НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1897
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1897
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Пътища на Любовта
,
ООК
, София, 29.7.1942г.,
Отгоре когато пада към Земята, движението се усилва, пропорционално се усилва.
Каквито са законите на доброто, такива са и законите на злото. Който много обича, много и мрази; който много мрази, много обича; който малко мрази, малко обича. Законът е все същ. То е обратно движение. Едно тяло, което [пада] отгоре на повърхността, и едно тяло, което се изхвърля от повърхността нагоре, кога движението е по-силно: при падането, или при отделянето от Земята?
Отгоре когато пада към Земята, движението се усилва, пропорционално се усилва.
Щом се изхвърли едно тяло от Земята, отначало се движи бързо. Колкото отива нагоре, намалява, отслабва. Законът е все същ. Като слиза към повърхността на Земята, се усилва. Като се отдалечава от повърхността, се намалява.
към беседата >>
Щом се изхвърли едно тяло от Земята, отначало се движи бързо.
Който много обича, много и мрази; който много мрази, много обича; който малко мрази, малко обича. Законът е все същ. То е обратно движение. Едно тяло, което [пада] отгоре на повърхността, и едно тяло, което се изхвърля от повърхността нагоре, кога движението е по-силно: при падането, или при отделянето от Земята? Отгоре когато пада към Земята, движението се усилва, пропорционално се усилва.
Щом се изхвърли едно тяло от Земята, отначало се движи бързо.
Колкото отива нагоре, намалява, отслабва. Законът е все същ. Като слиза към повърхността на Земята, се усилва. Като се отдалечава от повърхността, се намалява. Колкото отива нагоре, отслабва.
към беседата >>
Колкото отива нагоре, намалява, отслабва.
Законът е все същ. То е обратно движение. Едно тяло, което [пада] отгоре на повърхността, и едно тяло, което се изхвърля от повърхността нагоре, кога движението е по-силно: при падането, или при отделянето от Земята? Отгоре когато пада към Земята, движението се усилва, пропорционално се усилва. Щом се изхвърли едно тяло от Земята, отначало се движи бързо.
Колкото отива нагоре, намалява, отслабва.
Законът е все същ. Като слиза към повърхността на Земята, се усилва. Като се отдалечава от повърхността, се намалява. Колкото отива нагоре, отслабва.
към беседата >>
Законът е все същ.
То е обратно движение. Едно тяло, което [пада] отгоре на повърхността, и едно тяло, което се изхвърля от повърхността нагоре, кога движението е по-силно: при падането, или при отделянето от Земята? Отгоре когато пада към Земята, движението се усилва, пропорционално се усилва. Щом се изхвърли едно тяло от Земята, отначало се движи бързо. Колкото отива нагоре, намалява, отслабва.
Законът е все същ.
Като слиза към повърхността на Земята, се усилва. Като се отдалечава от повърхността, се намалява. Колкото отива нагоре, отслабва.
към беседата >>
Като слиза към повърхността на Земята, се усилва.
Едно тяло, което [пада] отгоре на повърхността, и едно тяло, което се изхвърля от повърхността нагоре, кога движението е по-силно: при падането, или при отделянето от Земята? Отгоре когато пада към Земята, движението се усилва, пропорционално се усилва. Щом се изхвърли едно тяло от Земята, отначало се движи бързо. Колкото отива нагоре, намалява, отслабва. Законът е все същ.
Като слиза към повърхността на Земята, се усилва.
Като се отдалечава от повърхността, се намалява. Колкото отива нагоре, отслабва.
към беседата >>
Като се отдалечава от повърхността, се намалява.
Отгоре когато пада към Земята, движението се усилва, пропорционално се усилва. Щом се изхвърли едно тяло от Земята, отначало се движи бързо. Колкото отива нагоре, намалява, отслабва. Законът е все същ. Като слиза към повърхността на Земята, се усилва.
Като се отдалечава от повърхността, се намалява.
Колкото отива нагоре, отслабва.
към беседата >>
Колкото отива нагоре, отслабва.
Щом се изхвърли едно тяло от Земята, отначало се движи бързо. Колкото отива нагоре, намалява, отслабва. Законът е все същ. Като слиза към повърхността на Земята, се усилва. Като се отдалечава от повърхността, се намалява.
Колкото отива нагоре, отслабва.
към беседата >>
Същият закон е с омразата.
Същият закон е с омразата.
С омразата нещата най-първо идат полека. Омразата най-първо е слаба, но после се усилва, усилва, към повърхността е най-силна. В доброто силата в началото е [голяма], колкото минава времето, отслабва. Ето в какво отношение отслабва. Ако вие обичате един човек, забележете: колкото повече го обичате, той става по-лош, вашата любов отслабва.
към беседата >>
С омразата нещата най-първо идат полека.
Същият закон е с омразата.
С омразата нещата най-първо идат полека.
Омразата най-първо е слаба, но после се усилва, усилва, към повърхността е най-силна. В доброто силата в началото е [голяма], колкото минава времето, отслабва. Ето в какво отношение отслабва. Ако вие обичате един човек, забележете: колкото повече го обичате, той става по-лош, вашата любов отслабва. Защо отслабва?
към беседата >>
Омразата най-първо е слаба, но после се усилва, усилва, към повърхността е най-силна.
Същият закон е с омразата. С омразата нещата най-първо идат полека.
Омразата най-първо е слаба, но после се усилва, усилва, към повърхността е най-силна.
В доброто силата в началото е [голяма], колкото минава времето, отслабва. Ето в какво отношение отслабва. Ако вие обичате един човек, забележете: колкото повече го обичате, той става по-лош, вашата любов отслабва. Защо отслабва? За да му направите добро.
към беседата >>
В доброто силата в началото е [голяма], колкото минава времето, отслабва.
Същият закон е с омразата. С омразата нещата най-първо идат полека. Омразата най-първо е слаба, но после се усилва, усилва, към повърхността е най-силна.
В доброто силата в началото е [голяма], колкото минава времето, отслабва.
Ето в какво отношение отслабва. Ако вие обичате един човек, забележете: колкото повече го обичате, той става по-лош, вашата любов отслабва. Защо отслабва? За да му направите добро. Понеже любовта ви към него ще продължи лошото разположение.
към беседата >>
Ето в какво отношение отслабва.
Същият закон е с омразата. С омразата нещата най-първо идат полека. Омразата най-първо е слаба, но после се усилва, усилва, към повърхността е най-силна. В доброто силата в началото е [голяма], колкото минава времето, отслабва.
Ето в какво отношение отслабва.
Ако вие обичате един човек, забележете: колкото повече го обичате, той става по-лош, вашата любов отслабва. Защо отслабва? За да му направите добро. Понеже любовта ви към него ще продължи лошото разположение. Трябва да го разлюбите, за да се поправи.
към беседата >>
Ако вие обичате един човек, забележете: колкото повече го обичате, той става по-лош, вашата любов отслабва.
Същият закон е с омразата. С омразата нещата най-първо идат полека. Омразата най-първо е слаба, но после се усилва, усилва, към повърхността е най-силна. В доброто силата в началото е [голяма], колкото минава времето, отслабва. Ето в какво отношение отслабва.
Ако вие обичате един човек, забележете: колкото повече го обичате, той става по-лош, вашата любов отслабва.
Защо отслабва? За да му направите добро. Понеже любовта ви към него ще продължи лошото разположение. Трябва да го разлюбите, за да се поправи. По някой път вие искате да не обичате някого, да разлюбите някого.
към беседата >>
Защо отслабва?
С омразата нещата най-първо идат полека. Омразата най-първо е слаба, но после се усилва, усилва, към повърхността е най-силна. В доброто силата в началото е [голяма], колкото минава времето, отслабва. Ето в какво отношение отслабва. Ако вие обичате един човек, забележете: колкото повече го обичате, той става по-лош, вашата любов отслабва.
Защо отслабва?
За да му направите добро. Понеже любовта ви към него ще продължи лошото разположение. Трябва да го разлюбите, за да се поправи. По някой път вие искате да не обичате някого, да разлюбите някого. Не да го разлюбите, но да спрем любовта, за да изправим неговата погрешка.
към беседата >>
За да му направите добро.
Омразата най-първо е слаба, но после се усилва, усилва, към повърхността е най-силна. В доброто силата в началото е [голяма], колкото минава времето, отслабва. Ето в какво отношение отслабва. Ако вие обичате един човек, забележете: колкото повече го обичате, той става по-лош, вашата любов отслабва. Защо отслабва?
За да му направите добро.
Понеже любовта ви към него ще продължи лошото разположение. Трябва да го разлюбите, за да се поправи. По някой път вие искате да не обичате някого, да разлюбите някого. Не да го разлюбите, но да спрем любовта, за да изправим неговата погрешка. Да кажем, вие имате восък разтопен.
към беседата >>
Понеже любовта ви към него ще продължи лошото разположение.
В доброто силата в началото е [голяма], колкото минава времето, отслабва. Ето в какво отношение отслабва. Ако вие обичате един човек, забележете: колкото повече го обичате, той става по-лош, вашата любов отслабва. Защо отслабва? За да му направите добро.
Понеже любовта ви към него ще продължи лошото разположение.
Трябва да го разлюбите, за да се поправи. По някой път вие искате да не обичате някого, да разлюбите някого. Не да го разлюбите, но да спрем любовта, за да изправим неговата погрешка. Да кажем, вие имате восък разтопен. Ако този восък го държите на топлина, той няма да се сгъсти.
към беседата >>
Трябва да го разлюбите, за да се поправи.
Ето в какво отношение отслабва. Ако вие обичате един човек, забележете: колкото повече го обичате, той става по-лош, вашата любов отслабва. Защо отслабва? За да му направите добро. Понеже любовта ви към него ще продължи лошото разположение.
Трябва да го разлюбите, за да се поправи.
По някой път вие искате да не обичате някого, да разлюбите някого. Не да го разлюбите, но да спрем любовта, за да изправим неговата погрешка. Да кажем, вие имате восък разтопен. Ако този восък го държите на топлина, той няма да се сгъсти. Трябва да отнемете топлината, да се сгъсти, за да можете восъка да го приберете.
към беседата >>
По някой път вие искате да не обичате някого, да разлюбите някого.
Ако вие обичате един човек, забележете: колкото повече го обичате, той става по-лош, вашата любов отслабва. Защо отслабва? За да му направите добро. Понеже любовта ви към него ще продължи лошото разположение. Трябва да го разлюбите, за да се поправи.
По някой път вие искате да не обичате някого, да разлюбите някого.
Не да го разлюбите, но да спрем любовта, за да изправим неговата погрешка. Да кажем, вие имате восък разтопен. Ако този восък го държите на топлина, той няма да се сгъсти. Трябва да отнемете топлината, да се сгъсти, за да можете восъка да го приберете. Някой път не е необходимо да държим разтопена любовта.
към беседата >>
Не да го разлюбите, но да спрем любовта, за да изправим неговата погрешка.
Защо отслабва? За да му направите добро. Понеже любовта ви към него ще продължи лошото разположение. Трябва да го разлюбите, за да се поправи. По някой път вие искате да не обичате някого, да разлюбите някого.
Не да го разлюбите, но да спрем любовта, за да изправим неговата погрешка.
Да кажем, вие имате восък разтопен. Ако този восък го държите на топлина, той няма да се сгъсти. Трябва да отнемете топлината, да се сгъсти, за да можете восъка да го приберете. Някой път не е необходимо да държим разтопена любовта. Любовта не трябва да разтопява хората.
към беседата >>
Да кажем, вие имате восък разтопен.
За да му направите добро. Понеже любовта ви към него ще продължи лошото разположение. Трябва да го разлюбите, за да се поправи. По някой път вие искате да не обичате някого, да разлюбите някого. Не да го разлюбите, но да спрем любовта, за да изправим неговата погрешка.
Да кажем, вие имате восък разтопен.
Ако този восък го държите на топлина, той няма да се сгъсти. Трябва да отнемете топлината, да се сгъсти, за да можете восъка да го приберете. Някой път не е необходимо да държим разтопена любовта. Любовта не трябва да разтопява хората. За пример, любовта ни прави много страхливи.
към беседата >>
Ако този восък го държите на топлина, той няма да се сгъсти.
Понеже любовта ви към него ще продължи лошото разположение. Трябва да го разлюбите, за да се поправи. По някой път вие искате да не обичате някого, да разлюбите някого. Не да го разлюбите, но да спрем любовта, за да изправим неговата погрешка. Да кажем, вие имате восък разтопен.
Ако този восък го държите на топлина, той няма да се сгъсти.
Трябва да отнемете топлината, да се сгъсти, за да можете восъка да го приберете. Някой път не е необходимо да държим разтопена любовта. Любовта не трябва да разтопява хората. За пример, любовта ни прави много страхливи. Като обичаме някого, страхуваме се да не изгубим любовта му.
към беседата >>
Трябва да отнемете топлината, да се сгъсти, за да можете восъка да го приберете.
Трябва да го разлюбите, за да се поправи. По някой път вие искате да не обичате някого, да разлюбите някого. Не да го разлюбите, но да спрем любовта, за да изправим неговата погрешка. Да кажем, вие имате восък разтопен. Ако този восък го държите на топлина, той няма да се сгъсти.
Трябва да отнемете топлината, да се сгъсти, за да можете восъка да го приберете.
Някой път не е необходимо да държим разтопена любовта. Любовта не трябва да разтопява хората. За пример, любовта ни прави много страхливи. Като обичаме някого, страхуваме се да не изгубим любовта му. Ти носиш вода в някое шише, страх те е да не би да се счупи шишето.
към беседата >>
Някой път не е необходимо да държим разтопена любовта.
По някой път вие искате да не обичате някого, да разлюбите някого. Не да го разлюбите, но да спрем любовта, за да изправим неговата погрешка. Да кажем, вие имате восък разтопен. Ако този восък го държите на топлина, той няма да се сгъсти. Трябва да отнемете топлината, да се сгъсти, за да можете восъка да го приберете.
Някой път не е необходимо да държим разтопена любовта.
Любовта не трябва да разтопява хората. За пример, любовта ни прави много страхливи. Като обичаме някого, страхуваме се да не изгубим любовта му. Ти носиш вода в някое шише, страх те е да не би да се счупи шишето. Значи шишето е крехко.
към беседата >>
Любовта не трябва да разтопява хората.
Не да го разлюбите, но да спрем любовта, за да изправим неговата погрешка. Да кажем, вие имате восък разтопен. Ако този восък го държите на топлина, той няма да се сгъсти. Трябва да отнемете топлината, да се сгъсти, за да можете восъка да го приберете. Някой път не е необходимо да държим разтопена любовта.
Любовта не трябва да разтопява хората.
За пример, любовта ни прави много страхливи. Като обичаме някого, страхуваме се да не изгубим любовта му. Ти носиш вода в някое шише, страх те е да не би да се счупи шишето. Значи шишето е крехко. Ако туй шише е кораво, няма да се счупи, какъв страх може да имаме?
към беседата >>
За пример, любовта ни прави много страхливи.
Да кажем, вие имате восък разтопен. Ако този восък го държите на топлина, той няма да се сгъсти. Трябва да отнемете топлината, да се сгъсти, за да можете восъка да го приберете. Някой път не е необходимо да държим разтопена любовта. Любовта не трябва да разтопява хората.
За пример, любовта ни прави много страхливи.
Като обичаме някого, страхуваме се да не изгубим любовта му. Ти носиш вода в някое шише, страх те е да не би да се счупи шишето. Значи шишето е крехко. Ако туй шише е кораво, няма да се счупи, какъв страх може да имаме?
към беседата >>
Като обичаме някого, страхуваме се да не изгубим любовта му.
Ако този восък го държите на топлина, той няма да се сгъсти. Трябва да отнемете топлината, да се сгъсти, за да можете восъка да го приберете. Някой път не е необходимо да държим разтопена любовта. Любовта не трябва да разтопява хората. За пример, любовта ни прави много страхливи.
Като обичаме някого, страхуваме се да не изгубим любовта му.
Ти носиш вода в някое шише, страх те е да не би да се счупи шишето. Значи шишето е крехко. Ако туй шише е кораво, няма да се счупи, какъв страх може да имаме?
към беседата >>
Ти носиш вода в някое шише, страх те е да не би да се счупи шишето.
Трябва да отнемете топлината, да се сгъсти, за да можете восъка да го приберете. Някой път не е необходимо да държим разтопена любовта. Любовта не трябва да разтопява хората. За пример, любовта ни прави много страхливи. Като обичаме някого, страхуваме се да не изгубим любовта му.
Ти носиш вода в някое шише, страх те е да не би да се счупи шишето.
Значи шишето е крехко. Ако туй шише е кораво, няма да се счупи, какъв страх може да имаме?
към беседата >>
Значи шишето е крехко.
Някой път не е необходимо да държим разтопена любовта. Любовта не трябва да разтопява хората. За пример, любовта ни прави много страхливи. Като обичаме някого, страхуваме се да не изгубим любовта му. Ти носиш вода в някое шише, страх те е да не би да се счупи шишето.
Значи шишето е крехко.
Ако туй шише е кораво, няма да се счупи, какъв страх може да имаме?
към беседата >>
Ако туй шише е кораво, няма да се счупи, какъв страх може да имаме?
Любовта не трябва да разтопява хората. За пример, любовта ни прави много страхливи. Като обичаме някого, страхуваме се да не изгубим любовта му. Ти носиш вода в някое шише, страх те е да не би да се счупи шишето. Значи шишето е крехко.
Ако туй шише е кораво, няма да се счупи, какъв страх може да имаме?
към беседата >>
Та, казвам: В любовта страхът е безпредметен.
Та, казвам: В любовта страхът е безпредметен.
Ти казваш: „Да не изгубим любовта на някого или те да не изгубят.“ То е безпредметно. То зависи от човешката разумност. Ако човек не е разумен, той може да измени пътищата, по които светлината и топлината на любовта идат. Любовта носи известни блага. Когато хората обичат някого, то е за нещо.
към беседата >>
Ти казваш: „Да не изгубим любовта на някого или те да не изгубят.“ То е безпредметно.
Та, казвам: В любовта страхът е безпредметен.
Ти казваш: „Да не изгубим любовта на някого или те да не изгубят.“ То е безпредметно.
То зависи от човешката разумност. Ако човек не е разумен, той може да измени пътищата, по които светлината и топлината на любовта идат. Любовта носи известни блага. Когато хората обичат някого, то е за нещо. Има нещо, за което те обичат.
към беседата >>
То зависи от човешката разумност.
Та, казвам: В любовта страхът е безпредметен. Ти казваш: „Да не изгубим любовта на някого или те да не изгубят.“ То е безпредметно.
То зависи от човешката разумност.
Ако човек не е разумен, той може да измени пътищата, по които светлината и топлината на любовта идат. Любовта носи известни блага. Когато хората обичат някого, то е за нещо. Има нещо, за което те обичат. Едно дърво го обичаш заради плода, който има.
към беседата >>
Ако човек не е разумен, той може да измени пътищата, по които светлината и топлината на любовта идат.
Та, казвам: В любовта страхът е безпредметен. Ти казваш: „Да не изгубим любовта на някого или те да не изгубят.“ То е безпредметно. То зависи от човешката разумност.
Ако човек не е разумен, той може да измени пътищата, по които светлината и топлината на любовта идат.
Любовта носи известни блага. Когато хората обичат някого, то е за нещо. Има нещо, за което те обичат. Едно дърво го обичаш заради плода, който има. В човека има една магическа сила.
към беседата >>
Любовта носи известни блага.
Та, казвам: В любовта страхът е безпредметен. Ти казваш: „Да не изгубим любовта на някого или те да не изгубят.“ То е безпредметно. То зависи от човешката разумност. Ако човек не е разумен, той може да измени пътищата, по които светлината и топлината на любовта идат.
Любовта носи известни блага.
Когато хората обичат някого, то е за нещо. Има нещо, за което те обичат. Едно дърво го обичаш заради плода, който има. В човека има една магическа сила. Любовта като дойде, дълго време влага магнетизъм в човека, като водата.
към беседата >>
Когато хората обичат някого, то е за нещо.
Та, казвам: В любовта страхът е безпредметен. Ти казваш: „Да не изгубим любовта на някого или те да не изгубят.“ То е безпредметно. То зависи от човешката разумност. Ако човек не е разумен, той може да измени пътищата, по които светлината и топлината на любовта идат. Любовта носи известни блага.
Когато хората обичат някого, то е за нещо.
Има нещо, за което те обичат. Едно дърво го обичаш заради плода, който има. В човека има една магическа сила. Любовта като дойде, дълго време влага магнетизъм в човека, като водата. Един извор се обича заради хубавата вода.
към беседата >>
Има нещо, за което те обичат.
Ти казваш: „Да не изгубим любовта на някого или те да не изгубят.“ То е безпредметно. То зависи от човешката разумност. Ако човек не е разумен, той може да измени пътищата, по които светлината и топлината на любовта идат. Любовта носи известни блага. Когато хората обичат някого, то е за нещо.
Има нещо, за което те обичат.
Едно дърво го обичаш заради плода, който има. В човека има една магическа сила. Любовта като дойде, дълго време влага магнетизъм в човека, като водата. Един извор се обича заради хубавата вода. Колкото водата на извора е по-хубава, толкоз и любовта към него е по-голяма.
към беседата >>
Едно дърво го обичаш заради плода, който има.
То зависи от човешката разумност. Ако човек не е разумен, той може да измени пътищата, по които светлината и топлината на любовта идат. Любовта носи известни блага. Когато хората обичат някого, то е за нещо. Има нещо, за което те обичат.
Едно дърво го обичаш заради плода, който има.
В човека има една магическа сила. Любовта като дойде, дълго време влага магнетизъм в човека, като водата. Един извор се обича заради хубавата вода. Колкото водата на извора е по-хубава, толкоз и любовта към него е по-голяма. Колкото водата е по-нечиста, толкоз и любовта ни е по-малка.
към беседата >>
В човека има една магическа сила.
Ако човек не е разумен, той може да измени пътищата, по които светлината и топлината на любовта идат. Любовта носи известни блага. Когато хората обичат някого, то е за нещо. Има нещо, за което те обичат. Едно дърво го обичаш заради плода, който има.
В човека има една магическа сила.
Любовта като дойде, дълго време влага магнетизъм в човека, като водата. Един извор се обича заради хубавата вода. Колкото водата на извора е по-хубава, толкоз и любовта към него е по-голяма. Колкото водата е по-нечиста, толкоз и любовта ни е по-малка. Зависи от магнетичното състояние.
към беседата >>
Любовта като дойде, дълго време влага магнетизъм в човека, като водата.
Любовта носи известни блага. Когато хората обичат някого, то е за нещо. Има нещо, за което те обичат. Едно дърво го обичаш заради плода, който има. В човека има една магическа сила.
Любовта като дойде, дълго време влага магнетизъм в човека, като водата.
Един извор се обича заради хубавата вода. Колкото водата на извора е по-хубава, толкоз и любовта към него е по-голяма. Колкото водата е по-нечиста, толкоз и любовта ни е по-малка. Зависи от магнетичното състояние. Колкото магнетизмът е по-чист, носи по-пълен живот, любовта е толкоз по-голяма.
към беседата >>
Един извор се обича заради хубавата вода.
Когато хората обичат някого, то е за нещо. Има нещо, за което те обичат. Едно дърво го обичаш заради плода, който има. В човека има една магическа сила. Любовта като дойде, дълго време влага магнетизъм в човека, като водата.
Един извор се обича заради хубавата вода.
Колкото водата на извора е по-хубава, толкоз и любовта към него е по-голяма. Колкото водата е по-нечиста, толкоз и любовта ни е по-малка. Зависи от магнетичното състояние. Колкото магнетизмът е по-чист, носи по-пълен живот, любовта е толкоз по-голяма. Следователно, всеки един е обичан заради живота, който прониква в него.
към беседата >>
Колкото водата на извора е по-хубава, толкоз и любовта към него е по-голяма.
Има нещо, за което те обичат. Едно дърво го обичаш заради плода, който има. В човека има една магическа сила. Любовта като дойде, дълго време влага магнетизъм в човека, като водата. Един извор се обича заради хубавата вода.
Колкото водата на извора е по-хубава, толкоз и любовта към него е по-голяма.
Колкото водата е по-нечиста, толкоз и любовта ни е по-малка. Зависи от магнетичното състояние. Колкото магнетизмът е по-чист, носи по-пълен живот, любовта е толкоз по-голяма. Следователно, всеки един е обичан заради живота, който прониква в него. Животът е една течност, животът тече, животът изтича и се втича.
към беседата >>
Колкото водата е по-нечиста, толкоз и любовта ни е по-малка.
Едно дърво го обичаш заради плода, който има. В човека има една магическа сила. Любовта като дойде, дълго време влага магнетизъм в човека, като водата. Един извор се обича заради хубавата вода. Колкото водата на извора е по-хубава, толкоз и любовта към него е по-голяма.
Колкото водата е по-нечиста, толкоз и любовта ни е по-малка.
Зависи от магнетичното състояние. Колкото магнетизмът е по-чист, носи по-пълен живот, любовта е толкоз по-голяма. Следователно, всеки един е обичан заради живота, който прониква в него. Животът е една течност, животът тече, животът изтича и се втича.
към беседата >>
Зависи от магнетичното състояние.
В човека има една магическа сила. Любовта като дойде, дълго време влага магнетизъм в човека, като водата. Един извор се обича заради хубавата вода. Колкото водата на извора е по-хубава, толкоз и любовта към него е по-голяма. Колкото водата е по-нечиста, толкоз и любовта ни е по-малка.
Зависи от магнетичното състояние.
Колкото магнетизмът е по-чист, носи по-пълен живот, любовта е толкоз по-голяма. Следователно, всеки един е обичан заради живота, който прониква в него. Животът е една течност, животът тече, животът изтича и се втича.
към беседата >>
Колкото магнетизмът е по-чист, носи по-пълен живот, любовта е толкоз по-голяма.
Любовта като дойде, дълго време влага магнетизъм в човека, като водата. Един извор се обича заради хубавата вода. Колкото водата на извора е по-хубава, толкоз и любовта към него е по-голяма. Колкото водата е по-нечиста, толкоз и любовта ни е по-малка. Зависи от магнетичното състояние.
Колкото магнетизмът е по-чист, носи по-пълен живот, любовта е толкоз по-голяма.
Следователно, всеки един е обичан заради живота, който прониква в него. Животът е една течност, животът тече, животът изтича и се втича.
към беседата >>
Следователно, всеки един е обичан заради живота, който прониква в него.
Един извор се обича заради хубавата вода. Колкото водата на извора е по-хубава, толкоз и любовта към него е по-голяма. Колкото водата е по-нечиста, толкоз и любовта ни е по-малка. Зависи от магнетичното състояние. Колкото магнетизмът е по-чист, носи по-пълен живот, любовта е толкоз по-голяма.
Следователно, всеки един е обичан заради живота, който прониква в него.
Животът е една течност, животът тече, животът изтича и се втича.
към беседата >>
Животът е една течност, животът тече, животът изтича и се втича.
Колкото водата на извора е по-хубава, толкоз и любовта към него е по-голяма. Колкото водата е по-нечиста, толкоз и любовта ни е по-малка. Зависи от магнетичното състояние. Колкото магнетизмът е по-чист, носи по-пълен живот, любовта е толкоз по-голяма. Следователно, всеки един е обичан заради живота, който прониква в него.
Животът е една течност, животът тече, животът изтича и се втича.
към беседата >>
Казвам: При едно лошо разположение, ти губиш живота; при едно добро разположение, ти привличаш живота.
Казвам: При едно лошо разположение, ти губиш живота; при едно добро разположение, ти привличаш живота.
При една добра мисъл ти привличаш живота, при една лоша мисъл ти отблъскваш живота. При един справедлив живот привличаш живота, при един несправедлив живот отблъскваш живота. При светлината привличаш живота, при тъмнината отблъскваш живота.
към беседата >>
При една добра мисъл ти привличаш живота, при една лоша мисъл ти отблъскваш живота.
Казвам: При едно лошо разположение, ти губиш живота; при едно добро разположение, ти привличаш живота.
При една добра мисъл ти привличаш живота, при една лоша мисъл ти отблъскваш живота.
При един справедлив живот привличаш живота, при един несправедлив живот отблъскваш живота. При светлината привличаш живота, при тъмнината отблъскваш живота.
към беседата >>
При един справедлив живот привличаш живота, при един несправедлив живот отблъскваш живота.
Казвам: При едно лошо разположение, ти губиш живота; при едно добро разположение, ти привличаш живота. При една добра мисъл ти привличаш живота, при една лоша мисъл ти отблъскваш живота.
При един справедлив живот привличаш живота, при един несправедлив живот отблъскваш живота.
При светлината привличаш живота, при тъмнината отблъскваш живота.
към беседата >>
При светлината привличаш живота, при тъмнината отблъскваш живота.
Казвам: При едно лошо разположение, ти губиш живота; при едно добро разположение, ти привличаш живота. При една добра мисъл ти привличаш живота, при една лоша мисъл ти отблъскваш живота. При един справедлив живот привличаш живота, при един несправедлив живот отблъскваш живота.
При светлината привличаш живота, при тъмнината отблъскваш живота.
към беседата >>
Та, приложението сега.
Та, приложението сега.
Вие казвате: „Както Господ е дал.“ Как Господ е дал? Ще бъдеш справедлив. Ще бъдеш справедлив по единствената причина, за да дойде в тебе повече живот. Ти ще бъдеш разумен, за да дойде повече живот, за да бъдеш повече здрав. Не можеш да бъдеш здрав, не може да ти върви в живота, не може да прогресираш, ако не си разумен.
към беседата >>
Вие казвате: „Както Господ е дал.“ Как Господ е дал?
Та, приложението сега.
Вие казвате: „Както Господ е дал.“ Как Господ е дал?
Ще бъдеш справедлив. Ще бъдеш справедлив по единствената причина, за да дойде в тебе повече живот. Ти ще бъдеш разумен, за да дойде повече живот, за да бъдеш повече здрав. Не можеш да бъдеш здрав, не може да ти върви в живота, не може да прогресираш, ако не си разумен. Непременно разумността ще привлече този магнетизъм, който е необходим.
към беседата >>
Ще бъдеш справедлив.
Та, приложението сега. Вие казвате: „Както Господ е дал.“ Как Господ е дал?
Ще бъдеш справедлив.
Ще бъдеш справедлив по единствената причина, за да дойде в тебе повече живот. Ти ще бъдеш разумен, за да дойде повече живот, за да бъдеш повече здрав. Не можеш да бъдеш здрав, не може да ти върви в живота, не може да прогресираш, ако не си разумен. Непременно разумността ще привлече този магнетизъм, който е необходим. Магнетизмът е, който привлича клиенти.
към беседата >>
Ще бъдеш справедлив по единствената причина, за да дойде в тебе повече живот.
Та, приложението сега. Вие казвате: „Както Господ е дал.“ Как Господ е дал? Ще бъдеш справедлив.
Ще бъдеш справедлив по единствената причина, за да дойде в тебе повече живот.
Ти ще бъдеш разумен, за да дойде повече живот, за да бъдеш повече здрав. Не можеш да бъдеш здрав, не може да ти върви в живота, не може да прогресираш, ако не си разумен. Непременно разумността ще привлече този магнетизъм, който е необходим. Магнетизмът е, който привлича клиенти. Един бакалин, който има магнетизъм, клиентите се привличат; който няма магнетизъм, отиват си.
към беседата >>
Ти ще бъдеш разумен, за да дойде повече живот, за да бъдеш повече здрав.
Та, приложението сега. Вие казвате: „Както Господ е дал.“ Как Господ е дал? Ще бъдеш справедлив. Ще бъдеш справедлив по единствената причина, за да дойде в тебе повече живот.
Ти ще бъдеш разумен, за да дойде повече живот, за да бъдеш повече здрав.
Не можеш да бъдеш здрав, не може да ти върви в живота, не може да прогресираш, ако не си разумен. Непременно разумността ще привлече този магнетизъм, който е необходим. Магнетизмът е, който привлича клиенти. Един бакалин, който има магнетизъм, клиентите се привличат; който няма магнетизъм, отиват си. Един–двама души на ден се отблъскват, какво ще те ползува?
към беседата >>
Не можеш да бъдеш здрав, не може да ти върви в живота, не може да прогресираш, ако не си разумен.
Та, приложението сега. Вие казвате: „Както Господ е дал.“ Как Господ е дал? Ще бъдеш справедлив. Ще бъдеш справедлив по единствената причина, за да дойде в тебе повече живот. Ти ще бъдеш разумен, за да дойде повече живот, за да бъдеш повече здрав.
Не можеш да бъдеш здрав, не може да ти върви в живота, не може да прогресираш, ако не си разумен.
Непременно разумността ще привлече този магнетизъм, който е необходим. Магнетизмът е, който привлича клиенти. Един бакалин, който има магнетизъм, клиентите се привличат; който няма магнетизъм, отиват си. Един–двама души на ден се отблъскват, какво ще те ползува?
към беседата >>
Непременно разумността ще привлече този магнетизъм, който е необходим.
Вие казвате: „Както Господ е дал.“ Как Господ е дал? Ще бъдеш справедлив. Ще бъдеш справедлив по единствената причина, за да дойде в тебе повече живот. Ти ще бъдеш разумен, за да дойде повече живот, за да бъдеш повече здрав. Не можеш да бъдеш здрав, не може да ти върви в живота, не може да прогресираш, ако не си разумен.
Непременно разумността ще привлече този магнетизъм, който е необходим.
Магнетизмът е, който привлича клиенти. Един бакалин, който има магнетизъм, клиентите се привличат; който няма магнетизъм, отиват си. Един–двама души на ден се отблъскват, какво ще те ползува?
към беседата >>
Магнетизмът е, който привлича клиенти.
Ще бъдеш справедлив. Ще бъдеш справедлив по единствената причина, за да дойде в тебе повече живот. Ти ще бъдеш разумен, за да дойде повече живот, за да бъдеш повече здрав. Не можеш да бъдеш здрав, не може да ти върви в живота, не може да прогресираш, ако не си разумен. Непременно разумността ще привлече този магнетизъм, който е необходим.
Магнетизмът е, който привлича клиенти.
Един бакалин, който има магнетизъм, клиентите се привличат; който няма магнетизъм, отиват си. Един–двама души на ден се отблъскват, какво ще те ползува?
към беседата >>
Един бакалин, който има магнетизъм, клиентите се привличат; който няма магнетизъм, отиват си.
Ще бъдеш справедлив по единствената причина, за да дойде в тебе повече живот. Ти ще бъдеш разумен, за да дойде повече живот, за да бъдеш повече здрав. Не можеш да бъдеш здрав, не може да ти върви в живота, не може да прогресираш, ако не си разумен. Непременно разумността ще привлече този магнетизъм, който е необходим. Магнетизмът е, който привлича клиенти.
Един бакалин, който има магнетизъм, клиентите се привличат; който няма магнетизъм, отиват си.
Един–двама души на ден се отблъскват, какво ще те ползува?
към беседата >>
Един–двама души на ден се отблъскват, какво ще те ползува?
Ти ще бъдеш разумен, за да дойде повече живот, за да бъдеш повече здрав. Не можеш да бъдеш здрав, не може да ти върви в живота, не може да прогресираш, ако не си разумен. Непременно разумността ще привлече този магнетизъм, който е необходим. Магнетизмът е, който привлича клиенти. Един бакалин, който има магнетизъм, клиентите се привличат; който няма магнетизъм, отиват си.
Един–двама души на ден се отблъскват, какво ще те ползува?
към беседата >>
С разумността ние привличаме хората, хубавите мисли в нас остават.
С разумността ние привличаме хората, хубавите мисли в нас остават.
Хубавите дела чрез магнетизма привличаме. Хубавите чувства се ползуват от техните блага. Привличаме и Божиите мисли. Когато тази магнетическа сила е слаба, отблъскваме Божиите мисли. Тогава ставаме нервни, слаби, неразположени.
към беседата >>
Хубавите дела чрез магнетизма привличаме.
С разумността ние привличаме хората, хубавите мисли в нас остават.
Хубавите дела чрез магнетизма привличаме.
Хубавите чувства се ползуват от техните блага. Привличаме и Божиите мисли. Когато тази магнетическа сила е слаба, отблъскваме Божиите мисли. Тогава ставаме нервни, слаби, неразположени. Щом човек е нервен, малко магнетизъм има.
към беседата >>
Хубавите чувства се ползуват от техните блага.
С разумността ние привличаме хората, хубавите мисли в нас остават. Хубавите дела чрез магнетизма привличаме.
Хубавите чувства се ползуват от техните блага.
Привличаме и Божиите мисли. Когато тази магнетическа сила е слаба, отблъскваме Божиите мисли. Тогава ставаме нервни, слаби, неразположени. Щом човек е нервен, малко магнетизъм има. Не може да привлече Божиите мисли.
към беседата >>
Привличаме и Божиите мисли.
С разумността ние привличаме хората, хубавите мисли в нас остават. Хубавите дела чрез магнетизма привличаме. Хубавите чувства се ползуват от техните блага.
Привличаме и Божиите мисли.
Когато тази магнетическа сила е слаба, отблъскваме Божиите мисли. Тогава ставаме нервни, слаби, неразположени. Щом човек е нервен, малко магнетизъм има. Не може да привлече Божиите мисли. Казва: „Господ така ме е създал.“ Ако ти обърнеш едно шише с устата надолу и изтече съдържанието от туй шише, така ли Господ го е направил?
към беседата >>
Когато тази магнетическа сила е слаба, отблъскваме Божиите мисли.
С разумността ние привличаме хората, хубавите мисли в нас остават. Хубавите дела чрез магнетизма привличаме. Хубавите чувства се ползуват от техните блага. Привличаме и Божиите мисли.
Когато тази магнетическа сила е слаба, отблъскваме Божиите мисли.
Тогава ставаме нервни, слаби, неразположени. Щом човек е нервен, малко магнетизъм има. Не може да привлече Божиите мисли. Казва: „Господ така ме е създал.“ Ако ти обърнеш едно шише с устата надолу и изтече съдържанието от туй шише, така ли Господ го е направил? Когато Господ направил шишето, как го направил?
към беседата >>
Тогава ставаме нервни, слаби, неразположени.
С разумността ние привличаме хората, хубавите мисли в нас остават. Хубавите дела чрез магнетизма привличаме. Хубавите чувства се ползуват от техните блага. Привличаме и Божиите мисли. Когато тази магнетическа сила е слаба, отблъскваме Божиите мисли.
Тогава ставаме нервни, слаби, неразположени.
Щом човек е нервен, малко магнетизъм има. Не може да привлече Божиите мисли. Казва: „Господ така ме е създал.“ Ако ти обърнеш едно шише с устата надолу и изтече съдържанието от туй шише, така ли Господ го е направил? Когато Господ направил шишето, как го направил? Надолу ли го направил да седи устата или нагоре да седи?
към беседата >>
Щом човек е нервен, малко магнетизъм има.
Хубавите дела чрез магнетизма привличаме. Хубавите чувства се ползуват от техните блага. Привличаме и Божиите мисли. Когато тази магнетическа сила е слаба, отблъскваме Божиите мисли. Тогава ставаме нервни, слаби, неразположени.
Щом човек е нервен, малко магнетизъм има.
Не може да привлече Божиите мисли. Казва: „Господ така ме е създал.“ Ако ти обърнеш едно шише с устата надолу и изтече съдържанието от туй шише, така ли Господ го е направил? Когато Господ направил шишето, как го направил? Надолу ли го направил да седи устата или нагоре да седи? Ти си, който обръщаш шишето надолу.
към беседата >>
Не може да привлече Божиите мисли.
Хубавите чувства се ползуват от техните блага. Привличаме и Божиите мисли. Когато тази магнетическа сила е слаба, отблъскваме Божиите мисли. Тогава ставаме нервни, слаби, неразположени. Щом човек е нервен, малко магнетизъм има.
Не може да привлече Божиите мисли.
Казва: „Господ така ме е създал.“ Ако ти обърнеш едно шише с устата надолу и изтече съдържанието от туй шише, така ли Господ го е направил? Когато Господ направил шишето, как го направил? Надолу ли го направил да седи устата или нагоре да седи? Ти си, който обръщаш шишето надолу. Искаш да извадиш нещата из шишето, затова го обръщаш надолу с устата.
към беседата >>
Казва: „Господ така ме е създал.“ Ако ти обърнеш едно шише с устата надолу и изтече съдържанието от туй шише, така ли Господ го е направил?
Привличаме и Божиите мисли. Когато тази магнетическа сила е слаба, отблъскваме Божиите мисли. Тогава ставаме нервни, слаби, неразположени. Щом човек е нервен, малко магнетизъм има. Не може да привлече Божиите мисли.
Казва: „Господ така ме е създал.“ Ако ти обърнеш едно шише с устата надолу и изтече съдържанието от туй шише, така ли Господ го е направил?
Когато Господ направил шишето, как го направил? Надолу ли го направил да седи устата или нагоре да седи? Ти си, който обръщаш шишето надолу. Искаш да извадиш нещата из шишето, затова го обръщаш надолу с устата. Господ ти казва: „Аз ще ти покажа как се пълни шишето, а ти се учиш как се изпразва.“ Няма да те учи Господ как да го изпразваш, но как да го напълниш.
към беседата >>
Когато Господ направил шишето, как го направил?
Когато тази магнетическа сила е слаба, отблъскваме Божиите мисли. Тогава ставаме нервни, слаби, неразположени. Щом човек е нервен, малко магнетизъм има. Не може да привлече Божиите мисли. Казва: „Господ така ме е създал.“ Ако ти обърнеш едно шише с устата надолу и изтече съдържанието от туй шише, така ли Господ го е направил?
Когато Господ направил шишето, как го направил?
Надолу ли го направил да седи устата или нагоре да седи? Ти си, който обръщаш шишето надолу. Искаш да извадиш нещата из шишето, затова го обръщаш надолу с устата. Господ ти казва: „Аз ще ти покажа как се пълни шишето, а ти се учиш как се изпразва.“ Няма да те учи Господ как да го изпразваш, но как да го напълниш. Питаш: „Как да го изпразня, Господи?
към беседата >>
Надолу ли го направил да седи устата или нагоре да седи?
Тогава ставаме нервни, слаби, неразположени. Щом човек е нервен, малко магнетизъм има. Не може да привлече Божиите мисли. Казва: „Господ така ме е създал.“ Ако ти обърнеш едно шише с устата надолу и изтече съдържанието от туй шише, така ли Господ го е направил? Когато Господ направил шишето, как го направил?
Надолу ли го направил да седи устата или нагоре да седи?
Ти си, който обръщаш шишето надолу. Искаш да извадиш нещата из шишето, затова го обръщаш надолу с устата. Господ ти казва: „Аз ще ти покажа как се пълни шишето, а ти се учиш как се изпразва.“ Няма да те учи Господ как да го изпразваш, но как да го напълниш. Питаш: „Как да го изпразня, Господи? “ Лесна работа, стига да е пълно.
към беседата >>
Ти си, който обръщаш шишето надолу.
Щом човек е нервен, малко магнетизъм има. Не може да привлече Божиите мисли. Казва: „Господ така ме е създал.“ Ако ти обърнеш едно шише с устата надолу и изтече съдържанието от туй шише, така ли Господ го е направил? Когато Господ направил шишето, как го направил? Надолу ли го направил да седи устата или нагоре да седи?
Ти си, който обръщаш шишето надолу.
Искаш да извадиш нещата из шишето, затова го обръщаш надолу с устата. Господ ти казва: „Аз ще ти покажа как се пълни шишето, а ти се учиш как се изпразва.“ Няма да те учи Господ как да го изпразваш, но как да го напълниш. Питаш: „Как да го изпразня, Господи? “ Лесна работа, стига да е пълно. Ако шишето [e] празно, не е пълно, може да го обърнеш надолу с устата, но нищо няма да те ползува.
към беседата >>
Искаш да извадиш нещата из шишето, затова го обръщаш надолу с устата.
Не може да привлече Божиите мисли. Казва: „Господ така ме е създал.“ Ако ти обърнеш едно шише с устата надолу и изтече съдържанието от туй шише, така ли Господ го е направил? Когато Господ направил шишето, как го направил? Надолу ли го направил да седи устата или нагоре да седи? Ти си, който обръщаш шишето надолу.
Искаш да извадиш нещата из шишето, затова го обръщаш надолу с устата.
Господ ти казва: „Аз ще ти покажа как се пълни шишето, а ти се учиш как се изпразва.“ Няма да те учи Господ как да го изпразваш, но как да го напълниш. Питаш: „Как да го изпразня, Господи? “ Лесна работа, стига да е пълно. Ако шишето [e] празно, не е пълно, може да го обърнеш надолу с устата, но нищо няма да те ползува. Всякога доброто в света не може да дойде, ако не е напълнено.
към беседата >>
Господ ти казва: „Аз ще ти покажа как се пълни шишето, а ти се учиш как се изпразва.“ Няма да те учи Господ как да го изпразваш, но как да го напълниш.
Казва: „Господ така ме е създал.“ Ако ти обърнеш едно шише с устата надолу и изтече съдържанието от туй шише, така ли Господ го е направил? Когато Господ направил шишето, как го направил? Надолу ли го направил да седи устата или нагоре да седи? Ти си, който обръщаш шишето надолу. Искаш да извадиш нещата из шишето, затова го обръщаш надолу с устата.
Господ ти казва: „Аз ще ти покажа как се пълни шишето, а ти се учиш как се изпразва.“ Няма да те учи Господ как да го изпразваш, но как да го напълниш.
Питаш: „Как да го изпразня, Господи? “ Лесна работа, стига да е пълно. Ако шишето [e] празно, не е пълно, може да го обърнеш надолу с устата, но нищо няма да те ползува. Всякога доброто в света не може да дойде, ако не е напълнено. Ако шишето на доброто е пълно, тогава може да го изпразниш; ако твоето шише не е пълно с магнетическа сила, как ще го изпразните?
към беседата >>
Питаш: „Как да го изпразня, Господи?
Когато Господ направил шишето, как го направил? Надолу ли го направил да седи устата или нагоре да седи? Ти си, който обръщаш шишето надолу. Искаш да извадиш нещата из шишето, затова го обръщаш надолу с устата. Господ ти казва: „Аз ще ти покажа как се пълни шишето, а ти се учиш как се изпразва.“ Няма да те учи Господ как да го изпразваш, но как да го напълниш.
Питаш: „Как да го изпразня, Господи?
“ Лесна работа, стига да е пълно. Ако шишето [e] празно, не е пълно, може да го обърнеш надолу с устата, но нищо няма да те ползува. Всякога доброто в света не може да дойде, ако не е напълнено. Ако шишето на доброто е пълно, тогава може да го изпразниш; ако твоето шише не е пълно с магнетическа сила, как ще го изпразните? Някои хора се пълнят, да бъдат добри.
към беседата >>
“ Лесна работа, стига да е пълно.
Надолу ли го направил да седи устата или нагоре да седи? Ти си, който обръщаш шишето надолу. Искаш да извадиш нещата из шишето, затова го обръщаш надолу с устата. Господ ти казва: „Аз ще ти покажа как се пълни шишето, а ти се учиш как се изпразва.“ Няма да те учи Господ как да го изпразваш, но как да го напълниш. Питаш: „Как да го изпразня, Господи?
“ Лесна работа, стига да е пълно.
Ако шишето [e] празно, не е пълно, може да го обърнеш надолу с устата, но нищо няма да те ползува. Всякога доброто в света не може да дойде, ако не е напълнено. Ако шишето на доброто е пълно, тогава може да го изпразниш; ако твоето шише не е пълно с магнетическа сила, как ще го изпразните? Някои хора се пълнят, да бъдат добри. Шишето е празно.
към беседата >>
Ако шишето [e] празно, не е пълно, може да го обърнеш надолу с устата, но нищо няма да те ползува.
Ти си, който обръщаш шишето надолу. Искаш да извадиш нещата из шишето, затова го обръщаш надолу с устата. Господ ти казва: „Аз ще ти покажа как се пълни шишето, а ти се учиш как се изпразва.“ Няма да те учи Господ как да го изпразваш, но как да го напълниш. Питаш: „Как да го изпразня, Господи? “ Лесна работа, стига да е пълно.
Ако шишето [e] празно, не е пълно, може да го обърнеш надолу с устата, но нищо няма да те ползува.
Всякога доброто в света не може да дойде, ако не е напълнено. Ако шишето на доброто е пълно, тогава може да го изпразниш; ако твоето шише не е пълно с магнетическа сила, как ще го изпразните? Някои хора се пълнят, да бъдат добри. Шишето е празно.
към беседата >>
Всякога доброто в света не може да дойде, ако не е напълнено.
Искаш да извадиш нещата из шишето, затова го обръщаш надолу с устата. Господ ти казва: „Аз ще ти покажа как се пълни шишето, а ти се учиш как се изпразва.“ Няма да те учи Господ как да го изпразваш, но как да го напълниш. Питаш: „Как да го изпразня, Господи? “ Лесна работа, стига да е пълно. Ако шишето [e] празно, не е пълно, може да го обърнеш надолу с устата, но нищо няма да те ползува.
Всякога доброто в света не може да дойде, ако не е напълнено.
Ако шишето на доброто е пълно, тогава може да го изпразниш; ако твоето шише не е пълно с магнетическа сила, как ще го изпразните? Някои хора се пълнят, да бъдат добри. Шишето е празно.
към беседата >>
Ако шишето на доброто е пълно, тогава може да го изпразниш; ако твоето шише не е пълно с магнетическа сила, как ще го изпразните?
Господ ти казва: „Аз ще ти покажа как се пълни шишето, а ти се учиш как се изпразва.“ Няма да те учи Господ как да го изпразваш, но как да го напълниш. Питаш: „Как да го изпразня, Господи? “ Лесна работа, стига да е пълно. Ако шишето [e] празно, не е пълно, може да го обърнеш надолу с устата, но нищо няма да те ползува. Всякога доброто в света не може да дойде, ако не е напълнено.
Ако шишето на доброто е пълно, тогава може да го изпразниш; ако твоето шише не е пълно с магнетическа сила, как ще го изпразните?
Някои хора се пълнят, да бъдат добри. Шишето е празно.
към беседата >>
Някои хора се пълнят, да бъдат добри.
Питаш: „Как да го изпразня, Господи? “ Лесна работа, стига да е пълно. Ако шишето [e] празно, не е пълно, може да го обърнеш надолу с устата, но нищо няма да те ползува. Всякога доброто в света не може да дойде, ако не е напълнено. Ако шишето на доброто е пълно, тогава може да го изпразниш; ако твоето шише не е пълно с магнетическа сила, как ще го изпразните?
Някои хора се пълнят, да бъдат добри.
Шишето е празно.
към беседата >>
Шишето е празно.
“ Лесна работа, стига да е пълно. Ако шишето [e] празно, не е пълно, може да го обърнеш надолу с устата, но нищо няма да те ползува. Всякога доброто в света не може да дойде, ако не е напълнено. Ако шишето на доброто е пълно, тогава може да го изпразниш; ако твоето шише не е пълно с магнетическа сила, как ще го изпразните? Някои хора се пълнят, да бъдат добри.
Шишето е празно.
към беседата >>
2.
Права и крива линия
,
МОК
, София, 31.7.1942г.,
Като остаря заболяха го ръцете, цигулка има, не иска да я вземе, защото ръцете го болят.
Тогава като млад защо искаш да живееш? Когато нищо не знаеш, искаш да живееш. Сега, когато си научил всичко, не ти се живее. Питам: Как ще примириш? Казвам: Когато беше млад, ръцете бяха здрави, нямаше цигулка, искаше да свириш.
Като остаря заболяха го ръцете, цигулка има, не иска да я вземе, защото ръцете го болят.
Де е сега погрешката? Питам ви тогава: Цигуларят с цигулката ли трябва да се роди? Ако се ражда без цигулка той върви по крива линия. Като се ражда с цигулка по права линия върви. Може ли певец да се роди без ларинкс, че отпосле като се роди да му го дадат, да му турят цигулката и да я наместят.
към беседата >>
Де е сега погрешката?
Когато нищо не знаеш, искаш да живееш. Сега, когато си научил всичко, не ти се живее. Питам: Как ще примириш? Казвам: Когато беше млад, ръцете бяха здрави, нямаше цигулка, искаше да свириш. Като остаря заболяха го ръцете, цигулка има, не иска да я вземе, защото ръцете го болят.
Де е сега погрешката?
Питам ви тогава: Цигуларят с цигулката ли трябва да се роди? Ако се ражда без цигулка той върви по крива линия. Като се ражда с цигулка по права линия върви. Може ли певец да се роди без ларинкс, че отпосле като се роди да му го дадат, да му турят цигулката и да я наместят. Той трябва да се роди с ципицата, с ларинкса, да го носи.
към беседата >>
Питам ви тогава: Цигуларят с цигулката ли трябва да се роди?
Сега, когато си научил всичко, не ти се живее. Питам: Как ще примириш? Казвам: Когато беше млад, ръцете бяха здрави, нямаше цигулка, искаше да свириш. Като остаря заболяха го ръцете, цигулка има, не иска да я вземе, защото ръцете го болят. Де е сега погрешката?
Питам ви тогава: Цигуларят с цигулката ли трябва да се роди?
Ако се ражда без цигулка той върви по крива линия. Като се ражда с цигулка по права линия върви. Може ли певец да се роди без ларинкс, че отпосле като се роди да му го дадат, да му турят цигулката и да я наместят. Той трябва да се роди с ципицата, с ларинкса, да го носи. Може ли да се родиш без ум?
към беседата >>
Ако се ражда без цигулка той върви по крива линия.
Питам: Как ще примириш? Казвам: Когато беше млад, ръцете бяха здрави, нямаше цигулка, искаше да свириш. Като остаря заболяха го ръцете, цигулка има, не иска да я вземе, защото ръцете го болят. Де е сега погрешката? Питам ви тогава: Цигуларят с цигулката ли трябва да се роди?
Ако се ражда без цигулка той върви по крива линия.
Като се ражда с цигулка по права линия върви. Може ли певец да се роди без ларинкс, че отпосле като се роди да му го дадат, да му турят цигулката и да я наместят. Той трябва да се роди с ципицата, с ларинкса, да го носи. Може ли да се родиш без ум? Че като се родиш тогава умът ти да дойде.
към беседата >>
Като се ражда с цигулка по права линия върви.
Казвам: Когато беше млад, ръцете бяха здрави, нямаше цигулка, искаше да свириш. Като остаря заболяха го ръцете, цигулка има, не иска да я вземе, защото ръцете го болят. Де е сега погрешката? Питам ви тогава: Цигуларят с цигулката ли трябва да се роди? Ако се ражда без цигулка той върви по крива линия.
Като се ражда с цигулка по права линия върви.
Може ли певец да се роди без ларинкс, че отпосле като се роди да му го дадат, да му турят цигулката и да я наместят. Той трябва да се роди с ципицата, с ларинкса, да го носи. Може ли да се родиш без ум? Че като се родиш тогава умът ти да дойде. Или може ли да се родиш без глава, че отпосле да ти се даде глава?
към беседата >>
Може ли певец да се роди без ларинкс, че отпосле като се роди да му го дадат, да му турят цигулката и да я наместят.
Като остаря заболяха го ръцете, цигулка има, не иска да я вземе, защото ръцете го болят. Де е сега погрешката? Питам ви тогава: Цигуларят с цигулката ли трябва да се роди? Ако се ражда без цигулка той върви по крива линия. Като се ражда с цигулка по права линия върви.
Може ли певец да се роди без ларинкс, че отпосле като се роди да му го дадат, да му турят цигулката и да я наместят.
Той трябва да се роди с ципицата, с ларинкса, да го носи. Може ли да се родиш без ум? Че като се родиш тогава умът ти да дойде. Или може ли да се родиш без глава, че отпосле да ти се даде глава? Раждаш се с глава, с мозък, с ум.
към беседата >>
Той трябва да се роди с ципицата, с ларинкса, да го носи.
Де е сега погрешката? Питам ви тогава: Цигуларят с цигулката ли трябва да се роди? Ако се ражда без цигулка той върви по крива линия. Като се ражда с цигулка по права линия върви. Може ли певец да се роди без ларинкс, че отпосле като се роди да му го дадат, да му турят цигулката и да я наместят.
Той трябва да се роди с ципицата, с ларинкса, да го носи.
Може ли да се родиш без ум? Че като се родиш тогава умът ти да дойде. Или може ли да се родиш без глава, че отпосле да ти се даде глава? Раждаш се с глава, с мозък, с ум. Туй, което имаш то е правата линия.
към беседата >>
Може ли да се родиш без ум?
Питам ви тогава: Цигуларят с цигулката ли трябва да се роди? Ако се ражда без цигулка той върви по крива линия. Като се ражда с цигулка по права линия върви. Може ли певец да се роди без ларинкс, че отпосле като се роди да му го дадат, да му турят цигулката и да я наместят. Той трябва да се роди с ципицата, с ларинкса, да го носи.
Може ли да се родиш без ум?
Че като се родиш тогава умът ти да дойде. Или може ли да се родиш без глава, че отпосле да ти се даде глава? Раждаш се с глава, с мозък, с ум. Туй, което имаш то е правата линия. Щом се раждаш без мозък, то е кривата линия.
към беседата >>
Че като се родиш тогава умът ти да дойде.
Ако се ражда без цигулка той върви по крива линия. Като се ражда с цигулка по права линия върви. Може ли певец да се роди без ларинкс, че отпосле като се роди да му го дадат, да му турят цигулката и да я наместят. Той трябва да се роди с ципицата, с ларинкса, да го носи. Може ли да се родиш без ум?
Че като се родиш тогава умът ти да дойде.
Или може ли да се родиш без глава, че отпосле да ти се даде глава? Раждаш се с глава, с мозък, с ум. Туй, което имаш то е правата линия. Щом се раждаш без мозък, то е кривата линия. Понякой път имате някаква скърб.
към беседата >>
Или може ли да се родиш без глава, че отпосле да ти се даде глава?
Като се ражда с цигулка по права линия върви. Може ли певец да се роди без ларинкс, че отпосле като се роди да му го дадат, да му турят цигулката и да я наместят. Той трябва да се роди с ципицата, с ларинкса, да го носи. Може ли да се родиш без ум? Че като се родиш тогава умът ти да дойде.
Или може ли да се родиш без глава, че отпосле да ти се даде глава?
Раждаш се с глава, с мозък, с ум. Туй, което имаш то е правата линия. Щом се раждаш без мозък, то е кривата линия. Понякой път имате някаква скърб. Какво нещо е скърбта?
към беседата >>
Раждаш се с глава, с мозък, с ум.
Може ли певец да се роди без ларинкс, че отпосле като се роди да му го дадат, да му турят цигулката и да я наместят. Той трябва да се роди с ципицата, с ларинкса, да го носи. Може ли да се родиш без ум? Че като се родиш тогава умът ти да дойде. Или може ли да се родиш без глава, че отпосле да ти се даде глава?
Раждаш се с глава, с мозък, с ум.
Туй, което имаш то е правата линия. Щом се раждаш без мозък, то е кривата линия. Понякой път имате някаква скърб. Какво нещо е скърбта? Скърбта е крива линия, нищо повече.
към беседата >>
Туй, което имаш то е правата линия.
Той трябва да се роди с ципицата, с ларинкса, да го носи. Може ли да се родиш без ум? Че като се родиш тогава умът ти да дойде. Или може ли да се родиш без глава, че отпосле да ти се даде глава? Раждаш се с глава, с мозък, с ум.
Туй, което имаш то е правата линия.
Щом се раждаш без мозък, то е кривата линия. Понякой път имате някаква скърб. Какво нещо е скърбта? Скърбта е крива линия, нищо повече. Ти за да изправиш скърбта, трябва да я направиш права линия.
към беседата >>
Щом се раждаш без мозък, то е кривата линия.
Може ли да се родиш без ум? Че като се родиш тогава умът ти да дойде. Или може ли да се родиш без глава, че отпосле да ти се даде глава? Раждаш се с глава, с мозък, с ум. Туй, което имаш то е правата линия.
Щом се раждаш без мозък, то е кривата линия.
Понякой път имате някаква скърб. Какво нещо е скърбта? Скърбта е крива линия, нищо повече. Ти за да изправиш скърбта, трябва да я направиш права линия. Що е скърб?
към беседата >>
Понякой път имате някаква скърб.
Че като се родиш тогава умът ти да дойде. Или може ли да се родиш без глава, че отпосле да ти се даде глава? Раждаш се с глава, с мозък, с ум. Туй, което имаш то е правата линия. Щом се раждаш без мозък, то е кривата линия.
Понякой път имате някаква скърб.
Какво нещо е скърбта? Скърбта е крива линия, нищо повече. Ти за да изправиш скърбта, трябва да я направиш права линия. Що е скърб? – Крива линия.
към беседата >>
Какво нещо е скърбта?
Или може ли да се родиш без глава, че отпосле да ти се даде глава? Раждаш се с глава, с мозък, с ум. Туй, което имаш то е правата линия. Щом се раждаш без мозък, то е кривата линия. Понякой път имате някаква скърб.
Какво нещо е скърбта?
Скърбта е крива линия, нищо повече. Ти за да изправиш скърбта, трябва да я направиш права линия. Що е скърб? – Крива линия. Следователно може да изправиш скърбта по пътя на правата линия.
към беседата >>
Скърбта е крива линия, нищо повече.
Раждаш се с глава, с мозък, с ум. Туй, което имаш то е правата линия. Щом се раждаш без мозък, то е кривата линия. Понякой път имате някаква скърб. Какво нещо е скърбта?
Скърбта е крива линия, нищо повече.
Ти за да изправиш скърбта, трябва да я направиш права линия. Що е скърб? – Крива линия. Следователно може да изправиш скърбта по пътя на правата линия. Трябва да знаеш законите на правата линия.
към беседата >>
Ти за да изправиш скърбта, трябва да я направиш права линия.
Туй, което имаш то е правата линия. Щом се раждаш без мозък, то е кривата линия. Понякой път имате някаква скърб. Какво нещо е скърбта? Скърбта е крива линия, нищо повече.
Ти за да изправиш скърбта, трябва да я направиш права линия.
Що е скърб? – Крива линия. Следователно може да изправиш скърбта по пътя на правата линия. Трябва да знаеш законите на правата линия. Щом знаеш тия закони веднага, моментално скърбта може да се изправи.
към беседата >>
Що е скърб?
Щом се раждаш без мозък, то е кривата линия. Понякой път имате някаква скърб. Какво нещо е скърбта? Скърбта е крива линия, нищо повече. Ти за да изправиш скърбта, трябва да я направиш права линия.
Що е скърб?
– Крива линия. Следователно може да изправиш скърбта по пътя на правата линия. Трябва да знаеш законите на правата линия. Щом знаеш тия закони веднага, моментално скърбта може да се изправи. Щом не знаеш законите на правата линия, мъчно се изправя.
към беседата >>
– Крива линия.
Понякой път имате някаква скърб. Какво нещо е скърбта? Скърбта е крива линия, нищо повече. Ти за да изправиш скърбта, трябва да я направиш права линия. Що е скърб?
– Крива линия.
Следователно може да изправиш скърбта по пътя на правата линия. Трябва да знаеш законите на правата линия. Щом знаеш тия закони веднага, моментално скърбта може да се изправи. Щом не знаеш законите на правата линия, мъчно се изправя. Що е любовта?
към беседата >>
Следователно може да изправиш скърбта по пътя на правата линия.
Какво нещо е скърбта? Скърбта е крива линия, нищо повече. Ти за да изправиш скърбта, трябва да я направиш права линия. Що е скърб? – Крива линия.
Следователно може да изправиш скърбта по пътя на правата линия.
Трябва да знаеш законите на правата линия. Щом знаеш тия закони веднага, моментално скърбта може да се изправи. Щом не знаеш законите на правата линия, мъчно се изправя. Що е любовта? – Права линия.
към беседата >>
Трябва да знаеш законите на правата линия.
Скърбта е крива линия, нищо повече. Ти за да изправиш скърбта, трябва да я направиш права линия. Що е скърб? – Крива линия. Следователно може да изправиш скърбта по пътя на правата линия.
Трябва да знаеш законите на правата линия.
Щом знаеш тия закони веднага, моментално скърбта може да се изправи. Щом не знаеш законите на правата линия, мъчно се изправя. Що е любовта? – Права линия. Що е злото?
към беседата >>
Щом знаеш тия закони веднага, моментално скърбта може да се изправи.
Ти за да изправиш скърбта, трябва да я направиш права линия. Що е скърб? – Крива линия. Следователно може да изправиш скърбта по пътя на правата линия. Трябва да знаеш законите на правата линия.
Щом знаеш тия закони веднага, моментално скърбта може да се изправи.
Щом не знаеш законите на правата линия, мъчно се изправя. Що е любовта? – Права линия. Що е злото? – Крива линия.
към беседата >>
Щом не знаеш законите на правата линия, мъчно се изправя.
Що е скърб? – Крива линия. Следователно може да изправиш скърбта по пътя на правата линия. Трябва да знаеш законите на правата линия. Щом знаеш тия закони веднага, моментално скърбта може да се изправи.
Щом не знаеш законите на правата линия, мъчно се изправя.
Що е любовта? – Права линия. Що е злото? – Крива линия. Да имате една крива идея.
към беседата >>
Що е любовта?
– Крива линия. Следователно може да изправиш скърбта по пътя на правата линия. Трябва да знаеш законите на правата линия. Щом знаеш тия закони веднага, моментално скърбта може да се изправи. Щом не знаеш законите на правата линия, мъчно се изправя.
Що е любовта?
– Права линия. Що е злото? – Крива линия. Да имате една крива идея. Злото е разумно и то си има свой център.
към беседата >>
– Права линия.
Следователно може да изправиш скърбта по пътя на правата линия. Трябва да знаеш законите на правата линия. Щом знаеш тия закони веднага, моментално скърбта може да се изправи. Щом не знаеш законите на правата линия, мъчно се изправя. Що е любовта?
– Права линия.
Що е злото? – Крива линия. Да имате една крива идея. Злото е разумно и то си има свой център.
към беседата >>
Що е злото?
Трябва да знаеш законите на правата линия. Щом знаеш тия закони веднага, моментално скърбта може да се изправи. Щом не знаеш законите на правата линия, мъчно се изправя. Що е любовта? – Права линия.
Що е злото?
– Крива линия. Да имате една крива идея. Злото е разумно и то си има свой център.
към беседата >>
– Крива линия.
Щом знаеш тия закони веднага, моментално скърбта може да се изправи. Щом не знаеш законите на правата линия, мъчно се изправя. Що е любовта? – Права линия. Що е злото?
– Крива линия.
Да имате една крива идея. Злото е разумно и то си има свой център.
към беседата >>
Да имате една крива идея.
Щом не знаеш законите на правата линия, мъчно се изправя. Що е любовта? – Права линия. Що е злото? – Крива линия.
Да имате една крива идея.
Злото е разумно и то си има свой център.
към беседата >>
Злото е разумно и то си има свой център.
Що е любовта? – Права линия. Що е злото? – Крива линия. Да имате една крива идея.
Злото е разумно и то си има свой център.
към беседата >>
Имате едно положение, имате слизане към CD от B.
Имате едно положение, имате слизане към CD от B.
В CD се осмисля живота. В това единство имате всичките условия. Като слизате от CD надолу, изгубвате всички възможности. Сега представете си, че имате един съд пълен с вода, другият съд се изпразва. В кой съд човек се дави, в пълния или в празния?
към беседата >>
В CD се осмисля живота.
Имате едно положение, имате слизане към CD от B.
В CD се осмисля живота.
В това единство имате всичките условия. Като слизате от CD надолу, изгубвате всички възможности. Сега представете си, че имате един съд пълен с вода, другият съд се изпразва. В кой съд човек се дави, в пълния или в празния? DAC е пълен съд.
към беседата >>
В това единство имате всичките условия.
Имате едно положение, имате слизане към CD от B. В CD се осмисля живота.
В това единство имате всичките условия.
Като слизате от CD надолу, изгубвате всички възможности. Сега представете си, че имате един съд пълен с вода, другият съд се изпразва. В кой съд човек се дави, в пълния или в празния? DAC е пълен съд. Трябва да знаете да плавате, като идете до него, той е пълен с течност, може да се издавите.
към беседата >>
Като слизате от CD надолу, изгубвате всички възможности.
Имате едно положение, имате слизане към CD от B. В CD се осмисля живота. В това единство имате всичките условия.
Като слизате от CD надолу, изгубвате всички възможности.
Сега представете си, че имате един съд пълен с вода, другият съд се изпразва. В кой съд човек се дави, в пълния или в празния? DAC е пълен съд. Трябва да знаете да плавате, като идете до него, той е пълен с течност, може да се издавите. Мухите се давят в една чаша пълна с вода, в празната чаша не се давят.
към беседата >>
Сега представете си, че имате един съд пълен с вода, другият съд се изпразва.
Имате едно положение, имате слизане към CD от B. В CD се осмисля живота. В това единство имате всичките условия. Като слизате от CD надолу, изгубвате всички възможности.
Сега представете си, че имате един съд пълен с вода, другият съд се изпразва.
В кой съд човек се дави, в пълния или в празния? DAC е пълен съд. Трябва да знаете да плавате, като идете до него, той е пълен с течност, може да се издавите. Мухите се давят в една чаша пълна с вода, в празната чаша не се давят. Защо не се давят в празната чаша?
към беседата >>
В кой съд човек се дави, в пълния или в празния?
Имате едно положение, имате слизане към CD от B. В CD се осмисля живота. В това единство имате всичките условия. Като слизате от CD надолу, изгубвате всички възможности. Сега представете си, че имате един съд пълен с вода, другият съд се изпразва.
В кой съд човек се дави, в пълния или в празния?
DAC е пълен съд. Трябва да знаете да плавате, като идете до него, той е пълен с течност, може да се издавите. Мухите се давят в една чаша пълна с вода, в празната чаша не се давят. Защо не се давят в празната чаша? В какво човек се заблуждава?
към беседата >>
DAC е пълен съд.
В CD се осмисля живота. В това единство имате всичките условия. Като слизате от CD надолу, изгубвате всички възможности. Сега представете си, че имате един съд пълен с вода, другият съд се изпразва. В кой съд човек се дави, в пълния или в празния?
DAC е пълен съд.
Трябва да знаете да плавате, като идете до него, той е пълен с течност, може да се издавите. Мухите се давят в една чаша пълна с вода, в празната чаша не се давят. Защо не се давят в празната чаша? В какво човек се заблуждава? Тия линии на чертежа пунктирът, които са, те са сянка.
към беседата >>
Трябва да знаете да плавате, като идете до него, той е пълен с течност, може да се издавите.
В това единство имате всичките условия. Като слизате от CD надолу, изгубвате всички възможности. Сега представете си, че имате един съд пълен с вода, другият съд се изпразва. В кой съд човек се дави, в пълния или в празния? DAC е пълен съд.
Трябва да знаете да плавате, като идете до него, той е пълен с течност, може да се издавите.
Мухите се давят в една чаша пълна с вода, в празната чаша не се давят. Защо не се давят в празната чаша? В какво човек се заблуждава? Тия линии на чертежа пунктирът, които са, те са сянка. Чертежът е реалност на нещата.
към беседата >>
Мухите се давят в една чаша пълна с вода, в празната чаша не се давят.
Като слизате от CD надолу, изгубвате всички възможности. Сега представете си, че имате един съд пълен с вода, другият съд се изпразва. В кой съд човек се дави, в пълния или в празния? DAC е пълен съд. Трябва да знаете да плавате, като идете до него, той е пълен с течност, може да се издавите.
Мухите се давят в една чаша пълна с вода, в празната чаша не се давят.
Защо не се давят в празната чаша? В какво човек се заблуждава? Тия линии на чертежа пунктирът, които са, те са сянка. Чертежът е реалност на нещата. Пунктирът е сянка.
към беседата >>
Защо не се давят в празната чаша?
Сега представете си, че имате един съд пълен с вода, другият съд се изпразва. В кой съд човек се дави, в пълния или в празния? DAC е пълен съд. Трябва да знаете да плавате, като идете до него, той е пълен с течност, може да се издавите. Мухите се давят в една чаша пълна с вода, в празната чаша не се давят.
Защо не се давят в празната чаша?
В какво човек се заблуждава? Тия линии на чертежа пунктирът, които са, те са сянка. Чертежът е реалност на нещата. Пунктирът е сянка. Човек когато върви по пътя на доброто, тази сянка показва, че има големи мъчнотии.
към беседата >>
В какво човек се заблуждава?
В кой съд човек се дави, в пълния или в празния? DAC е пълен съд. Трябва да знаете да плавате, като идете до него, той е пълен с течност, може да се издавите. Мухите се давят в една чаша пълна с вода, в празната чаша не се давят. Защо не се давят в празната чаша?
В какво човек се заблуждава?
Тия линии на чертежа пунктирът, които са, те са сянка. Чертежът е реалност на нещата. Пунктирът е сянка. Човек когато върви по пътя на доброто, тази сянка показва, че има големи мъчнотии. После триъгълникът е обърнат надолу с върха.
към беседата >>
Тия линии на чертежа пунктирът, които са, те са сянка.
DAC е пълен съд. Трябва да знаете да плавате, като идете до него, той е пълен с течност, може да се издавите. Мухите се давят в една чаша пълна с вода, в празната чаша не се давят. Защо не се давят в празната чаша? В какво човек се заблуждава?
Тия линии на чертежа пунктирът, които са, те са сянка.
Чертежът е реалност на нещата. Пунктирът е сянка. Човек когато върви по пътя на доброто, тази сянка показва, че има големи мъчнотии. После триъгълникът е обърнат надолу с върха. CD е плоскост, представя екватора.
към беседата >>
Чертежът е реалност на нещата.
Трябва да знаете да плавате, като идете до него, той е пълен с течност, може да се издавите. Мухите се давят в една чаша пълна с вода, в празната чаша не се давят. Защо не се давят в празната чаша? В какво човек се заблуждава? Тия линии на чертежа пунктирът, които са, те са сянка.
Чертежът е реалност на нещата.
Пунктирът е сянка. Човек когато върви по пътя на доброто, тази сянка показва, че има големи мъчнотии. После триъгълникът е обърнат надолу с върха. CD е плоскост, представя екватора. На земята екваторът представя много приятни възможности.
към беседата >>
Пунктирът е сянка.
Мухите се давят в една чаша пълна с вода, в празната чаша не се давят. Защо не се давят в празната чаша? В какво човек се заблуждава? Тия линии на чертежа пунктирът, които са, те са сянка. Чертежът е реалност на нещата.
Пунктирът е сянка.
Човек когато върви по пътя на доброто, тази сянка показва, че има големи мъчнотии. После триъгълникът е обърнат надолу с върха. CD е плоскост, представя екватора. На земята екваторът представя много приятни възможности. A е южния полюс, B е северния полюс.
към беседата >>
Човек когато върви по пътя на доброто, тази сянка показва, че има големи мъчнотии.
Защо не се давят в празната чаша? В какво човек се заблуждава? Тия линии на чертежа пунктирът, които са, те са сянка. Чертежът е реалност на нещата. Пунктирът е сянка.
Човек когато върви по пътя на доброто, тази сянка показва, че има големи мъчнотии.
После триъгълникът е обърнат надолу с върха. CD е плоскост, представя екватора. На земята екваторът представя много приятни възможности. A е южния полюс, B е северния полюс. Северния полюс представя доброто, южният – представя злото.
към беседата >>
После триъгълникът е обърнат надолу с върха.
В какво човек се заблуждава? Тия линии на чертежа пунктирът, които са, те са сянка. Чертежът е реалност на нещата. Пунктирът е сянка. Човек когато върви по пътя на доброто, тази сянка показва, че има големи мъчнотии.
После триъгълникът е обърнат надолу с върха.
CD е плоскост, представя екватора. На земята екваторът представя много приятни възможности. A е южния полюс, B е северния полюс. Северния полюс представя доброто, южният – представя злото. При злото турям знака минус, разбирам отрицателната енергия в природата, която руши.
към беседата >>
CD е плоскост, представя екватора.
Тия линии на чертежа пунктирът, които са, те са сянка. Чертежът е реалност на нещата. Пунктирът е сянка. Човек когато върви по пътя на доброто, тази сянка показва, че има големи мъчнотии. После триъгълникът е обърнат надолу с върха.
CD е плоскост, представя екватора.
На земята екваторът представя много приятни възможности. A е южния полюс, B е северния полюс. Северния полюс представя доброто, южният – представя злото. При злото турям знака минус, разбирам отрицателната енергия в природата, която руши. Положителните енергии, които съграждат са плюс.
към беседата >>
На земята екваторът представя много приятни възможности.
Чертежът е реалност на нещата. Пунктирът е сянка. Човек когато върви по пътя на доброто, тази сянка показва, че има големи мъчнотии. После триъгълникът е обърнат надолу с върха. CD е плоскост, представя екватора.
На земята екваторът представя много приятни възможности.
A е южния полюс, B е северния полюс. Северния полюс представя доброто, южният – представя злото. При злото турям знака минус, разбирам отрицателната енергия в природата, която руши. Положителните енергии, които съграждат са плюс. Винаги сянката на едно добро ще ни даде един отрицателен характер, ще достави големи мъчнотии.
към беседата >>
A е южния полюс, B е северния полюс.
Пунктирът е сянка. Човек когато върви по пътя на доброто, тази сянка показва, че има големи мъчнотии. После триъгълникът е обърнат надолу с върха. CD е плоскост, представя екватора. На земята екваторът представя много приятни възможности.
A е южния полюс, B е северния полюс.
Северния полюс представя доброто, южният – представя злото. При злото турям знака минус, разбирам отрицателната енергия в природата, която руши. Положителните енергии, които съграждат са плюс. Винаги сянката на едно добро ще ни даде един отрицателен характер, ще достави големи мъчнотии. Злото представя една сянка на много големи възможности.
към беседата >>
Северния полюс представя доброто, южният – представя злото.
Човек когато върви по пътя на доброто, тази сянка показва, че има големи мъчнотии. После триъгълникът е обърнат надолу с върха. CD е плоскост, представя екватора. На земята екваторът представя много приятни възможности. A е южния полюс, B е северния полюс.
Северния полюс представя доброто, южният – представя злото.
При злото турям знака минус, разбирам отрицателната енергия в природата, която руши. Положителните енергии, които съграждат са плюс. Винаги сянката на едно добро ще ни даде един отрицателен характер, ще достави големи мъчнотии. Злото представя една сянка на много големи възможности.
