НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1217
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1217
:
1000
резултата в
1
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Буря голяма. Горделивият и тщеславният / Развълнуваното море
,
УС
, София, 29.9.1935г.,
И на следната сутрин пак: „Одрин превзет!
Във вестниците писали. Вие знаете ли статистиката на вестникарските лъжи? Когато българите обсаждаха Одрин, не зная колко дена го обсаждаха. И току изведнъж по вестниците: „Одрин превзет! “ На другата сутрин опровергават – не е паднал, но щял да падне.
И на следната сутрин пак: „Одрин превзет!
“ Аз четох 10, 15, 20 дена – все превзели го. И после турците пак го взимат. Е, такива фитили. Казват: „Одрин превзет! “ Е, как?
към беседата >>
Та, в живота, вие сте влезли в университета, връщане назад няма.
Та, в живота, вие сте влезли в университета, връщане назад няма.
Сега изключване има. Или ще свършиш правилно университета, или ще те изключат навън.
към беседата >>
Христос казва, че дошъл не Своята Воля да изпълни, но на Онзи, Който Го е пратил.
Аз не съм дошъл заради тях. Христос казва: за грешните е дошъл. Какво разбирате вие под тия думи? Някой път ще се спра да обясня какво значи, че дошъл за грешните. Те са неразбрани работи.
Христос казва, че дошъл не Своята Воля да изпълни, но на Онзи, Който Го е пратил.
Понеже е Воля Негова, защото [е] Волята на Бога.
към беседата >>
“ Аз четох 10, 15, 20 дена – все превзели го.
Вие знаете ли статистиката на вестникарските лъжи? Когато българите обсаждаха Одрин, не зная колко дена го обсаждаха. И току изведнъж по вестниците: „Одрин превзет! “ На другата сутрин опровергават – не е паднал, но щял да падне. И на следната сутрин пак: „Одрин превзет!
“ Аз четох 10, 15, 20 дена – все превзели го.
И после турците пак го взимат. Е, такива фитили. Казват: „Одрин превзет! “ Е, как? Вестниците казали.
към беседата >>
Сега изключване има.
Та, в живота, вие сте влезли в университета, връщане назад няма.
Сега изключване има.
Или ще свършиш правилно университета, или ще те изключат навън.
към беседата >>
Понеже е Воля Негова, защото [е] Волята на Бога.
Христос казва: за грешните е дошъл. Какво разбирате вие под тия думи? Някой път ще се спра да обясня какво значи, че дошъл за грешните. Те са неразбрани работи. Христос казва, че дошъл не Своята Воля да изпълни, но на Онзи, Който Го е пратил.
Понеже е Воля Негова, защото [е] Волята на Бога.
към беседата >>
И после турците пак го взимат.
Когато българите обсаждаха Одрин, не зная колко дена го обсаждаха. И току изведнъж по вестниците: „Одрин превзет! “ На другата сутрин опровергават – не е паднал, но щял да падне. И на следната сутрин пак: „Одрин превзет! “ Аз четох 10, 15, 20 дена – все превзели го.
И после турците пак го взимат.
Е, такива фитили. Казват: „Одрин превзет! “ Е, как? Вестниците казали.
към беседата >>
Или ще свършиш правилно университета, или ще те изключат навън.
Та, в живота, вие сте влезли в университета, връщане назад няма. Сега изключване има.
Или ще свършиш правилно университета, или ще те изключат навън.
към беседата >>
Бог вложил Своето Дихание в човека и човек станал жива душа.
Бог вложил Своето Дихание в човека и човек станал жива душа.
Христос дойде за онова, Божественото, което е в човека, него да изведе, него да въздигне, а не човешкото. Божественото е вътре.
към беседата >>
Е, такива фитили.
И току изведнъж по вестниците: „Одрин превзет! “ На другата сутрин опровергават – не е паднал, но щял да падне. И на следната сутрин пак: „Одрин превзет! “ Аз четох 10, 15, 20 дена – все превзели го. И после турците пак го взимат.
Е, такива фитили.
Казват: „Одрин превзет! “ Е, как? Вестниците казали.
към беседата >>
Казва някой: „Мен ми дотегна животът.“ Въпросът не е до дотягане на живота.
Казва някой: „Мен ми дотегна животът.“ Въпросът не е до дотягане на живота.
Е, какво? Много са тщеславни младите. Гледам, млада героиня, ще иде на канарата, да се хвърли долу. Ще се хвърли в кладенеца. В морето ще иде да се хвърли.
към беседата >>
Христос дойде за онова, Божественото, което е в човека, него да изведе, него да въздигне, а не човешкото.
Бог вложил Своето Дихание в човека и човек станал жива душа.
Христос дойде за онова, Божественото, което е в човека, него да изведе, него да въздигне, а не човешкото.
Божественото е вътре.
към беседата >>
Казват: „Одрин превзет!
“ На другата сутрин опровергават – не е паднал, но щял да падне. И на следната сутрин пак: „Одрин превзет! “ Аз четох 10, 15, 20 дена – все превзели го. И после турците пак го взимат. Е, такива фитили.
Казват: „Одрин превзет!
“ Е, как? Вестниците казали.
към беседата >>
Е, какво?
Казва някой: „Мен ми дотегна животът.“ Въпросът не е до дотягане на живота.
Е, какво?
Много са тщеславни младите. Гледам, млада героиня, ще иде на канарата, да се хвърли долу. Ще се хвърли в кладенеца. В морето ще иде да се хвърли. Някоя щяла да вземе стрихнин.
към беседата >>
Божественото е вътре.
Бог вложил Своето Дихание в човека и човек станал жива душа. Христос дойде за онова, Божественото, което е в човека, него да изведе, него да въздигне, а не човешкото.
Божественото е вътре.
към беседата >>
“ Е, как?
И на следната сутрин пак: „Одрин превзет! “ Аз четох 10, 15, 20 дена – все превзели го. И после турците пак го взимат. Е, такива фитили. Казват: „Одрин превзет!
“ Е, как?
Вестниците казали.
към беседата >>
Много са тщеславни младите.
Казва някой: „Мен ми дотегна животът.“ Въпросът не е до дотягане на живота. Е, какво?
Много са тщеславни младите.
Гледам, млада героиня, ще иде на канарата, да се хвърли долу. Ще се хвърли в кладенеца. В морето ще иде да се хвърли. Някоя щяла да вземе стрихнин. Някой път взимат какви ли не работи.
към беседата >>
Казвам сега: Има една граница, която трябва да пазите.
Казвам сега: Има една граница, която трябва да пазите.
Сега ако кажа: „Аз не се интересувам за възгледите на хората“, ако кажа така, то е гордост. Ако кажа: „Знаете ли кой съм? “, туй е тщеславие. Аз съм човек искрен. Аз зная и кой съм, зная и какво може да направя.
към беседата >>
Вестниците казали.
“ Аз четох 10, 15, 20 дена – все превзели го. И после турците пак го взимат. Е, такива фитили. Казват: „Одрин превзет! “ Е, как?
Вестниците казали.
към беседата >>
Гледам, млада героиня, ще иде на канарата, да се хвърли долу.
Казва някой: „Мен ми дотегна животът.“ Въпросът не е до дотягане на живота. Е, какво? Много са тщеславни младите.
Гледам, млада героиня, ще иде на канарата, да се хвърли долу.
Ще се хвърли в кладенеца. В морето ще иде да се хвърли. Някоя щяла да вземе стрихнин. Някой път взимат какви ли не работи. Аз седя и разсъждавам.
към беседата >>
Сега ако кажа: „Аз не се интересувам за възгледите на хората“, ако кажа така, то е гордост.
Казвам сега: Има една граница, която трябва да пазите.
Сега ако кажа: „Аз не се интересувам за възгледите на хората“, ако кажа така, то е гордост.
Ако кажа: „Знаете ли кой съм? “, туй е тщеславие. Аз съм човек искрен. Аз зная и кой съм, зная и какво може да направя. Туй е тщеславие.
към беседата >>
Вие не се учете от вестникарите.
Вие не се учете от вестникарите.
Ако от вестникарите искате да научите истината, много мъчно ще я научите. Те са търговци на дребно. Търговците на едро, когато купуват, са горделиви, а когато продават, са тщеславни. Ще ви ги опиша сега. Дойде търговецът сега, тежък търговец.
към беседата >>
Ще се хвърли в кладенеца.
Казва някой: „Мен ми дотегна животът.“ Въпросът не е до дотягане на живота. Е, какво? Много са тщеславни младите. Гледам, млада героиня, ще иде на канарата, да се хвърли долу.
Ще се хвърли в кладенеца.
В морето ще иде да се хвърли. Някоя щяла да вземе стрихнин. Някой път взимат какви ли не работи. Аз седя и разсъждавам. По някой път аз обичам да се шегувам.
към беседата >>
Ако кажа: „Знаете ли кой съм?
Казвам сега: Има една граница, която трябва да пазите. Сега ако кажа: „Аз не се интересувам за възгледите на хората“, ако кажа така, то е гордост.
Ако кажа: „Знаете ли кой съм?
“, туй е тщеславие. Аз съм човек искрен. Аз зная и кой съм, зная и какво може да направя. Туй е тщеславие. Неразбиране е това.
към беседата >>
Ако от вестникарите искате да научите истината, много мъчно ще я научите.
Вие не се учете от вестникарите.
Ако от вестникарите искате да научите истината, много мъчно ще я научите.
Те са търговци на дребно. Търговците на едро, когато купуват, са горделиви, а когато продават, са тщеславни. Ще ви ги опиша сега. Дойде търговецът сега, тежък търговец. Дойде до житото, до колата с жито.
към беседата >>
В морето ще иде да се хвърли.
Казва някой: „Мен ми дотегна животът.“ Въпросът не е до дотягане на живота. Е, какво? Много са тщеславни младите. Гледам, млада героиня, ще иде на канарата, да се хвърли долу. Ще се хвърли в кладенеца.
В морето ще иде да се хвърли.
Някоя щяла да вземе стрихнин. Някой път взимат какви ли не работи. Аз седя и разсъждавам. По някой път аз обичам да се шегувам. При мене дойде една мома, каза: „Ще се хвърля.“ Казвам: „Когато искаш да се хвърлиш, повикай ме, аз да ти избера мястото.
към беседата >>
“, туй е тщеславие.
Казвам сега: Има една граница, която трябва да пазите. Сега ако кажа: „Аз не се интересувам за възгледите на хората“, ако кажа така, то е гордост. Ако кажа: „Знаете ли кой съм?
“, туй е тщеславие.
Аз съм човек искрен. Аз зная и кой съм, зная и какво може да направя. Туй е тщеславие. Неразбиране е това. Не, не.
към беседата >>
Те са търговци на дребно.
Вие не се учете от вестникарите. Ако от вестникарите искате да научите истината, много мъчно ще я научите.
Те са търговци на дребно.
Търговците на едро, когато купуват, са горделиви, а когато продават, са тщеславни. Ще ви ги опиша сега. Дойде търговецът сега, тежък търговец. Дойде до житото, до колата с жито. Тури ръката, вземе от житото, пипа, хвърли го в колата.
към беседата >>
Някоя щяла да вземе стрихнин.
Е, какво? Много са тщеславни младите. Гледам, млада героиня, ще иде на канарата, да се хвърли долу. Ще се хвърли в кладенеца. В морето ще иде да се хвърли.
Някоя щяла да вземе стрихнин.
Някой път взимат какви ли не работи. Аз седя и разсъждавам. По някой път аз обичам да се шегувам. При мене дойде една мома, каза: „Ще се хвърля.“ Казвам: „Когато искаш да се хвърлиш, повикай ме, аз да ти избера мястото. Ти можеш да избереш една канара, от един метър висока.
към беседата >>
Аз съм човек искрен.
Казвам сега: Има една граница, която трябва да пазите. Сега ако кажа: „Аз не се интересувам за възгледите на хората“, ако кажа така, то е гордост. Ако кажа: „Знаете ли кой съм? “, туй е тщеславие.
Аз съм човек искрен.
Аз зная и кой съм, зная и какво може да направя. Туй е тщеславие. Неразбиране е това. Не, не. Нито по пътя на гордостта искам да се проявя, нито по пътя на тщеславието.
към беседата >>
Търговците на едро, когато купуват, са горделиви, а когато продават, са тщеславни.
Вие не се учете от вестникарите. Ако от вестникарите искате да научите истината, много мъчно ще я научите. Те са търговци на дребно.
Търговците на едро, когато купуват, са горделиви, а когато продават, са тщеславни.
Ще ви ги опиша сега. Дойде търговецът сега, тежък търговец. Дойде до житото, до колата с жито. Тури ръката, вземе от житото, пипа, хвърли го в колата. Оставя го.
към беседата >>
Някой път взимат какви ли не работи.
Много са тщеславни младите. Гледам, млада героиня, ще иде на канарата, да се хвърли долу. Ще се хвърли в кладенеца. В морето ще иде да се хвърли. Някоя щяла да вземе стрихнин.
Някой път взимат какви ли не работи.
Аз седя и разсъждавам. По някой път аз обичам да се шегувам. При мене дойде една мома, каза: „Ще се хвърля.“ Казвам: „Когато искаш да се хвърлиш, повикай ме, аз да ти избера мястото. Ти можеш да избереш една канара, от един метър висока. Аз ще ти избера 20 метра висока.“ Тя сега отива там и от ниско – половин метър, се хвърли, падне, натърти се.
към беседата >>
Аз зная и кой съм, зная и какво може да направя.
Казвам сега: Има една граница, която трябва да пазите. Сега ако кажа: „Аз не се интересувам за възгледите на хората“, ако кажа така, то е гордост. Ако кажа: „Знаете ли кой съм? “, туй е тщеславие. Аз съм човек искрен.
Аз зная и кой съм, зная и какво може да направя.
Туй е тщеславие. Неразбиране е това. Не, не. Нито по пътя на гордостта искам да се проявя, нито по пътя на тщеславието. Нищо повече.
към беседата >>
Ще ви ги опиша сега.
Вие не се учете от вестникарите. Ако от вестникарите искате да научите истината, много мъчно ще я научите. Те са търговци на дребно. Търговците на едро, когато купуват, са горделиви, а когато продават, са тщеславни.
Ще ви ги опиша сега.
Дойде търговецът сега, тежък търговец. Дойде до житото, до колата с жито. Тури ръката, вземе от житото, пипа, хвърли го в колата. Оставя го. Не струва житото.
към беседата >>
Аз седя и разсъждавам.
Гледам, млада героиня, ще иде на канарата, да се хвърли долу. Ще се хвърли в кладенеца. В морето ще иде да се хвърли. Някоя щяла да вземе стрихнин. Някой път взимат какви ли не работи.
Аз седя и разсъждавам.
По някой път аз обичам да се шегувам. При мене дойде една мома, каза: „Ще се хвърля.“ Казвам: „Когато искаш да се хвърлиш, повикай ме, аз да ти избера мястото. Ти можеш да избереш една канара, от един метър висока. Аз ще ти избера 20 метра висока.“ Тя сега отива там и от ниско – половин метър, се хвърли, падне, натърти се. Ох, отива една млада, ще се дави.
към беседата >>
Туй е тщеславие.
Сега ако кажа: „Аз не се интересувам за възгледите на хората“, ако кажа така, то е гордост. Ако кажа: „Знаете ли кой съм? “, туй е тщеславие. Аз съм човек искрен. Аз зная и кой съм, зная и какво може да направя.
Туй е тщеславие.
Неразбиране е това. Не, не. Нито по пътя на гордостта искам да се проявя, нито по пътя на тщеславието. Нищо повече. Не искам да кукуригам като петел.
към беседата >>
Дойде търговецът сега, тежък търговец.
Вие не се учете от вестникарите. Ако от вестникарите искате да научите истината, много мъчно ще я научите. Те са търговци на дребно. Търговците на едро, когато купуват, са горделиви, а когато продават, са тщеславни. Ще ви ги опиша сега.
Дойде търговецът сега, тежък търговец.
Дойде до житото, до колата с жито. Тури ръката, вземе от житото, пипа, хвърли го в колата. Оставя го. Не струва житото. Това жито пипне, оставя го.
към беседата >>
По някой път аз обичам да се шегувам.
Ще се хвърли в кладенеца. В морето ще иде да се хвърли. Някоя щяла да вземе стрихнин. Някой път взимат какви ли не работи. Аз седя и разсъждавам.
По някой път аз обичам да се шегувам.
При мене дойде една мома, каза: „Ще се хвърля.“ Казвам: „Когато искаш да се хвърлиш, повикай ме, аз да ти избера мястото. Ти можеш да избереш една канара, от един метър висока. Аз ще ти избера 20 метра висока.“ Тя сега отива там и от ниско – половин метър, се хвърли, падне, натърти се. Ох, отива една млада, ще се дави. Докачила се, влиза вътре в морето, до колене.
към беседата >>
Неразбиране е това.
Ако кажа: „Знаете ли кой съм? “, туй е тщеславие. Аз съм човек искрен. Аз зная и кой съм, зная и какво може да направя. Туй е тщеславие.
Неразбиране е това.
Не, не. Нито по пътя на гордостта искам да се проявя, нито по пътя на тщеславието. Нищо повече. Не искам да кукуригам като петел. Някой като кукурига, той е тщеславен.
към беседата >>
Дойде до житото, до колата с жито.
Ако от вестникарите искате да научите истината, много мъчно ще я научите. Те са търговци на дребно. Търговците на едро, когато купуват, са горделиви, а когато продават, са тщеславни. Ще ви ги опиша сега. Дойде търговецът сега, тежък търговец.
Дойде до житото, до колата с жито.
Тури ръката, вземе от житото, пипа, хвърли го в колата. Оставя го. Не струва житото. Това жито пипне, оставя го. Не струва.
към беседата >>
При мене дойде една мома, каза: „Ще се хвърля.“ Казвам: „Когато искаш да се хвърлиш, повикай ме, аз да ти избера мястото.
В морето ще иде да се хвърли. Някоя щяла да вземе стрихнин. Някой път взимат какви ли не работи. Аз седя и разсъждавам. По някой път аз обичам да се шегувам.
При мене дойде една мома, каза: „Ще се хвърля.“ Казвам: „Когато искаш да се хвърлиш, повикай ме, аз да ти избера мястото.
Ти можеш да избереш една канара, от един метър висока. Аз ще ти избера 20 метра висока.“ Тя сега отива там и от ниско – половин метър, се хвърли, падне, натърти се. Ох, отива една млада, ще се дави. Докачила се, влиза вътре в морето, до колене. Обръща се и казва: „Кажи да не влизам вътре да се давя.“ До колене влязла, щяла да се дави.
към беседата >>
Не, не.
“, туй е тщеславие. Аз съм човек искрен. Аз зная и кой съм, зная и какво може да направя. Туй е тщеславие. Неразбиране е това.
Не, не.
Нито по пътя на гордостта искам да се проявя, нито по пътя на тщеславието. Нищо повече. Не искам да кукуригам като петел. Някой като кукурига, той е тщеславен. Казва: „Аз кукуригам за умните хора, не за говедата.“
към беседата >>
Тури ръката, вземе от житото, пипа, хвърли го в колата.
Те са търговци на дребно. Търговците на едро, когато купуват, са горделиви, а когато продават, са тщеславни. Ще ви ги опиша сега. Дойде търговецът сега, тежък търговец. Дойде до житото, до колата с жито.
Тури ръката, вземе от житото, пипа, хвърли го в колата.
Оставя го. Не струва житото. Това жито пипне, оставя го. Не струва. Друго жито попипне.
към беседата >>
Ти можеш да избереш една канара, от един метър висока.
Някоя щяла да вземе стрихнин. Някой път взимат какви ли не работи. Аз седя и разсъждавам. По някой път аз обичам да се шегувам. При мене дойде една мома, каза: „Ще се хвърля.“ Казвам: „Когато искаш да се хвърлиш, повикай ме, аз да ти избера мястото.
Ти можеш да избереш една канара, от един метър висока.
Аз ще ти избера 20 метра висока.“ Тя сега отива там и от ниско – половин метър, се хвърли, падне, натърти се. Ох, отива една млада, ще се дави. Докачила се, влиза вътре в морето, до колене. Обръща се и казва: „Кажи да не влизам вътре да се давя.“ До колене влязла, щяла да се дави. Не, тя трябва да знае, че като влезе, да се гурне, и пак да се покаже, пак да се гурне, пак да се покаже.
към беседата >>
Нито по пътя на гордостта искам да се проявя, нито по пътя на тщеславието.
Аз съм човек искрен. Аз зная и кой съм, зная и какво може да направя. Туй е тщеславие. Неразбиране е това. Не, не.
Нито по пътя на гордостта искам да се проявя, нито по пътя на тщеславието.
Нищо повече. Не искам да кукуригам като петел. Някой като кукурига, той е тщеславен. Казва: „Аз кукуригам за умните хора, не за говедата.“
към беседата >>
Оставя го.
Търговците на едро, когато купуват, са горделиви, а когато продават, са тщеславни. Ще ви ги опиша сега. Дойде търговецът сега, тежък търговец. Дойде до житото, до колата с жито. Тури ръката, вземе от житото, пипа, хвърли го в колата.
Оставя го.
Не струва житото. Това жито пипне, оставя го. Не струва. Друго жито попипне. Не струва.
към беседата >>
Аз ще ти избера 20 метра висока.“ Тя сега отива там и от ниско – половин метър, се хвърли, падне, натърти се.
Някой път взимат какви ли не работи. Аз седя и разсъждавам. По някой път аз обичам да се шегувам. При мене дойде една мома, каза: „Ще се хвърля.“ Казвам: „Когато искаш да се хвърлиш, повикай ме, аз да ти избера мястото. Ти можеш да избереш една канара, от един метър висока.
Аз ще ти избера 20 метра висока.“ Тя сега отива там и от ниско – половин метър, се хвърли, падне, натърти се.
Ох, отива една млада, ще се дави. Докачила се, влиза вътре в морето, до колене. Обръща се и казва: „Кажи да не влизам вътре да се давя.“ До колене влязла, щяла да се дави. Не, тя трябва да знае, че като влезе, да се гурне, и пак да се покаже, пак да се гурне, пак да се покаже. Три–четири километра да ходи, да се върне назад.
към беседата >>
Нищо повече.
Аз зная и кой съм, зная и какво може да направя. Туй е тщеславие. Неразбиране е това. Не, не. Нито по пътя на гордостта искам да се проявя, нито по пътя на тщеславието.
Нищо повече.
Не искам да кукуригам като петел. Някой като кукурига, той е тщеславен. Казва: „Аз кукуригам за умните хора, не за говедата.“
към беседата >>
Не струва житото.
Ще ви ги опиша сега. Дойде търговецът сега, тежък търговец. Дойде до житото, до колата с жито. Тури ръката, вземе от житото, пипа, хвърли го в колата. Оставя го.
Не струва житото.
Това жито пипне, оставя го. Не струва. Друго жито попипне. Не струва. Е, хубаво.
към беседата >>
Ох, отива една млада, ще се дави.
Аз седя и разсъждавам. По някой път аз обичам да се шегувам. При мене дойде една мома, каза: „Ще се хвърля.“ Казвам: „Когато искаш да се хвърлиш, повикай ме, аз да ти избера мястото. Ти можеш да избереш една канара, от един метър висока. Аз ще ти избера 20 метра висока.“ Тя сега отива там и от ниско – половин метър, се хвърли, падне, натърти се.
Ох, отива една млада, ще се дави.
Докачила се, влиза вътре в морето, до колене. Обръща се и казва: „Кажи да не влизам вътре да се давя.“ До колене влязла, щяла да се дави. Не, тя трябва да знае, че като влезе, да се гурне, и пак да се покаже, пак да се гурне, пак да се покаже. Три–четири километра да ходи, да се върне назад. И като се върне, да е освежена.
към беседата >>
Не искам да кукуригам като петел.
Туй е тщеславие. Неразбиране е това. Не, не. Нито по пътя на гордостта искам да се проявя, нито по пътя на тщеславието. Нищо повече.
Не искам да кукуригам като петел.
Някой като кукурига, той е тщеславен. Казва: „Аз кукуригам за умните хора, не за говедата.“
към беседата >>
Това жито пипне, оставя го.
Дойде търговецът сега, тежък търговец. Дойде до житото, до колата с жито. Тури ръката, вземе от житото, пипа, хвърли го в колата. Оставя го. Не струва житото.
Това жито пипне, оставя го.
Не струва. Друго жито попипне. Не струва. Е, хубаво. Той обикаля навсякъде.
към беседата >>
Докачила се, влиза вътре в морето, до колене.
По някой път аз обичам да се шегувам. При мене дойде една мома, каза: „Ще се хвърля.“ Казвам: „Когато искаш да се хвърлиш, повикай ме, аз да ти избера мястото. Ти можеш да избереш една канара, от един метър висока. Аз ще ти избера 20 метра висока.“ Тя сега отива там и от ниско – половин метър, се хвърли, падне, натърти се. Ох, отива една млада, ще се дави.
Докачила се, влиза вътре в морето, до колене.
Обръща се и казва: „Кажи да не влизам вътре да се давя.“ До колене влязла, щяла да се дави. Не, тя трябва да знае, че като влезе, да се гурне, и пак да се покаже, пак да се гурне, пак да се покаже. Три–четири километра да ходи, да се върне назад. И като се върне, да е освежена. То значи да се дави в морето.
към беседата >>
Някой като кукурига, той е тщеславен.
Неразбиране е това. Не, не. Нито по пътя на гордостта искам да се проявя, нито по пътя на тщеславието. Нищо повече. Не искам да кукуригам като петел.
Някой като кукурига, той е тщеславен.
Казва: „Аз кукуригам за умните хора, не за говедата.“
към беседата >>
Не струва.
Дойде до житото, до колата с жито. Тури ръката, вземе от житото, пипа, хвърли го в колата. Оставя го. Не струва житото. Това жито пипне, оставя го.
Не струва.
Друго жито попипне. Не струва. Е, хубаво. Той обикаля навсякъде. Иде до друга кола, бърка в житото, извади, остави го.
към беседата >>
Обръща се и казва: „Кажи да не влизам вътре да се давя.“ До колене влязла, щяла да се дави.
При мене дойде една мома, каза: „Ще се хвърля.“ Казвам: „Когато искаш да се хвърлиш, повикай ме, аз да ти избера мястото. Ти можеш да избереш една канара, от един метър висока. Аз ще ти избера 20 метра висока.“ Тя сега отива там и от ниско – половин метър, се хвърли, падне, натърти се. Ох, отива една млада, ще се дави. Докачила се, влиза вътре в морето, до колене.
Обръща се и казва: „Кажи да не влизам вътре да се давя.“ До колене влязла, щяла да се дави.
Не, тя трябва да знае, че като влезе, да се гурне, и пак да се покаже, пак да се гурне, пак да се покаже. Три–четири километра да ходи, да се върне назад. И като се върне, да е освежена. То значи да се дави в морето. Да знае да плава.
към беседата >>
Казва: „Аз кукуригам за умните хора, не за говедата.“
Не, не. Нито по пътя на гордостта искам да се проявя, нито по пътя на тщеславието. Нищо повече. Не искам да кукуригам като петел. Някой като кукурига, той е тщеславен.
Казва: „Аз кукуригам за умните хора, не за говедата.“
към беседата >>
Друго жито попипне.
Тури ръката, вземе от житото, пипа, хвърли го в колата. Оставя го. Не струва житото. Това жито пипне, оставя го. Не струва.
Друго жито попипне.
Не струва. Е, хубаво. Той обикаля навсякъде. Иде до друга кола, бърка в житото, извади, остави го. Върви, обикаля.
към беседата >>
Не, тя трябва да знае, че като влезе, да се гурне, и пак да се покаже, пак да се гурне, пак да се покаже.
Ти можеш да избереш една канара, от един метър висока. Аз ще ти избера 20 метра висока.“ Тя сега отива там и от ниско – половин метър, се хвърли, падне, натърти се. Ох, отива една млада, ще се дави. Докачила се, влиза вътре в морето, до колене. Обръща се и казва: „Кажи да не влизам вътре да се давя.“ До колене влязла, щяла да се дави.
Не, тя трябва да знае, че като влезе, да се гурне, и пак да се покаже, пак да се гурне, пак да се покаже.
Три–четири километра да ходи, да се върне назад. И като се върне, да е освежена. То значи да се дави в морето. Да знае да плава. Щом влезе в морето и се удави, значи не се е научила да плава.
към беседата >>
Казвам сега, дръжте за себе си правилото: Не се проявявайте по пътя на гордостта, не се проявявайте по пътя на тщеславието.
Казвам сега, дръжте за себе си правилото: Не се проявявайте по пътя на гордостта, не се проявявайте по пътя на тщеславието.
Във всеки момент пазете във вас онова присъствие на духа, та да имате характера на Бога. Бог, Който е толкоз велик, може да те стъпче, всичко може да направи, Той те погледне, помисли малко върху това, което казваш. Ти си блъскаш главата о канарата. Ти канарата няма да пукнеш, ще пукнеш главата си. Казваш: „Знаете ли какво мога да направя?
към беседата >>
Не струва.
Оставя го. Не струва житото. Това жито пипне, оставя го. Не струва. Друго жито попипне.
Не струва.
Е, хубаво. Той обикаля навсякъде. Иде до друга кола, бърка в житото, извади, остави го. Върви, обикаля. Онези чакат.
към беседата >>
Три–четири километра да ходи, да се върне назад.
Аз ще ти избера 20 метра висока.“ Тя сега отива там и от ниско – половин метър, се хвърли, падне, натърти се. Ох, отива една млада, ще се дави. Докачила се, влиза вътре в морето, до колене. Обръща се и казва: „Кажи да не влизам вътре да се давя.“ До колене влязла, щяла да се дави. Не, тя трябва да знае, че като влезе, да се гурне, и пак да се покаже, пак да се гурне, пак да се покаже.
Три–четири километра да ходи, да се върне назад.
И като се върне, да е освежена. То значи да се дави в морето. Да знае да плава. Щом влезе в морето и се удави, значи не се е научила да плава.
към беседата >>
Във всеки момент пазете във вас онова присъствие на духа, та да имате характера на Бога.
Казвам сега, дръжте за себе си правилото: Не се проявявайте по пътя на гордостта, не се проявявайте по пътя на тщеславието.
Във всеки момент пазете във вас онова присъствие на духа, та да имате характера на Бога.
Бог, Който е толкоз велик, може да те стъпче, всичко може да направи, Той те погледне, помисли малко върху това, което казваш. Ти си блъскаш главата о канарата. Ти канарата няма да пукнеш, ще пукнеш главата си. Казваш: „Знаете ли какво мога да направя? “ Ти нищо не може да направиш.
към беседата >>
Е, хубаво.
Не струва житото. Това жито пипне, оставя го. Не струва. Друго жито попипне. Не струва.
Е, хубаво.
Той обикаля навсякъде. Иде до друга кола, бърка в житото, извади, остави го. Върви, обикаля. Онези чакат. Всички селяни подред чакат наоколо.
към беседата >>
И като се върне, да е освежена.
Ох, отива една млада, ще се дави. Докачила се, влиза вътре в морето, до колене. Обръща се и казва: „Кажи да не влизам вътре да се давя.“ До колене влязла, щяла да се дави. Не, тя трябва да знае, че като влезе, да се гурне, и пак да се покаже, пак да се гурне, пак да се покаже. Три–четири километра да ходи, да се върне назад.
И като се върне, да е освежена.
То значи да се дави в морето. Да знае да плава. Щом влезе в морето и се удави, значи не се е научила да плава.
към беседата >>
Бог, Който е толкоз велик, може да те стъпче, всичко може да направи, Той те погледне, помисли малко върху това, което казваш.
Казвам сега, дръжте за себе си правилото: Не се проявявайте по пътя на гордостта, не се проявявайте по пътя на тщеславието. Във всеки момент пазете във вас онова присъствие на духа, та да имате характера на Бога.
Бог, Който е толкоз велик, може да те стъпче, всичко може да направи, Той те погледне, помисли малко върху това, което казваш.
Ти си блъскаш главата о канарата. Ти канарата няма да пукнеш, ще пукнеш главата си. Казваш: „Знаете ли какво мога да направя? “ Ти нищо не може да направиш. Ами покажи ми какво може да направиш.
към беседата >>
Той обикаля навсякъде.
Това жито пипне, оставя го. Не струва. Друго жито попипне. Не струва. Е, хубаво.
Той обикаля навсякъде.
Иде до друга кола, бърка в житото, извади, остави го. Върви, обикаля. Онези чакат. Всички селяни подред чакат наоколо. Горе, долу, като намери тая кола, купи житото. Ехее!
към беседата >>
То значи да се дави в морето.
Докачила се, влиза вътре в морето, до колене. Обръща се и казва: „Кажи да не влизам вътре да се давя.“ До колене влязла, щяла да се дави. Не, тя трябва да знае, че като влезе, да се гурне, и пак да се покаже, пак да се гурне, пак да се покаже. Три–четири километра да ходи, да се върне назад. И като се върне, да е освежена.
То значи да се дави в морето.
Да знае да плава. Щом влезе в морето и се удави, значи не се е научила да плава.
към беседата >>
Ти си блъскаш главата о канарата.
Казвам сега, дръжте за себе си правилото: Не се проявявайте по пътя на гордостта, не се проявявайте по пътя на тщеславието. Във всеки момент пазете във вас онова присъствие на духа, та да имате характера на Бога. Бог, Който е толкоз велик, може да те стъпче, всичко може да направи, Той те погледне, помисли малко върху това, което казваш.
Ти си блъскаш главата о канарата.
Ти канарата няма да пукнеш, ще пукнеш главата си. Казваш: „Знаете ли какво мога да направя? “ Ти нищо не може да направиш. Ами покажи ми какво може да направиш. Кажи да стане нещо.
към беседата >>
Иде до друга кола, бърка в житото, извади, остави го.
Не струва. Друго жито попипне. Не струва. Е, хубаво. Той обикаля навсякъде.
Иде до друга кола, бърка в житото, извади, остави го.
Върви, обикаля. Онези чакат. Всички селяни подред чакат наоколо. Горе, долу, като намери тая кола, купи житото. Ехее! Тупа житото, казва: „Това е жито!
към беседата >>
Да знае да плава.
Обръща се и казва: „Кажи да не влизам вътре да се давя.“ До колене влязла, щяла да се дави. Не, тя трябва да знае, че като влезе, да се гурне, и пак да се покаже, пак да се гурне, пак да се покаже. Три–четири километра да ходи, да се върне назад. И като се върне, да е освежена. То значи да се дави в морето.
Да знае да плава.
Щом влезе в морето и се удави, значи не се е научила да плава.
към беседата >>
Ти канарата няма да пукнеш, ще пукнеш главата си.
Казвам сега, дръжте за себе си правилото: Не се проявявайте по пътя на гордостта, не се проявявайте по пътя на тщеславието. Във всеки момент пазете във вас онова присъствие на духа, та да имате характера на Бога. Бог, Който е толкоз велик, може да те стъпче, всичко може да направи, Той те погледне, помисли малко върху това, което казваш. Ти си блъскаш главата о канарата.
Ти канарата няма да пукнеш, ще пукнеш главата си.
Казваш: „Знаете ли какво мога да направя? “ Ти нищо не може да направиш. Ами покажи ми какво може да направиш. Кажи да стане нещо. Дойдат някои, дигат шум.
към беседата >>
Върви, обикаля.
Друго жито попипне. Не струва. Е, хубаво. Той обикаля навсякъде. Иде до друга кола, бърка в житото, извади, остави го.
Върви, обикаля.
Онези чакат. Всички селяни подред чакат наоколо. Горе, долу, като намери тая кола, купи житото. Ехее! Тупа житото, казва: „Това е жито! “ Два–три пъти подига цената!
към беседата >>
Щом влезе в морето и се удави, значи не се е научила да плава.
Не, тя трябва да знае, че като влезе, да се гурне, и пак да се покаже, пак да се гурне, пак да се покаже. Три–четири километра да ходи, да се върне назад. И като се върне, да е освежена. То значи да се дави в морето. Да знае да плава.
Щом влезе в морето и се удави, значи не се е научила да плава.
към беседата >>
Казваш: „Знаете ли какво мога да направя?
Казвам сега, дръжте за себе си правилото: Не се проявявайте по пътя на гордостта, не се проявявайте по пътя на тщеславието. Във всеки момент пазете във вас онова присъствие на духа, та да имате характера на Бога. Бог, Който е толкоз велик, може да те стъпче, всичко може да направи, Той те погледне, помисли малко върху това, което казваш. Ти си блъскаш главата о канарата. Ти канарата няма да пукнеш, ще пукнеш главата си.
Казваш: „Знаете ли какво мога да направя?
“ Ти нищо не може да направиш. Ами покажи ми какво може да направиш. Кажи да стане нещо. Дойдат някои, дигат шум. Кажи: „Буря!
към беседата >>
Онези чакат.
Не струва. Е, хубаво. Той обикаля навсякъде. Иде до друга кола, бърка в житото, извади, остави го. Върви, обикаля.
Онези чакат.
Всички селяни подред чакат наоколо. Горе, долу, като намери тая кола, купи житото. Ехее! Тупа житото, казва: „Това е жито! “ Два–три пъти подига цената!
към беседата >>
Сега, приложението.
Сега, приложението.
Вие често се сърдите на Господа. Всички не сте от тях. Питам сега: Защо ми се сърдите? Че, много естествено. Казва: „Няма право да ми се сърди.“ Казвам: Оставете тази работа, сръднята няма никаква плод.
към беседата >>
“ Ти нищо не може да направиш.
Във всеки момент пазете във вас онова присъствие на духа, та да имате характера на Бога. Бог, Който е толкоз велик, може да те стъпче, всичко може да направи, Той те погледне, помисли малко върху това, което казваш. Ти си блъскаш главата о канарата. Ти канарата няма да пукнеш, ще пукнеш главата си. Казваш: „Знаете ли какво мога да направя?
“ Ти нищо не може да направиш.
Ами покажи ми какво може да направиш. Кажи да стане нещо. Дойдат някои, дигат шум. Кажи: „Буря! “ и да стане бурята. Землетресение!
към беседата >>
Всички селяни подред чакат наоколо.
Е, хубаво. Той обикаля навсякъде. Иде до друга кола, бърка в житото, извади, остави го. Върви, обикаля. Онези чакат.
Всички селяни подред чакат наоколо.
Горе, долу, като намери тая кола, купи житото. Ехее! Тупа житото, казва: „Това е жито! “ Два–три пъти подига цената!
към беседата >>
Вие често се сърдите на Господа.
Сега, приложението.
Вие често се сърдите на Господа.
Всички не сте от тях. Питам сега: Защо ми се сърдите? Че, много естествено. Казва: „Няма право да ми се сърди.“ Казвам: Оставете тази работа, сръднята няма никаква плод. Онова дете майка му го обича, иска една ябълка, майка му не му дава.
към беседата >>
Ами покажи ми какво може да направиш.
Бог, Който е толкоз велик, може да те стъпче, всичко може да направи, Той те погледне, помисли малко върху това, което казваш. Ти си блъскаш главата о канарата. Ти канарата няма да пукнеш, ще пукнеш главата си. Казваш: „Знаете ли какво мога да направя? “ Ти нищо не може да направиш.
Ами покажи ми какво може да направиш.
Кажи да стане нещо. Дойдат някои, дигат шум. Кажи: „Буря! “ и да стане бурята. Землетресение! – и да стане, та всички хора да избягат.
към беседата >>
Горе, долу, като намери тая кола, купи житото. Ехее!
Той обикаля навсякъде. Иде до друга кола, бърка в житото, извади, остави го. Върви, обикаля. Онези чакат. Всички селяни подред чакат наоколо.
Горе, долу, като намери тая кола, купи житото. Ехее!
Тупа житото, казва: „Това е жито! “ Два–три пъти подига цената!
към беседата >>
Всички не сте от тях.
Сега, приложението. Вие често се сърдите на Господа.
Всички не сте от тях.
Питам сега: Защо ми се сърдите? Че, много естествено. Казва: „Няма право да ми се сърди.“ Казвам: Оставете тази работа, сръднята няма никаква плод. Онова дете майка му го обича, иска една ябълка, майка му не му дава. То обърне гръб, 3–4 часа седи намусено.
към беседата >>
Кажи да стане нещо.
Ти си блъскаш главата о канарата. Ти канарата няма да пукнеш, ще пукнеш главата си. Казваш: „Знаете ли какво мога да направя? “ Ти нищо не може да направиш. Ами покажи ми какво може да направиш.
Кажи да стане нещо.
Дойдат някои, дигат шум. Кажи: „Буря! “ и да стане бурята. Землетресение! – и да стане, та всички хора да избягат. Казваш: „Знаеш ли аз какво може да направя?
към беседата >>
Тупа житото, казва: „Това е жито!
Иде до друга кола, бърка в житото, извади, остави го. Върви, обикаля. Онези чакат. Всички селяни подред чакат наоколо. Горе, долу, като намери тая кола, купи житото. Ехее!
Тупа житото, казва: „Това е жито!
“ Два–три пъти подига цената!
към беседата >>
Питам сега: Защо ми се сърдите?
Сега, приложението. Вие често се сърдите на Господа. Всички не сте от тях.
Питам сега: Защо ми се сърдите?
Че, много естествено. Казва: „Няма право да ми се сърди.“ Казвам: Оставете тази работа, сръднята няма никаква плод. Онова дете майка му го обича, иска една ябълка, майка му не му дава. То обърне гръб, 3–4 часа седи намусено. Защото майка му не му дала една ябълка.
към беседата >>
Дойдат някои, дигат шум.
Ти канарата няма да пукнеш, ще пукнеш главата си. Казваш: „Знаете ли какво мога да направя? “ Ти нищо не може да направиш. Ами покажи ми какво може да направиш. Кажи да стане нещо.
Дойдат някои, дигат шум.
Кажи: „Буря! “ и да стане бурята. Землетресение! – и да стане, та всички хора да избягат. Казваш: „Знаеш ли аз какво може да направя? “, пък нищо не става.
към беседата >>
“ Два–три пъти подига цената!
Върви, обикаля. Онези чакат. Всички селяни подред чакат наоколо. Горе, долу, като намери тая кола, купи житото. Ехее! Тупа житото, казва: „Това е жито!
“ Два–три пъти подига цената!
към беседата >>
Че, много естествено.
Сега, приложението. Вие често се сърдите на Господа. Всички не сте от тях. Питам сега: Защо ми се сърдите?
Че, много естествено.
Казва: „Няма право да ми се сърди.“ Казвам: Оставете тази работа, сръднята няма никаква плод. Онова дете майка му го обича, иска една ябълка, майка му не му дава. То обърне гръб, 3–4 часа седи намусено. Защото майка му не му дала една ябълка. Щом му даде една ябълка, няма сръдня.
към беседата >>
Кажи: „Буря!
Казваш: „Знаете ли какво мога да направя? “ Ти нищо не може да направиш. Ами покажи ми какво може да направиш. Кажи да стане нещо. Дойдат някои, дигат шум.
Кажи: „Буря!
“ и да стане бурята. Землетресение! – и да стане, та всички хора да избягат. Казваш: „Знаеш ли аз какво може да направя? “, пък нищо не става.
към беседата >>
Когато искаме да закачим нещо, ние сме горделиви.
Когато искаме да закачим нещо, ние сме горделиви.
А когато искаме да продадем нещо, ние сме тщеславни. Когато искаме да кажем нещо добро за един човек, ние сме горделиви; много на тънко горделиви сме. Искаш да кажеш нещо добро за един човек – ние сме много горделиви. Искаш да му дадеш цена, оценка. Не може да го кажем.
към беседата >>
Казва: „Няма право да ми се сърди.“ Казвам: Оставете тази работа, сръднята няма никаква плод.
Сега, приложението. Вие често се сърдите на Господа. Всички не сте от тях. Питам сега: Защо ми се сърдите? Че, много естествено.
Казва: „Няма право да ми се сърди.“ Казвам: Оставете тази работа, сръднята няма никаква плод.
Онова дете майка му го обича, иска една ябълка, майка му не му дава. То обърне гръб, 3–4 часа седи намусено. Защото майка му не му дала една ябълка. Щом му даде една ябълка, няма сръдня.
към беседата >>
“ и да стане бурята. Землетресение!
“ Ти нищо не може да направиш. Ами покажи ми какво може да направиш. Кажи да стане нещо. Дойдат някои, дигат шум. Кажи: „Буря!
“ и да стане бурята. Землетресение!
– и да стане, та всички хора да избягат. Казваш: „Знаеш ли аз какво може да направя? “, пък нищо не става.
към беседата >>
А когато искаме да продадем нещо, ние сме тщеславни.
Когато искаме да закачим нещо, ние сме горделиви.
А когато искаме да продадем нещо, ние сме тщеславни.
Когато искаме да кажем нещо добро за един човек, ние сме горделиви; много на тънко горделиви сме. Искаш да кажеш нещо добро за един човек – ние сме много горделиви. Искаш да му дадеш цена, оценка. Не може да го кажем. Когато дойде за лошото, да го кажеш – ехе, пфуу!
към беседата >>
Онова дете майка му го обича, иска една ябълка, майка му не му дава.
Вие често се сърдите на Господа. Всички не сте от тях. Питам сега: Защо ми се сърдите? Че, много естествено. Казва: „Няма право да ми се сърди.“ Казвам: Оставете тази работа, сръднята няма никаква плод.
Онова дете майка му го обича, иска една ябълка, майка му не му дава.
То обърне гръб, 3–4 часа седи намусено. Защото майка му не му дала една ябълка. Щом му даде една ябълка, няма сръдня.
към беседата >>
– и да стане, та всички хора да избягат.
Ами покажи ми какво може да направиш. Кажи да стане нещо. Дойдат някои, дигат шум. Кажи: „Буря! “ и да стане бурята. Землетресение!
– и да стане, та всички хора да избягат.
Казваш: „Знаеш ли аз какво може да направя? “, пък нищо не става.
към беседата >>
Когато искаме да кажем нещо добро за един човек, ние сме горделиви; много на тънко горделиви сме.
Когато искаме да закачим нещо, ние сме горделиви. А когато искаме да продадем нещо, ние сме тщеславни.
Когато искаме да кажем нещо добро за един човек, ние сме горделиви; много на тънко горделиви сме.
Искаш да кажеш нещо добро за един човек – ние сме много горделиви. Искаш да му дадеш цена, оценка. Не може да го кажем. Когато дойде за лошото, да го кажеш – ехе, пфуу! Като да кажеш нещо лошо за някой човек, веднага ще го кажеш.
към беседата >>
То обърне гръб, 3–4 часа седи намусено.
Всички не сте от тях. Питам сега: Защо ми се сърдите? Че, много естествено. Казва: „Няма право да ми се сърди.“ Казвам: Оставете тази работа, сръднята няма никаква плод. Онова дете майка му го обича, иска една ябълка, майка му не му дава.
То обърне гръб, 3–4 часа седи намусено.
Защото майка му не му дала една ябълка. Щом му даде една ябълка, няма сръдня.
към беседата >>
Казваш: „Знаеш ли аз какво може да направя?
Кажи да стане нещо. Дойдат някои, дигат шум. Кажи: „Буря! “ и да стане бурята. Землетресение! – и да стане, та всички хора да избягат.
Казваш: „Знаеш ли аз какво може да направя?
“, пък нищо не става.
към беседата >>
Искаш да кажеш нещо добро за един човек – ние сме много горделиви.
Когато искаме да закачим нещо, ние сме горделиви. А когато искаме да продадем нещо, ние сме тщеславни. Когато искаме да кажем нещо добро за един човек, ние сме горделиви; много на тънко горделиви сме.
Искаш да кажеш нещо добро за един човек – ние сме много горделиви.
Искаш да му дадеш цена, оценка. Не може да го кажем. Когато дойде за лошото, да го кажеш – ехе, пфуу! Като да кажеш нещо лошо за някой човек, веднага ще го кажеш. Тщеславието върви по-лесно.
към беседата >>
Защото майка му не му дала една ябълка.
Питам сега: Защо ми се сърдите? Че, много естествено. Казва: „Няма право да ми се сърди.“ Казвам: Оставете тази работа, сръднята няма никаква плод. Онова дете майка му го обича, иска една ябълка, майка му не му дава. То обърне гръб, 3–4 часа седи намусено.
Защото майка му не му дала една ябълка.
Щом му даде една ябълка, няма сръдня.
към беседата >>
“, пък нищо не става.
Дойдат някои, дигат шум. Кажи: „Буря! “ и да стане бурята. Землетресение! – и да стане, та всички хора да избягат. Казваш: „Знаеш ли аз какво може да направя?
“, пък нищо не става.
към беседата >>
Искаш да му дадеш цена, оценка.
Когато искаме да закачим нещо, ние сме горделиви. А когато искаме да продадем нещо, ние сме тщеславни. Когато искаме да кажем нещо добро за един човек, ние сме горделиви; много на тънко горделиви сме. Искаш да кажеш нещо добро за един човек – ние сме много горделиви.
Искаш да му дадеш цена, оценка.
Не може да го кажем. Когато дойде за лошото, да го кажеш – ехе, пфуу! Като да кажеш нещо лошо за някой човек, веднага ще го кажеш. Тщеславието върви по-лесно. В злото човек е тщеславен, в доброто човек е горделив.
към беседата >>
Щом му даде една ябълка, няма сръдня.
Че, много естествено. Казва: „Няма право да ми се сърди.“ Казвам: Оставете тази работа, сръднята няма никаква плод. Онова дете майка му го обича, иска една ябълка, майка му не му дава. То обърне гръб, 3–4 часа седи намусено. Защото майка му не му дала една ябълка.
Щом му даде една ябълка, няма сръдня.
към беседата >>
Бъдете сега в себе си господари.
Бъдете сега в себе си господари.
Човек, който не е господар на себе си, не може да бъде господар никому. Правилото е, че човек, който не е господар на себе си, не може да бъде господар на другите. Човек, който не е богат вътрешно, не може да бъде външно богат. Човек, който не е учен вътрешно, външно не може да бъде богат.
към беседата >>
Не може да го кажем.
Когато искаме да закачим нещо, ние сме горделиви. А когато искаме да продадем нещо, ние сме тщеславни. Когато искаме да кажем нещо добро за един човек, ние сме горделиви; много на тънко горделиви сме. Искаш да кажеш нещо добро за един човек – ние сме много горделиви. Искаш да му дадеш цена, оценка.
Не може да го кажем.
Когато дойде за лошото, да го кажеш – ехе, пфуу! Като да кажеш нещо лошо за някой човек, веднага ще го кажеш. Тщеславието върви по-лесно. В злото човек е тщеславен, в доброто човек е горделив. Гордостта е дърво на доброто, тщеславието е дърво на злото.
към беседата >>
Големите хора, учените хора за какво ли не се сърдят.
Големите хора, учените хора за какво ли не се сърдят.
За една ябълка, за някоя мандарина, за орехче ще се разсърди. Казал му той една дума, каква? „Теб ти е крив носът.“ Може този, който има кривия нос, да те опитва. Ти може да си поставен на един голям изпит.
към беседата >>
Човек, който не е господар на себе си, не може да бъде господар никому.
Бъдете сега в себе си господари.
Човек, който не е господар на себе си, не може да бъде господар никому.
Правилото е, че човек, който не е господар на себе си, не може да бъде господар на другите. Човек, който не е богат вътрешно, не може да бъде външно богат. Човек, който не е учен вътрешно, външно не може да бъде богат.
към беседата >>
Когато дойде за лошото, да го кажеш – ехе, пфуу!
А когато искаме да продадем нещо, ние сме тщеславни. Когато искаме да кажем нещо добро за един човек, ние сме горделиви; много на тънко горделиви сме. Искаш да кажеш нещо добро за един човек – ние сме много горделиви. Искаш да му дадеш цена, оценка. Не може да го кажем.
Когато дойде за лошото, да го кажеш – ехе, пфуу!
Като да кажеш нещо лошо за някой човек, веднага ще го кажеш. Тщеславието върви по-лесно. В злото човек е тщеславен, в доброто човек е горделив. Гордостта е дърво на доброто, тщеславието е дърво на злото.
към беседата >>
За една ябълка, за някоя мандарина, за орехче ще се разсърди.
Големите хора, учените хора за какво ли не се сърдят.
За една ябълка, за някоя мандарина, за орехче ще се разсърди.
Казал му той една дума, каква? „Теб ти е крив носът.“ Може този, който има кривия нос, да те опитва. Ти може да си поставен на един голям изпит.
към беседата >>
Правилото е, че човек, който не е господар на себе си, не може да бъде господар на другите.
Бъдете сега в себе си господари. Човек, който не е господар на себе си, не може да бъде господар никому.
Правилото е, че човек, който не е господар на себе си, не може да бъде господар на другите.
Човек, който не е богат вътрешно, не може да бъде външно богат. Човек, който не е учен вътрешно, външно не може да бъде богат.
към беседата >>
Като да кажеш нещо лошо за някой човек, веднага ще го кажеш.
Когато искаме да кажем нещо добро за един човек, ние сме горделиви; много на тънко горделиви сме. Искаш да кажеш нещо добро за един човек – ние сме много горделиви. Искаш да му дадеш цена, оценка. Не може да го кажем. Когато дойде за лошото, да го кажеш – ехе, пфуу!
Като да кажеш нещо лошо за някой човек, веднага ще го кажеш.
Тщеславието върви по-лесно. В злото човек е тщеславен, в доброто човек е горделив. Гордостта е дърво на доброто, тщеславието е дърво на злото.
към беседата >>
Казал му той една дума, каква?
Големите хора, учените хора за какво ли не се сърдят. За една ябълка, за някоя мандарина, за орехче ще се разсърди.
Казал му той една дума, каква?
„Теб ти е крив носът.“ Може този, който има кривия нос, да те опитва. Ти може да си поставен на един голям изпит.
към беседата >>
Човек, който не е богат вътрешно, не може да бъде външно богат.
Бъдете сега в себе си господари. Човек, който не е господар на себе си, не може да бъде господар никому. Правилото е, че човек, който не е господар на себе си, не може да бъде господар на другите.
Човек, който не е богат вътрешно, не може да бъде външно богат.
Човек, който не е учен вътрешно, външно не може да бъде богат.
към беседата >>
Тщеславието върви по-лесно.
Искаш да кажеш нещо добро за един човек – ние сме много горделиви. Искаш да му дадеш цена, оценка. Не може да го кажем. Когато дойде за лошото, да го кажеш – ехе, пфуу! Като да кажеш нещо лошо за някой човек, веднага ще го кажеш.
Тщеславието върви по-лесно.
В злото човек е тщеславен, в доброто човек е горделив. Гордостта е дърво на доброто, тщеславието е дърво на злото.
към беседата >>
„Теб ти е крив носът.“ Може този, който има кривия нос, да те опитва.
Големите хора, учените хора за какво ли не се сърдят. За една ябълка, за някоя мандарина, за орехче ще се разсърди. Казал му той една дума, каква?
„Теб ти е крив носът.“ Може този, който има кривия нос, да те опитва.
Ти може да си поставен на един голям изпит.
към беседата >>
Човек, който не е учен вътрешно, външно не може да бъде богат.
Бъдете сега в себе си господари. Човек, който не е господар на себе си, не може да бъде господар никому. Правилото е, че човек, който не е господар на себе си, не може да бъде господар на другите. Човек, който не е богат вътрешно, не може да бъде външно богат.
Човек, който не е учен вътрешно, външно не може да бъде богат.
към беседата >>
В злото човек е тщеславен, в доброто човек е горделив.
Искаш да му дадеш цена, оценка. Не може да го кажем. Когато дойде за лошото, да го кажеш – ехе, пфуу! Като да кажеш нещо лошо за някой човек, веднага ще го кажеш. Тщеславието върви по-лесно.
В злото човек е тщеславен, в доброто човек е горделив.
Гордостта е дърво на доброто, тщеславието е дърво на злото.
към беседата >>
Ти може да си поставен на един голям изпит.
Големите хора, учените хора за какво ли не се сърдят. За една ябълка, за някоя мандарина, за орехче ще се разсърди. Казал му той една дума, каква? „Теб ти е крив носът.“ Може този, който има кривия нос, да те опитва.
Ти може да си поставен на един голям изпит.
към беседата >>
Сега ще се подигнете.
Сега ще се подигнете.
Сега всички трябва да имате един спокоен дух, да имате онова велико присъствие, което Бог има. Вие седите в един свят, като деца сте пратени при най-добрите условия, няма какво да се оплаквате. Вие седите и все плачете. Оплаквате се, че всички сте нещастни. Аз казвам: Продайте ми всичкото ваше нещастие, ама с всичкото имане, което има.
към беседата >>
Гордостта е дърво на доброто, тщеславието е дърво на злото.
Не може да го кажем. Когато дойде за лошото, да го кажеш – ехе, пфуу! Като да кажеш нещо лошо за някой човек, веднага ще го кажеш. Тщеславието върви по-лесно. В злото човек е тщеславен, в доброто човек е горделив.
Гордостта е дърво на доброто, тщеславието е дърво на злото.
към беседата >>
Един американец, милионер, искал да направи една шега с един знаменит художник, който щял да го рисува.
Един американец, милионер, искал да направи една шега с един знаменит художник, който щял да го рисува.
Направил си изкуствен нос, турил го, позира на художника. Последният рисува, рисува. На другия ден дойде, бутне носа малко, той пак рисува. Той пак бутне носа, онзи все рисува. Най-после му казва: „Господине, намирам се в чудо!
към беседата >>
Сега всички трябва да имате един спокоен дух, да имате онова велико присъствие, което Бог има.
Сега ще се подигнете.
Сега всички трябва да имате един спокоен дух, да имате онова велико присъствие, което Бог има.
Вие седите в един свят, като деца сте пратени при най-добрите условия, няма какво да се оплаквате. Вие седите и все плачете. Оплаквате се, че всички сте нещастни. Аз казвам: Продайте ми всичкото ваше нещастие, ама с всичкото имане, което има.
към беседата >>
Сега, едно противоречие.
Сега, едно противоречие.
Гордостта винаги върви с доброто. Понеже само доброто е в сила да смекчи горделивия човек. И само злото е в състояние да задоволи тщеславния човек. Астрологически е така и психически е така.
към беседата >>
Направил си изкуствен нос, турил го, позира на художника.
Един американец, милионер, искал да направи една шега с един знаменит художник, който щял да го рисува.
Направил си изкуствен нос, турил го, позира на художника.
Последният рисува, рисува. На другия ден дойде, бутне носа малко, той пак рисува. Той пак бутне носа, онзи все рисува. Най-после му казва: „Господине, намирам се в чудо! Не може да нарисувам твоя нос.
към беседата >>
Вие седите в един свят, като деца сте пратени при най-добрите условия, няма какво да се оплаквате.
Сега ще се подигнете. Сега всички трябва да имате един спокоен дух, да имате онова велико присъствие, което Бог има.
Вие седите в един свят, като деца сте пратени при най-добрите условия, няма какво да се оплаквате.
Вие седите и все плачете. Оплаквате се, че всички сте нещастни. Аз казвам: Продайте ми всичкото ваше нещастие, ама с всичкото имане, което има.
към беседата >>
Гордостта винаги върви с доброто.
Сега, едно противоречие.
Гордостта винаги върви с доброто.
Понеже само доброто е в сила да смекчи горделивия човек. И само злото е в състояние да задоволи тщеславния човек. Астрологически е така и психически е така.
към беседата >>
Последният рисува, рисува.
Един американец, милионер, искал да направи една шега с един знаменит художник, който щял да го рисува. Направил си изкуствен нос, турил го, позира на художника.
Последният рисува, рисува.
На другия ден дойде, бутне носа малко, той пак рисува. Той пак бутне носа, онзи все рисува. Най-после му казва: „Господине, намирам се в чудо! Не може да нарисувам твоя нос. Той е бамбашка.“ Не че неговият нос е крив, но той изпитва художника.
към беседата >>
Вие седите и все плачете.
Сега ще се подигнете. Сега всички трябва да имате един спокоен дух, да имате онова велико присъствие, което Бог има. Вие седите в един свят, като деца сте пратени при най-добрите условия, няма какво да се оплаквате.
Вие седите и все плачете.
Оплаквате се, че всички сте нещастни. Аз казвам: Продайте ми всичкото ваше нещастие, ама с всичкото имане, което има.
към беседата >>
Понеже само доброто е в сила да смекчи горделивия човек.
Сега, едно противоречие. Гордостта винаги върви с доброто.
Понеже само доброто е в сила да смекчи горделивия човек.
И само злото е в състояние да задоволи тщеславния човек. Астрологически е така и психически е така.
към беседата >>
На другия ден дойде, бутне носа малко, той пак рисува.
Един американец, милионер, искал да направи една шега с един знаменит художник, който щял да го рисува. Направил си изкуствен нос, турил го, позира на художника. Последният рисува, рисува.
На другия ден дойде, бутне носа малко, той пак рисува.
Той пак бутне носа, онзи все рисува. Най-после му казва: „Господине, намирам се в чудо! Не може да нарисувам твоя нос. Той е бамбашка.“ Не че неговият нос е крив, но той изпитва художника. Казва: „Господине, такъв изкуствен нос не рисувам.
към беседата >>
Оплаквате се, че всички сте нещастни.
Сега ще се подигнете. Сега всички трябва да имате един спокоен дух, да имате онова велико присъствие, което Бог има. Вие седите в един свят, като деца сте пратени при най-добрите условия, няма какво да се оплаквате. Вие седите и все плачете.
Оплаквате се, че всички сте нещастни.
Аз казвам: Продайте ми всичкото ваше нещастие, ама с всичкото имане, което има.
към беседата >>
И само злото е в състояние да задоволи тщеславния човек.
Сега, едно противоречие. Гордостта винаги върви с доброто. Понеже само доброто е в сила да смекчи горделивия човек.
И само злото е в състояние да задоволи тщеславния човек.
Астрологически е така и психически е така.
към беседата >>
Той пак бутне носа, онзи все рисува.
Един американец, милионер, искал да направи една шега с един знаменит художник, който щял да го рисува. Направил си изкуствен нос, турил го, позира на художника. Последният рисува, рисува. На другия ден дойде, бутне носа малко, той пак рисува.
Той пак бутне носа, онзи все рисува.
Най-после му казва: „Господине, намирам се в чудо! Не може да нарисувам твоя нос. Той е бамбашка.“ Не че неговият нос е крив, но той изпитва художника. Казва: „Господине, такъв изкуствен нос не рисувам. Я си махни носа, да остане естественият нос.“
към беседата >>
Аз казвам: Продайте ми всичкото ваше нещастие, ама с всичкото имане, което има.
Сега ще се подигнете. Сега всички трябва да имате един спокоен дух, да имате онова велико присъствие, което Бог има. Вие седите в един свят, като деца сте пратени при най-добрите условия, няма какво да се оплаквате. Вие седите и все плачете. Оплаквате се, че всички сте нещастни.
Аз казвам: Продайте ми всичкото ваше нещастие, ама с всичкото имане, което има.
към беседата >>
Астрологически е така и психически е така.
Сега, едно противоречие. Гордостта винаги върви с доброто. Понеже само доброто е в сила да смекчи горделивия човек. И само злото е в състояние да задоволи тщеславния човек.
Астрологически е така и психически е така.
към беседата >>
Най-после му казва: „Господине, намирам се в чудо!
Един американец, милионер, искал да направи една шега с един знаменит художник, който щял да го рисува. Направил си изкуствен нос, турил го, позира на художника. Последният рисува, рисува. На другия ден дойде, бутне носа малко, той пак рисува. Той пак бутне носа, онзи все рисува.
Най-после му казва: „Господине, намирам се в чудо!
Не може да нарисувам твоя нос. Той е бамбашка.“ Не че неговият нос е крив, но той изпитва художника. Казва: „Господине, такъв изкуствен нос не рисувам. Я си махни носа, да остане естественият нос.“
към беседата >>
Срещам една светска дама, тук една млада сестра, тя онази е доста видна, казва на младата сестра: „Да се разменим.“ Онази вече е на 50–60 години, а младата е на 20 години.
Срещам една светска дама, тук една млада сестра, тя онази е доста видна, казва на младата сестра: „Да се разменим.“ Онази вече е на 50–60 години, а младата е на 20 години.
Тя иска да се разменят, че младостта има по-големи богатства от старостта. Какво има старостта? Знанието, което имаш вътре, любовта, която имаш, то е младостта. Ако ги изгубиш, ти си стар дядо, стара баба. Ако изгубиш своята младост, любов, ако изгубиш своето знание, ти си стар дядо.
към беседата >>
Сега, аз не вземам злото в една постъпка.
Сега, аз не вземам злото в една постъпка.
Аз вземам злото и доброто в първоначалния подтик на нещата. Запример гордостта не е такава, каквато се явява в узрелия плод. Онзи, малкият подтик, малкият плод, тъй, в зародиш, той едва е тръгнал и трябва да бъдеш учен човек, така, да имаш едно съзнание, за да различиш в какво направление ще тръгне една мисъл. Онзи подтик, който първоначално може да се яви в човека, в тебе.
към беседата >>
Не може да нарисувам твоя нос.
Направил си изкуствен нос, турил го, позира на художника. Последният рисува, рисува. На другия ден дойде, бутне носа малко, той пак рисува. Той пак бутне носа, онзи все рисува. Най-после му казва: „Господине, намирам се в чудо!
Не може да нарисувам твоя нос.
Той е бамбашка.“ Не че неговият нос е крив, но той изпитва художника. Казва: „Господине, такъв изкуствен нос не рисувам. Я си махни носа, да остане естественият нос.“
към беседата >>
Тя иска да се разменят, че младостта има по-големи богатства от старостта.
Срещам една светска дама, тук една млада сестра, тя онази е доста видна, казва на младата сестра: „Да се разменим.“ Онази вече е на 50–60 години, а младата е на 20 години.
Тя иска да се разменят, че младостта има по-големи богатства от старостта.
Какво има старостта? Знанието, което имаш вътре, любовта, която имаш, то е младостта. Ако ги изгубиш, ти си стар дядо, стара баба. Ако изгубиш своята младост, любов, ако изгубиш своето знание, ти си стар дядо. Ако изгубиш истината и свободата, ти си стар.
към беседата >>
Аз вземам злото и доброто в първоначалния подтик на нещата.
Сега, аз не вземам злото в една постъпка.
Аз вземам злото и доброто в първоначалния подтик на нещата.
Запример гордостта не е такава, каквато се явява в узрелия плод. Онзи, малкият подтик, малкият плод, тъй, в зародиш, той едва е тръгнал и трябва да бъдеш учен човек, така, да имаш едно съзнание, за да различиш в какво направление ще тръгне една мисъл. Онзи подтик, който първоначално може да се яви в човека, в тебе.
към беседата >>
Той е бамбашка.“ Не че неговият нос е крив, но той изпитва художника.
Последният рисува, рисува. На другия ден дойде, бутне носа малко, той пак рисува. Той пак бутне носа, онзи все рисува. Най-после му казва: „Господине, намирам се в чудо! Не може да нарисувам твоя нос.
Той е бамбашка.“ Не че неговият нос е крив, но той изпитва художника.
Казва: „Господине, такъв изкуствен нос не рисувам. Я си махни носа, да остане естественият нос.“
към беседата >>
Какво има старостта?
Срещам една светска дама, тук една млада сестра, тя онази е доста видна, казва на младата сестра: „Да се разменим.“ Онази вече е на 50–60 години, а младата е на 20 години. Тя иска да се разменят, че младостта има по-големи богатства от старостта.
Какво има старостта?
Знанието, което имаш вътре, любовта, която имаш, то е младостта. Ако ги изгубиш, ти си стар дядо, стара баба. Ако изгубиш своята младост, любов, ако изгубиш своето знание, ти си стар дядо. Ако изгубиш истината и свободата, ти си стар. Истина, значи красиво, хубаво.
към беседата >>
Запример гордостта не е такава, каквато се явява в узрелия плод.
Сега, аз не вземам злото в една постъпка. Аз вземам злото и доброто в първоначалния подтик на нещата.
Запример гордостта не е такава, каквато се явява в узрелия плод.
Онзи, малкият подтик, малкият плод, тъй, в зародиш, той едва е тръгнал и трябва да бъдеш учен човек, така, да имаш едно съзнание, за да различиш в какво направление ще тръгне една мисъл. Онзи подтик, който първоначално може да се яви в човека, в тебе.
към беседата >>
Казва: „Господине, такъв изкуствен нос не рисувам.
На другия ден дойде, бутне носа малко, той пак рисува. Той пак бутне носа, онзи все рисува. Най-после му казва: „Господине, намирам се в чудо! Не може да нарисувам твоя нос. Той е бамбашка.“ Не че неговият нос е крив, но той изпитва художника.
Казва: „Господине, такъв изкуствен нос не рисувам.
Я си махни носа, да остане естественият нос.“
към беседата >>
Знанието, което имаш вътре, любовта, която имаш, то е младостта.
Срещам една светска дама, тук една млада сестра, тя онази е доста видна, казва на младата сестра: „Да се разменим.“ Онази вече е на 50–60 години, а младата е на 20 години. Тя иска да се разменят, че младостта има по-големи богатства от старостта. Какво има старостта?
Знанието, което имаш вътре, любовта, която имаш, то е младостта.
Ако ги изгубиш, ти си стар дядо, стара баба. Ако изгубиш своята младост, любов, ако изгубиш своето знание, ти си стар дядо. Ако изгубиш истината и свободата, ти си стар. Истина, значи красиво, хубаво. Ако изгубиш истината за хората, и красивите неща не струват.
към беседата >>
Онзи, малкият подтик, малкият плод, тъй, в зародиш, той едва е тръгнал и трябва да бъдеш учен човек, така, да имаш едно съзнание, за да различиш в какво направление ще тръгне една мисъл.
Сега, аз не вземам злото в една постъпка. Аз вземам злото и доброто в първоначалния подтик на нещата. Запример гордостта не е такава, каквато се явява в узрелия плод.
Онзи, малкият подтик, малкият плод, тъй, в зародиш, той едва е тръгнал и трябва да бъдеш учен човек, така, да имаш едно съзнание, за да различиш в какво направление ще тръгне една мисъл.
Онзи подтик, който първоначално може да се яви в човека, в тебе.
към беседата >>
Я си махни носа, да остане естественият нос.“
Той пак бутне носа, онзи все рисува. Най-после му казва: „Господине, намирам се в чудо! Не може да нарисувам твоя нос. Той е бамбашка.“ Не че неговият нос е крив, но той изпитва художника. Казва: „Господине, такъв изкуствен нос не рисувам.
Я си махни носа, да остане естественият нос.“
към беседата >>
Ако ги изгубиш, ти си стар дядо, стара баба.
Срещам една светска дама, тук една млада сестра, тя онази е доста видна, казва на младата сестра: „Да се разменим.“ Онази вече е на 50–60 години, а младата е на 20 години. Тя иска да се разменят, че младостта има по-големи богатства от старостта. Какво има старостта? Знанието, което имаш вътре, любовта, която имаш, то е младостта.
Ако ги изгубиш, ти си стар дядо, стара баба.
Ако изгубиш своята младост, любов, ако изгубиш своето знание, ти си стар дядо. Ако изгубиш истината и свободата, ти си стар. Истина, значи красиво, хубаво. Ако изгубиш истината за хората, и красивите неща не струват.
към беседата >>
Онзи подтик, който първоначално може да се яви в човека, в тебе.
Сега, аз не вземам злото в една постъпка. Аз вземам злото и доброто в първоначалния подтик на нещата. Запример гордостта не е такава, каквато се явява в узрелия плод. Онзи, малкият подтик, малкият плод, тъй, в зародиш, той едва е тръгнал и трябва да бъдеш учен човек, така, да имаш едно съзнание, за да различиш в какво направление ще тръгне една мисъл.
Онзи подтик, който първоначално може да се яви в човека, в тебе.
към беседата >>
Не се занимавайте с изкуствените носове на хората.
Не се занимавайте с изкуствените носове на хората.
Това са техните недъзи. Един недъг, това е изкуствен нос. Не го бутайте. Той не може да се рисува. От една страна обърни, от друга, те са въпроси неразрешени.
към беседата >>
Ако изгубиш своята младост, любов, ако изгубиш своето знание, ти си стар дядо.
Срещам една светска дама, тук една млада сестра, тя онази е доста видна, казва на младата сестра: „Да се разменим.“ Онази вече е на 50–60 години, а младата е на 20 години. Тя иска да се разменят, че младостта има по-големи богатства от старостта. Какво има старостта? Знанието, което имаш вътре, любовта, която имаш, то е младостта. Ако ги изгубиш, ти си стар дядо, стара баба.
Ако изгубиш своята младост, любов, ако изгубиш своето знание, ти си стар дядо.
Ако изгубиш истината и свободата, ти си стар. Истина, значи красиво, хубаво. Ако изгубиш истината за хората, и красивите неща не струват.
към беседата >>
Защото гордостта, не мислете, че е едно нормално състояние.
Защото гордостта, не мислете, че е едно нормално състояние.
Аз съм казвал други път, англичанинът, той се хвали, казва: „I am proud“ – „Горделив съм“. Имам, казва, горделива плът (proud flesh (англ.) – буквално: горда плът; мед. – зърнесто образувание около рана или язва). Някой голям цирей излезнал, не се лекува. И той е горделив.
към беседата >>
Това са техните недъзи.
Не се занимавайте с изкуствените носове на хората.
Това са техните недъзи.
Един недъг, това е изкуствен нос. Не го бутайте. Той не може да се рисува. От една страна обърни, от друга, те са въпроси неразрешени. Те са неорганически работи.
към беседата >>
Ако изгубиш истината и свободата, ти си стар.
Тя иска да се разменят, че младостта има по-големи богатства от старостта. Какво има старостта? Знанието, което имаш вътре, любовта, която имаш, то е младостта. Ако ги изгубиш, ти си стар дядо, стара баба. Ако изгубиш своята младост, любов, ако изгубиш своето знание, ти си стар дядо.
Ако изгубиш истината и свободата, ти си стар.
Истина, значи красиво, хубаво. Ако изгубиш истината за хората, и красивите неща не струват.
към беседата >>
Аз съм казвал други път, англичанинът, той се хвали, казва: „I am proud“ – „Горделив съм“.
Защото гордостта, не мислете, че е едно нормално състояние.
Аз съм казвал други път, англичанинът, той се хвали, казва: „I am proud“ – „Горделив съм“.
Имам, казва, горделива плът (proud flesh (англ.) – буквално: горда плът; мед. – зърнесто образувание около рана или язва). Някой голям цирей излезнал, не се лекува. И той е горделив. С това го мажеш, с онова го мажеш.
към беседата >>
Един недъг, това е изкуствен нос.
Не се занимавайте с изкуствените носове на хората. Това са техните недъзи.
Един недъг, това е изкуствен нос.
Не го бутайте. Той не може да се рисува. От една страна обърни, от друга, те са въпроси неразрешени. Те са неорганически работи.
към беседата >>
Истина, значи красиво, хубаво.
Какво има старостта? Знанието, което имаш вътре, любовта, която имаш, то е младостта. Ако ги изгубиш, ти си стар дядо, стара баба. Ако изгубиш своята младост, любов, ако изгубиш своето знание, ти си стар дядо. Ако изгубиш истината и свободата, ти си стар.
