НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
342
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
342
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Значение на изслушването
,
ООК
, София, 21.1.1925г.,
Мнозина от вас казват: „Ние като ученици трябва да направим това, трябва да направим онова.“ Но нещата остават ненаправени.
Мнозина от вас казват: „Ние като ученици трябва да направим това, трябва да направим онова.“ Но нещата остават ненаправени.
И като погледнем върху историята на човешкото развитие, цялата е съставена от такива нудни проекти. Има една архива, цял склад в Природата, от проекти на всички минали култури. Не зная какво ще стане с тези неизпълнени проекти, но Природата е складирала всички нереализирани проекти. И вашите проекти ще идат в тази архива. Онова, което вие приложите, ще остане за вас.
към беседата >>
Ще кажете, че разликата е в душата.
Ако сте учен човек, има и други учени като вас. Ако сте красив човек, има и други красиви като вас. Ако сте силен човек, има и други силни като вас. Всички тия неща са общи, но има нещо, по което човек се отличава от другите хора. И кое е то?
Ще кажете, че разликата е в душата.
Тогава по какво се отличава една душа от друга, ако всички души имат едни и същи качества? По някой път вие ставате еднообразни, а друг път се натъквате на известни мъчнотии, ставате чрезмерно деятелни, активни, което се дължи на натрупване на излишна умствена енергия, вследствие на което се зараждат във вас ред отрицателни чувства. Какви са тия отрицателни чувства? – Чувства, които не носят радост на човека, но тъга, скръб, безсмислие в живота, индиферентност: мислите, че и вие, както и всички хора в целия свят, сте глупци. Мислите ли, че такова едно заключение е право?
към беседата >>
И като погледнем върху историята на човешкото развитие, цялата е съставена от такива нудни проекти.
Мнозина от вас казват: „Ние като ученици трябва да направим това, трябва да направим онова.“ Но нещата остават ненаправени.
И като погледнем върху историята на човешкото развитие, цялата е съставена от такива нудни проекти.
Има една архива, цял склад в Природата, от проекти на всички минали култури. Не зная какво ще стане с тези неизпълнени проекти, но Природата е складирала всички нереализирани проекти. И вашите проекти ще идат в тази архива. Онова, което вие приложите, ще остане за вас. „Това мисля да направя, онова мисля да направя“ – всичко това ще влезе в тази архива.
към беседата >>
Тогава по какво се отличава една душа от друга, ако всички души имат едни и същи качества?
Ако сте красив човек, има и други красиви като вас. Ако сте силен човек, има и други силни като вас. Всички тия неща са общи, но има нещо, по което човек се отличава от другите хора. И кое е то? Ще кажете, че разликата е в душата.
Тогава по какво се отличава една душа от друга, ако всички души имат едни и същи качества?
По някой път вие ставате еднообразни, а друг път се натъквате на известни мъчнотии, ставате чрезмерно деятелни, активни, което се дължи на натрупване на излишна умствена енергия, вследствие на което се зараждат във вас ред отрицателни чувства. Какви са тия отрицателни чувства? – Чувства, които не носят радост на човека, но тъга, скръб, безсмислие в живота, индиферентност: мислите, че и вие, както и всички хора в целия свят, сте глупци. Мислите ли, че такова едно заключение е право? Глупавите неща за едни хора са разумни.
към беседата >>
Има една архива, цял склад в Природата, от проекти на всички минали култури.
Мнозина от вас казват: „Ние като ученици трябва да направим това, трябва да направим онова.“ Но нещата остават ненаправени. И като погледнем върху историята на човешкото развитие, цялата е съставена от такива нудни проекти.
Има една архива, цял склад в Природата, от проекти на всички минали култури.
Не зная какво ще стане с тези неизпълнени проекти, но Природата е складирала всички нереализирани проекти. И вашите проекти ще идат в тази архива. Онова, което вие приложите, ще остане за вас. „Това мисля да направя, онова мисля да направя“ – всичко това ще влезе в тази архива. Там ще отбележат: в 1925 година личността А, родена в София, имаше такъв и такъв проект, който не можа да приложи.
към беседата >>
По някой път вие ставате еднообразни, а друг път се натъквате на известни мъчнотии, ставате чрезмерно деятелни, активни, което се дължи на натрупване на излишна умствена енергия, вследствие на което се зараждат във вас ред отрицателни чувства.
Ако сте силен човек, има и други силни като вас. Всички тия неща са общи, но има нещо, по което човек се отличава от другите хора. И кое е то? Ще кажете, че разликата е в душата. Тогава по какво се отличава една душа от друга, ако всички души имат едни и същи качества?
По някой път вие ставате еднообразни, а друг път се натъквате на известни мъчнотии, ставате чрезмерно деятелни, активни, което се дължи на натрупване на излишна умствена енергия, вследствие на което се зараждат във вас ред отрицателни чувства.
Какви са тия отрицателни чувства? – Чувства, които не носят радост на човека, но тъга, скръб, безсмислие в живота, индиферентност: мислите, че и вие, както и всички хора в целия свят, сте глупци. Мислите ли, че такова едно заключение е право? Глупавите неща за едни хора са разумни. Например хвърлете на един петел царевица на мраморна плоча – той пак ще рови, както ако я хвърлите на земята.
към беседата >>
Не зная какво ще стане с тези неизпълнени проекти, но Природата е складирала всички нереализирани проекти.
Мнозина от вас казват: „Ние като ученици трябва да направим това, трябва да направим онова.“ Но нещата остават ненаправени. И като погледнем върху историята на човешкото развитие, цялата е съставена от такива нудни проекти. Има една архива, цял склад в Природата, от проекти на всички минали култури.
Не зная какво ще стане с тези неизпълнени проекти, но Природата е складирала всички нереализирани проекти.
И вашите проекти ще идат в тази архива. Онова, което вие приложите, ще остане за вас. „Това мисля да направя, онова мисля да направя“ – всичко това ще влезе в тази архива. Там ще отбележат: в 1925 година личността А, родена в София, имаше такъв и такъв проект, който не можа да приложи. Този проект остава в архивата на Природата.
към беседата >>
Какви са тия отрицателни чувства?
Всички тия неща са общи, но има нещо, по което човек се отличава от другите хора. И кое е то? Ще кажете, че разликата е в душата. Тогава по какво се отличава една душа от друга, ако всички души имат едни и същи качества? По някой път вие ставате еднообразни, а друг път се натъквате на известни мъчнотии, ставате чрезмерно деятелни, активни, което се дължи на натрупване на излишна умствена енергия, вследствие на което се зараждат във вас ред отрицателни чувства.
Какви са тия отрицателни чувства?
– Чувства, които не носят радост на човека, но тъга, скръб, безсмислие в живота, индиферентност: мислите, че и вие, както и всички хора в целия свят, сте глупци. Мислите ли, че такова едно заключение е право? Глупавите неща за едни хора са разумни. Например хвърлете на един петел царевица на мраморна плоча – той пак ще рови, както ако я хвърлите на земята. Вие ще се смеете, че не му идва наум да не рови.
към беседата >>
И вашите проекти ще идат в тази архива.
Мнозина от вас казват: „Ние като ученици трябва да направим това, трябва да направим онова.“ Но нещата остават ненаправени. И като погледнем върху историята на човешкото развитие, цялата е съставена от такива нудни проекти. Има една архива, цял склад в Природата, от проекти на всички минали култури. Не зная какво ще стане с тези неизпълнени проекти, но Природата е складирала всички нереализирани проекти.
И вашите проекти ще идат в тази архива.
Онова, което вие приложите, ще остане за вас. „Това мисля да направя, онова мисля да направя“ – всичко това ще влезе в тази архива. Там ще отбележат: в 1925 година личността А, родена в София, имаше такъв и такъв проект, който не можа да приложи. Този проект остава в архивата на Природата. Затова сега вие трябва да намерите най-малкия проект и да го приложите.
към беседата >>
– Чувства, които не носят радост на човека, но тъга, скръб, безсмислие в живота, индиферентност: мислите, че и вие, както и всички хора в целия свят, сте глупци.
И кое е то? Ще кажете, че разликата е в душата. Тогава по какво се отличава една душа от друга, ако всички души имат едни и същи качества? По някой път вие ставате еднообразни, а друг път се натъквате на известни мъчнотии, ставате чрезмерно деятелни, активни, което се дължи на натрупване на излишна умствена енергия, вследствие на което се зараждат във вас ред отрицателни чувства. Какви са тия отрицателни чувства?
– Чувства, които не носят радост на човека, но тъга, скръб, безсмислие в живота, индиферентност: мислите, че и вие, както и всички хора в целия свят, сте глупци.
Мислите ли, че такова едно заключение е право? Глупавите неща за едни хора са разумни. Например хвърлете на един петел царевица на мраморна плоча – той пак ще рови, както ако я хвърлите на земята. Вие ще се смеете, че не му идва наум да не рови. Аз ще ви отговоря заради петела.
към беседата >>
Онова, което вие приложите, ще остане за вас.
Мнозина от вас казват: „Ние като ученици трябва да направим това, трябва да направим онова.“ Но нещата остават ненаправени. И като погледнем върху историята на човешкото развитие, цялата е съставена от такива нудни проекти. Има една архива, цял склад в Природата, от проекти на всички минали култури. Не зная какво ще стане с тези неизпълнени проекти, но Природата е складирала всички нереализирани проекти. И вашите проекти ще идат в тази архива.
Онова, което вие приложите, ще остане за вас.
„Това мисля да направя, онова мисля да направя“ – всичко това ще влезе в тази архива. Там ще отбележат: в 1925 година личността А, родена в София, имаше такъв и такъв проект, който не можа да приложи. Този проект остава в архивата на Природата. Затова сега вие трябва да намерите най-малкия проект и да го приложите. Като казвам това, не разбирам, че нищо не сте приложили, но от вас се изисква повече приложение.
към беседата >>
Мислите ли, че такова едно заключение е право?
Ще кажете, че разликата е в душата. Тогава по какво се отличава една душа от друга, ако всички души имат едни и същи качества? По някой път вие ставате еднообразни, а друг път се натъквате на известни мъчнотии, ставате чрезмерно деятелни, активни, което се дължи на натрупване на излишна умствена енергия, вследствие на което се зараждат във вас ред отрицателни чувства. Какви са тия отрицателни чувства? – Чувства, които не носят радост на човека, но тъга, скръб, безсмислие в живота, индиферентност: мислите, че и вие, както и всички хора в целия свят, сте глупци.
Мислите ли, че такова едно заключение е право?
Глупавите неща за едни хора са разумни. Например хвърлете на един петел царевица на мраморна плоча – той пак ще рови, както ако я хвърлите на земята. Вие ще се смеете, че не му идва наум да не рови. Аз ще ви отговоря заради петела.
към беседата >>
„Това мисля да направя, онова мисля да направя“ – всичко това ще влезе в тази архива.
И като погледнем върху историята на човешкото развитие, цялата е съставена от такива нудни проекти. Има една архива, цял склад в Природата, от проекти на всички минали култури. Не зная какво ще стане с тези неизпълнени проекти, но Природата е складирала всички нереализирани проекти. И вашите проекти ще идат в тази архива. Онова, което вие приложите, ще остане за вас.
„Това мисля да направя, онова мисля да направя“ – всичко това ще влезе в тази архива.
Там ще отбележат: в 1925 година личността А, родена в София, имаше такъв и такъв проект, който не можа да приложи. Този проект остава в архивата на Природата. Затова сега вие трябва да намерите най-малкия проект и да го приложите. Като казвам това, не разбирам, че нищо не сте приложили, но от вас се изисква повече приложение. Ще кажете: „Учителю, ние приложихме някои неща.“ Аз разбирам въпроса логически, правилно.
към беседата >>
Глупавите неща за едни хора са разумни.
Тогава по какво се отличава една душа от друга, ако всички души имат едни и същи качества? По някой път вие ставате еднообразни, а друг път се натъквате на известни мъчнотии, ставате чрезмерно деятелни, активни, което се дължи на натрупване на излишна умствена енергия, вследствие на което се зараждат във вас ред отрицателни чувства. Какви са тия отрицателни чувства? – Чувства, които не носят радост на човека, но тъга, скръб, безсмислие в живота, индиферентност: мислите, че и вие, както и всички хора в целия свят, сте глупци. Мислите ли, че такова едно заключение е право?
Глупавите неща за едни хора са разумни.
Например хвърлете на един петел царевица на мраморна плоча – той пак ще рови, както ако я хвърлите на земята. Вие ще се смеете, че не му идва наум да не рови. Аз ще ви отговоря заради петела.
към беседата >>
Там ще отбележат: в 1925 година личността А, родена в София, имаше такъв и такъв проект, който не можа да приложи.
Има една архива, цял склад в Природата, от проекти на всички минали култури. Не зная какво ще стане с тези неизпълнени проекти, но Природата е складирала всички нереализирани проекти. И вашите проекти ще идат в тази архива. Онова, което вие приложите, ще остане за вас. „Това мисля да направя, онова мисля да направя“ – всичко това ще влезе в тази архива.
Там ще отбележат: в 1925 година личността А, родена в София, имаше такъв и такъв проект, който не можа да приложи.
Този проект остава в архивата на Природата. Затова сега вие трябва да намерите най-малкия проект и да го приложите. Като казвам това, не разбирам, че нищо не сте приложили, но от вас се изисква повече приложение. Ще кажете: „Учителю, ние приложихме някои неща.“ Аз разбирам въпроса логически, правилно. Ще ви предам това на ваш език.
към беседата >>
Например хвърлете на един петел царевица на мраморна плоча – той пак ще рови, както ако я хвърлите на земята.
По някой път вие ставате еднообразни, а друг път се натъквате на известни мъчнотии, ставате чрезмерно деятелни, активни, което се дължи на натрупване на излишна умствена енергия, вследствие на което се зараждат във вас ред отрицателни чувства. Какви са тия отрицателни чувства? – Чувства, които не носят радост на човека, но тъга, скръб, безсмислие в живота, индиферентност: мислите, че и вие, както и всички хора в целия свят, сте глупци. Мислите ли, че такова едно заключение е право? Глупавите неща за едни хора са разумни.
Например хвърлете на един петел царевица на мраморна плоча – той пак ще рови, както ако я хвърлите на земята.
Вие ще се смеете, че не му идва наум да не рови. Аз ще ви отговоря заради петела.
към беседата >>
Този проект остава в архивата на Природата.
Не зная какво ще стане с тези неизпълнени проекти, но Природата е складирала всички нереализирани проекти. И вашите проекти ще идат в тази архива. Онова, което вие приложите, ще остане за вас. „Това мисля да направя, онова мисля да направя“ – всичко това ще влезе в тази архива. Там ще отбележат: в 1925 година личността А, родена в София, имаше такъв и такъв проект, който не можа да приложи.
Този проект остава в архивата на Природата.
Затова сега вие трябва да намерите най-малкия проект и да го приложите. Като казвам това, не разбирам, че нищо не сте приложили, но от вас се изисква повече приложение. Ще кажете: „Учителю, ние приложихме някои неща.“ Аз разбирам въпроса логически, правилно. Ще ви предам това на ваш език. Вие започвате да плетете чорап.
към беседата >>
Вие ще се смеете, че не му идва наум да не рови.
Какви са тия отрицателни чувства? – Чувства, които не носят радост на човека, но тъга, скръб, безсмислие в живота, индиферентност: мислите, че и вие, както и всички хора в целия свят, сте глупци. Мислите ли, че такова едно заключение е право? Глупавите неща за едни хора са разумни. Например хвърлете на един петел царевица на мраморна плоча – той пак ще рови, както ако я хвърлите на земята.
Вие ще се смеете, че не му идва наум да не рови.
Аз ще ви отговоря заради петела.
към беседата >>
Затова сега вие трябва да намерите най-малкия проект и да го приложите.
И вашите проекти ще идат в тази архива. Онова, което вие приложите, ще остане за вас. „Това мисля да направя, онова мисля да направя“ – всичко това ще влезе в тази архива. Там ще отбележат: в 1925 година личността А, родена в София, имаше такъв и такъв проект, който не можа да приложи. Този проект остава в архивата на Природата.
Затова сега вие трябва да намерите най-малкия проект и да го приложите.
Като казвам това, не разбирам, че нищо не сте приложили, но от вас се изисква повече приложение. Ще кажете: „Учителю, ние приложихме някои неща.“ Аз разбирам въпроса логически, правилно. Ще ви предам това на ваш език. Вие започвате да плетете чорап. Направете 20 примки, съединете ги така, че образувайте от тях едно колелце.
към беседата >>
Аз ще ви отговоря заради петела.
– Чувства, които не носят радост на човека, но тъга, скръб, безсмислие в живота, индиферентност: мислите, че и вие, както и всички хора в целия свят, сте глупци. Мислите ли, че такова едно заключение е право? Глупавите неща за едни хора са разумни. Например хвърлете на един петел царевица на мраморна плоча – той пак ще рови, както ако я хвърлите на земята. Вие ще се смеете, че не му идва наум да не рови.
Аз ще ви отговоря заради петела.
към беседата >>
Като казвам това, не разбирам, че нищо не сте приложили, но от вас се изисква повече приложение.
Онова, което вие приложите, ще остане за вас. „Това мисля да направя, онова мисля да направя“ – всичко това ще влезе в тази архива. Там ще отбележат: в 1925 година личността А, родена в София, имаше такъв и такъв проект, който не можа да приложи. Този проект остава в архивата на Природата. Затова сега вие трябва да намерите най-малкия проект и да го приложите.
Като казвам това, не разбирам, че нищо не сте приложили, но от вас се изисква повече приложение.
Ще кажете: „Учителю, ние приложихме някои неща.“ Аз разбирам въпроса логически, правилно. Ще ви предам това на ваш език. Вие започвате да плетете чорап. Направете 20 примки, съединете ги така, че образувайте от тях едно колелце. Питам ви: свършихте ли чорапа?
към беседата >>
Той казва: „Аз зная, че това е мрамор, но пак ровя, за да не изгубя навика си: обичам да си спомням това, което зная, понеже един ден ще трябва да си изравям храната из земята.
Той казва: „Аз зная, че това е мрамор, но пак ровя, за да не изгубя навика си: обичам да си спомням това, което зная, понеже един ден ще трябва да си изравям храната из земята.
Хората не ще да ми дават храна все на мрамор.“ Дали това нещо е точно така, не се знае. И тъй, когато повтаряме някои неща, които може да ни се видят безсмислени, това правим, за да не изгубим някой навик, ако, разбира се, навиците трябва да се поддържат.
към беседата >>
Ще кажете: „Учителю, ние приложихме някои неща.“ Аз разбирам въпроса логически, правилно.
„Това мисля да направя, онова мисля да направя“ – всичко това ще влезе в тази архива. Там ще отбележат: в 1925 година личността А, родена в София, имаше такъв и такъв проект, който не можа да приложи. Този проект остава в архивата на Природата. Затова сега вие трябва да намерите най-малкия проект и да го приложите. Като казвам това, не разбирам, че нищо не сте приложили, но от вас се изисква повече приложение.
Ще кажете: „Учителю, ние приложихме някои неща.“ Аз разбирам въпроса логически, правилно.
Ще ви предам това на ваш език. Вие започвате да плетете чорап. Направете 20 примки, съединете ги така, че образувайте от тях едно колелце. Питам ви: свършихте ли чорапа? – „Не, не е свършен.“ Направете още 20 примки, образувайте второ колелце, че трето, че четвърто, докато дойдете до петáта.
към беседата >>
Хората не ще да ми дават храна все на мрамор.“ Дали това нещо е точно така, не се знае.
Той казва: „Аз зная, че това е мрамор, но пак ровя, за да не изгубя навика си: обичам да си спомням това, което зная, понеже един ден ще трябва да си изравям храната из земята.
Хората не ще да ми дават храна все на мрамор.“ Дали това нещо е точно така, не се знае.
И тъй, когато повтаряме някои неща, които може да ни се видят безсмислени, това правим, за да не изгубим някой навик, ако, разбира се, навиците трябва да се поддържат.
към беседата >>
Ще ви предам това на ваш език.
Там ще отбележат: в 1925 година личността А, родена в София, имаше такъв и такъв проект, който не можа да приложи. Този проект остава в архивата на Природата. Затова сега вие трябва да намерите най-малкия проект и да го приложите. Като казвам това, не разбирам, че нищо не сте приложили, но от вас се изисква повече приложение. Ще кажете: „Учителю, ние приложихме някои неща.“ Аз разбирам въпроса логически, правилно.
Ще ви предам това на ваш език.
Вие започвате да плетете чорап. Направете 20 примки, съединете ги така, че образувайте от тях едно колелце. Питам ви: свършихте ли чорапа? – „Не, не е свършен.“ Направете още 20 примки, образувайте второ колелце, че трето, че четвърто, докато дойдете до петáта. Направите ли петата, довършете целия чорап.
към беседата >>
И тъй, когато повтаряме някои неща, които може да ни се видят безсмислени, това правим, за да не изгубим някой навик, ако, разбира се, навиците трябва да се поддържат.
Той казва: „Аз зная, че това е мрамор, но пак ровя, за да не изгубя навика си: обичам да си спомням това, което зная, понеже един ден ще трябва да си изравям храната из земята. Хората не ще да ми дават храна все на мрамор.“ Дали това нещо е точно така, не се знае.
И тъй, когато повтаряме някои неща, които може да ни се видят безсмислени, това правим, за да не изгубим някой навик, ако, разбира се, навиците трябва да се поддържат.
към беседата >>
Вие започвате да плетете чорап.
Този проект остава в архивата на Природата. Затова сега вие трябва да намерите най-малкия проект и да го приложите. Като казвам това, не разбирам, че нищо не сте приложили, но от вас се изисква повече приложение. Ще кажете: „Учителю, ние приложихме някои неща.“ Аз разбирам въпроса логически, правилно. Ще ви предам това на ваш език.
Вие започвате да плетете чорап.
Направете 20 примки, съединете ги така, че образувайте от тях едно колелце. Питам ви: свършихте ли чорапа? – „Не, не е свършен.“ Направете още 20 примки, образувайте второ колелце, че трето, че четвърто, докато дойдете до петáта. Направите ли петата, довършете целия чорап. Този чорап трябва да се оплете!
към беседата >>
Та първото нещо: когато някой човек започва да ти разправя нещо, което ти знаеш, ако си философ, в туй разправяне ще намериш една малка разлика от това, което ти знаеш.
Та първото нещо: когато някой човек започва да ти разправя нещо, което ти знаеш, ако си философ, в туй разправяне ще намериш една малка разлика от това, което ти знаеш.
Аз чета Посланието на апостол Павел, дето се казва: „Вярата е от слушането.“ Някой, който е повярвал в Писанието, но не го е разбрал, казва: „Вярването, а не вярата, е от слушането.“ Криво е разбрал той тези неща. Вярване и вяра не е едно и също нещо. Щом слушам някого, аз ще започна да вярвам, ще кажа: това е така. Преди това аз имах вяра в себе си, а не вярване. По какво се отличава вярата?
към беседата >>
Направете 20 примки, съединете ги така, че образувайте от тях едно колелце.
Затова сега вие трябва да намерите най-малкия проект и да го приложите. Като казвам това, не разбирам, че нищо не сте приложили, но от вас се изисква повече приложение. Ще кажете: „Учителю, ние приложихме някои неща.“ Аз разбирам въпроса логически, правилно. Ще ви предам това на ваш език. Вие започвате да плетете чорап.
Направете 20 примки, съединете ги така, че образувайте от тях едно колелце.
Питам ви: свършихте ли чорапа? – „Не, не е свършен.“ Направете още 20 примки, образувайте второ колелце, че трето, че четвърто, докато дойдете до петáта. Направите ли петата, довършете целия чорап. Този чорап трябва да се оплете! Казвам: вие още не сте дошли до петата, ще плетете и нагоре – нищо повече.
към беседата >>
Аз чета Посланието на апостол Павел, дето се казва: „Вярата е от слушането.“ Някой, който е повярвал в Писанието, но не го е разбрал, казва: „Вярването, а не вярата, е от слушането.“ Криво е разбрал той тези неща.
Та първото нещо: когато някой човек започва да ти разправя нещо, което ти знаеш, ако си философ, в туй разправяне ще намериш една малка разлика от това, което ти знаеш.
Аз чета Посланието на апостол Павел, дето се казва: „Вярата е от слушането.“ Някой, който е повярвал в Писанието, но не го е разбрал, казва: „Вярването, а не вярата, е от слушането.“ Криво е разбрал той тези неща.
Вярване и вяра не е едно и също нещо. Щом слушам някого, аз ще започна да вярвам, ще кажа: това е така. Преди това аз имах вяра в себе си, а не вярване. По какво се отличава вярата? – Вярата е качество на Любовта.
към беседата >>
Питам ви: свършихте ли чорапа?
Като казвам това, не разбирам, че нищо не сте приложили, но от вас се изисква повече приложение. Ще кажете: „Учителю, ние приложихме някои неща.“ Аз разбирам въпроса логически, правилно. Ще ви предам това на ваш език. Вие започвате да плетете чорап. Направете 20 примки, съединете ги така, че образувайте от тях едно колелце.
Питам ви: свършихте ли чорапа?
– „Не, не е свършен.“ Направете още 20 примки, образувайте второ колелце, че трето, че четвърто, докато дойдете до петáта. Направите ли петата, довършете целия чорап. Този чорап трябва да се оплете! Казвам: вие още не сте дошли до петата, ще плетете и нагоре – нищо повече. Казвате: „Ама аз оставих чорапа, започнах да пиша едно съчинение.“ – Не, ще довършиш чорапа, че после ще пишеш съчинението си.
към беседата >>
Вярване и вяра не е едно и също нещо.
Та първото нещо: когато някой човек започва да ти разправя нещо, което ти знаеш, ако си философ, в туй разправяне ще намериш една малка разлика от това, което ти знаеш. Аз чета Посланието на апостол Павел, дето се казва: „Вярата е от слушането.“ Някой, който е повярвал в Писанието, но не го е разбрал, казва: „Вярването, а не вярата, е от слушането.“ Криво е разбрал той тези неща.
Вярване и вяра не е едно и също нещо.
Щом слушам някого, аз ще започна да вярвам, ще кажа: това е така. Преди това аз имах вяра в себе си, а не вярване. По какво се отличава вярата? – Вярата е качество на Любовта. Ти вярваш в този, когото любиш – неговата дума е закон.
към беседата >>
– „Не, не е свършен.“ Направете още 20 примки, образувайте второ колелце, че трето, че четвърто, докато дойдете до петáта.
Ще кажете: „Учителю, ние приложихме някои неща.“ Аз разбирам въпроса логически, правилно. Ще ви предам това на ваш език. Вие започвате да плетете чорап. Направете 20 примки, съединете ги така, че образувайте от тях едно колелце. Питам ви: свършихте ли чорапа?
– „Не, не е свършен.“ Направете още 20 примки, образувайте второ колелце, че трето, че четвърто, докато дойдете до петáта.
Направите ли петата, довършете целия чорап. Този чорап трябва да се оплете! Казвам: вие още не сте дошли до петата, ще плетете и нагоре – нищо повече. Казвате: „Ама аз оставих чорапа, започнах да пиша едно съчинение.“ – Не, ще довършиш чорапа, че после ще пишеш съчинението си. Ти си написал само въведението.
към беседата >>
Щом слушам някого, аз ще започна да вярвам, ще кажа: това е така.
Та първото нещо: когато някой човек започва да ти разправя нещо, което ти знаеш, ако си философ, в туй разправяне ще намериш една малка разлика от това, което ти знаеш. Аз чета Посланието на апостол Павел, дето се казва: „Вярата е от слушането.“ Някой, който е повярвал в Писанието, но не го е разбрал, казва: „Вярването, а не вярата, е от слушането.“ Криво е разбрал той тези неща. Вярване и вяра не е едно и също нещо.
Щом слушам някого, аз ще започна да вярвам, ще кажа: това е така.
Преди това аз имах вяра в себе си, а не вярване. По какво се отличава вярата? – Вярата е качество на Любовта. Ти вярваш в този, когото любиш – неговата дума е закон. Кажеш ли, че не е така, че не може така и т.н., това е любовта, която вие имате – обикновената любов.
към беседата >>
Направите ли петата, довършете целия чорап.
Ще ви предам това на ваш език. Вие започвате да плетете чорап. Направете 20 примки, съединете ги така, че образувайте от тях едно колелце. Питам ви: свършихте ли чорапа? – „Не, не е свършен.“ Направете още 20 примки, образувайте второ колелце, че трето, че четвърто, докато дойдете до петáта.
Направите ли петата, довършете целия чорап.
Този чорап трябва да се оплете! Казвам: вие още не сте дошли до петата, ще плетете и нагоре – нищо повече. Казвате: „Ама аз оставих чорапа, започнах да пиша едно съчинение.“ – Не, ще довършиш чорапа, че после ще пишеш съчинението си. Ти си написал само въведението. – „Да, аз написах вече първата глава.“ – Чакай, много от останалите глави са много трудни.
към беседата >>
Преди това аз имах вяра в себе си, а не вярване.
Та първото нещо: когато някой човек започва да ти разправя нещо, което ти знаеш, ако си философ, в туй разправяне ще намериш една малка разлика от това, което ти знаеш. Аз чета Посланието на апостол Павел, дето се казва: „Вярата е от слушането.“ Някой, който е повярвал в Писанието, но не го е разбрал, казва: „Вярването, а не вярата, е от слушането.“ Криво е разбрал той тези неща. Вярване и вяра не е едно и също нещо. Щом слушам някого, аз ще започна да вярвам, ще кажа: това е така.
Преди това аз имах вяра в себе си, а не вярване.
По какво се отличава вярата? – Вярата е качество на Любовта. Ти вярваш в този, когото любиш – неговата дума е закон. Кажеш ли, че не е така, че не може така и т.н., това е любовта, която вие имате – обикновената любов. На онзи, когото обичаш, на онзи, комуто вярваш, ти не можеш да припишеш никаква слабост.
към беседата >>
Този чорап трябва да се оплете!
Вие започвате да плетете чорап. Направете 20 примки, съединете ги така, че образувайте от тях едно колелце. Питам ви: свършихте ли чорапа? – „Не, не е свършен.“ Направете още 20 примки, образувайте второ колелце, че трето, че четвърто, докато дойдете до петáта. Направите ли петата, довършете целия чорап.
Този чорап трябва да се оплете!
Казвам: вие още не сте дошли до петата, ще плетете и нагоре – нищо повече. Казвате: „Ама аз оставих чорапа, започнах да пиша едно съчинение.“ – Не, ще довършиш чорапа, че после ще пишеш съчинението си. Ти си написал само въведението. – „Да, аз написах вече първата глава.“ – Чакай, много от останалите глави са много трудни. Докато ги напишеш, ще отидат не по-малко от 10, 20 и повече години.
към беседата >>
По какво се отличава вярата?
Та първото нещо: когато някой човек започва да ти разправя нещо, което ти знаеш, ако си философ, в туй разправяне ще намериш една малка разлика от това, което ти знаеш. Аз чета Посланието на апостол Павел, дето се казва: „Вярата е от слушането.“ Някой, който е повярвал в Писанието, но не го е разбрал, казва: „Вярването, а не вярата, е от слушането.“ Криво е разбрал той тези неща. Вярване и вяра не е едно и също нещо. Щом слушам някого, аз ще започна да вярвам, ще кажа: това е така. Преди това аз имах вяра в себе си, а не вярване.
По какво се отличава вярата?
– Вярата е качество на Любовта. Ти вярваш в този, когото любиш – неговата дума е закон. Кажеш ли, че не е така, че не може така и т.н., това е любовта, която вие имате – обикновената любов. На онзи, когото обичаш, на онзи, комуто вярваш, ти не можеш да припишеш никаква слабост. Имаш ли обаче вярване в този човек, ти веднага можеш да му припишеш някаква слабост.
към беседата >>
Казвам: вие още не сте дошли до петата, ще плетете и нагоре – нищо повече.
Направете 20 примки, съединете ги така, че образувайте от тях едно колелце. Питам ви: свършихте ли чорапа? – „Не, не е свършен.“ Направете още 20 примки, образувайте второ колелце, че трето, че четвърто, докато дойдете до петáта. Направите ли петата, довършете целия чорап. Този чорап трябва да се оплете!
Казвам: вие още не сте дошли до петата, ще плетете и нагоре – нищо повече.
Казвате: „Ама аз оставих чорапа, започнах да пиша едно съчинение.“ – Не, ще довършиш чорапа, че после ще пишеш съчинението си. Ти си написал само въведението. – „Да, аз написах вече първата глава.“ – Чакай, много от останалите глави са много трудни. Докато ги напишеш, ще отидат не по-малко от 10, 20 и повече години. Ти не знаеш какво може да ти се случи през това време.
към беседата >>
– Вярата е качество на Любовта.
Аз чета Посланието на апостол Павел, дето се казва: „Вярата е от слушането.“ Някой, който е повярвал в Писанието, но не го е разбрал, казва: „Вярването, а не вярата, е от слушането.“ Криво е разбрал той тези неща. Вярване и вяра не е едно и също нещо. Щом слушам някого, аз ще започна да вярвам, ще кажа: това е така. Преди това аз имах вяра в себе си, а не вярване. По какво се отличава вярата?
– Вярата е качество на Любовта.
Ти вярваш в този, когото любиш – неговата дума е закон. Кажеш ли, че не е така, че не може така и т.н., това е любовта, която вие имате – обикновената любов. На онзи, когото обичаш, на онзи, комуто вярваш, ти не можеш да припишеш никаква слабост. Имаш ли обаче вярване в този човек, ти веднага можеш да му припишеш някаква слабост. Тъй че между вярване и вяра има едно вътрешно различие.
към беседата >>
Казвате: „Ама аз оставих чорапа, започнах да пиша едно съчинение.“ – Не, ще довършиш чорапа, че после ще пишеш съчинението си.
Питам ви: свършихте ли чорапа? – „Не, не е свършен.“ Направете още 20 примки, образувайте второ колелце, че трето, че четвърто, докато дойдете до петáта. Направите ли петата, довършете целия чорап. Този чорап трябва да се оплете! Казвам: вие още не сте дошли до петата, ще плетете и нагоре – нищо повече.
Казвате: „Ама аз оставих чорапа, започнах да пиша едно съчинение.“ – Не, ще довършиш чорапа, че после ще пишеш съчинението си.
Ти си написал само въведението. – „Да, аз написах вече първата глава.“ – Чакай, много от останалите глави са много трудни. Докато ги напишеш, ще отидат не по-малко от 10, 20 и повече години. Ти не знаеш какво може да ти се случи през това време. Някоя глава можеш да напишеш за един ден, някоя – за една година, а някоя – за 10 години: не знаеш колко време ще употребиш.
към беседата >>
Ти вярваш в този, когото любиш – неговата дума е закон.
Вярване и вяра не е едно и също нещо. Щом слушам някого, аз ще започна да вярвам, ще кажа: това е така. Преди това аз имах вяра в себе си, а не вярване. По какво се отличава вярата? – Вярата е качество на Любовта.
Ти вярваш в този, когото любиш – неговата дума е закон.
Кажеш ли, че не е така, че не може така и т.н., това е любовта, която вие имате – обикновената любов. На онзи, когото обичаш, на онзи, комуто вярваш, ти не можеш да припишеш никаква слабост. Имаш ли обаче вярване в този човек, ти веднага можеш да му припишеш някаква слабост. Тъй че между вярване и вяра има едно вътрешно различие.
към беседата >>
Ти си написал само въведението.
– „Не, не е свършен.“ Направете още 20 примки, образувайте второ колелце, че трето, че четвърто, докато дойдете до петáта. Направите ли петата, довършете целия чорап. Този чорап трябва да се оплете! Казвам: вие още не сте дошли до петата, ще плетете и нагоре – нищо повече. Казвате: „Ама аз оставих чорапа, започнах да пиша едно съчинение.“ – Не, ще довършиш чорапа, че после ще пишеш съчинението си.
Ти си написал само въведението.
– „Да, аз написах вече първата глава.“ – Чакай, много от останалите глави са много трудни. Докато ги напишеш, ще отидат не по-малко от 10, 20 и повече години. Ти не знаеш какво може да ти се случи през това време. Някоя глава можеш да напишеш за един ден, някоя – за една година, а някоя – за 10 години: не знаеш колко време ще употребиш. Затуй ще турите постоянството като необходимо условие за работа.
към беседата >>
Кажеш ли, че не е така, че не може така и т.н., това е любовта, която вие имате – обикновената любов.
Щом слушам някого, аз ще започна да вярвам, ще кажа: това е така. Преди това аз имах вяра в себе си, а не вярване. По какво се отличава вярата? – Вярата е качество на Любовта. Ти вярваш в този, когото любиш – неговата дума е закон.
Кажеш ли, че не е така, че не може така и т.н., това е любовта, която вие имате – обикновената любов.
На онзи, когото обичаш, на онзи, комуто вярваш, ти не можеш да припишеш никаква слабост. Имаш ли обаче вярване в този човек, ти веднага можеш да му припишеш някаква слабост. Тъй че между вярване и вяра има едно вътрешно различие.
към беседата >>
– „Да, аз написах вече първата глава.“ – Чакай, много от останалите глави са много трудни.
Направите ли петата, довършете целия чорап. Този чорап трябва да се оплете! Казвам: вие още не сте дошли до петата, ще плетете и нагоре – нищо повече. Казвате: „Ама аз оставих чорапа, започнах да пиша едно съчинение.“ – Не, ще довършиш чорапа, че после ще пишеш съчинението си. Ти си написал само въведението.
– „Да, аз написах вече първата глава.“ – Чакай, много от останалите глави са много трудни.
Докато ги напишеш, ще отидат не по-малко от 10, 20 и повече години. Ти не знаеш какво може да ти се случи през това време. Някоя глава можеш да напишеш за един ден, някоя – за една година, а някоя – за 10 години: не знаеш колко време ще употребиш. Затуй ще турите постоянството като необходимо условие за работа.
към беседата >>
На онзи, когото обичаш, на онзи, комуто вярваш, ти не можеш да припишеш никаква слабост.
Преди това аз имах вяра в себе си, а не вярване. По какво се отличава вярата? – Вярата е качество на Любовта. Ти вярваш в този, когото любиш – неговата дума е закон. Кажеш ли, че не е така, че не може така и т.н., това е любовта, която вие имате – обикновената любов.
На онзи, когото обичаш, на онзи, комуто вярваш, ти не можеш да припишеш никаква слабост.
Имаш ли обаче вярване в този човек, ти веднага можеш да му припишеш някаква слабост. Тъй че между вярване и вяра има едно вътрешно различие.
към беседата >>
Докато ги напишеш, ще отидат не по-малко от 10, 20 и повече години.
Този чорап трябва да се оплете! Казвам: вие още не сте дошли до петата, ще плетете и нагоре – нищо повече. Казвате: „Ама аз оставих чорапа, започнах да пиша едно съчинение.“ – Не, ще довършиш чорапа, че после ще пишеш съчинението си. Ти си написал само въведението. – „Да, аз написах вече първата глава.“ – Чакай, много от останалите глави са много трудни.
Докато ги напишеш, ще отидат не по-малко от 10, 20 и повече години.
Ти не знаеш какво може да ти се случи през това време. Някоя глава можеш да напишеш за един ден, някоя – за една година, а някоя – за 10 години: не знаеш колко време ще употребиш. Затуй ще турите постоянството като необходимо условие за работа.
към беседата >>
Имаш ли обаче вярване в този човек, ти веднага можеш да му припишеш някаква слабост.
По какво се отличава вярата? – Вярата е качество на Любовта. Ти вярваш в този, когото любиш – неговата дума е закон. Кажеш ли, че не е така, че не може така и т.н., това е любовта, която вие имате – обикновената любов. На онзи, когото обичаш, на онзи, комуто вярваш, ти не можеш да припишеш никаква слабост.
Имаш ли обаче вярване в този човек, ти веднага можеш да му припишеш някаква слабост.
Тъй че между вярване и вяра има едно вътрешно различие.
към беседата >>
Ти не знаеш какво може да ти се случи през това време.
Казвам: вие още не сте дошли до петата, ще плетете и нагоре – нищо повече. Казвате: „Ама аз оставих чорапа, започнах да пиша едно съчинение.“ – Не, ще довършиш чорапа, че после ще пишеш съчинението си. Ти си написал само въведението. – „Да, аз написах вече първата глава.“ – Чакай, много от останалите глави са много трудни. Докато ги напишеш, ще отидат не по-малко от 10, 20 и повече години.
Ти не знаеш какво може да ти се случи през това време.
Някоя глава можеш да напишеш за един ден, някоя – за една година, а някоя – за 10 години: не знаеш колко време ще употребиш. Затуй ще турите постоянството като необходимо условие за работа.
към беседата >>
Тъй че между вярване и вяра има едно вътрешно различие.
– Вярата е качество на Любовта. Ти вярваш в този, когото любиш – неговата дума е закон. Кажеш ли, че не е така, че не може така и т.н., това е любовта, която вие имате – обикновената любов. На онзи, когото обичаш, на онзи, комуто вярваш, ти не можеш да припишеш никаква слабост. Имаш ли обаче вярване в този човек, ти веднага можеш да му припишеш някаква слабост.
Тъй че между вярване и вяра има едно вътрешно различие.
към беседата >>
Някоя глава можеш да напишеш за един ден, някоя – за една година, а някоя – за 10 години: не знаеш колко време ще употребиш.
Казвате: „Ама аз оставих чорапа, започнах да пиша едно съчинение.“ – Не, ще довършиш чорапа, че после ще пишеш съчинението си. Ти си написал само въведението. – „Да, аз написах вече първата глава.“ – Чакай, много от останалите глави са много трудни. Докато ги напишеш, ще отидат не по-малко от 10, 20 и повече години. Ти не знаеш какво може да ти се случи през това време.
Някоя глава можеш да напишеш за един ден, някоя – за една година, а някоя – за 10 години: не знаеш колко време ще употребиш.
Затуй ще турите постоянството като необходимо условие за работа.
към беседата >>
Често хората повтарят изречението, което Сократ6 бе казал някога: „Познай себе си!
Често хората повтарят изречението, което Сократ6 бе казал някога: „Познай себе си!
“ Кое е по-хубаво – да познаваме себе си или Бога! Ако аз бих критикувал гърците, бих казал: дотолкоз е достигнал гръцкият ум. Еврейският ум пък е достигнал до положението да казва: „Начало на мъдростта е страхът.“ Идва Христос и казва: „Познай Бога! “ Питам сега: кое е по-силно – да познаваш себе си, да се страхуваш ли, или да познаваш Бога? – Разбира се, това са били системи, школи, през които човечеството е минало.
към беседата >>
Затуй ще турите постоянството като необходимо условие за работа.
Ти си написал само въведението. – „Да, аз написах вече първата глава.“ – Чакай, много от останалите глави са много трудни. Докато ги напишеш, ще отидат не по-малко от 10, 20 и повече години. Ти не знаеш какво може да ти се случи през това време. Някоя глава можеш да напишеш за един ден, някоя – за една година, а някоя – за 10 години: не знаеш колко време ще употребиш.
Затуй ще турите постоянството като необходимо условие за работа.
към беседата >>
“ Кое е по-хубаво – да познаваме себе си или Бога!
Често хората повтарят изречението, което Сократ6 бе казал някога: „Познай себе си!
“ Кое е по-хубаво – да познаваме себе си или Бога!
Ако аз бих критикувал гърците, бих казал: дотолкоз е достигнал гръцкият ум. Еврейският ум пък е достигнал до положението да казва: „Начало на мъдростта е страхът.“ Идва Христос и казва: „Познай Бога! “ Питам сега: кое е по-силно – да познаваш себе си, да се страхуваш ли, или да познаваш Бога? – Разбира се, това са били системи, школи, през които човечеството е минало. Когато гърците са проповядвали да познаваш себе си, те са минали през известна школа, през известно учение.
към беседата >>
Като ви говоря, аз не разбирам вашия индивидуален живот.
Като ви говоря, аз не разбирам вашия индивидуален живот.
Вие казвате: „Какво ли подразбира Учителя? Кого ли има предвид? “ – Не, работа трябва да се върши. Аз нямам предвид едного, а говоря общо. Когато работите ни в една Школа или в едно общество вървят добре, ние усещаме един трепет, една радост, а пък когато не вървят добре, нещо ни стяга отвътре, тъжно ни е, скръбно ни е.
към беседата >>
Ако аз бих критикувал гърците, бих казал: дотолкоз е достигнал гръцкият ум.
Често хората повтарят изречението, което Сократ6 бе казал някога: „Познай себе си! “ Кое е по-хубаво – да познаваме себе си или Бога!
Ако аз бих критикувал гърците, бих казал: дотолкоз е достигнал гръцкият ум.
Еврейският ум пък е достигнал до положението да казва: „Начало на мъдростта е страхът.“ Идва Христос и казва: „Познай Бога! “ Питам сега: кое е по-силно – да познаваш себе си, да се страхуваш ли, или да познаваш Бога? – Разбира се, това са били системи, школи, през които човечеството е минало. Когато гърците са проповядвали да познаваш себе си, те са минали през известна школа, през известно учение. Как трябва да познава човек себе си!
към беседата >>
Вие казвате: „Какво ли подразбира Учителя?
Като ви говоря, аз не разбирам вашия индивидуален живот.
Вие казвате: „Какво ли подразбира Учителя?
Кого ли има предвид? “ – Не, работа трябва да се върши. Аз нямам предвид едного, а говоря общо. Когато работите ни в една Школа или в едно общество вървят добре, ние усещаме един трепет, една радост, а пък когато не вървят добре, нещо ни стяга отвътре, тъжно ни е, скръбно ни е. Някои от вас ще кажат: „Да, аз чувствам тази тъга.“ – Не трябва външно да я чувствате – външно може да я разберете обективно.
към беседата >>
Еврейският ум пък е достигнал до положението да казва: „Начало на мъдростта е страхът.“ Идва Христос и казва: „Познай Бога!
Често хората повтарят изречението, което Сократ6 бе казал някога: „Познай себе си! “ Кое е по-хубаво – да познаваме себе си или Бога! Ако аз бих критикувал гърците, бих казал: дотолкоз е достигнал гръцкият ум.
Еврейският ум пък е достигнал до положението да казва: „Начало на мъдростта е страхът.“ Идва Христос и казва: „Познай Бога!
“ Питам сега: кое е по-силно – да познаваш себе си, да се страхуваш ли, или да познаваш Бога? – Разбира се, това са били системи, школи, през които човечеството е минало. Когато гърците са проповядвали да познаваш себе си, те са минали през известна школа, през известно учение. Как трябва да познава човек себе си! Какво трябва да познава в себе си?
към беседата >>
Кого ли има предвид?
Като ви говоря, аз не разбирам вашия индивидуален живот. Вие казвате: „Какво ли подразбира Учителя?
Кого ли има предвид?
“ – Не, работа трябва да се върши. Аз нямам предвид едного, а говоря общо. Когато работите ни в една Школа или в едно общество вървят добре, ние усещаме един трепет, една радост, а пък когато не вървят добре, нещо ни стяга отвътре, тъжно ни е, скръбно ни е. Някои от вас ще кажат: „Да, аз чувствам тази тъга.“ – Не трябва външно да я чувствате – външно може да я разберете обективно. Вътрешно трябва да се възприемат нещата.
към беседата >>
“ Питам сега: кое е по-силно – да познаваш себе си, да се страхуваш ли, или да познаваш Бога?
Често хората повтарят изречението, което Сократ6 бе казал някога: „Познай себе си! “ Кое е по-хубаво – да познаваме себе си или Бога! Ако аз бих критикувал гърците, бих казал: дотолкоз е достигнал гръцкият ум. Еврейският ум пък е достигнал до положението да казва: „Начало на мъдростта е страхът.“ Идва Христос и казва: „Познай Бога!
“ Питам сега: кое е по-силно – да познаваш себе си, да се страхуваш ли, или да познаваш Бога?
– Разбира се, това са били системи, школи, през които човечеството е минало. Когато гърците са проповядвали да познаваш себе си, те са минали през известна школа, през известно учение. Как трябва да познава човек себе си! Какво трябва да познава в себе си? – Да познае в себе си Божественото и всички възможности, които се крият в Него.
към беседата >>
“ – Не, работа трябва да се върши.
Като ви говоря, аз не разбирам вашия индивидуален живот. Вие казвате: „Какво ли подразбира Учителя? Кого ли има предвид?
“ – Не, работа трябва да се върши.
Аз нямам предвид едного, а говоря общо. Когато работите ни в една Школа или в едно общество вървят добре, ние усещаме един трепет, една радост, а пък когато не вървят добре, нещо ни стяга отвътре, тъжно ни е, скръбно ни е. Някои от вас ще кажат: „Да, аз чувствам тази тъга.“ – Не трябва външно да я чувствате – външно може да я разберете обективно. Вътрешно трябва да се възприемат нещата. Всяко общество може да се разгледа обективно, но като се съедините с него, ще разберете до каква степен на развитие е достигнало то.
към беседата >>
– Разбира се, това са били системи, школи, през които човечеството е минало.
Често хората повтарят изречението, което Сократ6 бе казал някога: „Познай себе си! “ Кое е по-хубаво – да познаваме себе си или Бога! Ако аз бих критикувал гърците, бих казал: дотолкоз е достигнал гръцкият ум. Еврейският ум пък е достигнал до положението да казва: „Начало на мъдростта е страхът.“ Идва Христос и казва: „Познай Бога! “ Питам сега: кое е по-силно – да познаваш себе си, да се страхуваш ли, или да познаваш Бога?
– Разбира се, това са били системи, школи, през които човечеството е минало.
Когато гърците са проповядвали да познаваш себе си, те са минали през известна школа, през известно учение. Как трябва да познава човек себе си! Какво трябва да познава в себе си? – Да познае в себе си Божественото и всички възможности, които се крият в Него. Щом в Божественото има толкоз възможности, кажете ми една от тях, главно основната възможност.
към беседата >>
Аз нямам предвид едного, а говоря общо.
Като ви говоря, аз не разбирам вашия индивидуален живот. Вие казвате: „Какво ли подразбира Учителя? Кого ли има предвид? “ – Не, работа трябва да се върши.
Аз нямам предвид едного, а говоря общо.
Когато работите ни в една Школа или в едно общество вървят добре, ние усещаме един трепет, една радост, а пък когато не вървят добре, нещо ни стяга отвътре, тъжно ни е, скръбно ни е. Някои от вас ще кажат: „Да, аз чувствам тази тъга.“ – Не трябва външно да я чувствате – външно може да я разберете обективно. Вътрешно трябва да се възприемат нещата. Всяко общество може да се разгледа обективно, но като се съедините с него, ще разберете до каква степен на развитие е достигнало то. Не трябва да гледате на нещата с предубеждение.
към беседата >>
Когато гърците са проповядвали да познаваш себе си, те са минали през известна школа, през известно учение.
“ Кое е по-хубаво – да познаваме себе си или Бога! Ако аз бих критикувал гърците, бих казал: дотолкоз е достигнал гръцкият ум. Еврейският ум пък е достигнал до положението да казва: „Начало на мъдростта е страхът.“ Идва Христос и казва: „Познай Бога! “ Питам сега: кое е по-силно – да познаваш себе си, да се страхуваш ли, или да познаваш Бога? – Разбира се, това са били системи, школи, през които човечеството е минало.
Когато гърците са проповядвали да познаваш себе си, те са минали през известна школа, през известно учение.
Как трябва да познава човек себе си! Какво трябва да познава в себе си? – Да познае в себе си Божественото и всички възможности, които се крият в Него. Щом в Божественото има толкоз възможности, кажете ми една от тях, главно основната възможност. Все трябва да има една основна възможност.
към беседата >>
Когато работите ни в една Школа или в едно общество вървят добре, ние усещаме един трепет, една радост, а пък когато не вървят добре, нещо ни стяга отвътре, тъжно ни е, скръбно ни е.
Като ви говоря, аз не разбирам вашия индивидуален живот. Вие казвате: „Какво ли подразбира Учителя? Кого ли има предвид? “ – Не, работа трябва да се върши. Аз нямам предвид едного, а говоря общо.
Когато работите ни в една Школа или в едно общество вървят добре, ние усещаме един трепет, една радост, а пък когато не вървят добре, нещо ни стяга отвътре, тъжно ни е, скръбно ни е.
Някои от вас ще кажат: „Да, аз чувствам тази тъга.“ – Не трябва външно да я чувствате – външно може да я разберете обективно. Вътрешно трябва да се възприемат нещата. Всяко общество може да се разгледа обективно, но като се съедините с него, ще разберете до каква степен на развитие е достигнало то. Не трябва да гледате на нещата с предубеждение. Вие можете да проверите и да изпитате степента на развитието на всяко общество.
към беседата >>
Как трябва да познава човек себе си!
Ако аз бих критикувал гърците, бих казал: дотолкоз е достигнал гръцкият ум. Еврейският ум пък е достигнал до положението да казва: „Начало на мъдростта е страхът.“ Идва Христос и казва: „Познай Бога! “ Питам сега: кое е по-силно – да познаваш себе си, да се страхуваш ли, или да познаваш Бога? – Разбира се, това са били системи, школи, през които човечеството е минало. Когато гърците са проповядвали да познаваш себе си, те са минали през известна школа, през известно учение.
Как трябва да познава човек себе си!
Какво трябва да познава в себе си? – Да познае в себе си Божественото и всички възможности, които се крият в Него. Щом в Божественото има толкоз възможности, кажете ми една от тях, главно основната възможност. Все трябва да има една основна възможност. Коя е тя?
към беседата >>
Някои от вас ще кажат: „Да, аз чувствам тази тъга.“ – Не трябва външно да я чувствате – външно може да я разберете обективно.
Вие казвате: „Какво ли подразбира Учителя? Кого ли има предвид? “ – Не, работа трябва да се върши. Аз нямам предвид едного, а говоря общо. Когато работите ни в една Школа или в едно общество вървят добре, ние усещаме един трепет, една радост, а пък когато не вървят добре, нещо ни стяга отвътре, тъжно ни е, скръбно ни е.
Някои от вас ще кажат: „Да, аз чувствам тази тъга.“ – Не трябва външно да я чувствате – външно може да я разберете обективно.
Вътрешно трябва да се възприемат нещата. Всяко общество може да се разгледа обективно, но като се съедините с него, ще разберете до каква степен на развитие е достигнало то. Не трябва да гледате на нещата с предубеждение. Вие можете да проверите и да изпитате степента на развитието на всяко общество. Не се заблуждавайте!
към беседата >>
Какво трябва да познава в себе си?
Еврейският ум пък е достигнал до положението да казва: „Начало на мъдростта е страхът.“ Идва Христос и казва: „Познай Бога! “ Питам сега: кое е по-силно – да познаваш себе си, да се страхуваш ли, или да познаваш Бога? – Разбира се, това са били системи, школи, през които човечеството е минало. Когато гърците са проповядвали да познаваш себе си, те са минали през известна школа, през известно учение. Как трябва да познава човек себе си!
Какво трябва да познава в себе си?
– Да познае в себе си Божественото и всички възможности, които се крият в Него. Щом в Божественото има толкоз възможности, кажете ми една от тях, главно основната възможност. Все трябва да има една основна възможност. Коя е тя?
към беседата >>
Вътрешно трябва да се възприемат нещата.
Кого ли има предвид? “ – Не, работа трябва да се върши. Аз нямам предвид едного, а говоря общо. Когато работите ни в една Школа или в едно общество вървят добре, ние усещаме един трепет, една радост, а пък когато не вървят добре, нещо ни стяга отвътре, тъжно ни е, скръбно ни е. Някои от вас ще кажат: „Да, аз чувствам тази тъга.“ – Не трябва външно да я чувствате – външно може да я разберете обективно.
Вътрешно трябва да се възприемат нещата.
Всяко общество може да се разгледа обективно, но като се съедините с него, ще разберете до каква степен на развитие е достигнало то. Не трябва да гледате на нещата с предубеждение. Вие можете да проверите и да изпитате степента на развитието на всяко общество. Не се заблуждавайте! Щом изпитате един приятен трепет под лъжичката, ще знаете, че тия хора са добри, с благородни стремежи.
към беседата >>
– Да познае в себе си Божественото и всички възможности, които се крият в Него.
“ Питам сега: кое е по-силно – да познаваш себе си, да се страхуваш ли, или да познаваш Бога? – Разбира се, това са били системи, школи, през които човечеството е минало. Когато гърците са проповядвали да познаваш себе си, те са минали през известна школа, през известно учение. Как трябва да познава човек себе си! Какво трябва да познава в себе си?
– Да познае в себе си Божественото и всички възможности, които се крият в Него.
Щом в Божественото има толкоз възможности, кажете ми една от тях, главно основната възможност. Все трябва да има една основна възможност. Коя е тя?
към беседата >>
Всяко общество може да се разгледа обективно, но като се съедините с него, ще разберете до каква степен на развитие е достигнало то.
“ – Не, работа трябва да се върши. Аз нямам предвид едного, а говоря общо. Когато работите ни в една Школа или в едно общество вървят добре, ние усещаме един трепет, една радост, а пък когато не вървят добре, нещо ни стяга отвътре, тъжно ни е, скръбно ни е. Някои от вас ще кажат: „Да, аз чувствам тази тъга.“ – Не трябва външно да я чувствате – външно може да я разберете обективно. Вътрешно трябва да се възприемат нещата.
Всяко общество може да се разгледа обективно, но като се съедините с него, ще разберете до каква степен на развитие е достигнало то.
Не трябва да гледате на нещата с предубеждение. Вие можете да проверите и да изпитате степента на развитието на всяко общество. Не се заблуждавайте! Щом изпитате един приятен трепет под лъжичката, ще знаете, че тия хора са добри, с благородни стремежи.
към беседата >>
Щом в Божественото има толкоз възможности, кажете ми една от тях, главно основната възможност.
– Разбира се, това са били системи, школи, през които човечеството е минало. Когато гърците са проповядвали да познаваш себе си, те са минали през известна школа, през известно учение. Как трябва да познава човек себе си! Какво трябва да познава в себе си? – Да познае в себе си Божественото и всички възможности, които се крият в Него.
Щом в Божественото има толкоз възможности, кажете ми една от тях, главно основната възможност.
Все трябва да има една основна възможност. Коя е тя?
към беседата >>
Не трябва да гледате на нещата с предубеждение.
Аз нямам предвид едного, а говоря общо. Когато работите ни в една Школа или в едно общество вървят добре, ние усещаме един трепет, една радост, а пък когато не вървят добре, нещо ни стяга отвътре, тъжно ни е, скръбно ни е. Някои от вас ще кажат: „Да, аз чувствам тази тъга.“ – Не трябва външно да я чувствате – външно може да я разберете обективно. Вътрешно трябва да се възприемат нещата. Всяко общество може да се разгледа обективно, но като се съедините с него, ще разберете до каква степен на развитие е достигнало то.
Не трябва да гледате на нещата с предубеждение.
Вие можете да проверите и да изпитате степента на развитието на всяко общество. Не се заблуждавайте! Щом изпитате един приятен трепет под лъжичката, ще знаете, че тия хора са добри, с благородни стремежи.
към беседата >>
Все трябва да има една основна възможност.
Когато гърците са проповядвали да познаваш себе си, те са минали през известна школа, през известно учение. Как трябва да познава човек себе си! Какво трябва да познава в себе си? – Да познае в себе си Божественото и всички възможности, които се крият в Него. Щом в Божественото има толкоз възможности, кажете ми една от тях, главно основната възможност.
Все трябва да има една основна възможност.
Коя е тя?
към беседата >>
Вие можете да проверите и да изпитате степента на развитието на всяко общество.
Когато работите ни в една Школа или в едно общество вървят добре, ние усещаме един трепет, една радост, а пък когато не вървят добре, нещо ни стяга отвътре, тъжно ни е, скръбно ни е. Някои от вас ще кажат: „Да, аз чувствам тази тъга.“ – Не трябва външно да я чувствате – външно може да я разберете обективно. Вътрешно трябва да се възприемат нещата. Всяко общество може да се разгледа обективно, но като се съедините с него, ще разберете до каква степен на развитие е достигнало то. Не трябва да гледате на нещата с предубеждение.
Вие можете да проверите и да изпитате степента на развитието на всяко общество.
Не се заблуждавайте! Щом изпитате един приятен трепет под лъжичката, ще знаете, че тия хора са добри, с благородни стремежи.
към беседата >>
Коя е тя?
Как трябва да познава човек себе си! Какво трябва да познава в себе си? – Да познае в себе си Божественото и всички възможности, които се крият в Него. Щом в Божественото има толкоз възможности, кажете ми една от тях, главно основната възможност. Все трябва да има една основна възможност.
Коя е тя?
към беседата >>
Не се заблуждавайте!
Някои от вас ще кажат: „Да, аз чувствам тази тъга.“ – Не трябва външно да я чувствате – външно може да я разберете обективно. Вътрешно трябва да се възприемат нещата. Всяко общество може да се разгледа обективно, но като се съедините с него, ще разберете до каква степен на развитие е достигнало то. Не трябва да гледате на нещата с предубеждение. Вие можете да проверите и да изпитате степента на развитието на всяко общество.
Не се заблуждавайте!
Щом изпитате един приятен трепет под лъжичката, ще знаете, че тия хора са добри, с благородни стремежи.
към беседата >>
По някой път ние вземаме едно общо твърдение и казваме: „Повярвай!
По някой път ние вземаме едно общо твърдение и казваме: „Повярвай!
“ В какво? – В Божията Любов. Повярвай в Божията Мъдрост! Много добре, но кое именно да повярвам? Отде да започне тази Любов?
към беседата >>
Щом изпитате един приятен трепет под лъжичката, ще знаете, че тия хора са добри, с благородни стремежи.
Вътрешно трябва да се възприемат нещата. Всяко общество може да се разгледа обективно, но като се съедините с него, ще разберете до каква степен на развитие е достигнало то. Не трябва да гледате на нещата с предубеждение. Вие можете да проверите и да изпитате степента на развитието на всяко общество. Не се заблуждавайте!
Щом изпитате един приятен трепет под лъжичката, ще знаете, че тия хора са добри, с благородни стремежи.
към беседата >>
“ В какво?
По някой път ние вземаме едно общо твърдение и казваме: „Повярвай!
“ В какво?
– В Божията Любов. Повярвай в Божията Мъдрост! Много добре, но кое именно да повярвам? Отде да започне тази Любов? Започни от нейното практическо приложение.
към беседата >>
Като ученици в този окултен клас вие трябва постоянно да работите; като се индивидуализирате, трябва да знаете, че имате общи отношения към всички ученици от невидимия свят.
Като ученици в този окултен клас вие трябва постоянно да работите; като се индивидуализирате, трябва да знаете, че имате общи отношения към всички ученици от невидимия свят.
Онези, които работят за вас, очакват и вие да работите за тях. Вие сте корените, те са клончетата. Между вашия и техния живот има съотношение. Не мислете, че вие можете да бъдете абсолютно самостоятелни! Има известни ограничения, които ние трябва сами да си наложим – сами да се ограничим.
към беседата >>
– В Божията Любов.
По някой път ние вземаме едно общо твърдение и казваме: „Повярвай! “ В какво?
– В Божията Любов.
Повярвай в Божията Мъдрост! Много добре, но кое именно да повярвам? Отде да започне тази Любов? Започни от нейното практическо приложение. Някой казва: „Аз вярвам в Бога.“ Той често произнася това изречение, но то не действа върху него.
към беседата >>
Онези, които работят за вас, очакват и вие да работите за тях.
Като ученици в този окултен клас вие трябва постоянно да работите; като се индивидуализирате, трябва да знаете, че имате общи отношения към всички ученици от невидимия свят.
Онези, които работят за вас, очакват и вие да работите за тях.
Вие сте корените, те са клончетата. Между вашия и техния живот има съотношение. Не мислете, че вие можете да бъдете абсолютно самостоятелни! Има известни ограничения, които ние трябва сами да си наложим – сами да се ограничим. Аз наричам ограничение това, когато сам се ограничиш.
към беседата >>
Повярвай в Божията Мъдрост!
По някой път ние вземаме едно общо твърдение и казваме: „Повярвай! “ В какво? – В Божията Любов.
Повярвай в Божията Мъдрост!
Много добре, но кое именно да повярвам? Отде да започне тази Любов? Започни от нейното практическо приложение. Някой казва: „Аз вярвам в Бога.“ Той често произнася това изречение, но то не действа върху него. Като кажеш: „Повярвай в Бога!
към беседата >>
Вие сте корените, те са клончетата.
Като ученици в този окултен клас вие трябва постоянно да работите; като се индивидуализирате, трябва да знаете, че имате общи отношения към всички ученици от невидимия свят. Онези, които работят за вас, очакват и вие да работите за тях.
Вие сте корените, те са клончетата.
Между вашия и техния живот има съотношение. Не мислете, че вие можете да бъдете абсолютно самостоятелни! Има известни ограничения, които ние трябва сами да си наложим – сами да се ограничим. Аз наричам ограничение това, когато сам се ограничиш. Тогава можеш да правиш, каквото искаш.
към беседата >>
Много добре, но кое именно да повярвам?
По някой път ние вземаме едно общо твърдение и казваме: „Повярвай! “ В какво? – В Божията Любов. Повярвай в Божията Мъдрост!
Много добре, но кое именно да повярвам?
Отде да започне тази Любов? Започни от нейното практическо приложение. Някой казва: „Аз вярвам в Бога.“ Той често произнася това изречение, но то не действа върху него. Като кажеш: „Повярвай в Бога! “, „Люби Бога!
към беседата >>
Между вашия и техния живот има съотношение.
Като ученици в този окултен клас вие трябва постоянно да работите; като се индивидуализирате, трябва да знаете, че имате общи отношения към всички ученици от невидимия свят. Онези, които работят за вас, очакват и вие да работите за тях. Вие сте корените, те са клончетата.
Между вашия и техния живот има съотношение.
Не мислете, че вие можете да бъдете абсолютно самостоятелни! Има известни ограничения, които ние трябва сами да си наложим – сами да се ограничим. Аз наричам ограничение това, когато сам се ограничиш. Тогава можеш да правиш, каквото искаш. Когато обаче други те ограничат, ти не си свободен – има материални прегради.
към беседата >>
Отде да започне тази Любов?
По някой път ние вземаме едно общо твърдение и казваме: „Повярвай! “ В какво? – В Божията Любов. Повярвай в Божията Мъдрост! Много добре, но кое именно да повярвам?
Отде да започне тази Любов?
Започни от нейното практическо приложение. Някой казва: „Аз вярвам в Бога.“ Той често произнася това изречение, но то не действа върху него. Като кажеш: „Повярвай в Бога! “, „Люби Бога! “ – сърцето ти трябва да затрепти, да заиграе в тебе.
към беседата >>
Не мислете, че вие можете да бъдете абсолютно самостоятелни!
Като ученици в този окултен клас вие трябва постоянно да работите; като се индивидуализирате, трябва да знаете, че имате общи отношения към всички ученици от невидимия свят. Онези, които работят за вас, очакват и вие да работите за тях. Вие сте корените, те са клончетата. Между вашия и техния живот има съотношение.
Не мислете, че вие можете да бъдете абсолютно самостоятелни!
Има известни ограничения, които ние трябва сами да си наложим – сами да се ограничим. Аз наричам ограничение това, когато сам се ограничиш. Тогава можеш да правиш, каквото искаш. Когато обаче други те ограничат, ти не си свободен – има материални прегради. Нашето ограничение има чисто духовен характер.
към беседата >>
Започни от нейното практическо приложение.
“ В какво? – В Божията Любов. Повярвай в Божията Мъдрост! Много добре, но кое именно да повярвам? Отде да започне тази Любов?
Започни от нейното практическо приложение.
Някой казва: „Аз вярвам в Бога.“ Той често произнася това изречение, но то не действа върху него. Като кажеш: „Повярвай в Бога! “, „Люби Бога! “ – сърцето ти трябва да затрепти, да заиграе в тебе. Щом не заиграе, значи това са само думи.
към беседата >>
Има известни ограничения, които ние трябва сами да си наложим – сами да се ограничим.
Като ученици в този окултен клас вие трябва постоянно да работите; като се индивидуализирате, трябва да знаете, че имате общи отношения към всички ученици от невидимия свят. Онези, които работят за вас, очакват и вие да работите за тях. Вие сте корените, те са клончетата. Между вашия и техния живот има съотношение. Не мислете, че вие можете да бъдете абсолютно самостоятелни!
Има известни ограничения, които ние трябва сами да си наложим – сами да се ограничим.
Аз наричам ограничение това, когато сам се ограничиш. Тогава можеш да правиш, каквото искаш. Когато обаче други те ограничат, ти не си свободен – има материални прегради. Нашето ограничение има чисто духовен характер. По-добре да си наложим духовно ограничение, за да не дойде материалното.
към беседата >>
Някой казва: „Аз вярвам в Бога.“ Той често произнася това изречение, но то не действа върху него.
– В Божията Любов. Повярвай в Божията Мъдрост! Много добре, но кое именно да повярвам? Отде да започне тази Любов? Започни от нейното практическо приложение.
Някой казва: „Аз вярвам в Бога.“ Той често произнася това изречение, но то не действа върху него.
Като кажеш: „Повярвай в Бога! “, „Люби Бога! “ – сърцето ти трябва да затрепти, да заиграе в тебе. Щом не заиграе, значи това са само думи. Когато говорим по същия философски начин: „аз трябва“, „аз съм длъжен да направя това-онова“, а нищо не вършим, работите си остават на едно и също място – непомръднати.
към беседата >>
Аз наричам ограничение това, когато сам се ограничиш.
Онези, които работят за вас, очакват и вие да работите за тях. Вие сте корените, те са клончетата. Между вашия и техния живот има съотношение. Не мислете, че вие можете да бъдете абсолютно самостоятелни! Има известни ограничения, които ние трябва сами да си наложим – сами да се ограничим.
Аз наричам ограничение това, когато сам се ограничиш.
Тогава можеш да правиш, каквото искаш. Когато обаче други те ограничат, ти не си свободен – има материални прегради. Нашето ограничение има чисто духовен характер. По-добре да си наложим духовно ограничение, за да не дойде материалното. Ако ние сами не си наложим духовно ограничение, ще дойде материалното.
към беседата >>
Като кажеш: „Повярвай в Бога!
Повярвай в Божията Мъдрост! Много добре, но кое именно да повярвам? Отде да започне тази Любов? Започни от нейното практическо приложение. Някой казва: „Аз вярвам в Бога.“ Той често произнася това изречение, но то не действа върху него.
Като кажеш: „Повярвай в Бога!
“, „Люби Бога! “ – сърцето ти трябва да затрепти, да заиграе в тебе. Щом не заиграе, значи това са само думи. Когато говорим по същия философски начин: „аз трябва“, „аз съм длъжен да направя това-онова“, а нищо не вършим, работите си остават на едно и също място – непомръднати.
към беседата >>
Тогава можеш да правиш, каквото искаш.
Вие сте корените, те са клончетата. Между вашия и техния живот има съотношение. Не мислете, че вие можете да бъдете абсолютно самостоятелни! Има известни ограничения, които ние трябва сами да си наложим – сами да се ограничим. Аз наричам ограничение това, когато сам се ограничиш.
Тогава можеш да правиш, каквото искаш.
Когато обаче други те ограничат, ти не си свободен – има материални прегради. Нашето ограничение има чисто духовен характер. По-добре да си наложим духовно ограничение, за да не дойде материалното. Ако ние сами не си наложим духовно ограничение, ще дойде материалното. Тогава именно ще дойдат ред мъчнотии върху вас.
към беседата >>
“, „Люби Бога!
Много добре, но кое именно да повярвам? Отде да започне тази Любов? Започни от нейното практическо приложение. Някой казва: „Аз вярвам в Бога.“ Той често произнася това изречение, но то не действа върху него. Като кажеш: „Повярвай в Бога!
“, „Люби Бога!
“ – сърцето ти трябва да затрепти, да заиграе в тебе. Щом не заиграе, значи това са само думи. Когато говорим по същия философски начин: „аз трябва“, „аз съм длъжен да направя това-онова“, а нищо не вършим, работите си остават на едно и също място – непомръднати.
към беседата >>
Когато обаче други те ограничат, ти не си свободен – има материални прегради.
Между вашия и техния живот има съотношение. Не мислете, че вие можете да бъдете абсолютно самостоятелни! Има известни ограничения, които ние трябва сами да си наложим – сами да се ограничим. Аз наричам ограничение това, когато сам се ограничиш. Тогава можеш да правиш, каквото искаш.
Когато обаче други те ограничат, ти не си свободен – има материални прегради.
Нашето ограничение има чисто духовен характер. По-добре да си наложим духовно ограничение, за да не дойде материалното. Ако ние сами не си наложим духовно ограничение, ще дойде материалното. Тогава именно ще дойдат ред мъчнотии върху вас.
към беседата >>
“ – сърцето ти трябва да затрепти, да заиграе в тебе.
Отде да започне тази Любов? Започни от нейното практическо приложение. Някой казва: „Аз вярвам в Бога.“ Той често произнася това изречение, но то не действа върху него. Като кажеш: „Повярвай в Бога! “, „Люби Бога!
“ – сърцето ти трябва да затрепти, да заиграе в тебе.
Щом не заиграе, значи това са само думи. Когато говорим по същия философски начин: „аз трябва“, „аз съм длъжен да направя това-онова“, а нищо не вършим, работите си остават на едно и също място – непомръднати.
към беседата >>
Нашето ограничение има чисто духовен характер.
Не мислете, че вие можете да бъдете абсолютно самостоятелни! Има известни ограничения, които ние трябва сами да си наложим – сами да се ограничим. Аз наричам ограничение това, когато сам се ограничиш. Тогава можеш да правиш, каквото искаш. Когато обаче други те ограничат, ти не си свободен – има материални прегради.
Нашето ограничение има чисто духовен характер.
По-добре да си наложим духовно ограничение, за да не дойде материалното. Ако ние сами не си наложим духовно ограничение, ще дойде материалното. Тогава именно ще дойдат ред мъчнотии върху вас.
към беседата >>
Щом не заиграе, значи това са само думи.
Започни от нейното практическо приложение. Някой казва: „Аз вярвам в Бога.“ Той често произнася това изречение, но то не действа върху него. Като кажеш: „Повярвай в Бога! “, „Люби Бога! “ – сърцето ти трябва да затрепти, да заиграе в тебе.
Щом не заиграе, значи това са само думи.
Когато говорим по същия философски начин: „аз трябва“, „аз съм длъжен да направя това-онова“, а нищо не вършим, работите си остават на едно и също място – непомръднати.
към беседата >>
По-добре да си наложим духовно ограничение, за да не дойде материалното.
Има известни ограничения, които ние трябва сами да си наложим – сами да се ограничим. Аз наричам ограничение това, когато сам се ограничиш. Тогава можеш да правиш, каквото искаш. Когато обаче други те ограничат, ти не си свободен – има материални прегради. Нашето ограничение има чисто духовен характер.
По-добре да си наложим духовно ограничение, за да не дойде материалното.
Ако ние сами не си наложим духовно ограничение, ще дойде материалното. Тогава именно ще дойдат ред мъчнотии върху вас.
към беседата >>
Когато говорим по същия философски начин: „аз трябва“, „аз съм длъжен да направя това-онова“, а нищо не вършим, работите си остават на едно и също място – непомръднати.
Някой казва: „Аз вярвам в Бога.“ Той често произнася това изречение, но то не действа върху него. Като кажеш: „Повярвай в Бога! “, „Люби Бога! “ – сърцето ти трябва да затрепти, да заиграе в тебе. Щом не заиграе, значи това са само думи.
Когато говорим по същия философски начин: „аз трябва“, „аз съм длъжен да направя това-онова“, а нищо не вършим, работите си остават на едно и също място – непомръднати.
към беседата >>
Ако ние сами не си наложим духовно ограничение, ще дойде материалното.
Аз наричам ограничение това, когато сам се ограничиш. Тогава можеш да правиш, каквото искаш. Когато обаче други те ограничат, ти не си свободен – има материални прегради. Нашето ограничение има чисто духовен характер. По-добре да си наложим духовно ограничение, за да не дойде материалното.
Ако ние сами не си наложим духовно ограничение, ще дойде материалното.
Тогава именно ще дойдат ред мъчнотии върху вас.
към беседата >>
Сега вземете за пример двете отличителни вътрешни черти на човека, който се проявява в женска форма, и на човека, който се проявява в мъжка форма.
Сега вземете за пример двете отличителни вътрешни черти на човека, който се проявява в женска форма, и на човека, който се проявява в мъжка форма.
По какво се отличават тия две форми? Ние казваме, че в едната форма преобладава умът, а в другата форма – сърцето. Това са общи твърдения. Учителите на окултната наука поддържат следните възрения: мъжът не може да стане жена и жената не може да стане мъж. Жената някой път може да вземе мъжка форма, но тя си остава жена; и мъжът може да вземе женска форма, но той все мъж си остава.
към беседата >>
Тогава именно ще дойдат ред мъчнотии върху вас.
Тогава можеш да правиш, каквото искаш. Когато обаче други те ограничат, ти не си свободен – има материални прегради. Нашето ограничение има чисто духовен характер. По-добре да си наложим духовно ограничение, за да не дойде материалното. Ако ние сами не си наложим духовно ограничение, ще дойде материалното.
Тогава именно ще дойдат ред мъчнотии върху вас.
към беседата >>
По какво се отличават тия две форми?
Сега вземете за пример двете отличителни вътрешни черти на човека, който се проявява в женска форма, и на човека, който се проявява в мъжка форма.
По какво се отличават тия две форми?
Ние казваме, че в едната форма преобладава умът, а в другата форма – сърцето. Това са общи твърдения. Учителите на окултната наука поддържат следните възрения: мъжът не може да стане жена и жената не може да стане мъж. Жената някой път може да вземе мъжка форма, но тя си остава жена; и мъжът може да вземе женска форма, но той все мъж си остава. По същина мъжкият и женският принцип в Природата не могат да се изменят: те вечно ще си останат едни и същи.
към беседата >>
И тъй, кой е най-силният слог?
И тъй, кой е най-силният слог?
Всеки човек си има по един силен слог. Всеки човек си има по едно любимо име, в което е вмъкнал този слог. Неговата сила е в неговото име. В силата на този слог е скрито човешкото богатство. Забелязали ли сте, когато някой започне да пише писмо, приятелят му седи до него и му казва: „Напиши ми едно писмо!
към беседата >>
Ние казваме, че в едната форма преобладава умът, а в другата форма – сърцето.
Сега вземете за пример двете отличителни вътрешни черти на човека, който се проявява в женска форма, и на човека, който се проявява в мъжка форма. По какво се отличават тия две форми?
Ние казваме, че в едната форма преобладава умът, а в другата форма – сърцето.
Това са общи твърдения. Учителите на окултната наука поддържат следните възрения: мъжът не може да стане жена и жената не може да стане мъж. Жената някой път може да вземе мъжка форма, но тя си остава жена; и мъжът може да вземе женска форма, но той все мъж си остава. По същина мъжкият и женският принцип в Природата не могат да се изменят: те вечно ще си останат едни и същи. Вие често казвате: „Аз, като стана един ден жена или като стана мъж...“, и веднага разрешавате въпросите.
към беседата >>
Всеки човек си има по един силен слог.
И тъй, кой е най-силният слог?
Всеки човек си има по един силен слог.
Всеки човек си има по едно любимо име, в което е вмъкнал този слог. Неговата сила е в неговото име. В силата на този слог е скрито човешкото богатство. Забелязали ли сте, когато някой започне да пише писмо, приятелят му седи до него и му казва: „Напиши ми едно писмо! “ Всеки приятел иска да има писмо от приятеля си, казва му: „Искам да имам от тебе едно писмо.“ И приятелят му само като започне, едва напише първата буква Л, онзи подскача от радост.
към беседата >>
Това са общи твърдения.
Сега вземете за пример двете отличителни вътрешни черти на човека, който се проявява в женска форма, и на човека, който се проявява в мъжка форма. По какво се отличават тия две форми? Ние казваме, че в едната форма преобладава умът, а в другата форма – сърцето.
Това са общи твърдения.
Учителите на окултната наука поддържат следните възрения: мъжът не може да стане жена и жената не може да стане мъж. Жената някой път може да вземе мъжка форма, но тя си остава жена; и мъжът може да вземе женска форма, но той все мъж си остава. По същина мъжкият и женският принцип в Природата не могат да се изменят: те вечно ще си останат едни и същи. Вие често казвате: „Аз, като стана един ден жена или като стана мъж...“, и веднага разрешавате въпросите. Какво ще направиш, като станеш жена?
към беседата >>
Всеки човек си има по едно любимо име, в което е вмъкнал този слог.
И тъй, кой е най-силният слог? Всеки човек си има по един силен слог.
Всеки човек си има по едно любимо име, в което е вмъкнал този слог.
Неговата сила е в неговото име. В силата на този слог е скрито човешкото богатство. Забелязали ли сте, когато някой започне да пише писмо, приятелят му седи до него и му казва: „Напиши ми едно писмо! “ Всеки приятел иска да има писмо от приятеля си, казва му: „Искам да имам от тебе едно писмо.“ И приятелят му само като започне, едва напише първата буква Л, онзи подскача от радост. Какво има да му пише неговият приятел?
към беседата >>
Учителите на окултната наука поддържат следните възрения: мъжът не може да стане жена и жената не може да стане мъж.
Сега вземете за пример двете отличителни вътрешни черти на човека, който се проявява в женска форма, и на човека, който се проявява в мъжка форма. По какво се отличават тия две форми? Ние казваме, че в едната форма преобладава умът, а в другата форма – сърцето. Това са общи твърдения.
Учителите на окултната наука поддържат следните възрения: мъжът не може да стане жена и жената не може да стане мъж.
Жената някой път може да вземе мъжка форма, но тя си остава жена; и мъжът може да вземе женска форма, но той все мъж си остава. По същина мъжкият и женският принцип в Природата не могат да се изменят: те вечно ще си останат едни и същи. Вие често казвате: „Аз, като стана един ден жена или като стана мъж...“, и веднага разрешавате въпросите. Какво ще направиш, като станеш жена? Или какво ще направиш, като станеш мъж?
към беседата >>
Неговата сила е в неговото име.
И тъй, кой е най-силният слог? Всеки човек си има по един силен слог. Всеки човек си има по едно любимо име, в което е вмъкнал този слог.
Неговата сила е в неговото име.
В силата на този слог е скрито човешкото богатство. Забелязали ли сте, когато някой започне да пише писмо, приятелят му седи до него и му казва: „Напиши ми едно писмо! “ Всеки приятел иска да има писмо от приятеля си, казва му: „Искам да имам от тебе едно писмо.“ И приятелят му само като започне, едва напише първата буква Л, онзи подскача от радост. Какво има да му пише неговият приятел? Той разбира какво иска да му пише.
към беседата >>
Жената някой път може да вземе мъжка форма, но тя си остава жена; и мъжът може да вземе женска форма, но той все мъж си остава.
Сега вземете за пример двете отличителни вътрешни черти на човека, който се проявява в женска форма, и на човека, който се проявява в мъжка форма. По какво се отличават тия две форми? Ние казваме, че в едната форма преобладава умът, а в другата форма – сърцето. Това са общи твърдения. Учителите на окултната наука поддържат следните възрения: мъжът не може да стане жена и жената не може да стане мъж.
Жената някой път може да вземе мъжка форма, но тя си остава жена; и мъжът може да вземе женска форма, но той все мъж си остава.
По същина мъжкият и женският принцип в Природата не могат да се изменят: те вечно ще си останат едни и същи. Вие често казвате: „Аз, като стана един ден жена или като стана мъж...“, и веднага разрешавате въпросите. Какво ще направиш, като станеш жена? Или какво ще направиш, като станеш мъж? При сегашните условия, като станеш жена, ще вършиш една работа, а като станеш мъж, ще вършиш друга работа.
към беседата >>
В силата на този слог е скрито човешкото богатство.
И тъй, кой е най-силният слог? Всеки човек си има по един силен слог. Всеки човек си има по едно любимо име, в което е вмъкнал този слог. Неговата сила е в неговото име.
В силата на този слог е скрито човешкото богатство.
Забелязали ли сте, когато някой започне да пише писмо, приятелят му седи до него и му казва: „Напиши ми едно писмо! “ Всеки приятел иска да има писмо от приятеля си, казва му: „Искам да имам от тебе едно писмо.“ И приятелят му само като започне, едва напише първата буква Л, онзи подскача от радост. Какво има да му пише неговият приятел? Той разбира какво иска да му пише. Написва буквата П.
към беседата >>
По същина мъжкият и женският принцип в Природата не могат да се изменят: те вечно ще си останат едни и същи.
По какво се отличават тия две форми? Ние казваме, че в едната форма преобладава умът, а в другата форма – сърцето. Това са общи твърдения. Учителите на окултната наука поддържат следните възрения: мъжът не може да стане жена и жената не може да стане мъж. Жената някой път може да вземе мъжка форма, но тя си остава жена; и мъжът може да вземе женска форма, но той все мъж си остава.
По същина мъжкият и женският принцип в Природата не могат да се изменят: те вечно ще си останат едни и същи.
Вие често казвате: „Аз, като стана един ден жена или като стана мъж...“, и веднага разрешавате въпросите. Какво ще направиш, като станеш жена? Или какво ще направиш, като станеш мъж? При сегашните условия, като станеш жена, ще вършиш една работа, а като станеш мъж, ще вършиш друга работа. Сега виждате ли де е противоречието?
към беседата >>
Забелязали ли сте, когато някой започне да пише писмо, приятелят му седи до него и му казва: „Напиши ми едно писмо!
И тъй, кой е най-силният слог? Всеки човек си има по един силен слог. Всеки човек си има по едно любимо име, в което е вмъкнал този слог. Неговата сила е в неговото име. В силата на този слог е скрито човешкото богатство.
Забелязали ли сте, когато някой започне да пише писмо, приятелят му седи до него и му казва: „Напиши ми едно писмо!
“ Всеки приятел иска да има писмо от приятеля си, казва му: „Искам да имам от тебе едно писмо.“ И приятелят му само като започне, едва напише първата буква Л, онзи подскача от радост. Какво има да му пише неговият приятел? Той разбира какво иска да му пише. Написва буквата П. Онзи пак подскача, пак се зарадва.
към беседата >>
Вие често казвате: „Аз, като стана един ден жена или като стана мъж...“, и веднага разрешавате въпросите.
Ние казваме, че в едната форма преобладава умът, а в другата форма – сърцето. Това са общи твърдения. Учителите на окултната наука поддържат следните възрения: мъжът не може да стане жена и жената не може да стане мъж. Жената някой път може да вземе мъжка форма, но тя си остава жена; и мъжът може да вземе женска форма, но той все мъж си остава. По същина мъжкият и женският принцип в Природата не могат да се изменят: те вечно ще си останат едни и същи.
Вие често казвате: „Аз, като стана един ден жена или като стана мъж...“, и веднага разрешавате въпросите.
Какво ще направиш, като станеш жена? Или какво ще направиш, като станеш мъж? При сегашните условия, като станеш жена, ще вършиш една работа, а като станеш мъж, ще вършиш друга работа. Сега виждате ли де е противоречието? Жените казват: „За нас няма шанс да станем мъже, значи вратата ни е затворена.“ Мъжете пък казват: „Много добре, че ние няма да станем жени.“
към беседата >>
“ Всеки приятел иска да има писмо от приятеля си, казва му: „Искам да имам от тебе едно писмо.“ И приятелят му само като започне, едва напише първата буква Л, онзи подскача от радост.
Всеки човек си има по един силен слог. Всеки човек си има по едно любимо име, в което е вмъкнал този слог. Неговата сила е в неговото име. В силата на този слог е скрито човешкото богатство. Забелязали ли сте, когато някой започне да пише писмо, приятелят му седи до него и му казва: „Напиши ми едно писмо!
“ Всеки приятел иска да има писмо от приятеля си, казва му: „Искам да имам от тебе едно писмо.“ И приятелят му само като започне, едва напише първата буква Л, онзи подскача от радост.
Какво има да му пише неговият приятел? Той разбира какво иска да му пише. Написва буквата П. Онзи пак подскача, пак се зарадва. След това написва точка, после буквата Г.
към беседата >>
Какво ще направиш, като станеш жена?
Това са общи твърдения. Учителите на окултната наука поддържат следните възрения: мъжът не може да стане жена и жената не може да стане мъж. Жената някой път може да вземе мъжка форма, но тя си остава жена; и мъжът може да вземе женска форма, но той все мъж си остава. По същина мъжкият и женският принцип в Природата не могат да се изменят: те вечно ще си останат едни и същи. Вие често казвате: „Аз, като стана един ден жена или като стана мъж...“, и веднага разрешавате въпросите.
Какво ще направиш, като станеш жена?
Или какво ще направиш, като станеш мъж? При сегашните условия, като станеш жена, ще вършиш една работа, а като станеш мъж, ще вършиш друга работа. Сега виждате ли де е противоречието? Жените казват: „За нас няма шанс да станем мъже, значи вратата ни е затворена.“ Мъжете пък казват: „Много добре, че ние няма да станем жени.“
към беседата >>
Какво има да му пише неговият приятел?
Всеки човек си има по едно любимо име, в което е вмъкнал този слог. Неговата сила е в неговото име. В силата на този слог е скрито човешкото богатство. Забелязали ли сте, когато някой започне да пише писмо, приятелят му седи до него и му казва: „Напиши ми едно писмо! “ Всеки приятел иска да има писмо от приятеля си, казва му: „Искам да имам от тебе едно писмо.“ И приятелят му само като започне, едва напише първата буква Л, онзи подскача от радост.
Какво има да му пише неговият приятел?
Той разбира какво иска да му пише. Написва буквата П. Онзи пак подскача, пак се зарадва. След това написва точка, после буквата Г. Онзи пак се зарадва, пак подскача.
към беседата >>
Или какво ще направиш, като станеш мъж?
Учителите на окултната наука поддържат следните възрения: мъжът не може да стане жена и жената не може да стане мъж. Жената някой път може да вземе мъжка форма, но тя си остава жена; и мъжът може да вземе женска форма, но той все мъж си остава. По същина мъжкият и женският принцип в Природата не могат да се изменят: те вечно ще си останат едни и същи. Вие често казвате: „Аз, като стана един ден жена или като стана мъж...“, и веднага разрешавате въпросите. Какво ще направиш, като станеш жена?
Или какво ще направиш, като станеш мъж?
При сегашните условия, като станеш жена, ще вършиш една работа, а като станеш мъж, ще вършиш друга работа. Сега виждате ли де е противоречието? Жените казват: „За нас няма шанс да станем мъже, значи вратата ни е затворена.“ Мъжете пък казват: „Много добре, че ние няма да станем жени.“
към беседата >>
Той разбира какво иска да му пише.
Неговата сила е в неговото име. В силата на този слог е скрито човешкото богатство. Забелязали ли сте, когато някой започне да пише писмо, приятелят му седи до него и му казва: „Напиши ми едно писмо! “ Всеки приятел иска да има писмо от приятеля си, казва му: „Искам да имам от тебе едно писмо.“ И приятелят му само като започне, едва напише първата буква Л, онзи подскача от радост. Какво има да му пише неговият приятел?
Той разбира какво иска да му пише.
Написва буквата П. Онзи пак подскача, пак се зарадва. След това написва точка, после буквата Г. Онзи пак се зарадва, пак подскача. Онзи продължава писмото: Ла, Па, Га; лу, пу, гу; ло, по, го... Какво разбрахте сега?
към беседата >>
При сегашните условия, като станеш жена, ще вършиш една работа, а като станеш мъж, ще вършиш друга работа.
Жената някой път може да вземе мъжка форма, но тя си остава жена; и мъжът може да вземе женска форма, но той все мъж си остава. По същина мъжкият и женският принцип в Природата не могат да се изменят: те вечно ще си останат едни и същи. Вие често казвате: „Аз, като стана един ден жена или като стана мъж...“, и веднага разрешавате въпросите. Какво ще направиш, като станеш жена? Или какво ще направиш, като станеш мъж?
При сегашните условия, като станеш жена, ще вършиш една работа, а като станеш мъж, ще вършиш друга работа.
Сега виждате ли де е противоречието? Жените казват: „За нас няма шанс да станем мъже, значи вратата ни е затворена.“ Мъжете пък казват: „Много добре, че ние няма да станем жени.“
към беседата >>
Написва буквата П.
В силата на този слог е скрито човешкото богатство. Забелязали ли сте, когато някой започне да пише писмо, приятелят му седи до него и му казва: „Напиши ми едно писмо! “ Всеки приятел иска да има писмо от приятеля си, казва му: „Искам да имам от тебе едно писмо.“ И приятелят му само като започне, едва напише първата буква Л, онзи подскача от радост. Какво има да му пише неговият приятел? Той разбира какво иска да му пише.
Написва буквата П.
Онзи пак подскача, пак се зарадва. След това написва точка, после буквата Г. Онзи пак се зарадва, пак подскача. Онзи продължава писмото: Ла, Па, Га; лу, пу, гу; ло, по, го... Какво разбрахте сега? – Приятелят разбра нещо.
към беседата >>
Сега виждате ли де е противоречието?
По същина мъжкият и женският принцип в Природата не могат да се изменят: те вечно ще си останат едни и същи. Вие често казвате: „Аз, като стана един ден жена или като стана мъж...“, и веднага разрешавате въпросите. Какво ще направиш, като станеш жена? Или какво ще направиш, като станеш мъж? При сегашните условия, като станеш жена, ще вършиш една работа, а като станеш мъж, ще вършиш друга работа.
Сега виждате ли де е противоречието?
Жените казват: „За нас няма шанс да станем мъже, значи вратата ни е затворена.“ Мъжете пък казват: „Много добре, че ние няма да станем жени.“
към беседата >>
Онзи пак подскача, пак се зарадва.
Забелязали ли сте, когато някой започне да пише писмо, приятелят му седи до него и му казва: „Напиши ми едно писмо! “ Всеки приятел иска да има писмо от приятеля си, казва му: „Искам да имам от тебе едно писмо.“ И приятелят му само като започне, едва напише първата буква Л, онзи подскача от радост. Какво има да му пише неговият приятел? Той разбира какво иска да му пише. Написва буквата П.
Онзи пак подскача, пак се зарадва.
След това написва точка, после буквата Г. Онзи пак се зарадва, пак подскача. Онзи продължава писмото: Ла, Па, Га; лу, пу, гу; ло, по, го... Какво разбрахте сега? – Приятелят разбра нещо.
към беседата >>
Жените казват: „За нас няма шанс да станем мъже, значи вратата ни е затворена.“ Мъжете пък казват: „Много добре, че ние няма да станем жени.“
Вие често казвате: „Аз, като стана един ден жена или като стана мъж...“, и веднага разрешавате въпросите. Какво ще направиш, като станеш жена? Или какво ще направиш, като станеш мъж? При сегашните условия, като станеш жена, ще вършиш една работа, а като станеш мъж, ще вършиш друга работа. Сега виждате ли де е противоречието?
Жените казват: „За нас няма шанс да станем мъже, значи вратата ни е затворена.“ Мъжете пък казват: „Много добре, че ние няма да станем жени.“
към беседата >>
След това написва точка, после буквата Г.
“ Всеки приятел иска да има писмо от приятеля си, казва му: „Искам да имам от тебе едно писмо.“ И приятелят му само като започне, едва напише първата буква Л, онзи подскача от радост. Какво има да му пише неговият приятел? Той разбира какво иска да му пише. Написва буквата П. Онзи пак подскача, пак се зарадва.
След това написва точка, после буквата Г.
Онзи пак се зарадва, пак подскача. Онзи продължава писмото: Ла, Па, Га; лу, пу, гу; ло, по, го... Какво разбрахте сега? – Приятелят разбра нещо.
към беседата >>
Други окултисти казват, че мъжкият принцип родил злото, а женският принцип родил доброто.
Други окултисти казват, че мъжкият принцип родил злото, а женският принцип родил доброто.
Какво заключение бихте извадили от тия твърдения? Вярно ли е това? – Не, положителната форма на жената и положителната форма на мъжа раждат злото. Отрицателната форма на мъжа и отрицателната форма на жената раждат злото. Положителната форма на мъжа и отрицателната форма на жената раждат доброто.
към беседата >>
Онзи пак се зарадва, пак подскача.
Какво има да му пише неговият приятел? Той разбира какво иска да му пише. Написва буквата П. Онзи пак подскача, пак се зарадва. След това написва точка, после буквата Г.
Онзи пак се зарадва, пак подскача.
Онзи продължава писмото: Ла, Па, Га; лу, пу, гу; ло, по, го... Какво разбрахте сега? – Приятелят разбра нещо.
към беседата >>
Какво заключение бихте извадили от тия твърдения?
Други окултисти казват, че мъжкият принцип родил злото, а женският принцип родил доброто.
Какво заключение бихте извадили от тия твърдения?
Вярно ли е това? – Не, положителната форма на жената и положителната форма на мъжа раждат злото. Отрицателната форма на мъжа и отрицателната форма на жената раждат злото. Положителната форма на мъжа и отрицателната форма на жената раждат доброто. Положителната страна на женския принцип и отрицателната страна на мъжкия принцип раждат доброто.
към беседата >>
Онзи продължава писмото: Ла, Па, Га; лу, пу, гу; ло, по, го... Какво разбрахте сега?
Той разбира какво иска да му пише. Написва буквата П. Онзи пак подскача, пак се зарадва. След това написва точка, после буквата Г. Онзи пак се зарадва, пак подскача.
Онзи продължава писмото: Ла, Па, Га; лу, пу, гу; ло, по, го... Какво разбрахте сега?
– Приятелят разбра нещо.
към беседата >>
Вярно ли е това?
Други окултисти казват, че мъжкият принцип родил злото, а женският принцип родил доброто. Какво заключение бихте извадили от тия твърдения?
Вярно ли е това?
– Не, положителната форма на жената и положителната форма на мъжа раждат злото. Отрицателната форма на мъжа и отрицателната форма на жената раждат злото. Положителната форма на мъжа и отрицателната форма на жената раждат доброто. Положителната страна на женския принцип и отрицателната страна на мъжкия принцип раждат доброто. Но тия добрини се отличават.
към беседата >>
– Приятелят разбра нещо.
Написва буквата П. Онзи пак подскача, пак се зарадва. След това написва точка, после буквата Г. Онзи пак се зарадва, пак подскача. Онзи продължава писмото: Ла, Па, Га; лу, пу, гу; ло, по, го... Какво разбрахте сега?
– Приятелят разбра нещо.
към беседата >>
– Не, положителната форма на жената и положителната форма на мъжа раждат злото.
Други окултисти казват, че мъжкият принцип родил злото, а женският принцип родил доброто. Какво заключение бихте извадили от тия твърдения? Вярно ли е това?
– Не, положителната форма на жената и положителната форма на мъжа раждат злото.
Отрицателната форма на мъжа и отрицателната форма на жената раждат злото. Положителната форма на мъжа и отрицателната форма на жената раждат доброто. Положителната страна на женския принцип и отрицателната страна на мъжкия принцип раждат доброто. Но тия добрини се отличават.
към беседата >>
Първоначално буквите, с които вие си служите, са били символически йероглифи, а сега са графически.
Първоначално буквите, с които вие си служите, са били символически йероглифи, а сега са графически.
Първоначалната буква Л е изразявала цяла идея. Буквата Л е идея, тя показва стремеж нагоре. Буквата П също тъй е символическа, идея има в нея. В буквата Г също има идея. Тия букви са се опростотворили отпосле и сега се употребяват само като елементи на думите, като елементи на слоговете.
към беседата >>
Отрицателната форма на мъжа и отрицателната форма на жената раждат злото.
Други окултисти казват, че мъжкият принцип родил злото, а женският принцип родил доброто. Какво заключение бихте извадили от тия твърдения? Вярно ли е това? – Не, положителната форма на жената и положителната форма на мъжа раждат злото.
Отрицателната форма на мъжа и отрицателната форма на жената раждат злото.
