НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
156
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
156
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Двете посоки
,
МОК
, София, 5.4.1922г.,
Коя е причината, че клоните в младите дървета вървят нагоре?
(втори вариант)
Като влезете сред Природата и наблюдавате дърветата, ще забележите, че всички издънки от тях вървят нагоре, перпендикулярно към Земята, а клоните на дърветата са прави. Докога продължава това - докато дърветата са млади; щом започнат да остаряват, клоните се огъват надолу.
Коя е причината, че клоните в младите дървета вървят нагоре?
Причината за това е, че като млади те се стремят към центъра на Слънцето - този стремеж заставя клоните да растат нагоре и да стоят прави. Като остаряват, дърветата обръщат погледа си надолу, към центъра на Земята, вследствие на което клоните увисват надолу, прегърбват се; едновременно с остаряването си дърветата стават и по-тежки. Този закон се проверява и в живота на хората - младият ходи винаги изправен, но като мине известна възраст, и той като старите дървета става материалист, започва да се прегърбва; при това положение той започва да мисли за центъра на Земята и да очаква смъртта си - смъртта не е нищо друго, освен отправяне на мисълта на човека към центъра на Земята.
към втори вариант >>
Причината за това е, че като млади те се стремят към центъра на Слънцето - този стремеж заставя клоните да растат нагоре и да стоят прави.
(втори вариант)
Като влезете сред Природата и наблюдавате дърветата, ще забележите, че всички издънки от тях вървят нагоре, перпендикулярно към Земята, а клоните на дърветата са прави. Докога продължава това - докато дърветата са млади; щом започнат да остаряват, клоните се огъват надолу. Коя е причината, че клоните в младите дървета вървят нагоре?
Причината за това е, че като млади те се стремят към центъра на Слънцето - този стремеж заставя клоните да растат нагоре и да стоят прави.
Като остаряват, дърветата обръщат погледа си надолу, към центъра на Земята, вследствие на което клоните увисват надолу, прегърбват се; едновременно с остаряването си дърветата стават и по-тежки. Този закон се проверява и в живота на хората - младият ходи винаги изправен, но като мине известна възраст, и той като старите дървета става материалист, започва да се прегърбва; при това положение той започва да мисли за центъра на Земята и да очаква смъртта си - смъртта не е нищо друго, освен отправяне на мисълта на човека към центъра на Земята.
към втори вариант >>
Като остаряват, дърветата обръщат погледа си надолу, към центъра на Земята, вследствие на което клоните увисват надолу, прегърбват се; едновременно с остаряването си дърветата стават и по-тежки.
(втори вариант)
Като влезете сред Природата и наблюдавате дърветата, ще забележите, че всички издънки от тях вървят нагоре, перпендикулярно към Земята, а клоните на дърветата са прави. Докога продължава това - докато дърветата са млади; щом започнат да остаряват, клоните се огъват надолу. Коя е причината, че клоните в младите дървета вървят нагоре? Причината за това е, че като млади те се стремят към центъра на Слънцето - този стремеж заставя клоните да растат нагоре и да стоят прави.
Като остаряват, дърветата обръщат погледа си надолу, към центъра на Земята, вследствие на което клоните увисват надолу, прегърбват се; едновременно с остаряването си дърветата стават и по-тежки.
Този закон се проверява и в живота на хората - младият ходи винаги изправен, но като мине известна възраст, и той като старите дървета става материалист, започва да се прегърбва; при това положение той започва да мисли за центъра на Земята и да очаква смъртта си - смъртта не е нищо друго, освен отправяне на мисълта на човека към центъра на Земята.
към втори вариант >>
Този закон се проверява и в живота на хората - младият ходи винаги изправен, но като мине известна възраст, и той като старите дървета става материалист, започва да се прегърбва; при това положение той започва да мисли за центъра на Земята и да очаква смъртта си - смъртта не е нищо друго, освен отправяне на мисълта на човека към центъра на Земята.
(втори вариант)
Като влезете сред Природата и наблюдавате дърветата, ще забележите, че всички издънки от тях вървят нагоре, перпендикулярно към Земята, а клоните на дърветата са прави. Докога продължава това - докато дърветата са млади; щом започнат да остаряват, клоните се огъват надолу. Коя е причината, че клоните в младите дървета вървят нагоре? Причината за това е, че като млади те се стремят към центъра на Слънцето - този стремеж заставя клоните да растат нагоре и да стоят прави. Като остаряват, дърветата обръщат погледа си надолу, към центъра на Земята, вследствие на което клоните увисват надолу, прегърбват се; едновременно с остаряването си дърветата стават и по-тежки.
Този закон се проверява и в живота на хората - младият ходи винаги изправен, но като мине известна възраст, и той като старите дървета става материалист, започва да се прегърбва; при това положение той започва да мисли за центъра на Земята и да очаква смъртта си - смъртта не е нищо друго, освен отправяне на мисълта на човека към центъра на Земята.
към втори вариант >>
Значи две са посоките, теченията, по които човек може да се движи: или нагоре - към центъра на Слънцето, или надолу - към центъра на Земята.
(втори вариант)
Значи две са посоките, теченията, по които човек може да се движи: или нагоре - към центъра на Слънцето, или надолу - към центъра на Земята.
Школата, която следвате, разполага с методи, чрез които учениците могат да превръщат тия течения едно в друго, и ако не научите тия методи, за да променяте тия течения, вие не можете да бъдете ученици. Например неприятното настроение, неприятното разположение е присъщо на стария, на лошия човек, а приятното разположение е присъщо на добрия, на младия човек. Като се говори за стари и млади, взимайте думата стар в символичен смисъл. Значи думата стар подразбира навик - стар човек е онзи, който непреривно проявява някои свои навици, със стремеж към центъра на Земята. Злото не седи в стремежа на хората към центъра на Земята, но в това, че този стремеж в тях е несъзнателен.
към втори вариант >>
Школата, която следвате, разполага с методи, чрез които учениците могат да превръщат тия течения едно в друго, и ако не научите тия методи, за да променяте тия течения, вие не можете да бъдете ученици.
(втори вариант)
Значи две са посоките, теченията, по които човек може да се движи: или нагоре - към центъра на Слънцето, или надолу - към центъра на Земята.
Школата, която следвате, разполага с методи, чрез които учениците могат да превръщат тия течения едно в друго, и ако не научите тия методи, за да променяте тия течения, вие не можете да бъдете ученици.
Например неприятното настроение, неприятното разположение е присъщо на стария, на лошия човек, а приятното разположение е присъщо на добрия, на младия човек. Като се говори за стари и млади, взимайте думата стар в символичен смисъл. Значи думата стар подразбира навик - стар човек е онзи, който непреривно проявява някои свои навици, със стремеж към центъра на Земята. Злото не седи в стремежа на хората към центъра на Земята, но в това, че този стремеж в тях е несъзнателен. Рударят съзнателно слиза в мината - той има за цел да извади оттам златото или някои скъпоценни камъни, да ги изкачи на повърхността на земята; обаче положението на онзи, който по невнимание се подхлъзва и пада в някоя дупка, не е същото, както това на рударя - рударят съзнателно слиза в мината, а падналият по невнимание слиза в дупката, без да иска и страда, че се е ударил силно.
към втори вариант >>
Например неприятното настроение, неприятното разположение е присъщо на стария, на лошия човек, а приятното разположение е присъщо на добрия, на младия човек.
(втори вариант)
Значи две са посоките, теченията, по които човек може да се движи: или нагоре - към центъра на Слънцето, или надолу - към центъра на Земята. Школата, която следвате, разполага с методи, чрез които учениците могат да превръщат тия течения едно в друго, и ако не научите тия методи, за да променяте тия течения, вие не можете да бъдете ученици.
Например неприятното настроение, неприятното разположение е присъщо на стария, на лошия човек, а приятното разположение е присъщо на добрия, на младия човек.
Като се говори за стари и млади, взимайте думата стар в символичен смисъл. Значи думата стар подразбира навик - стар човек е онзи, който непреривно проявява някои свои навици, със стремеж към центъра на Земята. Злото не седи в стремежа на хората към центъра на Земята, но в това, че този стремеж в тях е несъзнателен. Рударят съзнателно слиза в мината - той има за цел да извади оттам златото или някои скъпоценни камъни, да ги изкачи на повърхността на земята; обаче положението на онзи, който по невнимание се подхлъзва и пада в някоя дупка, не е същото, както това на рударя - рударят съзнателно слиза в мината, а падналият по невнимание слиза в дупката, без да иска и страда, че се е ударил силно.
към втори вариант >>
Като се говори за стари и млади, взимайте думата стар в символичен смисъл.
(втори вариант)
Значи две са посоките, теченията, по които човек може да се движи: или нагоре - към центъра на Слънцето, или надолу - към центъра на Земята. Школата, която следвате, разполага с методи, чрез които учениците могат да превръщат тия течения едно в друго, и ако не научите тия методи, за да променяте тия течения, вие не можете да бъдете ученици. Например неприятното настроение, неприятното разположение е присъщо на стария, на лошия човек, а приятното разположение е присъщо на добрия, на младия човек.
Като се говори за стари и млади, взимайте думата стар в символичен смисъл.
Значи думата стар подразбира навик - стар човек е онзи, който непреривно проявява някои свои навици, със стремеж към центъра на Земята. Злото не седи в стремежа на хората към центъра на Земята, но в това, че този стремеж в тях е несъзнателен. Рударят съзнателно слиза в мината - той има за цел да извади оттам златото или някои скъпоценни камъни, да ги изкачи на повърхността на земята; обаче положението на онзи, който по невнимание се подхлъзва и пада в някоя дупка, не е същото, както това на рударя - рударят съзнателно слиза в мината, а падналият по невнимание слиза в дупката, без да иска и страда, че се е ударил силно.
към втори вариант >>
Значи думата стар подразбира навик - стар човек е онзи, който непреривно проявява някои свои навици, със стремеж към центъра на Земята.
(втори вариант)
Значи две са посоките, теченията, по които човек може да се движи: или нагоре - към центъра на Слънцето, или надолу - към центъра на Земята. Школата, която следвате, разполага с методи, чрез които учениците могат да превръщат тия течения едно в друго, и ако не научите тия методи, за да променяте тия течения, вие не можете да бъдете ученици. Например неприятното настроение, неприятното разположение е присъщо на стария, на лошия човек, а приятното разположение е присъщо на добрия, на младия човек. Като се говори за стари и млади, взимайте думата стар в символичен смисъл.
Значи думата стар подразбира навик - стар човек е онзи, който непреривно проявява някои свои навици, със стремеж към центъра на Земята.
Злото не седи в стремежа на хората към центъра на Земята, но в това, че този стремеж в тях е несъзнателен. Рударят съзнателно слиза в мината - той има за цел да извади оттам златото или някои скъпоценни камъни, да ги изкачи на повърхността на земята; обаче положението на онзи, който по невнимание се подхлъзва и пада в някоя дупка, не е същото, както това на рударя - рударят съзнателно слиза в мината, а падналият по невнимание слиза в дупката, без да иска и страда, че се е ударил силно.
към втори вариант >>
Злото не седи в стремежа на хората към центъра на Земята, но в това, че този стремеж в тях е несъзнателен.
(втори вариант)
Значи две са посоките, теченията, по които човек може да се движи: или нагоре - към центъра на Слънцето, или надолу - към центъра на Земята. Школата, която следвате, разполага с методи, чрез които учениците могат да превръщат тия течения едно в друго, и ако не научите тия методи, за да променяте тия течения, вие не можете да бъдете ученици. Например неприятното настроение, неприятното разположение е присъщо на стария, на лошия човек, а приятното разположение е присъщо на добрия, на младия човек. Като се говори за стари и млади, взимайте думата стар в символичен смисъл. Значи думата стар подразбира навик - стар човек е онзи, който непреривно проявява някои свои навици, със стремеж към центъра на Земята.
Злото не седи в стремежа на хората към центъра на Земята, но в това, че този стремеж в тях е несъзнателен.
Рударят съзнателно слиза в мината - той има за цел да извади оттам златото или някои скъпоценни камъни, да ги изкачи на повърхността на земята; обаче положението на онзи, който по невнимание се подхлъзва и пада в някоя дупка, не е същото, както това на рударя - рударят съзнателно слиза в мината, а падналият по невнимание слиза в дупката, без да иска и страда, че се е ударил силно.
към втори вариант >>
Рударят съзнателно слиза в мината - той има за цел да извади оттам златото или някои скъпоценни камъни, да ги изкачи на повърхността на земята; обаче положението на онзи, който по невнимание се подхлъзва и пада в някоя дупка, не е същото, както това на рударя - рударят съзнателно слиза в мината, а падналият по невнимание слиза в дупката, без да иска и страда, че се е ударил силно.
(втори вариант)
Школата, която следвате, разполага с методи, чрез които учениците могат да превръщат тия течения едно в друго, и ако не научите тия методи, за да променяте тия течения, вие не можете да бъдете ученици. Например неприятното настроение, неприятното разположение е присъщо на стария, на лошия човек, а приятното разположение е присъщо на добрия, на младия човек. Като се говори за стари и млади, взимайте думата стар в символичен смисъл. Значи думата стар подразбира навик - стар човек е онзи, който непреривно проявява някои свои навици, със стремеж към центъра на Земята. Злото не седи в стремежа на хората към центъра на Земята, но в това, че този стремеж в тях е несъзнателен.
Рударят съзнателно слиза в мината - той има за цел да извади оттам златото или някои скъпоценни камъни, да ги изкачи на повърхността на земята; обаче положението на онзи, който по невнимание се подхлъзва и пада в някоя дупка, не е същото, както това на рударя - рударят съзнателно слиза в мината, а падналият по невнимание слиза в дупката, без да иска и страда, че се е ударил силно.
към втори вариант >>
Сега, като сте влезли в Школата, размишлявайте върху всичко, което ви се случва през деня, и се учете: например задайте си въпроса защо състоянията ви се менят толкова бързо; същевременно в продължение на една седмица дръжте сметка по колко пъти на ден се менят състоянията ви, за да имате представа за себе си.
(втори вариант)
Сега, като сте влезли в Школата, размишлявайте върху всичко, което ви се случва през деня, и се учете: например задайте си въпроса защо състоянията ви се менят толкова бързо; същевременно в продължение на една седмица дръжте сметка по колко пъти на ден се менят състоянията ви, за да имате представа за себе си.
Всичко това отбелязвайте на една тетрадка. Записвайте само резките промени в състоянията си. Втората седмица пък отбелязвайте какво е състоянието ви сутрин, като станете, на обед и вечер, преди да си легнете. Също така отбелязвайте часа, минутата и времето (дали е било хубаво или лошо, слънчево, мъгливо) на вашето първо утринно състояние, а след това - часа, минутата и времето, когато е настанала промяна в състоянието. Започнете първото упражнение от неделя, като отбелязвате само промените в състоянието си, без да търсите причините на тия промени причините са далеч от вас.
към втори вариант >>
Всичко това отбелязвайте на една тетрадка.
(втори вариант)
Сега, като сте влезли в Школата, размишлявайте върху всичко, което ви се случва през деня, и се учете: например задайте си въпроса защо състоянията ви се менят толкова бързо; същевременно в продължение на една седмица дръжте сметка по колко пъти на ден се менят състоянията ви, за да имате представа за себе си.
Всичко това отбелязвайте на една тетрадка.
Записвайте само резките промени в състоянията си. Втората седмица пък отбелязвайте какво е състоянието ви сутрин, като станете, на обед и вечер, преди да си легнете. Също така отбелязвайте часа, минутата и времето (дали е било хубаво или лошо, слънчево, мъгливо) на вашето първо утринно състояние, а след това - часа, минутата и времето, когато е настанала промяна в състоянието. Започнете първото упражнение от неделя, като отбелязвате само промените в състоянието си, без да търсите причините на тия промени причините са далеч от вас. Вие съзнавате само, че е станала някаква промяна, но защо и за какво не знаете - значи има нещо по-дълбоко от изменяемото.
към втори вариант >>
Записвайте само резките промени в състоянията си.
(втори вариант)
Сега, като сте влезли в Школата, размишлявайте върху всичко, което ви се случва през деня, и се учете: например задайте си въпроса защо състоянията ви се менят толкова бързо; същевременно в продължение на една седмица дръжте сметка по колко пъти на ден се менят състоянията ви, за да имате представа за себе си. Всичко това отбелязвайте на една тетрадка.
Записвайте само резките промени в състоянията си.
Втората седмица пък отбелязвайте какво е състоянието ви сутрин, като станете, на обед и вечер, преди да си легнете. Също така отбелязвайте часа, минутата и времето (дали е било хубаво или лошо, слънчево, мъгливо) на вашето първо утринно състояние, а след това - часа, минутата и времето, когато е настанала промяна в състоянието. Започнете първото упражнение от неделя, като отбелязвате само промените в състоянието си, без да търсите причините на тия промени причините са далеч от вас. Вие съзнавате само, че е станала някаква промяна, но защо и за какво не знаете - значи има нещо по-дълбоко от изменяемото. Вие ще изучавате това, което се изменя във вас, а не това, което не се изменя - защо?
към втори вариант >>
Втората седмица пък отбелязвайте какво е състоянието ви сутрин, като станете, на обед и вечер, преди да си легнете.
(втори вариант)
Сега, като сте влезли в Школата, размишлявайте върху всичко, което ви се случва през деня, и се учете: например задайте си въпроса защо състоянията ви се менят толкова бързо; същевременно в продължение на една седмица дръжте сметка по колко пъти на ден се менят състоянията ви, за да имате представа за себе си. Всичко това отбелязвайте на една тетрадка. Записвайте само резките промени в състоянията си.
Втората седмица пък отбелязвайте какво е състоянието ви сутрин, като станете, на обед и вечер, преди да си легнете.
Също така отбелязвайте часа, минутата и времето (дали е било хубаво или лошо, слънчево, мъгливо) на вашето първо утринно състояние, а след това - часа, минутата и времето, когато е настанала промяна в състоянието. Започнете първото упражнение от неделя, като отбелязвате само промените в състоянието си, без да търсите причините на тия промени причините са далеч от вас. Вие съзнавате само, че е станала някаква промяна, но защо и за какво не знаете - значи има нещо по-дълбоко от изменяемото. Вие ще изучавате това, което се изменя във вас, а не това, което не се изменя - защо? Защото наблюденията се правят от това, което не се изменя.
към втори вариант >>
Също така отбелязвайте часа, минутата и времето (дали е било хубаво или лошо, слънчево, мъгливо) на вашето първо утринно състояние, а след това - часа, минутата и времето, когато е настанала промяна в състоянието.
(втори вариант)
Сега, като сте влезли в Школата, размишлявайте върху всичко, което ви се случва през деня, и се учете: например задайте си въпроса защо състоянията ви се менят толкова бързо; същевременно в продължение на една седмица дръжте сметка по колко пъти на ден се менят състоянията ви, за да имате представа за себе си. Всичко това отбелязвайте на една тетрадка. Записвайте само резките промени в състоянията си. Втората седмица пък отбелязвайте какво е състоянието ви сутрин, като станете, на обед и вечер, преди да си легнете.
Също така отбелязвайте часа, минутата и времето (дали е било хубаво или лошо, слънчево, мъгливо) на вашето първо утринно състояние, а след това - часа, минутата и времето, когато е настанала промяна в състоянието.
Започнете първото упражнение от неделя, като отбелязвате само промените в състоянието си, без да търсите причините на тия промени причините са далеч от вас. Вие съзнавате само, че е станала някаква промяна, но защо и за какво не знаете - значи има нещо по-дълбоко от изменяемото. Вие ще изучавате това, което се изменя във вас, а не това, което не се изменя - защо? Защото наблюденията се правят от това, което не се изменя. Чрез тия наблюдения вие ще дойдете до вътрешното си състояние, което не се мени; то наблюдава другите състояния, а самото остава неизменно.
към втори вариант >>
Започнете първото упражнение от неделя, като отбелязвате само промените в състоянието си, без да търсите причините на тия промени причините са далеч от вас.
(втори вариант)
Сега, като сте влезли в Школата, размишлявайте върху всичко, което ви се случва през деня, и се учете: например задайте си въпроса защо състоянията ви се менят толкова бързо; същевременно в продължение на една седмица дръжте сметка по колко пъти на ден се менят състоянията ви, за да имате представа за себе си. Всичко това отбелязвайте на една тетрадка. Записвайте само резките промени в състоянията си. Втората седмица пък отбелязвайте какво е състоянието ви сутрин, като станете, на обед и вечер, преди да си легнете. Също така отбелязвайте часа, минутата и времето (дали е било хубаво или лошо, слънчево, мъгливо) на вашето първо утринно състояние, а след това - часа, минутата и времето, когато е настанала промяна в състоянието.
Започнете първото упражнение от неделя, като отбелязвате само промените в състоянието си, без да търсите причините на тия промени причините са далеч от вас.
Вие съзнавате само, че е станала някаква промяна, но защо и за какво не знаете - значи има нещо по-дълбоко от изменяемото. Вие ще изучавате това, което се изменя във вас, а не това, което не се изменя - защо? Защото наблюденията се правят от това, което не се изменя. Чрез тия наблюдения вие ще дойдете до вътрешното си състояние, което не се мени; то наблюдава другите състояния, а самото остава неизменно. По този начин - чрез ред наблюдения - вие ще придобиете много опитности.
към втори вариант >>
Вие съзнавате само, че е станала някаква промяна, но защо и за какво не знаете - значи има нещо по-дълбоко от изменяемото.
(втори вариант)
Всичко това отбелязвайте на една тетрадка. Записвайте само резките промени в състоянията си. Втората седмица пък отбелязвайте какво е състоянието ви сутрин, като станете, на обед и вечер, преди да си легнете. Също така отбелязвайте часа, минутата и времето (дали е било хубаво или лошо, слънчево, мъгливо) на вашето първо утринно състояние, а след това - часа, минутата и времето, когато е настанала промяна в състоянието. Започнете първото упражнение от неделя, като отбелязвате само промените в състоянието си, без да търсите причините на тия промени причините са далеч от вас.
Вие съзнавате само, че е станала някаква промяна, но защо и за какво не знаете - значи има нещо по-дълбоко от изменяемото.
Вие ще изучавате това, което се изменя във вас, а не това, което не се изменя - защо? Защото наблюденията се правят от това, което не се изменя. Чрез тия наблюдения вие ще дойдете до вътрешното си състояние, което не се мени; то наблюдава другите състояния, а самото остава неизменно. По този начин - чрез ред наблюдения - вие ще придобиете много опитности.
към втори вариант >>
Вие ще изучавате това, което се изменя във вас, а не това, което не се изменя - защо?
(втори вариант)
Записвайте само резките промени в състоянията си. Втората седмица пък отбелязвайте какво е състоянието ви сутрин, като станете, на обед и вечер, преди да си легнете. Също така отбелязвайте часа, минутата и времето (дали е било хубаво или лошо, слънчево, мъгливо) на вашето първо утринно състояние, а след това - часа, минутата и времето, когато е настанала промяна в състоянието. Започнете първото упражнение от неделя, като отбелязвате само промените в състоянието си, без да търсите причините на тия промени причините са далеч от вас. Вие съзнавате само, че е станала някаква промяна, но защо и за какво не знаете - значи има нещо по-дълбоко от изменяемото.
Вие ще изучавате това, което се изменя във вас, а не това, което не се изменя - защо?
Защото наблюденията се правят от това, което не се изменя. Чрез тия наблюдения вие ще дойдете до вътрешното си състояние, което не се мени; то наблюдава другите състояния, а самото остава неизменно. По този начин - чрез ред наблюдения - вие ще придобиете много опитности.
към втори вариант >>
Защото наблюденията се правят от това, което не се изменя.
(втори вариант)
Втората седмица пък отбелязвайте какво е състоянието ви сутрин, като станете, на обед и вечер, преди да си легнете. Също така отбелязвайте часа, минутата и времето (дали е било хубаво или лошо, слънчево, мъгливо) на вашето първо утринно състояние, а след това - часа, минутата и времето, когато е настанала промяна в състоянието. Започнете първото упражнение от неделя, като отбелязвате само промените в състоянието си, без да търсите причините на тия промени причините са далеч от вас. Вие съзнавате само, че е станала някаква промяна, но защо и за какво не знаете - значи има нещо по-дълбоко от изменяемото. Вие ще изучавате това, което се изменя във вас, а не това, което не се изменя - защо?
Защото наблюденията се правят от това, което не се изменя.
Чрез тия наблюдения вие ще дойдете до вътрешното си състояние, което не се мени; то наблюдава другите състояния, а самото остава неизменно. По този начин - чрез ред наблюдения - вие ще придобиете много опитности.
към втори вариант >>
Чрез тия наблюдения вие ще дойдете до вътрешното си състояние, което не се мени; то наблюдава другите състояния, а самото остава неизменно.
(втори вариант)
Също така отбелязвайте часа, минутата и времето (дали е било хубаво или лошо, слънчево, мъгливо) на вашето първо утринно състояние, а след това - часа, минутата и времето, когато е настанала промяна в състоянието. Започнете първото упражнение от неделя, като отбелязвате само промените в състоянието си, без да търсите причините на тия промени причините са далеч от вас. Вие съзнавате само, че е станала някаква промяна, но защо и за какво не знаете - значи има нещо по-дълбоко от изменяемото. Вие ще изучавате това, което се изменя във вас, а не това, което не се изменя - защо? Защото наблюденията се правят от това, което не се изменя.
Чрез тия наблюдения вие ще дойдете до вътрешното си състояние, което не се мени; то наблюдава другите състояния, а самото остава неизменно.
По този начин - чрез ред наблюдения - вие ще придобиете много опитности.
към втори вариант >>
По този начин - чрез ред наблюдения - вие ще придобиете много опитности.
(втори вариант)
Започнете първото упражнение от неделя, като отбелязвате само промените в състоянието си, без да търсите причините на тия промени причините са далеч от вас. Вие съзнавате само, че е станала някаква промяна, но защо и за какво не знаете - значи има нещо по-дълбоко от изменяемото. Вие ще изучавате това, което се изменя във вас, а не това, което не се изменя - защо? Защото наблюденията се правят от това, което не се изменя. Чрез тия наблюдения вие ще дойдете до вътрешното си състояние, което не се мени; то наблюдава другите състояния, а самото остава неизменно.
По този начин - чрез ред наблюдения - вие ще придобиете много опитности.
към втори вариант >>
Тъй щото ще правите наблюденията си спокойно, без смущения.
(втори вариант)
Тъй щото ще правите наблюденията си спокойно, без смущения.
Ако сте неразположени, ще пишете, че състоянието ви е вляво, под нулата; ако сте разположени, намирате се вдясно, над нулата. Всички неприятни състояния са вляво - те представляват движение към корените, надолу, към центъра на Земята; всички приятни състояния са вдясно - те представляват движение към клоните, нагоре, към центъра на Слънцето. Добре е да отбелязвате и времето, за да видите какво влияние оказва върху състоянието на човека.
към втори вариант >>
Ако сте неразположени, ще пишете, че състоянието ви е вляво, под нулата; ако сте разположени, намирате се вдясно, над нулата.
(втори вариант)
Тъй щото ще правите наблюденията си спокойно, без смущения.
Ако сте неразположени, ще пишете, че състоянието ви е вляво, под нулата; ако сте разположени, намирате се вдясно, над нулата.
Всички неприятни състояния са вляво - те представляват движение към корените, надолу, към центъра на Земята; всички приятни състояния са вдясно - те представляват движение към клоните, нагоре, към центъра на Слънцето. Добре е да отбелязвате и времето, за да видите какво влияние оказва върху състоянието на човека.
към втори вариант >>
Всички неприятни състояния са вляво - те представляват движение към корените, надолу, към центъра на Земята; всички приятни състояния са вдясно - те представляват движение към клоните, нагоре, към центъра на Слънцето.
(втори вариант)
Тъй щото ще правите наблюденията си спокойно, без смущения. Ако сте неразположени, ще пишете, че състоянието ви е вляво, под нулата; ако сте разположени, намирате се вдясно, над нулата.
Всички неприятни състояния са вляво - те представляват движение към корените, надолу, към центъра на Земята; всички приятни състояния са вдясно - те представляват движение към клоните, нагоре, към центъра на Слънцето.
Добре е да отбелязвате и времето, за да видите какво влияние оказва върху състоянието на човека.
към втори вариант >>
Добре е да отбелязвате и времето, за да видите какво влияние оказва върху състоянието на човека.
(втори вариант)
Тъй щото ще правите наблюденията си спокойно, без смущения. Ако сте неразположени, ще пишете, че състоянието ви е вляво, под нулата; ако сте разположени, намирате се вдясно, над нулата. Всички неприятни състояния са вляво - те представляват движение към корените, надолу, към центъра на Земята; всички приятни състояния са вдясно - те представляват движение към клоните, нагоре, към центъра на Слънцето.
Добре е да отбелязвате и времето, за да видите какво влияние оказва върху състоянието на човека.
към втори вариант >>
И тъй, ще се самонаблюдавате, без да се критикувате.
(втори вариант)
И тъй, ще се самонаблюдавате, без да се критикувате.
Критиката не е нищо друго, освен глождене, а гложденето е качество на гъсениците - в този смисъл критиците наричаме психологически гъсеници. Ще се самонаблюдавате, ще констатирате промяната и ще я изложите без никаква критика. Като видите някоя своя погрешка, вие казвате: „Лош човек съм аз! "; щом казвате така, вие правите още една погрешка. Първата погрешка седи в това, което сте направили вече, а не сте го изправили; втората погрешка седи в критиката.
към втори вариант >>
Критиката не е нищо друго, освен глождене, а гложденето е качество на гъсениците - в този смисъл критиците наричаме психологически гъсеници.
(втори вариант)
И тъй, ще се самонаблюдавате, без да се критикувате.
Критиката не е нищо друго, освен глождене, а гложденето е качество на гъсениците - в този смисъл критиците наричаме психологически гъсеници.
Ще се самонаблюдавате, ще констатирате промяната и ще я изложите без никаква критика. Като видите някоя своя погрешка, вие казвате: „Лош човек съм аз! "; щом казвате така, вие правите още една погрешка. Първата погрешка седи в това, което сте направили вече, а не сте го изправили; втората погрешка седи в критиката. Следователно, щом направиш една погрешка, заеми се да я изправиш, а това, че си лош човек, е качулка, без която може да мине; ако кажеш, че си добър човек, това е друга качулка.
към втори вариант >>
Ще се самонаблюдавате, ще констатирате промяната и ще я изложите без никаква критика.
(втори вариант)
И тъй, ще се самонаблюдавате, без да се критикувате. Критиката не е нищо друго, освен глождене, а гложденето е качество на гъсениците - в този смисъл критиците наричаме психологически гъсеници.
Ще се самонаблюдавате, ще констатирате промяната и ще я изложите без никаква критика.
Като видите някоя своя погрешка, вие казвате: „Лош човек съм аз! "; щом казвате така, вие правите още една погрешка. Първата погрешка седи в това, което сте направили вече, а не сте го изправили; втората погрешка седи в критиката. Следователно, щом направиш една погрешка, заеми се да я изправиш, а това, че си лош човек, е качулка, без която може да мине; ако кажеш, че си добър човек, това е друга качулка.
към втори вариант >>
Като видите някоя своя погрешка, вие казвате: „Лош човек съм аз!
(втори вариант)
И тъй, ще се самонаблюдавате, без да се критикувате. Критиката не е нищо друго, освен глождене, а гложденето е качество на гъсениците - в този смисъл критиците наричаме психологически гъсеници. Ще се самонаблюдавате, ще констатирате промяната и ще я изложите без никаква критика.
Като видите някоя своя погрешка, вие казвате: „Лош човек съм аз!
"; щом казвате така, вие правите още една погрешка. Първата погрешка седи в това, което сте направили вече, а не сте го изправили; втората погрешка седи в критиката. Следователно, щом направиш една погрешка, заеми се да я изправиш, а това, че си лош човек, е качулка, без която може да мине; ако кажеш, че си добър човек, това е друга качулка.
към втори вариант >>
"; щом казвате така, вие правите още една погрешка.
(втори вариант)
И тъй, ще се самонаблюдавате, без да се критикувате. Критиката не е нищо друго, освен глождене, а гложденето е качество на гъсениците - в този смисъл критиците наричаме психологически гъсеници. Ще се самонаблюдавате, ще констатирате промяната и ще я изложите без никаква критика. Като видите някоя своя погрешка, вие казвате: „Лош човек съм аз!
"; щом казвате така, вие правите още една погрешка.
Първата погрешка седи в това, което сте направили вече, а не сте го изправили; втората погрешка седи в критиката. Следователно, щом направиш една погрешка, заеми се да я изправиш, а това, че си лош човек, е качулка, без която може да мине; ако кажеш, че си добър човек, това е друга качулка.
към втори вариант >>
Първата погрешка седи в това, което сте направили вече, а не сте го изправили; втората погрешка седи в критиката.
(втори вариант)
И тъй, ще се самонаблюдавате, без да се критикувате. Критиката не е нищо друго, освен глождене, а гложденето е качество на гъсениците - в този смисъл критиците наричаме психологически гъсеници. Ще се самонаблюдавате, ще констатирате промяната и ще я изложите без никаква критика. Като видите някоя своя погрешка, вие казвате: „Лош човек съм аз! "; щом казвате така, вие правите още една погрешка.
Първата погрешка седи в това, което сте направили вече, а не сте го изправили; втората погрешка седи в критиката.
Следователно, щом направиш една погрешка, заеми се да я изправиш, а това, че си лош човек, е качулка, без която може да мине; ако кажеш, че си добър човек, това е друга качулка.
към втори вариант >>
Следователно, щом направиш една погрешка, заеми се да я изправиш, а това, че си лош човек, е качулка, без която може да мине; ако кажеш, че си добър човек, това е друга качулка.
(втори вариант)
Критиката не е нищо друго, освен глождене, а гложденето е качество на гъсениците - в този смисъл критиците наричаме психологически гъсеници. Ще се самонаблюдавате, ще констатирате промяната и ще я изложите без никаква критика. Като видите някоя своя погрешка, вие казвате: „Лош човек съм аз! "; щом казвате така, вие правите още една погрешка. Първата погрешка седи в това, което сте направили вече, а не сте го изправили; втората погрешка седи в критиката.
Следователно, щом направиш една погрешка, заеми се да я изправиш, а това, че си лош човек, е качулка, без която може да мине; ако кажеш, че си добър човек, това е друга качулка.
към втори вариант >>
Ученикът на окултната школа трябва да работи, без да очаква похвали.
(втори вариант)
Ученикът на окултната школа трябва да работи, без да очаква похвали.
Ако от една страна го хвалят, а от друга го укоряват, това с нищо няма да му помогне - укорите и похвалите са за децата, за тях те са на мястото си. Кога се хвалят и укоряват учениците? По въпроса за похвалите и укорите аз имам строго определена мисъл, тя е следната: човек няма право да дава мнението си за една картина, докато не е завършена. Ако гледате само плана и наброските, които художникът е нахвърлил върху платното, вие ще се смеете и ще кажете: „Това е детинска работа"; но когато видите същата картина завършена, вие ще кажете: „Отлична картина! " - значи за една и съща картина ще имате две различни мнения.
към втори вариант >>
Ако от една страна го хвалят, а от друга го укоряват, това с нищо няма да му помогне - укорите и похвалите са за децата, за тях те са на мястото си.
(втори вариант)
Ученикът на окултната школа трябва да работи, без да очаква похвали.
Ако от една страна го хвалят, а от друга го укоряват, това с нищо няма да му помогне - укорите и похвалите са за децата, за тях те са на мястото си.
Кога се хвалят и укоряват учениците? По въпроса за похвалите и укорите аз имам строго определена мисъл, тя е следната: човек няма право да дава мнението си за една картина, докато не е завършена. Ако гледате само плана и наброските, които художникът е нахвърлил върху платното, вие ще се смеете и ще кажете: „Това е детинска работа"; но когато видите същата картина завършена, вие ще кажете: „Отлична картина! " - значи за една и съща картина ще имате две различни мнения. Ето защо човек трябва да има търпение, да чака картината да се завърши и тогава да дава мнението си.
към втори вариант >>
Кога се хвалят и укоряват учениците?
(втори вариант)
Ученикът на окултната школа трябва да работи, без да очаква похвали. Ако от една страна го хвалят, а от друга го укоряват, това с нищо няма да му помогне - укорите и похвалите са за децата, за тях те са на мястото си.
Кога се хвалят и укоряват учениците?
По въпроса за похвалите и укорите аз имам строго определена мисъл, тя е следната: човек няма право да дава мнението си за една картина, докато не е завършена. Ако гледате само плана и наброските, които художникът е нахвърлил върху платното, вие ще се смеете и ще кажете: „Това е детинска работа"; но когато видите същата картина завършена, вие ще кажете: „Отлична картина! " - значи за една и съща картина ще имате две различни мнения. Ето защо човек трябва да има търпение, да чака картината да се завърши и тогава да дава мнението си. Не давайте мнението си за когото и да е, преди той да е завършил работата си - това значи да не критикувате никого.
към втори вариант >>
2.
Волята на Отца
,
НБ
, София, 9.4.1922г.,
Това е смисълът!
Христос казва: „Аз дойдох да сторя не своята воля, но волята на Оногова, Който ме е пратил“. Значи, пратил го е да каже, да изяви Неговата воля. И казва Писанието: „Бог привлякъл ви с нишките на Любовта си“. И единствената главна цел, за която Бог е създал света, е тази: Той иска да ви покаже, че е Любов! И ако вие ме питате как трябва да живеете, ще ви отговоря: Целият ви живот трябва да бъде едно изявление на тази безконечна и безгранична Любов, която действа в целия космос, и всички ваши мисли, чувствания и действия трябва да бъдат проявление на тази Велика Божия Любов.
Това е смисълът!
Вън от тази Любов, животът няма никакъв смисъл. И може с вас, които ме слушате, да направя един опит. Един опит мога да направя, и той е следующият: да ви докажа Любовта. Когато аз говоря, не се шегувам, и което съм говорил, аз го подлагам на опит. На ония, които вярват, им казвам: Опитайте, ние правим опит.
към беседата >>
Това не е никакво добро.
Господ не иска големи работи от нас, много малки работи иска. А ако аз се спра, да свържа обущата на един старец, то е една благородна черта. Ако аз се спра при някоя стара баба, да ѝ дам една чашка водица, това е велико дело, то струва много повече от няколко милиона лева, дадени за бедните. То струва повече пред Бога на Любовта, понеже го правя съзнателно. Добро е, когато самият аз влагам сили от себе си, а не когато баща ми е оставил 10,000,000 и с тях правя добрини.
Това не е никакво добро.
Аз разбирам добро – да дойда на лозето ти с мотиката, да покопая един час. Един час да ти жъна или да ти шътам – това е добро. Ти си беден човек, един час да дойда в къщата ти, да ти поочистя, туй е добро, но от готовото да дам, то не е добро. Никакво добро не си направил. Не се лъжете, не се самоизмамвайте.
към беседата >>
Вън от тази Любов, животът няма никакъв смисъл.
Значи, пратил го е да каже, да изяви Неговата воля. И казва Писанието: „Бог привлякъл ви с нишките на Любовта си“. И единствената главна цел, за която Бог е създал света, е тази: Той иска да ви покаже, че е Любов! И ако вие ме питате как трябва да живеете, ще ви отговоря: Целият ви живот трябва да бъде едно изявление на тази безконечна и безгранична Любов, която действа в целия космос, и всички ваши мисли, чувствания и действия трябва да бъдат проявление на тази Велика Божия Любов. Това е смисълът!
Вън от тази Любов, животът няма никакъв смисъл.
И може с вас, които ме слушате, да направя един опит. Един опит мога да направя, и той е следующият: да ви докажа Любовта. Когато аз говоря, не се шегувам, и което съм говорил, аз го подлагам на опит. На ония, които вярват, им казвам: Опитайте, ние правим опит. Да вземем един 80-годишен старец и една мома на 21 години, най-жизнерадостна, и да направим опит, да вложим туй учение, което казвам, в ума на стария, и старото учение в ума на младата мома; след 5 години аз ви казвам, че старият човек, с туй учение, ще се подмлади, а младата мома ще остарее.
към беседата >>
Аз разбирам добро – да дойда на лозето ти с мотиката, да покопая един час.
А ако аз се спра, да свържа обущата на един старец, то е една благородна черта. Ако аз се спра при някоя стара баба, да ѝ дам една чашка водица, това е велико дело, то струва много повече от няколко милиона лева, дадени за бедните. То струва повече пред Бога на Любовта, понеже го правя съзнателно. Добро е, когато самият аз влагам сили от себе си, а не когато баща ми е оставил 10,000,000 и с тях правя добрини. Това не е никакво добро.
Аз разбирам добро – да дойда на лозето ти с мотиката, да покопая един час.
Един час да ти жъна или да ти шътам – това е добро. Ти си беден човек, един час да дойда в къщата ти, да ти поочистя, туй е добро, но от готовото да дам, то не е добро. Никакво добро не си направил. Не се лъжете, не се самоизмамвайте. Старото учение почива на една лъжлива философия.
към беседата >>
И може с вас, които ме слушате, да направя един опит.
И казва Писанието: „Бог привлякъл ви с нишките на Любовта си“. И единствената главна цел, за която Бог е създал света, е тази: Той иска да ви покаже, че е Любов! И ако вие ме питате как трябва да живеете, ще ви отговоря: Целият ви живот трябва да бъде едно изявление на тази безконечна и безгранична Любов, която действа в целия космос, и всички ваши мисли, чувствания и действия трябва да бъдат проявление на тази Велика Божия Любов. Това е смисълът! Вън от тази Любов, животът няма никакъв смисъл.
И може с вас, които ме слушате, да направя един опит.
Един опит мога да направя, и той е следующият: да ви докажа Любовта. Когато аз говоря, не се шегувам, и което съм говорил, аз го подлагам на опит. На ония, които вярват, им казвам: Опитайте, ние правим опит. Да вземем един 80-годишен старец и една мома на 21 години, най-жизнерадостна, и да направим опит, да вложим туй учение, което казвам, в ума на стария, и старото учение в ума на младата мома; след 5 години аз ви казвам, че старият човек, с туй учение, ще се подмлади, а младата мома ще остарее. Е, питам, едно учение, което ви остарява и обезмисля живота ви, има ли смисъл да го носите на гърба си?
към беседата >>
Един час да ти жъна или да ти шътам – това е добро.
Ако аз се спра при някоя стара баба, да ѝ дам една чашка водица, това е велико дело, то струва много повече от няколко милиона лева, дадени за бедните. То струва повече пред Бога на Любовта, понеже го правя съзнателно. Добро е, когато самият аз влагам сили от себе си, а не когато баща ми е оставил 10,000,000 и с тях правя добрини. Това не е никакво добро. Аз разбирам добро – да дойда на лозето ти с мотиката, да покопая един час.
Един час да ти жъна или да ти шътам – това е добро.
Ти си беден човек, един час да дойда в къщата ти, да ти поочистя, туй е добро, но от готовото да дам, то не е добро. Никакво добро не си направил. Не се лъжете, не се самоизмамвайте. Старото учение почива на една лъжлива философия. А в новото учение всяко действие, всяка мисъл, всяко чувство, всяко проявление на нашия дух трябва да излиза от дълбочината на нашата душа, от дълбочината на нашето сърце.
към беседата >>
Един опит мога да направя, и той е следующият: да ви докажа Любовта.
И единствената главна цел, за която Бог е създал света, е тази: Той иска да ви покаже, че е Любов! И ако вие ме питате как трябва да живеете, ще ви отговоря: Целият ви живот трябва да бъде едно изявление на тази безконечна и безгранична Любов, която действа в целия космос, и всички ваши мисли, чувствания и действия трябва да бъдат проявление на тази Велика Божия Любов. Това е смисълът! Вън от тази Любов, животът няма никакъв смисъл. И може с вас, които ме слушате, да направя един опит.
Един опит мога да направя, и той е следующият: да ви докажа Любовта.
Когато аз говоря, не се шегувам, и което съм говорил, аз го подлагам на опит. На ония, които вярват, им казвам: Опитайте, ние правим опит. Да вземем един 80-годишен старец и една мома на 21 години, най-жизнерадостна, и да направим опит, да вложим туй учение, което казвам, в ума на стария, и старото учение в ума на младата мома; след 5 години аз ви казвам, че старият човек, с туй учение, ще се подмлади, а младата мома ще остарее. Е, питам, едно учение, което ви остарява и обезмисля живота ви, има ли смисъл да го носите на гърба си? Не!
към беседата >>
Ти си беден човек, един час да дойда в къщата ти, да ти поочистя, туй е добро, но от готовото да дам, то не е добро.
То струва повече пред Бога на Любовта, понеже го правя съзнателно. Добро е, когато самият аз влагам сили от себе си, а не когато баща ми е оставил 10,000,000 и с тях правя добрини. Това не е никакво добро. Аз разбирам добро – да дойда на лозето ти с мотиката, да покопая един час. Един час да ти жъна или да ти шътам – това е добро.
Ти си беден човек, един час да дойда в къщата ти, да ти поочистя, туй е добро, но от готовото да дам, то не е добро.
Никакво добро не си направил. Не се лъжете, не се самоизмамвайте. Старото учение почива на една лъжлива философия. А в новото учение всяко действие, всяка мисъл, всяко чувство, всяко проявление на нашия дух трябва да излиза от дълбочината на нашата душа, от дълбочината на нашето сърце. От всекиго да приемете туй благословение.
към беседата >>
Когато аз говоря, не се шегувам, и което съм говорил, аз го подлагам на опит.
И ако вие ме питате как трябва да живеете, ще ви отговоря: Целият ви живот трябва да бъде едно изявление на тази безконечна и безгранична Любов, която действа в целия космос, и всички ваши мисли, чувствания и действия трябва да бъдат проявление на тази Велика Божия Любов. Това е смисълът! Вън от тази Любов, животът няма никакъв смисъл. И може с вас, които ме слушате, да направя един опит. Един опит мога да направя, и той е следующият: да ви докажа Любовта.
Когато аз говоря, не се шегувам, и което съм говорил, аз го подлагам на опит.
На ония, които вярват, им казвам: Опитайте, ние правим опит. Да вземем един 80-годишен старец и една мома на 21 години, най-жизнерадостна, и да направим опит, да вложим туй учение, което казвам, в ума на стария, и старото учение в ума на младата мома; след 5 години аз ви казвам, че старият човек, с туй учение, ще се подмлади, а младата мома ще остарее. Е, питам, едно учение, което ви остарява и обезмисля живота ви, има ли смисъл да го носите на гърба си? Не! Следователно ние проповядваме едно учение, което вие можете да опитате.
към беседата >>
Никакво добро не си направил.
Добро е, когато самият аз влагам сили от себе си, а не когато баща ми е оставил 10,000,000 и с тях правя добрини. Това не е никакво добро. Аз разбирам добро – да дойда на лозето ти с мотиката, да покопая един час. Един час да ти жъна или да ти шътам – това е добро. Ти си беден човек, един час да дойда в къщата ти, да ти поочистя, туй е добро, но от готовото да дам, то не е добро.
Никакво добро не си направил.
Не се лъжете, не се самоизмамвайте. Старото учение почива на една лъжлива философия. А в новото учение всяко действие, всяка мисъл, всяко чувство, всяко проявление на нашия дух трябва да излиза от дълбочината на нашата душа, от дълбочината на нашето сърце. От всекиго да приемете туй благословение.
към беседата >>
На ония, които вярват, им казвам: Опитайте, ние правим опит.
Това е смисълът! Вън от тази Любов, животът няма никакъв смисъл. И може с вас, които ме слушате, да направя един опит. Един опит мога да направя, и той е следующият: да ви докажа Любовта. Когато аз говоря, не се шегувам, и което съм говорил, аз го подлагам на опит.
На ония, които вярват, им казвам: Опитайте, ние правим опит.
Да вземем един 80-годишен старец и една мома на 21 години, най-жизнерадостна, и да направим опит, да вложим туй учение, което казвам, в ума на стария, и старото учение в ума на младата мома; след 5 години аз ви казвам, че старият човек, с туй учение, ще се подмлади, а младата мома ще остарее. Е, питам, едно учение, което ви остарява и обезмисля живота ви, има ли смисъл да го носите на гърба си? Не! Следователно ние проповядваме едно учение, което вие можете да опитате. При нас заблуждение няма.
към беседата >>
Не се лъжете, не се самоизмамвайте.
Това не е никакво добро. Аз разбирам добро – да дойда на лозето ти с мотиката, да покопая един час. Един час да ти жъна или да ти шътам – това е добро. Ти си беден човек, един час да дойда в къщата ти, да ти поочистя, туй е добро, но от готовото да дам, то не е добро. Никакво добро не си направил.
Не се лъжете, не се самоизмамвайте.
Старото учение почива на една лъжлива философия. А в новото учение всяко действие, всяка мисъл, всяко чувство, всяко проявление на нашия дух трябва да излиза от дълбочината на нашата душа, от дълбочината на нашето сърце. От всекиго да приемете туй благословение.
към беседата >>
Да вземем един 80-годишен старец и една мома на 21 години, най-жизнерадостна, и да направим опит, да вложим туй учение, което казвам, в ума на стария, и старото учение в ума на младата мома; след 5 години аз ви казвам, че старият човек, с туй учение, ще се подмлади, а младата мома ще остарее.
Вън от тази Любов, животът няма никакъв смисъл. И може с вас, които ме слушате, да направя един опит. Един опит мога да направя, и той е следующият: да ви докажа Любовта. Когато аз говоря, не се шегувам, и което съм говорил, аз го подлагам на опит. На ония, които вярват, им казвам: Опитайте, ние правим опит.
Да вземем един 80-годишен старец и една мома на 21 години, най-жизнерадостна, и да направим опит, да вложим туй учение, което казвам, в ума на стария, и старото учение в ума на младата мома; след 5 години аз ви казвам, че старият човек, с туй учение, ще се подмлади, а младата мома ще остарее.
Е, питам, едно учение, което ви остарява и обезмисля живота ви, има ли смисъл да го носите на гърба си? Не! Следователно ние проповядваме едно учение, което вие можете да опитате. При нас заблуждение няма. При нас като дойдете, всички заблуждения ще изчезнат.
към беседата >>
Старото учение почива на една лъжлива философия.
Аз разбирам добро – да дойда на лозето ти с мотиката, да покопая един час. Един час да ти жъна или да ти шътам – това е добро. Ти си беден човек, един час да дойда в къщата ти, да ти поочистя, туй е добро, но от готовото да дам, то не е добро. Никакво добро не си направил. Не се лъжете, не се самоизмамвайте.
Старото учение почива на една лъжлива философия.
А в новото учение всяко действие, всяка мисъл, всяко чувство, всяко проявление на нашия дух трябва да излиза от дълбочината на нашата душа, от дълбочината на нашето сърце. От всекиго да приемете туй благословение.
към беседата >>
Е, питам, едно учение, което ви остарява и обезмисля живота ви, има ли смисъл да го носите на гърба си?
И може с вас, които ме слушате, да направя един опит. Един опит мога да направя, и той е следующият: да ви докажа Любовта. Когато аз говоря, не се шегувам, и което съм говорил, аз го подлагам на опит. На ония, които вярват, им казвам: Опитайте, ние правим опит. Да вземем един 80-годишен старец и една мома на 21 години, най-жизнерадостна, и да направим опит, да вложим туй учение, което казвам, в ума на стария, и старото учение в ума на младата мома; след 5 години аз ви казвам, че старият човек, с туй учение, ще се подмлади, а младата мома ще остарее.
Е, питам, едно учение, което ви остарява и обезмисля живота ви, има ли смисъл да го носите на гърба си?
Не! Следователно ние проповядваме едно учение, което вие можете да опитате. При нас заблуждение няма. При нас като дойдете, всички заблуждения ще изчезнат. Ние не казваме: „Тъй е искал Господ“.
към беседата >>
А в новото учение всяко действие, всяка мисъл, всяко чувство, всяко проявление на нашия дух трябва да излиза от дълбочината на нашата душа, от дълбочината на нашето сърце.
Един час да ти жъна или да ти шътам – това е добро. Ти си беден човек, един час да дойда в къщата ти, да ти поочистя, туй е добро, но от готовото да дам, то не е добро. Никакво добро не си направил. Не се лъжете, не се самоизмамвайте. Старото учение почива на една лъжлива философия.
А в новото учение всяко действие, всяка мисъл, всяко чувство, всяко проявление на нашия дух трябва да излиза от дълбочината на нашата душа, от дълбочината на нашето сърце.
От всекиго да приемете туй благословение.
към беседата >>
Не!
Един опит мога да направя, и той е следующият: да ви докажа Любовта. Когато аз говоря, не се шегувам, и което съм говорил, аз го подлагам на опит. На ония, които вярват, им казвам: Опитайте, ние правим опит. Да вземем един 80-годишен старец и една мома на 21 години, най-жизнерадостна, и да направим опит, да вложим туй учение, което казвам, в ума на стария, и старото учение в ума на младата мома; след 5 години аз ви казвам, че старият човек, с туй учение, ще се подмлади, а младата мома ще остарее. Е, питам, едно учение, което ви остарява и обезмисля живота ви, има ли смисъл да го носите на гърба си?
Не!
Следователно ние проповядваме едно учение, което вие можете да опитате. При нас заблуждение няма. При нас като дойдете, всички заблуждения ще изчезнат. Ние не казваме: „Тъй е искал Господ“. Като дойде гладният при мен, аз не казвам, че Господ му е рекъл да бъде гладен, а ще му кажа: Братко, ела, аз днес имам случай да ти покажа моята Любов.
към беседата >>
От всекиго да приемете туй благословение.
Ти си беден човек, един час да дойда в къщата ти, да ти поочистя, туй е добро, но от готовото да дам, то не е добро. Никакво добро не си направил. Не се лъжете, не се самоизмамвайте. Старото учение почива на една лъжлива философия. А в новото учение всяко действие, всяка мисъл, всяко чувство, всяко проявление на нашия дух трябва да излиза от дълбочината на нашата душа, от дълбочината на нашето сърце.
От всекиго да приемете туй благословение.
към беседата >>
Следователно ние проповядваме едно учение, което вие можете да опитате.
Когато аз говоря, не се шегувам, и което съм говорил, аз го подлагам на опит. На ония, които вярват, им казвам: Опитайте, ние правим опит. Да вземем един 80-годишен старец и една мома на 21 години, най-жизнерадостна, и да направим опит, да вложим туй учение, което казвам, в ума на стария, и старото учение в ума на младата мома; след 5 години аз ви казвам, че старият човек, с туй учение, ще се подмлади, а младата мома ще остарее. Е, питам, едно учение, което ви остарява и обезмисля живота ви, има ли смисъл да го носите на гърба си? Не!
Следователно ние проповядваме едно учение, което вие можете да опитате.
При нас заблуждение няма. При нас като дойдете, всички заблуждения ще изчезнат. Ние не казваме: „Тъй е искал Господ“. Като дойде гладният при мен, аз не казвам, че Господ му е рекъл да бъде гладен, а ще му кажа: Братко, ела, аз днес имам случай да ти покажа моята Любов. Най-първо ще попеем малко с тебе, вземи моята арфа на 32 струни, и двамата ще пеем: той пее, аз пея, той пее, аз пея.
към беседата >>
Сега има едно заблуждение в света.
Сега има едно заблуждение в света.
Ние в петък направихме един малък опит. Казвам на моите ученици, ще направим един опит, ще идем на екскурзия, и те мислят, че: „Ние като тръгнем с Учителя, времето му се подчинява“, и казват: „Времето ще бъде много хубаво“. Аз им казвам: Слушайте, не се заблуждавайте, ще турите дебели фанели, палта, хубави обуща, и им казвам какво ще бъде времето. Чудят се. После ще разберете, в бури, в дъжд, кой може да прави разходка.
към беседата >>
При нас заблуждение няма.
На ония, които вярват, им казвам: Опитайте, ние правим опит. Да вземем един 80-годишен старец и една мома на 21 години, най-жизнерадостна, и да направим опит, да вложим туй учение, което казвам, в ума на стария, и старото учение в ума на младата мома; след 5 години аз ви казвам, че старият човек, с туй учение, ще се подмлади, а младата мома ще остарее. Е, питам, едно учение, което ви остарява и обезмисля живота ви, има ли смисъл да го носите на гърба си? Не! Следователно ние проповядваме едно учение, което вие можете да опитате.
При нас заблуждение няма.
При нас като дойдете, всички заблуждения ще изчезнат. Ние не казваме: „Тъй е искал Господ“. Като дойде гладният при мен, аз не казвам, че Господ му е рекъл да бъде гладен, а ще му кажа: Братко, ела, аз днес имам случай да ти покажа моята Любов. Най-първо ще попеем малко с тебе, вземи моята арфа на 32 струни, и двамата ще пеем: той пее, аз пея, той пее, аз пея. След половин час казвам: Отлично „парче“ е това!
към беседата >>
Ние в петък направихме един малък опит.
Сега има едно заблуждение в света.
Ние в петък направихме един малък опит.
Казвам на моите ученици, ще направим един опит, ще идем на екскурзия, и те мислят, че: „Ние като тръгнем с Учителя, времето му се подчинява“, и казват: „Времето ще бъде много хубаво“. Аз им казвам: Слушайте, не се заблуждавайте, ще турите дебели фанели, палта, хубави обуща, и им казвам какво ще бъде времето. Чудят се. После ще разберете, в бури, в дъжд, кой може да прави разходка.
към беседата >>
При нас като дойдете, всички заблуждения ще изчезнат.
Да вземем един 80-годишен старец и една мома на 21 години, най-жизнерадостна, и да направим опит, да вложим туй учение, което казвам, в ума на стария, и старото учение в ума на младата мома; след 5 години аз ви казвам, че старият човек, с туй учение, ще се подмлади, а младата мома ще остарее. Е, питам, едно учение, което ви остарява и обезмисля живота ви, има ли смисъл да го носите на гърба си? Не! Следователно ние проповядваме едно учение, което вие можете да опитате. При нас заблуждение няма.
При нас като дойдете, всички заблуждения ще изчезнат.
Ние не казваме: „Тъй е искал Господ“. Като дойде гладният при мен, аз не казвам, че Господ му е рекъл да бъде гладен, а ще му кажа: Братко, ела, аз днес имам случай да ти покажа моята Любов. Най-първо ще попеем малко с тебе, вземи моята арфа на 32 струни, и двамата ще пеем: той пее, аз пея, той пее, аз пея. След половин час казвам: Отлично „парче“ е това! Може туй „парче“ да е направено от зеле, от праз, пшеничен хляб, и той казва: „Благодаря ти“.
към беседата >>
Казвам на моите ученици, ще направим един опит, ще идем на екскурзия, и те мислят, че: „Ние като тръгнем с Учителя, времето му се подчинява“, и казват: „Времето ще бъде много хубаво“.
Сега има едно заблуждение в света. Ние в петък направихме един малък опит.
Казвам на моите ученици, ще направим един опит, ще идем на екскурзия, и те мислят, че: „Ние като тръгнем с Учителя, времето му се подчинява“, и казват: „Времето ще бъде много хубаво“.
Аз им казвам: Слушайте, не се заблуждавайте, ще турите дебели фанели, палта, хубави обуща, и им казвам какво ще бъде времето. Чудят се. После ще разберете, в бури, в дъжд, кой може да прави разходка.
към беседата >>
Ние не казваме: „Тъй е искал Господ“.
Е, питам, едно учение, което ви остарява и обезмисля живота ви, има ли смисъл да го носите на гърба си? Не! Следователно ние проповядваме едно учение, което вие можете да опитате. При нас заблуждение няма. При нас като дойдете, всички заблуждения ще изчезнат.
Ние не казваме: „Тъй е искал Господ“.
Като дойде гладният при мен, аз не казвам, че Господ му е рекъл да бъде гладен, а ще му кажа: Братко, ела, аз днес имам случай да ти покажа моята Любов. Най-първо ще попеем малко с тебе, вземи моята арфа на 32 струни, и двамата ще пеем: той пее, аз пея, той пее, аз пея. След половин час казвам: Отлично „парче“ е това! Може туй „парче“ да е направено от зеле, от праз, пшеничен хляб, и той казва: „Благодаря ти“. А сега ние, съвременните философи, като дойде някой гладен човек, ще започнем философски и ще кажем: „Ти знаеш ли, че си един голям грешник, затуй си изпаднал до туй дередже, ако беше прокопсан, майка ти такава, баща ти, това, онова“ – ще му четете молитви и той ще търси друго място, и после ще му разправят закона за кармата.
към беседата >>
Аз им казвам: Слушайте, не се заблуждавайте, ще турите дебели фанели, палта, хубави обуща, и им казвам какво ще бъде времето.
Сега има едно заблуждение в света. Ние в петък направихме един малък опит. Казвам на моите ученици, ще направим един опит, ще идем на екскурзия, и те мислят, че: „Ние като тръгнем с Учителя, времето му се подчинява“, и казват: „Времето ще бъде много хубаво“.
Аз им казвам: Слушайте, не се заблуждавайте, ще турите дебели фанели, палта, хубави обуща, и им казвам какво ще бъде времето.
Чудят се. После ще разберете, в бури, в дъжд, кой може да прави разходка.
към беседата >>
Като дойде гладният при мен, аз не казвам, че Господ му е рекъл да бъде гладен, а ще му кажа: Братко, ела, аз днес имам случай да ти покажа моята Любов.
Не! Следователно ние проповядваме едно учение, което вие можете да опитате. При нас заблуждение няма. При нас като дойдете, всички заблуждения ще изчезнат. Ние не казваме: „Тъй е искал Господ“.
Като дойде гладният при мен, аз не казвам, че Господ му е рекъл да бъде гладен, а ще му кажа: Братко, ела, аз днес имам случай да ти покажа моята Любов.
Най-първо ще попеем малко с тебе, вземи моята арфа на 32 струни, и двамата ще пеем: той пее, аз пея, той пее, аз пея. След половин час казвам: Отлично „парче“ е това! Може туй „парче“ да е направено от зеле, от праз, пшеничен хляб, и той казва: „Благодаря ти“. А сега ние, съвременните философи, като дойде някой гладен човек, ще започнем философски и ще кажем: „Ти знаеш ли, че си един голям грешник, затуй си изпаднал до туй дередже, ако беше прокопсан, майка ти такава, баща ти, това, онова“ – ще му четете молитви и той ще търси друго място, и после ще му разправят закона за кармата. Законът за кармата се проповядва само на сити хора, а на гладни хора няма да проповядват тоя закон.
към беседата >>
Чудят се.
Сега има едно заблуждение в света. Ние в петък направихме един малък опит. Казвам на моите ученици, ще направим един опит, ще идем на екскурзия, и те мислят, че: „Ние като тръгнем с Учителя, времето му се подчинява“, и казват: „Времето ще бъде много хубаво“. Аз им казвам: Слушайте, не се заблуждавайте, ще турите дебели фанели, палта, хубави обуща, и им казвам какво ще бъде времето.
Чудят се.
После ще разберете, в бури, в дъжд, кой може да прави разходка.
към беседата >>
Най-първо ще попеем малко с тебе, вземи моята арфа на 32 струни, и двамата ще пеем: той пее, аз пея, той пее, аз пея.
Следователно ние проповядваме едно учение, което вие можете да опитате. При нас заблуждение няма. При нас като дойдете, всички заблуждения ще изчезнат. Ние не казваме: „Тъй е искал Господ“. Като дойде гладният при мен, аз не казвам, че Господ му е рекъл да бъде гладен, а ще му кажа: Братко, ела, аз днес имам случай да ти покажа моята Любов.
Най-първо ще попеем малко с тебе, вземи моята арфа на 32 струни, и двамата ще пеем: той пее, аз пея, той пее, аз пея.
След половин час казвам: Отлично „парче“ е това! Може туй „парче“ да е направено от зеле, от праз, пшеничен хляб, и той казва: „Благодаря ти“. А сега ние, съвременните философи, като дойде някой гладен човек, ще започнем философски и ще кажем: „Ти знаеш ли, че си един голям грешник, затуй си изпаднал до туй дередже, ако беше прокопсан, майка ти такава, баща ти, това, онова“ – ще му четете молитви и той ще търси друго място, и после ще му разправят закона за кармата. Законът за кармата се проповядва само на сити хора, а на гладни хора няма да проповядват тоя закон. На бедния не му разправяй защо е беден.
към беседата >>
После ще разберете, в бури, в дъжд, кой може да прави разходка.
Сега има едно заблуждение в света. Ние в петък направихме един малък опит. Казвам на моите ученици, ще направим един опит, ще идем на екскурзия, и те мислят, че: „Ние като тръгнем с Учителя, времето му се подчинява“, и казват: „Времето ще бъде много хубаво“. Аз им казвам: Слушайте, не се заблуждавайте, ще турите дебели фанели, палта, хубави обуща, и им казвам какво ще бъде времето. Чудят се.
После ще разберете, в бури, в дъжд, кой може да прави разходка.
към беседата >>
След половин час казвам: Отлично „парче“ е това!
При нас заблуждение няма. При нас като дойдете, всички заблуждения ще изчезнат. Ние не казваме: „Тъй е искал Господ“. Като дойде гладният при мен, аз не казвам, че Господ му е рекъл да бъде гладен, а ще му кажа: Братко, ела, аз днес имам случай да ти покажа моята Любов. Най-първо ще попеем малко с тебе, вземи моята арфа на 32 струни, и двамата ще пеем: той пее, аз пея, той пее, аз пея.
След половин час казвам: Отлично „парче“ е това!
Може туй „парче“ да е направено от зеле, от праз, пшеничен хляб, и той казва: „Благодаря ти“. А сега ние, съвременните философи, като дойде някой гладен човек, ще започнем философски и ще кажем: „Ти знаеш ли, че си един голям грешник, затуй си изпаднал до туй дередже, ако беше прокопсан, майка ти такава, баща ти, това, онова“ – ще му четете молитви и той ще търси друго място, и после ще му разправят закона за кармата. Законът за кармата се проповядва само на сити хора, а на гладни хора няма да проповядват тоя закон. На бедния не му разправяй защо е беден. На глупавите хора не разправяй как е създаден светът, то е само за учените, а на глупавия друго ще кажеш.
към беседата >>
Тъй трябва да ги правим, и тогава трябва да започнем в най-лоши условия и да ги победим.
Тъй трябва да ги правим, и тогава трябва да започнем в най-лоши условия и да ги победим.
А като дойде доброто, ще повикаме и млади, и стари, а в бурите най-силните трябва да дойдат. За пример, те са малки опити. А ние искаме всички да започнем с целия свят. Не, не, вие тръгнете в този път на Божествената Любов и ще разберете, че всъщност зло няма в света, то е само привидно. Но всичко в света си има своя добър смисъл, всичко е отлично в този свят.
към беседата >>
Може туй „парче“ да е направено от зеле, от праз, пшеничен хляб, и той казва: „Благодаря ти“.
При нас като дойдете, всички заблуждения ще изчезнат. Ние не казваме: „Тъй е искал Господ“. Като дойде гладният при мен, аз не казвам, че Господ му е рекъл да бъде гладен, а ще му кажа: Братко, ела, аз днес имам случай да ти покажа моята Любов. Най-първо ще попеем малко с тебе, вземи моята арфа на 32 струни, и двамата ще пеем: той пее, аз пея, той пее, аз пея. След половин час казвам: Отлично „парче“ е това!
Може туй „парче“ да е направено от зеле, от праз, пшеничен хляб, и той казва: „Благодаря ти“.
А сега ние, съвременните философи, като дойде някой гладен човек, ще започнем философски и ще кажем: „Ти знаеш ли, че си един голям грешник, затуй си изпаднал до туй дередже, ако беше прокопсан, майка ти такава, баща ти, това, онова“ – ще му четете молитви и той ще търси друго място, и после ще му разправят закона за кармата. Законът за кармата се проповядва само на сити хора, а на гладни хора няма да проповядват тоя закон. На бедния не му разправяй защо е беден. На глупавите хора не разправяй как е създаден светът, то е само за учените, а на глупавия друго ще кажеш. На гладния, имате едно добро условие да му покажете Любовта си.
към беседата >>
А като дойде доброто, ще повикаме и млади, и стари, а в бурите най-силните трябва да дойдат.
Тъй трябва да ги правим, и тогава трябва да започнем в най-лоши условия и да ги победим.
А като дойде доброто, ще повикаме и млади, и стари, а в бурите най-силните трябва да дойдат.
За пример, те са малки опити. А ние искаме всички да започнем с целия свят. Не, не, вие тръгнете в този път на Божествената Любов и ще разберете, че всъщност зло няма в света, то е само привидно. Но всичко в света си има своя добър смисъл, всичко е отлично в този свят. И това, дето казваме, че вятърът е лош, че студът, че времето е лошо.
към беседата >>
А сега ние, съвременните философи, като дойде някой гладен човек, ще започнем философски и ще кажем: „Ти знаеш ли, че си един голям грешник, затуй си изпаднал до туй дередже, ако беше прокопсан, майка ти такава, баща ти, това, онова“ – ще му четете молитви и той ще търси друго място, и после ще му разправят закона за кармата.
Ние не казваме: „Тъй е искал Господ“. Като дойде гладният при мен, аз не казвам, че Господ му е рекъл да бъде гладен, а ще му кажа: Братко, ела, аз днес имам случай да ти покажа моята Любов. Най-първо ще попеем малко с тебе, вземи моята арфа на 32 струни, и двамата ще пеем: той пее, аз пея, той пее, аз пея. След половин час казвам: Отлично „парче“ е това! Може туй „парче“ да е направено от зеле, от праз, пшеничен хляб, и той казва: „Благодаря ти“.
А сега ние, съвременните философи, като дойде някой гладен човек, ще започнем философски и ще кажем: „Ти знаеш ли, че си един голям грешник, затуй си изпаднал до туй дередже, ако беше прокопсан, майка ти такава, баща ти, това, онова“ – ще му четете молитви и той ще търси друго място, и после ще му разправят закона за кармата.
Законът за кармата се проповядва само на сити хора, а на гладни хора няма да проповядват тоя закон. На бедния не му разправяй защо е беден. На глупавите хора не разправяй как е създаден светът, то е само за учените, а на глупавия друго ще кажеш. На гладния, имате едно добро условие да му покажете Любовта си. На жадния, имате един случай да му покажете, че го обичате.
към беседата >>
За пример, те са малки опити.
Тъй трябва да ги правим, и тогава трябва да започнем в най-лоши условия и да ги победим. А като дойде доброто, ще повикаме и млади, и стари, а в бурите най-силните трябва да дойдат.
За пример, те са малки опити.
А ние искаме всички да започнем с целия свят. Не, не, вие тръгнете в този път на Божествената Любов и ще разберете, че всъщност зло няма в света, то е само привидно. Но всичко в света си има своя добър смисъл, всичко е отлично в този свят. И това, дето казваме, че вятърът е лош, че студът, че времето е лошо. Не, не, студът си е на място, той е отличен, вятърът е на място.
към беседата >>
Законът за кармата се проповядва само на сити хора, а на гладни хора няма да проповядват тоя закон.
Като дойде гладният при мен, аз не казвам, че Господ му е рекъл да бъде гладен, а ще му кажа: Братко, ела, аз днес имам случай да ти покажа моята Любов. Най-първо ще попеем малко с тебе, вземи моята арфа на 32 струни, и двамата ще пеем: той пее, аз пея, той пее, аз пея. След половин час казвам: Отлично „парче“ е това! Може туй „парче“ да е направено от зеле, от праз, пшеничен хляб, и той казва: „Благодаря ти“. А сега ние, съвременните философи, като дойде някой гладен човек, ще започнем философски и ще кажем: „Ти знаеш ли, че си един голям грешник, затуй си изпаднал до туй дередже, ако беше прокопсан, майка ти такава, баща ти, това, онова“ – ще му четете молитви и той ще търси друго място, и после ще му разправят закона за кармата.
Законът за кармата се проповядва само на сити хора, а на гладни хора няма да проповядват тоя закон.
На бедния не му разправяй защо е беден. На глупавите хора не разправяй как е създаден светът, то е само за учените, а на глупавия друго ще кажеш. На гладния, имате едно добро условие да му покажете Любовта си. На жадния, имате един случай да му покажете, че го обичате. Не питайте защо е жаден.
към беседата >>
А ние искаме всички да започнем с целия свят.
Тъй трябва да ги правим, и тогава трябва да започнем в най-лоши условия и да ги победим. А като дойде доброто, ще повикаме и млади, и стари, а в бурите най-силните трябва да дойдат. За пример, те са малки опити.
А ние искаме всички да започнем с целия свят.
Не, не, вие тръгнете в този път на Божествената Любов и ще разберете, че всъщност зло няма в света, то е само привидно. Но всичко в света си има своя добър смисъл, всичко е отлично в този свят. И това, дето казваме, че вятърът е лош, че студът, че времето е лошо. Не, не, студът си е на място, той е отличен, вятърът е на място. Болестите са отлични.
към беседата >>
На бедния не му разправяй защо е беден.
Най-първо ще попеем малко с тебе, вземи моята арфа на 32 струни, и двамата ще пеем: той пее, аз пея, той пее, аз пея. След половин час казвам: Отлично „парче“ е това! Може туй „парче“ да е направено от зеле, от праз, пшеничен хляб, и той казва: „Благодаря ти“. А сега ние, съвременните философи, като дойде някой гладен човек, ще започнем философски и ще кажем: „Ти знаеш ли, че си един голям грешник, затуй си изпаднал до туй дередже, ако беше прокопсан, майка ти такава, баща ти, това, онова“ – ще му четете молитви и той ще търси друго място, и после ще му разправят закона за кармата. Законът за кармата се проповядва само на сити хора, а на гладни хора няма да проповядват тоя закон.
На бедния не му разправяй защо е беден.
На глупавите хора не разправяй как е създаден светът, то е само за учените, а на глупавия друго ще кажеш. На гладния, имате едно добро условие да му покажете Любовта си. На жадния, имате един случай да му покажете, че го обичате. Не питайте защо е жаден. И сега мнозина казват: „Да се превъзпитаме тъй, че като дойде Духът в нас и като излезе навън, ще направим нещо“.
към беседата >>
Не, не, вие тръгнете в този път на Божествената Любов и ще разберете, че всъщност зло няма в света, то е само привидно.
Тъй трябва да ги правим, и тогава трябва да започнем в най-лоши условия и да ги победим. А като дойде доброто, ще повикаме и млади, и стари, а в бурите най-силните трябва да дойдат. За пример, те са малки опити. А ние искаме всички да започнем с целия свят.
Не, не, вие тръгнете в този път на Божествената Любов и ще разберете, че всъщност зло няма в света, то е само привидно.
Но всичко в света си има своя добър смисъл, всичко е отлично в този свят. И това, дето казваме, че вятърът е лош, че студът, че времето е лошо. Не, не, студът си е на място, той е отличен, вятърът е на място. Болестите са отлични. Те са едно отлично състояние.
към беседата >>
На глупавите хора не разправяй как е създаден светът, то е само за учените, а на глупавия друго ще кажеш.
След половин час казвам: Отлично „парче“ е това! Може туй „парче“ да е направено от зеле, от праз, пшеничен хляб, и той казва: „Благодаря ти“. А сега ние, съвременните философи, като дойде някой гладен човек, ще започнем философски и ще кажем: „Ти знаеш ли, че си един голям грешник, затуй си изпаднал до туй дередже, ако беше прокопсан, майка ти такава, баща ти, това, онова“ – ще му четете молитви и той ще търси друго място, и после ще му разправят закона за кармата. Законът за кармата се проповядва само на сити хора, а на гладни хора няма да проповядват тоя закон. На бедния не му разправяй защо е беден.
На глупавите хора не разправяй как е създаден светът, то е само за учените, а на глупавия друго ще кажеш.
На гладния, имате едно добро условие да му покажете Любовта си. На жадния, имате един случай да му покажете, че го обичате. Не питайте защо е жаден. И сега мнозина казват: „Да се превъзпитаме тъй, че като дойде Духът в нас и като излезе навън, ще направим нещо“. И колко са смешни!
към беседата >>
Но всичко в света си има своя добър смисъл, всичко е отлично в този свят.
Тъй трябва да ги правим, и тогава трябва да започнем в най-лоши условия и да ги победим. А като дойде доброто, ще повикаме и млади, и стари, а в бурите най-силните трябва да дойдат. За пример, те са малки опити. А ние искаме всички да започнем с целия свят. Не, не, вие тръгнете в този път на Божествената Любов и ще разберете, че всъщност зло няма в света, то е само привидно.
Но всичко в света си има своя добър смисъл, всичко е отлично в този свят.
И това, дето казваме, че вятърът е лош, че студът, че времето е лошо. Не, не, студът си е на място, той е отличен, вятърът е на място. Болестите са отлични. Те са едно отлично състояние. Ще кажете: „Как?
към беседата >>
На гладния, имате едно добро условие да му покажете Любовта си.
Може туй „парче“ да е направено от зеле, от праз, пшеничен хляб, и той казва: „Благодаря ти“. А сега ние, съвременните философи, като дойде някой гладен човек, ще започнем философски и ще кажем: „Ти знаеш ли, че си един голям грешник, затуй си изпаднал до туй дередже, ако беше прокопсан, майка ти такава, баща ти, това, онова“ – ще му четете молитви и той ще търси друго място, и после ще му разправят закона за кармата. Законът за кармата се проповядва само на сити хора, а на гладни хора няма да проповядват тоя закон. На бедния не му разправяй защо е беден. На глупавите хора не разправяй как е създаден светът, то е само за учените, а на глупавия друго ще кажеш.
На гладния, имате едно добро условие да му покажете Любовта си.
На жадния, имате един случай да му покажете, че го обичате. Не питайте защо е жаден. И сега мнозина казват: „Да се превъзпитаме тъй, че като дойде Духът в нас и като излезе навън, ще направим нещо“. И колко са смешни! Те мислят, че Духът изведнъж ще дойде.
към беседата >>
И това, дето казваме, че вятърът е лош, че студът, че времето е лошо.
А като дойде доброто, ще повикаме и млади, и стари, а в бурите най-силните трябва да дойдат. За пример, те са малки опити. А ние искаме всички да започнем с целия свят. Не, не, вие тръгнете в този път на Божествената Любов и ще разберете, че всъщност зло няма в света, то е само привидно. Но всичко в света си има своя добър смисъл, всичко е отлично в този свят.
И това, дето казваме, че вятърът е лош, че студът, че времето е лошо.
Не, не, студът си е на място, той е отличен, вятърът е на място. Болестите са отлични. Те са едно отлично състояние. Ще кажете: „Как? “ – За болестите някой път давам 100,000 лева.
към беседата >>
На жадния, имате един случай да му покажете, че го обичате.
А сега ние, съвременните философи, като дойде някой гладен човек, ще започнем философски и ще кажем: „Ти знаеш ли, че си един голям грешник, затуй си изпаднал до туй дередже, ако беше прокопсан, майка ти такава, баща ти, това, онова“ – ще му четете молитви и той ще търси друго място, и после ще му разправят закона за кармата. Законът за кармата се проповядва само на сити хора, а на гладни хора няма да проповядват тоя закон. На бедния не му разправяй защо е беден. На глупавите хора не разправяй как е създаден светът, то е само за учените, а на глупавия друго ще кажеш. На гладния, имате едно добро условие да му покажете Любовта си.
На жадния, имате един случай да му покажете, че го обичате.
Не питайте защо е жаден. И сега мнозина казват: „Да се превъзпитаме тъй, че като дойде Духът в нас и като излезе навън, ще направим нещо“. И колко са смешни! Те мислят, че Духът изведнъж ще дойде. Българите като повикат един гайдар, той като извади гайдата си и я надуе, започва да свири.
към беседата >>
Не, не, студът си е на място, той е отличен, вятърът е на място.
За пример, те са малки опити. А ние искаме всички да започнем с целия свят. Не, не, вие тръгнете в този път на Божествената Любов и ще разберете, че всъщност зло няма в света, то е само привидно. Но всичко в света си има своя добър смисъл, всичко е отлично в този свят. И това, дето казваме, че вятърът е лош, че студът, че времето е лошо.
Не, не, студът си е на място, той е отличен, вятърът е на място.
Болестите са отлични. Те са едно отлично състояние. Ще кажете: „Как? “ – За болестите някой път давам 100,000 лева. Някой е намислил да убие някого, хваща го някоя треска или епидемическа болест, наоколо казват: „Горкият човек“.
към беседата >>
Не питайте защо е жаден.
Законът за кармата се проповядва само на сити хора, а на гладни хора няма да проповядват тоя закон. На бедния не му разправяй защо е беден. На глупавите хора не разправяй как е създаден светът, то е само за учените, а на глупавия друго ще кажеш. На гладния, имате едно добро условие да му покажете Любовта си. На жадния, имате един случай да му покажете, че го обичате.
Не питайте защо е жаден.
И сега мнозина казват: „Да се превъзпитаме тъй, че като дойде Духът в нас и като излезе навън, ще направим нещо“. И колко са смешни! Те мислят, че Духът изведнъж ще дойде. Българите като повикат един гайдар, той като извади гайдата си и я надуе, започва да свири. И казват тъй: „Да ме надуе Духът, ще свиря“.
към беседата >>
Болестите са отлични.
А ние искаме всички да започнем с целия свят. Не, не, вие тръгнете в този път на Божествената Любов и ще разберете, че всъщност зло няма в света, то е само привидно. Но всичко в света си има своя добър смисъл, всичко е отлично в този свят. И това, дето казваме, че вятърът е лош, че студът, че времето е лошо. Не, не, студът си е на място, той е отличен, вятърът е на място.
Болестите са отлични.
Те са едно отлично състояние. Ще кажете: „Как? “ – За болестите някой път давам 100,000 лева. Някой е намислил да убие някого, хваща го някоя треска или епидемическа болест, наоколо казват: „Горкият човек“. Но тия микроби са донесли едно благословение.
към беседата >>
И сега мнозина казват: „Да се превъзпитаме тъй, че като дойде Духът в нас и като излезе навън, ще направим нещо“.
На бедния не му разправяй защо е беден. На глупавите хора не разправяй как е създаден светът, то е само за учените, а на глупавия друго ще кажеш. На гладния, имате едно добро условие да му покажете Любовта си. На жадния, имате един случай да му покажете, че го обичате. Не питайте защо е жаден.
И сега мнозина казват: „Да се превъзпитаме тъй, че като дойде Духът в нас и като излезе навън, ще направим нещо“.
И колко са смешни! Те мислят, че Духът изведнъж ще дойде. Българите като повикат един гайдар, той като извади гайдата си и я надуе, започва да свири. И казват тъй: „Да ме надуе Духът, ще свиря“. Това е физическо разбиране, това не е разумно свирене.
към беседата >>
Те са едно отлично състояние.
Не, не, вие тръгнете в този път на Божествената Любов и ще разберете, че всъщност зло няма в света, то е само привидно. Но всичко в света си има своя добър смисъл, всичко е отлично в този свят. И това, дето казваме, че вятърът е лош, че студът, че времето е лошо. Не, не, студът си е на място, той е отличен, вятърът е на място. Болестите са отлични.
Те са едно отлично състояние.
Ще кажете: „Как? “ – За болестите някой път давам 100,000 лева. Някой е намислил да убие някого, хваща го някоя треска или епидемическа болест, наоколо казват: „Горкият човек“. Но тия микроби са донесли едно благословение. Те казват: „Братко, ти имаш много енергия в запас, чакай, дето ще убиваш другите, ние да почерпим малко“.
към беседата >>
И колко са смешни!
На глупавите хора не разправяй как е създаден светът, то е само за учените, а на глупавия друго ще кажеш. На гладния, имате едно добро условие да му покажете Любовта си. На жадния, имате един случай да му покажете, че го обичате. Не питайте защо е жаден. И сега мнозина казват: „Да се превъзпитаме тъй, че като дойде Духът в нас и като излезе навън, ще направим нещо“.
И колко са смешни!
Те мислят, че Духът изведнъж ще дойде. Българите като повикат един гайдар, той като извади гайдата си и я надуе, започва да свири. И казват тъй: „Да ме надуе Духът, ще свиря“. Това е физическо разбиране, това не е разумно свирене. Ти си една гайда, която сама може да се надуе.
към беседата >>
Ще кажете: „Как?
Но всичко в света си има своя добър смисъл, всичко е отлично в този свят. И това, дето казваме, че вятърът е лош, че студът, че времето е лошо. Не, не, студът си е на място, той е отличен, вятърът е на място. Болестите са отлични. Те са едно отлично състояние.
Ще кажете: „Как?
“ – За болестите някой път давам 100,000 лева. Някой е намислил да убие някого, хваща го някоя треска или епидемическа болест, наоколо казват: „Горкият човек“. Но тия микроби са донесли едно благословение. Те казват: „Братко, ти имаш много енергия в запас, чакай, дето ще убиваш другите, ние да почерпим малко“. Казвате: „Какво ли е направил?
към беседата >>
Те мислят, че Духът изведнъж ще дойде.
На гладния, имате едно добро условие да му покажете Любовта си. На жадния, имате един случай да му покажете, че го обичате. Не питайте защо е жаден. И сега мнозина казват: „Да се превъзпитаме тъй, че като дойде Духът в нас и като излезе навън, ще направим нещо“. И колко са смешни!
Те мислят, че Духът изведнъж ще дойде.
Българите като повикат един гайдар, той като извади гайдата си и я надуе, започва да свири. И казват тъй: „Да ме надуе Духът, ще свиря“. Това е физическо разбиране, това не е разумно свирене. Ти си една гайда, която сама може да се надуе. И как ще се надуеш?
към беседата >>
“ – За болестите някой път давам 100,000 лева.
И това, дето казваме, че вятърът е лош, че студът, че времето е лошо. Не, не, студът си е на място, той е отличен, вятърът е на място. Болестите са отлични. Те са едно отлично състояние. Ще кажете: „Как?
“ – За болестите някой път давам 100,000 лева.
Някой е намислил да убие някого, хваща го някоя треска или епидемическа болест, наоколо казват: „Горкият човек“. Но тия микроби са донесли едно благословение. Те казват: „Братко, ти имаш много енергия в запас, чакай, дето ще убиваш другите, ние да почерпим малко“. Казвате: „Какво ли е направил? “ Болестта го е спасила от едно лошо състояние.
към беседата >>
Българите като повикат един гайдар, той като извади гайдата си и я надуе, започва да свири.
На жадния, имате един случай да му покажете, че го обичате. Не питайте защо е жаден. И сега мнозина казват: „Да се превъзпитаме тъй, че като дойде Духът в нас и като излезе навън, ще направим нещо“. И колко са смешни! Те мислят, че Духът изведнъж ще дойде.
Българите като повикат един гайдар, той като извади гайдата си и я надуе, започва да свири.
И казват тъй: „Да ме надуе Духът, ще свиря“. Това е физическо разбиране, това не е разумно свирене. Ти си една гайда, която сама може да се надуе. И как ще се надуеш? Трябва да вложиш Любов в себе си и тогава ще свириш хубаво.
към беседата >>
Някой е намислил да убие някого, хваща го някоя треска или епидемическа болест, наоколо казват: „Горкият човек“.
Не, не, студът си е на място, той е отличен, вятърът е на място. Болестите са отлични. Те са едно отлично състояние. Ще кажете: „Как? “ – За болестите някой път давам 100,000 лева.
Някой е намислил да убие някого, хваща го някоя треска или епидемическа болест, наоколо казват: „Горкият човек“.
Но тия микроби са донесли едно благословение. Те казват: „Братко, ти имаш много енергия в запас, чакай, дето ще убиваш другите, ние да почерпим малко“. Казвате: „Какво ли е направил? “ Болестта го е спасила от едно лошо състояние. И тъй, болестите съществуват като една спирачка.
към беседата >>
И казват тъй: „Да ме надуе Духът, ще свиря“.
Не питайте защо е жаден. И сега мнозина казват: „Да се превъзпитаме тъй, че като дойде Духът в нас и като излезе навън, ще направим нещо“. И колко са смешни! Те мислят, че Духът изведнъж ще дойде. Българите като повикат един гайдар, той като извади гайдата си и я надуе, започва да свири.
И казват тъй: „Да ме надуе Духът, ще свиря“.
Това е физическо разбиране, това не е разумно свирене. Ти си една гайда, която сама може да се надуе. И как ще се надуеш? Трябва да вложиш Любов в себе си и тогава ще свириш хубаво. Не вложиш ли Любов, чакай Духа.
към беседата >>
Но тия микроби са донесли едно благословение.
Болестите са отлични. Те са едно отлично състояние. Ще кажете: „Как? “ – За болестите някой път давам 100,000 лева. Някой е намислил да убие някого, хваща го някоя треска или епидемическа болест, наоколо казват: „Горкият човек“.
Но тия микроби са донесли едно благословение.
Те казват: „Братко, ти имаш много енергия в запас, чакай, дето ще убиваш другите, ние да почерпим малко“. Казвате: „Какво ли е направил? “ Болестта го е спасила от едно лошо състояние. И тъй, болестите съществуват като една спирачка. И като се научат хората да живеят правилно, по закона на Любовта, няма да има никакви болести, беднотия и сиромашия няма да има.
към беседата >>
Това е физическо разбиране, това не е разумно свирене.
И сега мнозина казват: „Да се превъзпитаме тъй, че като дойде Духът в нас и като излезе навън, ще направим нещо“. И колко са смешни! Те мислят, че Духът изведнъж ще дойде. Българите като повикат един гайдар, той като извади гайдата си и я надуе, започва да свири. И казват тъй: „Да ме надуе Духът, ще свиря“.
Това е физическо разбиране, това не е разумно свирене.
Ти си една гайда, която сама може да се надуе. И как ще се надуеш? Трябва да вложиш Любов в себе си и тогава ще свириш хубаво. Не вложиш ли Любов, чакай Духа. Ами че проявлението на Духа, това е Любовта.
към беседата >>
Те казват: „Братко, ти имаш много енергия в запас, чакай, дето ще убиваш другите, ние да почерпим малко“.
Те са едно отлично състояние. Ще кажете: „Как? “ – За болестите някой път давам 100,000 лева. Някой е намислил да убие някого, хваща го някоя треска или епидемическа болест, наоколо казват: „Горкият човек“. Но тия микроби са донесли едно благословение.
Те казват: „Братко, ти имаш много енергия в запас, чакай, дето ще убиваш другите, ние да почерпим малко“.
Казвате: „Какво ли е направил? “ Болестта го е спасила от едно лошо състояние. И тъй, болестите съществуват като една спирачка. И като се научат хората да живеят правилно, по закона на Любовта, няма да има никакви болести, беднотия и сиромашия няма да има. И казва Христос: „Аз дойдох да сторя не своята воля, но волята на Оногози, Който ме е пратил“.
към беседата >>
Ти си една гайда, която сама може да се надуе.
И колко са смешни! Те мислят, че Духът изведнъж ще дойде. Българите като повикат един гайдар, той като извади гайдата си и я надуе, започва да свири. И казват тъй: „Да ме надуе Духът, ще свиря“. Това е физическо разбиране, това не е разумно свирене.
Ти си една гайда, която сама може да се надуе.
И как ще се надуеш? Трябва да вложиш Любов в себе си и тогава ще свириш хубаво. Не вложиш ли Любов, чакай Духа. Ами че проявлението на Духа, това е Любовта. Ако ти не приемеш Любовта, никога Духът не може да дойде.
към беседата >>
Казвате: „Какво ли е направил?
Ще кажете: „Как? “ – За болестите някой път давам 100,000 лева. Някой е намислил да убие някого, хваща го някоя треска или епидемическа болест, наоколо казват: „Горкият човек“. Но тия микроби са донесли едно благословение. Те казват: „Братко, ти имаш много енергия в запас, чакай, дето ще убиваш другите, ние да почерпим малко“.
Казвате: „Какво ли е направил?
“ Болестта го е спасила от едно лошо състояние. И тъй, болестите съществуват като една спирачка. И като се научат хората да живеят правилно, по закона на Любовта, няма да има никакви болести, беднотия и сиромашия няма да има. И казва Христос: „Аз дойдох да сторя не своята воля, но волята на Оногози, Който ме е пратил“. Каква е тази воля?
към беседата >>
И как ще се надуеш?
Те мислят, че Духът изведнъж ще дойде. Българите като повикат един гайдар, той като извади гайдата си и я надуе, започва да свири. И казват тъй: „Да ме надуе Духът, ще свиря“. Това е физическо разбиране, това не е разумно свирене. Ти си една гайда, която сама може да се надуе.
И как ще се надуеш?
Трябва да вложиш Любов в себе си и тогава ще свириш хубаво. Не вложиш ли Любов, чакай Духа. Ами че проявлението на Духа, това е Любовта. Ако ти не приемеш Любовта, никога Духът не може да дойде. Ние не вървим по един правилен път.
към беседата >>
“ Болестта го е спасила от едно лошо състояние.
“ – За болестите някой път давам 100,000 лева. Някой е намислил да убие някого, хваща го някоя треска или епидемическа болест, наоколо казват: „Горкият човек“. Но тия микроби са донесли едно благословение. Те казват: „Братко, ти имаш много енергия в запас, чакай, дето ще убиваш другите, ние да почерпим малко“. Казвате: „Какво ли е направил?
“ Болестта го е спасила от едно лошо състояние.
И тъй, болестите съществуват като една спирачка. И като се научат хората да живеят правилно, по закона на Любовта, няма да има никакви болести, беднотия и сиромашия няма да има. И казва Христос: „Аз дойдох да сторя не своята воля, но волята на Оногози, Който ме е пратил“. Каква е тази воля? Тя е воля на Любовта.
към беседата >>
Трябва да вложиш Любов в себе си и тогава ще свириш хубаво.
Българите като повикат един гайдар, той като извади гайдата си и я надуе, започва да свири. И казват тъй: „Да ме надуе Духът, ще свиря“. Това е физическо разбиране, това не е разумно свирене. Ти си една гайда, която сама може да се надуе. И как ще се надуеш?
Трябва да вложиш Любов в себе си и тогава ще свириш хубаво.
Не вложиш ли Любов, чакай Духа. Ами че проявлението на Духа, това е Любовта. Ако ти не приемеш Любовта, никога Духът не може да дойде. Ние не вървим по един правилен път. Не приемем ли Духът, и Бог няма да дойде.
към беседата >>
И тъй, болестите съществуват като една спирачка.
Някой е намислил да убие някого, хваща го някоя треска или епидемическа болест, наоколо казват: „Горкият човек“. Но тия микроби са донесли едно благословение. Те казват: „Братко, ти имаш много енергия в запас, чакай, дето ще убиваш другите, ние да почерпим малко“. Казвате: „Какво ли е направил? “ Болестта го е спасила от едно лошо състояние.
И тъй, болестите съществуват като една спирачка.
И като се научат хората да живеят правилно, по закона на Любовта, няма да има никакви болести, беднотия и сиромашия няма да има. И казва Христос: „Аз дойдох да сторя не своята воля, но волята на Оногози, Който ме е пратил“. Каква е тази воля? Тя е воля на Любовта.
към беседата >>
Не вложиш ли Любов, чакай Духа.
И казват тъй: „Да ме надуе Духът, ще свиря“. Това е физическо разбиране, това не е разумно свирене. Ти си една гайда, която сама може да се надуе. И как ще се надуеш? Трябва да вложиш Любов в себе си и тогава ще свириш хубаво.
Не вложиш ли Любов, чакай Духа.
Ами че проявлението на Духа, това е Любовта. Ако ти не приемеш Любовта, никога Духът не може да дойде. Ние не вървим по един правилен път. Не приемем ли Духът, и Бог няма да дойде. Така вървят тия неща.
към беседата >>
И като се научат хората да живеят правилно, по закона на Любовта, няма да има никакви болести, беднотия и сиромашия няма да има.
Но тия микроби са донесли едно благословение. Те казват: „Братко, ти имаш много енергия в запас, чакай, дето ще убиваш другите, ние да почерпим малко“. Казвате: „Какво ли е направил? “ Болестта го е спасила от едно лошо състояние. И тъй, болестите съществуват като една спирачка.
И като се научат хората да живеят правилно, по закона на Любовта, няма да има никакви болести, беднотия и сиромашия няма да има.
И казва Христос: „Аз дойдох да сторя не своята воля, но волята на Оногози, Който ме е пратил“. Каква е тази воля? Тя е воля на Любовта.
към беседата >>
Ами че проявлението на Духа, това е Любовта.
Това е физическо разбиране, това не е разумно свирене. Ти си една гайда, която сама може да се надуе. И как ще се надуеш? Трябва да вложиш Любов в себе си и тогава ще свириш хубаво. Не вложиш ли Любов, чакай Духа.
Ами че проявлението на Духа, това е Любовта.
Ако ти не приемеш Любовта, никога Духът не може да дойде. Ние не вървим по един правилен път. Не приемем ли Духът, и Бог няма да дойде. Така вървят тия неща. Туй велико, вътрешно просветление на ума става последователно.
към беседата >>
И казва Христос: „Аз дойдох да сторя не своята воля, но волята на Оногози, Който ме е пратил“.
Те казват: „Братко, ти имаш много енергия в запас, чакай, дето ще убиваш другите, ние да почерпим малко“. Казвате: „Какво ли е направил? “ Болестта го е спасила от едно лошо състояние. И тъй, болестите съществуват като една спирачка. И като се научат хората да живеят правилно, по закона на Любовта, няма да има никакви болести, беднотия и сиромашия няма да има.
И казва Христос: „Аз дойдох да сторя не своята воля, но волята на Оногози, Който ме е пратил“.
Каква е тази воля? Тя е воля на Любовта.
към беседата >>
Ако ти не приемеш Любовта, никога Духът не може да дойде.
Ти си една гайда, която сама може да се надуе. И как ще се надуеш? Трябва да вложиш Любов в себе си и тогава ще свириш хубаво. Не вложиш ли Любов, чакай Духа. Ами че проявлението на Духа, това е Любовта.
Ако ти не приемеш Любовта, никога Духът не може да дойде.
Ние не вървим по един правилен път. Не приемем ли Духът, и Бог няма да дойде. Така вървят тия неща. Туй велико, вътрешно просветление на ума става последователно. Първото и необходимо нещо в живота е: Всички искате да живеете един щастлив живот на земята.
към беседата >>
Каква е тази воля?
Казвате: „Какво ли е направил? “ Болестта го е спасила от едно лошо състояние. И тъй, болестите съществуват като една спирачка. И като се научат хората да живеят правилно, по закона на Любовта, няма да има никакви болести, беднотия и сиромашия няма да има. И казва Христос: „Аз дойдох да сторя не своята воля, но волята на Оногози, Който ме е пратил“.
Каква е тази воля?
Тя е воля на Любовта.
към беседата >>
Ние не вървим по един правилен път.
И как ще се надуеш? Трябва да вложиш Любов в себе си и тогава ще свириш хубаво. Не вложиш ли Любов, чакай Духа. Ами че проявлението на Духа, това е Любовта. Ако ти не приемеш Любовта, никога Духът не може да дойде.
Ние не вървим по един правилен път.
Не приемем ли Духът, и Бог няма да дойде. Така вървят тия неща. Туй велико, вътрешно просветление на ума става последователно. Първото и необходимо нещо в живота е: Всички искате да живеете един щастлив живот на земята. Но не по земному.
към беседата >>
Тя е воля на Любовта.
“ Болестта го е спасила от едно лошо състояние. И тъй, болестите съществуват като една спирачка. И като се научат хората да живеят правилно, по закона на Любовта, няма да има никакви болести, беднотия и сиромашия няма да има. И казва Христос: „Аз дойдох да сторя не своята воля, но волята на Оногози, Който ме е пратил“. Каква е тази воля?
Тя е воля на Любовта.
към беседата >>
Не приемем ли Духът, и Бог няма да дойде.
Трябва да вложиш Любов в себе си и тогава ще свириш хубаво. Не вложиш ли Любов, чакай Духа. Ами че проявлението на Духа, това е Любовта. Ако ти не приемеш Любовта, никога Духът не може да дойде. Ние не вървим по един правилен път.
Не приемем ли Духът, и Бог няма да дойде.
Така вървят тия неща. Туй велико, вътрешно просветление на ума става последователно. Първото и необходимо нещо в живота е: Всички искате да живеете един щастлив живот на земята. Но не по земному. Можем да живеем тъй.
към беседата >>
И тъй, когато волята на Любовта дойде, ти пак ще опиташ неприятности, но тия неприятности ще ги превръщаш, както скулпторът превръща калта: ще я вземеш и от нея ще направиш най-хубавите грънци или като онзи градинар, ще направиш най-хубава градина.
И тъй, когато волята на Любовта дойде, ти пак ще опиташ неприятности, но тия неприятности ще ги превръщаш, както скулпторът превръща калта: ще я вземеш и от нея ще направиш най-хубавите грънци или като онзи градинар, ще направиш най-хубава градина.
Като дойде разумът, най-лошите условия в света ще ги подобрим. А сега ние търсим някой да уреди света. Момата трябва да бъде учена, момъкът трябва да бъде учен, богат. Не, не, в бъдеще момъкът трябва да търси най-бедната мома, и момата да търси най-бедния момък; после, момъкът да търси най-глупавата мома, и момата да търси най-глупавия момък. Ами, слушайте да ви кажа защо сегашните хора са много глупави.
към беседата >>
Така вървят тия неща.
Не вложиш ли Любов, чакай Духа. Ами че проявлението на Духа, това е Любовта. Ако ти не приемеш Любовта, никога Духът не може да дойде. Ние не вървим по един правилен път. Не приемем ли Духът, и Бог няма да дойде.
Така вървят тия неща.
Туй велико, вътрешно просветление на ума става последователно. Първото и необходимо нещо в живота е: Всички искате да живеете един щастлив живот на земята. Но не по земному. Можем да живеем тъй. Сега, някой път, аз съм казвал, че на земята няма щастие.
към беседата >>
Като дойде разумът, най-лошите условия в света ще ги подобрим.
И тъй, когато волята на Любовта дойде, ти пак ще опиташ неприятности, но тия неприятности ще ги превръщаш, както скулпторът превръща калта: ще я вземеш и от нея ще направиш най-хубавите грънци или като онзи градинар, ще направиш най-хубава градина.
Като дойде разумът, най-лошите условия в света ще ги подобрим.
А сега ние търсим някой да уреди света. Момата трябва да бъде учена, момъкът трябва да бъде учен, богат. Не, не, в бъдеще момъкът трябва да търси най-бедната мома, и момата да търси най-бедния момък; после, момъкът да търси най-глупавата мома, и момата да търси най-глупавия момък. Ами, слушайте да ви кажа защо сегашните хора са много глупави. Когато някой извърши някое престъпление, докторите казват: „Да се престори на умопобъркан, за да се освободи от затвора“.
към беседата >>
Туй велико, вътрешно просветление на ума става последователно.
Ами че проявлението на Духа, това е Любовта. Ако ти не приемеш Любовта, никога Духът не може да дойде. Ние не вървим по един правилен път. Не приемем ли Духът, и Бог няма да дойде. Така вървят тия неща.
Туй велико, вътрешно просветление на ума става последователно.
Първото и необходимо нещо в живота е: Всички искате да живеете един щастлив живот на земята. Но не по земному. Можем да живеем тъй. Сега, някой път, аз съм казвал, че на земята няма щастие. При какви условия?
към беседата >>
А сега ние търсим някой да уреди света.
И тъй, когато волята на Любовта дойде, ти пак ще опиташ неприятности, но тия неприятности ще ги превръщаш, както скулпторът превръща калта: ще я вземеш и от нея ще направиш най-хубавите грънци или като онзи градинар, ще направиш най-хубава градина. Като дойде разумът, най-лошите условия в света ще ги подобрим.
А сега ние търсим някой да уреди света.
Момата трябва да бъде учена, момъкът трябва да бъде учен, богат. Не, не, в бъдеще момъкът трябва да търси най-бедната мома, и момата да търси най-бедния момък; после, момъкът да търси най-глупавата мома, и момата да търси най-глупавия момък. Ами, слушайте да ви кажа защо сегашните хора са много глупави. Когато някой извърши някое престъпление, докторите казват: „Да се престори на умопобъркан, за да се освободи от затвора“. Не такава глупост, а без да си извършил престъпление, да бъдеш глупав.
към беседата >>
Първото и необходимо нещо в живота е: Всички искате да живеете един щастлив живот на земята.
Ако ти не приемеш Любовта, никога Духът не може да дойде. Ние не вървим по един правилен път. Не приемем ли Духът, и Бог няма да дойде. Така вървят тия неща. Туй велико, вътрешно просветление на ума става последователно.