Истина, значи красиво, хубаво.
Ако изгубиш истината за хората, и красивите неща не струват.
към беседата >>
Имам, казва, горделива плът (proud flesh (англ.) – буквално: горда плът; мед.
Защото гордостта, не мислете, че е едно нормално състояние. Аз съм казвал други път, англичанинът, той се хвали, казва: „I am proud“ – „Горделив съм“.
Имам, казва, горделива плът (proud flesh (англ.) – буквално: горда плът; мед.
– зърнесто образувание около рана или язва). Някой голям цирей излезнал, не се лекува. И той е горделив. С това го мажеш, с онова го мажеш. Набъбнал, така, нависоко.
към беседата >>
Не го бутайте.
Не се занимавайте с изкуствените носове на хората. Това са техните недъзи. Един недъг, това е изкуствен нос.
Не го бутайте.
Той не може да се рисува. От една страна обърни, от друга, те са въпроси неразрешени. Те са неорганически работи.
към беседата >>
Ако изгубиш истината за хората, и красивите неща не струват.
Знанието, което имаш вътре, любовта, която имаш, то е младостта. Ако ги изгубиш, ти си стар дядо, стара баба. Ако изгубиш своята младост, любов, ако изгубиш своето знание, ти си стар дядо. Ако изгубиш истината и свободата, ти си стар. Истина, значи красиво, хубаво.
Ако изгубиш истината за хората, и красивите неща не струват.
към беседата >>
– зърнесто образувание около рана или язва).
Защото гордостта, не мислете, че е едно нормално състояние. Аз съм казвал други път, англичанинът, той се хвали, казва: „I am proud“ – „Горделив съм“. Имам, казва, горделива плът (proud flesh (англ.) – буквално: горда плът; мед.
– зърнесто образувание около рана или язва).
Някой голям цирей излезнал, не се лекува. И той е горделив. С това го мажеш, с онова го мажеш. Набъбнал, така, нависоко. Коя мома и кой момък иска така да набъбне?
към беседата >>
Той не може да се рисува.
Не се занимавайте с изкуствените носове на хората. Това са техните недъзи. Един недъг, това е изкуствен нос. Не го бутайте.
Той не може да се рисува.
От една страна обърни, от друга, те са въпроси неразрешени. Те са неорганически работи.
към беседата >>
Ти трябва да пазиш това, което има цена.
Ти трябва да пазиш това, което има цена.
А не да се оплаквате от любовта, от която побелява главата. Някой казва: от много молитви изтекли очите им. Оставете вашите молитви на плача. Оставете вашата любов на въздишките и глупостите. Любов, която въздиша, тя не е любов.
към беседата >>
Някой голям цирей излезнал, не се лекува.
Защото гордостта, не мислете, че е едно нормално състояние. Аз съм казвал други път, англичанинът, той се хвали, казва: „I am proud“ – „Горделив съм“. Имам, казва, горделива плът (proud flesh (англ.) – буквално: горда плът; мед. – зърнесто образувание около рана или язва).
Някой голям цирей излезнал, не се лекува.
И той е горделив. С това го мажеш, с онова го мажеш. Набъбнал, така, нависоко. Коя мома и кой момък иска така да набъбне? Може някой да иска да набъбне, но така, на свят да е лицето му, че да има обща линия.
към беседата >>
От една страна обърни, от друга, те са въпроси неразрешени.
Не се занимавайте с изкуствените носове на хората. Това са техните недъзи. Един недъг, това е изкуствен нос. Не го бутайте. Той не може да се рисува.
От една страна обърни, от друга, те са въпроси неразрешени.
Те са неорганически работи.
към беседата >>
А не да се оплаквате от любовта, от която побелява главата.
Ти трябва да пазиш това, което има цена.
А не да се оплаквате от любовта, от която побелява главата.
Някой казва: от много молитви изтекли очите им. Оставете вашите молитви на плача. Оставете вашата любов на въздишките и глупостите. Любов, която въздиша, тя не е любов. Мъдрост, която скърца, не е мъдрост.
към беседата >>
И той е горделив.
Защото гордостта, не мислете, че е едно нормално състояние. Аз съм казвал други път, англичанинът, той се хвали, казва: „I am proud“ – „Горделив съм“. Имам, казва, горделива плът (proud flesh (англ.) – буквално: горда плът; мед. – зърнесто образувание около рана или язва). Някой голям цирей излезнал, не се лекува.
И той е горделив.
С това го мажеш, с онова го мажеш. Набъбнал, така, нависоко. Коя мома и кой момък иска така да набъбне? Може някой да иска да набъбне, но така, на свят да е лицето му, че да има обща линия.
към беседата >>
Те са неорганически работи.
Това са техните недъзи. Един недъг, това е изкуствен нос. Не го бутайте. Той не може да се рисува. От една страна обърни, от друга, те са въпроси неразрешени.
Те са неорганически работи.
към беседата >>
Някой казва: от много молитви изтекли очите им.
Ти трябва да пазиш това, което има цена. А не да се оплаквате от любовта, от която побелява главата.
Някой казва: от много молитви изтекли очите им.
Оставете вашите молитви на плача. Оставете вашата любов на въздишките и глупостите. Любов, която въздиша, тя не е любов. Мъдрост, която скърца, не е мъдрост. Свобода, която се ограничава, не е свобода.
към беседата >>
С това го мажеш, с онова го мажеш.
Аз съм казвал други път, англичанинът, той се хвали, казва: „I am proud“ – „Горделив съм“. Имам, казва, горделива плът (proud flesh (англ.) – буквално: горда плът; мед. – зърнесто образувание около рана или язва). Някой голям цирей излезнал, не се лекува. И той е горделив.
С това го мажеш, с онова го мажеш.
Набъбнал, така, нависоко. Коя мома и кой момък иска така да набъбне? Може някой да иска да набъбне, но така, на свят да е лицето му, че да има обща линия.
към беседата >>
Сега, аз ви навождам това, понеже човек в света не може да успява.
Сега, аз ви навождам това, понеже човек в света не може да успява.
Бог е същество крайно разумно. И ако Той търпи всичко, но Той не обича противоречията. Най-първо, ако ти си недоволен, каквото искаш от Него, Той ще ти го даде, но солено, през носа ти ще излезе. Ако искаш да ходиш по Неговия път, да реализираш онова, което Той ти е начертал, понеже никой в света не може да начертае за тебе по-добър план от Него, онова, което Той ти е начертал, изработѝ го. Дойде ти едно противоречие, препятствие, второ, трето, четвърто – каквото дойде, ти върви напред.
към беседата >>
Оставете вашите молитви на плача.
Ти трябва да пазиш това, което има цена. А не да се оплаквате от любовта, от която побелява главата. Някой казва: от много молитви изтекли очите им.
Оставете вашите молитви на плача.
Оставете вашата любов на въздишките и глупостите. Любов, която въздиша, тя не е любов. Мъдрост, която скърца, не е мъдрост. Свобода, която се ограничава, не е свобода.
към беседата >>
Набъбнал, така, нависоко.
Имам, казва, горделива плът (proud flesh (англ.) – буквално: горда плът; мед. – зърнесто образувание около рана или язва). Някой голям цирей излезнал, не се лекува. И той е горделив. С това го мажеш, с онова го мажеш.
Набъбнал, така, нависоко.
Коя мома и кой момък иска така да набъбне? Може някой да иска да набъбне, но така, на свят да е лицето му, че да има обща линия.
към беседата >>
Бог е същество крайно разумно.
Сега, аз ви навождам това, понеже човек в света не може да успява.
Бог е същество крайно разумно.
И ако Той търпи всичко, но Той не обича противоречията. Най-първо, ако ти си недоволен, каквото искаш от Него, Той ще ти го даде, но солено, през носа ти ще излезе. Ако искаш да ходиш по Неговия път, да реализираш онова, което Той ти е начертал, понеже никой в света не може да начертае за тебе по-добър план от Него, онова, което Той ти е начертал, изработѝ го. Дойде ти едно противоречие, препятствие, второ, трето, четвърто – каквото дойде, ти върви напред. Може отвън да е бурно времето – времето да не те спъва.
към беседата >>
Оставете вашата любов на въздишките и глупостите.
Ти трябва да пазиш това, което има цена. А не да се оплаквате от любовта, от която побелява главата. Някой казва: от много молитви изтекли очите им. Оставете вашите молитви на плача.
Оставете вашата любов на въздишките и глупостите.
Любов, която въздиша, тя не е любов. Мъдрост, която скърца, не е мъдрост. Свобода, която се ограничава, не е свобода.
към беседата >>
Коя мома и кой момък иска така да набъбне?
– зърнесто образувание около рана или язва). Някой голям цирей излезнал, не се лекува. И той е горделив. С това го мажеш, с онова го мажеш. Набъбнал, така, нависоко.
Коя мома и кой момък иска така да набъбне?
Може някой да иска да набъбне, но така, на свят да е лицето му, че да има обща линия.
към беседата >>
И ако Той търпи всичко, но Той не обича противоречията.
Сега, аз ви навождам това, понеже човек в света не може да успява. Бог е същество крайно разумно.
И ако Той търпи всичко, но Той не обича противоречията.
Най-първо, ако ти си недоволен, каквото искаш от Него, Той ще ти го даде, но солено, през носа ти ще излезе. Ако искаш да ходиш по Неговия път, да реализираш онова, което Той ти е начертал, понеже никой в света не може да начертае за тебе по-добър план от Него, онова, което Той ти е начертал, изработѝ го. Дойде ти едно противоречие, препятствие, второ, трето, четвърто – каквото дойде, ти върви напред. Може отвън да е бурно времето – времето да не те спъва. Може да си беден – беднотията да не те спъва.
към беседата >>
Любов, която въздиша, тя не е любов.
Ти трябва да пазиш това, което има цена. А не да се оплаквате от любовта, от която побелява главата. Някой казва: от много молитви изтекли очите им. Оставете вашите молитви на плача. Оставете вашата любов на въздишките и глупостите.
Любов, която въздиша, тя не е любов.
Мъдрост, която скърца, не е мъдрост. Свобода, която се ограничава, не е свобода.
към беседата >>
Може някой да иска да набъбне, но така, на свят да е лицето му, че да има обща линия.
Някой голям цирей излезнал, не се лекува. И той е горделив. С това го мажеш, с онова го мажеш. Набъбнал, така, нависоко. Коя мома и кой момък иска така да набъбне?
Може някой да иска да набъбне, но така, на свят да е лицето му, че да има обща линия.
към беседата >>
Най-първо, ако ти си недоволен, каквото искаш от Него, Той ще ти го даде, но солено, през носа ти ще излезе.
Сега, аз ви навождам това, понеже човек в света не може да успява. Бог е същество крайно разумно. И ако Той търпи всичко, но Той не обича противоречията.
Най-първо, ако ти си недоволен, каквото искаш от Него, Той ще ти го даде, но солено, през носа ти ще излезе.
Ако искаш да ходиш по Неговия път, да реализираш онова, което Той ти е начертал, понеже никой в света не може да начертае за тебе по-добър план от Него, онова, което Той ти е начертал, изработѝ го. Дойде ти едно противоречие, препятствие, второ, трето, четвърто – каквото дойде, ти върви напред. Може отвън да е бурно времето – времето да не те спъва. Може да си беден – беднотията да не те спъва. Може да не си разположен, или може да си болен, организмът може да е слаб; пари може да нямаш – туй не трябва да те спъне.
към беседата >>
Мъдрост, която скърца, не е мъдрост.
А не да се оплаквате от любовта, от която побелява главата. Някой казва: от много молитви изтекли очите им. Оставете вашите молитви на плача. Оставете вашата любов на въздишките и глупостите. Любов, която въздиша, тя не е любов.
Мъдрост, която скърца, не е мъдрост.
Свобода, която се ограничава, не е свобода.
към беседата >>
Следователно гордостта у човека е един анормален процес, който трябва да се изхвърли.
Следователно гордостта у човека е един анормален процес, който трябва да се изхвърли.
В гордостта има една елементарна нечистота вътре; тъй, както в една киселина, не всичките елементи, които влизат в киселината, са опасни. Един елемент има в киселината, който е опасен; той като се изхвърли, другите елементи са на мястото си.
към беседата >>
Ако искаш да ходиш по Неговия път, да реализираш онова, което Той ти е начертал, понеже никой в света не може да начертае за тебе по-добър план от Него, онова, което Той ти е начертал, изработѝ го.
Сега, аз ви навождам това, понеже човек в света не може да успява. Бог е същество крайно разумно. И ако Той търпи всичко, но Той не обича противоречията. Най-първо, ако ти си недоволен, каквото искаш от Него, Той ще ти го даде, но солено, през носа ти ще излезе.
Ако искаш да ходиш по Неговия път, да реализираш онова, което Той ти е начертал, понеже никой в света не може да начертае за тебе по-добър план от Него, онова, което Той ти е начертал, изработѝ го.
Дойде ти едно противоречие, препятствие, второ, трето, четвърто – каквото дойде, ти върви напред. Може отвън да е бурно времето – времето да не те спъва. Може да си беден – беднотията да не те спъва. Може да не си разположен, или може да си болен, организмът може да е слаб; пари може да нямаш – туй не трябва да те спъне. Ти в ума си трябва да държиш: онзи път, който ти е даден, ти този път ще го извървиш.
към беседата >>
Свобода, която се ограничава, не е свобода.
Някой казва: от много молитви изтекли очите им. Оставете вашите молитви на плача. Оставете вашата любов на въздишките и глупостите. Любов, която въздиша, тя не е любов. Мъдрост, която скърца, не е мъдрост.
Свобода, която се ограничава, не е свобода.
към беседата >>
В гордостта има една елементарна нечистота вътре; тъй, както в една киселина, не всичките елементи, които влизат в киселината, са опасни.
Следователно гордостта у човека е един анормален процес, който трябва да се изхвърли.
В гордостта има една елементарна нечистота вътре; тъй, както в една киселина, не всичките елементи, които влизат в киселината, са опасни.
Един елемент има в киселината, който е опасен; той като се изхвърли, другите елементи са на мястото си.
към беседата >>
Дойде ти едно противоречие, препятствие, второ, трето, четвърто – каквото дойде, ти върви напред.
Сега, аз ви навождам това, понеже човек в света не може да успява. Бог е същество крайно разумно. И ако Той търпи всичко, но Той не обича противоречията. Най-първо, ако ти си недоволен, каквото искаш от Него, Той ще ти го даде, но солено, през носа ти ще излезе. Ако искаш да ходиш по Неговия път, да реализираш онова, което Той ти е начертал, понеже никой в света не може да начертае за тебе по-добър план от Него, онова, което Той ти е начертал, изработѝ го.
Дойде ти едно противоречие, препятствие, второ, трето, четвърто – каквото дойде, ти върви напред.
Може отвън да е бурно времето – времето да не те спъва. Може да си беден – беднотията да не те спъва. Може да не си разположен, или може да си болен, организмът може да е слаб; пари може да нямаш – туй не трябва да те спъне. Ти в ума си трябва да държиш: онзи път, който ти е даден, ти този път ще го извървиш. Този път има нещо хубаво.
към беседата >>
Радвайте се на всичките хора.
Радвайте се на всичките хора.
Радвайте се на знанието, радвайте се на свободата, радвайте се на любовта! Където може да я видите, във всичките нейни форми, в растенията, в животните и в човека. Навсякъде тя е една по форма и качество. Бог навсякъде е Един и Същ, Той няма никаква промяна.
към беседата >>
Един елемент има в киселината, който е опасен; той като се изхвърли, другите елементи са на мястото си.
Следователно гордостта у човека е един анормален процес, който трябва да се изхвърли. В гордостта има една елементарна нечистота вътре; тъй, както в една киселина, не всичките елементи, които влизат в киселината, са опасни.
Един елемент има в киселината, който е опасен; той като се изхвърли, другите елементи са на мястото си.
към беседата >>
Може отвън да е бурно времето – времето да не те спъва.
Бог е същество крайно разумно. И ако Той търпи всичко, но Той не обича противоречията. Най-първо, ако ти си недоволен, каквото искаш от Него, Той ще ти го даде, но солено, през носа ти ще излезе. Ако искаш да ходиш по Неговия път, да реализираш онова, което Той ти е начертал, понеже никой в света не може да начертае за тебе по-добър план от Него, онова, което Той ти е начертал, изработѝ го. Дойде ти едно противоречие, препятствие, второ, трето, четвърто – каквото дойде, ти върви напред.
Може отвън да е бурно времето – времето да не те спъва.
Може да си беден – беднотията да не те спъва. Може да не си разположен, или може да си болен, организмът може да е слаб; пари може да нямаш – туй не трябва да те спъне. Ти в ума си трябва да държиш: онзи път, който ти е даден, ти този път ще го извървиш. Този път има нещо хубаво. После, каквото и да те сполети, кажи: „За добро е.“ За себе си го кажи, не за другите.
към беседата >>
Радвайте се на знанието, радвайте се на свободата, радвайте се на любовта!
Радвайте се на всичките хора.
Радвайте се на знанието, радвайте се на свободата, радвайте се на любовта!
Където може да я видите, във всичките нейни форми, в растенията, в животните и в човека. Навсякъде тя е една по форма и качество. Бог навсякъде е Един и Същ, Той няма никаква промяна.
към беседата >>
Сега, понеже сте ученици на една окултна школа, вие очаквате... Сега не зная, като идете на Небето, ще научите всичко това.
Сега, понеже сте ученици на една окултна школа, вие очаквате... Сега не зная, като идете на Небето, ще научите всичко това.
към беседата >>
Може да си беден – беднотията да не те спъва.
И ако Той търпи всичко, но Той не обича противоречията. Най-първо, ако ти си недоволен, каквото искаш от Него, Той ще ти го даде, но солено, през носа ти ще излезе. Ако искаш да ходиш по Неговия път, да реализираш онова, което Той ти е начертал, понеже никой в света не може да начертае за тебе по-добър план от Него, онова, което Той ти е начертал, изработѝ го. Дойде ти едно противоречие, препятствие, второ, трето, четвърто – каквото дойде, ти върви напред. Може отвън да е бурно времето – времето да не те спъва.
Може да си беден – беднотията да не те спъва.
Може да не си разположен, или може да си болен, организмът може да е слаб; пари може да нямаш – туй не трябва да те спъне. Ти в ума си трябва да държиш: онзи път, който ти е даден, ти този път ще го извървиш. Този път има нещо хубаво. После, каквото и да те сполети, кажи: „За добро е.“ За себе си го кажи, не за другите. На другите ще кажеш: „Дали е добро, не съм проверил.
към беседата >>
Където може да я видите, във всичките нейни форми, в растенията, в животните и в човека.
Радвайте се на всичките хора. Радвайте се на знанието, радвайте се на свободата, радвайте се на любовта!
Където може да я видите, във всичките нейни форми, в растенията, в животните и в човека.
Навсякъде тя е една по форма и качество. Бог навсякъде е Един и Същ, Той няма никаква промяна.
към беседата >>
Та казвам: На Небето има малко условия; но и на Небето като идеш, пак трябва да учиш.
Та казвам: На Небето има малко условия; но и на Небето като идеш, пак трябва да учиш.
И там има университет. Там са още по-строги, по-голям ценз има там от университета тук. И там има музикален свят, училища музикални. И там свирят. И там има още повече инструменти, няма да ви ги опиша.
към беседата >>
Може да не си разположен, или може да си болен, организмът може да е слаб; пари може да нямаш – туй не трябва да те спъне.
Най-първо, ако ти си недоволен, каквото искаш от Него, Той ще ти го даде, но солено, през носа ти ще излезе. Ако искаш да ходиш по Неговия път, да реализираш онова, което Той ти е начертал, понеже никой в света не може да начертае за тебе по-добър план от Него, онова, което Той ти е начертал, изработѝ го. Дойде ти едно противоречие, препятствие, второ, трето, четвърто – каквото дойде, ти върви напред. Може отвън да е бурно времето – времето да не те спъва. Може да си беден – беднотията да не те спъва.
Може да не си разположен, или може да си болен, организмът може да е слаб; пари може да нямаш – туй не трябва да те спъне.
Ти в ума си трябва да държиш: онзи път, който ти е даден, ти този път ще го извървиш. Този път има нещо хубаво. После, каквото и да те сполети, кажи: „За добро е.“ За себе си го кажи, не за другите. На другите ще кажеш: „Дали е добро, не съм проверил. Мисля, че е добро, но като проверя, ще ви кажа.“
към беседата >>
Навсякъде тя е една по форма и качество.
Радвайте се на всичките хора. Радвайте се на знанието, радвайте се на свободата, радвайте се на любовта! Където може да я видите, във всичките нейни форми, в растенията, в животните и в човека.
Навсякъде тя е една по форма и качество.
Бог навсякъде е Един и Същ, Той няма никаква промяна.
към беседата >>
И там има университет.
Та казвам: На Небето има малко условия; но и на Небето като идеш, пак трябва да учиш.
И там има университет.
Там са още по-строги, по-голям ценз има там от университета тук. И там има музикален свят, училища музикални. И там свирят. И там има още повече инструменти, няма да ви ги опиша. Но свирят хората там, и без пари свирят.
към беседата >>
Ти в ума си трябва да държиш: онзи път, който ти е даден, ти този път ще го извървиш.
Ако искаш да ходиш по Неговия път, да реализираш онова, което Той ти е начертал, понеже никой в света не може да начертае за тебе по-добър план от Него, онова, което Той ти е начертал, изработѝ го. Дойде ти едно противоречие, препятствие, второ, трето, четвърто – каквото дойде, ти върви напред. Може отвън да е бурно времето – времето да не те спъва. Може да си беден – беднотията да не те спъва. Може да не си разположен, или може да си болен, организмът може да е слаб; пари може да нямаш – туй не трябва да те спъне.
Ти в ума си трябва да държиш: онзи път, който ти е даден, ти този път ще го извървиш.
Този път има нещо хубаво. После, каквото и да те сполети, кажи: „За добро е.“ За себе си го кажи, не за другите. На другите ще кажеш: „Дали е добро, не съм проверил. Мисля, че е добро, но като проверя, ще ви кажа.“
към беседата >>
Бог навсякъде е Един и Същ, Той няма никаква промяна.
Радвайте се на всичките хора. Радвайте се на знанието, радвайте се на свободата, радвайте се на любовта! Където може да я видите, във всичките нейни форми, в растенията, в животните и в човека. Навсякъде тя е една по форма и качество.
Бог навсякъде е Един и Същ, Той няма никаква промяна.
към беседата >>
Там са още по-строги, по-голям ценз има там от университета тук.
Та казвам: На Небето има малко условия; но и на Небето като идеш, пак трябва да учиш. И там има университет.
Там са още по-строги, по-голям ценз има там от университета тук.
И там има музикален свят, училища музикални. И там свирят. И там има още повече инструменти, няма да ви ги опиша. Но свирят хората там, и без пари свирят. Но на будали никога не свирят. Тъй.
към беседата >>
Този път има нещо хубаво.
Дойде ти едно противоречие, препятствие, второ, трето, четвърто – каквото дойде, ти върви напред. Може отвън да е бурно времето – времето да не те спъва. Може да си беден – беднотията да не те спъва. Може да не си разположен, или може да си болен, организмът може да е слаб; пари може да нямаш – туй не трябва да те спъне. Ти в ума си трябва да държиш: онзи път, който ти е даден, ти този път ще го извървиш.
Този път има нещо хубаво.
После, каквото и да те сполети, кажи: „За добро е.“ За себе си го кажи, не за другите. На другите ще кажеш: „Дали е добро, не съм проверил. Мисля, че е добро, но като проверя, ще ви кажа.“
към беседата >>
И там има музикален свят, училища музикални.
Та казвам: На Небето има малко условия; но и на Небето като идеш, пак трябва да учиш. И там има университет. Там са още по-строги, по-голям ценз има там от университета тук.
И там има музикален свят, училища музикални.
И там свирят. И там има още повече инструменти, няма да ви ги опиша. Но свирят хората там, и без пари свирят. Но на будали никога не свирят. Тъй. Щом си добър, като те види някой, изведнъж ще започне да ти свири.
към беседата >>
После, каквото и да те сполети, кажи: „За добро е.“ За себе си го кажи, не за другите.
Може отвън да е бурно времето – времето да не те спъва. Може да си беден – беднотията да не те спъва. Може да не си разположен, или може да си болен, организмът може да е слаб; пари може да нямаш – туй не трябва да те спъне. Ти в ума си трябва да държиш: онзи път, който ти е даден, ти този път ще го извървиш. Този път има нещо хубаво.
После, каквото и да те сполети, кажи: „За добро е.“ За себе си го кажи, не за другите.
На другите ще кажеш: „Дали е добро, не съм проверил. Мисля, че е добро, но като проверя, ще ви кажа.“
към беседата >>
И там свирят.
Та казвам: На Небето има малко условия; но и на Небето като идеш, пак трябва да учиш. И там има университет. Там са още по-строги, по-голям ценз има там от университета тук. И там има музикален свят, училища музикални.
И там свирят.
И там има още повече инструменти, няма да ви ги опиша. Но свирят хората там, и без пари свирят. Но на будали никога не свирят. Тъй. Щом си добър, като те види някой, изведнъж ще започне да ти свири. Щом не си добър, не свири.
към беседата >>
На другите ще кажеш: „Дали е добро, не съм проверил.
Може да си беден – беднотията да не те спъва. Може да не си разположен, или може да си болен, организмът може да е слаб; пари може да нямаш – туй не трябва да те спъне. Ти в ума си трябва да държиш: онзи път, който ти е даден, ти този път ще го извървиш. Този път има нещо хубаво. После, каквото и да те сполети, кажи: „За добро е.“ За себе си го кажи, не за другите.
На другите ще кажеш: „Дали е добро, не съм проверил.
Мисля, че е добро, но като проверя, ще ви кажа.“
към беседата >>
И там има още повече инструменти, няма да ви ги опиша.
Та казвам: На Небето има малко условия; но и на Небето като идеш, пак трябва да учиш. И там има университет. Там са още по-строги, по-голям ценз има там от университета тук. И там има музикален свят, училища музикални. И там свирят.
И там има още повече инструменти, няма да ви ги опиша.
Но свирят хората там, и без пари свирят. Но на будали никога не свирят. Тъй. Щом си добър, като те види някой, изведнъж ще започне да ти свири. Щом не си добър, не свири. Но и няма какво да се свири на един будала.
към беседата >>
Мисля, че е добро, но като проверя, ще ви кажа.“
Може да не си разположен, или може да си болен, организмът може да е слаб; пари може да нямаш – туй не трябва да те спъне. Ти в ума си трябва да държиш: онзи път, който ти е даден, ти този път ще го извървиш. Този път има нещо хубаво. После, каквото и да те сполети, кажи: „За добро е.“ За себе си го кажи, не за другите. На другите ще кажеш: „Дали е добро, не съм проверил.
Мисля, че е добро, но като проверя, ще ви кажа.“
към беседата >>
Но свирят хората там, и без пари свирят.
И там има университет. Там са още по-строги, по-голям ценз има там от университета тук. И там има музикален свят, училища музикални. И там свирят. И там има още повече инструменти, няма да ви ги опиша.
Но свирят хората там, и без пари свирят.
Но на будали никога не свирят. Тъй. Щом си добър, като те види някой, изведнъж ще започне да ти свири. Щом не си добър, не свири. Но и няма какво да се свири на един будала. Там будали няма.
към беседата >>
Много страдаш – страданието опитва характера ви на търпението.
Много страдаш – страданието опитва характера ви на търпението.
Трябва някъде търпение, трябва да търпиш. За едно нещо два пъти не трябва да търпиш. Силният не трябва да остави слабия да го бие. Кой е умен? Силният не трябва да остави слабия да го бие.
към беседата >>
Има много добродетели, които човек има още да учи.
Има много добродетели, които човек има още да учи.
И много неща има, които човек не е опитал. Хората имат известни добродетели, които не са ги опитали. И често човек не може да оцени какво нещо са добродетелите. Един прост пример: Тук един наш брат среща един млад господин, носи един далекоглед, хубаво изработен, може би струва 5–6000 лева. Този разбира, казва: „Колко искаш заради него?
към беседата >>
Но на будали никога не свирят. Тъй.
Там са още по-строги, по-голям ценз има там от университета тук. И там има музикален свят, училища музикални. И там свирят. И там има още повече инструменти, няма да ви ги опиша. Но свирят хората там, и без пари свирят.
Но на будали никога не свирят. Тъй.
Щом си добър, като те види някой, изведнъж ще започне да ти свири. Щом не си добър, не свири. Но и няма какво да се свири на един будала. Там будали няма. Невежи в Небето няма.
към беседата >>
Трябва някъде търпение, трябва да търпиш.
Много страдаш – страданието опитва характера ви на търпението.
Трябва някъде търпение, трябва да търпиш.
За едно нещо два пъти не трябва да търпиш. Силният не трябва да остави слабия да го бие. Кой е умен? Силният не трябва да остави слабия да го бие. И слабият не трябва никога да допусне силният да го бие.
към беседата >>
И много неща има, които човек не е опитал.
Има много добродетели, които човек има още да учи.
И много неща има, които човек не е опитал.
Хората имат известни добродетели, които не са ги опитали. И често човек не може да оцени какво нещо са добродетелите. Един прост пример: Тук един наш брат среща един млад господин, носи един далекоглед, хубаво изработен, може би струва 5–6000 лева. Този разбира, казва: „Колко искаш заради него? “ – „Е, евтино ще го продам, [за] 150–160 лева ще ти го дам.“ – „Хубаво.“ Понеже малко опитен човекът, той се усъмнява, казва: „Дай си картата!
към беседата >>
Щом си добър, като те види някой, изведнъж ще започне да ти свири.
И там има музикален свят, училища музикални. И там свирят. И там има още повече инструменти, няма да ви ги опиша. Но свирят хората там, и без пари свирят. Но на будали никога не свирят. Тъй.
Щом си добър, като те види някой, изведнъж ще започне да ти свири.
Щом не си добър, не свири. Но и няма какво да се свири на един будала. Там будали няма. Невежи в Небето няма.
към беседата >>
За едно нещо два пъти не трябва да търпиш.
Много страдаш – страданието опитва характера ви на търпението. Трябва някъде търпение, трябва да търпиш.
За едно нещо два пъти не трябва да търпиш.
Силният не трябва да остави слабия да го бие. Кой е умен? Силният не трябва да остави слабия да го бие. И слабият не трябва никога да допусне силният да го бие. Слабият не трябва никога да допусне силният да го бие.
към беседата >>
Хората имат известни добродетели, които не са ги опитали.
Има много добродетели, които човек има още да учи. И много неща има, които човек не е опитал.
Хората имат известни добродетели, които не са ги опитали.
И често човек не може да оцени какво нещо са добродетелите. Един прост пример: Тук един наш брат среща един млад господин, носи един далекоглед, хубаво изработен, може би струва 5–6000 лева. Този разбира, казва: „Колко искаш заради него? “ – „Е, евтино ще го продам, [за] 150–160 лева ще ти го дам.“ – „Хубаво.“ Понеже малко опитен човекът, той се усъмнява, казва: „Дай си картата! Да не би да е краден?
към беседата >>
Щом не си добър, не свири.
И там свирят. И там има още повече инструменти, няма да ви ги опиша. Но свирят хората там, и без пари свирят. Но на будали никога не свирят. Тъй. Щом си добър, като те види някой, изведнъж ще започне да ти свири.
Щом не си добър, не свири.
Но и няма какво да се свири на един будала. Там будали няма. Невежи в Небето няма.
към беседата >>
Силният не трябва да остави слабия да го бие.
Много страдаш – страданието опитва характера ви на търпението. Трябва някъде търпение, трябва да търпиш. За едно нещо два пъти не трябва да търпиш.
Силният не трябва да остави слабия да го бие.
Кой е умен? Силният не трябва да остави слабия да го бие. И слабият не трябва никога да допусне силният да го бие. Слабият не трябва никога да допусне силният да го бие. Слабият, за да може да предотврати силният да го не бие, трябва да бъде много умен.
към беседата >>
И често човек не може да оцени какво нещо са добродетелите.
Има много добродетели, които човек има още да учи. И много неща има, които човек не е опитал. Хората имат известни добродетели, които не са ги опитали.
И често човек не може да оцени какво нещо са добродетелите.
Един прост пример: Тук един наш брат среща един млад господин, носи един далекоглед, хубаво изработен, може би струва 5–6000 лева. Този разбира, казва: „Колко искаш заради него? “ – „Е, евтино ще го продам, [за] 150–160 лева ще ти го дам.“ – „Хубаво.“ Понеже малко опитен човекът, той се усъмнява, казва: „Дай си картата! Да не би да е краден? “ Изважда картата си.
към беседата >>
Но и няма какво да се свири на един будала.
И там има още повече инструменти, няма да ви ги опиша. Но свирят хората там, и без пари свирят. Но на будали никога не свирят. Тъй. Щом си добър, като те види някой, изведнъж ще започне да ти свири. Щом не си добър, не свири.
Но и няма какво да се свири на един будала.
Там будали няма. Невежи в Небето няма.
към беседата >>
Кой е умен?
Много страдаш – страданието опитва характера ви на търпението. Трябва някъде търпение, трябва да търпиш. За едно нещо два пъти не трябва да търпиш. Силният не трябва да остави слабия да го бие.
Кой е умен?
Силният не трябва да остави слабия да го бие. И слабият не трябва никога да допусне силният да го бие. Слабият не трябва никога да допусне силният да го бие. Слабият, за да може да предотврати силният да го не бие, трябва да бъде много умен. Когато слабия никога силният не може да го бие, разбирам, че този слаб е умен.
към беседата >>
Един прост пример: Тук един наш брат среща един млад господин, носи един далекоглед, хубаво изработен, може би струва 5–6000 лева.
Има много добродетели, които човек има още да учи. И много неща има, които човек не е опитал. Хората имат известни добродетели, които не са ги опитали. И често човек не може да оцени какво нещо са добродетелите.
Един прост пример: Тук един наш брат среща един млад господин, носи един далекоглед, хубаво изработен, може би струва 5–6000 лева.
Този разбира, казва: „Колко искаш заради него? “ – „Е, евтино ще го продам, [за] 150–160 лева ще ти го дам.“ – „Хубаво.“ Понеже малко опитен човекът, той се усъмнява, казва: „Дай си картата! Да не би да е краден? “ Изважда картата си. „Ами как, продаваш ли го?
към беседата >>
Там будали няма.
Но свирят хората там, и без пари свирят. Но на будали никога не свирят. Тъй. Щом си добър, като те види някой, изведнъж ще започне да ти свири. Щом не си добър, не свири. Но и няма какво да се свири на един будала.
Там будали няма.
Невежи в Небето няма.
към беседата >>
Силният не трябва да остави слабия да го бие.
Много страдаш – страданието опитва характера ви на търпението. Трябва някъде търпение, трябва да търпиш. За едно нещо два пъти не трябва да търпиш. Силният не трябва да остави слабия да го бие. Кой е умен?
Силният не трябва да остави слабия да го бие.
И слабият не трябва никога да допусне силният да го бие. Слабият не трябва никога да допусне силният да го бие. Слабият, за да може да предотврати силният да го не бие, трябва да бъде много умен. Когато слабия никога силният не може да го бие, разбирам, че този слаб е умен. Силният, който не оставя слабият да го бие, той си показва силата.
към беседата >>
Този разбира, казва: „Колко искаш заради него?
Има много добродетели, които човек има още да учи. И много неща има, които човек не е опитал. Хората имат известни добродетели, които не са ги опитали. И често човек не може да оцени какво нещо са добродетелите. Един прост пример: Тук един наш брат среща един млад господин, носи един далекоглед, хубаво изработен, може би струва 5–6000 лева.
Този разбира, казва: „Колко искаш заради него?
“ – „Е, евтино ще го продам, [за] 150–160 лева ще ти го дам.“ – „Хубаво.“ Понеже малко опитен човекът, той се усъмнява, казва: „Дай си картата! Да не би да е краден? “ Изважда картата си. „Ами как, продаваш ли го? “ – „Продавам го.“ Изважда, дава го – разглежда го.
към беседата >>
Невежи в Небето няма.
Но на будали никога не свирят. Тъй. Щом си добър, като те види някой, изведнъж ще започне да ти свири. Щом не си добър, не свири. Но и няма какво да се свири на един будала. Там будали няма.
Невежи в Небето няма.
към беседата >>
И слабият не трябва никога да допусне силният да го бие.
Трябва някъде търпение, трябва да търпиш. За едно нещо два пъти не трябва да търпиш. Силният не трябва да остави слабия да го бие. Кой е умен? Силният не трябва да остави слабия да го бие.
И слабият не трябва никога да допусне силният да го бие.
Слабият не трябва никога да допусне силният да го бие. Слабият, за да може да предотврати силният да го не бие, трябва да бъде много умен. Когато слабия никога силният не може да го бие, разбирам, че този слаб е умен. Силният, който не оставя слабият да го бие, той си показва силата. Като дойде някое дете, хване го, стисне го с ръката си.
към беседата >>
“ – „Е, евтино ще го продам, [за] 150–160 лева ще ти го дам.“ – „Хубаво.“ Понеже малко опитен човекът, той се усъмнява, казва: „Дай си картата!
И много неща има, които човек не е опитал. Хората имат известни добродетели, които не са ги опитали. И често човек не може да оцени какво нещо са добродетелите. Един прост пример: Тук един наш брат среща един млад господин, носи един далекоглед, хубаво изработен, може би струва 5–6000 лева. Този разбира, казва: „Колко искаш заради него?
“ – „Е, евтино ще го продам, [за] 150–160 лева ще ти го дам.“ – „Хубаво.“ Понеже малко опитен човекът, той се усъмнява, казва: „Дай си картата!
Да не би да е краден? “ Изважда картата си. „Ами как, продаваш ли го? “ – „Продавам го.“ Изважда, дава го – разглежда го. „Хубаво.“ Казва: „Откъде ти се падна?
към беседата >>
Някои от вас мислите, казвате: „Аз съм бездарен човек.“ Не казвай, че си бездарен.
Някои от вас мислите, казвате: „Аз съм бездарен човек.“ Не казвай, че си бездарен.
Може да си ленив, може да си мързелив – не си неспособен. Способността има двояк смисъл. Дарбите са унаследени. Всичките хора имат известни дарби и способности, но нямат метод за развиването на тия дарби. Не учиш.
към беседата >>
Слабият не трябва никога да допусне силният да го бие.
За едно нещо два пъти не трябва да търпиш. Силният не трябва да остави слабия да го бие. Кой е умен? Силният не трябва да остави слабия да го бие. И слабият не трябва никога да допусне силният да го бие.
Слабият не трябва никога да допусне силният да го бие.
Слабият, за да може да предотврати силният да го не бие, трябва да бъде много умен. Когато слабия никога силният не може да го бие, разбирам, че този слаб е умен. Силният, който не оставя слабият да го бие, той си показва силата. Като дойде някое дете, хване го, стисне го с ръката си. Ако е със сила тази работа, детето не може да се бори.
към беседата >>
Да не би да е краден?
Хората имат известни добродетели, които не са ги опитали. И често човек не може да оцени какво нещо са добродетелите. Един прост пример: Тук един наш брат среща един млад господин, носи един далекоглед, хубаво изработен, може би струва 5–6000 лева. Този разбира, казва: „Колко искаш заради него? “ – „Е, евтино ще го продам, [за] 150–160 лева ще ти го дам.“ – „Хубаво.“ Понеже малко опитен човекът, той се усъмнява, казва: „Дай си картата!
Да не би да е краден?
“ Изважда картата си. „Ами как, продаваш ли го? “ – „Продавам го.“ Изважда, дава го – разглежда го. „Хубаво.“ Казва: „Откъде ти се падна? “ – „Е, баща ми беше офицер, моряк, морски, в морето.“ Далекогледът – много чист, хубав, увеличава 18 пъти.
към беседата >>
Може да си ленив, може да си мързелив – не си неспособен.
Някои от вас мислите, казвате: „Аз съм бездарен човек.“ Не казвай, че си бездарен.
Може да си ленив, може да си мързелив – не си неспособен.
Способността има двояк смисъл. Дарбите са унаследени. Всичките хора имат известни дарби и способности, но нямат метод за развиването на тия дарби. Не учиш. Имаш глас, не го упражняваш.
към беседата >>
Слабият, за да може да предотврати силният да го не бие, трябва да бъде много умен.
Силният не трябва да остави слабия да го бие. Кой е умен? Силният не трябва да остави слабия да го бие. И слабият не трябва никога да допусне силният да го бие. Слабият не трябва никога да допусне силният да го бие.
Слабият, за да може да предотврати силният да го не бие, трябва да бъде много умен.
Когато слабия никога силният не може да го бие, разбирам, че този слаб е умен. Силният, който не оставя слабият да го бие, той си показва силата. Като дойде някое дете, хване го, стисне го с ръката си. Ако е със сила тази работа, детето не може да се бори.
към беседата >>
“ Изважда картата си.
И често човек не може да оцени какво нещо са добродетелите. Един прост пример: Тук един наш брат среща един млад господин, носи един далекоглед, хубаво изработен, може би струва 5–6000 лева. Този разбира, казва: „Колко искаш заради него? “ – „Е, евтино ще го продам, [за] 150–160 лева ще ти го дам.“ – „Хубаво.“ Понеже малко опитен човекът, той се усъмнява, казва: „Дай си картата! Да не би да е краден?
“ Изважда картата си.
„Ами как, продаваш ли го? “ – „Продавам го.“ Изважда, дава го – разглежда го. „Хубаво.“ Казва: „Откъде ти се падна? “ – „Е, баща ми беше офицер, моряк, морски, в морето.“ Далекогледът – много чист, хубав, увеличава 18 пъти. Пита този: „Защо продаваш този бинокъл, далекоглед на баща си?
към беседата >>
Способността има двояк смисъл.
Някои от вас мислите, казвате: „Аз съм бездарен човек.“ Не казвай, че си бездарен. Може да си ленив, може да си мързелив – не си неспособен.
Способността има двояк смисъл.
Дарбите са унаследени. Всичките хора имат известни дарби и способности, но нямат метод за развиването на тия дарби. Не учиш. Имаш глас, не го упражняваш. Или може да смяташ, но не се упражняваш.
към беседата >>
Когато слабия никога силният не може да го бие, разбирам, че този слаб е умен.
Кой е умен? Силният не трябва да остави слабия да го бие. И слабият не трябва никога да допусне силният да го бие. Слабият не трябва никога да допусне силният да го бие. Слабият, за да може да предотврати силният да го не бие, трябва да бъде много умен.
Когато слабия никога силният не може да го бие, разбирам, че този слаб е умен.
Силният, който не оставя слабият да го бие, той си показва силата. Като дойде някое дете, хване го, стисне го с ръката си. Ако е със сила тази работа, детето не може да се бори.
към беседата >>
„Ами как, продаваш ли го?
Един прост пример: Тук един наш брат среща един млад господин, носи един далекоглед, хубаво изработен, може би струва 5–6000 лева. Този разбира, казва: „Колко искаш заради него? “ – „Е, евтино ще го продам, [за] 150–160 лева ще ти го дам.“ – „Хубаво.“ Понеже малко опитен човекът, той се усъмнява, казва: „Дай си картата! Да не би да е краден? “ Изважда картата си.
„Ами как, продаваш ли го?
“ – „Продавам го.“ Изважда, дава го – разглежда го. „Хубаво.“ Казва: „Откъде ти се падна? “ – „Е, баща ми беше офицер, моряк, морски, в морето.“ Далекогледът – много чист, хубав, увеличава 18 пъти. Пита този: „Защо продаваш този бинокъл, далекоглед на баща си? “ Защо го продава за 170 лева?
към беседата >>
Дарбите са унаследени.
Някои от вас мислите, казвате: „Аз съм бездарен човек.“ Не казвай, че си бездарен. Може да си ленив, може да си мързелив – не си неспособен. Способността има двояк смисъл.
Дарбите са унаследени.
Всичките хора имат известни дарби и способности, но нямат метод за развиването на тия дарби. Не учиш. Имаш глас, не го упражняваш. Или може да смяташ, но не се упражняваш. Следователно не можеш да прогресираш в тая наука.
към беседата >>
Силният, който не оставя слабият да го бие, той си показва силата.
Силният не трябва да остави слабия да го бие. И слабият не трябва никога да допусне силният да го бие. Слабият не трябва никога да допусне силният да го бие. Слабият, за да може да предотврати силният да го не бие, трябва да бъде много умен. Когато слабия никога силният не може да го бие, разбирам, че този слаб е умен.
Силният, който не оставя слабият да го бие, той си показва силата.
Като дойде някое дете, хване го, стисне го с ръката си. Ако е със сила тази работа, детето не може да се бори.
към беседата >>
“ – „Продавам го.“ Изважда, дава го – разглежда го.
Този разбира, казва: „Колко искаш заради него? “ – „Е, евтино ще го продам, [за] 150–160 лева ще ти го дам.“ – „Хубаво.“ Понеже малко опитен човекът, той се усъмнява, казва: „Дай си картата! Да не би да е краден? “ Изважда картата си. „Ами как, продаваш ли го?
“ – „Продавам го.“ Изважда, дава го – разглежда го.
„Хубаво.“ Казва: „Откъде ти се падна? “ – „Е, баща ми беше офицер, моряк, морски, в морето.“ Далекогледът – много чист, хубав, увеличава 18 пъти. Пита този: „Защо продаваш този бинокъл, далекоглед на баща си? “ Защо го продава за 170 лева? Умно ли е?
към беседата >>
Всичките хора имат известни дарби и способности, но нямат метод за развиването на тия дарби.
Някои от вас мислите, казвате: „Аз съм бездарен човек.“ Не казвай, че си бездарен. Може да си ленив, може да си мързелив – не си неспособен. Способността има двояк смисъл. Дарбите са унаследени.
Всичките хора имат известни дарби и способности, но нямат метод за развиването на тия дарби.
Не учиш. Имаш глас, не го упражняваш. Или може да смяташ, но не се упражняваш. Следователно не можеш да прогресираш в тая наука. И в религията е същото.
към беседата >>
Като дойде някое дете, хване го, стисне го с ръката си.
И слабият не трябва никога да допусне силният да го бие. Слабият не трябва никога да допусне силният да го бие. Слабият, за да може да предотврати силният да го не бие, трябва да бъде много умен. Когато слабия никога силният не може да го бие, разбирам, че този слаб е умен. Силният, който не оставя слабият да го бие, той си показва силата.
Като дойде някое дете, хване го, стисне го с ръката си.
Ако е със сила тази работа, детето не може да се бори.
към беседата >>
„Хубаво.“ Казва: „Откъде ти се падна?
“ – „Е, евтино ще го продам, [за] 150–160 лева ще ти го дам.“ – „Хубаво.“ Понеже малко опитен човекът, той се усъмнява, казва: „Дай си картата! Да не би да е краден? “ Изважда картата си. „Ами как, продаваш ли го? “ – „Продавам го.“ Изважда, дава го – разглежда го.
„Хубаво.“ Казва: „Откъде ти се падна?
“ – „Е, баща ми беше офицер, моряк, морски, в морето.“ Далекогледът – много чист, хубав, увеличава 18 пъти. Пита този: „Защо продаваш този бинокъл, далекоглед на баща си? “ Защо го продава за 170 лева? Умно ли е? Не е от много умните.
към беседата >>
Не учиш.
Някои от вас мислите, казвате: „Аз съм бездарен човек.“ Не казвай, че си бездарен. Може да си ленив, може да си мързелив – не си неспособен. Способността има двояк смисъл. Дарбите са унаследени. Всичките хора имат известни дарби и способности, но нямат метод за развиването на тия дарби.
Не учиш.
Имаш глас, не го упражняваш. Или може да смяташ, но не се упражняваш. Следователно не можеш да прогресираш в тая наука. И в религията е същото. Някои хора са религиозни, но не искат да се упражняват.
към беседата >>
Ако е със сила тази работа, детето не може да се бори.
Слабият не трябва никога да допусне силният да го бие. Слабият, за да може да предотврати силният да го не бие, трябва да бъде много умен. Когато слабия никога силният не може да го бие, разбирам, че този слаб е умен. Силният, който не оставя слабият да го бие, той си показва силата. Като дойде някое дете, хване го, стисне го с ръката си.
Ако е със сила тази работа, детето не може да се бори.
към беседата >>
“ – „Е, баща ми беше офицер, моряк, морски, в морето.“ Далекогледът – много чист, хубав, увеличава 18 пъти.
Да не би да е краден? “ Изважда картата си. „Ами как, продаваш ли го? “ – „Продавам го.“ Изважда, дава го – разглежда го. „Хубаво.“ Казва: „Откъде ти се падна?
“ – „Е, баща ми беше офицер, моряк, морски, в морето.“ Далекогледът – много чист, хубав, увеличава 18 пъти.
Пита този: „Защо продаваш този бинокъл, далекоглед на баща си? “ Защо го продава за 170 лева? Умно ли е? Не е от много умните. Нищо повече.
към беседата >>
Имаш глас, не го упражняваш.
Може да си ленив, може да си мързелив – не си неспособен. Способността има двояк смисъл. Дарбите са унаследени. Всичките хора имат известни дарби и способности, но нямат метод за развиването на тия дарби. Не учиш.
Имаш глас, не го упражняваш.
Или може да смяташ, но не се упражняваш. Следователно не можеш да прогресираш в тая наука. И в религията е същото. Някои хора са религиозни, но не искат да се упражняват. Казва: „Що ще се моля?
към беседата >>
Никакви разсъждения.
Никакви разсъждения.
В дадения случай преценявайте силен ли сте или слаб. Ако си слаб, умът трябва да работи; ако си силен, твоята воля да работи. Като дойде дяволът, какво ще му правиш? Той, дяволът, е силен човек. Ум се изисква там.
към беседата >>
Пита този: „Защо продаваш този бинокъл, далекоглед на баща си?
“ Изважда картата си. „Ами как, продаваш ли го? “ – „Продавам го.“ Изважда, дава го – разглежда го. „Хубаво.“ Казва: „Откъде ти се падна? “ – „Е, баща ми беше офицер, моряк, морски, в морето.“ Далекогледът – много чист, хубав, увеличава 18 пъти.
Пита този: „Защо продаваш този бинокъл, далекоглед на баща си?
“ Защо го продава за 170 лева? Умно ли е? Не е от много умните. Нищо повече.
към беседата >>
Или може да смяташ, но не се упражняваш.
Способността има двояк смисъл. Дарбите са унаследени. Всичките хора имат известни дарби и способности, но нямат метод за развиването на тия дарби. Не учиш. Имаш глас, не го упражняваш.
Или може да смяташ, но не се упражняваш.
Следователно не можеш да прогресираш в тая наука. И в религията е същото. Някои хора са религиозни, но не искат да се упражняват. Казва: „Що ще се моля? “ Той не знае защо трябва да се моли.
към беседата >>
В дадения случай преценявайте силен ли сте или слаб.
Никакви разсъждения.
В дадения случай преценявайте силен ли сте или слаб.
Ако си слаб, умът трябва да работи; ако си силен, твоята воля да работи. Като дойде дяволът, какво ще му правиш? Той, дяволът, е силен човек. Ум се изисква там. Какво ще кажеш на дявола?
към беседата >>
“ Защо го продава за 170 лева?
„Ами как, продаваш ли го? “ – „Продавам го.“ Изважда, дава го – разглежда го. „Хубаво.“ Казва: „Откъде ти се падна? “ – „Е, баща ми беше офицер, моряк, морски, в морето.“ Далекогледът – много чист, хубав, увеличава 18 пъти. Пита този: „Защо продаваш този бинокъл, далекоглед на баща си?
“ Защо го продава за 170 лева?
Умно ли е? Не е от много умните. Нищо повече.
към беседата >>
Следователно не можеш да прогресираш в тая наука.
Дарбите са унаследени. Всичките хора имат известни дарби и способности, но нямат метод за развиването на тия дарби. Не учиш. Имаш глас, не го упражняваш. Или може да смяташ, но не се упражняваш.
Следователно не можеш да прогресираш в тая наука.
И в религията е същото. Някои хора са религиозни, но не искат да се упражняват. Казва: „Що ще се моля? “ Той не знае защо трябва да се моли. Той не знае защо трябва да чете Свещените книги.
към беседата >>
Ако си слаб, умът трябва да работи; ако си силен, твоята воля да работи.
Никакви разсъждения. В дадения случай преценявайте силен ли сте или слаб.
Ако си слаб, умът трябва да работи; ако си силен, твоята воля да работи.
Като дойде дяволът, какво ще му правиш? Той, дяволът, е силен човек. Ум се изисква там. Какво ще кажеш на дявола? Кажете ми сега, ако дяволът дойде у вас, влезе в къщата ви, вие, силният, какво ще му кажете?
към беседата >>
Умно ли е?
“ – „Продавам го.“ Изважда, дава го – разглежда го. „Хубаво.“ Казва: „Откъде ти се падна? “ – „Е, баща ми беше офицер, моряк, морски, в морето.“ Далекогледът – много чист, хубав, увеличава 18 пъти. Пита този: „Защо продаваш този бинокъл, далекоглед на баща си? “ Защо го продава за 170 лева?
Умно ли е?
Не е от много умните. Нищо повече.
към беседата >>
И в религията е същото.
Всичките хора имат известни дарби и способности, но нямат метод за развиването на тия дарби. Не учиш. Имаш глас, не го упражняваш. Или може да смяташ, но не се упражняваш. Следователно не можеш да прогресираш в тая наука.
И в религията е същото.
Някои хора са религиозни, но не искат да се упражняват. Казва: „Що ще се моля? “ Той не знае защо трябва да се моли. Той не знае защо трябва да чете Свещените книги.
към беседата >>
Като дойде дяволът, какво ще му правиш?
Никакви разсъждения. В дадения случай преценявайте силен ли сте или слаб. Ако си слаб, умът трябва да работи; ако си силен, твоята воля да работи.
Като дойде дяволът, какво ще му правиш?
Той, дяволът, е силен човек. Ум се изисква там. Какво ще кажеш на дявола? Кажете ми сега, ако дяволът дойде у вас, влезе в къщата ви, вие, силният, какво ще му кажете? Вие как приемате дявола, като дойде при вас?
към беседата >>
Не е от много умните.
„Хубаво.“ Казва: „Откъде ти се падна? “ – „Е, баща ми беше офицер, моряк, морски, в морето.“ Далекогледът – много чист, хубав, увеличава 18 пъти. Пита този: „Защо продаваш този бинокъл, далекоглед на баща си? “ Защо го продава за 170 лева? Умно ли е?
Не е от много умните.
Нищо повече.
към беседата >>
Някои хора са религиозни, но не искат да се упражняват.
Не учиш. Имаш глас, не го упражняваш. Или може да смяташ, но не се упражняваш. Следователно не можеш да прогресираш в тая наука. И в религията е същото.
Някои хора са религиозни, но не искат да се упражняват.
Казва: „Що ще се моля? “ Той не знае защо трябва да се моли. Той не знае защо трябва да чете Свещените книги.
към беседата >>
Той, дяволът, е силен човек.
Никакви разсъждения. В дадения случай преценявайте силен ли сте или слаб. Ако си слаб, умът трябва да работи; ако си силен, твоята воля да работи. Като дойде дяволът, какво ще му правиш?
Той, дяволът, е силен човек.
Ум се изисква там. Какво ще кажеш на дявола? Кажете ми сега, ако дяволът дойде у вас, влезе в къщата ви, вие, силният, какво ще му кажете? Вие как приемате дявола, като дойде при вас? Дяволът като влезе вкъщи, да се не уплашиш от него, нищо повече.
към беседата >>
Нищо повече.
“ – „Е, баща ми беше офицер, моряк, морски, в морето.“ Далекогледът – много чист, хубав, увеличава 18 пъти. Пита този: „Защо продаваш този бинокъл, далекоглед на баща си? “ Защо го продава за 170 лева? Умно ли е? Не е от много умните.
Нищо повече.
към беседата >>
Казва: „Що ще се моля?
Имаш глас, не го упражняваш. Или може да смяташ, но не се упражняваш. Следователно не можеш да прогресираш в тая наука. И в религията е същото. Някои хора са религиозни, но не искат да се упражняват.
Казва: „Що ще се моля?
“ Той не знае защо трябва да се моли. Той не знае защо трябва да чете Свещените книги.
към беседата >>
Ум се изисква там.
Никакви разсъждения. В дадения случай преценявайте силен ли сте или слаб. Ако си слаб, умът трябва да работи; ако си силен, твоята воля да работи. Като дойде дяволът, какво ще му правиш? Той, дяволът, е силен човек.
Ум се изисква там.
Какво ще кажеш на дявола? Кажете ми сега, ако дяволът дойде у вас, влезе в къщата ви, вие, силният, какво ще му кажете? Вие как приемате дявола, като дойде при вас? Дяволът като влезе вкъщи, да се не уплашиш от него, нищо повече. Или дойде ти известно страдание – да се не уплашиш.
към беседата >>
Та, сега вие ще кажете: „Глупава работа, не го е продал колкото трябва.“ Та, често и хората продават и своите добродетели много евтино.
Та, сега вие ще кажете: „Глупава работа, не го е продал колкото трябва.“ Та, често и хората продават и своите добродетели много евтино.
Някъде баща му употребил една добродетел, а той никога не е употребил, не е използувал тази добродетел и ще [я] продаде някъде евтино. Сега този, който го е купил, той може да го продаде най-малко за 2000 лева. Ето една печалба, един гешефт търговски. И казват: „На някои хора им върви.“ И казва този същият господин: „Ето, един ден вървя до едно място“, вижда един уред, който, да се направи, тук да го купиш, от странство, ще струва 400–500 лева, за измерване. Този казва: „Колко искаш за него?
към беседата >>
“ Той не знае защо трябва да се моли.
Или може да смяташ, но не се упражняваш. Следователно не можеш да прогресираш в тая наука. И в религията е същото. Някои хора са религиозни, но не искат да се упражняват. Казва: „Що ще се моля?
“ Той не знае защо трябва да се моли.
Той не знае защо трябва да чете Свещените книги.
към беседата >>
Какво ще кажеш на дявола?
В дадения случай преценявайте силен ли сте или слаб. Ако си слаб, умът трябва да работи; ако си силен, твоята воля да работи. Като дойде дяволът, какво ще му правиш? Той, дяволът, е силен човек. Ум се изисква там.
Какво ще кажеш на дявола?
Кажете ми сега, ако дяволът дойде у вас, влезе в къщата ви, вие, силният, какво ще му кажете? Вие как приемате дявола, като дойде при вас? Дяволът като влезе вкъщи, да се не уплашиш от него, нищо повече. Или дойде ти известно страдание – да се не уплашиш.
към беседата >>
Някъде баща му употребил една добродетел, а той никога не е употребил, не е използувал тази добродетел и ще [я] продаде някъде евтино.
Та, сега вие ще кажете: „Глупава работа, не го е продал колкото трябва.“ Та, често и хората продават и своите добродетели много евтино.
Някъде баща му употребил една добродетел, а той никога не е употребил, не е използувал тази добродетел и ще [я] продаде някъде евтино.
Сега този, който го е купил, той може да го продаде най-малко за 2000 лева. Ето една печалба, един гешефт търговски. И казват: „На някои хора им върви.“ И казва този същият господин: „Ето, един ден вървя до едно място“, вижда един уред, който, да се направи, тук да го купиш, от странство, ще струва 400–500 лева, за измерване. Този казва: „Колко искаш за него? “ – „Е, евтино ще ти го дам.“ – „Е, колко?
към беседата >>
Той не знае защо трябва да чете Свещените книги.
Следователно не можеш да прогресираш в тая наука. И в религията е същото. Някои хора са религиозни, но не искат да се упражняват. Казва: „Що ще се моля? “ Той не знае защо трябва да се моли.
Той не знае защо трябва да чете Свещените книги.
към беседата >>
Кажете ми сега, ако дяволът дойде у вас, влезе в къщата ви, вие, силният, какво ще му кажете?
Ако си слаб, умът трябва да работи; ако си силен, твоята воля да работи. Като дойде дяволът, какво ще му правиш? Той, дяволът, е силен човек. Ум се изисква там. Какво ще кажеш на дявола?
Кажете ми сега, ако дяволът дойде у вас, влезе в къщата ви, вие, силният, какво ще му кажете?
Вие как приемате дявола, като дойде при вас? Дяволът като влезе вкъщи, да се не уплашиш от него, нищо повече. Или дойде ти известно страдание – да се не уплашиш.
към беседата >>
Сега този, който го е купил, той може да го продаде най-малко за 2000 лева.
Та, сега вие ще кажете: „Глупава работа, не го е продал колкото трябва.“ Та, често и хората продават и своите добродетели много евтино. Някъде баща му употребил една добродетел, а той никога не е употребил, не е използувал тази добродетел и ще [я] продаде някъде евтино.
Сега този, който го е купил, той може да го продаде най-малко за 2000 лева.
Ето една печалба, един гешефт търговски. И казват: „На някои хора им върви.“ И казва този същият господин: „Ето, един ден вървя до едно място“, вижда един уред, който, да се направи, тук да го купиш, от странство, ще струва 400–500 лева, за измерване. Този казва: „Колко искаш за него? “ – „Е, евтино ще ти го дам.“ – „Е, колко? “ – „25 лева.“ Този изважда парите и взема уреда и пак го носи при мен.
към беседата >>
Ще четеш един роман.
Ще четеш един роман.
Хубаво, ще четеш, но какво ще научиш от романа? Най-първо, героите на романа са все млади хора. Има и стари, но те второстепенна роль играят. Най-първо, героинята не може да бъде една стара баба от 80–90-годишна, но една мома на 15, 16, 17, 18, 19 години. А момъкът е, да кажем, 33-годишен.
към беседата >>
Вие как приемате дявола, като дойде при вас?
Като дойде дяволът, какво ще му правиш? Той, дяволът, е силен човек. Ум се изисква там. Какво ще кажеш на дявола? Кажете ми сега, ако дяволът дойде у вас, влезе в къщата ви, вие, силният, какво ще му кажете?
Вие как приемате дявола, като дойде при вас?
Дяволът като влезе вкъщи, да се не уплашиш от него, нищо повече. Или дойде ти известно страдание – да се не уплашиш.
към беседата >>
Ето една печалба, един гешефт търговски.
Та, сега вие ще кажете: „Глупава работа, не го е продал колкото трябва.“ Та, често и хората продават и своите добродетели много евтино. Някъде баща му употребил една добродетел, а той никога не е употребил, не е използувал тази добродетел и ще [я] продаде някъде евтино. Сега този, който го е купил, той може да го продаде най-малко за 2000 лева.
Ето една печалба, един гешефт търговски.
И казват: „На някои хора им върви.“ И казва този същият господин: „Ето, един ден вървя до едно място“, вижда един уред, който, да се направи, тук да го купиш, от странство, ще струва 400–500 лева, за измерване. Този казва: „Колко искаш за него? “ – „Е, евтино ще ти го дам.“ – „Е, колко? “ – „25 лева.“ Този изважда парите и взема уреда и пак го носи при мен. „Как го оценяваш?
към беседата >>
Хубаво, ще четеш, но какво ще научиш от романа?
Ще четеш един роман.
Хубаво, ще четеш, но какво ще научиш от романа?
Най-първо, героите на романа са все млади хора. Има и стари, но те второстепенна роль играят. Най-първо, героинята не може да бъде една стара баба от 80–90-годишна, но една мома на 15, 16, 17, 18, 19 години. А момъкът е, да кажем, 33-годишен. Тези герои започват с някаква любов.
към беседата >>
Дяволът като влезе вкъщи, да се не уплашиш от него, нищо повече.
Той, дяволът, е силен човек. Ум се изисква там. Какво ще кажеш на дявола? Кажете ми сега, ако дяволът дойде у вас, влезе в къщата ви, вие, силният, какво ще му кажете? Вие как приемате дявола, като дойде при вас?
Дяволът като влезе вкъщи, да се не уплашиш от него, нищо повече.
Или дойде ти известно страдание – да се не уплашиш.
към беседата >>
И казват: „На някои хора им върви.“ И казва този същият господин: „Ето, един ден вървя до едно място“, вижда един уред, който, да се направи, тук да го купиш, от странство, ще струва 400–500 лева, за измерване.
Та, сега вие ще кажете: „Глупава работа, не го е продал колкото трябва.“ Та, често и хората продават и своите добродетели много евтино. Някъде баща му употребил една добродетел, а той никога не е употребил, не е използувал тази добродетел и ще [я] продаде някъде евтино. Сега този, който го е купил, той може да го продаде най-малко за 2000 лева. Ето една печалба, един гешефт търговски.
И казват: „На някои хора им върви.“ И казва този същият господин: „Ето, един ден вървя до едно място“, вижда един уред, който, да се направи, тук да го купиш, от странство, ще струва 400–500 лева, за измерване.
Този казва: „Колко искаш за него? “ – „Е, евтино ще ти го дам.“ – „Е, колко? “ – „25 лева.“ Този изважда парите и взема уреда и пак го носи при мен. „Как го оценяваш? “ – казва.
към беседата >>
Най-първо, героите на романа са все млади хора.
Ще четеш един роман. Хубаво, ще четеш, но какво ще научиш от романа?
Най-първо, героите на романа са все млади хора.
Има и стари, но те второстепенна роль играят. Най-първо, героинята не може да бъде една стара баба от 80–90-годишна, но една мома на 15, 16, 17, 18, 19 години. А момъкът е, да кажем, 33-годишен. Тези герои започват с някаква любов. В какво седи любовта?
към беседата >>
Или дойде ти известно страдание – да се не уплашиш.
Ум се изисква там. Какво ще кажеш на дявола? Кажете ми сега, ако дяволът дойде у вас, влезе в къщата ви, вие, силният, какво ще му кажете? Вие как приемате дявола, като дойде при вас? Дяволът като влезе вкъщи, да се не уплашиш от него, нищо повече.
Или дойде ти известно страдание – да се не уплашиш.
към беседата >>
Този казва: „Колко искаш за него?
Та, сега вие ще кажете: „Глупава работа, не го е продал колкото трябва.“ Та, често и хората продават и своите добродетели много евтино. Някъде баща му употребил една добродетел, а той никога не е употребил, не е използувал тази добродетел и ще [я] продаде някъде евтино. Сега този, който го е купил, той може да го продаде най-малко за 2000 лева. Ето една печалба, един гешефт търговски. И казват: „На някои хора им върви.“ И казва този същият господин: „Ето, един ден вървя до едно място“, вижда един уред, който, да се направи, тук да го купиш, от странство, ще струва 400–500 лева, за измерване.
Този казва: „Колко искаш за него?
“ – „Е, евтино ще ти го дам.“ – „Е, колко? “ – „25 лева.“ Този изважда парите и взема уреда и пак го носи при мен. „Как го оценяваш? “ – казва. Казвам: „Струва.“ – „Е – казва, – колко мислиш?
към беседата >>
Има и стари, но те второстепенна роль играят.
Ще четеш един роман. Хубаво, ще четеш, но какво ще научиш от романа? Най-първо, героите на романа са все млади хора.
Има и стари, но те второстепенна роль играят.
Най-първо, героинята не може да бъде една стара баба от 80–90-годишна, но една мома на 15, 16, 17, 18, 19 години. А момъкът е, да кажем, 33-годишен. Тези герои започват с някаква любов. В какво седи любовта? Авторът описва, вие се възхищавате, от любовта се възхищавате.
към беседата >>
В прочетената глава има неща, които вие ги знаете, за тях не говоря.
В прочетената глава има неща, които вие ги знаете, за тях не говоря.
Но да се самовлада човек, това е най-голямата придобивка на Земята, която човек може да придобие. Няма по-голяма придобивка от самообладанието. Да знаеш разумно да се самовладаш! Търпиш, търпиш, но някой път излезеш из търпение. Казваш: „Махни се оттук!
към беседата >>
“ – „Е, евтино ще ти го дам.“ – „Е, колко?
Някъде баща му употребил една добродетел, а той никога не е употребил, не е използувал тази добродетел и ще [я] продаде някъде евтино. Сега този, който го е купил, той може да го продаде най-малко за 2000 лева. Ето една печалба, един гешефт търговски. И казват: „На някои хора им върви.“ И казва този същият господин: „Ето, един ден вървя до едно място“, вижда един уред, който, да се направи, тук да го купиш, от странство, ще струва 400–500 лева, за измерване. Този казва: „Колко искаш за него?
“ – „Е, евтино ще ти го дам.“ – „Е, колко?
“ – „25 лева.“ Този изважда парите и взема уреда и пак го носи при мен. „Как го оценяваш? “ – казва. Казвам: „Струва.“ – „Е – казва, – колко мислиш? “ Казва ми колко го е взел.
към беседата >>
Най-първо, героинята не може да бъде една стара баба от 80–90-годишна, но една мома на 15, 16, 17, 18, 19 години.
Ще четеш един роман. Хубаво, ще четеш, но какво ще научиш от романа? Най-първо, героите на романа са все млади хора. Има и стари, но те второстепенна роль играят.
Най-първо, героинята не може да бъде една стара баба от 80–90-годишна, но една мома на 15, 16, 17, 18, 19 години.
А момъкът е, да кажем, 33-годишен. Тези герои започват с някаква любов. В какво седи любовта? Авторът описва, вие се възхищавате, от любовта се възхищавате. Но тъй, както виждам, в тази любов авторът не е описал естествено.
към беседата >>
Но да се самовлада човек, това е най-голямата придобивка на Земята, която човек може да придобие.
В прочетената глава има неща, които вие ги знаете, за тях не говоря.
Но да се самовлада човек, това е най-голямата придобивка на Земята, която човек може да придобие.
Няма по-голяма придобивка от самообладанието. Да знаеш разумно да се самовладаш! Търпиш, търпиш, но някой път излезеш из търпение. Казваш: „Махни се оттук! “ Този човек много хубаво говори – кажи на човека: „Много хубаво говориш.
към беседата >>
“ – „25 лева.“ Този изважда парите и взема уреда и пак го носи при мен.
Сега този, който го е купил, той може да го продаде най-малко за 2000 лева. Ето една печалба, един гешефт търговски. И казват: „На някои хора им върви.“ И казва този същият господин: „Ето, един ден вървя до едно място“, вижда един уред, който, да се направи, тук да го купиш, от странство, ще струва 400–500 лева, за измерване. Този казва: „Колко искаш за него? “ – „Е, евтино ще ти го дам.“ – „Е, колко?
“ – „25 лева.“ Този изважда парите и взема уреда и пак го носи при мен.
„Как го оценяваш? “ – казва. Казвам: „Струва.“ – „Е – казва, – колко мислиш? “ Казва ми колко го е взел. „Е, не си го взел много скъпо.“
към беседата >>
А момъкът е, да кажем, 33-годишен.
Ще четеш един роман. Хубаво, ще четеш, но какво ще научиш от романа? Най-първо, героите на романа са все млади хора. Има и стари, но те второстепенна роль играят. Най-първо, героинята не може да бъде една стара баба от 80–90-годишна, но една мома на 15, 16, 17, 18, 19 години.
А момъкът е, да кажем, 33-годишен.
Тези герои започват с някаква любов. В какво седи любовта? Авторът описва, вие се възхищавате, от любовта се възхищавате. Но тъй, както виждам, в тази любов авторът не е описал естествено. Най-първо авторът описва, че момата е тщеславна, ние виждаме, че героинята е тщеславна, а героят, че е горделив.
към беседата >>
Няма по-голяма придобивка от самообладанието.
В прочетената глава има неща, които вие ги знаете, за тях не говоря. Но да се самовлада човек, това е най-голямата придобивка на Земята, която човек може да придобие.
Няма по-голяма придобивка от самообладанието.
Да знаеш разумно да се самовладаш! Търпиш, търпиш, но някой път излезеш из търпение. Казваш: „Махни се оттук! “ Този човек много хубаво говори – кажи на човека: „Много хубаво говориш. Но ще бъдеш тъй добър, много съм зает.
към беседата >>
„Как го оценяваш?
Ето една печалба, един гешефт търговски. И казват: „На някои хора им върви.“ И казва този същият господин: „Ето, един ден вървя до едно място“, вижда един уред, който, да се направи, тук да го купиш, от странство, ще струва 400–500 лева, за измерване. Този казва: „Колко искаш за него? “ – „Е, евтино ще ти го дам.“ – „Е, колко? “ – „25 лева.“ Този изважда парите и взема уреда и пак го носи при мен.
„Как го оценяваш?
“ – казва. Казвам: „Струва.“ – „Е – казва, – колко мислиш? “ Казва ми колко го е взел. „Е, не си го взел много скъпо.“
към беседата >>
Тези герои започват с някаква любов.
Хубаво, ще четеш, но какво ще научиш от романа? Най-първо, героите на романа са все млади хора. Има и стари, но те второстепенна роль играят. Най-първо, героинята не може да бъде една стара баба от 80–90-годишна, но една мома на 15, 16, 17, 18, 19 години. А момъкът е, да кажем, 33-годишен.
Тези герои започват с някаква любов.
В какво седи любовта? Авторът описва, вие се възхищавате, от любовта се възхищавате. Но тъй, както виждам, в тази любов авторът не е описал естествено. Най-първо авторът описва, че момата е тщеславна, ние виждаме, че героинята е тщеславна, а героят, че е горделив. Така, както ги описва авторът, нещата не са в своето естествено положение.
към беседата >>
Да знаеш разумно да се самовладаш!
В прочетената глава има неща, които вие ги знаете, за тях не говоря. Но да се самовлада човек, това е най-голямата придобивка на Земята, която човек може да придобие. Няма по-голяма придобивка от самообладанието.
Да знаеш разумно да се самовладаш!
Търпиш, търпиш, но някой път излезеш из търпение. Казваш: „Махни се оттук! “ Този човек много хубаво говори – кажи на човека: „Много хубаво говориш. Но ще бъдеш тъй добър, много съм зает. На служба отивам.
към беседата >>
“ – казва.
И казват: „На някои хора им върви.“ И казва този същият господин: „Ето, един ден вървя до едно място“, вижда един уред, който, да се направи, тук да го купиш, от странство, ще струва 400–500 лева, за измерване. Този казва: „Колко искаш за него? “ – „Е, евтино ще ти го дам.“ – „Е, колко? “ – „25 лева.“ Този изважда парите и взема уреда и пак го носи при мен. „Как го оценяваш?
“ – казва.
Казвам: „Струва.“ – „Е – казва, – колко мислиш? “ Казва ми колко го е взел. „Е, не си го взел много скъпо.“
към беседата >>
В какво седи любовта?
Най-първо, героите на романа са все млади хора. Има и стари, но те второстепенна роль играят. Най-първо, героинята не може да бъде една стара баба от 80–90-годишна, но една мома на 15, 16, 17, 18, 19 години. А момъкът е, да кажем, 33-годишен. Тези герои започват с някаква любов.
В какво седи любовта?
Авторът описва, вие се възхищавате, от любовта се възхищавате. Но тъй, както виждам, в тази любов авторът не е описал естествено. Най-първо авторът описва, че момата е тщеславна, ние виждаме, че героинята е тщеславна, а героят, че е горделив. Така, както ги описва авторът, нещата не са в своето естествено положение. Например, най-първо, тази възлюблена – героинята, авторът я описал тъй, че тя подозира героя.
