НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
356
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
356
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Фазите на живота
,
ООК
, София, 18.3.1925г.,
Когато казваме, че някой човек е идиот, подразбираме, че той няма благоприятни условия за проявление на своите способности.
Като наблюдавате разни типове хора, вие казвате: „Този човек е интелигентен, онзи е почти идиот“, за друг някой казвате, че е егоист човек, и т.н. Интелигентният човек е развил донякъде своите способности и продължава да ги развива – има благоприятни условия в себе си за това.
Когато казваме, че някой човек е идиот, подразбираме, че той няма благоприятни условия за проявление на своите способности.
В егоистичния човек пък личните чувства са силно развити. Той се държи с голямо достойнство и казва: „Баща ми, майка ми са благородни хора, в мен тече благородна кръв.“ Да, но благородството на тази кръв не е изследвано. Той сам не знае де се крие благородството на кръвта му. Когато този човек умре, и неговата кръв се разлага по същия начин, както и кръвта на една овца или на един вол. Земята не прави никаква разлика между неговата кръв и тази на всички останали същества, които умират като него.
към беседата >>
В егоистичния човек пък личните чувства са силно развити.
Като наблюдавате разни типове хора, вие казвате: „Този човек е интелигентен, онзи е почти идиот“, за друг някой казвате, че е егоист човек, и т.н. Интелигентният човек е развил донякъде своите способности и продължава да ги развива – има благоприятни условия в себе си за това. Когато казваме, че някой човек е идиот, подразбираме, че той няма благоприятни условия за проявление на своите способности.
В егоистичния човек пък личните чувства са силно развити.
Той се държи с голямо достойнство и казва: „Баща ми, майка ми са благородни хора, в мен тече благородна кръв.“ Да, но благородството на тази кръв не е изследвано. Той сам не знае де се крие благородството на кръвта му. Когато този човек умре, и неговата кръв се разлага по същия начин, както и кръвта на една овца или на един вол. Земята не прави никаква разлика между неговата кръв и тази на всички останали същества, които умират като него. Да имаш благородна кръв, това подразбира да живееш един възвишен, чист и свят живот.
към беседата >>
Той се държи с голямо достойнство и казва: „Баща ми, майка ми са благородни хора, в мен тече благородна кръв.“ Да, но благородството на тази кръв не е изследвано.
Като наблюдавате разни типове хора, вие казвате: „Този човек е интелигентен, онзи е почти идиот“, за друг някой казвате, че е егоист човек, и т.н. Интелигентният човек е развил донякъде своите способности и продължава да ги развива – има благоприятни условия в себе си за това. Когато казваме, че някой човек е идиот, подразбираме, че той няма благоприятни условия за проявление на своите способности. В егоистичния човек пък личните чувства са силно развити.
Той се държи с голямо достойнство и казва: „Баща ми, майка ми са благородни хора, в мен тече благородна кръв.“ Да, но благородството на тази кръв не е изследвано.
Той сам не знае де се крие благородството на кръвта му. Когато този човек умре, и неговата кръв се разлага по същия начин, както и кръвта на една овца или на един вол. Земята не прави никаква разлика между неговата кръв и тази на всички останали същества, които умират като него. Да имаш благородна кръв, това подразбира да живееш един възвишен, чист и свят живот. Ето защо първото нещо, което се изисква от религиозните, от духовните хора, е да имат смирение, да признаят, че знаят много малко, че отсега нататък имат много да учат.
към беседата >>
Той сам не знае де се крие благородството на кръвта му.
Като наблюдавате разни типове хора, вие казвате: „Този човек е интелигентен, онзи е почти идиот“, за друг някой казвате, че е егоист човек, и т.н. Интелигентният човек е развил донякъде своите способности и продължава да ги развива – има благоприятни условия в себе си за това. Когато казваме, че някой човек е идиот, подразбираме, че той няма благоприятни условия за проявление на своите способности. В егоистичния човек пък личните чувства са силно развити. Той се държи с голямо достойнство и казва: „Баща ми, майка ми са благородни хора, в мен тече благородна кръв.“ Да, но благородството на тази кръв не е изследвано.
Той сам не знае де се крие благородството на кръвта му.
Когато този човек умре, и неговата кръв се разлага по същия начин, както и кръвта на една овца или на един вол. Земята не прави никаква разлика между неговата кръв и тази на всички останали същества, които умират като него. Да имаш благородна кръв, това подразбира да живееш един възвишен, чист и свят живот. Ето защо първото нещо, което се изисква от религиозните, от духовните хора, е да имат смирение, да признаят, че знаят много малко, че отсега нататък имат много да учат. У тях трябва да има велик стремеж за учение.
към беседата >>
Когато този човек умре, и неговата кръв се разлага по същия начин, както и кръвта на една овца или на един вол.
Интелигентният човек е развил донякъде своите способности и продължава да ги развива – има благоприятни условия в себе си за това. Когато казваме, че някой човек е идиот, подразбираме, че той няма благоприятни условия за проявление на своите способности. В егоистичния човек пък личните чувства са силно развити. Той се държи с голямо достойнство и казва: „Баща ми, майка ми са благородни хора, в мен тече благородна кръв.“ Да, но благородството на тази кръв не е изследвано. Той сам не знае де се крие благородството на кръвта му.
Когато този човек умре, и неговата кръв се разлага по същия начин, както и кръвта на една овца или на един вол.
Земята не прави никаква разлика между неговата кръв и тази на всички останали същества, които умират като него. Да имаш благородна кръв, това подразбира да живееш един възвишен, чист и свят живот. Ето защо първото нещо, което се изисква от религиозните, от духовните хора, е да имат смирение, да признаят, че знаят много малко, че отсега нататък имат много да учат. У тях трябва да има велик стремеж за учение. Често аз наблюдавам психиката на кучетата и виждам, че те мислят понякога като човека.
към беседата >>
Земята не прави никаква разлика между неговата кръв и тази на всички останали същества, които умират като него.
Когато казваме, че някой човек е идиот, подразбираме, че той няма благоприятни условия за проявление на своите способности. В егоистичния човек пък личните чувства са силно развити. Той се държи с голямо достойнство и казва: „Баща ми, майка ми са благородни хора, в мен тече благородна кръв.“ Да, но благородството на тази кръв не е изследвано. Той сам не знае де се крие благородството на кръвта му. Когато този човек умре, и неговата кръв се разлага по същия начин, както и кръвта на една овца или на един вол.
Земята не прави никаква разлика между неговата кръв и тази на всички останали същества, които умират като него.
Да имаш благородна кръв, това подразбира да живееш един възвишен, чист и свят живот. Ето защо първото нещо, което се изисква от религиозните, от духовните хора, е да имат смирение, да признаят, че знаят много малко, че отсега нататък имат много да учат. У тях трябва да има велик стремеж за учение. Често аз наблюдавам психиката на кучетата и виждам, че те мислят понякога като човека. Някое куче върви гордо, мисли си: „Кой е като мене?
към беседата >>
Да имаш благородна кръв, това подразбира да живееш един възвишен, чист и свят живот.
В егоистичния човек пък личните чувства са силно развити. Той се държи с голямо достойнство и казва: „Баща ми, майка ми са благородни хора, в мен тече благородна кръв.“ Да, но благородството на тази кръв не е изследвано. Той сам не знае де се крие благородството на кръвта му. Когато този човек умре, и неговата кръв се разлага по същия начин, както и кръвта на една овца или на един вол. Земята не прави никаква разлика между неговата кръв и тази на всички останали същества, които умират като него.
Да имаш благородна кръв, това подразбира да живееш един възвишен, чист и свят живот.
Ето защо първото нещо, което се изисква от религиозните, от духовните хора, е да имат смирение, да признаят, че знаят много малко, че отсега нататък имат много да учат. У тях трябва да има велик стремеж за учение. Често аз наблюдавам психиката на кучетата и виждам, че те мислят понякога като човека. Някое куче върви гордо, мисли си: „Кой е като мене? Аз зная много работи.“ То те погледне, измери те от главата до петите като някой философ и казва: „Какво мислиш, знаеш ли колкото мен?
към беседата >>
Ето защо първото нещо, което се изисква от религиозните, от духовните хора, е да имат смирение, да признаят, че знаят много малко, че отсега нататък имат много да учат.
Той се държи с голямо достойнство и казва: „Баща ми, майка ми са благородни хора, в мен тече благородна кръв.“ Да, но благородството на тази кръв не е изследвано. Той сам не знае де се крие благородството на кръвта му. Когато този човек умре, и неговата кръв се разлага по същия начин, както и кръвта на една овца или на един вол. Земята не прави никаква разлика между неговата кръв и тази на всички останали същества, които умират като него. Да имаш благородна кръв, това подразбира да живееш един възвишен, чист и свят живот.
Ето защо първото нещо, което се изисква от религиозните, от духовните хора, е да имат смирение, да признаят, че знаят много малко, че отсега нататък имат много да учат.
У тях трябва да има велик стремеж за учение. Често аз наблюдавам психиката на кучетата и виждам, че те мислят понякога като човека. Някое куче върви гордо, мисли си: „Кой е като мене? Аз зная много работи.“ То те погледне, измери те от главата до петите като някой философ и казва: „Какво мислиш, знаеш ли колкото мен? “ Спреш ли се до него, то веднага се обръща и бяга.
към беседата >>
У тях трябва да има велик стремеж за учение.