Първото и необходимо нещо в живота е: Всички искате да живеете един щастлив живот на земята.
Но не по земному. Можем да живеем тъй. Сега, някой път, аз съм казвал, че на земята няма щастие. При какви условия? При това разбиране, при тази философия, при това знание, при тези религиозни вярвания, при тия традиции вярно е това – щастие не може да има.
към беседата >>
Момата трябва да бъде учена, момъкът трябва да бъде учен, богат.
И тъй, когато волята на Любовта дойде, ти пак ще опиташ неприятности, но тия неприятности ще ги превръщаш, както скулпторът превръща калта: ще я вземеш и от нея ще направиш най-хубавите грънци или като онзи градинар, ще направиш най-хубава градина. Като дойде разумът, най-лошите условия в света ще ги подобрим. А сега ние търсим някой да уреди света.
Момата трябва да бъде учена, момъкът трябва да бъде учен, богат.
Не, не, в бъдеще момъкът трябва да търси най-бедната мома, и момата да търси най-бедния момък; после, момъкът да търси най-глупавата мома, и момата да търси най-глупавия момък. Ами, слушайте да ви кажа защо сегашните хора са много глупави. Когато някой извърши някое престъпление, докторите казват: „Да се престори на умопобъркан, за да се освободи от затвора“. Не такава глупост, а без да си извършил престъпление, да бъдеш глупав. Тъй да ме разбирате.
към беседата >>
Но не по земному.
Ние не вървим по един правилен път. Не приемем ли Духът, и Бог няма да дойде. Така вървят тия неща. Туй велико, вътрешно просветление на ума става последователно. Първото и необходимо нещо в живота е: Всички искате да живеете един щастлив живот на земята.
Но не по земному.
Можем да живеем тъй. Сега, някой път, аз съм казвал, че на земята няма щастие. При какви условия? При това разбиране, при тази философия, при това знание, при тези религиозни вярвания, при тия традиции вярно е това – щастие не може да има. Двама души или два народа се скарват, почнат „дан-дун“.
към беседата >>
Не, не, в бъдеще момъкът трябва да търси най-бедната мома, и момата да търси най-бедния момък; после, момъкът да търси най-глупавата мома, и момата да търси най-глупавия момък.
И тъй, когато волята на Любовта дойде, ти пак ще опиташ неприятности, но тия неприятности ще ги превръщаш, както скулпторът превръща калта: ще я вземеш и от нея ще направиш най-хубавите грънци или като онзи градинар, ще направиш най-хубава градина. Като дойде разумът, най-лошите условия в света ще ги подобрим. А сега ние търсим някой да уреди света. Момата трябва да бъде учена, момъкът трябва да бъде учен, богат.
Не, не, в бъдеще момъкът трябва да търси най-бедната мома, и момата да търси най-бедния момък; после, момъкът да търси най-глупавата мома, и момата да търси най-глупавия момък.
Ами, слушайте да ви кажа защо сегашните хора са много глупави. Когато някой извърши някое престъпление, докторите казват: „Да се престори на умопобъркан, за да се освободи от затвора“. Не такава глупост, а без да си извършил престъпление, да бъдеш глупав. Тъй да ме разбирате. По закона на Любовта ние ще слизаме, ще слизаме и ще започнем тази велика работа, да повдигаме нашите братя.
към беседата >>
Можем да живеем тъй.
Не приемем ли Духът, и Бог няма да дойде. Така вървят тия неща. Туй велико, вътрешно просветление на ума става последователно. Първото и необходимо нещо в живота е: Всички искате да живеете един щастлив живот на земята. Но не по земному.
Можем да живеем тъй.
Сега, някой път, аз съм казвал, че на земята няма щастие. При какви условия? При това разбиране, при тази философия, при това знание, при тези религиозни вярвания, при тия традиции вярно е това – щастие не може да има. Двама души или два народа се скарват, почнат „дан-дун“. Хубаво, направят една каша, и след туй с музика се връщат и казват: „Победихме!
към беседата >>
Ами, слушайте да ви кажа защо сегашните хора са много глупави.
И тъй, когато волята на Любовта дойде, ти пак ще опиташ неприятности, но тия неприятности ще ги превръщаш, както скулпторът превръща калта: ще я вземеш и от нея ще направиш най-хубавите грънци или като онзи градинар, ще направиш най-хубава градина. Като дойде разумът, най-лошите условия в света ще ги подобрим. А сега ние търсим някой да уреди света. Момата трябва да бъде учена, момъкът трябва да бъде учен, богат. Не, не, в бъдеще момъкът трябва да търси най-бедната мома, и момата да търси най-бедния момък; после, момъкът да търси най-глупавата мома, и момата да търси най-глупавия момък.
Ами, слушайте да ви кажа защо сегашните хора са много глупави.
Когато някой извърши някое престъпление, докторите казват: „Да се престори на умопобъркан, за да се освободи от затвора“. Не такава глупост, а без да си извършил престъпление, да бъдеш глупав. Тъй да ме разбирате. По закона на Любовта ние ще слизаме, ще слизаме и ще започнем тази велика работа, да повдигаме нашите братя. И целият свят може да се подигне чрез закона на Любовта.
към беседата >>
Сега, някой път, аз съм казвал, че на земята няма щастие.
Така вървят тия неща. Туй велико, вътрешно просветление на ума става последователно. Първото и необходимо нещо в живота е: Всички искате да живеете един щастлив живот на земята. Но не по земному. Можем да живеем тъй.
Сега, някой път, аз съм казвал, че на земята няма щастие.
При какви условия? При това разбиране, при тази философия, при това знание, при тези религиозни вярвания, при тия традиции вярно е това – щастие не може да има. Двама души или два народа се скарват, почнат „дан-дун“. Хубаво, направят една каша, и след туй с музика се връщат и казват: „Победихме! “ Тревога е, сега един победи, друг победи и цялата земя е покрита с кости и отгоре написано: „Еди-кой си победиха“.
към беседата >>
Когато някой извърши някое престъпление, докторите казват: „Да се престори на умопобъркан, за да се освободи от затвора“.
Като дойде разумът, най-лошите условия в света ще ги подобрим. А сега ние търсим някой да уреди света. Момата трябва да бъде учена, момъкът трябва да бъде учен, богат. Не, не, в бъдеще момъкът трябва да търси най-бедната мома, и момата да търси най-бедния момък; после, момъкът да търси най-глупавата мома, и момата да търси най-глупавия момък. Ами, слушайте да ви кажа защо сегашните хора са много глупави.
Когато някой извърши някое престъпление, докторите казват: „Да се престори на умопобъркан, за да се освободи от затвора“.
Не такава глупост, а без да си извършил престъпление, да бъдеш глупав. Тъй да ме разбирате. По закона на Любовта ние ще слизаме, ще слизаме и ще започнем тази велика работа, да повдигаме нашите братя. И целият свят може да се подигне чрез закона на Любовта. Може да дойде някоя критика, но този камък, тази мисъл хвани я и я подчини, направи нещо хубаво.
към беседата >>
При какви условия?
Туй велико, вътрешно просветление на ума става последователно. Първото и необходимо нещо в живота е: Всички искате да живеете един щастлив живот на земята. Но не по земному. Можем да живеем тъй. Сега, някой път, аз съм казвал, че на земята няма щастие.
При какви условия?
При това разбиране, при тази философия, при това знание, при тези религиозни вярвания, при тия традиции вярно е това – щастие не може да има. Двама души или два народа се скарват, почнат „дан-дун“. Хубаво, направят една каша, и след туй с музика се връщат и казват: „Победихме! “ Тревога е, сега един победи, друг победи и цялата земя е покрита с кости и отгоре написано: „Еди-кой си победиха“. Кога побеждавате вие?
към беседата >>
Не такава глупост, а без да си извършил престъпление, да бъдеш глупав.
А сега ние търсим някой да уреди света. Момата трябва да бъде учена, момъкът трябва да бъде учен, богат. Не, не, в бъдеще момъкът трябва да търси най-бедната мома, и момата да търси най-бедния момък; после, момъкът да търси най-глупавата мома, и момата да търси най-глупавия момък. Ами, слушайте да ви кажа защо сегашните хора са много глупави. Когато някой извърши някое престъпление, докторите казват: „Да се престори на умопобъркан, за да се освободи от затвора“.
Не такава глупост, а без да си извършил престъпление, да бъдеш глупав.
Тъй да ме разбирате. По закона на Любовта ние ще слизаме, ще слизаме и ще започнем тази велика работа, да повдигаме нашите братя. И целият свят може да се подигне чрез закона на Любовта. Може да дойде някоя критика, но този камък, тази мисъл хвани я и я подчини, направи нещо хубаво. Аз критикувам някого, че не постъпва добре.
към беседата >>
При това разбиране, при тази философия, при това знание, при тези религиозни вярвания, при тия традиции вярно е това – щастие не може да има.
Първото и необходимо нещо в живота е: Всички искате да живеете един щастлив живот на земята. Но не по земному. Можем да живеем тъй. Сега, някой път, аз съм казвал, че на земята няма щастие. При какви условия?
При това разбиране, при тази философия, при това знание, при тези религиозни вярвания, при тия традиции вярно е това – щастие не може да има.
Двама души или два народа се скарват, почнат „дан-дун“. Хубаво, направят една каша, и след туй с музика се връщат и казват: „Победихме! “ Тревога е, сега един победи, друг победи и цялата земя е покрита с кости и отгоре написано: „Еди-кой си победиха“. Кога побеждавате вие? Да победи може човек само тогава, когато знае да владее своя ум, своето сърце и своята воля.
към беседата >>
Тъй да ме разбирате.
Момата трябва да бъде учена, момъкът трябва да бъде учен, богат. Не, не, в бъдеще момъкът трябва да търси най-бедната мома, и момата да търси най-бедния момък; после, момъкът да търси най-глупавата мома, и момата да търси най-глупавия момък. Ами, слушайте да ви кажа защо сегашните хора са много глупави. Когато някой извърши някое престъпление, докторите казват: „Да се престори на умопобъркан, за да се освободи от затвора“. Не такава глупост, а без да си извършил престъпление, да бъдеш глупав.
Тъй да ме разбирате.
По закона на Любовта ние ще слизаме, ще слизаме и ще започнем тази велика работа, да повдигаме нашите братя. И целият свят може да се подигне чрез закона на Любовта. Може да дойде някоя критика, но този камък, тази мисъл хвани я и я подчини, направи нещо хубаво. Аз критикувам някого, че не постъпва добре. Бедният казва: „Гледам онзи богат, защо не ми даде пари?
към беседата >>
Двама души или два народа се скарват, почнат „дан-дун“.
Но не по земному. Можем да живеем тъй. Сега, някой път, аз съм казвал, че на земята няма щастие. При какви условия? При това разбиране, при тази философия, при това знание, при тези религиозни вярвания, при тия традиции вярно е това – щастие не може да има.
Двама души или два народа се скарват, почнат „дан-дун“.
Хубаво, направят една каша, и след туй с музика се връщат и казват: „Победихме! “ Тревога е, сега един победи, друг победи и цялата земя е покрита с кости и отгоре написано: „Еди-кой си победиха“. Кога побеждавате вие? Да победи може човек само тогава, когато знае да владее своя ум, своето сърце и своята воля. Това е велика победа в живота!
към беседата >>
По закона на Любовта ние ще слизаме, ще слизаме и ще започнем тази велика работа, да повдигаме нашите братя.
Не, не, в бъдеще момъкът трябва да търси най-бедната мома, и момата да търси най-бедния момък; после, момъкът да търси най-глупавата мома, и момата да търси най-глупавия момък. Ами, слушайте да ви кажа защо сегашните хора са много глупави. Когато някой извърши някое престъпление, докторите казват: „Да се престори на умопобъркан, за да се освободи от затвора“. Не такава глупост, а без да си извършил престъпление, да бъдеш глупав. Тъй да ме разбирате.
По закона на Любовта ние ще слизаме, ще слизаме и ще започнем тази велика работа, да повдигаме нашите братя.
И целият свят може да се подигне чрез закона на Любовта. Може да дойде някоя критика, но този камък, тази мисъл хвани я и я подчини, направи нещо хубаво. Аз критикувам някого, че не постъпва добре. Бедният казва: „Гледам онзи богат, защо не ми даде пари? “ Защо да го критикувам и аз?
към беседата >>
Хубаво, направят една каша, и след туй с музика се връщат и казват: „Победихме!
Можем да живеем тъй. Сега, някой път, аз съм казвал, че на земята няма щастие. При какви условия? При това разбиране, при тази философия, при това знание, при тези религиозни вярвания, при тия традиции вярно е това – щастие не може да има. Двама души или два народа се скарват, почнат „дан-дун“.
Хубаво, направят една каша, и след туй с музика се връщат и казват: „Победихме!
“ Тревога е, сега един победи, друг победи и цялата земя е покрита с кости и отгоре написано: „Еди-кой си победиха“. Кога побеждавате вие? Да победи може човек само тогава, когато знае да владее своя ум, своето сърце и своята воля. Това е велика победа в живота! Не мислете, че в света няма и други сили, които може да употребим за своето въздигане. Има.
към беседата >>
И целият свят може да се подигне чрез закона на Любовта.
Ами, слушайте да ви кажа защо сегашните хора са много глупави. Когато някой извърши някое престъпление, докторите казват: „Да се престори на умопобъркан, за да се освободи от затвора“. Не такава глупост, а без да си извършил престъпление, да бъдеш глупав. Тъй да ме разбирате. По закона на Любовта ние ще слизаме, ще слизаме и ще започнем тази велика работа, да повдигаме нашите братя.
И целият свят може да се подигне чрез закона на Любовта.
Може да дойде някоя критика, но този камък, тази мисъл хвани я и я подчини, направи нещо хубаво. Аз критикувам някого, че не постъпва добре. Бедният казва: „Гледам онзи богат, защо не ми даде пари? “ Защо да го критикувам и аз? Аз мога да му дам пари и ще кажа: „Той не е длъжен да даде на този беден пари, а аз съм длъжен, то е моя работа, няма какво да го съдя“.
към беседата >>
“ Тревога е, сега един победи, друг победи и цялата земя е покрита с кости и отгоре написано: „Еди-кой си победиха“.
Сега, някой път, аз съм казвал, че на земята няма щастие. При какви условия? При това разбиране, при тази философия, при това знание, при тези религиозни вярвания, при тия традиции вярно е това – щастие не може да има. Двама души или два народа се скарват, почнат „дан-дун“. Хубаво, направят една каша, и след туй с музика се връщат и казват: „Победихме!
“ Тревога е, сега един победи, друг победи и цялата земя е покрита с кости и отгоре написано: „Еди-кой си победиха“.
Кога побеждавате вие? Да победи може човек само тогава, когато знае да владее своя ум, своето сърце и своята воля. Това е велика победа в живота! Не мислете, че в света няма и други сили, които може да употребим за своето въздигане. Има. Ние, съвременните културни хора, ако ни попитат може ли светът да се оправи, ще кажем: „Не може да се оправи“.
към беседата >>
Може да дойде някоя критика, но този камък, тази мисъл хвани я и я подчини, направи нещо хубаво.
Когато някой извърши някое престъпление, докторите казват: „Да се престори на умопобъркан, за да се освободи от затвора“. Не такава глупост, а без да си извършил престъпление, да бъдеш глупав. Тъй да ме разбирате. По закона на Любовта ние ще слизаме, ще слизаме и ще започнем тази велика работа, да повдигаме нашите братя. И целият свят може да се подигне чрез закона на Любовта.
Може да дойде някоя критика, но този камък, тази мисъл хвани я и я подчини, направи нещо хубаво.
Аз критикувам някого, че не постъпва добре. Бедният казва: „Гледам онзи богат, защо не ми даде пари? “ Защо да го критикувам и аз? Аз мога да му дам пари и ще кажа: „Той не е длъжен да даде на този беден пари, а аз съм длъжен, то е моя работа, няма какво да го съдя“. Ще взема този човек, да го заведа у дома.
към беседата >>
Кога побеждавате вие?
При какви условия? При това разбиране, при тази философия, при това знание, при тези религиозни вярвания, при тия традиции вярно е това – щастие не може да има. Двама души или два народа се скарват, почнат „дан-дун“. Хубаво, направят една каша, и след туй с музика се връщат и казват: „Победихме! “ Тревога е, сега един победи, друг победи и цялата земя е покрита с кости и отгоре написано: „Еди-кой си победиха“.
Кога побеждавате вие?
Да победи може човек само тогава, когато знае да владее своя ум, своето сърце и своята воля. Това е велика победа в живота! Не мислете, че в света няма и други сили, които може да употребим за своето въздигане. Има. Ние, съвременните културни хора, ако ни попитат може ли светът да се оправи, ще кажем: „Не може да се оправи“. Ако идете по-надолу и попитате по-низшите животни, може ли да ви отговорят?
към беседата >>
Аз критикувам някого, че не постъпва добре.
Не такава глупост, а без да си извършил престъпление, да бъдеш глупав. Тъй да ме разбирате. По закона на Любовта ние ще слизаме, ще слизаме и ще започнем тази велика работа, да повдигаме нашите братя. И целият свят може да се подигне чрез закона на Любовта. Може да дойде някоя критика, но този камък, тази мисъл хвани я и я подчини, направи нещо хубаво.
Аз критикувам някого, че не постъпва добре.
Бедният казва: „Гледам онзи богат, защо не ми даде пари? “ Защо да го критикувам и аз? Аз мога да му дам пари и ще кажа: „Той не е длъжен да даде на този беден пари, а аз съм длъжен, то е моя работа, няма какво да го съдя“. Ще взема този човек, да го заведа у дома. Длъжността е моя.
към беседата >>
Да победи може човек само тогава, когато знае да владее своя ум, своето сърце и своята воля.
При това разбиране, при тази философия, при това знание, при тези религиозни вярвания, при тия традиции вярно е това – щастие не може да има. Двама души или два народа се скарват, почнат „дан-дун“. Хубаво, направят една каша, и след туй с музика се връщат и казват: „Победихме! “ Тревога е, сега един победи, друг победи и цялата земя е покрита с кости и отгоре написано: „Еди-кой си победиха“. Кога побеждавате вие?
Да победи може човек само тогава, когато знае да владее своя ум, своето сърце и своята воля.
Това е велика победа в живота! Не мислете, че в света няма и други сили, които може да употребим за своето въздигане. Има. Ние, съвременните културни хора, ако ни попитат може ли светът да се оправи, ще кажем: „Не може да се оправи“. Ако идете по-надолу и попитате по-низшите животни, може ли да ви отговорят? Ще си подигнат раменете. Защо?
към беседата >>
Бедният казва: „Гледам онзи богат, защо не ми даде пари?
Тъй да ме разбирате. По закона на Любовта ние ще слизаме, ще слизаме и ще започнем тази велика работа, да повдигаме нашите братя. И целият свят може да се подигне чрез закона на Любовта. Може да дойде някоя критика, но този камък, тази мисъл хвани я и я подчини, направи нещо хубаво. Аз критикувам някого, че не постъпва добре.
Бедният казва: „Гледам онзи богат, защо не ми даде пари?
“ Защо да го критикувам и аз? Аз мога да му дам пари и ще кажа: „Той не е длъжен да даде на този беден пари, а аз съм длъжен, то е моя работа, няма какво да го съдя“. Ще взема този човек, да го заведа у дома. Длъжността е моя. Там, дето се пробужда нашето съзнание, ние сме длъжни да вършим волята Божия.
към беседата >>
Това е велика победа в живота!
Двама души или два народа се скарват, почнат „дан-дун“. Хубаво, направят една каша, и след туй с музика се връщат и казват: „Победихме! “ Тревога е, сега един победи, друг победи и цялата земя е покрита с кости и отгоре написано: „Еди-кой си победиха“. Кога побеждавате вие? Да победи може човек само тогава, когато знае да владее своя ум, своето сърце и своята воля.
Това е велика победа в живота!
Не мислете, че в света няма и други сили, които може да употребим за своето въздигане. Има. Ние, съвременните културни хора, ако ни попитат може ли светът да се оправи, ще кажем: „Не може да се оправи“. Ако идете по-надолу и попитате по-низшите животни, може ли да ви отговорят? Ще си подигнат раменете. Защо? Туй е невъзможно за животните.
към беседата >>
“ Защо да го критикувам и аз?
По закона на Любовта ние ще слизаме, ще слизаме и ще започнем тази велика работа, да повдигаме нашите братя. И целият свят може да се подигне чрез закона на Любовта. Може да дойде някоя критика, но този камък, тази мисъл хвани я и я подчини, направи нещо хубаво. Аз критикувам някого, че не постъпва добре. Бедният казва: „Гледам онзи богат, защо не ми даде пари?
“ Защо да го критикувам и аз?
Аз мога да му дам пари и ще кажа: „Той не е длъжен да даде на този беден пари, а аз съм длъжен, то е моя работа, няма какво да го съдя“. Ще взема този човек, да го заведа у дома. Длъжността е моя. Там, дето се пробужда нашето съзнание, ние сме длъжни да вършим волята Божия. А волята е: Този човек ще го вземеш в дома си и ще му говориш научно.
към беседата >>
Не мислете, че в света няма и други сили, които може да употребим за своето въздигане. Има.
Хубаво, направят една каша, и след туй с музика се връщат и казват: „Победихме! “ Тревога е, сега един победи, друг победи и цялата земя е покрита с кости и отгоре написано: „Еди-кой си победиха“. Кога побеждавате вие? Да победи може човек само тогава, когато знае да владее своя ум, своето сърце и своята воля. Това е велика победа в живота!
Не мислете, че в света няма и други сили, които може да употребим за своето въздигане. Има.
Ние, съвременните културни хора, ако ни попитат може ли светът да се оправи, ще кажем: „Не може да се оправи“. Ако идете по-надолу и попитате по-низшите животни, може ли да ви отговорят? Ще си подигнат раменете. Защо? Туй е невъзможно за животните. И следователно много културни животни не могат да направят един железен път или една къща, но един поет, професор, един съвременен медик могат да построят такава къща.
към беседата >>
Аз мога да му дам пари и ще кажа: „Той не е длъжен да даде на този беден пари, а аз съм длъжен, то е моя работа, няма какво да го съдя“.
И целият свят може да се подигне чрез закона на Любовта. Може да дойде някоя критика, но този камък, тази мисъл хвани я и я подчини, направи нещо хубаво. Аз критикувам някого, че не постъпва добре. Бедният казва: „Гледам онзи богат, защо не ми даде пари? “ Защо да го критикувам и аз?
Аз мога да му дам пари и ще кажа: „Той не е длъжен да даде на този беден пари, а аз съм длъжен, то е моя работа, няма какво да го съдя“.
Ще взема този човек, да го заведа у дома. Длъжността е моя. Там, дето се пробужда нашето съзнание, ние сме длъжни да вършим волята Божия. А волята е: Този човек ще го вземеш в дома си и ще му говориш научно. Ти ще кажеш: „Братко, не се заблуждавай в хората.
към беседата >>
Ние, съвременните културни хора, ако ни попитат може ли светът да се оправи, ще кажем: „Не може да се оправи“.
“ Тревога е, сега един победи, друг победи и цялата земя е покрита с кости и отгоре написано: „Еди-кой си победиха“. Кога побеждавате вие? Да победи може човек само тогава, когато знае да владее своя ум, своето сърце и своята воля. Това е велика победа в живота! Не мислете, че в света няма и други сили, които може да употребим за своето въздигане. Има.
Ние, съвременните културни хора, ако ни попитат може ли светът да се оправи, ще кажем: „Не може да се оправи“.
Ако идете по-надолу и попитате по-низшите животни, може ли да ви отговорят? Ще си подигнат раменете. Защо? Туй е невъзможно за животните. И следователно много културни животни не могат да направят един железен път или една къща, но един поет, професор, един съвременен медик могат да построят такава къща. Животните и да искат, не могат, казват: „Туй нещо е невъзможно за нас“.
към беседата >>
Ще взема този човек, да го заведа у дома.
Може да дойде някоя критика, но този камък, тази мисъл хвани я и я подчини, направи нещо хубаво. Аз критикувам някого, че не постъпва добре. Бедният казва: „Гледам онзи богат, защо не ми даде пари? “ Защо да го критикувам и аз? Аз мога да му дам пари и ще кажа: „Той не е длъжен да даде на този беден пари, а аз съм длъжен, то е моя работа, няма какво да го съдя“.
Ще взема този човек, да го заведа у дома.
Длъжността е моя. Там, дето се пробужда нашето съзнание, ние сме длъжни да вършим волята Божия. А волята е: Този човек ще го вземеш в дома си и ще му говориш научно. Ти ще кажеш: „Братко, не се заблуждавай в хората. Бог е Любов.
към беседата >>
Ако идете по-надолу и попитате по-низшите животни, може ли да ви отговорят?
Кога побеждавате вие? Да победи може човек само тогава, когато знае да владее своя ум, своето сърце и своята воля. Това е велика победа в живота! Не мислете, че в света няма и други сили, които може да употребим за своето въздигане. Има. Ние, съвременните културни хора, ако ни попитат може ли светът да се оправи, ще кажем: „Не може да се оправи“.
Ако идете по-надолу и попитате по-низшите животни, може ли да ви отговорят?
Ще си подигнат раменете. Защо? Туй е невъзможно за животните. И следователно много културни животни не могат да направят един железен път или една къща, но един поет, професор, един съвременен медик могат да построят такава къща. Животните и да искат, не могат, казват: „Туй нещо е невъзможно за нас“. Но невъзможното за животните е възможно за хората.
към беседата >>
Длъжността е моя.
Аз критикувам някого, че не постъпва добре. Бедният казва: „Гледам онзи богат, защо не ми даде пари? “ Защо да го критикувам и аз? Аз мога да му дам пари и ще кажа: „Той не е длъжен да даде на този беден пари, а аз съм длъжен, то е моя работа, няма какво да го съдя“. Ще взема този човек, да го заведа у дома.
Длъжността е моя.
Там, дето се пробужда нашето съзнание, ние сме длъжни да вършим волята Божия. А волята е: Този човек ще го вземеш в дома си и ще му говориш научно. Ти ще кажеш: „Братко, не се заблуждавай в хората. Бог е Любов. Добре дошъл в моя дом.
към беседата >>
Ще си подигнат раменете. Защо?
Да победи може човек само тогава, когато знае да владее своя ум, своето сърце и своята воля. Това е велика победа в живота! Не мислете, че в света няма и други сили, които може да употребим за своето въздигане. Има. Ние, съвременните културни хора, ако ни попитат може ли светът да се оправи, ще кажем: „Не може да се оправи“. Ако идете по-надолу и попитате по-низшите животни, може ли да ви отговорят?
Ще си подигнат раменете. Защо?
Туй е невъзможно за животните. И следователно много културни животни не могат да направят един железен път или една къща, но един поет, професор, един съвременен медик могат да построят такава къща. Животните и да искат, не могат, казват: „Туй нещо е невъзможно за нас“. Но невъзможното за животните е възможно за хората. Следователно има неща, които са невъзможни за нас, а са възможни за други същества, които седят една степен по-високо от нас.
към беседата >>
Там, дето се пробужда нашето съзнание, ние сме длъжни да вършим волята Божия.
Бедният казва: „Гледам онзи богат, защо не ми даде пари? “ Защо да го критикувам и аз? Аз мога да му дам пари и ще кажа: „Той не е длъжен да даде на този беден пари, а аз съм длъжен, то е моя работа, няма какво да го съдя“. Ще взема този човек, да го заведа у дома. Длъжността е моя.
Там, дето се пробужда нашето съзнание, ние сме длъжни да вършим волята Божия.
А волята е: Този човек ще го вземеш в дома си и ще му говориш научно. Ти ще кажеш: „Братко, не се заблуждавай в хората. Бог е Любов. Добре дошъл в моя дом. Господ ме е пратил да ти покажа, че той е Любов“.
към беседата >>
Туй е невъзможно за животните.
Това е велика победа в живота! Не мислете, че в света няма и други сили, които може да употребим за своето въздигане. Има. Ние, съвременните културни хора, ако ни попитат може ли светът да се оправи, ще кажем: „Не може да се оправи“. Ако идете по-надолу и попитате по-низшите животни, може ли да ви отговорят? Ще си подигнат раменете. Защо?
Туй е невъзможно за животните.
И следователно много културни животни не могат да направят един железен път или една къща, но един поет, професор, един съвременен медик могат да построят такава къща. Животните и да искат, не могат, казват: „Туй нещо е невъзможно за нас“. Но невъзможното за животните е възможно за хората. Следователно има неща, които са невъзможни за нас, а са възможни за други същества, които седят една степен по-високо от нас. Пак са човешки същества.
към беседата >>
А волята е: Този човек ще го вземеш в дома си и ще му говориш научно.
“ Защо да го критикувам и аз? Аз мога да му дам пари и ще кажа: „Той не е длъжен да даде на този беден пари, а аз съм длъжен, то е моя работа, няма какво да го съдя“. Ще взема този човек, да го заведа у дома. Длъжността е моя. Там, дето се пробужда нашето съзнание, ние сме длъжни да вършим волята Божия.
А волята е: Този човек ще го вземеш в дома си и ще му говориш научно.
Ти ще кажеш: „Братко, не се заблуждавай в хората. Бог е Любов. Добре дошъл в моя дом. Господ ме е пратил да ти покажа, че той е Любов“. А сега ще ти кажат: „Повярвай в Господа Исуса Христа, и Той ще уреди твоите работи“.
към беседата >>
И следователно много културни животни не могат да направят един железен път или една къща, но един поет, професор, един съвременен медик могат да построят такава къща.
Не мислете, че в света няма и други сили, които може да употребим за своето въздигане. Има. Ние, съвременните културни хора, ако ни попитат може ли светът да се оправи, ще кажем: „Не може да се оправи“. Ако идете по-надолу и попитате по-низшите животни, може ли да ви отговорят? Ще си подигнат раменете. Защо? Туй е невъзможно за животните.
И следователно много културни животни не могат да направят един железен път или една къща, но един поет, професор, един съвременен медик могат да построят такава къща.
Животните и да искат, не могат, казват: „Туй нещо е невъзможно за нас“. Но невъзможното за животните е възможно за хората. Следователно има неща, които са невъзможни за нас, а са възможни за други същества, които седят една степен по-високо от нас. Пак са човешки същества. Има и други хора, които вие не виждате.
към беседата >>
Ти ще кажеш: „Братко, не се заблуждавай в хората.
Аз мога да му дам пари и ще кажа: „Той не е длъжен да даде на този беден пари, а аз съм длъжен, то е моя работа, няма какво да го съдя“. Ще взема този човек, да го заведа у дома. Длъжността е моя. Там, дето се пробужда нашето съзнание, ние сме длъжни да вършим волята Божия. А волята е: Този човек ще го вземеш в дома си и ще му говориш научно.
Ти ще кажеш: „Братко, не се заблуждавай в хората.
Бог е Любов. Добре дошъл в моя дом. Господ ме е пратил да ти покажа, че той е Любов“. А сега ще ти кажат: „Повярвай в Господа Исуса Христа, и Той ще уреди твоите работи“. Идете в някоя къща, там се карат, вие казвате: „Повярвай в Господа Исуса...“ Не, не, вие ще внесете вашата Любов.
към беседата >>
Животните и да искат, не могат, казват: „Туй нещо е невъзможно за нас“.
Ние, съвременните културни хора, ако ни попитат може ли светът да се оправи, ще кажем: „Не може да се оправи“. Ако идете по-надолу и попитате по-низшите животни, може ли да ви отговорят? Ще си подигнат раменете. Защо? Туй е невъзможно за животните. И следователно много културни животни не могат да направят един железен път или една къща, но един поет, професор, един съвременен медик могат да построят такава къща.
Животните и да искат, не могат, казват: „Туй нещо е невъзможно за нас“.
Но невъзможното за животните е възможно за хората. Следователно има неща, които са невъзможни за нас, а са възможни за други същества, които седят една степен по-високо от нас. Пак са човешки същества. Има и други хора, които вие не виждате. Материални хора са.
към беседата >>
Бог е Любов.
Ще взема този човек, да го заведа у дома. Длъжността е моя. Там, дето се пробужда нашето съзнание, ние сме длъжни да вършим волята Божия. А волята е: Този човек ще го вземеш в дома си и ще му говориш научно. Ти ще кажеш: „Братко, не се заблуждавай в хората.
Бог е Любов.
Добре дошъл в моя дом. Господ ме е пратил да ти покажа, че той е Любов“. А сега ще ти кажат: „Повярвай в Господа Исуса Христа, и Той ще уреди твоите работи“. Идете в някоя къща, там се карат, вие казвате: „Повярвай в Господа Исуса...“ Не, не, вие ще внесете вашата Любов. На тях им липсва нещо.
към беседата >>
Но невъзможното за животните е възможно за хората.
Ако идете по-надолу и попитате по-низшите животни, може ли да ви отговорят? Ще си подигнат раменете. Защо? Туй е невъзможно за животните. И следователно много културни животни не могат да направят един железен път или една къща, но един поет, професор, един съвременен медик могат да построят такава къща. Животните и да искат, не могат, казват: „Туй нещо е невъзможно за нас“.
Но невъзможното за животните е възможно за хората.
Следователно има неща, които са невъзможни за нас, а са възможни за други същества, които седят една степен по-високо от нас. Пак са човешки същества. Има и други хора, които вие не виждате. Материални хора са. И понякой път българите казват: „От тия големите хора се урочасва“.
към беседата >>
Добре дошъл в моя дом.
Длъжността е моя. Там, дето се пробужда нашето съзнание, ние сме длъжни да вършим волята Божия. А волята е: Този човек ще го вземеш в дома си и ще му говориш научно. Ти ще кажеш: „Братко, не се заблуждавай в хората. Бог е Любов.
Добре дошъл в моя дом.
Господ ме е пратил да ти покажа, че той е Любов“. А сега ще ти кажат: „Повярвай в Господа Исуса Христа, и Той ще уреди твоите работи“. Идете в някоя къща, там се карат, вие казвате: „Повярвай в Господа Исуса...“ Не, не, вие ще внесете вашата Любов. На тях им липсва нещо. Какво им липсва?
към беседата >>
Следователно има неща, които са невъзможни за нас, а са възможни за други същества, които седят една степен по-високо от нас.
Ще си подигнат раменете. Защо? Туй е невъзможно за животните. И следователно много културни животни не могат да направят един железен път или една къща, но един поет, професор, един съвременен медик могат да построят такава къща. Животните и да искат, не могат, казват: „Туй нещо е невъзможно за нас“. Но невъзможното за животните е възможно за хората.
Следователно има неща, които са невъзможни за нас, а са възможни за други същества, които седят една степен по-високо от нас.
Пак са човешки същества. Има и други хора, които вие не виждате. Материални хора са. И понякой път българите казват: „От тия големите хора се урочасва“. Ама че на някого от тях може да се е схванал гръбнакът, което показва, че при известни условия този големият човек го е натиснал малко.
към беседата >>
Господ ме е пратил да ти покажа, че той е Любов“.
Там, дето се пробужда нашето съзнание, ние сме длъжни да вършим волята Божия. А волята е: Този човек ще го вземеш в дома си и ще му говориш научно. Ти ще кажеш: „Братко, не се заблуждавай в хората. Бог е Любов. Добре дошъл в моя дом.
Господ ме е пратил да ти покажа, че той е Любов“.
А сега ще ти кажат: „Повярвай в Господа Исуса Христа, и Той ще уреди твоите работи“. Идете в някоя къща, там се карат, вие казвате: „Повярвай в Господа Исуса...“ Не, не, вие ще внесете вашата Любов. На тях им липсва нещо. Какво им липсва? Бият се двама.
към беседата >>
Пак са човешки същества.
Туй е невъзможно за животните. И следователно много културни животни не могат да направят един железен път или една къща, но един поет, професор, един съвременен медик могат да построят такава къща. Животните и да искат, не могат, казват: „Туй нещо е невъзможно за нас“. Но невъзможното за животните е възможно за хората. Следователно има неща, които са невъзможни за нас, а са възможни за други същества, които седят една степен по-високо от нас.
Пак са човешки същества.
Има и други хора, които вие не виждате. Материални хора са. И понякой път българите казват: „От тия големите хора се урочасва“. Ама че на някого от тях може да се е схванал гръбнакът, което показва, че при известни условия този големият човек го е натиснал малко. Уроките са именно тия натискания от по-горните хора от нас.
към беседата >>
А сега ще ти кажат: „Повярвай в Господа Исуса Христа, и Той ще уреди твоите работи“.
А волята е: Този човек ще го вземеш в дома си и ще му говориш научно. Ти ще кажеш: „Братко, не се заблуждавай в хората. Бог е Любов. Добре дошъл в моя дом. Господ ме е пратил да ти покажа, че той е Любов“.
А сега ще ти кажат: „Повярвай в Господа Исуса Христа, и Той ще уреди твоите работи“.
Идете в някоя къща, там се карат, вие казвате: „Повярвай в Господа Исуса...“ Не, не, вие ще внесете вашата Любов. На тях им липсва нещо. Какво им липсва? Бият се двама. Мъжът е внесъл малко вкъщи, жената да каже: „Нищо, Господ ще помисли“.
към беседата >>
Има и други хора, които вие не виждате.
И следователно много културни животни не могат да направят един железен път или една къща, но един поет, професор, един съвременен медик могат да построят такава къща. Животните и да искат, не могат, казват: „Туй нещо е невъзможно за нас“. Но невъзможното за животните е възможно за хората. Следователно има неща, които са невъзможни за нас, а са възможни за други същества, които седят една степен по-високо от нас. Пак са човешки същества.
Има и други хора, които вие не виждате.
Материални хора са. И понякой път българите казват: „От тия големите хора се урочасва“. Ама че на някого от тях може да се е схванал гръбнакът, което показва, че при известни условия този големият човек го е натиснал малко. Уроките са именно тия натискания от по-горните хора от нас. Като имаш такъв човек, ти трябва да го държиш да не си отива.
към беседата >>
Идете в някоя къща, там се карат, вие казвате: „Повярвай в Господа Исуса...“ Не, не, вие ще внесете вашата Любов.
Ти ще кажеш: „Братко, не се заблуждавай в хората. Бог е Любов. Добре дошъл в моя дом. Господ ме е пратил да ти покажа, че той е Любов“. А сега ще ти кажат: „Повярвай в Господа Исуса Христа, и Той ще уреди твоите работи“.
Идете в някоя къща, там се карат, вие казвате: „Повярвай в Господа Исуса...“ Не, не, вие ще внесете вашата Любов.
На тях им липсва нещо. Какво им липсва? Бият се двама. Мъжът е внесъл малко вкъщи, жената да каже: „Нищо, Господ ще помисли“. Донася хляб, лучец, репички, ябълки, да каже: „Елате, братя, Господ е Любов“, и всички се усмихнат от Любов, че Господ е дошъл, и те повярват в Христа.
към беседата >>
Материални хора са.
Животните и да искат, не могат, казват: „Туй нещо е невъзможно за нас“. Но невъзможното за животните е възможно за хората. Следователно има неща, които са невъзможни за нас, а са възможни за други същества, които седят една степен по-високо от нас. Пак са човешки същества. Има и други хора, които вие не виждате.
Материални хора са.
И понякой път българите казват: „От тия големите хора се урочасва“. Ама че на някого от тях може да се е схванал гръбнакът, което показва, че при известни условия този големият човек го е натиснал малко. Уроките са именно тия натискания от по-горните хора от нас. Като имаш такъв човек, ти трябва да го държиш да не си отива. Ами ако някоя муха кацне горе на главата ми, и аз ѝ кажа: „Не ме безпокой“, един път, два пъти, три пъти и после я натисна с крака, та като се върне при мухите, ще каже: „Някакъв елемент ме притисна“.
към беседата >>
На тях им липсва нещо.
Бог е Любов. Добре дошъл в моя дом. Господ ме е пратил да ти покажа, че той е Любов“. А сега ще ти кажат: „Повярвай в Господа Исуса Христа, и Той ще уреди твоите работи“. Идете в някоя къща, там се карат, вие казвате: „Повярвай в Господа Исуса...“ Не, не, вие ще внесете вашата Любов.
На тях им липсва нещо.
Какво им липсва? Бият се двама. Мъжът е внесъл малко вкъщи, жената да каже: „Нищо, Господ ще помисли“. Донася хляб, лучец, репички, ябълки, да каже: „Елате, братя, Господ е Любов“, и всички се усмихнат от Любов, че Господ е дошъл, и те повярват в Христа. След това тя каже: „Хайде да попеем“.
към беседата >>
И понякой път българите казват: „От тия големите хора се урочасва“.
Но невъзможното за животните е възможно за хората. Следователно има неща, които са невъзможни за нас, а са възможни за други същества, които седят една степен по-високо от нас. Пак са човешки същества. Има и други хора, които вие не виждате. Материални хора са.
И понякой път българите казват: „От тия големите хора се урочасва“.
Ама че на някого от тях може да се е схванал гръбнакът, което показва, че при известни условия този големият човек го е натиснал малко. Уроките са именно тия натискания от по-горните хора от нас. Като имаш такъв човек, ти трябва да го държиш да не си отива. Ами ако някоя муха кацне горе на главата ми, и аз ѝ кажа: „Не ме безпокой“, един път, два пъти, три пъти и после я натисна с крака, та като се върне при мухите, ще каже: „Някакъв елемент ме притисна“. Не, не, притисна я един разумен човек, който е хиляди пъти по-горе от нея, нищо друго.
към беседата >>
Какво им липсва?
Добре дошъл в моя дом. Господ ме е пратил да ти покажа, че той е Любов“. А сега ще ти кажат: „Повярвай в Господа Исуса Христа, и Той ще уреди твоите работи“. Идете в някоя къща, там се карат, вие казвате: „Повярвай в Господа Исуса...“ Не, не, вие ще внесете вашата Любов. На тях им липсва нещо.
Какво им липсва?
Бият се двама. Мъжът е внесъл малко вкъщи, жената да каже: „Нищо, Господ ще помисли“. Донася хляб, лучец, репички, ябълки, да каже: „Елате, братя, Господ е Любов“, и всички се усмихнат от Любов, че Господ е дошъл, и те повярват в Христа. След това тя каже: „Хайде да попеем“. А сега ще кажат: „Да коленичим, да се помолим“.
към беседата >>
Ама че на някого от тях може да се е схванал гръбнакът, което показва, че при известни условия този големият човек го е натиснал малко.
Следователно има неща, които са невъзможни за нас, а са възможни за други същества, които седят една степен по-високо от нас. Пак са човешки същества. Има и други хора, които вие не виждате. Материални хора са. И понякой път българите казват: „От тия големите хора се урочасва“.
Ама че на някого от тях може да се е схванал гръбнакът, което показва, че при известни условия този големият човек го е натиснал малко.
Уроките са именно тия натискания от по-горните хора от нас. Като имаш такъв човек, ти трябва да го държиш да не си отива. Ами ако някоя муха кацне горе на главата ми, и аз ѝ кажа: „Не ме безпокой“, един път, два пъти, три пъти и после я натисна с крака, та като се върне при мухите, ще каже: „Някакъв елемент ме притисна“. Не, не, притисна я един разумен човек, който е хиляди пъти по-горе от нея, нищо друго. Не е добре да безпокоим главата на някой умен човек.
към беседата >>
Бият се двама.
Господ ме е пратил да ти покажа, че той е Любов“. А сега ще ти кажат: „Повярвай в Господа Исуса Христа, и Той ще уреди твоите работи“. Идете в някоя къща, там се карат, вие казвате: „Повярвай в Господа Исуса...“ Не, не, вие ще внесете вашата Любов. На тях им липсва нещо. Какво им липсва?
Бият се двама.
Мъжът е внесъл малко вкъщи, жената да каже: „Нищо, Господ ще помисли“. Донася хляб, лучец, репички, ябълки, да каже: „Елате, братя, Господ е Любов“, и всички се усмихнат от Любов, че Господ е дошъл, и те повярват в Христа. След това тя каже: „Хайде да попеем“. А сега ще кажат: „Да коленичим, да се помолим“. Но гладни хора не се молят, и българите казват: „Гладка мечка хоро не играе“.
към беседата >>
Уроките са именно тия натискания от по-горните хора от нас.
Пак са човешки същества. Има и други хора, които вие не виждате. Материални хора са. И понякой път българите казват: „От тия големите хора се урочасва“. Ама че на някого от тях може да се е схванал гръбнакът, което показва, че при известни условия този големият човек го е натиснал малко.
Уроките са именно тия натискания от по-горните хора от нас.
Като имаш такъв човек, ти трябва да го държиш да не си отива. Ами ако някоя муха кацне горе на главата ми, и аз ѝ кажа: „Не ме безпокой“, един път, два пъти, три пъти и после я натисна с крака, та като се върне при мухите, ще каже: „Някакъв елемент ме притисна“. Не, не, притисна я един разумен човек, който е хиляди пъти по-горе от нея, нищо друго. Не е добре да безпокоим главата на някой умен човек.
към беседата >>
Мъжът е внесъл малко вкъщи, жената да каже: „Нищо, Господ ще помисли“.
А сега ще ти кажат: „Повярвай в Господа Исуса Христа, и Той ще уреди твоите работи“. Идете в някоя къща, там се карат, вие казвате: „Повярвай в Господа Исуса...“ Не, не, вие ще внесете вашата Любов. На тях им липсва нещо. Какво им липсва? Бият се двама.
Мъжът е внесъл малко вкъщи, жената да каже: „Нищо, Господ ще помисли“.
Донася хляб, лучец, репички, ябълки, да каже: „Елате, братя, Господ е Любов“, и всички се усмихнат от Любов, че Господ е дошъл, и те повярват в Христа. След това тя каже: „Хайде да попеем“. А сега ще кажат: „Да коленичим, да се помолим“. Но гладни хора не се молят, и българите казват: „Гладка мечка хоро не играе“. И много са прави.
към беседата >>
Като имаш такъв човек, ти трябва да го държиш да не си отива.
Има и други хора, които вие не виждате. Материални хора са. И понякой път българите казват: „От тия големите хора се урочасва“. Ама че на някого от тях може да се е схванал гръбнакът, което показва, че при известни условия този големият човек го е натиснал малко. Уроките са именно тия натискания от по-горните хора от нас.
Като имаш такъв човек, ти трябва да го държиш да не си отива.
Ами ако някоя муха кацне горе на главата ми, и аз ѝ кажа: „Не ме безпокой“, един път, два пъти, три пъти и после я натисна с крака, та като се върне при мухите, ще каже: „Някакъв елемент ме притисна“. Не, не, притисна я един разумен човек, който е хиляди пъти по-горе от нея, нищо друго. Не е добре да безпокоим главата на някой умен човек.
към беседата >>
Донася хляб, лучец, репички, ябълки, да каже: „Елате, братя, Господ е Любов“, и всички се усмихнат от Любов, че Господ е дошъл, и те повярват в Христа.
Идете в някоя къща, там се карат, вие казвате: „Повярвай в Господа Исуса...“ Не, не, вие ще внесете вашата Любов. На тях им липсва нещо. Какво им липсва? Бият се двама. Мъжът е внесъл малко вкъщи, жената да каже: „Нищо, Господ ще помисли“.
Донася хляб, лучец, репички, ябълки, да каже: „Елате, братя, Господ е Любов“, и всички се усмихнат от Любов, че Господ е дошъл, и те повярват в Христа.
След това тя каже: „Хайде да попеем“. А сега ще кажат: „Да коленичим, да се помолим“. Но гладни хора не се молят, и българите казват: „Гладка мечка хоро не играе“. И много са прави. А нас искат да ни накарат хоро да играем.
към беседата >>
Ами ако някоя муха кацне горе на главата ми, и аз ѝ кажа: „Не ме безпокой“, един път, два пъти, три пъти и после я натисна с крака, та като се върне при мухите, ще каже: „Някакъв елемент ме притисна“.
Материални хора са. И понякой път българите казват: „От тия големите хора се урочасва“. Ама че на някого от тях може да се е схванал гръбнакът, което показва, че при известни условия този големият човек го е натиснал малко. Уроките са именно тия натискания от по-горните хора от нас. Като имаш такъв човек, ти трябва да го държиш да не си отива.
Ами ако някоя муха кацне горе на главата ми, и аз ѝ кажа: „Не ме безпокой“, един път, два пъти, три пъти и после я натисна с крака, та като се върне при мухите, ще каже: „Някакъв елемент ме притисна“.
Не, не, притисна я един разумен човек, който е хиляди пъти по-горе от нея, нищо друго. Не е добре да безпокоим главата на някой умен човек.
към беседата >>
След това тя каже: „Хайде да попеем“.
На тях им липсва нещо. Какво им липсва? Бият се двама. Мъжът е внесъл малко вкъщи, жената да каже: „Нищо, Господ ще помисли“. Донася хляб, лучец, репички, ябълки, да каже: „Елате, братя, Господ е Любов“, и всички се усмихнат от Любов, че Господ е дошъл, и те повярват в Христа.
След това тя каже: „Хайде да попеем“.
А сега ще кажат: „Да коленичим, да се помолим“. Но гладни хора не се молят, и българите казват: „Гладка мечка хоро не играе“. И много са прави. А нас искат да ни накарат хоро да играем. Та молбата е едно състояние на благодарност, тя е Любов, и заради тази Любов ще играя.
към беседата >>
Не, не, притисна я един разумен човек, който е хиляди пъти по-горе от нея, нищо друго.
И понякой път българите казват: „От тия големите хора се урочасва“. Ама че на някого от тях може да се е схванал гръбнакът, което показва, че при известни условия този големият човек го е натиснал малко. Уроките са именно тия натискания от по-горните хора от нас. Като имаш такъв човек, ти трябва да го държиш да не си отива. Ами ако някоя муха кацне горе на главата ми, и аз ѝ кажа: „Не ме безпокой“, един път, два пъти, три пъти и после я натисна с крака, та като се върне при мухите, ще каже: „Някакъв елемент ме притисна“.
Не, не, притисна я един разумен човек, който е хиляди пъти по-горе от нея, нищо друго.
Не е добре да безпокоим главата на някой умен човек.
към беседата >>
А сега ще кажат: „Да коленичим, да се помолим“.
Какво им липсва? Бият се двама. Мъжът е внесъл малко вкъщи, жената да каже: „Нищо, Господ ще помисли“. Донася хляб, лучец, репички, ябълки, да каже: „Елате, братя, Господ е Любов“, и всички се усмихнат от Любов, че Господ е дошъл, и те повярват в Христа. След това тя каже: „Хайде да попеем“.
А сега ще кажат: „Да коленичим, да се помолим“.
Но гладни хора не се молят, и българите казват: „Гладка мечка хоро не играе“. И много са прави. А нас искат да ни накарат хоро да играем. Та молбата е едно състояние на благодарност, тя е Любов, и заради тази Любов ще играя. Като се нахраним, ще играем.
към беседата >>
Не е добре да безпокоим главата на някой умен човек.
Ама че на някого от тях може да се е схванал гръбнакът, което показва, че при известни условия този големият човек го е натиснал малко. Уроките са именно тия натискания от по-горните хора от нас. Като имаш такъв човек, ти трябва да го държиш да не си отива. Ами ако някоя муха кацне горе на главата ми, и аз ѝ кажа: „Не ме безпокой“, един път, два пъти, три пъти и после я натисна с крака, та като се върне при мухите, ще каже: „Някакъв елемент ме притисна“. Не, не, притисна я един разумен човек, който е хиляди пъти по-горе от нея, нищо друго.
Не е добре да безпокоим главата на някой умен човек.
към беседата >>
Но гладни хора не се молят, и българите казват: „Гладка мечка хоро не играе“.
Бият се двама. Мъжът е внесъл малко вкъщи, жената да каже: „Нищо, Господ ще помисли“. Донася хляб, лучец, репички, ябълки, да каже: „Елате, братя, Господ е Любов“, и всички се усмихнат от Любов, че Господ е дошъл, и те повярват в Христа. След това тя каже: „Хайде да попеем“. А сега ще кажат: „Да коленичим, да се помолим“.
Но гладни хора не се молят, и българите казват: „Гладка мечка хоро не играе“.
И много са прави. А нас искат да ни накарат хоро да играем. Та молбата е едно състояние на благодарност, тя е Любов, и заради тази Любов ще играя. Като се нахраним, ще играем. И аз одобрявам тия хора на Любовта: като се нахранят, играят.
към беседата >>
Христос казва: „Аз дойдох на света, не моята воля да сторя, но волята на Тогози, Който ме е проводил“.
Христос казва: „Аз дойдох на света, не моята воля да сторя, но волята на Тогози, Който ме е проводил“.
Е, как тълкуваме ние работите в света? Аз ще ви дам един малък анекдот. Доктор Мерил, един знаменит доктор, млад и красив, високо интелигентен и благороден момък, оженва се за една хубава мома, графиня, от високо произхождение. Но тя била толкова ревнива, понеже той бил много хубав, и като лекар, приемал болни. Хубави дами с пръстени, с капели са идвали, а тя казвала: „Хм, тия болни, тя е тъй здрава, но за доктора идат, зная какви болни сте вие“.
към беседата >>
И много са прави.
Мъжът е внесъл малко вкъщи, жената да каже: „Нищо, Господ ще помисли“. Донася хляб, лучец, репички, ябълки, да каже: „Елате, братя, Господ е Любов“, и всички се усмихнат от Любов, че Господ е дошъл, и те повярват в Христа. След това тя каже: „Хайде да попеем“. А сега ще кажат: „Да коленичим, да се помолим“. Но гладни хора не се молят, и българите казват: „Гладка мечка хоро не играе“.
И много са прави.
А нас искат да ни накарат хоро да играем. Та молбата е едно състояние на благодарност, тя е Любов, и заради тази Любов ще играя. Като се нахраним, ще играем. И аз одобрявам тия хора на Любовта: като се нахранят, играят.
към беседата >>
Е, как тълкуваме ние работите в света?
Христос казва: „Аз дойдох на света, не моята воля да сторя, но волята на Тогози, Който ме е проводил“.
Е, как тълкуваме ние работите в света?
Аз ще ви дам един малък анекдот. Доктор Мерил, един знаменит доктор, млад и красив, високо интелигентен и благороден момък, оженва се за една хубава мома, графиня, от високо произхождение. Но тя била толкова ревнива, понеже той бил много хубав, и като лекар, приемал болни. Хубави дами с пръстени, с капели са идвали, а тя казвала: „Хм, тия болни, тя е тъй здрава, но за доктора идат, зная какви болни сте вие“. Първата, която иде, ще я приеме той в стаята си, в кабинета си ще я приеме.
към беседата >>
А нас искат да ни накарат хоро да играем.
Донася хляб, лучец, репички, ябълки, да каже: „Елате, братя, Господ е Любов“, и всички се усмихнат от Любов, че Господ е дошъл, и те повярват в Христа. След това тя каже: „Хайде да попеем“. А сега ще кажат: „Да коленичим, да се помолим“. Но гладни хора не се молят, и българите казват: „Гладка мечка хоро не играе“. И много са прави.
А нас искат да ни накарат хоро да играем.
Та молбата е едно състояние на благодарност, тя е Любов, и заради тази Любов ще играя. Като се нахраним, ще играем. И аз одобрявам тия хора на Любовта: като се нахранят, играят.
към беседата >>
Аз ще ви дам един малък анекдот.
Христос казва: „Аз дойдох на света, не моята воля да сторя, но волята на Тогози, Който ме е проводил“. Е, как тълкуваме ние работите в света?
Аз ще ви дам един малък анекдот.
Доктор Мерил, един знаменит доктор, млад и красив, високо интелигентен и благороден момък, оженва се за една хубава мома, графиня, от високо произхождение. Но тя била толкова ревнива, понеже той бил много хубав, и като лекар, приемал болни. Хубави дами с пръстени, с капели са идвали, а тя казвала: „Хм, тия болни, тя е тъй здрава, но за доктора идат, зная какви болни сте вие“. Първата, която иде, ще я приеме той в стаята си, в кабинета си ще я приеме. Седи първата дама, казва: „Господин докторе, имам разстройство на сърцето...“ А жена му: „Зная, зная, и моето сърце едно време трепереше“.
към беседата >>
Та молбата е едно състояние на благодарност, тя е Любов, и заради тази Любов ще играя.
След това тя каже: „Хайде да попеем“. А сега ще кажат: „Да коленичим, да се помолим“. Но гладни хора не се молят, и българите казват: „Гладка мечка хоро не играе“. И много са прави. А нас искат да ни накарат хоро да играем.
Та молбата е едно състояние на благодарност, тя е Любов, и заради тази Любов ще играя.
Като се нахраним, ще играем. И аз одобрявам тия хора на Любовта: като се нахранят, играят.
към беседата >>
Доктор Мерил, един знаменит доктор, млад и красив, високо интелигентен и благороден момък, оженва се за една хубава мома, графиня, от високо произхождение.
Христос казва: „Аз дойдох на света, не моята воля да сторя, но волята на Тогози, Който ме е проводил“. Е, как тълкуваме ние работите в света? Аз ще ви дам един малък анекдот.
Доктор Мерил, един знаменит доктор, млад и красив, високо интелигентен и благороден момък, оженва се за една хубава мома, графиня, от високо произхождение.
Но тя била толкова ревнива, понеже той бил много хубав, и като лекар, приемал болни. Хубави дами с пръстени, с капели са идвали, а тя казвала: „Хм, тия болни, тя е тъй здрава, но за доктора идат, зная какви болни сте вие“. Първата, която иде, ще я приеме той в стаята си, в кабинета си ще я приеме. Седи първата дама, казва: „Господин докторе, имам разстройство на сърцето...“ А жена му: „Зная, зная, и моето сърце едно време трепереше“. – „Нещо ме стяга в гърдите...“ – „Да, зная, зная, стяга те в гърдите...“, тя тълкува, че и нея стягало едно време така.
към беседата >>
Като се нахраним, ще играем.
А сега ще кажат: „Да коленичим, да се помолим“. Но гладни хора не се молят, и българите казват: „Гладка мечка хоро не играе“. И много са прави. А нас искат да ни накарат хоро да играем. Та молбата е едно състояние на благодарност, тя е Любов, и заради тази Любов ще играя.
Като се нахраним, ще играем.
И аз одобрявам тия хора на Любовта: като се нахранят, играят.
към беседата >>
Но тя била толкова ревнива, понеже той бил много хубав, и като лекар, приемал болни.
Христос казва: „Аз дойдох на света, не моята воля да сторя, но волята на Тогози, Който ме е проводил“. Е, как тълкуваме ние работите в света? Аз ще ви дам един малък анекдот. Доктор Мерил, един знаменит доктор, млад и красив, високо интелигентен и благороден момък, оженва се за една хубава мома, графиня, от високо произхождение.
Но тя била толкова ревнива, понеже той бил много хубав, и като лекар, приемал болни.
Хубави дами с пръстени, с капели са идвали, а тя казвала: „Хм, тия болни, тя е тъй здрава, но за доктора идат, зная какви болни сте вие“. Първата, която иде, ще я приеме той в стаята си, в кабинета си ще я приеме. Седи първата дама, казва: „Господин докторе, имам разстройство на сърцето...“ А жена му: „Зная, зная, и моето сърце едно време трепереше“. – „Нещо ме стяга в гърдите...“ – „Да, зная, зная, стяга те в гърдите...“, тя тълкува, че и нея стягало едно време така. После казва: „И главата ме боли“.
към беседата >>
И аз одобрявам тия хора на Любовта: като се нахранят, играят.
Но гладни хора не се молят, и българите казват: „Гладка мечка хоро не играе“. И много са прави. А нас искат да ни накарат хоро да играем. Та молбата е едно състояние на благодарност, тя е Любов, и заради тази Любов ще играя. Като се нахраним, ще играем.
И аз одобрявам тия хора на Любовта: като се нахранят, играят.
към беседата >>
Хубави дами с пръстени, с капели са идвали, а тя казвала: „Хм, тия болни, тя е тъй здрава, но за доктора идат, зная какви болни сте вие“.
Христос казва: „Аз дойдох на света, не моята воля да сторя, но волята на Тогози, Който ме е проводил“. Е, как тълкуваме ние работите в света? Аз ще ви дам един малък анекдот. Доктор Мерил, един знаменит доктор, млад и красив, високо интелигентен и благороден момък, оженва се за една хубава мома, графиня, от високо произхождение. Но тя била толкова ревнива, понеже той бил много хубав, и като лекар, приемал болни.
Хубави дами с пръстени, с капели са идвали, а тя казвала: „Хм, тия болни, тя е тъй здрава, но за доктора идат, зная какви болни сте вие“.
Първата, която иде, ще я приеме той в стаята си, в кабинета си ще я приеме. Седи първата дама, казва: „Господин докторе, имам разстройство на сърцето...“ А жена му: „Зная, зная, и моето сърце едно време трепереше“. – „Нещо ме стяга в гърдите...“ – „Да, зная, зная, стяга те в гърдите...“, тя тълкува, че и нея стягало едно време така. После казва: „И главата ме боли“. – „И мен едно време ме болеше.“ Едната разправя за болестта си, а другата седи в стаята и философства, тя не вярва: „Знаем тази болест, все искаш да те попипа докторът, нямаш никаква болест“.
към беседата >>
И бих желал всички така да играете.
И бих желал всички така да играете.
След като се наядете, да си потропате, а сега ако видят, ще кажат: „Пощурели, стари хора, всички да играят, в тия времена почнали да играят, не ги е срам, стари хора на 45 години, пък и децата, не бива да играете“. Щом сте гладни, ще бъдете замислени като философи и ще кажете: „Голямо е това нещастие, което Господ ни е изпратил“.
към беседата >>
Първата, която иде, ще я приеме той в стаята си, в кабинета си ще я приеме.
Е, как тълкуваме ние работите в света? Аз ще ви дам един малък анекдот. Доктор Мерил, един знаменит доктор, млад и красив, високо интелигентен и благороден момък, оженва се за една хубава мома, графиня, от високо произхождение. Но тя била толкова ревнива, понеже той бил много хубав, и като лекар, приемал болни. Хубави дами с пръстени, с капели са идвали, а тя казвала: „Хм, тия болни, тя е тъй здрава, но за доктора идат, зная какви болни сте вие“.
Първата, която иде, ще я приеме той в стаята си, в кабинета си ще я приеме.
Седи първата дама, казва: „Господин докторе, имам разстройство на сърцето...“ А жена му: „Зная, зная, и моето сърце едно време трепереше“. – „Нещо ме стяга в гърдите...“ – „Да, зная, зная, стяга те в гърдите...“, тя тълкува, че и нея стягало едно време така. После казва: „И главата ме боли“. – „И мен едно време ме болеше.“ Едната разправя за болестта си, а другата седи в стаята и философства, тя не вярва: „Знаем тази болест, все искаш да те попипа докторът, нямаш никаква болест“. И след 10 години клиентелата на доктор Мерил съвсем намаляла.
към беседата >>
След като се наядете, да си потропате, а сега ако видят, ще кажат: „Пощурели, стари хора, всички да играят, в тия времена почнали да играят, не ги е срам, стари хора на 45 години, пък и децата, не бива да играете“.
И бих желал всички така да играете.
След като се наядете, да си потропате, а сега ако видят, ще кажат: „Пощурели, стари хора, всички да играят, в тия времена почнали да играят, не ги е срам, стари хора на 45 години, пък и децата, не бива да играете“.
Щом сте гладни, ще бъдете замислени като философи и ще кажете: „Голямо е това нещастие, което Господ ни е изпратил“.
към беседата >>
Седи първата дама, казва: „Господин докторе, имам разстройство на сърцето...“ А жена му: „Зная, зная, и моето сърце едно време трепереше“.
Аз ще ви дам един малък анекдот. Доктор Мерил, един знаменит доктор, млад и красив, високо интелигентен и благороден момък, оженва се за една хубава мома, графиня, от високо произхождение. Но тя била толкова ревнива, понеже той бил много хубав, и като лекар, приемал болни. Хубави дами с пръстени, с капели са идвали, а тя казвала: „Хм, тия болни, тя е тъй здрава, но за доктора идат, зная какви болни сте вие“. Първата, която иде, ще я приеме той в стаята си, в кабинета си ще я приеме.
Седи първата дама, казва: „Господин докторе, имам разстройство на сърцето...“ А жена му: „Зная, зная, и моето сърце едно време трепереше“.
– „Нещо ме стяга в гърдите...“ – „Да, зная, зная, стяга те в гърдите...“, тя тълкува, че и нея стягало едно време така. После казва: „И главата ме боли“. – „И мен едно време ме болеше.“ Едната разправя за болестта си, а другата седи в стаята и философства, тя не вярва: „Знаем тази болест, все искаш да те попипа докторът, нямаш никаква болест“. И след 10 години клиентелата на доктор Мерил съвсем намаляла. Кабинетът му съвсем запустял.
към беседата >>
Щом сте гладни, ще бъдете замислени като философи и ще кажете: „Голямо е това нещастие, което Господ ни е изпратил“.
И бих желал всички така да играете. След като се наядете, да си потропате, а сега ако видят, ще кажат: „Пощурели, стари хора, всички да играят, в тия времена почнали да играят, не ги е срам, стари хора на 45 години, пък и децата, не бива да играете“.
Щом сте гладни, ще бъдете замислени като философи и ще кажете: „Голямо е това нещастие, което Господ ни е изпратил“.
към беседата >>
– „Нещо ме стяга в гърдите...“ – „Да, зная, зная, стяга те в гърдите...“, тя тълкува, че и нея стягало едно време така.
Доктор Мерил, един знаменит доктор, млад и красив, високо интелигентен и благороден момък, оженва се за една хубава мома, графиня, от високо произхождение. Но тя била толкова ревнива, понеже той бил много хубав, и като лекар, приемал болни. Хубави дами с пръстени, с капели са идвали, а тя казвала: „Хм, тия болни, тя е тъй здрава, но за доктора идат, зная какви болни сте вие“. Първата, която иде, ще я приеме той в стаята си, в кабинета си ще я приеме. Седи първата дама, казва: „Господин докторе, имам разстройство на сърцето...“ А жена му: „Зная, зная, и моето сърце едно време трепереше“.
– „Нещо ме стяга в гърдите...“ – „Да, зная, зная, стяга те в гърдите...“, тя тълкува, че и нея стягало едно време така.
После казва: „И главата ме боли“. – „И мен едно време ме болеше.“ Едната разправя за болестта си, а другата седи в стаята и философства, тя не вярва: „Знаем тази болест, все искаш да те попипа докторът, нямаш никаква болест“. И след 10 години клиентелата на доктор Мерил съвсем намаляла. Кабинетът му съвсем запустял. И ние, в съвременния ни живот, така постъпваме каквато и благородна черта да прояви някой, той казва: „Знаем ги ние тия, виждали сме ги“.
към беседата >>
„Аз дойдох не своята воля да изпълня, но волята на Онзи, Който ме е изпратил.“ Кой „Онзи“?
„Аз дойдох не своята воля да изпълня, но волята на Онзи, Който ме е изпратил.“ Кой „Онзи“?
Нашият Баща, Който е Любов. И той ни призовава на тоя любовен акт. Ние можем да разберем, че всинца сме изпратени за работа. И време е да извършим тази велика работа, едни по-рано, други по-късно.
към беседата >>
После казва: „И главата ме боли“.
Но тя била толкова ревнива, понеже той бил много хубав, и като лекар, приемал болни. Хубави дами с пръстени, с капели са идвали, а тя казвала: „Хм, тия болни, тя е тъй здрава, но за доктора идат, зная какви болни сте вие“. Първата, която иде, ще я приеме той в стаята си, в кабинета си ще я приеме. Седи първата дама, казва: „Господин докторе, имам разстройство на сърцето...“ А жена му: „Зная, зная, и моето сърце едно време трепереше“. – „Нещо ме стяга в гърдите...“ – „Да, зная, зная, стяга те в гърдите...“, тя тълкува, че и нея стягало едно време така.
После казва: „И главата ме боли“.
– „И мен едно време ме болеше.“ Едната разправя за болестта си, а другата седи в стаята и философства, тя не вярва: „Знаем тази болест, все искаш да те попипа докторът, нямаш никаква болест“. И след 10 години клиентелата на доктор Мерил съвсем намаляла. Кабинетът му съвсем запустял. И ние, в съвременния ни живот, така постъпваме каквато и благородна черта да прояви някой, той казва: „Знаем ги ние тия, виждали сме ги“. И в целия Балкански полуостров няма по-нещастен народ от българския.
към беседата >>
Нашият Баща, Който е Любов.
„Аз дойдох не своята воля да изпълня, но волята на Онзи, Който ме е изпратил.“ Кой „Онзи“?
Нашият Баща, Който е Любов.
И той ни призовава на тоя любовен акт. Ние можем да разберем, че всинца сме изпратени за работа. И време е да извършим тази велика работа, едни по-рано, други по-късно.
към беседата >>
– „И мен едно време ме болеше.“ Едната разправя за болестта си, а другата седи в стаята и философства, тя не вярва: „Знаем тази болест, все искаш да те попипа докторът, нямаш никаква болест“.
Хубави дами с пръстени, с капели са идвали, а тя казвала: „Хм, тия болни, тя е тъй здрава, но за доктора идат, зная какви болни сте вие“. Първата, която иде, ще я приеме той в стаята си, в кабинета си ще я приеме. Седи първата дама, казва: „Господин докторе, имам разстройство на сърцето...“ А жена му: „Зная, зная, и моето сърце едно време трепереше“. – „Нещо ме стяга в гърдите...“ – „Да, зная, зная, стяга те в гърдите...“, тя тълкува, че и нея стягало едно време така. После казва: „И главата ме боли“.
– „И мен едно време ме болеше.“ Едната разправя за болестта си, а другата седи в стаята и философства, тя не вярва: „Знаем тази болест, все искаш да те попипа докторът, нямаш никаква болест“.
И след 10 години клиентелата на доктор Мерил съвсем намаляла. Кабинетът му съвсем запустял. И ние, в съвременния ни живот, така постъпваме каквато и благородна черта да прояви някой, той казва: „Знаем ги ние тия, виждали сме ги“. И в целия Балкански полуостров няма по-нещастен народ от българския. Той мяза на жената на доктор Мерил, красив е, отличен е, но неговата ревнивост и тщеславие са големи.
към беседата >>
И той ни призовава на тоя любовен акт.
„Аз дойдох не своята воля да изпълня, но волята на Онзи, Който ме е изпратил.“ Кой „Онзи“? Нашият Баща, Който е Любов.
И той ни призовава на тоя любовен акт.
Ние можем да разберем, че всинца сме изпратени за работа. И време е да извършим тази велика работа, едни по-рано, други по-късно.
към беседата >>
И след 10 години клиентелата на доктор Мерил съвсем намаляла.
Първата, която иде, ще я приеме той в стаята си, в кабинета си ще я приеме. Седи първата дама, казва: „Господин докторе, имам разстройство на сърцето...“ А жена му: „Зная, зная, и моето сърце едно време трепереше“. – „Нещо ме стяга в гърдите...“ – „Да, зная, зная, стяга те в гърдите...“, тя тълкува, че и нея стягало едно време така. После казва: „И главата ме боли“. – „И мен едно време ме болеше.“ Едната разправя за болестта си, а другата седи в стаята и философства, тя не вярва: „Знаем тази болест, все искаш да те попипа докторът, нямаш никаква болест“.
И след 10 години клиентелата на доктор Мерил съвсем намаляла.
Кабинетът му съвсем запустял. И ние, в съвременния ни живот, така постъпваме каквато и благородна черта да прояви някой, той казва: „Знаем ги ние тия, виждали сме ги“. И в целия Балкански полуостров няма по-нещастен народ от българския. Той мяза на жената на доктор Мерил, красив е, отличен е, но неговата ревнивост и тщеславие са големи. У българина има любопитство, крайно любопитство.
към беседата >>
Ние можем да разберем, че всинца сме изпратени за работа.
„Аз дойдох не своята воля да изпълня, но волята на Онзи, Който ме е изпратил.“ Кой „Онзи“? Нашият Баща, Който е Любов. И той ни призовава на тоя любовен акт.
Ние можем да разберем, че всинца сме изпратени за работа.
И време е да извършим тази велика работа, едни по-рано, други по-късно.
към беседата >>
Кабинетът му съвсем запустял.
Седи първата дама, казва: „Господин докторе, имам разстройство на сърцето...“ А жена му: „Зная, зная, и моето сърце едно време трепереше“. – „Нещо ме стяга в гърдите...“ – „Да, зная, зная, стяга те в гърдите...“, тя тълкува, че и нея стягало едно време така. После казва: „И главата ме боли“. – „И мен едно време ме болеше.“ Едната разправя за болестта си, а другата седи в стаята и философства, тя не вярва: „Знаем тази болест, все искаш да те попипа докторът, нямаш никаква болест“. И след 10 години клиентелата на доктор Мерил съвсем намаляла.
Кабинетът му съвсем запустял.
И ние, в съвременния ни живот, така постъпваме каквато и благородна черта да прояви някой, той казва: „Знаем ги ние тия, виждали сме ги“. И в целия Балкански полуостров няма по-нещастен народ от българския. Той мяза на жената на доктор Мерил, красив е, отличен е, но неговата ревнивост и тщеславие са големи. У българина има любопитство, крайно любопитство. Българинът си туря ухото навсякъде да подслушва какво се говори.
към беседата >>
И време е да извършим тази велика работа, едни по-рано, други по-късно.
„Аз дойдох не своята воля да изпълня, но волята на Онзи, Който ме е изпратил.“ Кой „Онзи“? Нашият Баща, Който е Любов. И той ни призовава на тоя любовен акт. Ние можем да разберем, че всинца сме изпратени за работа.
И време е да извършим тази велика работа, едни по-рано, други по-късно.
към беседата >>
И ние, в съвременния ни живот, така постъпваме каквато и благородна черта да прояви някой, той казва: „Знаем ги ние тия, виждали сме ги“.
– „Нещо ме стяга в гърдите...“ – „Да, зная, зная, стяга те в гърдите...“, тя тълкува, че и нея стягало едно време така. После казва: „И главата ме боли“. – „И мен едно време ме болеше.“ Едната разправя за болестта си, а другата седи в стаята и философства, тя не вярва: „Знаем тази болест, все искаш да те попипа докторът, нямаш никаква болест“. И след 10 години клиентелата на доктор Мерил съвсем намаляла. Кабинетът му съвсем запустял.
И ние, в съвременния ни живот, така постъпваме каквато и благородна черта да прояви някой, той казва: „Знаем ги ние тия, виждали сме ги“.
И в целия Балкански полуостров няма по-нещастен народ от българския. Той мяза на жената на доктор Мерил, красив е, отличен е, но неговата ревнивост и тщеславие са големи. У българина има любопитство, крайно любопитство. Българинът си туря ухото навсякъде да подслушва какво се говори. Но дойде ли някъде да философства, да знае, то не му трябва, а поприказвайте му за магия, за неща, за работи невъзможни, той ще даде ухо.
към беседата >>
И в целия Балкански полуостров няма по-нещастен народ от българския.
После казва: „И главата ме боли“. – „И мен едно време ме болеше.“ Едната разправя за болестта си, а другата седи в стаята и философства, тя не вярва: „Знаем тази болест, все искаш да те попипа докторът, нямаш никаква болест“. И след 10 години клиентелата на доктор Мерил съвсем намаляла. Кабинетът му съвсем запустял. И ние, в съвременния ни живот, така постъпваме каквато и благородна черта да прояви някой, той казва: „Знаем ги ние тия, виждали сме ги“.
И в целия Балкански полуостров няма по-нещастен народ от българския.
Той мяза на жената на доктор Мерил, красив е, отличен е, но неговата ревнивост и тщеславие са големи. У българина има любопитство, крайно любопитство. Българинът си туря ухото навсякъде да подслушва какво се говори. Но дойде ли някъде да философства, да знае, то не му трябва, а поприказвайте му за магия, за неща, за работи невъзможни, той ще даде ухо. И българските учени хора и музикантите все са такива.
към беседата >>
Той мяза на жената на доктор Мерил, красив е, отличен е, но неговата ревнивост и тщеславие са големи.
– „И мен едно време ме болеше.“ Едната разправя за болестта си, а другата седи в стаята и философства, тя не вярва: „Знаем тази болест, все искаш да те попипа докторът, нямаш никаква болест“. И след 10 години клиентелата на доктор Мерил съвсем намаляла. Кабинетът му съвсем запустял. И ние, в съвременния ни живот, така постъпваме каквато и благородна черта да прояви някой, той казва: „Знаем ги ние тия, виждали сме ги“. И в целия Балкански полуостров няма по-нещастен народ от българския.
Той мяза на жената на доктор Мерил, красив е, отличен е, но неговата ревнивост и тщеславие са големи.
У българина има любопитство, крайно любопитство. Българинът си туря ухото навсякъде да подслушва какво се говори. Но дойде ли някъде да философства, да знае, то не му трябва, а поприказвайте му за магия, за неща, за работи невъзможни, той ще даде ухо. И българските учени хора и музикантите все са такива. Един музикант ми се оплакваше: „Ние сме толкова много в София, но не можем да се срещнем“.
към беседата >>
У българина има любопитство, крайно любопитство.
И след 10 години клиентелата на доктор Мерил съвсем намаляла. Кабинетът му съвсем запустял. И ние, в съвременния ни живот, така постъпваме каквато и благородна черта да прояви някой, той казва: „Знаем ги ние тия, виждали сме ги“. И в целия Балкански полуостров няма по-нещастен народ от българския. Той мяза на жената на доктор Мерил, красив е, отличен е, но неговата ревнивост и тщеславие са големи.
У българина има любопитство, крайно любопитство.
Българинът си туря ухото навсякъде да подслушва какво се говори. Но дойде ли някъде да философства, да знае, то не му трябва, а поприказвайте му за магия, за неща, за работи невъзможни, той ще даде ухо. И българските учени хора и музикантите все са такива. Един музикант ми се оплакваше: „Ние сме толкова много в София, но не можем да се срещнем“. Всички музиканти се критикуват.
към беседата >>
Българинът си туря ухото навсякъде да подслушва какво се говори.
Кабинетът му съвсем запустял. И ние, в съвременния ни живот, така постъпваме каквато и благородна черта да прояви някой, той казва: „Знаем ги ние тия, виждали сме ги“. И в целия Балкански полуостров няма по-нещастен народ от българския. Той мяза на жената на доктор Мерил, красив е, отличен е, но неговата ревнивост и тщеславие са големи. У българина има любопитство, крайно любопитство.
Българинът си туря ухото навсякъде да подслушва какво се говори.
Но дойде ли някъде да философства, да знае, то не му трябва, а поприказвайте му за магия, за неща, за работи невъзможни, той ще даде ухо. И българските учени хора и музикантите все са такива. Един музикант ми се оплакваше: „Ние сме толкова много в София, но не можем да се срещнем“. Всички музиканти се критикуват. И българите сега се намират при най-добрите условия на своето развитие.
към беседата >>
Но дойде ли някъде да философства, да знае, то не му трябва, а поприказвайте му за магия, за неща, за работи невъзможни, той ще даде ухо.
И ние, в съвременния ни живот, така постъпваме каквато и благородна черта да прояви някой, той казва: „Знаем ги ние тия, виждали сме ги“. И в целия Балкански полуостров няма по-нещастен народ от българския. Той мяза на жената на доктор Мерил, красив е, отличен е, но неговата ревнивост и тщеславие са големи. У българина има любопитство, крайно любопитство. Българинът си туря ухото навсякъде да подслушва какво се говори.
Но дойде ли някъде да философства, да знае, то не му трябва, а поприказвайте му за магия, за неща, за работи невъзможни, той ще даде ухо.
И българските учени хора и музикантите все са такива. Един музикант ми се оплакваше: „Ние сме толкова много в София, но не можем да се срещнем“. Всички музиканти се критикуват. И българите сега се намират при най-добрите условия на своето развитие. Двама музиканти не могат да се срещнат и да свирят.
към беседата >>
И българските учени хора и музикантите все са такива.
И в целия Балкански полуостров няма по-нещастен народ от българския. Той мяза на жената на доктор Мерил, красив е, отличен е, но неговата ревнивост и тщеславие са големи. У българина има любопитство, крайно любопитство. Българинът си туря ухото навсякъде да подслушва какво се говори. Но дойде ли някъде да философства, да знае, то не му трябва, а поприказвайте му за магия, за неща, за работи невъзможни, той ще даде ухо.
И българските учени хора и музикантите все са такива.
Един музикант ми се оплакваше: „Ние сме толкова много в София, но не можем да се срещнем“. Всички музиканти се критикуват. И българите сега се намират при най-добрите условия на своето развитие. Двама музиканти не могат да се срещнат и да свирят. Този не свири хубаво, онзи хубаво – това е една лоша черта, това е неразбиране на живота.
към беседата >>
Един музикант ми се оплакваше: „Ние сме толкова много в София, но не можем да се срещнем“.
Той мяза на жената на доктор Мерил, красив е, отличен е, но неговата ревнивост и тщеславие са големи. У българина има любопитство, крайно любопитство. Българинът си туря ухото навсякъде да подслушва какво се говори. Но дойде ли някъде да философства, да знае, то не му трябва, а поприказвайте му за магия, за неща, за работи невъзможни, той ще даде ухо. И българските учени хора и музикантите все са такива.
Един музикант ми се оплакваше: „Ние сме толкова много в София, но не можем да се срещнем“.
Всички музиканти се критикуват. И българите сега се намират при най-добрите условия на своето развитие. Двама музиканти не могат да се срещнат и да свирят. Този не свири хубаво, онзи хубаво – това е една лоша черта, това е неразбиране на живота. Лошевината знаете ли къде седи?
към беседата >>
Всички музиканти се критикуват.
У българина има любопитство, крайно любопитство. Българинът си туря ухото навсякъде да подслушва какво се говори. Но дойде ли някъде да философства, да знае, то не му трябва, а поприказвайте му за магия, за неща, за работи невъзможни, той ще даде ухо. И българските учени хора и музикантите все са такива. Един музикант ми се оплакваше: „Ние сме толкова много в София, но не можем да се срещнем“.
Всички музиканти се критикуват.
И българите сега се намират при най-добрите условия на своето развитие. Двама музиканти не могат да се срещнат и да свирят. Този не свири хубаво, онзи хубаво – това е една лоша черта, това е неразбиране на живота. Лошевината знаете ли къде седи? – В погрешните разбирания.
към беседата >>
И българите сега се намират при най-добрите условия на своето развитие.
Българинът си туря ухото навсякъде да подслушва какво се говори. Но дойде ли някъде да философства, да знае, то не му трябва, а поприказвайте му за магия, за неща, за работи невъзможни, той ще даде ухо. И българските учени хора и музикантите все са такива. Един музикант ми се оплакваше: „Ние сме толкова много в София, но не можем да се срещнем“. Всички музиканти се критикуват.
И българите сега се намират при най-добрите условия на своето развитие.
Двама музиканти не могат да се срещнат и да свирят. Този не свири хубаво, онзи хубаво – това е една лоша черта, това е неразбиране на живота. Лошевината знаете ли къде седи? – В погрешните разбирания. Ако този български музикант беше повярвал, че той е един грешник, един велик, голям грешник, който иска да учи и като учи музика, го очаква един велик живот, той другояче щеше да живее, и навсякъде можеше да прояви своята дарба.
към беседата >>
Двама музиканти не могат да се срещнат и да свирят.
Но дойде ли някъде да философства, да знае, то не му трябва, а поприказвайте му за магия, за неща, за работи невъзможни, той ще даде ухо. И българските учени хора и музикантите все са такива. Един музикант ми се оплакваше: „Ние сме толкова много в София, но не можем да се срещнем“. Всички музиканти се критикуват. И българите сега се намират при най-добрите условия на своето развитие.
Двама музиканти не могат да се срещнат и да свирят.
Този не свири хубаво, онзи хубаво – това е една лоша черта, това е неразбиране на живота. Лошевината знаете ли къде седи? – В погрешните разбирания. Ако този български музикант беше повярвал, че той е един грешник, един велик, голям грешник, който иска да учи и като учи музика, го очаква един велик живот, той другояче щеше да живее, и навсякъде можеше да прояви своята дарба. Но той, щом свърши музикалното училище, иска да свири за пари, свещеник да стане за пари, навсякъде само за пари.
към беседата >>
Този не свири хубаво, онзи хубаво – това е една лоша черта, това е неразбиране на живота.
И българските учени хора и музикантите все са такива. Един музикант ми се оплакваше: „Ние сме толкова много в София, но не можем да се срещнем“. Всички музиканти се критикуват. И българите сега се намират при най-добрите условия на своето развитие. Двама музиканти не могат да се срещнат и да свирят.
Този не свири хубаво, онзи хубаво – това е една лоша черта, това е неразбиране на живота.
Лошевината знаете ли къде седи? – В погрешните разбирания. Ако този български музикант беше повярвал, че той е един грешник, един велик, голям грешник, който иска да учи и като учи музика, го очаква един велик живот, той другояче щеше да живее, и навсякъде можеше да прояви своята дарба. Но той, щом свърши музикалното училище, иска да свири за пари, свещеник да стане за пари, навсякъде само за пари. Не казвам, че само българите са прости.
към беседата >>
Лошевината знаете ли къде седи?
Един музикант ми се оплакваше: „Ние сме толкова много в София, но не можем да се срещнем“. Всички музиканти се критикуват. И българите сега се намират при най-добрите условия на своето развитие. Двама музиканти не могат да се срещнат и да свирят. Този не свири хубаво, онзи хубаво – това е една лоша черта, това е неразбиране на живота.
Лошевината знаете ли къде седи?
– В погрешните разбирания. Ако този български музикант беше повярвал, че той е един грешник, един велик, голям грешник, който иска да учи и като учи музика, го очаква един велик живот, той другояче щеше да живее, и навсякъде можеше да прояви своята дарба. Но той, щом свърши музикалното училище, иска да свири за пари, свещеник да стане за пари, навсякъде само за пари. Не казвам, че само българите са прости. Всички народи в съвременния културен свят са хора само за пари.
към беседата >>
– В погрешните разбирания.
Всички музиканти се критикуват. И българите сега се намират при най-добрите условия на своето развитие. Двама музиканти не могат да се срещнат и да свирят. Този не свири хубаво, онзи хубаво – това е една лоша черта, това е неразбиране на живота. Лошевината знаете ли къде седи?
– В погрешните разбирания.
Ако този български музикант беше повярвал, че той е един грешник, един велик, голям грешник, който иска да учи и като учи музика, го очаква един велик живот, той другояче щеше да живее, и навсякъде можеше да прояви своята дарба. Но той, щом свърши музикалното училище, иска да свири за пари, свещеник да стане за пари, навсякъде само за пари. Не казвам, че само българите са прости. Всички народи в съвременния културен свят са хора само за пари. Има само един народ, с който ние си мязаме, те са американците.
към беседата >>
Ако този български музикант беше повярвал, че той е един грешник, един велик, голям грешник, който иска да учи и като учи музика, го очаква един велик живот, той другояче щеше да живее, и навсякъде можеше да прояви своята дарба.
И българите сега се намират при най-добрите условия на своето развитие. Двама музиканти не могат да се срещнат и да свирят. Този не свири хубаво, онзи хубаво – това е една лоша черта, това е неразбиране на живота. Лошевината знаете ли къде седи? – В погрешните разбирания.
Ако този български музикант беше повярвал, че той е един грешник, един велик, голям грешник, който иска да учи и като учи музика, го очаква един велик живот, той другояче щеше да живее, и навсякъде можеше да прояви своята дарба.
Но той, щом свърши музикалното училище, иска да свири за пари, свещеник да стане за пари, навсякъде само за пари. Не казвам, че само българите са прости. Всички народи в съвременния културен свят са хора само за пари. Има само един народ, с който ние си мязаме, те са американците. Те казват тъй: „Всесилният долар“.
към беседата >>
Но той, щом свърши музикалното училище, иска да свири за пари, свещеник да стане за пари, навсякъде само за пари.
Двама музиканти не могат да се срещнат и да свирят. Този не свири хубаво, онзи хубаво – това е една лоша черта, това е неразбиране на живота. Лошевината знаете ли къде седи? – В погрешните разбирания. Ако този български музикант беше повярвал, че той е един грешник, един велик, голям грешник, който иска да учи и като учи музика, го очаква един велик живот, той другояче щеше да живее, и навсякъде можеше да прояви своята дарба.
Но той, щом свърши музикалното училище, иска да свири за пари, свещеник да стане за пари, навсякъде само за пари.
Не казвам, че само българите са прости. Всички народи в съвременния културен свят са хора само за пари. Има само един народ, с който ние си мязаме, те са американците. Те казват тъй: „Всесилният долар“. И Славейков е казал тъй: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края.
към беседата >>
Не казвам, че само българите са прости.
Този не свири хубаво, онзи хубаво – това е една лоша черта, това е неразбиране на живота. Лошевината знаете ли къде седи? – В погрешните разбирания. Ако този български музикант беше повярвал, че той е един грешник, един велик, голям грешник, който иска да учи и като учи музика, го очаква един велик живот, той другояче щеше да живее, и навсякъде можеше да прояви своята дарба. Но той, щом свърши музикалното училище, иска да свири за пари, свещеник да стане за пари, навсякъде само за пари.
Не казвам, че само българите са прости.
Всички народи в съвременния културен свят са хора само за пари. Има само един народ, с който ние си мязаме, те са американците. Те казват тъй: „Всесилният долар“. И Славейков е казал тъй: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края. Простият за мотика, направили са го владика“.
към беседата >>
Всички народи в съвременния културен свят са хора само за пари.
Лошевината знаете ли къде седи? – В погрешните разбирания. Ако този български музикант беше повярвал, че той е един грешник, един велик, голям грешник, който иска да учи и като учи музика, го очаква един велик живот, той другояче щеше да живее, и навсякъде можеше да прояви своята дарба. Но той, щом свърши музикалното училище, иска да свири за пари, свещеник да стане за пари, навсякъде само за пари. Не казвам, че само българите са прости.
Всички народи в съвременния културен свят са хора само за пари.
Има само един народ, с който ние си мязаме, те са американците. Те казват тъй: „Всесилният долар“. И Славейков е казал тъй: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края. Простият за мотика, направили са го владика“. Българите си мязат с американците.
към беседата >>
Има само един народ, с който ние си мязаме, те са американците.
– В погрешните разбирания. Ако този български музикант беше повярвал, че той е един грешник, един велик, голям грешник, който иска да учи и като учи музика, го очаква един велик живот, той другояче щеше да живее, и навсякъде можеше да прояви своята дарба. Но той, щом свърши музикалното училище, иска да свири за пари, свещеник да стане за пари, навсякъде само за пари. Не казвам, че само българите са прости. Всички народи в съвременния културен свят са хора само за пари.
Има само един народ, с който ние си мязаме, те са американците.
Те казват тъй: „Всесилният долар“. И Славейков е казал тъй: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края. Простият за мотика, направили са го владика“. Българите си мязат с американците. Те казват, че с пара̀та всичко може.
към беседата >>
Те казват тъй: „Всесилният долар“.
Ако този български музикант беше повярвал, че той е един грешник, един велик, голям грешник, който иска да учи и като учи музика, го очаква един велик живот, той другояче щеше да живее, и навсякъде можеше да прояви своята дарба. Но той, щом свърши музикалното училище, иска да свири за пари, свещеник да стане за пари, навсякъде само за пари. Не казвам, че само българите са прости. Всички народи в съвременния културен свят са хора само за пари. Има само един народ, с който ние си мязаме, те са американците.
Те казват тъй: „Всесилният долар“.
И Славейков е казал тъй: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края. Простият за мотика, направили са го владика“. Българите си мязат с американците. Те казват, че с пара̀та всичко може. Аз казвам: Не, не, владика с пари може да станеш, но с пари брат не можеш да станеш!
към беседата >>
И Славейков е казал тъй: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края.
Но той, щом свърши музикалното училище, иска да свири за пари, свещеник да стане за пари, навсякъде само за пари. Не казвам, че само българите са прости. Всички народи в съвременния културен свят са хора само за пари. Има само един народ, с който ние си мязаме, те са американците. Те казват тъй: „Всесилният долар“.
И Славейков е казал тъй: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края.
Простият за мотика, направили са го владика“. Българите си мязат с американците. Те казват, че с пара̀та всичко може. Аз казвам: Не, не, владика с пари може да станеш, но с пари брат не можеш да станеш! И дето казва той: „И простият с тебе в рая отива“, да, в земния рай може, но в небесния рай – никога!
към беседата >>
Простият за мотика, направили са го владика“.
Не казвам, че само българите са прости. Всички народи в съвременния културен свят са хора само за пари. Има само един народ, с който ние си мязаме, те са американците. Те казват тъй: „Всесилният долар“. И Славейков е казал тъй: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края.
Простият за мотика, направили са го владика“.
Българите си мязат с американците. Те казват, че с пара̀та всичко може. Аз казвам: Не, не, владика с пари може да станеш, но с пари брат не можеш да станеш! И дето казва той: „И простият с тебе в рая отива“, да, в земния рай може, но в небесния рай – никога!
към беседата >>
Българите си мязат с американците.
Всички народи в съвременния културен свят са хора само за пари. Има само един народ, с който ние си мязаме, те са американците. Те казват тъй: „Всесилният долар“. И Славейков е казал тъй: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края. Простият за мотика, направили са го владика“.
Българите си мязат с американците.
Те казват, че с пара̀та всичко може. Аз казвам: Не, не, владика с пари може да станеш, но с пари брат не можеш да станеш! И дето казва той: „И простият с тебе в рая отива“, да, в земния рай може, но в небесния рай – никога!
към беседата >>
Те казват, че с пара̀та всичко може.
Има само един народ, с който ние си мязаме, те са американците. Те казват тъй: „Всесилният долар“. И Славейков е казал тъй: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края. Простият за мотика, направили са го владика“. Българите си мязат с американците.
Те казват, че с пара̀та всичко може.
Аз казвам: Не, не, владика с пари може да станеш, но с пари брат не можеш да станеш! И дето казва той: „И простият с тебе в рая отива“, да, в земния рай може, но в небесния рай – никога!
към беседата >>
Аз казвам: Не, не, владика с пари може да станеш, но с пари брат не можеш да станеш!
Те казват тъй: „Всесилният долар“. И Славейков е казал тъй: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края. Простият за мотика, направили са го владика“. Българите си мязат с американците. Те казват, че с пара̀та всичко може.
Аз казвам: Не, не, владика с пари може да станеш, но с пари брат не можеш да станеш!
И дето казва той: „И простият с тебе в рая отива“, да, в земния рай може, но в небесния рай – никога!
към беседата >>
И дето казва той: „И простият с тебе в рая отива“, да, в земния рай може, но в небесния рай – никога!
И Славейков е казал тъй: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края. Простият за мотика, направили са го владика“. Българите си мязат с американците. Те казват, че с пара̀та всичко може. Аз казвам: Не, не, владика с пари може да станеш, но с пари брат не можеш да станеш!
И дето казва той: „И простият с тебе в рая отива“, да, в земния рай може, но в небесния рай – никога!
към беседата >>
Христос казва: „Аз дойдох не своята воля да сторя, но да изявя разумната воля“.
Христос казва: „Аз дойдох не своята воля да сторя, но да изявя разумната воля“.
В днешния век всички казват: „Християнин мога да бъда, ще изпълня волята на Онзи, Който ме е пратил“. А тази воля е воля любовна!
към беседата >>
В днешния век всички казват: „Християнин мога да бъда, ще изпълня волята на Онзи, Който ме е пратил“.
Христос казва: „Аз дойдох не своята воля да сторя, но да изявя разумната воля“.
В днешния век всички казват: „Християнин мога да бъда, ще изпълня волята на Онзи, Който ме е пратил“.
А тази воля е воля любовна!
към беседата >>
А тази воля е воля любовна!
Христос казва: „Аз дойдох не своята воля да сторя, но да изявя разумната воля“. В днешния век всички казват: „Християнин мога да бъда, ще изпълня волята на Онзи, Който ме е пратил“.
А тази воля е воля любовна!
към беседата >>
Сега, по някой път, аз искам да бъда много ясен, откровен, чистосърдечен, прям.
Сега, по някой път, аз искам да бъда много ясен, откровен, чистосърдечен, прям.
Някой път никак не мисля за последствията. Всички трябва да се научим на този велик закон на Любовта. И понеже вие остарявате, аз ви казвам: Правият път, по който можете да направите живота си щастлив, е този. Недоволен си, това е липса на някакъв елемент в тебе. Гладът на какво е липса?
към беседата >>
Някой път никак не мисля за последствията.
Сега, по някой път, аз искам да бъда много ясен, откровен, чистосърдечен, прям.
Някой път никак не мисля за последствията.
Всички трябва да се научим на този велик закон на Любовта. И понеже вие остарявате, аз ви казвам: Правият път, по който можете да направите живота си щастлив, е този. Недоволен си, това е липса на някакъв елемент в тебе. Гладът на какво е липса? Гладът е липса на храна.
към беседата >>
Всички трябва да се научим на този велик закон на Любовта.
Сега, по някой път, аз искам да бъда много ясен, откровен, чистосърдечен, прям. Някой път никак не мисля за последствията.
Всички трябва да се научим на този велик закон на Любовта.
И понеже вие остарявате, аз ви казвам: Правият път, по който можете да направите живота си щастлив, е този. Недоволен си, това е липса на някакъв елемент в тебе. Гладът на какво е липса? Гладът е липса на храна. Гладът подразбира храната.
към беседата >>
И понеже вие остарявате, аз ви казвам: Правият път, по който можете да направите живота си щастлив, е този.
Сега, по някой път, аз искам да бъда много ясен, откровен, чистосърдечен, прям. Някой път никак не мисля за последствията. Всички трябва да се научим на този велик закон на Любовта.
И понеже вие остарявате, аз ви казвам: Правият път, по който можете да направите живота си щастлив, е този.
Недоволен си, това е липса на някакъв елемент в тебе. Гладът на какво е липса? Гладът е липса на храна. Гладът подразбира храната. Жаждата подразбира водата.
към беседата >>
Недоволен си, това е липса на някакъв елемент в тебе.
Сега, по някой път, аз искам да бъда много ясен, откровен, чистосърдечен, прям. Някой път никак не мисля за последствията. Всички трябва да се научим на този велик закон на Любовта. И понеже вие остарявате, аз ви казвам: Правият път, по който можете да направите живота си щастлив, е този.
Недоволен си, това е липса на някакъв елемент в тебе.
Гладът на какво е липса? Гладът е липса на храна. Гладът подразбира храната. Жаждата подразбира водата. Недоволството подразбира липсата на някакви чувства.
към беседата >>
Гладът на какво е липса?
Сега, по някой път, аз искам да бъда много ясен, откровен, чистосърдечен, прям. Някой път никак не мисля за последствията. Всички трябва да се научим на този велик закон на Любовта. И понеже вие остарявате, аз ви казвам: Правият път, по който можете да направите живота си щастлив, е този. Недоволен си, това е липса на някакъв елемент в тебе.
Гладът на какво е липса?
Гладът е липса на храна. Гладът подразбира храната. Жаждата подразбира водата. Недоволството подразбира липсата на някакви чувства. Лошата мисъл – липса пак на благородна мисъл.
към беседата >>
Гладът е липса на храна.
Някой път никак не мисля за последствията. Всички трябва да се научим на този велик закон на Любовта. И понеже вие остарявате, аз ви казвам: Правият път, по който можете да направите живота си щастлив, е този. Недоволен си, това е липса на някакъв елемент в тебе. Гладът на какво е липса?
Гладът е липса на храна.
Гладът подразбира храната. Жаждата подразбира водата. Недоволството подразбира липсата на някакви чувства. Лошата мисъл – липса пак на благородна мисъл. Ние казваме: „Откъде са тия лоши мисли?
към беседата >>
Гладът подразбира храната.
Всички трябва да се научим на този велик закон на Любовта. И понеже вие остарявате, аз ви казвам: Правият път, по който можете да направите живота си щастлив, е този. Недоволен си, това е липса на някакъв елемент в тебе. Гладът на какво е липса? Гладът е липса на храна.
Гладът подразбира храната.
Жаждата подразбира водата. Недоволството подразбира липсата на някакви чувства. Лошата мисъл – липса пак на благородна мисъл. Ние казваме: „Откъде са тия лоши мисли? “ Тия лоши мисли не питай откъде са, а в даден момент, може ли тази празнина да я изпълниш, тъй както гладът с храната, жаждата с водата, твоето недоволство с доволство?
към беседата >>
Жаждата подразбира водата.
И понеже вие остарявате, аз ви казвам: Правият път, по който можете да направите живота си щастлив, е този. Недоволен си, това е липса на някакъв елемент в тебе. Гладът на какво е липса? Гладът е липса на храна. Гладът подразбира храната.
Жаждата подразбира водата.
Недоволството подразбира липсата на някакви чувства. Лошата мисъл – липса пак на благородна мисъл. Ние казваме: „Откъде са тия лоши мисли? “ Тия лоши мисли не питай откъде са, а в даден момент, може ли тази празнина да я изпълниш, тъй както гладът с храната, жаждата с водата, твоето недоволство с доволство? Може ли да го задържиш?
към беседата >>
Недоволството подразбира липсата на някакви чувства.
Недоволен си, това е липса на някакъв елемент в тебе. Гладът на какво е липса? Гладът е липса на храна. Гладът подразбира храната. Жаждата подразбира водата.
Недоволството подразбира липсата на някакви чувства.
Лошата мисъл – липса пак на благородна мисъл. Ние казваме: „Откъде са тия лоши мисли? “ Тия лоши мисли не питай откъде са, а в даден момент, може ли тази празнина да я изпълниш, тъй както гладът с храната, жаждата с водата, твоето недоволство с доволство? Може ли да го задържиш? Може. Ако ти си недоволен, намери някое бедно същество да го обичаш.
към беседата >>
Лошата мисъл – липса пак на благородна мисъл.
Гладът на какво е липса? Гладът е липса на храна. Гладът подразбира храната. Жаждата подразбира водата. Недоволството подразбира липсата на някакви чувства.
Лошата мисъл – липса пак на благородна мисъл.
Ние казваме: „Откъде са тия лоши мисли? “ Тия лоши мисли не питай откъде са, а в даден момент, може ли тази празнина да я изпълниш, тъй както гладът с храната, жаждата с водата, твоето недоволство с доволство? Може ли да го задържиш? Може. Ако ти си недоволен, намери някое бедно същество да го обичаш. И сега аз ще ви представя, че в света има два вида любов.
към беседата >>
Ние казваме: „Откъде са тия лоши мисли?
Гладът е липса на храна. Гладът подразбира храната. Жаждата подразбира водата. Недоволството подразбира липсата на някакви чувства. Лошата мисъл – липса пак на благородна мисъл.
Ние казваме: „Откъде са тия лоши мисли?
“ Тия лоши мисли не питай откъде са, а в даден момент, може ли тази празнина да я изпълниш, тъй както гладът с храната, жаждата с водата, твоето недоволство с доволство? Може ли да го задържиш? Може. Ако ти си недоволен, намери някое бедно същество да го обичаш. И сега аз ще ви представя, че в света има два вида любов. И в двата си вида тя е благородна.
към беседата >>
“ Тия лоши мисли не питай откъде са, а в даден момент, може ли тази празнина да я изпълниш, тъй както гладът с храната, жаждата с водата, твоето недоволство с доволство?
Гладът подразбира храната. Жаждата подразбира водата. Недоволството подразбира липсата на някакви чувства. Лошата мисъл – липса пак на благородна мисъл. Ние казваме: „Откъде са тия лоши мисли?
“ Тия лоши мисли не питай откъде са, а в даден момент, може ли тази празнина да я изпълниш, тъй както гладът с храната, жаждата с водата, твоето недоволство с доволство?
Може ли да го задържиш? Може. Ако ти си недоволен, намери някое бедно същество да го обичаш. И сега аз ще ви представя, че в света има два вида любов. И в двата си вида тя е благородна. Ето как ще я представя в две фигури.
към беседата >>
Може ли да го задържиш?
Жаждата подразбира водата. Недоволството подразбира липсата на някакви чувства. Лошата мисъл – липса пак на благородна мисъл. Ние казваме: „Откъде са тия лоши мисли? “ Тия лоши мисли не питай откъде са, а в даден момент, може ли тази празнина да я изпълниш, тъй както гладът с храната, жаждата с водата, твоето недоволство с доволство?
Може ли да го задържиш?