към беседата >>
При злото турям знака минус, разбирам отрицателната енергия в природата, която руши.
После триъгълникът е обърнат надолу с върха. CD е плоскост, представя екватора. На земята екваторът представя много приятни възможности. A е южния полюс, B е северния полюс. Северния полюс представя доброто, южният – представя злото.
При злото турям знака минус, разбирам отрицателната енергия в природата, която руши.
Положителните енергии, които съграждат са плюс. Винаги сянката на едно добро ще ни даде един отрицателен характер, ще достави големи мъчнотии. Злото представя една сянка на много големи възможности.
към беседата >>
Положителните енергии, които съграждат са плюс.
CD е плоскост, представя екватора. На земята екваторът представя много приятни възможности. A е южния полюс, B е северния полюс. Северния полюс представя доброто, южният – представя злото. При злото турям знака минус, разбирам отрицателната енергия в природата, която руши.
Положителните енергии, които съграждат са плюс.
Винаги сянката на едно добро ще ни даде един отрицателен характер, ще достави големи мъчнотии. Злото представя една сянка на много големи възможности.
към беседата >>
Винаги сянката на едно добро ще ни даде един отрицателен характер, ще достави големи мъчнотии.
На земята екваторът представя много приятни възможности. A е южния полюс, B е северния полюс. Северния полюс представя доброто, южният – представя злото. При злото турям знака минус, разбирам отрицателната енергия в природата, която руши. Положителните енергии, които съграждат са плюс.
Винаги сянката на едно добро ще ни даде един отрицателен характер, ще достави големи мъчнотии.
Злото представя една сянка на много големи възможности.
към беседата >>
Злото представя една сянка на много големи възможности.
A е южния полюс, B е северния полюс. Северния полюс представя доброто, южният – представя злото. При злото турям знака минус, разбирам отрицателната енергия в природата, която руши. Положителните енергии, които съграждат са плюс. Винаги сянката на едно добро ще ни даде един отрицателен характер, ще достави големи мъчнотии.
Злото представя една сянка на много големи възможности.
към беседата >>
Вземете един крадец, който отива да краде, той има положителни съображения.
Вземете един крадец, който отива да краде, той има положителни съображения.
Той казва: „Тия пари един милион, като ги взема къща ще направя, ще уча в странство, ще се облека хубаво“, представя си хубавата страна. След като ги открадне, окошарят го в затвора, казва: „Съжалявам, переспективата беше отлична“. Как тъй при тази хубавата переспектива тия лоши резултати. Във В, човек трябва да краде, то представя лошите условия, има затвор. Той не открадне и този човек му стане приятел, и му дава доброволно.
към беседата >>
Той казва: „Тия пари един милион, като ги взема къща ще направя, ще уча в странство, ще се облека хубаво“, представя си хубавата страна.
Вземете един крадец, който отива да краде, той има положителни съображения.
Той казва: „Тия пари един милион, като ги взема къща ще направя, ще уча в странство, ще се облека хубаво“, представя си хубавата страна.
След като ги открадне, окошарят го в затвора, казва: „Съжалявам, переспективата беше отлична“. Как тъй при тази хубавата переспектива тия лоши резултати. Във В, човек трябва да краде, то представя лошите условия, има затвор. Той не открадне и този човек му стане приятел, и му дава доброволно. Казва: „Зле си представях тази работа, пък добре излезе“.
към беседата >>
След като ги открадне, окошарят го в затвора, казва: „Съжалявам, переспективата беше отлична“.
Вземете един крадец, който отива да краде, той има положителни съображения. Той казва: „Тия пари един милион, като ги взема къща ще направя, ще уча в странство, ще се облека хубаво“, представя си хубавата страна.
След като ги открадне, окошарят го в затвора, казва: „Съжалявам, переспективата беше отлична“.
Как тъй при тази хубавата переспектива тия лоши резултати. Във В, човек трябва да краде, то представя лошите условия, има затвор. Той не открадне и този човек му стане приятел, и му дава доброволно. Казва: „Зле си представях тази работа, пък добре излезе“. Като се запознавам с добрите хора, страхувам се първо от тях, но виждам резултатите са добри.
към беседата >>
Как тъй при тази хубавата переспектива тия лоши резултати.
Вземете един крадец, който отива да краде, той има положителни съображения. Той казва: „Тия пари един милион, като ги взема къща ще направя, ще уча в странство, ще се облека хубаво“, представя си хубавата страна. След като ги открадне, окошарят го в затвора, казва: „Съжалявам, переспективата беше отлична“.
Как тъй при тази хубавата переспектива тия лоши резултати.
Във В, човек трябва да краде, то представя лошите условия, има затвор. Той не открадне и този човек му стане приятел, и му дава доброволно. Казва: „Зле си представях тази работа, пък добре излезе“. Като се запознавам с добрите хора, страхувам се първо от тях, но виждам резултатите са добри. Някой път като се запознавам с лошите хора, отвън са много любезни, но после резултатите са лоши.
към беседата >>
Във В, човек трябва да краде, то представя лошите условия, има затвор.
Вземете един крадец, който отива да краде, той има положителни съображения. Той казва: „Тия пари един милион, като ги взема къща ще направя, ще уча в странство, ще се облека хубаво“, представя си хубавата страна. След като ги открадне, окошарят го в затвора, казва: „Съжалявам, переспективата беше отлична“. Как тъй при тази хубавата переспектива тия лоши резултати.
Във В, човек трябва да краде, то представя лошите условия, има затвор.
Той не открадне и този човек му стане приятел, и му дава доброволно. Казва: „Зле си представях тази работа, пък добре излезе“. Като се запознавам с добрите хора, страхувам се първо от тях, но виждам резултатите са добри. Някой път като се запознавам с лошите хора, отвън са много любезни, но после резултатите са лоши. Те са позлатени, лъщят отдалече.
към беседата >>
Той не открадне и този човек му стане приятел, и му дава доброволно.
Вземете един крадец, който отива да краде, той има положителни съображения. Той казва: „Тия пари един милион, като ги взема къща ще направя, ще уча в странство, ще се облека хубаво“, представя си хубавата страна. След като ги открадне, окошарят го в затвора, казва: „Съжалявам, переспективата беше отлична“. Как тъй при тази хубавата переспектива тия лоши резултати. Във В, човек трябва да краде, то представя лошите условия, има затвор.
Той не открадне и този човек му стане приятел, и му дава доброволно.
Казва: „Зле си представях тази работа, пък добре излезе“. Като се запознавам с добрите хора, страхувам се първо от тях, но виждам резултатите са добри. Някой път като се запознавам с лошите хора, отвън са много любезни, но после резултатите са лоши. Те са позлатени, лъщят отдалече. Всичките хора, които са лоши са маркирани, имат белег.
към беседата >>
Казва: „Зле си представях тази работа, пък добре излезе“.
Той казва: „Тия пари един милион, като ги взема къща ще направя, ще уча в странство, ще се облека хубаво“, представя си хубавата страна. След като ги открадне, окошарят го в затвора, казва: „Съжалявам, переспективата беше отлична“. Как тъй при тази хубавата переспектива тия лоши резултати. Във В, човек трябва да краде, то представя лошите условия, има затвор. Той не открадне и този човек му стане приятел, и му дава доброволно.
Казва: „Зле си представях тази работа, пък добре излезе“.
Като се запознавам с добрите хора, страхувам се първо от тях, но виждам резултатите са добри. Някой път като се запознавам с лошите хора, отвън са много любезни, но после резултатите са лоши. Те са позлатени, лъщят отдалече. Всичките хора, които са лоши са маркирани, имат белег. Имат хиляди белези, турени навсякъде – и по веждите, и по ушите, и по кривите линии, и по клепачите, и по космите.
към беседата >>
Като се запознавам с добрите хора, страхувам се първо от тях, но виждам резултатите са добри.
След като ги открадне, окошарят го в затвора, казва: „Съжалявам, переспективата беше отлична“. Как тъй при тази хубавата переспектива тия лоши резултати. Във В, човек трябва да краде, то представя лошите условия, има затвор. Той не открадне и този човек му стане приятел, и му дава доброволно. Казва: „Зле си представях тази работа, пък добре излезе“.
Като се запознавам с добрите хора, страхувам се първо от тях, но виждам резултатите са добри.
Някой път като се запознавам с лошите хора, отвън са много любезни, но после резултатите са лоши. Те са позлатени, лъщят отдалече. Всичките хора, които са лоши са маркирани, имат белег. Имат хиляди белези, турени навсякъде – и по веждите, и по ушите, и по кривите линии, и по клепачите, и по космите. Като хванеш косъма ще познаеш, че той е лош, че е живял лошо.
към беседата >>
Някой път като се запознавам с лошите хора, отвън са много любезни, но после резултатите са лоши.
Как тъй при тази хубавата переспектива тия лоши резултати. Във В, човек трябва да краде, то представя лошите условия, има затвор. Той не открадне и този човек му стане приятел, и му дава доброволно. Казва: „Зле си представях тази работа, пък добре излезе“. Като се запознавам с добрите хора, страхувам се първо от тях, но виждам резултатите са добри.
Някой път като се запознавам с лошите хора, отвън са много любезни, но после резултатите са лоши.
Те са позлатени, лъщят отдалече. Всичките хора, които са лоши са маркирани, имат белег. Имат хиляди белези, турени навсякъде – и по веждите, и по ушите, и по кривите линии, и по клепачите, и по космите. Като хванеш косъма ще познаеш, че той е лош, че е живял лошо. Необработена работа.
към беседата >>
Те са позлатени, лъщят отдалече.
Във В, човек трябва да краде, то представя лошите условия, има затвор. Той не открадне и този човек му стане приятел, и му дава доброволно. Казва: „Зле си представях тази работа, пък добре излезе“. Като се запознавам с добрите хора, страхувам се първо от тях, но виждам резултатите са добри. Някой път като се запознавам с лошите хора, отвън са много любезни, но после резултатите са лоши.
Те са позлатени, лъщят отдалече.
Всичките хора, които са лоши са маркирани, имат белег. Имат хиляди белези, турени навсякъде – и по веждите, и по ушите, и по кривите линии, и по клепачите, и по космите. Като хванеш косъма ще познаеш, че той е лош, че е живял лошо. Необработена работа. Представете си една жена, която преде тънко и друга, която дебело преде, жичката не е равна, навила го на вретеното, някъде дебело, някъде тънко.
към беседата >>
Всичките хора, които са лоши са маркирани, имат белег.
Той не открадне и този човек му стане приятел, и му дава доброволно. Казва: „Зле си представях тази работа, пък добре излезе“. Като се запознавам с добрите хора, страхувам се първо от тях, но виждам резултатите са добри. Някой път като се запознавам с лошите хора, отвън са много любезни, но после резултатите са лоши. Те са позлатени, лъщят отдалече.
Всичките хора, които са лоши са маркирани, имат белег.
Имат хиляди белези, турени навсякъде – и по веждите, и по ушите, и по кривите линии, и по клепачите, и по космите. Като хванеш косъма ще познаеш, че той е лош, че е живял лошо. Необработена работа. Представете си една жена, която преде тънко и друга, която дебело преде, жичката не е равна, навила го на вретеното, някъде дебело, някъде тънко. Казва, че вълната не била хубава.
към беседата >>
Имат хиляди белези, турени навсякъде – и по веждите, и по ушите, и по кривите линии, и по клепачите, и по космите.
Казва: „Зле си представях тази работа, пък добре излезе“. Като се запознавам с добрите хора, страхувам се първо от тях, но виждам резултатите са добри. Някой път като се запознавам с лошите хора, отвън са много любезни, но после резултатите са лоши. Те са позлатени, лъщят отдалече. Всичките хора, които са лоши са маркирани, имат белег.
Имат хиляди белези, турени навсякъде – и по веждите, и по ушите, и по кривите линии, и по клепачите, и по космите.
Като хванеш косъма ще познаеш, че той е лош, че е живял лошо. Необработена работа. Представете си една жена, която преде тънко и друга, която дебело преде, жичката не е равна, навила го на вретеното, някъде дебело, някъде тънко. Казва, че вълната не била хубава. И вълната да беше хубава, тя пак тъй щеше да го изпреде.
към беседата >>
Като хванеш косъма ще познаеш, че той е лош, че е живял лошо.
Като се запознавам с добрите хора, страхувам се първо от тях, но виждам резултатите са добри. Някой път като се запознавам с лошите хора, отвън са много любезни, но после резултатите са лоши. Те са позлатени, лъщят отдалече. Всичките хора, които са лоши са маркирани, имат белег. Имат хиляди белези, турени навсякъде – и по веждите, и по ушите, и по кривите линии, и по клепачите, и по космите.
Като хванеш косъма ще познаеш, че той е лош, че е живял лошо.
Необработена работа. Представете си една жена, която преде тънко и друга, която дебело преде, жичката не е равна, навила го на вретеното, някъде дебело, някъде тънко. Казва, че вълната не била хубава. И вълната да беше хубава, тя пак тъй щеше да го изпреде. Другата и при лошата вълна ще направи хубава жичка.
към беседата >>
Необработена работа.
Някой път като се запознавам с лошите хора, отвън са много любезни, но после резултатите са лоши. Те са позлатени, лъщят отдалече. Всичките хора, които са лоши са маркирани, имат белег. Имат хиляди белези, турени навсякъде – и по веждите, и по ушите, и по кривите линии, и по клепачите, и по космите. Като хванеш косъма ще познаеш, че той е лош, че е живял лошо.
Необработена работа.
Представете си една жена, която преде тънко и друга, която дебело преде, жичката не е равна, навила го на вретеното, някъде дебело, някъде тънко. Казва, че вълната не била хубава. И вълната да беше хубава, тя пак тъй щеше да го изпреде. Другата и при лошата вълна ще направи хубава жичка.
към беседата >>
Представете си една жена, която преде тънко и друга, която дебело преде, жичката не е равна, навила го на вретеното, някъде дебело, някъде тънко.
Те са позлатени, лъщят отдалече. Всичките хора, които са лоши са маркирани, имат белег. Имат хиляди белези, турени навсякъде – и по веждите, и по ушите, и по кривите линии, и по клепачите, и по космите. Като хванеш косъма ще познаеш, че той е лош, че е живял лошо. Необработена работа.
Представете си една жена, която преде тънко и друга, която дебело преде, жичката не е равна, навила го на вретеното, някъде дебело, някъде тънко.
Казва, че вълната не била хубава. И вълната да беше хубава, тя пак тъй щеше да го изпреде. Другата и при лошата вълна ще направи хубава жичка.
към беседата >>
Казва, че вълната не била хубава.
Всичките хора, които са лоши са маркирани, имат белег. Имат хиляди белези, турени навсякъде – и по веждите, и по ушите, и по кривите линии, и по клепачите, и по космите. Като хванеш косъма ще познаеш, че той е лош, че е живял лошо. Необработена работа. Представете си една жена, която преде тънко и друга, която дебело преде, жичката не е равна, навила го на вретеното, някъде дебело, някъде тънко.
Казва, че вълната не била хубава.
И вълната да беше хубава, тя пак тъй щеше да го изпреде. Другата и при лошата вълна ще направи хубава жичка.
към беседата >>
И вълната да беше хубава, тя пак тъй щеше да го изпреде.
Имат хиляди белези, турени навсякъде – и по веждите, и по ушите, и по кривите линии, и по клепачите, и по космите. Като хванеш косъма ще познаеш, че той е лош, че е живял лошо. Необработена работа. Представете си една жена, която преде тънко и друга, която дебело преде, жичката не е равна, навила го на вретеното, някъде дебело, някъде тънко. Казва, че вълната не била хубава.
И вълната да беше хубава, тя пак тъй щеше да го изпреде.
Другата и при лошата вълна ще направи хубава жичка.
към беседата >>
Другата и при лошата вълна ще направи хубава жичка.
Като хванеш косъма ще познаеш, че той е лош, че е живял лошо. Необработена работа. Представете си една жена, която преде тънко и друга, която дебело преде, жичката не е равна, навила го на вретеното, някъде дебело, някъде тънко. Казва, че вълната не била хубава. И вълната да беше хубава, тя пак тъй щеше да го изпреде.
Другата и при лошата вълна ще направи хубава жичка.
към беседата >>
Сега вие, ако не предете вълната хубаво, като не предете тънки нишки както трябва, навивате на вретеното.
Сега вие, ако не предете вълната хубаво, като не предете тънки нишки както трябва, навивате на вретеното.
Според индусите, които са определяли кармата, индуската теория не е доизяснена. Значи определено е, но не е равномерно определено, ту прави, ту криви навити на вретеното. Туй което се навива на вретеното има ли права линия? Ще ви предам онзи анекдот. Оженил се един българин, той не е бил българин, то е било някъде преди хиляди години, но аз го наричам българин.
към беседата >>
Според индусите, които са определяли кармата, индуската теория не е доизяснена.
Сега вие, ако не предете вълната хубаво, като не предете тънки нишки както трябва, навивате на вретеното.
Според индусите, които са определяли кармата, индуската теория не е доизяснена.
Значи определено е, но не е равномерно определено, ту прави, ту криви навити на вретеното. Туй което се навива на вретеното има ли права линия? Ще ви предам онзи анекдот. Оженил се един българин, той не е бил българин, то е било някъде преди хиляди години, но аз го наричам българин. Жена му била много мързелива и 20 години живели, и за 20 години тя опрела две вретена – едно бяло и другото черно.
към беседата >>
Значи определено е, но не е равномерно определено, ту прави, ту криви навити на вретеното.
Сега вие, ако не предете вълната хубаво, като не предете тънки нишки както трябва, навивате на вретеното. Според индусите, които са определяли кармата, индуската теория не е доизяснена.
Значи определено е, но не е равномерно определено, ту прави, ту криви навити на вретеното.
Туй което се навива на вретеното има ли права линия? Ще ви предам онзи анекдот. Оженил се един българин, той не е бил българин, то е било някъде преди хиляди години, но аз го наричам българин. Жена му била много мързелива и 20 години живели, и за 20 години тя опрела две вретена – едно бяло и другото черно. Той ѝ казва: „Слушай бе жена, оголяхме вече“.
към беседата >>
Туй което се навива на вретеното има ли права линия?
Сега вие, ако не предете вълната хубаво, като не предете тънки нишки както трябва, навивате на вретеното. Според индусите, които са определяли кармата, индуската теория не е доизяснена. Значи определено е, но не е равномерно определено, ту прави, ту криви навити на вретеното.
Туй което се навива на вретеното има ли права линия?
Ще ви предам онзи анекдот. Оженил се един българин, той не е бил българин, то е било някъде преди хиляди години, но аз го наричам българин. Жена му била много мързелива и 20 години живели, и за 20 години тя опрела две вретена – едно бяло и другото черно. Той ѝ казва: „Слушай бе жена, оголяхме вече“. Тя влиза в кацата, турила там двете вретена и започнала да показва на мъжа си какво изпрела и показвала ту бялото вретено, ту черното.
към беседата >>
Ще ви предам онзи анекдот.
Сега вие, ако не предете вълната хубаво, като не предете тънки нишки както трябва, навивате на вретеното. Според индусите, които са определяли кармата, индуската теория не е доизяснена. Значи определено е, но не е равномерно определено, ту прави, ту криви навити на вретеното. Туй което се навива на вретеното има ли права линия?
Ще ви предам онзи анекдот.
Оженил се един българин, той не е бил българин, то е било някъде преди хиляди години, но аз го наричам българин. Жена му била много мързелива и 20 години живели, и за 20 години тя опрела две вретена – едно бяло и другото черно. Той ѝ казва: „Слушай бе жена, оголяхме вече“. Тя влиза в кацата, турила там двете вретена и започнала да показва на мъжа си какво изпрела и показвала ту бялото вретено, ту черното. Тя му показала 20 бели и 20 черни вретена, но му казала той да не поглежда в кацата.
към беседата >>
Оженил се един българин, той не е бил българин, то е било някъде преди хиляди години, но аз го наричам българин.
Сега вие, ако не предете вълната хубаво, като не предете тънки нишки както трябва, навивате на вретеното. Според индусите, които са определяли кармата, индуската теория не е доизяснена. Значи определено е, но не е равномерно определено, ту прави, ту криви навити на вретеното. Туй което се навива на вретеното има ли права линия? Ще ви предам онзи анекдот.
Оженил се един българин, той не е бил българин, то е било някъде преди хиляди години, но аз го наричам българин.
Жена му била много мързелива и 20 години живели, и за 20 години тя опрела две вретена – едно бяло и другото черно. Той ѝ казва: „Слушай бе жена, оголяхме вече“. Тя влиза в кацата, турила там двете вретена и започнала да показва на мъжа си какво изпрела и показвала ту бялото вретено, ту черното. Тя му показала 20 бели и 20 черни вретена, но му казала той да не поглежда в кацата. Той не искал да гледа в кацата.
към беседата >>
Жена му била много мързелива и 20 години живели, и за 20 години тя опрела две вретена – едно бяло и другото черно.
Според индусите, които са определяли кармата, индуската теория не е доизяснена. Значи определено е, но не е равномерно определено, ту прави, ту криви навити на вретеното. Туй което се навива на вретеното има ли права линия? Ще ви предам онзи анекдот. Оженил се един българин, той не е бил българин, то е било някъде преди хиляди години, но аз го наричам българин.
Жена му била много мързелива и 20 години живели, и за 20 години тя опрела две вретена – едно бяло и другото черно.
Той ѝ казва: „Слушай бе жена, оголяхме вече“. Тя влиза в кацата, турила там двете вретена и започнала да показва на мъжа си какво изпрела и показвала ту бялото вретено, ту черното. Тя му показала 20 бели и 20 черни вретена, но му казала той да не поглежда в кацата. Той не искал да гледа в кацата. Един ден той се престорил на умрял и трябвало да го погребват, гол не може.
към беседата >>
Той ѝ казва: „Слушай бе жена, оголяхме вече“.
Значи определено е, но не е равномерно определено, ту прави, ту криви навити на вретеното. Туй което се навива на вретеното има ли права линия? Ще ви предам онзи анекдот. Оженил се един българин, той не е бил българин, то е било някъде преди хиляди години, но аз го наричам българин. Жена му била много мързелива и 20 години живели, и за 20 години тя опрела две вретена – едно бяло и другото черно.
Той ѝ казва: „Слушай бе жена, оголяхме вече“.
Тя влиза в кацата, турила там двете вретена и започнала да показва на мъжа си какво изпрела и показвала ту бялото вретено, ту черното. Тя му показала 20 бели и 20 черни вретена, но му казала той да не поглежда в кацата. Той не искал да гледа в кацата. Един ден той се престорил на умрял и трябвало да го погребват, гол не може. Тя извадила двете вретена и започнала от главата до краката с черното, с бялото, намотала го като мотовилка.
към беседата >>
Тя влиза в кацата, турила там двете вретена и започнала да показва на мъжа си какво изпрела и показвала ту бялото вретено, ту черното.
Туй което се навива на вретеното има ли права линия? Ще ви предам онзи анекдот. Оженил се един българин, той не е бил българин, то е било някъде преди хиляди години, но аз го наричам българин. Жена му била много мързелива и 20 години живели, и за 20 години тя опрела две вретена – едно бяло и другото черно. Той ѝ казва: „Слушай бе жена, оголяхме вече“.
Тя влиза в кацата, турила там двете вретена и започнала да показва на мъжа си какво изпрела и показвала ту бялото вретено, ту черното.
Тя му показала 20 бели и 20 черни вретена, но му казала той да не поглежда в кацата. Той не искал да гледа в кацата. Един ден той се престорил на умрял и трябвало да го погребват, гол не може. Тя извадила двете вретена и започнала от главата до краката с черното, с бялото, намотала го като мотовилка. Казва: „Мъжо на какво замяза?
към беседата >>
Тя му показала 20 бели и 20 черни вретена, но му казала той да не поглежда в кацата.
Ще ви предам онзи анекдот. Оженил се един българин, той не е бил българин, то е било някъде преди хиляди години, но аз го наричам българин. Жена му била много мързелива и 20 години живели, и за 20 години тя опрела две вретена – едно бяло и другото черно. Той ѝ казва: „Слушай бе жена, оголяхме вече“. Тя влиза в кацата, турила там двете вретена и започнала да показва на мъжа си какво изпрела и показвала ту бялото вретено, ту черното.
Тя му показала 20 бели и 20 черни вретена, но му казала той да не поглежда в кацата.
Той не искал да гледа в кацата. Един ден той се престорил на умрял и трябвало да го погребват, гол не може. Тя извадила двете вретена и започнала от главата до краката с черното, с бялото, намотала го като мотовилка. Казва: „Мъжо на какво замяза? На тамбура.“
към беседата >>
Той не искал да гледа в кацата.
Оженил се един българин, той не е бил българин, то е било някъде преди хиляди години, но аз го наричам българин. Жена му била много мързелива и 20 години живели, и за 20 години тя опрела две вретена – едно бяло и другото черно. Той ѝ казва: „Слушай бе жена, оголяхме вече“. Тя влиза в кацата, турила там двете вретена и започнала да показва на мъжа си какво изпрела и показвала ту бялото вретено, ту черното. Тя му показала 20 бели и 20 черни вретена, но му казала той да не поглежда в кацата.
Той не искал да гледа в кацата.
Един ден той се престорил на умрял и трябвало да го погребват, гол не може. Тя извадила двете вретена и започнала от главата до краката с черното, с бялото, намотала го като мотовилка. Казва: „Мъжо на какво замяза? На тамбура.“
към беседата >>
Един ден той се престорил на умрял и трябвало да го погребват, гол не може.
Жена му била много мързелива и 20 години живели, и за 20 години тя опрела две вретена – едно бяло и другото черно. Той ѝ казва: „Слушай бе жена, оголяхме вече“. Тя влиза в кацата, турила там двете вретена и започнала да показва на мъжа си какво изпрела и показвала ту бялото вретено, ту черното. Тя му показала 20 бели и 20 черни вретена, но му казала той да не поглежда в кацата. Той не искал да гледа в кацата.
Един ден той се престорил на умрял и трябвало да го погребват, гол не може.
Тя извадила двете вретена и започнала от главата до краката с черното, с бялото, намотала го като мотовилка. Казва: „Мъжо на какво замяза? На тамбура.“
към беседата >>
Тя извадила двете вретена и започнала от главата до краката с черното, с бялото, намотала го като мотовилка.
Той ѝ казва: „Слушай бе жена, оголяхме вече“. Тя влиза в кацата, турила там двете вретена и започнала да показва на мъжа си какво изпрела и показвала ту бялото вретено, ту черното. Тя му показала 20 бели и 20 черни вретена, но му казала той да не поглежда в кацата. Той не искал да гледа в кацата. Един ден той се престорил на умрял и трябвало да го погребват, гол не може.
Тя извадила двете вретена и започнала от главата до краката с черното, с бялото, намотала го като мотовилка.
Казва: „Мъжо на какво замяза? На тамбура.“
към беседата >>
Казва: „Мъжо на какво замяза?
Тя влиза в кацата, турила там двете вретена и започнала да показва на мъжа си какво изпрела и показвала ту бялото вретено, ту черното. Тя му показала 20 бели и 20 черни вретена, но му казала той да не поглежда в кацата. Той не искал да гледа в кацата. Един ден той се престорил на умрял и трябвало да го погребват, гол не може. Тя извадила двете вретена и започнала от главата до краката с черното, с бялото, намотала го като мотовилка.
Казва: „Мъжо на какво замяза?
На тамбура.“
към беседата >>
На тамбура.“
Тя му показала 20 бели и 20 черни вретена, но му казала той да не поглежда в кацата. Той не искал да гледа в кацата. Един ден той се престорил на умрял и трябвало да го погребват, гол не може. Тя извадила двете вретена и започнала от главата до краката с черното, с бялото, намотала го като мотовилка. Казва: „Мъжо на какво замяза?
На тамбура.“
към беседата >>
Идеята на сенките.
Идеята на сенките.
В доброто сенките са отрицателни, в злото сенките са положителни. Всяка положителна сянка принадлежи на злото. Всяка отрицателна сянка принадлежи към доброто. Щом сянката е положителна, вие имате възможности на злото; щом сянката е отрицателна имате възможностите на доброто. Ако сянката на вашия триъгълник е обърната надолу, нали има едно изречение, което казва, че всичко, каквото се случи на добрия човек, ще се обърне на добро.
към беседата >>
В доброто сенките са отрицателни, в злото сенките са положителни.
Идеята на сенките.
В доброто сенките са отрицателни, в злото сенките са положителни.
Всяка положителна сянка принадлежи на злото. Всяка отрицателна сянка принадлежи към доброто. Щом сянката е положителна, вие имате възможности на злото; щом сянката е отрицателна имате възможностите на доброто. Ако сянката на вашия триъгълник е обърната надолу, нали има едно изречение, което казва, че всичко, каквото се случи на добрия човек, ще се обърне на добро. Защото в доброто сенките са отрицателни.
към беседата >>
Всяка положителна сянка принадлежи на злото.
Идеята на сенките. В доброто сенките са отрицателни, в злото сенките са положителни.
Всяка положителна сянка принадлежи на злото.
Всяка отрицателна сянка принадлежи към доброто. Щом сянката е положителна, вие имате възможности на злото; щом сянката е отрицателна имате възможностите на доброто. Ако сянката на вашия триъгълник е обърната надолу, нали има едно изречение, което казва, че всичко, каквото се случи на добрия човек, ще се обърне на добро. Защото в доброто сенките са отрицателни. В злото сянката е положителна.
към беседата >>
Всяка отрицателна сянка принадлежи към доброто.
Идеята на сенките. В доброто сенките са отрицателни, в злото сенките са положителни. Всяка положителна сянка принадлежи на злото.
Всяка отрицателна сянка принадлежи към доброто.
Щом сянката е положителна, вие имате възможности на злото; щом сянката е отрицателна имате възможностите на доброто. Ако сянката на вашия триъгълник е обърната надолу, нали има едно изречение, което казва, че всичко, каквото се случи на добрия човек, ще се обърне на добро. Защото в доброто сенките са отрицателни. В злото сянката е положителна. Показват се възможностите, че са добри, но в същност разменени са сенките на доброто и на злото.
към беседата >>
Щом сянката е положителна, вие имате възможности на злото; щом сянката е отрицателна имате възможностите на доброто.
Идеята на сенките. В доброто сенките са отрицателни, в злото сенките са положителни. Всяка положителна сянка принадлежи на злото. Всяка отрицателна сянка принадлежи към доброто.
Щом сянката е положителна, вие имате възможности на злото; щом сянката е отрицателна имате възможностите на доброто.
Ако сянката на вашия триъгълник е обърната надолу, нали има едно изречение, което казва, че всичко, каквото се случи на добрия човек, ще се обърне на добро. Защото в доброто сенките са отрицателни. В злото сянката е положителна. Показват се възможностите, че са добри, но в същност разменени са сенките на доброто и на злото. При една сянка на доброто, ти ще оздравееш, при една сянка на злото – ти ще се разболееш.
към беседата >>
Ако сянката на вашия триъгълник е обърната надолу, нали има едно изречение, което казва, че всичко, каквото се случи на добрия човек, ще се обърне на добро.
Идеята на сенките. В доброто сенките са отрицателни, в злото сенките са положителни. Всяка положителна сянка принадлежи на злото. Всяка отрицателна сянка принадлежи към доброто. Щом сянката е положителна, вие имате възможности на злото; щом сянката е отрицателна имате възможностите на доброто.
Ако сянката на вашия триъгълник е обърната надолу, нали има едно изречение, което казва, че всичко, каквото се случи на добрия човек, ще се обърне на добро.
Защото в доброто сенките са отрицателни. В злото сянката е положителна. Показват се възможностите, че са добри, но в същност разменени са сенките на доброто и на злото. При една сянка на доброто, ти ще оздравееш, при една сянка на злото – ти ще се разболееш. При една сянка на доброто ти ще забогатееш, при една сянка на злото – ти ще осиромашееш.
към беседата >>
Защото в доброто сенките са отрицателни.
В доброто сенките са отрицателни, в злото сенките са положителни. Всяка положителна сянка принадлежи на злото. Всяка отрицателна сянка принадлежи към доброто. Щом сянката е положителна, вие имате възможности на злото; щом сянката е отрицателна имате възможностите на доброто. Ако сянката на вашия триъгълник е обърната надолу, нали има едно изречение, което казва, че всичко, каквото се случи на добрия човек, ще се обърне на добро.
Защото в доброто сенките са отрицателни.
В злото сянката е положителна. Показват се възможностите, че са добри, но в същност разменени са сенките на доброто и на злото. При една сянка на доброто, ти ще оздравееш, при една сянка на злото – ти ще се разболееш. При една сянка на доброто ти ще забогатееш, при една сянка на злото – ти ще осиромашееш. В края резултатите винаги са отрицателни.
към беседата >>
В злото сянката е положителна.
Всяка положителна сянка принадлежи на злото. Всяка отрицателна сянка принадлежи към доброто. Щом сянката е положителна, вие имате възможности на злото; щом сянката е отрицателна имате възможностите на доброто. Ако сянката на вашия триъгълник е обърната надолу, нали има едно изречение, което казва, че всичко, каквото се случи на добрия човек, ще се обърне на добро. Защото в доброто сенките са отрицателни.
В злото сянката е положителна.
Показват се възможностите, че са добри, но в същност разменени са сенките на доброто и на злото. При една сянка на доброто, ти ще оздравееш, при една сянка на злото – ти ще се разболееш. При една сянка на доброто ти ще забогатееш, при една сянка на злото – ти ще осиромашееш. В края резултатите винаги са отрицателни. Никога крайните резултати на злото не могат да бъдат положителни.
към беседата >>
Показват се възможностите, че са добри, но в същност разменени са сенките на доброто и на злото.
Всяка отрицателна сянка принадлежи към доброто. Щом сянката е положителна, вие имате възможности на злото; щом сянката е отрицателна имате възможностите на доброто. Ако сянката на вашия триъгълник е обърната надолу, нали има едно изречение, което казва, че всичко, каквото се случи на добрия човек, ще се обърне на добро. Защото в доброто сенките са отрицателни. В злото сянката е положителна.
Показват се възможностите, че са добри, но в същност разменени са сенките на доброто и на злото.
При една сянка на доброто, ти ще оздравееш, при една сянка на злото – ти ще се разболееш. При една сянка на доброто ти ще забогатееш, при една сянка на злото – ти ще осиромашееш. В края резултатите винаги са отрицателни. Никога крайните резултати на злото не могат да бъдат положителни. Всякога крайните резултати на доброто са положителни.
към беседата >>
При една сянка на доброто, ти ще оздравееш, при една сянка на злото – ти ще се разболееш.
Щом сянката е положителна, вие имате възможности на злото; щом сянката е отрицателна имате възможностите на доброто. Ако сянката на вашия триъгълник е обърната надолу, нали има едно изречение, което казва, че всичко, каквото се случи на добрия човек, ще се обърне на добро. Защото в доброто сенките са отрицателни. В злото сянката е положителна. Показват се възможностите, че са добри, но в същност разменени са сенките на доброто и на злото.
При една сянка на доброто, ти ще оздравееш, при една сянка на злото – ти ще се разболееш.
При една сянка на доброто ти ще забогатееш, при една сянка на злото – ти ще осиромашееш. В края резултатите винаги са отрицателни. Никога крайните резултати на злото не могат да бъдат положителни. Всякога крайните резултати на доброто са положителни. Доброто всякога започва с отрицателното и свършва с положителното.
към беседата >>
При една сянка на доброто ти ще забогатееш, при една сянка на злото – ти ще осиромашееш.
Ако сянката на вашия триъгълник е обърната надолу, нали има едно изречение, което казва, че всичко, каквото се случи на добрия човек, ще се обърне на добро. Защото в доброто сенките са отрицателни. В злото сянката е положителна. Показват се възможностите, че са добри, но в същност разменени са сенките на доброто и на злото. При една сянка на доброто, ти ще оздравееш, при една сянка на злото – ти ще се разболееш.
При една сянка на доброто ти ще забогатееш, при една сянка на злото – ти ще осиромашееш.
В края резултатите винаги са отрицателни. Никога крайните резултати на злото не могат да бъдат положителни. Всякога крайните резултати на доброто са положителни. Доброто всякога започва с отрицателното и свършва с положителното. Та казвам: Туй, което започва със сянка с отрицателен характер и свършва с положителен, е добро.
към беседата >>
В края резултатите винаги са отрицателни.
Защото в доброто сенките са отрицателни. В злото сянката е положителна. Показват се възможностите, че са добри, но в същност разменени са сенките на доброто и на злото. При една сянка на доброто, ти ще оздравееш, при една сянка на злото – ти ще се разболееш. При една сянка на доброто ти ще забогатееш, при една сянка на злото – ти ще осиромашееш.
В края резултатите винаги са отрицателни.
Никога крайните резултати на злото не могат да бъдат положителни. Всякога крайните резултати на доброто са положителни. Доброто всякога започва с отрицателното и свършва с положителното. Та казвам: Туй, което започва със сянка с отрицателен характер и свършва с положителен, е добро. Сянка, която започва с положителен характер и свършва с отрицателен, е зло.
към беседата >>
Никога крайните резултати на злото не могат да бъдат положителни.
В злото сянката е положителна. Показват се възможностите, че са добри, но в същност разменени са сенките на доброто и на злото. При една сянка на доброто, ти ще оздравееш, при една сянка на злото – ти ще се разболееш. При една сянка на доброто ти ще забогатееш, при една сянка на злото – ти ще осиромашееш. В края резултатите винаги са отрицателни.
Никога крайните резултати на злото не могат да бъдат положителни.
Всякога крайните резултати на доброто са положителни. Доброто всякога започва с отрицателното и свършва с положителното. Та казвам: Туй, което започва със сянка с отрицателен характер и свършва с положителен, е добро. Сянка, която започва с положителен характер и свършва с отрицателен, е зло. Всичките работи, които започват с отрицателни сили водят по пътя на злото.
към беседата >>
Всякога крайните резултати на доброто са положителни.
Показват се възможностите, че са добри, но в същност разменени са сенките на доброто и на злото. При една сянка на доброто, ти ще оздравееш, при една сянка на злото – ти ще се разболееш. При една сянка на доброто ти ще забогатееш, при една сянка на злото – ти ще осиромашееш. В края резултатите винаги са отрицателни. Никога крайните резултати на злото не могат да бъдат положителни.
Всякога крайните резултати на доброто са положителни.
Доброто всякога започва с отрицателното и свършва с положителното. Та казвам: Туй, което започва със сянка с отрицателен характер и свършва с положителен, е добро. Сянка, която започва с положителен характер и свършва с отрицателен, е зло. Всичките работи, които започват с отрицателни сили водят по пътя на злото. Допуснете, че вие трябва да учите и ваши приятели ви викат на угощение, днес на угощение, на ядене и пиене, ходите в модно общество, посрещат ви, изгубите си времето и останете невежи.
към беседата >>
Доброто всякога започва с отрицателното и свършва с положителното.
При една сянка на доброто, ти ще оздравееш, при една сянка на злото – ти ще се разболееш. При една сянка на доброто ти ще забогатееш, при една сянка на злото – ти ще осиромашееш. В края резултатите винаги са отрицателни. Никога крайните резултати на злото не могат да бъдат положителни. Всякога крайните резултати на доброто са положителни.
Доброто всякога започва с отрицателното и свършва с положителното.
Та казвам: Туй, което започва със сянка с отрицателен характер и свършва с положителен, е добро. Сянка, която започва с положителен характер и свършва с отрицателен, е зло. Всичките работи, които започват с отрицателни сили водят по пътя на злото. Допуснете, че вие трябва да учите и ваши приятели ви викат на угощение, днес на угощение, на ядене и пиене, ходите в модно общество, посрещат ви, изгубите си времето и останете невежи. При доброто вие ходите на училище, не ходите на угощение.
към беседата >>
Та казвам: Туй, което започва със сянка с отрицателен характер и свършва с положителен, е добро.
При една сянка на доброто ти ще забогатееш, при една сянка на злото – ти ще осиромашееш. В края резултатите винаги са отрицателни. Никога крайните резултати на злото не могат да бъдат положителни. Всякога крайните резултати на доброто са положителни. Доброто всякога започва с отрицателното и свършва с положителното.
Та казвам: Туй, което започва със сянка с отрицателен характер и свършва с положителен, е добро.
Сянка, която започва с положителен характер и свършва с отрицателен, е зло. Всичките работи, които започват с отрицателни сили водят по пътя на злото. Допуснете, че вие трябва да учите и ваши приятели ви викат на угощение, днес на угощение, на ядене и пиене, ходите в модно общество, посрещат ви, изгубите си времето и останете невежи. При доброто вие ходите на училище, не ходите на угощение. В доброто, като завършиш училище ходиш на гости, в злото без да си завършил ходиш на гости.
към беседата >>
Сянка, която започва с положителен характер и свършва с отрицателен, е зло.
В края резултатите винаги са отрицателни. Никога крайните резултати на злото не могат да бъдат положителни. Всякога крайните резултати на доброто са положителни. Доброто всякога започва с отрицателното и свършва с положителното. Та казвам: Туй, което започва със сянка с отрицателен характер и свършва с положителен, е добро.
Сянка, която започва с положителен характер и свършва с отрицателен, е зло.
Всичките работи, които започват с отрицателни сили водят по пътя на злото. Допуснете, че вие трябва да учите и ваши приятели ви викат на угощение, днес на угощение, на ядене и пиене, ходите в модно общество, посрещат ви, изгубите си времето и останете невежи. При доброто вие ходите на училище, не ходите на угощение. В доброто, като завършиш училище ходиш на гости, в злото без да си завършил ходиш на гости. Казваш: „Да си използувам времето“.
към беседата >>
Всичките работи, които започват с отрицателни сили водят по пътя на злото.
Никога крайните резултати на злото не могат да бъдат положителни. Всякога крайните резултати на доброто са положителни. Доброто всякога започва с отрицателното и свършва с положителното. Та казвам: Туй, което започва със сянка с отрицателен характер и свършва с положителен, е добро. Сянка, която започва с положителен характер и свършва с отрицателен, е зло.
Всичките работи, които започват с отрицателни сили водят по пътя на злото.
Допуснете, че вие трябва да учите и ваши приятели ви викат на угощение, днес на угощение, на ядене и пиене, ходите в модно общество, посрещат ви, изгубите си времето и останете невежи. При доброто вие ходите на училище, не ходите на угощение. В доброто, като завършиш училище ходиш на гости, в злото без да си завършил ходиш на гости. Казваш: „Да си използувам времето“. Сега във вас има желание преди да сте завършили училище да ходите на гости.
към беседата >>
Допуснете, че вие трябва да учите и ваши приятели ви викат на угощение, днес на угощение, на ядене и пиене, ходите в модно общество, посрещат ви, изгубите си времето и останете невежи.
Всякога крайните резултати на доброто са положителни. Доброто всякога започва с отрицателното и свършва с положителното. Та казвам: Туй, което започва със сянка с отрицателен характер и свършва с положителен, е добро. Сянка, която започва с положителен характер и свършва с отрицателен, е зло. Всичките работи, които започват с отрицателни сили водят по пътя на злото.
Допуснете, че вие трябва да учите и ваши приятели ви викат на угощение, днес на угощение, на ядене и пиене, ходите в модно общество, посрещат ви, изгубите си времето и останете невежи.
При доброто вие ходите на училище, не ходите на угощение. В доброто, като завършиш училище ходиш на гости, в злото без да си завършил ходиш на гости. Казваш: „Да си използувам времето“. Сега във вас има желание преди да сте завършили училище да ходите на гости. То е пътят на злото.
към беседата >>
При доброто вие ходите на училище, не ходите на угощение.
Доброто всякога започва с отрицателното и свършва с положителното. Та казвам: Туй, което започва със сянка с отрицателен характер и свършва с положителен, е добро. Сянка, която започва с положителен характер и свършва с отрицателен, е зло. Всичките работи, които започват с отрицателни сили водят по пътя на злото. Допуснете, че вие трябва да учите и ваши приятели ви викат на угощение, днес на угощение, на ядене и пиене, ходите в модно общество, посрещат ви, изгубите си времето и останете невежи.
При доброто вие ходите на училище, не ходите на угощение.
В доброто, като завършиш училище ходиш на гости, в злото без да си завършил ходиш на гости. Казваш: „Да си използувам времето“. Сега във вас има желание преди да сте завършили училище да ходите на гости. То е пътят на злото. Най-първо предпочитат хората за богатството.
към беседата >>
Каква беше основната мисъл на миналия петък?
Каква беше основната мисъл на миналия петък?
/Каза се/.
към беседата >>
В доброто, като завършиш училище ходиш на гости, в злото без да си завършил ходиш на гости.
Та казвам: Туй, което започва със сянка с отрицателен характер и свършва с положителен, е добро. Сянка, която започва с положителен характер и свършва с отрицателен, е зло. Всичките работи, които започват с отрицателни сили водят по пътя на злото. Допуснете, че вие трябва да учите и ваши приятели ви викат на угощение, днес на угощение, на ядене и пиене, ходите в модно общество, посрещат ви, изгубите си времето и останете невежи. При доброто вие ходите на училище, не ходите на угощение.
В доброто, като завършиш училище ходиш на гости, в злото без да си завършил ходиш на гости.
Казваш: „Да си използувам времето“. Сега във вас има желание преди да сте завършили училище да ходите на гости. То е пътят на злото. Най-първо предпочитат хората за богатството. Кое е за предпочитане – да имаш пари или да нямаш пари?
към беседата >>
/Каза се/.
Каква беше основната мисъл на миналия петък?
/Каза се/.
към беседата >>
Казваш: „Да си използувам времето“.
Сянка, която започва с положителен характер и свършва с отрицателен, е зло. Всичките работи, които започват с отрицателни сили водят по пътя на злото. Допуснете, че вие трябва да учите и ваши приятели ви викат на угощение, днес на угощение, на ядене и пиене, ходите в модно общество, посрещат ви, изгубите си времето и останете невежи. При доброто вие ходите на училище, не ходите на угощение. В доброто, като завършиш училище ходиш на гости, в злото без да си завършил ходиш на гости.
Казваш: „Да си използувам времето“.
Сега във вас има желание преди да сте завършили училище да ходите на гости. То е пътят на злото. Най-първо предпочитат хората за богатството. Кое е за предпочитане – да имаш пари или да нямаш пари? Аз турям така контрастта: Да имаш пари и умът ти да е слаб или да нямаш пари и умът ти да е силен.
към беседата >>
По какво се отличава вълкът от овцата?
По какво се отличава вълкът от овцата?
Психологически по какво се отличава? Значи превеждаме думите: „Тесен е пътят, който води към доброто, широк е пътят, който води към злото“. На вълка главата е широка и пътят му е широк, на овцата главата е тясна и пътят ѝ е тесен. Значи по тясния път вървят овцете, по широкия път вървят вълците.
към беседата >>
Сега във вас има желание преди да сте завършили училище да ходите на гости.
Всичките работи, които започват с отрицателни сили водят по пътя на злото. Допуснете, че вие трябва да учите и ваши приятели ви викат на угощение, днес на угощение, на ядене и пиене, ходите в модно общество, посрещат ви, изгубите си времето и останете невежи. При доброто вие ходите на училище, не ходите на угощение. В доброто, като завършиш училище ходиш на гости, в злото без да си завършил ходиш на гости. Казваш: „Да си използувам времето“.
Сега във вас има желание преди да сте завършили училище да ходите на гости.
То е пътят на злото. Най-първо предпочитат хората за богатството. Кое е за предпочитане – да имаш пари или да нямаш пари? Аз турям така контрастта: Да имаш пари и умът ти да е слаб или да нямаш пари и умът ти да е силен. Кое е за предпочитане?
към беседата >>
Психологически по какво се отличава?
По какво се отличава вълкът от овцата?
Психологически по какво се отличава?
Значи превеждаме думите: „Тесен е пътят, който води към доброто, широк е пътят, който води към злото“. На вълка главата е широка и пътят му е широк, на овцата главата е тясна и пътят ѝ е тесен. Значи по тясния път вървят овцете, по широкия път вървят вълците.
към беседата >>
То е пътят на злото.
Допуснете, че вие трябва да учите и ваши приятели ви викат на угощение, днес на угощение, на ядене и пиене, ходите в модно общество, посрещат ви, изгубите си времето и останете невежи. При доброто вие ходите на училище, не ходите на угощение. В доброто, като завършиш училище ходиш на гости, в злото без да си завършил ходиш на гости. Казваш: „Да си използувам времето“. Сега във вас има желание преди да сте завършили училище да ходите на гости.
То е пътят на злото.
Най-първо предпочитат хората за богатството. Кое е за предпочитане – да имаш пари или да нямаш пари? Аз турям така контрастта: Да имаш пари и умът ти да е слаб или да нямаш пари и умът ти да е силен. Кое е за предпочитане? Кое е за предпочитане – да можеш да дигаш два–три тона и да нямаш пари или да имаш пари и да не можеш да дигнеш десет килограма, а да имаш милиони.
към беседата >>
Значи превеждаме думите: „Тесен е пътят, който води към доброто, широк е пътят, който води към злото“.
По какво се отличава вълкът от овцата? Психологически по какво се отличава?
Значи превеждаме думите: „Тесен е пътят, който води към доброто, широк е пътят, който води към злото“.
На вълка главата е широка и пътят му е широк, на овцата главата е тясна и пътят ѝ е тесен. Значи по тясния път вървят овцете, по широкия път вървят вълците.
към беседата >>
Най-първо предпочитат хората за богатството.
При доброто вие ходите на училище, не ходите на угощение. В доброто, като завършиш училище ходиш на гости, в злото без да си завършил ходиш на гости. Казваш: „Да си използувам времето“. Сега във вас има желание преди да сте завършили училище да ходите на гости. То е пътят на злото.
Най-първо предпочитат хората за богатството.
Кое е за предпочитане – да имаш пари или да нямаш пари? Аз турям така контрастта: Да имаш пари и умът ти да е слаб или да нямаш пари и умът ти да е силен. Кое е за предпочитане? Кое е за предпочитане – да можеш да дигаш два–три тона и да нямаш пари или да имаш пари и да не можеш да дигнеш десет килограма, а да имаш милиони. Богатство без ум е нещастие в света.
към беседата >>
На вълка главата е широка и пътят му е широк, на овцата главата е тясна и пътят ѝ е тесен.
По какво се отличава вълкът от овцата? Психологически по какво се отличава? Значи превеждаме думите: „Тесен е пътят, който води към доброто, широк е пътят, който води към злото“.
На вълка главата е широка и пътят му е широк, на овцата главата е тясна и пътят ѝ е тесен.
Значи по тясния път вървят овцете, по широкия път вървят вълците.
към беседата >>
Кое е за предпочитане – да имаш пари или да нямаш пари?
В доброто, като завършиш училище ходиш на гости, в злото без да си завършил ходиш на гости. Казваш: „Да си използувам времето“. Сега във вас има желание преди да сте завършили училище да ходите на гости. То е пътят на злото. Най-първо предпочитат хората за богатството.
Кое е за предпочитане – да имаш пари или да нямаш пари?
Аз турям така контрастта: Да имаш пари и умът ти да е слаб или да нямаш пари и умът ти да е силен. Кое е за предпочитане? Кое е за предпочитане – да можеш да дигаш два–три тона и да нямаш пари или да имаш пари и да не можеш да дигнеш десет килограма, а да имаш милиони. Богатство без ум е нещастие в света. Сиромашия с ум е една щастлива възможност.
към беседата >>
Значи по тясния път вървят овцете, по широкия път вървят вълците.
По какво се отличава вълкът от овцата? Психологически по какво се отличава? Значи превеждаме думите: „Тесен е пътят, който води към доброто, широк е пътят, който води към злото“. На вълка главата е широка и пътят му е широк, на овцата главата е тясна и пътят ѝ е тесен.
Значи по тясния път вървят овцете, по широкия път вървят вълците.
към беседата >>
Аз турям така контрастта: Да имаш пари и умът ти да е слаб или да нямаш пари и умът ти да е силен.
Казваш: „Да си използувам времето“. Сега във вас има желание преди да сте завършили училище да ходите на гости. То е пътят на злото. Най-първо предпочитат хората за богатството. Кое е за предпочитане – да имаш пари или да нямаш пари?
Аз турям така контрастта: Да имаш пари и умът ти да е слаб или да нямаш пари и умът ти да е силен.
Кое е за предпочитане? Кое е за предпочитане – да можеш да дигаш два–три тона и да нямаш пари или да имаш пари и да не можеш да дигнеш десет килограма, а да имаш милиони. Богатство без ум е нещастие в света. Сиромашия с ум е една щастлива възможност. Затуй човек всякога трябва да разчита на добрия си ум, на доброто си сърце и на добрата си воля.
към беседата >>
Когато някоя камбана е пукната какъв звук издава?
Когато някоя камбана е пукната какъв звук издава?
– Тъп. Когато не е пукната? – Ясен. Защо на пукнатата камбана звукът е тъп, кои са причините? Защо чиновниците, когато са им празни джобовете образува се крива линия на гръбнака; когато имат пари в джобовете гръбнакът е изправен.
към беседата >>
Кое е за предпочитане?
Сега във вас има желание преди да сте завършили училище да ходите на гости. То е пътят на злото. Най-първо предпочитат хората за богатството. Кое е за предпочитане – да имаш пари или да нямаш пари? Аз турям така контрастта: Да имаш пари и умът ти да е слаб или да нямаш пари и умът ти да е силен.
Кое е за предпочитане?
Кое е за предпочитане – да можеш да дигаш два–три тона и да нямаш пари или да имаш пари и да не можеш да дигнеш десет килограма, а да имаш милиони. Богатство без ум е нещастие в света. Сиромашия с ум е една щастлива възможност. Затуй човек всякога трябва да разчита на добрия си ум, на доброто си сърце и на добрата си воля. Това са изводи.
към беседата >>
– Тъп.
Когато някоя камбана е пукната какъв звук издава?
– Тъп.
Когато не е пукната? – Ясен. Защо на пукнатата камбана звукът е тъп, кои са причините? Защо чиновниците, когато са им празни джобовете образува се крива линия на гръбнака; когато имат пари в джобовете гръбнакът е изправен. Сега казвате: „Празен джоб“.
към беседата >>
Кое е за предпочитане – да можеш да дигаш два–три тона и да нямаш пари или да имаш пари и да не можеш да дигнеш десет килограма, а да имаш милиони.
То е пътят на злото. Най-първо предпочитат хората за богатството. Кое е за предпочитане – да имаш пари или да нямаш пари? Аз турям така контрастта: Да имаш пари и умът ти да е слаб или да нямаш пари и умът ти да е силен. Кое е за предпочитане?
Кое е за предпочитане – да можеш да дигаш два–три тона и да нямаш пари или да имаш пари и да не можеш да дигнеш десет килограма, а да имаш милиони.
Богатство без ум е нещастие в света. Сиромашия с ум е една щастлива възможност. Затуй човек всякога трябва да разчита на добрия си ум, на доброто си сърце и на добрата си воля. Това са изводи. Добрият ум, доброто сърце и добрата воля това са възможности, това са богатства на човека.
към беседата >>
Когато не е пукната?
Когато някоя камбана е пукната какъв звук издава? – Тъп.
Когато не е пукната?
– Ясен. Защо на пукнатата камбана звукът е тъп, кои са причините? Защо чиновниците, когато са им празни джобовете образува се крива линия на гръбнака; когато имат пари в джобовете гръбнакът е изправен. Сега казвате: „Празен джоб“. То е едно положение.
към беседата >>
Богатство без ум е нещастие в света.
Най-първо предпочитат хората за богатството. Кое е за предпочитане – да имаш пари или да нямаш пари? Аз турям така контрастта: Да имаш пари и умът ти да е слаб или да нямаш пари и умът ти да е силен. Кое е за предпочитане? Кое е за предпочитане – да можеш да дигаш два–три тона и да нямаш пари или да имаш пари и да не можеш да дигнеш десет килограма, а да имаш милиони.
Богатство без ум е нещастие в света.
Сиромашия с ум е една щастлива възможност. Затуй човек всякога трябва да разчита на добрия си ум, на доброто си сърце и на добрата си воля. Това са изводи. Добрият ум, доброто сърце и добрата воля това са възможности, това са богатства на човека. Защото целият свят е създаден за добрите умове, за добрите сърца и за добрите воли.
към беседата >>
– Ясен.
Когато някоя камбана е пукната какъв звук издава? – Тъп. Когато не е пукната?
– Ясен.
Защо на пукнатата камбана звукът е тъп, кои са причините? Защо чиновниците, когато са им празни джобовете образува се крива линия на гръбнака; когато имат пари в джобовете гръбнакът е изправен. Сега казвате: „Празен джоб“. То е едно положение. Да ви представя друг един пример.
към беседата >>
Сиромашия с ум е една щастлива възможност.
Кое е за предпочитане – да имаш пари или да нямаш пари? Аз турям така контрастта: Да имаш пари и умът ти да е слаб или да нямаш пари и умът ти да е силен. Кое е за предпочитане? Кое е за предпочитане – да можеш да дигаш два–три тона и да нямаш пари или да имаш пари и да не можеш да дигнеш десет килограма, а да имаш милиони. Богатство без ум е нещастие в света.
Сиромашия с ум е една щастлива възможност.
Затуй човек всякога трябва да разчита на добрия си ум, на доброто си сърце и на добрата си воля. Това са изводи. Добрият ум, доброто сърце и добрата воля това са възможности, това са богатства на човека. Защото целият свят е създаден за добрите умове, за добрите сърца и за добрите воли. В туй няма никакво изключение.
към беседата >>
Защо на пукнатата камбана звукът е тъп, кои са причините?
Когато някоя камбана е пукната какъв звук издава? – Тъп. Когато не е пукната? – Ясен.
Защо на пукнатата камбана звукът е тъп, кои са причините?
Защо чиновниците, когато са им празни джобовете образува се крива линия на гръбнака; когато имат пари в джобовете гръбнакът е изправен. Сега казвате: „Празен джоб“. То е едно положение. Да ви представя друг един пример. Когато на човека му е празен стомаха, пак същото е; когато му е пълен стомахът, без да е пълен джобът, но когато стомахът е пълен с храна е едно нещо, когато е празен е друго нещо.
към беседата >>
Затуй човек всякога трябва да разчита на добрия си ум, на доброто си сърце и на добрата си воля.
Аз турям така контрастта: Да имаш пари и умът ти да е слаб или да нямаш пари и умът ти да е силен. Кое е за предпочитане? Кое е за предпочитане – да можеш да дигаш два–три тона и да нямаш пари или да имаш пари и да не можеш да дигнеш десет килограма, а да имаш милиони. Богатство без ум е нещастие в света. Сиромашия с ум е една щастлива възможност.
Затуй човек всякога трябва да разчита на добрия си ум, на доброто си сърце и на добрата си воля.
Това са изводи. Добрият ум, доброто сърце и добрата воля това са възможности, това са богатства на човека. Защото целият свят е създаден за добрите умове, за добрите сърца и за добрите воли. В туй няма никакво изключение. Някой казва: „Мене не ми върви“.
към беседата >>
Защо чиновниците, когато са им празни джобовете образува се крива линия на гръбнака; когато имат пари в джобовете гръбнакът е изправен.
Когато някоя камбана е пукната какъв звук издава? – Тъп. Когато не е пукната? – Ясен. Защо на пукнатата камбана звукът е тъп, кои са причините?
Защо чиновниците, когато са им празни джобовете образува се крива линия на гръбнака; когато имат пари в джобовете гръбнакът е изправен.
Сега казвате: „Празен джоб“. То е едно положение. Да ви представя друг един пример. Когато на човека му е празен стомаха, пак същото е; когато му е пълен стомахът, без да е пълен джобът, но когато стомахът е пълен с храна е едно нещо, когато е празен е друго нещо. Не само джобът, но и когато стомахът е празен все същото положение имаме.
към беседата >>
Това са изводи.
Кое е за предпочитане? Кое е за предпочитане – да можеш да дигаш два–три тона и да нямаш пари или да имаш пари и да не можеш да дигнеш десет килограма, а да имаш милиони. Богатство без ум е нещастие в света. Сиромашия с ум е една щастлива възможност. Затуй човек всякога трябва да разчита на добрия си ум, на доброто си сърце и на добрата си воля.
Това са изводи.
Добрият ум, доброто сърце и добрата воля това са възможности, това са богатства на човека. Защото целият свят е създаден за добрите умове, за добрите сърца и за добрите воли. В туй няма никакво изключение. Някой казва: „Мене не ми върви“. Щом не ти върви ти вървиш по пътя на кривата линия.
към беседата >>
Сега казвате: „Празен джоб“.
– Тъп. Когато не е пукната? – Ясен. Защо на пукнатата камбана звукът е тъп, кои са причините? Защо чиновниците, когато са им празни джобовете образува се крива линия на гръбнака; когато имат пари в джобовете гръбнакът е изправен.
Сега казвате: „Празен джоб“.
То е едно положение. Да ви представя друг един пример. Когато на човека му е празен стомаха, пак същото е; когато му е пълен стомахът, без да е пълен джобът, но когато стомахът е пълен с храна е едно нещо, когато е празен е друго нещо. Не само джобът, но и когато стомахът е празен все същото положение имаме. Когато човек е пълен с истина, с добро, с разумност, той седи изправен.
към беседата >>
Добрият ум, доброто сърце и добрата воля това са възможности, това са богатства на човека.
Кое е за предпочитане – да можеш да дигаш два–три тона и да нямаш пари или да имаш пари и да не можеш да дигнеш десет килограма, а да имаш милиони. Богатство без ум е нещастие в света. Сиромашия с ум е една щастлива възможност. Затуй човек всякога трябва да разчита на добрия си ум, на доброто си сърце и на добрата си воля. Това са изводи.
Добрият ум, доброто сърце и добрата воля това са възможности, това са богатства на човека.
Защото целият свят е създаден за добрите умове, за добрите сърца и за добрите воли. В туй няма никакво изключение. Някой казва: „Мене не ми върви“. Щом не ти върви ти вървиш по пътя на кривата линия. Щом допуснеш някое противоречие, кажеш, че Господ те е забравил – то е кривата линия.
към беседата >>
То е едно положение.
Когато не е пукната? – Ясен. Защо на пукнатата камбана звукът е тъп, кои са причините? Защо чиновниците, когато са им празни джобовете образува се крива линия на гръбнака; когато имат пари в джобовете гръбнакът е изправен. Сега казвате: „Празен джоб“.
То е едно положение.
Да ви представя друг един пример. Когато на човека му е празен стомаха, пак същото е; когато му е пълен стомахът, без да е пълен джобът, но когато стомахът е пълен с храна е едно нещо, когато е празен е друго нещо. Не само джобът, но и когато стомахът е празен все същото положение имаме. Когато човек е пълен с истина, с добро, с разумност, той седи изправен. Щом е празен, сгушва се.
към беседата >>
Защото целият свят е създаден за добрите умове, за добрите сърца и за добрите воли.
Богатство без ум е нещастие в света. Сиромашия с ум е една щастлива възможност. Затуй човек всякога трябва да разчита на добрия си ум, на доброто си сърце и на добрата си воля. Това са изводи. Добрият ум, доброто сърце и добрата воля това са възможности, това са богатства на човека.
Защото целият свят е създаден за добрите умове, за добрите сърца и за добрите воли.
В туй няма никакво изключение. Някой казва: „Мене не ми върви“. Щом не ти върви ти вървиш по пътя на кривата линия. Щом допуснеш някое противоречие, кажеш, че Господ те е забравил – то е кривата линия. Защо Господ ще те забрави?
към беседата >>
Да ви представя друг един пример.
– Ясен. Защо на пукнатата камбана звукът е тъп, кои са причините? Защо чиновниците, когато са им празни джобовете образува се крива линия на гръбнака; когато имат пари в джобовете гръбнакът е изправен. Сега казвате: „Празен джоб“. То е едно положение.
Да ви представя друг един пример.
Когато на човека му е празен стомаха, пак същото е; когато му е пълен стомахът, без да е пълен джобът, но когато стомахът е пълен с храна е едно нещо, когато е празен е друго нещо. Не само джобът, но и когато стомахът е празен все същото положение имаме. Когато човек е пълен с истина, с добро, с разумност, той седи изправен. Щом е празен, сгушва се.
към беседата >>
В туй няма никакво изключение.
Сиромашия с ум е една щастлива възможност. Затуй човек всякога трябва да разчита на добрия си ум, на доброто си сърце и на добрата си воля. Това са изводи. Добрият ум, доброто сърце и добрата воля това са възможности, това са богатства на човека. Защото целият свят е създаден за добрите умове, за добрите сърца и за добрите воли.
В туй няма никакво изключение.
Някой казва: „Мене не ми върви“. Щом не ти върви ти вървиш по пътя на кривата линия. Щом допуснеш някое противоречие, кажеш, че Господ те е забравил – то е кривата линия. Защо Господ ще те забрави? Каква представа имаш за Бога, че може да те забрави?
към беседата >>
Когато на човека му е празен стомаха, пак същото е; когато му е пълен стомахът, без да е пълен джобът, но когато стомахът е пълен с храна е едно нещо, когато е празен е друго нещо.
Защо на пукнатата камбана звукът е тъп, кои са причините? Защо чиновниците, когато са им празни джобовете образува се крива линия на гръбнака; когато имат пари в джобовете гръбнакът е изправен. Сега казвате: „Празен джоб“. То е едно положение. Да ви представя друг един пример.
Когато на човека му е празен стомаха, пак същото е; когато му е пълен стомахът, без да е пълен джобът, но когато стомахът е пълен с храна е едно нещо, когато е празен е друго нещо.
Не само джобът, но и когато стомахът е празен все същото положение имаме. Когато човек е пълен с истина, с добро, с разумност, той седи изправен. Щом е празен, сгушва се.
към беседата >>
Някой казва: „Мене не ми върви“.
Затуй човек всякога трябва да разчита на добрия си ум, на доброто си сърце и на добрата си воля. Това са изводи. Добрият ум, доброто сърце и добрата воля това са възможности, това са богатства на човека. Защото целият свят е създаден за добрите умове, за добрите сърца и за добрите воли. В туй няма никакво изключение.
Някой казва: „Мене не ми върви“.
Щом не ти върви ти вървиш по пътя на кривата линия. Щом допуснеш някое противоречие, кажеш, че Господ те е забравил – то е кривата линия. Защо Господ ще те забрави? Каква представа имаш за Бога, че може да те забрави? Когато слънцето изгрява ти лягаш и спиш, когато залязва, ставаш.
към беседата >>
Не само джобът, но и когато стомахът е празен все същото положение имаме.
Защо чиновниците, когато са им празни джобовете образува се крива линия на гръбнака; когато имат пари в джобовете гръбнакът е изправен. Сега казвате: „Празен джоб“. То е едно положение. Да ви представя друг един пример. Когато на човека му е празен стомаха, пак същото е; когато му е пълен стомахът, без да е пълен джобът, но когато стомахът е пълен с храна е едно нещо, когато е празен е друго нещо.
Не само джобът, но и когато стомахът е празен все същото положение имаме.
Когато човек е пълен с истина, с добро, с разумност, той седи изправен. Щом е празен, сгушва се.
към беседата >>
Щом не ти върви ти вървиш по пътя на кривата линия.
Това са изводи. Добрият ум, доброто сърце и добрата воля това са възможности, това са богатства на човека. Защото целият свят е създаден за добрите умове, за добрите сърца и за добрите воли. В туй няма никакво изключение. Някой казва: „Мене не ми върви“.
Щом не ти върви ти вървиш по пътя на кривата линия.
Щом допуснеш някое противоречие, кажеш, че Господ те е забравил – то е кривата линия. Защо Господ ще те забрави? Каква представа имаш за Бога, че може да те забрави? Когато слънцето изгрява ти лягаш и спиш, когато залязва, ставаш. На сутринта пак идеш, пак легнеш.
към беседата >>
Когато човек е пълен с истина, с добро, с разумност, той седи изправен.
Сега казвате: „Празен джоб“. То е едно положение. Да ви представя друг един пример. Когато на човека му е празен стомаха, пак същото е; когато му е пълен стомахът, без да е пълен джобът, но когато стомахът е пълен с храна е едно нещо, когато е празен е друго нещо. Не само джобът, но и когато стомахът е празен все същото положение имаме.
Когато човек е пълен с истина, с добро, с разумност, той седи изправен.
Щом е празен, сгушва се.
към беседата >>
Щом допуснеш някое противоречие, кажеш, че Господ те е забравил – то е кривата линия.
Добрият ум, доброто сърце и добрата воля това са възможности, това са богатства на човека. Защото целият свят е създаден за добрите умове, за добрите сърца и за добрите воли. В туй няма никакво изключение. Някой казва: „Мене не ми върви“. Щом не ти върви ти вървиш по пътя на кривата линия.
Щом допуснеш някое противоречие, кажеш, че Господ те е забравил – то е кривата линия.
Защо Господ ще те забрави? Каква представа имаш за Бога, че може да те забрави? Когато слънцето изгрява ти лягаш и спиш, когато залязва, ставаш. На сутринта пак идеш, пак легнеш. когато е ден ти спиш, когато е нощ ходиш като някой бухал.
към беседата >>
Щом е празен, сгушва се.
То е едно положение. Да ви представя друг един пример. Когато на човека му е празен стомаха, пак същото е; когато му е пълен стомахът, без да е пълен джобът, но когато стомахът е пълен с храна е едно нещо, когато е празен е друго нещо. Не само джобът, но и когато стомахът е празен все същото положение имаме. Когато човек е пълен с истина, с добро, с разумност, той седи изправен.
Щом е празен, сгушва се.
към беседата >>
Защо Господ ще те забрави?
Защото целият свят е създаден за добрите умове, за добрите сърца и за добрите воли. В туй няма никакво изключение. Някой казва: „Мене не ми върви“. Щом не ти върви ти вървиш по пътя на кривата линия. Щом допуснеш някое противоречие, кажеш, че Господ те е забравил – то е кривата линия.
Защо Господ ще те забрави?
Каква представа имаш за Бога, че може да те забрави? Когато слънцето изгрява ти лягаш и спиш, когато залязва, ставаш. На сутринта пак идеш, пак легнеш. когато е ден ти спиш, когато е нощ ходиш като някой бухал. Когато има възможности за работа не работиш, когато няма никакви възможности, тогава работиш.
към беседата >>
Представете си, че на вас ви дадат един милион с условие за една цяла година да не ги бутате парите.
Представете си, че на вас ви дадат един милион с условие за една цяла година да не ги бутате парите.
Имате един милион, но една година нямате право да си купите и хляб от тия пари. Цяла година да гладувате с условие след това парите да са ваши, да можете да си купите един хляб. Или пък дават ви един хляб, който имате право да ядете, но няма да имате милион след една година. Кое бихте предпочели? Казвате второто, защо не избирате един милион?
към беседата >>
Каква представа имаш за Бога, че може да те забрави?
В туй няма никакво изключение. Някой казва: „Мене не ми върви“. Щом не ти върви ти вървиш по пътя на кривата линия. Щом допуснеш някое противоречие, кажеш, че Господ те е забравил – то е кривата линия. Защо Господ ще те забрави?
Каква представа имаш за Бога, че може да те забрави?
Когато слънцето изгрява ти лягаш и спиш, когато залязва, ставаш. На сутринта пак идеш, пак легнеш. когато е ден ти спиш, когато е нощ ходиш като някой бухал. Когато има възможности за работа не работиш, когато няма никакви възможности, тогава работиш. Постави възможностите при добрите условия.
към беседата >>
Имате един милион, но една година нямате право да си купите и хляб от тия пари.
Представете си, че на вас ви дадат един милион с условие за една цяла година да не ги бутате парите.
Имате един милион, но една година нямате право да си купите и хляб от тия пари.
Цяла година да гладувате с условие след това парите да са ваши, да можете да си купите един хляб. Или пък дават ви един хляб, който имате право да ядете, но няма да имате милион след една година. Кое бихте предпочели? Казвате второто, защо не избирате един милион? Някои от вас ще кажете, че няма да ядете една година, но вие ще турите лъжата.
към беседата >>
Когато слънцето изгрява ти лягаш и спиш, когато залязва, ставаш.
Някой казва: „Мене не ми върви“. Щом не ти върви ти вървиш по пътя на кривата линия. Щом допуснеш някое противоречие, кажеш, че Господ те е забравил – то е кривата линия. Защо Господ ще те забрави? Каква представа имаш за Бога, че може да те забрави?
Когато слънцето изгрява ти лягаш и спиш, когато залязва, ставаш.
На сутринта пак идеш, пак легнеш. когато е ден ти спиш, когато е нощ ходиш като някой бухал. Когато има възможности за работа не работиш, когато няма никакви възможности, тогава работиш. Постави възможностите при добрите условия. Защото под „добри условия“ вие какво разбирате?
към беседата >>
Цяла година да гладувате с условие след това парите да са ваши, да можете да си купите един хляб.
Представете си, че на вас ви дадат един милион с условие за една цяла година да не ги бутате парите. Имате един милион, но една година нямате право да си купите и хляб от тия пари.
Цяла година да гладувате с условие след това парите да са ваши, да можете да си купите един хляб.
Или пък дават ви един хляб, който имате право да ядете, но няма да имате милион след една година. Кое бихте предпочели? Казвате второто, защо не избирате един милион? Някои от вас ще кажете, че няма да ядете една година, но вие ще турите лъжата. Казвате: „Няма да ям цяла година“.
към беседата >>
На сутринта пак идеш, пак легнеш.
Щом не ти върви ти вървиш по пътя на кривата линия. Щом допуснеш някое противоречие, кажеш, че Господ те е забравил – то е кривата линия. Защо Господ ще те забрави? Каква представа имаш за Бога, че може да те забрави? Когато слънцето изгрява ти лягаш и спиш, когато залязва, ставаш.
На сутринта пак идеш, пак легнеш.
когато е ден ти спиш, когато е нощ ходиш като някой бухал. Когато има възможности за работа не работиш, когато няма никакви възможности, тогава работиш. Постави възможностите при добрите условия. Защото под „добри условия“ вие какво разбирате? Да кажем имаш пари.
към беседата >>
Или пък дават ви един хляб, който имате право да ядете, но няма да имате милион след една година.
Представете си, че на вас ви дадат един милион с условие за една цяла година да не ги бутате парите. Имате един милион, но една година нямате право да си купите и хляб от тия пари. Цяла година да гладувате с условие след това парите да са ваши, да можете да си купите един хляб.
Или пък дават ви един хляб, който имате право да ядете, но няма да имате милион след една година.
Кое бихте предпочели? Казвате второто, защо не избирате един милион? Някои от вас ще кажете, че няма да ядете една година, но вие ще турите лъжата. Казвате: „Няма да ям цяла година“. Ще удържите ли думата си?
към беседата >>
когато е ден ти спиш, когато е нощ ходиш като някой бухал.
Щом допуснеш някое противоречие, кажеш, че Господ те е забравил – то е кривата линия. Защо Господ ще те забрави? Каква представа имаш за Бога, че може да те забрави? Когато слънцето изгрява ти лягаш и спиш, когато залязва, ставаш. На сутринта пак идеш, пак легнеш.
когато е ден ти спиш, когато е нощ ходиш като някой бухал.
Когато има възможности за работа не работиш, когато няма никакви възможности, тогава работиш. Постави възможностите при добрите условия. Защото под „добри условия“ вие какво разбирате? Да кажем имаш пари. Мислиш ли, че са добри условия?
към беседата >>
Кое бихте предпочели?
Представете си, че на вас ви дадат един милион с условие за една цяла година да не ги бутате парите. Имате един милион, но една година нямате право да си купите и хляб от тия пари. Цяла година да гладувате с условие след това парите да са ваши, да можете да си купите един хляб. Или пък дават ви един хляб, който имате право да ядете, но няма да имате милион след една година.
Кое бихте предпочели?
Казвате второто, защо не избирате един милион? Някои от вас ще кажете, че няма да ядете една година, но вие ще турите лъжата. Казвате: „Няма да ям цяла година“. Ще удържите ли думата си? Ако някой иска да удържи думата си, на какво ще се обоснове?
към беседата >>
Когато има възможности за работа не работиш, когато няма никакви възможности, тогава работиш.
Защо Господ ще те забрави? Каква представа имаш за Бога, че може да те забрави? Когато слънцето изгрява ти лягаш и спиш, когато залязва, ставаш. На сутринта пак идеш, пак легнеш. когато е ден ти спиш, когато е нощ ходиш като някой бухал.
Когато има възможности за работа не работиш, когато няма никакви възможности, тогава работиш.
Постави възможностите при добрите условия. Защото под „добри условия“ вие какво разбирате? Да кажем имаш пари. Мислиш ли, че са добри условия? Най-първо за да имаш пари трябва да имаш хляб.
към беседата >>
Казвате второто, защо не избирате един милион?
Представете си, че на вас ви дадат един милион с условие за една цяла година да не ги бутате парите. Имате един милион, но една година нямате право да си купите и хляб от тия пари. Цяла година да гладувате с условие след това парите да са ваши, да можете да си купите един хляб. Или пък дават ви един хляб, който имате право да ядете, но няма да имате милион след една година. Кое бихте предпочели?
Казвате второто, защо не избирате един милион?
Някои от вас ще кажете, че няма да ядете една година, но вие ще турите лъжата. Казвате: „Няма да ям цяла година“. Ще удържите ли думата си? Ако някой иска да удържи думата си, на какво ще се обоснове? Казва: „Цяла година няма да ям“.
към беседата >>
Постави възможностите при добрите условия.
Каква представа имаш за Бога, че може да те забрави? Когато слънцето изгрява ти лягаш и спиш, когато залязва, ставаш. На сутринта пак идеш, пак легнеш. когато е ден ти спиш, когато е нощ ходиш като някой бухал. Когато има възможности за работа не работиш, когато няма никакви възможности, тогава работиш.
Постави възможностите при добрите условия.
Защото под „добри условия“ вие какво разбирате? Да кажем имаш пари. Мислиш ли, че са добри условия? Най-първо за да имаш пари трябва да имаш хляб. Човек, който има изобилно въздух, който има изобилно светлина, който има изобилно храна, той има добри възможности.
към беседата >>
Някои от вас ще кажете, че няма да ядете една година, но вие ще турите лъжата.
Имате един милион, но една година нямате право да си купите и хляб от тия пари. Цяла година да гладувате с условие след това парите да са ваши, да можете да си купите един хляб. Или пък дават ви един хляб, който имате право да ядете, но няма да имате милион след една година. Кое бихте предпочели? Казвате второто, защо не избирате един милион?