Той сам не знае де се крие благородството на кръвта му. Когато този човек умре, и неговата кръв се разлага по същия начин, както и кръвта на една овца или на един вол. Земята не прави никаква разлика между неговата кръв и тази на всички останали същества, които умират като него. Да имаш благородна кръв, това подразбира да живееш един възвишен, чист и свят живот. Ето защо първото нещо, което се изисква от религиозните, от духовните хора, е да имат смирение, да признаят, че знаят много малко, че отсега нататък имат много да учат.
У тях трябва да има велик стремеж за учение.
Често аз наблюдавам психиката на кучетата и виждам, че те мислят понякога като човека. Някое куче върви гордо, мисли си: „Кой е като мене? Аз зная много работи.“ То те погледне, измери те от главата до петите като някой философ и казва: „Какво мислиш, знаеш ли колкото мен? “ Спреш ли се до него, то веднага се обръща и бяга. Питам: не съществуват ли такива философи в света и между хората?
към беседата >>
Често аз наблюдавам психиката на кучетата и виждам, че те мислят понякога като човека.
Когато този човек умре, и неговата кръв се разлага по същия начин, както и кръвта на една овца или на един вол. Земята не прави никаква разлика между неговата кръв и тази на всички останали същества, които умират като него. Да имаш благородна кръв, това подразбира да живееш един възвишен, чист и свят живот. Ето защо първото нещо, което се изисква от религиозните, от духовните хора, е да имат смирение, да признаят, че знаят много малко, че отсега нататък имат много да учат. У тях трябва да има велик стремеж за учение.
Често аз наблюдавам психиката на кучетата и виждам, че те мислят понякога като човека.
Някое куче върви гордо, мисли си: „Кой е като мене? Аз зная много работи.“ То те погледне, измери те от главата до петите като някой философ и казва: „Какво мислиш, знаеш ли колкото мен? “ Спреш ли се до него, то веднага се обръща и бяга. Питам: не съществуват ли такива философи в света и между хората? – Съществуват.
към беседата >>
Някое куче върви гордо, мисли си: „Кой е като мене?
Земята не прави никаква разлика между неговата кръв и тази на всички останали същества, които умират като него. Да имаш благородна кръв, това подразбира да живееш един възвишен, чист и свят живот. Ето защо първото нещо, което се изисква от религиозните, от духовните хора, е да имат смирение, да признаят, че знаят много малко, че отсега нататък имат много да учат. У тях трябва да има велик стремеж за учение. Често аз наблюдавам психиката на кучетата и виждам, че те мислят понякога като човека.
Някое куче върви гордо, мисли си: „Кой е като мене?
Аз зная много работи.“ То те погледне, измери те от главата до петите като някой философ и казва: „Какво мислиш, знаеш ли колкото мен? “ Спреш ли се до него, то веднага се обръща и бяга. Питам: не съществуват ли такива философи в света и между хората? – Съществуват. Тия хора са много горди, но най-малкото нещастие в живота им ги уплашва и те бягат.
към беседата >>
Аз зная много работи.“ То те погледне, измери те от главата до петите като някой философ и казва: „Какво мислиш, знаеш ли колкото мен?
Да имаш благородна кръв, това подразбира да живееш един възвишен, чист и свят живот. Ето защо първото нещо, което се изисква от религиозните, от духовните хора, е да имат смирение, да признаят, че знаят много малко, че отсега нататък имат много да учат. У тях трябва да има велик стремеж за учение. Често аз наблюдавам психиката на кучетата и виждам, че те мислят понякога като човека. Някое куче върви гордо, мисли си: „Кой е като мене?
Аз зная много работи.“ То те погледне, измери те от главата до петите като някой философ и казва: „Какво мислиш, знаеш ли колкото мен?
“ Спреш ли се до него, то веднага се обръща и бяга. Питам: не съществуват ли такива философи в света и между хората? – Съществуват. Тия хора са много горди, но най-малкото нещастие в живота им ги уплашва и те бягат.
към беседата >>
“ Спреш ли се до него, то веднага се обръща и бяга.
Ето защо първото нещо, което се изисква от религиозните, от духовните хора, е да имат смирение, да признаят, че знаят много малко, че отсега нататък имат много да учат. У тях трябва да има велик стремеж за учение. Често аз наблюдавам психиката на кучетата и виждам, че те мислят понякога като човека. Някое куче върви гордо, мисли си: „Кой е като мене? Аз зная много работи.“ То те погледне, измери те от главата до петите като някой философ и казва: „Какво мислиш, знаеш ли колкото мен?
“ Спреш ли се до него, то веднага се обръща и бяга.
Питам: не съществуват ли такива философи в света и между хората? – Съществуват. Тия хора са много горди, но най-малкото нещастие в живота им ги уплашва и те бягат.
към беседата >>
Питам: не съществуват ли такива философи в света и между хората?
У тях трябва да има велик стремеж за учение. Често аз наблюдавам психиката на кучетата и виждам, че те мислят понякога като човека. Някое куче върви гордо, мисли си: „Кой е като мене? Аз зная много работи.“ То те погледне, измери те от главата до петите като някой философ и казва: „Какво мислиш, знаеш ли колкото мен? “ Спреш ли се до него, то веднага се обръща и бяга.
Питам: не съществуват ли такива философи в света и между хората?
– Съществуват. Тия хора са много горди, но най-малкото нещастие в живота им ги уплашва и те бягат.
към беседата >>
– Съществуват.
Често аз наблюдавам психиката на кучетата и виждам, че те мислят понякога като човека. Някое куче върви гордо, мисли си: „Кой е като мене? Аз зная много работи.“ То те погледне, измери те от главата до петите като някой философ и казва: „Какво мислиш, знаеш ли колкото мен? “ Спреш ли се до него, то веднага се обръща и бяга. Питам: не съществуват ли такива философи в света и между хората?
– Съществуват.
Тия хора са много горди, но най-малкото нещастие в живота им ги уплашва и те бягат.
към беседата >>
Тия хора са много горди, но най-малкото нещастие в живота им ги уплашва и те бягат.
Някое куче върви гордо, мисли си: „Кой е като мене? Аз зная много работи.“ То те погледне, измери те от главата до петите като някой философ и казва: „Какво мислиш, знаеш ли колкото мен? “ Спреш ли се до него, то веднага се обръща и бяга. Питам: не съществуват ли такива философи в света и между хората? – Съществуват.
Тия хора са много горди, но най-малкото нещастие в живота им ги уплашва и те бягат.
към беседата >>
Казвам: човек трябва да работи върху себе си, да развива Божественото.
Казвам: човек трябва да работи върху себе си, да развива Божественото.
Де се крие Божественото, разумното у човека? – В предната част на неговия мозък. Интелигентността на човека зависи от устройството на бялото вещество в мозъка. То е във вид на нишки. Самото вещество е почвата, върху която растат човешките идеи.
към беседата >>
Де се крие Божественото, разумното у човека?
Казвам: човек трябва да работи върху себе си, да развива Божественото.
Де се крие Божественото, разумното у човека?
– В предната част на неговия мозък. Интелигентността на човека зависи от устройството на бялото вещество в мозъка. То е във вид на нишки. Самото вещество е почвата, върху която растат човешките идеи. По нишките на бялото вещество се определя характерът на човека.
към беседата >>
– В предната част на неговия мозък.
Казвам: човек трябва да работи върху себе си, да развива Божественото. Де се крие Божественото, разумното у човека?
– В предната част на неговия мозък.
Интелигентността на човека зависи от устройството на бялото вещество в мозъка. То е във вид на нишки. Самото вещество е почвата, върху която растат човешките идеи. По нишките на бялото вещество се определя характерът на човека. Ако тия нишки не са еднакво дълги, ражда се дисхармония в проявата на моралните чувства, както и в домашните и обществените чувства, а също тъй и в мислите.
към беседата >>
Интелигентността на човека зависи от устройството на бялото вещество в мозъка.
Казвам: човек трябва да работи върху себе си, да развива Божественото. Де се крие Божественото, разумното у човека? – В предната част на неговия мозък.
Интелигентността на човека зависи от устройството на бялото вещество в мозъка.
То е във вид на нишки. Самото вещество е почвата, върху която растат човешките идеи. По нишките на бялото вещество се определя характерът на човека. Ако тия нишки не са еднакво дълги, ражда се дисхармония в проявата на моралните чувства, както и в домашните и обществените чувства, а също тъй и в мислите. Понякога човек с неразумното си живеене осакатява тия нишки и тогава животът му не се проявява правилно: той усеща главоболия, тежест, стеснение и тъмнина в мозъка.
към беседата >>
То е във вид на нишки.
Казвам: човек трябва да работи върху себе си, да развива Божественото. Де се крие Божественото, разумното у човека? – В предната част на неговия мозък. Интелигентността на човека зависи от устройството на бялото вещество в мозъка.
То е във вид на нишки.
Самото вещество е почвата, върху която растат човешките идеи. По нишките на бялото вещество се определя характерът на човека. Ако тия нишки не са еднакво дълги, ражда се дисхармония в проявата на моралните чувства, както и в домашните и обществените чувства, а също тъй и в мислите. Понякога човек с неразумното си живеене осакатява тия нишки и тогава животът му не се проявява правилно: той усеща главоболия, тежест, стеснение и тъмнина в мозъка. Когато тия нишки са нормално развити, т.е.
към беседата >>
Самото вещество е почвата, върху която растат човешките идеи.
Казвам: човек трябва да работи върху себе си, да развива Божественото. Де се крие Божественото, разумното у човека? – В предната част на неговия мозък. Интелигентността на човека зависи от устройството на бялото вещество в мозъка. То е във вид на нишки.
Самото вещество е почвата, върху която растат човешките идеи.