към беседата >>
Търпиш, търпиш, но някой път излезеш из търпение.
В прочетената глава има неща, които вие ги знаете, за тях не говоря. Но да се самовлада човек, това е най-голямата придобивка на Земята, която човек може да придобие. Няма по-голяма придобивка от самообладанието. Да знаеш разумно да се самовладаш!
Търпиш, търпиш, но някой път излезеш из търпение.
Казваш: „Махни се оттук! “ Този човек много хубаво говори – кажи на човека: „Много хубаво говориш. Но ще бъдеш тъй добър, много съм зает. На служба отивам. Сега бих поседял още да послушам, но нямам достатъчно време.
към беседата >>
Казвам: „Струва.“ – „Е – казва, – колко мислиш?
Този казва: „Колко искаш за него? “ – „Е, евтино ще ти го дам.“ – „Е, колко? “ – „25 лева.“ Този изважда парите и взема уреда и пак го носи при мен. „Как го оценяваш? “ – казва.
Казвам: „Струва.“ – „Е – казва, – колко мислиш?
“ Казва ми колко го е взел. „Е, не си го взел много скъпо.“
към беседата >>
Авторът описва, вие се възхищавате, от любовта се възхищавате.
Има и стари, но те второстепенна роль играят. Най-първо, героинята не може да бъде една стара баба от 80–90-годишна, но една мома на 15, 16, 17, 18, 19 години. А момъкът е, да кажем, 33-годишен. Тези герои започват с някаква любов. В какво седи любовта?
Авторът описва, вие се възхищавате, от любовта се възхищавате.
Но тъй, както виждам, в тази любов авторът не е описал естествено. Най-първо авторът описва, че момата е тщеславна, ние виждаме, че героинята е тщеславна, а героят, че е горделив. Така, както ги описва авторът, нещата не са в своето естествено положение. Например, най-първо, тази възлюблена – героинята, авторът я описал тъй, че тя подозира героя. Значи, щом го подозира, тя е страхлива; щом го подозира, тя е тщеславна; щом го подозира, тя е безверна.
към беседата >>
Казваш: „Махни се оттук!
В прочетената глава има неща, които вие ги знаете, за тях не говоря. Но да се самовлада човек, това е най-голямата придобивка на Земята, която човек може да придобие. Няма по-голяма придобивка от самообладанието. Да знаеш разумно да се самовладаш! Търпиш, търпиш, но някой път излезеш из търпение.
Казваш: „Махни се оттук!
“ Този човек много хубаво говори – кажи на човека: „Много хубаво говориш. Но ще бъдеш тъй добър, много съм зает. На служба отивам. Сега бих поседял още да послушам, но нямам достатъчно време. Втори път ела пак да ми говориш, много ми е приятно.
към беседата >>
“ Казва ми колко го е взел.
“ – „Е, евтино ще ти го дам.“ – „Е, колко? “ – „25 лева.“ Този изважда парите и взема уреда и пак го носи при мен. „Как го оценяваш? “ – казва. Казвам: „Струва.“ – „Е – казва, – колко мислиш?
“ Казва ми колко го е взел.
„Е, не си го взел много скъпо.“
към беседата >>
Но тъй, както виждам, в тази любов авторът не е описал естествено.
Най-първо, героинята не може да бъде една стара баба от 80–90-годишна, но една мома на 15, 16, 17, 18, 19 години. А момъкът е, да кажем, 33-годишен. Тези герои започват с някаква любов. В какво седи любовта? Авторът описва, вие се възхищавате, от любовта се възхищавате.
Но тъй, както виждам, в тази любов авторът не е описал естествено.
Най-първо авторът описва, че момата е тщеславна, ние виждаме, че героинята е тщеславна, а героят, че е горделив. Така, както ги описва авторът, нещата не са в своето естествено положение. Например, най-първо, тази възлюблена – героинята, авторът я описал тъй, че тя подозира героя. Значи, щом го подозира, тя е страхлива; щом го подозира, тя е тщеславна; щом го подозира, тя е безверна. Нищо повече.
към беседата >>
“ Този човек много хубаво говори – кажи на човека: „Много хубаво говориш.
Но да се самовлада човек, това е най-голямата придобивка на Земята, която човек може да придобие. Няма по-голяма придобивка от самообладанието. Да знаеш разумно да се самовладаш! Търпиш, търпиш, но някой път излезеш из търпение. Казваш: „Махни се оттук!
“ Този човек много хубаво говори – кажи на човека: „Много хубаво говориш.
Но ще бъдеш тъй добър, много съм зает. На служба отивам. Сега бих поседял още да послушам, но нямам достатъчно време. Втори път ела пак да ми говориш, много ми е приятно. Втори път като дойдеш, ще ти дам един обяд.“ Туй в себе си трябва да го кажеш.
към беседата >>
„Е, не си го взел много скъпо.“
“ – „25 лева.“ Този изважда парите и взема уреда и пак го носи при мен. „Как го оценяваш? “ – казва. Казвам: „Струва.“ – „Е – казва, – колко мислиш? “ Казва ми колко го е взел.
„Е, не си го взел много скъпо.“
към беседата >>
Най-първо авторът описва, че момата е тщеславна, ние виждаме, че героинята е тщеславна, а героят, че е горделив.
А момъкът е, да кажем, 33-годишен. Тези герои започват с някаква любов. В какво седи любовта? Авторът описва, вие се възхищавате, от любовта се възхищавате. Но тъй, както виждам, в тази любов авторът не е описал естествено.
Най-първо авторът описва, че момата е тщеславна, ние виждаме, че героинята е тщеславна, а героят, че е горделив.
Така, както ги описва авторът, нещата не са в своето естествено положение. Например, най-първо, тази възлюблена – героинята, авторът я описал тъй, че тя подозира героя. Значи, щом го подозира, тя е страхлива; щом го подозира, тя е тщеславна; щом го подозира, тя е безверна. Нищо повече. А минава за верующа.
към беседата >>
Но ще бъдеш тъй добър, много съм зает.
Няма по-голяма придобивка от самообладанието. Да знаеш разумно да се самовладаш! Търпиш, търпиш, но някой път излезеш из търпение. Казваш: „Махни се оттук! “ Този човек много хубаво говори – кажи на човека: „Много хубаво говориш.
Но ще бъдеш тъй добър, много съм зает.
На служба отивам. Сега бих поседял още да послушам, но нямам достатъчно време. Втори път ела пак да ми говориш, много ми е приятно. Втори път като дойдеш, ще ти дам един обяд.“ Туй в себе си трябва да го кажеш. Или трябва да бъдеш толкова умен, ако е дошъл, да му кажеш тъй, а пък може и по друг начин.
към беседата >>
И казват: на някои хора им върви, на някои хора не им върви.
И казват: на някои хора им върви, на някои хора не им върви.
Този, който купува, му върви, а който продава, не му върви. Когато някой продава къщата, не му върви, а който я купил, му върви. А някой път се случва обратното: който я продава, не му върви, а който купува къщата, и на него не му върви.
към беседата >>
Така, както ги описва авторът, нещата не са в своето естествено положение.
Тези герои започват с някаква любов. В какво седи любовта? Авторът описва, вие се възхищавате, от любовта се възхищавате. Но тъй, както виждам, в тази любов авторът не е описал естествено. Най-първо авторът описва, че момата е тщеславна, ние виждаме, че героинята е тщеславна, а героят, че е горделив.
Така, както ги описва авторът, нещата не са в своето естествено положение.
Например, най-първо, тази възлюблена – героинята, авторът я описал тъй, че тя подозира героя. Значи, щом го подозира, тя е страхлива; щом го подозира, тя е тщеславна; щом го подозира, тя е безверна. Нищо повече. А минава за верующа. Тя минава за героиня, а тя не може да бъде героиня.
към беседата >>
На служба отивам.
Да знаеш разумно да се самовладаш! Търпиш, търпиш, но някой път излезеш из търпение. Казваш: „Махни се оттук! “ Този човек много хубаво говори – кажи на човека: „Много хубаво говориш. Но ще бъдеш тъй добър, много съм зает.
На служба отивам.
Сега бих поседял още да послушам, но нямам достатъчно време. Втори път ела пак да ми говориш, много ми е приятно. Втори път като дойдеш, ще ти дам един обяд.“ Туй в себе си трябва да го кажеш. Или трябва да бъдеш толкова умен, ако е дошъл, да му кажеш тъй, а пък може и по друг начин. Ако си силен, тъй трябва да го направиш; ако си от слабите, ще трябва да предвиждаш – преди да е дошъл, теб не трябва да те има там.
към беседата >>
Този, който купува, му върви, а който продава, не му върви.
И казват: на някои хора им върви, на някои хора не им върви.
Този, който купува, му върви, а който продава, не му върви.
Когато някой продава къщата, не му върви, а който я купил, му върви. А някой път се случва обратното: който я продава, не му върви, а който купува къщата, и на него не му върви.
към беседата >>
Например, най-първо, тази възлюблена – героинята, авторът я описал тъй, че тя подозира героя.
В какво седи любовта? Авторът описва, вие се възхищавате, от любовта се възхищавате. Но тъй, както виждам, в тази любов авторът не е описал естествено. Най-първо авторът описва, че момата е тщеславна, ние виждаме, че героинята е тщеславна, а героят, че е горделив. Така, както ги описва авторът, нещата не са в своето естествено положение.
Например, най-първо, тази възлюблена – героинята, авторът я описал тъй, че тя подозира героя.
Значи, щом го подозира, тя е страхлива; щом го подозира, тя е тщеславна; щом го подозира, тя е безверна. Нищо повече. А минава за верующа. Тя минава за героиня, а тя не може да бъде героиня.
към беседата >>
Сега бих поседял още да послушам, но нямам достатъчно време.
Търпиш, търпиш, но някой път излезеш из търпение. Казваш: „Махни се оттук! “ Този човек много хубаво говори – кажи на човека: „Много хубаво говориш. Но ще бъдеш тъй добър, много съм зает. На служба отивам.
Сега бих поседял още да послушам, но нямам достатъчно време.
Втори път ела пак да ми говориш, много ми е приятно. Втори път като дойдеш, ще ти дам един обяд.“ Туй в себе си трябва да го кажеш. Или трябва да бъдеш толкова умен, ако е дошъл, да му кажеш тъй, а пък може и по друг начин. Ако си силен, тъй трябва да го направиш; ако си от слабите, ще трябва да предвиждаш – преди да е дошъл, теб не трябва да те има там.
към беседата >>
Когато някой продава къщата, не му върви, а който я купил, му върви.
И казват: на някои хора им върви, на някои хора не им върви. Този, който купува, му върви, а който продава, не му върви.
Когато някой продава къщата, не му върви, а който я купил, му върви.
А някой път се случва обратното: който я продава, не му върви, а който купува къщата, и на него не му върви.
към беседата >>
Значи, щом го подозира, тя е страхлива; щом го подозира, тя е тщеславна; щом го подозира, тя е безверна.
Авторът описва, вие се възхищавате, от любовта се възхищавате. Но тъй, както виждам, в тази любов авторът не е описал естествено. Най-първо авторът описва, че момата е тщеславна, ние виждаме, че героинята е тщеславна, а героят, че е горделив. Така, както ги описва авторът, нещата не са в своето естествено положение. Например, най-първо, тази възлюблена – героинята, авторът я описал тъй, че тя подозира героя.
Значи, щом го подозира, тя е страхлива; щом го подозира, тя е тщеславна; щом го подозира, тя е безверна.
Нищо повече. А минава за верующа. Тя минава за героиня, а тя не може да бъде героиня.
към беседата >>
Втори път ела пак да ми говориш, много ми е приятно.
Казваш: „Махни се оттук! “ Този човек много хубаво говори – кажи на човека: „Много хубаво говориш. Но ще бъдеш тъй добър, много съм зает. На служба отивам. Сега бих поседял още да послушам, но нямам достатъчно време.
Втори път ела пак да ми говориш, много ми е приятно.
Втори път като дойдеш, ще ти дам един обяд.“ Туй в себе си трябва да го кажеш. Или трябва да бъдеш толкова умен, ако е дошъл, да му кажеш тъй, а пък може и по друг начин. Ако си силен, тъй трябва да го направиш; ако си от слабите, ще трябва да предвиждаш – преди да е дошъл, теб не трябва да те има там.
към беседата >>
А някой път се случва обратното: който я продава, не му върви, а който купува къщата, и на него не му върви.
И казват: на някои хора им върви, на някои хора не им върви. Този, който купува, му върви, а който продава, не му върви. Когато някой продава къщата, не му върви, а който я купил, му върви.
А някой път се случва обратното: който я продава, не му върви, а който купува къщата, и на него не му върви.
към беседата >>
Нищо повече.
Но тъй, както виждам, в тази любов авторът не е описал естествено. Най-първо авторът описва, че момата е тщеславна, ние виждаме, че героинята е тщеславна, а героят, че е горделив. Така, както ги описва авторът, нещата не са в своето естествено положение. Например, най-първо, тази възлюблена – героинята, авторът я описал тъй, че тя подозира героя. Значи, щом го подозира, тя е страхлива; щом го подозира, тя е тщеславна; щом го подозира, тя е безверна.
Нищо повече.
А минава за верующа. Тя минава за героиня, а тя не може да бъде героиня.
към беседата >>
Втори път като дойдеш, ще ти дам един обяд.“ Туй в себе си трябва да го кажеш.
“ Този човек много хубаво говори – кажи на човека: „Много хубаво говориш. Но ще бъдеш тъй добър, много съм зает. На служба отивам. Сега бих поседял още да послушам, но нямам достатъчно време. Втори път ела пак да ми говориш, много ми е приятно.
Втори път като дойдеш, ще ти дам един обяд.“ Туй в себе си трябва да го кажеш.
Или трябва да бъдеш толкова умен, ако е дошъл, да му кажеш тъй, а пък може и по друг начин. Ако си силен, тъй трябва да го направиш; ако си от слабите, ще трябва да предвиждаш – преди да е дошъл, теб не трябва да те има там.
към беседата >>
Сега тъй като говорим, дотук говорът мяза на една шахматна игра.
Сега тъй като говорим, дотук говорът мяза на една шахматна игра.
Вие играете, но дали ще спечелите или не, вие не знаете. Имате един противник, теглите насам-нататък, не знаете, предполагате, че може да победите. Или ще ви бият, или ще биете. Както едно сражение. Защото всяка шахматна игра има един цар, една царица и войници, офицери.
към беседата >>
А минава за верующа.
Най-първо авторът описва, че момата е тщеславна, ние виждаме, че героинята е тщеславна, а героят, че е горделив. Така, както ги описва авторът, нещата не са в своето естествено положение. Например, най-първо, тази възлюблена – героинята, авторът я описал тъй, че тя подозира героя. Значи, щом го подозира, тя е страхлива; щом го подозира, тя е тщеславна; щом го подозира, тя е безверна. Нищо повече.
А минава за верующа.
Тя минава за героиня, а тя не може да бъде героиня.
към беседата >>
Или трябва да бъдеш толкова умен, ако е дошъл, да му кажеш тъй, а пък може и по друг начин.
Но ще бъдеш тъй добър, много съм зает. На служба отивам. Сега бих поседял още да послушам, но нямам достатъчно време. Втори път ела пак да ми говориш, много ми е приятно. Втори път като дойдеш, ще ти дам един обяд.“ Туй в себе си трябва да го кажеш.
Или трябва да бъдеш толкова умен, ако е дошъл, да му кажеш тъй, а пък може и по друг начин.
Ако си силен, тъй трябва да го направиш; ако си от слабите, ще трябва да предвиждаш – преди да е дошъл, теб не трябва да те има там.
към беседата >>
Вие играете, но дали ще спечелите или не, вие не знаете.
Сега тъй като говорим, дотук говорът мяза на една шахматна игра.
Вие играете, но дали ще спечелите или не, вие не знаете.
Имате един противник, теглите насам-нататък, не знаете, предполагате, че може да победите. Или ще ви бият, или ще биете. Както едно сражение. Защото всяка шахматна игра има един цар, една царица и войници, офицери. Ти теглиш и най-после като теглиш, – най-големия градоначалник.
към беседата >>
Тя минава за героиня, а тя не може да бъде героиня.
Така, както ги описва авторът, нещата не са в своето естествено положение. Например, най-първо, тази възлюблена – героинята, авторът я описал тъй, че тя подозира героя. Значи, щом го подозира, тя е страхлива; щом го подозира, тя е тщеславна; щом го подозира, тя е безверна. Нищо повече. А минава за верующа.
Тя минава за героиня, а тя не може да бъде героиня.
към беседата >>
Ако си силен, тъй трябва да го направиш; ако си от слабите, ще трябва да предвиждаш – преди да е дошъл, теб не трябва да те има там.
На служба отивам. Сега бих поседял още да послушам, но нямам достатъчно време. Втори път ела пак да ми говориш, много ми е приятно. Втори път като дойдеш, ще ти дам един обяд.“ Туй в себе си трябва да го кажеш. Или трябва да бъдеш толкова умен, ако е дошъл, да му кажеш тъй, а пък може и по друг начин.
Ако си силен, тъй трябва да го направиш; ако си от слабите, ще трябва да предвиждаш – преди да е дошъл, теб не трябва да те има там.
към беседата >>
Имате един противник, теглите насам-нататък, не знаете, предполагате, че може да победите.
Сега тъй като говорим, дотук говорът мяза на една шахматна игра. Вие играете, но дали ще спечелите или не, вие не знаете.
Имате един противник, теглите насам-нататък, не знаете, предполагате, че може да победите.
Или ще ви бият, или ще биете. Както едно сражение. Защото всяка шахматна игра има един цар, една царица и войници, офицери. Ти теглиш и най-после като теглиш, – най-големия градоначалник.
към беседата >>
Щом ти проучваш нещата, ти търсиш Бога.
Щом ти проучваш нещата, ти търсиш Бога.
Когато Го търсиш, като те припече някъде, стигне те злото някъде, казваш: „Господи, Господи, Господи! “ След като мине всичко туй, вдигнеш глава, и казваш: „Няма Го.“ Болен си – казваш: „Ако оздравея, ще повярвам.“ Като оздравееш, казваш: „Работата дойде по един естествен път. Тя, природата, каквото направи.“ Те са празни работи. Питам сега: Герои сте вие, нали? Вие минавате за герои.
към беседата >>
Почнала да се оплаква една овца, че дошъл един вълк и трябвало да плюе на краката си.
Почнала да се оплаква една овца, че дошъл един вълк и трябвало да плюе на краката си.
Да се качи на някоя канара висока и слабата овца да бъде горе, а силният вълк – долу. Остани, ако си силен, долу. Ако си слаб, ще имаш рани по гърба си.
към беседата >>
Или ще ви бият, или ще биете.
Сега тъй като говорим, дотук говорът мяза на една шахматна игра. Вие играете, но дали ще спечелите или не, вие не знаете. Имате един противник, теглите насам-нататък, не знаете, предполагате, че може да победите.
Или ще ви бият, или ще биете.
Както едно сражение. Защото всяка шахматна игра има един цар, една царица и войници, офицери. Ти теглиш и най-после като теглиш, – най-големия градоначалник.
към беседата >>
Когато Го търсиш, като те припече някъде, стигне те злото някъде, казваш: „Господи, Господи, Господи!
Щом ти проучваш нещата, ти търсиш Бога.
Когато Го търсиш, като те припече някъде, стигне те злото някъде, казваш: „Господи, Господи, Господи!
“ След като мине всичко туй, вдигнеш глава, и казваш: „Няма Го.“ Болен си – казваш: „Ако оздравея, ще повярвам.“ Като оздравееш, казваш: „Работата дойде по един естествен път. Тя, природата, каквото направи.“ Те са празни работи. Питам сега: Герои сте вие, нали? Вие минавате за герои. Казваш: „Аз еди-кого си обичам.“ Обичаш го, но някой път минал, не те поздравил, много малка работа станала и току си измениш мнението.
към беседата >>
Да се качи на някоя канара висока и слабата овца да бъде горе, а силният вълк – долу.
Почнала да се оплаква една овца, че дошъл един вълк и трябвало да плюе на краката си.
Да се качи на някоя канара висока и слабата овца да бъде горе, а силният вълк – долу.
Остани, ако си силен, долу. Ако си слаб, ще имаш рани по гърба си.
към беседата >>
Както едно сражение.
Сега тъй като говорим, дотук говорът мяза на една шахматна игра. Вие играете, но дали ще спечелите или не, вие не знаете. Имате един противник, теглите насам-нататък, не знаете, предполагате, че може да победите. Или ще ви бият, или ще биете.
Както едно сражение.
Защото всяка шахматна игра има един цар, една царица и войници, офицери. Ти теглиш и най-после като теглиш, – най-големия градоначалник.
към беседата >>
“ След като мине всичко туй, вдигнеш глава, и казваш: „Няма Го.“ Болен си – казваш: „Ако оздравея, ще повярвам.“ Като оздравееш, казваш: „Работата дойде по един естествен път.
Щом ти проучваш нещата, ти търсиш Бога. Когато Го търсиш, като те припече някъде, стигне те злото някъде, казваш: „Господи, Господи, Господи!
“ След като мине всичко туй, вдигнеш глава, и казваш: „Няма Го.“ Болен си – казваш: „Ако оздравея, ще повярвам.“ Като оздравееш, казваш: „Работата дойде по един естествен път.
Тя, природата, каквото направи.“ Те са празни работи. Питам сега: Герои сте вие, нали? Вие минавате за герои. Казваш: „Аз еди-кого си обичам.“ Обичаш го, но някой път минал, не те поздравил, много малка работа станала и току си измениш мнението. Щом имаш един герой, никога не трябва да измениш своето мнение заради него.
към беседата >>
Остани, ако си силен, долу.
Почнала да се оплаква една овца, че дошъл един вълк и трябвало да плюе на краката си. Да се качи на някоя канара висока и слабата овца да бъде горе, а силният вълк – долу.
Остани, ако си силен, долу.
Ако си слаб, ще имаш рани по гърба си.
към беседата >>
Защото всяка шахматна игра има един цар, една царица и войници, офицери.
Сега тъй като говорим, дотук говорът мяза на една шахматна игра. Вие играете, но дали ще спечелите или не, вие не знаете. Имате един противник, теглите насам-нататък, не знаете, предполагате, че може да победите. Или ще ви бият, или ще биете. Както едно сражение.
Защото всяка шахматна игра има един цар, една царица и войници, офицери.
Ти теглиш и най-после като теглиш, – най-големия градоначалник.
към беседата >>
Тя, природата, каквото направи.“ Те са празни работи.
Щом ти проучваш нещата, ти търсиш Бога. Когато Го търсиш, като те припече някъде, стигне те злото някъде, казваш: „Господи, Господи, Господи! “ След като мине всичко туй, вдигнеш глава, и казваш: „Няма Го.“ Болен си – казваш: „Ако оздравея, ще повярвам.“ Като оздравееш, казваш: „Работата дойде по един естествен път.
Тя, природата, каквото направи.“ Те са празни работи.
Питам сега: Герои сте вие, нали? Вие минавате за герои. Казваш: „Аз еди-кого си обичам.“ Обичаш го, но някой път минал, не те поздравил, много малка работа станала и току си измениш мнението. Щом имаш един герой, никога не трябва да измениш своето мнение заради него. И героят не може да се измени.
към беседата >>
Ако си слаб, ще имаш рани по гърба си.
Почнала да се оплаква една овца, че дошъл един вълк и трябвало да плюе на краката си. Да се качи на някоя канара висока и слабата овца да бъде горе, а силният вълк – долу. Остани, ако си силен, долу.
Ако си слаб, ще имаш рани по гърба си.
към беседата >>
Ти теглиш и най-после като теглиш, – най-големия градоначалник.
Вие играете, но дали ще спечелите или не, вие не знаете. Имате един противник, теглите насам-нататък, не знаете, предполагате, че може да победите. Или ще ви бият, или ще биете. Както едно сражение. Защото всяка шахматна игра има един цар, една царица и войници, офицери.
Ти теглиш и най-после като теглиш, – най-големия градоначалник.
към беседата >>
Питам сега: Герои сте вие, нали?
Щом ти проучваш нещата, ти търсиш Бога. Когато Го търсиш, като те припече някъде, стигне те злото някъде, казваш: „Господи, Господи, Господи! “ След като мине всичко туй, вдигнеш глава, и казваш: „Няма Го.“ Болен си – казваш: „Ако оздравея, ще повярвам.“ Като оздравееш, казваш: „Работата дойде по един естествен път. Тя, природата, каквото направи.“ Те са празни работи.
Питам сега: Герои сте вие, нали?
Вие минавате за герои. Казваш: „Аз еди-кого си обичам.“ Обичаш го, но някой път минал, не те поздравил, много малка работа станала и току си измениш мнението. Щом имаш един герой, никога не трябва да измениш своето мнение заради него. И героят не може да се измени. Героят, да кажем, е един талантлив човек, ще върви по един определен път.
към беседата >>
Гледам, тук има млади, като се изпъчат, за пет пари нямат сила.
Гледам, тук има млади, като се изпъчат, за пет пари нямат сила.
Горе, горе, на канарата! Тогава, две деца се карат, едното казва на другото: „Я ме удари! “ То го удря. „Още веднъж.“ Казва му: „Ти като дойдеш в нашата махала...“ Казва му: „В тази махала те бих, и във вашата ще те бия.“
към беседата >>
Сега седите и казвате: „Каква сила е имал Христос, като казва на ветровете, и да утихнат.“ И после ще кажат: „Той, Христос, Син Божий, е надарен от Бога.
Сега седите и казвате: „Каква сила е имал Христос, като казва на ветровете, и да утихнат.“ И после ще кажат: „Той, Христос, Син Божий, е надарен от Бога.
А ние сме смъртни. Тази работа не е за нас.“ Разсъжденията ви са много прави. Че е така, че е Син Божий, че заповядва на ветровете. Но вие нямате свое приложение. Ако не може да накарате морето да утихне, ветровете да утихнат, да млъкнат, но има неща, които вие може да накарате да млъкнат.
към беседата >>
Вие минавате за герои.
Щом ти проучваш нещата, ти търсиш Бога. Когато Го търсиш, като те припече някъде, стигне те злото някъде, казваш: „Господи, Господи, Господи! “ След като мине всичко туй, вдигнеш глава, и казваш: „Няма Го.“ Болен си – казваш: „Ако оздравея, ще повярвам.“ Като оздравееш, казваш: „Работата дойде по един естествен път. Тя, природата, каквото направи.“ Те са празни работи. Питам сега: Герои сте вие, нали?
Вие минавате за герои.
Казваш: „Аз еди-кого си обичам.“ Обичаш го, но някой път минал, не те поздравил, много малка работа станала и току си измениш мнението. Щом имаш един герой, никога не трябва да измениш своето мнение заради него. И героят не може да се измени. Героят, да кажем, е един талантлив човек, ще върви по един определен път. Добрият човек не може да се измени.
към беседата >>
Горе, горе, на канарата!
Гледам, тук има млади, като се изпъчат, за пет пари нямат сила.
Горе, горе, на канарата!
Тогава, две деца се карат, едното казва на другото: „Я ме удари! “ То го удря. „Още веднъж.“ Казва му: „Ти като дойдеш в нашата махала...“ Казва му: „В тази махала те бих, и във вашата ще те бия.“
към беседата >>
А ние сме смъртни.
Сега седите и казвате: „Каква сила е имал Христос, като казва на ветровете, и да утихнат.“ И после ще кажат: „Той, Христос, Син Божий, е надарен от Бога.
А ние сме смъртни.
Тази работа не е за нас.“ Разсъжденията ви са много прави. Че е така, че е Син Божий, че заповядва на ветровете. Но вие нямате свое приложение. Ако не може да накарате морето да утихне, ветровете да утихнат, да млъкнат, но има неща, които вие може да накарате да млъкнат. Някой ден вашето море така е развълнувано, че има 10 метра вълни, че изпръскват хората навън.
към беседата >>
Казваш: „Аз еди-кого си обичам.“ Обичаш го, но някой път минал, не те поздравил, много малка работа станала и току си измениш мнението.
Когато Го търсиш, като те припече някъде, стигне те злото някъде, казваш: „Господи, Господи, Господи! “ След като мине всичко туй, вдигнеш глава, и казваш: „Няма Го.“ Болен си – казваш: „Ако оздравея, ще повярвам.“ Като оздравееш, казваш: „Работата дойде по един естествен път. Тя, природата, каквото направи.“ Те са празни работи. Питам сега: Герои сте вие, нали? Вие минавате за герои.
Казваш: „Аз еди-кого си обичам.“ Обичаш го, но някой път минал, не те поздравил, много малка работа станала и току си измениш мнението.
Щом имаш един герой, никога не трябва да измениш своето мнение заради него. И героят не може да се измени. Героят, да кажем, е един талантлив човек, ще върви по един определен път. Добрият човек не може да се измени. Вземете сега в света – героят, в когото вярваме, като не стане тъй, както ние мислим, казваме: „Аз вече не му вярвам.“
към беседата >>
Тогава, две деца се карат, едното казва на другото: „Я ме удари!
Гледам, тук има млади, като се изпъчат, за пет пари нямат сила. Горе, горе, на канарата!
Тогава, две деца се карат, едното казва на другото: „Я ме удари!
“ То го удря. „Още веднъж.“ Казва му: „Ти като дойдеш в нашата махала...“ Казва му: „В тази махала те бих, и във вашата ще те бия.“
към беседата >>
Тази работа не е за нас.“ Разсъжденията ви са много прави.
Сега седите и казвате: „Каква сила е имал Христос, като казва на ветровете, и да утихнат.“ И после ще кажат: „Той, Христос, Син Божий, е надарен от Бога. А ние сме смъртни.
Тази работа не е за нас.“ Разсъжденията ви са много прави.
Че е така, че е Син Божий, че заповядва на ветровете. Но вие нямате свое приложение. Ако не може да накарате морето да утихне, ветровете да утихнат, да млъкнат, но има неща, които вие може да накарате да млъкнат. Някой ден вашето море така е развълнувано, че има 10 метра вълни, че изпръскват хората навън. Вие сте развълнувани морета.
към беседата >>
Щом имаш един герой, никога не трябва да измениш своето мнение заради него.
“ След като мине всичко туй, вдигнеш глава, и казваш: „Няма Го.“ Болен си – казваш: „Ако оздравея, ще повярвам.“ Като оздравееш, казваш: „Работата дойде по един естествен път. Тя, природата, каквото направи.“ Те са празни работи. Питам сега: Герои сте вие, нали? Вие минавате за герои. Казваш: „Аз еди-кого си обичам.“ Обичаш го, но някой път минал, не те поздравил, много малка работа станала и току си измениш мнението.
Щом имаш един герой, никога не трябва да измениш своето мнение заради него.
И героят не може да се измени. Героят, да кажем, е един талантлив човек, ще върви по един определен път. Добрият човек не може да се измени. Вземете сега в света – героят, в когото вярваме, като не стане тъй, както ние мислим, казваме: „Аз вече не му вярвам.“
към беседата >>
“ То го удря.
Гледам, тук има млади, като се изпъчат, за пет пари нямат сила. Горе, горе, на канарата! Тогава, две деца се карат, едното казва на другото: „Я ме удари!
“ То го удря.
„Още веднъж.“ Казва му: „Ти като дойдеш в нашата махала...“ Казва му: „В тази махала те бих, и във вашата ще те бия.“
към беседата >>
Че е така, че е Син Божий, че заповядва на ветровете.
Сега седите и казвате: „Каква сила е имал Христос, като казва на ветровете, и да утихнат.“ И после ще кажат: „Той, Христос, Син Божий, е надарен от Бога. А ние сме смъртни. Тази работа не е за нас.“ Разсъжденията ви са много прави.
Че е така, че е Син Божий, че заповядва на ветровете.
Но вие нямате свое приложение. Ако не може да накарате морето да утихне, ветровете да утихнат, да млъкнат, но има неща, които вие може да накарате да млъкнат. Някой ден вашето море така е развълнувано, че има 10 метра вълни, че изпръскват хората навън. Вие сте развълнувани морета. След като се развълнувате, че пръскаш водата навсякъде, че хората ти чуват шума до другата махала.
към беседата >>
И героят не може да се измени.
Тя, природата, каквото направи.“ Те са празни работи. Питам сега: Герои сте вие, нали? Вие минавате за герои. Казваш: „Аз еди-кого си обичам.“ Обичаш го, но някой път минал, не те поздравил, много малка работа станала и току си измениш мнението. Щом имаш един герой, никога не трябва да измениш своето мнение заради него.
И героят не може да се измени.
Героят, да кажем, е един талантлив човек, ще върви по един определен път. Добрият човек не може да се измени. Вземете сега в света – героят, в когото вярваме, като не стане тъй, както ние мислим, казваме: „Аз вече не му вярвам.“
към беседата >>
„Още веднъж.“ Казва му: „Ти като дойдеш в нашата махала...“ Казва му: „В тази махала те бих, и във вашата ще те бия.“
Гледам, тук има млади, като се изпъчат, за пет пари нямат сила. Горе, горе, на канарата! Тогава, две деца се карат, едното казва на другото: „Я ме удари! “ То го удря.
„Още веднъж.“ Казва му: „Ти като дойдеш в нашата махала...“ Казва му: „В тази махала те бих, и във вашата ще те бия.“
към беседата >>
Но вие нямате свое приложение.
Сега седите и казвате: „Каква сила е имал Христос, като казва на ветровете, и да утихнат.“ И после ще кажат: „Той, Христос, Син Божий, е надарен от Бога. А ние сме смъртни. Тази работа не е за нас.“ Разсъжденията ви са много прави. Че е така, че е Син Божий, че заповядва на ветровете.
Но вие нямате свое приложение.
Ако не може да накарате морето да утихне, ветровете да утихнат, да млъкнат, но има неща, които вие може да накарате да млъкнат. Някой ден вашето море така е развълнувано, че има 10 метра вълни, че изпръскват хората навън. Вие сте развълнувани морета. След като се развълнувате, че пръскаш водата навсякъде, че хората ти чуват шума до другата махала. Казват: „Какво се е разкряскал той?
към беседата >>
Героят, да кажем, е един талантлив човек, ще върви по един определен път.
Питам сега: Герои сте вие, нали? Вие минавате за герои. Казваш: „Аз еди-кого си обичам.“ Обичаш го, но някой път минал, не те поздравил, много малка работа станала и току си измениш мнението. Щом имаш един герой, никога не трябва да измениш своето мнение заради него. И героят не може да се измени.
Героят, да кажем, е един талантлив човек, ще върви по един определен път.
Добрият човек не може да се измени. Вземете сега в света – героят, в когото вярваме, като не стане тъй, както ние мислим, казваме: „Аз вече не му вярвам.“
към беседата >>
Щом дяволът ви бие, той е силен, вие сте слаб.
Щом дяволът ви бие, той е силен, вие сте слаб.
На канарата да сте, горе. Щом дяволът те изкуси, няма да казваш: „Пустият му дявол! “ Той не е пуст. Дяволът е по-хитър, по-умен. Дяволът мене като ми устрои някой кюляф, казвам: Браво!
към беседата >>
Ако не може да накарате морето да утихне, ветровете да утихнат, да млъкнат, но има неща, които вие може да накарате да млъкнат.
Сега седите и казвате: „Каква сила е имал Христос, като казва на ветровете, и да утихнат.“ И после ще кажат: „Той, Христос, Син Божий, е надарен от Бога. А ние сме смъртни. Тази работа не е за нас.“ Разсъжденията ви са много прави. Че е така, че е Син Божий, че заповядва на ветровете. Но вие нямате свое приложение.
Ако не може да накарате морето да утихне, ветровете да утихнат, да млъкнат, но има неща, които вие може да накарате да млъкнат.
Някой ден вашето море така е развълнувано, че има 10 метра вълни, че изпръскват хората навън. Вие сте развълнувани морета. След като се развълнувате, че пръскаш водата навсякъде, че хората ти чуват шума до другата махала. Казват: „Какво се е разкряскал той? “ Не, казвам, морето му се е развълнувало, 10-метрови вълни има.
към беседата >>
Добрият човек не може да се измени.
Вие минавате за герои. Казваш: „Аз еди-кого си обичам.“ Обичаш го, но някой път минал, не те поздравил, много малка работа станала и току си измениш мнението. Щом имаш един герой, никога не трябва да измениш своето мнение заради него. И героят не може да се измени. Героят, да кажем, е един талантлив човек, ще върви по един определен път.
Добрият човек не може да се измени.
Вземете сега в света – героят, в когото вярваме, като не стане тъй, както ние мислим, казваме: „Аз вече не му вярвам.“
към беседата >>
На канарата да сте, горе.
Щом дяволът ви бие, той е силен, вие сте слаб.
На канарата да сте, горе.
Щом дяволът те изкуси, няма да казваш: „Пустият му дявол! “ Той не е пуст. Дяволът е по-хитър, по-умен. Дяволът мене като ми устрои някой кюляф, казвам: Браво! Гениална работа.
към беседата >>
Някой ден вашето море така е развълнувано, че има 10 метра вълни, че изпръскват хората навън.
А ние сме смъртни. Тази работа не е за нас.“ Разсъжденията ви са много прави. Че е така, че е Син Божий, че заповядва на ветровете. Но вие нямате свое приложение. Ако не може да накарате морето да утихне, ветровете да утихнат, да млъкнат, но има неща, които вие може да накарате да млъкнат.
Някой ден вашето море така е развълнувано, че има 10 метра вълни, че изпръскват хората навън.
Вие сте развълнувани морета. След като се развълнувате, че пръскаш водата навсякъде, че хората ти чуват шума до другата махала. Казват: „Какво се е разкряскал той? “ Не, казвам, морето му се е развълнувало, 10-метрови вълни има.
към беседата >>
Вземете сега в света – героят, в когото вярваме, като не стане тъй, както ние мислим, казваме: „Аз вече не му вярвам.“
Казваш: „Аз еди-кого си обичам.“ Обичаш го, но някой път минал, не те поздравил, много малка работа станала и току си измениш мнението. Щом имаш един герой, никога не трябва да измениш своето мнение заради него. И героят не може да се измени. Героят, да кажем, е един талантлив човек, ще върви по един определен път. Добрият човек не може да се измени.
Вземете сега в света – героят, в когото вярваме, като не стане тъй, както ние мислим, казваме: „Аз вече не му вярвам.“
към беседата >>
Щом дяволът те изкуси, няма да казваш: „Пустият му дявол!
Щом дяволът ви бие, той е силен, вие сте слаб. На канарата да сте, горе.
Щом дяволът те изкуси, няма да казваш: „Пустият му дявол!
“ Той не е пуст. Дяволът е по-хитър, по-умен. Дяволът мене като ми устрои някой кюляф, казвам: Браво! Гениална работа. Тъй хубаво е скроена тази работа.
към беседата >>
Вие сте развълнувани морета.
Тази работа не е за нас.“ Разсъжденията ви са много прави. Че е така, че е Син Божий, че заповядва на ветровете. Но вие нямате свое приложение. Ако не може да накарате морето да утихне, ветровете да утихнат, да млъкнат, но има неща, които вие може да накарате да млъкнат. Някой ден вашето море така е развълнувано, че има 10 метра вълни, че изпръскват хората навън.
Вие сте развълнувани морета.
След като се развълнувате, че пръскаш водата навсякъде, че хората ти чуват шума до другата махала. Казват: „Какво се е разкряскал той? “ Не, казвам, морето му се е развълнувало, 10-метрови вълни има.
към беседата >>
Питам: Кое е онова, което може да ти позволи на тебе, на кое отгоре ти искаш това?
Питам: Кое е онова, което може да ти позволи на тебе, на кое отгоре ти искаш това?
Искаш Господ да направи нещата както ти искаш. Казвам: На какво основание? Има един конкурс за известна катедра, професорска катедра по музика. Явяват се 100 души, все първокласни музиканти, със свои съчинения. Комисията избира един от тях, а другите 99 остават и казват: „Несправедлива е тази работа.“
към беседата >>
“ Той не е пуст.
Щом дяволът ви бие, той е силен, вие сте слаб. На канарата да сте, горе. Щом дяволът те изкуси, няма да казваш: „Пустият му дявол!
“ Той не е пуст.
Дяволът е по-хитър, по-умен. Дяволът мене като ми устрои някой кюляф, казвам: Браво! Гениална работа. Тъй хубаво е скроена тази работа. Щом аз му скроя друг кюляф (и аз му кроя на него кюляфи), той казва: „Хъм, този противник, и той ми скрои друг кюляф!
към беседата >>
След като се развълнувате, че пръскаш водата навсякъде, че хората ти чуват шума до другата махала.
Че е така, че е Син Божий, че заповядва на ветровете. Но вие нямате свое приложение. Ако не може да накарате морето да утихне, ветровете да утихнат, да млъкнат, но има неща, които вие може да накарате да млъкнат. Някой ден вашето море така е развълнувано, че има 10 метра вълни, че изпръскват хората навън. Вие сте развълнувани морета.
След като се развълнувате, че пръскаш водата навсякъде, че хората ти чуват шума до другата махала.
Казват: „Какво се е разкряскал той? “ Не, казвам, морето му се е развълнувало, 10-метрови вълни има.
към беседата >>
Искаш Господ да направи нещата както ти искаш.
Питам: Кое е онова, което може да ти позволи на тебе, на кое отгоре ти искаш това?
Искаш Господ да направи нещата както ти искаш.
Казвам: На какво основание? Има един конкурс за известна катедра, професорска катедра по музика. Явяват се 100 души, все първокласни музиканти, със свои съчинения. Комисията избира един от тях, а другите 99 остават и казват: „Несправедлива е тази работа.“
към беседата >>
Дяволът е по-хитър, по-умен.
Щом дяволът ви бие, той е силен, вие сте слаб. На канарата да сте, горе. Щом дяволът те изкуси, няма да казваш: „Пустият му дявол! “ Той не е пуст.
Дяволът е по-хитър, по-умен.
Дяволът мене като ми устрои някой кюляф, казвам: Браво! Гениална работа. Тъй хубаво е скроена тази работа. Щом аз му скроя друг кюляф (и аз му кроя на него кюляфи), той казва: „Хъм, този противник, и той ми скрои друг кюляф! “ Кюляф след кюляф.
към беседата >>
Казват: „Какво се е разкряскал той?
Но вие нямате свое приложение. Ако не може да накарате морето да утихне, ветровете да утихнат, да млъкнат, но има неща, които вие може да накарате да млъкнат. Някой ден вашето море така е развълнувано, че има 10 метра вълни, че изпръскват хората навън. Вие сте развълнувани морета. След като се развълнувате, че пръскаш водата навсякъде, че хората ти чуват шума до другата махала.
Казват: „Какво се е разкряскал той?
“ Не, казвам, морето му се е развълнувало, 10-метрови вълни има.
към беседата >>
Казвам: На какво основание?
Питам: Кое е онова, което може да ти позволи на тебе, на кое отгоре ти искаш това? Искаш Господ да направи нещата както ти искаш.
Казвам: На какво основание?
Има един конкурс за известна катедра, професорска катедра по музика. Явяват се 100 души, все първокласни музиканти, със свои съчинения. Комисията избира един от тях, а другите 99 остават и казват: „Несправедлива е тази работа.“
към беседата >>
Дяволът мене като ми устрои някой кюляф, казвам: Браво!
Щом дяволът ви бие, той е силен, вие сте слаб. На канарата да сте, горе. Щом дяволът те изкуси, няма да казваш: „Пустият му дявол! “ Той не е пуст. Дяволът е по-хитър, по-умен.
Дяволът мене като ми устрои някой кюляф, казвам: Браво!
Гениална работа. Тъй хубаво е скроена тази работа. Щом аз му скроя друг кюляф (и аз му кроя на него кюляфи), той казва: „Хъм, този противник, и той ми скрои друг кюляф! “ Кюляф след кюляф. Кой кюляф остава на главата?
към беседата >>
“ Не, казвам, морето му се е развълнувало, 10-метрови вълни има.
Ако не може да накарате морето да утихне, ветровете да утихнат, да млъкнат, но има неща, които вие може да накарате да млъкнат. Някой ден вашето море така е развълнувано, че има 10 метра вълни, че изпръскват хората навън. Вие сте развълнувани морета. След като се развълнувате, че пръскаш водата навсякъде, че хората ти чуват шума до другата махала. Казват: „Какво се е разкряскал той?
“ Не, казвам, морето му се е развълнувало, 10-метрови вълни има.
към беседата >>
Има един конкурс за известна катедра, професорска катедра по музика.
Питам: Кое е онова, което може да ти позволи на тебе, на кое отгоре ти искаш това? Искаш Господ да направи нещата както ти искаш. Казвам: На какво основание?
Има един конкурс за известна катедра, професорска катедра по музика.
Явяват се 100 души, все първокласни музиканти, със свои съчинения. Комисията избира един от тях, а другите 99 остават и казват: „Несправедлива е тази работа.“
към беседата >>
Гениална работа.
На канарата да сте, горе. Щом дяволът те изкуси, няма да казваш: „Пустият му дявол! “ Той не е пуст. Дяволът е по-хитър, по-умен. Дяволът мене като ми устрои някой кюляф, казвам: Браво!
Гениална работа.
Тъй хубаво е скроена тази работа. Щом аз му скроя друг кюляф (и аз му кроя на него кюляфи), той казва: „Хъм, този противник, и той ми скрои друг кюляф! “ Кюляф след кюляф. Кой кюляф остава на главата? Ако остане дяволският кюляф, ще кажа: по-умен е от мене; пък ако аз му скроя кюляф [и] моят кюляф остане, ще кажа: „Каквото ти кажа, трябва да ме слушаш.“ Та, сега, искате кюляф.
към беседата >>
Христос... Та казва: „Спри!
Христос... Та казва: „Спри!
“ А Неговите ученици се изпоплашили, да събудят господаря си. Ако стане Този, Който спи, и заповяда на морето, да млъкне морето. И то стана. Каза една дума и всичко утихна.
към беседата >>
Явяват се 100 души, все първокласни музиканти, със свои съчинения.
Питам: Кое е онова, което може да ти позволи на тебе, на кое отгоре ти искаш това? Искаш Господ да направи нещата както ти искаш. Казвам: На какво основание? Има един конкурс за известна катедра, професорска катедра по музика.
Явяват се 100 души, все първокласни музиканти, със свои съчинения.
Комисията избира един от тях, а другите 99 остават и казват: „Несправедлива е тази работа.“
към беседата >>
Тъй хубаво е скроена тази работа.
Щом дяволът те изкуси, няма да казваш: „Пустият му дявол! “ Той не е пуст. Дяволът е по-хитър, по-умен. Дяволът мене като ми устрои някой кюляф, казвам: Браво! Гениална работа.
Тъй хубаво е скроена тази работа.
Щом аз му скроя друг кюляф (и аз му кроя на него кюляфи), той казва: „Хъм, този противник, и той ми скрои друг кюляф! “ Кюляф след кюляф. Кой кюляф остава на главата? Ако остане дяволският кюляф, ще кажа: по-умен е от мене; пък ако аз му скроя кюляф [и] моят кюляф остане, ще кажа: „Каквото ти кажа, трябва да ме слушаш.“ Та, сега, искате кюляф. Онзи кюляф, който изработите, той е най-хубавият кюляф, нищо повече!
към беседата >>
“ А Неговите ученици се изпоплашили, да събудят господаря си.
Христос... Та казва: „Спри!
“ А Неговите ученици се изпоплашили, да събудят господаря си.
Ако стане Този, Който спи, и заповяда на морето, да млъкне морето. И то стана. Каза една дума и всичко утихна.
към беседата >>
Комисията избира един от тях, а другите 99 остават и казват: „Несправедлива е тази работа.“
Питам: Кое е онова, което може да ти позволи на тебе, на кое отгоре ти искаш това? Искаш Господ да направи нещата както ти искаш. Казвам: На какво основание? Има един конкурс за известна катедра, професорска катедра по музика. Явяват се 100 души, все първокласни музиканти, със свои съчинения.
Комисията избира един от тях, а другите 99 остават и казват: „Несправедлива е тази работа.“
към беседата >>
Щом аз му скроя друг кюляф (и аз му кроя на него кюляфи), той казва: „Хъм, този противник, и той ми скрои друг кюляф!
“ Той не е пуст. Дяволът е по-хитър, по-умен. Дяволът мене като ми устрои някой кюляф, казвам: Браво! Гениална работа. Тъй хубаво е скроена тази работа.
Щом аз му скроя друг кюляф (и аз му кроя на него кюляфи), той казва: „Хъм, този противник, и той ми скрои друг кюляф!
“ Кюляф след кюляф. Кой кюляф остава на главата? Ако остане дяволският кюляф, ще кажа: по-умен е от мене; пък ако аз му скроя кюляф [и] моят кюляф остане, ще кажа: „Каквото ти кажа, трябва да ме слушаш.“ Та, сега, искате кюляф. Онзи кюляф, който изработите, той е най-хубавият кюляф, нищо повече!
към беседата >>
Ако стане Този, Който спи, и заповяда на морето, да млъкне морето.
Христос... Та казва: „Спри! “ А Неговите ученици се изпоплашили, да събудят господаря си.
Ако стане Този, Който спи, и заповяда на морето, да млъкне морето.
И то стана. Каза една дума и всичко утихна.
към беседата >>
Кое е справедливо, сега?
Кое е справедливо, сега?
В този свят избират по един начин, в онзи свят избират по друг начин. В онзи свят, когато избират един за професор, за една катедра, ще ви кажа как го избират, приблизително. Щом има 100 души кандидати за една катедра, дали са своите музикални произведения. Всеки един ще даде едно парче. Умрял някой на Земята, ще изсвирят парчето и ако умрелият оживее, този музикант, който е написал парчето, може да стане професор.
към беседата >>
“ Кюляф след кюляф.
Дяволът е по-хитър, по-умен. Дяволът мене като ми устрои някой кюляф, казвам: Браво! Гениална работа. Тъй хубаво е скроена тази работа. Щом аз му скроя друг кюляф (и аз му кроя на него кюляфи), той казва: „Хъм, този противник, и той ми скрои друг кюляф!
“ Кюляф след кюляф.
Кой кюляф остава на главата? Ако остане дяволският кюляф, ще кажа: по-умен е от мене; пък ако аз му скроя кюляф [и] моят кюляф остане, ще кажа: „Каквото ти кажа, трябва да ме слушаш.“ Та, сега, искате кюляф. Онзи кюляф, който изработите, той е най-хубавият кюляф, нищо повече!
към беседата >>
И то стана.
Христос... Та казва: „Спри! “ А Неговите ученици се изпоплашили, да събудят господаря си. Ако стане Този, Който спи, и заповяда на морето, да млъкне морето.
И то стана.
Каза една дума и всичко утихна.
към беседата >>
В този свят избират по един начин, в онзи свят избират по друг начин.
Кое е справедливо, сега?
В този свят избират по един начин, в онзи свят избират по друг начин.
В онзи свят, когато избират един за професор, за една катедра, ще ви кажа как го избират, приблизително. Щом има 100 души кандидати за една катедра, дали са своите музикални произведения. Всеки един ще даде едно парче. Умрял някой на Земята, ще изсвирят парчето и ако умрелият оживее, този музикант, който е написал парчето, може да стане професор. Ако не оживее умрелият, професор не може да стане.
към беседата >>
Кой кюляф остава на главата?
Дяволът мене като ми устрои някой кюляф, казвам: Браво! Гениална работа. Тъй хубаво е скроена тази работа. Щом аз му скроя друг кюляф (и аз му кроя на него кюляфи), той казва: „Хъм, този противник, и той ми скрои друг кюляф! “ Кюляф след кюляф.
Кой кюляф остава на главата?
Ако остане дяволският кюляф, ще кажа: по-умен е от мене; пък ако аз му скроя кюляф [и] моят кюляф остане, ще кажа: „Каквото ти кажа, трябва да ме слушаш.“ Та, сега, искате кюляф. Онзи кюляф, който изработите, той е най-хубавият кюляф, нищо повече!
към беседата >>
Каза една дума и всичко утихна.
Христос... Та казва: „Спри! “ А Неговите ученици се изпоплашили, да събудят господаря си. Ако стане Този, Който спи, и заповяда на морето, да млъкне морето. И то стана.
Каза една дума и всичко утихна.
към беседата >>
В онзи свят, когато избират един за професор, за една катедра, ще ви кажа как го избират, приблизително.
Кое е справедливо, сега? В този свят избират по един начин, в онзи свят избират по друг начин.
В онзи свят, когато избират един за професор, за една катедра, ще ви кажа как го избират, приблизително.
Щом има 100 души кандидати за една катедра, дали са своите музикални произведения. Всеки един ще даде едно парче. Умрял някой на Земята, ще изсвирят парчето и ако умрелият оживее, този музикант, който е написал парчето, може да стане професор. Ако не оживее умрелият, професор не може да стане. Така свирят първо парче, второ, трето, и при което парче умрелият оживее, авторът на това парче става професор.
към беседата >>
Ако остане дяволският кюляф, ще кажа: по-умен е от мене; пък ако аз му скроя кюляф [и] моят кюляф остане, ще кажа: „Каквото ти кажа, трябва да ме слушаш.“ Та, сега, искате кюляф.
Гениална работа. Тъй хубаво е скроена тази работа. Щом аз му скроя друг кюляф (и аз му кроя на него кюляфи), той казва: „Хъм, този противник, и той ми скрои друг кюляф! “ Кюляф след кюляф. Кой кюляф остава на главата?
Ако остане дяволският кюляф, ще кажа: по-умен е от мене; пък ако аз му скроя кюляф [и] моят кюляф остане, ще кажа: „Каквото ти кажа, трябва да ме слушаш.“ Та, сега, искате кюляф.
Онзи кюляф, който изработите, той е най-хубавият кюляф, нищо повече!
към беседата >>
Като станеш, кажи поне една дума.
Като станеш, кажи поне една дума.
Ти се извиняваш. Казваш: „Аз се събудих, нервен съм, баща ми такъв, онакъв.“ Кажи да млъкне морето! Кажи на себе си: „Слушай, умири се! “ Кажи на вятъра, който духа! Ти станеш сутрин, морето е развълнувано, казваш: „Откъде ще се вземе хляб?
към беседата >>
Щом има 100 души кандидати за една катедра, дали са своите музикални произведения.
Кое е справедливо, сега? В този свят избират по един начин, в онзи свят избират по друг начин. В онзи свят, когато избират един за професор, за една катедра, ще ви кажа как го избират, приблизително.
Щом има 100 души кандидати за една катедра, дали са своите музикални произведения.
Всеки един ще даде едно парче. Умрял някой на Земята, ще изсвирят парчето и ако умрелият оживее, този музикант, който е написал парчето, може да стане професор. Ако не оживее умрелият, професор не може да стане. Така свирят първо парче, второ, трето, и при което парче умрелият оживее, авторът на това парче става професор. Ако още на първото парче оживее, радват се, а някой път може всичките парчета да изсвирят на кандидатите и ако при никое не оживее, никого не турят за професор.
към беседата >>
Онзи кюляф, който изработите, той е най-хубавият кюляф, нищо повече!
Тъй хубаво е скроена тази работа. Щом аз му скроя друг кюляф (и аз му кроя на него кюляфи), той казва: „Хъм, този противник, и той ми скрои друг кюляф! “ Кюляф след кюляф. Кой кюляф остава на главата? Ако остане дяволският кюляф, ще кажа: по-умен е от мене; пък ако аз му скроя кюляф [и] моят кюляф остане, ще кажа: „Каквото ти кажа, трябва да ме слушаш.“ Та, сега, искате кюляф.
Онзи кюляф, който изработите, той е най-хубавият кюляф, нищо повече!
към беседата >>
Ти се извиняваш.
Като станеш, кажи поне една дума.
Ти се извиняваш.
Казваш: „Аз се събудих, нервен съм, баща ми такъв, онакъв.“ Кажи да млъкне морето! Кажи на себе си: „Слушай, умири се! “ Кажи на вятъра, който духа! Ти станеш сутрин, морето е развълнувано, казваш: „Откъде ще се вземе хляб? “ Имаш 2–3 полици, къщата ще продадат.
към беседата >>
Всеки един ще даде едно парче.
Кое е справедливо, сега? В този свят избират по един начин, в онзи свят избират по друг начин. В онзи свят, когато избират един за професор, за една катедра, ще ви кажа как го избират, приблизително. Щом има 100 души кандидати за една катедра, дали са своите музикални произведения.
Всеки един ще даде едно парче.
Умрял някой на Земята, ще изсвирят парчето и ако умрелият оживее, този музикант, който е написал парчето, може да стане професор. Ако не оживее умрелият, професор не може да стане. Така свирят първо парче, второ, трето, и при което парче умрелият оживее, авторът на това парче става професор. Ако още на първото парче оживее, радват се, а някой път може всичките парчета да изсвирят на кандидатите и ако при никое не оживее, никого не турят за професор.
към беседата >>
Сега, първото нещо: Имайте една вяра в онова, което Бог е вложил във вас, да го развиете.
Сега, първото нещо: Имайте една вяра в онова, което Бог е вложил във вас, да го развиете.
Всички учители в света дават начини, методи за развиване Божественото в човека. Някой път музикантите не може да се търпят. И двамата са добри, но не може да се търпят по съвсем други съображения. Двама религиозни хора не може да се търпят. Не знаят как да се молят.
към беседата >>
Казваш: „Аз се събудих, нервен съм, баща ми такъв, онакъв.“ Кажи да млъкне морето!
Като станеш, кажи поне една дума. Ти се извиняваш.
Казваш: „Аз се събудих, нервен съм, баща ми такъв, онакъв.“ Кажи да млъкне морето!
Кажи на себе си: „Слушай, умири се! “ Кажи на вятъра, който духа! Ти станеш сутрин, морето е развълнувано, казваш: „Откъде ще се вземе хляб? “ Имаш 2–3 полици, къщата ще продадат. Вече не си разположен, не ти се яде.
към беседата >>
Умрял някой на Земята, ще изсвирят парчето и ако умрелият оживее, този музикант, който е написал парчето, може да стане професор.
Кое е справедливо, сега? В този свят избират по един начин, в онзи свят избират по друг начин. В онзи свят, когато избират един за професор, за една катедра, ще ви кажа как го избират, приблизително. Щом има 100 души кандидати за една катедра, дали са своите музикални произведения. Всеки един ще даде едно парче.
Умрял някой на Земята, ще изсвирят парчето и ако умрелият оживее, този музикант, който е написал парчето, може да стане професор.
Ако не оживее умрелият, професор не може да стане. Така свирят първо парче, второ, трето, и при което парче умрелият оживее, авторът на това парче става професор. Ако още на първото парче оживее, радват се, а някой път може всичките парчета да изсвирят на кандидатите и ако при никое не оживее, никого не турят за професор.
към беседата >>
Всички учители в света дават начини, методи за развиване Божественото в човека.
Сега, първото нещо: Имайте една вяра в онова, което Бог е вложил във вас, да го развиете.
Всички учители в света дават начини, методи за развиване Божественото в човека.
Някой път музикантите не може да се търпят. И двамата са добри, но не може да се търпят по съвсем други съображения. Двама религиозни хора не може да се търпят. Не знаят как да се молят. Да кажем, и двамата се молят.
към беседата >>
Кажи на себе си: „Слушай, умири се!
Като станеш, кажи поне една дума. Ти се извиняваш. Казваш: „Аз се събудих, нервен съм, баща ми такъв, онакъв.“ Кажи да млъкне морето!
Кажи на себе си: „Слушай, умири се!
“ Кажи на вятъра, който духа! Ти станеш сутрин, морето е развълнувано, казваш: „Откъде ще се вземе хляб? “ Имаш 2–3 полици, къщата ще продадат. Вече не си разположен, не ти се яде. Казваш: „Какво ще се прави?
към беседата >>
Ако не оживее умрелият, професор не може да стане.
В този свят избират по един начин, в онзи свят избират по друг начин. В онзи свят, когато избират един за професор, за една катедра, ще ви кажа как го избират, приблизително. Щом има 100 души кандидати за една катедра, дали са своите музикални произведения. Всеки един ще даде едно парче. Умрял някой на Земята, ще изсвирят парчето и ако умрелият оживее, този музикант, който е написал парчето, може да стане професор.
Ако не оживее умрелият, професор не може да стане.
Така свирят първо парче, второ, трето, и при което парче умрелият оживее, авторът на това парче става професор. Ако още на първото парче оживее, радват се, а някой път може всичките парчета да изсвирят на кандидатите и ако при никое не оживее, никого не турят за професор.
към беседата >>
Някой път музикантите не може да се търпят.
Сега, първото нещо: Имайте една вяра в онова, което Бог е вложил във вас, да го развиете. Всички учители в света дават начини, методи за развиване Божественото в човека.
Някой път музикантите не може да се търпят.
И двамата са добри, но не може да се търпят по съвсем други съображения. Двама религиозни хора не може да се търпят. Не знаят как да се молят. Да кажем, и двамата се молят. Единият много се моли, много хубаво се моли.
към беседата >>
“ Кажи на вятъра, който духа!
Като станеш, кажи поне една дума. Ти се извиняваш. Казваш: „Аз се събудих, нервен съм, баща ми такъв, онакъв.“ Кажи да млъкне морето! Кажи на себе си: „Слушай, умири се!
“ Кажи на вятъра, който духа!
Ти станеш сутрин, морето е развълнувано, казваш: „Откъде ще се вземе хляб? “ Имаш 2–3 полици, къщата ще продадат. Вече не си разположен, не ти се яде. Казваш: „Какво ще се прави? “ Стани, кажи да млъкне тая работа!
към беседата >>
Така свирят първо парче, второ, трето, и при което парче умрелият оживее, авторът на това парче става професор.
В онзи свят, когато избират един за професор, за една катедра, ще ви кажа как го избират, приблизително. Щом има 100 души кандидати за една катедра, дали са своите музикални произведения. Всеки един ще даде едно парче. Умрял някой на Земята, ще изсвирят парчето и ако умрелият оживее, този музикант, който е написал парчето, може да стане професор. Ако не оживее умрелият, професор не може да стане.
Така свирят първо парче, второ, трето, и при което парче умрелият оживее, авторът на това парче става професор.
Ако още на първото парче оживее, радват се, а някой път може всичките парчета да изсвирят на кандидатите и ако при никое не оживее, никого не турят за професор.
към беседата >>
И двамата са добри, но не може да се търпят по съвсем други съображения.
Сега, първото нещо: Имайте една вяра в онова, което Бог е вложил във вас, да го развиете. Всички учители в света дават начини, методи за развиване Божественото в човека. Някой път музикантите не може да се търпят.
И двамата са добри, но не може да се търпят по съвсем други съображения.
Двама религиозни хора не може да се търпят. Не знаят как да се молят. Да кажем, и двамата се молят. Единият много се моли, много хубаво се моли. Казвам: Болният оздравя ли?
към беседата >>
Ти станеш сутрин, морето е развълнувано, казваш: „Откъде ще се вземе хляб?
Като станеш, кажи поне една дума. Ти се извиняваш. Казваш: „Аз се събудих, нервен съм, баща ми такъв, онакъв.“ Кажи да млъкне морето! Кажи на себе си: „Слушай, умири се! “ Кажи на вятъра, който духа!
Ти станеш сутрин, морето е развълнувано, казваш: „Откъде ще се вземе хляб?
“ Имаш 2–3 полици, къщата ще продадат. Вече не си разположен, не ти се яде. Казваш: „Какво ще се прави? “ Стани, кажи да млъкне тая работа! Когато Христос каза да млъкне морето, защо млъкна?
към беседата >>
Ако още на първото парче оживее, радват се, а някой път може всичките парчета да изсвирят на кандидатите и ако при никое не оживее, никого не турят за професор.
Щом има 100 души кандидати за една катедра, дали са своите музикални произведения. Всеки един ще даде едно парче. Умрял някой на Земята, ще изсвирят парчето и ако умрелият оживее, този музикант, който е написал парчето, може да стане професор. Ако не оживее умрелият, професор не може да стане. Така свирят първо парче, второ, трето, и при което парче умрелият оживее, авторът на това парче става професор.
Ако още на първото парче оживее, радват се, а някой път може всичките парчета да изсвирят на кандидатите и ако при никое не оживее, никого не турят за професор.
към беседата >>
Двама религиозни хора не може да се търпят.
Сега, първото нещо: Имайте една вяра в онова, което Бог е вложил във вас, да го развиете. Всички учители в света дават начини, методи за развиване Божественото в човека. Някой път музикантите не може да се търпят. И двамата са добри, но не може да се търпят по съвсем други съображения.
Двама религиозни хора не може да се търпят.
Не знаят как да се молят. Да кажем, и двамата се молят. Единият много се моли, много хубаво се моли. Казвам: Болният оздравя ли? – „Не, не оздравя.“ – Не си се молил добре.
към беседата >>
“ Имаш 2–3 полици, къщата ще продадат.
Ти се извиняваш. Казваш: „Аз се събудих, нервен съм, баща ми такъв, онакъв.“ Кажи да млъкне морето! Кажи на себе си: „Слушай, умири се! “ Кажи на вятъра, който духа! Ти станеш сутрин, морето е развълнувано, казваш: „Откъде ще се вземе хляб?
“ Имаш 2–3 полици, къщата ще продадат.
Вече не си разположен, не ти се яде. Казваш: „Какво ще се прави? “ Стани, кажи да млъкне тая работа! Когато Христос каза да млъкне морето, защо млъкна? Много проста работа е тази.
към беседата >>
Че, ти по някой път казваш: „Добър човек съм аз.
Че, ти по някой път казваш: „Добър човек съм аз.
Имам добри намерения.“ Опитай в какво седи твоето добро намерение. Кои са твоите добри намерения? Добродетелта е от дълбок характер; тя е положителна и отрицателна добродетел. Аз мога да бъда добродетелен, когато правя добро някому, но и когато съм болен, трябва да бъда умен, да не измъчвам хората около себе си.
към беседата >>
Не знаят как да се молят.
Сега, първото нещо: Имайте една вяра в онова, което Бог е вложил във вас, да го развиете. Всички учители в света дават начини, методи за развиване Божественото в човека. Някой път музикантите не може да се търпят. И двамата са добри, но не може да се търпят по съвсем други съображения. Двама религиозни хора не може да се търпят.
Не знаят как да се молят.
Да кажем, и двамата се молят. Единият много се моли, много хубаво се моли. Казвам: Болният оздравя ли? – „Не, не оздравя.“ – Не си се молил добре. То седи в молитвата, вътре.
към беседата >>
Вече не си разположен, не ти се яде.
Казваш: „Аз се събудих, нервен съм, баща ми такъв, онакъв.“ Кажи да млъкне морето! Кажи на себе си: „Слушай, умири се! “ Кажи на вятъра, който духа! Ти станеш сутрин, морето е развълнувано, казваш: „Откъде ще се вземе хляб? “ Имаш 2–3 полици, къщата ще продадат.
Вече не си разположен, не ти се яде.
Казваш: „Какво ще се прави? “ Стани, кажи да млъкне тая работа! Когато Христос каза да млъкне морето, защо млъкна? Много проста работа е тази.
към беседата >>
Имам добри намерения.“ Опитай в какво седи твоето добро намерение.
Че, ти по някой път казваш: „Добър човек съм аз.
Имам добри намерения.“ Опитай в какво седи твоето добро намерение.
Кои са твоите добри намерения? Добродетелта е от дълбок характер; тя е положителна и отрицателна добродетел. Аз мога да бъда добродетелен, когато правя добро някому, но и когато съм болен, трябва да бъда умен, да не измъчвам хората около себе си.
към беседата >>
Да кажем, и двамата се молят.
Всички учители в света дават начини, методи за развиване Божественото в човека. Някой път музикантите не може да се търпят. И двамата са добри, но не може да се търпят по съвсем други съображения. Двама религиозни хора не може да се търпят. Не знаят как да се молят.
Да кажем, и двамата се молят.
Единият много се моли, много хубаво се моли. Казвам: Болният оздравя ли? – „Не, не оздравя.“ – Не си се молил добре. То седи в молитвата, вътре.
към беседата >>
Казваш: „Какво ще се прави?
Кажи на себе си: „Слушай, умири се! “ Кажи на вятъра, който духа! Ти станеш сутрин, морето е развълнувано, казваш: „Откъде ще се вземе хляб? “ Имаш 2–3 полици, къщата ще продадат. Вече не си разположен, не ти се яде.
Казваш: „Какво ще се прави?
“ Стани, кажи да млъкне тая работа! Когато Христос каза да млъкне морето, защо млъкна? Много проста работа е тази.
към беседата >>
Кои са твоите добри намерения?
Че, ти по някой път казваш: „Добър човек съм аз. Имам добри намерения.“ Опитай в какво седи твоето добро намерение.
Кои са твоите добри намерения?
Добродетелта е от дълбок характер; тя е положителна и отрицателна добродетел. Аз мога да бъда добродетелен, когато правя добро някому, но и когато съм болен, трябва да бъда умен, да не измъчвам хората около себе си.
към беседата >>
Единият много се моли, много хубаво се моли.
Някой път музикантите не може да се търпят. И двамата са добри, но не може да се търпят по съвсем други съображения. Двама религиозни хора не може да се търпят. Не знаят как да се молят. Да кажем, и двамата се молят.
Единият много се моли, много хубаво се моли.
Казвам: Болният оздравя ли? – „Не, не оздравя.“ – Не си се молил добре. То седи в молитвата, вътре.
към беседата >>
“ Стани, кажи да млъкне тая работа!
“ Кажи на вятъра, който духа! Ти станеш сутрин, морето е развълнувано, казваш: „Откъде ще се вземе хляб? “ Имаш 2–3 полици, къщата ще продадат. Вече не си разположен, не ти се яде. Казваш: „Какво ще се прави?
“ Стани, кажи да млъкне тая работа!
Когато Христос каза да млъкне морето, защо млъкна? Много проста работа е тази.
към беседата >>
Добродетелта е от дълбок характер; тя е положителна и отрицателна добродетел.
Че, ти по някой път казваш: „Добър човек съм аз. Имам добри намерения.“ Опитай в какво седи твоето добро намерение. Кои са твоите добри намерения?
Добродетелта е от дълбок характер; тя е положителна и отрицателна добродетел.
Аз мога да бъда добродетелен, когато правя добро някому, но и когато съм болен, трябва да бъда умен, да не измъчвам хората около себе си.
към беседата >>
Казвам: Болният оздравя ли?
И двамата са добри, но не може да се търпят по съвсем други съображения. Двама религиозни хора не може да се търпят. Не знаят как да се молят. Да кажем, и двамата се молят. Единият много се моли, много хубаво се моли.
Казвам: Болният оздравя ли?
– „Не, не оздравя.“ – Не си се молил добре. То седи в молитвата, вътре.
към беседата >>
Когато Христос каза да млъкне морето, защо млъкна?
Ти станеш сутрин, морето е развълнувано, казваш: „Откъде ще се вземе хляб? “ Имаш 2–3 полици, къщата ще продадат. Вече не си разположен, не ти се яде. Казваш: „Какво ще се прави? “ Стани, кажи да млъкне тая работа!
Когато Христос каза да млъкне морето, защо млъкна?
Много проста работа е тази.
към беседата >>
Аз мога да бъда добродетелен, когато правя добро някому, но и когато съм болен, трябва да бъда умен, да не измъчвам хората около себе си.
Че, ти по някой път казваш: „Добър човек съм аз. Имам добри намерения.“ Опитай в какво седи твоето добро намерение. Кои са твоите добри намерения? Добродетелта е от дълбок характер; тя е положителна и отрицателна добродетел.
Аз мога да бъда добродетелен, когато правя добро някому, но и когато съм болен, трябва да бъда умен, да не измъчвам хората около себе си.
към беседата >>
– „Не, не оздравя.“ – Не си се молил добре.
Двама религиозни хора не може да се търпят. Не знаят как да се молят. Да кажем, и двамата се молят. Единият много се моли, много хубаво се моли. Казвам: Болният оздравя ли?
– „Не, не оздравя.“ – Не си се молил добре.
То седи в молитвата, вътре.
към беседата >>
Много проста работа е тази.
“ Имаш 2–3 полици, къщата ще продадат. Вече не си разположен, не ти се яде. Казваш: „Какво ще се прави? “ Стани, кажи да млъкне тая работа! Когато Христос каза да млъкне морето, защо млъкна?
Много проста работа е тази.
към беседата >>
Разправяше ми един лекар хирург една своя опитност.
Разправяше ми един лекар хирург една своя опитност.
Той решил да прави хирургически операции без упойка, но най-после се убедил, че като прави операции без упойка, е опасна работа. Казва той: „Аз веднъж като правех операция без упойка на един от пациентите“, след като рязал, онзи като му дава един ритник, та отхвръкнал. Казва: „Така не се реже.“ И оттам насетне, когато прави операция някому, свърже хубаво краката, за да не може да рита. А той да може да реже. Защо ще рита, сега, болният?
към беседата >>
То седи в молитвата, вътре.
Не знаят как да се молят. Да кажем, и двамата се молят. Единият много се моли, много хубаво се моли. Казвам: Болният оздравя ли? – „Не, не оздравя.“ – Не си се молил добре.
То седи в молитвата, вътре.
към беседата >>
Аз ще ви го обясня малко пт другояче.
Аз ще ви го обясня малко пт другояче.
Няма да го обясня тъй. На какво мязат учениците? Ученикът, сега който тръгнал, или един просяк така върви подир един добре облечен господин, но няма нито 5 пари в джеба. „Моля – казва, – дайте ми хляб! “ Вика отподире му.
към беседата >>
Той решил да прави хирургически операции без упойка, но най-после се убедил, че като прави операции без упойка, е опасна работа.
Разправяше ми един лекар хирург една своя опитност.
Той решил да прави хирургически операции без упойка, но най-после се убедил, че като прави операции без упойка, е опасна работа.
Казва той: „Аз веднъж като правех операция без упойка на един от пациентите“, след като рязал, онзи като му дава един ритник, та отхвръкнал. Казва: „Така не се реже.“ И оттам насетне, когато прави операция някому, свърже хубаво краката, за да не може да рита. А той да може да реже. Защо ще рита, сега, болният? Заболяло го.
към беседата >>
Сега, аз като ви говоря... Когато разисквате за Божията Истина, не дръжте никой човек в ума си.
Сега, аз като ви говоря... Когато разисквате за Божията Истина, не дръжте никой човек в ума си.
Ако искате, като ученици, да разберете туй, изхвърлете всички форми из ума си навън. Не дръжте никого в ума си. Умът ви трябва да бъде една плоча, готова да възприеме новите форми, да няма нещо формирано в нея. Чисти трябва да бъдете, иначе вие не може да прогресирате.
към беседата >>
Няма да го обясня тъй.
Аз ще ви го обясня малко пт другояче.
Няма да го обясня тъй.
На какво мязат учениците? Ученикът, сега който тръгнал, или един просяк така върви подир един добре облечен господин, но няма нито 5 пари в джеба. „Моля – казва, – дайте ми хляб! “ Вика отподире му. „Остави ме на спокойствие!
към беседата >>
Казва той: „Аз веднъж като правех операция без упойка на един от пациентите“, след като рязал, онзи като му дава един ритник, та отхвръкнал.