Може. Ако ти си недоволен, намери някое бедно същество да го обичаш. И сега аз ще ви представя, че в света има два вида любов. И в двата си вида тя е благородна. Ето как ще я представя в две фигури.
към беседата >>
Може. Ако ти си недоволен, намери някое бедно същество да го обичаш.
Недоволството подразбира липсата на някакви чувства. Лошата мисъл – липса пак на благородна мисъл. Ние казваме: „Откъде са тия лоши мисли? “ Тия лоши мисли не питай откъде са, а в даден момент, може ли тази празнина да я изпълниш, тъй както гладът с храната, жаждата с водата, твоето недоволство с доволство? Може ли да го задържиш?
Може. Ако ти си недоволен, намери някое бедно същество да го обичаш.
И сега аз ще ви представя, че в света има два вида любов. И в двата си вида тя е благородна. Ето как ще я представя в две фигури.
към беседата >>
И сега аз ще ви представя, че в света има два вида любов.
Лошата мисъл – липса пак на благородна мисъл. Ние казваме: „Откъде са тия лоши мисли? “ Тия лоши мисли не питай откъде са, а в даден момент, може ли тази празнина да я изпълниш, тъй както гладът с храната, жаждата с водата, твоето недоволство с доволство? Може ли да го задържиш? Може. Ако ти си недоволен, намери някое бедно същество да го обичаш.
И сега аз ще ви представя, че в света има два вида любов.
И в двата си вида тя е благородна. Ето как ще я представя в две фигури.
към беседата >>
И в двата си вида тя е благородна.
Ние казваме: „Откъде са тия лоши мисли? “ Тия лоши мисли не питай откъде са, а в даден момент, може ли тази празнина да я изпълниш, тъй както гладът с храната, жаждата с водата, твоето недоволство с доволство? Може ли да го задържиш? Може. Ако ти си недоволен, намери някое бедно същество да го обичаш. И сега аз ще ви представя, че в света има два вида любов.
И в двата си вида тя е благородна.
Ето как ще я представя в две фигури.
към беседата >>
Ето как ще я представя в две фигури.
“ Тия лоши мисли не питай откъде са, а в даден момент, може ли тази празнина да я изпълниш, тъй както гладът с храната, жаждата с водата, твоето недоволство с доволство? Може ли да го задържиш? Може. Ако ти си недоволен, намери някое бедно същество да го обичаш. И сега аз ще ви представя, че в света има два вида любов. И в двата си вида тя е благородна.
Ето как ще я представя в две фигури.
към беседата >>
Представете си двама благородни момци, възпитани от родителите си, които трябва да проявят чувството на любов.
Представете си двама благородни момци, възпитани от родителите си, които трябва да проявят чувството на любов.
Единият момък намира една 80-годишна баба, изоставена, взема я при себе си, завежда я вкъщи, измива ѝ краката, лицето, нахранва я, услужва ѝ, оправя ѝ леглото, гледа я, докато умре. Другият момък намерил едно бедно момиче, хубаво, красиво, той го завежда вкъщи, и той го храни, облича. Питам, коя от тия два вида любов е по-благородна? Първата е по-благородна, понеже е безкористна. А вторият момък ще има изкушение.
към беседата >>
Единият момък намира една 80-годишна баба, изоставена, взема я при себе си, завежда я вкъщи, измива ѝ краката, лицето, нахранва я, услужва ѝ, оправя ѝ леглото, гледа я, докато умре.
Представете си двама благородни момци, възпитани от родителите си, които трябва да проявят чувството на любов.
Единият момък намира една 80-годишна баба, изоставена, взема я при себе си, завежда я вкъщи, измива ѝ краката, лицето, нахранва я, услужва ѝ, оправя ѝ леглото, гледа я, докато умре.
Другият момък намерил едно бедно момиче, хубаво, красиво, той го завежда вкъщи, и той го храни, облича. Питам, коя от тия два вида любов е по-благородна? Първата е по-благородна, понеже е безкористна. А вторият момък ще има изкушение. Но ето какво се случва: Тази бедната мома се влюбва в другиго, и той остава недоволен.
към беседата >>
Другият момък намерил едно бедно момиче, хубаво, красиво, той го завежда вкъщи, и той го храни, облича.
Представете си двама благородни момци, възпитани от родителите си, които трябва да проявят чувството на любов. Единият момък намира една 80-годишна баба, изоставена, взема я при себе си, завежда я вкъщи, измива ѝ краката, лицето, нахранва я, услужва ѝ, оправя ѝ леглото, гледа я, докато умре.
Другият момък намерил едно бедно момиче, хубаво, красиво, той го завежда вкъщи, и той го храни, облича.
Питам, коя от тия два вида любов е по-благородна? Първата е по-благородна, понеже е безкористна. А вторият момък ще има изкушение. Но ето какво се случва: Тази бедната мома се влюбва в другиго, и той остава недоволен. Както бабата на първия умира, така и младата мома на втория се оженва за другиго, само че първият момък станал доволен морално, вторият казва: „Не си струва човек да отхранва млади моми: те са неблагодарни същества“.
към беседата >>
Питам, коя от тия два вида любов е по-благородна?
Представете си двама благородни момци, възпитани от родителите си, които трябва да проявят чувството на любов. Единият момък намира една 80-годишна баба, изоставена, взема я при себе си, завежда я вкъщи, измива ѝ краката, лицето, нахранва я, услужва ѝ, оправя ѝ леглото, гледа я, докато умре. Другият момък намерил едно бедно момиче, хубаво, красиво, той го завежда вкъщи, и той го храни, облича.
Питам, коя от тия два вида любов е по-благородна?
Първата е по-благородна, понеже е безкористна. А вторият момък ще има изкушение. Но ето какво се случва: Тази бедната мома се влюбва в другиго, и той остава недоволен. Както бабата на първия умира, така и младата мома на втория се оженва за другиго, само че първият момък станал доволен морално, вторият казва: „Не си струва човек да отхранва млади моми: те са неблагодарни същества“. Поне тази мисъл ще му мине.
към беседата >>
Първата е по-благородна, понеже е безкористна.
Представете си двама благородни момци, възпитани от родителите си, които трябва да проявят чувството на любов. Единият момък намира една 80-годишна баба, изоставена, взема я при себе си, завежда я вкъщи, измива ѝ краката, лицето, нахранва я, услужва ѝ, оправя ѝ леглото, гледа я, докато умре. Другият момък намерил едно бедно момиче, хубаво, красиво, той го завежда вкъщи, и той го храни, облича. Питам, коя от тия два вида любов е по-благородна?
Първата е по-благородна, понеже е безкористна.
А вторият момък ще има изкушение. Но ето какво се случва: Тази бедната мома се влюбва в другиго, и той остава недоволен. Както бабата на първия умира, така и младата мома на втория се оженва за другиго, само че първият момък станал доволен морално, вторият казва: „Не си струва човек да отхранва млади моми: те са неблагодарни същества“. Поне тази мисъл ще му мине.
към беседата >>
А вторият момък ще има изкушение.
Представете си двама благородни момци, възпитани от родителите си, които трябва да проявят чувството на любов. Единият момък намира една 80-годишна баба, изоставена, взема я при себе си, завежда я вкъщи, измива ѝ краката, лицето, нахранва я, услужва ѝ, оправя ѝ леглото, гледа я, докато умре. Другият момък намерил едно бедно момиче, хубаво, красиво, той го завежда вкъщи, и той го храни, облича. Питам, коя от тия два вида любов е по-благородна? Първата е по-благородна, понеже е безкористна.
А вторият момък ще има изкушение.
Но ето какво се случва: Тази бедната мома се влюбва в другиго, и той остава недоволен. Както бабата на първия умира, така и младата мома на втория се оженва за другиго, само че първият момък станал доволен морално, вторият казва: „Не си струва човек да отхранва млади моми: те са неблагодарни същества“. Поне тази мисъл ще му мине.
към беседата >>
Но ето какво се случва: Тази бедната мома се влюбва в другиго, и той остава недоволен.
Единият момък намира една 80-годишна баба, изоставена, взема я при себе си, завежда я вкъщи, измива ѝ краката, лицето, нахранва я, услужва ѝ, оправя ѝ леглото, гледа я, докато умре. Другият момък намерил едно бедно момиче, хубаво, красиво, той го завежда вкъщи, и той го храни, облича. Питам, коя от тия два вида любов е по-благородна? Първата е по-благородна, понеже е безкористна. А вторият момък ще има изкушение.
Но ето какво се случва: Тази бедната мома се влюбва в другиго, и той остава недоволен.
Както бабата на първия умира, така и младата мома на втория се оженва за другиго, само че първият момък станал доволен морално, вторият казва: „Не си струва човек да отхранва млади моми: те са неблагодарни същества“. Поне тази мисъл ще му мине.
към беседата >>
Както бабата на първия умира, така и младата мома на втория се оженва за другиго, само че първият момък станал доволен морално, вторият казва: „Не си струва човек да отхранва млади моми: те са неблагодарни същества“.
Другият момък намерил едно бедно момиче, хубаво, красиво, той го завежда вкъщи, и той го храни, облича. Питам, коя от тия два вида любов е по-благородна? Първата е по-благородна, понеже е безкористна. А вторият момък ще има изкушение. Но ето какво се случва: Тази бедната мома се влюбва в другиго, и той остава недоволен.
Както бабата на първия умира, така и младата мома на втория се оженва за другиго, само че първият момък станал доволен морално, вторият казва: „Не си струва човек да отхранва млади моми: те са неблагодарни същества“.
Поне тази мисъл ще му мине.
към беседата >>
Поне тази мисъл ще му мине.
Питам, коя от тия два вида любов е по-благородна? Първата е по-благородна, понеже е безкористна. А вторият момък ще има изкушение. Но ето какво се случва: Тази бедната мома се влюбва в другиго, и той остава недоволен. Както бабата на първия умира, така и младата мома на втория се оженва за другиго, само че първият момък станал доволен морално, вторият казва: „Не си струва човек да отхранва млади моми: те са неблагодарни същества“.
Поне тази мисъл ще му мине.
към беседата >>
Ще прочета част от шеста глава от Евангелието на Йоана.
Ще прочета част от шеста глава от Евангелието на Йоана.
Тук се спират мнозина и казват: „Да повярваме в Исуса и ще се свърши работата“. Не това. Да повярват хората в Любовта, да я възприемат и усвоят. Не приемат ли туй учение, всяко друго учение е нищо. Исус Христос, това е символ на Любовта.
към беседата >>
И тъй, великият закон е: Да се яви в нас онази безкористна Любов.
И тъй, великият закон е: Да се яви в нас онази безкористна Любов.
И двата вида любов са хубави. И сега всички ние трябва да се стремим към този закон. Аз виждам хората, всеки ден ги наблюдавам. Правил съм опити, не един опит, два, три, четири, хиляди опити съм правил. От 20 години насам проверявам дали ще има изключение.
към беседата >>
Тук се спират мнозина и казват: „Да повярваме в Исуса и ще се свърши работата“.
Ще прочета част от шеста глава от Евангелието на Йоана.
Тук се спират мнозина и казват: „Да повярваме в Исуса и ще се свърши работата“.
Не това. Да повярват хората в Любовта, да я възприемат и усвоят. Не приемат ли туй учение, всяко друго учение е нищо. Исус Христос, това е символ на Любовта. Нямате ли Любовта, никого нямате в света.
към беседата >>
И двата вида любов са хубави.
И тъй, великият закон е: Да се яви в нас онази безкористна Любов.
И двата вида любов са хубави.
И сега всички ние трябва да се стремим към този закон. Аз виждам хората, всеки ден ги наблюдавам. Правил съм опити, не един опит, два, три, четири, хиляди опити съм правил. От 20 години насам проверявам дали ще има изключение. Вземете вие две малки момиченца, ако еднакво им давате ябълки, еднакво се отнасяте към тях и двете се поправят, щом виждат, че ти си справедлив, и те следят как ще постъпиш, дрешките им са еднакви.
към беседата >>
Не това.
Ще прочета част от шеста глава от Евангелието на Йоана. Тук се спират мнозина и казват: „Да повярваме в Исуса и ще се свърши работата“.
Не това.
Да повярват хората в Любовта, да я възприемат и усвоят. Не приемат ли туй учение, всяко друго учение е нищо. Исус Христос, това е символ на Любовта. Нямате ли Любовта, никого нямате в света.
към беседата >>
И сега всички ние трябва да се стремим към този закон.
И тъй, великият закон е: Да се яви в нас онази безкористна Любов. И двата вида любов са хубави.
И сега всички ние трябва да се стремим към този закон.
Аз виждам хората, всеки ден ги наблюдавам. Правил съм опити, не един опит, два, три, четири, хиляди опити съм правил. От 20 години насам проверявам дали ще има изключение. Вземете вие две малки момиченца, ако еднакво им давате ябълки, еднакво се отнасяте към тях и двете се поправят, щом виждат, че ти си справедлив, и те следят как ще постъпиш, дрешките им са еднакви. Като им даваш храната, те имат вяра в тебе, но направиш ли едно малко отклонение, покажеш даже само привидно едно пристрастие, веднага ще се измени лицето на едното.
към беседата >>
Да повярват хората в Любовта, да я възприемат и усвоят.
Ще прочета част от шеста глава от Евангелието на Йоана. Тук се спират мнозина и казват: „Да повярваме в Исуса и ще се свърши работата“. Не това.
Да повярват хората в Любовта, да я възприемат и усвоят.
Не приемат ли туй учение, всяко друго учение е нищо. Исус Христос, това е символ на Любовта. Нямате ли Любовта, никого нямате в света.
към беседата >>
Аз виждам хората, всеки ден ги наблюдавам.
И тъй, великият закон е: Да се яви в нас онази безкористна Любов. И двата вида любов са хубави. И сега всички ние трябва да се стремим към този закон.
Аз виждам хората, всеки ден ги наблюдавам.
Правил съм опити, не един опит, два, три, четири, хиляди опити съм правил. От 20 години насам проверявам дали ще има изключение. Вземете вие две малки момиченца, ако еднакво им давате ябълки, еднакво се отнасяте към тях и двете се поправят, щом виждат, че ти си справедлив, и те следят как ще постъпиш, дрешките им са еднакви. Като им даваш храната, те имат вяра в тебе, но направиш ли едно малко отклонение, покажеш даже само привидно едно пристрастие, веднага ще се измени лицето на едното. Едното ще стане по-хубаво, другото ще погрознее.
към беседата >>
Не приемат ли туй учение, всяко друго учение е нищо.
Ще прочета част от шеста глава от Евангелието на Йоана. Тук се спират мнозина и казват: „Да повярваме в Исуса и ще се свърши работата“. Не това. Да повярват хората в Любовта, да я възприемат и усвоят.
Не приемат ли туй учение, всяко друго учение е нищо.
Исус Христос, това е символ на Любовта. Нямате ли Любовта, никого нямате в света.
към беседата >>
Правил съм опити, не един опит, два, три, четири, хиляди опити съм правил.
И тъй, великият закон е: Да се яви в нас онази безкористна Любов. И двата вида любов са хубави. И сега всички ние трябва да се стремим към този закон. Аз виждам хората, всеки ден ги наблюдавам.
Правил съм опити, не един опит, два, три, четири, хиляди опити съм правил.
От 20 години насам проверявам дали ще има изключение. Вземете вие две малки момиченца, ако еднакво им давате ябълки, еднакво се отнасяте към тях и двете се поправят, щом виждат, че ти си справедлив, и те следят как ще постъпиш, дрешките им са еднакви. Като им даваш храната, те имат вяра в тебе, но направиш ли едно малко отклонение, покажеш даже само привидно едно пристрастие, веднага ще се измени лицето на едното. Едното ще стане по-хубаво, другото ще погрознее. Срещне го някой и го пита: „Какво ти липсва, момиченце?
към беседата >>
Исус Христос, това е символ на Любовта.
Ще прочета част от шеста глава от Евангелието на Йоана. Тук се спират мнозина и казват: „Да повярваме в Исуса и ще се свърши работата“. Не това. Да повярват хората в Любовта, да я възприемат и усвоят. Не приемат ли туй учение, всяко друго учение е нищо.
Исус Христос, това е символ на Любовта.
Нямате ли Любовта, никого нямате в света.
към беседата >>
От 20 години насам проверявам дали ще има изключение.
И тъй, великият закон е: Да се яви в нас онази безкористна Любов. И двата вида любов са хубави. И сега всички ние трябва да се стремим към този закон. Аз виждам хората, всеки ден ги наблюдавам. Правил съм опити, не един опит, два, три, четири, хиляди опити съм правил.
От 20 години насам проверявам дали ще има изключение.
Вземете вие две малки момиченца, ако еднакво им давате ябълки, еднакво се отнасяте към тях и двете се поправят, щом виждат, че ти си справедлив, и те следят как ще постъпиш, дрешките им са еднакви. Като им даваш храната, те имат вяра в тебе, но направиш ли едно малко отклонение, покажеш даже само привидно едно пристрастие, веднага ще се измени лицето на едното. Едното ще стане по-хубаво, другото ще погрознее. Срещне го някой и го пита: „Какво ти липсва, момиченце? “ Казвам, ябълката е била по-малка, дрехите не са тъй хубави, яденето е по-малко.
към беседата >>
Нямате ли Любовта, никого нямате в света.
Тук се спират мнозина и казват: „Да повярваме в Исуса и ще се свърши работата“. Не това. Да повярват хората в Любовта, да я възприемат и усвоят. Не приемат ли туй учение, всяко друго учение е нищо. Исус Христос, това е символ на Любовта.
Нямате ли Любовта, никого нямате в света.
към беседата >>
Вземете вие две малки момиченца, ако еднакво им давате ябълки, еднакво се отнасяте към тях и двете се поправят, щом виждат, че ти си справедлив, и те следят как ще постъпиш, дрешките им са еднакви.
И двата вида любов са хубави. И сега всички ние трябва да се стремим към този закон. Аз виждам хората, всеки ден ги наблюдавам. Правил съм опити, не един опит, два, три, четири, хиляди опити съм правил. От 20 години насам проверявам дали ще има изключение.
Вземете вие две малки момиченца, ако еднакво им давате ябълки, еднакво се отнасяте към тях и двете се поправят, щом виждат, че ти си справедлив, и те следят как ще постъпиш, дрешките им са еднакви.
Като им даваш храната, те имат вяра в тебе, но направиш ли едно малко отклонение, покажеш даже само привидно едно пристрастие, веднага ще се измени лицето на едното. Едното ще стане по-хубаво, другото ще погрознее. Срещне го някой и го пита: „Какво ти липсва, момиченце? “ Казвам, ябълката е била по-малка, дрехите не са тъй хубави, яденето е по-малко. Туй са психически причини.
към беседата >>
Воля в най-простия смисъл означава акт, проявен на разумния живот.
Воля в най-простия смисъл означава акт, проявен на разумния живот.
А в разумния живот има 3 основни елемента, три основни проявления, от които ние заключаваме: разумният живот е смислен живот, живот на разумни желания и разумни действия. Значи влиза мисъл, чувстване и действие. Но това е само външната страна на живота, защото тия три елемента са преходни, не са съществени, макар че ние се спираме и казваме, че мисълта е всичко; обаче нашите мисли постоянно се менят: имаме мисли добри, имаме мисли лоши. Следователно туй, което се мени и променя в себе си, не е реално. Като казвам „не е реално“, не че не съществува, съществува, но е дисхармонично, а разумният живот подразбира вечна хармония в себе си.
към беседата >>
Като им даваш храната, те имат вяра в тебе, но направиш ли едно малко отклонение, покажеш даже само привидно едно пристрастие, веднага ще се измени лицето на едното.
И сега всички ние трябва да се стремим към този закон. Аз виждам хората, всеки ден ги наблюдавам. Правил съм опити, не един опит, два, три, четири, хиляди опити съм правил. От 20 години насам проверявам дали ще има изключение. Вземете вие две малки момиченца, ако еднакво им давате ябълки, еднакво се отнасяте към тях и двете се поправят, щом виждат, че ти си справедлив, и те следят как ще постъпиш, дрешките им са еднакви.
Като им даваш храната, те имат вяра в тебе, но направиш ли едно малко отклонение, покажеш даже само привидно едно пристрастие, веднага ще се измени лицето на едното.
Едното ще стане по-хубаво, другото ще погрознее. Срещне го някой и го пита: „Какво ти липсва, момиченце? “ Казвам, ябълката е била по-малка, дрехите не са тъй хубави, яденето е по-малко. Туй са психически причини. Туй може да е привидно.
към беседата >>
А в разумния живот има 3 основни елемента, три основни проявления, от които ние заключаваме: разумният живот е смислен живот, живот на разумни желания и разумни действия.
Воля в най-простия смисъл означава акт, проявен на разумния живот.
А в разумния живот има 3 основни елемента, три основни проявления, от които ние заключаваме: разумният живот е смислен живот, живот на разумни желания и разумни действия.
Значи влиза мисъл, чувстване и действие. Но това е само външната страна на живота, защото тия три елемента са преходни, не са съществени, макар че ние се спираме и казваме, че мисълта е всичко; обаче нашите мисли постоянно се менят: имаме мисли добри, имаме мисли лоши. Следователно туй, което се мени и променя в себе си, не е реално. Като казвам „не е реално“, не че не съществува, съществува, но е дисхармонично, а разумният живот подразбира вечна хармония в себе си.
към беседата >>
Едното ще стане по-хубаво, другото ще погрознее.
Аз виждам хората, всеки ден ги наблюдавам. Правил съм опити, не един опит, два, три, четири, хиляди опити съм правил. От 20 години насам проверявам дали ще има изключение. Вземете вие две малки момиченца, ако еднакво им давате ябълки, еднакво се отнасяте към тях и двете се поправят, щом виждат, че ти си справедлив, и те следят как ще постъпиш, дрешките им са еднакви. Като им даваш храната, те имат вяра в тебе, но направиш ли едно малко отклонение, покажеш даже само привидно едно пристрастие, веднага ще се измени лицето на едното.
Едното ще стане по-хубаво, другото ще погрознее.
Срещне го някой и го пита: „Какво ти липсва, момиченце? “ Казвам, ябълката е била по-малка, дрехите не са тъй хубави, яденето е по-малко. Туй са психически причини. Туй може да е привидно. Изменете тогава условията и приложете обратния закон.
към беседата >>
Значи влиза мисъл, чувстване и действие.
Воля в най-простия смисъл означава акт, проявен на разумния живот. А в разумния живот има 3 основни елемента, три основни проявления, от които ние заключаваме: разумният живот е смислен живот, живот на разумни желания и разумни действия.
Значи влиза мисъл, чувстване и действие.
Но това е само външната страна на живота, защото тия три елемента са преходни, не са съществени, макар че ние се спираме и казваме, че мисълта е всичко; обаче нашите мисли постоянно се менят: имаме мисли добри, имаме мисли лоши. Следователно туй, което се мени и променя в себе си, не е реално. Като казвам „не е реално“, не че не съществува, съществува, но е дисхармонично, а разумният живот подразбира вечна хармония в себе си.
към беседата >>
Срещне го някой и го пита: „Какво ти липсва, момиченце?
Правил съм опити, не един опит, два, три, четири, хиляди опити съм правил. От 20 години насам проверявам дали ще има изключение. Вземете вие две малки момиченца, ако еднакво им давате ябълки, еднакво се отнасяте към тях и двете се поправят, щом виждат, че ти си справедлив, и те следят как ще постъпиш, дрешките им са еднакви. Като им даваш храната, те имат вяра в тебе, но направиш ли едно малко отклонение, покажеш даже само привидно едно пристрастие, веднага ще се измени лицето на едното. Едното ще стане по-хубаво, другото ще погрознее.
Срещне го някой и го пита: „Какво ти липсва, момиченце?
“ Казвам, ябълката е била по-малка, дрехите не са тъй хубави, яденето е по-малко. Туй са психически причини. Туй може да е привидно. Изменете тогава условията и приложете обратния закон. Обърнете вниманието си към туй момиченце, другото ще почне да погрознява.
към беседата >>
Но това е само външната страна на живота, защото тия три елемента са преходни, не са съществени, макар че ние се спираме и казваме, че мисълта е всичко; обаче нашите мисли постоянно се менят: имаме мисли добри, имаме мисли лоши.
Воля в най-простия смисъл означава акт, проявен на разумния живот. А в разумния живот има 3 основни елемента, три основни проявления, от които ние заключаваме: разумният живот е смислен живот, живот на разумни желания и разумни действия. Значи влиза мисъл, чувстване и действие.
Но това е само външната страна на живота, защото тия три елемента са преходни, не са съществени, макар че ние се спираме и казваме, че мисълта е всичко; обаче нашите мисли постоянно се менят: имаме мисли добри, имаме мисли лоши.
Следователно туй, което се мени и променя в себе си, не е реално. Като казвам „не е реално“, не че не съществува, съществува, но е дисхармонично, а разумният живот подразбира вечна хармония в себе си.
към беседата >>
“ Казвам, ябълката е била по-малка, дрехите не са тъй хубави, яденето е по-малко.
От 20 години насам проверявам дали ще има изключение. Вземете вие две малки момиченца, ако еднакво им давате ябълки, еднакво се отнасяте към тях и двете се поправят, щом виждат, че ти си справедлив, и те следят как ще постъпиш, дрешките им са еднакви. Като им даваш храната, те имат вяра в тебе, но направиш ли едно малко отклонение, покажеш даже само привидно едно пристрастие, веднага ще се измени лицето на едното. Едното ще стане по-хубаво, другото ще погрознее. Срещне го някой и го пита: „Какво ти липсва, момиченце?
“ Казвам, ябълката е била по-малка, дрехите не са тъй хубави, яденето е по-малко.
Туй са психически причини. Туй може да е привидно. Изменете тогава условията и приложете обратния закон. Обърнете вниманието си към туй момиченце, другото ще почне да погрознява. И вашите лица са погрознели от този закон.
към беседата >>
Следователно туй, което се мени и променя в себе си, не е реално.
Воля в най-простия смисъл означава акт, проявен на разумния живот. А в разумния живот има 3 основни елемента, три основни проявления, от които ние заключаваме: разумният живот е смислен живот, живот на разумни желания и разумни действия. Значи влиза мисъл, чувстване и действие. Но това е само външната страна на живота, защото тия три елемента са преходни, не са съществени, макар че ние се спираме и казваме, че мисълта е всичко; обаче нашите мисли постоянно се менят: имаме мисли добри, имаме мисли лоши.
Следователно туй, което се мени и променя в себе си, не е реално.
Като казвам „не е реално“, не че не съществува, съществува, но е дисхармонично, а разумният живот подразбира вечна хармония в себе си.
към беседата >>
Туй са психически причини.
Вземете вие две малки момиченца, ако еднакво им давате ябълки, еднакво се отнасяте към тях и двете се поправят, щом виждат, че ти си справедлив, и те следят как ще постъпиш, дрешките им са еднакви. Като им даваш храната, те имат вяра в тебе, но направиш ли едно малко отклонение, покажеш даже само привидно едно пристрастие, веднага ще се измени лицето на едното. Едното ще стане по-хубаво, другото ще погрознее. Срещне го някой и го пита: „Какво ти липсва, момиченце? “ Казвам, ябълката е била по-малка, дрехите не са тъй хубави, яденето е по-малко.
Туй са психически причини.
Туй може да е привидно. Изменете тогава условията и приложете обратния закон. Обърнете вниманието си към туй момиченце, другото ще почне да погрознява. И вашите лица са погрознели от този закон. Остарели сте по този закон.
към беседата >>
Като казвам „не е реално“, не че не съществува, съществува, но е дисхармонично, а разумният живот подразбира вечна хармония в себе си.
Воля в най-простия смисъл означава акт, проявен на разумния живот. А в разумния живот има 3 основни елемента, три основни проявления, от които ние заключаваме: разумният живот е смислен живот, живот на разумни желания и разумни действия. Значи влиза мисъл, чувстване и действие. Но това е само външната страна на живота, защото тия три елемента са преходни, не са съществени, макар че ние се спираме и казваме, че мисълта е всичко; обаче нашите мисли постоянно се менят: имаме мисли добри, имаме мисли лоши. Следователно туй, което се мени и променя в себе си, не е реално.
Като казвам „не е реално“, не че не съществува, съществува, но е дисхармонично, а разумният живот подразбира вечна хармония в себе си.
към беседата >>
Туй може да е привидно.
Като им даваш храната, те имат вяра в тебе, но направиш ли едно малко отклонение, покажеш даже само привидно едно пристрастие, веднага ще се измени лицето на едното. Едното ще стане по-хубаво, другото ще погрознее. Срещне го някой и го пита: „Какво ти липсва, момиченце? “ Казвам, ябълката е била по-малка, дрехите не са тъй хубави, яденето е по-малко. Туй са психически причини.
Туй може да е привидно.
Изменете тогава условията и приложете обратния закон. Обърнете вниманието си към туй момиченце, другото ще почне да погрознява. И вашите лица са погрознели от този закон. Остарели сте по този закон. И някой казва: „Сега ти като проповядваш, не искаш ли да оставиш това име сред този народ?
към беседата >>
Сега Христос казва: „Слезнах от небето не своята воля да изпълня, но волята на Онзи, Който ме е пратил“.
Сега Христос казва: „Слезнах от небето не своята воля да изпълня, но волята на Онзи, Който ме е пратил“.
И най-голямото заблуждение, което днес съществува в света, е, че всички ние мислим, че на земята никой не ни е пратил. И учени, и прости, всички са под един знаменател. Идете в гората, попитайте кое и да е птиче: „Кой те е пратил? “ То само ще подскочи от едно място на друго и ще каже: „Аз“. Попитайте един червей: „Кой те е пратил?
към беседата >>
Изменете тогава условията и приложете обратния закон.
Едното ще стане по-хубаво, другото ще погрознее. Срещне го някой и го пита: „Какво ти липсва, момиченце? “ Казвам, ябълката е била по-малка, дрехите не са тъй хубави, яденето е по-малко. Туй са психически причини. Туй може да е привидно.
Изменете тогава условията и приложете обратния закон.
Обърнете вниманието си към туй момиченце, другото ще почне да погрознява. И вашите лица са погрознели от този закон. Остарели сте по този закон. И някой казва: „Сега ти като проповядваш, не искаш ли да оставиш това име сред този народ? “ Не.
към беседата >>
И най-голямото заблуждение, което днес съществува в света, е, че всички ние мислим, че на земята никой не ни е пратил.
Сега Христос казва: „Слезнах от небето не своята воля да изпълня, но волята на Онзи, Който ме е пратил“.
И най-голямото заблуждение, което днес съществува в света, е, че всички ние мислим, че на земята никой не ни е пратил.
И учени, и прости, всички са под един знаменател. Идете в гората, попитайте кое и да е птиче: „Кой те е пратил? “ То само ще подскочи от едно място на друго и ще каже: „Аз“. Попитайте един червей: „Кой те е пратил? “ Той само ще се помръдне от едно място на друго и ще каже: „Аз“.
към беседата >>
Обърнете вниманието си към туй момиченце, другото ще почне да погрознява.
Срещне го някой и го пита: „Какво ти липсва, момиченце? “ Казвам, ябълката е била по-малка, дрехите не са тъй хубави, яденето е по-малко. Туй са психически причини. Туй може да е привидно. Изменете тогава условията и приложете обратния закон.
Обърнете вниманието си към туй момиченце, другото ще почне да погрознява.
И вашите лица са погрознели от този закон. Остарели сте по този закон. И някой казва: „Сега ти като проповядваш, не искаш ли да оставиш това име сред този народ? “ Не. То ще бъде най-голямото нещастие.
към беседата >>
И учени, и прости, всички са под един знаменател.
Сега Христос казва: „Слезнах от небето не своята воля да изпълня, но волята на Онзи, Който ме е пратил“. И най-голямото заблуждение, което днес съществува в света, е, че всички ние мислим, че на земята никой не ни е пратил.
И учени, и прости, всички са под един знаменател.
Идете в гората, попитайте кое и да е птиче: „Кой те е пратил? “ То само ще подскочи от едно място на друго и ще каже: „Аз“. Попитайте един червей: „Кой те е пратил? “ Той само ще се помръдне от едно място на друго и ще каже: „Аз“. Попитайте всеки друг: „Кой те е пратил?
към беседата >>
И вашите лица са погрознели от този закон.
“ Казвам, ябълката е била по-малка, дрехите не са тъй хубави, яденето е по-малко. Туй са психически причини. Туй може да е привидно. Изменете тогава условията и приложете обратния закон. Обърнете вниманието си към туй момиченце, другото ще почне да погрознява.
И вашите лица са погрознели от този закон.
Остарели сте по този закон. И някой казва: „Сега ти като проповядваш, не искаш ли да оставиш това име сред този народ? “ Не. То ще бъде най-голямото нещастие. То ще бъде младата мома.
към беседата >>
Идете в гората, попитайте кое и да е птиче: „Кой те е пратил?
Сега Христос казва: „Слезнах от небето не своята воля да изпълня, но волята на Онзи, Който ме е пратил“. И най-голямото заблуждение, което днес съществува в света, е, че всички ние мислим, че на земята никой не ни е пратил. И учени, и прости, всички са под един знаменател.
Идете в гората, попитайте кое и да е птиче: „Кой те е пратил?
“ То само ще подскочи от едно място на друго и ще каже: „Аз“. Попитайте един червей: „Кой те е пратил? “ Той само ще се помръдне от едно място на друго и ще каже: „Аз“. Попитайте всеки друг: „Кой те е пратил? “ – „Тър-тър“ казва: „Аз, аз“.
към беседата >>
Остарели сте по този закон.
Туй са психически причини. Туй може да е привидно. Изменете тогава условията и приложете обратния закон. Обърнете вниманието си към туй момиченце, другото ще почне да погрознява. И вашите лица са погрознели от този закон.
Остарели сте по този закон.
И някой казва: „Сега ти като проповядваш, не искаш ли да оставиш това име сред този народ? “ Не. То ще бъде най-голямото нещастие. То ще бъде младата мома. Аз бих желал да оставя само спомена за старата баба, отколкото за една млада мома.
към беседата >>
“ То само ще подскочи от едно място на друго и ще каже: „Аз“.
Сега Христос казва: „Слезнах от небето не своята воля да изпълня, но волята на Онзи, Който ме е пратил“. И най-голямото заблуждение, което днес съществува в света, е, че всички ние мислим, че на земята никой не ни е пратил. И учени, и прости, всички са под един знаменател. Идете в гората, попитайте кое и да е птиче: „Кой те е пратил?
“ То само ще подскочи от едно място на друго и ще каже: „Аз“.
Попитайте един червей: „Кой те е пратил? “ Той само ще се помръдне от едно място на друго и ще каже: „Аз“. Попитайте всеки друг: „Кой те е пратил? “ – „Тър-тър“ казва: „Аз, аз“. Елате при хората, попитайте простите хора и те ще ви кажат същото, попитайте учените, всички казват: „Аз, аз“.
към беседата >>
И някой казва: „Сега ти като проповядваш, не искаш ли да оставиш това име сред този народ?
Туй може да е привидно. Изменете тогава условията и приложете обратния закон. Обърнете вниманието си към туй момиченце, другото ще почне да погрознява. И вашите лица са погрознели от този закон. Остарели сте по този закон.
И някой казва: „Сега ти като проповядваш, не искаш ли да оставиш това име сред този народ?
“ Не. То ще бъде най-голямото нещастие. То ще бъде младата мома. Аз бих желал да оставя само спомена за старата баба, отколкото за една млада мома. И на българите искам да оставя любовта към старата баба на 80 години.
към беседата >>
Попитайте един червей: „Кой те е пратил?
Сега Христос казва: „Слезнах от небето не своята воля да изпълня, но волята на Онзи, Който ме е пратил“. И най-голямото заблуждение, което днес съществува в света, е, че всички ние мислим, че на земята никой не ни е пратил. И учени, и прости, всички са под един знаменател. Идете в гората, попитайте кое и да е птиче: „Кой те е пратил? “ То само ще подскочи от едно място на друго и ще каже: „Аз“.
Попитайте един червей: „Кой те е пратил?
“ Той само ще се помръдне от едно място на друго и ще каже: „Аз“. Попитайте всеки друг: „Кой те е пратил? “ – „Тър-тър“ казва: „Аз, аз“. Елате при хората, попитайте простите хора и те ще ви кажат същото, попитайте учените, всички казват: „Аз, аз“. И знаете ли откъде иде заблуждението?
към беседата >>
“ Не.
Изменете тогава условията и приложете обратния закон. Обърнете вниманието си към туй момиченце, другото ще почне да погрознява. И вашите лица са погрознели от този закон. Остарели сте по този закон. И някой казва: „Сега ти като проповядваш, не искаш ли да оставиш това име сред този народ?
“ Не.
То ще бъде най-голямото нещастие. То ще бъде младата мома. Аз бих желал да оставя само спомена за старата баба, отколкото за една млада мома. И на българите искам да оставя любовта към старата баба на 80 години. То е философия.
към беседата >>
“ Той само ще се помръдне от едно място на друго и ще каже: „Аз“.
И най-голямото заблуждение, което днес съществува в света, е, че всички ние мислим, че на земята никой не ни е пратил. И учени, и прости, всички са под един знаменател. Идете в гората, попитайте кое и да е птиче: „Кой те е пратил? “ То само ще подскочи от едно място на друго и ще каже: „Аз“. Попитайте един червей: „Кой те е пратил?
“ Той само ще се помръдне от едно място на друго и ще каже: „Аз“.
Попитайте всеки друг: „Кой те е пратил? “ – „Тър-тър“ казва: „Аз, аз“. Елате при хората, попитайте простите хора и те ще ви кажат същото, попитайте учените, всички казват: „Аз, аз“. И знаете ли откъде иде заблуждението?
към беседата >>
То ще бъде най-голямото нещастие.
Обърнете вниманието си към туй момиченце, другото ще почне да погрознява. И вашите лица са погрознели от този закон. Остарели сте по този закон. И някой казва: „Сега ти като проповядваш, не искаш ли да оставиш това име сред този народ? “ Не.
То ще бъде най-голямото нещастие.
То ще бъде младата мома. Аз бих желал да оставя само спомена за старата баба, отколкото за една млада мома. И на българите искам да оставя любовта към старата баба на 80 години. То е философия. Безкористие трябва да има.
към беседата >>
Попитайте всеки друг: „Кой те е пратил?
И учени, и прости, всички са под един знаменател. Идете в гората, попитайте кое и да е птиче: „Кой те е пратил? “ То само ще подскочи от едно място на друго и ще каже: „Аз“. Попитайте един червей: „Кой те е пратил? “ Той само ще се помръдне от едно място на друго и ще каже: „Аз“.
Попитайте всеки друг: „Кой те е пратил?
“ – „Тър-тър“ казва: „Аз, аз“. Елате при хората, попитайте простите хора и те ще ви кажат същото, попитайте учените, всички казват: „Аз, аз“. И знаете ли откъде иде заблуждението?
към беседата >>
То ще бъде младата мома.
И вашите лица са погрознели от този закон. Остарели сте по този закон. И някой казва: „Сега ти като проповядваш, не искаш ли да оставиш това име сред този народ? “ Не. То ще бъде най-голямото нещастие.
То ще бъде младата мома.
Аз бих желал да оставя само спомена за старата баба, отколкото за една млада мома. И на българите искам да оставя любовта към старата баба на 80 години. То е философия. Безкористие трябва да има. Ако приемете Любовта и живеете в името на тая Любов, то е Божието име, великото име, което трябва да остане.
към беседата >>
“ – „Тър-тър“ казва: „Аз, аз“.
Идете в гората, попитайте кое и да е птиче: „Кой те е пратил? “ То само ще подскочи от едно място на друго и ще каже: „Аз“. Попитайте един червей: „Кой те е пратил? “ Той само ще се помръдне от едно място на друго и ще каже: „Аз“. Попитайте всеки друг: „Кой те е пратил?
“ – „Тър-тър“ казва: „Аз, аз“.
Елате при хората, попитайте простите хора и те ще ви кажат същото, попитайте учените, всички казват: „Аз, аз“. И знаете ли откъде иде заблуждението?
към беседата >>
Аз бих желал да оставя само спомена за старата баба, отколкото за една млада мома.
Остарели сте по този закон. И някой казва: „Сега ти като проповядваш, не искаш ли да оставиш това име сред този народ? “ Не. То ще бъде най-голямото нещастие. То ще бъде младата мома.
Аз бих желал да оставя само спомена за старата баба, отколкото за една млада мома.
И на българите искам да оставя любовта към старата баба на 80 години. То е философия. Безкористие трябва да има. Ако приемете Любовта и живеете в името на тая Любов, то е Божието име, великото име, което трябва да остане. Ако вие приемете Любовта, страдания няма да има.
към беседата >>
Елате при хората, попитайте простите хора и те ще ви кажат същото, попитайте учените, всички казват: „Аз, аз“.
“ То само ще подскочи от едно място на друго и ще каже: „Аз“. Попитайте един червей: „Кой те е пратил? “ Той само ще се помръдне от едно място на друго и ще каже: „Аз“. Попитайте всеки друг: „Кой те е пратил? “ – „Тър-тър“ казва: „Аз, аз“.
Елате при хората, попитайте простите хора и те ще ви кажат същото, попитайте учените, всички казват: „Аз, аз“.
И знаете ли откъде иде заблуждението?
към беседата >>
И на българите искам да оставя любовта към старата баба на 80 години.
И някой казва: „Сега ти като проповядваш, не искаш ли да оставиш това име сред този народ? “ Не. То ще бъде най-голямото нещастие. То ще бъде младата мома. Аз бих желал да оставя само спомена за старата баба, отколкото за една млада мома.
И на българите искам да оставя любовта към старата баба на 80 години.
То е философия. Безкористие трябва да има. Ако приемете Любовта и живеете в името на тая Любов, то е Божието име, великото име, което трябва да остане. Ако вие приемете Любовта, страдания няма да има. Този свят страда все от имена.
към беседата >>
И знаете ли откъде иде заблуждението?
Попитайте един червей: „Кой те е пратил? “ Той само ще се помръдне от едно място на друго и ще каже: „Аз“. Попитайте всеки друг: „Кой те е пратил? “ – „Тър-тър“ казва: „Аз, аз“. Елате при хората, попитайте простите хора и те ще ви кажат същото, попитайте учените, всички казват: „Аз, аз“.
И знаете ли откъде иде заблуждението?
към беседата >>
То е философия.
“ Не. То ще бъде най-голямото нещастие. То ще бъде младата мома. Аз бих желал да оставя само спомена за старата баба, отколкото за една млада мома. И на българите искам да оставя любовта към старата баба на 80 години.
То е философия.
Безкористие трябва да има. Ако приемете Любовта и живеете в името на тая Любов, то е Божието име, великото име, което трябва да остане. Ако вие приемете Любовта, страдания няма да има. Този свят страда все от имена. Доста имена има.
към беседата >>
Едно време един голям дявол и един бог, двамата се сдружили.
Едно време един голям дявол и един бог, двамата се сдружили.
Дяволът бил много невежа, а богът – говоря за старите богове – бил по-учен. Като разсъждавали и изучавали природата, натъкнали се на себе си: „Как се явихме ние в света, какъв е нашият произход? “ Тръгват те, отиват в гората при един велик мъдрец и му казват: „Учителю, я ни кажи кои сме ние? “ И той им казва: „Вие сте това, което сте, намерете себе си, азът, то сте вие“. И двамата казали: „Разбрахме живота: ние сме това, което виждаме“.
към беседата >>
Безкористие трябва да има.
То ще бъде най-голямото нещастие. То ще бъде младата мома. Аз бих желал да оставя само спомена за старата баба, отколкото за една млада мома. И на българите искам да оставя любовта към старата баба на 80 години. То е философия.
Безкористие трябва да има.
Ако приемете Любовта и живеете в името на тая Любов, то е Божието име, великото име, което трябва да остане. Ако вие приемете Любовта, страдания няма да има. Този свят страда все от имена. Доста имена има. Сега казвам: За моето име няма място в света.
към беседата >>
Дяволът бил много невежа, а богът – говоря за старите богове – бил по-учен.
Едно време един голям дявол и един бог, двамата се сдружили.
Дяволът бил много невежа, а богът – говоря за старите богове – бил по-учен.
Като разсъждавали и изучавали природата, натъкнали се на себе си: „Как се явихме ние в света, какъв е нашият произход? “ Тръгват те, отиват в гората при един велик мъдрец и му казват: „Учителю, я ни кажи кои сме ние? “ И той им казва: „Вие сте това, което сте, намерете себе си, азът, то сте вие“. И двамата казали: „Разбрахме живота: ние сме това, което виждаме“. Дяволът, като разбрал това, дошъл на земята, направил къщи, гостилници, кръчми, пече кокошки, гъски и казва: „Азът, сиреч това, което съм, трябва да го храним, аз съм всичко в света“.
към беседата >>
Ако приемете Любовта и живеете в името на тая Любов, то е Божието име, великото име, което трябва да остане.
То ще бъде младата мома. Аз бих желал да оставя само спомена за старата баба, отколкото за една млада мома. И на българите искам да оставя любовта към старата баба на 80 години. То е философия. Безкористие трябва да има.
Ако приемете Любовта и живеете в името на тая Любов, то е Божието име, великото име, което трябва да остане.
Ако вие приемете Любовта, страдания няма да има. Този свят страда все от имена. Доста имена има. Сега казвам: За моето име няма място в света. Защо няма?
към беседата >>
Като разсъждавали и изучавали природата, натъкнали се на себе си: „Как се явихме ние в света, какъв е нашият произход?
Едно време един голям дявол и един бог, двамата се сдружили. Дяволът бил много невежа, а богът – говоря за старите богове – бил по-учен.
Като разсъждавали и изучавали природата, натъкнали се на себе си: „Как се явихме ние в света, какъв е нашият произход?
“ Тръгват те, отиват в гората при един велик мъдрец и му казват: „Учителю, я ни кажи кои сме ние? “ И той им казва: „Вие сте това, което сте, намерете себе си, азът, то сте вие“. И двамата казали: „Разбрахме живота: ние сме това, което виждаме“. Дяволът, като разбрал това, дошъл на земята, направил къщи, гостилници, кръчми, пече кокошки, гъски и казва: „Азът, сиреч това, което съм, трябва да го храним, аз съм всичко в света“. И направил всички гостилници, които сега съществуват, тигани, тенджери, паници, лъжици, всичкото това изкуство той го образувал за ядене и пиене.
към беседата >>
Ако вие приемете Любовта, страдания няма да има.
Аз бих желал да оставя само спомена за старата баба, отколкото за една млада мома. И на българите искам да оставя любовта към старата баба на 80 години. То е философия. Безкористие трябва да има. Ако приемете Любовта и живеете в името на тая Любов, то е Божието име, великото име, което трябва да остане.
Ако вие приемете Любовта, страдания няма да има.
Този свят страда все от имена. Доста имена има. Сега казвам: За моето име няма място в света. Защо няма? Всичките имена, които трябваше да се напишат на този свят, са написани, и за моето име няма място, аз го задържам за другия свят.
към беседата >>
“ Тръгват те, отиват в гората при един велик мъдрец и му казват: „Учителю, я ни кажи кои сме ние?
Едно време един голям дявол и един бог, двамата се сдружили. Дяволът бил много невежа, а богът – говоря за старите богове – бил по-учен. Като разсъждавали и изучавали природата, натъкнали се на себе си: „Как се явихме ние в света, какъв е нашият произход?
“ Тръгват те, отиват в гората при един велик мъдрец и му казват: „Учителю, я ни кажи кои сме ние?
“ И той им казва: „Вие сте това, което сте, намерете себе си, азът, то сте вие“. И двамата казали: „Разбрахме живота: ние сме това, което виждаме“. Дяволът, като разбрал това, дошъл на земята, направил къщи, гостилници, кръчми, пече кокошки, гъски и казва: „Азът, сиреч това, което съм, трябва да го храним, аз съм всичко в света“. И направил всички гостилници, които сега съществуват, тигани, тенджери, паници, лъжици, всичкото това изкуство той го образувал за ядене и пиене. Той е първият учител по готварството.
към беседата >>
Този свят страда все от имена.
И на българите искам да оставя любовта към старата баба на 80 години. То е философия. Безкористие трябва да има. Ако приемете Любовта и живеете в името на тая Любов, то е Божието име, великото име, което трябва да остане. Ако вие приемете Любовта, страдания няма да има.
Този свят страда все от имена.
Доста имена има. Сега казвам: За моето име няма място в света. Защо няма? Всичките имена, които трябваше да се напишат на този свят, са написани, и за моето име няма място, аз го задържам за другия свят. Като се върна на небето, там ще напишат моето име.
към беседата >>
“ И той им казва: „Вие сте това, което сте, намерете себе си, азът, то сте вие“.
Едно време един голям дявол и един бог, двамата се сдружили. Дяволът бил много невежа, а богът – говоря за старите богове – бил по-учен. Като разсъждавали и изучавали природата, натъкнали се на себе си: „Как се явихме ние в света, какъв е нашият произход? “ Тръгват те, отиват в гората при един велик мъдрец и му казват: „Учителю, я ни кажи кои сме ние?
“ И той им казва: „Вие сте това, което сте, намерете себе си, азът, то сте вие“.
И двамата казали: „Разбрахме живота: ние сме това, което виждаме“. Дяволът, като разбрал това, дошъл на земята, направил къщи, гостилници, кръчми, пече кокошки, гъски и казва: „Азът, сиреч това, което съм, трябва да го храним, аз съм всичко в света“. И направил всички гостилници, които сега съществуват, тигани, тенджери, паници, лъжици, всичкото това изкуство той го образувал за ядене и пиене. Той е първият учител по готварството. И той останал такъв, какъвто бил – невежа, той се задоволил с това и казва: „Аз разреших философията на живота: яж и пий, другото е празна работа, никакво знание не трябва на света“.
към беседата >>
Доста имена има.
То е философия. Безкористие трябва да има. Ако приемете Любовта и живеете в името на тая Любов, то е Божието име, великото име, което трябва да остане. Ако вие приемете Любовта, страдания няма да има. Този свят страда все от имена.
Доста имена има.
Сега казвам: За моето име няма място в света. Защо няма? Всичките имена, които трябваше да се напишат на този свят, са написани, и за моето име няма място, аз го задържам за другия свят. Като се върна на небето, там ще напишат моето име. То ще бъде името на Любовта!
към беседата >>
И двамата казали: „Разбрахме живота: ние сме това, което виждаме“.
Едно време един голям дявол и един бог, двамата се сдружили. Дяволът бил много невежа, а богът – говоря за старите богове – бил по-учен. Като разсъждавали и изучавали природата, натъкнали се на себе си: „Как се явихме ние в света, какъв е нашият произход? “ Тръгват те, отиват в гората при един велик мъдрец и му казват: „Учителю, я ни кажи кои сме ние? “ И той им казва: „Вие сте това, което сте, намерете себе си, азът, то сте вие“.
И двамата казали: „Разбрахме живота: ние сме това, което виждаме“.
Дяволът, като разбрал това, дошъл на земята, направил къщи, гостилници, кръчми, пече кокошки, гъски и казва: „Азът, сиреч това, което съм, трябва да го храним, аз съм всичко в света“. И направил всички гостилници, които сега съществуват, тигани, тенджери, паници, лъжици, всичкото това изкуство той го образувал за ядене и пиене. Той е първият учител по готварството. И той останал такъв, какъвто бил – невежа, той се задоволил с това и казва: „Аз разреших философията на живота: яж и пий, другото е празна работа, никакво знание не трябва на света“. Като попитате някой материалист: „Какво нещо е животът?
към беседата >>
Сега казвам: За моето име няма място в света.
Безкористие трябва да има. Ако приемете Любовта и живеете в името на тая Любов, то е Божието име, великото име, което трябва да остане. Ако вие приемете Любовта, страдания няма да има. Този свят страда все от имена. Доста имена има.
Сега казвам: За моето име няма място в света.
Защо няма? Всичките имена, които трябваше да се напишат на този свят, са написани, и за моето име няма място, аз го задържам за другия свят. Като се върна на небето, там ще напишат моето име. То ще бъде името на Любовта! Разбирате ли?
към беседата >>
Дяволът, като разбрал това, дошъл на земята, направил къщи, гостилници, кръчми, пече кокошки, гъски и казва: „Азът, сиреч това, което съм, трябва да го храним, аз съм всичко в света“.
Дяволът бил много невежа, а богът – говоря за старите богове – бил по-учен. Като разсъждавали и изучавали природата, натъкнали се на себе си: „Как се явихме ние в света, какъв е нашият произход? “ Тръгват те, отиват в гората при един велик мъдрец и му казват: „Учителю, я ни кажи кои сме ние? “ И той им казва: „Вие сте това, което сте, намерете себе си, азът, то сте вие“. И двамата казали: „Разбрахме живота: ние сме това, което виждаме“.
Дяволът, като разбрал това, дошъл на земята, направил къщи, гостилници, кръчми, пече кокошки, гъски и казва: „Азът, сиреч това, което съм, трябва да го храним, аз съм всичко в света“.
И направил всички гостилници, които сега съществуват, тигани, тенджери, паници, лъжици, всичкото това изкуство той го образувал за ядене и пиене. Той е първият учител по готварството. И той останал такъв, какъвто бил – невежа, той се задоволил с това и казва: „Аз разреших философията на живота: яж и пий, другото е празна работа, никакво знание не трябва на света“. Като попитате някой материалист: „Какво нещо е животът? “, той ще опече една кокошка и ще каже: „Това е животът“.
към беседата >>
Защо няма?
Ако приемете Любовта и живеете в името на тая Любов, то е Божието име, великото име, което трябва да остане. Ако вие приемете Любовта, страдания няма да има. Този свят страда все от имена. Доста имена има. Сега казвам: За моето име няма място в света.
Защо няма?
Всичките имена, които трябваше да се напишат на този свят, са написани, и за моето име няма място, аз го задържам за другия свят. Като се върна на небето, там ще напишат моето име. То ще бъде името на Любовта! Разбирате ли? Питат ме някои: „Ще ли те срещнем?
към беседата >>
И направил всички гостилници, които сега съществуват, тигани, тенджери, паници, лъжици, всичкото това изкуство той го образувал за ядене и пиене.
Като разсъждавали и изучавали природата, натъкнали се на себе си: „Как се явихме ние в света, какъв е нашият произход? “ Тръгват те, отиват в гората при един велик мъдрец и му казват: „Учителю, я ни кажи кои сме ние? “ И той им казва: „Вие сте това, което сте, намерете себе си, азът, то сте вие“. И двамата казали: „Разбрахме живота: ние сме това, което виждаме“. Дяволът, като разбрал това, дошъл на земята, направил къщи, гостилници, кръчми, пече кокошки, гъски и казва: „Азът, сиреч това, което съм, трябва да го храним, аз съм всичко в света“.
И направил всички гостилници, които сега съществуват, тигани, тенджери, паници, лъжици, всичкото това изкуство той го образувал за ядене и пиене.
Той е първият учител по готварството. И той останал такъв, какъвто бил – невежа, той се задоволил с това и казва: „Аз разреших философията на живота: яж и пий, другото е празна работа, никакво знание не трябва на света“. Като попитате някой материалист: „Какво нещо е животът? “, той ще опече една кокошка и ще каже: „Това е животът“. И прав е донякъде, но ако туй положение и туй твърдение беше вярно в своята основа, то онези, които ядат кокошки, трябваше да живеят добре, да не боледуват, да не умират, а виждаме тия господа, които поддържат тази философия, след 50–60 години опяват ги и ги оплакват.
към беседата >>
Всичките имена, които трябваше да се напишат на този свят, са написани, и за моето име няма място, аз го задържам за другия свят.
Ако вие приемете Любовта, страдания няма да има. Този свят страда все от имена. Доста имена има. Сега казвам: За моето име няма място в света. Защо няма?
Всичките имена, които трябваше да се напишат на този свят, са написани, и за моето име няма място, аз го задържам за другия свят.
Като се върна на небето, там ще напишат моето име. То ще бъде името на Любовта! Разбирате ли? Питат ме някои: „Ще ли те срещнем? “ – Никъде няма да ме срещнете!
към беседата >>
Той е първият учител по готварството.
“ Тръгват те, отиват в гората при един велик мъдрец и му казват: „Учителю, я ни кажи кои сме ние? “ И той им казва: „Вие сте това, което сте, намерете себе си, азът, то сте вие“. И двамата казали: „Разбрахме живота: ние сме това, което виждаме“. Дяволът, като разбрал това, дошъл на земята, направил къщи, гостилници, кръчми, пече кокошки, гъски и казва: „Азът, сиреч това, което съм, трябва да го храним, аз съм всичко в света“. И направил всички гостилници, които сега съществуват, тигани, тенджери, паници, лъжици, всичкото това изкуство той го образувал за ядене и пиене.
Той е първият учител по готварството.
И той останал такъв, какъвто бил – невежа, той се задоволил с това и казва: „Аз разреших философията на живота: яж и пий, другото е празна работа, никакво знание не трябва на света“. Като попитате някой материалист: „Какво нещо е животът? “, той ще опече една кокошка и ще каже: „Това е животът“. И прав е донякъде, но ако туй положение и туй твърдение беше вярно в своята основа, то онези, които ядат кокошки, трябваше да живеят добре, да не боледуват, да не умират, а виждаме тия господа, които поддържат тази философия, след 50–60 години опяват ги и ги оплакват. Какво тогава?
към беседата >>
Като се върна на небето, там ще напишат моето име.
Този свят страда все от имена. Доста имена има. Сега казвам: За моето име няма място в света. Защо няма? Всичките имена, които трябваше да се напишат на този свят, са написани, и за моето име няма място, аз го задържам за другия свят.
Като се върна на небето, там ще напишат моето име.
То ще бъде името на Любовта! Разбирате ли? Питат ме някои: „Ще ли те срещнем? “ – Никъде няма да ме срещнете! – „Няма ли да те видим?
към беседата >>
И той останал такъв, какъвто бил – невежа, той се задоволил с това и казва: „Аз разреших философията на живота: яж и пий, другото е празна работа, никакво знание не трябва на света“.
“ И той им казва: „Вие сте това, което сте, намерете себе си, азът, то сте вие“. И двамата казали: „Разбрахме живота: ние сме това, което виждаме“. Дяволът, като разбрал това, дошъл на земята, направил къщи, гостилници, кръчми, пече кокошки, гъски и казва: „Азът, сиреч това, което съм, трябва да го храним, аз съм всичко в света“. И направил всички гостилници, които сега съществуват, тигани, тенджери, паници, лъжици, всичкото това изкуство той го образувал за ядене и пиене. Той е първият учител по готварството.
И той останал такъв, какъвто бил – невежа, той се задоволил с това и казва: „Аз разреших философията на живота: яж и пий, другото е празна работа, никакво знание не трябва на света“.
Като попитате някой материалист: „Какво нещо е животът? “, той ще опече една кокошка и ще каже: „Това е животът“. И прав е донякъде, но ако туй положение и туй твърдение беше вярно в своята основа, то онези, които ядат кокошки, трябваше да живеят добре, да не боледуват, да не умират, а виждаме тия господа, които поддържат тази философия, след 50–60 години опяват ги и ги оплакват. Какво тогава? Липсва на тази философия нещо, този живот не съдържа всичко.
към беседата >>
То ще бъде името на Любовта!
Доста имена има. Сега казвам: За моето име няма място в света. Защо няма? Всичките имена, които трябваше да се напишат на този свят, са написани, и за моето име няма място, аз го задържам за другия свят. Като се върна на небето, там ще напишат моето име.
То ще бъде името на Любовта!
Разбирате ли? Питат ме някои: „Ще ли те срещнем? “ – Никъде няма да ме срещнете! – „Няма ли да те видим? “ – Никъде няма да ме видите.
към беседата >>
Като попитате някой материалист: „Какво нещо е животът?
И двамата казали: „Разбрахме живота: ние сме това, което виждаме“. Дяволът, като разбрал това, дошъл на земята, направил къщи, гостилници, кръчми, пече кокошки, гъски и казва: „Азът, сиреч това, което съм, трябва да го храним, аз съм всичко в света“. И направил всички гостилници, които сега съществуват, тигани, тенджери, паници, лъжици, всичкото това изкуство той го образувал за ядене и пиене. Той е първият учител по готварството. И той останал такъв, какъвто бил – невежа, той се задоволил с това и казва: „Аз разреших философията на живота: яж и пий, другото е празна работа, никакво знание не трябва на света“.
Като попитате някой материалист: „Какво нещо е животът?
“, той ще опече една кокошка и ще каже: „Това е животът“. И прав е донякъде, но ако туй положение и туй твърдение беше вярно в своята основа, то онези, които ядат кокошки, трябваше да живеят добре, да не боледуват, да не умират, а виждаме тия господа, които поддържат тази философия, след 50–60 години опяват ги и ги оплакват. Какво тогава? Липсва на тази философия нещо, този живот не съдържа всичко. Значи кокошките дават една липса на елементите.
към беседата >>
Разбирате ли?
Сега казвам: За моето име няма място в света. Защо няма? Всичките имена, които трябваше да се напишат на този свят, са написани, и за моето име няма място, аз го задържам за другия свят. Като се върна на небето, там ще напишат моето име. То ще бъде името на Любовта!
Разбирате ли?
Питат ме някои: „Ще ли те срещнем? “ – Никъде няма да ме срещнете! – „Няма ли да те видим? “ – Никъде няма да ме видите. – „Тогава?
към беседата >>
“, той ще опече една кокошка и ще каже: „Това е животът“.
Дяволът, като разбрал това, дошъл на земята, направил къщи, гостилници, кръчми, пече кокошки, гъски и казва: „Азът, сиреч това, което съм, трябва да го храним, аз съм всичко в света“. И направил всички гостилници, които сега съществуват, тигани, тенджери, паници, лъжици, всичкото това изкуство той го образувал за ядене и пиене. Той е първият учител по готварството. И той останал такъв, какъвто бил – невежа, той се задоволил с това и казва: „Аз разреших философията на живота: яж и пий, другото е празна работа, никакво знание не трябва на света“. Като попитате някой материалист: „Какво нещо е животът?
“, той ще опече една кокошка и ще каже: „Това е животът“.
И прав е донякъде, но ако туй положение и туй твърдение беше вярно в своята основа, то онези, които ядат кокошки, трябваше да живеят добре, да не боледуват, да не умират, а виждаме тия господа, които поддържат тази философия, след 50–60 години опяват ги и ги оплакват. Какво тогава? Липсва на тази философия нещо, този живот не съдържа всичко. Значи кокошките дават една липса на елементите. Дяволът не се решил да разрешава по-нататък въпроса, но този бог, като ял и пил, не го задоволило това, пак се върнал при мъдреца и му казал: „Какво съм аз?
към беседата >>
Питат ме някои: „Ще ли те срещнем?
Защо няма? Всичките имена, които трябваше да се напишат на този свят, са написани, и за моето име няма място, аз го задържам за другия свят. Като се върна на небето, там ще напишат моето име. То ще бъде името на Любовта! Разбирате ли?
Питат ме някои: „Ще ли те срещнем?
“ – Никъде няма да ме срещнете! – „Няма ли да те видим? “ – Никъде няма да ме видите. – „Тогава? “ Аз искам вие да срещнете Бога, който ви е дал тази Любов: Той е тази Любов.
към беседата >>
И прав е донякъде, но ако туй положение и туй твърдение беше вярно в своята основа, то онези, които ядат кокошки, трябваше да живеят добре, да не боледуват, да не умират, а виждаме тия господа, които поддържат тази философия, след 50–60 години опяват ги и ги оплакват.
И направил всички гостилници, които сега съществуват, тигани, тенджери, паници, лъжици, всичкото това изкуство той го образувал за ядене и пиене. Той е първият учител по готварството. И той останал такъв, какъвто бил – невежа, той се задоволил с това и казва: „Аз разреших философията на живота: яж и пий, другото е празна работа, никакво знание не трябва на света“. Като попитате някой материалист: „Какво нещо е животът? “, той ще опече една кокошка и ще каже: „Това е животът“.
И прав е донякъде, но ако туй положение и туй твърдение беше вярно в своята основа, то онези, които ядат кокошки, трябваше да живеят добре, да не боледуват, да не умират, а виждаме тия господа, които поддържат тази философия, след 50–60 години опяват ги и ги оплакват.
Какво тогава? Липсва на тази философия нещо, този живот не съдържа всичко. Значи кокошките дават една липса на елементите. Дяволът не се решил да разрешава по-нататък въпроса, но този бог, като ял и пил, не го задоволило това, пак се върнал при мъдреца и му казал: „Какво съм аз? “ Мъдрецът отговорил: „Намери какво си ти!
към беседата >>
“ – Никъде няма да ме срещнете!
Всичките имена, които трябваше да се напишат на този свят, са написани, и за моето име няма място, аз го задържам за другия свят. Като се върна на небето, там ще напишат моето име. То ще бъде името на Любовта! Разбирате ли? Питат ме някои: „Ще ли те срещнем?
“ – Никъде няма да ме срещнете!
– „Няма ли да те видим? “ – Никъде няма да ме видите. – „Тогава? “ Аз искам вие да срещнете Бога, който ви е дал тази Любов: Той е тази Любов. Не се заблуждавайте: ако вие сами себе си не можете да любите, ако си неверен към самаго себе си, ако вие не сте научили себе си да любите, вие не мислите вашето добро.
към беседата >>
Какво тогава?
Той е първият учител по готварството. И той останал такъв, какъвто бил – невежа, той се задоволил с това и казва: „Аз разреших философията на живота: яж и пий, другото е празна работа, никакво знание не трябва на света“. Като попитате някой материалист: „Какво нещо е животът? “, той ще опече една кокошка и ще каже: „Това е животът“. И прав е донякъде, но ако туй положение и туй твърдение беше вярно в своята основа, то онези, които ядат кокошки, трябваше да живеят добре, да не боледуват, да не умират, а виждаме тия господа, които поддържат тази философия, след 50–60 години опяват ги и ги оплакват.
Какво тогава?
Липсва на тази философия нещо, този живот не съдържа всичко. Значи кокошките дават една липса на елементите. Дяволът не се решил да разрешава по-нататък въпроса, но този бог, като ял и пил, не го задоволило това, пак се върнал при мъдреца и му казал: „Какво съм аз? “ Мъдрецът отговорил: „Намери какво си ти! “ Отишъл той в света и разбрал, че в човека има сили, който действат при желанията, но видял, че и в тия желания пак има нещо променчиво: някой път човек е щастлив, после е нещастен, някой път е доволен, друг път е недоволен, и разбрал, че и тук има нещо.
към беседата >>
– „Няма ли да те видим?
Като се върна на небето, там ще напишат моето име. То ще бъде името на Любовта! Разбирате ли? Питат ме някои: „Ще ли те срещнем? “ – Никъде няма да ме срещнете!
– „Няма ли да те видим?
“ – Никъде няма да ме видите. – „Тогава? “ Аз искам вие да срещнете Бога, който ви е дал тази Любов: Той е тази Любов. Не се заблуждавайте: ако вие сами себе си не можете да любите, ако си неверен към самаго себе си, ако вие не сте научили себе си да любите, вие не мислите вашето добро. А понеже не мислите добро на себе си, не можете да мислите доброто и на другите хора.
към беседата >>
Липсва на тази философия нещо, този живот не съдържа всичко.
И той останал такъв, какъвто бил – невежа, той се задоволил с това и казва: „Аз разреших философията на живота: яж и пий, другото е празна работа, никакво знание не трябва на света“. Като попитате някой материалист: „Какво нещо е животът? “, той ще опече една кокошка и ще каже: „Това е животът“. И прав е донякъде, но ако туй положение и туй твърдение беше вярно в своята основа, то онези, които ядат кокошки, трябваше да живеят добре, да не боледуват, да не умират, а виждаме тия господа, които поддържат тази философия, след 50–60 години опяват ги и ги оплакват. Какво тогава?
Липсва на тази философия нещо, този живот не съдържа всичко.
Значи кокошките дават една липса на елементите. Дяволът не се решил да разрешава по-нататък въпроса, но този бог, като ял и пил, не го задоволило това, пак се върнал при мъдреца и му казал: „Какво съм аз? “ Мъдрецът отговорил: „Намери какво си ти! “ Отишъл той в света и разбрал, че в човека има сили, който действат при желанията, но видял, че и в тия желания пак има нещо променчиво: някой път човек е щастлив, после е нещастен, някой път е доволен, друг път е недоволен, и разбрал, че и тук има нещо. Пак отишъл при мъдреца: „Учителю, кажи какво съм аз!
към беседата >>
“ – Никъде няма да ме видите.
То ще бъде името на Любовта! Разбирате ли? Питат ме някои: „Ще ли те срещнем? “ – Никъде няма да ме срещнете! – „Няма ли да те видим?
“ – Никъде няма да ме видите.
– „Тогава? “ Аз искам вие да срещнете Бога, който ви е дал тази Любов: Той е тази Любов. Не се заблуждавайте: ако вие сами себе си не можете да любите, ако си неверен към самаго себе си, ако вие не сте научили себе си да любите, вие не мислите вашето добро. А понеже не мислите добро на себе си, не можете да мислите доброто и на другите хора. И първото нещо: Ние трябва да направим един опит със себе си.
към беседата >>
Значи кокошките дават една липса на елементите.
Като попитате някой материалист: „Какво нещо е животът? “, той ще опече една кокошка и ще каже: „Това е животът“. И прав е донякъде, но ако туй положение и туй твърдение беше вярно в своята основа, то онези, които ядат кокошки, трябваше да живеят добре, да не боледуват, да не умират, а виждаме тия господа, които поддържат тази философия, след 50–60 години опяват ги и ги оплакват. Какво тогава? Липсва на тази философия нещо, този живот не съдържа всичко.
Значи кокошките дават една липса на елементите.
Дяволът не се решил да разрешава по-нататък въпроса, но този бог, като ял и пил, не го задоволило това, пак се върнал при мъдреца и му казал: „Какво съм аз? “ Мъдрецът отговорил: „Намери какво си ти! “ Отишъл той в света и разбрал, че в човека има сили, който действат при желанията, но видял, че и в тия желания пак има нещо променчиво: някой път човек е щастлив, после е нещастен, някой път е доволен, друг път е недоволен, и разбрал, че и тук има нещо. Пак отишъл при мъдреца: „Учителю, кажи какво съм аз! Какво е животът?
към беседата >>
– „Тогава?
Разбирате ли? Питат ме някои: „Ще ли те срещнем? “ – Никъде няма да ме срещнете! – „Няма ли да те видим? “ – Никъде няма да ме видите.
– „Тогава?
“ Аз искам вие да срещнете Бога, който ви е дал тази Любов: Той е тази Любов. Не се заблуждавайте: ако вие сами себе си не можете да любите, ако си неверен към самаго себе си, ако вие не сте научили себе си да любите, вие не мислите вашето добро. А понеже не мислите добро на себе си, не можете да мислите доброто и на другите хора. И първото нещо: Ние трябва да направим един опит със себе си. Аз не проповядвам: „Ти бъди добър“, а казвам: „Направи опит“.
към беседата >>
Дяволът не се решил да разрешава по-нататък въпроса, но този бог, като ял и пил, не го задоволило това, пак се върнал при мъдреца и му казал: „Какво съм аз?
“, той ще опече една кокошка и ще каже: „Това е животът“. И прав е донякъде, но ако туй положение и туй твърдение беше вярно в своята основа, то онези, които ядат кокошки, трябваше да живеят добре, да не боледуват, да не умират, а виждаме тия господа, които поддържат тази философия, след 50–60 години опяват ги и ги оплакват. Какво тогава? Липсва на тази философия нещо, този живот не съдържа всичко. Значи кокошките дават една липса на елементите.
Дяволът не се решил да разрешава по-нататък въпроса, но този бог, като ял и пил, не го задоволило това, пак се върнал при мъдреца и му казал: „Какво съм аз?
“ Мъдрецът отговорил: „Намери какво си ти! “ Отишъл той в света и разбрал, че в човека има сили, който действат при желанията, но видял, че и в тия желания пак има нещо променчиво: някой път човек е щастлив, после е нещастен, някой път е доволен, друг път е недоволен, и разбрал, че и тук има нещо. Пак отишъл при мъдреца: „Учителю, кажи какво съм аз! Какво е животът? “ – „Намери го – казал мъдрецът, – иди и го търси.“ Отишъл той и почнал да мисли, че в живота има и мисъл.
към беседата >>
“ Аз искам вие да срещнете Бога, който ви е дал тази Любов: Той е тази Любов.
Питат ме някои: „Ще ли те срещнем? “ – Никъде няма да ме срещнете! – „Няма ли да те видим? “ – Никъде няма да ме видите. – „Тогава?
“ Аз искам вие да срещнете Бога, който ви е дал тази Любов: Той е тази Любов.
Не се заблуждавайте: ако вие сами себе си не можете да любите, ако си неверен към самаго себе си, ако вие не сте научили себе си да любите, вие не мислите вашето добро. А понеже не мислите добро на себе си, не можете да мислите доброто и на другите хора. И първото нещо: Ние трябва да направим един опит със себе си. Аз не проповядвам: „Ти бъди добър“, а казвам: „Направи опит“. Казвам: Мога ли аз да бъда добър и при какви условия?
към беседата >>
“ Мъдрецът отговорил: „Намери какво си ти!
И прав е донякъде, но ако туй положение и туй твърдение беше вярно в своята основа, то онези, които ядат кокошки, трябваше да живеят добре, да не боледуват, да не умират, а виждаме тия господа, които поддържат тази философия, след 50–60 години опяват ги и ги оплакват. Какво тогава? Липсва на тази философия нещо, този живот не съдържа всичко. Значи кокошките дават една липса на елементите. Дяволът не се решил да разрешава по-нататък въпроса, но този бог, като ял и пил, не го задоволило това, пак се върнал при мъдреца и му казал: „Какво съм аз?
“ Мъдрецът отговорил: „Намери какво си ти!
“ Отишъл той в света и разбрал, че в човека има сили, който действат при желанията, но видял, че и в тия желания пак има нещо променчиво: някой път човек е щастлив, после е нещастен, някой път е доволен, друг път е недоволен, и разбрал, че и тук има нещо. Пак отишъл при мъдреца: „Учителю, кажи какво съм аз! Какво е животът? “ – „Намери го – казал мъдрецът, – иди и го търси.“ Отишъл той и почнал да мисли, че в живота има и мисъл. Но разбрал, че и в мисълта има нещо променчиво.
към беседата >>
Не се заблуждавайте: ако вие сами себе си не можете да любите, ако си неверен към самаго себе си, ако вие не сте научили себе си да любите, вие не мислите вашето добро.
“ – Никъде няма да ме срещнете! – „Няма ли да те видим? “ – Никъде няма да ме видите. – „Тогава? “ Аз искам вие да срещнете Бога, който ви е дал тази Любов: Той е тази Любов.
Не се заблуждавайте: ако вие сами себе си не можете да любите, ако си неверен към самаго себе си, ако вие не сте научили себе си да любите, вие не мислите вашето добро.
А понеже не мислите добро на себе си, не можете да мислите доброто и на другите хора. И първото нещо: Ние трябва да направим един опит със себе си. Аз не проповядвам: „Ти бъди добър“, а казвам: „Направи опит“. Казвам: Мога ли аз да бъда добър и при какви условия? А как мога да бъда добър?
към беседата >>
“ Отишъл той в света и разбрал, че в човека има сили, който действат при желанията, но видял, че и в тия желания пак има нещо променчиво: някой път човек е щастлив, после е нещастен, някой път е доволен, друг път е недоволен, и разбрал, че и тук има нещо.
Какво тогава? Липсва на тази философия нещо, този живот не съдържа всичко. Значи кокошките дават една липса на елементите. Дяволът не се решил да разрешава по-нататък въпроса, но този бог, като ял и пил, не го задоволило това, пак се върнал при мъдреца и му казал: „Какво съм аз? “ Мъдрецът отговорил: „Намери какво си ти!
“ Отишъл той в света и разбрал, че в човека има сили, който действат при желанията, но видял, че и в тия желания пак има нещо променчиво: някой път човек е щастлив, после е нещастен, някой път е доволен, друг път е недоволен, и разбрал, че и тук има нещо.
Пак отишъл при мъдреца: „Учителю, кажи какво съм аз! Какво е животът? “ – „Намери го – казал мъдрецът, – иди и го търси.“ Отишъл той и почнал да мисли, че в живота има и мисъл. Но разбрал, че и в мисълта има нещо променчиво. Отишъл наново при този учител и го попитал пак за същото.
към беседата >>
А понеже не мислите добро на себе си, не можете да мислите доброто и на другите хора.
– „Няма ли да те видим? “ – Никъде няма да ме видите. – „Тогава? “ Аз искам вие да срещнете Бога, който ви е дал тази Любов: Той е тази Любов. Не се заблуждавайте: ако вие сами себе си не можете да любите, ако си неверен към самаго себе си, ако вие не сте научили себе си да любите, вие не мислите вашето добро.
А понеже не мислите добро на себе си, не можете да мислите доброто и на другите хора.
И първото нещо: Ние трябва да направим един опит със себе си. Аз не проповядвам: „Ти бъди добър“, а казвам: „Направи опит“. Казвам: Мога ли аз да бъда добър и при какви условия? А как мога да бъда добър? Опити: един, два, три и като науча това изкуство, ще кажа: „Братко, моите опити излязоха сполучливи по този начин, и туй е добро“.
към беседата >>
Пак отишъл при мъдреца: „Учителю, кажи какво съм аз!
Липсва на тази философия нещо, този живот не съдържа всичко. Значи кокошките дават една липса на елементите. Дяволът не се решил да разрешава по-нататък въпроса, но този бог, като ял и пил, не го задоволило това, пак се върнал при мъдреца и му казал: „Какво съм аз? “ Мъдрецът отговорил: „Намери какво си ти! “ Отишъл той в света и разбрал, че в човека има сили, който действат при желанията, но видял, че и в тия желания пак има нещо променчиво: някой път човек е щастлив, после е нещастен, някой път е доволен, друг път е недоволен, и разбрал, че и тук има нещо.
Пак отишъл при мъдреца: „Учителю, кажи какво съм аз!
Какво е животът? “ – „Намери го – казал мъдрецът, – иди и го търси.“ Отишъл той и почнал да мисли, че в живота има и мисъл. Но разбрал, че и в мисълта има нещо променчиво. Отишъл наново при този учител и го попитал пак за същото. „Иди – казал мъдрият – и търси живота не в променчивостта на нещата, но във всички онези неща, които не се променят.“ И този бог намерил и разбрал, че истинският живот нито се ражда, нито умира.
към беседата >>
И първото нещо: Ние трябва да направим един опит със себе си.
“ – Никъде няма да ме видите. – „Тогава? “ Аз искам вие да срещнете Бога, който ви е дал тази Любов: Той е тази Любов. Не се заблуждавайте: ако вие сами себе си не можете да любите, ако си неверен към самаго себе си, ако вие не сте научили себе си да любите, вие не мислите вашето добро. А понеже не мислите добро на себе си, не можете да мислите доброто и на другите хора.
И първото нещо: Ние трябва да направим един опит със себе си.
Аз не проповядвам: „Ти бъди добър“, а казвам: „Направи опит“. Казвам: Мога ли аз да бъда добър и при какви условия? А как мога да бъда добър? Опити: един, два, три и като науча това изкуство, ще кажа: „Братко, моите опити излязоха сполучливи по този начин, и туй е добро“.
към беседата >>
Какво е животът?
Значи кокошките дават една липса на елементите. Дяволът не се решил да разрешава по-нататък въпроса, но този бог, като ял и пил, не го задоволило това, пак се върнал при мъдреца и му казал: „Какво съм аз? “ Мъдрецът отговорил: „Намери какво си ти! “ Отишъл той в света и разбрал, че в човека има сили, който действат при желанията, но видял, че и в тия желания пак има нещо променчиво: някой път човек е щастлив, после е нещастен, някой път е доволен, друг път е недоволен, и разбрал, че и тук има нещо. Пак отишъл при мъдреца: „Учителю, кажи какво съм аз!
Какво е животът?
“ – „Намери го – казал мъдрецът, – иди и го търси.“ Отишъл той и почнал да мисли, че в живота има и мисъл. Но разбрал, че и в мисълта има нещо променчиво. Отишъл наново при този учител и го попитал пак за същото. „Иди – казал мъдрият – и търси живота не в променчивостта на нещата, но във всички онези неща, които не се променят.“ И този бог намерил и разбрал, че истинският живот нито се ражда, нито умира. Сега някой ще каже: „Как може туй, да не се ражда?
към беседата >>
Аз не проповядвам: „Ти бъди добър“, а казвам: „Направи опит“.
– „Тогава? “ Аз искам вие да срещнете Бога, който ви е дал тази Любов: Той е тази Любов. Не се заблуждавайте: ако вие сами себе си не можете да любите, ако си неверен към самаго себе си, ако вие не сте научили себе си да любите, вие не мислите вашето добро. А понеже не мислите добро на себе си, не можете да мислите доброто и на другите хора. И първото нещо: Ние трябва да направим един опит със себе си.
Аз не проповядвам: „Ти бъди добър“, а казвам: „Направи опит“.
Казвам: Мога ли аз да бъда добър и при какви условия? А как мога да бъда добър? Опити: един, два, три и като науча това изкуство, ще кажа: „Братко, моите опити излязоха сполучливи по този начин, и туй е добро“.
към беседата >>
“ – „Намери го – казал мъдрецът, – иди и го търси.“ Отишъл той и почнал да мисли, че в живота има и мисъл.
Дяволът не се решил да разрешава по-нататък въпроса, но този бог, като ял и пил, не го задоволило това, пак се върнал при мъдреца и му казал: „Какво съм аз? “ Мъдрецът отговорил: „Намери какво си ти! “ Отишъл той в света и разбрал, че в човека има сили, който действат при желанията, но видял, че и в тия желания пак има нещо променчиво: някой път човек е щастлив, после е нещастен, някой път е доволен, друг път е недоволен, и разбрал, че и тук има нещо. Пак отишъл при мъдреца: „Учителю, кажи какво съм аз! Какво е животът?
“ – „Намери го – казал мъдрецът, – иди и го търси.“ Отишъл той и почнал да мисли, че в живота има и мисъл.
Но разбрал, че и в мисълта има нещо променчиво. Отишъл наново при този учител и го попитал пак за същото. „Иди – казал мъдрият – и търси живота не в променчивостта на нещата, но във всички онези неща, които не се променят.“ И този бог намерил и разбрал, че истинският живот нито се ражда, нито умира. Сега някой ще каже: „Как може туй, да не се ражда? Нали трябва човек да се роди и да умира?
към беседата >>
Казвам: Мога ли аз да бъда добър и при какви условия?
“ Аз искам вие да срещнете Бога, който ви е дал тази Любов: Той е тази Любов. Не се заблуждавайте: ако вие сами себе си не можете да любите, ако си неверен към самаго себе си, ако вие не сте научили себе си да любите, вие не мислите вашето добро. А понеже не мислите добро на себе си, не можете да мислите доброто и на другите хора. И първото нещо: Ние трябва да направим един опит със себе си. Аз не проповядвам: „Ти бъди добър“, а казвам: „Направи опит“.
Казвам: Мога ли аз да бъда добър и при какви условия?
А как мога да бъда добър? Опити: един, два, три и като науча това изкуство, ще кажа: „Братко, моите опити излязоха сполучливи по този начин, и туй е добро“.
към беседата >>
Но разбрал, че и в мисълта има нещо променчиво.
“ Мъдрецът отговорил: „Намери какво си ти! “ Отишъл той в света и разбрал, че в човека има сили, който действат при желанията, но видял, че и в тия желания пак има нещо променчиво: някой път човек е щастлив, после е нещастен, някой път е доволен, друг път е недоволен, и разбрал, че и тук има нещо. Пак отишъл при мъдреца: „Учителю, кажи какво съм аз! Какво е животът? “ – „Намери го – казал мъдрецът, – иди и го търси.“ Отишъл той и почнал да мисли, че в живота има и мисъл.
Но разбрал, че и в мисълта има нещо променчиво.
Отишъл наново при този учител и го попитал пак за същото. „Иди – казал мъдрият – и търси живота не в променчивостта на нещата, но във всички онези неща, които не се променят.“ И този бог намерил и разбрал, че истинският живот нито се ражда, нито умира. Сега някой ще каже: „Как може туй, да не се ражда? Нали трябва човек да се роди и да умира? “ Ние разбираме „раждане“ и „умиране“, това са само една фаза, ограничение на живота.
към беседата >>
А как мога да бъда добър?
Не се заблуждавайте: ако вие сами себе си не можете да любите, ако си неверен към самаго себе си, ако вие не сте научили себе си да любите, вие не мислите вашето добро. А понеже не мислите добро на себе си, не можете да мислите доброто и на другите хора. И първото нещо: Ние трябва да направим един опит със себе си. Аз не проповядвам: „Ти бъди добър“, а казвам: „Направи опит“. Казвам: Мога ли аз да бъда добър и при какви условия?
А как мога да бъда добър?
Опити: един, два, три и като науча това изкуство, ще кажа: „Братко, моите опити излязоха сполучливи по този начин, и туй е добро“.
към беседата >>
Отишъл наново при този учител и го попитал пак за същото.
“ Отишъл той в света и разбрал, че в човека има сили, който действат при желанията, но видял, че и в тия желания пак има нещо променчиво: някой път човек е щастлив, после е нещастен, някой път е доволен, друг път е недоволен, и разбрал, че и тук има нещо. Пак отишъл при мъдреца: „Учителю, кажи какво съм аз! Какво е животът? “ – „Намери го – казал мъдрецът, – иди и го търси.“ Отишъл той и почнал да мисли, че в живота има и мисъл. Но разбрал, че и в мисълта има нещо променчиво.
Отишъл наново при този учител и го попитал пак за същото.
„Иди – казал мъдрият – и търси живота не в променчивостта на нещата, но във всички онези неща, които не се променят.“ И този бог намерил и разбрал, че истинският живот нито се ражда, нито умира. Сега някой ще каже: „Как може туй, да не се ражда? Нали трябва човек да се роди и да умира? “ Ние разбираме „раждане“ и „умиране“, това са само една фаза, ограничение на живота. Защо и за какво, няма да се спирам да разправям, а ще ви кажа само това: животът, това е кръг, един конечен кръг, направен от конечни прави линии, а безконечният живот, това е една безконечна окръжност, а безконечната окръжност, това е една спирала.
към беседата >>
Опити: един, два, три и като науча това изкуство, ще кажа: „Братко, моите опити излязоха сполучливи по този начин, и туй е добро“.
А понеже не мислите добро на себе си, не можете да мислите доброто и на другите хора. И първото нещо: Ние трябва да направим един опит със себе си. Аз не проповядвам: „Ти бъди добър“, а казвам: „Направи опит“. Казвам: Мога ли аз да бъда добър и при какви условия? А как мога да бъда добър?
Опити: един, два, три и като науча това изкуство, ще кажа: „Братко, моите опити излязоха сполучливи по този начин, и туй е добро“.
към беседата >>
„Иди – казал мъдрият – и търси живота не в променчивостта на нещата, но във всички онези неща, които не се променят.“ И този бог намерил и разбрал, че истинският живот нито се ражда, нито умира.
Пак отишъл при мъдреца: „Учителю, кажи какво съм аз! Какво е животът? “ – „Намери го – казал мъдрецът, – иди и го търси.“ Отишъл той и почнал да мисли, че в живота има и мисъл. Но разбрал, че и в мисълта има нещо променчиво. Отишъл наново при този учител и го попитал пак за същото.
„Иди – казал мъдрият – и търси живота не в променчивостта на нещата, но във всички онези неща, които не се променят.“ И този бог намерил и разбрал, че истинският живот нито се ражда, нито умира.
Сега някой ще каже: „Как може туй, да не се ражда? Нали трябва човек да се роди и да умира? “ Ние разбираме „раждане“ и „умиране“, това са само една фаза, ограничение на живота. Защо и за какво, няма да се спирам да разправям, а ще ви кажа само това: животът, това е кръг, един конечен кръг, направен от конечни прави линии, а безконечният живот, това е една безконечна окръжност, а безконечната окръжност, това е една спирала. Следователно тази спирала, гледана отгоре надолу, се показва като окръжност.
към беседата >>
И тъй, Христос е дошъл на земята да изпълни волята на Тогози, Който го е пратил.
И тъй, Христос е дошъл на земята да изпълни волята на Тогози, Който го е пратил.
И вие казвате: „Колко е блажен Христос, че го е пратил Господ да изпълни Неговата воля“, а вие сте нещастни, че вас не е пратил. Но това е една квадратна лъжа! И вас Господ е изпратил да извършите Неговата воля, но вие като дойдохте, изпооженихте се, направихте си къщи и сте забравили защо сте дошли, и после трябва да дойде Христос да ви намери. И казва някой: „Аз ще направя като Христа“. Да, „като Христа“ в туй отношение, че Той не забравя, че не е двоумен като вас.
към беседата >>
Сега някой ще каже: „Как може туй, да не се ражда?
Какво е животът? “ – „Намери го – казал мъдрецът, – иди и го търси.“ Отишъл той и почнал да мисли, че в живота има и мисъл. Но разбрал, че и в мисълта има нещо променчиво. Отишъл наново при този учител и го попитал пак за същото. „Иди – казал мъдрият – и търси живота не в променчивостта на нещата, но във всички онези неща, които не се променят.“ И този бог намерил и разбрал, че истинският живот нито се ражда, нито умира.
Сега някой ще каже: „Как може туй, да не се ражда?
Нали трябва човек да се роди и да умира? “ Ние разбираме „раждане“ и „умиране“, това са само една фаза, ограничение на живота. Защо и за какво, няма да се спирам да разправям, а ще ви кажа само това: животът, това е кръг, един конечен кръг, направен от конечни прави линии, а безконечният живот, това е една безконечна окръжност, а безконечната окръжност, това е една спирала. Следователно тази спирала, гледана отгоре надолу, се показва като окръжност. Но човек трябва да излезе извън тази философия, да разгледа и да види, че животът не се състои само от един кръг, а от много кръгове, които вървят нагоре и се издигат все по-високо и по-високо.
към беседата >>
И вие казвате: „Колко е блажен Христос, че го е пратил Господ да изпълни Неговата воля“, а вие сте нещастни, че вас не е пратил.
И тъй, Христос е дошъл на земята да изпълни волята на Тогози, Който го е пратил.
И вие казвате: „Колко е блажен Христос, че го е пратил Господ да изпълни Неговата воля“, а вие сте нещастни, че вас не е пратил.
Но това е една квадратна лъжа! И вас Господ е изпратил да извършите Неговата воля, но вие като дойдохте, изпооженихте се, направихте си къщи и сте забравили защо сте дошли, и после трябва да дойде Христос да ви намери. И казва някой: „Аз ще направя като Христа“. Да, „като Христа“ в туй отношение, че Той не забравя, че не е двоумен като вас. Един ум има той, едно сърце има, което не забравя.
към беседата >>
Нали трябва човек да се роди и да умира?
“ – „Намери го – казал мъдрецът, – иди и го търси.“ Отишъл той и почнал да мисли, че в живота има и мисъл. Но разбрал, че и в мисълта има нещо променчиво. Отишъл наново при този учител и го попитал пак за същото. „Иди – казал мъдрият – и търси живота не в променчивостта на нещата, но във всички онези неща, които не се променят.“ И този бог намерил и разбрал, че истинският живот нито се ражда, нито умира. Сега някой ще каже: „Как може туй, да не се ражда?
Нали трябва човек да се роди и да умира?
“ Ние разбираме „раждане“ и „умиране“, това са само една фаза, ограничение на живота. Защо и за какво, няма да се спирам да разправям, а ще ви кажа само това: животът, това е кръг, един конечен кръг, направен от конечни прави линии, а безконечният живот, това е една безконечна окръжност, а безконечната окръжност, това е една спирала. Следователно тази спирала, гледана отгоре надолу, се показва като окръжност. Но човек трябва да излезе извън тази философия, да разгледа и да види, че животът не се състои само от един кръг, а от много кръгове, които вървят нагоре и се издигат все по-високо и по-високо. Сега всички, които ме слушате, намирате се в един кръг и казвате: „Ние сме хора: мислим“.
към беседата >>
Но това е една квадратна лъжа!
И тъй, Христос е дошъл на земята да изпълни волята на Тогози, Който го е пратил. И вие казвате: „Колко е блажен Христос, че го е пратил Господ да изпълни Неговата воля“, а вие сте нещастни, че вас не е пратил.
Но това е една квадратна лъжа!
И вас Господ е изпратил да извършите Неговата воля, но вие като дойдохте, изпооженихте се, направихте си къщи и сте забравили защо сте дошли, и после трябва да дойде Христос да ви намери. И казва някой: „Аз ще направя като Христа“. Да, „като Христа“ в туй отношение, че Той не забравя, че не е двоумен като вас. Един ум има той, едно сърце има, което не забравя. Любовта е, която не забравя при всичките условия на живота!
към беседата >>
“ Ние разбираме „раждане“ и „умиране“, това са само една фаза, ограничение на живота.
Но разбрал, че и в мисълта има нещо променчиво. Отишъл наново при този учител и го попитал пак за същото. „Иди – казал мъдрият – и търси живота не в променчивостта на нещата, но във всички онези неща, които не се променят.“ И този бог намерил и разбрал, че истинският живот нито се ражда, нито умира. Сега някой ще каже: „Как може туй, да не се ражда? Нали трябва човек да се роди и да умира?
“ Ние разбираме „раждане“ и „умиране“, това са само една фаза, ограничение на живота.
Защо и за какво, няма да се спирам да разправям, а ще ви кажа само това: животът, това е кръг, един конечен кръг, направен от конечни прави линии, а безконечният живот, това е една безконечна окръжност, а безконечната окръжност, това е една спирала. Следователно тази спирала, гледана отгоре надолу, се показва като окръжност. Но човек трябва да излезе извън тази философия, да разгледа и да види, че животът не се състои само от един кръг, а от много кръгове, които вървят нагоре и се издигат все по-високо и по-високо. Сега всички, които ме слушате, намирате се в един кръг и казвате: „Ние сме хора: мислим“. Но знаете ли преди 100 години, 1000 години какви сте били?
към беседата >>
И вас Господ е изпратил да извършите Неговата воля, но вие като дойдохте, изпооженихте се, направихте си къщи и сте забравили защо сте дошли, и после трябва да дойде Христос да ви намери.
И тъй, Христос е дошъл на земята да изпълни волята на Тогози, Който го е пратил. И вие казвате: „Колко е блажен Христос, че го е пратил Господ да изпълни Неговата воля“, а вие сте нещастни, че вас не е пратил. Но това е една квадратна лъжа!
И вас Господ е изпратил да извършите Неговата воля, но вие като дойдохте, изпооженихте се, направихте си къщи и сте забравили защо сте дошли, и после трябва да дойде Христос да ви намери.
И казва някой: „Аз ще направя като Христа“. Да, „като Христа“ в туй отношение, че Той не забравя, че не е двоумен като вас. Един ум има той, едно сърце има, което не забравя. Любовта е, която не забравя при всичките условия на живота! Разбирате ли?
към беседата >>
Защо и за какво, няма да се спирам да разправям, а ще ви кажа само това: животът, това е кръг, един конечен кръг, направен от конечни прави линии, а безконечният живот, това е една безконечна окръжност, а безконечната окръжност, това е една спирала.
Отишъл наново при този учител и го попитал пак за същото. „Иди – казал мъдрият – и търси живота не в променчивостта на нещата, но във всички онези неща, които не се променят.“ И този бог намерил и разбрал, че истинският живот нито се ражда, нито умира. Сега някой ще каже: „Как може туй, да не се ражда? Нали трябва човек да се роди и да умира? “ Ние разбираме „раждане“ и „умиране“, това са само една фаза, ограничение на живота.
Защо и за какво, няма да се спирам да разправям, а ще ви кажа само това: животът, това е кръг, един конечен кръг, направен от конечни прави линии, а безконечният живот, това е една безконечна окръжност, а безконечната окръжност, това е една спирала.
Следователно тази спирала, гледана отгоре надолу, се показва като окръжност. Но човек трябва да излезе извън тази философия, да разгледа и да види, че животът не се състои само от един кръг, а от много кръгове, които вървят нагоре и се издигат все по-високо и по-високо. Сега всички, които ме слушате, намирате се в един кръг и казвате: „Ние сме хора: мислим“. Но знаете ли преди 100 години, 1000 години какви сте били? А преди 100,000,000 години?
към беседата >>
И казва някой: „Аз ще направя като Христа“.
И тъй, Христос е дошъл на земята да изпълни волята на Тогози, Който го е пратил. И вие казвате: „Колко е блажен Христос, че го е пратил Господ да изпълни Неговата воля“, а вие сте нещастни, че вас не е пратил. Но това е една квадратна лъжа! И вас Господ е изпратил да извършите Неговата воля, но вие като дойдохте, изпооженихте се, направихте си къщи и сте забравили защо сте дошли, и после трябва да дойде Христос да ви намери.
И казва някой: „Аз ще направя като Христа“.
Да, „като Христа“ в туй отношение, че Той не забравя, че не е двоумен като вас. Един ум има той, едно сърце има, което не забравя. Любовта е, която не забравя при всичките условия на живота! Разбирате ли? И Христос иде да ни науми и да ни каже: „Братя, толкова забавления са достатъчни на земята, проливане на толкова кръв, изпочупване на толкова глави, смазване на толкова сърца, смазване на толкова дробове, стига, върнете се сега; аз дойдох да сторя не моята воля, и вие сте погрешили, че правите вашата воля; аз дойдох да ви покажа, че трябва да правим волята, на кого?
към беседата >>
Следователно тази спирала, гледана отгоре надолу, се показва като окръжност.
„Иди – казал мъдрият – и търси живота не в променчивостта на нещата, но във всички онези неща, които не се променят.“ И този бог намерил и разбрал, че истинският живот нито се ражда, нито умира. Сега някой ще каже: „Как може туй, да не се ражда? Нали трябва човек да се роди и да умира? “ Ние разбираме „раждане“ и „умиране“, това са само една фаза, ограничение на живота. Защо и за какво, няма да се спирам да разправям, а ще ви кажа само това: животът, това е кръг, един конечен кръг, направен от конечни прави линии, а безконечният живот, това е една безконечна окръжност, а безконечната окръжност, това е една спирала.
Следователно тази спирала, гледана отгоре надолу, се показва като окръжност.
Но човек трябва да излезе извън тази философия, да разгледа и да види, че животът не се състои само от един кръг, а от много кръгове, които вървят нагоре и се издигат все по-високо и по-високо. Сега всички, които ме слушате, намирате се в един кръг и казвате: „Ние сме хора: мислим“. Но знаете ли преди 100 години, 1000 години какви сте били? А преди 100,000,000 години? „А-а – ще кажете, – преди 100,000,000 години ние не съществувахме.“ Аз ще ви задам друг въпрос: След като заспите и вашето съзнание се изгуби и пробуди и нищо не помните, питам, къде бяхте снощи?
към беседата >>
Да, „като Христа“ в туй отношение, че Той не забравя, че не е двоумен като вас.
И тъй, Христос е дошъл на земята да изпълни волята на Тогози, Който го е пратил. И вие казвате: „Колко е блажен Христос, че го е пратил Господ да изпълни Неговата воля“, а вие сте нещастни, че вас не е пратил. Но това е една квадратна лъжа! И вас Господ е изпратил да извършите Неговата воля, но вие като дойдохте, изпооженихте се, направихте си къщи и сте забравили защо сте дошли, и после трябва да дойде Христос да ви намери. И казва някой: „Аз ще направя като Христа“.
Да, „като Христа“ в туй отношение, че Той не забравя, че не е двоумен като вас.
Един ум има той, едно сърце има, което не забравя. Любовта е, която не забравя при всичките условия на живота! Разбирате ли? И Христос иде да ни науми и да ни каже: „Братя, толкова забавления са достатъчни на земята, проливане на толкова кръв, изпочупване на толкова глави, смазване на толкова сърца, смазване на толкова дробове, стига, върнете се сега; аз дойдох да сторя не моята воля, и вие сте погрешили, че правите вашата воля; аз дойдох да ви покажа, че трябва да правим волята, на кого? – На Оногова, Който ни е пратил“.
към беседата >>
Но човек трябва да излезе извън тази философия, да разгледа и да види, че животът не се състои само от един кръг, а от много кръгове, които вървят нагоре и се издигат все по-високо и по-високо.
Сега някой ще каже: „Как може туй, да не се ражда? Нали трябва човек да се роди и да умира? “ Ние разбираме „раждане“ и „умиране“, това са само една фаза, ограничение на живота. Защо и за какво, няма да се спирам да разправям, а ще ви кажа само това: животът, това е кръг, един конечен кръг, направен от конечни прави линии, а безконечният живот, това е една безконечна окръжност, а безконечната окръжност, това е една спирала. Следователно тази спирала, гледана отгоре надолу, се показва като окръжност.
Но човек трябва да излезе извън тази философия, да разгледа и да види, че животът не се състои само от един кръг, а от много кръгове, които вървят нагоре и се издигат все по-високо и по-високо.
Сега всички, които ме слушате, намирате се в един кръг и казвате: „Ние сме хора: мислим“. Но знаете ли преди 100 години, 1000 години какви сте били? А преди 100,000,000 години? „А-а – ще кажете, – преди 100,000,000 години ние не съществувахме.“ Аз ще ви задам друг въпрос: След като заспите и вашето съзнание се изгуби и пробуди и нищо не помните, питам, къде бяхте снощи? Защото ако бяхте в тялото си, трябва да помните.
към беседата >>
Един ум има той, едно сърце има, което не забравя.
И вие казвате: „Колко е блажен Христос, че го е пратил Господ да изпълни Неговата воля“, а вие сте нещастни, че вас не е пратил. Но това е една квадратна лъжа! И вас Господ е изпратил да извършите Неговата воля, но вие като дойдохте, изпооженихте се, направихте си къщи и сте забравили защо сте дошли, и после трябва да дойде Христос да ви намери. И казва някой: „Аз ще направя като Христа“. Да, „като Христа“ в туй отношение, че Той не забравя, че не е двоумен като вас.
Един ум има той, едно сърце има, което не забравя.
Любовта е, която не забравя при всичките условия на живота! Разбирате ли? И Христос иде да ни науми и да ни каже: „Братя, толкова забавления са достатъчни на земята, проливане на толкова кръв, изпочупване на толкова глави, смазване на толкова сърца, смазване на толкова дробове, стига, върнете се сега; аз дойдох да сторя не моята воля, и вие сте погрешили, че правите вашата воля; аз дойдох да ви покажа, че трябва да правим волята, на кого? – На Оногова, Който ни е пратил“. А сега казвате: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ти ще бъдеш спасен“.
към беседата >>
Сега всички, които ме слушате, намирате се в един кръг и казвате: „Ние сме хора: мислим“.
Нали трябва човек да се роди и да умира? “ Ние разбираме „раждане“ и „умиране“, това са само една фаза, ограничение на живота. Защо и за какво, няма да се спирам да разправям, а ще ви кажа само това: животът, това е кръг, един конечен кръг, направен от конечни прави линии, а безконечният живот, това е една безконечна окръжност, а безконечната окръжност, това е една спирала. Следователно тази спирала, гледана отгоре надолу, се показва като окръжност. Но човек трябва да излезе извън тази философия, да разгледа и да види, че животът не се състои само от един кръг, а от много кръгове, които вървят нагоре и се издигат все по-високо и по-високо.
Сега всички, които ме слушате, намирате се в един кръг и казвате: „Ние сме хора: мислим“.
Но знаете ли преди 100 години, 1000 години какви сте били? А преди 100,000,000 години? „А-а – ще кажете, – преди 100,000,000 години ние не съществувахме.“ Аз ще ви задам друг въпрос: След като заспите и вашето съзнание се изгуби и пробуди и нищо не помните, питам, къде бяхте снощи? Защото ако бяхте в тялото си, трябва да помните. – „Не зная къде бях.“ Е-е, може ли туй съзнание тъй да изчезне и да се връща?
към беседата >>
Любовта е, която не забравя при всичките условия на живота!
Но това е една квадратна лъжа! И вас Господ е изпратил да извършите Неговата воля, но вие като дойдохте, изпооженихте се, направихте си къщи и сте забравили защо сте дошли, и после трябва да дойде Христос да ви намери. И казва някой: „Аз ще направя като Христа“. Да, „като Христа“ в туй отношение, че Той не забравя, че не е двоумен като вас. Един ум има той, едно сърце има, което не забравя.