По нишките на бялото вещество се определя характерът на човека. Ако тия нишки не са еднакво дълги, ражда се дисхармония в проявата на моралните чувства, както и в домашните и обществените чувства, а също тъй и в мислите. Понякога човек с неразумното си живеене осакатява тия нишки и тогава животът му не се проявява правилно: той усеща главоболия, тежест, стеснение и тъмнина в мозъка. Когато тия нишки са нормално развити, т.е. еднакво дълги, от тях излиза светлина.
към беседата >>
По нишките на бялото вещество се определя характерът на човека.
Де се крие Божественото, разумното у човека? – В предната част на неговия мозък. Интелигентността на човека зависи от устройството на бялото вещество в мозъка. То е във вид на нишки. Самото вещество е почвата, върху която растат човешките идеи.
По нишките на бялото вещество се определя характерът на човека.
Ако тия нишки не са еднакво дълги, ражда се дисхармония в проявата на моралните чувства, както и в домашните и обществените чувства, а също тъй и в мислите. Понякога човек с неразумното си живеене осакатява тия нишки и тогава животът му не се проявява правилно: той усеща главоболия, тежест, стеснение и тъмнина в мозъка. Когато тия нишки са нормално развити, т.е. еднакво дълги, от тях излиза светлина. В духовно отношение човек представлява сбор от хиляди запалени лампички.
към беседата >>
Ако тия нишки не са еднакво дълги, ражда се дисхармония в проявата на моралните чувства, както и в домашните и обществените чувства, а също тъй и в мислите.
– В предната част на неговия мозък. Интелигентността на човека зависи от устройството на бялото вещество в мозъка. То е във вид на нишки. Самото вещество е почвата, върху която растат човешките идеи. По нишките на бялото вещество се определя характерът на човека.
Ако тия нишки не са еднакво дълги, ражда се дисхармония в проявата на моралните чувства, както и в домашните и обществените чувства, а също тъй и в мислите.
Понякога човек с неразумното си живеене осакатява тия нишки и тогава животът му не се проявява правилно: той усеща главоболия, тежест, стеснение и тъмнина в мозъка. Когато тия нишки са нормално развити, т.е. еднакво дълги, от тях излиза светлина. В духовно отношение човек представлява сбор от хиляди запалени лампички. Той прилича на един добре осветен град.
към беседата >>
Понякога човек с неразумното си живеене осакатява тия нишки и тогава животът му не се проявява правилно: той усеща главоболия, тежест, стеснение и тъмнина в мозъка.
Интелигентността на човека зависи от устройството на бялото вещество в мозъка. То е във вид на нишки. Самото вещество е почвата, върху която растат човешките идеи. По нишките на бялото вещество се определя характерът на човека. Ако тия нишки не са еднакво дълги, ражда се дисхармония в проявата на моралните чувства, както и в домашните и обществените чувства, а също тъй и в мислите.
Понякога човек с неразумното си живеене осакатява тия нишки и тогава животът му не се проявява правилно: той усеща главоболия, тежест, стеснение и тъмнина в мозъка.
Когато тия нишки са нормално развити, т.е. еднакво дълги, от тях излиза светлина. В духовно отношение човек представлява сбор от хиляди запалени лампички. Той прилича на един добре осветен град. Всички лампички в този град са правилно наредени.
към беседата >>
Когато тия нишки са нормално развити, т.е.
То е във вид на нишки. Самото вещество е почвата, върху която растат човешките идеи. По нишките на бялото вещество се определя характерът на човека. Ако тия нишки не са еднакво дълги, ражда се дисхармония в проявата на моралните чувства, както и в домашните и обществените чувства, а също тъй и в мислите. Понякога човек с неразумното си живеене осакатява тия нишки и тогава животът му не се проявява правилно: той усеща главоболия, тежест, стеснение и тъмнина в мозъка.
Когато тия нишки са нормално развити, т.е.
еднакво дълги, от тях излиза светлина. В духовно отношение човек представлява сбор от хиляди запалени лампички. Той прилича на един добре осветен град. Всички лампички в този град са правилно наредени. Това се дължи все на тия бели нишки в мозъка.
към беседата >>
еднакво дълги, от тях излиза светлина.
Самото вещество е почвата, върху която растат човешките идеи. По нишките на бялото вещество се определя характерът на човека. Ако тия нишки не са еднакво дълги, ражда се дисхармония в проявата на моралните чувства, както и в домашните и обществените чувства, а също тъй и в мислите. Понякога човек с неразумното си живеене осакатява тия нишки и тогава животът му не се проявява правилно: той усеща главоболия, тежест, стеснение и тъмнина в мозъка. Когато тия нишки са нормално развити, т.е.
еднакво дълги, от тях излиза светлина.
В духовно отношение човек представлява сбор от хиляди запалени лампички. Той прилича на един добре осветен град. Всички лампички в този град са правилно наредени. Това се дължи все на тия бели нишки в мозъка. Някои от тях сега се образуват.
към беседата >>
В духовно отношение човек представлява сбор от хиляди запалени лампички.
По нишките на бялото вещество се определя характерът на човека. Ако тия нишки не са еднакво дълги, ражда се дисхармония в проявата на моралните чувства, както и в домашните и обществените чувства, а също тъй и в мислите. Понякога човек с неразумното си живеене осакатява тия нишки и тогава животът му не се проявява правилно: той усеща главоболия, тежест, стеснение и тъмнина в мозъка. Когато тия нишки са нормално развити, т.е. еднакво дълги, от тях излиза светлина.
В духовно отношение човек представлява сбор от хиляди запалени лампички.
Той прилича на един добре осветен град. Всички лампички в този град са правилно наредени. Това се дължи все на тия бели нишки в мозъка. Някои от тях сега се образуват.
към беседата >>
Той прилича на един добре осветен град.
Ако тия нишки не са еднакво дълги, ражда се дисхармония в проявата на моралните чувства, както и в домашните и обществените чувства, а също тъй и в мислите. Понякога човек с неразумното си живеене осакатява тия нишки и тогава животът му не се проявява правилно: той усеща главоболия, тежест, стеснение и тъмнина в мозъка. Когато тия нишки са нормално развити, т.е. еднакво дълги, от тях излиза светлина. В духовно отношение човек представлява сбор от хиляди запалени лампички.
Той прилича на един добре осветен град.
Всички лампички в този град са правилно наредени. Това се дължи все на тия бели нишки в мозъка. Някои от тях сега се образуват.
към беседата >>
Всички лампички в този град са правилно наредени.
Понякога човек с неразумното си живеене осакатява тия нишки и тогава животът му не се проявява правилно: той усеща главоболия, тежест, стеснение и тъмнина в мозъка. Когато тия нишки са нормално развити, т.е. еднакво дълги, от тях излиза светлина. В духовно отношение човек представлява сбор от хиляди запалени лампички. Той прилича на един добре осветен град.
Всички лампички в този град са правилно наредени.
Това се дължи все на тия бели нишки в мозъка. Някои от тях сега се образуват.
към беседата >>
Това се дължи все на тия бели нишки в мозъка.
Когато тия нишки са нормално развити, т.е. еднакво дълги, от тях излиза светлина. В духовно отношение човек представлява сбор от хиляди запалени лампички. Той прилича на един добре осветен град. Всички лампички в този град са правилно наредени.
Това се дължи все на тия бели нишки в мозъка.
Някои от тях сега се образуват.
към беседата >>
Някои от тях сега се образуват.
еднакво дълги, от тях излиза светлина. В духовно отношение човек представлява сбор от хиляди запалени лампички. Той прилича на един добре осветен град. Всички лампички в този град са правилно наредени. Това се дължи все на тия бели нишки в мозъка.
Някои от тях сега се образуват.
към беседата >>
Колкото тия нишки са по-дълги, толкова и човешкият характер е по-силен, т.е.
Колкото тия нишки са по-дълги, толкова и човешкият характер е по-силен, т.е.
моралните чувства са по-добре развити. Те се явяват вече като негово наследство.
към беседата >>
моралните чувства са по-добре развити.
Колкото тия нишки са по-дълги, толкова и човешкият характер е по-силен, т.е.
моралните чувства са по-добре развити.
Те се явяват вече като негово наследство.
към беседата >>
Те се явяват вече като негово наследство.
Колкото тия нишки са по-дълги, толкова и човешкият характер е по-силен, т.е. моралните чувства са по-добре развити.
Те се явяват вече като негово наследство.
към беседата >>
В средата на човешкия мозък се намира тъй нареченото „летящо око на душата, или вътрешното слънце на човека“.
В средата на човешкия мозък се намира тъй нареченото „летящо око на душата, или вътрешното слънце на човека“.
Ако това слънце не грее в човека, нищо не става от него. То играе роля на трансформатор в човешкия организъм. Когато външната енергия прониква в мозъка на човека, този възел, или окото на душата, препраща тази енергия по целия мозък. То има и други свойства, освен това – да трансформира слънчевата енергия. В мозъка има и друг трансформатор, който препраща слънчевата енергия по цялото тяло.
към беседата >>
Ако това слънце не грее в човека, нищо не става от него.
В средата на човешкия мозък се намира тъй нареченото „летящо око на душата, или вътрешното слънце на човека“.
Ако това слънце не грее в човека, нищо не става от него.
То играе роля на трансформатор в човешкия организъм. Когато външната енергия прониква в мозъка на човека, този възел, или окото на душата, препраща тази енергия по целия мозък. То има и други свойства, освен това – да трансформира слънчевата енергия. В мозъка има и друг трансформатор, който препраща слънчевата енергия по цялото тяло. От правилното трансформиране на тия енергии зависи здравословното състояние както на организма, така и на чувствата.