Някои от вас ще кажете, че няма да ядете една година, но вие ще турите лъжата.
Казвате: „Няма да ям цяла година“. Ще удържите ли думата си? Ако някой иска да удържи думата си, на какво ще се обоснове? Казва: „Цяла година няма да ям“. Представете си, че вас ви теглят едно кило халва и ви я дават с условие да не я бутате.
към беседата >>
Защото под „добри условия“ вие какво разбирате?
Когато слънцето изгрява ти лягаш и спиш, когато залязва, ставаш. На сутринта пак идеш, пак легнеш. когато е ден ти спиш, когато е нощ ходиш като някой бухал. Когато има възможности за работа не работиш, когато няма никакви възможности, тогава работиш. Постави възможностите при добрите условия.
Защото под „добри условия“ вие какво разбирате?
Да кажем имаш пари. Мислиш ли, че са добри условия? Най-първо за да имаш пари трябва да имаш хляб. Човек, който има изобилно въздух, който има изобилно светлина, който има изобилно храна, той има добри възможности. Нямаш въздух, нямаш светлина, нямаш хляб, какво ти костуват парите?
към беседата >>
Казвате: „Няма да ям цяла година“.
Цяла година да гладувате с условие след това парите да са ваши, да можете да си купите един хляб. Или пък дават ви един хляб, който имате право да ядете, но няма да имате милион след една година. Кое бихте предпочели? Казвате второто, защо не избирате един милион? Някои от вас ще кажете, че няма да ядете една година, но вие ще турите лъжата.
Казвате: „Няма да ям цяла година“.
Ще удържите ли думата си? Ако някой иска да удържи думата си, на какво ще се обоснове? Казва: „Цяла година няма да ям“. Представете си, че вас ви теглят едно кило халва и ви я дават с условие да не я бутате. След като се тегли, турите пръста си, че близнете.
към беседата >>
Да кажем имаш пари.
На сутринта пак идеш, пак легнеш. когато е ден ти спиш, когато е нощ ходиш като някой бухал. Когато има възможности за работа не работиш, когато няма никакви възможности, тогава работиш. Постави възможностите при добрите условия. Защото под „добри условия“ вие какво разбирате?
Да кажем имаш пари.
Мислиш ли, че са добри условия? Най-първо за да имаш пари трябва да имаш хляб. Човек, който има изобилно въздух, който има изобилно светлина, който има изобилно храна, той има добри възможности. Нямаш въздух, нямаш светлина, нямаш хляб, какво ти костуват парите?
към беседата >>
Ще удържите ли думата си?
Или пък дават ви един хляб, който имате право да ядете, но няма да имате милион след една година. Кое бихте предпочели? Казвате второто, защо не избирате един милион? Някои от вас ще кажете, че няма да ядете една година, но вие ще турите лъжата. Казвате: „Няма да ям цяла година“.
Ще удържите ли думата си?
Ако някой иска да удържи думата си, на какво ще се обоснове? Казва: „Цяла година няма да ям“. Представете си, че вас ви теглят едно кило халва и ви я дават с условие да не я бутате. След като се тегли, турите пръста си, че близнете. Мислите ли, че тежестта на тази халва не се е изменила?
към беседата >>
Мислиш ли, че са добри условия?
когато е ден ти спиш, когато е нощ ходиш като някой бухал. Когато има възможности за работа не работиш, когато няма никакви възможности, тогава работиш. Постави възможностите при добрите условия. Защото под „добри условия“ вие какво разбирате? Да кажем имаш пари.
Мислиш ли, че са добри условия?
Най-първо за да имаш пари трябва да имаш хляб. Човек, който има изобилно въздух, който има изобилно светлина, който има изобилно храна, той има добри възможности. Нямаш въздух, нямаш светлина, нямаш хляб, какво ти костуват парите?
към беседата >>
Ако някой иска да удържи думата си, на какво ще се обоснове?
Кое бихте предпочели? Казвате второто, защо не избирате един милион? Някои от вас ще кажете, че няма да ядете една година, но вие ще турите лъжата. Казвате: „Няма да ям цяла година“. Ще удържите ли думата си?
Ако някой иска да удържи думата си, на какво ще се обоснове?
Казва: „Цяла година няма да ям“. Представете си, че вас ви теглят едно кило халва и ви я дават с условие да не я бутате. След като се тегли, турите пръста си, че близнете. Мислите ли, че тежестта на тази халва не се е изменила? Намалила се е.
към беседата >>
Най-първо за да имаш пари трябва да имаш хляб.
Когато има възможности за работа не работиш, когато няма никакви възможности, тогава работиш. Постави възможностите при добрите условия. Защото под „добри условия“ вие какво разбирате? Да кажем имаш пари. Мислиш ли, че са добри условия?
Най-първо за да имаш пари трябва да имаш хляб.
Човек, който има изобилно въздух, който има изобилно светлина, който има изобилно храна, той има добри възможности. Нямаш въздух, нямаш светлина, нямаш хляб, какво ти костуват парите?
към беседата >>
Казва: „Цяла година няма да ям“.
Казвате второто, защо не избирате един милион? Някои от вас ще кажете, че няма да ядете една година, но вие ще турите лъжата. Казвате: „Няма да ям цяла година“. Ще удържите ли думата си? Ако някой иска да удържи думата си, на какво ще се обоснове?
Казва: „Цяла година няма да ям“.
Представете си, че вас ви теглят едно кило халва и ви я дават с условие да не я бутате. След като се тегли, турите пръста си, че близнете. Мислите ли, че тежестта на тази халва не се е изменила? Намалила се е. Има везни, които могат да премерят, не тежи толкоз.
към беседата >>
Човек, който има изобилно въздух, който има изобилно светлина, който има изобилно храна, той има добри възможности.
Постави възможностите при добрите условия. Защото под „добри условия“ вие какво разбирате? Да кажем имаш пари. Мислиш ли, че са добри условия? Най-първо за да имаш пари трябва да имаш хляб.
Човек, който има изобилно въздух, който има изобилно светлина, който има изобилно храна, той има добри възможности.
Нямаш въздух, нямаш светлина, нямаш хляб, какво ти костуват парите?
към беседата >>
Представете си, че вас ви теглят едно кило халва и ви я дават с условие да не я бутате.
Някои от вас ще кажете, че няма да ядете една година, но вие ще турите лъжата. Казвате: „Няма да ям цяла година“. Ще удържите ли думата си? Ако някой иска да удържи думата си, на какво ще се обоснове? Казва: „Цяла година няма да ям“.
Представете си, че вас ви теглят едно кило халва и ви я дават с условие да не я бутате.
След като се тегли, турите пръста си, че близнете. Мислите ли, че тежестта на тази халва не се е изменила? Намалила се е. Има везни, които могат да премерят, не тежи толкоз. Питам: Защо ще си туряте пръста да близвате?
към беседата >>
Нямаш въздух, нямаш светлина, нямаш хляб, какво ти костуват парите?
Защото под „добри условия“ вие какво разбирате? Да кажем имаш пари. Мислиш ли, че са добри условия? Най-първо за да имаш пари трябва да имаш хляб. Човек, който има изобилно въздух, който има изобилно светлина, който има изобилно храна, той има добри възможности.
Нямаш въздух, нямаш светлина, нямаш хляб, какво ти костуват парите?
към беседата >>
След като се тегли, турите пръста си, че близнете.
Казвате: „Няма да ям цяла година“. Ще удържите ли думата си? Ако някой иска да удържи думата си, на какво ще се обоснове? Казва: „Цяла година няма да ям“. Представете си, че вас ви теглят едно кило халва и ви я дават с условие да не я бутате.
След като се тегли, турите пръста си, че близнете.
Мислите ли, че тежестта на тази халва не се е изменила? Намалила се е. Има везни, които могат да премерят, не тежи толкоз. Питам: Защо ще си туряте пръста да близвате? То е се същия закон.
към беседата >>
Сега вие не минавате от много паметливите.
Сега вие не минавате от много паметливите.
Кой от вас знае в миналото прераждане, в миналото какъв е бил? Всички сте изгубили паметта. Какви сте били в миналото не знаете. Какви сте били в миналото не знаете и минавате за учени. Не сте много от паметливите.
към беседата >>
Мислите ли, че тежестта на тази халва не се е изменила?
Ще удържите ли думата си? Ако някой иска да удържи думата си, на какво ще се обоснове? Казва: „Цяла година няма да ям“. Представете си, че вас ви теглят едно кило халва и ви я дават с условие да не я бутате. След като се тегли, турите пръста си, че близнете.
Мислите ли, че тежестта на тази халва не се е изменила?
Намалила се е. Има везни, които могат да премерят, не тежи толкоз. Питам: Защо ще си туряте пръста да близвате? То е се същия закон. Главата ви е гола, дойде ви идеята да имате шапка.
към беседата >>
Кой от вас знае в миналото прераждане, в миналото какъв е бил?
Сега вие не минавате от много паметливите.
Кой от вас знае в миналото прераждане, в миналото какъв е бил?
Всички сте изгубили паметта. Какви сте били в миналото не знаете. Какви сте били в миналото не знаете и минавате за учени. Не сте много от паметливите. Не е ли смешно, забравили сте вчерашния ден, какво сте учили, за днешния ще учите.
към беседата >>
Намалила се е.
Ако някой иска да удържи думата си, на какво ще се обоснове? Казва: „Цяла година няма да ям“. Представете си, че вас ви теглят едно кило халва и ви я дават с условие да не я бутате. След като се тегли, турите пръста си, че близнете. Мислите ли, че тежестта на тази халва не се е изменила?
Намалила се е.
Има везни, които могат да премерят, не тежи толкоз. Питам: Защо ще си туряте пръста да близвате? То е се същия закон. Главата ви е гола, дойде ви идеята да имате шапка. Като ви дойде идеята, казваш: „Шапка трябва“.
към беседата >>
Всички сте изгубили паметта.
Сега вие не минавате от много паметливите. Кой от вас знае в миналото прераждане, в миналото какъв е бил?
Всички сте изгубили паметта.
Какви сте били в миналото не знаете. Какви сте били в миналото не знаете и минавате за учени. Не сте много от паметливите. Не е ли смешно, забравили сте вчерашния ден, какво сте учили, за днешния ще учите. Какво ще уча днес.
към беседата >>
Има везни, които могат да премерят, не тежи толкоз.
Казва: „Цяла година няма да ям“. Представете си, че вас ви теглят едно кило халва и ви я дават с условие да не я бутате. След като се тегли, турите пръста си, че близнете. Мислите ли, че тежестта на тази халва не се е изменила? Намалила се е.
Има везни, които могат да премерят, не тежи толкоз.
Питам: Защо ще си туряте пръста да близвате? То е се същия закон. Главата ви е гола, дойде ви идеята да имате шапка. Като ви дойде идеята, казваш: „Шапка трябва“. Как ще обосновете, защо ви е тази шапка?
към беседата >>
Какви сте били в миналото не знаете.
Сега вие не минавате от много паметливите. Кой от вас знае в миналото прераждане, в миналото какъв е бил? Всички сте изгубили паметта.
Какви сте били в миналото не знаете.
Какви сте били в миналото не знаете и минавате за учени. Не сте много от паметливите. Не е ли смешно, забравили сте вчерашния ден, какво сте учили, за днешния ще учите. Какво ще уча днес. Днес като уча, утре пак ще забравя.
към беседата >>
Питам: Защо ще си туряте пръста да близвате?
Представете си, че вас ви теглят едно кило халва и ви я дават с условие да не я бутате. След като се тегли, турите пръста си, че близнете. Мислите ли, че тежестта на тази халва не се е изменила? Намалила се е. Има везни, които могат да премерят, не тежи толкоз.
Питам: Защо ще си туряте пръста да близвате?
То е се същия закон. Главата ви е гола, дойде ви идеята да имате шапка. Като ви дойде идеята, казваш: „Шапка трябва“. Как ще обосновете, защо ви е тази шапка? Косми имате, природата ви е турила шапка.
към беседата >>
Какви сте били в миналото не знаете и минавате за учени.
Сега вие не минавате от много паметливите. Кой от вас знае в миналото прераждане, в миналото какъв е бил? Всички сте изгубили паметта. Какви сте били в миналото не знаете.
Какви сте били в миналото не знаете и минавате за учени.
Не сте много от паметливите. Не е ли смешно, забравили сте вчерашния ден, какво сте учили, за днешния ще учите. Какво ще уча днес. Днес като уча, утре пак ще забравя. Днешния ден го виждам какъв е, вчерашния ден изчезнал.
към беседата >>
То е се същия закон.
След като се тегли, турите пръста си, че близнете. Мислите ли, че тежестта на тази халва не се е изменила? Намалила се е. Има везни, които могат да премерят, не тежи толкоз. Питам: Защо ще си туряте пръста да близвате?
То е се същия закон.
Главата ви е гола, дойде ви идеята да имате шапка. Като ви дойде идеята, казваш: „Шапка трябва“. Как ще обосновете, защо ви е тази шапка? Косми имате, природата ви е турила шапка. Имате тамън 250 хиляди шапки.
към беседата >>
Не сте много от паметливите.
Сега вие не минавате от много паметливите. Кой от вас знае в миналото прераждане, в миналото какъв е бил? Всички сте изгубили паметта. Какви сте били в миналото не знаете. Какви сте били в миналото не знаете и минавате за учени.
Не сте много от паметливите.
Не е ли смешно, забравили сте вчерашния ден, какво сте учили, за днешния ще учите. Какво ще уча днес. Днес като уча, утре пак ще забравя. Днешния ден го виждам какъв е, вчерашния ден изчезнал. Вчерашния ден при придобивките, които имам, трябва да го помня.
към беседата >>
Главата ви е гола, дойде ви идеята да имате шапка.
Мислите ли, че тежестта на тази халва не се е изменила? Намалила се е. Има везни, които могат да премерят, не тежи толкоз. Питам: Защо ще си туряте пръста да близвате? То е се същия закон.
Главата ви е гола, дойде ви идеята да имате шапка.
Като ви дойде идеята, казваш: „Шапка трябва“. Как ще обосновете, защо ви е тази шапка? Косми имате, природата ви е турила шапка. Имате тамън 250 хиляди шапки. Всеки косъм представя шапка, 250 хиляди шапки имате.
към беседата >>
Не е ли смешно, забравили сте вчерашния ден, какво сте учили, за днешния ще учите.
Кой от вас знае в миналото прераждане, в миналото какъв е бил? Всички сте изгубили паметта. Какви сте били в миналото не знаете. Какви сте били в миналото не знаете и минавате за учени. Не сте много от паметливите.
Не е ли смешно, забравили сте вчерашния ден, какво сте учили, за днешния ще учите.
Какво ще уча днес. Днес като уча, утре пак ще забравя. Днешния ден го виждам какъв е, вчерашния ден изчезнал. Вчерашния ден при придобивките, които имам, трябва да го помня.
към беседата >>
Като ви дойде идеята, казваш: „Шапка трябва“.
Намалила се е. Има везни, които могат да премерят, не тежи толкоз. Питам: Защо ще си туряте пръста да близвате? То е се същия закон. Главата ви е гола, дойде ви идеята да имате шапка.
Като ви дойде идеята, казваш: „Шапка трябва“.
Как ще обосновете, защо ви е тази шапка? Косми имате, природата ви е турила шапка. Имате тамън 250 хиляди шапки. Всеки косъм представя шапка, 250 хиляди шапки имате. То са модели, с които се облича главата.
към беседата >>
Какво ще уча днес.
Всички сте изгубили паметта. Какви сте били в миналото не знаете. Какви сте били в миналото не знаете и минавате за учени. Не сте много от паметливите. Не е ли смешно, забравили сте вчерашния ден, какво сте учили, за днешния ще учите.
Какво ще уча днес.
Днес като уча, утре пак ще забравя. Днешния ден го виждам какъв е, вчерашния ден изчезнал. Вчерашния ден при придобивките, които имам, трябва да го помня.
към беседата >>
Как ще обосновете, защо ви е тази шапка?
Има везни, които могат да премерят, не тежи толкоз. Питам: Защо ще си туряте пръста да близвате? То е се същия закон. Главата ви е гола, дойде ви идеята да имате шапка. Като ви дойде идеята, казваш: „Шапка трябва“.
Как ще обосновете, защо ви е тази шапка?
Косми имате, природата ви е турила шапка. Имате тамън 250 хиляди шапки. Всеки косъм представя шапка, 250 хиляди шапки имате. То са модели, с които се облича главата. Трябва ви още един косъм.
към беседата >>
Днес като уча, утре пак ще забравя.
Какви сте били в миналото не знаете. Какви сте били в миналото не знаете и минавате за учени. Не сте много от паметливите. Не е ли смешно, забравили сте вчерашния ден, какво сте учили, за днешния ще учите. Какво ще уча днес.
Днес като уча, утре пак ще забравя.
Днешния ден го виждам какъв е, вчерашния ден изчезнал. Вчерашния ден при придобивките, които имам, трябва да го помня.
към беседата >>
Косми имате, природата ви е турила шапка.
Питам: Защо ще си туряте пръста да близвате? То е се същия закон. Главата ви е гола, дойде ви идеята да имате шапка. Като ви дойде идеята, казваш: „Шапка трябва“. Как ще обосновете, защо ви е тази шапка?
Косми имате, природата ви е турила шапка.
Имате тамън 250 хиляди шапки. Всеки косъм представя шапка, 250 хиляди шапки имате. То са модели, с които се облича главата. Трябва ви още един косъм. Тази шапка ще бъде 251 хилядната на главата ви.
към беседата >>
Днешния ден го виждам какъв е, вчерашния ден изчезнал.
Какви сте били в миналото не знаете и минавате за учени. Не сте много от паметливите. Не е ли смешно, забравили сте вчерашния ден, какво сте учили, за днешния ще учите. Какво ще уча днес. Днес като уча, утре пак ще забравя.
Днешния ден го виждам какъв е, вчерашния ден изчезнал.
Вчерашния ден при придобивките, които имам, трябва да го помня.
към беседата >>
Имате тамън 250 хиляди шапки.
То е се същия закон. Главата ви е гола, дойде ви идеята да имате шапка. Като ви дойде идеята, казваш: „Шапка трябва“. Как ще обосновете, защо ви е тази шапка? Косми имате, природата ви е турила шапка.
Имате тамън 250 хиляди шапки.
Всеки косъм представя шапка, 250 хиляди шапки имате. То са модели, с които се облича главата. Трябва ви още един косъм. Тази шапка ще бъде 251 хилядната на главата ви.
към беседата >>
Вчерашния ден при придобивките, които имам, трябва да го помня.
Не сте много от паметливите. Не е ли смешно, забравили сте вчерашния ден, какво сте учили, за днешния ще учите. Какво ще уча днес. Днес като уча, утре пак ще забравя. Днешния ден го виждам какъв е, вчерашния ден изчезнал.
Вчерашния ден при придобивките, които имам, трябва да го помня.
към беседата >>
Всеки косъм представя шапка, 250 хиляди шапки имате.
Главата ви е гола, дойде ви идеята да имате шапка. Като ви дойде идеята, казваш: „Шапка трябва“. Как ще обосновете, защо ви е тази шапка? Косми имате, природата ви е турила шапка. Имате тамън 250 хиляди шапки.
Всеки косъм представя шапка, 250 хиляди шапки имате.
То са модели, с които се облича главата. Трябва ви още един косъм. Тази шапка ще бъде 251 хилядната на главата ви.
към беседата >>
Сега искам да не се обезсърчавате.
Сега искам да не се обезсърчавате.
Обезсърчението показва слаба надежда. Обезверяването показва слаба вяра. Безлюбието показва слаба любов. Всеки френолог, ако ви пипне главата, ако е развита надеждата има едно място изпъкнало на главата. Когато надеждата е слаба туй място е вглъбнато.
към беседата >>
То са модели, с които се облича главата.
Като ви дойде идеята, казваш: „Шапка трябва“. Как ще обосновете, защо ви е тази шапка? Косми имате, природата ви е турила шапка. Имате тамън 250 хиляди шапки. Всеки косъм представя шапка, 250 хиляди шапки имате.
То са модели, с които се облича главата.
Трябва ви още един косъм. Тази шапка ще бъде 251 хилядната на главата ви.
към беседата >>
Обезсърчението показва слаба надежда.
Сега искам да не се обезсърчавате.
Обезсърчението показва слаба надежда.
Обезверяването показва слаба вяра. Безлюбието показва слаба любов. Всеки френолог, ако ви пипне главата, ако е развита надеждата има едно място изпъкнало на главата. Когато надеждата е слаба туй място е вглъбнато. Всичките вглъбнати линии, които имате по лицето са отрицателни.
към беседата >>
Трябва ви още един косъм.
Как ще обосновете, защо ви е тази шапка? Косми имате, природата ви е турила шапка. Имате тамън 250 хиляди шапки. Всеки косъм представя шапка, 250 хиляди шапки имате. То са модели, с които се облича главата.
Трябва ви още един косъм.
Тази шапка ще бъде 251 хилядната на главата ви.
към беседата >>
Обезверяването показва слаба вяра.
Сега искам да не се обезсърчавате. Обезсърчението показва слаба надежда.
Обезверяването показва слаба вяра.
Безлюбието показва слаба любов. Всеки френолог, ако ви пипне главата, ако е развита надеждата има едно място изпъкнало на главата. Когато надеждата е слаба туй място е вглъбнато. Всичките вглъбнати линии, които имате по лицето са отрицателни. Всичките изпъкнали са положителни.
към беседата >>
Тази шапка ще бъде 251 хилядната на главата ви.
Косми имате, природата ви е турила шапка. Имате тамън 250 хиляди шапки. Всеки косъм представя шапка, 250 хиляди шапки имате. То са модели, с които се облича главата. Трябва ви още един косъм.
Тази шапка ще бъде 251 хилядната на главата ви.
към беседата >>
Безлюбието показва слаба любов.
Сега искам да не се обезсърчавате. Обезсърчението показва слаба надежда. Обезверяването показва слаба вяра.
Безлюбието показва слаба любов.
Всеки френолог, ако ви пипне главата, ако е развита надеждата има едно място изпъкнало на главата. Когато надеждата е слаба туй място е вглъбнато. Всичките вглъбнати линии, които имате по лицето са отрицателни. Всичките изпъкнали са положителни. Имате скулите изпъкнали, те се положителни.
към беседата >>
Каква идея е затворена в този ромб (Фиг. 1)?
Каква идея е затворена в този ромб (Фиг. 1)?
Допуснете, че от точката B трябва да слезете към D, или към C. Ако слизате към D или към C от B какъв резултат ще имате? От C като слизате какво е положението? От B като слизате имате разширение, от DC като слизате имате пак тесен път. Как ще примирите: от тесния път като слизате се разширявате, от широкия път като слизате се стеснявате.
към беседата >>
Всеки френолог, ако ви пипне главата, ако е развита надеждата има едно място изпъкнало на главата.
Сега искам да не се обезсърчавате. Обезсърчението показва слаба надежда. Обезверяването показва слаба вяра. Безлюбието показва слаба любов.
Всеки френолог, ако ви пипне главата, ако е развита надеждата има едно място изпъкнало на главата.
Когато надеждата е слаба туй място е вглъбнато. Всичките вглъбнати линии, които имате по лицето са отрицателни. Всичките изпъкнали са положителни. Имате скулите изпъкнали, те се положителни. Под скулите е вглъбнато, то е отрицателно.
към беседата >>
Допуснете, че от точката B трябва да слезете към D, или към C.
Каква идея е затворена в този ромб (Фиг. 1)?
Допуснете, че от точката B трябва да слезете към D, или към C.
Ако слизате към D или към C от B какъв резултат ще имате? От C като слизате какво е положението? От B като слизате имате разширение, от DC като слизате имате пак тесен път. Как ще примирите: от тесния път като слизате се разширявате, от широкия път като слизате се стеснявате. Как ще го обясните?
към беседата >>
Когато надеждата е слаба туй място е вглъбнато.
Сега искам да не се обезсърчавате. Обезсърчението показва слаба надежда. Обезверяването показва слаба вяра. Безлюбието показва слаба любов. Всеки френолог, ако ви пипне главата, ако е развита надеждата има едно място изпъкнало на главата.
Когато надеждата е слаба туй място е вглъбнато.
Всичките вглъбнати линии, които имате по лицето са отрицателни. Всичките изпъкнали са положителни. Имате скулите изпъкнали, те се положителни. Под скулите е вглъбнато, то е отрицателно. Слепите (очи) е отрицателно, отстрани на челото е положително.
към беседата >>
Ако слизате към D или към C от B какъв резултат ще имате?
Каква идея е затворена в този ромб (Фиг. 1)? Допуснете, че от точката B трябва да слезете към D, или към C.
Ако слизате към D или към C от B какъв резултат ще имате?
От C като слизате какво е положението? От B като слизате имате разширение, от DC като слизате имате пак тесен път. Как ще примирите: от тесния път като слизате се разширявате, от широкия път като слизате се стеснявате. Как ще го обясните? Представете си, че при B човек няма нито петаче, нищо не дава.
към беседата >>
Всичките вглъбнати линии, които имате по лицето са отрицателни.
Обезсърчението показва слаба надежда. Обезверяването показва слаба вяра. Безлюбието показва слаба любов. Всеки френолог, ако ви пипне главата, ако е развита надеждата има едно място изпъкнало на главата. Когато надеждата е слаба туй място е вглъбнато.
Всичките вглъбнати линии, които имате по лицето са отрицателни.
Всичките изпъкнали са положителни. Имате скулите изпъкнали, те се положителни. Под скулите е вглъбнато, то е отрицателно. Слепите (очи) е отрицателно, отстрани на челото е положително. Тия, които философски разсъждават, горната част на челото е изпъкнала, положителна е.
към беседата >>
От C като слизате какво е положението?
Каква идея е затворена в този ромб (Фиг. 1)? Допуснете, че от точката B трябва да слезете към D, или към C. Ако слизате към D или към C от B какъв резултат ще имате?
От C като слизате какво е положението?
От B като слизате имате разширение, от DC като слизате имате пак тесен път. Как ще примирите: от тесния път като слизате се разширявате, от широкия път като слизате се стеснявате. Как ще го обясните? Представете си, че при B човек няма нито петаче, нищо не дава. Надолу като слиза заражда се желание да дава.
към беседата >>
Всичките изпъкнали са положителни.
Обезверяването показва слаба вяра. Безлюбието показва слаба любов. Всеки френолог, ако ви пипне главата, ако е развита надеждата има едно място изпъкнало на главата. Когато надеждата е слаба туй място е вглъбнато. Всичките вглъбнати линии, които имате по лицето са отрицателни.
Всичките изпъкнали са положителни.
Имате скулите изпъкнали, те се положителни. Под скулите е вглъбнато, то е отрицателно. Слепите (очи) е отрицателно, отстрани на челото е положително. Тия, които философски разсъждават, горната част на челото е изпъкнала, положителна е. Когато не е изпъкнало, отрицателна е, тия хора не се интересуват от философия.
към беседата >>
От B като слизате имате разширение, от DC като слизате имате пак тесен път.
Каква идея е затворена в този ромб (Фиг. 1)? Допуснете, че от точката B трябва да слезете към D, или към C. Ако слизате към D или към C от B какъв резултат ще имате? От C като слизате какво е положението?
От B като слизате имате разширение, от DC като слизате имате пак тесен път.
Как ще примирите: от тесния път като слизате се разширявате, от широкия път като слизате се стеснявате. Как ще го обясните? Представете си, че при B човек няма нито петаче, нищо не дава. Надолу като слиза заражда се желание да дава. Като слезе в DC има, но при имането не дава.
към беседата >>
Имате скулите изпъкнали, те се положителни.
Безлюбието показва слаба любов. Всеки френолог, ако ви пипне главата, ако е развита надеждата има едно място изпъкнало на главата. Когато надеждата е слаба туй място е вглъбнато. Всичките вглъбнати линии, които имате по лицето са отрицателни. Всичките изпъкнали са положителни.
Имате скулите изпъкнали, те се положителни.
Под скулите е вглъбнато, то е отрицателно. Слепите (очи) е отрицателно, отстрани на челото е положително. Тия, които философски разсъждават, горната част на челото е изпъкнала, положителна е. Когато не е изпъкнало, отрицателна е, тия хора не се интересуват от философия. Щом е изпъкнала горната част на челото, положителен е човек във философията, разсъждава от причини към последствия.
към беседата >>
Как ще примирите: от тесния път като слизате се разширявате, от широкия път като слизате се стеснявате.
Каква идея е затворена в този ромб (Фиг. 1)? Допуснете, че от точката B трябва да слезете към D, или към C. Ако слизате към D или към C от B какъв резултат ще имате? От C като слизате какво е положението? От B като слизате имате разширение, от DC като слизате имате пак тесен път.
Как ще примирите: от тесния път като слизате се разширявате, от широкия път като слизате се стеснявате.
Как ще го обясните? Представете си, че при B човек няма нито петаче, нищо не дава. Надолу като слиза заражда се желание да дава. Като слезе в DC има, но при имането не дава. Как ще обясните, че някой път не искате да давате?
към беседата >>
Под скулите е вглъбнато, то е отрицателно.
Всеки френолог, ако ви пипне главата, ако е развита надеждата има едно място изпъкнало на главата. Когато надеждата е слаба туй място е вглъбнато. Всичките вглъбнати линии, които имате по лицето са отрицателни. Всичките изпъкнали са положителни. Имате скулите изпъкнали, те се положителни.
Под скулите е вглъбнато, то е отрицателно.
Слепите (очи) е отрицателно, отстрани на челото е положително. Тия, които философски разсъждават, горната част на челото е изпъкнала, положителна е. Когато не е изпъкнало, отрицателна е, тия хора не се интересуват от философия. Щом е изпъкнала горната част на челото, положителен е човек във философията, разсъждава от причини към последствия. Онези, които нямат философия те се интересуват само от резултатите.
към беседата >>
Как ще го обясните?
Допуснете, че от точката B трябва да слезете към D, или към C. Ако слизате към D или към C от B какъв резултат ще имате? От C като слизате какво е положението? От B като слизате имате разширение, от DC като слизате имате пак тесен път. Как ще примирите: от тесния път като слизате се разширявате, от широкия път като слизате се стеснявате.
Как ще го обясните?
Представете си, че при B човек няма нито петаче, нищо не дава. Надолу като слиза заражда се желание да дава. Като слезе в DC има, но при имането не дава. Как ще обясните, че някой път не искате да давате? Да кажем на детето майка му дала ябълка, иска му, то не иска да даде.
към беседата >>
Слепите (очи) е отрицателно, отстрани на челото е положително.
Когато надеждата е слаба туй място е вглъбнато. Всичките вглъбнати линии, които имате по лицето са отрицателни. Всичките изпъкнали са положителни. Имате скулите изпъкнали, те се положителни. Под скулите е вглъбнато, то е отрицателно.
Слепите (очи) е отрицателно, отстрани на челото е положително.
Тия, които философски разсъждават, горната част на челото е изпъкнала, положителна е. Когато не е изпъкнало, отрицателна е, тия хора не се интересуват от философия. Щом е изпъкнала горната част на челото, положителен е човек във философията, разсъждава от причини към последствия. Онези, които нямат философия те се интересуват само от резултатите. Онези, които имат философия се интересуват и за причините и за резултатите.
към беседата >>
Представете си, че при B човек няма нито петаче, нищо не дава.
Ако слизате към D или към C от B какъв резултат ще имате? От C като слизате какво е положението? От B като слизате имате разширение, от DC като слизате имате пак тесен път. Как ще примирите: от тесния път като слизате се разширявате, от широкия път като слизате се стеснявате. Как ще го обясните?
Представете си, че при B човек няма нито петаче, нищо не дава.
Надолу като слиза заражда се желание да дава. Като слезе в DC има, но при имането не дава. Как ще обясните, че някой път не искате да давате? Да кажем на детето майка му дала ябълка, иска му, то не иска да даде. Какви са съображенията на детето, че не иска да даде ябълка?
към беседата >>
Тия, които философски разсъждават, горната част на челото е изпъкнала, положителна е.
Всичките вглъбнати линии, които имате по лицето са отрицателни. Всичките изпъкнали са положителни. Имате скулите изпъкнали, те се положителни. Под скулите е вглъбнато, то е отрицателно. Слепите (очи) е отрицателно, отстрани на челото е положително.
Тия, които философски разсъждават, горната част на челото е изпъкнала, положителна е.
Когато не е изпъкнало, отрицателна е, тия хора не се интересуват от философия. Щом е изпъкнала горната част на челото, положителен е човек във философията, разсъждава от причини към последствия. Онези, които нямат философия те се интересуват само от резултатите. Онези, които имат философия се интересуват и за причините и за резултатите.
към беседата >>
Надолу като слиза заражда се желание да дава.
От C като слизате какво е положението? От B като слизате имате разширение, от DC като слизате имате пак тесен път. Как ще примирите: от тесния път като слизате се разширявате, от широкия път като слизате се стеснявате. Как ще го обясните? Представете си, че при B човек няма нито петаче, нищо не дава.
Надолу като слиза заражда се желание да дава.
Като слезе в DC има, но при имането не дава. Как ще обясните, че някой път не искате да давате? Да кажем на детето майка му дала ябълка, иска му, то не иска да даде. Какви са съображенията на детето, че не иска да даде ябълка? Казва: „Веднъж като си дала не си вземай думата назад“.
към беседата >>
Когато не е изпъкнало, отрицателна е, тия хора не се интересуват от философия.
Всичките изпъкнали са положителни. Имате скулите изпъкнали, те се положителни. Под скулите е вглъбнато, то е отрицателно. Слепите (очи) е отрицателно, отстрани на челото е положително. Тия, които философски разсъждават, горната част на челото е изпъкнала, положителна е.
Когато не е изпъкнало, отрицателна е, тия хора не се интересуват от философия.
Щом е изпъкнала горната част на челото, положителен е човек във философията, разсъждава от причини към последствия. Онези, които нямат философия те се интересуват само от резултатите. Онези, които имат философия се интересуват и за причините и за резултатите.
към беседата >>
Като слезе в DC има, но при имането не дава.
От B като слизате имате разширение, от DC като слизате имате пак тесен път. Как ще примирите: от тесния път като слизате се разширявате, от широкия път като слизате се стеснявате. Как ще го обясните? Представете си, че при B човек няма нито петаче, нищо не дава. Надолу като слиза заражда се желание да дава.
Като слезе в DC има, но при имането не дава.
Как ще обясните, че някой път не искате да давате? Да кажем на детето майка му дала ябълка, иска му, то не иска да даде. Какви са съображенията на детето, че не иска да даде ябълка? Казва: „Веднъж като си дала не си вземай думата назад“. Не иска да даде ябълката.
към беседата >>
Щом е изпъкнала горната част на челото, положителен е човек във философията, разсъждава от причини към последствия.
Имате скулите изпъкнали, те се положителни. Под скулите е вглъбнато, то е отрицателно. Слепите (очи) е отрицателно, отстрани на челото е положително. Тия, които философски разсъждават, горната част на челото е изпъкнала, положителна е. Когато не е изпъкнало, отрицателна е, тия хора не се интересуват от философия.
Щом е изпъкнала горната част на челото, положителен е човек във философията, разсъждава от причини към последствия.
Онези, които нямат философия те се интересуват само от резултатите. Онези, които имат философия се интересуват и за причините и за резултатите.
към беседата >>
Как ще обясните, че някой път не искате да давате?
Как ще примирите: от тесния път като слизате се разширявате, от широкия път като слизате се стеснявате. Как ще го обясните? Представете си, че при B човек няма нито петаче, нищо не дава. Надолу като слиза заражда се желание да дава. Като слезе в DC има, но при имането не дава.
Как ще обясните, че някой път не искате да давате?
Да кажем на детето майка му дала ябълка, иска му, то не иска да даде. Какви са съображенията на детето, че не иска да даде ябълка? Казва: „Веднъж като си дала не си вземай думата назад“. Не иска да даде ябълката. Или да допуснем, вие имате известни убеждения, от вашите деди и прадеди, имате някой навик.
към беседата >>
Онези, които нямат философия те се интересуват само от резултатите.
Под скулите е вглъбнато, то е отрицателно. Слепите (очи) е отрицателно, отстрани на челото е положително. Тия, които философски разсъждават, горната част на челото е изпъкнала, положителна е. Когато не е изпъкнало, отрицателна е, тия хора не се интересуват от философия. Щом е изпъкнала горната част на челото, положителен е човек във философията, разсъждава от причини към последствия.
Онези, които нямат философия те се интересуват само от резултатите.
Онези, които имат философия се интересуват и за причините и за резултатите.
към беседата >>
Да кажем на детето майка му дала ябълка, иска му, то не иска да даде.
Как ще го обясните? Представете си, че при B човек няма нито петаче, нищо не дава. Надолу като слиза заражда се желание да дава. Като слезе в DC има, но при имането не дава. Как ще обясните, че някой път не искате да давате?
Да кажем на детето майка му дала ябълка, иска му, то не иска да даде.
Какви са съображенията на детето, че не иска да даде ябълка? Казва: „Веднъж като си дала не си вземай думата назад“. Не иска да даде ябълката. Или да допуснем, вие имате известни убеждения, от вашите деди и прадеди, имате някой навик. Считате този навик за добър, не искате да го напуснете.
към беседата >>
Онези, които имат философия се интересуват и за причините и за резултатите.
Слепите (очи) е отрицателно, отстрани на челото е положително. Тия, които философски разсъждават, горната част на челото е изпъкнала, положителна е. Когато не е изпъкнало, отрицателна е, тия хора не се интересуват от философия. Щом е изпъкнала горната част на челото, положителен е човек във философията, разсъждава от причини към последствия. Онези, които нямат философия те се интересуват само от резултатите.
Онези, които имат философия се интересуват и за причините и за резултатите.
към беседата >>
Какви са съображенията на детето, че не иска да даде ябълка?
Представете си, че при B човек няма нито петаче, нищо не дава. Надолу като слиза заражда се желание да дава. Като слезе в DC има, но при имането не дава. Как ще обясните, че някой път не искате да давате? Да кажем на детето майка му дала ябълка, иска му, то не иска да даде.
Какви са съображенията на детето, че не иска да даде ябълка?
Казва: „Веднъж като си дала не си вземай думата назад“. Не иска да даде ябълката. Или да допуснем, вие имате известни убеждения, от вашите деди и прадеди, имате някой навик. Считате този навик за добър, не искате да го напуснете. Всъщност този навик лош резултат дава.
към беседата >>
Сега някой път вие искате да живеете добър живот.
Сега някой път вие искате да живеете добър живот.
То е един резултат. Добрият живот зависи от три неща – той зависи от разумността на човека, от добрия ум, от доброто сърце и от добрата воля. То не е нещо произволно.
към беседата >>
Казва: „Веднъж като си дала не си вземай думата назад“.
Надолу като слиза заражда се желание да дава. Като слезе в DC има, но при имането не дава. Как ще обясните, че някой път не искате да давате? Да кажем на детето майка му дала ябълка, иска му, то не иска да даде. Какви са съображенията на детето, че не иска да даде ябълка?
Казва: „Веднъж като си дала не си вземай думата назад“.
Не иска да даде ябълката. Или да допуснем, вие имате известни убеждения, от вашите деди и прадеди, имате някой навик. Считате този навик за добър, не искате да го напуснете. Всъщност този навик лош резултат дава. Допуснете, че имате навик да ядете или имате навик да пиете.
към беседата >>
То е един резултат.
Сега някой път вие искате да живеете добър живот.
То е един резултат.
Добрият живот зависи от три неща – той зависи от разумността на човека, от добрия ум, от доброто сърце и от добрата воля. То не е нещо произволно.
към беседата >>
Не иска да даде ябълката.
Като слезе в DC има, но при имането не дава. Как ще обясните, че някой път не искате да давате? Да кажем на детето майка му дала ябълка, иска му, то не иска да даде. Какви са съображенията на детето, че не иска да даде ябълка? Казва: „Веднъж като си дала не си вземай думата назад“.
Не иска да даде ябълката.
Или да допуснем, вие имате известни убеждения, от вашите деди и прадеди, имате някой навик. Считате този навик за добър, не искате да го напуснете. Всъщност този навик лош резултат дава. Допуснете, че имате навик да ядете или имате навик да пиете. От навика на яденето и пиенето знаеш колко зависи?
към беседата >>
Добрият живот зависи от три неща – той зависи от разумността на човека, от добрия ум, от доброто сърце и от добрата воля.
Сега някой път вие искате да живеете добър живот. То е един резултат.
Добрият живот зависи от три неща – той зависи от разумността на човека, от добрия ум, от доброто сърце и от добрата воля.
То не е нещо произволно.
към беседата >>
Или да допуснем, вие имате известни убеждения, от вашите деди и прадеди, имате някой навик.
Как ще обясните, че някой път не искате да давате? Да кажем на детето майка му дала ябълка, иска му, то не иска да даде. Какви са съображенията на детето, че не иска да даде ябълка? Казва: „Веднъж като си дала не си вземай думата назад“. Не иска да даде ябълката.
Или да допуснем, вие имате известни убеждения, от вашите деди и прадеди, имате някой навик.
Считате този навик за добър, не искате да го напуснете. Всъщност този навик лош резултат дава. Допуснете, че имате навик да ядете или имате навик да пиете. От навика на яденето и пиенето знаеш колко зависи? Яденето и пиенето, повече от лошите или добрите навици са?
към беседата >>
То не е нещо произволно.
Сега някой път вие искате да живеете добър живот. То е един резултат. Добрият живот зависи от три неща – той зависи от разумността на човека, от добрия ум, от доброто сърце и от добрата воля.
То не е нещо произволно.
към беседата >>
Считате този навик за добър, не искате да го напуснете.
Да кажем на детето майка му дала ябълка, иска му, то не иска да даде. Какви са съображенията на детето, че не иска да даде ябълка? Казва: „Веднъж като си дала не си вземай думата назад“. Не иска да даде ябълката. Или да допуснем, вие имате известни убеждения, от вашите деди и прадеди, имате някой навик.
Считате този навик за добър, не искате да го напуснете.
Всъщност този навик лош резултат дава. Допуснете, че имате навик да ядете или имате навик да пиете. От навика на яденето и пиенето знаеш колко зависи? Яденето и пиенето, повече от лошите или добрите навици са?
към беседата >>
Разсъждавайте върху ромба.
Разсъждавайте върху ромба.
към беседата >>
Всъщност този навик лош резултат дава.
Какви са съображенията на детето, че не иска да даде ябълка? Казва: „Веднъж като си дала не си вземай думата назад“. Не иска да даде ябълката. Или да допуснем, вие имате известни убеждения, от вашите деди и прадеди, имате някой навик. Считате този навик за добър, не искате да го напуснете.
Всъщност този навик лош резултат дава.
Допуснете, че имате навик да ядете или имате навик да пиете. От навика на яденето и пиенето знаеш колко зависи? Яденето и пиенето, повече от лошите или добрите навици са?
към беседата >>
Допуснете, че имате навик да ядете или имате навик да пиете.
Казва: „Веднъж като си дала не си вземай думата назад“. Не иска да даде ябълката. Или да допуснем, вие имате известни убеждения, от вашите деди и прадеди, имате някой навик. Считате този навик за добър, не искате да го напуснете. Всъщност този навик лош резултат дава.
Допуснете, че имате навик да ядете или имате навик да пиете.
От навика на яденето и пиенето знаеш колко зависи? Яденето и пиенето, повече от лошите или добрите навици са?
към беседата >>
От навика на яденето и пиенето знаеш колко зависи?
Не иска да даде ябълката. Или да допуснем, вие имате известни убеждения, от вашите деди и прадеди, имате някой навик. Считате този навик за добър, не искате да го напуснете. Всъщност този навик лош резултат дава. Допуснете, че имате навик да ядете или имате навик да пиете.
От навика на яденето и пиенето знаеш колко зависи?
Яденето и пиенето, повече от лошите или добрите навици са?
към беседата >>
Яденето и пиенето, повече от лошите или добрите навици са?
Или да допуснем, вие имате известни убеждения, от вашите деди и прадеди, имате някой навик. Считате този навик за добър, не искате да го напуснете. Всъщност този навик лош резултат дава. Допуснете, че имате навик да ядете или имате навик да пиете. От навика на яденето и пиенето знаеш колко зависи?
Яденето и пиенето, повече от лошите или добрите навици са?
към беседата >>
В света хората нямат максима, една определена идея, кое е зло?
В света хората нямат максима, една определена идея, кое е зло?
Представете си, че имате една пръчица, поставяте една тежест върху тази пръчица и до известно време тя започва да се огъва, огъва, най-после се счупи. Най-малкото огъване, когато правата линия измени своето положение и се огъне, туй вече е нарушение на онзи закон на хармонията. Отношението се изменя вече. Всяка права линия, която се огъва нейните отношения вече не са прави. Всяка крива линия, която се изправя изменят се нейните отношения.
към беседата >>
Представете си, че имате една пръчица, поставяте една тежест върху тази пръчица и до известно време тя започва да се огъва, огъва, най-после се счупи.
В света хората нямат максима, една определена идея, кое е зло?
Представете си, че имате една пръчица, поставяте една тежест върху тази пръчица и до известно време тя започва да се огъва, огъва, най-после се счупи.
Най-малкото огъване, когато правата линия измени своето положение и се огъне, туй вече е нарушение на онзи закон на хармонията. Отношението се изменя вече. Всяка права линия, която се огъва нейните отношения вече не са прави. Всяка крива линия, която се изправя изменят се нейните отношения. Правата линия като се огъне, заражда се злото, пък кривата линия като се изправи, заражда се доброто.
към беседата >>
Най-малкото огъване, когато правата линия измени своето положение и се огъне, туй вече е нарушение на онзи закон на хармонията.
В света хората нямат максима, една определена идея, кое е зло? Представете си, че имате една пръчица, поставяте една тежест върху тази пръчица и до известно време тя започва да се огъва, огъва, най-после се счупи.
Най-малкото огъване, когато правата линия измени своето положение и се огъне, туй вече е нарушение на онзи закон на хармонията.
Отношението се изменя вече. Всяка права линия, която се огъва нейните отношения вече не са прави. Всяка крива линия, която се изправя изменят се нейните отношения. Правата линия като се огъне, заражда се злото, пък кривата линия като се изправи, заражда се доброто. Що е добро?
към беседата >>
Отношението се изменя вече.
В света хората нямат максима, една определена идея, кое е зло? Представете си, че имате една пръчица, поставяте една тежест върху тази пръчица и до известно време тя започва да се огъва, огъва, най-после се счупи. Най-малкото огъване, когато правата линия измени своето положение и се огъне, туй вече е нарушение на онзи закон на хармонията.
Отношението се изменя вече.
Всяка права линия, която се огъва нейните отношения вече не са прави. Всяка крива линия, която се изправя изменят се нейните отношения. Правата линия като се огъне, заражда се злото, пък кривата линия като се изправи, заражда се доброто. Що е добро? Изправяне на кривата линия.
към беседата >>
Всяка права линия, която се огъва нейните отношения вече не са прави.
В света хората нямат максима, една определена идея, кое е зло? Представете си, че имате една пръчица, поставяте една тежест върху тази пръчица и до известно време тя започва да се огъва, огъва, най-после се счупи. Най-малкото огъване, когато правата линия измени своето положение и се огъне, туй вече е нарушение на онзи закон на хармонията. Отношението се изменя вече.
Всяка права линия, която се огъва нейните отношения вече не са прави.
Всяка крива линия, която се изправя изменят се нейните отношения. Правата линия като се огъне, заражда се злото, пък кривата линия като се изправи, заражда се доброто. Що е добро? Изправяне на кривата линия. Що е зло?
към беседата >>
Всяка крива линия, която се изправя изменят се нейните отношения.
В света хората нямат максима, една определена идея, кое е зло? Представете си, че имате една пръчица, поставяте една тежест върху тази пръчица и до известно време тя започва да се огъва, огъва, най-после се счупи. Най-малкото огъване, когато правата линия измени своето положение и се огъне, туй вече е нарушение на онзи закон на хармонията. Отношението се изменя вече. Всяка права линия, която се огъва нейните отношения вече не са прави.
Всяка крива линия, която се изправя изменят се нейните отношения.
Правата линия като се огъне, заражда се злото, пък кривата линия като се изправи, заражда се доброто. Що е добро? Изправяне на кривата линия. Що е зло? Огъване на правата линия.
към беседата >>
Правата линия като се огъне, заражда се злото, пък кривата линия като се изправи, заражда се доброто.
Представете си, че имате една пръчица, поставяте една тежест върху тази пръчица и до известно време тя започва да се огъва, огъва, най-после се счупи. Най-малкото огъване, когато правата линия измени своето положение и се огъне, туй вече е нарушение на онзи закон на хармонията. Отношението се изменя вече. Всяка права линия, която се огъва нейните отношения вече не са прави. Всяка крива линия, която се изправя изменят се нейните отношения.
Правата линия като се огъне, заражда се злото, пък кривата линия като се изправи, заражда се доброто.
Що е добро? Изправяне на кривата линия. Що е зло? Огъване на правата линия. Геометрическо определение.
към беседата >>
Що е добро?
Най-малкото огъване, когато правата линия измени своето положение и се огъне, туй вече е нарушение на онзи закон на хармонията. Отношението се изменя вече. Всяка права линия, която се огъва нейните отношения вече не са прави. Всяка крива линия, която се изправя изменят се нейните отношения. Правата линия като се огъне, заражда се злото, пък кривата линия като се изправи, заражда се доброто.
Що е добро?
Изправяне на кривата линия. Що е зло? Огъване на правата линия. Геометрическо определение. Вие с правата линия може да минете през каквато и да е дупка, от всяко място може да минете.
към беседата >>
Изправяне на кривата линия.
Отношението се изменя вече. Всяка права линия, която се огъва нейните отношения вече не са прави. Всяка крива линия, която се изправя изменят се нейните отношения. Правата линия като се огъне, заражда се злото, пък кривата линия като се изправи, заражда се доброто. Що е добро?
Изправяне на кривата линия.
Що е зло? Огъване на правата линия. Геометрическо определение. Вие с правата линия може да минете през каквато и да е дупка, от всяко място може да минете. Нищо не може да ви спре в правата линия.
към беседата >>
Що е зло?
Всяка права линия, която се огъва нейните отношения вече не са прави. Всяка крива линия, която се изправя изменят се нейните отношения. Правата линия като се огъне, заражда се злото, пък кривата линия като се изправи, заражда се доброто. Що е добро? Изправяне на кривата линия.
Що е зло?
Огъване на правата линия. Геометрическо определение. Вие с правата линия може да минете през каквато и да е дупка, от всяко място може да минете. Нищо не може да ви спре в правата линия. В кривата линия може навсякъде да ви спрат.
към беседата >>
Огъване на правата линия.
Всяка крива линия, която се изправя изменят се нейните отношения. Правата линия като се огъне, заражда се злото, пък кривата линия като се изправи, заражда се доброто. Що е добро? Изправяне на кривата линия. Що е зло?
Огъване на правата линия.
Геометрическо определение. Вие с правата линия може да минете през каквато и да е дупка, от всяко място може да минете. Нищо не може да ви спре в правата линия. В кривата линия може навсякъде да ви спрат. Ако някой път вашите идеи не се постигат то е защото вървите в кривата линия.
към беседата >>
Геометрическо определение.
Правата линия като се огъне, заражда се злото, пък кривата линия като се изправи, заражда се доброто. Що е добро? Изправяне на кривата линия. Що е зло? Огъване на правата линия.
Геометрическо определение.
Вие с правата линия може да минете през каквато и да е дупка, от всяко място може да минете. Нищо не може да ви спре в правата линия. В кривата линия може навсякъде да ви спрат. Ако някой път вашите идеи не се постигат то е защото вървите в кривата линия. Защо не се постига нещо?
към беседата >>
Вие с правата линия може да минете през каквато и да е дупка, от всяко място може да минете.
Що е добро? Изправяне на кривата линия. Що е зло? Огъване на правата линия. Геометрическо определение.
Вие с правата линия може да минете през каквато и да е дупка, от всяко място може да минете.
Нищо не може да ви спре в правата линия. В кривата линия може навсякъде да ви спрат. Ако някой път вашите идеи не се постигат то е защото вървите в кривата линия. Защо не се постига нещо? Защото вървите по крива линия.
към беседата >>
Нищо не може да ви спре в правата линия.
Изправяне на кривата линия. Що е зло? Огъване на правата линия. Геометрическо определение. Вие с правата линия може да минете през каквато и да е дупка, от всяко място може да минете.
Нищо не може да ви спре в правата линия.
В кривата линия може навсякъде да ви спрат. Ако някой път вашите идеи не се постигат то е защото вървите в кривата линия. Защо не се постига нещо? Защото вървите по крива линия. Всичките неща, които вървят по крива линия не се постигат, хиляди препятствия има.
към беседата >>
В кривата линия може навсякъде да ви спрат.
Що е зло? Огъване на правата линия. Геометрическо определение. Вие с правата линия може да минете през каквато и да е дупка, от всяко място може да минете. Нищо не може да ви спре в правата линия.
В кривата линия може навсякъде да ви спрат.
Ако някой път вашите идеи не се постигат то е защото вървите в кривата линия. Защо не се постига нещо? Защото вървите по крива линия. Всичките неща, които вървят по крива линия не се постигат, хиляди препятствия има. Затуй лошите хора там се спират.
към беседата >>
Ако някой път вашите идеи не се постигат то е защото вървите в кривата линия.
Огъване на правата линия. Геометрическо определение. Вие с правата линия може да минете през каквато и да е дупка, от всяко място може да минете. Нищо не може да ви спре в правата линия. В кривата линия може навсякъде да ви спрат.
Ако някой път вашите идеи не се постигат то е защото вървите в кривата линия.
Защо не се постига нещо? Защото вървите по крива линия. Всичките неща, които вървят по крива линия не се постигат, хиляди препятствия има. Затуй лошите хора там се спират. Като изминат две дистанции от една точка до друга се спират.
към беседата >>
Защо не се постига нещо?
Геометрическо определение. Вие с правата линия може да минете през каквато и да е дупка, от всяко място може да минете. Нищо не може да ви спре в правата линия. В кривата линия може навсякъде да ви спрат. Ако някой път вашите идеи не се постигат то е защото вървите в кривата линия.
Защо не се постига нещо?
Защото вървите по крива линия. Всичките неща, които вървят по крива линия не се постигат, хиляди препятствия има. Затуй лошите хора там се спират. Като изминат две дистанции от една точка до друга се спират. Като вървят пак се спират.
към беседата >>
Защото вървите по крива линия.
Вие с правата линия може да минете през каквато и да е дупка, от всяко място може да минете. Нищо не може да ви спре в правата линия. В кривата линия може навсякъде да ви спрат. Ако някой път вашите идеи не се постигат то е защото вървите в кривата линия. Защо не се постига нещо?
Защото вървите по крива линия.
Всичките неща, които вървят по крива линия не се постигат, хиляди препятствия има. Затуй лошите хора там се спират. Като изминат две дистанции от една точка до друга се спират. Като вървят пак се спират. Лошите хора постоянно се спират.
към беседата >>
Всичките неща, които вървят по крива линия не се постигат, хиляди препятствия има.
Нищо не може да ви спре в правата линия. В кривата линия може навсякъде да ви спрат. Ако някой път вашите идеи не се постигат то е защото вървите в кривата линия. Защо не се постига нещо? Защото вървите по крива линия.
Всичките неща, които вървят по крива линия не се постигат, хиляди препятствия има.
Затуй лошите хора там се спират. Като изминат две дистанции от една точка до друга се спират. Като вървят пак се спират. Лошите хора постоянно се спират. Вървят – спрат се, вървят – пак се спрат, обръщат се.
към беседата >>
Затуй лошите хора там се спират.
В кривата линия може навсякъде да ви спрат. Ако някой път вашите идеи не се постигат то е защото вървите в кривата линия. Защо не се постига нещо? Защото вървите по крива линия. Всичките неща, които вървят по крива линия не се постигат, хиляди препятствия има.
Затуй лошите хора там се спират.
Като изминат две дистанции от една точка до друга се спират. Като вървят пак се спират. Лошите хора постоянно се спират. Вървят – спрат се, вървят – пак се спрат, обръщат се. Добрият човек върви така спокойно с идея.
към беседата >>
Като изминат две дистанции от една точка до друга се спират.
Ако някой път вашите идеи не се постигат то е защото вървите в кривата линия. Защо не се постига нещо? Защото вървите по крива линия. Всичките неща, които вървят по крива линия не се постигат, хиляди препятствия има. Затуй лошите хора там се спират.
Като изминат две дистанции от една точка до друга се спират.
Като вървят пак се спират. Лошите хора постоянно се спират. Вървят – спрат се, вървят – пак се спрат, обръщат се. Добрият човек върви така спокойно с идея. Онзи по кривата линия само се обръща назад.
към беседата >>
Като вървят пак се спират.
Защо не се постига нещо? Защото вървите по крива линия. Всичките неща, които вървят по крива линия не се постигат, хиляди препятствия има. Затуй лошите хора там се спират. Като изминат две дистанции от една точка до друга се спират.
Като вървят пак се спират.
Лошите хора постоянно се спират. Вървят – спрат се, вървят – пак се спрат, обръщат се. Добрият човек върви така спокойно с идея. Онзи по кривата линия само се обръща назад. Има спиране на геометрически точки.
към беседата >>
Лошите хора постоянно се спират.
Защото вървите по крива линия. Всичките неща, които вървят по крива линия не се постигат, хиляди препятствия има. Затуй лошите хора там се спират. Като изминат две дистанции от една точка до друга се спират. Като вървят пак се спират.
Лошите хора постоянно се спират.
Вървят – спрат се, вървят – пак се спрат, обръщат се. Добрият човек върви така спокойно с идея. Онзи по кривата линия само се обръща назад. Има спиране на геометрически точки. Ако той не се спира ще го сполети някое голямо зло.
към беседата >>
Вървят – спрат се, вървят – пак се спрат, обръщат се.
Всичките неща, които вървят по крива линия не се постигат, хиляди препятствия има. Затуй лошите хора там се спират. Като изминат две дистанции от една точка до друга се спират. Като вървят пак се спират. Лошите хора постоянно се спират.
Вървят – спрат се, вървят – пак се спрат, обръщат се.
Добрият човек върви така спокойно с идея. Онзи по кривата линия само се обръща назад. Има спиране на геометрически точки. Ако той не се спира ще го сполети някое голямо зло. Туй спиране го наричат, че той трябва да мисли.
към беседата >>
Добрият човек върви така спокойно с идея.
Затуй лошите хора там се спират. Като изминат две дистанции от една точка до друга се спират. Като вървят пак се спират. Лошите хора постоянно се спират. Вървят – спрат се, вървят – пак се спрат, обръщат се.
Добрият човек върви така спокойно с идея.
Онзи по кривата линия само се обръща назад. Има спиране на геометрически точки. Ако той не се спира ще го сполети някое голямо зло. Туй спиране го наричат, че той трябва да мисли. Кой мисли?
към беседата >>
Онзи по кривата линия само се обръща назад.
Като изминат две дистанции от една точка до друга се спират. Като вървят пак се спират. Лошите хора постоянно се спират. Вървят – спрат се, вървят – пак се спрат, обръщат се. Добрият човек върви така спокойно с идея.
Онзи по кривата линия само се обръща назад.
Има спиране на геометрически точки. Ако той не се спира ще го сполети някое голямо зло. Туй спиране го наричат, че той трябва да мисли. Кой мисли? Който върви по кривата линия.
към беседата >>
Има спиране на геометрически точки.
Като вървят пак се спират. Лошите хора постоянно се спират. Вървят – спрат се, вървят – пак се спрат, обръщат се. Добрият човек върви така спокойно с идея. Онзи по кривата линия само се обръща назад.
Има спиране на геометрически точки.
Ако той не се спира ще го сполети някое голямо зло. Туй спиране го наричат, че той трябва да мисли. Кой мисли? Който върви по кривата линия. По правата линия човек хич не мисли.
към беседата >>
Ако той не се спира ще го сполети някое голямо зло.
Лошите хора постоянно се спират. Вървят – спрат се, вървят – пак се спрат, обръщат се. Добрият човек върви така спокойно с идея. Онзи по кривата линия само се обръща назад. Има спиране на геометрически точки.
Ако той не се спира ще го сполети някое голямо зло.
Туй спиране го наричат, че той трябва да мисли. Кой мисли? Който върви по кривата линия. По правата линия човек хич не мисли. Какво разбирате под думите „хич не мисли“.
към беседата >>
Туй спиране го наричат, че той трябва да мисли.
Вървят – спрат се, вървят – пак се спрат, обръщат се. Добрият човек върви така спокойно с идея. Онзи по кривата линия само се обръща назад. Има спиране на геометрически точки. Ако той не се спира ще го сполети някое голямо зло.
Туй спиране го наричат, че той трябва да мисли.
Кой мисли? Който върви по кривата линия. По правата линия човек хич не мисли. Какво разбирате под думите „хич не мисли“. Че какво ще мисли, какви ще бъдат резултатите?
към беседата >>
Кой мисли?
Добрият човек върви така спокойно с идея. Онзи по кривата линия само се обръща назад. Има спиране на геометрически точки. Ако той не се спира ще го сполети някое голямо зло. Туй спиране го наричат, че той трябва да мисли.
Кой мисли?
Който върви по кривата линия. По правата линия човек хич не мисли. Какво разбирате под думите „хич не мисли“. Че какво ще мисли, какви ще бъдат резултатите? Като тури едно шише с вода какви ще бъдат резултатите.
към беседата >>
Който върви по кривата линия.
Онзи по кривата линия само се обръща назад. Има спиране на геометрически точки. Ако той не се спира ще го сполети някое голямо зло. Туй спиране го наричат, че той трябва да мисли. Кой мисли?
Който върви по кривата линия.
По правата линия човек хич не мисли. Какво разбирате под думите „хич не мисли“. Че какво ще мисли, какви ще бъдат резултатите? Като тури едно шише с вода какви ще бъдат резултатите. Ще напълни шишето, ни най-малко няма да внесе кал.
към беседата >>
По правата линия човек хич не мисли.
Има спиране на геометрически точки. Ако той не се спира ще го сполети някое голямо зло. Туй спиране го наричат, че той трябва да мисли. Кой мисли? Който върви по кривата линия.
По правата линия човек хич не мисли.
Какво разбирате под думите „хич не мисли“. Че какво ще мисли, какви ще бъдат резултатите? Като тури едно шише с вода какви ще бъдат резултатите. Ще напълни шишето, ни най-малко няма да внесе кал. Ако внесе кал, това е кривата линия.
към беседата >>
Какво разбирате под думите „хич не мисли“.
Ако той не се спира ще го сполети някое голямо зло. Туй спиране го наричат, че той трябва да мисли. Кой мисли? Който върви по кривата линия. По правата линия човек хич не мисли.
Какво разбирате под думите „хич не мисли“.
Че какво ще мисли, какви ще бъдат резултатите? Като тури едно шише с вода какви ще бъдат резултатите. Ще напълни шишето, ни най-малко няма да внесе кал. Ако внесе кал, това е кривата линия. Тогава ще мисли.
към беседата >>
Че какво ще мисли, какви ще бъдат резултатите?
Туй спиране го наричат, че той трябва да мисли. Кой мисли? Който върви по кривата линия. По правата линия човек хич не мисли. Какво разбирате под думите „хич не мисли“.
Че какво ще мисли, какви ще бъдат резултатите?
Като тури едно шише с вода какви ще бъдат резултатите. Ще напълни шишето, ни най-малко няма да внесе кал. Ако внесе кал, това е кривата линия. Тогава ще мисли. Тогава идат процесите да се поправи животът, да стане благороден.
към беседата >>
Като тури едно шише с вода какви ще бъдат резултатите.
Кой мисли? Който върви по кривата линия. По правата линия човек хич не мисли. Какво разбирате под думите „хич не мисли“. Че какво ще мисли, какви ще бъдат резултатите?
Като тури едно шише с вода какви ще бъдат резултатите.
Ще напълни шишето, ни най-малко няма да внесе кал. Ако внесе кал, това е кривата линия. Тогава ще мисли. Тогава идат процесите да се поправи животът, да стане благороден. Това са все криви линии.
към беседата >>
Ще напълни шишето, ни най-малко няма да внесе кал.
Който върви по кривата линия. По правата линия човек хич не мисли. Какво разбирате под думите „хич не мисли“. Че какво ще мисли, какви ще бъдат резултатите? Като тури едно шише с вода какви ще бъдат резултатите.
Ще напълни шишето, ни най-малко няма да внесе кал.
Ако внесе кал, това е кривата линия. Тогава ще мисли. Тогава идат процесите да се поправи животът, да стане благороден. Това са все криви линии. Да станем богати, да станем умни, това са все криви линии.
към беседата >>
Ако внесе кал, това е кривата линия.
По правата линия човек хич не мисли. Какво разбирате под думите „хич не мисли“. Че какво ще мисли, какви ще бъдат резултатите? Като тури едно шише с вода какви ще бъдат резултатите. Ще напълни шишето, ни най-малко няма да внесе кал.
Ако внесе кал, това е кривата линия.
Тогава ще мисли. Тогава идат процесите да се поправи животът, да стане благороден. Това са все криви линии. Да станем богати, да станем умни, това са все криви линии. Умен съм, добър съм, любещ съм – положителното.
към беседата >>
Тогава ще мисли.
Какво разбирате под думите „хич не мисли“. Че какво ще мисли, какви ще бъдат резултатите? Като тури едно шише с вода какви ще бъдат резултатите. Ще напълни шишето, ни най-малко няма да внесе кал. Ако внесе кал, това е кривата линия.
Тогава ще мисли.
Тогава идат процесите да се поправи животът, да стане благороден. Това са все криви линии. Да станем богати, да станем умни, това са все криви линии. Умен съм, добър съм, любещ съм – положителното. Всичките добродетели са все по правата линия.
към беседата >>
Тогава идат процесите да се поправи животът, да стане благороден.
Че какво ще мисли, какви ще бъдат резултатите? Като тури едно шише с вода какви ще бъдат резултатите. Ще напълни шишето, ни най-малко няма да внесе кал. Ако внесе кал, това е кривата линия. Тогава ще мисли.
Тогава идат процесите да се поправи животът, да стане благороден.
Това са все криви линии. Да станем богати, да станем умни, това са все криви линии. Умен съм, добър съм, любещ съм – положителното. Всичките добродетели са все по правата линия. Вие искате постижения по кривата линия.
към беседата >>
Това са все криви линии.
Като тури едно шише с вода какви ще бъдат резултатите. Ще напълни шишето, ни най-малко няма да внесе кал. Ако внесе кал, това е кривата линия. Тогава ще мисли. Тогава идат процесите да се поправи животът, да стане благороден.
Това са все криви линии.
Да станем богати, да станем умни, това са все криви линии. Умен съм, добър съм, любещ съм – положителното. Всичките добродетели са все по правата линия. Вие искате постижения по кривата линия. По кривите линии постижения няма.
към беседата >>
Да станем богати, да станем умни, това са все криви линии.
Ще напълни шишето, ни най-малко няма да внесе кал. Ако внесе кал, това е кривата линия. Тогава ще мисли. Тогава идат процесите да се поправи животът, да стане благороден. Това са все криви линии.
Да станем богати, да станем умни, това са все криви линии.
Умен съм, добър съм, любещ съм – положителното. Всичките добродетели са все по правата линия. Вие искате постижения по кривата линия. По кривите линии постижения няма. Ти скърбиш – това е една крива линия.
към беседата >>
Умен съм, добър съм, любещ съм – положителното.
Ако внесе кал, това е кривата линия. Тогава ще мисли. Тогава идат процесите да се поправи животът, да стане благороден. Това са все криви линии. Да станем богати, да станем умни, това са все криви линии.
Умен съм, добър съм, любещ съм – положителното.
Всичките добродетели са все по правата линия. Вие искате постижения по кривата линия. По кривите линии постижения няма. Ти скърбиш – това е една крива линия. Ти се безпокоиш – това е една крива линия.
към беседата >>
Всичките добродетели са все по правата линия.
Тогава ще мисли. Тогава идат процесите да се поправи животът, да стане благороден. Това са все криви линии. Да станем богати, да станем умни, това са все криви линии. Умен съм, добър съм, любещ съм – положителното.
Всичките добродетели са все по правата линия.
Вие искате постижения по кривата линия. По кривите линии постижения няма. Ти скърбиш – това е една крива линия. Ти се безпокоиш – това е една крива линия. Не мислиш право – това е една крива линия.
към беседата >>
Вие искате постижения по кривата линия.
Тогава идат процесите да се поправи животът, да стане благороден. Това са все криви линии. Да станем богати, да станем умни, това са все криви линии. Умен съм, добър съм, любещ съм – положителното. Всичките добродетели са все по правата линия.
Вие искате постижения по кривата линия.
По кривите линии постижения няма. Ти скърбиш – това е една крива линия. Ти се безпокоиш – това е една крива линия. Не мислиш право – това е една крива линия. Тогава кривата линия е направена от безброй прави линии, от безброй точки.
към беседата >>
По кривите линии постижения няма.
Това са все криви линии. Да станем богати, да станем умни, това са все криви линии. Умен съм, добър съм, любещ съм – положителното. Всичките добродетели са все по правата линия. Вие искате постижения по кривата линия.
По кривите линии постижения няма.
Ти скърбиш – това е една крива линия. Ти се безпокоиш – това е една крива линия. Не мислиш право – това е една крива линия. Тогава кривата линия е направена от безброй прави линии, от безброй точки. Благодарение на тия точки резултатите се изправят.
към беседата >>
Ти скърбиш – това е една крива линия.
Да станем богати, да станем умни, това са все криви линии. Умен съм, добър съм, любещ съм – положителното. Всичките добродетели са все по правата линия. Вие искате постижения по кривата линия. По кривите линии постижения няма.
Ти скърбиш – това е една крива линия.
Ти се безпокоиш – това е една крива линия. Не мислиш право – това е една крива линия. Тогава кривата линия е направена от безброй прави линии, от безброй точки. Благодарение на тия точки резултатите се изправят. Защото, ако имате една крива линия, имате дадена права линия – как ще определиш за колко време ще изходиш тази крива линия (Фиг. 2).
към беседата >>
Ти се безпокоиш – това е една крива линия.
Умен съм, добър съм, любещ съм – положителното. Всичките добродетели са все по правата линия. Вие искате постижения по кривата линия. По кривите линии постижения няма. Ти скърбиш – това е една крива линия.
Ти се безпокоиш – това е една крива линия.
Не мислиш право – това е една крива линия. Тогава кривата линия е направена от безброй прави линии, от безброй точки. Благодарение на тия точки резултатите се изправят. Защото, ако имате една крива линия, имате дадена права линия – как ще определиш за колко време ще изходиш тази крива линия (Фиг. 2). Зависи колко далеч е от центъра.
към беседата >>
Не мислиш право – това е една крива линия.
Всичките добродетели са все по правата линия. Вие искате постижения по кривата линия. По кривите линии постижения няма. Ти скърбиш – това е една крива линия. Ти се безпокоиш – това е една крива линия.
Не мислиш право – това е една крива линия.
Тогава кривата линия е направена от безброй прави линии, от безброй точки. Благодарение на тия точки резултатите се изправят. Защото, ако имате една крива линия, имате дадена права линия – как ще определиш за колко време ще изходиш тази крива линия (Фиг. 2). Зависи колко далеч е от центъра. Много от вашите идеи, много от вашите желания седят на различни дистанции от центъра.
към беседата >>
Тогава кривата линия е направена от безброй прави линии, от безброй точки.
Вие искате постижения по кривата линия. По кривите линии постижения няма. Ти скърбиш – това е една крива линия. Ти се безпокоиш – това е една крива линия. Не мислиш право – това е една крива линия.
Тогава кривата линия е направена от безброй прави линии, от безброй точки.
Благодарение на тия точки резултатите се изправят. Защото, ако имате една крива линия, имате дадена права линия – как ще определиш за колко време ще изходиш тази крива линия (Фиг. 2). Зависи колко далеч е от центъра. Много от вашите идеи, много от вашите желания седят на различни дистанции от центъра. Вие понякой път не знаете, колко време ще ви вземе.
към беседата >>
Благодарение на тия точки резултатите се изправят.
По кривите линии постижения няма. Ти скърбиш – това е една крива линия. Ти се безпокоиш – това е една крива линия. Не мислиш право – това е една крива линия. Тогава кривата линия е направена от безброй прави линии, от безброй точки.
Благодарение на тия точки резултатите се изправят.
Защото, ако имате една крива линия, имате дадена права линия – как ще определиш за колко време ще изходиш тази крива линия (Фиг. 2). Зависи колко далеч е от центъра. Много от вашите идеи, много от вашите желания седят на различни дистанции от центъра. Вие понякой път не знаете, колко време ще ви вземе. Имахме тук един брат искаше да иде в странство да си вземе докторат.
към беседата >>
Защото, ако имате една крива линия, имате дадена права линия – как ще определиш за колко време ще изходиш тази крива линия (Фиг. 2).
Ти скърбиш – това е една крива линия. Ти се безпокоиш – това е една крива линия. Не мислиш право – това е една крива линия. Тогава кривата линия е направена от безброй прави линии, от безброй точки. Благодарение на тия точки резултатите се изправят.
Защото, ако имате една крива линия, имате дадена права линия – как ще определиш за колко време ще изходиш тази крива линия (Фиг. 2).
Зависи колко далеч е от центъра. Много от вашите идеи, много от вашите желания седят на различни дистанции от центъра. Вие понякой път не знаете, колко време ще ви вземе. Имахме тук един брат искаше да иде в странство да си вземе докторат. Беше си направил тезата, мислеше за шест месеца да си вземе докторат.
към беседата >>
Зависи колко далеч е от центъра.
Ти се безпокоиш – това е една крива линия. Не мислиш право – това е една крива линия. Тогава кривата линия е направена от безброй прави линии, от безброй точки. Благодарение на тия точки резултатите се изправят. Защото, ако имате една крива линия, имате дадена права линия – как ще определиш за колко време ще изходиш тази крива линия (Фиг. 2).
Зависи колко далеч е от центъра.
Много от вашите идеи, много от вашите желания седят на различни дистанции от центъра. Вие понякой път не знаете, колко време ще ви вземе. Имахме тук един брат искаше да иде в странство да си вземе докторат. Беше си направил тезата, мислеше за шест месеца да си вземе докторат. Обаче като отиде в странство видя, че не за шест месеца, но две години усилен труд му взе тази работа.
към беседата >>
Много от вашите идеи, много от вашите желания седят на различни дистанции от центъра.
Не мислиш право – това е една крива линия. Тогава кривата линия е направена от безброй прави линии, от безброй точки. Благодарение на тия точки резултатите се изправят. Защото, ако имате една крива линия, имате дадена права линия – как ще определиш за колко време ще изходиш тази крива линия (Фиг. 2). Зависи колко далеч е от центъра.
Много от вашите идеи, много от вашите желания седят на различни дистанции от центъра.
Вие понякой път не знаете, колко време ще ви вземе. Имахме тук един брат искаше да иде в странство да си вземе докторат. Беше си направил тезата, мислеше за шест месеца да си вземе докторат. Обаче като отиде в странство видя, че не за шест месеца, но две години усилен труд му взе тази работа. Той мислеше за шест месеца да свърши.
към беседата >>
Вие понякой път не знаете, колко време ще ви вземе.
Тогава кривата линия е направена от безброй прави линии, от безброй точки. Благодарение на тия точки резултатите се изправят. Защото, ако имате една крива линия, имате дадена права линия – как ще определиш за колко време ще изходиш тази крива линия (Фиг. 2). Зависи колко далеч е от центъра. Много от вашите идеи, много от вашите желания седят на различни дистанции от центъра.
Вие понякой път не знаете, колко време ще ви вземе.
Имахме тук един брат искаше да иде в странство да си вземе докторат. Беше си направил тезата, мислеше за шест месеца да си вземе докторат. Обаче като отиде в странство видя, че не за шест месеца, но две години усилен труд му взе тази работа. Той мислеше за шест месеца да свърши.
към беседата >>
Имахме тук един брат искаше да иде в странство да си вземе докторат.
Благодарение на тия точки резултатите се изправят. Защото, ако имате една крива линия, имате дадена права линия – как ще определиш за колко време ще изходиш тази крива линия (Фиг. 2). Зависи колко далеч е от центъра. Много от вашите идеи, много от вашите желания седят на различни дистанции от центъра. Вие понякой път не знаете, колко време ще ви вземе.
Имахме тук един брат искаше да иде в странство да си вземе докторат.
Беше си направил тезата, мислеше за шест месеца да си вземе докторат. Обаче като отиде в странство видя, че не за шест месеца, но две години усилен труд му взе тази работа. Той мислеше за шест месеца да свърши.
към беседата >>
Беше си направил тезата, мислеше за шест месеца да си вземе докторат.
Защото, ако имате една крива линия, имате дадена права линия – как ще определиш за колко време ще изходиш тази крива линия (Фиг. 2). Зависи колко далеч е от центъра. Много от вашите идеи, много от вашите желания седят на различни дистанции от центъра. Вие понякой път не знаете, колко време ще ви вземе. Имахме тук един брат искаше да иде в странство да си вземе докторат.
Беше си направил тезата, мислеше за шест месеца да си вземе докторат.
Обаче като отиде в странство видя, че не за шест месеца, но две години усилен труд му взе тази работа. Той мислеше за шест месеца да свърши.
към беседата >>
Обаче като отиде в странство видя, че не за шест месеца, но две години усилен труд му взе тази работа.
Зависи колко далеч е от центъра. Много от вашите идеи, много от вашите желания седят на различни дистанции от центъра. Вие понякой път не знаете, колко време ще ви вземе. Имахме тук един брат искаше да иде в странство да си вземе докторат. Беше си направил тезата, мислеше за шест месеца да си вземе докторат.
Обаче като отиде в странство видя, че не за шест месеца, но две години усилен труд му взе тази работа.
Той мислеше за шест месеца да свърши.
към беседата >>
Той мислеше за шест месеца да свърши.
Много от вашите идеи, много от вашите желания седят на различни дистанции от центъра. Вие понякой път не знаете, колко време ще ви вземе. Имахме тук един брат искаше да иде в странство да си вземе докторат. Беше си направил тезата, мислеше за шест месеца да си вземе докторат. Обаче като отиде в странство видя, че не за шест месеца, но две години усилен труд му взе тази работа.
Той мислеше за шест месеца да свърши.