Любовта е, която не забравя при всичките условия на живота!
Разбирате ли? И Христос иде да ни науми и да ни каже: „Братя, толкова забавления са достатъчни на земята, проливане на толкова кръв, изпочупване на толкова глави, смазване на толкова сърца, смазване на толкова дробове, стига, върнете се сега; аз дойдох да сторя не моята воля, и вие сте погрешили, че правите вашата воля; аз дойдох да ви покажа, че трябва да правим волята, на кого? – На Оногова, Който ни е пратил“. А сега казвате: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ти ще бъдеш спасен“. И в какво ще повярваш?
към беседата >>
Но знаете ли преди 100 години, 1000 години какви сте били?
“ Ние разбираме „раждане“ и „умиране“, това са само една фаза, ограничение на живота. Защо и за какво, няма да се спирам да разправям, а ще ви кажа само това: животът, това е кръг, един конечен кръг, направен от конечни прави линии, а безконечният живот, това е една безконечна окръжност, а безконечната окръжност, това е една спирала. Следователно тази спирала, гледана отгоре надолу, се показва като окръжност. Но човек трябва да излезе извън тази философия, да разгледа и да види, че животът не се състои само от един кръг, а от много кръгове, които вървят нагоре и се издигат все по-високо и по-високо. Сега всички, които ме слушате, намирате се в един кръг и казвате: „Ние сме хора: мислим“.
Но знаете ли преди 100 години, 1000 години какви сте били?
А преди 100,000,000 години? „А-а – ще кажете, – преди 100,000,000 години ние не съществувахме.“ Аз ще ви задам друг въпрос: След като заспите и вашето съзнание се изгуби и пробуди и нищо не помните, питам, къде бяхте снощи? Защото ако бяхте в тялото си, трябва да помните. – „Не зная къде бях.“ Е-е, може ли туй съзнание тъй да изчезне и да се връща? Къде е било туй съзнание?
към беседата >>
Разбирате ли?
И вас Господ е изпратил да извършите Неговата воля, но вие като дойдохте, изпооженихте се, направихте си къщи и сте забравили защо сте дошли, и после трябва да дойде Христос да ви намери. И казва някой: „Аз ще направя като Христа“. Да, „като Христа“ в туй отношение, че Той не забравя, че не е двоумен като вас. Един ум има той, едно сърце има, което не забравя. Любовта е, която не забравя при всичките условия на живота!
Разбирате ли?
И Христос иде да ни науми и да ни каже: „Братя, толкова забавления са достатъчни на земята, проливане на толкова кръв, изпочупване на толкова глави, смазване на толкова сърца, смазване на толкова дробове, стига, върнете се сега; аз дойдох да сторя не моята воля, и вие сте погрешили, че правите вашата воля; аз дойдох да ви покажа, че трябва да правим волята, на кого? – На Оногова, Който ни е пратил“. А сега казвате: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ти ще бъдеш спасен“. И в какво ще повярваш? Ще повярваш, че ти си пратен от Бога на земята и да направиш Неговата воля.
към беседата >>
А преди 100,000,000 години?
Защо и за какво, няма да се спирам да разправям, а ще ви кажа само това: животът, това е кръг, един конечен кръг, направен от конечни прави линии, а безконечният живот, това е една безконечна окръжност, а безконечната окръжност, това е една спирала. Следователно тази спирала, гледана отгоре надолу, се показва като окръжност. Но човек трябва да излезе извън тази философия, да разгледа и да види, че животът не се състои само от един кръг, а от много кръгове, които вървят нагоре и се издигат все по-високо и по-високо. Сега всички, които ме слушате, намирате се в един кръг и казвате: „Ние сме хора: мислим“. Но знаете ли преди 100 години, 1000 години какви сте били?
А преди 100,000,000 години?
„А-а – ще кажете, – преди 100,000,000 години ние не съществувахме.“ Аз ще ви задам друг въпрос: След като заспите и вашето съзнание се изгуби и пробуди и нищо не помните, питам, къде бяхте снощи? Защото ако бяхте в тялото си, трябва да помните. – „Не зная къде бях.“ Е-е, може ли туй съзнание тъй да изчезне и да се връща? Къде е било туй съзнание? Материалистите ще кажат, че нашето съзнание се произвежда от мозъчните клетки.
към беседата >>
И Христос иде да ни науми и да ни каже: „Братя, толкова забавления са достатъчни на земята, проливане на толкова кръв, изпочупване на толкова глави, смазване на толкова сърца, смазване на толкова дробове, стига, върнете се сега; аз дойдох да сторя не моята воля, и вие сте погрешили, че правите вашата воля; аз дойдох да ви покажа, че трябва да правим волята, на кого?
И казва някой: „Аз ще направя като Христа“. Да, „като Христа“ в туй отношение, че Той не забравя, че не е двоумен като вас. Един ум има той, едно сърце има, което не забравя. Любовта е, която не забравя при всичките условия на живота! Разбирате ли?
И Христос иде да ни науми и да ни каже: „Братя, толкова забавления са достатъчни на земята, проливане на толкова кръв, изпочупване на толкова глави, смазване на толкова сърца, смазване на толкова дробове, стига, върнете се сега; аз дойдох да сторя не моята воля, и вие сте погрешили, че правите вашата воля; аз дойдох да ви покажа, че трябва да правим волята, на кого?
– На Оногова, Който ни е пратил“. А сега казвате: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ти ще бъдеш спасен“. И в какво ще повярваш? Ще повярваш, че ти си пратен от Бога на земята и да направиш Неговата воля. Ти ще кажеш: „Ще сторя Неговата воля, на Тогова, Който ме е пратил, а не моята воля“.
към беседата >>
„А-а – ще кажете, – преди 100,000,000 години ние не съществувахме.“ Аз ще ви задам друг въпрос: След като заспите и вашето съзнание се изгуби и пробуди и нищо не помните, питам, къде бяхте снощи?
Следователно тази спирала, гледана отгоре надолу, се показва като окръжност. Но човек трябва да излезе извън тази философия, да разгледа и да види, че животът не се състои само от един кръг, а от много кръгове, които вървят нагоре и се издигат все по-високо и по-високо. Сега всички, които ме слушате, намирате се в един кръг и казвате: „Ние сме хора: мислим“. Но знаете ли преди 100 години, 1000 години какви сте били? А преди 100,000,000 години?
„А-а – ще кажете, – преди 100,000,000 години ние не съществувахме.“ Аз ще ви задам друг въпрос: След като заспите и вашето съзнание се изгуби и пробуди и нищо не помните, питам, къде бяхте снощи?
Защото ако бяхте в тялото си, трябва да помните. – „Не зная къде бях.“ Е-е, може ли туй съзнание тъй да изчезне и да се връща? Къде е било туй съзнание? Материалистите ще кажат, че нашето съзнание се произвежда от мозъчните клетки. Е добре, ако мозъкът е един фактор на съзнанието, той трябва да седи по-горе от съзнанието, а всъщност ние виждаме, че не е така.
към беседата >>
– На Оногова, Който ни е пратил“.
Да, „като Христа“ в туй отношение, че Той не забравя, че не е двоумен като вас. Един ум има той, едно сърце има, което не забравя. Любовта е, която не забравя при всичките условия на живота! Разбирате ли? И Христос иде да ни науми и да ни каже: „Братя, толкова забавления са достатъчни на земята, проливане на толкова кръв, изпочупване на толкова глави, смазване на толкова сърца, смазване на толкова дробове, стига, върнете се сега; аз дойдох да сторя не моята воля, и вие сте погрешили, че правите вашата воля; аз дойдох да ви покажа, че трябва да правим волята, на кого?
– На Оногова, Който ни е пратил“.
А сега казвате: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ти ще бъдеш спасен“. И в какво ще повярваш? Ще повярваш, че ти си пратен от Бога на земята и да направиш Неговата воля. Ти ще кажеш: „Ще сторя Неговата воля, на Тогова, Който ме е пратил, а не моята воля“. И ти ще бъдеш едно с Христа.
към беседата >>
Защото ако бяхте в тялото си, трябва да помните.
Но човек трябва да излезе извън тази философия, да разгледа и да види, че животът не се състои само от един кръг, а от много кръгове, които вървят нагоре и се издигат все по-високо и по-високо. Сега всички, които ме слушате, намирате се в един кръг и казвате: „Ние сме хора: мислим“. Но знаете ли преди 100 години, 1000 години какви сте били? А преди 100,000,000 години? „А-а – ще кажете, – преди 100,000,000 години ние не съществувахме.“ Аз ще ви задам друг въпрос: След като заспите и вашето съзнание се изгуби и пробуди и нищо не помните, питам, къде бяхте снощи?
Защото ако бяхте в тялото си, трябва да помните.
– „Не зная къде бях.“ Е-е, може ли туй съзнание тъй да изчезне и да се връща? Къде е било туй съзнание? Материалистите ще кажат, че нашето съзнание се произвежда от мозъчните клетки. Е добре, ако мозъкът е един фактор на съзнанието, той трябва да седи по-горе от съзнанието, а всъщност ние виждаме, че не е така. Когато заболее мозъкът, съзнанието го лекува, а когато те заболи ръката, кой я лекува?
към беседата >>
А сега казвате: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ти ще бъдеш спасен“.
Един ум има той, едно сърце има, което не забравя. Любовта е, която не забравя при всичките условия на живота! Разбирате ли? И Христос иде да ни науми и да ни каже: „Братя, толкова забавления са достатъчни на земята, проливане на толкова кръв, изпочупване на толкова глави, смазване на толкова сърца, смазване на толкова дробове, стига, върнете се сега; аз дойдох да сторя не моята воля, и вие сте погрешили, че правите вашата воля; аз дойдох да ви покажа, че трябва да правим волята, на кого? – На Оногова, Който ни е пратил“.
А сега казвате: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ти ще бъдеш спасен“.
И в какво ще повярваш? Ще повярваш, че ти си пратен от Бога на земята и да направиш Неговата воля. Ти ще кажеш: „Ще сторя Неговата воля, на Тогова, Който ме е пратил, а не моята воля“. И ти ще бъдеш едно с Христа. Духът Христов и нашият Дух са едни и същи духове по произхождение.
към беседата >>
– „Не зная къде бях.“ Е-е, може ли туй съзнание тъй да изчезне и да се връща?
Сега всички, които ме слушате, намирате се в един кръг и казвате: „Ние сме хора: мислим“. Но знаете ли преди 100 години, 1000 години какви сте били? А преди 100,000,000 години? „А-а – ще кажете, – преди 100,000,000 години ние не съществувахме.“ Аз ще ви задам друг въпрос: След като заспите и вашето съзнание се изгуби и пробуди и нищо не помните, питам, къде бяхте снощи? Защото ако бяхте в тялото си, трябва да помните.
– „Не зная къде бях.“ Е-е, може ли туй съзнание тъй да изчезне и да се връща?
Къде е било туй съзнание? Материалистите ще кажат, че нашето съзнание се произвежда от мозъчните клетки. Е добре, ако мозъкът е един фактор на съзнанието, той трябва да седи по-горе от съзнанието, а всъщност ние виждаме, че не е така. Когато заболее мозъкът, съзнанието го лекува, а когато те заболи ръката, кой я лекува? Съзнанието е, което лекува.
към беседата >>
И в какво ще повярваш?
Любовта е, която не забравя при всичките условия на живота! Разбирате ли? И Христос иде да ни науми и да ни каже: „Братя, толкова забавления са достатъчни на земята, проливане на толкова кръв, изпочупване на толкова глави, смазване на толкова сърца, смазване на толкова дробове, стига, върнете се сега; аз дойдох да сторя не моята воля, и вие сте погрешили, че правите вашата воля; аз дойдох да ви покажа, че трябва да правим волята, на кого? – На Оногова, Който ни е пратил“. А сега казвате: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ти ще бъдеш спасен“.
И в какво ще повярваш?
Ще повярваш, че ти си пратен от Бога на земята и да направиш Неговата воля. Ти ще кажеш: „Ще сторя Неговата воля, на Тогова, Който ме е пратил, а не моята воля“. И ти ще бъдеш едно с Христа. Духът Христов и нашият Дух са едни и същи духове по произхождение. Нашата душа и Христовата душа са едни и същи души, от едно и също произхождение.
към беседата >>
Къде е било туй съзнание?
Но знаете ли преди 100 години, 1000 години какви сте били? А преди 100,000,000 години? „А-а – ще кажете, – преди 100,000,000 години ние не съществувахме.“ Аз ще ви задам друг въпрос: След като заспите и вашето съзнание се изгуби и пробуди и нищо не помните, питам, къде бяхте снощи? Защото ако бяхте в тялото си, трябва да помните. – „Не зная къде бях.“ Е-е, може ли туй съзнание тъй да изчезне и да се връща?
Къде е било туй съзнание?
Материалистите ще кажат, че нашето съзнание се произвежда от мозъчните клетки. Е добре, ако мозъкът е един фактор на съзнанието, той трябва да седи по-горе от съзнанието, а всъщност ние виждаме, че не е така. Когато заболее мозъкът, съзнанието го лекува, а когато те заболи ръката, кой я лекува? Съзнанието е, което лекува. И доколкото съзнанието е ясно, дотолкова човек е здрав!
към беседата >>
Ще повярваш, че ти си пратен от Бога на земята и да направиш Неговата воля.
Разбирате ли? И Христос иде да ни науми и да ни каже: „Братя, толкова забавления са достатъчни на земята, проливане на толкова кръв, изпочупване на толкова глави, смазване на толкова сърца, смазване на толкова дробове, стига, върнете се сега; аз дойдох да сторя не моята воля, и вие сте погрешили, че правите вашата воля; аз дойдох да ви покажа, че трябва да правим волята, на кого? – На Оногова, Който ни е пратил“. А сега казвате: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ти ще бъдеш спасен“. И в какво ще повярваш?
Ще повярваш, че ти си пратен от Бога на земята и да направиш Неговата воля.
Ти ще кажеш: „Ще сторя Неговата воля, на Тогова, Който ме е пратил, а не моята воля“. И ти ще бъдеш едно с Христа. Духът Христов и нашият Дух са едни и същи духове по произхождение. Нашата душа и Христовата душа са едни и същи души, от едно и също произхождение. И когато ние кажем: „Може ли да бъдем като Христа?
към беседата >>
Материалистите ще кажат, че нашето съзнание се произвежда от мозъчните клетки.
А преди 100,000,000 години? „А-а – ще кажете, – преди 100,000,000 години ние не съществувахме.“ Аз ще ви задам друг въпрос: След като заспите и вашето съзнание се изгуби и пробуди и нищо не помните, питам, къде бяхте снощи? Защото ако бяхте в тялото си, трябва да помните. – „Не зная къде бях.“ Е-е, може ли туй съзнание тъй да изчезне и да се връща? Къде е било туй съзнание?
Материалистите ще кажат, че нашето съзнание се произвежда от мозъчните клетки.
Е добре, ако мозъкът е един фактор на съзнанието, той трябва да седи по-горе от съзнанието, а всъщност ние виждаме, че не е така. Когато заболее мозъкът, съзнанието го лекува, а когато те заболи ръката, кой я лекува? Съзнанието е, което лекува. И доколкото съзнанието е ясно, дотолкова човек е здрав! Колкото съзнанието повече се замъглява, толкова и повече налитат болестите.
към беседата >>
Ти ще кажеш: „Ще сторя Неговата воля, на Тогова, Който ме е пратил, а не моята воля“.
И Христос иде да ни науми и да ни каже: „Братя, толкова забавления са достатъчни на земята, проливане на толкова кръв, изпочупване на толкова глави, смазване на толкова сърца, смазване на толкова дробове, стига, върнете се сега; аз дойдох да сторя не моята воля, и вие сте погрешили, че правите вашата воля; аз дойдох да ви покажа, че трябва да правим волята, на кого? – На Оногова, Който ни е пратил“. А сега казвате: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ти ще бъдеш спасен“. И в какво ще повярваш? Ще повярваш, че ти си пратен от Бога на земята и да направиш Неговата воля.
Ти ще кажеш: „Ще сторя Неговата воля, на Тогова, Който ме е пратил, а не моята воля“.
И ти ще бъдеш едно с Христа. Духът Христов и нашият Дух са едни и същи духове по произхождение. Нашата душа и Христовата душа са едни и същи души, от едно и също произхождение. И когато ние кажем: „Може ли да бъдем като Христа? “, ние поставяме въпроса на една не логическа почва.
към беседата >>
Е добре, ако мозъкът е един фактор на съзнанието, той трябва да седи по-горе от съзнанието, а всъщност ние виждаме, че не е така.
„А-а – ще кажете, – преди 100,000,000 години ние не съществувахме.“ Аз ще ви задам друг въпрос: След като заспите и вашето съзнание се изгуби и пробуди и нищо не помните, питам, къде бяхте снощи? Защото ако бяхте в тялото си, трябва да помните. – „Не зная къде бях.“ Е-е, може ли туй съзнание тъй да изчезне и да се връща? Къде е било туй съзнание? Материалистите ще кажат, че нашето съзнание се произвежда от мозъчните клетки.
Е добре, ако мозъкът е един фактор на съзнанието, той трябва да седи по-горе от съзнанието, а всъщност ние виждаме, че не е така.
Когато заболее мозъкът, съзнанието го лекува, а когато те заболи ръката, кой я лекува? Съзнанието е, което лекува. И доколкото съзнанието е ясно, дотолкова човек е здрав! Колкото съзнанието повече се замъглява, толкова и повече налитат болестите. Значи всичко зависи от светлината на съзнанието, от тази вътрешна светлина.
към беседата >>
И ти ще бъдеш едно с Христа.
– На Оногова, Който ни е пратил“. А сега казвате: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ти ще бъдеш спасен“. И в какво ще повярваш? Ще повярваш, че ти си пратен от Бога на земята и да направиш Неговата воля. Ти ще кажеш: „Ще сторя Неговата воля, на Тогова, Който ме е пратил, а не моята воля“.
И ти ще бъдеш едно с Христа.
Духът Христов и нашият Дух са едни и същи духове по произхождение. Нашата душа и Христовата душа са едни и същи души, от едно и също произхождение. И когато ние кажем: „Може ли да бъдем като Христа? “, ние поставяме въпроса на една не логическа почва. А като кажем, че Христос бил от царско произхождение, а някой е роден от проста селянка, то е все едно.
към беседата >>
Когато заболее мозъкът, съзнанието го лекува, а когато те заболи ръката, кой я лекува?
Защото ако бяхте в тялото си, трябва да помните. – „Не зная къде бях.“ Е-е, може ли туй съзнание тъй да изчезне и да се връща? Къде е било туй съзнание? Материалистите ще кажат, че нашето съзнание се произвежда от мозъчните клетки. Е добре, ако мозъкът е един фактор на съзнанието, той трябва да седи по-горе от съзнанието, а всъщност ние виждаме, че не е така.
Когато заболее мозъкът, съзнанието го лекува, а когато те заболи ръката, кой я лекува?
Съзнанието е, което лекува. И доколкото съзнанието е ясно, дотолкова човек е здрав! Колкото съзнанието повече се замъглява, толкова и повече налитат болестите. Значи всичко зависи от светлината на съзнанието, от тази вътрешна светлина. Следователно носителите на туй Божествено учение трябва да пробудят в себе си съзнанието си.
към беседата >>
Духът Христов и нашият Дух са едни и същи духове по произхождение.
А сега казвате: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ти ще бъдеш спасен“. И в какво ще повярваш? Ще повярваш, че ти си пратен от Бога на земята и да направиш Неговата воля. Ти ще кажеш: „Ще сторя Неговата воля, на Тогова, Който ме е пратил, а не моята воля“. И ти ще бъдеш едно с Христа.
Духът Христов и нашият Дух са едни и същи духове по произхождение.
Нашата душа и Христовата душа са едни и същи души, от едно и също произхождение. И когато ние кажем: „Може ли да бъдем като Христа? “, ние поставяме въпроса на една не логическа почва. А като кажем, че Христос бил от царско произхождение, а някой е роден от проста селянка, то е все едно. Каква е разликата?
към беседата >>
Съзнанието е, което лекува.
– „Не зная къде бях.“ Е-е, може ли туй съзнание тъй да изчезне и да се връща? Къде е било туй съзнание? Материалистите ще кажат, че нашето съзнание се произвежда от мозъчните клетки. Е добре, ако мозъкът е един фактор на съзнанието, той трябва да седи по-горе от съзнанието, а всъщност ние виждаме, че не е така. Когато заболее мозъкът, съзнанието го лекува, а когато те заболи ръката, кой я лекува?
Съзнанието е, което лекува.
И доколкото съзнанието е ясно, дотолкова човек е здрав! Колкото съзнанието повече се замъглява, толкова и повече налитат болестите. Значи всичко зависи от светлината на съзнанието, от тази вътрешна светлина. Следователно носителите на туй Божествено учение трябва да пробудят в себе си съзнанието си. Може да направите един малък опит.
към беседата >>
Нашата душа и Христовата душа са едни и същи души, от едно и също произхождение.
И в какво ще повярваш? Ще повярваш, че ти си пратен от Бога на земята и да направиш Неговата воля. Ти ще кажеш: „Ще сторя Неговата воля, на Тогова, Който ме е пратил, а не моята воля“. И ти ще бъдеш едно с Христа. Духът Христов и нашият Дух са едни и същи духове по произхождение.
Нашата душа и Христовата душа са едни и същи души, от едно и също произхождение.
И когато ние кажем: „Може ли да бъдем като Христа? “, ние поставяме въпроса на една не логическа почва. А като кажем, че Христос бил от царско произхождение, а някой е роден от проста селянка, то е все едно. Каква е разликата? Онази земеделска жена е много по-благородна понякога, седи много по-горе от тази царица.
към беседата >>
И доколкото съзнанието е ясно, дотолкова човек е здрав!
Къде е било туй съзнание? Материалистите ще кажат, че нашето съзнание се произвежда от мозъчните клетки. Е добре, ако мозъкът е един фактор на съзнанието, той трябва да седи по-горе от съзнанието, а всъщност ние виждаме, че не е така. Когато заболее мозъкът, съзнанието го лекува, а когато те заболи ръката, кой я лекува? Съзнанието е, което лекува.
И доколкото съзнанието е ясно, дотолкова човек е здрав!
Колкото съзнанието повече се замъглява, толкова и повече налитат болестите. Значи всичко зависи от светлината на съзнанието, от тази вътрешна светлина. Следователно носителите на туй Божествено учение трябва да пробудят в себе си съзнанието си. Може да направите един малък опит. Не ви питам от коя вяра сте, от кое вероизповедание – евангелист или православен, или будист или мохамеданин, за нас тия неща не важат, вие може да приемете каквото искате верую, ние сме хора на живия опит и на малките опити – ние не правим големи опити.
към беседата >>
И когато ние кажем: „Може ли да бъдем като Христа?
Ще повярваш, че ти си пратен от Бога на земята и да направиш Неговата воля. Ти ще кажеш: „Ще сторя Неговата воля, на Тогова, Който ме е пратил, а не моята воля“. И ти ще бъдеш едно с Христа. Духът Христов и нашият Дух са едни и същи духове по произхождение. Нашата душа и Христовата душа са едни и същи души, от едно и също произхождение.
И когато ние кажем: „Може ли да бъдем като Христа?
“, ние поставяме въпроса на една не логическа почва. А като кажем, че Христос бил от царско произхождение, а някой е роден от проста селянка, то е все едно. Каква е разликата? Онази земеделска жена е много по-благородна понякога, седи много по-горе от тази царица. И обратното, благородството не е в знанието на човека, а е вътре в съзнанието.
към беседата >>
Колкото съзнанието повече се замъглява, толкова и повече налитат болестите.
Материалистите ще кажат, че нашето съзнание се произвежда от мозъчните клетки. Е добре, ако мозъкът е един фактор на съзнанието, той трябва да седи по-горе от съзнанието, а всъщност ние виждаме, че не е така. Когато заболее мозъкът, съзнанието го лекува, а когато те заболи ръката, кой я лекува? Съзнанието е, което лекува. И доколкото съзнанието е ясно, дотолкова човек е здрав!
Колкото съзнанието повече се замъглява, толкова и повече налитат болестите.
Значи всичко зависи от светлината на съзнанието, от тази вътрешна светлина. Следователно носителите на туй Божествено учение трябва да пробудят в себе си съзнанието си. Може да направите един малък опит. Не ви питам от коя вяра сте, от кое вероизповедание – евангелист или православен, или будист или мохамеданин, за нас тия неща не важат, вие може да приемете каквото искате верую, ние сме хора на живия опит и на малките опити – ние не правим големи опити. И всяко нещо при нас е строго математически определено, всичко подлагаме на опит.
към беседата >>
“, ние поставяме въпроса на една не логическа почва.
Ти ще кажеш: „Ще сторя Неговата воля, на Тогова, Който ме е пратил, а не моята воля“. И ти ще бъдеш едно с Христа. Духът Христов и нашият Дух са едни и същи духове по произхождение. Нашата душа и Христовата душа са едни и същи души, от едно и също произхождение. И когато ние кажем: „Може ли да бъдем като Христа?
“, ние поставяме въпроса на една не логическа почва.
А като кажем, че Христос бил от царско произхождение, а някой е роден от проста селянка, то е все едно. Каква е разликата? Онази земеделска жена е много по-благородна понякога, седи много по-горе от тази царица. И обратното, благородството не е в знанието на човека, а е вътре в съзнанието. Когато ти съзнаеш, че си пратен от Бога да изпълниш Неговата воля, когато ти си спомниш, че си благороден човек, ще разбереш своето произхождение.
към беседата >>
Значи всичко зависи от светлината на съзнанието, от тази вътрешна светлина.
Е добре, ако мозъкът е един фактор на съзнанието, той трябва да седи по-горе от съзнанието, а всъщност ние виждаме, че не е така. Когато заболее мозъкът, съзнанието го лекува, а когато те заболи ръката, кой я лекува? Съзнанието е, което лекува. И доколкото съзнанието е ясно, дотолкова човек е здрав! Колкото съзнанието повече се замъглява, толкова и повече налитат болестите.
Значи всичко зависи от светлината на съзнанието, от тази вътрешна светлина.
Следователно носителите на туй Божествено учение трябва да пробудят в себе си съзнанието си. Може да направите един малък опит. Не ви питам от коя вяра сте, от кое вероизповедание – евангелист или православен, или будист или мохамеданин, за нас тия неща не важат, вие може да приемете каквото искате верую, ние сме хора на живия опит и на малките опити – ние не правим големи опити. И всяко нещо при нас е строго математически определено, всичко подлагаме на опит. И всякога може да направим един малък опит, да ви докажем, че туй, което ние твърдим, е една истина, такава истина, както един машинист би казал за своята машина: тази машина е направена от това и това.
към беседата >>
А като кажем, че Христос бил от царско произхождение, а някой е роден от проста селянка, то е все едно.
И ти ще бъдеш едно с Христа. Духът Христов и нашият Дух са едни и същи духове по произхождение. Нашата душа и Христовата душа са едни и същи души, от едно и също произхождение. И когато ние кажем: „Може ли да бъдем като Христа? “, ние поставяме въпроса на една не логическа почва.
А като кажем, че Христос бил от царско произхождение, а някой е роден от проста селянка, то е все едно.
Каква е разликата? Онази земеделска жена е много по-благородна понякога, седи много по-горе от тази царица. И обратното, благородството не е в знанието на човека, а е вътре в съзнанието. Когато ти съзнаеш, че си пратен от Бога да изпълниш Неговата воля, когато ти си спомниш, че си благороден човек, ще разбереш своето произхождение. А когато те питат: „Кой е баща ти!
към беседата >>
Следователно носителите на туй Божествено учение трябва да пробудят в себе си съзнанието си.
Когато заболее мозъкът, съзнанието го лекува, а когато те заболи ръката, кой я лекува? Съзнанието е, което лекува. И доколкото съзнанието е ясно, дотолкова човек е здрав! Колкото съзнанието повече се замъглява, толкова и повече налитат болестите. Значи всичко зависи от светлината на съзнанието, от тази вътрешна светлина.
Следователно носителите на туй Божествено учение трябва да пробудят в себе си съзнанието си.
Може да направите един малък опит. Не ви питам от коя вяра сте, от кое вероизповедание – евангелист или православен, или будист или мохамеданин, за нас тия неща не важат, вие може да приемете каквото искате верую, ние сме хора на живия опит и на малките опити – ние не правим големи опити. И всяко нещо при нас е строго математически определено, всичко подлагаме на опит. И всякога може да направим един малък опит, да ви докажем, че туй, което ние твърдим, е една истина, такава истина, както един машинист би казал за своята машина: тази машина е направена от това и това. Този човек има едно положително знание.
към беседата >>
Каква е разликата?
Духът Христов и нашият Дух са едни и същи духове по произхождение. Нашата душа и Христовата душа са едни и същи души, от едно и също произхождение. И когато ние кажем: „Може ли да бъдем като Христа? “, ние поставяме въпроса на една не логическа почва. А като кажем, че Христос бил от царско произхождение, а някой е роден от проста селянка, то е все едно.
Каква е разликата?
Онази земеделска жена е много по-благородна понякога, седи много по-горе от тази царица. И обратното, благородството не е в знанието на човека, а е вътре в съзнанието. Когато ти съзнаеш, че си пратен от Бога да изпълниш Неговата воля, когато ти си спомниш, че си благороден човек, ще разбереш своето произхождение. А когато те питат: „Кой е баща ти! “ и вие отговорите – „Не зная кой ми е баща“, значи вие сте едно захвърлено дете.
към беседата >>
Може да направите един малък опит.
Съзнанието е, което лекува. И доколкото съзнанието е ясно, дотолкова човек е здрав! Колкото съзнанието повече се замъглява, толкова и повече налитат болестите. Значи всичко зависи от светлината на съзнанието, от тази вътрешна светлина. Следователно носителите на туй Божествено учение трябва да пробудят в себе си съзнанието си.
Може да направите един малък опит.
Не ви питам от коя вяра сте, от кое вероизповедание – евангелист или православен, или будист или мохамеданин, за нас тия неща не важат, вие може да приемете каквото искате верую, ние сме хора на живия опит и на малките опити – ние не правим големи опити. И всяко нещо при нас е строго математически определено, всичко подлагаме на опит. И всякога може да направим един малък опит, да ви докажем, че туй, което ние твърдим, е една истина, такава истина, както един машинист би казал за своята машина: тази машина е направена от това и това. Този човек има едно положително знание. Сега, в математиката има такива задачи, че някой път елементите са неопределени, но все-таки в математиката трябва да има един или два елемента, върху които да се гради другото.
към беседата >>
Онази земеделска жена е много по-благородна понякога, седи много по-горе от тази царица.
Нашата душа и Христовата душа са едни и същи души, от едно и също произхождение. И когато ние кажем: „Може ли да бъдем като Христа? “, ние поставяме въпроса на една не логическа почва. А като кажем, че Христос бил от царско произхождение, а някой е роден от проста селянка, то е все едно. Каква е разликата?
Онази земеделска жена е много по-благородна понякога, седи много по-горе от тази царица.
И обратното, благородството не е в знанието на човека, а е вътре в съзнанието. Когато ти съзнаеш, че си пратен от Бога да изпълниш Неговата воля, когато ти си спомниш, че си благороден човек, ще разбереш своето произхождение. А когато те питат: „Кой е баща ти! “ и вие отговорите – „Не зная кой ми е баща“, значи вие сте едно захвърлено дете. Ама вие напуснахте вашия дом на небето, тръгнахте по земята, ядохте и пихте, и сега се чешете по главата и се чудите как сте дошли в това положение.
към беседата >>
Не ви питам от коя вяра сте, от кое вероизповедание – евангелист или православен, или будист или мохамеданин, за нас тия неща не важат, вие може да приемете каквото искате верую, ние сме хора на живия опит и на малките опити – ние не правим големи опити.
И доколкото съзнанието е ясно, дотолкова човек е здрав! Колкото съзнанието повече се замъглява, толкова и повече налитат болестите. Значи всичко зависи от светлината на съзнанието, от тази вътрешна светлина. Следователно носителите на туй Божествено учение трябва да пробудят в себе си съзнанието си. Може да направите един малък опит.
Не ви питам от коя вяра сте, от кое вероизповедание – евангелист или православен, или будист или мохамеданин, за нас тия неща не важат, вие може да приемете каквото искате верую, ние сме хора на живия опит и на малките опити – ние не правим големи опити.
И всяко нещо при нас е строго математически определено, всичко подлагаме на опит. И всякога може да направим един малък опит, да ви докажем, че туй, което ние твърдим, е една истина, такава истина, както един машинист би казал за своята машина: тази машина е направена от това и това. Този човек има едно положително знание. Сега, в математиката има такива задачи, че някой път елементите са неопределени, но все-таки в математиката трябва да има един или два елемента, върху които да се гради другото. Може ли да се гради то, ако има все неизвестни?
към беседата >>
И обратното, благородството не е в знанието на човека, а е вътре в съзнанието.
И когато ние кажем: „Може ли да бъдем като Христа? “, ние поставяме въпроса на една не логическа почва. А като кажем, че Христос бил от царско произхождение, а някой е роден от проста селянка, то е все едно. Каква е разликата? Онази земеделска жена е много по-благородна понякога, седи много по-горе от тази царица.
И обратното, благородството не е в знанието на човека, а е вътре в съзнанието.
Когато ти съзнаеш, че си пратен от Бога да изпълниш Неговата воля, когато ти си спомниш, че си благороден човек, ще разбереш своето произхождение. А когато те питат: „Кой е баща ти! “ и вие отговорите – „Не зная кой ми е баща“, значи вие сте едно захвърлено дете. Ама вие напуснахте вашия дом на небето, тръгнахте по земята, ядохте и пихте, и сега се чешете по главата и се чудите как сте дошли в това положение. И всеки, който не чувства, не мисли, този му е краят.
към беседата >>
И всяко нещо при нас е строго математически определено, всичко подлагаме на опит.
Колкото съзнанието повече се замъглява, толкова и повече налитат болестите. Значи всичко зависи от светлината на съзнанието, от тази вътрешна светлина. Следователно носителите на туй Божествено учение трябва да пробудят в себе си съзнанието си. Може да направите един малък опит. Не ви питам от коя вяра сте, от кое вероизповедание – евангелист или православен, или будист или мохамеданин, за нас тия неща не важат, вие може да приемете каквото искате верую, ние сме хора на живия опит и на малките опити – ние не правим големи опити.
И всяко нещо при нас е строго математически определено, всичко подлагаме на опит.
И всякога може да направим един малък опит, да ви докажем, че туй, което ние твърдим, е една истина, такава истина, както един машинист би казал за своята машина: тази машина е направена от това и това. Този човек има едно положително знание. Сега, в математиката има такива задачи, че някой път елементите са неопределени, но все-таки в математиката трябва да има един или два елемента, върху които да се гради другото. Може ли да се гради то, ако има все неизвестни? Сега, съвременните хора искат да разрешат какъв е смисълът на живота.
към беседата >>
Когато ти съзнаеш, че си пратен от Бога да изпълниш Неговата воля, когато ти си спомниш, че си благороден човек, ще разбереш своето произхождение.
“, ние поставяме въпроса на една не логическа почва. А като кажем, че Христос бил от царско произхождение, а някой е роден от проста селянка, то е все едно. Каква е разликата? Онази земеделска жена е много по-благородна понякога, седи много по-горе от тази царица. И обратното, благородството не е в знанието на човека, а е вътре в съзнанието.
Когато ти съзнаеш, че си пратен от Бога да изпълниш Неговата воля, когато ти си спомниш, че си благороден човек, ще разбереш своето произхождение.
А когато те питат: „Кой е баща ти! “ и вие отговорите – „Не зная кой ми е баща“, значи вие сте едно захвърлено дете. Ама вие напуснахте вашия дом на небето, тръгнахте по земята, ядохте и пихте, и сега се чешете по главата и се чудите как сте дошли в това положение. И всеки, който не чувства, не мисли, този му е краят. Млад е, яде, пие, остарява.
към беседата >>
И всякога може да направим един малък опит, да ви докажем, че туй, което ние твърдим, е една истина, такава истина, както един машинист би казал за своята машина: тази машина е направена от това и това.
Значи всичко зависи от светлината на съзнанието, от тази вътрешна светлина. Следователно носителите на туй Божествено учение трябва да пробудят в себе си съзнанието си. Може да направите един малък опит. Не ви питам от коя вяра сте, от кое вероизповедание – евангелист или православен, или будист или мохамеданин, за нас тия неща не важат, вие може да приемете каквото искате верую, ние сме хора на живия опит и на малките опити – ние не правим големи опити. И всяко нещо при нас е строго математически определено, всичко подлагаме на опит.
И всякога може да направим един малък опит, да ви докажем, че туй, което ние твърдим, е една истина, такава истина, както един машинист би казал за своята машина: тази машина е направена от това и това.
Този човек има едно положително знание. Сега, в математиката има такива задачи, че някой път елементите са неопределени, но все-таки в математиката трябва да има един или два елемента, върху които да се гради другото. Може ли да се гради то, ако има все неизвестни? Сега, съвременните хора искат да разрешат какъв е смисълът на живота. Бога не познават, светлината не познават, а искат ангели да станат.
към беседата >>
А когато те питат: „Кой е баща ти!
А като кажем, че Христос бил от царско произхождение, а някой е роден от проста селянка, то е все едно. Каква е разликата? Онази земеделска жена е много по-благородна понякога, седи много по-горе от тази царица. И обратното, благородството не е в знанието на човека, а е вътре в съзнанието. Когато ти съзнаеш, че си пратен от Бога да изпълниш Неговата воля, когато ти си спомниш, че си благороден човек, ще разбереш своето произхождение.
А когато те питат: „Кой е баща ти!
“ и вие отговорите – „Не зная кой ми е баща“, значи вие сте едно захвърлено дете. Ама вие напуснахте вашия дом на небето, тръгнахте по земята, ядохте и пихте, и сега се чешете по главата и се чудите как сте дошли в това положение. И всеки, който не чувства, не мисли, този му е краят. Млад е, яде, пие, остарява. Когато искаш да разрешиш въпроса правилно, отвори очите си, погледни нагоре, поеми дълбоко въздух и обърни се към слънцето, за да те проникне тази светлина навсякъде.
към беседата >>
Този човек има едно положително знание.
Следователно носителите на туй Божествено учение трябва да пробудят в себе си съзнанието си. Може да направите един малък опит. Не ви питам от коя вяра сте, от кое вероизповедание – евангелист или православен, или будист или мохамеданин, за нас тия неща не важат, вие може да приемете каквото искате верую, ние сме хора на живия опит и на малките опити – ние не правим големи опити. И всяко нещо при нас е строго математически определено, всичко подлагаме на опит. И всякога може да направим един малък опит, да ви докажем, че туй, което ние твърдим, е една истина, такава истина, както един машинист би казал за своята машина: тази машина е направена от това и това.
Този човек има едно положително знание.
Сега, в математиката има такива задачи, че някой път елементите са неопределени, но все-таки в математиката трябва да има един или два елемента, върху които да се гради другото. Може ли да се гради то, ако има все неизвестни? Сега, съвременните хора искат да разрешат какъв е смисълът на живота. Бога не познават, светлината не познават, а искат ангели да станат. Да, светлина липсва у хората.
към беседата >>
“ и вие отговорите – „Не зная кой ми е баща“, значи вие сте едно захвърлено дете.
Каква е разликата? Онази земеделска жена е много по-благородна понякога, седи много по-горе от тази царица. И обратното, благородството не е в знанието на човека, а е вътре в съзнанието. Когато ти съзнаеш, че си пратен от Бога да изпълниш Неговата воля, когато ти си спомниш, че си благороден човек, ще разбереш своето произхождение. А когато те питат: „Кой е баща ти!
“ и вие отговорите – „Не зная кой ми е баща“, значи вие сте едно захвърлено дете.
Ама вие напуснахте вашия дом на небето, тръгнахте по земята, ядохте и пихте, и сега се чешете по главата и се чудите как сте дошли в това положение. И всеки, който не чувства, не мисли, този му е краят. Млад е, яде, пие, остарява. Когато искаш да разрешиш въпроса правилно, отвори очите си, погледни нагоре, поеми дълбоко въздух и обърни се към слънцето, за да те проникне тази светлина навсякъде. Разширявай се, а не се свивай в себе си, нагоре подигай ума си.
към беседата >>
Сега, в математиката има такива задачи, че някой път елементите са неопределени, но все-таки в математиката трябва да има един или два елемента, върху които да се гради другото.
Може да направите един малък опит. Не ви питам от коя вяра сте, от кое вероизповедание – евангелист или православен, или будист или мохамеданин, за нас тия неща не важат, вие може да приемете каквото искате верую, ние сме хора на живия опит и на малките опити – ние не правим големи опити. И всяко нещо при нас е строго математически определено, всичко подлагаме на опит. И всякога може да направим един малък опит, да ви докажем, че туй, което ние твърдим, е една истина, такава истина, както един машинист би казал за своята машина: тази машина е направена от това и това. Този човек има едно положително знание.
Сега, в математиката има такива задачи, че някой път елементите са неопределени, но все-таки в математиката трябва да има един или два елемента, върху които да се гради другото.
Може ли да се гради то, ако има все неизвестни? Сега, съвременните хора искат да разрешат какъв е смисълът на живота. Бога не познават, светлината не познават, а искат ангели да станат. Да, светлина липсва у хората. И след това седят и питат: „Какво нещо е Господ?
към беседата >>
Ама вие напуснахте вашия дом на небето, тръгнахте по земята, ядохте и пихте, и сега се чешете по главата и се чудите как сте дошли в това положение.
Онази земеделска жена е много по-благородна понякога, седи много по-горе от тази царица. И обратното, благородството не е в знанието на човека, а е вътре в съзнанието. Когато ти съзнаеш, че си пратен от Бога да изпълниш Неговата воля, когато ти си спомниш, че си благороден човек, ще разбереш своето произхождение. А когато те питат: „Кой е баща ти! “ и вие отговорите – „Не зная кой ми е баща“, значи вие сте едно захвърлено дете.
Ама вие напуснахте вашия дом на небето, тръгнахте по земята, ядохте и пихте, и сега се чешете по главата и се чудите как сте дошли в това положение.
И всеки, който не чувства, не мисли, този му е краят. Млад е, яде, пие, остарява. Когато искаш да разрешиш въпроса правилно, отвори очите си, погледни нагоре, поеми дълбоко въздух и обърни се към слънцето, за да те проникне тази светлина навсякъде. Разширявай се, а не се свивай в себе си, нагоре подигай ума си. И така, всички ние трябва да бъдем свежи.
към беседата >>
Може ли да се гради то, ако има все неизвестни?
Не ви питам от коя вяра сте, от кое вероизповедание – евангелист или православен, или будист или мохамеданин, за нас тия неща не важат, вие може да приемете каквото искате верую, ние сме хора на живия опит и на малките опити – ние не правим големи опити. И всяко нещо при нас е строго математически определено, всичко подлагаме на опит. И всякога може да направим един малък опит, да ви докажем, че туй, което ние твърдим, е една истина, такава истина, както един машинист би казал за своята машина: тази машина е направена от това и това. Този човек има едно положително знание. Сега, в математиката има такива задачи, че някой път елементите са неопределени, но все-таки в математиката трябва да има един или два елемента, върху които да се гради другото.
Може ли да се гради то, ако има все неизвестни?
Сега, съвременните хора искат да разрешат какъв е смисълът на живота. Бога не познават, светлината не познават, а искат ангели да станат. Да, светлина липсва у хората. И след това седят и питат: „Какво нещо е Господ? “ Започват с това: „Я ми кажи, какво нещо е Господ?
към беседата >>
И всеки, който не чувства, не мисли, този му е краят.
И обратното, благородството не е в знанието на човека, а е вътре в съзнанието. Когато ти съзнаеш, че си пратен от Бога да изпълниш Неговата воля, когато ти си спомниш, че си благороден човек, ще разбереш своето произхождение. А когато те питат: „Кой е баща ти! “ и вие отговорите – „Не зная кой ми е баща“, значи вие сте едно захвърлено дете. Ама вие напуснахте вашия дом на небето, тръгнахте по земята, ядохте и пихте, и сега се чешете по главата и се чудите как сте дошли в това положение.
И всеки, който не чувства, не мисли, този му е краят.
Млад е, яде, пие, остарява. Когато искаш да разрешиш въпроса правилно, отвори очите си, погледни нагоре, поеми дълбоко въздух и обърни се към слънцето, за да те проникне тази светлина навсякъде. Разширявай се, а не се свивай в себе си, нагоре подигай ума си. И така, всички ние трябва да бъдем свежи. Ние сме пратени да изпълним Волята, не само аз, но и вие.
към беседата >>
Сега, съвременните хора искат да разрешат какъв е смисълът на живота.
И всяко нещо при нас е строго математически определено, всичко подлагаме на опит. И всякога може да направим един малък опит, да ви докажем, че туй, което ние твърдим, е една истина, такава истина, както един машинист би казал за своята машина: тази машина е направена от това и това. Този човек има едно положително знание. Сега, в математиката има такива задачи, че някой път елементите са неопределени, но все-таки в математиката трябва да има един или два елемента, върху които да се гради другото. Може ли да се гради то, ако има все неизвестни?
Сега, съвременните хора искат да разрешат какъв е смисълът на живота.
Бога не познават, светлината не познават, а искат ангели да станат. Да, светлина липсва у хората. И след това седят и питат: „Какво нещо е Господ? “ Започват с това: „Я ми кажи, какво нещо е Господ? “ И мислят, че този е един от най-важните въпроси.
към беседата >>
Млад е, яде, пие, остарява.
Когато ти съзнаеш, че си пратен от Бога да изпълниш Неговата воля, когато ти си спомниш, че си благороден човек, ще разбереш своето произхождение. А когато те питат: „Кой е баща ти! “ и вие отговорите – „Не зная кой ми е баща“, значи вие сте едно захвърлено дете. Ама вие напуснахте вашия дом на небето, тръгнахте по земята, ядохте и пихте, и сега се чешете по главата и се чудите как сте дошли в това положение. И всеки, който не чувства, не мисли, този му е краят.
Млад е, яде, пие, остарява.
Когато искаш да разрешиш въпроса правилно, отвори очите си, погледни нагоре, поеми дълбоко въздух и обърни се към слънцето, за да те проникне тази светлина навсякъде. Разширявай се, а не се свивай в себе си, нагоре подигай ума си. И така, всички ние трябва да бъдем свежи. Ние сме пратени да изпълним Волята, не само аз, но и вие. Вие ще ми кажете: „Можем ли да бъдем като тебе?
към беседата >>
Бога не познават, светлината не познават, а искат ангели да станат.
И всякога може да направим един малък опит, да ви докажем, че туй, което ние твърдим, е една истина, такава истина, както един машинист би казал за своята машина: тази машина е направена от това и това. Този човек има едно положително знание. Сега, в математиката има такива задачи, че някой път елементите са неопределени, но все-таки в математиката трябва да има един или два елемента, върху които да се гради другото. Може ли да се гради то, ако има все неизвестни? Сега, съвременните хора искат да разрешат какъв е смисълът на живота.
Бога не познават, светлината не познават, а искат ангели да станат.
Да, светлина липсва у хората. И след това седят и питат: „Какво нещо е Господ? “ Започват с това: „Я ми кажи, какво нещо е Господ? “ И мислят, че този е един от най-важните въпроси. Аз казвам: Това е най-глупавият въпрос, по-глупав въпрос от тоя няма – да питаш какво нещо е Господ.
към беседата >>
Когато искаш да разрешиш въпроса правилно, отвори очите си, погледни нагоре, поеми дълбоко въздух и обърни се към слънцето, за да те проникне тази светлина навсякъде.
А когато те питат: „Кой е баща ти! “ и вие отговорите – „Не зная кой ми е баща“, значи вие сте едно захвърлено дете. Ама вие напуснахте вашия дом на небето, тръгнахте по земята, ядохте и пихте, и сега се чешете по главата и се чудите как сте дошли в това положение. И всеки, който не чувства, не мисли, този му е краят. Млад е, яде, пие, остарява.
Когато искаш да разрешиш въпроса правилно, отвори очите си, погледни нагоре, поеми дълбоко въздух и обърни се към слънцето, за да те проникне тази светлина навсякъде.
Разширявай се, а не се свивай в себе си, нагоре подигай ума си. И така, всички ние трябва да бъдем свежи. Ние сме пратени да изпълним Волята, не само аз, но и вие. Вие ще ми кажете: „Можем ли да бъдем като тебе? “ Аз питам: Мога ли да бъда като вас?
към беседата >>
Да, светлина липсва у хората.
Този човек има едно положително знание. Сега, в математиката има такива задачи, че някой път елементите са неопределени, но все-таки в математиката трябва да има един или два елемента, върху които да се гради другото. Може ли да се гради то, ако има все неизвестни? Сега, съвременните хора искат да разрешат какъв е смисълът на живота. Бога не познават, светлината не познават, а искат ангели да станат.
Да, светлина липсва у хората.
И след това седят и питат: „Какво нещо е Господ? “ Започват с това: „Я ми кажи, какво нещо е Господ? “ И мислят, че този е един от най-важните въпроси. Аз казвам: Това е най-глупавият въпрос, по-глупав въпрос от тоя няма – да питаш какво нещо е Господ. И онзи, който задава този въпрос, е по-беден от фасул.
към беседата >>
Разширявай се, а не се свивай в себе си, нагоре подигай ума си.
“ и вие отговорите – „Не зная кой ми е баща“, значи вие сте едно захвърлено дете. Ама вие напуснахте вашия дом на небето, тръгнахте по земята, ядохте и пихте, и сега се чешете по главата и се чудите как сте дошли в това положение. И всеки, който не чувства, не мисли, този му е краят. Млад е, яде, пие, остарява. Когато искаш да разрешиш въпроса правилно, отвори очите си, погледни нагоре, поеми дълбоко въздух и обърни се към слънцето, за да те проникне тази светлина навсякъде.
Разширявай се, а не се свивай в себе си, нагоре подигай ума си.
И така, всички ние трябва да бъдем свежи. Ние сме пратени да изпълним Волята, не само аз, но и вие. Вие ще ми кажете: „Можем ли да бъдем като тебе? “ Аз питам: Мога ли да бъда като вас? Мога. Щом като взема вашия ум, и точно да мисля като вас, да действам като вас, аз ще стана като вас; и щом вие носите моя ум, и вие ще станете като мен.
към беседата >>
И след това седят и питат: „Какво нещо е Господ?
Сега, в математиката има такива задачи, че някой път елементите са неопределени, но все-таки в математиката трябва да има един или два елемента, върху които да се гради другото. Може ли да се гради то, ако има все неизвестни? Сега, съвременните хора искат да разрешат какъв е смисълът на живота. Бога не познават, светлината не познават, а искат ангели да станат. Да, светлина липсва у хората.
И след това седят и питат: „Какво нещо е Господ?
“ Започват с това: „Я ми кажи, какво нещо е Господ? “ И мислят, че този е един от най-важните въпроси. Аз казвам: Това е най-глупавият въпрос, по-глупав въпрос от тоя няма – да питаш какво нещо е Господ. И онзи, който задава този въпрос, е по-беден от фасул. За да запиташ ти какво нещо е Бог, ти трябва да учиш, да учиш, да учиш, и след като свършиш всичките науки на земята и на небето, само тогава ще зададеш въпроса какво нещо е Бог.
към беседата >>
И така, всички ние трябва да бъдем свежи.
Ама вие напуснахте вашия дом на небето, тръгнахте по земята, ядохте и пихте, и сега се чешете по главата и се чудите как сте дошли в това положение. И всеки, който не чувства, не мисли, този му е краят. Млад е, яде, пие, остарява. Когато искаш да разрешиш въпроса правилно, отвори очите си, погледни нагоре, поеми дълбоко въздух и обърни се към слънцето, за да те проникне тази светлина навсякъде. Разширявай се, а не се свивай в себе си, нагоре подигай ума си.
И така, всички ние трябва да бъдем свежи.
Ние сме пратени да изпълним Волята, не само аз, но и вие. Вие ще ми кажете: „Можем ли да бъдем като тебе? “ Аз питам: Мога ли да бъда като вас? Мога. Щом като взема вашия ум, и точно да мисля като вас, да действам като вас, аз ще стана като вас; и щом вие носите моя ум, и вие ще станете като мен. Но кога може?
към беседата >>
“ Започват с това: „Я ми кажи, какво нещо е Господ?
Може ли да се гради то, ако има все неизвестни? Сега, съвременните хора искат да разрешат какъв е смисълът на живота. Бога не познават, светлината не познават, а искат ангели да станат. Да, светлина липсва у хората. И след това седят и питат: „Какво нещо е Господ?
“ Започват с това: „Я ми кажи, какво нещо е Господ?
“ И мислят, че този е един от най-важните въпроси. Аз казвам: Това е най-глупавият въпрос, по-глупав въпрос от тоя няма – да питаш какво нещо е Господ. И онзи, който задава този въпрос, е по-беден от фасул. За да запиташ ти какво нещо е Бог, ти трябва да учиш, да учиш, да учиш, и след като свършиш всичките науки на земята и на небето, само тогава ще зададеш въпроса какво нещо е Бог. И знаете ли как ще ви отговорят?
към беседата >>
Ние сме пратени да изпълним Волята, не само аз, но и вие.
И всеки, който не чувства, не мисли, този му е краят. Млад е, яде, пие, остарява. Когато искаш да разрешиш въпроса правилно, отвори очите си, погледни нагоре, поеми дълбоко въздух и обърни се към слънцето, за да те проникне тази светлина навсякъде. Разширявай се, а не се свивай в себе си, нагоре подигай ума си. И така, всички ние трябва да бъдем свежи.
Ние сме пратени да изпълним Волята, не само аз, но и вие.
Вие ще ми кажете: „Можем ли да бъдем като тебе? “ Аз питам: Мога ли да бъда като вас? Мога. Щом като взема вашия ум, и точно да мисля като вас, да действам като вас, аз ще стана като вас; и щом вие носите моя ум, и вие ще станете като мен. Но кога може? Сега аз не съм се проявил още, аз даже от себе си не съм се проявил една стотна част.
към беседата >>
“ И мислят, че този е един от най-важните въпроси.
Сега, съвременните хора искат да разрешат какъв е смисълът на живота. Бога не познават, светлината не познават, а искат ангели да станат. Да, светлина липсва у хората. И след това седят и питат: „Какво нещо е Господ? “ Започват с това: „Я ми кажи, какво нещо е Господ?
“ И мислят, че този е един от най-важните въпроси.
Аз казвам: Това е най-глупавият въпрос, по-глупав въпрос от тоя няма – да питаш какво нещо е Господ. И онзи, който задава този въпрос, е по-беден от фасул. За да запиташ ти какво нещо е Бог, ти трябва да учиш, да учиш, да учиш, и след като свършиш всичките науки на земята и на небето, само тогава ще зададеш въпроса какво нещо е Бог. И знаете ли как ще ви отговорят? Бог е Любов, която трябва да опиташ вътре в себе си.
към беседата >>
Вие ще ми кажете: „Можем ли да бъдем като тебе?
Млад е, яде, пие, остарява. Когато искаш да разрешиш въпроса правилно, отвори очите си, погледни нагоре, поеми дълбоко въздух и обърни се към слънцето, за да те проникне тази светлина навсякъде. Разширявай се, а не се свивай в себе си, нагоре подигай ума си. И така, всички ние трябва да бъдем свежи. Ние сме пратени да изпълним Волята, не само аз, но и вие.
Вие ще ми кажете: „Можем ли да бъдем като тебе?
“ Аз питам: Мога ли да бъда като вас? Мога. Щом като взема вашия ум, и точно да мисля като вас, да действам като вас, аз ще стана като вас; и щом вие носите моя ум, и вие ще станете като мен. Но кога може? Сега аз не съм се проявил още, аз даже от себе си не съм се проявил една стотна част. Аз ви занимавам с една философия, която е още едно предисловие.
към беседата >>
Аз казвам: Това е най-глупавият въпрос, по-глупав въпрос от тоя няма – да питаш какво нещо е Господ.
Бога не познават, светлината не познават, а искат ангели да станат. Да, светлина липсва у хората. И след това седят и питат: „Какво нещо е Господ? “ Започват с това: „Я ми кажи, какво нещо е Господ? “ И мислят, че този е един от най-важните въпроси.
Аз казвам: Това е най-глупавият въпрос, по-глупав въпрос от тоя няма – да питаш какво нещо е Господ.
И онзи, който задава този въпрос, е по-беден от фасул. За да запиташ ти какво нещо е Бог, ти трябва да учиш, да учиш, да учиш, и след като свършиш всичките науки на земята и на небето, само тогава ще зададеш въпроса какво нещо е Бог. И знаете ли как ще ви отговорят? Бог е Любов, която трябва да опиташ вътре в себе си. Това е прямият отговор!
към беседата >>
“ Аз питам: Мога ли да бъда като вас?
Когато искаш да разрешиш въпроса правилно, отвори очите си, погледни нагоре, поеми дълбоко въздух и обърни се към слънцето, за да те проникне тази светлина навсякъде. Разширявай се, а не се свивай в себе си, нагоре подигай ума си. И така, всички ние трябва да бъдем свежи. Ние сме пратени да изпълним Волята, не само аз, но и вие. Вие ще ми кажете: „Можем ли да бъдем като тебе?
“ Аз питам: Мога ли да бъда като вас?
Мога. Щом като взема вашия ум, и точно да мисля като вас, да действам като вас, аз ще стана като вас; и щом вие носите моя ум, и вие ще станете като мен. Но кога може? Сега аз не съм се проявил още, аз даже от себе си не съм се проявил една стотна част. Аз ви занимавам с една философия, която е още едно предисловие. Има нещо велико в света, има един жив опит, един велик жив опит, който може да проникне не след 100 години, а днес може да проникне.
към беседата >>
И онзи, който задава този въпрос, е по-беден от фасул.
Да, светлина липсва у хората. И след това седят и питат: „Какво нещо е Господ? “ Започват с това: „Я ми кажи, какво нещо е Господ? “ И мислят, че този е един от най-важните въпроси. Аз казвам: Това е най-глупавият въпрос, по-глупав въпрос от тоя няма – да питаш какво нещо е Господ.
И онзи, който задава този въпрос, е по-беден от фасул.
За да запиташ ти какво нещо е Бог, ти трябва да учиш, да учиш, да учиш, и след като свършиш всичките науки на земята и на небето, само тогава ще зададеш въпроса какво нещо е Бог. И знаете ли как ще ви отговорят? Бог е Любов, която трябва да опиташ вътре в себе си. Това е прямият отговор! И тогава, казва: „Е какво сега, като намериш Господа?
към беседата >>
Мога. Щом като взема вашия ум, и точно да мисля като вас, да действам като вас, аз ще стана като вас; и щом вие носите моя ум, и вие ще станете като мен.
Разширявай се, а не се свивай в себе си, нагоре подигай ума си. И така, всички ние трябва да бъдем свежи. Ние сме пратени да изпълним Волята, не само аз, но и вие. Вие ще ми кажете: „Можем ли да бъдем като тебе? “ Аз питам: Мога ли да бъда като вас?
Мога. Щом като взема вашия ум, и точно да мисля като вас, да действам като вас, аз ще стана като вас; и щом вие носите моя ум, и вие ще станете като мен.
Но кога може? Сега аз не съм се проявил още, аз даже от себе си не съм се проявил една стотна част. Аз ви занимавам с една философия, която е още едно предисловие. Има нещо велико в света, има един жив опит, един велик жив опит, който може да проникне не след 100 години, а днес може да проникне. Нещата в света може да станат само по един начин!
към беседата >>
За да запиташ ти какво нещо е Бог, ти трябва да учиш, да учиш, да учиш, и след като свършиш всичките науки на земята и на небето, само тогава ще зададеш въпроса какво нещо е Бог.
И след това седят и питат: „Какво нещо е Господ? “ Започват с това: „Я ми кажи, какво нещо е Господ? “ И мислят, че този е един от най-важните въпроси. Аз казвам: Това е най-глупавият въпрос, по-глупав въпрос от тоя няма – да питаш какво нещо е Господ. И онзи, който задава този въпрос, е по-беден от фасул.
За да запиташ ти какво нещо е Бог, ти трябва да учиш, да учиш, да учиш, и след като свършиш всичките науки на земята и на небето, само тогава ще зададеш въпроса какво нещо е Бог.
И знаете ли как ще ви отговорят? Бог е Любов, която трябва да опиташ вътре в себе си. Това е прямият отговор! И тогава, казва: „Е какво сега, като намериш Господа? “ Ако си мъртъв, като Го намериш, ще оживееш, ако си беден, ще станеш богат, ако си глупав, ще поумнееш – тези са резултатите.
към беседата >>
Но кога може?
И така, всички ние трябва да бъдем свежи. Ние сме пратени да изпълним Волята, не само аз, но и вие. Вие ще ми кажете: „Можем ли да бъдем като тебе? “ Аз питам: Мога ли да бъда като вас? Мога. Щом като взема вашия ум, и точно да мисля като вас, да действам като вас, аз ще стана като вас; и щом вие носите моя ум, и вие ще станете като мен.
Но кога може?
Сега аз не съм се проявил още, аз даже от себе си не съм се проявил една стотна част. Аз ви занимавам с една философия, която е още едно предисловие. Има нещо велико в света, има един жив опит, един велик жив опит, който може да проникне не след 100 години, а днес може да проникне. Нещата в света може да станат само по един начин! Като внесем този огън на Любовта, всичко можем да направим, още днес всичко можем да направим.
към беседата >>
И знаете ли как ще ви отговорят?
“ Започват с това: „Я ми кажи, какво нещо е Господ? “ И мислят, че този е един от най-важните въпроси. Аз казвам: Това е най-глупавият въпрос, по-глупав въпрос от тоя няма – да питаш какво нещо е Господ. И онзи, който задава този въпрос, е по-беден от фасул. За да запиташ ти какво нещо е Бог, ти трябва да учиш, да учиш, да учиш, и след като свършиш всичките науки на земята и на небето, само тогава ще зададеш въпроса какво нещо е Бог.
И знаете ли как ще ви отговорят?
Бог е Любов, която трябва да опиташ вътре в себе си. Това е прямият отговор! И тогава, казва: „Е какво сега, като намериш Господа? “ Ако си мъртъв, като Го намериш, ще оживееш, ако си беден, ще станеш богат, ако си глупав, ще поумнееш – тези са резултатите. И тогава обратните резултати са: Като намериш Господа, ще излезеш от православната църква, ще излезеш от евангелската църква, ще излезеш от мохамеданската църква, ще излезеш от будистката църква, ще излезеш от българския народ, английския, френския и други.
към беседата >>
Сега аз не съм се проявил още, аз даже от себе си не съм се проявил една стотна част.
Ние сме пратени да изпълним Волята, не само аз, но и вие. Вие ще ми кажете: „Можем ли да бъдем като тебе? “ Аз питам: Мога ли да бъда като вас? Мога. Щом като взема вашия ум, и точно да мисля като вас, да действам като вас, аз ще стана като вас; и щом вие носите моя ум, и вие ще станете като мен. Но кога може?
Сега аз не съм се проявил още, аз даже от себе си не съм се проявил една стотна част.
Аз ви занимавам с една философия, която е още едно предисловие. Има нещо велико в света, има един жив опит, един велик жив опит, който може да проникне не след 100 години, а днес може да проникне. Нещата в света може да станат само по един начин! Като внесем този огън на Любовта, всичко можем да направим, още днес всичко можем да направим. И тогава ще се приготвят условия за втория, третия и т.н. дни.
към беседата >>
Бог е Любов, която трябва да опиташ вътре в себе си.
“ И мислят, че този е един от най-важните въпроси. Аз казвам: Това е най-глупавият въпрос, по-глупав въпрос от тоя няма – да питаш какво нещо е Господ. И онзи, който задава този въпрос, е по-беден от фасул. За да запиташ ти какво нещо е Бог, ти трябва да учиш, да учиш, да учиш, и след като свършиш всичките науки на земята и на небето, само тогава ще зададеш въпроса какво нещо е Бог. И знаете ли как ще ви отговорят?
Бог е Любов, която трябва да опиташ вътре в себе си.
Това е прямият отговор! И тогава, казва: „Е какво сега, като намериш Господа? “ Ако си мъртъв, като Го намериш, ще оживееш, ако си беден, ще станеш богат, ако си глупав, ще поумнееш – тези са резултатите. И тогава обратните резултати са: Като намериш Господа, ще излезеш от православната църква, ще излезеш от евангелската църква, ще излезеш от мохамеданската църква, ще излезеш от будистката църква, ще излезеш от българския народ, английския, френския и други. И какво ще остане тогава?
към беседата >>
Аз ви занимавам с една философия, която е още едно предисловие.
Вие ще ми кажете: „Можем ли да бъдем като тебе? “ Аз питам: Мога ли да бъда като вас? Мога. Щом като взема вашия ум, и точно да мисля като вас, да действам като вас, аз ще стана като вас; и щом вие носите моя ум, и вие ще станете като мен. Но кога може? Сега аз не съм се проявил още, аз даже от себе си не съм се проявил една стотна част.
Аз ви занимавам с една философия, която е още едно предисловие.
Има нещо велико в света, има един жив опит, един велик жив опит, който може да проникне не след 100 години, а днес може да проникне. Нещата в света може да станат само по един начин! Като внесем този огън на Любовта, всичко можем да направим, още днес всичко можем да направим. И тогава ще се приготвят условия за втория, третия и т.н. дни. И ще разберем, че в живота има един вътрешен смисъл.
към беседата >>
Това е прямият отговор!
Аз казвам: Това е най-глупавият въпрос, по-глупав въпрос от тоя няма – да питаш какво нещо е Господ. И онзи, който задава този въпрос, е по-беден от фасул. За да запиташ ти какво нещо е Бог, ти трябва да учиш, да учиш, да учиш, и след като свършиш всичките науки на земята и на небето, само тогава ще зададеш въпроса какво нещо е Бог. И знаете ли как ще ви отговорят? Бог е Любов, която трябва да опиташ вътре в себе си.
Това е прямият отговор!
И тогава, казва: „Е какво сега, като намериш Господа? “ Ако си мъртъв, като Го намериш, ще оживееш, ако си беден, ще станеш богат, ако си глупав, ще поумнееш – тези са резултатите. И тогава обратните резултати са: Като намериш Господа, ще излезеш от православната църква, ще излезеш от евангелската църква, ще излезеш от мохамеданската църква, ще излезеш от будистката църква, ще излезеш от българския народ, английския, френския и други. И какво ще остане тогава? Ще остане само човекът, тъй както го е направил Господ първоначално, тъй както майка ти те е родила.
към беседата >>
Има нещо велико в света, има един жив опит, един велик жив опит, който може да проникне не след 100 години, а днес може да проникне.
“ Аз питам: Мога ли да бъда като вас? Мога. Щом като взема вашия ум, и точно да мисля като вас, да действам като вас, аз ще стана като вас; и щом вие носите моя ум, и вие ще станете като мен. Но кога може? Сега аз не съм се проявил още, аз даже от себе си не съм се проявил една стотна част. Аз ви занимавам с една философия, която е още едно предисловие.
Има нещо велико в света, има един жив опит, един велик жив опит, който може да проникне не след 100 години, а днес може да проникне.
Нещата в света може да станат само по един начин! Като внесем този огън на Любовта, всичко можем да направим, още днес всичко можем да направим. И тогава ще се приготвят условия за втория, третия и т.н. дни. И ще разберем, че в живота има един вътрешен смисъл.
към беседата >>
И тогава, казва: „Е какво сега, като намериш Господа?
И онзи, който задава този въпрос, е по-беден от фасул. За да запиташ ти какво нещо е Бог, ти трябва да учиш, да учиш, да учиш, и след като свършиш всичките науки на земята и на небето, само тогава ще зададеш въпроса какво нещо е Бог. И знаете ли как ще ви отговорят? Бог е Любов, която трябва да опиташ вътре в себе си. Това е прямият отговор!
И тогава, казва: „Е какво сега, като намериш Господа?
“ Ако си мъртъв, като Го намериш, ще оживееш, ако си беден, ще станеш богат, ако си глупав, ще поумнееш – тези са резултатите. И тогава обратните резултати са: Като намериш Господа, ще излезеш от православната църква, ще излезеш от евангелската църква, ще излезеш от мохамеданската църква, ще излезеш от будистката църква, ще излезеш от българския народ, английския, френския и други. И какво ще остане тогава? Ще остане само човекът, тъй както го е направил Господ първоначално, тъй както майка ти те е родила. Това са все пелени, в които майка ти те е повила.
към беседата >>
Нещата в света може да станат само по един начин!
Мога. Щом като взема вашия ум, и точно да мисля като вас, да действам като вас, аз ще стана като вас; и щом вие носите моя ум, и вие ще станете като мен. Но кога може? Сега аз не съм се проявил още, аз даже от себе си не съм се проявил една стотна част. Аз ви занимавам с една философия, която е още едно предисловие. Има нещо велико в света, има един жив опит, един велик жив опит, който може да проникне не след 100 години, а днес може да проникне.
Нещата в света може да станат само по един начин!
Като внесем този огън на Любовта, всичко можем да направим, още днес всичко можем да направим. И тогава ще се приготвят условия за втория, третия и т.н. дни. И ще разберем, че в живота има един вътрешен смисъл.
към беседата >>
“ Ако си мъртъв, като Го намериш, ще оживееш, ако си беден, ще станеш богат, ако си глупав, ще поумнееш – тези са резултатите.
За да запиташ ти какво нещо е Бог, ти трябва да учиш, да учиш, да учиш, и след като свършиш всичките науки на земята и на небето, само тогава ще зададеш въпроса какво нещо е Бог. И знаете ли как ще ви отговорят? Бог е Любов, която трябва да опиташ вътре в себе си. Това е прямият отговор! И тогава, казва: „Е какво сега, като намериш Господа?
“ Ако си мъртъв, като Го намериш, ще оживееш, ако си беден, ще станеш богат, ако си глупав, ще поумнееш – тези са резултатите.
И тогава обратните резултати са: Като намериш Господа, ще излезеш от православната църква, ще излезеш от евангелската църква, ще излезеш от мохамеданската църква, ще излезеш от будистката църква, ще излезеш от българския народ, английския, френския и други. И какво ще остане тогава? Ще остане само човекът, тъй както го е направил Господ първоначално, тъй както майка ти те е родила. Това са все пелени, в които майка ти те е повила. Аз не казвам, че тия пелени са лоши неща, прекрасни са, имате ги, докато сте деца на 6 месеца, прекрасни са, този повой е необходим, така ще те повият с него.
към беседата >>
Като внесем този огън на Любовта, всичко можем да направим, още днес всичко можем да направим.
Но кога може? Сега аз не съм се проявил още, аз даже от себе си не съм се проявил една стотна част. Аз ви занимавам с една философия, която е още едно предисловие. Има нещо велико в света, има един жив опит, един велик жив опит, който може да проникне не след 100 години, а днес може да проникне. Нещата в света може да станат само по един начин!
Като внесем този огън на Любовта, всичко можем да направим, още днес всичко можем да направим.
И тогава ще се приготвят условия за втория, третия и т.н. дни. И ще разберем, че в живота има един вътрешен смисъл.
към беседата >>
И тогава обратните резултати са: Като намериш Господа, ще излезеш от православната църква, ще излезеш от евангелската църква, ще излезеш от мохамеданската църква, ще излезеш от будистката църква, ще излезеш от българския народ, английския, френския и други.
И знаете ли как ще ви отговорят? Бог е Любов, която трябва да опиташ вътре в себе си. Това е прямият отговор! И тогава, казва: „Е какво сега, като намериш Господа? “ Ако си мъртъв, като Го намериш, ще оживееш, ако си беден, ще станеш богат, ако си глупав, ще поумнееш – тези са резултатите.
И тогава обратните резултати са: Като намериш Господа, ще излезеш от православната църква, ще излезеш от евангелската църква, ще излезеш от мохамеданската църква, ще излезеш от будистката църква, ще излезеш от българския народ, английския, френския и други.
И какво ще остане тогава? Ще остане само човекът, тъй както го е направил Господ първоначално, тъй както майка ти те е родила. Това са все пелени, в които майка ти те е повила. Аз не казвам, че тия пелени са лоши неща, прекрасни са, имате ги, докато сте деца на 6 месеца, прекрасни са, този повой е необходим, така ще те повият с него. Но като станеш на 20 години момък или мома и да те повие майка ти с тия пелени, то е смешно.
към беседата >>
И тогава ще се приготвят условия за втория, третия и т.н. дни.
Сега аз не съм се проявил още, аз даже от себе си не съм се проявил една стотна част. Аз ви занимавам с една философия, която е още едно предисловие. Има нещо велико в света, има един жив опит, един велик жив опит, който може да проникне не след 100 години, а днес може да проникне. Нещата в света може да станат само по един начин! Като внесем този огън на Любовта, всичко можем да направим, още днес всичко можем да направим.
И тогава ще се приготвят условия за втория, третия и т.н. дни.
И ще разберем, че в живота има един вътрешен смисъл.
към беседата >>
И какво ще остане тогава?
Бог е Любов, която трябва да опиташ вътре в себе си. Това е прямият отговор! И тогава, казва: „Е какво сега, като намериш Господа? “ Ако си мъртъв, като Го намериш, ще оживееш, ако си беден, ще станеш богат, ако си глупав, ще поумнееш – тези са резултатите. И тогава обратните резултати са: Като намериш Господа, ще излезеш от православната църква, ще излезеш от евангелската църква, ще излезеш от мохамеданската църква, ще излезеш от будистката църква, ще излезеш от българския народ, английския, френския и други.
И какво ще остане тогава?
Ще остане само човекът, тъй както го е направил Господ първоначално, тъй както майка ти те е родила. Това са все пелени, в които майка ти те е повила. Аз не казвам, че тия пелени са лоши неща, прекрасни са, имате ги, докато сте деца на 6 месеца, прекрасни са, този повой е необходим, така ще те повият с него. Но като станеш на 20 години момък или мома и да те повие майка ти с тия пелени, то е смешно. В сегашните векове да се говори за пелени е смешно.
към беседата >>
И ще разберем, че в живота има един вътрешен смисъл.
Аз ви занимавам с една философия, която е още едно предисловие. Има нещо велико в света, има един жив опит, един велик жив опит, който може да проникне не след 100 години, а днес може да проникне. Нещата в света може да станат само по един начин! Като внесем този огън на Любовта, всичко можем да направим, още днес всичко можем да направим. И тогава ще се приготвят условия за втория, третия и т.н. дни.
И ще разберем, че в живота има един вътрешен смисъл.
към беседата >>
Ще остане само човекът, тъй както го е направил Господ първоначално, тъй както майка ти те е родила.
Това е прямият отговор! И тогава, казва: „Е какво сега, като намериш Господа? “ Ако си мъртъв, като Го намериш, ще оживееш, ако си беден, ще станеш богат, ако си глупав, ще поумнееш – тези са резултатите. И тогава обратните резултати са: Като намериш Господа, ще излезеш от православната църква, ще излезеш от евангелската църква, ще излезеш от мохамеданската църква, ще излезеш от будистката църква, ще излезеш от българския народ, английския, френския и други. И какво ще остане тогава?
Ще остане само човекът, тъй както го е направил Господ първоначално, тъй както майка ти те е родила.
Това са все пелени, в които майка ти те е повила. Аз не казвам, че тия пелени са лоши неща, прекрасни са, имате ги, докато сте деца на 6 месеца, прекрасни са, този повой е необходим, така ще те повият с него. Но като станеш на 20 години момък или мома и да те повие майка ти с тия пелени, то е смешно. В сегашните векове да се говори за пелени е смешно. Не се нуждаем от пелени, а от хубави гащи, направени от най-хубав плат, и от дълги палта, пак направени от вълнен плат, или ленен или конопен здрав плат, и този плат да бъде тъй широк, че да можем свободно да се движим, а не майките да казват: „Чакай, мама, ти не знаеш, може да ти се превият крачката“.
към беседата >>
Казвам: Философията на живота е тази, да познаете, че вие сте изпратени отгоре, да изпълните волята на Онзи, Който ви е пратил преди милиони години на земята.
Казвам: Философията на живота е тази, да познаете, че вие сте изпратени отгоре, да изпълните волята на Онзи, Който ви е пратил преди милиони години на земята.
И следователно за това е дошъл Христос – да донесе закона на Любовта, и казва: Само по закона на Любовта вие можете да изпълните тази Негова воля, понеже Той е Любов. И там, дето е Любовта, там е и Духът, туй, което движи силите. А туй, в индуската философия, го заместват с думата „прана“. Праната във всички нейни проявления е материя, която прониква във всичко и вечно се движи. Има няколко имена: „прана“, „акаша“, това са сили, които са в потенциално състояние.
към беседата >>
Това са все пелени, в които майка ти те е повила.
И тогава, казва: „Е какво сега, като намериш Господа? “ Ако си мъртъв, като Го намериш, ще оживееш, ако си беден, ще станеш богат, ако си глупав, ще поумнееш – тези са резултатите. И тогава обратните резултати са: Като намериш Господа, ще излезеш от православната църква, ще излезеш от евангелската църква, ще излезеш от мохамеданската църква, ще излезеш от будистката църква, ще излезеш от българския народ, английския, френския и други. И какво ще остане тогава? Ще остане само човекът, тъй както го е направил Господ първоначално, тъй както майка ти те е родила.
Това са все пелени, в които майка ти те е повила.
Аз не казвам, че тия пелени са лоши неща, прекрасни са, имате ги, докато сте деца на 6 месеца, прекрасни са, този повой е необходим, така ще те повият с него. Но като станеш на 20 години момък или мома и да те повие майка ти с тия пелени, то е смешно. В сегашните векове да се говори за пелени е смешно. Не се нуждаем от пелени, а от хубави гащи, направени от най-хубав плат, и от дълги палта, пак направени от вълнен плат, или ленен или конопен здрав плат, и този плат да бъде тъй широк, че да можем свободно да се движим, а не майките да казват: „Чакай, мама, ти не знаеш, може да ти се превият крачката“. Когато някой проповядва: „Търсѝ Господа в православната църква, там има верую“, или като дойдеш при евангелистите – да не мислят тия мои братя и приятели, че ги подигравам, ще ме извинят, – казвам, колко са смешни.
към беседата >>
И следователно за това е дошъл Христос – да донесе закона на Любовта, и казва: Само по закона на Любовта вие можете да изпълните тази Негова воля, понеже Той е Любов.
Казвам: Философията на живота е тази, да познаете, че вие сте изпратени отгоре, да изпълните волята на Онзи, Който ви е пратил преди милиони години на земята.
И следователно за това е дошъл Христос – да донесе закона на Любовта, и казва: Само по закона на Любовта вие можете да изпълните тази Негова воля, понеже Той е Любов.
И там, дето е Любовта, там е и Духът, туй, което движи силите. А туй, в индуската философия, го заместват с думата „прана“. Праната във всички нейни проявления е материя, която прониква във всичко и вечно се движи. Има няколко имена: „прана“, „акаша“, това са сили, които са в потенциално състояние. Някои я наричат „татвас“.
към беседата >>
Аз не казвам, че тия пелени са лоши неща, прекрасни са, имате ги, докато сте деца на 6 месеца, прекрасни са, този повой е необходим, така ще те повият с него.
“ Ако си мъртъв, като Го намериш, ще оживееш, ако си беден, ще станеш богат, ако си глупав, ще поумнееш – тези са резултатите. И тогава обратните резултати са: Като намериш Господа, ще излезеш от православната църква, ще излезеш от евангелската църква, ще излезеш от мохамеданската църква, ще излезеш от будистката църква, ще излезеш от българския народ, английския, френския и други. И какво ще остане тогава? Ще остане само човекът, тъй както го е направил Господ първоначално, тъй както майка ти те е родила. Това са все пелени, в които майка ти те е повила.
Аз не казвам, че тия пелени са лоши неща, прекрасни са, имате ги, докато сте деца на 6 месеца, прекрасни са, този повой е необходим, така ще те повият с него.
Но като станеш на 20 години момък или мома и да те повие майка ти с тия пелени, то е смешно. В сегашните векове да се говори за пелени е смешно. Не се нуждаем от пелени, а от хубави гащи, направени от най-хубав плат, и от дълги палта, пак направени от вълнен плат, или ленен или конопен здрав плат, и този плат да бъде тъй широк, че да можем свободно да се движим, а не майките да казват: „Чакай, мама, ти не знаеш, може да ти се превият крачката“. Когато някой проповядва: „Търсѝ Господа в православната църква, там има верую“, или като дойдеш при евангелистите – да не мислят тия мои братя и приятели, че ги подигравам, ще ме извинят, – казвам, колко са смешни. Там казва някой: „Вярваш ли в Господа Исуса Христа?
към беседата >>
И там, дето е Любовта, там е и Духът, туй, което движи силите.
Казвам: Философията на живота е тази, да познаете, че вие сте изпратени отгоре, да изпълните волята на Онзи, Който ви е пратил преди милиони години на земята. И следователно за това е дошъл Христос – да донесе закона на Любовта, и казва: Само по закона на Любовта вие можете да изпълните тази Негова воля, понеже Той е Любов.
И там, дето е Любовта, там е и Духът, туй, което движи силите.
А туй, в индуската философия, го заместват с думата „прана“. Праната във всички нейни проявления е материя, която прониква във всичко и вечно се движи. Има няколко имена: „прана“, „акаша“, това са сили, които са в потенциално състояние. Някои я наричат „татвас“. Но акаша е първото проявление на тази татвическа материя в света.
към беседата >>
Но като станеш на 20 години момък или мома и да те повие майка ти с тия пелени, то е смешно.
И тогава обратните резултати са: Като намериш Господа, ще излезеш от православната църква, ще излезеш от евангелската църква, ще излезеш от мохамеданската църква, ще излезеш от будистката църква, ще излезеш от българския народ, английския, френския и други. И какво ще остане тогава? Ще остане само човекът, тъй както го е направил Господ първоначално, тъй както майка ти те е родила. Това са все пелени, в които майка ти те е повила. Аз не казвам, че тия пелени са лоши неща, прекрасни са, имате ги, докато сте деца на 6 месеца, прекрасни са, този повой е необходим, така ще те повият с него.
Но като станеш на 20 години момък или мома и да те повие майка ти с тия пелени, то е смешно.
В сегашните векове да се говори за пелени е смешно. Не се нуждаем от пелени, а от хубави гащи, направени от най-хубав плат, и от дълги палта, пак направени от вълнен плат, или ленен или конопен здрав плат, и този плат да бъде тъй широк, че да можем свободно да се движим, а не майките да казват: „Чакай, мама, ти не знаеш, може да ти се превият крачката“. Когато някой проповядва: „Търсѝ Господа в православната църква, там има верую“, или като дойдеш при евангелистите – да не мислят тия мои братя и приятели, че ги подигравам, ще ме извинят, – казвам, колко са смешни. Там казва някой: „Вярваш ли в Господа Исуса Христа? “ Казвам: Ти този Господ виждал ли си Го?
към беседата >>
А туй, в индуската философия, го заместват с думата „прана“.
Казвам: Философията на живота е тази, да познаете, че вие сте изпратени отгоре, да изпълните волята на Онзи, Който ви е пратил преди милиони години на земята. И следователно за това е дошъл Христос – да донесе закона на Любовта, и казва: Само по закона на Любовта вие можете да изпълните тази Негова воля, понеже Той е Любов. И там, дето е Любовта, там е и Духът, туй, което движи силите.
А туй, в индуската философия, го заместват с думата „прана“.
Праната във всички нейни проявления е материя, която прониква във всичко и вечно се движи. Има няколко имена: „прана“, „акаша“, това са сили, които са в потенциално състояние. Някои я наричат „татвас“. Но акаша е първото проявление на тази татвическа материя в света. Туй са пак отвлечени думи.
към беседата >>
В сегашните векове да се говори за пелени е смешно.
И какво ще остане тогава? Ще остане само човекът, тъй както го е направил Господ първоначално, тъй както майка ти те е родила. Това са все пелени, в които майка ти те е повила. Аз не казвам, че тия пелени са лоши неща, прекрасни са, имате ги, докато сте деца на 6 месеца, прекрасни са, този повой е необходим, така ще те повият с него. Но като станеш на 20 години момък или мома и да те повие майка ти с тия пелени, то е смешно.
В сегашните векове да се говори за пелени е смешно.
Не се нуждаем от пелени, а от хубави гащи, направени от най-хубав плат, и от дълги палта, пак направени от вълнен плат, или ленен или конопен здрав плат, и този плат да бъде тъй широк, че да можем свободно да се движим, а не майките да казват: „Чакай, мама, ти не знаеш, може да ти се превият крачката“. Когато някой проповядва: „Търсѝ Господа в православната църква, там има верую“, или като дойдеш при евангелистите – да не мислят тия мои братя и приятели, че ги подигравам, ще ме извинят, – казвам, колко са смешни. Там казва някой: „Вярваш ли в Господа Исуса Христа? “ Казвам: Ти този Господ виждал ли си Го? – „Тъй е писано в Евангелието, а то е православно, тъй са писали Светите Отци“.
към беседата >>
Праната във всички нейни проявления е материя, която прониква във всичко и вечно се движи.
Казвам: Философията на живота е тази, да познаете, че вие сте изпратени отгоре, да изпълните волята на Онзи, Който ви е пратил преди милиони години на земята. И следователно за това е дошъл Христос – да донесе закона на Любовта, и казва: Само по закона на Любовта вие можете да изпълните тази Негова воля, понеже Той е Любов. И там, дето е Любовта, там е и Духът, туй, което движи силите. А туй, в индуската философия, го заместват с думата „прана“.
Праната във всички нейни проявления е материя, която прониква във всичко и вечно се движи.
Има няколко имена: „прана“, „акаша“, това са сили, които са в потенциално състояние. Някои я наричат „татвас“. Но акаша е първото проявление на тази татвическа материя в света. Туй са пак отвлечени думи. Индусите имат своя дума, те трябва да изменят своята философия.
към беседата >>
Не се нуждаем от пелени, а от хубави гащи, направени от най-хубав плат, и от дълги палта, пак направени от вълнен плат, или ленен или конопен здрав плат, и този плат да бъде тъй широк, че да можем свободно да се движим, а не майките да казват: „Чакай, мама, ти не знаеш, може да ти се превият крачката“.
Ще остане само човекът, тъй както го е направил Господ първоначално, тъй както майка ти те е родила. Това са все пелени, в които майка ти те е повила. Аз не казвам, че тия пелени са лоши неща, прекрасни са, имате ги, докато сте деца на 6 месеца, прекрасни са, този повой е необходим, така ще те повият с него. Но като станеш на 20 години момък или мома и да те повие майка ти с тия пелени, то е смешно. В сегашните векове да се говори за пелени е смешно.
Не се нуждаем от пелени, а от хубави гащи, направени от най-хубав плат, и от дълги палта, пак направени от вълнен плат, или ленен или конопен здрав плат, и този плат да бъде тъй широк, че да можем свободно да се движим, а не майките да казват: „Чакай, мама, ти не знаеш, може да ти се превият крачката“.
Когато някой проповядва: „Търсѝ Господа в православната църква, там има верую“, или като дойдеш при евангелистите – да не мислят тия мои братя и приятели, че ги подигравам, ще ме извинят, – казвам, колко са смешни. Там казва някой: „Вярваш ли в Господа Исуса Христа? “ Казвам: Ти този Господ виждал ли си Го? – „Тъй е писано в Евангелието, а то е православно, тъй са писали Светите Отци“. Питам жабата, защо крячи в блатото?
към беседата >>
Има няколко имена: „прана“, „акаша“, това са сили, които са в потенциално състояние.
Казвам: Философията на живота е тази, да познаете, че вие сте изпратени отгоре, да изпълните волята на Онзи, Който ви е пратил преди милиони години на земята. И следователно за това е дошъл Христос – да донесе закона на Любовта, и казва: Само по закона на Любовта вие можете да изпълните тази Негова воля, понеже Той е Любов. И там, дето е Любовта, там е и Духът, туй, което движи силите. А туй, в индуската философия, го заместват с думата „прана“. Праната във всички нейни проявления е материя, която прониква във всичко и вечно се движи.
Има няколко имена: „прана“, „акаша“, това са сили, които са в потенциално състояние.
Някои я наричат „татвас“. Но акаша е първото проявление на тази татвическа материя в света. Туй са пак отвлечени думи. Индусите имат своя дума, те трябва да изменят своята философия. И съвременните християнски философи трябва да почерпят опитност от източните и да почнат оттам, дето те са спрели.
към беседата >>
Когато някой проповядва: „Търсѝ Господа в православната църква, там има верую“, или като дойдеш при евангелистите – да не мислят тия мои братя и приятели, че ги подигравам, ще ме извинят, – казвам, колко са смешни.
Това са все пелени, в които майка ти те е повила. Аз не казвам, че тия пелени са лоши неща, прекрасни са, имате ги, докато сте деца на 6 месеца, прекрасни са, този повой е необходим, така ще те повият с него. Но като станеш на 20 години момък или мома и да те повие майка ти с тия пелени, то е смешно. В сегашните векове да се говори за пелени е смешно. Не се нуждаем от пелени, а от хубави гащи, направени от най-хубав плат, и от дълги палта, пак направени от вълнен плат, или ленен или конопен здрав плат, и този плат да бъде тъй широк, че да можем свободно да се движим, а не майките да казват: „Чакай, мама, ти не знаеш, може да ти се превият крачката“.
Когато някой проповядва: „Търсѝ Господа в православната църква, там има верую“, или като дойдеш при евангелистите – да не мислят тия мои братя и приятели, че ги подигравам, ще ме извинят, – казвам, колко са смешни.
Там казва някой: „Вярваш ли в Господа Исуса Христа? “ Казвам: Ти този Господ виждал ли си Го? – „Тъй е писано в Евангелието, а то е православно, тъй са писали Светите Отци“. Питам жабата, защо крячи в блатото? – „Е-е, едно време тъй крячеха и дядо ми, и баба ми, туй е един обичай у нас.“ Туй няма никакъв смисъл, ако аз намеря онзи впрегнат вол в ралото, да го попитам, как си турил врата си в тоя хомот, и той казва: „Не зная“.
към беседата >>
Някои я наричат „татвас“.
И следователно за това е дошъл Христос – да донесе закона на Любовта, и казва: Само по закона на Любовта вие можете да изпълните тази Негова воля, понеже Той е Любов. И там, дето е Любовта, там е и Духът, туй, което движи силите. А туй, в индуската философия, го заместват с думата „прана“. Праната във всички нейни проявления е материя, която прониква във всичко и вечно се движи. Има няколко имена: „прана“, „акаша“, това са сили, които са в потенциално състояние.
Някои я наричат „татвас“.
Но акаша е първото проявление на тази татвическа материя в света. Туй са пак отвлечени думи. Индусите имат своя дума, те трябва да изменят своята философия. И съвременните християнски философи трябва да почерпят опитност от източните и да почнат оттам, дето те са спрели. Не казвам, че онова, което проповядват църквите, е лъжливо, всичко, което е вярно в православната църква, в евангелската, ние го приемаме, но всичко, което е лъжливо, ние го изоставяме.
към беседата >>
Там казва някой: „Вярваш ли в Господа Исуса Христа?
Аз не казвам, че тия пелени са лоши неща, прекрасни са, имате ги, докато сте деца на 6 месеца, прекрасни са, този повой е необходим, така ще те повият с него. Но като станеш на 20 години момък или мома и да те повие майка ти с тия пелени, то е смешно. В сегашните векове да се говори за пелени е смешно. Не се нуждаем от пелени, а от хубави гащи, направени от най-хубав плат, и от дълги палта, пак направени от вълнен плат, или ленен или конопен здрав плат, и този плат да бъде тъй широк, че да можем свободно да се движим, а не майките да казват: „Чакай, мама, ти не знаеш, може да ти се превият крачката“. Когато някой проповядва: „Търсѝ Господа в православната църква, там има верую“, или като дойдеш при евангелистите – да не мислят тия мои братя и приятели, че ги подигравам, ще ме извинят, – казвам, колко са смешни.
Там казва някой: „Вярваш ли в Господа Исуса Христа?
“ Казвам: Ти този Господ виждал ли си Го? – „Тъй е писано в Евангелието, а то е православно, тъй са писали Светите Отци“. Питам жабата, защо крячи в блатото? – „Е-е, едно време тъй крячеха и дядо ми, и баба ми, туй е един обичай у нас.“ Туй няма никакъв смисъл, ако аз намеря онзи впрегнат вол в ралото, да го попитам, как си турил врата си в тоя хомот, и той казва: „Не зная“. Трябва да го е впрегнал някой, и той казва: „Впрегнат съм, ще работя, има една естествена сила, впримчила ме е за врата, нещо усещам и трябва да ора, необходимо е, неволя е това“.
към беседата >>
Но акаша е първото проявление на тази татвическа материя в света.
И там, дето е Любовта, там е и Духът, туй, което движи силите. А туй, в индуската философия, го заместват с думата „прана“. Праната във всички нейни проявления е материя, която прониква във всичко и вечно се движи. Има няколко имена: „прана“, „акаша“, това са сили, които са в потенциално състояние. Някои я наричат „татвас“.
Но акаша е първото проявление на тази татвическа материя в света.
Туй са пак отвлечени думи. Индусите имат своя дума, те трябва да изменят своята философия. И съвременните християнски философи трябва да почерпят опитност от източните и да почнат оттам, дето те са спрели. Не казвам, че онова, което проповядват църквите, е лъжливо, всичко, което е вярно в православната църква, в евангелската, ние го приемаме, но всичко, което е лъжливо, ние го изоставяме. Ние не признаваме ония църкви, които носят остен и юлар.
към беседата >>
“ Казвам: Ти този Господ виждал ли си Го?
Но като станеш на 20 години момък или мома и да те повие майка ти с тия пелени, то е смешно. В сегашните векове да се говори за пелени е смешно. Не се нуждаем от пелени, а от хубави гащи, направени от най-хубав плат, и от дълги палта, пак направени от вълнен плат, или ленен или конопен здрав плат, и този плат да бъде тъй широк, че да можем свободно да се движим, а не майките да казват: „Чакай, мама, ти не знаеш, може да ти се превият крачката“. Когато някой проповядва: „Търсѝ Господа в православната църква, там има верую“, или като дойдеш при евангелистите – да не мислят тия мои братя и приятели, че ги подигравам, ще ме извинят, – казвам, колко са смешни. Там казва някой: „Вярваш ли в Господа Исуса Христа?
“ Казвам: Ти този Господ виждал ли си Го?
– „Тъй е писано в Евангелието, а то е православно, тъй са писали Светите Отци“. Питам жабата, защо крячи в блатото? – „Е-е, едно време тъй крячеха и дядо ми, и баба ми, туй е един обичай у нас.“ Туй няма никакъв смисъл, ако аз намеря онзи впрегнат вол в ралото, да го попитам, как си турил врата си в тоя хомот, и той казва: „Не зная“. Трябва да го е впрегнал някой, и той казва: „Впрегнат съм, ще работя, има една естествена сила, впримчила ме е за врата, нещо усещам и трябва да ора, необходимо е, неволя е това“. Да, неволя е човешкият остен.
към беседата >>
Туй са пак отвлечени думи.
А туй, в индуската философия, го заместват с думата „прана“. Праната във всички нейни проявления е материя, която прониква във всичко и вечно се движи. Има няколко имена: „прана“, „акаша“, това са сили, които са в потенциално състояние. Някои я наричат „татвас“. Но акаша е първото проявление на тази татвическа материя в света.
Туй са пак отвлечени думи.
Индусите имат своя дума, те трябва да изменят своята философия. И съвременните християнски философи трябва да почерпят опитност от източните и да почнат оттам, дето те са спрели. Не казвам, че онова, което проповядват църквите, е лъжливо, всичко, което е вярно в православната църква, в евангелската, ние го приемаме, но всичко, което е лъжливо, ние го изоставяме. Ние не признаваме ония църкви, които носят остен и юлар. Ние имаме уважение към всички хора, но на всеки човек, който не говори истината, казваме: „Братко, туй, което говориш, не е вярно, аз виждам твоето лице, очите ти показват, че ти не говориш истината, не е искрено, свежо сърцето ти, ти нямаш този Божествен пламък, умът ти няма светлина, той е потъмнял“.
към беседата >>
– „Тъй е писано в Евангелието, а то е православно, тъй са писали Светите Отци“.
В сегашните векове да се говори за пелени е смешно. Не се нуждаем от пелени, а от хубави гащи, направени от най-хубав плат, и от дълги палта, пак направени от вълнен плат, или ленен или конопен здрав плат, и този плат да бъде тъй широк, че да можем свободно да се движим, а не майките да казват: „Чакай, мама, ти не знаеш, може да ти се превият крачката“. Когато някой проповядва: „Търсѝ Господа в православната църква, там има верую“, или като дойдеш при евангелистите – да не мислят тия мои братя и приятели, че ги подигравам, ще ме извинят, – казвам, колко са смешни. Там казва някой: „Вярваш ли в Господа Исуса Христа? “ Казвам: Ти този Господ виждал ли си Го?
– „Тъй е писано в Евангелието, а то е православно, тъй са писали Светите Отци“.
Питам жабата, защо крячи в блатото? – „Е-е, едно време тъй крячеха и дядо ми, и баба ми, туй е един обичай у нас.“ Туй няма никакъв смисъл, ако аз намеря онзи впрегнат вол в ралото, да го попитам, как си турил врата си в тоя хомот, и той казва: „Не зная“. Трябва да го е впрегнал някой, и той казва: „Впрегнат съм, ще работя, има една естествена сила, впримчила ме е за врата, нещо усещам и трябва да ора, необходимо е, неволя е това“. Да, неволя е човешкият остен. А ние такива хомоти и остени не искаме.
към беседата >>
Индусите имат своя дума, те трябва да изменят своята философия.
Праната във всички нейни проявления е материя, която прониква във всичко и вечно се движи. Има няколко имена: „прана“, „акаша“, това са сили, които са в потенциално състояние. Някои я наричат „татвас“. Но акаша е първото проявление на тази татвическа материя в света. Туй са пак отвлечени думи.
Индусите имат своя дума, те трябва да изменят своята философия.
И съвременните християнски философи трябва да почерпят опитност от източните и да почнат оттам, дето те са спрели. Не казвам, че онова, което проповядват църквите, е лъжливо, всичко, което е вярно в православната църква, в евангелската, ние го приемаме, но всичко, което е лъжливо, ние го изоставяме. Ние не признаваме ония църкви, които носят остен и юлар. Ние имаме уважение към всички хора, но на всеки човек, който не говори истината, казваме: „Братко, туй, което говориш, не е вярно, аз виждам твоето лице, очите ти показват, че ти не говориш истината, не е искрено, свежо сърцето ти, ти нямаш този Божествен пламък, умът ти няма светлина, той е потъмнял“. Ще каже някой: „Ама отде знаеш това да говориш за мен?
към беседата >>
Питам жабата, защо крячи в блатото?
Не се нуждаем от пелени, а от хубави гащи, направени от най-хубав плат, и от дълги палта, пак направени от вълнен плат, или ленен или конопен здрав плат, и този плат да бъде тъй широк, че да можем свободно да се движим, а не майките да казват: „Чакай, мама, ти не знаеш, може да ти се превият крачката“. Когато някой проповядва: „Търсѝ Господа в православната църква, там има верую“, или като дойдеш при евангелистите – да не мислят тия мои братя и приятели, че ги подигравам, ще ме извинят, – казвам, колко са смешни. Там казва някой: „Вярваш ли в Господа Исуса Христа? “ Казвам: Ти този Господ виждал ли си Го? – „Тъй е писано в Евангелието, а то е православно, тъй са писали Светите Отци“.
Питам жабата, защо крячи в блатото?
– „Е-е, едно време тъй крячеха и дядо ми, и баба ми, туй е един обичай у нас.“ Туй няма никакъв смисъл, ако аз намеря онзи впрегнат вол в ралото, да го попитам, как си турил врата си в тоя хомот, и той казва: „Не зная“. Трябва да го е впрегнал някой, и той казва: „Впрегнат съм, ще работя, има една естествена сила, впримчила ме е за врата, нещо усещам и трябва да ора, необходимо е, неволя е това“. Да, неволя е човешкият остен. А ние такива хомоти и остени не искаме. Господ не ги е създал.
към беседата >>
И съвременните християнски философи трябва да почерпят опитност от източните и да почнат оттам, дето те са спрели.
Има няколко имена: „прана“, „акаша“, това са сили, които са в потенциално състояние. Някои я наричат „татвас“. Но акаша е първото проявление на тази татвическа материя в света. Туй са пак отвлечени думи. Индусите имат своя дума, те трябва да изменят своята философия.
И съвременните християнски философи трябва да почерпят опитност от източните и да почнат оттам, дето те са спрели.
Не казвам, че онова, което проповядват църквите, е лъжливо, всичко, което е вярно в православната църква, в евангелската, ние го приемаме, но всичко, което е лъжливо, ние го изоставяме. Ние не признаваме ония църкви, които носят остен и юлар. Ние имаме уважение към всички хора, но на всеки човек, който не говори истината, казваме: „Братко, туй, което говориш, не е вярно, аз виждам твоето лице, очите ти показват, че ти не говориш истината, не е искрено, свежо сърцето ти, ти нямаш този Божествен пламък, умът ти няма светлина, той е потъмнял“. Ще каже някой: „Ама отде знаеш това да говориш за мен? “ Тъй е, домът ви не е уреден, вкъщи има неразбиране, работата, делата, нивите, всичко, биете се, карате се, това не е Любов.
към беседата >>
– „Е-е, едно време тъй крячеха и дядо ми, и баба ми, туй е един обичай у нас.“ Туй няма никакъв смисъл, ако аз намеря онзи впрегнат вол в ралото, да го попитам, как си турил врата си в тоя хомот, и той казва: „Не зная“.
Когато някой проповядва: „Търсѝ Господа в православната църква, там има верую“, или като дойдеш при евангелистите – да не мислят тия мои братя и приятели, че ги подигравам, ще ме извинят, – казвам, колко са смешни. Там казва някой: „Вярваш ли в Господа Исуса Христа? “ Казвам: Ти този Господ виждал ли си Го? – „Тъй е писано в Евангелието, а то е православно, тъй са писали Светите Отци“. Питам жабата, защо крячи в блатото?
– „Е-е, едно време тъй крячеха и дядо ми, и баба ми, туй е един обичай у нас.“ Туй няма никакъв смисъл, ако аз намеря онзи впрегнат вол в ралото, да го попитам, как си турил врата си в тоя хомот, и той казва: „Не зная“.
Трябва да го е впрегнал някой, и той казва: „Впрегнат съм, ще работя, има една естествена сила, впримчила ме е за врата, нещо усещам и трябва да ора, необходимо е, неволя е това“. Да, неволя е човешкият остен. А ние такива хомоти и остени не искаме. Господ не ги е създал. Първоначално Господ е създал един живот на Любов и хармония, а ние, когато развалихме тази Любов и хармония, направихме всички хомоти и остени и казахме: „Този хомот е необходим, този остен е необходим“.
към беседата >>
Не казвам, че онова, което проповядват църквите, е лъжливо, всичко, което е вярно в православната църква, в евангелската, ние го приемаме, но всичко, което е лъжливо, ние го изоставяме.
Някои я наричат „татвас“. Но акаша е първото проявление на тази татвическа материя в света. Туй са пак отвлечени думи. Индусите имат своя дума, те трябва да изменят своята философия. И съвременните християнски философи трябва да почерпят опитност от източните и да почнат оттам, дето те са спрели.
Не казвам, че онова, което проповядват църквите, е лъжливо, всичко, което е вярно в православната църква, в евангелската, ние го приемаме, но всичко, което е лъжливо, ние го изоставяме.
Ние не признаваме ония църкви, които носят остен и юлар. Ние имаме уважение към всички хора, но на всеки човек, който не говори истината, казваме: „Братко, туй, което говориш, не е вярно, аз виждам твоето лице, очите ти показват, че ти не говориш истината, не е искрено, свежо сърцето ти, ти нямаш този Божествен пламък, умът ти няма светлина, той е потъмнял“. Ще каже някой: „Ама отде знаеш това да говориш за мен? “ Тъй е, домът ви не е уреден, вкъщи има неразбиране, работата, делата, нивите, всичко, биете се, карате се, това не е Любов. А когато влезе Любовта в един дом, мъжът ще отстъпи, жената ще отстъпи, синът ще отстъпи, дъщерята ще отстъпи, всеки отстъпва, не само отстъпление, но всеки дава и всеки иска да покаже услуга.