към беседата >>
То играе роля на трансформатор в човешкия организъм.
В средата на човешкия мозък се намира тъй нареченото „летящо око на душата, или вътрешното слънце на човека“. Ако това слънце не грее в човека, нищо не става от него.
То играе роля на трансформатор в човешкия организъм.
Когато външната енергия прониква в мозъка на човека, този възел, или окото на душата, препраща тази енергия по целия мозък. То има и други свойства, освен това – да трансформира слънчевата енергия. В мозъка има и друг трансформатор, който препраща слънчевата енергия по цялото тяло. От правилното трансформиране на тия енергии зависи здравословното състояние както на организма, така и на чувствата. Значи това око е трансформаторът на Божествената енергия в човека и създава условия за неговото проявление.
към беседата >>
Когато външната енергия прониква в мозъка на човека, този възел, или окото на душата, препраща тази енергия по целия мозък.
В средата на човешкия мозък се намира тъй нареченото „летящо око на душата, или вътрешното слънце на човека“. Ако това слънце не грее в човека, нищо не става от него. То играе роля на трансформатор в човешкия организъм.
Когато външната енергия прониква в мозъка на човека, този възел, или окото на душата, препраща тази енергия по целия мозък.
То има и други свойства, освен това – да трансформира слънчевата енергия. В мозъка има и друг трансформатор, който препраща слънчевата енергия по цялото тяло. От правилното трансформиране на тия енергии зависи здравословното състояние както на организма, така и на чувствата. Значи това око е трансформаторът на Божествената енергия в човека и създава условия за неговото проявление.
към беседата >>
То има и други свойства, освен това – да трансформира слънчевата енергия.
В средата на човешкия мозък се намира тъй нареченото „летящо око на душата, или вътрешното слънце на човека“. Ако това слънце не грее в човека, нищо не става от него. То играе роля на трансформатор в човешкия организъм. Когато външната енергия прониква в мозъка на човека, този възел, или окото на душата, препраща тази енергия по целия мозък.
То има и други свойства, освен това – да трансформира слънчевата енергия.
В мозъка има и друг трансформатор, който препраща слънчевата енергия по цялото тяло. От правилното трансформиране на тия енергии зависи здравословното състояние както на организма, така и на чувствата. Значи това око е трансформаторът на Божествената енергия в човека и създава условия за неговото проявление.
към беседата >>
В мозъка има и друг трансформатор, който препраща слънчевата енергия по цялото тяло.
В средата на човешкия мозък се намира тъй нареченото „летящо око на душата, или вътрешното слънце на човека“. Ако това слънце не грее в човека, нищо не става от него. То играе роля на трансформатор в човешкия организъм. Когато външната енергия прониква в мозъка на човека, този възел, или окото на душата, препраща тази енергия по целия мозък. То има и други свойства, освен това – да трансформира слънчевата енергия.
В мозъка има и друг трансформатор, който препраща слънчевата енергия по цялото тяло.
От правилното трансформиране на тия енергии зависи здравословното състояние както на организма, така и на чувствата. Значи това око е трансформаторът на Божествената енергия в човека и създава условия за неговото проявление.
към беседата >>
2.
Да се не смущава сърцето ви!
,
НБ
, София, 22.3.1925г.,
Слѣдователно трѣбва да ядешъ, понеже си слабъ; трѣбва да пиешъ вода понеже си слабъ; трѣбва да вѣрвашъ, понеже си слабъ.
Ако нѣкой отъ васъ мисли, че е силенъ, нека не яде. Защо трѣбва да ядешъ? – Защото си слабъ. Като не ядешъ три дни, отслабвашъ. Като не пиешъ вода 5–6 дни, отслабвашъ.
Слѣдователно трѣбва да ядешъ, понеже си слабъ; трѣбва да пиешъ вода понеже си слабъ; трѣбва да вѣрвашъ, понеже си слабъ.
към беседата >>
За това трѣбва да се молишъ на Господа.
не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ. И тогава идва смущението въ душата ни и казваме: защо азъ да съмъ толкова глупавъ? Защо азъ да съмъ толкова невѣжа? Защо азъ да не мога да се изказвамъ, да говоря? – За да можешъ да говоришъ, трѣбва очитѣ ти да изпъкнатъ, като на жаба.
За това трѣбва да се молишъ на Господа.
Защо азъ не мога да мисля? – Ще се молишъ на Господа да ти се развие центъра отпрѣдъ на челото повече. Защо не мога да си въобразявамъ? – Ще се молишъ на Господа, да ти даде условия да се разшири челото ти. Защо Любовьта ми къмъ Бога е малка?
към беседата >>
И тъй, за да се избегне тази слабость, трѣбва да вѣрвашъ.
И тъй, за да се избегне тази слабость, трѣбва да вѣрвашъ.
Вѣра непрѣменно трѣбва да имашъ. Вѣрата е една връзка, по която протичатъ онѣзи Божествени сили въ душата ни. Вѣрата е едно разположение на чувствата. Щомъ човѣкъ обърне погледа си къмъ Бога, въ него веднага започватъ да текатъ онѣзи Божествени енергии, онзи Божественъ нектаръ на живота. Природата е много щедра, много благородна.
към беседата >>
Защо азъ не мога да мисля?
И тогава идва смущението въ душата ни и казваме: защо азъ да съмъ толкова глупавъ? Защо азъ да съмъ толкова невѣжа? Защо азъ да не мога да се изказвамъ, да говоря? – За да можешъ да говоришъ, трѣбва очитѣ ти да изпъкнатъ, като на жаба. За това трѣбва да се молишъ на Господа.
Защо азъ не мога да мисля?
– Ще се молишъ на Господа да ти се развие центъра отпрѣдъ на челото повече. Защо не мога да си въобразявамъ? – Ще се молишъ на Господа, да ти даде условия да се разшири челото ти. Защо Любовьта ми къмъ Бога е малка? – Ще се молишъ на Господа, да ти даде условия да се издигне главата ти надъ ушитѣ повече.
към беседата >>
Вѣра непрѣменно трѣбва да имашъ.
И тъй, за да се избегне тази слабость, трѣбва да вѣрвашъ.
Вѣра непрѣменно трѣбва да имашъ.
Вѣрата е една връзка, по която протичатъ онѣзи Божествени сили въ душата ни. Вѣрата е едно разположение на чувствата. Щомъ човѣкъ обърне погледа си къмъ Бога, въ него веднага започватъ да текатъ онѣзи Божествени енергии, онзи Божественъ нектаръ на живота. Природата е много щедра, много благородна. Тя дава въ изобилие.
към беседата >>
– Ще се молишъ на Господа да ти се развие центъра отпрѣдъ на челото повече.
Защо азъ да съмъ толкова невѣжа? Защо азъ да не мога да се изказвамъ, да говоря? – За да можешъ да говоришъ, трѣбва очитѣ ти да изпъкнатъ, като на жаба. За това трѣбва да се молишъ на Господа. Защо азъ не мога да мисля?
– Ще се молишъ на Господа да ти се развие центъра отпрѣдъ на челото повече.
Защо не мога да си въобразявамъ? – Ще се молишъ на Господа, да ти даде условия да се разшири челото ти. Защо Любовьта ми къмъ Бога е малка? – Ще се молишъ на Господа, да ти даде условия да се издигне главата ти надъ ушитѣ повече. Човѣкъ трѣбва да расте въ всѣко направление.
към беседата >>
Вѣрата е една връзка, по която протичатъ онѣзи Божествени сили въ душата ни.
И тъй, за да се избегне тази слабость, трѣбва да вѣрвашъ. Вѣра непрѣменно трѣбва да имашъ.
Вѣрата е една връзка, по която протичатъ онѣзи Божествени сили въ душата ни.
Вѣрата е едно разположение на чувствата. Щомъ човѣкъ обърне погледа си къмъ Бога, въ него веднага започватъ да текатъ онѣзи Божествени енергии, онзи Божественъ нектаръ на живота. Природата е много щедра, много благородна. Тя дава въ изобилие. Не се изисква голѣма философия, за да добиете тази благодать.
към беседата >>
Защо не мога да си въобразявамъ?
Защо азъ да не мога да се изказвамъ, да говоря? – За да можешъ да говоришъ, трѣбва очитѣ ти да изпъкнатъ, като на жаба. За това трѣбва да се молишъ на Господа. Защо азъ не мога да мисля? – Ще се молишъ на Господа да ти се развие центъра отпрѣдъ на челото повече.
Защо не мога да си въобразявамъ?
– Ще се молишъ на Господа, да ти даде условия да се разшири челото ти. Защо Любовьта ми къмъ Бога е малка? – Ще се молишъ на Господа, да ти даде условия да се издигне главата ти надъ ушитѣ повече. Човѣкъ трѣбва да расте въ всѣко направление. Ще се молишъ на Бога за всѣки единъ недѫгъ, който имашъ, и Той ще прати онѣзи по-висши братя при тебе да те посъвѣтватъ, какъ да се поправишъ.
към беседата >>
Вѣрата е едно разположение на чувствата.
И тъй, за да се избегне тази слабость, трѣбва да вѣрвашъ. Вѣра непрѣменно трѣбва да имашъ. Вѣрата е една връзка, по която протичатъ онѣзи Божествени сили въ душата ни.
Вѣрата е едно разположение на чувствата.