Разправяше ми един лекар хирург една своя опитност. Той решил да прави хирургически операции без упойка, но най-после се убедил, че като прави операции без упойка, е опасна работа.
Казва той: „Аз веднъж като правех операция без упойка на един от пациентите“, след като рязал, онзи като му дава един ритник, та отхвръкнал.
Казва: „Така не се реже.“ И оттам насетне, когато прави операция някому, свърже хубаво краката, за да не може да рита. А той да може да реже. Защо ще рита, сега, болният? Заболяло го. И лекарят си извадил едно заключение, че е опасно да прави операция без упойка.
към беседата >>
Ако искате, като ученици, да разберете туй, изхвърлете всички форми из ума си навън.
Сега, аз като ви говоря... Когато разисквате за Божията Истина, не дръжте никой човек в ума си.
Ако искате, като ученици, да разберете туй, изхвърлете всички форми из ума си навън.
Не дръжте никого в ума си. Умът ви трябва да бъде една плоча, готова да възприеме новите форми, да няма нещо формирано в нея. Чисти трябва да бъдете, иначе вие не може да прогресирате.
към беседата >>
На какво мязат учениците?
Аз ще ви го обясня малко пт другояче. Няма да го обясня тъй.
На какво мязат учениците?
Ученикът, сега който тръгнал, или един просяк така върви подир един добре облечен господин, но няма нито 5 пари в джеба. „Моля – казва, – дайте ми хляб! “ Вика отподире му. „Остави ме на спокойствие! “ – „Дайте ми малко пари, жена ми е болна.“ И като върви просякът, и онзи върви, без да извади нещо от джеба.
към беседата >>
Казва: „Така не се реже.“ И оттам насетне, когато прави операция някому, свърже хубаво краката, за да не може да рита.
Разправяше ми един лекар хирург една своя опитност. Той решил да прави хирургически операции без упойка, но най-после се убедил, че като прави операции без упойка, е опасна работа. Казва той: „Аз веднъж като правех операция без упойка на един от пациентите“, след като рязал, онзи като му дава един ритник, та отхвръкнал.
Казва: „Така не се реже.“ И оттам насетне, когато прави операция някому, свърже хубаво краката, за да не може да рита.
А той да може да реже. Защо ще рита, сега, болният? Заболяло го. И лекарят си извадил едно заключение, че е опасно да прави операция без упойка. Но с упойка като тури, може да прави каквото иска, да тури ножа.
към беседата >>
Не дръжте никого в ума си.
Сега, аз като ви говоря... Когато разисквате за Божията Истина, не дръжте никой човек в ума си. Ако искате, като ученици, да разберете туй, изхвърлете всички форми из ума си навън.
Не дръжте никого в ума си.
Умът ви трябва да бъде една плоча, готова да възприеме новите форми, да няма нещо формирано в нея. Чисти трябва да бъдете, иначе вие не може да прогресирате.
към беседата >>
Ученикът, сега който тръгнал, или един просяк така върви подир един добре облечен господин, но няма нито 5 пари в джеба.
Аз ще ви го обясня малко пт другояче. Няма да го обясня тъй. На какво мязат учениците?
Ученикът, сега който тръгнал, или един просяк така върви подир един добре облечен господин, но няма нито 5 пари в джеба.
„Моля – казва, – дайте ми хляб! “ Вика отподире му. „Остави ме на спокойствие! “ – „Дайте ми малко пари, жена ми е болна.“ И като върви просякът, и онзи върви, без да извади нещо от джеба. Той само облечен, върви; и онзи просяк, и той върви отподире.
към беседата >>
А той да може да реже.
Разправяше ми един лекар хирург една своя опитност. Той решил да прави хирургически операции без упойка, но най-после се убедил, че като прави операции без упойка, е опасна работа. Казва той: „Аз веднъж като правех операция без упойка на един от пациентите“, след като рязал, онзи като му дава един ритник, та отхвръкнал. Казва: „Така не се реже.“ И оттам насетне, когато прави операция някому, свърже хубаво краката, за да не може да рита.
А той да може да реже.
Защо ще рита, сега, болният? Заболяло го. И лекарят си извадил едно заключение, че е опасно да прави операция без упойка. Но с упойка като тури, може да прави каквото иска, да тури ножа. Не да иска извинение, но в дадения случай, когато вържат човека, лекарят трябва да бъде внимателен.
към беседата >>
Умът ви трябва да бъде една плоча, готова да възприеме новите форми, да няма нещо формирано в нея.
Сега, аз като ви говоря... Когато разисквате за Божията Истина, не дръжте никой човек в ума си. Ако искате, като ученици, да разберете туй, изхвърлете всички форми из ума си навън. Не дръжте никого в ума си.
Умът ви трябва да бъде една плоча, готова да възприеме новите форми, да няма нещо формирано в нея.
Чисти трябва да бъдете, иначе вие не може да прогресирате.
към беседата >>
„Моля – казва, – дайте ми хляб!
Аз ще ви го обясня малко пт другояче. Няма да го обясня тъй. На какво мязат учениците? Ученикът, сега който тръгнал, или един просяк така върви подир един добре облечен господин, но няма нито 5 пари в джеба.
„Моля – казва, – дайте ми хляб!
“ Вика отподире му. „Остави ме на спокойствие! “ – „Дайте ми малко пари, жена ми е болна.“ И като върви просякът, и онзи върви, без да извади нещо от джеба. Той само облечен, върви; и онзи просяк, и той върви отподире. Този човек не го напуща.
към беседата >>
Защо ще рита, сега, болният?
Разправяше ми един лекар хирург една своя опитност. Той решил да прави хирургически операции без упойка, но най-после се убедил, че като прави операции без упойка, е опасна работа. Казва той: „Аз веднъж като правех операция без упойка на един от пациентите“, след като рязал, онзи като му дава един ритник, та отхвръкнал. Казва: „Така не се реже.“ И оттам насетне, когато прави операция някому, свърже хубаво краката, за да не може да рита. А той да може да реже.
Защо ще рита, сега, болният?
Заболяло го. И лекарят си извадил едно заключение, че е опасно да прави операция без упойка. Но с упойка като тури, може да прави каквото иска, да тури ножа. Не да иска извинение, но в дадения случай, когато вържат човека, лекарят трябва да бъде внимателен. Болният не му мисли, ритва лекаря, без да каже: „Много дълбоко заби ножа“ – той му удря един ритник.
към беседата >>
Чисти трябва да бъдете, иначе вие не може да прогресирате.
Сега, аз като ви говоря... Когато разисквате за Божията Истина, не дръжте никой човек в ума си. Ако искате, като ученици, да разберете туй, изхвърлете всички форми из ума си навън. Не дръжте никого в ума си. Умът ви трябва да бъде една плоча, готова да възприеме новите форми, да няма нещо формирано в нея.
Чисти трябва да бъдете, иначе вие не може да прогресирате.
към беседата >>
“ Вика отподире му.
Аз ще ви го обясня малко пт другояче. Няма да го обясня тъй. На какво мязат учениците? Ученикът, сега който тръгнал, или един просяк така върви подир един добре облечен господин, но няма нито 5 пари в джеба. „Моля – казва, – дайте ми хляб!
“ Вика отподире му.
„Остави ме на спокойствие! “ – „Дайте ми малко пари, жена ми е болна.“ И като върви просякът, и онзи върви, без да извади нещо от джеба. Той само облечен, върви; и онзи просяк, и той върви отподире. Този човек не го напуща. Идва един господин и го потупва тъй, хубаво, малко по-скромен, изважда и му дава.
към беседата >>
Заболяло го.
Той решил да прави хирургически операции без упойка, но най-после се убедил, че като прави операции без упойка, е опасна работа. Казва той: „Аз веднъж като правех операция без упойка на един от пациентите“, след като рязал, онзи като му дава един ритник, та отхвръкнал. Казва: „Така не се реже.“ И оттам насетне, когато прави операция някому, свърже хубаво краката, за да не може да рита. А той да може да реже. Защо ще рита, сега, болният?
Заболяло го.
И лекарят си извадил едно заключение, че е опасно да прави операция без упойка. Но с упойка като тури, може да прави каквото иска, да тури ножа. Не да иска извинение, но в дадения случай, когато вържат човека, лекарят трябва да бъде внимателен. Болният не му мисли, ритва лекаря, без да каже: „Много дълбоко заби ножа“ – той му удря един ритник.
към беседата >>
Всички вие сте дошли на Земята и може да се учите.
Всички вие сте дошли на Земята и може да се учите.
Може да имате противоречия. Може да мислите, че някой ви спъва. Никой не ви спъва. Единственият човек, който ви спъва, то сте вие.
към беседата >>
„Остави ме на спокойствие!
Няма да го обясня тъй. На какво мязат учениците? Ученикът, сега който тръгнал, или един просяк така върви подир един добре облечен господин, но няма нито 5 пари в джеба. „Моля – казва, – дайте ми хляб! “ Вика отподире му.
„Остави ме на спокойствие!
“ – „Дайте ми малко пари, жена ми е болна.“ И като върви просякът, и онзи върви, без да извади нещо от джеба. Той само облечен, върви; и онзи просяк, и той върви отподире. Този човек не го напуща. Идва един господин и го потупва тъй, хубаво, малко по-скромен, изважда и му дава. И онзи млъква.
към беседата >>
И лекарят си извадил едно заключение, че е опасно да прави операция без упойка.
Казва той: „Аз веднъж като правех операция без упойка на един от пациентите“, след като рязал, онзи като му дава един ритник, та отхвръкнал. Казва: „Така не се реже.“ И оттам насетне, когато прави операция някому, свърже хубаво краката, за да не може да рита. А той да може да реже. Защо ще рита, сега, болният? Заболяло го.
И лекарят си извадил едно заключение, че е опасно да прави операция без упойка.
Но с упойка като тури, може да прави каквото иска, да тури ножа. Не да иска извинение, но в дадения случай, когато вържат човека, лекарят трябва да бъде внимателен. Болният не му мисли, ритва лекаря, без да каже: „Много дълбоко заби ножа“ – той му удря един ритник.
към беседата >>
Може да имате противоречия.
Всички вие сте дошли на Земята и може да се учите.
Може да имате противоречия.
Може да мислите, че някой ви спъва. Никой не ви спъва. Единственият човек, който ви спъва, то сте вие.
към беседата >>
“ – „Дайте ми малко пари, жена ми е болна.“ И като върви просякът, и онзи върви, без да извади нещо от джеба.
На какво мязат учениците? Ученикът, сега който тръгнал, или един просяк така върви подир един добре облечен господин, но няма нито 5 пари в джеба. „Моля – казва, – дайте ми хляб! “ Вика отподире му. „Остави ме на спокойствие!
“ – „Дайте ми малко пари, жена ми е болна.“ И като върви просякът, и онзи върви, без да извади нещо от джеба.
Той само облечен, върви; и онзи просяк, и той върви отподире. Този човек не го напуща. Идва един господин и го потупва тъй, хубаво, малко по-скромен, изважда и му дава. И онзи млъква.
към беседата >>
Но с упойка като тури, може да прави каквото иска, да тури ножа.
Казва: „Така не се реже.“ И оттам насетне, когато прави операция някому, свърже хубаво краката, за да не може да рита. А той да може да реже. Защо ще рита, сега, болният? Заболяло го. И лекарят си извадил едно заключение, че е опасно да прави операция без упойка.
Но с упойка като тури, може да прави каквото иска, да тури ножа.
Не да иска извинение, но в дадения случай, когато вържат човека, лекарят трябва да бъде внимателен. Болният не му мисли, ритва лекаря, без да каже: „Много дълбоко заби ножа“ – той му удря един ритник.
към беседата >>
Може да мислите, че някой ви спъва.
Всички вие сте дошли на Земята и може да се учите. Може да имате противоречия.
Може да мислите, че някой ви спъва.
Никой не ви спъва. Единственият човек, който ви спъва, то сте вие.
към беседата >>
Той само облечен, върви; и онзи просяк, и той върви отподире.
Ученикът, сега който тръгнал, или един просяк така върви подир един добре облечен господин, но няма нито 5 пари в джеба. „Моля – казва, – дайте ми хляб! “ Вика отподире му. „Остави ме на спокойствие! “ – „Дайте ми малко пари, жена ми е болна.“ И като върви просякът, и онзи върви, без да извади нещо от джеба.
Той само облечен, върви; и онзи просяк, и той върви отподире.
Този човек не го напуща. Идва един господин и го потупва тъй, хубаво, малко по-скромен, изважда и му дава. И онзи млъква.
към беседата >>
Не да иска извинение, но в дадения случай, когато вържат човека, лекарят трябва да бъде внимателен.
А той да може да реже. Защо ще рита, сега, болният? Заболяло го. И лекарят си извадил едно заключение, че е опасно да прави операция без упойка. Но с упойка като тури, може да прави каквото иска, да тури ножа.
Не да иска извинение, но в дадения случай, когато вържат човека, лекарят трябва да бъде внимателен.
Болният не му мисли, ритва лекаря, без да каже: „Много дълбоко заби ножа“ – той му удря един ритник.
към беседата >>
Никой не ви спъва.
Всички вие сте дошли на Земята и може да се учите. Може да имате противоречия. Може да мислите, че някой ви спъва.
Никой не ви спъва.
Единственият човек, който ви спъва, то сте вие.
към беседата >>
Този човек не го напуща.
„Моля – казва, – дайте ми хляб! “ Вика отподире му. „Остави ме на спокойствие! “ – „Дайте ми малко пари, жена ми е болна.“ И като върви просякът, и онзи върви, без да извади нещо от джеба. Той само облечен, върви; и онзи просяк, и той върви отподире.
Този човек не го напуща.
Идва един господин и го потупва тъй, хубаво, малко по-скромен, изважда и му дава. И онзи млъква.
към беседата >>
Болният не му мисли, ритва лекаря, без да каже: „Много дълбоко заби ножа“ – той му удря един ритник.
Защо ще рита, сега, болният? Заболяло го. И лекарят си извадил едно заключение, че е опасно да прави операция без упойка. Но с упойка като тури, може да прави каквото иска, да тури ножа. Не да иска извинение, но в дадения случай, когато вържат човека, лекарят трябва да бъде внимателен.
Болният не му мисли, ритва лекаря, без да каже: „Много дълбоко заби ножа“ – той му удря един ритник.
към беседата >>
Единственият човек, който ви спъва, то сте вие.
Всички вие сте дошли на Земята и може да се учите. Може да имате противоречия. Може да мислите, че някой ви спъва. Никой не ви спъва.
Единственият човек, който ви спъва, то сте вие.
към беседата >>
Идва един господин и го потупва тъй, хубаво, малко по-скромен, изважда и му дава.
“ Вика отподире му. „Остави ме на спокойствие! “ – „Дайте ми малко пари, жена ми е болна.“ И като върви просякът, и онзи върви, без да извади нещо от джеба. Той само облечен, върви; и онзи просяк, и той върви отподире. Този човек не го напуща.
Идва един господин и го потупва тъй, хубаво, малко по-скромен, изважда и му дава.
И онзи млъква.
към беседата >>
Ами добре, някой ваш приятел ви направи нещо.
Ами добре, някой ваш приятел ви направи нещо.
Понатиснал някъде с хирургическия нож – вие току изведнъж ударите ритник. Че, туй всеки ден става. По Изгрева гледам, какви не тертири ги носят при мене; какви не буболечки не са носили при мене. Понеже ме мислят за специалист, казват: „Учителю, към кой род принадлежи? “ Казвам: „Хъмбък.“ (Вж.
към беседата >>
Или, другояче казано: Вие имате двама любовници.
Или, другояче казано: Вие имате двама любовници.
Единият е Господ, другият е дяволът. Искате да се жените. Казвате: „За Господа, за дявола“ – колебаете се. Единият обещава и другият обещава. Имате една драма.
към беседата >>
И онзи млъква.
„Остави ме на спокойствие! “ – „Дайте ми малко пари, жена ми е болна.“ И като върви просякът, и онзи върви, без да извади нещо от джеба. Той само облечен, върви; и онзи просяк, и той върви отподире. Този човек не го напуща. Идва един господин и го потупва тъй, хубаво, малко по-скромен, изважда и му дава.
И онзи млъква.
към беседата >>
Понатиснал някъде с хирургическия нож – вие току изведнъж ударите ритник.
Ами добре, някой ваш приятел ви направи нещо.
Понатиснал някъде с хирургическия нож – вие току изведнъж ударите ритник.
Че, туй всеки ден става. По Изгрева гледам, какви не тертири ги носят при мене; какви не буболечки не са носили при мене. Понеже ме мислят за специалист, казват: „Учителю, към кой род принадлежи? “ Казвам: „Хъмбък.“ (Вж. целия анекдот в беседата „Три фактора“ от 17.VI.1934 г.
към беседата >>
Единият е Господ, другият е дяволът.
Или, другояче казано: Вие имате двама любовници.
Единият е Господ, другият е дяволът.
Искате да се жените. Казвате: „За Господа, за дявола“ – колебаете се. Единият обещава и другият обещава. Имате една драма. Като една млада мома – погледне с едното око, погледне с другото око тия момци.
към беседата >>
Морето искаше нещо от учениците, те нямаше какво да дадат, събуждат Учителя, казват: „Стани, дай им, да ни пуснат, нищо в джебовете си нямаме.“ Пари искат тия вълни.
Морето искаше нещо от учениците, те нямаше какво да дадат, събуждат Учителя, казват: „Стани, дай им, да ни пуснат, нищо в джебовете си нямаме.“ Пари искат тия вълни.
Гневно е това море!
към беседата >>
Че, туй всеки ден става.
Ами добре, някой ваш приятел ви направи нещо. Понатиснал някъде с хирургическия нож – вие току изведнъж ударите ритник.
Че, туй всеки ден става.
По Изгрева гледам, какви не тертири ги носят при мене; какви не буболечки не са носили при мене. Понеже ме мислят за специалист, казват: „Учителю, към кой род принадлежи? “ Казвам: „Хъмбък.“ (Вж. целия анекдот в беседата „Три фактора“ от 17.VI.1934 г. в томчето „Приготовленията на сърцето“, Неделни беседи 1933–1934 г., том II, София 1999, ИК „Жануа98“, стр. 286.)
към беседата >>
Искате да се жените.
Или, другояче казано: Вие имате двама любовници. Единият е Господ, другият е дяволът.
Искате да се жените.
Казвате: „За Господа, за дявола“ – колебаете се. Единият обещава и другият обещава. Имате една драма. Като една млада мома – погледне с едното око, погледне с другото око тия момци. И единият иска да се определиш, и другият иска да се определиш.
към беседата >>
Гневно е това море!
Морето искаше нещо от учениците, те нямаше какво да дадат, събуждат Учителя, казват: „Стани, дай им, да ни пуснат, нищо в джебовете си нямаме.“ Пари искат тия вълни.
Гневно е това море!
към беседата >>
По Изгрева гледам, какви не тертири ги носят при мене; какви не буболечки не са носили при мене.
Ами добре, някой ваш приятел ви направи нещо. Понатиснал някъде с хирургическия нож – вие току изведнъж ударите ритник. Че, туй всеки ден става.
По Изгрева гледам, какви не тертири ги носят при мене; какви не буболечки не са носили при мене.
Понеже ме мислят за специалист, казват: „Учителю, към кой род принадлежи? “ Казвам: „Хъмбък.“ (Вж. целия анекдот в беседата „Три фактора“ от 17.VI.1934 г. в томчето „Приготовленията на сърцето“, Неделни беседи 1933–1934 г., том II, София 1999, ИК „Жануа98“, стр. 286.)
към беседата >>
Казвате: „За Господа, за дявола“ – колебаете се.
Или, другояче казано: Вие имате двама любовници. Единият е Господ, другият е дяволът. Искате да се жените.
Казвате: „За Господа, за дявола“ – колебаете се.
Единият обещава и другият обещава. Имате една драма. Като една млада мома – погледне с едното око, погледне с другото око тия момци. И единият иска да се определиш, и другият иска да се определиш. В края на краищата ти на двама господари не можеш да служиш.
към беседата >>
Сега вие разрешавате, казвате: „Да има човек сила.“ И чудното е, че вие още чакате да ви се даде сила.
Сега вие разрешавате, казвате: „Да има човек сила.“ И чудното е, че вие още чакате да ви се даде сила.
И вие още чакате да поумнеете, да станете още по-добри, отколкото сега, че тогава да употребите силата си. Когато казва Христос: „Ако имате вяра“, значи можеш да вярваш само в това, което ти е дадено. Ти не можеш да вярваш в неща, които не съществуват. Вярата винаги е свързана с известна сила и дарбите, които човек притежава, и дотолкова тия дарби ти можеш да ги използуваш, доколкото ти вярваш, че ги имаш.
към беседата >>
Понеже ме мислят за специалист, казват: „Учителю, към кой род принадлежи?
Ами добре, някой ваш приятел ви направи нещо. Понатиснал някъде с хирургическия нож – вие току изведнъж ударите ритник. Че, туй всеки ден става. По Изгрева гледам, какви не тертири ги носят при мене; какви не буболечки не са носили при мене.
Понеже ме мислят за специалист, казват: „Учителю, към кой род принадлежи?
“ Казвам: „Хъмбък.“ (Вж. целия анекдот в беседата „Три фактора“ от 17.VI.1934 г. в томчето „Приготовленията на сърцето“, Неделни беседи 1933–1934 г., том II, София 1999, ИК „Жануа98“, стр. 286.)
към беседата >>
Единият обещава и другият обещава.
Или, другояче казано: Вие имате двама любовници. Единият е Господ, другият е дяволът. Искате да се жените. Казвате: „За Господа, за дявола“ – колебаете се.
Единият обещава и другият обещава.
Имате една драма. Като една млада мома – погледне с едното око, погледне с другото око тия момци. И единият иска да се определиш, и другият иска да се определиш. В края на краищата ти на двама господари не можеш да служиш. Нашата слабост се дължи на любовта.
към беседата >>
И вие още чакате да поумнеете, да станете още по-добри, отколкото сега, че тогава да употребите силата си.
Сега вие разрешавате, казвате: „Да има човек сила.“ И чудното е, че вие още чакате да ви се даде сила.
И вие още чакате да поумнеете, да станете още по-добри, отколкото сега, че тогава да употребите силата си.
Когато казва Христос: „Ако имате вяра“, значи можеш да вярваш само в това, което ти е дадено. Ти не можеш да вярваш в неща, които не съществуват. Вярата винаги е свързана с известна сила и дарбите, които човек притежава, и дотолкова тия дарби ти можеш да ги използуваш, доколкото ти вярваш, че ги имаш.
към беседата >>
“ Казвам: „Хъмбък.“ (Вж.
Ами добре, някой ваш приятел ви направи нещо. Понатиснал някъде с хирургическия нож – вие току изведнъж ударите ритник. Че, туй всеки ден става. По Изгрева гледам, какви не тертири ги носят при мене; какви не буболечки не са носили при мене. Понеже ме мислят за специалист, казват: „Учителю, към кой род принадлежи?
“ Казвам: „Хъмбък.“ (Вж.
целия анекдот в беседата „Три фактора“ от 17.VI.1934 г. в томчето „Приготовленията на сърцето“, Неделни беседи 1933–1934 г., том II, София 1999, ИК „Жануа98“, стр. 286.)
към беседата >>
Имате една драма.
Или, другояче казано: Вие имате двама любовници. Единият е Господ, другият е дяволът. Искате да се жените. Казвате: „За Господа, за дявола“ – колебаете се. Единият обещава и другият обещава.
Имате една драма.
Като една млада мома – погледне с едното око, погледне с другото око тия момци. И единият иска да се определиш, и другият иска да се определиш. В края на краищата ти на двама господари не можеш да служиш. Нашата слабост се дължи на любовта. Имате любов към някого, имате и слабост.
към беседата >>
Когато казва Христос: „Ако имате вяра“, значи можеш да вярваш само в това, което ти е дадено.
Сега вие разрешавате, казвате: „Да има човек сила.“ И чудното е, че вие още чакате да ви се даде сила. И вие още чакате да поумнеете, да станете още по-добри, отколкото сега, че тогава да употребите силата си.
Когато казва Христос: „Ако имате вяра“, значи можеш да вярваш само в това, което ти е дадено.
Ти не можеш да вярваш в неща, които не съществуват. Вярата винаги е свързана с известна сила и дарбите, които човек притежава, и дотолкова тия дарби ти можеш да ги използуваш, доколкото ти вярваш, че ги имаш.
към беседата >>
целия анекдот в беседата „Три фактора“ от 17.VI.1934 г.
Понатиснал някъде с хирургическия нож – вие току изведнъж ударите ритник. Че, туй всеки ден става. По Изгрева гледам, какви не тертири ги носят при мене; какви не буболечки не са носили при мене. Понеже ме мислят за специалист, казват: „Учителю, към кой род принадлежи? “ Казвам: „Хъмбък.“ (Вж.
целия анекдот в беседата „Три фактора“ от 17.VI.1934 г.
в томчето „Приготовленията на сърцето“, Неделни беседи 1933–1934 г., том II, София 1999, ИК „Жануа98“, стр. 286.)
към беседата >>
Като една млада мома – погледне с едното око, погледне с другото око тия момци.
Единият е Господ, другият е дяволът. Искате да се жените. Казвате: „За Господа, за дявола“ – колебаете се. Единият обещава и другият обещава. Имате една драма.
Като една млада мома – погледне с едното око, погледне с другото око тия момци.
И единият иска да се определиш, и другият иска да се определиш. В края на краищата ти на двама господари не можеш да служиш. Нашата слабост се дължи на любовта. Имате любов към някого, имате и слабост. Щом имаш любов към някого, ти вече имаш и слабост.
към беседата >>
Ти не можеш да вярваш в неща, които не съществуват.
Сега вие разрешавате, казвате: „Да има човек сила.“ И чудното е, че вие още чакате да ви се даде сила. И вие още чакате да поумнеете, да станете още по-добри, отколкото сега, че тогава да употребите силата си. Когато казва Христос: „Ако имате вяра“, значи можеш да вярваш само в това, което ти е дадено.
Ти не можеш да вярваш в неща, които не съществуват.
Вярата винаги е свързана с известна сила и дарбите, които човек притежава, и дотолкова тия дарби ти можеш да ги използуваш, доколкото ти вярваш, че ги имаш.
към беседата >>
в томчето „Приготовленията на сърцето“, Неделни беседи 1933–1934 г., том II, София 1999, ИК „Жануа98“, стр. 286.)
Че, туй всеки ден става. По Изгрева гледам, какви не тертири ги носят при мене; какви не буболечки не са носили при мене. Понеже ме мислят за специалист, казват: „Учителю, към кой род принадлежи? “ Казвам: „Хъмбък.“ (Вж. целия анекдот в беседата „Три фактора“ от 17.VI.1934 г.
в томчето „Приготовленията на сърцето“, Неделни беседи 1933–1934 г., том II, София 1999, ИК „Жануа98“, стр. 286.)
към беседата >>
И единият иска да се определиш, и другият иска да се определиш.
Искате да се жените. Казвате: „За Господа, за дявола“ – колебаете се. Единият обещава и другият обещава. Имате една драма. Като една млада мома – погледне с едното око, погледне с другото око тия момци.
И единият иска да се определиш, и другият иска да се определиш.
В края на краищата ти на двама господари не можеш да служиш. Нашата слабост се дължи на любовта. Имате любов към някого, имате и слабост. Щом имаш любов към някого, ти вече имаш и слабост. Няма нито един от вас, който да не е изложен на тази опасност.
към беседата >>
Вярата винаги е свързана с известна сила и дарбите, които човек притежава, и дотолкова тия дарби ти можеш да ги използуваш, доколкото ти вярваш, че ги имаш.
Сега вие разрешавате, казвате: „Да има човек сила.“ И чудното е, че вие още чакате да ви се даде сила. И вие още чакате да поумнеете, да станете още по-добри, отколкото сега, че тогава да употребите силата си. Когато казва Христос: „Ако имате вяра“, значи можеш да вярваш само в това, което ти е дадено. Ти не можеш да вярваш в неща, които не съществуват.
Вярата винаги е свързана с известна сила и дарбите, които човек притежава, и дотолкова тия дарби ти можеш да ги използуваш, доколкото ти вярваш, че ги имаш.
към беседата >>
Донесете някое прасе, казвам: „Скроено е вашето прасе, от захар направено, от тесто направено.“ Казвам: тестено прасе, не става това.
Донесете някое прасе, казвам: „Скроено е вашето прасе, от захар направено, от тесто направено.“ Казвам: тестено прасе, не става това.
към беседата >>
В края на краищата ти на двама господари не можеш да служиш.
Казвате: „За Господа, за дявола“ – колебаете се. Единият обещава и другият обещава. Имате една драма. Като една млада мома – погледне с едното око, погледне с другото око тия момци. И единият иска да се определиш, и другият иска да се определиш.
В края на краищата ти на двама господари не можеш да служиш.
Нашата слабост се дължи на любовта. Имате любов към някого, имате и слабост. Щом имаш любов към някого, ти вече имаш и слабост. Няма нито един от вас, който да не е изложен на тази опасност. И няма какво да правите.
към беседата >>
Някой път ти казваш: да знаеш как да употребиш нещата.
Някой път ти казваш: да знаеш как да употребиш нещата.
Има две качества, от които трябва да почнете: качество на тщеславния човек и качество на горделивия човек. Навсякъде може да го видиш. Тщеславният всякога е гладен. Той на всяка врата ще иде, ще похлопа, ще каже: „Гладен съм.“ Насам-нататък, навсякъде ходи. И утре казва, че гладът го карал. Не.
към беседата >>
Аз сега ви навождам това.
Аз сега ви навождам това.
При мен, при когото и да е от вас, когато ви поднасят една мисъл, никога не я приемайте, ако тя не е вярна. Турете едно правило: каквато и да е лоша мисъл да не храните, понеже тази, лошата мисъл ще остави отпечатъци и тия отпечатъци в ума много мъчно се чистят.
към беседата >>
Нашата слабост се дължи на любовта.
Единият обещава и другият обещава. Имате една драма. Като една млада мома – погледне с едното око, погледне с другото око тия момци. И единият иска да се определиш, и другият иска да се определиш. В края на краищата ти на двама господари не можеш да служиш.
Нашата слабост се дължи на любовта.
Имате любов към някого, имате и слабост. Щом имаш любов към някого, ти вече имаш и слабост. Няма нито един от вас, който да не е изложен на тази опасност. И няма какво да правите. Много работи вие сте надделели вече, но има много неща, дето сте слаби.
към беседата >>
Има две качества, от които трябва да почнете: качество на тщеславния човек и качество на горделивия човек.
Някой път ти казваш: да знаеш как да употребиш нещата.
Има две качества, от които трябва да почнете: качество на тщеславния човек и качество на горделивия човек.
Навсякъде може да го видиш. Тщеславният всякога е гладен. Той на всяка врата ще иде, ще похлопа, ще каже: „Гладен съм.“ Насам-нататък, навсякъде ходи. И утре казва, че гладът го карал. Не. Тщеславие има в това.
към беседата >>
При мен, при когото и да е от вас, когато ви поднасят една мисъл, никога не я приемайте, ако тя не е вярна.
Аз сега ви навождам това.
При мен, при когото и да е от вас, когато ви поднасят една мисъл, никога не я приемайте, ако тя не е вярна.
Турете едно правило: каквато и да е лоша мисъл да не храните, понеже тази, лошата мисъл ще остави отпечатъци и тия отпечатъци в ума много мъчно се чистят.
към беседата >>
Имате любов към някого, имате и слабост.
Имате една драма. Като една млада мома – погледне с едното око, погледне с другото око тия момци. И единият иска да се определиш, и другият иска да се определиш. В края на краищата ти на двама господари не можеш да служиш. Нашата слабост се дължи на любовта.
Имате любов към някого, имате и слабост.
Щом имаш любов към някого, ти вече имаш и слабост. Няма нито един от вас, който да не е изложен на тази опасност. И няма какво да правите. Много работи вие сте надделели вече, но има много неща, дето сте слаби.
към беседата >>
Навсякъде може да го видиш.
Някой път ти казваш: да знаеш как да употребиш нещата. Има две качества, от които трябва да почнете: качество на тщеславния човек и качество на горделивия човек.
Навсякъде може да го видиш.
Тщеславният всякога е гладен. Той на всяка врата ще иде, ще похлопа, ще каже: „Гладен съм.“ Насам-нататък, навсякъде ходи. И утре казва, че гладът го карал. Не. Тщеславие има в това. Гладът го карал.
към беседата >>
Турете едно правило: каквато и да е лоша мисъл да не храните, понеже тази, лошата мисъл ще остави отпечатъци и тия отпечатъци в ума много мъчно се чистят.
Аз сега ви навождам това. При мен, при когото и да е от вас, когато ви поднасят една мисъл, никога не я приемайте, ако тя не е вярна.
Турете едно правило: каквато и да е лоша мисъл да не храните, понеже тази, лошата мисъл ще остави отпечатъци и тия отпечатъци в ума много мъчно се чистят.
към беседата >>
Щом имаш любов към някого, ти вече имаш и слабост.
Като една млада мома – погледне с едното око, погледне с другото око тия момци. И единият иска да се определиш, и другият иска да се определиш. В края на краищата ти на двама господари не можеш да служиш. Нашата слабост се дължи на любовта. Имате любов към някого, имате и слабост.
Щом имаш любов към някого, ти вече имаш и слабост.
Няма нито един от вас, който да не е изложен на тази опасност. И няма какво да правите. Много работи вие сте надделели вече, но има много неща, дето сте слаби.
към беседата >>
Тщеславният всякога е гладен.
Някой път ти казваш: да знаеш как да употребиш нещата. Има две качества, от които трябва да почнете: качество на тщеславния човек и качество на горделивия човек. Навсякъде може да го видиш.
Тщеславният всякога е гладен.
Той на всяка врата ще иде, ще похлопа, ще каже: „Гладен съм.“ Насам-нататък, навсякъде ходи. И утре казва, че гладът го карал. Не. Тщеславие има в това. Гладът го карал. А горделивият, той не хлопа.
към беседата >>
И смъртта, която хората претърпяват на Земята, не е нищо друго освен освобождаване от тия отпечатъци.
И смъртта, която хората претърпяват на Земята, не е нищо друго освен освобождаване от тия отпечатъци.
След като се опетни мозъкът, след като се опетнят всичките дрехи, които имаш, Господ, като види, че не можеш да се чистиш, казва: „Дигнете го от Земята, съблечете му дрехите, нови дрехи му дайте.“ И пак се въплотиш. Ще дойдеш на Земята. Съгрешиш – пак същият процес. Пак ще хвърлиш дрехите, пак нови дрехи ще ти дадат. Събличане, обличане.
към беседата >>
Няма нито един от вас, който да не е изложен на тази опасност.
И единият иска да се определиш, и другият иска да се определиш. В края на краищата ти на двама господари не можеш да служиш. Нашата слабост се дължи на любовта. Имате любов към някого, имате и слабост. Щом имаш любов към някого, ти вече имаш и слабост.
Няма нито един от вас, който да не е изложен на тази опасност.
И няма какво да правите. Много работи вие сте надделели вече, но има много неща, дето сте слаби.
към беседата >>
Той на всяка врата ще иде, ще похлопа, ще каже: „Гладен съм.“ Насам-нататък, навсякъде ходи.
Някой път ти казваш: да знаеш как да употребиш нещата. Има две качества, от които трябва да почнете: качество на тщеславния човек и качество на горделивия човек. Навсякъде може да го видиш. Тщеславният всякога е гладен.
Той на всяка врата ще иде, ще похлопа, ще каже: „Гладен съм.“ Насам-нататък, навсякъде ходи.
И утре казва, че гладът го карал. Не. Тщеславие има в това. Гладът го карал. А горделивият, той не хлопа. Някъде той минава, погледне, на вратата седи, и мисли, че онези хора, които минават по пътя, те знаят, че той е пътувал три дена и е гладен.
към беседата >>
След като се опетни мозъкът, след като се опетнят всичките дрехи, които имаш, Господ, като види, че не можеш да се чистиш, казва: „Дигнете го от Земята, съблечете му дрехите, нови дрехи му дайте.“ И пак се въплотиш.
И смъртта, която хората претърпяват на Земята, не е нищо друго освен освобождаване от тия отпечатъци.
След като се опетни мозъкът, след като се опетнят всичките дрехи, които имаш, Господ, като види, че не можеш да се чистиш, казва: „Дигнете го от Земята, съблечете му дрехите, нови дрехи му дайте.“ И пак се въплотиш.
Ще дойдеш на Земята. Съгрешиш – пак същият процес. Пак ще хвърлиш дрехите, пак нови дрехи ще ти дадат. Събличане, обличане.
към беседата >>
И няма какво да правите.
В края на краищата ти на двама господари не можеш да служиш. Нашата слабост се дължи на любовта. Имате любов към някого, имате и слабост. Щом имаш любов към някого, ти вече имаш и слабост. Няма нито един от вас, който да не е изложен на тази опасност.
И няма какво да правите.
Много работи вие сте надделели вече, но има много неща, дето сте слаби.
към беседата >>
И утре казва, че гладът го карал. Не.
Някой път ти казваш: да знаеш как да употребиш нещата. Има две качества, от които трябва да почнете: качество на тщеславния човек и качество на горделивия човек. Навсякъде може да го видиш. Тщеславният всякога е гладен. Той на всяка врата ще иде, ще похлопа, ще каже: „Гладен съм.“ Насам-нататък, навсякъде ходи.
И утре казва, че гладът го карал. Не.
Тщеславие има в това. Гладът го карал. А горделивият, той не хлопа. Някъде той минава, погледне, на вратата седи, и мисли, че онези хора, които минават по пътя, те знаят, че той е пътувал три дена и е гладен. Да му дадат хляб.
към беседата >>
Ще дойдеш на Земята.
И смъртта, която хората претърпяват на Земята, не е нищо друго освен освобождаване от тия отпечатъци. След като се опетни мозъкът, след като се опетнят всичките дрехи, които имаш, Господ, като види, че не можеш да се чистиш, казва: „Дигнете го от Земята, съблечете му дрехите, нови дрехи му дайте.“ И пак се въплотиш.
Ще дойдеш на Земята.
Съгрешиш – пак същият процес. Пак ще хвърлиш дрехите, пак нови дрехи ще ти дадат. Събличане, обличане.
към беседата >>
Много работи вие сте надделели вече, но има много неща, дето сте слаби.
Нашата слабост се дължи на любовта. Имате любов към някого, имате и слабост. Щом имаш любов към някого, ти вече имаш и слабост. Няма нито един от вас, който да не е изложен на тази опасност. И няма какво да правите.
Много работи вие сте надделели вече, но има много неща, дето сте слаби.
към беседата >>
Тщеславие има в това.
Има две качества, от които трябва да почнете: качество на тщеславния човек и качество на горделивия човек. Навсякъде може да го видиш. Тщеславният всякога е гладен. Той на всяка врата ще иде, ще похлопа, ще каже: „Гладен съм.“ Насам-нататък, навсякъде ходи. И утре казва, че гладът го карал. Не.
Тщеславие има в това.
Гладът го карал. А горделивият, той не хлопа. Някъде той минава, погледне, на вратата седи, и мисли, че онези хора, които минават по пътя, те знаят, че той е пътувал три дена и е гладен. Да му дадат хляб. Тщеславният, като похлопа и не му дадат, е недоволен.
към беседата >>
Съгрешиш – пак същият процес.
И смъртта, която хората претърпяват на Земята, не е нищо друго освен освобождаване от тия отпечатъци. След като се опетни мозъкът, след като се опетнят всичките дрехи, които имаш, Господ, като види, че не можеш да се чистиш, казва: „Дигнете го от Земята, съблечете му дрехите, нови дрехи му дайте.“ И пак се въплотиш. Ще дойдеш на Земята.
Съгрешиш – пак същият процес.
Пак ще хвърлиш дрехите, пак нови дрехи ще ти дадат. Събличане, обличане.
към беседата >>
Има певци, има музиканти, които на някой инструмент може много вярно да взимат тоновете; има музиканти, които на първа позиция свирят отлично, но като дойдат тия високи позиции: 4-та, 5-а, 6-а, 7-а, 8-а, 9-а позиция, там много малко музиканти има, които може да мърдат пръстите си.
Има певци, има музиканти, които на някой инструмент може много вярно да взимат тоновете; има музиканти, които на първа позиция свирят отлично, но като дойдат тия високи позиции: 4-та, 5-а, 6-а, 7-а, 8-а, 9-а позиция, там много малко музиканти има, които може да мърдат пръстите си.
Много малко е разстоянието, микроскопическо е. Да вземе един тон, взема го така смотолевено. Тонът трябва да бъде отчетлив, да има всичките вибрации на този определен тон.
към беседата >>
Гладът го карал.
Навсякъде може да го видиш. Тщеславният всякога е гладен. Той на всяка врата ще иде, ще похлопа, ще каже: „Гладен съм.“ Насам-нататък, навсякъде ходи. И утре казва, че гладът го карал. Не. Тщеславие има в това.
Гладът го карал.
А горделивият, той не хлопа. Някъде той минава, погледне, на вратата седи, и мисли, че онези хора, които минават по пътя, те знаят, че той е пътувал три дена и е гладен. Да му дадат хляб. Тщеславният, като похлопа и не му дадат, е недоволен. Поиска пак, замине на друга врата.
към беседата >>
Пак ще хвърлиш дрехите, пак нови дрехи ще ти дадат.
И смъртта, която хората претърпяват на Земята, не е нищо друго освен освобождаване от тия отпечатъци. След като се опетни мозъкът, след като се опетнят всичките дрехи, които имаш, Господ, като види, че не можеш да се чистиш, казва: „Дигнете го от Земята, съблечете му дрехите, нови дрехи му дайте.“ И пак се въплотиш. Ще дойдеш на Земята. Съгрешиш – пак същият процес.
Пак ще хвърлиш дрехите, пак нови дрехи ще ти дадат.
Събличане, обличане.
към беседата >>
Много малко е разстоянието, микроскопическо е.
Има певци, има музиканти, които на някой инструмент може много вярно да взимат тоновете; има музиканти, които на първа позиция свирят отлично, но като дойдат тия високи позиции: 4-та, 5-а, 6-а, 7-а, 8-а, 9-а позиция, там много малко музиканти има, които може да мърдат пръстите си.
Много малко е разстоянието, микроскопическо е.
Да вземе един тон, взема го така смотолевено. Тонът трябва да бъде отчетлив, да има всичките вибрации на този определен тон.
към беседата >>
А горделивият, той не хлопа.
Тщеславният всякога е гладен. Той на всяка врата ще иде, ще похлопа, ще каже: „Гладен съм.“ Насам-нататък, навсякъде ходи. И утре казва, че гладът го карал. Не. Тщеславие има в това. Гладът го карал.
А горделивият, той не хлопа.
Някъде той минава, погледне, на вратата седи, и мисли, че онези хора, които минават по пътя, те знаят, че той е пътувал три дена и е гладен. Да му дадат хляб. Тщеславният, като похлопа и не му дадат, е недоволен. Поиска пак, замине на друга врата. Горделивият погледне и каже в себе си: „Невежа!
към беседата >>
Събличане, обличане.
И смъртта, която хората претърпяват на Земята, не е нищо друго освен освобождаване от тия отпечатъци. След като се опетни мозъкът, след като се опетнят всичките дрехи, които имаш, Господ, като види, че не можеш да се чистиш, казва: „Дигнете го от Земята, съблечете му дрехите, нови дрехи му дайте.“ И пак се въплотиш. Ще дойдеш на Земята. Съгрешиш – пак същият процес. Пак ще хвърлиш дрехите, пак нови дрехи ще ти дадат.
Събличане, обличане.
към беседата >>
Да вземе един тон, взема го така смотолевено.
Има певци, има музиканти, които на някой инструмент може много вярно да взимат тоновете; има музиканти, които на първа позиция свирят отлично, но като дойдат тия високи позиции: 4-та, 5-а, 6-а, 7-а, 8-а, 9-а позиция, там много малко музиканти има, които може да мърдат пръстите си. Много малко е разстоянието, микроскопическо е.
Да вземе един тон, взема го така смотолевено.
Тонът трябва да бъде отчетлив, да има всичките вибрации на този определен тон.
към беседата >>
Някъде той минава, погледне, на вратата седи, и мисли, че онези хора, които минават по пътя, те знаят, че той е пътувал три дена и е гладен.
Той на всяка врата ще иде, ще похлопа, ще каже: „Гладен съм.“ Насам-нататък, навсякъде ходи. И утре казва, че гладът го карал. Не. Тщеславие има в това. Гладът го карал. А горделивият, той не хлопа.
Някъде той минава, погледне, на вратата седи, и мисли, че онези хора, които минават по пътя, те знаят, че той е пътувал три дена и е гладен.
Да му дадат хляб. Тщеславният, като похлопа и не му дадат, е недоволен. Поиска пак, замине на друга врата. Горделивият погледне и каже в себе си: „Невежа! Говедо!
към беседата >>
Много трудно е обличането в духовния свят, не става лесно туй обличане.
Много трудно е обличането в духовния свят, не става лесно туй обличане.
Един окултист, който изучавал, казва как вие сте се подлъгали да дойдете на Земята. Ни най-малко хората не са готови, затова слизат на Земята. Понеже онзи свят е красив, не може да ги накарат да слязат на Земята, да станат слуги, те никога не се лъжат за тази работа. Когато искат да пратят някого на Земята, там има хубави витрини и всичките човеци са турени като хубави костюми там. Някой дошъл при витрината, казва: „Да облека, да видя тази дреха.“ Облече я, казва: „Много хубаво ми прилича.“ Затрепери му душата.
към беседата >>
Тонът трябва да бъде отчетлив, да има всичките вибрации на този определен тон.
Има певци, има музиканти, които на някой инструмент може много вярно да взимат тоновете; има музиканти, които на първа позиция свирят отлично, но като дойдат тия високи позиции: 4-та, 5-а, 6-а, 7-а, 8-а, 9-а позиция, там много малко музиканти има, които може да мърдат пръстите си. Много малко е разстоянието, микроскопическо е. Да вземе един тон, взема го така смотолевено.
Тонът трябва да бъде отчетлив, да има всичките вибрации на този определен тон.
към беседата >>
Да му дадат хляб.
И утре казва, че гладът го карал. Не. Тщеславие има в това. Гладът го карал. А горделивият, той не хлопа. Някъде той минава, погледне, на вратата седи, и мисли, че онези хора, които минават по пътя, те знаят, че той е пътувал три дена и е гладен.
Да му дадат хляб.
Тщеславният, като похлопа и не му дадат, е недоволен. Поиска пак, замине на друга врата. Горделивият погледне и каже в себе си: „Невежа! Говедо! “ Мине през друга врата, погледне и пак каже: „Говедо!
към беседата >>
Един окултист, който изучавал, казва как вие сте се подлъгали да дойдете на Земята.
Много трудно е обличането в духовния свят, не става лесно туй обличане.
Един окултист, който изучавал, казва как вие сте се подлъгали да дойдете на Земята.
Ни най-малко хората не са готови, затова слизат на Земята. Понеже онзи свят е красив, не може да ги накарат да слязат на Земята, да станат слуги, те никога не се лъжат за тази работа. Когато искат да пратят някого на Земята, там има хубави витрини и всичките човеци са турени като хубави костюми там. Някой дошъл при витрината, казва: „Да облека, да видя тази дреха.“ Облече я, казва: „Много хубаво ми прилича.“ Затрепери му душата. Ама щом речеш тази дреха да я съблечеш, колкото пъти се опиташ да я съблечеш, толкова повече се оплиташ и току се намериш на Земята.
към беседата >>
Да вземаш вярно тонове не е лесна работа.
Да вземаш вярно тонове не е лесна работа.
Казвам: Да бъде човек търпелив при всичките условия е много трудна работа. Кажете на вашето море да утихне! Кажете на вашите ветрове да утихнат! Казвам тогава вашето слънце да изгрее, да дойде онзи лъч да полее цветята. Кажете да цъфне всичко във вас.
към беседата >>
Тщеславният, като похлопа и не му дадат, е недоволен.
Тщеславие има в това. Гладът го карал. А горделивият, той не хлопа. Някъде той минава, погледне, на вратата седи, и мисли, че онези хора, които минават по пътя, те знаят, че той е пътувал три дена и е гладен. Да му дадат хляб.
Тщеславният, като похлопа и не му дадат, е недоволен.
Поиска пак, замине на друга врата. Горделивият погледне и каже в себе си: „Невежа! Говедо! “ Мине през друга врата, погледне и пак каже: „Говедо! “ Тщеславният пък тук хлопа, там хлопа: „троп-троп“, и той вика да му дадат.
към беседата >>
Ни най-малко хората не са готови, затова слизат на Земята.
Много трудно е обличането в духовния свят, не става лесно туй обличане. Един окултист, който изучавал, казва как вие сте се подлъгали да дойдете на Земята.
Ни най-малко хората не са готови, затова слизат на Земята.
Понеже онзи свят е красив, не може да ги накарат да слязат на Земята, да станат слуги, те никога не се лъжат за тази работа. Когато искат да пратят някого на Земята, там има хубави витрини и всичките човеци са турени като хубави костюми там. Някой дошъл при витрината, казва: „Да облека, да видя тази дреха.“ Облече я, казва: „Много хубаво ми прилича.“ Затрепери му душата. Ама щом речеш тази дреха да я съблечеш, колкото пъти се опиташ да я съблечеш, толкова повече се оплиташ и току се намериш на Земята. И тогава съдбата ти зависи от дрехата, която си избрал.
към беседата >>
Казвам: Да бъде човек търпелив при всичките условия е много трудна работа.
Да вземаш вярно тонове не е лесна работа.
Казвам: Да бъде човек търпелив при всичките условия е много трудна работа.
Кажете на вашето море да утихне! Кажете на вашите ветрове да утихнат! Казвам тогава вашето слънце да изгрее, да дойде онзи лъч да полее цветята. Кажете да цъфне всичко във вас. Всичките погрешки да се изправят.
към беседата >>
Поиска пак, замине на друга врата.
Гладът го карал. А горделивият, той не хлопа. Някъде той минава, погледне, на вратата седи, и мисли, че онези хора, които минават по пътя, те знаят, че той е пътувал три дена и е гладен. Да му дадат хляб. Тщеславният, като похлопа и не му дадат, е недоволен.
Поиска пак, замине на друга врата.
Горделивият погледне и каже в себе си: „Невежа! Говедо! “ Мине през друга врата, погледне и пак каже: „Говедо! “ Тщеславният пък тук хлопа, там хлопа: „троп-троп“, и той вика да му дадат.
към беседата >>
Понеже онзи свят е красив, не може да ги накарат да слязат на Земята, да станат слуги, те никога не се лъжат за тази работа.
Много трудно е обличането в духовния свят, не става лесно туй обличане. Един окултист, който изучавал, казва как вие сте се подлъгали да дойдете на Земята. Ни най-малко хората не са готови, затова слизат на Земята.
Понеже онзи свят е красив, не може да ги накарат да слязат на Земята, да станат слуги, те никога не се лъжат за тази работа.
Когато искат да пратят някого на Земята, там има хубави витрини и всичките човеци са турени като хубави костюми там. Някой дошъл при витрината, казва: „Да облека, да видя тази дреха.“ Облече я, казва: „Много хубаво ми прилича.“ Затрепери му душата. Ама щом речеш тази дреха да я съблечеш, колкото пъти се опиташ да я съблечеш, толкова повече се оплиташ и току се намериш на Земята. И тогава съдбата ти зависи от дрехата, която си избрал. Не всеки един костюм е направен еднакво.
към беседата >>
Кажете на вашето море да утихне!
Да вземаш вярно тонове не е лесна работа. Казвам: Да бъде човек търпелив при всичките условия е много трудна работа.
Кажете на вашето море да утихне!
Кажете на вашите ветрове да утихнат! Казвам тогава вашето слънце да изгрее, да дойде онзи лъч да полее цветята. Кажете да цъфне всичко във вас. Всичките погрешки да се изправят. И като влезе човек в дома ви, да види навсякъде чистота.
към беседата >>
Горделивият погледне и каже в себе си: „Невежа!
А горделивият, той не хлопа. Някъде той минава, погледне, на вратата седи, и мисли, че онези хора, които минават по пътя, те знаят, че той е пътувал три дена и е гладен. Да му дадат хляб. Тщеславният, като похлопа и не му дадат, е недоволен. Поиска пак, замине на друга врата.
Горделивият погледне и каже в себе си: „Невежа!
Говедо! “ Мине през друга врата, погледне и пак каже: „Говедо! “ Тщеславният пък тук хлопа, там хлопа: „троп-троп“, и той вика да му дадат.
към беседата >>
Когато искат да пратят някого на Земята, там има хубави витрини и всичките човеци са турени като хубави костюми там.
Много трудно е обличането в духовния свят, не става лесно туй обличане. Един окултист, който изучавал, казва как вие сте се подлъгали да дойдете на Земята. Ни най-малко хората не са готови, затова слизат на Земята. Понеже онзи свят е красив, не може да ги накарат да слязат на Земята, да станат слуги, те никога не се лъжат за тази работа.
Когато искат да пратят някого на Земята, там има хубави витрини и всичките човеци са турени като хубави костюми там.
Някой дошъл при витрината, казва: „Да облека, да видя тази дреха.“ Облече я, казва: „Много хубаво ми прилича.“ Затрепери му душата. Ама щом речеш тази дреха да я съблечеш, колкото пъти се опиташ да я съблечеш, толкова повече се оплиташ и току се намериш на Земята. И тогава съдбата ти зависи от дрехата, която си избрал. Не всеки един костюм е направен еднакво.
към беседата >>
Кажете на вашите ветрове да утихнат!
Да вземаш вярно тонове не е лесна работа. Казвам: Да бъде човек търпелив при всичките условия е много трудна работа. Кажете на вашето море да утихне!
Кажете на вашите ветрове да утихнат!
Казвам тогава вашето слънце да изгрее, да дойде онзи лъч да полее цветята. Кажете да цъфне всичко във вас. Всичките погрешки да се изправят. И като влезе човек в дома ви, да види навсякъде чистота.
към беседата >>
Говедо!
Някъде той минава, погледне, на вратата седи, и мисли, че онези хора, които минават по пътя, те знаят, че той е пътувал три дена и е гладен. Да му дадат хляб. Тщеславният, като похлопа и не му дадат, е недоволен. Поиска пак, замине на друга врата. Горделивият погледне и каже в себе си: „Невежа!
Говедо!
“ Мине през друга врата, погледне и пак каже: „Говедо! “ Тщеславният пък тук хлопа, там хлопа: „троп-троп“, и той вика да му дадат.
към беседата >>
Някой дошъл при витрината, казва: „Да облека, да видя тази дреха.“ Облече я, казва: „Много хубаво ми прилича.“ Затрепери му душата.
Много трудно е обличането в духовния свят, не става лесно туй обличане. Един окултист, който изучавал, казва как вие сте се подлъгали да дойдете на Земята. Ни най-малко хората не са готови, затова слизат на Земята. Понеже онзи свят е красив, не може да ги накарат да слязат на Земята, да станат слуги, те никога не се лъжат за тази работа. Когато искат да пратят някого на Земята, там има хубави витрини и всичките човеци са турени като хубави костюми там.
Някой дошъл при витрината, казва: „Да облека, да видя тази дреха.“ Облече я, казва: „Много хубаво ми прилича.“ Затрепери му душата.
Ама щом речеш тази дреха да я съблечеш, колкото пъти се опиташ да я съблечеш, толкова повече се оплиташ и току се намериш на Земята. И тогава съдбата ти зависи от дрехата, която си избрал. Не всеки един костюм е направен еднакво.
към беседата >>
Казвам тогава вашето слънце да изгрее, да дойде онзи лъч да полее цветята.
Да вземаш вярно тонове не е лесна работа. Казвам: Да бъде човек търпелив при всичките условия е много трудна работа. Кажете на вашето море да утихне! Кажете на вашите ветрове да утихнат!
Казвам тогава вашето слънце да изгрее, да дойде онзи лъч да полее цветята.
Кажете да цъфне всичко във вас. Всичките погрешки да се изправят. И като влезе човек в дома ви, да види навсякъде чистота.
към беседата >>
“ Мине през друга врата, погледне и пак каже: „Говедо!
Да му дадат хляб. Тщеславният, като похлопа и не му дадат, е недоволен. Поиска пак, замине на друга врата. Горделивият погледне и каже в себе си: „Невежа! Говедо!
“ Мине през друга врата, погледне и пак каже: „Говедо!
“ Тщеславният пък тук хлопа, там хлопа: „троп-троп“, и той вика да му дадат.
към беседата >>
Ама щом речеш тази дреха да я съблечеш, колкото пъти се опиташ да я съблечеш, толкова повече се оплиташ и току се намериш на Земята.
Един окултист, който изучавал, казва как вие сте се подлъгали да дойдете на Земята. Ни най-малко хората не са готови, затова слизат на Земята. Понеже онзи свят е красив, не може да ги накарат да слязат на Земята, да станат слуги, те никога не се лъжат за тази работа. Когато искат да пратят някого на Земята, там има хубави витрини и всичките човеци са турени като хубави костюми там. Някой дошъл при витрината, казва: „Да облека, да видя тази дреха.“ Облече я, казва: „Много хубаво ми прилича.“ Затрепери му душата.
Ама щом речеш тази дреха да я съблечеш, колкото пъти се опиташ да я съблечеш, толкова повече се оплиташ и току се намериш на Земята.
И тогава съдбата ти зависи от дрехата, която си избрал. Не всеки един костюм е направен еднакво.
към беседата >>
Кажете да цъфне всичко във вас.
Да вземаш вярно тонове не е лесна работа. Казвам: Да бъде човек търпелив при всичките условия е много трудна работа. Кажете на вашето море да утихне! Кажете на вашите ветрове да утихнат! Казвам тогава вашето слънце да изгрее, да дойде онзи лъч да полее цветята.
Кажете да цъфне всичко във вас.
Всичките погрешки да се изправят. И като влезе човек в дома ви, да види навсякъде чистота.
към беседата >>
“ Тщеславният пък тук хлопа, там хлопа: „троп-троп“, и той вика да му дадат.
Тщеславният, като похлопа и не му дадат, е недоволен. Поиска пак, замине на друга врата. Горделивият погледне и каже в себе си: „Невежа! Говедо! “ Мине през друга врата, погледне и пак каже: „Говедо!
“ Тщеславният пък тук хлопа, там хлопа: „троп-троп“, и той вика да му дадат.
към беседата >>
И тогава съдбата ти зависи от дрехата, която си избрал.
Ни най-малко хората не са готови, затова слизат на Земята. Понеже онзи свят е красив, не може да ги накарат да слязат на Земята, да станат слуги, те никога не се лъжат за тази работа. Когато искат да пратят някого на Земята, там има хубави витрини и всичките човеци са турени като хубави костюми там. Някой дошъл при витрината, казва: „Да облека, да видя тази дреха.“ Облече я, казва: „Много хубаво ми прилича.“ Затрепери му душата. Ама щом речеш тази дреха да я съблечеш, колкото пъти се опиташ да я съблечеш, толкова повече се оплиташ и току се намериш на Земята.
И тогава съдбата ти зависи от дрехата, която си избрал.
Не всеки един костюм е направен еднакво.
към беседата >>
Всичките погрешки да се изправят.
Казвам: Да бъде човек търпелив при всичките условия е много трудна работа. Кажете на вашето море да утихне! Кажете на вашите ветрове да утихнат! Казвам тогава вашето слънце да изгрее, да дойде онзи лъч да полее цветята. Кажете да цъфне всичко във вас.
Всичките погрешки да се изправят.
И като влезе човек в дома ви, да види навсякъде чистота.
към беседата >>
Сега, това – ако са пътници и са гладни.
Сега, това – ако са пътници и са гладни.
Ако са болни, тщеславният, като дойде, той вика: „Олеле! Оу! “ Той е тщеславният, вика, кряска. А другият, горделивият, подава си ръката, не пъшка, нищо. Кажеш: „Е, какво?
към беседата >>
Не всеки един костюм е направен еднакво.
Понеже онзи свят е красив, не може да ги накарат да слязат на Земята, да станат слуги, те никога не се лъжат за тази работа. Когато искат да пратят някого на Земята, там има хубави витрини и всичките човеци са турени като хубави костюми там. Някой дошъл при витрината, казва: „Да облека, да видя тази дреха.“ Облече я, казва: „Много хубаво ми прилича.“ Затрепери му душата. Ама щом речеш тази дреха да я съблечеш, колкото пъти се опиташ да я съблечеш, толкова повече се оплиташ и току се намериш на Земята. И тогава съдбата ти зависи от дрехата, която си избрал.
Не всеки един костюм е направен еднакво.
към беседата >>
И като влезе човек в дома ви, да види навсякъде чистота.
Кажете на вашето море да утихне! Кажете на вашите ветрове да утихнат! Казвам тогава вашето слънце да изгрее, да дойде онзи лъч да полее цветята. Кажете да цъфне всичко във вас. Всичките погрешки да се изправят.
И като влезе човек в дома ви, да види навсякъде чистота.
към беседата >>
Ако са болни, тщеславният, като дойде, той вика: „Олеле!
Сега, това – ако са пътници и са гладни.
Ако са болни, тщеславният, като дойде, той вика: „Олеле!
Оу! “ Той е тщеславният, вика, кряска. А другият, горделивият, подава си ръката, не пъшка, нищо. Кажеш: „Е, какво? “ – „Виж, познай.“
към беседата >>
Съдбата на човека какво е?
Съдбата на човека какво е?
Какъвто костюм си избрал, такава ти е съдбата. И 120 години ще ти вземе, докато се научиш как да го съблечеш. Някой път и по-малко години взема – 40, 50, някой път и 30, а някой път и 10.
към беседата >>
Вие казвате: „Тази работа не е заради нас.
Вие казвате: „Тази работа не е заради нас.
Като дойде Христос, като дойдат ангелите. Той, Христос, като дойде, ще поправи света.“ Христос този свят всеки ден го поправя. Но вие може да го разваляте. Колко пъти вие не сте разваляли вашето щастие? Посети ви Христос, след туй не се мине половин час, всичко туй изчезне.
към беседата >>
Оу!
Сега, това – ако са пътници и са гладни. Ако са болни, тщеславният, като дойде, той вика: „Олеле!
Оу!
“ Той е тщеславният, вика, кряска. А другият, горделивият, подава си ръката, не пъшка, нищо. Кажеш: „Е, какво? “ – „Виж, познай.“
към беседата >>
Какъвто костюм си избрал, такава ти е съдбата.
Съдбата на човека какво е?
Какъвто костюм си избрал, такава ти е съдбата.
И 120 години ще ти вземе, докато се научиш как да го съблечеш. Някой път и по-малко години взема – 40, 50, някой път и 30, а някой път и 10.
към беседата >>
Като дойде Христос, като дойдат ангелите.
Вие казвате: „Тази работа не е заради нас.
Като дойде Христос, като дойдат ангелите.
Той, Христос, като дойде, ще поправи света.“ Христос този свят всеки ден го поправя. Но вие може да го разваляте. Колко пъти вие не сте разваляли вашето щастие? Посети ви Христос, след туй не се мине половин час, всичко туй изчезне. Ако дойде Христос и ви срещне, след един час кaжете: „Дали беше Христос или не беше?
към беседата >>
“ Той е тщеславният, вика, кряска.
Сега, това – ако са пътници и са гладни. Ако са болни, тщеславният, като дойде, той вика: „Олеле! Оу!
“ Той е тщеславният, вика, кряска.
А другият, горделивият, подава си ръката, не пъшка, нищо. Кажеш: „Е, какво? “ – „Виж, познай.“
към беседата >>
И 120 години ще ти вземе, докато се научиш как да го съблечеш.
Съдбата на човека какво е? Какъвто костюм си избрал, такава ти е съдбата.
И 120 години ще ти вземе, докато се научиш как да го съблечеш.
Някой път и по-малко години взема – 40, 50, някой път и 30, а някой път и 10.
към беседата >>
Той, Христос, като дойде, ще поправи света.“ Христос този свят всеки ден го поправя.
Вие казвате: „Тази работа не е заради нас. Като дойде Христос, като дойдат ангелите.
Той, Христос, като дойде, ще поправи света.“ Христос този свят всеки ден го поправя.
Но вие може да го разваляте. Колко пъти вие не сте разваляли вашето щастие? Посети ви Христос, след туй не се мине половин час, всичко туй изчезне. Ако дойде Христос и ви срещне, след един час кaжете: „Дали беше Христос или не беше? Дали не се лъжа?
към беседата >>
А другият, горделивият, подава си ръката, не пъшка, нищо.
Сега, това – ако са пътници и са гладни. Ако са болни, тщеславният, като дойде, той вика: „Олеле! Оу! “ Той е тщеславният, вика, кряска.
А другият, горделивият, подава си ръката, не пъшка, нищо.
Кажеш: „Е, какво? “ – „Виж, познай.“
към беседата >>
Някой път и по-малко години взема – 40, 50, някой път и 30, а някой път и 10.
Съдбата на човека какво е? Какъвто костюм си избрал, такава ти е съдбата. И 120 години ще ти вземе, докато се научиш как да го съблечеш.
Някой път и по-малко години взема – 40, 50, някой път и 30, а някой път и 10.
към беседата >>
Но вие може да го разваляте.
Вие казвате: „Тази работа не е заради нас. Като дойде Христос, като дойдат ангелите. Той, Христос, като дойде, ще поправи света.“ Христос този свят всеки ден го поправя.
Но вие може да го разваляте.
Колко пъти вие не сте разваляли вашето щастие? Посети ви Христос, след туй не се мине половин час, всичко туй изчезне. Ако дойде Христос и ви срещне, след един час кaжете: „Дали беше Христос или не беше? Дали не се лъжа? “
към беседата >>
Кажеш: „Е, какво?
Сега, това – ако са пътници и са гладни. Ако са болни, тщеславният, като дойде, той вика: „Олеле! Оу! “ Той е тщеславният, вика, кряска. А другият, горделивият, подава си ръката, не пъшка, нищо.
Кажеш: „Е, какво?
“ – „Виж, познай.“
към беседата >>
Сега, това са обяснения за съществените противоречия в света.
Сега, това са обяснения за съществените противоречия в света.
Те не са противоречия. Това са задачи, с които вие трябва да се справите. Лошите условия, това са задачи. Има деца, които наричат лоши, своенравни – значи вървят по своя си път. Това са задачи, с които трябва да се справиш.
към беседата >>
Колко пъти вие не сте разваляли вашето щастие?
Вие казвате: „Тази работа не е заради нас. Като дойде Христос, като дойдат ангелите. Той, Христос, като дойде, ще поправи света.“ Христос този свят всеки ден го поправя. Но вие може да го разваляте.
Колко пъти вие не сте разваляли вашето щастие?
Посети ви Христос, след туй не се мине половин час, всичко туй изчезне. Ако дойде Христос и ви срещне, след един час кaжете: „Дали беше Христос или не беше? Дали не се лъжа? “
към беседата >>
“ – „Виж, познай.“
Ако са болни, тщеславният, като дойде, той вика: „Олеле! Оу! “ Той е тщеславният, вика, кряска. А другият, горделивият, подава си ръката, не пъшка, нищо. Кажеш: „Е, какво?
“ – „Виж, познай.“
към беседата >>
Те не са противоречия.
Сега, това са обяснения за съществените противоречия в света.
Те не са противоречия.
Това са задачи, с които вие трябва да се справите. Лошите условия, това са задачи. Има деца, които наричат лоши, своенравни – значи вървят по своя си път. Това са задачи, с които трябва да се справиш. Това са своенравни деца.
към беседата >>
Посети ви Христос, след туй не се мине половин час, всичко туй изчезне.
Вие казвате: „Тази работа не е заради нас. Като дойде Христос, като дойдат ангелите. Той, Христос, като дойде, ще поправи света.“ Христос този свят всеки ден го поправя. Но вие може да го разваляте. Колко пъти вие не сте разваляли вашето щастие?
Посети ви Христос, след туй не се мине половин час, всичко туй изчезне.
Ако дойде Христос и ви срещне, след един час кaжете: „Дали беше Христос или не беше? Дали не се лъжа? “
към беседата >>
Тщеславният, ако е цигулар, кажат му: „Я посвири!
Тщеславният, ако е цигулар, кажат му: „Я посвири!
“, той изведнъж вземе и свири. Ако е горделив, той седи, кажат му веднъж, два пъти, три, четири, той седи. Кажат му четири–пет пъти. Той ще погледне, ще каже: „Такива класически работи, те не се свирят навсякъде и по всяко време.“ Гледа надолу, настрани.
към беседата >>
Това са задачи, с които вие трябва да се справите.
Сега, това са обяснения за съществените противоречия в света. Те не са противоречия.
Това са задачи, с които вие трябва да се справите.
Лошите условия, това са задачи. Има деца, които наричат лоши, своенравни – значи вървят по своя си път. Това са задачи, с които трябва да се справиш. Това са своенравни деца. Имаш един господар, с който трябва да знаеш разумно да се справиш.
към беседата >>
Ако дойде Христос и ви срещне, след един час кaжете: „Дали беше Христос или не беше?
Като дойде Христос, като дойдат ангелите. Той, Христос, като дойде, ще поправи света.“ Христос този свят всеки ден го поправя. Но вие може да го разваляте. Колко пъти вие не сте разваляли вашето щастие? Посети ви Христос, след туй не се мине половин час, всичко туй изчезне.
Ако дойде Христос и ви срещне, след един час кaжете: „Дали беше Христос или не беше?
Дали не се лъжа? “
към беседата >>
“, той изведнъж вземе и свири.
Тщеславният, ако е цигулар, кажат му: „Я посвири!
“, той изведнъж вземе и свири.
Ако е горделив, той седи, кажат му веднъж, два пъти, три, четири, той седи. Кажат му четири–пет пъти. Той ще погледне, ще каже: „Такива класически работи, те не се свирят навсякъде и по всяко време.“ Гледа надолу, настрани.
към беседата >>
Лошите условия, това са задачи.
Сега, това са обяснения за съществените противоречия в света. Те не са противоречия. Това са задачи, с които вие трябва да се справите.
Лошите условия, това са задачи.
Има деца, които наричат лоши, своенравни – значи вървят по своя си път. Това са задачи, с които трябва да се справиш. Това са своенравни деца. Имаш един господар, с който трябва да знаеш разумно да се справиш. Сиромашията, това е задача.
към беседата >>
Дали не се лъжа?
Той, Христос, като дойде, ще поправи света.“ Христос този свят всеки ден го поправя. Но вие може да го разваляте. Колко пъти вие не сте разваляли вашето щастие? Посети ви Христос, след туй не се мине половин час, всичко туй изчезне. Ако дойде Христос и ви срещне, след един час кaжете: „Дали беше Христос или не беше?
Дали не се лъжа?
“
към беседата >>
Ако е горделив, той седи, кажат му веднъж, два пъти, три, четири, той седи.
Тщеславният, ако е цигулар, кажат му: „Я посвири! “, той изведнъж вземе и свири.
Ако е горделив, той седи, кажат му веднъж, два пъти, три, четири, той седи.
Кажат му четири–пет пъти. Той ще погледне, ще каже: „Такива класически работи, те не се свирят навсякъде и по всяко време.“ Гледа надолу, настрани.
към беседата >>
Има деца, които наричат лоши, своенравни – значи вървят по своя си път.
Сега, това са обяснения за съществените противоречия в света. Те не са противоречия. Това са задачи, с които вие трябва да се справите. Лошите условия, това са задачи.
Има деца, които наричат лоши, своенравни – значи вървят по своя си път.
Това са задачи, с които трябва да се справиш. Това са своенравни деца. Имаш един господар, с който трябва да знаеш разумно да се справиш. Сиромашията, това е задача. Учението, това е задача.
към беседата >>
“
Но вие може да го разваляте. Колко пъти вие не сте разваляли вашето щастие? Посети ви Христос, след туй не се мине половин час, всичко туй изчезне. Ако дойде Христос и ви срещне, след един час кaжете: „Дали беше Христос или не беше? Дали не се лъжа?
“
към беседата >>
Кажат му четири–пет пъти.
Тщеславният, ако е цигулар, кажат му: „Я посвири! “, той изведнъж вземе и свири. Ако е горделив, той седи, кажат му веднъж, два пъти, три, четири, той седи.
Кажат му четири–пет пъти.
Той ще погледне, ще каже: „Такива класически работи, те не се свирят навсякъде и по всяко време.“ Гледа надолу, настрани.
към беседата >>
Това са задачи, с които трябва да се справиш.
Сега, това са обяснения за съществените противоречия в света. Те не са противоречия. Това са задачи, с които вие трябва да се справите. Лошите условия, това са задачи. Има деца, които наричат лоши, своенравни – значи вървят по своя си път.
Това са задачи, с които трябва да се справиш.
Това са своенравни деца. Имаш един господар, с който трябва да знаеш разумно да се справиш. Сиромашията, това е задача. Учението, това е задача. Богатството, това е задача.
към беседата >>
Сега ще ви дам пример за една млада сестра.
Сега ще ви дам пример за една млада сестра.
И с това ще завърша. Тя сега се съблазнява в мене, иска да знае аз кой съм. Да не би аз да я излъжа, та да изгуби любовта на Христа. Тя не е тука, тя е вън, от света е. Казвам, кажете на тази младата: Христа при праведните ти не можеш да Го намериш.
към беседата >>
Той ще погледне, ще каже: „Такива класически работи, те не се свирят навсякъде и по всяко време.“ Гледа надолу, настрани.
Тщеславният, ако е цигулар, кажат му: „Я посвири! “, той изведнъж вземе и свири. Ако е горделив, той седи, кажат му веднъж, два пъти, три, четири, той седи. Кажат му четири–пет пъти.
Той ще погледне, ще каже: „Такива класически работи, те не се свирят навсякъде и по всяко време.“ Гледа надолу, настрани.
към беседата >>
Това са своенравни деца.
Те не са противоречия. Това са задачи, с които вие трябва да се справите. Лошите условия, това са задачи. Има деца, които наричат лоши, своенравни – значи вървят по своя си път. Това са задачи, с които трябва да се справиш.
Това са своенравни деца.
Имаш един господар, с който трябва да знаеш разумно да се справиш. Сиромашията, това е задача. Учението, това е задача. Богатството, това е задача. Всички неща, които човек има, това са задачи, с които той трябва да се справи, да се научи как да слугува на Бога.
към беседата >>
И с това ще завърша.
Сега ще ви дам пример за една млада сестра.
И с това ще завърша.
Тя сега се съблазнява в мене, иска да знае аз кой съм. Да не би аз да я излъжа, та да изгуби любовта на Христа. Тя не е тука, тя е вън, от света е. Казвам, кажете на тази младата: Христа при праведните ти не можеш да Го намериш. Защото Той казва: „Аз не дойдох за праведните, за грешните дойдох.
към беседата >>
Религиозният, ако е тщеславен, той изведнъж ще каже как се е молил, как му е отговорил Господ.
Религиозният, ако е тщеславен, той изведнъж ще каже как се е молил, как му е отговорил Господ.