към беседата >>
Трябва да го е впрегнал някой, и той казва: „Впрегнат съм, ще работя, има една естествена сила, впримчила ме е за врата, нещо усещам и трябва да ора, необходимо е, неволя е това“.
Там казва някой: „Вярваш ли в Господа Исуса Христа? “ Казвам: Ти този Господ виждал ли си Го? – „Тъй е писано в Евангелието, а то е православно, тъй са писали Светите Отци“. Питам жабата, защо крячи в блатото? – „Е-е, едно време тъй крячеха и дядо ми, и баба ми, туй е един обичай у нас.“ Туй няма никакъв смисъл, ако аз намеря онзи впрегнат вол в ралото, да го попитам, как си турил врата си в тоя хомот, и той казва: „Не зная“.
Трябва да го е впрегнал някой, и той казва: „Впрегнат съм, ще работя, има една естествена сила, впримчила ме е за врата, нещо усещам и трябва да ора, необходимо е, неволя е това“.
Да, неволя е човешкият остен. А ние такива хомоти и остени не искаме. Господ не ги е създал. Първоначално Господ е създал един живот на Любов и хармония, а ние, когато развалихме тази Любов и хармония, направихме всички хомоти и остени и казахме: „Този хомот е необходим, този остен е необходим“. Необходим е за воловете, но ако и теб турнат в този хомот като човек, тогава ще кажеш: „Може и без хомот“.
към беседата >>
Ние не признаваме ония църкви, които носят остен и юлар.
Но акаша е първото проявление на тази татвическа материя в света. Туй са пак отвлечени думи. Индусите имат своя дума, те трябва да изменят своята философия. И съвременните християнски философи трябва да почерпят опитност от източните и да почнат оттам, дето те са спрели. Не казвам, че онова, което проповядват църквите, е лъжливо, всичко, което е вярно в православната църква, в евангелската, ние го приемаме, но всичко, което е лъжливо, ние го изоставяме.
Ние не признаваме ония църкви, които носят остен и юлар.
Ние имаме уважение към всички хора, но на всеки човек, който не говори истината, казваме: „Братко, туй, което говориш, не е вярно, аз виждам твоето лице, очите ти показват, че ти не говориш истината, не е искрено, свежо сърцето ти, ти нямаш този Божествен пламък, умът ти няма светлина, той е потъмнял“. Ще каже някой: „Ама отде знаеш това да говориш за мен? “ Тъй е, домът ви не е уреден, вкъщи има неразбиране, работата, делата, нивите, всичко, биете се, карате се, това не е Любов. А когато влезе Любовта в един дом, мъжът ще отстъпи, жената ще отстъпи, синът ще отстъпи, дъщерята ще отстъпи, всеки отстъпва, не само отстъпление, но всеки дава и всеки иска да покаже услуга. Ако ние нямаме туй разположение, да вършим тези малки услуги, как ще вършим по-големи?
към беседата >>
Да, неволя е човешкият остен.
“ Казвам: Ти този Господ виждал ли си Го? – „Тъй е писано в Евангелието, а то е православно, тъй са писали Светите Отци“. Питам жабата, защо крячи в блатото? – „Е-е, едно време тъй крячеха и дядо ми, и баба ми, туй е един обичай у нас.“ Туй няма никакъв смисъл, ако аз намеря онзи впрегнат вол в ралото, да го попитам, как си турил врата си в тоя хомот, и той казва: „Не зная“. Трябва да го е впрегнал някой, и той казва: „Впрегнат съм, ще работя, има една естествена сила, впримчила ме е за врата, нещо усещам и трябва да ора, необходимо е, неволя е това“.
Да, неволя е човешкият остен.
А ние такива хомоти и остени не искаме. Господ не ги е създал. Първоначално Господ е създал един живот на Любов и хармония, а ние, когато развалихме тази Любов и хармония, направихме всички хомоти и остени и казахме: „Този хомот е необходим, този остен е необходим“. Необходим е за воловете, но ако и теб турнат в този хомот като човек, тогава ще кажеш: „Може и без хомот“.
към беседата >>
Ние имаме уважение към всички хора, но на всеки човек, който не говори истината, казваме: „Братко, туй, което говориш, не е вярно, аз виждам твоето лице, очите ти показват, че ти не говориш истината, не е искрено, свежо сърцето ти, ти нямаш този Божествен пламък, умът ти няма светлина, той е потъмнял“.
Туй са пак отвлечени думи. Индусите имат своя дума, те трябва да изменят своята философия. И съвременните християнски философи трябва да почерпят опитност от източните и да почнат оттам, дето те са спрели. Не казвам, че онова, което проповядват църквите, е лъжливо, всичко, което е вярно в православната църква, в евангелската, ние го приемаме, но всичко, което е лъжливо, ние го изоставяме. Ние не признаваме ония църкви, които носят остен и юлар.
Ние имаме уважение към всички хора, но на всеки човек, който не говори истината, казваме: „Братко, туй, което говориш, не е вярно, аз виждам твоето лице, очите ти показват, че ти не говориш истината, не е искрено, свежо сърцето ти, ти нямаш този Божествен пламък, умът ти няма светлина, той е потъмнял“.
Ще каже някой: „Ама отде знаеш това да говориш за мен? “ Тъй е, домът ви не е уреден, вкъщи има неразбиране, работата, делата, нивите, всичко, биете се, карате се, това не е Любов. А когато влезе Любовта в един дом, мъжът ще отстъпи, жената ще отстъпи, синът ще отстъпи, дъщерята ще отстъпи, всеки отстъпва, не само отстъпление, но всеки дава и всеки иска да покаже услуга. Ако ние нямаме туй разположение, да вършим тези малки услуги, как ще вършим по-големи? Господ не иска големи работи от нас, много малки работи иска.
към беседата >>
А ние такива хомоти и остени не искаме.
– „Тъй е писано в Евангелието, а то е православно, тъй са писали Светите Отци“. Питам жабата, защо крячи в блатото? – „Е-е, едно време тъй крячеха и дядо ми, и баба ми, туй е един обичай у нас.“ Туй няма никакъв смисъл, ако аз намеря онзи впрегнат вол в ралото, да го попитам, как си турил врата си в тоя хомот, и той казва: „Не зная“. Трябва да го е впрегнал някой, и той казва: „Впрегнат съм, ще работя, има една естествена сила, впримчила ме е за врата, нещо усещам и трябва да ора, необходимо е, неволя е това“. Да, неволя е човешкият остен.
А ние такива хомоти и остени не искаме.
Господ не ги е създал. Първоначално Господ е създал един живот на Любов и хармония, а ние, когато развалихме тази Любов и хармония, направихме всички хомоти и остени и казахме: „Този хомот е необходим, този остен е необходим“. Необходим е за воловете, но ако и теб турнат в този хомот като човек, тогава ще кажеш: „Може и без хомот“.
към беседата >>
Ще каже някой: „Ама отде знаеш това да говориш за мен?
Индусите имат своя дума, те трябва да изменят своята философия. И съвременните християнски философи трябва да почерпят опитност от източните и да почнат оттам, дето те са спрели. Не казвам, че онова, което проповядват църквите, е лъжливо, всичко, което е вярно в православната църква, в евангелската, ние го приемаме, но всичко, което е лъжливо, ние го изоставяме. Ние не признаваме ония църкви, които носят остен и юлар. Ние имаме уважение към всички хора, но на всеки човек, който не говори истината, казваме: „Братко, туй, което говориш, не е вярно, аз виждам твоето лице, очите ти показват, че ти не говориш истината, не е искрено, свежо сърцето ти, ти нямаш този Божествен пламък, умът ти няма светлина, той е потъмнял“.
Ще каже някой: „Ама отде знаеш това да говориш за мен?
“ Тъй е, домът ви не е уреден, вкъщи има неразбиране, работата, делата, нивите, всичко, биете се, карате се, това не е Любов. А когато влезе Любовта в един дом, мъжът ще отстъпи, жената ще отстъпи, синът ще отстъпи, дъщерята ще отстъпи, всеки отстъпва, не само отстъпление, но всеки дава и всеки иска да покаже услуга. Ако ние нямаме туй разположение, да вършим тези малки услуги, как ще вършим по-големи? Господ не иска големи работи от нас, много малки работи иска. А ако аз се спра, да свържа обущата на един старец, то е една благородна черта.
към беседата >>
Господ не ги е създал.
Питам жабата, защо крячи в блатото? – „Е-е, едно време тъй крячеха и дядо ми, и баба ми, туй е един обичай у нас.“ Туй няма никакъв смисъл, ако аз намеря онзи впрегнат вол в ралото, да го попитам, как си турил врата си в тоя хомот, и той казва: „Не зная“. Трябва да го е впрегнал някой, и той казва: „Впрегнат съм, ще работя, има една естествена сила, впримчила ме е за врата, нещо усещам и трябва да ора, необходимо е, неволя е това“. Да, неволя е човешкият остен. А ние такива хомоти и остени не искаме.
Господ не ги е създал.
Първоначално Господ е създал един живот на Любов и хармония, а ние, когато развалихме тази Любов и хармония, направихме всички хомоти и остени и казахме: „Този хомот е необходим, този остен е необходим“. Необходим е за воловете, но ако и теб турнат в този хомот като човек, тогава ще кажеш: „Може и без хомот“.
към беседата >>
“ Тъй е, домът ви не е уреден, вкъщи има неразбиране, работата, делата, нивите, всичко, биете се, карате се, това не е Любов.
И съвременните християнски философи трябва да почерпят опитност от източните и да почнат оттам, дето те са спрели. Не казвам, че онова, което проповядват църквите, е лъжливо, всичко, което е вярно в православната църква, в евангелската, ние го приемаме, но всичко, което е лъжливо, ние го изоставяме. Ние не признаваме ония църкви, които носят остен и юлар. Ние имаме уважение към всички хора, но на всеки човек, който не говори истината, казваме: „Братко, туй, което говориш, не е вярно, аз виждам твоето лице, очите ти показват, че ти не говориш истината, не е искрено, свежо сърцето ти, ти нямаш този Божествен пламък, умът ти няма светлина, той е потъмнял“. Ще каже някой: „Ама отде знаеш това да говориш за мен?
“ Тъй е, домът ви не е уреден, вкъщи има неразбиране, работата, делата, нивите, всичко, биете се, карате се, това не е Любов.
А когато влезе Любовта в един дом, мъжът ще отстъпи, жената ще отстъпи, синът ще отстъпи, дъщерята ще отстъпи, всеки отстъпва, не само отстъпление, но всеки дава и всеки иска да покаже услуга. Ако ние нямаме туй разположение, да вършим тези малки услуги, как ще вършим по-големи? Господ не иска големи работи от нас, много малки работи иска. А ако аз се спра, да свържа обущата на един старец, то е една благородна черта. Ако аз се спра при някоя стара баба, да ѝ дам една чашка водица, това е велико дело, то струва много повече от няколко милиона лева, дадени за бедните.
към беседата >>
Първоначално Господ е създал един живот на Любов и хармония, а ние, когато развалихме тази Любов и хармония, направихме всички хомоти и остени и казахме: „Този хомот е необходим, този остен е необходим“.
– „Е-е, едно време тъй крячеха и дядо ми, и баба ми, туй е един обичай у нас.“ Туй няма никакъв смисъл, ако аз намеря онзи впрегнат вол в ралото, да го попитам, как си турил врата си в тоя хомот, и той казва: „Не зная“. Трябва да го е впрегнал някой, и той казва: „Впрегнат съм, ще работя, има една естествена сила, впримчила ме е за врата, нещо усещам и трябва да ора, необходимо е, неволя е това“. Да, неволя е човешкият остен. А ние такива хомоти и остени не искаме. Господ не ги е създал.
Първоначално Господ е създал един живот на Любов и хармония, а ние, когато развалихме тази Любов и хармония, направихме всички хомоти и остени и казахме: „Този хомот е необходим, този остен е необходим“.
Необходим е за воловете, но ако и теб турнат в този хомот като човек, тогава ще кажеш: „Може и без хомот“.
към беседата >>
А когато влезе Любовта в един дом, мъжът ще отстъпи, жената ще отстъпи, синът ще отстъпи, дъщерята ще отстъпи, всеки отстъпва, не само отстъпление, но всеки дава и всеки иска да покаже услуга.
Не казвам, че онова, което проповядват църквите, е лъжливо, всичко, което е вярно в православната църква, в евангелската, ние го приемаме, но всичко, което е лъжливо, ние го изоставяме. Ние не признаваме ония църкви, които носят остен и юлар. Ние имаме уважение към всички хора, но на всеки човек, който не говори истината, казваме: „Братко, туй, което говориш, не е вярно, аз виждам твоето лице, очите ти показват, че ти не говориш истината, не е искрено, свежо сърцето ти, ти нямаш този Божествен пламък, умът ти няма светлина, той е потъмнял“. Ще каже някой: „Ама отде знаеш това да говориш за мен? “ Тъй е, домът ви не е уреден, вкъщи има неразбиране, работата, делата, нивите, всичко, биете се, карате се, това не е Любов.
А когато влезе Любовта в един дом, мъжът ще отстъпи, жената ще отстъпи, синът ще отстъпи, дъщерята ще отстъпи, всеки отстъпва, не само отстъпление, но всеки дава и всеки иска да покаже услуга.
Ако ние нямаме туй разположение, да вършим тези малки услуги, как ще вършим по-големи? Господ не иска големи работи от нас, много малки работи иска. А ако аз се спра, да свържа обущата на един старец, то е една благородна черта. Ако аз се спра при някоя стара баба, да ѝ дам една чашка водица, това е велико дело, то струва много повече от няколко милиона лева, дадени за бедните. То струва повече пред Бога на Любовта, понеже го правя съзнателно.
към беседата >>
Необходим е за воловете, но ако и теб турнат в този хомот като човек, тогава ще кажеш: „Може и без хомот“.
Трябва да го е впрегнал някой, и той казва: „Впрегнат съм, ще работя, има една естествена сила, впримчила ме е за врата, нещо усещам и трябва да ора, необходимо е, неволя е това“. Да, неволя е човешкият остен. А ние такива хомоти и остени не искаме. Господ не ги е създал. Първоначално Господ е създал един живот на Любов и хармония, а ние, когато развалихме тази Любов и хармония, направихме всички хомоти и остени и казахме: „Този хомот е необходим, този остен е необходим“.
Необходим е за воловете, но ако и теб турнат в този хомот като човек, тогава ще кажеш: „Може и без хомот“.
към беседата >>
Ако ние нямаме туй разположение, да вършим тези малки услуги, как ще вършим по-големи?
Ние не признаваме ония църкви, които носят остен и юлар. Ние имаме уважение към всички хора, но на всеки човек, който не говори истината, казваме: „Братко, туй, което говориш, не е вярно, аз виждам твоето лице, очите ти показват, че ти не говориш истината, не е искрено, свежо сърцето ти, ти нямаш този Божествен пламък, умът ти няма светлина, той е потъмнял“. Ще каже някой: „Ама отде знаеш това да говориш за мен? “ Тъй е, домът ви не е уреден, вкъщи има неразбиране, работата, делата, нивите, всичко, биете се, карате се, това не е Любов. А когато влезе Любовта в един дом, мъжът ще отстъпи, жената ще отстъпи, синът ще отстъпи, дъщерята ще отстъпи, всеки отстъпва, не само отстъпление, но всеки дава и всеки иска да покаже услуга.
Ако ние нямаме туй разположение, да вършим тези малки услуги, как ще вършим по-големи?
Господ не иска големи работи от нас, много малки работи иска. А ако аз се спра, да свържа обущата на един старец, то е една благородна черта. Ако аз се спра при някоя стара баба, да ѝ дам една чашка водица, това е велико дело, то струва много повече от няколко милиона лева, дадени за бедните. То струва повече пред Бога на Любовта, понеже го правя съзнателно. Добро е, когато самият аз влагам сили от себе си, а не когато баща ми е оставил 10,000,000 и с тях правя добрини.
към беседата >>
Христос казва: „Аз дойдох да сторя не своята воля, но волята на Оногова, Който ме е пратил“.
Христос казва: „Аз дойдох да сторя не своята воля, но волята на Оногова, Който ме е пратил“.
Значи, пратил го е да каже, да изяви Неговата воля. И казва Писанието: „Бог привлякъл ви с нишките на Любовта си“. И единствената главна цел, за която Бог е създал света, е тази: Той иска да ви покаже, че е Любов! И ако вие ме питате как трябва да живеете, ще ви отговоря: Целият ви живот трябва да бъде едно изявление на тази безконечна и безгранична Любов, която действа в целия космос, и всички ваши мисли, чувствания и действия трябва да бъдат проявление на тази Велика Божия Любов. Това е смисълът!
към беседата >>
Господ не иска големи работи от нас, много малки работи иска.
Ние имаме уважение към всички хора, но на всеки човек, който не говори истината, казваме: „Братко, туй, което говориш, не е вярно, аз виждам твоето лице, очите ти показват, че ти не говориш истината, не е искрено, свежо сърцето ти, ти нямаш този Божествен пламък, умът ти няма светлина, той е потъмнял“. Ще каже някой: „Ама отде знаеш това да говориш за мен? “ Тъй е, домът ви не е уреден, вкъщи има неразбиране, работата, делата, нивите, всичко, биете се, карате се, това не е Любов. А когато влезе Любовта в един дом, мъжът ще отстъпи, жената ще отстъпи, синът ще отстъпи, дъщерята ще отстъпи, всеки отстъпва, не само отстъпление, но всеки дава и всеки иска да покаже услуга. Ако ние нямаме туй разположение, да вършим тези малки услуги, как ще вършим по-големи?
Господ не иска големи работи от нас, много малки работи иска.
А ако аз се спра, да свържа обущата на един старец, то е една благородна черта. Ако аз се спра при някоя стара баба, да ѝ дам една чашка водица, това е велико дело, то струва много повече от няколко милиона лева, дадени за бедните. То струва повече пред Бога на Любовта, понеже го правя съзнателно. Добро е, когато самият аз влагам сили от себе си, а не когато баща ми е оставил 10,000,000 и с тях правя добрини. Това не е никакво добро.
към беседата >>
Значи, пратил го е да каже, да изяви Неговата воля.
Христос казва: „Аз дойдох да сторя не своята воля, но волята на Оногова, Който ме е пратил“.
Значи, пратил го е да каже, да изяви Неговата воля.
И казва Писанието: „Бог привлякъл ви с нишките на Любовта си“. И единствената главна цел, за която Бог е създал света, е тази: Той иска да ви покаже, че е Любов! И ако вие ме питате как трябва да живеете, ще ви отговоря: Целият ви живот трябва да бъде едно изявление на тази безконечна и безгранична Любов, която действа в целия космос, и всички ваши мисли, чувствания и действия трябва да бъдат проявление на тази Велика Божия Любов. Това е смисълът! Вън от тази Любов, животът няма никакъв смисъл.
към беседата >>
А ако аз се спра, да свържа обущата на един старец, то е една благородна черта.
Ще каже някой: „Ама отде знаеш това да говориш за мен? “ Тъй е, домът ви не е уреден, вкъщи има неразбиране, работата, делата, нивите, всичко, биете се, карате се, това не е Любов. А когато влезе Любовта в един дом, мъжът ще отстъпи, жената ще отстъпи, синът ще отстъпи, дъщерята ще отстъпи, всеки отстъпва, не само отстъпление, но всеки дава и всеки иска да покаже услуга. Ако ние нямаме туй разположение, да вършим тези малки услуги, как ще вършим по-големи? Господ не иска големи работи от нас, много малки работи иска.
А ако аз се спра, да свържа обущата на един старец, то е една благородна черта.
Ако аз се спра при някоя стара баба, да ѝ дам една чашка водица, това е велико дело, то струва много повече от няколко милиона лева, дадени за бедните. То струва повече пред Бога на Любовта, понеже го правя съзнателно. Добро е, когато самият аз влагам сили от себе си, а не когато баща ми е оставил 10,000,000 и с тях правя добрини. Това не е никакво добро. Аз разбирам добро – да дойда на лозето ти с мотиката, да покопая един час.
към беседата >>
И казва Писанието: „Бог привлякъл ви с нишките на Любовта си“.
Христос казва: „Аз дойдох да сторя не своята воля, но волята на Оногова, Който ме е пратил“. Значи, пратил го е да каже, да изяви Неговата воля.
И казва Писанието: „Бог привлякъл ви с нишките на Любовта си“.
И единствената главна цел, за която Бог е създал света, е тази: Той иска да ви покаже, че е Любов! И ако вие ме питате как трябва да живеете, ще ви отговоря: Целият ви живот трябва да бъде едно изявление на тази безконечна и безгранична Любов, която действа в целия космос, и всички ваши мисли, чувствания и действия трябва да бъдат проявление на тази Велика Божия Любов. Това е смисълът! Вън от тази Любов, животът няма никакъв смисъл. И може с вас, които ме слушате, да направя един опит.
към беседата >>
Ако аз се спра при някоя стара баба, да ѝ дам една чашка водица, това е велико дело, то струва много повече от няколко милиона лева, дадени за бедните.
“ Тъй е, домът ви не е уреден, вкъщи има неразбиране, работата, делата, нивите, всичко, биете се, карате се, това не е Любов. А когато влезе Любовта в един дом, мъжът ще отстъпи, жената ще отстъпи, синът ще отстъпи, дъщерята ще отстъпи, всеки отстъпва, не само отстъпление, но всеки дава и всеки иска да покаже услуга. Ако ние нямаме туй разположение, да вършим тези малки услуги, как ще вършим по-големи? Господ не иска големи работи от нас, много малки работи иска. А ако аз се спра, да свържа обущата на един старец, то е една благородна черта.
Ако аз се спра при някоя стара баба, да ѝ дам една чашка водица, това е велико дело, то струва много повече от няколко милиона лева, дадени за бедните.
То струва повече пред Бога на Любовта, понеже го правя съзнателно. Добро е, когато самият аз влагам сили от себе си, а не когато баща ми е оставил 10,000,000 и с тях правя добрини. Това не е никакво добро. Аз разбирам добро – да дойда на лозето ти с мотиката, да покопая един час. Един час да ти жъна или да ти шътам – това е добро.
към беседата >>
И единствената главна цел, за която Бог е създал света, е тази: Той иска да ви покаже, че е Любов!
Христос казва: „Аз дойдох да сторя не своята воля, но волята на Оногова, Който ме е пратил“. Значи, пратил го е да каже, да изяви Неговата воля. И казва Писанието: „Бог привлякъл ви с нишките на Любовта си“.
И единствената главна цел, за която Бог е създал света, е тази: Той иска да ви покаже, че е Любов!
И ако вие ме питате как трябва да живеете, ще ви отговоря: Целият ви живот трябва да бъде едно изявление на тази безконечна и безгранична Любов, която действа в целия космос, и всички ваши мисли, чувствания и действия трябва да бъдат проявление на тази Велика Божия Любов. Това е смисълът! Вън от тази Любов, животът няма никакъв смисъл. И може с вас, които ме слушате, да направя един опит. Един опит мога да направя, и той е следующият: да ви докажа Любовта.
към беседата >>
То струва повече пред Бога на Любовта, понеже го правя съзнателно.
А когато влезе Любовта в един дом, мъжът ще отстъпи, жената ще отстъпи, синът ще отстъпи, дъщерята ще отстъпи, всеки отстъпва, не само отстъпление, но всеки дава и всеки иска да покаже услуга. Ако ние нямаме туй разположение, да вършим тези малки услуги, как ще вършим по-големи? Господ не иска големи работи от нас, много малки работи иска. А ако аз се спра, да свържа обущата на един старец, то е една благородна черта. Ако аз се спра при някоя стара баба, да ѝ дам една чашка водица, това е велико дело, то струва много повече от няколко милиона лева, дадени за бедните.
То струва повече пред Бога на Любовта, понеже го правя съзнателно.
Добро е, когато самият аз влагам сили от себе си, а не когато баща ми е оставил 10,000,000 и с тях правя добрини. Това не е никакво добро. Аз разбирам добро – да дойда на лозето ти с мотиката, да покопая един час. Един час да ти жъна или да ти шътам – това е добро. Ти си беден човек, един час да дойда в къщата ти, да ти поочистя, туй е добро, но от готовото да дам, то не е добро.
към беседата >>
И ако вие ме питате как трябва да живеете, ще ви отговоря: Целият ви живот трябва да бъде едно изявление на тази безконечна и безгранична Любов, която действа в целия космос, и всички ваши мисли, чувствания и действия трябва да бъдат проявление на тази Велика Божия Любов.
Христос казва: „Аз дойдох да сторя не своята воля, но волята на Оногова, Който ме е пратил“. Значи, пратил го е да каже, да изяви Неговата воля. И казва Писанието: „Бог привлякъл ви с нишките на Любовта си“. И единствената главна цел, за която Бог е създал света, е тази: Той иска да ви покаже, че е Любов!
И ако вие ме питате как трябва да живеете, ще ви отговоря: Целият ви живот трябва да бъде едно изявление на тази безконечна и безгранична Любов, която действа в целия космос, и всички ваши мисли, чувствания и действия трябва да бъдат проявление на тази Велика Божия Любов.
Това е смисълът! Вън от тази Любов, животът няма никакъв смисъл. И може с вас, които ме слушате, да направя един опит. Един опит мога да направя, и той е следующият: да ви докажа Любовта. Когато аз говоря, не се шегувам, и което съм говорил, аз го подлагам на опит.
към беседата >>
Добро е, когато самият аз влагам сили от себе си, а не когато баща ми е оставил 10,000,000 и с тях правя добрини.
Ако ние нямаме туй разположение, да вършим тези малки услуги, как ще вършим по-големи? Господ не иска големи работи от нас, много малки работи иска. А ако аз се спра, да свържа обущата на един старец, то е една благородна черта. Ако аз се спра при някоя стара баба, да ѝ дам една чашка водица, това е велико дело, то струва много повече от няколко милиона лева, дадени за бедните. То струва повече пред Бога на Любовта, понеже го правя съзнателно.
Добро е, когато самият аз влагам сили от себе си, а не когато баща ми е оставил 10,000,000 и с тях правя добрини.
Това не е никакво добро. Аз разбирам добро – да дойда на лозето ти с мотиката, да покопая един час. Един час да ти жъна или да ти шътам – това е добро. Ти си беден човек, един час да дойда в къщата ти, да ти поочистя, туй е добро, но от готовото да дам, то не е добро. Никакво добро не си направил.
към беседата >>
3.
Движение нагоре. Тръгни към Бога
,
КД
, , 12.4.1922г.,
Под думата Бог разбирам движение в правилна насока на битието.
Под думата Бог разбирам движение в правилна насока на битието.
към беседата >>
В буквата б има вече една пълна шестица плюс знака на .
В буквата б има вече една пълна шестица плюс знака на .
Какво показва числото 6? В него разгледано геометрически се включва целият вертикален, отвесен диаметър, дясната половина на хоризонта или десният радиус и дясната долна четвъртинка от окръжността. Шест е дясно число, мъжко и показва проявление.
към беседата >>
Какво показва числото 6?
В буквата б има вече една пълна шестица плюс знака на .
Какво показва числото 6?
В него разгледано геометрически се включва целият вертикален, отвесен диаметър, дясната половина на хоризонта или десният радиус и дясната долна четвъртинка от окръжността. Шест е дясно число, мъжко и показва проявление.
към беседата >>
В него разгледано геометрически се включва целият вертикален, отвесен диаметър, дясната половина на хоризонта или десният радиус и дясната долна четвъртинка от окръжността.
В буквата б има вече една пълна шестица плюс знака на . Какво показва числото 6?
В него разгледано геометрически се включва целият вертикален, отвесен диаметър, дясната половина на хоризонта или десният радиус и дясната долна четвъртинка от окръжността.
Шест е дясно число, мъжко и показва проявление.
към беседата >>
Шест е дясно число, мъжко и показва проявление.
В буквата б има вече една пълна шестица плюс знака на . Какво показва числото 6? В него разгледано геометрически се включва целият вертикален, отвесен диаметър, дясната половина на хоризонта или десният радиус и дясната долна четвъртинка от окръжността.
Шест е дясно число, мъжко и показва проявление.
към беседата >>
Лъчът отгоре слиза долу, в материята, прави четвърт обръщане около себе си и се прибира в центъра.
Лъчът отгоре слиза долу, в материята, прави четвърт обръщане около себе си и се прибира в центъра.
Това са двете, защото 6 е равно на две по три. Първата е Божествената троица: Дух, душа, тяло. Втората е човешката троица: ум, сърце, воля. Значи това е Божествената троица проявена в материята като човек със своите три принципа, които съставляват полетата на неговата проява. Шест е числото на човека.
към беседата >>
Това са двете, защото 6 е равно на две по три.
Лъчът отгоре слиза долу, в материята, прави четвърт обръщане около себе си и се прибира в центъра.
Това са двете, защото 6 е равно на две по три.
Първата е Божествената троица: Дух, душа, тяло. Втората е човешката троица: ум, сърце, воля. Значи това е Божествената троица проявена в материята като човек със своите три принципа, които съставляват полетата на неговата проява. Шест е числото на човека. Ако го разложим по друг начин: 6=2x3=2(2+1)=2x2 +2=4+2 Шест равно на две по три, равно на две(2 плюс1) равно на две, две по две плюс две равно на 4 плюс 2.
към беседата >>
Първата е Божествената троица: Дух, душа, тяло.
Лъчът отгоре слиза долу, в материята, прави четвърт обръщане около себе си и се прибира в центъра. Това са двете, защото 6 е равно на две по три.
Първата е Божествената троица: Дух, душа, тяло.
Втората е човешката троица: ум, сърце, воля. Значи това е Божествената троица проявена в материята като човек със своите три принципа, които съставляват полетата на неговата проява. Шест е числото на човека. Ако го разложим по друг начин: 6=2x3=2(2+1)=2x2 +2=4+2 Шест равно на две по три, равно на две(2 плюс1) равно на две, две по две плюс две равно на 4 плюс 2.
към беседата >>
Втората е човешката троица: ум, сърце, воля.
Лъчът отгоре слиза долу, в материята, прави четвърт обръщане около себе си и се прибира в центъра. Това са двете, защото 6 е равно на две по три. Първата е Божествената троица: Дух, душа, тяло.
Втората е човешката троица: ум, сърце, воля.
Значи това е Божествената троица проявена в материята като човек със своите три принципа, които съставляват полетата на неговата проява. Шест е числото на човека. Ако го разложим по друг начин: 6=2x3=2(2+1)=2x2 +2=4+2 Шест равно на две по три, равно на две(2 плюс1) равно на две, две по две плюс две равно на 4 плюс 2.
към беседата >>
Значи това е Божествената троица проявена в материята като човек със своите три принципа, които съставляват полетата на неговата проява.
Лъчът отгоре слиза долу, в материята, прави четвърт обръщане около себе си и се прибира в центъра. Това са двете, защото 6 е равно на две по три. Първата е Божествената троица: Дух, душа, тяло. Втората е човешката троица: ум, сърце, воля.
Значи това е Божествената троица проявена в материята като човек със своите три принципа, които съставляват полетата на неговата проява.
Шест е числото на човека. Ако го разложим по друг начин: 6=2x3=2(2+1)=2x2 +2=4+2 Шест равно на две по три, равно на две(2 плюс1) равно на две, две по две плюс две равно на 4 плюс 2.
към беседата >>
Шест е числото на човека.
Лъчът отгоре слиза долу, в материята, прави четвърт обръщане около себе си и се прибира в центъра. Това са двете, защото 6 е равно на две по три. Първата е Божествената троица: Дух, душа, тяло. Втората е човешката троица: ум, сърце, воля. Значи това е Божествената троица проявена в материята като човек със своите три принципа, които съставляват полетата на неговата проява.
Шест е числото на човека.
Ако го разложим по друг начин: 6=2x3=2(2+1)=2x2 +2=4+2 Шест равно на две по три, равно на две(2 плюс1) равно на две, две по две плюс две равно на 4 плюс 2.
към беседата >>
Ако го разложим по друг начин: 6=2x3=2(2+1)=2x2 +2=4+2 Шест равно на две по три, равно на две(2 плюс1) равно на две, две по две плюс две равно на 4 плюс 2.
Това са двете, защото 6 е равно на две по три. Първата е Божествената троица: Дух, душа, тяло. Втората е човешката троица: ум, сърце, воля. Значи това е Божествената троица проявена в материята като човек със своите три принципа, които съставляват полетата на неговата проява. Шест е числото на човека.
Ако го разложим по друг начин: 6=2x3=2(2+1)=2x2 +2=4+2 Шест равно на две по три, равно на две(2 плюс1) равно на две, две по две плюс две равно на 4 плюс 2.
към беседата >>
„Трима свидетелствуват на небеса: Отец, Син и Дух Свети".
„Трима свидетелствуват на небеса: Отец, Син и Дух Свети".
И трима са които свидетелствуват на земята: огън, кръв и вода. Отец - първичния огън. Слово - жертвената кръв. Дух - вода на кръщение. Шест равно на три плюс три.
към беседата >>
И трима са които свидетелствуват на земята: огън, кръв и вода.
„Трима свидетелствуват на небеса: Отец, Син и Дух Свети".
И трима са които свидетелствуват на земята: огън, кръв и вода.
Отец - първичния огън. Слово - жертвената кръв. Дух - вода на кръщение. Шест равно на три плюс три.
към беседата >>
Отец - първичния огън.
„Трима свидетелствуват на небеса: Отец, Син и Дух Свети". И трима са които свидетелствуват на земята: огън, кръв и вода.
Отец - първичния огън.
Слово - жертвената кръв. Дух - вода на кръщение. Шест равно на три плюс три.
към беседата >>
Слово - жертвената кръв.
„Трима свидетелствуват на небеса: Отец, Син и Дух Свети". И трима са които свидетелствуват на земята: огън, кръв и вода. Отец - първичния огън.
Слово - жертвената кръв.
Дух - вода на кръщение. Шест равно на три плюс три.
към беседата >>
Дух - вода на кръщение.
„Трима свидетелствуват на небеса: Отец, Син и Дух Свети". И трима са които свидетелствуват на земята: огън, кръв и вода. Отец - първичния огън. Слово - жертвената кръв.
Дух - вода на кръщение.
Шест равно на три плюс три.
към беседата >>
Шест равно на три плюс три.
„Трима свидетелствуват на небеса: Отец, Син и Дух Свети". И трима са които свидетелствуват на земята: огън, кръв и вода. Отец - първичния огън. Слово - жертвената кръв. Дух - вода на кръщение.
Шест равно на три плюс три.
към беседата >>
Б - освен шесторката в буквата „Б" има и знак на безкрайност.
Б - освен шесторката в буквата „Б" има и знак на безкрайност.
Значи 6-те - човекът, проявената Божествена троица, която се е ограничила и слязла долу, за да се заключи в материята е запазила своето първоначално движение в безкрайността. Тя идва от безкрайността като комета, слиза, за да се прояви и отива пак в безкрайността, затова човек още докато е на земята трябва да просветне, за да може да поеме друм отново към безкрайността. Докато той не е просветнал, той описва все нови и нови повратни кръгове, връща се отново и отново на земята. Той трябва да стане син Божия, като приеме кръщението на Духа, трябва да пролее кръвта си, за да стане после едно с огъня - Отец, из Когото е излязъл, защото той се ражда агнец - огън, овен - излиза от огъня и там трябва да се върне, защото „Бог наш е огън пояждащ." Кой атрибут на Божественото се крие под тези думи „огън пояждащ"? Трябва да се знае оригинала на хебрейски - за да се изясни напълно скритото значение и мистичния смисъл на думата.
към беседата >>
Значи 6-те - човекът, проявената Божествена троица, която се е ограничила и слязла долу, за да се заключи в материята е запазила своето първоначално движение в безкрайността.
Б - освен шесторката в буквата „Б" има и знак на безкрайност.
Значи 6-те - човекът, проявената Божествена троица, която се е ограничила и слязла долу, за да се заключи в материята е запазила своето първоначално движение в безкрайността.
Тя идва от безкрайността като комета, слиза, за да се прояви и отива пак в безкрайността, затова човек още докато е на земята трябва да просветне, за да може да поеме друм отново към безкрайността. Докато той не е просветнал, той описва все нови и нови повратни кръгове, връща се отново и отново на земята. Той трябва да стане син Божия, като приеме кръщението на Духа, трябва да пролее кръвта си, за да стане после едно с огъня - Отец, из Когото е излязъл, защото той се ражда агнец - огън, овен - излиза от огъня и там трябва да се върне, защото „Бог наш е огън пояждащ." Кой атрибут на Божественото се крие под тези думи „огън пояждащ"? Трябва да се знае оригинала на хебрейски - за да се изясни напълно скритото значение и мистичния смисъл на думата.
към беседата >>
Тя идва от безкрайността като комета, слиза, за да се прояви и отива пак в безкрайността, затова човек още докато е на земята трябва да просветне, за да може да поеме друм отново към безкрайността.
Б - освен шесторката в буквата „Б" има и знак на безкрайност. Значи 6-те - човекът, проявената Божествена троица, която се е ограничила и слязла долу, за да се заключи в материята е запазила своето първоначално движение в безкрайността.
Тя идва от безкрайността като комета, слиза, за да се прояви и отива пак в безкрайността, затова човек още докато е на земята трябва да просветне, за да може да поеме друм отново към безкрайността.
Докато той не е просветнал, той описва все нови и нови повратни кръгове, връща се отново и отново на земята. Той трябва да стане син Божия, като приеме кръщението на Духа, трябва да пролее кръвта си, за да стане после едно с огъня - Отец, из Когото е излязъл, защото той се ражда агнец - огън, овен - излиза от огъня и там трябва да се върне, защото „Бог наш е огън пояждащ." Кой атрибут на Божественото се крие под тези думи „огън пояждащ"? Трябва да се знае оригинала на хебрейски - за да се изясни напълно скритото значение и мистичния смисъл на думата.
към беседата >>
Докато той не е просветнал, той описва все нови и нови повратни кръгове, връща се отново и отново на земята.
Б - освен шесторката в буквата „Б" има и знак на безкрайност. Значи 6-те - човекът, проявената Божествена троица, която се е ограничила и слязла долу, за да се заключи в материята е запазила своето първоначално движение в безкрайността. Тя идва от безкрайността като комета, слиза, за да се прояви и отива пак в безкрайността, затова човек още докато е на земята трябва да просветне, за да може да поеме друм отново към безкрайността.
Докато той не е просветнал, той описва все нови и нови повратни кръгове, връща се отново и отново на земята.
Той трябва да стане син Божия, като приеме кръщението на Духа, трябва да пролее кръвта си, за да стане после едно с огъня - Отец, из Когото е излязъл, защото той се ражда агнец - огън, овен - излиза от огъня и там трябва да се върне, защото „Бог наш е огън пояждащ." Кой атрибут на Божественото се крие под тези думи „огън пояждащ"? Трябва да се знае оригинала на хебрейски - за да се изясни напълно скритото значение и мистичния смисъл на думата.
към беседата >>
Той трябва да стане син Божия, като приеме кръщението на Духа, трябва да пролее кръвта си, за да стане после едно с огъня - Отец, из Когото е излязъл, защото той се ражда агнец - огън, овен - излиза от огъня и там трябва да се върне, защото „Бог наш е огън пояждащ." Кой атрибут на Божественото се крие под тези думи „огън пояждащ"?
Б - освен шесторката в буквата „Б" има и знак на безкрайност. Значи 6-те - човекът, проявената Божествена троица, която се е ограничила и слязла долу, за да се заключи в материята е запазила своето първоначално движение в безкрайността. Тя идва от безкрайността като комета, слиза, за да се прояви и отива пак в безкрайността, затова човек още докато е на земята трябва да просветне, за да може да поеме друм отново към безкрайността. Докато той не е просветнал, той описва все нови и нови повратни кръгове, връща се отново и отново на земята.
Той трябва да стане син Божия, като приеме кръщението на Духа, трябва да пролее кръвта си, за да стане после едно с огъня - Отец, из Когото е излязъл, защото той се ражда агнец - огън, овен - излиза от огъня и там трябва да се върне, защото „Бог наш е огън пояждащ." Кой атрибут на Божественото се крие под тези думи „огън пояждащ"?
Трябва да се знае оригинала на хебрейски - за да се изясни напълно скритото значение и мистичния смисъл на думата.
към беседата >>
Трябва да се знае оригинала на хебрейски - за да се изясни напълно скритото значение и мистичния смисъл на думата.
Б - освен шесторката в буквата „Б" има и знак на безкрайност. Значи 6-те - човекът, проявената Божествена троица, която се е ограничила и слязла долу, за да се заключи в материята е запазила своето първоначално движение в безкрайността. Тя идва от безкрайността като комета, слиза, за да се прояви и отива пак в безкрайността, затова човек още докато е на земята трябва да просветне, за да може да поеме друм отново към безкрайността. Докато той не е просветнал, той описва все нови и нови повратни кръгове, връща се отново и отново на земята. Той трябва да стане син Божия, като приеме кръщението на Духа, трябва да пролее кръвта си, за да стане после едно с огъня - Отец, из Когото е излязъл, защото той се ражда агнец - огън, овен - излиза от огъня и там трябва да се върне, защото „Бог наш е огън пояждащ." Кой атрибут на Божественото се крие под тези думи „огън пояждащ"?
Трябва да се знае оригинала на хебрейски - за да се изясни напълно скритото значение и мистичния смисъл на думата.
към беседата >>
Пред КАР седи творческия процес А, която е вече уравновесената душа, водена от разумното, което е ритмовано.
Пред КАР седи творческия процес А, която е вече уравновесената душа, водена от разумното, което е ритмовано.
Двете А са уравновесени блюда на везните, показват че има една разумна основа, на която става градеж по законите и MP - Свещените букви на мировата душа и този строеж има за последна цел горното А, а от една по-висока гама и така до безкрайност. MP е връзката между физическата проява и неговото съответствие в царството на Духа.
към беседата >>
Двете А са уравновесени блюда на везните, показват че има една разумна основа, на която става градеж по законите и MP - Свещените букви на мировата душа и този строеж има за последна цел горното А, а от една по-висока гама и така до безкрайност.
Пред КАР седи творческия процес А, която е вече уравновесената душа, водена от разумното, което е ритмовано.
Двете А са уравновесени блюда на везните, показват че има една разумна основа, на която става градеж по законите и MP - Свещените букви на мировата душа и този строеж има за последна цел горното А, а от една по-висока гама и така до безкрайност.
MP е връзката между физическата проява и неговото съответствие в царството на Духа.
към беседата >>
MP е връзката между физическата проява и неговото съответствие в царството на Духа.
Пред КАР седи творческия процес А, която е вече уравновесената душа, водена от разумното, което е ритмовано. Двете А са уравновесени блюда на везните, показват че има една разумна основа, на която става градеж по законите и MP - Свещените букви на мировата душа и този строеж има за последна цел горното А, а от една по-висока гама и така до безкрайност.
MP е връзката между физическата проява и неговото съответствие в царството на Духа.
към беседата >>
Значи в карма се крият тези тайни, тя е виновницата за създаването на света - творението се развива по великия закон на карма.
Значи в карма се крият тези тайни, тя е виновницата за създаването на света - творението се развива по великия закон на карма.
Карма е първото движение на мировите води. Тайната седи в мистичното значение на буквите, които са като елементи на едно между тях, тогава има друго проявление на същите принципи. Крайно необходимо е да се проникне в тайното значение на буквите -сега друг е въпроса, ако имаме работа седна от древните азбуки, създадени по [...] изображение известни съзвездия - така тази буква, която има връзка с някое от съзвездията ще крие в себе си силите, които й се съобщават от това съзвездие. Градежът на буквите е цяло откровение за този, който може да чете и е разумял окултното значение на геометрическите линии и знаци, защото всяка буква е една геометрическа фигура. Всяка линия, фигура, буква, цвят, нота, точица, всичко има дълбок смисъл и значение за знаещия.
към беседата >>
Карма е първото движение на мировите води.
Значи в карма се крият тези тайни, тя е виновницата за създаването на света - творението се развива по великия закон на карма.
Карма е първото движение на мировите води.
Тайната седи в мистичното значение на буквите, които са като елементи на едно между тях, тогава има друго проявление на същите принципи. Крайно необходимо е да се проникне в тайното значение на буквите -сега друг е въпроса, ако имаме работа седна от древните азбуки, създадени по [...] изображение известни съзвездия - така тази буква, която има връзка с някое от съзвездията ще крие в себе си силите, които й се съобщават от това съзвездие. Градежът на буквите е цяло откровение за този, който може да чете и е разумял окултното значение на геометрическите линии и знаци, защото всяка буква е една геометрическа фигура. Всяка линия, фигура, буква, цвят, нота, точица, всичко има дълбок смисъл и значение за знаещия.
към беседата >>
Тайната седи в мистичното значение на буквите, които са като елементи на едно между тях, тогава има друго проявление на същите принципи.
Значи в карма се крият тези тайни, тя е виновницата за създаването на света - творението се развива по великия закон на карма. Карма е първото движение на мировите води.
Тайната седи в мистичното значение на буквите, които са като елементи на едно между тях, тогава има друго проявление на същите принципи.
Крайно необходимо е да се проникне в тайното значение на буквите -сега друг е въпроса, ако имаме работа седна от древните азбуки, създадени по [...] изображение известни съзвездия - така тази буква, която има връзка с някое от съзвездията ще крие в себе си силите, които й се съобщават от това съзвездие. Градежът на буквите е цяло откровение за този, който може да чете и е разумял окултното значение на геометрическите линии и знаци, защото всяка буква е една геометрическа фигура. Всяка линия, фигура, буква, цвят, нота, точица, всичко има дълбок смисъл и значение за знаещия.
към беседата >>
Крайно необходимо е да се проникне в тайното значение на буквите -сега друг е въпроса, ако имаме работа седна от древните азбуки, създадени по [...] изображение известни съзвездия - така тази буква, която има връзка с някое от съзвездията ще крие в себе си силите, които й се съобщават от това съзвездие.
Значи в карма се крият тези тайни, тя е виновницата за създаването на света - творението се развива по великия закон на карма. Карма е първото движение на мировите води. Тайната седи в мистичното значение на буквите, които са като елементи на едно между тях, тогава има друго проявление на същите принципи.
Крайно необходимо е да се проникне в тайното значение на буквите -сега друг е въпроса, ако имаме работа седна от древните азбуки, създадени по [...] изображение известни съзвездия - така тази буква, която има връзка с някое от съзвездията ще крие в себе си силите, които й се съобщават от това съзвездие.
Градежът на буквите е цяло откровение за този, който може да чете и е разумял окултното значение на геометрическите линии и знаци, защото всяка буква е една геометрическа фигура. Всяка линия, фигура, буква, цвят, нота, точица, всичко има дълбок смисъл и значение за знаещия.
към беседата >>
Градежът на буквите е цяло откровение за този, който може да чете и е разумял окултното значение на геометрическите линии и знаци, защото всяка буква е една геометрическа фигура.
Значи в карма се крият тези тайни, тя е виновницата за създаването на света - творението се развива по великия закон на карма. Карма е първото движение на мировите води. Тайната седи в мистичното значение на буквите, които са като елементи на едно между тях, тогава има друго проявление на същите принципи. Крайно необходимо е да се проникне в тайното значение на буквите -сега друг е въпроса, ако имаме работа седна от древните азбуки, създадени по [...] изображение известни съзвездия - така тази буква, която има връзка с някое от съзвездията ще крие в себе си силите, които й се съобщават от това съзвездие.
Градежът на буквите е цяло откровение за този, който може да чете и е разумял окултното значение на геометрическите линии и знаци, защото всяка буква е една геометрическа фигура.
Всяка линия, фигура, буква, цвят, нота, точица, всичко има дълбок смисъл и значение за знаещия.
към беседата >>
Всяка линия, фигура, буква, цвят, нота, точица, всичко има дълбок смисъл и значение за знаещия.
Значи в карма се крият тези тайни, тя е виновницата за създаването на света - творението се развива по великия закон на карма. Карма е първото движение на мировите води. Тайната седи в мистичното значение на буквите, които са като елементи на едно между тях, тогава има друго проявление на същите принципи. Крайно необходимо е да се проникне в тайното значение на буквите -сега друг е въпроса, ако имаме работа седна от древните азбуки, създадени по [...] изображение известни съзвездия - така тази буква, която има връзка с някое от съзвездията ще крие в себе си силите, които й се съобщават от това съзвездие. Градежът на буквите е цяло откровение за този, който може да чете и е разумял окултното значение на геометрическите линии и знаци, защото всяка буква е една геометрическа фигура.
Всяка линия, фигура, буква, цвят, нота, точица, всичко има дълбок смисъл и значение за знаещия.
към беседата >>
4.
Закон на движенията / Закон на движение
,
МОК
, София, 12.4.1922г.,
Прочетете първата дума.
Прочетете първата дума.
към беседата >>
– Тръгни!
– Тръгни!
към беседата >>
Значи, трябва да проучавате закона на движението.
Значи, трябва да проучавате закона на движението.
Може ли да си спомните тръгването, значи първото желание, което е турило всички други желания в движение? Във вашето детинство може ли да си спомните първата мисъл, първото желание. Забравили сте го, нали? Първото желание, първият подтик на детето е дишането. С раждането то почва да диша, защото законът на движението е закон на астралния свят.
към беседата >>
Може ли да си спомните тръгването, значи първото желание, което е турило всички други желания в движение?
Значи, трябва да проучавате закона на движението.
Може ли да си спомните тръгването, значи първото желание, което е турило всички други желания в движение?
Във вашето детинство може ли да си спомните първата мисъл, първото желание. Забравили сте го, нали? Първото желание, първият подтик на детето е дишането. С раждането то почва да диша, защото законът на движението е закон на астралния свят. Значи, детето се намира в един свят не толкова хармоничен.
към беседата >>
Във вашето детинство може ли да си спомните първата мисъл, първото желание.
Значи, трябва да проучавате закона на движението. Може ли да си спомните тръгването, значи първото желание, което е турило всички други желания в движение?
Във вашето детинство може ли да си спомните първата мисъл, първото желание.
Забравили сте го, нали? Първото желание, първият подтик на детето е дишането. С раждането то почва да диша, защото законът на движението е закон на астралния свят. Значи, детето се намира в един свят не толкова хармоничен. То издава един звук, с който определя, че качествата, средата, в която се намира, не е толкова приятна; това означава плача.
към беседата >>
Забравили сте го, нали?
Значи, трябва да проучавате закона на движението. Може ли да си спомните тръгването, значи първото желание, което е турило всички други желания в движение? Във вашето детинство може ли да си спомните първата мисъл, първото желание.
Забравили сте го, нали?
Първото желание, първият подтик на детето е дишането. С раждането то почва да диша, защото законът на движението е закон на астралния свят. Значи, детето се намира в един свят не толкова хармоничен. То издава един звук, с който определя, че качествата, средата, в която се намира, не е толкова приятна; това означава плача. Плачът означава, че човек се намира в една среда нехармонична.
към беседата >>
Първото желание, първият подтик на детето е дишането.
Значи, трябва да проучавате закона на движението. Може ли да си спомните тръгването, значи първото желание, което е турило всички други желания в движение? Във вашето детинство може ли да си спомните първата мисъл, първото желание. Забравили сте го, нали?
Първото желание, първият подтик на детето е дишането.
С раждането то почва да диша, защото законът на движението е закон на астралния свят. Значи, детето се намира в един свят не толкова хармоничен. То издава един звук, с който определя, че качествата, средата, в която се намира, не е толкова приятна; това означава плача. Плачът означава, че човек се намира в една среда нехармонична. Но ние ще разгледаме живота, т.е.
към беседата >>
С раждането то почва да диша, защото законът на движението е закон на астралния свят.
Значи, трябва да проучавате закона на движението. Може ли да си спомните тръгването, значи първото желание, което е турило всички други желания в движение? Във вашето детинство може ли да си спомните първата мисъл, първото желание. Забравили сте го, нали? Първото желание, първият подтик на детето е дишането.
С раждането то почва да диша, защото законът на движението е закон на астралния свят.
Значи, детето се намира в един свят не толкова хармоничен. То издава един звук, с който определя, че качествата, средата, в която се намира, не е толкова приятна; това означава плача. Плачът означава, че човек се намира в една среда нехармонична. Но ние ще разгледаме живота, т.е. съзнателния живот или самосъзнателния живот тъй, както той сега се е проявил.
към беседата >>
Значи, детето се намира в един свят не толкова хармоничен.
Може ли да си спомните тръгването, значи първото желание, което е турило всички други желания в движение? Във вашето детинство може ли да си спомните първата мисъл, първото желание. Забравили сте го, нали? Първото желание, първият подтик на детето е дишането. С раждането то почва да диша, защото законът на движението е закон на астралния свят.
Значи, детето се намира в един свят не толкова хармоничен.
То издава един звук, с който определя, че качествата, средата, в която се намира, не е толкова приятна; това означава плача. Плачът означава, че човек се намира в една среда нехармонична. Но ние ще разгледаме живота, т.е. съзнателния живот или самосъзнателния живот тъй, както той сега се е проявил. Значи, всяка една душа, която излиза от Бога, излиза, за да опознае себе си.
към беседата >>
То издава един звук, с който определя, че качествата, средата, в която се намира, не е толкова приятна; това означава плача.
Във вашето детинство може ли да си спомните първата мисъл, първото желание. Забравили сте го, нали? Първото желание, първият подтик на детето е дишането. С раждането то почва да диша, защото законът на движението е закон на астралния свят. Значи, детето се намира в един свят не толкова хармоничен.
То издава един звук, с който определя, че качествата, средата, в която се намира, не е толкова приятна; това означава плача.
Плачът означава, че човек се намира в една среда нехармонична. Но ние ще разгледаме живота, т.е. съзнателния живот или самосъзнателния живот тъй, както той сега се е проявил. Значи, всяка една душа, която излиза от Бога, излиза, за да опознае себе си. А то е първото движение в съзнанието.
към беседата >>
Плачът означава, че човек се намира в една среда нехармонична.
Забравили сте го, нали? Първото желание, първият подтик на детето е дишането. С раждането то почва да диша, защото законът на движението е закон на астралния свят. Значи, детето се намира в един свят не толкова хармоничен. То издава един звук, с който определя, че качествата, средата, в която се намира, не е толкова приятна; това означава плача.
Плачът означава, че човек се намира в една среда нехармонична.
Но ние ще разгледаме живота, т.е. съзнателния живот или самосъзнателния живот тъй, както той сега се е проявил. Значи, всяка една душа, която излиза от Бога, излиза, за да опознае себе си. А то е първото движение в съзнанието. Да опознае себе си, значи, безграничното влиза в рамките или границите на граничното, самоопределя се.
към беседата >>
Но ние ще разгледаме живота, т.е.
Първото желание, първият подтик на детето е дишането. С раждането то почва да диша, защото законът на движението е закон на астралния свят. Значи, детето се намира в един свят не толкова хармоничен. То издава един звук, с който определя, че качествата, средата, в която се намира, не е толкова приятна; това означава плача. Плачът означава, че човек се намира в една среда нехармонична.
Но ние ще разгледаме живота, т.е.
съзнателния живот или самосъзнателния живот тъй, както той сега се е проявил. Значи, всяка една душа, която излиза от Бога, излиза, за да опознае себе си. А то е първото движение в съзнанието. Да опознае себе си, значи, безграничното влиза в рамките или границите на граничното, самоопределя се. А всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посоката на движението или пътя на еволюцията, през която трябва его-то или аз-ът, или човешката душа да мине, за своето самоусъвършенствуване.
към беседата >>
съзнателния живот или самосъзнателния живот тъй, както той сега се е проявил.
С раждането то почва да диша, защото законът на движението е закон на астралния свят. Значи, детето се намира в един свят не толкова хармоничен. То издава един звук, с който определя, че качествата, средата, в която се намира, не е толкова приятна; това означава плача. Плачът означава, че човек се намира в една среда нехармонична. Но ние ще разгледаме живота, т.е.
съзнателния живот или самосъзнателния живот тъй, както той сега се е проявил.
Значи, всяка една душа, която излиза от Бога, излиза, за да опознае себе си. А то е първото движение в съзнанието. Да опознае себе си, значи, безграничното влиза в рамките или границите на граничното, самоопределя се. А всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посоката на движението или пътя на еволюцията, през която трябва его-то или аз-ът, или човешката душа да мине, за своето самоусъвършенствуване. Следователно, човешката душа слиза на земята, за да стане силна.
към беседата >>
Значи, всяка една душа, която излиза от Бога, излиза, за да опознае себе си.
Значи, детето се намира в един свят не толкова хармоничен. То издава един звук, с който определя, че качествата, средата, в която се намира, не е толкова приятна; това означава плача. Плачът означава, че човек се намира в една среда нехармонична. Но ние ще разгледаме живота, т.е. съзнателния живот или самосъзнателния живот тъй, както той сега се е проявил.
Значи, всяка една душа, която излиза от Бога, излиза, за да опознае себе си.
А то е първото движение в съзнанието. Да опознае себе си, значи, безграничното влиза в рамките или границите на граничното, самоопределя се. А всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посоката на движението или пътя на еволюцията, през която трябва его-то или аз-ът, или човешката душа да мине, за своето самоусъвършенствуване. Следователно, човешката душа слиза на земята, за да стане силна. „Силен и слаб“ започват със същата буква, както е в славянския език.
към беседата >>
А то е първото движение в съзнанието.
То издава един звук, с който определя, че качествата, средата, в която се намира, не е толкова приятна; това означава плача. Плачът означава, че човек се намира в една среда нехармонична. Но ние ще разгледаме живота, т.е. съзнателния живот или самосъзнателния живот тъй, както той сега се е проявил. Значи, всяка една душа, която излиза от Бога, излиза, за да опознае себе си.
А то е първото движение в съзнанието.
Да опознае себе си, значи, безграничното влиза в рамките или границите на граничното, самоопределя се. А всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посоката на движението или пътя на еволюцията, през която трябва его-то или аз-ът, или човешката душа да мине, за своето самоусъвършенствуване. Следователно, човешката душа слиза на земята, за да стане силна. „Силен и слаб“ започват със същата буква, както е в славянския език. Значи, слаб е закона на променението, а силен – законът на непроменението.
към беседата >>
Да опознае себе си, значи, безграничното влиза в рамките или границите на граничното, самоопределя се.
Плачът означава, че човек се намира в една среда нехармонична. Но ние ще разгледаме живота, т.е. съзнателния живот или самосъзнателния живот тъй, както той сега се е проявил. Значи, всяка една душа, която излиза от Бога, излиза, за да опознае себе си. А то е първото движение в съзнанието.
Да опознае себе си, значи, безграничното влиза в рамките или границите на граничното, самоопределя се.
А всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посоката на движението или пътя на еволюцията, през която трябва его-то или аз-ът, или човешката душа да мине, за своето самоусъвършенствуване. Следователно, човешката душа слиза на земята, за да стане силна. „Силен и слаб“ започват със същата буква, както е в славянския език. Значи, слаб е закона на променението, а силен – законът на непроменението. Но силен, разбирам, в силата има разширение, а в слабостта има смаляване.
към беседата >>
А всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посоката на движението или пътя на еволюцията, през която трябва его-то или аз-ът, или човешката душа да мине, за своето самоусъвършенствуване.
Но ние ще разгледаме живота, т.е. съзнателния живот или самосъзнателния живот тъй, както той сега се е проявил. Значи, всяка една душа, която излиза от Бога, излиза, за да опознае себе си. А то е първото движение в съзнанието. Да опознае себе си, значи, безграничното влиза в рамките или границите на граничното, самоопределя се.
А всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посоката на движението или пътя на еволюцията, през която трябва его-то или аз-ът, или човешката душа да мине, за своето самоусъвършенствуване.
Следователно, човешката душа слиза на земята, за да стане силна. „Силен и слаб“ започват със същата буква, както е в славянския език. Значи, слаб е закона на променението, а силен – законът на непроменението. Но силен, разбирам, в силата има разширение, а в слабостта има смаляване. Сега, от гледището на вашия земен живот защо сте дошли на земята?
към беседата >>
Следователно, човешката душа слиза на земята, за да стане силна.
съзнателния живот или самосъзнателния живот тъй, както той сега се е проявил. Значи, всяка една душа, която излиза от Бога, излиза, за да опознае себе си. А то е първото движение в съзнанието. Да опознае себе си, значи, безграничното влиза в рамките или границите на граничното, самоопределя се. А всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посоката на движението или пътя на еволюцията, през която трябва его-то или аз-ът, или човешката душа да мине, за своето самоусъвършенствуване.
Следователно, човешката душа слиза на земята, за да стане силна.
„Силен и слаб“ започват със същата буква, както е в славянския език. Значи, слаб е закона на променението, а силен – законът на непроменението. Но силен, разбирам, в силата има разширение, а в слабостта има смаляване. Сега, от гледището на вашия земен живот защо сте дошли на земята? Отговорът е: Да станем силни, а вие ще кажете: „Да познаем Бога, да се спасим“ и т.н.
към беседата >>
„Силен и слаб“ започват със същата буква, както е в славянския език.
Значи, всяка една душа, която излиза от Бога, излиза, за да опознае себе си. А то е първото движение в съзнанието. Да опознае себе си, значи, безграничното влиза в рамките или границите на граничното, самоопределя се. А всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посоката на движението или пътя на еволюцията, през която трябва его-то или аз-ът, или човешката душа да мине, за своето самоусъвършенствуване. Следователно, човешката душа слиза на земята, за да стане силна.
„Силен и слаб“ започват със същата буква, както е в славянския език.
Значи, слаб е закона на променението, а силен – законът на непроменението. Но силен, разбирам, в силата има разширение, а в слабостта има смаляване. Сега, от гледището на вашия земен живот защо сте дошли на земята? Отговорът е: Да станем силни, а вие ще кажете: „Да познаем Бога, да се спасим“ и т.н. Ще познаеш Бога само, когато си силен.
към беседата >>
Значи, слаб е закона на променението, а силен – законът на непроменението.
А то е първото движение в съзнанието. Да опознае себе си, значи, безграничното влиза в рамките или границите на граничното, самоопределя се. А всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посоката на движението или пътя на еволюцията, през която трябва его-то или аз-ът, или човешката душа да мине, за своето самоусъвършенствуване. Следователно, човешката душа слиза на земята, за да стане силна. „Силен и слаб“ започват със същата буква, както е в славянския език.
Значи, слаб е закона на променението, а силен – законът на непроменението.
Но силен, разбирам, в силата има разширение, а в слабостта има смаляване. Сега, от гледището на вашия земен живот защо сте дошли на земята? Отговорът е: Да станем силни, а вие ще кажете: „Да познаем Бога, да се спасим“ и т.н. Ще познаеш Бога само, когато си силен. Защото, ако у детето няма сили да прегърне майка си, ако у него няма сили да поеме млякото, може ли да познае майка си?
към беседата >>
Но силен, разбирам, в силата има разширение, а в слабостта има смаляване.
Да опознае себе си, значи, безграничното влиза в рамките или границите на граничното, самоопределя се. А всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посоката на движението или пътя на еволюцията, през която трябва его-то или аз-ът, или човешката душа да мине, за своето самоусъвършенствуване. Следователно, човешката душа слиза на земята, за да стане силна. „Силен и слаб“ започват със същата буква, както е в славянския език. Значи, слаб е закона на променението, а силен – законът на непроменението.
Но силен, разбирам, в силата има разширение, а в слабостта има смаляване.
Сега, от гледището на вашия земен живот защо сте дошли на земята? Отговорът е: Да станем силни, а вие ще кажете: „Да познаем Бога, да се спасим“ и т.н. Ще познаеш Бога само, когато си силен. Защото, ако у детето няма сили да прегърне майка си, ако у него няма сили да поеме млякото, може ли да познае майка си? Не може.
към беседата >>
Сега, от гледището на вашия земен живот защо сте дошли на земята?
А всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посоката на движението или пътя на еволюцията, през която трябва его-то или аз-ът, или човешката душа да мине, за своето самоусъвършенствуване. Следователно, човешката душа слиза на земята, за да стане силна. „Силен и слаб“ започват със същата буква, както е в славянския език. Значи, слаб е закона на променението, а силен – законът на непроменението. Но силен, разбирам, в силата има разширение, а в слабостта има смаляване.
Сега, от гледището на вашия земен живот защо сте дошли на земята?
Отговорът е: Да станем силни, а вие ще кажете: „Да познаем Бога, да се спасим“ и т.н. Ще познаеш Бога само, когато си силен. Защото, ако у детето няма сили да прегърне майка си, ако у него няма сили да поеме млякото, може ли да познае майка си? Не може. Следователно, във всяко движение и във всяко чувство, и във всяка мисъл, колкото и да е малка, микроскопическа, в тази мисъл се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще може да се развият.
към беседата >>
Отговорът е: Да станем силни, а вие ще кажете: „Да познаем Бога, да се спасим“ и т.н.
Следователно, човешката душа слиза на земята, за да стане силна. „Силен и слаб“ започват със същата буква, както е в славянския език. Значи, слаб е закона на променението, а силен – законът на непроменението. Но силен, разбирам, в силата има разширение, а в слабостта има смаляване. Сега, от гледището на вашия земен живот защо сте дошли на земята?
Отговорът е: Да станем силни, а вие ще кажете: „Да познаем Бога, да се спасим“ и т.н.
Ще познаеш Бога само, когато си силен. Защото, ако у детето няма сили да прегърне майка си, ако у него няма сили да поеме млякото, може ли да познае майка си? Не може. Следователно, във всяко движение и във всяко чувство, и във всяка мисъл, колкото и да е малка, микроскопическа, в тази мисъл се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще може да се развият. Сега, според закона на контрастите, слабостта винаги подразбира силата.
към беседата >>
Ще познаеш Бога само, когато си силен.
„Силен и слаб“ започват със същата буква, както е в славянския език. Значи, слаб е закона на променението, а силен – законът на непроменението. Но силен, разбирам, в силата има разширение, а в слабостта има смаляване. Сега, от гледището на вашия земен живот защо сте дошли на земята? Отговорът е: Да станем силни, а вие ще кажете: „Да познаем Бога, да се спасим“ и т.н.
Ще познаеш Бога само, когато си силен.
Защото, ако у детето няма сили да прегърне майка си, ако у него няма сили да поеме млякото, може ли да познае майка си? Не може. Следователно, във всяко движение и във всяко чувство, и във всяка мисъл, колкото и да е малка, микроскопическа, в тази мисъл се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще може да се развият. Сега, според закона на контрастите, слабостта винаги подразбира силата. Слаби, значи, запознали се с най-малките величини, най-малките проявления в живота.
към беседата >>
Защото, ако у детето няма сили да прегърне майка си, ако у него няма сили да поеме млякото, може ли да познае майка си?
Значи, слаб е закона на променението, а силен – законът на непроменението. Но силен, разбирам, в силата има разширение, а в слабостта има смаляване. Сега, от гледището на вашия земен живот защо сте дошли на земята? Отговорът е: Да станем силни, а вие ще кажете: „Да познаем Бога, да се спасим“ и т.н. Ще познаеш Бога само, когато си силен.
Защото, ако у детето няма сили да прегърне майка си, ако у него няма сили да поеме млякото, може ли да познае майка си?
Не може. Следователно, във всяко движение и във всяко чувство, и във всяка мисъл, колкото и да е малка, микроскопическа, в тази мисъл се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще може да се развият. Сега, според закона на контрастите, слабостта винаги подразбира силата. Слаби, значи, запознали се с най-малките величини, най-малките проявления в живота. За пример, малкото дете при своето идване на земята, съзнава, че то е без сили.
към беседата >>
Не може.
Но силен, разбирам, в силата има разширение, а в слабостта има смаляване. Сега, от гледището на вашия земен живот защо сте дошли на земята? Отговорът е: Да станем силни, а вие ще кажете: „Да познаем Бога, да се спасим“ и т.н. Ще познаеш Бога само, когато си силен. Защото, ако у детето няма сили да прегърне майка си, ако у него няма сили да поеме млякото, може ли да познае майка си?
Не може.
Следователно, във всяко движение и във всяко чувство, и във всяка мисъл, колкото и да е малка, микроскопическа, в тази мисъл се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще може да се развият. Сега, според закона на контрастите, слабостта винаги подразбира силата. Слаби, значи, запознали се с най-малките величини, най-малките проявления в живота. За пример, малкото дете при своето идване на земята, съзнава, че то е без сили. Но в туй безсилие се крие неговата сила.
към беседата >>
Следователно, във всяко движение и във всяко чувство, и във всяка мисъл, колкото и да е малка, микроскопическа, в тази мисъл се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще може да се развият.
Сега, от гледището на вашия земен живот защо сте дошли на земята? Отговорът е: Да станем силни, а вие ще кажете: „Да познаем Бога, да се спасим“ и т.н. Ще познаеш Бога само, когато си силен. Защото, ако у детето няма сили да прегърне майка си, ако у него няма сили да поеме млякото, може ли да познае майка си? Не може.
Следователно, във всяко движение и във всяко чувство, и във всяка мисъл, колкото и да е малка, микроскопическа, в тази мисъл се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще може да се развият.
Сега, според закона на контрастите, слабостта винаги подразбира силата. Слаби, значи, запознали се с най-малките величини, най-малките проявления в живота. За пример, малкото дете при своето идване на земята, съзнава, че то е без сили. Но в туй безсилие се крие неговата сила. У него има желание туй безсилие да изведе към сила.
към беседата >>
Сега, според закона на контрастите, слабостта винаги подразбира силата.
Отговорът е: Да станем силни, а вие ще кажете: „Да познаем Бога, да се спасим“ и т.н. Ще познаеш Бога само, когато си силен. Защото, ако у детето няма сили да прегърне майка си, ако у него няма сили да поеме млякото, може ли да познае майка си? Не може. Следователно, във всяко движение и във всяко чувство, и във всяка мисъл, колкото и да е малка, микроскопическа, в тази мисъл се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще може да се развият.
Сега, според закона на контрастите, слабостта винаги подразбира силата.
Слаби, значи, запознали се с най-малките величини, най-малките проявления в живота. За пример, малкото дете при своето идване на земята, съзнава, че то е без сили. Но в туй безсилие се крие неговата сила. У него има желание туй безсилие да изведе към сила. Аз ви навеждам на този закон, защото вие морално се чувствувате без сили; казвате: Имаме слабости, пороци, ограничения, това-онова, и не може да се подвизаваме.
към беседата >>
Слаби, значи, запознали се с най-малките величини, най-малките проявления в живота.
Ще познаеш Бога само, когато си силен. Защото, ако у детето няма сили да прегърне майка си, ако у него няма сили да поеме млякото, може ли да познае майка си? Не може. Следователно, във всяко движение и във всяко чувство, и във всяка мисъл, колкото и да е малка, микроскопическа, в тази мисъл се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще може да се развият. Сега, според закона на контрастите, слабостта винаги подразбира силата.
Слаби, значи, запознали се с най-малките величини, най-малките проявления в живота.
За пример, малкото дете при своето идване на земята, съзнава, че то е без сили. Но в туй безсилие се крие неговата сила. У него има желание туй безсилие да изведе към сила. Аз ви навеждам на този закон, защото вие морално се чувствувате без сили; казвате: Имаме слабости, пороци, ограничения, това-онова, и не може да се подвизаваме. Значи, вие сте в духовно отношение деца, които майката къпе в коритото, и често тези деца правят много неморални неща. Т.е.
към беседата >>
За пример, малкото дете при своето идване на земята, съзнава, че то е без сили.
Защото, ако у детето няма сили да прегърне майка си, ако у него няма сили да поеме млякото, може ли да познае майка си? Не може. Следователно, във всяко движение и във всяко чувство, и във всяка мисъл, колкото и да е малка, микроскопическа, в тази мисъл се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще може да се развият. Сега, според закона на контрастите, слабостта винаги подразбира силата. Слаби, значи, запознали се с най-малките величини, най-малките проявления в живота.
За пример, малкото дете при своето идване на земята, съзнава, че то е без сили.
Но в туй безсилие се крие неговата сила. У него има желание туй безсилие да изведе към сила. Аз ви навеждам на този закон, защото вие морално се чувствувате без сили; казвате: Имаме слабости, пороци, ограничения, това-онова, и не може да се подвизаваме. Значи, вие сте в духовно отношение деца, които майката къпе в коритото, и често тези деца правят много неморални неща. Т.е. от гледището на вашето схващане – неморални работи.
към беседата >>
Но в туй безсилие се крие неговата сила.
Не може. Следователно, във всяко движение и във всяко чувство, и във всяка мисъл, колкото и да е малка, микроскопическа, в тази мисъл се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще може да се развият. Сега, според закона на контрастите, слабостта винаги подразбира силата. Слаби, значи, запознали се с най-малките величини, най-малките проявления в живота. За пример, малкото дете при своето идване на земята, съзнава, че то е без сили.
Но в туй безсилие се крие неговата сила.
У него има желание туй безсилие да изведе към сила. Аз ви навеждам на този закон, защото вие морално се чувствувате без сили; казвате: Имаме слабости, пороци, ограничения, това-онова, и не може да се подвизаваме. Значи, вие сте в духовно отношение деца, които майката къпе в коритото, и често тези деца правят много неморални неща. Т.е. от гледището на вашето схващане – неморални работи. Едно пиле щом като излезе из черупката си, веднага, с излизането то започва да рови из земята.
към беседата >>
У него има желание туй безсилие да изведе към сила.
Следователно, във всяко движение и във всяко чувство, и във всяка мисъл, колкото и да е малка, микроскопическа, в тази мисъл се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще може да се развият. Сега, според закона на контрастите, слабостта винаги подразбира силата. Слаби, значи, запознали се с най-малките величини, най-малките проявления в живота. За пример, малкото дете при своето идване на земята, съзнава, че то е без сили. Но в туй безсилие се крие неговата сила.
У него има желание туй безсилие да изведе към сила.
Аз ви навеждам на този закон, защото вие морално се чувствувате без сили; казвате: Имаме слабости, пороци, ограничения, това-онова, и не може да се подвизаваме. Значи, вие сте в духовно отношение деца, които майката къпе в коритото, и често тези деца правят много неморални неща. Т.е. от гледището на вашето схващане – неморални работи. Едно пиле щом като излезе из черупката си, веднага, с излизането то започва да рови из земята. Обаче, един човек, майката трябва да го държи няколко години, докато стане способен да търси храната си, а пилето, след един–два дена може само да си взема храната.
към беседата >>
Аз ви навеждам на този закон, защото вие морално се чувствувате без сили; казвате: Имаме слабости, пороци, ограничения, това-онова, и не може да се подвизаваме.
Сега, според закона на контрастите, слабостта винаги подразбира силата. Слаби, значи, запознали се с най-малките величини, най-малките проявления в живота. За пример, малкото дете при своето идване на земята, съзнава, че то е без сили. Но в туй безсилие се крие неговата сила. У него има желание туй безсилие да изведе към сила.
Аз ви навеждам на този закон, защото вие морално се чувствувате без сили; казвате: Имаме слабости, пороци, ограничения, това-онова, и не може да се подвизаваме.
Значи, вие сте в духовно отношение деца, които майката къпе в коритото, и често тези деца правят много неморални неща. Т.е. от гледището на вашето схващане – неморални работи. Едно пиле щом като излезе из черупката си, веднага, с излизането то започва да рови из земята. Обаче, един човек, майката трябва да го държи няколко години, докато стане способен да търси храната си, а пилето, след един–два дена може само да си взема храната. Туй не зависи от слабостта на човека, но понеже материята, с която е обвит е по-гъста, вследствие на това човек сам не може да преодолее спънките, в които тя (материята) го е ограничила в даден момент, тъй лесно, както пилето.
към беседата >>
Значи, вие сте в духовно отношение деца, които майката къпе в коритото, и често тези деца правят много неморални неща. Т.е.
Слаби, значи, запознали се с най-малките величини, най-малките проявления в живота. За пример, малкото дете при своето идване на земята, съзнава, че то е без сили. Но в туй безсилие се крие неговата сила. У него има желание туй безсилие да изведе към сила. Аз ви навеждам на този закон, защото вие морално се чувствувате без сили; казвате: Имаме слабости, пороци, ограничения, това-онова, и не може да се подвизаваме.
Значи, вие сте в духовно отношение деца, които майката къпе в коритото, и често тези деца правят много неморални неща. Т.е.
от гледището на вашето схващане – неморални работи. Едно пиле щом като излезе из черупката си, веднага, с излизането то започва да рови из земята. Обаче, един човек, майката трябва да го държи няколко години, докато стане способен да търси храната си, а пилето, след един–два дена може само да си взема храната. Туй не зависи от слабостта на човека, но понеже материята, с която е обвит е по-гъста, вследствие на това човек сам не може да преодолее спънките, в които тя (материята) го е ограничила в даден момент, тъй лесно, както пилето.
към беседата >>
от гледището на вашето схващане – неморални работи.
За пример, малкото дете при своето идване на земята, съзнава, че то е без сили. Но в туй безсилие се крие неговата сила. У него има желание туй безсилие да изведе към сила. Аз ви навеждам на този закон, защото вие морално се чувствувате без сили; казвате: Имаме слабости, пороци, ограничения, това-онова, и не може да се подвизаваме. Значи, вие сте в духовно отношение деца, които майката къпе в коритото, и често тези деца правят много неморални неща. Т.е.
от гледището на вашето схващане – неморални работи.
Едно пиле щом като излезе из черупката си, веднага, с излизането то започва да рови из земята. Обаче, един човек, майката трябва да го държи няколко години, докато стане способен да търси храната си, а пилето, след един–два дена може само да си взема храната. Туй не зависи от слабостта на човека, но понеже материята, с която е обвит е по-гъста, вследствие на това човек сам не може да преодолее спънките, в които тя (материята) го е ограничила в даден момент, тъй лесно, както пилето.
към беседата >>
Едно пиле щом като излезе из черупката си, веднага, с излизането то започва да рови из земята.
Но в туй безсилие се крие неговата сила. У него има желание туй безсилие да изведе към сила. Аз ви навеждам на този закон, защото вие морално се чувствувате без сили; казвате: Имаме слабости, пороци, ограничения, това-онова, и не може да се подвизаваме. Значи, вие сте в духовно отношение деца, които майката къпе в коритото, и често тези деца правят много неморални неща. Т.е. от гледището на вашето схващане – неморални работи.
Едно пиле щом като излезе из черупката си, веднага, с излизането то започва да рови из земята.
Обаче, един човек, майката трябва да го държи няколко години, докато стане способен да търси храната си, а пилето, след един–два дена може само да си взема храната. Туй не зависи от слабостта на човека, но понеже материята, с която е обвит е по-гъста, вследствие на това човек сам не може да преодолее спънките, в които тя (материята) го е ограничила в даден момент, тъй лесно, както пилето.
към беседата >>
Обаче, един човек, майката трябва да го държи няколко години, докато стане способен да търси храната си, а пилето, след един–два дена може само да си взема храната.
У него има желание туй безсилие да изведе към сила. Аз ви навеждам на този закон, защото вие морално се чувствувате без сили; казвате: Имаме слабости, пороци, ограничения, това-онова, и не може да се подвизаваме. Значи, вие сте в духовно отношение деца, които майката къпе в коритото, и често тези деца правят много неморални неща. Т.е. от гледището на вашето схващане – неморални работи. Едно пиле щом като излезе из черупката си, веднага, с излизането то започва да рови из земята.
Обаче, един човек, майката трябва да го държи няколко години, докато стане способен да търси храната си, а пилето, след един–два дена може само да си взема храната.
Туй не зависи от слабостта на човека, но понеже материята, с която е обвит е по-гъста, вследствие на това човек сам не може да преодолее спънките, в които тя (материята) го е ограничила в даден момент, тъй лесно, както пилето.
към беседата >>
Туй не зависи от слабостта на човека, но понеже материята, с която е обвит е по-гъста, вследствие на това човек сам не може да преодолее спънките, в които тя (материята) го е ограничила в даден момент, тъй лесно, както пилето.
Аз ви навеждам на този закон, защото вие морално се чувствувате без сили; казвате: Имаме слабости, пороци, ограничения, това-онова, и не може да се подвизаваме. Значи, вие сте в духовно отношение деца, които майката къпе в коритото, и често тези деца правят много неморални неща. Т.е. от гледището на вашето схващане – неморални работи. Едно пиле щом като излезе из черупката си, веднага, с излизането то започва да рови из земята. Обаче, един човек, майката трябва да го държи няколко години, докато стане способен да търси храната си, а пилето, след един–два дена може само да си взема храната.
Туй не зависи от слабостта на човека, но понеже материята, с която е обвит е по-гъста, вследствие на това човек сам не може да преодолее спънките, в които тя (материята) го е ограничила в даден момент, тъй лесно, както пилето.
към беседата >>
Сега, ще турите мисълта у вас, че известни мъчнотии, каквито и да са те, вие може да ги преодолеете.
Сега, ще турите мисълта у вас, че известни мъчнотии, каквито и да са те, вие може да ги преодолеете.
От чисто окултно гледище нещата се обясняват по два начина: едни от съществата, които са излезли от безграничното и са забравили, че са излезли от безграничното, а други са излезли от граничното и са влезли в самозаблуждение, че те са тъй безгранични и вследствие на туй са паднали. Сега, някой път, за да изгоните вашите илюзии от ума си, някой може да каже: „Аз зная, нека той си представи, знае ли той какво става сега на слънцето“. Защото, ако каже: „Аз зная“, трябва да знае какво става по целия космос. Туй същество, което знае, трябва да знае какво става навсякъде. Вие мислите някой път, че знаете; задайте си въпроса: Какво става на месечината?
към беседата >>
От чисто окултно гледище нещата се обясняват по два начина: едни от съществата, които са излезли от безграничното и са забравили, че са излезли от безграничното, а други са излезли от граничното и са влезли в самозаблуждение, че те са тъй безгранични и вследствие на туй са паднали.
Сега, ще турите мисълта у вас, че известни мъчнотии, каквито и да са те, вие може да ги преодолеете.
От чисто окултно гледище нещата се обясняват по два начина: едни от съществата, които са излезли от безграничното и са забравили, че са излезли от безграничното, а други са излезли от граничното и са влезли в самозаблуждение, че те са тъй безгранични и вследствие на туй са паднали.
Сега, някой път, за да изгоните вашите илюзии от ума си, някой може да каже: „Аз зная, нека той си представи, знае ли той какво става сега на слънцето“. Защото, ако каже: „Аз зная“, трябва да знае какво става по целия космос. Туй същество, което знае, трябва да знае какво става навсякъде. Вие мислите някой път, че знаете; задайте си въпроса: Какво става на месечината? Какво съм аз?
към беседата >>
Сега, някой път, за да изгоните вашите илюзии от ума си, някой може да каже: „Аз зная, нека той си представи, знае ли той какво става сега на слънцето“.
Сега, ще турите мисълта у вас, че известни мъчнотии, каквито и да са те, вие може да ги преодолеете. От чисто окултно гледище нещата се обясняват по два начина: едни от съществата, които са излезли от безграничното и са забравили, че са излезли от безграничното, а други са излезли от граничното и са влезли в самозаблуждение, че те са тъй безгранични и вследствие на туй са паднали.
Сега, някой път, за да изгоните вашите илюзии от ума си, някой може да каже: „Аз зная, нека той си представи, знае ли той какво става сега на слънцето“.
Защото, ако каже: „Аз зная“, трябва да знае какво става по целия космос. Туй същество, което знае, трябва да знае какво става навсякъде. Вие мислите някой път, че знаете; задайте си въпроса: Какво става на месечината? Какво съм аз? Едно божество.
към беседата >>
Защото, ако каже: „Аз зная“, трябва да знае какво става по целия космос.
Сега, ще турите мисълта у вас, че известни мъчнотии, каквито и да са те, вие може да ги преодолеете. От чисто окултно гледище нещата се обясняват по два начина: едни от съществата, които са излезли от безграничното и са забравили, че са излезли от безграничното, а други са излезли от граничното и са влезли в самозаблуждение, че те са тъй безгранични и вследствие на туй са паднали. Сега, някой път, за да изгоните вашите илюзии от ума си, някой може да каже: „Аз зная, нека той си представи, знае ли той какво става сега на слънцето“.
Защото, ако каже: „Аз зная“, трябва да знае какво става по целия космос.
Туй същество, което знае, трябва да знае какво става навсякъде. Вие мислите някой път, че знаете; задайте си въпроса: Какво става на месечината? Какво съм аз? Едно божество. Щом си едно божество, безгранично, какво става с мозъка и понеже мозъчните клетки са вътре в тебе, какво става в слънцето, с ближните звезди?
към беседата >>
Туй същество, което знае, трябва да знае какво става навсякъде.
Сега, ще турите мисълта у вас, че известни мъчнотии, каквито и да са те, вие може да ги преодолеете. От чисто окултно гледище нещата се обясняват по два начина: едни от съществата, които са излезли от безграничното и са забравили, че са излезли от безграничното, а други са излезли от граничното и са влезли в самозаблуждение, че те са тъй безгранични и вследствие на туй са паднали. Сега, някой път, за да изгоните вашите илюзии от ума си, някой може да каже: „Аз зная, нека той си представи, знае ли той какво става сега на слънцето“. Защото, ако каже: „Аз зная“, трябва да знае какво става по целия космос.
Туй същество, което знае, трябва да знае какво става навсякъде.
Вие мислите някой път, че знаете; задайте си въпроса: Какво става на месечината? Какво съм аз? Едно божество. Щом си едно божество, безгранично, какво става с мозъка и понеже мозъчните клетки са вътре в тебе, какво става в слънцето, с ближните звезди? Щом не можеш да разрешиш този въпрос, ще знаеш, че си една малка част от общото съзнание на битието, едно малко проявление.
към беседата >>
Вие мислите някой път, че знаете; задайте си въпроса: Какво става на месечината?
Сега, ще турите мисълта у вас, че известни мъчнотии, каквито и да са те, вие може да ги преодолеете. От чисто окултно гледище нещата се обясняват по два начина: едни от съществата, които са излезли от безграничното и са забравили, че са излезли от безграничното, а други са излезли от граничното и са влезли в самозаблуждение, че те са тъй безгранични и вследствие на туй са паднали. Сега, някой път, за да изгоните вашите илюзии от ума си, някой може да каже: „Аз зная, нека той си представи, знае ли той какво става сега на слънцето“. Защото, ако каже: „Аз зная“, трябва да знае какво става по целия космос. Туй същество, което знае, трябва да знае какво става навсякъде.
Вие мислите някой път, че знаете; задайте си въпроса: Какво става на месечината?
Какво съм аз? Едно божество. Щом си едно божество, безгранично, какво става с мозъка и понеже мозъчните клетки са вътре в тебе, какво става в слънцето, с ближните звезди? Щом не можеш да разрешиш този въпрос, ще знаеш, че си една малка част от общото съзнание на битието, едно малко проявление. Сега ние се натъкваме на закона за моралното развитие на човека.
към беседата >>
Какво съм аз?
От чисто окултно гледище нещата се обясняват по два начина: едни от съществата, които са излезли от безграничното и са забравили, че са излезли от безграничното, а други са излезли от граничното и са влезли в самозаблуждение, че те са тъй безгранични и вследствие на туй са паднали. Сега, някой път, за да изгоните вашите илюзии от ума си, някой може да каже: „Аз зная, нека той си представи, знае ли той какво става сега на слънцето“. Защото, ако каже: „Аз зная“, трябва да знае какво става по целия космос. Туй същество, което знае, трябва да знае какво става навсякъде. Вие мислите някой път, че знаете; задайте си въпроса: Какво става на месечината?
Какво съм аз?
Едно божество. Щом си едно божество, безгранично, какво става с мозъка и понеже мозъчните клетки са вътре в тебе, какво става в слънцето, с ближните звезди? Щом не можеш да разрешиш този въпрос, ще знаеш, че си една малка част от общото съзнание на битието, едно малко проявление. Сега ние се натъкваме на закона за моралното развитие на човека. А от окултно гледище, моралните сили на човека зависят от първичната енергия, която индусите наричат прана.
към беседата >>
Едно божество.
Сега, някой път, за да изгоните вашите илюзии от ума си, някой може да каже: „Аз зная, нека той си представи, знае ли той какво става сега на слънцето“. Защото, ако каже: „Аз зная“, трябва да знае какво става по целия космос. Туй същество, което знае, трябва да знае какво става навсякъде. Вие мислите някой път, че знаете; задайте си въпроса: Какво става на месечината? Какво съм аз?
Едно божество.
Щом си едно божество, безгранично, какво става с мозъка и понеже мозъчните клетки са вътре в тебе, какво става в слънцето, с ближните звезди? Щом не можеш да разрешиш този въпрос, ще знаеш, че си една малка част от общото съзнание на битието, едно малко проявление. Сега ние се натъкваме на закона за моралното развитие на човека. А от окултно гледище, моралните сили на човека зависят от първичната енергия, която индусите наричат прана. Силният човек всякога прави погрешки.
към беседата >>
Щом си едно божество, безгранично, какво става с мозъка и понеже мозъчните клетки са вътре в тебе, какво става в слънцето, с ближните звезди?
Защото, ако каже: „Аз зная“, трябва да знае какво става по целия космос. Туй същество, което знае, трябва да знае какво става навсякъде. Вие мислите някой път, че знаете; задайте си въпроса: Какво става на месечината? Какво съм аз? Едно божество.
Щом си едно божество, безгранично, какво става с мозъка и понеже мозъчните клетки са вътре в тебе, какво става в слънцето, с ближните звезди?
Щом не можеш да разрешиш този въпрос, ще знаеш, че си една малка част от общото съзнание на битието, едно малко проявление. Сега ние се натъкваме на закона за моралното развитие на човека. А от окултно гледище, моралните сили на човека зависят от първичната енергия, която индусите наричат прана. Силният човек всякога прави погрешки. Който е по-силен, в смисъл по-учен, той прави погрешки.
към беседата >>
Щом не можеш да разрешиш този въпрос, ще знаеш, че си една малка част от общото съзнание на битието, едно малко проявление.
Туй същество, което знае, трябва да знае какво става навсякъде. Вие мислите някой път, че знаете; задайте си въпроса: Какво става на месечината? Какво съм аз? Едно божество. Щом си едно божество, безгранично, какво става с мозъка и понеже мозъчните клетки са вътре в тебе, какво става в слънцето, с ближните звезди?
Щом не можеш да разрешиш този въпрос, ще знаеш, че си една малка част от общото съзнание на битието, едно малко проявление.
Сега ние се натъкваме на закона за моралното развитие на човека. А от окултно гледище, моралните сили на човека зависят от първичната енергия, която индусите наричат прана. Силният човек всякога прави погрешки. Който е по-силен, в смисъл по-учен, той прави погрешки. Затуй ще пристъпите да проучите закона на праната.
към беседата >>
Сега ние се натъкваме на закона за моралното развитие на човека.
Вие мислите някой път, че знаете; задайте си въпроса: Какво става на месечината? Какво съм аз? Едно божество. Щом си едно божество, безгранично, какво става с мозъка и понеже мозъчните клетки са вътре в тебе, какво става в слънцето, с ближните звезди? Щом не можеш да разрешиш този въпрос, ще знаеш, че си една малка част от общото съзнание на битието, едно малко проявление.
Сега ние се натъкваме на закона за моралното развитие на човека.
А от окултно гледище, моралните сили на човека зависят от първичната енергия, която индусите наричат прана. Силният човек всякога прави погрешки. Който е по-силен, в смисъл по-учен, той прави погрешки. Затуй ще пристъпите да проучите закона на праната. Вашите настоящи форми, това е прана в движение.
към беседата >>
А от окултно гледище, моралните сили на човека зависят от първичната енергия, която индусите наричат прана.
Какво съм аз? Едно божество. Щом си едно божество, безгранично, какво става с мозъка и понеже мозъчните клетки са вътре в тебе, какво става в слънцето, с ближните звезди? Щом не можеш да разрешиш този въпрос, ще знаеш, че си една малка част от общото съзнание на битието, едно малко проявление. Сега ние се натъкваме на закона за моралното развитие на човека.
А от окултно гледище, моралните сили на човека зависят от първичната енергия, която индусите наричат прана.
Силният човек всякога прави погрешки. Който е по-силен, в смисъл по-учен, той прави погрешки. Затуй ще пристъпите да проучите закона на праната. Вашите настоящи форми, това е прана в движение. Вие сте всички прана в движение.
към беседата >>
Силният човек всякога прави погрешки.
Едно божество. Щом си едно божество, безгранично, какво става с мозъка и понеже мозъчните клетки са вътре в тебе, какво става в слънцето, с ближните звезди? Щом не можеш да разрешиш този въпрос, ще знаеш, че си една малка част от общото съзнание на битието, едно малко проявление. Сега ние се натъкваме на закона за моралното развитие на човека. А от окултно гледище, моралните сили на човека зависят от първичната енергия, която индусите наричат прана.
Силният човек всякога прави погрешки.
Който е по-силен, в смисъл по-учен, той прави погрешки. Затуй ще пристъпите да проучите закона на праната. Вашите настоящи форми, това е прана в движение. Вие сте всички прана в движение. Когато праната не е еднакво разпределена в тялото, раждат се болестите; когато праната не е еднакво разпределена в чувствата, раждат се недоволства; когато праната не е еднакво разпределена в мозъка или човешкия ум, ражда се безсмислието.
към беседата >>
Който е по-силен, в смисъл по-учен, той прави погрешки.
Щом си едно божество, безгранично, какво става с мозъка и понеже мозъчните клетки са вътре в тебе, какво става в слънцето, с ближните звезди? Щом не можеш да разрешиш този въпрос, ще знаеш, че си една малка част от общото съзнание на битието, едно малко проявление. Сега ние се натъкваме на закона за моралното развитие на човека. А от окултно гледище, моралните сили на човека зависят от първичната енергия, която индусите наричат прана. Силният човек всякога прави погрешки.
Който е по-силен, в смисъл по-учен, той прави погрешки.
Затуй ще пристъпите да проучите закона на праната. Вашите настоящи форми, това е прана в движение. Вие сте всички прана в движение. Когато праната не е еднакво разпределена в тялото, раждат се болестите; когато праната не е еднакво разпределена в чувствата, раждат се недоволства; когато праната не е еднакво разпределена в мозъка или човешкия ум, ражда се безсмислието. Ще направим този закон ясен чрез движение.
към беседата >>
Затуй ще пристъпите да проучите закона на праната.
Щом не можеш да разрешиш този въпрос, ще знаеш, че си една малка част от общото съзнание на битието, едно малко проявление. Сега ние се натъкваме на закона за моралното развитие на човека. А от окултно гледище, моралните сили на човека зависят от първичната енергия, която индусите наричат прана. Силният човек всякога прави погрешки. Който е по-силен, в смисъл по-учен, той прави погрешки.
Затуй ще пристъпите да проучите закона на праната.
Вашите настоящи форми, това е прана в движение. Вие сте всички прана в движение. Когато праната не е еднакво разпределена в тялото, раждат се болестите; когато праната не е еднакво разпределена в чувствата, раждат се недоволства; когато праната не е еднакво разпределена в мозъка или човешкия ум, ражда се безсмислието. Ще направим този закон ясен чрез движение. Ще ви дам едно упражнение сега.
към беседата >>
Вашите настоящи форми, това е прана в движение.
Сега ние се натъкваме на закона за моралното развитие на човека. А от окултно гледище, моралните сили на човека зависят от първичната енергия, която индусите наричат прана. Силният човек всякога прави погрешки. Който е по-силен, в смисъл по-учен, той прави погрешки. Затуй ще пристъпите да проучите закона на праната.
Вашите настоящи форми, това е прана в движение.
Вие сте всички прана в движение. Когато праната не е еднакво разпределена в тялото, раждат се болестите; когато праната не е еднакво разпределена в чувствата, раждат се недоволства; когато праната не е еднакво разпределена в мозъка или човешкия ум, ражда се безсмислието. Ще направим този закон ясен чрез движение. Ще ви дам едно упражнение сега. Ще си забележите, ще го правите сутрин, обед и вечер, преди да си легнете.
към беседата >>
Вие сте всички прана в движение.
А от окултно гледище, моралните сили на човека зависят от първичната енергия, която индусите наричат прана. Силният човек всякога прави погрешки. Който е по-силен, в смисъл по-учен, той прави погрешки. Затуй ще пристъпите да проучите закона на праната. Вашите настоящи форми, това е прана в движение.
Вие сте всички прана в движение.
Когато праната не е еднакво разпределена в тялото, раждат се болестите; когато праната не е еднакво разпределена в чувствата, раждат се недоволства; когато праната не е еднакво разпределена в мозъка или човешкия ум, ражда се безсмислието. Ще направим този закон ясен чрез движение. Ще ви дам едно упражнение сега. Ще си забележите, ще го правите сутрин, обед и вечер, преди да си легнете.
към беседата >>
Когато праната не е еднакво разпределена в тялото, раждат се болестите; когато праната не е еднакво разпределена в чувствата, раждат се недоволства; когато праната не е еднакво разпределена в мозъка или човешкия ум, ражда се безсмислието.
Силният човек всякога прави погрешки. Който е по-силен, в смисъл по-учен, той прави погрешки. Затуй ще пристъпите да проучите закона на праната. Вашите настоящи форми, това е прана в движение. Вие сте всички прана в движение.
Когато праната не е еднакво разпределена в тялото, раждат се болестите; когато праната не е еднакво разпределена в чувствата, раждат се недоволства; когато праната не е еднакво разпределена в мозъка или човешкия ум, ражда се безсмислието.
Ще направим този закон ясен чрез движение. Ще ви дам едно упражнение сега. Ще си забележите, ще го правите сутрин, обед и вечер, преди да си легнете.
към беседата >>
Ще направим този закон ясен чрез движение.
Който е по-силен, в смисъл по-учен, той прави погрешки. Затуй ще пристъпите да проучите закона на праната. Вашите настоящи форми, това е прана в движение. Вие сте всички прана в движение. Когато праната не е еднакво разпределена в тялото, раждат се болестите; когато праната не е еднакво разпределена в чувствата, раждат се недоволства; когато праната не е еднакво разпределена в мозъка или човешкия ум, ражда се безсмислието.
Ще направим този закон ясен чрез движение.
Ще ви дам едно упражнение сега. Ще си забележите, ще го правите сутрин, обед и вечер, преди да си легнете.
към беседата >>
Ще ви дам едно упражнение сега.
Затуй ще пристъпите да проучите закона на праната. Вашите настоящи форми, това е прана в движение. Вие сте всички прана в движение. Когато праната не е еднакво разпределена в тялото, раждат се болестите; когато праната не е еднакво разпределена в чувствата, раждат се недоволства; когато праната не е еднакво разпределена в мозъка или човешкия ум, ражда се безсмислието. Ще направим този закон ясен чрез движение.
Ще ви дам едно упражнение сега.
Ще си забележите, ще го правите сутрин, обед и вечер, преди да си легнете.
към беседата >>
Ще си забележите, ще го правите сутрин, обед и вечер, преди да си легнете.
Вашите настоящи форми, това е прана в движение. Вие сте всички прана в движение. Когато праната не е еднакво разпределена в тялото, раждат се болестите; когато праната не е еднакво разпределена в чувствата, раждат се недоволства; когато праната не е еднакво разпределена в мозъка или човешкия ум, ражда се безсмислието. Ще направим този закон ясен чрез движение. Ще ви дам едно упражнение сега.
Ще си забележите, ще го правите сутрин, обед и вечер, преди да си легнете.
към беседата >>
Ще изнесете ръцете си напред хоризонтално с допрени палци и показалци, да се образува един триъгълник; много красив, дланите хоризонтално, надолу.
Ще изнесете ръцете си напред хоризонтално с допрени палци и показалци, да се образува един триъгълник; много красив, дланите хоризонтално, надолу.
След това бавно ще разтворите ръцете настрани – един полукръг; дланите се обръщат нагоре и ръцете се превиват до лактите като с първите три пръста се хване най-горната част на ухото (палецът е отпред, а другите два пръста отзад; след туй с пръстите се прави едно движение по ръба на ухото до долната му част (при туй движение палецът се движи по ръба на ухото, показалецът – от задната страна, а средният пръст – от предната страна). След туй ръцете пак се изтеглят напред. Туй ще се прави 10 пъти и най-край ръцете се свалят отпред, на долу, като върхът на палеца е хванат, допрян с върха на показалеца. Туй хващане горната част на ухото ще създаде един морален подтик. Хващането долната част има отношение с вашия стомах.
към беседата >>
След това бавно ще разтворите ръцете настрани – един полукръг; дланите се обръщат нагоре и ръцете се превиват до лактите като с първите три пръста се хване най-горната част на ухото (палецът е отпред, а другите два пръста отзад; след туй с пръстите се прави едно движение по ръба на ухото до долната му част (при туй движение палецът се движи по ръба на ухото, показалецът – от задната страна, а средният пръст – от предната страна).
Ще изнесете ръцете си напред хоризонтално с допрени палци и показалци, да се образува един триъгълник; много красив, дланите хоризонтално, надолу.
След това бавно ще разтворите ръцете настрани – един полукръг; дланите се обръщат нагоре и ръцете се превиват до лактите като с първите три пръста се хване най-горната част на ухото (палецът е отпред, а другите два пръста отзад; след туй с пръстите се прави едно движение по ръба на ухото до долната му част (при туй движение палецът се движи по ръба на ухото, показалецът – от задната страна, а средният пръст – от предната страна).
След туй ръцете пак се изтеглят напред. Туй ще се прави 10 пъти и най-край ръцете се свалят отпред, на долу, като върхът на палеца е хванат, допрян с върха на показалеца. Туй хващане горната част на ухото ще създаде един морален подтик. Хващането долната част има отношение с вашия стомах. Аз ще искам да зная какви са резултатите на състоянията.
към беседата >>
След туй ръцете пак се изтеглят напред.
Ще изнесете ръцете си напред хоризонтално с допрени палци и показалци, да се образува един триъгълник; много красив, дланите хоризонтално, надолу. След това бавно ще разтворите ръцете настрани – един полукръг; дланите се обръщат нагоре и ръцете се превиват до лактите като с първите три пръста се хване най-горната част на ухото (палецът е отпред, а другите два пръста отзад; след туй с пръстите се прави едно движение по ръба на ухото до долната му част (при туй движение палецът се движи по ръба на ухото, показалецът – от задната страна, а средният пръст – от предната страна).
След туй ръцете пак се изтеглят напред.
Туй ще се прави 10 пъти и най-край ръцете се свалят отпред, на долу, като върхът на палеца е хванат, допрян с върха на показалеца. Туй хващане горната част на ухото ще създаде един морален подтик. Хващането долната част има отношение с вашия стомах. Аз ще искам да зная какви са резултатите на състоянията. Сега няма да философствувате, няма да чоплите.
към беседата >>
Туй ще се прави 10 пъти и най-край ръцете се свалят отпред, на долу, като върхът на палеца е хванат, допрян с върха на показалеца.
Ще изнесете ръцете си напред хоризонтално с допрени палци и показалци, да се образува един триъгълник; много красив, дланите хоризонтално, надолу. След това бавно ще разтворите ръцете настрани – един полукръг; дланите се обръщат нагоре и ръцете се превиват до лактите като с първите три пръста се хване най-горната част на ухото (палецът е отпред, а другите два пръста отзад; след туй с пръстите се прави едно движение по ръба на ухото до долната му част (при туй движение палецът се движи по ръба на ухото, показалецът – от задната страна, а средният пръст – от предната страна). След туй ръцете пак се изтеглят напред.
Туй ще се прави 10 пъти и най-край ръцете се свалят отпред, на долу, като върхът на палеца е хванат, допрян с върха на показалеца.
Туй хващане горната част на ухото ще създаде един морален подтик. Хващането долната част има отношение с вашия стомах. Аз ще искам да зная какви са резултатите на състоянията. Сега няма да философствувате, няма да чоплите. Ще направите упражненията, ще наблюдавате какви резултати може да се произведат в ума ви, в чувствата ви, във волята ви, ще си записвате.
към беседата >>
Туй хващане горната част на ухото ще създаде един морален подтик.
Ще изнесете ръцете си напред хоризонтално с допрени палци и показалци, да се образува един триъгълник; много красив, дланите хоризонтално, надолу. След това бавно ще разтворите ръцете настрани – един полукръг; дланите се обръщат нагоре и ръцете се превиват до лактите като с първите три пръста се хване най-горната част на ухото (палецът е отпред, а другите два пръста отзад; след туй с пръстите се прави едно движение по ръба на ухото до долната му част (при туй движение палецът се движи по ръба на ухото, показалецът – от задната страна, а средният пръст – от предната страна). След туй ръцете пак се изтеглят напред. Туй ще се прави 10 пъти и най-край ръцете се свалят отпред, на долу, като върхът на палеца е хванат, допрян с върха на показалеца.