към беседата >>
Вие имате идеята да живеете, казвате: „Млад съм, искам да живея“.
Вие имате идеята да живеете, казвате: „Млад съм, искам да живея“.
Как ще живеете? Ние млади като сме какво знаем? Как ще живеем? Млад си, нищо не знаеш, искаш да живееш. Значи един цигулар, млад е, иска да свири хубаво, което няма да бъде.
към беседата >>
Как ще живеете?
Вие имате идеята да живеете, казвате: „Млад съм, искам да живея“.
Как ще живеете?
Ние млади като сме какво знаем? Как ще живеем? Млад си, нищо не знаеш, искаш да живееш. Значи един цигулар, млад е, иска да свири хубаво, което няма да бъде. Той нищо не знае, иска да поживее.
към беседата >>
Ние млади като сме какво знаем?
Вие имате идеята да живеете, казвате: „Млад съм, искам да живея“. Как ще живеете?
Ние млади като сме какво знаем?
Как ще живеем? Млад си, нищо не знаеш, искаш да живееш. Значи един цигулар, млад е, иска да свири хубаво, което няма да бъде. Той нищо не знае, иска да поживее. Пари няма, иска да харчи.
към беседата >>
Как ще живеем?
Вие имате идеята да живеете, казвате: „Млад съм, искам да живея“. Как ще живеете? Ние млади като сме какво знаем?
Как ще живеем?
Млад си, нищо не знаеш, искаш да живееш. Значи един цигулар, млад е, иска да свири хубаво, което няма да бъде. Той нищо не знае, иска да поживее. Пари няма, иска да харчи. Старият има пари, пък не е млад.
към беседата >>
Млад си, нищо не знаеш, искаш да живееш.
Вие имате идеята да живеете, казвате: „Млад съм, искам да живея“. Как ще живеете? Ние млади като сме какво знаем? Как ще живеем?
Млад си, нищо не знаеш, искаш да живееш.
Значи един цигулар, млад е, иска да свири хубаво, което няма да бъде. Той нищо не знае, иска да поживее. Пари няма, иска да харчи. Старият има пари, пък не е млад. Ядене има, пък зъби няма.
към беседата >>
Значи един цигулар, млад е, иска да свири хубаво, което няма да бъде.
Вие имате идеята да живеете, казвате: „Млад съм, искам да живея“. Как ще живеете? Ние млади като сме какво знаем? Как ще живеем? Млад си, нищо не знаеш, искаш да живееш.
Значи един цигулар, млад е, иска да свири хубаво, което няма да бъде.
Той нищо не знае, иска да поживее. Пари няма, иска да харчи. Старият има пари, пък не е млад. Ядене има, пък зъби няма. Когато беше млад ядене нямаше, зъби имаше, нямаше какво да ядеш.
към беседата >>
Той нищо не знае, иска да поживее.
Как ще живеете? Ние млади като сме какво знаем? Как ще живеем? Млад си, нищо не знаеш, искаш да живееш. Значи един цигулар, млад е, иска да свири хубаво, което няма да бъде.
Той нищо не знае, иска да поживее.
Пари няма, иска да харчи. Старият има пари, пък не е млад. Ядене има, пък зъби няма. Когато беше млад ядене нямаше, зъби имаше, нямаше какво да ядеш. Щом остаря паднаха зъбите, яденето дойде.
към беседата >>
Пари няма, иска да харчи.
Ние млади като сме какво знаем? Как ще живеем? Млад си, нищо не знаеш, искаш да живееш. Значи един цигулар, млад е, иска да свири хубаво, което няма да бъде. Той нищо не знае, иска да поживее.
Пари няма, иска да харчи.
Старият има пари, пък не е млад. Ядене има, пък зъби няма. Когато беше млад ядене нямаше, зъби имаше, нямаше какво да ядеш. Щом остаря паднаха зъбите, яденето дойде. Питам: Как се разрешава въпроса?
към беседата >>
Старият има пари, пък не е млад.
Как ще живеем? Млад си, нищо не знаеш, искаш да живееш. Значи един цигулар, млад е, иска да свири хубаво, което няма да бъде. Той нищо не знае, иска да поживее. Пари няма, иска да харчи.
Старият има пари, пък не е млад.
Ядене има, пък зъби няма. Когато беше млад ядене нямаше, зъби имаше, нямаше какво да ядеш. Щом остаря паднаха зъбите, яденето дойде. Питам: Как се разрешава въпроса?
към беседата >>
Ядене има, пък зъби няма.
Млад си, нищо не знаеш, искаш да живееш. Значи един цигулар, млад е, иска да свири хубаво, което няма да бъде. Той нищо не знае, иска да поживее. Пари няма, иска да харчи. Старият има пари, пък не е млад.
Ядене има, пък зъби няма.
Когато беше млад ядене нямаше, зъби имаше, нямаше какво да ядеш. Щом остаря паднаха зъбите, яденето дойде. Питам: Как се разрешава въпроса?
към беседата >>
Когато беше млад ядене нямаше, зъби имаше, нямаше какво да ядеш.
Значи един цигулар, млад е, иска да свири хубаво, което няма да бъде. Той нищо не знае, иска да поживее. Пари няма, иска да харчи. Старият има пари, пък не е млад. Ядене има, пък зъби няма.
Когато беше млад ядене нямаше, зъби имаше, нямаше какво да ядеш.
Щом остаря паднаха зъбите, яденето дойде. Питам: Как се разрешава въпроса?
към беседата >>
Щом остаря паднаха зъбите, яденето дойде.
Той нищо не знае, иска да поживее. Пари няма, иска да харчи. Старият има пари, пък не е млад. Ядене има, пък зъби няма. Когато беше млад ядене нямаше, зъби имаше, нямаше какво да ядеш.
Щом остаря паднаха зъбите, яденето дойде.
Питам: Как се разрешава въпроса?
към беседата >>
Питам: Как се разрешава въпроса?
Пари няма, иска да харчи. Старият има пари, пък не е млад. Ядене има, пък зъби няма. Когато беше млад ядене нямаше, зъби имаше, нямаше какво да ядеш. Щом остаря паднаха зъбите, яденето дойде.
Питам: Как се разрешава въпроса?
към беседата >>
Аз искам да мислите.
Аз искам да мислите.
Гледам ви понякой път казвате: „Не ми се живее. Този живот не струва нищо“. Хубаво, не искаш да живееш. Защо не искаш да живееш? – „Защото съм стар“.
към беседата >>
Гледам ви понякой път казвате: „Не ми се живее.
Аз искам да мислите.
Гледам ви понякой път казвате: „Не ми се живее.
Този живот не струва нищо“. Хубаво, не искаш да живееш. Защо не искаш да живееш? – „Защото съм стар“. Тогава като млад защо искаш да живееш?
към беседата >>
Този живот не струва нищо“.
Аз искам да мислите. Гледам ви понякой път казвате: „Не ми се живее.
Този живот не струва нищо“.
Хубаво, не искаш да живееш. Защо не искаш да живееш? – „Защото съм стар“. Тогава като млад защо искаш да живееш? Когато нищо не знаеш, искаш да живееш.
към беседата >>
Хубаво, не искаш да живееш.
Аз искам да мислите. Гледам ви понякой път казвате: „Не ми се живее. Този живот не струва нищо“.
Хубаво, не искаш да живееш.
Защо не искаш да живееш? – „Защото съм стар“. Тогава като млад защо искаш да живееш? Когато нищо не знаеш, искаш да живееш. Сега, когато си научил всичко, не ти се живее.
към беседата >>
Защо не искаш да живееш?
Аз искам да мислите. Гледам ви понякой път казвате: „Не ми се живее. Този живот не струва нищо“. Хубаво, не искаш да живееш.
Защо не искаш да живееш?
– „Защото съм стар“. Тогава като млад защо искаш да живееш? Когато нищо не знаеш, искаш да живееш. Сега, когато си научил всичко, не ти се живее. Питам: Как ще примириш?
към беседата >>
– „Защото съм стар“.
Аз искам да мислите. Гледам ви понякой път казвате: „Не ми се живее. Този живот не струва нищо“. Хубаво, не искаш да живееш. Защо не искаш да живееш?
– „Защото съм стар“.
Тогава като млад защо искаш да живееш? Когато нищо не знаеш, искаш да живееш. Сега, когато си научил всичко, не ти се живее. Питам: Как ще примириш? Казвам: Когато беше млад, ръцете бяха здрави, нямаше цигулка, искаше да свириш.
към беседата >>
Тогава като млад защо искаш да живееш?
Гледам ви понякой път казвате: „Не ми се живее. Този живот не струва нищо“. Хубаво, не искаш да живееш. Защо не искаш да живееш? – „Защото съм стар“.
Тогава като млад защо искаш да живееш?
Когато нищо не знаеш, искаш да живееш. Сега, когато си научил всичко, не ти се живее. Питам: Как ще примириш? Казвам: Когато беше млад, ръцете бяха здрави, нямаше цигулка, искаше да свириш. Като остаря заболяха го ръцете, цигулка има, не иска да я вземе, защото ръцете го болят.
към беседата >>
Когато нищо не знаеш, искаш да живееш.
Този живот не струва нищо“. Хубаво, не искаш да живееш. Защо не искаш да живееш? – „Защото съм стар“. Тогава като млад защо искаш да живееш?
Когато нищо не знаеш, искаш да живееш.
Сега, когато си научил всичко, не ти се живее. Питам: Как ще примириш? Казвам: Когато беше млад, ръцете бяха здрави, нямаше цигулка, искаше да свириш. Като остаря заболяха го ръцете, цигулка има, не иска да я вземе, защото ръцете го болят. Де е сега погрешката?
към беседата >>
Сега, когато си научил всичко, не ти се живее.
Хубаво, не искаш да живееш. Защо не искаш да живееш? – „Защото съм стар“. Тогава като млад защо искаш да живееш? Когато нищо не знаеш, искаш да живееш.
Сега, когато си научил всичко, не ти се живее.
Питам: Как ще примириш? Казвам: Когато беше млад, ръцете бяха здрави, нямаше цигулка, искаше да свириш. Като остаря заболяха го ръцете, цигулка има, не иска да я вземе, защото ръцете го болят. Де е сега погрешката? Питам ви тогава: Цигуларят с цигулката ли трябва да се роди?
към беседата >>
Питам: Как ще примириш?
Защо не искаш да живееш? – „Защото съм стар“. Тогава като млад защо искаш да живееш? Когато нищо не знаеш, искаш да живееш. Сега, когато си научил всичко, не ти се живее.
Питам: Как ще примириш?
Казвам: Когато беше млад, ръцете бяха здрави, нямаше цигулка, искаше да свириш. Като остаря заболяха го ръцете, цигулка има, не иска да я вземе, защото ръцете го болят. Де е сега погрешката? Питам ви тогава: Цигуларят с цигулката ли трябва да се роди? Ако се ражда без цигулка той върви по крива линия.
към беседата >>
Казвам: Когато беше млад, ръцете бяха здрави, нямаше цигулка, искаше да свириш.
– „Защото съм стар“. Тогава като млад защо искаш да живееш? Когато нищо не знаеш, искаш да живееш. Сега, когато си научил всичко, не ти се живее. Питам: Как ще примириш?
Казвам: Когато беше млад, ръцете бяха здрави, нямаше цигулка, искаше да свириш.
Като остаря заболяха го ръцете, цигулка има, не иска да я вземе, защото ръцете го болят. Де е сега погрешката? Питам ви тогава: Цигуларят с цигулката ли трябва да се роди? Ако се ражда без цигулка той върви по крива линия. Като се ражда с цигулка по права линия върви.
към беседата >>
3.
Самовъзпитание
,
СБ
,
РБ
,
НБ
, София, 2.8.1942г.,
Както на слепия, колкото да му обяснявам какво е светлината, не може да я разбере, казва: „Тази работа е много тъмна.“
Сега вие ще попитате как стават тия неща. Развийте уханието, развийте слуха, развийте зрението, ще го разберете. Аз ви говоря за неща, като ги видите, да ги разберете. Тогава ще ви станат ясни. Сега както и да ви ги обяснявам, докато не ги видите, не можете да ги разберете.
Както на слепия, колкото да му обяснявам какво е светлината, не може да я разбере, казва: „Тази работа е много тъмна.“
към беседата >>
Господари с любов.
В кой ден създаде Бог слънцето и луната? Един ден вие ще имате една представа, как е създаден светът, много ясна, отколкото сега. Сега ви казвам един проект. След като станете господари на вашия ум, след като станете господари на вашето сърце и след като станете господари на вашата воля, вие ще имате друго знание. Какви господари ще бъдете?
Господари с любов.
Един ден, когато се научите да слугувате на ума си, когато се научите да слугувате на сърцето си, когато се научите да слугувате на душата си, вие ще идете на слънцето и ще проверите тия работи, сами ще ги видите. Представете си слънцето – една голяма земя, един милион и петстотин пъти по-голяма от земята. Ако слънцето беше земя, на която да живеем ние, ако нашата земя беше толкоз голяма, колкото слънцето, ако имахме друго едно слънце, което да е един милион и петстотин пъти по-голямо, какво щеше да бъде нашето понятие за земята. То е възможно. Един ден слънцето ще бъде такава земя.
към беседата >>
Сега често хората не искат да се самовъзпитават.
Сега често хората не искат да се самовъзпитават.
Те казват – човек да е унаследил нещата. Но унаследените неща произтичат от самовъзпитанието. Туй, което бащата добил чрез самовъзпитание, той го предава и на сина си. Туй, което синът добива чрез самовъзпитанието, го предава на следните поколения. И религиозните хора си предават.
към беседата >>
Един ден, когато се научите да слугувате на ума си, когато се научите да слугувате на сърцето си, когато се научите да слугувате на душата си, вие ще идете на слънцето и ще проверите тия работи, сами ще ги видите.
Един ден вие ще имате една представа, как е създаден светът, много ясна, отколкото сега. Сега ви казвам един проект. След като станете господари на вашия ум, след като станете господари на вашето сърце и след като станете господари на вашата воля, вие ще имате друго знание. Какви господари ще бъдете? Господари с любов.
Един ден, когато се научите да слугувате на ума си, когато се научите да слугувате на сърцето си, когато се научите да слугувате на душата си, вие ще идете на слънцето и ще проверите тия работи, сами ще ги видите.
Представете си слънцето – една голяма земя, един милион и петстотин пъти по-голяма от земята. Ако слънцето беше земя, на която да живеем ние, ако нашата земя беше толкоз голяма, колкото слънцето, ако имахме друго едно слънце, което да е един милион и петстотин пъти по-голямо, какво щеше да бъде нашето понятие за земята. То е възможно. Един ден слънцето ще бъде такава земя. Тогава то ще се огрява от друго слънце.
към беседата >>
Те казват – човек да е унаследил нещата.
Сега често хората не искат да се самовъзпитават.
Те казват – човек да е унаследил нещата.
Но унаследените неща произтичат от самовъзпитанието. Туй, което бащата добил чрез самовъзпитание, той го предава и на сина си. Туй, което синът добива чрез самовъзпитанието, го предава на следните поколения. И религиозните хора си предават. Ако дойдете до един религиозен човек, във вас ще се зароди желание, той ще ви даде тази сила, която излиза от него.
към беседата >>
Представете си слънцето – една голяма земя, един милион и петстотин пъти по-голяма от земята.
Сега ви казвам един проект. След като станете господари на вашия ум, след като станете господари на вашето сърце и след като станете господари на вашата воля, вие ще имате друго знание. Какви господари ще бъдете? Господари с любов. Един ден, когато се научите да слугувате на ума си, когато се научите да слугувате на сърцето си, когато се научите да слугувате на душата си, вие ще идете на слънцето и ще проверите тия работи, сами ще ги видите.
Представете си слънцето – една голяма земя, един милион и петстотин пъти по-голяма от земята.
Ако слънцето беше земя, на която да живеем ние, ако нашата земя беше толкоз голяма, колкото слънцето, ако имахме друго едно слънце, което да е един милион и петстотин пъти по-голямо, какво щеше да бъде нашето понятие за земята. То е възможно. Един ден слънцето ще бъде такава земя. Тогава то ще се огрява от друго слънце.
към беседата >>
Но унаследените неща произтичат от самовъзпитанието.
Сега често хората не искат да се самовъзпитават. Те казват – човек да е унаследил нещата.
Но унаследените неща произтичат от самовъзпитанието.
Туй, което бащата добил чрез самовъзпитание, той го предава и на сина си. Туй, което синът добива чрез самовъзпитанието, го предава на следните поколения. И религиозните хора си предават. Ако дойдете до един религиозен човек, във вас ще се зароди желание, той ще ви даде тази сила, която излиза от него. Ако дружите с учени хора, те ще ви подбудят към наука.
към беседата >>
Ако слънцето беше земя, на която да живеем ние, ако нашата земя беше толкоз голяма, колкото слънцето, ако имахме друго едно слънце, което да е един милион и петстотин пъти по-голямо, какво щеше да бъде нашето понятие за земята.
След като станете господари на вашия ум, след като станете господари на вашето сърце и след като станете господари на вашата воля, вие ще имате друго знание. Какви господари ще бъдете? Господари с любов. Един ден, когато се научите да слугувате на ума си, когато се научите да слугувате на сърцето си, когато се научите да слугувате на душата си, вие ще идете на слънцето и ще проверите тия работи, сами ще ги видите. Представете си слънцето – една голяма земя, един милион и петстотин пъти по-голяма от земята.
Ако слънцето беше земя, на която да живеем ние, ако нашата земя беше толкоз голяма, колкото слънцето, ако имахме друго едно слънце, което да е един милион и петстотин пъти по-голямо, какво щеше да бъде нашето понятие за земята.
То е възможно. Един ден слънцето ще бъде такава земя. Тогава то ще се огрява от друго слънце.
към беседата >>
Туй, което бащата добил чрез самовъзпитание, той го предава и на сина си.
Сега често хората не искат да се самовъзпитават. Те казват – човек да е унаследил нещата. Но унаследените неща произтичат от самовъзпитанието.
Туй, което бащата добил чрез самовъзпитание, той го предава и на сина си.
Туй, което синът добива чрез самовъзпитанието, го предава на следните поколения. И религиозните хора си предават. Ако дойдете до един религиозен човек, във вас ще се зароди желание, той ще ви даде тази сила, която излиза от него. Ако дружите с учени хора, те ще ви подбудят към наука. Значи с какъвто дружиш, такъв и ставаш.
към беседата >>
То е възможно.
Какви господари ще бъдете? Господари с любов. Един ден, когато се научите да слугувате на ума си, когато се научите да слугувате на сърцето си, когато се научите да слугувате на душата си, вие ще идете на слънцето и ще проверите тия работи, сами ще ги видите. Представете си слънцето – една голяма земя, един милион и петстотин пъти по-голяма от земята. Ако слънцето беше земя, на която да живеем ние, ако нашата земя беше толкоз голяма, колкото слънцето, ако имахме друго едно слънце, което да е един милион и петстотин пъти по-голямо, какво щеше да бъде нашето понятие за земята.
То е възможно.
Един ден слънцето ще бъде такава земя. Тогава то ще се огрява от друго слънце.
към беседата >>
Туй, което синът добива чрез самовъзпитанието, го предава на следните поколения.
Сега често хората не искат да се самовъзпитават. Те казват – човек да е унаследил нещата. Но унаследените неща произтичат от самовъзпитанието. Туй, което бащата добил чрез самовъзпитание, той го предава и на сина си.
Туй, което синът добива чрез самовъзпитанието, го предава на следните поколения.
И религиозните хора си предават. Ако дойдете до един религиозен човек, във вас ще се зароди желание, той ще ви даде тази сила, която излиза от него. Ако дружите с учени хора, те ще ви подбудят към наука. Значи с какъвто дружиш, такъв и ставаш. Мнозина искат, като са търговци, да станат светии.
към беседата >>
Един ден слънцето ще бъде такава земя.
Господари с любов. Един ден, когато се научите да слугувате на ума си, когато се научите да слугувате на сърцето си, когато се научите да слугувате на душата си, вие ще идете на слънцето и ще проверите тия работи, сами ще ги видите. Представете си слънцето – една голяма земя, един милион и петстотин пъти по-голяма от земята. Ако слънцето беше земя, на която да живеем ние, ако нашата земя беше толкоз голяма, колкото слънцето, ако имахме друго едно слънце, което да е един милион и петстотин пъти по-голямо, какво щеше да бъде нашето понятие за земята. То е възможно.
Един ден слънцето ще бъде такава земя.
Тогава то ще се огрява от друго слънце.
към беседата >>
И религиозните хора си предават.
Сега често хората не искат да се самовъзпитават. Те казват – човек да е унаследил нещата. Но унаследените неща произтичат от самовъзпитанието. Туй, което бащата добил чрез самовъзпитание, той го предава и на сина си. Туй, което синът добива чрез самовъзпитанието, го предава на следните поколения.
И религиозните хора си предават.
Ако дойдете до един религиозен човек, във вас ще се зароди желание, той ще ви даде тази сила, която излиза от него. Ако дружите с учени хора, те ще ви подбудят към наука. Значи с какъвто дружиш, такъв и ставаш. Мнозина искат, като са търговци, да станат светии. Никога не може да стане.
към беседата >>
Тогава то ще се огрява от друго слънце.
Един ден, когато се научите да слугувате на ума си, когато се научите да слугувате на сърцето си, когато се научите да слугувате на душата си, вие ще идете на слънцето и ще проверите тия работи, сами ще ги видите. Представете си слънцето – една голяма земя, един милион и петстотин пъти по-голяма от земята. Ако слънцето беше земя, на която да живеем ние, ако нашата земя беше толкоз голяма, колкото слънцето, ако имахме друго едно слънце, което да е един милион и петстотин пъти по-голямо, какво щеше да бъде нашето понятие за земята. То е възможно. Един ден слънцето ще бъде такава земя.
Тогава то ще се огрява от друго слънце.
към беседата >>
Ако дойдете до един религиозен човек, във вас ще се зароди желание, той ще ви даде тази сила, която излиза от него.
Те казват – човек да е унаследил нещата. Но унаследените неща произтичат от самовъзпитанието. Туй, което бащата добил чрез самовъзпитание, той го предава и на сина си. Туй, което синът добива чрез самовъзпитанието, го предава на следните поколения. И религиозните хора си предават.
Ако дойдете до един религиозен човек, във вас ще се зароди желание, той ще ви даде тази сила, която излиза от него.
Ако дружите с учени хора, те ще ви подбудят към наука. Значи с какъвто дружиш, такъв и ставаш. Мнозина искат, като са търговци, да станат светии. Никога не може да стане. Вие искате светията да стане търговец.
към беседата >>
Та казвам, при сегашното възпитание мравите имат почти нашето понятие, мислят, че земята е голяма, слънцето малко.
Та казвам, при сегашното възпитание мравите имат почти нашето понятие, мислят, че земята е голяма, слънцето малко.
Те мислят обратното. Те мислят, че по-голямо от земята няма. Според тях най-голяма е земята. Те имат в ума си Божествената земя. В притчите се казва: „Върнах се в обетованата земя и влизането ми беше със синовете Божии.“ Не беше тази земя обетованата земя, земята, в която няма недоимък.
към беседата >>
Ако дружите с учени хора, те ще ви подбудят към наука.
Но унаследените неща произтичат от самовъзпитанието. Туй, което бащата добил чрез самовъзпитание, той го предава и на сина си. Туй, което синът добива чрез самовъзпитанието, го предава на следните поколения. И религиозните хора си предават. Ако дойдете до един религиозен човек, във вас ще се зароди желание, той ще ви даде тази сила, която излиза от него.
Ако дружите с учени хора, те ще ви подбудят към наука.
Значи с какъвто дружиш, такъв и ставаш. Мнозина искат, като са търговци, да станат светии. Никога не може да стане. Вие искате светията да стане търговец. То е невъзможно.
към беседата >>
Те мислят обратното.
Та казвам, при сегашното възпитание мравите имат почти нашето понятие, мислят, че земята е голяма, слънцето малко.
Те мислят обратното.
Те мислят, че по-голямо от земята няма. Според тях най-голяма е земята. Те имат в ума си Божествената земя. В притчите се казва: „Върнах се в обетованата земя и влизането ми беше със синовете Божии.“ Не беше тази земя обетованата земя, земята, в която няма недоимък. Най-първо, трябва да влезеш в ония условия благоприятни.
към беседата >>
Значи с какъвто дружиш, такъв и ставаш.
Туй, което бащата добил чрез самовъзпитание, той го предава и на сина си. Туй, което синът добива чрез самовъзпитанието, го предава на следните поколения. И религиозните хора си предават. Ако дойдете до един религиозен човек, във вас ще се зароди желание, той ще ви даде тази сила, която излиза от него. Ако дружите с учени хора, те ще ви подбудят към наука.
Значи с какъвто дружиш, такъв и ставаш.
Мнозина искат, като са търговци, да станат светии. Никога не може да стане. Вие искате светията да стане търговец. То е невъзможно. Те са две неща невъзможни.
към беседата >>
Те мислят, че по-голямо от земята няма.
Та казвам, при сегашното възпитание мравите имат почти нашето понятие, мислят, че земята е голяма, слънцето малко. Те мислят обратното.
Те мислят, че по-голямо от земята няма.
Според тях най-голяма е земята. Те имат в ума си Божествената земя. В притчите се казва: „Върнах се в обетованата земя и влизането ми беше със синовете Божии.“ Не беше тази земя обетованата земя, земята, в която няма недоимък. Най-първо, трябва да влезеш в ония условия благоприятни. Да влезем в тази обетована земя, тогава ще се освободим от временната скука.
към беседата >>
Мнозина искат, като са търговци, да станат светии.
Туй, което синът добива чрез самовъзпитанието, го предава на следните поколения. И религиозните хора си предават. Ако дойдете до един религиозен човек, във вас ще се зароди желание, той ще ви даде тази сила, която излиза от него. Ако дружите с учени хора, те ще ви подбудят към наука. Значи с какъвто дружиш, такъв и ставаш.
Мнозина искат, като са търговци, да станат светии.
Никога не може да стане. Вие искате светията да стане търговец. То е невъзможно. Те са две неща невъзможни. Светията ще си остави своето богатство, което има, ще дойде да се занимава с пасенето на трева.
към беседата >>
Според тях най-голяма е земята.
Та казвам, при сегашното възпитание мравите имат почти нашето понятие, мислят, че земята е голяма, слънцето малко. Те мислят обратното. Те мислят, че по-голямо от земята няма.
Според тях най-голяма е земята.
Те имат в ума си Божествената земя. В притчите се казва: „Върнах се в обетованата земя и влизането ми беше със синовете Божии.“ Не беше тази земя обетованата земя, земята, в която няма недоимък. Най-първо, трябва да влезеш в ония условия благоприятни. Да влезем в тази обетована земя, тогава ще се освободим от временната скука. Казва: „Страх ме е.“ Защо те е страх?
към беседата >>
Никога не може да стане.
И религиозните хора си предават. Ако дойдете до един религиозен човек, във вас ще се зароди желание, той ще ви даде тази сила, която излиза от него. Ако дружите с учени хора, те ще ви подбудят към наука. Значи с какъвто дружиш, такъв и ставаш. Мнозина искат, като са търговци, да станат светии.
Никога не може да стане.
Вие искате светията да стане търговец. То е невъзможно. Те са две неща невъзможни. Светията ще си остави своето богатство, което има, ще дойде да се занимава с пасенето на трева. Когато светията иска да стане търговец, то е все таки да остави хубавата храна човек и да иде да пасе трева.
към беседата >>
Те имат в ума си Божествената земя.
Та казвам, при сегашното възпитание мравите имат почти нашето понятие, мислят, че земята е голяма, слънцето малко. Те мислят обратното. Те мислят, че по-голямо от земята няма. Според тях най-голяма е земята.
Те имат в ума си Божествената земя.
В притчите се казва: „Върнах се в обетованата земя и влизането ми беше със синовете Божии.“ Не беше тази земя обетованата земя, земята, в която няма недоимък. Най-първо, трябва да влезеш в ония условия благоприятни. Да влезем в тази обетована земя, тогава ще се освободим от временната скука. Казва: „Страх ме е.“ Защо те е страх? Страх ме е, тъмно е.
към беседата >>
Вие искате светията да стане търговец.
Ако дойдете до един религиозен човек, във вас ще се зароди желание, той ще ви даде тази сила, която излиза от него. Ако дружите с учени хора, те ще ви подбудят към наука. Значи с какъвто дружиш, такъв и ставаш. Мнозина искат, като са търговци, да станат светии. Никога не може да стане.
Вие искате светията да стане търговец.
То е невъзможно. Те са две неща невъзможни. Светията ще си остави своето богатство, което има, ще дойде да се занимава с пасенето на трева. Когато светията иска да стане търговец, то е все таки да остави хубавата храна човек и да иде да пасе трева.
към беседата >>
В притчите се казва: „Върнах се в обетованата земя и влизането ми беше със синовете Божии.“ Не беше тази земя обетованата земя, земята, в която няма недоимък.
Та казвам, при сегашното възпитание мравите имат почти нашето понятие, мислят, че земята е голяма, слънцето малко. Те мислят обратното. Те мислят, че по-голямо от земята няма. Според тях най-голяма е земята. Те имат в ума си Божествената земя.
В притчите се казва: „Върнах се в обетованата земя и влизането ми беше със синовете Божии.“ Не беше тази земя обетованата земя, земята, в която няма недоимък.
Най-първо, трябва да влезеш в ония условия благоприятни. Да влезем в тази обетована земя, тогава ще се освободим от временната скука. Казва: „Страх ме е.“ Защо те е страх? Страх ме е, тъмно е. Че е тъмно, тъмно е, но зад тази тъмнота има друго.
към беседата >>
То е невъзможно.
Ако дружите с учени хора, те ще ви подбудят към наука. Значи с какъвто дружиш, такъв и ставаш. Мнозина искат, като са търговци, да станат светии. Никога не може да стане. Вие искате светията да стане търговец.
То е невъзможно.
Те са две неща невъзможни. Светията ще си остави своето богатство, което има, ще дойде да се занимава с пасенето на трева. Когато светията иска да стане търговец, то е все таки да остави хубавата храна човек и да иде да пасе трева.
към беседата >>
Най-първо, трябва да влезеш в ония условия благоприятни.
Те мислят обратното. Те мислят, че по-голямо от земята няма. Според тях най-голяма е земята. Те имат в ума си Божествената земя. В притчите се казва: „Върнах се в обетованата земя и влизането ми беше със синовете Божии.“ Не беше тази земя обетованата земя, земята, в която няма недоимък.
Най-първо, трябва да влезеш в ония условия благоприятни.
Да влезем в тази обетована земя, тогава ще се освободим от временната скука. Казва: „Страх ме е.“ Защо те е страх? Страх ме е, тъмно е. Че е тъмно, тъмно е, но зад тази тъмнота има друго. То е един неестествен страх.
към беседата >>
Те са две неща невъзможни.
Значи с какъвто дружиш, такъв и ставаш. Мнозина искат, като са търговци, да станат светии. Никога не може да стане. Вие искате светията да стане търговец. То е невъзможно.
Те са две неща невъзможни.
Светията ще си остави своето богатство, което има, ще дойде да се занимава с пасенето на трева. Когато светията иска да стане търговец, то е все таки да остави хубавата храна човек и да иде да пасе трева.
към беседата >>
Да влезем в тази обетована земя, тогава ще се освободим от временната скука.
Те мислят, че по-голямо от земята няма. Според тях най-голяма е земята. Те имат в ума си Божествената земя. В притчите се казва: „Върнах се в обетованата земя и влизането ми беше със синовете Божии.“ Не беше тази земя обетованата земя, земята, в която няма недоимък. Най-първо, трябва да влезеш в ония условия благоприятни.
Да влезем в тази обетована земя, тогава ще се освободим от временната скука.
Казва: „Страх ме е.“ Защо те е страх? Страх ме е, тъмно е. Че е тъмно, тъмно е, но зад тази тъмнота има друго. То е един неестествен страх. Има една тъмна зона, която обикаля земята.
към беседата >>
Светията ще си остави своето богатство, което има, ще дойде да се занимава с пасенето на трева.
Мнозина искат, като са търговци, да станат светии. Никога не може да стане. Вие искате светията да стане търговец. То е невъзможно. Те са две неща невъзможни.
Светията ще си остави своето богатство, което има, ще дойде да се занимава с пасенето на трева.
Когато светията иска да стане търговец, то е все таки да остави хубавата храна човек и да иде да пасе трева.
към беседата >>
Казва: „Страх ме е.“ Защо те е страх?
Според тях най-голяма е земята. Те имат в ума си Божествената земя. В притчите се казва: „Върнах се в обетованата земя и влизането ми беше със синовете Божии.“ Не беше тази земя обетованата земя, земята, в която няма недоимък. Най-първо, трябва да влезеш в ония условия благоприятни. Да влезем в тази обетована земя, тогава ще се освободим от временната скука.
Казва: „Страх ме е.“ Защо те е страх?
Страх ме е, тъмно е. Че е тъмно, тъмно е, но зад тази тъмнота има друго. То е един неестествен страх. Има една тъмна зона, която обикаля земята. Страшно е.
към беседата >>
Когато светията иска да стане търговец, то е все таки да остави хубавата храна човек и да иде да пасе трева.
Никога не може да стане. Вие искате светията да стане търговец. То е невъзможно. Те са две неща невъзможни. Светията ще си остави своето богатство, което има, ще дойде да се занимава с пасенето на трева.
Когато светията иска да стане търговец, то е все таки да остави хубавата храна човек и да иде да пасе трева.
към беседата >>
Страх ме е, тъмно е.
Те имат в ума си Божествената земя. В притчите се казва: „Върнах се в обетованата земя и влизането ми беше със синовете Божии.“ Не беше тази земя обетованата земя, земята, в която няма недоимък. Най-първо, трябва да влезеш в ония условия благоприятни. Да влезем в тази обетована земя, тогава ще се освободим от временната скука. Казва: „Страх ме е.“ Защо те е страх?
Страх ме е, тъмно е.
Че е тъмно, тъмно е, но зад тази тъмнота има друго. То е един неестествен страх. Има една тъмна зона, която обикаля земята. Страшно е. Там са всичките лоши мисли, желания и постъпки на хората.
към беседата >>
Затуй казвам, целият живот трябва да се преобрази със самовъзпитанието.
Затуй казвам, целият живот трябва да се преобрази със самовъзпитанието.
Любовта не може да стане достъпна за него, ако в него не се развие едно желание да измени живота си. Запример вие – някой човек, докато не го познавате, интересувате се. Като го познаете, казвате: „Не ме интересува.“ Вие още не сте го познали. Този човек не е проявен. Едно житно зърно, за да го разберете, трябва да го посеете в земята.
към беседата >>
Че е тъмно, тъмно е, но зад тази тъмнота има друго.
В притчите се казва: „Върнах се в обетованата земя и влизането ми беше със синовете Божии.“ Не беше тази земя обетованата земя, земята, в която няма недоимък. Най-първо, трябва да влезеш в ония условия благоприятни. Да влезем в тази обетована земя, тогава ще се освободим от временната скука. Казва: „Страх ме е.“ Защо те е страх? Страх ме е, тъмно е.
Че е тъмно, тъмно е, но зад тази тъмнота има друго.
То е един неестествен страх. Има една тъмна зона, която обикаля земята. Страшно е. Там са всичките лоши мисли, желания и постъпки на хората. Смрад е там.
към беседата >>
Любовта не може да стане достъпна за него, ако в него не се развие едно желание да измени живота си.
Затуй казвам, целият живот трябва да се преобрази със самовъзпитанието.
Любовта не може да стане достъпна за него, ако в него не се развие едно желание да измени живота си.
Запример вие – някой човек, докато не го познавате, интересувате се. Като го познаете, казвате: „Не ме интересува.“ Вие още не сте го познали. Този човек не е проявен. Едно житно зърно, за да го разберете, трябва да го посеете в земята. Една лоза трябва да я посеете и да опитате плода.
към беседата >>
То е един неестествен страх.
Най-първо, трябва да влезеш в ония условия благоприятни. Да влезем в тази обетована земя, тогава ще се освободим от временната скука. Казва: „Страх ме е.“ Защо те е страх? Страх ме е, тъмно е. Че е тъмно, тъмно е, но зад тази тъмнота има друго.
То е един неестествен страх.
Има една тъмна зона, която обикаля земята. Страшно е. Там са всичките лоши мисли, желания и постъпки на хората. Смрад е там. Онези възвишените духове, които слизат от невидимия свят да ни помагат, те проникват и имат други пътища.
към беседата >>
Запример вие – някой човек, докато не го познавате, интересувате се.
Затуй казвам, целият живот трябва да се преобрази със самовъзпитанието. Любовта не може да стане достъпна за него, ако в него не се развие едно желание да измени живота си.
Запример вие – някой човек, докато не го познавате, интересувате се.
Като го познаете, казвате: „Не ме интересува.“ Вие още не сте го познали. Този човек не е проявен. Едно житно зърно, за да го разберете, трябва да го посеете в земята. Една лоза трябва да я посеете и да опитате плода. Само така да разгледате семето, не може да го познаете какъв плод ще даде.
към беседата >>
Има една тъмна зона, която обикаля земята.
Да влезем в тази обетована земя, тогава ще се освободим от временната скука. Казва: „Страх ме е.“ Защо те е страх? Страх ме е, тъмно е. Че е тъмно, тъмно е, но зад тази тъмнота има друго. То е един неестествен страх.
Има една тъмна зона, която обикаля земята.
Страшно е. Там са всичките лоши мисли, желания и постъпки на хората. Смрад е там. Онези възвишените духове, които слизат от невидимия свят да ни помагат, те проникват и имат други пътища. Та когато минават през тази зона, както Мойсей дигна тоягата и раздели Червеното море, те така разделят тази зона.
към беседата >>
Като го познаете, казвате: „Не ме интересува.“ Вие още не сте го познали.
Затуй казвам, целият живот трябва да се преобрази със самовъзпитанието. Любовта не може да стане достъпна за него, ако в него не се развие едно желание да измени живота си. Запример вие – някой човек, докато не го познавате, интересувате се.
Като го познаете, казвате: „Не ме интересува.“ Вие още не сте го познали.
Този човек не е проявен. Едно житно зърно, за да го разберете, трябва да го посеете в земята. Една лоза трябва да я посеете и да опитате плода. Само така да разгледате семето, не може да го познаете какъв плод ще даде. С туй не се изучава човекът.
към беседата >>
Страшно е.
Казва: „Страх ме е.“ Защо те е страх? Страх ме е, тъмно е. Че е тъмно, тъмно е, но зад тази тъмнота има друго. То е един неестествен страх. Има една тъмна зона, която обикаля земята.
Страшно е.
Там са всичките лоши мисли, желания и постъпки на хората. Смрад е там. Онези възвишените духове, които слизат от невидимия свят да ни помагат, те проникват и имат други пътища. Та когато минават през тази зона, както Мойсей дигна тоягата и раздели Червеното море, те така разделят тази зона. Който няма знание, дави се в това море.
към беседата >>
Този човек не е проявен.
Затуй казвам, целият живот трябва да се преобрази със самовъзпитанието. Любовта не може да стане достъпна за него, ако в него не се развие едно желание да измени живота си. Запример вие – някой човек, докато не го познавате, интересувате се. Като го познаете, казвате: „Не ме интересува.“ Вие още не сте го познали.
Този човек не е проявен.
Едно житно зърно, за да го разберете, трябва да го посеете в земята. Една лоза трябва да я посеете и да опитате плода. Само така да разгледате семето, не може да го познаете какъв плод ще даде. С туй не се изучава човекът.
към беседата >>
Там са всичките лоши мисли, желания и постъпки на хората.
Страх ме е, тъмно е. Че е тъмно, тъмно е, но зад тази тъмнота има друго. То е един неестествен страх. Има една тъмна зона, която обикаля земята. Страшно е.
Там са всичките лоши мисли, желания и постъпки на хората.
Смрад е там. Онези възвишените духове, които слизат от невидимия свят да ни помагат, те проникват и имат други пътища. Та когато минават през тази зона, както Мойсей дигна тоягата и раздели Червеното море, те така разделят тази зона. Който няма знание, дави се в това море. Тази зона представя една голяма пропаст.
към беседата >>
Едно житно зърно, за да го разберете, трябва да го посеете в земята.
Затуй казвам, целият живот трябва да се преобрази със самовъзпитанието. Любовта не може да стане достъпна за него, ако в него не се развие едно желание да измени живота си. Запример вие – някой човек, докато не го познавате, интересувате се. Като го познаете, казвате: „Не ме интересува.“ Вие още не сте го познали. Този човек не е проявен.
Едно житно зърно, за да го разберете, трябва да го посеете в земята.
Една лоза трябва да я посеете и да опитате плода. Само така да разгледате семето, не може да го познаете какъв плод ще даде. С туй не се изучава човекът.
към беседата >>
Смрад е там.
Че е тъмно, тъмно е, но зад тази тъмнота има друго. То е един неестествен страх. Има една тъмна зона, която обикаля земята. Страшно е. Там са всичките лоши мисли, желания и постъпки на хората.
Смрад е там.
Онези възвишените духове, които слизат от невидимия свят да ни помагат, те проникват и имат други пътища. Та когато минават през тази зона, както Мойсей дигна тоягата и раздели Червеното море, те така разделят тази зона. Който няма знание, дави се в това море. Тази зона представя една голяма пропаст. Мостът, по който минават, бил тънък като паяжина, че душите трябвало по тази паяжина да минават.
към беседата >>
Една лоза трябва да я посеете и да опитате плода.
Любовта не може да стане достъпна за него, ако в него не се развие едно желание да измени живота си. Запример вие – някой човек, докато не го познавате, интересувате се. Като го познаете, казвате: „Не ме интересува.“ Вие още не сте го познали. Този човек не е проявен. Едно житно зърно, за да го разберете, трябва да го посеете в земята.
Една лоза трябва да я посеете и да опитате плода.
Само така да разгледате семето, не може да го познаете какъв плод ще даде. С туй не се изучава човекът.
към беседата >>
Онези възвишените духове, които слизат от невидимия свят да ни помагат, те проникват и имат други пътища.
То е един неестествен страх. Има една тъмна зона, която обикаля земята. Страшно е. Там са всичките лоши мисли, желания и постъпки на хората. Смрад е там.
Онези възвишените духове, които слизат от невидимия свят да ни помагат, те проникват и имат други пътища.
Та когато минават през тази зона, както Мойсей дигна тоягата и раздели Червеното море, те така разделят тази зона. Който няма знание, дави се в това море. Тази зона представя една голяма пропаст. Мостът, по който минават, бил тънък като паяжина, че душите трябвало по тази паяжина да минават. Като гледали пропастта, малко души минавали, завива им се свят и падат.
към беседата >>
Само така да разгледате семето, не може да го познаете какъв плод ще даде.
Запример вие – някой човек, докато не го познавате, интересувате се. Като го познаете, казвате: „Не ме интересува.“ Вие още не сте го познали. Този човек не е проявен. Едно житно зърно, за да го разберете, трябва да го посеете в земята. Една лоза трябва да я посеете и да опитате плода.
Само така да разгледате семето, не може да го познаете какъв плод ще даде.
С туй не се изучава човекът.
към беседата >>
Та когато минават през тази зона, както Мойсей дигна тоягата и раздели Червеното море, те така разделят тази зона.
Има една тъмна зона, която обикаля земята. Страшно е. Там са всичките лоши мисли, желания и постъпки на хората. Смрад е там. Онези възвишените духове, които слизат от невидимия свят да ни помагат, те проникват и имат други пътища.
Та когато минават през тази зона, както Мойсей дигна тоягата и раздели Червеното море, те така разделят тази зона.
Който няма знание, дави се в това море. Тази зона представя една голяма пропаст. Мостът, по който минават, бил тънък като паяжина, че душите трябвало по тази паяжина да минават. Като гледали пропастта, малко души минавали, завива им се свят и падат. Онези, които са акробати, те минават на другия бряг.
към беседата >>
С туй не се изучава човекът.
Като го познаете, казвате: „Не ме интересува.“ Вие още не сте го познали. Този човек не е проявен. Едно житно зърно, за да го разберете, трябва да го посеете в земята. Една лоза трябва да я посеете и да опитате плода. Само така да разгледате семето, не може да го познаете какъв плод ще даде.
С туй не се изучава човекът.
към беседата >>
Който няма знание, дави се в това море.
Страшно е. Там са всичките лоши мисли, желания и постъпки на хората. Смрад е там. Онези възвишените духове, които слизат от невидимия свят да ни помагат, те проникват и имат други пътища. Та когато минават през тази зона, както Мойсей дигна тоягата и раздели Червеното море, те така разделят тази зона.
Който няма знание, дави се в това море.
Тази зона представя една голяма пропаст. Мостът, по който минават, бил тънък като паяжина, че душите трябвало по тази паяжина да минават. Като гледали пропастта, малко души минавали, завива им се свят и падат. Онези, които са акробати, те минават на другия бряг. Значи, които са праведни.
към беседата >>
Затуй първото нещо в самовъзпитанието, важна роля играе любовта и обичта.
Затуй първото нещо в самовъзпитанието, важна роля играе любовта и обичта.
Ако ти не любиш, не можеш да се самовъзпиташ. Ти, ако не обичаш, не можеш да се самовъзпиташ. Тия два процеса вървят. Единият процес – любовта, спада към човешката мисъл, а обичта спада към процеса на човешкото сърце. Човек обича със своето сърце, а люби със своя ум.
към беседата >>
Тази зона представя една голяма пропаст.
Там са всичките лоши мисли, желания и постъпки на хората. Смрад е там. Онези възвишените духове, които слизат от невидимия свят да ни помагат, те проникват и имат други пътища. Та когато минават през тази зона, както Мойсей дигна тоягата и раздели Червеното море, те така разделят тази зона. Който няма знание, дави се в това море.
Тази зона представя една голяма пропаст.
Мостът, по който минават, бил тънък като паяжина, че душите трябвало по тази паяжина да минават. Като гледали пропастта, малко души минавали, завива им се свят и падат. Онези, които са акробати, те минават на другия бряг. Значи, които са праведни. Грешните падат.
към беседата >>
Ако ти не любиш, не можеш да се самовъзпиташ.
Затуй първото нещо в самовъзпитанието, важна роля играе любовта и обичта.
Ако ти не любиш, не можеш да се самовъзпиташ.
Ти, ако не обичаш, не можеш да се самовъзпиташ. Тия два процеса вървят. Единият процес – любовта, спада към човешката мисъл, а обичта спада към процеса на човешкото сърце. Човек обича със своето сърце, а люби със своя ум. То е общо казано.
към беседата >>
Мостът, по който минават, бил тънък като паяжина, че душите трябвало по тази паяжина да минават.
Смрад е там. Онези възвишените духове, които слизат от невидимия свят да ни помагат, те проникват и имат други пътища. Та когато минават през тази зона, както Мойсей дигна тоягата и раздели Червеното море, те така разделят тази зона. Който няма знание, дави се в това море. Тази зона представя една голяма пропаст.
Мостът, по който минават, бил тънък като паяжина, че душите трябвало по тази паяжина да минават.
Като гледали пропастта, малко души минавали, завива им се свят и падат. Онези, които са акробати, те минават на другия бряг. Значи, които са праведни. Грешните падат. Този конец на грешника се къса, но праведният, понеже е лек, минава.
към беседата >>
Ти, ако не обичаш, не можеш да се самовъзпиташ.
Затуй първото нещо в самовъзпитанието, важна роля играе любовта и обичта. Ако ти не любиш, не можеш да се самовъзпиташ.
Ти, ако не обичаш, не можеш да се самовъзпиташ.
Тия два процеса вървят. Единият процес – любовта, спада към човешката мисъл, а обичта спада към процеса на човешкото сърце. Човек обича със своето сърце, а люби със своя ум. То е общо казано. Може вас да ви се вижда малко странно, понеже имате известни опитности.
към беседата >>
Като гледали пропастта, малко души минавали, завива им се свят и падат.
Онези възвишените духове, които слизат от невидимия свят да ни помагат, те проникват и имат други пътища. Та когато минават през тази зона, както Мойсей дигна тоягата и раздели Червеното море, те така разделят тази зона. Който няма знание, дави се в това море. Тази зона представя една голяма пропаст. Мостът, по който минават, бил тънък като паяжина, че душите трябвало по тази паяжина да минават.
Като гледали пропастта, малко души минавали, завива им се свят и падат.
Онези, които са акробати, те минават на другия бряг. Значи, които са праведни. Грешните падат. Този конец на грешника се къса, но праведният, понеже е лек, минава. Затуй, при конеца като дойдеш, всичко, каквото си придобил, ще го оставиш.
към беседата >>
Тия два процеса вървят.
Затуй първото нещо в самовъзпитанието, важна роля играе любовта и обичта. Ако ти не любиш, не можеш да се самовъзпиташ. Ти, ако не обичаш, не можеш да се самовъзпиташ.
Тия два процеса вървят.
Единият процес – любовта, спада към човешката мисъл, а обичта спада към процеса на човешкото сърце. Човек обича със своето сърце, а люби със своя ум. То е общо казано. Може вас да ви се вижда малко странно, понеже имате известни опитности. Всички от вас сте любили и всички от вас сте обичали.
към беседата >>
Онези, които са акробати, те минават на другия бряг.
Та когато минават през тази зона, както Мойсей дигна тоягата и раздели Червеното море, те така разделят тази зона. Който няма знание, дави се в това море. Тази зона представя една голяма пропаст. Мостът, по който минават, бил тънък като паяжина, че душите трябвало по тази паяжина да минават. Като гледали пропастта, малко души минавали, завива им се свят и падат.
Онези, които са акробати, те минават на другия бряг.
Значи, които са праведни. Грешните падат. Този конец на грешника се къса, но праведният, понеже е лек, минава. Затуй, при конеца като дойдеш, всичко, каквото си придобил, ще го оставиш. Ако не го оставиш, къса се този конец и отиваш долу.
към беседата >>
Единият процес – любовта, спада към човешката мисъл, а обичта спада към процеса на човешкото сърце.
Затуй първото нещо в самовъзпитанието, важна роля играе любовта и обичта. Ако ти не любиш, не можеш да се самовъзпиташ. Ти, ако не обичаш, не можеш да се самовъзпиташ. Тия два процеса вървят.
Единият процес – любовта, спада към човешката мисъл, а обичта спада към процеса на човешкото сърце.
Човек обича със своето сърце, а люби със своя ум. То е общо казано. Може вас да ви се вижда малко странно, понеже имате известни опитности. Всички от вас сте любили и всички от вас сте обичали. Но вашата любов се е понижила, изгубила се е.
към беседата >>
Значи, които са праведни.
Който няма знание, дави се в това море. Тази зона представя една голяма пропаст. Мостът, по който минават, бил тънък като паяжина, че душите трябвало по тази паяжина да минават. Като гледали пропастта, малко души минавали, завива им се свят и падат. Онези, които са акробати, те минават на другия бряг.
Значи, които са праведни.
Грешните падат. Този конец на грешника се къса, но праведният, понеже е лек, минава. Затуй, при конеца като дойдеш, всичко, каквото си придобил, ще го оставиш. Ако не го оставиш, къса се този конец и отиваш долу. Господ, който създал света, знаел какви хора сме ние, знаел какво ще направим.
към беседата >>
Човек обича със своето сърце, а люби със своя ум.
Затуй първото нещо в самовъзпитанието, важна роля играе любовта и обичта. Ако ти не любиш, не можеш да се самовъзпиташ. Ти, ако не обичаш, не можеш да се самовъзпиташ. Тия два процеса вървят. Единият процес – любовта, спада към човешката мисъл, а обичта спада към процеса на човешкото сърце.
Човек обича със своето сърце, а люби със своя ум.
То е общо казано. Може вас да ви се вижда малко странно, понеже имате известни опитности. Всички от вас сте любили и всички от вас сте обичали. Но вашата любов се е понижила, изгубила се е. Вашата обич и тя се е понижила.
към беседата >>
Грешните падат.
Тази зона представя една голяма пропаст. Мостът, по който минават, бил тънък като паяжина, че душите трябвало по тази паяжина да минават. Като гледали пропастта, малко души минавали, завива им се свят и падат. Онези, които са акробати, те минават на другия бряг. Значи, които са праведни.
Грешните падат.
Този конец на грешника се къса, но праведният, понеже е лек, минава. Затуй, при конеца като дойдеш, всичко, каквото си придобил, ще го оставиш. Ако не го оставиш, къса се този конец и отиваш долу. Господ, който създал света, знаел какви хора сме ние, знаел какво ще направим. Той турил предпазителни мерки, да няма кражба.
към беседата >>
То е общо казано.
Ако ти не любиш, не можеш да се самовъзпиташ. Ти, ако не обичаш, не можеш да се самовъзпиташ. Тия два процеса вървят. Единият процес – любовта, спада към човешката мисъл, а обичта спада към процеса на човешкото сърце. Човек обича със своето сърце, а люби със своя ум.
То е общо казано.
Може вас да ви се вижда малко странно, понеже имате известни опитности. Всички от вас сте любили и всички от вас сте обичали. Но вашата любов се е понижила, изгубила се е. Вашата обич и тя се е понижила. От обичта останали само едни чувства и от любовта останали само едни мисли.
към беседата >>
Този конец на грешника се къса, но праведният, понеже е лек, минава.
Мостът, по който минават, бил тънък като паяжина, че душите трябвало по тази паяжина да минават. Като гледали пропастта, малко души минавали, завива им се свят и падат. Онези, които са акробати, те минават на другия бряг. Значи, които са праведни. Грешните падат.
Този конец на грешника се къса, но праведният, понеже е лек, минава.
Затуй, при конеца като дойдеш, всичко, каквото си придобил, ще го оставиш. Ако не го оставиш, къса се този конец и отиваш долу. Господ, който създал света, знаел какви хора сме ние, знаел какво ще направим. Той турил предпазителни мерки, да няма кражба. Тук, на земята, може да има кражба, но който минава от земята в обетованата земя, нищо оттук не може да занесе.
към беседата >>
Може вас да ви се вижда малко странно, понеже имате известни опитности.
Ти, ако не обичаш, не можеш да се самовъзпиташ. Тия два процеса вървят. Единият процес – любовта, спада към човешката мисъл, а обичта спада към процеса на човешкото сърце. Човек обича със своето сърце, а люби със своя ум. То е общо казано.
Може вас да ви се вижда малко странно, понеже имате известни опитности.
Всички от вас сте любили и всички от вас сте обичали. Но вашата любов се е понижила, изгубила се е. Вашата обич и тя се е понижила. От обичта останали само едни чувства и от любовта останали само едни мисли. Аз наричам проста мисъл, когато погребваш един човек, останал само кости.
към беседата >>
Затуй, при конеца като дойдеш, всичко, каквото си придобил, ще го оставиш.
Като гледали пропастта, малко души минавали, завива им се свят и падат. Онези, които са акробати, те минават на другия бряг. Значи, които са праведни. Грешните падат. Този конец на грешника се къса, но праведният, понеже е лек, минава.
Затуй, при конеца като дойдеш, всичко, каквото си придобил, ще го оставиш.
Ако не го оставиш, къса се този конец и отиваш долу. Господ, който създал света, знаел какви хора сме ние, знаел какво ще направим. Той турил предпазителни мерки, да няма кражба. Тук, на земята, може да има кражба, но който минава от земята в обетованата земя, нищо оттук не може да занесе.
към беседата >>
Всички от вас сте любили и всички от вас сте обичали.
Тия два процеса вървят. Единият процес – любовта, спада към човешката мисъл, а обичта спада към процеса на човешкото сърце. Човек обича със своето сърце, а люби със своя ум. То е общо казано. Може вас да ви се вижда малко странно, понеже имате известни опитности.
Всички от вас сте любили и всички от вас сте обичали.
Но вашата любов се е понижила, изгубила се е. Вашата обич и тя се е понижила. От обичта останали само едни чувства и от любовта останали само едни мисли. Аз наричам проста мисъл, когато погребваш един човек, останал само кости. Вземате свещените кости, държите ги в торбичка.
към беседата >>
Ако не го оставиш, къса се този конец и отиваш долу.
Онези, които са акробати, те минават на другия бряг. Значи, които са праведни. Грешните падат. Този конец на грешника се къса, но праведният, понеже е лек, минава. Затуй, при конеца като дойдеш, всичко, каквото си придобил, ще го оставиш.
Ако не го оставиш, къса се този конец и отиваш долу.
Господ, който създал света, знаел какви хора сме ние, знаел какво ще направим. Той турил предпазителни мерки, да няма кражба. Тук, на земята, може да има кражба, но който минава от земята в обетованата земя, нищо оттук не може да занесе.
към беседата >>
Но вашата любов се е понижила, изгубила се е.
Единият процес – любовта, спада към човешката мисъл, а обичта спада към процеса на човешкото сърце. Човек обича със своето сърце, а люби със своя ум. То е общо казано. Може вас да ви се вижда малко странно, понеже имате известни опитности. Всички от вас сте любили и всички от вас сте обичали.
Но вашата любов се е понижила, изгубила се е.
Вашата обич и тя се е понижила. От обичта останали само едни чувства и от любовта останали само едни мисли. Аз наричам проста мисъл, когато погребваш един човек, останал само кости. Вземате свещените кости, държите ги в торбичка. Мускулите, човекът, стомахът, нервната система – всичко изчезнало.
към беседата >>
Господ, който създал света, знаел какви хора сме ние, знаел какво ще направим.
Значи, които са праведни. Грешните падат. Този конец на грешника се къса, но праведният, понеже е лек, минава. Затуй, при конеца като дойдеш, всичко, каквото си придобил, ще го оставиш. Ако не го оставиш, къса се този конец и отиваш долу.
Господ, който създал света, знаел какви хора сме ние, знаел какво ще направим.
Той турил предпазителни мерки, да няма кражба. Тук, на земята, може да има кражба, но който минава от земята в обетованата земя, нищо оттук не може да занесе.
към беседата >>
Вашата обич и тя се е понижила.
Човек обича със своето сърце, а люби със своя ум. То е общо казано. Може вас да ви се вижда малко странно, понеже имате известни опитности. Всички от вас сте любили и всички от вас сте обичали. Но вашата любов се е понижила, изгубила се е.
Вашата обич и тя се е понижила.
От обичта останали само едни чувства и от любовта останали само едни мисли. Аз наричам проста мисъл, когато погребваш един човек, останал само кости. Вземате свещените кости, държите ги в торбичка. Мускулите, човекът, стомахът, нервната система – всичко изчезнало. Тия свещени кости държите.
към беседата >>
Той турил предпазителни мерки, да няма кражба.
Грешните падат. Този конец на грешника се къса, но праведният, понеже е лек, минава. Затуй, при конеца като дойдеш, всичко, каквото си придобил, ще го оставиш. Ако не го оставиш, къса се този конец и отиваш долу. Господ, който създал света, знаел какви хора сме ние, знаел какво ще направим.
Той турил предпазителни мерки, да няма кражба.
Тук, на земята, може да има кражба, но който минава от земята в обетованата земя, нищо оттук не може да занесе.
към беседата >>
От обичта останали само едни чувства и от любовта останали само едни мисли.
То е общо казано. Може вас да ви се вижда малко странно, понеже имате известни опитности. Всички от вас сте любили и всички от вас сте обичали. Но вашата любов се е понижила, изгубила се е. Вашата обич и тя се е понижила.
От обичта останали само едни чувства и от любовта останали само едни мисли.
Аз наричам проста мисъл, когато погребваш един човек, останал само кости. Вземате свещените кости, държите ги в торбичка. Мускулите, човекът, стомахът, нервната система – всичко изчезнало. Тия свещени кости държите. Казвате: „Какво беше туй същество.“ Всеки, който не се възпитава с обич, и всеки, който не се възпитава с любов, в торба ще бъдат неговите кости.
към беседата >>
Тук, на земята, може да има кражба, но който минава от земята в обетованата земя, нищо оттук не може да занесе.
Този конец на грешника се къса, но праведният, понеже е лек, минава. Затуй, при конеца като дойдеш, всичко, каквото си придобил, ще го оставиш. Ако не го оставиш, къса се този конец и отиваш долу. Господ, който създал света, знаел какви хора сме ние, знаел какво ще направим. Той турил предпазителни мерки, да няма кражба.
Тук, на земята, може да има кражба, но който минава от земята в обетованата земя, нищо оттук не може да занесе.
към беседата >>
Аз наричам проста мисъл, когато погребваш един човек, останал само кости.
Може вас да ви се вижда малко странно, понеже имате известни опитности. Всички от вас сте любили и всички от вас сте обичали. Но вашата любов се е понижила, изгубила се е. Вашата обич и тя се е понижила. От обичта останали само едни чувства и от любовта останали само едни мисли.
Аз наричам проста мисъл, когато погребваш един човек, останал само кости.
Вземате свещените кости, държите ги в торбичка. Мускулите, човекът, стомахът, нервната система – всичко изчезнало. Тия свещени кости държите. Казвате: „Какво беше туй същество.“ Всеки, който не се възпитава с обич, и всеки, който не се възпитава с любов, в торба ще бъдат неговите кости. Всеки, който се възпитава с обич, и всеки, който се възпитава по любов, той е човек на безсмъртието.
към беседата >>
От земята в оня свят ще занесем своите светли мисли, своите светли желания, мисли, които не умират, и желания, които не умират.
От земята в оня свят ще занесем своите светли мисли, своите светли желания, мисли, които не умират, и желания, които не умират.
С тях ще бъдем облечени, ще идем в другия свят.
към беседата >>
Вземате свещените кости, държите ги в торбичка.
Всички от вас сте любили и всички от вас сте обичали. Но вашата любов се е понижила, изгубила се е. Вашата обич и тя се е понижила. От обичта останали само едни чувства и от любовта останали само едни мисли. Аз наричам проста мисъл, когато погребваш един човек, останал само кости.
Вземате свещените кости, държите ги в торбичка.
Мускулите, човекът, стомахът, нервната система – всичко изчезнало. Тия свещени кости държите. Казвате: „Какво беше туй същество.“ Всеки, който не се възпитава с обич, и всеки, който не се възпитава с любов, в торба ще бъдат неговите кости. Всеки, който се възпитава с обич, и всеки, който се възпитава по любов, той е човек на безсмъртието.
към беседата >>
С тях ще бъдем облечени, ще идем в другия свят.
От земята в оня свят ще занесем своите светли мисли, своите светли желания, мисли, които не умират, и желания, които не умират.
С тях ще бъдем облечени, ще идем в другия свят.
към беседата >>
Мускулите, човекът, стомахът, нервната система – всичко изчезнало.
Но вашата любов се е понижила, изгубила се е. Вашата обич и тя се е понижила. От обичта останали само едни чувства и от любовта останали само едни мисли. Аз наричам проста мисъл, когато погребваш един човек, останал само кости. Вземате свещените кости, държите ги в торбичка.
Мускулите, човекът, стомахът, нервната система – всичко изчезнало.
Тия свещени кости държите. Казвате: „Какво беше туй същество.“ Всеки, който не се възпитава с обич, и всеки, който не се възпитава с любов, в торба ще бъдат неговите кости. Всеки, който се възпитава с обич, и всеки, който се възпитава по любов, той е човек на безсмъртието.
към беседата >>
Та казвам, мислите на Христа трябва да се родят в нас.
Та казвам, мислите на Христа трябва да се родят в нас.
Те говорят за раждането на Христа. Христос трябва да се роди в нашата мисъл. Говоря за Христа, за Божествения принцип в света, който ни свързва. Той трябва да се роди в нас, трябва да се роди в душата ни. То е последното място, до което може да дойде Христос.
към беседата >>
Тия свещени кости държите.
Вашата обич и тя се е понижила. От обичта останали само едни чувства и от любовта останали само едни мисли. Аз наричам проста мисъл, когато погребваш един човек, останал само кости. Вземате свещените кости, държите ги в торбичка. Мускулите, човекът, стомахът, нервната система – всичко изчезнало.
Тия свещени кости държите.
Казвате: „Какво беше туй същество.“ Всеки, който не се възпитава с обич, и всеки, който не се възпитава с любов, в торба ще бъдат неговите кости. Всеки, който се възпитава с обич, и всеки, който се възпитава по любов, той е човек на безсмъртието.
към беседата >>
Те говорят за раждането на Христа.
Та казвам, мислите на Христа трябва да се родят в нас.
Те говорят за раждането на Христа.
Христос трябва да се роди в нашата мисъл. Говоря за Христа, за Божествения принцип в света, който ни свързва. Той трябва да се роди в нас, трябва да се роди в душата ни. То е последното място, до което може да дойде Христос. Христос не може да слезе по-долу от човешките постъпки.
към беседата >>
Казвате: „Какво беше туй същество.“ Всеки, който не се възпитава с обич, и всеки, който не се възпитава с любов, в торба ще бъдат неговите кости.
От обичта останали само едни чувства и от любовта останали само едни мисли. Аз наричам проста мисъл, когато погребваш един човек, останал само кости. Вземате свещените кости, държите ги в торбичка. Мускулите, човекът, стомахът, нервната система – всичко изчезнало. Тия свещени кости държите.
Казвате: „Какво беше туй същество.“ Всеки, който не се възпитава с обич, и всеки, който не се възпитава с любов, в торба ще бъдат неговите кости.
Всеки, който се възпитава с обич, и всеки, който се възпитава по любов, той е човек на безсмъртието.
към беседата >>
Христос трябва да се роди в нашата мисъл.
Та казвам, мислите на Христа трябва да се родят в нас. Те говорят за раждането на Христа.
Христос трябва да се роди в нашата мисъл.
Говоря за Христа, за Божествения принцип в света, който ни свързва. Той трябва да се роди в нас, трябва да се роди в душата ни. То е последното място, до което може да дойде Христос. Христос не може да слезе по-долу от човешките постъпки. Христос сега не може да се роди на земята, да дойде да се въплъти, както едно време.
към беседата >>
Всеки, който се възпитава с обич, и всеки, който се възпитава по любов, той е човек на безсмъртието.
Аз наричам проста мисъл, когато погребваш един човек, останал само кости. Вземате свещените кости, държите ги в торбичка. Мускулите, човекът, стомахът, нервната система – всичко изчезнало. Тия свещени кости държите. Казвате: „Какво беше туй същество.“ Всеки, който не се възпитава с обич, и всеки, който не се възпитава с любов, в торба ще бъдат неговите кости.
Всеки, който се възпитава с обич, и всеки, който се възпитава по любов, той е човек на безсмъртието.
към беседата >>
Говоря за Христа, за Божествения принцип в света, който ни свързва.
Та казвам, мислите на Христа трябва да се родят в нас. Те говорят за раждането на Христа. Христос трябва да се роди в нашата мисъл.
Говоря за Христа, за Божествения принцип в света, който ни свързва.
Той трябва да се роди в нас, трябва да се роди в душата ни. То е последното място, до което може да дойде Христос. Христос не може да слезе по-долу от човешките постъпки. Христос сега не може да се роди на земята, да дойде да се въплъти, както едно време. Няма нужда той да има тази опитност.
към беседата >>
Понеже всички имате желание да бъдете щастливи, а щастие не може да има, дето има смърт, най-първо, ние трябва да се освободим от възможностите да умираме.
Понеже всички имате желание да бъдете щастливи, а щастие не може да има, дето има смърт, най-първо, ние трябва да се освободим от възможностите да умираме.
Малко желание в човека може да го спъне. Ще ви приведа един пример, който обяснява как ние се хващаме на въдицата. Две наблюдения аз ще ви приведа. То беше отдавна. Гледам, няколко деца разиграват един паток.
към беседата >>
Той трябва да се роди в нас, трябва да се роди в душата ни.
Та казвам, мислите на Христа трябва да се родят в нас. Те говорят за раждането на Христа. Христос трябва да се роди в нашата мисъл. Говоря за Христа, за Божествения принцип в света, който ни свързва.
Той трябва да се роди в нас, трябва да се роди в душата ни.
То е последното място, до което може да дойде Христос. Христос не може да слезе по-долу от човешките постъпки. Христос сега не може да се роди на земята, да дойде да се въплъти, както едно време. Няма нужда той да има тази опитност. Ако във вас започнете със закона на любовта, вие ще видите Христа навсякъде, в колко хора има днес, в които Христос живее и се проявява.
към беседата >>
Малко желание в човека може да го спъне.
Понеже всички имате желание да бъдете щастливи, а щастие не може да има, дето има смърт, най-първо, ние трябва да се освободим от възможностите да умираме.
Малко желание в човека може да го спъне.
Ще ви приведа един пример, който обяснява как ние се хващаме на въдицата. Две наблюдения аз ще ви приведа. То беше отдавна. Гледам, няколко деца разиграват един паток. Той се спрял, отворил уста, чудя се как стои.
към беседата >>
То е последното място, до което може да дойде Христос.
Та казвам, мислите на Христа трябва да се родят в нас. Те говорят за раждането на Христа. Христос трябва да се роди в нашата мисъл. Говоря за Христа, за Божествения принцип в света, който ни свързва. Той трябва да се роди в нас, трябва да се роди в душата ни.
То е последното място, до което може да дойде Христос.
Христос не може да слезе по-долу от човешките постъпки. Христос сега не може да се роди на земята, да дойде да се въплъти, както едно време. Няма нужда той да има тази опитност. Ако във вас започнете със закона на любовта, вие ще видите Христа навсякъде, в колко хора има днес, в които Христос живее и се проявява. Казват: „Че как Христос се проявява?
към беседата >>
Ще ви приведа един пример, който обяснява как ние се хващаме на въдицата.
Понеже всички имате желание да бъдете щастливи, а щастие не може да има, дето има смърт, най-първо, ние трябва да се освободим от възможностите да умираме. Малко желание в човека може да го спъне.
Ще ви приведа един пример, който обяснява как ние се хващаме на въдицата.
Две наблюдения аз ще ви приведа. То беше отдавна. Гледам, няколко деца разиграват един паток. Той се спрял, отворил уста, чудя се как стои. Заинтересувах се.
към беседата >>
Христос не може да слезе по-долу от човешките постъпки.
Те говорят за раждането на Христа. Христос трябва да се роди в нашата мисъл. Говоря за Христа, за Божествения принцип в света, който ни свързва. Той трябва да се роди в нас, трябва да се роди в душата ни. То е последното място, до което може да дойде Христос.
Христос не може да слезе по-долу от човешките постъпки.
Христос сега не може да се роди на земята, да дойде да се въплъти, както едно време. Няма нужда той да има тази опитност. Ако във вас започнете със закона на любовта, вие ще видите Христа навсякъде, в колко хора има днес, в които Христос живее и се проявява. Казват: „Че как Христос се проявява? “ Че слънцето само едно отражение ли има?
към беседата >>
Две наблюдения аз ще ви приведа.
Понеже всички имате желание да бъдете щастливи, а щастие не може да има, дето има смърт, най-първо, ние трябва да се освободим от възможностите да умираме. Малко желание в човека може да го спъне. Ще ви приведа един пример, който обяснява как ние се хващаме на въдицата.
Две наблюдения аз ще ви приведа.
То беше отдавна. Гледам, няколко деца разиграват един паток. Той се спрял, отворил уста, чудя се как стои. Заинтересувах се. Виждам, че те нанизали на един тънък канап царевица.
към беседата >>
Христос сега не може да се роди на земята, да дойде да се въплъти, както едно време.
Христос трябва да се роди в нашата мисъл. Говоря за Христа, за Божествения принцип в света, който ни свързва. Той трябва да се роди в нас, трябва да се роди в душата ни. То е последното място, до което може да дойде Христос. Христос не може да слезе по-долу от човешките постъпки.
Христос сега не може да се роди на земята, да дойде да се въплъти, както едно време.
Няма нужда той да има тази опитност. Ако във вас започнете със закона на любовта, вие ще видите Христа навсякъде, в колко хора има днес, в които Христос живее и се проявява. Казват: „Че как Христос се проявява? “ Че слънцето само едно отражение ли има? Милиони отражения има това слънце.
към беседата >>
То беше отдавна.
Понеже всички имате желание да бъдете щастливи, а щастие не може да има, дето има смърт, най-първо, ние трябва да се освободим от възможностите да умираме. Малко желание в човека може да го спъне. Ще ви приведа един пример, който обяснява как ние се хващаме на въдицата. Две наблюдения аз ще ви приведа.
То беше отдавна.
Гледам, няколко деца разиграват един паток. Той се спрял, отворил уста, чудя се как стои. Заинтересувах се. Виждам, че те нанизали на един тънък канап царевица. Той нагълтал царевицата, канапът стои и те го дърпат за него.
към беседата >>
Няма нужда той да има тази опитност.
Говоря за Христа, за Божествения принцип в света, който ни свързва. Той трябва да се роди в нас, трябва да се роди в душата ни. То е последното място, до което може да дойде Христос. Христос не може да слезе по-долу от човешките постъпки. Христос сега не може да се роди на земята, да дойде да се въплъти, както едно време.
Няма нужда той да има тази опитност.
Ако във вас започнете със закона на любовта, вие ще видите Христа навсякъде, в колко хора има днес, в които Христос живее и се проявява. Казват: „Че как Христос се проявява? “ Че слънцето само едно отражение ли има? Милиони отражения има това слънце. Във всяко огледало слънцето се отразява.
към беседата >>
Гледам, няколко деца разиграват един паток.
Понеже всички имате желание да бъдете щастливи, а щастие не може да има, дето има смърт, най-първо, ние трябва да се освободим от възможностите да умираме. Малко желание в човека може да го спъне. Ще ви приведа един пример, който обяснява как ние се хващаме на въдицата. Две наблюдения аз ще ви приведа. То беше отдавна.
Гледам, няколко деца разиграват един паток.
Той се спрял, отворил уста, чудя се как стои. Заинтересувах се. Виждам, че те нанизали на един тънък канап царевица. Той нагълтал царевицата, канапът стои и те го дърпат за него. Питам: „Деца, какво правите?
към беседата >>
Ако във вас започнете със закона на любовта, вие ще видите Христа навсякъде, в колко хора има днес, в които Христос живее и се проявява.
Той трябва да се роди в нас, трябва да се роди в душата ни. То е последното място, до което може да дойде Христос. Христос не може да слезе по-долу от човешките постъпки. Христос сега не може да се роди на земята, да дойде да се въплъти, както едно време. Няма нужда той да има тази опитност.
Ако във вас започнете със закона на любовта, вие ще видите Христа навсякъде, в колко хора има днес, в които Христос живее и се проявява.
Казват: „Че как Христос се проявява? “ Че слънцето само едно отражение ли има? Милиони отражения има това слънце. Във всяко огледало слънцето се отразява. Във всяка душа, стига душата да е чиста, Христос се отразява.
към беседата >>
Той се спрял, отворил уста, чудя се как стои.
Малко желание в човека може да го спъне. Ще ви приведа един пример, който обяснява как ние се хващаме на въдицата. Две наблюдения аз ще ви приведа. То беше отдавна. Гледам, няколко деца разиграват един паток.
Той се спрял, отворил уста, чудя се как стои.
Заинтересувах се. Виждам, че те нанизали на един тънък канап царевица. Той нагълтал царевицата, канапът стои и те го дърпат за него. Питам: „Деца, какво правите? “ „Разиграваме този паток.“ Рекох: „Той не е умен, колкото вас.“ – Казвам им: – Какво бихте искали да ви дам, за да го освободите?
към беседата >>
Казват: „Че как Христос се проявява?
То е последното място, до което може да дойде Христос. Христос не може да слезе по-долу от човешките постъпки. Христос сега не може да се роди на земята, да дойде да се въплъти, както едно време. Няма нужда той да има тази опитност. Ако във вас започнете със закона на любовта, вие ще видите Христа навсякъде, в колко хора има днес, в които Христос живее и се проявява.
Казват: „Че как Христос се проявява?
“ Че слънцето само едно отражение ли има? Милиони отражения има това слънце. Във всяко огледало слънцето се отразява. Във всяка душа, стига душата да е чиста, Христос се отразява. Той може да се отразява в мислите, в чувствата, в постъпките.
към беседата >>
Заинтересувах се.
Ще ви приведа един пример, който обяснява как ние се хващаме на въдицата. Две наблюдения аз ще ви приведа. То беше отдавна. Гледам, няколко деца разиграват един паток. Той се спрял, отворил уста, чудя се как стои.
Заинтересувах се.
Виждам, че те нанизали на един тънък канап царевица. Той нагълтал царевицата, канапът стои и те го дърпат за него. Питам: „Деца, какво правите? “ „Разиграваме този паток.“ Рекох: „Той не е умен, колкото вас.“ – Казвам им: – Какво бихте искали да ви дам, за да го освободите? „ Искам да помогна на патока, да изправя тяхната погрешка.
към беседата >>
“ Че слънцето само едно отражение ли има?
Христос не може да слезе по-долу от човешките постъпки. Христос сега не може да се роди на земята, да дойде да се въплъти, както едно време. Няма нужда той да има тази опитност. Ако във вас започнете със закона на любовта, вие ще видите Христа навсякъде, в колко хора има днес, в които Христос живее и се проявява. Казват: „Че как Христос се проявява?
“ Че слънцето само едно отражение ли има?
Милиони отражения има това слънце. Във всяко огледало слънцето се отразява. Във всяка душа, стига душата да е чиста, Христос се отразява. Той може да се отразява в мислите, в чувствата, в постъпките.
към беседата >>
Виждам, че те нанизали на един тънък канап царевица.
Две наблюдения аз ще ви приведа. То беше отдавна. Гледам, няколко деца разиграват един паток. Той се спрял, отворил уста, чудя се как стои. Заинтересувах се.
Виждам, че те нанизали на един тънък канап царевица.
Той нагълтал царевицата, канапът стои и те го дърпат за него. Питам: „Деца, какво правите? “ „Разиграваме този паток.“ Рекох: „Той не е умен, колкото вас.“ – Казвам им: – Какво бихте искали да ви дам, за да го освободите? „ Искам да помогна на патока, да изправя тяхната погрешка. Казват: “Ако купиш шекер, ще го пуснем.„ “Колко?
към беседата >>
Милиони отражения има това слънце.
Христос сега не може да се роди на земята, да дойде да се въплъти, както едно време. Няма нужда той да има тази опитност. Ако във вас започнете със закона на любовта, вие ще видите Христа навсякъде, в колко хора има днес, в които Христос живее и се проявява. Казват: „Че как Христос се проявява? “ Че слънцето само едно отражение ли има?
Милиони отражения има това слънце.