Щомъ човѣкъ обърне погледа си къмъ Бога, въ него веднага започватъ да текатъ онѣзи Божествени енергии, онзи Божественъ нектаръ на живота. Природата е много щедра, много благородна. Тя дава въ изобилие. Не се изисква голѣма философия, за да добиете тази благодать. Хората мислятъ, че колкото по-учени ставатъ, толкова повече придобиватъ тия дарби.
към беседата >>
– Ще се молишъ на Господа, да ти даде условия да се разшири челото ти.
– За да можешъ да говоришъ, трѣбва очитѣ ти да изпъкнатъ, като на жаба. За това трѣбва да се молишъ на Господа. Защо азъ не мога да мисля? – Ще се молишъ на Господа да ти се развие центъра отпрѣдъ на челото повече. Защо не мога да си въобразявамъ?
– Ще се молишъ на Господа, да ти даде условия да се разшири челото ти.
Защо Любовьта ми къмъ Бога е малка? – Ще се молишъ на Господа, да ти даде условия да се издигне главата ти надъ ушитѣ повече. Човѣкъ трѣбва да расте въ всѣко направление. Ще се молишъ на Бога за всѣки единъ недѫгъ, който имашъ, и Той ще прати онѣзи по-висши братя при тебе да те посъвѣтватъ, какъ да се поправишъ.
към беседата >>
Щомъ човѣкъ обърне погледа си къмъ Бога, въ него веднага започватъ да текатъ онѣзи Божествени енергии, онзи Божественъ нектаръ на живота.
И тъй, за да се избегне тази слабость, трѣбва да вѣрвашъ. Вѣра непрѣменно трѣбва да имашъ. Вѣрата е една връзка, по която протичатъ онѣзи Божествени сили въ душата ни. Вѣрата е едно разположение на чувствата.
Щомъ човѣкъ обърне погледа си къмъ Бога, въ него веднага започватъ да текатъ онѣзи Божествени енергии, онзи Божественъ нектаръ на живота.
Природата е много щедра, много благородна. Тя дава въ изобилие. Не се изисква голѣма философия, за да добиете тази благодать. Хората мислятъ, че колкото по-учени ставатъ, толкова повече придобиватъ тия дарби. Тѣ придобиватъ повече критически умъ и мислятъ че вѣрата може да се замѣни съ разума.
към беседата >>
Защо Любовьта ми къмъ Бога е малка?
За това трѣбва да се молишъ на Господа. Защо азъ не мога да мисля? – Ще се молишъ на Господа да ти се развие центъра отпрѣдъ на челото повече. Защо не мога да си въобразявамъ? – Ще се молишъ на Господа, да ти даде условия да се разшири челото ти.
Защо Любовьта ми къмъ Бога е малка?
– Ще се молишъ на Господа, да ти даде условия да се издигне главата ти надъ ушитѣ повече. Човѣкъ трѣбва да расте въ всѣко направление. Ще се молишъ на Бога за всѣки единъ недѫгъ, който имашъ, и Той ще прати онѣзи по-висши братя при тебе да те посъвѣтватъ, какъ да се поправишъ.
към беседата >>
Природата е много щедра, много благородна.
И тъй, за да се избегне тази слабость, трѣбва да вѣрвашъ. Вѣра непрѣменно трѣбва да имашъ. Вѣрата е една връзка, по която протичатъ онѣзи Божествени сили въ душата ни. Вѣрата е едно разположение на чувствата. Щомъ човѣкъ обърне погледа си къмъ Бога, въ него веднага започватъ да текатъ онѣзи Божествени енергии, онзи Божественъ нектаръ на живота.
Природата е много щедра, много благородна.
Тя дава въ изобилие. Не се изисква голѣма философия, за да добиете тази благодать. Хората мислятъ, че колкото по-учени ставатъ, толкова повече придобиватъ тия дарби. Тѣ придобиватъ повече критически умъ и мислятъ че вѣрата може да се замѣни съ разума. Разумътъ има своето практическо приложение въ физическия свѣтъ, той тамъ играе роля, а вѣрата се занимава съ единъ свѣтъ много по-високъ, отколкото е свѣтътъ на разума.
към беседата >>
– Ще се молишъ на Господа, да ти даде условия да се издигне главата ти надъ ушитѣ повече.
Защо азъ не мога да мисля? – Ще се молишъ на Господа да ти се развие центъра отпрѣдъ на челото повече. Защо не мога да си въобразявамъ? – Ще се молишъ на Господа, да ти даде условия да се разшири челото ти. Защо Любовьта ми къмъ Бога е малка?
– Ще се молишъ на Господа, да ти даде условия да се издигне главата ти надъ ушитѣ повече.
Човѣкъ трѣбва да расте въ всѣко направление. Ще се молишъ на Бога за всѣки единъ недѫгъ, който имашъ, и Той ще прати онѣзи по-висши братя при тебе да те посъвѣтватъ, какъ да се поправишъ.
към беседата >>
Тя дава въ изобилие.
Вѣра непрѣменно трѣбва да имашъ. Вѣрата е една връзка, по която протичатъ онѣзи Божествени сили въ душата ни. Вѣрата е едно разположение на чувствата. Щомъ човѣкъ обърне погледа си къмъ Бога, въ него веднага започватъ да текатъ онѣзи Божествени енергии, онзи Божественъ нектаръ на живота. Природата е много щедра, много благородна.
Тя дава въ изобилие.
Не се изисква голѣма философия, за да добиете тази благодать. Хората мислятъ, че колкото по-учени ставатъ, толкова повече придобиватъ тия дарби. Тѣ придобиватъ повече критически умъ и мислятъ че вѣрата може да се замѣни съ разума. Разумътъ има своето практическо приложение въ физическия свѣтъ, той тамъ играе роля, а вѣрата се занимава съ единъ свѣтъ много по-високъ, отколкото е свѣтътъ на разума. Вѣрата е отъ другъ характеръ.
към беседата >>
Човѣкъ трѣбва да расте въ всѣко направление.
– Ще се молишъ на Господа да ти се развие центъра отпрѣдъ на челото повече. Защо не мога да си въобразявамъ? – Ще се молишъ на Господа, да ти даде условия да се разшири челото ти. Защо Любовьта ми къмъ Бога е малка? – Ще се молишъ на Господа, да ти даде условия да се издигне главата ти надъ ушитѣ повече.
Човѣкъ трѣбва да расте въ всѣко направление.
Ще се молишъ на Бога за всѣки единъ недѫгъ, който имашъ, и Той ще прати онѣзи по-висши братя при тебе да те посъвѣтватъ, какъ да се поправишъ.
към беседата >>
Не се изисква голѣма философия, за да добиете тази благодать.
Вѣрата е една връзка, по която протичатъ онѣзи Божествени сили въ душата ни. Вѣрата е едно разположение на чувствата. Щомъ човѣкъ обърне погледа си къмъ Бога, въ него веднага започватъ да текатъ онѣзи Божествени енергии, онзи Божественъ нектаръ на живота. Природата е много щедра, много благородна. Тя дава въ изобилие.
Не се изисква голѣма философия, за да добиете тази благодать.
Хората мислятъ, че колкото по-учени ставатъ, толкова повече придобиватъ тия дарби. Тѣ придобиватъ повече критически умъ и мислятъ че вѣрата може да се замѣни съ разума. Разумътъ има своето практическо приложение въ физическия свѣтъ, той тамъ играе роля, а вѣрата се занимава съ единъ свѣтъ много по-високъ, отколкото е свѣтътъ на разума. Вѣрата е отъ другъ характеръ. Не казвамъ, че разумътъ не е потрѣбенъ, не казвамъ, че трѣбва да влѣзе въ противорѣчие съ вѣрата, но казвамъ: ако вложите вѣрата въ вашия разумъ, той ще се усили още повече, т.е.
към беседата >>
Ще се молишъ на Бога за всѣки единъ недѫгъ, който имашъ, и Той ще прати онѣзи по-висши братя при тебе да те посъвѣтватъ, какъ да се поправишъ.
Защо не мога да си въобразявамъ? – Ще се молишъ на Господа, да ти даде условия да се разшири челото ти. Защо Любовьта ми къмъ Бога е малка? – Ще се молишъ на Господа, да ти даде условия да се издигне главата ти надъ ушитѣ повече. Човѣкъ трѣбва да расте въ всѣко направление.
Ще се молишъ на Бога за всѣки единъ недѫгъ, който имашъ, и Той ще прати онѣзи по-висши братя при тебе да те посъвѣтватъ, какъ да се поправишъ.
към беседата >>
Хората мислятъ, че колкото по-учени ставатъ, толкова повече придобиватъ тия дарби.
Вѣрата е едно разположение на чувствата. Щомъ човѣкъ обърне погледа си къмъ Бога, въ него веднага започватъ да текатъ онѣзи Божествени енергии, онзи Божественъ нектаръ на живота. Природата е много щедра, много благородна. Тя дава въ изобилие. Не се изисква голѣма философия, за да добиете тази благодать.
Хората мислятъ, че колкото по-учени ставатъ, толкова повече придобиватъ тия дарби.
Тѣ придобиватъ повече критически умъ и мислятъ че вѣрата може да се замѣни съ разума. Разумътъ има своето практическо приложение въ физическия свѣтъ, той тамъ играе роля, а вѣрата се занимава съ единъ свѣтъ много по-високъ, отколкото е свѣтътъ на разума. Вѣрата е отъ другъ характеръ. Не казвамъ, че разумътъ не е потрѣбенъ, не казвамъ, че трѣбва да влѣзе въ противорѣчие съ вѣрата, но казвамъ: ако вложите вѣрата въ вашия разумъ, той ще се усили още повече, т.е. смущението ще се прѣмахне, и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потрѣбна за вашето развитие.