Туй хващане горната част на ухото ще създаде един морален подтик.
Хващането долната част има отношение с вашия стомах. Аз ще искам да зная какви са резултатите на състоянията. Сега няма да философствувате, няма да чоплите. Ще направите упражненията, ще наблюдавате какви резултати може да се произведат в ума ви, в чувствата ви, във волята ви, ще си записвате. Защото, докато нещата не се опитат, полза няма.
към беседата >>
Хващането долната част има отношение с вашия стомах.
Ще изнесете ръцете си напред хоризонтално с допрени палци и показалци, да се образува един триъгълник; много красив, дланите хоризонтално, надолу. След това бавно ще разтворите ръцете настрани – един полукръг; дланите се обръщат нагоре и ръцете се превиват до лактите като с първите три пръста се хване най-горната част на ухото (палецът е отпред, а другите два пръста отзад; след туй с пръстите се прави едно движение по ръба на ухото до долната му част (при туй движение палецът се движи по ръба на ухото, показалецът – от задната страна, а средният пръст – от предната страна). След туй ръцете пак се изтеглят напред. Туй ще се прави 10 пъти и най-край ръцете се свалят отпред, на долу, като върхът на палеца е хванат, допрян с върха на показалеца. Туй хващане горната част на ухото ще създаде един морален подтик.
Хващането долната част има отношение с вашия стомах.
Аз ще искам да зная какви са резултатите на състоянията. Сега няма да философствувате, няма да чоплите. Ще направите упражненията, ще наблюдавате какви резултати може да се произведат в ума ви, в чувствата ви, във волята ви, ще си записвате. Защото, докато нещата не се опитат, полза няма. Тези упражнения са свещени и ще ги пазите, никому няма да ги казвате.
към беседата >>
Аз ще искам да зная какви са резултатите на състоянията.
След това бавно ще разтворите ръцете настрани – един полукръг; дланите се обръщат нагоре и ръцете се превиват до лактите като с първите три пръста се хване най-горната част на ухото (палецът е отпред, а другите два пръста отзад; след туй с пръстите се прави едно движение по ръба на ухото до долната му част (при туй движение палецът се движи по ръба на ухото, показалецът – от задната страна, а средният пръст – от предната страна). След туй ръцете пак се изтеглят напред. Туй ще се прави 10 пъти и най-край ръцете се свалят отпред, на долу, като върхът на палеца е хванат, допрян с върха на показалеца. Туй хващане горната част на ухото ще създаде един морален подтик. Хващането долната част има отношение с вашия стомах.
Аз ще искам да зная какви са резултатите на състоянията.
Сега няма да философствувате, няма да чоплите. Ще направите упражненията, ще наблюдавате какви резултати може да се произведат в ума ви, в чувствата ви, във волята ви, ще си записвате. Защото, докато нещата не се опитат, полза няма. Тези упражнения са свещени и ще ги пазите, никому няма да ги казвате. Ако вие издадете; аз ще се науча, ще узная.
към беседата >>
Сега няма да философствувате, няма да чоплите.
След туй ръцете пак се изтеглят напред. Туй ще се прави 10 пъти и най-край ръцете се свалят отпред, на долу, като върхът на палеца е хванат, допрян с върха на показалеца. Туй хващане горната част на ухото ще създаде един морален подтик. Хващането долната част има отношение с вашия стомах. Аз ще искам да зная какви са резултатите на състоянията.
Сега няма да философствувате, няма да чоплите.
Ще направите упражненията, ще наблюдавате какви резултати може да се произведат в ума ви, в чувствата ви, във волята ви, ще си записвате. Защото, докато нещата не се опитат, полза няма. Тези упражнения са свещени и ще ги пазите, никому няма да ги казвате. Ако вие издадете; аз ще се науча, ще узная. Тия упражнения ще ги правите, докато имате резултат от тях. Да.
към беседата >>
Ще направите упражненията, ще наблюдавате какви резултати може да се произведат в ума ви, в чувствата ви, във волята ви, ще си записвате.
Туй ще се прави 10 пъти и най-край ръцете се свалят отпред, на долу, като върхът на палеца е хванат, допрян с върха на показалеца. Туй хващане горната част на ухото ще създаде един морален подтик. Хващането долната част има отношение с вашия стомах. Аз ще искам да зная какви са резултатите на състоянията. Сега няма да философствувате, няма да чоплите.
Ще направите упражненията, ще наблюдавате какви резултати може да се произведат в ума ви, в чувствата ви, във волята ви, ще си записвате.
Защото, докато нещата не се опитат, полза няма. Тези упражнения са свещени и ще ги пазите, никому няма да ги казвате. Ако вие издадете; аз ще се науча, ще узная. Тия упражнения ще ги правите, докато имате резултат от тях. Да. Защото, щом ви се каже да не съобщавате, като на Адам и Ева, дяволът ще ви каже: „Защо не ядете от този плод, за да им кажете“.
към беседата >>
Защото, докато нещата не се опитат, полза няма.
Туй хващане горната част на ухото ще създаде един морален подтик. Хващането долната част има отношение с вашия стомах. Аз ще искам да зная какви са резултатите на състоянията. Сега няма да философствувате, няма да чоплите. Ще направите упражненията, ще наблюдавате какви резултати може да се произведат в ума ви, в чувствата ви, във волята ви, ще си записвате.
Защото, докато нещата не се опитат, полза няма.
Тези упражнения са свещени и ще ги пазите, никому няма да ги казвате. Ако вие издадете; аз ще се науча, ще узная. Тия упражнения ще ги правите, докато имате резултат от тях. Да. Защото, щом ви се каже да не съобщавате, като на Адам и Ева, дяволът ще ви каже: „Защо не ядете от този плод, за да им кажете“. Няма да казвате, разбирате ли?
към беседата >>
Тези упражнения са свещени и ще ги пазите, никому няма да ги казвате.
Хващането долната част има отношение с вашия стомах. Аз ще искам да зная какви са резултатите на състоянията. Сега няма да философствувате, няма да чоплите. Ще направите упражненията, ще наблюдавате какви резултати може да се произведат в ума ви, в чувствата ви, във волята ви, ще си записвате. Защото, докато нещата не се опитат, полза няма.
Тези упражнения са свещени и ще ги пазите, никому няма да ги казвате.
Ако вие издадете; аз ще се науча, ще узная. Тия упражнения ще ги правите, докато имате резултат от тях. Да. Защото, щом ви се каже да не съобщавате, като на Адам и Ева, дяволът ще ви каже: „Защо не ядете от този плод, за да им кажете“. Няма да казвате, разбирате ли?
към беседата >>
Ако вие издадете; аз ще се науча, ще узная.
Аз ще искам да зная какви са резултатите на състоянията. Сега няма да философствувате, няма да чоплите. Ще направите упражненията, ще наблюдавате какви резултати може да се произведат в ума ви, в чувствата ви, във волята ви, ще си записвате. Защото, докато нещата не се опитат, полза няма. Тези упражнения са свещени и ще ги пазите, никому няма да ги казвате.
Ако вие издадете; аз ще се науча, ще узная.
Тия упражнения ще ги правите, докато имате резултат от тях. Да. Защото, щом ви се каже да не съобщавате, като на Адам и Ева, дяволът ще ви каже: „Защо не ядете от този плод, за да им кажете“. Няма да казвате, разбирате ли?
към беседата >>
Тия упражнения ще ги правите, докато имате резултат от тях. Да.
Сега няма да философствувате, няма да чоплите. Ще направите упражненията, ще наблюдавате какви резултати може да се произведат в ума ви, в чувствата ви, във волята ви, ще си записвате. Защото, докато нещата не се опитат, полза няма. Тези упражнения са свещени и ще ги пазите, никому няма да ги казвате. Ако вие издадете; аз ще се науча, ще узная.
Тия упражнения ще ги правите, докато имате резултат от тях. Да.
Защото, щом ви се каже да не съобщавате, като на Адам и Ева, дяволът ще ви каже: „Защо не ядете от този плод, за да им кажете“. Няма да казвате, разбирате ли?
към беседата >>
Защото, щом ви се каже да не съобщавате, като на Адам и Ева, дяволът ще ви каже: „Защо не ядете от този плод, за да им кажете“.
Ще направите упражненията, ще наблюдавате какви резултати може да се произведат в ума ви, в чувствата ви, във волята ви, ще си записвате. Защото, докато нещата не се опитат, полза няма. Тези упражнения са свещени и ще ги пазите, никому няма да ги казвате. Ако вие издадете; аз ще се науча, ще узная. Тия упражнения ще ги правите, докато имате резултат от тях. Да.
Защото, щом ви се каже да не съобщавате, като на Адам и Ева, дяволът ще ви каже: „Защо не ядете от този плод, за да им кажете“.
Няма да казвате, разбирате ли?
към беседата >>
Няма да казвате, разбирате ли?
Защото, докато нещата не се опитат, полза няма. Тези упражнения са свещени и ще ги пазите, никому няма да ги казвате. Ако вие издадете; аз ще се науча, ще узная. Тия упражнения ще ги правите, докато имате резултат от тях. Да. Защото, щом ви се каже да не съобщавате, като на Адам и Ева, дяволът ще ви каже: „Защо не ядете от този плод, за да им кажете“.
Няма да казвате, разбирате ли?
към беседата >>
Най-първо ще бъдете много спокойни, ще ги правите в седяще положение, гърдите ви да бъдат издадени навънка.
Най-първо ще бъдете много спокойни, ще ги правите в седяще положение, гърдите ви да бъдат издадени навънка.
Когато правите туй упражнение, умът ви ще бъде съсредоточен в ръцете ви, ще следите всяко тяхно движение от двете страни (двете ръце). Силата е там: да може да концентрирате ума си в движенията на вашите ръце. Умът ви да следи движението през всеки момент. Туй е концентриране от физическия към астралния свят. Защото, ако ние влезем в отвлеченото, мъчно може да го направите.
към беседата >>
Когато правите туй упражнение, умът ви ще бъде съсредоточен в ръцете ви, ще следите всяко тяхно движение от двете страни (двете ръце).
Най-първо ще бъдете много спокойни, ще ги правите в седяще положение, гърдите ви да бъдат издадени навънка.
Когато правите туй упражнение, умът ви ще бъде съсредоточен в ръцете ви, ще следите всяко тяхно движение от двете страни (двете ръце).
Силата е там: да може да концентрирате ума си в движенията на вашите ръце. Умът ви да следи движението през всеки момент. Туй е концентриране от физическия към астралния свят. Защото, ако ние влезем в отвлеченото, мъчно може да го направите. И ще отбележите при всяко едно упражнение състоянието на ума си.
към беседата >>
Силата е там: да може да концентрирате ума си в движенията на вашите ръце.
Най-първо ще бъдете много спокойни, ще ги правите в седяще положение, гърдите ви да бъдат издадени навънка. Когато правите туй упражнение, умът ви ще бъде съсредоточен в ръцете ви, ще следите всяко тяхно движение от двете страни (двете ръце).
Силата е там: да може да концентрирате ума си в движенията на вашите ръце.
Умът ви да следи движението през всеки момент. Туй е концентриране от физическия към астралния свят. Защото, ако ние влезем в отвлеченото, мъчно може да го направите. И ще отбележите при всяко едно упражнение състоянието на ума си. На обяд ще ги правите обезателно преди ядене, а вечер – преди лягане, а сутрин, и преди, и след молитва, когато сте най-разположени.
към беседата >>
Умът ви да следи движението през всеки момент.
Най-първо ще бъдете много спокойни, ще ги правите в седяще положение, гърдите ви да бъдат издадени навънка. Когато правите туй упражнение, умът ви ще бъде съсредоточен в ръцете ви, ще следите всяко тяхно движение от двете страни (двете ръце). Силата е там: да може да концентрирате ума си в движенията на вашите ръце.
Умът ви да следи движението през всеки момент.
Туй е концентриране от физическия към астралния свят. Защото, ако ние влезем в отвлеченото, мъчно може да го направите. И ще отбележите при всяко едно упражнение състоянието на ума си. На обяд ще ги правите обезателно преди ядене, а вечер – преди лягане, а сутрин, и преди, и след молитва, когато сте най-разположени.
към беседата >>
Туй е концентриране от физическия към астралния свят.
Най-първо ще бъдете много спокойни, ще ги правите в седяще положение, гърдите ви да бъдат издадени навънка. Когато правите туй упражнение, умът ви ще бъде съсредоточен в ръцете ви, ще следите всяко тяхно движение от двете страни (двете ръце). Силата е там: да може да концентрирате ума си в движенията на вашите ръце. Умът ви да следи движението през всеки момент.
Туй е концентриране от физическия към астралния свят.
Защото, ако ние влезем в отвлеченото, мъчно може да го направите. И ще отбележите при всяко едно упражнение състоянието на ума си. На обяд ще ги правите обезателно преди ядене, а вечер – преди лягане, а сутрин, и преди, и след молитва, когато сте най-разположени.
към беседата >>
Защото, ако ние влезем в отвлеченото, мъчно може да го направите.
Най-първо ще бъдете много спокойни, ще ги правите в седяще положение, гърдите ви да бъдат издадени навънка. Когато правите туй упражнение, умът ви ще бъде съсредоточен в ръцете ви, ще следите всяко тяхно движение от двете страни (двете ръце). Силата е там: да може да концентрирате ума си в движенията на вашите ръце. Умът ви да следи движението през всеки момент. Туй е концентриране от физическия към астралния свят.
Защото, ако ние влезем в отвлеченото, мъчно може да го направите.
И ще отбележите при всяко едно упражнение състоянието на ума си. На обяд ще ги правите обезателно преди ядене, а вечер – преди лягане, а сутрин, и преди, и след молитва, когато сте най-разположени.
към беседата >>
И ще отбележите при всяко едно упражнение състоянието на ума си.
Когато правите туй упражнение, умът ви ще бъде съсредоточен в ръцете ви, ще следите всяко тяхно движение от двете страни (двете ръце). Силата е там: да може да концентрирате ума си в движенията на вашите ръце. Умът ви да следи движението през всеки момент. Туй е концентриране от физическия към астралния свят. Защото, ако ние влезем в отвлеченото, мъчно може да го направите.
И ще отбележите при всяко едно упражнение състоянието на ума си.
На обяд ще ги правите обезателно преди ядене, а вечер – преди лягане, а сутрин, и преди, и след молитва, когато сте най-разположени.
към беседата >>
На обяд ще ги правите обезателно преди ядене, а вечер – преди лягане, а сутрин, и преди, и след молитва, когато сте най-разположени.
Силата е там: да може да концентрирате ума си в движенията на вашите ръце. Умът ви да следи движението през всеки момент. Туй е концентриране от физическия към астралния свят. Защото, ако ние влезем в отвлеченото, мъчно може да го направите. И ще отбележите при всяко едно упражнение състоянието на ума си.
На обяд ще ги правите обезателно преди ядене, а вечер – преди лягане, а сутрин, и преди, и след молитва, когато сте най-разположени.
към беседата >>
Ако ни видят домашните?
Ако ни видят домашните?
– Нека да ви гледат, няма да разправяте: „Правя си упражнения“. Няма да казвате абсолютно нищо. Като ви питат, ще мълчите. Когато човек не може да каже истината, той трябва да мълчи. Ако някой много ви пита, ще кажете: „Мълчанието в някои случаи е най-хубавото, следователно, аз искам пред вас да направя най-хубавото“.
към беседата >>
– Нека да ви гледат, няма да разправяте: „Правя си упражнения“.
Ако ни видят домашните?
– Нека да ви гледат, няма да разправяте: „Правя си упражнения“.
Няма да казвате абсолютно нищо. Като ви питат, ще мълчите. Когато човек не може да каже истината, той трябва да мълчи. Ако някой много ви пита, ще кажете: „Мълчанието в някои случаи е най-хубавото, следователно, аз искам пред вас да направя най-хубавото“. Ще кажете: „Туй четох в една книга.
към беседата >>
Няма да казвате абсолютно нищо.
Ако ни видят домашните? – Нека да ви гледат, няма да разправяте: „Правя си упражнения“.
Няма да казвате абсолютно нищо.
Като ви питат, ще мълчите. Когато човек не може да каже истината, той трябва да мълчи. Ако някой много ви пита, ще кажете: „Мълчанието в някои случаи е най-хубавото, следователно, аз искам пред вас да направя най-хубавото“. Ще кажете: „Туй четох в една книга. Пък аз искам да направя най-хубавото“.
към беседата >>
Като ви питат, ще мълчите.
Ако ни видят домашните? – Нека да ви гледат, няма да разправяте: „Правя си упражнения“. Няма да казвате абсолютно нищо.
Като ви питат, ще мълчите.
Когато човек не може да каже истината, той трябва да мълчи. Ако някой много ви пита, ще кажете: „Мълчанието в някои случаи е най-хубавото, следователно, аз искам пред вас да направя най-хубавото“. Ще кажете: „Туй четох в една книга. Пък аз искам да направя най-хубавото“. Ще мълчите.
към беседата >>
Когато човек не може да каже истината, той трябва да мълчи.
Ако ни видят домашните? – Нека да ви гледат, няма да разправяте: „Правя си упражнения“. Няма да казвате абсолютно нищо. Като ви питат, ще мълчите.
Когато човек не може да каже истината, той трябва да мълчи.
Ако някой много ви пита, ще кажете: „Мълчанието в някои случаи е най-хубавото, следователно, аз искам пред вас да направя най-хубавото“. Ще кажете: „Туй четох в една книга. Пък аз искам да направя най-хубавото“. Ще мълчите.
към беседата >>
Ако някой много ви пита, ще кажете: „Мълчанието в някои случаи е най-хубавото, следователно, аз искам пред вас да направя най-хубавото“.
Ако ни видят домашните? – Нека да ви гледат, няма да разправяте: „Правя си упражнения“. Няма да казвате абсолютно нищо. Като ви питат, ще мълчите. Когато човек не може да каже истината, той трябва да мълчи.
Ако някой много ви пита, ще кажете: „Мълчанието в някои случаи е най-хубавото, следователно, аз искам пред вас да направя най-хубавото“.
Ще кажете: „Туй четох в една книга. Пък аз искам да направя най-хубавото“. Ще мълчите.
към беседата >>
Ще кажете: „Туй четох в една книга.
– Нека да ви гледат, няма да разправяте: „Правя си упражнения“. Няма да казвате абсолютно нищо. Като ви питат, ще мълчите. Когато човек не може да каже истината, той трябва да мълчи. Ако някой много ви пита, ще кажете: „Мълчанието в някои случаи е най-хубавото, следователно, аз искам пред вас да направя най-хубавото“.
Ще кажете: „Туй четох в една книга.
Пък аз искам да направя най-хубавото“. Ще мълчите.
към беседата >>
Пък аз искам да направя най-хубавото“.
Няма да казвате абсолютно нищо. Като ви питат, ще мълчите. Когато човек не може да каже истината, той трябва да мълчи. Ако някой много ви пита, ще кажете: „Мълчанието в някои случаи е най-хубавото, следователно, аз искам пред вас да направя най-хубавото“. Ще кажете: „Туй четох в една книга.
Пък аз искам да направя най-хубавото“.
Ще мълчите.
към беседата >>
Ще мълчите.
Като ви питат, ще мълчите. Когато човек не може да каже истината, той трябва да мълчи. Ако някой много ви пита, ще кажете: „Мълчанието в някои случаи е най-хубавото, следователно, аз искам пред вас да направя най-хубавото“. Ще кажете: „Туй четох в една книга. Пък аз искам да направя най-хубавото“.
Ще мълчите.
към беседата >>
Сега туй е предисловие, да видим сега.
Сега туй е предисловие, да видим сега.
Това са микроскопически опити, да не мислите, че е нещо. Туй упражнение е като онзи рисувач, който туря една линия и определя носа, като права линия, а то не е нос. Докато стане нос, има още криви линии да се турят; после сенки, по-тъмни и пр., да даде илюзия на светлина. И сега и ние теглим само една права линия. И аз ви давам туй упражнение да се концентрирате, да слушате; първото е да слушате.
към беседата >>
Това са микроскопически опити, да не мислите, че е нещо.
Сега туй е предисловие, да видим сега.
Това са микроскопически опити, да не мислите, че е нещо.
Туй упражнение е като онзи рисувач, който туря една линия и определя носа, като права линия, а то не е нос. Докато стане нос, има още криви линии да се турят; после сенки, по-тъмни и пр., да даде илюзия на светлина. И сега и ние теглим само една права линия. И аз ви давам туй упражнение да се концентрирате, да слушате; първото е да слушате. Две неща са необходими: да бъдете честни и искрени и да бъдете жизнерадостни.
към беседата >>
Туй упражнение е като онзи рисувач, който туря една линия и определя носа, като права линия, а то не е нос.
Сега туй е предисловие, да видим сега. Това са микроскопически опити, да не мислите, че е нещо.
Туй упражнение е като онзи рисувач, който туря една линия и определя носа, като права линия, а то не е нос.
Докато стане нос, има още криви линии да се турят; после сенки, по-тъмни и пр., да даде илюзия на светлина. И сега и ние теглим само една права линия. И аз ви давам туй упражнение да се концентрирате, да слушате; първото е да слушате. Две неща са необходими: да бъдете честни и искрени и да бъдете жизнерадостни. Две неща са потребни.
към беседата >>
Докато стане нос, има още криви линии да се турят; после сенки, по-тъмни и пр., да даде илюзия на светлина.
Сега туй е предисловие, да видим сега. Това са микроскопически опити, да не мислите, че е нещо. Туй упражнение е като онзи рисувач, който туря една линия и определя носа, като права линия, а то не е нос.
Докато стане нос, има още криви линии да се турят; после сенки, по-тъмни и пр., да даде илюзия на светлина.
И сега и ние теглим само една права линия. И аз ви давам туй упражнение да се концентрирате, да слушате; първото е да слушате. Две неща са необходими: да бъдете честни и искрени и да бъдете жизнерадостни. Две неща са потребни. Честни и искрени спрямо себе си и жизнерадостни; те са две състояния на праната.
към беседата >>
И сега и ние теглим само една права линия.
Сега туй е предисловие, да видим сега. Това са микроскопически опити, да не мислите, че е нещо. Туй упражнение е като онзи рисувач, който туря една линия и определя носа, като права линия, а то не е нос. Докато стане нос, има още криви линии да се турят; после сенки, по-тъмни и пр., да даде илюзия на светлина.
И сега и ние теглим само една права линия.
И аз ви давам туй упражнение да се концентрирате, да слушате; първото е да слушате. Две неща са необходими: да бъдете честни и искрени и да бъдете жизнерадостни. Две неща са потребни. Честни и искрени спрямо себе си и жизнерадостни; те са две състояния на праната. Едното състояние засяга умствения свят, а другото засяга физическия свят, а през средата движението минава през астралния свят.
към беседата >>
И аз ви давам туй упражнение да се концентрирате, да слушате; първото е да слушате.
Сега туй е предисловие, да видим сега. Това са микроскопически опити, да не мислите, че е нещо. Туй упражнение е като онзи рисувач, който туря една линия и определя носа, като права линия, а то не е нос. Докато стане нос, има още криви линии да се турят; после сенки, по-тъмни и пр., да даде илюзия на светлина. И сега и ние теглим само една права линия.
И аз ви давам туй упражнение да се концентрирате, да слушате; първото е да слушате.
Две неща са необходими: да бъдете честни и искрени и да бъдете жизнерадостни. Две неща са потребни. Честни и искрени спрямо себе си и жизнерадостни; те са две състояния на праната. Едното състояние засяга умствения свят, а другото засяга физическия свят, а през средата движението минава през астралния свят.
към беседата >>
Две неща са необходими: да бъдете честни и искрени и да бъдете жизнерадостни.
Това са микроскопически опити, да не мислите, че е нещо. Туй упражнение е като онзи рисувач, който туря една линия и определя носа, като права линия, а то не е нос. Докато стане нос, има още криви линии да се турят; после сенки, по-тъмни и пр., да даде илюзия на светлина. И сега и ние теглим само една права линия. И аз ви давам туй упражнение да се концентрирате, да слушате; първото е да слушате.
Две неща са необходими: да бъдете честни и искрени и да бъдете жизнерадостни.
Две неща са потребни. Честни и искрени спрямо себе си и жизнерадостни; те са две състояния на праната. Едното състояние засяга умствения свят, а другото засяга физическия свят, а през средата движението минава през астралния свят.
към беседата >>
Две неща са потребни.
Туй упражнение е като онзи рисувач, който туря една линия и определя носа, като права линия, а то не е нос. Докато стане нос, има още криви линии да се турят; после сенки, по-тъмни и пр., да даде илюзия на светлина. И сега и ние теглим само една права линия. И аз ви давам туй упражнение да се концентрирате, да слушате; първото е да слушате. Две неща са необходими: да бъдете честни и искрени и да бъдете жизнерадостни.
Две неща са потребни.
Честни и искрени спрямо себе си и жизнерадостни; те са две състояния на праната. Едното състояние засяга умствения свят, а другото засяга физическия свят, а през средата движението минава през астралния свят.
към беседата >>
Честни и искрени спрямо себе си и жизнерадостни; те са две състояния на праната.
Докато стане нос, има още криви линии да се турят; после сенки, по-тъмни и пр., да даде илюзия на светлина. И сега и ние теглим само една права линия. И аз ви давам туй упражнение да се концентрирате, да слушате; първото е да слушате. Две неща са необходими: да бъдете честни и искрени и да бъдете жизнерадостни. Две неща са потребни.
Честни и искрени спрямо себе си и жизнерадостни; те са две състояния на праната.
Едното състояние засяга умствения свят, а другото засяга физическия свят, а през средата движението минава през астралния свят.
към беседата >>
Едното състояние засяга умствения свят, а другото засяга физическия свят, а през средата движението минава през астралния свят.
И сега и ние теглим само една права линия. И аз ви давам туй упражнение да се концентрирате, да слушате; първото е да слушате. Две неща са необходими: да бъдете честни и искрени и да бъдете жизнерадостни. Две неща са потребни. Честни и искрени спрямо себе си и жизнерадостни; те са две състояния на праната.
Едното състояние засяга умствения свят, а другото засяга физическия свят, а през средата движението минава през астралния свят.
към беседата >>
Сега аз ви давам упражнение, без да приказвате нещо; вие само ще концентрирате ума си в движенията, а после ще ви дам туй упражнение с разни формулки, с думи да го направите.
Сега аз ви давам упражнение, без да приказвате нещо; вие само ще концентрирате ума си в движенията, а после ще ви дам туй упражнение с разни формулки, с думи да го направите.
Да видим какви ще бъдат резултатите. Още тази вечер, преди да си легнете, може да започнете. Ще дишате дълбоко при упражнението, доколкото може да поемете тази жива прана. В български няма дума за прана. Тя е в разни състояния: има чисто физическа прана; има чисто умствена или ментална прана.
към беседата >>
Да видим какви ще бъдат резултатите.
Сега аз ви давам упражнение, без да приказвате нещо; вие само ще концентрирате ума си в движенията, а после ще ви дам туй упражнение с разни формулки, с думи да го направите.
Да видим какви ще бъдат резултатите.
Още тази вечер, преди да си легнете, може да започнете. Ще дишате дълбоко при упражнението, доколкото може да поемете тази жива прана. В български няма дума за прана. Тя е в разни състояния: има чисто физическа прана; има чисто умствена или ментална прана. Без прана мисъл не може да се образува; без прана чувство не може да се прояви и без прана волята не може да действува.
към беседата >>
Още тази вечер, преди да си легнете, може да започнете.
Сега аз ви давам упражнение, без да приказвате нещо; вие само ще концентрирате ума си в движенията, а после ще ви дам туй упражнение с разни формулки, с думи да го направите. Да видим какви ще бъдат резултатите.
Още тази вечер, преди да си легнете, може да започнете.
Ще дишате дълбоко при упражнението, доколкото може да поемете тази жива прана. В български няма дума за прана. Тя е в разни състояния: има чисто физическа прана; има чисто умствена или ментална прана. Без прана мисъл не може да се образува; без прана чувство не може да се прояви и без прана волята не може да действува.
към беседата >>
Ще дишате дълбоко при упражнението, доколкото може да поемете тази жива прана.
Сега аз ви давам упражнение, без да приказвате нещо; вие само ще концентрирате ума си в движенията, а после ще ви дам туй упражнение с разни формулки, с думи да го направите. Да видим какви ще бъдат резултатите. Още тази вечер, преди да си легнете, може да започнете.
Ще дишате дълбоко при упражнението, доколкото може да поемете тази жива прана.
В български няма дума за прана. Тя е в разни състояния: има чисто физическа прана; има чисто умствена или ментална прана. Без прана мисъл не може да се образува; без прана чувство не може да се прояви и без прана волята не може да действува.
към беседата >>
В български няма дума за прана.
Сега аз ви давам упражнение, без да приказвате нещо; вие само ще концентрирате ума си в движенията, а после ще ви дам туй упражнение с разни формулки, с думи да го направите. Да видим какви ще бъдат резултатите. Още тази вечер, преди да си легнете, може да започнете. Ще дишате дълбоко при упражнението, доколкото може да поемете тази жива прана.
В български няма дума за прана.
Тя е в разни състояния: има чисто физическа прана; има чисто умствена или ментална прана. Без прана мисъл не може да се образува; без прана чувство не може да се прояви и без прана волята не може да действува.
към беседата >>
Тя е в разни състояния: има чисто физическа прана; има чисто умствена или ментална прана.
Сега аз ви давам упражнение, без да приказвате нещо; вие само ще концентрирате ума си в движенията, а после ще ви дам туй упражнение с разни формулки, с думи да го направите. Да видим какви ще бъдат резултатите. Още тази вечер, преди да си легнете, може да започнете. Ще дишате дълбоко при упражнението, доколкото може да поемете тази жива прана. В български няма дума за прана.
Тя е в разни състояния: има чисто физическа прана; има чисто умствена или ментална прана.
Без прана мисъл не може да се образува; без прана чувство не може да се прояви и без прана волята не може да действува.
към беседата >>
Без прана мисъл не може да се образува; без прана чувство не може да се прояви и без прана волята не може да действува.
Да видим какви ще бъдат резултатите. Още тази вечер, преди да си легнете, може да започнете. Ще дишате дълбоко при упражнението, доколкото може да поемете тази жива прана. В български няма дума за прана. Тя е в разни състояния: има чисто физическа прана; има чисто умствена или ментална прана.
Без прана мисъл не може да се образува; без прана чувство не може да се прояви и без прана волята не може да действува.
към беседата >>
Разбира се, в туй движение ще имате различни мисли, които ще се проявят.
Разбира се, в туй движение ще имате различни мисли, които ще се проявят.
Не е необходимо всинца да имате едни и същи преживявания. Всеки, според своето развитие, ще приеме това, от което се нуждае. Запример, на някои от вас, след като си турите ръцете на долната част на ухото, ще помисли или мляко да пия или за варено жито или яйца за Великден. Някой ще му дойде на ума за орехи – разни неща може да ви дойдат на ума. Глупави работи няма в света.
към беседата >>
Не е необходимо всинца да имате едни и същи преживявания.
Разбира се, в туй движение ще имате различни мисли, които ще се проявят.
Не е необходимо всинца да имате едни и същи преживявания.
Всеки, според своето развитие, ще приеме това, от което се нуждае. Запример, на някои от вас, след като си турите ръцете на долната част на ухото, ще помисли или мляко да пия или за варено жито или яйца за Великден. Някой ще му дойде на ума за орехи – разни неща може да ви дойдат на ума. Глупави работи няма в света. Ние наричаме глупави неща само непостижимите.
към беседата >>
Всеки, според своето развитие, ще приеме това, от което се нуждае.
Разбира се, в туй движение ще имате различни мисли, които ще се проявят. Не е необходимо всинца да имате едни и същи преживявания.
Всеки, според своето развитие, ще приеме това, от което се нуждае.
Запример, на някои от вас, след като си турите ръцете на долната част на ухото, ще помисли или мляко да пия или за варено жито или яйца за Великден. Някой ще му дойде на ума за орехи – разни неща може да ви дойдат на ума. Глупави работи няма в света. Ние наричаме глупави неща само непостижимите. Запример, когато някой човек, иска да стане цар, да кажем, някой бедняк или някой просяк иска да стане цар, ние го считаме глупав човек, защото в този живот то е непостижимо.
към беседата >>
Запример, на някои от вас, след като си турите ръцете на долната част на ухото, ще помисли или мляко да пия или за варено жито или яйца за Великден.
Разбира се, в туй движение ще имате различни мисли, които ще се проявят. Не е необходимо всинца да имате едни и същи преживявания. Всеки, според своето развитие, ще приеме това, от което се нуждае.
Запример, на някои от вас, след като си турите ръцете на долната част на ухото, ще помисли или мляко да пия или за варено жито или яйца за Великден.
Някой ще му дойде на ума за орехи – разни неща може да ви дойдат на ума. Глупави работи няма в света. Ние наричаме глупави неща само непостижимите. Запример, когато някой човек, иска да стане цар, да кажем, някой бедняк или някой просяк иска да стане цар, ние го считаме глупав човек, защото в този живот то е непостижимо. Но да кажем, че в дългия ход на неговия живот, че е непостижимо, от наша страна е глупаво.
към беседата >>
Някой ще му дойде на ума за орехи – разни неща може да ви дойдат на ума.
Разбира се, в туй движение ще имате различни мисли, които ще се проявят. Не е необходимо всинца да имате едни и същи преживявания. Всеки, според своето развитие, ще приеме това, от което се нуждае. Запример, на някои от вас, след като си турите ръцете на долната част на ухото, ще помисли или мляко да пия или за варено жито или яйца за Великден.
Някой ще му дойде на ума за орехи – разни неща може да ви дойдат на ума.
Глупави работи няма в света. Ние наричаме глупави неща само непостижимите. Запример, когато някой човек, иска да стане цар, да кажем, някой бедняк или някой просяк иска да стане цар, ние го считаме глупав човек, защото в този живот то е непостижимо. Но да кажем, че в дългия ход на неговия живот, че е непостижимо, от наша страна е глупаво. Та може да заместим глупави неща в дадения случай с непостижими, защото глупаво в български отгоре има знакът на безконечността (Г), на безконечното число.
към беседата >>
Глупави работи няма в света.
Разбира се, в туй движение ще имате различни мисли, които ще се проявят. Не е необходимо всинца да имате едни и същи преживявания. Всеки, според своето развитие, ще приеме това, от което се нуждае. Запример, на някои от вас, след като си турите ръцете на долната част на ухото, ще помисли или мляко да пия или за варено жито или яйца за Великден. Някой ще му дойде на ума за орехи – разни неща може да ви дойдат на ума.
Глупави работи няма в света.
Ние наричаме глупави неща само непостижимите. Запример, когато някой човек, иска да стане цар, да кажем, някой бедняк или някой просяк иска да стане цар, ние го считаме глупав човек, защото в този живот то е непостижимо. Но да кажем, че в дългия ход на неговия живот, че е непостижимо, от наша страна е глупаво. Та може да заместим глупави неща в дадения случай с непостижими, защото глупаво в български отгоре има знакът на безконечността (Г), на безконечното число.
към беседата >>
Ние наричаме глупави неща само непостижимите.
Не е необходимо всинца да имате едни и същи преживявания. Всеки, според своето развитие, ще приеме това, от което се нуждае. Запример, на някои от вас, след като си турите ръцете на долната част на ухото, ще помисли или мляко да пия или за варено жито или яйца за Великден. Някой ще му дойде на ума за орехи – разни неща може да ви дойдат на ума. Глупави работи няма в света.
Ние наричаме глупави неща само непостижимите.
Запример, когато някой човек, иска да стане цар, да кажем, някой бедняк или някой просяк иска да стане цар, ние го считаме глупав човек, защото в този живот то е непостижимо. Но да кажем, че в дългия ход на неговия живот, че е непостижимо, от наша страна е глупаво. Та може да заместим глупави неща в дадения случай с непостижими, защото глупаво в български отгоре има знакът на безконечността (Г), на безконечното число.
към беседата >>
Запример, когато някой човек, иска да стане цар, да кажем, някой бедняк или някой просяк иска да стане цар, ние го считаме глупав човек, защото в този живот то е непостижимо.
Всеки, според своето развитие, ще приеме това, от което се нуждае. Запример, на някои от вас, след като си турите ръцете на долната част на ухото, ще помисли или мляко да пия или за варено жито или яйца за Великден. Някой ще му дойде на ума за орехи – разни неща може да ви дойдат на ума. Глупави работи няма в света. Ние наричаме глупави неща само непостижимите.
Запример, когато някой човек, иска да стане цар, да кажем, някой бедняк или някой просяк иска да стане цар, ние го считаме глупав човек, защото в този живот то е непостижимо.
Но да кажем, че в дългия ход на неговия живот, че е непостижимо, от наша страна е глупаво. Та може да заместим глупави неща в дадения случай с непостижими, защото глупаво в български отгоре има знакът на безконечността (Г), на безконечното число.
към беседата >>
Но да кажем, че в дългия ход на неговия живот, че е непостижимо, от наша страна е глупаво.
Запример, на някои от вас, след като си турите ръцете на долната част на ухото, ще помисли или мляко да пия или за варено жито или яйца за Великден. Някой ще му дойде на ума за орехи – разни неща може да ви дойдат на ума. Глупави работи няма в света. Ние наричаме глупави неща само непостижимите. Запример, когато някой човек, иска да стане цар, да кажем, някой бедняк или някой просяк иска да стане цар, ние го считаме глупав човек, защото в този живот то е непостижимо.
Но да кажем, че в дългия ход на неговия живот, че е непостижимо, от наша страна е глупаво.
Та може да заместим глупави неща в дадения случай с непостижими, защото глупаво в български отгоре има знакът на безконечността (Г), на безконечното число.
към беседата >>
Та може да заместим глупави неща в дадения случай с непостижими, защото глупаво в български отгоре има знакът на безконечността (Г), на безконечното число.
Някой ще му дойде на ума за орехи – разни неща може да ви дойдат на ума. Глупави работи няма в света. Ние наричаме глупави неща само непостижимите. Запример, когато някой човек, иска да стане цар, да кажем, някой бедняк или някой просяк иска да стане цар, ние го считаме глупав човек, защото в този живот то е непостижимо. Но да кажем, че в дългия ход на неговия живот, че е непостижимо, от наша страна е глупаво.
Та може да заместим глупави неща в дадения случай с непостижими, защото глупаво в български отгоре има знакът на безконечността (Г), на безконечното число.
към беседата >>
За сега всички изобщо са изгубили своята прана.
За сега всички изобщо са изгубили своята прана.
Най-малко прана има сега. Движенията в съвременните хора са слаби. И за да може да се разбирате, да може да се учите, трябва да имате еднакви движения, еднакви трептения. Всички хора, които имат еднакви трептения и еднакви движения, се разбират, а всички, които имат разнородни, те се отдалечават и не се разбират. Впрочем, еднаквото сега е упражненията; за бъдеще по-малко философия, повече упражнения, а после ще дойдем по-малко упражнения, повече философия.
към беседата >>
Най-малко прана има сега.
За сега всички изобщо са изгубили своята прана.
Най-малко прана има сега.
Движенията в съвременните хора са слаби. И за да може да се разбирате, да може да се учите, трябва да имате еднакви движения, еднакви трептения. Всички хора, които имат еднакви трептения и еднакви движения, се разбират, а всички, които имат разнородни, те се отдалечават и не се разбират. Впрочем, еднаквото сега е упражненията; за бъдеще по-малко философия, повече упражнения, а после ще дойдем по-малко упражнения, повече философия. А после ще обясним смисъла на тия движения.
към беседата >>
Движенията в съвременните хора са слаби.
За сега всички изобщо са изгубили своята прана. Най-малко прана има сега.
Движенията в съвременните хора са слаби.
И за да може да се разбирате, да може да се учите, трябва да имате еднакви движения, еднакви трептения. Всички хора, които имат еднакви трептения и еднакви движения, се разбират, а всички, които имат разнородни, те се отдалечават и не се разбират. Впрочем, еднаквото сега е упражненията; за бъдеще по-малко философия, повече упражнения, а после ще дойдем по-малко упражнения, повече философия. А после ще обясним смисъла на тия движения.
към беседата >>
И за да може да се разбирате, да може да се учите, трябва да имате еднакви движения, еднакви трептения.
За сега всички изобщо са изгубили своята прана. Най-малко прана има сега. Движенията в съвременните хора са слаби.
И за да може да се разбирате, да може да се учите, трябва да имате еднакви движения, еднакви трептения.
Всички хора, които имат еднакви трептения и еднакви движения, се разбират, а всички, които имат разнородни, те се отдалечават и не се разбират. Впрочем, еднаквото сега е упражненията; за бъдеще по-малко философия, повече упражнения, а после ще дойдем по-малко упражнения, повече философия. А после ще обясним смисъла на тия движения.
към беседата >>
Всички хора, които имат еднакви трептения и еднакви движения, се разбират, а всички, които имат разнородни, те се отдалечават и не се разбират.
За сега всички изобщо са изгубили своята прана. Най-малко прана има сега. Движенията в съвременните хора са слаби. И за да може да се разбирате, да може да се учите, трябва да имате еднакви движения, еднакви трептения.
Всички хора, които имат еднакви трептения и еднакви движения, се разбират, а всички, които имат разнородни, те се отдалечават и не се разбират.
Впрочем, еднаквото сега е упражненията; за бъдеще по-малко философия, повече упражнения, а после ще дойдем по-малко упражнения, повече философия. А после ще обясним смисъла на тия движения.
към беседата >>
Впрочем, еднаквото сега е упражненията; за бъдеще по-малко философия, повече упражнения, а после ще дойдем по-малко упражнения, повече философия.
За сега всички изобщо са изгубили своята прана. Най-малко прана има сега. Движенията в съвременните хора са слаби. И за да може да се разбирате, да може да се учите, трябва да имате еднакви движения, еднакви трептения. Всички хора, които имат еднакви трептения и еднакви движения, се разбират, а всички, които имат разнородни, те се отдалечават и не се разбират.
Впрочем, еднаквото сега е упражненията; за бъдеще по-малко философия, повече упражнения, а после ще дойдем по-малко упражнения, повече философия.
А после ще обясним смисъла на тия движения.
към беседата >>
А после ще обясним смисъла на тия движения.
Най-малко прана има сега. Движенията в съвременните хора са слаби. И за да може да се разбирате, да може да се учите, трябва да имате еднакви движения, еднакви трептения. Всички хора, които имат еднакви трептения и еднакви движения, се разбират, а всички, които имат разнородни, те се отдалечават и не се разбират. Впрочем, еднаквото сега е упражненията; за бъдеще по-малко философия, повече упражнения, а после ще дойдем по-малко упражнения, повече философия.
А после ще обясним смисъла на тия движения.
към беседата >>
Да свършим.
Да свършим.
към беседата >>
После ще разискваме върху тези думи (от домашната работа).
После ще разискваме върху тези думи (от домашната работа).
Половината думи вървят хармонично, но другата част не е хармонична. А това една черта, вие започвате добре, но има нещо, което ви препятствува. Първите движения (на линиите по листа на Учителя) са по-хармонични, а тази малка хармония върху туй (листа), показва едно нещо: учите се, но знанието още не е станало обект на вашия ум, т.е. учите се, да кажете, че знаете. Нещо има у вас несъбудено – туй съзнание да знаете, да бъдете силни.
към беседата >>
Половината думи вървят хармонично, но другата част не е хармонична.
После ще разискваме върху тези думи (от домашната работа).
Половината думи вървят хармонично, но другата част не е хармонична.
А това една черта, вие започвате добре, но има нещо, което ви препятствува. Първите движения (на линиите по листа на Учителя) са по-хармонични, а тази малка хармония върху туй (листа), показва едно нещо: учите се, но знанието още не е станало обект на вашия ум, т.е. учите се, да кажете, че знаете. Нещо има у вас несъбудено – туй съзнание да знаете, да бъдете силни. Силни, не да се изнасилвате, а силни да се подигате.
към беседата >>
А това една черта, вие започвате добре, но има нещо, което ви препятствува.
После ще разискваме върху тези думи (от домашната работа). Половината думи вървят хармонично, но другата част не е хармонична.
А това една черта, вие започвате добре, но има нещо, което ви препятствува.
Първите движения (на линиите по листа на Учителя) са по-хармонични, а тази малка хармония върху туй (листа), показва едно нещо: учите се, но знанието още не е станало обект на вашия ум, т.е. учите се, да кажете, че знаете. Нещо има у вас несъбудено – туй съзнание да знаете, да бъдете силни. Силни, не да се изнасилвате, а силни да се подигате. Който се изнасилва е пак силен, но силен човек, аз наричам този, който се подига; в този смисъл трябва да бъдем силни.
към беседата >>
Първите движения (на линиите по листа на Учителя) са по-хармонични, а тази малка хармония върху туй (листа), показва едно нещо: учите се, но знанието още не е станало обект на вашия ум, т.е.
После ще разискваме върху тези думи (от домашната работа). Половината думи вървят хармонично, но другата част не е хармонична. А това една черта, вие започвате добре, но има нещо, което ви препятствува.
Първите движения (на линиите по листа на Учителя) са по-хармонични, а тази малка хармония върху туй (листа), показва едно нещо: учите се, но знанието още не е станало обект на вашия ум, т.е.
учите се, да кажете, че знаете. Нещо има у вас несъбудено – туй съзнание да знаете, да бъдете силни. Силни, не да се изнасилвате, а силни да се подигате. Който се изнасилва е пак силен, но силен човек, аз наричам този, който се подига; в този смисъл трябва да бъдем силни. Силни да се подигате, а не силни да се изнасилвате.
към беседата >>
учите се, да кажете, че знаете.
После ще разискваме върху тези думи (от домашната работа). Половината думи вървят хармонично, но другата част не е хармонична. А това една черта, вие започвате добре, но има нещо, което ви препятствува. Първите движения (на линиите по листа на Учителя) са по-хармонични, а тази малка хармония върху туй (листа), показва едно нещо: учите се, но знанието още не е станало обект на вашия ум, т.е.
учите се, да кажете, че знаете.
Нещо има у вас несъбудено – туй съзнание да знаете, да бъдете силни. Силни, не да се изнасилвате, а силни да се подигате. Който се изнасилва е пак силен, но силен човек, аз наричам този, който се подига; в този смисъл трябва да бъдем силни. Силни да се подигате, а не силни да се изнасилвате. Човек, който изнасилва себе си, ще изнасили и другите; правило е това, а който подига себе си, подига и другите.
към беседата >>
Нещо има у вас несъбудено – туй съзнание да знаете, да бъдете силни.
После ще разискваме върху тези думи (от домашната работа). Половината думи вървят хармонично, но другата част не е хармонична. А това една черта, вие започвате добре, но има нещо, което ви препятствува. Първите движения (на линиите по листа на Учителя) са по-хармонични, а тази малка хармония върху туй (листа), показва едно нещо: учите се, но знанието още не е станало обект на вашия ум, т.е. учите се, да кажете, че знаете.
Нещо има у вас несъбудено – туй съзнание да знаете, да бъдете силни.
Силни, не да се изнасилвате, а силни да се подигате. Който се изнасилва е пак силен, но силен човек, аз наричам този, който се подига; в този смисъл трябва да бъдем силни. Силни да се подигате, а не силни да се изнасилвате. Човек, който изнасилва себе си, ще изнасили и другите; правило е това, а който подига себе си, подига и другите. Туй е пак правило.
към беседата >>
Силни, не да се изнасилвате, а силни да се подигате.
Половината думи вървят хармонично, но другата част не е хармонична. А това една черта, вие започвате добре, но има нещо, което ви препятствува. Първите движения (на линиите по листа на Учителя) са по-хармонични, а тази малка хармония върху туй (листа), показва едно нещо: учите се, но знанието още не е станало обект на вашия ум, т.е. учите се, да кажете, че знаете. Нещо има у вас несъбудено – туй съзнание да знаете, да бъдете силни.
Силни, не да се изнасилвате, а силни да се подигате.
Който се изнасилва е пак силен, но силен човек, аз наричам този, който се подига; в този смисъл трябва да бъдем силни. Силни да се подигате, а не силни да се изнасилвате. Човек, който изнасилва себе си, ще изнасили и другите; правило е това, а който подига себе си, подига и другите. Туй е пак правило. Но аз вярвам, че има възможност малко по малко да изправите тази погрешка.
към беседата >>
Който се изнасилва е пак силен, но силен човек, аз наричам този, който се подига; в този смисъл трябва да бъдем силни.
А това една черта, вие започвате добре, но има нещо, което ви препятствува. Първите движения (на линиите по листа на Учителя) са по-хармонични, а тази малка хармония върху туй (листа), показва едно нещо: учите се, но знанието още не е станало обект на вашия ум, т.е. учите се, да кажете, че знаете. Нещо има у вас несъбудено – туй съзнание да знаете, да бъдете силни. Силни, не да се изнасилвате, а силни да се подигате.
Който се изнасилва е пак силен, но силен човек, аз наричам този, който се подига; в този смисъл трябва да бъдем силни.
Силни да се подигате, а не силни да се изнасилвате. Човек, който изнасилва себе си, ще изнасили и другите; правило е това, а който подига себе си, подига и другите. Туй е пак правило. Но аз вярвам, че има възможност малко по малко да изправите тази погрешка.
към беседата >>
Силни да се подигате, а не силни да се изнасилвате.
Първите движения (на линиите по листа на Учителя) са по-хармонични, а тази малка хармония върху туй (листа), показва едно нещо: учите се, но знанието още не е станало обект на вашия ум, т.е. учите се, да кажете, че знаете. Нещо има у вас несъбудено – туй съзнание да знаете, да бъдете силни. Силни, не да се изнасилвате, а силни да се подигате. Който се изнасилва е пак силен, но силен човек, аз наричам този, който се подига; в този смисъл трябва да бъдем силни.
Силни да се подигате, а не силни да се изнасилвате.
Човек, който изнасилва себе си, ще изнасили и другите; правило е това, а който подига себе си, подига и другите. Туй е пак правило. Но аз вярвам, че има възможност малко по малко да изправите тази погрешка.
към беседата >>
Човек, който изнасилва себе си, ще изнасили и другите; правило е това, а който подига себе си, подига и другите.
учите се, да кажете, че знаете. Нещо има у вас несъбудено – туй съзнание да знаете, да бъдете силни. Силни, не да се изнасилвате, а силни да се подигате. Който се изнасилва е пак силен, но силен човек, аз наричам този, който се подига; в този смисъл трябва да бъдем силни. Силни да се подигате, а не силни да се изнасилвате.
Човек, който изнасилва себе си, ще изнасили и другите; правило е това, а който подига себе си, подига и другите.
Туй е пак правило. Но аз вярвам, че има възможност малко по малко да изправите тази погрешка.
към беседата >>
Туй е пак правило.
Нещо има у вас несъбудено – туй съзнание да знаете, да бъдете силни. Силни, не да се изнасилвате, а силни да се подигате. Който се изнасилва е пак силен, но силен човек, аз наричам този, който се подига; в този смисъл трябва да бъдем силни. Силни да се подигате, а не силни да се изнасилвате. Човек, който изнасилва себе си, ще изнасили и другите; правило е това, а който подига себе си, подига и другите.
Туй е пак правило.
Но аз вярвам, че има възможност малко по малко да изправите тази погрешка.
към беседата >>
Но аз вярвам, че има възможност малко по малко да изправите тази погрешка.
Силни, не да се изнасилвате, а силни да се подигате. Който се изнасилва е пак силен, но силен човек, аз наричам този, който се подига; в този смисъл трябва да бъдем силни. Силни да се подигате, а не силни да се изнасилвате. Човек, който изнасилва себе си, ще изнасили и другите; правило е това, а който подига себе си, подига и другите. Туй е пак правило.
Но аз вярвам, че има възможност малко по малко да изправите тази погрешка.
към беседата >>
Тайна молитва.
(втори вариант)
Тайна молитва.
към втори вариант >>
Всеки ученик прочете думата, която трябваше да напише.
(втори вариант)
Всеки ученик прочете думата, която трябваше да напише.
Прочетоха се: тръгни, хармония, абсолютно, природа, надявам се, симфония, постоянство, начало, ученик, мир, висина, кристал, съграждаме, героят, усърдие, мога, хубаво, звезда, светлина, дете, мълчание, жертвам се, стремеж, великолепно, Господ, иде, взаимопомощ, лотос, обичта, смиреномъдрие, топлота, съвършенство, извор, чистота, хляб, ведрина, виделина, обичам и просветление.
към втори вариант >>
Прочетоха се: тръгни, хармония, абсолютно, природа, надявам се, симфония, постоянство, начало, ученик, мир, висина, кристал, съграждаме, героят, усърдие, мога, хубаво, звезда, светлина, дете, мълчание, жертвам се, стремеж, великолепно, Господ, иде, взаимопомощ, лотос, обичта, смиреномъдрие, топлота, съвършенство, извор, чистота, хляб, ведрина, виделина, обичам и просветление.
(втори вариант)
Всеки ученик прочете думата, която трябваше да напише.
Прочетоха се: тръгни, хармония, абсолютно, природа, надявам се, симфония, постоянство, начало, ученик, мир, висина, кристал, съграждаме, героят, усърдие, мога, хубаво, звезда, светлина, дете, мълчание, жертвам се, стремеж, великолепно, Господ, иде, взаимопомощ, лотос, обичта, смиреномъдрие, топлота, съвършенство, извор, чистота, хляб, ведрина, виделина, обичам и просветление.
към втори вариант >>
Първата дума от прочетените е повелителната форма на глагола тръгвам - тръгни.
(втори вариант)
Първата дума от прочетените е повелителната форма на глагола тръгвам - тръгни.
Този глагол е свързан с движението, значи вие трябва да изучавате закона на движението. Тръгването е първото желание, което поставя всички останали стремежи и желания в движение. Можете ли да си спомните първата мисъл, първото желание във вашето детство? Първият подтик на новороденото дете е дишането - още с раждането си то започва да диша, защото законът на движението е закон на Астралния свят. С първата вдишка детето започва да плаче - това показва, че то влиза във физическия свят, който не е особено хармоничен.
към втори вариант >>
Този глагол е свързан с движението, значи вие трябва да изучавате закона на движението.
(втори вариант)
Първата дума от прочетените е повелителната форма на глагола тръгвам - тръгни.
Този глагол е свързан с движението, значи вие трябва да изучавате закона на движението.
Тръгването е първото желание, което поставя всички останали стремежи и желания в движение. Можете ли да си спомните първата мисъл, първото желание във вашето детство? Първият подтик на новороденото дете е дишането - още с раждането си то започва да диша, защото законът на движението е закон на Астралния свят. С първата вдишка детето започва да плаче - това показва, че то влиза във физическия свят, който не е особено хармоничен. И детето плаче, и възрастните хора плачат, защото живеят в нехармонична среда.
към втори вариант >>
Тръгването е първото желание, което поставя всички останали стремежи и желания в движение.
(втори вариант)
Първата дума от прочетените е повелителната форма на глагола тръгвам - тръгни. Този глагол е свързан с движението, значи вие трябва да изучавате закона на движението.
Тръгването е първото желание, което поставя всички останали стремежи и желания в движение.
Можете ли да си спомните първата мисъл, първото желание във вашето детство? Първият подтик на новороденото дете е дишането - още с раждането си то започва да диша, защото законът на движението е закон на Астралния свят. С първата вдишка детето започва да плаче - това показва, че то влиза във физическия свят, който не е особено хармоничен. И детето плаче, и възрастните хора плачат, защото живеят в нехармонична среда.
към втори вариант >>
Можете ли да си спомните първата мисъл, първото желание във вашето детство?
(втори вариант)
Първата дума от прочетените е повелителната форма на глагола тръгвам - тръгни. Този глагол е свързан с движението, значи вие трябва да изучавате закона на движението. Тръгването е първото желание, което поставя всички останали стремежи и желания в движение.
Можете ли да си спомните първата мисъл, първото желание във вашето детство?
Първият подтик на новороденото дете е дишането - още с раждането си то започва да диша, защото законът на движението е закон на Астралния свят. С първата вдишка детето започва да плаче - това показва, че то влиза във физическия свят, който не е особено хармоничен. И детето плаче, и възрастните хора плачат, защото живеят в нехармонична среда.
към втори вариант >>
Първият подтик на новороденото дете е дишането - още с раждането си то започва да диша, защото законът на движението е закон на Астралния свят.
(втори вариант)
Първата дума от прочетените е повелителната форма на глагола тръгвам - тръгни. Този глагол е свързан с движението, значи вие трябва да изучавате закона на движението. Тръгването е първото желание, което поставя всички останали стремежи и желания в движение. Можете ли да си спомните първата мисъл, първото желание във вашето детство?
Първият подтик на новороденото дете е дишането - още с раждането си то започва да диша, защото законът на движението е закон на Астралния свят.
С първата вдишка детето започва да плаче - това показва, че то влиза във физическия свят, който не е особено хармоничен. И детето плаче, и възрастните хора плачат, защото живеят в нехармонична среда.
към втори вариант >>
С първата вдишка детето започва да плаче - това показва, че то влиза във физическия свят, който не е особено хармоничен.
(втори вариант)
Първата дума от прочетените е повелителната форма на глагола тръгвам - тръгни. Този глагол е свързан с движението, значи вие трябва да изучавате закона на движението. Тръгването е първото желание, което поставя всички останали стремежи и желания в движение. Можете ли да си спомните първата мисъл, първото желание във вашето детство? Първият подтик на новороденото дете е дишането - още с раждането си то започва да диша, защото законът на движението е закон на Астралния свят.
С първата вдишка детето започва да плаче - това показва, че то влиза във физическия свят, който не е особено хармоничен.
И детето плаче, и възрастните хора плачат, защото живеят в нехармонична среда.
към втори вариант >>
И детето плаче, и възрастните хора плачат, защото живеят в нехармонична среда.
(втори вариант)
Този глагол е свързан с движението, значи вие трябва да изучавате закона на движението. Тръгването е първото желание, което поставя всички останали стремежи и желания в движение. Можете ли да си спомните първата мисъл, първото желание във вашето детство? Първият подтик на новороденото дете е дишането - още с раждането си то започва да диша, защото законът на движението е закон на Астралния свят. С първата вдишка детето започва да плаче - това показва, че то влиза във физическия свят, който не е особено хармоничен.
И детето плаче, и възрастните хора плачат, защото живеят в нехармонична среда.
към втори вариант >>
Обаче ние ще се спрем върху съзнателния Живот, който сега се проявява; за да разбере този Живот, човек трябва да дойде на Земята.
(втори вариант)
Обаче ние ще се спрем върху съзнателния Живот, който сега се проявява; за да разбере този Живот, човек трябва да дойде на Земята.
Следователно всяка душа излиза от Бога с цел да научи Живота, да познае себе си - това е първият подтик, първото движение в съзнанието. Познаването на себе си подразбира познаване на Божественото, познаването на Божественото подразбира влизане на Безграничното в рамките или в границите на граничното - това не е нищо друго, освен самоопределяне. Всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посока на движение или път на еволюция, през която Его-то, Аз-ът или човешката душа трябва да мине, за да се усъвършенства.
към втори вариант >>
Следователно всяка душа излиза от Бога с цел да научи Живота, да познае себе си - това е първият подтик, първото движение в съзнанието.
(втори вариант)
Обаче ние ще се спрем върху съзнателния Живот, който сега се проявява; за да разбере този Живот, човек трябва да дойде на Земята.
Следователно всяка душа излиза от Бога с цел да научи Живота, да познае себе си - това е първият подтик, първото движение в съзнанието.
Познаването на себе си подразбира познаване на Божественото, познаването на Божественото подразбира влизане на Безграничното в рамките или в границите на граничното - това не е нищо друго, освен самоопределяне. Всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посока на движение или път на еволюция, през която Его-то, Аз-ът или човешката душа трябва да мине, за да се усъвършенства.
към втори вариант >>
Познаването на себе си подразбира познаване на Божественото, познаването на Божественото подразбира влизане на Безграничното в рамките или в границите на граничното - това не е нищо друго, освен самоопределяне.
(втори вариант)
Обаче ние ще се спрем върху съзнателния Живот, който сега се проявява; за да разбере този Живот, човек трябва да дойде на Земята. Следователно всяка душа излиза от Бога с цел да научи Живота, да познае себе си - това е първият подтик, първото движение в съзнанието.
Познаването на себе си подразбира познаване на Божественото, познаването на Божественото подразбира влизане на Безграничното в рамките или в границите на граничното - това не е нищо друго, освен самоопределяне.
Всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посока на движение или път на еволюция, през която Его-то, Аз-ът или човешката душа трябва да мине, за да се усъвършенства.
към втори вариант >>
Всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посока на движение или път на еволюция, през която Его-то, Аз-ът или човешката душа трябва да мине, за да се усъвършенства.
(втори вариант)
Обаче ние ще се спрем върху съзнателния Живот, който сега се проявява; за да разбере този Живот, човек трябва да дойде на Земята. Следователно всяка душа излиза от Бога с цел да научи Живота, да познае себе си - това е първият подтик, първото движение в съзнанието. Познаването на себе си подразбира познаване на Божественото, познаването на Божественото подразбира влизане на Безграничното в рамките или в границите на граничното - това не е нищо друго, освен самоопределяне.
Всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посока на движение или път на еволюция, през която Его-то, Аз-ът или човешката душа трябва да мине, за да се усъвършенства.
към втори вариант >>
И тъй, човешката душа слиза на Земята, за да стане силна.
(втори вариант)
И тъй, човешката душа слиза на Земята, за да стане силна.
В славянските езици думите силен и слаб започват с една и съща буква. Думата слаб означава закон на промени, а думата силен - закон на постоянните величини, т.е. на величини, които не се променят; с други думи казано, силата подразбира разширяване, а слабостта - смаляване.
към втори вариант >>
В славянските езици думите силен и слаб започват с една и съща буква.
(втори вариант)
И тъй, човешката душа слиза на Земята, за да стане силна.
В славянските езици думите силен и слаб започват с една и съща буква.
Думата слаб означава закон на промени, а думата силен - закон на постоянните величини, т.е. на величини, които не се променят; с други думи казано, силата подразбира разширяване, а слабостта - смаляване.
към втори вариант >>
Думата слаб означава закон на промени, а думата силен - закон на постоянните величини, т.е.
(втори вариант)
И тъй, човешката душа слиза на Земята, за да стане силна. В славянските езици думите силен и слаб започват с една и съща буква.
Думата слаб означава закон на промени, а думата силен - закон на постоянните величини, т.е.
на величини, които не се променят; с други думи казано, силата подразбира разширяване, а слабостта - смаляване.
към втори вариант >>
на величини, които не се променят; с други думи казано, силата подразбира разширяване, а слабостта - смаляване.
(втори вариант)
И тъй, човешката душа слиза на Земята, за да стане силна. В славянските езици думите силен и слаб започват с една и съща буква. Думата слаб означава закон на промени, а думата силен - закон на постоянните величини, т.е.
на величини, които не се променят; с други думи казано, силата подразбира разширяване, а слабостта - смаляване.
към втори вариант >>
Питам: от ваше гледище какво мислите за идването си на Земята, защо сте дошли на Земята?
(втори вариант)
Питам: от ваше гледище какво мислите за идването си на Земята, защо сте дошли на Земята?
Вие ще дадете различни отговори - ще кажете: „Дошли сме на Земята, за да станем силни, да се спасим, да познаем Бога" и т.н. Вие ще познаете Бога, когато бъдете силни не само външно, но и вътрешно. Ако детето няма сила да прегърне майка си и да поеме от нея мляко, ще я познае ли - не може да я познае. Следователно във всяка мисъл, във всяко чувство, във всяко движение, колкото и малки да са те, всякога се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще ще се развият. Според закона на контрастите слабостта подразбира сила.
към втори вариант >>
Вие ще дадете различни отговори - ще кажете: „Дошли сме на Земята, за да станем силни, да се спасим, да познаем Бога" и т.н.
(втори вариант)
Питам: от ваше гледище какво мислите за идването си на Земята, защо сте дошли на Земята?
Вие ще дадете различни отговори - ще кажете: „Дошли сме на Земята, за да станем силни, да се спасим, да познаем Бога" и т.н.
Вие ще познаете Бога, когато бъдете силни не само външно, но и вътрешно. Ако детето няма сила да прегърне майка си и да поеме от нея мляко, ще я познае ли - не може да я познае. Следователно във всяка мисъл, във всяко чувство, във всяко движение, колкото и малки да са те, всякога се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще ще се развият. Според закона на контрастите слабостта подразбира сила. Под слаб човек разбираме онзи, който се е запознал с най-малките величини, с най-малките прояви в Живота - например малкото дете с раждането си още съзнава своето безсилие, но в това безсилие се крие неговата сила.
към втори вариант >>
Вие ще познаете Бога, когато бъдете силни не само външно, но и вътрешно.
(втори вариант)
Питам: от ваше гледище какво мислите за идването си на Земята, защо сте дошли на Земята? Вие ще дадете различни отговори - ще кажете: „Дошли сме на Земята, за да станем силни, да се спасим, да познаем Бога" и т.н.
Вие ще познаете Бога, когато бъдете силни не само външно, но и вътрешно.
Ако детето няма сила да прегърне майка си и да поеме от нея мляко, ще я познае ли - не може да я познае. Следователно във всяка мисъл, във всяко чувство, във всяко движение, колкото и малки да са те, всякога се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще ще се развият. Според закона на контрастите слабостта подразбира сила. Под слаб човек разбираме онзи, който се е запознал с най-малките величини, с най-малките прояви в Живота - например малкото дете с раждането си още съзнава своето безсилие, но в това безсилие се крие неговата сила.
към втори вариант >>
Ако детето няма сила да прегърне майка си и да поеме от нея мляко, ще я познае ли - не може да я познае.
(втори вариант)
Питам: от ваше гледище какво мислите за идването си на Земята, защо сте дошли на Земята? Вие ще дадете различни отговори - ще кажете: „Дошли сме на Земята, за да станем силни, да се спасим, да познаем Бога" и т.н. Вие ще познаете Бога, когато бъдете силни не само външно, но и вътрешно.
Ако детето няма сила да прегърне майка си и да поеме от нея мляко, ще я познае ли - не може да я познае.
Следователно във всяка мисъл, във всяко чувство, във всяко движение, колкото и малки да са те, всякога се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще ще се развият. Според закона на контрастите слабостта подразбира сила. Под слаб човек разбираме онзи, който се е запознал с най-малките величини, с най-малките прояви в Живота - например малкото дете с раждането си още съзнава своето безсилие, но в това безсилие се крие неговата сила.
към втори вариант >>
Следователно във всяка мисъл, във всяко чувство, във всяко движение, колкото и малки да са те, всякога се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще ще се развият.
(втори вариант)
Питам: от ваше гледище какво мислите за идването си на Земята, защо сте дошли на Земята? Вие ще дадете различни отговори - ще кажете: „Дошли сме на Земята, за да станем силни, да се спасим, да познаем Бога" и т.н. Вие ще познаете Бога, когато бъдете силни не само външно, но и вътрешно. Ако детето няма сила да прегърне майка си и да поеме от нея мляко, ще я познае ли - не може да я познае.
Следователно във всяка мисъл, във всяко чувство, във всяко движение, колкото и малки да са те, всякога се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще ще се развият.
Според закона на контрастите слабостта подразбира сила. Под слаб човек разбираме онзи, който се е запознал с най-малките величини, с най-малките прояви в Живота - например малкото дете с раждането си още съзнава своето безсилие, но в това безсилие се крие неговата сила.
към втори вариант >>
Според закона на контрастите слабостта подразбира сила.
(втори вариант)
Питам: от ваше гледище какво мислите за идването си на Земята, защо сте дошли на Земята? Вие ще дадете различни отговори - ще кажете: „Дошли сме на Земята, за да станем силни, да се спасим, да познаем Бога" и т.н. Вие ще познаете Бога, когато бъдете силни не само външно, но и вътрешно. Ако детето няма сила да прегърне майка си и да поеме от нея мляко, ще я познае ли - не може да я познае. Следователно във всяка мисъл, във всяко чувство, във всяко движение, колкото и малки да са те, всякога се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще ще се развият.
Според закона на контрастите слабостта подразбира сила.
Под слаб човек разбираме онзи, който се е запознал с най-малките величини, с най-малките прояви в Живота - например малкото дете с раждането си още съзнава своето безсилие, но в това безсилие се крие неговата сила.
към втори вариант >>
Под слаб човек разбираме онзи, който се е запознал с най-малките величини, с най-малките прояви в Живота - например малкото дете с раждането си още съзнава своето безсилие, но в това безсилие се крие неговата сила.
(втори вариант)
Вие ще дадете различни отговори - ще кажете: „Дошли сме на Земята, за да станем силни, да се спасим, да познаем Бога" и т.н. Вие ще познаете Бога, когато бъдете силни не само външно, но и вътрешно. Ако детето няма сила да прегърне майка си и да поеме от нея мляко, ще я познае ли - не може да я познае. Следователно във всяка мисъл, във всяко чувство, във всяко движение, колкото и малки да са те, всякога се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще ще се развият. Според закона на контрастите слабостта подразбира сила.
Под слаб човек разбираме онзи, който се е запознал с най-малките величини, с най-малките прояви в Живота - например малкото дете с раждането си още съзнава своето безсилие, но в това безсилие се крие неговата сила.
към втори вариант >>
Сега аз ви навеждам на този закон, защото в морално отношение хората се чувстват слаби и казват: „Ние сме слаби, имаме пороци, ограничени сме, не можем да вървим в духовния път" - това показва, че в духовно отношение вие сте малки деца, които майките им къпят в корита и те често вършат неморални работи.
(втори вариант)
Сега аз ви навеждам на този закон, защото в морално отношение хората се чувстват слаби и казват: „Ние сме слаби, имаме пороци, ограничени сме, не можем да вървим в духовния път" - това показва, че в духовно отношение вие сте малки деца, които майките им къпят в корита и те често вършат неморални работи.
Майката трябва да се грижи за това дете ред години: да го къпе, да го храни, да го облича, да го учи, докато най-после то израсне, стане голям син или голяма дъщеря и само започва да изкарва прехраната си. Малкото пиленце обаче два-три дена след излизането си от черупката на яйцето е способно вече само да изкарва прехраната си. Това не показва още, че човек е по-слаб от пилето, но материята, в която той е обвит, е по-гъста от тази на пилето, вследствие на което той не може сам да преодолява ограниченията, в които материята го е поставила.
към втори вариант >>
Майката трябва да се грижи за това дете ред години: да го къпе, да го храни, да го облича, да го учи, докато най-после то израсне, стане голям син или голяма дъщеря и само започва да изкарва прехраната си.
(втори вариант)
Сега аз ви навеждам на този закон, защото в морално отношение хората се чувстват слаби и казват: „Ние сме слаби, имаме пороци, ограничени сме, не можем да вървим в духовния път" - това показва, че в духовно отношение вие сте малки деца, които майките им къпят в корита и те често вършат неморални работи.
Майката трябва да се грижи за това дете ред години: да го къпе, да го храни, да го облича, да го учи, докато най-после то израсне, стане голям син или голяма дъщеря и само започва да изкарва прехраната си.
Малкото пиленце обаче два-три дена след излизането си от черупката на яйцето е способно вече само да изкарва прехраната си. Това не показва още, че човек е по-слаб от пилето, но материята, в която той е обвит, е по-гъста от тази на пилето, вследствие на което той не може сам да преодолява ограниченията, в които материята го е поставила.
към втори вариант >>
Малкото пиленце обаче два-три дена след излизането си от черупката на яйцето е способно вече само да изкарва прехраната си.
(втори вариант)
Сега аз ви навеждам на този закон, защото в морално отношение хората се чувстват слаби и казват: „Ние сме слаби, имаме пороци, ограничени сме, не можем да вървим в духовния път" - това показва, че в духовно отношение вие сте малки деца, които майките им къпят в корита и те често вършат неморални работи. Майката трябва да се грижи за това дете ред години: да го къпе, да го храни, да го облича, да го учи, докато най-после то израсне, стане голям син или голяма дъщеря и само започва да изкарва прехраната си.
Малкото пиленце обаче два-три дена след излизането си от черупката на яйцето е способно вече само да изкарва прехраната си.
Това не показва още, че човек е по-слаб от пилето, но материята, в която той е обвит, е по-гъста от тази на пилето, вследствие на което той не може сам да преодолява ограниченията, в които материята го е поставила.
към втори вариант >>
Това не показва още, че човек е по-слаб от пилето, но материята, в която той е обвит, е по-гъста от тази на пилето, вследствие на което той не може сам да преодолява ограниченията, в които материята го е поставила.
(втори вариант)
Сега аз ви навеждам на този закон, защото в морално отношение хората се чувстват слаби и казват: „Ние сме слаби, имаме пороци, ограничени сме, не можем да вървим в духовния път" - това показва, че в духовно отношение вие сте малки деца, които майките им къпят в корита и те често вършат неморални работи. Майката трябва да се грижи за това дете ред години: да го къпе, да го храни, да го облича, да го учи, докато най-после то израсне, стане голям син или голяма дъщеря и само започва да изкарва прехраната си. Малкото пиленце обаче два-три дена след излизането си от черупката на яйцето е способно вече само да изкарва прехраната си.
Това не показва още, че човек е по-слаб от пилето, но материята, в която той е обвит, е по-гъста от тази на пилето, вследствие на което той не може сам да преодолява ограниченията, в които материята го е поставила.
към втори вариант >>
Ето защо дръжте в ума си мисълта, че каквито и мъчнотии да имате, вие можете да ги преодолеете.
(втори вариант)
Ето защо дръжте в ума си мисълта, че каквито и мъчнотии да имате, вие можете да ги преодолеете.
За да не може човек да се справя с мъчнотиите си и да мисли, че е слаб, окултната наука дава две обяснения: като са слезли в гъстата материя, някои хора са забравили, че произлизат от Безграничното, и не знаят, че имат сили в себе си, които трябва да развиват; други пък, които са произлезли от граничното, са дошли до заблуждение, че всичко могат да направят, че са всесилни, вследствие на което са паднали и са изгубили и това, което са имали. Днес и едните, и другите се мислят за слаби, немощни, неспособни да се справят с условията на Живота, вследствие на което отпадат духом. Сега, за да се освободите от илюзиите на ума, от мисълта, че всичко знаете, задайте си въпроса какво става днес на Слънцето и си отговорете; после си задайте още ред въпроси: какво става на Луната, какво става в цялата Вселена, какво представлява човек; ако някой се мисли за божество, той трябва да е готов да си отговори на тия въпроси - божеството знае всичко. Ако не можете да си отговорите на тия и на много още въпроси, ще знаете, че като човек вие представлявате малка част от общото съзнание, от съзнанието на Битието.
към втори вариант >>
За да не може човек да се справя с мъчнотиите си и да мисли, че е слаб, окултната наука дава две обяснения: като са слезли в гъстата материя, някои хора са забравили, че произлизат от Безграничното, и не знаят, че имат сили в себе си, които трябва да развиват; други пък, които са произлезли от граничното, са дошли до заблуждение, че всичко могат да направят, че са всесилни, вследствие на което са паднали и са изгубили и това, което са имали.
(втори вариант)
Ето защо дръжте в ума си мисълта, че каквито и мъчнотии да имате, вие можете да ги преодолеете.
За да не може човек да се справя с мъчнотиите си и да мисли, че е слаб, окултната наука дава две обяснения: като са слезли в гъстата материя, някои хора са забравили, че произлизат от Безграничното, и не знаят, че имат сили в себе си, които трябва да развиват; други пък, които са произлезли от граничното, са дошли до заблуждение, че всичко могат да направят, че са всесилни, вследствие на което са паднали и са изгубили и това, което са имали.
Днес и едните, и другите се мислят за слаби, немощни, неспособни да се справят с условията на Живота, вследствие на което отпадат духом. Сега, за да се освободите от илюзиите на ума, от мисълта, че всичко знаете, задайте си въпроса какво става днес на Слънцето и си отговорете; после си задайте още ред въпроси: какво става на Луната, какво става в цялата Вселена, какво представлява човек; ако някой се мисли за божество, той трябва да е готов да си отговори на тия въпроси - божеството знае всичко. Ако не можете да си отговорите на тия и на много още въпроси, ще знаете, че като човек вие представлявате малка част от общото съзнание, от съзнанието на Битието.
към втори вариант >>
Днес и едните, и другите се мислят за слаби, немощни, неспособни да се справят с условията на Живота, вследствие на което отпадат духом.
(втори вариант)
Ето защо дръжте в ума си мисълта, че каквито и мъчнотии да имате, вие можете да ги преодолеете. За да не може човек да се справя с мъчнотиите си и да мисли, че е слаб, окултната наука дава две обяснения: като са слезли в гъстата материя, някои хора са забравили, че произлизат от Безграничното, и не знаят, че имат сили в себе си, които трябва да развиват; други пък, които са произлезли от граничното, са дошли до заблуждение, че всичко могат да направят, че са всесилни, вследствие на което са паднали и са изгубили и това, което са имали.
Днес и едните, и другите се мислят за слаби, немощни, неспособни да се справят с условията на Живота, вследствие на което отпадат духом.
Сега, за да се освободите от илюзиите на ума, от мисълта, че всичко знаете, задайте си въпроса какво става днес на Слънцето и си отговорете; после си задайте още ред въпроси: какво става на Луната, какво става в цялата Вселена, какво представлява човек; ако някой се мисли за божество, той трябва да е готов да си отговори на тия въпроси - божеството знае всичко. Ако не можете да си отговорите на тия и на много още въпроси, ще знаете, че като човек вие представлявате малка част от общото съзнание, от съзнанието на Битието.
към втори вариант >>
Сега, за да се освободите от илюзиите на ума, от мисълта, че всичко знаете, задайте си въпроса какво става днес на Слънцето и си отговорете; после си задайте още ред въпроси: какво става на Луната, какво става в цялата Вселена, какво представлява човек; ако някой се мисли за божество, той трябва да е готов да си отговори на тия въпроси - божеството знае всичко.
(втори вариант)
Ето защо дръжте в ума си мисълта, че каквито и мъчнотии да имате, вие можете да ги преодолеете. За да не може човек да се справя с мъчнотиите си и да мисли, че е слаб, окултната наука дава две обяснения: като са слезли в гъстата материя, някои хора са забравили, че произлизат от Безграничното, и не знаят, че имат сили в себе си, които трябва да развиват; други пък, които са произлезли от граничното, са дошли до заблуждение, че всичко могат да направят, че са всесилни, вследствие на което са паднали и са изгубили и това, което са имали. Днес и едните, и другите се мислят за слаби, немощни, неспособни да се справят с условията на Живота, вследствие на което отпадат духом.
Сега, за да се освободите от илюзиите на ума, от мисълта, че всичко знаете, задайте си въпроса какво става днес на Слънцето и си отговорете; после си задайте още ред въпроси: какво става на Луната, какво става в цялата Вселена, какво представлява човек; ако някой се мисли за божество, той трябва да е готов да си отговори на тия въпроси - божеството знае всичко.
Ако не можете да си отговорите на тия и на много още въпроси, ще знаете, че като човек вие представлявате малка част от общото съзнание, от съзнанието на Битието.
към втори вариант >>
Ако не можете да си отговорите на тия и на много още въпроси, ще знаете, че като човек вие представлявате малка част от общото съзнание, от съзнанието на Битието.
(втори вариант)
Ето защо дръжте в ума си мисълта, че каквито и мъчнотии да имате, вие можете да ги преодолеете. За да не може човек да се справя с мъчнотиите си и да мисли, че е слаб, окултната наука дава две обяснения: като са слезли в гъстата материя, някои хора са забравили, че произлизат от Безграничното, и не знаят, че имат сили в себе си, които трябва да развиват; други пък, които са произлезли от граничното, са дошли до заблуждение, че всичко могат да направят, че са всесилни, вследствие на което са паднали и са изгубили и това, което са имали. Днес и едните, и другите се мислят за слаби, немощни, неспособни да се справят с условията на Живота, вследствие на което отпадат духом. Сега, за да се освободите от илюзиите на ума, от мисълта, че всичко знаете, задайте си въпроса какво става днес на Слънцето и си отговорете; после си задайте още ред въпроси: какво става на Луната, какво става в цялата Вселена, какво представлява човек; ако някой се мисли за божество, той трябва да е готов да си отговори на тия въпроси - божеството знае всичко.
Ако не можете да си отговорите на тия и на много още въпроси, ще знаете, че като човек вие представлявате малка част от общото съзнание, от съзнанието на Битието.
към втори вариант >>
Казвам: като разсъждавате по този начин, вие се натъквате на въпроса за моралното развитие на човека.
(втори вариант)
Казвам: като разсъждавате по този начин, вие се натъквате на въпроса за моралното развитие на човека.
От окултно гледище моралните сили на човека зависят от първичната енергия в неговия организъм, индусите наричат тази енергия прана, затова трябва да изучавате закона на праната. Силният ученик всякога прави повече грешки от слабия, от невежия. Формата на сегашните хора не е нищо друго, освен прана в движение. Когато праната не е еднакво разпределена в човешкото тяло, раждат се болестите; когато праната не е еднакво разпределена в чувствата, ражда се недоволството; когато праната не е еднакво разпределена в мислите, ражда се безсмислието.
към втори вариант >>
От окултно гледище моралните сили на човека зависят от първичната енергия в неговия организъм, индусите наричат тази енергия прана, затова трябва да изучавате закона на праната.
(втори вариант)
Казвам: като разсъждавате по този начин, вие се натъквате на въпроса за моралното развитие на човека.
От окултно гледище моралните сили на човека зависят от първичната енергия в неговия организъм, индусите наричат тази енергия прана, затова трябва да изучавате закона на праната.
Силният ученик всякога прави повече грешки от слабия, от невежия. Формата на сегашните хора не е нищо друго, освен прана в движение. Когато праната не е еднакво разпределена в човешкото тяло, раждат се болестите; когато праната не е еднакво разпределена в чувствата, ражда се недоволството; когато праната не е еднакво разпределена в мислите, ражда се безсмислието.
към втори вариант >>
Силният ученик всякога прави повече грешки от слабия, от невежия.
(втори вариант)
Казвам: като разсъждавате по този начин, вие се натъквате на въпроса за моралното развитие на човека. От окултно гледище моралните сили на човека зависят от първичната енергия в неговия организъм, индусите наричат тази енергия прана, затова трябва да изучавате закона на праната.
Силният ученик всякога прави повече грешки от слабия, от невежия.
Формата на сегашните хора не е нищо друго, освен прана в движение. Когато праната не е еднакво разпределена в човешкото тяло, раждат се болестите; когато праната не е еднакво разпределена в чувствата, ражда се недоволството; когато праната не е еднакво разпределена в мислите, ражда се безсмислието.
към втори вариант >>
Формата на сегашните хора не е нищо друго, освен прана в движение.
(втори вариант)
Казвам: като разсъждавате по този начин, вие се натъквате на въпроса за моралното развитие на човека. От окултно гледище моралните сили на човека зависят от първичната енергия в неговия организъм, индусите наричат тази енергия прана, затова трябва да изучавате закона на праната. Силният ученик всякога прави повече грешки от слабия, от невежия.
Формата на сегашните хора не е нищо друго, освен прана в движение.
Когато праната не е еднакво разпределена в човешкото тяло, раждат се болестите; когато праната не е еднакво разпределена в чувствата, ражда се недоволството; когато праната не е еднакво разпределена в мислите, ражда се безсмислието.
към втори вариант >>
Когато праната не е еднакво разпределена в човешкото тяло, раждат се болестите; когато праната не е еднакво разпределена в чувствата, ражда се недоволството; когато праната не е еднакво разпределена в мислите, ражда се безсмислието.
(втори вариант)
Казвам: като разсъждавате по този начин, вие се натъквате на въпроса за моралното развитие на човека. От окултно гледище моралните сили на човека зависят от първичната енергия в неговия организъм, индусите наричат тази енергия прана, затова трябва да изучавате закона на праната. Силният ученик всякога прави повече грешки от слабия, от невежия. Формата на сегашните хора не е нищо друго, освен прана в движение.
Когато праната не е еднакво разпределена в човешкото тяло, раждат се болестите; когато праната не е еднакво разпределена в чувствата, ражда се недоволството; когато праната не е еднакво разпределена в мислите, ражда се безсмислието.
към втори вариант >>
Сега ще ви дам едно упражнение, което ще правите три пъти на ден - сутрин, обед и вечер преди лягане.
(втори вариант)
Сега ще ви дам едно упражнение, което ще правите три пъти на ден - сутрин, обед и вечер преди лягане.
Ръцете се поставят напред, в хоризонтално положение, с дланите надолу към земята; двата палеца и двата показалеца на пръстите се докосват така, че да образуват красив триъгълник. Следва бавно разтваряне на ръцете настрани, при което се образува полукръг. Дланите на ръцете се обръщат нагоре, следва бавно свиване на ръцете до лактите. Първите три пръста на ръцете хващат най-горната част на ухото (палецът остава отпред, а другите два пръста - отзад); тия три пръста се движат по ръба на ухото до долната му част. При това движение палецът върви по ръба на ухото, показалецът - по задната страна на ухото, а средният пръст - по предната му страна.
към втори вариант >>
Ръцете се поставят напред, в хоризонтално положение, с дланите надолу към земята; двата палеца и двата показалеца на пръстите се докосват така, че да образуват красив триъгълник.
(втори вариант)
Сега ще ви дам едно упражнение, което ще правите три пъти на ден - сутрин, обед и вечер преди лягане.
Ръцете се поставят напред, в хоризонтално положение, с дланите надолу към земята; двата палеца и двата показалеца на пръстите се докосват така, че да образуват красив триъгълник.
Следва бавно разтваряне на ръцете настрани, при което се образува полукръг. Дланите на ръцете се обръщат нагоре, следва бавно свиване на ръцете до лактите. Първите три пръста на ръцете хващат най-горната част на ухото (палецът остава отпред, а другите два пръста - отзад); тия три пръста се движат по ръба на ухото до долната му част. При това движение палецът върви по ръба на ухото, показалецът - по задната страна на ухото, а средният пръст - по предната му страна. След това ръцете се изправят напред хоризонтално.
към втори вариант >>
Следва бавно разтваряне на ръцете настрани, при което се образува полукръг.
(втори вариант)
Сега ще ви дам едно упражнение, което ще правите три пъти на ден - сутрин, обед и вечер преди лягане. Ръцете се поставят напред, в хоризонтално положение, с дланите надолу към земята; двата палеца и двата показалеца на пръстите се докосват така, че да образуват красив триъгълник.
Следва бавно разтваряне на ръцете настрани, при което се образува полукръг.
Дланите на ръцете се обръщат нагоре, следва бавно свиване на ръцете до лактите. Първите три пръста на ръцете хващат най-горната част на ухото (палецът остава отпред, а другите два пръста - отзад); тия три пръста се движат по ръба на ухото до долната му част. При това движение палецът върви по ръба на ухото, показалецът - по задната страна на ухото, а средният пръст - по предната му страна. След това ръцете се изправят напред хоризонтално. Това упражнение ще се прави десет пъти наред, след което ръцете се спускат надолу при положение върхът на палеца, допрян до върха на показалеца (всяка ръка самостоятелно).
към втори вариант >>
Дланите на ръцете се обръщат нагоре, следва бавно свиване на ръцете до лактите.
(втори вариант)
Сега ще ви дам едно упражнение, което ще правите три пъти на ден - сутрин, обед и вечер преди лягане. Ръцете се поставят напред, в хоризонтално положение, с дланите надолу към земята; двата палеца и двата показалеца на пръстите се докосват така, че да образуват красив триъгълник. Следва бавно разтваряне на ръцете настрани, при което се образува полукръг.
Дланите на ръцете се обръщат нагоре, следва бавно свиване на ръцете до лактите.
Първите три пръста на ръцете хващат най-горната част на ухото (палецът остава отпред, а другите два пръста - отзад); тия три пръста се движат по ръба на ухото до долната му част. При това движение палецът върви по ръба на ухото, показалецът - по задната страна на ухото, а средният пръст - по предната му страна. След това ръцете се изправят напред хоризонтално. Това упражнение ще се прави десет пъти наред, след което ръцете се спускат надолу при положение върхът на палеца, допрян до върха на показалеца (всяка ръка самостоятелно). Като хващате горната част на ухото си, с това ще се създаде във вас малък морален подтик; долната част на ухото има отношение към човешкия стомах.
към втори вариант >>
Първите три пръста на ръцете хващат най-горната част на ухото (палецът остава отпред, а другите два пръста - отзад); тия три пръста се движат по ръба на ухото до долната му част.
(втори вариант)
Сега ще ви дам едно упражнение, което ще правите три пъти на ден - сутрин, обед и вечер преди лягане. Ръцете се поставят напред, в хоризонтално положение, с дланите надолу към земята; двата палеца и двата показалеца на пръстите се докосват така, че да образуват красив триъгълник. Следва бавно разтваряне на ръцете настрани, при което се образува полукръг. Дланите на ръцете се обръщат нагоре, следва бавно свиване на ръцете до лактите.
Първите три пръста на ръцете хващат най-горната част на ухото (палецът остава отпред, а другите два пръста - отзад); тия три пръста се движат по ръба на ухото до долната му част.
При това движение палецът върви по ръба на ухото, показалецът - по задната страна на ухото, а средният пръст - по предната му страна. След това ръцете се изправят напред хоризонтално. Това упражнение ще се прави десет пъти наред, след което ръцете се спускат надолу при положение върхът на палеца, допрян до върха на показалеца (всяка ръка самостоятелно). Като хващате горната част на ухото си, с това ще се създаде във вас малък морален подтик; долната част на ухото има отношение към човешкия стомах.
към втори вариант >>
При това движение палецът върви по ръба на ухото, показалецът - по задната страна на ухото, а средният пръст - по предната му страна.
(втори вариант)
Сега ще ви дам едно упражнение, което ще правите три пъти на ден - сутрин, обед и вечер преди лягане. Ръцете се поставят напред, в хоризонтално положение, с дланите надолу към земята; двата палеца и двата показалеца на пръстите се докосват така, че да образуват красив триъгълник. Следва бавно разтваряне на ръцете настрани, при което се образува полукръг. Дланите на ръцете се обръщат нагоре, следва бавно свиване на ръцете до лактите. Първите три пръста на ръцете хващат най-горната част на ухото (палецът остава отпред, а другите два пръста - отзад); тия три пръста се движат по ръба на ухото до долната му част.
При това движение палецът върви по ръба на ухото, показалецът - по задната страна на ухото, а средният пръст - по предната му страна.
След това ръцете се изправят напред хоризонтално. Това упражнение ще се прави десет пъти наред, след което ръцете се спускат надолу при положение върхът на палеца, допрян до върха на показалеца (всяка ръка самостоятелно). Като хващате горната част на ухото си, с това ще се създаде във вас малък морален подтик; долната част на ухото има отношение към човешкия стомах.
към втори вариант >>
След това ръцете се изправят напред хоризонтално.
(втори вариант)
Ръцете се поставят напред, в хоризонтално положение, с дланите надолу към земята; двата палеца и двата показалеца на пръстите се докосват така, че да образуват красив триъгълник. Следва бавно разтваряне на ръцете настрани, при което се образува полукръг. Дланите на ръцете се обръщат нагоре, следва бавно свиване на ръцете до лактите. Първите три пръста на ръцете хващат най-горната част на ухото (палецът остава отпред, а другите два пръста - отзад); тия три пръста се движат по ръба на ухото до долната му част. При това движение палецът върви по ръба на ухото, показалецът - по задната страна на ухото, а средният пръст - по предната му страна.
След това ръцете се изправят напред хоризонтално.
Това упражнение ще се прави десет пъти наред, след което ръцете се спускат надолу при положение върхът на палеца, допрян до върха на показалеца (всяка ръка самостоятелно). Като хващате горната част на ухото си, с това ще се създаде във вас малък морален подтик; долната част на ухото има отношение към човешкия стомах.
към втори вариант >>
Това упражнение ще се прави десет пъти наред, след което ръцете се спускат надолу при положение върхът на палеца, допрян до върха на показалеца (всяка ръка самостоятелно).
(втори вариант)
Следва бавно разтваряне на ръцете настрани, при което се образува полукръг. Дланите на ръцете се обръщат нагоре, следва бавно свиване на ръцете до лактите. Първите три пръста на ръцете хващат най-горната част на ухото (палецът остава отпред, а другите два пръста - отзад); тия три пръста се движат по ръба на ухото до долната му част. При това движение палецът върви по ръба на ухото, показалецът - по задната страна на ухото, а средният пръст - по предната му страна. След това ръцете се изправят напред хоризонтално.
Това упражнение ще се прави десет пъти наред, след което ръцете се спускат надолу при положение върхът на палеца, допрян до върха на показалеца (всяка ръка самостоятелно).
Като хващате горната част на ухото си, с това ще се създаде във вас малък морален подтик; долната част на ухото има отношение към човешкия стомах.
към втори вариант >>
Като хващате горната част на ухото си, с това ще се създаде във вас малък морален подтик; долната част на ухото има отношение към човешкия стомах.
(втори вариант)
Дланите на ръцете се обръщат нагоре, следва бавно свиване на ръцете до лактите. Първите три пръста на ръцете хващат най-горната част на ухото (палецът остава отпред, а другите два пръста - отзад); тия три пръста се движат по ръба на ухото до долната му част. При това движение палецът върви по ръба на ухото, показалецът - по задната страна на ухото, а средният пръст - по предната му страна. След това ръцете се изправят напред хоризонтално. Това упражнение ще се прави десет пъти наред, след което ръцете се спускат надолу при положение върхът на палеца, допрян до върха на показалеца (всяка ръка самостоятелно).
Като хващате горната част на ухото си, с това ще се създаде във вас малък морален подтик; долната част на ухото има отношение към човешкия стомах.
към втори вариант >>
Като направите упражнението, ще видите какъв резултат ще имате.
(втори вариант)
Като направите упражнението, ще видите какъв резултат ще имате.
Ще правите упражнението, без да философства- те, без да чоплите и ще наблюдавате, като записвате какви резултати ще произведе то върху мислите, чувствата и постъпките ви. Докато всяко нещо не се опита, то не може да принесе никаква полза. Упражненията, които ви давам, ще правите, докато придобиете някакъв резултат. Ще гледате на тях като на свещени упражнения и няма да ги изнасяте навън, докато вие сами не ги опитате, не получите резултат. Като казвам да не съобщавате никому тия упражнения, да не изпаднете в положението на Адам и Ева - да ядете от забранения плод само затова, защото ви се забранява.
към втори вариант >>
Ще правите упражнението, без да философства- те, без да чоплите и ще наблюдавате, като записвате какви резултати ще произведе то върху мислите, чувствата и постъпките ви.
(втори вариант)
Като направите упражнението, ще видите какъв резултат ще имате.
Ще правите упражнението, без да философства- те, без да чоплите и ще наблюдавате, като записвате какви резултати ще произведе то върху мислите, чувствата и постъпките ви.
Докато всяко нещо не се опита, то не може да принесе никаква полза. Упражненията, които ви давам, ще правите, докато придобиете някакъв резултат. Ще гледате на тях като на свещени упражнения и няма да ги изнасяте навън, докато вие сами не ги опитате, не получите резултат. Като казвам да не съобщавате никому тия упражнения, да не изпаднете в положението на Адам и Ева - да ядете от забранения плод само затова, защото ви се забранява.
към втори вариант >>
Докато всяко нещо не се опита, то не може да принесе никаква полза.
(втори вариант)
Като направите упражнението, ще видите какъв резултат ще имате. Ще правите упражнението, без да философства- те, без да чоплите и ще наблюдавате, като записвате какви резултати ще произведе то върху мислите, чувствата и постъпките ви.
Докато всяко нещо не се опита, то не може да принесе никаква полза.
Упражненията, които ви давам, ще правите, докато придобиете някакъв резултат. Ще гледате на тях като на свещени упражнения и няма да ги изнасяте навън, докато вие сами не ги опитате, не получите резултат. Като казвам да не съобщавате никому тия упражнения, да не изпаднете в положението на Адам и Ева - да ядете от забранения плод само затова, защото ви се забранява.
към втори вариант >>
Упражненията, които ви давам, ще правите, докато придобиете някакъв резултат.
(втори вариант)
Като направите упражнението, ще видите какъв резултат ще имате. Ще правите упражнението, без да философства- те, без да чоплите и ще наблюдавате, като записвате какви резултати ще произведе то върху мислите, чувствата и постъпките ви. Докато всяко нещо не се опита, то не може да принесе никаква полза.
Упражненията, които ви давам, ще правите, докато придобиете някакъв резултат.
Ще гледате на тях като на свещени упражнения и няма да ги изнасяте навън, докато вие сами не ги опитате, не получите резултат. Като казвам да не съобщавате никому тия упражнения, да не изпаднете в положението на Адам и Ева - да ядете от забранения плод само затова, защото ви се забранява.
към втори вариант >>
Ще гледате на тях като на свещени упражнения и няма да ги изнасяте навън, докато вие сами не ги опитате, не получите резултат.
(втори вариант)
Като направите упражнението, ще видите какъв резултат ще имате. Ще правите упражнението, без да философства- те, без да чоплите и ще наблюдавате, като записвате какви резултати ще произведе то върху мислите, чувствата и постъпките ви. Докато всяко нещо не се опита, то не може да принесе никаква полза. Упражненията, които ви давам, ще правите, докато придобиете някакъв резултат.
Ще гледате на тях като на свещени упражнения и няма да ги изнасяте навън, докато вие сами не ги опитате, не получите резултат.
Като казвам да не съобщавате никому тия упражнения, да не изпаднете в положението на Адам и Ева - да ядете от забранения плод само затова, защото ви се забранява.
към втори вариант >>
Като казвам да не съобщавате никому тия упражнения, да не изпаднете в положението на Адам и Ева - да ядете от забранения плод само затова, защото ви се забранява.
(втори вариант)
Като направите упражнението, ще видите какъв резултат ще имате. Ще правите упражнението, без да философства- те, без да чоплите и ще наблюдавате, като записвате какви резултати ще произведе то върху мислите, чувствата и постъпките ви. Докато всяко нещо не се опита, то не може да принесе никаква полза. Упражненията, които ви давам, ще правите, докато придобиете някакъв резултат. Ще гледате на тях като на свещени упражнения и няма да ги изнасяте навън, докато вие сами не ги опитате, не получите резултат.
Като казвам да не съобщавате никому тия упражнения, да не изпаднете в положението на Адам и Ева - да ядете от забранения плод само затова, защото ви се забранява.
към втори вариант >>
Сега, като правите упражнението, ще пазите следните правила: ще седнете, ще запазите пълно спокойствие, ще издадете гърдите си напред.
(втори вариант)
Сега, като правите упражнението, ще пазите следните правила: ще седнете, ще запазите пълно спокойствие, ще издадете гърдите си напред.
През цялото време на упражнението умът ви трябва да бъде съсредоточен и да следи движението и на двете ръце. Смисълът на упражнението се заключава именно в това - умът да се концентрира, да следи движенията на ръцете; това концентриране е лесно, понеже умът минава от физическия към Астралния свят, по-горе от него не отива - ако умът отиде в по-отвлечен свят, няма да издържи. При това упражнение, както и при всички други, добре е да отбелязвате състоянията, при които се намирате. Значи това упражнение ще правите три пъти на ден: сутрин - преди или след молитва, когато сте по-добре разположени, преди обед и вечер преди лягане. Като правите упражнението, ще гледате никой да ви не вижда.
към втори вариант >>
През цялото време на упражнението умът ви трябва да бъде съсредоточен и да следи движението и на двете ръце.
(втори вариант)
Сега, като правите упражнението, ще пазите следните правила: ще седнете, ще запазите пълно спокойствие, ще издадете гърдите си напред.
През цялото време на упражнението умът ви трябва да бъде съсредоточен и да следи движението и на двете ръце.
Смисълът на упражнението се заключава именно в това - умът да се концентрира, да следи движенията на ръцете; това концентриране е лесно, понеже умът минава от физическия към Астралния свят, по-горе от него не отива - ако умът отиде в по-отвлечен свят, няма да издържи. При това упражнение, както и при всички други, добре е да отбелязвате състоянията, при които се намирате. Значи това упражнение ще правите три пъти на ден: сутрин - преди или след молитва, когато сте по-добре разположени, преди обед и вечер преди лягане. Като правите упражнението, ще гледате никой да ви не вижда. Ако някой от домашните ви пита какво правите, ще кажете, че се упражнявате, обаче ако много настояват да им кажете, ще мълчите; ако и при това положение продължават да ви питат, ще кажете: „Четох в една книга, че в някои случаи мълчанието е най- хубавото нещо, което човек може да направи.
към втори вариант >>
Смисълът на упражнението се заключава именно в това - умът да се концентрира, да следи движенията на ръцете; това концентриране е лесно, понеже умът минава от физическия към Астралния свят, по-горе от него не отива - ако умът отиде в по-отвлечен свят, няма да издържи.
(втори вариант)
Сега, като правите упражнението, ще пазите следните правила: ще седнете, ще запазите пълно спокойствие, ще издадете гърдите си напред. През цялото време на упражнението умът ви трябва да бъде съсредоточен и да следи движението и на двете ръце.
Смисълът на упражнението се заключава именно в това - умът да се концентрира, да следи движенията на ръцете; това концентриране е лесно, понеже умът минава от физическия към Астралния свят, по-горе от него не отива - ако умът отиде в по-отвлечен свят, няма да издържи.
При това упражнение, както и при всички други, добре е да отбелязвате състоянията, при които се намирате. Значи това упражнение ще правите три пъти на ден: сутрин - преди или след молитва, когато сте по-добре разположени, преди обед и вечер преди лягане. Като правите упражнението, ще гледате никой да ви не вижда. Ако някой от домашните ви пита какво правите, ще кажете, че се упражнявате, обаче ако много настояват да им кажете, ще мълчите; ако и при това положение продължават да ви питат, ще кажете: „Четох в една книга, че в някои случаи мълчанието е най- хубавото нещо, което човек може да направи. Щом е така, в този случай аз искам да направя пред вас най-хубавото нещо - да мълча".
към втори вариант >>
При това упражнение, както и при всички други, добре е да отбелязвате състоянията, при които се намирате.
(втори вариант)
Сега, като правите упражнението, ще пазите следните правила: ще седнете, ще запазите пълно спокойствие, ще издадете гърдите си напред. През цялото време на упражнението умът ви трябва да бъде съсредоточен и да следи движението и на двете ръце. Смисълът на упражнението се заключава именно в това - умът да се концентрира, да следи движенията на ръцете; това концентриране е лесно, понеже умът минава от физическия към Астралния свят, по-горе от него не отива - ако умът отиде в по-отвлечен свят, няма да издържи.
При това упражнение, както и при всички други, добре е да отбелязвате състоянията, при които се намирате.
Значи това упражнение ще правите три пъти на ден: сутрин - преди или след молитва, когато сте по-добре разположени, преди обед и вечер преди лягане. Като правите упражнението, ще гледате никой да ви не вижда. Ако някой от домашните ви пита какво правите, ще кажете, че се упражнявате, обаче ако много настояват да им кажете, ще мълчите; ако и при това положение продължават да ви питат, ще кажете: „Четох в една книга, че в някои случаи мълчанието е най- хубавото нещо, което човек може да направи. Щом е така, в този случай аз искам да направя пред вас най-хубавото нещо - да мълча".
към втори вариант >>
Значи това упражнение ще правите три пъти на ден: сутрин - преди или след молитва, когато сте по-добре разположени, преди обед и вечер преди лягане.
(втори вариант)
Сега, като правите упражнението, ще пазите следните правила: ще седнете, ще запазите пълно спокойствие, ще издадете гърдите си напред. През цялото време на упражнението умът ви трябва да бъде съсредоточен и да следи движението и на двете ръце. Смисълът на упражнението се заключава именно в това - умът да се концентрира, да следи движенията на ръцете; това концентриране е лесно, понеже умът минава от физическия към Астралния свят, по-горе от него не отива - ако умът отиде в по-отвлечен свят, няма да издържи. При това упражнение, както и при всички други, добре е да отбелязвате състоянията, при които се намирате.