Във всяко огледало слънцето се отразява. Във всяка душа, стига душата да е чиста, Христос се отразява. Той може да се отразява в мислите, в чувствата, в постъпките.
към беседата >>
Той нагълтал царевицата, канапът стои и те го дърпат за него.
То беше отдавна. Гледам, няколко деца разиграват един паток. Той се спрял, отворил уста, чудя се как стои. Заинтересувах се. Виждам, че те нанизали на един тънък канап царевица.
Той нагълтал царевицата, канапът стои и те го дърпат за него.
Питам: „Деца, какво правите? “ „Разиграваме този паток.“ Рекох: „Той не е умен, колкото вас.“ – Казвам им: – Какво бихте искали да ви дам, за да го освободите? „ Искам да помогна на патока, да изправя тяхната погрешка. Казват: “Ако купиш шекер, ще го пуснем.„ “Колко? „ “За двайсет пари шекер като купиш.„ Двадесет пари тогава бяха доста пари.
към беседата >>
Във всяко огледало слънцето се отразява.
Няма нужда той да има тази опитност. Ако във вас започнете със закона на любовта, вие ще видите Христа навсякъде, в колко хора има днес, в които Христос живее и се проявява. Казват: „Че как Христос се проявява? “ Че слънцето само едно отражение ли има? Милиони отражения има това слънце.
Във всяко огледало слънцето се отразява.
Във всяка душа, стига душата да е чиста, Христос се отразява. Той може да се отразява в мислите, в чувствата, в постъпките.
към беседата >>
Питам: „Деца, какво правите?
Гледам, няколко деца разиграват един паток. Той се спрял, отворил уста, чудя се как стои. Заинтересувах се. Виждам, че те нанизали на един тънък канап царевица. Той нагълтал царевицата, канапът стои и те го дърпат за него.
Питам: „Деца, какво правите?
“ „Разиграваме този паток.“ Рекох: „Той не е умен, колкото вас.“ – Казвам им: – Какво бихте искали да ви дам, за да го освободите? „ Искам да помогна на патока, да изправя тяхната погрешка. Казват: “Ако купиш шекер, ще го пуснем.„ “Колко? „ “За двайсет пари шекер като купиш.„ Двадесет пари тогава бяха доста пари. Казвам: “Евтина работа.„ Купих шекер, отрязах канапа.
към беседата >>
Във всяка душа, стига душата да е чиста, Христос се отразява.
Ако във вас започнете със закона на любовта, вие ще видите Христа навсякъде, в колко хора има днес, в които Христос живее и се проявява. Казват: „Че как Христос се проявява? “ Че слънцето само едно отражение ли има? Милиони отражения има това слънце. Във всяко огледало слънцето се отразява.
Във всяка душа, стига душата да е чиста, Христос се отразява.
Той може да се отразява в мислите, в чувствата, в постъпките.
към беседата >>
“ „Разиграваме този паток.“ Рекох: „Той не е умен, колкото вас.“ – Казвам им: – Какво бихте искали да ви дам, за да го освободите?
Той се спрял, отворил уста, чудя се как стои. Заинтересувах се. Виждам, че те нанизали на един тънък канап царевица. Той нагълтал царевицата, канапът стои и те го дърпат за него. Питам: „Деца, какво правите?
“ „Разиграваме този паток.“ Рекох: „Той не е умен, колкото вас.“ – Казвам им: – Какво бихте искали да ви дам, за да го освободите?
„ Искам да помогна на патока, да изправя тяхната погрешка. Казват: “Ако купиш шекер, ще го пуснем.„ “Колко? „ “За двайсет пари шекер като купиш.„ Двадесет пари тогава бяха доста пари. Казвам: “Евтина работа.„ Купих шекер, отрязах канапа. Този канап нагълта патокът и тръгна.
към беседата >>
Той може да се отразява в мислите, в чувствата, в постъпките.
Казват: „Че как Христос се проявява? “ Че слънцето само едно отражение ли има? Милиони отражения има това слънце. Във всяко огледало слънцето се отразява. Във всяка душа, стига душата да е чиста, Христос се отразява.
Той може да се отразява в мислите, в чувствата, в постъпките.
към беседата >>
„ Искам да помогна на патока, да изправя тяхната погрешка.
Заинтересувах се. Виждам, че те нанизали на един тънък канап царевица. Той нагълтал царевицата, канапът стои и те го дърпат за него. Питам: „Деца, какво правите? “ „Разиграваме този паток.“ Рекох: „Той не е умен, колкото вас.“ – Казвам им: – Какво бихте искали да ви дам, за да го освободите?
„ Искам да помогна на патока, да изправя тяхната погрешка.
Казват: “Ако купиш шекер, ще го пуснем.„ “Колко? „ “За двайсет пари шекер като купиш.„ Двадесет пари тогава бяха доста пари. Казвам: “Евтина работа.„ Купих шекер, отрязах канапа. Този канап нагълта патокът и тръгна. Казвам на патока: “Още веднъж нанизана царевица да не ядеш.
към беседата >>
Сега не туряйте, че тия неща са непонятни.
Сега не туряйте, че тия неща са непонятни.
Най-понятните работи сме ги направили непонятни. Както чувстваме слънчевата светлина, която влиза в нашите очи, така и Божествената светлина влиза в нас. Ние седим със своите стари убеждения, какво казал Господ на Мойсея едно време. Мойсей днес се учи от съвременните християни. Пророците днес се учат от съвременните християни, учат се всичките, и ние се учим от тях.
към беседата >>
Казват: “Ако купиш шекер, ще го пуснем.„ “Колко?
Виждам, че те нанизали на един тънък канап царевица. Той нагълтал царевицата, канапът стои и те го дърпат за него. Питам: „Деца, какво правите? “ „Разиграваме този паток.“ Рекох: „Той не е умен, колкото вас.“ – Казвам им: – Какво бихте искали да ви дам, за да го освободите? „ Искам да помогна на патока, да изправя тяхната погрешка.
Казват: “Ако купиш шекер, ще го пуснем.„ “Колко?
„ “За двайсет пари шекер като купиш.„ Двадесет пари тогава бяха доста пари. Казвам: “Евтина работа.„ Купих шекер, отрязах канапа. Този канап нагълта патокът и тръгна. Казвам на патока: “Още веднъж нанизана царевица да не ядеш. – Пошепнах му: – „Още веднъж нанизана царевица да не ядеш.“ Той помръдна глава малко.
към беседата >>
Най-понятните работи сме ги направили непонятни.
Сега не туряйте, че тия неща са непонятни.
Най-понятните работи сме ги направили непонятни.
Както чувстваме слънчевата светлина, която влиза в нашите очи, така и Божествената светлина влиза в нас. Ние седим със своите стари убеждения, какво казал Господ на Мойсея едно време. Мойсей днес се учи от съвременните християни. Пророците днес се учат от съвременните християни, учат се всичките, и ние се учим от тях. Ние се учим от онова, което Бог е разкрил на тях.
към беседата >>
„ “За двайсет пари шекер като купиш.„ Двадесет пари тогава бяха доста пари.
Той нагълтал царевицата, канапът стои и те го дърпат за него. Питам: „Деца, какво правите? “ „Разиграваме този паток.“ Рекох: „Той не е умен, колкото вас.“ – Казвам им: – Какво бихте искали да ви дам, за да го освободите? „ Искам да помогна на патока, да изправя тяхната погрешка. Казват: “Ако купиш шекер, ще го пуснем.„ “Колко?
„ “За двайсет пари шекер като купиш.„ Двадесет пари тогава бяха доста пари.
Казвам: “Евтина работа.„ Купих шекер, отрязах канапа. Този канап нагълта патокът и тръгна. Казвам на патока: “Още веднъж нанизана царевица да не ядеш. – Пошепнах му: – „Още веднъж нанизана царевица да не ядеш.“ Той помръдна глава малко.
към беседата >>
Както чувстваме слънчевата светлина, която влиза в нашите очи, така и Божествената светлина влиза в нас.
Сега не туряйте, че тия неща са непонятни. Най-понятните работи сме ги направили непонятни.
Както чувстваме слънчевата светлина, която влиза в нашите очи, така и Божествената светлина влиза в нас.
Ние седим със своите стари убеждения, какво казал Господ на Мойсея едно време. Мойсей днес се учи от съвременните християни. Пророците днес се учат от съвременните християни, учат се всичките, и ние се учим от тях. Ние се учим от онова, което Бог е разкрил на тях. Те се учат от онова, което Бог е разкрил на нас.
към беседата >>
Казвам: “Евтина работа.„ Купих шекер, отрязах канапа.
Питам: „Деца, какво правите? “ „Разиграваме този паток.“ Рекох: „Той не е умен, колкото вас.“ – Казвам им: – Какво бихте искали да ви дам, за да го освободите? „ Искам да помогна на патока, да изправя тяхната погрешка. Казват: “Ако купиш шекер, ще го пуснем.„ “Колко? „ “За двайсет пари шекер като купиш.„ Двадесет пари тогава бяха доста пари.
Казвам: “Евтина работа.„ Купих шекер, отрязах канапа.
Този канап нагълта патокът и тръгна. Казвам на патока: “Още веднъж нанизана царевица да не ядеш. – Пошепнах му: – „Още веднъж нанизана царевица да не ядеш.“ Той помръдна глава малко.
към беседата >>
Ние седим със своите стари убеждения, какво казал Господ на Мойсея едно време.
Сега не туряйте, че тия неща са непонятни. Най-понятните работи сме ги направили непонятни. Както чувстваме слънчевата светлина, която влиза в нашите очи, така и Божествената светлина влиза в нас.
Ние седим със своите стари убеждения, какво казал Господ на Мойсея едно време.
Мойсей днес се учи от съвременните християни. Пророците днес се учат от съвременните християни, учат се всичките, и ние се учим от тях. Ние се учим от онова, което Бог е разкрил на тях. Те се учат от онова, което Бог е разкрил на нас. За Христа казват – макар да беше син Божи, пострада.
към беседата >>
Този канап нагълта патокът и тръгна.
“ „Разиграваме този паток.“ Рекох: „Той не е умен, колкото вас.“ – Казвам им: – Какво бихте искали да ви дам, за да го освободите? „ Искам да помогна на патока, да изправя тяхната погрешка. Казват: “Ако купиш шекер, ще го пуснем.„ “Колко? „ “За двайсет пари шекер като купиш.„ Двадесет пари тогава бяха доста пари. Казвам: “Евтина работа.„ Купих шекер, отрязах канапа.
Този канап нагълта патокът и тръгна.
Казвам на патока: “Още веднъж нанизана царевица да не ядеш. – Пошепнах му: – „Още веднъж нанизана царевица да не ядеш.“ Той помръдна глава малко.
към беседата >>
Мойсей днес се учи от съвременните християни.
Сега не туряйте, че тия неща са непонятни. Най-понятните работи сме ги направили непонятни. Както чувстваме слънчевата светлина, която влиза в нашите очи, така и Божествената светлина влиза в нас. Ние седим със своите стари убеждения, какво казал Господ на Мойсея едно време.
Мойсей днес се учи от съвременните християни.
Пророците днес се учат от съвременните християни, учат се всичките, и ние се учим от тях. Ние се учим от онова, което Бог е разкрил на тях. Те се учат от онова, което Бог е разкрил на нас. За Христа казват – макар да беше син Божи, пострада. Той научи нещо.
към беседата >>
Казвам на патока: “Още веднъж нанизана царевица да не ядеш.
„ Искам да помогна на патока, да изправя тяхната погрешка. Казват: “Ако купиш шекер, ще го пуснем.„ “Колко? „ “За двайсет пари шекер като купиш.„ Двадесет пари тогава бяха доста пари. Казвам: “Евтина работа.„ Купих шекер, отрязах канапа. Този канап нагълта патокът и тръгна.
Казвам на патока: “Още веднъж нанизана царевица да не ядеш.
– Пошепнах му: – „Още веднъж нанизана царевица да не ядеш.“ Той помръдна глава малко.
към беседата >>
Пророците днес се учат от съвременните християни, учат се всичките, и ние се учим от тях.
Сега не туряйте, че тия неща са непонятни. Най-понятните работи сме ги направили непонятни. Както чувстваме слънчевата светлина, която влиза в нашите очи, така и Божествената светлина влиза в нас. Ние седим със своите стари убеждения, какво казал Господ на Мойсея едно време. Мойсей днес се учи от съвременните християни.
Пророците днес се учат от съвременните християни, учат се всичките, и ние се учим от тях.
Ние се учим от онова, което Бог е разкрил на тях. Те се учат от онова, което Бог е разкрил на нас. За Христа казват – макар да беше син Божи, пострада. Той научи нещо. Онази душа, която носеше в себе си, от всичките тия страдания тя научи какво нещо е Божествената любов, че в Бог измяна няма.
към беседата >>
– Пошепнах му: – „Още веднъж нанизана царевица да не ядеш.“ Той помръдна глава малко.
Казват: “Ако купиш шекер, ще го пуснем.„ “Колко? „ “За двайсет пари шекер като купиш.„ Двадесет пари тогава бяха доста пари. Казвам: “Евтина работа.„ Купих шекер, отрязах канапа. Този канап нагълта патокът и тръгна. Казвам на патока: “Още веднъж нанизана царевица да не ядеш.
– Пошепнах му: – „Още веднъж нанизана царевица да не ядеш.“ Той помръдна глава малко.
към беседата >>
Ние се учим от онова, което Бог е разкрил на тях.
Най-понятните работи сме ги направили непонятни. Както чувстваме слънчевата светлина, която влиза в нашите очи, така и Божествената светлина влиза в нас. Ние седим със своите стари убеждения, какво казал Господ на Мойсея едно време. Мойсей днес се учи от съвременните християни. Пророците днес се учат от съвременните християни, учат се всичките, и ние се учим от тях.
Ние се учим от онова, което Бог е разкрил на тях.
Те се учат от онова, което Бог е разкрил на нас. За Христа казват – макар да беше син Божи, пострада. Той научи нещо. Онази душа, която носеше в себе си, от всичките тия страдания тя научи какво нещо е Божествената любов, че в Бог измяна няма. Христос уповава на Бога докрай, и го възкреси.
към беседата >>
Та казвам, в какво седи начинът, по който може да различавате доброто и злото в света?
Та казвам, в какво седи начинът, по който може да различавате доброто и злото в света?
Същинското добро и същинското зло е невидимо. Видими на земята са сенките на доброто и сенките на злото. Интересно е, че сенките на злото са положителни, когато самото то само по себе си е отрицателно. То дава положителни сенки. Вземете един крадец, който иска да краде от някоя каса.
към беседата >>
Те се учат от онова, което Бог е разкрил на нас.
Както чувстваме слънчевата светлина, която влиза в нашите очи, така и Божествената светлина влиза в нас. Ние седим със своите стари убеждения, какво казал Господ на Мойсея едно време. Мойсей днес се учи от съвременните християни. Пророците днес се учат от съвременните християни, учат се всичките, и ние се учим от тях. Ние се учим от онова, което Бог е разкрил на тях.
Те се учат от онова, което Бог е разкрил на нас.
За Христа казват – макар да беше син Божи, пострада. Той научи нещо. Онази душа, която носеше в себе си, от всичките тия страдания тя научи какво нещо е Божествената любов, че в Бог измяна няма. Христос уповава на Бога докрай, и го възкреси. Днес Христос е виден по единствената причина, че не се поколеба и вие ще имате същата опитност, каквато Христос има.
към беседата >>
Същинското добро и същинското зло е невидимо.
Та казвам, в какво седи начинът, по който може да различавате доброто и злото в света?
Същинското добро и същинското зло е невидимо.
Видими на земята са сенките на доброто и сенките на злото. Интересно е, че сенките на злото са положителни, когато самото то само по себе си е отрицателно. То дава положителни сенки. Вземете един крадец, който иска да краде от някоя каса. Кражбата дава положителни резултати.
към беседата >>
За Христа казват – макар да беше син Божи, пострада.
Ние седим със своите стари убеждения, какво казал Господ на Мойсея едно време. Мойсей днес се учи от съвременните християни. Пророците днес се учат от съвременните християни, учат се всичките, и ние се учим от тях. Ние се учим от онова, което Бог е разкрил на тях. Те се учат от онова, което Бог е разкрил на нас.
За Христа казват – макар да беше син Божи, пострада.
Той научи нещо. Онази душа, която носеше в себе си, от всичките тия страдания тя научи какво нещо е Божествената любов, че в Бог измяна няма. Христос уповава на Бога докрай, и го възкреси. Днес Христос е виден по единствената причина, че не се поколеба и вие ще имате същата опитност, каквато Христос има. Ако се поколебаете през конеца, не зная какво ще стане.
към беседата >>
Видими на земята са сенките на доброто и сенките на злото.
Та казвам, в какво седи начинът, по който може да различавате доброто и злото в света? Същинското добро и същинското зло е невидимо.
Видими на земята са сенките на доброто и сенките на злото.
Интересно е, че сенките на злото са положителни, когато самото то само по себе си е отрицателно. То дава положителни сенки. Вземете един крадец, който иска да краде от някоя каса. Кражбата дава положителни резултати. Казва: „Ако откраднеш двеста-триста хиляди лева, в странство ще идеш, учен човек ще станеш.
към беседата >>
Той научи нещо.
Мойсей днес се учи от съвременните християни. Пророците днес се учат от съвременните християни, учат се всичките, и ние се учим от тях. Ние се учим от онова, което Бог е разкрил на тях. Те се учат от онова, което Бог е разкрил на нас. За Христа казват – макар да беше син Божи, пострада.
Той научи нещо.
Онази душа, която носеше в себе си, от всичките тия страдания тя научи какво нещо е Божествената любов, че в Бог измяна няма. Христос уповава на Бога докрай, и го възкреси. Днес Христос е виден по единствената причина, че не се поколеба и вие ще имате същата опитност, каквато Христос има. Ако се поколебаете през конеца, не зная какво ще стане. Сега вярвам, че не сте от тези, които много тежите.
към беседата >>
Интересно е, че сенките на злото са положителни, когато самото то само по себе си е отрицателно.
Та казвам, в какво седи начинът, по който може да различавате доброто и злото в света? Същинското добро и същинското зло е невидимо. Видими на земята са сенките на доброто и сенките на злото.
Интересно е, че сенките на злото са положителни, когато самото то само по себе си е отрицателно.
То дава положителни сенки. Вземете един крадец, който иска да краде от някоя каса. Кражбата дава положителни резултати. Казва: „Ако откраднеш двеста-триста хиляди лева, в странство ще идеш, учен човек ще станеш. После може да помагаш на човечеството, къща ще направиш, децата ти няма да бъдат бедни.
към беседата >>
Онази душа, която носеше в себе си, от всичките тия страдания тя научи какво нещо е Божествената любов, че в Бог измяна няма.
Пророците днес се учат от съвременните християни, учат се всичките, и ние се учим от тях. Ние се учим от онова, което Бог е разкрил на тях. Те се учат от онова, което Бог е разкрил на нас. За Христа казват – макар да беше син Божи, пострада. Той научи нещо.
Онази душа, която носеше в себе си, от всичките тия страдания тя научи какво нещо е Божествената любов, че в Бог измяна няма.
Христос уповава на Бога докрай, и го възкреси. Днес Христос е виден по единствената причина, че не се поколеба и вие ще имате същата опитност, каквато Христос има. Ако се поколебаете през конеца, не зная какво ще стане. Сега вярвам, че не сте от тези, които много тежите.
към беседата >>
То дава положителни сенки.
Та казвам, в какво седи начинът, по който може да различавате доброто и злото в света? Същинското добро и същинското зло е невидимо. Видими на земята са сенките на доброто и сенките на злото. Интересно е, че сенките на злото са положителни, когато самото то само по себе си е отрицателно.
То дава положителни сенки.
Вземете един крадец, който иска да краде от някоя каса. Кражбата дава положителни резултати. Казва: „Ако откраднеш двеста-триста хиляди лева, в странство ще идеш, учен човек ще станеш. После може да помагаш на човечеството, къща ще направиш, децата ти няма да бъдат бедни. – Казва: – Не се бой, тия пари не са негови, те са на Господа тия пари.
към беседата >>
Христос уповава на Бога докрай, и го възкреси.
Ние се учим от онова, което Бог е разкрил на тях. Те се учат от онова, което Бог е разкрил на нас. За Христа казват – макар да беше син Божи, пострада. Той научи нещо. Онази душа, която носеше в себе си, от всичките тия страдания тя научи какво нещо е Божествената любов, че в Бог измяна няма.
Христос уповава на Бога докрай, и го възкреси.
Днес Христос е виден по единствената причина, че не се поколеба и вие ще имате същата опитност, каквато Христос има. Ако се поколебаете през конеца, не зная какво ще стане. Сега вярвам, че не сте от тези, които много тежите.
към беседата >>
Вземете един крадец, който иска да краде от някоя каса.
Та казвам, в какво седи начинът, по който може да различавате доброто и злото в света? Същинското добро и същинското зло е невидимо. Видими на земята са сенките на доброто и сенките на злото. Интересно е, че сенките на злото са положителни, когато самото то само по себе си е отрицателно. То дава положителни сенки.
Вземете един крадец, който иска да краде от някоя каса.
Кражбата дава положителни резултати. Казва: „Ако откраднеш двеста-триста хиляди лева, в странство ще идеш, учен човек ще станеш. После може да помагаш на човечеството, къща ще направиш, децата ти няма да бъдат бедни. – Казва: – Не се бой, тия пари не са негови, те са на Господа тия пари. И ти имаш право на тия пари.“ Влизат положителни сенки.
към беседата >>
Днес Христос е виден по единствената причина, че не се поколеба и вие ще имате същата опитност, каквато Христос има.
Те се учат от онова, което Бог е разкрил на нас. За Христа казват – макар да беше син Божи, пострада. Той научи нещо. Онази душа, която носеше в себе си, от всичките тия страдания тя научи какво нещо е Божествената любов, че в Бог измяна няма. Христос уповава на Бога докрай, и го възкреси.
Днес Христос е виден по единствената причина, че не се поколеба и вие ще имате същата опитност, каквато Христос има.
Ако се поколебаете през конеца, не зная какво ще стане. Сега вярвам, че не сте от тези, които много тежите.
към беседата >>
Кражбата дава положителни резултати.
Същинското добро и същинското зло е невидимо. Видими на земята са сенките на доброто и сенките на злото. Интересно е, че сенките на злото са положителни, когато самото то само по себе си е отрицателно. То дава положителни сенки. Вземете един крадец, който иска да краде от някоя каса.
Кражбата дава положителни резултати.
Казва: „Ако откраднеш двеста-триста хиляди лева, в странство ще идеш, учен човек ще станеш. После може да помагаш на човечеството, къща ще направиш, децата ти няма да бъдат бедни. – Казва: – Не се бой, тия пари не са негови, те са на Господа тия пари. И ти имаш право на тия пари.“ Влизат положителни сенки. Той открадне, хванат го, осъдят го, турят го в затвора може би за десет-петнадесет години, ако е криминално дело.
към беседата >>
Ако се поколебаете през конеца, не зная какво ще стане.
За Христа казват – макар да беше син Божи, пострада. Той научи нещо. Онази душа, която носеше в себе си, от всичките тия страдания тя научи какво нещо е Божествената любов, че в Бог измяна няма. Христос уповава на Бога докрай, и го възкреси. Днес Христос е виден по единствената причина, че не се поколеба и вие ще имате същата опитност, каквато Христос има.
Ако се поколебаете през конеца, не зная какво ще стане.
Сега вярвам, че не сте от тези, които много тежите.
към беседата >>
Казва: „Ако откраднеш двеста-триста хиляди лева, в странство ще идеш, учен човек ще станеш.
Видими на земята са сенките на доброто и сенките на злото. Интересно е, че сенките на злото са положителни, когато самото то само по себе си е отрицателно. То дава положителни сенки. Вземете един крадец, който иска да краде от някоя каса. Кражбата дава положителни резултати.
Казва: „Ако откраднеш двеста-триста хиляди лева, в странство ще идеш, учен човек ще станеш.
После може да помагаш на човечеството, къща ще направиш, децата ти няма да бъдат бедни. – Казва: – Не се бой, тия пари не са негови, те са на Господа тия пари. И ти имаш право на тия пари.“ Влизат положителни сенки. Той открадне, хванат го, осъдят го, турят го в затвора може би за десет-петнадесет години, ако е криминално дело. Сянката на доброто ще каже: „Недей!
към беседата >>
Сега вярвам, че не сте от тези, които много тежите.
Той научи нещо. Онази душа, която носеше в себе си, от всичките тия страдания тя научи какво нещо е Божествената любов, че в Бог измяна няма. Христос уповава на Бога докрай, и го възкреси. Днес Христос е виден по единствената причина, че не се поколеба и вие ще имате същата опитност, каквато Христос има. Ако се поколебаете през конеца, не зная какво ще стане.
Сега вярвам, че не сте от тези, които много тежите.
към беседата >>
После може да помагаш на човечеството, къща ще направиш, децата ти няма да бъдат бедни.
Интересно е, че сенките на злото са положителни, когато самото то само по себе си е отрицателно. То дава положителни сенки. Вземете един крадец, който иска да краде от някоя каса. Кражбата дава положителни резултати. Казва: „Ако откраднеш двеста-триста хиляди лева, в странство ще идеш, учен човек ще станеш.
После може да помагаш на човечеството, къща ще направиш, децата ти няма да бъдат бедни.
– Казва: – Не се бой, тия пари не са негови, те са на Господа тия пари. И ти имаш право на тия пари.“ Влизат положителни сенки. Той открадне, хванат го, осъдят го, турят го в затвора може би за десет-петнадесет години, ако е криминално дело. Сянката на доброто ще каже: „Недей! – тя плаши, отрицателна е.
към беседата >>
Христос казва: „От всичко човек трябва да се отрече.“ Използвайте всичките блага на света, на земята като сте, но не туряйте идеята тия блага да ги занесете в другия свят.
Христос казва: „От всичко човек трябва да се отрече.“ Използвайте всичките блага на света, на земята като сте, но не туряйте идеята тия блага да ги занесете в другия свят.
Защото в оня свят има много по-големи блага, отколкото тук, на земята. Та вие по някой път мислите да идете да се оплачете на Господа, че сте страдали на земята. Вие оставете тази идея да се оплаквате. Той не се нуждае от оплаквания. Като се явите, трябва да му благодарите за хубавите мисли, които сте придобили, да му благодарите за хубавите чувства, които сте придобили, и за хубавите постъпки.
към беседата >>
– Казва: – Не се бой, тия пари не са негови, те са на Господа тия пари.
То дава положителни сенки. Вземете един крадец, който иска да краде от някоя каса. Кражбата дава положителни резултати. Казва: „Ако откраднеш двеста-триста хиляди лева, в странство ще идеш, учен човек ще станеш. После може да помагаш на човечеството, къща ще направиш, децата ти няма да бъдат бедни.
– Казва: – Не се бой, тия пари не са негови, те са на Господа тия пари.
И ти имаш право на тия пари.“ Влизат положителни сенки. Той открадне, хванат го, осъдят го, турят го в затвора може би за десет-петнадесет години, ако е криминално дело. Сянката на доброто ще каже: „Недей! – тя плаши, отрицателна е. – Казва: – В затвора ще влезеш, болен ще станеш, ще изгубиш благоволението на Господа.“ Отрицателни сенки.
към беседата >>
Защото в оня свят има много по-големи блага, отколкото тук, на земята.
Христос казва: „От всичко човек трябва да се отрече.“ Използвайте всичките блага на света, на земята като сте, но не туряйте идеята тия блага да ги занесете в другия свят.
Защото в оня свят има много по-големи блага, отколкото тук, на земята.
Та вие по някой път мислите да идете да се оплачете на Господа, че сте страдали на земята. Вие оставете тази идея да се оплаквате. Той не се нуждае от оплаквания. Като се явите, трябва да му благодарите за хубавите мисли, които сте придобили, да му благодарите за хубавите чувства, които сте придобили, и за хубавите постъпки. Да му благодарите за всичко онова, което ви е дал.
към беседата >>
И ти имаш право на тия пари.“ Влизат положителни сенки.
Вземете един крадец, който иска да краде от някоя каса. Кражбата дава положителни резултати. Казва: „Ако откраднеш двеста-триста хиляди лева, в странство ще идеш, учен човек ще станеш. После може да помагаш на човечеството, къща ще направиш, децата ти няма да бъдат бедни. – Казва: – Не се бой, тия пари не са негови, те са на Господа тия пари.
И ти имаш право на тия пари.“ Влизат положителни сенки.
Той открадне, хванат го, осъдят го, турят го в затвора може би за десет-петнадесет години, ако е криминално дело. Сянката на доброто ще каже: „Недей! – тя плаши, отрицателна е. – Казва: – В затвора ще влезеш, болен ще станеш, ще изгубиш благоволението на Господа.“ Отрицателни сенки.
към беседата >>
Та вие по някой път мислите да идете да се оплачете на Господа, че сте страдали на земята.
Христос казва: „От всичко човек трябва да се отрече.“ Използвайте всичките блага на света, на земята като сте, но не туряйте идеята тия блага да ги занесете в другия свят. Защото в оня свят има много по-големи блага, отколкото тук, на земята.
Та вие по някой път мислите да идете да се оплачете на Господа, че сте страдали на земята.
Вие оставете тази идея да се оплаквате. Той не се нуждае от оплаквания. Като се явите, трябва да му благодарите за хубавите мисли, които сте придобили, да му благодарите за хубавите чувства, които сте придобили, и за хубавите постъпки. Да му благодарите за всичко онова, което ви е дал. Ще идете да се оплаквате с някакво заявление.
към беседата >>
Той открадне, хванат го, осъдят го, турят го в затвора може би за десет-петнадесет години, ако е криминално дело.
Кражбата дава положителни резултати. Казва: „Ако откраднеш двеста-триста хиляди лева, в странство ще идеш, учен човек ще станеш. После може да помагаш на човечеството, къща ще направиш, децата ти няма да бъдат бедни. – Казва: – Не се бой, тия пари не са негови, те са на Господа тия пари. И ти имаш право на тия пари.“ Влизат положителни сенки.
Той открадне, хванат го, осъдят го, турят го в затвора може би за десет-петнадесет години, ако е криминално дело.
Сянката на доброто ще каже: „Недей! – тя плаши, отрицателна е. – Казва: – В затвора ще влезеш, болен ще станеш, ще изгубиш благоволението на Господа.“ Отрицателни сенки.
към беседата >>
Вие оставете тази идея да се оплаквате.
Христос казва: „От всичко човек трябва да се отрече.“ Използвайте всичките блага на света, на земята като сте, но не туряйте идеята тия блага да ги занесете в другия свят. Защото в оня свят има много по-големи блага, отколкото тук, на земята. Та вие по някой път мислите да идете да се оплачете на Господа, че сте страдали на земята.
Вие оставете тази идея да се оплаквате.
Той не се нуждае от оплаквания. Като се явите, трябва да му благодарите за хубавите мисли, които сте придобили, да му благодарите за хубавите чувства, които сте придобили, и за хубавите постъпки. Да му благодарите за всичко онова, което ви е дал. Ще идете да се оплаквате с някакво заявление. Каква е тази християнска идея?
към беседата >>
Сянката на доброто ще каже: „Недей!
Казва: „Ако откраднеш двеста-триста хиляди лева, в странство ще идеш, учен човек ще станеш. После може да помагаш на човечеството, къща ще направиш, децата ти няма да бъдат бедни. – Казва: – Не се бой, тия пари не са негови, те са на Господа тия пари. И ти имаш право на тия пари.“ Влизат положителни сенки. Той открадне, хванат го, осъдят го, турят го в затвора може би за десет-петнадесет години, ако е криминално дело.
Сянката на доброто ще каже: „Недей!
– тя плаши, отрицателна е. – Казва: – В затвора ще влезеш, болен ще станеш, ще изгубиш благоволението на Господа.“ Отрицателни сенки.
към беседата >>
Той не се нуждае от оплаквания.
Христос казва: „От всичко човек трябва да се отрече.“ Използвайте всичките блага на света, на земята като сте, но не туряйте идеята тия блага да ги занесете в другия свят. Защото в оня свят има много по-големи блага, отколкото тук, на земята. Та вие по някой път мислите да идете да се оплачете на Господа, че сте страдали на земята. Вие оставете тази идея да се оплаквате.
Той не се нуждае от оплаквания.
Като се явите, трябва да му благодарите за хубавите мисли, които сте придобили, да му благодарите за хубавите чувства, които сте придобили, и за хубавите постъпки. Да му благодарите за всичко онова, което ви е дал. Ще идете да се оплаквате с някакво заявление. Каква е тази християнска идея? Няма какво да се оплакваме.
към беседата >>
– тя плаши, отрицателна е.
После може да помагаш на човечеството, къща ще направиш, децата ти няма да бъдат бедни. – Казва: – Не се бой, тия пари не са негови, те са на Господа тия пари. И ти имаш право на тия пари.“ Влизат положителни сенки. Той открадне, хванат го, осъдят го, турят го в затвора може би за десет-петнадесет години, ако е криминално дело. Сянката на доброто ще каже: „Недей!
– тя плаши, отрицателна е.
– Казва: – В затвора ще влезеш, болен ще станеш, ще изгубиш благоволението на Господа.“ Отрицателни сенки.
към беседата >>
Като се явите, трябва да му благодарите за хубавите мисли, които сте придобили, да му благодарите за хубавите чувства, които сте придобили, и за хубавите постъпки.
Христос казва: „От всичко човек трябва да се отрече.“ Използвайте всичките блага на света, на земята като сте, но не туряйте идеята тия блага да ги занесете в другия свят. Защото в оня свят има много по-големи блага, отколкото тук, на земята. Та вие по някой път мислите да идете да се оплачете на Господа, че сте страдали на земята. Вие оставете тази идея да се оплаквате. Той не се нуждае от оплаквания.
Като се явите, трябва да му благодарите за хубавите мисли, които сте придобили, да му благодарите за хубавите чувства, които сте придобили, и за хубавите постъпки.
Да му благодарите за всичко онова, което ви е дал. Ще идете да се оплаквате с някакво заявление. Каква е тази християнска идея? Няма какво да се оплакваме. Ще благодарим на Бога за всичко онова, което Бог върши.
към беседата >>
– Казва: – В затвора ще влезеш, болен ще станеш, ще изгубиш благоволението на Господа.“ Отрицателни сенки.
– Казва: – Не се бой, тия пари не са негови, те са на Господа тия пари. И ти имаш право на тия пари.“ Влизат положителни сенки. Той открадне, хванат го, осъдят го, турят го в затвора може би за десет-петнадесет години, ако е криминално дело. Сянката на доброто ще каже: „Недей! – тя плаши, отрицателна е.
– Казва: – В затвора ще влезеш, болен ще станеш, ще изгубиш благоволението на Господа.“ Отрицателни сенки.
към беседата >>
Да му благодарите за всичко онова, което ви е дал.
Защото в оня свят има много по-големи блага, отколкото тук, на земята. Та вие по някой път мислите да идете да се оплачете на Господа, че сте страдали на земята. Вие оставете тази идея да се оплаквате. Той не се нуждае от оплаквания. Като се явите, трябва да му благодарите за хубавите мисли, които сте придобили, да му благодарите за хубавите чувства, които сте придобили, и за хубавите постъпки.
Да му благодарите за всичко онова, което ви е дал.
Ще идете да се оплаквате с някакво заявление. Каква е тази християнска идея? Няма какво да се оплакваме. Ще благодарим на Бога за всичко онова, което Бог върши. Писанието казва: „Всичко онова, което Бог върши, ще се превърне за добро.“ Често вие носите страдания, които не са ваши.
към беседата >>
Та казвам, там, дето са големите обещания, пазете се от тях.
Та казвам, там, дето са големите обещания, пазете се от тях.
Всякога, дето има големи обещания, там е злото. Там, дето има най-малкото обещание, там е доброто. Доброто казва: предпочети сиромашията, смъртта, само да имаш благоволението на Бога. Злото казва: предпочети славата, величието, всичко в света, то е за тебе. Що ще ходиш да бъдеш болен човек в света.
към беседата >>
Ще идете да се оплаквате с някакво заявление.
Та вие по някой път мислите да идете да се оплачете на Господа, че сте страдали на земята. Вие оставете тази идея да се оплаквате. Той не се нуждае от оплаквания. Като се явите, трябва да му благодарите за хубавите мисли, които сте придобили, да му благодарите за хубавите чувства, които сте придобили, и за хубавите постъпки. Да му благодарите за всичко онова, което ви е дал.
Ще идете да се оплаквате с някакво заявление.
Каква е тази християнска идея? Няма какво да се оплакваме. Ще благодарим на Бога за всичко онова, което Бог върши. Писанието казва: „Всичко онова, което Бог върши, ще се превърне за добро.“ Често вие носите страдания, които не са ваши.
към беседата >>
Всякога, дето има големи обещания, там е злото.
Та казвам, там, дето са големите обещания, пазете се от тях.
Всякога, дето има големи обещания, там е злото.
Там, дето има най-малкото обещание, там е доброто. Доброто казва: предпочети сиромашията, смъртта, само да имаш благоволението на Бога. Злото казва: предпочети славата, величието, всичко в света, то е за тебе. Що ще ходиш да бъдеш болен човек в света.
към беседата >>
Каква е тази християнска идея?
Вие оставете тази идея да се оплаквате. Той не се нуждае от оплаквания. Като се явите, трябва да му благодарите за хубавите мисли, които сте придобили, да му благодарите за хубавите чувства, които сте придобили, и за хубавите постъпки. Да му благодарите за всичко онова, което ви е дал. Ще идете да се оплаквате с някакво заявление.
Каква е тази християнска идея?
Няма какво да се оплакваме. Ще благодарим на Бога за всичко онова, което Бог върши. Писанието казва: „Всичко онова, което Бог върши, ще се превърне за добро.“ Често вие носите страдания, които не са ваши.
към беседата >>
Там, дето има най-малкото обещание, там е доброто.
Та казвам, там, дето са големите обещания, пазете се от тях. Всякога, дето има големи обещания, там е злото.
Там, дето има най-малкото обещание, там е доброто.
Доброто казва: предпочети сиромашията, смъртта, само да имаш благоволението на Бога. Злото казва: предпочети славата, величието, всичко в света, то е за тебе. Що ще ходиш да бъдеш болен човек в света.
към беседата >>
Няма какво да се оплакваме.
Той не се нуждае от оплаквания. Като се явите, трябва да му благодарите за хубавите мисли, които сте придобили, да му благодарите за хубавите чувства, които сте придобили, и за хубавите постъпки. Да му благодарите за всичко онова, което ви е дал. Ще идете да се оплаквате с някакво заявление. Каква е тази християнска идея?
Няма какво да се оплакваме.
Ще благодарим на Бога за всичко онова, което Бог върши. Писанието казва: „Всичко онова, което Бог върши, ще се превърне за добро.“ Често вие носите страдания, които не са ваши.
към беседата >>
Доброто казва: предпочети сиромашията, смъртта, само да имаш благоволението на Бога.
Та казвам, там, дето са големите обещания, пазете се от тях. Всякога, дето има големи обещания, там е злото. Там, дето има най-малкото обещание, там е доброто.
Доброто казва: предпочети сиромашията, смъртта, само да имаш благоволението на Бога.
Злото казва: предпочети славата, величието, всичко в света, то е за тебе. Що ще ходиш да бъдеш болен човек в света.
към беседата >>
Ще благодарим на Бога за всичко онова, което Бог върши.
Като се явите, трябва да му благодарите за хубавите мисли, които сте придобили, да му благодарите за хубавите чувства, които сте придобили, и за хубавите постъпки. Да му благодарите за всичко онова, което ви е дал. Ще идете да се оплаквате с някакво заявление. Каква е тази християнска идея? Няма какво да се оплакваме.
Ще благодарим на Бога за всичко онова, което Бог върши.
Писанието казва: „Всичко онова, което Бог върши, ще се превърне за добро.“ Често вие носите страдания, които не са ваши.
към беседата >>
Злото казва: предпочети славата, величието, всичко в света, то е за тебе.
Та казвам, там, дето са големите обещания, пазете се от тях. Всякога, дето има големи обещания, там е злото. Там, дето има най-малкото обещание, там е доброто. Доброто казва: предпочети сиромашията, смъртта, само да имаш благоволението на Бога.
Злото казва: предпочети славата, величието, всичко в света, то е за тебе.
Що ще ходиш да бъдеш болен човек в света.
към беседата >>
Писанието казва: „Всичко онова, което Бог върши, ще се превърне за добро.“ Често вие носите страдания, които не са ваши.
Да му благодарите за всичко онова, което ви е дал. Ще идете да се оплаквате с някакво заявление. Каква е тази християнска идея? Няма какво да се оплакваме. Ще благодарим на Бога за всичко онова, което Бог върши.
Писанието казва: „Всичко онова, което Бог върши, ще се превърне за добро.“ Често вие носите страдания, които не са ваши.
към беседата >>
Що ще ходиш да бъдеш болен човек в света.
Та казвам, там, дето са големите обещания, пазете се от тях. Всякога, дето има големи обещания, там е злото. Там, дето има най-малкото обещание, там е доброто. Доброто казва: предпочети сиромашията, смъртта, само да имаш благоволението на Бога. Злото казва: предпочети славата, величието, всичко в света, то е за тебе.
Що ще ходиш да бъдеш болен човек в света.
към беседата >>
Човек трябва да знае как да се самовъзпитава.
Човек трябва да знае как да се самовъзпитава.
Идете между хора, които се карат, и ще получите едно лошо състояние. Идете между бедни и страдащи хора, веднага ще се измени вашето състояние. То е тяхно състояние, влиза във вас. Идете между здрави и весели хора, веднага вашето състояние ще се измени. Ако идете между учени хора или между музиканти, навсякъде ще се измени състоянието ви.
към беседата >>
Разправят за един от големите американски проповедници – Муди.
Разправят за един от големите американски проповедници – Муди.
Държал съживителни събрания в Англия в миналия век. Мисля, в Лондон било, на едно голямо събрание на отворено. Минава една богата англичанка, знатна. Спира се и казва: „Да послушам този празнословец какво ли говори.“ Муди спира проповедта и казва на събранието: „Продавам душата на еди-кой си господа. За тази душа какво дава светът?
към беседата >>
Идете между хора, които се карат, и ще получите едно лошо състояние.
Човек трябва да знае как да се самовъзпитава.
Идете между хора, които се карат, и ще получите едно лошо състояние.
Идете между бедни и страдащи хора, веднага ще се измени вашето състояние. То е тяхно състояние, влиза във вас. Идете между здрави и весели хора, веднага вашето състояние ще се измени. Ако идете между учени хора или между музиканти, навсякъде ще се измени състоянието ви. По някой път вие страдате.
към беседата >>
Държал съживителни събрания в Англия в миналия век.
Разправят за един от големите американски проповедници – Муди.
Държал съживителни събрания в Англия в миналия век.
Мисля, в Лондон било, на едно голямо събрание на отворено. Минава една богата англичанка, знатна. Спира се и казва: „Да послушам този празнословец какво ли говори.“ Муди спира проповедта и казва на събранието: „Продавам душата на еди-кой си господа. За тази душа какво дава светът? Ето какво дава Христос за нея.“ Разправил какво дава светът и какво дава Христос за нея.
към беседата >>
Идете между бедни и страдащи хора, веднага ще се измени вашето състояние.
Човек трябва да знае как да се самовъзпитава. Идете между хора, които се карат, и ще получите едно лошо състояние.
Идете между бедни и страдащи хора, веднага ще се измени вашето състояние.
То е тяхно състояние, влиза във вас. Идете между здрави и весели хора, веднага вашето състояние ще се измени. Ако идете между учени хора или между музиканти, навсякъде ще се измени състоянието ви. По някой път вие страдате. Трябва да знаете законите, как да се освободите.
към беседата >>
Мисля, в Лондон било, на едно голямо събрание на отворено.
Разправят за един от големите американски проповедници – Муди. Държал съживителни събрания в Англия в миналия век.
Мисля, в Лондон било, на едно голямо събрание на отворено.
Минава една богата англичанка, знатна. Спира се и казва: „Да послушам този празнословец какво ли говори.“ Муди спира проповедта и казва на събранието: „Продавам душата на еди-кой си господа. За тази душа какво дава светът? Ето какво дава Христос за нея.“ Разправил какво дава светът и какво дава Христос за нея. Като казал какво дава Христос заради нея, госпожата излиза из своята каляска и става християнка.
към беседата >>
То е тяхно състояние, влиза във вас.
Човек трябва да знае как да се самовъзпитава. Идете между хора, които се карат, и ще получите едно лошо състояние. Идете между бедни и страдащи хора, веднага ще се измени вашето състояние.
То е тяхно състояние, влиза във вас.
Идете между здрави и весели хора, веднага вашето състояние ще се измени. Ако идете между учени хора или между музиканти, навсякъде ще се измени състоянието ви. По някой път вие страдате. Трябва да знаете законите, как да се освободите. Трябва да се пречистите.
към беседата >>
Минава една богата англичанка, знатна.
Разправят за един от големите американски проповедници – Муди. Държал съживителни събрания в Англия в миналия век. Мисля, в Лондон било, на едно голямо събрание на отворено.
Минава една богата англичанка, знатна.
Спира се и казва: „Да послушам този празнословец какво ли говори.“ Муди спира проповедта и казва на събранието: „Продавам душата на еди-кой си господа. За тази душа какво дава светът? Ето какво дава Христос за нея.“ Разправил какво дава светът и какво дава Христос за нея. Като казал какво дава Христос заради нея, госпожата излиза из своята каляска и става християнка. Казват, нашите души са не продан.
към беседата >>
Идете между здрави и весели хора, веднага вашето състояние ще се измени.
Човек трябва да знае как да се самовъзпитава. Идете между хора, които се карат, и ще получите едно лошо състояние. Идете между бедни и страдащи хора, веднага ще се измени вашето състояние. То е тяхно състояние, влиза във вас.
Идете между здрави и весели хора, веднага вашето състояние ще се измени.
Ако идете между учени хора или между музиканти, навсякъде ще се измени състоянието ви. По някой път вие страдате. Трябва да знаете законите, как да се освободите. Трябва да се пречистите.
към беседата >>
Спира се и казва: „Да послушам този празнословец какво ли говори.“ Муди спира проповедта и казва на събранието: „Продавам душата на еди-кой си господа.
Разправят за един от големите американски проповедници – Муди. Държал съживителни събрания в Англия в миналия век. Мисля, в Лондон било, на едно голямо събрание на отворено. Минава една богата англичанка, знатна.
Спира се и казва: „Да послушам този празнословец какво ли говори.“ Муди спира проповедта и казва на събранието: „Продавам душата на еди-кой си господа.
За тази душа какво дава светът? Ето какво дава Христос за нея.“ Разправил какво дава светът и какво дава Христос за нея. Като казал какво дава Христос заради нея, госпожата излиза из своята каляска и става християнка. Казват, нашите души са не продан. Светът иска да ни купи, Христос иска да ни купи.
към беседата >>
Ако идете между учени хора или между музиканти, навсякъде ще се измени състоянието ви.
Човек трябва да знае как да се самовъзпитава. Идете между хора, които се карат, и ще получите едно лошо състояние. Идете между бедни и страдащи хора, веднага ще се измени вашето състояние. То е тяхно състояние, влиза във вас. Идете между здрави и весели хора, веднага вашето състояние ще се измени.
Ако идете между учени хора или между музиканти, навсякъде ще се измени състоянието ви.
По някой път вие страдате. Трябва да знаете законите, как да се освободите. Трябва да се пречистите.
към беседата >>
За тази душа какво дава светът?
Разправят за един от големите американски проповедници – Муди. Държал съживителни събрания в Англия в миналия век. Мисля, в Лондон било, на едно голямо събрание на отворено. Минава една богата англичанка, знатна. Спира се и казва: „Да послушам този празнословец какво ли говори.“ Муди спира проповедта и казва на събранието: „Продавам душата на еди-кой си господа.
За тази душа какво дава светът?
Ето какво дава Христос за нея.“ Разправил какво дава светът и какво дава Христос за нея. Като казал какво дава Христос заради нея, госпожата излиза из своята каляска и става християнка. Казват, нашите души са не продан. Светът иска да ни купи, Христос иска да ни купи. Всички търсим кой какво дава.
към беседата >>
По някой път вие страдате.
Идете между хора, които се карат, и ще получите едно лошо състояние. Идете между бедни и страдащи хора, веднага ще се измени вашето състояние. То е тяхно състояние, влиза във вас. Идете между здрави и весели хора, веднага вашето състояние ще се измени. Ако идете между учени хора или между музиканти, навсякъде ще се измени състоянието ви.
По някой път вие страдате.
Трябва да знаете законите, как да се освободите. Трябва да се пречистите.
към беседата >>
Ето какво дава Христос за нея.“ Разправил какво дава светът и какво дава Христос за нея.
Държал съживителни събрания в Англия в миналия век. Мисля, в Лондон било, на едно голямо събрание на отворено. Минава една богата англичанка, знатна. Спира се и казва: „Да послушам този празнословец какво ли говори.“ Муди спира проповедта и казва на събранието: „Продавам душата на еди-кой си господа. За тази душа какво дава светът?
Ето какво дава Христос за нея.“ Разправил какво дава светът и какво дава Христос за нея.
Като казал какво дава Христос заради нея, госпожата излиза из своята каляска и става християнка. Казват, нашите души са не продан. Светът иска да ни купи, Христос иска да ни купи. Всички търсим кой какво дава.
към беседата >>
Трябва да знаете законите, как да се освободите.
Идете между бедни и страдащи хора, веднага ще се измени вашето състояние. То е тяхно състояние, влиза във вас. Идете между здрави и весели хора, веднага вашето състояние ще се измени. Ако идете между учени хора или между музиканти, навсякъде ще се измени състоянието ви. По някой път вие страдате.
Трябва да знаете законите, как да се освободите.
Трябва да се пречистите.
към беседата >>
Като казал какво дава Христос заради нея, госпожата излиза из своята каляска и става християнка.
Мисля, в Лондон било, на едно голямо събрание на отворено. Минава една богата англичанка, знатна. Спира се и казва: „Да послушам този празнословец какво ли говори.“ Муди спира проповедта и казва на събранието: „Продавам душата на еди-кой си господа. За тази душа какво дава светът? Ето какво дава Христос за нея.“ Разправил какво дава светът и какво дава Христос за нея.
Като казал какво дава Христос заради нея, госпожата излиза из своята каляска и става християнка.
Казват, нашите души са не продан. Светът иска да ни купи, Христос иска да ни купи. Всички търсим кой какво дава.
към беседата >>
Трябва да се пречистите.
То е тяхно състояние, влиза във вас. Идете между здрави и весели хора, веднага вашето състояние ще се измени. Ако идете между учени хора или между музиканти, навсякъде ще се измени състоянието ви. По някой път вие страдате. Трябва да знаете законите, как да се освободите.
Трябва да се пречистите.
към беседата >>
Казват, нашите души са не продан.
Минава една богата англичанка, знатна. Спира се и казва: „Да послушам този празнословец какво ли говори.“ Муди спира проповедта и казва на събранието: „Продавам душата на еди-кой си господа. За тази душа какво дава светът? Ето какво дава Христос за нея.“ Разправил какво дава светът и какво дава Христос за нея. Като казал какво дава Христос заради нея, госпожата излиза из своята каляска и става християнка.
Казват, нашите души са не продан.
Светът иска да ни купи, Христос иска да ни купи. Всички търсим кой какво дава.
към беседата >>
Два начина има за пречистване на света – чрез изпаряване и чрез филтриране.
Два начина има за пречистване на света – чрез изпаряване и чрез филтриране.
Страданието е един метод. То е земен метод през мозъка. Радостта е филтриране на мисълта. Щом искаш една радост да бъде само на тебе, ти попадаш в погрешка. Радостта, която имаш, гледай да я дадеш на другите хора.
към беседата >>
Светът иска да ни купи, Христос иска да ни купи.
Спира се и казва: „Да послушам този празнословец какво ли говори.“ Муди спира проповедта и казва на събранието: „Продавам душата на еди-кой си господа. За тази душа какво дава светът? Ето какво дава Христос за нея.“ Разправил какво дава светът и какво дава Христос за нея. Като казал какво дава Христос заради нея, госпожата излиза из своята каляска и става християнка. Казват, нашите души са не продан.
Светът иска да ни купи, Христос иска да ни купи.
Всички търсим кой какво дава.
към беседата >>
Страданието е един метод.
Два начина има за пречистване на света – чрез изпаряване и чрез филтриране.
Страданието е един метод.
То е земен метод през мозъка. Радостта е филтриране на мисълта. Щом искаш една радост да бъде само на тебе, ти попадаш в погрешка. Радостта, която имаш, гледай да я дадеш на другите хора. То е благо.
към беседата >>
Всички търсим кой какво дава.
За тази душа какво дава светът? Ето какво дава Христос за нея.“ Разправил какво дава светът и какво дава Христос за нея. Като казал какво дава Христос заради нея, госпожата излиза из своята каляска и става християнка. Казват, нашите души са не продан. Светът иска да ни купи, Христос иска да ни купи.
Всички търсим кой какво дава.
към беседата >>
То е земен метод през мозъка.
Два начина има за пречистване на света – чрез изпаряване и чрез филтриране. Страданието е един метод.
То е земен метод през мозъка.
Радостта е филтриране на мисълта. Щом искаш една радост да бъде само на тебе, ти попадаш в погрешка. Радостта, която имаш, гледай да я дадеш на другите хора. То е благо. А страданието гледай да го задържиш само за себе си.
към беседата >>
Защо ще ходите вие с наведени глави?
Защо ще ходите вие с наведени глави?
Злото те гази. Като си болен, радвай се, че си болен. Като си сиромах, радвай се, че си сиромах. Какво ти липсва? Вие сте чудни.
към беседата >>
Радостта е филтриране на мисълта.
Два начина има за пречистване на света – чрез изпаряване и чрез филтриране. Страданието е един метод. То е земен метод през мозъка.
Радостта е филтриране на мисълта.
Щом искаш една радост да бъде само на тебе, ти попадаш в погрешка. Радостта, която имаш, гледай да я дадеш на другите хора. То е благо. А страданието гледай да го задържиш само за себе си. Ако искаш благородство, ако страданието дадеш на хората, губиш опитността, не печелиш.
към беседата >>
Злото те гази.
Защо ще ходите вие с наведени глави?
Злото те гази.
Като си болен, радвай се, че си болен. Като си сиромах, радвай се, че си сиромах. Какво ти липсва? Вие сте чудни. Преди години дойде един богат софиянец при мене и ми казва: „Чувал съм, че ти лекуваш.
към беседата >>
Щом искаш една радост да бъде само на тебе, ти попадаш в погрешка.
Два начина има за пречистване на света – чрез изпаряване и чрез филтриране. Страданието е един метод. То е земен метод през мозъка. Радостта е филтриране на мисълта.
Щом искаш една радост да бъде само на тебе, ти попадаш в погрешка.
Радостта, която имаш, гледай да я дадеш на другите хора. То е благо. А страданието гледай да го задържиш само за себе си. Ако искаш благородство, ако страданието дадеш на хората, губиш опитността, не печелиш. Задръж страданието, да печелиш.
към беседата >>
Като си болен, радвай се, че си болен.
Защо ще ходите вие с наведени глави? Злото те гази.
Като си болен, радвай се, че си болен.
Като си сиромах, радвай се, че си сиромах. Какво ти липсва? Вие сте чудни. Преди години дойде един богат софиянец при мене и ми казва: „Чувал съм, че ти лекуваш. Имам една нелечима болест.
към беседата >>
Радостта, която имаш, гледай да я дадеш на другите хора.
Два начина има за пречистване на света – чрез изпаряване и чрез филтриране. Страданието е един метод. То е земен метод през мозъка. Радостта е филтриране на мисълта. Щом искаш една радост да бъде само на тебе, ти попадаш в погрешка.
Радостта, която имаш, гледай да я дадеш на другите хора.
То е благо. А страданието гледай да го задържиш само за себе си. Ако искаш благородство, ако страданието дадеш на хората, губиш опитността, не печелиш. Задръж страданието, да печелиш. За радостта е обратно.
към беседата >>
Като си сиромах, радвай се, че си сиромах.
Защо ще ходите вие с наведени глави? Злото те гази. Като си болен, радвай се, че си болен.
Като си сиромах, радвай се, че си сиромах.
Какво ти липсва? Вие сте чудни. Преди години дойде един богат софиянец при мене и ми казва: „Чувал съм, че ти лекуваш. Имам една нелечима болест. Ако ме излекуваш, доста пари ще ти дам.“ Рекох: „Моите визити са доста скъпи.“ „Пет хиляди.“ „А, не, не.“ „Десет хиляди.“ „А, не, не.“ „Двадесет хиляди?
към беседата >>
То е благо.
Страданието е един метод. То е земен метод през мозъка. Радостта е филтриране на мисълта. Щом искаш една радост да бъде само на тебе, ти попадаш в погрешка. Радостта, която имаш, гледай да я дадеш на другите хора.
То е благо.
А страданието гледай да го задържиш само за себе си. Ако искаш благородство, ако страданието дадеш на хората, губиш опитността, не печелиш. Задръж страданието, да печелиш. За радостта е обратно. Ако задържиш доброто само за себе си, ти губиш.
към беседата >>
Какво ти липсва?
Защо ще ходите вие с наведени глави? Злото те гази. Като си болен, радвай се, че си болен. Като си сиромах, радвай се, че си сиромах.
Какво ти липсва?
Вие сте чудни. Преди години дойде един богат софиянец при мене и ми казва: „Чувал съм, че ти лекуваш. Имам една нелечима болест. Ако ме излекуваш, доста пари ще ти дам.“ Рекох: „Моите визити са доста скъпи.“ „Пет хиляди.“ „А, не, не.“ „Десет хиляди.“ „А, не, не.“ „Двадесет хиляди? “ „Цялото си имане.
към беседата >>
А страданието гледай да го задържиш само за себе си.
То е земен метод през мозъка. Радостта е филтриране на мисълта. Щом искаш една радост да бъде само на тебе, ти попадаш в погрешка. Радостта, която имаш, гледай да я дадеш на другите хора. То е благо.
А страданието гледай да го задържиш само за себе си.
Ако искаш благородство, ако страданието дадеш на хората, губиш опитността, не печелиш. Задръж страданието, да печелиш. За радостта е обратно. Ако задържиш доброто само за себе си, ти губиш. То е закон на самовъзпитание.
към беседата >>
Вие сте чудни.
Защо ще ходите вие с наведени глави? Злото те гази. Като си болен, радвай се, че си болен. Като си сиромах, радвай се, че си сиромах. Какво ти липсва?
Вие сте чудни.
Преди години дойде един богат софиянец при мене и ми казва: „Чувал съм, че ти лекуваш. Имам една нелечима болест. Ако ме излекуваш, доста пари ще ти дам.“ Рекох: „Моите визити са доста скъпи.“ „Пет хиляди.“ „А, не, не.“ „Десет хиляди.“ „А, не, не.“ „Двадесет хиляди? “ „Цялото си имане. Нито косъм да не оставиш.
към беседата >>
Ако искаш благородство, ако страданието дадеш на хората, губиш опитността, не печелиш.
Радостта е филтриране на мисълта. Щом искаш една радост да бъде само на тебе, ти попадаш в погрешка. Радостта, която имаш, гледай да я дадеш на другите хора. То е благо. А страданието гледай да го задържиш само за себе си.
Ако искаш благородство, ако страданието дадеш на хората, губиш опитността, не печелиш.
Задръж страданието, да печелиш. За радостта е обратно. Ако задържиш доброто само за себе си, ти губиш. То е закон на самовъзпитание.
към беседата >>
Преди години дойде един богат софиянец при мене и ми казва: „Чувал съм, че ти лекуваш.
Злото те гази. Като си болен, радвай се, че си болен. Като си сиромах, радвай се, че си сиромах. Какво ти липсва? Вие сте чудни.
Преди години дойде един богат софиянец при мене и ми казва: „Чувал съм, че ти лекуваш.
Имам една нелечима болест. Ако ме излекуваш, доста пари ще ти дам.“ Рекох: „Моите визити са доста скъпи.“ „Пет хиляди.“ „А, не, не.“ „Десет хиляди.“ „А, не, не.“ „Двадесет хиляди? “ „Цялото си имане. Нито косъм да не оставиш. Не само това, но след като оздравееш, искам да посветиш живота си на Бога, да служиш.
към беседата >>
Задръж страданието, да печелиш.
Щом искаш една радост да бъде само на тебе, ти попадаш в погрешка. Радостта, която имаш, гледай да я дадеш на другите хора. То е благо. А страданието гледай да го задържиш само за себе си. Ако искаш благородство, ако страданието дадеш на хората, губиш опитността, не печелиш.
Задръж страданието, да печелиш.
За радостта е обратно. Ако задържиш доброто само за себе си, ти губиш. То е закон на самовъзпитание.
към беседата >>
Имам една нелечима болест.
Като си болен, радвай се, че си болен. Като си сиромах, радвай се, че си сиромах. Какво ти липсва? Вие сте чудни. Преди години дойде един богат софиянец при мене и ми казва: „Чувал съм, че ти лекуваш.
Имам една нелечима болест.
Ако ме излекуваш, доста пари ще ти дам.“ Рекох: „Моите визити са доста скъпи.“ „Пет хиляди.“ „А, не, не.“ „Десет хиляди.“ „А, не, не.“ „Двадесет хиляди? “ „Цялото си имане. Нито косъм да не оставиш. Не само това, но след като оздравееш, искам да посветиш живота си на Бога, да служиш. Ако ми обещаеш, ще направим един договор.
към беседата >>
За радостта е обратно.
Радостта, която имаш, гледай да я дадеш на другите хора. То е благо. А страданието гледай да го задържиш само за себе си. Ако искаш благородство, ако страданието дадеш на хората, губиш опитността, не печелиш. Задръж страданието, да печелиш.
За радостта е обратно.
Ако задържиш доброто само за себе си, ти губиш. То е закон на самовъзпитание.
към беседата >>
Ако ме излекуваш, доста пари ще ти дам.“ Рекох: „Моите визити са доста скъпи.“ „Пет хиляди.“ „А, не, не.“ „Десет хиляди.“ „А, не, не.“ „Двадесет хиляди?
Като си сиромах, радвай се, че си сиромах. Какво ти липсва? Вие сте чудни. Преди години дойде един богат софиянец при мене и ми казва: „Чувал съм, че ти лекуваш. Имам една нелечима болест.
Ако ме излекуваш, доста пари ще ти дам.“ Рекох: „Моите визити са доста скъпи.“ „Пет хиляди.“ „А, не, не.“ „Десет хиляди.“ „А, не, не.“ „Двадесет хиляди?
“ „Цялото си имане. Нито косъм да не оставиш. Не само това, но след като оздравееш, искам да посветиш живота си на Бога, да служиш. Ако ми обещаеш, ще направим един договор. Сега ще кажа една дума, и ще оздравееш.“ Казва: „Много искаш.“ Казвам му: „Ако има друг лекар по-евтин, иди.
към беседата >>
Ако задържиш доброто само за себе си, ти губиш.
То е благо. А страданието гледай да го задържиш само за себе си. Ако искаш благородство, ако страданието дадеш на хората, губиш опитността, не печелиш. Задръж страданието, да печелиш. За радостта е обратно.
Ако задържиш доброто само за себе си, ти губиш.
То е закон на самовъзпитание.
към беседата >>
“ „Цялото си имане.
Какво ти липсва? Вие сте чудни. Преди години дойде един богат софиянец при мене и ми казва: „Чувал съм, че ти лекуваш. Имам една нелечима болест. Ако ме излекуваш, доста пари ще ти дам.“ Рекох: „Моите визити са доста скъпи.“ „Пет хиляди.“ „А, не, не.“ „Десет хиляди.“ „А, не, не.“ „Двадесет хиляди?
“ „Цялото си имане.
Нито косъм да не оставиш. Не само това, но след като оздравееш, искам да посветиш живота си на Бога, да служиш. Ако ми обещаеш, ще направим един договор. Сега ще кажа една дума, и ще оздравееш.“ Казва: „Много искаш.“ Казвам му: „Ако има друг лекар по-евтин, иди. Не може другояче.“ Казва: „Ще си помисля.“ И досега все още мисли.
към беседата >>
То е закон на самовъзпитание.
А страданието гледай да го задържиш само за себе си. Ако искаш благородство, ако страданието дадеш на хората, губиш опитността, не печелиш. Задръж страданието, да печелиш. За радостта е обратно. Ако задържиш доброто само за себе си, ти губиш.
То е закон на самовъзпитание.
към беседата >>
Нито косъм да не оставиш.
Вие сте чудни. Преди години дойде един богат софиянец при мене и ми казва: „Чувал съм, че ти лекуваш. Имам една нелечима болест. Ако ме излекуваш, доста пари ще ти дам.“ Рекох: „Моите визити са доста скъпи.“ „Пет хиляди.“ „А, не, не.“ „Десет хиляди.“ „А, не, не.“ „Двадесет хиляди? “ „Цялото си имане.
Нито косъм да не оставиш.
Не само това, но след като оздравееш, искам да посветиш живота си на Бога, да служиш. Ако ми обещаеш, ще направим един договор. Сега ще кажа една дума, и ще оздравееш.“ Казва: „Много искаш.“ Казвам му: „Ако има друг лекар по-евтин, иди. Не може другояче.“ Казва: „Ще си помисля.“ И досега все още мисли.
към беседата >>
Всички сте готови да дадете страданието, търсите на кого да го турите на гърба му.
Всички сте готови да дадете страданието, търсите на кого да го турите на гърба му.
Страданията няма какво да ги дадем. Страданията ги взема Бог. Ако искате да дадете страданието си някому, дайте го на Бога. Дойде ли Господ, дайте го, на човека не го давайте. Господ ще го оцени.
към беседата >>
Не само това, но след като оздравееш, искам да посветиш живота си на Бога, да служиш.
Преди години дойде един богат софиянец при мене и ми казва: „Чувал съм, че ти лекуваш. Имам една нелечима болест. Ако ме излекуваш, доста пари ще ти дам.“ Рекох: „Моите визити са доста скъпи.“ „Пет хиляди.“ „А, не, не.“ „Десет хиляди.“ „А, не, не.“ „Двадесет хиляди? “ „Цялото си имане. Нито косъм да не оставиш.
Не само това, но след като оздравееш, искам да посветиш живота си на Бога, да служиш.
Ако ми обещаеш, ще направим един договор. Сега ще кажа една дума, и ще оздравееш.“ Казва: „Много искаш.“ Казвам му: „Ако има друг лекар по-евтин, иди. Не може другояче.“ Казва: „Ще си помисля.“ И досега все още мисли.
към беседата >>
Страданията няма какво да ги дадем.
Всички сте готови да дадете страданието, търсите на кого да го турите на гърба му.
Страданията няма какво да ги дадем.
Страданията ги взема Бог. Ако искате да дадете страданието си някому, дайте го на Бога. Дойде ли Господ, дайте го, на човека не го давайте. Господ ще го оцени. Затова възложете товара си на Господа, радостта раздавайте на хората.
към беседата >>
Ако ми обещаеш, ще направим един договор.
Имам една нелечима болест. Ако ме излекуваш, доста пари ще ти дам.“ Рекох: „Моите визити са доста скъпи.“ „Пет хиляди.“ „А, не, не.“ „Десет хиляди.“ „А, не, не.“ „Двадесет хиляди? “ „Цялото си имане. Нито косъм да не оставиш. Не само това, но след като оздравееш, искам да посветиш живота си на Бога, да служиш.
Ако ми обещаеш, ще направим един договор.
Сега ще кажа една дума, и ще оздравееш.“ Казва: „Много искаш.“ Казвам му: „Ако има друг лекар по-евтин, иди. Не може другояче.“ Казва: „Ще си помисля.“ И досега все още мисли.
към беседата >>
Страданията ги взема Бог.
Всички сте готови да дадете страданието, търсите на кого да го турите на гърба му. Страданията няма какво да ги дадем.
Страданията ги взема Бог.
Ако искате да дадете страданието си някому, дайте го на Бога. Дойде ли Господ, дайте го, на човека не го давайте. Господ ще го оцени. Затова възложете товара си на Господа, радостта раздавайте на хората. То е възпитанието за в бъдеще.
към беседата >>
Сега ще кажа една дума, и ще оздравееш.“ Казва: „Много искаш.“ Казвам му: „Ако има друг лекар по-евтин, иди.
Ако ме излекуваш, доста пари ще ти дам.“ Рекох: „Моите визити са доста скъпи.“ „Пет хиляди.“ „А, не, не.“ „Десет хиляди.“ „А, не, не.“ „Двадесет хиляди? “ „Цялото си имане. Нито косъм да не оставиш. Не само това, но след като оздравееш, искам да посветиш живота си на Бога, да служиш. Ако ми обещаеш, ще направим един договор.
Сега ще кажа една дума, и ще оздравееш.“ Казва: „Много искаш.“ Казвам му: „Ако има друг лекар по-евтин, иди.
Не може другояче.“ Казва: „Ще си помисля.“ И досега все още мисли.
към беседата >>
Ако искате да дадете страданието си някому, дайте го на Бога.
Всички сте готови да дадете страданието, търсите на кого да го турите на гърба му. Страданията няма какво да ги дадем. Страданията ги взема Бог.
Ако искате да дадете страданието си някому, дайте го на Бога.
Дойде ли Господ, дайте го, на човека не го давайте. Господ ще го оцени. Затова възложете товара си на Господа, радостта раздавайте на хората. То е възпитанието за в бъдеще.
към беседата >>
Не може другояче.“ Казва: „Ще си помисля.“ И досега все още мисли.
“ „Цялото си имане. Нито косъм да не оставиш. Не само това, но след като оздравееш, искам да посветиш живота си на Бога, да служиш. Ако ми обещаеш, ще направим един договор. Сега ще кажа една дума, и ще оздравееш.“ Казва: „Много искаш.“ Казвам му: „Ако има друг лекар по-евтин, иди.
Не може другояче.“ Казва: „Ще си помисля.“ И досега все още мисли.
към беседата >>
Дойде ли Господ, дайте го, на човека не го давайте.
Всички сте готови да дадете страданието, търсите на кого да го турите на гърба му. Страданията няма какво да ги дадем. Страданията ги взема Бог. Ако искате да дадете страданието си някому, дайте го на Бога.
Дойде ли Господ, дайте го, на човека не го давайте.
Господ ще го оцени. Затова възложете товара си на Господа, радостта раздавайте на хората. То е възпитанието за в бъдеще.
към беседата >>
Законът на любовта.
Законът на любовта.
Не спирайте да казвате: „Що ще мисля? “ Ти се интересуваш от един човек само тогава, когато го обичаш. Ти се интересуваш от една книга само тогава, когато я обичаш. Има неща да четеш в нея. Щом няма какво да четеш, тази книга не те интересува.
към беседата >>
Господ ще го оцени.
Всички сте готови да дадете страданието, търсите на кого да го турите на гърба му. Страданията няма какво да ги дадем. Страданията ги взема Бог. Ако искате да дадете страданието си някому, дайте го на Бога. Дойде ли Господ, дайте го, на човека не го давайте.
Господ ще го оцени.
Затова възложете товара си на Господа, радостта раздавайте на хората. То е възпитанието за в бъдеще.
към беседата >>
Не спирайте да казвате: „Що ще мисля?
Законът на любовта.
Не спирайте да казвате: „Що ще мисля?
“ Ти се интересуваш от един човек само тогава, когато го обичаш. Ти се интересуваш от една книга само тогава, когато я обичаш. Има неща да четеш в нея. Щом няма какво да четеш, тази книга не те интересува. Щом любовта не е подтик, нищо няма да научиш от нея.
към беседата >>
Затова възложете товара си на Господа, радостта раздавайте на хората.
Страданията няма какво да ги дадем. Страданията ги взема Бог. Ако искате да дадете страданието си някому, дайте го на Бога. Дойде ли Господ, дайте го, на човека не го давайте. Господ ще го оцени.
Затова възложете товара си на Господа, радостта раздавайте на хората.
То е възпитанието за в бъдеще.
към беседата >>
“ Ти се интересуваш от един човек само тогава, когато го обичаш.
Законът на любовта. Не спирайте да казвате: „Що ще мисля?
“ Ти се интересуваш от един човек само тогава, когато го обичаш.
Ти се интересуваш от една книга само тогава, когато я обичаш. Има неща да четеш в нея. Щом няма какво да четеш, тази книга не те интересува. Щом любовта не е подтик, нищо няма да научиш от нея. Ние се интересуваме от храната, от любовта, която имаме.
към беседата >>
То е възпитанието за в бъдеще.
Страданията ги взема Бог. Ако искате да дадете страданието си някому, дайте го на Бога. Дойде ли Господ, дайте го, на човека не го давайте. Господ ще го оцени. Затова възложете товара си на Господа, радостта раздавайте на хората.
То е възпитанието за в бъдеще.
към беседата >>
Ти се интересуваш от една книга само тогава, когато я обичаш.
Законът на любовта. Не спирайте да казвате: „Що ще мисля? “ Ти се интересуваш от един човек само тогава, когато го обичаш.
Ти се интересуваш от една книга само тогава, когато я обичаш.
Има неща да четеш в нея. Щом няма какво да четеш, тази книга не те интересува. Щом любовта не е подтик, нищо няма да научиш от нея. Ние се интересуваме от храната, от любовта, която имаме. Бог е дал плодните дървета.
към беседата >>
Използвайте живота на земята.
Използвайте живота на земята.
Не чакайте да идете в небето. Ако не използвате живота на земята, и горния свят не можете да използвате. После всички бъдете доволни от това, което имате. Има нещо, което ви липсва. Всички страдате от изобилие.
към беседата >>
Има неща да четеш в нея.
Законът на любовта. Не спирайте да казвате: „Що ще мисля? “ Ти се интересуваш от един човек само тогава, когато го обичаш. Ти се интересуваш от една книга само тогава, когато я обичаш.
Има неща да четеш в нея.
Щом няма какво да четеш, тази книга не те интересува. Щом любовта не е подтик, нищо няма да научиш от нея. Ние се интересуваме от храната, от любовта, която имаме. Бог е дал плодните дървета. Ние имаме отношение към тях.
към беседата >>
Не чакайте да идете в небето.
Използвайте живота на земята.
Не чакайте да идете в небето.
Ако не използвате живота на земята, и горния свят не можете да използвате. После всички бъдете доволни от това, което имате. Има нещо, което ви липсва. Всички страдате от изобилие. Имате повече, отколкото ви трябва.
към беседата >>
Щом няма какво да четеш, тази книга не те интересува.
Законът на любовта. Не спирайте да казвате: „Що ще мисля? “ Ти се интересуваш от един човек само тогава, когато го обичаш. Ти се интересуваш от една книга само тогава, когато я обичаш. Има неща да четеш в нея.
Щом няма какво да четеш, тази книга не те интересува.
Щом любовта не е подтик, нищо няма да научиш от нея. Ние се интересуваме от храната, от любовта, която имаме. Бог е дал плодните дървета. Ние имаме отношение към тях. Вие мислите, че плодните дървета са така невежи, но въпросът не седи така.
към беседата >>
Ако не използвате живота на земята, и горния свят не можете да използвате.
Използвайте живота на земята. Не чакайте да идете в небето.
Ако не използвате живота на земята, и горния свят не можете да използвате.
После всички бъдете доволни от това, което имате. Има нещо, което ви липсва. Всички страдате от изобилие. Имате повече, отколкото ви трябва. Туй, което имате, го раздайте.
към беседата >>
Щом любовта не е подтик, нищо няма да научиш от нея.
Не спирайте да казвате: „Що ще мисля? “ Ти се интересуваш от един човек само тогава, когато го обичаш. Ти се интересуваш от една книга само тогава, когато я обичаш. Има неща да четеш в нея. Щом няма какво да четеш, тази книга не те интересува.
Щом любовта не е подтик, нищо няма да научиш от нея.
Ние се интересуваме от храната, от любовта, която имаме. Бог е дал плодните дървета. Ние имаме отношение към тях. Вие мислите, че плодните дървета са така невежи, но въпросът не седи така. Плодните дървета представят енергии на висши същества, които се разправят с плодните дървета на земята.
към беседата >>
После всички бъдете доволни от това, което имате.
Използвайте живота на земята. Не чакайте да идете в небето. Ако не използвате живота на земята, и горния свят не можете да използвате.
После всички бъдете доволни от това, което имате.
Има нещо, което ви липсва. Всички страдате от изобилие. Имате повече, отколкото ви трябва. Туй, което имате, го раздайте. Вие сте тръгнали на екскурзия, по петдесет килограма носите.
към беседата >>
Ние се интересуваме от храната, от любовта, която имаме.
“ Ти се интересуваш от един човек само тогава, когато го обичаш. Ти се интересуваш от една книга само тогава, когато я обичаш. Има неща да четеш в нея. Щом няма какво да четеш, тази книга не те интересува. Щом любовта не е подтик, нищо няма да научиш от нея.
Ние се интересуваме от храната, от любовта, която имаме.
Бог е дал плодните дървета. Ние имаме отношение към тях. Вие мислите, че плодните дървета са така невежи, но въпросът не седи така. Плодните дървета представят енергии на висши същества, които се разправят с плодните дървета на земята. Те събуждат любов, чрез разните плодове внасят в нас разни побуждения за правене на добро.
към беседата >>
Има нещо, което ви липсва.
Използвайте живота на земята. Не чакайте да идете в небето. Ако не използвате живота на земята, и горния свят не можете да използвате. После всички бъдете доволни от това, което имате.
Има нещо, което ви липсва.
Всички страдате от изобилие. Имате повече, отколкото ви трябва. Туй, което имате, го раздайте. Вие сте тръгнали на екскурзия, по петдесет килограма носите. Достатъчно е едно кило на гърба.
към беседата >>
Бог е дал плодните дървета.
Ти се интересуваш от една книга само тогава, когато я обичаш. Има неща да четеш в нея. Щом няма какво да четеш, тази книга не те интересува. Щом любовта не е подтик, нищо няма да научиш от нея. Ние се интересуваме от храната, от любовта, която имаме.
Бог е дал плодните дървета.
Ние имаме отношение към тях. Вие мислите, че плодните дървета са така невежи, но въпросът не седи така. Плодните дървета представят енергии на висши същества, които се разправят с плодните дървета на земята. Те събуждат любов, чрез разните плодове внасят в нас разни побуждения за правене на добро. Чрез плодовете внасят разни мисли, побуждения и разни постъпки.