Положителната форма на мъжа и отрицателната форма на жената раждат доброто. Положителната страна на женския принцип и отрицателната страна на мъжкия принцип раждат доброто. Но тия добрини се отличават.
към беседата >>
Първоначалната буква Л е изразявала цяла идея.
Първоначално буквите, с които вие си служите, са били символически йероглифи, а сега са графически.
Първоначалната буква Л е изразявала цяла идея.
Буквата Л е идея, тя показва стремеж нагоре. Буквата П също тъй е символическа, идея има в нея. В буквата Г също има идея. Тия букви са се опростотворили отпосле и сега се употребяват само като елементи на думите, като елементи на слоговете. Ние трябва да разбираме малките работи в себе си.
към беседата >>
Положителната форма на мъжа и отрицателната форма на жената раждат доброто.
Други окултисти казват, че мъжкият принцип родил злото, а женският принцип родил доброто. Какво заключение бихте извадили от тия твърдения? Вярно ли е това? – Не, положителната форма на жената и положителната форма на мъжа раждат злото. Отрицателната форма на мъжа и отрицателната форма на жената раждат злото.
Положителната форма на мъжа и отрицателната форма на жената раждат доброто.
Положителната страна на женския принцип и отрицателната страна на мъжкия принцип раждат доброто. Но тия добрини се отличават.
към беседата >>
Буквата Л е идея, тя показва стремеж нагоре.
Първоначално буквите, с които вие си служите, са били символически йероглифи, а сега са графически. Първоначалната буква Л е изразявала цяла идея.
Буквата Л е идея, тя показва стремеж нагоре.
Буквата П също тъй е символическа, идея има в нея. В буквата Г също има идея. Тия букви са се опростотворили отпосле и сега се употребяват само като елементи на думите, като елементи на слоговете. Ние трябва да разбираме малките работи в себе си. Не търсете великите работи в света!
към беседата >>
Положителната страна на женския принцип и отрицателната страна на мъжкия принцип раждат доброто.
Какво заключение бихте извадили от тия твърдения? Вярно ли е това? – Не, положителната форма на жената и положителната форма на мъжа раждат злото. Отрицателната форма на мъжа и отрицателната форма на жената раждат злото. Положителната форма на мъжа и отрицателната форма на жената раждат доброто.
Положителната страна на женския принцип и отрицателната страна на мъжкия принцип раждат доброто.
Но тия добрини се отличават.
към беседата >>
Буквата П също тъй е символическа, идея има в нея.
Първоначално буквите, с които вие си служите, са били символически йероглифи, а сега са графически. Първоначалната буква Л е изразявала цяла идея. Буквата Л е идея, тя показва стремеж нагоре.
Буквата П също тъй е символическа, идея има в нея.
В буквата Г също има идея. Тия букви са се опростотворили отпосле и сега се употребяват само като елементи на думите, като елементи на слоговете. Ние трябва да разбираме малките работи в себе си. Не търсете великите работи в света! Малкият трепет може да даде най-силен тласък на вашия ум, най-силен тласък на вашето сърце.
към беседата >>
Но тия добрини се отличават.
Вярно ли е това? – Не, положителната форма на жената и положителната форма на мъжа раждат злото. Отрицателната форма на мъжа и отрицателната форма на жената раждат злото. Положителната форма на мъжа и отрицателната форма на жената раждат доброто. Положителната страна на женския принцип и отрицателната страна на мъжкия принцип раждат доброто.
Но тия добрини се отличават.
към беседата >>
В буквата Г също има идея.
Първоначално буквите, с които вие си служите, са били символически йероглифи, а сега са графически. Първоначалната буква Л е изразявала цяла идея. Буквата Л е идея, тя показва стремеж нагоре. Буквата П също тъй е символическа, идея има в нея.
В буквата Г също има идея.
Тия букви са се опростотворили отпосле и сега се употребяват само като елементи на думите, като елементи на слоговете. Ние трябва да разбираме малките работи в себе си. Не търсете великите работи в света! Малкият трепет може да даде най-силен тласък на вашия ум, най-силен тласък на вашето сърце. Някой приятел се намира в затруднено положение.
към беседата >>
Следователно, когато говорим за злото в света, ние трябва да разбираме чисто физическия живот, защото злото съществува във физическия свят, във формите на нещата.
Следователно, когато говорим за злото в света, ние трябва да разбираме чисто физическия живот, защото злото съществува във физическия свят, във формите на нещата.
В същината на живота злото не съществува. Значи злото се проявява в материалния живот. И тъй, всеки от вас може да измени своето състояние. Ако е лош, нека си тури един минус или да прояви качествата на противоположния принцип. Единия принцип наричам „принцип на живота“, а другия – „принцип на ума“.
към беседата >>
Тия букви са се опростотворили отпосле и сега се употребяват само като елементи на думите, като елементи на слоговете.
Първоначално буквите, с които вие си служите, са били символически йероглифи, а сега са графически. Първоначалната буква Л е изразявала цяла идея. Буквата Л е идея, тя показва стремеж нагоре. Буквата П също тъй е символическа, идея има в нея. В буквата Г също има идея.
Тия букви са се опростотворили отпосле и сега се употребяват само като елементи на думите, като елементи на слоговете.
Ние трябва да разбираме малките работи в себе си. Не търсете великите работи в света! Малкият трепет може да даде най-силен тласък на вашия ум, най-силен тласък на вашето сърце. Някой приятел се намира в затруднено положение. Отваря Писанието и му се пада стихът: „Духът Светий ще ви научи.“ Сега вие си мислите как ли ще ви научи Духът.
към беседата >>
В същината на живота злото не съществува.
Следователно, когато говорим за злото в света, ние трябва да разбираме чисто физическия живот, защото злото съществува във физическия свят, във формите на нещата.
В същината на живота злото не съществува.
Значи злото се проявява в материалния живот. И тъй, всеки от вас може да измени своето състояние. Ако е лош, нека си тури един минус или да прояви качествата на противоположния принцип. Единия принцип наричам „принцип на живота“, а другия – „принцип на ума“. Това са двата принципа, които работят в живота.
към беседата >>
Ние трябва да разбираме малките работи в себе си.
Първоначалната буква Л е изразявала цяла идея. Буквата Л е идея, тя показва стремеж нагоре. Буквата П също тъй е символическа, идея има в нея. В буквата Г също има идея. Тия букви са се опростотворили отпосле и сега се употребяват само като елементи на думите, като елементи на слоговете.
Ние трябва да разбираме малките работи в себе си.
Не търсете великите работи в света! Малкият трепет може да даде най-силен тласък на вашия ум, най-силен тласък на вашето сърце. Някой приятел се намира в затруднено положение. Отваря Писанието и му се пада стихът: „Духът Светий ще ви научи.“ Сега вие си мислите как ли ще ви научи Духът. Ще ви научи, като се учите.
към беседата >>
Значи злото се проявява в материалния живот.
Следователно, когато говорим за злото в света, ние трябва да разбираме чисто физическия живот, защото злото съществува във физическия свят, във формите на нещата. В същината на живота злото не съществува.
Значи злото се проявява в материалния живот.
И тъй, всеки от вас може да измени своето състояние. Ако е лош, нека си тури един минус или да прояви качествата на противоположния принцип. Единия принцип наричам „принцип на живота“, а другия – „принцип на ума“. Това са двата принципа, които работят в живота. Умът и животът, съединени заедно, раждат противоречия.
към беседата >>
Не търсете великите работи в света!
Буквата Л е идея, тя показва стремеж нагоре. Буквата П също тъй е символическа, идея има в нея. В буквата Г също има идея. Тия букви са се опростотворили отпосле и сега се употребяват само като елементи на думите, като елементи на слоговете. Ние трябва да разбираме малките работи в себе си.
Не търсете великите работи в света!
Малкият трепет може да даде най-силен тласък на вашия ум, най-силен тласък на вашето сърце. Някой приятел се намира в затруднено положение. Отваря Писанието и му се пада стихът: „Духът Светий ще ви научи.“ Сега вие си мислите как ли ще ви научи Духът. Ще ви научи, като се учите. Аз мога да разбера усилието на Божия Дух, онова, на което Той ме учи, като уча и аз сам.
към беседата >>
И тъй, всеки от вас може да измени своето състояние.
Следователно, когато говорим за злото в света, ние трябва да разбираме чисто физическия живот, защото злото съществува във физическия свят, във формите на нещата. В същината на живота злото не съществува. Значи злото се проявява в материалния живот.
И тъй, всеки от вас може да измени своето състояние.
Ако е лош, нека си тури един минус или да прояви качествата на противоположния принцип. Единия принцип наричам „принцип на живота“, а другия – „принцип на ума“. Това са двата принципа, които работят в живота. Умът и животът, съединени заедно, раждат противоречия. Ако не приложите тази философия в живота си, тя остава само за Природата.
към беседата >>
Малкият трепет може да даде най-силен тласък на вашия ум, най-силен тласък на вашето сърце.
Буквата П също тъй е символическа, идея има в нея. В буквата Г също има идея. Тия букви са се опростотворили отпосле и сега се употребяват само като елементи на думите, като елементи на слоговете. Ние трябва да разбираме малките работи в себе си. Не търсете великите работи в света!
Малкият трепет може да даде най-силен тласък на вашия ум, най-силен тласък на вашето сърце.
Някой приятел се намира в затруднено положение. Отваря Писанието и му се пада стихът: „Духът Светий ще ви научи.“ Сега вие си мислите как ли ще ви научи Духът. Ще ви научи, като се учите. Аз мога да разбера усилието на Божия Дух, онова, на което Той ме учи, като уча и аз сам. Начините, по които туй учение може да ви се предаде, са всевъзможни.
към беседата >>
Ако е лош, нека си тури един минус или да прояви качествата на противоположния принцип.
Следователно, когато говорим за злото в света, ние трябва да разбираме чисто физическия живот, защото злото съществува във физическия свят, във формите на нещата. В същината на живота злото не съществува. Значи злото се проявява в материалния живот. И тъй, всеки от вас може да измени своето състояние.
Ако е лош, нека си тури един минус или да прояви качествата на противоположния принцип.
Единия принцип наричам „принцип на живота“, а другия – „принцип на ума“. Това са двата принципа, които работят в живота. Умът и животът, съединени заедно, раждат противоречия. Ако не приложите тази философия в живота си, тя остава само за Природата. Ако пък искате да се ползвате от нея като същества, които сте дошли на Земята да се учите, вие трябва да разбирате законите на Живата Природа.
към беседата >>
Някой приятел се намира в затруднено положение.
В буквата Г също има идея. Тия букви са се опростотворили отпосле и сега се употребяват само като елементи на думите, като елементи на слоговете. Ние трябва да разбираме малките работи в себе си. Не търсете великите работи в света! Малкият трепет може да даде най-силен тласък на вашия ум, най-силен тласък на вашето сърце.
Някой приятел се намира в затруднено положение.
Отваря Писанието и му се пада стихът: „Духът Светий ще ви научи.“ Сега вие си мислите как ли ще ви научи Духът. Ще ви научи, като се учите. Аз мога да разбера усилието на Божия Дух, онова, на което Той ме учи, като уча и аз сам. Начините, по които туй учение може да ви се предаде, са всевъзможни. Във всинца ви трябва да има желание да се учите.
към беседата >>
Единия принцип наричам „принцип на живота“, а другия – „принцип на ума“.
Следователно, когато говорим за злото в света, ние трябва да разбираме чисто физическия живот, защото злото съществува във физическия свят, във формите на нещата. В същината на живота злото не съществува. Значи злото се проявява в материалния живот. И тъй, всеки от вас може да измени своето състояние. Ако е лош, нека си тури един минус или да прояви качествата на противоположния принцип.
Единия принцип наричам „принцип на живота“, а другия – „принцип на ума“.
Това са двата принципа, които работят в живота. Умът и животът, съединени заедно, раждат противоречия. Ако не приложите тази философия в живота си, тя остава само за Природата. Ако пък искате да се ползвате от нея като същества, които сте дошли на Земята да се учите, вие трябва да разбирате законите на Живата Природа. Всякога трябва да правите малки опити.
към беседата >>
Отваря Писанието и му се пада стихът: „Духът Светий ще ви научи.“ Сега вие си мислите как ли ще ви научи Духът.
Тия букви са се опростотворили отпосле и сега се употребяват само като елементи на думите, като елементи на слоговете. Ние трябва да разбираме малките работи в себе си. Не търсете великите работи в света! Малкият трепет може да даде най-силен тласък на вашия ум, най-силен тласък на вашето сърце. Някой приятел се намира в затруднено положение.
Отваря Писанието и му се пада стихът: „Духът Светий ще ви научи.“ Сега вие си мислите как ли ще ви научи Духът.
Ще ви научи, като се учите. Аз мога да разбера усилието на Божия Дух, онова, на което Той ме учи, като уча и аз сам. Начините, по които туй учение може да ви се предаде, са всевъзможни. Във всинца ви трябва да има желание да се учите. От малките работи ще се учите.
към беседата >>
Това са двата принципа, които работят в живота.
В същината на живота злото не съществува. Значи злото се проявява в материалния живот. И тъй, всеки от вас може да измени своето състояние. Ако е лош, нека си тури един минус или да прояви качествата на противоположния принцип. Единия принцип наричам „принцип на живота“, а другия – „принцип на ума“.
Това са двата принципа, които работят в живота.
Умът и животът, съединени заедно, раждат противоречия. Ако не приложите тази философия в живота си, тя остава само за Природата. Ако пък искате да се ползвате от нея като същества, които сте дошли на Земята да се учите, вие трябва да разбирате законите на Живата Природа. Всякога трябва да правите малки опити. Например вие имате един приятел и мислите, че той ви обича.
към беседата >>
Ще ви научи, като се учите.
Ние трябва да разбираме малките работи в себе си. Не търсете великите работи в света! Малкият трепет може да даде най-силен тласък на вашия ум, най-силен тласък на вашето сърце. Някой приятел се намира в затруднено положение. Отваря Писанието и му се пада стихът: „Духът Светий ще ви научи.“ Сега вие си мислите как ли ще ви научи Духът.
Ще ви научи, като се учите.
Аз мога да разбера усилието на Божия Дух, онова, на което Той ме учи, като уча и аз сам. Начините, по които туй учение може да ви се предаде, са всевъзможни. Във всинца ви трябва да има желание да се учите. От малките работи ще се учите. Научили сте много неща, много примери имате, но както виждате, чорапът ви е до петата.
към беседата >>
Умът и животът, съединени заедно, раждат противоречия.
Значи злото се проявява в материалния живот. И тъй, всеки от вас може да измени своето състояние. Ако е лош, нека си тури един минус или да прояви качествата на противоположния принцип. Единия принцип наричам „принцип на живота“, а другия – „принцип на ума“. Това са двата принципа, които работят в живота.
Умът и животът, съединени заедно, раждат противоречия.
Ако не приложите тази философия в живота си, тя остава само за Природата. Ако пък искате да се ползвате от нея като същества, които сте дошли на Земята да се учите, вие трябва да разбирате законите на Живата Природа. Всякога трябва да правите малки опити. Например вие имате един приятел и мислите, че той ви обича. Приятелят ви също мисли, че вие го обичате.
към беседата >>
Аз мога да разбера усилието на Божия Дух, онова, на което Той ме учи, като уча и аз сам.
Не търсете великите работи в света! Малкият трепет може да даде най-силен тласък на вашия ум, най-силен тласък на вашето сърце. Някой приятел се намира в затруднено положение. Отваря Писанието и му се пада стихът: „Духът Светий ще ви научи.“ Сега вие си мислите как ли ще ви научи Духът. Ще ви научи, като се учите.
Аз мога да разбера усилието на Божия Дух, онова, на което Той ме учи, като уча и аз сам.
Начините, по които туй учение може да ви се предаде, са всевъзможни. Във всинца ви трябва да има желание да се учите. От малките работи ще се учите. Научили сте много неща, много примери имате, но както виждате, чорапът ви е до петата.
към беседата >>
Ако не приложите тази философия в живота си, тя остава само за Природата.
И тъй, всеки от вас може да измени своето състояние. Ако е лош, нека си тури един минус или да прояви качествата на противоположния принцип. Единия принцип наричам „принцип на живота“, а другия – „принцип на ума“. Това са двата принципа, които работят в живота. Умът и животът, съединени заедно, раждат противоречия.
Ако не приложите тази философия в живота си, тя остава само за Природата.
Ако пък искате да се ползвате от нея като същества, които сте дошли на Земята да се учите, вие трябва да разбирате законите на Живата Природа. Всякога трябва да правите малки опити. Например вие имате един приятел и мислите, че той ви обича. Приятелят ви също мисли, че вие го обичате. Но вие трябва да се спрете в тази любов върху нещо съществено, а именно да проверите дали тази любов почива на една здрава основа, и то не за година, две, десет, но дори да може да премине от този живот в друг.
към беседата >>
Начините, по които туй учение може да ви се предаде, са всевъзможни.
Малкият трепет може да даде най-силен тласък на вашия ум, най-силен тласък на вашето сърце. Някой приятел се намира в затруднено положение. Отваря Писанието и му се пада стихът: „Духът Светий ще ви научи.“ Сега вие си мислите как ли ще ви научи Духът. Ще ви научи, като се учите. Аз мога да разбера усилието на Божия Дух, онова, на което Той ме учи, като уча и аз сам.
Начините, по които туй учение може да ви се предаде, са всевъзможни.
Във всинца ви трябва да има желание да се учите. От малките работи ще се учите. Научили сте много неща, много примери имате, но както виждате, чорапът ви е до петата.
към беседата >>
Ако пък искате да се ползвате от нея като същества, които сте дошли на Земята да се учите, вие трябва да разбирате законите на Живата Природа.
Ако е лош, нека си тури един минус или да прояви качествата на противоположния принцип. Единия принцип наричам „принцип на живота“, а другия – „принцип на ума“. Това са двата принципа, които работят в живота. Умът и животът, съединени заедно, раждат противоречия. Ако не приложите тази философия в живота си, тя остава само за Природата.
Ако пък искате да се ползвате от нея като същества, които сте дошли на Земята да се учите, вие трябва да разбирате законите на Живата Природа.
Всякога трябва да правите малки опити. Например вие имате един приятел и мислите, че той ви обича. Приятелят ви също мисли, че вие го обичате. Но вие трябва да се спрете в тази любов върху нещо съществено, а именно да проверите дали тази любов почива на една здрава основа, и то не за година, две, десет, но дори да може да премине от този живот в друг. Това е любов за подражание, тя може само да ви ползва.
към беседата >>
Във всинца ви трябва да има желание да се учите.
Някой приятел се намира в затруднено положение. Отваря Писанието и му се пада стихът: „Духът Светий ще ви научи.“ Сега вие си мислите как ли ще ви научи Духът. Ще ви научи, като се учите. Аз мога да разбера усилието на Божия Дух, онова, на което Той ме учи, като уча и аз сам. Начините, по които туй учение може да ви се предаде, са всевъзможни.
Във всинца ви трябва да има желание да се учите.
От малките работи ще се учите. Научили сте много неща, много примери имате, но както виждате, чорапът ви е до петата.
към беседата >>
Всякога трябва да правите малки опити.
Единия принцип наричам „принцип на живота“, а другия – „принцип на ума“. Това са двата принципа, които работят в живота. Умът и животът, съединени заедно, раждат противоречия. Ако не приложите тази философия в живота си, тя остава само за Природата. Ако пък искате да се ползвате от нея като същества, които сте дошли на Земята да се учите, вие трябва да разбирате законите на Живата Природа.
Всякога трябва да правите малки опити.
Например вие имате един приятел и мислите, че той ви обича. Приятелят ви също мисли, че вие го обичате. Но вие трябва да се спрете в тази любов върху нещо съществено, а именно да проверите дали тази любов почива на една здрава основа, и то не за година, две, десет, но дори да може да премине от този живот в друг. Това е любов за подражание, тя може само да ви ползва. Но любов, която не може да мине от живот в живот, от едно съществуване в друго и да образува връзка, тази любов е чисто физическа.
към беседата >>
От малките работи ще се учите.
Отваря Писанието и му се пада стихът: „Духът Светий ще ви научи.“ Сега вие си мислите как ли ще ви научи Духът. Ще ви научи, като се учите. Аз мога да разбера усилието на Божия Дух, онова, на което Той ме учи, като уча и аз сам. Начините, по които туй учение може да ви се предаде, са всевъзможни. Във всинца ви трябва да има желание да се учите.
От малките работи ще се учите.
Научили сте много неща, много примери имате, но както виждате, чорапът ви е до петата.
към беседата >>
Например вие имате един приятел и мислите, че той ви обича.
Това са двата принципа, които работят в живота. Умът и животът, съединени заедно, раждат противоречия. Ако не приложите тази философия в живота си, тя остава само за Природата. Ако пък искате да се ползвате от нея като същества, които сте дошли на Земята да се учите, вие трябва да разбирате законите на Живата Природа. Всякога трябва да правите малки опити.
Например вие имате един приятел и мислите, че той ви обича.
Приятелят ви също мисли, че вие го обичате. Но вие трябва да се спрете в тази любов върху нещо съществено, а именно да проверите дали тази любов почива на една здрава основа, и то не за година, две, десет, но дори да може да премине от този живот в друг. Това е любов за подражание, тя може само да ви ползва. Но любов, която не може да мине от живот в живот, от едно съществуване в друго и да образува връзка, тази любов е чисто физическа. Не говоря, че физическата любов е лошо нещо, но казвам, че тя не може да образува здрава връзка.
към беседата >>
Научили сте много неща, много примери имате, но както виждате, чорапът ви е до петата.
Ще ви научи, като се учите. Аз мога да разбера усилието на Божия Дух, онова, на което Той ме учи, като уча и аз сам. Начините, по които туй учение може да ви се предаде, са всевъзможни. Във всинца ви трябва да има желание да се учите. От малките работи ще се учите.
Научили сте много неща, много примери имате, но както виждате, чорапът ви е до петата.
към беседата >>
Приятелят ви също мисли, че вие го обичате.
Умът и животът, съединени заедно, раждат противоречия. Ако не приложите тази философия в живота си, тя остава само за Природата. Ако пък искате да се ползвате от нея като същества, които сте дошли на Земята да се учите, вие трябва да разбирате законите на Живата Природа. Всякога трябва да правите малки опити. Например вие имате един приятел и мислите, че той ви обича.
Приятелят ви също мисли, че вие го обичате.
Но вие трябва да се спрете в тази любов върху нещо съществено, а именно да проверите дали тази любов почива на една здрава основа, и то не за година, две, десет, но дори да може да премине от този живот в друг. Това е любов за подражание, тя може само да ви ползва. Но любов, която не може да мине от живот в живот, от едно съществуване в друго и да образува връзка, тази любов е чисто физическа. Не говоря, че физическата любов е лошо нещо, но казвам, че тя не може да образува здрава връзка.
към беседата >>
Сега общият закон е следующият: всичките състояния, които може да прекарате през деня, са всъщност само две – положително състояние на радост и отрицателно състояние на скръб.
Сега общият закон е следующият: всичките състояния, които може да прекарате през деня, са всъщност само две – положително състояние на радост и отрицателно състояние на скръб.
Скръбта ви може да бъде интензивна, и радостта ви ще бъде интензивна; скръбта ви може да бъде средна, и радостта ви ще бъде средна. Каквато е скръбта, такава е и радостта ви; каквато е радостта, такава е скръбта ви. Това е закон – нищо повече. Който много скърби, много се радва; който малко скърби, малко се радва. И едното е вярно, и другото е вярно.
към беседата >>
Но вие трябва да се спрете в тази любов върху нещо съществено, а именно да проверите дали тази любов почива на една здрава основа, и то не за година, две, десет, но дори да може да премине от този живот в друг.
Ако не приложите тази философия в живота си, тя остава само за Природата. Ако пък искате да се ползвате от нея като същества, които сте дошли на Земята да се учите, вие трябва да разбирате законите на Живата Природа. Всякога трябва да правите малки опити. Например вие имате един приятел и мислите, че той ви обича. Приятелят ви също мисли, че вие го обичате.
Но вие трябва да се спрете в тази любов върху нещо съществено, а именно да проверите дали тази любов почива на една здрава основа, и то не за година, две, десет, но дори да може да премине от този живот в друг.
Това е любов за подражание, тя може само да ви ползва. Но любов, която не може да мине от живот в живот, от едно съществуване в друго и да образува връзка, тази любов е чисто физическа. Не говоря, че физическата любов е лошо нещо, но казвам, че тя не може да образува здрава връзка.
към беседата >>
Скръбта ви може да бъде интензивна, и радостта ви ще бъде интензивна; скръбта ви може да бъде средна, и радостта ви ще бъде средна.
Сега общият закон е следующият: всичките състояния, които може да прекарате през деня, са всъщност само две – положително състояние на радост и отрицателно състояние на скръб.
Скръбта ви може да бъде интензивна, и радостта ви ще бъде интензивна; скръбта ви може да бъде средна, и радостта ви ще бъде средна.
Каквато е скръбта, такава е и радостта ви; каквато е радостта, такава е скръбта ви. Това е закон – нищо повече. Който много скърби, много се радва; който малко скърби, малко се радва. И едното е вярно, и другото е вярно. Който много се учи, много харчи; който много харчи, много се учи.
към беседата >>
Това е любов за подражание, тя може само да ви ползва.
Ако пък искате да се ползвате от нея като същества, които сте дошли на Земята да се учите, вие трябва да разбирате законите на Живата Природа. Всякога трябва да правите малки опити. Например вие имате един приятел и мислите, че той ви обича. Приятелят ви също мисли, че вие го обичате. Но вие трябва да се спрете в тази любов върху нещо съществено, а именно да проверите дали тази любов почива на една здрава основа, и то не за година, две, десет, но дори да може да премине от този живот в друг.
Това е любов за подражание, тя може само да ви ползва.
Но любов, която не може да мине от живот в живот, от едно съществуване в друго и да образува връзка, тази любов е чисто физическа. Не говоря, че физическата любов е лошо нещо, но казвам, че тя не може да образува здрава връзка.
към беседата >>
Каквато е скръбта, такава е и радостта ви; каквато е радостта, такава е скръбта ви.
Сега общият закон е следующият: всичките състояния, които може да прекарате през деня, са всъщност само две – положително състояние на радост и отрицателно състояние на скръб. Скръбта ви може да бъде интензивна, и радостта ви ще бъде интензивна; скръбта ви може да бъде средна, и радостта ви ще бъде средна.
Каквато е скръбта, такава е и радостта ви; каквато е радостта, такава е скръбта ви.
Това е закон – нищо повече. Който много скърби, много се радва; който малко скърби, малко се радва. И едното е вярно, и другото е вярно. Който много се учи, много харчи; който много харчи, много се учи.
към беседата >>
Но любов, която не може да мине от живот в живот, от едно съществуване в друго и да образува връзка, тази любов е чисто физическа.
Всякога трябва да правите малки опити. Например вие имате един приятел и мислите, че той ви обича. Приятелят ви също мисли, че вие го обичате. Но вие трябва да се спрете в тази любов върху нещо съществено, а именно да проверите дали тази любов почива на една здрава основа, и то не за година, две, десет, но дори да може да премине от този живот в друг. Това е любов за подражание, тя може само да ви ползва.
Но любов, която не може да мине от живот в живот, от едно съществуване в друго и да образува връзка, тази любов е чисто физическа.
Не говоря, че физическата любов е лошо нещо, но казвам, че тя не може да образува здрава връзка.
към беседата >>
Това е закон – нищо повече.
Сега общият закон е следующият: всичките състояния, които може да прекарате през деня, са всъщност само две – положително състояние на радост и отрицателно състояние на скръб. Скръбта ви може да бъде интензивна, и радостта ви ще бъде интензивна; скръбта ви може да бъде средна, и радостта ви ще бъде средна. Каквато е скръбта, такава е и радостта ви; каквато е радостта, такава е скръбта ви.
Това е закон – нищо повече.
Който много скърби, много се радва; който малко скърби, малко се радва. И едното е вярно, и другото е вярно. Който много се учи, много харчи; който много харчи, много се учи.
към беседата >>
Не говоря, че физическата любов е лошо нещо, но казвам, че тя не може да образува здрава връзка.
Например вие имате един приятел и мислите, че той ви обича. Приятелят ви също мисли, че вие го обичате. Но вие трябва да се спрете в тази любов върху нещо съществено, а именно да проверите дали тази любов почива на една здрава основа, и то не за година, две, десет, но дори да може да премине от този живот в друг. Това е любов за подражание, тя може само да ви ползва. Но любов, която не може да мине от живот в живот, от едно съществуване в друго и да образува връзка, тази любов е чисто физическа.
Не говоря, че физическата любов е лошо нещо, но казвам, че тя не може да образува здрава връзка.
към беседата >>
Който много скърби, много се радва; който малко скърби, малко се радва.
Сега общият закон е следующият: всичките състояния, които може да прекарате през деня, са всъщност само две – положително състояние на радост и отрицателно състояние на скръб. Скръбта ви може да бъде интензивна, и радостта ви ще бъде интензивна; скръбта ви може да бъде средна, и радостта ви ще бъде средна. Каквато е скръбта, такава е и радостта ви; каквато е радостта, такава е скръбта ви. Това е закон – нищо повече.
Който много скърби, много се радва; който малко скърби, малко се радва.
И едното е вярно, и другото е вярно. Който много се учи, много харчи; който много харчи, много се учи.
към беседата >>
И тогава идвате до друга крайност, казвате: „В света няма любов.“ – Не правете такива твърдения!
И тогава идвате до друга крайност, казвате: „В света няма любов.“ – Не правете такива твърдения!
Щом човек направи такова заключение, той създава друго зло за себе си. Ти казваш: „Всички българи са лъжливи, всички българи са груби.“ От това заключение логически следва: щом всички българи са такива, аз съм българин, следователно и аз съм груб. Какво се ползваш ти, ако всички българи са груби? Ако извадиш такова заключение, какво се ползваш? Или пък вие понякога казвате: „Бог ме е създал такъв.“ Вие бяхте ли там, когато Господ ви е създал?
към беседата >>
И едното е вярно, и другото е вярно.
Сега общият закон е следующият: всичките състояния, които може да прекарате през деня, са всъщност само две – положително състояние на радост и отрицателно състояние на скръб. Скръбта ви може да бъде интензивна, и радостта ви ще бъде интензивна; скръбта ви може да бъде средна, и радостта ви ще бъде средна. Каквато е скръбта, такава е и радостта ви; каквато е радостта, такава е скръбта ви. Това е закон – нищо повече. Който много скърби, много се радва; който малко скърби, малко се радва.
И едното е вярно, и другото е вярно.
Който много се учи, много харчи; който много харчи, много се учи.
към беседата >>
Щом човек направи такова заключение, той създава друго зло за себе си.
И тогава идвате до друга крайност, казвате: „В света няма любов.“ – Не правете такива твърдения!
Щом човек направи такова заключение, той създава друго зло за себе си.
Ти казваш: „Всички българи са лъжливи, всички българи са груби.“ От това заключение логически следва: щом всички българи са такива, аз съм българин, следователно и аз съм груб. Какво се ползваш ти, ако всички българи са груби? Ако извадиш такова заключение, какво се ползваш? Или пък вие понякога казвате: „Бог ме е създал такъв.“ Вие бяхте ли там, когато Господ ви е създал? Знаеш ли, че Господ така ви е създал?
към беседата >>
Който много се учи, много харчи; който много харчи, много се учи.
Скръбта ви може да бъде интензивна, и радостта ви ще бъде интензивна; скръбта ви може да бъде средна, и радостта ви ще бъде средна. Каквато е скръбта, такава е и радостта ви; каквато е радостта, такава е скръбта ви. Това е закон – нищо повече. Който много скърби, много се радва; който малко скърби, малко се радва. И едното е вярно, и другото е вярно.
Който много се учи, много харчи; който много харчи, много се учи.
към беседата >>
Ти казваш: „Всички българи са лъжливи, всички българи са груби.“ От това заключение логически следва: щом всички българи са такива, аз съм българин, следователно и аз съм груб.
И тогава идвате до друга крайност, казвате: „В света няма любов.“ – Не правете такива твърдения! Щом човек направи такова заключение, той създава друго зло за себе си.
Ти казваш: „Всички българи са лъжливи, всички българи са груби.“ От това заключение логически следва: щом всички българи са такива, аз съм българин, следователно и аз съм груб.
Какво се ползваш ти, ако всички българи са груби? Ако извадиш такова заключение, какво се ползваш? Или пък вие понякога казвате: „Бог ме е създал такъв.“ Вие бяхте ли там, когато Господ ви е създал? Знаеш ли, че Господ така ви е създал? Представете си, че аз направя една отлична стомна за някой княз или за някой цар, но по една случайност тази стомна попадне в ръцете на някой простак, той започне да налива в нея такава течност, за каквато тя не е определена.
към беседата >>
Упражнение: Ръцете напред, дясната ръка над лявата.
Упражнение: Ръцете напред, дясната ръка над лявата.
Въртете китките на ръцете една около друга. Лявата ръка пред гърдите, дясната напред, после и лявата напред. Трептение на китките и на двете ръце. Дясната ръка пред гърдите, лявата напред, после и дясната напред и трептение китките и на двете ръце, с постепенно усилване и постепенно отслабване.
към беседата >>
Какво се ползваш ти, ако всички българи са груби?
И тогава идвате до друга крайност, казвате: „В света няма любов.“ – Не правете такива твърдения! Щом човек направи такова заключение, той създава друго зло за себе си. Ти казваш: „Всички българи са лъжливи, всички българи са груби.“ От това заключение логически следва: щом всички българи са такива, аз съм българин, следователно и аз съм груб.
Какво се ползваш ти, ако всички българи са груби?
Ако извадиш такова заключение, какво се ползваш? Или пък вие понякога казвате: „Бог ме е създал такъв.“ Вие бяхте ли там, когато Господ ви е създал? Знаеш ли, че Господ така ви е създал? Представете си, че аз направя една отлична стомна за някой княз или за някой цар, но по една случайност тази стомна попадне в ръцете на някой простак, той започне да налива в нея такава течност, за каквато тя не е определена. Този простак, като не е разбрал цената на стомната, дал ѝ е една проста служба, а не такава, за каквато е била предназначена.
към беседата >>
Въртете китките на ръцете една около друга.
Упражнение: Ръцете напред, дясната ръка над лявата.
Въртете китките на ръцете една около друга.
Лявата ръка пред гърдите, дясната напред, после и лявата напред. Трептение на китките и на двете ръце. Дясната ръка пред гърдите, лявата напред, после и дясната напред и трептение китките и на двете ръце, с постепенно усилване и постепенно отслабване.
към беседата >>
Ако извадиш такова заключение, какво се ползваш?
И тогава идвате до друга крайност, казвате: „В света няма любов.“ – Не правете такива твърдения! Щом човек направи такова заключение, той създава друго зло за себе си. Ти казваш: „Всички българи са лъжливи, всички българи са груби.“ От това заключение логически следва: щом всички българи са такива, аз съм българин, следователно и аз съм груб. Какво се ползваш ти, ако всички българи са груби?
Ако извадиш такова заключение, какво се ползваш?
Или пък вие понякога казвате: „Бог ме е създал такъв.“ Вие бяхте ли там, когато Господ ви е създал? Знаеш ли, че Господ така ви е създал? Представете си, че аз направя една отлична стомна за някой княз или за някой цар, но по една случайност тази стомна попадне в ръцете на някой простак, той започне да налива в нея такава течност, за каквато тя не е определена. Този простак, като не е разбрал цената на стомната, дал ѝ е една проста служба, а не такава, за каквато е била предназначена. Кой е крив сега: аз ли, който създадох стомната, или онзи, който я употребява?
към беседата >>
Лявата ръка пред гърдите, дясната напред, после и лявата напред.
Упражнение: Ръцете напред, дясната ръка над лявата. Въртете китките на ръцете една около друга.
Лявата ръка пред гърдите, дясната напред, после и лявата напред.
Трептение на китките и на двете ръце. Дясната ръка пред гърдите, лявата напред, после и дясната напред и трептение китките и на двете ръце, с постепенно усилване и постепенно отслабване.
към беседата >>
Или пък вие понякога казвате: „Бог ме е създал такъв.“ Вие бяхте ли там, когато Господ ви е създал?
И тогава идвате до друга крайност, казвате: „В света няма любов.“ – Не правете такива твърдения! Щом човек направи такова заключение, той създава друго зло за себе си. Ти казваш: „Всички българи са лъжливи, всички българи са груби.“ От това заключение логически следва: щом всички българи са такива, аз съм българин, следователно и аз съм груб. Какво се ползваш ти, ако всички българи са груби? Ако извадиш такова заключение, какво се ползваш?
Или пък вие понякога казвате: „Бог ме е създал такъв.“ Вие бяхте ли там, когато Господ ви е създал?
Знаеш ли, че Господ така ви е създал? Представете си, че аз направя една отлична стомна за някой княз или за някой цар, но по една случайност тази стомна попадне в ръцете на някой простак, той започне да налива в нея такава течност, за каквато тя не е определена. Този простак, като не е разбрал цената на стомната, дал ѝ е една проста служба, а не такава, за каквато е била предназначена. Кой е крив сега: аз ли, който създадох стомната, или онзи, който я употребява? – Онзи, който я употребява.
към беседата >>
Трептение на китките и на двете ръце.
Упражнение: Ръцете напред, дясната ръка над лявата. Въртете китките на ръцете една около друга. Лявата ръка пред гърдите, дясната напред, после и лявата напред.
Трептение на китките и на двете ръце.
Дясната ръка пред гърдите, лявата напред, после и дясната напред и трептение китките и на двете ръце, с постепенно усилване и постепенно отслабване.
към беседата >>
Знаеш ли, че Господ така ви е създал?
Щом човек направи такова заключение, той създава друго зло за себе си. Ти казваш: „Всички българи са лъжливи, всички българи са груби.“ От това заключение логически следва: щом всички българи са такива, аз съм българин, следователно и аз съм груб. Какво се ползваш ти, ако всички българи са груби? Ако извадиш такова заключение, какво се ползваш? Или пък вие понякога казвате: „Бог ме е създал такъв.“ Вие бяхте ли там, когато Господ ви е създал?
Знаеш ли, че Господ така ви е създал?
Представете си, че аз направя една отлична стомна за някой княз или за някой цар, но по една случайност тази стомна попадне в ръцете на някой простак, той започне да налива в нея такава течност, за каквато тя не е определена. Този простак, като не е разбрал цената на стомната, дал ѝ е една проста служба, а не такава, за каквато е била предназначена. Кой е крив сега: аз ли, който създадох стомната, или онзи, който я употребява? – Онзи, който я употребява.
към беседата >>
Дясната ръка пред гърдите, лявата напред, после и дясната напред и трептение китките и на двете ръце, с постепенно усилване и постепенно отслабване.
Упражнение: Ръцете напред, дясната ръка над лявата. Въртете китките на ръцете една около друга. Лявата ръка пред гърдите, дясната напред, после и лявата напред. Трептение на китките и на двете ръце.
Дясната ръка пред гърдите, лявата напред, после и дясната напред и трептение китките и на двете ръце, с постепенно усилване и постепенно отслабване.
към беседата >>
Представете си, че аз направя една отлична стомна за някой княз или за някой цар, но по една случайност тази стомна попадне в ръцете на някой простак, той започне да налива в нея такава течност, за каквато тя не е определена.
Ти казваш: „Всички българи са лъжливи, всички българи са груби.“ От това заключение логически следва: щом всички българи са такива, аз съм българин, следователно и аз съм груб. Какво се ползваш ти, ако всички българи са груби? Ако извадиш такова заключение, какво се ползваш? Или пък вие понякога казвате: „Бог ме е създал такъв.“ Вие бяхте ли там, когато Господ ви е създал? Знаеш ли, че Господ така ви е създал?
Представете си, че аз направя една отлична стомна за някой княз или за някой цар, но по една случайност тази стомна попадне в ръцете на някой простак, той започне да налива в нея такава течност, за каквато тя не е определена.
Този простак, като не е разбрал цената на стомната, дал ѝ е една проста служба, а не такава, за каквато е била предназначена. Кой е крив сега: аз ли, който създадох стомната, или онзи, който я употребява? – Онзи, който я употребява.
към беседата >>
Ръцете пред гърдите с допрени пръсти.
Ръцете пред гърдите с допрени пръсти.
Въртене китките на ръцете една около друга. Ръцете настрани и трептение на китките. Ръцете настрани и кръгообразни движения.
към беседата >>
Този простак, като не е разбрал цената на стомната, дал ѝ е една проста служба, а не такава, за каквато е била предназначена.
Какво се ползваш ти, ако всички българи са груби? Ако извадиш такова заключение, какво се ползваш? Или пък вие понякога казвате: „Бог ме е създал такъв.“ Вие бяхте ли там, когато Господ ви е създал? Знаеш ли, че Господ така ви е създал? Представете си, че аз направя една отлична стомна за някой княз или за някой цар, но по една случайност тази стомна попадне в ръцете на някой простак, той започне да налива в нея такава течност, за каквато тя не е определена.
Този простак, като не е разбрал цената на стомната, дал ѝ е една проста служба, а не такава, за каквато е била предназначена.
Кой е крив сега: аз ли, който създадох стомната, или онзи, който я употребява? – Онзи, който я употребява.
към беседата >>
Въртене китките на ръцете една около друга.
Ръцете пред гърдите с допрени пръсти.
Въртене китките на ръцете една около друга.
Ръцете настрани и трептение на китките. Ръцете настрани и кръгообразни движения.
към беседата >>
Кой е крив сега: аз ли, който създадох стомната, или онзи, който я употребява?
Ако извадиш такова заключение, какво се ползваш? Или пък вие понякога казвате: „Бог ме е създал такъв.“ Вие бяхте ли там, когато Господ ви е създал? Знаеш ли, че Господ така ви е създал? Представете си, че аз направя една отлична стомна за някой княз или за някой цар, но по една случайност тази стомна попадне в ръцете на някой простак, той започне да налива в нея такава течност, за каквато тя не е определена. Този простак, като не е разбрал цената на стомната, дал ѝ е една проста служба, а не такава, за каквато е била предназначена.
Кой е крив сега: аз ли, който създадох стомната, или онзи, който я употребява?
– Онзи, който я употребява.
към беседата >>
Ръцете настрани и трептение на китките.
Ръцете пред гърдите с допрени пръсти. Въртене китките на ръцете една около друга.
Ръцете настрани и трептение на китките.
Ръцете настрани и кръгообразни движения.
към беседата >>
– Онзи, който я употребява.
Или пък вие понякога казвате: „Бог ме е създал такъв.“ Вие бяхте ли там, когато Господ ви е създал? Знаеш ли, че Господ така ви е създал? Представете си, че аз направя една отлична стомна за някой княз или за някой цар, но по една случайност тази стомна попадне в ръцете на някой простак, той започне да налива в нея такава течност, за каквато тя не е определена. Този простак, като не е разбрал цената на стомната, дал ѝ е една проста служба, а не такава, за каквато е била предназначена. Кой е крив сега: аз ли, който създадох стомната, или онзи, който я употребява?
– Онзи, който я употребява.
към беседата >>
Ръцете настрани и кръгообразни движения.
Ръцете пред гърдите с допрени пръсти. Въртене китките на ръцете една около друга. Ръцете настрани и трептение на китките.
Ръцете настрани и кръгообразни движения.
към беседата >>
Сега мнозина от вас имат отличен ум, но го впрягат в работа, каквато им попадне, като този простак.
Сега мнозина от вас имат отличен ум, но го впрягат в работа, каквато им попадне, като този простак.
С какво се занимавате? – С дреболиите на живота, с речено-казано, с новините по вестниците, че Одрин се превзе, че българската валута спада, че 20 къщи в град Ню Йорк изгорели, че толкоз параходи потънали, и т.н. – всеки ден се чете тази литература. Другаде се говори, че еди-кой си професор опровергал някоя теория и създал нова. Тъй пълните ума си с такива отрицателни неща.
към беседата >>
С какво се занимавате?
Сега мнозина от вас имат отличен ум, но го впрягат в работа, каквато им попадне, като този простак.
С какво се занимавате?
– С дреболиите на живота, с речено-казано, с новините по вестниците, че Одрин се превзе, че българската валута спада, че 20 къщи в град Ню Йорк изгорели, че толкоз параходи потънали, и т.н. – всеки ден се чете тази литература. Другаде се говори, че еди-кой си професор опровергал някоя теория и създал нова. Тъй пълните ума си с такива отрицателни неща. Питам ви сега: за всичката каша, която туряте в прекрасната стомна, кой е крив?
към беседата >>
– С дреболиите на живота, с речено-казано, с новините по вестниците, че Одрин се превзе, че българската валута спада, че 20 къщи в град Ню Йорк изгорели, че толкоз параходи потънали, и т.н.
Сега мнозина от вас имат отличен ум, но го впрягат в работа, каквато им попадне, като този простак. С какво се занимавате?
– С дреболиите на живота, с речено-казано, с новините по вестниците, че Одрин се превзе, че българската валута спада, че 20 къщи в град Ню Йорк изгорели, че толкоз параходи потънали, и т.н.
– всеки ден се чете тази литература. Другаде се говори, че еди-кой си професор опровергал някоя теория и създал нова. Тъй пълните ума си с такива отрицателни неща. Питам ви сега: за всичката каша, която туряте в прекрасната стомна, кой е крив? Господ ли, или вие?
към беседата >>
– всеки ден се чете тази литература.
Сега мнозина от вас имат отличен ум, но го впрягат в работа, каквато им попадне, като този простак. С какво се занимавате? – С дреболиите на живота, с речено-казано, с новините по вестниците, че Одрин се превзе, че българската валута спада, че 20 къщи в град Ню Йорк изгорели, че толкоз параходи потънали, и т.н.
– всеки ден се чете тази литература.
Другаде се говори, че еди-кой си професор опровергал някоя теория и създал нова. Тъй пълните ума си с такива отрицателни неща. Питам ви сега: за всичката каша, която туряте в прекрасната стомна, кой е крив? Господ ли, или вие? Щом дойдеш до тези въпроси, че еди-колко си къщи изгорели, че еди-кой си параход потънал – не чети.
към беседата >>
Другаде се говори, че еди-кой си професор опровергал някоя теория и създал нова.
Сега мнозина от вас имат отличен ум, но го впрягат в работа, каквато им попадне, като този простак. С какво се занимавате? – С дреболиите на живота, с речено-казано, с новините по вестниците, че Одрин се превзе, че българската валута спада, че 20 къщи в град Ню Йорк изгорели, че толкоз параходи потънали, и т.н. – всеки ден се чете тази литература.
Другаде се говори, че еди-кой си професор опровергал някоя теория и създал нова.
Тъй пълните ума си с такива отрицателни неща. Питам ви сега: за всичката каша, която туряте в прекрасната стомна, кой е крив? Господ ли, или вие? Щом дойдеш до тези въпроси, че еди-колко си къщи изгорели, че еди-кой си параход потънал – не чети. Оставете света да чете за потъналите параходи.
към беседата >>
Тъй пълните ума си с такива отрицателни неща.
Сега мнозина от вас имат отличен ум, но го впрягат в работа, каквато им попадне, като този простак. С какво се занимавате? – С дреболиите на живота, с речено-казано, с новините по вестниците, че Одрин се превзе, че българската валута спада, че 20 къщи в град Ню Йорк изгорели, че толкоз параходи потънали, и т.н. – всеки ден се чете тази литература. Другаде се говори, че еди-кой си професор опровергал някоя теория и създал нова.
Тъй пълните ума си с такива отрицателни неща.
Питам ви сега: за всичката каша, която туряте в прекрасната стомна, кой е крив? Господ ли, или вие? Щом дойдеш до тези въпроси, че еди-колко си къщи изгорели, че еди-кой си параход потънал – не чети. Оставете света да чете за потъналите параходи. Аз бих чел следните неща например: Англия направила десет парахода, еди-кога си десетте парахода тръгнали за Америка, и т.н.
към беседата >>
Питам ви сега: за всичката каша, която туряте в прекрасната стомна, кой е крив?
С какво се занимавате? – С дреболиите на живота, с речено-казано, с новините по вестниците, че Одрин се превзе, че българската валута спада, че 20 къщи в град Ню Йорк изгорели, че толкоз параходи потънали, и т.н. – всеки ден се чете тази литература. Другаде се говори, че еди-кой си професор опровергал някоя теория и създал нова. Тъй пълните ума си с такива отрицателни неща.
Питам ви сега: за всичката каша, която туряте в прекрасната стомна, кой е крив?
Господ ли, или вие? Щом дойдеш до тези въпроси, че еди-колко си къщи изгорели, че еди-кой си параход потънал – не чети. Оставете света да чете за потъналите параходи. Аз бих чел следните неща например: Англия направила десет парахода, еди-кога си десетте парахода тръгнали за Америка, и т.н. А това, колко души фалирали, колко хора са осъдени и ред други въпроси – на тях не обръщам внимание.
към беседата >>
Господ ли, или вие?
– С дреболиите на живота, с речено-казано, с новините по вестниците, че Одрин се превзе, че българската валута спада, че 20 къщи в град Ню Йорк изгорели, че толкоз параходи потънали, и т.н. – всеки ден се чете тази литература. Другаде се говори, че еди-кой си професор опровергал някоя теория и създал нова. Тъй пълните ума си с такива отрицателни неща. Питам ви сега: за всичката каша, която туряте в прекрасната стомна, кой е крив?
Господ ли, или вие?
Щом дойдеш до тези въпроси, че еди-колко си къщи изгорели, че еди-кой си параход потънал – не чети. Оставете света да чете за потъналите параходи. Аз бих чел следните неща например: Англия направила десет парахода, еди-кога си десетте парахода тръгнали за Америка, и т.н. А това, колко души фалирали, колко хора са осъдени и ред други въпроси – на тях не обръщам внимание. Турете настрана всичко отрицателно!
към беседата >>
Щом дойдеш до тези въпроси, че еди-колко си къщи изгорели, че еди-кой си параход потънал – не чети.
– всеки ден се чете тази литература. Другаде се говори, че еди-кой си професор опровергал някоя теория и създал нова. Тъй пълните ума си с такива отрицателни неща. Питам ви сега: за всичката каша, която туряте в прекрасната стомна, кой е крив? Господ ли, или вие?
Щом дойдеш до тези въпроси, че еди-колко си къщи изгорели, че еди-кой си параход потънал – не чети.
Оставете света да чете за потъналите параходи. Аз бих чел следните неща например: Англия направила десет парахода, еди-кога си десетте парахода тръгнали за Америка, и т.н. А това, колко души фалирали, колко хора са осъдени и ред други въпроси – на тях не обръщам внимание. Турете настрана всичко отрицателно! Че еди-кой си художник започнал една картина и не я довършил – турете този въпрос настрана; че еди-кой си свещеник умрял – турете този въпрос настрана!
към беседата >>
Оставете света да чете за потъналите параходи.
Другаде се говори, че еди-кой си професор опровергал някоя теория и създал нова. Тъй пълните ума си с такива отрицателни неща. Питам ви сега: за всичката каша, която туряте в прекрасната стомна, кой е крив? Господ ли, или вие? Щом дойдеш до тези въпроси, че еди-колко си къщи изгорели, че еди-кой си параход потънал – не чети.
Оставете света да чете за потъналите параходи.
Аз бих чел следните неща например: Англия направила десет парахода, еди-кога си десетте парахода тръгнали за Америка, и т.н. А това, колко души фалирали, колко хора са осъдени и ред други въпроси – на тях не обръщам внимание. Турете настрана всичко отрицателно! Че еди-кой си художник започнал една картина и не я довършил – турете този въпрос настрана; че еди-кой си свещеник умрял – турете този въпрос настрана! Турете настрана всичко отрицателно!
към беседата >>
Аз бих чел следните неща например: Англия направила десет парахода, еди-кога си десетте парахода тръгнали за Америка, и т.н.
Тъй пълните ума си с такива отрицателни неща. Питам ви сега: за всичката каша, която туряте в прекрасната стомна, кой е крив? Господ ли, или вие? Щом дойдеш до тези въпроси, че еди-колко си къщи изгорели, че еди-кой си параход потънал – не чети. Оставете света да чете за потъналите параходи.
Аз бих чел следните неща например: Англия направила десет парахода, еди-кога си десетте парахода тръгнали за Америка, и т.н.
А това, колко души фалирали, колко хора са осъдени и ред други въпроси – на тях не обръщам внимание. Турете настрана всичко отрицателно! Че еди-кой си художник започнал една картина и не я довършил – турете този въпрос настрана; че еди-кой си свещеник умрял – турете този въпрос настрана! Турете настрана всичко отрицателно! Не казвайте, че едно време сте били по-силни, по-умни.
към беседата >>
А това, колко души фалирали, колко хора са осъдени и ред други въпроси – на тях не обръщам внимание.
Питам ви сега: за всичката каша, която туряте в прекрасната стомна, кой е крив? Господ ли, или вие? Щом дойдеш до тези въпроси, че еди-колко си къщи изгорели, че еди-кой си параход потънал – не чети. Оставете света да чете за потъналите параходи. Аз бих чел следните неща например: Англия направила десет парахода, еди-кога си десетте парахода тръгнали за Америка, и т.н.
А това, колко души фалирали, колко хора са осъдени и ред други въпроси – на тях не обръщам внимание.
Турете настрана всичко отрицателно! Че еди-кой си художник започнал една картина и не я довършил – турете този въпрос настрана; че еди-кой си свещеник умрял – турете този въпрос настрана! Турете настрана всичко отрицателно! Не казвайте, че едно време сте били по-силни, по-умни. Сега какви сте?
към беседата >>
Турете настрана всичко отрицателно!
Господ ли, или вие? Щом дойдеш до тези въпроси, че еди-колко си къщи изгорели, че еди-кой си параход потънал – не чети. Оставете света да чете за потъналите параходи. Аз бих чел следните неща например: Англия направила десет парахода, еди-кога си десетте парахода тръгнали за Америка, и т.н. А това, колко души фалирали, колко хора са осъдени и ред други въпроси – на тях не обръщам внимание.
Турете настрана всичко отрицателно!
Че еди-кой си художник започнал една картина и не я довършил – турете този въпрос настрана; че еди-кой си свещеник умрял – турете този въпрос настрана! Турете настрана всичко отрицателно! Не казвайте, че едно време сте били по-силни, по-умни. Сега какви сте? Кажете: „Сега се съгражда у мен един нов параход.“ Или пък си сънувал някакъв лош сън – че си паднал от една голяма скала: забрави този сън.
към беседата >>
Че еди-кой си художник започнал една картина и не я довършил – турете този въпрос настрана; че еди-кой си свещеник умрял – турете този въпрос настрана!
Щом дойдеш до тези въпроси, че еди-колко си къщи изгорели, че еди-кой си параход потънал – не чети. Оставете света да чете за потъналите параходи. Аз бих чел следните неща например: Англия направила десет парахода, еди-кога си десетте парахода тръгнали за Америка, и т.н. А това, колко души фалирали, колко хора са осъдени и ред други въпроси – на тях не обръщам внимание. Турете настрана всичко отрицателно!
Че еди-кой си художник започнал една картина и не я довършил – турете този въпрос настрана; че еди-кой си свещеник умрял – турете този въпрос настрана!
Турете настрана всичко отрицателно! Не казвайте, че едно време сте били по-силни, по-умни. Сега какви сте? Кажете: „Сега се съгражда у мен един нов параход.“ Или пък си сънувал някакъв лош сън – че си паднал от една голяма скала: забрави този сън. Някой сънувал, че го гонело черно куче.
към беседата >>
Турете настрана всичко отрицателно!
Оставете света да чете за потъналите параходи. Аз бих чел следните неща например: Англия направила десет парахода, еди-кога си десетте парахода тръгнали за Америка, и т.н. А това, колко души фалирали, колко хора са осъдени и ред други въпроси – на тях не обръщам внимание. Турете настрана всичко отрицателно! Че еди-кой си художник започнал една картина и не я довършил – турете този въпрос настрана; че еди-кой си свещеник умрял – турете този въпрос настрана!
Турете настрана всичко отрицателно!
Не казвайте, че едно време сте били по-силни, по-умни. Сега какви сте? Кажете: „Сега се съгражда у мен един нов параход.“ Или пък си сънувал някакъв лош сън – че си паднал от една голяма скала: забрави този сън. Някой сънувал, че го гонело черно куче. Забрави този сън, с кучета не се занимавай!
към беседата >>
Не казвайте, че едно време сте били по-силни, по-умни.
Аз бих чел следните неща например: Англия направила десет парахода, еди-кога си десетте парахода тръгнали за Америка, и т.н. А това, колко души фалирали, колко хора са осъдени и ред други въпроси – на тях не обръщам внимание. Турете настрана всичко отрицателно! Че еди-кой си художник започнал една картина и не я довършил – турете този въпрос настрана; че еди-кой си свещеник умрял – турете този въпрос настрана! Турете настрана всичко отрицателно!
Не казвайте, че едно време сте били по-силни, по-умни.
Сега какви сте? Кажете: „Сега се съгражда у мен един нов параход.“ Или пък си сънувал някакъв лош сън – че си паднал от една голяма скала: забрави този сън. Някой сънувал, че го гонело черно куче. Забрави този сън, с кучета не се занимавай! Друг някой бил в една къща, която се запалила, и без малко щял да изгори.
към беседата >>
Сега какви сте?
А това, колко души фалирали, колко хора са осъдени и ред други въпроси – на тях не обръщам внимание. Турете настрана всичко отрицателно! Че еди-кой си художник започнал една картина и не я довършил – турете този въпрос настрана; че еди-кой си свещеник умрял – турете този въпрос настрана! Турете настрана всичко отрицателно! Не казвайте, че едно време сте били по-силни, по-умни.
Сега какви сте?
Кажете: „Сега се съгражда у мен един нов параход.“ Или пък си сънувал някакъв лош сън – че си паднал от една голяма скала: забрави този сън. Някой сънувал, че го гонело черно куче. Забрави този сън, с кучета не се занимавай! Друг някой бил в една къща, която се запалила, и без малко щял да изгори. Не стой в къщи, които горят!
към беседата >>
Кажете: „Сега се съгражда у мен един нов параход.“ Или пък си сънувал някакъв лош сън – че си паднал от една голяма скала: забрави този сън.
Турете настрана всичко отрицателно! Че еди-кой си художник започнал една картина и не я довършил – турете този въпрос настрана; че еди-кой си свещеник умрял – турете този въпрос настрана! Турете настрана всичко отрицателно! Не казвайте, че едно време сте били по-силни, по-умни. Сега какви сте?
Кажете: „Сега се съгражда у мен един нов параход.“ Или пък си сънувал някакъв лош сън – че си паднал от една голяма скала: забрави този сън.
Някой сънувал, че го гонело черно куче. Забрави този сън, с кучета не се занимавай! Друг някой бил в една къща, която се запалила, и без малко щял да изгори. Не стой в къщи, които горят! Ние търсим смисъла на нещата.
към беседата >>
Някой сънувал, че го гонело черно куче.
Че еди-кой си художник започнал една картина и не я довършил – турете този въпрос настрана; че еди-кой си свещеник умрял – турете този въпрос настрана! Турете настрана всичко отрицателно! Не казвайте, че едно време сте били по-силни, по-умни. Сега какви сте? Кажете: „Сега се съгражда у мен един нов параход.“ Или пък си сънувал някакъв лош сън – че си паднал от една голяма скала: забрави този сън.
Някой сънувал, че го гонело черно куче.
Забрави този сън, с кучета не се занимавай! Друг някой бил в една къща, която се запалила, и без малко щял да изгори. Не стой в къщи, които горят! Ние търсим смисъла на нещата. Може би този сън да няма нищо общо с твоя живот.
към беседата >>
Забрави този сън, с кучета не се занимавай!
Турете настрана всичко отрицателно! Не казвайте, че едно време сте били по-силни, по-умни. Сега какви сте? Кажете: „Сега се съгражда у мен един нов параход.“ Или пък си сънувал някакъв лош сън – че си паднал от една голяма скала: забрави този сън. Някой сънувал, че го гонело черно куче.
Забрави този сън, с кучета не се занимавай!
Друг някой бил в една къща, която се запалила, и без малко щял да изгори. Не стой в къщи, които горят! Ние търсим смисъла на нещата. Може би този сън да няма нищо общо с твоя живот. Някой казва: „Снощи насън имах крила, хвърках като ангел.“ Какво означава това?
към беседата >>
Друг някой бил в една къща, която се запалила, и без малко щял да изгори.
Не казвайте, че едно време сте били по-силни, по-умни. Сега какви сте? Кажете: „Сега се съгражда у мен един нов параход.“ Или пък си сънувал някакъв лош сън – че си паднал от една голяма скала: забрави този сън. Някой сънувал, че го гонело черно куче. Забрави този сън, с кучета не се занимавай!
Друг някой бил в една къща, която се запалила, и без малко щял да изгори.
Не стой в къщи, които горят! Ние търсим смисъла на нещата. Може би този сън да няма нищо общо с твоя живот. Някой казва: „Снощи насън имах крила, хвърках като ангел.“ Какво означава това? – Радвай се, че си хвъркал!
към беседата >>
Не стой в къщи, които горят!
Сега какви сте? Кажете: „Сега се съгражда у мен един нов параход.“ Или пък си сънувал някакъв лош сън – че си паднал от една голяма скала: забрави този сън. Някой сънувал, че го гонело черно куче. Забрави този сън, с кучета не се занимавай! Друг някой бил в една къща, която се запалила, и без малко щял да изгори.
Не стой в къщи, които горят!
Ние търсим смисъла на нещата. Може би този сън да няма нищо общо с твоя живот. Някой казва: „Снощи насън имах крила, хвърках като ангел.“ Какво означава това? – Радвай се, че си хвъркал! „Ама какво може да ми се случи?
към беседата >>
Ние търсим смисъла на нещата.
Кажете: „Сега се съгражда у мен един нов параход.“ Или пък си сънувал някакъв лош сън – че си паднал от една голяма скала: забрави този сън. Някой сънувал, че го гонело черно куче. Забрави този сън, с кучета не се занимавай! Друг някой бил в една къща, която се запалила, и без малко щял да изгори. Не стой в къщи, които горят!
Ние търсим смисъла на нещата.
Може би този сън да няма нищо общо с твоя живот. Някой казва: „Снощи насън имах крила, хвърках като ангел.“ Какво означава това? – Радвай се, че си хвъркал! „Ама какво може да ми се случи? “ – Щом си хвърчал, ще те турят на хубава служба, ще те назначат директор на някоя банка или представител някъде.
към беседата >>
Може би този сън да няма нищо общо с твоя живот.
Някой сънувал, че го гонело черно куче. Забрави този сън, с кучета не се занимавай! Друг някой бил в една къща, която се запалила, и без малко щял да изгори. Не стой в къщи, които горят! Ние търсим смисъла на нещата.
Може би този сън да няма нищо общо с твоя живот.
Някой казва: „Снощи насън имах крила, хвърках като ангел.“ Какво означава това? – Радвай се, че си хвъркал! „Ама какво може да ми се случи? “ – Щом си хвърчал, ще те турят на хубава служба, ще те назначат директор на някоя банка или представител някъде. Това означават крилата.
към беседата >>
Някой казва: „Снощи насън имах крила, хвърках като ангел.“ Какво означава това?
Забрави този сън, с кучета не се занимавай! Друг някой бил в една къща, която се запалила, и без малко щял да изгори. Не стой в къщи, които горят! Ние търсим смисъла на нещата. Може би този сън да няма нищо общо с твоя живот.
Някой казва: „Снощи насън имах крила, хвърках като ангел.“ Какво означава това?
– Радвай се, че си хвъркал! „Ама какво може да ми се случи? “ – Щом си хвърчал, ще те турят на хубава служба, ще те назначат директор на някоя банка или представител някъде. Това означават крилата. Тия неща са съвпадения, които отвличат вниманието ви.
към беседата >>
– Радвай се, че си хвъркал!
Друг някой бил в една къща, която се запалила, и без малко щял да изгори. Не стой в къщи, които горят! Ние търсим смисъла на нещата. Може би този сън да няма нищо общо с твоя живот. Някой казва: „Снощи насън имах крила, хвърках като ангел.“ Какво означава това?
– Радвай се, че си хвъркал!
„Ама какво може да ми се случи? “ – Щом си хвърчал, ще те турят на хубава служба, ще те назначат директор на някоя банка или представител някъде. Това означават крилата. Тия неща са съвпадения, които отвличат вниманието ви. Те са хубави, но има неща, с които абсолютно не трябва да се занимавате.
към беседата >>
„Ама какво може да ми се случи?
Не стой в къщи, които горят! Ние търсим смисъла на нещата. Може би този сън да няма нищо общо с твоя живот. Някой казва: „Снощи насън имах крила, хвърках като ангел.“ Какво означава това? – Радвай се, че си хвъркал!
„Ама какво може да ми се случи?
“ – Щом си хвърчал, ще те турят на хубава служба, ще те назначат директор на някоя банка или представител някъде. Това означават крилата. Тия неща са съвпадения, които отвличат вниманието ви. Те са хубави, но има неща, с които абсолютно не трябва да се занимавате.
към беседата >>
“ – Щом си хвърчал, ще те турят на хубава служба, ще те назначат директор на някоя банка или представител някъде.
Ние търсим смисъла на нещата. Може би този сън да няма нищо общо с твоя живот. Някой казва: „Снощи насън имах крила, хвърках като ангел.“ Какво означава това? – Радвай се, че си хвъркал! „Ама какво може да ми се случи?
“ – Щом си хвърчал, ще те турят на хубава служба, ще те назначат директор на някоя банка или представител някъде.
Това означават крилата. Тия неща са съвпадения, които отвличат вниманието ви. Те са хубави, но има неща, с които абсолютно не трябва да се занимавате.
към беседата >>
Това означават крилата.
Може би този сън да няма нищо общо с твоя живот. Някой казва: „Снощи насън имах крила, хвърках като ангел.“ Какво означава това? – Радвай се, че си хвъркал! „Ама какво може да ми се случи? “ – Щом си хвърчал, ще те турят на хубава служба, ще те назначат директор на някоя банка или представител някъде.
Това означават крилата.
Тия неща са съвпадения, които отвличат вниманието ви. Те са хубави, но има неща, с които абсолютно не трябва да се занимавате.
към беседата >>
Тия неща са съвпадения, които отвличат вниманието ви.
Някой казва: „Снощи насън имах крила, хвърках като ангел.“ Какво означава това? – Радвай се, че си хвъркал! „Ама какво може да ми се случи? “ – Щом си хвърчал, ще те турят на хубава служба, ще те назначат директор на някоя банка или представител някъде. Това означават крилата.
Тия неща са съвпадения, които отвличат вниманието ви.
Те са хубави, но има неща, с които абсолютно не трябва да се занимавате.
към беседата >>
Те са хубави, но има неща, с които абсолютно не трябва да се занимавате.
– Радвай се, че си хвъркал! „Ама какво може да ми се случи? “ – Щом си хвърчал, ще те турят на хубава служба, ще те назначат директор на някоя банка или представител някъде. Това означават крилата. Тия неща са съвпадения, които отвличат вниманието ви.
Те са хубави, но има неща, с които абсолютно не трябва да се занимавате.
към беседата >>
Та първото нещо: всички трябва да се учите да дисциплинирате ума си.
Та първото нещо: всички трябва да се учите да дисциплинирате ума си.
Докато не дисциплинирате ума си: да знаете кое да четете и кое не, дълго време ще продължат страданията ви. Дръжте положителното в живота! По някой път във вас има желание да търсите отрицателното. Досега вие сте вървели с отрицателната философия, но необходимо е положителното в живота. Казах ви, че хората може някой път да ви набедят, но що от това?
към беседата >>
Докато не дисциплинирате ума си: да знаете кое да четете и кое не, дълго време ще продължат страданията ви.
Та първото нещо: всички трябва да се учите да дисциплинирате ума си.
Докато не дисциплинирате ума си: да знаете кое да четете и кое не, дълго време ще продължат страданията ви.
Дръжте положителното в живота! По някой път във вас има желание да търсите отрицателното. Досега вие сте вървели с отрицателната философия, но необходимо е положителното в живота. Казах ви, че хората може някой път да ви набедят, но що от това? Те могат да ви презират, да кажат нещо лошо за вас, но що от това?
към беседата >>
Дръжте положителното в живота!
Та първото нещо: всички трябва да се учите да дисциплинирате ума си. Докато не дисциплинирате ума си: да знаете кое да четете и кое не, дълго време ще продължат страданията ви.
Дръжте положителното в живота!
По някой път във вас има желание да търсите отрицателното. Досега вие сте вървели с отрицателната философия, но необходимо е положителното в живота. Казах ви, че хората може някой път да ви набедят, но що от това? Те могат да ви презират, да кажат нещо лошо за вас, но що от това? Ще си минете, без да се спрете.
към беседата >>
Като ви давам тази тема, искам само да помислите върху нея – нищо повече.
Като ви давам тази тема, искам само да помислите върху нея – нищо повече.
Не мислете, че въпросът трябва да се разреши. Колкото и да мислите, той все пак ще остане неразрешен: той е спорен въпрос. Какви са качествата на слога? От колко елементи, т.е. от колко букви, се състои един слог?
към беседата >>
По някой път във вас има желание да търсите отрицателното.
Та първото нещо: всички трябва да се учите да дисциплинирате ума си. Докато не дисциплинирате ума си: да знаете кое да четете и кое не, дълго време ще продължат страданията ви. Дръжте положителното в живота!
По някой път във вас има желание да търсите отрицателното.
Досега вие сте вървели с отрицателната философия, но необходимо е положителното в живота. Казах ви, че хората може някой път да ви набедят, но що от това? Те могат да ви презират, да кажат нещо лошо за вас, но що от това? Ще си минете, без да се спрете. Българските пословици казват: „Дума дупка не прави.“ Ако някой мисли, че след като ви оцапа, ще може да пробие дупка в морето, той се лъже.
към беседата >>
Не мислете, че въпросът трябва да се разреши.
Като ви давам тази тема, искам само да помислите върху нея – нищо повече.
Не мислете, че въпросът трябва да се разреши.
Колкото и да мислите, той все пак ще остане неразрешен: той е спорен въпрос. Какви са качествата на слога? От колко елементи, т.е. от колко букви, се състои един слог? Как определят граматиците – слог и гласна едно и също нещо ли е?
към беседата >>
Досега вие сте вървели с отрицателната философия, но необходимо е положителното в живота.
Та първото нещо: всички трябва да се учите да дисциплинирате ума си. Докато не дисциплинирате ума си: да знаете кое да четете и кое не, дълго време ще продължат страданията ви. Дръжте положителното в живота! По някой път във вас има желание да търсите отрицателното.
Досега вие сте вървели с отрицателната философия, но необходимо е положителното в живота.
Казах ви, че хората може някой път да ви набедят, но що от това? Те могат да ви презират, да кажат нещо лошо за вас, но що от това? Ще си минете, без да се спрете. Българските пословици казват: „Дума дупка не прави.“ Ако някой мисли, че след като ви оцапа, ще може да пробие дупка в морето, той се лъже. Никой не може да ви оцапа.
към беседата >>
Колкото и да мислите, той все пак ще остане неразрешен: той е спорен въпрос.
Като ви давам тази тема, искам само да помислите върху нея – нищо повече. Не мислете, че въпросът трябва да се разреши.
Колкото и да мислите, той все пак ще остане неразрешен: той е спорен въпрос.
Какви са качествата на слога? От колко елементи, т.е. от колко букви, се състои един слог? Как определят граматиците – слог и гласна едно и също нещо ли е? – Гласната е елемент на слога.
към беседата >>
Казах ви, че хората може някой път да ви набедят, но що от това?
Та първото нещо: всички трябва да се учите да дисциплинирате ума си. Докато не дисциплинирате ума си: да знаете кое да четете и кое не, дълго време ще продължат страданията ви. Дръжте положителното в живота! По някой път във вас има желание да търсите отрицателното. Досега вие сте вървели с отрицателната философия, но необходимо е положителното в живота.
Казах ви, че хората може някой път да ви набедят, но що от това?
Те могат да ви презират, да кажат нещо лошо за вас, но що от това? Ще си минете, без да се спрете. Българските пословици казват: „Дума дупка не прави.“ Ако някой мисли, че след като ви оцапа, ще може да пробие дупка в морето, той се лъже. Никой не може да ви оцапа. Божественият принцип в човека по никой начин не може да се изцапа.
към беседата >>
Какви са качествата на слога?
Като ви давам тази тема, искам само да помислите върху нея – нищо повече. Не мислете, че въпросът трябва да се разреши. Колкото и да мислите, той все пак ще остане неразрешен: той е спорен въпрос.
Какви са качествата на слога?
От колко елементи, т.е. от колко букви, се състои един слог? Как определят граматиците – слог и гласна едно и също нещо ли е? – Гласната е елемент на слога.
към беседата >>
Те могат да ви презират, да кажат нещо лошо за вас, но що от това?
Докато не дисциплинирате ума си: да знаете кое да четете и кое не, дълго време ще продължат страданията ви. Дръжте положителното в живота! По някой път във вас има желание да търсите отрицателното. Досега вие сте вървели с отрицателната философия, но необходимо е положителното в живота. Казах ви, че хората може някой път да ви набедят, но що от това?
Те могат да ви презират, да кажат нещо лошо за вас, но що от това?
Ще си минете, без да се спрете. Българските пословици казват: „Дума дупка не прави.“ Ако някой мисли, че след като ви оцапа, ще може да пробие дупка в морето, той се лъже. Никой не може да ви оцапа. Божественият принцип в човека по никой начин не може да се изцапа. Тялото може да се оцапа, дрехите могат да се оцапат, но Божественият принцип, същественото в човека, никой не може да го засегне.
към беседата >>
От колко елементи, т.е.
Като ви давам тази тема, искам само да помислите върху нея – нищо повече. Не мислете, че въпросът трябва да се разреши. Колкото и да мислите, той все пак ще остане неразрешен: той е спорен въпрос. Какви са качествата на слога?
От колко елементи, т.е.
от колко букви, се състои един слог? Как определят граматиците – слог и гласна едно и също нещо ли е? – Гласната е елемент на слога.
към беседата >>
Ще си минете, без да се спрете.
Дръжте положителното в живота! По някой път във вас има желание да търсите отрицателното. Досега вие сте вървели с отрицателната философия, но необходимо е положителното в живота. Казах ви, че хората може някой път да ви набедят, но що от това? Те могат да ви презират, да кажат нещо лошо за вас, но що от това?
Ще си минете, без да се спрете.
Българските пословици казват: „Дума дупка не прави.“ Ако някой мисли, че след като ви оцапа, ще може да пробие дупка в морето, той се лъже. Никой не може да ви оцапа. Божественият принцип в човека по никой начин не може да се изцапа. Тялото може да се оцапа, дрехите могат да се оцапат, но Божественият принцип, същественото в човека, никой не може да го засегне. „Ами защо трябва да излагам честта си?
към беседата >>
от колко букви, се състои един слог?
Като ви давам тази тема, искам само да помислите върху нея – нищо повече. Не мислете, че въпросът трябва да се разреши. Колкото и да мислите, той все пак ще остане неразрешен: той е спорен въпрос. Какви са качествата на слога? От колко елементи, т.е.
от колко букви, се състои един слог?
Как определят граматиците – слог и гласна едно и също нещо ли е? – Гласната е елемент на слога.
към беседата >>
Българските пословици казват: „Дума дупка не прави.“ Ако някой мисли, че след като ви оцапа, ще може да пробие дупка в морето, той се лъже.
По някой път във вас има желание да търсите отрицателното. Досега вие сте вървели с отрицателната философия, но необходимо е положителното в живота. Казах ви, че хората може някой път да ви набедят, но що от това? Те могат да ви презират, да кажат нещо лошо за вас, но що от това? Ще си минете, без да се спрете.
Българските пословици казват: „Дума дупка не прави.“ Ако някой мисли, че след като ви оцапа, ще може да пробие дупка в морето, той се лъже.
Никой не може да ви оцапа. Божественият принцип в човека по никой начин не може да се изцапа. Тялото може да се оцапа, дрехите могат да се оцапат, но Божественият принцип, същественото в човека, никой не може да го засегне. „Ами защо трябва да излагам честта си? “ Ако моята чест може всеки да я цапа, това е безчестие.
към беседата >>
Как определят граматиците – слог и гласна едно и също нещо ли е?
Не мислете, че въпросът трябва да се разреши. Колкото и да мислите, той все пак ще остане неразрешен: той е спорен въпрос. Какви са качествата на слога? От колко елементи, т.е. от колко букви, се състои един слог?
Как определят граматиците – слог и гласна едно и също нещо ли е?
– Гласната е елемент на слога.
към беседата >>
Никой не може да ви оцапа.
Досега вие сте вървели с отрицателната философия, но необходимо е положителното в живота. Казах ви, че хората може някой път да ви набедят, но що от това? Те могат да ви презират, да кажат нещо лошо за вас, но що от това? Ще си минете, без да се спрете. Българските пословици казват: „Дума дупка не прави.“ Ако някой мисли, че след като ви оцапа, ще може да пробие дупка в морето, той се лъже.
Никой не може да ви оцапа.
Божественият принцип в човека по никой начин не може да се изцапа. Тялото може да се оцапа, дрехите могат да се оцапат, но Божественият принцип, същественото в човека, никой не може да го засегне. „Ами защо трябва да излагам честта си? “ Ако моята чест може всеки да я цапа, това е безчестие. Но ако никой не може да засегне честта ми – това е истинската чест.
към беседата >>
– Гласната е елемент на слога.
Колкото и да мислите, той все пак ще остане неразрешен: той е спорен въпрос. Какви са качествата на слога? От колко елементи, т.е. от колко букви, се състои един слог? Как определят граматиците – слог и гласна едно и също нещо ли е?
– Гласната е елемент на слога.
към беседата >>
Божественият принцип в човека по никой начин не може да се изцапа.
Казах ви, че хората може някой път да ви набедят, но що от това? Те могат да ви презират, да кажат нещо лошо за вас, но що от това? Ще си минете, без да се спрете. Българските пословици казват: „Дума дупка не прави.“ Ако някой мисли, че след като ви оцапа, ще може да пробие дупка в морето, той се лъже. Никой не може да ви оцапа.
Божественият принцип в човека по никой начин не може да се изцапа.
Тялото може да се оцапа, дрехите могат да се оцапат, но Божественият принцип, същественото в човека, никой не може да го засегне. „Ами защо трябва да излагам честта си? “ Ако моята чест може всеки да я цапа, това е безчестие. Но ако никой не може да засегне честта ми – това е истинската чест.
към беседата >>
Интересно е, че ние по някой път се занимаваме с философски въпроси, разрешаваме истините на Природата, а не знаем най-елементарните работи.
Интересно е, че ние по някой път се занимаваме с философски въпроси, разрешаваме истините на Природата, а не знаем най-елементарните работи.
Например някои питат: „Какъв е произходът на човешката душа или какво нещо е човешкият ум? “ Как ще определите? – Човешкият ум не е нещо, което можем да хванем и да го подложим на анализ. От проявите на човека може да съдим за човешкия ум, но какво е човешкият ум по същина, не можем да си съставим едно ясно понятие. Или например ние говорим за духа, за душата.
към беседата >>
Тялото може да се оцапа, дрехите могат да се оцапат, но Божественият принцип, същественото в човека, никой не може да го засегне.
Те могат да ви презират, да кажат нещо лошо за вас, но що от това? Ще си минете, без да се спрете. Българските пословици казват: „Дума дупка не прави.“ Ако някой мисли, че след като ви оцапа, ще може да пробие дупка в морето, той се лъже. Никой не може да ви оцапа. Божественият принцип в човека по никой начин не може да се изцапа.
Тялото може да се оцапа, дрехите могат да се оцапат, но Божественият принцип, същественото в човека, никой не може да го засегне.
„Ами защо трябва да излагам честта си? “ Ако моята чест може всеки да я цапа, това е безчестие. Но ако никой не може да засегне честта ми – това е истинската чест.
към беседата >>
Например някои питат: „Какъв е произходът на човешката душа или какво нещо е човешкият ум?
Интересно е, че ние по някой път се занимаваме с философски въпроси, разрешаваме истините на Природата, а не знаем най-елементарните работи.
Например някои питат: „Какъв е произходът на човешката душа или какво нещо е човешкият ум?
“ Как ще определите? – Човешкият ум не е нещо, което можем да хванем и да го подложим на анализ. От проявите на човека може да съдим за човешкия ум, но какво е човешкият ум по същина, не можем да си съставим едно ясно понятие. Или например ние говорим за духа, за душата. Какви ли не философски мнения имат хората за душата и за духа.
към беседата >>
„Ами защо трябва да излагам честта си?
Ще си минете, без да се спрете. Българските пословици казват: „Дума дупка не прави.“ Ако някой мисли, че след като ви оцапа, ще може да пробие дупка в морето, той се лъже. Никой не може да ви оцапа. Божественият принцип в човека по никой начин не може да се изцапа. Тялото може да се оцапа, дрехите могат да се оцапат, но Божественият принцип, същественото в човека, никой не може да го засегне.
„Ами защо трябва да излагам честта си?
“ Ако моята чест може всеки да я цапа, това е безчестие. Но ако никой не може да засегне честта ми – това е истинската чест.
към беседата >>
“ Как ще определите?
Интересно е, че ние по някой път се занимаваме с философски въпроси, разрешаваме истините на Природата, а не знаем най-елементарните работи. Например някои питат: „Какъв е произходът на човешката душа или какво нещо е човешкият ум?
“ Как ще определите?
– Човешкият ум не е нещо, което можем да хванем и да го подложим на анализ. От проявите на човека може да съдим за човешкия ум, но какво е човешкият ум по същина, не можем да си съставим едно ясно понятие. Или например ние говорим за духа, за душата. Какви ли не философски мнения имат хората за душата и за духа. Онези, които са създали езика, които разбират глаголите и дълбокия смисъл на всяка дума, те в живота под думата душа разбират една определена идея.
към беседата >>
“ Ако моята чест може всеки да я цапа, това е безчестие.
Българските пословици казват: „Дума дупка не прави.“ Ако някой мисли, че след като ви оцапа, ще може да пробие дупка в морето, той се лъже. Никой не може да ви оцапа. Божественият принцип в човека по никой начин не може да се изцапа. Тялото може да се оцапа, дрехите могат да се оцапат, но Божественият принцип, същественото в човека, никой не може да го засегне. „Ами защо трябва да излагам честта си?
“ Ако моята чест може всеки да я цапа, това е безчестие.
Но ако никой не може да засегне честта ми – това е истинската чест.
към беседата >>
– Човешкият ум не е нещо, което можем да хванем и да го подложим на анализ.
Интересно е, че ние по някой път се занимаваме с философски въпроси, разрешаваме истините на Природата, а не знаем най-елементарните работи. Например някои питат: „Какъв е произходът на човешката душа или какво нещо е човешкият ум? “ Как ще определите?
– Човешкият ум не е нещо, което можем да хванем и да го подложим на анализ.
От проявите на човека може да съдим за човешкия ум, но какво е човешкият ум по същина, не можем да си съставим едно ясно понятие. Или например ние говорим за духа, за душата. Какви ли не философски мнения имат хората за душата и за духа. Онези, които са създали езика, които разбират глаголите и дълбокия смисъл на всяка дума, те в живота под думата душа разбират една определена идея. В тях също тъй е точно определен смисълът на думата ум, но при предаването на тези идеи в следващите поколения те са изгубили своя вътрешен смисъл.
към беседата >>
Но ако никой не може да засегне честта ми – това е истинската чест.
Никой не може да ви оцапа. Божественият принцип в човека по никой начин не може да се изцапа. Тялото може да се оцапа, дрехите могат да се оцапат, но Божественият принцип, същественото в човека, никой не може да го засегне. „Ами защо трябва да излагам честта си? “ Ако моята чест може всеки да я цапа, това е безчестие.
Но ако никой не може да засегне честта ми – това е истинската чест.
към беседата >>
От проявите на човека може да съдим за човешкия ум, но какво е човешкият ум по същина, не можем да си съставим едно ясно понятие.
Интересно е, че ние по някой път се занимаваме с философски въпроси, разрешаваме истините на Природата, а не знаем най-елементарните работи. Например някои питат: „Какъв е произходът на човешката душа или какво нещо е човешкият ум? “ Как ще определите? – Човешкият ум не е нещо, което можем да хванем и да го подложим на анализ.
От проявите на човека може да съдим за човешкия ум, но какво е човешкият ум по същина, не можем да си съставим едно ясно понятие.
Или например ние говорим за духа, за душата. Какви ли не философски мнения имат хората за душата и за духа. Онези, които са създали езика, които разбират глаголите и дълбокия смисъл на всяка дума, те в живота под думата душа разбират една определена идея. В тях също тъй е точно определен смисълът на думата ум, но при предаването на тези идеи в следващите поколения те са изгубили своя вътрешен смисъл. Ние отделяме душата от себе си, защото искаме да я разгледаме обективно.
към беседата >>
Ще знаете, че има нещо във вас, което никой не може да засегне.
Ще знаете, че има нещо във вас, което никой не може да засегне.
Това са максими. Знаете ли това, ще бъдете спокойни, но не индиферентни. Вземете урок от света. Аз от ред години следя и виждам, че даже и най-религиозните хора в България, както и в Америка и в Англия – навсякъде, имат една слабост – крият своето тщеславие и своята гордост. Светските хора изявяват тщеславието си, не се крият.
към беседата >>
Или например ние говорим за духа, за душата.
Интересно е, че ние по някой път се занимаваме с философски въпроси, разрешаваме истините на Природата, а не знаем най-елементарните работи. Например някои питат: „Какъв е произходът на човешката душа или какво нещо е човешкият ум? “ Как ще определите? – Човешкият ум не е нещо, което можем да хванем и да го подложим на анализ. От проявите на човека може да съдим за човешкия ум, но какво е човешкият ум по същина, не можем да си съставим едно ясно понятие.
Или например ние говорим за духа, за душата.
Какви ли не философски мнения имат хората за душата и за духа. Онези, които са създали езика, които разбират глаголите и дълбокия смисъл на всяка дума, те в живота под думата душа разбират една определена идея. В тях също тъй е точно определен смисълът на думата ум, но при предаването на тези идеи в следващите поколения те са изгубили своя вътрешен смисъл. Ние отделяме душата от себе си, защото искаме да я разгледаме обективно. По същия начин разглеждаме духа като нещо отделно.
към беседата >>
Това са максими.
Ще знаете, че има нещо във вас, което никой не може да засегне.
Това са максими.
Знаете ли това, ще бъдете спокойни, но не индиферентни. Вземете урок от света. Аз от ред години следя и виждам, че даже и най-религиозните хора в България, както и в Америка и в Англия – навсякъде, имат една слабост – крият своето тщеславие и своята гордост. Светските хора изявяват тщеславието си, не се крият. Някой светски човек, когато ти даде своята книга, радва се като дете.
към беседата >>
Какви ли не философски мнения имат хората за душата и за духа.
Например някои питат: „Какъв е произходът на човешката душа или какво нещо е човешкият ум? “ Как ще определите? – Човешкият ум не е нещо, което можем да хванем и да го подложим на анализ. От проявите на човека може да съдим за човешкия ум, но какво е човешкият ум по същина, не можем да си съставим едно ясно понятие. Или например ние говорим за духа, за душата.
Какви ли не философски мнения имат хората за душата и за духа.
Онези, които са създали езика, които разбират глаголите и дълбокия смисъл на всяка дума, те в живота под думата душа разбират една определена идея. В тях също тъй е точно определен смисълът на думата ум, но при предаването на тези идеи в следващите поколения те са изгубили своя вътрешен смисъл. Ние отделяме душата от себе си, защото искаме да я разгледаме обективно. По същия начин разглеждаме духа като нещо отделно. Значи щом можем да разглеждаме душата и духа като нещо отделно от себе си, те са материални неща.
към беседата >>
Знаете ли това, ще бъдете спокойни, но не индиферентни.
Ще знаете, че има нещо във вас, което никой не може да засегне. Това са максими.
Знаете ли това, ще бъдете спокойни, но не индиферентни.
Вземете урок от света. Аз от ред години следя и виждам, че даже и най-религиозните хора в България, както и в Америка и в Англия – навсякъде, имат една слабост – крият своето тщеславие и своята гордост. Светските хора изявяват тщеславието си, не се крият. Някой светски човек, когато ти даде своята книга, радва се като дете. Религиозният човек пък ще донесе своята книга, ще ти я даде, но играе роля, като че ли е индиферентен.
към беседата >>
Онези, които са създали езика, които разбират глаголите и дълбокия смисъл на всяка дума, те в живота под думата душа разбират една определена идея.
“ Как ще определите? – Човешкият ум не е нещо, което можем да хванем и да го подложим на анализ. От проявите на човека може да съдим за човешкия ум, но какво е човешкият ум по същина, не можем да си съставим едно ясно понятие. Или например ние говорим за духа, за душата. Какви ли не философски мнения имат хората за душата и за духа.
Онези, които са създали езика, които разбират глаголите и дълбокия смисъл на всяка дума, те в живота под думата душа разбират една определена идея.
В тях също тъй е точно определен смисълът на думата ум, но при предаването на тези идеи в следващите поколения те са изгубили своя вътрешен смисъл. Ние отделяме душата от себе си, защото искаме да я разгледаме обективно. По същия начин разглеждаме духа като нещо отделно. Значи щом можем да разглеждаме душата и духа като нещо отделно от себе си, те са материални неща. Щом разгледаме ума като нещо отделно от себе си, значи и той е нещо материално.
към беседата >>
Вземете урок от света.
Ще знаете, че има нещо във вас, което никой не може да засегне. Това са максими. Знаете ли това, ще бъдете спокойни, но не индиферентни.
Вземете урок от света.
Аз от ред години следя и виждам, че даже и най-религиозните хора в България, както и в Америка и в Англия – навсякъде, имат една слабост – крият своето тщеславие и своята гордост. Светските хора изявяват тщеславието си, не се крият. Някой светски човек, когато ти даде своята книга, радва се като дете. Религиозният човек пък ще донесе своята книга, ще ти я даде, но играе роля, като че ли е индиферентен. Той казва, че нищо не струва тази книга, прави се на скромен.
към беседата >>
В тях също тъй е точно определен смисълът на думата ум, но при предаването на тези идеи в следващите поколения те са изгубили своя вътрешен смисъл.
– Човешкият ум не е нещо, което можем да хванем и да го подложим на анализ. От проявите на човека може да съдим за човешкия ум, но какво е човешкият ум по същина, не можем да си съставим едно ясно понятие. Или например ние говорим за духа, за душата. Какви ли не философски мнения имат хората за душата и за духа. Онези, които са създали езика, които разбират глаголите и дълбокия смисъл на всяка дума, те в живота под думата душа разбират една определена идея.
В тях също тъй е точно определен смисълът на думата ум, но при предаването на тези идеи в следващите поколения те са изгубили своя вътрешен смисъл.
Ние отделяме душата от себе си, защото искаме да я разгледаме обективно. По същия начин разглеждаме духа като нещо отделно. Значи щом можем да разглеждаме душата и духа като нещо отделно от себе си, те са материални неща. Щом разгледаме ума като нещо отделно от себе си, значи и той е нещо материално.
към беседата >>
Аз от ред години следя и виждам, че даже и най-религиозните хора в България, както и в Америка и в Англия – навсякъде, имат една слабост – крият своето тщеславие и своята гордост.
Ще знаете, че има нещо във вас, което никой не може да засегне. Това са максими. Знаете ли това, ще бъдете спокойни, но не индиферентни. Вземете урок от света.
Аз от ред години следя и виждам, че даже и най-религиозните хора в България, както и в Америка и в Англия – навсякъде, имат една слабост – крият своето тщеславие и своята гордост.
Светските хора изявяват тщеславието си, не се крият. Някой светски човек, когато ти даде своята книга, радва се като дете. Религиозният човек пък ще донесе своята книга, ще ти я даде, но играе роля, като че ли е индиферентен. Той казва, че нищо не струва тази книга, прави се на скромен. Не, той не говори истината – в себе си мисли другояче.
към беседата >>
Ние отделяме душата от себе си, защото искаме да я разгледаме обективно.
От проявите на човека може да съдим за човешкия ум, но какво е човешкият ум по същина, не можем да си съставим едно ясно понятие. Или например ние говорим за духа, за душата. Какви ли не философски мнения имат хората за душата и за духа. Онези, които са създали езика, които разбират глаголите и дълбокия смисъл на всяка дума, те в живота под думата душа разбират една определена идея. В тях също тъй е точно определен смисълът на думата ум, но при предаването на тези идеи в следващите поколения те са изгубили своя вътрешен смисъл.
Ние отделяме душата от себе си, защото искаме да я разгледаме обективно.
По същия начин разглеждаме духа като нещо отделно. Значи щом можем да разглеждаме душата и духа като нещо отделно от себе си, те са материални неща. Щом разгледаме ума като нещо отделно от себе си, значи и той е нещо материално.
към беседата >>
Светските хора изявяват тщеславието си, не се крият.
Ще знаете, че има нещо във вас, което никой не може да засегне. Това са максими. Знаете ли това, ще бъдете спокойни, но не индиферентни. Вземете урок от света. Аз от ред години следя и виждам, че даже и най-религиозните хора в България, както и в Америка и в Англия – навсякъде, имат една слабост – крият своето тщеславие и своята гордост.
Светските хора изявяват тщеславието си, не се крият.
Някой светски човек, когато ти даде своята книга, радва се като дете. Религиозният човек пък ще донесе своята книга, ще ти я даде, но играе роля, като че ли е индиферентен. Той казва, че нищо не струва тази книга, прави се на скромен. Не, той не говори истината – в себе си мисли другояче. Казва, че нищо не струва, а всъщност мисли, че много струва.
към беседата >>
По същия начин разглеждаме духа като нещо отделно.
Или например ние говорим за духа, за душата. Какви ли не философски мнения имат хората за душата и за духа. Онези, които са създали езика, които разбират глаголите и дълбокия смисъл на всяка дума, те в живота под думата душа разбират една определена идея. В тях също тъй е точно определен смисълът на думата ум, но при предаването на тези идеи в следващите поколения те са изгубили своя вътрешен смисъл. Ние отделяме душата от себе си, защото искаме да я разгледаме обективно.
По същия начин разглеждаме духа като нещо отделно.
Значи щом можем да разглеждаме душата и духа като нещо отделно от себе си, те са материални неща. Щом разгледаме ума като нещо отделно от себе си, значи и той е нещо материално.
към беседата >>
Някой светски човек, когато ти даде своята книга, радва се като дете.
Това са максими. Знаете ли това, ще бъдете спокойни, но не индиферентни. Вземете урок от света. Аз от ред години следя и виждам, че даже и най-религиозните хора в България, както и в Америка и в Англия – навсякъде, имат една слабост – крият своето тщеславие и своята гордост. Светските хора изявяват тщеславието си, не се крият.
Някой светски човек, когато ти даде своята книга, радва се като дете.
Религиозният човек пък ще донесе своята книга, ще ти я даде, но играе роля, като че ли е индиферентен. Той казва, че нищо не струва тази книга, прави се на скромен. Не, той не говори истината – в себе си мисли другояче. Казва, че нищо не струва, а всъщност мисли, че много струва. Само смей да кажеш, че нищо не струва, през целия си живот той няма да забрави това.
към беседата >>
Значи щом можем да разглеждаме душата и духа като нещо отделно от себе си, те са материални неща.
Какви ли не философски мнения имат хората за душата и за духа. Онези, които са създали езика, които разбират глаголите и дълбокия смисъл на всяка дума, те в живота под думата душа разбират една определена идея. В тях също тъй е точно определен смисълът на думата ум, но при предаването на тези идеи в следващите поколения те са изгубили своя вътрешен смисъл. Ние отделяме душата от себе си, защото искаме да я разгледаме обективно. По същия начин разглеждаме духа като нещо отделно.
Значи щом можем да разглеждаме душата и духа като нещо отделно от себе си, те са материални неща.
Щом разгледаме ума като нещо отделно от себе си, значи и той е нещо материално.
към беседата >>
Религиозният човек пък ще донесе своята книга, ще ти я даде, но играе роля, като че ли е индиферентен.
Знаете ли това, ще бъдете спокойни, но не индиферентни. Вземете урок от света. Аз от ред години следя и виждам, че даже и най-религиозните хора в България, както и в Америка и в Англия – навсякъде, имат една слабост – крият своето тщеславие и своята гордост. Светските хора изявяват тщеславието си, не се крият. Някой светски човек, когато ти даде своята книга, радва се като дете.
Религиозният човек пък ще донесе своята книга, ще ти я даде, но играе роля, като че ли е индиферентен.
Той казва, че нищо не струва тази книга, прави се на скромен. Не, той не говори истината – в себе си мисли другояче. Казва, че нищо не струва, а всъщност мисли, че много струва. Само смей да кажеш, че нищо не струва, през целия си живот той няма да забрави това.
към беседата >>
Щом разгледаме ума като нещо отделно от себе си, значи и той е нещо материално.
Онези, които са създали езика, които разбират глаголите и дълбокия смисъл на всяка дума, те в живота под думата душа разбират една определена идея. В тях също тъй е точно определен смисълът на думата ум, но при предаването на тези идеи в следващите поколения те са изгубили своя вътрешен смисъл. Ние отделяме душата от себе си, защото искаме да я разгледаме обективно. По същия начин разглеждаме духа като нещо отделно. Значи щом можем да разглеждаме душата и духа като нещо отделно от себе си, те са материални неща.
Щом разгледаме ума като нещо отделно от себе си, значи и той е нещо материално.
към беседата >>
Той казва, че нищо не струва тази книга, прави се на скромен.
Вземете урок от света. Аз от ред години следя и виждам, че даже и най-религиозните хора в България, както и в Америка и в Англия – навсякъде, имат една слабост – крият своето тщеславие и своята гордост. Светските хора изявяват тщеславието си, не се крият. Някой светски човек, когато ти даде своята книга, радва се като дете. Религиозният човек пък ще донесе своята книга, ще ти я даде, но играе роля, като че ли е индиферентен.
Той казва, че нищо не струва тази книга, прави се на скромен.
Не, той не говори истината – в себе си мисли другояче. Казва, че нищо не струва, а всъщност мисли, че много струва. Само смей да кажеш, че нищо не струва, през целия си живот той няма да забрави това.
към беседата >>
Тогава какво нещо е човекът?
Тогава какво нещо е човекът?
Какво нещо е Любовта? Ние говорим за Любовта и я разглеждаме извън себе си, затова и тя е нещо материално. Говорим за Истината извън нас, затова и тя е нещо материално. Говорим за Мъдростта извън нас – и тя е нещо материално Кое тогава е духовното? – Туй, за което не можем да мислим, е духовно.
към беседата >>
Не, той не говори истината – в себе си мисли другояче.
Аз от ред години следя и виждам, че даже и най-религиозните хора в България, както и в Америка и в Англия – навсякъде, имат една слабост – крият своето тщеславие и своята гордост. Светските хора изявяват тщеславието си, не се крият. Някой светски човек, когато ти даде своята книга, радва се като дете. Религиозният човек пък ще донесе своята книга, ще ти я даде, но играе роля, като че ли е индиферентен. Той казва, че нищо не струва тази книга, прави се на скромен.
Не, той не говори истината – в себе си мисли другояче.
Казва, че нищо не струва, а всъщност мисли, че много струва. Само смей да кажеш, че нищо не струва, през целия си живот той няма да забрави това.
към беседата >>
Какво нещо е Любовта?
Тогава какво нещо е човекът?
Какво нещо е Любовта?
Ние говорим за Любовта и я разглеждаме извън себе си, затова и тя е нещо материално. Говорим за Истината извън нас, затова и тя е нещо материално. Говорим за Мъдростта извън нас – и тя е нещо материално Кое тогава е духовното? – Туй, за което не можем да мислим, е духовно. Щом можем да мислим за нещо, то е материално.
към беседата >>
Казва, че нищо не струва, а всъщност мисли, че много струва.