Значи това упражнение ще правите три пъти на ден: сутрин - преди или след молитва, когато сте по-добре разположени, преди обед и вечер преди лягане.
Като правите упражнението, ще гледате никой да ви не вижда. Ако някой от домашните ви пита какво правите, ще кажете, че се упражнявате, обаче ако много настояват да им кажете, ще мълчите; ако и при това положение продължават да ви питат, ще кажете: „Четох в една книга, че в някои случаи мълчанието е най- хубавото нещо, което човек може да направи. Щом е така, в този случай аз искам да направя пред вас най-хубавото нещо - да мълча".
към втори вариант >>
Като правите упражнението, ще гледате никой да ви не вижда.
(втори вариант)
Сега, като правите упражнението, ще пазите следните правила: ще седнете, ще запазите пълно спокойствие, ще издадете гърдите си напред. През цялото време на упражнението умът ви трябва да бъде съсредоточен и да следи движението и на двете ръце. Смисълът на упражнението се заключава именно в това - умът да се концентрира, да следи движенията на ръцете; това концентриране е лесно, понеже умът минава от физическия към Астралния свят, по-горе от него не отива - ако умът отиде в по-отвлечен свят, няма да издържи. При това упражнение, както и при всички други, добре е да отбелязвате състоянията, при които се намирате. Значи това упражнение ще правите три пъти на ден: сутрин - преди или след молитва, когато сте по-добре разположени, преди обед и вечер преди лягане.
Като правите упражнението, ще гледате никой да ви не вижда.
Ако някой от домашните ви пита какво правите, ще кажете, че се упражнявате, обаче ако много настояват да им кажете, ще мълчите; ако и при това положение продължават да ви питат, ще кажете: „Четох в една книга, че в някои случаи мълчанието е най- хубавото нещо, което човек може да направи. Щом е така, в този случай аз искам да направя пред вас най-хубавото нещо - да мълча".
към втори вариант >>
Ако някой от домашните ви пита какво правите, ще кажете, че се упражнявате, обаче ако много настояват да им кажете, ще мълчите; ако и при това положение продължават да ви питат, ще кажете: „Четох в една книга, че в някои случаи мълчанието е най- хубавото нещо, което човек може да направи.
(втори вариант)
През цялото време на упражнението умът ви трябва да бъде съсредоточен и да следи движението и на двете ръце. Смисълът на упражнението се заключава именно в това - умът да се концентрира, да следи движенията на ръцете; това концентриране е лесно, понеже умът минава от физическия към Астралния свят, по-горе от него не отива - ако умът отиде в по-отвлечен свят, няма да издържи. При това упражнение, както и при всички други, добре е да отбелязвате състоянията, при които се намирате. Значи това упражнение ще правите три пъти на ден: сутрин - преди или след молитва, когато сте по-добре разположени, преди обед и вечер преди лягане. Като правите упражнението, ще гледате никой да ви не вижда.
Ако някой от домашните ви пита какво правите, ще кажете, че се упражнявате, обаче ако много настояват да им кажете, ще мълчите; ако и при това положение продължават да ви питат, ще кажете: „Четох в една книга, че в някои случаи мълчанието е най- хубавото нещо, което човек може да направи.
Щом е така, в този случай аз искам да направя пред вас най-хубавото нещо - да мълча".
към втори вариант >>
Щом е така, в този случай аз искам да направя пред вас най-хубавото нещо - да мълча".
(втори вариант)
Смисълът на упражнението се заключава именно в това - умът да се концентрира, да следи движенията на ръцете; това концентриране е лесно, понеже умът минава от физическия към Астралния свят, по-горе от него не отива - ако умът отиде в по-отвлечен свят, няма да издържи. При това упражнение, както и при всички други, добре е да отбелязвате състоянията, при които се намирате. Значи това упражнение ще правите три пъти на ден: сутрин - преди или след молитва, когато сте по-добре разположени, преди обед и вечер преди лягане. Като правите упражнението, ще гледате никой да ви не вижда. Ако някой от домашните ви пита какво правите, ще кажете, че се упражнявате, обаче ако много настояват да им кажете, ще мълчите; ако и при това положение продължават да ви питат, ще кажете: „Четох в една книга, че в някои случаи мълчанието е най- хубавото нещо, което човек може да направи.
Щом е така, в този случай аз искам да направя пред вас най-хубавото нещо - да мълча".
към втори вариант >>
Упражненията, които давам на класа, са микроскопичес- ки - да не очаквате от тях големи резултати и после да се разочаровате.
(втори вариант)
Упражненията, които давам на класа, са микроскопичес- ки - да не очаквате от тях големи резултати и после да се разочаровате.
Тези упражнения са толкова незначителни, колкото незначителни са първите линии, с които художникът прави своите скици: когато иска да нарисува нос, в първо време той поставя една отвесна линия - тя създава илюзия за нос; после вече слага кривите линии на носа, а най-после поставя сенките. В това отношение упражнението, което сега ви дадох, е такава права линия, която се нуждае от няколко криви линии, сенки и т.н. Това упражнение ще ви научи да се концентрирате, да бъдете послушни; за тази цел вие трябва да бъдете, от една страна, жизнерадостни, а от друга - честни и искрени спрямо себе си. Това са състояния, присъщи на праната; едното състояние засяга Умствения свят, другото - физическия, а движението, което минава през средата - между първите две, засяга Сърдечния, т.е. Астралния свят.
към втори вариант >>
Тези упражнения са толкова незначителни, колкото незначителни са първите линии, с които художникът прави своите скици: когато иска да нарисува нос, в първо време той поставя една отвесна линия - тя създава илюзия за нос; после вече слага кривите линии на носа, а най-после поставя сенките.
(втори вариант)
Упражненията, които давам на класа, са микроскопичес- ки - да не очаквате от тях големи резултати и после да се разочаровате.
Тези упражнения са толкова незначителни, колкото незначителни са първите линии, с които художникът прави своите скици: когато иска да нарисува нос, в първо време той поставя една отвесна линия - тя създава илюзия за нос; после вече слага кривите линии на носа, а най-после поставя сенките.
В това отношение упражнението, което сега ви дадох, е такава права линия, която се нуждае от няколко криви линии, сенки и т.н. Това упражнение ще ви научи да се концентрирате, да бъдете послушни; за тази цел вие трябва да бъдете, от една страна, жизнерадостни, а от друга - честни и искрени спрямо себе си. Това са състояния, присъщи на праната; едното състояние засяга Умствения свят, другото - физическия, а движението, което минава през средата - между първите две, засяга Сърдечния, т.е. Астралния свят. Още тази вечер преди лягане направете упражнението си.
към втори вариант >>
В това отношение упражнението, което сега ви дадох, е такава права линия, която се нуждае от няколко криви линии, сенки и т.н.
(втори вариант)
Упражненията, които давам на класа, са микроскопичес- ки - да не очаквате от тях големи резултати и после да се разочаровате. Тези упражнения са толкова незначителни, колкото незначителни са първите линии, с които художникът прави своите скици: когато иска да нарисува нос, в първо време той поставя една отвесна линия - тя създава илюзия за нос; после вече слага кривите линии на носа, а най-после поставя сенките.
В това отношение упражнението, което сега ви дадох, е такава права линия, която се нуждае от няколко криви линии, сенки и т.н.
Това упражнение ще ви научи да се концентрирате, да бъдете послушни; за тази цел вие трябва да бъдете, от една страна, жизнерадостни, а от друга - честни и искрени спрямо себе си. Това са състояния, присъщи на праната; едното състояние засяга Умствения свят, другото - физическия, а движението, което минава през средата - между първите две, засяга Сърдечния, т.е. Астралния свят. Още тази вечер преди лягане направете упражнението си. Като правите упражнението, ще дишате дълбоко, да поемете от животворната прана.
към втори вариант >>
Това упражнение ще ви научи да се концентрирате, да бъдете послушни; за тази цел вие трябва да бъдете, от една страна, жизнерадостни, а от друга - честни и искрени спрямо себе си.
(втори вариант)
Упражненията, които давам на класа, са микроскопичес- ки - да не очаквате от тях големи резултати и после да се разочаровате. Тези упражнения са толкова незначителни, колкото незначителни са първите линии, с които художникът прави своите скици: когато иска да нарисува нос, в първо време той поставя една отвесна линия - тя създава илюзия за нос; после вече слага кривите линии на носа, а най-после поставя сенките. В това отношение упражнението, което сега ви дадох, е такава права линия, която се нуждае от няколко криви линии, сенки и т.н.
Това упражнение ще ви научи да се концентрирате, да бъдете послушни; за тази цел вие трябва да бъдете, от една страна, жизнерадостни, а от друга - честни и искрени спрямо себе си.
Това са състояния, присъщи на праната; едното състояние засяга Умствения свят, другото - физическия, а движението, което минава през средата - между първите две, засяга Сърдечния, т.е. Астралния свят. Още тази вечер преди лягане направете упражнението си. Като правите упражнението, ще дишате дълбоко, да поемете от животворната прана. Праната има различни състояния: физическа, сърдечна и умствена, или ментална; без прана мисълта не може да се образува, без прана чувствата не могат да се проявят и най-после, без прана волята не може да действа.
към втори вариант >>
Това са състояния, присъщи на праната; едното състояние засяга Умствения свят, другото - физическия, а движението, което минава през средата - между първите две, засяга Сърдечния, т.е.
(втори вариант)
Упражненията, които давам на класа, са микроскопичес- ки - да не очаквате от тях големи резултати и после да се разочаровате. Тези упражнения са толкова незначителни, колкото незначителни са първите линии, с които художникът прави своите скици: когато иска да нарисува нос, в първо време той поставя една отвесна линия - тя създава илюзия за нос; после вече слага кривите линии на носа, а най-после поставя сенките. В това отношение упражнението, което сега ви дадох, е такава права линия, която се нуждае от няколко криви линии, сенки и т.н. Това упражнение ще ви научи да се концентрирате, да бъдете послушни; за тази цел вие трябва да бъдете, от една страна, жизнерадостни, а от друга - честни и искрени спрямо себе си.
Това са състояния, присъщи на праната; едното състояние засяга Умствения свят, другото - физическия, а движението, което минава през средата - между първите две, засяга Сърдечния, т.е.
Астралния свят. Още тази вечер преди лягане направете упражнението си. Като правите упражнението, ще дишате дълбоко, да поемете от животворната прана. Праната има различни състояния: физическа, сърдечна и умствена, или ментална; без прана мисълта не може да се образува, без прана чувствата не могат да се проявят и най-после, без прана волята не може да действа.
към втори вариант >>
Астралния свят.
(втори вариант)
Упражненията, които давам на класа, са микроскопичес- ки - да не очаквате от тях големи резултати и после да се разочаровате. Тези упражнения са толкова незначителни, колкото незначителни са първите линии, с които художникът прави своите скици: когато иска да нарисува нос, в първо време той поставя една отвесна линия - тя създава илюзия за нос; после вече слага кривите линии на носа, а най-после поставя сенките. В това отношение упражнението, което сега ви дадох, е такава права линия, която се нуждае от няколко криви линии, сенки и т.н. Това упражнение ще ви научи да се концентрирате, да бъдете послушни; за тази цел вие трябва да бъдете, от една страна, жизнерадостни, а от друга - честни и искрени спрямо себе си. Това са състояния, присъщи на праната; едното състояние засяга Умствения свят, другото - физическия, а движението, което минава през средата - между първите две, засяга Сърдечния, т.е.
Астралния свят.
Още тази вечер преди лягане направете упражнението си. Като правите упражнението, ще дишате дълбоко, да поемете от животворната прана. Праната има различни състояния: физическа, сърдечна и умствена, или ментална; без прана мисълта не може да се образува, без прана чувствата не могат да се проявят и най-после, без прана волята не може да действа.
към втори вариант >>
Още тази вечер преди лягане направете упражнението си.
(втори вариант)
Тези упражнения са толкова незначителни, колкото незначителни са първите линии, с които художникът прави своите скици: когато иска да нарисува нос, в първо време той поставя една отвесна линия - тя създава илюзия за нос; после вече слага кривите линии на носа, а най-после поставя сенките. В това отношение упражнението, което сега ви дадох, е такава права линия, която се нуждае от няколко криви линии, сенки и т.н. Това упражнение ще ви научи да се концентрирате, да бъдете послушни; за тази цел вие трябва да бъдете, от една страна, жизнерадостни, а от друга - честни и искрени спрямо себе си. Това са състояния, присъщи на праната; едното състояние засяга Умствения свят, другото - физическия, а движението, което минава през средата - между първите две, засяга Сърдечния, т.е. Астралния свят.
Още тази вечер преди лягане направете упражнението си.
Като правите упражнението, ще дишате дълбоко, да поемете от животворната прана. Праната има различни състояния: физическа, сърдечна и умствена, или ментална; без прана мисълта не може да се образува, без прана чувствата не могат да се проявят и най-после, без прана волята не може да действа.
към втори вариант >>
Като правите упражнението, ще дишате дълбоко, да поемете от животворната прана.
(втори вариант)
В това отношение упражнението, което сега ви дадох, е такава права линия, която се нуждае от няколко криви линии, сенки и т.н. Това упражнение ще ви научи да се концентрирате, да бъдете послушни; за тази цел вие трябва да бъдете, от една страна, жизнерадостни, а от друга - честни и искрени спрямо себе си. Това са състояния, присъщи на праната; едното състояние засяга Умствения свят, другото - физическия, а движението, което минава през средата - между първите две, засяга Сърдечния, т.е. Астралния свят. Още тази вечер преди лягане направете упражнението си.
Като правите упражнението, ще дишате дълбоко, да поемете от животворната прана.
Праната има различни състояния: физическа, сърдечна и умствена, или ментална; без прана мисълта не може да се образува, без прана чувствата не могат да се проявят и най-после, без прана волята не може да действа.
към втори вариант >>
Праната има различни състояния: физическа, сърдечна и умствена, или ментална; без прана мисълта не може да се образува, без прана чувствата не могат да се проявят и най-после, без прана волята не може да действа.
(втори вариант)
Това упражнение ще ви научи да се концентрирате, да бъдете послушни; за тази цел вие трябва да бъдете, от една страна, жизнерадостни, а от друга - честни и искрени спрямо себе си. Това са състояния, присъщи на праната; едното състояние засяга Умствения свят, другото - физическия, а движението, което минава през средата - между първите две, засяга Сърдечния, т.е. Астралния свят. Още тази вечер преди лягане направете упражнението си. Като правите упражнението, ще дишате дълбоко, да поемете от животворната прана.
Праната има различни състояния: физическа, сърдечна и умствена, или ментална; без прана мисълта не може да се образува, без прана чувствата не могат да се проявят и най-после, без прана волята не може да действа.
към втори вариант >>
И тъй, като казвам, че праната е причина за създаване и проявяване на мислите, чувствата и действията в човека, това не значи, че всички хора трябва да имат еднакви мисли и чувства - всеки човек според развитието си ще приеме това, от което се нуждае, и ще изрази това, което може.
(втори вариант)
И тъй, като казвам, че праната е причина за създаване и проявяване на мислите, чувствата и действията в човека, това не значи, че всички хора трябва да имат еднакви мисли и чувства - всеки човек според развитието си ще приеме това, от което се нуждае, и ще изрази това, което може.
Например като поставите ръцете си на долната част на ухото, някои от вас ще пожелаят мляко, други - да ядат варено жито или орехи, или друго нещо; най-различни неща за ядене ще минат през ума ви. Казвате: „Глупави работи са тия", но според нас глупави работи са само непостижимите - например ние считаме глупава работа желанието на някой беден, прост човек да стане цар; за в бъдеще, след дълъг път на развитие, той може да стане цар, но днес това е немислимо. Тъй щото кажете ли, че нещо е глупаво, ние считаме, че то днес е непостижимо, обаче някога, в безконечността, това глупаво нещо може да се реализира, да стане постижимо. В българския език буквата Г, с която започва думата глупав, има отгоре чертичка, която е знак за безконечност - .
към втори вариант >>
Например като поставите ръцете си на долната част на ухото, някои от вас ще пожелаят мляко, други - да ядат варено жито или орехи, или друго нещо; най-различни неща за ядене ще минат през ума ви.
(втори вариант)
И тъй, като казвам, че праната е причина за създаване и проявяване на мислите, чувствата и действията в човека, това не значи, че всички хора трябва да имат еднакви мисли и чувства - всеки човек според развитието си ще приеме това, от което се нуждае, и ще изрази това, което може.
Например като поставите ръцете си на долната част на ухото, някои от вас ще пожелаят мляко, други - да ядат варено жито или орехи, или друго нещо; най-различни неща за ядене ще минат през ума ви.
Казвате: „Глупави работи са тия", но според нас глупави работи са само непостижимите - например ние считаме глупава работа желанието на някой беден, прост човек да стане цар; за в бъдеще, след дълъг път на развитие, той може да стане цар, но днес това е немислимо. Тъй щото кажете ли, че нещо е глупаво, ние считаме, че то днес е непостижимо, обаче някога, в безконечността, това глупаво нещо може да се реализира, да стане постижимо. В българския език буквата Г, с която започва думата глупав, има отгоре чертичка, която е знак за безконечност - .
към втори вариант >>
Казвате: „Глупави работи са тия", но според нас глупави работи са само непостижимите - например ние считаме глупава работа желанието на някой беден, прост човек да стане цар; за в бъдеще, след дълъг път на развитие, той може да стане цар, но днес това е немислимо.
(втори вариант)
И тъй, като казвам, че праната е причина за създаване и проявяване на мислите, чувствата и действията в човека, това не значи, че всички хора трябва да имат еднакви мисли и чувства - всеки човек според развитието си ще приеме това, от което се нуждае, и ще изрази това, което може. Например като поставите ръцете си на долната част на ухото, някои от вас ще пожелаят мляко, други - да ядат варено жито или орехи, или друго нещо; най-различни неща за ядене ще минат през ума ви.
Казвате: „Глупави работи са тия", но според нас глупави работи са само непостижимите - например ние считаме глупава работа желанието на някой беден, прост човек да стане цар; за в бъдеще, след дълъг път на развитие, той може да стане цар, но днес това е немислимо.
Тъй щото кажете ли, че нещо е глупаво, ние считаме, че то днес е непостижимо, обаче някога, в безконечността, това глупаво нещо може да се реализира, да стане постижимо. В българския език буквата Г, с която започва думата глупав, има отгоре чертичка, която е знак за безконечност - .
към втори вариант >>
Тъй щото кажете ли, че нещо е глупаво, ние считаме, че то днес е непостижимо, обаче някога, в безконечността, това глупаво нещо може да се реализира, да стане постижимо.
(втори вариант)
И тъй, като казвам, че праната е причина за създаване и проявяване на мислите, чувствата и действията в човека, това не значи, че всички хора трябва да имат еднакви мисли и чувства - всеки човек според развитието си ще приеме това, от което се нуждае, и ще изрази това, което може. Например като поставите ръцете си на долната част на ухото, някои от вас ще пожелаят мляко, други - да ядат варено жито или орехи, или друго нещо; най-различни неща за ядене ще минат през ума ви. Казвате: „Глупави работи са тия", но според нас глупави работи са само непостижимите - например ние считаме глупава работа желанието на някой беден, прост човек да стане цар; за в бъдеще, след дълъг път на развитие, той може да стане цар, но днес това е немислимо.
Тъй щото кажете ли, че нещо е глупаво, ние считаме, че то днес е непостижимо, обаче някога, в безконечността, това глупаво нещо може да се реализира, да стане постижимо.
В българския език буквата Г, с която започва думата глупав, има отгоре чертичка, която е знак за безконечност - .
към втори вариант >>
В българския език буквата Г, с която започва думата глупав, има отгоре чертичка, която е знак за безконечност - .
(втори вариант)
И тъй, като казвам, че праната е причина за създаване и проявяване на мислите, чувствата и действията в човека, това не значи, че всички хора трябва да имат еднакви мисли и чувства - всеки човек според развитието си ще приеме това, от което се нуждае, и ще изрази това, което може. Например като поставите ръцете си на долната част на ухото, някои от вас ще пожелаят мляко, други - да ядат варено жито или орехи, или друго нещо; най-различни неща за ядене ще минат през ума ви. Казвате: „Глупави работи са тия", но според нас глупави работи са само непостижимите - например ние считаме глупава работа желанието на някой беден, прост човек да стане цар; за в бъдеще, след дълъг път на развитие, той може да стане цар, но днес това е немислимо. Тъй щото кажете ли, че нещо е глупаво, ние считаме, че то днес е непостижимо, обаче някога, в безконечността, това глупаво нещо може да се реализира, да стане постижимо.
В българския език буквата Г, с която започва думата глупав, има отгоре чертичка, която е знак за безконечност - .
към втори вариант >>
Съвременните хора са изгубили голяма част от първоначалната прана на своя организъм, вследствие на което движенията в тях са слаби.
(втори вариант)
Съвременните хора са изгубили голяма част от първоначалната прана на своя организъм, вследствие на което движенията в тях са слаби.
За да могат хората да се разбират, да се обичат, да учат, трептенията на движенията в тях трябва да бъдат еднакви, т.е. еднородни; разнородните трептения са причина те да се отдалечават едни от други и да не се разбират. Засега еднаквото във всички са упражненията, които ви се дават. Днес се иска от всички повече упражнения, по-малко философия; след това ще дойдете до другото положение - повече философия, по-малко упражнения.
към втори вариант >>
За да могат хората да се разбират, да се обичат, да учат, трептенията на движенията в тях трябва да бъдат еднакви, т.е.
(втори вариант)
Съвременните хора са изгубили голяма част от първоначалната прана на своя организъм, вследствие на което движенията в тях са слаби.
За да могат хората да се разбират, да се обичат, да учат, трептенията на движенията в тях трябва да бъдат еднакви, т.е.
еднородни; разнородните трептения са причина те да се отдалечават едни от други и да не се разбират. Засега еднаквото във всички са упражненията, които ви се дават. Днес се иска от всички повече упражнения, по-малко философия; след това ще дойдете до другото положение - повече философия, по-малко упражнения.
към втори вариант >>
еднородни; разнородните трептения са причина те да се отдалечават едни от други и да не се разбират.
(втори вариант)
Съвременните хора са изгубили голяма част от първоначалната прана на своя организъм, вследствие на което движенията в тях са слаби. За да могат хората да се разбират, да се обичат, да учат, трептенията на движенията в тях трябва да бъдат еднакви, т.е.
еднородни; разнородните трептения са причина те да се отдалечават едни от други и да не се разбират.
Засега еднаквото във всички са упражненията, които ви се дават. Днес се иска от всички повече упражнения, по-малко философия; след това ще дойдете до другото положение - повече философия, по-малко упражнения.
към втори вариант >>
Засега еднаквото във всички са упражненията, които ви се дават.
(втори вариант)
Съвременните хора са изгубили голяма част от първоначалната прана на своя организъм, вследствие на което движенията в тях са слаби. За да могат хората да се разбират, да се обичат, да учат, трептенията на движенията в тях трябва да бъдат еднакви, т.е. еднородни; разнородните трептения са причина те да се отдалечават едни от други и да не се разбират.
Засега еднаквото във всички са упражненията, които ви се дават.
Днес се иска от всички повече упражнения, по-малко философия; след това ще дойдете до другото положение - повече философия, по-малко упражнения.
към втори вариант >>
Днес се иска от всички повече упражнения, по-малко философия; след това ще дойдете до другото положение - повече философия, по-малко упражнения.
(втори вариант)
Съвременните хора са изгубили голяма част от първоначалната прана на своя организъм, вследствие на което движенията в тях са слаби. За да могат хората да се разбират, да се обичат, да учат, трептенията на движенията в тях трябва да бъдат еднакви, т.е. еднородни; разнородните трептения са причина те да се отдалечават едни от други и да не се разбират. Засега еднаквото във всички са упражненията, които ви се дават.
Днес се иска от всички повече упражнения, по-малко философия; след това ще дойдете до другото положение - повече философия, по-малко упражнения.
към втори вариант >>
Като четохте думите, които бяхте писали за домашна работа, забеляза се, че първата половина от думите беше по- хармонична от втората; това се дължи на една от характерните черти на българина - той започва добре, върви до едно място, където се явяват препятствия, и после свършва зле.
(втори вариант)
Като четохте думите, които бяхте писали за домашна работа, забеляза се, че първата половина от думите беше по- хармонична от втората; това се дължи на една от характерните черти на българина - той започва добре, върви до едно място, където се явяват препятствия, и после свършва зле.
Дисхармонията във втората половина на думите показва, че знанието още не е станало обект на вашия ум. Вие се учите дотолкова, доколкото да се каже, че знаете нещо - значи в ума ви има нещо, което още не е пробудено; това, непробуденото, е в съзнанието ви, а именно - вие не съзнавате още, че имате условия да знаете, да бъдете силни. Да бъдете силни, това още не значи, че трябва да употребявате насилие едни върху други; силен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който може да се повдига, без да насилва другите. Правило е: който насилва себе си, ще насилва и другите; който повдига себе си, ще повдига и другите.
към втори вариант >>
Дисхармонията във втората половина на думите показва, че знанието още не е станало обект на вашия ум.
(втори вариант)
Като четохте думите, които бяхте писали за домашна работа, забеляза се, че първата половина от думите беше по- хармонична от втората; това се дължи на една от характерните черти на българина - той започва добре, върви до едно място, където се явяват препятствия, и после свършва зле.
Дисхармонията във втората половина на думите показва, че знанието още не е станало обект на вашия ум.
Вие се учите дотолкова, доколкото да се каже, че знаете нещо - значи в ума ви има нещо, което още не е пробудено; това, непробуденото, е в съзнанието ви, а именно - вие не съзнавате още, че имате условия да знаете, да бъдете силни. Да бъдете силни, това още не значи, че трябва да употребявате насилие едни върху други; силен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който може да се повдига, без да насилва другите. Правило е: който насилва себе си, ще насилва и другите; който повдига себе си, ще повдига и другите.
към втори вариант >>
Вие се учите дотолкова, доколкото да се каже, че знаете нещо - значи в ума ви има нещо, което още не е пробудено; това, непробуденото, е в съзнанието ви, а именно - вие не съзнавате още, че имате условия да знаете, да бъдете силни.
(втори вариант)
Като четохте думите, които бяхте писали за домашна работа, забеляза се, че първата половина от думите беше по- хармонична от втората; това се дължи на една от характерните черти на българина - той започва добре, върви до едно място, където се явяват препятствия, и после свършва зле. Дисхармонията във втората половина на думите показва, че знанието още не е станало обект на вашия ум.
Вие се учите дотолкова, доколкото да се каже, че знаете нещо - значи в ума ви има нещо, което още не е пробудено; това, непробуденото, е в съзнанието ви, а именно - вие не съзнавате още, че имате условия да знаете, да бъдете силни.
Да бъдете силни, това още не значи, че трябва да употребявате насилие едни върху други; силен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който може да се повдига, без да насилва другите. Правило е: който насилва себе си, ще насилва и другите; който повдига себе си, ще повдига и другите.
към втори вариант >>
Да бъдете силни, това още не значи, че трябва да употребявате насилие едни върху други; силен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който може да се повдига, без да насилва другите.
(втори вариант)
Като четохте думите, които бяхте писали за домашна работа, забеляза се, че първата половина от думите беше по- хармонична от втората; това се дължи на една от характерните черти на българина - той започва добре, върви до едно място, където се явяват препятствия, и после свършва зле. Дисхармонията във втората половина на думите показва, че знанието още не е станало обект на вашия ум. Вие се учите дотолкова, доколкото да се каже, че знаете нещо - значи в ума ви има нещо, което още не е пробудено; това, непробуденото, е в съзнанието ви, а именно - вие не съзнавате още, че имате условия да знаете, да бъдете силни.
Да бъдете силни, това още не значи, че трябва да употребявате насилие едни върху други; силен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който може да се повдига, без да насилва другите.
Правило е: който насилва себе си, ще насилва и другите; който повдига себе си, ще повдига и другите.
към втори вариант >>
Правило е: който насилва себе си, ще насилва и другите; който повдига себе си, ще повдига и другите.
(втори вариант)
Като четохте думите, които бяхте писали за домашна работа, забеляза се, че първата половина от думите беше по- хармонична от втората; това се дължи на една от характерните черти на българина - той започва добре, върви до едно място, където се явяват препятствия, и после свършва зле. Дисхармонията във втората половина на думите показва, че знанието още не е станало обект на вашия ум. Вие се учите дотолкова, доколкото да се каже, че знаете нещо - значи в ума ви има нещо, което още не е пробудено; това, непробуденото, е в съзнанието ви, а именно - вие не съзнавате още, че имате условия да знаете, да бъдете силни. Да бъдете силни, това още не значи, че трябва да употребявате насилие едни върху други; силен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който може да се повдига, без да насилва другите.
Правило е: който насилва себе си, ще насилва и другите; който повдига себе си, ще повдига и другите.
към втори вариант >>
5.
Природни методи / Природни методи
,
ООК
, София, 13.4.1922г.,
Ще направя няколко бележки.
Ще направя няколко бележки.
към беседата >>
Когато някое младо растение поникне от земята, то е крехко, а природата, за да го направи пъргаво, гъвкаво и подвижно за работа, праща му малко полюлявания и раздвижвания от въздуха.
Когато някое младо растение поникне от земята, то е крехко, а природата, за да го направи пъргаво, гъвкаво и подвижно за работа, праща му малко полюлявания и раздвижвания от въздуха.
Туй, което въздушните течения извършват за растенията, за да ги укрепят, същото извършва и човешкият ум за растежа на духовното тяло на човека. И когато влизате тук, в школата, ще ви подложат на разни ветрове, от всички посоки. Туй да го имате пред вид. Това е закон! Но да не ви е страх.
към беседата >>
Туй, което въздушните течения извършват за растенията, за да ги укрепят, същото извършва и човешкият ум за растежа на духовното тяло на човека.
Когато някое младо растение поникне от земята, то е крехко, а природата, за да го направи пъргаво, гъвкаво и подвижно за работа, праща му малко полюлявания и раздвижвания от въздуха.
Туй, което въздушните течения извършват за растенията, за да ги укрепят, същото извършва и човешкият ум за растежа на духовното тяло на човека.
И когато влизате тук, в школата, ще ви подложат на разни ветрове, от всички посоки. Туй да го имате пред вид. Това е закон! Но да не ви е страх. Който влезе в тази школа и го е страх от някакви дупки – да няма течение – той не разбира закона.
към беседата >>
И когато влизате тук, в школата, ще ви подложат на разни ветрове, от всички посоки.
Когато някое младо растение поникне от земята, то е крехко, а природата, за да го направи пъргаво, гъвкаво и подвижно за работа, праща му малко полюлявания и раздвижвания от въздуха. Туй, което въздушните течения извършват за растенията, за да ги укрепят, същото извършва и човешкият ум за растежа на духовното тяло на човека.
И когато влизате тук, в школата, ще ви подложат на разни ветрове, от всички посоки.
Туй да го имате пред вид. Това е закон! Но да не ви е страх. Който влезе в тази школа и го е страх от някакви дупки – да няма течение – той не разбира закона. На ветрове ще бъдете изложени от всички посоки, от изток и от запад, от север и от юг, от всякъде.
към беседата >>
Туй да го имате пред вид.
Когато някое младо растение поникне от земята, то е крехко, а природата, за да го направи пъргаво, гъвкаво и подвижно за работа, праща му малко полюлявания и раздвижвания от въздуха. Туй, което въздушните течения извършват за растенията, за да ги укрепят, същото извършва и човешкият ум за растежа на духовното тяло на човека. И когато влизате тук, в школата, ще ви подложат на разни ветрове, от всички посоки.
Туй да го имате пред вид.
Това е закон! Но да не ви е страх. Който влезе в тази школа и го е страх от някакви дупки – да няма течение – той не разбира закона. На ветрове ще бъдете изложени от всички посоки, от изток и от запад, от север и от юг, от всякъде. И на други ветрове още ще бъдете изложени.
към беседата >>
Това е закон!
Когато някое младо растение поникне от земята, то е крехко, а природата, за да го направи пъргаво, гъвкаво и подвижно за работа, праща му малко полюлявания и раздвижвания от въздуха. Туй, което въздушните течения извършват за растенията, за да ги укрепят, същото извършва и човешкият ум за растежа на духовното тяло на човека. И когато влизате тук, в школата, ще ви подложат на разни ветрове, от всички посоки. Туй да го имате пред вид.
Това е закон!
Но да не ви е страх. Който влезе в тази школа и го е страх от някакви дупки – да няма течение – той не разбира закона. На ветрове ще бъдете изложени от всички посоки, от изток и от запад, от север и от юг, от всякъде. И на други ветрове още ще бъдете изложени. Тия ветрове понякога ще бъдат придружени отгоре с благотворен дъжд, по някой път с лапавица, по някой път с град.
към беседата >>
Но да не ви е страх.
Когато някое младо растение поникне от земята, то е крехко, а природата, за да го направи пъргаво, гъвкаво и подвижно за работа, праща му малко полюлявания и раздвижвания от въздуха. Туй, което въздушните течения извършват за растенията, за да ги укрепят, същото извършва и човешкият ум за растежа на духовното тяло на човека. И когато влизате тук, в школата, ще ви подложат на разни ветрове, от всички посоки. Туй да го имате пред вид. Това е закон!
Но да не ви е страх.
Който влезе в тази школа и го е страх от някакви дупки – да няма течение – той не разбира закона. На ветрове ще бъдете изложени от всички посоки, от изток и от запад, от север и от юг, от всякъде. И на други ветрове още ще бъдете изложени. Тия ветрове понякога ще бъдат придружени отгоре с благотворен дъжд, по някой път с лапавица, по някой път с град. Всички тия положения ще дойдат, туй трябва да го имате пред вид.
към беседата >>
Който влезе в тази школа и го е страх от някакви дупки – да няма течение – той не разбира закона.
Туй, което въздушните течения извършват за растенията, за да ги укрепят, същото извършва и човешкият ум за растежа на духовното тяло на човека. И когато влизате тук, в школата, ще ви подложат на разни ветрове, от всички посоки. Туй да го имате пред вид. Това е закон! Но да не ви е страх.
Който влезе в тази школа и го е страх от някакви дупки – да няма течение – той не разбира закона.
На ветрове ще бъдете изложени от всички посоки, от изток и от запад, от север и от юг, от всякъде. И на други ветрове още ще бъдете изложени. Тия ветрове понякога ще бъдат придружени отгоре с благотворен дъжд, по някой път с лапавица, по някой път с град. Всички тия положения ще дойдат, туй трябва да го имате пред вид.
към беседата >>
На ветрове ще бъдете изложени от всички посоки, от изток и от запад, от север и от юг, от всякъде.
И когато влизате тук, в школата, ще ви подложат на разни ветрове, от всички посоки. Туй да го имате пред вид. Това е закон! Но да не ви е страх. Който влезе в тази школа и го е страх от някакви дупки – да няма течение – той не разбира закона.
На ветрове ще бъдете изложени от всички посоки, от изток и от запад, от север и от юг, от всякъде.
И на други ветрове още ще бъдете изложени. Тия ветрове понякога ще бъдат придружени отгоре с благотворен дъжд, по някой път с лапавица, по някой път с град. Всички тия положения ще дойдат, туй трябва да го имате пред вид.
към беседата >>
И на други ветрове още ще бъдете изложени.
Туй да го имате пред вид. Това е закон! Но да не ви е страх. Който влезе в тази школа и го е страх от някакви дупки – да няма течение – той не разбира закона. На ветрове ще бъдете изложени от всички посоки, от изток и от запад, от север и от юг, от всякъде.
И на други ветрове още ще бъдете изложени.
Тия ветрове понякога ще бъдат придружени отгоре с благотворен дъжд, по някой път с лапавица, по някой път с град. Всички тия положения ще дойдат, туй трябва да го имате пред вид.
към беседата >>
Тия ветрове понякога ще бъдат придружени отгоре с благотворен дъжд, по някой път с лапавица, по някой път с град.
Това е закон! Но да не ви е страх. Който влезе в тази школа и го е страх от някакви дупки – да няма течение – той не разбира закона. На ветрове ще бъдете изложени от всички посоки, от изток и от запад, от север и от юг, от всякъде. И на други ветрове още ще бъдете изложени.
Тия ветрове понякога ще бъдат придружени отгоре с благотворен дъжд, по някой път с лапавица, по някой път с град.
Всички тия положения ще дойдат, туй трябва да го имате пред вид.
към беседата >>
Всички тия положения ще дойдат, туй трябва да го имате пред вид.
Но да не ви е страх. Който влезе в тази школа и го е страх от някакви дупки – да няма течение – той не разбира закона. На ветрове ще бъдете изложени от всички посоки, от изток и от запад, от север и от юг, от всякъде. И на други ветрове още ще бъдете изложени. Тия ветрове понякога ще бъдат придружени отгоре с благотворен дъжд, по някой път с лапавица, по някой път с град.
Всички тия положения ще дойдат, туй трябва да го имате пред вид.
към беседата >>
Сега туй, което става в природата, ще стане и вътре във вас.
Сега туй, което става в природата, ще стане и вътре във вас.
Не стане ли така, вие не сте на прав път. Ако някой ви проповядва някое учение без мъчнотии, без ветрове, без лапавица, без град и без дъжд, това не е Божествено учение, това не е учението на Всемирното Бяло Братство. Туй са принципи, това са положения, които трябва да държите в ума си и да ги опитате. Ако някой от вас се съмнява, имате време, ще ги опитате, но ще констатирате този факт, защото ние се приближаваме към изучаване на една положителна наука, в която законите не мязат на законите в сегашната наука. В тази наука, в която ви въвеждаме, няма абсолютно никакви изключения, там всичко е точно определено.
към беседата >>
Не стане ли така, вие не сте на прав път.
Сега туй, което става в природата, ще стане и вътре във вас.
Не стане ли така, вие не сте на прав път.
Ако някой ви проповядва някое учение без мъчнотии, без ветрове, без лапавица, без град и без дъжд, това не е Божествено учение, това не е учението на Всемирното Бяло Братство. Туй са принципи, това са положения, които трябва да държите в ума си и да ги опитате. Ако някой от вас се съмнява, имате време, ще ги опитате, но ще констатирате този факт, защото ние се приближаваме към изучаване на една положителна наука, в която законите не мязат на законите в сегашната наука. В тази наука, в която ви въвеждаме, няма абсолютно никакви изключения, там всичко е точно определено. Като казвам „точно определено“, не разбирам, че е ограничено. Не!
към беседата >>
Ако някой ви проповядва някое учение без мъчнотии, без ветрове, без лапавица, без град и без дъжд, това не е Божествено учение, това не е учението на Всемирното Бяло Братство.
Сега туй, което става в природата, ще стане и вътре във вас. Не стане ли така, вие не сте на прав път.
Ако някой ви проповядва някое учение без мъчнотии, без ветрове, без лапавица, без град и без дъжд, това не е Божествено учение, това не е учението на Всемирното Бяло Братство.
Туй са принципи, това са положения, които трябва да държите в ума си и да ги опитате. Ако някой от вас се съмнява, имате време, ще ги опитате, но ще констатирате този факт, защото ние се приближаваме към изучаване на една положителна наука, в която законите не мязат на законите в сегашната наука. В тази наука, в която ви въвеждаме, няма абсолютно никакви изключения, там всичко е точно определено. Като казвам „точно определено“, не разбирам, че е ограничено. Не! Две противоположни мнения има в окултната наука, в окултната школа.
към беседата >>
Туй са принципи, това са положения, които трябва да държите в ума си и да ги опитате.
Сега туй, което става в природата, ще стане и вътре във вас. Не стане ли така, вие не сте на прав път. Ако някой ви проповядва някое учение без мъчнотии, без ветрове, без лапавица, без град и без дъжд, това не е Божествено учение, това не е учението на Всемирното Бяло Братство.
Туй са принципи, това са положения, които трябва да държите в ума си и да ги опитате.
Ако някой от вас се съмнява, имате време, ще ги опитате, но ще констатирате този факт, защото ние се приближаваме към изучаване на една положителна наука, в която законите не мязат на законите в сегашната наука. В тази наука, в която ви въвеждаме, няма абсолютно никакви изключения, там всичко е точно определено. Като казвам „точно определено“, не разбирам, че е ограничено. Не! Две противоположни мнения има в окултната наука, в окултната школа. Безграничното включва в себе си граничното и граничното включва в себе си безграничното.
към беседата >>
Ако някой от вас се съмнява, имате време, ще ги опитате, но ще констатирате този факт, защото ние се приближаваме към изучаване на една положителна наука, в която законите не мязат на законите в сегашната наука.
Сега туй, което става в природата, ще стане и вътре във вас. Не стане ли така, вие не сте на прав път. Ако някой ви проповядва някое учение без мъчнотии, без ветрове, без лапавица, без град и без дъжд, това не е Божествено учение, това не е учението на Всемирното Бяло Братство. Туй са принципи, това са положения, които трябва да държите в ума си и да ги опитате.
Ако някой от вас се съмнява, имате време, ще ги опитате, но ще констатирате този факт, защото ние се приближаваме към изучаване на една положителна наука, в която законите не мязат на законите в сегашната наука.
В тази наука, в която ви въвеждаме, няма абсолютно никакви изключения, там всичко е точно определено. Като казвам „точно определено“, не разбирам, че е ограничено. Не! Две противоположни мнения има в окултната наука, в окултната школа. Безграничното включва в себе си граничното и граничното включва в себе си безграничното. И тогава казвам, че положението е такова: само безграничното може да се прояви, а туй, което е гранично, не може да се прояви.
към беседата >>
В тази наука, в която ви въвеждаме, няма абсолютно никакви изключения, там всичко е точно определено.
Сега туй, което става в природата, ще стане и вътре във вас. Не стане ли така, вие не сте на прав път. Ако някой ви проповядва някое учение без мъчнотии, без ветрове, без лапавица, без град и без дъжд, това не е Божествено учение, това не е учението на Всемирното Бяло Братство. Туй са принципи, това са положения, които трябва да държите в ума си и да ги опитате. Ако някой от вас се съмнява, имате време, ще ги опитате, но ще констатирате този факт, защото ние се приближаваме към изучаване на една положителна наука, в която законите не мязат на законите в сегашната наука.
В тази наука, в която ви въвеждаме, няма абсолютно никакви изключения, там всичко е точно определено.
Като казвам „точно определено“, не разбирам, че е ограничено. Не! Две противоположни мнения има в окултната наука, в окултната школа. Безграничното включва в себе си граничното и граничното включва в себе си безграничното. И тогава казвам, че положението е такова: само безграничното може да се прояви, а туй, което е гранично, не може да се прояви. Само силните хора могат да се проявят, а слабите – не могат.
към беседата >>
Като казвам „точно определено“, не разбирам, че е ограничено. Не!
Не стане ли така, вие не сте на прав път. Ако някой ви проповядва някое учение без мъчнотии, без ветрове, без лапавица, без град и без дъжд, това не е Божествено учение, това не е учението на Всемирното Бяло Братство. Туй са принципи, това са положения, които трябва да държите в ума си и да ги опитате. Ако някой от вас се съмнява, имате време, ще ги опитате, но ще констатирате този факт, защото ние се приближаваме към изучаване на една положителна наука, в която законите не мязат на законите в сегашната наука. В тази наука, в която ви въвеждаме, няма абсолютно никакви изключения, там всичко е точно определено.
Като казвам „точно определено“, не разбирам, че е ограничено. Не!
Две противоположни мнения има в окултната наука, в окултната школа. Безграничното включва в себе си граничното и граничното включва в себе си безграничното. И тогава казвам, че положението е такова: само безграничното може да се прояви, а туй, което е гранично, не може да се прояви. Само силните хора могат да се проявят, а слабите – не могат. Само онази светлина, която е силна, може да се прояви, а светлина, на която вибрациите са слаби, не може да се прояви.
към беседата >>
Две противоположни мнения има в окултната наука, в окултната школа.
Ако някой ви проповядва някое учение без мъчнотии, без ветрове, без лапавица, без град и без дъжд, това не е Божествено учение, това не е учението на Всемирното Бяло Братство. Туй са принципи, това са положения, които трябва да държите в ума си и да ги опитате. Ако някой от вас се съмнява, имате време, ще ги опитате, но ще констатирате този факт, защото ние се приближаваме към изучаване на една положителна наука, в която законите не мязат на законите в сегашната наука. В тази наука, в която ви въвеждаме, няма абсолютно никакви изключения, там всичко е точно определено. Като казвам „точно определено“, не разбирам, че е ограничено. Не!
Две противоположни мнения има в окултната наука, в окултната школа.
Безграничното включва в себе си граничното и граничното включва в себе си безграничното. И тогава казвам, че положението е такова: само безграничното може да се прояви, а туй, което е гранично, не може да се прояви. Само силните хора могат да се проявят, а слабите – не могат. Само онази светлина, която е силна, може да се прояви, а светлина, на която вибрациите са слаби, не може да се прояви. Следователно, от вас искам да бъдете силни хора, не слабодушни, разбирате ли?
към беседата >>
Безграничното включва в себе си граничното и граничното включва в себе си безграничното.
Туй са принципи, това са положения, които трябва да държите в ума си и да ги опитате. Ако някой от вас се съмнява, имате време, ще ги опитате, но ще констатирате този факт, защото ние се приближаваме към изучаване на една положителна наука, в която законите не мязат на законите в сегашната наука. В тази наука, в която ви въвеждаме, няма абсолютно никакви изключения, там всичко е точно определено. Като казвам „точно определено“, не разбирам, че е ограничено. Не! Две противоположни мнения има в окултната наука, в окултната школа.
Безграничното включва в себе си граничното и граничното включва в себе си безграничното.
И тогава казвам, че положението е такова: само безграничното може да се прояви, а туй, което е гранично, не може да се прояви. Само силните хора могат да се проявят, а слабите – не могат. Само онази светлина, която е силна, може да се прояви, а светлина, на която вибрациите са слаби, не може да се прояви. Следователно, от вас искам да бъдете силни хора, не слабодушни, разбирате ли? От вас се иска да бъдете най-силни ученици, най-способни, най-даровити, най-талантливи.
към беседата >>
И тогава казвам, че положението е такова: само безграничното може да се прояви, а туй, което е гранично, не може да се прояви.
Ако някой от вас се съмнява, имате време, ще ги опитате, но ще констатирате този факт, защото ние се приближаваме към изучаване на една положителна наука, в която законите не мязат на законите в сегашната наука. В тази наука, в която ви въвеждаме, няма абсолютно никакви изключения, там всичко е точно определено. Като казвам „точно определено“, не разбирам, че е ограничено. Не! Две противоположни мнения има в окултната наука, в окултната школа. Безграничното включва в себе си граничното и граничното включва в себе си безграничното.
И тогава казвам, че положението е такова: само безграничното може да се прояви, а туй, което е гранично, не може да се прояви.
Само силните хора могат да се проявят, а слабите – не могат. Само онази светлина, която е силна, може да се прояви, а светлина, на която вибрациите са слаби, не може да се прояви. Следователно, от вас искам да бъдете силни хора, не слабодушни, разбирате ли? От вас се иска да бъдете най-силни ученици, най-способни, най-даровити, най-талантливи. Който не е способен, да се труди, за да стане способен.
към беседата >>
Само силните хора могат да се проявят, а слабите – не могат.
В тази наука, в която ви въвеждаме, няма абсолютно никакви изключения, там всичко е точно определено. Като казвам „точно определено“, не разбирам, че е ограничено. Не! Две противоположни мнения има в окултната наука, в окултната школа. Безграничното включва в себе си граничното и граничното включва в себе си безграничното. И тогава казвам, че положението е такова: само безграничното може да се прояви, а туй, което е гранично, не може да се прояви.
Само силните хора могат да се проявят, а слабите – не могат.
Само онази светлина, която е силна, може да се прояви, а светлина, на която вибрациите са слаби, не може да се прояви. Следователно, от вас искам да бъдете силни хора, не слабодушни, разбирате ли? От вас се иска да бъдете най-силни ученици, най-способни, най-даровити, най-талантливи. Който не е способен, да се труди, за да стане способен. Който не е даровит, не е талантлив, да се труди, да стане способен, да прояви своя талант, а неспособният да пробуди своята способност.
към беседата >>
Само онази светлина, която е силна, може да се прояви, а светлина, на която вибрациите са слаби, не може да се прояви.
Като казвам „точно определено“, не разбирам, че е ограничено. Не! Две противоположни мнения има в окултната наука, в окултната школа. Безграничното включва в себе си граничното и граничното включва в себе си безграничното. И тогава казвам, че положението е такова: само безграничното може да се прояви, а туй, което е гранично, не може да се прояви. Само силните хора могат да се проявят, а слабите – не могат.
Само онази светлина, която е силна, може да се прояви, а светлина, на която вибрациите са слаби, не може да се прояви.
Следователно, от вас искам да бъдете силни хора, не слабодушни, разбирате ли? От вас се иска да бъдете най-силни ученици, най-способни, най-даровити, най-талантливи. Който не е способен, да се труди, за да стане способен. Който не е даровит, не е талантлив, да се труди, да стане способен, да прояви своя талант, а неспособният да пробуди своята способност. Няма какво да се обезсърчавате, това е едно положение.
към беседата >>
Следователно, от вас искам да бъдете силни хора, не слабодушни, разбирате ли?
Две противоположни мнения има в окултната наука, в окултната школа. Безграничното включва в себе си граничното и граничното включва в себе си безграничното. И тогава казвам, че положението е такова: само безграничното може да се прояви, а туй, което е гранично, не може да се прояви. Само силните хора могат да се проявят, а слабите – не могат. Само онази светлина, която е силна, може да се прояви, а светлина, на която вибрациите са слаби, не може да се прояви.
Следователно, от вас искам да бъдете силни хора, не слабодушни, разбирате ли?
От вас се иска да бъдете най-силни ученици, най-способни, най-даровити, най-талантливи. Който не е способен, да се труди, за да стане способен. Който не е даровит, не е талантлив, да се труди, да стане способен, да прояви своя талант, а неспособният да пробуди своята способност. Няма какво да се обезсърчавате, това е едно положение.
към беседата >>
От вас се иска да бъдете най-силни ученици, най-способни, най-даровити, най-талантливи.
Безграничното включва в себе си граничното и граничното включва в себе си безграничното. И тогава казвам, че положението е такова: само безграничното може да се прояви, а туй, което е гранично, не може да се прояви. Само силните хора могат да се проявят, а слабите – не могат. Само онази светлина, която е силна, може да се прояви, а светлина, на която вибрациите са слаби, не може да се прояви. Следователно, от вас искам да бъдете силни хора, не слабодушни, разбирате ли?
От вас се иска да бъдете най-силни ученици, най-способни, най-даровити, най-талантливи.
Който не е способен, да се труди, за да стане способен. Който не е даровит, не е талантлив, да се труди, да стане способен, да прояви своя талант, а неспособният да пробуди своята способност. Няма какво да се обезсърчавате, това е едно положение.
към беседата >>
Който не е способен, да се труди, за да стане способен.
И тогава казвам, че положението е такова: само безграничното може да се прояви, а туй, което е гранично, не може да се прояви. Само силните хора могат да се проявят, а слабите – не могат. Само онази светлина, която е силна, може да се прояви, а светлина, на която вибрациите са слаби, не може да се прояви. Следователно, от вас искам да бъдете силни хора, не слабодушни, разбирате ли? От вас се иска да бъдете най-силни ученици, най-способни, най-даровити, най-талантливи.
Който не е способен, да се труди, за да стане способен.
Който не е даровит, не е талантлив, да се труди, да стане способен, да прояви своя талант, а неспособният да пробуди своята способност. Няма какво да се обезсърчавате, това е едно положение.
към беседата >>
Който не е даровит, не е талантлив, да се труди, да стане способен, да прояви своя талант, а неспособният да пробуди своята способност.
Само силните хора могат да се проявят, а слабите – не могат. Само онази светлина, която е силна, може да се прояви, а светлина, на която вибрациите са слаби, не може да се прояви. Следователно, от вас искам да бъдете силни хора, не слабодушни, разбирате ли? От вас се иска да бъдете най-силни ученици, най-способни, най-даровити, най-талантливи. Който не е способен, да се труди, за да стане способен.
Който не е даровит, не е талантлив, да се труди, да стане способен, да прояви своя талант, а неспособният да пробуди своята способност.
Няма какво да се обезсърчавате, това е едно положение.
към беседата >>
Няма какво да се обезсърчавате, това е едно положение.
Само онази светлина, която е силна, може да се прояви, а светлина, на която вибрациите са слаби, не може да се прояви. Следователно, от вас искам да бъдете силни хора, не слабодушни, разбирате ли? От вас се иска да бъдете най-силни ученици, най-способни, най-даровити, най-талантливи. Който не е способен, да се труди, за да стане способен. Който не е даровит, не е талантлив, да се труди, да стане способен, да прояви своя талант, а неспособният да пробуди своята способност.
Няма какво да се обезсърчавате, това е едно положение.
към беседата >>
И тъй всички ще вложите в умовете си мисълта, че трябва да бъдете силни, но не да изнасиляте себе си, а да подигнете себе си.
И тъй всички ще вложите в умовете си мисълта, че трябва да бъдете силни, но не да изнасиляте себе си, а да подигнете себе си.
Следователно, всеки човек, който има сила да подигне себе си, ще може да подигне и ближния си, а всеки, който изнасилва себе си, изнасилва и ближния си. Тъй говорят законите на Бялото Братство. Те гледат как постъпваме спрямо себе си и от там знаят какво ще бъде положението ни към другите. Ако аз изнасиля себе си, мога да говоря много приятно, много сладко, но нищо няма да излезе. Законът е верен.
към беседата >>
Следователно, всеки човек, който има сила да подигне себе си, ще може да подигне и ближния си, а всеки, който изнасилва себе си, изнасилва и ближния си.
И тъй всички ще вложите в умовете си мисълта, че трябва да бъдете силни, но не да изнасиляте себе си, а да подигнете себе си.
Следователно, всеки човек, който има сила да подигне себе си, ще може да подигне и ближния си, а всеки, който изнасилва себе си, изнасилва и ближния си.
Тъй говорят законите на Бялото Братство. Те гледат как постъпваме спрямо себе си и от там знаят какво ще бъде положението ни към другите. Ако аз изнасиля себе си, мога да говоря много приятно, много сладко, но нищо няма да излезе. Законът е верен. Следователно, ще имате сила, не да изнасилвате себе си, а да подигнете себе си.
към беседата >>
Тъй говорят законите на Бялото Братство.
И тъй всички ще вложите в умовете си мисълта, че трябва да бъдете силни, но не да изнасиляте себе си, а да подигнете себе си. Следователно, всеки човек, който има сила да подигне себе си, ще може да подигне и ближния си, а всеки, който изнасилва себе си, изнасилва и ближния си.
Тъй говорят законите на Бялото Братство.
Те гледат как постъпваме спрямо себе си и от там знаят какво ще бъде положението ни към другите. Ако аз изнасиля себе си, мога да говоря много приятно, много сладко, но нищо няма да излезе. Законът е верен. Следователно, ще имате сила, не да изнасилвате себе си, а да подигнете себе си. Туй е моралът – да се подигнем над сегашния морал в света.
към беседата >>
Те гледат как постъпваме спрямо себе си и от там знаят какво ще бъде положението ни към другите.
И тъй всички ще вложите в умовете си мисълта, че трябва да бъдете силни, но не да изнасиляте себе си, а да подигнете себе си. Следователно, всеки човек, който има сила да подигне себе си, ще може да подигне и ближния си, а всеки, който изнасилва себе си, изнасилва и ближния си. Тъй говорят законите на Бялото Братство.
Те гледат как постъпваме спрямо себе си и от там знаят какво ще бъде положението ни към другите.
Ако аз изнасиля себе си, мога да говоря много приятно, много сладко, но нищо няма да излезе. Законът е верен. Следователно, ще имате сила, не да изнасилвате себе си, а да подигнете себе си. Туй е моралът – да се подигнем над сегашния морал в света. Да подигнем себе си!
към беседата >>
Ако аз изнасиля себе си, мога да говоря много приятно, много сладко, но нищо няма да излезе.
И тъй всички ще вложите в умовете си мисълта, че трябва да бъдете силни, но не да изнасиляте себе си, а да подигнете себе си. Следователно, всеки човек, който има сила да подигне себе си, ще може да подигне и ближния си, а всеки, който изнасилва себе си, изнасилва и ближния си. Тъй говорят законите на Бялото Братство. Те гледат как постъпваме спрямо себе си и от там знаят какво ще бъде положението ни към другите.
Ако аз изнасиля себе си, мога да говоря много приятно, много сладко, но нищо няма да излезе.
Законът е верен. Следователно, ще имате сила, не да изнасилвате себе си, а да подигнете себе си. Туй е моралът – да се подигнем над сегашния морал в света. Да подигнем себе си! Тъй че еди-какво си казал някой учен, някой пророк или светия, че светът така е създаден – трябва да се издигнете над общия уровен, над това мнение.
към беседата >>
Законът е верен.
И тъй всички ще вложите в умовете си мисълта, че трябва да бъдете силни, но не да изнасиляте себе си, а да подигнете себе си. Следователно, всеки човек, който има сила да подигне себе си, ще може да подигне и ближния си, а всеки, който изнасилва себе си, изнасилва и ближния си. Тъй говорят законите на Бялото Братство. Те гледат как постъпваме спрямо себе си и от там знаят какво ще бъде положението ни към другите. Ако аз изнасиля себе си, мога да говоря много приятно, много сладко, но нищо няма да излезе.
Законът е верен.
Следователно, ще имате сила, не да изнасилвате себе си, а да подигнете себе си. Туй е моралът – да се подигнем над сегашния морал в света. Да подигнем себе си! Тъй че еди-какво си казал някой учен, някой пророк или светия, че светът така е създаден – трябва да се издигнете над общия уровен, над това мнение. Да не изопачавате правите думи на Христа!
към беседата >>
Следователно, ще имате сила, не да изнасилвате себе си, а да подигнете себе си.
Следователно, всеки човек, който има сила да подигне себе си, ще може да подигне и ближния си, а всеки, който изнасилва себе си, изнасилва и ближния си. Тъй говорят законите на Бялото Братство. Те гледат как постъпваме спрямо себе си и от там знаят какво ще бъде положението ни към другите. Ако аз изнасиля себе си, мога да говоря много приятно, много сладко, но нищо няма да излезе. Законът е верен.
Следователно, ще имате сила, не да изнасилвате себе си, а да подигнете себе си.
Туй е моралът – да се подигнем над сегашния морал в света. Да подигнем себе си! Тъй че еди-какво си казал някой учен, някой пророк или светия, че светът така е създаден – трябва да се издигнете над общия уровен, над това мнение. Да не изопачавате правите думи на Христа! Аз питам: Всички тези съвременни хора били ли са във времето на Христа, чули ли са какво Той е говорил, какво е казал?
към беседата >>
Туй е моралът – да се подигнем над сегашния морал в света.
Тъй говорят законите на Бялото Братство. Те гледат как постъпваме спрямо себе си и от там знаят какво ще бъде положението ни към другите. Ако аз изнасиля себе си, мога да говоря много приятно, много сладко, но нищо няма да излезе. Законът е верен. Следователно, ще имате сила, не да изнасилвате себе си, а да подигнете себе си.
Туй е моралът – да се подигнем над сегашния морал в света.
Да подигнем себе си! Тъй че еди-какво си казал някой учен, някой пророк или светия, че светът така е създаден – трябва да се издигнете над общия уровен, над това мнение. Да не изопачавате правите думи на Христа! Аз питам: Всички тези съвременни хора били ли са във времето на Христа, чули ли са какво Той е говорил, какво е казал? Казват: „Не сме чули, но са ни го предали“.
към беседата >>
Да подигнем себе си!
Те гледат как постъпваме спрямо себе си и от там знаят какво ще бъде положението ни към другите. Ако аз изнасиля себе си, мога да говоря много приятно, много сладко, но нищо няма да излезе. Законът е верен. Следователно, ще имате сила, не да изнасилвате себе си, а да подигнете себе си. Туй е моралът – да се подигнем над сегашния морал в света.
Да подигнем себе си!
Тъй че еди-какво си казал някой учен, някой пророк или светия, че светът така е създаден – трябва да се издигнете над общия уровен, над това мнение. Да не изопачавате правите думи на Христа! Аз питам: Всички тези съвременни хора били ли са във времето на Христа, чули ли са какво Той е говорил, какво е казал? Казват: „Не сме чули, но са ни го предали“. Туй, което е писал този апостол, ти сигурен ли си в това?
към беседата >>
Тъй че еди-какво си казал някой учен, някой пророк или светия, че светът така е създаден – трябва да се издигнете над общия уровен, над това мнение.
Ако аз изнасиля себе си, мога да говоря много приятно, много сладко, но нищо няма да излезе. Законът е верен. Следователно, ще имате сила, не да изнасилвате себе си, а да подигнете себе си. Туй е моралът – да се подигнем над сегашния морал в света. Да подигнем себе си!
Тъй че еди-какво си казал някой учен, някой пророк или светия, че светът така е създаден – трябва да се издигнете над общия уровен, над това мнение.
Да не изопачавате правите думи на Христа! Аз питам: Всички тези съвременни хора били ли са във времето на Христа, чули ли са какво Той е говорил, какво е казал? Казват: „Не сме чули, но са ни го предали“. Туй, което е писал този апостол, ти сигурен ли си в това? „Еди-кой си какво казал“.
към беседата >>
Да не изопачавате правите думи на Христа!
Законът е верен. Следователно, ще имате сила, не да изнасилвате себе си, а да подигнете себе си. Туй е моралът – да се подигнем над сегашния морал в света. Да подигнем себе си! Тъй че еди-какво си казал някой учен, някой пророк или светия, че светът така е създаден – трябва да се издигнете над общия уровен, над това мнение.
Да не изопачавате правите думи на Христа!
Аз питам: Всички тези съвременни хора били ли са във времето на Христа, чули ли са какво Той е говорил, какво е казал? Казват: „Не сме чули, но са ни го предали“. Туй, което е писал този апостол, ти сигурен ли си в това? „Еди-кой си какво казал“. Не, не ние имаме други доказателства за онова, което Христос е говорил, ние имаме една архива, в която всичките думи на Христа са написани със златни букви.
към беседата >>
Аз питам: Всички тези съвременни хора били ли са във времето на Христа, чули ли са какво Той е говорил, какво е казал?
Следователно, ще имате сила, не да изнасилвате себе си, а да подигнете себе си. Туй е моралът – да се подигнем над сегашния морал в света. Да подигнем себе си! Тъй че еди-какво си казал някой учен, някой пророк или светия, че светът така е създаден – трябва да се издигнете над общия уровен, над това мнение. Да не изопачавате правите думи на Христа!
Аз питам: Всички тези съвременни хора били ли са във времето на Христа, чули ли са какво Той е говорил, какво е казал?
Казват: „Не сме чули, но са ни го предали“. Туй, което е писал този апостол, ти сигурен ли си в това? „Еди-кой си какво казал“. Не, не ние имаме други доказателства за онова, което Христос е говорил, ние имаме една архива, в която всичките думи на Христа са написани със златни букви. Знаете ли в каква велика книга, на какви листа са написани Христовите думи?
към беседата >>
Казват: „Не сме чули, но са ни го предали“.
Туй е моралът – да се подигнем над сегашния морал в света. Да подигнем себе си! Тъй че еди-какво си казал някой учен, някой пророк или светия, че светът така е създаден – трябва да се издигнете над общия уровен, над това мнение. Да не изопачавате правите думи на Христа! Аз питам: Всички тези съвременни хора били ли са във времето на Христа, чули ли са какво Той е говорил, какво е казал?
Казват: „Не сме чули, но са ни го предали“.
Туй, което е писал този апостол, ти сигурен ли си в това? „Еди-кой си какво казал“. Не, не ние имаме други доказателства за онова, което Христос е говорил, ние имаме една архива, в която всичките думи на Христа са написани със златни букви. Знаете ли в каква велика книга, на какви листа са написани Христовите думи? Там са написани всички думи.
към беседата >>
Туй, което е писал този апостол, ти сигурен ли си в това?
Да подигнем себе си! Тъй че еди-какво си казал някой учен, някой пророк или светия, че светът така е създаден – трябва да се издигнете над общия уровен, над това мнение. Да не изопачавате правите думи на Христа! Аз питам: Всички тези съвременни хора били ли са във времето на Христа, чули ли са какво Той е говорил, какво е казал? Казват: „Не сме чули, но са ни го предали“.
Туй, което е писал този апостол, ти сигурен ли си в това?
„Еди-кой си какво казал“. Не, не ние имаме други доказателства за онова, което Христос е говорил, ние имаме една архива, в която всичките думи на Христа са написани със златни букви. Знаете ли в каква велика книга, на какви листа са написани Христовите думи? Там са написани всички думи. Всички посветени ученици на окултната школа четат от това Велико Евангелие.
към беседата >>
„Еди-кой си какво казал“.
Тъй че еди-какво си казал някой учен, някой пророк или светия, че светът така е създаден – трябва да се издигнете над общия уровен, над това мнение. Да не изопачавате правите думи на Христа! Аз питам: Всички тези съвременни хора били ли са във времето на Христа, чули ли са какво Той е говорил, какво е казал? Казват: „Не сме чули, но са ни го предали“. Туй, което е писал този апостол, ти сигурен ли си в това?
„Еди-кой си какво казал“.
Не, не ние имаме други доказателства за онова, което Христос е говорил, ние имаме една архива, в която всичките думи на Христа са написани със златни букви. Знаете ли в каква велика книга, на какви листа са написани Христовите думи? Там са написани всички думи. Всички посветени ученици на окултната школа четат от това Велико Евангелие. Туй е Евангелие!
към беседата >>
Не, не ние имаме други доказателства за онова, което Христос е говорил, ние имаме една архива, в която всичките думи на Христа са написани със златни букви.
Да не изопачавате правите думи на Христа! Аз питам: Всички тези съвременни хора били ли са във времето на Христа, чули ли са какво Той е говорил, какво е казал? Казват: „Не сме чули, но са ни го предали“. Туй, което е писал този апостол, ти сигурен ли си в това? „Еди-кой си какво казал“.
Не, не ние имаме други доказателства за онова, което Христос е говорил, ние имаме една архива, в която всичките думи на Христа са написани със златни букви.
Знаете ли в каква велика книга, на какви листа са написани Христовите думи? Там са написани всички думи. Всички посветени ученици на окултната школа четат от това Велико Евангелие. Туй е Евангелие! А сега, искат да ни убедят, че туй Евангелие е свещено, дадено ни от Духа Светаго.
към беседата >>
Знаете ли в каква велика книга, на какви листа са написани Христовите думи?
Аз питам: Всички тези съвременни хора били ли са във времето на Христа, чули ли са какво Той е говорил, какво е казал? Казват: „Не сме чули, но са ни го предали“. Туй, което е писал този апостол, ти сигурен ли си в това? „Еди-кой си какво казал“. Не, не ние имаме други доказателства за онова, което Христос е говорил, ние имаме една архива, в която всичките думи на Христа са написани със златни букви.
Знаете ли в каква велика книга, на какви листа са написани Христовите думи?
Там са написани всички думи. Всички посветени ученици на окултната школа четат от това Велико Евангелие. Туй е Евангелие! А сега, искат да ни убедят, че туй Евангелие е свещено, дадено ни от Духа Светаго. Не, не, от Духа Светаго е онуй Евангелие, което Христос е проповядвал.
към беседата >>
Там са написани всички думи.
Казват: „Не сме чули, но са ни го предали“. Туй, което е писал този апостол, ти сигурен ли си в това? „Еди-кой си какво казал“. Не, не ние имаме други доказателства за онова, което Христос е говорил, ние имаме една архива, в която всичките думи на Христа са написани със златни букви. Знаете ли в каква велика книга, на какви листа са написани Христовите думи?
Там са написани всички думи.
Всички посветени ученици на окултната школа четат от това Велико Евангелие. Туй е Евангелие! А сега, искат да ни убедят, че туй Евангелие е свещено, дадено ни от Духа Светаго. Не, не, от Духа Светаго е онуй Евангелие, което Христос е проповядвал. Евангелието, което Христос е говорил, се е отпечатило на листата, всичките му беседи са напечатани на тази книга, дума по дума на тази Велика книга.
към беседата >>
Всички посветени ученици на окултната школа четат от това Велико Евангелие.
Туй, което е писал този апостол, ти сигурен ли си в това? „Еди-кой си какво казал“. Не, не ние имаме други доказателства за онова, което Христос е говорил, ние имаме една архива, в която всичките думи на Христа са написани със златни букви. Знаете ли в каква велика книга, на какви листа са написани Христовите думи? Там са написани всички думи.
Всички посветени ученици на окултната школа четат от това Велико Евангелие.
Туй е Евангелие! А сега, искат да ни убедят, че туй Евангелие е свещено, дадено ни от Духа Светаго. Не, не, от Духа Светаго е онуй Евангелие, което Христос е проповядвал. Евангелието, което Христос е говорил, се е отпечатило на листата, всичките му беседи са напечатани на тази книга, дума по дума на тази Велика книга. Каквото Христос е говорил, тъй както се възпроизвежда всяка дума, изговорена върху фонографа.
към беседата >>
Туй е Евангелие!
„Еди-кой си какво казал“. Не, не ние имаме други доказателства за онова, което Христос е говорил, ние имаме една архива, в която всичките думи на Христа са написани със златни букви. Знаете ли в каква велика книга, на какви листа са написани Христовите думи? Там са написани всички думи. Всички посветени ученици на окултната школа четат от това Велико Евангелие.
Туй е Евангелие!
А сега, искат да ни убедят, че туй Евангелие е свещено, дадено ни от Духа Светаго. Не, не, от Духа Светаго е онуй Евангелие, което Христос е проповядвал. Евангелието, което Христос е говорил, се е отпечатило на листата, всичките му беседи са напечатани на тази книга, дума по дума на тази Велика книга. Каквото Христос е говорил, тъй както се възпроизвежда всяка дума, изговорена върху фонографа. Туй Евангелие го разбирам!
към беседата >>
А сега, искат да ни убедят, че туй Евангелие е свещено, дадено ни от Духа Светаго.
Не, не ние имаме други доказателства за онова, което Христос е говорил, ние имаме една архива, в която всичките думи на Христа са написани със златни букви. Знаете ли в каква велика книга, на какви листа са написани Христовите думи? Там са написани всички думи. Всички посветени ученици на окултната школа четат от това Велико Евангелие. Туй е Евангелие!
А сега, искат да ни убедят, че туй Евангелие е свещено, дадено ни от Духа Светаго.
Не, не, от Духа Светаго е онуй Евангелие, което Христос е проповядвал. Евангелието, което Христос е говорил, се е отпечатило на листата, всичките му беседи са напечатани на тази книга, дума по дума на тази Велика книга. Каквото Христос е говорил, тъй както се възпроизвежда всяка дума, изговорена върху фонографа. Туй Евангелие го разбирам! И колко думи, колко притчи, колко неща са напечатани върху листата на тази книга, за които светът даже и не подозира!
към беседата >>
Не, не, от Духа Светаго е онуй Евангелие, което Христос е проповядвал.
Знаете ли в каква велика книга, на какви листа са написани Христовите думи? Там са написани всички думи. Всички посветени ученици на окултната школа четат от това Велико Евангелие. Туй е Евангелие! А сега, искат да ни убедят, че туй Евангелие е свещено, дадено ни от Духа Светаго.
Не, не, от Духа Светаго е онуй Евангелие, което Христос е проповядвал.
Евангелието, което Христос е говорил, се е отпечатило на листата, всичките му беседи са напечатани на тази книга, дума по дума на тази Велика книга. Каквото Христос е говорил, тъй както се възпроизвежда всяка дума, изговорена върху фонографа. Туй Евангелие го разбирам! И колко думи, колко притчи, колко неща са напечатани върху листата на тази книга, за които светът даже и не подозира!
към беседата >>
Евангелието, което Христос е говорил, се е отпечатило на листата, всичките му беседи са напечатани на тази книга, дума по дума на тази Велика книга.
Там са написани всички думи. Всички посветени ученици на окултната школа четат от това Велико Евангелие. Туй е Евангелие! А сега, искат да ни убедят, че туй Евангелие е свещено, дадено ни от Духа Светаго. Не, не, от Духа Светаго е онуй Евангелие, което Христос е проповядвал.
Евангелието, което Христос е говорил, се е отпечатило на листата, всичките му беседи са напечатани на тази книга, дума по дума на тази Велика книга.
Каквото Христос е говорил, тъй както се възпроизвежда всяка дума, изговорена върху фонографа. Туй Евангелие го разбирам! И колко думи, колко притчи, колко неща са напечатани върху листата на тази книга, за които светът даже и не подозира!
към беседата >>
Каквото Христос е говорил, тъй както се възпроизвежда всяка дума, изговорена върху фонографа.
Всички посветени ученици на окултната школа четат от това Велико Евангелие. Туй е Евангелие! А сега, искат да ни убедят, че туй Евангелие е свещено, дадено ни от Духа Светаго. Не, не, от Духа Светаго е онуй Евангелие, което Христос е проповядвал. Евангелието, което Христос е говорил, се е отпечатило на листата, всичките му беседи са напечатани на тази книга, дума по дума на тази Велика книга.
Каквото Христос е говорил, тъй както се възпроизвежда всяка дума, изговорена върху фонографа.
Туй Евангелие го разбирам! И колко думи, колко притчи, колко неща са напечатани върху листата на тази книга, за които светът даже и не подозира!
към беседата >>
Туй Евангелие го разбирам!
Туй е Евангелие! А сега, искат да ни убедят, че туй Евангелие е свещено, дадено ни от Духа Светаго. Не, не, от Духа Светаго е онуй Евангелие, което Христос е проповядвал. Евангелието, което Христос е говорил, се е отпечатило на листата, всичките му беседи са напечатани на тази книга, дума по дума на тази Велика книга. Каквото Христос е говорил, тъй както се възпроизвежда всяка дума, изговорена върху фонографа.
Туй Евангелие го разбирам!
И колко думи, колко притчи, колко неща са напечатани върху листата на тази книга, за които светът даже и не подозира!
към беседата >>
И колко думи, колко притчи, колко неща са напечатани върху листата на тази книга, за които светът даже и не подозира!
А сега, искат да ни убедят, че туй Евангелие е свещено, дадено ни от Духа Светаго. Не, не, от Духа Светаго е онуй Евангелие, което Христос е проповядвал. Евангелието, което Христос е говорил, се е отпечатило на листата, всичките му беседи са напечатани на тази книга, дума по дума на тази Велика книга. Каквото Христос е говорил, тъй както се възпроизвежда всяка дума, изговорена върху фонографа. Туй Евангелие го разбирам!
И колко думи, колко притчи, колко неща са напечатани върху листата на тази книга, за които светът даже и не подозира!
към беседата >>
И тъй, първото положение, което се поставя в туй Евангелие, е следното: Бъдете силни, защото Бог живее вътре във вас!
И тъй, първото положение, което се поставя в туй Евангелие, е следното: Бъдете силни, защото Бог живее вътре във вас!
Защо? Такъв е законът. Чудни са хората! Ама ще каже някой: „Апостол Павел е казал, че когато сме слаби, тогава сме силни и когато сме силни, тогава сме слаби“. Да, ап.
към беседата >>
Защо?
И тъй, първото положение, което се поставя в туй Евангелие, е следното: Бъдете силни, защото Бог живее вътре във вас!
Защо?
Такъв е законът. Чудни са хората! Ама ще каже някой: „Апостол Павел е казал, че когато сме слаби, тогава сме силни и когато сме силни, тогава сме слаби“. Да, ап. Павел е бил окултист и знаете ли какво е искал да каже той с това!
към беседата >>
Такъв е законът.
И тъй, първото положение, което се поставя в туй Евангелие, е следното: Бъдете силни, защото Бог живее вътре във вас! Защо?
Такъв е законът.
Чудни са хората! Ама ще каже някой: „Апостол Павел е казал, че когато сме слаби, тогава сме силни и когато сме силни, тогава сме слаби“. Да, ап. Павел е бил окултист и знаете ли какво е искал да каже той с това! То значи: когато мисля като човек, слаб съм, а Бог, Който живее в мене, ме прави силен.
към беседата >>
Чудни са хората!
И тъй, първото положение, което се поставя в туй Евангелие, е следното: Бъдете силни, защото Бог живее вътре във вас! Защо? Такъв е законът.
Чудни са хората!
Ама ще каже някой: „Апостол Павел е казал, че когато сме слаби, тогава сме силни и когато сме силни, тогава сме слаби“. Да, ап. Павел е бил окултист и знаете ли какво е искал да каже той с това! То значи: когато мисля като човек, слаб съм, а Бог, Който живее в мене, ме прави силен. Когато някой е силен, това значи, да съзнава, че Бог живее в него.
към беседата >>
Ама ще каже някой: „Апостол Павел е казал, че когато сме слаби, тогава сме силни и когато сме силни, тогава сме слаби“.
И тъй, първото положение, което се поставя в туй Евангелие, е следното: Бъдете силни, защото Бог живее вътре във вас! Защо? Такъв е законът. Чудни са хората!
Ама ще каже някой: „Апостол Павел е казал, че когато сме слаби, тогава сме силни и когато сме силни, тогава сме слаби“.
Да, ап. Павел е бил окултист и знаете ли какво е искал да каже той с това! То значи: когато мисля като човек, слаб съм, а Бог, Който живее в мене, ме прави силен. Когато някой е силен, това значи, да съзнава, че Бог живее в него. Слаб съм, като човек, но понеже Бог живее в мене, силен съм.
към беседата >>
Да, ап.
И тъй, първото положение, което се поставя в туй Евангелие, е следното: Бъдете силни, защото Бог живее вътре във вас! Защо? Такъв е законът. Чудни са хората! Ама ще каже някой: „Апостол Павел е казал, че когато сме слаби, тогава сме силни и когато сме силни, тогава сме слаби“.
Да, ап.
Павел е бил окултист и знаете ли какво е искал да каже той с това! То значи: когато мисля като човек, слаб съм, а Бог, Който живее в мене, ме прави силен. Когато някой е силен, това значи, да съзнава, че Бог живее в него. Слаб съм, като човек, но понеже Бог живее в мене, силен съм. Като казвам, че Бог живее в мене, тази дума пак е неразбрана.
към беседата >>
Павел е бил окултист и знаете ли какво е искал да каже той с това!
Защо? Такъв е законът. Чудни са хората! Ама ще каже някой: „Апостол Павел е казал, че когато сме слаби, тогава сме силни и когато сме силни, тогава сме слаби“. Да, ап.
Павел е бил окултист и знаете ли какво е искал да каже той с това!
То значи: когато мисля като човек, слаб съм, а Бог, Който живее в мене, ме прави силен. Когато някой е силен, това значи, да съзнава, че Бог живее в него. Слаб съм, като човек, но понеже Бог живее в мене, силен съм. Като казвам, че Бог живее в мене, тази дума пак е неразбрана. Бог не може да живее в мене или вътре във вас.
към беседата >>
То значи: когато мисля като човек, слаб съм, а Бог, Който живее в мене, ме прави силен.
Такъв е законът. Чудни са хората! Ама ще каже някой: „Апостол Павел е казал, че когато сме слаби, тогава сме силни и когато сме силни, тогава сме слаби“. Да, ап. Павел е бил окултист и знаете ли какво е искал да каже той с това!
То значи: когато мисля като човек, слаб съм, а Бог, Който живее в мене, ме прави силен.
Когато някой е силен, това значи, да съзнава, че Бог живее в него. Слаб съм, като човек, но понеже Бог живее в мене, силен съм. Като казвам, че Бог живее в мене, тази дума пак е неразбрана. Бог не може да живее в мене или вътре във вас. Вие още не сте проявени, как ще живее Господ във вас?
към беседата >>
Когато някой е силен, това значи, да съзнава, че Бог живее в него.
Чудни са хората! Ама ще каже някой: „Апостол Павел е казал, че когато сме слаби, тогава сме силни и когато сме силни, тогава сме слаби“. Да, ап. Павел е бил окултист и знаете ли какво е искал да каже той с това! То значи: когато мисля като човек, слаб съм, а Бог, Който живее в мене, ме прави силен.
Когато някой е силен, това значи, да съзнава, че Бог живее в него.
Слаб съм, като човек, но понеже Бог живее в мене, силен съм. Като казвам, че Бог живее в мене, тази дума пак е неразбрана. Бог не може да живее в мене или вътре във вас. Вие още не сте проявени, как ще живее Господ във вас? Вие 10 пъти на ден се изменяте, как ще живее Господ във вас?
към беседата >>
Слаб съм, като човек, но понеже Бог живее в мене, силен съм.
Ама ще каже някой: „Апостол Павел е казал, че когато сме слаби, тогава сме силни и когато сме силни, тогава сме слаби“. Да, ап. Павел е бил окултист и знаете ли какво е искал да каже той с това! То значи: когато мисля като човек, слаб съм, а Бог, Който живее в мене, ме прави силен. Когато някой е силен, това значи, да съзнава, че Бог живее в него.
Слаб съм, като човек, но понеже Бог живее в мене, силен съм.
Като казвам, че Бог живее в мене, тази дума пак е неразбрана. Бог не може да живее в мене или вътре във вас. Вие още не сте проявени, как ще живее Господ във вас? Вие 10 пъти на ден се изменяте, как ще живее Господ във вас? В Писанието, нейде, ап.
към беседата >>
Като казвам, че Бог живее в мене, тази дума пак е неразбрана.
Да, ап. Павел е бил окултист и знаете ли какво е искал да каже той с това! То значи: когато мисля като човек, слаб съм, а Бог, Който живее в мене, ме прави силен. Когато някой е силен, това значи, да съзнава, че Бог живее в него. Слаб съм, като човек, но понеже Бог живее в мене, силен съм.
Като казвам, че Бог живее в мене, тази дума пак е неразбрана.
Бог не може да живее в мене или вътре във вас. Вие още не сте проявени, как ще живее Господ във вас? Вие 10 пъти на ден се изменяте, как ще живее Господ във вас? В Писанието, нейде, ап. Павел казва: „Вие сте храм Божий“.
към беседата >>
Бог не може да живее в мене или вътре във вас.
Павел е бил окултист и знаете ли какво е искал да каже той с това! То значи: когато мисля като човек, слаб съм, а Бог, Който живее в мене, ме прави силен. Когато някой е силен, това значи, да съзнава, че Бог живее в него. Слаб съм, като човек, но понеже Бог живее в мене, силен съм. Като казвам, че Бог живее в мене, тази дума пак е неразбрана.
Бог не може да живее в мене или вътре във вас.
Вие още не сте проявени, как ще живее Господ във вас? Вие 10 пъти на ден се изменяте, как ще живее Господ във вас? В Писанието, нейде, ап. Павел казва: „Вие сте храм Божий“. Кое е храм Божий?
към беседата >>
Вие още не сте проявени, как ще живее Господ във вас?
То значи: когато мисля като човек, слаб съм, а Бог, Който живее в мене, ме прави силен. Когато някой е силен, това значи, да съзнава, че Бог живее в него. Слаб съм, като човек, но понеже Бог живее в мене, силен съм. Като казвам, че Бог живее в мене, тази дума пак е неразбрана. Бог не може да живее в мене или вътре във вас.
Вие още не сте проявени, как ще живее Господ във вас?
Вие 10 пъти на ден се изменяте, как ще живее Господ във вас? В Писанието, нейде, ап. Павел казва: „Вие сте храм Божий“. Кое е храм Божий? – Душата ви.
към беседата >>
Вие 10 пъти на ден се изменяте, как ще живее Господ във вас?
Когато някой е силен, това значи, да съзнава, че Бог живее в него. Слаб съм, като човек, но понеже Бог живее в мене, силен съм. Като казвам, че Бог живее в мене, тази дума пак е неразбрана. Бог не може да живее в мене или вътре във вас. Вие още не сте проявени, как ще живее Господ във вас?
Вие 10 пъти на ден се изменяте, как ще живее Господ във вас?
В Писанието, нейде, ап. Павел казва: „Вие сте храм Божий“. Кое е храм Божий? – Душата ви. Вашата душа е нещо велико!
към беседата >>
В Писанието, нейде, ап.
Слаб съм, като човек, но понеже Бог живее в мене, силен съм. Като казвам, че Бог живее в мене, тази дума пак е неразбрана. Бог не може да живее в мене или вътре във вас. Вие още не сте проявени, как ще живее Господ във вас? Вие 10 пъти на ден се изменяте, как ще живее Господ във вас?
В Писанието, нейде, ап.
Павел казва: „Вие сте храм Божий“. Кое е храм Божий? – Душата ви. Вашата душа е нещо велико! И следователно, ние сега градим тези малки храмчета, в които душата ще се смали.
към беседата >>
Павел казва: „Вие сте храм Божий“.
Като казвам, че Бог живее в мене, тази дума пак е неразбрана. Бог не може да живее в мене или вътре във вас. Вие още не сте проявени, как ще живее Господ във вас? Вие 10 пъти на ден се изменяте, как ще живее Господ във вас? В Писанието, нейде, ап.
Павел казва: „Вие сте храм Божий“.
Кое е храм Божий? – Душата ви. Вашата душа е нещо велико! И следователно, ние сега градим тези малки храмчета, в които душата ще се смали. Туй вечното, безграничното, тъй ще се смали, че да влезе в този малък храм на Любовта.
към беседата >>
Кое е храм Божий?
Бог не може да живее в мене или вътре във вас. Вие още не сте проявени, как ще живее Господ във вас? Вие 10 пъти на ден се изменяте, как ще живее Господ във вас? В Писанието, нейде, ап. Павел казва: „Вие сте храм Божий“.
Кое е храм Божий?
– Душата ви. Вашата душа е нещо велико! И следователно, ние сега градим тези малки храмчета, в които душата ще се смали. Туй вечното, безграничното, тъй ще се смали, че да влезе в този малък храм на Любовта. Душата знае закона на смаляването, тази малка душа може да стане гранична и безгранична, в едно и също време.
към беседата >>
– Душата ви.
Вие още не сте проявени, как ще живее Господ във вас? Вие 10 пъти на ден се изменяте, как ще живее Господ във вас? В Писанието, нейде, ап. Павел казва: „Вие сте храм Божий“. Кое е храм Божий?
– Душата ви.
Вашата душа е нещо велико! И следователно, ние сега градим тези малки храмчета, в които душата ще се смали. Туй вечното, безграничното, тъй ще се смали, че да влезе в този малък храм на Любовта. Душата знае закона на смаляването, тази малка душа може да стане гранична и безгранична, в едно и също време. За Бога, колкото е лесно да бъде безграничен и безконечен, толкова е лесно да стане граничен и конечен, заради нас.
към беседата >>
Вашата душа е нещо велико!
Вие 10 пъти на ден се изменяте, как ще живее Господ във вас? В Писанието, нейде, ап. Павел казва: „Вие сте храм Божий“. Кое е храм Божий? – Душата ви.
Вашата душа е нещо велико!
И следователно, ние сега градим тези малки храмчета, в които душата ще се смали. Туй вечното, безграничното, тъй ще се смали, че да влезе в този малък храм на Любовта. Душата знае закона на смаляването, тази малка душа може да стане гранична и безгранична, в едно и също време. За Бога, колкото е лесно да бъде безграничен и безконечен, толкова е лесно да стане граничен и конечен, заради нас. Когато ми кажат, че едно същество е конечно, много нещо разбирам.
към беседата >>
И следователно, ние сега градим тези малки храмчета, в които душата ще се смали.
В Писанието, нейде, ап. Павел казва: „Вие сте храм Божий“. Кое е храм Божий? – Душата ви. Вашата душа е нещо велико!
И следователно, ние сега градим тези малки храмчета, в които душата ще се смали.
Туй вечното, безграничното, тъй ще се смали, че да влезе в този малък храм на Любовта. Душата знае закона на смаляването, тази малка душа може да стане гранична и безгранична, в едно и също време. За Бога, колкото е лесно да бъде безграничен и безконечен, толкова е лесно да стане граничен и конечен, заради нас. Когато ми кажат, че едно същество е конечно, много нещо разбирам. Аз разбирам, че величието, интелигентността и Любовта на Бога са толкова големи, че Той се смалява в туй малко същество, за да опита всички негови радости и скърби, да го подигне, за да разбере то величието Му.
към беседата >>
Туй вечното, безграничното, тъй ще се смали, че да влезе в този малък храм на Любовта.
Павел казва: „Вие сте храм Божий“. Кое е храм Божий? – Душата ви. Вашата душа е нещо велико! И следователно, ние сега градим тези малки храмчета, в които душата ще се смали.
Туй вечното, безграничното, тъй ще се смали, че да влезе в този малък храм на Любовта.
Душата знае закона на смаляването, тази малка душа може да стане гранична и безгранична, в едно и също време. За Бога, колкото е лесно да бъде безграничен и безконечен, толкова е лесно да стане граничен и конечен, заради нас. Когато ми кажат, че едно същество е конечно, много нещо разбирам. Аз разбирам, че величието, интелигентността и Любовта на Бога са толкова големи, че Той се смалява в туй малко същество, за да опита всички негови радости и скърби, да го подигне, за да разбере то величието Му. Туй е най-великото, най-чудното в Бога.
към беседата >>
Душата знае закона на смаляването, тази малка душа може да стане гранична и безгранична, в едно и също време.
Кое е храм Божий? – Душата ви. Вашата душа е нещо велико! И следователно, ние сега градим тези малки храмчета, в които душата ще се смали. Туй вечното, безграничното, тъй ще се смали, че да влезе в този малък храм на Любовта.
Душата знае закона на смаляването, тази малка душа може да стане гранична и безгранична, в едно и също време.
За Бога, колкото е лесно да бъде безграничен и безконечен, толкова е лесно да стане граничен и конечен, заради нас. Когато ми кажат, че едно същество е конечно, много нещо разбирам. Аз разбирам, че величието, интелигентността и Любовта на Бога са толкова големи, че Той се смалява в туй малко същество, за да опита всички негови радости и скърби, да го подигне, за да разбере то величието Му. Туй е най-великото, най-чудното в Бога. Туй разбирам Бог!
към беседата >>
За Бога, колкото е лесно да бъде безграничен и безконечен, толкова е лесно да стане граничен и конечен, заради нас.
– Душата ви. Вашата душа е нещо велико! И следователно, ние сега градим тези малки храмчета, в които душата ще се смали. Туй вечното, безграничното, тъй ще се смали, че да влезе в този малък храм на Любовта. Душата знае закона на смаляването, тази малка душа може да стане гранична и безгранична, в едно и също време.
За Бога, колкото е лесно да бъде безграничен и безконечен, толкова е лесно да стане граничен и конечен, заради нас.
Когато ми кажат, че едно същество е конечно, много нещо разбирам. Аз разбирам, че величието, интелигентността и Любовта на Бога са толкова големи, че Той се смалява в туй малко същество, за да опита всички негови радости и скърби, да го подигне, за да разбере то величието Му. Туй е най-великото, най-чудното в Бога. Туй разбирам Бог! Този Господ ви препоръчвам, Господ, който може да слезе до вашия уровен, от там да ви подигне и да ви направи като себе си.
към беседата >>
Когато ми кажат, че едно същество е конечно, много нещо разбирам.
Вашата душа е нещо велико! И следователно, ние сега градим тези малки храмчета, в които душата ще се смали. Туй вечното, безграничното, тъй ще се смали, че да влезе в този малък храм на Любовта. Душата знае закона на смаляването, тази малка душа може да стане гранична и безгранична, в едно и също време. За Бога, колкото е лесно да бъде безграничен и безконечен, толкова е лесно да стане граничен и конечен, заради нас.
Когато ми кажат, че едно същество е конечно, много нещо разбирам.
Аз разбирам, че величието, интелигентността и Любовта на Бога са толкова големи, че Той се смалява в туй малко същество, за да опита всички негови радости и скърби, да го подигне, за да разбере то величието Му. Туй е най-великото, най-чудното в Бога. Туй разбирам Бог! Този Господ ви препоръчвам, Господ, който може да слезе до вашия уровен, от там да ви подигне и да ви направи като себе си. В какво?
към беседата >>
Аз разбирам, че величието, интелигентността и Любовта на Бога са толкова големи, че Той се смалява в туй малко същество, за да опита всички негови радости и скърби, да го подигне, за да разбере то величието Му.
И следователно, ние сега градим тези малки храмчета, в които душата ще се смали. Туй вечното, безграничното, тъй ще се смали, че да влезе в този малък храм на Любовта. Душата знае закона на смаляването, тази малка душа може да стане гранична и безгранична, в едно и също време. За Бога, колкото е лесно да бъде безграничен и безконечен, толкова е лесно да стане граничен и конечен, заради нас. Когато ми кажат, че едно същество е конечно, много нещо разбирам.
Аз разбирам, че величието, интелигентността и Любовта на Бога са толкова големи, че Той се смалява в туй малко същество, за да опита всички негови радости и скърби, да го подигне, за да разбере то величието Му.
Туй е най-великото, най-чудното в Бога. Туй разбирам Бог! Този Господ ви препоръчвам, Господ, който може да слезе до вашия уровен, от там да ви подигне и да ви направи като себе си. В какво? Да бъдете като Него силни, да разберете живота на другите същества и да подигнете и тях.
към беседата >>
Туй е най-великото, най-чудното в Бога.
Туй вечното, безграничното, тъй ще се смали, че да влезе в този малък храм на Любовта. Душата знае закона на смаляването, тази малка душа може да стане гранична и безгранична, в едно и също време. За Бога, колкото е лесно да бъде безграничен и безконечен, толкова е лесно да стане граничен и конечен, заради нас. Когато ми кажат, че едно същество е конечно, много нещо разбирам. Аз разбирам, че величието, интелигентността и Любовта на Бога са толкова големи, че Той се смалява в туй малко същество, за да опита всички негови радости и скърби, да го подигне, за да разбере то величието Му.
Туй е най-великото, най-чудното в Бога.
Туй разбирам Бог! Този Господ ви препоръчвам, Господ, който може да слезе до вашия уровен, от там да ви подигне и да ви направи като себе си. В какво? Да бъдете като Него силни, да разберете живота на другите същества и да подигнете и тях.
към беседата >>
Туй разбирам Бог!
Душата знае закона на смаляването, тази малка душа може да стане гранична и безгранична, в едно и също време. За Бога, колкото е лесно да бъде безграничен и безконечен, толкова е лесно да стане граничен и конечен, заради нас. Когато ми кажат, че едно същество е конечно, много нещо разбирам. Аз разбирам, че величието, интелигентността и Любовта на Бога са толкова големи, че Той се смалява в туй малко същество, за да опита всички негови радости и скърби, да го подигне, за да разбере то величието Му. Туй е най-великото, най-чудното в Бога.
Туй разбирам Бог!
Този Господ ви препоръчвам, Господ, който може да слезе до вашия уровен, от там да ви подигне и да ви направи като себе си. В какво? Да бъдете като Него силни, да разберете живота на другите същества и да подигнете и тях.
към беседата >>
Този Господ ви препоръчвам, Господ, който може да слезе до вашия уровен, от там да ви подигне и да ви направи като себе си.
За Бога, колкото е лесно да бъде безграничен и безконечен, толкова е лесно да стане граничен и конечен, заради нас. Когато ми кажат, че едно същество е конечно, много нещо разбирам. Аз разбирам, че величието, интелигентността и Любовта на Бога са толкова големи, че Той се смалява в туй малко същество, за да опита всички негови радости и скърби, да го подигне, за да разбере то величието Му. Туй е най-великото, най-чудното в Бога. Туй разбирам Бог!
Този Господ ви препоръчвам, Господ, който може да слезе до вашия уровен, от там да ви подигне и да ви направи като себе си.
В какво? Да бъдете като Него силни, да разберете живота на другите същества и да подигнете и тях.
към беседата >>
В какво?
Когато ми кажат, че едно същество е конечно, много нещо разбирам. Аз разбирам, че величието, интелигентността и Любовта на Бога са толкова големи, че Той се смалява в туй малко същество, за да опита всички негови радости и скърби, да го подигне, за да разбере то величието Му. Туй е най-великото, най-чудното в Бога. Туй разбирам Бог! Този Господ ви препоръчвам, Господ, който може да слезе до вашия уровен, от там да ви подигне и да ви направи като себе си.
В какво?
Да бъдете като Него силни, да разберете живота на другите същества и да подигнете и тях.
към беседата >>
Да бъдете като Него силни, да разберете живота на другите същества и да подигнете и тях.
Аз разбирам, че величието, интелигентността и Любовта на Бога са толкова големи, че Той се смалява в туй малко същество, за да опита всички негови радости и скърби, да го подигне, за да разбере то величието Му. Туй е най-великото, най-чудното в Бога. Туй разбирам Бог! Този Господ ви препоръчвам, Господ, който може да слезе до вашия уровен, от там да ви подигне и да ви направи като себе си. В какво?
Да бъдете като Него силни, да разберете живота на другите същества и да подигнете и тях.
към беседата >>
Това е учението, което Христос е учил.
Това е учението, което Христос е учил.
Сега това, което имаме, не е морал. Ние оставяме сегашния морал и ви даваме нови принципи, които трябва да имате и да ги разработвате. Когато разработва принципите вътре в душата си, вие ще се почувствувате силни и мощни – силни и мощни да претърпявате всичко.
към беседата >>
Сега това, което имаме, не е морал.
Това е учението, което Христос е учил.
Сега това, което имаме, не е морал.
Ние оставяме сегашния морал и ви даваме нови принципи, които трябва да имате и да ги разработвате. Когато разработва принципите вътре в душата си, вие ще се почувствувате силни и мощни – силни и мощни да претърпявате всичко.
към беседата >>
Ние оставяме сегашния морал и ви даваме нови принципи, които трябва да имате и да ги разработвате.
Това е учението, което Христос е учил. Сега това, което имаме, не е морал.
Ние оставяме сегашния морал и ви даваме нови принципи, които трябва да имате и да ги разработвате.
Когато разработва принципите вътре в душата си, вие ще се почувствувате силни и мощни – силни и мощни да претърпявате всичко.
към беседата >>
Когато разработва принципите вътре в душата си, вие ще се почувствувате силни и мощни – силни и мощни да претърпявате всичко.
Това е учението, което Христос е учил. Сега това, което имаме, не е морал. Ние оставяме сегашния морал и ви даваме нови принципи, които трябва да имате и да ги разработвате.
Когато разработва принципите вътре в душата си, вие ще се почувствувате силни и мощни – силни и мощни да претърпявате всичко.
към беседата >>
Сега ще обясня и думата „търпение“, от окултно гледище.
Сега ще обясня и думата „търпение“, от окултно гледище.
Всеки ученик от школата на Всемирното Бяло Братство трябва да бъде търпелив. Но как? Някои, запример, се въздържат и казват: „Аз бях много търпелив, въздържах гнева си“. Да въздържаш гнева си, това не е търпение. Търпеливият човек е богат човек, който постоянно изплаща дълга си на всеки, който идва при него.
към беседата >>
Всеки ученик от школата на Всемирното Бяло Братство трябва да бъде търпелив.
Сега ще обясня и думата „търпение“, от окултно гледище.
Всеки ученик от школата на Всемирното Бяло Братство трябва да бъде търпелив.
Но как? Някои, запример, се въздържат и казват: „Аз бях много търпелив, въздържах гнева си“. Да въздържаш гнева си, това не е търпение. Търпеливият човек е богат човек, който постоянно изплаща дълга си на всеки, който идва при него. Той има сила в себе си.
към беседата >>
Но как?
Сега ще обясня и думата „търпение“, от окултно гледище. Всеки ученик от школата на Всемирното Бяло Братство трябва да бъде търпелив.
Но как?
Някои, запример, се въздържат и казват: „Аз бях много търпелив, въздържах гнева си“. Да въздържаш гнева си, това не е търпение. Търпеливият човек е богат човек, който постоянно изплаща дълга си на всеки, който идва при него. Той има сила в себе си. Да въздържаш гнева си, това не е търпение, това е мъчение.
към беседата >>
Някои, запример, се въздържат и казват: „Аз бях много търпелив, въздържах гнева си“.
Сега ще обясня и думата „търпение“, от окултно гледище. Всеки ученик от школата на Всемирното Бяло Братство трябва да бъде търпелив. Но как?
Някои, запример, се въздържат и казват: „Аз бях много търпелив, въздържах гнева си“.
Да въздържаш гнева си, това не е търпение. Търпеливият човек е богат човек, който постоянно изплаща дълга си на всеки, който идва при него. Той има сила в себе си. Да въздържаш гнева си, това не е търпение, това е мъчение. Сега проповедниците искат да ни убедят, че мълчаливият бил търпелив.
към беседата >>
Да въздържаш гнева си, това не е търпение.
Сега ще обясня и думата „търпение“, от окултно гледище. Всеки ученик от школата на Всемирното Бяло Братство трябва да бъде търпелив. Но как? Някои, запример, се въздържат и казват: „Аз бях много търпелив, въздържах гнева си“.
Да въздържаш гнева си, това не е търпение.
Търпеливият човек е богат човек, който постоянно изплаща дълга си на всеки, който идва при него. Той има сила в себе си. Да въздържаш гнева си, това не е търпение, това е мъчение. Сега проповедниците искат да ни убедят, че мълчаливият бил търпелив. Не е търпелив такъв човек.
към беседата >>
Търпеливият човек е богат човек, който постоянно изплаща дълга си на всеки, който идва при него.
Сега ще обясня и думата „търпение“, от окултно гледище. Всеки ученик от школата на Всемирното Бяло Братство трябва да бъде търпелив. Но как? Някои, запример, се въздържат и казват: „Аз бях много търпелив, въздържах гнева си“. Да въздържаш гнева си, това не е търпение.
Търпеливият човек е богат човек, който постоянно изплаща дълга си на всеки, който идва при него.
Той има сила в себе си. Да въздържаш гнева си, това не е търпение, това е мъчение. Сега проповедниците искат да ни убедят, че мълчаливият бил търпелив. Не е търпелив такъв човек. Когато друг се радва и весели, той мисли за съвсем друго нещо.
към беседата >>
Той има сила в себе си.
Всеки ученик от школата на Всемирното Бяло Братство трябва да бъде търпелив. Но как? Някои, запример, се въздържат и казват: „Аз бях много търпелив, въздържах гнева си“. Да въздържаш гнева си, това не е търпение. Търпеливият човек е богат човек, който постоянно изплаща дълга си на всеки, който идва при него.
Той има сила в себе си.
Да въздържаш гнева си, това не е търпение, това е мъчение. Сега проповедниците искат да ни убедят, че мълчаливият бил търпелив. Не е търпелив такъв човек. Когато друг се радва и весели, той мисли за съвсем друго нещо. Търпеливият човек, като дойде някой при него, той го пита: „Какво искаш от мене?
към беседата >>
Да въздържаш гнева си, това не е търпение, това е мъчение.
Но как? Някои, запример, се въздържат и казват: „Аз бях много търпелив, въздържах гнева си“. Да въздържаш гнева си, това не е търпение. Търпеливият човек е богат човек, който постоянно изплаща дълга си на всеки, който идва при него. Той има сила в себе си.
Да въздържаш гнева си, това не е търпение, това е мъчение.
Сега проповедниците искат да ни убедят, че мълчаливият бил търпелив. Не е търпелив такъв човек. Когато друг се радва и весели, той мисли за съвсем друго нещо. Търпеливият човек, като дойде някой при него, той го пита: „Какво искаш от мене? “ – Ти ми дължиш. „Колко?
към беседата >>
Сега проповедниците искат да ни убедят, че мълчаливият бил търпелив.
Някои, запример, се въздържат и казват: „Аз бях много търпелив, въздържах гнева си“. Да въздържаш гнева си, това не е търпение. Търпеливият човек е богат човек, който постоянно изплаща дълга си на всеки, който идва при него. Той има сила в себе си. Да въздържаш гнева си, това не е търпение, това е мъчение.
Сега проповедниците искат да ни убедят, че мълчаливият бил търпелив.
Не е търпелив такъв човек. Когато друг се радва и весели, той мисли за съвсем друго нещо. Търпеливият човек, като дойде някой при него, той го пита: „Какво искаш от мене? “ – Ти ми дължиш. „Колко? “ – Плаща.
към беседата >>
Не е търпелив такъв човек.
Да въздържаш гнева си, това не е търпение. Търпеливият човек е богат човек, който постоянно изплаща дълга си на всеки, който идва при него. Той има сила в себе си. Да въздържаш гнева си, това не е търпение, това е мъчение. Сега проповедниците искат да ни убедят, че мълчаливият бил търпелив.