към беседата >>
Всички страдате от изобилие.
Използвайте живота на земята. Не чакайте да идете в небето. Ако не използвате живота на земята, и горния свят не можете да използвате. После всички бъдете доволни от това, което имате. Има нещо, което ви липсва.
Всички страдате от изобилие.
Имате повече, отколкото ви трябва. Туй, което имате, го раздайте. Вие сте тръгнали на екскурзия, по петдесет килограма носите. Достатъчно е едно кило на гърба. Нищо повече.
към беседата >>
Ние имаме отношение към тях.
Има неща да четеш в нея. Щом няма какво да четеш, тази книга не те интересува. Щом любовта не е подтик, нищо няма да научиш от нея. Ние се интересуваме от храната, от любовта, която имаме. Бог е дал плодните дървета.
Ние имаме отношение към тях.
Вие мислите, че плодните дървета са така невежи, но въпросът не седи така. Плодните дървета представят енергии на висши същества, които се разправят с плодните дървета на земята. Те събуждат любов, чрез разните плодове внасят в нас разни побуждения за правене на добро. Чрез плодовете внасят разни мисли, побуждения и разни постъпки. То е един факт.
към беседата >>
Имате повече, отколкото ви трябва.
Не чакайте да идете в небето. Ако не използвате живота на земята, и горния свят не можете да използвате. После всички бъдете доволни от това, което имате. Има нещо, което ви липсва. Всички страдате от изобилие.
Имате повече, отколкото ви трябва.
Туй, което имате, го раздайте. Вие сте тръгнали на екскурзия, по петдесет килограма носите. Достатъчно е едно кило на гърба. Нищо повече.
към беседата >>
Вие мислите, че плодните дървета са така невежи, но въпросът не седи така.
Щом няма какво да четеш, тази книга не те интересува. Щом любовта не е подтик, нищо няма да научиш от нея. Ние се интересуваме от храната, от любовта, която имаме. Бог е дал плодните дървета. Ние имаме отношение към тях.
Вие мислите, че плодните дървета са така невежи, но въпросът не седи така.
Плодните дървета представят енергии на висши същества, които се разправят с плодните дървета на земята. Те събуждат любов, чрез разните плодове внасят в нас разни побуждения за правене на добро. Чрез плодовете внасят разни мисли, побуждения и разни постъпки. То е един факт.
към беседата >>
Туй, което имате, го раздайте.
Ако не използвате живота на земята, и горния свят не можете да използвате. После всички бъдете доволни от това, което имате. Има нещо, което ви липсва. Всички страдате от изобилие. Имате повече, отколкото ви трябва.
Туй, което имате, го раздайте.
Вие сте тръгнали на екскурзия, по петдесет килограма носите. Достатъчно е едно кило на гърба. Нищо повече.
към беседата >>
Плодните дървета представят енергии на висши същества, които се разправят с плодните дървета на земята.
Щом любовта не е подтик, нищо няма да научиш от нея. Ние се интересуваме от храната, от любовта, която имаме. Бог е дал плодните дървета. Ние имаме отношение към тях. Вие мислите, че плодните дървета са така невежи, но въпросът не седи така.
Плодните дървета представят енергии на висши същества, които се разправят с плодните дървета на земята.
Те събуждат любов, чрез разните плодове внасят в нас разни побуждения за правене на добро. Чрез плодовете внасят разни мисли, побуждения и разни постъпки. То е един факт.
към беседата >>
Вие сте тръгнали на екскурзия, по петдесет килограма носите.
После всички бъдете доволни от това, което имате. Има нещо, което ви липсва. Всички страдате от изобилие. Имате повече, отколкото ви трябва. Туй, което имате, го раздайте.
Вие сте тръгнали на екскурзия, по петдесет килограма носите.
Достатъчно е едно кило на гърба. Нищо повече.
към беседата >>
Те събуждат любов, чрез разните плодове внасят в нас разни побуждения за правене на добро.
Ние се интересуваме от храната, от любовта, която имаме. Бог е дал плодните дървета. Ние имаме отношение към тях. Вие мислите, че плодните дървета са така невежи, но въпросът не седи така. Плодните дървета представят енергии на висши същества, които се разправят с плодните дървета на земята.
Те събуждат любов, чрез разните плодове внасят в нас разни побуждения за правене на добро.
Чрез плодовете внасят разни мисли, побуждения и разни постъпки. То е един факт.
към беседата >>
Достатъчно е едно кило на гърба.
Има нещо, което ви липсва. Всички страдате от изобилие. Имате повече, отколкото ви трябва. Туй, което имате, го раздайте. Вие сте тръгнали на екскурзия, по петдесет килограма носите.
Достатъчно е едно кило на гърба.
Нищо повече.
към беседата >>
Чрез плодовете внасят разни мисли, побуждения и разни постъпки.
Бог е дал плодните дървета. Ние имаме отношение към тях. Вие мислите, че плодните дървета са така невежи, но въпросът не седи така. Плодните дървета представят енергии на висши същества, които се разправят с плодните дървета на земята. Те събуждат любов, чрез разните плодове внасят в нас разни побуждения за правене на добро.
Чрез плодовете внасят разни мисли, побуждения и разни постъпки.
То е един факт.
към беседата >>
Нищо повече.
Всички страдате от изобилие. Имате повече, отколкото ви трябва. Туй, което имате, го раздайте. Вие сте тръгнали на екскурзия, по петдесет килограма носите. Достатъчно е едно кило на гърба.
Нищо повече.
към беседата >>
То е един факт.
Ние имаме отношение към тях. Вие мислите, че плодните дървета са така невежи, но въпросът не седи така. Плодните дървета представят енергии на висши същества, които се разправят с плодните дървета на земята. Те събуждат любов, чрез разните плодове внасят в нас разни побуждения за правене на добро. Чрез плодовете внасят разни мисли, побуждения и разни постъпки.
То е един факт.
към беседата >>
Когато Ева яде от плода на онова дърво, ония нисши същества, които бяха в него, внесоха своите енергии в този плод.
Когато Ева яде от плода на онова дърво, ония нисши същества, които бяха в него, внесоха своите енергии в този плод.
Те възбудиха в Ева крайно тщеславие. Тя помисли, че е богиня, че може да преобрази света, че може да стане като Бога, да тури цяла една култура. Да знаят, че една Ева има в рая. Казва: „Аз като ям от плода на това дърво, всичкият свят ще ме знае.“ Да, всичкият свят ще я знае, но Ева стана причина за разпъването на Христа. Заради нея нейният възлюбен от Божествения свят трябваше да слезе да се въплъти и да пострада.
към беседата >>
Те възбудиха в Ева крайно тщеславие.
Когато Ева яде от плода на онова дърво, ония нисши същества, които бяха в него, внесоха своите енергии в този плод.
Те възбудиха в Ева крайно тщеславие.
Тя помисли, че е богиня, че може да преобрази света, че може да стане като Бога, да тури цяла една култура. Да знаят, че една Ева има в рая. Казва: „Аз като ям от плода на това дърво, всичкият свят ще ме знае.“ Да, всичкият свят ще я знае, но Ева стана причина за разпъването на Христа. Заради нея нейният възлюбен от Божествения свят трябваше да слезе да се въплъти и да пострада. По-надалеч няма да ви кажа.
към беседата >>
Тя помисли, че е богиня, че може да преобрази света, че може да стане като Бога, да тури цяла една култура.
Когато Ева яде от плода на онова дърво, ония нисши същества, които бяха в него, внесоха своите енергии в този плод. Те възбудиха в Ева крайно тщеславие.
Тя помисли, че е богиня, че може да преобрази света, че може да стане като Бога, да тури цяла една култура.
Да знаят, че една Ева има в рая. Казва: „Аз като ям от плода на това дърво, всичкият свят ще ме знае.“ Да, всичкият свят ще я знае, но Ева стана причина за разпъването на Христа. Заради нея нейният възлюбен от Божествения свят трябваше да слезе да се въплъти и да пострада. По-надалеч няма да ви кажа. Във времето на Христа Ева беше на земята и горко плака.
към беседата >>
Да знаят, че една Ева има в рая.
Когато Ева яде от плода на онова дърво, ония нисши същества, които бяха в него, внесоха своите енергии в този плод. Те възбудиха в Ева крайно тщеславие. Тя помисли, че е богиня, че може да преобрази света, че може да стане като Бога, да тури цяла една култура.
Да знаят, че една Ева има в рая.
Казва: „Аз като ям от плода на това дърво, всичкият свят ще ме знае.“ Да, всичкият свят ще я знае, но Ева стана причина за разпъването на Христа. Заради нея нейният възлюбен от Божествения свят трябваше да слезе да се въплъти и да пострада. По-надалеч няма да ви кажа. Във времето на Христа Ева беше на земята и горко плака. Видя своята погрешка.
към беседата >>
Казва: „Аз като ям от плода на това дърво, всичкият свят ще ме знае.“ Да, всичкият свят ще я знае, но Ева стана причина за разпъването на Христа.
Когато Ева яде от плода на онова дърво, ония нисши същества, които бяха в него, внесоха своите енергии в този плод. Те възбудиха в Ева крайно тщеславие. Тя помисли, че е богиня, че може да преобрази света, че може да стане като Бога, да тури цяла една култура. Да знаят, че една Ева има в рая.
Казва: „Аз като ям от плода на това дърво, всичкият свят ще ме знае.“ Да, всичкият свят ще я знае, но Ева стана причина за разпъването на Христа.
Заради нея нейният възлюбен от Божествения свят трябваше да слезе да се въплъти и да пострада. По-надалеч няма да ви кажа. Във времето на Христа Ева беше на земята и горко плака. Видя своята погрешка. Каза: „Колко съм се заблуждавала в своите едновремешни мисли.“ Тя извърши нещо без любов.
към беседата >>
Заради нея нейният възлюбен от Божествения свят трябваше да слезе да се въплъти и да пострада.
Когато Ева яде от плода на онова дърво, ония нисши същества, които бяха в него, внесоха своите енергии в този плод. Те възбудиха в Ева крайно тщеславие. Тя помисли, че е богиня, че може да преобрази света, че може да стане като Бога, да тури цяла една култура. Да знаят, че една Ева има в рая. Казва: „Аз като ям от плода на това дърво, всичкият свят ще ме знае.“ Да, всичкият свят ще я знае, но Ева стана причина за разпъването на Христа.
Заради нея нейният възлюбен от Божествения свят трябваше да слезе да се въплъти и да пострада.
По-надалеч няма да ви кажа. Във времето на Христа Ева беше на земята и горко плака. Видя своята погрешка. Каза: „Колко съм се заблуждавала в своите едновремешни мисли.“ Тя извърши нещо без любов. Ева яде без любов.
към беседата >>
По-надалеч няма да ви кажа.
Те възбудиха в Ева крайно тщеславие. Тя помисли, че е богиня, че може да преобрази света, че може да стане като Бога, да тури цяла една култура. Да знаят, че една Ева има в рая. Казва: „Аз като ям от плода на това дърво, всичкият свят ще ме знае.“ Да, всичкият свят ще я знае, но Ева стана причина за разпъването на Христа. Заради нея нейният възлюбен от Божествения свят трябваше да слезе да се въплъти и да пострада.
По-надалеч няма да ви кажа.
Във времето на Христа Ева беше на земята и горко плака. Видя своята погрешка. Каза: „Колко съм се заблуждавала в своите едновремешни мисли.“ Тя извърши нещо без любов. Ева яде без любов. Защото, щом има любов към двама, то не е любов.
към беседата >>
Във времето на Христа Ева беше на земята и горко плака.
Тя помисли, че е богиня, че може да преобрази света, че може да стане като Бога, да тури цяла една култура. Да знаят, че една Ева има в рая. Казва: „Аз като ям от плода на това дърво, всичкият свят ще ме знае.“ Да, всичкият свят ще я знае, но Ева стана причина за разпъването на Христа. Заради нея нейният възлюбен от Божествения свят трябваше да слезе да се въплъти и да пострада. По-надалеч няма да ви кажа.
Във времето на Христа Ева беше на земята и горко плака.
Видя своята погрешка. Каза: „Колко съм се заблуждавала в своите едновремешни мисли.“ Тя извърши нещо без любов. Ева яде без любов. Защото, щом има любов към двама, то не е любов. Любовта е една.
към беседата >>
Видя своята погрешка.
Да знаят, че една Ева има в рая. Казва: „Аз като ям от плода на това дърво, всичкият свят ще ме знае.“ Да, всичкият свят ще я знае, но Ева стана причина за разпъването на Христа. Заради нея нейният възлюбен от Божествения свят трябваше да слезе да се въплъти и да пострада. По-надалеч няма да ви кажа. Във времето на Христа Ева беше на земята и горко плака.
Видя своята погрешка.
Каза: „Колко съм се заблуждавала в своите едновремешни мисли.“ Тя извърши нещо без любов. Ева яде без любов. Защото, щом има любов към двама, то не е любов. Любовта е една. Щом мислиш, че обичаш двама и любовта към единия се различава от любовта към другия, ти си на кривия път.
към беседата >>
Каза: „Колко съм се заблуждавала в своите едновремешни мисли.“ Тя извърши нещо без любов.
Казва: „Аз като ям от плода на това дърво, всичкият свят ще ме знае.“ Да, всичкият свят ще я знае, но Ева стана причина за разпъването на Христа. Заради нея нейният възлюбен от Божествения свят трябваше да слезе да се въплъти и да пострада. По-надалеч няма да ви кажа. Във времето на Христа Ева беше на земята и горко плака. Видя своята погрешка.
Каза: „Колко съм се заблуждавала в своите едновремешни мисли.“ Тя извърши нещо без любов.
Ева яде без любов. Защото, щом има любов към двама, то не е любов. Любовта е една. Щом мислиш, че обичаш двама и любовта към единия се различава от любовта към другия, ти си на кривия път. В любовта няма различие.
към беседата >>
Ева яде без любов.
Заради нея нейният възлюбен от Божествения свят трябваше да слезе да се въплъти и да пострада. По-надалеч няма да ви кажа. Във времето на Христа Ева беше на земята и горко плака. Видя своята погрешка. Каза: „Колко съм се заблуждавала в своите едновремешни мисли.“ Тя извърши нещо без любов.
Ева яде без любов.
Защото, щом има любов към двама, то не е любов. Любовта е една. Щом мислиш, че обичаш двама и любовта към единия се различава от любовта към другия, ти си на кривия път. В любовта няма различие. Ти, като обичаш един човек, едно животно, тя е една и съща.
към беседата >>
Защото, щом има любов към двама, то не е любов.
По-надалеч няма да ви кажа. Във времето на Христа Ева беше на земята и горко плака. Видя своята погрешка. Каза: „Колко съм се заблуждавала в своите едновремешни мисли.“ Тя извърши нещо без любов. Ева яде без любов.
Защото, щом има любов към двама, то не е любов.
Любовта е една. Щом мислиш, че обичаш двама и любовта към единия се различава от любовта към другия, ти си на кривия път. В любовта няма различие. Ти, като обичаш един човек, едно животно, тя е една и съща. Различието седи в това, че човек оценява любовта, която изпращат към него, а животното не цени любовта.
към беседата >>
Любовта е една.
Във времето на Христа Ева беше на земята и горко плака. Видя своята погрешка. Каза: „Колко съм се заблуждавала в своите едновремешни мисли.“ Тя извърши нещо без любов. Ева яде без любов. Защото, щом има любов към двама, то не е любов.
Любовта е една.
Щом мислиш, че обичаш двама и любовта към единия се различава от любовта към другия, ти си на кривия път. В любовта няма различие. Ти, като обичаш един човек, едно животно, тя е една и съща. Различието седи в това, че човек оценява любовта, която изпращат към него, а животното не цени любовта. Ти не храниш един човек със същата храна, както едно животно.
към беседата >>
Щом мислиш, че обичаш двама и любовта към единия се различава от любовта към другия, ти си на кривия път.
Видя своята погрешка. Каза: „Колко съм се заблуждавала в своите едновремешни мисли.“ Тя извърши нещо без любов. Ева яде без любов. Защото, щом има любов към двама, то не е любов. Любовта е една.
Щом мислиш, че обичаш двама и любовта към единия се различава от любовта към другия, ти си на кривия път.
В любовта няма различие. Ти, като обичаш един човек, едно животно, тя е една и съща. Различието седи в това, че човек оценява любовта, която изпращат към него, а животното не цени любовта. Ти не храниш един човек със същата храна, както едно животно. Имате две различни явления.
към беседата >>
В любовта няма различие.
Каза: „Колко съм се заблуждавала в своите едновремешни мисли.“ Тя извърши нещо без любов. Ева яде без любов. Защото, щом има любов към двама, то не е любов. Любовта е една. Щом мислиш, че обичаш двама и любовта към единия се различава от любовта към другия, ти си на кривия път.
В любовта няма различие.
Ти, като обичаш един човек, едно животно, тя е една и съща. Различието седи в това, че човек оценява любовта, която изпращат към него, а животното не цени любовта. Ти не храниш един човек със същата храна, както едно животно. Имате две различни явления. Човек като храниш с хубава храна, той поет може да стане, художник, музикант, скулптор, философ може да стане.
към беседата >>
Ти, като обичаш един човек, едно животно, тя е една и съща.
Ева яде без любов. Защото, щом има любов към двама, то не е любов. Любовта е една. Щом мислиш, че обичаш двама и любовта към единия се различава от любовта към другия, ти си на кривия път. В любовта няма различие.
Ти, като обичаш един човек, едно животно, тя е една и съща.
Различието седи в това, че човек оценява любовта, която изпращат към него, а животното не цени любовта. Ти не храниш един човек със същата храна, както едно животно. Имате две различни явления. Човек като храниш с хубава храна, той поет може да стане, художник, музикант, скулптор, философ може да стане. Едно животно ще стане животно.
към беседата >>
Различието седи в това, че човек оценява любовта, която изпращат към него, а животното не цени любовта.
Защото, щом има любов към двама, то не е любов. Любовта е една. Щом мислиш, че обичаш двама и любовта към единия се различава от любовта към другия, ти си на кривия път. В любовта няма различие. Ти, като обичаш един човек, едно животно, тя е една и съща.
Различието седи в това, че човек оценява любовта, която изпращат към него, а животното не цени любовта.
Ти не храниш един човек със същата храна, както едно животно. Имате две различни явления. Човек като храниш с хубава храна, той поет може да стане, художник, музикант, скулптор, философ може да стане. Едно животно ще стане животно. То нито лекар може да стане, нито поет, ще стане пак животно.
към беседата >>
Ти не храниш един човек със същата храна, както едно животно.
Любовта е една. Щом мислиш, че обичаш двама и любовта към единия се различава от любовта към другия, ти си на кривия път. В любовта няма различие. Ти, като обичаш един човек, едно животно, тя е една и съща. Различието седи в това, че човек оценява любовта, която изпращат към него, а животното не цени любовта.
Ти не храниш един човек със същата храна, както едно животно.
Имате две различни явления. Човек като храниш с хубава храна, той поет може да стане, художник, музикант, скулптор, философ може да стане. Едно животно ще стане животно. То нито лекар може да стане, нито поет, ще стане пак животно. Ще ти благодари, ще каже: „Аз тази храна не мога да я използвам.“
към беседата >>
Имате две различни явления.
Щом мислиш, че обичаш двама и любовта към единия се различава от любовта към другия, ти си на кривия път. В любовта няма различие. Ти, като обичаш един човек, едно животно, тя е една и съща. Различието седи в това, че човек оценява любовта, която изпращат към него, а животното не цени любовта. Ти не храниш един човек със същата храна, както едно животно.
Имате две различни явления.
Човек като храниш с хубава храна, той поет може да стане, художник, музикант, скулптор, философ може да стане. Едно животно ще стане животно. То нито лекар може да стане, нито поет, ще стане пак животно. Ще ти благодари, ще каже: „Аз тази храна не мога да я използвам.“
към беседата >>
Човек като храниш с хубава храна, той поет може да стане, художник, музикант, скулптор, философ може да стане.
В любовта няма различие. Ти, като обичаш един човек, едно животно, тя е една и съща. Различието седи в това, че човек оценява любовта, която изпращат към него, а животното не цени любовта. Ти не храниш един човек със същата храна, както едно животно. Имате две различни явления.
Човек като храниш с хубава храна, той поет може да стане, художник, музикант, скулптор, философ може да стане.
Едно животно ще стане животно. То нито лекар може да стане, нито поет, ще стане пак животно. Ще ти благодари, ще каже: „Аз тази храна не мога да я използвам.“
към беседата >>
Едно животно ще стане животно.
Ти, като обичаш един човек, едно животно, тя е една и съща. Различието седи в това, че човек оценява любовта, която изпращат към него, а животното не цени любовта. Ти не храниш един човек със същата храна, както едно животно. Имате две различни явления. Човек като храниш с хубава храна, той поет може да стане, художник, музикант, скулптор, философ може да стане.
Едно животно ще стане животно.
То нито лекар може да стане, нито поет, ще стане пак животно. Ще ти благодари, ще каже: „Аз тази храна не мога да я използвам.“
към беседата >>
То нито лекар може да стане, нито поет, ще стане пак животно.
Различието седи в това, че човек оценява любовта, която изпращат към него, а животното не цени любовта. Ти не храниш един човек със същата храна, както едно животно. Имате две различни явления. Човек като храниш с хубава храна, той поет може да стане, художник, музикант, скулптор, философ може да стане. Едно животно ще стане животно.
То нито лекар може да стане, нито поет, ще стане пак животно.
Ще ти благодари, ще каже: „Аз тази храна не мога да я използвам.“
към беседата >>
Ще ти благодари, ще каже: „Аз тази храна не мога да я използвам.“
Ти не храниш един човек със същата храна, както едно животно. Имате две различни явления. Човек като храниш с хубава храна, той поет може да стане, художник, музикант, скулптор, философ може да стане. Едно животно ще стане животно. То нито лекар може да стане, нито поет, ще стане пак животно.
Ще ти благодари, ще каже: „Аз тази храна не мога да я използвам.“
към беседата >>
Сега аз правя сравнение.
Сега аз правя сравнение.
Ние сме минали през царството на животните. Чрез метода на растенията ние добиваме известни сили. Чрез животните, чрез рибите, чрез млекопитающите, чрез човека – то са различни области, отдето придобиваме различни сили. Ако минаваш покрай някое растение и мислиш, че то е един голям глупак, ти се заблуждаваш. В Божествения свят растението е разумно като човека.
към беседата >>
Ние сме минали през царството на животните.
Сега аз правя сравнение.
Ние сме минали през царството на животните.
Чрез метода на растенията ние добиваме известни сили. Чрез животните, чрез рибите, чрез млекопитающите, чрез човека – то са различни области, отдето придобиваме различни сили. Ако минаваш покрай някое растение и мислиш, че то е един голям глупак, ти се заблуждаваш. В Божествения свят растението е разумно като човека. На земята е растение, но там е цял един ангел.
към беседата >>
Чрез метода на растенията ние добиваме известни сили.
Сега аз правя сравнение. Ние сме минали през царството на животните.
Чрез метода на растенията ние добиваме известни сили.
Чрез животните, чрез рибите, чрез млекопитающите, чрез човека – то са различни области, отдето придобиваме различни сили. Ако минаваш покрай някое растение и мислиш, че то е един голям глупак, ти се заблуждаваш. В Божествения свят растението е разумно като човека. На земята е растение, но там е цял един ангел. Растението е ангел, колективно живее.
към беседата >>
Чрез животните, чрез рибите, чрез млекопитающите, чрез човека – то са различни области, отдето придобиваме различни сили.
Сега аз правя сравнение. Ние сме минали през царството на животните. Чрез метода на растенията ние добиваме известни сили.
Чрез животните, чрез рибите, чрез млекопитающите, чрез човека – то са различни области, отдето придобиваме различни сили.
Ако минаваш покрай някое растение и мислиш, че то е един голям глупак, ти се заблуждаваш. В Божествения свят растението е разумно като човека. На земята е растение, но там е цял един ангел. Растението е ангел, колективно живее. Че това са сенки на ангелите.
към беседата >>
Ако минаваш покрай някое растение и мислиш, че то е един голям глупак, ти се заблуждаваш.
Сега аз правя сравнение. Ние сме минали през царството на животните. Чрез метода на растенията ние добиваме известни сили. Чрез животните, чрез рибите, чрез млекопитающите, чрез човека – то са различни области, отдето придобиваме различни сили.
Ако минаваш покрай някое растение и мислиш, че то е един голям глупак, ти се заблуждаваш.
В Божествения свят растението е разумно като човека. На земята е растение, но там е цял един ангел. Растението е ангел, колективно живее. Че това са сенки на ангелите. Много скромни сенки.
към беседата >>
В Божествения свят растението е разумно като човека.
Сега аз правя сравнение. Ние сме минали през царството на животните. Чрез метода на растенията ние добиваме известни сили. Чрез животните, чрез рибите, чрез млекопитающите, чрез човека – то са различни области, отдето придобиваме различни сили. Ако минаваш покрай някое растение и мислиш, че то е един голям глупак, ти се заблуждаваш.
В Божествения свят растението е разумно като човека.
На земята е растение, но там е цял един ангел. Растението е ангел, колективно живее. Че това са сенки на ангелите. Много скромни сенки. Тази сянка не съдържа, тя не обещава.
към беседата >>
На земята е растение, но там е цял един ангел.
Ние сме минали през царството на животните. Чрез метода на растенията ние добиваме известни сили. Чрез животните, чрез рибите, чрез млекопитающите, чрез човека – то са различни области, отдето придобиваме различни сили. Ако минаваш покрай някое растение и мислиш, че то е един голям глупак, ти се заблуждаваш. В Божествения свят растението е разумно като човека.
На земята е растение, но там е цял един ангел.
Растението е ангел, колективно живее. Че това са сенки на ангелите. Много скромни сенки. Тази сянка не съдържа, тя не обещава.
към беседата >>
Растението е ангел, колективно живее.
Чрез метода на растенията ние добиваме известни сили. Чрез животните, чрез рибите, чрез млекопитающите, чрез човека – то са различни области, отдето придобиваме различни сили. Ако минаваш покрай някое растение и мислиш, че то е един голям глупак, ти се заблуждаваш. В Божествения свят растението е разумно като човека. На земята е растение, но там е цял един ангел.
Растението е ангел, колективно живее.
Че това са сенки на ангелите. Много скромни сенки. Тази сянка не съдържа, тя не обещава.
към беседата >>
Че това са сенки на ангелите.
Чрез животните, чрез рибите, чрез млекопитающите, чрез човека – то са различни области, отдето придобиваме различни сили. Ако минаваш покрай някое растение и мислиш, че то е един голям глупак, ти се заблуждаваш. В Божествения свят растението е разумно като човека. На земята е растение, но там е цял един ангел. Растението е ангел, колективно живее.
Че това са сенки на ангелите.
Много скромни сенки. Тази сянка не съдържа, тя не обещава.
към беседата >>
Много скромни сенки.
Ако минаваш покрай някое растение и мислиш, че то е един голям глупак, ти се заблуждаваш. В Божествения свят растението е разумно като човека. На земята е растение, но там е цял един ангел. Растението е ангел, колективно живее. Че това са сенки на ангелите.
Много скромни сенки.
Тази сянка не съдържа, тя не обещава.
към беседата >>
Тази сянка не съдържа, тя не обещава.
В Божествения свят растението е разумно като човека. На земята е растение, но там е цял един ангел. Растението е ангел, колективно живее. Че това са сенки на ангелите. Много скромни сенки.
Тази сянка не съдържа, тя не обещава.
към беседата >>
Сега вие мислите дали това е вярно.
Сега вие мислите дали това е вярно.
Ще го проверите. Кога? Когато му дойде времето. Като го проверите, ще знаете, че онова, което се говори, е истина. Заради мене растенията са сенки на земята. Но тия сенки изявяват една реалност, която се намира в друг един свят.
към беседата >>
Ще го проверите. Кога?
Сега вие мислите дали това е вярно.
Ще го проверите. Кога?
Когато му дойде времето. Като го проверите, ще знаете, че онова, което се говори, е истина. Заради мене растенията са сенки на земята. Но тия сенки изявяват една реалност, която се намира в друг един свят. Ние, хората, сме сенки на онзи истински човек.
към беседата >>
Когато му дойде времето.
Сега вие мислите дали това е вярно. Ще го проверите. Кога?
Когато му дойде времето.
Като го проверите, ще знаете, че онова, което се говори, е истина. Заради мене растенията са сенки на земята. Но тия сенки изявяват една реалност, която се намира в друг един свят. Ние, хората, сме сенки на онзи истински човек. Че сме сенки, нашата форма ще се измени, докато сянката стане реалност.
към беседата >>
Като го проверите, ще знаете, че онова, което се говори, е истина.
Сега вие мислите дали това е вярно. Ще го проверите. Кога? Когато му дойде времето.
Като го проверите, ще знаете, че онова, което се говори, е истина.
Заради мене растенията са сенки на земята. Но тия сенки изявяват една реалност, която се намира в друг един свят. Ние, хората, сме сенки на онзи истински човек. Че сме сенки, нашата форма ще се измени, докато сянката стане реалност. Когато сянката е най-малка, показва, че човек е на път да влезе в реалността.
към беседата >>
Заради мене растенията са сенки на земята.
Сега вие мислите дали това е вярно. Ще го проверите. Кога? Когато му дойде времето. Като го проверите, ще знаете, че онова, което се говори, е истина.
Заради мене растенията са сенки на земята.
Но тия сенки изявяват една реалност, която се намира в друг един свят. Ние, хората, сме сенки на онзи истински човек. Че сме сенки, нашата форма ще се измени, докато сянката стане реалност. Когато сянката е най-малка, показва, че човек е на път да влезе в реалността. Когато сянката е по-малка, той е по-близо до реалността.
към беседата >>
Но тия сенки изявяват една реалност, която се намира в друг един свят.
Сега вие мислите дали това е вярно. Ще го проверите. Кога? Когато му дойде времето. Като го проверите, ще знаете, че онова, което се говори, е истина. Заради мене растенията са сенки на земята.
Но тия сенки изявяват една реалност, която се намира в друг един свят.
Ние, хората, сме сенки на онзи истински човек. Че сме сенки, нашата форма ще се измени, докато сянката стане реалност. Когато сянката е най-малка, показва, че човек е на път да влезе в реалността. Когато сянката е по-малка, той е по-близо до реалността. Затуй в света, когато се увеличават страданията, човек е близо до реалността.
към беседата >>
Ние, хората, сме сенки на онзи истински човек.
Ще го проверите. Кога? Когато му дойде времето. Като го проверите, ще знаете, че онова, което се говори, е истина. Заради мене растенията са сенки на земята. Но тия сенки изявяват една реалност, която се намира в друг един свят.
Ние, хората, сме сенки на онзи истински човек.
Че сме сенки, нашата форма ще се измени, докато сянката стане реалност. Когато сянката е най-малка, показва, че човек е на път да влезе в реалността. Когато сянката е по-малка, той е по-близо до реалността. Затуй в света, когато се увеличават страданията, човек е близо до реалността. И когато се увеличават благата, той е пак близо до реалността.
към беседата >>
Че сме сенки, нашата форма ще се измени, докато сянката стане реалност.
Когато му дойде времето. Като го проверите, ще знаете, че онова, което се говори, е истина. Заради мене растенията са сенки на земята. Но тия сенки изявяват една реалност, която се намира в друг един свят. Ние, хората, сме сенки на онзи истински човек.
Че сме сенки, нашата форма ще се измени, докато сянката стане реалност.
Когато сянката е най-малка, показва, че човек е на път да влезе в реалността. Когато сянката е по-малка, той е по-близо до реалността. Затуй в света, когато се увеличават страданията, човек е близо до реалността. И когато се увеличават благата, той е пак близо до реалността. В момента трябва да използвате и страданията, и благата.
към беседата >>
Когато сянката е най-малка, показва, че човек е на път да влезе в реалността.
Като го проверите, ще знаете, че онова, което се говори, е истина. Заради мене растенията са сенки на земята. Но тия сенки изявяват една реалност, която се намира в друг един свят. Ние, хората, сме сенки на онзи истински човек. Че сме сенки, нашата форма ще се измени, докато сянката стане реалност.
Когато сянката е най-малка, показва, че човек е на път да влезе в реалността.
Когато сянката е по-малка, той е по-близо до реалността. Затуй в света, когато се увеличават страданията, човек е близо до реалността. И когато се увеличават благата, той е пак близо до реалността. В момента трябва да използвате и страданията, и благата. Страданието е едно благо.
към беседата >>
Когато сянката е по-малка, той е по-близо до реалността.
Заради мене растенията са сенки на земята. Но тия сенки изявяват една реалност, която се намира в друг един свят. Ние, хората, сме сенки на онзи истински човек. Че сме сенки, нашата форма ще се измени, докато сянката стане реалност. Когато сянката е най-малка, показва, че човек е на път да влезе в реалността.
Когато сянката е по-малка, той е по-близо до реалността.
Затуй в света, когато се увеличават страданията, човек е близо до реалността. И когато се увеличават благата, той е пак близо до реалността. В момента трябва да използвате и страданията, и благата. Страданието е едно благо. Онзи ученик, който влиза в училището, в страданието, той трябва да учи.
към беседата >>
Затуй в света, когато се увеличават страданията, човек е близо до реалността.
Но тия сенки изявяват една реалност, която се намира в друг един свят. Ние, хората, сме сенки на онзи истински човек. Че сме сенки, нашата форма ще се измени, докато сянката стане реалност. Когато сянката е най-малка, показва, че човек е на път да влезе в реалността. Когато сянката е по-малка, той е по-близо до реалността.
Затуй в света, когато се увеличават страданията, човек е близо до реалността.
И когато се увеличават благата, той е пак близо до реалността. В момента трябва да използвате и страданията, и благата. Страданието е едно благо. Онзи ученик, който влиза в училището, в страданието, той трябва да учи. Туй знание няма да го налеят в някое шише, но по четири-пет часа трябва да учи, вечерно време ще разрешава някои задачи.
към беседата >>
Ще говоря върху самовъзпитанието.
Ще говоря върху самовъзпитанието.
В прочетената глава важна е думата „раждане“. То е един велик акт в природата, който носи велики последствия след себе си. Когато се ражда един човек, когато се ражда една мисъл, когато се ражда едно чувство, когато се ражда една постъпка, то определя известни събития.
към беседата >>
И когато се увеличават благата, той е пак близо до реалността.
Ние, хората, сме сенки на онзи истински човек. Че сме сенки, нашата форма ще се измени, докато сянката стане реалност. Когато сянката е най-малка, показва, че човек е на път да влезе в реалността. Когато сянката е по-малка, той е по-близо до реалността. Затуй в света, когато се увеличават страданията, човек е близо до реалността.
И когато се увеличават благата, той е пак близо до реалността.
В момента трябва да използвате и страданията, и благата. Страданието е едно благо. Онзи ученик, който влиза в училището, в страданието, той трябва да учи. Туй знание няма да го налеят в някое шише, но по четири-пет часа трябва да учи, вечерно време ще разрешава някои задачи. Ако е художник, ще рисува.
към беседата >>
В прочетената глава важна е думата „раждане“.
Ще говоря върху самовъзпитанието.
В прочетената глава важна е думата „раждане“.
То е един велик акт в природата, който носи велики последствия след себе си. Когато се ражда един човек, когато се ражда една мисъл, когато се ражда едно чувство, когато се ражда една постъпка, то определя известни събития.
към беседата >>
В момента трябва да използвате и страданията, и благата.
Че сме сенки, нашата форма ще се измени, докато сянката стане реалност. Когато сянката е най-малка, показва, че човек е на път да влезе в реалността. Когато сянката е по-малка, той е по-близо до реалността. Затуй в света, когато се увеличават страданията, човек е близо до реалността. И когато се увеличават благата, той е пак близо до реалността.
В момента трябва да използвате и страданията, и благата.
Страданието е едно благо. Онзи ученик, който влиза в училището, в страданието, той трябва да учи. Туй знание няма да го налеят в някое шише, но по четири-пет часа трябва да учи, вечерно време ще разрешава някои задачи. Ако е художник, ще рисува. Ако е скулптор, с чука ще работи, ако има някое друго изкуство, пак ще работи.
към беседата >>
То е един велик акт в природата, който носи велики последствия след себе си.
Ще говоря върху самовъзпитанието. В прочетената глава важна е думата „раждане“.
То е един велик акт в природата, който носи велики последствия след себе си.
Когато се ражда един човек, когато се ражда една мисъл, когато се ражда едно чувство, когато се ражда една постъпка, то определя известни събития.
към беседата >>
Страданието е едно благо.
Когато сянката е най-малка, показва, че човек е на път да влезе в реалността. Когато сянката е по-малка, той е по-близо до реалността. Затуй в света, когато се увеличават страданията, човек е близо до реалността. И когато се увеличават благата, той е пак близо до реалността. В момента трябва да използвате и страданията, и благата.
Страданието е едно благо.
Онзи ученик, който влиза в училището, в страданието, той трябва да учи. Туй знание няма да го налеят в някое шише, но по четири-пет часа трябва да учи, вечерно време ще разрешава някои задачи. Ако е художник, ще рисува. Ако е скулптор, с чука ще работи, ако има някое друго изкуство, пак ще работи.
към беседата >>
Когато се ражда един човек, когато се ражда една мисъл, когато се ражда едно чувство, когато се ражда една постъпка, то определя известни събития.
Ще говоря върху самовъзпитанието. В прочетената глава важна е думата „раждане“. То е един велик акт в природата, който носи велики последствия след себе си.
Когато се ражда един човек, когато се ражда една мисъл, когато се ражда едно чувство, когато се ражда една постъпка, то определя известни събития.
към беседата >>
Онзи ученик, който влиза в училището, в страданието, той трябва да учи.
Когато сянката е по-малка, той е по-близо до реалността. Затуй в света, когато се увеличават страданията, човек е близо до реалността. И когато се увеличават благата, той е пак близо до реалността. В момента трябва да използвате и страданията, и благата. Страданието е едно благо.
Онзи ученик, който влиза в училището, в страданието, той трябва да учи.
Туй знание няма да го налеят в някое шише, но по четири-пет часа трябва да учи, вечерно време ще разрешава някои задачи. Ако е художник, ще рисува. Ако е скулптор, с чука ще работи, ако има някое друго изкуство, пак ще работи.
към беседата >>
Няма да говоря върху обикновени работи, понеже те са изтъркани, това са трици в живота.
Няма да говоря върху обикновени работи, понеже те са изтъркани, това са трици в живота.
Когато хората идат в небето, в рая, ще бъдат ли в рая, или ще бъдат извън рая, в ада ли ще бъдат – това мене не ме интересува. Богат ли ще бъде човек, или сиромах, е безпредметно. За мене е важно човек да бъде умен, справедлив и добър. Навсякъде може да бъде. Той ако иде в рая, раят ще бъде рай заради него.
към беседата >>
Туй знание няма да го налеят в някое шише, но по четири-пет часа трябва да учи, вечерно време ще разрешава някои задачи.
Затуй в света, когато се увеличават страданията, човек е близо до реалността. И когато се увеличават благата, той е пак близо до реалността. В момента трябва да използвате и страданията, и благата. Страданието е едно благо. Онзи ученик, който влиза в училището, в страданието, той трябва да учи.
Туй знание няма да го налеят в някое шише, но по четири-пет часа трябва да учи, вечерно време ще разрешава някои задачи.
Ако е художник, ще рисува. Ако е скулптор, с чука ще работи, ако има някое друго изкуство, пак ще работи.
към беседата >>
Когато хората идат в небето, в рая, ще бъдат ли в рая, или ще бъдат извън рая, в ада ли ще бъдат – това мене не ме интересува.
Няма да говоря върху обикновени работи, понеже те са изтъркани, това са трици в живота.
Когато хората идат в небето, в рая, ще бъдат ли в рая, или ще бъдат извън рая, в ада ли ще бъдат – това мене не ме интересува.
Богат ли ще бъде човек, или сиромах, е безпредметно. За мене е важно човек да бъде умен, справедлив и добър. Навсякъде може да бъде. Той ако иде в рая, раят ще бъде рай заради него. Ако иде в пъкъла, той ще го превърне в рай.
към беседата >>
Ако е художник, ще рисува.
И когато се увеличават благата, той е пак близо до реалността. В момента трябва да използвате и страданията, и благата. Страданието е едно благо. Онзи ученик, който влиза в училището, в страданието, той трябва да учи. Туй знание няма да го налеят в някое шише, но по четири-пет часа трябва да учи, вечерно време ще разрешава някои задачи.
Ако е художник, ще рисува.
Ако е скулптор, с чука ще работи, ако има някое друго изкуство, пак ще работи.
към беседата >>
Богат ли ще бъде човек, или сиромах, е безпредметно.
Няма да говоря върху обикновени работи, понеже те са изтъркани, това са трици в живота. Когато хората идат в небето, в рая, ще бъдат ли в рая, или ще бъдат извън рая, в ада ли ще бъдат – това мене не ме интересува.
Богат ли ще бъде човек, или сиромах, е безпредметно.
За мене е важно човек да бъде умен, справедлив и добър. Навсякъде може да бъде. Той ако иде в рая, раят ще бъде рай заради него. Ако иде в пъкъла, той ще го превърне в рай.
към беседата >>
Ако е скулптор, с чука ще работи, ако има някое друго изкуство, пак ще работи.
В момента трябва да използвате и страданията, и благата. Страданието е едно благо. Онзи ученик, който влиза в училището, в страданието, той трябва да учи. Туй знание няма да го налеят в някое шише, но по четири-пет часа трябва да учи, вечерно време ще разрешава някои задачи. Ако е художник, ще рисува.
Ако е скулптор, с чука ще работи, ако има някое друго изкуство, пак ще работи.
към беседата >>
За мене е важно човек да бъде умен, справедлив и добър.
Няма да говоря върху обикновени работи, понеже те са изтъркани, това са трици в живота. Когато хората идат в небето, в рая, ще бъдат ли в рая, или ще бъдат извън рая, в ада ли ще бъдат – това мене не ме интересува. Богат ли ще бъде човек, или сиромах, е безпредметно.
За мене е важно човек да бъде умен, справедлив и добър.
Навсякъде може да бъде. Той ако иде в рая, раят ще бъде рай заради него. Ако иде в пъкъла, той ще го превърне в рай.
към беседата >>
Някой път съм гледал цигуларите как свирят.
Някой път съм гледал цигуларите как свирят.
Лъкът ходи по струните, но докато се научи да тегли лъка хубаво, му взема двадесет години, някой път тридесет години му взема да научи. Знаете какви деликатни нюанси, някой път има едно малко помръдване, което изменя тона. На един цигулар му взема двадесет-тридесет години, докато научи с дясната ръка да взема точно тоновете, да взема правилно позициите. Много време му взема, докато се научи намясто да падат пръстите. Цигуларят трябва да създаде една невидима цигулка, която да прониква неговата.
към беседата >>
Навсякъде може да бъде.
Няма да говоря върху обикновени работи, понеже те са изтъркани, това са трици в живота. Когато хората идат в небето, в рая, ще бъдат ли в рая, или ще бъдат извън рая, в ада ли ще бъдат – това мене не ме интересува. Богат ли ще бъде човек, или сиромах, е безпредметно. За мене е важно човек да бъде умен, справедлив и добър.
Навсякъде може да бъде.
Той ако иде в рая, раят ще бъде рай заради него. Ако иде в пъкъла, той ще го превърне в рай.
към беседата >>
Лъкът ходи по струните, но докато се научи да тегли лъка хубаво, му взема двадесет години, някой път тридесет години му взема да научи.
Някой път съм гледал цигуларите как свирят.
Лъкът ходи по струните, но докато се научи да тегли лъка хубаво, му взема двадесет години, някой път тридесет години му взема да научи.
Знаете какви деликатни нюанси, някой път има едно малко помръдване, което изменя тона. На един цигулар му взема двадесет-тридесет години, докато научи с дясната ръка да взема точно тоновете, да взема правилно позициите. Много време му взема, докато се научи намясто да падат пръстите. Цигуларят трябва да създаде една невидима цигулка, която да прониква неговата. Тази невидима цигулка ще има свойството да привлича пръстите точно на тоновете, дето са.
към беседата >>
Той ако иде в рая, раят ще бъде рай заради него.
Няма да говоря върху обикновени работи, понеже те са изтъркани, това са трици в живота. Когато хората идат в небето, в рая, ще бъдат ли в рая, или ще бъдат извън рая, в ада ли ще бъдат – това мене не ме интересува. Богат ли ще бъде човек, или сиромах, е безпредметно. За мене е важно човек да бъде умен, справедлив и добър. Навсякъде може да бъде.
Той ако иде в рая, раят ще бъде рай заради него.
Ако иде в пъкъла, той ще го превърне в рай.
към беседата >>
Знаете какви деликатни нюанси, някой път има едно малко помръдване, което изменя тона.
Някой път съм гледал цигуларите как свирят. Лъкът ходи по струните, но докато се научи да тегли лъка хубаво, му взема двадесет години, някой път тридесет години му взема да научи.
Знаете какви деликатни нюанси, някой път има едно малко помръдване, което изменя тона.
На един цигулар му взема двадесет-тридесет години, докато научи с дясната ръка да взема точно тоновете, да взема правилно позициите. Много време му взема, докато се научи намясто да падат пръстите. Цигуларят трябва да създаде една невидима цигулка, която да прониква неговата. Тази невидима цигулка ще има свойството да привлича пръстите точно на тоновете, дето са. Само така цигуларят може да стане велик.
към беседата >>
Ако иде в пъкъла, той ще го превърне в рай.
Когато хората идат в небето, в рая, ще бъдат ли в рая, или ще бъдат извън рая, в ада ли ще бъдат – това мене не ме интересува. Богат ли ще бъде човек, или сиромах, е безпредметно. За мене е важно човек да бъде умен, справедлив и добър. Навсякъде може да бъде. Той ако иде в рая, раят ще бъде рай заради него.
Ако иде в пъкъла, той ще го превърне в рай.
към беседата >>
На един цигулар му взема двадесет-тридесет години, докато научи с дясната ръка да взема точно тоновете, да взема правилно позициите.
Някой път съм гледал цигуларите как свирят. Лъкът ходи по струните, но докато се научи да тегли лъка хубаво, му взема двадесет години, някой път тридесет години му взема да научи. Знаете какви деликатни нюанси, някой път има едно малко помръдване, което изменя тона.
На един цигулар му взема двадесет-тридесет години, докато научи с дясната ръка да взема точно тоновете, да взема правилно позициите.
Много време му взема, докато се научи намясто да падат пръстите. Цигуларят трябва да създаде една невидима цигулка, която да прониква неговата. Тази невидима цигулка ще има свойството да привлича пръстите точно на тоновете, дето са. Само така цигуларят може да стане велик.
към беседата >>
Казвам, самовъзпитанието е процес, как да влезем в рая.
Казвам, самовъзпитанието е процес, как да влезем в рая.
Да създадем един рай в себе си. Думата „пъкъл“, те са човешки понятия. Адът не е такъв, какъвто го мислят хората. Доста учени хора са в пъкъла, професори, учени хора има, доктори, какви ли няма. И там се женят, деца имат.
към беседата >>
Много време му взема, докато се научи намясто да падат пръстите.
Някой път съм гледал цигуларите как свирят. Лъкът ходи по струните, но докато се научи да тегли лъка хубаво, му взема двадесет години, някой път тридесет години му взема да научи. Знаете какви деликатни нюанси, някой път има едно малко помръдване, което изменя тона. На един цигулар му взема двадесет-тридесет години, докато научи с дясната ръка да взема точно тоновете, да взема правилно позициите.
Много време му взема, докато се научи намясто да падат пръстите.
Цигуларят трябва да създаде една невидима цигулка, която да прониква неговата. Тази невидима цигулка ще има свойството да привлича пръстите точно на тоновете, дето са. Само така цигуларят може да стане велик.
към беседата >>
Да създадем един рай в себе си.
Казвам, самовъзпитанието е процес, как да влезем в рая.
Да създадем един рай в себе си.
Думата „пъкъл“, те са човешки понятия. Адът не е такъв, какъвто го мислят хората. Доста учени хора са в пъкъла, професори, учени хора има, доктори, какви ли няма. И там се женят, деца имат. Деца, колкото искате.
към беседата >>
Цигуларят трябва да създаде една невидима цигулка, която да прониква неговата.
Някой път съм гледал цигуларите как свирят. Лъкът ходи по струните, но докато се научи да тегли лъка хубаво, му взема двадесет години, някой път тридесет години му взема да научи. Знаете какви деликатни нюанси, някой път има едно малко помръдване, което изменя тона. На един цигулар му взема двадесет-тридесет години, докато научи с дясната ръка да взема точно тоновете, да взема правилно позициите. Много време му взема, докато се научи намясто да падат пръстите.
Цигуларят трябва да създаде една невидима цигулка, която да прониква неговата.
Тази невидима цигулка ще има свойството да привлича пръстите точно на тоновете, дето са. Само така цигуларят може да стане велик.
към беседата >>
Думата „пъкъл“, те са човешки понятия.
Казвам, самовъзпитанието е процес, как да влезем в рая. Да създадем един рай в себе си.
Думата „пъкъл“, те са човешки понятия.
Адът не е такъв, какъвто го мислят хората. Доста учени хора са в пъкъла, професори, учени хора има, доктори, какви ли няма. И там се женят, деца имат. Деца, колкото искате. Според понятието на сегашните хора адът е само място на огън.
към беседата >>
Тази невидима цигулка ще има свойството да привлича пръстите точно на тоновете, дето са.
Лъкът ходи по струните, но докато се научи да тегли лъка хубаво, му взема двадесет години, някой път тридесет години му взема да научи. Знаете какви деликатни нюанси, някой път има едно малко помръдване, което изменя тона. На един цигулар му взема двадесет-тридесет години, докато научи с дясната ръка да взема точно тоновете, да взема правилно позициите. Много време му взема, докато се научи намясто да падат пръстите. Цигуларят трябва да създаде една невидима цигулка, която да прониква неговата.
Тази невидима цигулка ще има свойството да привлича пръстите точно на тоновете, дето са.
Само така цигуларят може да стане велик.
към беседата >>
Адът не е такъв, какъвто го мислят хората.
Казвам, самовъзпитанието е процес, как да влезем в рая. Да създадем един рай в себе си. Думата „пъкъл“, те са човешки понятия.
Адът не е такъв, какъвто го мислят хората.
Доста учени хора са в пъкъла, професори, учени хора има, доктори, какви ли няма. И там се женят, деца имат. Деца, колкото искате. Според понятието на сегашните хора адът е само място на огън. Но огънят е велико благо на живота.
към беседата >>
Само така цигуларят може да стане велик.
Знаете какви деликатни нюанси, някой път има едно малко помръдване, което изменя тона. На един цигулар му взема двадесет-тридесет години, докато научи с дясната ръка да взема точно тоновете, да взема правилно позициите. Много време му взема, докато се научи намясто да падат пръстите. Цигуларят трябва да създаде една невидима цигулка, която да прониква неговата. Тази невидима цигулка ще има свойството да привлича пръстите точно на тоновете, дето са.
Само така цигуларят може да стане велик.
към беседата >>
Доста учени хора са в пъкъла, професори, учени хора има, доктори, какви ли няма.
Казвам, самовъзпитанието е процес, как да влезем в рая. Да създадем един рай в себе си. Думата „пъкъл“, те са човешки понятия. Адът не е такъв, какъвто го мислят хората.
Доста учени хора са в пъкъла, професори, учени хора има, доктори, какви ли няма.
И там се женят, деца имат. Деца, колкото искате. Според понятието на сегашните хора адът е само място на огън. Но огънят е велико благо на живота. Огънят е, който играе важна роля в създаването на света.
към беседата >>
Казвам, докато вие в себе си не създадете онзи Божествен човек, който прониква вашето физическо тяло, вие не можете да се научите да живеете добре.
Казвам, докато вие в себе си не създадете онзи Божествен човек, който прониква вашето физическо тяло, вие не можете да се научите да живеете добре.
То е невъзможно. Вън от Бога ние не можем да се научим да живеем добре. Ние имаме едно понятие за Бога, страхуваме се от него, мислим го като страшилище. Оплаква се един от еврейските пророци. Казва: „Господи, станал си като мечка отпреде ми.“ Негово неразбиране.
към беседата >>
И там се женят, деца имат.
Казвам, самовъзпитанието е процес, как да влезем в рая. Да създадем един рай в себе си. Думата „пъкъл“, те са човешки понятия. Адът не е такъв, какъвто го мислят хората. Доста учени хора са в пъкъла, професори, учени хора има, доктори, какви ли няма.
И там се женят, деца имат.
Деца, колкото искате. Според понятието на сегашните хора адът е само място на огън. Но огънят е велико благо на живота. Огънят е, който играе важна роля в създаването на света. Когато хората не знаят как да употребят огъня, там е всичкото зло.
към беседата >>
То е невъзможно.
Казвам, докато вие в себе си не създадете онзи Божествен човек, който прониква вашето физическо тяло, вие не можете да се научите да живеете добре.
То е невъзможно.
Вън от Бога ние не можем да се научим да живеем добре. Ние имаме едно понятие за Бога, страхуваме се от него, мислим го като страшилище. Оплаква се един от еврейските пророци. Казва: „Господи, станал си като мечка отпреде ми.“ Негово неразбиране. Той мисли, че Господ е мечка.
към беседата >>
Деца, колкото искате.
Да създадем един рай в себе си. Думата „пъкъл“, те са човешки понятия. Адът не е такъв, какъвто го мислят хората. Доста учени хора са в пъкъла, професори, учени хора има, доктори, какви ли няма. И там се женят, деца имат.
Деца, колкото искате.
Според понятието на сегашните хора адът е само място на огън. Но огънят е велико благо на живота. Огънят е, който играе важна роля в създаването на света. Когато хората не знаят как да употребят огъня, там е всичкото зло. Когато човек не знае как да употреби храната, там е всичкото зло.
към беседата >>
Вън от Бога ние не можем да се научим да живеем добре.
Казвам, докато вие в себе си не създадете онзи Божествен човек, който прониква вашето физическо тяло, вие не можете да се научите да живеете добре. То е невъзможно.
Вън от Бога ние не можем да се научим да живеем добре.
Ние имаме едно понятие за Бога, страхуваме се от него, мислим го като страшилище. Оплаква се един от еврейските пророци. Казва: „Господи, станал си като мечка отпреде ми.“ Негово неразбиране. Той мисли, че Господ е мечка. Защо е мечка?
към беседата >>
Според понятието на сегашните хора адът е само място на огън.
Думата „пъкъл“, те са човешки понятия. Адът не е такъв, какъвто го мислят хората. Доста учени хора са в пъкъла, професори, учени хора има, доктори, какви ли няма. И там се женят, деца имат. Деца, колкото искате.
Според понятието на сегашните хора адът е само място на огън.
Но огънят е велико благо на живота. Огънят е, който играе важна роля в създаването на света. Когато хората не знаят как да употребят огъня, там е всичкото зло. Когато човек не знае как да употреби храната, там е всичкото зло. Когато човек не знае как да употреби светлината, там е всичкото зло.
към беседата >>
Ние имаме едно понятие за Бога, страхуваме се от него, мислим го като страшилище.
Казвам, докато вие в себе си не създадете онзи Божествен човек, който прониква вашето физическо тяло, вие не можете да се научите да живеете добре. То е невъзможно. Вън от Бога ние не можем да се научим да живеем добре.
Ние имаме едно понятие за Бога, страхуваме се от него, мислим го като страшилище.
Оплаква се един от еврейските пророци. Казва: „Господи, станал си като мечка отпреде ми.“ Негово неразбиране. Той мисли, че Господ е мечка. Защо е мечка? Йеремия е казал това.
към беседата >>
Но огънят е велико благо на живота.
Адът не е такъв, какъвто го мислят хората. Доста учени хора са в пъкъла, професори, учени хора има, доктори, какви ли няма. И там се женят, деца имат. Деца, колкото искате. Според понятието на сегашните хора адът е само място на огън.
Но огънят е велико благо на живота.
Огънят е, който играе важна роля в създаването на света. Когато хората не знаят как да употребят огъня, там е всичкото зло. Когато човек не знае как да употреби храната, там е всичкото зло. Когато човек не знае как да употреби светлината, там е всичкото зло. Ако гледаме, цялата природа е един резултат за самовъзпитание.
към беседата >>
Оплаква се един от еврейските пророци.
Казвам, докато вие в себе си не създадете онзи Божествен човек, който прониква вашето физическо тяло, вие не можете да се научите да живеете добре. То е невъзможно. Вън от Бога ние не можем да се научим да живеем добре. Ние имаме едно понятие за Бога, страхуваме се от него, мислим го като страшилище.
Оплаква се един от еврейските пророци.
Казва: „Господи, станал си като мечка отпреде ми.“ Негово неразбиране. Той мисли, че Господ е мечка. Защо е мечка? Йеремия е казал това. Доста голям патриот е той.
към беседата >>
Огънят е, който играе важна роля в създаването на света.
Доста учени хора са в пъкъла, професори, учени хора има, доктори, какви ли няма. И там се женят, деца имат. Деца, колкото искате. Според понятието на сегашните хора адът е само място на огън. Но огънят е велико благо на живота.
Огънят е, който играе важна роля в създаването на света.
Когато хората не знаят как да употребят огъня, там е всичкото зло. Когато човек не знае как да употреби храната, там е всичкото зло. Когато човек не знае как да употреби светлината, там е всичкото зло. Ако гледаме, цялата природа е един резултат за самовъзпитание. Едва сега влизаме в епохата на самовъзпитанието.
към беседата >>
Казва: „Господи, станал си като мечка отпреде ми.“ Негово неразбиране.
Казвам, докато вие в себе си не създадете онзи Божествен човек, който прониква вашето физическо тяло, вие не можете да се научите да живеете добре. То е невъзможно. Вън от Бога ние не можем да се научим да живеем добре. Ние имаме едно понятие за Бога, страхуваме се от него, мислим го като страшилище. Оплаква се един от еврейските пророци.
Казва: „Господи, станал си като мечка отпреде ми.“ Негово неразбиране.
Той мисли, че Господ е мечка. Защо е мечка? Йеремия е казал това. Доста голям патриот е той. Йеремия намирам за голям патриот, обича народа.
към беседата >>
Когато хората не знаят как да употребят огъня, там е всичкото зло.
И там се женят, деца имат. Деца, колкото искате. Според понятието на сегашните хора адът е само място на огън. Но огънят е велико благо на живота. Огънят е, който играе важна роля в създаването на света.
Когато хората не знаят как да употребят огъня, там е всичкото зло.
Когато човек не знае как да употреби храната, там е всичкото зло. Когато човек не знае как да употреби светлината, там е всичкото зло. Ако гледаме, цялата природа е един резултат за самовъзпитание. Едва сега влизаме в епохата на самовъзпитанието. Говори се за самовъзпитание, но хората не знаят какво нещо е самовъзпитанието.
към беседата >>
Той мисли, че Господ е мечка.
То е невъзможно. Вън от Бога ние не можем да се научим да живеем добре. Ние имаме едно понятие за Бога, страхуваме се от него, мислим го като страшилище. Оплаква се един от еврейските пророци. Казва: „Господи, станал си като мечка отпреде ми.“ Негово неразбиране.
Той мисли, че Господ е мечка.
Защо е мечка? Йеремия е казал това. Доста голям патриот е той. Йеремия намирам за голям патриот, обича народа. Господ възпитава еврейския народ.
към беседата >>
Когато човек не знае как да употреби храната, там е всичкото зло.
Деца, колкото искате. Според понятието на сегашните хора адът е само място на огън. Но огънят е велико благо на живота. Огънят е, който играе важна роля в създаването на света. Когато хората не знаят как да употребят огъня, там е всичкото зло.
Когато човек не знае как да употреби храната, там е всичкото зло.
Когато човек не знае как да употреби светлината, там е всичкото зло. Ако гледаме, цялата природа е един резултат за самовъзпитание. Едва сега влизаме в епохата на самовъзпитанието. Говори се за самовъзпитание, но хората не знаят какво нещо е самовъзпитанието. Думата „самовъзпитание“ произлиза от думата „питая“, значи храня, или храня някаква мисъл, или някакво чувство за нещо в света.
към беседата >>
Защо е мечка?
Вън от Бога ние не можем да се научим да живеем добре. Ние имаме едно понятие за Бога, страхуваме се от него, мислим го като страшилище. Оплаква се един от еврейските пророци. Казва: „Господи, станал си като мечка отпреде ми.“ Негово неразбиране. Той мисли, че Господ е мечка.
Защо е мечка?
Йеремия е казал това. Доста голям патриот е той. Йеремия намирам за голям патриот, обича народа. Господ възпитава еврейския народ. Те толкоз погрешки направиха, той искаше да ги научи да слушат, да бъдат разумни, да бъдат справедливи и да бъдат добри.
към беседата >>
Когато човек не знае как да употреби светлината, там е всичкото зло.
Според понятието на сегашните хора адът е само място на огън. Но огънят е велико благо на живота. Огънят е, който играе важна роля в създаването на света. Когато хората не знаят как да употребят огъня, там е всичкото зло. Когато човек не знае как да употреби храната, там е всичкото зло.
Когато човек не знае как да употреби светлината, там е всичкото зло.
Ако гледаме, цялата природа е един резултат за самовъзпитание. Едва сега влизаме в епохата на самовъзпитанието. Говори се за самовъзпитание, но хората не знаят какво нещо е самовъзпитанието. Думата „самовъзпитание“ произлиза от думата „питая“, значи храня, или храня някаква мисъл, или някакво чувство за нещо в света. От „питая“ произлиза думата „питам“.
към беседата >>
Йеремия е казал това.
Ние имаме едно понятие за Бога, страхуваме се от него, мислим го като страшилище. Оплаква се един от еврейските пророци. Казва: „Господи, станал си като мечка отпреде ми.“ Негово неразбиране. Той мисли, че Господ е мечка. Защо е мечка?
Йеремия е казал това.
Доста голям патриот е той. Йеремия намирам за голям патриот, обича народа. Господ възпитава еврейския народ. Те толкоз погрешки направиха, той искаше да ги научи да слушат, да бъдат разумни, да бъдат справедливи и да бъдат добри. Някой път пророкът казва: „Господи, много ги наказваш.“
към беседата >>
Ако гледаме, цялата природа е един резултат за самовъзпитание.
Но огънят е велико благо на живота. Огънят е, който играе важна роля в създаването на света. Когато хората не знаят как да употребят огъня, там е всичкото зло. Когато човек не знае как да употреби храната, там е всичкото зло. Когато човек не знае как да употреби светлината, там е всичкото зло.
Ако гледаме, цялата природа е един резултат за самовъзпитание.
Едва сега влизаме в епохата на самовъзпитанието. Говори се за самовъзпитание, но хората не знаят какво нещо е самовъзпитанието. Думата „самовъзпитание“ произлиза от думата „питая“, значи храня, или храня някаква мисъл, или някакво чувство за нещо в света. От „питая“ произлиза думата „питам“. Някой път от един корен излязат няколко думи с няколко понятия.
към беседата >>
Доста голям патриот е той.
Оплаква се един от еврейските пророци. Казва: „Господи, станал си като мечка отпреде ми.“ Негово неразбиране. Той мисли, че Господ е мечка. Защо е мечка? Йеремия е казал това.
Доста голям патриот е той.
Йеремия намирам за голям патриот, обича народа. Господ възпитава еврейския народ. Те толкоз погрешки направиха, той искаше да ги научи да слушат, да бъдат разумни, да бъдат справедливи и да бъдат добри. Някой път пророкът казва: „Господи, много ги наказваш.“
към беседата >>
Едва сега влизаме в епохата на самовъзпитанието.
Огънят е, който играе важна роля в създаването на света. Когато хората не знаят как да употребят огъня, там е всичкото зло. Когато човек не знае как да употреби храната, там е всичкото зло. Когато човек не знае как да употреби светлината, там е всичкото зло. Ако гледаме, цялата природа е един резултат за самовъзпитание.
Едва сега влизаме в епохата на самовъзпитанието.
Говори се за самовъзпитание, но хората не знаят какво нещо е самовъзпитанието. Думата „самовъзпитание“ произлиза от думата „питая“, значи храня, или храня някаква мисъл, или някакво чувство за нещо в света. От „питая“ произлиза думата „питам“. Някой път от един корен излязат няколко думи с няколко понятия. Не може правилно да се питаеш, ако нямаш обич към храната.
към беседата >>
Йеремия намирам за голям патриот, обича народа.
Казва: „Господи, станал си като мечка отпреде ми.“ Негово неразбиране. Той мисли, че Господ е мечка. Защо е мечка? Йеремия е казал това. Доста голям патриот е той.
Йеремия намирам за голям патриот, обича народа.
Господ възпитава еврейския народ. Те толкоз погрешки направиха, той искаше да ги научи да слушат, да бъдат разумни, да бъдат справедливи и да бъдат добри. Някой път пророкът казва: „Господи, много ги наказваш.“
към беседата >>
Говори се за самовъзпитание, но хората не знаят какво нещо е самовъзпитанието.
Когато хората не знаят как да употребят огъня, там е всичкото зло. Когато човек не знае как да употреби храната, там е всичкото зло. Когато човек не знае как да употреби светлината, там е всичкото зло. Ако гледаме, цялата природа е един резултат за самовъзпитание. Едва сега влизаме в епохата на самовъзпитанието.
Говори се за самовъзпитание, но хората не знаят какво нещо е самовъзпитанието.
Думата „самовъзпитание“ произлиза от думата „питая“, значи храня, или храня някаква мисъл, или някакво чувство за нещо в света. От „питая“ произлиза думата „питам“. Някой път от един корен излязат няколко думи с няколко понятия. Не може правилно да се питаеш, ако нямаш обич към храната.
към беседата >>
Господ възпитава еврейския народ.
Той мисли, че Господ е мечка. Защо е мечка? Йеремия е казал това. Доста голям патриот е той. Йеремия намирам за голям патриот, обича народа.
Господ възпитава еврейския народ.
Те толкоз погрешки направиха, той искаше да ги научи да слушат, да бъдат разумни, да бъдат справедливи и да бъдат добри. Някой път пророкът казва: „Господи, много ги наказваш.“
към беседата >>
Думата „самовъзпитание“ произлиза от думата „питая“, значи храня, или храня някаква мисъл, или някакво чувство за нещо в света.
Когато човек не знае как да употреби храната, там е всичкото зло. Когато човек не знае как да употреби светлината, там е всичкото зло. Ако гледаме, цялата природа е един резултат за самовъзпитание. Едва сега влизаме в епохата на самовъзпитанието. Говори се за самовъзпитание, но хората не знаят какво нещо е самовъзпитанието.
Думата „самовъзпитание“ произлиза от думата „питая“, значи храня, или храня някаква мисъл, или някакво чувство за нещо в света.
От „питая“ произлиза думата „питам“. Някой път от един корен излязат няколко думи с няколко понятия. Не може правилно да се питаеш, ако нямаш обич към храната.
към беседата >>
Те толкоз погрешки направиха, той искаше да ги научи да слушат, да бъдат разумни, да бъдат справедливи и да бъдат добри.
Защо е мечка? Йеремия е казал това. Доста голям патриот е той. Йеремия намирам за голям патриот, обича народа. Господ възпитава еврейския народ.
Те толкоз погрешки направиха, той искаше да ги научи да слушат, да бъдат разумни, да бъдат справедливи и да бъдат добри.
Някой път пророкът казва: „Господи, много ги наказваш.“
към беседата >>
От „питая“ произлиза думата „питам“.
Когато човек не знае как да употреби светлината, там е всичкото зло. Ако гледаме, цялата природа е един резултат за самовъзпитание. Едва сега влизаме в епохата на самовъзпитанието. Говори се за самовъзпитание, но хората не знаят какво нещо е самовъзпитанието. Думата „самовъзпитание“ произлиза от думата „питая“, значи храня, или храня някаква мисъл, или някакво чувство за нещо в света.
От „питая“ произлиза думата „питам“.
Някой път от един корен излязат няколко думи с няколко понятия. Не може правилно да се питаеш, ако нямаш обич към храната.
към беседата >>
Някой път пророкът казва: „Господи, много ги наказваш.“
Йеремия е казал това. Доста голям патриот е той. Йеремия намирам за голям патриот, обича народа. Господ възпитава еврейския народ. Те толкоз погрешки направиха, той искаше да ги научи да слушат, да бъдат разумни, да бъдат справедливи и да бъдат добри.
Някой път пророкът казва: „Господи, много ги наказваш.“
към беседата >>
Някой път от един корен излязат няколко думи с няколко понятия.
Ако гледаме, цялата природа е един резултат за самовъзпитание. Едва сега влизаме в епохата на самовъзпитанието. Говори се за самовъзпитание, но хората не знаят какво нещо е самовъзпитанието. Думата „самовъзпитание“ произлиза от думата „питая“, значи храня, или храня някаква мисъл, или някакво чувство за нещо в света. От „питая“ произлиза думата „питам“.
Някой път от един корен излязат няколко думи с няколко понятия.
Не може правилно да се питаеш, ако нямаш обич към храната.
към беседата >>
Тогава да ви приведа другия пример.
Тогава да ви приведа другия пример.
Един от древните учители решил да даде едно изпитание на своите ученици. Пратил един от своите ученици в света и му казва: „Иди в света, помагай в света, но бъди разумен.“ Като отишъл в света, ученикът искал да се прослави. Дето намерил слепи хора, отварял им очите. Дето намерил глухи хора, отварял им ушите. Дето намерил сакати, помагал им да оздравеят.
към беседата >>
Не може правилно да се питаеш, ако нямаш обич към храната.
Едва сега влизаме в епохата на самовъзпитанието. Говори се за самовъзпитание, но хората не знаят какво нещо е самовъзпитанието. Думата „самовъзпитание“ произлиза от думата „питая“, значи храня, или храня някаква мисъл, или някакво чувство за нещо в света. От „питая“ произлиза думата „питам“. Някой път от един корен излязат няколко думи с няколко понятия.
Не може правилно да се питаеш, ако нямаш обич към храната.
към беседата >>
Един от древните учители решил да даде едно изпитание на своите ученици.
Тогава да ви приведа другия пример.
Един от древните учители решил да даде едно изпитание на своите ученици.
Пратил един от своите ученици в света и му казва: „Иди в света, помагай в света, но бъди разумен.“ Като отишъл в света, ученикът искал да се прослави. Дето намерил слепи хора, отварял им очите. Дето намерил глухи хора, отварял им ушите. Дето намерил сакати, помагал им да оздравеят. Но всичките хора, които излекувал, се нахвърлили върху него да го хукат.
към беседата >>
Да обичаш и да любиш, значи да имаш връзка.
Да обичаш и да любиш, значи да имаш връзка.
Любовта съществува само в един разумен свят. И обичта съществува само в един разумен свят. Любовта извън разумния свят тя не се проявява. Там има други механически закони. Когато хората не са възпитани, това показва, че не са в разумния свят.
към беседата >>
Пратил един от своите ученици в света и му казва: „Иди в света, помагай в света, но бъди разумен.“ Като отишъл в света, ученикът искал да се прослави.
Тогава да ви приведа другия пример. Един от древните учители решил да даде едно изпитание на своите ученици.
Пратил един от своите ученици в света и му казва: „Иди в света, помагай в света, но бъди разумен.“ Като отишъл в света, ученикът искал да се прослави.
Дето намерил слепи хора, отварял им очите. Дето намерил глухи хора, отварял им ушите. Дето намерил сакати, помагал им да оздравеят. Но всичките хора, които излекувал, се нахвърлили върху него да го хукат. Гонили го по единствената причина, понеже закон имало в туй царство, понеже ги излекувал, можел да заведе дело срещу тях, да си иска парите.
към беседата >>
Любовта съществува само в един разумен свят.
Да обичаш и да любиш, значи да имаш връзка.
Любовта съществува само в един разумен свят.
И обичта съществува само в един разумен свят. Любовта извън разумния свят тя не се проявява. Там има други механически закони. Когато хората не са възпитани, това показва, че не са в разумния свят. Не е лесна работа човек да се възпита.
към беседата >>
Дето намерил слепи хора, отварял им очите.
Тогава да ви приведа другия пример. Един от древните учители решил да даде едно изпитание на своите ученици. Пратил един от своите ученици в света и му казва: „Иди в света, помагай в света, но бъди разумен.“ Като отишъл в света, ученикът искал да се прослави.
Дето намерил слепи хора, отварял им очите.
Дето намерил глухи хора, отварял им ушите. Дето намерил сакати, помагал им да оздравеят. Но всичките хора, които излекувал, се нахвърлили върху него да го хукат. Гонили го по единствената причина, понеже закон имало в туй царство, понеже ги излекувал, можел да заведе дело срещу тях, да си иска парите. Те искали да го прокудят оттам.
към беседата >>
И обичта съществува само в един разумен свят.
Да обичаш и да любиш, значи да имаш връзка. Любовта съществува само в един разумен свят.
И обичта съществува само в един разумен свят.
Любовта извън разумния свят тя не се проявява. Там има други механически закони. Когато хората не са възпитани, това показва, че не са в разумния свят. Не е лесна работа човек да се възпита. Но понеже едновременно живеем в три свята – живеем в умствения свят, дето се раждат мислите, едновременно живеем в духовния свят, дето се раждат чувствата, живеем във физическия свят, дето се раждат постъпките на човека.
към беседата >>
Дето намерил глухи хора, отварял им ушите.
Тогава да ви приведа другия пример. Един от древните учители решил да даде едно изпитание на своите ученици. Пратил един от своите ученици в света и му казва: „Иди в света, помагай в света, но бъди разумен.“ Като отишъл в света, ученикът искал да се прослави. Дето намерил слепи хора, отварял им очите.
Дето намерил глухи хора, отварял им ушите.
Дето намерил сакати, помагал им да оздравеят. Но всичките хора, които излекувал, се нахвърлили върху него да го хукат. Гонили го по единствената причина, понеже закон имало в туй царство, понеже ги излекувал, можел да заведе дело срещу тях, да си иска парите. Те искали да го прокудят оттам. Върнал се при учителя си, казва: „Изгониха ме.“ Казва: „Много добре.
към беседата >>
Любовта извън разумния свят тя не се проявява.
Да обичаш и да любиш, значи да имаш връзка. Любовта съществува само в един разумен свят. И обичта съществува само в един разумен свят.
Любовта извън разумния свят тя не се проявява.
Там има други механически закони. Когато хората не са възпитани, това показва, че не са в разумния свят. Не е лесна работа човек да се възпита. Но понеже едновременно живеем в три свята – живеем в умствения свят, дето се раждат мислите, едновременно живеем в духовния свят, дето се раждат чувствата, живеем във физическия свят, дето се раждат постъпките на човека. Сега няма какво да обяснявам.
към беседата >>
Дето намерил сакати, помагал им да оздравеят.
Тогава да ви приведа другия пример. Един от древните учители решил да даде едно изпитание на своите ученици. Пратил един от своите ученици в света и му казва: „Иди в света, помагай в света, но бъди разумен.“ Като отишъл в света, ученикът искал да се прослави. Дето намерил слепи хора, отварял им очите. Дето намерил глухи хора, отварял им ушите.
Дето намерил сакати, помагал им да оздравеят.
Но всичките хора, които излекувал, се нахвърлили върху него да го хукат. Гонили го по единствената причина, понеже закон имало в туй царство, понеже ги излекувал, можел да заведе дело срещу тях, да си иска парите. Те искали да го прокудят оттам. Върнал се при учителя си, казва: „Изгониха ме.“ Казва: „Много добре. Ти на тия хора, преди да им отвориш очите, трябваше да ги научиш да обичат светлината.
към беседата >>
Там има други механически закони.
Да обичаш и да любиш, значи да имаш връзка. Любовта съществува само в един разумен свят. И обичта съществува само в един разумен свят. Любовта извън разумния свят тя не се проявява.
Там има други механически закони.
Когато хората не са възпитани, това показва, че не са в разумния свят. Не е лесна работа човек да се възпита. Но понеже едновременно живеем в три свята – живеем в умствения свят, дето се раждат мислите, едновременно живеем в духовния свят, дето се раждат чувствата, живеем във физическия свят, дето се раждат постъпките на човека. Сега няма какво да обяснявам. Някой път вас ви се виждат някои работи много странни.
към беседата >>
Но всичките хора, които излекувал, се нахвърлили върху него да го хукат.
Един от древните учители решил да даде едно изпитание на своите ученици. Пратил един от своите ученици в света и му казва: „Иди в света, помагай в света, но бъди разумен.“ Като отишъл в света, ученикът искал да се прослави. Дето намерил слепи хора, отварял им очите. Дето намерил глухи хора, отварял им ушите. Дето намерил сакати, помагал им да оздравеят.
Но всичките хора, които излекувал, се нахвърлили върху него да го хукат.
Гонили го по единствената причина, понеже закон имало в туй царство, понеже ги излекувал, можел да заведе дело срещу тях, да си иска парите. Те искали да го прокудят оттам. Върнал се при учителя си, казва: „Изгониха ме.“ Казва: „Много добре. Ти на тия хора, преди да им отвориш очите, трябваше да ги научиш да обичат светлината. Преди да им отвориш ушите, трябваше да ги научиш да обичат звука.
към беседата >>
Когато хората не са възпитани, това показва, че не са в разумния свят.
Да обичаш и да любиш, значи да имаш връзка. Любовта съществува само в един разумен свят. И обичта съществува само в един разумен свят. Любовта извън разумния свят тя не се проявява. Там има други механически закони.
Когато хората не са възпитани, това показва, че не са в разумния свят.
Не е лесна работа човек да се възпита. Но понеже едновременно живеем в три свята – живеем в умствения свят, дето се раждат мислите, едновременно живеем в духовния свят, дето се раждат чувствата, живеем във физическия свят, дето се раждат постъпките на човека. Сега няма какво да обяснявам. Някой път вас ви се виждат някои работи много странни.
към беседата >>
Гонили го по единствената причина, понеже закон имало в туй царство, понеже ги излекувал, можел да заведе дело срещу тях, да си иска парите.
Пратил един от своите ученици в света и му казва: „Иди в света, помагай в света, но бъди разумен.“ Като отишъл в света, ученикът искал да се прослави. Дето намерил слепи хора, отварял им очите. Дето намерил глухи хора, отварял им ушите. Дето намерил сакати, помагал им да оздравеят. Но всичките хора, които излекувал, се нахвърлили върху него да го хукат.