Светските хора изявяват тщеславието си, не се крият. Някой светски човек, когато ти даде своята книга, радва се като дете. Религиозният човек пък ще донесе своята книга, ще ти я даде, но играе роля, като че ли е индиферентен. Той казва, че нищо не струва тази книга, прави се на скромен. Не, той не говори истината – в себе си мисли другояче.
Казва, че нищо не струва, а всъщност мисли, че много струва.
Само смей да кажеш, че нищо не струва, през целия си живот той няма да забрави това.
към беседата >>
Ние говорим за Любовта и я разглеждаме извън себе си, затова и тя е нещо материално.
Тогава какво нещо е човекът? Какво нещо е Любовта?
Ние говорим за Любовта и я разглеждаме извън себе си, затова и тя е нещо материално.
Говорим за Истината извън нас, затова и тя е нещо материално. Говорим за Мъдростта извън нас – и тя е нещо материално Кое тогава е духовното? – Туй, за което не можем да мислим, е духовно. Щом можем да мислим за нещо, то е материално. Това са антиподи, противоположности.
към беседата >>
Само смей да кажеш, че нищо не струва, през целия си живот той няма да забрави това.
Някой светски човек, когато ти даде своята книга, радва се като дете. Религиозният човек пък ще донесе своята книга, ще ти я даде, но играе роля, като че ли е индиферентен. Той казва, че нищо не струва тази книга, прави се на скромен. Не, той не говори истината – в себе си мисли другояче. Казва, че нищо не струва, а всъщност мисли, че много струва.
Само смей да кажеш, че нищо не струва, през целия си живот той няма да забрави това.
към беседата >>
Говорим за Истината извън нас, затова и тя е нещо материално.
Тогава какво нещо е човекът? Какво нещо е Любовта? Ние говорим за Любовта и я разглеждаме извън себе си, затова и тя е нещо материално.
Говорим за Истината извън нас, затова и тя е нещо материално.
Говорим за Мъдростта извън нас – и тя е нещо материално Кое тогава е духовното? – Туй, за което не можем да мислим, е духовно. Щом можем да мислим за нещо, то е материално. Това са антиподи, противоположности. Трябва да има нещо в нас, с което ние да разглеждаме същината на проявения живот.
към беседата >>
В религиозния живот има една голяма опасност, а именно: тщеславието и гордостта се скриват вътре в човека и той трябва внимателно да ги различава.
В религиозния живот има една голяма опасност, а именно: тщеславието и гордостта се скриват вътре в човека и той трябва внимателно да ги различава.
Не е лошо, че се е появило тщеславието, но трябва да се молиш. Няма нищо лошо, че е дошло тщеславието. Покани го, нагости го, дай му угощение и го изпрати навън. Гордостта дошла. И нея посрещни, нагости я и после я изпрати навън.
към беседата >>
Говорим за Мъдростта извън нас – и тя е нещо материално Кое тогава е духовното?
Тогава какво нещо е човекът? Какво нещо е Любовта? Ние говорим за Любовта и я разглеждаме извън себе си, затова и тя е нещо материално. Говорим за Истината извън нас, затова и тя е нещо материално.
Говорим за Мъдростта извън нас – и тя е нещо материално Кое тогава е духовното?
– Туй, за което не можем да мислим, е духовно. Щом можем да мислим за нещо, то е материално. Това са антиподи, противоположности. Трябва да има нещо в нас, с което ние да разглеждаме същината на проявения живот. Значи в този смисъл ние под думата истина не разбираме самата Истина.
към беседата >>
Не е лошо, че се е появило тщеславието, но трябва да се молиш.
В религиозния живот има една голяма опасност, а именно: тщеславието и гордостта се скриват вътре в човека и той трябва внимателно да ги различава.
Не е лошо, че се е появило тщеславието, но трябва да се молиш.
Няма нищо лошо, че е дошло тщеславието. Покани го, нагости го, дай му угощение и го изпрати навън. Гордостта дошла. И нея посрещни, нагости я и после я изпрати навън. По-хубаво е човек да бъде искрен.
към беседата >>
– Туй, за което не можем да мислим, е духовно.
Тогава какво нещо е човекът? Какво нещо е Любовта? Ние говорим за Любовта и я разглеждаме извън себе си, затова и тя е нещо материално. Говорим за Истината извън нас, затова и тя е нещо материално. Говорим за Мъдростта извън нас – и тя е нещо материално Кое тогава е духовното?
– Туй, за което не можем да мислим, е духовно.
Щом можем да мислим за нещо, то е материално. Това са антиподи, противоположности. Трябва да има нещо в нас, с което ние да разглеждаме същината на проявения живот. Значи в този смисъл ние под думата истина не разбираме самата Истина. Под думата мъдрост не разбираме самата Мъдрост.
към беседата >>
Няма нищо лошо, че е дошло тщеславието.
В религиозния живот има една голяма опасност, а именно: тщеславието и гордостта се скриват вътре в човека и той трябва внимателно да ги различава. Не е лошо, че се е появило тщеславието, но трябва да се молиш.
Няма нищо лошо, че е дошло тщеславието.
Покани го, нагости го, дай му угощение и го изпрати навън. Гордостта дошла. И нея посрещни, нагости я и после я изпрати навън. По-хубаво е човек да бъде искрен. Аз харесвам по някой път светските хора.
към беседата >>
Щом можем да мислим за нещо, то е материално.
Какво нещо е Любовта? Ние говорим за Любовта и я разглеждаме извън себе си, затова и тя е нещо материално. Говорим за Истината извън нас, затова и тя е нещо материално. Говорим за Мъдростта извън нас – и тя е нещо материално Кое тогава е духовното? – Туй, за което не можем да мислим, е духовно.
Щом можем да мислим за нещо, то е материално.
Това са антиподи, противоположности. Трябва да има нещо в нас, с което ние да разглеждаме същината на проявения живот. Значи в този смисъл ние под думата истина не разбираме самата Истина. Под думата мъдрост не разбираме самата Мъдрост. Под думата душа не разбираме самата душа.
към беседата >>
Покани го, нагости го, дай му угощение и го изпрати навън.
В религиозния живот има една голяма опасност, а именно: тщеславието и гордостта се скриват вътре в човека и той трябва внимателно да ги различава. Не е лошо, че се е появило тщеславието, но трябва да се молиш. Няма нищо лошо, че е дошло тщеславието.
Покани го, нагости го, дай му угощение и го изпрати навън.
Гордостта дошла. И нея посрещни, нагости я и после я изпрати навън. По-хубаво е човек да бъде искрен. Аз харесвам по някой път светските хора. Те имат детински черти.
към беседата >>
Това са антиподи, противоположности.
Ние говорим за Любовта и я разглеждаме извън себе си, затова и тя е нещо материално. Говорим за Истината извън нас, затова и тя е нещо материално. Говорим за Мъдростта извън нас – и тя е нещо материално Кое тогава е духовното? – Туй, за което не можем да мислим, е духовно. Щом можем да мислим за нещо, то е материално.
Това са антиподи, противоположности.
Трябва да има нещо в нас, с което ние да разглеждаме същината на проявения живот. Значи в този смисъл ние под думата истина не разбираме самата Истина. Под думата мъдрост не разбираме самата Мъдрост. Под думата душа не разбираме самата душа. Ние разбираме съвсем други неща.
към беседата >>
Гордостта дошла.
В религиозния живот има една голяма опасност, а именно: тщеславието и гордостта се скриват вътре в човека и той трябва внимателно да ги различава. Не е лошо, че се е появило тщеславието, но трябва да се молиш. Няма нищо лошо, че е дошло тщеславието. Покани го, нагости го, дай му угощение и го изпрати навън.
Гордостта дошла.
И нея посрещни, нагости я и после я изпрати навън. По-хубаво е човек да бъде искрен. Аз харесвам по някой път светските хора. Те имат детински черти. Човек трябва да бъде като дете.
към беседата >>
Трябва да има нещо в нас, с което ние да разглеждаме същината на проявения живот.
Говорим за Истината извън нас, затова и тя е нещо материално. Говорим за Мъдростта извън нас – и тя е нещо материално Кое тогава е духовното? – Туй, за което не можем да мислим, е духовно. Щом можем да мислим за нещо, то е материално. Това са антиподи, противоположности.
Трябва да има нещо в нас, с което ние да разглеждаме същината на проявения живот.
Значи в този смисъл ние под думата истина не разбираме самата Истина. Под думата мъдрост не разбираме самата Мъдрост. Под думата душа не разбираме самата душа. Ние разбираме съвсем други неща.
към беседата >>
И нея посрещни, нагости я и после я изпрати навън.
В религиозния живот има една голяма опасност, а именно: тщеславието и гордостта се скриват вътре в човека и той трябва внимателно да ги различава. Не е лошо, че се е появило тщеславието, но трябва да се молиш. Няма нищо лошо, че е дошло тщеславието. Покани го, нагости го, дай му угощение и го изпрати навън. Гордостта дошла.
И нея посрещни, нагости я и после я изпрати навън.
По-хубаво е човек да бъде искрен. Аз харесвам по някой път светските хора. Те имат детински черти. Човек трябва да бъде като дете. Казвате: „Аз написах нещо.“ Не смеете по-нататък да се изкажете.
към беседата >>
Значи в този смисъл ние под думата истина не разбираме самата Истина.
Говорим за Мъдростта извън нас – и тя е нещо материално Кое тогава е духовното? – Туй, за което не можем да мислим, е духовно. Щом можем да мислим за нещо, то е материално. Това са антиподи, противоположности. Трябва да има нещо в нас, с което ние да разглеждаме същината на проявения живот.
Значи в този смисъл ние под думата истина не разбираме самата Истина.
Под думата мъдрост не разбираме самата Мъдрост. Под думата душа не разбираме самата душа. Ние разбираме съвсем други неща.
към беседата >>
По-хубаво е човек да бъде искрен.
Не е лошо, че се е появило тщеславието, но трябва да се молиш. Няма нищо лошо, че е дошло тщеславието. Покани го, нагости го, дай му угощение и го изпрати навън. Гордостта дошла. И нея посрещни, нагости я и после я изпрати навън.
По-хубаво е човек да бъде искрен.
Аз харесвам по някой път светските хора. Те имат детински черти. Човек трябва да бъде като дете. Казвате: „Аз написах нещо.“ Не смеете по-нататък да се изкажете. Не, кажи си: „Аз написах едно стихотворение, което сам си харесвам.
към беседата >>
Под думата мъдрост не разбираме самата Мъдрост.
– Туй, за което не можем да мислим, е духовно. Щом можем да мислим за нещо, то е материално. Това са антиподи, противоположности. Трябва да има нещо в нас, с което ние да разглеждаме същината на проявения живот. Значи в този смисъл ние под думата истина не разбираме самата Истина.
Под думата мъдрост не разбираме самата Мъдрост.
Под думата душа не разбираме самата душа. Ние разбираме съвсем други неща.
към беседата >>
Аз харесвам по някой път светските хора.
Няма нищо лошо, че е дошло тщеславието. Покани го, нагости го, дай му угощение и го изпрати навън. Гордостта дошла. И нея посрещни, нагости я и после я изпрати навън. По-хубаво е човек да бъде искрен.
Аз харесвам по някой път светските хора.
Те имат детински черти. Човек трябва да бъде като дете. Казвате: „Аз написах нещо.“ Не смеете по-нататък да се изкажете. Не, кажи си: „Аз написах едно стихотворение, което сам си харесвам. Когато го прочета, аз се въодушевявам, не зная дали и вие ще се въодушевите.“ Ако говоря истината, тъй ще я кажа, пък ако не искам да я казвам, по-добре ще е да мълча.
към беседата >>
Под думата душа не разбираме самата душа.
Щом можем да мислим за нещо, то е материално. Това са антиподи, противоположности. Трябва да има нещо в нас, с което ние да разглеждаме същината на проявения живот. Значи в този смисъл ние под думата истина не разбираме самата Истина. Под думата мъдрост не разбираме самата Мъдрост.
Под думата душа не разбираме самата душа.
Ние разбираме съвсем други неща.
към беседата >>
Те имат детински черти.
Покани го, нагости го, дай му угощение и го изпрати навън. Гордостта дошла. И нея посрещни, нагости я и после я изпрати навън. По-хубаво е човек да бъде искрен. Аз харесвам по някой път светските хора.
Те имат детински черти.
Човек трябва да бъде като дете. Казвате: „Аз написах нещо.“ Не смеете по-нататък да се изкажете. Не, кажи си: „Аз написах едно стихотворение, което сам си харесвам. Когато го прочета, аз се въодушевявам, не зная дали и вие ще се въодушевите.“ Ако говоря истината, тъй ще я кажа, пък ако не искам да я казвам, по-добре ще е да мълча. Ще си кажа, че съм написал едно съдържателно стихотворение, пълно с идея.
към беседата >>
Ние разбираме съвсем други неща.
Това са антиподи, противоположности. Трябва да има нещо в нас, с което ние да разглеждаме същината на проявения живот. Значи в този смисъл ние под думата истина не разбираме самата Истина. Под думата мъдрост не разбираме самата Мъдрост. Под думата душа не разбираме самата душа.
Ние разбираме съвсем други неща.
към беседата >>
Човек трябва да бъде като дете.
Гордостта дошла. И нея посрещни, нагости я и после я изпрати навън. По-хубаво е човек да бъде искрен. Аз харесвам по някой път светските хора. Те имат детински черти.
Човек трябва да бъде като дете.
Казвате: „Аз написах нещо.“ Не смеете по-нататък да се изкажете. Не, кажи си: „Аз написах едно стихотворение, което сам си харесвам. Когато го прочета, аз се въодушевявам, не зная дали и вие ще се въодушевите.“ Ако говоря истината, тъй ще я кажа, пък ако не искам да я казвам, по-добре ще е да мълча. Ще си кажа, че съм написал едно съдържателно стихотворение, пълно с идея. Няма какво да се срамувам.
към беседата >>
Сега например с коя буква започват новородените деца?
Сега например с коя буква започват новородените деца?
С каква буква изразявате вашата скръб? Като кажете ух и ох, тия две възклицания имат ли едно и също значение?
към беседата >>
Казвате: „Аз написах нещо.“ Не смеете по-нататък да се изкажете.
И нея посрещни, нагости я и после я изпрати навън. По-хубаво е човек да бъде искрен. Аз харесвам по някой път светските хора. Те имат детински черти. Човек трябва да бъде като дете.
Казвате: „Аз написах нещо.“ Не смеете по-нататък да се изкажете.
Не, кажи си: „Аз написах едно стихотворение, което сам си харесвам. Когато го прочета, аз се въодушевявам, не зная дали и вие ще се въодушевите.“ Ако говоря истината, тъй ще я кажа, пък ако не искам да я казвам, по-добре ще е да мълча. Ще си кажа, че съм написал едно съдържателно стихотворение, пълно с идея. Няма какво да се срамувам. Ако една идея се е родила в нас и сме ѝ дали форма, няма какво да се стесняваме.
към беседата >>
С каква буква изразявате вашата скръб?
Сега например с коя буква започват новородените деца?
С каква буква изразявате вашата скръб?
Като кажете ух и ох, тия две възклицания имат ли едно и също значение?
към беседата >>
Не, кажи си: „Аз написах едно стихотворение, което сам си харесвам.
По-хубаво е човек да бъде искрен. Аз харесвам по някой път светските хора. Те имат детински черти. Човек трябва да бъде като дете. Казвате: „Аз написах нещо.“ Не смеете по-нататък да се изкажете.
Не, кажи си: „Аз написах едно стихотворение, което сам си харесвам.
Когато го прочета, аз се въодушевявам, не зная дали и вие ще се въодушевите.“ Ако говоря истината, тъй ще я кажа, пък ако не искам да я казвам, по-добре ще е да мълча. Ще си кажа, че съм написал едно съдържателно стихотворение, пълно с идея. Няма какво да се срамувам. Ако една идея се е родила в нас и сме ѝ дали форма, няма какво да се стесняваме. Ще изнесем тази идея тъй, както е, и ще кажем: „Хубаво е това стихотворение, изразително е, но не е най-красиво.“ Да кажем, че някой чете много хубави работи.
към беседата >>
Като кажете ух и ох, тия две възклицания имат ли едно и също значение?
Сега например с коя буква започват новородените деца? С каква буква изразявате вашата скръб?
Като кажете ух и ох, тия две възклицания имат ли едно и също значение?
към беседата >>
Когато го прочета, аз се въодушевявам, не зная дали и вие ще се въодушевите.“ Ако говоря истината, тъй ще я кажа, пък ако не искам да я казвам, по-добре ще е да мълча.
Аз харесвам по някой път светските хора. Те имат детински черти. Човек трябва да бъде като дете. Казвате: „Аз написах нещо.“ Не смеете по-нататък да се изкажете. Не, кажи си: „Аз написах едно стихотворение, което сам си харесвам.
Когато го прочета, аз се въодушевявам, не зная дали и вие ще се въодушевите.“ Ако говоря истината, тъй ще я кажа, пък ако не искам да я казвам, по-добре ще е да мълча.
Ще си кажа, че съм написал едно съдържателно стихотворение, пълно с идея. Няма какво да се срамувам. Ако една идея се е родила в нас и сме ѝ дали форма, няма какво да се стесняваме. Ще изнесем тази идея тъй, както е, и ще кажем: „Хубаво е това стихотворение, изразително е, но не е най-красиво.“ Да кажем, че някой чете много хубави работи. Ние няма да кажем, че той не разсъждава философски, защото всъщност той разсъждава философски, но не може да се изкаже философски.
към беседата >>
Всеки ученик трябва да има едно основно качество над другите си качества.
Всеки ученик трябва да има едно основно качество над другите си качества.
Например нито един от вас не може да търпи да му разправят за това, което той знае. Представете си, че някой започва да ти разправя това, което ти знаеш. Какво правиш? – Не можеш да търпиш, не можеш да се събереш в кожата си. Защо не можеш да търпиш?
към беседата >>
Ще си кажа, че съм написал едно съдържателно стихотворение, пълно с идея.
Те имат детински черти. Човек трябва да бъде като дете. Казвате: „Аз написах нещо.“ Не смеете по-нататък да се изкажете. Не, кажи си: „Аз написах едно стихотворение, което сам си харесвам. Когато го прочета, аз се въодушевявам, не зная дали и вие ще се въодушевите.“ Ако говоря истината, тъй ще я кажа, пък ако не искам да я казвам, по-добре ще е да мълча.
Ще си кажа, че съм написал едно съдържателно стихотворение, пълно с идея.
Няма какво да се срамувам. Ако една идея се е родила в нас и сме ѝ дали форма, няма какво да се стесняваме. Ще изнесем тази идея тъй, както е, и ще кажем: „Хубаво е това стихотворение, изразително е, но не е най-красиво.“ Да кажем, че някой чете много хубави работи. Ние няма да кажем, че той не разсъждава философски, защото всъщност той разсъждава философски, но не може да се изкаже философски. Мнозина разсъждават философски, но не могат да се изкажат философски.
към беседата >>
Например нито един от вас не може да търпи да му разправят за това, което той знае.
Всеки ученик трябва да има едно основно качество над другите си качества.
Например нито един от вас не може да търпи да му разправят за това, което той знае.
Представете си, че някой започва да ти разправя това, което ти знаеш. Какво правиш? – Не можеш да търпиш, не можеш да се събереш в кожата си. Защо не можеш да търпиш? – Защото в този човек няма психологически такт: той се стреми да ти разправя или да те учи това, което знаеш.
към беседата >>
Няма какво да се срамувам.
Човек трябва да бъде като дете. Казвате: „Аз написах нещо.“ Не смеете по-нататък да се изкажете. Не, кажи си: „Аз написах едно стихотворение, което сам си харесвам. Когато го прочета, аз се въодушевявам, не зная дали и вие ще се въодушевите.“ Ако говоря истината, тъй ще я кажа, пък ако не искам да я казвам, по-добре ще е да мълча. Ще си кажа, че съм написал едно съдържателно стихотворение, пълно с идея.
Няма какво да се срамувам.
Ако една идея се е родила в нас и сме ѝ дали форма, няма какво да се стесняваме. Ще изнесем тази идея тъй, както е, и ще кажем: „Хубаво е това стихотворение, изразително е, но не е най-красиво.“ Да кажем, че някой чете много хубави работи. Ние няма да кажем, че той не разсъждава философски, защото всъщност той разсъждава философски, но не може да се изкаже философски. Мнозина разсъждават философски, но не могат да се изкажат философски. Човекът мисли философски, но не може да се изкаже философски, не може да намери подходяща дума за това, казва: „Вие не можахте да ме разберете.“ В такъв случай казваме: когато хората повече мислят, по-добре разбират нещата, но щом рекат да се изкажат, има една спънка – не могат да се изкажат добре.
към беседата >>
Представете си, че някой започва да ти разправя това, което ти знаеш.
Всеки ученик трябва да има едно основно качество над другите си качества. Например нито един от вас не може да търпи да му разправят за това, което той знае.
Представете си, че някой започва да ти разправя това, което ти знаеш.
Какво правиш? – Не можеш да търпиш, не можеш да се събереш в кожата си. Защо не можеш да търпиш? – Защото в този човек няма психологически такт: той се стреми да ти разправя или да те учи това, което знаеш. Той казва: „Чакай да ти разправя тази работа!
към беседата >>
Ако една идея се е родила в нас и сме ѝ дали форма, няма какво да се стесняваме.
Казвате: „Аз написах нещо.“ Не смеете по-нататък да се изкажете. Не, кажи си: „Аз написах едно стихотворение, което сам си харесвам. Когато го прочета, аз се въодушевявам, не зная дали и вие ще се въодушевите.“ Ако говоря истината, тъй ще я кажа, пък ако не искам да я казвам, по-добре ще е да мълча. Ще си кажа, че съм написал едно съдържателно стихотворение, пълно с идея. Няма какво да се срамувам.
Ако една идея се е родила в нас и сме ѝ дали форма, няма какво да се стесняваме.
Ще изнесем тази идея тъй, както е, и ще кажем: „Хубаво е това стихотворение, изразително е, но не е най-красиво.“ Да кажем, че някой чете много хубави работи. Ние няма да кажем, че той не разсъждава философски, защото всъщност той разсъждава философски, но не може да се изкаже философски. Мнозина разсъждават философски, но не могат да се изкажат философски. Човекът мисли философски, но не може да се изкаже философски, не може да намери подходяща дума за това, казва: „Вие не можахте да ме разберете.“ В такъв случай казваме: когато хората повече мислят, по-добре разбират нещата, но щом рекат да се изкажат, има една спънка – не могат да се изкажат добре. Сега какво е общото заключение?
към беседата >>
Какво правиш?
Всеки ученик трябва да има едно основно качество над другите си качества. Например нито един от вас не може да търпи да му разправят за това, което той знае. Представете си, че някой започва да ти разправя това, което ти знаеш.
Какво правиш?
– Не можеш да търпиш, не можеш да се събереш в кожата си. Защо не можеш да търпиш? – Защото в този човек няма психологически такт: той се стреми да ти разправя или да те учи това, което знаеш. Той казва: „Чакай да ти разправя тази работа! “ И започва да ти разправя това, което ти си направил, като че ти не знаеш какво си направил.
към беседата >>
Ще изнесем тази идея тъй, както е, и ще кажем: „Хубаво е това стихотворение, изразително е, но не е най-красиво.“ Да кажем, че някой чете много хубави работи.
Не, кажи си: „Аз написах едно стихотворение, което сам си харесвам. Когато го прочета, аз се въодушевявам, не зная дали и вие ще се въодушевите.“ Ако говоря истината, тъй ще я кажа, пък ако не искам да я казвам, по-добре ще е да мълча. Ще си кажа, че съм написал едно съдържателно стихотворение, пълно с идея. Няма какво да се срамувам. Ако една идея се е родила в нас и сме ѝ дали форма, няма какво да се стесняваме.
Ще изнесем тази идея тъй, както е, и ще кажем: „Хубаво е това стихотворение, изразително е, но не е най-красиво.“ Да кажем, че някой чете много хубави работи.
Ние няма да кажем, че той не разсъждава философски, защото всъщност той разсъждава философски, но не може да се изкаже философски. Мнозина разсъждават философски, но не могат да се изкажат философски. Човекът мисли философски, но не може да се изкаже философски, не може да намери подходяща дума за това, казва: „Вие не можахте да ме разберете.“ В такъв случай казваме: когато хората повече мислят, по-добре разбират нещата, но щом рекат да се изкажат, има една спънка – не могат да се изкажат добре. Сега какво е общото заключение? Заключение не трябва да има.
към беседата >>
– Не можеш да търпиш, не можеш да се събереш в кожата си.
Всеки ученик трябва да има едно основно качество над другите си качества. Например нито един от вас не може да търпи да му разправят за това, което той знае. Представете си, че някой започва да ти разправя това, което ти знаеш. Какво правиш?
– Не можеш да търпиш, не можеш да се събереш в кожата си.
Защо не можеш да търпиш? – Защото в този човек няма психологически такт: той се стреми да ти разправя или да те учи това, което знаеш. Той казва: „Чакай да ти разправя тази работа! “ И започва да ти разправя това, което ти си направил, като че ти не знаеш какво си направил. И той може като тебе – няма никаква разлика помежду ви.
към беседата >>
Ние няма да кажем, че той не разсъждава философски, защото всъщност той разсъждава философски, но не може да се изкаже философски.
Когато го прочета, аз се въодушевявам, не зная дали и вие ще се въодушевите.“ Ако говоря истината, тъй ще я кажа, пък ако не искам да я казвам, по-добре ще е да мълча. Ще си кажа, че съм написал едно съдържателно стихотворение, пълно с идея. Няма какво да се срамувам. Ако една идея се е родила в нас и сме ѝ дали форма, няма какво да се стесняваме. Ще изнесем тази идея тъй, както е, и ще кажем: „Хубаво е това стихотворение, изразително е, но не е най-красиво.“ Да кажем, че някой чете много хубави работи.
Ние няма да кажем, че той не разсъждава философски, защото всъщност той разсъждава философски, но не може да се изкаже философски.
Мнозина разсъждават философски, но не могат да се изкажат философски. Човекът мисли философски, но не може да се изкаже философски, не може да намери подходяща дума за това, казва: „Вие не можахте да ме разберете.“ В такъв случай казваме: когато хората повече мислят, по-добре разбират нещата, но щом рекат да се изкажат, има една спънка – не могат да се изкажат добре. Сега какво е общото заключение? Заключение не трябва да има. Общото заключение подразбира общия знаменател.
към беседата >>
Защо не можеш да търпиш?
Всеки ученик трябва да има едно основно качество над другите си качества. Например нито един от вас не може да търпи да му разправят за това, което той знае. Представете си, че някой започва да ти разправя това, което ти знаеш. Какво правиш? – Не можеш да търпиш, не можеш да се събереш в кожата си.
Защо не можеш да търпиш?
– Защото в този човек няма психологически такт: той се стреми да ти разправя или да те учи това, което знаеш. Той казва: „Чакай да ти разправя тази работа! “ И започва да ти разправя това, което ти си направил, като че ти не знаеш какво си направил. И той може като тебе – няма никаква разлика помежду ви. Защо се заражда у него желание да покаже, че той може нещо по особен начин?
към беседата >>
Мнозина разсъждават философски, но не могат да се изкажат философски.
Ще си кажа, че съм написал едно съдържателно стихотворение, пълно с идея. Няма какво да се срамувам. Ако една идея се е родила в нас и сме ѝ дали форма, няма какво да се стесняваме. Ще изнесем тази идея тъй, както е, и ще кажем: „Хубаво е това стихотворение, изразително е, но не е най-красиво.“ Да кажем, че някой чете много хубави работи. Ние няма да кажем, че той не разсъждава философски, защото всъщност той разсъждава философски, но не може да се изкаже философски.
Мнозина разсъждават философски, но не могат да се изкажат философски.
Човекът мисли философски, но не може да се изкаже философски, не може да намери подходяща дума за това, казва: „Вие не можахте да ме разберете.“ В такъв случай казваме: когато хората повече мислят, по-добре разбират нещата, но щом рекат да се изкажат, има една спънка – не могат да се изкажат добре. Сега какво е общото заключение? Заключение не трябва да има. Общото заключение подразбира общия знаменател. Кой е общият знаменател?
към беседата >>
– Защото в този човек няма психологически такт: той се стреми да ти разправя или да те учи това, което знаеш.
Например нито един от вас не може да търпи да му разправят за това, което той знае. Представете си, че някой започва да ти разправя това, което ти знаеш. Какво правиш? – Не можеш да търпиш, не можеш да се събереш в кожата си. Защо не можеш да търпиш?
– Защото в този човек няма психологически такт: той се стреми да ти разправя или да те учи това, което знаеш.
Той казва: „Чакай да ти разправя тази работа! “ И започва да ти разправя това, което ти си направил, като че ти не знаеш какво си направил. И той може като тебе – няма никаква разлика помежду ви. Защо се заражда у него желание да покаже, че той може нещо по особен начин? Някои хора пък обичат, като говорят, да се впущат в подробности.
към беседата >>
Човекът мисли философски, но не може да се изкаже философски, не може да намери подходяща дума за това, казва: „Вие не можахте да ме разберете.“ В такъв случай казваме: когато хората повече мислят, по-добре разбират нещата, но щом рекат да се изкажат, има една спънка – не могат да се изкажат добре.
Няма какво да се срамувам. Ако една идея се е родила в нас и сме ѝ дали форма, няма какво да се стесняваме. Ще изнесем тази идея тъй, както е, и ще кажем: „Хубаво е това стихотворение, изразително е, но не е най-красиво.“ Да кажем, че някой чете много хубави работи. Ние няма да кажем, че той не разсъждава философски, защото всъщност той разсъждава философски, но не може да се изкаже философски. Мнозина разсъждават философски, но не могат да се изкажат философски.
Човекът мисли философски, но не може да се изкаже философски, не може да намери подходяща дума за това, казва: „Вие не можахте да ме разберете.“ В такъв случай казваме: когато хората повече мислят, по-добре разбират нещата, но щом рекат да се изкажат, има една спънка – не могат да се изкажат добре.
Сега какво е общото заключение? Заключение не трябва да има. Общото заключение подразбира общия знаменател. Кой е общият знаменател?
към беседата >>
Той казва: „Чакай да ти разправя тази работа!
Представете си, че някой започва да ти разправя това, което ти знаеш. Какво правиш? – Не можеш да търпиш, не можеш да се събереш в кожата си. Защо не можеш да търпиш? – Защото в този човек няма психологически такт: той се стреми да ти разправя или да те учи това, което знаеш.
Той казва: „Чакай да ти разправя тази работа!
“ И започва да ти разправя това, което ти си направил, като че ти не знаеш какво си направил. И той може като тебе – няма никаква разлика помежду ви. Защо се заражда у него желание да покаже, че той може нещо по особен начин? Някои хора пък обичат, като говорят, да се впущат в подробности. Тъй постъпват не само малките хора, но и големите.
към беседата >>
Сега какво е общото заключение?
Ако една идея се е родила в нас и сме ѝ дали форма, няма какво да се стесняваме. Ще изнесем тази идея тъй, както е, и ще кажем: „Хубаво е това стихотворение, изразително е, но не е най-красиво.“ Да кажем, че някой чете много хубави работи. Ние няма да кажем, че той не разсъждава философски, защото всъщност той разсъждава философски, но не може да се изкаже философски. Мнозина разсъждават философски, но не могат да се изкажат философски. Човекът мисли философски, но не може да се изкаже философски, не може да намери подходяща дума за това, казва: „Вие не можахте да ме разберете.“ В такъв случай казваме: когато хората повече мислят, по-добре разбират нещата, но щом рекат да се изкажат, има една спънка – не могат да се изкажат добре.
Сега какво е общото заключение?
Заключение не трябва да има. Общото заключение подразбира общия знаменател. Кой е общият знаменател?
към беседата >>
“ И започва да ти разправя това, което ти си направил, като че ти не знаеш какво си направил.
Какво правиш? – Не можеш да търпиш, не можеш да се събереш в кожата си. Защо не можеш да търпиш? – Защото в този човек няма психологически такт: той се стреми да ти разправя или да те учи това, което знаеш. Той казва: „Чакай да ти разправя тази работа!
“ И започва да ти разправя това, което ти си направил, като че ти не знаеш какво си направил.
И той може като тебе – няма никаква разлика помежду ви. Защо се заражда у него желание да покаже, че той може нещо по особен начин? Някои хора пък обичат, като говорят, да се впущат в подробности. Тъй постъпват не само малките хора, но и големите. Например Толстой е един от тях – обича подробностите, анализа, а някои не обичат подробностите – пристъпват направо към предмета.
към беседата >>
Заключение не трябва да има.
Ще изнесем тази идея тъй, както е, и ще кажем: „Хубаво е това стихотворение, изразително е, но не е най-красиво.“ Да кажем, че някой чете много хубави работи. Ние няма да кажем, че той не разсъждава философски, защото всъщност той разсъждава философски, но не може да се изкаже философски. Мнозина разсъждават философски, но не могат да се изкажат философски. Човекът мисли философски, но не може да се изкаже философски, не може да намери подходяща дума за това, казва: „Вие не можахте да ме разберете.“ В такъв случай казваме: когато хората повече мислят, по-добре разбират нещата, но щом рекат да се изкажат, има една спънка – не могат да се изкажат добре. Сега какво е общото заключение?
Заключение не трябва да има.
Общото заключение подразбира общия знаменател. Кой е общият знаменател?
към беседата >>
И той може като тебе – няма никаква разлика помежду ви.
– Не можеш да търпиш, не можеш да се събереш в кожата си. Защо не можеш да търпиш? – Защото в този човек няма психологически такт: той се стреми да ти разправя или да те учи това, което знаеш. Той казва: „Чакай да ти разправя тази работа! “ И започва да ти разправя това, което ти си направил, като че ти не знаеш какво си направил.
И той може като тебе – няма никаква разлика помежду ви.
Защо се заражда у него желание да покаже, че той може нещо по особен начин? Някои хора пък обичат, като говорят, да се впущат в подробности. Тъй постъпват не само малките хора, но и големите. Например Толстой е един от тях – обича подробностите, анализа, а някои не обичат подробностите – пристъпват направо към предмета. Коя е причината?
към беседата >>
Общото заключение подразбира общия знаменател.
Ние няма да кажем, че той не разсъждава философски, защото всъщност той разсъждава философски, но не може да се изкаже философски. Мнозина разсъждават философски, но не могат да се изкажат философски. Човекът мисли философски, но не може да се изкаже философски, не може да намери подходяща дума за това, казва: „Вие не можахте да ме разберете.“ В такъв случай казваме: когато хората повече мислят, по-добре разбират нещата, но щом рекат да се изкажат, има една спънка – не могат да се изкажат добре. Сега какво е общото заключение? Заключение не трябва да има.
Общото заключение подразбира общия знаменател.
Кой е общият знаменател?
към беседата >>
Защо се заражда у него желание да покаже, че той може нещо по особен начин?
Защо не можеш да търпиш? – Защото в този човек няма психологически такт: той се стреми да ти разправя или да те учи това, което знаеш. Той казва: „Чакай да ти разправя тази работа! “ И започва да ти разправя това, което ти си направил, като че ти не знаеш какво си направил. И той може като тебе – няма никаква разлика помежду ви.
Защо се заражда у него желание да покаже, че той може нещо по особен начин?
Някои хора пък обичат, като говорят, да се впущат в подробности. Тъй постъпват не само малките хора, но и големите. Например Толстой е един от тях – обича подробностите, анализа, а някои не обичат подробностите – пристъпват направо към предмета. Коя е причината? – Това може да се обясни от чисто хиромантическо гледище.
към беседата >>
Кой е общият знаменател?
Мнозина разсъждават философски, но не могат да се изкажат философски. Човекът мисли философски, но не може да се изкаже философски, не може да намери подходяща дума за това, казва: „Вие не можахте да ме разберете.“ В такъв случай казваме: когато хората повече мислят, по-добре разбират нещата, но щом рекат да се изкажат, има една спънка – не могат да се изкажат добре. Сега какво е общото заключение? Заключение не трябва да има. Общото заключение подразбира общия знаменател.
Кой е общият знаменател?
към беседата >>
Някои хора пък обичат, като говорят, да се впущат в подробности.
– Защото в този човек няма психологически такт: той се стреми да ти разправя или да те учи това, което знаеш. Той казва: „Чакай да ти разправя тази работа! “ И започва да ти разправя това, което ти си направил, като че ти не знаеш какво си направил. И той може като тебе – няма никаква разлика помежду ви. Защо се заражда у него желание да покаже, че той може нещо по особен начин?
Някои хора пък обичат, като говорят, да се впущат в подробности.
Тъй постъпват не само малките хора, но и големите. Например Толстой е един от тях – обича подробностите, анализа, а някои не обичат подробностите – пристъпват направо към предмета. Коя е причината? – Това може да се обясни от чисто хиромантическо гледище.
към беседата >>
Велик, способен е онзи ученик, който може да изслушва другите ученици.
Велик, способен е онзи ученик, който може да изслушва другите ученици.
Този ученик, който говори, трябва да бъде досетлив. Щом го изслушват, той не трябва да прекалява. Ще ви приведа за пример една ученичка, тя няма да се сърди. Отиваме на разходка. Тази сестра обула нови обуща, но вън земята била покрита със сняг и тя пада, става – хлъзгаво е.
към беседата >>
Тъй постъпват не само малките хора, но и големите.
Той казва: „Чакай да ти разправя тази работа! “ И започва да ти разправя това, което ти си направил, като че ти не знаеш какво си направил. И той може като тебе – няма никаква разлика помежду ви. Защо се заражда у него желание да покаже, че той може нещо по особен начин? Някои хора пък обичат, като говорят, да се впущат в подробности.
Тъй постъпват не само малките хора, но и големите.
Например Толстой е един от тях – обича подробностите, анализа, а някои не обичат подробностите – пристъпват направо към предмета. Коя е причината? – Това може да се обясни от чисто хиромантическо гледище.
към беседата >>
Този ученик, който говори, трябва да бъде досетлив.
Велик, способен е онзи ученик, който може да изслушва другите ученици.
Този ученик, който говори, трябва да бъде досетлив.
Щом го изслушват, той не трябва да прекалява. Ще ви приведа за пример една ученичка, тя няма да се сърди. Отиваме на разходка. Тази сестра обула нови обуща, но вън земята била покрита със сняг и тя пада, става – хлъзгаво е. Тя не може да върви добре и заради нея и другите се спират.
към беседата >>
Например Толстой е един от тях – обича подробностите, анализа, а някои не обичат подробностите – пристъпват направо към предмета.
“ И започва да ти разправя това, което ти си направил, като че ти не знаеш какво си направил. И той може като тебе – няма никаква разлика помежду ви. Защо се заражда у него желание да покаже, че той може нещо по особен начин? Някои хора пък обичат, като говорят, да се впущат в подробности. Тъй постъпват не само малките хора, но и големите.
Например Толстой е един от тях – обича подробностите, анализа, а някои не обичат подробностите – пристъпват направо към предмета.
Коя е причината? – Това може да се обясни от чисто хиромантическо гледище.
към беседата >>
Щом го изслушват, той не трябва да прекалява.
Велик, способен е онзи ученик, който може да изслушва другите ученици. Този ученик, който говори, трябва да бъде досетлив.
Щом го изслушват, той не трябва да прекалява.
Ще ви приведа за пример една ученичка, тя няма да се сърди. Отиваме на разходка. Тази сестра обула нови обуща, но вън земята била покрита със сняг и тя пада, става – хлъзгаво е. Тя не може да върви добре и заради нея и другите се спират. Тя не иска да пада и с това да пречи и на другите, но обущата ѝ са гладки.
към беседата >>
Коя е причината?
И той може като тебе – няма никаква разлика помежду ви. Защо се заражда у него желание да покаже, че той може нещо по особен начин? Някои хора пък обичат, като говорят, да се впущат в подробности. Тъй постъпват не само малките хора, но и големите. Например Толстой е един от тях – обича подробностите, анализа, а някои не обичат подробностите – пристъпват направо към предмета.
Коя е причината?
– Това може да се обясни от чисто хиромантическо гледище.
към беседата >>
Ще ви приведа за пример една ученичка, тя няма да се сърди.
Велик, способен е онзи ученик, който може да изслушва другите ученици. Този ученик, който говори, трябва да бъде досетлив. Щом го изслушват, той не трябва да прекалява.
Ще ви приведа за пример една ученичка, тя няма да се сърди.
Отиваме на разходка. Тази сестра обула нови обуща, но вън земята била покрита със сняг и тя пада, става – хлъзгаво е. Тя не може да върви добре и заради нея и другите се спират. Тя не иска да пада и с това да пречи и на другите, но обущата ѝ са гладки. Тя трябваше да предвиди това.
към беседата >>
– Това може да се обясни от чисто хиромантическо гледище.
Защо се заражда у него желание да покаже, че той може нещо по особен начин? Някои хора пък обичат, като говорят, да се впущат в подробности. Тъй постъпват не само малките хора, но и големите. Например Толстой е един от тях – обича подробностите, анализа, а някои не обичат подробностите – пристъпват направо към предмета. Коя е причината?
– Това може да се обясни от чисто хиромантическо гледище.
към беседата >>
Отиваме на разходка.
Велик, способен е онзи ученик, който може да изслушва другите ученици. Този ученик, който говори, трябва да бъде досетлив. Щом го изслушват, той не трябва да прекалява. Ще ви приведа за пример една ученичка, тя няма да се сърди.
Отиваме на разходка.
Тази сестра обула нови обуща, но вън земята била покрита със сняг и тя пада, става – хлъзгаво е. Тя не може да върви добре и заради нея и другите се спират. Тя не иска да пада и с това да пречи и на другите, но обущата ѝ са гладки. Тя трябваше да предвиди това. Един брат иска да ѝ помогне, но и той пада с нея: ту тя падне, ту той падне, търкалят се.
към беседата >>
В тия неща има съвпадение.
В тия неща има съвпадение.
Например забелязано е, че на онези хора, които обичат подробностите, ръцете и пръстите на ръцете им са дълги. Каква връзка има между дългите пръсти и подробностите? Как се е явило туй съвпадение? – Хора, на които пръстите са къси, обичат обобщенията, те не влизат в подробности. Разбира се, това не са строго научни данни, а има известно съвпадение.
към беседата >>
Тази сестра обула нови обуща, но вън земята била покрита със сняг и тя пада, става – хлъзгаво е.
Велик, способен е онзи ученик, който може да изслушва другите ученици. Този ученик, който говори, трябва да бъде досетлив. Щом го изслушват, той не трябва да прекалява. Ще ви приведа за пример една ученичка, тя няма да се сърди. Отиваме на разходка.
Тази сестра обула нови обуща, но вън земята била покрита със сняг и тя пада, става – хлъзгаво е.
Тя не може да върви добре и заради нея и другите се спират. Тя не иска да пада и с това да пречи и на другите, но обущата ѝ са гладки. Тя трябваше да предвиди това. Един брат иска да ѝ помогне, но и той пада с нея: ту тя падне, ту той падне, търкалят се. Казвам: нови са обущата ѝ.
към беседата >>
Например забелязано е, че на онези хора, които обичат подробностите, ръцете и пръстите на ръцете им са дълги.
В тия неща има съвпадение.
Например забелязано е, че на онези хора, които обичат подробностите, ръцете и пръстите на ръцете им са дълги.
Каква връзка има между дългите пръсти и подробностите? Как се е явило туй съвпадение? – Хора, на които пръстите са къси, обичат обобщенията, те не влизат в подробности. Разбира се, това не са строго научни данни, а има известно съвпадение. После, среща се и друго едно съвпадение.
към беседата >>
Тя не може да върви добре и заради нея и другите се спират.
Този ученик, който говори, трябва да бъде досетлив. Щом го изслушват, той не трябва да прекалява. Ще ви приведа за пример една ученичка, тя няма да се сърди. Отиваме на разходка. Тази сестра обула нови обуща, но вън земята била покрита със сняг и тя пада, става – хлъзгаво е.
Тя не може да върви добре и заради нея и другите се спират.
Тя не иска да пада и с това да пречи и на другите, но обущата ѝ са гладки. Тя трябваше да предвиди това. Един брат иска да ѝ помогне, но и той пада с нея: ту тя падне, ту той падне, търкалят се. Казвам: нови са обущата ѝ. В новите идеи, особено в снежно време, всякога има такова подхлъзване.
към беседата >>
Каква връзка има между дългите пръсти и подробностите?
В тия неща има съвпадение. Например забелязано е, че на онези хора, които обичат подробностите, ръцете и пръстите на ръцете им са дълги.
Каква връзка има между дългите пръсти и подробностите?
Как се е явило туй съвпадение? – Хора, на които пръстите са къси, обичат обобщенията, те не влизат в подробности. Разбира се, това не са строго научни данни, а има известно съвпадение. После, среща се и друго едно съвпадение. Казваме, че благородният човек има красиво лице.
към беседата >>
Тя не иска да пада и с това да пречи и на другите, но обущата ѝ са гладки.
Щом го изслушват, той не трябва да прекалява. Ще ви приведа за пример една ученичка, тя няма да се сърди. Отиваме на разходка. Тази сестра обула нови обуща, но вън земята била покрита със сняг и тя пада, става – хлъзгаво е. Тя не може да върви добре и заради нея и другите се спират.
Тя не иска да пада и с това да пречи и на другите, но обущата ѝ са гладки.
Тя трябваше да предвиди това. Един брат иска да ѝ помогне, но и той пада с нея: ту тя падне, ту той падне, търкалят се. Казвам: нови са обущата ѝ. В новите идеи, особено в снежно време, всякога има такова подхлъзване. Няма нищо лошо в това подхлъзване.
към беседата >>
Как се е явило туй съвпадение?
В тия неща има съвпадение. Например забелязано е, че на онези хора, които обичат подробностите, ръцете и пръстите на ръцете им са дълги. Каква връзка има между дългите пръсти и подробностите?
Как се е явило туй съвпадение?
– Хора, на които пръстите са къси, обичат обобщенията, те не влизат в подробности. Разбира се, това не са строго научни данни, а има известно съвпадение. После, среща се и друго едно съвпадение. Казваме, че благородният човек има красиво лице. Някои смятат, че красотата е качество на благородството.
към беседата >>
Тя трябваше да предвиди това.
Ще ви приведа за пример една ученичка, тя няма да се сърди. Отиваме на разходка. Тази сестра обула нови обуща, но вън земята била покрита със сняг и тя пада, става – хлъзгаво е. Тя не може да върви добре и заради нея и другите се спират. Тя не иска да пада и с това да пречи и на другите, но обущата ѝ са гладки.
Тя трябваше да предвиди това.
Един брат иска да ѝ помогне, но и той пада с нея: ту тя падне, ту той падне, търкалят се. Казвам: нови са обущата ѝ. В новите идеи, особено в снежно време, всякога има такова подхлъзване. Няма нищо лошо в това подхлъзване. Ще се подхлъзнеш, ще седнеш и ще си помислиш защо си паднал.
към беседата >>
– Хора, на които пръстите са къси, обичат обобщенията, те не влизат в подробности.
В тия неща има съвпадение. Например забелязано е, че на онези хора, които обичат подробностите, ръцете и пръстите на ръцете им са дълги. Каква връзка има между дългите пръсти и подробностите? Как се е явило туй съвпадение?
– Хора, на които пръстите са къси, обичат обобщенията, те не влизат в подробности.
Разбира се, това не са строго научни данни, а има известно съвпадение. После, среща се и друго едно съвпадение. Казваме, че благородният човек има красиво лице. Някои смятат, че красотата е качество на благородството. Пластичността на лицето е една необходимост за красивото лице.
към беседата >>
Един брат иска да ѝ помогне, но и той пада с нея: ту тя падне, ту той падне, търкалят се.
Отиваме на разходка. Тази сестра обула нови обуща, но вън земята била покрита със сняг и тя пада, става – хлъзгаво е. Тя не може да върви добре и заради нея и другите се спират. Тя не иска да пада и с това да пречи и на другите, но обущата ѝ са гладки. Тя трябваше да предвиди това.
Един брат иска да ѝ помогне, но и той пада с нея: ту тя падне, ту той падне, търкалят се.
Казвам: нови са обущата ѝ. В новите идеи, особено в снежно време, всякога има такова подхлъзване. Няма нищо лошо в това подхлъзване. Ще се подхлъзнеш, ще седнеш и ще си помислиш защо си паднал. Ако паднеш назад, помисли хубаво защо си паднал така.
към беседата >>
Разбира се, това не са строго научни данни, а има известно съвпадение.
В тия неща има съвпадение. Например забелязано е, че на онези хора, които обичат подробностите, ръцете и пръстите на ръцете им са дълги. Каква връзка има между дългите пръсти и подробностите? Как се е явило туй съвпадение? – Хора, на които пръстите са къси, обичат обобщенията, те не влизат в подробности.
Разбира се, това не са строго научни данни, а има известно съвпадение.
После, среща се и друго едно съвпадение. Казваме, че благородният човек има красиво лице. Някои смятат, че красотата е качество на благородството. Пластичността на лицето е една необходимост за красивото лице. Пластичността на лицето е израз на душата.
към беседата >>
Казвам: нови са обущата ѝ.
Тази сестра обула нови обуща, но вън земята била покрита със сняг и тя пада, става – хлъзгаво е. Тя не може да върви добре и заради нея и другите се спират. Тя не иска да пада и с това да пречи и на другите, но обущата ѝ са гладки. Тя трябваше да предвиди това. Един брат иска да ѝ помогне, но и той пада с нея: ту тя падне, ту той падне, търкалят се.
Казвам: нови са обущата ѝ.
В новите идеи, особено в снежно време, всякога има такова подхлъзване. Няма нищо лошо в това подхлъзване. Ще се подхлъзнеш, ще седнеш и ще си помислиш защо си паднал. Ако паднеш назад, помисли хубаво защо си паднал така. Ако паднеш напред, помисли хубаво защо си паднал напред.
към беседата >>
После, среща се и друго едно съвпадение.
Например забелязано е, че на онези хора, които обичат подробностите, ръцете и пръстите на ръцете им са дълги. Каква връзка има между дългите пръсти и подробностите? Как се е явило туй съвпадение? – Хора, на които пръстите са къси, обичат обобщенията, те не влизат в подробности. Разбира се, това не са строго научни данни, а има известно съвпадение.
После, среща се и друго едно съвпадение.
Казваме, че благородният човек има красиво лице. Някои смятат, че красотата е качество на благородството. Пластичността на лицето е една необходимост за красивото лице. Пластичността на лицето е израз на душата. Лицето трябва да изразява душата.
към беседата >>
В новите идеи, особено в снежно време, всякога има такова подхлъзване.
Тя не може да върви добре и заради нея и другите се спират. Тя не иска да пада и с това да пречи и на другите, но обущата ѝ са гладки. Тя трябваше да предвиди това. Един брат иска да ѝ помогне, но и той пада с нея: ту тя падне, ту той падне, търкалят се. Казвам: нови са обущата ѝ.
В новите идеи, особено в снежно време, всякога има такова подхлъзване.
Няма нищо лошо в това подхлъзване. Ще се подхлъзнеш, ще седнеш и ще си помислиш защо си паднал. Ако паднеш назад, помисли хубаво защо си паднал така. Ако паднеш напред, помисли хубаво защо си паднал напред. Ако паднеш наляво, помисли защо си паднал наляво.
към беседата >>
Казваме, че благородният човек има красиво лице.
Каква връзка има между дългите пръсти и подробностите? Как се е явило туй съвпадение? – Хора, на които пръстите са къси, обичат обобщенията, те не влизат в подробности. Разбира се, това не са строго научни данни, а има известно съвпадение. После, среща се и друго едно съвпадение.
Казваме, че благородният човек има красиво лице.
Някои смятат, че красотата е качество на благородството. Пластичността на лицето е една необходимост за красивото лице. Пластичността на лицето е израз на душата. Лицето трябва да изразява душата. По какво се познава един красив поглед?
към беседата >>
Няма нищо лошо в това подхлъзване.
Тя не иска да пада и с това да пречи и на другите, но обущата ѝ са гладки. Тя трябваше да предвиди това. Един брат иска да ѝ помогне, но и той пада с нея: ту тя падне, ту той падне, търкалят се. Казвам: нови са обущата ѝ. В новите идеи, особено в снежно време, всякога има такова подхлъзване.
Няма нищо лошо в това подхлъзване.
Ще се подхлъзнеш, ще седнеш и ще си помислиш защо си паднал. Ако паднеш назад, помисли хубаво защо си паднал така. Ако паднеш напред, помисли хубаво защо си паднал напред. Ако паднеш наляво, помисли защо си паднал наляво. Ако паднеш надясно, помисли защо си паднал надясно.
към беседата >>
Някои смятат, че красотата е качество на благородството.
Как се е явило туй съвпадение? – Хора, на които пръстите са къси, обичат обобщенията, те не влизат в подробности. Разбира се, това не са строго научни данни, а има известно съвпадение. После, среща се и друго едно съвпадение. Казваме, че благородният човек има красиво лице.
Някои смятат, че красотата е качество на благородството.
Пластичността на лицето е една необходимост за красивото лице. Пластичността на лицето е израз на душата. Лицето трябва да изразява душата. По какво се познава един красив поглед? Някой път хората казват: „Красив е този човек.“ Аз ще си послужа със следната аналогия: един човек е отличен краснописец – напише едно отлично по красотата на почерка писмо, но безсъдържателно, без смисъл.
към беседата >>
Ще се подхлъзнеш, ще седнеш и ще си помислиш защо си паднал.
Тя трябваше да предвиди това. Един брат иска да ѝ помогне, но и той пада с нея: ту тя падне, ту той падне, търкалят се. Казвам: нови са обущата ѝ. В новите идеи, особено в снежно време, всякога има такова подхлъзване. Няма нищо лошо в това подхлъзване.
Ще се подхлъзнеш, ще седнеш и ще си помислиш защо си паднал.
Ако паднеш назад, помисли хубаво защо си паднал така. Ако паднеш напред, помисли хубаво защо си паднал напред. Ако паднеш наляво, помисли защо си паднал наляво. Ако паднеш надясно, помисли защо си паднал надясно. Философски мислú!
към беседата >>
Пластичността на лицето е една необходимост за красивото лице.
– Хора, на които пръстите са къси, обичат обобщенията, те не влизат в подробности. Разбира се, това не са строго научни данни, а има известно съвпадение. После, среща се и друго едно съвпадение. Казваме, че благородният човек има красиво лице. Някои смятат, че красотата е качество на благородството.
Пластичността на лицето е една необходимост за красивото лице.
Пластичността на лицето е израз на душата. Лицето трябва да изразява душата. По какво се познава един красив поглед? Някой път хората казват: „Красив е този човек.“ Аз ще си послужа със следната аналогия: един човек е отличен краснописец – напише едно отлично по красотата на почерка писмо, но безсъдържателно, без смисъл. Друг някой пише лошо, разкривено, но е написал философско писмо – смисъл има в него.
към беседата >>
Ако паднеш назад, помисли хубаво защо си паднал така.
Един брат иска да ѝ помогне, но и той пада с нея: ту тя падне, ту той падне, търкалят се. Казвам: нови са обущата ѝ. В новите идеи, особено в снежно време, всякога има такова подхлъзване. Няма нищо лошо в това подхлъзване. Ще се подхлъзнеш, ще седнеш и ще си помислиш защо си паднал.
Ако паднеш назад, помисли хубаво защо си паднал така.
Ако паднеш напред, помисли хубаво защо си паднал напред. Ако паднеш наляво, помисли защо си паднал наляво. Ако паднеш надясно, помисли защо си паднал надясно. Философски мислú! Като си купите нови обуща, направете следния опит: обуйте за пръв път обущата си, излезте с тях из града и започнете да мислите за някой много отрицателен човек, когото познавате.
към беседата >>
Пластичността на лицето е израз на душата.
Разбира се, това не са строго научни данни, а има известно съвпадение. После, среща се и друго едно съвпадение. Казваме, че благородният човек има красиво лице. Някои смятат, че красотата е качество на благородството. Пластичността на лицето е една необходимост за красивото лице.
Пластичността на лицето е израз на душата.
Лицето трябва да изразява душата. По какво се познава един красив поглед? Някой път хората казват: „Красив е този човек.“ Аз ще си послужа със следната аналогия: един човек е отличен краснописец – напише едно отлично по красотата на почерка писмо, но безсъдържателно, без смисъл. Друг някой пише лошо, разкривено, но е написал философско писмо – смисъл има в него. Питам: кое писмо е по-хубаво – красивото ли, или изразителното?
към беседата >>
Ако паднеш напред, помисли хубаво защо си паднал напред.
Казвам: нови са обущата ѝ. В новите идеи, особено в снежно време, всякога има такова подхлъзване. Няма нищо лошо в това подхлъзване. Ще се подхлъзнеш, ще седнеш и ще си помислиш защо си паднал. Ако паднеш назад, помисли хубаво защо си паднал така.
Ако паднеш напред, помисли хубаво защо си паднал напред.
Ако паднеш наляво, помисли защо си паднал наляво. Ако паднеш надясно, помисли защо си паднал надясно. Философски мислú! Като си купите нови обуща, направете следния опит: обуйте за пръв път обущата си, излезте с тях из града и започнете да мислите за някой много отрицателен човек, когото познавате. Започнете да разсъждавате защо този човек ходи из широкия път, защо води такъв лош живот, и т.н.
към беседата >>
Лицето трябва да изразява душата.
После, среща се и друго едно съвпадение. Казваме, че благородният човек има красиво лице. Някои смятат, че красотата е качество на благородството. Пластичността на лицето е една необходимост за красивото лице. Пластичността на лицето е израз на душата.
Лицето трябва да изразява душата.
По какво се познава един красив поглед? Някой път хората казват: „Красив е този човек.“ Аз ще си послужа със следната аналогия: един човек е отличен краснописец – напише едно отлично по красотата на почерка писмо, но безсъдържателно, без смисъл. Друг някой пише лошо, разкривено, но е написал философско писмо – смисъл има в него. Питам: кое писмо е по-хубаво – красивото ли, или изразителното? Пък ако с красотата съвпада и изразителността, това е друг въпрос.
към беседата >>
Ако паднеш наляво, помисли защо си паднал наляво.
В новите идеи, особено в снежно време, всякога има такова подхлъзване. Няма нищо лошо в това подхлъзване. Ще се подхлъзнеш, ще седнеш и ще си помислиш защо си паднал. Ако паднеш назад, помисли хубаво защо си паднал така. Ако паднеш напред, помисли хубаво защо си паднал напред.
Ако паднеш наляво, помисли защо си паднал наляво.
Ако паднеш надясно, помисли защо си паднал надясно. Философски мислú! Като си купите нови обуща, направете следния опит: обуйте за пръв път обущата си, излезте с тях из града и започнете да мислите за някой много отрицателен човек, когото познавате. Започнете да разсъждавате защо този човек ходи из широкия път, защо води такъв лош живот, и т.н. Ще видите, че няма да се мине дълго време, и вие ще паднете на гърба си.
към беседата >>
По какво се познава един красив поглед?
Казваме, че благородният човек има красиво лице. Някои смятат, че красотата е качество на благородството. Пластичността на лицето е една необходимост за красивото лице. Пластичността на лицето е израз на душата. Лицето трябва да изразява душата.
По какво се познава един красив поглед?
Някой път хората казват: „Красив е този човек.“ Аз ще си послужа със следната аналогия: един човек е отличен краснописец – напише едно отлично по красотата на почерка писмо, но безсъдържателно, без смисъл. Друг някой пише лошо, разкривено, но е написал философско писмо – смисъл има в него. Питам: кое писмо е по-хубаво – красивото ли, или изразителното? Пък ако с красотата съвпада и изразителността, това е друг въпрос. Някои се впущат в подробности.
към беседата >>
Ако паднеш надясно, помисли защо си паднал надясно.
Няма нищо лошо в това подхлъзване. Ще се подхлъзнеш, ще седнеш и ще си помислиш защо си паднал. Ако паднеш назад, помисли хубаво защо си паднал така. Ако паднеш напред, помисли хубаво защо си паднал напред. Ако паднеш наляво, помисли защо си паднал наляво.
Ако паднеш надясно, помисли защо си паднал надясно.
Философски мислú! Като си купите нови обуща, направете следния опит: обуйте за пръв път обущата си, излезте с тях из града и започнете да мислите за някой много отрицателен човек, когото познавате. Започнете да разсъждавате защо този човек ходи из широкия път, защо води такъв лош живот, и т.н. Ще видите, че няма да се мине дълго време, и вие ще паднете на гърба си. Значи този човек няма гръбнак, с който да издържа в живота, и затова е взел такова направление.
към беседата >>
Някой път хората казват: „Красив е този човек.“ Аз ще си послужа със следната аналогия: един човек е отличен краснописец – напише едно отлично по красотата на почерка писмо, но безсъдържателно, без смисъл.
Някои смятат, че красотата е качество на благородството. Пластичността на лицето е една необходимост за красивото лице. Пластичността на лицето е израз на душата. Лицето трябва да изразява душата. По какво се познава един красив поглед?
Някой път хората казват: „Красив е този човек.“ Аз ще си послужа със следната аналогия: един човек е отличен краснописец – напише едно отлично по красотата на почерка писмо, но безсъдържателно, без смисъл.
Друг някой пише лошо, разкривено, но е написал философско писмо – смисъл има в него. Питам: кое писмо е по-хубаво – красивото ли, или изразителното? Пък ако с красотата съвпада и изразителността, това е друг въпрос. Някои се впущат в подробности. Не са подробностите, които оправят човека.
към беседата >>
Философски мислú!
Ще се подхлъзнеш, ще седнеш и ще си помислиш защо си паднал. Ако паднеш назад, помисли хубаво защо си паднал така. Ако паднеш напред, помисли хубаво защо си паднал напред. Ако паднеш наляво, помисли защо си паднал наляво. Ако паднеш надясно, помисли защо си паднал надясно.
Философски мислú!
Като си купите нови обуща, направете следния опит: обуйте за пръв път обущата си, излезте с тях из града и започнете да мислите за някой много отрицателен човек, когото познавате. Започнете да разсъждавате защо този човек ходи из широкия път, защо води такъв лош живот, и т.н. Ще видите, че няма да се мине дълго време, и вие ще паднете на гърба си. Значи този човек няма гръбнак, с който да издържа в живота, и затова е взел такова направление. Причините, поради които този човек се е отделил от правия път, са любовни.
към беседата >>
Друг някой пише лошо, разкривено, но е написал философско писмо – смисъл има в него.
Пластичността на лицето е една необходимост за красивото лице. Пластичността на лицето е израз на душата. Лицето трябва да изразява душата. По какво се познава един красив поглед? Някой път хората казват: „Красив е този човек.“ Аз ще си послужа със следната аналогия: един човек е отличен краснописец – напише едно отлично по красотата на почерка писмо, но безсъдържателно, без смисъл.
Друг някой пише лошо, разкривено, но е написал философско писмо – смисъл има в него.
Питам: кое писмо е по-хубаво – красивото ли, или изразителното? Пък ако с красотата съвпада и изразителността, това е друг въпрос. Някои се впущат в подробности. Не са подробностите, които оправят човека. Подробностите някой път причиняват голяма вреда.
към беседата >>
Като си купите нови обуща, направете следния опит: обуйте за пръв път обущата си, излезте с тях из града и започнете да мислите за някой много отрицателен човек, когото познавате.
Ако паднеш назад, помисли хубаво защо си паднал така. Ако паднеш напред, помисли хубаво защо си паднал напред. Ако паднеш наляво, помисли защо си паднал наляво. Ако паднеш надясно, помисли защо си паднал надясно. Философски мислú!
Като си купите нови обуща, направете следния опит: обуйте за пръв път обущата си, излезте с тях из града и започнете да мислите за някой много отрицателен човек, когото познавате.
Започнете да разсъждавате защо този човек ходи из широкия път, защо води такъв лош живот, и т.н. Ще видите, че няма да се мине дълго време, и вие ще паднете на гърба си. Значи този човек няма гръбнак, с който да издържа в живота, и затова е взел такова направление. Причините, поради които този човек се е отделил от правия път, са любовни. Той се влюбил, не могъл да постигне целта си и паднал на гърба си.
към беседата >>
Питам: кое писмо е по-хубаво – красивото ли, или изразителното?
Пластичността на лицето е израз на душата. Лицето трябва да изразява душата. По какво се познава един красив поглед? Някой път хората казват: „Красив е този човек.“ Аз ще си послужа със следната аналогия: един човек е отличен краснописец – напише едно отлично по красотата на почерка писмо, но безсъдържателно, без смисъл. Друг някой пише лошо, разкривено, но е написал философско писмо – смисъл има в него.
Питам: кое писмо е по-хубаво – красивото ли, или изразителното?
Пък ако с красотата съвпада и изразителността, това е друг въпрос. Някои се впущат в подробности. Не са подробностите, които оправят човека. Подробностите някой път причиняват голяма вреда. Някой казва: „Чакай да ти кажа нещо!
към беседата >>
Започнете да разсъждавате защо този човек ходи из широкия път, защо води такъв лош живот, и т.н.
Ако паднеш напред, помисли хубаво защо си паднал напред. Ако паднеш наляво, помисли защо си паднал наляво. Ако паднеш надясно, помисли защо си паднал надясно. Философски мислú! Като си купите нови обуща, направете следния опит: обуйте за пръв път обущата си, излезте с тях из града и започнете да мислите за някой много отрицателен човек, когото познавате.
Започнете да разсъждавате защо този човек ходи из широкия път, защо води такъв лош живот, и т.н.
Ще видите, че няма да се мине дълго време, и вие ще паднете на гърба си. Значи този човек няма гръбнак, с който да издържа в живота, и затова е взел такова направление. Причините, поради които този човек се е отделил от правия път, са любовни. Той се влюбил, не могъл да постигне целта си и паднал на гърба си. После вземете друг някой тип и направете още един опит.
към беседата >>
Пък ако с красотата съвпада и изразителността, това е друг въпрос.
Лицето трябва да изразява душата. По какво се познава един красив поглед? Някой път хората казват: „Красив е този човек.“ Аз ще си послужа със следната аналогия: един човек е отличен краснописец – напише едно отлично по красотата на почерка писмо, но безсъдържателно, без смисъл. Друг някой пише лошо, разкривено, но е написал философско писмо – смисъл има в него. Питам: кое писмо е по-хубаво – красивото ли, или изразителното?
Пък ако с красотата съвпада и изразителността, това е друг въпрос.
Някои се впущат в подробности. Не са подробностите, които оправят човека. Подробностите някой път причиняват голяма вреда. Някой казва: „Чакай да ти кажа нещо! “ И започва да развива края на най-малките погрешки, търси най-малките им коренчета.
към беседата >>
Ще видите, че няма да се мине дълго време, и вие ще паднете на гърба си.
Ако паднеш наляво, помисли защо си паднал наляво. Ако паднеш надясно, помисли защо си паднал надясно. Философски мислú! Като си купите нови обуща, направете следния опит: обуйте за пръв път обущата си, излезте с тях из града и започнете да мислите за някой много отрицателен човек, когото познавате. Започнете да разсъждавате защо този човек ходи из широкия път, защо води такъв лош живот, и т.н.
Ще видите, че няма да се мине дълго време, и вие ще паднете на гърба си.
Значи този човек няма гръбнак, с който да издържа в живота, и затова е взел такова направление. Причините, поради които този човек се е отделил от правия път, са любовни. Той се влюбил, не могъл да постигне целта си и паднал на гърба си. После вземете друг някой тип и направете още един опит. Това са мои предположения, мои изводи – вие сами трябва да правите опити, за да видите как ще падате.
към беседата >>
Някои се впущат в подробности.
По какво се познава един красив поглед? Някой път хората казват: „Красив е този човек.“ Аз ще си послужа със следната аналогия: един човек е отличен краснописец – напише едно отлично по красотата на почерка писмо, но безсъдържателно, без смисъл. Друг някой пише лошо, разкривено, но е написал философско писмо – смисъл има в него. Питам: кое писмо е по-хубаво – красивото ли, или изразителното? Пък ако с красотата съвпада и изразителността, това е друг въпрос.
Някои се впущат в подробности.
Не са подробностите, които оправят човека. Подробностите някой път причиняват голяма вреда. Някой казва: „Чакай да ти кажа нещо! “ И започва да развива края на най-малките погрешки, търси най-малките им коренчета. Питам: като извадиш туй коренче на лицето, какво можеш да докажеш?
към беседата >>
Значи този човек няма гръбнак, с който да издържа в живота, и затова е взел такова направление.
Ако паднеш надясно, помисли защо си паднал надясно. Философски мислú! Като си купите нови обуща, направете следния опит: обуйте за пръв път обущата си, излезте с тях из града и започнете да мислите за някой много отрицателен човек, когото познавате. Започнете да разсъждавате защо този човек ходи из широкия път, защо води такъв лош живот, и т.н. Ще видите, че няма да се мине дълго време, и вие ще паднете на гърба си.
Значи този човек няма гръбнак, с който да издържа в живота, и затова е взел такова направление.
Причините, поради които този човек се е отделил от правия път, са любовни. Той се влюбил, не могъл да постигне целта си и паднал на гърба си. После вземете друг някой тип и направете още един опит. Това са мои предположения, мои изводи – вие сами трябва да правите опити, за да видите как ще падате. По този начин ще проверявате отде произтичат слабостите на другите хора.
към беседата >>
Не са подробностите, които оправят човека.
Някой път хората казват: „Красив е този човек.“ Аз ще си послужа със следната аналогия: един човек е отличен краснописец – напише едно отлично по красотата на почерка писмо, но безсъдържателно, без смисъл. Друг някой пише лошо, разкривено, но е написал философско писмо – смисъл има в него. Питам: кое писмо е по-хубаво – красивото ли, или изразителното? Пък ако с красотата съвпада и изразителността, това е друг въпрос. Някои се впущат в подробности.
Не са подробностите, които оправят човека.
Подробностите някой път причиняват голяма вреда. Някой казва: „Чакай да ти кажа нещо! “ И започва да развива края на най-малките погрешки, търси най-малките им коренчета. Питам: като извадиш туй коренче на лицето, какво можеш да докажеш?
към беседата >>
Причините, поради които този човек се е отделил от правия път, са любовни.
Философски мислú! Като си купите нови обуща, направете следния опит: обуйте за пръв път обущата си, излезте с тях из града и започнете да мислите за някой много отрицателен човек, когото познавате. Започнете да разсъждавате защо този човек ходи из широкия път, защо води такъв лош живот, и т.н. Ще видите, че няма да се мине дълго време, и вие ще паднете на гърба си. Значи този човек няма гръбнак, с който да издържа в живота, и затова е взел такова направление.
Причините, поради които този човек се е отделил от правия път, са любовни.
Той се влюбил, не могъл да постигне целта си и паднал на гърба си. После вземете друг някой тип и направете още един опит. Това са мои предположения, мои изводи – вие сами трябва да правите опити, за да видите как ще падате. По този начин ще проверявате отде произтичат слабостите на другите хора. Само така ще намерите кои са причините за отклонението на хората от пътя им.
към беседата >>
Подробностите някой път причиняват голяма вреда.
Друг някой пише лошо, разкривено, но е написал философско писмо – смисъл има в него. Питам: кое писмо е по-хубаво – красивото ли, или изразителното? Пък ако с красотата съвпада и изразителността, това е друг въпрос. Някои се впущат в подробности. Не са подробностите, които оправят човека.
Подробностите някой път причиняват голяма вреда.
Някой казва: „Чакай да ти кажа нещо! “ И започва да развива края на най-малките погрешки, търси най-малките им коренчета. Питам: като извадиш туй коренче на лицето, какво можеш да докажеш?
към беседата >>
Той се влюбил, не могъл да постигне целта си и паднал на гърба си.
Като си купите нови обуща, направете следния опит: обуйте за пръв път обущата си, излезте с тях из града и започнете да мислите за някой много отрицателен човек, когото познавате. Започнете да разсъждавате защо този човек ходи из широкия път, защо води такъв лош живот, и т.н. Ще видите, че няма да се мине дълго време, и вие ще паднете на гърба си. Значи този човек няма гръбнак, с който да издържа в живота, и затова е взел такова направление. Причините, поради които този човек се е отделил от правия път, са любовни.
Той се влюбил, не могъл да постигне целта си и паднал на гърба си.
После вземете друг някой тип и направете още един опит. Това са мои предположения, мои изводи – вие сами трябва да правите опити, за да видите как ще падате. По този начин ще проверявате отде произтичат слабостите на другите хора. Само така ще намерите кои са причините за отклонението на хората от пътя им.
към беседата >>
Някой казва: „Чакай да ти кажа нещо!
Питам: кое писмо е по-хубаво – красивото ли, или изразителното? Пък ако с красотата съвпада и изразителността, това е друг въпрос. Някои се впущат в подробности. Не са подробностите, които оправят човека. Подробностите някой път причиняват голяма вреда.
Някой казва: „Чакай да ти кажа нещо!
“ И започва да развива края на най-малките погрешки, търси най-малките им коренчета. Питам: като извадиш туй коренче на лицето, какво можеш да докажеш?
към беседата >>
После вземете друг някой тип и направете още един опит.
Започнете да разсъждавате защо този човек ходи из широкия път, защо води такъв лош живот, и т.н. Ще видите, че няма да се мине дълго време, и вие ще паднете на гърба си. Значи този човек няма гръбнак, с който да издържа в живота, и затова е взел такова направление. Причините, поради които този човек се е отделил от правия път, са любовни. Той се влюбил, не могъл да постигне целта си и паднал на гърба си.
После вземете друг някой тип и направете още един опит.
Това са мои предположения, мои изводи – вие сами трябва да правите опити, за да видите как ще падате. По този начин ще проверявате отде произтичат слабостите на другите хора. Само така ще намерите кои са причините за отклонението на хората от пътя им.
към беседата >>
“ И започва да развива края на най-малките погрешки, търси най-малките им коренчета.
Пък ако с красотата съвпада и изразителността, това е друг въпрос. Някои се впущат в подробности. Не са подробностите, които оправят човека. Подробностите някой път причиняват голяма вреда. Някой казва: „Чакай да ти кажа нещо!
“ И започва да развива края на най-малките погрешки, търси най-малките им коренчета.
Питам: като извадиш туй коренче на лицето, какво можеш да докажеш?
към беседата >>
Това са мои предположения, мои изводи – вие сами трябва да правите опити, за да видите как ще падате.
Ще видите, че няма да се мине дълго време, и вие ще паднете на гърба си. Значи този човек няма гръбнак, с който да издържа в живота, и затова е взел такова направление. Причините, поради които този човек се е отделил от правия път, са любовни. Той се влюбил, не могъл да постигне целта си и паднал на гърба си. После вземете друг някой тип и направете още един опит.
Това са мои предположения, мои изводи – вие сами трябва да правите опити, за да видите как ще падате.
По този начин ще проверявате отде произтичат слабостите на другите хора. Само така ще намерите кои са причините за отклонението на хората от пътя им.
към беседата >>
Питам: като извадиш туй коренче на лицето, какво можеш да докажеш?
Някои се впущат в подробности. Не са подробностите, които оправят човека. Подробностите някой път причиняват голяма вреда. Някой казва: „Чакай да ти кажа нещо! “ И започва да развива края на най-малките погрешки, търси най-малките им коренчета.
Питам: като извадиш туй коренче на лицето, какво можеш да докажеш?
към беседата >>
По този начин ще проверявате отде произтичат слабостите на другите хора.
Значи този човек няма гръбнак, с който да издържа в живота, и затова е взел такова направление. Причините, поради които този човек се е отделил от правия път, са любовни. Той се влюбил, не могъл да постигне целта си и паднал на гърба си. После вземете друг някой тип и направете още един опит. Това са мои предположения, мои изводи – вие сами трябва да правите опити, за да видите как ще падате.
По този начин ще проверявате отде произтичат слабостите на другите хора.
Само така ще намерите кои са причините за отклонението на хората от пътя им.
към беседата >>
Трябва да имаме една определена норма за погрешките на хората.
Трябва да имаме една определена норма за погрешките на хората.
Туй, което смятаме, че е грешка, в Природата не съществува като погрешка. Това, което хората наричат погрешки – това са въображаеми неща, техни измислици. В Природата няма нищо подобно. Някой път мислиш, че си направил големи погрешки, но Природата не е хроникирала никакви погрешки, а някой път мислиш, че животът ти е изправен, мислиш, че си светия, когато всъщност Природата е зарегистрирала ред твои погрешки. Има един закон, според който капките, които падат от ниско, дупки не пробиват, а онези, които падат от високо, дупки пробиват.
към беседата >>
Само така ще намерите кои са причините за отклонението на хората от пътя им.
Причините, поради които този човек се е отделил от правия път, са любовни. Той се влюбил, не могъл да постигне целта си и паднал на гърба си. После вземете друг някой тип и направете още един опит. Това са мои предположения, мои изводи – вие сами трябва да правите опити, за да видите как ще падате. По този начин ще проверявате отде произтичат слабостите на другите хора.
Само така ще намерите кои са причините за отклонението на хората от пътя им.
към беседата >>
Туй, което смятаме, че е грешка, в Природата не съществува като погрешка.
Трябва да имаме една определена норма за погрешките на хората.
Туй, което смятаме, че е грешка, в Природата не съществува като погрешка.
Това, което хората наричат погрешки – това са въображаеми неща, техни измислици. В Природата няма нищо подобно. Някой път мислиш, че си направил големи погрешки, но Природата не е хроникирала никакви погрешки, а някой път мислиш, че животът ти е изправен, мислиш, че си светия, когато всъщност Природата е зарегистрирала ред твои погрешки. Има един закон, според който капките, които падат от ниско, дупки не пробиват, а онези, които падат от високо, дупки пробиват. Значи просветеният човек, светията може да направи много големи грешки, докато грешникът не може да направи големи грешки – Природата не му е позволила да прави такива.
към беседата >>
Вървите по пътя и виждате, че някой човек е паднал.
Вървите по пътя и виждате, че някой човек е паднал.
Казвате си: „Защо ли е паднал този човек? “ Не се минава много време и, току-виж, и вие падате на лицето си. Значи причините за падането на този човек са чисто материални. Искате да знаете защо този човек се е подхлъзнал. Питам: ами вие защо не пазите равновесие?
към беседата >>
Това, което хората наричат погрешки – това са въображаеми неща, техни измислици.
Трябва да имаме една определена норма за погрешките на хората. Туй, което смятаме, че е грешка, в Природата не съществува като погрешка.
Това, което хората наричат погрешки – това са въображаеми неща, техни измислици.
В Природата няма нищо подобно. Някой път мислиш, че си направил големи погрешки, но Природата не е хроникирала никакви погрешки, а някой път мислиш, че животът ти е изправен, мислиш, че си светия, когато всъщност Природата е зарегистрирала ред твои погрешки. Има един закон, според който капките, които падат от ниско, дупки не пробиват, а онези, които падат от високо, дупки пробиват. Значи просветеният човек, светията може да направи много големи грешки, докато грешникът не може да направи големи грешки – Природата не му е позволила да прави такива.
към беседата >>
Казвате си: „Защо ли е паднал този човек?
Вървите по пътя и виждате, че някой човек е паднал.
Казвате си: „Защо ли е паднал този човек?
“ Не се минава много време и, току-виж, и вие падате на лицето си. Значи причините за падането на този човек са чисто материални. Искате да знаете защо този човек се е подхлъзнал. Питам: ами вие защо не пазите равновесие? Казвате: „Защо този човек не върви по пътя си?
към беседата >>
В Природата няма нищо подобно.
Трябва да имаме една определена норма за погрешките на хората. Туй, което смятаме, че е грешка, в Природата не съществува като погрешка. Това, което хората наричат погрешки – това са въображаеми неща, техни измислици.
В Природата няма нищо подобно.
Някой път мислиш, че си направил големи погрешки, но Природата не е хроникирала никакви погрешки, а някой път мислиш, че животът ти е изправен, мислиш, че си светия, когато всъщност Природата е зарегистрирала ред твои погрешки. Има един закон, според който капките, които падат от ниско, дупки не пробиват, а онези, които падат от високо, дупки пробиват. Значи просветеният човек, светията може да направи много големи грешки, докато грешникът не може да направи големи грешки – Природата не му е позволила да прави такива.
към беседата >>
“ Не се минава много време и, току-виж, и вие падате на лицето си.
Вървите по пътя и виждате, че някой човек е паднал. Казвате си: „Защо ли е паднал този човек?
“ Не се минава много време и, току-виж, и вие падате на лицето си.
Значи причините за падането на този човек са чисто материални. Искате да знаете защо този човек се е подхлъзнал. Питам: ами вие защо не пазите равновесие? Казвате: „Защо този човек не върви по пътя си? “ Ами защо вие паднахте на гърба си?
към беседата >>
Някой път мислиш, че си направил големи погрешки, но Природата не е хроникирала никакви погрешки, а някой път мислиш, че животът ти е изправен, мислиш, че си светия, когато всъщност Природата е зарегистрирала ред твои погрешки.
Трябва да имаме една определена норма за погрешките на хората. Туй, което смятаме, че е грешка, в Природата не съществува като погрешка. Това, което хората наричат погрешки – това са въображаеми неща, техни измислици. В Природата няма нищо подобно.
Някой път мислиш, че си направил големи погрешки, но Природата не е хроникирала никакви погрешки, а някой път мислиш, че животът ти е изправен, мислиш, че си светия, когато всъщност Природата е зарегистрирала ред твои погрешки.
Има един закон, според който капките, които падат от ниско, дупки не пробиват, а онези, които падат от високо, дупки пробиват. Значи просветеният човек, светията може да направи много големи грешки, докато грешникът не може да направи големи грешки – Природата не му е позволила да прави такива.
към беседата >>
Значи причините за падането на този човек са чисто материални.
Вървите по пътя и виждате, че някой човек е паднал. Казвате си: „Защо ли е паднал този човек? “ Не се минава много време и, току-виж, и вие падате на лицето си.
Значи причините за падането на този човек са чисто материални.
Искате да знаете защо този човек се е подхлъзнал. Питам: ами вие защо не пазите равновесие? Казвате: „Защо този човек не върви по пътя си? “ Ами защо вие паднахте на гърба си? – „Препънах се.“ Че и той се е препънал.
към беседата >>
Има един закон, според който капките, които падат от ниско, дупки не пробиват, а онези, които падат от високо, дупки пробиват.
Трябва да имаме една определена норма за погрешките на хората. Туй, което смятаме, че е грешка, в Природата не съществува като погрешка. Това, което хората наричат погрешки – това са въображаеми неща, техни измислици. В Природата няма нищо подобно. Някой път мислиш, че си направил големи погрешки, но Природата не е хроникирала никакви погрешки, а някой път мислиш, че животът ти е изправен, мислиш, че си светия, когато всъщност Природата е зарегистрирала ред твои погрешки.
Има един закон, според който капките, които падат от ниско, дупки не пробиват, а онези, които падат от високо, дупки пробиват.
Значи просветеният човек, светията може да направи много големи грешки, докато грешникът не може да направи големи грешки – Природата не му е позволила да прави такива.
към беседата >>
Искате да знаете защо този човек се е подхлъзнал.
Вървите по пътя и виждате, че някой човек е паднал. Казвате си: „Защо ли е паднал този човек? “ Не се минава много време и, току-виж, и вие падате на лицето си. Значи причините за падането на този човек са чисто материални.
Искате да знаете защо този човек се е подхлъзнал.
Питам: ами вие защо не пазите равновесие? Казвате: „Защо този човек не върви по пътя си? “ Ами защо вие паднахте на гърба си? – „Препънах се.“ Че и той се е препънал. А защо падате на другите две страни, наляво и надясно, вие сами ще разгадавате.
към беседата >>
Значи просветеният човек, светията може да направи много големи грешки, докато грешникът не може да направи големи грешки – Природата не му е позволила да прави такива.
Туй, което смятаме, че е грешка, в Природата не съществува като погрешка. Това, което хората наричат погрешки – това са въображаеми неща, техни измислици. В Природата няма нищо подобно. Някой път мислиш, че си направил големи погрешки, но Природата не е хроникирала никакви погрешки, а някой път мислиш, че животът ти е изправен, мислиш, че си светия, когато всъщност Природата е зарегистрирала ред твои погрешки. Има един закон, според който капките, които падат от ниско, дупки не пробиват, а онези, които падат от високо, дупки пробиват.
Значи просветеният човек, светията може да направи много големи грешки, докато грешникът не може да направи големи грешки – Природата не му е позволила да прави такива.
към беседата >>
Питам: ами вие защо не пазите равновесие?
Вървите по пътя и виждате, че някой човек е паднал. Казвате си: „Защо ли е паднал този човек? “ Не се минава много време и, току-виж, и вие падате на лицето си. Значи причините за падането на този човек са чисто материални. Искате да знаете защо този човек се е подхлъзнал.
Питам: ами вие защо не пазите равновесие?
Казвате: „Защо този човек не върви по пътя си? “ Ами защо вие паднахте на гърба си? – „Препънах се.“ Че и той се е препънал. А защо падате на другите две страни, наляво и надясно, вие сами ще разгадавате.
към беседата >>
Вие, като ученици, трябва да се пазите, защото можете да направите много големи грешки.
Вие, като ученици, трябва да се пазите, защото можете да направите много големи грешки.
Често вие мислите, че сте изправни. Не е така. Не е важно какво мислите един за друг, но важно е какво е хроникирано в книгата на Природата. Какво мислите един за друг, това е ваше мнение, то няма нищо общо със самия живот. По някой път вие се безпокоите, мислите, че сте много грешни, но ако разгледате аналите на Природата, ще видите, че там няма нищо отбелязано.
към беседата >>
Казвате: „Защо този човек не върви по пътя си?
Казвате си: „Защо ли е паднал този човек? “ Не се минава много време и, току-виж, и вие падате на лицето си. Значи причините за падането на този човек са чисто материални. Искате да знаете защо този човек се е подхлъзнал. Питам: ами вие защо не пазите равновесие?
Казвате: „Защо този човек не върви по пътя си?
“ Ами защо вие паднахте на гърба си? – „Препънах се.“ Че и той се е препънал. А защо падате на другите две страни, наляво и надясно, вие сами ще разгадавате.
към беседата >>
Често вие мислите, че сте изправни.
Вие, като ученици, трябва да се пазите, защото можете да направите много големи грешки.
Често вие мислите, че сте изправни.
Не е така. Не е важно какво мислите един за друг, но важно е какво е хроникирано в книгата на Природата. Какво мислите един за друг, това е ваше мнение, то няма нищо общо със самия живот. По някой път вие се безпокоите, мислите, че сте много грешни, но ако разгледате аналите на Природата, ще видите, че там няма нищо отбелязано. Вие може да сте пролели много сълзи, но тя, като погледне, казва: „Нямаш никаква погрешка, нищо не искам от тебе.“
към беседата >>
“ Ами защо вие паднахте на гърба си?
“ Не се минава много време и, току-виж, и вие падате на лицето си. Значи причините за падането на този човек са чисто материални. Искате да знаете защо този човек се е подхлъзнал. Питам: ами вие защо не пазите равновесие? Казвате: „Защо този човек не върви по пътя си?
“ Ами защо вие паднахте на гърба си?
– „Препънах се.“ Че и той се е препънал. А защо падате на другите две страни, наляво и надясно, вие сами ще разгадавате.
към беседата >>
Не е така.
Вие, като ученици, трябва да се пазите, защото можете да направите много големи грешки. Често вие мислите, че сте изправни.
Не е така.
Не е важно какво мислите един за друг, но важно е какво е хроникирано в книгата на Природата. Какво мислите един за друг, това е ваше мнение, то няма нищо общо със самия живот. По някой път вие се безпокоите, мислите, че сте много грешни, но ако разгледате аналите на Природата, ще видите, че там няма нищо отбелязано. Вие може да сте пролели много сълзи, но тя, като погледне, казва: „Нямаш никаква погрешка, нищо не искам от тебе.“
към беседата >>
– „Препънах се.“ Че и той се е препънал.
Значи причините за падането на този човек са чисто материални. Искате да знаете защо този човек се е подхлъзнал. Питам: ами вие защо не пазите равновесие? Казвате: „Защо този човек не върви по пътя си? “ Ами защо вие паднахте на гърба си?
– „Препънах се.“ Че и той се е препънал.
А защо падате на другите две страни, наляво и надясно, вие сами ще разгадавате.
към беседата >>
Не е важно какво мислите един за друг, но важно е какво е хроникирано в книгата на Природата.
Вие, като ученици, трябва да се пазите, защото можете да направите много големи грешки. Често вие мислите, че сте изправни. Не е така.
Не е важно какво мислите един за друг, но важно е какво е хроникирано в книгата на Природата.
Какво мислите един за друг, това е ваше мнение, то няма нищо общо със самия живот. По някой път вие се безпокоите, мислите, че сте много грешни, но ако разгледате аналите на Природата, ще видите, че там няма нищо отбелязано. Вие може да сте пролели много сълзи, но тя, като погледне, казва: „Нямаш никаква погрешка, нищо не искам от тебе.“
към беседата >>
А защо падате на другите две страни, наляво и надясно, вие сами ще разгадавате.
Искате да знаете защо този човек се е подхлъзнал. Питам: ами вие защо не пазите равновесие? Казвате: „Защо този човек не върви по пътя си? “ Ами защо вие паднахте на гърба си? – „Препънах се.“ Че и той се е препънал.
А защо падате на другите две страни, наляво и надясно, вие сами ще разгадавате.
към беседата >>
Какво мислите един за друг, това е ваше мнение, то няма нищо общо със самия живот.
Вие, като ученици, трябва да се пазите, защото можете да направите много големи грешки. Често вие мислите, че сте изправни. Не е така. Не е важно какво мислите един за друг, но важно е какво е хроникирано в книгата на Природата.
Какво мислите един за друг, това е ваше мнение, то няма нищо общо със самия живот.
По някой път вие се безпокоите, мислите, че сте много грешни, но ако разгледате аналите на Природата, ще видите, че там няма нищо отбелязано. Вие може да сте пролели много сълзи, но тя, като погледне, казва: „Нямаш никаква погрешка, нищо не искам от тебе.“
към беседата >>
Сега ще правите опити, ще наблюдавате как ще падате и по този начин ще проверите дали туй, което ви говоря, е вярно.
Сега ще правите опити, ще наблюдавате как ще падате и по този начин ще проверите дали туй, което ви говоря, е вярно.
Ще правите опити на места, дето няма много камъни. Някой път камъните са много опасни. Следователно изводът е следният: когато тръгвате на разходка по високи планински места, абсолютно трябва да изхвърлите от ума си всички отрицателни мисли. Ще мислите само за хубави неща, за благородни и възвишени работи, за Бога, за ангелите. Тогава няма да има никакво падане.
към беседата >>
По някой път вие се безпокоите, мислите, че сте много грешни, но ако разгледате аналите на Природата, ще видите, че там няма нищо отбелязано.
Вие, като ученици, трябва да се пазите, защото можете да направите много големи грешки. Често вие мислите, че сте изправни. Не е така. Не е важно какво мислите един за друг, но важно е какво е хроникирано в книгата на Природата. Какво мислите един за друг, това е ваше мнение, то няма нищо общо със самия живот.
По някой път вие се безпокоите, мислите, че сте много грешни, но ако разгледате аналите на Природата, ще видите, че там няма нищо отбелязано.
Вие може да сте пролели много сълзи, но тя, като погледне, казва: „Нямаш никаква погрешка, нищо не искам от тебе.“
към беседата >>
Ще правите опити на места, дето няма много камъни.
Сега ще правите опити, ще наблюдавате как ще падате и по този начин ще проверите дали туй, което ви говоря, е вярно.
Ще правите опити на места, дето няма много камъни.
Някой път камъните са много опасни. Следователно изводът е следният: когато тръгвате на разходка по високи планински места, абсолютно трябва да изхвърлите от ума си всички отрицателни мисли. Ще мислите само за хубави неща, за благородни и възвишени работи, за Бога, за ангелите. Тогава няма да има никакво падане. Ще хвърчите нагоре с крилата на птица.
към беседата >>
Вие може да сте пролели много сълзи, но тя, като погледне, казва: „Нямаш никаква погрешка, нищо не искам от тебе.“
Често вие мислите, че сте изправни. Не е така. Не е важно какво мислите един за друг, но важно е какво е хроникирано в книгата на Природата. Какво мислите един за друг, това е ваше мнение, то няма нищо общо със самия живот. По някой път вие се безпокоите, мислите, че сте много грешни, но ако разгледате аналите на Природата, ще видите, че там няма нищо отбелязано.
Вие може да сте пролели много сълзи, но тя, като погледне, казва: „Нямаш никаква погрешка, нищо не искам от тебе.“
към беседата >>
Някой път камъните са много опасни.
Сега ще правите опити, ще наблюдавате как ще падате и по този начин ще проверите дали туй, което ви говоря, е вярно. Ще правите опити на места, дето няма много камъни.
Някой път камъните са много опасни.
Следователно изводът е следният: когато тръгвате на разходка по високи планински места, абсолютно трябва да изхвърлите от ума си всички отрицателни мисли. Ще мислите само за хубави неща, за благородни и възвишени работи, за Бога, за ангелите. Тогава няма да има никакво падане. Ще хвърчите нагоре с крилата на птица. Когато ходиш на разходка – никаква отрицателна мисъл!
към беседата >>
За днес бях ви задал темата Отличителните черти на силата и материята.
За днес бях ви задал темата Отличителните черти на силата и материята.
Щом можем да разглеждаме разлика между сила и материя, можем ли да разгледаме по какво се различават обективно? Някои казват, че материята е инертна, а силата е потенциална. По какво се отличават инертността на материята и потенциалността на силата? Това е един дълбок философски въпрос. Ние ще оставим настрана въпроса за силата и материята.
към беседата >>
Следователно изводът е следният: когато тръгвате на разходка по високи планински места, абсолютно трябва да изхвърлите от ума си всички отрицателни мисли.
Сега ще правите опити, ще наблюдавате как ще падате и по този начин ще проверите дали туй, което ви говоря, е вярно. Ще правите опити на места, дето няма много камъни. Някой път камъните са много опасни.
Следователно изводът е следният: когато тръгвате на разходка по високи планински места, абсолютно трябва да изхвърлите от ума си всички отрицателни мисли.
Ще мислите само за хубави неща, за благородни и възвишени работи, за Бога, за ангелите. Тогава няма да има никакво падане. Ще хвърчите нагоре с крилата на птица. Когато ходиш на разходка – никаква отрицателна мисъл! Всичко заключи у дома си и кажи: „Друг път, когато бъда вкъщи и седна на стол, тогава ще мисля за отрицателни неща, защото тогава няма опасност да падна.“
към беседата >>
Щом можем да разглеждаме разлика между сила и материя, можем ли да разгледаме по какво се различават обективно?
За днес бях ви задал темата Отличителните черти на силата и материята.
Щом можем да разглеждаме разлика между сила и материя, можем ли да разгледаме по какво се различават обективно?
Някои казват, че материята е инертна, а силата е потенциална. По какво се отличават инертността на материята и потенциалността на силата? Това е един дълбок философски въпрос. Ние ще оставим настрана въпроса за силата и материята. Тогава каква е разликата между сила и енергия?
към беседата >>
Ще мислите само за хубави неща, за благородни и възвишени работи, за Бога, за ангелите.
Сега ще правите опити, ще наблюдавате как ще падате и по този начин ще проверите дали туй, което ви говоря, е вярно. Ще правите опити на места, дето няма много камъни. Някой път камъните са много опасни. Следователно изводът е следният: когато тръгвате на разходка по високи планински места, абсолютно трябва да изхвърлите от ума си всички отрицателни мисли.
Ще мислите само за хубави неща, за благородни и възвишени работи, за Бога, за ангелите.
Тогава няма да има никакво падане. Ще хвърчите нагоре с крилата на птица. Когато ходиш на разходка – никаква отрицателна мисъл! Всичко заключи у дома си и кажи: „Друг път, когато бъда вкъщи и седна на стол, тогава ще мисля за отрицателни неща, защото тогава няма опасност да падна.“
към беседата >>
Някои казват, че материята е инертна, а силата е потенциална.
За днес бях ви задал темата Отличителните черти на силата и материята. Щом можем да разглеждаме разлика между сила и материя, можем ли да разгледаме по какво се различават обективно?
Някои казват, че материята е инертна, а силата е потенциална.
По какво се отличават инертността на материята и потенциалността на силата? Това е един дълбок философски въпрос. Ние ще оставим настрана въпроса за силата и материята. Тогава каква е разликата между сила и енергия? Нека някой от вас има добрината да прочете нещо върху тия термини, да прегледа как ги дефинират френските или английските учени.
към беседата >>
Тогава няма да има никакво падане.
Сега ще правите опити, ще наблюдавате как ще падате и по този начин ще проверите дали туй, което ви говоря, е вярно. Ще правите опити на места, дето няма много камъни. Някой път камъните са много опасни. Следователно изводът е следният: когато тръгвате на разходка по високи планински места, абсолютно трябва да изхвърлите от ума си всички отрицателни мисли. Ще мислите само за хубави неща, за благородни и възвишени работи, за Бога, за ангелите.
Тогава няма да има никакво падане.
Ще хвърчите нагоре с крилата на птица. Когато ходиш на разходка – никаква отрицателна мисъл! Всичко заключи у дома си и кажи: „Друг път, когато бъда вкъщи и седна на стол, тогава ще мисля за отрицателни неща, защото тогава няма опасност да падна.“
към беседата >>
По какво се отличават инертността на материята и потенциалността на силата?
За днес бях ви задал темата Отличителните черти на силата и материята. Щом можем да разглеждаме разлика между сила и материя, можем ли да разгледаме по какво се различават обективно? Някои казват, че материята е инертна, а силата е потенциална.
По какво се отличават инертността на материята и потенциалността на силата?
Това е един дълбок философски въпрос. Ние ще оставим настрана въпроса за силата и материята. Тогава каква е разликата между сила и енергия? Нека някой от вас има добрината да прочете нещо върху тия термини, да прегледа как ги дефинират френските или английските учени.
към беседата >>
Ще хвърчите нагоре с крилата на птица.
Ще правите опити на места, дето няма много камъни. Някой път камъните са много опасни. Следователно изводът е следният: когато тръгвате на разходка по високи планински места, абсолютно трябва да изхвърлите от ума си всички отрицателни мисли. Ще мислите само за хубави неща, за благородни и възвишени работи, за Бога, за ангелите. Тогава няма да има никакво падане.
Ще хвърчите нагоре с крилата на птица.
Когато ходиш на разходка – никаква отрицателна мисъл! Всичко заключи у дома си и кажи: „Друг път, когато бъда вкъщи и седна на стол, тогава ще мисля за отрицателни неща, защото тогава няма опасност да падна.“
към беседата >>
Това е един дълбок философски въпрос.
За днес бях ви задал темата Отличителните черти на силата и материята. Щом можем да разглеждаме разлика между сила и материя, можем ли да разгледаме по какво се различават обективно? Някои казват, че материята е инертна, а силата е потенциална. По какво се отличават инертността на материята и потенциалността на силата?
Това е един дълбок философски въпрос.
Ние ще оставим настрана въпроса за силата и материята. Тогава каква е разликата между сила и енергия? Нека някой от вас има добрината да прочете нещо върху тия термини, да прегледа как ги дефинират френските или английските учени.
към беседата >>
Когато ходиш на разходка – никаква отрицателна мисъл!
Някой път камъните са много опасни. Следователно изводът е следният: когато тръгвате на разходка по високи планински места, абсолютно трябва да изхвърлите от ума си всички отрицателни мисли. Ще мислите само за хубави неща, за благородни и възвишени работи, за Бога, за ангелите. Тогава няма да има никакво падане. Ще хвърчите нагоре с крилата на птица.
Когато ходиш на разходка – никаква отрицателна мисъл!
Всичко заключи у дома си и кажи: „Друг път, когато бъда вкъщи и седна на стол, тогава ще мисля за отрицателни неща, защото тогава няма опасност да падна.“
към беседата >>
Ние ще оставим настрана въпроса за силата и материята.