Навсякъде ще почне да разправя: „Едно време, жена ми като беше болна и аз като се помолих, веднага. И като имах един болен приятел“ – като се помолил, уху, изведнъж оздравял! Горделивият-религиозен, и той си има начин. И той се моли – гледа нагоре, подига си очите, казва: „Тия работи не ги разбирате вие.“ (Учителят маха с ръка няколко пъти.)
към беседата >>
Имаш един господар, с който трябва да знаеш разумно да се справиш.
Това са задачи, с които вие трябва да се справите. Лошите условия, това са задачи. Има деца, които наричат лоши, своенравни – значи вървят по своя си път. Това са задачи, с които трябва да се справиш. Това са своенравни деца.
Имаш един господар, с който трябва да знаеш разумно да се справиш.
Сиромашията, това е задача. Учението, това е задача. Богатството, това е задача. Всички неща, които човек има, това са задачи, с които той трябва да се справи, да се научи как да слугува на Бога.
към беседата >>
Тя сега се съблазнява в мене, иска да знае аз кой съм.
Сега ще ви дам пример за една млада сестра. И с това ще завърша.
Тя сега се съблазнява в мене, иска да знае аз кой съм.
Да не би аз да я излъжа, та да изгуби любовта на Христа. Тя не е тука, тя е вън, от света е. Казвам, кажете на тази младата: Христа при праведните ти не можеш да Го намериш. Защото Той казва: „Аз не дойдох за праведните, за грешните дойдох. Понеже здравите нямат нужда от лекар, но болните.“ Защото, ако търсите Христа, ще Го намерите извън църквата, при бедните, при страждущите.
към беседата >>
Навсякъде ще почне да разправя: „Едно време, жена ми като беше болна и аз като се помолих, веднага.
Религиозният, ако е тщеславен, той изведнъж ще каже как се е молил, как му е отговорил Господ.
Навсякъде ще почне да разправя: „Едно време, жена ми като беше болна и аз като се помолих, веднага.
И като имах един болен приятел“ – като се помолил, уху, изведнъж оздравял! Горделивият-религиозен, и той си има начин. И той се моли – гледа нагоре, подига си очите, казва: „Тия работи не ги разбирате вие.“ (Учителят маха с ръка няколко пъти.)
към беседата >>
Сиромашията, това е задача.
Лошите условия, това са задачи. Има деца, които наричат лоши, своенравни – значи вървят по своя си път. Това са задачи, с които трябва да се справиш. Това са своенравни деца. Имаш един господар, с който трябва да знаеш разумно да се справиш.
Сиромашията, това е задача.
Учението, това е задача. Богатството, това е задача. Всички неща, които човек има, това са задачи, с които той трябва да се справи, да се научи как да слугува на Бога.
към беседата >>
Да не би аз да я излъжа, та да изгуби любовта на Христа.
Сега ще ви дам пример за една млада сестра. И с това ще завърша. Тя сега се съблазнява в мене, иска да знае аз кой съм.
Да не би аз да я излъжа, та да изгуби любовта на Христа.
Тя не е тука, тя е вън, от света е. Казвам, кажете на тази младата: Христа при праведните ти не можеш да Го намериш. Защото Той казва: „Аз не дойдох за праведните, за грешните дойдох. Понеже здравите нямат нужда от лекар, но болните.“ Защото, ако търсите Христа, ще Го намерите извън църквата, при бедните, при страждущите. Казвам: Тя Христа в църквите ако търси, може да Го намери в някой владика, с корона на главата; може да Го види в някой проповедник.
към беседата >>
И като имах един болен приятел“ – като се помолил, уху, изведнъж оздравял!
Религиозният, ако е тщеславен, той изведнъж ще каже как се е молил, как му е отговорил Господ. Навсякъде ще почне да разправя: „Едно време, жена ми като беше болна и аз като се помолих, веднага.
И като имах един болен приятел“ – като се помолил, уху, изведнъж оздравял!
Горделивият-религиозен, и той си има начин. И той се моли – гледа нагоре, подига си очите, казва: „Тия работи не ги разбирате вие.“ (Учителят маха с ръка няколко пъти.)
към беседата >>
Учението, това е задача.
Има деца, които наричат лоши, своенравни – значи вървят по своя си път. Това са задачи, с които трябва да се справиш. Това са своенравни деца. Имаш един господар, с който трябва да знаеш разумно да се справиш. Сиромашията, това е задача.
Учението, това е задача.
Богатството, това е задача. Всички неща, които човек има, това са задачи, с които той трябва да се справи, да се научи как да слугува на Бога.
към беседата >>
Тя не е тука, тя е вън, от света е.
Сега ще ви дам пример за една млада сестра. И с това ще завърша. Тя сега се съблазнява в мене, иска да знае аз кой съм. Да не би аз да я излъжа, та да изгуби любовта на Христа.
Тя не е тука, тя е вън, от света е.
Казвам, кажете на тази младата: Христа при праведните ти не можеш да Го намериш. Защото Той казва: „Аз не дойдох за праведните, за грешните дойдох. Понеже здравите нямат нужда от лекар, но болните.“ Защото, ако търсите Христа, ще Го намерите извън църквата, при бедните, при страждущите. Казвам: Тя Христа в църквите ако търси, може да Го намери в някой владика, с корона на главата; може да Го види в някой проповедник.
към беседата >>
Горделивият-религиозен, и той си има начин.
Религиозният, ако е тщеславен, той изведнъж ще каже как се е молил, как му е отговорил Господ. Навсякъде ще почне да разправя: „Едно време, жена ми като беше болна и аз като се помолих, веднага. И като имах един болен приятел“ – като се помолил, уху, изведнъж оздравял!
Горделивият-религиозен, и той си има начин.
И той се моли – гледа нагоре, подига си очите, казва: „Тия работи не ги разбирате вие.“ (Учителят маха с ръка няколко пъти.)
към беседата >>
Богатството, това е задача.
Това са задачи, с които трябва да се справиш. Това са своенравни деца. Имаш един господар, с който трябва да знаеш разумно да се справиш. Сиромашията, това е задача. Учението, това е задача.
Богатството, това е задача.
Всички неща, които човек има, това са задачи, с които той трябва да се справи, да се научи как да слугува на Бога.
към беседата >>
Казвам, кажете на тази младата: Христа при праведните ти не можеш да Го намериш.
Сега ще ви дам пример за една млада сестра. И с това ще завърша. Тя сега се съблазнява в мене, иска да знае аз кой съм. Да не би аз да я излъжа, та да изгуби любовта на Христа. Тя не е тука, тя е вън, от света е.
Казвам, кажете на тази младата: Христа при праведните ти не можеш да Го намериш.
Защото Той казва: „Аз не дойдох за праведните, за грешните дойдох. Понеже здравите нямат нужда от лекар, но болните.“ Защото, ако търсите Христа, ще Го намерите извън църквата, при бедните, при страждущите. Казвам: Тя Христа в църквите ако търси, може да Го намери в някой владика, с корона на главата; може да Го види в някой проповедник.
към беседата >>
И той се моли – гледа нагоре, подига си очите, казва: „Тия работи не ги разбирате вие.“ (Учителят маха с ръка няколко пъти.)
Религиозният, ако е тщеславен, той изведнъж ще каже как се е молил, как му е отговорил Господ. Навсякъде ще почне да разправя: „Едно време, жена ми като беше болна и аз като се помолих, веднага. И като имах един болен приятел“ – като се помолил, уху, изведнъж оздравял! Горделивият-религиозен, и той си има начин.
И той се моли – гледа нагоре, подига си очите, казва: „Тия работи не ги разбирате вие.“ (Учителят маха с ръка няколко пъти.)
към беседата >>
Всички неща, които човек има, това са задачи, с които той трябва да се справи, да се научи как да слугува на Бога.
Това са своенравни деца. Имаш един господар, с който трябва да знаеш разумно да се справиш. Сиромашията, това е задача. Учението, това е задача. Богатството, това е задача.
Всички неща, които човек има, това са задачи, с които той трябва да се справи, да се научи как да слугува на Бога.
към беседата >>
Защото Той казва: „Аз не дойдох за праведните, за грешните дойдох.
И с това ще завърша. Тя сега се съблазнява в мене, иска да знае аз кой съм. Да не би аз да я излъжа, та да изгуби любовта на Христа. Тя не е тука, тя е вън, от света е. Казвам, кажете на тази младата: Христа при праведните ти не можеш да Го намериш.
Защото Той казва: „Аз не дойдох за праведните, за грешните дойдох.
Понеже здравите нямат нужда от лекар, но болните.“ Защото, ако търсите Христа, ще Го намерите извън църквата, при бедните, при страждущите. Казвам: Тя Христа в църквите ако търси, може да Го намери в някой владика, с корона на главата; може да Го види в някой проповедник.
към беседата >>
Сега може да опиша и учения-тщеславен и горделив, навсякъде ги има.
Сега може да опиша и учения-тщеславен и горделив, навсякъде ги има.
Казваш: „Странни хора! “ Не са странни. Сега, добрата страна. Тщеславният човек е човек, който дава; той е търговец, който чука, навсякъде продава той. Евтино, всичко туй, ехей, евтино продава, навсякъде продава!
към беседата >>
То е най-хубавото нещо, да знаеш как да слугуваш.
То е най-хубавото нещо, да знаеш как да слугуваш.
Че ако ти си цигулар, тръгваш, навсякъде може да си проправиш път. Има известни музикални мелодии, които въздействуват на хората. Идеш някъде, карат се мъж и жена, бият се, мъжът пукнал главата на жена си. Ти влезеш вътре, извадиш цигулката, изведнъж престанат да се бият. Погледнеш – и двамата седнали, засмеят се.
към беседата >>
Понеже здравите нямат нужда от лекар, но болните.“ Защото, ако търсите Христа, ще Го намерите извън църквата, при бедните, при страждущите.
Тя сега се съблазнява в мене, иска да знае аз кой съм. Да не би аз да я излъжа, та да изгуби любовта на Христа. Тя не е тука, тя е вън, от света е. Казвам, кажете на тази младата: Христа при праведните ти не можеш да Го намериш. Защото Той казва: „Аз не дойдох за праведните, за грешните дойдох.
Понеже здравите нямат нужда от лекар, но болните.“ Защото, ако търсите Христа, ще Го намерите извън църквата, при бедните, при страждущите.
Казвам: Тя Христа в църквите ако търси, може да Го намери в някой владика, с корона на главата; може да Го види в някой проповедник.
към беседата >>
Казваш: „Странни хора!
Сега може да опиша и учения-тщеславен и горделив, навсякъде ги има.
Казваш: „Странни хора!
“ Не са странни. Сега, добрата страна. Тщеславният човек е човек, който дава; той е търговец, който чука, навсякъде продава той. Евтино, всичко туй, ехей, евтино продава, навсякъде продава! Обращение, казва, да има.
към беседата >>
Че ако ти си цигулар, тръгваш, навсякъде може да си проправиш път.
То е най-хубавото нещо, да знаеш как да слугуваш.
Че ако ти си цигулар, тръгваш, навсякъде може да си проправиш път.
Има известни музикални мелодии, които въздействуват на хората. Идеш някъде, карат се мъж и жена, бият се, мъжът пукнал главата на жена си. Ти влезеш вътре, извадиш цигулката, изведнъж престанат да се бият. Погледнеш – и двамата седнали, засмеят се. И двамата те приемат добре, нагостят те, казват: „Много се радваме, че дойде в нашата къща.
към беседата >>
Казвам: Тя Христа в църквите ако търси, може да Го намери в някой владика, с корона на главата; може да Го види в някой проповедник.
Да не би аз да я излъжа, та да изгуби любовта на Христа. Тя не е тука, тя е вън, от света е. Казвам, кажете на тази младата: Христа при праведните ти не можеш да Го намериш. Защото Той казва: „Аз не дойдох за праведните, за грешните дойдох. Понеже здравите нямат нужда от лекар, но болните.“ Защото, ако търсите Христа, ще Го намерите извън църквата, при бедните, при страждущите.
Казвам: Тя Христа в църквите ако търси, може да Го намери в някой владика, с корона на главата; може да Го види в някой проповедник.
към беседата >>
“ Не са странни.
Сега може да опиша и учения-тщеславен и горделив, навсякъде ги има. Казваш: „Странни хора!
“ Не са странни.
Сега, добрата страна. Тщеславният човек е човек, който дава; той е търговец, който чука, навсякъде продава той. Евтино, всичко туй, ехей, евтино продава, навсякъде продава! Обращение, казва, да има. Горделивият, той седи, гледа някъде да докопа нещо.
към беседата >>
Има известни музикални мелодии, които въздействуват на хората.
То е най-хубавото нещо, да знаеш как да слугуваш. Че ако ти си цигулар, тръгваш, навсякъде може да си проправиш път.
Има известни музикални мелодии, които въздействуват на хората.
Идеш някъде, карат се мъж и жена, бият се, мъжът пукнал главата на жена си. Ти влезеш вътре, извадиш цигулката, изведнъж престанат да се бият. Погледнеш – и двамата седнали, засмеят се. И двамата те приемат добре, нагостят те, казват: „Много се радваме, че дойде в нашата къща. Постой ден, два, три.“ Идеш някъде, някой човек изгубил своето религиозно чувство, меланхоличен е.
към беседата >>
Всички си имате по един такъв Христос, с когото не може да живеете.
Всички си имате по един такъв Христос, с когото не може да живеете.
Онзи Христос, Когото ще намерите при страждущите, е съвсем друг. Той е там, дето никой не отива. Де е Христос? Там, дето човешки крак не може да стъпи, е Христос. Дето най-мъчно стъпват хората, там е Христос.
към беседата >>
Сега, добрата страна.
Сега може да опиша и учения-тщеславен и горделив, навсякъде ги има. Казваш: „Странни хора! “ Не са странни.
Сега, добрата страна.
Тщеславният човек е човек, който дава; той е търговец, който чука, навсякъде продава той. Евтино, всичко туй, ехей, евтино продава, навсякъде продава! Обращение, казва, да има. Горделивият, той седи, гледа някъде да докопа нещо. Ако е хубаво, тури го в джеба.
към беседата >>
Идеш някъде, карат се мъж и жена, бият се, мъжът пукнал главата на жена си.
То е най-хубавото нещо, да знаеш как да слугуваш. Че ако ти си цигулар, тръгваш, навсякъде може да си проправиш път. Има известни музикални мелодии, които въздействуват на хората.
Идеш някъде, карат се мъж и жена, бият се, мъжът пукнал главата на жена си.
Ти влезеш вътре, извадиш цигулката, изведнъж престанат да се бият. Погледнеш – и двамата седнали, засмеят се. И двамата те приемат добре, нагостят те, казват: „Много се радваме, че дойде в нашата къща. Постой ден, два, три.“ Идеш някъде, някой човек изгубил своето религиозно чувство, меланхоличен е. Не е в духа си.
към беседата >>
Онзи Христос, Когото ще намерите при страждущите, е съвсем друг.
Всички си имате по един такъв Христос, с когото не може да живеете.
Онзи Христос, Когото ще намерите при страждущите, е съвсем друг.
Той е там, дето никой не отива. Де е Христос? Там, дето човешки крак не може да стъпи, е Христос. Дето най-мъчно стъпват хората, там е Христос. И като идеш, ще се опретнеш да работиш с Него.
към беседата >>
Тщеславният човек е човек, който дава; той е търговец, който чука, навсякъде продава той.
Сега може да опиша и учения-тщеславен и горделив, навсякъде ги има. Казваш: „Странни хора! “ Не са странни. Сега, добрата страна.
Тщеславният човек е човек, който дава; той е търговец, който чука, навсякъде продава той.
Евтино, всичко туй, ехей, евтино продава, навсякъде продава! Обращение, казва, да има. Горделивият, той седи, гледа някъде да докопа нещо. Ако е хубаво, тури го в джеба. Горделивият взема, тщеславният дава.
към беседата >>
Ти влезеш вътре, извадиш цигулката, изведнъж престанат да се бият.
То е най-хубавото нещо, да знаеш как да слугуваш. Че ако ти си цигулар, тръгваш, навсякъде може да си проправиш път. Има известни музикални мелодии, които въздействуват на хората. Идеш някъде, карат се мъж и жена, бият се, мъжът пукнал главата на жена си.
Ти влезеш вътре, извадиш цигулката, изведнъж престанат да се бият.
Погледнеш – и двамата седнали, засмеят се. И двамата те приемат добре, нагостят те, казват: „Много се радваме, че дойде в нашата къща. Постой ден, два, три.“ Идеш някъде, някой човек изгубил своето религиозно чувство, меланхоличен е. Не е в духа си. Не му се моли.
към беседата >>
Той е там, дето никой не отива.
Всички си имате по един такъв Христос, с когото не може да живеете. Онзи Христос, Когото ще намерите при страждущите, е съвсем друг.
Той е там, дето никой не отива.
Де е Христос? Там, дето човешки крак не може да стъпи, е Христос. Дето най-мъчно стъпват хората, там е Христос. И като идеш, ще се опретнеш да работиш с Него. Ако не работиш, ще Го питаш: „Ти ли си Христос или не?
към беседата >>
Евтино, всичко туй, ехей, евтино продава, навсякъде продава!
Сега може да опиша и учения-тщеславен и горделив, навсякъде ги има. Казваш: „Странни хора! “ Не са странни. Сега, добрата страна. Тщеславният човек е човек, който дава; той е търговец, който чука, навсякъде продава той.
Евтино, всичко туй, ехей, евтино продава, навсякъде продава!
Обращение, казва, да има. Горделивият, той седи, гледа някъде да докопа нещо. Ако е хубаво, тури го в джеба. Горделивият взема, тщеславният дава.
към беседата >>
Погледнеш – и двамата седнали, засмеят се.
То е най-хубавото нещо, да знаеш как да слугуваш. Че ако ти си цигулар, тръгваш, навсякъде може да си проправиш път. Има известни музикални мелодии, които въздействуват на хората. Идеш някъде, карат се мъж и жена, бият се, мъжът пукнал главата на жена си. Ти влезеш вътре, извадиш цигулката, изведнъж престанат да се бият.
Погледнеш – и двамата седнали, засмеят се.
И двамата те приемат добре, нагостят те, казват: „Много се радваме, че дойде в нашата къща. Постой ден, два, три.“ Идеш някъде, някой човек изгубил своето религиозно чувство, меланхоличен е. Не е в духа си. Не му се моли. От 4–5 дена.
към беседата >>
Де е Христос?
Всички си имате по един такъв Христос, с когото не може да живеете. Онзи Христос, Когото ще намерите при страждущите, е съвсем друг. Той е там, дето никой не отива.
Де е Христос?
Там, дето човешки крак не може да стъпи, е Христос. Дето най-мъчно стъпват хората, там е Христос. И като идеш, ще се опретнеш да работиш с Него. Ако не работиш, ще Го питаш: „Ти ли си Христос или не? “ Дойде някой сега и ме гледа: дали аз съм Христос, или аз не съм Христос.
към беседата >>
Обращение, казва, да има.
Казваш: „Странни хора! “ Не са странни. Сега, добрата страна. Тщеславният човек е човек, който дава; той е търговец, който чука, навсякъде продава той. Евтино, всичко туй, ехей, евтино продава, навсякъде продава!
Обращение, казва, да има.
Горделивият, той седи, гледа някъде да докопа нещо. Ако е хубаво, тури го в джеба. Горделивият взема, тщеславният дава.
към беседата >>
И двамата те приемат добре, нагостят те, казват: „Много се радваме, че дойде в нашата къща.
Че ако ти си цигулар, тръгваш, навсякъде може да си проправиш път. Има известни музикални мелодии, които въздействуват на хората. Идеш някъде, карат се мъж и жена, бият се, мъжът пукнал главата на жена си. Ти влезеш вътре, извадиш цигулката, изведнъж престанат да се бият. Погледнеш – и двамата седнали, засмеят се.
И двамата те приемат добре, нагостят те, казват: „Много се радваме, че дойде в нашата къща.
Постой ден, два, три.“ Идеш някъде, някой човек изгубил своето религиозно чувство, меланхоличен е. Не е в духа си. Не му се моли. От 4–5 дена. Ти дойдеш с цигулката отвън, посвириш – дойде Духът в него.
към беседата >>
Там, дето човешки крак не може да стъпи, е Христос.
Всички си имате по един такъв Христос, с когото не може да живеете. Онзи Христос, Когото ще намерите при страждущите, е съвсем друг. Той е там, дето никой не отива. Де е Христос?
Там, дето човешки крак не може да стъпи, е Христос.
Дето най-мъчно стъпват хората, там е Христос. И като идеш, ще се опретнеш да работиш с Него. Ако не работиш, ще Го питаш: „Ти ли си Христос или не? “ Дойде някой сега и ме гледа: дали аз съм Христос, или аз не съм Христос. Каква нужда има Слънцето да знае дали аз го признавам дали е Слънцето или не?
към беседата >>
Горделивият, той седи, гледа някъде да докопа нещо.
“ Не са странни. Сега, добрата страна. Тщеславният човек е човек, който дава; той е търговец, който чука, навсякъде продава той. Евтино, всичко туй, ехей, евтино продава, навсякъде продава! Обращение, казва, да има.
Горделивият, той седи, гледа някъде да докопа нещо.
Ако е хубаво, тури го в джеба. Горделивият взема, тщеславният дава.
към беседата >>
Постой ден, два, три.“ Идеш някъде, някой човек изгубил своето религиозно чувство, меланхоличен е.
Има известни музикални мелодии, които въздействуват на хората. Идеш някъде, карат се мъж и жена, бият се, мъжът пукнал главата на жена си. Ти влезеш вътре, извадиш цигулката, изведнъж престанат да се бият. Погледнеш – и двамата седнали, засмеят се. И двамата те приемат добре, нагостят те, казват: „Много се радваме, че дойде в нашата къща.
Постой ден, два, три.“ Идеш някъде, някой човек изгубил своето религиозно чувство, меланхоличен е.
Не е в духа си. Не му се моли. От 4–5 дена. Ти дойдеш с цигулката отвън, посвириш – дойде Духът в него. Той те приеме, казва: „Заповядай.
към беседата >>
Дето най-мъчно стъпват хората, там е Христос.
Всички си имате по един такъв Христос, с когото не може да живеете. Онзи Христос, Когото ще намерите при страждущите, е съвсем друг. Той е там, дето никой не отива. Де е Христос? Там, дето човешки крак не може да стъпи, е Христос.
Дето най-мъчно стъпват хората, там е Христос.
И като идеш, ще се опретнеш да работиш с Него. Ако не работиш, ще Го питаш: „Ти ли си Христос или не? “ Дойде някой сега и ме гледа: дали аз съм Христос, или аз не съм Христос. Каква нужда има Слънцето да знае дали аз го признавам дали е Слънцето или не? Ако съм слънце, слънце съм.
към беседата >>
Ако е хубаво, тури го в джеба.
Сега, добрата страна. Тщеславният човек е човек, който дава; той е търговец, който чука, навсякъде продава той. Евтино, всичко туй, ехей, евтино продава, навсякъде продава! Обращение, казва, да има. Горделивият, той седи, гледа някъде да докопа нещо.
Ако е хубаво, тури го в джеба.
Горделивият взема, тщеславният дава.
към беседата >>
Не е в духа си.
Идеш някъде, карат се мъж и жена, бият се, мъжът пукнал главата на жена си. Ти влезеш вътре, извадиш цигулката, изведнъж престанат да се бият. Погледнеш – и двамата седнали, засмеят се. И двамата те приемат добре, нагостят те, казват: „Много се радваме, че дойде в нашата къща. Постой ден, два, три.“ Идеш някъде, някой човек изгубил своето религиозно чувство, меланхоличен е.
Не е в духа си.
Не му се моли. От 4–5 дена. Ти дойдеш с цигулката отвън, посвириш – дойде Духът в него. Той те приеме, казва: „Заповядай. Много ти благодаря, че ми свири.“
към беседата >>
И като идеш, ще се опретнеш да работиш с Него.
Онзи Христос, Когото ще намерите при страждущите, е съвсем друг. Той е там, дето никой не отива. Де е Христос? Там, дето човешки крак не може да стъпи, е Христос. Дето най-мъчно стъпват хората, там е Христос.
И като идеш, ще се опретнеш да работиш с Него.
Ако не работиш, ще Го питаш: „Ти ли си Христос или не? “ Дойде някой сега и ме гледа: дали аз съм Христос, или аз не съм Христос. Каква нужда има Слънцето да знае дали аз го признавам дали е Слънцето или не? Ако съм слънце, слънце съм. Ако не съм слънце, не съм.
към беседата >>
Горделивият взема, тщеславният дава.
Тщеславният човек е човек, който дава; той е търговец, който чука, навсякъде продава той. Евтино, всичко туй, ехей, евтино продава, навсякъде продава! Обращение, казва, да има. Горделивият, той седи, гледа някъде да докопа нещо. Ако е хубаво, тури го в джеба.
Горделивият взема, тщеславният дава.
към беседата >>
Не му се моли.
Ти влезеш вътре, извадиш цигулката, изведнъж престанат да се бият. Погледнеш – и двамата седнали, засмеят се. И двамата те приемат добре, нагостят те, казват: „Много се радваме, че дойде в нашата къща. Постой ден, два, три.“ Идеш някъде, някой човек изгубил своето религиозно чувство, меланхоличен е. Не е в духа си.
Не му се моли.
От 4–5 дена. Ти дойдеш с цигулката отвън, посвириш – дойде Духът в него. Той те приеме, казва: „Заповядай. Много ти благодаря, че ми свири.“
към беседата >>
Ако не работиш, ще Го питаш: „Ти ли си Христос или не?
Той е там, дето никой не отива. Де е Христос? Там, дето човешки крак не може да стъпи, е Христос. Дето най-мъчно стъпват хората, там е Христос. И като идеш, ще се опретнеш да работиш с Него.
Ако не работиш, ще Го питаш: „Ти ли си Христос или не?
“ Дойде някой сега и ме гледа: дали аз съм Христос, или аз не съм Христос. Каква нужда има Слънцето да знае дали аз го признавам дали е Слънцето или не? Ако съм слънце, слънце съм. Ако не съм слънце, не съм. Какво нещо е Христос?
към беседата >>
Сега, някой път човек ако не знае... Сега аз описвам една страна на тщеславието, която не се проявява както трябва.
Сега, някой път човек ако не знае... Сега аз описвам една страна на тщеславието, която не се проявява както трябва.
Не е лошото в тщеславието. Но човек трябва да се съблече. Молитвата. Ти ще разправиш една своя опитност. Най-първо, опитността, която ще разправиш, онзи човек, комуто ще разправиш, има ли той нужда от тази опитност – сега, умението е там. Защото, ако разправиш една своя опитност, която човекът я знае, тя сама по себе си няма цена, губи цена.
към беседата >>
От 4–5 дена.
Погледнеш – и двамата седнали, засмеят се. И двамата те приемат добре, нагостят те, казват: „Много се радваме, че дойде в нашата къща. Постой ден, два, три.“ Идеш някъде, някой човек изгубил своето религиозно чувство, меланхоличен е. Не е в духа си. Не му се моли.
От 4–5 дена.
Ти дойдеш с цигулката отвън, посвириш – дойде Духът в него. Той те приеме, казва: „Заповядай. Много ти благодаря, че ми свири.“
към беседата >>
“ Дойде някой сега и ме гледа: дали аз съм Христос, или аз не съм Христос.
Де е Христос? Там, дето човешки крак не може да стъпи, е Христос. Дето най-мъчно стъпват хората, там е Христос. И като идеш, ще се опретнеш да работиш с Него. Ако не работиш, ще Го питаш: „Ти ли си Христос или не?
“ Дойде някой сега и ме гледа: дали аз съм Христос, или аз не съм Христос.
Каква нужда има Слънцето да знае дали аз го признавам дали е Слънцето или не? Ако съм слънце, слънце съм. Ако не съм слънце, не съм. Какво нещо е Христос? Оставете, това не е ваша работа.
към беседата >>
Не е лошото в тщеславието.
Сега, някой път човек ако не знае... Сега аз описвам една страна на тщеславието, която не се проявява както трябва.
Не е лошото в тщеславието.
Но човек трябва да се съблече. Молитвата. Ти ще разправиш една своя опитност. Най-първо, опитността, която ще разправиш, онзи човек, комуто ще разправиш, има ли той нужда от тази опитност – сега, умението е там. Защото, ако разправиш една своя опитност, която човекът я знае, тя сама по себе си няма цена, губи цена. Ако е денем, когато има слънчева светлина, и аз вървя със своята свещ пред хората, това не показва, че съм от много умните.
към беседата >>
Ти дойдеш с цигулката отвън, посвириш – дойде Духът в него.
И двамата те приемат добре, нагостят те, казват: „Много се радваме, че дойде в нашата къща. Постой ден, два, три.“ Идеш някъде, някой човек изгубил своето религиозно чувство, меланхоличен е. Не е в духа си. Не му се моли. От 4–5 дена.
Ти дойдеш с цигулката отвън, посвириш – дойде Духът в него.
Той те приеме, казва: „Заповядай. Много ти благодаря, че ми свири.“
към беседата >>
Каква нужда има Слънцето да знае дали аз го признавам дали е Слънцето или не?
Там, дето човешки крак не може да стъпи, е Христос. Дето най-мъчно стъпват хората, там е Христос. И като идеш, ще се опретнеш да работиш с Него. Ако не работиш, ще Го питаш: „Ти ли си Христос или не? “ Дойде някой сега и ме гледа: дали аз съм Христос, или аз не съм Христос.
Каква нужда има Слънцето да знае дали аз го признавам дали е Слънцето или не?
Ако съм слънце, слънце съм. Ако не съм слънце, не съм. Какво нещо е Христос? Оставете, това не е ваша работа. Христос, това е най-великото Проявление на Бога в света.
към беседата >>
Но човек трябва да се съблече. Молитвата.
Сега, някой път човек ако не знае... Сега аз описвам една страна на тщеславието, която не се проявява както трябва. Не е лошото в тщеславието.
Но човек трябва да се съблече. Молитвата.
Ти ще разправиш една своя опитност. Най-първо, опитността, която ще разправиш, онзи човек, комуто ще разправиш, има ли той нужда от тази опитност – сега, умението е там. Защото, ако разправиш една своя опитност, която човекът я знае, тя сама по себе си няма цена, губи цена. Ако е денем, когато има слънчева светлина, и аз вървя със своята свещ пред хората, това не показва, че съм от много умните. Ако вечерно време вървя, в тъмнина, и запаля моята свещ и вървя пред хората, тогава свещта има цена.
към беседата >>
Той те приеме, казва: „Заповядай.
Постой ден, два, три.“ Идеш някъде, някой човек изгубил своето религиозно чувство, меланхоличен е. Не е в духа си. Не му се моли. От 4–5 дена. Ти дойдеш с цигулката отвън, посвириш – дойде Духът в него.
Той те приеме, казва: „Заповядай.
Много ти благодаря, че ми свири.“
към беседата >>
Ако съм слънце, слънце съм.
Дето най-мъчно стъпват хората, там е Христос. И като идеш, ще се опретнеш да работиш с Него. Ако не работиш, ще Го питаш: „Ти ли си Христос или не? “ Дойде някой сега и ме гледа: дали аз съм Христос, или аз не съм Христос. Каква нужда има Слънцето да знае дали аз го признавам дали е Слънцето или не?
Ако съм слънце, слънце съм.
Ако не съм слънце, не съм. Какво нещо е Христос? Оставете, това не е ваша работа. Христос, това е най-великото Проявление на Бога в света. Той е само едно Проявление!
към беседата >>
Ти ще разправиш една своя опитност.
Сега, някой път човек ако не знае... Сега аз описвам една страна на тщеславието, която не се проявява както трябва. Не е лошото в тщеславието. Но човек трябва да се съблече. Молитвата.
Ти ще разправиш една своя опитност.
Най-първо, опитността, която ще разправиш, онзи човек, комуто ще разправиш, има ли той нужда от тази опитност – сега, умението е там. Защото, ако разправиш една своя опитност, която човекът я знае, тя сама по себе си няма цена, губи цена. Ако е денем, когато има слънчева светлина, и аз вървя със своята свещ пред хората, това не показва, че съм от много умните. Ако вечерно време вървя, в тъмнина, и запаля моята свещ и вървя пред хората, тогава свещта има цена.
към беседата >>
Много ти благодаря, че ми свири.“
Не е в духа си. Не му се моли. От 4–5 дена. Ти дойдеш с цигулката отвън, посвириш – дойде Духът в него. Той те приеме, казва: „Заповядай.
Много ти благодаря, че ми свири.“
към беседата >>
Ако не съм слънце, не съм.
И като идеш, ще се опретнеш да работиш с Него. Ако не работиш, ще Го питаш: „Ти ли си Христос или не? “ Дойде някой сега и ме гледа: дали аз съм Христос, или аз не съм Христос. Каква нужда има Слънцето да знае дали аз го признавам дали е Слънцето или не? Ако съм слънце, слънце съм.
Ако не съм слънце, не съм.
Какво нещо е Христос? Оставете, това не е ваша работа. Христос, това е най-великото Проявление на Бога в света. Той е само едно Проявление! Едни казват: аз съм Христос, онзи е Христос.
към беседата >>
Най-първо, опитността, която ще разправиш, онзи човек, комуто ще разправиш, има ли той нужда от тази опитност – сега, умението е там.
Сега, някой път човек ако не знае... Сега аз описвам една страна на тщеславието, която не се проявява както трябва. Не е лошото в тщеславието. Но човек трябва да се съблече. Молитвата. Ти ще разправиш една своя опитност.
Най-първо, опитността, която ще разправиш, онзи човек, комуто ще разправиш, има ли той нужда от тази опитност – сега, умението е там.
Защото, ако разправиш една своя опитност, която човекът я знае, тя сама по себе си няма цена, губи цена. Ако е денем, когато има слънчева светлина, и аз вървя със своята свещ пред хората, това не показва, че съм от много умните. Ако вечерно време вървя, в тъмнина, и запаля моята свещ и вървя пред хората, тогава свещта има цена.
към беседата >>
Аз съм превождал примера за Аделина Пати, която отива в Ню Йорк да си получи един чек от 25 000 долара.
Аз съм превождал примера за Аделина Пати, която отива в Ню Йорк да си получи един чек от 25 000 долара.
Директорът на пощата казва: „Госпожо, не Ви познавам, не може да Ви дам парите.“ Тя се изправя и започва да пее. Всички чиновници излизат да я слушат, оставят работата си. Директорът казва: „Дайте ѝ чека! “
към беседата >>
Какво нещо е Христос?
Ако не работиш, ще Го питаш: „Ти ли си Христос или не? “ Дойде някой сега и ме гледа: дали аз съм Христос, или аз не съм Христос. Каква нужда има Слънцето да знае дали аз го признавам дали е Слънцето или не? Ако съм слънце, слънце съм. Ако не съм слънце, не съм.
Какво нещо е Христос?
Оставете, това не е ваша работа. Христос, това е най-великото Проявление на Бога в света. Той е само едно Проявление! Едни казват: аз съм Христос, онзи е Христос. Вие не разбирате работата.
към беседата >>
Защото, ако разправиш една своя опитност, която човекът я знае, тя сама по себе си няма цена, губи цена.
Сега, някой път човек ако не знае... Сега аз описвам една страна на тщеславието, която не се проявява както трябва. Не е лошото в тщеславието. Но човек трябва да се съблече. Молитвата. Ти ще разправиш една своя опитност. Най-първо, опитността, която ще разправиш, онзи човек, комуто ще разправиш, има ли той нужда от тази опитност – сега, умението е там.
Защото, ако разправиш една своя опитност, която човекът я знае, тя сама по себе си няма цена, губи цена.
Ако е денем, когато има слънчева светлина, и аз вървя със своята свещ пред хората, това не показва, че съм от много умните. Ако вечерно време вървя, в тъмнина, и запаля моята свещ и вървя пред хората, тогава свещта има цена.
към беседата >>
Директорът на пощата казва: „Госпожо, не Ви познавам, не може да Ви дам парите.“ Тя се изправя и започва да пее.
Аз съм превождал примера за Аделина Пати, която отива в Ню Йорк да си получи един чек от 25 000 долара.
Директорът на пощата казва: „Госпожо, не Ви познавам, не може да Ви дам парите.“ Тя се изправя и започва да пее.
Всички чиновници излизат да я слушат, оставят работата си. Директорът казва: „Дайте ѝ чека! “
към беседата >>
Оставете, това не е ваша работа.
“ Дойде някой сега и ме гледа: дали аз съм Христос, или аз не съм Христос. Каква нужда има Слънцето да знае дали аз го признавам дали е Слънцето или не? Ако съм слънце, слънце съм. Ако не съм слънце, не съм. Какво нещо е Христос?
Оставете, това не е ваша работа.
Христос, това е най-великото Проявление на Бога в света. Той е само едно Проявление! Едни казват: аз съм Христос, онзи е Христос. Вие не разбирате работата. Ти не можеш да познаеш Христа, ако не познаваш Бога.
към беседата >>
Ако е денем, когато има слънчева светлина, и аз вървя със своята свещ пред хората, това не показва, че съм от много умните.
Не е лошото в тщеславието. Но човек трябва да се съблече. Молитвата. Ти ще разправиш една своя опитност. Най-първо, опитността, която ще разправиш, онзи човек, комуто ще разправиш, има ли той нужда от тази опитност – сега, умението е там. Защото, ако разправиш една своя опитност, която човекът я знае, тя сама по себе си няма цена, губи цена.
Ако е денем, когато има слънчева светлина, и аз вървя със своята свещ пред хората, това не показва, че съм от много умните.
Ако вечерно време вървя, в тъмнина, и запаля моята свещ и вървя пред хората, тогава свещта има цена.
към беседата >>
Всички чиновници излизат да я слушат, оставят работата си.
Аз съм превождал примера за Аделина Пати, която отива в Ню Йорк да си получи един чек от 25 000 долара. Директорът на пощата казва: „Госпожо, не Ви познавам, не може да Ви дам парите.“ Тя се изправя и започва да пее.
Всички чиновници излизат да я слушат, оставят работата си.
Директорът казва: „Дайте ѝ чека! “
към беседата >>
Христос, това е най-великото Проявление на Бога в света.
Каква нужда има Слънцето да знае дали аз го признавам дали е Слънцето или не? Ако съм слънце, слънце съм. Ако не съм слънце, не съм. Какво нещо е Христос? Оставете, това не е ваша работа.
Христос, това е най-великото Проявление на Бога в света.
Той е само едно Проявление! Едни казват: аз съм Христос, онзи е Христос. Вие не разбирате работата. Ти не можеш да познаеш Христа, ако не познаваш Бога.
към беседата >>
Ако вечерно време вървя, в тъмнина, и запаля моята свещ и вървя пред хората, тогава свещта има цена.
Но човек трябва да се съблече. Молитвата. Ти ще разправиш една своя опитност. Най-първо, опитността, която ще разправиш, онзи човек, комуто ще разправиш, има ли той нужда от тази опитност – сега, умението е там. Защото, ако разправиш една своя опитност, която човекът я знае, тя сама по себе си няма цена, губи цена. Ако е денем, когато има слънчева светлина, и аз вървя със своята свещ пред хората, това не показва, че съм от много умните.
Ако вечерно време вървя, в тъмнина, и запаля моята свещ и вървя пред хората, тогава свещта има цена.
към беседата >>
Директорът казва: „Дайте ѝ чека!
Аз съм превождал примера за Аделина Пати, която отива в Ню Йорк да си получи един чек от 25 000 долара. Директорът на пощата казва: „Госпожо, не Ви познавам, не може да Ви дам парите.“ Тя се изправя и започва да пее. Всички чиновници излизат да я слушат, оставят работата си.
Директорът казва: „Дайте ѝ чека!
“
към беседата >>
Той е само едно Проявление!
Ако съм слънце, слънце съм. Ако не съм слънце, не съм. Какво нещо е Христос? Оставете, това не е ваша работа. Христос, това е най-великото Проявление на Бога в света.
Той е само едно Проявление!
Едни казват: аз съм Христос, онзи е Христос. Вие не разбирате работата. Ти не можеш да познаеш Христа, ако не познаваш Бога.
към беседата >>
Сега аз искам да ви насоча на приложението.
Сега аз искам да ви насоча на приложението.
Да утихне морето. Човек трябва да започне нещата. Човек трябва да започне от малкото към голямото. Всичките дарби и сили, които човек сега има, той ги е придобил по микроскопически начин. Нищо не е дадено изведнъж на човека.
към беседата >>
“
Аз съм превождал примера за Аделина Пати, която отива в Ню Йорк да си получи един чек от 25 000 долара. Директорът на пощата казва: „Госпожо, не Ви познавам, не може да Ви дам парите.“ Тя се изправя и започва да пее. Всички чиновници излизат да я слушат, оставят работата си. Директорът казва: „Дайте ѝ чека!
“
към беседата >>
Едни казват: аз съм Христос, онзи е Христос.
Ако не съм слънце, не съм. Какво нещо е Христос? Оставете, това не е ваша работа. Христос, това е най-великото Проявление на Бога в света. Той е само едно Проявление!
Едни казват: аз съм Христос, онзи е Христос.
Вие не разбирате работата. Ти не можеш да познаеш Христа, ако не познаваш Бога.
към беседата >>
Да утихне морето.
Сега аз искам да ви насоча на приложението.
Да утихне морето.
Човек трябва да започне нещата. Човек трябва да започне от малкото към голямото. Всичките дарби и сили, които човек сега има, той ги е придобил по микроскопически начин. Нищо не е дадено изведнъж на човека. Казват, че ангелите имат голяма сила.
към беседата >>
Хората нямат доверие в тебе – застани, изпей песента си.
Хората нямат доверие в тебе – застани, изпей песента си.
Казва: „Дали ще мога? Да си приготвя репертоара.“ Че, ако репертоарът не е приготвен, кога ще го приготвиш? Ти трябва да имаш готов репертоар.
към беседата >>
Вие не разбирате работата.
Какво нещо е Христос? Оставете, това не е ваша работа. Христос, това е най-великото Проявление на Бога в света. Той е само едно Проявление! Едни казват: аз съм Христос, онзи е Христос.
Вие не разбирате работата.
Ти не можеш да познаеш Христа, ако не познаваш Бога.
към беседата >>
Човек трябва да започне нещата.
Сега аз искам да ви насоча на приложението. Да утихне морето.
Човек трябва да започне нещата.
Човек трябва да започне от малкото към голямото. Всичките дарби и сили, които човек сега има, той ги е придобил по микроскопически начин. Нищо не е дадено изведнъж на човека. Казват, че ангелите имат голяма сила. Но тази сила те са я добили с голямо усилие пред хората.
към беседата >>
Казва: „Дали ще мога?
Хората нямат доверие в тебе – застани, изпей песента си.
Казва: „Дали ще мога?
Да си приготвя репертоара.“ Че, ако репертоарът не е приготвен, кога ще го приготвиш? Ти трябва да имаш готов репертоар.
към беседата >>
Ти не можеш да познаеш Христа, ако не познаваш Бога.
Оставете, това не е ваша работа. Христос, това е най-великото Проявление на Бога в света. Той е само едно Проявление! Едни казват: аз съм Христос, онзи е Христос. Вие не разбирате работата.
Ти не можеш да познаеш Христа, ако не познаваш Бога.
към беседата >>
Човек трябва да започне от малкото към голямото.
Сега аз искам да ви насоча на приложението. Да утихне морето. Човек трябва да започне нещата.
Човек трябва да започне от малкото към голямото.
Всичките дарби и сили, които човек сега има, той ги е придобил по микроскопически начин. Нищо не е дадено изведнъж на човека. Казват, че ангелите имат голяма сила. Но тази сила те са я добили с голямо усилие пред хората. И те са минали по човешкия път, по същия път при други условия; вършили са Волята Божия, добили са известно знание, с което разчитат на известни сили.
към беседата >>
Да си приготвя репертоара.“ Че, ако репертоарът не е приготвен, кога ще го приготвиш?
Хората нямат доверие в тебе – застани, изпей песента си. Казва: „Дали ще мога?
Да си приготвя репертоара.“ Че, ако репертоарът не е приготвен, кога ще го приготвиш?
Ти трябва да имаш готов репертоар.
към беседата >>
И аз казвам на тази, младата мома: тя не може да ме познае, ако не познава Бога.
И аз казвам на тази, младата мома: тя не може да ме познае, ако не познава Бога.
Ако познава Бога, ще познае мене. Може да ме познае, ако Бог ѝ открие. Никой човек не е в състояние да ѝ открие кой съм. Ако Бог ѝ открие, да си мълчи. Ако не, да иде на друго място.
към беседата >>
Всичките дарби и сили, които човек сега има, той ги е придобил по микроскопически начин.
Сега аз искам да ви насоча на приложението. Да утихне морето. Човек трябва да започне нещата. Човек трябва да започне от малкото към голямото.
Всичките дарби и сили, които човек сега има, той ги е придобил по микроскопически начин.
Нищо не е дадено изведнъж на човека. Казват, че ангелите имат голяма сила. Но тази сила те са я добили с голямо усилие пред хората. И те са минали по човешкия път, по същия път при други условия; вършили са Волята Божия, добили са известно знание, с което разчитат на известни сили. А човек едва започва своето развитие.
към беседата >>
Ти трябва да имаш готов репертоар.
Хората нямат доверие в тебе – застани, изпей песента си. Казва: „Дали ще мога? Да си приготвя репертоара.“ Че, ако репертоарът не е приготвен, кога ще го приготвиш?
Ти трябва да имаш готов репертоар.
към беседата >>
Ако познава Бога, ще познае мене.
И аз казвам на тази, младата мома: тя не може да ме познае, ако не познава Бога.
Ако познава Бога, ще познае мене.
Може да ме познае, ако Бог ѝ открие. Никой човек не е в състояние да ѝ открие кой съм. Ако Бог ѝ открие, да си мълчи. Ако не, да иде на друго място.
към беседата >>
Нищо не е дадено изведнъж на човека.
Сега аз искам да ви насоча на приложението. Да утихне морето. Човек трябва да започне нещата. Човек трябва да започне от малкото към голямото. Всичките дарби и сили, които човек сега има, той ги е придобил по микроскопически начин.
Нищо не е дадено изведнъж на човека.
Казват, че ангелите имат голяма сила. Но тази сила те са я добили с голямо усилие пред хората. И те са минали по човешкия път, по същия път при други условия; вършили са Волята Божия, добили са известно знание, с което разчитат на известни сили. А човек едва започва своето развитие. И по някой път казва, че е един ангел.
към беседата >>
Та, ние идваме до другото положение.
Та, ние идваме до другото положение.
Очакваме едно механическо подобрение. Младата мома се жени за един момък, да я утешава. То е крива женитба. Тя се жени той да я утешава. Оставате ли вие да се жените, за да се утешавате, тя е загубена работа.
към беседата >>
Може да ме познае, ако Бог ѝ открие.
И аз казвам на тази, младата мома: тя не може да ме познае, ако не познава Бога. Ако познава Бога, ще познае мене.
Може да ме познае, ако Бог ѝ открие.
Никой човек не е в състояние да ѝ открие кой съм. Ако Бог ѝ открие, да си мълчи. Ако не, да иде на друго място.
към беседата >>
Казват, че ангелите имат голяма сила.
Да утихне морето. Човек трябва да започне нещата. Човек трябва да започне от малкото към голямото. Всичките дарби и сили, които човек сега има, той ги е придобил по микроскопически начин. Нищо не е дадено изведнъж на човека.
Казват, че ангелите имат голяма сила.
Но тази сила те са я добили с голямо усилие пред хората. И те са минали по човешкия път, по същия път при други условия; вършили са Волята Божия, добили са известно знание, с което разчитат на известни сили. А човек едва започва своето развитие. И по някой път казва, че е един ангел. Може, след дълги векове.
към беседата >>
Очакваме едно механическо подобрение.
Та, ние идваме до другото положение.
Очакваме едно механическо подобрение.
Младата мома се жени за един момък, да я утешава. То е крива женитба. Тя се жени той да я утешава. Оставате ли вие да се жените, за да се утешавате, тя е загубена работа. В женитбата двама са оркестранти, дето ще свирите.
към беседата >>
Никой човек не е в състояние да ѝ открие кой съм.
И аз казвам на тази, младата мома: тя не може да ме познае, ако не познава Бога. Ако познава Бога, ще познае мене. Може да ме познае, ако Бог ѝ открие.
Никой човек не е в състояние да ѝ открие кой съм.
Ако Бог ѝ открие, да си мълчи. Ако не, да иде на друго място.
към беседата >>
Но тази сила те са я добили с голямо усилие пред хората.
Човек трябва да започне нещата. Човек трябва да започне от малкото към голямото. Всичките дарби и сили, които човек сега има, той ги е придобил по микроскопически начин. Нищо не е дадено изведнъж на човека. Казват, че ангелите имат голяма сила.
Но тази сила те са я добили с голямо усилие пред хората.
И те са минали по човешкия път, по същия път при други условия; вършили са Волята Божия, добили са известно знание, с което разчитат на известни сили. А човек едва започва своето развитие. И по някой път казва, че е един ангел. Може, след дълги векове. Ако живее добре, ако има едно приложение и може да разполага със силите си, той ще бъде ангел.
към беседата >>
Младата мома се жени за един момък, да я утешава.
Та, ние идваме до другото положение. Очакваме едно механическо подобрение.
Младата мома се жени за един момък, да я утешава.
То е крива женитба. Тя се жени той да я утешава. Оставате ли вие да се жените, за да се утешавате, тя е загубена работа. В женитбата двама са оркестранти, дето ще свирите. Жената е сопран, мъжът е бас.
към беседата >>
Ако Бог ѝ открие, да си мълчи.
И аз казвам на тази, младата мома: тя не може да ме познае, ако не познава Бога. Ако познава Бога, ще познае мене. Може да ме познае, ако Бог ѝ открие. Никой човек не е в състояние да ѝ открие кой съм.
Ако Бог ѝ открие, да си мълчи.
Ако не, да иде на друго място.
към беседата >>
И те са минали по човешкия път, по същия път при други условия; вършили са Волята Божия, добили са известно знание, с което разчитат на известни сили.
Човек трябва да започне от малкото към голямото. Всичките дарби и сили, които човек сега има, той ги е придобил по микроскопически начин. Нищо не е дадено изведнъж на човека. Казват, че ангелите имат голяма сила. Но тази сила те са я добили с голямо усилие пред хората.
И те са минали по човешкия път, по същия път при други условия; вършили са Волята Божия, добили са известно знание, с което разчитат на известни сили.
А човек едва започва своето развитие. И по някой път казва, че е един ангел. Може, след дълги векове. Ако живее добре, ако има едно приложение и може да разполага със силите си, той ще бъде ангел. Физически ще има тия знания и може да разполага.
към беседата >>
То е крива женитба.
Та, ние идваме до другото положение. Очакваме едно механическо подобрение. Младата мома се жени за един момък, да я утешава.
То е крива женитба.
Тя се жени той да я утешава. Оставате ли вие да се жените, за да се утешавате, тя е загубена работа. В женитбата двама са оркестранти, дето ще свирите. Жената е сопран, мъжът е бас. Като се оженят, започват първото парче.
към беседата >>
Ако не, да иде на друго място.
И аз казвам на тази, младата мома: тя не може да ме познае, ако не познава Бога. Ако познава Бога, ще познае мене. Може да ме познае, ако Бог ѝ открие. Никой човек не е в състояние да ѝ открие кой съм. Ако Бог ѝ открие, да си мълчи.
Ако не, да иде на друго място.
към беседата >>
А човек едва започва своето развитие.
Всичките дарби и сили, които човек сега има, той ги е придобил по микроскопически начин. Нищо не е дадено изведнъж на човека. Казват, че ангелите имат голяма сила. Но тази сила те са я добили с голямо усилие пред хората. И те са минали по човешкия път, по същия път при други условия; вършили са Волята Божия, добили са известно знание, с което разчитат на известни сили.
А човек едва започва своето развитие.
И по някой път казва, че е един ангел. Може, след дълги векове. Ако живее добре, ако има едно приложение и може да разполага със силите си, той ще бъде ангел. Физически ще има тия знания и може да разполага.
към беседата >>
Тя се жени той да я утешава.
Та, ние идваме до другото положение. Очакваме едно механическо подобрение. Младата мома се жени за един момък, да я утешава. То е крива женитба.
Тя се жени той да я утешава.
Оставате ли вие да се жените, за да се утешавате, тя е загубена работа. В женитбата двама са оркестранти, дето ще свирите. Жената е сопран, мъжът е бас. Като се оженят, започват първото парче. Тогава започва пререканието.
към беседата >>
То е сега идеята.
То е сега идеята.
Не мислете, че някой може да ви каже къде е Христос. То е вътрешна свещена идея, която трябва да дойде в дълбочините на вашата душа. И като душа, вие ще получите нещо. Не се залъгвайте. Казва: „Ние намерихме Христа.“ Намерили сте Го.
към беседата >>
И по някой път казва, че е един ангел.
Нищо не е дадено изведнъж на човека. Казват, че ангелите имат голяма сила. Но тази сила те са я добили с голямо усилие пред хората. И те са минали по човешкия път, по същия път при други условия; вършили са Волята Божия, добили са известно знание, с което разчитат на известни сили. А човек едва започва своето развитие.
И по някой път казва, че е един ангел.
Може, след дълги векове. Ако живее добре, ако има едно приложение и може да разполага със силите си, той ще бъде ангел. Физически ще има тия знания и може да разполага.
към беседата >>
Оставате ли вие да се жените, за да се утешавате, тя е загубена работа.
Та, ние идваме до другото положение. Очакваме едно механическо подобрение. Младата мома се жени за един момък, да я утешава. То е крива женитба. Тя се жени той да я утешава.
Оставате ли вие да се жените, за да се утешавате, тя е загубена работа.
В женитбата двама са оркестранти, дето ще свирите. Жената е сопран, мъжът е бас. Като се оженят, започват първото парче. Тогава започва пререканието. „Ти там не изпълни добре.“ – „Ама и ти в баса не го изпълни хубаво.“ Трябва да се изпълнят тия работи.
към беседата >>
Не мислете, че някой може да ви каже къде е Христос.
То е сега идеята.
Не мислете, че някой може да ви каже къде е Христос.
То е вътрешна свещена идея, която трябва да дойде в дълбочините на вашата душа. И като душа, вие ще получите нещо. Не се залъгвайте. Казва: „Ние намерихме Христа.“ Намерили сте Го. Мнозина, които идват, казват: „Учителю, ти всичко знаеш.“ Щом им кажа нещо, казват: „Кой ти го каза?
към беседата >>
Може, след дълги векове.
Казват, че ангелите имат голяма сила. Но тази сила те са я добили с голямо усилие пред хората. И те са минали по човешкия път, по същия път при други условия; вършили са Волята Божия, добили са известно знание, с което разчитат на известни сили. А човек едва започва своето развитие. И по някой път казва, че е един ангел.
Може, след дълги векове.
Ако живее добре, ако има едно приложение и може да разполага със силите си, той ще бъде ангел. Физически ще има тия знания и може да разполага.
към беседата >>
В женитбата двама са оркестранти, дето ще свирите.
Очакваме едно механическо подобрение. Младата мома се жени за един момък, да я утешава. То е крива женитба. Тя се жени той да я утешава. Оставате ли вие да се жените, за да се утешавате, тя е загубена работа.
В женитбата двама са оркестранти, дето ще свирите.
Жената е сопран, мъжът е бас. Като се оженят, започват първото парче. Тогава започва пререканието. „Ти там не изпълни добре.“ – „Ама и ти в баса не го изпълни хубаво.“ Трябва да се изпълнят тия работи. Нищо фалшиво да няма.
към беседата >>
То е вътрешна свещена идея, която трябва да дойде в дълбочините на вашата душа.
То е сега идеята. Не мислете, че някой може да ви каже къде е Христос.
То е вътрешна свещена идея, която трябва да дойде в дълбочините на вашата душа.
И като душа, вие ще получите нещо. Не се залъгвайте. Казва: „Ние намерихме Христа.“ Намерили сте Го. Мнозина, които идват, казват: „Учителю, ти всичко знаеш.“ Щом им кажа нещо, казват: „Кой ти го каза? “ Тия лъжи оставете, кой ми го каза.
към беседата >>
Ако живее добре, ако има едно приложение и може да разполага със силите си, той ще бъде ангел.
Но тази сила те са я добили с голямо усилие пред хората. И те са минали по човешкия път, по същия път при други условия; вършили са Волята Божия, добили са известно знание, с което разчитат на известни сили. А човек едва започва своето развитие. И по някой път казва, че е един ангел. Може, след дълги векове.
Ако живее добре, ако има едно приложение и може да разполага със силите си, той ще бъде ангел.
Физически ще има тия знания и може да разполага.
към беседата >>
Жената е сопран, мъжът е бас.
Младата мома се жени за един момък, да я утешава. То е крива женитба. Тя се жени той да я утешава. Оставате ли вие да се жените, за да се утешавате, тя е загубена работа. В женитбата двама са оркестранти, дето ще свирите.
Жената е сопран, мъжът е бас.
Като се оженят, започват първото парче. Тогава започва пререканието. „Ти там не изпълни добре.“ – „Ама и ти в баса не го изпълни хубаво.“ Трябва да се изпълнят тия работи. Нищо фалшиво да няма. Ти свириш, допълняте се.
към беседата >>
И като душа, вие ще получите нещо.
То е сега идеята. Не мислете, че някой може да ви каже къде е Христос. То е вътрешна свещена идея, която трябва да дойде в дълбочините на вашата душа.
И като душа, вие ще получите нещо.
Не се залъгвайте. Казва: „Ние намерихме Христа.“ Намерили сте Го. Мнозина, които идват, казват: „Учителю, ти всичко знаеш.“ Щом им кажа нещо, казват: „Кой ти го каза? “ Тия лъжи оставете, кой ми го каза. Има някой като вас.
към беседата >>
Физически ще има тия знания и може да разполага.
И те са минали по човешкия път, по същия път при други условия; вършили са Волята Божия, добили са известно знание, с което разчитат на известни сили. А човек едва започва своето развитие. И по някой път казва, че е един ангел. Може, след дълги векове. Ако живее добре, ако има едно приложение и може да разполага със силите си, той ще бъде ангел.
Физически ще има тия знания и може да разполага.
към беседата >>
Като се оженят, започват първото парче.
То е крива женитба. Тя се жени той да я утешава. Оставате ли вие да се жените, за да се утешавате, тя е загубена работа. В женитбата двама са оркестранти, дето ще свирите. Жената е сопран, мъжът е бас.
Като се оженят, започват първото парче.
Тогава започва пререканието. „Ти там не изпълни добре.“ – „Ама и ти в баса не го изпълни хубаво.“ Трябва да се изпълнят тия работи. Нищо фалшиво да няма. Ти свириш, допълняте се. Басът е на Земята, на физическото поле.
към беседата >>
Не се залъгвайте.
То е сега идеята. Не мислете, че някой може да ви каже къде е Христос. То е вътрешна свещена идея, която трябва да дойде в дълбочините на вашата душа. И като душа, вие ще получите нещо.
Не се залъгвайте.
Казва: „Ние намерихме Христа.“ Намерили сте Го. Мнозина, които идват, казват: „Учителю, ти всичко знаеш.“ Щом им кажа нещо, казват: „Кой ти го каза? “ Тия лъжи оставете, кой ми го каза. Има някой като вас. Не говорете тия работи.
към беседата >>
За да може човек да разполага, най-първо той трябва да има вярата.
За да може човек да разполага, най-първо той трябва да има вярата.
Аз гледам така на въпроса. Има едно голямо противоречие, в което са влезли верующите. Да кажем сега, че вие сте в дома. Синът казва, че бащата не го зачита. Често съм срещал синове, казва: „Баща ми не ме има никакъв.“ Дъщерята, и тя се оплаква от майка си, че никак не я обича.
към беседата >>
Тогава започва пререканието.
Тя се жени той да я утешава. Оставате ли вие да се жените, за да се утешавате, тя е загубена работа. В женитбата двама са оркестранти, дето ще свирите. Жената е сопран, мъжът е бас. Като се оженят, започват първото парче.
Тогава започва пререканието.
„Ти там не изпълни добре.“ – „Ама и ти в баса не го изпълни хубаво.“ Трябва да се изпълнят тия работи. Нищо фалшиво да няма. Ти свириш, допълняте се. Басът е на Земята, на физическото поле. Сопранът е горе, в Божествения свят.
към беседата >>
Казва: „Ние намерихме Христа.“ Намерили сте Го.
То е сега идеята. Не мислете, че някой може да ви каже къде е Христос. То е вътрешна свещена идея, която трябва да дойде в дълбочините на вашата душа. И като душа, вие ще получите нещо. Не се залъгвайте.
Казва: „Ние намерихме Христа.“ Намерили сте Го.
Мнозина, които идват, казват: „Учителю, ти всичко знаеш.“ Щом им кажа нещо, казват: „Кой ти го каза? “ Тия лъжи оставете, кой ми го каза. Има някой като вас. Не говорете тия работи. Аз разбирам това, аз разбирам човешката душа; аз разбирам нещата.
към беседата >>
Аз гледам така на въпроса.
За да може човек да разполага, най-първо той трябва да има вярата.
Аз гледам така на въпроса.
Има едно голямо противоречие, в което са влезли верующите. Да кажем сега, че вие сте в дома. Синът казва, че бащата не го зачита. Често съм срещал синове, казва: „Баща ми не ме има никакъв.“ Дъщерята, и тя се оплаква от майка си, че никак не я обича. Някъде господарят се оплаква, че слугата не го обича.
към беседата >>
„Ти там не изпълни добре.“ – „Ама и ти в баса не го изпълни хубаво.“ Трябва да се изпълнят тия работи.
Оставате ли вие да се жените, за да се утешавате, тя е загубена работа. В женитбата двама са оркестранти, дето ще свирите. Жената е сопран, мъжът е бас. Като се оженят, започват първото парче. Тогава започва пререканието.
„Ти там не изпълни добре.“ – „Ама и ти в баса не го изпълни хубаво.“ Трябва да се изпълнят тия работи.
Нищо фалшиво да няма. Ти свириш, допълняте се. Басът е на Земята, на физическото поле. Сопранът е горе, в Божествения свят. Божественото и човешкото, те имат възможности.
към беседата >>
Мнозина, които идват, казват: „Учителю, ти всичко знаеш.“ Щом им кажа нещо, казват: „Кой ти го каза?
Не мислете, че някой може да ви каже къде е Христос. То е вътрешна свещена идея, която трябва да дойде в дълбочините на вашата душа. И като душа, вие ще получите нещо. Не се залъгвайте. Казва: „Ние намерихме Христа.“ Намерили сте Го.
Мнозина, които идват, казват: „Учителю, ти всичко знаеш.“ Щом им кажа нещо, казват: „Кой ти го каза?
“ Тия лъжи оставете, кой ми го каза. Има някой като вас. Не говорете тия работи. Аз разбирам това, аз разбирам човешката душа; аз разбирам нещата. Не е имало същество, което да ме излъже досега и няма да има да ме излъже.
към беседата >>
Има едно голямо противоречие, в което са влезли верующите.
За да може човек да разполага, най-първо той трябва да има вярата. Аз гледам така на въпроса.
Има едно голямо противоречие, в което са влезли верующите.
Да кажем сега, че вие сте в дома. Синът казва, че бащата не го зачита. Често съм срещал синове, казва: „Баща ми не ме има никакъв.“ Дъщерята, и тя се оплаква от майка си, че никак не я обича. Някъде господарят се оплаква, че слугата не го обича. Някъде бащата се оплаква от сина, че не го зачитали, майката – от дъщерята, че не я зачита; някъде слугата се оплаква от господаря си, че не го зачита.
към беседата >>
Нищо фалшиво да няма.
В женитбата двама са оркестранти, дето ще свирите. Жената е сопран, мъжът е бас. Като се оженят, започват първото парче. Тогава започва пререканието. „Ти там не изпълни добре.“ – „Ама и ти в баса не го изпълни хубаво.“ Трябва да се изпълнят тия работи.
Нищо фалшиво да няма.
Ти свириш, допълняте се. Басът е на Земята, на физическото поле. Сопранът е горе, в Божествения свят. Божественото и човешкото, те имат възможности.
към беседата >>
“ Тия лъжи оставете, кой ми го каза.
То е вътрешна свещена идея, която трябва да дойде в дълбочините на вашата душа. И като душа, вие ще получите нещо. Не се залъгвайте. Казва: „Ние намерихме Христа.“ Намерили сте Го. Мнозина, които идват, казват: „Учителю, ти всичко знаеш.“ Щом им кажа нещо, казват: „Кой ти го каза?
“ Тия лъжи оставете, кой ми го каза.
Има някой като вас. Не говорете тия работи. Аз разбирам това, аз разбирам човешката душа; аз разбирам нещата. Не е имало същество, което да ме излъже досега и няма да има да ме излъже. Нито себе си лъжи, нито другите.
към беседата >>
Да кажем сега, че вие сте в дома.
За да може човек да разполага, най-първо той трябва да има вярата. Аз гледам така на въпроса. Има едно голямо противоречие, в което са влезли верующите.
Да кажем сега, че вие сте в дома.
Синът казва, че бащата не го зачита. Често съм срещал синове, казва: „Баща ми не ме има никакъв.“ Дъщерята, и тя се оплаква от майка си, че никак не я обича. Някъде господарят се оплаква, че слугата не го обича. Някъде бащата се оплаква от сина, че не го зачитали, майката – от дъщерята, че не я зачита; някъде слугата се оплаква от господаря си, че не го зачита. Някъде учениците се оплакват, че учителят не ги зачита; някъде учителят се оплаква от учениците, че те не го зачитат.
към беседата >>
Ти свириш, допълняте се.
Жената е сопран, мъжът е бас. Като се оженят, започват първото парче. Тогава започва пререканието. „Ти там не изпълни добре.“ – „Ама и ти в баса не го изпълни хубаво.“ Трябва да се изпълнят тия работи. Нищо фалшиво да няма.
Ти свириш, допълняте се.
Басът е на Земята, на физическото поле. Сопранът е горе, в Божествения свят. Божественото и човешкото, те имат възможности.
към беседата >>
Има някой като вас.
И като душа, вие ще получите нещо. Не се залъгвайте. Казва: „Ние намерихме Христа.“ Намерили сте Го. Мнозина, които идват, казват: „Учителю, ти всичко знаеш.“ Щом им кажа нещо, казват: „Кой ти го каза? “ Тия лъжи оставете, кой ми го каза.
Има някой като вас.
Не говорете тия работи. Аз разбирам това, аз разбирам човешката душа; аз разбирам нещата. Не е имало същество, което да ме излъже досега и няма да има да ме излъже. Нито себе си лъжи, нито другите. Нито дявола се опитвай да го лъжеш.
към беседата >>
Синът казва, че бащата не го зачита.
За да може човек да разполага, най-първо той трябва да има вярата. Аз гледам така на въпроса. Има едно голямо противоречие, в което са влезли верующите. Да кажем сега, че вие сте в дома.
Синът казва, че бащата не го зачита.
Често съм срещал синове, казва: „Баща ми не ме има никакъв.“ Дъщерята, и тя се оплаква от майка си, че никак не я обича. Някъде господарят се оплаква, че слугата не го обича. Някъде бащата се оплаква от сина, че не го зачитали, майката – от дъщерята, че не я зачита; някъде слугата се оплаква от господаря си, че не го зачита. Някъде учениците се оплакват, че учителят не ги зачита; някъде учителят се оплаква от учениците, че те не го зачитат. Незачитането навсякъде става въпрос.
към беседата >>
Басът е на Земята, на физическото поле.
Като се оженят, започват първото парче. Тогава започва пререканието. „Ти там не изпълни добре.“ – „Ама и ти в баса не го изпълни хубаво.“ Трябва да се изпълнят тия работи. Нищо фалшиво да няма. Ти свириш, допълняте се.
Басът е на Земята, на физическото поле.
Сопранът е горе, в Божествения свят. Божественото и човешкото, те имат възможности.
към беседата >>
Не говорете тия работи.
Не се залъгвайте. Казва: „Ние намерихме Христа.“ Намерили сте Го. Мнозина, които идват, казват: „Учителю, ти всичко знаеш.“ Щом им кажа нещо, казват: „Кой ти го каза? “ Тия лъжи оставете, кой ми го каза. Има някой като вас.
Не говорете тия работи.
Аз разбирам това, аз разбирам човешката душа; аз разбирам нещата. Не е имало същество, което да ме излъже досега и няма да има да ме излъже. Нито себе си лъжи, нито другите. Нито дявола се опитвай да го лъжеш. Никой досега не ме е излъгал, нито хората са ме лъгали, никой не може да ме излъже.
към беседата >>
Често съм срещал синове, казва: „Баща ми не ме има никакъв.“ Дъщерята, и тя се оплаква от майка си, че никак не я обича.
За да може човек да разполага, най-първо той трябва да има вярата. Аз гледам така на въпроса. Има едно голямо противоречие, в което са влезли верующите. Да кажем сега, че вие сте в дома. Синът казва, че бащата не го зачита.
Често съм срещал синове, казва: „Баща ми не ме има никакъв.“ Дъщерята, и тя се оплаква от майка си, че никак не я обича.
Някъде господарят се оплаква, че слугата не го обича. Някъде бащата се оплаква от сина, че не го зачитали, майката – от дъщерята, че не я зачита; някъде слугата се оплаква от господаря си, че не го зачита. Някъде учениците се оплакват, че учителят не ги зачита; някъде учителят се оплаква от учениците, че те не го зачитат. Незачитането навсякъде става въпрос.
към беседата >>
Сопранът е горе, в Божествения свят.
Тогава започва пререканието. „Ти там не изпълни добре.“ – „Ама и ти в баса не го изпълни хубаво.“ Трябва да се изпълнят тия работи. Нищо фалшиво да няма. Ти свириш, допълняте се. Басът е на Земята, на физическото поле.
Сопранът е горе, в Божествения свят.
Божественото и човешкото, те имат възможности.
към беседата >>
Аз разбирам това, аз разбирам човешката душа; аз разбирам нещата.
Казва: „Ние намерихме Христа.“ Намерили сте Го. Мнозина, които идват, казват: „Учителю, ти всичко знаеш.“ Щом им кажа нещо, казват: „Кой ти го каза? “ Тия лъжи оставете, кой ми го каза. Има някой като вас. Не говорете тия работи.
Аз разбирам това, аз разбирам човешката душа; аз разбирам нещата.
Не е имало същество, което да ме излъже досега и няма да има да ме излъже. Нито себе си лъжи, нито другите. Нито дявола се опитвай да го лъжеш. Никой досега не ме е излъгал, нито хората са ме лъгали, никой не може да ме излъже.
към беседата >>
Някъде господарят се оплаква, че слугата не го обича.
Аз гледам така на въпроса. Има едно голямо противоречие, в което са влезли верующите. Да кажем сега, че вие сте в дома. Синът казва, че бащата не го зачита. Често съм срещал синове, казва: „Баща ми не ме има никакъв.“ Дъщерята, и тя се оплаква от майка си, че никак не я обича.
Някъде господарят се оплаква, че слугата не го обича.
Някъде бащата се оплаква от сина, че не го зачитали, майката – от дъщерята, че не я зачита; някъде слугата се оплаква от господаря си, че не го зачита. Някъде учениците се оплакват, че учителят не ги зачита; някъде учителят се оплаква от учениците, че те не го зачитат. Незачитането навсякъде става въпрос.
към беседата >>
Божественото и човешкото, те имат възможности.
„Ти там не изпълни добре.“ – „Ама и ти в баса не го изпълни хубаво.“ Трябва да се изпълнят тия работи. Нищо фалшиво да няма. Ти свириш, допълняте се. Басът е на Земята, на физическото поле. Сопранът е горе, в Божествения свят.
Божественото и човешкото, те имат възможности.
към беседата >>
Не е имало същество, което да ме излъже досега и няма да има да ме излъже.
Мнозина, които идват, казват: „Учителю, ти всичко знаеш.“ Щом им кажа нещо, казват: „Кой ти го каза? “ Тия лъжи оставете, кой ми го каза. Има някой като вас. Не говорете тия работи. Аз разбирам това, аз разбирам човешката душа; аз разбирам нещата.
Не е имало същество, което да ме излъже досега и няма да има да ме излъже.
Нито себе си лъжи, нито другите. Нито дявола се опитвай да го лъжеш. Никой досега не ме е излъгал, нито хората са ме лъгали, никой не може да ме излъже.
към беседата >>
Някъде бащата се оплаква от сина, че не го зачитали, майката – от дъщерята, че не я зачита; някъде слугата се оплаква от господаря си, че не го зачита.
Има едно голямо противоречие, в което са влезли верующите. Да кажем сега, че вие сте в дома. Синът казва, че бащата не го зачита. Често съм срещал синове, казва: „Баща ми не ме има никакъв.“ Дъщерята, и тя се оплаква от майка си, че никак не я обича. Някъде господарят се оплаква, че слугата не го обича.
Някъде бащата се оплаква от сина, че не го зачитали, майката – от дъщерята, че не я зачита; някъде слугата се оплаква от господаря си, че не го зачита.
Някъде учениците се оплакват, че учителят не ги зачита; някъде учителят се оплаква от учениците, че те не го зачитат. Незачитането навсякъде става въпрос.
към беседата >>
Тъй сега като ви обяснявам, ще кажете: „Кажи го с две думи, какво ще разправяш за бас, за сопран.
Тъй сега като ви обяснявам, ще кажете: „Кажи го с две думи, какво ще разправяш за бас, за сопран.
Кажи го тъй, да го разберем. Кажи го с две думи.“ Как да му го кажа с две думи?
към беседата >>
Нито себе си лъжи, нито другите.
“ Тия лъжи оставете, кой ми го каза. Има някой като вас. Не говорете тия работи. Аз разбирам това, аз разбирам човешката душа; аз разбирам нещата. Не е имало същество, което да ме излъже досега и няма да има да ме излъже.
Нито себе си лъжи, нито другите.
Нито дявола се опитвай да го лъжеш. Никой досега не ме е излъгал, нито хората са ме лъгали, никой не може да ме излъже.
към беседата >>
Някъде учениците се оплакват, че учителят не ги зачита; някъде учителят се оплаква от учениците, че те не го зачитат.
Да кажем сега, че вие сте в дома. Синът казва, че бащата не го зачита. Често съм срещал синове, казва: „Баща ми не ме има никакъв.“ Дъщерята, и тя се оплаква от майка си, че никак не я обича. Някъде господарят се оплаква, че слугата не го обича. Някъде бащата се оплаква от сина, че не го зачитали, майката – от дъщерята, че не я зачита; някъде слугата се оплаква от господаря си, че не го зачита.
Някъде учениците се оплакват, че учителят не ги зачита; някъде учителят се оплаква от учениците, че те не го зачитат.
Незачитането навсякъде става въпрос.
към беседата >>
Кажи го тъй, да го разберем.
Тъй сега като ви обяснявам, ще кажете: „Кажи го с две думи, какво ще разправяш за бас, за сопран.
Кажи го тъй, да го разберем.
Кажи го с две думи.“ Как да му го кажа с две думи?
към беседата >>
Нито дявола се опитвай да го лъжеш.