Гонили го по единствената причина, понеже закон имало в туй царство, понеже ги излекувал, можел да заведе дело срещу тях, да си иска парите.
Те искали да го прокудят оттам. Върнал се при учителя си, казва: „Изгониха ме.“ Казва: „Много добре. Ти на тия хора, преди да им отвориш очите, трябваше да ги научиш да обичат светлината. Преди да им отвориш ушите, трябваше да ги научиш да обичат звука. Тия хора, на които излекува краката и проходиха, трябваше най-първо да обичат ходенето.
към беседата >>
Не е лесна работа човек да се възпита.
Любовта съществува само в един разумен свят. И обичта съществува само в един разумен свят. Любовта извън разумния свят тя не се проявява. Там има други механически закони. Когато хората не са възпитани, това показва, че не са в разумния свят.
Не е лесна работа човек да се възпита.
Но понеже едновременно живеем в три свята – живеем в умствения свят, дето се раждат мислите, едновременно живеем в духовния свят, дето се раждат чувствата, живеем във физическия свят, дето се раждат постъпките на човека. Сега няма какво да обяснявам. Някой път вас ви се виждат някои работи много странни.
към беседата >>
Те искали да го прокудят оттам.
Дето намерил слепи хора, отварял им очите. Дето намерил глухи хора, отварял им ушите. Дето намерил сакати, помагал им да оздравеят. Но всичките хора, които излекувал, се нахвърлили върху него да го хукат. Гонили го по единствената причина, понеже закон имало в туй царство, понеже ги излекувал, можел да заведе дело срещу тях, да си иска парите.
Те искали да го прокудят оттам.
Върнал се при учителя си, казва: „Изгониха ме.“ Казва: „Много добре. Ти на тия хора, преди да им отвориш очите, трябваше да ги научиш да обичат светлината. Преди да им отвориш ушите, трябваше да ги научиш да обичат звука. Тия хора, на които излекува краката и проходиха, трябваше най-първо да обичат ходенето. Ти първо не ги научи това, следствие на това даде им възможност пак да грешат.“
към беседата >>
Но понеже едновременно живеем в три свята – живеем в умствения свят, дето се раждат мислите, едновременно живеем в духовния свят, дето се раждат чувствата, живеем във физическия свят, дето се раждат постъпките на човека.
И обичта съществува само в един разумен свят. Любовта извън разумния свят тя не се проявява. Там има други механически закони. Когато хората не са възпитани, това показва, че не са в разумния свят. Не е лесна работа човек да се възпита.
Но понеже едновременно живеем в три свята – живеем в умствения свят, дето се раждат мислите, едновременно живеем в духовния свят, дето се раждат чувствата, живеем във физическия свят, дето се раждат постъпките на човека.
Сега няма какво да обяснявам. Някой път вас ви се виждат някои работи много странни.
към беседата >>
Върнал се при учителя си, казва: „Изгониха ме.“ Казва: „Много добре.
Дето намерил глухи хора, отварял им ушите. Дето намерил сакати, помагал им да оздравеят. Но всичките хора, които излекувал, се нахвърлили върху него да го хукат. Гонили го по единствената причина, понеже закон имало в туй царство, понеже ги излекувал, можел да заведе дело срещу тях, да си иска парите. Те искали да го прокудят оттам.
Върнал се при учителя си, казва: „Изгониха ме.“ Казва: „Много добре.
Ти на тия хора, преди да им отвориш очите, трябваше да ги научиш да обичат светлината. Преди да им отвориш ушите, трябваше да ги научиш да обичат звука. Тия хора, на които излекува краката и проходиха, трябваше най-първо да обичат ходенето. Ти първо не ги научи това, следствие на това даде им възможност пак да грешат.“
към беседата >>
Сега няма какво да обяснявам.
Любовта извън разумния свят тя не се проявява. Там има други механически закони. Когато хората не са възпитани, това показва, че не са в разумния свят. Не е лесна работа човек да се възпита. Но понеже едновременно живеем в три свята – живеем в умствения свят, дето се раждат мислите, едновременно живеем в духовния свят, дето се раждат чувствата, живеем във физическия свят, дето се раждат постъпките на човека.
Сега няма какво да обяснявам.
Някой път вас ви се виждат някои работи много странни.
към беседата >>
Ти на тия хора, преди да им отвориш очите, трябваше да ги научиш да обичат светлината.
Дето намерил сакати, помагал им да оздравеят. Но всичките хора, които излекувал, се нахвърлили върху него да го хукат. Гонили го по единствената причина, понеже закон имало в туй царство, понеже ги излекувал, можел да заведе дело срещу тях, да си иска парите. Те искали да го прокудят оттам. Върнал се при учителя си, казва: „Изгониха ме.“ Казва: „Много добре.
Ти на тия хора, преди да им отвориш очите, трябваше да ги научиш да обичат светлината.
Преди да им отвориш ушите, трябваше да ги научиш да обичат звука. Тия хора, на които излекува краката и проходиха, трябваше най-първо да обичат ходенето. Ти първо не ги научи това, следствие на това даде им възможност пак да грешат.“
към беседата >>
Някой път вас ви се виждат някои работи много странни.
Там има други механически закони. Когато хората не са възпитани, това показва, че не са в разумния свят. Не е лесна работа човек да се възпита. Но понеже едновременно живеем в три свята – живеем в умствения свят, дето се раждат мислите, едновременно живеем в духовния свят, дето се раждат чувствата, живеем във физическия свят, дето се раждат постъпките на човека. Сега няма какво да обяснявам.
Някой път вас ви се виждат някои работи много странни.
към беседата >>
Преди да им отвориш ушите, трябваше да ги научиш да обичат звука.
Но всичките хора, които излекувал, се нахвърлили върху него да го хукат. Гонили го по единствената причина, понеже закон имало в туй царство, понеже ги излекувал, можел да заведе дело срещу тях, да си иска парите. Те искали да го прокудят оттам. Върнал се при учителя си, казва: „Изгониха ме.“ Казва: „Много добре. Ти на тия хора, преди да им отвориш очите, трябваше да ги научиш да обичат светлината.
Преди да им отвориш ушите, трябваше да ги научиш да обичат звука.
Тия хора, на които излекува краката и проходиха, трябваше най-първо да обичат ходенето. Ти първо не ги научи това, следствие на това даде им възможност пак да грешат.“
към беседата >>
Казват, той е ясновидец.
Казват, той е ясновидец.
То е неразбрана работа, тя е проста работа. Какво значи ясновидец? Гледам. Какво гледаш? Гледам. Как слушаш? Слушам. Няма защо да ми разправят, че някой бил голям музикант, че свирел.
към беседата >>
Тия хора, на които излекува краката и проходиха, трябваше най-първо да обичат ходенето.
Гонили го по единствената причина, понеже закон имало в туй царство, понеже ги излекувал, можел да заведе дело срещу тях, да си иска парите. Те искали да го прокудят оттам. Върнал се при учителя си, казва: „Изгониха ме.“ Казва: „Много добре. Ти на тия хора, преди да им отвориш очите, трябваше да ги научиш да обичат светлината. Преди да им отвориш ушите, трябваше да ги научиш да обичат звука.
Тия хора, на които излекува краката и проходиха, трябваше най-първо да обичат ходенето.
Ти първо не ги научи това, следствие на това даде им възможност пак да грешат.“
към беседата >>
То е неразбрана работа, тя е проста работа.
Казват, той е ясновидец.
То е неразбрана работа, тя е проста работа.
Какво значи ясновидец? Гледам. Какво гледаш? Гледам. Как слушаш? Слушам. Няма защо да ми разправят, че някой бил голям музикант, че свирел. Аз съм авторитет.
към беседата >>
Ти първо не ги научи това, следствие на това даде им възможност пак да грешат.“
Те искали да го прокудят оттам. Върнал се при учителя си, казва: „Изгониха ме.“ Казва: „Много добре. Ти на тия хора, преди да им отвориш очите, трябваше да ги научиш да обичат светлината. Преди да им отвориш ушите, трябваше да ги научиш да обичат звука. Тия хора, на които излекува краката и проходиха, трябваше най-първо да обичат ходенето.
Ти първо не ги научи това, следствие на това даде им възможност пак да грешат.“
към беседата >>
Какво значи ясновидец?
Казват, той е ясновидец. То е неразбрана работа, тя е проста работа.
Какво значи ясновидец?
Гледам. Какво гледаш? Гледам. Как слушаш? Слушам. Няма защо да ми разправят, че някой бил голям музикант, че свирел. Аз съм авторитет. Като го чуя, ще зная свири ли, или не.
към беседата >>
Що ще даваме знание на един човек, който ще прави престъпления?
Що ще даваме знание на един човек, който ще прави престъпления?
Виждаме днешната култура, която технически знания има такива, че един аероплан спуска бомби от две-три хиляди килограма. Дойде един параход, със своите дренажи какво прави? Казвате, култура. Каква култура е тази? Сега ние искаме големи работи.
към беседата >>
Гледам. Какво гледаш?
Казват, той е ясновидец. То е неразбрана работа, тя е проста работа. Какво значи ясновидец?
Гледам. Какво гледаш?
Гледам. Как слушаш? Слушам. Няма защо да ми разправят, че някой бил голям музикант, че свирел. Аз съм авторитет. Като го чуя, ще зная свири ли, или не. Аз трябва да го чуя.
към беседата >>
Виждаме днешната култура, която технически знания има такива, че един аероплан спуска бомби от две-три хиляди килограма.
Що ще даваме знание на един човек, който ще прави престъпления?
Виждаме днешната култура, която технически знания има такива, че един аероплан спуска бомби от две-три хиляди килограма.
Дойде един параход, със своите дренажи какво прави? Казвате, култура. Каква култура е тази? Сега ние искаме големи работи. Ти искаш големи неща.
към беседата >>
Гледам. Как слушаш?
Казват, той е ясновидец. То е неразбрана работа, тя е проста работа. Какво значи ясновидец? Гледам. Какво гледаш?
Гледам. Как слушаш?
Слушам. Няма защо да ми разправят, че някой бил голям музикант, че свирел. Аз съм авторитет. Като го чуя, ще зная свири ли, или не. Аз трябва да го чуя. Като го чуя, аз съм авторитет.
към беседата >>
Дойде един параход, със своите дренажи какво прави?
Що ще даваме знание на един човек, който ще прави престъпления? Виждаме днешната култура, която технически знания има такива, че един аероплан спуска бомби от две-три хиляди килограма.
Дойде един параход, със своите дренажи какво прави?
Казвате, култура. Каква култура е тази? Сега ние искаме големи работи. Ти искаш големи неща. Защо ти са големи неща, кажете ми.
към беседата >>
Слушам. Няма защо да ми разправят, че някой бил голям музикант, че свирел.
Казват, той е ясновидец. То е неразбрана работа, тя е проста работа. Какво значи ясновидец? Гледам. Какво гледаш? Гледам. Как слушаш?
Слушам. Няма защо да ми разправят, че някой бил голям музикант, че свирел.
Аз съм авторитет. Като го чуя, ще зная свири ли, или не. Аз трябва да го чуя. Като го чуя, аз съм авторитет. Тогава имам едно ясно понятие.
към беседата >>
Казвате, култура.
Що ще даваме знание на един човек, който ще прави престъпления? Виждаме днешната култура, която технически знания има такива, че един аероплан спуска бомби от две-три хиляди килограма. Дойде един параход, със своите дренажи какво прави?
Казвате, култура.
Каква култура е тази? Сега ние искаме големи работи. Ти искаш големи неща. Защо ти са големи неща, кажете ми. Ако е за големи неща, цялата земя е твоя къща.
към беседата >>
Аз съм авторитет.
То е неразбрана работа, тя е проста работа. Какво значи ясновидец? Гледам. Какво гледаш? Гледам. Как слушаш? Слушам. Няма защо да ми разправят, че някой бил голям музикант, че свирел.
Аз съм авторитет.
Като го чуя, ще зная свири ли, или не. Аз трябва да го чуя. Като го чуя, аз съм авторитет. Тогава имам едно ясно понятие. Сега казвам, ям.
към беседата >>
Каква култура е тази?
Що ще даваме знание на един човек, който ще прави престъпления? Виждаме днешната култура, която технически знания има такива, че един аероплан спуска бомби от две-три хиляди килограма. Дойде един параход, със своите дренажи какво прави? Казвате, култура.
Каква култура е тази?
Сега ние искаме големи работи. Ти искаш големи неща. Защо ти са големи неща, кажете ми. Ако е за големи неща, цялата земя е твоя къща. Защо искаш повече?
към беседата >>
Като го чуя, ще зная свири ли, или не.
Какво значи ясновидец? Гледам. Какво гледаш? Гледам. Как слушаш? Слушам. Няма защо да ми разправят, че някой бил голям музикант, че свирел. Аз съм авторитет.
Като го чуя, ще зная свири ли, или не.
Аз трябва да го чуя. Като го чуя, аз съм авторитет. Тогава имам едно ясно понятие. Сега казвам, ям. Аз трябва да ям.
към беседата >>
Сега ние искаме големи работи.
Що ще даваме знание на един човек, който ще прави престъпления? Виждаме днешната култура, която технически знания има такива, че един аероплан спуска бомби от две-три хиляди килограма. Дойде един параход, със своите дренажи какво прави? Казвате, култура. Каква култура е тази?
Сега ние искаме големи работи.
Ти искаш големи неща. Защо ти са големи неща, кажете ми. Ако е за големи неща, цялата земя е твоя къща. Защо искаш повече? После – идеална къща, отгоре със свод.
към беседата >>
Аз трябва да го чуя.
Гледам. Какво гледаш? Гледам. Как слушаш? Слушам. Няма защо да ми разправят, че някой бил голям музикант, че свирел. Аз съм авторитет. Като го чуя, ще зная свири ли, или не.
Аз трябва да го чуя.
Като го чуя, аз съм авторитет. Тогава имам едно ясно понятие. Сега казвам, ям. Аз трябва да ям. Другите като ядат, не ме интересува.
към беседата >>
Ти искаш големи неща.
Виждаме днешната култура, която технически знания има такива, че един аероплан спуска бомби от две-три хиляди килограма. Дойде един параход, със своите дренажи какво прави? Казвате, култура. Каква култура е тази? Сега ние искаме големи работи.
Ти искаш големи неща.
Защо ти са големи неща, кажете ми. Ако е за големи неща, цялата земя е твоя къща. Защо искаш повече? После – идеална къща, отгоре със свод. За бъдеще няма какво да се строят такива големи къщи.
към беседата >>
Като го чуя, аз съм авторитет.
Гледам. Как слушаш? Слушам. Няма защо да ми разправят, че някой бил голям музикант, че свирел. Аз съм авторитет. Като го чуя, ще зная свири ли, или не. Аз трябва да го чуя.
Като го чуя, аз съм авторитет.
Тогава имам едно ясно понятие. Сега казвам, ям. Аз трябва да ям. Другите като ядат, не ме интересува. То е за тях.
към беседата >>
Защо ти са големи неща, кажете ми.
Дойде един параход, със своите дренажи какво прави? Казвате, култура. Каква култура е тази? Сега ние искаме големи работи. Ти искаш големи неща.
Защо ти са големи неща, кажете ми.
Ако е за големи неща, цялата земя е твоя къща. Защо искаш повече? После – идеална къща, отгоре със свод. За бъдеще няма какво да се строят такива големи къщи. Прости ще бъдат къщите, с тънки стени като цигарена книга.
към беседата >>
Тогава имам едно ясно понятие.
Слушам. Няма защо да ми разправят, че някой бил голям музикант, че свирел. Аз съм авторитет. Като го чуя, ще зная свири ли, или не. Аз трябва да го чуя. Като го чуя, аз съм авторитет.
Тогава имам едно ясно понятие.
Сега казвам, ям. Аз трябва да ям. Другите като ядат, не ме интересува. То е за тях. Аз, като ям, ще зная какво нещо е яденето.
към беседата >>
Ако е за големи неща, цялата земя е твоя къща.
Казвате, култура. Каква култура е тази? Сега ние искаме големи работи. Ти искаш големи неща. Защо ти са големи неща, кажете ми.
Ако е за големи неща, цялата земя е твоя къща.
Защо искаш повече? После – идеална къща, отгоре със свод. За бъдеще няма какво да се строят такива големи къщи. Прости ще бъдат къщите, с тънки стени като цигарена книга. Идеш някъде, ще образуваш магнетическа стена, ще влезеш вътре.
към беседата >>
Сега казвам, ям.
Аз съм авторитет. Като го чуя, ще зная свири ли, или не. Аз трябва да го чуя. Като го чуя, аз съм авторитет. Тогава имам едно ясно понятие.
Сега казвам, ям.
Аз трябва да ям. Другите като ядат, не ме интересува. То е за тях. Аз, като ям, ще зная какво нещо е яденето. Яж, за да познаеш яденето.
към беседата >>
Защо искаш повече?
Каква култура е тази? Сега ние искаме големи работи. Ти искаш големи неща. Защо ти са големи неща, кажете ми. Ако е за големи неща, цялата земя е твоя къща.
Защо искаш повече?
После – идеална къща, отгоре със свод. За бъдеще няма какво да се строят такива големи къщи. Прости ще бъдат къщите, с тънки стени като цигарена книга. Идеш някъде, ще образуваш магнетическа стена, ще влезеш вътре. Станеш сутрин, събереш я, ще тежи сто грама.
към беседата >>
Аз трябва да ям.
Като го чуя, ще зная свири ли, или не. Аз трябва да го чуя. Като го чуя, аз съм авторитет. Тогава имам едно ясно понятие. Сега казвам, ям.
Аз трябва да ям.
Другите като ядат, не ме интересува. То е за тях. Аз, като ям, ще зная какво нещо е яденето. Яж, за да познаеш яденето. Питам сега, ти как го познаваш?
към беседата >>
После – идеална къща, отгоре със свод.
Сега ние искаме големи работи. Ти искаш големи неща. Защо ти са големи неща, кажете ми. Ако е за големи неща, цялата земя е твоя къща. Защо искаш повече?
После – идеална къща, отгоре със свод.
За бъдеще няма какво да се строят такива големи къщи. Прости ще бъдат къщите, с тънки стени като цигарена книга. Идеш някъде, ще образуваш магнетическа стена, ще влезеш вътре. Станеш сутрин, събереш я, ще тежи сто грама. Туриш я в джоба.
към беседата >>
Другите като ядат, не ме интересува.
Аз трябва да го чуя. Като го чуя, аз съм авторитет. Тогава имам едно ясно понятие. Сега казвам, ям. Аз трябва да ям.
Другите като ядат, не ме интересува.
То е за тях. Аз, като ям, ще зная какво нещо е яденето. Яж, за да познаеш яденето. Питам сега, ти как го познаваш? Не зная, но чух го и в мене има едно разбиране.
към беседата >>
За бъдеще няма какво да се строят такива големи къщи.
Ти искаш големи неща. Защо ти са големи неща, кажете ми. Ако е за големи неща, цялата земя е твоя къща. Защо искаш повече? После – идеална къща, отгоре със свод.
За бъдеще няма какво да се строят такива големи къщи.
Прости ще бъдат къщите, с тънки стени като цигарена книга. Идеш някъде, ще образуваш магнетическа стена, ще влезеш вътре. Станеш сутрин, събереш я, ще тежи сто грама. Туриш я в джоба. Идеш някъде другаде, пак ще я разтеглиш.
към беседата >>
То е за тях.
Като го чуя, аз съм авторитет. Тогава имам едно ясно понятие. Сега казвам, ям. Аз трябва да ям. Другите като ядат, не ме интересува.
То е за тях.
Аз, като ям, ще зная какво нещо е яденето. Яж, за да познаеш яденето. Питам сега, ти как го познаваш? Не зная, но чух го и в мене има едно разбиране. Разбирам, че този човек свири хубаво, харесва ми.
към беседата >>
Прости ще бъдат къщите, с тънки стени като цигарена книга.
Защо ти са големи неща, кажете ми. Ако е за големи неща, цялата земя е твоя къща. Защо искаш повече? После – идеална къща, отгоре със свод. За бъдеще няма какво да се строят такива големи къщи.
Прости ще бъдат къщите, с тънки стени като цигарена книга.
Идеш някъде, ще образуваш магнетическа стена, ще влезеш вътре. Станеш сутрин, събереш я, ще тежи сто грама. Туриш я в джоба. Идеш някъде другаде, пак ще я разтеглиш. Стаи на къщата можеш да си образуваш, колкото искаш.
към беседата >>
Аз, като ям, ще зная какво нещо е яденето.
Тогава имам едно ясно понятие. Сега казвам, ям. Аз трябва да ям. Другите като ядат, не ме интересува. То е за тях.
Аз, като ям, ще зная какво нещо е яденето.
Яж, за да познаеш яденето. Питам сега, ти как го познаваш? Не зная, но чух го и в мене има едно разбиране. Разбирам, че този човек свири хубаво, харесва ми. Нищо повече.
към беседата >>
Идеш някъде, ще образуваш магнетическа стена, ще влезеш вътре.
Ако е за големи неща, цялата земя е твоя къща. Защо искаш повече? После – идеална къща, отгоре със свод. За бъдеще няма какво да се строят такива големи къщи. Прости ще бъдат къщите, с тънки стени като цигарена книга.
Идеш някъде, ще образуваш магнетическа стена, ще влезеш вътре.
Станеш сутрин, събереш я, ще тежи сто грама. Туриш я в джоба. Идеш някъде другаде, пак ще я разтеглиш. Стаи на къщата можеш да си образуваш, колкото искаш. Като имаш три стаи, триста грама ще тежи, четири стаи – четиристотин грама, пет стаи – петстотин, десет – едно кило.
към беседата >>
Яж, за да познаеш яденето.
Сега казвам, ям. Аз трябва да ям. Другите като ядат, не ме интересува. То е за тях. Аз, като ям, ще зная какво нещо е яденето.
Яж, за да познаеш яденето.
Питам сега, ти как го познаваш? Не зная, но чух го и в мене има едно разбиране. Разбирам, че този човек свири хубаво, харесва ми. Нищо повече. Никакви други доказателства не трябват.
към беседата >>
Станеш сутрин, събереш я, ще тежи сто грама.
Защо искаш повече? После – идеална къща, отгоре със свод. За бъдеще няма какво да се строят такива големи къщи. Прости ще бъдат къщите, с тънки стени като цигарена книга. Идеш някъде, ще образуваш магнетическа стена, ще влезеш вътре.
Станеш сутрин, събереш я, ще тежи сто грама.
Туриш я в джоба. Идеш някъде другаде, пак ще я разтеглиш. Стаи на къщата можеш да си образуваш, колкото искаш. Като имаш три стаи, триста грама ще тежи, четири стаи – четиристотин грама, пет стаи – петстотин, десет – едно кило. Може да давате на квартиранти.
към беседата >>
Питам сега, ти как го познаваш?
Аз трябва да ям. Другите като ядат, не ме интересува. То е за тях. Аз, като ям, ще зная какво нещо е яденето. Яж, за да познаеш яденето.
Питам сега, ти как го познаваш?
Не зная, но чух го и в мене има едно разбиране. Разбирам, че този човек свири хубаво, харесва ми. Нищо повече. Никакви други доказателства не трябват.
към беседата >>
Туриш я в джоба.
После – идеална къща, отгоре със свод. За бъдеще няма какво да се строят такива големи къщи. Прости ще бъдат къщите, с тънки стени като цигарена книга. Идеш някъде, ще образуваш магнетическа стена, ще влезеш вътре. Станеш сутрин, събереш я, ще тежи сто грама.
Туриш я в джоба.
Идеш някъде другаде, пак ще я разтеглиш. Стаи на къщата можеш да си образуваш, колкото искаш. Като имаш три стаи, триста грама ще тежи, четири стаи – четиристотин грама, пет стаи – петстотин, десет – едно кило. Може да давате на квартиранти.
към беседата >>
Не зная, но чух го и в мене има едно разбиране.
Другите като ядат, не ме интересува. То е за тях. Аз, като ям, ще зная какво нещо е яденето. Яж, за да познаеш яденето. Питам сега, ти как го познаваш?
Не зная, но чух го и в мене има едно разбиране.
Разбирам, че този човек свири хубаво, харесва ми. Нищо повече. Никакви други доказателства не трябват.
към беседата >>
Идеш някъде другаде, пак ще я разтеглиш.
За бъдеще няма какво да се строят такива големи къщи. Прости ще бъдат къщите, с тънки стени като цигарена книга. Идеш някъде, ще образуваш магнетическа стена, ще влезеш вътре. Станеш сутрин, събереш я, ще тежи сто грама. Туриш я в джоба.
Идеш някъде другаде, пак ще я разтеглиш.
Стаи на къщата можеш да си образуваш, колкото искаш. Като имаш три стаи, триста грама ще тежи, четири стаи – четиристотин грама, пет стаи – петстотин, десет – едно кило. Може да давате на квартиранти.
към беседата >>
Разбирам, че този човек свири хубаво, харесва ми.
То е за тях. Аз, като ям, ще зная какво нещо е яденето. Яж, за да познаеш яденето. Питам сега, ти как го познаваш? Не зная, но чух го и в мене има едно разбиране.
Разбирам, че този човек свири хубаво, харесва ми.
Нищо повече. Никакви други доказателства не трябват.
към беседата >>
Стаи на къщата можеш да си образуваш, колкото искаш.
Прости ще бъдат къщите, с тънки стени като цигарена книга. Идеш някъде, ще образуваш магнетическа стена, ще влезеш вътре. Станеш сутрин, събереш я, ще тежи сто грама. Туриш я в джоба. Идеш някъде другаде, пак ще я разтеглиш.
Стаи на къщата можеш да си образуваш, колкото искаш.
Като имаш три стаи, триста грама ще тежи, четири стаи – четиристотин грама, пет стаи – петстотин, десет – едно кило. Може да давате на квартиранти.
към беседата >>
Нищо повече.
Аз, като ям, ще зная какво нещо е яденето. Яж, за да познаеш яденето. Питам сега, ти как го познаваш? Не зная, но чух го и в мене има едно разбиране. Разбирам, че този човек свири хубаво, харесва ми.
Нищо повече.
Никакви други доказателства не трябват.
към беседата >>
Като имаш три стаи, триста грама ще тежи, четири стаи – четиристотин грама, пет стаи – петстотин, десет – едно кило.
Идеш някъде, ще образуваш магнетическа стена, ще влезеш вътре. Станеш сутрин, събереш я, ще тежи сто грама. Туриш я в джоба. Идеш някъде другаде, пак ще я разтеглиш. Стаи на къщата можеш да си образуваш, колкото искаш.
Като имаш три стаи, триста грама ще тежи, четири стаи – четиристотин грама, пет стаи – петстотин, десет – едно кило.
Може да давате на квартиранти.
към беседата >>
Никакви други доказателства не трябват.
Яж, за да познаеш яденето. Питам сега, ти как го познаваш? Не зная, но чух го и в мене има едно разбиране. Разбирам, че този човек свири хубаво, харесва ми. Нищо повече.
Никакви други доказателства не трябват.
към беседата >>
Може да давате на квартиранти.
Станеш сутрин, събереш я, ще тежи сто грама. Туриш я в джоба. Идеш някъде другаде, пак ще я разтеглиш. Стаи на къщата можеш да си образуваш, колкото искаш. Като имаш три стаи, триста грама ще тежи, четири стаи – четиристотин грама, пет стаи – петстотин, десет – едно кило.
Може да давате на квартиранти.
към беседата >>
Та казвам, по същия начин ясновидецът вижда.
Та казвам, по същия начин ясновидецът вижда.
То надалече вижда човекът, ясно вижда. Как го вижда? По-голяма светлина има. При малката светлина малко вижда, при голямата светлина много вижда. Когато изгрее месечината, малко работи виждаш.
към беседата >>
Затуй по закона на самовъзпитанието в сегашния живот всичките ни изпитания са за любовта към Бога.
Затуй по закона на самовъзпитанието в сегашния живот всичките ни изпитания са за любовта към Бога.
Първото нещо – ядеш хляб, трябва да знаеш източника на този хляб, откъде иде. Ще се обърнеш най-първо да го намериш откъде от слънцето иде. Да намериш онази категория същества на слънцето, които са изпратили енергия за България. Има същества от слънцето, които се интересуват от България. Те изпращат тази слънчева енергия, интересуват се как се употребява в България, колко жито трябва да се изпрати.
към беседата >>
То надалече вижда човекът, ясно вижда.
Та казвам, по същия начин ясновидецът вижда.
То надалече вижда човекът, ясно вижда.
Как го вижда? По-голяма светлина има. При малката светлина малко вижда, при голямата светлина много вижда. Когато изгрее месечината, малко работи виждаш. Когато изгрее слънцето, виждаш много.
към беседата >>
Първото нещо – ядеш хляб, трябва да знаеш източника на този хляб, откъде иде.
Затуй по закона на самовъзпитанието в сегашния живот всичките ни изпитания са за любовта към Бога.
Първото нещо – ядеш хляб, трябва да знаеш източника на този хляб, откъде иде.
Ще се обърнеш най-първо да го намериш откъде от слънцето иде. Да намериш онази категория същества на слънцето, които са изпратили енергия за България. Има същества от слънцето, които се интересуват от България. Те изпращат тази слънчева енергия, интересуват се как се употребява в България, колко жито трябва да се изпрати. Бюджет има – колко жито, колко круши, колко ябълки, колко деца трябва да се родят.
към беседата >>
Как го вижда?
Та казвам, по същия начин ясновидецът вижда. То надалече вижда човекът, ясно вижда.
Как го вижда?
По-голяма светлина има. При малката светлина малко вижда, при голямата светлина много вижда. Когато изгрее месечината, малко работи виждаш. Когато изгрее слънцето, виждаш много. Казвам, ония хора, които имат повече светлина, виждат по-далече.
към беседата >>
Ще се обърнеш най-първо да го намериш откъде от слънцето иде.
Затуй по закона на самовъзпитанието в сегашния живот всичките ни изпитания са за любовта към Бога. Първото нещо – ядеш хляб, трябва да знаеш източника на този хляб, откъде иде.
Ще се обърнеш най-първо да го намериш откъде от слънцето иде.
Да намериш онази категория същества на слънцето, които са изпратили енергия за България. Има същества от слънцето, които се интересуват от България. Те изпращат тази слънчева енергия, интересуват се как се употребява в България, колко жито трябва да се изпрати. Бюджет има – колко жито, колко круши, колко ябълки, колко деца трябва да се родят. Всичко за нея е предвидено.
към беседата >>
По-голяма светлина има.
Та казвам, по същия начин ясновидецът вижда. То надалече вижда човекът, ясно вижда. Как го вижда?
По-голяма светлина има.
При малката светлина малко вижда, при голямата светлина много вижда. Когато изгрее месечината, малко работи виждаш. Когато изгрее слънцето, виждаш много. Казвам, ония хора, които имат повече светлина, виждат по-далече. Ония, които имат по-малко светлина, виждат по-близо.
към беседата >>
Да намериш онази категория същества на слънцето, които са изпратили енергия за България.
Затуй по закона на самовъзпитанието в сегашния живот всичките ни изпитания са за любовта към Бога. Първото нещо – ядеш хляб, трябва да знаеш източника на този хляб, откъде иде. Ще се обърнеш най-първо да го намериш откъде от слънцето иде.
Да намериш онази категория същества на слънцето, които са изпратили енергия за България.
Има същества от слънцето, които се интересуват от България. Те изпращат тази слънчева енергия, интересуват се как се употребява в България, колко жито трябва да се изпрати. Бюджет има – колко жито, колко круши, колко ябълки, колко деца трябва да се родят. Всичко за нея е предвидено. На всеки българин името е записано там.
към беседата >>
При малката светлина малко вижда, при голямата светлина много вижда.
Та казвам, по същия начин ясновидецът вижда. То надалече вижда човекът, ясно вижда. Как го вижда? По-голяма светлина има.
При малката светлина малко вижда, при голямата светлина много вижда.
Когато изгрее месечината, малко работи виждаш. Когато изгрее слънцето, виждаш много. Казвам, ония хора, които имат повече светлина, виждат по-далече. Ония, които имат по-малко светлина, виждат по-близо. Сега често казвате: „Да е роден човек ясновидец.“ Ти, щом имаш очи, ти, щом не си сляп, ти можеш да бъдеш ясновидец.
към беседата >>
Има същества от слънцето, които се интересуват от България.
Затуй по закона на самовъзпитанието в сегашния живот всичките ни изпитания са за любовта към Бога. Първото нещо – ядеш хляб, трябва да знаеш източника на този хляб, откъде иде. Ще се обърнеш най-първо да го намериш откъде от слънцето иде. Да намериш онази категория същества на слънцето, които са изпратили енергия за България.
Има същества от слънцето, които се интересуват от България.
Те изпращат тази слънчева енергия, интересуват се как се употребява в България, колко жито трябва да се изпрати. Бюджет има – колко жито, колко круши, колко ябълки, колко деца трябва да се родят. Всичко за нея е предвидено. На всеки българин името е записано там. Казват, слънцето е горящо твърдо тяло.
към беседата >>
Когато изгрее месечината, малко работи виждаш.
Та казвам, по същия начин ясновидецът вижда. То надалече вижда човекът, ясно вижда. Как го вижда? По-голяма светлина има. При малката светлина малко вижда, при голямата светлина много вижда.
Когато изгрее месечината, малко работи виждаш.
Когато изгрее слънцето, виждаш много. Казвам, ония хора, които имат повече светлина, виждат по-далече. Ония, които имат по-малко светлина, виждат по-близо. Сега често казвате: „Да е роден човек ясновидец.“ Ти, щом имаш очи, ти, щом не си сляп, ти можеш да бъдеш ясновидец. Щом имаш уши, може да чуваш.
към беседата >>
Те изпращат тази слънчева енергия, интересуват се как се употребява в България, колко жито трябва да се изпрати.
Затуй по закона на самовъзпитанието в сегашния живот всичките ни изпитания са за любовта към Бога. Първото нещо – ядеш хляб, трябва да знаеш източника на този хляб, откъде иде. Ще се обърнеш най-първо да го намериш откъде от слънцето иде. Да намериш онази категория същества на слънцето, които са изпратили енергия за България. Има същества от слънцето, които се интересуват от България.
Те изпращат тази слънчева енергия, интересуват се как се употребява в България, колко жито трябва да се изпрати.
Бюджет има – колко жито, колко круши, колко ябълки, колко деца трябва да се родят. Всичко за нея е предвидено. На всеки българин името е записано там. Казват, слънцето е горящо твърдо тяло. Не е горящо тяло.
към беседата >>
Когато изгрее слънцето, виждаш много.
То надалече вижда човекът, ясно вижда. Как го вижда? По-голяма светлина има. При малката светлина малко вижда, при голямата светлина много вижда. Когато изгрее месечината, малко работи виждаш.
Когато изгрее слънцето, виждаш много.
Казвам, ония хора, които имат повече светлина, виждат по-далече. Ония, които имат по-малко светлина, виждат по-близо. Сега често казвате: „Да е роден човек ясновидец.“ Ти, щом имаш очи, ти, щом не си сляп, ти можеш да бъдеш ясновидец. Щом имаш уши, може да чуваш. Щом имаш ухание, може да усещаш мириса на цветята.
към беседата >>
Бюджет има – колко жито, колко круши, колко ябълки, колко деца трябва да се родят.
Първото нещо – ядеш хляб, трябва да знаеш източника на този хляб, откъде иде. Ще се обърнеш най-първо да го намериш откъде от слънцето иде. Да намериш онази категория същества на слънцето, които са изпратили енергия за България. Има същества от слънцето, които се интересуват от България. Те изпращат тази слънчева енергия, интересуват се как се употребява в България, колко жито трябва да се изпрати.
Бюджет има – колко жито, колко круши, колко ябълки, колко деца трябва да се родят.
Всичко за нея е предвидено. На всеки българин името е записано там. Казват, слънцето е горящо твърдо тяло. Не е горящо тяло. Не е горящо тяло слънцето.
към беседата >>
Казвам, ония хора, които имат повече светлина, виждат по-далече.
Как го вижда? По-голяма светлина има. При малката светлина малко вижда, при голямата светлина много вижда. Когато изгрее месечината, малко работи виждаш. Когато изгрее слънцето, виждаш много.
Казвам, ония хора, които имат повече светлина, виждат по-далече.
Ония, които имат по-малко светлина, виждат по-близо. Сега често казвате: „Да е роден човек ясновидец.“ Ти, щом имаш очи, ти, щом не си сляп, ти можеш да бъдеш ясновидец. Щом имаш уши, може да чуваш. Щом имаш ухание, може да усещаш мириса на цветята. Всеки човек има ухание, мирише.
към беседата >>
Всичко за нея е предвидено.
Ще се обърнеш най-първо да го намериш откъде от слънцето иде. Да намериш онази категория същества на слънцето, които са изпратили енергия за България. Има същества от слънцето, които се интересуват от България. Те изпращат тази слънчева енергия, интересуват се как се употребява в България, колко жито трябва да се изпрати. Бюджет има – колко жито, колко круши, колко ябълки, колко деца трябва да се родят.
Всичко за нея е предвидено.
На всеки българин името е записано там. Казват, слънцето е горящо твърдо тяло. Не е горящо тяло. Не е горящо тяло слънцето.
към беседата >>
Ония, които имат по-малко светлина, виждат по-близо.
По-голяма светлина има. При малката светлина малко вижда, при голямата светлина много вижда. Когато изгрее месечината, малко работи виждаш. Когато изгрее слънцето, виждаш много. Казвам, ония хора, които имат повече светлина, виждат по-далече.
Ония, които имат по-малко светлина, виждат по-близо.
Сега често казвате: „Да е роден човек ясновидец.“ Ти, щом имаш очи, ти, щом не си сляп, ти можеш да бъдеш ясновидец. Щом имаш уши, може да чуваш. Щом имаш ухание, може да усещаш мириса на цветята. Всеки човек има ухание, мирише. Някои от хората имат много по-хубаво ухание, отколкото карамфила, някои имат много по-хубаво ухание, отколкото розата.
към беседата >>
На всеки българин името е записано там.
Да намериш онази категория същества на слънцето, които са изпратили енергия за България. Има същества от слънцето, които се интересуват от България. Те изпращат тази слънчева енергия, интересуват се как се употребява в България, колко жито трябва да се изпрати. Бюджет има – колко жито, колко круши, колко ябълки, колко деца трябва да се родят. Всичко за нея е предвидено.
На всеки българин името е записано там.
Казват, слънцето е горящо твърдо тяло. Не е горящо тяло. Не е горящо тяло слънцето.
към беседата >>
Сега често казвате: „Да е роден човек ясновидец.“ Ти, щом имаш очи, ти, щом не си сляп, ти можеш да бъдеш ясновидец.
При малката светлина малко вижда, при голямата светлина много вижда. Когато изгрее месечината, малко работи виждаш. Когато изгрее слънцето, виждаш много. Казвам, ония хора, които имат повече светлина, виждат по-далече. Ония, които имат по-малко светлина, виждат по-близо.
Сега често казвате: „Да е роден човек ясновидец.“ Ти, щом имаш очи, ти, щом не си сляп, ти можеш да бъдеш ясновидец.
Щом имаш уши, може да чуваш. Щом имаш ухание, може да усещаш мириса на цветята. Всеки човек има ухание, мирише. Някои от хората имат много по-хубаво ухание, отколкото карамфила, някои имат много по-хубаво ухание, отколкото розата. Някои пък имат толкоз лошо ухание, щото уханието им мяза на магарешки трън.
към беседата >>
Казват, слънцето е горящо твърдо тяло.
Има същества от слънцето, които се интересуват от България. Те изпращат тази слънчева енергия, интересуват се как се употребява в България, колко жито трябва да се изпрати. Бюджет има – колко жито, колко круши, колко ябълки, колко деца трябва да се родят. Всичко за нея е предвидено. На всеки българин името е записано там.
Казват, слънцето е горящо твърдо тяло.
Не е горящо тяло. Не е горящо тяло слънцето.
към беседата >>
Щом имаш уши, може да чуваш.
Когато изгрее месечината, малко работи виждаш. Когато изгрее слънцето, виждаш много. Казвам, ония хора, които имат повече светлина, виждат по-далече. Ония, които имат по-малко светлина, виждат по-близо. Сега често казвате: „Да е роден човек ясновидец.“ Ти, щом имаш очи, ти, щом не си сляп, ти можеш да бъдеш ясновидец.
Щом имаш уши, може да чуваш.
Щом имаш ухание, може да усещаш мириса на цветята. Всеки човек има ухание, мирише. Някои от хората имат много по-хубаво ухание, отколкото карамфила, някои имат много по-хубаво ухание, отколкото розата. Някои пък имат толкоз лошо ухание, щото уханието им мяза на магарешки трън. Ако се приближите при един човек, който е материалист, от него излиза едно ухание, което е материалистично.
към беседата >>
Не е горящо тяло.
Те изпращат тази слънчева енергия, интересуват се как се употребява в България, колко жито трябва да се изпрати. Бюджет има – колко жито, колко круши, колко ябълки, колко деца трябва да се родят. Всичко за нея е предвидено. На всеки българин името е записано там. Казват, слънцето е горящо твърдо тяло.
Не е горящо тяло.
Не е горящо тяло слънцето.
към беседата >>
Щом имаш ухание, може да усещаш мириса на цветята.
Когато изгрее слънцето, виждаш много. Казвам, ония хора, които имат повече светлина, виждат по-далече. Ония, които имат по-малко светлина, виждат по-близо. Сега често казвате: „Да е роден човек ясновидец.“ Ти, щом имаш очи, ти, щом не си сляп, ти можеш да бъдеш ясновидец. Щом имаш уши, може да чуваш.
Щом имаш ухание, може да усещаш мириса на цветята.
Всеки човек има ухание, мирише. Някои от хората имат много по-хубаво ухание, отколкото карамфила, някои имат много по-хубаво ухание, отколкото розата. Някои пък имат толкоз лошо ухание, щото уханието им мяза на магарешки трън. Ако се приближите при един човек, който е материалист, от него излиза едно ухание, което е материалистично. Ако човек е духовен, излиза едно духовно ухание.
към беседата >>
Не е горящо тяло слънцето.
Бюджет има – колко жито, колко круши, колко ябълки, колко деца трябва да се родят. Всичко за нея е предвидено. На всеки българин името е записано там. Казват, слънцето е горящо твърдо тяло. Не е горящо тяло.
Не е горящо тяло слънцето.
към беседата >>
Всеки човек има ухание, мирише.
Казвам, ония хора, които имат повече светлина, виждат по-далече. Ония, които имат по-малко светлина, виждат по-близо. Сега често казвате: „Да е роден човек ясновидец.“ Ти, щом имаш очи, ти, щом не си сляп, ти можеш да бъдеш ясновидец. Щом имаш уши, може да чуваш. Щом имаш ухание, може да усещаш мириса на цветята.
Всеки човек има ухание, мирише.
Някои от хората имат много по-хубаво ухание, отколкото карамфила, някои имат много по-хубаво ухание, отколкото розата. Някои пък имат толкоз лошо ухание, щото уханието им мяза на магарешки трън. Ако се приближите при един човек, който е материалист, от него излиза едно ухание, което е материалистично. Ако човек е духовен, излиза едно духовно ухание. Ако човек е интелигентен, излиза едно интелигентно ухание.
към беседата >>
Ние считаме Мойсея за авторитет.
Ние считаме Мойсея за авторитет.
Благодарим, че е авторитет, но не е главен авторитет. Мойсей чете от друго място. Казва: „Бог създаде небето и земята за шест деня.“ Богословци има, които спорят, че всеки ден е от двадесет и четири часа. Така е. В четвъртия ден бяха създадени слънцето и луната.
към беседата >>
Някои от хората имат много по-хубаво ухание, отколкото карамфила, някои имат много по-хубаво ухание, отколкото розата.
Ония, които имат по-малко светлина, виждат по-близо. Сега често казвате: „Да е роден човек ясновидец.“ Ти, щом имаш очи, ти, щом не си сляп, ти можеш да бъдеш ясновидец. Щом имаш уши, може да чуваш. Щом имаш ухание, може да усещаш мириса на цветята. Всеки човек има ухание, мирише.
Някои от хората имат много по-хубаво ухание, отколкото карамфила, някои имат много по-хубаво ухание, отколкото розата.
Някои пък имат толкоз лошо ухание, щото уханието им мяза на магарешки трън. Ако се приближите при един човек, който е материалист, от него излиза едно ухание, което е материалистично. Ако човек е духовен, излиза едно духовно ухание. Ако човек е интелигентен, излиза едно интелигентно ухание.
към беседата >>
Благодарим, че е авторитет, но не е главен авторитет.
Ние считаме Мойсея за авторитет.
Благодарим, че е авторитет, но не е главен авторитет.
Мойсей чете от друго място. Казва: „Бог създаде небето и земята за шест деня.“ Богословци има, които спорят, че всеки ден е от двадесет и четири часа. Така е. В четвъртия ден бяха създадени слънцето и луната. В кой ден създаде Бог слънцето и луната?
към беседата >>
Някои пък имат толкоз лошо ухание, щото уханието им мяза на магарешки трън.
Сега често казвате: „Да е роден човек ясновидец.“ Ти, щом имаш очи, ти, щом не си сляп, ти можеш да бъдеш ясновидец. Щом имаш уши, може да чуваш. Щом имаш ухание, може да усещаш мириса на цветята. Всеки човек има ухание, мирише. Някои от хората имат много по-хубаво ухание, отколкото карамфила, някои имат много по-хубаво ухание, отколкото розата.
Някои пък имат толкоз лошо ухание, щото уханието им мяза на магарешки трън.
Ако се приближите при един човек, който е материалист, от него излиза едно ухание, което е материалистично. Ако човек е духовен, излиза едно духовно ухание. Ако човек е интелигентен, излиза едно интелигентно ухание.
към беседата >>
Мойсей чете от друго място.
Ние считаме Мойсея за авторитет. Благодарим, че е авторитет, но не е главен авторитет.
Мойсей чете от друго място.
Казва: „Бог създаде небето и земята за шест деня.“ Богословци има, които спорят, че всеки ден е от двадесет и четири часа. Така е. В четвъртия ден бяха създадени слънцето и луната. В кой ден създаде Бог слънцето и луната? Един ден вие ще имате една представа, как е създаден светът, много ясна, отколкото сега.
към беседата >>
Ако се приближите при един човек, който е материалист, от него излиза едно ухание, което е материалистично.
Щом имаш уши, може да чуваш. Щом имаш ухание, може да усещаш мириса на цветята. Всеки човек има ухание, мирише. Някои от хората имат много по-хубаво ухание, отколкото карамфила, някои имат много по-хубаво ухание, отколкото розата. Някои пък имат толкоз лошо ухание, щото уханието им мяза на магарешки трън.
Ако се приближите при един човек, който е материалист, от него излиза едно ухание, което е материалистично.
Ако човек е духовен, излиза едно духовно ухание. Ако човек е интелигентен, излиза едно интелигентно ухание.
към беседата >>
Казва: „Бог създаде небето и земята за шест деня.“ Богословци има, които спорят, че всеки ден е от двадесет и четири часа.
Ние считаме Мойсея за авторитет. Благодарим, че е авторитет, но не е главен авторитет. Мойсей чете от друго място.
Казва: „Бог създаде небето и земята за шест деня.“ Богословци има, които спорят, че всеки ден е от двадесет и четири часа.
Така е. В четвъртия ден бяха създадени слънцето и луната. В кой ден създаде Бог слънцето и луната? Един ден вие ще имате една представа, как е създаден светът, много ясна, отколкото сега. Сега ви казвам един проект.
към беседата >>
Ако човек е духовен, излиза едно духовно ухание.
Щом имаш ухание, може да усещаш мириса на цветята. Всеки човек има ухание, мирише. Някои от хората имат много по-хубаво ухание, отколкото карамфила, някои имат много по-хубаво ухание, отколкото розата. Някои пък имат толкоз лошо ухание, щото уханието им мяза на магарешки трън. Ако се приближите при един човек, който е материалист, от него излиза едно ухание, което е материалистично.
Ако човек е духовен, излиза едно духовно ухание.
Ако човек е интелигентен, излиза едно интелигентно ухание.
към беседата >>
Така е.
Ние считаме Мойсея за авторитет. Благодарим, че е авторитет, но не е главен авторитет. Мойсей чете от друго място. Казва: „Бог създаде небето и земята за шест деня.“ Богословци има, които спорят, че всеки ден е от двадесет и четири часа.
Така е.
В четвъртия ден бяха създадени слънцето и луната. В кой ден създаде Бог слънцето и луната? Един ден вие ще имате една представа, как е създаден светът, много ясна, отколкото сега. Сега ви казвам един проект. След като станете господари на вашия ум, след като станете господари на вашето сърце и след като станете господари на вашата воля, вие ще имате друго знание.
към беседата >>
Ако човек е интелигентен, излиза едно интелигентно ухание.
Всеки човек има ухание, мирише. Някои от хората имат много по-хубаво ухание, отколкото карамфила, някои имат много по-хубаво ухание, отколкото розата. Някои пък имат толкоз лошо ухание, щото уханието им мяза на магарешки трън. Ако се приближите при един човек, който е материалист, от него излиза едно ухание, което е материалистично. Ако човек е духовен, излиза едно духовно ухание.
Ако човек е интелигентен, излиза едно интелигентно ухание.
към беседата >>
В четвъртия ден бяха създадени слънцето и луната.
Ние считаме Мойсея за авторитет. Благодарим, че е авторитет, но не е главен авторитет. Мойсей чете от друго място. Казва: „Бог създаде небето и земята за шест деня.“ Богословци има, които спорят, че всеки ден е от двадесет и четири часа. Така е.
В четвъртия ден бяха създадени слънцето и луната.
В кой ден създаде Бог слънцето и луната? Един ден вие ще имате една представа, как е създаден светът, много ясна, отколкото сега. Сега ви казвам един проект. След като станете господари на вашия ум, след като станете господари на вашето сърце и след като станете господари на вашата воля, вие ще имате друго знание. Какви господари ще бъдете?
към беседата >>
Сега вие ще попитате как стават тия неща.
Сега вие ще попитате как стават тия неща.
Развийте уханието, развийте слуха, развийте зрението, ще го разберете. Аз ви говоря за неща, като ги видите, да ги разберете. Тогава ще ви станат ясни. Сега както и да ви ги обяснявам, докато не ги видите, не можете да ги разберете. Както на слепия, колкото да му обяснявам какво е светлината, не може да я разбере, казва: „Тази работа е много тъмна.“
към беседата >>
В кой ден създаде Бог слънцето и луната?
Благодарим, че е авторитет, но не е главен авторитет. Мойсей чете от друго място. Казва: „Бог създаде небето и земята за шест деня.“ Богословци има, които спорят, че всеки ден е от двадесет и четири часа. Така е. В четвъртия ден бяха създадени слънцето и луната.
В кой ден създаде Бог слънцето и луната?
Един ден вие ще имате една представа, как е създаден светът, много ясна, отколкото сега. Сега ви казвам един проект. След като станете господари на вашия ум, след като станете господари на вашето сърце и след като станете господари на вашата воля, вие ще имате друго знание. Какви господари ще бъдете? Господари с любов.
към беседата >>
Развийте уханието, развийте слуха, развийте зрението, ще го разберете.
Сега вие ще попитате как стават тия неща.
Развийте уханието, развийте слуха, развийте зрението, ще го разберете.
Аз ви говоря за неща, като ги видите, да ги разберете. Тогава ще ви станат ясни. Сега както и да ви ги обяснявам, докато не ги видите, не можете да ги разберете. Както на слепия, колкото да му обяснявам какво е светлината, не може да я разбере, казва: „Тази работа е много тъмна.“
към беседата >>
Един ден вие ще имате една представа, как е създаден светът, много ясна, отколкото сега.
Мойсей чете от друго място. Казва: „Бог създаде небето и земята за шест деня.“ Богословци има, които спорят, че всеки ден е от двадесет и четири часа. Така е. В четвъртия ден бяха създадени слънцето и луната. В кой ден създаде Бог слънцето и луната?
Един ден вие ще имате една представа, как е създаден светът, много ясна, отколкото сега.
Сега ви казвам един проект. След като станете господари на вашия ум, след като станете господари на вашето сърце и след като станете господари на вашата воля, вие ще имате друго знание. Какви господари ще бъдете? Господари с любов. Един ден, когато се научите да слугувате на ума си, когато се научите да слугувате на сърцето си, когато се научите да слугувате на душата си, вие ще идете на слънцето и ще проверите тия работи, сами ще ги видите.
към беседата >>
Аз ви говоря за неща, като ги видите, да ги разберете.
Сега вие ще попитате как стават тия неща. Развийте уханието, развийте слуха, развийте зрението, ще го разберете.
Аз ви говоря за неща, като ги видите, да ги разберете.
Тогава ще ви станат ясни. Сега както и да ви ги обяснявам, докато не ги видите, не можете да ги разберете. Както на слепия, колкото да му обяснявам какво е светлината, не може да я разбере, казва: „Тази работа е много тъмна.“
към беседата >>
Сега ви казвам един проект.
Казва: „Бог създаде небето и земята за шест деня.“ Богословци има, които спорят, че всеки ден е от двадесет и четири часа. Така е. В четвъртия ден бяха създадени слънцето и луната. В кой ден създаде Бог слънцето и луната? Един ден вие ще имате една представа, как е създаден светът, много ясна, отколкото сега.
Сега ви казвам един проект.
След като станете господари на вашия ум, след като станете господари на вашето сърце и след като станете господари на вашата воля, вие ще имате друго знание. Какви господари ще бъдете? Господари с любов. Един ден, когато се научите да слугувате на ума си, когато се научите да слугувате на сърцето си, когато се научите да слугувате на душата си, вие ще идете на слънцето и ще проверите тия работи, сами ще ги видите. Представете си слънцето – една голяма земя, един милион и петстотин пъти по-голяма от земята.
към беседата >>
Тогава ще ви станат ясни.
Сега вие ще попитате как стават тия неща. Развийте уханието, развийте слуха, развийте зрението, ще го разберете. Аз ви говоря за неща, като ги видите, да ги разберете.
Тогава ще ви станат ясни.
Сега както и да ви ги обяснявам, докато не ги видите, не можете да ги разберете. Както на слепия, колкото да му обяснявам какво е светлината, не може да я разбере, казва: „Тази работа е много тъмна.“
към беседата >>
След като станете господари на вашия ум, след като станете господари на вашето сърце и след като станете господари на вашата воля, вие ще имате друго знание.
Така е. В четвъртия ден бяха създадени слънцето и луната. В кой ден създаде Бог слънцето и луната? Един ден вие ще имате една представа, как е създаден светът, много ясна, отколкото сега. Сега ви казвам един проект.
След като станете господари на вашия ум, след като станете господари на вашето сърце и след като станете господари на вашата воля, вие ще имате друго знание.
Какви господари ще бъдете? Господари с любов. Един ден, когато се научите да слугувате на ума си, когато се научите да слугувате на сърцето си, когато се научите да слугувате на душата си, вие ще идете на слънцето и ще проверите тия работи, сами ще ги видите. Представете си слънцето – една голяма земя, един милион и петстотин пъти по-голяма от земята. Ако слънцето беше земя, на която да живеем ние, ако нашата земя беше толкоз голяма, колкото слънцето, ако имахме друго едно слънце, което да е един милион и петстотин пъти по-голямо, какво щеше да бъде нашето понятие за земята.
към беседата >>
Сега както и да ви ги обяснявам, докато не ги видите, не можете да ги разберете.
Сега вие ще попитате как стават тия неща. Развийте уханието, развийте слуха, развийте зрението, ще го разберете. Аз ви говоря за неща, като ги видите, да ги разберете. Тогава ще ви станат ясни.
Сега както и да ви ги обяснявам, докато не ги видите, не можете да ги разберете.
Както на слепия, колкото да му обяснявам какво е светлината, не може да я разбере, казва: „Тази работа е много тъмна.“
към беседата >>
Какви господари ще бъдете?
В четвъртия ден бяха създадени слънцето и луната. В кой ден създаде Бог слънцето и луната? Един ден вие ще имате една представа, как е създаден светът, много ясна, отколкото сега. Сега ви казвам един проект. След като станете господари на вашия ум, след като станете господари на вашето сърце и след като станете господари на вашата воля, вие ще имате друго знание.
Какви господари ще бъдете?
Господари с любов. Един ден, когато се научите да слугувате на ума си, когато се научите да слугувате на сърцето си, когато се научите да слугувате на душата си, вие ще идете на слънцето и ще проверите тия работи, сами ще ги видите. Представете си слънцето – една голяма земя, един милион и петстотин пъти по-голяма от земята. Ако слънцето беше земя, на която да живеем ние, ако нашата земя беше толкоз голяма, колкото слънцето, ако имахме друго едно слънце, което да е един милион и петстотин пъти по-голямо, какво щеше да бъде нашето понятие за земята. То е възможно.
към беседата >>
За всеки, който се възпитава с обич и с любов, казваме, че е преминал от смърт в живот, т.е.
(втори вариант)
От любовта им са останали само някои мисли, а от обичта – някои чувства. Остатъците от любовта и обичта могат да се уподобят на сухите кости, останали от покойниците. Вие туряте костите в една торбичка и казвате, че това са свещените кости на вашите ближни. На всеки, който не се възпитава с обич и любов, костите му ще лежат в торбичка. За него се казва, че е умрял.
За всеки, който се възпитава с обич и с любов, казваме, че е преминал от смърт в живот, т.е.
влязъл е в областта на безсмъртието. Всеки иска да бъде щастлив, но трябва да знае, че дето има смърт, щастие няма. Следователно, за да бъдете щастливи, избягвайте всичко, което води към смъртта. Понякога малките желания спъват човека и го водят в областта на смъртта.
към втори вариант >>
влязъл е в областта на безсмъртието.
(втори вариант)
Остатъците от любовта и обичта могат да се уподобят на сухите кости, останали от покойниците. Вие туряте костите в една торбичка и казвате, че това са свещените кости на вашите ближни. На всеки, който не се възпитава с обич и любов, костите му ще лежат в торбичка. За него се казва, че е умрял. За всеки, който се възпитава с обич и с любов, казваме, че е преминал от смърт в живот, т.е.
влязъл е в областта на безсмъртието.
Всеки иска да бъде щастлив, но трябва да знае, че дето има смърт, щастие няма. Следователно, за да бъдете щастливи, избягвайте всичко, което води към смъртта. Понякога малките желания спъват човека и го водят в областта на смъртта.
към втори вариант >>
Всеки иска да бъде щастлив, но трябва да знае, че дето има смърт, щастие няма.
(втори вариант)
Вие туряте костите в една торбичка и казвате, че това са свещените кости на вашите ближни. На всеки, който не се възпитава с обич и любов, костите му ще лежат в торбичка. За него се казва, че е умрял. За всеки, който се възпитава с обич и с любов, казваме, че е преминал от смърт в живот, т.е. влязъл е в областта на безсмъртието.
Всеки иска да бъде щастлив, но трябва да знае, че дето има смърт, щастие няма.
Следователно, за да бъдете щастливи, избягвайте всичко, което води към смъртта. Понякога малките желания спъват човека и го водят в областта на смъртта.
към втори вариант >>
Следователно, за да бъдете щастливи, избягвайте всичко, което води към смъртта.
(втори вариант)
На всеки, който не се възпитава с обич и любов, костите му ще лежат в торбичка. За него се казва, че е умрял. За всеки, който се възпитава с обич и с любов, казваме, че е преминал от смърт в живот, т.е. влязъл е в областта на безсмъртието. Всеки иска да бъде щастлив, но трябва да знае, че дето има смърт, щастие няма.
Следователно, за да бъдете щастливи, избягвайте всичко, което води към смъртта.
Понякога малките желания спъват човека и го водят в областта на смъртта.
към втори вариант >>
Понякога малките желания спъват човека и го водят в областта на смъртта.
(втори вариант)
За него се казва, че е умрял. За всеки, който се възпитава с обич и с любов, казваме, че е преминал от смърт в живот, т.е. влязъл е в областта на безсмъртието. Всеки иска да бъде щастлив, но трябва да знае, че дето има смърт, щастие няма. Следователно, за да бъдете щастливи, избягвайте всичко, което води към смъртта.
Понякога малките желания спъват човека и го водят в областта на смъртта.
към втори вариант >>
Един ден вървя из града и виждам, че на една поляна няколко момчета разиграват един паток.
(втори вариант)
Един ден вървя из града и виждам, че на една поляна няколко момчета разиграват един паток.
Те скачат, играят, а той се върти около тях. Исках да разбера защо патокът не бяга, а се върти наоколо. Приближавам се и какво виждам: момчетата нанизали на един тънък канап царевица, която патокът нагълтал лакомо, но краят на канапа останал в ръката на едно от момчетата и то с него държи патока. Тази шега ми се видя жестока и пожелах да освободя патока от ръцете на палавите момчета. Попитах ги: „Колко искате за този паток?
към втори вариант >>
Те скачат, играят, а той се върти около тях.
(втори вариант)
Един ден вървя из града и виждам, че на една поляна няколко момчета разиграват един паток.
Те скачат, играят, а той се върти около тях.
Исках да разбера защо патокът не бяга, а се върти наоколо. Приближавам се и какво виждам: момчетата нанизали на един тънък канап царевица, която патокът нагълтал лакомо, но краят на канапа останал в ръката на едно от момчетата и то с него държи патока. Тази шега ми се видя жестока и пожелах да освободя патока от ръцете на палавите момчета. Попитах ги: „Колко искате за този паток? Искам да го купя от вас.“ – „Ако ни купиш шекер, ще ти го дадем.“ Помислих си: много евтино го продават.
към втори вариант >>
Исках да разбера защо патокът не бяга, а се върти наоколо.
(втори вариант)
Един ден вървя из града и виждам, че на една поляна няколко момчета разиграват един паток. Те скачат, играят, а той се върти около тях.
Исках да разбера защо патокът не бяга, а се върти наоколо.
Приближавам се и какво виждам: момчетата нанизали на един тънък канап царевица, която патокът нагълтал лакомо, но краят на канапа останал в ръката на едно от момчетата и то с него държи патока. Тази шега ми се видя жестока и пожелах да освободя патока от ръцете на палавите момчета. Попитах ги: „Колко искате за този паток? Искам да го купя от вас.“ – „Ако ни купиш шекер, ще ти го дадем.“ Помислих си: много евтино го продават. Дадох им пари да си купят шекер и веднага прерязах канапа, за който момчетата държаха патока.
към втори вариант >>
Приближавам се и какво виждам: момчетата нанизали на един тънък канап царевица, която патокът нагълтал лакомо, но краят на канапа останал в ръката на едно от момчетата и то с него държи патока.
(втори вариант)
Един ден вървя из града и виждам, че на една поляна няколко момчета разиграват един паток. Те скачат, играят, а той се върти около тях. Исках да разбера защо патокът не бяга, а се върти наоколо.
Приближавам се и какво виждам: момчетата нанизали на един тънък канап царевица, която патокът нагълтал лакомо, но краят на канапа останал в ръката на едно от момчетата и то с него държи патока.
Тази шега ми се видя жестока и пожелах да освободя патока от ръцете на палавите момчета. Попитах ги: „Колко искате за този паток? Искам да го купя от вас.“ – „Ако ни купиш шекер, ще ти го дадем.“ Помислих си: много евтино го продават. Дадох им пари да си купят шекер и веднага прерязах канапа, за който момчетата държаха патока. Като се освободи от момчетата, патокът нагълта края на връвта и се отдалечи настрана.
към втори вариант >>
Тази шега ми се видя жестока и пожелах да освободя патока от ръцете на палавите момчета.
(втори вариант)
Един ден вървя из града и виждам, че на една поляна няколко момчета разиграват един паток. Те скачат, играят, а той се върти около тях. Исках да разбера защо патокът не бяга, а се върти наоколо. Приближавам се и какво виждам: момчетата нанизали на един тънък канап царевица, която патокът нагълтал лакомо, но краят на канапа останал в ръката на едно от момчетата и то с него държи патока.
Тази шега ми се видя жестока и пожелах да освободя патока от ръцете на палавите момчета.
Попитах ги: „Колко искате за този паток? Искам да го купя от вас.“ – „Ако ни купиш шекер, ще ти го дадем.“ Помислих си: много евтино го продават. Дадох им пари да си купят шекер и веднага прерязах канапа, за който момчетата държаха патока. Като се освободи от момчетата, патокът нагълта края на връвта и се отдалечи настрана. Аз му предадох мисълта: „Ще внимаваш да не гълташ втори път низана царевица, да не те разиграват момчетата.“ Така изправих тяхната погрешка и освободих патока.
към втори вариант >>
Попитах ги: „Колко искате за този паток?
(втори вариант)
Един ден вървя из града и виждам, че на една поляна няколко момчета разиграват един паток. Те скачат, играят, а той се върти около тях. Исках да разбера защо патокът не бяга, а се върти наоколо. Приближавам се и какво виждам: момчетата нанизали на един тънък канап царевица, която патокът нагълтал лакомо, но краят на канапа останал в ръката на едно от момчетата и то с него държи патока. Тази шега ми се видя жестока и пожелах да освободя патока от ръцете на палавите момчета.
Попитах ги: „Колко искате за този паток?
Искам да го купя от вас.“ – „Ако ни купиш шекер, ще ти го дадем.“ Помислих си: много евтино го продават. Дадох им пари да си купят шекер и веднага прерязах канапа, за който момчетата държаха патока. Като се освободи от момчетата, патокът нагълта края на връвта и се отдалечи настрана. Аз му предадох мисълта: „Ще внимаваш да не гълташ втори път низана царевица, да не те разиграват момчетата.“ Така изправих тяхната погрешка и освободих патока.
към втори вариант >>
Искам да го купя от вас.“ – „Ако ни купиш шекер, ще ти го дадем.“ Помислих си: много евтино го продават.
(втори вариант)
Те скачат, играят, а той се върти около тях. Исках да разбера защо патокът не бяга, а се върти наоколо. Приближавам се и какво виждам: момчетата нанизали на един тънък канап царевица, която патокът нагълтал лакомо, но краят на канапа останал в ръката на едно от момчетата и то с него държи патока. Тази шега ми се видя жестока и пожелах да освободя патока от ръцете на палавите момчета. Попитах ги: „Колко искате за този паток?
Искам да го купя от вас.“ – „Ако ни купиш шекер, ще ти го дадем.“ Помислих си: много евтино го продават.
Дадох им пари да си купят шекер и веднага прерязах канапа, за който момчетата държаха патока. Като се освободи от момчетата, патокът нагълта края на връвта и се отдалечи настрана. Аз му предадох мисълта: „Ще внимаваш да не гълташ втори път низана царевица, да не те разиграват момчетата.“ Така изправих тяхната погрешка и освободих патока.
към втори вариант >>
Дадох им пари да си купят шекер и веднага прерязах канапа, за който момчетата държаха патока.
(втори вариант)
Исках да разбера защо патокът не бяга, а се върти наоколо. Приближавам се и какво виждам: момчетата нанизали на един тънък канап царевица, която патокът нагълтал лакомо, но краят на канапа останал в ръката на едно от момчетата и то с него държи патока. Тази шега ми се видя жестока и пожелах да освободя патока от ръцете на палавите момчета. Попитах ги: „Колко искате за този паток? Искам да го купя от вас.“ – „Ако ни купиш шекер, ще ти го дадем.“ Помислих си: много евтино го продават.
Дадох им пари да си купят шекер и веднага прерязах канапа, за който момчетата държаха патока.
Като се освободи от момчетата, патокът нагълта края на връвта и се отдалечи настрана. Аз му предадох мисълта: „Ще внимаваш да не гълташ втори път низана царевица, да не те разиграват момчетата.“ Така изправих тяхната погрешка и освободих патока.
към втори вариант >>
Като се освободи от момчетата, патокът нагълта края на връвта и се отдалечи настрана.
(втори вариант)
Приближавам се и какво виждам: момчетата нанизали на един тънък канап царевица, която патокът нагълтал лакомо, но краят на канапа останал в ръката на едно от момчетата и то с него държи патока. Тази шега ми се видя жестока и пожелах да освободя патока от ръцете на палавите момчета. Попитах ги: „Колко искате за този паток? Искам да го купя от вас.“ – „Ако ни купиш шекер, ще ти го дадем.“ Помислих си: много евтино го продават. Дадох им пари да си купят шекер и веднага прерязах канапа, за който момчетата държаха патока.
Като се освободи от момчетата, патокът нагълта края на връвта и се отдалечи настрана.
Аз му предадох мисълта: „Ще внимаваш да не гълташ втори път низана царевица, да не те разиграват момчетата.“ Така изправих тяхната погрешка и освободих патока.
към втори вариант >>
Аз му предадох мисълта: „Ще внимаваш да не гълташ втори път низана царевица, да не те разиграват момчетата.“ Така изправих тяхната погрешка и освободих патока.
(втори вариант)
Тази шега ми се видя жестока и пожелах да освободя патока от ръцете на палавите момчета. Попитах ги: „Колко искате за този паток? Искам да го купя от вас.“ – „Ако ни купиш шекер, ще ти го дадем.“ Помислих си: много евтино го продават. Дадох им пари да си купят шекер и веднага прерязах канапа, за който момчетата държаха патока. Като се освободи от момчетата, патокът нагълта края на връвта и се отдалечи настрана.
Аз му предадох мисълта: „Ще внимаваш да не гълташ втори път низана царевица, да не те разиграват момчетата.“ Така изправих тяхната погрешка и освободих патока.
към втори вариант >>
Как може човек да различава доброто и злото в света?
(втори вариант)
Как може човек да различава доброто и злото в света?
Същинското добро и същинското зло са невидими. Видими са само сенките на доброто и на злото. Забелязано е, че сенките на злото са положителни, когато самото зло е отрицателно. Например като се намери пред някоя каса, човек започва да си мисли: „Защо да не взема няколко хиляди лева от тази каса? Ще отида в странство, ще науча език, ще осигуря семейството си, даже и на бедни ще помагам.
към втори вариант >>
Същинското добро и същинското зло са невидими.
(втори вариант)
Как може човек да различава доброто и злото в света?
Същинското добро и същинското зло са невидими.
Видими са само сенките на доброто и на злото. Забелязано е, че сенките на злото са положителни, когато самото зло е отрицателно. Например като се намери пред някоя каса, човек започва да си мисли: „Защо да не взема няколко хиляди лева от тази каса? Ще отида в странство, ще науча език, ще осигуря семейството си, даже и на бедни ще помагам. При това парите принадлежат на Бога, не са собственост на този, на когото е касата.“ Като разсъждава така, човек попада в сенките на злото, които са положителни.
към втори вариант >>
Видими са само сенките на доброто и на злото.
(втори вариант)
Как може човек да различава доброто и злото в света? Същинското добро и същинското зло са невидими.
Видими са само сенките на доброто и на злото.
Забелязано е, че сенките на злото са положителни, когато самото зло е отрицателно. Например като се намери пред някоя каса, човек започва да си мисли: „Защо да не взема няколко хиляди лева от тази каса? Ще отида в странство, ще науча език, ще осигуря семейството си, даже и на бедни ще помагам. При това парите принадлежат на Бога, не са собственост на този, на когото е касата.“ Като разсъждава така, човек попада в сенките на злото, които са положителни. Щом извърши кражбата, той влиза в самото зло, което е отрицателно.
към втори вариант >>
Забелязано е, че сенките на злото са положителни, когато самото зло е отрицателно.
(втори вариант)
Как може човек да различава доброто и злото в света? Същинското добро и същинското зло са невидими. Видими са само сенките на доброто и на злото.
Забелязано е, че сенките на злото са положителни, когато самото зло е отрицателно.
Например като се намери пред някоя каса, човек започва да си мисли: „Защо да не взема няколко хиляди лева от тази каса? Ще отида в странство, ще науча език, ще осигуря семейството си, даже и на бедни ще помагам. При това парите принадлежат на Бога, не са собственост на този, на когото е касата.“ Като разсъждава така, човек попада в сенките на злото, които са положителни. Щом извърши кражбата, той влиза в самото зло, което е отрицателно. Веднага го хващат, турят го в затвор и го осъждат на 10-15-годишен строг тъмничен затвор.
към втори вариант >>
Например като се намери пред някоя каса, човек започва да си мисли: „Защо да не взема няколко хиляди лева от тази каса?
(втори вариант)
Как може човек да различава доброто и злото в света? Същинското добро и същинското зло са невидими. Видими са само сенките на доброто и на злото. Забелязано е, че сенките на злото са положителни, когато самото зло е отрицателно.
Например като се намери пред някоя каса, човек започва да си мисли: „Защо да не взема няколко хиляди лева от тази каса?
Ще отида в странство, ще науча език, ще осигуря семейството си, даже и на бедни ще помагам. При това парите принадлежат на Бога, не са собственост на този, на когото е касата.“ Като разсъждава така, човек попада в сенките на злото, които са положителни. Щом извърши кражбата, той влиза в самото зло, което е отрицателно. Веднага го хващат, турят го в затвор и го осъждат на 10-15-годишен строг тъмничен затвор. Сенките на доброто пък са отрицателни, а самото добро е положително.
към втори вариант >>
Ще отида в странство, ще науча език, ще осигуря семейството си, даже и на бедни ще помагам.
(втори вариант)
Как може човек да различава доброто и злото в света? Същинското добро и същинското зло са невидими. Видими са само сенките на доброто и на злото. Забелязано е, че сенките на злото са положителни, когато самото зло е отрицателно. Например като се намери пред някоя каса, човек започва да си мисли: „Защо да не взема няколко хиляди лева от тази каса?
Ще отида в странство, ще науча език, ще осигуря семейството си, даже и на бедни ще помагам.
При това парите принадлежат на Бога, не са собственост на този, на когото е касата.“ Като разсъждава така, човек попада в сенките на злото, които са положителни. Щом извърши кражбата, той влиза в самото зло, което е отрицателно. Веднага го хващат, турят го в затвор и го осъждат на 10-15-годишен строг тъмничен затвор. Сенките на доброто пък са отрицателни, а самото добро е положително. Като намисли човек да краде от някоя каса, веднага идат сенките на доброто, които са отрицателни и започват да го плашат: „Не кради, ще те хванат, ще те турят в затвор, дето можеш да заболееш, да изгубиш благоволението на Бога“ и т.н.
към втори вариант >>
При това парите принадлежат на Бога, не са собственост на този, на когото е касата.“ Като разсъждава така, човек попада в сенките на злото, които са положителни.
(втори вариант)
Същинското добро и същинското зло са невидими. Видими са само сенките на доброто и на злото. Забелязано е, че сенките на злото са положителни, когато самото зло е отрицателно. Например като се намери пред някоя каса, човек започва да си мисли: „Защо да не взема няколко хиляди лева от тази каса? Ще отида в странство, ще науча език, ще осигуря семейството си, даже и на бедни ще помагам.
При това парите принадлежат на Бога, не са собственост на този, на когото е касата.“ Като разсъждава така, човек попада в сенките на злото, които са положителни.
Щом извърши кражбата, той влиза в самото зло, което е отрицателно. Веднага го хващат, турят го в затвор и го осъждат на 10-15-годишен строг тъмничен затвор. Сенките на доброто пък са отрицателни, а самото добро е положително. Като намисли човек да краде от някоя каса, веднага идат сенките на доброто, които са отрицателни и започват да го плашат: „Не кради, ще те хванат, ще те турят в затвор, дето можеш да заболееш, да изгубиш благоволението на Бога“ и т.н. Който спази това предупреждение, той ще се спаси, ще влезе в областта на доброто, дето всичко е положително.
към втори вариант >>
Щом извърши кражбата, той влиза в самото зло, което е отрицателно.
(втори вариант)
Видими са само сенките на доброто и на злото. Забелязано е, че сенките на злото са положителни, когато самото зло е отрицателно. Например като се намери пред някоя каса, човек започва да си мисли: „Защо да не взема няколко хиляди лева от тази каса? Ще отида в странство, ще науча език, ще осигуря семейството си, даже и на бедни ще помагам. При това парите принадлежат на Бога, не са собственост на този, на когото е касата.“ Като разсъждава така, човек попада в сенките на злото, които са положителни.
Щом извърши кражбата, той влиза в самото зло, което е отрицателно.
Веднага го хващат, турят го в затвор и го осъждат на 10-15-годишен строг тъмничен затвор. Сенките на доброто пък са отрицателни, а самото добро е положително. Като намисли човек да краде от някоя каса, веднага идат сенките на доброто, които са отрицателни и започват да го плашат: „Не кради, ще те хванат, ще те турят в затвор, дето можеш да заболееш, да изгубиш благоволението на Бога“ и т.н. Който спази това предупреждение, той ще се спаси, ще влезе в областта на доброто, дето всичко е положително.
към втори вариант >>
Веднага го хващат, турят го в затвор и го осъждат на 10-15-годишен строг тъмничен затвор.
(втори вариант)
Забелязано е, че сенките на злото са положителни, когато самото зло е отрицателно. Например като се намери пред някоя каса, човек започва да си мисли: „Защо да не взема няколко хиляди лева от тази каса? Ще отида в странство, ще науча език, ще осигуря семейството си, даже и на бедни ще помагам. При това парите принадлежат на Бога, не са собственост на този, на когото е касата.“ Като разсъждава така, човек попада в сенките на злото, които са положителни. Щом извърши кражбата, той влиза в самото зло, което е отрицателно.
Веднага го хващат, турят го в затвор и го осъждат на 10-15-годишен строг тъмничен затвор.
Сенките на доброто пък са отрицателни, а самото добро е положително. Като намисли човек да краде от някоя каса, веднага идат сенките на доброто, които са отрицателни и започват да го плашат: „Не кради, ще те хванат, ще те турят в затвор, дето можеш да заболееш, да изгубиш благоволението на Бога“ и т.н. Който спази това предупреждение, той ще се спаси, ще влезе в областта на доброто, дето всичко е положително.
към втори вариант >>
Сенките на доброто пък са отрицателни, а самото добро е положително.
(втори вариант)
Например като се намери пред някоя каса, човек започва да си мисли: „Защо да не взема няколко хиляди лева от тази каса? Ще отида в странство, ще науча език, ще осигуря семейството си, даже и на бедни ще помагам. При това парите принадлежат на Бога, не са собственост на този, на когото е касата.“ Като разсъждава така, човек попада в сенките на злото, които са положителни. Щом извърши кражбата, той влиза в самото зло, което е отрицателно. Веднага го хващат, турят го в затвор и го осъждат на 10-15-годишен строг тъмничен затвор.
Сенките на доброто пък са отрицателни, а самото добро е положително.