За днес бях ви задал темата Отличителните черти на силата и материята. Щом можем да разглеждаме разлика между сила и материя, можем ли да разгледаме по какво се различават обективно? Някои казват, че материята е инертна, а силата е потенциална. По какво се отличават инертността на материята и потенциалността на силата? Това е един дълбок философски въпрос.
Ние ще оставим настрана въпроса за силата и материята.
Тогава каква е разликата между сила и енергия? Нека някой от вас има добрината да прочете нещо върху тия термини, да прегледа как ги дефинират френските или английските учени.
към беседата >>
Всичко заключи у дома си и кажи: „Друг път, когато бъда вкъщи и седна на стол, тогава ще мисля за отрицателни неща, защото тогава няма опасност да падна.“
Следователно изводът е следният: когато тръгвате на разходка по високи планински места, абсолютно трябва да изхвърлите от ума си всички отрицателни мисли. Ще мислите само за хубави неща, за благородни и възвишени работи, за Бога, за ангелите. Тогава няма да има никакво падане. Ще хвърчите нагоре с крилата на птица. Когато ходиш на разходка – никаква отрицателна мисъл!
Всичко заключи у дома си и кажи: „Друг път, когато бъда вкъщи и седна на стол, тогава ще мисля за отрицателни неща, защото тогава няма опасност да падна.“
към беседата >>
Тогава каква е разликата между сила и енергия?
Щом можем да разглеждаме разлика между сила и материя, можем ли да разгледаме по какво се различават обективно? Някои казват, че материята е инертна, а силата е потенциална. По какво се отличават инертността на материята и потенциалността на силата? Това е един дълбок философски въпрос. Ние ще оставим настрана въпроса за силата и материята.
Тогава каква е разликата между сила и енергия?
Нека някой от вас има добрината да прочете нещо върху тия термини, да прегледа как ги дефинират френските или английските учени.
към беседата >>
Някои от вас, учениците, трябва да образуват малки кръжоци за опити.
Някои от вас, учениците, трябва да образуват малки кръжоци за опити.
Вие очаквате да дойде нещо велико в света. Вие искате да придобиете просветление наготово, да ви дойде изведнъж отнякъде. Знаете ли през какви ужасни страдания са минали онези хора, които са добили просветление? Онези, които не са запознати със законите на Окултната школа, мислят, че тази работа е лесна. Не е тъй лесно.
към беседата >>
Нека някой от вас има добрината да прочете нещо върху тия термини, да прегледа как ги дефинират френските или английските учени.
Някои казват, че материята е инертна, а силата е потенциална. По какво се отличават инертността на материята и потенциалността на силата? Това е един дълбок философски въпрос. Ние ще оставим настрана въпроса за силата и материята. Тогава каква е разликата между сила и енергия?
Нека някой от вас има добрината да прочете нещо върху тия термини, да прегледа как ги дефинират френските или английските учени.
към беседата >>
Вие очаквате да дойде нещо велико в света.
Някои от вас, учениците, трябва да образуват малки кръжоци за опити.
Вие очаквате да дойде нещо велико в света.
Вие искате да придобиете просветление наготово, да ви дойде изведнъж отнякъде. Знаете ли през какви ужасни страдания са минали онези хора, които са добили просветление? Онези, които не са запознати със законите на Окултната школа, мислят, че тази работа е лесна. Не е тъй лесно. Великото просветление изисква голямо юначество, затова се дава по малко.
към беседата >>
Говорил съм ви и друг път, че еднообразието в живота трябва да се избягва.
Говорил съм ви и друг път, че еднообразието в живота трябва да се избягва.
В една лекция ще ви говоря върху това, какви противоположни качества се явяват в човека от еднообразието. Ако човек се разглежда като същество, като индивид, който сега се проявява, и ако при това допуснем, че той се е проявявал много пъти, питам: какви са отношенията между всички негови проявления? Вие може би сте идвали на Земята по 400-500 пъти. Тогава по какво се отличават всички тия проявления? Вие сте носили разни имена, разни форми.
към беседата >>
Вие искате да придобиете просветление наготово, да ви дойде изведнъж отнякъде.
Някои от вас, учениците, трябва да образуват малки кръжоци за опити. Вие очаквате да дойде нещо велико в света.
Вие искате да придобиете просветление наготово, да ви дойде изведнъж отнякъде.
Знаете ли през какви ужасни страдания са минали онези хора, които са добили просветление? Онези, които не са запознати със законите на Окултната школа, мислят, че тази работа е лесна. Не е тъй лесно. Великото просветление изисква голямо юначество, затова се дава по малко. То е силно вино – всеки може да се опие от него.
към беседата >>
В една лекция ще ви говоря върху това, какви противоположни качества се явяват в човека от еднообразието.
Говорил съм ви и друг път, че еднообразието в живота трябва да се избягва.
В една лекция ще ви говоря върху това, какви противоположни качества се явяват в човека от еднообразието.
Ако човек се разглежда като същество, като индивид, който сега се проявява, и ако при това допуснем, че той се е проявявал много пъти, питам: какви са отношенията между всички негови проявления? Вие може би сте идвали на Земята по 400-500 пъти. Тогава по какво се отличават всички тия проявления? Вие сте носили разни имена, разни форми. По какво се различават всички тия ваши съществувания?
към беседата >>
Знаете ли през какви ужасни страдания са минали онези хора, които са добили просветление?
Някои от вас, учениците, трябва да образуват малки кръжоци за опити. Вие очаквате да дойде нещо велико в света. Вие искате да придобиете просветление наготово, да ви дойде изведнъж отнякъде.
Знаете ли през какви ужасни страдания са минали онези хора, които са добили просветление?
Онези, които не са запознати със законите на Окултната школа, мислят, че тази работа е лесна. Не е тъй лесно. Великото просветление изисква голямо юначество, затова се дава по малко. То е силно вино – всеки може да се опие от него. Щом се пие повече от това вино, хората започват да играят.
към беседата >>
Ако човек се разглежда като същество, като индивид, който сега се проявява, и ако при това допуснем, че той се е проявявал много пъти, питам: какви са отношенията между всички негови проявления?
Говорил съм ви и друг път, че еднообразието в живота трябва да се избягва. В една лекция ще ви говоря върху това, какви противоположни качества се явяват в човека от еднообразието.
Ако човек се разглежда като същество, като индивид, който сега се проявява, и ако при това допуснем, че той се е проявявал много пъти, питам: какви са отношенията между всички негови проявления?
Вие може би сте идвали на Земята по 400-500 пъти. Тогава по какво се отличават всички тия проявления? Вие сте носили разни имена, разни форми. По какво се различават всички тия ваши съществувания? Мислите ли, че във всички ваши съществувания вие сте били носители все на ваши идеи?
към беседата >>
Онези, които не са запознати със законите на Окултната школа, мислят, че тази работа е лесна.
Някои от вас, учениците, трябва да образуват малки кръжоци за опити. Вие очаквате да дойде нещо велико в света. Вие искате да придобиете просветление наготово, да ви дойде изведнъж отнякъде. Знаете ли през какви ужасни страдания са минали онези хора, които са добили просветление?
Онези, които не са запознати със законите на Окултната школа, мислят, че тази работа е лесна.
Не е тъй лесно. Великото просветление изисква голямо юначество, затова се дава по малко. То е силно вино – всеки може да се опие от него. Щом се пие повече от това вино, хората започват да играят. Някъде из Варненско една туркиня отива в къщата на един свещеник.
към беседата >>
Вие може би сте идвали на Земята по 400-500 пъти.
Говорил съм ви и друг път, че еднообразието в живота трябва да се избягва. В една лекция ще ви говоря върху това, какви противоположни качества се явяват в човека от еднообразието. Ако човек се разглежда като същество, като индивид, който сега се проявява, и ако при това допуснем, че той се е проявявал много пъти, питам: какви са отношенията между всички негови проявления?
Вие може би сте идвали на Земята по 400-500 пъти.
Тогава по какво се отличават всички тия проявления? Вие сте носили разни имена, разни форми. По какво се различават всички тия ваши съществувания? Мислите ли, че във всички ваши съществувания вие сте били носители все на ваши идеи? Колко пъти сте били носители на чужди идеи и убеждения!
към беседата >>
Не е тъй лесно.
Някои от вас, учениците, трябва да образуват малки кръжоци за опити. Вие очаквате да дойде нещо велико в света. Вие искате да придобиете просветление наготово, да ви дойде изведнъж отнякъде. Знаете ли през какви ужасни страдания са минали онези хора, които са добили просветление? Онези, които не са запознати със законите на Окултната школа, мислят, че тази работа е лесна.
Не е тъй лесно.
Великото просветление изисква голямо юначество, затова се дава по малко. То е силно вино – всеки може да се опие от него. Щом се пие повече от това вино, хората започват да играят. Някъде из Варненско една туркиня отива в къщата на един свещеник. Попадията имала хубаво силно вино хардалия.
към беседата >>
Тогава по какво се отличават всички тия проявления?
Говорил съм ви и друг път, че еднообразието в живота трябва да се избягва. В една лекция ще ви говоря върху това, какви противоположни качества се явяват в човека от еднообразието. Ако човек се разглежда като същество, като индивид, който сега се проявява, и ако при това допуснем, че той се е проявявал много пъти, питам: какви са отношенията между всички негови проявления? Вие може би сте идвали на Земята по 400-500 пъти.
Тогава по какво се отличават всички тия проявления?
Вие сте носили разни имена, разни форми. По какво се различават всички тия ваши съществувания? Мислите ли, че във всички ваши съществувания вие сте били носители все на ваши идеи? Колко пъти сте били носители на чужди идеи и убеждения! Значи, когато разглеждаме вашия живот, трябва да го разглеждаме във връзка с всички ваши минали и бъдещи съществувания.
към беседата >>
Великото просветление изисква голямо юначество, затова се дава по малко.
Вие очаквате да дойде нещо велико в света. Вие искате да придобиете просветление наготово, да ви дойде изведнъж отнякъде. Знаете ли през какви ужасни страдания са минали онези хора, които са добили просветление? Онези, които не са запознати със законите на Окултната школа, мислят, че тази работа е лесна. Не е тъй лесно.
Великото просветление изисква голямо юначество, затова се дава по малко.
То е силно вино – всеки може да се опие от него. Щом се пие повече от това вино, хората започват да играят. Някъде из Варненско една туркиня отива в къщата на един свещеник. Попадията имала хубаво силно вино хардалия. Наточила от него и поканила туркинята да пият.
към беседата >>
Вие сте носили разни имена, разни форми.
Говорил съм ви и друг път, че еднообразието в живота трябва да се избягва. В една лекция ще ви говоря върху това, какви противоположни качества се явяват в човека от еднообразието. Ако човек се разглежда като същество, като индивид, който сега се проявява, и ако при това допуснем, че той се е проявявал много пъти, питам: какви са отношенията между всички негови проявления? Вие може би сте идвали на Земята по 400-500 пъти. Тогава по какво се отличават всички тия проявления?
Вие сте носили разни имена, разни форми.
По какво се различават всички тия ваши съществувания? Мислите ли, че във всички ваши съществувания вие сте били носители все на ваши идеи? Колко пъти сте били носители на чужди идеи и убеждения! Значи, когато разглеждаме вашия живот, трябва да го разглеждаме във връзка с всички ваши минали и бъдещи съществувания. Само тогава вие може да бъдете съвършени.
към беседата >>
То е силно вино – всеки може да се опие от него.
Вие искате да придобиете просветление наготово, да ви дойде изведнъж отнякъде. Знаете ли през какви ужасни страдания са минали онези хора, които са добили просветление? Онези, които не са запознати със законите на Окултната школа, мислят, че тази работа е лесна. Не е тъй лесно. Великото просветление изисква голямо юначество, затова се дава по малко.
То е силно вино – всеки може да се опие от него.
Щом се пие повече от това вино, хората започват да играят. Някъде из Варненско една туркиня отива в къщата на един свещеник. Попадията имала хубаво силно вино хардалия. Наточила от него и поканила туркинята да пият. Туркинята, като пила 2-3 чашки от това вино, опила се вече.
към беседата >>
По какво се различават всички тия ваши съществувания?
В една лекция ще ви говоря върху това, какви противоположни качества се явяват в човека от еднообразието. Ако човек се разглежда като същество, като индивид, който сега се проявява, и ако при това допуснем, че той се е проявявал много пъти, питам: какви са отношенията между всички негови проявления? Вие може би сте идвали на Земята по 400-500 пъти. Тогава по какво се отличават всички тия проявления? Вие сте носили разни имена, разни форми.
По какво се различават всички тия ваши съществувания?
Мислите ли, че във всички ваши съществувания вие сте били носители все на ваши идеи? Колко пъти сте били носители на чужди идеи и убеждения! Значи, когато разглеждаме вашия живот, трябва да го разглеждаме във връзка с всички ваши минали и бъдещи съществувания. Само тогава вие може да бъдете съвършени. Затуй каквото и да ви се случи в живота, каквото отклонение и да направите в една или в друга посока, вие не можете съвършено да се отклоните от вашия път; да се отклоните от своя път, значи да изчезнете от пространството.
към беседата >>
Щом се пие повече от това вино, хората започват да играят.
Знаете ли през какви ужасни страдания са минали онези хора, които са добили просветление? Онези, които не са запознати със законите на Окултната школа, мислят, че тази работа е лесна. Не е тъй лесно. Великото просветление изисква голямо юначество, затова се дава по малко. То е силно вино – всеки може да се опие от него.
Щом се пие повече от това вино, хората започват да играят.
Някъде из Варненско една туркиня отива в къщата на един свещеник. Попадията имала хубаво силно вино хардалия. Наточила от него и поканила туркинята да пият. Туркинята, като пила 2-3 чашки от това вино, опила се вече. Хвърлила фереджето, започнала да играе.
към беседата >>
Мислите ли, че във всички ваши съществувания вие сте били носители все на ваши идеи?
Ако човек се разглежда като същество, като индивид, който сега се проявява, и ако при това допуснем, че той се е проявявал много пъти, питам: какви са отношенията между всички негови проявления? Вие може би сте идвали на Земята по 400-500 пъти. Тогава по какво се отличават всички тия проявления? Вие сте носили разни имена, разни форми. По какво се различават всички тия ваши съществувания?
Мислите ли, че във всички ваши съществувания вие сте били носители все на ваши идеи?
Колко пъти сте били носители на чужди идеи и убеждения! Значи, когато разглеждаме вашия живот, трябва да го разглеждаме във връзка с всички ваши минали и бъдещи съществувания. Само тогава вие може да бъдете съвършени. Затуй каквото и да ви се случи в живота, каквото отклонение и да направите в една или в друга посока, вие не можете съвършено да се отклоните от вашия път; да се отклоните от своя път, значи да изчезнете от пространството. Както планетите, както Слънцето не могат да се отклонят от своята орбита, така и вие не може да се отклоните от вашия път.
към беседата >>
Някъде из Варненско една туркиня отива в къщата на един свещеник.
Онези, които не са запознати със законите на Окултната школа, мислят, че тази работа е лесна. Не е тъй лесно. Великото просветление изисква голямо юначество, затова се дава по малко. То е силно вино – всеки може да се опие от него. Щом се пие повече от това вино, хората започват да играят.
Някъде из Варненско една туркиня отива в къщата на един свещеник.
Попадията имала хубаво силно вино хардалия. Наточила от него и поканила туркинята да пият. Туркинята, като пила 2-3 чашки от това вино, опила се вече. Хвърлила фереджето, започнала да играе. И попадията също тъй заиграла.
към беседата >>
Колко пъти сте били носители на чужди идеи и убеждения!
Вие може би сте идвали на Земята по 400-500 пъти. Тогава по какво се отличават всички тия проявления? Вие сте носили разни имена, разни форми. По какво се различават всички тия ваши съществувания? Мислите ли, че във всички ваши съществувания вие сте били носители все на ваши идеи?
Колко пъти сте били носители на чужди идеи и убеждения!
Значи, когато разглеждаме вашия живот, трябва да го разглеждаме във връзка с всички ваши минали и бъдещи съществувания. Само тогава вие може да бъдете съвършени. Затуй каквото и да ви се случи в живота, каквото отклонение и да направите в една или в друга посока, вие не можете съвършено да се отклоните от вашия път; да се отклоните от своя път, значи да изчезнете от пространството. Както планетите, както Слънцето не могат да се отклонят от своята орбита, така и вие не може да се отклоните от вашия път. Даже и кометите, за които вие мислите, че скитат из пространството, имат своя определена мисия.
към беседата >>
Попадията имала хубаво силно вино хардалия.
Не е тъй лесно. Великото просветление изисква голямо юначество, затова се дава по малко. То е силно вино – всеки може да се опие от него. Щом се пие повече от това вино, хората започват да играят. Някъде из Варненско една туркиня отива в къщата на един свещеник.
Попадията имала хубаво силно вино хардалия.
Наточила от него и поканила туркинята да пият. Туркинята, като пила 2-3 чашки от това вино, опила се вече. Хвърлила фереджето, започнала да играе. И попадията също тъй заиграла. Как стана тази работа?
към беседата >>
Значи, когато разглеждаме вашия живот, трябва да го разглеждаме във връзка с всички ваши минали и бъдещи съществувания.
Тогава по какво се отличават всички тия проявления? Вие сте носили разни имена, разни форми. По какво се различават всички тия ваши съществувания? Мислите ли, че във всички ваши съществувания вие сте били носители все на ваши идеи? Колко пъти сте били носители на чужди идеи и убеждения!
Значи, когато разглеждаме вашия живот, трябва да го разглеждаме във връзка с всички ваши минали и бъдещи съществувания.
Само тогава вие може да бъдете съвършени. Затуй каквото и да ви се случи в живота, каквото отклонение и да направите в една или в друга посока, вие не можете съвършено да се отклоните от вашия път; да се отклоните от своя път, значи да изчезнете от пространството. Както планетите, както Слънцето не могат да се отклонят от своята орбита, така и вие не може да се отклоните от вашия път. Даже и кометите, за които вие мислите, че скитат из пространството, имат своя определена мисия. Ето защо човек не се отклонява от предначертания му от Бога път, но пътува из пространството, минава през разни области, вследствие на което по някой път той става и добър, и лош, както ние мислим, но тази лошавина и добрина зависят от съвсем други причини.
към беседата >>
Наточила от него и поканила туркинята да пият.
Великото просветление изисква голямо юначество, затова се дава по малко. То е силно вино – всеки може да се опие от него. Щом се пие повече от това вино, хората започват да играят. Някъде из Варненско една туркиня отива в къщата на един свещеник. Попадията имала хубаво силно вино хардалия.
Наточила от него и поканила туркинята да пият.
Туркинята, като пила 2-3 чашки от това вино, опила се вече. Хвърлила фереджето, започнала да играе. И попадията също тъй заиграла. Как стана тази работа? – Хардалията вино направи това нещо.
към беседата >>
Само тогава вие може да бъдете съвършени.
Вие сте носили разни имена, разни форми. По какво се различават всички тия ваши съществувания? Мислите ли, че във всички ваши съществувания вие сте били носители все на ваши идеи? Колко пъти сте били носители на чужди идеи и убеждения! Значи, когато разглеждаме вашия живот, трябва да го разглеждаме във връзка с всички ваши минали и бъдещи съществувания.
Само тогава вие може да бъдете съвършени.
Затуй каквото и да ви се случи в живота, каквото отклонение и да направите в една или в друга посока, вие не можете съвършено да се отклоните от вашия път; да се отклоните от своя път, значи да изчезнете от пространството. Както планетите, както Слънцето не могат да се отклонят от своята орбита, така и вие не може да се отклоните от вашия път. Даже и кометите, за които вие мислите, че скитат из пространството, имат своя определена мисия. Ето защо човек не се отклонява от предначертания му от Бога път, но пътува из пространството, минава през разни области, вследствие на което по някой път той става и добър, и лош, както ние мислим, но тази лошавина и добрина зависят от съвсем други причини.
към беседата >>
Туркинята, като пила 2-3 чашки от това вино, опила се вече.
То е силно вино – всеки може да се опие от него. Щом се пие повече от това вино, хората започват да играят. Някъде из Варненско една туркиня отива в къщата на един свещеник. Попадията имала хубаво силно вино хардалия. Наточила от него и поканила туркинята да пият.
Туркинята, като пила 2-3 чашки от това вино, опила се вече.
Хвърлила фереджето, започнала да играе. И попадията също тъй заиграла. Как стана тази работа? – Хардалията вино направи това нещо. Естеството на тия две жени не се е изменило, но хардалията вино като влезе в тях, развеселява ги, накарва ги да играят.
към беседата >>
Затуй каквото и да ви се случи в живота, каквото отклонение и да направите в една или в друга посока, вие не можете съвършено да се отклоните от вашия път; да се отклоните от своя път, значи да изчезнете от пространството.
По какво се различават всички тия ваши съществувания? Мислите ли, че във всички ваши съществувания вие сте били носители все на ваши идеи? Колко пъти сте били носители на чужди идеи и убеждения! Значи, когато разглеждаме вашия живот, трябва да го разглеждаме във връзка с всички ваши минали и бъдещи съществувания. Само тогава вие може да бъдете съвършени.
Затуй каквото и да ви се случи в живота, каквото отклонение и да направите в една или в друга посока, вие не можете съвършено да се отклоните от вашия път; да се отклоните от своя път, значи да изчезнете от пространството.
Както планетите, както Слънцето не могат да се отклонят от своята орбита, така и вие не може да се отклоните от вашия път. Даже и кометите, за които вие мислите, че скитат из пространството, имат своя определена мисия. Ето защо човек не се отклонява от предначертания му от Бога път, но пътува из пространството, минава през разни области, вследствие на което по някой път той става и добър, и лош, както ние мислим, но тази лошавина и добрина зависят от съвсем други причини.
към беседата >>
Хвърлила фереджето, започнала да играе.
Щом се пие повече от това вино, хората започват да играят. Някъде из Варненско една туркиня отива в къщата на един свещеник. Попадията имала хубаво силно вино хардалия. Наточила от него и поканила туркинята да пият. Туркинята, като пила 2-3 чашки от това вино, опила се вече.
Хвърлила фереджето, започнала да играе.
И попадията също тъй заиграла. Как стана тази работа? – Хардалията вино направи това нещо. Естеството на тия две жени не се е изменило, но хардалията вино като влезе в тях, развеселява ги, накарва ги да играят. Често хората в живота си попадат под влиянието на това вино – хардалия, и тогава и вкъщи, и извън къщи се проявяват такива, каквито не са.
към беседата >>
Както планетите, както Слънцето не могат да се отклонят от своята орбита, така и вие не може да се отклоните от вашия път.
Мислите ли, че във всички ваши съществувания вие сте били носители все на ваши идеи? Колко пъти сте били носители на чужди идеи и убеждения! Значи, когато разглеждаме вашия живот, трябва да го разглеждаме във връзка с всички ваши минали и бъдещи съществувания. Само тогава вие може да бъдете съвършени. Затуй каквото и да ви се случи в живота, каквото отклонение и да направите в една или в друга посока, вие не можете съвършено да се отклоните от вашия път; да се отклоните от своя път, значи да изчезнете от пространството.
Както планетите, както Слънцето не могат да се отклонят от своята орбита, така и вие не може да се отклоните от вашия път.
Даже и кометите, за които вие мислите, че скитат из пространството, имат своя определена мисия. Ето защо човек не се отклонява от предначертания му от Бога път, но пътува из пространството, минава през разни области, вследствие на което по някой път той става и добър, и лош, както ние мислим, но тази лошавина и добрина зависят от съвсем други причини.
към беседата >>
И попадията също тъй заиграла.
Някъде из Варненско една туркиня отива в къщата на един свещеник. Попадията имала хубаво силно вино хардалия. Наточила от него и поканила туркинята да пият. Туркинята, като пила 2-3 чашки от това вино, опила се вече. Хвърлила фереджето, започнала да играе.
И попадията също тъй заиграла.
Как стана тази работа? – Хардалията вино направи това нещо. Естеството на тия две жени не се е изменило, но хардалията вино като влезе в тях, развеселява ги, накарва ги да играят. Често хората в живота си попадат под влиянието на това вино – хардалия, и тогава и вкъщи, и извън къщи се проявяват такива, каквито не са. Казвате: „Как стана тази работа?
към беседата >>
Даже и кометите, за които вие мислите, че скитат из пространството, имат своя определена мисия.
Колко пъти сте били носители на чужди идеи и убеждения! Значи, когато разглеждаме вашия живот, трябва да го разглеждаме във връзка с всички ваши минали и бъдещи съществувания. Само тогава вие може да бъдете съвършени. Затуй каквото и да ви се случи в живота, каквото отклонение и да направите в една или в друга посока, вие не можете съвършено да се отклоните от вашия път; да се отклоните от своя път, значи да изчезнете от пространството. Както планетите, както Слънцето не могат да се отклонят от своята орбита, така и вие не може да се отклоните от вашия път.
Даже и кометите, за които вие мислите, че скитат из пространството, имат своя определена мисия.
Ето защо човек не се отклонява от предначертания му от Бога път, но пътува из пространството, минава през разни области, вследствие на което по някой път той става и добър, и лош, както ние мислим, но тази лошавина и добрина зависят от съвсем други причини.
към беседата >>
Как стана тази работа?
Попадията имала хубаво силно вино хардалия. Наточила от него и поканила туркинята да пият. Туркинята, като пила 2-3 чашки от това вино, опила се вече. Хвърлила фереджето, започнала да играе. И попадията също тъй заиграла.
Как стана тази работа?
– Хардалията вино направи това нещо. Естеството на тия две жени не се е изменило, но хардалията вино като влезе в тях, развеселява ги, накарва ги да играят. Често хората в живота си попадат под влиянието на това вино – хардалия, и тогава и вкъщи, и извън къщи се проявяват такива, каквито не са. Казвате: „Как стана тази работа? “ – Хардалията е причина, нищо повече.
към беседата >>
Ето защо човек не се отклонява от предначертания му от Бога път, но пътува из пространството, минава през разни области, вследствие на което по някой път той става и добър, и лош, както ние мислим, но тази лошавина и добрина зависят от съвсем други причини.
Значи, когато разглеждаме вашия живот, трябва да го разглеждаме във връзка с всички ваши минали и бъдещи съществувания. Само тогава вие може да бъдете съвършени. Затуй каквото и да ви се случи в живота, каквото отклонение и да направите в една или в друга посока, вие не можете съвършено да се отклоните от вашия път; да се отклоните от своя път, значи да изчезнете от пространството. Както планетите, както Слънцето не могат да се отклонят от своята орбита, така и вие не може да се отклоните от вашия път. Даже и кометите, за които вие мислите, че скитат из пространството, имат своя определена мисия.
Ето защо човек не се отклонява от предначертания му от Бога път, но пътува из пространството, минава през разни области, вследствие на което по някой път той става и добър, и лош, както ние мислим, но тази лошавина и добрина зависят от съвсем други причини.
към беседата >>
– Хардалията вино направи това нещо.
Наточила от него и поканила туркинята да пият. Туркинята, като пила 2-3 чашки от това вино, опила се вече. Хвърлила фереджето, започнала да играе. И попадията също тъй заиграла. Как стана тази работа?
– Хардалията вино направи това нещо.
Естеството на тия две жени не се е изменило, но хардалията вино като влезе в тях, развеселява ги, накарва ги да играят. Често хората в живота си попадат под влиянието на това вино – хардалия, и тогава и вкъщи, и извън къщи се проявяват такива, каквито не са. Казвате: „Как стана тази работа? “ – Хардалията е причина, нищо повече. Хардалията е сила, която може да произведе голям ефект само върху една мисъл или върху една дума.
към беседата >>
Всеки от вас трябва да схване същността на нещата и да разбере по какво именно се отличава той от другите хора.
Всеки от вас трябва да схване същността на нещата и да разбере по какво именно се отличава той от другите хора.
Трябва да намерите в себе си едно качество, по което да се отличавате от другите хора. Като намерите туй качество, то ще ви зарадва. Това специфично ваше качество може да бъде много малко, микроскопическо, но ще ви причини много голяма радост, защото всички други неща са общи. Ако сте учен човек, има и други учени като вас. Ако сте красив човек, има и други красиви като вас.
към беседата >>
Естеството на тия две жени не се е изменило, но хардалията вино като влезе в тях, развеселява ги, накарва ги да играят.
Туркинята, като пила 2-3 чашки от това вино, опила се вече. Хвърлила фереджето, започнала да играе. И попадията също тъй заиграла. Как стана тази работа? – Хардалията вино направи това нещо.
Естеството на тия две жени не се е изменило, но хардалията вино като влезе в тях, развеселява ги, накарва ги да играят.
Често хората в живота си попадат под влиянието на това вино – хардалия, и тогава и вкъщи, и извън къщи се проявяват такива, каквито не са. Казвате: „Как стана тази работа? “ – Хардалията е причина, нищо повече. Хардалията е сила, която може да произведе голям ефект само върху една мисъл или върху една дума. После се дохожда в нормално състояние: Казват: „Предлагат ли ти хардалия някъде, ще го опиташ дали е сладко, или не.
към беседата >>
Трябва да намерите в себе си едно качество, по което да се отличавате от другите хора.
Всеки от вас трябва да схване същността на нещата и да разбере по какво именно се отличава той от другите хора.
Трябва да намерите в себе си едно качество, по което да се отличавате от другите хора.
Като намерите туй качество, то ще ви зарадва. Това специфично ваше качество може да бъде много малко, микроскопическо, но ще ви причини много голяма радост, защото всички други неща са общи. Ако сте учен човек, има и други учени като вас. Ако сте красив човек, има и други красиви като вас. Ако сте силен човек, има и други силни като вас.
към беседата >>
Често хората в живота си попадат под влиянието на това вино – хардалия, и тогава и вкъщи, и извън къщи се проявяват такива, каквито не са.
Хвърлила фереджето, започнала да играе. И попадията също тъй заиграла. Как стана тази работа? – Хардалията вино направи това нещо. Естеството на тия две жени не се е изменило, но хардалията вино като влезе в тях, развеселява ги, накарва ги да играят.
Често хората в живота си попадат под влиянието на това вино – хардалия, и тогава и вкъщи, и извън къщи се проявяват такива, каквито не са.
Казвате: „Как стана тази работа? “ – Хардалията е причина, нищо повече. Хардалията е сила, която може да произведе голям ефект само върху една мисъл или върху една дума. После се дохожда в нормално състояние: Казват: „Предлагат ли ти хардалия някъде, ще го опиташ дали е сладко, или не. Ако е сладко и не реже – пий; ако реже – не пий!
към беседата >>
Като намерите туй качество, то ще ви зарадва.
Всеки от вас трябва да схване същността на нещата и да разбере по какво именно се отличава той от другите хора. Трябва да намерите в себе си едно качество, по което да се отличавате от другите хора.
Като намерите туй качество, то ще ви зарадва.
Това специфично ваше качество може да бъде много малко, микроскопическо, но ще ви причини много голяма радост, защото всички други неща са общи. Ако сте учен човек, има и други учени като вас. Ако сте красив човек, има и други красиви като вас. Ако сте силен човек, има и други силни като вас. Всички тия неща са общи, но има нещо, по което човек се отличава от другите хора.
към беседата >>
Казвате: „Как стана тази работа?
И попадията също тъй заиграла. Как стана тази работа? – Хардалията вино направи това нещо. Естеството на тия две жени не се е изменило, но хардалията вино като влезе в тях, развеселява ги, накарва ги да играят. Често хората в живота си попадат под влиянието на това вино – хардалия, и тогава и вкъщи, и извън къщи се проявяват такива, каквито не са.
Казвате: „Как стана тази работа?
“ – Хардалията е причина, нищо повече. Хардалията е сила, която може да произведе голям ефект само върху една мисъл или върху една дума. После се дохожда в нормално състояние: Казват: „Предлагат ли ти хардалия някъде, ще го опиташ дали е сладко, или не. Ако е сладко и не реже – пий; ако реже – не пий! “ Не е виновен онзи, който дава, но ти ще пиеш малко.
към беседата >>
Това специфично ваше качество може да бъде много малко, микроскопическо, но ще ви причини много голяма радост, защото всички други неща са общи.
Всеки от вас трябва да схване същността на нещата и да разбере по какво именно се отличава той от другите хора. Трябва да намерите в себе си едно качество, по което да се отличавате от другите хора. Като намерите туй качество, то ще ви зарадва.
Това специфично ваше качество може да бъде много малко, микроскопическо, но ще ви причини много голяма радост, защото всички други неща са общи.
Ако сте учен човек, има и други учени като вас. Ако сте красив човек, има и други красиви като вас. Ако сте силен човек, има и други силни като вас. Всички тия неща са общи, но има нещо, по което човек се отличава от другите хора. И кое е то?
към беседата >>
“ – Хардалията е причина, нищо повече.
Как стана тази работа? – Хардалията вино направи това нещо. Естеството на тия две жени не се е изменило, но хардалията вино като влезе в тях, развеселява ги, накарва ги да играят. Често хората в живота си попадат под влиянието на това вино – хардалия, и тогава и вкъщи, и извън къщи се проявяват такива, каквито не са. Казвате: „Как стана тази работа?
“ – Хардалията е причина, нищо повече.
Хардалията е сила, която може да произведе голям ефект само върху една мисъл или върху една дума. После се дохожда в нормално състояние: Казват: „Предлагат ли ти хардалия някъде, ще го опиташ дали е сладко, или не. Ако е сладко и не реже – пий; ако реже – не пий! “ Не е виновен онзи, който дава, но ти ще пиеш малко.
към беседата >>
2.
Изпититѣ на ученика. Житното зърно
,
МОК
, София, 25.1.1925г.,
Като умножите 5х5, получавате 25.
Значи едно отрицателно число, умножено само на себе си, дава положително число. Ако пък умножим числото 3 само на себе си, имаме друг закон. Какъв е резултатът в този случай? Като се умножи 3х3=9. Числото 9 е неутрално.
Като умножите 5х5, получавате 25.
Сборът от числата 2+5=7. Числото 7 е положително. Като умножите 6х6, получавате 36. Сборът от числата 3+6=9. Значи числата 6, 36 и 9 са неутрални числа.
към беседата >>
Сборът от числата 2+5=7.
Ако пък умножим числото 3 само на себе си, имаме друг закон. Какъв е резултатът в този случай? Като се умножи 3х3=9. Числото 9 е неутрално. Като умножите 5х5, получавате 25.
Сборът от числата 2+5=7.
Числото 7 е положително. Като умножите 6х6, получавате 36. Сборът от числата 3+6=9. Значи числата 6, 36 и 9 са неутрални числа. Като умножите 8х8=64, сборът от тия числа 6+4=10=1.
към беседата >>
Числото 7 е положително.
Какъв е резултатът в този случай? Като се умножи 3х3=9. Числото 9 е неутрално. Като умножите 5х5, получавате 25. Сборът от числата 2+5=7.
Числото 7 е положително.
Като умножите 6х6, получавате 36. Сборът от числата 3+6=9. Значи числата 6, 36 и 9 са неутрални числа. Като умножите 8х8=64, сборът от тия числа 6+4=10=1. Значи единицата е положително число.
към беседата >>
Като умножите 6х6, получавате 36.
Като се умножи 3х3=9. Числото 9 е неутрално. Като умножите 5х5, получавате 25. Сборът от числата 2+5=7. Числото 7 е положително.
Като умножите 6х6, получавате 36.
Сборът от числата 3+6=9. Значи числата 6, 36 и 9 са неутрални числа. Като умножите 8х8=64, сборът от тия числа 6+4=10=1. Значи единицата е положително число.
към беседата >>
Сборът от числата 3+6=9.
Числото 9 е неутрално. Като умножите 5х5, получавате 25. Сборът от числата 2+5=7. Числото 7 е положително. Като умножите 6х6, получавате 36.
Сборът от числата 3+6=9.
Значи числата 6, 36 и 9 са неутрални числа. Като умножите 8х8=64, сборът от тия числа 6+4=10=1. Значи единицата е положително число.
към беседата >>
Значи числата 6, 36 и 9 са неутрални числа.
Като умножите 5х5, получавате 25. Сборът от числата 2+5=7. Числото 7 е положително. Като умножите 6х6, получавате 36. Сборът от числата 3+6=9.
Значи числата 6, 36 и 9 са неутрални числа.
Като умножите 8х8=64, сборът от тия числа 6+4=10=1. Значи единицата е положително число.
към беседата >>
Като умножите 8х8=64, сборът от тия числа 6+4=10=1.
Сборът от числата 2+5=7. Числото 7 е положително. Като умножите 6х6, получавате 36. Сборът от числата 3+6=9. Значи числата 6, 36 и 9 са неутрални числа.
Като умножите 8х8=64, сборът от тия числа 6+4=10=1.
Значи единицата е положително число.
към беседата >>
Значи единицата е положително число.
Числото 7 е положително. Като умножите 6х6, получавате 36. Сборът от числата 3+6=9. Значи числата 6, 36 и 9 са неутрални числа. Като умножите 8х8=64, сборът от тия числа 6+4=10=1.
Значи единицата е положително число.
към беседата >>
Какво разбирате от всички тия разсъждения?
Какво разбирате от всички тия разсъждения?
Ние се отклонихме от въпроса, дойдохме до Питагоровата таблица. Навярно нашият стрелочник ни даде крив път. Коя беше мисълта, отдето започнахме?
към беседата >>
Ние се отклонихме от въпроса, дойдохме до Питагоровата таблица.
Какво разбирате от всички тия разсъждения?
Ние се отклонихме от въпроса, дойдохме до Питагоровата таблица.
Навярно нашият стрелочник ни даде крив път. Коя беше мисълта, отдето започнахме?
към беседата >>
Навярно нашият стрелочник ни даде крив път.
Какво разбирате от всички тия разсъждения? Ние се отклонихме от въпроса, дойдохме до Питагоровата таблица.
Навярно нашият стрелочник ни даде крив път.
Коя беше мисълта, отдето започнахме?
към беседата >>
Коя беше мисълта, отдето започнахме?
Какво разбирате от всички тия разсъждения? Ние се отклонихме от въпроса, дойдохме до Питагоровата таблица. Навярно нашият стрелочник ни даде крив път.
Коя беше мисълта, отдето започнахме?
към беседата >>
Отговор: Говорихме за най-силния стимул на ума, на сърцето и на живота.
Отговор: Говорихме за най-силния стимул на ума, на сърцето и на живота.
към беседата >>
Помислете тогава върху въпроса, кой е най-силният стимул за ума.
Помислете тогава върху въпроса, кой е най-силният стимул за ума.
Като разсъждавате, все ще дойдете до някакви резултати. Туй, което излиза от ума на човека, не може да бъде стимул. Човек не може да бъде стимул сам за себе си.
към беседата >>
Като разсъждавате, все ще дойдете до някакви резултати.
Помислете тогава върху въпроса, кой е най-силният стимул за ума.
Като разсъждавате, все ще дойдете до някакви резултати.
Туй, което излиза от ума на човека, не може да бъде стимул. Човек не може да бъде стимул сам за себе си.
към беседата >>
Туй, което излиза от ума на човека, не може да бъде стимул.
Помислете тогава върху въпроса, кой е най-силният стимул за ума. Като разсъждавате, все ще дойдете до някакви резултати.
Туй, което излиза от ума на човека, не може да бъде стимул.
Човек не може да бъде стимул сам за себе си.
към беседата >>
Човек не може да бъде стимул сам за себе си.
Помислете тогава върху въпроса, кой е най-силният стимул за ума. Като разсъждавате, все ще дойдете до някакви резултати. Туй, което излиза от ума на човека, не може да бъде стимул.
Човек не може да бъде стимул сам за себе си.
към беседата >>
Въпрос: Нуждите на живота не ни ли стимулират?
Въпрос: Нуждите на живота не ни ли стимулират?
към беседата >>
Оставете нуждите настрана, те са фиктивни работи.
Оставете нуждите настрана, те са фиктивни работи.
В света не съществуват абсолютно никакви нужди. Хората нямат никакви нужди, те сами ги създават. Ако е въпрос за живота, разбирам – всички хора се нуждаят от него. Животът е един извор, който изтича от едно определено място. Той е сила, която трябва да се прояви, а ние наричаме това нещо нужда.
към беседата >>
В света не съществуват абсолютно никакви нужди.
Оставете нуждите настрана, те са фиктивни работи.
В света не съществуват абсолютно никакви нужди.
Хората нямат никакви нужди, те сами ги създават. Ако е въпрос за живота, разбирам – всички хора се нуждаят от него. Животът е един извор, който изтича от едно определено място. Той е сила, която трябва да се прояви, а ние наричаме това нещо нужда. Например вие казвате: „Нужно е човек да яде.“ Не е нужно да яде човек, но трябва да стане обмяна между един и друг живот.
към беседата >>
Хората нямат никакви нужди, те сами ги създават.
Оставете нуждите настрана, те са фиктивни работи. В света не съществуват абсолютно никакви нужди.
Хората нямат никакви нужди, те сами ги създават.
Ако е въпрос за живота, разбирам – всички хора се нуждаят от него. Животът е един извор, който изтича от едно определено място. Той е сила, която трябва да се прояви, а ние наричаме това нещо нужда. Например вие казвате: „Нужно е човек да яде.“ Не е нужно да яде човек, но трябва да стане обмяна между един и друг живот. Това е закон.
към беседата >>
Ако е въпрос за живота, разбирам – всички хора се нуждаят от него.
Оставете нуждите настрана, те са фиктивни работи. В света не съществуват абсолютно никакви нужди. Хората нямат никакви нужди, те сами ги създават.
Ако е въпрос за живота, разбирам – всички хора се нуждаят от него.
Животът е един извор, който изтича от едно определено място. Той е сила, която трябва да се прояви, а ние наричаме това нещо нужда. Например вие казвате: „Нужно е човек да яде.“ Не е нужно да яде човек, но трябва да стане обмяна между един и друг живот. Това е закон. Когато казваме, че имаме нужда да ядем, това е фалшивата страна на живота, това е криво разбиране.
към беседата >>
Животът е един извор, който изтича от едно определено място.
Оставете нуждите настрана, те са фиктивни работи. В света не съществуват абсолютно никакви нужди. Хората нямат никакви нужди, те сами ги създават. Ако е въпрос за живота, разбирам – всички хора се нуждаят от него.
Животът е един извор, който изтича от едно определено място.
Той е сила, която трябва да се прояви, а ние наричаме това нещо нужда. Например вие казвате: „Нужно е човек да яде.“ Не е нужно да яде човек, но трябва да стане обмяна между един и друг живот. Това е закон. Когато казваме, че имаме нужда да ядем, това е фалшивата страна на живота, това е криво разбиране. Дотолкова е нужно да ядем, доколкото да стане обмяна между нашия живот и живота на хляба – да се разберем с него.
към беседата >>
Той е сила, която трябва да се прояви, а ние наричаме това нещо нужда.
Оставете нуждите настрана, те са фиктивни работи. В света не съществуват абсолютно никакви нужди. Хората нямат никакви нужди, те сами ги създават. Ако е въпрос за живота, разбирам – всички хора се нуждаят от него. Животът е един извор, който изтича от едно определено място.
Той е сила, която трябва да се прояви, а ние наричаме това нещо нужда.
Например вие казвате: „Нужно е човек да яде.“ Не е нужно да яде човек, но трябва да стане обмяна между един и друг живот. Това е закон. Когато казваме, че имаме нужда да ядем, това е фалшивата страна на живота, това е криво разбиране. Дотолкова е нужно да ядем, доколкото да стане обмяна между нашия живот и живота на хляба – да се разберем с него. Когато хлябът е слязъл от Невидимия свят, у него се е зародило желанието да се запознае с нас.
към беседата >>
Например вие казвате: „Нужно е човек да яде.“ Не е нужно да яде човек, но трябва да стане обмяна между един и друг живот.
В света не съществуват абсолютно никакви нужди. Хората нямат никакви нужди, те сами ги създават. Ако е въпрос за живота, разбирам – всички хора се нуждаят от него. Животът е един извор, който изтича от едно определено място. Той е сила, която трябва да се прояви, а ние наричаме това нещо нужда.
Например вие казвате: „Нужно е човек да яде.“ Не е нужно да яде човек, но трябва да стане обмяна между един и друг живот.
Това е закон. Когато казваме, че имаме нужда да ядем, това е фалшивата страна на живота, това е криво разбиране. Дотолкова е нужно да ядем, доколкото да стане обмяна между нашия живот и живота на хляба – да се разберем с него. Когато хлябът е слязъл от Невидимия свят, у него се е зародило желанието да се запознае с нас. Той се радва, като го дъвчем, не кряка като кокошката.
към беседата >>
Това е закон.
Хората нямат никакви нужди, те сами ги създават. Ако е въпрос за живота, разбирам – всички хора се нуждаят от него. Животът е един извор, който изтича от едно определено място. Той е сила, която трябва да се прояви, а ние наричаме това нещо нужда. Например вие казвате: „Нужно е човек да яде.“ Не е нужно да яде човек, но трябва да стане обмяна между един и друг живот.
Това е закон.
Когато казваме, че имаме нужда да ядем, това е фалшивата страна на живота, това е криво разбиране. Дотолкова е нужно да ядем, доколкото да стане обмяна между нашия живот и живота на хляба – да се разберем с него. Когато хлябът е слязъл от Невидимия свят, у него се е зародило желанието да се запознае с нас. Той се радва, като го дъвчем, не кряка като кокошката. В хляба се крие Божествен живот, в него се намира Божественият Дух.
към беседата >>
Когато казваме, че имаме нужда да ядем, това е фалшивата страна на живота, това е криво разбиране.
Ако е въпрос за живота, разбирам – всички хора се нуждаят от него. Животът е един извор, който изтича от едно определено място. Той е сила, която трябва да се прояви, а ние наричаме това нещо нужда. Например вие казвате: „Нужно е човек да яде.“ Не е нужно да яде човек, но трябва да стане обмяна между един и друг живот. Това е закон.
Когато казваме, че имаме нужда да ядем, това е фалшивата страна на живота, това е криво разбиране.
Дотолкова е нужно да ядем, доколкото да стане обмяна между нашия живот и живота на хляба – да се разберем с него. Когато хлябът е слязъл от Невидимия свят, у него се е зародило желанието да се запознае с нас. Той се радва, като го дъвчем, не кряка като кокошката. В хляба се крие Божествен живот, в него се намира Божественият Дух. Ето защо ние трябва да се храним, за да стане правилна обмяна между Божествения Дух и нашия живот, който е в застой.
към беседата >>
Дотолкова е нужно да ядем, доколкото да стане обмяна между нашия живот и живота на хляба – да се разберем с него.
Животът е един извор, който изтича от едно определено място. Той е сила, която трябва да се прояви, а ние наричаме това нещо нужда. Например вие казвате: „Нужно е човек да яде.“ Не е нужно да яде човек, но трябва да стане обмяна между един и друг живот. Това е закон. Когато казваме, че имаме нужда да ядем, това е фалшивата страна на живота, това е криво разбиране.
Дотолкова е нужно да ядем, доколкото да стане обмяна между нашия живот и живота на хляба – да се разберем с него.
Когато хлябът е слязъл от Невидимия свят, у него се е зародило желанието да се запознае с нас. Той се радва, като го дъвчем, не кряка като кокошката. В хляба се крие Божествен живот, в него се намира Божественият Дух. Ето защо ние трябва да се храним, за да стане правилна обмяна между Божествения Дух и нашия живот, който е в застой.
към беседата >>
Когато хлябът е слязъл от Невидимия свят, у него се е зародило желанието да се запознае с нас.
Той е сила, която трябва да се прояви, а ние наричаме това нещо нужда. Например вие казвате: „Нужно е човек да яде.“ Не е нужно да яде човек, но трябва да стане обмяна между един и друг живот. Това е закон. Когато казваме, че имаме нужда да ядем, това е фалшивата страна на живота, това е криво разбиране. Дотолкова е нужно да ядем, доколкото да стане обмяна между нашия живот и живота на хляба – да се разберем с него.
Когато хлябът е слязъл от Невидимия свят, у него се е зародило желанието да се запознае с нас.
Той се радва, като го дъвчем, не кряка като кокошката. В хляба се крие Божествен живот, в него се намира Божественият Дух. Ето защо ние трябва да се храним, за да стане правилна обмяна между Божествения Дух и нашия живот, който е в застой.
към беседата >>
Той се радва, като го дъвчем, не кряка като кокошката.
Например вие казвате: „Нужно е човек да яде.“ Не е нужно да яде човек, но трябва да стане обмяна между един и друг живот. Това е закон. Когато казваме, че имаме нужда да ядем, това е фалшивата страна на живота, това е криво разбиране. Дотолкова е нужно да ядем, доколкото да стане обмяна между нашия живот и живота на хляба – да се разберем с него. Когато хлябът е слязъл от Невидимия свят, у него се е зародило желанието да се запознае с нас.
Той се радва, като го дъвчем, не кряка като кокошката.
В хляба се крие Божествен живот, в него се намира Божественият Дух. Ето защо ние трябва да се храним, за да стане правилна обмяна между Божествения Дух и нашия живот, който е в застой.
към беседата >>
В хляба се крие Божествен живот, в него се намира Божественият Дух.
Това е закон. Когато казваме, че имаме нужда да ядем, това е фалшивата страна на живота, това е криво разбиране. Дотолкова е нужно да ядем, доколкото да стане обмяна между нашия живот и живота на хляба – да се разберем с него. Когато хлябът е слязъл от Невидимия свят, у него се е зародило желанието да се запознае с нас. Той се радва, като го дъвчем, не кряка като кокошката.
В хляба се крие Божествен живот, в него се намира Божественият Дух.
Ето защо ние трябва да се храним, за да стане правилна обмяна между Божествения Дух и нашия живот, който е в застой.
към беседата >>
Ето защо ние трябва да се храним, за да стане правилна обмяна между Божествения Дух и нашия живот, който е в застой.
Когато казваме, че имаме нужда да ядем, това е фалшивата страна на живота, това е криво разбиране. Дотолкова е нужно да ядем, доколкото да стане обмяна между нашия живот и живота на хляба – да се разберем с него. Когато хлябът е слязъл от Невидимия свят, у него се е зародило желанието да се запознае с нас. Той се радва, като го дъвчем, не кряка като кокошката. В хляба се крие Божествен живот, в него се намира Божественият Дух.
Ето защо ние трябва да се храним, за да стане правилна обмяна между Божествения Дух и нашия живот, който е в застой.
към беседата >>
Сега ще ви запитам защо не трябва да се яде месо?
Сега ще ви запитам защо не трябва да се яде месо?
Това може да се докаже от чисто окултно гледище, пък и от хигиеническо, и от морално гледище. Ако кажа някому, че трябва да се храни само със сол, какви резултати ще има той от тази храна? Добро нещо е солта, хората я обичат, тя е приятна с хлебец, но може ли човек да се храни само със сол? Храненето със сол произвежда такива резултати, каквито и храненето с месо. Както солта стимулира към нещо хубаво, така и месото стимулира към нещо хубаво, но резултатите от хранене с месо и със сол са едни и същи.
към беседата >>
Това може да се докаже от чисто окултно гледище, пък и от хигиеническо, и от морално гледище.
Сега ще ви запитам защо не трябва да се яде месо?
Това може да се докаже от чисто окултно гледище, пък и от хигиеническо, и от морално гледище.
Ако кажа някому, че трябва да се храни само със сол, какви резултати ще има той от тази храна? Добро нещо е солта, хората я обичат, тя е приятна с хлебец, но може ли човек да се храни само със сол? Храненето със сол произвежда такива резултати, каквито и храненето с месо. Както солта стимулира към нещо хубаво, така и месото стимулира към нещо хубаво, но резултатите от хранене с месо и със сол са едни и същи. Обаче хора, които се хранят с растителна храна, живеят по-дълго време от тия, които се хранят с месо.
към беседата >>
Ако кажа някому, че трябва да се храни само със сол, какви резултати ще има той от тази храна?
Сега ще ви запитам защо не трябва да се яде месо? Това може да се докаже от чисто окултно гледище, пък и от хигиеническо, и от морално гледище.
Ако кажа някому, че трябва да се храни само със сол, какви резултати ще има той от тази храна?
Добро нещо е солта, хората я обичат, тя е приятна с хлебец, но може ли човек да се храни само със сол? Храненето със сол произвежда такива резултати, каквито и храненето с месо. Както солта стимулира към нещо хубаво, така и месото стимулира към нещо хубаво, но резултатите от хранене с месо и със сол са едни и същи. Обаче хора, които се хранят с растителна храна, живеят по-дълго време от тия, които се хранят с месо. Добре е да ядете от време на време само сурово жито.
към беседата >>
Добро нещо е солта, хората я обичат, тя е приятна с хлебец, но може ли човек да се храни само със сол?
Сега ще ви запитам защо не трябва да се яде месо? Това може да се докаже от чисто окултно гледище, пък и от хигиеническо, и от морално гледище. Ако кажа някому, че трябва да се храни само със сол, какви резултати ще има той от тази храна?
Добро нещо е солта, хората я обичат, тя е приятна с хлебец, но може ли човек да се храни само със сол?
Храненето със сол произвежда такива резултати, каквито и храненето с месо. Както солта стимулира към нещо хубаво, така и месото стимулира към нещо хубаво, но резултатите от хранене с месо и със сол са едни и същи. Обаче хора, които се хранят с растителна храна, живеят по-дълго време от тия, които се хранят с месо. Добре е да ядете от време на време само сурово жито.
към беседата >>
Храненето със сол произвежда такива резултати, каквито и храненето с месо.
Сега ще ви запитам защо не трябва да се яде месо? Това може да се докаже от чисто окултно гледище, пък и от хигиеническо, и от морално гледище. Ако кажа някому, че трябва да се храни само със сол, какви резултати ще има той от тази храна? Добро нещо е солта, хората я обичат, тя е приятна с хлебец, но може ли човек да се храни само със сол?
Храненето със сол произвежда такива резултати, каквито и храненето с месо.
Както солта стимулира към нещо хубаво, така и месото стимулира към нещо хубаво, но резултатите от хранене с месо и със сол са едни и същи. Обаче хора, които се хранят с растителна храна, живеят по-дълго време от тия, които се хранят с месо. Добре е да ядете от време на време само сурово жито.
към беседата >>
Както солта стимулира към нещо хубаво, така и месото стимулира към нещо хубаво, но резултатите от хранене с месо и със сол са едни и същи.
Сега ще ви запитам защо не трябва да се яде месо? Това може да се докаже от чисто окултно гледище, пък и от хигиеническо, и от морално гледище. Ако кажа някому, че трябва да се храни само със сол, какви резултати ще има той от тази храна? Добро нещо е солта, хората я обичат, тя е приятна с хлебец, но може ли човек да се храни само със сол? Храненето със сол произвежда такива резултати, каквито и храненето с месо.
Както солта стимулира към нещо хубаво, така и месото стимулира към нещо хубаво, но резултатите от хранене с месо и със сол са едни и същи.
Обаче хора, които се хранят с растителна храна, живеят по-дълго време от тия, които се хранят с месо. Добре е да ядете от време на време само сурово жито.
към беседата >>
Обаче хора, които се хранят с растителна храна, живеят по-дълго време от тия, които се хранят с месо.
Това може да се докаже от чисто окултно гледище, пък и от хигиеническо, и от морално гледище. Ако кажа някому, че трябва да се храни само със сол, какви резултати ще има той от тази храна? Добро нещо е солта, хората я обичат, тя е приятна с хлебец, но може ли човек да се храни само със сол? Храненето със сол произвежда такива резултати, каквито и храненето с месо. Както солта стимулира към нещо хубаво, така и месото стимулира към нещо хубаво, но резултатите от хранене с месо и със сол са едни и същи.
Обаче хора, които се хранят с растителна храна, живеят по-дълго време от тия, които се хранят с месо.
Добре е да ядете от време на време само сурово жито.
към беседата >>
Добре е да ядете от време на време само сурово жито.
Ако кажа някому, че трябва да се храни само със сол, какви резултати ще има той от тази храна? Добро нещо е солта, хората я обичат, тя е приятна с хлебец, но може ли човек да се храни само със сол? Храненето със сол произвежда такива резултати, каквито и храненето с месо. Както солта стимулира към нещо хубаво, така и месото стимулира към нещо хубаво, но резултатите от хранене с месо и със сол са едни и същи. Обаче хора, които се хранят с растителна храна, живеят по-дълго време от тия, които се хранят с месо.
Добре е да ядете от време на време само сурово жито.
към беседата >>
Ще ви дам следния опит: онези от вас, които имат слаб стомах или слаби гърди, нека се подложат на житен режим за един, два или три месеца най-много.
Ще ви дам следния опит: онези от вас, които имат слаб стомах или слаби гърди, нека се подложат на житен режим за един, два или три месеца най-много.
През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, нито хляб, освен да дъвчат сурово жито, добре изчистено и измито, без никакъв прах. Този режим ще бъде като средство за лекуване. Ще наблюдавате през това време какви резултати ще произведе житото у вас. Този опит нека приложат само тези, които са нервни, неразположени и които искат да се лекуват. Нали и някои от съвременните лекари препоръчват на известни болни да ядат само овесена чорба?
към беседата >>
През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, нито хляб, освен да дъвчат сурово жито, добре изчистено и измито, без никакъв прах.
Ще ви дам следния опит: онези от вас, които имат слаб стомах или слаби гърди, нека се подложат на житен режим за един, два или три месеца най-много.
През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, нито хляб, освен да дъвчат сурово жито, добре изчистено и измито, без никакъв прах.
Този режим ще бъде като средство за лекуване. Ще наблюдавате през това време какви резултати ще произведе житото у вас. Този опит нека приложат само тези, които са нервни, неразположени и които искат да се лекуват. Нали и някои от съвременните лекари препоръчват на известни болни да ядат само овесена чорба? Вие ще се уплашите, ако ви се каже да се храните само със сурово жито месец, два, три, дори до шест месеца.
към беседата >>
Този режим ще бъде като средство за лекуване.
Ще ви дам следния опит: онези от вас, които имат слаб стомах или слаби гърди, нека се подложат на житен режим за един, два или три месеца най-много. През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, нито хляб, освен да дъвчат сурово жито, добре изчистено и измито, без никакъв прах.
Този режим ще бъде като средство за лекуване.
Ще наблюдавате през това време какви резултати ще произведе житото у вас. Този опит нека приложат само тези, които са нервни, неразположени и които искат да се лекуват. Нали и някои от съвременните лекари препоръчват на известни болни да ядат само овесена чорба? Вие ще се уплашите, ако ви се каже да се храните само със сурово жито месец, два, три, дори до шест месеца. Ако ви се вижда много време един месец, направете този опит за една седмица само, като употребявате всеки ден по сто грама жито.
към беседата >>
Ще наблюдавате през това време какви резултати ще произведе житото у вас.
Ще ви дам следния опит: онези от вас, които имат слаб стомах или слаби гърди, нека се подложат на житен режим за един, два или три месеца най-много. През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, нито хляб, освен да дъвчат сурово жито, добре изчистено и измито, без никакъв прах. Този режим ще бъде като средство за лекуване.
Ще наблюдавате през това време какви резултати ще произведе житото у вас.
Този опит нека приложат само тези, които са нервни, неразположени и които искат да се лекуват. Нали и някои от съвременните лекари препоръчват на известни болни да ядат само овесена чорба? Вие ще се уплашите, ако ви се каже да се храните само със сурово жито месец, два, три, дори до шест месеца. Ако ви се вижда много време един месец, направете този опит за една седмица само, като употребявате всеки ден по сто грама жито. Ще накиснете от вечерта сто грама чисто жито в една чаша с вода и ще го дъвчете, като го разпределите на три пъти: сутрин, на обед и вечер.
към беседата >>
Този опит нека приложат само тези, които са нервни, неразположени и които искат да се лекуват.
Ще ви дам следния опит: онези от вас, които имат слаб стомах или слаби гърди, нека се подложат на житен режим за един, два или три месеца най-много. През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, нито хляб, освен да дъвчат сурово жито, добре изчистено и измито, без никакъв прах. Този режим ще бъде като средство за лекуване. Ще наблюдавате през това време какви резултати ще произведе житото у вас.
Този опит нека приложат само тези, които са нервни, неразположени и които искат да се лекуват.
Нали и някои от съвременните лекари препоръчват на известни болни да ядат само овесена чорба? Вие ще се уплашите, ако ви се каже да се храните само със сурово жито месец, два, три, дори до шест месеца. Ако ви се вижда много време един месец, направете този опит за една седмица само, като употребявате всеки ден по сто грама жито. Ще накиснете от вечерта сто грама чисто жито в една чаша с вода и ще го дъвчете, като го разпределите на три пъти: сутрин, на обед и вечер. Ако ви се пие вода през деня, може да пиете, колкото искате.
към беседата >>
Нали и някои от съвременните лекари препоръчват на известни болни да ядат само овесена чорба?
Ще ви дам следния опит: онези от вас, които имат слаб стомах или слаби гърди, нека се подложат на житен режим за един, два или три месеца най-много. През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, нито хляб, освен да дъвчат сурово жито, добре изчистено и измито, без никакъв прах. Този режим ще бъде като средство за лекуване. Ще наблюдавате през това време какви резултати ще произведе житото у вас. Този опит нека приложат само тези, които са нервни, неразположени и които искат да се лекуват.
Нали и някои от съвременните лекари препоръчват на известни болни да ядат само овесена чорба?
Вие ще се уплашите, ако ви се каже да се храните само със сурово жито месец, два, три, дори до шест месеца. Ако ви се вижда много време един месец, направете този опит за една седмица само, като употребявате всеки ден по сто грама жито. Ще накиснете от вечерта сто грама чисто жито в една чаша с вода и ще го дъвчете, като го разпределите на три пъти: сутрин, на обед и вечер. Ако ви се пие вода през деня, може да пиете, колкото искате. Ако бихте се поставили на този режим от по-рано, щяхте да имате по-здрави зъби, а нервната ви система щеше да бъде по-добре урегулирана.
към беседата >>
Вие ще се уплашите, ако ви се каже да се храните само със сурово жито месец, два, три, дори до шест месеца.
През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, нито хляб, освен да дъвчат сурово жито, добре изчистено и измито, без никакъв прах. Този режим ще бъде като средство за лекуване. Ще наблюдавате през това време какви резултати ще произведе житото у вас. Този опит нека приложат само тези, които са нервни, неразположени и които искат да се лекуват. Нали и някои от съвременните лекари препоръчват на известни болни да ядат само овесена чорба?
Вие ще се уплашите, ако ви се каже да се храните само със сурово жито месец, два, три, дори до шест месеца.
Ако ви се вижда много време един месец, направете този опит за една седмица само, като употребявате всеки ден по сто грама жито. Ще накиснете от вечерта сто грама чисто жито в една чаша с вода и ще го дъвчете, като го разпределите на три пъти: сутрин, на обед и вечер. Ако ви се пие вода през деня, може да пиете, колкото искате. Ако бихте се поставили на този режим от по-рано, щяхте да имате по-здрави зъби, а нервната ви система щеше да бъде по-добре урегулирана. Онези от вас, които имат здрави зъби, нека направят опита със сурово жито, а тия, на които зъбите не са здрави, нека малко сварят житото.
към беседата >>
Ако ви се вижда много време един месец, направете този опит за една седмица само, като употребявате всеки ден по сто грама жито.
Този режим ще бъде като средство за лекуване. Ще наблюдавате през това време какви резултати ще произведе житото у вас. Този опит нека приложат само тези, които са нервни, неразположени и които искат да се лекуват. Нали и някои от съвременните лекари препоръчват на известни болни да ядат само овесена чорба? Вие ще се уплашите, ако ви се каже да се храните само със сурово жито месец, два, три, дори до шест месеца.
Ако ви се вижда много време един месец, направете този опит за една седмица само, като употребявате всеки ден по сто грама жито.
Ще накиснете от вечерта сто грама чисто жито в една чаша с вода и ще го дъвчете, като го разпределите на три пъти: сутрин, на обед и вечер. Ако ви се пие вода през деня, може да пиете, колкото искате. Ако бихте се поставили на този режим от по-рано, щяхте да имате по-здрави зъби, а нервната ви система щеше да бъде по-добре урегулирана. Онези от вас, които имат здрави зъби, нека направят опита със сурово жито, а тия, на които зъбите не са здрави, нека малко сварят житото. Нека поне двама-трима ученици направят опита тъй, както ви казах, да видя какви резултати ще имат.
към беседата >>
Ще накиснете от вечерта сто грама чисто жито в една чаша с вода и ще го дъвчете, като го разпределите на три пъти: сутрин, на обед и вечер.
Ще наблюдавате през това време какви резултати ще произведе житото у вас. Този опит нека приложат само тези, които са нервни, неразположени и които искат да се лекуват. Нали и някои от съвременните лекари препоръчват на известни болни да ядат само овесена чорба? Вие ще се уплашите, ако ви се каже да се храните само със сурово жито месец, два, три, дори до шест месеца. Ако ви се вижда много време един месец, направете този опит за една седмица само, като употребявате всеки ден по сто грама жито.
Ще накиснете от вечерта сто грама чисто жито в една чаша с вода и ще го дъвчете, като го разпределите на три пъти: сутрин, на обед и вечер.
Ако ви се пие вода през деня, може да пиете, колкото искате. Ако бихте се поставили на този режим от по-рано, щяхте да имате по-здрави зъби, а нервната ви система щеше да бъде по-добре урегулирана. Онези от вас, които имат здрави зъби, нека направят опита със сурово жито, а тия, на които зъбите не са здрави, нека малко сварят житото. Нека поне двама-трима ученици направят опита тъй, както ви казах, да видя какви резултати ще имат. Ще дъвчете житото добре и ако почувствате нещо дисхармонично у вас, ще спрете опита.
към беседата >>
Ако ви се пие вода през деня, може да пиете, колкото искате.
Този опит нека приложат само тези, които са нервни, неразположени и които искат да се лекуват. Нали и някои от съвременните лекари препоръчват на известни болни да ядат само овесена чорба? Вие ще се уплашите, ако ви се каже да се храните само със сурово жито месец, два, три, дори до шест месеца. Ако ви се вижда много време един месец, направете този опит за една седмица само, като употребявате всеки ден по сто грама жито. Ще накиснете от вечерта сто грама чисто жито в една чаша с вода и ще го дъвчете, като го разпределите на три пъти: сутрин, на обед и вечер.
Ако ви се пие вода през деня, може да пиете, колкото искате.
Ако бихте се поставили на този режим от по-рано, щяхте да имате по-здрави зъби, а нервната ви система щеше да бъде по-добре урегулирана. Онези от вас, които имат здрави зъби, нека направят опита със сурово жито, а тия, на които зъбите не са здрави, нека малко сварят житото. Нека поне двама-трима ученици направят опита тъй, както ви казах, да видя какви резултати ще имат. Ще дъвчете житото добре и ако почувствате нещо дисхармонично у вас, ще спрете опита.
към беседата >>
Ако бихте се поставили на този режим от по-рано, щяхте да имате по-здрави зъби, а нервната ви система щеше да бъде по-добре урегулирана.
Нали и някои от съвременните лекари препоръчват на известни болни да ядат само овесена чорба? Вие ще се уплашите, ако ви се каже да се храните само със сурово жито месец, два, три, дори до шест месеца. Ако ви се вижда много време един месец, направете този опит за една седмица само, като употребявате всеки ден по сто грама жито. Ще накиснете от вечерта сто грама чисто жито в една чаша с вода и ще го дъвчете, като го разпределите на три пъти: сутрин, на обед и вечер. Ако ви се пие вода през деня, може да пиете, колкото искате.
Ако бихте се поставили на този режим от по-рано, щяхте да имате по-здрави зъби, а нервната ви система щеше да бъде по-добре урегулирана.
Онези от вас, които имат здрави зъби, нека направят опита със сурово жито, а тия, на които зъбите не са здрави, нека малко сварят житото. Нека поне двама-трима ученици направят опита тъй, както ви казах, да видя какви резултати ще имат. Ще дъвчете житото добре и ако почувствате нещо дисхармонично у вас, ще спрете опита.
към беседата >>
Онези от вас, които имат здрави зъби, нека направят опита със сурово жито, а тия, на които зъбите не са здрави, нека малко сварят житото.
Вие ще се уплашите, ако ви се каже да се храните само със сурово жито месец, два, три, дори до шест месеца. Ако ви се вижда много време един месец, направете този опит за една седмица само, като употребявате всеки ден по сто грама жито. Ще накиснете от вечерта сто грама чисто жито в една чаша с вода и ще го дъвчете, като го разпределите на три пъти: сутрин, на обед и вечер. Ако ви се пие вода през деня, може да пиете, колкото искате. Ако бихте се поставили на този режим от по-рано, щяхте да имате по-здрави зъби, а нервната ви система щеше да бъде по-добре урегулирана.
Онези от вас, които имат здрави зъби, нека направят опита със сурово жито, а тия, на които зъбите не са здрави, нека малко сварят житото.
Нека поне двама-трима ученици направят опита тъй, както ви казах, да видя какви резултати ще имат. Ще дъвчете житото добре и ако почувствате нещо дисхармонично у вас, ще спрете опита.
към беседата >>
Нека поне двама-трима ученици направят опита тъй, както ви казах, да видя какви резултати ще имат.
Ако ви се вижда много време един месец, направете този опит за една седмица само, като употребявате всеки ден по сто грама жито. Ще накиснете от вечерта сто грама чисто жито в една чаша с вода и ще го дъвчете, като го разпределите на три пъти: сутрин, на обед и вечер. Ако ви се пие вода през деня, може да пиете, колкото искате. Ако бихте се поставили на този режим от по-рано, щяхте да имате по-здрави зъби, а нервната ви система щеше да бъде по-добре урегулирана. Онези от вас, които имат здрави зъби, нека направят опита със сурово жито, а тия, на които зъбите не са здрави, нека малко сварят житото.
Нека поне двама-трима ученици направят опита тъй, както ви казах, да видя какви резултати ще имат.
Ще дъвчете житото добре и ако почувствате нещо дисхармонично у вас, ще спрете опита.
към беседата >>
Ще дъвчете житото добре и ако почувствате нещо дисхармонично у вас, ще спрете опита.
Ще накиснете от вечерта сто грама чисто жито в една чаша с вода и ще го дъвчете, като го разпределите на три пъти: сутрин, на обед и вечер. Ако ви се пие вода през деня, може да пиете, колкото искате. Ако бихте се поставили на този режим от по-рано, щяхте да имате по-здрави зъби, а нервната ви система щеше да бъде по-добре урегулирана. Онези от вас, които имат здрави зъби, нека направят опита със сурово жито, а тия, на които зъбите не са здрави, нека малко сварят житото. Нека поне двама-трима ученици направят опита тъй, както ви казах, да видя какви резултати ще имат.
Ще дъвчете житото добре и ако почувствате нещо дисхармонично у вас, ще спрете опита.
към беседата >>
Този опит давам само на неколцина от вас, а на останалите ще дам друг опит, пак с жито.
Този опит давам само на неколцина от вас, а на останалите ще дам друг опит, пак с жито.
Всеки от вас ще вземе по половин килограм жито, ще го изчисти добре и през цялата седмица ще го прекарва един път през деня от едната в другата си ръка, до пет минути, като го разглежда внимателно. Като се свърши седмицата, ще сварите това жито и ще го изядете. Може да го сварите на един път, а може и на два или на три пъти, но ще го ядете бавно, като че се разговаряте с него. После ще ми разкажете какви резултати сте добили от този опит. Аз няма да ви кажа какви могат да бъдат резултатите от опита, но вие сами ще опитате и ще ми кажете.
към беседата >>
Всеки от вас ще вземе по половин килограм жито, ще го изчисти добре и през цялата седмица ще го прекарва един път през деня от едната в другата си ръка, до пет минути, като го разглежда внимателно.
Този опит давам само на неколцина от вас, а на останалите ще дам друг опит, пак с жито.
Всеки от вас ще вземе по половин килограм жито, ще го изчисти добре и през цялата седмица ще го прекарва един път през деня от едната в другата си ръка, до пет минути, като го разглежда внимателно.
Като се свърши седмицата, ще сварите това жито и ще го изядете. Може да го сварите на един път, а може и на два или на три пъти, но ще го ядете бавно, като че се разговаряте с него. После ще ми разкажете какви резултати сте добили от този опит. Аз няма да ви кажа какви могат да бъдат резултатите от опита, но вие сами ще опитате и ще ми кажете. За да имате резултат, ще направите опита точно тъй, както ви казах.
към беседата >>
Като се свърши седмицата, ще сварите това жито и ще го изядете.
Този опит давам само на неколцина от вас, а на останалите ще дам друг опит, пак с жито. Всеки от вас ще вземе по половин килограм жито, ще го изчисти добре и през цялата седмица ще го прекарва един път през деня от едната в другата си ръка, до пет минути, като го разглежда внимателно.
Като се свърши седмицата, ще сварите това жито и ще го изядете.
Може да го сварите на един път, а може и на два или на три пъти, но ще го ядете бавно, като че се разговаряте с него. После ще ми разкажете какви резултати сте добили от този опит. Аз няма да ви кажа какви могат да бъдат резултатите от опита, но вие сами ще опитате и ще ми кажете. За да имате резултат, ще направите опита точно тъй, както ви казах. Които вземат първия опит, ще дъвчат житото дълго време.
към беседата >>
Може да го сварите на един път, а може и на два или на три пъти, но ще го ядете бавно, като че се разговаряте с него.
Този опит давам само на неколцина от вас, а на останалите ще дам друг опит, пак с жито. Всеки от вас ще вземе по половин килограм жито, ще го изчисти добре и през цялата седмица ще го прекарва един път през деня от едната в другата си ръка, до пет минути, като го разглежда внимателно. Като се свърши седмицата, ще сварите това жито и ще го изядете.
Може да го сварите на един път, а може и на два или на три пъти, но ще го ядете бавно, като че се разговаряте с него.
После ще ми разкажете какви резултати сте добили от този опит. Аз няма да ви кажа какви могат да бъдат резултатите от опита, но вие сами ще опитате и ще ми кажете. За да имате резултат, ще направите опита точно тъй, както ви казах. Които вземат първия опит, ще дъвчат житото дълго време. Тия, които имат слаби зъби, ще го сварят малко без сол, без захар и така ще го дъвчат.
към беседата >>
После ще ми разкажете какви резултати сте добили от този опит.
Този опит давам само на неколцина от вас, а на останалите ще дам друг опит, пак с жито. Всеки от вас ще вземе по половин килограм жито, ще го изчисти добре и през цялата седмица ще го прекарва един път през деня от едната в другата си ръка, до пет минути, като го разглежда внимателно. Като се свърши седмицата, ще сварите това жито и ще го изядете. Може да го сварите на един път, а може и на два или на три пъти, но ще го ядете бавно, като че се разговаряте с него.
После ще ми разкажете какви резултати сте добили от този опит.
Аз няма да ви кажа какви могат да бъдат резултатите от опита, но вие сами ще опитате и ще ми кажете. За да имате резултат, ще направите опита точно тъй, както ви казах. Които вземат първия опит, ще дъвчат житото дълго време. Тия, които имат слаби зъби, ще го сварят малко без сол, без захар и така ще го дъвчат. Онези от вас, които гледат на този опит като на играчка, да не се заемат с него.
към беседата >>
Аз няма да ви кажа какви могат да бъдат резултатите от опита, но вие сами ще опитате и ще ми кажете.
Този опит давам само на неколцина от вас, а на останалите ще дам друг опит, пак с жито. Всеки от вас ще вземе по половин килограм жито, ще го изчисти добре и през цялата седмица ще го прекарва един път през деня от едната в другата си ръка, до пет минути, като го разглежда внимателно. Като се свърши седмицата, ще сварите това жито и ще го изядете. Може да го сварите на един път, а може и на два или на три пъти, но ще го ядете бавно, като че се разговаряте с него. После ще ми разкажете какви резултати сте добили от този опит.
Аз няма да ви кажа какви могат да бъдат резултатите от опита, но вие сами ще опитате и ще ми кажете.
За да имате резултат, ще направите опита точно тъй, както ви казах. Които вземат първия опит, ще дъвчат житото дълго време. Тия, които имат слаби зъби, ще го сварят малко без сол, без захар и така ще го дъвчат. Онези от вас, които гледат на този опит като на играчка, да не се заемат с него. Ще гледате на опита сериозно и ще правите своите научни наблюдения.
към беседата >>
За да имате резултат, ще направите опита точно тъй, както ви казах.
Всеки от вас ще вземе по половин килограм жито, ще го изчисти добре и през цялата седмица ще го прекарва един път през деня от едната в другата си ръка, до пет минути, като го разглежда внимателно. Като се свърши седмицата, ще сварите това жито и ще го изядете. Може да го сварите на един път, а може и на два или на три пъти, но ще го ядете бавно, като че се разговаряте с него. После ще ми разкажете какви резултати сте добили от този опит. Аз няма да ви кажа какви могат да бъдат резултатите от опита, но вие сами ще опитате и ще ми кажете.
За да имате резултат, ще направите опита точно тъй, както ви казах.
Които вземат първия опит, ще дъвчат житото дълго време. Тия, които имат слаби зъби, ще го сварят малко без сол, без захар и така ще го дъвчат. Онези от вас, които гледат на този опит като на играчка, да не се заемат с него. Ще гледате на опита сериозно и ще правите своите научни наблюдения. И при двата опита няма да ядете нищо друго, докато не изядете всичкото жито.
към беседата >>
Които вземат първия опит, ще дъвчат житото дълго време.
Като се свърши седмицата, ще сварите това жито и ще го изядете. Може да го сварите на един път, а може и на два или на три пъти, но ще го ядете бавно, като че се разговаряте с него. После ще ми разкажете какви резултати сте добили от този опит. Аз няма да ви кажа какви могат да бъдат резултатите от опита, но вие сами ще опитате и ще ми кажете. За да имате резултат, ще направите опита точно тъй, както ви казах.
Които вземат първия опит, ще дъвчат житото дълго време.
Тия, които имат слаби зъби, ще го сварят малко без сол, без захар и така ще го дъвчат. Онези от вас, които гледат на този опит като на играчка, да не се заемат с него. Ще гледате на опита сериозно и ще правите своите научни наблюдения. И при двата опита няма да ядете нищо друго, докато не изядете всичкото жито. Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните, най-благородните сили на живота.
към беседата >>
Тия, които имат слаби зъби, ще го сварят малко без сол, без захар и така ще го дъвчат.
Може да го сварите на един път, а може и на два или на три пъти, но ще го ядете бавно, като че се разговаряте с него. После ще ми разкажете какви резултати сте добили от този опит. Аз няма да ви кажа какви могат да бъдат резултатите от опита, но вие сами ще опитате и ще ми кажете. За да имате резултат, ще направите опита точно тъй, както ви казах. Които вземат първия опит, ще дъвчат житото дълго време.
Тия, които имат слаби зъби, ще го сварят малко без сол, без захар и така ще го дъвчат.
Онези от вас, които гледат на този опит като на играчка, да не се заемат с него. Ще гледате на опита сериозно и ще правите своите научни наблюдения. И при двата опита няма да ядете нищо друго, докато не изядете всичкото жито. Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните, най-благородните сили на живота. От това упражнение вие все ще научите едно малко добро или ще придобиете една малка мисъл.
към беседата >>
Онези от вас, които гледат на този опит като на играчка, да не се заемат с него.
После ще ми разкажете какви резултати сте добили от този опит. Аз няма да ви кажа какви могат да бъдат резултатите от опита, но вие сами ще опитате и ще ми кажете. За да имате резултат, ще направите опита точно тъй, както ви казах. Които вземат първия опит, ще дъвчат житото дълго време. Тия, които имат слаби зъби, ще го сварят малко без сол, без захар и така ще го дъвчат.
Онези от вас, които гледат на този опит като на играчка, да не се заемат с него.
Ще гледате на опита сериозно и ще правите своите научни наблюдения. И при двата опита няма да ядете нищо друго, докато не изядете всичкото жито. Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните, най-благородните сили на живота. От това упражнение вие все ще научите едно малко добро или ще придобиете една малка мисъл. Като разглеждате житото и се занимавате с него, вие все ще възприемете нещо от него в ума и в сърцето си, тъй както се опушва всеки човек, който попада между пушачи.
към беседата >>
Ще гледате на опита сериозно и ще правите своите научни наблюдения.
Аз няма да ви кажа какви могат да бъдат резултатите от опита, но вие сами ще опитате и ще ми кажете. За да имате резултат, ще направите опита точно тъй, както ви казах. Които вземат първия опит, ще дъвчат житото дълго време. Тия, които имат слаби зъби, ще го сварят малко без сол, без захар и така ще го дъвчат. Онези от вас, които гледат на този опит като на играчка, да не се заемат с него.
Ще гледате на опита сериозно и ще правите своите научни наблюдения.
И при двата опита няма да ядете нищо друго, докато не изядете всичкото жито. Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните, най-благородните сили на живота. От това упражнение вие все ще научите едно малко добро или ще придобиете една малка мисъл. Като разглеждате житото и се занимавате с него, вие все ще възприемете нещо от него в ума и в сърцето си, тъй както се опушва всеки човек, който попада между пушачи.
към беседата >>
И при двата опита няма да ядете нищо друго, докато не изядете всичкото жито.
За да имате резултат, ще направите опита точно тъй, както ви казах. Които вземат първия опит, ще дъвчат житото дълго време. Тия, които имат слаби зъби, ще го сварят малко без сол, без захар и така ще го дъвчат. Онези от вас, които гледат на този опит като на играчка, да не се заемат с него. Ще гледате на опита сериозно и ще правите своите научни наблюдения.
И при двата опита няма да ядете нищо друго, докато не изядете всичкото жито.
Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните, най-благородните сили на живота. От това упражнение вие все ще научите едно малко добро или ще придобиете една малка мисъл. Като разглеждате житото и се занимавате с него, вие все ще възприемете нещо от него в ума и в сърцето си, тъй както се опушва всеки човек, който попада между пушачи.
към беседата >>
Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните, най-благородните сили на живота.
Които вземат първия опит, ще дъвчат житото дълго време. Тия, които имат слаби зъби, ще го сварят малко без сол, без захар и така ще го дъвчат. Онези от вас, които гледат на този опит като на играчка, да не се заемат с него. Ще гледате на опита сериозно и ще правите своите научни наблюдения. И при двата опита няма да ядете нищо друго, докато не изядете всичкото жито.
Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните, най-благородните сили на живота.
От това упражнение вие все ще научите едно малко добро или ще придобиете една малка мисъл. Като разглеждате житото и се занимавате с него, вие все ще възприемете нещо от него в ума и в сърцето си, тъй както се опушва всеки човек, който попада между пушачи.
към беседата >>
От това упражнение вие все ще научите едно малко добро или ще придобиете една малка мисъл.
Тия, които имат слаби зъби, ще го сварят малко без сол, без захар и така ще го дъвчат. Онези от вас, които гледат на този опит като на играчка, да не се заемат с него. Ще гледате на опита сериозно и ще правите своите научни наблюдения. И при двата опита няма да ядете нищо друго, докато не изядете всичкото жито. Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните, най-благородните сили на живота.
От това упражнение вие все ще научите едно малко добро или ще придобиете една малка мисъл.
Като разглеждате житото и се занимавате с него, вие все ще възприемете нещо от него в ума и в сърцето си, тъй както се опушва всеки човек, който попада между пушачи.
към беседата >>
Като разглеждате житото и се занимавате с него, вие все ще възприемете нещо от него в ума и в сърцето си, тъй както се опушва всеки човек, който попада между пушачи.
Онези от вас, които гледат на този опит като на играчка, да не се заемат с него. Ще гледате на опита сериозно и ще правите своите научни наблюдения. И при двата опита няма да ядете нищо друго, докато не изядете всичкото жито. Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните, най-благородните сили на живота. От това упражнение вие все ще научите едно малко добро или ще придобиете една малка мисъл.
Като разглеждате житото и се занимавате с него, вие все ще възприемете нещо от него в ума и в сърцето си, тъй както се опушва всеки човек, който попада между пушачи.
към беседата >>
Жалко е, когато земеделците не използват добрите страни на своята работа.
Жалко е, когато земеделците не използват добрите страни на своята работа.
Те натрупват житото в хамбарите си и не го поглеждат, освен когато дойде време за продан. Тогава влизат в хамбара си, нагребват няколко крини от него и после с една дъска го изравняват отгоре, отново затварят хамбара и си излизат. Дяволът им казва: „Не бутайте житото с ръка! “ Земеделците хващат житото с ръка само когато ще се мели. Не е позволено на земеделците да изравняват житото в хамбарите си с дъска.
към беседата >>
Те натрупват житото в хамбарите си и не го поглеждат, освен когато дойде време за продан.
Жалко е, когато земеделците не използват добрите страни на своята работа.
Те натрупват житото в хамбарите си и не го поглеждат, освен когато дойде време за продан.
Тогава влизат в хамбара си, нагребват няколко крини от него и после с една дъска го изравняват отгоре, отново затварят хамбара и си излизат. Дяволът им казва: „Не бутайте житото с ръка! “ Земеделците хващат житото с ръка само когато ще се мели. Не е позволено на земеделците да изравняват житото в хамбарите си с дъска. Всеки земеделец трябва да пълни крините с ръце и да не ги изравнява отгоре, но да им дава пирамидообразна форма.
към беседата >>
Тогава влизат в хамбара си, нагребват няколко крини от него и после с една дъска го изравняват отгоре, отново затварят хамбара и си излизат.
Жалко е, когато земеделците не използват добрите страни на своята работа. Те натрупват житото в хамбарите си и не го поглеждат, освен когато дойде време за продан.
Тогава влизат в хамбара си, нагребват няколко крини от него и после с една дъска го изравняват отгоре, отново затварят хамбара и си излизат.
Дяволът им казва: „Не бутайте житото с ръка! “ Земеделците хващат житото с ръка само когато ще се мели. Не е позволено на земеделците да изравняват житото в хамбарите си с дъска. Всеки земеделец трябва да пълни крините с ръце и да не ги изравнява отгоре, но да им дава пирамидообразна форма. Постъпва ли земеделецът така, той ще има десет пъти по-голямо благословение, отколкото в случаите, когато изравнява отгоре крината с дъска.
към беседата >>
Дяволът им казва: „Не бутайте житото с ръка!
Жалко е, когато земеделците не използват добрите страни на своята работа. Те натрупват житото в хамбарите си и не го поглеждат, освен когато дойде време за продан. Тогава влизат в хамбара си, нагребват няколко крини от него и после с една дъска го изравняват отгоре, отново затварят хамбара и си излизат.
Дяволът им казва: „Не бутайте житото с ръка!
“ Земеделците хващат житото с ръка само когато ще се мели. Не е позволено на земеделците да изравняват житото в хамбарите си с дъска. Всеки земеделец трябва да пълни крините с ръце и да не ги изравнява отгоре, но да им дава пирамидообразна форма. Постъпва ли земеделецът така, той ще има десет пъти по-голямо благословение, отколкото в случаите, когато изравнява отгоре крината с дъска. Махне ли се върхът от крината, образува се едно течение, което действа вредно върху човека.
към беседата >>
“ Земеделците хващат житото с ръка само когато ще се мели.
Жалко е, когато земеделците не използват добрите страни на своята работа. Те натрупват житото в хамбарите си и не го поглеждат, освен когато дойде време за продан. Тогава влизат в хамбара си, нагребват няколко крини от него и после с една дъска го изравняват отгоре, отново затварят хамбара и си излизат. Дяволът им казва: „Не бутайте житото с ръка!
“ Земеделците хващат житото с ръка само когато ще се мели.
Не е позволено на земеделците да изравняват житото в хамбарите си с дъска. Всеки земеделец трябва да пълни крините с ръце и да не ги изравнява отгоре, но да им дава пирамидообразна форма. Постъпва ли земеделецът така, той ще има десет пъти по-голямо благословение, отколкото в случаите, когато изравнява отгоре крината с дъска. Махне ли се върхът от крината, образува се едно течение, което действа вредно върху човека. Според окултните закони, когато се продава жито с крина, тя трябва да се пълни с връх.
към беседата >>
Не е позволено на земеделците да изравняват житото в хамбарите си с дъска.
Жалко е, когато земеделците не използват добрите страни на своята работа. Те натрупват житото в хамбарите си и не го поглеждат, освен когато дойде време за продан. Тогава влизат в хамбара си, нагребват няколко крини от него и после с една дъска го изравняват отгоре, отново затварят хамбара и си излизат. Дяволът им казва: „Не бутайте житото с ръка! “ Земеделците хващат житото с ръка само когато ще се мели.
Не е позволено на земеделците да изравняват житото в хамбарите си с дъска.
Всеки земеделец трябва да пълни крините с ръце и да не ги изравнява отгоре, но да им дава пирамидообразна форма. Постъпва ли земеделецът така, той ще има десет пъти по-голямо благословение, отколкото в случаите, когато изравнява отгоре крината с дъска. Махне ли се върхът от крината, образува се едно течение, което действа вредно върху човека. Според окултните закони, когато се продава жито с крина, тя трябва да се пълни с връх. Затова добре е земеделецът да пипа с ръце житото, да му се радва, за да може да се облагороди.
към беседата >>
Всеки земеделец трябва да пълни крините с ръце и да не ги изравнява отгоре, но да им дава пирамидообразна форма.
Те натрупват житото в хамбарите си и не го поглеждат, освен когато дойде време за продан. Тогава влизат в хамбара си, нагребват няколко крини от него и после с една дъска го изравняват отгоре, отново затварят хамбара и си излизат. Дяволът им казва: „Не бутайте житото с ръка! “ Земеделците хващат житото с ръка само когато ще се мели. Не е позволено на земеделците да изравняват житото в хамбарите си с дъска.
Всеки земеделец трябва да пълни крините с ръце и да не ги изравнява отгоре, но да им дава пирамидообразна форма.
Постъпва ли земеделецът така, той ще има десет пъти по-голямо благословение, отколкото в случаите, когато изравнява отгоре крината с дъска. Махне ли се върхът от крината, образува се едно течение, което действа вредно върху човека. Според окултните закони, когато се продава жито с крина, тя трябва да се пълни с връх. Затова добре е земеделецът да пипа с ръце житото, да му се радва, за да може да се облагороди. Днес земеделците не пипат житото с ръце, защото знаят, че то ще им проповядва да не го продават, да не го мерят и т.н.
към беседата >>
Постъпва ли земеделецът така, той ще има десет пъти по-голямо благословение, отколкото в случаите, когато изравнява отгоре крината с дъска.
Тогава влизат в хамбара си, нагребват няколко крини от него и после с една дъска го изравняват отгоре, отново затварят хамбара и си излизат. Дяволът им казва: „Не бутайте житото с ръка! “ Земеделците хващат житото с ръка само когато ще се мели. Не е позволено на земеделците да изравняват житото в хамбарите си с дъска. Всеки земеделец трябва да пълни крините с ръце и да не ги изравнява отгоре, но да им дава пирамидообразна форма.
Постъпва ли земеделецът така, той ще има десет пъти по-голямо благословение, отколкото в случаите, когато изравнява отгоре крината с дъска.
Махне ли се върхът от крината, образува се едно течение, което действа вредно върху човека. Според окултните закони, когато се продава жито с крина, тя трябва да се пълни с връх. Затова добре е земеделецът да пипа с ръце житото, да му се радва, за да може да се облагороди. Днес земеделците не пипат житото с ръце, защото знаят, че то ще им проповядва да не го продават, да не го мерят и т.н.
към беседата >>
Махне ли се върхът от крината, образува се едно течение, което действа вредно върху човека.
Дяволът им казва: „Не бутайте житото с ръка! “ Земеделците хващат житото с ръка само когато ще се мели. Не е позволено на земеделците да изравняват житото в хамбарите си с дъска. Всеки земеделец трябва да пълни крините с ръце и да не ги изравнява отгоре, но да им дава пирамидообразна форма. Постъпва ли земеделецът така, той ще има десет пъти по-голямо благословение, отколкото в случаите, когато изравнява отгоре крината с дъска.
Махне ли се върхът от крината, образува се едно течение, което действа вредно върху човека.
Според окултните закони, когато се продава жито с крина, тя трябва да се пълни с връх. Затова добре е земеделецът да пипа с ръце житото, да му се радва, за да може да се облагороди. Днес земеделците не пипат житото с ръце, защото знаят, че то ще им проповядва да не го продават, да не го мерят и т.н.
към беседата >>
Според окултните закони, когато се продава жито с крина, тя трябва да се пълни с връх.
“ Земеделците хващат житото с ръка само когато ще се мели. Не е позволено на земеделците да изравняват житото в хамбарите си с дъска. Всеки земеделец трябва да пълни крините с ръце и да не ги изравнява отгоре, но да им дава пирамидообразна форма. Постъпва ли земеделецът така, той ще има десет пъти по-голямо благословение, отколкото в случаите, когато изравнява отгоре крината с дъска. Махне ли се върхът от крината, образува се едно течение, което действа вредно върху човека.
Според окултните закони, когато се продава жито с крина, тя трябва да се пълни с връх.
Затова добре е земеделецът да пипа с ръце житото, да му се радва, за да може да се облагороди. Днес земеделците не пипат житото с ръце, защото знаят, че то ще им проповядва да не го продават, да не го мерят и т.н.
към беседата >>
Затова добре е земеделецът да пипа с ръце житото, да му се радва, за да може да се облагороди.
Не е позволено на земеделците да изравняват житото в хамбарите си с дъска. Всеки земеделец трябва да пълни крините с ръце и да не ги изравнява отгоре, но да им дава пирамидообразна форма. Постъпва ли земеделецът така, той ще има десет пъти по-голямо благословение, отколкото в случаите, когато изравнява отгоре крината с дъска. Махне ли се върхът от крината, образува се едно течение, което действа вредно върху човека. Според окултните закони, когато се продава жито с крина, тя трябва да се пълни с връх.
Затова добре е земеделецът да пипа с ръце житото, да му се радва, за да може да се облагороди.
Днес земеделците не пипат житото с ръце, защото знаят, че то ще им проповядва да не го продават, да не го мерят и т.н.
към беседата >>
Днес земеделците не пипат житото с ръце, защото знаят, че то ще им проповядва да не го продават, да не го мерят и т.н.
Всеки земеделец трябва да пълни крините с ръце и да не ги изравнява отгоре, но да им дава пирамидообразна форма. Постъпва ли земеделецът така, той ще има десет пъти по-голямо благословение, отколкото в случаите, когато изравнява отгоре крината с дъска. Махне ли се върхът от крината, образува се едно течение, което действа вредно върху човека. Според окултните закони, когато се продава жито с крина, тя трябва да се пълни с връх. Затова добре е земеделецът да пипа с ръце житото, да му се радва, за да може да се облагороди.
Днес земеделците не пипат житото с ръце, защото знаят, че то ще им проповядва да не го продават, да не го мерят и т.н.
към беседата >>
И тъй, вие ще направите тези два опита с житото, за да видите какви са резултатите от него.
И тъй, вие ще направите тези два опита с житото, за да видите какви са резултатите от него.
към беседата >>
Сега ще ви задам следния въпрос: кой е най-силният стимул, който подтиква ума към мисъл?
Сега ще ви задам следния въпрос: кой е най-силният стимул, който подтиква ума към мисъл?
Преди това ще ви задам няколко по-близки до вас въпроса: кой е най-силният стимул за стомаха?
към беседата >>
Преди това ще ви задам няколко по-близки до вас въпроса: кой е най-силният стимул за стомаха?
Сега ще ви задам следния въпрос: кой е най-силният стимул, който подтиква ума към мисъл?
Преди това ще ви задам няколко по-близки до вас въпроса: кой е най-силният стимул за стомаха?
към беседата >>
Отговор: Гладът, хлябът.
Отговор: Гладът, хлябът.
към беседата >>
Кой е най-силният стимул за зрението?
Кой е най-силният стимул за зрението?
към беседата >>
Отговор: Светлината.
Отговор: Светлината.
към беседата >>
Тогава кой ще бъде най-силният стимул за ума?
Тогава кой ще бъде най-силният стимул за ума?
към беседата >>
Отговор: Знанието, мисълта.
Отговор: Знанието, мисълта.
към беседата >>
Да, могат да се дадат различни отговори.
Да, могат да се дадат различни отговори.
Кой е най-силният стимул за сърцето – да се събуждат чувствата във вашия живот? За вас е необходимо да си дадете правилни отговори на тия въпроси, защото бъдещата култура, на която вие ще бъдете носители, ще зависи от вашите правилни разбирания. Като знаете кой е най-важният стимул в живота ви, ще знаете и на кого трябва да се подчинявате.
към беседата >>
Кой е най-силният стимул за сърцето – да се събуждат чувствата във вашия живот?
Да, могат да се дадат различни отговори.
Кой е най-силният стимул за сърцето – да се събуждат чувствата във вашия живот?
За вас е необходимо да си дадете правилни отговори на тия въпроси, защото бъдещата култура, на която вие ще бъдете носители, ще зависи от вашите правилни разбирания. Като знаете кой е най-важният стимул в живота ви, ще знаете и на кого трябва да се подчинявате.
към беседата >>
За вас е необходимо да си дадете правилни отговори на тия въпроси, защото бъдещата култура, на която вие ще бъдете носители, ще зависи от вашите правилни разбирания.
Да, могат да се дадат различни отговори. Кой е най-силният стимул за сърцето – да се събуждат чувствата във вашия живот?
За вас е необходимо да си дадете правилни отговори на тия въпроси, защото бъдещата култура, на която вие ще бъдете носители, ще зависи от вашите правилни разбирания.
Като знаете кой е най-важният стимул в живота ви, ще знаете и на кого трябва да се подчинявате.
към беседата >>
Като знаете кой е най-важният стимул в живота ви, ще знаете и на кого трябва да се подчинявате.
Да, могат да се дадат различни отговори. Кой е най-силният стимул за сърцето – да се събуждат чувствата във вашия живот? За вас е необходимо да си дадете правилни отговори на тия въпроси, защото бъдещата култура, на която вие ще бъдете носители, ще зависи от вашите правилни разбирания.
Като знаете кой е най-важният стимул в живота ви, ще знаете и на кого трябва да се подчинявате.
към беседата >>
Представете си, че ви предлагат три служби в живота – владика, пръв министър в България и цар.
Представете си, че ви предлагат три служби в живота – владика, пръв министър в България и цар.
Коя от тях бихте избрали?
към беседата >>
Коя от тях бихте избрали?
Представете си, че ви предлагат три служби в живота – владика, пръв министър в България и цар.
Коя от тях бихте избрали?
към беседата >>
Отговор: Нито една.
Отговор: Нито една.
към беседата >>
Добре, аз ще ви представя въпроса в следната форма: представете си, че вие се намирате в затруднено положение, в крайна мизерия, а вън е студ, мрак – тъмна, студена нощ – и търсите някъде подслон.
Добре, аз ще ви представя въпроса в следната форма: представете си, че вие се намирате в затруднено положение, в крайна мизерия, а вън е студ, мрак – тъмна, студена нощ – и търсите някъде подслон.
На пътя ви се изпречват три стаи: едната е на владиката, втората – на първия министър в България, а третата – на царя. Коя от тях ще предпочетете?
към беседата >>
На пътя ви се изпречват три стаи: едната е на владиката, втората – на първия министър в България, а третата – на царя.
Добре, аз ще ви представя въпроса в следната форма: представете си, че вие се намирате в затруднено положение, в крайна мизерия, а вън е студ, мрак – тъмна, студена нощ – и търсите някъде подслон.
На пътя ви се изпречват три стаи: едната е на владиката, втората – на първия министър в България, а третата – на царя.
Коя от тях ще предпочетете?
към беседата >>
Коя от тях ще предпочетете?
Добре, аз ще ви представя въпроса в следната форма: представете си, че вие се намирате в затруднено положение, в крайна мизерия, а вън е студ, мрак – тъмна, студена нощ – и търсите някъде подслон. На пътя ви се изпречват три стаи: едната е на владиката, втората – на първия министър в България, а третата – на царя.
Коя от тях ще предпочетете?
към беседата >>
Отговор: Стаята на царя.
Отговор: Стаята на царя.
към беседата >>
Добре, вие влизате в стаята на царя, но над леглото му виждате един нож така закачен, че от най-малкото побутване може да падне и да ви прободе.