Не е търпелив такъв човек.
Когато друг се радва и весели, той мисли за съвсем друго нещо. Търпеливият човек, като дойде някой при него, той го пита: „Какво искаш от мене? “ – Ти ми дължиш. „Колко? “ – Плаща. Той постоянно пее своята песен.
към беседата >>
Когато друг се радва и весели, той мисли за съвсем друго нещо.
Търпеливият човек е богат човек, който постоянно изплаща дълга си на всеки, който идва при него. Той има сила в себе си. Да въздържаш гнева си, това не е търпение, това е мъчение. Сега проповедниците искат да ни убедят, че мълчаливият бил търпелив. Не е търпелив такъв човек.
Когато друг се радва и весели, той мисли за съвсем друго нещо.
Търпеливият човек, като дойде някой при него, той го пита: „Какво искаш от мене? “ – Ти ми дължиш. „Колко? “ – Плаща. Той постоянно пее своята песен. А сега като дойде някой при някого, казва му: „Ти си безчестен“.
към беседата >>
Търпеливият човек, като дойде някой при него, той го пита: „Какво искаш от мене?
Той има сила в себе си. Да въздържаш гнева си, това не е търпение, това е мъчение. Сега проповедниците искат да ни убедят, че мълчаливият бил търпелив. Не е търпелив такъв човек. Когато друг се радва и весели, той мисли за съвсем друго нещо.
Търпеливият човек, като дойде някой при него, той го пита: „Какво искаш от мене?
“ – Ти ми дължиш. „Колко? “ – Плаща. Той постоянно пее своята песен. А сега като дойде някой при някого, казва му: „Ти си безчестен“. Той мълчи, нищо не плаща, въздържа се, казва: „Добре ме наругаха, аз съм много търпелив човек“.
към беседата >>
“ – Ти ми дължиш. „Колко?
Да въздържаш гнева си, това не е търпение, това е мъчение. Сега проповедниците искат да ни убедят, че мълчаливият бил търпелив. Не е търпелив такъв човек. Когато друг се радва и весели, той мисли за съвсем друго нещо. Търпеливият човек, като дойде някой при него, той го пита: „Какво искаш от мене?
“ – Ти ми дължиш. „Колко?
“ – Плаща. Той постоянно пее своята песен. А сега като дойде някой при някого, казва му: „Ти си безчестен“. Той мълчи, нищо не плаща, въздържа се, казва: „Добре ме наругаха, аз съм много търпелив човек“. Никакво търпение не е това, ти си човек на мъчението.
към беседата >>
“ – Плаща.
Сега проповедниците искат да ни убедят, че мълчаливият бил търпелив. Не е търпелив такъв човек. Когато друг се радва и весели, той мисли за съвсем друго нещо. Търпеливият човек, като дойде някой при него, той го пита: „Какво искаш от мене? “ – Ти ми дължиш. „Колко?
“ – Плаща.
Той постоянно пее своята песен. А сега като дойде някой при някого, казва му: „Ти си безчестен“. Той мълчи, нищо не плаща, въздържа се, казва: „Добре ме наругаха, аз съм много търпелив човек“. Никакво търпение не е това, ти си човек на мъчението. Но тук, в тази школа, никакво мъчение няма.
към беседата >>
Той постоянно пее своята песен.
Не е търпелив такъв човек. Когато друг се радва и весели, той мисли за съвсем друго нещо. Търпеливият човек, като дойде някой при него, той го пита: „Какво искаш от мене? “ – Ти ми дължиш. „Колко? “ – Плаща.
Той постоянно пее своята песен.
А сега като дойде някой при някого, казва му: „Ти си безчестен“. Той мълчи, нищо не плаща, въздържа се, казва: „Добре ме наругаха, аз съм много търпелив човек“. Никакво търпение не е това, ти си човек на мъчението. Но тук, в тази школа, никакво мъчение няма. Преди да влезете в тази школа, докато влезете, мъчение има, но като влезете в нея, трябва да бъдете търпеливи, весели, да обладаете цял свят.
към беседата >>
А сега като дойде някой при някого, казва му: „Ти си безчестен“.
Когато друг се радва и весели, той мисли за съвсем друго нещо. Търпеливият човек, като дойде някой при него, той го пита: „Какво искаш от мене? “ – Ти ми дължиш. „Колко? “ – Плаща. Той постоянно пее своята песен.
А сега като дойде някой при някого, казва му: „Ти си безчестен“.
Той мълчи, нищо не плаща, въздържа се, казва: „Добре ме наругаха, аз съм много търпелив човек“. Никакво търпение не е това, ти си човек на мъчението. Но тук, в тази школа, никакво мъчение няма. Преди да влезете в тази школа, докато влезете, мъчение има, но като влезете в нея, трябва да бъдете търпеливи, весели, да обладаете цял свят. Тъй ще разберете търпението като ученици.
към беседата >>
Той мълчи, нищо не плаща, въздържа се, казва: „Добре ме наругаха, аз съм много търпелив човек“.
Търпеливият човек, като дойде някой при него, той го пита: „Какво искаш от мене? “ – Ти ми дължиш. „Колко? “ – Плаща. Той постоянно пее своята песен. А сега като дойде някой при някого, казва му: „Ти си безчестен“.
Той мълчи, нищо не плаща, въздържа се, казва: „Добре ме наругаха, аз съм много търпелив човек“.
Никакво търпение не е това, ти си човек на мъчението. Но тук, в тази школа, никакво мъчение няма. Преди да влезете в тази школа, докато влезете, мъчение има, но като влезете в нея, трябва да бъдете търпеливи, весели, да обладаете цял свят. Тъй ще разберете търпението като ученици. Като дойде някой при мене, ще го питам: „Търпелив ли си?
към беседата >>
Никакво търпение не е това, ти си човек на мъчението.
“ – Ти ми дължиш. „Колко? “ – Плаща. Той постоянно пее своята песен. А сега като дойде някой при някого, казва му: „Ти си безчестен“. Той мълчи, нищо не плаща, въздържа се, казва: „Добре ме наругаха, аз съм много търпелив човек“.
Никакво търпение не е това, ти си човек на мъчението.
Но тук, в тази школа, никакво мъчение няма. Преди да влезете в тази школа, докато влезете, мъчение има, но като влезете в нея, трябва да бъдете търпеливи, весели, да обладаете цял свят. Тъй ще разберете търпението като ученици. Като дойде някой при мене, ще го питам: „Търпелив ли си? То значи, че имаш да ми даваш“.
към беседата >>
Но тук, в тази школа, никакво мъчение няма.
“ – Плаща. Той постоянно пее своята песен. А сега като дойде някой при някого, казва му: „Ти си безчестен“. Той мълчи, нищо не плаща, въздържа се, казва: „Добре ме наругаха, аз съм много търпелив човек“. Никакво търпение не е това, ти си човек на мъчението.
Но тук, в тази школа, никакво мъчение няма.
Преди да влезете в тази школа, докато влезете, мъчение има, но като влезете в нея, трябва да бъдете търпеливи, весели, да обладаете цял свят. Тъй ще разберете търпението като ученици. Като дойде някой при мене, ще го питам: „Търпелив ли си? То значи, че имаш да ми даваш“. Някой казва: „Ти ме обиди“.
към беседата >>
Преди да влезете в тази школа, докато влезете, мъчение има, но като влезете в нея, трябва да бъдете търпеливи, весели, да обладаете цял свят.
Той постоянно пее своята песен. А сега като дойде някой при някого, казва му: „Ти си безчестен“. Той мълчи, нищо не плаща, въздържа се, казва: „Добре ме наругаха, аз съм много търпелив човек“. Никакво търпение не е това, ти си човек на мъчението. Но тук, в тази школа, никакво мъчение няма.
Преди да влезете в тази школа, докато влезете, мъчение има, но като влезете в нея, трябва да бъдете търпеливи, весели, да обладаете цял свят.
Тъй ще разберете търпението като ученици. Като дойде някой при мене, ще го питам: „Търпелив ли си? То значи, че имаш да ми даваш“. Някой казва: „Ти ме обиди“. Що е обида?
към беседата >>
Тъй ще разберете търпението като ученици.
А сега като дойде някой при някого, казва му: „Ти си безчестен“. Той мълчи, нищо не плаща, въздържа се, казва: „Добре ме наругаха, аз съм много търпелив човек“. Никакво търпение не е това, ти си човек на мъчението. Но тук, в тази школа, никакво мъчение няма. Преди да влезете в тази школа, докато влезете, мъчение има, но като влезете в нея, трябва да бъдете търпеливи, весели, да обладаете цял свят.
Тъй ще разберете търпението като ученици.
Като дойде някой при мене, ще го питам: „Търпелив ли си? То значи, че имаш да ми даваш“. Някой казва: „Ти ме обиди“. Що е обида? Имаш дълг, дължиш. Колко?
към беседата >>
Като дойде някой при мене, ще го питам: „Търпелив ли си?
Той мълчи, нищо не плаща, въздържа се, казва: „Добре ме наругаха, аз съм много търпелив човек“. Никакво търпение не е това, ти си човек на мъчението. Но тук, в тази школа, никакво мъчение няма. Преди да влезете в тази школа, докато влезете, мъчение има, но като влезете в нея, трябва да бъдете търпеливи, весели, да обладаете цял свят. Тъй ще разберете търпението като ученици.
Като дойде някой при мене, ще го питам: „Търпелив ли си?
То значи, че имаш да ми даваш“. Някой казва: „Ти ме обиди“. Що е обида? Имаш дълг, дължиш. Колко? – Еди-колко си.
към беседата >>
То значи, че имаш да ми даваш“.
Никакво търпение не е това, ти си човек на мъчението. Но тук, в тази школа, никакво мъчение няма. Преди да влезете в тази школа, докато влезете, мъчение има, но като влезете в нея, трябва да бъдете търпеливи, весели, да обладаете цял свят. Тъй ще разберете търпението като ученици. Като дойде някой при мене, ще го питам: „Търпелив ли си?
То значи, че имаш да ми даваш“.
Някой казва: „Ти ме обиди“. Що е обида? Имаш дълг, дължиш. Колко? – Еди-колко си. Веднага: Колко лихва?
към беседата >>
Някой казва: „Ти ме обиди“.
Но тук, в тази школа, никакво мъчение няма. Преди да влезете в тази школа, докато влезете, мъчение има, но като влезете в нея, трябва да бъдете търпеливи, весели, да обладаете цял свят. Тъй ще разберете търпението като ученици. Като дойде някой при мене, ще го питам: „Търпелив ли си? То значи, че имаш да ми даваш“.
Някой казва: „Ти ме обиди“.
Що е обида? Имаш дълг, дължиш. Колко? – Еди-колко си. Веднага: Колко лихва? – 10–20%.
към беседата >>
Що е обида?
Преди да влезете в тази школа, докато влезете, мъчение има, но като влезете в нея, трябва да бъдете търпеливи, весели, да обладаете цял свят. Тъй ще разберете търпението като ученици. Като дойде някой при мене, ще го питам: „Търпелив ли си? То значи, че имаш да ми даваш“. Някой казва: „Ти ме обиди“.
Що е обида?
Имаш дълг, дължиш. Колко? – Еди-колко си. Веднага: Колко лихва? – 10–20%. Аз няма да обеля зъб.
към беседата >>
Имаш дълг, дължиш. Колко?
Тъй ще разберете търпението като ученици. Като дойде някой при мене, ще го питам: „Търпелив ли си? То значи, че имаш да ми даваш“. Някой казва: „Ти ме обиди“. Що е обида?
Имаш дълг, дължиш. Колко?
– Еди-колко си. Веднага: Колко лихва? – 10–20%. Аз няма да обеля зъб. Ще отворя кесията си – „заповядай!
към беседата >>
– Еди-колко си.
Като дойде някой при мене, ще го питам: „Търпелив ли си? То значи, че имаш да ми даваш“. Някой казва: „Ти ме обиди“. Що е обида? Имаш дълг, дължиш. Колко?
– Еди-колко си.
Веднага: Колко лихва? – 10–20%. Аз няма да обеля зъб. Ще отворя кесията си – „заповядай! “ Доволен ли си?
към беседата >>
Веднага: Колко лихва?
То значи, че имаш да ми даваш“. Някой казва: „Ти ме обиди“. Що е обида? Имаш дълг, дължиш. Колко? – Еди-колко си.
Веднага: Колко лихва?
– 10–20%. Аз няма да обеля зъб. Ще отворя кесията си – „заповядай! “ Доволен ли си? – Доволен съм.
към беседата >>
– 10–20%.
Някой казва: „Ти ме обиди“. Що е обида? Имаш дълг, дължиш. Колко? – Еди-колко си. Веднага: Колко лихва?
– 10–20%.
Аз няма да обеля зъб. Ще отворя кесията си – „заповядай! “ Доволен ли си? – Доволен съм. Ще се ръкувам.
към беседата >>
Аз няма да обеля зъб.
Що е обида? Имаш дълг, дължиш. Колко? – Еди-колко си. Веднага: Колко лихва? – 10–20%.
Аз няма да обеля зъб.
Ще отворя кесията си – „заповядай! “ Доволен ли си? – Доволен съм. Ще се ръкувам. Ще дойде при тебе някой.
към беседата >>
Ще отворя кесията си – „заповядай!
Имаш дълг, дължиш. Колко? – Еди-колко си. Веднага: Колко лихва? – 10–20%. Аз няма да обеля зъб.
Ще отворя кесията си – „заповядай!
“ Доволен ли си? – Доволен съм. Ще се ръкувам. Ще дойде при тебе някой. „Аз съм обиден“ – Ще отвориш кесията си, ще платиш и ще се свърши въпросът.
към беседата >>
“ Доволен ли си?
– Еди-колко си. Веднага: Колко лихва? – 10–20%. Аз няма да обеля зъб. Ще отворя кесията си – „заповядай!
“ Доволен ли си?
– Доволен съм. Ще се ръкувам. Ще дойде при тебе някой. „Аз съм обиден“ – Ще отвориш кесията си, ще платиш и ще се свърши въпросът. Всички ученици така ще уредите въпроса помежду си.
към беседата >>
– Доволен съм.
Веднага: Колко лихва? – 10–20%. Аз няма да обеля зъб. Ще отворя кесията си – „заповядай! “ Доволен ли си?
– Доволен съм.
Ще се ръкувам. Ще дойде при тебе някой. „Аз съм обиден“ – Ще отвориш кесията си, ще платиш и ще се свърши въпросът. Всички ученици така ще уредите въпроса помежду си. Ще отворите кесиите си и ще плащате.
към беседата >>
Ще се ръкувам.
– 10–20%. Аз няма да обеля зъб. Ще отворя кесията си – „заповядай! “ Доволен ли си? – Доволен съм.
Ще се ръкувам.
Ще дойде при тебе някой. „Аз съм обиден“ – Ще отвориш кесията си, ще платиш и ще се свърши въпросът. Всички ученици така ще уредите въпроса помежду си. Ще отворите кесиите си и ще плащате. Като дойде, ще платиш.
към беседата >>
Ще дойде при тебе някой.
Аз няма да обеля зъб. Ще отворя кесията си – „заповядай! “ Доволен ли си? – Доволен съм. Ще се ръкувам.
Ще дойде при тебе някой.
„Аз съм обиден“ – Ще отвориш кесията си, ще платиш и ще се свърши въпросът. Всички ученици така ще уредите въпроса помежду си. Ще отворите кесиите си и ще плащате. Като дойде, ще платиш. Туй е учението, което Христос е проповядвал.
към беседата >>
„Аз съм обиден“ – Ще отвориш кесията си, ще платиш и ще се свърши въпросът.
Ще отворя кесията си – „заповядай! “ Доволен ли си? – Доволен съм. Ще се ръкувам. Ще дойде при тебе някой.
„Аз съм обиден“ – Ще отвориш кесията си, ще платиш и ще се свърши въпросът.
Всички ученици така ще уредите въпроса помежду си. Ще отворите кесиите си и ще плащате. Като дойде, ще платиш. Туй е учението, което Христос е проповядвал. И ако туй учение се прилагаше, християнският свят щеше до сега да се подигне, щеше да се оправи.
към беседата >>
Всички ученици така ще уредите въпроса помежду си.
“ Доволен ли си? – Доволен съм. Ще се ръкувам. Ще дойде при тебе някой. „Аз съм обиден“ – Ще отвориш кесията си, ще платиш и ще се свърши въпросът.
Всички ученици така ще уредите въпроса помежду си.
Ще отворите кесиите си и ще плащате. Като дойде, ще платиш. Туй е учението, което Христос е проповядвал. И ако туй учение се прилагаше, християнският свят щеше до сега да се подигне, щеше да се оправи. А сега с какво се занимавате?
към беседата >>
Ще отворите кесиите си и ще плащате.
– Доволен съм. Ще се ръкувам. Ще дойде при тебе някой. „Аз съм обиден“ – Ще отвориш кесията си, ще платиш и ще се свърши въпросът. Всички ученици така ще уредите въпроса помежду си.
Ще отворите кесиите си и ще плащате.
Като дойде, ще платиш. Туй е учението, което Христос е проповядвал. И ако туй учение се прилагаше, християнският свят щеше до сега да се подигне, щеше да се оправи. А сега с какво се занимавате? С въпроса: „Спасил ли ни е Господ или не“.
към беседата >>
Като дойде, ще платиш.
Ще се ръкувам. Ще дойде при тебе някой. „Аз съм обиден“ – Ще отвориш кесията си, ще платиш и ще се свърши въпросът. Всички ученици така ще уредите въпроса помежду си. Ще отворите кесиите си и ще плащате.
Като дойде, ще платиш.
Туй е учението, което Христос е проповядвал. И ако туй учение се прилагаше, християнският свят щеше до сега да се подигне, щеше да се оправи. А сега с какво се занимавате? С въпроса: „Спасил ли ни е Господ или не“. Като ни е пратил Господ на земята, ние сме спасени.
към беседата >>
Туй е учението, което Христос е проповядвал.
Ще дойде при тебе някой. „Аз съм обиден“ – Ще отвориш кесията си, ще платиш и ще се свърши въпросът. Всички ученици така ще уредите въпроса помежду си. Ще отворите кесиите си и ще плащате. Като дойде, ще платиш.
Туй е учението, което Христос е проповядвал.
И ако туй учение се прилагаше, християнският свят щеше до сега да се подигне, щеше да се оправи. А сега с какво се занимавате? С въпроса: „Спасил ли ни е Господ или не“. Като ни е пратил Господ на земята, ние сме спасени. Ние сме спасени още когато сме излезли от Бога.
към беседата >>
И ако туй учение се прилагаше, християнският свят щеше до сега да се подигне, щеше да се оправи.
„Аз съм обиден“ – Ще отвориш кесията си, ще платиш и ще се свърши въпросът. Всички ученици така ще уредите въпроса помежду си. Ще отворите кесиите си и ще плащате. Като дойде, ще платиш. Туй е учението, което Христос е проповядвал.
И ако туй учение се прилагаше, християнският свят щеше до сега да се подигне, щеше да се оправи.
А сега с какво се занимавате? С въпроса: „Спасил ли ни е Господ или не“. Като ни е пратил Господ на земята, ние сме спасени. Ние сме спасени още когато сме излезли от Бога. Следователно, Христос всичко е предвидил.
към беседата >>
А сега с какво се занимавате?
Всички ученици така ще уредите въпроса помежду си. Ще отворите кесиите си и ще плащате. Като дойде, ще платиш. Туй е учението, което Христос е проповядвал. И ако туй учение се прилагаше, християнският свят щеше до сега да се подигне, щеше да се оправи.
А сега с какво се занимавате?
С въпроса: „Спасил ли ни е Господ или не“. Като ни е пратил Господ на земята, ние сме спасени. Ние сме спасени още когато сме излезли от Бога. Следователно, Христос всичко е предвидил. Христос е проявление на тази Любов.
към беседата >>
С въпроса: „Спасил ли ни е Господ или не“.
Ще отворите кесиите си и ще плащате. Като дойде, ще платиш. Туй е учението, което Христос е проповядвал. И ако туй учение се прилагаше, християнският свят щеше до сега да се подигне, щеше да се оправи. А сега с какво се занимавате?
С въпроса: „Спасил ли ни е Господ или не“.
Като ни е пратил Господ на земята, ние сме спасени. Ние сме спасени още когато сме излезли от Бога. Следователно, Христос всичко е предвидил. Христос е проявление на тази Любов. Той изпраща Любовта към онези, които е спасил отначало.
към беседата >>
Като ни е пратил Господ на земята, ние сме спасени.
Като дойде, ще платиш. Туй е учението, което Христос е проповядвал. И ако туй учение се прилагаше, християнският свят щеше до сега да се подигне, щеше да се оправи. А сега с какво се занимавате? С въпроса: „Спасил ли ни е Господ или не“.
Като ни е пратил Господ на земята, ние сме спасени.
Ние сме спасени още когато сме излезли от Бога. Следователно, Христос всичко е предвидил. Христос е проявление на тази Любов. Той изпраща Любовта към онези, които е спасил отначало. Но понеже те са готови и сега да възприемат Любовта, те са били в зачатие.
към беседата >>
Ние сме спасени още когато сме излезли от Бога.
Туй е учението, което Христос е проповядвал. И ако туй учение се прилагаше, християнският свят щеше до сега да се подигне, щеше да се оправи. А сега с какво се занимавате? С въпроса: „Спасил ли ни е Господ или не“. Като ни е пратил Господ на земята, ние сме спасени.
Ние сме спасени още когато сме излезли от Бога.
Следователно, Христос всичко е предвидил. Христос е проявление на тази Любов. Той изпраща Любовта към онези, които е спасил отначало. Но понеже те са готови и сега да възприемат Любовта, те са били в зачатие. Майката кога храни детето си?
към беседата >>
Следователно, Христос всичко е предвидил.
И ако туй учение се прилагаше, християнският свят щеше до сега да се подигне, щеше да се оправи. А сега с какво се занимавате? С въпроса: „Спасил ли ни е Господ или не“. Като ни е пратил Господ на земята, ние сме спасени. Ние сме спасени още когато сме излезли от Бога.
Следователно, Христос всичко е предвидил.
Христос е проявление на тази Любов. Той изпраща Любовта към онези, които е спасил отначало. Но понеже те са готови и сега да възприемат Любовта, те са били в зачатие. Майката кога храни детето си? Тези хора не разсъждават върху тази философия.
към беседата >>
Христос е проявление на тази Любов.
А сега с какво се занимавате? С въпроса: „Спасил ли ни е Господ или не“. Като ни е пратил Господ на земята, ние сме спасени. Ние сме спасени още когато сме излезли от Бога. Следователно, Христос всичко е предвидил.
Христос е проявление на тази Любов.
Той изпраща Любовта към онези, които е спасил отначало. Но понеже те са готови и сега да възприемат Любовта, те са били в зачатие. Майката кога храни детето си? Тези хора не разсъждават върху тази философия. Ами когато онова дете е в утробата на майка си, сучи ли от гърдите ѝ?
към беседата >>
Той изпраща Любовта към онези, които е спасил отначало.
С въпроса: „Спасил ли ни е Господ или не“. Като ни е пратил Господ на земята, ние сме спасени. Ние сме спасени още когато сме излезли от Бога. Следователно, Христос всичко е предвидил. Христос е проявление на тази Любов.
Той изпраща Любовта към онези, които е спасил отначало.
Но понеже те са готови и сега да възприемат Любовта, те са били в зачатие. Майката кога храни детето си? Тези хора не разсъждават върху тази философия. Ами когато онова дете е в утробата на майка си, сучи ли от гърдите ѝ? Не, млякото ще остане за майката.
към беседата >>
Но понеже те са готови и сега да възприемат Любовта, те са били в зачатие.
Като ни е пратил Господ на земята, ние сме спасени. Ние сме спасени още когато сме излезли от Бога. Следователно, Христос всичко е предвидил. Христос е проявление на тази Любов. Той изпраща Любовта към онези, които е спасил отначало.
Но понеже те са готови и сега да възприемат Любовта, те са били в зачатие.
Майката кога храни детето си? Тези хора не разсъждават върху тази философия. Ами когато онова дете е в утробата на майка си, сучи ли от гърдите ѝ? Не, млякото ще остане за майката. Тя задържа млякото си за времето, когато се роди детето ѝ.
към беседата >>
Майката кога храни детето си?
Ние сме спасени още когато сме излезли от Бога. Следователно, Христос всичко е предвидил. Христос е проявление на тази Любов. Той изпраща Любовта към онези, които е спасил отначало. Но понеже те са готови и сега да възприемат Любовта, те са били в зачатие.
Майката кога храни детето си?
Тези хора не разсъждават върху тази философия. Ами когато онова дете е в утробата на майка си, сучи ли от гърдите ѝ? Не, млякото ще остане за майката. Тя задържа млякото си за времето, когато се роди детето ѝ. Следователно, през времето на своето ембрионално състояние, докато се родим, Бог ни е чакал, за да прояви Любовта си.
към беседата >>
Тези хора не разсъждават върху тази философия.
Следователно, Христос всичко е предвидил. Христос е проявление на тази Любов. Той изпраща Любовта към онези, които е спасил отначало. Но понеже те са готови и сега да възприемат Любовта, те са били в зачатие. Майката кога храни детето си?
Тези хора не разсъждават върху тази философия.
Ами когато онова дете е в утробата на майка си, сучи ли от гърдите ѝ? Не, млякото ще остане за майката. Тя задържа млякото си за времето, когато се роди детето ѝ. Следователно, през времето на своето ембрионално състояние, докато се родим, Бог ни е чакал, за да прояви Любовта си. За някои от нас, които сме родени, има мляко, а за някои – твърда храна.
към беседата >>
Ами когато онова дете е в утробата на майка си, сучи ли от гърдите ѝ?
Христос е проявление на тази Любов. Той изпраща Любовта към онези, които е спасил отначало. Но понеже те са готови и сега да възприемат Любовта, те са били в зачатие. Майката кога храни детето си? Тези хора не разсъждават върху тази философия.
Ами когато онова дете е в утробата на майка си, сучи ли от гърдите ѝ?
Не, млякото ще остане за майката. Тя задържа млякото си за времето, когато се роди детето ѝ. Следователно, през времето на своето ембрионално състояние, докато се родим, Бог ни е чакал, за да прояви Любовта си. За някои от нас, които сме родени, има мляко, а за някои – твърда храна. Колкото по-нататък вървите, повече ще опитвате благата.
към беседата >>
Не, млякото ще остане за майката.
Той изпраща Любовта към онези, които е спасил отначало. Но понеже те са готови и сега да възприемат Любовта, те са били в зачатие. Майката кога храни детето си? Тези хора не разсъждават върху тази философия. Ами когато онова дете е в утробата на майка си, сучи ли от гърдите ѝ?
Не, млякото ще остане за майката.
Тя задържа млякото си за времето, когато се роди детето ѝ. Следователно, през времето на своето ембрионално състояние, докато се родим, Бог ни е чакал, за да прояви Любовта си. За някои от нас, които сме родени, има мляко, а за някои – твърда храна. Колкото по-нататък вървите, повече ще опитвате благата. Следователно, ние сме в онзи период, когато Божията Любов се проявява към учениците.
към беседата >>
Тя задържа млякото си за времето, когато се роди детето ѝ.
Но понеже те са готови и сега да възприемат Любовта, те са били в зачатие. Майката кога храни детето си? Тези хора не разсъждават върху тази философия. Ами когато онова дете е в утробата на майка си, сучи ли от гърдите ѝ? Не, млякото ще остане за майката.
Тя задържа млякото си за времето, когато се роди детето ѝ.
Следователно, през времето на своето ембрионално състояние, докато се родим, Бог ни е чакал, за да прояви Любовта си. За някои от нас, които сме родени, има мляко, а за някои – твърда храна. Колкото по-нататък вървите, повече ще опитвате благата. Следователно, ние сме в онзи период, когато Божията Любов се проявява към учениците. Значи ние сме в най-прекрасното състояние, когато Бог съизволява да се прояви на учениците.
към беседата >>
Следователно, през времето на своето ембрионално състояние, докато се родим, Бог ни е чакал, за да прояви Любовта си.
Майката кога храни детето си? Тези хора не разсъждават върху тази философия. Ами когато онова дете е в утробата на майка си, сучи ли от гърдите ѝ? Не, млякото ще остане за майката. Тя задържа млякото си за времето, когато се роди детето ѝ.
Следователно, през времето на своето ембрионално състояние, докато се родим, Бог ни е чакал, за да прояви Любовта си.
За някои от нас, които сме родени, има мляко, а за някои – твърда храна. Колкото по-нататък вървите, повече ще опитвате благата. Следователно, ние сме в онзи период, когато Божията Любов се проявява към учениците. Значи ние сме в най-прекрасното състояние, когато Бог съизволява да се прояви на учениците. Какво по-хубаво има от това, когато бащата каже на сина си: „Синко, вземи си торбичката и иди на училище“.
към беседата >>
За някои от нас, които сме родени, има мляко, а за някои – твърда храна.
Тези хора не разсъждават върху тази философия. Ами когато онова дете е в утробата на майка си, сучи ли от гърдите ѝ? Не, млякото ще остане за майката. Тя задържа млякото си за времето, когато се роди детето ѝ. Следователно, през времето на своето ембрионално състояние, докато се родим, Бог ни е чакал, за да прояви Любовта си.
За някои от нас, които сме родени, има мляко, а за някои – твърда храна.
Колкото по-нататък вървите, повече ще опитвате благата. Следователно, ние сме в онзи период, когато Божията Любов се проявява към учениците. Значи ние сме в най-прекрасното състояние, когато Бог съизволява да се прояви на учениците. Какво по-хубаво има от това, когато бащата каже на сина си: „Синко, вземи си торбичката и иди на училище“. И целият космос, с всичките слънца и планети, е създаден, като едно предметно училище, и всички вас ще ви разхождат по всички планети, слънца и по месечината, ще ходите навсякъде да учите.
към беседата >>
Колкото по-нататък вървите, повече ще опитвате благата.
Ами когато онова дете е в утробата на майка си, сучи ли от гърдите ѝ? Не, млякото ще остане за майката. Тя задържа млякото си за времето, когато се роди детето ѝ. Следователно, през времето на своето ембрионално състояние, докато се родим, Бог ни е чакал, за да прояви Любовта си. За някои от нас, които сме родени, има мляко, а за някои – твърда храна.
Колкото по-нататък вървите, повече ще опитвате благата.
Следователно, ние сме в онзи период, когато Божията Любов се проявява към учениците. Значи ние сме в най-прекрасното състояние, когато Бог съизволява да се прояви на учениците. Какво по-хубаво има от това, когато бащата каже на сина си: „Синко, вземи си торбичката и иди на училище“. И целият космос, с всичките слънца и планети, е създаден, като едно предметно училище, и всички вас ще ви разхождат по всички планети, слънца и по месечината, ще ходите навсякъде да учите. Разни посоки ще вземете в екскурзиите си и пак ще се срещнете.
към беседата >>
Следователно, ние сме в онзи период, когато Божията Любов се проявява към учениците.
Не, млякото ще остане за майката. Тя задържа млякото си за времето, когато се роди детето ѝ. Следователно, през времето на своето ембрионално състояние, докато се родим, Бог ни е чакал, за да прояви Любовта си. За някои от нас, които сме родени, има мляко, а за някои – твърда храна. Колкото по-нататък вървите, повече ще опитвате благата.
Следователно, ние сме в онзи период, когато Божията Любов се проявява към учениците.
Значи ние сме в най-прекрасното състояние, когато Бог съизволява да се прояви на учениците. Какво по-хубаво има от това, когато бащата каже на сина си: „Синко, вземи си торбичката и иди на училище“. И целият космос, с всичките слънца и планети, е създаден, като едно предметно училище, и всички вас ще ви разхождат по всички планети, слънца и по месечината, ще ходите навсякъде да учите. Разни посоки ще вземете в екскурзиите си и пак ще се срещнете. Но ще питате: След колко милиони години ще се срещнем?
към беседата >>
Значи ние сме в най-прекрасното състояние, когато Бог съизволява да се прояви на учениците.
Тя задържа млякото си за времето, когато се роди детето ѝ. Следователно, през времето на своето ембрионално състояние, докато се родим, Бог ни е чакал, за да прояви Любовта си. За някои от нас, които сме родени, има мляко, а за някои – твърда храна. Колкото по-нататък вървите, повече ще опитвате благата. Следователно, ние сме в онзи период, когато Божията Любов се проявява към учениците.
Значи ние сме в най-прекрасното състояние, когато Бог съизволява да се прояви на учениците.
Какво по-хубаво има от това, когато бащата каже на сина си: „Синко, вземи си торбичката и иди на училище“. И целият космос, с всичките слънца и планети, е създаден, като едно предметно училище, и всички вас ще ви разхождат по всички планети, слънца и по месечината, ще ходите навсякъде да учите. Разни посоки ще вземете в екскурзиите си и пак ще се срещнете. Но ще питате: След колко милиони години ще се срещнем? Не, едно пътешествие от 10 милиони години можем да го съкратим на 1 час или на 1⁄2 час, а друго пътешествие от 1⁄2 час може да го разтеглим в 100 милиони години.
към беседата >>
Какво по-хубаво има от това, когато бащата каже на сина си: „Синко, вземи си торбичката и иди на училище“.
Следователно, през времето на своето ембрионално състояние, докато се родим, Бог ни е чакал, за да прояви Любовта си. За някои от нас, които сме родени, има мляко, а за някои – твърда храна. Колкото по-нататък вървите, повече ще опитвате благата. Следователно, ние сме в онзи период, когато Божията Любов се проявява към учениците. Значи ние сме в най-прекрасното състояние, когато Бог съизволява да се прояви на учениците.
Какво по-хубаво има от това, когато бащата каже на сина си: „Синко, вземи си торбичката и иди на училище“.
И целият космос, с всичките слънца и планети, е създаден, като едно предметно училище, и всички вас ще ви разхождат по всички планети, слънца и по месечината, ще ходите навсякъде да учите. Разни посоки ще вземете в екскурзиите си и пак ще се срещнете. Но ще питате: След колко милиони години ще се срещнем? Не, едно пътешествие от 10 милиони години можем да го съкратим на 1 час или на 1⁄2 час, а друго пътешествие от 1⁄2 час може да го разтеглим в 100 милиони години. То е въпрос на движение, на бързина.
към беседата >>
И целият космос, с всичките слънца и планети, е създаден, като едно предметно училище, и всички вас ще ви разхождат по всички планети, слънца и по месечината, ще ходите навсякъде да учите.
За някои от нас, които сме родени, има мляко, а за някои – твърда храна. Колкото по-нататък вървите, повече ще опитвате благата. Следователно, ние сме в онзи период, когато Божията Любов се проявява към учениците. Значи ние сме в най-прекрасното състояние, когато Бог съизволява да се прояви на учениците. Какво по-хубаво има от това, когато бащата каже на сина си: „Синко, вземи си торбичката и иди на училище“.
И целият космос, с всичките слънца и планети, е създаден, като едно предметно училище, и всички вас ще ви разхождат по всички планети, слънца и по месечината, ще ходите навсякъде да учите.
Разни посоки ще вземете в екскурзиите си и пак ще се срещнете. Но ще питате: След колко милиони години ще се срещнем? Не, едно пътешествие от 10 милиони години можем да го съкратим на 1 час или на 1⁄2 час, а друго пътешествие от 1⁄2 час може да го разтеглим в 100 милиони години. То е въпрос на движение, на бързина. Зависи какъв влак ще вземем, с каква скорост, с каква бързина.
към беседата >>
Разни посоки ще вземете в екскурзиите си и пак ще се срещнете.
Колкото по-нататък вървите, повече ще опитвате благата. Следователно, ние сме в онзи период, когато Божията Любов се проявява към учениците. Значи ние сме в най-прекрасното състояние, когато Бог съизволява да се прояви на учениците. Какво по-хубаво има от това, когато бащата каже на сина си: „Синко, вземи си торбичката и иди на училище“. И целият космос, с всичките слънца и планети, е създаден, като едно предметно училище, и всички вас ще ви разхождат по всички планети, слънца и по месечината, ще ходите навсякъде да учите.
Разни посоки ще вземете в екскурзиите си и пак ще се срещнете.
Но ще питате: След колко милиони години ще се срещнем? Не, едно пътешествие от 10 милиони години можем да го съкратим на 1 час или на 1⁄2 час, а друго пътешествие от 1⁄2 час може да го разтеглим в 100 милиони години. То е въпрос на движение, на бързина. Зависи какъв влак ще вземем, с каква скорост, с каква бързина. Там е въпросът, с какъв влак ще пътуваш.
към беседата >>
Но ще питате: След колко милиони години ще се срещнем?
Следователно, ние сме в онзи период, когато Божията Любов се проявява към учениците. Значи ние сме в най-прекрасното състояние, когато Бог съизволява да се прояви на учениците. Какво по-хубаво има от това, когато бащата каже на сина си: „Синко, вземи си торбичката и иди на училище“. И целият космос, с всичките слънца и планети, е създаден, като едно предметно училище, и всички вас ще ви разхождат по всички планети, слънца и по месечината, ще ходите навсякъде да учите. Разни посоки ще вземете в екскурзиите си и пак ще се срещнете.
Но ще питате: След колко милиони години ще се срещнем?
Не, едно пътешествие от 10 милиони години можем да го съкратим на 1 час или на 1⁄2 час, а друго пътешествие от 1⁄2 час може да го разтеглим в 100 милиони години. То е въпрос на движение, на бързина. Зависи какъв влак ще вземем, с каква скорост, с каква бързина. Там е въпросът, с какъв влак ще пътуваш. Ако се качите на един влак с голяма бързина, слънцата ще минат край вас много бързо, не ще може да разгледате всички хубости и ще си кажете: „Минахме из вселената и нищо не видяхме“.
към беседата >>
Не, едно пътешествие от 10 милиони години можем да го съкратим на 1 час или на 1⁄2 час, а друго пътешествие от 1⁄2 час може да го разтеглим в 100 милиони години.
Значи ние сме в най-прекрасното състояние, когато Бог съизволява да се прояви на учениците. Какво по-хубаво има от това, когато бащата каже на сина си: „Синко, вземи си торбичката и иди на училище“. И целият космос, с всичките слънца и планети, е създаден, като едно предметно училище, и всички вас ще ви разхождат по всички планети, слънца и по месечината, ще ходите навсякъде да учите. Разни посоки ще вземете в екскурзиите си и пак ще се срещнете. Но ще питате: След колко милиони години ще се срещнем?
Не, едно пътешествие от 10 милиони години можем да го съкратим на 1 час или на 1⁄2 час, а друго пътешествие от 1⁄2 час може да го разтеглим в 100 милиони години.
То е въпрос на движение, на бързина. Зависи какъв влак ще вземем, с каква скорост, с каква бързина. Там е въпросът, с какъв влак ще пътуваш. Ако се качите на един влак с голяма бързина, слънцата ще минат край вас много бързо, не ще може да разгледате всички хубости и ще си кажете: „Минахме из вселената и нищо не видяхме“. Ако пък вземете един трен, който пътува с малка бързина, на едно място ще се спрете, на друго място ще се спрете, ще видите всяка планета.
към беседата >>
То е въпрос на движение, на бързина.
Какво по-хубаво има от това, когато бащата каже на сина си: „Синко, вземи си торбичката и иди на училище“. И целият космос, с всичките слънца и планети, е създаден, като едно предметно училище, и всички вас ще ви разхождат по всички планети, слънца и по месечината, ще ходите навсякъде да учите. Разни посоки ще вземете в екскурзиите си и пак ще се срещнете. Но ще питате: След колко милиони години ще се срещнем? Не, едно пътешествие от 10 милиони години можем да го съкратим на 1 час или на 1⁄2 час, а друго пътешествие от 1⁄2 час може да го разтеглим в 100 милиони години.
То е въпрос на движение, на бързина.
Зависи какъв влак ще вземем, с каква скорост, с каква бързина. Там е въпросът, с какъв влак ще пътуваш. Ако се качите на един влак с голяма бързина, слънцата ще минат край вас много бързо, не ще може да разгледате всички хубости и ще си кажете: „Минахме из вселената и нищо не видяхме“. Ако пък вземете един трен, който пътува с малка бързина, на едно място ще се спрете, на друго място ще се спрете, ще видите всяка планета. Между тези планетни пространства има такива светове, каквито съвременните хора и не подозират, те мислят, че туй, което виждат, само то е.
към беседата >>
Зависи какъв влак ще вземем, с каква скорост, с каква бързина.
И целият космос, с всичките слънца и планети, е създаден, като едно предметно училище, и всички вас ще ви разхождат по всички планети, слънца и по месечината, ще ходите навсякъде да учите. Разни посоки ще вземете в екскурзиите си и пак ще се срещнете. Но ще питате: След колко милиони години ще се срещнем? Не, едно пътешествие от 10 милиони години можем да го съкратим на 1 час или на 1⁄2 час, а друго пътешествие от 1⁄2 час може да го разтеглим в 100 милиони години. То е въпрос на движение, на бързина.
Зависи какъв влак ще вземем, с каква скорост, с каква бързина.
Там е въпросът, с какъв влак ще пътуваш. Ако се качите на един влак с голяма бързина, слънцата ще минат край вас много бързо, не ще може да разгледате всички хубости и ще си кажете: „Минахме из вселената и нищо не видяхме“. Ако пък вземете един трен, който пътува с малка бързина, на едно място ще се спрете, на друго място ще се спрете, ще видите всяка планета. Между тези планетни пространства има такива светове, каквито съвременните хора и не подозират, те мислят, че туй, което виждат, само то е. Не, има други светове, които не могат да се видят със съвременните телескопи.
към беседата >>
Там е въпросът, с какъв влак ще пътуваш.
Разни посоки ще вземете в екскурзиите си и пак ще се срещнете. Но ще питате: След колко милиони години ще се срещнем? Не, едно пътешествие от 10 милиони години можем да го съкратим на 1 час или на 1⁄2 час, а друго пътешествие от 1⁄2 час може да го разтеглим в 100 милиони години. То е въпрос на движение, на бързина. Зависи какъв влак ще вземем, с каква скорост, с каква бързина.
Там е въпросът, с какъв влак ще пътуваш.
Ако се качите на един влак с голяма бързина, слънцата ще минат край вас много бързо, не ще може да разгледате всички хубости и ще си кажете: „Минахме из вселената и нищо не видяхме“. Ако пък вземете един трен, който пътува с малка бързина, на едно място ще се спрете, на друго място ще се спрете, ще видите всяка планета. Между тези планетни пространства има такива светове, каквито съвременните хора и не подозират, те мислят, че туй, което виждат, само то е. Не, има други светове, които не могат да се видят със съвременните телескопи. Айнщайн казва, че няма време и пространство.
към беседата >>
Ако се качите на един влак с голяма бързина, слънцата ще минат край вас много бързо, не ще може да разгледате всички хубости и ще си кажете: „Минахме из вселената и нищо не видяхме“.
Но ще питате: След колко милиони години ще се срещнем? Не, едно пътешествие от 10 милиони години можем да го съкратим на 1 час или на 1⁄2 час, а друго пътешествие от 1⁄2 час може да го разтеглим в 100 милиони години. То е въпрос на движение, на бързина. Зависи какъв влак ще вземем, с каква скорост, с каква бързина. Там е въпросът, с какъв влак ще пътуваш.
Ако се качите на един влак с голяма бързина, слънцата ще минат край вас много бързо, не ще може да разгледате всички хубости и ще си кажете: „Минахме из вселената и нищо не видяхме“.
Ако пък вземете един трен, който пътува с малка бързина, на едно място ще се спрете, на друго място ще се спрете, ще видите всяка планета. Между тези планетни пространства има такива светове, каквито съвременните хора и не подозират, те мислят, че туй, което виждат, само то е. Не, има други светове, които не могат да се видят със съвременните телескопи. Айнщайн казва, че няма време и пространство. Аз разбирам езика му: няма време и пространство, но има състояния.
към беседата >>
Ако пък вземете един трен, който пътува с малка бързина, на едно място ще се спрете, на друго място ще се спрете, ще видите всяка планета.
Не, едно пътешествие от 10 милиони години можем да го съкратим на 1 час или на 1⁄2 час, а друго пътешествие от 1⁄2 час може да го разтеглим в 100 милиони години. То е въпрос на движение, на бързина. Зависи какъв влак ще вземем, с каква скорост, с каква бързина. Там е въпросът, с какъв влак ще пътуваш. Ако се качите на един влак с голяма бързина, слънцата ще минат край вас много бързо, не ще може да разгледате всички хубости и ще си кажете: „Минахме из вселената и нищо не видяхме“.
Ако пък вземете един трен, който пътува с малка бързина, на едно място ще се спрете, на друго място ще се спрете, ще видите всяка планета.
Между тези планетни пространства има такива светове, каквито съвременните хора и не подозират, те мислят, че туй, което виждат, само то е. Не, има други светове, които не могат да се видят със съвременните телескопи. Айнщайн казва, че няма време и пространство. Аз разбирам езика му: няма време и пространство, но има състояния.
към беседата >>
Между тези планетни пространства има такива светове, каквито съвременните хора и не подозират, те мислят, че туй, което виждат, само то е.
То е въпрос на движение, на бързина. Зависи какъв влак ще вземем, с каква скорост, с каква бързина. Там е въпросът, с какъв влак ще пътуваш. Ако се качите на един влак с голяма бързина, слънцата ще минат край вас много бързо, не ще може да разгледате всички хубости и ще си кажете: „Минахме из вселената и нищо не видяхме“. Ако пък вземете един трен, който пътува с малка бързина, на едно място ще се спрете, на друго място ще се спрете, ще видите всяка планета.
Между тези планетни пространства има такива светове, каквито съвременните хора и не подозират, те мислят, че туй, което виждат, само то е.
Не, има други светове, които не могат да се видят със съвременните телескопи. Айнщайн казва, че няма време и пространство. Аз разбирам езика му: няма време и пространство, но има състояния.
към беседата >>
Не, има други светове, които не могат да се видят със съвременните телескопи.
Зависи какъв влак ще вземем, с каква скорост, с каква бързина. Там е въпросът, с какъв влак ще пътуваш. Ако се качите на един влак с голяма бързина, слънцата ще минат край вас много бързо, не ще може да разгледате всички хубости и ще си кажете: „Минахме из вселената и нищо не видяхме“. Ако пък вземете един трен, който пътува с малка бързина, на едно място ще се спрете, на друго място ще се спрете, ще видите всяка планета. Между тези планетни пространства има такива светове, каквито съвременните хора и не подозират, те мислят, че туй, което виждат, само то е.
Не, има други светове, които не могат да се видят със съвременните телескопи.
Айнщайн казва, че няма време и пространство. Аз разбирам езика му: няма време и пространство, но има състояния.
към беседата >>
Айнщайн казва, че няма време и пространство.
Там е въпросът, с какъв влак ще пътуваш. Ако се качите на един влак с голяма бързина, слънцата ще минат край вас много бързо, не ще може да разгледате всички хубости и ще си кажете: „Минахме из вселената и нищо не видяхме“. Ако пък вземете един трен, който пътува с малка бързина, на едно място ще се спрете, на друго място ще се спрете, ще видите всяка планета. Между тези планетни пространства има такива светове, каквито съвременните хора и не подозират, те мислят, че туй, което виждат, само то е. Не, има други светове, които не могат да се видят със съвременните телескопи.
Айнщайн казва, че няма време и пространство.
Аз разбирам езика му: няма време и пространство, но има състояния.
към беседата >>
Аз разбирам езика му: няма време и пространство, но има състояния.
Ако се качите на един влак с голяма бързина, слънцата ще минат край вас много бързо, не ще може да разгледате всички хубости и ще си кажете: „Минахме из вселената и нищо не видяхме“. Ако пък вземете един трен, който пътува с малка бързина, на едно място ще се спрете, на друго място ще се спрете, ще видите всяка планета. Между тези планетни пространства има такива светове, каквито съвременните хора и не подозират, те мислят, че туй, което виждат, само то е. Не, има други светове, които не могат да се видят със съвременните телескопи. Айнщайн казва, че няма време и пространство.
Аз разбирам езика му: няма време и пространство, но има състояния.
към беседата >>
И тъй първото положение за учениците е да бъдете силни.
И тъй първото положение за учениците е да бъдете силни.
Ще турите в ума си мисълта да имате сила. Тогава за придобиване на тази сила ние имаме вече методи. Има закони как да придобием сила. Ще ви поставим на изпит и ще видим дали тази сила, която ще придобиете е за вашето подигане или за изнасилването ви. Ако я употребите за изнасилването си, тогава ще ви дадат обикновена сила, а ако я употребите за вашето подигане, ще ви дадат Божествена сила.
към беседата >>
Ще турите в ума си мисълта да имате сила.
И тъй първото положение за учениците е да бъдете силни.
Ще турите в ума си мисълта да имате сила.
Тогава за придобиване на тази сила ние имаме вече методи. Има закони как да придобием сила. Ще ви поставим на изпит и ще видим дали тази сила, която ще придобиете е за вашето подигане или за изнасилването ви. Ако я употребите за изнасилването си, тогава ще ви дадат обикновена сила, а ако я употребите за вашето подигане, ще ви дадат Божествена сила. Когато говоря за Любовта, подразбирам, че само Божествената Любов е единственият, великият закон в света, който може да гарантира тази сила.
към беседата >>
Тогава за придобиване на тази сила ние имаме вече методи.
И тъй първото положение за учениците е да бъдете силни. Ще турите в ума си мисълта да имате сила.
Тогава за придобиване на тази сила ние имаме вече методи.
Има закони как да придобием сила. Ще ви поставим на изпит и ще видим дали тази сила, която ще придобиете е за вашето подигане или за изнасилването ви. Ако я употребите за изнасилването си, тогава ще ви дадат обикновена сила, а ако я употребите за вашето подигане, ще ви дадат Божествена сила. Когато говоря за Любовта, подразбирам, че само Божествената Любов е единственият, великият закон в света, който може да гарантира тази сила. Ако бъдете с такава Любов, тази сила ще ви се гарантира, а ако бъдете с обикновената любов, ще ви дадат обикновена сила, а тази сила всички я имате.
към беседата >>
Има закони как да придобием сила.
И тъй първото положение за учениците е да бъдете силни. Ще турите в ума си мисълта да имате сила. Тогава за придобиване на тази сила ние имаме вече методи.
Има закони как да придобием сила.
Ще ви поставим на изпит и ще видим дали тази сила, която ще придобиете е за вашето подигане или за изнасилването ви. Ако я употребите за изнасилването си, тогава ще ви дадат обикновена сила, а ако я употребите за вашето подигане, ще ви дадат Божествена сила. Когато говоря за Любовта, подразбирам, че само Божествената Любов е единственият, великият закон в света, който може да гарантира тази сила. Ако бъдете с такава Любов, тази сила ще ви се гарантира, а ако бъдете с обикновената любов, ще ви дадат обикновена сила, а тази сила всички я имате.
към беседата >>
Ще ви поставим на изпит и ще видим дали тази сила, която ще придобиете е за вашето подигане или за изнасилването ви.
И тъй първото положение за учениците е да бъдете силни. Ще турите в ума си мисълта да имате сила. Тогава за придобиване на тази сила ние имаме вече методи. Има закони как да придобием сила.
Ще ви поставим на изпит и ще видим дали тази сила, която ще придобиете е за вашето подигане или за изнасилването ви.
Ако я употребите за изнасилването си, тогава ще ви дадат обикновена сила, а ако я употребите за вашето подигане, ще ви дадат Божествена сила. Когато говоря за Любовта, подразбирам, че само Божествената Любов е единственият, великият закон в света, който може да гарантира тази сила. Ако бъдете с такава Любов, тази сила ще ви се гарантира, а ако бъдете с обикновената любов, ще ви дадат обикновена сила, а тази сила всички я имате.
към беседата >>
Ако я употребите за изнасилването си, тогава ще ви дадат обикновена сила, а ако я употребите за вашето подигане, ще ви дадат Божествена сила.
И тъй първото положение за учениците е да бъдете силни. Ще турите в ума си мисълта да имате сила. Тогава за придобиване на тази сила ние имаме вече методи. Има закони как да придобием сила. Ще ви поставим на изпит и ще видим дали тази сила, която ще придобиете е за вашето подигане или за изнасилването ви.
Ако я употребите за изнасилването си, тогава ще ви дадат обикновена сила, а ако я употребите за вашето подигане, ще ви дадат Божествена сила.
Когато говоря за Любовта, подразбирам, че само Божествената Любов е единственият, великият закон в света, който може да гарантира тази сила. Ако бъдете с такава Любов, тази сила ще ви се гарантира, а ако бъдете с обикновената любов, ще ви дадат обикновена сила, а тази сила всички я имате.
към беседата >>
Когато говоря за Любовта, подразбирам, че само Божествената Любов е единственият, великият закон в света, който може да гарантира тази сила.
Ще турите в ума си мисълта да имате сила. Тогава за придобиване на тази сила ние имаме вече методи. Има закони как да придобием сила. Ще ви поставим на изпит и ще видим дали тази сила, която ще придобиете е за вашето подигане или за изнасилването ви. Ако я употребите за изнасилването си, тогава ще ви дадат обикновена сила, а ако я употребите за вашето подигане, ще ви дадат Божествена сила.
Когато говоря за Любовта, подразбирам, че само Божествената Любов е единственият, великият закон в света, който може да гарантира тази сила.
Ако бъдете с такава Любов, тази сила ще ви се гарантира, а ако бъдете с обикновената любов, ще ви дадат обикновена сила, а тази сила всички я имате.
към беседата >>
Ако бъдете с такава Любов, тази сила ще ви се гарантира, а ако бъдете с обикновената любов, ще ви дадат обикновена сила, а тази сила всички я имате.
Тогава за придобиване на тази сила ние имаме вече методи. Има закони как да придобием сила. Ще ви поставим на изпит и ще видим дали тази сила, която ще придобиете е за вашето подигане или за изнасилването ви. Ако я употребите за изнасилването си, тогава ще ви дадат обикновена сила, а ако я употребите за вашето подигане, ще ви дадат Божествена сила. Когато говоря за Любовта, подразбирам, че само Божествената Любов е единственият, великият закон в света, който може да гарантира тази сила.
Ако бъдете с такава Любов, тази сила ще ви се гарантира, а ако бъдете с обикновената любов, ще ви дадат обикновена сила, а тази сила всички я имате.
към беседата >>
Сега тези са положенията, които трябва да вложите в ума си.
Сега тези са положенията, които трябва да вложите в ума си.
Това е учението, което Христос е учил. То е най-простото учение, което Христос е проповядвал на хората тогава.
към беседата >>
Това е учението, което Христос е учил.
Сега тези са положенията, които трябва да вложите в ума си.
Това е учението, което Христос е учил.
То е най-простото учение, което Христос е проповядвал на хората тогава.
към беседата >>
То е най-простото учение, което Христос е проповядвал на хората тогава.
Сега тези са положенията, които трябва да вложите в ума си. Това е учението, което Христос е учил.
То е най-простото учение, което Христос е проповядвал на хората тогава.
към беседата >>
Сега разбрахте кой е силен човек.
Сега разбрахте кой е силен човек.
Но кой е слаб човек? Силен и слаб. Всеки, който не употреби силата, която има, за своето подигане, става слаб. Щом не употребиш тази Божествена сила за своето подигане, ти си слаб, а слабият, щом употреби малкото си сила, която има, за своето подигане, става силен. То е същият закон, както като дадете условия за развитие на онова житно зърно, силата му се увеличава и разраства.
към беседата >>
Но кой е слаб човек?
Сега разбрахте кой е силен човек.
Но кой е слаб човек?
Силен и слаб. Всеки, който не употреби силата, която има, за своето подигане, става слаб. Щом не употребиш тази Божествена сила за своето подигане, ти си слаб, а слабият, щом употреби малкото си сила, която има, за своето подигане, става силен. То е същият закон, както като дадете условия за развитие на онова житно зърно, силата му се увеличава и разраства. В математиката, тук, на земята, частта не може да бъде равна на цялото.
към беседата >>
Силен и слаб.
Сега разбрахте кой е силен човек. Но кой е слаб човек?
Силен и слаб.
Всеки, който не употреби силата, която има, за своето подигане, става слаб. Щом не употребиш тази Божествена сила за своето подигане, ти си слаб, а слабият, щом употреби малкото си сила, която има, за своето подигане, става силен. То е същият закон, както като дадете условия за развитие на онова житно зърно, силата му се увеличава и разраства. В математиката, тук, на земята, частта не може да бъде равна на цялото. В окултната наука, в окултната математика, обаче, има друго твърдение: всяка част е равна на своето цяло и всяко цяло е равно на своята част.
към беседата >>
Всеки, който не употреби силата, която има, за своето подигане, става слаб.
Сега разбрахте кой е силен човек. Но кой е слаб човек? Силен и слаб.
Всеки, който не употреби силата, която има, за своето подигане, става слаб.
Щом не употребиш тази Божествена сила за своето подигане, ти си слаб, а слабият, щом употреби малкото си сила, която има, за своето подигане, става силен. То е същият закон, както като дадете условия за развитие на онова житно зърно, силата му се увеличава и разраства. В математиката, тук, на земята, частта не може да бъде равна на цялото. В окултната наука, в окултната математика, обаче, има друго твърдение: всяка част е равна на своето цяло и всяко цяло е равно на своята част. Тогава как ще примирите тия противоречия?
към беседата >>
Щом не употребиш тази Божествена сила за своето подигане, ти си слаб, а слабият, щом употреби малкото си сила, която има, за своето подигане, става силен.
Сега разбрахте кой е силен човек. Но кой е слаб човек? Силен и слаб. Всеки, който не употреби силата, която има, за своето подигане, става слаб.
Щом не употребиш тази Божествена сила за своето подигане, ти си слаб, а слабият, щом употреби малкото си сила, която има, за своето подигане, става силен.
То е същият закон, както като дадете условия за развитие на онова житно зърно, силата му се увеличава и разраства. В математиката, тук, на земята, частта не може да бъде равна на цялото. В окултната наука, в окултната математика, обаче, има друго твърдение: всяка част е равна на своето цяло и всяко цяло е равно на своята част. Тогава как ще примирите тия противоречия? Следователно, отношенията на тази математика не са механически, но са органически и психологически.
към беседата >>
То е същият закон, както като дадете условия за развитие на онова житно зърно, силата му се увеличава и разраства.
Сега разбрахте кой е силен човек. Но кой е слаб човек? Силен и слаб. Всеки, който не употреби силата, която има, за своето подигане, става слаб. Щом не употребиш тази Божествена сила за своето подигане, ти си слаб, а слабият, щом употреби малкото си сила, която има, за своето подигане, става силен.
То е същият закон, както като дадете условия за развитие на онова житно зърно, силата му се увеличава и разраства.
В математиката, тук, на земята, частта не може да бъде равна на цялото. В окултната наука, в окултната математика, обаче, има друго твърдение: всяка част е равна на своето цяло и всяко цяло е равно на своята част. Тогава как ще примирите тия противоречия? Следователно, отношенията на тази математика не са механически, но са органически и психологически. Процесът е, значи, вътрешен.
към беседата >>
В математиката, тук, на земята, частта не може да бъде равна на цялото.
Но кой е слаб човек? Силен и слаб. Всеки, който не употреби силата, която има, за своето подигане, става слаб. Щом не употребиш тази Божествена сила за своето подигане, ти си слаб, а слабият, щом употреби малкото си сила, която има, за своето подигане, става силен. То е същият закон, както като дадете условия за развитие на онова житно зърно, силата му се увеличава и разраства.
В математиката, тук, на земята, частта не може да бъде равна на цялото.
В окултната наука, в окултната математика, обаче, има друго твърдение: всяка част е равна на своето цяло и всяко цяло е равно на своята част. Тогава как ще примирите тия противоречия? Следователно, отношенията на тази математика не са механически, но са органически и психологически. Процесът е, значи, вътрешен. Сега как се изразява това математически?
към беседата >>
В окултната наука, в окултната математика, обаче, има друго твърдение: всяка част е равна на своето цяло и всяко цяло е равно на своята част.
Силен и слаб. Всеки, който не употреби силата, която има, за своето подигане, става слаб. Щом не употребиш тази Божествена сила за своето подигане, ти си слаб, а слабият, щом употреби малкото си сила, която има, за своето подигане, става силен. То е същият закон, както като дадете условия за развитие на онова житно зърно, силата му се увеличава и разраства. В математиката, тук, на земята, частта не може да бъде равна на цялото.
В окултната наука, в окултната математика, обаче, има друго твърдение: всяка част е равна на своето цяло и всяко цяло е равно на своята част.
Тогава как ще примирите тия противоречия? Следователно, отношенията на тази математика не са механически, но са органически и психологически. Процесът е, значи, вътрешен. Сега как се изразява това математически? Ако речем да го доказваме, трябва ни ред лекции, ред формули от тази сложна математика и след като се направят всички процеси, въпросът пак остава неразрешен.
към беседата >>
Тогава как ще примирите тия противоречия?
Всеки, който не употреби силата, която има, за своето подигане, става слаб. Щом не употребиш тази Божествена сила за своето подигане, ти си слаб, а слабият, щом употреби малкото си сила, която има, за своето подигане, става силен. То е същият закон, както като дадете условия за развитие на онова житно зърно, силата му се увеличава и разраства. В математиката, тук, на земята, частта не може да бъде равна на цялото. В окултната наука, в окултната математика, обаче, има друго твърдение: всяка част е равна на своето цяло и всяко цяло е равно на своята част.
Тогава как ще примирите тия противоречия?
Следователно, отношенията на тази математика не са механически, но са органически и психологически. Процесът е, значи, вътрешен. Сега как се изразява това математически? Ако речем да го доказваме, трябва ни ред лекции, ред формули от тази сложна математика и след като се направят всички процеси, въпросът пак остава неразрешен. Това е само едно твърдение, което при сегашните условия на живота не може да се обясни.
към беседата >>
Следователно, отношенията на тази математика не са механически, но са органически и психологически.
Щом не употребиш тази Божествена сила за своето подигане, ти си слаб, а слабият, щом употреби малкото си сила, която има, за своето подигане, става силен. То е същият закон, както като дадете условия за развитие на онова житно зърно, силата му се увеличава и разраства. В математиката, тук, на земята, частта не може да бъде равна на цялото. В окултната наука, в окултната математика, обаче, има друго твърдение: всяка част е равна на своето цяло и всяко цяло е равно на своята част. Тогава как ще примирите тия противоречия?
Следователно, отношенията на тази математика не са механически, но са органически и психологически.
Процесът е, значи, вътрешен. Сега как се изразява това математически? Ако речем да го доказваме, трябва ни ред лекции, ред формули от тази сложна математика и след като се направят всички процеси, въпросът пак остава неразрешен. Това е само едно твърдение, което при сегашните условия на живота не може да се обясни. А истината е следующата: че слабият човек, микроскопическият човек в света, ако върви по великите Божествени закони, един ден може да бъде силен.
към беседата >>
Процесът е, значи, вътрешен.
То е същият закон, както като дадете условия за развитие на онова житно зърно, силата му се увеличава и разраства. В математиката, тук, на земята, частта не може да бъде равна на цялото. В окултната наука, в окултната математика, обаче, има друго твърдение: всяка част е равна на своето цяло и всяко цяло е равно на своята част. Тогава как ще примирите тия противоречия? Следователно, отношенията на тази математика не са механически, но са органически и психологически.
Процесът е, значи, вътрешен.
Сега как се изразява това математически? Ако речем да го доказваме, трябва ни ред лекции, ред формули от тази сложна математика и след като се направят всички процеси, въпросът пак остава неразрешен. Това е само едно твърдение, което при сегашните условия на живота не може да се обясни. А истината е следующата: че слабият човек, микроскопическият човек в света, ако върви по великите Божествени закони, един ден може да бъде силен. Туй е необходимо заради нас, да бъдем силни.
към беседата >>
Сега как се изразява това математически?
В математиката, тук, на земята, частта не може да бъде равна на цялото. В окултната наука, в окултната математика, обаче, има друго твърдение: всяка част е равна на своето цяло и всяко цяло е равно на своята част. Тогава как ще примирите тия противоречия? Следователно, отношенията на тази математика не са механически, но са органически и психологически. Процесът е, значи, вътрешен.
Сега как се изразява това математически?
Ако речем да го доказваме, трябва ни ред лекции, ред формули от тази сложна математика и след като се направят всички процеси, въпросът пак остава неразрешен. Това е само едно твърдение, което при сегашните условия на живота не може да се обясни. А истината е следующата: че слабият човек, микроскопическият човек в света, ако върви по великите Божествени закони, един ден може да бъде силен. Туй е необходимо заради нас, да бъдем силни.
към беседата >>
Ако речем да го доказваме, трябва ни ред лекции, ред формули от тази сложна математика и след като се направят всички процеси, въпросът пак остава неразрешен.
В окултната наука, в окултната математика, обаче, има друго твърдение: всяка част е равна на своето цяло и всяко цяло е равно на своята част. Тогава как ще примирите тия противоречия? Следователно, отношенията на тази математика не са механически, но са органически и психологически. Процесът е, значи, вътрешен. Сега как се изразява това математически?
Ако речем да го доказваме, трябва ни ред лекции, ред формули от тази сложна математика и след като се направят всички процеси, въпросът пак остава неразрешен.
Това е само едно твърдение, което при сегашните условия на живота не може да се обясни. А истината е следующата: че слабият човек, микроскопическият човек в света, ако върви по великите Божествени закони, един ден може да бъде силен. Туй е необходимо заради нас, да бъдем силни.
към беседата >>
Това е само едно твърдение, което при сегашните условия на живота не може да се обясни.
Тогава как ще примирите тия противоречия? Следователно, отношенията на тази математика не са механически, но са органически и психологически. Процесът е, значи, вътрешен. Сега как се изразява това математически? Ако речем да го доказваме, трябва ни ред лекции, ред формули от тази сложна математика и след като се направят всички процеси, въпросът пак остава неразрешен.
Това е само едно твърдение, което при сегашните условия на живота не може да се обясни.
А истината е следующата: че слабият човек, микроскопическият човек в света, ако върви по великите Божествени закони, един ден може да бъде силен. Туй е необходимо заради нас, да бъдем силни.
към беседата >>
А истината е следующата: че слабият човек, микроскопическият човек в света, ако върви по великите Божествени закони, един ден може да бъде силен.
Следователно, отношенията на тази математика не са механически, но са органически и психологически. Процесът е, значи, вътрешен. Сега как се изразява това математически? Ако речем да го доказваме, трябва ни ред лекции, ред формули от тази сложна математика и след като се направят всички процеси, въпросът пак остава неразрешен. Това е само едно твърдение, което при сегашните условия на живота не може да се обясни.
А истината е следующата: че слабият човек, микроскопическият човек в света, ако върви по великите Божествени закони, един ден може да бъде силен.
Туй е необходимо заради нас, да бъдем силни.
към беседата >>
Туй е необходимо заради нас, да бъдем силни.
Процесът е, значи, вътрешен. Сега как се изразява това математически? Ако речем да го доказваме, трябва ни ред лекции, ред формули от тази сложна математика и след като се направят всички процеси, въпросът пак остава неразрешен. Това е само едно твърдение, което при сегашните условия на живота не може да се обясни. А истината е следующата: че слабият човек, микроскопическият човек в света, ако върви по великите Божествени закони, един ден може да бъде силен.
Туй е необходимо заради нас, да бъдем силни.
към беседата >>
И тъй силата е едно качество на Божествения дух.
И тъй силата е едно качество на Божествения дух.
Значи – силата е движение. Всички тия движения човек трябва да ги влада.
към беседата >>
Значи – силата е движение.
И тъй силата е едно качество на Божествения дух.
Значи – силата е движение.
Всички тия движения човек трябва да ги влада.
към беседата >>
Всички тия движения човек трябва да ги влада.
И тъй силата е едно качество на Божествения дух. Значи – силата е движение.
Всички тия движения човек трябва да ги влада.
към беседата >>
Прочетоха се темите върху „Предназначението на 5-те чувства“.
Прочетоха се темите върху „Предназначението на 5-те чувства“.
Избра се една комисия от трима души, мъже, която да извади същественото и най-важното от прочетените теми.
към беседата >>
Избра се една комисия от трима души, мъже, която да извади същественото и най-важното от прочетените теми.
Прочетоха се темите върху „Предназначението на 5-те чувства“.
Избра се една комисия от трима души, мъже, която да извади същественото и най-важното от прочетените теми.
към беседата >>
Мъже, подразбирам интелигентността да работи, мъдростта да работи, защото за Любовта няма още място.
Мъже, подразбирам интелигентността да работи, мъдростта да работи, защото за Любовта няма още място.
Сега щом се яви Любовта в света, ние плачем, а трябва да мислим. Ще направите един хубав извод. Тъй щото учениците, като се трудят, могат да кажат някои хубави работи, нали?
към беседата >>
Сега щом се яви Любовта в света, ние плачем, а трябва да мислим.
Мъже, подразбирам интелигентността да работи, мъдростта да работи, защото за Любовта няма още място.
Сега щом се яви Любовта в света, ние плачем, а трябва да мислим.
Ще направите един хубав извод. Тъй щото учениците, като се трудят, могат да кажат някои хубави работи, нали?
към беседата >>
Ще направите един хубав извод.
Мъже, подразбирам интелигентността да работи, мъдростта да работи, защото за Любовта няма още място. Сега щом се яви Любовта в света, ние плачем, а трябва да мислим.
Ще направите един хубав извод.
Тъй щото учениците, като се трудят, могат да кажат някои хубави работи, нали?
към беседата >>
Тъй щото учениците, като се трудят, могат да кажат някои хубави работи, нали?
Мъже, подразбирам интелигентността да работи, мъдростта да работи, защото за Любовта няма още място. Сега щом се яви Любовта в света, ние плачем, а трябва да мислим. Ще направите един хубав извод.
Тъй щото учениците, като се трудят, могат да кажат някои хубави работи, нали?
към беседата >>
Ще ви задам друга една тема, върху която да напишете пак нещо, а именно: предназначението на водата.
Ще ви задам друга една тема, върху която да напишете пак нещо, а именно: предназначението на водата.
към беседата >>
Вие си записвайте темите, даже и онези от вас, които не пишат, защото те са свързани помежду си.
Вие си записвайте темите, даже и онези от вас, които не пишат, защото те са свързани помежду си.
към беседата >>
В школата мъчението се изключва.
(втори вариант)
Той има вътрешна сила, която му дава възможност да понася всичко с радост. Ще кажете, че търпеливият човек е мълчалив. Не всеки, който мълчи, е търпелив. Някой мълчи пред кредиторите си, защото не е готов да плати дълговете си, или не иска да ги плати, а не защото е търпелив. Той се мъчи, а не търпи.
В школата мъчението се изключва.
Докато сте вън от школата, можете да се мъчите, но влезете ли веднъж в школата, ще търпите, ще бъдете радостни и весели и ще понасяте всичко, което ви се случва, съзнателно и с Любов. Търпението се изпитва лесно чрез кредиторите. Дойде някой при вас и ви казва, че му дължите. Кажете ли, че ви обижда, че не му дължите нищо, вие не сте търпелив.
към втори вариант >>
Докато сте вън от школата, можете да се мъчите, но влезете ли веднъж в школата, ще търпите, ще бъдете радостни и весели и ще понасяте всичко, което ви се случва, съзнателно и с Любов.
(втори вариант)
Ще кажете, че търпеливият човек е мълчалив. Не всеки, който мълчи, е търпелив. Някой мълчи пред кредиторите си, защото не е готов да плати дълговете си, или не иска да ги плати, а не защото е търпелив. Той се мъчи, а не търпи. В школата мъчението се изключва.
Докато сте вън от школата, можете да се мъчите, но влезете ли веднъж в школата, ще търпите, ще бъдете радостни и весели и ще понасяте всичко, което ви се случва, съзнателно и с Любов.
Търпението се изпитва лесно чрез кредиторите. Дойде някой при вас и ви казва, че му дължите. Кажете ли, че ви обижда, че не му дължите нищо, вие не сте търпелив.
към втори вариант >>
Търпението се изпитва лесно чрез кредиторите.
(втори вариант)
Не всеки, който мълчи, е търпелив. Някой мълчи пред кредиторите си, защото не е готов да плати дълговете си, или не иска да ги плати, а не защото е търпелив. Той се мъчи, а не търпи. В школата мъчението се изключва. Докато сте вън от школата, можете да се мъчите, но влезете ли веднъж в школата, ще търпите, ще бъдете радостни и весели и ще понасяте всичко, което ви се случва, съзнателно и с Любов.
Търпението се изпитва лесно чрез кредиторите.
Дойде някой при вас и ви казва, че му дължите. Кажете ли, че ви обижда, че не му дължите нищо, вие не сте търпелив.
към втори вариант >>
Дойде някой при вас и ви казва, че му дължите.
(втори вариант)
Някой мълчи пред кредиторите си, защото не е готов да плати дълговете си, или не иска да ги плати, а не защото е търпелив. Той се мъчи, а не търпи. В школата мъчението се изключва. Докато сте вън от школата, можете да се мъчите, но влезете ли веднъж в школата, ще търпите, ще бъдете радостни и весели и ще понасяте всичко, което ви се случва, съзнателно и с Любов. Търпението се изпитва лесно чрез кредиторите.
Дойде някой при вас и ви казва, че му дължите.
Кажете ли, че ви обижда, че не му дължите нищо, вие не сте търпелив.
към втори вариант >>
Кажете ли, че ви обижда, че не му дължите нищо, вие не сте търпелив.
(втори вариант)
Той се мъчи, а не търпи. В школата мъчението се изключва. Докато сте вън от школата, можете да се мъчите, но влезете ли веднъж в школата, ще търпите, ще бъдете радостни и весели и ще понасяте всичко, което ви се случва, съзнателно и с Любов. Търпението се изпитва лесно чрез кредиторите. Дойде някой при вас и ви казва, че му дължите.
Кажете ли, че ви обижда, че не му дължите нищо, вие не сте търпелив.
към втори вариант >>
Търпеливият не възразява, нито се оправдава.
(втори вариант)
Търпеливият не възразява, нито се оправдава.
Той изважда кесията си и плаща всичките си задължения, с лихвите заедно. Някой иска обяснение от вас, защо сте го обидили. Ако сте търпелив, пак ще отворите кесията си и ще платите. Докато не задоволите кредиторите си, кесията ви ще стои отворена. Ученикът трябва да бъде готов да плаща.
към втори вариант >>
Той изважда кесията си и плаща всичките си задължения, с лихвите заедно.
(втори вариант)
Търпеливият не възразява, нито се оправдава.
Той изважда кесията си и плаща всичките си задължения, с лихвите заедно.
Някой иска обяснение от вас, защо сте го обидили. Ако сте търпелив, пак ще отворите кесията си и ще платите. Докато не задоволите кредиторите си, кесията ви ще стои отворена. Ученикът трябва да бъде готов да плаща. Само по този начин той ще разреши задачите на своя живот.
към втори вариант >>
Някой иска обяснение от вас, защо сте го обидили.
(втори вариант)
Търпеливият не възразява, нито се оправдава. Той изважда кесията си и плаща всичките си задължения, с лихвите заедно.
Някой иска обяснение от вас, защо сте го обидили.
Ако сте търпелив, пак ще отворите кесията си и ще платите. Докато не задоволите кредиторите си, кесията ви ще стои отворена. Ученикът трябва да бъде готов да плаща. Само по този начин той ще разреши задачите на своя живот. В това се заключава Христовото учение.
към втори вариант >>
Ако сте търпелив, пак ще отворите кесията си и ще платите.
(втори вариант)
Търпеливият не възразява, нито се оправдава. Той изважда кесията си и плаща всичките си задължения, с лихвите заедно. Някой иска обяснение от вас, защо сте го обидили.
Ако сте търпелив, пак ще отворите кесията си и ще платите.
Докато не задоволите кредиторите си, кесията ви ще стои отворена. Ученикът трябва да бъде готов да плаща. Само по този начин той ще разреши задачите на своя живот. В това се заключава Христовото учение. Ако християните бяха готови да плащат дълговете си търпеливо и с Любов, досега светът щеше да бъде изправен.
към втори вариант >>
Докато не задоволите кредиторите си, кесията ви ще стои отворена.
(втори вариант)
Търпеливият не възразява, нито се оправдава. Той изважда кесията си и плаща всичките си задължения, с лихвите заедно. Някой иска обяснение от вас, защо сте го обидили. Ако сте търпелив, пак ще отворите кесията си и ще платите.
Докато не задоволите кредиторите си, кесията ви ще стои отворена.
Ученикът трябва да бъде готов да плаща. Само по този начин той ще разреши задачите на своя живот. В това се заключава Христовото учение. Ако християните бяха готови да плащат дълговете си търпеливо и с Любов, досега светът щеше да бъде изправен. Днес повечето християни се занимават с въпроса, спасени ли са, или не.
към втори вариант >>
Ученикът трябва да бъде готов да плаща.
(втори вариант)
Търпеливият не възразява, нито се оправдава. Той изважда кесията си и плаща всичките си задължения, с лихвите заедно. Някой иска обяснение от вас, защо сте го обидили. Ако сте търпелив, пак ще отворите кесията си и ще платите. Докато не задоволите кредиторите си, кесията ви ще стои отворена.
Ученикът трябва да бъде готов да плаща.
Само по този начин той ще разреши задачите на своя живот. В това се заключава Христовото учение. Ако християните бяха готови да плащат дълговете си търпеливо и с Любов, досега светът щеше да бъде изправен. Днес повечето християни се занимават с въпроса, спасени ли са, или не. Според нас въпрос за спасение не трябва да става.
към втори вариант >>
Само по този начин той ще разреши задачите на своя живот.
(втори вариант)
Той изважда кесията си и плаща всичките си задължения, с лихвите заедно. Някой иска обяснение от вас, защо сте го обидили. Ако сте търпелив, пак ще отворите кесията си и ще платите. Докато не задоволите кредиторите си, кесията ви ще стои отворена. Ученикът трябва да бъде готов да плаща.
Само по този начин той ще разреши задачите на своя живот.
В това се заключава Христовото учение. Ако християните бяха готови да плащат дълговете си търпеливо и с Любов, досега светът щеше да бъде изправен. Днес повечето християни се занимават с въпроса, спасени ли са, или не. Според нас въпрос за спасение не трябва да става. Човек е спасен още с излизането си от Бога.
към втори вариант >>
В това се заключава Христовото учение.
(втори вариант)
Някой иска обяснение от вас, защо сте го обидили. Ако сте търпелив, пак ще отворите кесията си и ще платите. Докато не задоволите кредиторите си, кесията ви ще стои отворена. Ученикът трябва да бъде готов да плаща. Само по този начин той ще разреши задачите на своя живот.
В това се заключава Христовото учение.
Ако християните бяха готови да плащат дълговете си търпеливо и с Любов, досега светът щеше да бъде изправен. Днес повечето християни се занимават с въпроса, спасени ли са, или не. Според нас въпрос за спасение не трябва да става. Човек е спасен още с излизането си от Бога. Затова, именно, Бог го е изпратил на земята.
към втори вариант >>
Ако християните бяха готови да плащат дълговете си търпеливо и с Любов, досега светът щеше да бъде изправен.
(втори вариант)
Ако сте търпелив, пак ще отворите кесията си и ще платите. Докато не задоволите кредиторите си, кесията ви ще стои отворена. Ученикът трябва да бъде готов да плаща. Само по този начин той ще разреши задачите на своя живот. В това се заключава Христовото учение.
Ако християните бяха готови да плащат дълговете си търпеливо и с Любов, досега светът щеше да бъде изправен.
Днес повечето християни се занимават с въпроса, спасени ли са, или не. Според нас въпрос за спасение не трябва да става. Човек е спасен още с излизането си от Бога. Затова, именно, Бог го е изпратил на земята. Веднъж спасен, човек е дошъл да учи и да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля.
към втори вариант >>
Днес повечето християни се занимават с въпроса, спасени ли са, или не.
(втори вариант)
Докато не задоволите кредиторите си, кесията ви ще стои отворена. Ученикът трябва да бъде готов да плаща. Само по този начин той ще разреши задачите на своя живот. В това се заключава Христовото учение. Ако християните бяха готови да плащат дълговете си търпеливо и с Любов, досега светът щеше да бъде изправен.
Днес повечето християни се занимават с въпроса, спасени ли са, или не.
Според нас въпрос за спасение не трябва да става. Човек е спасен още с излизането си от Бога. Затова, именно, Бог го е изпратил на земята. Веднъж спасен, човек е дошъл да учи и да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля.
към втори вариант >>
Според нас въпрос за спасение не трябва да става.
(втори вариант)
Ученикът трябва да бъде готов да плаща. Само по този начин той ще разреши задачите на своя живот. В това се заключава Христовото учение. Ако християните бяха готови да плащат дълговете си търпеливо и с Любов, досега светът щеше да бъде изправен. Днес повечето християни се занимават с въпроса, спасени ли са, или не.
Според нас въпрос за спасение не трябва да става.
Човек е спасен още с излизането си от Бога. Затова, именно, Бог го е изпратил на земята. Веднъж спасен, човек е дошъл да учи и да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля.
към втори вариант >>
Човек е спасен още с излизането си от Бога.
(втори вариант)
Само по този начин той ще разреши задачите на своя живот. В това се заключава Христовото учение. Ако християните бяха готови да плащат дълговете си търпеливо и с Любов, досега светът щеше да бъде изправен. Днес повечето християни се занимават с въпроса, спасени ли са, или не. Според нас въпрос за спасение не трябва да става.
Човек е спасен още с излизането си от Бога.
Затова, именно, Бог го е изпратил на земята. Веднъж спасен, човек е дошъл да учи и да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля.
към втори вариант >>
Затова, именно, Бог го е изпратил на земята.
(втори вариант)
В това се заключава Христовото учение. Ако християните бяха готови да плащат дълговете си търпеливо и с Любов, досега светът щеше да бъде изправен. Днес повечето християни се занимават с въпроса, спасени ли са, или не. Според нас въпрос за спасение не трябва да става. Човек е спасен още с излизането си от Бога.
Затова, именно, Бог го е изпратил на земята.
Веднъж спасен, човек е дошъл да учи и да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля.
към втори вариант >>
Веднъж спасен, човек е дошъл да учи и да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля.
(втори вариант)
Ако християните бяха готови да плащат дълговете си търпеливо и с Любов, досега светът щеше да бъде изправен. Днес повечето християни се занимават с въпроса, спасени ли са, или не. Според нас въпрос за спасение не трябва да става. Човек е спасен още с излизането си от Бога. Затова, именно, Бог го е изпратил на земята.
Веднъж спасен, човек е дошъл да учи и да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля.
към втори вариант >>
Как се познава, че човек е спасен?
(втори вариант)
Как се познава, че човек е спасен?
– Чрез Любовта, която Бог отправя към него. Христос е проява на тази Любов. Кога майката храни детето си? – Когато се роди то. Докато е в утробата на майката, детето се намира в ембрионално състояние.
към втори вариант >>
– Чрез Любовта, която Бог отправя към него.
(втори вариант)
Как се познава, че човек е спасен?
– Чрез Любовта, която Бог отправя към него.
Христос е проява на тази Любов. Кога майката храни детето си? – Когато се роди то. Докато е в утробата на майката, детето се намира в ембрионално състояние. Следователно и човек, докато е в ембрионално състояние, не познава Любовта.
към втори вариант >>
Христос е проява на тази Любов.
(втори вариант)
Как се познава, че човек е спасен? – Чрез Любовта, която Бог отправя към него.
Христос е проява на тази Любов.
Кога майката храни детето си? – Когато се роди то. Докато е в утробата на майката, детето се намира в ембрионално състояние. Следователно и човек, докато е в ембрионално състояние, не познава Любовта. Щом се роди.
към втори вариант >>
Кога майката храни детето си?
(втори вариант)
Как се познава, че човек е спасен? – Чрез Любовта, която Бог отправя към него. Христос е проява на тази Любов.
Кога майката храни детето си?
– Когато се роди то. Докато е в утробата на майката, детето се намира в ембрионално състояние. Следователно и човек, докато е в ембрионално състояние, не познава Любовта. Щом се роди. Бог отправя Любовта си към него.
към втори вариант >>
– Когато се роди то.
(втори вариант)
Как се познава, че човек е спасен? – Чрез Любовта, която Бог отправя към него. Христос е проява на тази Любов. Кога майката храни детето си?
– Когато се роди то.
Докато е в утробата на майката, детето се намира в ембрионално състояние. Следователно и човек, докато е в ембрионално състояние, не познава Любовта. Щом се роди. Бог отправя Любовта си към него. За неродените още храната се приготвя, новородените се хранят с мляко, а въэрастните – с твърда храна.
към втори вариант >>
Докато е в утробата на майката, детето се намира в ембрионално състояние.
(втори вариант)
Как се познава, че човек е спасен? – Чрез Любовта, която Бог отправя към него. Христос е проява на тази Любов. Кога майката храни детето си? – Когато се роди то.
Докато е в утробата на майката, детето се намира в ембрионално състояние.
Следователно и човек, докато е в ембрионално състояние, не познава Любовта. Щом се роди. Бог отправя Любовта си към него. За неродените още храната се приготвя, новородените се хранят с мляко, а въэрастните – с твърда храна. Колкото расте човек, повече блага го очакват.
към втори вариант >>
Следователно и човек, докато е в ембрионално състояние, не познава Любовта.
(втори вариант)
– Чрез Любовта, която Бог отправя към него. Христос е проява на тази Любов. Кога майката храни детето си? – Когато се роди то. Докато е в утробата на майката, детето се намира в ембрионално състояние.
Следователно и човек, докато е в ембрионално състояние, не познава Любовта.
Щом се роди. Бог отправя Любовта си към него. За неродените още храната се приготвя, новородените се хранят с мляко, а въэрастните – с твърда храна. Колкото расте човек, повече блага го очакват. Значи, ако сте ученици, радвайте се на Божията Любов, която се проявява към вас.
към втори вариант >>
Щом се роди.
(втори вариант)
Христос е проява на тази Любов. Кога майката храни детето си? – Когато се роди то. Докато е в утробата на майката, детето се намира в ембрионално състояние. Следователно и човек, докато е в ембрионално състояние, не познава Любовта.
Щом се роди.
Бог отправя Любовта си към него. За неродените още храната се приготвя, новородените се хранят с мляко, а въэрастните – с твърда храна. Колкото расте човек, повече блага го очакват. Значи, ако сте ученици, радвайте се на Божията Любов, която се проявява към вас. Това е най-великото състояние, когато Бог съизволява да се прояви като велик Баща на ученика и казва: „Синко, вземи книжката си и иди на училище“.
към втори вариант >>
Бог отправя Любовта си към него.
(втори вариант)
Кога майката храни детето си? – Когато се роди то. Докато е в утробата на майката, детето се намира в ембрионално състояние. Следователно и човек, докато е в ембрионално състояние, не познава Любовта. Щом се роди.
Бог отправя Любовта си към него.
За неродените още храната се приготвя, новородените се хранят с мляко, а въэрастните – с твърда храна. Колкото расте човек, повече блага го очакват. Значи, ако сте ученици, радвайте се на Божията Любов, която се проявява към вас. Това е най-великото състояние, когато Бог съизволява да се прояви като велик Баща на ученика и казва: „Синко, вземи книжката си и иди на училище“.
към втори вариант >>
За неродените още храната се приготвя, новородените се хранят с мляко, а въэрастните – с твърда храна.
(втори вариант)
– Когато се роди то. Докато е в утробата на майката, детето се намира в ембрионално състояние. Следователно и човек, докато е в ембрионално състояние, не познава Любовта. Щом се роди. Бог отправя Любовта си към него.
За неродените още храната се приготвя, новородените се хранят с мляко, а въэрастните – с твърда храна.
Колкото расте човек, повече блага го очакват. Значи, ако сте ученици, радвайте се на Божията Любов, която се проявява към вас. Това е най-великото състояние, когато Бог съизволява да се прояви като велик Баща на ученика и казва: „Синко, вземи книжката си и иди на училище“.
към втори вариант >>
Колкото расте човек, повече блага го очакват.
(втори вариант)
Докато е в утробата на майката, детето се намира в ембрионално състояние. Следователно и човек, докато е в ембрионално състояние, не познава Любовта. Щом се роди. Бог отправя Любовта си към него. За неродените още храната се приготвя, новородените се хранят с мляко, а въэрастните – с твърда храна.
Колкото расте човек, повече блага го очакват.
Значи, ако сте ученици, радвайте се на Божията Любов, която се проявява към вас. Това е най-великото състояние, когато Бог съизволява да се прояви като велик Баща на ученика и казва: „Синко, вземи книжката си и иди на училище“.
към втори вариант >>
Значи, ако сте ученици, радвайте се на Божията Любов, която се проявява към вас.
(втори вариант)
Следователно и човек, докато е в ембрионално състояние, не познава Любовта. Щом се роди. Бог отправя Любовта си към него. За неродените още храната се приготвя, новородените се хранят с мляко, а въэрастните – с твърда храна. Колкото расте човек, повече блага го очакват.
Значи, ако сте ученици, радвайте се на Божията Любов, която се проявява към вас.
Това е най-великото състояние, когато Бог съизволява да се прояви като велик Баща на ученика и казва: „Синко, вземи книжката си и иди на училище“.
към втори вариант >>
Това е най-великото състояние, когато Бог съизволява да се прояви като велик Баща на ученика и казва: „Синко, вземи книжката си и иди на училище“.
(втори вариант)
Щом се роди. Бог отправя Любовта си към него. За неродените още храната се приготвя, новородените се хранят с мляко, а въэрастните – с твърда храна. Колкото расте човек, повече блага го очакват. Значи, ако сте ученици, радвайте се на Божията Любов, която се проявява към вас.
Това е най-великото състояние, когато Бог съизволява да се прояви като велик Баща на ученика и казва: „Синко, вземи книжката си и иди на училище“.
към втори вариант >>
Вселената, с всички слънца и планети, представя предметно учение.
(втори вариант)
Вселената, с всички слънца и планети, представя предметно учение.
Като я изучавате, вие ще обходите всички звезди, слънца и планети като екскурзианти. И в пътя си вие ще се срещате. След колко години ще се срещнете, това зависи от интензивността на вашата мисъл, от бързината на вашия влак. Можете да се срещнете след хиляди или милиони години, а може и след часове. Колкото по-бързо се движите, толкова по-малко неща ще видите.
към втори вариант >>
Като я изучавате, вие ще обходите всички звезди, слънца и планети като екскурзианти.
(втори вариант)
Вселената, с всички слънца и планети, представя предметно учение.
Като я изучавате, вие ще обходите всички звезди, слънца и планети като екскурзианти.
И в пътя си вие ще се срещате. След колко години ще се срещнете, това зависи от интензивността на вашата мисъл, от бързината на вашия влак. Можете да се срещнете след хиляди или милиони години, а може и след часове. Колкото по-бързо се движите, толкова по-малко неща ще видите. Ще минавате и заминавате през планетите и ще кажете, че нищо не сте видели.
към втори вариант >>
И в пътя си вие ще се срещате.
(втори вариант)
Вселената, с всички слънца и планети, представя предметно учение. Като я изучавате, вие ще обходите всички звезди, слънца и планети като екскурзианти.
И в пътя си вие ще се срещате.
След колко години ще се срещнете, това зависи от интензивността на вашата мисъл, от бързината на вашия влак. Можете да се срещнете след хиляди или милиони години, а може и след часове. Колкото по-бързо се движите, толкова по-малко неща ще видите. Ще минавате и заминавате през планетите и ще кажете, че нищо не сте видели. Ако се движите по-бавно, ще се спирате на всяка планета или слънце и ще ги изучавате.
към втори вариант >>
След колко години ще се срещнете, това зависи от интензивността на вашата мисъл, от бързината на вашия влак.
(втори вариант)
Вселената, с всички слънца и планети, представя предметно учение. Като я изучавате, вие ще обходите всички звезди, слънца и планети като екскурзианти. И в пътя си вие ще се срещате.
След колко години ще се срещнете, това зависи от интензивността на вашата мисъл, от бързината на вашия влак.
Можете да се срещнете след хиляди или милиони години, а може и след часове. Колкото по-бързо се движите, толкова по-малко неща ще видите. Ще минавате и заминавате през планетите и ще кажете, че нищо не сте видели. Ако се движите по-бавно, ще се спирате на всяка планета или слънце и ще ги изучавате. Тогава ще видите, че в междупланетните пространства има цели светове, за съществуването на които съвременните учени не подозират.
към втори вариант >>
Можете да се срещнете след хиляди или милиони години, а може и след часове.
(втори вариант)
Вселената, с всички слънца и планети, представя предметно учение. Като я изучавате, вие ще обходите всички звезди, слънца и планети като екскурзианти. И в пътя си вие ще се срещате. След колко години ще се срещнете, това зависи от интензивността на вашата мисъл, от бързината на вашия влак.
Можете да се срещнете след хиляди или милиони години, а може и след часове.
Колкото по-бързо се движите, толкова по-малко неща ще видите. Ще минавате и заминавате през планетите и ще кажете, че нищо не сте видели. Ако се движите по-бавно, ще се спирате на всяка планета или слънце и ще ги изучавате. Тогава ще видите, че в междупланетните пространства има цели светове, за съществуването на които съвременните учени не подозират. Тези светове не могат да се видят със сегашните телескопи.
към втори вариант >>
Колкото по-бързо се движите, толкова по-малко неща ще видите.
(втори вариант)
Вселената, с всички слънца и планети, представя предметно учение. Като я изучавате, вие ще обходите всички звезди, слънца и планети като екскурзианти. И в пътя си вие ще се срещате. След колко години ще се срещнете, това зависи от интензивността на вашата мисъл, от бързината на вашия влак. Можете да се срещнете след хиляди или милиони години, а може и след часове.
Колкото по-бързо се движите, толкова по-малко неща ще видите.
Ще минавате и заминавате през планетите и ще кажете, че нищо не сте видели. Ако се движите по-бавно, ще се спирате на всяка планета или слънце и ще ги изучавате. Тогава ще видите, че в междупланетните пространства има цели светове, за съществуването на които съвременните учени не подозират. Тези светове не могат да се видят със сегашните телескопи. Това са състояния, през които минава човешката душа.
към втори вариант >>
Ще минавате и заминавате през планетите и ще кажете, че нищо не сте видели.
(втори вариант)
Като я изучавате, вие ще обходите всички звезди, слънца и планети като екскурзианти. И в пътя си вие ще се срещате. След колко години ще се срещнете, това зависи от интензивността на вашата мисъл, от бързината на вашия влак. Можете да се срещнете след хиляди или милиони години, а може и след часове. Колкото по-бързо се движите, толкова по-малко неща ще видите.
Ще минавате и заминавате през планетите и ще кажете, че нищо не сте видели.
Ако се движите по-бавно, ще се спирате на всяка планета или слънце и ще ги изучавате. Тогава ще видите, че в междупланетните пространства има цели светове, за съществуването на които съвременните учени не подозират. Тези светове не могат да се видят със сегашните телескопи. Това са състояния, през които минава човешката душа. Когато Айнщайн казва, че няма време и пространство, той разбира състоянията, през които духът и душата минават.
към втори вариант >>
Ако се движите по-бавно, ще се спирате на всяка планета или слънце и ще ги изучавате.
(втори вариант)
И в пътя си вие ще се срещате. След колко години ще се срещнете, това зависи от интензивността на вашата мисъл, от бързината на вашия влак. Можете да се срещнете след хиляди или милиони години, а може и след часове. Колкото по-бързо се движите, толкова по-малко неща ще видите. Ще минавате и заминавате през планетите и ще кажете, че нищо не сте видели.
Ако се движите по-бавно, ще се спирате на всяка планета или слънце и ще ги изучавате.
Тогава ще видите, че в междупланетните пространства има цели светове, за съществуването на които съвременните учени не подозират. Тези светове не могат да се видят със сегашните телескопи. Това са състояния, през които минава човешката душа. Когато Айнщайн казва, че няма време и пространство, той разбира състоянията, през които духът и душата минават.
към втори вариант >>
Тогава ще видите, че в междупланетните пространства има цели светове, за съществуването на които съвременните учени не подозират.
(втори вариант)
След колко години ще се срещнете, това зависи от интензивността на вашата мисъл, от бързината на вашия влак. Можете да се срещнете след хиляди или милиони години, а може и след часове. Колкото по-бързо се движите, толкова по-малко неща ще видите. Ще минавате и заминавате през планетите и ще кажете, че нищо не сте видели. Ако се движите по-бавно, ще се спирате на всяка планета или слънце и ще ги изучавате.
Тогава ще видите, че в междупланетните пространства има цели светове, за съществуването на които съвременните учени не подозират.
Тези светове не могат да се видят със сегашните телескопи. Това са състояния, през които минава човешката душа. Когато Айнщайн казва, че няма време и пространство, той разбира състоянията, през които духът и душата минават.
към втори вариант >>
Тези светове не могат да се видят със сегашните телескопи.
(втори вариант)
Можете да се срещнете след хиляди или милиони години, а може и след часове. Колкото по-бързо се движите, толкова по-малко неща ще видите. Ще минавате и заминавате през планетите и ще кажете, че нищо не сте видели. Ако се движите по-бавно, ще се спирате на всяка планета или слънце и ще ги изучавате. Тогава ще видите, че в междупланетните пространства има цели светове, за съществуването на които съвременните учени не подозират.
Тези светове не могат да се видят със сегашните телескопи.
Това са състояния, през които минава човешката душа. Когато Айнщайн казва, че няма време и пространство, той разбира състоянията, през които духът и душата минават.
към втори вариант >>
Това са състояния, през които минава човешката душа.
(втори вариант)
Колкото по-бързо се движите, толкова по-малко неща ще видите. Ще минавате и заминавате през планетите и ще кажете, че нищо не сте видели. Ако се движите по-бавно, ще се спирате на всяка планета или слънце и ще ги изучавате. Тогава ще видите, че в междупланетните пространства има цели светове, за съществуването на които съвременните учени не подозират. Тези светове не могат да се видят със сегашните телескопи.
Това са състояния, през които минава човешката душа.
Когато Айнщайн казва, че няма време и пространство, той разбира състоянията, през които духът и душата минават.
към втори вариант >>
Когато Айнщайн казва, че няма време и пространство, той разбира състоянията, през които духът и душата минават.
(втори вариант)
Ще минавате и заминавате през планетите и ще кажете, че нищо не сте видели. Ако се движите по-бавно, ще се спирате на всяка планета или слънце и ще ги изучавате. Тогава ще видите, че в междупланетните пространства има цели светове, за съществуването на които съвременните учени не подозират. Тези светове не могат да се видят със сегашните телескопи. Това са състояния, през които минава човешката душа.
Когато Айнщайн казва, че няма време и пространство, той разбира състоянията, през които духът и душата минават.
към втори вариант >>
Да се върнем към въпроса за силата.
(втори вариант)
Да се върнем към въпроса за силата.
Вложете в ума си мисълта да бъдете силни. Съществуват закони, методи и правила за придобиване на сила. Внимавайте как ще използвате силата си – за вашето издигане, или за падането ви. Човек пада, когато изнасилва себе си. Следователно, ако се изнасилвате, ще ви се даде сила като на обикновен човек; ако се повдигате, ще ви се даде Божествена сила.
към втори вариант >>
Вложете в ума си мисълта да бъдете силни.
(втори вариант)
Да се върнем към въпроса за силата.
Вложете в ума си мисълта да бъдете силни.
Съществуват закони, методи и правила за придобиване на сила. Внимавайте как ще използвате силата си – за вашето издигане, или за падането ви. Човек пада, когато изнасилва себе си. Следователно, ако се изнасилвате, ще ви се даде сила като на обикновен човек; ако се повдигате, ще ви се даде Божествена сила. Само Божията Любов е в състояние да запази силата, която е дадена за вашето повдигане.
към втори вариант >>
Съществуват закони, методи и правила за придобиване на сила.
(втори вариант)
Да се върнем към въпроса за силата. Вложете в ума си мисълта да бъдете силни.
Съществуват закони, методи и правила за придобиване на сила.
Внимавайте как ще използвате силата си – за вашето издигане, или за падането ви. Човек пада, когато изнасилва себе си. Следователно, ако се изнасилвате, ще ви се даде сила като на обикновен човек; ако се повдигате, ще ви се даде Божествена сила. Само Божията Любов е в състояние да запази силата, която е дадена за вашето повдигане. В този смисъл силен човек е онзи, който употребява силата си за своето повдигане, както и за повдигането на своите ближни; слаб човек е онзи, който употребява силата си за изнасилване, както на своите ближни, така и на самия себе.
към втори вариант >>
Внимавайте как ще използвате силата си – за вашето издигане, или за падането ви.
(втори вариант)
Да се върнем към въпроса за силата. Вложете в ума си мисълта да бъдете силни. Съществуват закони, методи и правила за придобиване на сила.
Внимавайте как ще използвате силата си – за вашето издигане, или за падането ви.
Човек пада, когато изнасилва себе си. Следователно, ако се изнасилвате, ще ви се даде сила като на обикновен човек; ако се повдигате, ще ви се даде Божествена сила. Само Божията Любов е в състояние да запази силата, която е дадена за вашето повдигане. В този смисъл силен човек е онзи, който употребява силата си за своето повдигане, както и за повдигането на своите ближни; слаб човек е онзи, който употребява силата си за изнасилване, както на своите ближни, така и на самия себе. Страшно е да изнасилва човек себе си.
към втори вариант >>
Човек пада, когато изнасилва себе си.
(втори вариант)
Да се върнем към въпроса за силата. Вложете в ума си мисълта да бъдете силни. Съществуват закони, методи и правила за придобиване на сила. Внимавайте как ще използвате силата си – за вашето издигане, или за падането ви.
Човек пада, когато изнасилва себе си.
Следователно, ако се изнасилвате, ще ви се даде сила като на обикновен човек; ако се повдигате, ще ви се даде Божествена сила. Само Божията Любов е в състояние да запази силата, която е дадена за вашето повдигане. В този смисъл силен човек е онзи, който употребява силата си за своето повдигане, както и за повдигането на своите ближни; слаб човек е онзи, който употребява силата си за изнасилване, както на своите ближни, така и на самия себе. Страшно е да изнасилва човек себе си. Колкото и да е малка силата ви, прилагайте я за вашето растене, както житното зърно, поставено при добри условия, израства и дава изобилно плод.
към втори вариант >>
Следователно, ако се изнасилвате, ще ви се даде сила като на обикновен човек; ако се повдигате, ще ви се даде Божествена сила.
(втори вариант)
Да се върнем към въпроса за силата. Вложете в ума си мисълта да бъдете силни. Съществуват закони, методи и правила за придобиване на сила. Внимавайте как ще използвате силата си – за вашето издигане, или за падането ви. Човек пада, когато изнасилва себе си.
Следователно, ако се изнасилвате, ще ви се даде сила като на обикновен човек; ако се повдигате, ще ви се даде Божествена сила.
Само Божията Любов е в състояние да запази силата, която е дадена за вашето повдигане. В този смисъл силен човек е онзи, който употребява силата си за своето повдигане, както и за повдигането на своите ближни; слаб човек е онзи, който употребява силата си за изнасилване, както на своите ближни, така и на самия себе. Страшно е да изнасилва човек себе си. Колкото и да е малка силата ви, прилагайте я за вашето растене, както житното зърно, поставено при добри условия, израства и дава изобилно плод. Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“.
към втори вариант >>
Само Божията Любов е в състояние да запази силата, която е дадена за вашето повдигане.
(втори вариант)
Вложете в ума си мисълта да бъдете силни. Съществуват закони, методи и правила за придобиване на сила. Внимавайте как ще използвате силата си – за вашето издигане, или за падането ви. Човек пада, когато изнасилва себе си. Следователно, ако се изнасилвате, ще ви се даде сила като на обикновен човек; ако се повдигате, ще ви се даде Божествена сила.
Само Божията Любов е в състояние да запази силата, която е дадена за вашето повдигане.
В този смисъл силен човек е онзи, който употребява силата си за своето повдигане, както и за повдигането на своите ближни; слаб човек е онзи, който употребява силата си за изнасилване, както на своите ближни, така и на самия себе. Страшно е да изнасилва човек себе си. Колкото и да е малка силата ви, прилагайте я за вашето растене, както житното зърно, поставено при добри условия, израства и дава изобилно плод. Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Може ли малкото да бъде като голямото?
към втори вариант >>
НАГОРЕ