Като намисли човек да краде от някоя каса, веднага идат сенките на доброто, които са отрицателни и започват да го плашат: „Не кради, ще те хванат, ще те турят в затвор, дето можеш да заболееш, да изгубиш благоволението на Бога“ и т.н. Който спази това предупреждение, той ще се спаси, ще влезе в областта на доброто, дето всичко е положително.
към втори вариант >>
Като намисли човек да краде от някоя каса, веднага идат сенките на доброто, които са отрицателни и започват да го плашат: „Не кради, ще те хванат, ще те турят в затвор, дето можеш да заболееш, да изгубиш благоволението на Бога“ и т.н.
(втори вариант)
Ще отида в странство, ще науча език, ще осигуря семейството си, даже и на бедни ще помагам. При това парите принадлежат на Бога, не са собственост на този, на когото е касата.“ Като разсъждава така, човек попада в сенките на злото, които са положителни. Щом извърши кражбата, той влиза в самото зло, което е отрицателно. Веднага го хващат, турят го в затвор и го осъждат на 10-15-годишен строг тъмничен затвор. Сенките на доброто пък са отрицателни, а самото добро е положително.
Като намисли човек да краде от някоя каса, веднага идат сенките на доброто, които са отрицателни и започват да го плашат: „Не кради, ще те хванат, ще те турят в затвор, дето можеш да заболееш, да изгубиш благоволението на Бога“ и т.н.
Който спази това предупреждение, той ще се спаси, ще влезе в областта на доброто, дето всичко е положително.
към втори вариант >>
Който спази това предупреждение, той ще се спаси, ще влезе в областта на доброто, дето всичко е положително.
(втори вариант)
При това парите принадлежат на Бога, не са собственост на този, на когото е касата.“ Като разсъждава така, човек попада в сенките на злото, които са положителни. Щом извърши кражбата, той влиза в самото зло, което е отрицателно. Веднага го хващат, турят го в затвор и го осъждат на 10-15-годишен строг тъмничен затвор. Сенките на доброто пък са отрицателни, а самото добро е положително. Като намисли човек да краде от някоя каса, веднага идат сенките на доброто, които са отрицателни и започват да го плашат: „Не кради, ще те хванат, ще те турят в затвор, дето можеш да заболееш, да изгубиш благоволението на Бога“ и т.н.
Който спази това предупреждение, той ще се спаси, ще влезе в областта на доброто, дето всичко е положително.
към втори вариант >>
Пазете се от онези, които дават големи обещания.
(втори вариант)
Пазете се от онези, които дават големи обещания.
Там се крие злото. В малките обещания пък се крие доброто. То казва на човека: „Предпочитай сиромашията и смъртта пред богатството и охолния живот; така ще се ползваш от благоволението на Бога.“ Злото казва: „За предпочитане е славата, богатството, величието пред сиромашията и безславието. Защо трябва човек да прекара цял живот в беднотия и мъчение? “
към втори вариант >>
Там се крие злото.
(втори вариант)
Пазете се от онези, които дават големи обещания.
Там се крие злото.
В малките обещания пък се крие доброто. То казва на човека: „Предпочитай сиромашията и смъртта пред богатството и охолния живот; така ще се ползваш от благоволението на Бога.“ Злото казва: „За предпочитане е славата, богатството, величието пред сиромашията и безславието. Защо трябва човек да прекара цял живот в беднотия и мъчение? “
към втори вариант >>
В малките обещания пък се крие доброто.
(втори вариант)
Пазете се от онези, които дават големи обещания. Там се крие злото.
В малките обещания пък се крие доброто.
То казва на човека: „Предпочитай сиромашията и смъртта пред богатството и охолния живот; така ще се ползваш от благоволението на Бога.“ Злото казва: „За предпочитане е славата, богатството, величието пред сиромашията и безславието. Защо трябва човек да прекара цял живот в беднотия и мъчение? “
към втори вариант >>
То казва на човека: „Предпочитай сиромашията и смъртта пред богатството и охолния живот; така ще се ползваш от благоволението на Бога.“ Злото казва: „За предпочитане е славата, богатството, величието пред сиромашията и безславието.
(втори вариант)
Пазете се от онези, които дават големи обещания. Там се крие злото. В малките обещания пък се крие доброто.
То казва на човека: „Предпочитай сиромашията и смъртта пред богатството и охолния живот; така ще се ползваш от благоволението на Бога.“ Злото казва: „За предпочитане е славата, богатството, величието пред сиромашията и безславието.
Защо трябва човек да прекара цял живот в беднотия и мъчение? “
към втори вариант >>
Защо трябва човек да прекара цял живот в беднотия и мъчение?
(втори вариант)
Пазете се от онези, които дават големи обещания. Там се крие злото. В малките обещания пък се крие доброто. То казва на човека: „Предпочитай сиромашията и смъртта пред богатството и охолния живот; така ще се ползваш от благоволението на Бога.“ Злото казва: „За предпочитане е славата, богатството, величието пред сиромашията и безславието.
Защо трябва човек да прекара цял живот в беднотия и мъчение?
“
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
Пазете се от онези, които дават големи обещания. Там се крие злото. В малките обещания пък се крие доброто. То казва на човека: „Предпочитай сиромашията и смъртта пред богатството и охолния живот; така ще се ползваш от благоволението на Бога.“ Злото казва: „За предпочитане е славата, богатството, величието пред сиромашията и безславието. Защо трябва човек да прекара цял живот в беднотия и мъчение?
“
към втори вариант >>
В миналия век един от видните американски проповедници, Муди, често държал съживителни събрания на открито.
(втори вариант)
В миналия век един от видните американски проповедници, Муди, често държал съживителни събрания на открито.
Един ден минавала край събранието една знатна, богата госпожа, на файтон, и решила да спре за момент да чуе какво говори този празнословец проповедник. Като я видял, Муди прекъснал проповедта си и се обърнал към събранието със следните думи: „В този момент продавам душата на еди-коя си госпожа. Какво дава светът за нея? И какво дава Христос за нея? “ След това той започнал да изрежда какво дава светът за една душа и какво дава Христос.
към втори вариант >>
Един ден минавала край събранието една знатна, богата госпожа, на файтон, и решила да спре за момент да чуе какво говори този празнословец проповедник.
(втори вариант)
В миналия век един от видните американски проповедници, Муди, често държал съживителни събрания на открито.
Един ден минавала край събранието една знатна, богата госпожа, на файтон, и решила да спре за момент да чуе какво говори този празнословец проповедник.
Като я видял, Муди прекъснал проповедта си и се обърнал към събранието със следните думи: „В този момент продавам душата на еди-коя си госпожа. Какво дава светът за нея? И какво дава Христос за нея? “ След това той започнал да изрежда какво дава светът за една душа и какво дава Христос. Като чула какво дава Христос за душата й, тя веднага слязла от файтона си, приближила се към проповедника и казала: „От днес аз ставам християнка.“
към втори вариант >>
Като я видял, Муди прекъснал проповедта си и се обърнал към събранието със следните думи: „В този момент продавам душата на еди-коя си госпожа.
(втори вариант)
В миналия век един от видните американски проповедници, Муди, често държал съживителни събрания на открито. Един ден минавала край събранието една знатна, богата госпожа, на файтон, и решила да спре за момент да чуе какво говори този празнословец проповедник.
Като я видял, Муди прекъснал проповедта си и се обърнал към събранието със следните думи: „В този момент продавам душата на еди-коя си госпожа.
Какво дава светът за нея? И какво дава Христос за нея? “ След това той започнал да изрежда какво дава светът за една душа и какво дава Христос. Като чула какво дава Христос за душата й, тя веднага слязла от файтона си, приближила се към проповедника и казала: „От днес аз ставам християнка.“
към втори вариант >>
Какво дава светът за нея?
(втори вариант)
В миналия век един от видните американски проповедници, Муди, често държал съживителни събрания на открито. Един ден минавала край събранието една знатна, богата госпожа, на файтон, и решила да спре за момент да чуе какво говори този празнословец проповедник. Като я видял, Муди прекъснал проповедта си и се обърнал към събранието със следните думи: „В този момент продавам душата на еди-коя си госпожа.
Какво дава светът за нея?
И какво дава Христос за нея? “ След това той започнал да изрежда какво дава светът за една душа и какво дава Христос. Като чула какво дава Христос за душата й, тя веднага слязла от файтона си, приближила се към проповедника и казала: „От днес аз ставам християнка.“
към втори вариант >>
И какво дава Христос за нея?
(втори вариант)
В миналия век един от видните американски проповедници, Муди, често държал съживителни събрания на открито. Един ден минавала край събранието една знатна, богата госпожа, на файтон, и решила да спре за момент да чуе какво говори този празнословец проповедник. Като я видял, Муди прекъснал проповедта си и се обърнал към събранието със следните думи: „В този момент продавам душата на еди-коя си госпожа. Какво дава светът за нея?
И какво дава Христос за нея?
“ След това той започнал да изрежда какво дава светът за една душа и какво дава Христос. Като чула какво дава Христос за душата й, тя веднага слязла от файтона си, приближила се към проповедника и казала: „От днес аз ставам християнка.“
към втори вариант >>
“ След това той започнал да изрежда какво дава светът за една душа и какво дава Христос.
(втори вариант)
В миналия век един от видните американски проповедници, Муди, често държал съживителни събрания на открито. Един ден минавала край събранието една знатна, богата госпожа, на файтон, и решила да спре за момент да чуе какво говори този празнословец проповедник. Като я видял, Муди прекъснал проповедта си и се обърнал към събранието със следните думи: „В този момент продавам душата на еди-коя си госпожа. Какво дава светът за нея? И какво дава Христос за нея?
“ След това той започнал да изрежда какво дава светът за една душа и какво дава Христос.
Като чула какво дава Христос за душата й, тя веднага слязла от файтона си, приближила се към проповедника и казала: „От днес аз ставам християнка.“
към втори вариант >>
Като чула какво дава Христос за душата й, тя веднага слязла от файтона си, приближила се към проповедника и казала: „От днес аз ставам християнка.“
(втори вариант)
Един ден минавала край събранието една знатна, богата госпожа, на файтон, и решила да спре за момент да чуе какво говори този празнословец проповедник. Като я видял, Муди прекъснал проповедта си и се обърнал към събранието със следните думи: „В този момент продавам душата на еди-коя си госпожа. Какво дава светът за нея? И какво дава Христос за нея? “ След това той започнал да изрежда какво дава светът за една душа и какво дава Христос.
Като чула какво дава Христос за душата й, тя веднага слязла от файтона си, приближила се към проповедника и казала: „От днес аз ставам християнка.“
към втори вариант >>
Днес всички хора продават душите си и всеки иска да знае кой повече ще даде за душата му – светът или Христос?
(втори вариант)
Днес всички хора продават душите си и всеки иска да знае кой повече ще даде за душата му – светът или Христос?
Защо трябва да ходите с наведени глави? Ще кажете, че злото ви тъпче. С какво ви тъпче? – С болести, със сиромашия. Кое е лошото в болестта и в сиромашията?
към втори вариант >>
Защо трябва да ходите с наведени глави?
(втори вариант)
Днес всички хора продават душите си и всеки иска да знае кой повече ще даде за душата му – светът или Христос?
Защо трябва да ходите с наведени глави?
Ще кажете, че злото ви тъпче. С какво ви тъпче? – С болести, със сиромашия. Кое е лошото в болестта и в сиромашията? Изправете главите си и радвайте се, ако сте болен или ако сте сиромах.
към втори вариант >>
Ще кажете, че злото ви тъпче.
(втори вариант)
Днес всички хора продават душите си и всеки иска да знае кой повече ще даде за душата му – светът или Христос? Защо трябва да ходите с наведени глави?
Ще кажете, че злото ви тъпче.
С какво ви тъпче? – С болести, със сиромашия. Кое е лошото в болестта и в сиромашията? Изправете главите си и радвайте се, ако сте болен или ако сте сиромах. Какво липсва на човека?
към втори вариант >>
С какво ви тъпче?
(втори вариант)
Днес всички хора продават душите си и всеки иска да знае кой повече ще даде за душата му – светът или Христос? Защо трябва да ходите с наведени глави? Ще кажете, че злото ви тъпче.
С какво ви тъпче?
– С болести, със сиромашия. Кое е лошото в болестта и в сиромашията? Изправете главите си и радвайте се, ако сте болен или ако сте сиромах. Какво липсва на човека? Всеки носи в себе си несметни богатства.
към втори вариант >>
– С болести, със сиромашия.
(втори вариант)
Днес всички хора продават душите си и всеки иска да знае кой повече ще даде за душата му – светът или Христос? Защо трябва да ходите с наведени глави? Ще кажете, че злото ви тъпче. С какво ви тъпче?
– С болести, със сиромашия.
Кое е лошото в болестта и в сиромашията? Изправете главите си и радвайте се, ако сте болен или ако сте сиромах. Какво липсва на човека? Всеки носи в себе си несметни богатства. Той има очи, уши, нос, уста, сърце, дробове, стомах и т.н.
към втори вариант >>
Кое е лошото в болестта и в сиромашията?
(втори вариант)
Днес всички хора продават душите си и всеки иска да знае кой повече ще даде за душата му – светът или Христос? Защо трябва да ходите с наведени глави? Ще кажете, че злото ви тъпче. С какво ви тъпче? – С болести, със сиромашия.
Кое е лошото в болестта и в сиромашията?
Изправете главите си и радвайте се, ако сте болен или ако сте сиромах. Какво липсва на човека? Всеки носи в себе си несметни богатства. Той има очи, уши, нос, уста, сърце, дробове, стомах и т.н. Това струва милиарди, а той минава за сиромах.
към втори вариант >>
Изправете главите си и радвайте се, ако сте болен или ако сте сиромах.
(втори вариант)
Защо трябва да ходите с наведени глави? Ще кажете, че злото ви тъпче. С какво ви тъпче? – С болести, със сиромашия. Кое е лошото в болестта и в сиромашията?
Изправете главите си и радвайте се, ако сте болен или ако сте сиромах.
Какво липсва на човека? Всеки носи в себе си несметни богатства. Той има очи, уши, нос, уста, сърце, дробове, стомах и т.н. Това струва милиарди, а той минава за сиромах. Той има душа, дух, които също струват милиарди.
към втори вариант >>
Какво липсва на човека?
(втори вариант)
Ще кажете, че злото ви тъпче. С какво ви тъпче? – С болести, със сиромашия. Кое е лошото в болестта и в сиромашията? Изправете главите си и радвайте се, ако сте болен или ако сте сиромах.
Какво липсва на човека?
Всеки носи в себе си несметни богатства. Той има очи, уши, нос, уста, сърце, дробове, стомах и т.н. Това струва милиарди, а той минава за сиромах. Той има душа, дух, които също струват милиарди. Трябва ли при това богатство човек да минава за беден?
към втори вариант >>
Всеки носи в себе си несметни богатства.
(втори вариант)
С какво ви тъпче? – С болести, със сиромашия. Кое е лошото в болестта и в сиромашията? Изправете главите си и радвайте се, ако сте болен или ако сте сиромах. Какво липсва на човека?
Всеки носи в себе си несметни богатства.
Той има очи, уши, нос, уста, сърце, дробове, стомах и т.н. Това струва милиарди, а той минава за сиромах. Той има душа, дух, които също струват милиарди. Трябва ли при това богатство човек да минава за беден? Трябва ли при методите, които са вложени в него за лекуване, да мисли, че е болен и не може да се излекува?
към втори вариант >>
Той има очи, уши, нос, уста, сърце, дробове, стомах и т.н.
(втори вариант)
– С болести, със сиромашия. Кое е лошото в болестта и в сиромашията? Изправете главите си и радвайте се, ако сте болен или ако сте сиромах. Какво липсва на човека? Всеки носи в себе си несметни богатства.
Той има очи, уши, нос, уста, сърце, дробове, стомах и т.н.
Това струва милиарди, а той минава за сиромах. Той има душа, дух, които също струват милиарди. Трябва ли при това богатство човек да минава за беден? Трябва ли при методите, които са вложени в него за лекуване, да мисли, че е болен и не може да се излекува?
към втори вариант >>
Това струва милиарди, а той минава за сиромах.
(втори вариант)
Кое е лошото в болестта и в сиромашията? Изправете главите си и радвайте се, ако сте болен или ако сте сиромах. Какво липсва на човека? Всеки носи в себе си несметни богатства. Той има очи, уши, нос, уста, сърце, дробове, стомах и т.н.
Това струва милиарди, а той минава за сиромах.
Той има душа, дух, които също струват милиарди. Трябва ли при това богатство човек да минава за беден? Трябва ли при методите, които са вложени в него за лекуване, да мисли, че е болен и не може да се излекува?
към втори вариант >>
Той има душа, дух, които също струват милиарди.
(втори вариант)
Изправете главите си и радвайте се, ако сте болен или ако сте сиромах. Какво липсва на човека? Всеки носи в себе си несметни богатства. Той има очи, уши, нос, уста, сърце, дробове, стомах и т.н. Това струва милиарди, а той минава за сиромах.
Той има душа, дух, които също струват милиарди.
Трябва ли при това богатство човек да минава за беден? Трябва ли при методите, които са вложени в него за лекуване, да мисли, че е болен и не може да се излекува?
към втори вариант >>
Трябва ли при това богатство човек да минава за беден?
(втори вариант)
Какво липсва на човека? Всеки носи в себе си несметни богатства. Той има очи, уши, нос, уста, сърце, дробове, стомах и т.н. Това струва милиарди, а той минава за сиромах. Той има душа, дух, които също струват милиарди.
Трябва ли при това богатство човек да минава за беден?
Трябва ли при методите, които са вложени в него за лекуване, да мисли, че е болен и не може да се излекува?
към втори вариант >>
Трябва ли при методите, които са вложени в него за лекуване, да мисли, че е болен и не може да се излекува?
(втори вариант)
Всеки носи в себе си несметни богатства. Той има очи, уши, нос, уста, сърце, дробове, стомах и т.н. Това струва милиарди, а той минава за сиромах. Той има душа, дух, които също струват милиарди. Трябва ли при това богатство човек да минава за беден?
Трябва ли при методите, които са вложени в него за лекуване, да мисли, че е болен и не може да се излекува?
към втори вариант >>
Преди години дойде при мене един богат софиянец, за да ме моли да го лекувам, понеже страдал от някаква неизлечима болест.
(втори вариант)
Преди години дойде при мене един богат софиянец, за да ме моли да го лекувам, понеже страдал от някаква неизлечима болест.
„Ако ме излекуваш – казва той, – ще ти дам много пари.“ – „Колко пари ще ми дадеш? Ако мислиш, че можеш да ми дадеш 5 – 10 000 лв., това не е нищо.“ Когато се лекува някой, той трябва да раздаде всичкото си имане, нищо да не остави за себе си. При това, като се убеди, че е напълно излекуван, ще посвети живота си на Бога. Ако е съгласен при тези условия, аз се наемам да го лекувам. Защо човек да не даде всичко на Онзи, Който му е дал всичко?
към втори вариант >>
„Ако ме излекуваш – казва той, – ще ти дам много пари.“ – „Колко пари ще ми дадеш?
(втори вариант)
Преди години дойде при мене един богат софиянец, за да ме моли да го лекувам, понеже страдал от някаква неизлечима болест.
„Ако ме излекуваш – казва той, – ще ти дам много пари.“ – „Колко пари ще ми дадеш?
Ако мислиш, че можеш да ми дадеш 5 – 10 000 лв., това не е нищо.“ Когато се лекува някой, той трябва да раздаде всичкото си имане, нищо да не остави за себе си. При това, като се убеди, че е напълно излекуван, ще посвети живота си на Бога. Ако е съгласен при тези условия, аз се наемам да го лекувам. Защо човек да не даде всичко на Онзи, Който му е дал всичко? Обаче този господин се замисли и до днес още мисли, не се е явил да ми отговори.
към втори вариант >>
Ако мислиш, че можеш да ми дадеш 5 – 10 000 лв., това не е нищо.“ Когато се лекува някой, той трябва да раздаде всичкото си имане, нищо да не остави за себе си.
(втори вариант)
Преди години дойде при мене един богат софиянец, за да ме моли да го лекувам, понеже страдал от някаква неизлечима болест. „Ако ме излекуваш – казва той, – ще ти дам много пари.“ – „Колко пари ще ми дадеш?
Ако мислиш, че можеш да ми дадеш 5 – 10 000 лв., това не е нищо.“ Когато се лекува някой, той трябва да раздаде всичкото си имане, нищо да не остави за себе си.
При това, като се убеди, че е напълно излекуван, ще посвети живота си на Бога. Ако е съгласен при тези условия, аз се наемам да го лекувам. Защо човек да не даде всичко на Онзи, Който му е дал всичко? Обаче този господин се замисли и до днес още мисли, не се е явил да ми отговори. Ако намери друг лекар освен Бога, Който може да го излекува и физически, и душевно, нека отиде при него.
към втори вариант >>
При това, като се убеди, че е напълно излекуван, ще посвети живота си на Бога.
(втори вариант)
Преди години дойде при мене един богат софиянец, за да ме моли да го лекувам, понеже страдал от някаква неизлечима болест. „Ако ме излекуваш – казва той, – ще ти дам много пари.“ – „Колко пари ще ми дадеш? Ако мислиш, че можеш да ми дадеш 5 – 10 000 лв., това не е нищо.“ Когато се лекува някой, той трябва да раздаде всичкото си имане, нищо да не остави за себе си.
При това, като се убеди, че е напълно излекуван, ще посвети живота си на Бога.
Ако е съгласен при тези условия, аз се наемам да го лекувам. Защо човек да не даде всичко на Онзи, Който му е дал всичко? Обаче този господин се замисли и до днес още мисли, не се е явил да ми отговори. Ако намери друг лекар освен Бога, Който може да го излекува и физически, и душевно, нека отиде при него. Бог лекува всички болести и недъзи на хората.
към втори вариант >>
Ако е съгласен при тези условия, аз се наемам да го лекувам.
(втори вариант)
Преди години дойде при мене един богат софиянец, за да ме моли да го лекувам, понеже страдал от някаква неизлечима болест. „Ако ме излекуваш – казва той, – ще ти дам много пари.“ – „Колко пари ще ми дадеш? Ако мислиш, че можеш да ми дадеш 5 – 10 000 лв., това не е нищо.“ Когато се лекува някой, той трябва да раздаде всичкото си имане, нищо да не остави за себе си. При това, като се убеди, че е напълно излекуван, ще посвети живота си на Бога.
Ако е съгласен при тези условия, аз се наемам да го лекувам.
Защо човек да не даде всичко на Онзи, Който му е дал всичко? Обаче този господин се замисли и до днес още мисли, не се е явил да ми отговори. Ако намери друг лекар освен Бога, Който може да го излекува и физически, и душевно, нека отиде при него. Бог лекува всички болести и недъзи на хората. С други думи казано: Любовта лекува всички външни и вътрешни болести и недъзи.
към втори вариант >>
Защо човек да не даде всичко на Онзи, Който му е дал всичко?
(втори вариант)
Преди години дойде при мене един богат софиянец, за да ме моли да го лекувам, понеже страдал от някаква неизлечима болест. „Ако ме излекуваш – казва той, – ще ти дам много пари.“ – „Колко пари ще ми дадеш? Ако мислиш, че можеш да ми дадеш 5 – 10 000 лв., това не е нищо.“ Когато се лекува някой, той трябва да раздаде всичкото си имане, нищо да не остави за себе си. При това, като се убеди, че е напълно излекуван, ще посвети живота си на Бога. Ако е съгласен при тези условия, аз се наемам да го лекувам.
Защо човек да не даде всичко на Онзи, Който му е дал всичко?
Обаче този господин се замисли и до днес още мисли, не се е явил да ми отговори. Ако намери друг лекар освен Бога, Който може да го излекува и физически, и душевно, нека отиде при него. Бог лекува всички болести и недъзи на хората. С други думи казано: Любовта лекува всички външни и вътрешни болести и недъзи. Тя лекува, повдига и възкресява.
към втори вариант >>
Обаче този господин се замисли и до днес още мисли, не се е явил да ми отговори.
(втори вариант)
„Ако ме излекуваш – казва той, – ще ти дам много пари.“ – „Колко пари ще ми дадеш? Ако мислиш, че можеш да ми дадеш 5 – 10 000 лв., това не е нищо.“ Когато се лекува някой, той трябва да раздаде всичкото си имане, нищо да не остави за себе си. При това, като се убеди, че е напълно излекуван, ще посвети живота си на Бога. Ако е съгласен при тези условия, аз се наемам да го лекувам. Защо човек да не даде всичко на Онзи, Който му е дал всичко?
Обаче този господин се замисли и до днес още мисли, не се е явил да ми отговори.
Ако намери друг лекар освен Бога, Който може да го излекува и физически, и душевно, нека отиде при него. Бог лекува всички болести и недъзи на хората. С други думи казано: Любовта лекува всички външни и вътрешни болести и недъзи. Тя лекува, повдига и възкресява.
към втори вариант >>
Ако намери друг лекар освен Бога, Който може да го излекува и физически, и душевно, нека отиде при него.
(втори вариант)
Ако мислиш, че можеш да ми дадеш 5 – 10 000 лв., това не е нищо.“ Когато се лекува някой, той трябва да раздаде всичкото си имане, нищо да не остави за себе си. При това, като се убеди, че е напълно излекуван, ще посвети живота си на Бога. Ако е съгласен при тези условия, аз се наемам да го лекувам. Защо човек да не даде всичко на Онзи, Който му е дал всичко? Обаче този господин се замисли и до днес още мисли, не се е явил да ми отговори.
Ако намери друг лекар освен Бога, Който може да го излекува и физически, и душевно, нека отиде при него.
Бог лекува всички болести и недъзи на хората. С други думи казано: Любовта лекува всички външни и вътрешни болести и недъзи. Тя лекува, повдига и възкресява.
към втори вариант >>
Бог лекува всички болести и недъзи на хората.
(втори вариант)
При това, като се убеди, че е напълно излекуван, ще посвети живота си на Бога. Ако е съгласен при тези условия, аз се наемам да го лекувам. Защо човек да не даде всичко на Онзи, Който му е дал всичко? Обаче този господин се замисли и до днес още мисли, не се е явил да ми отговори. Ако намери друг лекар освен Бога, Който може да го излекува и физически, и душевно, нека отиде при него.
Бог лекува всички болести и недъзи на хората.
С други думи казано: Любовта лекува всички външни и вътрешни болести и недъзи. Тя лекува, повдига и възкресява.
към втори вариант >>
С други думи казано: Любовта лекува всички външни и вътрешни болести и недъзи.
(втори вариант)
Ако е съгласен при тези условия, аз се наемам да го лекувам. Защо човек да не даде всичко на Онзи, Който му е дал всичко? Обаче този господин се замисли и до днес още мисли, не се е явил да ми отговори. Ако намери друг лекар освен Бога, Който може да го излекува и физически, и душевно, нека отиде при него. Бог лекува всички болести и недъзи на хората.
С други думи казано: Любовта лекува всички външни и вътрешни болести и недъзи.
Тя лекува, повдига и възкресява.
към втори вариант >>
Тя лекува, повдига и възкресява.
(втори вариант)
Защо човек да не даде всичко на Онзи, Който му е дал всичко? Обаче този господин се замисли и до днес още мисли, не се е явил да ми отговори. Ако намери друг лекар освен Бога, Който може да го излекува и физически, и душевно, нека отиде при него. Бог лекува всички болести и недъзи на хората. С други думи казано: Любовта лекува всички външни и вътрешни болести и недъзи.
Тя лекува, повдига и възкресява.
към втори вариант >>
Като не разбират силата на Любовта, някои се запитват защо трябва да обичат или защо трябва да мислят за Любовта.
(втори вариант)
Като не разбират силата на Любовта, някои се запитват защо трябва да обичат или защо трябва да мислят за Любовта.
Ще мислиш за Любовта, ще обичаш хората, защото не можеш без тях. Любовта и обичта внасят импулс, подтик в човека. Ти се интересуваш от някого, защото го обичаш. Ти се интересуваш от една книга, четеш я и се ползваш от съдържанието й, защото я обичаш. Ти се интересуваш от хляба, от плодните дървета, защото ги обичаш.
към втори вариант >>
Ще мислиш за Любовта, ще обичаш хората, защото не можеш без тях.
(втори вариант)
Като не разбират силата на Любовта, някои се запитват защо трябва да обичат или защо трябва да мислят за Любовта.
Ще мислиш за Любовта, ще обичаш хората, защото не можеш без тях.
Любовта и обичта внасят импулс, подтик в човека. Ти се интересуваш от някого, защото го обичаш. Ти се интересуваш от една книга, четеш я и се ползваш от съдържанието й, защото я обичаш. Ти се интересуваш от хляба, от плодните дървета, защото ги обичаш. Изчезне ли Любовта, интересът ви изчезва, а заедно с него и условията за вашето растене и повдигане.
към втори вариант >>
Любовта и обичта внасят импулс, подтик в човека.
(втори вариант)
Като не разбират силата на Любовта, някои се запитват защо трябва да обичат или защо трябва да мислят за Любовта. Ще мислиш за Любовта, ще обичаш хората, защото не можеш без тях.
Любовта и обичта внасят импулс, подтик в човека.
Ти се интересуваш от някого, защото го обичаш. Ти се интересуваш от една книга, четеш я и се ползваш от съдържанието й, защото я обичаш. Ти се интересуваш от хляба, от плодните дървета, защото ги обичаш. Изчезне ли Любовта, интересът ви изчезва, а заедно с него и условията за вашето растене и повдигане.
към втори вариант >>
Ти се интересуваш от някого, защото го обичаш.
(втори вариант)
Като не разбират силата на Любовта, някои се запитват защо трябва да обичат или защо трябва да мислят за Любовта. Ще мислиш за Любовта, ще обичаш хората, защото не можеш без тях. Любовта и обичта внасят импулс, подтик в човека.
Ти се интересуваш от някого, защото го обичаш.
Ти се интересуваш от една книга, четеш я и се ползваш от съдържанието й, защото я обичаш. Ти се интересуваш от хляба, от плодните дървета, защото ги обичаш. Изчезне ли Любовта, интересът ви изчезва, а заедно с него и условията за вашето растене и повдигане.
към втори вариант >>
Ти се интересуваш от една книга, четеш я и се ползваш от съдържанието й, защото я обичаш.
(втори вариант)
Като не разбират силата на Любовта, някои се запитват защо трябва да обичат или защо трябва да мислят за Любовта. Ще мислиш за Любовта, ще обичаш хората, защото не можеш без тях. Любовта и обичта внасят импулс, подтик в човека. Ти се интересуваш от някого, защото го обичаш.
Ти се интересуваш от една книга, четеш я и се ползваш от съдържанието й, защото я обичаш.
Ти се интересуваш от хляба, от плодните дървета, защото ги обичаш. Изчезне ли Любовта, интересът ви изчезва, а заедно с него и условията за вашето растене и повдигане.
към втори вариант >>
Ти се интересуваш от хляба, от плодните дървета, защото ги обичаш.
(втори вариант)
Като не разбират силата на Любовта, някои се запитват защо трябва да обичат или защо трябва да мислят за Любовта. Ще мислиш за Любовта, ще обичаш хората, защото не можеш без тях. Любовта и обичта внасят импулс, подтик в човека. Ти се интересуваш от някого, защото го обичаш. Ти се интересуваш от една книга, четеш я и се ползваш от съдържанието й, защото я обичаш.
Ти се интересуваш от хляба, от плодните дървета, защото ги обичаш.
Изчезне ли Любовта, интересът ви изчезва, а заедно с него и условията за вашето растене и повдигане.
към втори вариант >>
Изчезне ли Любовта, интересът ви изчезва, а заедно с него и условията за вашето растене и повдигане.
(втори вариант)
Ще мислиш за Любовта, ще обичаш хората, защото не можеш без тях. Любовта и обичта внасят импулс, подтик в човека. Ти се интересуваш от някого, защото го обичаш. Ти се интересуваш от една книга, четеш я и се ползваш от съдържанието й, защото я обичаш. Ти се интересуваш от хляба, от плодните дървета, защото ги обичаш.
Изчезне ли Любовта, интересът ви изчезва, а заедно с него и условията за вашето растене и повдигане.
към втори вариант >>
Ще кажете, че нямате никакво отношение към растенията.
(втори вариант)
Ще кажете, че нямате никакво отношение към растенията.
Не е така. Растенията и плодните дървета представляват енергии на висши, разумни същества, към които вие имате естествени отношения. Вие не можете без тях. Те внасят във вас подтик към добро; те събуждат в ума ви красиви и възвишени мисли, а в сърцето ви – благородни чувства и желания. Когато Ева яде от забранения плод, в който се криеха нисши енергии, в нея се събудиха съответни подтици – тщеславие, гордост.
към втори вариант >>
Не е така.
(втори вариант)
Ще кажете, че нямате никакво отношение към растенията.
Не е така.
Растенията и плодните дървета представляват енергии на висши, разумни същества, към които вие имате естествени отношения. Вие не можете без тях. Те внасят във вас подтик към добро; те събуждат в ума ви красиви и възвишени мисли, а в сърцето ви – благородни чувства и желания. Когато Ева яде от забранения плод, в който се криеха нисши енергии, в нея се събудиха съответни подтици – тщеславие, гордост. Тя си помисли, че може да преобрази живота, да стане като Бога.
към втори вариант >>
Растенията и плодните дървета представляват енергии на висши, разумни същества, към които вие имате естествени отношения.
(втори вариант)
Ще кажете, че нямате никакво отношение към растенията. Не е така.
Растенията и плодните дървета представляват енергии на висши, разумни същества, към които вие имате естествени отношения.
Вие не можете без тях. Те внасят във вас подтик към добро; те събуждат в ума ви красиви и възвишени мисли, а в сърцето ви – благородни чувства и желания. Когато Ева яде от забранения плод, в който се криеха нисши енергии, в нея се събудиха съответни подтици – тщеславие, гордост. Тя си помисли, че може да преобрази живота, да стане като Бога. Като яде от забранения плод, тя си въобрази, че ще се прослави по целия свят, всичките поколения ще говорят за нея.
към втори вариант >>
Вие не можете без тях.
(втори вариант)
Ще кажете, че нямате никакво отношение към растенията. Не е така. Растенията и плодните дървета представляват енергии на висши, разумни същества, към които вие имате естествени отношения.
Вие не можете без тях.
Те внасят във вас подтик към добро; те събуждат в ума ви красиви и възвишени мисли, а в сърцето ви – благородни чувства и желания. Когато Ева яде от забранения плод, в който се криеха нисши енергии, в нея се събудиха съответни подтици – тщеславие, гордост. Тя си помисли, че може да преобрази живота, да стане като Бога. Като яде от забранения плод, тя си въобрази, че ще се прослави по целия свят, всичките поколения ще говорят за нея. Не излезе така.
към втори вариант >>
Те внасят във вас подтик към добро; те събуждат в ума ви красиви и възвишени мисли, а в сърцето ви – благородни чувства и желания.
(втори вариант)
Ще кажете, че нямате никакво отношение към растенията. Не е така. Растенията и плодните дървета представляват енергии на висши, разумни същества, към които вие имате естествени отношения. Вие не можете без тях.
Те внасят във вас подтик към добро; те събуждат в ума ви красиви и възвишени мисли, а в сърцето ви – благородни чувства и желания.
Когато Ева яде от забранения плод, в който се криеха нисши енергии, в нея се събудиха съответни подтици – тщеславие, гордост. Тя си помисли, че може да преобрази живота, да стане като Бога. Като яде от забранения плод, тя си въобрази, че ще се прослави по целия свят, всичките поколения ще говорят за нея. Не излезе така. Тя стана причина за падането на човечеството, а оттам и за разпъването на Христа.
към втори вариант >>
Когато Ева яде от забранения плод, в който се криеха нисши енергии, в нея се събудиха съответни подтици – тщеславие, гордост.
(втори вариант)
Ще кажете, че нямате никакво отношение към растенията. Не е така. Растенията и плодните дървета представляват енергии на висши, разумни същества, към които вие имате естествени отношения. Вие не можете без тях. Те внасят във вас подтик към добро; те събуждат в ума ви красиви и възвишени мисли, а в сърцето ви – благородни чувства и желания.
Когато Ева яде от забранения плод, в който се криеха нисши енергии, в нея се събудиха съответни подтици – тщеславие, гордост.
Тя си помисли, че може да преобрази живота, да стане като Бога. Като яде от забранения плод, тя си въобрази, че ще се прослави по целия свят, всичките поколения ще говорят за нея. Не излезе така. Тя стана причина за падането на човечеството, а оттам и за разпъването на Христа. Във времето на Христа тя беше на Земята и горко плака.
към втори вариант >>
Тя си помисли, че може да преобрази живота, да стане като Бога.
(втори вариант)
Не е така. Растенията и плодните дървета представляват енергии на висши, разумни същества, към които вие имате естествени отношения. Вие не можете без тях. Те внасят във вас подтик към добро; те събуждат в ума ви красиви и възвишени мисли, а в сърцето ви – благородни чувства и желания. Когато Ева яде от забранения плод, в който се криеха нисши енергии, в нея се събудиха съответни подтици – тщеславие, гордост.
Тя си помисли, че може да преобрази живота, да стане като Бога.
Като яде от забранения плод, тя си въобрази, че ще се прослави по целия свят, всичките поколения ще говорят за нея. Не излезе така. Тя стана причина за падането на човечеството, а оттам и за разпъването на Христа. Във времето на Христа тя беше на Земята и горко плака. Тя съзна погрешката си и се разкая, че я е направила.
към втори вариант >>
Като яде от забранения плод, тя си въобрази, че ще се прослави по целия свят, всичките поколения ще говорят за нея.
(втори вариант)
Растенията и плодните дървета представляват енергии на висши, разумни същества, към които вие имате естествени отношения. Вие не можете без тях. Те внасят във вас подтик към добро; те събуждат в ума ви красиви и възвишени мисли, а в сърцето ви – благородни чувства и желания. Когато Ева яде от забранения плод, в който се криеха нисши енергии, в нея се събудиха съответни подтици – тщеславие, гордост. Тя си помисли, че може да преобрази живота, да стане като Бога.
Като яде от забранения плод, тя си въобрази, че ще се прослави по целия свят, всичките поколения ще говорят за нея.
Не излезе така. Тя стана причина за падането на човечеството, а оттам и за разпъването на Христа. Във времето на Христа тя беше на Земята и горко плака. Тя съзна погрешката си и се разкая, че я е направила. Ева разбра, че горчиво се е лъгала в своите мисли и желания.
към втори вариант >>
Не излезе така.
(втори вариант)
Вие не можете без тях. Те внасят във вас подтик към добро; те събуждат в ума ви красиви и възвишени мисли, а в сърцето ви – благородни чувства и желания. Когато Ева яде от забранения плод, в който се криеха нисши енергии, в нея се събудиха съответни подтици – тщеславие, гордост. Тя си помисли, че може да преобрази живота, да стане като Бога. Като яде от забранения плод, тя си въобрази, че ще се прослави по целия свят, всичките поколения ще говорят за нея.
Не излезе така.
Тя стана причина за падането на човечеството, а оттам и за разпъването на Христа. Във времето на Христа тя беше на Земята и горко плака. Тя съзна погрешката си и се разкая, че я е направила. Ева разбра, че горчиво се е лъгала в своите мисли и желания. Погрешката й се дължи на безлюбието.
към втори вариант >>
Тя стана причина за падането на човечеството, а оттам и за разпъването на Христа.
(втори вариант)
Те внасят във вас подтик към добро; те събуждат в ума ви красиви и възвишени мисли, а в сърцето ви – благородни чувства и желания. Когато Ева яде от забранения плод, в който се криеха нисши енергии, в нея се събудиха съответни подтици – тщеславие, гордост. Тя си помисли, че може да преобрази живота, да стане като Бога. Като яде от забранения плод, тя си въобрази, че ще се прослави по целия свят, всичките поколения ще говорят за нея. Не излезе така.
Тя стана причина за падането на човечеството, а оттам и за разпъването на Христа.
Във времето на Христа тя беше на Земята и горко плака. Тя съзна погрешката си и се разкая, че я е направила. Ева разбра, че горчиво се е лъгала в своите мисли и желания. Погрешката й се дължи на безлюбието. Тя яде от забранения плод без любов.
към втори вариант >>
Във времето на Христа тя беше на Земята и горко плака.
(втори вариант)
Когато Ева яде от забранения плод, в който се криеха нисши енергии, в нея се събудиха съответни подтици – тщеславие, гордост. Тя си помисли, че може да преобрази живота, да стане като Бога. Като яде от забранения плод, тя си въобрази, че ще се прослави по целия свят, всичките поколения ще говорят за нея. Не излезе така. Тя стана причина за падането на човечеството, а оттам и за разпъването на Христа.
Във времето на Христа тя беше на Земята и горко плака.
Тя съзна погрешката си и се разкая, че я е направила. Ева разбра, че горчиво се е лъгала в своите мисли и желания. Погрешката й се дължи на безлюбието. Тя яде от забранения плод без любов. Тя обичаше двама, и то с различна сила.
към втори вариант >>
Тя съзна погрешката си и се разкая, че я е направила.
(втори вариант)
Тя си помисли, че може да преобрази живота, да стане като Бога. Като яде от забранения плод, тя си въобрази, че ще се прослави по целия свят, всичките поколения ще говорят за нея. Не излезе така. Тя стана причина за падането на човечеството, а оттам и за разпъването на Христа. Във времето на Христа тя беше на Земята и горко плака.
Тя съзна погрешката си и се разкая, че я е направила.
Ева разбра, че горчиво се е лъгала в своите мисли и желания. Погрешката й се дължи на безлюбието. Тя яде от забранения плод без любов. Тя обичаше двама, и то с различна сила. Любовта е единна и неразделна.
към втори вариант >>
Ева разбра, че горчиво се е лъгала в своите мисли и желания.
(втори вариант)
Като яде от забранения плод, тя си въобрази, че ще се прослави по целия свят, всичките поколения ще говорят за нея. Не излезе така. Тя стана причина за падането на човечеството, а оттам и за разпъването на Христа. Във времето на Христа тя беше на Земята и горко плака. Тя съзна погрешката си и се разкая, че я е направила.
Ева разбра, че горчиво се е лъгала в своите мисли и желания.
Погрешката й се дължи на безлюбието. Тя яде от забранения плод без любов. Тя обичаше двама, и то с различна сила. Любовта е единна и неразделна. Когато любовта ви към двама души е различна, вие сте на крив път.
към втори вариант >>
Погрешката й се дължи на безлюбието.
(втори вариант)
Не излезе така. Тя стана причина за падането на човечеството, а оттам и за разпъването на Христа. Във времето на Христа тя беше на Земята и горко плака. Тя съзна погрешката си и се разкая, че я е направила. Ева разбра, че горчиво се е лъгала в своите мисли и желания.
Погрешката й се дължи на безлюбието.
Тя яде от забранения плод без любов. Тя обичаше двама, и то с различна сила. Любовта е единна и неразделна. Когато любовта ви към двама души е различна, вие сте на крив път. В Любовта няма различие.
към втори вариант >>
Тя яде от забранения плод без любов.
(втори вариант)
Тя стана причина за падането на човечеството, а оттам и за разпъването на Христа. Във времето на Христа тя беше на Земята и горко плака. Тя съзна погрешката си и се разкая, че я е направила. Ева разбра, че горчиво се е лъгала в своите мисли и желания. Погрешката й се дължи на безлюбието.
Тя яде от забранения плод без любов.
Тя обичаше двама, и то с различна сила. Любовта е единна и неразделна. Когато любовта ви към двама души е различна, вие сте на крив път. В Любовта няма различие. И към човека, и към животното любовта е една и съща.
към втори вариант >>
Тя обичаше двама, и то с различна сила.
(втори вариант)
Във времето на Христа тя беше на Земята и горко плака. Тя съзна погрешката си и се разкая, че я е направила. Ева разбра, че горчиво се е лъгала в своите мисли и желания. Погрешката й се дължи на безлюбието. Тя яде от забранения плод без любов.
Тя обичаше двама, и то с различна сила.
Любовта е единна и неразделна. Когато любовта ви към двама души е различна, вие сте на крив път. В Любовта няма различие. И към човека, и към животното любовта е една и съща. Различието се заключава само в това, че човек повече оценява любовта, а животното – по-малко или никак.
към втори вариант >>
Любовта е единна и неразделна.
(втори вариант)
Тя съзна погрешката си и се разкая, че я е направила. Ева разбра, че горчиво се е лъгала в своите мисли и желания. Погрешката й се дължи на безлюбието. Тя яде от забранения плод без любов. Тя обичаше двама, и то с различна сила.
Любовта е единна и неразделна.
Когато любовта ви към двама души е различна, вие сте на крив път. В Любовта няма различие. И към човека, и към животното любовта е една и съща. Различието се заключава само в това, че човек повече оценява любовта, а животното – по-малко или никак. Храната за човека е една, а за животното – друга.
към втори вариант >>
Когато любовта ви към двама души е различна, вие сте на крив път.
(втори вариант)
Ева разбра, че горчиво се е лъгала в своите мисли и желания. Погрешката й се дължи на безлюбието. Тя яде от забранения плод без любов. Тя обичаше двама, и то с различна сила. Любовта е единна и неразделна.
Когато любовта ви към двама души е различна, вие сте на крив път.
В Любовта няма различие. И към човека, и към животното любовта е една и съща. Различието се заключава само в това, че човек повече оценява любовта, а животното – по-малко или никак. Храната за човека е една, а за животното – друга. Като храниш човека с добра храна, той става и поет, и художник, и музикант, и философ, и учен.
към втори вариант >>
В Любовта няма различие.
(втори вариант)
Погрешката й се дължи на безлюбието. Тя яде от забранения плод без любов. Тя обичаше двама, и то с различна сила. Любовта е единна и неразделна. Когато любовта ви към двама души е различна, вие сте на крив път.
В Любовта няма различие.
И към човека, и към животното любовта е една и съща. Различието се заключава само в това, че човек повече оценява любовта, а животното – по-малко или никак. Храната за човека е една, а за животното – друга. Като храниш човека с добра храна, той става и поет, и художник, и музикант, и философ, и учен. Каквато храна и да даваш на животното, добра или лоша, пак животно ще си остане; то ще ти благодари за добрата храна, но ще ти каже: „Ще ме извиниш, че не мога да използвам, както трябва, храната, която ми даваш.“
към втори вариант >>
И към човека, и към животното любовта е една и съща.
(втори вариант)
Тя яде от забранения плод без любов. Тя обичаше двама, и то с различна сила. Любовта е единна и неразделна. Когато любовта ви към двама души е различна, вие сте на крив път. В Любовта няма различие.
И към човека, и към животното любовта е една и съща.
Различието се заключава само в това, че човек повече оценява любовта, а животното – по-малко или никак. Храната за човека е една, а за животното – друга. Като храниш човека с добра храна, той става и поет, и художник, и музикант, и философ, и учен. Каквато храна и да даваш на животното, добра или лоша, пак животно ще си остане; то ще ти благодари за добрата храна, но ще ти каже: „Ще ме извиниш, че не мога да използвам, както трябва, храната, която ми даваш.“
към втори вариант >>
Различието се заключава само в това, че човек повече оценява любовта, а животното – по-малко или никак.
(втори вариант)
Тя обичаше двама, и то с различна сила. Любовта е единна и неразделна. Когато любовта ви към двама души е различна, вие сте на крив път. В Любовта няма различие. И към човека, и към животното любовта е една и съща.
Различието се заключава само в това, че човек повече оценява любовта, а животното – по-малко или никак.
Храната за човека е една, а за животното – друга. Като храниш човека с добра храна, той става и поет, и художник, и музикант, и философ, и учен. Каквато храна и да даваш на животното, добра или лоша, пак животно ще си остане; то ще ти благодари за добрата храна, но ще ти каже: „Ще ме извиниш, че не мога да използвам, както трябва, храната, която ми даваш.“
към втори вариант >>
Храната за човека е една, а за животното – друга.
(втори вариант)
Любовта е единна и неразделна. Когато любовта ви към двама души е различна, вие сте на крив път. В Любовта няма различие. И към човека, и към животното любовта е една и съща. Различието се заключава само в това, че човек повече оценява любовта, а животното – по-малко или никак.
Храната за човека е една, а за животното – друга.
Като храниш човека с добра храна, той става и поет, и художник, и музикант, и философ, и учен. Каквато храна и да даваш на животното, добра или лоша, пак животно ще си остане; то ще ти благодари за добрата храна, но ще ти каже: „Ще ме извиниш, че не мога да използвам, както трябва, храната, която ми даваш.“
към втори вариант >>
Като храниш човека с добра храна, той става и поет, и художник, и музикант, и философ, и учен.
(втори вариант)
Когато любовта ви към двама души е различна, вие сте на крив път. В Любовта няма различие. И към човека, и към животното любовта е една и съща. Различието се заключава само в това, че човек повече оценява любовта, а животното – по-малко или никак. Храната за човека е една, а за животното – друга.
Като храниш човека с добра храна, той става и поет, и художник, и музикант, и философ, и учен.
Каквато храна и да даваш на животното, добра или лоша, пак животно ще си остане; то ще ти благодари за добрата храна, но ще ти каже: „Ще ме извиниш, че не мога да използвам, както трябва, храната, която ми даваш.“
към втори вариант >>
Каквато храна и да даваш на животното, добра или лоша, пак животно ще си остане; то ще ти благодари за добрата храна, но ще ти каже: „Ще ме извиниш, че не мога да използвам, както трябва, храната, която ми даваш.“
(втори вариант)
В Любовта няма различие. И към човека, и към животното любовта е една и съща. Различието се заключава само в това, че човек повече оценява любовта, а животното – по-малко или никак. Храната за човека е една, а за животното – друга. Като храниш човека с добра храна, той става и поет, и художник, и музикант, и философ, и учен.
Каквато храна и да даваш на животното, добра или лоша, пак животно ще си остане; то ще ти благодари за добрата храна, но ще ти каже: „Ще ме извиниш, че не мога да използвам, както трябва, храната, която ми даваш.“
към втори вариант >>
И тъй, не мислете, че растенията и животните са невежи, че нищо не разбират и не знаят, но благодарете, че се ползвате от техните енергии.
(втори вариант)
И тъй, не мислете, че растенията и животните са невежи, че нищо не разбират и не знаят, но благодарете, че се ползвате от техните енергии.
В Божествения свят те са разумни същества като хората, но на Земята изпълняват по-долна служба. Тук те живеят колективно. На Земята живите същества са сенки на една реалност, която съществува в друг свят. И човек е сянка на истинския човек, който не се е проявил на Земята. Докато сянката на човека стане реалност, неговата форма постоянно ще се изменя.
към втори вариант >>
В Божествения свят те са разумни същества като хората, но на Земята изпълняват по-долна служба.
(втори вариант)
И тъй, не мислете, че растенията и животните са невежи, че нищо не разбират и не знаят, но благодарете, че се ползвате от техните енергии.
В Божествения свят те са разумни същества като хората, но на Земята изпълняват по-долна служба.
Тук те живеят колективно. На Земята живите същества са сенки на една реалност, която съществува в друг свят. И човек е сянка на истинския човек, който не се е проявил на Земята. Докато сянката на човека стане реалност, неговата форма постоянно ще се изменя. Когато сянката му стане съвсем малка, това показва, че той е най-близо до реалността.
към втори вариант >>
Тук те живеят колективно.
(втори вариант)
И тъй, не мислете, че растенията и животните са невежи, че нищо не разбират и не знаят, но благодарете, че се ползвате от техните енергии. В Божествения свят те са разумни същества като хората, но на Земята изпълняват по-долна служба.
Тук те живеят колективно.
На Земята живите същества са сенки на една реалност, която съществува в друг свят. И човек е сянка на истинския човек, който не се е проявил на Земята. Докато сянката на човека стане реалност, неговата форма постоянно ще се изменя. Когато сянката му стане съвсем малка, това показва, че той е най-близо до реалността. Колкото по-голяма е сянката на човека, толкова по-далече е той от реалността.
към втори вариант >>
На Земята живите същества са сенки на една реалност, която съществува в друг свят.
(втори вариант)
И тъй, не мислете, че растенията и животните са невежи, че нищо не разбират и не знаят, но благодарете, че се ползвате от техните енергии. В Божествения свят те са разумни същества като хората, но на Земята изпълняват по-долна служба. Тук те живеят колективно.
На Земята живите същества са сенки на една реалност, която съществува в друг свят.
И човек е сянка на истинския човек, който не се е проявил на Земята. Докато сянката на човека стане реалност, неговата форма постоянно ще се изменя. Когато сянката му стане съвсем малка, това показва, че той е най-близо до реалността. Колкото по-голяма е сянката на човека, толкова по-далече е той от реалността. Когато страданията на човека се увеличават, и благата му се увеличават.
към втори вариант >>
И човек е сянка на истинския човек, който не се е проявил на Земята.
(втори вариант)
И тъй, не мислете, че растенията и животните са невежи, че нищо не разбират и не знаят, но благодарете, че се ползвате от техните енергии. В Божествения свят те са разумни същества като хората, но на Земята изпълняват по-долна служба. Тук те живеят колективно. На Земята живите същества са сенки на една реалност, която съществува в друг свят.
И човек е сянка на истинския човек, който не се е проявил на Земята.
Докато сянката на човека стане реалност, неговата форма постоянно ще се изменя. Когато сянката му стане съвсем малка, това показва, че той е най-близо до реалността. Колкото по-голяма е сянката на човека, толкова по-далече е той от реалността. Когато страданията на човека се увеличават, и благата му се увеличават. Когато се увеличават страданията и благата, човек е близо до реалността.
към втори вариант >>
Докато сянката на човека стане реалност, неговата форма постоянно ще се изменя.
(втори вариант)
И тъй, не мислете, че растенията и животните са невежи, че нищо не разбират и не знаят, но благодарете, че се ползвате от техните енергии. В Божествения свят те са разумни същества като хората, но на Земята изпълняват по-долна служба. Тук те живеят колективно. На Земята живите същества са сенки на една реалност, която съществува в друг свят. И човек е сянка на истинския човек, който не се е проявил на Земята.
Докато сянката на човека стане реалност, неговата форма постоянно ще се изменя.
Когато сянката му стане съвсем малка, това показва, че той е най-близо до реалността. Колкото по-голяма е сянката на човека, толкова по-далече е той от реалността. Когато страданията на човека се увеличават, и благата му се увеличават. Когато се увеличават страданията и благата, човек е близо до реалността. Като знаете това, ползвайте се от страданията си и от благата още в момента, когато дохождат.
към втори вариант >>
Когато сянката му стане съвсем малка, това показва, че той е най-близо до реалността.
(втори вариант)
В Божествения свят те са разумни същества като хората, но на Земята изпълняват по-долна служба. Тук те живеят колективно. На Земята живите същества са сенки на една реалност, която съществува в друг свят. И човек е сянка на истинския човек, който не се е проявил на Земята. Докато сянката на човека стане реалност, неговата форма постоянно ще се изменя.
Когато сянката му стане съвсем малка, това показва, че той е най-близо до реалността.
Колкото по-голяма е сянката на човека, толкова по-далече е той от реалността. Когато страданията на човека се увеличават, и благата му се увеличават. Когато се увеличават страданията и благата, човек е близо до реалността. Като знаете това, ползвайте се от страданията си и от благата още в момента, когато дохождат. Какво прави ученикът в училището?
към втори вариант >>
Колкото по-голяма е сянката на човека, толкова по-далече е той от реалността.
(втори вариант)
Тук те живеят колективно. На Земята живите същества са сенки на една реалност, която съществува в друг свят. И човек е сянка на истинския човек, който не се е проявил на Земята. Докато сянката на човека стане реалност, неговата форма постоянно ще се изменя. Когато сянката му стане съвсем малка, това показва, че той е най-близо до реалността.
Колкото по-голяма е сянката на човека, толкова по-далече е той от реалността.
Когато страданията на човека се увеличават, и благата му се увеличават. Когато се увеличават страданията и благата, човек е близо до реалността. Като знаете това, ползвайте се от страданията си и от благата още в момента, когато дохождат. Какво прави ученикът в училището? – Учи, работи, решава задачи.
към втори вариант >>
Когато страданията на човека се увеличават, и благата му се увеличават.
(втори вариант)
На Земята живите същества са сенки на една реалност, която съществува в друг свят. И човек е сянка на истинския човек, който не се е проявил на Земята. Докато сянката на човека стане реалност, неговата форма постоянно ще се изменя. Когато сянката му стане съвсем малка, това показва, че той е най-близо до реалността. Колкото по-голяма е сянката на човека, толкова по-далече е той от реалността.
Когато страданията на човека се увеличават, и благата му се увеличават.
Когато се увеличават страданията и благата, човек е близо до реалността. Като знаете това, ползвайте се от страданията си и от благата още в момента, когато дохождат. Какво прави ученикът в училището? – Учи, работи, решава задачи. По четири-пет часа на ден той се занимава, учи уроците си; усилията, трудът и работата му се увенчават с успех.
към втори вариант >>
Когато се увеличават страданията и благата, човек е близо до реалността.
(втори вариант)
И човек е сянка на истинския човек, който не се е проявил на Земята. Докато сянката на човека стане реалност, неговата форма постоянно ще се изменя. Когато сянката му стане съвсем малка, това показва, че той е най-близо до реалността. Колкото по-голяма е сянката на човека, толкова по-далече е той от реалността. Когато страданията на човека се увеличават, и благата му се увеличават.
Когато се увеличават страданията и благата, човек е близо до реалността.
Като знаете това, ползвайте се от страданията си и от благата още в момента, когато дохождат. Какво прави ученикът в училището? – Учи, работи, решава задачи. По четири-пет часа на ден той се занимава, учи уроците си; усилията, трудът и работата му се увенчават с успех. Значи благото иде след мъчението и страданието, след труда и работата.
към втори вариант >>
Като знаете това, ползвайте се от страданията си и от благата още в момента, когато дохождат.
(втори вариант)
Докато сянката на човека стане реалност, неговата форма постоянно ще се изменя. Когато сянката му стане съвсем малка, това показва, че той е най-близо до реалността. Колкото по-голяма е сянката на човека, толкова по-далече е той от реалността. Когато страданията на човека се увеличават, и благата му се увеличават. Когато се увеличават страданията и благата, човек е близо до реалността.
Като знаете това, ползвайте се от страданията си и от благата още в момента, когато дохождат.
Какво прави ученикът в училището? – Учи, работи, решава задачи. По четири-пет часа на ден той се занимава, учи уроците си; усилията, трудът и работата му се увенчават с успех. Значи благото иде след мъчението и страданието, след труда и работата. Не е лесно да стане човек учен, музикант, художник или скулптор.
към втори вариант >>
Какво прави ученикът в училището?
(втори вариант)
Когато сянката му стане съвсем малка, това показва, че той е най-близо до реалността. Колкото по-голяма е сянката на човека, толкова по-далече е той от реалността. Когато страданията на човека се увеличават, и благата му се увеличават. Когато се увеличават страданията и благата, човек е близо до реалността. Като знаете това, ползвайте се от страданията си и от благата още в момента, когато дохождат.
Какво прави ученикът в училището?
– Учи, работи, решава задачи. По четири-пет часа на ден той се занимава, учи уроците си; усилията, трудът и работата му се увенчават с успех. Значи благото иде след мъчението и страданието, след труда и работата. Не е лесно да стане човек учен, музикант, художник или скулптор. Много години той трябва да се рови в библиотеките, да движи лъка по струните, да тегли четката по платното или да удря с чука по камъка.
към втори вариант >>
– Учи, работи, решава задачи.
(втори вариант)
Колкото по-голяма е сянката на човека, толкова по-далече е той от реалността. Когато страданията на човека се увеличават, и благата му се увеличават. Когато се увеличават страданията и благата, човек е близо до реалността. Като знаете това, ползвайте се от страданията си и от благата още в момента, когато дохождат. Какво прави ученикът в училището?
– Учи, работи, решава задачи.
По четири-пет часа на ден той се занимава, учи уроците си; усилията, трудът и работата му се увенчават с успех. Значи благото иде след мъчението и страданието, след труда и работата. Не е лесно да стане човек учен, музикант, художник или скулптор. Много години той трябва да се рови в библиотеките, да движи лъка по струните, да тегли четката по платното или да удря с чука по камъка. Само онзи може да стане добър цигулар, който освен видимата цигулка си създава невидима, която прониква видимата.
към втори вариант >>
По четири-пет часа на ден той се занимава, учи уроците си; усилията, трудът и работата му се увенчават с успех.
(втори вариант)
Когато страданията на човека се увеличават, и благата му се увеличават. Когато се увеличават страданията и благата, човек е близо до реалността. Като знаете това, ползвайте се от страданията си и от благата още в момента, когато дохождат. Какво прави ученикът в училището? – Учи, работи, решава задачи.
По четири-пет часа на ден той се занимава, учи уроците си; усилията, трудът и работата му се увенчават с успех.
Значи благото иде след мъчението и страданието, след труда и работата. Не е лесно да стане човек учен, музикант, художник или скулптор. Много години той трябва да се рови в библиотеките, да движи лъка по струните, да тегли четката по платното или да удря с чука по камъка. Само онзи може да стане добър цигулар, който освен видимата цигулка си създава невидима, която прониква видимата. И тогава, като туря пръстите на цигулката си, те падат точно на местата си.
към втори вариант >>
Значи благото иде след мъчението и страданието, след труда и работата.
(втори вариант)
Когато се увеличават страданията и благата, човек е близо до реалността. Като знаете това, ползвайте се от страданията си и от благата още в момента, когато дохождат. Какво прави ученикът в училището? – Учи, работи, решава задачи. По четири-пет часа на ден той се занимава, учи уроците си; усилията, трудът и работата му се увенчават с успех.
Значи благото иде след мъчението и страданието, след труда и работата.
Не е лесно да стане човек учен, музикант, художник или скулптор. Много години той трябва да се рови в библиотеките, да движи лъка по струните, да тегли четката по платното или да удря с чука по камъка. Само онзи може да стане добър цигулар, който освен видимата цигулка си създава невидима, която прониква видимата. И тогава, като туря пръстите на цигулката си, те падат точно на местата си.
към втори вариант >>
Не е лесно да стане човек учен, музикант, художник или скулптор.
(втори вариант)
Като знаете това, ползвайте се от страданията си и от благата още в момента, когато дохождат. Какво прави ученикът в училището? – Учи, работи, решава задачи. По четири-пет часа на ден той се занимава, учи уроците си; усилията, трудът и работата му се увенчават с успех. Значи благото иде след мъчението и страданието, след труда и работата.
Не е лесно да стане човек учен, музикант, художник или скулптор.
Много години той трябва да се рови в библиотеките, да движи лъка по струните, да тегли четката по платното или да удря с чука по камъка. Само онзи може да стане добър цигулар, който освен видимата цигулка си създава невидима, която прониква видимата. И тогава, като туря пръстите на цигулката си, те падат точно на местата си.
към втори вариант >>
Много години той трябва да се рови в библиотеките, да движи лъка по струните, да тегли четката по платното или да удря с чука по камъка.
(втори вариант)
Какво прави ученикът в училището? – Учи, работи, решава задачи. По четири-пет часа на ден той се занимава, учи уроците си; усилията, трудът и работата му се увенчават с успех. Значи благото иде след мъчението и страданието, след труда и работата. Не е лесно да стане човек учен, музикант, художник или скулптор.
Много години той трябва да се рови в библиотеките, да движи лъка по струните, да тегли четката по платното или да удря с чука по камъка.
Само онзи може да стане добър цигулар, който освен видимата цигулка си създава невидима, която прониква видимата. И тогава, като туря пръстите на цигулката си, те падат точно на местата си.
към втори вариант >>
Само онзи може да стане добър цигулар, който освен видимата цигулка си създава невидима, която прониква видимата.
(втори вариант)
– Учи, работи, решава задачи. По четири-пет часа на ден той се занимава, учи уроците си; усилията, трудът и работата му се увенчават с успех. Значи благото иде след мъчението и страданието, след труда и работата. Не е лесно да стане човек учен, музикант, художник или скулптор. Много години той трябва да се рови в библиотеките, да движи лъка по струните, да тегли четката по платното или да удря с чука по камъка.
Само онзи може да стане добър цигулар, който освен видимата цигулка си създава невидима, която прониква видимата.
И тогава, като туря пръстите на цигулката си, те падат точно на местата си.
към втори вариант >>
И тогава, като туря пръстите на цигулката си, те падат точно на местата си.
(втори вариант)
По четири-пет часа на ден той се занимава, учи уроците си; усилията, трудът и работата му се увенчават с успех. Значи благото иде след мъчението и страданието, след труда и работата. Не е лесно да стане човек учен, музикант, художник или скулптор. Много години той трябва да се рови в библиотеките, да движи лъка по струните, да тегли четката по платното или да удря с чука по камъка. Само онзи може да стане добър цигулар, който освен видимата цигулка си създава невидима, която прониква видимата.
И тогава, като туря пръстите на цигулката си, те падат точно на местата си.
към втори вариант >>
Следователно докато човек не даде ход на Божественото начало в себе си да проникне във физическото му тяло, той не може да живее добре.
(втори вариант)
Следователно докато човек не даде ход на Божественото начало в себе си да проникне във физическото му тяло, той не може да живее добре.
Вън от Бога няма добър живот. Като не разбират това, някои гледат на Бога като на страшилище, плашат се от Него. Един от еврейските пророци казал: „Господи, защо си застанал на пътя ми като мечка? “ Това е неразбиране на нещата. Не може Онзи, Който те е създал, да застане на пътя ти като мечка и да те преследва.
към втори вариант >>
Вън от Бога няма добър живот.
(втори вариант)
Следователно докато човек не даде ход на Божественото начало в себе си да проникне във физическото му тяло, той не може да живее добре.
Вън от Бога няма добър живот.
Като не разбират това, някои гледат на Бога като на страшилище, плашат се от Него. Един от еврейските пророци казал: „Господи, защо си застанал на пътя ми като мечка? “ Това е неразбиране на нещата. Не може Онзи, Който те е създал, да застане на пътя ти като мечка и да те преследва. Така именно мислел пророк Иеремия, който бил голям патриот, обичал народа си.
към втори вариант >>
Като не разбират това, някои гледат на Бога като на страшилище, плашат се от Него.
(втори вариант)
Следователно докато човек не даде ход на Божественото начало в себе си да проникне във физическото му тяло, той не може да живее добре. Вън от Бога няма добър живот.
Като не разбират това, някои гледат на Бога като на страшилище, плашат се от Него.
Един от еврейските пророци казал: „Господи, защо си застанал на пътя ми като мечка? “ Това е неразбиране на нещата. Не може Онзи, Който те е създал, да застане на пътя ти като мечка и да те преследва. Така именно мислел пророк Иеремия, който бил голям патриот, обичал народа си. Той намирал, че големи страдания се дават на евреите.
към втори вариант >>
Един от еврейските пророци казал: „Господи, защо си застанал на пътя ми като мечка?
(втори вариант)
Следователно докато човек не даде ход на Божественото начало в себе си да проникне във физическото му тяло, той не може да живее добре. Вън от Бога няма добър живот. Като не разбират това, някои гледат на Бога като на страшилище, плашат се от Него.
Един от еврейските пророци казал: „Господи, защо си застанал на пътя ми като мечка?
“ Това е неразбиране на нещата. Не може Онзи, Който те е създал, да застане на пътя ти като мечка и да те преследва. Така именно мислел пророк Иеремия, който бил голям патриот, обичал народа си. Той намирал, че големи страдания се дават на евреите. Много погрешки е направил еврейският народ, които трябва да се изкупят.
към втори вариант >>
“ Това е неразбиране на нещата.
(втори вариант)
Следователно докато човек не даде ход на Божественото начало в себе си да проникне във физическото му тяло, той не може да живее добре. Вън от Бога няма добър живот. Като не разбират това, някои гледат на Бога като на страшилище, плашат се от Него. Един от еврейските пророци казал: „Господи, защо си застанал на пътя ми като мечка?
“ Това е неразбиране на нещата.
Не може Онзи, Който те е създал, да застане на пътя ти като мечка и да те преследва. Така именно мислел пророк Иеремия, който бил голям патриот, обичал народа си. Той намирал, че големи страдания се дават на евреите. Много погрешки е направил еврейският народ, които трябва да се изкупят. Послушание се иска от този народ.
към втори вариант >>
Не може Онзи, Който те е създал, да застане на пътя ти като мечка и да те преследва.
(втори вариант)
Следователно докато човек не даде ход на Божественото начало в себе си да проникне във физическото му тяло, той не може да живее добре. Вън от Бога няма добър живот. Като не разбират това, някои гледат на Бога като на страшилище, плашат се от Него. Един от еврейските пророци казал: „Господи, защо си застанал на пътя ми като мечка? “ Това е неразбиране на нещата.
Не може Онзи, Който те е създал, да застане на пътя ти като мечка и да те преследва.
Така именно мислел пророк Иеремия, който бил голям патриот, обичал народа си. Той намирал, че големи страдания се дават на евреите. Много погрешки е направил еврейският народ, които трябва да се изкупят. Послушание се иска от този народ. Разумният свят желае да им помогне и обръща вниманието им към разумността, доброто и справедливостта.
към втори вариант >>
Така именно мислел пророк Иеремия, който бил голям патриот, обичал народа си.
(втори вариант)
Вън от Бога няма добър живот. Като не разбират това, някои гледат на Бога като на страшилище, плашат се от Него. Един от еврейските пророци казал: „Господи, защо си застанал на пътя ми като мечка? “ Това е неразбиране на нещата. Не може Онзи, Който те е създал, да застане на пътя ти като мечка и да те преследва.
Така именно мислел пророк Иеремия, който бил голям патриот, обичал народа си.
Той намирал, че големи страдания се дават на евреите. Много погрешки е направил еврейският народ, които трябва да се изкупят. Послушание се иска от този народ. Разумният свят желае да им помогне и обръща вниманието им към разумността, доброто и справедливостта. Както всички хора, така и евреите трябва да бъдат добри, разумни и справедливи.
към втори вариант >>
Той намирал, че големи страдания се дават на евреите.
(втори вариант)
Като не разбират това, някои гледат на Бога като на страшилище, плашат се от Него. Един от еврейските пророци казал: „Господи, защо си застанал на пътя ми като мечка? “ Това е неразбиране на нещата. Не може Онзи, Който те е създал, да застане на пътя ти като мечка и да те преследва. Така именно мислел пророк Иеремия, който бил голям патриот, обичал народа си.
Той намирал, че големи страдания се дават на евреите.
Много погрешки е направил еврейският народ, които трябва да се изкупят. Послушание се иска от този народ. Разумният свят желае да им помогне и обръща вниманието им към разумността, доброто и справедливостта. Както всички хора, така и евреите трябва да бъдат добри, разумни и справедливи.
към втори вариант >>
Много погрешки е направил еврейският народ, които трябва да се изкупят.
(втори вариант)
Един от еврейските пророци казал: „Господи, защо си застанал на пътя ми като мечка? “ Това е неразбиране на нещата. Не може Онзи, Който те е създал, да застане на пътя ти като мечка и да те преследва. Така именно мислел пророк Иеремия, който бил голям патриот, обичал народа си. Той намирал, че големи страдания се дават на евреите.
Много погрешки е направил еврейският народ, които трябва да се изкупят.
Послушание се иска от този народ. Разумният свят желае да им помогне и обръща вниманието им към разумността, доброто и справедливостта. Както всички хора, така и евреите трябва да бъдат добри, разумни и справедливи.
към втори вариант >>
Послушание се иска от този народ.
(втори вариант)
“ Това е неразбиране на нещата. Не може Онзи, Който те е създал, да застане на пътя ти като мечка и да те преследва. Така именно мислел пророк Иеремия, който бил голям патриот, обичал народа си. Той намирал, че големи страдания се дават на евреите. Много погрешки е направил еврейският народ, които трябва да се изкупят.
Послушание се иска от този народ.
Разумният свят желае да им помогне и обръща вниманието им към разумността, доброто и справедливостта. Както всички хора, така и евреите трябва да бъдат добри, разумни и справедливи.
към втори вариант >>
Разумният свят желае да им помогне и обръща вниманието им към разумността, доброто и справедливостта.
(втори вариант)
Не може Онзи, Който те е създал, да застане на пътя ти като мечка и да те преследва. Така именно мислел пророк Иеремия, който бил голям патриот, обичал народа си. Той намирал, че големи страдания се дават на евреите. Много погрешки е направил еврейският народ, които трябва да се изкупят. Послушание се иска от този народ.
Разумният свят желае да им помогне и обръща вниманието им към разумността, доброто и справедливостта.
Както всички хора, така и евреите трябва да бъдат добри, разумни и справедливи.
към втори вариант >>
Както всички хора, така и евреите трябва да бъдат добри, разумни и справедливи.
(втори вариант)
Така именно мислел пророк Иеремия, който бил голям патриот, обичал народа си. Той намирал, че големи страдания се дават на евреите. Много погрешки е направил еврейският народ, които трябва да се изкупят. Послушание се иска от този народ. Разумният свят желае да им помогне и обръща вниманието им към разумността, доброто и справедливостта.
Както всички хора, така и евреите трябва да бъдат добри, разумни и справедливи.
към втори вариант >>
Един от древните учители на Мъдростта изпратил един свой ученик в света, за да се учи.
(втори вариант)
Един от древните учители на Мъдростта изпратил един свой ученик в света, за да се учи.
Ученикът искал в скоро време да се прослави и затова решил да лекува болни. На слепи отварял очите, на глухи – ушите, сакати прохождали. Наистина, в скоро време той се прочул, но и на големи изненади се натъкнал. Всички, които излекувал, почнали да го бият, да го гонят, за да напусне царството им. Те си казвали: „Този човек ще иска пари, задето ни излекува.
към втори вариант >>
Ученикът искал в скоро време да се прослави и затова решил да лекува болни.
(втори вариант)
Един от древните учители на Мъдростта изпратил един свой ученик в света, за да се учи.
Ученикът искал в скоро време да се прослави и затова решил да лекува болни.
На слепи отварял очите, на глухи – ушите, сакати прохождали. Наистина, в скоро време той се прочул, но и на големи изненади се натъкнал. Всички, които излекувал, почнали да го бият, да го гонят, за да напусне царството им. Те си казвали: „Този човек ще иска пари, задето ни излекува. За да се освободим от него, трябва да го прогоним.“ Ученикът се принудил да избяга и се върнал при учителя си да се оплаче как вместо благодарност всички му отговорили с черна неблагодарност.
към втори вариант >>
На слепи отварял очите, на глухи – ушите, сакати прохождали.
(втори вариант)
Един от древните учители на Мъдростта изпратил един свой ученик в света, за да се учи. Ученикът искал в скоро време да се прослави и затова решил да лекува болни.
На слепи отварял очите, на глухи – ушите, сакати прохождали.
Наистина, в скоро време той се прочул, но и на големи изненади се натъкнал. Всички, които излекувал, почнали да го бият, да го гонят, за да напусне царството им. Те си казвали: „Този човек ще иска пари, задето ни излекува. За да се освободим от него, трябва да го прогоним.“ Ученикът се принудил да избяга и се върнал при учителя си да се оплаче как вместо благодарност всички му отговорили с черна неблагодарност. Коя е причината за противоречието, на което се натъкнал?
към втори вариант >>
Наистина, в скоро време той се прочул, но и на големи изненади се натъкнал.
(втори вариант)
Един от древните учители на Мъдростта изпратил един свой ученик в света, за да се учи. Ученикът искал в скоро време да се прослави и затова решил да лекува болни. На слепи отварял очите, на глухи – ушите, сакати прохождали.
Наистина, в скоро време той се прочул, но и на големи изненади се натъкнал.
Всички, които излекувал, почнали да го бият, да го гонят, за да напусне царството им. Те си казвали: „Този човек ще иска пари, задето ни излекува. За да се освободим от него, трябва да го прогоним.“ Ученикът се принудил да избяга и се върнал при учителя си да се оплаче как вместо благодарност всички му отговорили с черна неблагодарност. Коя е причината за противоречието, на което се натъкнал? Учителят го изслушал и след това му отговорил: „Погрешката е в тебе.
към втори вариант >>
Всички, които излекувал, почнали да го бият, да го гонят, за да напусне царството им.
(втори вариант)
Един от древните учители на Мъдростта изпратил един свой ученик в света, за да се учи. Ученикът искал в скоро време да се прослави и затова решил да лекува болни. На слепи отварял очите, на глухи – ушите, сакати прохождали. Наистина, в скоро време той се прочул, но и на големи изненади се натъкнал.
Всички, които излекувал, почнали да го бият, да го гонят, за да напусне царството им.
Те си казвали: „Този човек ще иска пари, задето ни излекува. За да се освободим от него, трябва да го прогоним.“ Ученикът се принудил да избяга и се върнал при учителя си да се оплаче как вместо благодарност всички му отговорили с черна неблагодарност. Коя е причината за противоречието, на което се натъкнал? Учителят го изслушал и след това му отговорил: „Погрешката е в тебе. Преди да отваряш очите на слепите, ти трябваше да ги научиш да обичат светлината; преди да отваряш ушите на глухите, трябваше да ги научиш да обичат звука; преди да лекуваш краката на хората, трябваше да ги научиш да обичат движението и да знаят как да ходят.“
към втори вариант >>
Те си казвали: „Този човек ще иска пари, задето ни излекува.
(втори вариант)
Един от древните учители на Мъдростта изпратил един свой ученик в света, за да се учи. Ученикът искал в скоро време да се прослави и затова решил да лекува болни. На слепи отварял очите, на глухи – ушите, сакати прохождали. Наистина, в скоро време той се прочул, но и на големи изненади се натъкнал. Всички, които излекувал, почнали да го бият, да го гонят, за да напусне царството им.
Те си казвали: „Този човек ще иска пари, задето ни излекува.
За да се освободим от него, трябва да го прогоним.“ Ученикът се принудил да избяга и се върнал при учителя си да се оплаче как вместо благодарност всички му отговорили с черна неблагодарност. Коя е причината за противоречието, на което се натъкнал? Учителят го изслушал и след това му отговорил: „Погрешката е в тебе. Преди да отваряш очите на слепите, ти трябваше да ги научиш да обичат светлината; преди да отваряш ушите на глухите, трябваше да ги научиш да обичат звука; преди да лекуваш краката на хората, трябваше да ги научиш да обичат движението и да знаят как да ходят.“
към втори вариант >>
НАГОРЕ