Добре, вие влизате в стаята на царя, но над леглото му виждате един нож така закачен, че от най-малкото побутване може да падне и да ви прободе.
към беседата >>
Отговор: Ние ще легнем на земята.
Отговор: Ние ще легнем на земята.
към беседата >>
Да, но определено е вие да спите непременно на леглото.
Да, но определено е вие да спите непременно на леглото.
Законът е такъв. Как мислите, положението на царя свободно ли е? – Не. Отговорността на царя е толкова голяма, колкото и отговорността на всеки, който би се опитал да мръдне ножа, поставен над леглото на царя. Защо? – Защото в леглото спи човек и ако вие не внимавате, ножът ще го прободе.
към беседата >>
Законът е такъв.
Да, но определено е вие да спите непременно на леглото.
Законът е такъв.
Как мислите, положението на царя свободно ли е? – Не. Отговорността на царя е толкова голяма, колкото и отговорността на всеки, който би се опитал да мръдне ножа, поставен над леглото на царя. Защо? – Защото в леглото спи човек и ако вие не внимавате, ножът ще го прободе. Този нож може всеки момент да падне и да се забие в тялото на човека.
към беседата >>
Как мислите, положението на царя свободно ли е?
Да, но определено е вие да спите непременно на леглото. Законът е такъв.
Как мислите, положението на царя свободно ли е?
– Не. Отговорността на царя е толкова голяма, колкото и отговорността на всеки, който би се опитал да мръдне ножа, поставен над леглото на царя. Защо? – Защото в леглото спи човек и ако вие не внимавате, ножът ще го прободе. Този нож може всеки момент да падне и да се забие в тялото на човека. Ако пък влезете в стаята на владиката, ще намерите запалени кандила и мангал с огън, който от най-малкото побутване може да се разсипе и да предизвика пожар, от който и вие да изгорите.
към беседата >>
– Не.
Да, но определено е вие да спите непременно на леглото. Законът е такъв. Как мислите, положението на царя свободно ли е?
– Не.
Отговорността на царя е толкова голяма, колкото и отговорността на всеки, който би се опитал да мръдне ножа, поставен над леглото на царя. Защо? – Защото в леглото спи човек и ако вие не внимавате, ножът ще го прободе. Този нож може всеки момент да падне и да се забие в тялото на човека. Ако пък влезете в стаята на владиката, ще намерите запалени кандила и мангал с огън, който от най-малкото побутване може да се разсипе и да предизвика пожар, от който и вие да изгорите. Значи и тук не сте сигурни за живота си.
към беседата >>
Отговорността на царя е толкова голяма, колкото и отговорността на всеки, който би се опитал да мръдне ножа, поставен над леглото на царя. Защо?
Да, но определено е вие да спите непременно на леглото. Законът е такъв. Как мислите, положението на царя свободно ли е? – Не.
Отговорността на царя е толкова голяма, колкото и отговорността на всеки, който би се опитал да мръдне ножа, поставен над леглото на царя. Защо?
– Защото в леглото спи човек и ако вие не внимавате, ножът ще го прободе. Този нож може всеки момент да падне и да се забие в тялото на човека. Ако пък влезете в стаята на владиката, ще намерите запалени кандила и мангал с огън, който от най-малкото побутване може да се разсипе и да предизвика пожар, от който и вие да изгорите. Значи и тук не сте сигурни за живота си. Остава стаята на министъра.
към беседата >>
– Защото в леглото спи човек и ако вие не внимавате, ножът ще го прободе.
Да, но определено е вие да спите непременно на леглото. Законът е такъв. Как мислите, положението на царя свободно ли е? – Не. Отговорността на царя е толкова голяма, колкото и отговорността на всеки, който би се опитал да мръдне ножа, поставен над леглото на царя. Защо?
– Защото в леглото спи човек и ако вие не внимавате, ножът ще го прободе.
Този нож може всеки момент да падне и да се забие в тялото на човека. Ако пък влезете в стаята на владиката, ще намерите запалени кандила и мангал с огън, който от най-малкото побутване може да се разсипе и да предизвика пожар, от който и вие да изгорите. Значи и тук не сте сигурни за живота си. Остава стаята на министъра. Влизате вътре, готвите се да си легнете, но виждате над леглото една малка етажерка с шишенца, които съдържат силни отрови.
към беседата >>
Този нож може всеки момент да падне и да се забие в тялото на човека.
Законът е такъв. Как мислите, положението на царя свободно ли е? – Не. Отговорността на царя е толкова голяма, колкото и отговорността на всеки, който би се опитал да мръдне ножа, поставен над леглото на царя. Защо? – Защото в леглото спи човек и ако вие не внимавате, ножът ще го прободе.
Този нож може всеки момент да падне и да се забие в тялото на човека.
Ако пък влезете в стаята на владиката, ще намерите запалени кандила и мангал с огън, който от най-малкото побутване може да се разсипе и да предизвика пожар, от който и вие да изгорите. Значи и тук не сте сигурни за живота си. Остава стаята на министъра. Влизате вътре, готвите се да си легнете, но виждате над леглото една малка етажерка с шишенца, които съдържат силни отрови. Бутнете ли случайно етажерката, шишенцата ще паднат, отровите ще се разлеят върху вас и вие ще пострадате.
към беседата >>
Ако пък влезете в стаята на владиката, ще намерите запалени кандила и мангал с огън, който от най-малкото побутване може да се разсипе и да предизвика пожар, от който и вие да изгорите.
Как мислите, положението на царя свободно ли е? – Не. Отговорността на царя е толкова голяма, колкото и отговорността на всеки, който би се опитал да мръдне ножа, поставен над леглото на царя. Защо? – Защото в леглото спи човек и ако вие не внимавате, ножът ще го прободе. Този нож може всеки момент да падне и да се забие в тялото на човека.
Ако пък влезете в стаята на владиката, ще намерите запалени кандила и мангал с огън, който от най-малкото побутване може да се разсипе и да предизвика пожар, от който и вие да изгорите.
Значи и тук не сте сигурни за живота си. Остава стаята на министъра. Влизате вътре, готвите се да си легнете, но виждате над леглото една малка етажерка с шишенца, които съдържат силни отрови. Бутнете ли случайно етажерката, шишенцата ще паднат, отровите ще се разлеят върху вас и вие ще пострадате. Както виждате – и вън лошо, и вътре лошо.
към беседата >>
Значи и тук не сте сигурни за живота си.
– Не. Отговорността на царя е толкова голяма, колкото и отговорността на всеки, който би се опитал да мръдне ножа, поставен над леглото на царя. Защо? – Защото в леглото спи човек и ако вие не внимавате, ножът ще го прободе. Този нож може всеки момент да падне и да се забие в тялото на човека. Ако пък влезете в стаята на владиката, ще намерите запалени кандила и мангал с огън, който от най-малкото побутване може да се разсипе и да предизвика пожар, от който и вие да изгорите.
Значи и тук не сте сигурни за живота си.
Остава стаята на министъра. Влизате вътре, готвите се да си легнете, но виждате над леглото една малка етажерка с шишенца, които съдържат силни отрови. Бутнете ли случайно етажерката, шишенцата ще паднат, отровите ще се разлеят върху вас и вие ще пострадате. Както виждате – и вън лошо, и вътре лошо. Коя стая ще изберете?
към беседата >>
Остава стаята на министъра.
Отговорността на царя е толкова голяма, колкото и отговорността на всеки, който би се опитал да мръдне ножа, поставен над леглото на царя. Защо? – Защото в леглото спи човек и ако вие не внимавате, ножът ще го прободе. Този нож може всеки момент да падне и да се забие в тялото на човека. Ако пък влезете в стаята на владиката, ще намерите запалени кандила и мангал с огън, който от най-малкото побутване може да се разсипе и да предизвика пожар, от който и вие да изгорите. Значи и тук не сте сигурни за живота си.
Остава стаята на министъра.
Влизате вътре, готвите се да си легнете, но виждате над леглото една малка етажерка с шишенца, които съдържат силни отрови. Бутнете ли случайно етажерката, шишенцата ще паднат, отровите ще се разлеят върху вас и вие ще пострадате. Както виждате – и вън лошо, и вътре лошо. Коя стая ще изберете? Вие ще кажете: „Като се намерим в това положение, тогава ще правим избор.“
към беседата >>
Влизате вътре, готвите се да си легнете, но виждате над леглото една малка етажерка с шишенца, които съдържат силни отрови.
– Защото в леглото спи човек и ако вие не внимавате, ножът ще го прободе. Този нож може всеки момент да падне и да се забие в тялото на човека. Ако пък влезете в стаята на владиката, ще намерите запалени кандила и мангал с огън, който от най-малкото побутване може да се разсипе и да предизвика пожар, от който и вие да изгорите. Значи и тук не сте сигурни за живота си. Остава стаята на министъра.
Влизате вътре, готвите се да си легнете, но виждате над леглото една малка етажерка с шишенца, които съдържат силни отрови.
Бутнете ли случайно етажерката, шишенцата ще паднат, отровите ще се разлеят върху вас и вие ще пострадате. Както виждате – и вън лошо, и вътре лошо. Коя стая ще изберете? Вие ще кажете: „Като се намерим в това положение, тогава ще правим избор.“
към беседата >>
Бутнете ли случайно етажерката, шишенцата ще паднат, отровите ще се разлеят върху вас и вие ще пострадате.
Този нож може всеки момент да падне и да се забие в тялото на човека. Ако пък влезете в стаята на владиката, ще намерите запалени кандила и мангал с огън, който от най-малкото побутване може да се разсипе и да предизвика пожар, от който и вие да изгорите. Значи и тук не сте сигурни за живота си. Остава стаята на министъра. Влизате вътре, готвите се да си легнете, но виждате над леглото една малка етажерка с шишенца, които съдържат силни отрови.
Бутнете ли случайно етажерката, шишенцата ще паднат, отровите ще се разлеят върху вас и вие ще пострадате.
Както виждате – и вън лошо, и вътре лошо. Коя стая ще изберете? Вие ще кажете: „Като се намерим в това положение, тогава ще правим избор.“
към беседата >>
Както виждате – и вън лошо, и вътре лошо.
Ако пък влезете в стаята на владиката, ще намерите запалени кандила и мангал с огън, който от най-малкото побутване може да се разсипе и да предизвика пожар, от който и вие да изгорите. Значи и тук не сте сигурни за живота си. Остава стаята на министъра. Влизате вътре, готвите се да си легнете, но виждате над леглото една малка етажерка с шишенца, които съдържат силни отрови. Бутнете ли случайно етажерката, шишенцата ще паднат, отровите ще се разлеят върху вас и вие ще пострадате.
Както виждате – и вън лошо, и вътре лошо.
Коя стая ще изберете? Вие ще кажете: „Като се намерим в това положение, тогава ще правим избор.“
към беседата >>
Коя стая ще изберете?
Значи и тук не сте сигурни за живота си. Остава стаята на министъра. Влизате вътре, готвите се да си легнете, но виждате над леглото една малка етажерка с шишенца, които съдържат силни отрови. Бутнете ли случайно етажерката, шишенцата ще паднат, отровите ще се разлеят върху вас и вие ще пострадате. Както виждате – и вън лошо, и вътре лошо.
Коя стая ще изберете?
Вие ще кажете: „Като се намерим в това положение, тогава ще правим избор.“
към беседата >>
Вие ще кажете: „Като се намерим в това положение, тогава ще правим избор.“
Остава стаята на министъра. Влизате вътре, готвите се да си легнете, но виждате над леглото една малка етажерка с шишенца, които съдържат силни отрови. Бутнете ли случайно етажерката, шишенцата ще паднат, отровите ще се разлеят върху вас и вие ще пострадате. Както виждате – и вън лошо, и вътре лошо. Коя стая ще изберете?
Вие ще кажете: „Като се намерим в това положение, тогава ще правим избор.“
към беседата >>
Въпрос: Можем ли ние да заповядаме да се махне ножът?
Въпрос: Можем ли ние да заповядаме да се махне ножът?
към беседата >>
Според законите на това царство туй нещо може да стане само при едно условие: царят само може да махне ножа.
Според законите на това царство туй нещо може да стане само при едно условие: царят само може да махне ножа.
Вие не можете да махнете ножа, нито етажерката с отровите, нито мангала с огъня, защото сте гост. Единственото спасение за вас седи в следното: като се намерите на кое и да е от тези легла, да не мърдате. Всеки човек, който се страхува, не може да влезе в царската стая. Наистина, ако условията вън са по-благоприятни, отколкото тия, които са вътре, вие никога не бихте влезли в царската стая. Но ако условията вън са по-лоши, отколкото вътрешните, вие ще влезете в стаята, защото все има един шанс да останете жив.
към беседата >>
Вие не можете да махнете ножа, нито етажерката с отровите, нито мангала с огъня, защото сте гост.
Според законите на това царство туй нещо може да стане само при едно условие: царят само може да махне ножа.
Вие не можете да махнете ножа, нито етажерката с отровите, нито мангала с огъня, защото сте гост.
Единственото спасение за вас седи в следното: като се намерите на кое и да е от тези легла, да не мърдате. Всеки човек, който се страхува, не може да влезе в царската стая. Наистина, ако условията вън са по-благоприятни, отколкото тия, които са вътре, вие никога не бихте влезли в царската стая. Но ако условията вън са по-лоши, отколкото вътрешните, вие ще влезете в стаята, защото все има един шанс да останете жив. Вън е студено, вие рискувате да измръзнете, а като влезете вътре, ще си кажете: „И тук има една опасност, но от мене зависи да се спася, внимателен ще бъда, да не бутна ножа – поне ще бъда на топло.“
към беседата >>
Единственото спасение за вас седи в следното: като се намерите на кое и да е от тези легла, да не мърдате.
Според законите на това царство туй нещо може да стане само при едно условие: царят само може да махне ножа. Вие не можете да махнете ножа, нито етажерката с отровите, нито мангала с огъня, защото сте гост.
Единственото спасение за вас седи в следното: като се намерите на кое и да е от тези легла, да не мърдате.
Всеки човек, който се страхува, не може да влезе в царската стая. Наистина, ако условията вън са по-благоприятни, отколкото тия, които са вътре, вие никога не бихте влезли в царската стая. Но ако условията вън са по-лоши, отколкото вътрешните, вие ще влезете в стаята, защото все има един шанс да останете жив. Вън е студено, вие рискувате да измръзнете, а като влезете вътре, ще си кажете: „И тук има една опасност, но от мене зависи да се спася, внимателен ще бъда, да не бутна ножа – поне ще бъда на топло.“
към беседата >>
Всеки човек, който се страхува, не може да влезе в царската стая.
Според законите на това царство туй нещо може да стане само при едно условие: царят само може да махне ножа. Вие не можете да махнете ножа, нито етажерката с отровите, нито мангала с огъня, защото сте гост. Единственото спасение за вас седи в следното: като се намерите на кое и да е от тези легла, да не мърдате.
Всеки човек, който се страхува, не може да влезе в царската стая.
Наистина, ако условията вън са по-благоприятни, отколкото тия, които са вътре, вие никога не бихте влезли в царската стая. Но ако условията вън са по-лоши, отколкото вътрешните, вие ще влезете в стаята, защото все има един шанс да останете жив. Вън е студено, вие рискувате да измръзнете, а като влезете вътре, ще си кажете: „И тук има една опасност, но от мене зависи да се спася, внимателен ще бъда, да не бутна ножа – поне ще бъда на топло.“
към беседата >>
Наистина, ако условията вън са по-благоприятни, отколкото тия, които са вътре, вие никога не бихте влезли в царската стая.
Според законите на това царство туй нещо може да стане само при едно условие: царят само може да махне ножа. Вие не можете да махнете ножа, нито етажерката с отровите, нито мангала с огъня, защото сте гост. Единственото спасение за вас седи в следното: като се намерите на кое и да е от тези легла, да не мърдате. Всеки човек, който се страхува, не може да влезе в царската стая.
Наистина, ако условията вън са по-благоприятни, отколкото тия, които са вътре, вие никога не бихте влезли в царската стая.
Но ако условията вън са по-лоши, отколкото вътрешните, вие ще влезете в стаята, защото все има един шанс да останете жив. Вън е студено, вие рискувате да измръзнете, а като влезете вътре, ще си кажете: „И тук има една опасност, но от мене зависи да се спася, внимателен ще бъда, да не бутна ножа – поне ще бъда на топло.“
към беседата >>
Но ако условията вън са по-лоши, отколкото вътрешните, вие ще влезете в стаята, защото все има един шанс да останете жив.
Според законите на това царство туй нещо може да стане само при едно условие: царят само може да махне ножа. Вие не можете да махнете ножа, нито етажерката с отровите, нито мангала с огъня, защото сте гост. Единственото спасение за вас седи в следното: като се намерите на кое и да е от тези легла, да не мърдате. Всеки човек, който се страхува, не може да влезе в царската стая. Наистина, ако условията вън са по-благоприятни, отколкото тия, които са вътре, вие никога не бихте влезли в царската стая.
Но ако условията вън са по-лоши, отколкото вътрешните, вие ще влезете в стаята, защото все има един шанс да останете жив.
Вън е студено, вие рискувате да измръзнете, а като влезете вътре, ще си кажете: „И тук има една опасност, но от мене зависи да се спася, внимателен ще бъда, да не бутна ножа – поне ще бъда на топло.“
към беседата >>
Вън е студено, вие рискувате да измръзнете, а като влезете вътре, ще си кажете: „И тук има една опасност, но от мене зависи да се спася, внимателен ще бъда, да не бутна ножа – поне ще бъда на топло.“
Вие не можете да махнете ножа, нито етажерката с отровите, нито мангала с огъня, защото сте гост. Единственото спасение за вас седи в следното: като се намерите на кое и да е от тези легла, да не мърдате. Всеки човек, който се страхува, не може да влезе в царската стая. Наистина, ако условията вън са по-благоприятни, отколкото тия, които са вътре, вие никога не бихте влезли в царската стая. Но ако условията вън са по-лоши, отколкото вътрешните, вие ще влезете в стаята, защото все има един шанс да останете жив.
Вън е студено, вие рискувате да измръзнете, а като влезете вътре, ще си кажете: „И тук има една опасност, но от мене зависи да се спася, внимателен ще бъда, да не бутна ножа – поне ще бъда на топло.“
към беседата >>
Преведете сега какво означава ножът?
Преведете сега какво означава ножът?
– Ножът символизира човешкия език – той е най-острият, най-страшният нож, който реже навсякъде безпощадно. Който го бутне, за дълго време носи последствията му. Той виси над царското легло. Всички вие сте спали в това легло, имате опитността от ножа. Вие трябва да се научите да превеждате символите.
към беседата >>
– Ножът символизира човешкия език – той е най-острият, най-страшният нож, който реже навсякъде безпощадно.
Преведете сега какво означава ножът?
– Ножът символизира човешкия език – той е най-острият, най-страшният нож, който реже навсякъде безпощадно.
Който го бутне, за дълго време носи последствията му. Той виси над царското легло. Всички вие сте спали в това легло, имате опитността от ножа. Вие трябва да се научите да превеждате символите. Човешкият език – това е човешкото слово, човешката мисъл.
към беседата >>
Който го бутне, за дълго време носи последствията му.
Преведете сега какво означава ножът? – Ножът символизира човешкия език – той е най-острият, най-страшният нож, който реже навсякъде безпощадно.
Който го бутне, за дълго време носи последствията му.
Той виси над царското легло. Всички вие сте спали в това легло, имате опитността от ножа. Вие трябва да се научите да превеждате символите. Човешкият език – това е човешкото слово, човешката мисъл. От вас зависи как ще употребите в даден случай вашия ум.
към беседата >>
Той виси над царското легло.
Преведете сега какво означава ножът? – Ножът символизира човешкия език – той е най-острият, най-страшният нож, който реже навсякъде безпощадно. Който го бутне, за дълго време носи последствията му.
Той виси над царското легло.
Всички вие сте спали в това легло, имате опитността от ножа. Вие трябва да се научите да превеждате символите. Човешкият език – това е човешкото слово, човешката мисъл. От вас зависи как ще употребите в даден случай вашия ум. Първото нещо: като легнете в царското легло, ще бъдете много внимателни – ще спите спокойно, без да мърдате.
към беседата >>
Всички вие сте спали в това легло, имате опитността от ножа.
Преведете сега какво означава ножът? – Ножът символизира човешкия език – той е най-острият, най-страшният нож, който реже навсякъде безпощадно. Който го бутне, за дълго време носи последствията му. Той виси над царското легло.
Всички вие сте спали в това легло, имате опитността от ножа.
Вие трябва да се научите да превеждате символите. Човешкият език – това е човешкото слово, човешката мисъл. От вас зависи как ще употребите в даден случай вашия ум. Първото нещо: като легнете в царското легло, ще бъдете много внимателни – ще спите спокойно, без да мърдате. Ако легнете на дясната си страна, и сутринта трябва да се събудите на нея.
към беседата >>
Вие трябва да се научите да превеждате символите.
Преведете сега какво означава ножът? – Ножът символизира човешкия език – той е най-острият, най-страшният нож, който реже навсякъде безпощадно. Който го бутне, за дълго време носи последствията му. Той виси над царското легло. Всички вие сте спали в това легло, имате опитността от ножа.
Вие трябва да се научите да превеждате символите.
Човешкият език – това е човешкото слово, човешката мисъл. От вас зависи как ще употребите в даден случай вашия ум. Първото нещо: като легнете в царското легло, ще бъдете много внимателни – ще спите спокойно, без да мърдате. Ако легнете на дясната си страна, и сутринта трябва да се събудите на нея. И като станете сутринта, няма да се вдигнете изведнъж, но ще ставате постепенно, полека, с най-голямо внимание.
към беседата >>
Човешкият език – това е човешкото слово, човешката мисъл.
– Ножът символизира човешкия език – той е най-острият, най-страшният нож, който реже навсякъде безпощадно. Който го бутне, за дълго време носи последствията му. Той виси над царското легло. Всички вие сте спали в това легло, имате опитността от ножа. Вие трябва да се научите да превеждате символите.
Човешкият език – това е човешкото слово, човешката мисъл.
От вас зависи как ще употребите в даден случай вашия ум. Първото нещо: като легнете в царското легло, ще бъдете много внимателни – ще спите спокойно, без да мърдате. Ако легнете на дясната си страна, и сутринта трябва да се събудите на нея. И като станете сутринта, няма да се вдигнете изведнъж, но ще ставате постепенно, полека, с най-голямо внимание. След това ще благодарите на Бога, че не сте се мръднали през нощта.
към беседата >>
От вас зависи как ще употребите в даден случай вашия ум.
Който го бутне, за дълго време носи последствията му. Той виси над царското легло. Всички вие сте спали в това легло, имате опитността от ножа. Вие трябва да се научите да превеждате символите. Човешкият език – това е човешкото слово, човешката мисъл.
От вас зависи как ще употребите в даден случай вашия ум.
Първото нещо: като легнете в царското легло, ще бъдете много внимателни – ще спите спокойно, без да мърдате. Ако легнете на дясната си страна, и сутринта трябва да се събудите на нея. И като станете сутринта, няма да се вдигнете изведнъж, но ще ставате постепенно, полека, с най-голямо внимание. След това ще благодарите на Бога, че не сте се мръднали през нощта. В какво седи помръдването?
към беседата >>
Първото нещо: като легнете в царското легло, ще бъдете много внимателни – ще спите спокойно, без да мърдате.
Той виси над царското легло. Всички вие сте спали в това легло, имате опитността от ножа. Вие трябва да се научите да превеждате символите. Човешкият език – това е човешкото слово, човешката мисъл. От вас зависи как ще употребите в даден случай вашия ум.
Първото нещо: като легнете в царското легло, ще бъдете много внимателни – ще спите спокойно, без да мърдате.
Ако легнете на дясната си страна, и сутринта трябва да се събудите на нея. И като станете сутринта, няма да се вдигнете изведнъж, но ще ставате постепенно, полека, с най-голямо внимание. След това ще благодарите на Бога, че не сте се мръднали през нощта. В какво седи помръдването? – Във вашите бързи, повърхностни решения.
към беседата >>
Ако легнете на дясната си страна, и сутринта трябва да се събудите на нея.
Всички вие сте спали в това легло, имате опитността от ножа. Вие трябва да се научите да превеждате символите. Човешкият език – това е човешкото слово, човешката мисъл. От вас зависи как ще употребите в даден случай вашия ум. Първото нещо: като легнете в царското легло, ще бъдете много внимателни – ще спите спокойно, без да мърдате.
Ако легнете на дясната си страна, и сутринта трябва да се събудите на нея.
И като станете сутринта, няма да се вдигнете изведнъж, но ще ставате постепенно, полека, с най-голямо внимание. След това ще благодарите на Бога, че не сте се мръднали през нощта. В какво седи помръдването? – Във вашите бързи, повърхностни решения. Казвате: “Мисълта на този човек е бърза.“ Може ли мисълта да бъде бърза?
към беседата >>
И като станете сутринта, няма да се вдигнете изведнъж, но ще ставате постепенно, полека, с най-голямо внимание.
Вие трябва да се научите да превеждате символите. Човешкият език – това е човешкото слово, човешката мисъл. От вас зависи как ще употребите в даден случай вашия ум. Първото нещо: като легнете в царското легло, ще бъдете много внимателни – ще спите спокойно, без да мърдате. Ако легнете на дясната си страна, и сутринта трябва да се събудите на нея.
И като станете сутринта, няма да се вдигнете изведнъж, но ще ставате постепенно, полека, с най-голямо внимание.
След това ще благодарите на Бога, че не сте се мръднали през нощта. В какво седи помръдването? – Във вашите бързи, повърхностни решения. Казвате: “Мисълта на този човек е бърза.“ Може ли мисълта да бъде бърза?
към беседата >>
След това ще благодарите на Бога, че не сте се мръднали през нощта.
Човешкият език – това е човешкото слово, човешката мисъл. От вас зависи как ще употребите в даден случай вашия ум. Първото нещо: като легнете в царското легло, ще бъдете много внимателни – ще спите спокойно, без да мърдате. Ако легнете на дясната си страна, и сутринта трябва да се събудите на нея. И като станете сутринта, няма да се вдигнете изведнъж, но ще ставате постепенно, полека, с най-голямо внимание.
След това ще благодарите на Бога, че не сте се мръднали през нощта.
В какво седи помръдването? – Във вашите бързи, повърхностни решения. Казвате: “Мисълта на този човек е бърза.“ Може ли мисълта да бъде бърза?
към беседата >>
В какво седи помръдването?
От вас зависи как ще употребите в даден случай вашия ум. Първото нещо: като легнете в царското легло, ще бъдете много внимателни – ще спите спокойно, без да мърдате. Ако легнете на дясната си страна, и сутринта трябва да се събудите на нея. И като станете сутринта, няма да се вдигнете изведнъж, но ще ставате постепенно, полека, с най-голямо внимание. След това ще благодарите на Бога, че не сте се мръднали през нощта.
В какво седи помръдването?
– Във вашите бързи, повърхностни решения. Казвате: “Мисълта на този човек е бърза.“ Може ли мисълта да бъде бърза?
към беседата >>
– Във вашите бързи, повърхностни решения.
Първото нещо: като легнете в царското легло, ще бъдете много внимателни – ще спите спокойно, без да мърдате. Ако легнете на дясната си страна, и сутринта трябва да се събудите на нея. И като станете сутринта, няма да се вдигнете изведнъж, но ще ставате постепенно, полека, с най-голямо внимание. След това ще благодарите на Бога, че не сте се мръднали през нощта. В какво седи помръдването?
– Във вашите бързи, повърхностни решения.
Казвате: “Мисълта на този човек е бърза.“ Може ли мисълта да бъде бърза?
към беседата >>
Казвате: “Мисълта на този човек е бърза.“ Може ли мисълта да бъде бърза?
Ако легнете на дясната си страна, и сутринта трябва да се събудите на нея. И като станете сутринта, няма да се вдигнете изведнъж, но ще ставате постепенно, полека, с най-голямо внимание. След това ще благодарите на Бога, че не сте се мръднали през нощта. В какво седи помръдването? – Във вашите бързи, повърхностни решения.
Казвате: “Мисълта на този човек е бърза.“ Може ли мисълта да бъде бърза?
към беседата >>
Отговор: Може.
Отговор: Може.
към беседата >>
Да допуснем, че вие си представяте, че вашата мисъл е отишла на Слънцето.
Да допуснем, че вие си представяте, че вашата мисъл е отишла на Слънцето.
Питам: може ли мисълта ви да отиде на Слънцето?
към беседата >>
Питам: може ли мисълта ви да отиде на Слънцето?
Да допуснем, че вие си представяте, че вашата мисъл е отишла на Слънцето.
Питам: може ли мисълта ви да отиде на Слънцето?
към беседата >>
Отговор: Навярно мисълта ни не е отишла никъде.
Отговор: Навярно мисълта ни не е отишла никъде.
към беседата >>
Тогава как може да мислите, че сте там, дето не сте?
Тогава как може да мислите, че сте там, дето не сте?
Обаче вие често казвате: „Аз съм на Слънцето и мисля само за него.“ Как може мисълта ви да е там, а вие да не сте? Според законите на мисълта ти не можеш да мислиш за това място, дето никога не си бил. При това вие твърдите, че мисълта ви е на Слънцето. Как ще примирите тези две противоречия? Това са ред софизми.
към беседата >>
Обаче вие често казвате: „Аз съм на Слънцето и мисля само за него.“ Как може мисълта ви да е там, а вие да не сте?
Тогава как може да мислите, че сте там, дето не сте?
Обаче вие често казвате: „Аз съм на Слънцето и мисля само за него.“ Как може мисълта ви да е там, а вие да не сте?
Според законите на мисълта ти не можеш да мислиш за това място, дето никога не си бил. При това вие твърдите, че мисълта ви е на Слънцето. Как ще примирите тези две противоречия? Това са ред софизми. Питам ви: знаете ли какво има на Слънцето?
към беседата >>
Според законите на мисълта ти не можеш да мислиш за това място, дето никога не си бил.
Тогава как може да мислите, че сте там, дето не сте? Обаче вие често казвате: „Аз съм на Слънцето и мисля само за него.“ Как може мисълта ви да е там, а вие да не сте?
Според законите на мисълта ти не можеш да мислиш за това място, дето никога не си бил.
При това вие твърдите, че мисълта ви е на Слънцето. Как ще примирите тези две противоречия? Това са ред софизми. Питам ви: знаете ли какво има на Слънцето? Вие може да докажете какво има на Слънцето, може да предполагате, но знаете ли го сигурно?
към беседата >>
При това вие твърдите, че мисълта ви е на Слънцето.
Тогава как може да мислите, че сте там, дето не сте? Обаче вие често казвате: „Аз съм на Слънцето и мисля само за него.“ Как може мисълта ви да е там, а вие да не сте? Според законите на мисълта ти не можеш да мислиш за това място, дето никога не си бил.
При това вие твърдите, че мисълта ви е на Слънцето.
Как ще примирите тези две противоречия? Това са ред софизми. Питам ви: знаете ли какво има на Слънцето? Вие може да докажете какво има на Слънцето, може да предполагате, но знаете ли го сигурно? Учените хора имат начини, чрез които доказват какво има на Слънцето.
към беседата >>
Как ще примирите тези две противоречия?
Тогава как може да мислите, че сте там, дето не сте? Обаче вие често казвате: „Аз съм на Слънцето и мисля само за него.“ Как може мисълта ви да е там, а вие да не сте? Според законите на мисълта ти не можеш да мислиш за това място, дето никога не си бил. При това вие твърдите, че мисълта ви е на Слънцето.
Как ще примирите тези две противоречия?
Това са ред софизми. Питам ви: знаете ли какво има на Слънцето? Вие може да докажете какво има на Слънцето, може да предполагате, но знаете ли го сигурно? Учените хора имат начини, чрез които доказват какво има на Слънцето. Те изследват какви елементи има на Слънцето: дали има кислород, азот, въглерод и др.
към беседата >>
Това са ред софизми.
Тогава как може да мислите, че сте там, дето не сте? Обаче вие често казвате: „Аз съм на Слънцето и мисля само за него.“ Как може мисълта ви да е там, а вие да не сте? Според законите на мисълта ти не можеш да мислиш за това място, дето никога не си бил. При това вие твърдите, че мисълта ви е на Слънцето. Как ще примирите тези две противоречия?
Това са ред софизми.
Питам ви: знаете ли какво има на Слънцето? Вие може да докажете какво има на Слънцето, може да предполагате, но знаете ли го сигурно? Учените хора имат начини, чрез които доказват какво има на Слънцето. Те изследват какви елементи има на Слънцето: дали има кислород, азот, въглерод и др. Те изследват това чрез спектроскопа, но още нямат уреди, нито начини, чрез които да определят има ли живот на Слънцето, или няма.
към беседата >>
Питам ви: знаете ли какво има на Слънцето?
Обаче вие често казвате: „Аз съм на Слънцето и мисля само за него.“ Как може мисълта ви да е там, а вие да не сте? Според законите на мисълта ти не можеш да мислиш за това място, дето никога не си бил. При това вие твърдите, че мисълта ви е на Слънцето. Как ще примирите тези две противоречия? Това са ред софизми.
Питам ви: знаете ли какво има на Слънцето?
Вие може да докажете какво има на Слънцето, може да предполагате, но знаете ли го сигурно? Учените хора имат начини, чрез които доказват какво има на Слънцето. Те изследват какви елементи има на Слънцето: дали има кислород, азот, въглерод и др. Те изследват това чрез спектроскопа, но още нямат уреди, нито начини, чрез които да определят има ли живот на Слънцето, или няма. Учените хора не са определили даже и на най-близките планети има ли живот, или няма.
към беседата >>
Вие може да докажете какво има на Слънцето, може да предполагате, но знаете ли го сигурно?
Според законите на мисълта ти не можеш да мислиш за това място, дето никога не си бил. При това вие твърдите, че мисълта ви е на Слънцето. Как ще примирите тези две противоречия? Това са ред софизми. Питам ви: знаете ли какво има на Слънцето?
Вие може да докажете какво има на Слънцето, може да предполагате, но знаете ли го сигурно?
Учените хора имат начини, чрез които доказват какво има на Слънцето. Те изследват какви елементи има на Слънцето: дали има кислород, азот, въглерод и др. Те изследват това чрез спектроскопа, но още нямат уреди, нито начини, чрез които да определят има ли живот на Слънцето, или няма. Учените хора не са определили даже и на най-близките планети има ли живот, или няма. Това нещо не може да се определи, понеже няма външни признаци, по които може да се познае.
към беседата >>
Учените хора имат начини, чрез които доказват какво има на Слънцето.
При това вие твърдите, че мисълта ви е на Слънцето. Как ще примирите тези две противоречия? Това са ред софизми. Питам ви: знаете ли какво има на Слънцето? Вие може да докажете какво има на Слънцето, може да предполагате, но знаете ли го сигурно?
Учените хора имат начини, чрез които доказват какво има на Слънцето.
Те изследват какви елементи има на Слънцето: дали има кислород, азот, въглерод и др. Те изследват това чрез спектроскопа, но още нямат уреди, нито начини, чрез които да определят има ли живот на Слънцето, или няма. Учените хора не са определили даже и на най-близките планети има ли живот, или няма. Това нещо не може да се определи, понеже няма външни признаци, по които може да се познае. По светлината на слънчевия спектър би могло да се познае има ли същества на Слънцето, или няма.
към беседата >>
Те изследват какви елементи има на Слънцето: дали има кислород, азот, въглерод и др.
Как ще примирите тези две противоречия? Това са ред софизми. Питам ви: знаете ли какво има на Слънцето? Вие може да докажете какво има на Слънцето, може да предполагате, но знаете ли го сигурно? Учените хора имат начини, чрез които доказват какво има на Слънцето.
Те изследват какви елементи има на Слънцето: дали има кислород, азот, въглерод и др.
Те изследват това чрез спектроскопа, но още нямат уреди, нито начини, чрез които да определят има ли живот на Слънцето, или няма. Учените хора не са определили даже и на най-близките планети има ли живот, или няма. Това нещо не може да се определи, понеже няма външни признаци, по които може да се познае. По светлината на слънчевия спектър би могло да се познае има ли същества на Слънцето, или няма.
към беседата >>
Те изследват това чрез спектроскопа, но още нямат уреди, нито начини, чрез които да определят има ли живот на Слънцето, или няма.
Това са ред софизми. Питам ви: знаете ли какво има на Слънцето? Вие може да докажете какво има на Слънцето, може да предполагате, но знаете ли го сигурно? Учените хора имат начини, чрез които доказват какво има на Слънцето. Те изследват какви елементи има на Слънцето: дали има кислород, азот, въглерод и др.
Те изследват това чрез спектроскопа, но още нямат уреди, нито начини, чрез които да определят има ли живот на Слънцето, или няма.
Учените хора не са определили даже и на най-близките планети има ли живот, или няма. Това нещо не може да се определи, понеже няма външни признаци, по които може да се познае. По светлината на слънчевия спектър би могло да се познае има ли същества на Слънцето, или няма.
към беседата >>
Учените хора не са определили даже и на най-близките планети има ли живот, или няма.
Питам ви: знаете ли какво има на Слънцето? Вие може да докажете какво има на Слънцето, може да предполагате, но знаете ли го сигурно? Учените хора имат начини, чрез които доказват какво има на Слънцето. Те изследват какви елементи има на Слънцето: дали има кислород, азот, въглерод и др. Те изследват това чрез спектроскопа, но още нямат уреди, нито начини, чрез които да определят има ли живот на Слънцето, или няма.
Учените хора не са определили даже и на най-близките планети има ли живот, или няма.
Това нещо не може да се определи, понеже няма външни признаци, по които може да се познае. По светлината на слънчевия спектър би могло да се познае има ли същества на Слънцето, или няма.
към беседата >>
Това нещо не може да се определи, понеже няма външни признаци, по които може да се познае.
Вие може да докажете какво има на Слънцето, може да предполагате, но знаете ли го сигурно? Учените хора имат начини, чрез които доказват какво има на Слънцето. Те изследват какви елементи има на Слънцето: дали има кислород, азот, въглерод и др. Те изследват това чрез спектроскопа, но още нямат уреди, нито начини, чрез които да определят има ли живот на Слънцето, или няма. Учените хора не са определили даже и на най-близките планети има ли живот, или няма.
Това нещо не може да се определи, понеже няма външни признаци, по които може да се познае.
По светлината на слънчевия спектър би могло да се познае има ли същества на Слънцето, или няма.
към беседата >>
По светлината на слънчевия спектър би могло да се познае има ли същества на Слънцето, или няма.
Учените хора имат начини, чрез които доказват какво има на Слънцето. Те изследват какви елементи има на Слънцето: дали има кислород, азот, въглерод и др. Те изследват това чрез спектроскопа, но още нямат уреди, нито начини, чрез които да определят има ли живот на Слънцето, или няма. Учените хора не са определили даже и на най-близките планети има ли живот, или няма. Това нещо не може да се определи, понеже няма външни признаци, по които може да се познае.
По светлината на слънчевия спектър би могло да се познае има ли същества на Слънцето, или няма.
към беседата >>
Преди всичко дето има разумен живот, Светлината иде по особен начин.
Преди всичко дето има разумен живот, Светлината иде по особен начин.
Например ако вие запалите една лампа, ще видите, че трептенията на тази светлина се разпространяват по един начин, а когато Светлината излиза от разумни същества и се смесва със светлината на лампата, тогава трептенията на последната се разпространяват по друг начин. Значи има разлика между разпространението на светлинните лъчи, които излизат от едно неразумно и от едно разумно същество – законите са различни. Да кажем, че вие наблюдавате слънчевия спектър през една призма, като съсредоточавате ума си и сърцето си върху разните цветове и следите дали в тия цветове се явява някакъв съзнателен живот, или не. Какво заключение може да извадите, ако полето на отделните цветове започне да се разширява или стеснява? Най-първо ще заключите, че някаква физическа причина участва в опита ви, но щом се уверите, че причината не е физическа, тогава казвате, че някаква психическа причина е взела участие.
към беседата >>
Например ако вие запалите една лампа, ще видите, че трептенията на тази светлина се разпространяват по един начин, а когато Светлината излиза от разумни същества и се смесва със светлината на лампата, тогава трептенията на последната се разпространяват по друг начин.
Преди всичко дето има разумен живот, Светлината иде по особен начин.
Например ако вие запалите една лампа, ще видите, че трептенията на тази светлина се разпространяват по един начин, а когато Светлината излиза от разумни същества и се смесва със светлината на лампата, тогава трептенията на последната се разпространяват по друг начин.
Значи има разлика между разпространението на светлинните лъчи, които излизат от едно неразумно и от едно разумно същество – законите са различни. Да кажем, че вие наблюдавате слънчевия спектър през една призма, като съсредоточавате ума си и сърцето си върху разните цветове и следите дали в тия цветове се явява някакъв съзнателен живот, или не. Какво заключение може да извадите, ако полето на отделните цветове започне да се разширява или стеснява? Най-първо ще заключите, че някаква физическа причина участва в опита ви, но щом се уверите, че причината не е физическа, тогава казвате, че някаква психическа причина е взела участие. След това трябва да разберете дали тази причина иде от Слънцето, или някъде от пространството, чрез въздуха.
към беседата >>
Значи има разлика между разпространението на светлинните лъчи, които излизат от едно неразумно и от едно разумно същество – законите са различни.
Преди всичко дето има разумен живот, Светлината иде по особен начин. Например ако вие запалите една лампа, ще видите, че трептенията на тази светлина се разпространяват по един начин, а когато Светлината излиза от разумни същества и се смесва със светлината на лампата, тогава трептенията на последната се разпространяват по друг начин.
Значи има разлика между разпространението на светлинните лъчи, които излизат от едно неразумно и от едно разумно същество – законите са различни.
Да кажем, че вие наблюдавате слънчевия спектър през една призма, като съсредоточавате ума си и сърцето си върху разните цветове и следите дали в тия цветове се явява някакъв съзнателен живот, или не. Какво заключение може да извадите, ако полето на отделните цветове започне да се разширява или стеснява? Най-първо ще заключите, че някаква физическа причина участва в опита ви, но щом се уверите, че причината не е физическа, тогава казвате, че някаква психическа причина е взела участие. След това трябва да разберете дали тази причина иде от Слънцето, или някъде от пространството, чрез въздуха. Ако концентрирате ума си върху спектъра на Слънцето, ще забележите, че портокалената краска става в средата си по-ярка, а в двата края избледнява.
към беседата >>
Да кажем, че вие наблюдавате слънчевия спектър през една призма, като съсредоточавате ума си и сърцето си върху разните цветове и следите дали в тия цветове се явява някакъв съзнателен живот, или не.
Преди всичко дето има разумен живот, Светлината иде по особен начин. Например ако вие запалите една лампа, ще видите, че трептенията на тази светлина се разпространяват по един начин, а когато Светлината излиза от разумни същества и се смесва със светлината на лампата, тогава трептенията на последната се разпространяват по друг начин. Значи има разлика между разпространението на светлинните лъчи, които излизат от едно неразумно и от едно разумно същество – законите са различни.
Да кажем, че вие наблюдавате слънчевия спектър през една призма, като съсредоточавате ума си и сърцето си върху разните цветове и следите дали в тия цветове се явява някакъв съзнателен живот, или не.
Какво заключение може да извадите, ако полето на отделните цветове започне да се разширява или стеснява? Най-първо ще заключите, че някаква физическа причина участва в опита ви, но щом се уверите, че причината не е физическа, тогава казвате, че някаква психическа причина е взела участие. След това трябва да разберете дали тази причина иде от Слънцето, или някъде от пространството, чрез въздуха. Ако концентрирате ума си върху спектъра на Слънцето, ще забележите, че портокалената краска става в средата си по-ярка, а в двата края избледнява. Какво заключение може да извадите от това?
към беседата >>
Какво заключение може да извадите, ако полето на отделните цветове започне да се разширява или стеснява?
Преди всичко дето има разумен живот, Светлината иде по особен начин. Например ако вие запалите една лампа, ще видите, че трептенията на тази светлина се разпространяват по един начин, а когато Светлината излиза от разумни същества и се смесва със светлината на лампата, тогава трептенията на последната се разпространяват по друг начин. Значи има разлика между разпространението на светлинните лъчи, които излизат от едно неразумно и от едно разумно същество – законите са различни. Да кажем, че вие наблюдавате слънчевия спектър през една призма, като съсредоточавате ума си и сърцето си върху разните цветове и следите дали в тия цветове се явява някакъв съзнателен живот, или не.
Какво заключение може да извадите, ако полето на отделните цветове започне да се разширява или стеснява?
Най-първо ще заключите, че някаква физическа причина участва в опита ви, но щом се уверите, че причината не е физическа, тогава казвате, че някаква психическа причина е взела участие. След това трябва да разберете дали тази причина иде от Слънцето, или някъде от пространството, чрез въздуха. Ако концентрирате ума си върху спектъра на Слънцето, ще забележите, че портокалената краска става в средата си по-ярка, а в двата края избледнява. Какво заключение може да извадите от това?
към беседата >>
Най-първо ще заключите, че някаква физическа причина участва в опита ви, но щом се уверите, че причината не е физическа, тогава казвате, че някаква психическа причина е взела участие.
Преди всичко дето има разумен живот, Светлината иде по особен начин. Например ако вие запалите една лампа, ще видите, че трептенията на тази светлина се разпространяват по един начин, а когато Светлината излиза от разумни същества и се смесва със светлината на лампата, тогава трептенията на последната се разпространяват по друг начин. Значи има разлика между разпространението на светлинните лъчи, които излизат от едно неразумно и от едно разумно същество – законите са различни. Да кажем, че вие наблюдавате слънчевия спектър през една призма, като съсредоточавате ума си и сърцето си върху разните цветове и следите дали в тия цветове се явява някакъв съзнателен живот, или не. Какво заключение може да извадите, ако полето на отделните цветове започне да се разширява или стеснява?
Най-първо ще заключите, че някаква физическа причина участва в опита ви, но щом се уверите, че причината не е физическа, тогава казвате, че някаква психическа причина е взела участие.
След това трябва да разберете дали тази причина иде от Слънцето, или някъде от пространството, чрез въздуха. Ако концентрирате ума си върху спектъра на Слънцето, ще забележите, че портокалената краска става в средата си по-ярка, а в двата края избледнява. Какво заключение може да извадите от това?
към беседата >>
След това трябва да разберете дали тази причина иде от Слънцето, или някъде от пространството, чрез въздуха.
Например ако вие запалите една лампа, ще видите, че трептенията на тази светлина се разпространяват по един начин, а когато Светлината излиза от разумни същества и се смесва със светлината на лампата, тогава трептенията на последната се разпространяват по друг начин. Значи има разлика между разпространението на светлинните лъчи, които излизат от едно неразумно и от едно разумно същество – законите са различни. Да кажем, че вие наблюдавате слънчевия спектър през една призма, като съсредоточавате ума си и сърцето си върху разните цветове и следите дали в тия цветове се явява някакъв съзнателен живот, или не. Какво заключение може да извадите, ако полето на отделните цветове започне да се разширява или стеснява? Най-първо ще заключите, че някаква физическа причина участва в опита ви, но щом се уверите, че причината не е физическа, тогава казвате, че някаква психическа причина е взела участие.
След това трябва да разберете дали тази причина иде от Слънцето, или някъде от пространството, чрез въздуха.
Ако концентрирате ума си върху спектъра на Слънцето, ще забележите, че портокалената краска става в средата си по-ярка, а в двата края избледнява. Какво заключение може да извадите от това?
към беседата >>
Ако концентрирате ума си върху спектъра на Слънцето, ще забележите, че портокалената краска става в средата си по-ярка, а в двата края избледнява.
Значи има разлика между разпространението на светлинните лъчи, които излизат от едно неразумно и от едно разумно същество – законите са различни. Да кажем, че вие наблюдавате слънчевия спектър през една призма, като съсредоточавате ума си и сърцето си върху разните цветове и следите дали в тия цветове се явява някакъв съзнателен живот, или не. Какво заключение може да извадите, ако полето на отделните цветове започне да се разширява или стеснява? Най-първо ще заключите, че някаква физическа причина участва в опита ви, но щом се уверите, че причината не е физическа, тогава казвате, че някаква психическа причина е взела участие. След това трябва да разберете дали тази причина иде от Слънцето, или някъде от пространството, чрез въздуха.
Ако концентрирате ума си върху спектъра на Слънцето, ще забележите, че портокалената краска става в средата си по-ярка, а в двата края избледнява.
Какво заключение може да извадите от това?
към беседата >>
Какво заключение може да извадите от това?
Да кажем, че вие наблюдавате слънчевия спектър през една призма, като съсредоточавате ума си и сърцето си върху разните цветове и следите дали в тия цветове се явява някакъв съзнателен живот, или не. Какво заключение може да извадите, ако полето на отделните цветове започне да се разширява или стеснява? Най-първо ще заключите, че някаква физическа причина участва в опита ви, но щом се уверите, че причината не е физическа, тогава казвате, че някаква психическа причина е взела участие. След това трябва да разберете дали тази причина иде от Слънцето, или някъде от пространството, чрез въздуха. Ако концентрирате ума си върху спектъра на Слънцето, ще забележите, че портокалената краска става в средата си по-ярка, а в двата края избледнява.
Какво заключение може да извадите от това?
към беседата >>
Ще ви дам следния опит: нека двама от вас вземат две стъклени призми и в определен час от деня, всеки у дома си, да постави призмата в такова положение, че да получи слънчевия спектър.
Ще ви дам следния опит: нека двама от вас вземат две стъклени призми и в определен час от деня, всеки у дома си, да постави призмата в такова положение, че да получи слънчевия спектър.
След това нека запомни добре цветовете, тяхната интензивност и широчина на полето. Щом схване добре това нещо, нека единият от тях силно концентрира мисълта си върху някой от цветовете. Същото нещо да направи и другият у дома. След известно наблюдение нека всеки определи дали е забелязал известна промяна върху някой от цветовете на спектъра. Ако наблюдателността е силно развита и у двамата, те ще забележат известна промяна в този цвят от спектъра, върху който именно всеки поотделно е концентрирал мисълта си.
към беседата >>
След това нека запомни добре цветовете, тяхната интензивност и широчина на полето.
Ще ви дам следния опит: нека двама от вас вземат две стъклени призми и в определен час от деня, всеки у дома си, да постави призмата в такова положение, че да получи слънчевия спектър.
След това нека запомни добре цветовете, тяхната интензивност и широчина на полето.
Щом схване добре това нещо, нека единият от тях силно концентрира мисълта си върху някой от цветовете. Същото нещо да направи и другият у дома. След известно наблюдение нека всеки определи дали е забелязал известна промяна върху някой от цветовете на спектъра. Ако наблюдателността е силно развита и у двамата, те ще забележат известна промяна в този цвят от спектъра, върху който именно всеки поотделно е концентрирал мисълта си. Колкото по-силна е била мисълта, толкова и промяната в цвета ще бъде по-ясна.
към беседата >>
Щом схване добре това нещо, нека единият от тях силно концентрира мисълта си върху някой от цветовете.
Ще ви дам следния опит: нека двама от вас вземат две стъклени призми и в определен час от деня, всеки у дома си, да постави призмата в такова положение, че да получи слънчевия спектър. След това нека запомни добре цветовете, тяхната интензивност и широчина на полето.
Щом схване добре това нещо, нека единият от тях силно концентрира мисълта си върху някой от цветовете.
Същото нещо да направи и другият у дома. След известно наблюдение нека всеки определи дали е забелязал известна промяна върху някой от цветовете на спектъра. Ако наблюдателността е силно развита и у двамата, те ще забележат известна промяна в този цвят от спектъра, върху който именно всеки поотделно е концентрирал мисълта си. Колкото по-силна е била мисълта, толкова и промяната в цвета ще бъде по-ясна. Изменението в цвета показва, че известна интелигентност е действала върху него.
към беседата >>
Същото нещо да направи и другият у дома.
Ще ви дам следния опит: нека двама от вас вземат две стъклени призми и в определен час от деня, всеки у дома си, да постави призмата в такова положение, че да получи слънчевия спектър. След това нека запомни добре цветовете, тяхната интензивност и широчина на полето. Щом схване добре това нещо, нека единият от тях силно концентрира мисълта си върху някой от цветовете.
Същото нещо да направи и другият у дома.
След известно наблюдение нека всеки определи дали е забелязал известна промяна върху някой от цветовете на спектъра. Ако наблюдателността е силно развита и у двамата, те ще забележат известна промяна в този цвят от спектъра, върху който именно всеки поотделно е концентрирал мисълта си. Колкото по-силна е била мисълта, толкова и промяната в цвета ще бъде по-ясна. Изменението в цвета показва, че известна интелигентност е действала върху него. От този опит ще схванете как влияе светлината, която излиза от разумни същества.
към беседата >>
След известно наблюдение нека всеки определи дали е забелязал известна промяна върху някой от цветовете на спектъра.
Ще ви дам следния опит: нека двама от вас вземат две стъклени призми и в определен час от деня, всеки у дома си, да постави призмата в такова положение, че да получи слънчевия спектър. След това нека запомни добре цветовете, тяхната интензивност и широчина на полето. Щом схване добре това нещо, нека единият от тях силно концентрира мисълта си върху някой от цветовете. Същото нещо да направи и другият у дома.
След известно наблюдение нека всеки определи дали е забелязал известна промяна върху някой от цветовете на спектъра.
Ако наблюдателността е силно развита и у двамата, те ще забележат известна промяна в този цвят от спектъра, върху който именно всеки поотделно е концентрирал мисълта си. Колкото по-силна е била мисълта, толкова и промяната в цвета ще бъде по-ясна. Изменението в цвета показва, че известна интелигентност е действала върху него. От този опит ще схванете как влияе светлината, която излиза от разумни същества.
към беседата >>
Ако наблюдателността е силно развита и у двамата, те ще забележат известна промяна в този цвят от спектъра, върху който именно всеки поотделно е концентрирал мисълта си.
Ще ви дам следния опит: нека двама от вас вземат две стъклени призми и в определен час от деня, всеки у дома си, да постави призмата в такова положение, че да получи слънчевия спектър. След това нека запомни добре цветовете, тяхната интензивност и широчина на полето. Щом схване добре това нещо, нека единият от тях силно концентрира мисълта си върху някой от цветовете. Същото нещо да направи и другият у дома. След известно наблюдение нека всеки определи дали е забелязал известна промяна върху някой от цветовете на спектъра.
Ако наблюдателността е силно развита и у двамата, те ще забележат известна промяна в този цвят от спектъра, върху който именно всеки поотделно е концентрирал мисълта си.
Колкото по-силна е била мисълта, толкова и промяната в цвета ще бъде по-ясна. Изменението в цвета показва, че известна интелигентност е действала върху него. От този опит ще схванете как влияе светлината, която излиза от разумни същества.
към беседата >>
Колкото по-силна е била мисълта, толкова и промяната в цвета ще бъде по-ясна.
След това нека запомни добре цветовете, тяхната интензивност и широчина на полето. Щом схване добре това нещо, нека единият от тях силно концентрира мисълта си върху някой от цветовете. Същото нещо да направи и другият у дома. След известно наблюдение нека всеки определи дали е забелязал известна промяна върху някой от цветовете на спектъра. Ако наблюдателността е силно развита и у двамата, те ще забележат известна промяна в този цвят от спектъра, върху който именно всеки поотделно е концентрирал мисълта си.
Колкото по-силна е била мисълта, толкова и промяната в цвета ще бъде по-ясна.
Изменението в цвета показва, че известна интелигентност е действала върху него. От този опит ще схванете как влияе светлината, която излиза от разумни същества.
към беседата >>
Изменението в цвета показва, че известна интелигентност е действала върху него.
Щом схване добре това нещо, нека единият от тях силно концентрира мисълта си върху някой от цветовете. Същото нещо да направи и другият у дома. След известно наблюдение нека всеки определи дали е забелязал известна промяна върху някой от цветовете на спектъра. Ако наблюдателността е силно развита и у двамата, те ще забележат известна промяна в този цвят от спектъра, върху който именно всеки поотделно е концентрирал мисълта си. Колкото по-силна е била мисълта, толкова и промяната в цвета ще бъде по-ясна.
Изменението в цвета показва, че известна интелигентност е действала върху него.
От този опит ще схванете как влияе светлината, която излиза от разумни същества.
към беседата >>
От този опит ще схванете как влияе светлината, която излиза от разумни същества.
Същото нещо да направи и другият у дома. След известно наблюдение нека всеки определи дали е забелязал известна промяна върху някой от цветовете на спектъра. Ако наблюдателността е силно развита и у двамата, те ще забележат известна промяна в този цвят от спектъра, върху който именно всеки поотделно е концентрирал мисълта си. Колкото по-силна е била мисълта, толкова и промяната в цвета ще бъде по-ясна. Изменението в цвета показва, че известна интелигентност е действала върху него.
От този опит ще схванете как влияе светлината, която излиза от разумни същества.
към беседата >>
Ако отидете на някоя изложба да гледате картини на много художници, ще видите, че картините на едни от тях са с по-ярки цветове, а на други – с по-бледи, по-деликатни.
Ако отидете на някоя изложба да гледате картини на много художници, ще видите, че картините на едни от тях са с по-ярки цветове, а на други – с по-бледи, по-деликатни.
Според вас кои художници са по-добри: тия, които употребяват по-ярки, или тия, които употребяват по-нежни, по-бледи цветове и бои?
към беседата >>
Според вас кои художници са по-добри: тия, които употребяват по-ярки, или тия, които употребяват по-нежни, по-бледи цветове и бои?
Ако отидете на някоя изложба да гледате картини на много художници, ще видите, че картините на едни от тях са с по-ярки цветове, а на други – с по-бледи, по-деликатни.
Според вас кои художници са по-добри: тия, които употребяват по-ярки, или тия, които употребяват по-нежни, по-бледи цветове и бои?
към беседата >>
Отговор: Повече ни привличат картини с по-нежни краски.
Отговор: Повече ни привличат картини с по-нежни краски.
към беседата >>
Циганите обикновено обичат ярките цветове.
Циганите обикновено обичат ярките цветове.
По спектъра ние можем да познаем отде иде светлината – от разумни или от неразумни същества. Светлината обикновено иде от разумни области, които са населени с интелигентни същества. Само интелигентни същества могат да изпращат Светлина и цветове. Това е един от основните закони на Живата Природа. Мъртвата Природа, в която няма живот, не изпраща никаква светлина, никакви краски.
към беседата >>
По спектъра ние можем да познаем отде иде светлината – от разумни или от неразумни същества.
Циганите обикновено обичат ярките цветове.
По спектъра ние можем да познаем отде иде светлината – от разумни или от неразумни същества.
Светлината обикновено иде от разумни области, които са населени с интелигентни същества. Само интелигентни същества могат да изпращат Светлина и цветове. Това е един от основните закони на Живата Природа. Мъртвата Природа, в която няма живот, не изпраща никаква светлина, никакви краски. Навсякъде другаде, дето съществува живот, в каквато и да е форма, той изпраща светлина, известни краски, от които може да се съди за степента на разумност и интелигентност в тия същества.
към беседата >>
Светлината обикновено иде от разумни области, които са населени с интелигентни същества.
Циганите обикновено обичат ярките цветове. По спектъра ние можем да познаем отде иде светлината – от разумни или от неразумни същества.
Светлината обикновено иде от разумни области, които са населени с интелигентни същества.
Само интелигентни същества могат да изпращат Светлина и цветове. Това е един от основните закони на Живата Природа. Мъртвата Природа, в която няма живот, не изпраща никаква светлина, никакви краски. Навсякъде другаде, дето съществува живот, в каквато и да е форма, той изпраща светлина, известни краски, от които може да се съди за степента на разумност и интелигентност в тия същества. Щом се отнася за светлината на Слънцето, трябва да знаете, че тя не произлиза от него, а от друго Слънце.
към беседата >>
Само интелигентни същества могат да изпращат Светлина и цветове.
Циганите обикновено обичат ярките цветове. По спектъра ние можем да познаем отде иде светлината – от разумни или от неразумни същества. Светлината обикновено иде от разумни области, които са населени с интелигентни същества.
Само интелигентни същества могат да изпращат Светлина и цветове.
Това е един от основните закони на Живата Природа. Мъртвата Природа, в която няма живот, не изпраща никаква светлина, никакви краски. Навсякъде другаде, дето съществува живот, в каквато и да е форма, той изпраща светлина, известни краски, от които може да се съди за степента на разумност и интелигентност в тия същества. Щом се отнася за светлината на Слънцето, трябва да знаете, че тя не произлиза от него, а от друго Слънце. Видимото Слънце в дадения случай е само един трансформатор на светлинна енергия, която иде от множество висши, интелигентни същества.
към беседата >>
Това е един от основните закони на Живата Природа.
Циганите обикновено обичат ярките цветове. По спектъра ние можем да познаем отде иде светлината – от разумни или от неразумни същества. Светлината обикновено иде от разумни области, които са населени с интелигентни същества. Само интелигентни същества могат да изпращат Светлина и цветове.
Това е един от основните закони на Живата Природа.
Мъртвата Природа, в която няма живот, не изпраща никаква светлина, никакви краски. Навсякъде другаде, дето съществува живот, в каквато и да е форма, той изпраща светлина, известни краски, от които може да се съди за степента на разумност и интелигентност в тия същества. Щом се отнася за светлината на Слънцето, трябва да знаете, че тя не произлиза от него, а от друго Слънце. Видимото Слънце в дадения случай е само един трансформатор на светлинна енергия, която иде от множество висши, интелигентни същества. Често тия висши същества идват на Слънцето, за да регулират движението на тази енергия.
към беседата >>
Мъртвата Природа, в която няма живот, не изпраща никаква светлина, никакви краски.
Циганите обикновено обичат ярките цветове. По спектъра ние можем да познаем отде иде светлината – от разумни или от неразумни същества. Светлината обикновено иде от разумни области, които са населени с интелигентни същества. Само интелигентни същества могат да изпращат Светлина и цветове. Това е един от основните закони на Живата Природа.
Мъртвата Природа, в която няма живот, не изпраща никаква светлина, никакви краски.
Навсякъде другаде, дето съществува живот, в каквато и да е форма, той изпраща светлина, известни краски, от които може да се съди за степента на разумност и интелигентност в тия същества. Щом се отнася за светлината на Слънцето, трябва да знаете, че тя не произлиза от него, а от друго Слънце. Видимото Слънце в дадения случай е само един трансформатор на светлинна енергия, която иде от множество висши, интелигентни същества. Често тия висши същества идват на Слънцето, за да регулират движението на тази енергия.
към беседата >>
Навсякъде другаде, дето съществува живот, в каквато и да е форма, той изпраща светлина, известни краски, от които може да се съди за степента на разумност и интелигентност в тия същества.
По спектъра ние можем да познаем отде иде светлината – от разумни или от неразумни същества. Светлината обикновено иде от разумни области, които са населени с интелигентни същества. Само интелигентни същества могат да изпращат Светлина и цветове. Това е един от основните закони на Живата Природа. Мъртвата Природа, в която няма живот, не изпраща никаква светлина, никакви краски.
Навсякъде другаде, дето съществува живот, в каквато и да е форма, той изпраща светлина, известни краски, от които може да се съди за степента на разумност и интелигентност в тия същества.
Щом се отнася за светлината на Слънцето, трябва да знаете, че тя не произлиза от него, а от друго Слънце. Видимото Слънце в дадения случай е само един трансформатор на светлинна енергия, която иде от множество висши, интелигентни същества. Често тия висши същества идват на Слънцето, за да регулират движението на тази енергия.
към беседата >>
Щом се отнася за светлината на Слънцето, трябва да знаете, че тя не произлиза от него, а от друго Слънце.
Светлината обикновено иде от разумни области, които са населени с интелигентни същества. Само интелигентни същества могат да изпращат Светлина и цветове. Това е един от основните закони на Живата Природа. Мъртвата Природа, в която няма живот, не изпраща никаква светлина, никакви краски. Навсякъде другаде, дето съществува живот, в каквато и да е форма, той изпраща светлина, известни краски, от които може да се съди за степента на разумност и интелигентност в тия същества.
Щом се отнася за светлината на Слънцето, трябва да знаете, че тя не произлиза от него, а от друго Слънце.
Видимото Слънце в дадения случай е само един трансформатор на светлинна енергия, която иде от множество висши, интелигентни същества. Често тия висши същества идват на Слънцето, за да регулират движението на тази енергия.
към беседата >>
Видимото Слънце в дадения случай е само един трансформатор на светлинна енергия, която иде от множество висши, интелигентни същества.
Само интелигентни същества могат да изпращат Светлина и цветове. Това е един от основните закони на Живата Природа. Мъртвата Природа, в която няма живот, не изпраща никаква светлина, никакви краски. Навсякъде другаде, дето съществува живот, в каквато и да е форма, той изпраща светлина, известни краски, от които може да се съди за степента на разумност и интелигентност в тия същества. Щом се отнася за светлината на Слънцето, трябва да знаете, че тя не произлиза от него, а от друго Слънце.
Видимото Слънце в дадения случай е само един трансформатор на светлинна енергия, която иде от множество висши, интелигентни същества.
Често тия висши същества идват на Слънцето, за да регулират движението на тази енергия.
към беседата >>
Често тия висши същества идват на Слънцето, за да регулират движението на тази енергия.
Това е един от основните закони на Живата Природа. Мъртвата Природа, в която няма живот, не изпраща никаква светлина, никакви краски. Навсякъде другаде, дето съществува живот, в каквато и да е форма, той изпраща светлина, известни краски, от които може да се съди за степента на разумност и интелигентност в тия същества. Щом се отнася за светлината на Слънцето, трябва да знаете, че тя не произлиза от него, а от друго Слънце. Видимото Слънце в дадения случай е само един трансформатор на светлинна енергия, която иде от множество висши, интелигентни същества.
Често тия висши същества идват на Слънцето, за да регулират движението на тази енергия.
към беседата >>
Това са само нахвърляни мисли, предположения и допускания, върху които вие може да разсъждавате.
Това са само нахвърляни мисли, предположения и допускания, върху които вие може да разсъждавате.
Например вие не можете да кажете с положителност, че на Слънцето живеят хора, но може да кажете: „Възможно е да има хора на Слънцето.“ От това гледище флората на Земята представлява азбука за разумните същества. Ето защо трябва да се изучават не само формите на цветята, но и техните краски. В това отношение за вас се отваря широко поле да изучавате Живата Природа, да разбирате нейния език. Когато Природата ни говори, тя си служи с нашия език; когато ние искаме да говорим с нея, трябва да знаем нейния език. Щом Природата ти говори на твоя език, тя няма да те занимава с дълбоки, философски работи, но щом ти се разговаряш с нея и си служиш с нейния език, тя ще те занимава с велики въпроси, върху които ще те осветлява.
към беседата >>
Например вие не можете да кажете с положителност, че на Слънцето живеят хора, но може да кажете: „Възможно е да има хора на Слънцето.“ От това гледище флората на Земята представлява азбука за разумните същества.
Това са само нахвърляни мисли, предположения и допускания, върху които вие може да разсъждавате.
Например вие не можете да кажете с положителност, че на Слънцето живеят хора, но може да кажете: „Възможно е да има хора на Слънцето.“ От това гледище флората на Земята представлява азбука за разумните същества.
Ето защо трябва да се изучават не само формите на цветята, но и техните краски. В това отношение за вас се отваря широко поле да изучавате Живата Природа, да разбирате нейния език. Когато Природата ни говори, тя си служи с нашия език; когато ние искаме да говорим с нея, трябва да знаем нейния език. Щом Природата ти говори на твоя език, тя няма да те занимава с дълбоки, философски работи, но щом ти се разговаряш с нея и си служиш с нейния език, тя ще те занимава с велики въпроси, върху които ще те осветлява. Не знаеш ли нейния език, тя нищо няма да ти говори.
към беседата >>
Ето защо трябва да се изучават не само формите на цветята, но и техните краски.
Това са само нахвърляни мисли, предположения и допускания, върху които вие може да разсъждавате. Например вие не можете да кажете с положителност, че на Слънцето живеят хора, но може да кажете: „Възможно е да има хора на Слънцето.“ От това гледище флората на Земята представлява азбука за разумните същества.
Ето защо трябва да се изучават не само формите на цветята, но и техните краски.
В това отношение за вас се отваря широко поле да изучавате Живата Природа, да разбирате нейния език. Когато Природата ни говори, тя си служи с нашия език; когато ние искаме да говорим с нея, трябва да знаем нейния език. Щом Природата ти говори на твоя език, тя няма да те занимава с дълбоки, философски работи, но щом ти се разговаряш с нея и си служиш с нейния език, тя ще те занимава с велики въпроси, върху които ще те осветлява. Не знаеш ли нейния език, тя нищо няма да ти говори. Тогава отношението ти към нея ще бъде същото, каквото е отношението на някое животно към тебе.
към беседата >>
В това отношение за вас се отваря широко поле да изучавате Живата Природа, да разбирате нейния език.
Това са само нахвърляни мисли, предположения и допускания, върху които вие може да разсъждавате. Например вие не можете да кажете с положителност, че на Слънцето живеят хора, но може да кажете: „Възможно е да има хора на Слънцето.“ От това гледище флората на Земята представлява азбука за разумните същества. Ето защо трябва да се изучават не само формите на цветята, но и техните краски.
В това отношение за вас се отваря широко поле да изучавате Живата Природа, да разбирате нейния език.
Когато Природата ни говори, тя си служи с нашия език; когато ние искаме да говорим с нея, трябва да знаем нейния език. Щом Природата ти говори на твоя език, тя няма да те занимава с дълбоки, философски работи, но щом ти се разговаряш с нея и си служиш с нейния език, тя ще те занимава с велики въпроси, върху които ще те осветлява. Не знаеш ли нейния език, тя нищо няма да ти говори. Тогава отношението ти към нея ще бъде същото, каквото е отношението на някое животно към тебе. Ти можеш да го гледаш, да го милваш, но не можеш да му говориш за велики работи.
към беседата >>
Когато Природата ни говори, тя си служи с нашия език; когато ние искаме да говорим с нея, трябва да знаем нейния език.
Това са само нахвърляни мисли, предположения и допускания, върху които вие може да разсъждавате. Например вие не можете да кажете с положителност, че на Слънцето живеят хора, но може да кажете: „Възможно е да има хора на Слънцето.“ От това гледище флората на Земята представлява азбука за разумните същества. Ето защо трябва да се изучават не само формите на цветята, но и техните краски. В това отношение за вас се отваря широко поле да изучавате Живата Природа, да разбирате нейния език.
Когато Природата ни говори, тя си служи с нашия език; когато ние искаме да говорим с нея, трябва да знаем нейния език.
Щом Природата ти говори на твоя език, тя няма да те занимава с дълбоки, философски работи, но щом ти се разговаряш с нея и си служиш с нейния език, тя ще те занимава с велики въпроси, върху които ще те осветлява. Не знаеш ли нейния език, тя нищо няма да ти говори. Тогава отношението ти към нея ще бъде същото, каквото е отношението на някое животно към тебе. Ти можеш да го гледаш, да го милваш, но не можеш да му говориш за велики работи. Като го помилваш, като му кажеш нещо, то може да се порадва, но ти не можеш да го учиш.
към беседата >>
Щом Природата ти говори на твоя език, тя няма да те занимава с дълбоки, философски работи, но щом ти се разговаряш с нея и си служиш с нейния език, тя ще те занимава с велики въпроси, върху които ще те осветлява.
Това са само нахвърляни мисли, предположения и допускания, върху които вие може да разсъждавате. Например вие не можете да кажете с положителност, че на Слънцето живеят хора, но може да кажете: „Възможно е да има хора на Слънцето.“ От това гледище флората на Земята представлява азбука за разумните същества. Ето защо трябва да се изучават не само формите на цветята, но и техните краски. В това отношение за вас се отваря широко поле да изучавате Живата Природа, да разбирате нейния език. Когато Природата ни говори, тя си служи с нашия език; когато ние искаме да говорим с нея, трябва да знаем нейния език.
Щом Природата ти говори на твоя език, тя няма да те занимава с дълбоки, философски работи, но щом ти се разговаряш с нея и си служиш с нейния език, тя ще те занимава с велики въпроси, върху които ще те осветлява.
Не знаеш ли нейния език, тя нищо няма да ти говори. Тогава отношението ти към нея ще бъде същото, каквото е отношението на някое животно към тебе. Ти можеш да го гледаш, да го милваш, но не можеш да му говориш за велики работи. Като го помилваш, като му кажеш нещо, то може да се порадва, но ти не можеш да го учиш. Когато ученикът разбира езика на учителя си, той го изважда вън от чина и го кара да пише на дъската: 1+1=?
към беседата >>
Не знаеш ли нейния език, тя нищо няма да ти говори.
Например вие не можете да кажете с положителност, че на Слънцето живеят хора, но може да кажете: „Възможно е да има хора на Слънцето.“ От това гледище флората на Земята представлява азбука за разумните същества. Ето защо трябва да се изучават не само формите на цветята, но и техните краски. В това отношение за вас се отваря широко поле да изучавате Живата Природа, да разбирате нейния език. Когато Природата ни говори, тя си служи с нашия език; когато ние искаме да говорим с нея, трябва да знаем нейния език. Щом Природата ти говори на твоя език, тя няма да те занимава с дълбоки, философски работи, но щом ти се разговаряш с нея и си служиш с нейния език, тя ще те занимава с велики въпроси, върху които ще те осветлява.
Не знаеш ли нейния език, тя нищо няма да ти говори.
Тогава отношението ти към нея ще бъде същото, каквото е отношението на някое животно към тебе. Ти можеш да го гледаш, да го милваш, но не можеш да му говориш за велики работи. Като го помилваш, като му кажеш нещо, то може да се порадва, но ти не можеш да го учиш. Когато ученикът разбира езика на учителя си, той го изважда вън от чина и го кара да пише на дъската: 1+1=? После му дава друга задача: 2+3=?
към беседата >>
Тогава отношението ти към нея ще бъде същото, каквото е отношението на някое животно към тебе.
Ето защо трябва да се изучават не само формите на цветята, но и техните краски. В това отношение за вас се отваря широко поле да изучавате Живата Природа, да разбирате нейния език. Когато Природата ни говори, тя си служи с нашия език; когато ние искаме да говорим с нея, трябва да знаем нейния език. Щом Природата ти говори на твоя език, тя няма да те занимава с дълбоки, философски работи, но щом ти се разговаряш с нея и си служиш с нейния език, тя ще те занимава с велики въпроси, върху които ще те осветлява. Не знаеш ли нейния език, тя нищо няма да ти говори.
Тогава отношението ти към нея ще бъде същото, каквото е отношението на някое животно към тебе.
Ти можеш да го гледаш, да го милваш, но не можеш да му говориш за велики работи. Като го помилваш, като му кажеш нещо, то може да се порадва, но ти не можеш да го учиш. Когато ученикът разбира езика на учителя си, той го изважда вън от чина и го кара да пише на дъската: 1+1=? После му дава друга задача: 2+3=? Тази задача ви се вижда проста, лека, но не е така – тя е сложна задача.
към беседата >>
Ти можеш да го гледаш, да го милваш, но не можеш да му говориш за велики работи.
В това отношение за вас се отваря широко поле да изучавате Живата Природа, да разбирате нейния език. Когато Природата ни говори, тя си служи с нашия език; когато ние искаме да говорим с нея, трябва да знаем нейния език. Щом Природата ти говори на твоя език, тя няма да те занимава с дълбоки, философски работи, но щом ти се разговаряш с нея и си служиш с нейния език, тя ще те занимава с велики въпроси, върху които ще те осветлява. Не знаеш ли нейния език, тя нищо няма да ти говори. Тогава отношението ти към нея ще бъде същото, каквото е отношението на някое животно към тебе.
Ти можеш да го гледаш, да го милваш, но не можеш да му говориш за велики работи.
Като го помилваш, като му кажеш нещо, то може да се порадва, но ти не можеш да го учиш. Когато ученикът разбира езика на учителя си, той го изважда вън от чина и го кара да пише на дъската: 1+1=? После му дава друга задача: 2+3=? Тази задача ви се вижда проста, лека, но не е така – тя е сложна задача. Вие казвате: 2+3=5.
към беседата >>
Като го помилваш, като му кажеш нещо, то може да се порадва, но ти не можеш да го учиш.
Когато Природата ни говори, тя си служи с нашия език; когато ние искаме да говорим с нея, трябва да знаем нейния език. Щом Природата ти говори на твоя език, тя няма да те занимава с дълбоки, философски работи, но щом ти се разговаряш с нея и си служиш с нейния език, тя ще те занимава с велики въпроси, върху които ще те осветлява. Не знаеш ли нейния език, тя нищо няма да ти говори. Тогава отношението ти към нея ще бъде същото, каквото е отношението на някое животно към тебе. Ти можеш да го гледаш, да го милваш, но не можеш да му говориш за велики работи.
Като го помилваш, като му кажеш нещо, то може да се порадва, но ти не можеш да го учиш.
Когато ученикът разбира езика на учителя си, той го изважда вън от чина и го кара да пише на дъската: 1+1=? После му дава друга задача: 2+3=? Тази задача ви се вижда проста, лека, но не е така – тя е сложна задача. Вие казвате: 2+3=5. Какво означават тия числа?
към беседата >>
Когато ученикът разбира езика на учителя си, той го изважда вън от чина и го кара да пише на дъската: 1+1=?
Щом Природата ти говори на твоя език, тя няма да те занимава с дълбоки, философски работи, но щом ти се разговаряш с нея и си служиш с нейния език, тя ще те занимава с велики въпроси, върху които ще те осветлява. Не знаеш ли нейния език, тя нищо няма да ти говори. Тогава отношението ти към нея ще бъде същото, каквото е отношението на някое животно към тебе. Ти можеш да го гледаш, да го милваш, но не можеш да му говориш за велики работи. Като го помилваш, като му кажеш нещо, то може да се порадва, но ти не можеш да го учиш.
Когато ученикът разбира езика на учителя си, той го изважда вън от чина и го кара да пише на дъската: 1+1=?
После му дава друга задача: 2+3=? Тази задача ви се вижда проста, лека, но не е така – тя е сложна задача. Вие казвате: 2+3=5. Какво означават тия числа? Числата 2 и 3 означават основа, от която имате един вътрешен резултат – числото 5, т.е. силата.
към беседата >>
После му дава друга задача: 2+3=?
Не знаеш ли нейния език, тя нищо няма да ти говори. Тогава отношението ти към нея ще бъде същото, каквото е отношението на някое животно към тебе. Ти можеш да го гледаш, да го милваш, но не можеш да му говориш за велики работи. Като го помилваш, като му кажеш нещо, то може да се порадва, но ти не можеш да го учиш. Когато ученикът разбира езика на учителя си, той го изважда вън от чина и го кара да пише на дъската: 1+1=?
После му дава друга задача: 2+3=?
Тази задача ви се вижда проста, лека, но не е така – тя е сложна задача. Вие казвате: 2+3=5. Какво означават тия числа? Числата 2 и 3 означават основа, от която имате един вътрешен резултат – числото 5, т.е. силата. На този резултат липсва нещо.
към беседата >>
Тази задача ви се вижда проста, лека, но не е така – тя е сложна задача.
Тогава отношението ти към нея ще бъде същото, каквото е отношението на някое животно към тебе. Ти можеш да го гледаш, да го милваш, но не можеш да му говориш за велики работи. Като го помилваш, като му кажеш нещо, то може да се порадва, но ти не можеш да го учиш. Когато ученикът разбира езика на учителя си, той го изважда вън от чина и го кара да пише на дъската: 1+1=? После му дава друга задача: 2+3=?
Тази задача ви се вижда проста, лека, но не е така – тя е сложна задача.
Вие казвате: 2+3=5. Какво означават тия числа? Числата 2 и 3 означават основа, от която имате един вътрешен резултат – числото 5, т.е. силата. На този резултат липсва нещо. От кого е таблицата за умножението, с която си служите?
към беседата >>
Вие казвате: 2+3=5.
Ти можеш да го гледаш, да го милваш, но не можеш да му говориш за велики работи. Като го помилваш, като му кажеш нещо, то може да се порадва, но ти не можеш да го учиш. Когато ученикът разбира езика на учителя си, той го изважда вън от чина и го кара да пише на дъската: 1+1=? После му дава друга задача: 2+3=? Тази задача ви се вижда проста, лека, но не е така – тя е сложна задача.
Вие казвате: 2+3=5.
Какво означават тия числа? Числата 2 и 3 означават основа, от която имате един вътрешен резултат – числото 5, т.е. силата. На този резултат липсва нещо. От кого е таблицата за умножението, с която си служите?
към беседата >>
Какво означават тия числа?
Като го помилваш, като му кажеш нещо, то може да се порадва, но ти не можеш да го учиш. Когато ученикът разбира езика на учителя си, той го изважда вън от чина и го кара да пише на дъската: 1+1=? После му дава друга задача: 2+3=? Тази задача ви се вижда проста, лека, но не е така – тя е сложна задача. Вие казвате: 2+3=5.
Какво означават тия числа?
Числата 2 и 3 означават основа, от която имате един вътрешен резултат – числото 5, т.е. силата. На този резултат липсва нещо. От кого е таблицата за умножението, с която си служите?
към беседата >>
Числата 2 и 3 означават основа, от която имате един вътрешен резултат – числото 5, т.е. силата.
Когато ученикът разбира езика на учителя си, той го изважда вън от чина и го кара да пише на дъската: 1+1=? После му дава друга задача: 2+3=? Тази задача ви се вижда проста, лека, но не е така – тя е сложна задача. Вие казвате: 2+3=5. Какво означават тия числа?
Числата 2 и 3 означават основа, от която имате един вътрешен резултат – числото 5, т.е. силата.
На този резултат липсва нещо. От кого е таблицата за умножението, с която си служите?
към беседата >>
На този резултат липсва нещо.
После му дава друга задача: 2+3=? Тази задача ви се вижда проста, лека, но не е така – тя е сложна задача. Вие казвате: 2+3=5. Какво означават тия числа? Числата 2 и 3 означават основа, от която имате един вътрешен резултат – числото 5, т.е. силата.
На този резултат липсва нещо.
От кого е таблицата за умножението, с която си служите?
към беседата >>
От кого е таблицата за умножението, с която си служите?
Тази задача ви се вижда проста, лека, но не е така – тя е сложна задача. Вие казвате: 2+3=5. Какво означават тия числа? Числата 2 и 3 означават основа, от която имате един вътрешен резултат – числото 5, т.е. силата. На този резултат липсва нещо.
От кого е таблицата за умножението, с която си служите?
към беседата >>
Отговор: От Питагор.
Отговор: От Питагор.
към беседата >>
В тази таблица крие ли се някаква философска мисъл?
В тази таблица крие ли се някаква философска мисъл?
– Крие се, разбира се. Питагор5 е прекарал двадесет години в Египет и десет години във Вавилон, дето изучавал тайните на окултната наука. И затова, като е съставял таблицата за умножение , той внесъл в нея известно окултно знание. Днес е лесно да се научи таблицата за умножение, но тя има дълбок смисъл. Когато се каже 5х5=25, Питагор е разбирал едно дълбоко правило.
към беседата >>
– Крие се, разбира се.
В тази таблица крие ли се някаква философска мисъл?
– Крие се, разбира се.
Питагор5 е прекарал двадесет години в Египет и десет години във Вавилон, дето изучавал тайните на окултната наука. И затова, като е съставял таблицата за умножение , той внесъл в нея известно окултно знание. Днес е лесно да се научи таблицата за умножение, но тя има дълбок смисъл. Когато се каже 5х5=25, Питагор е разбирал едно дълбоко правило. Когато се казва 2х2=4, той разбирал друго правило.
към беседата >>
Питагор5 е прекарал двадесет години в Египет и десет години във Вавилон, дето изучавал тайните на окултната наука.
В тази таблица крие ли се някаква философска мисъл? – Крие се, разбира се.
Питагор5 е прекарал двадесет години в Египет и десет години във Вавилон, дето изучавал тайните на окултната наука.
И затова, като е съставял таблицата за умножение , той внесъл в нея известно окултно знание. Днес е лесно да се научи таблицата за умножение, но тя има дълбок смисъл. Когато се каже 5х5=25, Питагор е разбирал едно дълбоко правило. Когато се казва 2х2=4, той разбирал друго правило. Всяко число е свързано с окултната наука.
към беседата >>
И затова, като е съставял таблицата за умножение , той внесъл в нея известно окултно знание.
В тази таблица крие ли се някаква философска мисъл? – Крие се, разбира се. Питагор5 е прекарал двадесет години в Египет и десет години във Вавилон, дето изучавал тайните на окултната наука.
И затова, като е съставял таблицата за умножение , той внесъл в нея известно окултно знание.
Днес е лесно да се научи таблицата за умножение, но тя има дълбок смисъл. Когато се каже 5х5=25, Питагор е разбирал едно дълбоко правило. Когато се казва 2х2=4, той разбирал друго правило. Всяко число е свързано с окултната наука. Днес тази таблица има само външно приложение за улеснение при смятането.
към беседата >>
Днес е лесно да се научи таблицата за умножение, но тя има дълбок смисъл.
В тази таблица крие ли се някаква философска мисъл? – Крие се, разбира се. Питагор5 е прекарал двадесет години в Египет и десет години във Вавилон, дето изучавал тайните на окултната наука. И затова, като е съставял таблицата за умножение , той внесъл в нея известно окултно знание.
Днес е лесно да се научи таблицата за умножение, но тя има дълбок смисъл.
Когато се каже 5х5=25, Питагор е разбирал едно дълбоко правило. Когато се казва 2х2=4, той разбирал друго правило. Всяко число е свързано с окултната наука. Днес тази таблица има само външно приложение за улеснение при смятането. Някой пита: „Колко пари имаш?
към беседата >>
Когато се каже 5х5=25, Питагор е разбирал едно дълбоко правило.
В тази таблица крие ли се някаква философска мисъл? – Крие се, разбира се. Питагор5 е прекарал двадесет години в Египет и десет години във Вавилон, дето изучавал тайните на окултната наука. И затова, като е съставял таблицата за умножение , той внесъл в нея известно окултно знание. Днес е лесно да се научи таблицата за умножение, но тя има дълбок смисъл.
Когато се каже 5х5=25, Питагор е разбирал едно дълбоко правило.
Когато се казва 2х2=4, той разбирал друго правило. Всяко число е свързано с окултната наука. Днес тази таблица има само външно приложение за улеснение при смятането. Някой пита: „Колко пари имаш? “ – Четири лева: във всяка кесия по два лева.
към беседата >>
Когато се казва 2х2=4, той разбирал друго правило.
– Крие се, разбира се. Питагор5 е прекарал двадесет години в Египет и десет години във Вавилон, дето изучавал тайните на окултната наука. И затова, като е съставял таблицата за умножение , той внесъл в нея известно окултно знание. Днес е лесно да се научи таблицата за умножение, но тя има дълбок смисъл. Когато се каже 5х5=25, Питагор е разбирал едно дълбоко правило.
Когато се казва 2х2=4, той разбирал друго правило.
Всяко число е свързано с окултната наука. Днес тази таблица има само външно приложение за улеснение при смятането. Някой пита: „Колко пари имаш? “ – Четири лева: във всяка кесия по два лева. Това е лесно, умножаваш 2х2 и казваш, че ще получиш четири.
към беседата >>
Всяко число е свързано с окултната наука.
Питагор5 е прекарал двадесет години в Египет и десет години във Вавилон, дето изучавал тайните на окултната наука. И затова, като е съставял таблицата за умножение , той внесъл в нея известно окултно знание. Днес е лесно да се научи таблицата за умножение, но тя има дълбок смисъл. Когато се каже 5х5=25, Питагор е разбирал едно дълбоко правило. Когато се казва 2х2=4, той разбирал друго правило.
Всяко число е свързано с окултната наука.
Днес тази таблица има само външно приложение за улеснение при смятането. Някой пита: „Колко пари имаш? “ – Четири лева: във всяка кесия по два лева. Това е лесно, умножаваш 2х2 и казваш, че ще получиш четири. Ако имаш две кокошки, една от които снася през ден, а другата – всеки ден, как ще сметнеш колко яйца ще дадат за два дни?
към беседата >>
Днес тази таблица има само външно приложение за улеснение при смятането.
И затова, като е съставял таблицата за умножение , той внесъл в нея известно окултно знание. Днес е лесно да се научи таблицата за умножение, но тя има дълбок смисъл. Когато се каже 5х5=25, Питагор е разбирал едно дълбоко правило. Когато се казва 2х2=4, той разбирал друго правило. Всяко число е свързано с окултната наука.
Днес тази таблица има само външно приложение за улеснение при смятането.
Някой пита: „Колко пари имаш? “ – Четири лева: във всяка кесия по два лева. Това е лесно, умножаваш 2х2 и казваш, че ще получиш четири. Ако имаш две кокошки, една от които снася през ден, а другата – всеки ден, как ще сметнеш колко яйца ще дадат за два дни? Можете ли да умножите 2х2?
към беседата >>
Някой пита: „Колко пари имаш?
Днес е лесно да се научи таблицата за умножение, но тя има дълбок смисъл. Когато се каже 5х5=25, Питагор е разбирал едно дълбоко правило. Когато се казва 2х2=4, той разбирал друго правило. Всяко число е свързано с окултната наука. Днес тази таблица има само външно приложение за улеснение при смятането.
Някой пита: „Колко пари имаш?
“ – Четири лева: във всяка кесия по два лева. Това е лесно, умножаваш 2х2 и казваш, че ще получиш четири. Ако имаш две кокошки, една от които снася през ден, а другата – всеки ден, как ще сметнеш колко яйца ще дадат за два дни? Можете ли да умножите 2х2? Ако тия две кокошки снасят всеки ден по едно яйце, тогава за два дни можеш да умножиш 2х2, но в първия случай трябва да ги умножиш или да ги събереш?
към беседата >>
“ – Четири лева: във всяка кесия по два лева.
Когато се каже 5х5=25, Питагор е разбирал едно дълбоко правило. Когато се казва 2х2=4, той разбирал друго правило. Всяко число е свързано с окултната наука. Днес тази таблица има само външно приложение за улеснение при смятането. Някой пита: „Колко пари имаш?
“ – Четири лева: във всяка кесия по два лева.
Това е лесно, умножаваш 2х2 и казваш, че ще получиш четири. Ако имаш две кокошки, една от които снася през ден, а другата – всеки ден, как ще сметнеш колко яйца ще дадат за два дни? Можете ли да умножите 2х2? Ако тия две кокошки снасят всеки ден по едно яйце, тогава за два дни можеш да умножиш 2х2, но в първия случай трябва да ги умножиш или да ги събереш? Какво подразбирал Питагор от умножението на числото 2 само на себе си?
към беседата >>
Това е лесно, умножаваш 2х2 и казваш, че ще получиш четири.
Когато се казва 2х2=4, той разбирал друго правило. Всяко число е свързано с окултната наука. Днес тази таблица има само външно приложение за улеснение при смятането. Някой пита: „Колко пари имаш? “ – Четири лева: във всяка кесия по два лева.
Това е лесно, умножаваш 2х2 и казваш, че ще получиш четири.
Ако имаш две кокошки, една от които снася през ден, а другата – всеки ден, как ще сметнеш колко яйца ще дадат за два дни? Можете ли да умножите 2х2? Ако тия две кокошки снасят всеки ден по едно яйце, тогава за два дни можеш да умножиш 2х2, но в първия случай трябва да ги умножиш или да ги събереш? Какво подразбирал Питагор от умножението на числото 2 само на себе си? С числото две Питагор е разбирал две живи души, които разполагат с еднакви сили.
към беседата >>
Ако имаш две кокошки, една от които снася през ден, а другата – всеки ден, как ще сметнеш колко яйца ще дадат за два дни?
Всяко число е свързано с окултната наука. Днес тази таблица има само външно приложение за улеснение при смятането. Някой пита: „Колко пари имаш? “ – Четири лева: във всяка кесия по два лева. Това е лесно, умножаваш 2х2 и казваш, че ще получиш четири.
Ако имаш две кокошки, една от които снася през ден, а другата – всеки ден, как ще сметнеш колко яйца ще дадат за два дни?
Можете ли да умножите 2х2? Ако тия две кокошки снасят всеки ден по едно яйце, тогава за два дни можеш да умножиш 2х2, но в първия случай трябва да ги умножиш или да ги събереш? Какво подразбирал Питагор от умножението на числото 2 само на себе си? С числото две Питагор е разбирал две живи души, които разполагат с еднакви сили. Тяхната деятелност може да се умножава.
към беседата >>
Можете ли да умножите 2х2?
Днес тази таблица има само външно приложение за улеснение при смятането. Някой пита: „Колко пари имаш? “ – Четири лева: във всяка кесия по два лева. Това е лесно, умножаваш 2х2 и казваш, че ще получиш четири. Ако имаш две кокошки, една от които снася през ден, а другата – всеки ден, как ще сметнеш колко яйца ще дадат за два дни?
Можете ли да умножите 2х2?
Ако тия две кокошки снасят всеки ден по едно яйце, тогава за два дни можеш да умножиш 2х2, но в първия случай трябва да ги умножиш или да ги събереш? Какво подразбирал Питагор от умножението на числото 2 само на себе си? С числото две Питагор е разбирал две живи души, които разполагат с еднакви сили. Тяхната деятелност може да се умножава. Като знаем колко е голяма тяхната деятелност, чрез умножение ние ще намерим колко ще изкарат двамата, като работят заедно.
към беседата >>
Ако тия две кокошки снасят всеки ден по едно яйце, тогава за два дни можеш да умножиш 2х2, но в първия случай трябва да ги умножиш или да ги събереш?
Някой пита: „Колко пари имаш? “ – Четири лева: във всяка кесия по два лева. Това е лесно, умножаваш 2х2 и казваш, че ще получиш четири. Ако имаш две кокошки, една от които снася през ден, а другата – всеки ден, как ще сметнеш колко яйца ще дадат за два дни? Можете ли да умножите 2х2?
Ако тия две кокошки снасят всеки ден по едно яйце, тогава за два дни можеш да умножиш 2х2, но в първия случай трябва да ги умножиш или да ги събереш?
Какво подразбирал Питагор от умножението на числото 2 само на себе си? С числото две Питагор е разбирал две живи души, които разполагат с еднакви сили. Тяхната деятелност може да се умножава. Като знаем колко е голяма тяхната деятелност, чрез умножение ние ще намерим колко ще изкарат двамата, като работят заедно. Числото 2 е отрицателно и като го умножим само на себе си, ще получим положително число.
към беседата >>
Какво подразбирал Питагор от умножението на числото 2 само на себе си?
“ – Четири лева: във всяка кесия по два лева. Това е лесно, умножаваш 2х2 и казваш, че ще получиш четири. Ако имаш две кокошки, една от които снася през ден, а другата – всеки ден, как ще сметнеш колко яйца ще дадат за два дни? Можете ли да умножите 2х2? Ако тия две кокошки снасят всеки ден по едно яйце, тогава за два дни можеш да умножиш 2х2, но в първия случай трябва да ги умножиш или да ги събереш?
Какво подразбирал Питагор от умножението на числото 2 само на себе си?
С числото две Питагор е разбирал две живи души, които разполагат с еднакви сили. Тяхната деятелност може да се умножава. Като знаем колко е голяма тяхната деятелност, чрез умножение ние ще намерим колко ще изкарат двамата, като работят заедно. Числото 2 е отрицателно и като го умножим само на себе си, ще получим положително число. Значи едно отрицателно число, умножено само на себе си, дава положително число.
към беседата >>
С числото две Питагор е разбирал две живи души, които разполагат с еднакви сили.
Това е лесно, умножаваш 2х2 и казваш, че ще получиш четири. Ако имаш две кокошки, една от които снася през ден, а другата – всеки ден, как ще сметнеш колко яйца ще дадат за два дни? Можете ли да умножите 2х2? Ако тия две кокошки снасят всеки ден по едно яйце, тогава за два дни можеш да умножиш 2х2, но в първия случай трябва да ги умножиш или да ги събереш? Какво подразбирал Питагор от умножението на числото 2 само на себе си?
С числото две Питагор е разбирал две живи души, които разполагат с еднакви сили.
Тяхната деятелност може да се умножава. Като знаем колко е голяма тяхната деятелност, чрез умножение ние ще намерим колко ще изкарат двамата, като работят заедно. Числото 2 е отрицателно и като го умножим само на себе си, ще получим положително число. Значи едно отрицателно число, умножено само на себе си, дава положително число. Ако пък умножим числото 3 само на себе си, имаме друг закон.
към беседата >>
Тяхната деятелност може да се умножава.
Ако имаш две кокошки, една от които снася през ден, а другата – всеки ден, как ще сметнеш колко яйца ще дадат за два дни? Можете ли да умножите 2х2? Ако тия две кокошки снасят всеки ден по едно яйце, тогава за два дни можеш да умножиш 2х2, но в първия случай трябва да ги умножиш или да ги събереш? Какво подразбирал Питагор от умножението на числото 2 само на себе си? С числото две Питагор е разбирал две живи души, които разполагат с еднакви сили.
Тяхната деятелност може да се умножава.
Като знаем колко е голяма тяхната деятелност, чрез умножение ние ще намерим колко ще изкарат двамата, като работят заедно. Числото 2 е отрицателно и като го умножим само на себе си, ще получим положително число. Значи едно отрицателно число, умножено само на себе си, дава положително число. Ако пък умножим числото 3 само на себе си, имаме друг закон. Какъв е резултатът в този случай?
към беседата >>
Като знаем колко е голяма тяхната деятелност, чрез умножение ние ще намерим колко ще изкарат двамата, като работят заедно.
Можете ли да умножите 2х2? Ако тия две кокошки снасят всеки ден по едно яйце, тогава за два дни можеш да умножиш 2х2, но в първия случай трябва да ги умножиш или да ги събереш? Какво подразбирал Питагор от умножението на числото 2 само на себе си? С числото две Питагор е разбирал две живи души, които разполагат с еднакви сили. Тяхната деятелност може да се умножава.
Като знаем колко е голяма тяхната деятелност, чрез умножение ние ще намерим колко ще изкарат двамата, като работят заедно.
Числото 2 е отрицателно и като го умножим само на себе си, ще получим положително число. Значи едно отрицателно число, умножено само на себе си, дава положително число. Ако пък умножим числото 3 само на себе си, имаме друг закон. Какъв е резултатът в този случай? Като се умножи 3х3=9.
към беседата >>
Числото 2 е отрицателно и като го умножим само на себе си, ще получим положително число.
Ако тия две кокошки снасят всеки ден по едно яйце, тогава за два дни можеш да умножиш 2х2, но в първия случай трябва да ги умножиш или да ги събереш? Какво подразбирал Питагор от умножението на числото 2 само на себе си? С числото две Питагор е разбирал две живи души, които разполагат с еднакви сили. Тяхната деятелност може да се умножава. Като знаем колко е голяма тяхната деятелност, чрез умножение ние ще намерим колко ще изкарат двамата, като работят заедно.
Числото 2 е отрицателно и като го умножим само на себе си, ще получим положително число.
Значи едно отрицателно число, умножено само на себе си, дава положително число. Ако пък умножим числото 3 само на себе си, имаме друг закон. Какъв е резултатът в този случай? Като се умножи 3х3=9. Числото 9 е неутрално.
към беседата >>
Значи едно отрицателно число, умножено само на себе си, дава положително число.
Какво подразбирал Питагор от умножението на числото 2 само на себе си? С числото две Питагор е разбирал две живи души, които разполагат с еднакви сили. Тяхната деятелност може да се умножава. Като знаем колко е голяма тяхната деятелност, чрез умножение ние ще намерим колко ще изкарат двамата, като работят заедно. Числото 2 е отрицателно и като го умножим само на себе си, ще получим положително число.
Значи едно отрицателно число, умножено само на себе си, дава положително число.
Ако пък умножим числото 3 само на себе си, имаме друг закон. Какъв е резултатът в този случай? Като се умножи 3х3=9. Числото 9 е неутрално. Като умножите 5х5, получавате 25.
към беседата >>
Ако пък умножим числото 3 само на себе си, имаме друг закон.