Има някой като вас. Не говорете тия работи. Аз разбирам това, аз разбирам човешката душа; аз разбирам нещата. Не е имало същество, което да ме излъже досега и няма да има да ме излъже. Нито себе си лъжи, нито другите.
Нито дявола се опитвай да го лъжеш.
Никой досега не ме е излъгал, нито хората са ме лъгали, никой не може да ме излъже.
към беседата >>
Незачитането навсякъде става въпрос.
Синът казва, че бащата не го зачита. Често съм срещал синове, казва: „Баща ми не ме има никакъв.“ Дъщерята, и тя се оплаква от майка си, че никак не я обича. Някъде господарят се оплаква, че слугата не го обича. Някъде бащата се оплаква от сина, че не го зачитали, майката – от дъщерята, че не я зачита; някъде слугата се оплаква от господаря си, че не го зачита. Някъде учениците се оплакват, че учителят не ги зачита; някъде учителят се оплаква от учениците, че те не го зачитат.
Незачитането навсякъде става въпрос.
към беседата >>
Кажи го с две думи.“ Как да му го кажа с две думи?
Тъй сега като ви обяснявам, ще кажете: „Кажи го с две думи, какво ще разправяш за бас, за сопран. Кажи го тъй, да го разберем.
Кажи го с две думи.“ Как да му го кажа с две думи?
към беседата >>
Никой досега не ме е излъгал, нито хората са ме лъгали, никой не може да ме излъже.
Не говорете тия работи. Аз разбирам това, аз разбирам човешката душа; аз разбирам нещата. Не е имало същество, което да ме излъже досега и няма да има да ме излъже. Нито себе си лъжи, нито другите. Нито дявола се опитвай да го лъжеш.
Никой досега не ме е излъгал, нито хората са ме лъгали, никой не може да ме излъже.
към беседата >>
Един човек е силен пред мен – зачитам го.
Един човек е силен пред мен – зачитам го.
Виждам, човекът дига един камък цял тон, два тона, вдига го. На този човек аз вече му давам зачитание пред моите очи и уважение му давам. Сила има. Той смята изведнъж, в няколко минути отгоре, една задача. Музикант е човекът, свири, не се шегува.
към беседата >>
Идва един при мене, намира се в трудно положение, слушал той, че аз може да помагам.
Идва един при мене, намира се в трудно положение, слушал той, че аз може да помагам.
Сега той си има някаква си идея. Казвам му, че той трябва да има вяра. Казва ми: „Тия работи аз ги зная, кажи ми една дума.“ Казвам: Какво да кажа? Рекох: Хубаво, какво да кажа? Аз може да ти кажа: Ти си едно въже, аз имам една дупка.
към беседата >>
Не искам да зная какво мислят заради мене другите.
Не искам да зная какво мислят заради мене другите.
За мене е безпредметно какво мислят хората. За мене има само една идея – да изпълня Волята Божия. Една работа имам, която трябва да извърша. Една работа, имам да я свърша. Като я свърша, хората да мислят каквото искат.
към беседата >>
Виждам, човекът дига един камък цял тон, два тона, вдига го.
Един човек е силен пред мен – зачитам го.
Виждам, човекът дига един камък цял тон, два тона, вдига го.
На този човек аз вече му давам зачитание пред моите очи и уважение му давам. Сила има. Той смята изведнъж, в няколко минути отгоре, една задача. Музикант е човекът, свири, не се шегува. Как не?
към беседата >>
Сега той си има някаква си идея.
Идва един при мене, намира се в трудно положение, слушал той, че аз може да помагам.
Сега той си има някаква си идея.
Казвам му, че той трябва да има вяра. Казва ми: „Тия работи аз ги зная, кажи ми една дума.“ Казвам: Какво да кажа? Рекох: Хубаво, какво да кажа? Аз може да ти кажа: Ти си едно въже, аз имам една дупка. Ще окача нещо на въжето, ще те пусна долу и ще видя това въже ще се скъса ли.
към беседата >>
За мене е безпредметно какво мислят хората.
Не искам да зная какво мислят заради мене другите.
За мене е безпредметно какво мислят хората.
За мене има само една идея – да изпълня Волята Божия. Една работа имам, която трябва да извърша. Една работа, имам да я свърша. Като я свърша, хората да мислят каквото искат. Онова, което аз трябва да го свърша, аз трябва да го свърша тъй, както го разбирам.
към беседата >>
На този човек аз вече му давам зачитание пред моите очи и уважение му давам.
Един човек е силен пред мен – зачитам го. Виждам, човекът дига един камък цял тон, два тона, вдига го.
На този човек аз вече му давам зачитание пред моите очи и уважение му давам.
Сила има. Той смята изведнъж, в няколко минути отгоре, една задача. Музикант е човекът, свири, не се шегува. Как не? Зачитам го.
към беседата >>
Казвам му, че той трябва да има вяра.
Идва един при мене, намира се в трудно положение, слушал той, че аз може да помагам. Сега той си има някаква си идея.
Казвам му, че той трябва да има вяра.
Казва ми: „Тия работи аз ги зная, кажи ми една дума.“ Казвам: Какво да кажа? Рекох: Хубаво, какво да кажа? Аз може да ти кажа: Ти си едно въже, аз имам една дупка. Ще окача нещо на въжето, ще те пусна долу и ще видя това въже ще се скъса ли. Казвам: Не го окачвайте тогава.
към беседата >>
За мене има само една идея – да изпълня Волята Божия.
Не искам да зная какво мислят заради мене другите. За мене е безпредметно какво мислят хората.
За мене има само една идея – да изпълня Волята Божия.
Една работа имам, която трябва да извърша. Една работа, имам да я свърша. Като я свърша, хората да мислят каквото искат. Онова, което аз трябва да го свърша, аз трябва да го свърша тъй, както го разбирам. Като един музикант, който свири хубаво.
към беседата >>
Сила има.
Един човек е силен пред мен – зачитам го. Виждам, човекът дига един камък цял тон, два тона, вдига го. На този човек аз вече му давам зачитание пред моите очи и уважение му давам.
Сила има.
Той смята изведнъж, в няколко минути отгоре, една задача. Музикант е човекът, свири, не се шегува. Как не? Зачитам го. Или лекар е, знае как да цери, да лекува.
към беседата >>
Казва ми: „Тия работи аз ги зная, кажи ми една дума.“ Казвам: Какво да кажа?
Идва един при мене, намира се в трудно положение, слушал той, че аз може да помагам. Сега той си има някаква си идея. Казвам му, че той трябва да има вяра.
Казва ми: „Тия работи аз ги зная, кажи ми една дума.“ Казвам: Какво да кажа?
Рекох: Хубаво, какво да кажа? Аз може да ти кажа: Ти си едно въже, аз имам една дупка. Ще окача нещо на въжето, ще те пусна долу и ще видя това въже ще се скъса ли. Казвам: Не го окачвайте тогава.
към беседата >>
Една работа имам, която трябва да извърша.
Не искам да зная какво мислят заради мене другите. За мене е безпредметно какво мислят хората. За мене има само една идея – да изпълня Волята Божия.
Една работа имам, която трябва да извърша.
Една работа, имам да я свърша. Като я свърша, хората да мислят каквото искат. Онова, което аз трябва да го свърша, аз трябва да го свърша тъй, както го разбирам. Като един музикант, който свири хубаво. Дали публиката е доволна, то е друг въпрос.
към беседата >>
Той смята изведнъж, в няколко минути отгоре, една задача.
Един човек е силен пред мен – зачитам го. Виждам, човекът дига един камък цял тон, два тона, вдига го. На този човек аз вече му давам зачитание пред моите очи и уважение му давам. Сила има.
Той смята изведнъж, в няколко минути отгоре, една задача.
Музикант е човекът, свири, не се шегува. Как не? Зачитам го. Или лекар е, знае как да цери, да лекува. Ще го зачитам – знае да лекува.
към беседата >>
Рекох: Хубаво, какво да кажа?
Идва един при мене, намира се в трудно положение, слушал той, че аз може да помагам. Сега той си има някаква си идея. Казвам му, че той трябва да има вяра. Казва ми: „Тия работи аз ги зная, кажи ми една дума.“ Казвам: Какво да кажа?
Рекох: Хубаво, какво да кажа?
Аз може да ти кажа: Ти си едно въже, аз имам една дупка. Ще окача нещо на въжето, ще те пусна долу и ще видя това въже ще се скъса ли. Казвам: Не го окачвайте тогава.
към беседата >>
Една работа, имам да я свърша.
Не искам да зная какво мислят заради мене другите. За мене е безпредметно какво мислят хората. За мене има само една идея – да изпълня Волята Божия. Една работа имам, която трябва да извърша.
Една работа, имам да я свърша.
Като я свърша, хората да мислят каквото искат. Онова, което аз трябва да го свърша, аз трябва да го свърша тъй, както го разбирам. Като един музикант, който свири хубаво. Дали публиката е доволна, то е друг въпрос. Ако не е доволна, да не слуша.
към беседата >>
Музикант е човекът, свири, не се шегува.
Един човек е силен пред мен – зачитам го. Виждам, човекът дига един камък цял тон, два тона, вдига го. На този човек аз вече му давам зачитание пред моите очи и уважение му давам. Сила има. Той смята изведнъж, в няколко минути отгоре, една задача.
Музикант е човекът, свири, не се шегува.
Как не? Зачитам го. Или лекар е, знае как да цери, да лекува. Ще го зачитам – знае да лекува. Как ще зачитам този лекар – този уморил, онзи уморил!
към беседата >>
Аз може да ти кажа: Ти си едно въже, аз имам една дупка.
Идва един при мене, намира се в трудно положение, слушал той, че аз може да помагам. Сега той си има някаква си идея. Казвам му, че той трябва да има вяра. Казва ми: „Тия работи аз ги зная, кажи ми една дума.“ Казвам: Какво да кажа? Рекох: Хубаво, какво да кажа?
Аз може да ти кажа: Ти си едно въже, аз имам една дупка.
Ще окача нещо на въжето, ще те пусна долу и ще видя това въже ще се скъса ли. Казвам: Не го окачвайте тогава.
към беседата >>
Като я свърша, хората да мислят каквото искат.
Не искам да зная какво мислят заради мене другите. За мене е безпредметно какво мислят хората. За мене има само една идея – да изпълня Волята Божия. Една работа имам, която трябва да извърша. Една работа, имам да я свърша.
Като я свърша, хората да мислят каквото искат.
Онова, което аз трябва да го свърша, аз трябва да го свърша тъй, както го разбирам. Като един музикант, който свири хубаво. Дали публиката е доволна, то е друг въпрос. Ако не е доволна, да не слуша. Ако е доволна, да ме слуша.
към беседата >>
Как не?
Виждам, човекът дига един камък цял тон, два тона, вдига го. На този човек аз вече му давам зачитание пред моите очи и уважение му давам. Сила има. Той смята изведнъж, в няколко минути отгоре, една задача. Музикант е човекът, свири, не се шегува.
Как не?
Зачитам го. Или лекар е, знае как да цери, да лекува. Ще го зачитам – знае да лекува. Как ще зачитам този лекар – този уморил, онзи уморил! Как ще го зачитам?
към беседата >>
Ще окача нещо на въжето, ще те пусна долу и ще видя това въже ще се скъса ли.
Сега той си има някаква си идея. Казвам му, че той трябва да има вяра. Казва ми: „Тия работи аз ги зная, кажи ми една дума.“ Казвам: Какво да кажа? Рекох: Хубаво, какво да кажа? Аз може да ти кажа: Ти си едно въже, аз имам една дупка.
Ще окача нещо на въжето, ще те пусна долу и ще видя това въже ще се скъса ли.
Казвам: Не го окачвайте тогава.
към беседата >>
Онова, което аз трябва да го свърша, аз трябва да го свърша тъй, както го разбирам.
За мене е безпредметно какво мислят хората. За мене има само една идея – да изпълня Волята Божия. Една работа имам, която трябва да извърша. Една работа, имам да я свърша. Като я свърша, хората да мислят каквото искат.
Онова, което аз трябва да го свърша, аз трябва да го свърша тъй, както го разбирам.
Като един музикант, който свири хубаво. Дали публиката е доволна, то е друг въпрос. Ако не е доволна, да не слуша. Ако е доволна, да ме слуша. То е достойнство.
към беседата >>
Зачитам го.
На този човек аз вече му давам зачитание пред моите очи и уважение му давам. Сила има. Той смята изведнъж, в няколко минути отгоре, една задача. Музикант е човекът, свири, не се шегува. Как не?
Зачитам го.
Или лекар е, знае как да цери, да лекува. Ще го зачитам – знае да лекува. Как ще зачитам този лекар – този уморил, онзи уморил! Как ще го зачитам?
към беседата >>
Казвам: Не го окачвайте тогава.
Казвам му, че той трябва да има вяра. Казва ми: „Тия работи аз ги зная, кажи ми една дума.“ Казвам: Какво да кажа? Рекох: Хубаво, какво да кажа? Аз може да ти кажа: Ти си едно въже, аз имам една дупка. Ще окача нещо на въжето, ще те пусна долу и ще видя това въже ще се скъса ли.
Казвам: Не го окачвайте тогава.
към беседата >>
Като един музикант, който свири хубаво.
За мене има само една идея – да изпълня Волята Божия. Една работа имам, която трябва да извърша. Една работа, имам да я свърша. Като я свърша, хората да мислят каквото искат. Онова, което аз трябва да го свърша, аз трябва да го свърша тъй, както го разбирам.
Като един музикант, който свири хубаво.
Дали публиката е доволна, то е друг въпрос. Ако не е доволна, да не слуша. Ако е доволна, да ме слуша. То е достойнство. Какво ще ми се сърдят?
към беседата >>
Или лекар е, знае как да цери, да лекува.
Сила има. Той смята изведнъж, в няколко минути отгоре, една задача. Музикант е човекът, свири, не се шегува. Как не? Зачитам го.
Или лекар е, знае как да цери, да лекува.
Ще го зачитам – знае да лекува. Как ще зачитам този лекар – този уморил, онзи уморил! Как ще го зачитам?
към беседата >>
Трябва да имаш нещо в себе си.
Трябва да имаш нещо в себе си.
Трябва да имаш нещо, на което да разчиташ. Трябва да имаш вяра в себе си. Може да станат някои работи. Може и да не станат. Аз може да кажа да те приемат в университета.
към беседата >>
Дали публиката е доволна, то е друг въпрос.
Една работа имам, която трябва да извърша. Една работа, имам да я свърша. Като я свърша, хората да мислят каквото искат. Онова, което аз трябва да го свърша, аз трябва да го свърша тъй, както го разбирам. Като един музикант, който свири хубаво.
Дали публиката е доволна, то е друг въпрос.
Ако не е доволна, да не слуша. Ако е доволна, да ме слуша. То е достойнство. Какво ще ми се сърдят? Дали аз съм, какво от това?
към беседата >>
Ще го зачитам – знае да лекува.
Той смята изведнъж, в няколко минути отгоре, една задача. Музикант е човекът, свири, не се шегува. Как не? Зачитам го. Или лекар е, знае как да цери, да лекува.
Ще го зачитам – знае да лекува.
Как ще зачитам този лекар – този уморил, онзи уморил! Как ще го зачитам?
към беседата >>
Трябва да имаш нещо, на което да разчиташ.
Трябва да имаш нещо в себе си.
Трябва да имаш нещо, на което да разчиташ.
Трябва да имаш вяра в себе си. Може да станат някои работи. Може и да не станат. Аз може да кажа да те приемат в университета. Може и да не те приемат.
към беседата >>
Ако не е доволна, да не слуша.
Една работа, имам да я свърша. Като я свърша, хората да мислят каквото искат. Онова, което аз трябва да го свърша, аз трябва да го свърша тъй, както го разбирам. Като един музикант, който свири хубаво. Дали публиката е доволна, то е друг въпрос.
Ако не е доволна, да не слуша.
Ако е доволна, да ме слуша. То е достойнство. Какво ще ми се сърдят? Дали аз съм, какво от това? Аз не съм дошъл заради тях.
към беседата >>
Как ще зачитам този лекар – този уморил, онзи уморил!
Музикант е човекът, свири, не се шегува. Как не? Зачитам го. Или лекар е, знае как да цери, да лекува. Ще го зачитам – знае да лекува.
Как ще зачитам този лекар – този уморил, онзи уморил!
Как ще го зачитам?
към беседата >>
Трябва да имаш вяра в себе си.
Трябва да имаш нещо в себе си. Трябва да имаш нещо, на което да разчиташ.
Трябва да имаш вяра в себе си.
Може да станат някои работи. Може и да не станат. Аз може да кажа да те приемат в университета. Може и да не те приемат. Мъчнотията е докато влезеш в университета.
към беседата >>
Ако е доволна, да ме слуша.
Като я свърша, хората да мислят каквото искат. Онова, което аз трябва да го свърша, аз трябва да го свърша тъй, както го разбирам. Като един музикант, който свири хубаво. Дали публиката е доволна, то е друг въпрос. Ако не е доволна, да не слуша.
Ако е доволна, да ме слуша.
То е достойнство. Какво ще ми се сърдят? Дали аз съм, какво от това? Аз не съм дошъл заради тях. Христос казва: за грешните е дошъл.
към беседата >>
И на онзи свят има университети, музикална и художествена академия, но всеки не може да постъпи за ученик.
(втори вариант)
Щом се изхвърли вредния елемент от киселината, останалите елементи са на мястото си. Човек трябва да учи, да се домогне до методи, чрез които да се освобождава от вредните елементи на своето естество. Някои мислят, че като отидат на онзи свят, там ще научат всичко. И на онзи свят човек учи, но там има по-малко условия за учене. Най-добрите условия за учене и повдигане на сегашния човек са на земята.
И на онзи свят има университети, музикална и художествена академия, но всеки не може да постъпи за ученик.
Там цензът е по-строг, отколкото този на земята. Там не се приемат посредствени ученици. Колкото са щедри и великодушни съществата на онзи свят, толкова са строги и взискателни. Като срещнат добър човек, те отварят сърцето си за него и започват да му пеят и свирят. Срещнат ли лош човек, веднага се затварят.
към втори вариант >>
Какво трябва да прави музикантът, за да свири чисто?
(втори вариант)
Не е лесно да взимаш чисти, ясни тонове. Всеки тон има определен брой трептения. Не се ли вземе тонът правилно, и броят на трептенията му не са точни. Не е лесно да бъдеш истински музикант. Не е лесно да бъдеш търпелив при всички условия на живота.
Какво трябва да прави музикантът, за да свири чисто?
Какво трябва да прави нетърпеливият, за да се справя с мъчнотиите си? – Да кажат на своето развълнувано море да утихне. Кажете на развълнуваното си море да утихне! Кажете на вашите бури и ветрове да престанат! Кажете на вашето слънце да изгрее, да изпрати своята топлина и светлина към цветята ви, да цъфнат.
към втори вариант >>
Там цензът е по-строг, отколкото този на земята.
(втори вариант)
Човек трябва да учи, да се домогне до методи, чрез които да се освобождава от вредните елементи на своето естество. Някои мислят, че като отидат на онзи свят, там ще научат всичко. И на онзи свят човек учи, но там има по-малко условия за учене. Най-добрите условия за учене и повдигане на сегашния човек са на земята. И на онзи свят има университети, музикална и художествена академия, но всеки не може да постъпи за ученик.
Там цензът е по-строг, отколкото този на земята.
Там не се приемат посредствени ученици. Колкото са щедри и великодушни съществата на онзи свят, толкова са строги и взискателни. Като срещнат добър човек, те отварят сърцето си за него и започват да му пеят и свирят. Срещнат ли лош човек, веднага се затварят. Докато сте на земята, трябва да работите.
към втори вариант >>
Какво трябва да прави нетърпеливият, за да се справя с мъчнотиите си?
(втори вариант)
Всеки тон има определен брой трептения. Не се ли вземе тонът правилно, и броят на трептенията му не са точни. Не е лесно да бъдеш истински музикант. Не е лесно да бъдеш търпелив при всички условия на живота. Какво трябва да прави музикантът, за да свири чисто?
Какво трябва да прави нетърпеливият, за да се справя с мъчнотиите си?
– Да кажат на своето развълнувано море да утихне. Кажете на развълнуваното си море да утихне! Кажете на вашите бури и ветрове да престанат! Кажете на вашето слънце да изгрее, да изпрати своята топлина и светлина към цветята ви, да цъфнат. Само така ще изправите погрешките си и ще внесете в дома си радост и веселие.
към втори вариант >>
Там не се приемат посредствени ученици.
(втори вариант)
Някои мислят, че като отидат на онзи свят, там ще научат всичко. И на онзи свят човек учи, но там има по-малко условия за учене. Най-добрите условия за учене и повдигане на сегашния човек са на земята. И на онзи свят има университети, музикална и художествена академия, но всеки не може да постъпи за ученик. Там цензът е по-строг, отколкото този на земята.
Там не се приемат посредствени ученици.
Колкото са щедри и великодушни съществата на онзи свят, толкова са строги и взискателни. Като срещнат добър човек, те отварят сърцето си за него и започват да му пеят и свирят. Срещнат ли лош човек, веднага се затварят. Докато сте на земята, трябва да работите.
към втори вариант >>
– Да кажат на своето развълнувано море да утихне.
(втори вариант)
Не се ли вземе тонът правилно, и броят на трептенията му не са точни. Не е лесно да бъдеш истински музикант. Не е лесно да бъдеш търпелив при всички условия на живота. Какво трябва да прави музикантът, за да свири чисто? Какво трябва да прави нетърпеливият, за да се справя с мъчнотиите си?
– Да кажат на своето развълнувано море да утихне.
Кажете на развълнуваното си море да утихне! Кажете на вашите бури и ветрове да престанат! Кажете на вашето слънце да изгрее, да изпрати своята топлина и светлина към цветята ви, да цъфнат. Само така ще изправите погрешките си и ще внесете в дома си радост и веселие. Ще кажете, че тази работа е мъчна, не е за вас.
към втори вариант >>
Колкото са щедри и великодушни съществата на онзи свят, толкова са строги и взискателни.
(втори вариант)
И на онзи свят човек учи, но там има по-малко условия за учене. Най-добрите условия за учене и повдигане на сегашния човек са на земята. И на онзи свят има университети, музикална и художествена академия, но всеки не може да постъпи за ученик. Там цензът е по-строг, отколкото този на земята. Там не се приемат посредствени ученици.
Колкото са щедри и великодушни съществата на онзи свят, толкова са строги и взискателни.
Като срещнат добър човек, те отварят сърцето си за него и започват да му пеят и свирят. Срещнат ли лош човек, веднага се затварят. Докато сте на земята, трябва да работите.
към втори вариант >>
Кажете на развълнуваното си море да утихне!
(втори вариант)
Не е лесно да бъдеш истински музикант. Не е лесно да бъдеш търпелив при всички условия на живота. Какво трябва да прави музикантът, за да свири чисто? Какво трябва да прави нетърпеливият, за да се справя с мъчнотиите си? – Да кажат на своето развълнувано море да утихне.
Кажете на развълнуваното си море да утихне!
Кажете на вашите бури и ветрове да престанат! Кажете на вашето слънце да изгрее, да изпрати своята топлина и светлина към цветята ви, да цъфнат. Само така ще изправите погрешките си и ще внесете в дома си радост и веселие. Ще кажете, че тази работа е мъчна, не е за вас. „Като дойде Христос, Той ще оправи всички объркани работи.“ Всеки ден Христос оправя обърканите ви работи, но вие пак ги разваляте.
към втори вариант >>
Като срещнат добър човек, те отварят сърцето си за него и започват да му пеят и свирят.
(втори вариант)
Най-добрите условия за учене и повдигане на сегашния човек са на земята. И на онзи свят има университети, музикална и художествена академия, но всеки не може да постъпи за ученик. Там цензът е по-строг, отколкото този на земята. Там не се приемат посредствени ученици. Колкото са щедри и великодушни съществата на онзи свят, толкова са строги и взискателни.
Като срещнат добър човек, те отварят сърцето си за него и започват да му пеят и свирят.
Срещнат ли лош човек, веднага се затварят. Докато сте на земята, трябва да работите.
към втори вариант >>
Кажете на вашите бури и ветрове да престанат!
(втори вариант)
Не е лесно да бъдеш търпелив при всички условия на живота. Какво трябва да прави музикантът, за да свири чисто? Какво трябва да прави нетърпеливият, за да се справя с мъчнотиите си? – Да кажат на своето развълнувано море да утихне. Кажете на развълнуваното си море да утихне!
Кажете на вашите бури и ветрове да престанат!
Кажете на вашето слънце да изгрее, да изпрати своята топлина и светлина към цветята ви, да цъфнат. Само така ще изправите погрешките си и ще внесете в дома си радост и веселие. Ще кажете, че тази работа е мъчна, не е за вас. „Като дойде Христос, Той ще оправи всички объркани работи.“ Всеки ден Христос оправя обърканите ви работи, но вие пак ги разваляте. Колко пъти вие сте разваляли онова, което Бог е създал!
към втори вариант >>
Срещнат ли лош човек, веднага се затварят.
(втори вариант)
И на онзи свят има университети, музикална и художествена академия, но всеки не може да постъпи за ученик. Там цензът е по-строг, отколкото този на земята. Там не се приемат посредствени ученици. Колкото са щедри и великодушни съществата на онзи свят, толкова са строги и взискателни. Като срещнат добър човек, те отварят сърцето си за него и започват да му пеят и свирят.
Срещнат ли лош човек, веднага се затварят.
Докато сте на земята, трябва да работите.
към втори вариант >>
Кажете на вашето слънце да изгрее, да изпрати своята топлина и светлина към цветята ви, да цъфнат.
(втори вариант)
Какво трябва да прави музикантът, за да свири чисто? Какво трябва да прави нетърпеливият, за да се справя с мъчнотиите си? – Да кажат на своето развълнувано море да утихне. Кажете на развълнуваното си море да утихне! Кажете на вашите бури и ветрове да престанат!
Кажете на вашето слънце да изгрее, да изпрати своята топлина и светлина към цветята ви, да цъфнат.
Само така ще изправите погрешките си и ще внесете в дома си радост и веселие. Ще кажете, че тази работа е мъчна, не е за вас. „Като дойде Христос, Той ще оправи всички объркани работи.“ Всеки ден Христос оправя обърканите ви работи, но вие пак ги разваляте. Колко пъти вие сте разваляли онова, което Бог е създал! Колко пъти сте били щастливи и сте губили щастието си!
към втори вариант >>
Докато сте на земята, трябва да работите.
(втори вариант)
Там цензът е по-строг, отколкото този на земята. Там не се приемат посредствени ученици. Колкото са щедри и великодушни съществата на онзи свят, толкова са строги и взискателни. Като срещнат добър човек, те отварят сърцето си за него и започват да му пеят и свирят. Срещнат ли лош човек, веднага се затварят.
Докато сте на земята, трябва да работите.
към втори вариант >>
Само така ще изправите погрешките си и ще внесете в дома си радост и веселие.
(втори вариант)
Какво трябва да прави нетърпеливият, за да се справя с мъчнотиите си? – Да кажат на своето развълнувано море да утихне. Кажете на развълнуваното си море да утихне! Кажете на вашите бури и ветрове да престанат! Кажете на вашето слънце да изгрее, да изпрати своята топлина и светлина към цветята ви, да цъфнат.
Само така ще изправите погрешките си и ще внесете в дома си радост и веселие.
Ще кажете, че тази работа е мъчна, не е за вас. „Като дойде Христос, Той ще оправи всички объркани работи.“ Всеки ден Христос оправя обърканите ви работи, но вие пак ги разваляте. Колко пъти вие сте разваляли онова, което Бог е създал! Колко пъти сте били щастливи и сте губили щастието си! Колко пъти ви е посещавал Христос, но след известно време започвате да се съмнявате, Христос ли беше или се лъжете.
към втори вариант >>
Не казвайте, че не сте надарени, но работете, за да развивате дарбите си.
(втори вариант)
Не казвайте, че не сте надарени, но работете, за да развивате дарбите си.
На всеки човек са дадени известни дарби и способности, които той трябва да развива. Работа се иска от всички. Прилежният намира методи, чрез които сам развива дарбите си. Ленивият, обаче, очаква всичко наготово. Също така работа се изисква и в религиозния живот на човека.
към втори вариант >>
Ще кажете, че тази работа е мъчна, не е за вас.
(втори вариант)
– Да кажат на своето развълнувано море да утихне. Кажете на развълнуваното си море да утихне! Кажете на вашите бури и ветрове да престанат! Кажете на вашето слънце да изгрее, да изпрати своята топлина и светлина към цветята ви, да цъфнат. Само така ще изправите погрешките си и ще внесете в дома си радост и веселие.
Ще кажете, че тази работа е мъчна, не е за вас.
„Като дойде Христос, Той ще оправи всички объркани работи.“ Всеки ден Христос оправя обърканите ви работи, но вие пак ги разваляте. Колко пъти вие сте разваляли онова, което Бог е създал! Колко пъти сте били щастливи и сте губили щастието си! Колко пъти ви е посещавал Христос, но след известно време започвате да се съмнявате, Христос ли беше или се лъжете. Ако искате да знаете дали Христос ви е посетил, последвайте Го и започнете да работите с Него.
към втори вариант >>
На всеки човек са дадени известни дарби и способности, които той трябва да развива.
(втори вариант)
Не казвайте, че не сте надарени, но работете, за да развивате дарбите си.
На всеки човек са дадени известни дарби и способности, които той трябва да развива.
Работа се иска от всички. Прилежният намира методи, чрез които сам развива дарбите си. Ленивият, обаче, очаква всичко наготово. Също така работа се изисква и в религиозния живот на човека. Мнозина минават за религиозни, но не искат да се упражняват.
към втори вариант >>
„Като дойде Христос, Той ще оправи всички объркани работи.“ Всеки ден Христос оправя обърканите ви работи, но вие пак ги разваляте.
(втори вариант)
Кажете на развълнуваното си море да утихне! Кажете на вашите бури и ветрове да престанат! Кажете на вашето слънце да изгрее, да изпрати своята топлина и светлина към цветята ви, да цъфнат. Само така ще изправите погрешките си и ще внесете в дома си радост и веселие. Ще кажете, че тази работа е мъчна, не е за вас.
„Като дойде Христос, Той ще оправи всички объркани работи.“ Всеки ден Христос оправя обърканите ви работи, но вие пак ги разваляте.
Колко пъти вие сте разваляли онова, което Бог е създал! Колко пъти сте били щастливи и сте губили щастието си! Колко пъти ви е посещавал Христос, но след известно време започвате да се съмнявате, Христос ли беше или се лъжете. Ако искате да знаете дали Христос ви е посетил, последвайте Го и започнете да работите с Него. Обикновено Христос посещава трудещите, страдащите, бедните, болните, изоставените.
към втори вариант >>
Работа се иска от всички.
(втори вариант)
Не казвайте, че не сте надарени, но работете, за да развивате дарбите си. На всеки човек са дадени известни дарби и способности, които той трябва да развива.
Работа се иска от всички.
Прилежният намира методи, чрез които сам развива дарбите си. Ленивият, обаче, очаква всичко наготово. Също така работа се изисква и в религиозния живот на човека. Мнозина минават за религиозни, но не искат да се упражняват. Като им се говори за молитва, не искат да се молят и се питат какво нещо е молитвата.
към втори вариант >>
Колко пъти вие сте разваляли онова, което Бог е създал!
(втори вариант)
Кажете на вашите бури и ветрове да престанат! Кажете на вашето слънце да изгрее, да изпрати своята топлина и светлина към цветята ви, да цъфнат. Само така ще изправите погрешките си и ще внесете в дома си радост и веселие. Ще кажете, че тази работа е мъчна, не е за вас. „Като дойде Христос, Той ще оправи всички объркани работи.“ Всеки ден Христос оправя обърканите ви работи, но вие пак ги разваляте.
Колко пъти вие сте разваляли онова, което Бог е създал!
Колко пъти сте били щастливи и сте губили щастието си! Колко пъти ви е посещавал Христос, но след известно време започвате да се съмнявате, Христос ли беше или се лъжете. Ако искате да знаете дали Христос ви е посетил, последвайте Го и започнете да работите с Него. Обикновено Христос посещава трудещите, страдащите, бедните, болните, изоставените. Изобщо Христовият крак стъпва там, където човешки крак не може да стъпи.
към втори вариант >>
Прилежният намира методи, чрез които сам развива дарбите си.
(втори вариант)
Не казвайте, че не сте надарени, но работете, за да развивате дарбите си. На всеки човек са дадени известни дарби и способности, които той трябва да развива. Работа се иска от всички.
Прилежният намира методи, чрез които сам развива дарбите си.
Ленивият, обаче, очаква всичко наготово. Също така работа се изисква и в религиозния живот на човека. Мнозина минават за религиозни, но не искат да се упражняват. Като им се говори за молитва, не искат да се молят и се питат какво нещо е молитвата. Като им се говори за четене на Свещените книги, и това не признават.
към втори вариант >>
Колко пъти сте били щастливи и сте губили щастието си!
(втори вариант)
Кажете на вашето слънце да изгрее, да изпрати своята топлина и светлина към цветята ви, да цъфнат. Само така ще изправите погрешките си и ще внесете в дома си радост и веселие. Ще кажете, че тази работа е мъчна, не е за вас. „Като дойде Христос, Той ще оправи всички объркани работи.“ Всеки ден Христос оправя обърканите ви работи, но вие пак ги разваляте. Колко пъти вие сте разваляли онова, което Бог е създал!
Колко пъти сте били щастливи и сте губили щастието си!
Колко пъти ви е посещавал Христос, но след известно време започвате да се съмнявате, Христос ли беше или се лъжете. Ако искате да знаете дали Христос ви е посетил, последвайте Го и започнете да работите с Него. Обикновено Христос посещава трудещите, страдащите, бедните, болните, изоставените. Изобщо Христовият крак стъпва там, където човешки крак не може да стъпи. Както слънцето изгрява и залязва, осветява цялата земя и не иска да знае признават ли го хората или не, така и Христос не иска да знае признават ли Го или не.
към втори вариант >>
Ленивият, обаче, очаква всичко наготово.
(втори вариант)
Не казвайте, че не сте надарени, но работете, за да развивате дарбите си. На всеки човек са дадени известни дарби и способности, които той трябва да развива. Работа се иска от всички. Прилежният намира методи, чрез които сам развива дарбите си.
Ленивият, обаче, очаква всичко наготово.
Също така работа се изисква и в религиозния живот на човека. Мнозина минават за религиозни, но не искат да се упражняват. Като им се говори за молитва, не искат да се молят и се питат какво нещо е молитвата. Като им се говори за четене на Свещените книги, и това не признават. Да четат романи, това е в реда на нещата.
към втори вариант >>
Колко пъти ви е посещавал Христос, но след известно време започвате да се съмнявате, Христос ли беше или се лъжете.
(втори вариант)
Само така ще изправите погрешките си и ще внесете в дома си радост и веселие. Ще кажете, че тази работа е мъчна, не е за вас. „Като дойде Христос, Той ще оправи всички объркани работи.“ Всеки ден Христос оправя обърканите ви работи, но вие пак ги разваляте. Колко пъти вие сте разваляли онова, което Бог е създал! Колко пъти сте били щастливи и сте губили щастието си!
Колко пъти ви е посещавал Христос, но след известно време започвате да се съмнявате, Христос ли беше или се лъжете.
Ако искате да знаете дали Христос ви е посетил, последвайте Го и започнете да работите с Него. Обикновено Христос посещава трудещите, страдащите, бедните, болните, изоставените. Изобщо Христовият крак стъпва там, където човешки крак не може да стъпи. Както слънцето изгрява и залязва, осветява цялата земя и не иска да знае признават ли го хората или не, така и Христос не иска да знае признават ли Го или не. Ако е слънце, слънце е; ако не Го виждат, не е слънце.
към втори вариант >>
Също така работа се изисква и в религиозния живот на човека.
(втори вариант)
Не казвайте, че не сте надарени, но работете, за да развивате дарбите си. На всеки човек са дадени известни дарби и способности, които той трябва да развива. Работа се иска от всички. Прилежният намира методи, чрез които сам развива дарбите си. Ленивият, обаче, очаква всичко наготово.
Също така работа се изисква и в религиозния живот на човека.
Мнозина минават за религиозни, но не искат да се упражняват. Като им се говори за молитва, не искат да се молят и се питат какво нещо е молитвата. Като им се говори за четене на Свещените книги, и това не признават. Да четат романи, това е в реда на нещата. Какво ще намерят в един роман?
към втори вариант >>
Ако искате да знаете дали Христос ви е посетил, последвайте Го и започнете да работите с Него.
(втори вариант)
Ще кажете, че тази работа е мъчна, не е за вас. „Като дойде Христос, Той ще оправи всички объркани работи.“ Всеки ден Христос оправя обърканите ви работи, но вие пак ги разваляте. Колко пъти вие сте разваляли онова, което Бог е създал! Колко пъти сте били щастливи и сте губили щастието си! Колко пъти ви е посещавал Христос, но след известно време започвате да се съмнявате, Христос ли беше или се лъжете.
Ако искате да знаете дали Христос ви е посетил, последвайте Го и започнете да работите с Него.
Обикновено Христос посещава трудещите, страдащите, бедните, болните, изоставените. Изобщо Христовият крак стъпва там, където човешки крак не може да стъпи. Както слънцето изгрява и залязва, осветява цялата земя и не иска да знае признават ли го хората или не, така и Христос не иска да знае признават ли Го или не. Ако е слънце, слънце е; ако не Го виждат, не е слънце. – „Какво е Христос?
към втори вариант >>
Мнозина минават за религиозни, но не искат да се упражняват.
(втори вариант)
На всеки човек са дадени известни дарби и способности, които той трябва да развива. Работа се иска от всички. Прилежният намира методи, чрез които сам развива дарбите си. Ленивият, обаче, очаква всичко наготово. Също така работа се изисква и в религиозния живот на човека.
Мнозина минават за религиозни, но не искат да се упражняват.
Като им се говори за молитва, не искат да се молят и се питат какво нещо е молитвата. Като им се говори за четене на Свещените книги, и това не признават. Да четат романи, това е в реда на нещата. Какво ще намерят в един роман? Ще четат как се срещнали двама млади – момък и мома.
към втори вариант >>
Обикновено Христос посещава трудещите, страдащите, бедните, болните, изоставените.
(втори вариант)
„Като дойде Христос, Той ще оправи всички объркани работи.“ Всеки ден Христос оправя обърканите ви работи, но вие пак ги разваляте. Колко пъти вие сте разваляли онова, което Бог е създал! Колко пъти сте били щастливи и сте губили щастието си! Колко пъти ви е посещавал Христос, но след известно време започвате да се съмнявате, Христос ли беше или се лъжете. Ако искате да знаете дали Христос ви е посетил, последвайте Го и започнете да работите с Него.
Обикновено Христос посещава трудещите, страдащите, бедните, болните, изоставените.
Изобщо Христовият крак стъпва там, където човешки крак не може да стъпи. Както слънцето изгрява и залязва, осветява цялата земя и не иска да знае признават ли го хората или не, така и Христос не иска да знае признават ли Го или не. Ако е слънце, слънце е; ако не Го виждат, не е слънце. – „Какво е Христос? “ – Най-великата проява на Бога.
към втори вариант >>
Като им се говори за молитва, не искат да се молят и се питат какво нещо е молитвата.
(втори вариант)
Работа се иска от всички. Прилежният намира методи, чрез които сам развива дарбите си. Ленивият, обаче, очаква всичко наготово. Също така работа се изисква и в религиозния живот на човека. Мнозина минават за религиозни, но не искат да се упражняват.
Като им се говори за молитва, не искат да се молят и се питат какво нещо е молитвата.
Като им се говори за четене на Свещените книги, и това не признават. Да четат романи, това е в реда на нещата. Какво ще намерят в един роман? Ще четат как се срещнали двама млади – момък и мома. В края на краищата ще ги изкарат герои.
към втори вариант >>
Изобщо Христовият крак стъпва там, където човешки крак не може да стъпи.
(втори вариант)
Колко пъти вие сте разваляли онова, което Бог е създал! Колко пъти сте били щастливи и сте губили щастието си! Колко пъти ви е посещавал Христос, но след известно време започвате да се съмнявате, Христос ли беше или се лъжете. Ако искате да знаете дали Христос ви е посетил, последвайте Го и започнете да работите с Него. Обикновено Христос посещава трудещите, страдащите, бедните, болните, изоставените.
Изобщо Христовият крак стъпва там, където човешки крак не може да стъпи.
Както слънцето изгрява и залязва, осветява цялата земя и не иска да знае признават ли го хората или не, така и Христос не иска да знае признават ли Го или не. Ако е слънце, слънце е; ако не Го виждат, не е слънце. – „Какво е Христос? “ – Най-великата проява на Бога. – „Как ще познаем Христа?
към втори вариант >>
Като им се говори за четене на Свещените книги, и това не признават.
(втори вариант)
Прилежният намира методи, чрез които сам развива дарбите си. Ленивият, обаче, очаква всичко наготово. Също така работа се изисква и в религиозния живот на човека. Мнозина минават за религиозни, но не искат да се упражняват. Като им се говори за молитва, не искат да се молят и се питат какво нещо е молитвата.
Като им се говори за четене на Свещените книги, и това не признават.
Да четат романи, това е в реда на нещата. Какво ще намерят в един роман? Ще четат как се срещнали двама млади – момък и мома. В края на краищата ще ги изкарат герои. Авторът описва любовта на момата и на момъка, но не в онази светлина, каквато душата търси.
към втори вариант >>
Както слънцето изгрява и залязва, осветява цялата земя и не иска да знае признават ли го хората или не, така и Христос не иска да знае признават ли Го или не.
(втори вариант)
Колко пъти сте били щастливи и сте губили щастието си! Колко пъти ви е посещавал Христос, но след известно време започвате да се съмнявате, Христос ли беше или се лъжете. Ако искате да знаете дали Христос ви е посетил, последвайте Го и започнете да работите с Него. Обикновено Христос посещава трудещите, страдащите, бедните, болните, изоставените. Изобщо Христовият крак стъпва там, където човешки крак не може да стъпи.
Както слънцето изгрява и залязва, осветява цялата земя и не иска да знае признават ли го хората или не, така и Христос не иска да знае признават ли Го или не.
Ако е слънце, слънце е; ако не Го виждат, не е слънце. – „Какво е Христос? “ – Най-великата проява на Бога. – „Как ще познаем Христа? “ – Като познаете Бога.
към втори вариант >>
Да четат романи, това е в реда на нещата.
(втори вариант)
Ленивият, обаче, очаква всичко наготово. Също така работа се изисква и в религиозния живот на човека. Мнозина минават за религиозни, но не искат да се упражняват. Като им се говори за молитва, не искат да се молят и се питат какво нещо е молитвата. Като им се говори за четене на Свещените книги, и това не признават.
Да четат романи, това е в реда на нещата.
Какво ще намерят в един роман? Ще четат как се срещнали двама млади – момък и мома. В края на краищата ще ги изкарат герои. Авторът описва любовта на момата и на момъка, но не в онази светлина, каквато душата търси. В първо време момата е щастлива, доволна от своя възлюбен.
към втори вариант >>
Ако е слънце, слънце е; ако не Го виждат, не е слънце.
(втори вариант)
Колко пъти ви е посещавал Христос, но след известно време започвате да се съмнявате, Христос ли беше или се лъжете. Ако искате да знаете дали Христос ви е посетил, последвайте Го и започнете да работите с Него. Обикновено Христос посещава трудещите, страдащите, бедните, болните, изоставените. Изобщо Христовият крак стъпва там, където човешки крак не може да стъпи. Както слънцето изгрява и залязва, осветява цялата земя и не иска да знае признават ли го хората или не, така и Христос не иска да знае признават ли Го или не.
Ако е слънце, слънце е; ако не Го виждат, не е слънце.
– „Какво е Христос? “ – Най-великата проява на Бога. – „Как ще познаем Христа? “ – Като познаете Бога. Който познава Бога, познава и Христа.
към втори вариант >>
Какво ще намерят в един роман?
(втори вариант)
Също така работа се изисква и в религиозния живот на човека. Мнозина минават за религиозни, но не искат да се упражняват. Като им се говори за молитва, не искат да се молят и се питат какво нещо е молитвата. Като им се говори за четене на Свещените книги, и това не признават. Да четат романи, това е в реда на нещата.
Какво ще намерят в един роман?
Ще четат как се срещнали двама млади – момък и мома. В края на краищата ще ги изкарат герои. Авторът описва любовта на момата и на момъка, но не в онази светлина, каквато душата търси. В първо време момата е щастлива, доволна от своя възлюбен. След време тя започва да го подозира, съмнява се в неговата вярност.
към втори вариант >>
– „Какво е Христос?
(втори вариант)
Ако искате да знаете дали Христос ви е посетил, последвайте Го и започнете да работите с Него. Обикновено Христос посещава трудещите, страдащите, бедните, болните, изоставените. Изобщо Христовият крак стъпва там, където човешки крак не може да стъпи. Както слънцето изгрява и залязва, осветява цялата земя и не иска да знае признават ли го хората или не, така и Христос не иска да знае признават ли Го или не. Ако е слънце, слънце е; ако не Го виждат, не е слънце.
– „Какво е Христос?
“ – Най-великата проява на Бога. – „Как ще познаем Христа? “ – Като познаете Бога. Който познава Бога, познава и Христа. Христос е вътрешна, свещена идея, която се крие в дълбочината на човешката душа.
към втори вариант >>
Ще четат как се срещнали двама млади – момък и мома.
(втори вариант)
Мнозина минават за религиозни, но не искат да се упражняват. Като им се говори за молитва, не искат да се молят и се питат какво нещо е молитвата. Като им се говори за четене на Свещените книги, и това не признават. Да четат романи, това е в реда на нещата. Какво ще намерят в един роман?
Ще четат как се срещнали двама млади – момък и мома.
В края на краищата ще ги изкарат герои. Авторът описва любовта на момата и на момъка, но не в онази светлина, каквато душата търси. В първо време момата е щастлива, доволна от своя възлюбен. След време тя започва да го подозира, съмнява се в неговата вярност. Това показва, че тя е страхлива.
към втори вариант >>
“ – Най-великата проява на Бога.
(втори вариант)
Обикновено Христос посещава трудещите, страдащите, бедните, болните, изоставените. Изобщо Христовият крак стъпва там, където човешки крак не може да стъпи. Както слънцето изгрява и залязва, осветява цялата земя и не иска да знае признават ли го хората или не, така и Христос не иска да знае признават ли Го или не. Ако е слънце, слънце е; ако не Го виждат, не е слънце. – „Какво е Христос?
“ – Най-великата проява на Бога.
– „Как ще познаем Христа? “ – Като познаете Бога. Който познава Бога, познава и Христа. Христос е вътрешна, свещена идея, която се крие в дълбочината на човешката душа. Само Бог може да вложи тази идея в човека.
към втори вариант >>
В края на краищата ще ги изкарат герои.
(втори вариант)
Като им се говори за молитва, не искат да се молят и се питат какво нещо е молитвата. Като им се говори за четене на Свещените книги, и това не признават. Да четат романи, това е в реда на нещата. Какво ще намерят в един роман? Ще четат как се срещнали двама млади – момък и мома.
В края на краищата ще ги изкарат герои.
Авторът описва любовта на момата и на момъка, но не в онази светлина, каквато душата търси. В първо време момата е щастлива, доволна от своя възлюбен. След време тя започва да го подозира, съмнява се в неговата вярност. Това показва, че тя е страхлива. Където се проявява съмнението, подозрението, недоверието и страхът, там е тщеславието.
към втори вариант >>
– „Как ще познаем Христа?
(втори вариант)
Изобщо Христовият крак стъпва там, където човешки крак не може да стъпи. Както слънцето изгрява и залязва, осветява цялата земя и не иска да знае признават ли го хората или не, така и Христос не иска да знае признават ли Го или не. Ако е слънце, слънце е; ако не Го виждат, не е слънце. – „Какво е Христос? “ – Най-великата проява на Бога.
– „Как ще познаем Христа?
“ – Като познаете Бога. Който познава Бога, познава и Христа. Христос е вътрешна, свещена идея, която се крие в дълбочината на човешката душа. Само Бог може да вложи тази идея в човека. Домогне ли се до нея, човек мълчи, нищо не говори вече нито за Бога, нито за Христа.
към втори вариант >>
Авторът описва любовта на момата и на момъка, но не в онази светлина, каквато душата търси.
(втори вариант)
Като им се говори за четене на Свещените книги, и това не признават. Да четат романи, това е в реда на нещата. Какво ще намерят в един роман? Ще четат как се срещнали двама млади – момък и мома. В края на краищата ще ги изкарат герои.
Авторът описва любовта на момата и на момъка, но не в онази светлина, каквато душата търси.
В първо време момата е щастлива, доволна от своя възлюбен. След време тя започва да го подозира, съмнява се в неговата вярност. Това показва, че тя е страхлива. Където се проявява съмнението, подозрението, недоверието и страхът, там е тщеславието. Значи момата е тщеславна, а момъкът е горд.
към втори вариант >>
“ – Като познаете Бога.
(втори вариант)
Както слънцето изгрява и залязва, осветява цялата земя и не иска да знае признават ли го хората или не, така и Христос не иска да знае признават ли Го или не. Ако е слънце, слънце е; ако не Го виждат, не е слънце. – „Какво е Христос? “ – Най-великата проява на Бога. – „Как ще познаем Христа?
“ – Като познаете Бога.
Който познава Бога, познава и Христа. Христос е вътрешна, свещена идея, която се крие в дълбочината на човешката душа. Само Бог може да вложи тази идея в човека. Домогне ли се до нея, човек мълчи, нищо не говори вече нито за Бога, нито за Христа. Той ги носи в себе си.
към втори вариант >>
В първо време момата е щастлива, доволна от своя възлюбен.
(втори вариант)
Да четат романи, това е в реда на нещата. Какво ще намерят в един роман? Ще четат как се срещнали двама млади – момък и мома. В края на краищата ще ги изкарат герои. Авторът описва любовта на момата и на момъка, но не в онази светлина, каквато душата търси.
В първо време момата е щастлива, доволна от своя възлюбен.
След време тя започва да го подозира, съмнява се в неговата вярност. Това показва, че тя е страхлива. Където се проявява съмнението, подозрението, недоверието и страхът, там е тщеславието. Значи момата е тщеславна, а момъкът е горд. След всичко това те минават за герои.
към втори вариант >>
Който познава Бога, познава и Христа.
(втори вариант)
Ако е слънце, слънце е; ако не Го виждат, не е слънце. – „Какво е Христос? “ – Най-великата проява на Бога. – „Как ще познаем Христа? “ – Като познаете Бога.
Който познава Бога, познава и Христа.
Христос е вътрешна, свещена идея, която се крие в дълбочината на човешката душа. Само Бог може да вложи тази идея в човека. Домогне ли се до нея, човек мълчи, нищо не говори вече нито за Бога, нито за Христа. Той ги носи в себе си. Мнозина ме питат кой съм аз, защо съм дошъл на земята.
към втори вариант >>
След време тя започва да го подозира, съмнява се в неговата вярност.
(втори вариант)
Какво ще намерят в един роман? Ще четат как се срещнали двама млади – момък и мома. В края на краищата ще ги изкарат герои. Авторът описва любовта на момата и на момъка, но не в онази светлина, каквато душата търси. В първо време момата е щастлива, доволна от своя възлюбен.
След време тя започва да го подозира, съмнява се в неговата вярност.
Това показва, че тя е страхлива. Където се проявява съмнението, подозрението, недоверието и страхът, там е тщеславието. Значи момата е тщеславна, а момъкът е горд. След всичко това те минават за герои. Тщеславните и гордите не могат да бъдат герои.
към втори вариант >>
Христос е вътрешна, свещена идея, която се крие в дълбочината на човешката душа.
(втори вариант)
– „Какво е Христос? “ – Най-великата проява на Бога. – „Как ще познаем Христа? “ – Като познаете Бога. Който познава Бога, познава и Христа.
Христос е вътрешна, свещена идея, която се крие в дълбочината на човешката душа.
Само Бог може да вложи тази идея в човека. Домогне ли се до нея, човек мълчи, нищо не говори вече нито за Бога, нито за Христа. Той ги носи в себе си. Мнозина ме питат кой съм аз, защо съм дошъл на земята. – Това не е тяхна работа.
към втори вариант >>
Това показва, че тя е страхлива.
(втори вариант)
Ще четат как се срещнали двама млади – момък и мома. В края на краищата ще ги изкарат герои. Авторът описва любовта на момата и на момъка, но не в онази светлина, каквато душата търси. В първо време момата е щастлива, доволна от своя възлюбен. След време тя започва да го подозира, съмнява се в неговата вярност.
Това показва, че тя е страхлива.
Където се проявява съмнението, подозрението, недоверието и страхът, там е тщеславието. Значи момата е тщеславна, а момъкът е горд. След всичко това те минават за герои. Тщеславните и гордите не могат да бъдат герои. Добре е да се четат и романи, и Свещени книги, за да се изучават нещата.
към втори вариант >>
Само Бог може да вложи тази идея в човека.
(втори вариант)
“ – Най-великата проява на Бога. – „Как ще познаем Христа? “ – Като познаете Бога. Който познава Бога, познава и Христа. Христос е вътрешна, свещена идея, която се крие в дълбочината на човешката душа.
Само Бог може да вложи тази идея в човека.
Домогне ли се до нея, човек мълчи, нищо не говори вече нито за Бога, нито за Христа. Той ги носи в себе си. Мнозина ме питат кой съм аз, защо съм дошъл на земята. – Това не е тяхна работа. Дошъл съм да изпълня Божията воля, да свърша една важна работа.
към втори вариант >>
Където се проявява съмнението, подозрението, недоверието и страхът, там е тщеславието.
(втори вариант)
В края на краищата ще ги изкарат герои. Авторът описва любовта на момата и на момъка, но не в онази светлина, каквато душата търси. В първо време момата е щастлива, доволна от своя възлюбен. След време тя започва да го подозира, съмнява се в неговата вярност. Това показва, че тя е страхлива.
Където се проявява съмнението, подозрението, недоверието и страхът, там е тщеславието.
Значи момата е тщеславна, а момъкът е горд. След всичко това те минават за герои. Тщеславните и гордите не могат да бъдат герои. Добре е да се четат и романи, и Свещени книги, за да се изучават нещата. Щом изучава проявите на хората, човек ще намери Бога.
към втори вариант >>
Домогне ли се до нея, човек мълчи, нищо не говори вече нито за Бога, нито за Христа.
(втори вариант)
– „Как ще познаем Христа? “ – Като познаете Бога. Който познава Бога, познава и Христа. Христос е вътрешна, свещена идея, която се крие в дълбочината на човешката душа. Само Бог може да вложи тази идея в човека.
Домогне ли се до нея, човек мълчи, нищо не говори вече нито за Бога, нито за Христа.
Той ги носи в себе си. Мнозина ме питат кой съм аз, защо съм дошъл на земята. – Това не е тяхна работа. Дошъл съм да изпълня Божията воля, да свърша една важна работа. Ще я свърша, както разбирам, като музикант, който свири хубаво.
към втори вариант >>
Значи момата е тщеславна, а момъкът е горд.
(втори вариант)
Авторът описва любовта на момата и на момъка, но не в онази светлина, каквато душата търси. В първо време момата е щастлива, доволна от своя възлюбен. След време тя започва да го подозира, съмнява се в неговата вярност. Това показва, че тя е страхлива. Където се проявява съмнението, подозрението, недоверието и страхът, там е тщеславието.
Значи момата е тщеславна, а момъкът е горд.
След всичко това те минават за герои. Тщеславните и гордите не могат да бъдат герои. Добре е да се четат и романи, и Свещени книги, за да се изучават нещата. Щом изучава проявите на хората, човек ще намери Бога. Трябва ли да търсите Бог само в нужда?
към втори вариант >>
Той ги носи в себе си.
(втори вариант)
“ – Като познаете Бога. Който познава Бога, познава и Христа. Христос е вътрешна, свещена идея, която се крие в дълбочината на човешката душа. Само Бог може да вложи тази идея в човека. Домогне ли се до нея, човек мълчи, нищо не говори вече нито за Бога, нито за Христа.
Той ги носи в себе си.
Мнозина ме питат кой съм аз, защо съм дошъл на земята. – Това не е тяхна работа. Дошъл съм да изпълня Божията воля, да свърша една важна работа. Ще я свърша, както разбирам, като музикант, който свири хубаво. Дали ще бъде публиката доволна, не е важно.
към втори вариант >>
След всичко това те минават за герои.
(втори вариант)
В първо време момата е щастлива, доволна от своя възлюбен. След време тя започва да го подозира, съмнява се в неговата вярност. Това показва, че тя е страхлива. Където се проявява съмнението, подозрението, недоверието и страхът, там е тщеславието. Значи момата е тщеславна, а момъкът е горд.
След всичко това те минават за герои.
Тщеславните и гордите не могат да бъдат герои. Добре е да се четат и романи, и Свещени книги, за да се изучават нещата. Щом изучава проявите на хората, човек ще намери Бога. Трябва ли да търсите Бог само в нужда? Някой се намира в затруднение и се обръща към Бога за помощ.
към втори вариант >>
Мнозина ме питат кой съм аз, защо съм дошъл на земята.
(втори вариант)
Който познава Бога, познава и Христа. Христос е вътрешна, свещена идея, която се крие в дълбочината на човешката душа. Само Бог може да вложи тази идея в човека. Домогне ли се до нея, човек мълчи, нищо не говори вече нито за Бога, нито за Христа. Той ги носи в себе си.
Мнозина ме питат кой съм аз, защо съм дошъл на земята.
– Това не е тяхна работа. Дошъл съм да изпълня Божията воля, да свърша една важна работа. Ще я свърша, както разбирам, като музикант, който свири хубаво. Дали ще бъде публиката доволна, не е важно. Който е доволен, ще ме слуша; който не е доволен, ще напусне салона и ще се върне у дома си.
към втори вариант >>
Тщеславните и гордите не могат да бъдат герои.
(втори вариант)
След време тя започва да го подозира, съмнява се в неговата вярност. Това показва, че тя е страхлива. Където се проявява съмнението, подозрението, недоверието и страхът, там е тщеславието. Значи момата е тщеславна, а момъкът е горд. След всичко това те минават за герои.
Тщеславните и гордите не могат да бъдат герои.
Добре е да се четат и романи, и Свещени книги, за да се изучават нещата. Щом изучава проявите на хората, човек ще намери Бога. Трябва ли да търсите Бог само в нужда? Някой се намира в затруднение и се обръща към Бога за помощ. Той обещава, че като разреши мъчнотията си, ще повярва в Бога.
към втори вариант >>
– Това не е тяхна работа.
(втори вариант)
Христос е вътрешна, свещена идея, която се крие в дълбочината на човешката душа. Само Бог може да вложи тази идея в човека. Домогне ли се до нея, човек мълчи, нищо не говори вече нито за Бога, нито за Христа. Той ги носи в себе си. Мнозина ме питат кой съм аз, защо съм дошъл на земята.
– Това не е тяхна работа.
Дошъл съм да изпълня Божията воля, да свърша една важна работа. Ще я свърша, както разбирам, като музикант, който свири хубаво. Дали ще бъде публиката доволна, не е важно. Който е доволен, ще ме слуша; който не е доволен, ще напусне салона и ще се върне у дома си. Аз съм дошъл на земята да изпълня не моята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратил.
към втори вариант >>
Добре е да се четат и романи, и Свещени книги, за да се изучават нещата.
(втори вариант)
Това показва, че тя е страхлива. Където се проявява съмнението, подозрението, недоверието и страхът, там е тщеславието. Значи момата е тщеславна, а момъкът е горд. След всичко това те минават за герои. Тщеславните и гордите не могат да бъдат герои.
Добре е да се четат и романи, и Свещени книги, за да се изучават нещата.
Щом изучава проявите на хората, човек ще намери Бога. Трябва ли да търсите Бог само в нужда? Някой се намира в затруднение и се обръща към Бога за помощ. Той обещава, че като разреши мъчнотията си, ще повярва в Бога. Справи ли се с мъчнотията, забравя обещанието си.
към втори вариант >>
Дошъл съм да изпълня Божията воля, да свърша една важна работа.
(втори вариант)
Само Бог може да вложи тази идея в човека. Домогне ли се до нея, човек мълчи, нищо не говори вече нито за Бога, нито за Христа. Той ги носи в себе си. Мнозина ме питат кой съм аз, защо съм дошъл на земята. – Това не е тяхна работа.
Дошъл съм да изпълня Божията воля, да свърша една важна работа.
Ще я свърша, както разбирам, като музикант, който свири хубаво. Дали ще бъде публиката доволна, не е важно. Който е доволен, ще ме слуша; който не е доволен, ще напусне салона и ще се върне у дома си. Аз съм дошъл на земята да изпълня не моята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратил. Така е казал и Христос.
към втори вариант >>
Щом изучава проявите на хората, човек ще намери Бога.
(втори вариант)
Където се проявява съмнението, подозрението, недоверието и страхът, там е тщеславието. Значи момата е тщеславна, а момъкът е горд. След всичко това те минават за герои. Тщеславните и гордите не могат да бъдат герои. Добре е да се четат и романи, и Свещени книги, за да се изучават нещата.
Щом изучава проявите на хората, човек ще намери Бога.
Трябва ли да търсите Бог само в нужда? Някой се намира в затруднение и се обръща към Бога за помощ. Той обещава, че като разреши мъчнотията си, ще повярва в Бога. Справи ли се с мъчнотията, забравя обещанието си. Друг пък боледува и обещава да направи едно голямо добро, ако Бог му помогне да оздравее.
към втори вариант >>
Ще я свърша, както разбирам, като музикант, който свири хубаво.
(втори вариант)
Домогне ли се до нея, човек мълчи, нищо не говори вече нито за Бога, нито за Христа. Той ги носи в себе си. Мнозина ме питат кой съм аз, защо съм дошъл на земята. – Това не е тяхна работа. Дошъл съм да изпълня Божията воля, да свърша една важна работа.
Ще я свърша, както разбирам, като музикант, който свири хубаво.
Дали ще бъде публиката доволна, не е важно. Който е доволен, ще ме слуша; който не е доволен, ще напусне салона и ще се върне у дома си. Аз съм дошъл на земята да изпълня не моята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратил. Така е казал и Христос. Какво е отношението на Бога към човека?
към втори вариант >>
Трябва ли да търсите Бог само в нужда?
(втори вариант)
Значи момата е тщеславна, а момъкът е горд. След всичко това те минават за герои. Тщеславните и гордите не могат да бъдат герои. Добре е да се четат и романи, и Свещени книги, за да се изучават нещата. Щом изучава проявите на хората, човек ще намери Бога.
Трябва ли да търсите Бог само в нужда?
Някой се намира в затруднение и се обръща към Бога за помощ. Той обещава, че като разреши мъчнотията си, ще повярва в Бога. Справи ли се с мъчнотията, забравя обещанието си. Друг пък боледува и обещава да направи едно голямо добро, ако Бог му помогне да оздравее. Щом оздравее, той забравя обещанието си и казва, че природата му помогнала.
към втори вариант >>
Дали ще бъде публиката доволна, не е важно.
(втори вариант)
Той ги носи в себе си. Мнозина ме питат кой съм аз, защо съм дошъл на земята. – Това не е тяхна работа. Дошъл съм да изпълня Божията воля, да свърша една важна работа. Ще я свърша, както разбирам, като музикант, който свири хубаво.
Дали ще бъде публиката доволна, не е важно.
Който е доволен, ще ме слуша; който не е доволен, ще напусне салона и ще се върне у дома си. Аз съм дошъл на земята да изпълня не моята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратил. Така е казал и Христос. Какво е отношението на Бога към човека? – Какво е отношението на майката?
към втори вариант >>
Някой се намира в затруднение и се обръща към Бога за помощ.
(втори вариант)
След всичко това те минават за герои. Тщеславните и гордите не могат да бъдат герои. Добре е да се четат и романи, и Свещени книги, за да се изучават нещата. Щом изучава проявите на хората, човек ще намери Бога. Трябва ли да търсите Бог само в нужда?
Някой се намира в затруднение и се обръща към Бога за помощ.
Той обещава, че като разреши мъчнотията си, ще повярва в Бога. Справи ли се с мъчнотията, забравя обещанието си. Друг пък боледува и обещава да направи едно голямо добро, ако Бог му помогне да оздравее. Щом оздравее, той забравя обещанието си и казва, че природата му помогнала. Може ли този човек да минава за герой?
към втори вариант >>
Който е доволен, ще ме слуша; който не е доволен, ще напусне салона и ще се върне у дома си.
(втори вариант)
Мнозина ме питат кой съм аз, защо съм дошъл на земята. – Това не е тяхна работа. Дошъл съм да изпълня Божията воля, да свърша една важна работа. Ще я свърша, както разбирам, като музикант, който свири хубаво. Дали ще бъде публиката доволна, не е важно.
Който е доволен, ще ме слуша; който не е доволен, ще напусне салона и ще се върне у дома си.
Аз съм дошъл на земята да изпълня не моята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратил. Така е казал и Христос. Какво е отношението на Бога към човека? – Какво е отношението на майката? – Каквото е отношението на майката и на бащата към детето.
към втори вариант >>
Той обещава, че като разреши мъчнотията си, ще повярва в Бога.
(втори вариант)
Тщеславните и гордите не могат да бъдат герои. Добре е да се четат и романи, и Свещени книги, за да се изучават нещата. Щом изучава проявите на хората, човек ще намери Бога. Трябва ли да търсите Бог само в нужда? Някой се намира в затруднение и се обръща към Бога за помощ.
Той обещава, че като разреши мъчнотията си, ще повярва в Бога.
Справи ли се с мъчнотията, забравя обещанието си. Друг пък боледува и обещава да направи едно голямо добро, ако Бог му помогне да оздравее. Щом оздравее, той забравя обещанието си и казва, че природата му помогнала. Може ли този човек да минава за герой? Който не изпълнява обещанието си и променя мнението и възгледа си за нещата по няколко пъти на ден, той не може да бъде герой.
към втори вариант >>
Аз съм дошъл на земята да изпълня не моята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратил.
(втори вариант)
– Това не е тяхна работа. Дошъл съм да изпълня Божията воля, да свърша една важна работа. Ще я свърша, както разбирам, като музикант, който свири хубаво. Дали ще бъде публиката доволна, не е важно. Който е доволен, ще ме слуша; който не е доволен, ще напусне салона и ще се върне у дома си.
Аз съм дошъл на земята да изпълня не моята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратил.
Така е казал и Христос. Какво е отношението на Бога към човека? – Какво е отношението на майката? – Каквото е отношението на майката и на бащата към детето. Бог вдъхна живот в човека и той стана жива душа.
към втори вариант >>
Справи ли се с мъчнотията, забравя обещанието си.
(втори вариант)
Добре е да се четат и романи, и Свещени книги, за да се изучават нещата. Щом изучава проявите на хората, човек ще намери Бога. Трябва ли да търсите Бог само в нужда? Някой се намира в затруднение и се обръща към Бога за помощ. Той обещава, че като разреши мъчнотията си, ще повярва в Бога.
Справи ли се с мъчнотията, забравя обещанието си.
Друг пък боледува и обещава да направи едно голямо добро, ако Бог му помогне да оздравее. Щом оздравее, той забравя обещанието си и казва, че природата му помогнала. Може ли този човек да минава за герой? Който не изпълнява обещанието си и променя мнението и възгледа си за нещата по няколко пъти на ден, той не може да бъде герой. Може ли да бъде герой онзи, който изменя на любовта си?
към втори вариант >>
Така е казал и Христос.
(втори вариант)
Дошъл съм да изпълня Божията воля, да свърша една важна работа. Ще я свърша, както разбирам, като музикант, който свири хубаво. Дали ще бъде публиката доволна, не е важно. Който е доволен, ще ме слуша; който не е доволен, ще напусне салона и ще се върне у дома си. Аз съм дошъл на земята да изпълня не моята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратил.
Така е казал и Христос.
Какво е отношението на Бога към човека? – Какво е отношението на майката? – Каквото е отношението на майката и на бащата към детето. Бог вдъхна живот в човека и той стана жива душа.
към втори вариант >>
Друг пък боледува и обещава да направи едно голямо добро, ако Бог му помогне да оздравее.
(втори вариант)
Щом изучава проявите на хората, човек ще намери Бога. Трябва ли да търсите Бог само в нужда? Някой се намира в затруднение и се обръща към Бога за помощ. Той обещава, че като разреши мъчнотията си, ще повярва в Бога. Справи ли се с мъчнотията, забравя обещанието си.
Друг пък боледува и обещава да направи едно голямо добро, ако Бог му помогне да оздравее.
Щом оздравее, той забравя обещанието си и казва, че природата му помогнала. Може ли този човек да минава за герой? Който не изпълнява обещанието си и променя мнението и възгледа си за нещата по няколко пъти на ден, той не може да бъде герой. Може ли да бъде герой онзи, който изменя на любовта си? Можеш ли да наречеш герой онзи, който изменя своето верую?
към втори вариант >>
Какво е отношението на Бога към човека?
(втори вариант)
Ще я свърша, както разбирам, като музикант, който свири хубаво. Дали ще бъде публиката доволна, не е важно. Който е доволен, ще ме слуша; който не е доволен, ще напусне салона и ще се върне у дома си. Аз съм дошъл на земята да изпълня не моята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратил. Така е казал и Христос.
Какво е отношението на Бога към човека?
– Какво е отношението на майката? – Каквото е отношението на майката и на бащата към детето. Бог вдъхна живот в човека и той стана жива душа.
към втори вариант >>
Щом оздравее, той забравя обещанието си и казва, че природата му помогнала.
(втори вариант)
Трябва ли да търсите Бог само в нужда? Някой се намира в затруднение и се обръща към Бога за помощ. Той обещава, че като разреши мъчнотията си, ще повярва в Бога. Справи ли се с мъчнотията, забравя обещанието си. Друг пък боледува и обещава да направи едно голямо добро, ако Бог му помогне да оздравее.
Щом оздравее, той забравя обещанието си и казва, че природата му помогнала.
Може ли този човек да минава за герой? Който не изпълнява обещанието си и променя мнението и възгледа си за нещата по няколко пъти на ден, той не може да бъде герой. Може ли да бъде герой онзи, който изменя на любовта си? Можеш ли да наречеш герой онзи, който изменя своето верую? Истинският герой е добър човек, с характер, не изменя своето верую и своите убеждения за Любовта.
към втори вариант >>
– Какво е отношението на майката?
(втори вариант)
Дали ще бъде публиката доволна, не е важно. Който е доволен, ще ме слуша; който не е доволен, ще напусне салона и ще се върне у дома си. Аз съм дошъл на земята да изпълня не моята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратил. Така е казал и Христос. Какво е отношението на Бога към човека?
– Какво е отношението на майката?
– Каквото е отношението на майката и на бащата към детето. Бог вдъхна живот в човека и той стана жива душа.
към втори вариант >>
Може ли този човек да минава за герой?
(втори вариант)
Някой се намира в затруднение и се обръща към Бога за помощ. Той обещава, че като разреши мъчнотията си, ще повярва в Бога. Справи ли се с мъчнотията, забравя обещанието си. Друг пък боледува и обещава да направи едно голямо добро, ако Бог му помогне да оздравее. Щом оздравее, той забравя обещанието си и казва, че природата му помогнала.
Може ли този човек да минава за герой?
Който не изпълнява обещанието си и променя мнението и възгледа си за нещата по няколко пъти на ден, той не може да бъде герой. Може ли да бъде герой онзи, който изменя на любовта си? Можеш ли да наречеш герой онзи, който изменя своето верую? Истинският герой е добър човек, с характер, не изменя своето верую и своите убеждения за Любовта. Който изменя на убеждението си и своето верую, той изисква нещата да стават по неговото разбиране.
към втори вариант >>
– Каквото е отношението на майката и на бащата към детето.
(втори вариант)
Който е доволен, ще ме слуша; който не е доволен, ще напусне салона и ще се върне у дома си. Аз съм дошъл на земята да изпълня не моята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратил. Така е казал и Христос. Какво е отношението на Бога към човека? – Какво е отношението на майката?
– Каквото е отношението на майката и на бащата към детето.
Бог вдъхна живот в човека и той стана жива душа.
към втори вариант >>
Който не изпълнява обещанието си и променя мнението и възгледа си за нещата по няколко пъти на ден, той не може да бъде герой.
(втори вариант)
Той обещава, че като разреши мъчнотията си, ще повярва в Бога. Справи ли се с мъчнотията, забравя обещанието си. Друг пък боледува и обещава да направи едно голямо добро, ако Бог му помогне да оздравее. Щом оздравее, той забравя обещанието си и казва, че природата му помогнала. Може ли този човек да минава за герой?
Който не изпълнява обещанието си и променя мнението и възгледа си за нещата по няколко пъти на ден, той не може да бъде герой.
Може ли да бъде герой онзи, който изменя на любовта си? Можеш ли да наречеш герой онзи, който изменя своето верую? Истинският герой е добър човек, с характер, не изменя своето верую и своите убеждения за Любовта. Който изменя на убеждението си и своето верую, той изисква нещата да стават по неговото разбиране. Невъзможно е природата и Бог да постъпват според изискванията на онзи, който сам няма устойчивост.
към втори вариант >>
Бог вдъхна живот в човека и той стана жива душа.
(втори вариант)
Аз съм дошъл на земята да изпълня не моята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратил. Така е казал и Христос. Какво е отношението на Бога към човека? – Какво е отношението на майката? – Каквото е отношението на майката и на бащата към детето.
Бог вдъхна живот в човека и той стана жива душа.
към втори вариант >>
Може ли да бъде герой онзи, който изменя на любовта си?
(втори вариант)
Справи ли се с мъчнотията, забравя обещанието си. Друг пък боледува и обещава да направи едно голямо добро, ако Бог му помогне да оздравее. Щом оздравее, той забравя обещанието си и казва, че природата му помогнала. Може ли този човек да минава за герой? Който не изпълнява обещанието си и променя мнението и възгледа си за нещата по няколко пъти на ден, той не може да бъде герой.
Може ли да бъде герой онзи, който изменя на любовта си?
Можеш ли да наречеш герой онзи, който изменя своето верую? Истинският герой е добър човек, с характер, не изменя своето верую и своите убеждения за Любовта. Който изменя на убеждението си и своето верую, той изисква нещата да стават по неговото разбиране. Невъзможно е природата и Бог да постъпват според изискванията на онзи, който сам няма устойчивост. Ще кажете, че няма справедливост в света.
към втори вариант >>
С други думи казано: Бог вложи Божественото начало в човека, като част от себе си.
(втори вариант)
С други думи казано: Бог вложи Божественото начало в човека, като част от себе си.
За Божественото в човека дойде Христос, а не за човешкото. Той искаше да повдигне Божественото в човека, да го изведе на прав път. И вие, като Христа, трябва да разграничавате Божественото от човешкото и да съдействате за неговото проявяване. Кажете ли, че не се интересувате от мнението на хората за вас, това е гордост. Искате ли да им се натрапите, да разберат кой сте, това е тщеславие.