към беседата >>
Казва Писанието: „Ще бѫдете съвършени, ще се стремите къмъ съвършенство!
Казва Писанието: „Ще бѫдете съвършени, ще се стремите къмъ съвършенство!
“ Всички смущения произтичатъ отъ факта, че ние мислимъ за себе си, че сме съвършени, а когато влѣземъ въ живота и видимъ своитѣ слабости, веднага се смущаваме. И туй не е вѣрно. Всички ние сме много добри хора. Азъ виждамъ навсѣкѫдѣ много добри наредби. Умни сме ние, но какъ?
към беседата >>
Тѣ придобиватъ повече критически умъ и мислятъ че вѣрата може да се замѣни съ разума.
Щомъ човѣкъ обърне погледа си къмъ Бога, въ него веднага започватъ да текатъ онѣзи Божествени енергии, онзи Божественъ нектаръ на живота. Природата е много щедра, много благородна. Тя дава въ изобилие. Не се изисква голѣма философия, за да добиете тази благодать. Хората мислятъ, че колкото по-учени ставатъ, толкова повече придобиватъ тия дарби.
Тѣ придобиватъ повече критически умъ и мислятъ че вѣрата може да се замѣни съ разума.
Разумътъ има своето практическо приложение въ физическия свѣтъ, той тамъ играе роля, а вѣрата се занимава съ единъ свѣтъ много по-високъ, отколкото е свѣтътъ на разума. Вѣрата е отъ другъ характеръ. Не казвамъ, че разумътъ не е потрѣбенъ, не казвамъ, че трѣбва да влѣзе въ противорѣчие съ вѣрата, но казвамъ: ако вложите вѣрата въ вашия разумъ, той ще се усили още повече, т.е. смущението ще се прѣмахне, и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потрѣбна за вашето развитие. Вие сте прѣтърпѣвали онова душевно състояние, когато седите и мислите, че никой не ви обича, че сте нещастенъ, че дѣцата ви нѣма да се изучатъ, че мѫжътъ ви не върви въ правия пѫть, че приходитѣ ви сѫ малко и т.н.
към беседата >>
“ Всички смущения произтичатъ отъ факта, че ние мислимъ за себе си, че сме съвършени, а когато влѣземъ въ живота и видимъ своитѣ слабости, веднага се смущаваме.
Казва Писанието: „Ще бѫдете съвършени, ще се стремите къмъ съвършенство!
“ Всички смущения произтичатъ отъ факта, че ние мислимъ за себе си, че сме съвършени, а когато влѣземъ въ живота и видимъ своитѣ слабости, веднага се смущаваме.
И туй не е вѣрно. Всички ние сме много добри хора. Азъ виждамъ навсѣкѫдѣ много добри наредби. Умни сме ние, но какъ? – Въ сравнение съ другитѣ по-малки сѫщества отъ насъ.
към беседата >>
Разумътъ има своето практическо приложение въ физическия свѣтъ, той тамъ играе роля, а вѣрата се занимава съ единъ свѣтъ много по-високъ, отколкото е свѣтътъ на разума.
Природата е много щедра, много благородна. Тя дава въ изобилие. Не се изисква голѣма философия, за да добиете тази благодать. Хората мислятъ, че колкото по-учени ставатъ, толкова повече придобиватъ тия дарби. Тѣ придобиватъ повече критически умъ и мислятъ че вѣрата може да се замѣни съ разума.
Разумътъ има своето практическо приложение въ физическия свѣтъ, той тамъ играе роля, а вѣрата се занимава съ единъ свѣтъ много по-високъ, отколкото е свѣтътъ на разума.
Вѣрата е отъ другъ характеръ. Не казвамъ, че разумътъ не е потрѣбенъ, не казвамъ, че трѣбва да влѣзе въ противорѣчие съ вѣрата, но казвамъ: ако вложите вѣрата въ вашия разумъ, той ще се усили още повече, т.е. смущението ще се прѣмахне, и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потрѣбна за вашето развитие. Вие сте прѣтърпѣвали онова душевно състояние, когато седите и мислите, че никой не ви обича, че сте нещастенъ, че дѣцата ви нѣма да се изучатъ, че мѫжътъ ви не върви въ правия пѫть, че приходитѣ ви сѫ малко и т.н. Питамъ: въ това ли седи сѫщностьта на живота?
към беседата >>
И туй не е вѣрно.
Казва Писанието: „Ще бѫдете съвършени, ще се стремите къмъ съвършенство! “ Всички смущения произтичатъ отъ факта, че ние мислимъ за себе си, че сме съвършени, а когато влѣземъ въ живота и видимъ своитѣ слабости, веднага се смущаваме.
И туй не е вѣрно.
Всички ние сме много добри хора. Азъ виждамъ навсѣкѫдѣ много добри наредби. Умни сме ние, но какъ? – Въ сравнение съ другитѣ по-малки сѫщества отъ насъ. Една мравя е умна, но при мравитѣ, а не и при човѣка.
към беседата >>
Вѣрата е отъ другъ характеръ.
Тя дава въ изобилие. Не се изисква голѣма философия, за да добиете тази благодать. Хората мислятъ, че колкото по-учени ставатъ, толкова повече придобиватъ тия дарби. Тѣ придобиватъ повече критически умъ и мислятъ че вѣрата може да се замѣни съ разума. Разумътъ има своето практическо приложение въ физическия свѣтъ, той тамъ играе роля, а вѣрата се занимава съ единъ свѣтъ много по-високъ, отколкото е свѣтътъ на разума.
Вѣрата е отъ другъ характеръ.
Не казвамъ, че разумътъ не е потрѣбенъ, не казвамъ, че трѣбва да влѣзе въ противорѣчие съ вѣрата, но казвамъ: ако вложите вѣрата въ вашия разумъ, той ще се усили още повече, т.е. смущението ще се прѣмахне, и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потрѣбна за вашето развитие. Вие сте прѣтърпѣвали онова душевно състояние, когато седите и мислите, че никой не ви обича, че сте нещастенъ, че дѣцата ви нѣма да се изучатъ, че мѫжътъ ви не върви въ правия пѫть, че приходитѣ ви сѫ малко и т.н. Питамъ: въ това ли седи сѫщностьта на живота? Азъ не мога да си обясня, какъ е възможно, ние разумнитѣ хора, да живѣемъ при едно сѫщество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислимъ, че То ни е забравило и че Неговото намѣрение е само да ни смущава и изтезава!
към беседата >>
Всички ние сме много добри хора.
Казва Писанието: „Ще бѫдете съвършени, ще се стремите къмъ съвършенство! “ Всички смущения произтичатъ отъ факта, че ние мислимъ за себе си, че сме съвършени, а когато влѣземъ въ живота и видимъ своитѣ слабости, веднага се смущаваме. И туй не е вѣрно.
Всички ние сме много добри хора.
Азъ виждамъ навсѣкѫдѣ много добри наредби. Умни сме ние, но какъ? – Въ сравнение съ другитѣ по-малки сѫщества отъ насъ. Една мравя е умна, но при мравитѣ, а не и при човѣка. Единъ волъ е уменъ, но при воловетѣ, а не и при човѣка.
към беседата >>
Не казвамъ, че разумътъ не е потрѣбенъ, не казвамъ, че трѣбва да влѣзе въ противорѣчие съ вѣрата, но казвамъ: ако вложите вѣрата въ вашия разумъ, той ще се усили още повече, т.е.
Не се изисква голѣма философия, за да добиете тази благодать. Хората мислятъ, че колкото по-учени ставатъ, толкова повече придобиватъ тия дарби. Тѣ придобиватъ повече критически умъ и мислятъ че вѣрата може да се замѣни съ разума. Разумътъ има своето практическо приложение въ физическия свѣтъ, той тамъ играе роля, а вѣрата се занимава съ единъ свѣтъ много по-високъ, отколкото е свѣтътъ на разума. Вѣрата е отъ другъ характеръ.
Не казвамъ, че разумътъ не е потрѣбенъ, не казвамъ, че трѣбва да влѣзе въ противорѣчие съ вѣрата, но казвамъ: ако вложите вѣрата въ вашия разумъ, той ще се усили още повече, т.е.
смущението ще се прѣмахне, и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потрѣбна за вашето развитие. Вие сте прѣтърпѣвали онова душевно състояние, когато седите и мислите, че никой не ви обича, че сте нещастенъ, че дѣцата ви нѣма да се изучатъ, че мѫжътъ ви не върви въ правия пѫть, че приходитѣ ви сѫ малко и т.н. Питамъ: въ това ли седи сѫщностьта на живота? Азъ не мога да си обясня, какъ е възможно, ние разумнитѣ хора, да живѣемъ при едно сѫщество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислимъ, че То ни е забравило и че Неговото намѣрение е само да ни смущава и изтезава! Азъ не зная, отдѣ е изпъкнала тази мисъль въ вашия умъ!
към беседата >>
Азъ виждамъ навсѣкѫдѣ много добри наредби.
Казва Писанието: „Ще бѫдете съвършени, ще се стремите къмъ съвършенство! “ Всички смущения произтичатъ отъ факта, че ние мислимъ за себе си, че сме съвършени, а когато влѣземъ въ живота и видимъ своитѣ слабости, веднага се смущаваме. И туй не е вѣрно. Всички ние сме много добри хора.
Азъ виждамъ навсѣкѫдѣ много добри наредби.