С числото две Питагор е разбирал две живи души, които разполагат с еднакви сили. Тяхната деятелност може да се умножава. Като знаем колко е голяма тяхната деятелност, чрез умножение ние ще намерим колко ще изкарат двамата, като работят заедно. Числото 2 е отрицателно и като го умножим само на себе си, ще получим положително число. Значи едно отрицателно число, умножено само на себе си, дава положително число.
Ако пък умножим числото 3 само на себе си, имаме друг закон.
Какъв е резултатът в този случай? Като се умножи 3х3=9. Числото 9 е неутрално. Като умножите 5х5, получавате 25. Сборът от числата 2+5=7.
към беседата >>
Какъв е резултатът в този случай?
Тяхната деятелност може да се умножава. Като знаем колко е голяма тяхната деятелност, чрез умножение ние ще намерим колко ще изкарат двамата, като работят заедно. Числото 2 е отрицателно и като го умножим само на себе си, ще получим положително число. Значи едно отрицателно число, умножено само на себе си, дава положително число. Ако пък умножим числото 3 само на себе си, имаме друг закон.
Какъв е резултатът в този случай?
Като се умножи 3х3=9. Числото 9 е неутрално. Като умножите 5х5, получавате 25. Сборът от числата 2+5=7. Числото 7 е положително.
към беседата >>
Като се умножи 3х3=9.
Като знаем колко е голяма тяхната деятелност, чрез умножение ние ще намерим колко ще изкарат двамата, като работят заедно. Числото 2 е отрицателно и като го умножим само на себе си, ще получим положително число. Значи едно отрицателно число, умножено само на себе си, дава положително число. Ако пък умножим числото 3 само на себе си, имаме друг закон. Какъв е резултатът в този случай?
Като се умножи 3х3=9.
Числото 9 е неутрално. Като умножите 5х5, получавате 25. Сборът от числата 2+5=7. Числото 7 е положително. Като умножите 6х6, получавате 36.
към беседата >>
Числото 9 е неутрално.
Числото 2 е отрицателно и като го умножим само на себе си, ще получим положително число. Значи едно отрицателно число, умножено само на себе си, дава положително число. Ако пък умножим числото 3 само на себе си, имаме друг закон. Какъв е резултатът в този случай? Като се умножи 3х3=9.
Числото 9 е неутрално.
Като умножите 5х5, получавате 25. Сборът от числата 2+5=7. Числото 7 е положително. Като умножите 6х6, получавате 36. Сборът от числата 3+6=9.
към беседата >>
3.
Който иска славата
,
НБ
, София, 25.1.1925г.,
– Не, той нѣма едно положително вѣрую.
Слѣдователно, много хора, на който животътъ протича, т.е. не може да достигне до великия животъ, до великото море, умиратъ; а онѣзи, великитѣ хора, на който животътъ има изобилно притоци, пристигатъ. И всѣки човѣкъ, който иска да се подигне, трѣбва да изучи този великъ законъ въ себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратилъ на земята. Нѣкой отъ васъ ще каже: трѣбва да има нѣкой, който да ни научи. Всички ви учатъ, че прѣди 2,000 години е дошълъ Христосъ, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително вѣрую?
– Не, той нѣма едно положително вѣрую.
Я запитайте този, който има една положителна връзка съ Бога дали може да ви каже нѣщо за тази реалность, дали може да ви докаже, че действително е свързанъ съ Бога? Има мнозина вѣрующи, който иматъ тази опитность; има други, който сѫ на пѫть да я добиятъ, но тази опитность се добива чрѣзъ голѣми жертви. Ние, при сегашното си състояние, не можемъ да добиемъ тази истина. Тъй както сме сега въ живота, ние мислимъ, че за да се домогнемъ до тази велика Истина, трѣбва да се лишимъ, да се откажемъ отъ благата на живота. Това не е вѣрно.
към беседата >>
Отъ какво?
Само така човѣкъ ще разбере Истината и ще се освободи веднъжъ за винаги отъ робството, въ което се намира. И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бѫде въ сила да освобождава и другитѣ хора. Туй, което днесъ считаме за сила, това не е сила. Всѣки се намира подъ едно вѫтрѣшно, морално робство. Всѣки се страхува.
Отъ какво?
– Че ще умрѣ, а при това пакъ умира. Всѣки се страхува, че ще осиромашѣе, а при това, въ края на краищата, всички осиромашаваме. И при това, знаете ли какъ? Често, у българитѣ има единъ обичай, като имъ говоришъ, цъкатъ. Азъ харесвамъ това цъкане.
към беседата >>
Я запитайте този, който има една положителна връзка съ Бога дали може да ви каже нѣщо за тази реалность, дали може да ви докаже, че действително е свързанъ съ Бога?
не може да достигне до великия животъ, до великото море, умиратъ; а онѣзи, великитѣ хора, на който животътъ има изобилно притоци, пристигатъ. И всѣки човѣкъ, който иска да се подигне, трѣбва да изучи този великъ законъ въ себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратилъ на земята. Нѣкой отъ васъ ще каже: трѣбва да има нѣкой, който да ни научи. Всички ви учатъ, че прѣди 2,000 години е дошълъ Христосъ, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително вѣрую? – Не, той нѣма едно положително вѣрую.
Я запитайте този, който има една положителна връзка съ Бога дали може да ви каже нѣщо за тази реалность, дали може да ви докаже, че действително е свързанъ съ Бога?
Има мнозина вѣрующи, който иматъ тази опитность; има други, който сѫ на пѫть да я добиятъ, но тази опитность се добива чрѣзъ голѣми жертви. Ние, при сегашното си състояние, не можемъ да добиемъ тази истина. Тъй както сме сега въ живота, ние мислимъ, че за да се домогнемъ до тази велика Истина, трѣбва да се лишимъ, да се откажемъ отъ благата на живота. Това не е вѣрно. Ако се домогнемъ до тази велика Истина, животътъ ни ще се осмисли, защото ще придобиемъ и Любовьта, а Любовьта е, която осмисля нѣщата.
към беседата >>
– Че ще умрѣ, а при това пакъ умира.
И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бѫде въ сила да освобождава и другитѣ хора. Туй, което днесъ считаме за сила, това не е сила. Всѣки се намира подъ едно вѫтрѣшно, морално робство. Всѣки се страхува. Отъ какво?
– Че ще умрѣ, а при това пакъ умира.
Всѣки се страхува, че ще осиромашѣе, а при това, въ края на краищата, всички осиромашаваме. И при това, знаете ли какъ? Често, у българитѣ има единъ обичай, като имъ говоришъ, цъкатъ. Азъ харесвамъ това цъкане. Какво означава то?
към беседата >>
Има мнозина вѣрующи, който иматъ тази опитность; има други, който сѫ на пѫть да я добиятъ, но тази опитность се добива чрѣзъ голѣми жертви.
И всѣки човѣкъ, който иска да се подигне, трѣбва да изучи този великъ законъ въ себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратилъ на земята. Нѣкой отъ васъ ще каже: трѣбва да има нѣкой, който да ни научи. Всички ви учатъ, че прѣди 2,000 години е дошълъ Христосъ, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително вѣрую? – Не, той нѣма едно положително вѣрую. Я запитайте този, който има една положителна връзка съ Бога дали може да ви каже нѣщо за тази реалность, дали може да ви докаже, че действително е свързанъ съ Бога?
Има мнозина вѣрующи, който иматъ тази опитность; има други, който сѫ на пѫть да я добиятъ, но тази опитность се добива чрѣзъ голѣми жертви.
Ние, при сегашното си състояние, не можемъ да добиемъ тази истина. Тъй както сме сега въ живота, ние мислимъ, че за да се домогнемъ до тази велика Истина, трѣбва да се лишимъ, да се откажемъ отъ благата на живота. Това не е вѣрно. Ако се домогнемъ до тази велика Истина, животътъ ни ще се осмисли, защото ще придобиемъ и Любовьта, а Любовьта е, която осмисля нѣщата. Забѣлѣжете, има единъ великъ законъ въ Любовьта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малкитѣ нѣща, който му давате.
към беседата >>
Всѣки се страхува, че ще осиромашѣе, а при това, въ края на краищата, всички осиромашаваме.
Туй, което днесъ считаме за сила, това не е сила. Всѣки се намира подъ едно вѫтрѣшно, морално робство. Всѣки се страхува. Отъ какво? – Че ще умрѣ, а при това пакъ умира.
Всѣки се страхува, че ще осиромашѣе, а при това, въ края на краищата, всички осиромашаваме.
И при това, знаете ли какъ? Често, у българитѣ има единъ обичай, като имъ говоришъ, цъкатъ. Азъ харесвамъ това цъкане. Какво означава то? – Очудване.
към беседата >>
Ние, при сегашното си състояние, не можемъ да добиемъ тази истина.
Нѣкой отъ васъ ще каже: трѣбва да има нѣкой, който да ни научи. Всички ви учатъ, че прѣди 2,000 години е дошълъ Христосъ, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително вѣрую? – Не, той нѣма едно положително вѣрую. Я запитайте този, който има една положителна връзка съ Бога дали може да ви каже нѣщо за тази реалность, дали може да ви докаже, че действително е свързанъ съ Бога? Има мнозина вѣрующи, който иматъ тази опитность; има други, който сѫ на пѫть да я добиятъ, но тази опитность се добива чрѣзъ голѣми жертви.
Ние, при сегашното си състояние, не можемъ да добиемъ тази истина.
Тъй както сме сега въ живота, ние мислимъ, че за да се домогнемъ до тази велика Истина, трѣбва да се лишимъ, да се откажемъ отъ благата на живота. Това не е вѣрно. Ако се домогнемъ до тази велика Истина, животътъ ни ще се осмисли, защото ще придобиемъ и Любовьта, а Любовьта е, която осмисля нѣщата. Забѣлѣжете, има единъ великъ законъ въ Любовьта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малкитѣ нѣща, който му давате. Онзи, който те обича, може да ти даде една малка сѣмка, и ти ще се радвашъ на тази сѣмка, защото отъ нея ще излѣзе нѣщо велико.
към беседата >>
И при това, знаете ли какъ?
Всѣки се намира подъ едно вѫтрѣшно, морално робство. Всѣки се страхува. Отъ какво? – Че ще умрѣ, а при това пакъ умира. Всѣки се страхува, че ще осиромашѣе, а при това, въ края на краищата, всички осиромашаваме.
И при това, знаете ли какъ?
Често, у българитѣ има единъ обичай, като имъ говоришъ, цъкатъ. Азъ харесвамъ това цъкане. Какво означава то? – Очудване. Бре, чудна работа!
към беседата >>
Тъй както сме сега въ живота, ние мислимъ, че за да се домогнемъ до тази велика Истина, трѣбва да се лишимъ, да се откажемъ отъ благата на живота.
Всички ви учатъ, че прѣди 2,000 години е дошълъ Христосъ, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително вѣрую? – Не, той нѣма едно положително вѣрую. Я запитайте този, който има една положителна връзка съ Бога дали може да ви каже нѣщо за тази реалность, дали може да ви докаже, че действително е свързанъ съ Бога? Има мнозина вѣрующи, който иматъ тази опитность; има други, който сѫ на пѫть да я добиятъ, но тази опитность се добива чрѣзъ голѣми жертви. Ние, при сегашното си състояние, не можемъ да добиемъ тази истина.
Тъй както сме сега въ живота, ние мислимъ, че за да се домогнемъ до тази велика Истина, трѣбва да се лишимъ, да се откажемъ отъ благата на живота.
Това не е вѣрно. Ако се домогнемъ до тази велика Истина, животътъ ни ще се осмисли, защото ще придобиемъ и Любовьта, а Любовьта е, която осмисля нѣщата. Забѣлѣжете, има единъ великъ законъ въ Любовьта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малкитѣ нѣща, който му давате. Онзи, който те обича, може да ти даде една малка сѣмка, и ти ще се радвашъ на тази сѣмка, защото отъ нея ще излѣзе нѣщо велико. Само Любовьта може отъ малките нѣща да прави велики работи.
към беседата >>
Често, у българитѣ има единъ обичай, като имъ говоришъ, цъкатъ.
Всѣки се страхува. Отъ какво? – Че ще умрѣ, а при това пакъ умира. Всѣки се страхува, че ще осиромашѣе, а при това, въ края на краищата, всички осиромашаваме. И при това, знаете ли какъ?
Често, у българитѣ има единъ обичай, като имъ говоришъ, цъкатъ.
Азъ харесвамъ това цъкане. Какво означава то? – Очудване. Бре, чудна работа!
към беседата >>
Това не е вѣрно.
– Не, той нѣма едно положително вѣрую. Я запитайте този, който има една положителна връзка съ Бога дали може да ви каже нѣщо за тази реалность, дали може да ви докаже, че действително е свързанъ съ Бога? Има мнозина вѣрующи, който иматъ тази опитность; има други, който сѫ на пѫть да я добиятъ, но тази опитность се добива чрѣзъ голѣми жертви. Ние, при сегашното си състояние, не можемъ да добиемъ тази истина. Тъй както сме сега въ живота, ние мислимъ, че за да се домогнемъ до тази велика Истина, трѣбва да се лишимъ, да се откажемъ отъ благата на живота.
Това не е вѣрно.
Ако се домогнемъ до тази велика Истина, животътъ ни ще се осмисли, защото ще придобиемъ и Любовьта, а Любовьта е, която осмисля нѣщата. Забѣлѣжете, има единъ великъ законъ въ Любовьта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малкитѣ нѣща, който му давате. Онзи, който те обича, може да ти даде една малка сѣмка, и ти ще се радвашъ на тази сѣмка, защото отъ нея ще излѣзе нѣщо велико. Само Любовьта може отъ малките нѣща да прави велики работи. Като посадишъ тази сѣмка, слѣдъ година отъ нея ще излѣзе цѣло дърво.
към беседата >>
Азъ харесвамъ това цъкане.
Отъ какво? – Че ще умрѣ, а при това пакъ умира. Всѣки се страхува, че ще осиромашѣе, а при това, въ края на краищата, всички осиромашаваме. И при това, знаете ли какъ? Често, у българитѣ има единъ обичай, като имъ говоришъ, цъкатъ.
Азъ харесвамъ това цъкане.
Какво означава то? – Очудване. Бре, чудна работа!
към беседата >>
Ако се домогнемъ до тази велика Истина, животътъ ни ще се осмисли, защото ще придобиемъ и Любовьта, а Любовьта е, която осмисля нѣщата.
Я запитайте този, който има една положителна връзка съ Бога дали може да ви каже нѣщо за тази реалность, дали може да ви докаже, че действително е свързанъ съ Бога? Има мнозина вѣрующи, който иматъ тази опитность; има други, който сѫ на пѫть да я добиятъ, но тази опитность се добива чрѣзъ голѣми жертви. Ние, при сегашното си състояние, не можемъ да добиемъ тази истина. Тъй както сме сега въ живота, ние мислимъ, че за да се домогнемъ до тази велика Истина, трѣбва да се лишимъ, да се откажемъ отъ благата на живота. Това не е вѣрно.
Ако се домогнемъ до тази велика Истина, животътъ ни ще се осмисли, защото ще придобиемъ и Любовьта, а Любовьта е, която осмисля нѣщата.
Забѣлѣжете, има единъ великъ законъ въ Любовьта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малкитѣ нѣща, който му давате. Онзи, който те обича, може да ти даде една малка сѣмка, и ти ще се радвашъ на тази сѣмка, защото отъ нея ще излѣзе нѣщо велико. Само Любовьта може отъ малките нѣща да прави велики работи. Като посадишъ тази сѣмка, слѣдъ година отъ нея ще излѣзе цѣло дърво. Великитѣ нѣща вънъ отъ Любовьта постоянно се смаляватъ, разрушаватъ и въ края на краищата, нищо не остава отъ тѣхъ.
към беседата >>
Какво означава то?
– Че ще умрѣ, а при това пакъ умира. Всѣки се страхува, че ще осиромашѣе, а при това, въ края на краищата, всички осиромашаваме. И при това, знаете ли какъ? Често, у българитѣ има единъ обичай, като имъ говоришъ, цъкатъ. Азъ харесвамъ това цъкане.
Какво означава то?
– Очудване. Бре, чудна работа!
към беседата >>
Забѣлѣжете, има единъ великъ законъ въ Любовьта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малкитѣ нѣща, който му давате.
Има мнозина вѣрующи, който иматъ тази опитность; има други, който сѫ на пѫть да я добиятъ, но тази опитность се добива чрѣзъ голѣми жертви. Ние, при сегашното си състояние, не можемъ да добиемъ тази истина. Тъй както сме сега въ живота, ние мислимъ, че за да се домогнемъ до тази велика Истина, трѣбва да се лишимъ, да се откажемъ отъ благата на живота. Това не е вѣрно. Ако се домогнемъ до тази велика Истина, животътъ ни ще се осмисли, защото ще придобиемъ и Любовьта, а Любовьта е, която осмисля нѣщата.
Забѣлѣжете, има единъ великъ законъ въ Любовьта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малкитѣ нѣща, който му давате.
Онзи, който те обича, може да ти даде една малка сѣмка, и ти ще се радвашъ на тази сѣмка, защото отъ нея ще излѣзе нѣщо велико. Само Любовьта може отъ малките нѣща да прави велики работи. Като посадишъ тази сѣмка, слѣдъ година отъ нея ще излѣзе цѣло дърво. Великитѣ нѣща вънъ отъ Любовьта постоянно се смаляватъ, разрушаватъ и въ края на краищата, нищо не остава отъ тѣхъ. Когато нѣмаме Любовьта въ себе си, за насъ великитѣ нѣща постоянно се смаляватъ, а когато имаме Любовьта, отъ този малъкъ животъ се образуватъ великитѣ, Божественитѣ работи, и тогава идватъ великитѣ блага, великата хармония въ живота.
към беседата >>
– Очудване.
Всѣки се страхува, че ще осиромашѣе, а при това, въ края на краищата, всички осиромашаваме. И при това, знаете ли какъ? Често, у българитѣ има единъ обичай, като имъ говоришъ, цъкатъ. Азъ харесвамъ това цъкане. Какво означава то?
– Очудване.
Бре, чудна работа!
към беседата >>
Онзи, който те обича, може да ти даде една малка сѣмка, и ти ще се радвашъ на тази сѣмка, защото отъ нея ще излѣзе нѣщо велико.
Ние, при сегашното си състояние, не можемъ да добиемъ тази истина. Тъй както сме сега въ живота, ние мислимъ, че за да се домогнемъ до тази велика Истина, трѣбва да се лишимъ, да се откажемъ отъ благата на живота. Това не е вѣрно. Ако се домогнемъ до тази велика Истина, животътъ ни ще се осмисли, защото ще придобиемъ и Любовьта, а Любовьта е, която осмисля нѣщата. Забѣлѣжете, има единъ великъ законъ въ Любовьта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малкитѣ нѣща, който му давате.
Онзи, който те обича, може да ти даде една малка сѣмка, и ти ще се радвашъ на тази сѣмка, защото отъ нея ще излѣзе нѣщо велико.
Само Любовьта може отъ малките нѣща да прави велики работи. Като посадишъ тази сѣмка, слѣдъ година отъ нея ще излѣзе цѣло дърво. Великитѣ нѣща вънъ отъ Любовьта постоянно се смаляватъ, разрушаватъ и въ края на краищата, нищо не остава отъ тѣхъ. Когато нѣмаме Любовьта въ себе си, за насъ великитѣ нѣща постоянно се смаляватъ, а когато имаме Любовьта, отъ този малъкъ животъ се образуватъ великитѣ, Божественитѣ работи, и тогава идватъ великитѣ блага, великата хармония въ живота. Всичко това трѣбва да се опита.
към беседата >>
Бре, чудна работа!
И при това, знаете ли какъ? Често, у българитѣ има единъ обичай, като имъ говоришъ, цъкатъ. Азъ харесвамъ това цъкане. Какво означава то? – Очудване.
Бре, чудна работа!
към беседата >>
Само Любовьта може отъ малките нѣща да прави велики работи.
Тъй както сме сега въ живота, ние мислимъ, че за да се домогнемъ до тази велика Истина, трѣбва да се лишимъ, да се откажемъ отъ благата на живота. Това не е вѣрно. Ако се домогнемъ до тази велика Истина, животътъ ни ще се осмисли, защото ще придобиемъ и Любовьта, а Любовьта е, която осмисля нѣщата. Забѣлѣжете, има единъ великъ законъ въ Любовьта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малкитѣ нѣща, който му давате. Онзи, който те обича, може да ти даде една малка сѣмка, и ти ще се радвашъ на тази сѣмка, защото отъ нея ще излѣзе нѣщо велико.
Само Любовьта може отъ малките нѣща да прави велики работи.
Като посадишъ тази сѣмка, слѣдъ година отъ нея ще излѣзе цѣло дърво. Великитѣ нѣща вънъ отъ Любовьта постоянно се смаляватъ, разрушаватъ и въ края на краищата, нищо не остава отъ тѣхъ. Когато нѣмаме Любовьта въ себе си, за насъ великитѣ нѣща постоянно се смаляватъ, а когато имаме Любовьта, отъ този малъкъ животъ се образуватъ великитѣ, Божественитѣ работи, и тогава идватъ великитѣ блага, великата хармония въ живота. Всичко това трѣбва да се опита.
към беседата >>
Та, казвамъ: врѣме е вече да отворимъ душитѣ си, за да намѣримъ туй което търсимъ: свобода, щастие, сила, любовь, мѫдрость, знание и редъ други добродѣтели.
Та, казвамъ: врѣме е вече да отворимъ душитѣ си, за да намѣримъ туй което търсимъ: свобода, щастие, сила, любовь, мѫдрость, знание и редъ други добродѣтели.
Тогава ще ни се отвори тази велика завѣса, да видимъ Славата Божия. Псалмопѣвецътъ казва: „Прѣдпочелъ бихъ да прѣкарамъ единъ день въ Божиитѣ дворове, отколкото хиляди години въ шатъра на нечестието.“ Онзи, който търси своята слава, ще бѫде робъ на условията, а онзи, който търси Божията слава, ще бѫде свободенъ.
към беседата >>
Като посадишъ тази сѣмка, слѣдъ година отъ нея ще излѣзе цѣло дърво.
Това не е вѣрно. Ако се домогнемъ до тази велика Истина, животътъ ни ще се осмисли, защото ще придобиемъ и Любовьта, а Любовьта е, която осмисля нѣщата. Забѣлѣжете, има единъ великъ законъ въ Любовьта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малкитѣ нѣща, който му давате. Онзи, който те обича, може да ти даде една малка сѣмка, и ти ще се радвашъ на тази сѣмка, защото отъ нея ще излѣзе нѣщо велико. Само Любовьта може отъ малките нѣща да прави велики работи.
Като посадишъ тази сѣмка, слѣдъ година отъ нея ще излѣзе цѣло дърво.
Великитѣ нѣща вънъ отъ Любовьта постоянно се смаляватъ, разрушаватъ и въ края на краищата, нищо не остава отъ тѣхъ. Когато нѣмаме Любовьта въ себе си, за насъ великитѣ нѣща постоянно се смаляватъ, а когато имаме Любовьта, отъ този малъкъ животъ се образуватъ великитѣ, Божественитѣ работи, и тогава идватъ великитѣ блага, великата хармония въ живота. Всичко това трѣбва да се опита.
към беседата >>
Тогава ще ни се отвори тази велика завѣса, да видимъ Славата Божия.
Та, казвамъ: врѣме е вече да отворимъ душитѣ си, за да намѣримъ туй което търсимъ: свобода, щастие, сила, любовь, мѫдрость, знание и редъ други добродѣтели.
Тогава ще ни се отвори тази велика завѣса, да видимъ Славата Божия.
Псалмопѣвецътъ казва: „Прѣдпочелъ бихъ да прѣкарамъ единъ день въ Божиитѣ дворове, отколкото хиляди години въ шатъра на нечестието.“ Онзи, който търси своята слава, ще бѫде робъ на условията, а онзи, който търси Божията слава, ще бѫде свободенъ.
към беседата >>
Великитѣ нѣща вънъ отъ Любовьта постоянно се смаляватъ, разрушаватъ и въ края на краищата, нищо не остава отъ тѣхъ.
Ако се домогнемъ до тази велика Истина, животътъ ни ще се осмисли, защото ще придобиемъ и Любовьта, а Любовьта е, която осмисля нѣщата. Забѣлѣжете, има единъ великъ законъ въ Любовьта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малкитѣ нѣща, който му давате. Онзи, който те обича, може да ти даде една малка сѣмка, и ти ще се радвашъ на тази сѣмка, защото отъ нея ще излѣзе нѣщо велико. Само Любовьта може отъ малките нѣща да прави велики работи. Като посадишъ тази сѣмка, слѣдъ година отъ нея ще излѣзе цѣло дърво.
Великитѣ нѣща вънъ отъ Любовьта постоянно се смаляватъ, разрушаватъ и въ края на краищата, нищо не остава отъ тѣхъ.
Когато нѣмаме Любовьта въ себе си, за насъ великитѣ нѣща постоянно се смаляватъ, а когато имаме Любовьта, отъ този малъкъ животъ се образуватъ великитѣ, Божественитѣ работи, и тогава идватъ великитѣ блага, великата хармония въ живота. Всичко това трѣбва да се опита.
към беседата >>
Псалмопѣвецътъ казва: „Прѣдпочелъ бихъ да прѣкарамъ единъ день въ Божиитѣ дворове, отколкото хиляди години въ шатъра на нечестието.“ Онзи, който търси своята слава, ще бѫде робъ на условията, а онзи, който търси Божията слава, ще бѫде свободенъ.
Та, казвамъ: врѣме е вече да отворимъ душитѣ си, за да намѣримъ туй което търсимъ: свобода, щастие, сила, любовь, мѫдрость, знание и редъ други добродѣтели. Тогава ще ни се отвори тази велика завѣса, да видимъ Славата Божия.
Псалмопѣвецътъ казва: „Прѣдпочелъ бихъ да прѣкарамъ единъ день въ Божиитѣ дворове, отколкото хиляди години въ шатъра на нечестието.“ Онзи, който търси своята слава, ще бѫде робъ на условията, а онзи, който търси Божията слава, ще бѫде свободенъ.
към беседата >>
Когато нѣмаме Любовьта въ себе си, за насъ великитѣ нѣща постоянно се смаляватъ, а когато имаме Любовьта, отъ този малъкъ животъ се образуватъ великитѣ, Божественитѣ работи, и тогава идватъ великитѣ блага, великата хармония въ живота.
Забѣлѣжете, има единъ великъ законъ въ Любовьта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малкитѣ нѣща, който му давате. Онзи, който те обича, може да ти даде една малка сѣмка, и ти ще се радвашъ на тази сѣмка, защото отъ нея ще излѣзе нѣщо велико. Само Любовьта може отъ малките нѣща да прави велики работи. Като посадишъ тази сѣмка, слѣдъ година отъ нея ще излѣзе цѣло дърво. Великитѣ нѣща вънъ отъ Любовьта постоянно се смаляватъ, разрушаватъ и въ края на краищата, нищо не остава отъ тѣхъ.
Когато нѣмаме Любовьта въ себе си, за насъ великитѣ нѣща постоянно се смаляватъ, а когато имаме Любовьта, отъ този малъкъ животъ се образуватъ великитѣ, Божественитѣ работи, и тогава идватъ великитѣ блага, великата хармония въ живота.
Всичко това трѣбва да се опита.
към беседата >>
Сега, всѣки единъ отъ васъ, нека се запита дълбоко въ себе си: своята слава ли търси, или славата Божия; отъ себе си ли говори, или отъ Божие име?
Сега, всѣки единъ отъ васъ, нека се запита дълбоко въ себе си: своята слава ли търси, или славата Божия; отъ себе си ли говори, или отъ Божие име?
Нѣкои казватъ: менъ ми говорятъ духоветѣ. Не, не трѣбва духоветѣ да ви говорятъ. Азъ зная единъ само, който може да ни говори за свѣта, а не мнозина. Когато ви говори единъ човѣкъ, той въ сѫщность не е единица. Той е съставенъ отъ милиони, милиарди клѣтки, който взиматъ участие въ говоренето.
към беседата >>
Всичко това трѣбва да се опита.
Онзи, който те обича, може да ти даде една малка сѣмка, и ти ще се радвашъ на тази сѣмка, защото отъ нея ще излѣзе нѣщо велико. Само Любовьта може отъ малките нѣща да прави велики работи. Като посадишъ тази сѣмка, слѣдъ година отъ нея ще излѣзе цѣло дърво. Великитѣ нѣща вънъ отъ Любовьта постоянно се смаляватъ, разрушаватъ и въ края на краищата, нищо не остава отъ тѣхъ. Когато нѣмаме Любовьта въ себе си, за насъ великитѣ нѣща постоянно се смаляватъ, а когато имаме Любовьта, отъ този малъкъ животъ се образуватъ великитѣ, Божественитѣ работи, и тогава идватъ великитѣ блага, великата хармония въ живота.
Всичко това трѣбва да се опита.
към беседата >>
Нѣкои казватъ: менъ ми говорятъ духоветѣ.
Сега, всѣки единъ отъ васъ, нека се запита дълбоко въ себе си: своята слава ли търси, или славата Божия; отъ себе си ли говори, или отъ Божие име?
Нѣкои казватъ: менъ ми говорятъ духоветѣ.
Не, не трѣбва духоветѣ да ви говорятъ. Азъ зная единъ само, който може да ни говори за свѣта, а не мнозина. Когато ви говори единъ човѣкъ, той въ сѫщность не е единица. Той е съставенъ отъ милиони, милиарди клѣтки, който взиматъ участие въ говоренето. Когато той говори, всички тѣзи милиарди клѣтки съсрѣдоточаватъ своята дѣятелностъ да изкажатъ разумното Слово, да изкажатъ великата Истина на това сѫщество, което говори.
към беседата >>
Миналата седмица ви говорихъ, че мнозина, искатъ да говорятъ за Истината, като за нѣщо външно обективно.
Миналата седмица ви говорихъ, че мнозина, искатъ да говорятъ за Истината, като за нѣщо външно обективно.
Истината обективно не може да се проучва. И Любовьта обективно не може да се проучва. И Мѫдростьта обективно не може да се проучва. Туй, което ти можешъ да обхванешъ не е Истина, то е само единъ фактъ. Истината е извънъ нашия умъ.
към беседата >>
Не, не трѣбва духоветѣ да ви говорятъ.
Сега, всѣки единъ отъ васъ, нека се запита дълбоко въ себе си: своята слава ли търси, или славата Божия; отъ себе си ли говори, или отъ Божие име? Нѣкои казватъ: менъ ми говорятъ духоветѣ.
Не, не трѣбва духоветѣ да ви говорятъ.
Азъ зная единъ само, който може да ни говори за свѣта, а не мнозина. Когато ви говори единъ човѣкъ, той въ сѫщность не е единица. Той е съставенъ отъ милиони, милиарди клѣтки, който взиматъ участие въ говоренето. Когато той говори, всички тѣзи милиарди клѣтки съсрѣдоточаватъ своята дѣятелностъ да изкажатъ разумното Слово, да изкажатъ великата Истина на това сѫщество, което говори. И мозъчнитѣ клѣтки сѫщо съсрѣдоточаватъ своята дѣятелность да изкажатъ Истината на онзи, когото обичатъ, и който иска да я чуе.
към беседата >>
Истината обективно не може да се проучва.
Миналата седмица ви говорихъ, че мнозина, искатъ да говорятъ за Истината, като за нѣщо външно обективно.
Истината обективно не може да се проучва.
И Любовьта обективно не може да се проучва. И Мѫдростьта обективно не може да се проучва. Туй, което ти можешъ да обхванешъ не е Истина, то е само единъ фактъ. Истината е извънъ нашия умъ. Любовьта сѫщо е извънъ нашия умъ.
към беседата >>
Азъ зная единъ само, който може да ни говори за свѣта, а не мнозина.
Сега, всѣки единъ отъ васъ, нека се запита дълбоко въ себе си: своята слава ли търси, или славата Божия; отъ себе си ли говори, или отъ Божие име? Нѣкои казватъ: менъ ми говорятъ духоветѣ. Не, не трѣбва духоветѣ да ви говорятъ.
Азъ зная единъ само, който може да ни говори за свѣта, а не мнозина.
Когато ви говори единъ човѣкъ, той въ сѫщность не е единица. Той е съставенъ отъ милиони, милиарди клѣтки, който взиматъ участие въ говоренето. Когато той говори, всички тѣзи милиарди клѣтки съсрѣдоточаватъ своята дѣятелностъ да изкажатъ разумното Слово, да изкажатъ великата Истина на това сѫщество, което говори. И мозъчнитѣ клѣтки сѫщо съсрѣдоточаватъ своята дѣятелность да изкажатъ Истината на онзи, когото обичатъ, и който иска да я чуе. Когато Богъ иска да каже своята Истина, всички разумни сѫщества се съединяватъ като тѣзи клѣтки, и изказватъ на човѣка туй, отъ което се нуждае.
към беседата >>
И Любовьта обективно не може да се проучва.
Миналата седмица ви говорихъ, че мнозина, искатъ да говорятъ за Истината, като за нѣщо външно обективно. Истината обективно не може да се проучва.
И Любовьта обективно не може да се проучва.
И Мѫдростьта обективно не може да се проучва. Туй, което ти можешъ да обхванешъ не е Истина, то е само единъ фактъ. Истината е извънъ нашия умъ. Любовьта сѫщо е извънъ нашия умъ. Истината по нѣкой пѫть хвърля своитѣ проекции въ ума, и умътъ по косвенъ начинъ може да я проучава.
към беседата >>
Когато ви говори единъ човѣкъ, той въ сѫщность не е единица.
Сега, всѣки единъ отъ васъ, нека се запита дълбоко въ себе си: своята слава ли търси, или славата Божия; отъ себе си ли говори, или отъ Божие име? Нѣкои казватъ: менъ ми говорятъ духоветѣ. Не, не трѣбва духоветѣ да ви говорятъ. Азъ зная единъ само, който може да ни говори за свѣта, а не мнозина.
Когато ви говори единъ човѣкъ, той въ сѫщность не е единица.
Той е съставенъ отъ милиони, милиарди клѣтки, който взиматъ участие въ говоренето. Когато той говори, всички тѣзи милиарди клѣтки съсрѣдоточаватъ своята дѣятелностъ да изкажатъ разумното Слово, да изкажатъ великата Истина на това сѫщество, което говори. И мозъчнитѣ клѣтки сѫщо съсрѣдоточаватъ своята дѣятелность да изкажатъ Истината на онзи, когото обичатъ, и който иска да я чуе. Когато Богъ иска да каже своята Истина, всички разумни сѫщества се съединяватъ като тѣзи клѣтки, и изказватъ на човѣка туй, отъ което се нуждае.
към беседата >>
И Мѫдростьта обективно не може да се проучва.
Миналата седмица ви говорихъ, че мнозина, искатъ да говорятъ за Истината, като за нѣщо външно обективно. Истината обективно не може да се проучва. И Любовьта обективно не може да се проучва.
И Мѫдростьта обективно не може да се проучва.
Туй, което ти можешъ да обхванешъ не е Истина, то е само единъ фактъ. Истината е извънъ нашия умъ. Любовьта сѫщо е извънъ нашия умъ. Истината по нѣкой пѫть хвърля своитѣ проекции въ ума, и умътъ по косвенъ начинъ може да я проучава. Мѫдростьта хвърля своитѣ проекции отвѫтрѣ навънъ, т.е.
към беседата >>
Той е съставенъ отъ милиони, милиарди клѣтки, който взиматъ участие въ говоренето.
Сега, всѣки единъ отъ васъ, нека се запита дълбоко въ себе си: своята слава ли търси, или славата Божия; отъ себе си ли говори, или отъ Божие име? Нѣкои казватъ: менъ ми говорятъ духоветѣ. Не, не трѣбва духоветѣ да ви говорятъ. Азъ зная единъ само, който може да ни говори за свѣта, а не мнозина. Когато ви говори единъ човѣкъ, той въ сѫщность не е единица.
Той е съставенъ отъ милиони, милиарди клѣтки, който взиматъ участие въ говоренето.
Когато той говори, всички тѣзи милиарди клѣтки съсрѣдоточаватъ своята дѣятелностъ да изкажатъ разумното Слово, да изкажатъ великата Истина на това сѫщество, което говори. И мозъчнитѣ клѣтки сѫщо съсрѣдоточаватъ своята дѣятелность да изкажатъ Истината на онзи, когото обичатъ, и който иска да я чуе. Когато Богъ иска да каже своята Истина, всички разумни сѫщества се съединяватъ като тѣзи клѣтки, и изказватъ на човѣка туй, отъ което се нуждае.
към беседата >>
Туй, което ти можешъ да обхванешъ не е Истина, то е само единъ фактъ.
Миналата седмица ви говорихъ, че мнозина, искатъ да говорятъ за Истината, като за нѣщо външно обективно. Истината обективно не може да се проучва. И Любовьта обективно не може да се проучва. И Мѫдростьта обективно не може да се проучва.
Туй, което ти можешъ да обхванешъ не е Истина, то е само единъ фактъ.
Истината е извънъ нашия умъ. Любовьта сѫщо е извънъ нашия умъ. Истината по нѣкой пѫть хвърля своитѣ проекции въ ума, и умътъ по косвенъ начинъ може да я проучава. Мѫдростьта хвърля своитѣ проекции отвѫтрѣ навънъ, т.е. къмъ външния свѣтъ.
към беседата >>
Когато той говори, всички тѣзи милиарди клѣтки съсрѣдоточаватъ своята дѣятелностъ да изкажатъ разумното Слово, да изкажатъ великата Истина на това сѫщество, което говори.
Нѣкои казватъ: менъ ми говорятъ духоветѣ. Не, не трѣбва духоветѣ да ви говорятъ. Азъ зная единъ само, който може да ни говори за свѣта, а не мнозина. Когато ви говори единъ човѣкъ, той въ сѫщность не е единица. Той е съставенъ отъ милиони, милиарди клѣтки, който взиматъ участие въ говоренето.
Когато той говори, всички тѣзи милиарди клѣтки съсрѣдоточаватъ своята дѣятелностъ да изкажатъ разумното Слово, да изкажатъ великата Истина на това сѫщество, което говори.
И мозъчнитѣ клѣтки сѫщо съсрѣдоточаватъ своята дѣятелность да изкажатъ Истината на онзи, когото обичатъ, и който иска да я чуе. Когато Богъ иска да каже своята Истина, всички разумни сѫщества се съединяватъ като тѣзи клѣтки, и изказватъ на човѣка туй, отъ което се нуждае.
към беседата >>
Истината е извънъ нашия умъ.
Миналата седмица ви говорихъ, че мнозина, искатъ да говорятъ за Истината, като за нѣщо външно обективно. Истината обективно не може да се проучва. И Любовьта обективно не може да се проучва. И Мѫдростьта обективно не може да се проучва. Туй, което ти можешъ да обхванешъ не е Истина, то е само единъ фактъ.
Истината е извънъ нашия умъ.
Любовьта сѫщо е извънъ нашия умъ. Истината по нѣкой пѫть хвърля своитѣ проекции въ ума, и умътъ по косвенъ начинъ може да я проучава. Мѫдростьта хвърля своитѣ проекции отвѫтрѣ навънъ, т.е. къмъ външния свѣтъ. Какви сѫ тѣзи проекции?
към беседата >>
И мозъчнитѣ клѣтки сѫщо съсрѣдоточаватъ своята дѣятелность да изкажатъ Истината на онзи, когото обичатъ, и който иска да я чуе.
Не, не трѣбва духоветѣ да ви говорятъ. Азъ зная единъ само, който може да ни говори за свѣта, а не мнозина. Когато ви говори единъ човѣкъ, той въ сѫщность не е единица. Той е съставенъ отъ милиони, милиарди клѣтки, който взиматъ участие въ говоренето. Когато той говори, всички тѣзи милиарди клѣтки съсрѣдоточаватъ своята дѣятелностъ да изкажатъ разумното Слово, да изкажатъ великата Истина на това сѫщество, което говори.
И мозъчнитѣ клѣтки сѫщо съсрѣдоточаватъ своята дѣятелность да изкажатъ Истината на онзи, когото обичатъ, и който иска да я чуе.
Когато Богъ иска да каже своята Истина, всички разумни сѫщества се съединяватъ като тѣзи клѣтки, и изказватъ на човѣка туй, отъ което се нуждае.
към беседата >>
Любовьта сѫщо е извънъ нашия умъ.
Истината обективно не може да се проучва. И Любовьта обективно не може да се проучва. И Мѫдростьта обективно не може да се проучва. Туй, което ти можешъ да обхванешъ не е Истина, то е само единъ фактъ. Истината е извънъ нашия умъ.
Любовьта сѫщо е извънъ нашия умъ.
Истината по нѣкой пѫть хвърля своитѣ проекции въ ума, и умътъ по косвенъ начинъ може да я проучава. Мѫдростьта хвърля своитѣ проекции отвѫтрѣ навънъ, т.е. къмъ външния свѣтъ. Какви сѫ тѣзи проекции? Когато Любовьта дойде у насъ, веднага ние се разширяваме, ставаме великани.
към беседата >>
Когато Богъ иска да каже своята Истина, всички разумни сѫщества се съединяватъ като тѣзи клѣтки, и изказватъ на човѣка туй, отъ което се нуждае.
Азъ зная единъ само, който може да ни говори за свѣта, а не мнозина. Когато ви говори единъ човѣкъ, той въ сѫщность не е единица. Той е съставенъ отъ милиони, милиарди клѣтки, който взиматъ участие въ говоренето. Когато той говори, всички тѣзи милиарди клѣтки съсрѣдоточаватъ своята дѣятелностъ да изкажатъ разумното Слово, да изкажатъ великата Истина на това сѫщество, което говори. И мозъчнитѣ клѣтки сѫщо съсрѣдоточаватъ своята дѣятелность да изкажатъ Истината на онзи, когото обичатъ, и който иска да я чуе.
Когато Богъ иска да каже своята Истина, всички разумни сѫщества се съединяватъ като тѣзи клѣтки, и изказватъ на човѣка туй, отъ което се нуждае.
към беседата >>
Истината по нѣкой пѫть хвърля своитѣ проекции въ ума, и умътъ по косвенъ начинъ може да я проучава.
И Любовьта обективно не може да се проучва. И Мѫдростьта обективно не може да се проучва. Туй, което ти можешъ да обхванешъ не е Истина, то е само единъ фактъ. Истината е извънъ нашия умъ. Любовьта сѫщо е извънъ нашия умъ.
Истината по нѣкой пѫть хвърля своитѣ проекции въ ума, и умътъ по косвенъ начинъ може да я проучава.
Мѫдростьта хвърля своитѣ проекции отвѫтрѣ навънъ, т.е. къмъ външния свѣтъ. Какви сѫ тѣзи проекции? Когато Любовьта дойде у насъ, веднага ние се разширяваме, ставаме великани. Когато Любовьта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици.
към беседата >>
И тъй, ние ще отворимъ умоветѣ си, ще отворимъ сърдцата си, ще отворимъ душитѣ си, ще отворимъ духоветѣ си за великото, за възвишеното.
И тъй, ние ще отворимъ умоветѣ си, ще отворимъ сърдцата си, ще отворимъ душитѣ си, ще отворимъ духоветѣ си за великото, за възвишеното.
Тогава ще дойде Божествениятъ Духъ, който ще донесе свобода на човѣчеството. Кога ще стане това? – Въ онзи тържественъ день, когато и най-малкитѣ тайни на живота ще се разрѣшатъ. Тогава вие ще се наречете хора на великата нова култура, която се готви. Въ тази култура смърть нѣма да има, тя ще изчезне.
към беседата >>
Мѫдростьта хвърля своитѣ проекции отвѫтрѣ навънъ, т.е.
И Мѫдростьта обективно не може да се проучва. Туй, което ти можешъ да обхванешъ не е Истина, то е само единъ фактъ. Истината е извънъ нашия умъ. Любовьта сѫщо е извънъ нашия умъ. Истината по нѣкой пѫть хвърля своитѣ проекции въ ума, и умътъ по косвенъ начинъ може да я проучава.
Мѫдростьта хвърля своитѣ проекции отвѫтрѣ навънъ, т.е.
къмъ външния свѣтъ. Какви сѫ тѣзи проекции? Когато Любовьта дойде у насъ, веднага ние се разширяваме, ставаме великани. Когато Любовьта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици. Когато Мѫдростьта проектира своитѣ проекции въ нашия умъ, ние ставаме велики, у насъ се явява единъ великъ замахъ и казваме: велико е това учение!
към беседата >>
Тогава ще дойде Божествениятъ Духъ, който ще донесе свобода на човѣчеството.
И тъй, ние ще отворимъ умоветѣ си, ще отворимъ сърдцата си, ще отворимъ душитѣ си, ще отворимъ духоветѣ си за великото, за възвишеното.
Тогава ще дойде Божествениятъ Духъ, който ще донесе свобода на човѣчеството.
Кога ще стане това? – Въ онзи тържественъ день, когато и най-малкитѣ тайни на живота ще се разрѣшатъ. Тогава вие ще се наречете хора на великата нова култура, която се готви. Въ тази култура смърть нѣма да има, тя ще изчезне. Тогава ние ще бѫдемъ свободни, както сѫ свободни онѣзи наши напреднали братя, наречени ангели, арахангели, херувими, серафими.
към беседата >>
къмъ външния свѣтъ.
Туй, което ти можешъ да обхванешъ не е Истина, то е само единъ фактъ. Истината е извънъ нашия умъ. Любовьта сѫщо е извънъ нашия умъ. Истината по нѣкой пѫть хвърля своитѣ проекции въ ума, и умътъ по косвенъ начинъ може да я проучава. Мѫдростьта хвърля своитѣ проекции отвѫтрѣ навънъ, т.е.
къмъ външния свѣтъ.
Какви сѫ тѣзи проекции? Когато Любовьта дойде у насъ, веднага ние се разширяваме, ставаме великани. Когато Любовьта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици. Когато Мѫдростьта проектира своитѣ проекции въ нашия умъ, ние ставаме велики, у насъ се явява единъ великъ замахъ и казваме: велико е това учение! Щомъ, обаче, Мѫдростьта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни.
към беседата >>
Кога ще стане това?
И тъй, ние ще отворимъ умоветѣ си, ще отворимъ сърдцата си, ще отворимъ душитѣ си, ще отворимъ духоветѣ си за великото, за възвишеното. Тогава ще дойде Божествениятъ Духъ, който ще донесе свобода на човѣчеството.
Кога ще стане това?
– Въ онзи тържественъ день, когато и най-малкитѣ тайни на живота ще се разрѣшатъ. Тогава вие ще се наречете хора на великата нова култура, която се готви. Въ тази култура смърть нѣма да има, тя ще изчезне. Тогава ние ще бѫдемъ свободни, както сѫ свободни онѣзи наши напреднали братя, наречени ангели, арахангели, херувими, серафими. Тия велики братя сѫ произлѣзли все отъ човѣшката раса, но сѫ живѣли при по-благоприятни условия, който използували разумно.
към беседата >>
Какви сѫ тѣзи проекции?
Истината е извънъ нашия умъ. Любовьта сѫщо е извънъ нашия умъ. Истината по нѣкой пѫть хвърля своитѣ проекции въ ума, и умътъ по косвенъ начинъ може да я проучава. Мѫдростьта хвърля своитѣ проекции отвѫтрѣ навънъ, т.е. къмъ външния свѣтъ.
Какви сѫ тѣзи проекции?
Когато Любовьта дойде у насъ, веднага ние се разширяваме, ставаме великани. Когато Любовьта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици. Когато Мѫдростьта проектира своитѣ проекции въ нашия умъ, ние ставаме велики, у насъ се явява единъ великъ замахъ и казваме: велико е това учение! Щомъ, обаче, Мѫдростьта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своитѣ проекции въ човѣшката душа, човѣкъ става силенъ, като Христа, може да жертвува живота си за другитѣ, за цѣлото човѣчество.
към беседата >>
– Въ онзи тържественъ день, когато и най-малкитѣ тайни на живота ще се разрѣшатъ.
И тъй, ние ще отворимъ умоветѣ си, ще отворимъ сърдцата си, ще отворимъ душитѣ си, ще отворимъ духоветѣ си за великото, за възвишеното. Тогава ще дойде Божествениятъ Духъ, който ще донесе свобода на човѣчеството. Кога ще стане това?
– Въ онзи тържественъ день, когато и най-малкитѣ тайни на живота ще се разрѣшатъ.
Тогава вие ще се наречете хора на великата нова култура, която се готви. Въ тази култура смърть нѣма да има, тя ще изчезне. Тогава ние ще бѫдемъ свободни, както сѫ свободни онѣзи наши напреднали братя, наречени ангели, арахангели, херувими, серафими. Тия велики братя сѫ произлѣзли все отъ човѣшката раса, но сѫ живѣли при по-благоприятни условия, който използували разумно. Вие не използувахте разумно условията, но днесъ тия велики братя правятъ усилия да ви покажатъ пѫтя, за да добиете тази свобода, която тѣ иматъ, щомъ добиете тази свобода вие ще я дадете и на ония по-малки ваши братя, който я очакватъ.
към беседата >>
Когато Любовьта дойде у насъ, веднага ние се разширяваме, ставаме великани.
Любовьта сѫщо е извънъ нашия умъ. Истината по нѣкой пѫть хвърля своитѣ проекции въ ума, и умътъ по косвенъ начинъ може да я проучава. Мѫдростьта хвърля своитѣ проекции отвѫтрѣ навънъ, т.е. къмъ външния свѣтъ. Какви сѫ тѣзи проекции?
Когато Любовьта дойде у насъ, веднага ние се разширяваме, ставаме великани.
Когато Любовьта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици. Когато Мѫдростьта проектира своитѣ проекции въ нашия умъ, ние ставаме велики, у насъ се явява единъ великъ замахъ и казваме: велико е това учение! Щомъ, обаче, Мѫдростьта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своитѣ проекции въ човѣшката душа, човѣкъ става силенъ, като Христа, може да жертвува живота си за другитѣ, за цѣлото човѣчество. Щомъ Истината оттегли проекцията си отъ човѣшката душа, ние имаме единъ типъ като Юда, който върши престѫпления и послѣ отива да се самоубива.
към беседата >>
Тогава вие ще се наречете хора на великата нова култура, която се готви.
И тъй, ние ще отворимъ умоветѣ си, ще отворимъ сърдцата си, ще отворимъ душитѣ си, ще отворимъ духоветѣ си за великото, за възвишеното. Тогава ще дойде Божествениятъ Духъ, който ще донесе свобода на човѣчеството. Кога ще стане това? – Въ онзи тържественъ день, когато и най-малкитѣ тайни на живота ще се разрѣшатъ.
Тогава вие ще се наречете хора на великата нова култура, която се готви.
Въ тази култура смърть нѣма да има, тя ще изчезне. Тогава ние ще бѫдемъ свободни, както сѫ свободни онѣзи наши напреднали братя, наречени ангели, арахангели, херувими, серафими. Тия велики братя сѫ произлѣзли все отъ човѣшката раса, но сѫ живѣли при по-благоприятни условия, който използували разумно. Вие не използувахте разумно условията, но днесъ тия велики братя правятъ усилия да ви покажатъ пѫтя, за да добиете тази свобода, която тѣ иматъ, щомъ добиете тази свобода вие ще я дадете и на ония по-малки ваши братя, който я очакватъ.
към беседата >>
Когато Любовьта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици.
Истината по нѣкой пѫть хвърля своитѣ проекции въ ума, и умътъ по косвенъ начинъ може да я проучава. Мѫдростьта хвърля своитѣ проекции отвѫтрѣ навънъ, т.е. къмъ външния свѣтъ. Какви сѫ тѣзи проекции? Когато Любовьта дойде у насъ, веднага ние се разширяваме, ставаме великани.
Когато Любовьта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици.
Когато Мѫдростьта проектира своитѣ проекции въ нашия умъ, ние ставаме велики, у насъ се явява единъ великъ замахъ и казваме: велико е това учение! Щомъ, обаче, Мѫдростьта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своитѣ проекции въ човѣшката душа, човѣкъ става силенъ, като Христа, може да жертвува живота си за другитѣ, за цѣлото човѣчество. Щомъ Истината оттегли проекцията си отъ човѣшката душа, ние имаме единъ типъ като Юда, който върши престѫпления и послѣ отива да се самоубива. Значи имаме два типа въ свѣта: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христосъ, който търсѣше славата на Онзи, Който Го е проводилъ.
към беседата >>
Въ тази култура смърть нѣма да има, тя ще изчезне.
И тъй, ние ще отворимъ умоветѣ си, ще отворимъ сърдцата си, ще отворимъ душитѣ си, ще отворимъ духоветѣ си за великото, за възвишеното. Тогава ще дойде Божествениятъ Духъ, който ще донесе свобода на човѣчеството. Кога ще стане това? – Въ онзи тържественъ день, когато и най-малкитѣ тайни на живота ще се разрѣшатъ. Тогава вие ще се наречете хора на великата нова култура, която се готви.
Въ тази култура смърть нѣма да има, тя ще изчезне.
Тогава ние ще бѫдемъ свободни, както сѫ свободни онѣзи наши напреднали братя, наречени ангели, арахангели, херувими, серафими. Тия велики братя сѫ произлѣзли все отъ човѣшката раса, но сѫ живѣли при по-благоприятни условия, който използували разумно. Вие не използувахте разумно условията, но днесъ тия велики братя правятъ усилия да ви покажатъ пѫтя, за да добиете тази свобода, която тѣ иматъ, щомъ добиете тази свобода вие ще я дадете и на ония по-малки ваши братя, който я очакватъ.
към беседата >>
Когато Мѫдростьта проектира своитѣ проекции въ нашия умъ, ние ставаме велики, у насъ се явява единъ великъ замахъ и казваме: велико е това учение!
Мѫдростьта хвърля своитѣ проекции отвѫтрѣ навънъ, т.е. къмъ външния свѣтъ. Какви сѫ тѣзи проекции? Когато Любовьта дойде у насъ, веднага ние се разширяваме, ставаме великани. Когато Любовьта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици.
Когато Мѫдростьта проектира своитѣ проекции въ нашия умъ, ние ставаме велики, у насъ се явява единъ великъ замахъ и казваме: велико е това учение!
Щомъ, обаче, Мѫдростьта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своитѣ проекции въ човѣшката душа, човѣкъ става силенъ, като Христа, може да жертвува живота си за другитѣ, за цѣлото човѣчество. Щомъ Истината оттегли проекцията си отъ човѣшката душа, ние имаме единъ типъ като Юда, който върши престѫпления и послѣ отива да се самоубива. Значи имаме два типа въ свѣта: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христосъ, който търсѣше славата на Онзи, Който Го е проводилъ. И двамата умрѣха.
към беседата >>
Тогава ние ще бѫдемъ свободни, както сѫ свободни онѣзи наши напреднали братя, наречени ангели, арахангели, херувими, серафими.
Тогава ще дойде Божествениятъ Духъ, който ще донесе свобода на човѣчеството. Кога ще стане това? – Въ онзи тържественъ день, когато и най-малкитѣ тайни на живота ще се разрѣшатъ. Тогава вие ще се наречете хора на великата нова култура, която се готви. Въ тази култура смърть нѣма да има, тя ще изчезне.
Тогава ние ще бѫдемъ свободни, както сѫ свободни онѣзи наши напреднали братя, наречени ангели, арахангели, херувими, серафими.
Тия велики братя сѫ произлѣзли все отъ човѣшката раса, но сѫ живѣли при по-благоприятни условия, който използували разумно. Вие не използувахте разумно условията, но днесъ тия велики братя правятъ усилия да ви покажатъ пѫтя, за да добиете тази свобода, която тѣ иматъ, щомъ добиете тази свобода вие ще я дадете и на ония по-малки ваши братя, който я очакватъ.
към беседата >>
Щомъ, обаче, Мѫдростьта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни.
къмъ външния свѣтъ. Какви сѫ тѣзи проекции? Когато Любовьта дойде у насъ, веднага ние се разширяваме, ставаме великани. Когато Любовьта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици. Когато Мѫдростьта проектира своитѣ проекции въ нашия умъ, ние ставаме велики, у насъ се явява единъ великъ замахъ и казваме: велико е това учение!
Щомъ, обаче, Мѫдростьта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни.
Когато Истината внесе своитѣ проекции въ човѣшката душа, човѣкъ става силенъ, като Христа, може да жертвува живота си за другитѣ, за цѣлото човѣчество. Щомъ Истината оттегли проекцията си отъ човѣшката душа, ние имаме единъ типъ като Юда, който върши престѫпления и послѣ отива да се самоубива. Значи имаме два типа въ свѣта: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христосъ, който търсѣше славата на Онзи, Който Го е проводилъ. И двамата умрѣха. Христосъ умрѣ по-рано, но възкръсна.
към беседата >>
Тия велики братя сѫ произлѣзли все отъ човѣшката раса, но сѫ живѣли при по-благоприятни условия, който използували разумно.
Кога ще стане това? – Въ онзи тържественъ день, когато и най-малкитѣ тайни на живота ще се разрѣшатъ. Тогава вие ще се наречете хора на великата нова култура, която се готви. Въ тази култура смърть нѣма да има, тя ще изчезне. Тогава ние ще бѫдемъ свободни, както сѫ свободни онѣзи наши напреднали братя, наречени ангели, арахангели, херувими, серафими.
Тия велики братя сѫ произлѣзли все отъ човѣшката раса, но сѫ живѣли при по-благоприятни условия, който използували разумно.
Вие не използувахте разумно условията, но днесъ тия велики братя правятъ усилия да ви покажатъ пѫтя, за да добиете тази свобода, която тѣ иматъ, щомъ добиете тази свобода вие ще я дадете и на ония по-малки ваши братя, който я очакватъ.
към беседата >>
Когато Истината внесе своитѣ проекции въ човѣшката душа, човѣкъ става силенъ, като Христа, може да жертвува живота си за другитѣ, за цѣлото човѣчество.
Какви сѫ тѣзи проекции? Когато Любовьта дойде у насъ, веднага ние се разширяваме, ставаме великани. Когато Любовьта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици. Когато Мѫдростьта проектира своитѣ проекции въ нашия умъ, ние ставаме велики, у насъ се явява единъ великъ замахъ и казваме: велико е това учение! Щомъ, обаче, Мѫдростьта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни.
Когато Истината внесе своитѣ проекции въ човѣшката душа, човѣкъ става силенъ, като Христа, може да жертвува живота си за другитѣ, за цѣлото човѣчество.
Щомъ Истината оттегли проекцията си отъ човѣшката душа, ние имаме единъ типъ като Юда, който върши престѫпления и послѣ отива да се самоубива. Значи имаме два типа въ свѣта: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христосъ, който търсѣше славата на Онзи, Който Го е проводилъ. И двамата умрѣха. Христосъ умрѣ по-рано, но възкръсна. Юда умрѣ по-послѣ, но не можа да възкръсне.
към беседата >>
Вие не използувахте разумно условията, но днесъ тия велики братя правятъ усилия да ви покажатъ пѫтя, за да добиете тази свобода, която тѣ иматъ, щомъ добиете тази свобода вие ще я дадете и на ония по-малки ваши братя, който я очакватъ.
– Въ онзи тържественъ день, когато и най-малкитѣ тайни на живота ще се разрѣшатъ. Тогава вие ще се наречете хора на великата нова култура, която се готви. Въ тази култура смърть нѣма да има, тя ще изчезне. Тогава ние ще бѫдемъ свободни, както сѫ свободни онѣзи наши напреднали братя, наречени ангели, арахангели, херувими, серафими. Тия велики братя сѫ произлѣзли все отъ човѣшката раса, но сѫ живѣли при по-благоприятни условия, който използували разумно.
Вие не използувахте разумно условията, но днесъ тия велики братя правятъ усилия да ви покажатъ пѫтя, за да добиете тази свобода, която тѣ иматъ, щомъ добиете тази свобода вие ще я дадете и на ония по-малки ваши братя, който я очакватъ.
към беседата >>
Щомъ Истината оттегли проекцията си отъ човѣшката душа, ние имаме единъ типъ като Юда, който върши престѫпления и послѣ отива да се самоубива.
Когато Любовьта дойде у насъ, веднага ние се разширяваме, ставаме великани. Когато Любовьта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици. Когато Мѫдростьта проектира своитѣ проекции въ нашия умъ, ние ставаме велики, у насъ се явява единъ великъ замахъ и казваме: велико е това учение! Щомъ, обаче, Мѫдростьта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своитѣ проекции въ човѣшката душа, човѣкъ става силенъ, като Христа, може да жертвува живота си за другитѣ, за цѣлото човѣчество.
Щомъ Истината оттегли проекцията си отъ човѣшката душа, ние имаме единъ типъ като Юда, който върши престѫпления и послѣ отива да се самоубива.
Значи имаме два типа въ свѣта: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христосъ, който търсѣше славата на Онзи, Който Го е проводилъ. И двамата умрѣха. Христосъ умрѣ по-рано, но възкръсна. Юда умрѣ по-послѣ, но не можа да възкръсне. И единиятъ се размножи, и другиятъ се размножи.
към беседата >>
И тъй, всички ще работимъ, докато общата свобода, общата Любовь и общата Мѫдрость обхванатъ цѣлото битие.
И тъй, всички ще работимъ, докато общата свобода, общата Любовь и общата Мѫдрость обхванатъ цѣлото битие.
Тогава всички ще хвалимъ Бога и ще живѣемъ само въ миръ и Любовь!
към беседата >>
Значи имаме два типа въ свѣта: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христосъ, който търсѣше славата на Онзи, Който Го е проводилъ.
Когато Любовьта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици. Когато Мѫдростьта проектира своитѣ проекции въ нашия умъ, ние ставаме велики, у насъ се явява единъ великъ замахъ и казваме: велико е това учение! Щомъ, обаче, Мѫдростьта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своитѣ проекции въ човѣшката душа, човѣкъ става силенъ, като Христа, може да жертвува живота си за другитѣ, за цѣлото човѣчество. Щомъ Истината оттегли проекцията си отъ човѣшката душа, ние имаме единъ типъ като Юда, който върши престѫпления и послѣ отива да се самоубива.
Значи имаме два типа въ свѣта: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христосъ, който търсѣше славата на Онзи, Който Го е проводилъ.
И двамата умрѣха. Христосъ умрѣ по-рано, но възкръсна. Юда умрѣ по-послѣ, но не можа да възкръсне. И единиятъ се размножи, и другиятъ се размножи. Послѣдователитѣ на Юда днесъ не сѫ малко.
към беседата >>
Тогава всички ще хвалимъ Бога и ще живѣемъ само въ миръ и Любовь!
И тъй, всички ще работимъ, докато общата свобода, общата Любовь и общата Мѫдрость обхванатъ цѣлото битие.
Тогава всички ще хвалимъ Бога и ще живѣемъ само въ миръ и Любовь!
към беседата >>
И двамата умрѣха.
Когато Мѫдростьта проектира своитѣ проекции въ нашия умъ, ние ставаме велики, у насъ се явява единъ великъ замахъ и казваме: велико е това учение! Щомъ, обаче, Мѫдростьта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своитѣ проекции въ човѣшката душа, човѣкъ става силенъ, като Христа, може да жертвува живота си за другитѣ, за цѣлото човѣчество. Щомъ Истината оттегли проекцията си отъ човѣшката душа, ние имаме единъ типъ като Юда, който върши престѫпления и послѣ отива да се самоубива. Значи имаме два типа въ свѣта: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христосъ, който търсѣше славата на Онзи, Който Го е проводилъ.
И двамата умрѣха.
Христосъ умрѣ по-рано, но възкръсна. Юда умрѣ по-послѣ, но не можа да възкръсне. И единиятъ се размножи, и другиятъ се размножи. Послѣдователитѣ на Юда днесъ не сѫ малко. Казвате: а, послѣдователи на Юда!
към беседата >>
Христосъ умрѣ по-рано, но възкръсна.
Щомъ, обаче, Мѫдростьта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своитѣ проекции въ човѣшката душа, човѣкъ става силенъ, като Христа, може да жертвува живота си за другитѣ, за цѣлото човѣчество. Щомъ Истината оттегли проекцията си отъ човѣшката душа, ние имаме единъ типъ като Юда, който върши престѫпления и послѣ отива да се самоубива. Значи имаме два типа въ свѣта: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христосъ, който търсѣше славата на Онзи, Който Го е проводилъ. И двамата умрѣха.
Христосъ умрѣ по-рано, но възкръсна.
Юда умрѣ по-послѣ, но не можа да възкръсне. И единиятъ се размножи, и другиятъ се размножи. Послѣдователитѣ на Юда днесъ не сѫ малко. Казвате: а, послѣдователи на Юда! Ами че послѣдователи сѫ!
към беседата >>
Юда умрѣ по-послѣ, но не можа да възкръсне.
Когато Истината внесе своитѣ проекции въ човѣшката душа, човѣкъ става силенъ, като Христа, може да жертвува живота си за другитѣ, за цѣлото човѣчество. Щомъ Истината оттегли проекцията си отъ човѣшката душа, ние имаме единъ типъ като Юда, който върши престѫпления и послѣ отива да се самоубива. Значи имаме два типа въ свѣта: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христосъ, който търсѣше славата на Онзи, Който Го е проводилъ. И двамата умрѣха. Христосъ умрѣ по-рано, но възкръсна.
Юда умрѣ по-послѣ, но не можа да възкръсне.
И единиятъ се размножи, и другиятъ се размножи. Послѣдователитѣ на Юда днесъ не сѫ малко. Казвате: а, послѣдователи на Юда! Ами че послѣдователи сѫ! Навсѣкѫдѣ има послѣдователи на Юда.
към беседата >>
И единиятъ се размножи, и другиятъ се размножи.
Щомъ Истината оттегли проекцията си отъ човѣшката душа, ние имаме единъ типъ като Юда, който върши престѫпления и послѣ отива да се самоубива. Значи имаме два типа въ свѣта: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христосъ, който търсѣше славата на Онзи, Който Го е проводилъ. И двамата умрѣха. Христосъ умрѣ по-рано, но възкръсна. Юда умрѣ по-послѣ, но не можа да възкръсне.
И единиятъ се размножи, и другиятъ се размножи.
Послѣдователитѣ на Юда днесъ не сѫ малко. Казвате: а, послѣдователи на Юда! Ами че послѣдователи сѫ! Навсѣкѫдѣ има послѣдователи на Юда. Слѣдователно, между тѣзи два принципа, който виждаме въ учението на Юда, и въ учението на Христа, има една велика борба, която ние трѣбва да завършимъ.
към беседата >>
Послѣдователитѣ на Юда днесъ не сѫ малко.
Значи имаме два типа въ свѣта: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христосъ, който търсѣше славата на Онзи, Който Го е проводилъ. И двамата умрѣха. Христосъ умрѣ по-рано, но възкръсна. Юда умрѣ по-послѣ, но не можа да възкръсне. И единиятъ се размножи, и другиятъ се размножи.
Послѣдователитѣ на Юда днесъ не сѫ малко.
Казвате: а, послѣдователи на Юда! Ами че послѣдователи сѫ! Навсѣкѫдѣ има послѣдователи на Юда. Слѣдователно, между тѣзи два принципа, който виждаме въ учението на Юда, и въ учението на Христа, има една велика борба, която ние трѣбва да завършимъ. Нѣкои казватъ: е, какво ще се говори за учението на Юда?
към беседата >>
Казвате: а, послѣдователи на Юда!
И двамата умрѣха. Христосъ умрѣ по-рано, но възкръсна. Юда умрѣ по-послѣ, но не можа да възкръсне. И единиятъ се размножи, и другиятъ се размножи. Послѣдователитѣ на Юда днесъ не сѫ малко.
Казвате: а, послѣдователи на Юда!
Ами че послѣдователи сѫ! Навсѣкѫдѣ има послѣдователи на Юда. Слѣдователно, между тѣзи два принципа, който виждаме въ учението на Юда, и въ учението на Христа, има една велика борба, която ние трѣбва да завършимъ. Нѣкои казватъ: е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме отъ влиянията, отъ недъзитѣ на Юда?
към беседата >>
Ами че послѣдователи сѫ!
Христосъ умрѣ по-рано, но възкръсна. Юда умрѣ по-послѣ, но не можа да възкръсне. И единиятъ се размножи, и другиятъ се размножи. Послѣдователитѣ на Юда днесъ не сѫ малко. Казвате: а, послѣдователи на Юда!
Ами че послѣдователи сѫ!
Навсѣкѫдѣ има послѣдователи на Юда. Слѣдователно, между тѣзи два принципа, който виждаме въ учението на Юда, и въ учението на Христа, има една велика борба, която ние трѣбва да завършимъ. Нѣкои казватъ: е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме отъ влиянията, отъ недъзитѣ на Юда? Когато бръкнемъ въ кисията на нѣкого, когато отнемешъ живота му, имането му, когато го обезчестишъ, когато отнемешъ всичкото му цѣломѫдрие, това не е ли учението на Юда?
към беседата >>
Навсѣкѫдѣ има послѣдователи на Юда.
Юда умрѣ по-послѣ, но не можа да възкръсне. И единиятъ се размножи, и другиятъ се размножи. Послѣдователитѣ на Юда днесъ не сѫ малко. Казвате: а, послѣдователи на Юда! Ами че послѣдователи сѫ!
Навсѣкѫдѣ има послѣдователи на Юда.
Слѣдователно, между тѣзи два принципа, който виждаме въ учението на Юда, и въ учението на Христа, има една велика борба, която ние трѣбва да завършимъ. Нѣкои казватъ: е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме отъ влиянията, отъ недъзитѣ на Юда? Когато бръкнемъ въ кисията на нѣкого, когато отнемешъ живота му, имането му, когато го обезчестишъ, когато отнемешъ всичкото му цѣломѫдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесешъ онѣзи велики, дълбоки качества въ душата на човѣка, когато внесешъ онова чувство на самопожертвуване, на себеотрицание въ живота на човѣка, да бѫде той готовъ да жертвува здраве, сили и животъ за другитѣ, не е ли това учението на Христа?
към беседата >>
Слѣдователно, между тѣзи два принципа, който виждаме въ учението на Юда, и въ учението на Христа, има една велика борба, която ние трѣбва да завършимъ.
И единиятъ се размножи, и другиятъ се размножи. Послѣдователитѣ на Юда днесъ не сѫ малко. Казвате: а, послѣдователи на Юда! Ами че послѣдователи сѫ! Навсѣкѫдѣ има послѣдователи на Юда.
Слѣдователно, между тѣзи два принципа, който виждаме въ учението на Юда, и въ учението на Христа, има една велика борба, която ние трѣбва да завършимъ.
Нѣкои казватъ: е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме отъ влиянията, отъ недъзитѣ на Юда? Когато бръкнемъ въ кисията на нѣкого, когато отнемешъ живота му, имането му, когато го обезчестишъ, когато отнемешъ всичкото му цѣломѫдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесешъ онѣзи велики, дълбоки качества въ душата на човѣка, когато внесешъ онова чувство на самопожертвуване, на себеотрицание въ живота на човѣка, да бѫде той готовъ да жертвува здраве, сили и животъ за другитѣ, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: ето единъ човѣкъ, който не разбира живота!
към беседата >>
Нѣкои казватъ: е, какво ще се говори за учението на Юда?
Послѣдователитѣ на Юда днесъ не сѫ малко. Казвате: а, послѣдователи на Юда! Ами че послѣдователи сѫ! Навсѣкѫдѣ има послѣдователи на Юда. Слѣдователно, между тѣзи два принципа, който виждаме въ учението на Юда, и въ учението на Христа, има една велика борба, която ние трѣбва да завършимъ.
Нѣкои казватъ: е, какво ще се говори за учението на Юда?
Нека се запитаме, свободни ли сме отъ влиянията, отъ недъзитѣ на Юда? Когато бръкнемъ въ кисията на нѣкого, когато отнемешъ живота му, имането му, когато го обезчестишъ, когато отнемешъ всичкото му цѣломѫдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесешъ онѣзи велики, дълбоки качества въ душата на човѣка, когато внесешъ онова чувство на самопожертвуване, на себеотрицание въ живота на човѣка, да бѫде той готовъ да жертвува здраве, сили и животъ за другитѣ, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: ето единъ човѣкъ, който не разбира живота! Споредъ насъ, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живѣе на моята смѣтка, е много културна!
към беседата >>
Нека се запитаме, свободни ли сме отъ влиянията, отъ недъзитѣ на Юда?
Казвате: а, послѣдователи на Юда! Ами че послѣдователи сѫ! Навсѣкѫдѣ има послѣдователи на Юда. Слѣдователно, между тѣзи два принципа, който виждаме въ учението на Юда, и въ учението на Христа, има една велика борба, която ние трѣбва да завършимъ. Нѣкои казватъ: е, какво ще се говори за учението на Юда?
Нека се запитаме, свободни ли сме отъ влиянията, отъ недъзитѣ на Юда?
Когато бръкнемъ въ кисията на нѣкого, когато отнемешъ живота му, имането му, когато го обезчестишъ, когато отнемешъ всичкото му цѣломѫдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесешъ онѣзи велики, дълбоки качества въ душата на човѣка, когато внесешъ онова чувство на самопожертвуване, на себеотрицание въ живота на човѣка, да бѫде той готовъ да жертвува здраве, сили и животъ за другитѣ, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: ето единъ човѣкъ, който не разбира живота! Споредъ насъ, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живѣе на моята смѣтка, е много културна! Тя казва: нека този човѣкъ работи заради мене.
към беседата >>
Когато бръкнемъ въ кисията на нѣкого, когато отнемешъ живота му, имането му, когато го обезчестишъ, когато отнемешъ всичкото му цѣломѫдрие, това не е ли учението на Юда?
Ами че послѣдователи сѫ! Навсѣкѫдѣ има послѣдователи на Юда. Слѣдователно, между тѣзи два принципа, който виждаме въ учението на Юда, и въ учението на Христа, има една велика борба, която ние трѣбва да завършимъ. Нѣкои казватъ: е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме отъ влиянията, отъ недъзитѣ на Юда?
Когато бръкнемъ въ кисията на нѣкого, когато отнемешъ живота му, имането му, когато го обезчестишъ, когато отнемешъ всичкото му цѣломѫдрие, това не е ли учението на Юда?
Когато внесешъ онѣзи велики, дълбоки качества въ душата на човѣка, когато внесешъ онова чувство на самопожертвуване, на себеотрицание въ живота на човѣка, да бѫде той готовъ да жертвува здраве, сили и животъ за другитѣ, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: ето единъ човѣкъ, който не разбира живота! Споредъ насъ, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живѣе на моята смѣтка, е много културна! Тя казва: нека този човѣкъ работи заради мене. Азъ ще си смуча, ще ямъ готовата храна.
към беседата >>
Когато внесешъ онѣзи велики, дълбоки качества въ душата на човѣка, когато внесешъ онова чувство на самопожертвуване, на себеотрицание въ живота на човѣка, да бѫде той готовъ да жертвува здраве, сили и животъ за другитѣ, не е ли това учението на Христа?
Навсѣкѫдѣ има послѣдователи на Юда. Слѣдователно, между тѣзи два принципа, който виждаме въ учението на Юда, и въ учението на Христа, има една велика борба, която ние трѣбва да завършимъ. Нѣкои казватъ: е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме отъ влиянията, отъ недъзитѣ на Юда? Когато бръкнемъ въ кисията на нѣкого, когато отнемешъ живота му, имането му, когато го обезчестишъ, когато отнемешъ всичкото му цѣломѫдрие, това не е ли учението на Юда?
Когато внесешъ онѣзи велики, дълбоки качества въ душата на човѣка, когато внесешъ онова чувство на самопожертвуване, на себеотрицание въ живота на човѣка, да бѫде той готовъ да жертвува здраве, сили и животъ за другитѣ, не е ли това учението на Христа?
Ние казваме: ето единъ човѣкъ, който не разбира живота! Споредъ насъ, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живѣе на моята смѣтка, е много културна! Тя казва: нека този човѣкъ работи заради мене. Азъ ще си смуча, ще ямъ готовата храна. Не, въ това нѣма никаква култура!
към беседата >>
Ние казваме: ето единъ човѣкъ, който не разбира живота!
Слѣдователно, между тѣзи два принципа, който виждаме въ учението на Юда, и въ учението на Христа, има една велика борба, която ние трѣбва да завършимъ. Нѣкои казватъ: е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме отъ влиянията, отъ недъзитѣ на Юда? Когато бръкнемъ въ кисията на нѣкого, когато отнемешъ живота му, имането му, когато го обезчестишъ, когато отнемешъ всичкото му цѣломѫдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесешъ онѣзи велики, дълбоки качества въ душата на човѣка, когато внесешъ онова чувство на самопожертвуване, на себеотрицание въ живота на човѣка, да бѫде той готовъ да жертвува здраве, сили и животъ за другитѣ, не е ли това учението на Христа?
Ние казваме: ето единъ човѣкъ, който не разбира живота!
Споредъ насъ, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живѣе на моята смѣтка, е много културна! Тя казва: нека този човѣкъ работи заради мене. Азъ ще си смуча, ще ямъ готовата храна. Не, въ това нѣма никаква култура! Азъ говоря сега за духовнитѣ хора.
към беседата >>
Споредъ насъ, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живѣе на моята смѣтка, е много културна!
Нѣкои казватъ: е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме отъ влиянията, отъ недъзитѣ на Юда? Когато бръкнемъ въ кисията на нѣкого, когато отнемешъ живота му, имането му, когато го обезчестишъ, когато отнемешъ всичкото му цѣломѫдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесешъ онѣзи велики, дълбоки качества въ душата на човѣка, когато внесешъ онова чувство на самопожертвуване, на себеотрицание въ живота на човѣка, да бѫде той готовъ да жертвува здраве, сили и животъ за другитѣ, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: ето единъ човѣкъ, който не разбира живота!
Споредъ насъ, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живѣе на моята смѣтка, е много културна!
Тя казва: нека този човѣкъ работи заради мене. Азъ ще си смуча, ще ямъ готовата храна. Не, въ това нѣма никаква култура! Азъ говоря сега за духовнитѣ хора. Ние трѣбва да се отърсимъ отъ учението на Юда, отъ туй криво разбиране.
към беседата >>
Тя казва: нека този човѣкъ работи заради мене.
Нека се запитаме, свободни ли сме отъ влиянията, отъ недъзитѣ на Юда? Когато бръкнемъ въ кисията на нѣкого, когато отнемешъ живота му, имането му, когато го обезчестишъ, когато отнемешъ всичкото му цѣломѫдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесешъ онѣзи велики, дълбоки качества въ душата на човѣка, когато внесешъ онова чувство на самопожертвуване, на себеотрицание въ живота на човѣка, да бѫде той готовъ да жертвува здраве, сили и животъ за другитѣ, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: ето единъ човѣкъ, който не разбира живота! Споредъ насъ, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живѣе на моята смѣтка, е много културна!
Тя казва: нека този човѣкъ работи заради мене.
Азъ ще си смуча, ще ямъ готовата храна. Не, въ това нѣма никаква култура! Азъ говоря сега за духовнитѣ хора. Ние трѣбва да се отърсимъ отъ учението на Юда, отъ туй криво разбиране. Какво прѣдставлява Юда?
към беседата >>
Азъ ще си смуча, ще ямъ готовата храна.
Когато бръкнемъ въ кисията на нѣкого, когато отнемешъ живота му, имането му, когато го обезчестишъ, когато отнемешъ всичкото му цѣломѫдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесешъ онѣзи велики, дълбоки качества въ душата на човѣка, когато внесешъ онова чувство на самопожертвуване, на себеотрицание въ живота на човѣка, да бѫде той готовъ да жертвува здраве, сили и животъ за другитѣ, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: ето единъ човѣкъ, който не разбира живота! Споредъ насъ, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живѣе на моята смѣтка, е много културна! Тя казва: нека този човѣкъ работи заради мене.
Азъ ще си смуча, ще ямъ готовата храна.
Не, въ това нѣма никаква култура! Азъ говоря сега за духовнитѣ хора. Ние трѣбва да се отърсимъ отъ учението на Юда, отъ туй криво разбиране. Какво прѣдставлява Юда? – Той е само единъ символъ.
към беседата >>
Не, въ това нѣма никаква култура!
Когато внесешъ онѣзи велики, дълбоки качества въ душата на човѣка, когато внесешъ онова чувство на самопожертвуване, на себеотрицание въ живота на човѣка, да бѫде той готовъ да жертвува здраве, сили и животъ за другитѣ, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: ето единъ човѣкъ, който не разбира живота! Споредъ насъ, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живѣе на моята смѣтка, е много културна! Тя казва: нека този човѣкъ работи заради мене. Азъ ще си смуча, ще ямъ готовата храна.
Не, въ това нѣма никаква култура!
Азъ говоря сега за духовнитѣ хора. Ние трѣбва да се отърсимъ отъ учението на Юда, отъ туй криво разбиране. Какво прѣдставлява Юда? – Той е само единъ символъ. Който говори за себе си, търси своята слава.
към беседата >>
Азъ говоря сега за духовнитѣ хора.
Ние казваме: ето единъ човѣкъ, който не разбира живота! Споредъ насъ, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живѣе на моята смѣтка, е много културна! Тя казва: нека този човѣкъ работи заради мене. Азъ ще си смуча, ще ямъ готовата храна. Не, въ това нѣма никаква култура!
Азъ говоря сега за духовнитѣ хора.
Ние трѣбва да се отърсимъ отъ учението на Юда, отъ туй криво разбиране. Какво прѣдставлява Юда? – Той е само единъ символъ. Който говори за себе си, търси своята слава.
към беседата >>
Ние трѣбва да се отърсимъ отъ учението на Юда, отъ туй криво разбиране.
Споредъ насъ, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живѣе на моята смѣтка, е много културна! Тя казва: нека този човѣкъ работи заради мене. Азъ ще си смуча, ще ямъ готовата храна. Не, въ това нѣма никаква култура! Азъ говоря сега за духовнитѣ хора.
Ние трѣбва да се отърсимъ отъ учението на Юда, отъ туй криво разбиране.
Какво прѣдставлява Юда? – Той е само единъ символъ. Който говори за себе си, търси своята слава.
към беседата >>
Какво прѣдставлява Юда?
Тя казва: нека този човѣкъ работи заради мене. Азъ ще си смуча, ще ямъ готовата храна. Не, въ това нѣма никаква култура! Азъ говоря сега за духовнитѣ хора. Ние трѣбва да се отърсимъ отъ учението на Юда, отъ туй криво разбиране.
Какво прѣдставлява Юда?
– Той е само единъ символъ. Който говори за себе си, търси своята слава.
към беседата >>
– Той е само единъ символъ.
Азъ ще си смуча, ще ямъ готовата храна. Не, въ това нѣма никаква култура! Азъ говоря сега за духовнитѣ хора. Ние трѣбва да се отърсимъ отъ учението на Юда, отъ туй криво разбиране. Какво прѣдставлява Юда?
– Той е само единъ символъ.
Който говори за себе си, търси своята слава.
към беседата >>
Който говори за себе си, търси своята слава.
Не, въ това нѣма никаква култура! Азъ говоря сега за духовнитѣ хора. Ние трѣбва да се отърсимъ отъ учението на Юда, отъ туй криво разбиране. Какво прѣдставлява Юда? – Той е само единъ символъ.
Който говори за себе си, търси своята слава.
към беседата >>
И тъй, всички ние, за да се разберемъ като хора, като братя, трѣбва да туримъ принципа, учението на Юда долу на опашката, а принципа учението на Христа, Божественото въ насъ – трѣбва да туримъ на първо мѣсто, трѣбва да го поощряваме.
И тъй, всички ние, за да се разберемъ като хора, като братя, трѣбва да туримъ принципа, учението на Юда долу на опашката, а принципа учението на Христа, Божественото въ насъ – трѣбва да туримъ на първо мѣсто, трѣбва да го поощряваме.
Такива хора азъ похвалявамъ. Какви хора? – Бѣднитѣ. Азъ не говоря за тия бѣдни хора, който по наслѣдство, кармически сѫ наслѣдили пороцитѣ на своитѣ дѣди и прадѣди. Азъ не съмъ съгласенъ съ тѣхъ.
към беседата >>
Такива хора азъ похвалявамъ.
И тъй, всички ние, за да се разберемъ като хора, като братя, трѣбва да туримъ принципа, учението на Юда долу на опашката, а принципа учението на Христа, Божественото въ насъ – трѣбва да туримъ на първо мѣсто, трѣбва да го поощряваме.
Такива хора азъ похвалявамъ.
Какви хора? – Бѣднитѣ. Азъ не говоря за тия бѣдни хора, който по наслѣдство, кармически сѫ наслѣдили пороцитѣ на своитѣ дѣди и прадѣди. Азъ не съмъ съгласенъ съ тѣхъ. Азъ говоря за онѣзи бѣдни хора, за онѣзи разумни хора, който доброволно сѫ пожертвували своитѣ богатства, доброволно сѫ станали бѣдни.
към беседата >>
Какви хора?
И тъй, всички ние, за да се разберемъ като хора, като братя, трѣбва да туримъ принципа, учението на Юда долу на опашката, а принципа учението на Христа, Божественото въ насъ – трѣбва да туримъ на първо мѣсто, трѣбва да го поощряваме. Такива хора азъ похвалявамъ.
Какви хора?
– Бѣднитѣ. Азъ не говоря за тия бѣдни хора, който по наслѣдство, кармически сѫ наслѣдили пороцитѣ на своитѣ дѣди и прадѣди. Азъ не съмъ съгласенъ съ тѣхъ. Азъ говоря за онѣзи бѣдни хора, за онѣзи разумни хора, който доброволно сѫ пожертвували своитѣ богатства, доброволно сѫ станали бѣдни. Тѣ могатъ да бѫдатъ богати, иматъ изкуството за това.
към беседата >>
– Бѣднитѣ.
И тъй, всички ние, за да се разберемъ като хора, като братя, трѣбва да туримъ принципа, учението на Юда долу на опашката, а принципа учението на Христа, Божественото въ насъ – трѣбва да туримъ на първо мѣсто, трѣбва да го поощряваме. Такива хора азъ похвалявамъ. Какви хора?
– Бѣднитѣ.
Азъ не говоря за тия бѣдни хора, който по наслѣдство, кармически сѫ наслѣдили пороцитѣ на своитѣ дѣди и прадѣди. Азъ не съмъ съгласенъ съ тѣхъ. Азъ говоря за онѣзи бѣдни хора, за онѣзи разумни хора, който доброволно сѫ пожертвували своитѣ богатства, доброволно сѫ станали бѣдни. Тѣ могатъ да бѫдатъ богати, иматъ изкуството за това. Тѣ могатъ да станатъ и художници, и музиканти, но тѣ сѫ пожертвували всичко: своя животъ, своитѣ богатства – и то всичко даромъ.
към беседата >>
Азъ не говоря за тия бѣдни хора, който по наслѣдство, кармически сѫ наслѣдили пороцитѣ на своитѣ дѣди и прадѣди.
И тъй, всички ние, за да се разберемъ като хора, като братя, трѣбва да туримъ принципа, учението на Юда долу на опашката, а принципа учението на Христа, Божественото въ насъ – трѣбва да туримъ на първо мѣсто, трѣбва да го поощряваме. Такива хора азъ похвалявамъ. Какви хора? – Бѣднитѣ.
Азъ не говоря за тия бѣдни хора, който по наслѣдство, кармически сѫ наслѣдили пороцитѣ на своитѣ дѣди и прадѣди.
Азъ не съмъ съгласенъ съ тѣхъ. Азъ говоря за онѣзи бѣдни хора, за онѣзи разумни хора, който доброволно сѫ пожертвували своитѣ богатства, доброволно сѫ станали бѣдни. Тѣ могатъ да бѫдатъ богати, иматъ изкуството за това. Тѣ могатъ да станатъ и художници, и музиканти, но тѣ сѫ пожертвували всичко: своя животъ, своитѣ богатства – и то всичко даромъ. Тия хора азъ наричамъ възпитатели, учители на човѣчеството.
към беседата >>
Азъ не съмъ съгласенъ съ тѣхъ.
И тъй, всички ние, за да се разберемъ като хора, като братя, трѣбва да туримъ принципа, учението на Юда долу на опашката, а принципа учението на Христа, Божественото въ насъ – трѣбва да туримъ на първо мѣсто, трѣбва да го поощряваме. Такива хора азъ похвалявамъ. Какви хора? – Бѣднитѣ. Азъ не говоря за тия бѣдни хора, който по наслѣдство, кармически сѫ наслѣдили пороцитѣ на своитѣ дѣди и прадѣди.
Азъ не съмъ съгласенъ съ тѣхъ.
Азъ говоря за онѣзи бѣдни хора, за онѣзи разумни хора, който доброволно сѫ пожертвували своитѣ богатства, доброволно сѫ станали бѣдни. Тѣ могатъ да бѫдатъ богати, иматъ изкуството за това. Тѣ могатъ да станатъ и художници, и музиканти, но тѣ сѫ пожертвували всичко: своя животъ, своитѣ богатства – и то всичко даромъ. Тия хора азъ наричамъ възпитатели, учители на човѣчеството. Ще дойде день, когато великитѣ музиканти, великитѣ художници ще бѫдатъ Учители на човѣчеството.
към беседата >>
Азъ говоря за онѣзи бѣдни хора, за онѣзи разумни хора, който доброволно сѫ пожертвували своитѣ богатства, доброволно сѫ станали бѣдни.
Такива хора азъ похвалявамъ. Какви хора? – Бѣднитѣ. Азъ не говоря за тия бѣдни хора, който по наслѣдство, кармически сѫ наслѣдили пороцитѣ на своитѣ дѣди и прадѣди. Азъ не съмъ съгласенъ съ тѣхъ.
Азъ говоря за онѣзи бѣдни хора, за онѣзи разумни хора, който доброволно сѫ пожертвували своитѣ богатства, доброволно сѫ станали бѣдни.
Тѣ могатъ да бѫдатъ богати, иматъ изкуството за това. Тѣ могатъ да станатъ и художници, и музиканти, но тѣ сѫ пожертвували всичко: своя животъ, своитѣ богатства – и то всичко даромъ. Тия хора азъ наричамъ възпитатели, учители на човѣчеството. Ще дойде день, когато великитѣ музиканти, великитѣ художници ще бѫдатъ Учители на човѣчеството. А сега, за да дойде единъ музикантъ да свири, трѣбва да му се плати.
към беседата >>
Тѣ могатъ да бѫдатъ богати, иматъ изкуството за това.
Какви хора? – Бѣднитѣ. Азъ не говоря за тия бѣдни хора, който по наслѣдство, кармически сѫ наслѣдили пороцитѣ на своитѣ дѣди и прадѣди. Азъ не съмъ съгласенъ съ тѣхъ. Азъ говоря за онѣзи бѣдни хора, за онѣзи разумни хора, който доброволно сѫ пожертвували своитѣ богатства, доброволно сѫ станали бѣдни.
Тѣ могатъ да бѫдатъ богати, иматъ изкуството за това.
Тѣ могатъ да станатъ и художници, и музиканти, но тѣ сѫ пожертвували всичко: своя животъ, своитѣ богатства – и то всичко даромъ. Тия хора азъ наричамъ възпитатели, учители на човѣчеството. Ще дойде день, когато великитѣ музиканти, великитѣ художници ще бѫдатъ Учители на човѣчеството. А сега, за да дойде единъ музикантъ да свири, трѣбва да му се плати. Казвате: е, такива сѫ условията!
към беседата >>
Тѣ могатъ да станатъ и художници, и музиканти, но тѣ сѫ пожертвували всичко: своя животъ, своитѣ богатства – и то всичко даромъ.
– Бѣднитѣ. Азъ не говоря за тия бѣдни хора, който по наслѣдство, кармически сѫ наслѣдили пороцитѣ на своитѣ дѣди и прадѣди. Азъ не съмъ съгласенъ съ тѣхъ. Азъ говоря за онѣзи бѣдни хора, за онѣзи разумни хора, който доброволно сѫ пожертвували своитѣ богатства, доброволно сѫ станали бѣдни. Тѣ могатъ да бѫдатъ богати, иматъ изкуството за това.
Тѣ могатъ да станатъ и художници, и музиканти, но тѣ сѫ пожертвували всичко: своя животъ, своитѣ богатства – и то всичко даромъ.
Тия хора азъ наричамъ възпитатели, учители на човѣчеството. Ще дойде день, когато великитѣ музиканти, великитѣ художници ще бѫдатъ Учители на човѣчеството. А сега, за да дойде единъ музикантъ да свири, трѣбва да му се плати. Казвате: е, такива сѫ условията! Да, такива сѫ условията на живота но кои условия?
към беседата >>
Тия хора азъ наричамъ възпитатели, учители на човѣчеството.
Азъ не говоря за тия бѣдни хора, който по наслѣдство, кармически сѫ наслѣдили пороцитѣ на своитѣ дѣди и прадѣди. Азъ не съмъ съгласенъ съ тѣхъ. Азъ говоря за онѣзи бѣдни хора, за онѣзи разумни хора, който доброволно сѫ пожертвували своитѣ богатства, доброволно сѫ станали бѣдни. Тѣ могатъ да бѫдатъ богати, иматъ изкуството за това. Тѣ могатъ да станатъ и художници, и музиканти, но тѣ сѫ пожертвували всичко: своя животъ, своитѣ богатства – и то всичко даромъ.
Тия хора азъ наричамъ възпитатели, учители на човѣчеството.
Ще дойде день, когато великитѣ музиканти, великитѣ художници ще бѫдатъ Учители на човѣчеството. А сега, за да дойде единъ музикантъ да свири, трѣбва да му се плати. Казвате: е, такива сѫ условията! Да, такива сѫ условията на живота но кои условия? – Общитѣ условия, учението на Юда е такова.
към беседата >>
Ще дойде день, когато великитѣ музиканти, великитѣ художници ще бѫдатъ Учители на човѣчеството.
Азъ не съмъ съгласенъ съ тѣхъ. Азъ говоря за онѣзи бѣдни хора, за онѣзи разумни хора, който доброволно сѫ пожертвували своитѣ богатства, доброволно сѫ станали бѣдни. Тѣ могатъ да бѫдатъ богати, иматъ изкуството за това. Тѣ могатъ да станатъ и художници, и музиканти, но тѣ сѫ пожертвували всичко: своя животъ, своитѣ богатства – и то всичко даромъ. Тия хора азъ наричамъ възпитатели, учители на човѣчеството.
Ще дойде день, когато великитѣ музиканти, великитѣ художници ще бѫдатъ Учители на човѣчеството.
А сега, за да дойде единъ музикантъ да свири, трѣбва да му се плати. Казвате: е, такива сѫ условията! Да, такива сѫ условията на живота но кои условия? – Общитѣ условия, учението на Юда е такова. Турцитѣ казватъ: който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуозъ, а който не плаща, седи отвънъ, нищо не може да чуе.
към беседата >>
А сега, за да дойде единъ музикантъ да свири, трѣбва да му се плати.
Азъ говоря за онѣзи бѣдни хора, за онѣзи разумни хора, който доброволно сѫ пожертвували своитѣ богатства, доброволно сѫ станали бѣдни. Тѣ могатъ да бѫдатъ богати, иматъ изкуството за това. Тѣ могатъ да станатъ и художници, и музиканти, но тѣ сѫ пожертвували всичко: своя животъ, своитѣ богатства – и то всичко даромъ. Тия хора азъ наричамъ възпитатели, учители на човѣчеството. Ще дойде день, когато великитѣ музиканти, великитѣ художници ще бѫдатъ Учители на човѣчеството.
А сега, за да дойде единъ музикантъ да свири, трѣбва да му се плати.
Казвате: е, такива сѫ условията! Да, такива сѫ условията на живота но кои условия? – Общитѣ условия, учението на Юда е такова. Турцитѣ казватъ: който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуозъ, а който не плаща, седи отвънъ, нищо не може да чуе. Но азъ казвамъ: има изключения отъ това!
към беседата >>
Казвате: е, такива сѫ условията!
Тѣ могатъ да бѫдатъ богати, иматъ изкуството за това. Тѣ могатъ да станатъ и художници, и музиканти, но тѣ сѫ пожертвували всичко: своя животъ, своитѣ богатства – и то всичко даромъ. Тия хора азъ наричамъ възпитатели, учители на човѣчеството. Ще дойде день, когато великитѣ музиканти, великитѣ художници ще бѫдатъ Учители на човѣчеството. А сега, за да дойде единъ музикантъ да свири, трѣбва да му се плати.
Казвате: е, такива сѫ условията!
Да, такива сѫ условията на живота но кои условия? – Общитѣ условия, учението на Юда е такова. Турцитѣ казватъ: който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуозъ, а който не плаща, седи отвънъ, нищо не може да чуе. Но азъ казвамъ: има изключения отъ това! Зная за единъ великъ виртуозъ въ Европа, който единъ день, слѣдъ като излизалъ отъ единъ концертъ, минавалъ покрай едно бѣдно момиченце, куцичко и като погледналъ въ очитѣ му, прочелъ нѣкакво особено желание.
към беседата >>
Да, такива сѫ условията на живота но кои условия?
Тѣ могатъ да станатъ и художници, и музиканти, но тѣ сѫ пожертвували всичко: своя животъ, своитѣ богатства – и то всичко даромъ. Тия хора азъ наричамъ възпитатели, учители на човѣчеството. Ще дойде день, когато великитѣ музиканти, великитѣ художници ще бѫдатъ Учители на човѣчеството. А сега, за да дойде единъ музикантъ да свири, трѣбва да му се плати. Казвате: е, такива сѫ условията!
Да, такива сѫ условията на живота но кои условия?
– Общитѣ условия, учението на Юда е такова. Турцитѣ казватъ: който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуозъ, а който не плаща, седи отвънъ, нищо не може да чуе. Но азъ казвамъ: има изключения отъ това! Зная за единъ великъ виртуозъ въ Европа, който единъ день, слѣдъ като излизалъ отъ единъ концертъ, минавалъ покрай едно бѣдно момиченце, куцичко и като погледналъ въ очитѣ му, прочелъ нѣкакво особено желание. Пита го: защо седишъ тука?
към беседата >>
– Общитѣ условия, учението на Юда е такова.
Тия хора азъ наричамъ възпитатели, учители на човѣчеството. Ще дойде день, когато великитѣ музиканти, великитѣ художници ще бѫдатъ Учители на човѣчеството. А сега, за да дойде единъ музикантъ да свири, трѣбва да му се плати. Казвате: е, такива сѫ условията! Да, такива сѫ условията на живота но кои условия?
– Общитѣ условия, учението на Юда е такова.
Турцитѣ казватъ: който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуозъ, а който не плаща, седи отвънъ, нищо не може да чуе. Но азъ казвамъ: има изключения отъ това! Зная за единъ великъ виртуозъ въ Европа, който единъ день, слѣдъ като излизалъ отъ единъ концертъ, минавалъ покрай едно бѣдно момиченце, куцичко и като погледналъ въ очитѣ му, прочелъ нѣкакво особено желание. Пита го: защо седишъ тука? – Искахъ да влѣза въ салона да послушамъ, но нѣмахъ пари.
към беседата >>
Турцитѣ казватъ: който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуозъ, а който не плаща, седи отвънъ, нищо не може да чуе.
Ще дойде день, когато великитѣ музиканти, великитѣ художници ще бѫдатъ Учители на човѣчеството. А сега, за да дойде единъ музикантъ да свири, трѣбва да му се плати. Казвате: е, такива сѫ условията! Да, такива сѫ условията на живота но кои условия? – Общитѣ условия, учението на Юда е такова.
Турцитѣ казватъ: който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуозъ, а който не плаща, седи отвънъ, нищо не може да чуе.
Но азъ казвамъ: има изключения отъ това! Зная за единъ великъ виртуозъ въ Европа, който единъ день, слѣдъ като излизалъ отъ единъ концертъ, минавалъ покрай едно бѣдно момиченце, куцичко и като погледналъ въ очитѣ му, прочелъ нѣкакво особено желание. Пита го: защо седишъ тука? – Искахъ да влѣза въ салона да послушамъ, но нѣмахъ пари. Той се трогва отъ това и го запитва за адреса му.