към втори вариант >>
Можеш ли да наречеш герой онзи, който изменя своето верую?
(втори вариант)
Друг пък боледува и обещава да направи едно голямо добро, ако Бог му помогне да оздравее. Щом оздравее, той забравя обещанието си и казва, че природата му помогнала. Може ли този човек да минава за герой? Който не изпълнява обещанието си и променя мнението и възгледа си за нещата по няколко пъти на ден, той не може да бъде герой. Може ли да бъде герой онзи, който изменя на любовта си?
Можеш ли да наречеш герой онзи, който изменя своето верую?
Истинският герой е добър човек, с характер, не изменя своето верую и своите убеждения за Любовта. Който изменя на убеждението си и своето верую, той изисква нещата да стават по неговото разбиране. Невъзможно е природата и Бог да постъпват според изискванията на онзи, който сам няма устойчивост. Ще кажете, че няма справедливост в света. – Важно е за каква справедливост се говори – за човешката или за Божествената.
към втори вариант >>
За Божественото в човека дойде Христос, а не за човешкото.
(втори вариант)
С други думи казано: Бог вложи Божественото начало в човека, като част от себе си.
За Божественото в човека дойде Христос, а не за човешкото.
Той искаше да повдигне Божественото в човека, да го изведе на прав път. И вие, като Христа, трябва да разграничавате Божественото от човешкото и да съдействате за неговото проявяване. Кажете ли, че не се интересувате от мнението на хората за вас, това е гордост. Искате ли да им се натрапите, да разберат кой сте, това е тщеславие. Човек трябва да работи за развиване на Божественото без да мисли какво ще кажат хората за него и без да пренебрегва тяхното мнение.
към втори вариант >>
Истинският герой е добър човек, с характер, не изменя своето верую и своите убеждения за Любовта.
(втори вариант)
Щом оздравее, той забравя обещанието си и казва, че природата му помогнала. Може ли този човек да минава за герой? Който не изпълнява обещанието си и променя мнението и възгледа си за нещата по няколко пъти на ден, той не може да бъде герой. Може ли да бъде герой онзи, който изменя на любовта си? Можеш ли да наречеш герой онзи, който изменя своето верую?
Истинският герой е добър човек, с характер, не изменя своето верую и своите убеждения за Любовта.
Който изменя на убеждението си и своето верую, той изисква нещата да стават по неговото разбиране. Невъзможно е природата и Бог да постъпват според изискванията на онзи, който сам няма устойчивост. Ще кажете, че няма справедливост в света. – Важно е за каква справедливост се говори – за човешката или за Божествената. Представете си, че се обявява конкурс за професор по музика.
към втори вариант >>
Той искаше да повдигне Божественото в човека, да го изведе на прав път.
(втори вариант)
С други думи казано: Бог вложи Божественото начало в човека, като част от себе си. За Божественото в човека дойде Христос, а не за човешкото.
Той искаше да повдигне Божественото в човека, да го изведе на прав път.
И вие, като Христа, трябва да разграничавате Божественото от човешкото и да съдействате за неговото проявяване. Кажете ли, че не се интересувате от мнението на хората за вас, това е гордост. Искате ли да им се натрапите, да разберат кой сте, това е тщеславие. Човек трябва да работи за развиване на Божественото без да мисли какво ще кажат хората за него и без да пренебрегва тяхното мнение. Вървете в правия път, който няма нищо общо нито с гордостта, нито с тщеславието.
към втори вариант >>
Който изменя на убеждението си и своето верую, той изисква нещата да стават по неговото разбиране.
(втори вариант)
Може ли този човек да минава за герой? Който не изпълнява обещанието си и променя мнението и възгледа си за нещата по няколко пъти на ден, той не може да бъде герой. Може ли да бъде герой онзи, който изменя на любовта си? Можеш ли да наречеш герой онзи, който изменя своето верую? Истинският герой е добър човек, с характер, не изменя своето верую и своите убеждения за Любовта.
Който изменя на убеждението си и своето верую, той изисква нещата да стават по неговото разбиране.
Невъзможно е природата и Бог да постъпват според изискванията на онзи, който сам няма устойчивост. Ще кажете, че няма справедливост в света. – Важно е за каква справедливост се говори – за човешката или за Божествената. Представете си, че се обявява конкурс за професор по музика. Явяват се сто души кандидати, опитни музиканти, със своите музикални произведения.
към втори вариант >>
И вие, като Христа, трябва да разграничавате Божественото от човешкото и да съдействате за неговото проявяване.
(втори вариант)
С други думи казано: Бог вложи Божественото начало в човека, като част от себе си. За Божественото в човека дойде Христос, а не за човешкото. Той искаше да повдигне Божественото в човека, да го изведе на прав път.
И вие, като Христа, трябва да разграничавате Божественото от човешкото и да съдействате за неговото проявяване.
Кажете ли, че не се интересувате от мнението на хората за вас, това е гордост. Искате ли да им се натрапите, да разберат кой сте, това е тщеславие. Човек трябва да работи за развиване на Божественото без да мисли какво ще кажат хората за него и без да пренебрегва тяхното мнение. Вървете в правия път, който няма нищо общо нито с гордостта, нито с тщеславието. Следвайте пътя на Духа, Който работи във вас още от създаването на света.
към втори вариант >>
Невъзможно е природата и Бог да постъпват според изискванията на онзи, който сам няма устойчивост.
(втори вариант)
Който не изпълнява обещанието си и променя мнението и възгледа си за нещата по няколко пъти на ден, той не може да бъде герой. Може ли да бъде герой онзи, който изменя на любовта си? Можеш ли да наречеш герой онзи, който изменя своето верую? Истинският герой е добър човек, с характер, не изменя своето верую и своите убеждения за Любовта. Който изменя на убеждението си и своето верую, той изисква нещата да стават по неговото разбиране.
Невъзможно е природата и Бог да постъпват според изискванията на онзи, който сам няма устойчивост.
Ще кажете, че няма справедливост в света. – Важно е за каква справедливост се говори – за човешката или за Божествената. Представете си, че се обявява конкурс за професор по музика. Явяват се сто души кандидати, опитни музиканти, със своите музикални произведения. След конкурса избират един от кандидатите за професор.
към втори вариант >>
Кажете ли, че не се интересувате от мнението на хората за вас, това е гордост.
(втори вариант)
С други думи казано: Бог вложи Божественото начало в човека, като част от себе си. За Божественото в човека дойде Христос, а не за човешкото. Той искаше да повдигне Божественото в човека, да го изведе на прав път. И вие, като Христа, трябва да разграничавате Божественото от човешкото и да съдействате за неговото проявяване.
Кажете ли, че не се интересувате от мнението на хората за вас, това е гордост.
Искате ли да им се натрапите, да разберат кой сте, това е тщеславие. Човек трябва да работи за развиване на Божественото без да мисли какво ще кажат хората за него и без да пренебрегва тяхното мнение. Вървете в правия път, който няма нищо общо нито с гордостта, нито с тщеславието. Следвайте пътя на Духа, Който работи във вас още от създаването на света. Отклоните ли се от този път, ще се блъснете в канара и ще счупите главата си.
към втори вариант >>
Ще кажете, че няма справедливост в света.
(втори вариант)
Може ли да бъде герой онзи, който изменя на любовта си? Можеш ли да наречеш герой онзи, който изменя своето верую? Истинският герой е добър човек, с характер, не изменя своето верую и своите убеждения за Любовта. Който изменя на убеждението си и своето верую, той изисква нещата да стават по неговото разбиране. Невъзможно е природата и Бог да постъпват според изискванията на онзи, който сам няма устойчивост.
Ще кажете, че няма справедливост в света.
– Важно е за каква справедливост се говори – за човешката или за Божествената. Представете си, че се обявява конкурс за професор по музика. Явяват се сто души кандидати, опитни музиканти, със своите музикални произведения. След конкурса избират един от кандидатите за професор. Комисията намира, че той се е отличил, и затова му отрежда професорското място.
към втори вариант >>
Искате ли да им се натрапите, да разберат кой сте, това е тщеславие.
(втори вариант)
С други думи казано: Бог вложи Божественото начало в човека, като част от себе си. За Божественото в човека дойде Христос, а не за човешкото. Той искаше да повдигне Божественото в човека, да го изведе на прав път. И вие, като Христа, трябва да разграничавате Божественото от човешкото и да съдействате за неговото проявяване. Кажете ли, че не се интересувате от мнението на хората за вас, това е гордост.
Искате ли да им се натрапите, да разберат кой сте, това е тщеславие.
Човек трябва да работи за развиване на Божественото без да мисли какво ще кажат хората за него и без да пренебрегва тяхното мнение. Вървете в правия път, който няма нищо общо нито с гордостта, нито с тщеславието. Следвайте пътя на Духа, Който работи във вас още от създаването на света. Отклоните ли се от този път, ще се блъснете в канара и ще счупите главата си. Някой блъска главата си в канара и мисли, че ще я разбие.
към втори вариант >>
– Важно е за каква справедливост се говори – за човешката или за Божествената.
(втори вариант)
Можеш ли да наречеш герой онзи, който изменя своето верую? Истинският герой е добър човек, с характер, не изменя своето верую и своите убеждения за Любовта. Който изменя на убеждението си и своето верую, той изисква нещата да стават по неговото разбиране. Невъзможно е природата и Бог да постъпват според изискванията на онзи, който сам няма устойчивост. Ще кажете, че няма справедливост в света.
– Важно е за каква справедливост се говори – за човешката или за Божествената.
Представете си, че се обявява конкурс за професор по музика. Явяват се сто души кандидати, опитни музиканти, със своите музикални произведения. След конкурса избират един от кандидатите за професор. Комисията намира, че той се е отличил, и затова му отрежда професорското място. Обаче кандидатите не са съгласни с мнението на комисията и считат, че преценката е несправедлива.
към втори вариант >>
Човек трябва да работи за развиване на Божественото без да мисли какво ще кажат хората за него и без да пренебрегва тяхното мнение.
(втори вариант)
За Божественото в човека дойде Христос, а не за човешкото. Той искаше да повдигне Божественото в човека, да го изведе на прав път. И вие, като Христа, трябва да разграничавате Божественото от човешкото и да съдействате за неговото проявяване. Кажете ли, че не се интересувате от мнението на хората за вас, това е гордост. Искате ли да им се натрапите, да разберат кой сте, това е тщеславие.
Човек трябва да работи за развиване на Божественото без да мисли какво ще кажат хората за него и без да пренебрегва тяхното мнение.
Вървете в правия път, който няма нищо общо нито с гордостта, нито с тщеславието. Следвайте пътя на Духа, Който работи във вас още от създаването на света. Отклоните ли се от този път, ще се блъснете в канара и ще счупите главата си. Някой блъска главата си в канара и мисли, че ще я разбие. Канарата ще счупи главата ти, но не обратното.
към втори вариант >>
Представете си, че се обявява конкурс за професор по музика.
(втори вариант)
Истинският герой е добър човек, с характер, не изменя своето верую и своите убеждения за Любовта. Който изменя на убеждението си и своето верую, той изисква нещата да стават по неговото разбиране. Невъзможно е природата и Бог да постъпват според изискванията на онзи, който сам няма устойчивост. Ще кажете, че няма справедливост в света. – Важно е за каква справедливост се говори – за човешката или за Божествената.
Представете си, че се обявява конкурс за професор по музика.
Явяват се сто души кандидати, опитни музиканти, със своите музикални произведения. След конкурса избират един от кандидатите за професор. Комисията намира, че той се е отличил, и затова му отрежда професорското място. Обаче кандидатите не са съгласни с мнението на комисията и считат, че преценката е несправедлива. Така се преценяват нещата на физическия свят.
към втори вариант >>
Вървете в правия път, който няма нищо общо нито с гордостта, нито с тщеславието.
(втори вариант)
Той искаше да повдигне Божественото в човека, да го изведе на прав път. И вие, като Христа, трябва да разграничавате Божественото от човешкото и да съдействате за неговото проявяване. Кажете ли, че не се интересувате от мнението на хората за вас, това е гордост. Искате ли да им се натрапите, да разберат кой сте, това е тщеславие. Човек трябва да работи за развиване на Божественото без да мисли какво ще кажат хората за него и без да пренебрегва тяхното мнение.
Вървете в правия път, който няма нищо общо нито с гордостта, нито с тщеславието.
Следвайте пътя на Духа, Който работи във вас още от създаването на света. Отклоните ли се от този път, ще се блъснете в канара и ще счупите главата си. Някой блъска главата си в канара и мисли, че ще я разбие. Канарата ще счупи главата ти, но не обратното. И най-коравата човешка глава не може да счупи канарата.
към втори вариант >>
Явяват се сто души кандидати, опитни музиканти, със своите музикални произведения.
(втори вариант)
Който изменя на убеждението си и своето верую, той изисква нещата да стават по неговото разбиране. Невъзможно е природата и Бог да постъпват според изискванията на онзи, който сам няма устойчивост. Ще кажете, че няма справедливост в света. – Важно е за каква справедливост се говори – за човешката или за Божествената. Представете си, че се обявява конкурс за професор по музика.
Явяват се сто души кандидати, опитни музиканти, със своите музикални произведения.
След конкурса избират един от кандидатите за професор. Комисията намира, че той се е отличил, и затова му отрежда професорското място. Обаче кандидатите не са съгласни с мнението на комисията и считат, че преценката е несправедлива. Така се преценяват нещата на физическия свят. В Божествения свят преценката се дава по друг начин.
към втори вариант >>
Следвайте пътя на Духа, Който работи във вас още от създаването на света.
(втори вариант)
И вие, като Христа, трябва да разграничавате Божественото от човешкото и да съдействате за неговото проявяване. Кажете ли, че не се интересувате от мнението на хората за вас, това е гордост. Искате ли да им се натрапите, да разберат кой сте, това е тщеславие. Човек трябва да работи за развиване на Божественото без да мисли какво ще кажат хората за него и без да пренебрегва тяхното мнение. Вървете в правия път, който няма нищо общо нито с гордостта, нито с тщеславието.
Следвайте пътя на Духа, Който работи във вас още от създаването на света.
Отклоните ли се от този път, ще се блъснете в канара и ще счупите главата си. Някой блъска главата си в канара и мисли, че ще я разбие. Канарата ще счупи главата ти, но не обратното. И най-коравата човешка глава не може да счупи канарата. – „Аз мога да направя много неща.“ – Кажи и направи.
към втори вариант >>
След конкурса избират един от кандидатите за професор.
(втори вариант)
Невъзможно е природата и Бог да постъпват според изискванията на онзи, който сам няма устойчивост. Ще кажете, че няма справедливост в света. – Важно е за каква справедливост се говори – за човешката или за Божествената. Представете си, че се обявява конкурс за професор по музика. Явяват се сто души кандидати, опитни музиканти, със своите музикални произведения.
След конкурса избират един от кандидатите за професор.
Комисията намира, че той се е отличил, и затова му отрежда професорското място. Обаче кандидатите не са съгласни с мнението на комисията и считат, че преценката е несправедлива. Така се преценяват нещата на физическия свят. В Божествения свят преценката се дава по друг начин. Когато трябва да се произнесат кой от стоте музиканти е най-добър и може да заеме професорска катедра, изпращат го на земята да свири едно свое музикално произведение на някой умрял.
към втори вариант >>
Отклоните ли се от този път, ще се блъснете в канара и ще счупите главата си.
(втори вариант)
Кажете ли, че не се интересувате от мнението на хората за вас, това е гордост. Искате ли да им се натрапите, да разберат кой сте, това е тщеславие. Човек трябва да работи за развиване на Божественото без да мисли какво ще кажат хората за него и без да пренебрегва тяхното мнение. Вървете в правия път, който няма нищо общо нито с гордостта, нито с тщеславието. Следвайте пътя на Духа, Който работи във вас още от създаването на света.
Отклоните ли се от този път, ще се блъснете в канара и ще счупите главата си.
Някой блъска главата си в канара и мисли, че ще я разбие. Канарата ще счупи главата ти, но не обратното. И най-коравата човешка глава не може да счупи канарата. – „Аз мога да направя много неща.“ – Кажи и направи. Обаче казваш и нищо не става. Защо?
към втори вариант >>
Комисията намира, че той се е отличил, и затова му отрежда професорското място.
(втори вариант)
Ще кажете, че няма справедливост в света. – Важно е за каква справедливост се говори – за човешката или за Божествената. Представете си, че се обявява конкурс за професор по музика. Явяват се сто души кандидати, опитни музиканти, със своите музикални произведения. След конкурса избират един от кандидатите за професор.
Комисията намира, че той се е отличил, и затова му отрежда професорското място.
Обаче кандидатите не са съгласни с мнението на комисията и считат, че преценката е несправедлива. Така се преценяват нещата на физическия свят. В Божествения свят преценката се дава по друг начин. Когато трябва да се произнесат кой от стоте музиканти е най-добър и може да заеме професорска катедра, изпращат го на земята да свири едно свое музикално произведение на някой умрял. Ако умрелият възкръсне, музикантът е добър и заслужава да заеме професорско място.
към втори вариант >>
Някой блъска главата си в канара и мисли, че ще я разбие.
(втори вариант)
Искате ли да им се натрапите, да разберат кой сте, това е тщеславие. Човек трябва да работи за развиване на Божественото без да мисли какво ще кажат хората за него и без да пренебрегва тяхното мнение. Вървете в правия път, който няма нищо общо нито с гордостта, нито с тщеславието. Следвайте пътя на Духа, Който работи във вас още от създаването на света. Отклоните ли се от този път, ще се блъснете в канара и ще счупите главата си.
Някой блъска главата си в канара и мисли, че ще я разбие.
Канарата ще счупи главата ти, но не обратното. И най-коравата човешка глава не може да счупи канарата. – „Аз мога да направя много неща.“ – Кажи и направи. Обаче казваш и нищо не става. Защо? – Защото Бог е вън от тебе.
към втори вариант >>
Обаче кандидатите не са съгласни с мнението на комисията и считат, че преценката е несправедлива.
(втори вариант)
– Важно е за каква справедливост се говори – за човешката или за Божествената. Представете си, че се обявява конкурс за професор по музика. Явяват се сто души кандидати, опитни музиканти, със своите музикални произведения. След конкурса избират един от кандидатите за професор. Комисията намира, че той се е отличил, и затова му отрежда професорското място.
Обаче кандидатите не са съгласни с мнението на комисията и считат, че преценката е несправедлива.
Така се преценяват нещата на физическия свят. В Божествения свят преценката се дава по друг начин. Когато трябва да се произнесат кой от стоте музиканти е най-добър и може да заеме професорска катедра, изпращат го на земята да свири едно свое музикално произведение на някой умрял. Ако умрелият възкръсне, музикантът е добър и заслужава да заеме професорско място. Ако стоте се изредят един след друг и никой от тях не може да възкреси умрелия, казват, че те са обикновени музиканти.
към втори вариант >>
Канарата ще счупи главата ти, но не обратното.
(втори вариант)
Човек трябва да работи за развиване на Божественото без да мисли какво ще кажат хората за него и без да пренебрегва тяхното мнение. Вървете в правия път, който няма нищо общо нито с гордостта, нито с тщеславието. Следвайте пътя на Духа, Който работи във вас още от създаването на света. Отклоните ли се от този път, ще се блъснете в канара и ще счупите главата си. Някой блъска главата си в канара и мисли, че ще я разбие.
Канарата ще счупи главата ти, но не обратното.
И най-коравата човешка глава не може да счупи канарата. – „Аз мога да направя много неща.“ – Кажи и направи. Обаче казваш и нищо не става. Защо? – Защото Бог е вън от тебе. Докато Бог е вън от тебе, нищо не можеш да направиш.
към втори вариант >>
Така се преценяват нещата на физическия свят.
(втори вариант)
Представете си, че се обявява конкурс за професор по музика. Явяват се сто души кандидати, опитни музиканти, със своите музикални произведения. След конкурса избират един от кандидатите за професор. Комисията намира, че той се е отличил, и затова му отрежда професорското място. Обаче кандидатите не са съгласни с мнението на комисията и считат, че преценката е несправедлива.
Така се преценяват нещата на физическия свят.
В Божествения свят преценката се дава по друг начин. Когато трябва да се произнесат кой от стоте музиканти е най-добър и може да заеме професорска катедра, изпращат го на земята да свири едно свое музикално произведение на някой умрял. Ако умрелият възкръсне, музикантът е добър и заслужава да заеме професорско място. Ако стоте се изредят един след друг и никой от тях не може да възкреси умрелия, казват, че те са обикновени музиканти. Някой казва за себе си, че е добър и умен.
към втори вариант >>
И най-коравата човешка глава не може да счупи канарата.
(втори вариант)
Вървете в правия път, който няма нищо общо нито с гордостта, нито с тщеславието. Следвайте пътя на Духа, Който работи във вас още от създаването на света. Отклоните ли се от този път, ще се блъснете в канара и ще счупите главата си. Някой блъска главата си в канара и мисли, че ще я разбие. Канарата ще счупи главата ти, но не обратното.
И най-коравата човешка глава не може да счупи канарата.
– „Аз мога да направя много неща.“ – Кажи и направи. Обаче казваш и нищо не става. Защо? – Защото Бог е вън от тебе. Докато Бог е вън от тебе, нищо не можеш да направиш. И тъй, за да направи това, което иска, човек трябва да бъде господар на себе си.
към втори вариант >>
В Божествения свят преценката се дава по друг начин.
(втори вариант)
Явяват се сто души кандидати, опитни музиканти, със своите музикални произведения. След конкурса избират един от кандидатите за професор. Комисията намира, че той се е отличил, и затова му отрежда професорското място. Обаче кандидатите не са съгласни с мнението на комисията и считат, че преценката е несправедлива. Така се преценяват нещата на физическия свят.
В Божествения свят преценката се дава по друг начин.
Когато трябва да се произнесат кой от стоте музиканти е най-добър и може да заеме професорска катедра, изпращат го на земята да свири едно свое музикално произведение на някой умрял. Ако умрелият възкръсне, музикантът е добър и заслужава да заеме професорско място. Ако стоте се изредят един след друг и никой от тях не може да възкреси умрелия, казват, че те са обикновени музиканти. Някой казва за себе си, че е добър и умен. За да се произнесат и другите за него, трябва да го подложат на изпит.
към втори вариант >>
– „Аз мога да направя много неща.“ – Кажи и направи.
(втори вариант)
Следвайте пътя на Духа, Който работи във вас още от създаването на света. Отклоните ли се от този път, ще се блъснете в канара и ще счупите главата си. Някой блъска главата си в канара и мисли, че ще я разбие. Канарата ще счупи главата ти, но не обратното. И най-коравата човешка глава не може да счупи канарата.
– „Аз мога да направя много неща.“ – Кажи и направи.
Обаче казваш и нищо не става. Защо? – Защото Бог е вън от тебе. Докато Бог е вън от тебе, нищо не можеш да направиш. И тъй, за да направи това, което иска, човек трябва да бъде господар на себе си. В противен случай нищо не може да направи, на никого господар не може да бъде.
към втори вариант >>
Когато трябва да се произнесат кой от стоте музиканти е най-добър и може да заеме професорска катедра, изпращат го на земята да свири едно свое музикално произведение на някой умрял.
(втори вариант)
След конкурса избират един от кандидатите за професор. Комисията намира, че той се е отличил, и затова му отрежда професорското място. Обаче кандидатите не са съгласни с мнението на комисията и считат, че преценката е несправедлива. Така се преценяват нещата на физическия свят. В Божествения свят преценката се дава по друг начин.
Когато трябва да се произнесат кой от стоте музиканти е най-добър и може да заеме професорска катедра, изпращат го на земята да свири едно свое музикално произведение на някой умрял.
Ако умрелият възкръсне, музикантът е добър и заслужава да заеме професорско място. Ако стоте се изредят един след друг и никой от тях не може да възкреси умрелия, казват, че те са обикновени музиканти. Някой казва за себе си, че е добър и умен. За да се произнесат и другите за него, трябва да го подложат на изпит. Ето защо, изпитанията в живота не са нищо друго, освен условия за преценка на човешките добродетели.
към втори вариант >>
Обаче казваш и нищо не става. Защо?
(втори вариант)
Отклоните ли се от този път, ще се блъснете в канара и ще счупите главата си. Някой блъска главата си в канара и мисли, че ще я разбие. Канарата ще счупи главата ти, но не обратното. И най-коравата човешка глава не може да счупи канарата. – „Аз мога да направя много неща.“ – Кажи и направи.
Обаче казваш и нищо не става. Защо?
– Защото Бог е вън от тебе. Докато Бог е вън от тебе, нищо не можеш да направиш. И тъй, за да направи това, което иска, човек трябва да бъде господар на себе си. В противен случай нищо не може да направи, на никого господар не може да бъде. Който не е богат вътрешно, и външно не може да бъде богат; който не е учен вътрешно, и външно не може да бъде учен.
към втори вариант >>
Ако умрелият възкръсне, музикантът е добър и заслужава да заеме професорско място.
(втори вариант)
Комисията намира, че той се е отличил, и затова му отрежда професорското място. Обаче кандидатите не са съгласни с мнението на комисията и считат, че преценката е несправедлива. Така се преценяват нещата на физическия свят. В Божествения свят преценката се дава по друг начин. Когато трябва да се произнесат кой от стоте музиканти е най-добър и може да заеме професорска катедра, изпращат го на земята да свири едно свое музикално произведение на някой умрял.
Ако умрелият възкръсне, музикантът е добър и заслужава да заеме професорско място.
Ако стоте се изредят един след друг и никой от тях не може да възкреси умрелия, казват, че те са обикновени музиканти. Някой казва за себе си, че е добър и умен. За да се произнесат и другите за него, трябва да го подложат на изпит. Ето защо, изпитанията в живота не са нищо друго, освен условия за преценка на човешките добродетели.
към втори вариант >>
– Защото Бог е вън от тебе.
(втори вариант)
Някой блъска главата си в канара и мисли, че ще я разбие. Канарата ще счупи главата ти, но не обратното. И най-коравата човешка глава не може да счупи канарата. – „Аз мога да направя много неща.“ – Кажи и направи. Обаче казваш и нищо не става. Защо?
– Защото Бог е вън от тебе.
Докато Бог е вън от тебе, нищо не можеш да направиш. И тъй, за да направи това, което иска, човек трябва да бъде господар на себе си. В противен случай нищо не може да направи, на никого господар не може да бъде. Който не е богат вътрешно, и външно не може да бъде богат; който не е учен вътрешно, и външно не може да бъде учен. Това не е за обезсърчаване.
към втори вариант >>
Ако стоте се изредят един след друг и никой от тях не може да възкреси умрелия, казват, че те са обикновени музиканти.
(втори вариант)
Обаче кандидатите не са съгласни с мнението на комисията и считат, че преценката е несправедлива. Така се преценяват нещата на физическия свят. В Божествения свят преценката се дава по друг начин. Когато трябва да се произнесат кой от стоте музиканти е най-добър и може да заеме професорска катедра, изпращат го на земята да свири едно свое музикално произведение на някой умрял. Ако умрелият възкръсне, музикантът е добър и заслужава да заеме професорско място.
Ако стоте се изредят един след друг и никой от тях не може да възкреси умрелия, казват, че те са обикновени музиканти.
Някой казва за себе си, че е добър и умен. За да се произнесат и другите за него, трябва да го подложат на изпит. Ето защо, изпитанията в живота не са нищо друго, освен условия за преценка на човешките добродетели.
към втори вариант >>
Докато Бог е вън от тебе, нищо не можеш да направиш.
(втори вариант)
Канарата ще счупи главата ти, но не обратното. И най-коравата човешка глава не може да счупи канарата. – „Аз мога да направя много неща.“ – Кажи и направи. Обаче казваш и нищо не става. Защо? – Защото Бог е вън от тебе.
Докато Бог е вън от тебе, нищо не можеш да направиш.
И тъй, за да направи това, което иска, човек трябва да бъде господар на себе си. В противен случай нищо не може да направи, на никого господар не може да бъде. Който не е богат вътрешно, и външно не може да бъде богат; който не е учен вътрешно, и външно не може да бъде учен. Това не е за обезсърчаване. Вие живеете в един велик свят, при добри условия за развиване, няма защо да се оплаквате.
към втори вариант >>
Някой казва за себе си, че е добър и умен.
(втори вариант)
Така се преценяват нещата на физическия свят. В Божествения свят преценката се дава по друг начин. Когато трябва да се произнесат кой от стоте музиканти е най-добър и може да заеме професорска катедра, изпращат го на земята да свири едно свое музикално произведение на някой умрял. Ако умрелият възкръсне, музикантът е добър и заслужава да заеме професорско място. Ако стоте се изредят един след друг и никой от тях не може да възкреси умрелия, казват, че те са обикновени музиканти.
Някой казва за себе си, че е добър и умен.
За да се произнесат и другите за него, трябва да го подложат на изпит. Ето защо, изпитанията в живота не са нищо друго, освен условия за преценка на човешките добродетели.
към втори вариант >>
И тъй, за да направи това, което иска, човек трябва да бъде господар на себе си.
(втори вариант)
И най-коравата човешка глава не може да счупи канарата. – „Аз мога да направя много неща.“ – Кажи и направи. Обаче казваш и нищо не става. Защо? – Защото Бог е вън от тебе. Докато Бог е вън от тебе, нищо не можеш да направиш.
И тъй, за да направи това, което иска, човек трябва да бъде господар на себе си.
В противен случай нищо не може да направи, на никого господар не може да бъде. Който не е богат вътрешно, и външно не може да бъде богат; който не е учен вътрешно, и външно не може да бъде учен. Това не е за обезсърчаване. Вие живеете в един велик свят, при добри условия за развиване, няма защо да се оплаквате. Ще кажете, че имате страдания, че сте нещастни.
към втори вариант >>
За да се произнесат и другите за него, трябва да го подложат на изпит.
(втори вариант)
В Божествения свят преценката се дава по друг начин. Когато трябва да се произнесат кой от стоте музиканти е най-добър и може да заеме професорска катедра, изпращат го на земята да свири едно свое музикално произведение на някой умрял. Ако умрелият възкръсне, музикантът е добър и заслужава да заеме професорско място. Ако стоте се изредят един след друг и никой от тях не може да възкреси умрелия, казват, че те са обикновени музиканти. Някой казва за себе си, че е добър и умен.
За да се произнесат и другите за него, трябва да го подложат на изпит.
Ето защо, изпитанията в живота не са нищо друго, освен условия за преценка на човешките добродетели.
към втори вариант >>
В противен случай нищо не може да направи, на никого господар не може да бъде.
(втори вариант)
– „Аз мога да направя много неща.“ – Кажи и направи. Обаче казваш и нищо не става. Защо? – Защото Бог е вън от тебе. Докато Бог е вън от тебе, нищо не можеш да направиш. И тъй, за да направи това, което иска, човек трябва да бъде господар на себе си.
В противен случай нищо не може да направи, на никого господар не може да бъде.
Който не е богат вътрешно, и външно не може да бъде богат; който не е учен вътрешно, и външно не може да бъде учен. Това не е за обезсърчаване. Вие живеете в един велик свят, при добри условия за развиване, няма защо да се оплаквате. Ще кажете, че имате страдания, че сте нещастни. Аз съм готов да купя вашето нещастие и вашите страдания.
към втори вариант >>
Ето защо, изпитанията в живота не са нищо друго, освен условия за преценка на човешките добродетели.
(втори вариант)
Когато трябва да се произнесат кой от стоте музиканти е най-добър и може да заеме професорска катедра, изпращат го на земята да свири едно свое музикално произведение на някой умрял. Ако умрелият възкръсне, музикантът е добър и заслужава да заеме професорско място. Ако стоте се изредят един след друг и никой от тях не може да възкреси умрелия, казват, че те са обикновени музиканти. Някой казва за себе си, че е добър и умен. За да се произнесат и другите за него, трябва да го подложат на изпит.
Ето защо, изпитанията в живота не са нищо друго, освен условия за преценка на човешките добродетели.
към втори вариант >>
Който не е богат вътрешно, и външно не може да бъде богат; който не е учен вътрешно, и външно не може да бъде учен.
(втори вариант)
Обаче казваш и нищо не става. Защо? – Защото Бог е вън от тебе. Докато Бог е вън от тебе, нищо не можеш да направиш. И тъй, за да направи това, което иска, човек трябва да бъде господар на себе си. В противен случай нищо не може да направи, на никого господар не може да бъде.
Който не е богат вътрешно, и външно не може да бъде богат; който не е учен вътрешно, и външно не може да бъде учен.
Това не е за обезсърчаване. Вие живеете в един велик свят, при добри условия за развиване, няма защо да се оплаквате. Ще кажете, че имате страдания, че сте нещастни. Аз съм готов да купя вашето нещастие и вашите страдания. Вие сте тъкмо за работа, за учене, от нищо не трябва да се страхувате.
към втори вариант >>
Съществуват два вида прояви на добродетелите: положителни и отрицателни.
(втори вариант)
Съществуват два вида прояви на добродетелите: положителни и отрицателни.
Първият се опитват по положителен начин, а вторите – по отрицателен. Когато ти се дава добър случай да помогнеш на някого, добродетелта е проявена при положителни условия. Обаче, ако си болен, ти се намираш при отрицателни условия и ако можеш да проявиш така своята доброта и разумност, че да не измъчваш близките около себе си, ти си добър човек. Измъчваш ли окръжаващите, ти не си добър човек. Един хирург в първите години на своята практика правел операции без упойка.
към втори вариант >>
Това не е за обезсърчаване.
(втори вариант)
– Защото Бог е вън от тебе. Докато Бог е вън от тебе, нищо не можеш да направиш. И тъй, за да направи това, което иска, човек трябва да бъде господар на себе си. В противен случай нищо не може да направи, на никого господар не може да бъде. Който не е богат вътрешно, и външно не може да бъде богат; който не е учен вътрешно, и външно не може да бъде учен.
Това не е за обезсърчаване.
Вие живеете в един велик свят, при добри условия за развиване, няма защо да се оплаквате. Ще кажете, че имате страдания, че сте нещастни. Аз съм готов да купя вашето нещастие и вашите страдания. Вие сте тъкмо за работа, за учене, от нищо не трябва да се страхувате. Страшно е, ако сте остарели и не можете да работите.
към втори вариант >>
Първият се опитват по положителен начин, а вторите – по отрицателен.
(втори вариант)
Съществуват два вида прояви на добродетелите: положителни и отрицателни.
Първият се опитват по положителен начин, а вторите – по отрицателен.
Когато ти се дава добър случай да помогнеш на някого, добродетелта е проявена при положителни условия. Обаче, ако си болен, ти се намираш при отрицателни условия и ако можеш да проявиш така своята доброта и разумност, че да не измъчваш близките около себе си, ти си добър човек. Измъчваш ли окръжаващите, ти не си добър човек. Един хирург в първите години на своята практика правел операции без упойка. Той намирал този начин за естествен и го практикувал.
към втори вариант >>
Вие живеете в един велик свят, при добри условия за развиване, няма защо да се оплаквате.
(втори вариант)
Докато Бог е вън от тебе, нищо не можеш да направиш. И тъй, за да направи това, което иска, човек трябва да бъде господар на себе си. В противен случай нищо не може да направи, на никого господар не може да бъде. Който не е богат вътрешно, и външно не може да бъде богат; който не е учен вътрешно, и външно не може да бъде учен. Това не е за обезсърчаване.
Вие живеете в един велик свят, при добри условия за развиване, няма защо да се оплаквате.
Ще кажете, че имате страдания, че сте нещастни. Аз съм готов да купя вашето нещастие и вашите страдания. Вие сте тъкмо за работа, за учене, от нищо не трябва да се страхувате. Страшно е, ако сте остарели и не можете да работите. Който е млад, трябва да се радва.
към втори вариант >>
Когато ти се дава добър случай да помогнеш на някого, добродетелта е проявена при положителни условия.
(втори вариант)
Съществуват два вида прояви на добродетелите: положителни и отрицателни. Първият се опитват по положителен начин, а вторите – по отрицателен.
Когато ти се дава добър случай да помогнеш на някого, добродетелта е проявена при положителни условия.
Обаче, ако си болен, ти се намираш при отрицателни условия и ако можеш да проявиш така своята доброта и разумност, че да не измъчваш близките около себе си, ти си добър човек. Измъчваш ли окръжаващите, ти не си добър човек. Един хирург в първите години на своята практика правел операции без упойка. Той намирал този начин за естествен и го практикувал. Един ден, като правел операция на болния, последният усетил голяма болка от ножа и без да каже нещо ритнал с крака си лекаря толкова силно, че той отхвръкнал настрана.
към втори вариант >>
Ще кажете, че имате страдания, че сте нещастни.
(втори вариант)
И тъй, за да направи това, което иска, човек трябва да бъде господар на себе си. В противен случай нищо не може да направи, на никого господар не може да бъде. Който не е богат вътрешно, и външно не може да бъде богат; който не е учен вътрешно, и външно не може да бъде учен. Това не е за обезсърчаване. Вие живеете в един велик свят, при добри условия за развиване, няма защо да се оплаквате.
Ще кажете, че имате страдания, че сте нещастни.
Аз съм готов да купя вашето нещастие и вашите страдания. Вие сте тъкмо за работа, за учене, от нищо не трябва да се страхувате. Страшно е, ако сте остарели и не можете да работите. Който е млад, трябва да се радва. Той носи в себе си Любовта и силата, които му отварят пътя към знанието и Мъдростта.
към втори вариант >>
Обаче, ако си болен, ти се намираш при отрицателни условия и ако можеш да проявиш така своята доброта и разумност, че да не измъчваш близките около себе си, ти си добър човек.
(втори вариант)
Съществуват два вида прояви на добродетелите: положителни и отрицателни. Първият се опитват по положителен начин, а вторите – по отрицателен. Когато ти се дава добър случай да помогнеш на някого, добродетелта е проявена при положителни условия.
Обаче, ако си болен, ти се намираш при отрицателни условия и ако можеш да проявиш така своята доброта и разумност, че да не измъчваш близките около себе си, ти си добър човек.
Измъчваш ли окръжаващите, ти не си добър човек. Един хирург в първите години на своята практика правел операции без упойка. Той намирал този начин за естествен и го практикувал. Един ден, като правел операция на болния, последният усетил голяма болка от ножа и без да каже нещо ритнал с крака си лекаря толкова силно, че той отхвръкнал настрана. От този ден лекарят изменил своята практика: първо упоявал болния и после го оперирал.
към втори вариант >>
Аз съм готов да купя вашето нещастие и вашите страдания.
(втори вариант)
В противен случай нищо не може да направи, на никого господар не може да бъде. Който не е богат вътрешно, и външно не може да бъде богат; който не е учен вътрешно, и външно не може да бъде учен. Това не е за обезсърчаване. Вие живеете в един велик свят, при добри условия за развиване, няма защо да се оплаквате. Ще кажете, че имате страдания, че сте нещастни.
Аз съм готов да купя вашето нещастие и вашите страдания.
Вие сте тъкмо за работа, за учене, от нищо не трябва да се страхувате. Страшно е, ако сте остарели и не можете да работите. Който е млад, трябва да се радва. Той носи в себе си Любовта и силата, които му отварят пътя към знанието и Мъдростта. Трябва ли да се оплаква и обезсърчава при това положение?
към втори вариант >>
Измъчваш ли окръжаващите, ти не си добър човек.
(втори вариант)
Съществуват два вида прояви на добродетелите: положителни и отрицателни. Първият се опитват по положителен начин, а вторите – по отрицателен. Когато ти се дава добър случай да помогнеш на някого, добродетелта е проявена при положителни условия. Обаче, ако си болен, ти се намираш при отрицателни условия и ако можеш да проявиш така своята доброта и разумност, че да не измъчваш близките около себе си, ти си добър човек.
Измъчваш ли окръжаващите, ти не си добър човек.
Един хирург в първите години на своята практика правел операции без упойка. Той намирал този начин за естествен и го практикувал. Един ден, като правел операция на болния, последният усетил голяма болка от ножа и без да каже нещо ритнал с крака си лекаря толкова силно, че той отхвръкнал настрана. От този ден лекарят изменил своята практика: първо упоявал болния и после го оперирал. Ако се налагало операцията да стане без упойка, той заповядвал да вържат ръцете и краката на болния, да не рита и удря с ръце.
към втори вариант >>
Вие сте тъкмо за работа, за учене, от нищо не трябва да се страхувате.
(втори вариант)
Който не е богат вътрешно, и външно не може да бъде богат; който не е учен вътрешно, и външно не може да бъде учен. Това не е за обезсърчаване. Вие живеете в един велик свят, при добри условия за развиване, няма защо да се оплаквате. Ще кажете, че имате страдания, че сте нещастни. Аз съм готов да купя вашето нещастие и вашите страдания.
Вие сте тъкмо за работа, за учене, от нищо не трябва да се страхувате.
Страшно е, ако сте остарели и не можете да работите. Който е млад, трябва да се радва. Той носи в себе си Любовта и силата, които му отварят пътя към знанието и Мъдростта. Трябва ли да се оплаква и обезсърчава при това положение? Страшно е, ако изгубите Любовта, силата, красотата, истината.
към втори вариант >>
Един хирург в първите години на своята практика правел операции без упойка.
(втори вариант)
Съществуват два вида прояви на добродетелите: положителни и отрицателни. Първият се опитват по положителен начин, а вторите – по отрицателен. Когато ти се дава добър случай да помогнеш на някого, добродетелта е проявена при положителни условия. Обаче, ако си болен, ти се намираш при отрицателни условия и ако можеш да проявиш така своята доброта и разумност, че да не измъчваш близките около себе си, ти си добър човек. Измъчваш ли окръжаващите, ти не си добър човек.
Един хирург в първите години на своята практика правел операции без упойка.
Той намирал този начин за естествен и го практикувал. Един ден, като правел операция на болния, последният усетил голяма болка от ножа и без да каже нещо ритнал с крака си лекаря толкова силно, че той отхвръкнал настрана. От този ден лекарят изменил своята практика: първо упоявал болния и после го оперирал. Ако се налагало операцията да стане без упойка, той заповядвал да вържат ръцете и краката на болния, да не рита и удря с ръце. Ще кажете, че това става само с болни хора, които не съзнават положението, в което се намират.
към втори вариант >>
Страшно е, ако сте остарели и не можете да работите.
(втори вариант)
Това не е за обезсърчаване. Вие живеете в един велик свят, при добри условия за развиване, няма защо да се оплаквате. Ще кажете, че имате страдания, че сте нещастни. Аз съм готов да купя вашето нещастие и вашите страдания. Вие сте тъкмо за работа, за учене, от нищо не трябва да се страхувате.
Страшно е, ако сте остарели и не можете да работите.
Който е млад, трябва да се радва. Той носи в себе си Любовта и силата, които му отварят пътя към знанието и Мъдростта. Трябва ли да се оплаква и обезсърчава при това положение? Страшно е, ако изгубите Любовта, силата, красотата, истината. Тогава ставате старци и за нищо неспособни.
към втори вариант >>
Той намирал този начин за естествен и го практикувал.
(втори вариант)
Първият се опитват по положителен начин, а вторите – по отрицателен. Когато ти се дава добър случай да помогнеш на някого, добродетелта е проявена при положителни условия. Обаче, ако си болен, ти се намираш при отрицателни условия и ако можеш да проявиш така своята доброта и разумност, че да не измъчваш близките около себе си, ти си добър човек. Измъчваш ли окръжаващите, ти не си добър човек. Един хирург в първите години на своята практика правел операции без упойка.
Той намирал този начин за естествен и го практикувал.
Един ден, като правел операция на болния, последният усетил голяма болка от ножа и без да каже нещо ритнал с крака си лекаря толкова силно, че той отхвръкнал настрана. От този ден лекарят изменил своята практика: първо упоявал болния и после го оперирал. Ако се налагало операцията да стане без упойка, той заповядвал да вържат ръцете и краката на болния, да не рита и удря с ръце. Ще кажете, че това става само с болни хора, които не съзнават положението, в което се намират. В действителност болният рита физически, но има хора, които ритат психически.
към втори вариант >>
Който е млад, трябва да се радва.
(втори вариант)
Вие живеете в един велик свят, при добри условия за развиване, няма защо да се оплаквате. Ще кажете, че имате страдания, че сте нещастни. Аз съм готов да купя вашето нещастие и вашите страдания. Вие сте тъкмо за работа, за учене, от нищо не трябва да се страхувате. Страшно е, ако сте остарели и не можете да работите.
Който е млад, трябва да се радва.
Той носи в себе си Любовта и силата, които му отварят пътя към знанието и Мъдростта. Трябва ли да се оплаква и обезсърчава при това положение? Страшно е, ако изгубите Любовта, силата, красотата, истината. Тогава ставате старци и за нищо неспособни. Някой казва, че от любов главата му побеляла и от молитви очите му изтекли.
към втори вариант >>
Един ден, като правел операция на болния, последният усетил голяма болка от ножа и без да каже нещо ритнал с крака си лекаря толкова силно, че той отхвръкнал настрана.
(втори вариант)
Когато ти се дава добър случай да помогнеш на някого, добродетелта е проявена при положителни условия. Обаче, ако си болен, ти се намираш при отрицателни условия и ако можеш да проявиш така своята доброта и разумност, че да не измъчваш близките около себе си, ти си добър човек. Измъчваш ли окръжаващите, ти не си добър човек. Един хирург в първите години на своята практика правел операции без упойка. Той намирал този начин за естествен и го практикувал.
Един ден, като правел операция на болния, последният усетил голяма болка от ножа и без да каже нещо ритнал с крака си лекаря толкова силно, че той отхвръкнал настрана.
От този ден лекарят изменил своята практика: първо упоявал болния и после го оперирал. Ако се налагало операцията да стане без упойка, той заповядвал да вържат ръцете и краката на болния, да не рита и удря с ръце. Ще кажете, че това става само с болни хора, които не съзнават положението, в което се намират. В действителност болният рита физически, но има хора, които ритат психически. Те са научени да ритат и без да им правят операция, прилагат знанията си.
към втори вариант >>
Той носи в себе си Любовта и силата, които му отварят пътя към знанието и Мъдростта.
(втори вариант)
Ще кажете, че имате страдания, че сте нещастни. Аз съм готов да купя вашето нещастие и вашите страдания. Вие сте тъкмо за работа, за учене, от нищо не трябва да се страхувате. Страшно е, ако сте остарели и не можете да работите. Който е млад, трябва да се радва.
Той носи в себе си Любовта и силата, които му отварят пътя към знанието и Мъдростта.
Трябва ли да се оплаква и обезсърчава при това положение? Страшно е, ако изгубите Любовта, силата, красотата, истината. Тогава ставате старци и за нищо неспособни. Някой казва, че от любов главата му побеляла и от молитви очите му изтекли. Не говорете за любовта на въздишките.
към втори вариант >>
От този ден лекарят изменил своята практика: първо упоявал болния и после го оперирал.
(втори вариант)
Обаче, ако си болен, ти се намираш при отрицателни условия и ако можеш да проявиш така своята доброта и разумност, че да не измъчваш близките около себе си, ти си добър човек. Измъчваш ли окръжаващите, ти не си добър човек. Един хирург в първите години на своята практика правел операции без упойка. Той намирал този начин за естествен и го практикувал. Един ден, като правел операция на болния, последният усетил голяма болка от ножа и без да каже нещо ритнал с крака си лекаря толкова силно, че той отхвръкнал настрана.
От този ден лекарят изменил своята практика: първо упоявал болния и после го оперирал.
Ако се налагало операцията да стане без упойка, той заповядвал да вържат ръцете и краката на болния, да не рита и удря с ръце. Ще кажете, че това става само с болни хора, които не съзнават положението, в което се намират. В действителност болният рита физически, но има хора, които ритат психически. Те са научени да ритат и без да им правят операция, прилагат знанията си. В такъв случай и те са болни.
към втори вариант >>
Трябва ли да се оплаква и обезсърчава при това положение?
(втори вариант)
Аз съм готов да купя вашето нещастие и вашите страдания. Вие сте тъкмо за работа, за учене, от нищо не трябва да се страхувате. Страшно е, ако сте остарели и не можете да работите. Който е млад, трябва да се радва. Той носи в себе си Любовта и силата, които му отварят пътя към знанието и Мъдростта.
Трябва ли да се оплаква и обезсърчава при това положение?
Страшно е, ако изгубите Любовта, силата, красотата, истината. Тогава ставате старци и за нищо неспособни. Някой казва, че от любов главата му побеляла и от молитви очите му изтекли. Не говорете за любовта на въздишките. Това не е любов.
към втори вариант >>
Ако се налагало операцията да стане без упойка, той заповядвал да вържат ръцете и краката на болния, да не рита и удря с ръце.
(втори вариант)
Измъчваш ли окръжаващите, ти не си добър човек. Един хирург в първите години на своята практика правел операции без упойка. Той намирал този начин за естествен и го практикувал. Един ден, като правел операция на болния, последният усетил голяма болка от ножа и без да каже нещо ритнал с крака си лекаря толкова силно, че той отхвръкнал настрана. От този ден лекарят изменил своята практика: първо упоявал болния и после го оперирал.
Ако се налагало операцията да стане без упойка, той заповядвал да вържат ръцете и краката на болния, да не рита и удря с ръце.
Ще кажете, че това става само с болни хора, които не съзнават положението, в което се намират. В действителност болният рита физически, но има хора, които ритат психически. Те са научени да ритат и без да им правят операция, прилагат знанията си. В такъв случай и те са болни. Човек трябва да се въздържа от отрицателни прояви, както във физическия, така и в духовния свят.
към втори вариант >>
Страшно е, ако изгубите Любовта, силата, красотата, истината.
(втори вариант)
Вие сте тъкмо за работа, за учене, от нищо не трябва да се страхувате. Страшно е, ако сте остарели и не можете да работите. Който е млад, трябва да се радва. Той носи в себе си Любовта и силата, които му отварят пътя към знанието и Мъдростта. Трябва ли да се оплаква и обезсърчава при това положение?
Страшно е, ако изгубите Любовта, силата, красотата, истината.
Тогава ставате старци и за нищо неспособни. Някой казва, че от любов главата му побеляла и от молитви очите му изтекли. Не говорете за любовта на въздишките. Това не е любов. Не говорете и за молитвите на плача.
към втори вариант >>
Ще кажете, че това става само с болни хора, които не съзнават положението, в което се намират.
(втори вариант)
Един хирург в първите години на своята практика правел операции без упойка. Той намирал този начин за естествен и го практикувал. Един ден, като правел операция на болния, последният усетил голяма болка от ножа и без да каже нещо ритнал с крака си лекаря толкова силно, че той отхвръкнал настрана. От този ден лекарят изменил своята практика: първо упоявал болния и после го оперирал. Ако се налагало операцията да стане без упойка, той заповядвал да вържат ръцете и краката на болния, да не рита и удря с ръце.
Ще кажете, че това става само с болни хора, които не съзнават положението, в което се намират.
В действителност болният рита физически, но има хора, които ритат психически. Те са научени да ритат и без да им правят операция, прилагат знанията си. В такъв случай и те са болни. Човек трябва да се въздържа от отрицателни прояви, както във физическия, така и в духовния свят. Ако допуща лоши мисли в ума си и лоши чувства в сърцето си, той внася лоши отпечатъци в психическия си живот, от които трябва да се чисти.
към втори вариант >>
Тогава ставате старци и за нищо неспособни.
(втори вариант)
Страшно е, ако сте остарели и не можете да работите. Който е млад, трябва да се радва. Той носи в себе си Любовта и силата, които му отварят пътя към знанието и Мъдростта. Трябва ли да се оплаква и обезсърчава при това положение? Страшно е, ако изгубите Любовта, силата, красотата, истината.
Тогава ставате старци и за нищо неспособни.
Някой казва, че от любов главата му побеляла и от молитви очите му изтекли. Не говорете за любовта на въздишките. Това не е любов. Не говорете и за молитвите на плача. Това не са молитви.
към втори вариант >>
В действителност болният рита физически, но има хора, които ритат психически.
(втори вариант)
Той намирал този начин за естествен и го практикувал. Един ден, като правел операция на болния, последният усетил голяма болка от ножа и без да каже нещо ритнал с крака си лекаря толкова силно, че той отхвръкнал настрана. От този ден лекарят изменил своята практика: първо упоявал болния и после го оперирал. Ако се налагало операцията да стане без упойка, той заповядвал да вържат ръцете и краката на болния, да не рита и удря с ръце. Ще кажете, че това става само с болни хора, които не съзнават положението, в което се намират.
В действителност болният рита физически, но има хора, които ритат психически.
Те са научени да ритат и без да им правят операция, прилагат знанията си. В такъв случай и те са болни. Човек трябва да се въздържа от отрицателни прояви, както във физическия, така и в духовния свят. Ако допуща лоши мисли в ума си и лоши чувства в сърцето си, той внася лоши отпечатъци в психическия си живот, от които трябва да се чисти. Какво правите, когато дрехите ви се оцапат?
към втори вариант >>
Някой казва, че от любов главата му побеляла и от молитви очите му изтекли.
(втори вариант)
Който е млад, трябва да се радва. Той носи в себе си Любовта и силата, които му отварят пътя към знанието и Мъдростта. Трябва ли да се оплаква и обезсърчава при това положение? Страшно е, ако изгубите Любовта, силата, красотата, истината. Тогава ставате старци и за нищо неспособни.
Някой казва, че от любов главата му побеляла и от молитви очите му изтекли.
Не говорете за любовта на въздишките. Това не е любов. Не говорете и за молитвите на плача. Това не са молитви. Не говорете за свободата, която ограничава.
към втори вариант >>
Те са научени да ритат и без да им правят операция, прилагат знанията си.
(втори вариант)
Един ден, като правел операция на болния, последният усетил голяма болка от ножа и без да каже нещо ритнал с крака си лекаря толкова силно, че той отхвръкнал настрана. От този ден лекарят изменил своята практика: първо упоявал болния и после го оперирал. Ако се налагало операцията да стане без упойка, той заповядвал да вържат ръцете и краката на болния, да не рита и удря с ръце. Ще кажете, че това става само с болни хора, които не съзнават положението, в което се намират. В действителност болният рита физически, но има хора, които ритат психически.
Те са научени да ритат и без да им правят операция, прилагат знанията си.
В такъв случай и те са болни. Човек трябва да се въздържа от отрицателни прояви, както във физическия, така и в духовния свят. Ако допуща лоши мисли в ума си и лоши чувства в сърцето си, той внася лоши отпечатъци в психическия си живот, от които трябва да се чисти. Какво правите, когато дрехите ви се оцапат? – Изпирате ги.
към втори вариант >>
Не говорете за любовта на въздишките.
(втори вариант)
Той носи в себе си Любовта и силата, които му отварят пътя към знанието и Мъдростта. Трябва ли да се оплаква и обезсърчава при това положение? Страшно е, ако изгубите Любовта, силата, красотата, истината. Тогава ставате старци и за нищо неспособни. Някой казва, че от любов главата му побеляла и от молитви очите му изтекли.
Не говорете за любовта на въздишките.
Това не е любов. Не говорете и за молитвите на плача. Това не са молитви. Не говорете за свободата, която ограничава. Това не е свобода.
към втори вариант >>
В такъв случай и те са болни.
(втори вариант)
От този ден лекарят изменил своята практика: първо упоявал болния и после го оперирал. Ако се налагало операцията да стане без упойка, той заповядвал да вържат ръцете и краката на болния, да не рита и удря с ръце. Ще кажете, че това става само с болни хора, които не съзнават положението, в което се намират. В действителност болният рита физически, но има хора, които ритат психически. Те са научени да ритат и без да им правят операция, прилагат знанията си.
В такъв случай и те са болни.
Човек трябва да се въздържа от отрицателни прояви, както във физическия, така и в духовния свят. Ако допуща лоши мисли в ума си и лоши чувства в сърцето си, той внася лоши отпечатъци в психическия си живот, от които трябва да се чисти. Какво правите, когато дрехите ви се оцапат? – Изпирате ги. По същия начин трябва да чистите ума и сърцето си, да не остане никакво петно в тях.
към втори вариант >>
Това не е любов.
(втори вариант)
Трябва ли да се оплаква и обезсърчава при това положение? Страшно е, ако изгубите Любовта, силата, красотата, истината. Тогава ставате старци и за нищо неспособни. Някой казва, че от любов главата му побеляла и от молитви очите му изтекли. Не говорете за любовта на въздишките.
Това не е любов.
Не говорете и за молитвите на плача. Това не са молитви. Не говорете за свободата, която ограничава. Това не е свобода.
към втори вариант >>
Човек трябва да се въздържа от отрицателни прояви, както във физическия, така и в духовния свят.
(втори вариант)
Ако се налагало операцията да стане без упойка, той заповядвал да вържат ръцете и краката на болния, да не рита и удря с ръце. Ще кажете, че това става само с болни хора, които не съзнават положението, в което се намират. В действителност болният рита физически, но има хора, които ритат психически. Те са научени да ритат и без да им правят операция, прилагат знанията си. В такъв случай и те са болни.
Човек трябва да се въздържа от отрицателни прояви, както във физическия, така и в духовния свят.
Ако допуща лоши мисли в ума си и лоши чувства в сърцето си, той внася лоши отпечатъци в психическия си живот, от които трябва да се чисти. Какво правите, когато дрехите ви се оцапат? – Изпирате ги. По същия начин трябва да чистите ума и сърцето си, да не остане никакво петно в тях. Който не може да се изчисти, задигат го на онзи свят.
към втори вариант >>
Не говорете и за молитвите на плача.
(втори вариант)
Страшно е, ако изгубите Любовта, силата, красотата, истината. Тогава ставате старци и за нищо неспособни. Някой казва, че от любов главата му побеляла и от молитви очите му изтекли. Не говорете за любовта на въздишките. Това не е любов.
Не говорете и за молитвите на плача.
Това не са молитви. Не говорете за свободата, която ограничава. Това не е свобода.
към втори вариант >>
Ако допуща лоши мисли в ума си и лоши чувства в сърцето си, той внася лоши отпечатъци в психическия си живот, от които трябва да се чисти.
(втори вариант)
Ще кажете, че това става само с болни хора, които не съзнават положението, в което се намират. В действителност болният рита физически, но има хора, които ритат психически. Те са научени да ритат и без да им правят операция, прилагат знанията си. В такъв случай и те са болни. Човек трябва да се въздържа от отрицателни прояви, както във физическия, така и в духовния свят.
Ако допуща лоши мисли в ума си и лоши чувства в сърцето си, той внася лоши отпечатъци в психическия си живот, от които трябва да се чисти.
Какво правите, когато дрехите ви се оцапат? – Изпирате ги. По същия начин трябва да чистите ума и сърцето си, да не остане никакво петно в тях. Който не може да се изчисти, задигат го на онзи свят. Следователно смъртта не е нищо друго, освен събличане на старите и нечисти дрехи на човека и обличане в нови, чисти, с които го пращат отново на земята.
към втори вариант >>
Това не са молитви.
(втори вариант)
Тогава ставате старци и за нищо неспособни. Някой казва, че от любов главата му побеляла и от молитви очите му изтекли. Не говорете за любовта на въздишките. Това не е любов. Не говорете и за молитвите на плача.
Това не са молитви.
Не говорете за свободата, която ограничава. Това не е свобода.
към втори вариант >>
Какво правите, когато дрехите ви се оцапат?
(втори вариант)
В действителност болният рита физически, но има хора, които ритат психически. Те са научени да ритат и без да им правят операция, прилагат знанията си. В такъв случай и те са болни. Човек трябва да се въздържа от отрицателни прояви, както във физическия, така и в духовния свят. Ако допуща лоши мисли в ума си и лоши чувства в сърцето си, той внася лоши отпечатъци в психическия си живот, от които трябва да се чисти.
Какво правите, когато дрехите ви се оцапат?
– Изпирате ги. По същия начин трябва да чистите ума и сърцето си, да не остане никакво петно в тях. Който не може да се изчисти, задигат го на онзи свят. Следователно смъртта не е нищо друго, освен събличане на старите и нечисти дрехи на човека и обличане в нови, чисти, с които го пращат отново на земята. Ако сгреши и опетни пак ума и сърцето си, отново го изпращат на онзи свят, да се изчисти.
към втори вариант >>
Не говорете за свободата, която ограничава.
(втори вариант)
Някой казва, че от любов главата му побеляла и от молитви очите му изтекли. Не говорете за любовта на въздишките. Това не е любов. Не говорете и за молитвите на плача. Това не са молитви.
Не говорете за свободата, която ограничава.
Това не е свобода.
към втори вариант >>
– Изпирате ги.
(втори вариант)
Те са научени да ритат и без да им правят операция, прилагат знанията си. В такъв случай и те са болни. Човек трябва да се въздържа от отрицателни прояви, както във физическия, така и в духовния свят. Ако допуща лоши мисли в ума си и лоши чувства в сърцето си, той внася лоши отпечатъци в психическия си живот, от които трябва да се чисти. Какво правите, когато дрехите ви се оцапат?
– Изпирате ги.
По същия начин трябва да чистите ума и сърцето си, да не остане никакво петно в тях. Който не може да се изчисти, задигат го на онзи свят. Следователно смъртта не е нищо друго, освен събличане на старите и нечисти дрехи на човека и обличане в нови, чисти, с които го пращат отново на земята. Ако сгреши и опетни пак ума и сърцето си, отново го изпращат на онзи свят, да се изчисти. Мъчно става обличането на човека в духовния свят, но това е неизбежен процес.
към втори вариант >>
Това не е свобода.
(втори вариант)
Не говорете за любовта на въздишките. Това не е любов. Не говорете и за молитвите на плача. Това не са молитви. Не говорете за свободата, която ограничава.
Това не е свобода.
към втори вариант >>
По същия начин трябва да чистите ума и сърцето си, да не остане никакво петно в тях.
(втори вариант)
В такъв случай и те са болни. Човек трябва да се въздържа от отрицателни прояви, както във физическия, така и в духовния свят. Ако допуща лоши мисли в ума си и лоши чувства в сърцето си, той внася лоши отпечатъци в психическия си живот, от които трябва да се чисти. Какво правите, когато дрехите ви се оцапат? – Изпирате ги.
По същия начин трябва да чистите ума и сърцето си, да не остане никакво петно в тях.
Който не може да се изчисти, задигат го на онзи свят. Следователно смъртта не е нищо друго, освен събличане на старите и нечисти дрехи на човека и обличане в нови, чисти, с които го пращат отново на земята. Ако сгреши и опетни пак ума и сърцето си, отново го изпращат на онзи свят, да се изчисти. Мъчно става обличането на човека в духовния свят, но това е неизбежен процес. Някои окултисти се чудят как човек се е решил да слезе на земята, да се облече в дреха, която лесно се цапа, та става нужда често да се съблича и облича.
към втори вариант >>
Радвайте се на знанието.
(втори вариант)
Радвайте се на знанието.
Радвайте се на свободата. Радвайте се и на младостта, и на старостта. Радвайте се на Любовта във всичките ѝ форми и прояви. Радвайте се на Любовта в растенията, в животните и в хората. Тя е една и съща навсякъде.
към втори вариант >>
Който не може да се изчисти, задигат го на онзи свят.
(втори вариант)
Човек трябва да се въздържа от отрицателни прояви, както във физическия, така и в духовния свят. Ако допуща лоши мисли в ума си и лоши чувства в сърцето си, той внася лоши отпечатъци в психическия си живот, от които трябва да се чисти. Какво правите, когато дрехите ви се оцапат? – Изпирате ги. По същия начин трябва да чистите ума и сърцето си, да не остане никакво петно в тях.
Който не може да се изчисти, задигат го на онзи свят.
Следователно смъртта не е нищо друго, освен събличане на старите и нечисти дрехи на човека и обличане в нови, чисти, с които го пращат отново на земята. Ако сгреши и опетни пак ума и сърцето си, отново го изпращат на онзи свят, да се изчисти. Мъчно става обличането на човека в духовния свят, но това е неизбежен процес. Някои окултисти се чудят как човек се е решил да слезе на земята, да се облече в дреха, която лесно се цапа, та става нужда често да се съблича и облича. Наистина, чудно е как човешката душа се излъгала да слезе на земята и да се облече в плът.
към втори вариант >>
Радвайте се на свободата.
(втори вариант)
Радвайте се на знанието.
Радвайте се на свободата.
Радвайте се и на младостта, и на старостта. Радвайте се на Любовта във всичките ѝ форми и прояви. Радвайте се на Любовта в растенията, в животните и в хората. Тя е една и съща навсякъде.
към втори вариант >>
Следователно смъртта не е нищо друго, освен събличане на старите и нечисти дрехи на човека и обличане в нови, чисти, с които го пращат отново на земята.
(втори вариант)
Ако допуща лоши мисли в ума си и лоши чувства в сърцето си, той внася лоши отпечатъци в психическия си живот, от които трябва да се чисти. Какво правите, когато дрехите ви се оцапат? – Изпирате ги. По същия начин трябва да чистите ума и сърцето си, да не остане никакво петно в тях. Който не може да се изчисти, задигат го на онзи свят.
Следователно смъртта не е нищо друго, освен събличане на старите и нечисти дрехи на човека и обличане в нови, чисти, с които го пращат отново на земята.
Ако сгреши и опетни пак ума и сърцето си, отново го изпращат на онзи свят, да се изчисти. Мъчно става обличането на човека в духовния свят, но това е неизбежен процес. Някои окултисти се чудят как човек се е решил да слезе на земята, да се облече в дреха, която лесно се цапа, та става нужда често да се съблича и облича. Наистина, чудно е как човешката душа се излъгала да слезе на земята и да се облече в плът. Красив е духовният свят, но и там има примки, в които попадат неопитните души.
към втори вариант >>
Радвайте се и на младостта, и на старостта.
(втори вариант)
Радвайте се на знанието. Радвайте се на свободата.
Радвайте се и на младостта, и на старостта.
Радвайте се на Любовта във всичките ѝ форми и прояви. Радвайте се на Любовта в растенията, в животните и в хората. Тя е една и съща навсякъде.
към втори вариант >>
Ако сгреши и опетни пак ума и сърцето си, отново го изпращат на онзи свят, да се изчисти.
(втори вариант)
Какво правите, когато дрехите ви се оцапат? – Изпирате ги. По същия начин трябва да чистите ума и сърцето си, да не остане никакво петно в тях. Който не може да се изчисти, задигат го на онзи свят. Следователно смъртта не е нищо друго, освен събличане на старите и нечисти дрехи на човека и обличане в нови, чисти, с които го пращат отново на земята.
Ако сгреши и опетни пак ума и сърцето си, отново го изпращат на онзи свят, да се изчисти.
Мъчно става обличането на човека в духовния свят, но това е неизбежен процес. Някои окултисти се чудят как човек се е решил да слезе на земята, да се облече в дреха, която лесно се цапа, та става нужда често да се съблича и облича. Наистина, чудно е как човешката душа се излъгала да слезе на земята и да се облече в плът. Красив е духовният свят, но и там има примки, в които попадат неопитните души. Една от тези примки са витрините с богати, разкошни костюми.
към втори вариант >>
Радвайте се на Любовта във всичките ѝ форми и прояви.
(втори вариант)
Радвайте се на знанието. Радвайте се на свободата. Радвайте се и на младостта, и на старостта.
Радвайте се на Любовта във всичките ѝ форми и прояви.
Радвайте се на Любовта в растенията, в животните и в хората. Тя е една и съща навсякъде.
към втори вариант >>
Мъчно става обличането на човека в духовния свят, но това е неизбежен процес.
(втори вариант)
– Изпирате ги. По същия начин трябва да чистите ума и сърцето си, да не остане никакво петно в тях. Който не може да се изчисти, задигат го на онзи свят. Следователно смъртта не е нищо друго, освен събличане на старите и нечисти дрехи на човека и обличане в нови, чисти, с които го пращат отново на земята. Ако сгреши и опетни пак ума и сърцето си, отново го изпращат на онзи свят, да се изчисти.
Мъчно става обличането на човека в духовния свят, но това е неизбежен процес.
Някои окултисти се чудят как човек се е решил да слезе на земята, да се облече в дреха, която лесно се цапа, та става нужда често да се съблича и облича. Наистина, чудно е как човешката душа се излъгала да слезе на земята и да се облече в плът. Красив е духовният свят, но и там има примки, в които попадат неопитните души. Една от тези примки са витрините с богати, разкошни костюми. Неопитните човешки души обикалят витрините, гледат отвън, докато се увлекат и влязат вътре да си купят един костюм.
към втори вариант >>
Радвайте се на Любовта в растенията, в животните и в хората.
(втори вариант)
Радвайте се на знанието. Радвайте се на свободата. Радвайте се и на младостта, и на старостта. Радвайте се на Любовта във всичките ѝ форми и прояви.
Радвайте се на Любовта в растенията, в животните и в хората.
Тя е една и съща навсякъде.
към втори вариант >>
Някои окултисти се чудят как човек се е решил да слезе на земята, да се облече в дреха, която лесно се цапа, та става нужда често да се съблича и облича.
(втори вариант)
По същия начин трябва да чистите ума и сърцето си, да не остане никакво петно в тях. Който не може да се изчисти, задигат го на онзи свят. Следователно смъртта не е нищо друго, освен събличане на старите и нечисти дрехи на човека и обличане в нови, чисти, с които го пращат отново на земята. Ако сгреши и опетни пак ума и сърцето си, отново го изпращат на онзи свят, да се изчисти. Мъчно става обличането на човека в духовния свят, но това е неизбежен процес.
Някои окултисти се чудят как човек се е решил да слезе на земята, да се облече в дреха, която лесно се цапа, та става нужда често да се съблича и облича.
Наистина, чудно е как човешката душа се излъгала да слезе на земята и да се облече в плът. Красив е духовният свят, но и там има примки, в които попадат неопитните души. Една от тези примки са витрините с богати, разкошни костюми. Неопитните човешки души обикалят витрините, гледат отвън, докато се увлекат и влязат вътре да си купят един костюм. Щом облекат костюма, не могат вече да го съблекат и остават в него.
към втори вариант >>
Тя е една и съща навсякъде.
(втори вариант)
Радвайте се на знанието. Радвайте се на свободата. Радвайте се и на младостта, и на старостта. Радвайте се на Любовта във всичките ѝ форми и прояви. Радвайте се на Любовта в растенията, в животните и в хората.
Тя е една и съща навсякъде.
към втори вариант >>
Наистина, чудно е как човешката душа се излъгала да слезе на земята и да се облече в плът.
(втори вариант)
Който не може да се изчисти, задигат го на онзи свят. Следователно смъртта не е нищо друго, освен събличане на старите и нечисти дрехи на човека и обличане в нови, чисти, с които го пращат отново на земята. Ако сгреши и опетни пак ума и сърцето си, отново го изпращат на онзи свят, да се изчисти. Мъчно става обличането на човека в духовния свят, но това е неизбежен процес. Някои окултисти се чудят как човек се е решил да слезе на земята, да се облече в дреха, която лесно се цапа, та става нужда често да се съблича и облича.
Наистина, чудно е как човешката душа се излъгала да слезе на земята и да се облече в плът.
Красив е духовният свят, но и там има примки, в които попадат неопитните души. Една от тези примки са витрините с богати, разкошни костюми. Неопитните човешки души обикалят витрините, гледат отвън, докато се увлекат и влязат вътре да си купят един костюм. Щом облекат костюма, не могат вече да го съблекат и остават в него. Те започват да ритат, да се освободят, но колкото повече ритат, толкова по-плътно прилепва костюмът, докато се намерят на земята, облечени в плът.
към втори вариант >>
По форма и по качество Божията Любов е навсякъде еднаква; в нея няма нито промяна, нито измяна.
(втори вариант)
По форма и по качество Божията Любов е навсякъде еднаква; в нея няма нито промяна, нито измяна.
Бог е навсякъде един и същ.
към втори вариант >>
Красив е духовният свят, но и там има примки, в които попадат неопитните души.
(втори вариант)
Следователно смъртта не е нищо друго, освен събличане на старите и нечисти дрехи на човека и обличане в нови, чисти, с които го пращат отново на земята. Ако сгреши и опетни пак ума и сърцето си, отново го изпращат на онзи свят, да се изчисти. Мъчно става обличането на човека в духовния свят, но това е неизбежен процес. Някои окултисти се чудят как човек се е решил да слезе на земята, да се облече в дреха, която лесно се цапа, та става нужда често да се съблича и облича. Наистина, чудно е как човешката душа се излъгала да слезе на земята и да се облече в плът.
Красив е духовният свят, но и там има примки, в които попадат неопитните души.
Една от тези примки са витрините с богати, разкошни костюми. Неопитните човешки души обикалят витрините, гледат отвън, докато се увлекат и влязат вътре да си купят един костюм. Щом облекат костюма, не могат вече да го съблекат и остават в него. Те започват да ритат, да се освободят, но колкото повече ритат, толкова по-плътно прилепва костюмът, докато се намерят на земята, облечени в плът. Когато се казва, че човек сам създава съдбата си, това значи, че той сам избира костюма си, с който слиза на земята.
към втори вариант >>
Бог е навсякъде един и същ.
(втори вариант)
По форма и по качество Божията Любов е навсякъде еднаква; в нея няма нито промяна, нито измяна.
Бог е навсякъде един и същ.
към втори вариант >>
Една от тези примки са витрините с богати, разкошни костюми.
(втори вариант)
Ако сгреши и опетни пак ума и сърцето си, отново го изпращат на онзи свят, да се изчисти. Мъчно става обличането на човека в духовния свят, но това е неизбежен процес. Някои окултисти се чудят как човек се е решил да слезе на земята, да се облече в дреха, която лесно се цапа, та става нужда често да се съблича и облича. Наистина, чудно е как човешката душа се излъгала да слезе на земята и да се облече в плът. Красив е духовният свят, но и там има примки, в които попадат неопитните души.
Една от тези примки са витрините с богати, разкошни костюми.
Неопитните човешки души обикалят витрините, гледат отвън, докато се увлекат и влязат вътре да си купят един костюм. Щом облекат костюма, не могат вече да го съблекат и остават в него. Те започват да ритат, да се освободят, но колкото повече ритат, толкова по-плътно прилепва костюмът, докато се намерят на земята, облечени в плът. Когато се казва, че човек сам създава съдбата си, това значи, че той сам избира костюма си, с който слиза на земята. Какъвто костюм е избрал, такава е неговата съдба.
към втори вариант >>
Неопитните човешки души обикалят витрините, гледат отвън, докато се увлекат и влязат вътре да си купят един костюм.
(втори вариант)
Мъчно става обличането на човека в духовния свят, но това е неизбежен процес. Някои окултисти се чудят как човек се е решил да слезе на земята, да се облече в дреха, която лесно се цапа, та става нужда често да се съблича и облича. Наистина, чудно е как човешката душа се излъгала да слезе на земята и да се облече в плът. Красив е духовният свят, но и там има примки, в които попадат неопитните души. Една от тези примки са витрините с богати, разкошни костюми.
Неопитните човешки души обикалят витрините, гледат отвън, докато се увлекат и влязат вътре да си купят един костюм.