Умни сме ние, но какъ? – Въ сравнение съ другитѣ по-малки сѫщества отъ насъ. Една мравя е умна, но при мравитѣ, а не и при човѣка. Единъ волъ е уменъ, но при воловетѣ, а не и при човѣка. И човѣкъ е уменъ, но при хората при подобнитѣ си.
към беседата >>
смущението ще се прѣмахне, и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потрѣбна за вашето развитие.
Хората мислятъ, че колкото по-учени ставатъ, толкова повече придобиватъ тия дарби. Тѣ придобиватъ повече критически умъ и мислятъ че вѣрата може да се замѣни съ разума. Разумътъ има своето практическо приложение въ физическия свѣтъ, той тамъ играе роля, а вѣрата се занимава съ единъ свѣтъ много по-високъ, отколкото е свѣтътъ на разума. Вѣрата е отъ другъ характеръ. Не казвамъ, че разумътъ не е потрѣбенъ, не казвамъ, че трѣбва да влѣзе въ противорѣчие съ вѣрата, но казвамъ: ако вложите вѣрата въ вашия разумъ, той ще се усили още повече, т.е.
смущението ще се прѣмахне, и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потрѣбна за вашето развитие.
Вие сте прѣтърпѣвали онова душевно състояние, когато седите и мислите, че никой не ви обича, че сте нещастенъ, че дѣцата ви нѣма да се изучатъ, че мѫжътъ ви не върви въ правия пѫть, че приходитѣ ви сѫ малко и т.н. Питамъ: въ това ли седи сѫщностьта на живота? Азъ не мога да си обясня, какъ е възможно, ние разумнитѣ хора, да живѣемъ при едно сѫщество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислимъ, че То ни е забравило и че Неговото намѣрение е само да ни смущава и изтезава! Азъ не зная, отдѣ е изпъкнала тази мисъль въ вашия умъ! Хиляди години сѫ изминали, докато човѣшкиятъ умъ се изопачи и го срѣщаме въ този видъ, какъвто днесъ ни се прѣдставлява.
към беседата >>
Умни сме ние, но какъ?
Казва Писанието: „Ще бѫдете съвършени, ще се стремите къмъ съвършенство! “ Всички смущения произтичатъ отъ факта, че ние мислимъ за себе си, че сме съвършени, а когато влѣземъ въ живота и видимъ своитѣ слабости, веднага се смущаваме. И туй не е вѣрно. Всички ние сме много добри хора. Азъ виждамъ навсѣкѫдѣ много добри наредби.
Умни сме ние, но какъ?
– Въ сравнение съ другитѣ по-малки сѫщества отъ насъ. Една мравя е умна, но при мравитѣ, а не и при човѣка. Единъ волъ е уменъ, но при воловетѣ, а не и при човѣка. И човѣкъ е уменъ, но при хората при подобнитѣ си. Ако дойдемъ да се сравняваме съ ангелитѣ, ние не сме умни.
към беседата >>
Вие сте прѣтърпѣвали онова душевно състояние, когато седите и мислите, че никой не ви обича, че сте нещастенъ, че дѣцата ви нѣма да се изучатъ, че мѫжътъ ви не върви въ правия пѫть, че приходитѣ ви сѫ малко и т.н.
Тѣ придобиватъ повече критически умъ и мислятъ че вѣрата може да се замѣни съ разума. Разумътъ има своето практическо приложение въ физическия свѣтъ, той тамъ играе роля, а вѣрата се занимава съ единъ свѣтъ много по-високъ, отколкото е свѣтътъ на разума. Вѣрата е отъ другъ характеръ. Не казвамъ, че разумътъ не е потрѣбенъ, не казвамъ, че трѣбва да влѣзе въ противорѣчие съ вѣрата, но казвамъ: ако вложите вѣрата въ вашия разумъ, той ще се усили още повече, т.е. смущението ще се прѣмахне, и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потрѣбна за вашето развитие.
Вие сте прѣтърпѣвали онова душевно състояние, когато седите и мислите, че никой не ви обича, че сте нещастенъ, че дѣцата ви нѣма да се изучатъ, че мѫжътъ ви не върви въ правия пѫть, че приходитѣ ви сѫ малко и т.н.
Питамъ: въ това ли седи сѫщностьта на живота? Азъ не мога да си обясня, какъ е възможно, ние разумнитѣ хора, да живѣемъ при едно сѫщество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислимъ, че То ни е забравило и че Неговото намѣрение е само да ни смущава и изтезава! Азъ не зная, отдѣ е изпъкнала тази мисъль въ вашия умъ! Хиляди години сѫ изминали, докато човѣшкиятъ умъ се изопачи и го срѣщаме въ този видъ, какъвто днесъ ни се прѣдставлява. Ако се ражда у насъ прѣплитане, то се дължи на съвсѣмъ други причини.
към беседата >>
– Въ сравнение съ другитѣ по-малки сѫщества отъ насъ.
“ Всички смущения произтичатъ отъ факта, че ние мислимъ за себе си, че сме съвършени, а когато влѣземъ въ живота и видимъ своитѣ слабости, веднага се смущаваме. И туй не е вѣрно. Всички ние сме много добри хора. Азъ виждамъ навсѣкѫдѣ много добри наредби. Умни сме ние, но какъ?
– Въ сравнение съ другитѣ по-малки сѫщества отъ насъ.
Една мравя е умна, но при мравитѣ, а не и при човѣка. Единъ волъ е уменъ, но при воловетѣ, а не и при човѣка. И човѣкъ е уменъ, но при хората при подобнитѣ си. Ако дойдемъ да се сравняваме съ ангелитѣ, ние не сме умни. Та, при подобнитѣ си, всинца сме умни.
към беседата >>
Питамъ: въ това ли седи сѫщностьта на живота?
Разумътъ има своето практическо приложение въ физическия свѣтъ, той тамъ играе роля, а вѣрата се занимава съ единъ свѣтъ много по-високъ, отколкото е свѣтътъ на разума. Вѣрата е отъ другъ характеръ. Не казвамъ, че разумътъ не е потрѣбенъ, не казвамъ, че трѣбва да влѣзе въ противорѣчие съ вѣрата, но казвамъ: ако вложите вѣрата въ вашия разумъ, той ще се усили още повече, т.е. смущението ще се прѣмахне, и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потрѣбна за вашето развитие. Вие сте прѣтърпѣвали онова душевно състояние, когато седите и мислите, че никой не ви обича, че сте нещастенъ, че дѣцата ви нѣма да се изучатъ, че мѫжътъ ви не върви въ правия пѫть, че приходитѣ ви сѫ малко и т.н.
Питамъ: въ това ли седи сѫщностьта на живота?
Азъ не мога да си обясня, какъ е възможно, ние разумнитѣ хора, да живѣемъ при едно сѫщество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислимъ, че То ни е забравило и че Неговото намѣрение е само да ни смущава и изтезава! Азъ не зная, отдѣ е изпъкнала тази мисъль въ вашия умъ! Хиляди години сѫ изминали, докато човѣшкиятъ умъ се изопачи и го срѣщаме въ този видъ, какъвто днесъ ни се прѣдставлява. Ако се ражда у насъ прѣплитане, то се дължи на съвсѣмъ други причини. Ако си зададете задачата, защо трѣбва да се вълнува океана, какво ще отговорите?
към беседата >>
Една мравя е умна, но при мравитѣ, а не и при човѣка.
И туй не е вѣрно. Всички ние сме много добри хора. Азъ виждамъ навсѣкѫдѣ много добри наредби. Умни сме ние, но какъ? – Въ сравнение съ другитѣ по-малки сѫщества отъ насъ.
Една мравя е умна, но при мравитѣ, а не и при човѣка.
Единъ волъ е уменъ, но при воловетѣ, а не и при човѣка. И човѣкъ е уменъ, но при хората при подобнитѣ си. Ако дойдемъ да се сравняваме съ ангелитѣ, ние не сме умни. Та, при подобнитѣ си, всинца сме умни. Какъ не!
към беседата >>
Азъ не мога да си обясня, какъ е възможно, ние разумнитѣ хора, да живѣемъ при едно сѫщество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислимъ, че То ни е забравило и че Неговото намѣрение е само да ни смущава и изтезава!
Вѣрата е отъ другъ характеръ. Не казвамъ, че разумътъ не е потрѣбенъ, не казвамъ, че трѣбва да влѣзе въ противорѣчие съ вѣрата, но казвамъ: ако вложите вѣрата въ вашия разумъ, той ще се усили още повече, т.е. смущението ще се прѣмахне, и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потрѣбна за вашето развитие. Вие сте прѣтърпѣвали онова душевно състояние, когато седите и мислите, че никой не ви обича, че сте нещастенъ, че дѣцата ви нѣма да се изучатъ, че мѫжътъ ви не върви въ правия пѫть, че приходитѣ ви сѫ малко и т.н. Питамъ: въ това ли седи сѫщностьта на живота?
Азъ не мога да си обясня, какъ е възможно, ние разумнитѣ хора, да живѣемъ при едно сѫщество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислимъ, че То ни е забравило и че Неговото намѣрение е само да ни смущава и изтезава!
Азъ не зная, отдѣ е изпъкнала тази мисъль въ вашия умъ! Хиляди години сѫ изминали, докато човѣшкиятъ умъ се изопачи и го срѣщаме въ този видъ, какъвто днесъ ни се прѣдставлява. Ако се ражда у насъ прѣплитане, то се дължи на съвсѣмъ други причини. Ако си зададете задачата, защо трѣбва да се вълнува океана, какво ще отговорите? Трѣбва ли да се вълнува океана?
към беседата >>
Единъ волъ е уменъ, но при воловетѣ, а не и при човѣка.