към беседата >>
Но азъ казвамъ: има изключения отъ това!
А сега, за да дойде единъ музикантъ да свири, трѣбва да му се плати. Казвате: е, такива сѫ условията! Да, такива сѫ условията на живота но кои условия? – Общитѣ условия, учението на Юда е такова. Турцитѣ казватъ: който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуозъ, а който не плаща, седи отвънъ, нищо не може да чуе.
Но азъ казвамъ: има изключения отъ това!
Зная за единъ великъ виртуозъ въ Европа, който единъ день, слѣдъ като излизалъ отъ единъ концертъ, минавалъ покрай едно бѣдно момиченце, куцичко и като погледналъ въ очитѣ му, прочелъ нѣкакво особено желание. Пита го: защо седишъ тука? – Искахъ да влѣза въ салона да послушамъ, но нѣмахъ пари. Той се трогва отъ това и го запитва за адреса му. Момиченцето си дава адреса и се отегля.
към беседата >>
Зная за единъ великъ виртуозъ въ Европа, който единъ день, слѣдъ като излизалъ отъ единъ концертъ, минавалъ покрай едно бѣдно момиченце, куцичко и като погледналъ въ очитѣ му, прочелъ нѣкакво особено желание.
Казвате: е, такива сѫ условията! Да, такива сѫ условията на живота но кои условия? – Общитѣ условия, учението на Юда е такова. Турцитѣ казватъ: който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуозъ, а който не плаща, седи отвънъ, нищо не може да чуе. Но азъ казвамъ: има изключения отъ това!
Зная за единъ великъ виртуозъ въ Европа, който единъ день, слѣдъ като излизалъ отъ единъ концертъ, минавалъ покрай едно бѣдно момиченце, куцичко и като погледналъ въ очитѣ му, прочелъ нѣкакво особено желание.
Пита го: защо седишъ тука? – Искахъ да влѣза въ салона да послушамъ, но нѣмахъ пари. Той се трогва отъ това и го запитва за адреса му. Момиченцето си дава адреса и се отегля. Една вечерь този великъ виртуозъ взима цигулката си и отива въ дома на момиченцето да му посвири даромъ.
към беседата >>
Пита го: защо седишъ тука?
Да, такива сѫ условията на живота но кои условия? – Общитѣ условия, учението на Юда е такова. Турцитѣ казватъ: който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуозъ, а който не плаща, седи отвънъ, нищо не може да чуе. Но азъ казвамъ: има изключения отъ това! Зная за единъ великъ виртуозъ въ Европа, който единъ день, слѣдъ като излизалъ отъ единъ концертъ, минавалъ покрай едно бѣдно момиченце, куцичко и като погледналъ въ очитѣ му, прочелъ нѣкакво особено желание.
Пита го: защо седишъ тука?
– Искахъ да влѣза въ салона да послушамъ, но нѣмахъ пари. Той се трогва отъ това и го запитва за адреса му. Момиченцето си дава адреса и се отегля. Една вечерь този великъ виртуозъ взима цигулката си и отива въ дома на момиченцето да му посвири даромъ. Слѣдъ като свири, той казва: това бѣше най-щастливиятъ моментъ въ моя животъ.
към беседата >>
– Искахъ да влѣза въ салона да послушамъ, но нѣмахъ пари.
– Общитѣ условия, учението на Юда е такова. Турцитѣ казватъ: който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуозъ, а който не плаща, седи отвънъ, нищо не може да чуе. Но азъ казвамъ: има изключения отъ това! Зная за единъ великъ виртуозъ въ Европа, който единъ день, слѣдъ като излизалъ отъ единъ концертъ, минавалъ покрай едно бѣдно момиченце, куцичко и като погледналъ въ очитѣ му, прочелъ нѣкакво особено желание. Пита го: защо седишъ тука?
– Искахъ да влѣза въ салона да послушамъ, но нѣмахъ пари.
Той се трогва отъ това и го запитва за адреса му. Момиченцето си дава адреса и се отегля. Една вечерь този великъ виртуозъ взима цигулката си и отива въ дома на момиченцето да му посвири даромъ. Слѣдъ като свири, той казва: това бѣше най-щастливиятъ моментъ въ моя животъ. Това бѣше най-хубавиятъ концертъ, който съмъ далъ нѣкога въ живота си. Защо?
към беседата >>
Той се трогва отъ това и го запитва за адреса му.
Турцитѣ казватъ: който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуозъ, а който не плаща, седи отвънъ, нищо не може да чуе. Но азъ казвамъ: има изключения отъ това! Зная за единъ великъ виртуозъ въ Европа, който единъ день, слѣдъ като излизалъ отъ единъ концертъ, минавалъ покрай едно бѣдно момиченце, куцичко и като погледналъ въ очитѣ му, прочелъ нѣкакво особено желание. Пита го: защо седишъ тука? – Искахъ да влѣза въ салона да послушамъ, но нѣмахъ пари.
Той се трогва отъ това и го запитва за адреса му.
Момиченцето си дава адреса и се отегля. Една вечерь този великъ виртуозъ взима цигулката си и отива въ дома на момиченцето да му посвири даромъ. Слѣдъ като свири, той казва: това бѣше най-щастливиятъ моментъ въ моя животъ. Това бѣше най-хубавиятъ концертъ, който съмъ далъ нѣкога въ живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене съ душата си.
към беседата >>
Момиченцето си дава адреса и се отегля.
Но азъ казвамъ: има изключения отъ това! Зная за единъ великъ виртуозъ въ Европа, който единъ день, слѣдъ като излизалъ отъ единъ концертъ, минавалъ покрай едно бѣдно момиченце, куцичко и като погледналъ въ очитѣ му, прочелъ нѣкакво особено желание. Пита го: защо седишъ тука? – Искахъ да влѣза въ салона да послушамъ, но нѣмахъ пари. Той се трогва отъ това и го запитва за адреса му.
Момиченцето си дава адреса и се отегля.
Една вечерь този великъ виртуозъ взима цигулката си и отива въ дома на момиченцето да му посвири даромъ. Слѣдъ като свири, той казва: това бѣше най-щастливиятъ моментъ въ моя животъ. Това бѣше най-хубавиятъ концертъ, който съмъ далъ нѣкога въ живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене съ душата си. И той свирелъ съ душа.
към беседата >>
Една вечерь този великъ виртуозъ взима цигулката си и отива въ дома на момиченцето да му посвири даромъ.
Зная за единъ великъ виртуозъ въ Европа, който единъ день, слѣдъ като излизалъ отъ единъ концертъ, минавалъ покрай едно бѣдно момиченце, куцичко и като погледналъ въ очитѣ му, прочелъ нѣкакво особено желание. Пита го: защо седишъ тука? – Искахъ да влѣза въ салона да послушамъ, но нѣмахъ пари. Той се трогва отъ това и го запитва за адреса му. Момиченцето си дава адреса и се отегля.
Една вечерь този великъ виртуозъ взима цигулката си и отива въ дома на момиченцето да му посвири даромъ.
Слѣдъ като свири, той казва: това бѣше най-щастливиятъ моментъ въ моя животъ. Това бѣше най-хубавиятъ концертъ, който съмъ далъ нѣкога въ живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене съ душата си. И той свирелъ съ душа. А сегашнитѣ виртуози – дойде нѣкой, даде концертъ, прѣзъ всичкото врѣме слѣди, дали публиката ще хареса свиренето му.
към беседата >>
Слѣдъ като свири, той казва: това бѣше най-щастливиятъ моментъ въ моя животъ.
Пита го: защо седишъ тука? – Искахъ да влѣза въ салона да послушамъ, но нѣмахъ пари. Той се трогва отъ това и го запитва за адреса му. Момиченцето си дава адреса и се отегля. Една вечерь този великъ виртуозъ взима цигулката си и отива въ дома на момиченцето да му посвири даромъ.
Слѣдъ като свири, той казва: това бѣше най-щастливиятъ моментъ въ моя животъ.
Това бѣше най-хубавиятъ концертъ, който съмъ далъ нѣкога въ живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене съ душата си. И той свирелъ съ душа. А сегашнитѣ виртуози – дойде нѣкой, даде концертъ, прѣзъ всичкото врѣме слѣди, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори пѫть нѣма да дойде.
към беседата >>
Това бѣше най-хубавиятъ концертъ, който съмъ далъ нѣкога въ живота си. Защо?
– Искахъ да влѣза въ салона да послушамъ, но нѣмахъ пари. Той се трогва отъ това и го запитва за адреса му. Момиченцето си дава адреса и се отегля. Една вечерь този великъ виртуозъ взима цигулката си и отива въ дома на момиченцето да му посвири даромъ. Слѣдъ като свири, той казва: това бѣше най-щастливиятъ моментъ въ моя животъ.
Това бѣше най-хубавиятъ концертъ, който съмъ далъ нѣкога въ живота си. Защо?
Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене съ душата си. И той свирелъ съ душа. А сегашнитѣ виртуози – дойде нѣкой, даде концертъ, прѣзъ всичкото врѣме слѣди, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори пѫть нѣма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо?
към беседата >>
Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене съ душата си.
Той се трогва отъ това и го запитва за адреса му. Момиченцето си дава адреса и се отегля. Една вечерь този великъ виртуозъ взима цигулката си и отива въ дома на момиченцето да му посвири даромъ. Слѣдъ като свири, той казва: това бѣше най-щастливиятъ моментъ въ моя животъ. Това бѣше най-хубавиятъ концертъ, който съмъ далъ нѣкога въ живота си. Защо?
Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене съ душата си.
И той свирелъ съ душа. А сегашнитѣ виртуози – дойде нѣкой, даде концертъ, прѣзъ всичкото врѣме слѣди, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори пѫть нѣма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори пѫть.
към беседата >>
И той свирелъ съ душа.
Момиченцето си дава адреса и се отегля. Една вечерь този великъ виртуозъ взима цигулката си и отива въ дома на момиченцето да му посвири даромъ. Слѣдъ като свири, той казва: това бѣше най-щастливиятъ моментъ въ моя животъ. Това бѣше най-хубавиятъ концертъ, който съмъ далъ нѣкога въ живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене съ душата си.
И той свирелъ съ душа.
А сегашнитѣ виртуози – дойде нѣкой, даде концертъ, прѣзъ всичкото врѣме слѣди, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори пѫть нѣма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори пѫть. Онзи пъкъ, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принципъ, за него не важи, кой ще дойде.
към беседата >>
Въ свѣта трѣбва да сѫществува една мѣрка.
Въ свѣта трѣбва да сѫществува една мѣрка.
Математицитѣ иматъ такава мѣрка. Тя е единицата. Тѣхниятъ аршинъ е мѣрката, съ която започватъ. Отнемете на математицитѣ единицата, и математиката сама по себе си пада. Въ геометрията единицата е точката.
към беседата >>
А сегашнитѣ виртуози – дойде нѣкой, даде концертъ, прѣзъ всичкото врѣме слѣди, дали публиката ще хареса свиренето му.
Една вечерь този великъ виртуозъ взима цигулката си и отива въ дома на момиченцето да му посвири даромъ. Слѣдъ като свири, той казва: това бѣше най-щастливиятъ моментъ въ моя животъ. Това бѣше най-хубавиятъ концертъ, който съмъ далъ нѣкога въ живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене съ душата си. И той свирелъ съ душа.
А сегашнитѣ виртуози – дойде нѣкой, даде концертъ, прѣзъ всичкото врѣме слѣди, дали публиката ще хареса свиренето му.
Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори пѫть нѣма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори пѫть. Онзи пъкъ, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принципъ, за него не важи, кой ще дойде. Тукъ не важи количеството, а качеството.
към беседата >>
Математицитѣ иматъ такава мѣрка.
Въ свѣта трѣбва да сѫществува една мѣрка.
Математицитѣ иматъ такава мѣрка.
Тя е единицата. Тѣхниятъ аршинъ е мѣрката, съ която започватъ. Отнемете на математицитѣ единицата, и математиката сама по себе си пада. Въ геометрията единицата е точката. За да се проектиратъ нѣщата, трѣбва да има проекция.
към беседата >>
Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори пѫть нѣма да дойде.
Слѣдъ като свири, той казва: това бѣше най-щастливиятъ моментъ въ моя животъ. Това бѣше най-хубавиятъ концертъ, който съмъ далъ нѣкога въ живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене съ душата си. И той свирелъ съ душа. А сегашнитѣ виртуози – дойде нѣкой, даде концертъ, прѣзъ всичкото врѣме слѣди, дали публиката ще хареса свиренето му.
Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори пѫть нѣма да дойде.
И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори пѫть. Онзи пъкъ, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принципъ, за него не важи, кой ще дойде. Тукъ не важи количеството, а качеството. Ние, съврѣменнитѣ хора, сѫдимъ за едно учение по хората, който го слѣдватъ, дали учени хора го слѣдватъ, или прости.
към беседата >>
Тя е единицата.
Въ свѣта трѣбва да сѫществува една мѣрка. Математицитѣ иматъ такава мѣрка.
Тя е единицата.
Тѣхниятъ аршинъ е мѣрката, съ която започватъ. Отнемете на математицитѣ единицата, и математиката сама по себе си пада. Въ геометрията единицата е точката. За да се проектиратъ нѣщата, трѣбва да има проекция. Изобщо, всички науки си иматъ извѣстни максими, извѣстни единици мѣрки.
към беседата >>
И той свири, прави усилия. Защо?
Това бѣше най-хубавиятъ концертъ, който съмъ далъ нѣкога въ живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене съ душата си. И той свирелъ съ душа. А сегашнитѣ виртуози – дойде нѣкой, даде концертъ, прѣзъ всичкото врѣме слѣди, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори пѫть нѣма да дойде.
И той свири, прави усилия. Защо?
– За да дойде публиката и втори пѫть. Онзи пъкъ, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принципъ, за него не важи, кой ще дойде. Тукъ не важи количеството, а качеството. Ние, съврѣменнитѣ хора, сѫдимъ за едно учение по хората, който го слѣдватъ, дали учени хора го слѣдватъ, или прости. Азъ бихъ желалъ всички онѣзи учени хора, всички онѣзи благородни хора, всички онѣзи сиромаси, който сѫ пожертвували своитѣ богатства, своя животъ, да слѣдватъ това учение.
към беседата >>
Тѣхниятъ аршинъ е мѣрката, съ която започватъ.
Въ свѣта трѣбва да сѫществува една мѣрка. Математицитѣ иматъ такава мѣрка. Тя е единицата.
Тѣхниятъ аршинъ е мѣрката, съ която започватъ.
Отнемете на математицитѣ единицата, и математиката сама по себе си пада. Въ геометрията единицата е точката. За да се проектиратъ нѣщата, трѣбва да има проекция. Изобщо, всички науки си иматъ извѣстни максими, извѣстни единици мѣрки. Изкуствата сѫщо си иматъ мѣрка.
към беседата >>
– За да дойде публиката и втори пѫть.
Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене съ душата си. И той свирелъ съ душа. А сегашнитѣ виртуози – дойде нѣкой, даде концертъ, прѣзъ всичкото врѣме слѣди, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори пѫть нѣма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо?
– За да дойде публиката и втори пѫть.
Онзи пъкъ, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принципъ, за него не важи, кой ще дойде. Тукъ не важи количеството, а качеството. Ние, съврѣменнитѣ хора, сѫдимъ за едно учение по хората, който го слѣдватъ, дали учени хора го слѣдватъ, или прости. Азъ бихъ желалъ всички онѣзи учени хора, всички онѣзи благородни хора, всички онѣзи сиромаси, който сѫ пожертвували своитѣ богатства, своя животъ, да слѣдватъ това учение. Азъ ще имамъ всичкото почитание къмъ тѣхъ.
към беседата >>
Отнемете на математицитѣ единицата, и математиката сама по себе си пада.
Въ свѣта трѣбва да сѫществува една мѣрка. Математицитѣ иматъ такава мѣрка. Тя е единицата. Тѣхниятъ аршинъ е мѣрката, съ която започватъ.
Отнемете на математицитѣ единицата, и математиката сама по себе си пада.
Въ геометрията единицата е точката. За да се проектиратъ нѣщата, трѣбва да има проекция. Изобщо, всички науки си иматъ извѣстни максими, извѣстни единици мѣрки. Изкуствата сѫщо си иматъ мѣрка. И човѣшкитѣ постѫпки си иматъ мѣрка, макаръ че ние сме изгубили всички тия мѣрки.
към беседата >>
Онзи пъкъ, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принципъ, за него не важи, кой ще дойде.
И той свирелъ съ душа. А сегашнитѣ виртуози – дойде нѣкой, даде концертъ, прѣзъ всичкото врѣме слѣди, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори пѫть нѣма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори пѫть.
Онзи пъкъ, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принципъ, за него не важи, кой ще дойде.
Тукъ не важи количеството, а качеството. Ние, съврѣменнитѣ хора, сѫдимъ за едно учение по хората, който го слѣдватъ, дали учени хора го слѣдватъ, или прости. Азъ бихъ желалъ всички онѣзи учени хора, всички онѣзи благородни хора, всички онѣзи сиромаси, който сѫ пожертвували своитѣ богатства, своя животъ, да слѣдватъ това учение. Азъ ще имамъ всичкото почитание къмъ тѣхъ. Бихъ желалъ всички онѣзи благородни свещеници, всички проповѣдници, да излезатъ на сцената.
към беседата >>
Въ геометрията единицата е точката.
Въ свѣта трѣбва да сѫществува една мѣрка. Математицитѣ иматъ такава мѣрка. Тя е единицата. Тѣхниятъ аршинъ е мѣрката, съ която започватъ. Отнемете на математицитѣ единицата, и математиката сама по себе си пада.
Въ геометрията единицата е точката.
За да се проектиратъ нѣщата, трѣбва да има проекция. Изобщо, всички науки си иматъ извѣстни максими, извѣстни единици мѣрки. Изкуствата сѫщо си иматъ мѣрка. И човѣшкитѣ постѫпки си иматъ мѣрка, макаръ че ние сме изгубили всички тия мѣрки. Съврѣменнитѣ моралисти още не сѫ установили една неизменна мѣрка за морала.
към беседата >>
Тукъ не важи количеството, а качеството.
А сегашнитѣ виртуози – дойде нѣкой, даде концертъ, прѣзъ всичкото врѣме слѣди, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори пѫть нѣма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори пѫть. Онзи пъкъ, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принципъ, за него не важи, кой ще дойде.
Тукъ не важи количеството, а качеството.
Ние, съврѣменнитѣ хора, сѫдимъ за едно учение по хората, който го слѣдватъ, дали учени хора го слѣдватъ, или прости. Азъ бихъ желалъ всички онѣзи учени хора, всички онѣзи благородни хора, всички онѣзи сиромаси, който сѫ пожертвували своитѣ богатства, своя животъ, да слѣдватъ това учение. Азъ ще имамъ всичкото почитание къмъ тѣхъ. Бихъ желалъ всички онѣзи благородни свещеници, всички проповѣдници, да излезатъ на сцената. Нѣкои казватъ, че врѣмето щѣло да подобри нѣщата.
към беседата >>
За да се проектиратъ нѣщата, трѣбва да има проекция.
Математицитѣ иматъ такава мѣрка. Тя е единицата. Тѣхниятъ аршинъ е мѣрката, съ която започватъ. Отнемете на математицитѣ единицата, и математиката сама по себе си пада. Въ геометрията единицата е точката.
За да се проектиратъ нѣщата, трѣбва да има проекция.
Изобщо, всички науки си иматъ извѣстни максими, извѣстни единици мѣрки. Изкуствата сѫщо си иматъ мѣрка. И човѣшкитѣ постѫпки си иматъ мѣрка, макаръ че ние сме изгубили всички тия мѣрки. Съврѣменнитѣ моралисти още не сѫ установили една неизменна мѣрка за морала. Запримѣръ, туй, което е морално за индуситѣ, не е морално за европейцитѣ; и туй, което е морално за европейцитѣ, не е морално за индуситѣ.
към беседата >>
Ние, съврѣменнитѣ хора, сѫдимъ за едно учение по хората, който го слѣдватъ, дали учени хора го слѣдватъ, или прости.
Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори пѫть нѣма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори пѫть. Онзи пъкъ, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принципъ, за него не важи, кой ще дойде. Тукъ не важи количеството, а качеството.
Ние, съврѣменнитѣ хора, сѫдимъ за едно учение по хората, който го слѣдватъ, дали учени хора го слѣдватъ, или прости.
Азъ бихъ желалъ всички онѣзи учени хора, всички онѣзи благородни хора, всички онѣзи сиромаси, който сѫ пожертвували своитѣ богатства, своя животъ, да слѣдватъ това учение. Азъ ще имамъ всичкото почитание къмъ тѣхъ. Бихъ желалъ всички онѣзи благородни свещеници, всички проповѣдници, да излезатъ на сцената. Нѣкои казватъ, че врѣмето щѣло да подобри нѣщата. Врѣмето отдавна е дошло.
към беседата >>
Изобщо, всички науки си иматъ извѣстни максими, извѣстни единици мѣрки.
Тя е единицата. Тѣхниятъ аршинъ е мѣрката, съ която започватъ. Отнемете на математицитѣ единицата, и математиката сама по себе си пада. Въ геометрията единицата е точката. За да се проектиратъ нѣщата, трѣбва да има проекция.
Изобщо, всички науки си иматъ извѣстни максими, извѣстни единици мѣрки.
Изкуствата сѫщо си иматъ мѣрка. И човѣшкитѣ постѫпки си иматъ мѣрка, макаръ че ние сме изгубили всички тия мѣрки. Съврѣменнитѣ моралисти още не сѫ установили една неизменна мѣрка за морала. Запримѣръ, туй, което е морално за индуситѣ, не е морално за европейцитѣ; и туй, което е морално за европейцитѣ, не е морално за индуситѣ. Има нѣкакво различие въ морала.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ всички онѣзи учени хора, всички онѣзи благородни хора, всички онѣзи сиромаси, който сѫ пожертвували своитѣ богатства, своя животъ, да слѣдватъ това учение.
И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори пѫть. Онзи пъкъ, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принципъ, за него не важи, кой ще дойде. Тукъ не важи количеството, а качеството. Ние, съврѣменнитѣ хора, сѫдимъ за едно учение по хората, който го слѣдватъ, дали учени хора го слѣдватъ, или прости.
Азъ бихъ желалъ всички онѣзи учени хора, всички онѣзи благородни хора, всички онѣзи сиромаси, който сѫ пожертвували своитѣ богатства, своя животъ, да слѣдватъ това учение.
Азъ ще имамъ всичкото почитание къмъ тѣхъ. Бихъ желалъ всички онѣзи благородни свещеници, всички проповѣдници, да излезатъ на сцената. Нѣкои казватъ, че врѣмето щѣло да подобри нѣщата. Врѣмето отдавна е дошло. Питамъ: прѣди хиляди години, когато дойде туй благоприятно врѣме, кой го използува?
към беседата >>
Изкуствата сѫщо си иматъ мѣрка.
Тѣхниятъ аршинъ е мѣрката, съ която започватъ. Отнемете на математицитѣ единицата, и математиката сама по себе си пада. Въ геометрията единицата е точката. За да се проектиратъ нѣщата, трѣбва да има проекция. Изобщо, всички науки си иматъ извѣстни максими, извѣстни единици мѣрки.
Изкуствата сѫщо си иматъ мѣрка.
И човѣшкитѣ постѫпки си иматъ мѣрка, макаръ че ние сме изгубили всички тия мѣрки. Съврѣменнитѣ моралисти още не сѫ установили една неизменна мѣрка за морала. Запримѣръ, туй, което е морално за индуситѣ, не е морално за европейцитѣ; и туй, което е морално за европейцитѣ, не е морално за индуситѣ. Има нѣкакво различие въ морала. Това нѣщо нѣкои обясняватъ съ културата на хората.
към беседата >>
Азъ ще имамъ всичкото почитание къмъ тѣхъ.
– За да дойде публиката и втори пѫть. Онзи пъкъ, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принципъ, за него не важи, кой ще дойде. Тукъ не важи количеството, а качеството. Ние, съврѣменнитѣ хора, сѫдимъ за едно учение по хората, който го слѣдватъ, дали учени хора го слѣдватъ, или прости. Азъ бихъ желалъ всички онѣзи учени хора, всички онѣзи благородни хора, всички онѣзи сиромаси, който сѫ пожертвували своитѣ богатства, своя животъ, да слѣдватъ това учение.
Азъ ще имамъ всичкото почитание къмъ тѣхъ.
Бихъ желалъ всички онѣзи благородни свещеници, всички проповѣдници, да излезатъ на сцената. Нѣкои казватъ, че врѣмето щѣло да подобри нѣщата. Врѣмето отдавна е дошло. Питамъ: прѣди хиляди години, когато дойде туй благоприятно врѣме, кой го използува? – Овцитѣ го използуваха.
към беседата >>
И човѣшкитѣ постѫпки си иматъ мѣрка, макаръ че ние сме изгубили всички тия мѣрки.
Отнемете на математицитѣ единицата, и математиката сама по себе си пада. Въ геометрията единицата е точката. За да се проектиратъ нѣщата, трѣбва да има проекция. Изобщо, всички науки си иматъ извѣстни максими, извѣстни единици мѣрки. Изкуствата сѫщо си иматъ мѣрка.
И човѣшкитѣ постѫпки си иматъ мѣрка, макаръ че ние сме изгубили всички тия мѣрки.
Съврѣменнитѣ моралисти още не сѫ установили една неизменна мѣрка за морала. Запримѣръ, туй, което е морално за индуситѣ, не е морално за европейцитѣ; и туй, което е морално за европейцитѣ, не е морално за индуситѣ. Има нѣкакво различие въ морала. Това нѣщо нѣкои обясняватъ съ културата на хората. Казватъ: по-високо културнитѣ хора.
към беседата >>
Бихъ желалъ всички онѣзи благородни свещеници, всички проповѣдници, да излезатъ на сцената.
Онзи пъкъ, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принципъ, за него не важи, кой ще дойде. Тукъ не важи количеството, а качеството. Ние, съврѣменнитѣ хора, сѫдимъ за едно учение по хората, който го слѣдватъ, дали учени хора го слѣдватъ, или прости. Азъ бихъ желалъ всички онѣзи учени хора, всички онѣзи благородни хора, всички онѣзи сиромаси, който сѫ пожертвували своитѣ богатства, своя животъ, да слѣдватъ това учение. Азъ ще имамъ всичкото почитание къмъ тѣхъ.
Бихъ желалъ всички онѣзи благородни свещеници, всички проповѣдници, да излезатъ на сцената.
Нѣкои казватъ, че врѣмето щѣло да подобри нѣщата. Врѣмето отдавна е дошло. Питамъ: прѣди хиляди години, когато дойде туй благоприятно врѣме, кой го използува? – Овцитѣ го използуваха. Защо не го използуваха вълцитѣ?
към беседата >>
Съврѣменнитѣ моралисти още не сѫ установили една неизменна мѣрка за морала.
Въ геометрията единицата е точката. За да се проектиратъ нѣщата, трѣбва да има проекция. Изобщо, всички науки си иматъ извѣстни максими, извѣстни единици мѣрки. Изкуствата сѫщо си иматъ мѣрка. И човѣшкитѣ постѫпки си иматъ мѣрка, макаръ че ние сме изгубили всички тия мѣрки.
Съврѣменнитѣ моралисти още не сѫ установили една неизменна мѣрка за морала.
Запримѣръ, туй, което е морално за индуситѣ, не е морално за европейцитѣ; и туй, което е морално за европейцитѣ, не е морално за индуситѣ. Има нѣкакво различие въ морала. Това нѣщо нѣкои обясняватъ съ културата на хората. Казватъ: по-високо културнитѣ хора. Добрѣ, ако вземемъ една култура въ този високъ смисълъ, не култура като нашата, която има толкова недѫзи, питамъ: въ какво седи тази култура по-високо?
към беседата >>
Нѣкои казватъ, че врѣмето щѣло да подобри нѣщата.
Тукъ не важи количеството, а качеството. Ние, съврѣменнитѣ хора, сѫдимъ за едно учение по хората, който го слѣдватъ, дали учени хора го слѣдватъ, или прости. Азъ бихъ желалъ всички онѣзи учени хора, всички онѣзи благородни хора, всички онѣзи сиромаси, който сѫ пожертвували своитѣ богатства, своя животъ, да слѣдватъ това учение. Азъ ще имамъ всичкото почитание къмъ тѣхъ. Бихъ желалъ всички онѣзи благородни свещеници, всички проповѣдници, да излезатъ на сцената.
Нѣкои казватъ, че врѣмето щѣло да подобри нѣщата.
Врѣмето отдавна е дошло. Питамъ: прѣди хиляди години, когато дойде туй благоприятно врѣме, кой го използува? – Овцитѣ го използуваха. Защо не го използуваха вълцитѣ? – Има си причини за това.
към беседата >>
Запримѣръ, туй, което е морално за индуситѣ, не е морално за европейцитѣ; и туй, което е морално за европейцитѣ, не е морално за индуситѣ.
За да се проектиратъ нѣщата, трѣбва да има проекция. Изобщо, всички науки си иматъ извѣстни максими, извѣстни единици мѣрки. Изкуствата сѫщо си иматъ мѣрка. И човѣшкитѣ постѫпки си иматъ мѣрка, макаръ че ние сме изгубили всички тия мѣрки. Съврѣменнитѣ моралисти още не сѫ установили една неизменна мѣрка за морала.
Запримѣръ, туй, което е морално за индуситѣ, не е морално за европейцитѣ; и туй, което е морално за европейцитѣ, не е морално за индуситѣ.
Има нѣкакво различие въ морала. Това нѣщо нѣкои обясняватъ съ културата на хората. Казватъ: по-високо културнитѣ хора. Добрѣ, ако вземемъ една култура въ този високъ смисълъ, не култура като нашата, която има толкова недѫзи, питамъ: въ какво седи тази култура по-високо? Ние можемъ да кажемъ за нѣкоя култура, че е висока: можемъ да кажемъ за нѣкого, че има високъ моралъ, обаче моралътъ трѣбва да бѫде неизмененъ, съвършенъ, а не ту единъ, ту другъ – всѣки день да се мѣни.
към беседата >>
Врѣмето отдавна е дошло.
Ние, съврѣменнитѣ хора, сѫдимъ за едно учение по хората, който го слѣдватъ, дали учени хора го слѣдватъ, или прости. Азъ бихъ желалъ всички онѣзи учени хора, всички онѣзи благородни хора, всички онѣзи сиромаси, който сѫ пожертвували своитѣ богатства, своя животъ, да слѣдватъ това учение. Азъ ще имамъ всичкото почитание къмъ тѣхъ. Бихъ желалъ всички онѣзи благородни свещеници, всички проповѣдници, да излезатъ на сцената. Нѣкои казватъ, че врѣмето щѣло да подобри нѣщата.
Врѣмето отдавна е дошло.
Питамъ: прѣди хиляди години, когато дойде туй благоприятно врѣме, кой го използува? – Овцитѣ го използуваха. Защо не го използуваха вълцитѣ? – Има си причини за това. Ние, съврѣменнитѣ хора, защо не използуваме това учение сега?
към беседата >>
Има нѣкакво различие въ морала.
Изобщо, всички науки си иматъ извѣстни максими, извѣстни единици мѣрки. Изкуствата сѫщо си иматъ мѣрка. И човѣшкитѣ постѫпки си иматъ мѣрка, макаръ че ние сме изгубили всички тия мѣрки. Съврѣменнитѣ моралисти още не сѫ установили една неизменна мѣрка за морала. Запримѣръ, туй, което е морално за индуситѣ, не е морално за европейцитѣ; и туй, което е морално за европейцитѣ, не е морално за индуситѣ.
Има нѣкакво различие въ морала.
Това нѣщо нѣкои обясняватъ съ културата на хората. Казватъ: по-високо културнитѣ хора. Добрѣ, ако вземемъ една култура въ този високъ смисълъ, не култура като нашата, която има толкова недѫзи, питамъ: въ какво седи тази култура по-високо? Ние можемъ да кажемъ за нѣкоя култура, че е висока: можемъ да кажемъ за нѣкого, че има високъ моралъ, обаче моралътъ трѣбва да бѫде неизмененъ, съвършенъ, а не ту единъ, ту другъ – всѣки день да се мѣни. Значи, въ живата природа сѫществуватъ такива норми, който всѣки живъ човѣкъ трѣбва да знае.
към беседата >>
Питамъ: прѣди хиляди години, когато дойде туй благоприятно врѣме, кой го използува?
Азъ бихъ желалъ всички онѣзи учени хора, всички онѣзи благородни хора, всички онѣзи сиромаси, който сѫ пожертвували своитѣ богатства, своя животъ, да слѣдватъ това учение. Азъ ще имамъ всичкото почитание къмъ тѣхъ. Бихъ желалъ всички онѣзи благородни свещеници, всички проповѣдници, да излезатъ на сцената. Нѣкои казватъ, че врѣмето щѣло да подобри нѣщата. Врѣмето отдавна е дошло.
Питамъ: прѣди хиляди години, когато дойде туй благоприятно врѣме, кой го използува?
– Овцитѣ го използуваха. Защо не го използуваха вълцитѣ? – Има си причини за това. Ние, съврѣменнитѣ хора, защо не използуваме това учение сега? Всѣки ще се оправдае, ще каже: трѣбва да се осигуря.
към беседата >>
Това нѣщо нѣкои обясняватъ съ културата на хората.
Изкуствата сѫщо си иматъ мѣрка. И човѣшкитѣ постѫпки си иматъ мѣрка, макаръ че ние сме изгубили всички тия мѣрки. Съврѣменнитѣ моралисти още не сѫ установили една неизменна мѣрка за морала. Запримѣръ, туй, което е морално за индуситѣ, не е морално за европейцитѣ; и туй, което е морално за европейцитѣ, не е морално за индуситѣ. Има нѣкакво различие въ морала.
Това нѣщо нѣкои обясняватъ съ културата на хората.
Казватъ: по-високо културнитѣ хора. Добрѣ, ако вземемъ една култура въ този високъ смисълъ, не култура като нашата, която има толкова недѫзи, питамъ: въ какво седи тази култура по-високо? Ние можемъ да кажемъ за нѣкоя култура, че е висока: можемъ да кажемъ за нѣкого, че има високъ моралъ, обаче моралътъ трѣбва да бѫде неизмененъ, съвършенъ, а не ту единъ, ту другъ – всѣки день да се мѣни. Значи, въ живата природа сѫществуватъ такива норми, който всѣки живъ човѣкъ трѣбва да знае. Незнанието не ни избавя отъ отговорности, не ни избавя и отъ послѣдствията на страданията.
към беседата >>
– Овцитѣ го използуваха.
Азъ ще имамъ всичкото почитание къмъ тѣхъ. Бихъ желалъ всички онѣзи благородни свещеници, всички проповѣдници, да излезатъ на сцената. Нѣкои казватъ, че врѣмето щѣло да подобри нѣщата. Врѣмето отдавна е дошло. Питамъ: прѣди хиляди години, когато дойде туй благоприятно врѣме, кой го използува?
– Овцитѣ го използуваха.
Защо не го използуваха вълцитѣ? – Има си причини за това. Ние, съврѣменнитѣ хора, защо не използуваме това учение сега? Всѣки ще се оправдае, ще каже: трѣбва да се осигуря. Ако си чиновникъ, имашъ 1,000 лв.
към беседата >>
Казватъ: по-високо културнитѣ хора.
И човѣшкитѣ постѫпки си иматъ мѣрка, макаръ че ние сме изгубили всички тия мѣрки. Съврѣменнитѣ моралисти още не сѫ установили една неизменна мѣрка за морала. Запримѣръ, туй, което е морално за индуситѣ, не е морално за европейцитѣ; и туй, което е морално за европейцитѣ, не е морално за индуситѣ. Има нѣкакво различие въ морала. Това нѣщо нѣкои обясняватъ съ културата на хората.
Казватъ: по-високо културнитѣ хора.
Добрѣ, ако вземемъ една култура въ този високъ смисълъ, не култура като нашата, която има толкова недѫзи, питамъ: въ какво седи тази култура по-високо? Ние можемъ да кажемъ за нѣкоя култура, че е висока: можемъ да кажемъ за нѣкого, че има високъ моралъ, обаче моралътъ трѣбва да бѫде неизмененъ, съвършенъ, а не ту единъ, ту другъ – всѣки день да се мѣни. Значи, въ живата природа сѫществуватъ такива норми, който всѣки живъ човѣкъ трѣбва да знае. Незнанието не ни избавя отъ отговорности, не ни избавя и отъ послѣдствията на страданията. Отъ какво произтичатъ страданията въ свѣта?
към беседата >>
Защо не го използуваха вълцитѣ?
Бихъ желалъ всички онѣзи благородни свещеници, всички проповѣдници, да излезатъ на сцената. Нѣкои казватъ, че врѣмето щѣло да подобри нѣщата. Врѣмето отдавна е дошло. Питамъ: прѣди хиляди години, когато дойде туй благоприятно врѣме, кой го използува? – Овцитѣ го използуваха.
Защо не го използуваха вълцитѣ?
– Има си причини за това. Ние, съврѣменнитѣ хора, защо не използуваме това учение сега? Всѣки ще се оправдае, ще каже: трѣбва да се осигуря. Ако си чиновникъ, имашъ 1,000 лв. мѣсечна заплата, ще искашъ 2,000 или 3,000 лева.
към беседата >>
Добрѣ, ако вземемъ една култура въ този високъ смисълъ, не култура като нашата, която има толкова недѫзи, питамъ: въ какво седи тази култура по-високо?
Съврѣменнитѣ моралисти още не сѫ установили една неизменна мѣрка за морала. Запримѣръ, туй, което е морално за индуситѣ, не е морално за европейцитѣ; и туй, което е морално за европейцитѣ, не е морално за индуситѣ. Има нѣкакво различие въ морала. Това нѣщо нѣкои обясняватъ съ културата на хората. Казватъ: по-високо културнитѣ хора.
Добрѣ, ако вземемъ една култура въ този високъ смисълъ, не култура като нашата, която има толкова недѫзи, питамъ: въ какво седи тази култура по-високо?
Ние можемъ да кажемъ за нѣкоя култура, че е висока: можемъ да кажемъ за нѣкого, че има високъ моралъ, обаче моралътъ трѣбва да бѫде неизмененъ, съвършенъ, а не ту единъ, ту другъ – всѣки день да се мѣни. Значи, въ живата природа сѫществуватъ такива норми, който всѣки живъ човѣкъ трѣбва да знае. Незнанието не ни избавя отъ отговорности, не ни избавя и отъ послѣдствията на страданията. Отъ какво произтичатъ страданията въ свѣта? Ние опрѣдѣляме: всички страдания произтичатъ отъ изгубването на тѣзи норми.
към беседата >>
– Има си причини за това.
Нѣкои казватъ, че врѣмето щѣло да подобри нѣщата. Врѣмето отдавна е дошло. Питамъ: прѣди хиляди години, когато дойде туй благоприятно врѣме, кой го използува? – Овцитѣ го използуваха. Защо не го използуваха вълцитѣ?
– Има си причини за това.
Ние, съврѣменнитѣ хора, защо не използуваме това учение сега? Всѣки ще се оправдае, ще каже: трѣбва да се осигуря. Ако си чиновникъ, имашъ 1,000 лв. мѣсечна заплата, ще искашъ 2,000 или 3,000 лева. Какво отъ това?
към беседата >>
Ние можемъ да кажемъ за нѣкоя култура, че е висока: можемъ да кажемъ за нѣкого, че има високъ моралъ, обаче моралътъ трѣбва да бѫде неизмененъ, съвършенъ, а не ту единъ, ту другъ – всѣки день да се мѣни.
Запримѣръ, туй, което е морално за индуситѣ, не е морално за европейцитѣ; и туй, което е морално за европейцитѣ, не е морално за индуситѣ. Има нѣкакво различие въ морала. Това нѣщо нѣкои обясняватъ съ културата на хората. Казватъ: по-високо културнитѣ хора. Добрѣ, ако вземемъ една култура въ този високъ смисълъ, не култура като нашата, която има толкова недѫзи, питамъ: въ какво седи тази култура по-високо?
Ние можемъ да кажемъ за нѣкоя култура, че е висока: можемъ да кажемъ за нѣкого, че има високъ моралъ, обаче моралътъ трѣбва да бѫде неизмененъ, съвършенъ, а не ту единъ, ту другъ – всѣки день да се мѣни.
Значи, въ живата природа сѫществуватъ такива норми, който всѣки живъ човѣкъ трѣбва да знае. Незнанието не ни избавя отъ отговорности, не ни избавя и отъ послѣдствията на страданията. Отъ какво произтичатъ страданията въ свѣта? Ние опрѣдѣляме: всички страдания произтичатъ отъ изгубването на тѣзи норми. Съврѣменнитѣ учени хора, запримѣръ, когато разискватъ закона за наследственостьта; или индуситѣ, който разискватъ закона за прѣраждането; или египтянитѣ, който сѫ разисквали закона за прѣселението на душитѣ, това сѫ все закони, който сѫществуватъ въ природата, не сѫ нѣкаква теория.
към беседата >>
Ние, съврѣменнитѣ хора, защо не използуваме това учение сега?
Врѣмето отдавна е дошло. Питамъ: прѣди хиляди години, когато дойде туй благоприятно врѣме, кой го използува? – Овцитѣ го използуваха. Защо не го използуваха вълцитѣ? – Има си причини за това.
Ние, съврѣменнитѣ хора, защо не използуваме това учение сега?
Всѣки ще се оправдае, ще каже: трѣбва да се осигуря. Ако си чиновникъ, имашъ 1,000 лв. мѣсечна заплата, ще искашъ 2,000 или 3,000 лева. Какво отъ това? Допуснете, че имате 100,000 лв.
към беседата >>
Значи, въ живата природа сѫществуватъ такива норми, който всѣки живъ човѣкъ трѣбва да знае.
Има нѣкакво различие въ морала. Това нѣщо нѣкои обясняватъ съ културата на хората. Казватъ: по-високо културнитѣ хора. Добрѣ, ако вземемъ една култура въ този високъ смисълъ, не култура като нашата, която има толкова недѫзи, питамъ: въ какво седи тази култура по-високо? Ние можемъ да кажемъ за нѣкоя култура, че е висока: можемъ да кажемъ за нѣкого, че има високъ моралъ, обаче моралътъ трѣбва да бѫде неизмененъ, съвършенъ, а не ту единъ, ту другъ – всѣки день да се мѣни.
Значи, въ живата природа сѫществуватъ такива норми, който всѣки живъ човѣкъ трѣбва да знае.
Незнанието не ни избавя отъ отговорности, не ни избавя и отъ послѣдствията на страданията. Отъ какво произтичатъ страданията въ свѣта? Ние опрѣдѣляме: всички страдания произтичатъ отъ изгубването на тѣзи норми. Съврѣменнитѣ учени хора, запримѣръ, когато разискватъ закона за наследственостьта; или индуситѣ, който разискватъ закона за прѣраждането; или египтянитѣ, който сѫ разисквали закона за прѣселението на душитѣ, това сѫ все закони, който сѫществуватъ въ природата, не сѫ нѣкаква теория. Туй, че въ живота има нѣкакви противорѣчия, то е другъ въпросъ.
към беседата >>
Всѣки ще се оправдае, ще каже: трѣбва да се осигуря.
Питамъ: прѣди хиляди години, когато дойде туй благоприятно врѣме, кой го използува? – Овцитѣ го използуваха. Защо не го използуваха вълцитѣ? – Има си причини за това. Ние, съврѣменнитѣ хора, защо не използуваме това учение сега?
Всѣки ще се оправдае, ще каже: трѣбва да се осигуря.
Ако си чиновникъ, имашъ 1,000 лв. мѣсечна заплата, ще искашъ 2,000 или 3,000 лева. Какво отъ това? Допуснете, че имате 100,000 лв. Осигурихте ли се?
към беседата >>
Незнанието не ни избавя отъ отговорности, не ни избавя и отъ послѣдствията на страданията.
Това нѣщо нѣкои обясняватъ съ културата на хората. Казватъ: по-високо културнитѣ хора. Добрѣ, ако вземемъ една култура въ този високъ смисълъ, не култура като нашата, която има толкова недѫзи, питамъ: въ какво седи тази култура по-високо? Ние можемъ да кажемъ за нѣкоя култура, че е висока: можемъ да кажемъ за нѣкого, че има високъ моралъ, обаче моралътъ трѣбва да бѫде неизмененъ, съвършенъ, а не ту единъ, ту другъ – всѣки день да се мѣни. Значи, въ живата природа сѫществуватъ такива норми, който всѣки живъ човѣкъ трѣбва да знае.
Незнанието не ни избавя отъ отговорности, не ни избавя и отъ послѣдствията на страданията.
Отъ какво произтичатъ страданията въ свѣта? Ние опрѣдѣляме: всички страдания произтичатъ отъ изгубването на тѣзи норми. Съврѣменнитѣ учени хора, запримѣръ, когато разискватъ закона за наследственостьта; или индуситѣ, който разискватъ закона за прѣраждането; или египтянитѣ, който сѫ разисквали закона за прѣселението на душитѣ, това сѫ все закони, който сѫществуватъ въ природата, не сѫ нѣкаква теория. Туй, че въ живота има нѣкакви противорѣчия, то е другъ въпросъ. Туй пъкъ, че душата странствува, това е фактъ; че душата се облича въ разни форми, това е фактъ; че душата наслѣдва качествата на тѣзи форми, това е фактъ.
към беседата >>
Ако си чиновникъ, имашъ 1,000 лв.
– Овцитѣ го използуваха. Защо не го използуваха вълцитѣ? – Има си причини за това. Ние, съврѣменнитѣ хора, защо не използуваме това учение сега? Всѣки ще се оправдае, ще каже: трѣбва да се осигуря.
Ако си чиновникъ, имашъ 1,000 лв.
мѣсечна заплата, ще искашъ 2,000 или 3,000 лева. Какво отъ това? Допуснете, че имате 100,000 лв. Осигурихте ли се? Не, ни най малко не се осигурихте.
към беседата >>
Отъ какво произтичатъ страданията въ свѣта?
Казватъ: по-високо културнитѣ хора. Добрѣ, ако вземемъ една култура въ този високъ смисълъ, не култура като нашата, която има толкова недѫзи, питамъ: въ какво седи тази култура по-високо? Ние можемъ да кажемъ за нѣкоя култура, че е висока: можемъ да кажемъ за нѣкого, че има високъ моралъ, обаче моралътъ трѣбва да бѫде неизмененъ, съвършенъ, а не ту единъ, ту другъ – всѣки день да се мѣни. Значи, въ живата природа сѫществуватъ такива норми, който всѣки живъ човѣкъ трѣбва да знае. Незнанието не ни избавя отъ отговорности, не ни избавя и отъ послѣдствията на страданията.
Отъ какво произтичатъ страданията въ свѣта?
Ние опрѣдѣляме: всички страдания произтичатъ отъ изгубването на тѣзи норми. Съврѣменнитѣ учени хора, запримѣръ, когато разискватъ закона за наследственостьта; или индуситѣ, който разискватъ закона за прѣраждането; или египтянитѣ, който сѫ разисквали закона за прѣселението на душитѣ, това сѫ все закони, който сѫществуватъ въ природата, не сѫ нѣкаква теория. Туй, че въ живота има нѣкакви противорѣчия, то е другъ въпросъ. Туй пъкъ, че душата странствува, това е фактъ; че душата се облича въ разни форми, това е фактъ; че душата наслѣдва качествата на тѣзи форми, това е фактъ. Слѣдователно, тѣзи факти може да се обяснятъ по единъ или по другъ начинъ.
към беседата >>
мѣсечна заплата, ще искашъ 2,000 или 3,000 лева.
Защо не го използуваха вълцитѣ? – Има си причини за това. Ние, съврѣменнитѣ хора, защо не използуваме това учение сега? Всѣки ще се оправдае, ще каже: трѣбва да се осигуря. Ако си чиновникъ, имашъ 1,000 лв.
мѣсечна заплата, ще искашъ 2,000 или 3,000 лева.
Какво отъ това? Допуснете, че имате 100,000 лв. Осигурихте ли се? Не, ни най малко не се осигурихте. Вие се заблуждавате.
към беседата >>
Ние опрѣдѣляме: всички страдания произтичатъ отъ изгубването на тѣзи норми.
Добрѣ, ако вземемъ една култура въ този високъ смисълъ, не култура като нашата, която има толкова недѫзи, питамъ: въ какво седи тази култура по-високо? Ние можемъ да кажемъ за нѣкоя култура, че е висока: можемъ да кажемъ за нѣкого, че има високъ моралъ, обаче моралътъ трѣбва да бѫде неизмененъ, съвършенъ, а не ту единъ, ту другъ – всѣки день да се мѣни. Значи, въ живата природа сѫществуватъ такива норми, който всѣки живъ човѣкъ трѣбва да знае. Незнанието не ни избавя отъ отговорности, не ни избавя и отъ послѣдствията на страданията. Отъ какво произтичатъ страданията въ свѣта?
Ние опрѣдѣляме: всички страдания произтичатъ отъ изгубването на тѣзи норми.
Съврѣменнитѣ учени хора, запримѣръ, когато разискватъ закона за наследственостьта; или индуситѣ, който разискватъ закона за прѣраждането; или египтянитѣ, който сѫ разисквали закона за прѣселението на душитѣ, това сѫ все закони, който сѫществуватъ въ природата, не сѫ нѣкаква теория. Туй, че въ живота има нѣкакви противорѣчия, то е другъ въпросъ. Туй пъкъ, че душата странствува, това е фактъ; че душата се облича въ разни форми, това е фактъ; че душата наслѣдва качествата на тѣзи форми, това е фактъ. Слѣдователно, тѣзи факти може да се обяснятъ по единъ или по другъ начинъ. Ако ние искрено търсимъ Истината, тия факти можемъ да разрѣшимъ правилно; ако не сме заинтересувани, не можемъ да ги разрѣшимъ.
към беседата >>
Какво отъ това?
– Има си причини за това. Ние, съврѣменнитѣ хора, защо не използуваме това учение сега? Всѣки ще се оправдае, ще каже: трѣбва да се осигуря. Ако си чиновникъ, имашъ 1,000 лв. мѣсечна заплата, ще искашъ 2,000 или 3,000 лева.
Какво отъ това?
Допуснете, че имате 100,000 лв. Осигурихте ли се? Не, ни най малко не се осигурихте. Вие се заблуждавате. Нима ако ме затворятъ въ нѣкой затворъ да лежа една година или десетъ години, та е все едно и сѫщо нѣщо?
към беседата >>
Съврѣменнитѣ учени хора, запримѣръ, когато разискватъ закона за наследственостьта; или индуситѣ, който разискватъ закона за прѣраждането; или египтянитѣ, който сѫ разисквали закона за прѣселението на душитѣ, това сѫ все закони, който сѫществуватъ въ природата, не сѫ нѣкаква теория.
Ние можемъ да кажемъ за нѣкоя култура, че е висока: можемъ да кажемъ за нѣкого, че има високъ моралъ, обаче моралътъ трѣбва да бѫде неизмененъ, съвършенъ, а не ту единъ, ту другъ – всѣки день да се мѣни. Значи, въ живата природа сѫществуватъ такива норми, който всѣки живъ човѣкъ трѣбва да знае. Незнанието не ни избавя отъ отговорности, не ни избавя и отъ послѣдствията на страданията. Отъ какво произтичатъ страданията въ свѣта? Ние опрѣдѣляме: всички страдания произтичатъ отъ изгубването на тѣзи норми.
Съврѣменнитѣ учени хора, запримѣръ, когато разискватъ закона за наследственостьта; или индуситѣ, който разискватъ закона за прѣраждането; или египтянитѣ, който сѫ разисквали закона за прѣселението на душитѣ, това сѫ все закони, който сѫществуватъ въ природата, не сѫ нѣкаква теория.
Туй, че въ живота има нѣкакви противорѣчия, то е другъ въпросъ. Туй пъкъ, че душата странствува, това е фактъ; че душата се облича въ разни форми, това е фактъ; че душата наслѣдва качествата на тѣзи форми, това е фактъ. Слѣдователно, тѣзи факти може да се обяснятъ по единъ или по другъ начинъ. Ако ние искрено търсимъ Истината, тия факти можемъ да разрѣшимъ правилно; ако не сме заинтересувани, не можемъ да ги разрѣшимъ. Значи, въ съврѣменния свѣтъ сѫществуватъ двѣ мѣрки – на търговски езикъ казано – сѫществуватъ двѣ фактури.
към беседата >>
Допуснете, че имате 100,000 лв.
Ние, съврѣменнитѣ хора, защо не използуваме това учение сега? Всѣки ще се оправдае, ще каже: трѣбва да се осигуря. Ако си чиновникъ, имашъ 1,000 лв. мѣсечна заплата, ще искашъ 2,000 или 3,000 лева. Какво отъ това?
Допуснете, че имате 100,000 лв.
Осигурихте ли се? Не, ни най малко не се осигурихте. Вие се заблуждавате. Нима ако ме затворятъ въ нѣкой затворъ да лежа една година или десетъ години, та е все едно и сѫщо нѣщо? Не, материялнитѣ блага въ този свѣтъ само ще усилятъ страданията ви.
към беседата >>
Туй, че въ живота има нѣкакви противорѣчия, то е другъ въпросъ.
Значи, въ живата природа сѫществуватъ такива норми, който всѣки живъ човѣкъ трѣбва да знае. Незнанието не ни избавя отъ отговорности, не ни избавя и отъ послѣдствията на страданията. Отъ какво произтичатъ страданията въ свѣта? Ние опрѣдѣляме: всички страдания произтичатъ отъ изгубването на тѣзи норми. Съврѣменнитѣ учени хора, запримѣръ, когато разискватъ закона за наследственостьта; или индуситѣ, който разискватъ закона за прѣраждането; или египтянитѣ, който сѫ разисквали закона за прѣселението на душитѣ, това сѫ все закони, който сѫществуватъ въ природата, не сѫ нѣкаква теория.
Туй, че въ живота има нѣкакви противорѣчия, то е другъ въпросъ.
Туй пъкъ, че душата странствува, това е фактъ; че душата се облича въ разни форми, това е фактъ; че душата наслѣдва качествата на тѣзи форми, това е фактъ. Слѣдователно, тѣзи факти може да се обяснятъ по единъ или по другъ начинъ. Ако ние искрено търсимъ Истината, тия факти можемъ да разрѣшимъ правилно; ако не сме заинтересувани, не можемъ да ги разрѣшимъ. Значи, въ съврѣменния свѣтъ сѫществуватъ двѣ мѣрки – на търговски езикъ казано – сѫществуватъ двѣ фактури. Въ моралния свѣтъ едната мѣрка сѫществува вѫтрѣ въ насъ, тя е за насъ лично, а другата мѣрка сѫществува за окрѫжаващитѣ.
към беседата >>
Осигурихте ли се?
Всѣки ще се оправдае, ще каже: трѣбва да се осигуря. Ако си чиновникъ, имашъ 1,000 лв. мѣсечна заплата, ще искашъ 2,000 или 3,000 лева. Какво отъ това? Допуснете, че имате 100,000 лв.
Осигурихте ли се?
Не, ни най малко не се осигурихте. Вие се заблуждавате. Нима ако ме затворятъ въ нѣкой затворъ да лежа една година или десетъ години, та е все едно и сѫщо нѣщо? Не, материялнитѣ блага въ този свѣтъ само ще усилятъ страданията ви. Животътъ ви отъ единия до другия край ще бѫде само разочарования.
към беседата >>
Туй пъкъ, че душата странствува, това е фактъ; че душата се облича въ разни форми, това е фактъ; че душата наслѣдва качествата на тѣзи форми, това е фактъ.
Незнанието не ни избавя отъ отговорности, не ни избавя и отъ послѣдствията на страданията. Отъ какво произтичатъ страданията въ свѣта? Ние опрѣдѣляме: всички страдания произтичатъ отъ изгубването на тѣзи норми. Съврѣменнитѣ учени хора, запримѣръ, когато разискватъ закона за наследственостьта; или индуситѣ, който разискватъ закона за прѣраждането; или египтянитѣ, който сѫ разисквали закона за прѣселението на душитѣ, това сѫ все закони, който сѫществуватъ въ природата, не сѫ нѣкаква теория. Туй, че въ живота има нѣкакви противорѣчия, то е другъ въпросъ.
Туй пъкъ, че душата странствува, това е фактъ; че душата се облича въ разни форми, това е фактъ; че душата наслѣдва качествата на тѣзи форми, това е фактъ.
Слѣдователно, тѣзи факти може да се обяснятъ по единъ или по другъ начинъ. Ако ние искрено търсимъ Истината, тия факти можемъ да разрѣшимъ правилно; ако не сме заинтересувани, не можемъ да ги разрѣшимъ. Значи, въ съврѣменния свѣтъ сѫществуватъ двѣ мѣрки – на търговски езикъ казано – сѫществуватъ двѣ фактури. Въ моралния свѣтъ едната мѣрка сѫществува вѫтрѣ въ насъ, тя е за насъ лично, а другата мѣрка сѫществува за окрѫжаващитѣ. За всички животни, който сѫ подъ насъ, ние имаме една мѣрка, а за самитѣ насъ – друга мѣрка.
към беседата >>
Не, ни най малко не се осигурихте.
Ако си чиновникъ, имашъ 1,000 лв. мѣсечна заплата, ще искашъ 2,000 или 3,000 лева. Какво отъ това? Допуснете, че имате 100,000 лв. Осигурихте ли се?
Не, ни най малко не се осигурихте.
Вие се заблуждавате. Нима ако ме затворятъ въ нѣкой затворъ да лежа една година или десетъ години, та е все едно и сѫщо нѣщо? Не, материялнитѣ блага въ този свѣтъ само ще усилятъ страданията ви. Животътъ ви отъ единия до другия край ще бѫде само разочарования. Азъ бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, на когото животътъ да не е пъленъ съ разочарования.
към беседата >>
Слѣдователно, тѣзи факти може да се обяснятъ по единъ или по другъ начинъ.
Отъ какво произтичатъ страданията въ свѣта? Ние опрѣдѣляме: всички страдания произтичатъ отъ изгубването на тѣзи норми. Съврѣменнитѣ учени хора, запримѣръ, когато разискватъ закона за наследственостьта; или индуситѣ, който разискватъ закона за прѣраждането; или египтянитѣ, който сѫ разисквали закона за прѣселението на душитѣ, това сѫ все закони, който сѫществуватъ въ природата, не сѫ нѣкаква теория. Туй, че въ живота има нѣкакви противорѣчия, то е другъ въпросъ. Туй пъкъ, че душата странствува, това е фактъ; че душата се облича въ разни форми, това е фактъ; че душата наслѣдва качествата на тѣзи форми, това е фактъ.
Слѣдователно, тѣзи факти може да се обяснятъ по единъ или по другъ начинъ.
Ако ние искрено търсимъ Истината, тия факти можемъ да разрѣшимъ правилно; ако не сме заинтересувани, не можемъ да ги разрѣшимъ. Значи, въ съврѣменния свѣтъ сѫществуватъ двѣ мѣрки – на търговски езикъ казано – сѫществуватъ двѣ фактури. Въ моралния свѣтъ едната мѣрка сѫществува вѫтрѣ въ насъ, тя е за насъ лично, а другата мѣрка сѫществува за окрѫжаващитѣ. За всички животни, който сѫ подъ насъ, ние имаме една мѣрка, а за самитѣ насъ – друга мѣрка. Щомъ ни сполети нѣкое нещастие, казваме: какъ тъй Богъ да не обърне внимание на насъ, какъ е допусналъ да боледуваме?
към беседата >>
Вие се заблуждавате.
мѣсечна заплата, ще искашъ 2,000 или 3,000 лева. Какво отъ това? Допуснете, че имате 100,000 лв. Осигурихте ли се? Не, ни най малко не се осигурихте.
Вие се заблуждавате.
Нима ако ме затворятъ въ нѣкой затворъ да лежа една година или десетъ години, та е все едно и сѫщо нѣщо? Не, материялнитѣ блага въ този свѣтъ само ще усилятъ страданията ви. Животътъ ви отъ единия до другия край ще бѫде само разочарования. Азъ бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, на когото животътъ да не е пъленъ съ разочарования. Ние живѣемъ единъ чисто търговски животъ.
към беседата >>
Ако ние искрено търсимъ Истината, тия факти можемъ да разрѣшимъ правилно; ако не сме заинтересувани, не можемъ да ги разрѣшимъ.
Ние опрѣдѣляме: всички страдания произтичатъ отъ изгубването на тѣзи норми. Съврѣменнитѣ учени хора, запримѣръ, когато разискватъ закона за наследственостьта; или индуситѣ, който разискватъ закона за прѣраждането; или египтянитѣ, който сѫ разисквали закона за прѣселението на душитѣ, това сѫ все закони, който сѫществуватъ въ природата, не сѫ нѣкаква теория. Туй, че въ живота има нѣкакви противорѣчия, то е другъ въпросъ. Туй пъкъ, че душата странствува, това е фактъ; че душата се облича въ разни форми, това е фактъ; че душата наслѣдва качествата на тѣзи форми, това е фактъ. Слѣдователно, тѣзи факти може да се обяснятъ по единъ или по другъ начинъ.
Ако ние искрено търсимъ Истината, тия факти можемъ да разрѣшимъ правилно; ако не сме заинтересувани, не можемъ да ги разрѣшимъ.
Значи, въ съврѣменния свѣтъ сѫществуватъ двѣ мѣрки – на търговски езикъ казано – сѫществуватъ двѣ фактури. Въ моралния свѣтъ едната мѣрка сѫществува вѫтрѣ въ насъ, тя е за насъ лично, а другата мѣрка сѫществува за окрѫжаващитѣ. За всички животни, който сѫ подъ насъ, ние имаме една мѣрка, а за самитѣ насъ – друга мѣрка. Щомъ ни сполети нѣкое нещастие, казваме: какъ тъй Богъ да не обърне внимание на насъ, какъ е допусналъ да боледуваме? Нѣкой казва: какъ – тъй азъ да изгубя имането си?
към беседата >>
Нима ако ме затворятъ въ нѣкой затворъ да лежа една година или десетъ години, та е все едно и сѫщо нѣщо?
Какво отъ това? Допуснете, че имате 100,000 лв. Осигурихте ли се? Не, ни най малко не се осигурихте. Вие се заблуждавате.
Нима ако ме затворятъ въ нѣкой затворъ да лежа една година или десетъ години, та е все едно и сѫщо нѣщо?
Не, материялнитѣ блага въ този свѣтъ само ще усилятъ страданията ви. Животътъ ви отъ единия до другия край ще бѫде само разочарования. Азъ бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, на когото животътъ да не е пъленъ съ разочарования. Ние живѣемъ единъ чисто търговски животъ. Майкитѣ и бащитѣ днесъ сѫ търговци въ домоветѣ си.
към беседата >>
Значи, въ съврѣменния свѣтъ сѫществуватъ двѣ мѣрки – на търговски езикъ казано – сѫществуватъ двѣ фактури.
Съврѣменнитѣ учени хора, запримѣръ, когато разискватъ закона за наследственостьта; или индуситѣ, който разискватъ закона за прѣраждането; или египтянитѣ, който сѫ разисквали закона за прѣселението на душитѣ, това сѫ все закони, който сѫществуватъ въ природата, не сѫ нѣкаква теория. Туй, че въ живота има нѣкакви противорѣчия, то е другъ въпросъ. Туй пъкъ, че душата странствува, това е фактъ; че душата се облича въ разни форми, това е фактъ; че душата наслѣдва качествата на тѣзи форми, това е фактъ. Слѣдователно, тѣзи факти може да се обяснятъ по единъ или по другъ начинъ. Ако ние искрено търсимъ Истината, тия факти можемъ да разрѣшимъ правилно; ако не сме заинтересувани, не можемъ да ги разрѣшимъ.
Значи, въ съврѣменния свѣтъ сѫществуватъ двѣ мѣрки – на търговски езикъ казано – сѫществуватъ двѣ фактури.
Въ моралния свѣтъ едната мѣрка сѫществува вѫтрѣ въ насъ, тя е за насъ лично, а другата мѣрка сѫществува за окрѫжаващитѣ. За всички животни, който сѫ подъ насъ, ние имаме една мѣрка, а за самитѣ насъ – друга мѣрка. Щомъ ни сполети нѣкое нещастие, казваме: какъ тъй Богъ да не обърне внимание на насъ, какъ е допусналъ да боледуваме? Нѣкой казва: какъ – тъй азъ да изгубя имането си? Какъ тъй да ми изгори кѫщата?
към беседата >>
Не, материялнитѣ блага въ този свѣтъ само ще усилятъ страданията ви.
Допуснете, че имате 100,000 лв. Осигурихте ли се? Не, ни най малко не се осигурихте. Вие се заблуждавате. Нима ако ме затворятъ въ нѣкой затворъ да лежа една година или десетъ години, та е все едно и сѫщо нѣщо?
Не, материялнитѣ блага въ този свѣтъ само ще усилятъ страданията ви.
Животътъ ви отъ единия до другия край ще бѫде само разочарования. Азъ бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, на когото животътъ да не е пъленъ съ разочарования. Ние живѣемъ единъ чисто търговски животъ. Майкитѣ и бащитѣ днесъ сѫ търговци въ домоветѣ си. Тѣ отгледватъ дѣцата си, продаватъ дъщеритѣ и синоветѣ си на нѣкой богатъ момъкъ или мома, безъ да мислятъ дали сѫ добри, или не и спокойно си заминаватъ за онзи свѣтъ.
към беседата >>
Въ моралния свѣтъ едната мѣрка сѫществува вѫтрѣ въ насъ, тя е за насъ лично, а другата мѣрка сѫществува за окрѫжаващитѣ.
Туй, че въ живота има нѣкакви противорѣчия, то е другъ въпросъ. Туй пъкъ, че душата странствува, това е фактъ; че душата се облича въ разни форми, това е фактъ; че душата наслѣдва качествата на тѣзи форми, това е фактъ. Слѣдователно, тѣзи факти може да се обяснятъ по единъ или по другъ начинъ. Ако ние искрено търсимъ Истината, тия факти можемъ да разрѣшимъ правилно; ако не сме заинтересувани, не можемъ да ги разрѣшимъ. Значи, въ съврѣменния свѣтъ сѫществуватъ двѣ мѣрки – на търговски езикъ казано – сѫществуватъ двѣ фактури.
Въ моралния свѣтъ едната мѣрка сѫществува вѫтрѣ въ насъ, тя е за насъ лично, а другата мѣрка сѫществува за окрѫжаващитѣ.
За всички животни, който сѫ подъ насъ, ние имаме една мѣрка, а за самитѣ насъ – друга мѣрка. Щомъ ни сполети нѣкое нещастие, казваме: какъ тъй Богъ да не обърне внимание на насъ, какъ е допусналъ да боледуваме? Нѣкой казва: какъ – тъй азъ да изгубя имането си? Какъ тъй да ми изгори кѫщата? Все този философски въпросъ поставяме.
към беседата >>
Животътъ ви отъ единия до другия край ще бѫде само разочарования.
Осигурихте ли се? Не, ни най малко не се осигурихте. Вие се заблуждавате. Нима ако ме затворятъ въ нѣкой затворъ да лежа една година или десетъ години, та е все едно и сѫщо нѣщо? Не, материялнитѣ блага въ този свѣтъ само ще усилятъ страданията ви.
Животътъ ви отъ единия до другия край ще бѫде само разочарования.
Азъ бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, на когото животътъ да не е пъленъ съ разочарования. Ние живѣемъ единъ чисто търговски животъ. Майкитѣ и бащитѣ днесъ сѫ търговци въ домоветѣ си. Тѣ отгледватъ дѣцата си, продаватъ дъщеритѣ и синоветѣ си на нѣкой богатъ момъкъ или мома, безъ да мислятъ дали сѫ добри, или не и спокойно си заминаватъ за онзи свѣтъ. Питамъ: кѫдѣ сѫ вашитѣ родители?
към беседата >>
За всички животни, който сѫ подъ насъ, ние имаме една мѣрка, а за самитѣ насъ – друга мѣрка.
Туй пъкъ, че душата странствува, това е фактъ; че душата се облича въ разни форми, това е фактъ; че душата наслѣдва качествата на тѣзи форми, това е фактъ. Слѣдователно, тѣзи факти може да се обяснятъ по единъ или по другъ начинъ. Ако ние искрено търсимъ Истината, тия факти можемъ да разрѣшимъ правилно; ако не сме заинтересувани, не можемъ да ги разрѣшимъ. Значи, въ съврѣменния свѣтъ сѫществуватъ двѣ мѣрки – на търговски езикъ казано – сѫществуватъ двѣ фактури. Въ моралния свѣтъ едната мѣрка сѫществува вѫтрѣ въ насъ, тя е за насъ лично, а другата мѣрка сѫществува за окрѫжаващитѣ.
За всички животни, който сѫ подъ насъ, ние имаме една мѣрка, а за самитѣ насъ – друга мѣрка.
Щомъ ни сполети нѣкое нещастие, казваме: какъ тъй Богъ да не обърне внимание на насъ, какъ е допусналъ да боледуваме? Нѣкой казва: какъ – тъй азъ да изгубя имането си? Какъ тъй да ми изгори кѫщата? Все този философски въпросъ поставяме. Но, когато азъ чуя, че въ нѣкой дворъ нѣкоя кокошка се оплаква, плаче, търси нѣкой да я спаси, казваме: е, това е другъ въпросъ.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, на когото животътъ да не е пъленъ съ разочарования.
Не, ни най малко не се осигурихте. Вие се заблуждавате. Нима ако ме затворятъ въ нѣкой затворъ да лежа една година или десетъ години, та е все едно и сѫщо нѣщо? Не, материялнитѣ блага въ този свѣтъ само ще усилятъ страданията ви. Животътъ ви отъ единия до другия край ще бѫде само разочарования.
Азъ бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, на когото животътъ да не е пъленъ съ разочарования.
Ние живѣемъ единъ чисто търговски животъ. Майкитѣ и бащитѣ днесъ сѫ търговци въ домоветѣ си. Тѣ отгледватъ дѣцата си, продаватъ дъщеритѣ и синоветѣ си на нѣкой богатъ момъкъ или мома, безъ да мислятъ дали сѫ добри, или не и спокойно си заминаватъ за онзи свѣтъ. Питамъ: кѫдѣ сѫ вашитѣ родители? – На онзи свѣтъ.
към беседата >>
Щомъ ни сполети нѣкое нещастие, казваме: какъ тъй Богъ да не обърне внимание на насъ, какъ е допусналъ да боледуваме?
Слѣдователно, тѣзи факти може да се обяснятъ по единъ или по другъ начинъ. Ако ние искрено търсимъ Истината, тия факти можемъ да разрѣшимъ правилно; ако не сме заинтересувани, не можемъ да ги разрѣшимъ. Значи, въ съврѣменния свѣтъ сѫществуватъ двѣ мѣрки – на търговски езикъ казано – сѫществуватъ двѣ фактури. Въ моралния свѣтъ едната мѣрка сѫществува вѫтрѣ въ насъ, тя е за насъ лично, а другата мѣрка сѫществува за окрѫжаващитѣ. За всички животни, който сѫ подъ насъ, ние имаме една мѣрка, а за самитѣ насъ – друга мѣрка.
Щомъ ни сполети нѣкое нещастие, казваме: какъ тъй Богъ да не обърне внимание на насъ, какъ е допусналъ да боледуваме?
Нѣкой казва: какъ – тъй азъ да изгубя имането си? Какъ тъй да ми изгори кѫщата? Все този философски въпросъ поставяме. Но, когато азъ чуя, че въ нѣкой дворъ нѣкоя кокошка се оплаква, плаче, търси нѣкой да я спаси, казваме: е, това е другъ въпросъ. Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трѣбва да умрѣ!
към беседата >>
Ние живѣемъ единъ чисто търговски животъ.
Вие се заблуждавате. Нима ако ме затворятъ въ нѣкой затворъ да лежа една година или десетъ години, та е все едно и сѫщо нѣщо? Не, материялнитѣ блага въ този свѣтъ само ще усилятъ страданията ви. Животътъ ви отъ единия до другия край ще бѫде само разочарования. Азъ бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, на когото животътъ да не е пъленъ съ разочарования.
Ние живѣемъ единъ чисто търговски животъ.
Майкитѣ и бащитѣ днесъ сѫ търговци въ домоветѣ си. Тѣ отгледватъ дѣцата си, продаватъ дъщеритѣ и синоветѣ си на нѣкой богатъ момъкъ или мома, безъ да мислятъ дали сѫ добри, или не и спокойно си заминаватъ за онзи свѣтъ. Питамъ: кѫдѣ сѫ вашитѣ родители? – На онзи свѣтъ. Имате ли съобщение отъ онзи свѣтъ?
към беседата >>
Нѣкой казва: какъ – тъй азъ да изгубя имането си?
Ако ние искрено търсимъ Истината, тия факти можемъ да разрѣшимъ правилно; ако не сме заинтересувани, не можемъ да ги разрѣшимъ. Значи, въ съврѣменния свѣтъ сѫществуватъ двѣ мѣрки – на търговски езикъ казано – сѫществуватъ двѣ фактури. Въ моралния свѣтъ едната мѣрка сѫществува вѫтрѣ въ насъ, тя е за насъ лично, а другата мѣрка сѫществува за окрѫжаващитѣ. За всички животни, който сѫ подъ насъ, ние имаме една мѣрка, а за самитѣ насъ – друга мѣрка. Щомъ ни сполети нѣкое нещастие, казваме: какъ тъй Богъ да не обърне внимание на насъ, какъ е допусналъ да боледуваме?
Нѣкой казва: какъ – тъй азъ да изгубя имането си?
Какъ тъй да ми изгори кѫщата? Все този философски въпросъ поставяме. Но, когато азъ чуя, че въ нѣкой дворъ нѣкоя кокошка се оплаква, плаче, търси нѣкой да я спаси, казваме: е, това е другъ въпросъ. Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трѣбва да умрѣ! Защо?
към беседата >>
Майкитѣ и бащитѣ днесъ сѫ търговци въ домоветѣ си.
Нима ако ме затворятъ въ нѣкой затворъ да лежа една година или десетъ години, та е все едно и сѫщо нѣщо? Не, материялнитѣ блага въ този свѣтъ само ще усилятъ страданията ви. Животътъ ви отъ единия до другия край ще бѫде само разочарования. Азъ бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, на когото животътъ да не е пъленъ съ разочарования. Ние живѣемъ единъ чисто търговски животъ.
Майкитѣ и бащитѣ днесъ сѫ търговци въ домоветѣ си.
Тѣ отгледватъ дѣцата си, продаватъ дъщеритѣ и синоветѣ си на нѣкой богатъ момъкъ или мома, безъ да мислятъ дали сѫ добри, или не и спокойно си заминаватъ за онзи свѣтъ. Питамъ: кѫдѣ сѫ вашитѣ родители? – На онзи свѣтъ. Имате ли съобщение отъ онзи свѣтъ? – Сега нѣмаме, но за въ бѫдаще ще имаме съобщения.
към беседата >>
Какъ тъй да ми изгори кѫщата?
Значи, въ съврѣменния свѣтъ сѫществуватъ двѣ мѣрки – на търговски езикъ казано – сѫществуватъ двѣ фактури. Въ моралния свѣтъ едната мѣрка сѫществува вѫтрѣ въ насъ, тя е за насъ лично, а другата мѣрка сѫществува за окрѫжаващитѣ. За всички животни, който сѫ подъ насъ, ние имаме една мѣрка, а за самитѣ насъ – друга мѣрка. Щомъ ни сполети нѣкое нещастие, казваме: какъ тъй Богъ да не обърне внимание на насъ, какъ е допусналъ да боледуваме? Нѣкой казва: какъ – тъй азъ да изгубя имането си?
Какъ тъй да ми изгори кѫщата?
Все този философски въпросъ поставяме. Но, когато азъ чуя, че въ нѣкой дворъ нѣкоя кокошка се оплаква, плаче, търси нѣкой да я спаси, казваме: е, това е другъ въпросъ. Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трѣбва да умрѣ! Защо? – За да се нахранятъ хората.
към беседата >>
Тѣ отгледватъ дѣцата си, продаватъ дъщеритѣ и синоветѣ си на нѣкой богатъ момъкъ или мома, безъ да мислятъ дали сѫ добри, или не и спокойно си заминаватъ за онзи свѣтъ.
Не, материялнитѣ блага въ този свѣтъ само ще усилятъ страданията ви. Животътъ ви отъ единия до другия край ще бѫде само разочарования. Азъ бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, на когото животътъ да не е пъленъ съ разочарования. Ние живѣемъ единъ чисто търговски животъ. Майкитѣ и бащитѣ днесъ сѫ търговци въ домоветѣ си.
Тѣ отгледватъ дѣцата си, продаватъ дъщеритѣ и синоветѣ си на нѣкой богатъ момъкъ или мома, безъ да мислятъ дали сѫ добри, или не и спокойно си заминаватъ за онзи свѣтъ.
Питамъ: кѫдѣ сѫ вашитѣ родители? – На онзи свѣтъ. Имате ли съобщение отъ онзи свѣтъ? – Сега нѣмаме, но за въ бѫдаще ще имаме съобщения. Не, ние още сега можемъ да имаме съобщения съ невидимия свѣтъ.
към беседата >>
Все този философски въпросъ поставяме.
Въ моралния свѣтъ едната мѣрка сѫществува вѫтрѣ въ насъ, тя е за насъ лично, а другата мѣрка сѫществува за окрѫжаващитѣ. За всички животни, който сѫ подъ насъ, ние имаме една мѣрка, а за самитѣ насъ – друга мѣрка. Щомъ ни сполети нѣкое нещастие, казваме: какъ тъй Богъ да не обърне внимание на насъ, какъ е допусналъ да боледуваме? Нѣкой казва: какъ – тъй азъ да изгубя имането си? Какъ тъй да ми изгори кѫщата?
Все този философски въпросъ поставяме.
Но, когато азъ чуя, че въ нѣкой дворъ нѣкоя кокошка се оплаква, плаче, търси нѣкой да я спаси, казваме: е, това е другъ въпросъ. Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трѣбва да умрѣ! Защо? – За да се нахранятъ хората. Сега, споредъ сѫщия моралъ, да допуснемъ, че хората сѫ сѫщо такива сѫщества, който разсѫждаватъ, чувствуватъ, мислятъ и живѣятъ въ такива курници.
към беседата >>
Питамъ: кѫдѣ сѫ вашитѣ родители?
Животътъ ви отъ единия до другия край ще бѫде само разочарования. Азъ бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, на когото животътъ да не е пъленъ съ разочарования. Ние живѣемъ единъ чисто търговски животъ. Майкитѣ и бащитѣ днесъ сѫ търговци въ домоветѣ си. Тѣ отгледватъ дѣцата си, продаватъ дъщеритѣ и синоветѣ си на нѣкой богатъ момъкъ или мома, безъ да мислятъ дали сѫ добри, или не и спокойно си заминаватъ за онзи свѣтъ.
Питамъ: кѫдѣ сѫ вашитѣ родители?
– На онзи свѣтъ. Имате ли съобщение отъ онзи свѣтъ? – Сега нѣмаме, но за въ бѫдаще ще имаме съобщения. Не, ние още сега можемъ да имаме съобщения съ невидимия свѣтъ. Невидимиятъ свѣтъ е направилъ вече своята послѣдна инсталация.
към беседата >>
Но, когато азъ чуя, че въ нѣкой дворъ нѣкоя кокошка се оплаква, плаче, търси нѣкой да я спаси, казваме: е, това е другъ въпросъ.
За всички животни, който сѫ подъ насъ, ние имаме една мѣрка, а за самитѣ насъ – друга мѣрка. Щомъ ни сполети нѣкое нещастие, казваме: какъ тъй Богъ да не обърне внимание на насъ, какъ е допусналъ да боледуваме? Нѣкой казва: какъ – тъй азъ да изгубя имането си? Какъ тъй да ми изгори кѫщата? Все този философски въпросъ поставяме.
Но, когато азъ чуя, че въ нѣкой дворъ нѣкоя кокошка се оплаква, плаче, търси нѣкой да я спаси, казваме: е, това е другъ въпросъ.
Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трѣбва да умрѣ! Защо? – За да се нахранятъ хората. Сега, споредъ сѫщия моралъ, да допуснемъ, че хората сѫ сѫщо такива сѫщества, който разсѫждаватъ, чувствуватъ, мислятъ и живѣятъ въ такива курници. Това е прѣдположение, вмъкнати идеи между другитѣ, но допущамъ го за сравнение, за изяснение на мисъльта си.
към беседата >>
– На онзи свѣтъ.
Азъ бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, на когото животътъ да не е пъленъ съ разочарования. Ние живѣемъ единъ чисто търговски животъ. Майкитѣ и бащитѣ днесъ сѫ търговци въ домоветѣ си. Тѣ отгледватъ дѣцата си, продаватъ дъщеритѣ и синоветѣ си на нѣкой богатъ момъкъ или мома, безъ да мислятъ дали сѫ добри, или не и спокойно си заминаватъ за онзи свѣтъ. Питамъ: кѫдѣ сѫ вашитѣ родители?
– На онзи свѣтъ.
Имате ли съобщение отъ онзи свѣтъ? – Сега нѣмаме, но за въ бѫдаще ще имаме съобщения. Не, ние още сега можемъ да имаме съобщения съ невидимия свѣтъ. Невидимиятъ свѣтъ е направилъ вече своята послѣдна инсталация. Ние можемъ да направимъ това съобщение.
към беседата >>
Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трѣбва да умрѣ!
Щомъ ни сполети нѣкое нещастие, казваме: какъ тъй Богъ да не обърне внимание на насъ, какъ е допусналъ да боледуваме? Нѣкой казва: какъ – тъй азъ да изгубя имането си? Какъ тъй да ми изгори кѫщата? Все този философски въпросъ поставяме. Но, когато азъ чуя, че въ нѣкой дворъ нѣкоя кокошка се оплаква, плаче, търси нѣкой да я спаси, казваме: е, това е другъ въпросъ.
Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трѣбва да умрѣ!
Защо? – За да се нахранятъ хората. Сега, споредъ сѫщия моралъ, да допуснемъ, че хората сѫ сѫщо такива сѫщества, който разсѫждаватъ, чувствуватъ, мислятъ и живѣятъ въ такива курници. Това е прѣдположение, вмъкнати идеи между другитѣ, но допущамъ го за сравнение, за изяснение на мисъльта си. Единъ день, нѣкои сѫщества, по-висши отъ васъ, даватъ си нѣкакво угощение и казватъ: за това наше угощение, нѣкоя отъ кокошкитѣ въ този курникъ трѣбва да умрѣ!
към беседата >>
Имате ли съобщение отъ онзи свѣтъ?
Ние живѣемъ единъ чисто търговски животъ. Майкитѣ и бащитѣ днесъ сѫ търговци въ домоветѣ си. Тѣ отгледватъ дѣцата си, продаватъ дъщеритѣ и синоветѣ си на нѣкой богатъ момъкъ или мома, безъ да мислятъ дали сѫ добри, или не и спокойно си заминаватъ за онзи свѣтъ. Питамъ: кѫдѣ сѫ вашитѣ родители? – На онзи свѣтъ.
Имате ли съобщение отъ онзи свѣтъ?
– Сега нѣмаме, но за въ бѫдаще ще имаме съобщения. Не, ние още сега можемъ да имаме съобщения съ невидимия свѣтъ. Невидимиятъ свѣтъ е направилъ вече своята послѣдна инсталация. Ние можемъ да направимъ това съобщение. Днесъ науката е успѣла да постигне чрѣзъ безжичния телефонъ да се съобщаватъ хората отъ Парижъ до Лондонъ.
към беседата >>
Защо?
Нѣкой казва: какъ – тъй азъ да изгубя имането си? Какъ тъй да ми изгори кѫщата? Все този философски въпросъ поставяме. Но, когато азъ чуя, че въ нѣкой дворъ нѣкоя кокошка се оплаква, плаче, търси нѣкой да я спаси, казваме: е, това е другъ въпросъ. Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трѣбва да умрѣ!
Защо?
– За да се нахранятъ хората. Сега, споредъ сѫщия моралъ, да допуснемъ, че хората сѫ сѫщо такива сѫщества, който разсѫждаватъ, чувствуватъ, мислятъ и живѣятъ въ такива курници. Това е прѣдположение, вмъкнати идеи между другитѣ, но допущамъ го за сравнение, за изяснение на мисъльта си. Единъ день, нѣкои сѫщества, по-висши отъ васъ, даватъ си нѣкакво угощение и казватъ: за това наше угощение, нѣкоя отъ кокошкитѣ въ този курникъ трѣбва да умрѣ! Вие веднага казвате: ама какъ е възможно, тѣзи сѫщества да си позволяватъ това нѣщо?
към беседата >>
– Сега нѣмаме, но за въ бѫдаще ще имаме съобщения.
Майкитѣ и бащитѣ днесъ сѫ търговци въ домоветѣ си. Тѣ отгледватъ дѣцата си, продаватъ дъщеритѣ и синоветѣ си на нѣкой богатъ момъкъ или мома, безъ да мислятъ дали сѫ добри, или не и спокойно си заминаватъ за онзи свѣтъ. Питамъ: кѫдѣ сѫ вашитѣ родители? – На онзи свѣтъ. Имате ли съобщение отъ онзи свѣтъ?
– Сега нѣмаме, но за въ бѫдаще ще имаме съобщения.
Не, ние още сега можемъ да имаме съобщения съ невидимия свѣтъ. Невидимиятъ свѣтъ е направилъ вече своята послѣдна инсталация. Ние можемъ да направимъ това съобщение. Днесъ науката е успѣла да постигне чрѣзъ безжичния телефонъ да се съобщаватъ хората отъ Парижъ до Лондонъ. По сѫщия начинъ можемъ да направимъ съобщения и ние съ невидимия свѣтъ и да чуемъ, какво се говори тамъ.
към беседата >>
– За да се нахранятъ хората.
Какъ тъй да ми изгори кѫщата? Все този философски въпросъ поставяме. Но, когато азъ чуя, че въ нѣкой дворъ нѣкоя кокошка се оплаква, плаче, търси нѣкой да я спаси, казваме: е, това е другъ въпросъ. Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трѣбва да умрѣ! Защо?
– За да се нахранятъ хората.
Сега, споредъ сѫщия моралъ, да допуснемъ, че хората сѫ сѫщо такива сѫщества, който разсѫждаватъ, чувствуватъ, мислятъ и живѣятъ въ такива курници. Това е прѣдположение, вмъкнати идеи между другитѣ, но допущамъ го за сравнение, за изяснение на мисъльта си. Единъ день, нѣкои сѫщества, по-висши отъ васъ, даватъ си нѣкакво угощение и казватъ: за това наше угощение, нѣкоя отъ кокошкитѣ въ този курникъ трѣбва да умрѣ! Вие веднага казвате: ама какъ е възможно, тѣзи сѫщества да си позволяватъ това нѣщо? Нали сѫ разумни сѫщества тѣ?
към беседата >>
Не, ние още сега можемъ да имаме съобщения съ невидимия свѣтъ.
Тѣ отгледватъ дѣцата си, продаватъ дъщеритѣ и синоветѣ си на нѣкой богатъ момъкъ или мома, безъ да мислятъ дали сѫ добри, или не и спокойно си заминаватъ за онзи свѣтъ. Питамъ: кѫдѣ сѫ вашитѣ родители? – На онзи свѣтъ. Имате ли съобщение отъ онзи свѣтъ? – Сега нѣмаме, но за въ бѫдаще ще имаме съобщения.
Не, ние още сега можемъ да имаме съобщения съ невидимия свѣтъ.
Невидимиятъ свѣтъ е направилъ вече своята послѣдна инсталация. Ние можемъ да направимъ това съобщение. Днесъ науката е успѣла да постигне чрѣзъ безжичния телефонъ да се съобщаватъ хората отъ Парижъ до Лондонъ. По сѫщия начинъ можемъ да направимъ съобщения и ние съ невидимия свѣтъ и да чуемъ, какво се говори тамъ. Само че за всичко това трѣбва да имаме специално разположение на духа.
към беседата >>
Сега, споредъ сѫщия моралъ, да допуснемъ, че хората сѫ сѫщо такива сѫщества, който разсѫждаватъ, чувствуватъ, мислятъ и живѣятъ въ такива курници.
Все този философски въпросъ поставяме. Но, когато азъ чуя, че въ нѣкой дворъ нѣкоя кокошка се оплаква, плаче, търси нѣкой да я спаси, казваме: е, това е другъ въпросъ. Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трѣбва да умрѣ! Защо? – За да се нахранятъ хората.
Сега, споредъ сѫщия моралъ, да допуснемъ, че хората сѫ сѫщо такива сѫщества, който разсѫждаватъ, чувствуватъ, мислятъ и живѣятъ въ такива курници.
Това е прѣдположение, вмъкнати идеи между другитѣ, но допущамъ го за сравнение, за изяснение на мисъльта си. Единъ день, нѣкои сѫщества, по-висши отъ васъ, даватъ си нѣкакво угощение и казватъ: за това наше угощение, нѣкоя отъ кокошкитѣ въ този курникъ трѣбва да умрѣ! Вие веднага казвате: ама какъ е възможно, тѣзи сѫщества да си позволяватъ това нѣщо? Нали сѫ разумни сѫщества тѣ? Ами и вие нали сте разумни сѫщества, какъ си позволявате да изяждате кокошкитѣ, да ги вадитѣ отъ тѣхния курникъ?
към беседата >>
Невидимиятъ свѣтъ е направилъ вече своята послѣдна инсталация.
Питамъ: кѫдѣ сѫ вашитѣ родители? – На онзи свѣтъ. Имате ли съобщение отъ онзи свѣтъ? – Сега нѣмаме, но за въ бѫдаще ще имаме съобщения. Не, ние още сега можемъ да имаме съобщения съ невидимия свѣтъ.
Невидимиятъ свѣтъ е направилъ вече своята послѣдна инсталация.
Ние можемъ да направимъ това съобщение. Днесъ науката е успѣла да постигне чрѣзъ безжичния телефонъ да се съобщаватъ хората отъ Парижъ до Лондонъ. По сѫщия начинъ можемъ да направимъ съобщения и ние съ невидимия свѣтъ и да чуемъ, какво се говори тамъ. Само че за всичко това трѣбва да имаме специално разположение на духа. Ще кажете: докажи това!
към беседата >>
Това е прѣдположение, вмъкнати идеи между другитѣ, но допущамъ го за сравнение, за изяснение на мисъльта си.
Но, когато азъ чуя, че въ нѣкой дворъ нѣкоя кокошка се оплаква, плаче, търси нѣкой да я спаси, казваме: е, това е другъ въпросъ. Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трѣбва да умрѣ! Защо? – За да се нахранятъ хората. Сега, споредъ сѫщия моралъ, да допуснемъ, че хората сѫ сѫщо такива сѫщества, който разсѫждаватъ, чувствуватъ, мислятъ и живѣятъ въ такива курници.
Това е прѣдположение, вмъкнати идеи между другитѣ, но допущамъ го за сравнение, за изяснение на мисъльта си.
Единъ день, нѣкои сѫщества, по-висши отъ васъ, даватъ си нѣкакво угощение и казватъ: за това наше угощение, нѣкоя отъ кокошкитѣ въ този курникъ трѣбва да умрѣ! Вие веднага казвате: ама какъ е възможно, тѣзи сѫщества да си позволяватъ това нѣщо? Нали сѫ разумни сѫщества тѣ? Ами и вие нали сте разумни сѫщества, какъ си позволявате да изяждате кокошкитѣ, да ги вадитѣ отъ тѣхния курникъ? Да, но тѣ сѫ кокошки!
към беседата >>
Ние можемъ да направимъ това съобщение.
– На онзи свѣтъ. Имате ли съобщение отъ онзи свѣтъ? – Сега нѣмаме, но за въ бѫдаще ще имаме съобщения. Не, ние още сега можемъ да имаме съобщения съ невидимия свѣтъ. Невидимиятъ свѣтъ е направилъ вече своята послѣдна инсталация.
Ние можемъ да направимъ това съобщение.
Днесъ науката е успѣла да постигне чрѣзъ безжичния телефонъ да се съобщаватъ хората отъ Парижъ до Лондонъ. По сѫщия начинъ можемъ да направимъ съобщения и ние съ невидимия свѣтъ и да чуемъ, какво се говори тамъ. Само че за всичко това трѣбва да имаме специално разположение на духа. Ще кажете: докажи това! Сега не може да се докаже.
към беседата >>
Единъ день, нѣкои сѫщества, по-висши отъ васъ, даватъ си нѣкакво угощение и казватъ: за това наше угощение, нѣкоя отъ кокошкитѣ въ този курникъ трѣбва да умрѣ!
Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трѣбва да умрѣ! Защо? – За да се нахранятъ хората. Сега, споредъ сѫщия моралъ, да допуснемъ, че хората сѫ сѫщо такива сѫщества, който разсѫждаватъ, чувствуватъ, мислятъ и живѣятъ въ такива курници. Това е прѣдположение, вмъкнати идеи между другитѣ, но допущамъ го за сравнение, за изяснение на мисъльта си.
Единъ день, нѣкои сѫщества, по-висши отъ васъ, даватъ си нѣкакво угощение и казватъ: за това наше угощение, нѣкоя отъ кокошкитѣ въ този курникъ трѣбва да умрѣ!
Вие веднага казвате: ама какъ е възможно, тѣзи сѫщества да си позволяватъ това нѣщо? Нали сѫ разумни сѫщества тѣ? Ами и вие нали сте разумни сѫщества, какъ си позволявате да изяждате кокошкитѣ, да ги вадитѣ отъ тѣхния курникъ? Да, но тѣ сѫ кокошки! Ами вие пъкъ сте човѣкъ!
към беседата >>
Днесъ науката е успѣла да постигне чрѣзъ безжичния телефонъ да се съобщаватъ хората отъ Парижъ до Лондонъ.
Имате ли съобщение отъ онзи свѣтъ? – Сега нѣмаме, но за въ бѫдаще ще имаме съобщения. Не, ние още сега можемъ да имаме съобщения съ невидимия свѣтъ. Невидимиятъ свѣтъ е направилъ вече своята послѣдна инсталация. Ние можемъ да направимъ това съобщение.
Днесъ науката е успѣла да постигне чрѣзъ безжичния телефонъ да се съобщаватъ хората отъ Парижъ до Лондонъ.
По сѫщия начинъ можемъ да направимъ съобщения и ние съ невидимия свѣтъ и да чуемъ, какво се говори тамъ. Само че за всичко това трѣбва да имаме специално разположение на духа. Ще кажете: докажи това! Сега не може да се докаже. Дълги доказателства се изискватъ, за да се докаже всичко това.
към беседата >>
Вие веднага казвате: ама какъ е възможно, тѣзи сѫщества да си позволяватъ това нѣщо?
Защо? – За да се нахранятъ хората. Сега, споредъ сѫщия моралъ, да допуснемъ, че хората сѫ сѫщо такива сѫщества, който разсѫждаватъ, чувствуватъ, мислятъ и живѣятъ въ такива курници. Това е прѣдположение, вмъкнати идеи между другитѣ, но допущамъ го за сравнение, за изяснение на мисъльта си. Единъ день, нѣкои сѫщества, по-висши отъ васъ, даватъ си нѣкакво угощение и казватъ: за това наше угощение, нѣкоя отъ кокошкитѣ въ този курникъ трѣбва да умрѣ!
Вие веднага казвате: ама какъ е възможно, тѣзи сѫщества да си позволяватъ това нѣщо?
Нали сѫ разумни сѫщества тѣ? Ами и вие нали сте разумни сѫщества, какъ си позволявате да изяждате кокошкитѣ, да ги вадитѣ отъ тѣхния курникъ? Да, но тѣ сѫ кокошки! Ами вие пъкъ сте човѣкъ! Това сѫ разсѫждения, които се зараждатъ отъ вашата лична мѣрка.
към беседата >>
По сѫщия начинъ можемъ да направимъ съобщения и ние съ невидимия свѣтъ и да чуемъ, какво се говори тамъ.
– Сега нѣмаме, но за въ бѫдаще ще имаме съобщения. Не, ние още сега можемъ да имаме съобщения съ невидимия свѣтъ. Невидимиятъ свѣтъ е направилъ вече своята послѣдна инсталация. Ние можемъ да направимъ това съобщение. Днесъ науката е успѣла да постигне чрѣзъ безжичния телефонъ да се съобщаватъ хората отъ Парижъ до Лондонъ.
По сѫщия начинъ можемъ да направимъ съобщения и ние съ невидимия свѣтъ и да чуемъ, какво се говори тамъ.
Само че за всичко това трѣбва да имаме специално разположение на духа. Ще кажете: докажи това! Сега не може да се докаже. Дълги доказателства се изискватъ, за да се докаже всичко това. Когато вие ми говорите, че хората отъ Парижъ могатъ да се съобщаватъ съ тия отъ Лондонъ, и азъ бихъ ви казалъ: докажете!
към беседата >>
Нали сѫ разумни сѫщества тѣ?
– За да се нахранятъ хората. Сега, споредъ сѫщия моралъ, да допуснемъ, че хората сѫ сѫщо такива сѫщества, който разсѫждаватъ, чувствуватъ, мислятъ и живѣятъ въ такива курници. Това е прѣдположение, вмъкнати идеи между другитѣ, но допущамъ го за сравнение, за изяснение на мисъльта си. Единъ день, нѣкои сѫщества, по-висши отъ васъ, даватъ си нѣкакво угощение и казватъ: за това наше угощение, нѣкоя отъ кокошкитѣ въ този курникъ трѣбва да умрѣ! Вие веднага казвате: ама какъ е възможно, тѣзи сѫщества да си позволяватъ това нѣщо?
Нали сѫ разумни сѫщества тѣ?
Ами и вие нали сте разумни сѫщества, какъ си позволявате да изяждате кокошкитѣ, да ги вадитѣ отъ тѣхния курникъ? Да, но тѣ сѫ кокошки! Ами вие пъкъ сте човѣкъ! Това сѫ разсѫждения, които се зараждатъ отъ вашата лична мѣрка. Ако въ свѣта сѫществува Богъ, ако сѫществува Божията Правда, ако сѫществува Божествена мѣрка за нѣщата, всички противорѣчия въ живота трѣбва да изчезнатъ.
към беседата >>
Само че за всичко това трѣбва да имаме специално разположение на духа.
Не, ние още сега можемъ да имаме съобщения съ невидимия свѣтъ. Невидимиятъ свѣтъ е направилъ вече своята послѣдна инсталация. Ние можемъ да направимъ това съобщение. Днесъ науката е успѣла да постигне чрѣзъ безжичния телефонъ да се съобщаватъ хората отъ Парижъ до Лондонъ. По сѫщия начинъ можемъ да направимъ съобщения и ние съ невидимия свѣтъ и да чуемъ, какво се говори тамъ.
Само че за всичко това трѣбва да имаме специално разположение на духа.
Ще кажете: докажи това! Сега не може да се докаже. Дълги доказателства се изискватъ, за да се докаже всичко това. Когато вие ми говорите, че хората отъ Парижъ могатъ да се съобщаватъ съ тия отъ Лондонъ, и азъ бихъ ви казалъ: докажете! Има единъ законъ, обаче споредъ който, ако развиете въ себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ синъ цвѣтъ, който съ нищо не може да се сравни.
към беседата >>
Ами и вие нали сте разумни сѫщества, какъ си позволявате да изяждате кокошкитѣ, да ги вадитѣ отъ тѣхния курникъ?