Щом облекат костюма, не могат вече да го съблекат и остават в него. Те започват да ритат, да се освободят, но колкото повече ритат, толкова по-плътно прилепва костюмът, докато се намерят на земята, облечени в плът. Когато се казва, че човек сам създава съдбата си, това значи, че той сам избира костюма си, с който слиза на земята. Какъвто костюм е избрал, такава е неговата съдба. Засега на човека е определено да живее 120 години на земята, за да научи изкуството правилно да съблича дрехата, с която е дошъл на земята.
към втори вариант >>
Щом облекат костюма, не могат вече да го съблекат и остават в него.
(втори вариант)
Някои окултисти се чудят как човек се е решил да слезе на земята, да се облече в дреха, която лесно се цапа, та става нужда често да се съблича и облича. Наистина, чудно е как човешката душа се излъгала да слезе на земята и да се облече в плът. Красив е духовният свят, но и там има примки, в които попадат неопитните души. Една от тези примки са витрините с богати, разкошни костюми. Неопитните човешки души обикалят витрините, гледат отвън, докато се увлекат и влязат вътре да си купят един костюм.
Щом облекат костюма, не могат вече да го съблекат и остават в него.
Те започват да ритат, да се освободят, но колкото повече ритат, толкова по-плътно прилепва костюмът, докато се намерят на земята, облечени в плът. Когато се казва, че човек сам създава съдбата си, това значи, че той сам избира костюма си, с който слиза на земята. Какъвто костюм е избрал, такава е неговата съдба. Засега на човека е определено да живее 120 години на земята, за да научи изкуството правилно да съблича дрехата, с която е дошъл на земята. Съблече ли я по-рано, казваме, че той преждевременно е напуснал земята.
към втори вариант >>
Те започват да ритат, да се освободят, но колкото повече ритат, толкова по-плътно прилепва костюмът, докато се намерят на земята, облечени в плът.
(втори вариант)
Наистина, чудно е как човешката душа се излъгала да слезе на земята и да се облече в плът. Красив е духовният свят, но и там има примки, в които попадат неопитните души. Една от тези примки са витрините с богати, разкошни костюми. Неопитните човешки души обикалят витрините, гледат отвън, докато се увлекат и влязат вътре да си купят един костюм. Щом облекат костюма, не могат вече да го съблекат и остават в него.
Те започват да ритат, да се освободят, но колкото повече ритат, толкова по-плътно прилепва костюмът, докато се намерят на земята, облечени в плът.
Когато се казва, че човек сам създава съдбата си, това значи, че той сам избира костюма си, с който слиза на земята. Какъвто костюм е избрал, такава е неговата съдба. Засега на човека е определено да живее 120 години на земята, за да научи изкуството правилно да съблича дрехата, с която е дошъл на земята. Съблече ли я по-рано, казваме, че той преждевременно е напуснал земята. Това са обяснения, които разрешават противоречията.
към втори вариант >>
Когато се казва, че човек сам създава съдбата си, това значи, че той сам избира костюма си, с който слиза на земята.
(втори вариант)
Красив е духовният свят, но и там има примки, в които попадат неопитните души. Една от тези примки са витрините с богати, разкошни костюми. Неопитните човешки души обикалят витрините, гледат отвън, докато се увлекат и влязат вътре да си купят един костюм. Щом облекат костюма, не могат вече да го съблекат и остават в него. Те започват да ритат, да се освободят, но колкото повече ритат, толкова по-плътно прилепва костюмът, докато се намерят на земята, облечени в плът.
Когато се казва, че човек сам създава съдбата си, това значи, че той сам избира костюма си, с който слиза на земята.
Какъвто костюм е избрал, такава е неговата съдба. Засега на човека е определено да живее 120 години на земята, за да научи изкуството правилно да съблича дрехата, с която е дошъл на земята. Съблече ли я по-рано, казваме, че той преждевременно е напуснал земята. Това са обяснения, които разрешават противоречията. Всъщност противоречия съществуват само в човешкия живот, но не и в Божествения.
към втори вариант >>
Какъвто костюм е избрал, такава е неговата съдба.
(втори вариант)
Една от тези примки са витрините с богати, разкошни костюми. Неопитните човешки души обикалят витрините, гледат отвън, докато се увлекат и влязат вътре да си купят един костюм. Щом облекат костюма, не могат вече да го съблекат и остават в него. Те започват да ритат, да се освободят, но колкото повече ритат, толкова по-плътно прилепва костюмът, докато се намерят на земята, облечени в плът. Когато се казва, че човек сам създава съдбата си, това значи, че той сам избира костюма си, с който слиза на земята.
Какъвто костюм е избрал, такава е неговата съдба.
Засега на човека е определено да живее 120 години на земята, за да научи изкуството правилно да съблича дрехата, с която е дошъл на земята. Съблече ли я по-рано, казваме, че той преждевременно е напуснал земята. Това са обяснения, които разрешават противоречията. Всъщност противоречия съществуват само в човешкия живот, но не и в Божествения. Значи от Божествено гледище противоречията са задачи за разрешаване.
към втори вариант >>
Засега на човека е определено да живее 120 години на земята, за да научи изкуството правилно да съблича дрехата, с която е дошъл на земята.
(втори вариант)
Неопитните човешки души обикалят витрините, гледат отвън, докато се увлекат и влязат вътре да си купят един костюм. Щом облекат костюма, не могат вече да го съблекат и остават в него. Те започват да ритат, да се освободят, но колкото повече ритат, толкова по-плътно прилепва костюмът, докато се намерят на земята, облечени в плът. Когато се казва, че човек сам създава съдбата си, това значи, че той сам избира костюма си, с който слиза на земята. Какъвто костюм е избрал, такава е неговата съдба.
Засега на човека е определено да живее 120 години на земята, за да научи изкуството правилно да съблича дрехата, с която е дошъл на земята.
Съблече ли я по-рано, казваме, че той преждевременно е напуснал земята. Това са обяснения, които разрешават противоречията. Всъщност противоречия съществуват само в човешкия живот, но не и в Божествения. Значи от Божествено гледище противоречията са задачи за разрешаване. За мнозина лошите условия са противоречия; своенравните деца са противоречия; лошите господари са противоречия.
към втори вариант >>
Съблече ли я по-рано, казваме, че той преждевременно е напуснал земята.
(втори вариант)
Щом облекат костюма, не могат вече да го съблекат и остават в него. Те започват да ритат, да се освободят, но колкото повече ритат, толкова по-плътно прилепва костюмът, докато се намерят на земята, облечени в плът. Когато се казва, че човек сам създава съдбата си, това значи, че той сам избира костюма си, с който слиза на земята. Какъвто костюм е избрал, такава е неговата съдба. Засега на човека е определено да живее 120 години на земята, за да научи изкуството правилно да съблича дрехата, с която е дошъл на земята.
Съблече ли я по-рано, казваме, че той преждевременно е напуснал земята.
Това са обяснения, които разрешават противоречията. Всъщност противоречия съществуват само в човешкия живот, но не и в Божествения. Значи от Божествено гледище противоречията са задачи за разрешаване. За мнозина лошите условия са противоречия; своенравните деца са противоречия; лошите господари са противоречия. Бедността, богатството, знанието, невежеството също са противоречия, с които човек разумно трябва да се справи.
към втори вариант >>
Това са обяснения, които разрешават противоречията.
(втори вариант)
Те започват да ритат, да се освободят, но колкото повече ритат, толкова по-плътно прилепва костюмът, докато се намерят на земята, облечени в плът. Когато се казва, че човек сам създава съдбата си, това значи, че той сам избира костюма си, с който слиза на земята. Какъвто костюм е избрал, такава е неговата съдба. Засега на човека е определено да живее 120 години на земята, за да научи изкуството правилно да съблича дрехата, с която е дошъл на земята. Съблече ли я по-рано, казваме, че той преждевременно е напуснал земята.
Това са обяснения, които разрешават противоречията.
Всъщност противоречия съществуват само в човешкия живот, но не и в Божествения. Значи от Божествено гледище противоречията са задачи за разрешаване. За мнозина лошите условия са противоречия; своенравните деца са противоречия; лошите господари са противоречия. Бедността, богатството, знанието, невежеството също са противоречия, с които човек разумно трябва да се справи. Който разреши правилно противоречията на своя живот, той е готов да служи на Бога.
към втори вариант >>
Всъщност противоречия съществуват само в човешкия живот, но не и в Божествения.
(втори вариант)
Когато се казва, че човек сам създава съдбата си, това значи, че той сам избира костюма си, с който слиза на земята. Какъвто костюм е избрал, такава е неговата съдба. Засега на човека е определено да живее 120 години на земята, за да научи изкуството правилно да съблича дрехата, с която е дошъл на земята. Съблече ли я по-рано, казваме, че той преждевременно е напуснал земята. Това са обяснения, които разрешават противоречията.
Всъщност противоречия съществуват само в човешкия живот, но не и в Божествения.
Значи от Божествено гледище противоречията са задачи за разрешаване. За мнозина лошите условия са противоречия; своенравните деца са противоречия; лошите господари са противоречия. Бедността, богатството, знанието, невежеството също са противоречия, с които човек разумно трябва да се справи. Който разреши правилно противоречията на своя живот, той е готов да служи на Бога. Най-великото нещо за човека е да служи на Бога.
към втори вариант >>
Значи от Божествено гледище противоречията са задачи за разрешаване.
(втори вариант)
Какъвто костюм е избрал, такава е неговата съдба. Засега на човека е определено да живее 120 години на земята, за да научи изкуството правилно да съблича дрехата, с която е дошъл на земята. Съблече ли я по-рано, казваме, че той преждевременно е напуснал земята. Това са обяснения, които разрешават противоречията. Всъщност противоречия съществуват само в човешкия живот, но не и в Божествения.
Значи от Божествено гледище противоречията са задачи за разрешаване.
За мнозина лошите условия са противоречия; своенравните деца са противоречия; лошите господари са противоречия. Бедността, богатството, знанието, невежеството също са противоречия, с които човек разумно трябва да се справи. Който разреши правилно противоречията на своя живот, той е готов да служи на Бога. Най-великото нещо за човека е да служи на Бога. Ако е музикант, той прилага музиката си като средство за служене.
към втори вариант >>
За мнозина лошите условия са противоречия; своенравните деца са противоречия; лошите господари са противоречия.
(втори вариант)
Засега на човека е определено да живее 120 години на земята, за да научи изкуството правилно да съблича дрехата, с която е дошъл на земята. Съблече ли я по-рано, казваме, че той преждевременно е напуснал земята. Това са обяснения, които разрешават противоречията. Всъщност противоречия съществуват само в човешкия живот, но не и в Божествения. Значи от Божествено гледище противоречията са задачи за разрешаване.
За мнозина лошите условия са противоречия; своенравните деца са противоречия; лошите господари са противоречия.
Бедността, богатството, знанието, невежеството също са противоречия, с които човек разумно трябва да се справи. Който разреши правилно противоречията на своя живот, той е готов да служи на Бога. Най-великото нещо за човека е да служи на Бога. Ако е музикант, той прилага музиката си като средство за служене. Достатъчно е да засвири с цигулката си, за да внесе хармония между мъж и жена, които не живеят добре.
към втори вариант >>
Бедността, богатството, знанието, невежеството също са противоречия, с които човек разумно трябва да се справи.
(втори вариант)
Съблече ли я по-рано, казваме, че той преждевременно е напуснал земята. Това са обяснения, които разрешават противоречията. Всъщност противоречия съществуват само в човешкия живот, но не и в Божествения. Значи от Божествено гледище противоречията са задачи за разрешаване. За мнозина лошите условия са противоречия; своенравните деца са противоречия; лошите господари са противоречия.
Бедността, богатството, знанието, невежеството също са противоречия, с които човек разумно трябва да се справи.
Който разреши правилно противоречията на своя живот, той е готов да служи на Бога. Най-великото нещо за човека е да служи на Бога. Ако е музикант, той прилага музиката си като средство за служене. Достатъчно е да засвири с цигулката си, за да внесе хармония между мъж и жена, които не живеят добре. Щом изсвири едно музикално парче, те се развеселяват, поканват го да остане между тях, да им гостува.
към втори вариант >>
Който разреши правилно противоречията на своя живот, той е готов да служи на Бога.
(втори вариант)
Това са обяснения, които разрешават противоречията. Всъщност противоречия съществуват само в човешкия живот, но не и в Божествения. Значи от Божествено гледище противоречията са задачи за разрешаване. За мнозина лошите условия са противоречия; своенравните деца са противоречия; лошите господари са противоречия. Бедността, богатството, знанието, невежеството също са противоречия, с които човек разумно трябва да се справи.
Който разреши правилно противоречията на своя живот, той е готов да служи на Бога.
Най-великото нещо за човека е да служи на Бога. Ако е музикант, той прилага музиката си като средство за служене. Достатъчно е да засвири с цигулката си, за да внесе хармония между мъж и жена, които не живеят добре. Щом изсвири едно музикално парче, те се развеселяват, поканват го да остане между тях, да им гостува. Ако този цигулар срещне някой отчаян човек, с цигулката си може да измени състоянието му и да станат приятели.
към втори вариант >>
Най-великото нещо за човека е да служи на Бога.
(втори вариант)
Всъщност противоречия съществуват само в човешкия живот, но не и в Божествения. Значи от Божествено гледище противоречията са задачи за разрешаване. За мнозина лошите условия са противоречия; своенравните деца са противоречия; лошите господари са противоречия. Бедността, богатството, знанието, невежеството също са противоречия, с които човек разумно трябва да се справи. Който разреши правилно противоречията на своя живот, той е готов да служи на Бога.
Най-великото нещо за човека е да служи на Бога.
Ако е музикант, той прилага музиката си като средство за служене. Достатъчно е да засвири с цигулката си, за да внесе хармония между мъж и жена, които не живеят добре. Щом изсвири едно музикално парче, те се развеселяват, поканват го да остане между тях, да им гостува. Ако този цигулар срещне някой отчаян човек, с цигулката си може да измени състоянието му и да станат приятели. Музикант, който служи на Бога, може с музиката си да въздейства на човешката душа, да ѝ покаже правия път и да осмисли живота ѝ.
към втори вариант >>
Ако е музикант, той прилага музиката си като средство за служене.
(втори вариант)
Значи от Божествено гледище противоречията са задачи за разрешаване. За мнозина лошите условия са противоречия; своенравните деца са противоречия; лошите господари са противоречия. Бедността, богатството, знанието, невежеството също са противоречия, с които човек разумно трябва да се справи. Който разреши правилно противоречията на своя живот, той е готов да служи на Бога. Най-великото нещо за човека е да служи на Бога.
Ако е музикант, той прилага музиката си като средство за служене.
Достатъчно е да засвири с цигулката си, за да внесе хармония между мъж и жена, които не живеят добре. Щом изсвири едно музикално парче, те се развеселяват, поканват го да остане между тях, да им гостува. Ако този цигулар срещне някой отчаян човек, с цигулката си може да измени състоянието му и да станат приятели. Музикант, който служи на Бога, може с музиката си да въздейства на човешката душа, да ѝ покаже правия път и да осмисли живота ѝ. Който служи на Божественото, всякога е готов за доброто, всякога може да си пробие път в живота.
към втори вариант >>
Достатъчно е да засвири с цигулката си, за да внесе хармония между мъж и жена, които не живеят добре.
(втори вариант)
За мнозина лошите условия са противоречия; своенравните деца са противоречия; лошите господари са противоречия. Бедността, богатството, знанието, невежеството също са противоречия, с които човек разумно трябва да се справи. Който разреши правилно противоречията на своя живот, той е готов да служи на Бога. Най-великото нещо за човека е да служи на Бога. Ако е музикант, той прилага музиката си като средство за служене.
Достатъчно е да засвири с цигулката си, за да внесе хармония между мъж и жена, които не живеят добре.
Щом изсвири едно музикално парче, те се развеселяват, поканват го да остане между тях, да им гостува. Ако този цигулар срещне някой отчаян човек, с цигулката си може да измени състоянието му и да станат приятели. Музикант, който служи на Бога, може с музиката си да въздейства на човешката душа, да ѝ покаже правия път и да осмисли живота ѝ. Който служи на Божественото, всякога е готов за доброто, всякога може да си пробие път в живота.
към втори вариант >>
Щом изсвири едно музикално парче, те се развеселяват, поканват го да остане между тях, да им гостува.
(втори вариант)
Бедността, богатството, знанието, невежеството също са противоречия, с които човек разумно трябва да се справи. Който разреши правилно противоречията на своя живот, той е готов да служи на Бога. Най-великото нещо за човека е да служи на Бога. Ако е музикант, той прилага музиката си като средство за служене. Достатъчно е да засвири с цигулката си, за да внесе хармония между мъж и жена, които не живеят добре.
Щом изсвири едно музикално парче, те се развеселяват, поканват го да остане между тях, да им гостува.
Ако този цигулар срещне някой отчаян човек, с цигулката си може да измени състоянието му и да станат приятели. Музикант, който служи на Бога, може с музиката си да въздейства на човешката душа, да ѝ покаже правия път и да осмисли живота ѝ. Който служи на Божественото, всякога е готов за доброто, всякога може да си пробие път в живота.
към втори вариант >>
Ако този цигулар срещне някой отчаян човек, с цигулката си може да измени състоянието му и да станат приятели.
(втори вариант)
Който разреши правилно противоречията на своя живот, той е готов да служи на Бога. Най-великото нещо за човека е да служи на Бога. Ако е музикант, той прилага музиката си като средство за служене. Достатъчно е да засвири с цигулката си, за да внесе хармония между мъж и жена, които не живеят добре. Щом изсвири едно музикално парче, те се развеселяват, поканват го да остане между тях, да им гостува.
Ако този цигулар срещне някой отчаян човек, с цигулката си може да измени състоянието му и да станат приятели.
Музикант, който служи на Бога, може с музиката си да въздейства на човешката душа, да ѝ покаже правия път и да осмисли живота ѝ. Който служи на Божественото, всякога е готов за доброто, всякога може да си пробие път в живота.
към втори вариант >>
Музикант, който служи на Бога, може с музиката си да въздейства на човешката душа, да ѝ покаже правия път и да осмисли живота ѝ.
(втори вариант)
Най-великото нещо за човека е да служи на Бога. Ако е музикант, той прилага музиката си като средство за служене. Достатъчно е да засвири с цигулката си, за да внесе хармония между мъж и жена, които не живеят добре. Щом изсвири едно музикално парче, те се развеселяват, поканват го да остане между тях, да им гостува. Ако този цигулар срещне някой отчаян човек, с цигулката си може да измени състоянието му и да станат приятели.
Музикант, който служи на Бога, може с музиката си да въздейства на човешката душа, да ѝ покаже правия път и да осмисли живота ѝ.
Който служи на Божественото, всякога е готов за доброто, всякога може да си пробие път в живота.
към втори вариант >>
Който служи на Божественото, всякога е готов за доброто, всякога може да си пробие път в живота.
(втори вариант)
Ако е музикант, той прилага музиката си като средство за служене. Достатъчно е да засвири с цигулката си, за да внесе хармония между мъж и жена, които не живеят добре. Щом изсвири едно музикално парче, те се развеселяват, поканват го да остане между тях, да им гостува. Ако този цигулар срещне някой отчаян човек, с цигулката си може да измени състоянието му и да станат приятели. Музикант, който служи на Бога, може с музиката си да въздейства на човешката душа, да ѝ покаже правия път и да осмисли живота ѝ.
Който служи на Божественото, всякога е готов за доброто, всякога може да си пробие път в живота.
към втори вариант >>
Разправят един интересен случай от живота на Аделина Пати.
(втори вариант)
Разправят един интересен случай от живота на Аделина Пати.
Когато била в Ню Йорк, на нейно име се получил чек. Като отишла в банката, касиерът поискал личната ѝ карта или лице, което да я познава. Понеже в дадения момент нямала нито лична карта, нито познато лице, тя се изправила в средата на салона и започнала да пее. Като чул гласа ѝ, касиерът веднага заповядал да ѝ се изплати сумата. Чрез гласа си тя разрешила трудния въпрос.
към втори вариант >>
Когато била в Ню Йорк, на нейно име се получил чек.
(втори вариант)
Разправят един интересен случай от живота на Аделина Пати.
Когато била в Ню Йорк, на нейно име се получил чек.
Като отишла в банката, касиерът поискал личната ѝ карта или лице, което да я познава. Понеже в дадения момент нямала нито лична карта, нито познато лице, тя се изправила в средата на салона и започнала да пее. Като чул гласа ѝ, касиерът веднага заповядал да ѝ се изплати сумата. Чрез гласа си тя разрешила трудния въпрос. Какво трябва да правят хората, за да разрешат мъчнотиите си?
към втори вариант >>
Като отишла в банката, касиерът поискал личната ѝ карта или лице, което да я познава.
(втори вариант)
Разправят един интересен случай от живота на Аделина Пати. Когато била в Ню Йорк, на нейно име се получил чек.
Като отишла в банката, касиерът поискал личната ѝ карта или лице, което да я познава.
Понеже в дадения момент нямала нито лична карта, нито познато лице, тя се изправила в средата на салона и започнала да пее. Като чул гласа ѝ, касиерът веднага заповядал да ѝ се изплати сумата. Чрез гласа си тя разрешила трудния въпрос. Какво трябва да правят хората, за да разрешат мъчнотиите си? – Да служат на Бога.
към втори вариант >>
Понеже в дадения момент нямала нито лична карта, нито познато лице, тя се изправила в средата на салона и започнала да пее.
(втори вариант)
Разправят един интересен случай от живота на Аделина Пати. Когато била в Ню Йорк, на нейно име се получил чек. Като отишла в банката, касиерът поискал личната ѝ карта или лице, което да я познава.
Понеже в дадения момент нямала нито лична карта, нито познато лице, тя се изправила в средата на салона и започнала да пее.
Като чул гласа ѝ, касиерът веднага заповядал да ѝ се изплати сумата. Чрез гласа си тя разрешила трудния въпрос. Какво трябва да правят хората, за да разрешат мъчнотиите си? – Да служат на Бога. Само така те могат да развият дарбите си.
към втори вариант >>
Като чул гласа ѝ, касиерът веднага заповядал да ѝ се изплати сумата.
(втори вариант)
Разправят един интересен случай от живота на Аделина Пати. Когато била в Ню Йорк, на нейно име се получил чек. Като отишла в банката, касиерът поискал личната ѝ карта или лице, което да я познава. Понеже в дадения момент нямала нито лична карта, нито познато лице, тя се изправила в средата на салона и започнала да пее.
Като чул гласа ѝ, касиерът веднага заповядал да ѝ се изплати сумата.
Чрез гласа си тя разрешила трудния въпрос. Какво трябва да правят хората, за да разрешат мъчнотиите си? – Да служат на Бога. Само така те могат да развият дарбите си. Всяка дарба е дадена от Бога.
към втори вариант >>
Чрез гласа си тя разрешила трудния въпрос.
(втори вариант)
Разправят един интересен случай от живота на Аделина Пати. Когато била в Ню Йорк, на нейно име се получил чек. Като отишла в банката, касиерът поискал личната ѝ карта или лице, което да я познава. Понеже в дадения момент нямала нито лична карта, нито познато лице, тя се изправила в средата на салона и започнала да пее. Като чул гласа ѝ, касиерът веднага заповядал да ѝ се изплати сумата.
Чрез гласа си тя разрешила трудния въпрос.
Какво трябва да правят хората, за да разрешат мъчнотиите си? – Да служат на Бога. Само така те могат да развият дарбите си. Всяка дарба е дадена от Бога. Певецът ще каже, че не всякога е готов да пее; не всякога разполага със заучени песни.
към втори вариант >>
Какво трябва да правят хората, за да разрешат мъчнотиите си?
(втори вариант)
Когато била в Ню Йорк, на нейно име се получил чек. Като отишла в банката, касиерът поискал личната ѝ карта или лице, което да я познава. Понеже в дадения момент нямала нито лична карта, нито познато лице, тя се изправила в средата на салона и започнала да пее. Като чул гласа ѝ, касиерът веднага заповядал да ѝ се изплати сумата. Чрез гласа си тя разрешила трудния въпрос.
Какво трябва да правят хората, за да разрешат мъчнотиите си?
– Да служат на Бога. Само така те могат да развият дарбите си. Всяка дарба е дадена от Бога. Певецът ще каже, че не всякога е готов да пее; не всякога разполага със заучени песни. Който не е готов всякога да пее, той не е истински певец.
към втори вариант >>
– Да служат на Бога.
(втори вариант)
Като отишла в банката, касиерът поискал личната ѝ карта или лице, което да я познава. Понеже в дадения момент нямала нито лична карта, нито познато лице, тя се изправила в средата на салона и започнала да пее. Като чул гласа ѝ, касиерът веднага заповядал да ѝ се изплати сумата. Чрез гласа си тя разрешила трудния въпрос. Какво трябва да правят хората, за да разрешат мъчнотиите си?
– Да служат на Бога.
Само така те могат да развият дарбите си. Всяка дарба е дадена от Бога. Певецът ще каже, че не всякога е готов да пее; не всякога разполага със заучени песни. Който не е готов всякога да пее, той не е истински певец. Даровитият може всеки момент да прояви своята дарба.
към втори вариант >>
Само така те могат да развият дарбите си.
(втори вариант)
Понеже в дадения момент нямала нито лична карта, нито познато лице, тя се изправила в средата на салона и започнала да пее. Като чул гласа ѝ, касиерът веднага заповядал да ѝ се изплати сумата. Чрез гласа си тя разрешила трудния въпрос. Какво трябва да правят хората, за да разрешат мъчнотиите си? – Да служат на Бога.
Само така те могат да развият дарбите си.
Всяка дарба е дадена от Бога. Певецът ще каже, че не всякога е готов да пее; не всякога разполага със заучени песни. Който не е готов всякога да пее, той не е истински певец. Даровитият може всеки момент да прояви своята дарба. Защо хората не успяват в живота си?
към втори вариант >>
Всяка дарба е дадена от Бога.
(втори вариант)
Като чул гласа ѝ, касиерът веднага заповядал да ѝ се изплати сумата. Чрез гласа си тя разрешила трудния въпрос. Какво трябва да правят хората, за да разрешат мъчнотиите си? – Да служат на Бога. Само така те могат да развият дарбите си.
Всяка дарба е дадена от Бога.
Певецът ще каже, че не всякога е готов да пее; не всякога разполага със заучени песни. Който не е готов всякога да пее, той не е истински певец. Даровитият може всеки момент да прояви своята дарба. Защо хората не успяват в живота си? – Защото не разчитат на Божественото в себе си, но очакват на другите, те да им помагат.
към втори вариант >>
Певецът ще каже, че не всякога е готов да пее; не всякога разполага със заучени песни.
(втори вариант)
Чрез гласа си тя разрешила трудния въпрос. Какво трябва да правят хората, за да разрешат мъчнотиите си? – Да служат на Бога. Само така те могат да развият дарбите си. Всяка дарба е дадена от Бога.
Певецът ще каже, че не всякога е готов да пее; не всякога разполага със заучени песни.
Който не е готов всякога да пее, той не е истински певец. Даровитият може всеки момент да прояви своята дарба. Защо хората не успяват в живота си? – Защото не разчитат на Божественото в себе си, но очакват на другите, те да им помагат. Момата се жени, за да има кой да я подкрепва в живота.
към втори вариант >>
Който не е готов всякога да пее, той не е истински певец.
(втори вариант)
Какво трябва да правят хората, за да разрешат мъчнотиите си? – Да служат на Бога. Само така те могат да развият дарбите си. Всяка дарба е дадена от Бога. Певецът ще каже, че не всякога е готов да пее; не всякога разполага със заучени песни.
Който не е готов всякога да пее, той не е истински певец.
Даровитият може всеки момент да прояви своята дарба. Защо хората не успяват в живота си? – Защото не разчитат на Божественото в себе си, но очакват на другите, те да им помагат. Момата се жени, за да има кой да я подкрепва в живота. Момъкът се жени, за да се осигури.
към втори вариант >>
Даровитият може всеки момент да прояви своята дарба.
(втори вариант)
– Да служат на Бога. Само така те могат да развият дарбите си. Всяка дарба е дадена от Бога. Певецът ще каже, че не всякога е готов да пее; не всякога разполага със заучени песни. Който не е готов всякога да пее, той не е истински певец.
Даровитият може всеки момент да прояви своята дарба.
Защо хората не успяват в живота си? – Защото не разчитат на Божественото в себе си, но очакват на другите, те да им помагат. Момата се жени, за да има кой да я подкрепва в живота. Момъкът се жени, за да се осигури. Той търси богата мома, да прекара добре живота си.
към втори вариант >>
Защо хората не успяват в живота си?
(втори вариант)
Само така те могат да развият дарбите си. Всяка дарба е дадена от Бога. Певецът ще каже, че не всякога е готов да пее; не всякога разполага със заучени песни. Който не е готов всякога да пее, той не е истински певец. Даровитият може всеки момент да прояви своята дарба.
Защо хората не успяват в живота си?
– Защото не разчитат на Божественото в себе си, но очакват на другите, те да им помагат. Момата се жени, за да има кой да я подкрепва в живота. Момъкът се жени, за да се осигури. Той търси богата мома, да прекара добре живота си. Това не е женитба.
към втори вариант >>
– Защото не разчитат на Божественото в себе си, но очакват на другите, те да им помагат.
(втори вариант)
Всяка дарба е дадена от Бога. Певецът ще каже, че не всякога е готов да пее; не всякога разполага със заучени песни. Който не е готов всякога да пее, той не е истински певец. Даровитият може всеки момент да прояви своята дарба. Защо хората не успяват в живота си?
– Защото не разчитат на Божественото в себе си, но очакват на другите, те да им помагат.
Момата се жени, за да има кой да я подкрепва в живота. Момъкът се жени, за да се осигури. Той търси богата мома, да прекара добре живота си. Това не е женитба. Истинската женитба подразбира хармонично съчетание между две души.
към втори вариант >>
Момата се жени, за да има кой да я подкрепва в живота.
(втори вариант)
Певецът ще каже, че не всякога е готов да пее; не всякога разполага със заучени песни. Който не е готов всякога да пее, той не е истински певец. Даровитият може всеки момент да прояви своята дарба. Защо хората не успяват в живота си? – Защото не разчитат на Божественото в себе си, но очакват на другите, те да им помагат.
Момата се жени, за да има кой да я подкрепва в живота.
Момъкът се жени, за да се осигури. Той търси богата мома, да прекара добре живота си. Това не е женитба. Истинската женитба подразбира хармонично съчетание между две души. Момата е сопран, момъкът – бас.
към втори вариант >>
Момъкът се жени, за да се осигури.
(втори вариант)
Който не е готов всякога да пее, той не е истински певец. Даровитият може всеки момент да прояви своята дарба. Защо хората не успяват в живота си? – Защото не разчитат на Божественото в себе си, но очакват на другите, те да им помагат. Момата се жени, за да има кой да я подкрепва в живота.
Момъкът се жени, за да се осигури.
Той търси богата мома, да прекара добре живота си. Това не е женитба. Истинската женитба подразбира хармонично съчетание между две души. Момата е сопран, момъкът – бас. Те трябва да пеят и с песен да разрешават въпросите.
към втори вариант >>
Той търси богата мома, да прекара добре живота си.
(втори вариант)
Даровитият може всеки момент да прояви своята дарба. Защо хората не успяват в живота си? – Защото не разчитат на Божественото в себе си, но очакват на другите, те да им помагат. Момата се жени, за да има кой да я подкрепва в живота. Момъкът се жени, за да се осигури.
Той търси богата мома, да прекара добре живота си.
Това не е женитба. Истинската женитба подразбира хармонично съчетание между две души. Момата е сопран, момъкът – бас. Те трябва да пеят и с песен да разрешават въпросите. Започнат ли един друг да се коригират, че не пеят правилно, те са вън от хармоничния живот.
към втори вариант >>
Това не е женитба.
(втори вариант)
Защо хората не успяват в живота си? – Защото не разчитат на Божественото в себе си, но очакват на другите, те да им помагат. Момата се жени, за да има кой да я подкрепва в живота. Момъкът се жени, за да се осигури. Той търси богата мома, да прекара добре живота си.
Това не е женитба.
Истинската женитба подразбира хармонично съчетание между две души. Момата е сопран, момъкът – бас. Те трябва да пеят и с песен да разрешават въпросите. Започнат ли един друг да се коригират, че не пеят правилно, те са вън от хармоничния живот. Като слушате да се говори за бас и за сопран, като прояви на физическия и на Божествения свят, казвате, че те нямат отношение към вас, не ви интересуват.
към втори вариант >>
Истинската женитба подразбира хармонично съчетание между две души.
(втори вариант)
– Защото не разчитат на Божественото в себе си, но очакват на другите, те да им помагат. Момата се жени, за да има кой да я подкрепва в живота. Момъкът се жени, за да се осигури. Той търси богата мома, да прекара добре живота си. Това не е женитба.
Истинската женитба подразбира хармонично съчетание между две души.
Момата е сопран, момъкът – бас. Те трябва да пеят и с песен да разрешават въпросите. Започнат ли един друг да се коригират, че не пеят правилно, те са вън от хармоничния живот. Като слушате да се говори за бас и за сопран, като прояви на физическия и на Божествения свят, казвате, че те нямат отношение към вас, не ви интересуват. Какво, всъщност, ви интересува?
към втори вариант >>
Момата е сопран, момъкът – бас.
(втори вариант)
Момата се жени, за да има кой да я подкрепва в живота. Момъкът се жени, за да се осигури. Той търси богата мома, да прекара добре живота си. Това не е женитба. Истинската женитба подразбира хармонично съчетание между две души.
Момата е сопран, момъкът – бас.
Те трябва да пеят и с песен да разрешават въпросите. Започнат ли един друг да се коригират, че не пеят правилно, те са вън от хармоничния живот. Като слушате да се говори за бас и за сопран, като прояви на физическия и на Божествения свят, казвате, че те нямат отношение към вас, не ви интересуват. Какво, всъщност, ви интересува? Ако се говори за вяра, и това не ви интересува.
към втори вариант >>
Те трябва да пеят и с песен да разрешават въпросите.
(втори вариант)
Момъкът се жени, за да се осигури. Той търси богата мома, да прекара добре живота си. Това не е женитба. Истинската женитба подразбира хармонично съчетание между две души. Момата е сопран, момъкът – бас.
Те трябва да пеят и с песен да разрешават въпросите.
Започнат ли един друг да се коригират, че не пеят правилно, те са вън от хармоничния живот. Като слушате да се говори за бас и за сопран, като прояви на физическия и на Божествения свят, казвате, че те нямат отношение към вас, не ви интересуват. Какво, всъщност, ви интересува? Ако се говори за вяра, и това не ви интересува. Обаче вярата е от значение за човека.
към втори вариант >>
Започнат ли един друг да се коригират, че не пеят правилно, те са вън от хармоничния живот.
(втори вариант)
Той търси богата мома, да прекара добре живота си. Това не е женитба. Истинската женитба подразбира хармонично съчетание между две души. Момата е сопран, момъкът – бас. Те трябва да пеят и с песен да разрешават въпросите.
Започнат ли един друг да се коригират, че не пеят правилно, те са вън от хармоничния живот.
Като слушате да се говори за бас и за сопран, като прояви на физическия и на Божествения свят, казвате, че те нямат отношение към вас, не ви интересуват. Какво, всъщност, ви интересува? Ако се говори за вяра, и това не ви интересува. Обаче вярата е от значение за човека. Не е все едно дали той има вяра или няма; дали вярата му е слаба или силна.
към втори вариант >>
Като слушате да се говори за бас и за сопран, като прояви на физическия и на Божествения свят, казвате, че те нямат отношение към вас, не ви интересуват.
(втори вариант)
Това не е женитба. Истинската женитба подразбира хармонично съчетание между две души. Момата е сопран, момъкът – бас. Те трябва да пеят и с песен да разрешават въпросите. Започнат ли един друг да се коригират, че не пеят правилно, те са вън от хармоничния живот.
Като слушате да се говори за бас и за сопран, като прояви на физическия и на Божествения свят, казвате, че те нямат отношение към вас, не ви интересуват.
Какво, всъщност, ви интересува? Ако се говори за вяра, и това не ви интересува. Обаче вярата е от значение за човека. Не е все едно дали той има вяра или няма; дали вярата му е слаба или силна. Вярата представлява въже, с което може да се вади вода от кладенеца.
към втори вариант >>
Какво, всъщност, ви интересува?
(втори вариант)
Истинската женитба подразбира хармонично съчетание между две души. Момата е сопран, момъкът – бас. Те трябва да пеят и с песен да разрешават въпросите. Започнат ли един друг да се коригират, че не пеят правилно, те са вън от хармоничния живот. Като слушате да се говори за бас и за сопран, като прояви на физическия и на Божествения свят, казвате, че те нямат отношение към вас, не ви интересуват.
Какво, всъщност, ви интересува?
Ако се говори за вяра, и това не ви интересува. Обаче вярата е от значение за човека. Не е все едно дали той има вяра или няма; дали вярата му е слаба или силна. Вярата представлява въже, с което може да се вади вода от кладенеца. Не е все едно дали въжето ви е слабо или здраво.
към втори вариант >>
Ако се говори за вяра, и това не ви интересува.
(втори вариант)
Момата е сопран, момъкът – бас. Те трябва да пеят и с песен да разрешават въпросите. Започнат ли един друг да се коригират, че не пеят правилно, те са вън от хармоничния живот. Като слушате да се говори за бас и за сопран, като прояви на физическия и на Божествения свят, казвате, че те нямат отношение към вас, не ви интересуват. Какво, всъщност, ви интересува?
Ако се говори за вяра, и това не ви интересува.
Обаче вярата е от значение за човека. Не е все едно дали той има вяра или няма; дали вярата му е слаба или силна. Вярата представлява въже, с което може да се вади вода от кладенеца. Не е все едно дали въжето ви е слабо или здраво. Със здравото въже можете да извадите и най-малката тежест от кладенеца.
към втори вариант >>
Обаче вярата е от значение за човека.
(втори вариант)
Те трябва да пеят и с песен да разрешават въпросите. Започнат ли един друг да се коригират, че не пеят правилно, те са вън от хармоничния живот. Като слушате да се говори за бас и за сопран, като прояви на физическия и на Божествения свят, казвате, че те нямат отношение към вас, не ви интересуват. Какво, всъщност, ви интересува? Ако се говори за вяра, и това не ви интересува.
Обаче вярата е от значение за човека.
Не е все едно дали той има вяра или няма; дали вярата му е слаба или силна. Вярата представлява въже, с което може да се вади вода от кладенеца. Не е все едно дали въжето ви е слабо или здраво. Със здравото въже можете да извадите и най-малката тежест от кладенеца. Със слабото въже нищо не можете да извадите.
към втори вариант >>
Не е все едно дали той има вяра или няма; дали вярата му е слаба или силна.
(втори вариант)
Започнат ли един друг да се коригират, че не пеят правилно, те са вън от хармоничния живот. Като слушате да се говори за бас и за сопран, като прояви на физическия и на Божествения свят, казвате, че те нямат отношение към вас, не ви интересуват. Какво, всъщност, ви интересува? Ако се говори за вяра, и това не ви интересува. Обаче вярата е от значение за човека.
Не е все едно дали той има вяра или няма; дали вярата му е слаба или силна.
Вярата представлява въже, с което може да се вади вода от кладенеца. Не е все едно дали въжето ви е слабо или здраво. Със здравото въже можете да извадите и най-малката тежест от кладенеца. Със слабото въже нищо не можете да извадите. То не може да издържи и най-малката тежест.
към втори вариант >>
Вярата представлява въже, с което може да се вади вода от кладенеца.
(втори вариант)
Като слушате да се говори за бас и за сопран, като прояви на физическия и на Божествения свят, казвате, че те нямат отношение към вас, не ви интересуват. Какво, всъщност, ви интересува? Ако се говори за вяра, и това не ви интересува. Обаче вярата е от значение за човека. Не е все едно дали той има вяра или няма; дали вярата му е слаба или силна.
Вярата представлява въже, с което може да се вади вода от кладенеца.
Не е все едно дали въжето ви е слабо или здраво. Със здравото въже можете да извадите и най-малката тежест от кладенеца. Със слабото въже нищо не можете да извадите. То не може да издържи и най-малката тежест. Който има вяра, той може да учи, да работи и да се ползва от своя труд.
към втори вариант >>
Не е все едно дали въжето ви е слабо или здраво.
(втори вариант)
Какво, всъщност, ви интересува? Ако се говори за вяра, и това не ви интересува. Обаче вярата е от значение за човека. Не е все едно дали той има вяра или няма; дали вярата му е слаба или силна. Вярата представлява въже, с което може да се вади вода от кладенеца.
Не е все едно дали въжето ви е слабо или здраво.
Със здравото въже можете да извадите и най-малката тежест от кладенеца. Със слабото въже нищо не можете да извадите. То не може да издържи и най-малката тежест. Който има вяра, той може да учи, да работи и да се ползва от своя труд. Не е достатъчно само да влезеш в университета, но трябва и да учиш.
към втори вариант >>
Със здравото въже можете да извадите и най-малката тежест от кладенеца.
(втори вариант)
Ако се говори за вяра, и това не ви интересува. Обаче вярата е от значение за човека. Не е все едно дали той има вяра или няма; дали вярата му е слаба или силна. Вярата представлява въже, с което може да се вади вода от кладенеца. Не е все едно дали въжето ви е слабо или здраво.
Със здравото въже можете да извадите и най-малката тежест от кладенеца.
Със слабото въже нищо не можете да извадите. То не може да издържи и най-малката тежест. Който има вяра, той може да учи, да работи и да се ползва от своя труд. Не е достатъчно само да влезеш в университета, но трябва и да учиш. Същевременно трябва да се прилага наученото.
към втори вариант >>
Със слабото въже нищо не можете да извадите.
(втори вариант)
Обаче вярата е от значение за човека. Не е все едно дали той има вяра или няма; дали вярата му е слаба или силна. Вярата представлява въже, с което може да се вади вода от кладенеца. Не е все едно дали въжето ви е слабо или здраво. Със здравото въже можете да извадите и най-малката тежест от кладенеца.
Със слабото въже нищо не можете да извадите.
То не може да издържи и най-малката тежест. Който има вяра, той може да учи, да работи и да се ползва от своя труд. Не е достатъчно само да влезеш в университета, но трябва и да учиш. Същевременно трябва да се прилага наученото. Сегашните хора са влезли вече в житейския университет и, щат не щат, трябва да учат – не могат да го напуснат.
към втори вариант >>
То не може да издържи и най-малката тежест.
(втори вариант)
Не е все едно дали той има вяра или няма; дали вярата му е слаба или силна. Вярата представлява въже, с което може да се вади вода от кладенеца. Не е все едно дали въжето ви е слабо или здраво. Със здравото въже можете да извадите и най-малката тежест от кладенеца. Със слабото въже нищо не можете да извадите.
То не може да издържи и най-малката тежест.
Който има вяра, той може да учи, да работи и да се ползва от своя труд. Не е достатъчно само да влезеш в университета, но трябва и да учиш. Същевременно трябва да се прилага наученото. Сегашните хора са влезли вече в житейския университет и, щат не щат, трябва да учат – не могат да го напуснат. Който учи, ще свърши университета и ще върви напред.
към втори вариант >>
Който има вяра, той може да учи, да работи и да се ползва от своя труд.
(втори вариант)
Вярата представлява въже, с което може да се вади вода от кладенеца. Не е все едно дали въжето ви е слабо или здраво. Със здравото въже можете да извадите и най-малката тежест от кладенеца. Със слабото въже нищо не можете да извадите. То не може да издържи и най-малката тежест.
Който има вяра, той може да учи, да работи и да се ползва от своя труд.
Не е достатъчно само да влезеш в университета, но трябва и да учиш. Същевременно трябва да се прилага наученото. Сегашните хора са влезли вече в житейския университет и, щат не щат, трябва да учат – не могат да го напуснат. Който учи, ще свърши университета и ще върви напред. Който не учи, ще го изключат.
към втори вариант >>
Не е достатъчно само да влезеш в университета, но трябва и да учиш.
(втори вариант)
Не е все едно дали въжето ви е слабо или здраво. Със здравото въже можете да извадите и най-малката тежест от кладенеца. Със слабото въже нищо не можете да извадите. То не може да издържи и най-малката тежест. Който има вяра, той може да учи, да работи и да се ползва от своя труд.
Не е достатъчно само да влезеш в университета, но трябва и да учиш.
Същевременно трябва да се прилага наученото. Сегашните хора са влезли вече в житейския университет и, щат не щат, трябва да учат – не могат да го напуснат. Който учи, ще свърши университета и ще върви напред. Който не учи, ще го изключат. – „Не ми се живее вече, всичко ми дотегна.“ – Какво ще правиш, като не ти се живее?
към втори вариант >>
Много добродетели има, които човек още не е придобил.
(втори вариант)
Много добродетели има, които човек още не е придобил.
Много неща има в живота, които човек още не е опитал и преживял. Тази е причината, където хората не могат да оценят някои добродетели. Като не ги оценяват и разбират, те ги продават евтино. В края на краищата, който продава ценните неща евтино, губи; който купува ценните неща евтино, печели. Затова казват, че на някого работите вървят добре.
към втори вариант >>
Същевременно трябва да се прилага наученото.
(втори вариант)
Със здравото въже можете да извадите и най-малката тежест от кладенеца. Със слабото въже нищо не можете да извадите. То не може да издържи и най-малката тежест. Който има вяра, той може да учи, да работи и да се ползва от своя труд. Не е достатъчно само да влезеш в университета, но трябва и да учиш.
Същевременно трябва да се прилага наученото.
Сегашните хора са влезли вече в житейския университет и, щат не щат, трябва да учат – не могат да го напуснат. Който учи, ще свърши университета и ще върви напред. Който не учи, ще го изключат. – „Не ми се живее вече, всичко ми дотегна.“ – Какво ще правиш, като не ти се живее? – „Ще се удавя или ще се хвърля от някоя канара.“ – Така постъпват героите и героините на романите.
към втори вариант >>
Много неща има в живота, които човек още не е опитал и преживял.
(втори вариант)
Много добродетели има, които човек още не е придобил.
Много неща има в живота, които човек още не е опитал и преживял.
Тази е причината, където хората не могат да оценят някои добродетели. Като не ги оценяват и разбират, те ги продават евтино. В края на краищата, който продава ценните неща евтино, губи; който купува ценните неща евтино, печели. Затова казват, че на някого работите вървят добре. Има случаи, когато и който купува, и който продава, и двамата или губят, или печелят.
към втори вариант >>
Сегашните хора са влезли вече в житейския университет и, щат не щат, трябва да учат – не могат да го напуснат.
(втори вариант)
Със слабото въже нищо не можете да извадите. То не може да издържи и най-малката тежест. Който има вяра, той може да учи, да работи и да се ползва от своя труд. Не е достатъчно само да влезеш в университета, но трябва и да учиш. Същевременно трябва да се прилага наученото.
Сегашните хора са влезли вече в житейския университет и, щат не щат, трябва да учат – не могат да го напуснат.
Който учи, ще свърши университета и ще върви напред. Който не учи, ще го изключат. – „Не ми се живее вече, всичко ми дотегна.“ – Какво ще правиш, като не ти се живее? – „Ще се удавя или ще се хвърля от някоя канара.“ – Така постъпват героите и героините на романите. Като се обезсърчат, ще се качат на някоя канара и оттам ще се хвърлят или ще се удавят.
към втори вариант >>
Тази е причината, където хората не могат да оценят някои добродетели.
(втори вариант)
Много добродетели има, които човек още не е придобил. Много неща има в живота, които човек още не е опитал и преживял.
Тази е причината, където хората не могат да оценят някои добродетели.
Като не ги оценяват и разбират, те ги продават евтино. В края на краищата, който продава ценните неща евтино, губи; който купува ценните неща евтино, печели. Затова казват, че на някого работите вървят добре. Има случаи, когато и който купува, и който продава, и двамата или губят, или печелят. За да не губят, и купувачът, и продавачът трябва да бъдат с отворени очи и с будно съзнание.
към втори вариант >>
Който учи, ще свърши университета и ще върви напред.
(втори вариант)
То не може да издържи и най-малката тежест. Който има вяра, той може да учи, да работи и да се ползва от своя труд. Не е достатъчно само да влезеш в университета, но трябва и да учиш. Същевременно трябва да се прилага наученото. Сегашните хора са влезли вече в житейския университет и, щат не щат, трябва да учат – не могат да го напуснат.
Който учи, ще свърши университета и ще върви напред.
Който не учи, ще го изключат. – „Не ми се живее вече, всичко ми дотегна.“ – Какво ще правиш, като не ти се живее? – „Ще се удавя или ще се хвърля от някоя канара.“ – Така постъпват героите и героините на романите. Като се обезсърчат, ще се качат на някоя канара и оттам ще се хвърлят или ще се удавят. Много герои и героини в живота отиват на планината, качват се на някоя канара, откъдето се хвърлят, но не се убиват.
към втори вариант >>
Като не ги оценяват и разбират, те ги продават евтино.
(втори вариант)
Много добродетели има, които човек още не е придобил. Много неща има в живота, които човек още не е опитал и преживял. Тази е причината, където хората не могат да оценят някои добродетели.
Като не ги оценяват и разбират, те ги продават евтино.
В края на краищата, който продава ценните неща евтино, губи; който купува ценните неща евтино, печели. Затова казват, че на някого работите вървят добре. Има случаи, когато и който купува, и който продава, и двамата или губят, или печелят. За да не губят, и купувачът, и продавачът трябва да бъдат с отворени очи и с будно съзнание.
към втори вариант >>
Който не учи, ще го изключат.
(втори вариант)
Който има вяра, той може да учи, да работи и да се ползва от своя труд. Не е достатъчно само да влезеш в университета, но трябва и да учиш. Същевременно трябва да се прилага наученото. Сегашните хора са влезли вече в житейския университет и, щат не щат, трябва да учат – не могат да го напуснат. Който учи, ще свърши университета и ще върви напред.
Който не учи, ще го изключат.
– „Не ми се живее вече, всичко ми дотегна.“ – Какво ще правиш, като не ти се живее? – „Ще се удавя или ще се хвърля от някоя канара.“ – Така постъпват героите и героините на романите. Като се обезсърчат, ще се качат на някоя канара и оттам ще се хвърлят или ще се удавят. Много герои и героини в живота отиват на планината, качват се на някоя канара, откъдето се хвърлят, но не се убиват. После пишат във вестниците за някаква избегната катастрофа. Защо?
към втори вариант >>
В края на краищата, който продава ценните неща евтино, губи; който купува ценните неща евтино, печели.
(втори вариант)
Много добродетели има, които човек още не е придобил. Много неща има в живота, които човек още не е опитал и преживял. Тази е причината, където хората не могат да оценят някои добродетели. Като не ги оценяват и разбират, те ги продават евтино.
В края на краищата, който продава ценните неща евтино, губи; който купува ценните неща евтино, печели.
Затова казват, че на някого работите вървят добре. Има случаи, когато и който купува, и който продава, и двамата или губят, или печелят. За да не губят, и купувачът, и продавачът трябва да бъдат с отворени очи и с будно съзнание.
към втори вариант >>
– „Не ми се живее вече, всичко ми дотегна.“ – Какво ще правиш, като не ти се живее?
(втори вариант)
Не е достатъчно само да влезеш в университета, но трябва и да учиш. Същевременно трябва да се прилага наученото. Сегашните хора са влезли вече в житейския университет и, щат не щат, трябва да учат – не могат да го напуснат. Който учи, ще свърши университета и ще върви напред. Който не учи, ще го изключат.
– „Не ми се живее вече, всичко ми дотегна.“ – Какво ще правиш, като не ти се живее?
– „Ще се удавя или ще се хвърля от някоя канара.“ – Така постъпват героите и героините на романите. Като се обезсърчат, ще се качат на някоя канара и оттам ще се хвърлят или ще се удавят. Много герои и героини в живота отиват на планината, качват се на някоя канара, откъдето се хвърлят, но не се убиват. После пишат във вестниците за някаква избегната катастрофа. Защо? – Канарата не била много висока и пропастта не била много дълбока.
към втори вариант >>
Затова казват, че на някого работите вървят добре.
(втори вариант)
Много добродетели има, които човек още не е придобил. Много неща има в живота, които човек още не е опитал и преживял. Тази е причината, където хората не могат да оценят някои добродетели. Като не ги оценяват и разбират, те ги продават евтино. В края на краищата, който продава ценните неща евтино, губи; който купува ценните неща евтино, печели.
Затова казват, че на някого работите вървят добре.
Има случаи, когато и който купува, и който продава, и двамата или губят, или печелят. За да не губят, и купувачът, и продавачът трябва да бъдат с отворени очи и с будно съзнание.
към втори вариант >>
– „Ще се удавя или ще се хвърля от някоя канара.“ – Така постъпват героите и героините на романите.
(втори вариант)
Същевременно трябва да се прилага наученото. Сегашните хора са влезли вече в житейския университет и, щат не щат, трябва да учат – не могат да го напуснат. Който учи, ще свърши университета и ще върви напред. Който не учи, ще го изключат. – „Не ми се живее вече, всичко ми дотегна.“ – Какво ще правиш, като не ти се живее?
– „Ще се удавя или ще се хвърля от някоя канара.“ – Така постъпват героите и героините на романите.
Като се обезсърчат, ще се качат на някоя канара и оттам ще се хвърлят или ще се удавят. Много герои и героини в живота отиват на планината, качват се на някоя канара, откъдето се хвърлят, но не се убиват. После пишат във вестниците за някаква избегната катастрофа. Защо? – Канарата не била много висока и пропастта не била много дълбока. Според мене, който иска да се хвърли от канара, нека обиколи всички планини, да намери най-високата канара и оттам да се хвърли.
към втори вариант >>
Има случаи, когато и който купува, и който продава, и двамата или губят, или печелят.
(втори вариант)
Много неща има в живота, които човек още не е опитал и преживял. Тази е причината, където хората не могат да оценят някои добродетели. Като не ги оценяват и разбират, те ги продават евтино. В края на краищата, който продава ценните неща евтино, губи; който купува ценните неща евтино, печели. Затова казват, че на някого работите вървят добре.
Има случаи, когато и който купува, и който продава, и двамата или губят, или печелят.
За да не губят, и купувачът, и продавачът трябва да бъдат с отворени очи и с будно съзнание.
към втори вариант >>
Като се обезсърчат, ще се качат на някоя канара и оттам ще се хвърлят или ще се удавят.
(втори вариант)
Сегашните хора са влезли вече в житейския университет и, щат не щат, трябва да учат – не могат да го напуснат. Който учи, ще свърши университета и ще върви напред. Който не учи, ще го изключат. – „Не ми се живее вече, всичко ми дотегна.“ – Какво ще правиш, като не ти се живее? – „Ще се удавя или ще се хвърля от някоя канара.“ – Така постъпват героите и героините на романите.
Като се обезсърчат, ще се качат на някоя канара и оттам ще се хвърлят или ще се удавят.
Много герои и героини в живота отиват на планината, качват се на някоя канара, откъдето се хвърлят, но не се убиват. После пишат във вестниците за някаква избегната катастрофа. Защо? – Канарата не била много висока и пропастта не била много дълбока. Според мене, който иска да се хвърли от канара, нека обиколи всички планини, да намери най-високата канара и оттам да се хвърли. Ако иска да се дави, да намери най-дълбокото място в морето, там да се хвърли.
към втори вариант >>
За да не губят, и купувачът, и продавачът трябва да бъдат с отворени очи и с будно съзнание.
(втори вариант)
Тази е причината, където хората не могат да оценят някои добродетели. Като не ги оценяват и разбират, те ги продават евтино. В края на краищата, който продава ценните неща евтино, губи; който купува ценните неща евтино, печели. Затова казват, че на някого работите вървят добре. Има случаи, когато и който купува, и който продава, и двамата или губят, или печелят.
За да не губят, и купувачът, и продавачът трябва да бъдат с отворени очи и с будно съзнание.
към втори вариант >>
Много герои и героини в живота отиват на планината, качват се на някоя канара, откъдето се хвърлят, но не се убиват.
(втори вариант)
Който учи, ще свърши университета и ще върви напред. Който не учи, ще го изключат. – „Не ми се живее вече, всичко ми дотегна.“ – Какво ще правиш, като не ти се живее? – „Ще се удавя или ще се хвърля от някоя канара.“ – Така постъпват героите и героините на романите. Като се обезсърчат, ще се качат на някоя канара и оттам ще се хвърлят или ще се удавят.
Много герои и героини в живота отиват на планината, качват се на някоя канара, откъдето се хвърлят, но не се убиват.
После пишат във вестниците за някаква избегната катастрофа. Защо? – Канарата не била много висока и пропастта не била много дълбока. Според мене, който иска да се хвърли от канара, нека обиколи всички планини, да намери най-високата канара и оттам да се хвърли. Ако иска да се дави, да намери най-дълбокото място в морето, там да се хвърли. Не може ли да направи това, нека стои на канарите, да се пече на слънце; нека ходи по бреговете на реките, да се гмурка по няколко пъти във водата, докато се освежи добре, и тогава да се върне у дома си.
към втори вариант >>
Един млад човек изнесъл на пазаря хубав, почти нов далекоглед.
(втори вариант)
Един млад човек изнесъл на пазаря хубав, почти нов далекоглед.
Запитват го: „Колко струва далекогледът? “ – Двеста лева. Един добър познавач на далекогледи разбира, че уредът струва пет–шест хиляди лева и се чуди как е възможно да се продава толкова евтино. Той се приближил към продавача и го попитал да не го е откраднал. – „Аз съм честен човек.“ – „Откъде си го взел тогава?
към втори вариант >>
После пишат във вестниците за някаква избегната катастрофа. Защо?
(втори вариант)
Който не учи, ще го изключат. – „Не ми се живее вече, всичко ми дотегна.“ – Какво ще правиш, като не ти се живее? – „Ще се удавя или ще се хвърля от някоя канара.“ – Така постъпват героите и героините на романите. Като се обезсърчат, ще се качат на някоя канара и оттам ще се хвърлят или ще се удавят. Много герои и героини в живота отиват на планината, качват се на някоя канара, откъдето се хвърлят, но не се убиват.
После пишат във вестниците за някаква избегната катастрофа. Защо?
– Канарата не била много висока и пропастта не била много дълбока. Според мене, който иска да се хвърли от канара, нека обиколи всички планини, да намери най-високата канара и оттам да се хвърли. Ако иска да се дави, да намери най-дълбокото място в морето, там да се хвърли. Не може ли да направи това, нека стои на канарите, да се пече на слънце; нека ходи по бреговете на реките, да се гмурка по няколко пъти във водата, докато се освежи добре, и тогава да се върне у дома си. Който се качва по високите планини, никога не може да посегне на живота си; който стои на брега на морето и се любува на красивия изглед, също не може да посегне на живота си.
към втори вариант >>
Запитват го: „Колко струва далекогледът?
(втори вариант)
Един млад човек изнесъл на пазаря хубав, почти нов далекоглед.
Запитват го: „Колко струва далекогледът?
“ – Двеста лева. Един добър познавач на далекогледи разбира, че уредът струва пет–шест хиляди лева и се чуди как е възможно да се продава толкова евтино. Той се приближил към продавача и го попитал да не го е откраднал. – „Аз съм честен човек.“ – „Откъде си го взел тогава? “ – „Далекогледът е останал от баща ми, но аз не мога да се ползвам от него.
към втори вариант >>
– Канарата не била много висока и пропастта не била много дълбока.
(втори вариант)
– „Не ми се живее вече, всичко ми дотегна.“ – Какво ще правиш, като не ти се живее? – „Ще се удавя или ще се хвърля от някоя канара.“ – Така постъпват героите и героините на романите. Като се обезсърчат, ще се качат на някоя канара и оттам ще се хвърлят или ще се удавят. Много герои и героини в живота отиват на планината, качват се на някоя канара, откъдето се хвърлят, но не се убиват. После пишат във вестниците за някаква избегната катастрофа. Защо?
– Канарата не била много висока и пропастта не била много дълбока.
Според мене, който иска да се хвърли от канара, нека обиколи всички планини, да намери най-високата канара и оттам да се хвърли. Ако иска да се дави, да намери най-дълбокото място в морето, там да се хвърли. Не може ли да направи това, нека стои на канарите, да се пече на слънце; нека ходи по бреговете на реките, да се гмурка по няколко пъти във водата, докато се освежи добре, и тогава да се върне у дома си. Който се качва по високите планини, никога не може да посегне на живота си; който стои на брега на морето и се любува на красивия изглед, също не може да посегне на живота си. По-добре учете се да плавате в живота, за да се справяте лесно с мъчнотиите си, да не се отегчавате от условията, при които живеете.
към втори вариант >>
“ – Двеста лева.
(втори вариант)
Един млад човек изнесъл на пазаря хубав, почти нов далекоглед. Запитват го: „Колко струва далекогледът?
“ – Двеста лева.
Един добър познавач на далекогледи разбира, че уредът струва пет–шест хиляди лева и се чуди как е възможно да се продава толкова евтино. Той се приближил към продавача и го попитал да не го е откраднал. – „Аз съм честен човек.“ – „Откъде си го взел тогава? “ – „Далекогледът е останал от баща ми, но аз не мога да се ползвам от него. За мене той не струва нищо.“ Като се убедил в истинността на думите му, продавачът взел далекогледа и се зарадвал, че купил евтино толкова ценен предмет.
към втори вариант >>
Според мене, който иска да се хвърли от канара, нека обиколи всички планини, да намери най-високата канара и оттам да се хвърли.
(втори вариант)
– „Ще се удавя или ще се хвърля от някоя канара.“ – Така постъпват героите и героините на романите. Като се обезсърчат, ще се качат на някоя канара и оттам ще се хвърлят или ще се удавят. Много герои и героини в живота отиват на планината, качват се на някоя канара, откъдето се хвърлят, но не се убиват. После пишат във вестниците за някаква избегната катастрофа. Защо? – Канарата не била много висока и пропастта не била много дълбока.
Според мене, който иска да се хвърли от канара, нека обиколи всички планини, да намери най-високата канара и оттам да се хвърли.
Ако иска да се дави, да намери най-дълбокото място в морето, там да се хвърли. Не може ли да направи това, нека стои на канарите, да се пече на слънце; нека ходи по бреговете на реките, да се гмурка по няколко пъти във водата, докато се освежи добре, и тогава да се върне у дома си. Който се качва по високите планини, никога не може да посегне на живота си; който стои на брега на морето и се любува на красивия изглед, също не може да посегне на живота си. По-добре учете се да плавате в живота, за да се справяте лесно с мъчнотиите си, да не се отегчавате от условията, при които живеете.
към втори вариант >>
Един добър познавач на далекогледи разбира, че уредът струва пет–шест хиляди лева и се чуди как е възможно да се продава толкова евтино.
(втори вариант)
Един млад човек изнесъл на пазаря хубав, почти нов далекоглед. Запитват го: „Колко струва далекогледът? “ – Двеста лева.
Един добър познавач на далекогледи разбира, че уредът струва пет–шест хиляди лева и се чуди как е възможно да се продава толкова евтино.
Той се приближил към продавача и го попитал да не го е откраднал. – „Аз съм честен човек.“ – „Откъде си го взел тогава? “ – „Далекогледът е останал от баща ми, но аз не мога да се ползвам от него. За мене той не струва нищо.“ Като се убедил в истинността на думите му, продавачът взел далекогледа и се зарадвал, че купил евтино толкова ценен предмет. Ако младият човек знаеш цената на далекогледа, не би го продал.
към втори вариант >>
Ако иска да се дави, да намери най-дълбокото място в морето, там да се хвърли.
(втори вариант)
Като се обезсърчат, ще се качат на някоя канара и оттам ще се хвърлят или ще се удавят. Много герои и героини в живота отиват на планината, качват се на някоя канара, откъдето се хвърлят, но не се убиват. После пишат във вестниците за някаква избегната катастрофа. Защо? – Канарата не била много висока и пропастта не била много дълбока. Според мене, който иска да се хвърли от канара, нека обиколи всички планини, да намери най-високата канара и оттам да се хвърли.
Ако иска да се дави, да намери най-дълбокото място в морето, там да се хвърли.
Не може ли да направи това, нека стои на канарите, да се пече на слънце; нека ходи по бреговете на реките, да се гмурка по няколко пъти във водата, докато се освежи добре, и тогава да се върне у дома си. Който се качва по високите планини, никога не може да посегне на живота си; който стои на брега на морето и се любува на красивия изглед, също не може да посегне на живота си. По-добре учете се да плавате в живота, за да се справяте лесно с мъчнотиите си, да не се отегчавате от условията, при които живеете.
към втори вариант >>
Той се приближил към продавача и го попитал да не го е откраднал.
(втори вариант)
Един млад човек изнесъл на пазаря хубав, почти нов далекоглед. Запитват го: „Колко струва далекогледът? “ – Двеста лева. Един добър познавач на далекогледи разбира, че уредът струва пет–шест хиляди лева и се чуди как е възможно да се продава толкова евтино.
Той се приближил към продавача и го попитал да не го е откраднал.
– „Аз съм честен човек.“ – „Откъде си го взел тогава? “ – „Далекогледът е останал от баща ми, но аз не мога да се ползвам от него. За мене той не струва нищо.“ Като се убедил в истинността на думите му, продавачът взел далекогледа и се зарадвал, че купил евтино толкова ценен предмет. Ако младият човек знаеш цената на далекогледа, не би го продал. Ако трябва да го продаде, ще иска съответната цена.
към втори вариант >>
Не може ли да направи това, нека стои на канарите, да се пече на слънце; нека ходи по бреговете на реките, да се гмурка по няколко пъти във водата, докато се освежи добре, и тогава да се върне у дома си.
(втори вариант)
Много герои и героини в живота отиват на планината, качват се на някоя канара, откъдето се хвърлят, но не се убиват. После пишат във вестниците за някаква избегната катастрофа. Защо? – Канарата не била много висока и пропастта не била много дълбока. Според мене, който иска да се хвърли от канара, нека обиколи всички планини, да намери най-високата канара и оттам да се хвърли. Ако иска да се дави, да намери най-дълбокото място в морето, там да се хвърли.
Не може ли да направи това, нека стои на канарите, да се пече на слънце; нека ходи по бреговете на реките, да се гмурка по няколко пъти във водата, докато се освежи добре, и тогава да се върне у дома си.
Който се качва по високите планини, никога не може да посегне на живота си; който стои на брега на морето и се любува на красивия изглед, също не може да посегне на живота си. По-добре учете се да плавате в живота, за да се справяте лесно с мъчнотиите си, да не се отегчавате от условията, при които живеете.
към втори вариант >>
– „Аз съм честен човек.“ – „Откъде си го взел тогава?
(втори вариант)
Един млад човек изнесъл на пазаря хубав, почти нов далекоглед. Запитват го: „Колко струва далекогледът? “ – Двеста лева. Един добър познавач на далекогледи разбира, че уредът струва пет–шест хиляди лева и се чуди как е възможно да се продава толкова евтино. Той се приближил към продавача и го попитал да не го е откраднал.
– „Аз съм честен човек.“ – „Откъде си го взел тогава?
“ – „Далекогледът е останал от баща ми, но аз не мога да се ползвам от него. За мене той не струва нищо.“ Като се убедил в истинността на думите му, продавачът взел далекогледа и се зарадвал, че купил евтино толкова ценен предмет. Ако младият човек знаеш цената на далекогледа, не би го продал. Ако трябва да го продаде, ще иска съответната цена. Какво представляват загубата и печалбата в човешкия живот?
към втори вариант >>
Който се качва по високите планини, никога не може да посегне на живота си; който стои на брега на морето и се любува на красивия изглед, също не може да посегне на живота си.
(втори вариант)
После пишат във вестниците за някаква избегната катастрофа. Защо? – Канарата не била много висока и пропастта не била много дълбока. Според мене, който иска да се хвърли от канара, нека обиколи всички планини, да намери най-високата канара и оттам да се хвърли. Ако иска да се дави, да намери най-дълбокото място в морето, там да се хвърли. Не може ли да направи това, нека стои на канарите, да се пече на слънце; нека ходи по бреговете на реките, да се гмурка по няколко пъти във водата, докато се освежи добре, и тогава да се върне у дома си.
Който се качва по високите планини, никога не може да посегне на живота си; който стои на брега на морето и се любува на красивия изглед, също не може да посегне на живота си.
По-добре учете се да плавате в живота, за да се справяте лесно с мъчнотиите си, да не се отегчавате от условията, при които живеете.
към втори вариант >>
“ – „Далекогледът е останал от баща ми, но аз не мога да се ползвам от него.
(втори вариант)
Запитват го: „Колко струва далекогледът? “ – Двеста лева. Един добър познавач на далекогледи разбира, че уредът струва пет–шест хиляди лева и се чуди как е възможно да се продава толкова евтино. Той се приближил към продавача и го попитал да не го е откраднал. – „Аз съм честен човек.“ – „Откъде си го взел тогава?
“ – „Далекогледът е останал от баща ми, но аз не мога да се ползвам от него.
За мене той не струва нищо.“ Като се убедил в истинността на думите му, продавачът взел далекогледа и се зарадвал, че купил евтино толкова ценен предмет. Ако младият човек знаеш цената на далекогледа, не би го продал. Ако трябва да го продаде, ще иска съответната цена. Какво представляват загубата и печалбата в човешкия живот? – Лотария.
към втори вариант >>
По-добре учете се да плавате в живота, за да се справяте лесно с мъчнотиите си, да не се отегчавате от условията, при които живеете.
(втори вариант)
– Канарата не била много висока и пропастта не била много дълбока. Според мене, който иска да се хвърли от канара, нека обиколи всички планини, да намери най-високата канара и оттам да се хвърли. Ако иска да се дави, да намери най-дълбокото място в морето, там да се хвърли. Не може ли да направи това, нека стои на канарите, да се пече на слънце; нека ходи по бреговете на реките, да се гмурка по няколко пъти във водата, докато се освежи добре, и тогава да се върне у дома си. Който се качва по високите планини, никога не може да посегне на живота си; който стои на брега на морето и се любува на красивия изглед, също не може да посегне на живота си.
По-добре учете се да плавате в живота, за да се справяте лесно с мъчнотиите си, да не се отегчавате от условията, при които живеете.
към втори вариант >>
За мене той не струва нищо.“ Като се убедил в истинността на думите му, продавачът взел далекогледа и се зарадвал, че купил евтино толкова ценен предмет.
(втори вариант)
“ – Двеста лева. Един добър познавач на далекогледи разбира, че уредът струва пет–шест хиляди лева и се чуди как е възможно да се продава толкова евтино. Той се приближил към продавача и го попитал да не го е откраднал. – „Аз съм честен човек.“ – „Откъде си го взел тогава? “ – „Далекогледът е останал от баща ми, но аз не мога да се ползвам от него.
За мене той не струва нищо.“ Като се убедил в истинността на думите му, продавачът взел далекогледа и се зарадвал, че купил евтино толкова ценен предмет.
Ако младият човек знаеш цената на далекогледа, не би го продал. Ако трябва да го продаде, ще иска съответната цена. Какво представляват загубата и печалбата в човешкия живот? – Лотария. Думите, с които хората си служат, са лотарийни билети.
към втори вариант >>
Приложение се иска от сегашните хора, да знаят как да понасят изпитанията.
(втори вариант)
Приложение се иска от сегашните хора, да знаят как да понасят изпитанията.
Някой има едно малко изпитание и като не може да го понася, сърди се на Бога. Ако на детето не дадат ябълка, портокал или орех, и то се сърди. Значи детето се сърди на майка си, възрастният – на Бога. Ако кажете обидна дума на някой ваш познат и той се сърди. Какво сте му казали?
към втори вариант >>
Ако младият човек знаеш цената на далекогледа, не би го продал.
(втори вариант)
Един добър познавач на далекогледи разбира, че уредът струва пет–шест хиляди лева и се чуди как е възможно да се продава толкова евтино. Той се приближил към продавача и го попитал да не го е откраднал. – „Аз съм честен човек.“ – „Откъде си го взел тогава? “ – „Далекогледът е останал от баща ми, но аз не мога да се ползвам от него. За мене той не струва нищо.“ Като се убедил в истинността на думите му, продавачът взел далекогледа и се зарадвал, че купил евтино толкова ценен предмет.
Ако младият човек знаеш цената на далекогледа, не би го продал.
Ако трябва да го продаде, ще иска съответната цена. Какво представляват загубата и печалбата в човешкия живот? – Лотария. Думите, с които хората си служат, са лотарийни билети. Вземеш няколко лотарийни билети, т.е.
към втори вариант >>
Някой има едно малко изпитание и като не може да го понася, сърди се на Бога.
(втори вариант)
Приложение се иска от сегашните хора, да знаят как да понасят изпитанията.
Някой има едно малко изпитание и като не може да го понася, сърди се на Бога.
Ако на детето не дадат ябълка, портокал или орех, и то се сърди. Значи детето се сърди на майка си, възрастният – на Бога. Ако кажете обидна дума на някой ваш познат и той се сърди. Какво сте му казали? – Че носът му е крив.
към втори вариант >>
Ако трябва да го продаде, ще иска съответната цена.
(втори вариант)
Той се приближил към продавача и го попитал да не го е откраднал. – „Аз съм честен човек.“ – „Откъде си го взел тогава? “ – „Далекогледът е останал от баща ми, но аз не мога да се ползвам от него. За мене той не струва нищо.“ Като се убедил в истинността на думите му, продавачът взел далекогледа и се зарадвал, че купил евтино толкова ценен предмет. Ако младият човек знаеш цената на далекогледа, не би го продал.
Ако трябва да го продаде, ще иска съответната цена.
Какво представляват загубата и печалбата в човешкия живот? – Лотария. Думите, с които хората си служат, са лотарийни билети. Вземеш няколко лотарийни билети, т.е. кажеш няколко думи, и очакваш или печалба, или загуба.
към втори вариант >>
Ако на детето не дадат ябълка, портокал или орех, и то се сърди.
(втори вариант)
Приложение се иска от сегашните хора, да знаят как да понасят изпитанията. Някой има едно малко изпитание и като не може да го понася, сърди се на Бога.
Ако на детето не дадат ябълка, портокал или орех, и то се сърди.
Значи детето се сърди на майка си, възрастният – на Бога. Ако кажете обидна дума на някой ваш познат и той се сърди. Какво сте му казали? – Че носът му е крив. Ако носът ви, наистина, е крив, един ден ще го изправите.
към втори вариант >>
Какво представляват загубата и печалбата в човешкия живот?
(втори вариант)
– „Аз съм честен човек.“ – „Откъде си го взел тогава? “ – „Далекогледът е останал от баща ми, но аз не мога да се ползвам от него. За мене той не струва нищо.“ Като се убедил в истинността на думите му, продавачът взел далекогледа и се зарадвал, че купил евтино толкова ценен предмет. Ако младият човек знаеш цената на далекогледа, не би го продал. Ако трябва да го продаде, ще иска съответната цена.
Какво представляват загубата и печалбата в човешкия живот?
– Лотария. Думите, с които хората си служат, са лотарийни билети. Вземеш няколко лотарийни билети, т.е. кажеш няколко думи, и очакваш или печалба, или загуба. Такова нещо представлява и борбата в живота.
към втори вариант >>
НАГОРЕ