Сега, споредъ сѫщия моралъ, да допуснемъ, че хората сѫ сѫщо такива сѫщества, който разсѫждаватъ, чувствуватъ, мислятъ и живѣятъ въ такива курници. Това е прѣдположение, вмъкнати идеи между другитѣ, но допущамъ го за сравнение, за изяснение на мисъльта си. Единъ день, нѣкои сѫщества, по-висши отъ васъ, даватъ си нѣкакво угощение и казватъ: за това наше угощение, нѣкоя отъ кокошкитѣ въ този курникъ трѣбва да умрѣ! Вие веднага казвате: ама какъ е възможно, тѣзи сѫщества да си позволяватъ това нѣщо? Нали сѫ разумни сѫщества тѣ?
Ами и вие нали сте разумни сѫщества, какъ си позволявате да изяждате кокошкитѣ, да ги вадитѣ отъ тѣхния курникъ?
Да, но тѣ сѫ кокошки! Ами вие пъкъ сте човѣкъ! Това сѫ разсѫждения, които се зараждатъ отъ вашата лична мѣрка. Ако въ свѣта сѫществува Богъ, ако сѫществува Божията Правда, ако сѫществува Божествена мѣрка за нѣщата, всички противорѣчия въ живота трѣбва да изчезнатъ. Божествениятъ законъ еднакво има прѣдъ видъ всички живи сѫщества.
към беседата >>
Ще кажете: докажи това!
Невидимиятъ свѣтъ е направилъ вече своята послѣдна инсталация. Ние можемъ да направимъ това съобщение. Днесъ науката е успѣла да постигне чрѣзъ безжичния телефонъ да се съобщаватъ хората отъ Парижъ до Лондонъ. По сѫщия начинъ можемъ да направимъ съобщения и ние съ невидимия свѣтъ и да чуемъ, какво се говори тамъ. Само че за всичко това трѣбва да имаме специално разположение на духа.
Ще кажете: докажи това!
Сега не може да се докаже. Дълги доказателства се изискватъ, за да се докаже всичко това. Когато вие ми говорите, че хората отъ Парижъ могатъ да се съобщаватъ съ тия отъ Лондонъ, и азъ бихъ ви казалъ: докажете! Има единъ законъ, обаче споредъ който, ако развиете въ себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ синъ цвѣтъ, който съ нищо не може да се сравни. Послѣ ще забѣлѣжите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ блѣдо-жълтъ цвѣтъ.
към беседата >>
Да, но тѣ сѫ кокошки!
Това е прѣдположение, вмъкнати идеи между другитѣ, но допущамъ го за сравнение, за изяснение на мисъльта си. Единъ день, нѣкои сѫщества, по-висши отъ васъ, даватъ си нѣкакво угощение и казватъ: за това наше угощение, нѣкоя отъ кокошкитѣ въ този курникъ трѣбва да умрѣ! Вие веднага казвате: ама какъ е възможно, тѣзи сѫщества да си позволяватъ това нѣщо? Нали сѫ разумни сѫщества тѣ? Ами и вие нали сте разумни сѫщества, какъ си позволявате да изяждате кокошкитѣ, да ги вадитѣ отъ тѣхния курникъ?
Да, но тѣ сѫ кокошки!
Ами вие пъкъ сте човѣкъ! Това сѫ разсѫждения, които се зараждатъ отъ вашата лична мѣрка. Ако въ свѣта сѫществува Богъ, ако сѫществува Божията Правда, ако сѫществува Божествена мѣрка за нѣщата, всички противорѣчия въ живота трѣбва да изчезнатъ. Божествениятъ законъ еднакво има прѣдъ видъ всички живи сѫщества. Ще ми възразите, че въ живота има много мѫчнотии.
към беседата >>
Сега не може да се докаже.
Ние можемъ да направимъ това съобщение. Днесъ науката е успѣла да постигне чрѣзъ безжичния телефонъ да се съобщаватъ хората отъ Парижъ до Лондонъ. По сѫщия начинъ можемъ да направимъ съобщения и ние съ невидимия свѣтъ и да чуемъ, какво се говори тамъ. Само че за всичко това трѣбва да имаме специално разположение на духа. Ще кажете: докажи това!
Сега не може да се докаже.
Дълги доказателства се изискватъ, за да се докаже всичко това. Когато вие ми говорите, че хората отъ Парижъ могатъ да се съобщаватъ съ тия отъ Лондонъ, и азъ бихъ ви казалъ: докажете! Има единъ законъ, обаче споредъ който, ако развиете въ себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ синъ цвѣтъ, който съ нищо не може да се сравни. Послѣ ще забѣлѣжите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ блѣдо-жълтъ цвѣтъ. По всичко това вие ще разберете, че азъ ви говоря Истината.
към беседата >>
Ами вие пъкъ сте човѣкъ!
Единъ день, нѣкои сѫщества, по-висши отъ васъ, даватъ си нѣкакво угощение и казватъ: за това наше угощение, нѣкоя отъ кокошкитѣ въ този курникъ трѣбва да умрѣ! Вие веднага казвате: ама какъ е възможно, тѣзи сѫщества да си позволяватъ това нѣщо? Нали сѫ разумни сѫщества тѣ? Ами и вие нали сте разумни сѫщества, какъ си позволявате да изяждате кокошкитѣ, да ги вадитѣ отъ тѣхния курникъ? Да, но тѣ сѫ кокошки!
Ами вие пъкъ сте човѣкъ!
Това сѫ разсѫждения, които се зараждатъ отъ вашата лична мѣрка. Ако въ свѣта сѫществува Богъ, ако сѫществува Божията Правда, ако сѫществува Божествена мѣрка за нѣщата, всички противорѣчия въ живота трѣбва да изчезнатъ. Божествениятъ законъ еднакво има прѣдъ видъ всички живи сѫщества. Ще ми възразите, че въ живота има много мѫчнотии. Да оставимъ настрана мѫчнотиитѣ, ние сами ги създаваме; тѣ въ природата не сѫществуватъ, отпослѣ сѫ дошли.
към беседата >>
Дълги доказателства се изискватъ, за да се докаже всичко това.
Днесъ науката е успѣла да постигне чрѣзъ безжичния телефонъ да се съобщаватъ хората отъ Парижъ до Лондонъ. По сѫщия начинъ можемъ да направимъ съобщения и ние съ невидимия свѣтъ и да чуемъ, какво се говори тамъ. Само че за всичко това трѣбва да имаме специално разположение на духа. Ще кажете: докажи това! Сега не може да се докаже.
Дълги доказателства се изискватъ, за да се докаже всичко това.
Когато вие ми говорите, че хората отъ Парижъ могатъ да се съобщаватъ съ тия отъ Лондонъ, и азъ бихъ ви казалъ: докажете! Има единъ законъ, обаче споредъ който, ако развиете въ себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ синъ цвѣтъ, който съ нищо не може да се сравни. Послѣ ще забѣлѣжите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ блѣдо-жълтъ цвѣтъ. По всичко това вие ще разберете, че азъ ви говоря Истината. Ако ви лъжа, вие ще забѣлѣжите, че отъ моята душа излиза една тъмнина, заобиколенъ съмъ съ единъ мракъ.
към беседата >>
Това сѫ разсѫждения, които се зараждатъ отъ вашата лична мѣрка.
Вие веднага казвате: ама какъ е възможно, тѣзи сѫщества да си позволяватъ това нѣщо? Нали сѫ разумни сѫщества тѣ? Ами и вие нали сте разумни сѫщества, какъ си позволявате да изяждате кокошкитѣ, да ги вадитѣ отъ тѣхния курникъ? Да, но тѣ сѫ кокошки! Ами вие пъкъ сте човѣкъ!
Това сѫ разсѫждения, които се зараждатъ отъ вашата лична мѣрка.
Ако въ свѣта сѫществува Богъ, ако сѫществува Божията Правда, ако сѫществува Божествена мѣрка за нѣщата, всички противорѣчия въ живота трѣбва да изчезнатъ. Божествениятъ законъ еднакво има прѣдъ видъ всички живи сѫщества. Ще ми възразите, че въ живота има много мѫчнотии. Да оставимъ настрана мѫчнотиитѣ, ние сами ги създаваме; тѣ въ природата не сѫществуватъ, отпослѣ сѫ дошли. Мѫчнотиитѣ не влизатъ въ нашитѣ разсѫждения.
към беседата >>
Когато вие ми говорите, че хората отъ Парижъ могатъ да се съобщаватъ съ тия отъ Лондонъ, и азъ бихъ ви казалъ: докажете!
По сѫщия начинъ можемъ да направимъ съобщения и ние съ невидимия свѣтъ и да чуемъ, какво се говори тамъ. Само че за всичко това трѣбва да имаме специално разположение на духа. Ще кажете: докажи това! Сега не може да се докаже. Дълги доказателства се изискватъ, за да се докаже всичко това.
Когато вие ми говорите, че хората отъ Парижъ могатъ да се съобщаватъ съ тия отъ Лондонъ, и азъ бихъ ви казалъ: докажете!
Има единъ законъ, обаче споредъ който, ако развиете въ себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ синъ цвѣтъ, който съ нищо не може да се сравни. Послѣ ще забѣлѣжите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ блѣдо-жълтъ цвѣтъ. По всичко това вие ще разберете, че азъ ви говоря Истината. Ако ви лъжа, вие ще забѣлѣжите, че отъ моята душа излиза една тъмнина, заобиколенъ съмъ съ единъ мракъ. Ще кажете: какъ да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не?
към беседата >>
Ако въ свѣта сѫществува Богъ, ако сѫществува Божията Правда, ако сѫществува Божествена мѣрка за нѣщата, всички противорѣчия въ живота трѣбва да изчезнатъ.
Нали сѫ разумни сѫщества тѣ? Ами и вие нали сте разумни сѫщества, какъ си позволявате да изяждате кокошкитѣ, да ги вадитѣ отъ тѣхния курникъ? Да, но тѣ сѫ кокошки! Ами вие пъкъ сте човѣкъ! Това сѫ разсѫждения, които се зараждатъ отъ вашата лична мѣрка.
Ако въ свѣта сѫществува Богъ, ако сѫществува Божията Правда, ако сѫществува Божествена мѣрка за нѣщата, всички противорѣчия въ живота трѣбва да изчезнатъ.
Божествениятъ законъ еднакво има прѣдъ видъ всички живи сѫщества. Ще ми възразите, че въ живота има много мѫчнотии. Да оставимъ настрана мѫчнотиитѣ, ние сами ги създаваме; тѣ въ природата не сѫществуватъ, отпослѣ сѫ дошли. Мѫчнотиитѣ не влизатъ въ нашитѣ разсѫждения.
към беседата >>
Има единъ законъ, обаче споредъ който, ако развиете въ себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ синъ цвѣтъ, който съ нищо не може да се сравни.
Само че за всичко това трѣбва да имаме специално разположение на духа. Ще кажете: докажи това! Сега не може да се докаже. Дълги доказателства се изискватъ, за да се докаже всичко това. Когато вие ми говорите, че хората отъ Парижъ могатъ да се съобщаватъ съ тия отъ Лондонъ, и азъ бихъ ви казалъ: докажете!
Има единъ законъ, обаче споредъ който, ако развиете въ себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ синъ цвѣтъ, който съ нищо не може да се сравни.
Послѣ ще забѣлѣжите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ блѣдо-жълтъ цвѣтъ. По всичко това вие ще разберете, че азъ ви говоря Истината. Ако ви лъжа, вие ще забѣлѣжите, че отъ моята душа излиза една тъмнина, заобиколенъ съмъ съ единъ мракъ. Ще кажете: какъ да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не? – Ние виждаме нѣщата.
към беседата >>
Божествениятъ законъ еднакво има прѣдъ видъ всички живи сѫщества.
Ами и вие нали сте разумни сѫщества, какъ си позволявате да изяждате кокошкитѣ, да ги вадитѣ отъ тѣхния курникъ? Да, но тѣ сѫ кокошки! Ами вие пъкъ сте човѣкъ! Това сѫ разсѫждения, които се зараждатъ отъ вашата лична мѣрка. Ако въ свѣта сѫществува Богъ, ако сѫществува Божията Правда, ако сѫществува Божествена мѣрка за нѣщата, всички противорѣчия въ живота трѣбва да изчезнатъ.
Божествениятъ законъ еднакво има прѣдъ видъ всички живи сѫщества.
Ще ми възразите, че въ живота има много мѫчнотии. Да оставимъ настрана мѫчнотиитѣ, ние сами ги създаваме; тѣ въ природата не сѫществуватъ, отпослѣ сѫ дошли. Мѫчнотиитѣ не влизатъ въ нашитѣ разсѫждения.
към беседата >>
Послѣ ще забѣлѣжите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ блѣдо-жълтъ цвѣтъ.
Ще кажете: докажи това! Сега не може да се докаже. Дълги доказателства се изискватъ, за да се докаже всичко това. Когато вие ми говорите, че хората отъ Парижъ могатъ да се съобщаватъ съ тия отъ Лондонъ, и азъ бихъ ви казалъ: докажете! Има единъ законъ, обаче споредъ който, ако развиете въ себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ синъ цвѣтъ, който съ нищо не може да се сравни.
Послѣ ще забѣлѣжите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ блѣдо-жълтъ цвѣтъ.
По всичко това вие ще разберете, че азъ ви говоря Истината. Ако ви лъжа, вие ще забѣлѣжите, че отъ моята душа излиза една тъмнина, заобиколенъ съмъ съ единъ мракъ. Ще кажете: какъ да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не? – Ние виждаме нѣщата. Отъ сега нататъкъ ще ходимъ съ виждане.
към беседата >>
Ще ми възразите, че въ живота има много мѫчнотии.
Да, но тѣ сѫ кокошки! Ами вие пъкъ сте човѣкъ! Това сѫ разсѫждения, които се зараждатъ отъ вашата лична мѣрка. Ако въ свѣта сѫществува Богъ, ако сѫществува Божията Правда, ако сѫществува Божествена мѣрка за нѣщата, всички противорѣчия въ живота трѣбва да изчезнатъ. Божествениятъ законъ еднакво има прѣдъ видъ всички живи сѫщества.
Ще ми възразите, че въ живота има много мѫчнотии.
Да оставимъ настрана мѫчнотиитѣ, ние сами ги създаваме; тѣ въ природата не сѫществуватъ, отпослѣ сѫ дошли. Мѫчнотиитѣ не влизатъ въ нашитѣ разсѫждения.
към беседата >>
По всичко това вие ще разберете, че азъ ви говоря Истината.
Сега не може да се докаже. Дълги доказателства се изискватъ, за да се докаже всичко това. Когато вие ми говорите, че хората отъ Парижъ могатъ да се съобщаватъ съ тия отъ Лондонъ, и азъ бихъ ви казалъ: докажете! Има единъ законъ, обаче споредъ който, ако развиете въ себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ синъ цвѣтъ, който съ нищо не може да се сравни. Послѣ ще забѣлѣжите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ блѣдо-жълтъ цвѣтъ.
По всичко това вие ще разберете, че азъ ви говоря Истината.
Ако ви лъжа, вие ще забѣлѣжите, че отъ моята душа излиза една тъмнина, заобиколенъ съмъ съ единъ мракъ. Ще кажете: какъ да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не? – Ние виждаме нѣщата. Отъ сега нататъкъ ще ходимъ съ виждане. – Само разумниятъ човѣкъ ходи съ виждане.
към беседата >>
Да оставимъ настрана мѫчнотиитѣ, ние сами ги създаваме; тѣ въ природата не сѫществуватъ, отпослѣ сѫ дошли.
Ами вие пъкъ сте човѣкъ! Това сѫ разсѫждения, които се зараждатъ отъ вашата лична мѣрка. Ако въ свѣта сѫществува Богъ, ако сѫществува Божията Правда, ако сѫществува Божествена мѣрка за нѣщата, всички противорѣчия въ живота трѣбва да изчезнатъ. Божествениятъ законъ еднакво има прѣдъ видъ всички живи сѫщества. Ще ми възразите, че въ живота има много мѫчнотии.
Да оставимъ настрана мѫчнотиитѣ, ние сами ги създаваме; тѣ въ природата не сѫществуватъ, отпослѣ сѫ дошли.
Мѫчнотиитѣ не влизатъ въ нашитѣ разсѫждения.
към беседата >>
Ако ви лъжа, вие ще забѣлѣжите, че отъ моята душа излиза една тъмнина, заобиколенъ съмъ съ единъ мракъ.
Дълги доказателства се изискватъ, за да се докаже всичко това. Когато вие ми говорите, че хората отъ Парижъ могатъ да се съобщаватъ съ тия отъ Лондонъ, и азъ бихъ ви казалъ: докажете! Има единъ законъ, обаче споредъ който, ако развиете въ себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ синъ цвѣтъ, който съ нищо не може да се сравни. Послѣ ще забѣлѣжите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ блѣдо-жълтъ цвѣтъ. По всичко това вие ще разберете, че азъ ви говоря Истината.
Ако ви лъжа, вие ще забѣлѣжите, че отъ моята душа излиза една тъмнина, заобиколенъ съмъ съ единъ мракъ.
Ще кажете: какъ да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не? – Ние виждаме нѣщата. Отъ сега нататъкъ ще ходимъ съ виждане. – Само разумниятъ човѣкъ ходи съ виждане. Той знае какъ да насочи своя погледъ, за да произведе тази свѣтлина.
към беседата >>
Мѫчнотиитѣ не влизатъ въ нашитѣ разсѫждения.
Това сѫ разсѫждения, които се зараждатъ отъ вашата лична мѣрка. Ако въ свѣта сѫществува Богъ, ако сѫществува Божията Правда, ако сѫществува Божествена мѣрка за нѣщата, всички противорѣчия въ живота трѣбва да изчезнатъ. Божествениятъ законъ еднакво има прѣдъ видъ всички живи сѫщества. Ще ми възразите, че въ живота има много мѫчнотии. Да оставимъ настрана мѫчнотиитѣ, ние сами ги създаваме; тѣ въ природата не сѫществуватъ, отпослѣ сѫ дошли.
Мѫчнотиитѣ не влизатъ въ нашитѣ разсѫждения.
към беседата >>
Ще кажете: какъ да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не?
Когато вие ми говорите, че хората отъ Парижъ могатъ да се съобщаватъ съ тия отъ Лондонъ, и азъ бихъ ви казалъ: докажете! Има единъ законъ, обаче споредъ който, ако развиете въ себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ синъ цвѣтъ, който съ нищо не може да се сравни. Послѣ ще забѣлѣжите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ блѣдо-жълтъ цвѣтъ. По всичко това вие ще разберете, че азъ ви говоря Истината. Ако ви лъжа, вие ще забѣлѣжите, че отъ моята душа излиза една тъмнина, заобиколенъ съмъ съ единъ мракъ.
Ще кажете: какъ да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не?
– Ние виждаме нѣщата. Отъ сега нататъкъ ще ходимъ съ виждане. – Само разумниятъ човѣкъ ходи съ виждане. Той знае какъ да насочи своя погледъ, за да произведе тази свѣтлина.
към беседата >>
Христосъ казва: „Който говори отъ самосебе си, иска своята си слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводилъ, той е истински, и нѣма неправда въ него.“ Онзи, който търси славата на Оногози, който го е изпратилъ, който му е далъ ума, сърдцето и живота, той е истински.
Христосъ казва: „Който говори отъ самосебе си, иска своята си слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводилъ, той е истински, и нѣма неправда въ него.“ Онзи, който търси славата на Оногози, който го е изпратилъ, който му е далъ ума, сърдцето и живота, той е истински.
Нѣкои мислятъ, че човѣкътъ е много нѣщо, че той е създаденъ по образъ и подобие Божие, че той има голѣми привилегии въ свѣта. Че има голѣми привилегии, съ това съмъ съгласенъ, но има и голѣми задължения. Че има голѣми дарби, и съ това съмъ съгласенъ, но има и голѣми отговорности. Питамъ ви сега: какъвъ е човѣшкиятъ моралъ? Азъ ще направя едно малко сравнение.
към беседата >>
– Ние виждаме нѣщата.
Има единъ законъ, обаче споредъ който, ако развиете въ себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ синъ цвѣтъ, който съ нищо не може да се сравни. Послѣ ще забѣлѣжите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ блѣдо-жълтъ цвѣтъ. По всичко това вие ще разберете, че азъ ви говоря Истината. Ако ви лъжа, вие ще забѣлѣжите, че отъ моята душа излиза една тъмнина, заобиколенъ съмъ съ единъ мракъ. Ще кажете: какъ да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не?
– Ние виждаме нѣщата.
Отъ сега нататъкъ ще ходимъ съ виждане. – Само разумниятъ човѣкъ ходи съ виждане. Той знае какъ да насочи своя погледъ, за да произведе тази свѣтлина.
към беседата >>
Нѣкои мислятъ, че човѣкътъ е много нѣщо, че той е създаденъ по образъ и подобие Божие, че той има голѣми привилегии въ свѣта.
Христосъ казва: „Който говори отъ самосебе си, иска своята си слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводилъ, той е истински, и нѣма неправда въ него.“ Онзи, който търси славата на Оногози, който го е изпратилъ, който му е далъ ума, сърдцето и живота, той е истински.
Нѣкои мислятъ, че човѣкътъ е много нѣщо, че той е създаденъ по образъ и подобие Божие, че той има голѣми привилегии въ свѣта.
Че има голѣми привилегии, съ това съмъ съгласенъ, но има и голѣми задължения. Че има голѣми дарби, и съ това съмъ съгласенъ, но има и голѣми отговорности. Питамъ ви сега: какъвъ е човѣшкиятъ моралъ? Азъ ще направя едно малко сравнение. Мислите ли вие, че съ една вощена свѣщъ, или съ една електрическа лампа, съ които си служите, ще може да виждате чакъ до Марсъ, Сатурнъ или Юпитеръ?
към беседата >>
Отъ сега нататъкъ ще ходимъ съ виждане.
Послѣ ще забѣлѣжите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ блѣдо-жълтъ цвѣтъ. По всичко това вие ще разберете, че азъ ви говоря Истината. Ако ви лъжа, вие ще забѣлѣжите, че отъ моята душа излиза една тъмнина, заобиколенъ съмъ съ единъ мракъ. Ще кажете: какъ да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не? – Ние виждаме нѣщата.
Отъ сега нататъкъ ще ходимъ съ виждане.
– Само разумниятъ човѣкъ ходи съ виждане. Той знае какъ да насочи своя погледъ, за да произведе тази свѣтлина.
към беседата >>
Че има голѣми привилегии, съ това съмъ съгласенъ, но има и голѣми задължения.
Христосъ казва: „Който говори отъ самосебе си, иска своята си слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводилъ, той е истински, и нѣма неправда въ него.“ Онзи, който търси славата на Оногози, който го е изпратилъ, който му е далъ ума, сърдцето и живота, той е истински. Нѣкои мислятъ, че човѣкътъ е много нѣщо, че той е създаденъ по образъ и подобие Божие, че той има голѣми привилегии въ свѣта.
Че има голѣми привилегии, съ това съмъ съгласенъ, но има и голѣми задължения.
Че има голѣми дарби, и съ това съмъ съгласенъ, но има и голѣми отговорности. Питамъ ви сега: какъвъ е човѣшкиятъ моралъ? Азъ ще направя едно малко сравнение. Мислите ли вие, че съ една вощена свѣщъ, или съ една електрическа лампа, съ които си служите, ще може да виждате чакъ до Марсъ, Сатурнъ или Юпитеръ? – Нѣма да можете.
към беседата >>
– Само разумниятъ човѣкъ ходи съ виждане.
По всичко това вие ще разберете, че азъ ви говоря Истината. Ако ви лъжа, вие ще забѣлѣжите, че отъ моята душа излиза една тъмнина, заобиколенъ съмъ съ единъ мракъ. Ще кажете: какъ да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не? – Ние виждаме нѣщата. Отъ сега нататъкъ ще ходимъ съ виждане.
– Само разумниятъ човѣкъ ходи съ виждане.
Той знае какъ да насочи своя погледъ, за да произведе тази свѣтлина.
към беседата >>
Че има голѣми дарби, и съ това съмъ съгласенъ, но има и голѣми отговорности.
Христосъ казва: „Който говори отъ самосебе си, иска своята си слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводилъ, той е истински, и нѣма неправда въ него.“ Онзи, който търси славата на Оногози, който го е изпратилъ, който му е далъ ума, сърдцето и живота, той е истински. Нѣкои мислятъ, че човѣкътъ е много нѣщо, че той е създаденъ по образъ и подобие Божие, че той има голѣми привилегии въ свѣта. Че има голѣми привилегии, съ това съмъ съгласенъ, но има и голѣми задължения.
Че има голѣми дарби, и съ това съмъ съгласенъ, но има и голѣми отговорности.
Питамъ ви сега: какъвъ е човѣшкиятъ моралъ? Азъ ще направя едно малко сравнение. Мислите ли вие, че съ една вощена свѣщъ, или съ една електрическа лампа, съ които си служите, ще може да виждате чакъ до Марсъ, Сатурнъ или Юпитеръ? – Нѣма да можете. Вашата свѣщъ на 10 клм.
към беседата >>
Той знае какъ да насочи своя погледъ, за да произведе тази свѣтлина.
Ако ви лъжа, вие ще забѣлѣжите, че отъ моята душа излиза една тъмнина, заобиколенъ съмъ съ единъ мракъ. Ще кажете: какъ да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не? – Ние виждаме нѣщата. Отъ сега нататъкъ ще ходимъ съ виждане. – Само разумниятъ човѣкъ ходи съ виждане.
Той знае какъ да насочи своя погледъ, за да произведе тази свѣтлина.
към беседата >>
Питамъ ви сега: какъвъ е човѣшкиятъ моралъ?
Христосъ казва: „Който говори отъ самосебе си, иска своята си слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводилъ, той е истински, и нѣма неправда въ него.“ Онзи, който търси славата на Оногози, който го е изпратилъ, който му е далъ ума, сърдцето и живота, той е истински. Нѣкои мислятъ, че човѣкътъ е много нѣщо, че той е създаденъ по образъ и подобие Божие, че той има голѣми привилегии въ свѣта. Че има голѣми привилегии, съ това съмъ съгласенъ, но има и голѣми задължения. Че има голѣми дарби, и съ това съмъ съгласенъ, но има и голѣми отговорности.
Питамъ ви сега: какъвъ е човѣшкиятъ моралъ?
Азъ ще направя едно малко сравнение. Мислите ли вие, че съ една вощена свѣщъ, или съ една електрическа лампа, съ които си служите, ще може да виждате чакъ до Марсъ, Сатурнъ или Юпитеръ? – Нѣма да можете. Вашата свѣщъ на 10 клм. едва ли ще бѫде забѣлѣзана.
към беседата >>
Ние сега отлагаме, казваме: врѣмето още не е дошло.
Ние сега отлагаме, казваме: врѣмето още не е дошло.
Като дойде Христосъ, Той ще ни научи. Що е Христосъ въ свѣта? – Той е Любовьта. Всѣки день Любовьта хлопа на вашитѣ сърдца. Ако вие изгубите този моментъ, ще чакате още нѣколко милиона години, докато дойдатъ други благоприятни условия.
към беседата >>
Азъ ще направя едно малко сравнение.
Христосъ казва: „Който говори отъ самосебе си, иска своята си слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводилъ, той е истински, и нѣма неправда въ него.“ Онзи, който търси славата на Оногози, който го е изпратилъ, който му е далъ ума, сърдцето и живота, той е истински. Нѣкои мислятъ, че човѣкътъ е много нѣщо, че той е създаденъ по образъ и подобие Божие, че той има голѣми привилегии въ свѣта. Че има голѣми привилегии, съ това съмъ съгласенъ, но има и голѣми задължения. Че има голѣми дарби, и съ това съмъ съгласенъ, но има и голѣми отговорности. Питамъ ви сега: какъвъ е човѣшкиятъ моралъ?
Азъ ще направя едно малко сравнение.
Мислите ли вие, че съ една вощена свѣщъ, или съ една електрическа лампа, съ които си служите, ще може да виждате чакъ до Марсъ, Сатурнъ или Юпитеръ? – Нѣма да можете. Вашата свѣщъ на 10 клм. едва ли ще бѫде забѣлѣзана. Щомъ е така, защо ѝ давате такова прѣимущество?
към беседата >>
Като дойде Христосъ, Той ще ни научи.
Ние сега отлагаме, казваме: врѣмето още не е дошло.
Като дойде Христосъ, Той ще ни научи.
Що е Христосъ въ свѣта? – Той е Любовьта. Всѣки день Любовьта хлопа на вашитѣ сърдца. Ако вие изгубите този моментъ, ще чакате още нѣколко милиона години, докато дойдатъ други благоприятни условия. Това сѫ вълни.
към беседата >>
Мислите ли вие, че съ една вощена свѣщъ, или съ една електрическа лампа, съ които си служите, ще може да виждате чакъ до Марсъ, Сатурнъ или Юпитеръ?
Нѣкои мислятъ, че човѣкътъ е много нѣщо, че той е създаденъ по образъ и подобие Божие, че той има голѣми привилегии въ свѣта. Че има голѣми привилегии, съ това съмъ съгласенъ, но има и голѣми задължения. Че има голѣми дарби, и съ това съмъ съгласенъ, но има и голѣми отговорности. Питамъ ви сега: какъвъ е човѣшкиятъ моралъ? Азъ ще направя едно малко сравнение.
Мислите ли вие, че съ една вощена свѣщъ, или съ една електрическа лампа, съ които си служите, ще може да виждате чакъ до Марсъ, Сатурнъ или Юпитеръ?
– Нѣма да можете. Вашата свѣщъ на 10 клм. едва ли ще бѫде забѣлѣзана. Щомъ е така, защо ѝ давате такова прѣимущество? Другъ е въпросътъ за слънцето.
към беседата >>
Що е Христосъ въ свѣта?
Ние сега отлагаме, казваме: врѣмето още не е дошло. Като дойде Христосъ, Той ще ни научи.
Що е Христосъ въ свѣта?
– Той е Любовьта. Всѣки день Любовьта хлопа на вашитѣ сърдца. Ако вие изгубите този моментъ, ще чакате още нѣколко милиона години, докато дойдатъ други благоприятни условия. Това сѫ вълни. Азъ нѣма да се спирамъ да говоря за тѣзи вѫтрѣшни връзки, които сѫществуватъ между една и друга вълна на битието, които обхващатъ хората и ги водятъ въ вѣчностьта, т.е.
към беседата >>
– Нѣма да можете.
Че има голѣми привилегии, съ това съмъ съгласенъ, но има и голѣми задължения. Че има голѣми дарби, и съ това съмъ съгласенъ, но има и голѣми отговорности. Питамъ ви сега: какъвъ е човѣшкиятъ моралъ? Азъ ще направя едно малко сравнение. Мислите ли вие, че съ една вощена свѣщъ, или съ една електрическа лампа, съ които си служите, ще може да виждате чакъ до Марсъ, Сатурнъ или Юпитеръ?
– Нѣма да можете.
Вашата свѣщъ на 10 клм. едва ли ще бѫде забѣлѣзана. Щомъ е така, защо ѝ давате такова прѣимущество? Другъ е въпросътъ за слънцето. Слънцето е видимо не само за нашата планета, отъ свѣтлината му се ползуваме не само ние, но и всички други, по-разумни сѫщества отъ насъ, които съ своитѣ усъвършенствувани телескопи по нѣкой пѫть ни наблюдаватъ, какъ се движимъ, какъ живѣемъ на земята.
към беседата >>
– Той е Любовьта.
Ние сега отлагаме, казваме: врѣмето още не е дошло. Като дойде Христосъ, Той ще ни научи. Що е Христосъ въ свѣта?
– Той е Любовьта.
Всѣки день Любовьта хлопа на вашитѣ сърдца. Ако вие изгубите този моментъ, ще чакате още нѣколко милиона години, докато дойдатъ други благоприятни условия. Това сѫ вълни. Азъ нѣма да се спирамъ да говоря за тѣзи вѫтрѣшни връзки, които сѫществуватъ между една и друга вълна на битието, които обхващатъ хората и ги водятъ въ вѣчностьта, т.е. не въ вѣчностьта, но ги подигатъ отъ една степень въ друга и разширяватъ тѣхното съзнание.
към беседата >>
Вашата свѣщъ на 10 клм.
Че има голѣми дарби, и съ това съмъ съгласенъ, но има и голѣми отговорности. Питамъ ви сега: какъвъ е човѣшкиятъ моралъ? Азъ ще направя едно малко сравнение. Мислите ли вие, че съ една вощена свѣщъ, или съ една електрическа лампа, съ които си служите, ще може да виждате чакъ до Марсъ, Сатурнъ или Юпитеръ? – Нѣма да можете.
Вашата свѣщъ на 10 клм.
едва ли ще бѫде забѣлѣзана. Щомъ е така, защо ѝ давате такова прѣимущество? Другъ е въпросътъ за слънцето. Слънцето е видимо не само за нашата планета, отъ свѣтлината му се ползуваме не само ние, но и всички други, по-разумни сѫщества отъ насъ, които съ своитѣ усъвършенствувани телескопи по нѣкой пѫть ни наблюдаватъ, какъ се движимъ, какъ живѣемъ на земята. Тѣ сега виждатъ, че тукъ, въ София, въ този салонъ има събрани хора, които разискватъ нѣкакви философски въпроси, но не могатъ да чуятъ, какво се говори, защото не се интересуватъ.
към беседата >>
Всѣки день Любовьта хлопа на вашитѣ сърдца.
Ние сега отлагаме, казваме: врѣмето още не е дошло. Като дойде Христосъ, Той ще ни научи. Що е Христосъ въ свѣта? – Той е Любовьта.
Всѣки день Любовьта хлопа на вашитѣ сърдца.
Ако вие изгубите този моментъ, ще чакате още нѣколко милиона години, докато дойдатъ други благоприятни условия. Това сѫ вълни. Азъ нѣма да се спирамъ да говоря за тѣзи вѫтрѣшни връзки, които сѫществуватъ между една и друга вълна на битието, които обхващатъ хората и ги водятъ въ вѣчностьта, т.е. не въ вѣчностьта, но ги подигатъ отъ една степень въ друга и разширяватъ тѣхното съзнание.
към беседата >>
едва ли ще бѫде забѣлѣзана.
Питамъ ви сега: какъвъ е човѣшкиятъ моралъ? Азъ ще направя едно малко сравнение. Мислите ли вие, че съ една вощена свѣщъ, или съ една електрическа лампа, съ които си служите, ще може да виждате чакъ до Марсъ, Сатурнъ или Юпитеръ? – Нѣма да можете. Вашата свѣщъ на 10 клм.
едва ли ще бѫде забѣлѣзана.
Щомъ е така, защо ѝ давате такова прѣимущество? Другъ е въпросътъ за слънцето. Слънцето е видимо не само за нашата планета, отъ свѣтлината му се ползуваме не само ние, но и всички други, по-разумни сѫщества отъ насъ, които съ своитѣ усъвършенствувани телескопи по нѣкой пѫть ни наблюдаватъ, какъ се движимъ, какъ живѣемъ на земята. Тѣ сега виждатъ, че тукъ, въ София, въ този салонъ има събрани хора, които разискватъ нѣкакви философски въпроси, но не могатъ да чуятъ, какво се говори, защото не се интересуватъ. Азъ не ви казвамъ да вѣрвате непрѣменно въ това, може да е така, може и да не е така, но питамъ: всички онѣзи вѣрвания, които вие сте наслѣдили, на какво почиватъ?
към беседата >>
Ако вие изгубите този моментъ, ще чакате още нѣколко милиона години, докато дойдатъ други благоприятни условия.
Ние сега отлагаме, казваме: врѣмето още не е дошло. Като дойде Христосъ, Той ще ни научи. Що е Христосъ въ свѣта? – Той е Любовьта. Всѣки день Любовьта хлопа на вашитѣ сърдца.
Ако вие изгубите този моментъ, ще чакате още нѣколко милиона години, докато дойдатъ други благоприятни условия.
Това сѫ вълни. Азъ нѣма да се спирамъ да говоря за тѣзи вѫтрѣшни връзки, които сѫществуватъ между една и друга вълна на битието, които обхващатъ хората и ги водятъ въ вѣчностьта, т.е. не въ вѣчностьта, но ги подигатъ отъ една степень въ друга и разширяватъ тѣхното съзнание.
към беседата >>
Щомъ е така, защо ѝ давате такова прѣимущество?
Азъ ще направя едно малко сравнение. Мислите ли вие, че съ една вощена свѣщъ, или съ една електрическа лампа, съ които си служите, ще може да виждате чакъ до Марсъ, Сатурнъ или Юпитеръ? – Нѣма да можете. Вашата свѣщъ на 10 клм. едва ли ще бѫде забѣлѣзана.
Щомъ е така, защо ѝ давате такова прѣимущество?
Другъ е въпросътъ за слънцето. Слънцето е видимо не само за нашата планета, отъ свѣтлината му се ползуваме не само ние, но и всички други, по-разумни сѫщества отъ насъ, които съ своитѣ усъвършенствувани телескопи по нѣкой пѫть ни наблюдаватъ, какъ се движимъ, какъ живѣемъ на земята. Тѣ сега виждатъ, че тукъ, въ София, въ този салонъ има събрани хора, които разискватъ нѣкакви философски въпроси, но не могатъ да чуятъ, какво се говори, защото не се интересуватъ. Азъ не ви казвамъ да вѣрвате непрѣменно въ това, може да е така, може и да не е така, но питамъ: всички онѣзи вѣрвания, които вие сте наслѣдили, на какво почиватъ? – Безспорно тѣ почиватъ на единъ великъ законъ.
към беседата >>
Това сѫ вълни.
Като дойде Христосъ, Той ще ни научи. Що е Христосъ въ свѣта? – Той е Любовьта. Всѣки день Любовьта хлопа на вашитѣ сърдца. Ако вие изгубите този моментъ, ще чакате още нѣколко милиона години, докато дойдатъ други благоприятни условия.
Това сѫ вълни.
Азъ нѣма да се спирамъ да говоря за тѣзи вѫтрѣшни връзки, които сѫществуватъ между една и друга вълна на битието, които обхващатъ хората и ги водятъ въ вѣчностьта, т.е. не въ вѣчностьта, но ги подигатъ отъ една степень въ друга и разширяватъ тѣхното съзнание.
към беседата >>
Другъ е въпросътъ за слънцето.
Мислите ли вие, че съ една вощена свѣщъ, или съ една електрическа лампа, съ които си служите, ще може да виждате чакъ до Марсъ, Сатурнъ или Юпитеръ? – Нѣма да можете. Вашата свѣщъ на 10 клм. едва ли ще бѫде забѣлѣзана. Щомъ е така, защо ѝ давате такова прѣимущество?
Другъ е въпросътъ за слънцето.
Слънцето е видимо не само за нашата планета, отъ свѣтлината му се ползуваме не само ние, но и всички други, по-разумни сѫщества отъ насъ, които съ своитѣ усъвършенствувани телескопи по нѣкой пѫть ни наблюдаватъ, какъ се движимъ, какъ живѣемъ на земята. Тѣ сега виждатъ, че тукъ, въ София, въ този салонъ има събрани хора, които разискватъ нѣкакви философски въпроси, но не могатъ да чуятъ, какво се говори, защото не се интересуватъ. Азъ не ви казвамъ да вѣрвате непрѣменно въ това, може да е така, може и да не е така, но питамъ: всички онѣзи вѣрвания, които вие сте наслѣдили, на какво почиватъ? – Безспорно тѣ почиватъ на единъ великъ законъ. Ние, съврѣменнитѣ хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко въ материята, мислимъ, че материялниятъ животъ е истинскиятъ животъ.
към беседата >>
Азъ нѣма да се спирамъ да говоря за тѣзи вѫтрѣшни връзки, които сѫществуватъ между една и друга вълна на битието, които обхващатъ хората и ги водятъ въ вѣчностьта, т.е.
Що е Христосъ въ свѣта? – Той е Любовьта. Всѣки день Любовьта хлопа на вашитѣ сърдца. Ако вие изгубите този моментъ, ще чакате още нѣколко милиона години, докато дойдатъ други благоприятни условия. Това сѫ вълни.
Азъ нѣма да се спирамъ да говоря за тѣзи вѫтрѣшни връзки, които сѫществуватъ между една и друга вълна на битието, които обхващатъ хората и ги водятъ въ вѣчностьта, т.е.
не въ вѣчностьта, но ги подигатъ отъ една степень въ друга и разширяватъ тѣхното съзнание.
към беседата >>
Слънцето е видимо не само за нашата планета, отъ свѣтлината му се ползуваме не само ние, но и всички други, по-разумни сѫщества отъ насъ, които съ своитѣ усъвършенствувани телескопи по нѣкой пѫть ни наблюдаватъ, какъ се движимъ, какъ живѣемъ на земята.
– Нѣма да можете. Вашата свѣщъ на 10 клм. едва ли ще бѫде забѣлѣзана. Щомъ е така, защо ѝ давате такова прѣимущество? Другъ е въпросътъ за слънцето.
Слънцето е видимо не само за нашата планета, отъ свѣтлината му се ползуваме не само ние, но и всички други, по-разумни сѫщества отъ насъ, които съ своитѣ усъвършенствувани телескопи по нѣкой пѫть ни наблюдаватъ, какъ се движимъ, какъ живѣемъ на земята.
Тѣ сега виждатъ, че тукъ, въ София, въ този салонъ има събрани хора, които разискватъ нѣкакви философски въпроси, но не могатъ да чуятъ, какво се говори, защото не се интересуватъ. Азъ не ви казвамъ да вѣрвате непрѣменно въ това, може да е така, може и да не е така, но питамъ: всички онѣзи вѣрвания, които вие сте наслѣдили, на какво почиватъ? – Безспорно тѣ почиватъ на единъ великъ законъ. Ние, съврѣменнитѣ хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко въ материята, мислимъ, че материялниятъ животъ е истинскиятъ животъ. Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено прѣходно.
към беседата >>
не въ вѣчностьта, но ги подигатъ отъ една степень въ друга и разширяватъ тѣхното съзнание.
– Той е Любовьта. Всѣки день Любовьта хлопа на вашитѣ сърдца. Ако вие изгубите този моментъ, ще чакате още нѣколко милиона години, докато дойдатъ други благоприятни условия. Това сѫ вълни. Азъ нѣма да се спирамъ да говоря за тѣзи вѫтрѣшни връзки, които сѫществуватъ между една и друга вълна на битието, които обхващатъ хората и ги водятъ въ вѣчностьта, т.е.
не въ вѣчностьта, но ги подигатъ отъ една степень въ друга и разширяватъ тѣхното съзнание.
към беседата >>
Тѣ сега виждатъ, че тукъ, въ София, въ този салонъ има събрани хора, които разискватъ нѣкакви философски въпроси, но не могатъ да чуятъ, какво се говори, защото не се интересуватъ.
Вашата свѣщъ на 10 клм. едва ли ще бѫде забѣлѣзана. Щомъ е така, защо ѝ давате такова прѣимущество? Другъ е въпросътъ за слънцето. Слънцето е видимо не само за нашата планета, отъ свѣтлината му се ползуваме не само ние, но и всички други, по-разумни сѫщества отъ насъ, които съ своитѣ усъвършенствувани телескопи по нѣкой пѫть ни наблюдаватъ, какъ се движимъ, какъ живѣемъ на земята.
Тѣ сега виждатъ, че тукъ, въ София, въ този салонъ има събрани хора, които разискватъ нѣкакви философски въпроси, но не могатъ да чуятъ, какво се говори, защото не се интересуватъ.
Азъ не ви казвамъ да вѣрвате непрѣменно въ това, може да е така, може и да не е така, но питамъ: всички онѣзи вѣрвания, които вие сте наслѣдили, на какво почиватъ? – Безспорно тѣ почиватъ на единъ великъ законъ. Ние, съврѣменнитѣ хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко въ материята, мислимъ, че материялниятъ животъ е истинскиятъ животъ. Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено прѣходно. Ние отдаваме на материялния животъ голѣма тяжесть.
към беседата >>
Христосъ казва: „Онзи, който търси славата…“.
Христосъ казва: „Онзи, който търси славата…“.
На кого? – На Онзи, Който го е пратилъ. Питамъ: защо ние да не можемъ да възприемемъ този общъ животъ? Този общъ великъ животъ нѣма да обезсмисли нашия индивидуаленъ животъ. Напротивъ, ще го осмисли.
към беседата >>
Азъ не ви казвамъ да вѣрвате непрѣменно въ това, може да е така, може и да не е така, но питамъ: всички онѣзи вѣрвания, които вие сте наслѣдили, на какво почиватъ?
едва ли ще бѫде забѣлѣзана. Щомъ е така, защо ѝ давате такова прѣимущество? Другъ е въпросътъ за слънцето. Слънцето е видимо не само за нашата планета, отъ свѣтлината му се ползуваме не само ние, но и всички други, по-разумни сѫщества отъ насъ, които съ своитѣ усъвършенствувани телескопи по нѣкой пѫть ни наблюдаватъ, какъ се движимъ, какъ живѣемъ на земята. Тѣ сега виждатъ, че тукъ, въ София, въ този салонъ има събрани хора, които разискватъ нѣкакви философски въпроси, но не могатъ да чуятъ, какво се говори, защото не се интересуватъ.
Азъ не ви казвамъ да вѣрвате непрѣменно въ това, може да е така, може и да не е така, но питамъ: всички онѣзи вѣрвания, които вие сте наслѣдили, на какво почиватъ?
– Безспорно тѣ почиватъ на единъ великъ законъ. Ние, съврѣменнитѣ хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко въ материята, мислимъ, че материялниятъ животъ е истинскиятъ животъ. Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено прѣходно. Ние отдаваме на материялния животъ голѣма тяжесть. Умътъ, сърдцето ни, всичко у насъ е ангажирано все съ дреболии отъ този животъ.
към беседата >>
На кого?
Христосъ казва: „Онзи, който търси славата…“.
На кого?
– На Онзи, Който го е пратилъ. Питамъ: защо ние да не можемъ да възприемемъ този общъ животъ? Този общъ великъ животъ нѣма да обезсмисли нашия индивидуаленъ животъ. Напротивъ, ще го осмисли. Той ще бѫде единъ притокъ вѫтрѣ въ насъ.
към беседата >>
– Безспорно тѣ почиватъ на единъ великъ законъ.
Щомъ е така, защо ѝ давате такова прѣимущество? Другъ е въпросътъ за слънцето. Слънцето е видимо не само за нашата планета, отъ свѣтлината му се ползуваме не само ние, но и всички други, по-разумни сѫщества отъ насъ, които съ своитѣ усъвършенствувани телескопи по нѣкой пѫть ни наблюдаватъ, какъ се движимъ, какъ живѣемъ на земята. Тѣ сега виждатъ, че тукъ, въ София, въ този салонъ има събрани хора, които разискватъ нѣкакви философски въпроси, но не могатъ да чуятъ, какво се говори, защото не се интересуватъ. Азъ не ви казвамъ да вѣрвате непрѣменно въ това, може да е така, може и да не е така, но питамъ: всички онѣзи вѣрвания, които вие сте наслѣдили, на какво почиватъ?
– Безспорно тѣ почиватъ на единъ великъ законъ.
Ние, съврѣменнитѣ хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко въ материята, мислимъ, че материялниятъ животъ е истинскиятъ животъ. Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено прѣходно. Ние отдаваме на материялния животъ голѣма тяжесть. Умътъ, сърдцето ни, всичко у насъ е ангажирано все съ дреболии отъ този животъ. Рѣдко ще се намѣри нѣщо по-високо, което да занимава нашия умъ, нашето сърдце.
към беседата >>
– На Онзи, Който го е пратилъ.
Христосъ казва: „Онзи, който търси славата…“. На кого?
– На Онзи, Който го е пратилъ.
Питамъ: защо ние да не можемъ да възприемемъ този общъ животъ? Този общъ великъ животъ нѣма да обезсмисли нашия индивидуаленъ животъ. Напротивъ, ще го осмисли. Той ще бѫде единъ притокъ вѫтрѣ въ насъ. Когато Божественото дойде у насъ, то ще обнови живота ни, ще ни създаде единъ организъмъ съ органи много по-приспособени за животъ и дейность, отколкото сѫ сегашнитѣ.
към беседата >>
Ние, съврѣменнитѣ хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко въ материята, мислимъ, че материялниятъ животъ е истинскиятъ животъ.
Другъ е въпросътъ за слънцето. Слънцето е видимо не само за нашата планета, отъ свѣтлината му се ползуваме не само ние, но и всички други, по-разумни сѫщества отъ насъ, които съ своитѣ усъвършенствувани телескопи по нѣкой пѫть ни наблюдаватъ, какъ се движимъ, какъ живѣемъ на земята. Тѣ сега виждатъ, че тукъ, въ София, въ този салонъ има събрани хора, които разискватъ нѣкакви философски въпроси, но не могатъ да чуятъ, какво се говори, защото не се интересуватъ. Азъ не ви казвамъ да вѣрвате непрѣменно въ това, може да е така, може и да не е така, но питамъ: всички онѣзи вѣрвания, които вие сте наслѣдили, на какво почиватъ? – Безспорно тѣ почиватъ на единъ великъ законъ.
Ние, съврѣменнитѣ хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко въ материята, мислимъ, че материялниятъ животъ е истинскиятъ животъ.
Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено прѣходно. Ние отдаваме на материялния животъ голѣма тяжесть. Умътъ, сърдцето ни, всичко у насъ е ангажирано все съ дреболии отъ този животъ. Рѣдко ще се намѣри нѣщо по-високо, което да занимава нашия умъ, нашето сърдце. Ако единъ ясновидецъ би погледналъ въ ума на нѣкой съврѣмененъ човѣкъ, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой съ жена му, но едва ли би намѣрилъ нѣкоя свѣтла идея.
към беседата >>
Питамъ: защо ние да не можемъ да възприемемъ този общъ животъ?
Христосъ казва: „Онзи, който търси славата…“. На кого? – На Онзи, Който го е пратилъ.
Питамъ: защо ние да не можемъ да възприемемъ този общъ животъ?
Този общъ великъ животъ нѣма да обезсмисли нашия индивидуаленъ животъ. Напротивъ, ще го осмисли. Той ще бѫде единъ притокъ вѫтрѣ въ насъ. Когато Божественото дойде у насъ, то ще обнови живота ни, ще ни създаде единъ организъмъ съ органи много по-приспособени за животъ и дейность, отколкото сѫ сегашнитѣ. Въ сегашното ни положение ние се намираме въ колебание и въ двоумѣние, отъ гдѣ да започнемъ.
към беседата >>
Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено прѣходно.
Слънцето е видимо не само за нашата планета, отъ свѣтлината му се ползуваме не само ние, но и всички други, по-разумни сѫщества отъ насъ, които съ своитѣ усъвършенствувани телескопи по нѣкой пѫть ни наблюдаватъ, какъ се движимъ, какъ живѣемъ на земята. Тѣ сега виждатъ, че тукъ, въ София, въ този салонъ има събрани хора, които разискватъ нѣкакви философски въпроси, но не могатъ да чуятъ, какво се говори, защото не се интересуватъ. Азъ не ви казвамъ да вѣрвате непрѣменно въ това, може да е така, може и да не е така, но питамъ: всички онѣзи вѣрвания, които вие сте наслѣдили, на какво почиватъ? – Безспорно тѣ почиватъ на единъ великъ законъ. Ние, съврѣменнитѣ хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко въ материята, мислимъ, че материялниятъ животъ е истинскиятъ животъ.
Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено прѣходно.
Ние отдаваме на материялния животъ голѣма тяжесть. Умътъ, сърдцето ни, всичко у насъ е ангажирано все съ дреболии отъ този животъ. Рѣдко ще се намѣри нѣщо по-високо, което да занимава нашия умъ, нашето сърдце. Ако единъ ясновидецъ би погледналъ въ ума на нѣкой съврѣмененъ човѣкъ, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой съ жена му, но едва ли би намѣрилъ нѣкоя свѣтла идея. Нѣкой пѫть хората казватъ за нѣкого: този човѣкъ е идеалистъ.
към беседата >>
Този общъ великъ животъ нѣма да обезсмисли нашия индивидуаленъ животъ.
Христосъ казва: „Онзи, който търси славата…“. На кого? – На Онзи, Който го е пратилъ. Питамъ: защо ние да не можемъ да възприемемъ този общъ животъ?
Този общъ великъ животъ нѣма да обезсмисли нашия индивидуаленъ животъ.
Напротивъ, ще го осмисли. Той ще бѫде единъ притокъ вѫтрѣ въ насъ. Когато Божественото дойде у насъ, то ще обнови живота ни, ще ни създаде единъ организъмъ съ органи много по-приспособени за животъ и дейность, отколкото сѫ сегашнитѣ. Въ сегашното ни положение ние се намираме въ колебание и въ двоумѣние, отъ гдѣ да започнемъ. Днесъ отъ западъ, отъ Англия, отъ Америка много американци, много англичани отиватъ въ Индия да изучаватъ Истината.
към беседата >>
Ние отдаваме на материялния животъ голѣма тяжесть.
Тѣ сега виждатъ, че тукъ, въ София, въ този салонъ има събрани хора, които разискватъ нѣкакви философски въпроси, но не могатъ да чуятъ, какво се говори, защото не се интересуватъ. Азъ не ви казвамъ да вѣрвате непрѣменно въ това, може да е така, може и да не е така, но питамъ: всички онѣзи вѣрвания, които вие сте наслѣдили, на какво почиватъ? – Безспорно тѣ почиватъ на единъ великъ законъ. Ние, съврѣменнитѣ хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко въ материята, мислимъ, че материялниятъ животъ е истинскиятъ животъ. Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено прѣходно.
Ние отдаваме на материялния животъ голѣма тяжесть.
Умътъ, сърдцето ни, всичко у насъ е ангажирано все съ дреболии отъ този животъ. Рѣдко ще се намѣри нѣщо по-високо, което да занимава нашия умъ, нашето сърдце. Ако единъ ясновидецъ би погледналъ въ ума на нѣкой съврѣмененъ човѣкъ, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой съ жена му, но едва ли би намѣрилъ нѣкоя свѣтла идея. Нѣкой пѫть хората казватъ за нѣкого: този човѣкъ е идеалистъ. Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги раздѣлятъ, ще видите, колко сѫ идеалисти!
към беседата >>
Напротивъ, ще го осмисли.
Христосъ казва: „Онзи, който търси славата…“. На кого? – На Онзи, Който го е пратилъ. Питамъ: защо ние да не можемъ да възприемемъ този общъ животъ? Този общъ великъ животъ нѣма да обезсмисли нашия индивидуаленъ животъ.
Напротивъ, ще го осмисли.
Той ще бѫде единъ притокъ вѫтрѣ въ насъ. Когато Божественото дойде у насъ, то ще обнови живота ни, ще ни създаде единъ организъмъ съ органи много по-приспособени за животъ и дейность, отколкото сѫ сегашнитѣ. Въ сегашното ни положение ние се намираме въ колебание и въ двоумѣние, отъ гдѣ да започнемъ. Днесъ отъ западъ, отъ Англия, отъ Америка много американци, много англичани отиватъ въ Индия да изучаватъ Истината. Обаче най-виднитѣ адепти отъ Индия сѫ убѣдени, че тѣ сѫ дошли до края въ познаването на Истината, затова очакватъ отъ другадѣ да узнаятъ нѣщо повече за Истината.
към беседата >>
Умътъ, сърдцето ни, всичко у насъ е ангажирано все съ дреболии отъ този животъ.
Азъ не ви казвамъ да вѣрвате непрѣменно въ това, може да е така, може и да не е така, но питамъ: всички онѣзи вѣрвания, които вие сте наслѣдили, на какво почиватъ? – Безспорно тѣ почиватъ на единъ великъ законъ. Ние, съврѣменнитѣ хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко въ материята, мислимъ, че материялниятъ животъ е истинскиятъ животъ. Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено прѣходно. Ние отдаваме на материялния животъ голѣма тяжесть.
Умътъ, сърдцето ни, всичко у насъ е ангажирано все съ дреболии отъ този животъ.
Рѣдко ще се намѣри нѣщо по-високо, което да занимава нашия умъ, нашето сърдце. Ако единъ ясновидецъ би погледналъ въ ума на нѣкой съврѣмененъ човѣкъ, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой съ жена му, но едва ли би намѣрилъ нѣкоя свѣтла идея. Нѣкой пѫть хората казватъ за нѣкого: този човѣкъ е идеалистъ. Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги раздѣлятъ, ще видите, колко сѫ идеалисти! Веднага ще се яви споръ за тия пари. Защо?
към беседата >>
Той ще бѫде единъ притокъ вѫтрѣ въ насъ.
На кого? – На Онзи, Който го е пратилъ. Питамъ: защо ние да не можемъ да възприемемъ този общъ животъ? Този общъ великъ животъ нѣма да обезсмисли нашия индивидуаленъ животъ. Напротивъ, ще го осмисли.
Той ще бѫде единъ притокъ вѫтрѣ въ насъ.
Когато Божественото дойде у насъ, то ще обнови живота ни, ще ни създаде единъ организъмъ съ органи много по-приспособени за животъ и дейность, отколкото сѫ сегашнитѣ. Въ сегашното ни положение ние се намираме въ колебание и въ двоумѣние, отъ гдѣ да започнемъ. Днесъ отъ западъ, отъ Англия, отъ Америка много американци, много англичани отиватъ въ Индия да изучаватъ Истината. Обаче най-виднитѣ адепти отъ Индия сѫ убѣдени, че тѣ сѫ дошли до края въ познаването на Истината, затова очакватъ отъ другадѣ да узнаятъ нѣщо повече за Истината. Сами тѣ я търсятъ.
към беседата >>
Рѣдко ще се намѣри нѣщо по-високо, което да занимава нашия умъ, нашето сърдце.
– Безспорно тѣ почиватъ на единъ великъ законъ. Ние, съврѣменнитѣ хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко въ материята, мислимъ, че материялниятъ животъ е истинскиятъ животъ. Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено прѣходно. Ние отдаваме на материялния животъ голѣма тяжесть. Умътъ, сърдцето ни, всичко у насъ е ангажирано все съ дреболии отъ този животъ.
Рѣдко ще се намѣри нѣщо по-високо, което да занимава нашия умъ, нашето сърдце.
Ако единъ ясновидецъ би погледналъ въ ума на нѣкой съврѣмененъ човѣкъ, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой съ жена му, но едва ли би намѣрилъ нѣкоя свѣтла идея. Нѣкой пѫть хората казватъ за нѣкого: този човѣкъ е идеалистъ. Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги раздѣлятъ, ще видите, колко сѫ идеалисти! Веднага ще се яви споръ за тия пари. Защо? Ние мислимъ, че въ имането е всичко.
към беседата >>
Когато Божественото дойде у насъ, то ще обнови живота ни, ще ни създаде единъ организъмъ съ органи много по-приспособени за животъ и дейность, отколкото сѫ сегашнитѣ.
– На Онзи, Който го е пратилъ. Питамъ: защо ние да не можемъ да възприемемъ този общъ животъ? Този общъ великъ животъ нѣма да обезсмисли нашия индивидуаленъ животъ. Напротивъ, ще го осмисли. Той ще бѫде единъ притокъ вѫтрѣ въ насъ.
Когато Божественото дойде у насъ, то ще обнови живота ни, ще ни създаде единъ организъмъ съ органи много по-приспособени за животъ и дейность, отколкото сѫ сегашнитѣ.
Въ сегашното ни положение ние се намираме въ колебание и въ двоумѣние, отъ гдѣ да започнемъ. Днесъ отъ западъ, отъ Англия, отъ Америка много американци, много англичани отиватъ въ Индия да изучаватъ Истината. Обаче най-виднитѣ адепти отъ Индия сѫ убѣдени, че тѣ сѫ дошли до края въ познаването на Истината, затова очакватъ отъ другадѣ да узнаятъ нѣщо повече за Истината. Сами тѣ я търсятъ. Европейцитѣ я търсятъ въ Индия, а индийцитѣ я търсятъ въ Европа.
към беседата >>
Ако единъ ясновидецъ би погледналъ въ ума на нѣкой съврѣмененъ човѣкъ, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой съ жена му, но едва ли би намѣрилъ нѣкоя свѣтла идея.
Ние, съврѣменнитѣ хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко въ материята, мислимъ, че материялниятъ животъ е истинскиятъ животъ. Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено прѣходно. Ние отдаваме на материялния животъ голѣма тяжесть. Умътъ, сърдцето ни, всичко у насъ е ангажирано все съ дреболии отъ този животъ. Рѣдко ще се намѣри нѣщо по-високо, което да занимава нашия умъ, нашето сърдце.
Ако единъ ясновидецъ би погледналъ въ ума на нѣкой съврѣмененъ човѣкъ, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой съ жена му, но едва ли би намѣрилъ нѣкоя свѣтла идея.
Нѣкой пѫть хората казватъ за нѣкого: този човѣкъ е идеалистъ. Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги раздѣлятъ, ще видите, колко сѫ идеалисти! Веднага ще се яви споръ за тия пари. Защо? Ние мислимъ, че въ имането е всичко. Да, трѣбва да имаме, но какво?
към беседата >>
Въ сегашното ни положение ние се намираме въ колебание и въ двоумѣние, отъ гдѣ да започнемъ.
Питамъ: защо ние да не можемъ да възприемемъ този общъ животъ? Този общъ великъ животъ нѣма да обезсмисли нашия индивидуаленъ животъ. Напротивъ, ще го осмисли. Той ще бѫде единъ притокъ вѫтрѣ въ насъ. Когато Божественото дойде у насъ, то ще обнови живота ни, ще ни създаде единъ организъмъ съ органи много по-приспособени за животъ и дейность, отколкото сѫ сегашнитѣ.
Въ сегашното ни положение ние се намираме въ колебание и въ двоумѣние, отъ гдѣ да започнемъ.
Днесъ отъ западъ, отъ Англия, отъ Америка много американци, много англичани отиватъ въ Индия да изучаватъ Истината. Обаче най-виднитѣ адепти отъ Индия сѫ убѣдени, че тѣ сѫ дошли до края въ познаването на Истината, затова очакватъ отъ другадѣ да узнаятъ нѣщо повече за Истината. Сами тѣ я търсятъ. Европейцитѣ я търсятъ въ Индия, а индийцитѣ я търсятъ въ Европа. А тукъ, всѣки се сили да отиде въ Индия.
към беседата >>
Нѣкой пѫть хората казватъ за нѣкого: този човѣкъ е идеалистъ.
Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено прѣходно. Ние отдаваме на материялния животъ голѣма тяжесть. Умътъ, сърдцето ни, всичко у насъ е ангажирано все съ дреболии отъ този животъ. Рѣдко ще се намѣри нѣщо по-високо, което да занимава нашия умъ, нашето сърдце. Ако единъ ясновидецъ би погледналъ въ ума на нѣкой съврѣмененъ човѣкъ, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой съ жена му, но едва ли би намѣрилъ нѣкоя свѣтла идея.
Нѣкой пѫть хората казватъ за нѣкого: този човѣкъ е идеалистъ.
Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги раздѣлятъ, ще видите, колко сѫ идеалисти! Веднага ще се яви споръ за тия пари. Защо? Ние мислимъ, че въ имането е всичко. Да, трѣбва да имаме, но какво? Подъ имане, азъ не подразбирамъ да имаме пари.
към беседата >>
Днесъ отъ западъ, отъ Англия, отъ Америка много американци, много англичани отиватъ въ Индия да изучаватъ Истината.
Този общъ великъ животъ нѣма да обезсмисли нашия индивидуаленъ животъ. Напротивъ, ще го осмисли. Той ще бѫде единъ притокъ вѫтрѣ въ насъ. Когато Божественото дойде у насъ, то ще обнови живота ни, ще ни създаде единъ организъмъ съ органи много по-приспособени за животъ и дейность, отколкото сѫ сегашнитѣ. Въ сегашното ни положение ние се намираме въ колебание и въ двоумѣние, отъ гдѣ да започнемъ.
Днесъ отъ западъ, отъ Англия, отъ Америка много американци, много англичани отиватъ въ Индия да изучаватъ Истината.
Обаче най-виднитѣ адепти отъ Индия сѫ убѣдени, че тѣ сѫ дошли до края въ познаването на Истината, затова очакватъ отъ другадѣ да узнаятъ нѣщо повече за Истината. Сами тѣ я търсятъ. Европейцитѣ я търсятъ въ Индия, а индийцитѣ я търсятъ въ Европа. А тукъ, всѣки се сили да отиде въ Индия. Добрѣ, идете тамъ, посѣтете храмоветѣ имъ.
към беседата >>
Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги раздѣлятъ, ще видите, колко сѫ идеалисти!
Ние отдаваме на материялния животъ голѣма тяжесть. Умътъ, сърдцето ни, всичко у насъ е ангажирано все съ дреболии отъ този животъ. Рѣдко ще се намѣри нѣщо по-високо, което да занимава нашия умъ, нашето сърдце. Ако единъ ясновидецъ би погледналъ въ ума на нѣкой съврѣмененъ човѣкъ, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой съ жена му, но едва ли би намѣрилъ нѣкоя свѣтла идея. Нѣкой пѫть хората казватъ за нѣкого: този човѣкъ е идеалистъ.
Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги раздѣлятъ, ще видите, колко сѫ идеалисти!
Веднага ще се яви споръ за тия пари. Защо? Ние мислимъ, че въ имането е всичко. Да, трѣбва да имаме, но какво? Подъ имане, азъ не подразбирамъ да имаме пари. Паритѣ сѫ послѣдствие на човѣшкия умъ.
към беседата >>
Обаче най-виднитѣ адепти отъ Индия сѫ убѣдени, че тѣ сѫ дошли до края въ познаването на Истината, затова очакватъ отъ другадѣ да узнаятъ нѣщо повече за Истината.
Напротивъ, ще го осмисли. Той ще бѫде единъ притокъ вѫтрѣ въ насъ. Когато Божественото дойде у насъ, то ще обнови живота ни, ще ни създаде единъ организъмъ съ органи много по-приспособени за животъ и дейность, отколкото сѫ сегашнитѣ. Въ сегашното ни положение ние се намираме въ колебание и въ двоумѣние, отъ гдѣ да започнемъ. Днесъ отъ западъ, отъ Англия, отъ Америка много американци, много англичани отиватъ въ Индия да изучаватъ Истината.
Обаче най-виднитѣ адепти отъ Индия сѫ убѣдени, че тѣ сѫ дошли до края въ познаването на Истината, затова очакватъ отъ другадѣ да узнаятъ нѣщо повече за Истината.
Сами тѣ я търсятъ. Европейцитѣ я търсятъ въ Индия, а индийцитѣ я търсятъ въ Европа. А тукъ, всѣки се сили да отиде въ Индия. Добрѣ, идете тамъ, посѣтете храмоветѣ имъ. Всичко ще намѣрите – разни учения, теории, но туй сѫщинското, за което душата ви копнѣе, къмъ което умътъ ви се стреми, нѣма да намѣрите.
към беседата >>
Веднага ще се яви споръ за тия пари. Защо?
Умътъ, сърдцето ни, всичко у насъ е ангажирано все съ дреболии отъ този животъ. Рѣдко ще се намѣри нѣщо по-високо, което да занимава нашия умъ, нашето сърдце. Ако единъ ясновидецъ би погледналъ въ ума на нѣкой съврѣмененъ човѣкъ, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой съ жена му, но едва ли би намѣрилъ нѣкоя свѣтла идея. Нѣкой пѫть хората казватъ за нѣкого: този човѣкъ е идеалистъ. Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги раздѣлятъ, ще видите, колко сѫ идеалисти!
Веднага ще се яви споръ за тия пари. Защо?
Ние мислимъ, че въ имането е всичко. Да, трѣбва да имаме, но какво? Подъ имане, азъ не подразбирамъ да имаме пари. Паритѣ сѫ послѣдствие на човѣшкия умъ. Тогава какво трѣбва да имаме?
към беседата >>
Сами тѣ я търсятъ.
Той ще бѫде единъ притокъ вѫтрѣ въ насъ. Когато Божественото дойде у насъ, то ще обнови живота ни, ще ни създаде единъ организъмъ съ органи много по-приспособени за животъ и дейность, отколкото сѫ сегашнитѣ. Въ сегашното ни положение ние се намираме въ колебание и въ двоумѣние, отъ гдѣ да започнемъ. Днесъ отъ западъ, отъ Англия, отъ Америка много американци, много англичани отиватъ въ Индия да изучаватъ Истината. Обаче най-виднитѣ адепти отъ Индия сѫ убѣдени, че тѣ сѫ дошли до края въ познаването на Истината, затова очакватъ отъ другадѣ да узнаятъ нѣщо повече за Истината.
Сами тѣ я търсятъ.
Европейцитѣ я търсятъ въ Индия, а индийцитѣ я търсятъ въ Европа. А тукъ, всѣки се сили да отиде въ Индия. Добрѣ, идете тамъ, посѣтете храмоветѣ имъ. Всичко ще намѣрите – разни учения, теории, но туй сѫщинското, за което душата ви копнѣе, къмъ което умътъ ви се стреми, нѣма да намѣрите. Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човѣкъ трѣбва да научи великия законъ, споредъ който при удобенъ случай да излиза изъ тѣлото си и да се прѣнася въ единъ далеченъ свѣтъ; тамъ, слѣдъ като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае.
към беседата >>
Ние мислимъ, че въ имането е всичко.
Рѣдко ще се намѣри нѣщо по-високо, което да занимава нашия умъ, нашето сърдце. Ако единъ ясновидецъ би погледналъ въ ума на нѣкой съврѣмененъ човѣкъ, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой съ жена му, но едва ли би намѣрилъ нѣкоя свѣтла идея. Нѣкой пѫть хората казватъ за нѣкого: този човѣкъ е идеалистъ. Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги раздѣлятъ, ще видите, колко сѫ идеалисти! Веднага ще се яви споръ за тия пари. Защо?
Ние мислимъ, че въ имането е всичко.
Да, трѣбва да имаме, но какво? Подъ имане, азъ не подразбирамъ да имаме пари. Паритѣ сѫ послѣдствие на човѣшкия умъ. Тогава какво трѣбва да имаме? Имущество ли?
към беседата >>
Европейцитѣ я търсятъ въ Индия, а индийцитѣ я търсятъ въ Европа.
Когато Божественото дойде у насъ, то ще обнови живота ни, ще ни създаде единъ организъмъ съ органи много по-приспособени за животъ и дейность, отколкото сѫ сегашнитѣ. Въ сегашното ни положение ние се намираме въ колебание и въ двоумѣние, отъ гдѣ да започнемъ. Днесъ отъ западъ, отъ Англия, отъ Америка много американци, много англичани отиватъ въ Индия да изучаватъ Истината. Обаче най-виднитѣ адепти отъ Индия сѫ убѣдени, че тѣ сѫ дошли до края въ познаването на Истината, затова очакватъ отъ другадѣ да узнаятъ нѣщо повече за Истината. Сами тѣ я търсятъ.
Европейцитѣ я търсятъ въ Индия, а индийцитѣ я търсятъ въ Европа.
А тукъ, всѣки се сили да отиде въ Индия. Добрѣ, идете тамъ, посѣтете храмоветѣ имъ. Всичко ще намѣрите – разни учения, теории, но туй сѫщинското, за което душата ви копнѣе, къмъ което умътъ ви се стреми, нѣма да намѣрите. Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човѣкъ трѣбва да научи великия законъ, споредъ който при удобенъ случай да излиза изъ тѣлото си и да се прѣнася въ единъ далеченъ свѣтъ; тамъ, слѣдъ като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае. Сега нѣкои привеждатъ този стихъ отъ Евангелието, дѣто Христосъ взелъ двама отъ своитѣ ученици и ги завелъ на планината.
към беседата >>
Да, трѣбва да имаме, но какво?
Ако единъ ясновидецъ би погледналъ въ ума на нѣкой съврѣмененъ човѣкъ, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой съ жена му, но едва ли би намѣрилъ нѣкоя свѣтла идея. Нѣкой пѫть хората казватъ за нѣкого: този човѣкъ е идеалистъ. Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги раздѣлятъ, ще видите, колко сѫ идеалисти! Веднага ще се яви споръ за тия пари. Защо? Ние мислимъ, че въ имането е всичко.
Да, трѣбва да имаме, но какво?
Подъ имане, азъ не подразбирамъ да имаме пари. Паритѣ сѫ послѣдствие на човѣшкия умъ. Тогава какво трѣбва да имаме? Имущество ли? – Не.
към беседата >>
А тукъ, всѣки се сили да отиде въ Индия.
Въ сегашното ни положение ние се намираме въ колебание и въ двоумѣние, отъ гдѣ да започнемъ. Днесъ отъ западъ, отъ Англия, отъ Америка много американци, много англичани отиватъ въ Индия да изучаватъ Истината. Обаче най-виднитѣ адепти отъ Индия сѫ убѣдени, че тѣ сѫ дошли до края въ познаването на Истината, затова очакватъ отъ другадѣ да узнаятъ нѣщо повече за Истината. Сами тѣ я търсятъ. Европейцитѣ я търсятъ въ Индия, а индийцитѣ я търсятъ въ Европа.
А тукъ, всѣки се сили да отиде въ Индия.
Добрѣ, идете тамъ, посѣтете храмоветѣ имъ. Всичко ще намѣрите – разни учения, теории, но туй сѫщинското, за което душата ви копнѣе, къмъ което умътъ ви се стреми, нѣма да намѣрите. Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човѣкъ трѣбва да научи великия законъ, споредъ който при удобенъ случай да излиза изъ тѣлото си и да се прѣнася въ единъ далеченъ свѣтъ; тамъ, слѣдъ като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае. Сега нѣкои привеждатъ този стихъ отъ Евангелието, дѣто Христосъ взелъ двама отъ своитѣ ученици и ги завелъ на планината. Казвате: на високо мѣсто ги заведе Христосъ.
към беседата >>
Подъ имане, азъ не подразбирамъ да имаме пари.
Нѣкой пѫть хората казватъ за нѣкого: този човѣкъ е идеалистъ. Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги раздѣлятъ, ще видите, колко сѫ идеалисти! Веднага ще се яви споръ за тия пари. Защо? Ние мислимъ, че въ имането е всичко. Да, трѣбва да имаме, но какво?
Подъ имане, азъ не подразбирамъ да имаме пари.
Паритѣ сѫ послѣдствие на човѣшкия умъ. Тогава какво трѣбва да имаме? Имущество ли? – Не. Животъ трѣбва да имаме.
към беседата >>
Добрѣ, идете тамъ, посѣтете храмоветѣ имъ.
Днесъ отъ западъ, отъ Англия, отъ Америка много американци, много англичани отиватъ въ Индия да изучаватъ Истината. Обаче най-виднитѣ адепти отъ Индия сѫ убѣдени, че тѣ сѫ дошли до края въ познаването на Истината, затова очакватъ отъ другадѣ да узнаятъ нѣщо повече за Истината. Сами тѣ я търсятъ. Европейцитѣ я търсятъ въ Индия, а индийцитѣ я търсятъ въ Европа. А тукъ, всѣки се сили да отиде въ Индия.
Добрѣ, идете тамъ, посѣтете храмоветѣ имъ.
Всичко ще намѣрите – разни учения, теории, но туй сѫщинското, за което душата ви копнѣе, къмъ което умътъ ви се стреми, нѣма да намѣрите. Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човѣкъ трѣбва да научи великия законъ, споредъ който при удобенъ случай да излиза изъ тѣлото си и да се прѣнася въ единъ далеченъ свѣтъ; тамъ, слѣдъ като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае. Сега нѣкои привеждатъ този стихъ отъ Евангелието, дѣто Христосъ взелъ двама отъ своитѣ ученици и ги завелъ на планината. Казвате: на високо мѣсто ги заведе Христосъ. Че колко високо бѣше това мѣсто?
към беседата >>
Паритѣ сѫ послѣдствие на човѣшкия умъ.
Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги раздѣлятъ, ще видите, колко сѫ идеалисти! Веднага ще се яви споръ за тия пари. Защо? Ние мислимъ, че въ имането е всичко. Да, трѣбва да имаме, но какво? Подъ имане, азъ не подразбирамъ да имаме пари.
Паритѣ сѫ послѣдствие на човѣшкия умъ.
Тогава какво трѣбва да имаме? Имущество ли? – Не. Животъ трѣбва да имаме. Имуществото е послѣдствие на живота.
към беседата >>
Всичко ще намѣрите – разни учения, теории, но туй сѫщинското, за което душата ви копнѣе, къмъ което умътъ ви се стреми, нѣма да намѣрите.
Обаче най-виднитѣ адепти отъ Индия сѫ убѣдени, че тѣ сѫ дошли до края въ познаването на Истината, затова очакватъ отъ другадѣ да узнаятъ нѣщо повече за Истината. Сами тѣ я търсятъ. Европейцитѣ я търсятъ въ Индия, а индийцитѣ я търсятъ въ Европа. А тукъ, всѣки се сили да отиде въ Индия. Добрѣ, идете тамъ, посѣтете храмоветѣ имъ.
Всичко ще намѣрите – разни учения, теории, но туй сѫщинското, за което душата ви копнѣе, къмъ което умътъ ви се стреми, нѣма да намѣрите.
Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човѣкъ трѣбва да научи великия законъ, споредъ който при удобенъ случай да излиза изъ тѣлото си и да се прѣнася въ единъ далеченъ свѣтъ; тамъ, слѣдъ като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае. Сега нѣкои привеждатъ този стихъ отъ Евангелието, дѣто Христосъ взелъ двама отъ своитѣ ученици и ги завелъ на планината. Казвате: на високо мѣсто ги заведе Христосъ. Че колко високо бѣше това мѣсто? Ние знаемъ високитѣ мѣста на Палестина.
към беседата >>
Тогава какво трѣбва да имаме?
Веднага ще се яви споръ за тия пари. Защо? Ние мислимъ, че въ имането е всичко. Да, трѣбва да имаме, но какво? Подъ имане, азъ не подразбирамъ да имаме пари. Паритѣ сѫ послѣдствие на човѣшкия умъ.
Тогава какво трѣбва да имаме?
Имущество ли? – Не. Животъ трѣбва да имаме. Имуществото е послѣдствие на живота. Тази пръсть, този черноземъ, който имаме, е последствие на живота.
към беседата >>
Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човѣкъ трѣбва да научи великия законъ, споредъ който при удобенъ случай да излиза изъ тѣлото си и да се прѣнася въ единъ далеченъ свѣтъ; тамъ, слѣдъ като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае.
Сами тѣ я търсятъ. Европейцитѣ я търсятъ въ Индия, а индийцитѣ я търсятъ въ Европа. А тукъ, всѣки се сили да отиде въ Индия. Добрѣ, идете тамъ, посѣтете храмоветѣ имъ. Всичко ще намѣрите – разни учения, теории, но туй сѫщинското, за което душата ви копнѣе, къмъ което умътъ ви се стреми, нѣма да намѣрите.
Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човѣкъ трѣбва да научи великия законъ, споредъ който при удобенъ случай да излиза изъ тѣлото си и да се прѣнася въ единъ далеченъ свѣтъ; тамъ, слѣдъ като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае.
Сега нѣкои привеждатъ този стихъ отъ Евангелието, дѣто Христосъ взелъ двама отъ своитѣ ученици и ги завелъ на планината. Казвате: на високо мѣсто ги заведе Христосъ. Че колко високо бѣше това мѣсто? Ние знаемъ високитѣ мѣста на Палестина. Да, на много високо мѣсто ги изведе Христосъ!
към беседата >>
Имущество ли?
Ние мислимъ, че въ имането е всичко. Да, трѣбва да имаме, но какво? Подъ имане, азъ не подразбирамъ да имаме пари. Паритѣ сѫ послѣдствие на човѣшкия умъ. Тогава какво трѣбва да имаме?
Имущество ли?
– Не. Животъ трѣбва да имаме. Имуществото е послѣдствие на живота. Тази пръсть, този черноземъ, който имаме, е последствие на живота. Тѣзи форми сѫ образувани отъ самия животъ.
към беседата >>
Сега нѣкои привеждатъ този стихъ отъ Евангелието, дѣто Христосъ взелъ двама отъ своитѣ ученици и ги завелъ на планината.
Европейцитѣ я търсятъ въ Индия, а индийцитѣ я търсятъ въ Европа. А тукъ, всѣки се сили да отиде въ Индия. Добрѣ, идете тамъ, посѣтете храмоветѣ имъ. Всичко ще намѣрите – разни учения, теории, но туй сѫщинското, за което душата ви копнѣе, къмъ което умътъ ви се стреми, нѣма да намѣрите. Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човѣкъ трѣбва да научи великия законъ, споредъ който при удобенъ случай да излиза изъ тѣлото си и да се прѣнася въ единъ далеченъ свѣтъ; тамъ, слѣдъ като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае.
Сега нѣкои привеждатъ този стихъ отъ Евангелието, дѣто Христосъ взелъ двама отъ своитѣ ученици и ги завелъ на планината.
Казвате: на високо мѣсто ги заведе Христосъ. Че колко високо бѣше това мѣсто? Ние знаемъ високитѣ мѣста на Палестина. Да, на много високо мѣсто ги изведе Христосъ! То не бѣше височина 10 клм., не бѣше и 20 клм., не бѣше и 100 клм., то бѣше много високо мѣсто!
към беседата >>
– Не.
Да, трѣбва да имаме, но какво? Подъ имане, азъ не подразбирамъ да имаме пари. Паритѣ сѫ послѣдствие на човѣшкия умъ. Тогава какво трѣбва да имаме? Имущество ли?
– Не.
Животъ трѣбва да имаме. Имуществото е послѣдствие на живота. Тази пръсть, този черноземъ, който имаме, е последствие на живота. Тѣзи форми сѫ образувани отъ самия животъ. Слѣдователно, въ основата на живота седи животворния Божественъ Духъ който сформирува нѣщата тъй, както е Нему угодно.
към беседата >>
Казвате: на високо мѣсто ги заведе Христосъ.
А тукъ, всѣки се сили да отиде въ Индия. Добрѣ, идете тамъ, посѣтете храмоветѣ имъ. Всичко ще намѣрите – разни учения, теории, но туй сѫщинското, за което душата ви копнѣе, къмъ което умътъ ви се стреми, нѣма да намѣрите. Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човѣкъ трѣбва да научи великия законъ, споредъ който при удобенъ случай да излиза изъ тѣлото си и да се прѣнася въ единъ далеченъ свѣтъ; тамъ, слѣдъ като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае. Сега нѣкои привеждатъ този стихъ отъ Евангелието, дѣто Христосъ взелъ двама отъ своитѣ ученици и ги завелъ на планината.
Казвате: на високо мѣсто ги заведе Христосъ.
Че колко високо бѣше това мѣсто? Ние знаемъ високитѣ мѣста на Палестина. Да, на много високо мѣсто ги изведе Христосъ! То не бѣше височина 10 клм., не бѣше и 20 клм., не бѣше и 100 клм., то бѣше много високо мѣсто! Ще каже нѣкой: това нѣщо не съотвѣтствува съ разказа въ Евангелието.
към беседата >>
Животъ трѣбва да имаме.
Подъ имане, азъ не подразбирамъ да имаме пари. Паритѣ сѫ послѣдствие на човѣшкия умъ. Тогава какво трѣбва да имаме? Имущество ли? – Не.
Животъ трѣбва да имаме.
Имуществото е послѣдствие на живота. Тази пръсть, този черноземъ, който имаме, е последствие на живота. Тѣзи форми сѫ образувани отъ самия животъ. Слѣдователно, въ основата на живота седи животворния Божественъ Духъ който сформирува нѣщата тъй, както е Нему угодно. Ако има едно сѫщество, което може да сформирува нѣщата въ живота, да ги измѣня, да ги допълня, то е именно този Божественъ Духъ, отъ който е произлѣзълъ първоначално животъ; отъ този животъ пъкъ е произлѣзълъ човѣшкиятъ умъ.
към беседата >>
Че колко високо бѣше това мѣсто?
Добрѣ, идете тамъ, посѣтете храмоветѣ имъ. Всичко ще намѣрите – разни учения, теории, но туй сѫщинското, за което душата ви копнѣе, къмъ което умътъ ви се стреми, нѣма да намѣрите. Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човѣкъ трѣбва да научи великия законъ, споредъ който при удобенъ случай да излиза изъ тѣлото си и да се прѣнася въ единъ далеченъ свѣтъ; тамъ, слѣдъ като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае. Сега нѣкои привеждатъ този стихъ отъ Евангелието, дѣто Христосъ взелъ двама отъ своитѣ ученици и ги завелъ на планината. Казвате: на високо мѣсто ги заведе Христосъ.
Че колко високо бѣше това мѣсто?
Ние знаемъ високитѣ мѣста на Палестина. Да, на много високо мѣсто ги изведе Христосъ! То не бѣше височина 10 клм., не бѣше и 20 клм., не бѣше и 100 клм., то бѣше много високо мѣсто! Ще каже нѣкой: това нѣщо не съотвѣтствува съ разказа въ Евангелието. Единъ човѣкъ на земята не може да свѣтне.
към беседата >>
Имуществото е послѣдствие на живота.
Паритѣ сѫ послѣдствие на човѣшкия умъ. Тогава какво трѣбва да имаме? Имущество ли? – Не. Животъ трѣбва да имаме.
Имуществото е послѣдствие на живота.
Тази пръсть, този черноземъ, който имаме, е последствие на живота. Тѣзи форми сѫ образувани отъ самия животъ. Слѣдователно, въ основата на живота седи животворния Божественъ Духъ който сформирува нѣщата тъй, както е Нему угодно. Ако има едно сѫщество, което може да сформирува нѣщата въ живота, да ги измѣня, да ги допълня, то е именно този Божественъ Духъ, отъ който е произлѣзълъ първоначално животъ; отъ този животъ пъкъ е произлѣзълъ човѣшкиятъ умъ.
към беседата >>
Ние знаемъ високитѣ мѣста на Палестина.
Всичко ще намѣрите – разни учения, теории, но туй сѫщинското, за което душата ви копнѣе, къмъ което умътъ ви се стреми, нѣма да намѣрите. Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човѣкъ трѣбва да научи великия законъ, споредъ който при удобенъ случай да излиза изъ тѣлото си и да се прѣнася въ единъ далеченъ свѣтъ; тамъ, слѣдъ като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае. Сега нѣкои привеждатъ този стихъ отъ Евангелието, дѣто Христосъ взелъ двама отъ своитѣ ученици и ги завелъ на планината. Казвате: на високо мѣсто ги заведе Христосъ. Че колко високо бѣше това мѣсто?
Ние знаемъ високитѣ мѣста на Палестина.
Да, на много високо мѣсто ги изведе Христосъ! То не бѣше височина 10 клм., не бѣше и 20 клм., не бѣше и 100 клм., то бѣше много високо мѣсто! Ще каже нѣкой: това нѣщо не съотвѣтствува съ разказа въ Евангелието. Единъ човѣкъ на земята не може да свѣтне. На друго мѣсто свѣтва.
към беседата >>
Тази пръсть, този черноземъ, който имаме, е последствие на живота.
Тогава какво трѣбва да имаме? Имущество ли? – Не. Животъ трѣбва да имаме. Имуществото е послѣдствие на живота.
Тази пръсть, този черноземъ, който имаме, е последствие на живота.
Тѣзи форми сѫ образувани отъ самия животъ. Слѣдователно, въ основата на живота седи животворния Божественъ Духъ който сформирува нѣщата тъй, както е Нему угодно. Ако има едно сѫщество, което може да сформирува нѣщата въ живота, да ги измѣня, да ги допълня, то е именно този Божественъ Духъ, отъ който е произлѣзълъ първоначално животъ; отъ този животъ пъкъ е произлѣзълъ човѣшкиятъ умъ.
към беседата >>
Да, на много високо мѣсто ги изведе Христосъ!
Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човѣкъ трѣбва да научи великия законъ, споредъ който при удобенъ случай да излиза изъ тѣлото си и да се прѣнася въ единъ далеченъ свѣтъ; тамъ, слѣдъ като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае. Сега нѣкои привеждатъ този стихъ отъ Евангелието, дѣто Христосъ взелъ двама отъ своитѣ ученици и ги завелъ на планината. Казвате: на високо мѣсто ги заведе Христосъ. Че колко високо бѣше това мѣсто? Ние знаемъ високитѣ мѣста на Палестина.
Да, на много високо мѣсто ги изведе Христосъ!
То не бѣше височина 10 клм., не бѣше и 20 клм., не бѣше и 100 клм., то бѣше много високо мѣсто! Ще каже нѣкой: това нѣщо не съотвѣтствува съ разказа въ Евангелието. Единъ човѣкъ на земята не може да свѣтне. На друго мѣсто свѣтва. Тамъ, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли съ Христа.
към беседата >>
Тѣзи форми сѫ образувани отъ самия животъ.
Имущество ли? – Не. Животъ трѣбва да имаме. Имуществото е послѣдствие на живота. Тази пръсть, този черноземъ, който имаме, е последствие на живота.
Тѣзи форми сѫ образувани отъ самия животъ.
Слѣдователно, въ основата на живота седи животворния Божественъ Духъ който сформирува нѣщата тъй, както е Нему угодно. Ако има едно сѫщество, което може да сформирува нѣщата въ живота, да ги измѣня, да ги допълня, то е именно този Божественъ Духъ, отъ който е произлѣзълъ първоначално животъ; отъ този животъ пъкъ е произлѣзълъ човѣшкиятъ умъ.
към беседата >>
То не бѣше височина 10 клм., не бѣше и 20 клм., не бѣше и 100 клм., то бѣше много високо мѣсто!
Сега нѣкои привеждатъ този стихъ отъ Евангелието, дѣто Христосъ взелъ двама отъ своитѣ ученици и ги завелъ на планината. Казвате: на високо мѣсто ги заведе Христосъ. Че колко високо бѣше това мѣсто? Ние знаемъ високитѣ мѣста на Палестина. Да, на много високо мѣсто ги изведе Христосъ!
То не бѣше височина 10 клм., не бѣше и 20 клм., не бѣше и 100 клм., то бѣше много високо мѣсто!
Ще каже нѣкой: това нѣщо не съотвѣтствува съ разказа въ Евангелието. Единъ човѣкъ на земята не може да свѣтне. На друго мѣсто свѣтва. Тамъ, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли съ Христа. Слѣдъ този разговоръ, Христосъ, съ двамата си ученици се върна назадъ.
към беседата >>
Слѣдователно, въ основата на живота седи животворния Божественъ Духъ който сформирува нѣщата тъй, както е Нему угодно.
– Не. Животъ трѣбва да имаме. Имуществото е послѣдствие на живота. Тази пръсть, този черноземъ, който имаме, е последствие на живота. Тѣзи форми сѫ образувани отъ самия животъ.
Слѣдователно, въ основата на живота седи животворния Божественъ Духъ който сформирува нѣщата тъй, както е Нему угодно.
Ако има едно сѫщество, което може да сформирува нѣщата въ живота, да ги измѣня, да ги допълня, то е именно този Божественъ Духъ, отъ който е произлѣзълъ първоначално животъ; отъ този животъ пъкъ е произлѣзълъ човѣшкиятъ умъ.
към беседата >>
Ще каже нѣкой: това нѣщо не съотвѣтствува съ разказа въ Евангелието.
Казвате: на високо мѣсто ги заведе Христосъ. Че колко високо бѣше това мѣсто? Ние знаемъ високитѣ мѣста на Палестина. Да, на много високо мѣсто ги изведе Христосъ! То не бѣше височина 10 клм., не бѣше и 20 клм., не бѣше и 100 клм., то бѣше много високо мѣсто!
Ще каже нѣкой: това нѣщо не съотвѣтствува съ разказа въ Евангелието.
Единъ човѣкъ на земята не може да свѣтне. На друго мѣсто свѣтва. Тамъ, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли съ Христа. Слѣдъ този разговоръ, Христосъ, съ двамата си ученици се върна назадъ. Слѣдователно, ние трѣбва идейно да се подигнемъ.
към беседата >>
Ако има едно сѫщество, което може да сформирува нѣщата въ живота, да ги измѣня, да ги допълня, то е именно този Божественъ Духъ, отъ който е произлѣзълъ първоначално животъ; отъ този животъ пъкъ е произлѣзълъ човѣшкиятъ умъ.
Животъ трѣбва да имаме. Имуществото е послѣдствие на живота. Тази пръсть, този черноземъ, който имаме, е последствие на живота. Тѣзи форми сѫ образувани отъ самия животъ. Слѣдователно, въ основата на живота седи животворния Божественъ Духъ който сформирува нѣщата тъй, както е Нему угодно.
Ако има едно сѫщество, което може да сформирува нѣщата въ живота, да ги измѣня, да ги допълня, то е именно този Божественъ Духъ, отъ който е произлѣзълъ първоначално животъ; отъ този животъ пъкъ е произлѣзълъ човѣшкиятъ умъ.
към беседата >>
Единъ човѣкъ на земята не може да свѣтне.
Че колко високо бѣше това мѣсто? Ние знаемъ високитѣ мѣста на Палестина. Да, на много високо мѣсто ги изведе Христосъ! То не бѣше височина 10 клм., не бѣше и 20 клм., не бѣше и 100 клм., то бѣше много високо мѣсто! Ще каже нѣкой: това нѣщо не съотвѣтствува съ разказа въ Евангелието.
Единъ човѣкъ на земята не може да свѣтне.
На друго мѣсто свѣтва. Тамъ, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли съ Христа. Слѣдъ този разговоръ, Христосъ, съ двамата си ученици се върна назадъ. Слѣдователно, ние трѣбва идейно да се подигнемъ. Човѣкъ трѣбва да излѣзе извънъ себе си.
към беседата >>
И тъй, за да разбираме истинския смисълъ на живота, за да го направимъ щастливъ, за да внесемъ великия моралъ въ него, трѣбва да разбираме великитѣ Божии закони.
И тъй, за да разбираме истинския смисълъ на живота, за да го направимъ щастливъ, за да внесемъ великия моралъ въ него, трѣбва да разбираме великитѣ Божии закони.
Само тогава ще могатъ да се развиятъ тѣзи скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили въ човѣшката душа. Ако ви вкарамъ въ една съврѣменна европейска лаборатория, въ която всички елементи сѫ наредени въ около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарамъ да ги побутате, какъ мислите, какво ще бѫде вашето състояние слѣдъ като излѣзете отъ тази лаборатория? Ако хванете едно шишенце пълно съ азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви прѣдаде до извѣстна степень своята сила, своитѣ качества. Ако похванете едно шишенце съ сѣрна киселина, и тя ще ви прѣдаде своитѣ качества. Тъй щото, всички вещи, съ които ние, съврѣменнитѣ хора, се занимаваме, упражняватъ извѣстно влияние върху насъ.
към беседата >>
На друго мѣсто свѣтва.
Ние знаемъ високитѣ мѣста на Палестина. Да, на много високо мѣсто ги изведе Христосъ! То не бѣше височина 10 клм., не бѣше и 20 клм., не бѣше и 100 клм., то бѣше много високо мѣсто! Ще каже нѣкой: това нѣщо не съотвѣтствува съ разказа въ Евангелието. Единъ човѣкъ на земята не може да свѣтне.
На друго мѣсто свѣтва.
Тамъ, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли съ Христа. Слѣдъ този разговоръ, Христосъ, съ двамата си ученици се върна назадъ. Слѣдователно, ние трѣбва идейно да се подигнемъ. Човѣкъ трѣбва да излѣзе извънъ себе си. Тѣзи опити сѫ правили мнозина.
към беседата >>
Само тогава ще могатъ да се развиятъ тѣзи скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили въ човѣшката душа.
И тъй, за да разбираме истинския смисълъ на живота, за да го направимъ щастливъ, за да внесемъ великия моралъ въ него, трѣбва да разбираме великитѣ Божии закони.
Само тогава ще могатъ да се развиятъ тѣзи скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили въ човѣшката душа.
Ако ви вкарамъ въ една съврѣменна европейска лаборатория, въ която всички елементи сѫ наредени въ около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарамъ да ги побутате, какъ мислите, какво ще бѫде вашето състояние слѣдъ като излѣзете отъ тази лаборатория? Ако хванете едно шишенце пълно съ азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви прѣдаде до извѣстна степень своята сила, своитѣ качества. Ако похванете едно шишенце съ сѣрна киселина, и тя ще ви прѣдаде своитѣ качества. Тъй щото, всички вещи, съ които ние, съврѣменнитѣ хора, се занимаваме, упражняватъ извѣстно влияние върху насъ. И за въ бѫдаще, ако искаме да въведемъ едно нормално възпитание въ свѣта, когато се създава едно училище, ще трѣбва да се повикатъ най-добритѣ хора, най-добритѣ майстори да направятъ училището, чиновете, маситѣ, всички пособия.
към беседата >>
Тамъ, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли съ Христа.
Да, на много високо мѣсто ги изведе Христосъ! То не бѣше височина 10 клм., не бѣше и 20 клм., не бѣше и 100 клм., то бѣше много високо мѣсто! Ще каже нѣкой: това нѣщо не съотвѣтствува съ разказа въ Евангелието. Единъ човѣкъ на земята не може да свѣтне. На друго мѣсто свѣтва.
Тамъ, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли съ Христа.
Слѣдъ този разговоръ, Христосъ, съ двамата си ученици се върна назадъ. Слѣдователно, ние трѣбва идейно да се подигнемъ. Човѣкъ трѣбва да излѣзе извънъ себе си. Тѣзи опити сѫ правили мнозина. Нѣкои хора, като излѣзатъ вънъ отъ себе си, не искатъ да се върнатъ назадъ, затова не ги пущатъ.
към беседата >>
Ако ви вкарамъ въ една съврѣменна европейска лаборатория, въ която всички елементи сѫ наредени въ около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарамъ да ги побутате, какъ мислите, какво ще бѫде вашето състояние слѣдъ като излѣзете отъ тази лаборатория?
И тъй, за да разбираме истинския смисълъ на живота, за да го направимъ щастливъ, за да внесемъ великия моралъ въ него, трѣбва да разбираме великитѣ Божии закони. Само тогава ще могатъ да се развиятъ тѣзи скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили въ човѣшката душа.
Ако ви вкарамъ въ една съврѣменна европейска лаборатория, въ която всички елементи сѫ наредени въ около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарамъ да ги побутате, какъ мислите, какво ще бѫде вашето състояние слѣдъ като излѣзете отъ тази лаборатория?
Ако хванете едно шишенце пълно съ азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви прѣдаде до извѣстна степень своята сила, своитѣ качества. Ако похванете едно шишенце съ сѣрна киселина, и тя ще ви прѣдаде своитѣ качества. Тъй щото, всички вещи, съ които ние, съврѣменнитѣ хора, се занимаваме, упражняватъ извѣстно влияние върху насъ. И за въ бѫдаще, ако искаме да въведемъ едно нормално възпитание въ свѣта, когато се създава едно училище, ще трѣбва да се повикатъ най-добритѣ хора, най-добритѣ майстори да направятъ училището, чиновете, маситѣ, всички пособия. Като казвамъ, че трѣбва да се извикатъ най-добритѣ майстори, не разбирамъ майстори на изкуството, но подразбирамъ добритѣ хора, които, като работятъ, да не си кажатъ една лоша дума помежду.
към беседата >>
Слѣдъ този разговоръ, Христосъ, съ двамата си ученици се върна назадъ.
То не бѣше височина 10 клм., не бѣше и 20 клм., не бѣше и 100 клм., то бѣше много високо мѣсто! Ще каже нѣкой: това нѣщо не съотвѣтствува съ разказа въ Евангелието. Единъ човѣкъ на земята не може да свѣтне. На друго мѣсто свѣтва. Тамъ, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли съ Христа.
Слѣдъ този разговоръ, Христосъ, съ двамата си ученици се върна назадъ.
Слѣдователно, ние трѣбва идейно да се подигнемъ. Човѣкъ трѣбва да излѣзе извънъ себе си. Тѣзи опити сѫ правили мнозина. Нѣкои хора, като излѣзатъ вънъ отъ себе си, не искатъ да се върнатъ назадъ, затова не ги пущатъ. Днесъ хората не сѫ достатъчно честни.
към беседата >>
НАГОРЕ