Всички ние сме много добри хора. Азъ виждамъ навсѣкѫдѣ много добри наредби. Умни сме ние, но какъ? – Въ сравнение съ другитѣ по-малки сѫщества отъ насъ. Една мравя е умна, но при мравитѣ, а не и при човѣка.
Единъ волъ е уменъ, но при воловетѣ, а не и при човѣка.
И човѣкъ е уменъ, но при хората при подобнитѣ си. Ако дойдемъ да се сравняваме съ ангелитѣ, ние не сме умни. Та, при подобнитѣ си, всинца сме умни. Какъ не! Хиляди, милиони, па и цѣли поколения мрави биха били готови да жертвуватъ всичкото си богатство, и всичко, което иматъ, за да придобиятъ поне единъ човѣшки пръсть.
към беседата >>
Азъ не зная, отдѣ е изпъкнала тази мисъль въ вашия умъ!
Не казвамъ, че разумътъ не е потрѣбенъ, не казвамъ, че трѣбва да влѣзе въ противорѣчие съ вѣрата, но казвамъ: ако вложите вѣрата въ вашия разумъ, той ще се усили още повече, т.е. смущението ще се прѣмахне, и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потрѣбна за вашето развитие. Вие сте прѣтърпѣвали онова душевно състояние, когато седите и мислите, че никой не ви обича, че сте нещастенъ, че дѣцата ви нѣма да се изучатъ, че мѫжътъ ви не върви въ правия пѫть, че приходитѣ ви сѫ малко и т.н. Питамъ: въ това ли седи сѫщностьта на живота? Азъ не мога да си обясня, какъ е възможно, ние разумнитѣ хора, да живѣемъ при едно сѫщество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислимъ, че То ни е забравило и че Неговото намѣрение е само да ни смущава и изтезава!
Азъ не зная, отдѣ е изпъкнала тази мисъль въ вашия умъ!
Хиляди години сѫ изминали, докато човѣшкиятъ умъ се изопачи и го срѣщаме въ този видъ, какъвто днесъ ни се прѣдставлява. Ако се ражда у насъ прѣплитане, то се дължи на съвсѣмъ други причини. Ако си зададете задачата, защо трѣбва да се вълнува океана, какво ще отговорите? Трѣбва ли да се вълнува океана? Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгорѣ, това е потрѣбно, но да се вълнува отъ дъно, това не трѣбва да става.
към беседата >>
И човѣкъ е уменъ, но при хората при подобнитѣ си.
Азъ виждамъ навсѣкѫдѣ много добри наредби. Умни сме ние, но какъ? – Въ сравнение съ другитѣ по-малки сѫщества отъ насъ. Една мравя е умна, но при мравитѣ, а не и при човѣка. Единъ волъ е уменъ, но при воловетѣ, а не и при човѣка.
И човѣкъ е уменъ, но при хората при подобнитѣ си.
Ако дойдемъ да се сравняваме съ ангелитѣ, ние не сме умни. Та, при подобнитѣ си, всинца сме умни. Какъ не! Хиляди, милиони, па и цѣли поколения мрави биха били готови да жертвуватъ всичкото си богатство, и всичко, което иматъ, за да придобиятъ поне единъ човѣшки пръсть. Ако биха се събрали хиляди мрави, тѣ не биха имали нито една хилядна отъ таланта, който единъ човѣкъ има.
към беседата >>
Хиляди години сѫ изминали, докато човѣшкиятъ умъ се изопачи и го срѣщаме въ този видъ, какъвто днесъ ни се прѣдставлява.
смущението ще се прѣмахне, и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потрѣбна за вашето развитие. Вие сте прѣтърпѣвали онова душевно състояние, когато седите и мислите, че никой не ви обича, че сте нещастенъ, че дѣцата ви нѣма да се изучатъ, че мѫжътъ ви не върви въ правия пѫть, че приходитѣ ви сѫ малко и т.н. Питамъ: въ това ли седи сѫщностьта на живота? Азъ не мога да си обясня, какъ е възможно, ние разумнитѣ хора, да живѣемъ при едно сѫщество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислимъ, че То ни е забравило и че Неговото намѣрение е само да ни смущава и изтезава! Азъ не зная, отдѣ е изпъкнала тази мисъль въ вашия умъ!
Хиляди години сѫ изминали, докато човѣшкиятъ умъ се изопачи и го срѣщаме въ този видъ, какъвто днесъ ни се прѣдставлява.
Ако се ражда у насъ прѣплитане, то се дължи на съвсѣмъ други причини. Ако си зададете задачата, защо трѣбва да се вълнува океана, какво ще отговорите? Трѣбва ли да се вълнува океана? Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгорѣ, това е потрѣбно, но да се вълнува отъ дъно, това не трѣбва да става. Туй вълнение е потрѣбно не само за водата, то е потрѣбно и за въздуха.
към беседата >>
Ако дойдемъ да се сравняваме съ ангелитѣ, ние не сме умни.
Умни сме ние, но какъ? – Въ сравнение съ другитѣ по-малки сѫщества отъ насъ. Една мравя е умна, но при мравитѣ, а не и при човѣка. Единъ волъ е уменъ, но при воловетѣ, а не и при човѣка. И човѣкъ е уменъ, но при хората при подобнитѣ си.
Ако дойдемъ да се сравняваме съ ангелитѣ, ние не сме умни.
Та, при подобнитѣ си, всинца сме умни. Какъ не! Хиляди, милиони, па и цѣли поколения мрави биха били готови да жертвуватъ всичкото си богатство, и всичко, което иматъ, за да придобиятъ поне единъ човѣшки пръсть. Ако биха се събрали хиляди мрави, тѣ не биха имали нито една хилядна отъ таланта, който единъ човѣкъ има. Азъ уподобявамъ мравитѣ на малки поточета и казвамъ: ако бихте събрали всички тия поточета и образувате една рѣка, тази рѣка не би могла да обърне нито веднъжъ човѣшкото колело.
към беседата >>
Ако се ражда у насъ прѣплитане, то се дължи на съвсѣмъ други причини.
Вие сте прѣтърпѣвали онова душевно състояние, когато седите и мислите, че никой не ви обича, че сте нещастенъ, че дѣцата ви нѣма да се изучатъ, че мѫжътъ ви не върви въ правия пѫть, че приходитѣ ви сѫ малко и т.н. Питамъ: въ това ли седи сѫщностьта на живота? Азъ не мога да си обясня, какъ е възможно, ние разумнитѣ хора, да живѣемъ при едно сѫщество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислимъ, че То ни е забравило и че Неговото намѣрение е само да ни смущава и изтезава! Азъ не зная, отдѣ е изпъкнала тази мисъль въ вашия умъ! Хиляди години сѫ изминали, докато човѣшкиятъ умъ се изопачи и го срѣщаме въ този видъ, какъвто днесъ ни се прѣдставлява.
Ако се ражда у насъ прѣплитане, то се дължи на съвсѣмъ други причини.
Ако си зададете задачата, защо трѣбва да се вълнува океана, какво ще отговорите? Трѣбва ли да се вълнува океана? Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгорѣ, това е потрѣбно, но да се вълнува отъ дъно, това не трѣбва да става. Туй вълнение е потрѣбно не само за водата, то е потрѣбно и за въздуха. Тъй, че не трѣбва цѣлиятъ океанъ да се размътва а само отгорѣ, по повърхностьта.
към беседата >>
Та, при подобнитѣ си, всинца сме умни.
– Въ сравнение съ другитѣ по-малки сѫщества отъ насъ. Една мравя е умна, но при мравитѣ, а не и при човѣка. Единъ волъ е уменъ, но при воловетѣ, а не и при човѣка. И човѣкъ е уменъ, но при хората при подобнитѣ си. Ако дойдемъ да се сравняваме съ ангелитѣ, ние не сме умни.
Та, при подобнитѣ си, всинца сме умни.
Какъ не! Хиляди, милиони, па и цѣли поколения мрави биха били готови да жертвуватъ всичкото си богатство, и всичко, което иматъ, за да придобиятъ поне единъ човѣшки пръсть. Ако биха се събрали хиляди мрави, тѣ не биха имали нито една хилядна отъ таланта, който единъ човѣкъ има. Азъ уподобявамъ мравитѣ на малки поточета и казвамъ: ако бихте събрали всички тия поточета и образувате една рѣка, тази рѣка не би могла да обърне нито веднъжъ човѣшкото колело. Какво богатство има въ човѣшката душа при това седимъ, смущаваме се, не искаме да признаемъ тази Истина.
към беседата >>
Ако си зададете задачата, защо трѣбва да се вълнува океана, какво ще отговорите?
Питамъ: въ това ли седи сѫщностьта на живота? Азъ не мога да си обясня, какъ е възможно, ние разумнитѣ хора, да живѣемъ при едно сѫщество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислимъ, че То ни е забравило и че Неговото намѣрение е само да ни смущава и изтезава! Азъ не зная, отдѣ е изпъкнала тази мисъль въ вашия умъ! Хиляди години сѫ изминали, докато човѣшкиятъ умъ се изопачи и го срѣщаме въ този видъ, какъвто днесъ ни се прѣдставлява. Ако се ражда у насъ прѣплитане, то се дължи на съвсѣмъ други причини.
Ако си зададете задачата, защо трѣбва да се вълнува океана, какво ще отговорите?
Трѣбва ли да се вълнува океана? Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгорѣ, това е потрѣбно, но да се вълнува отъ дъно, това не трѣбва да става. Туй вълнение е потрѣбно не само за водата, то е потрѣбно и за въздуха. Тъй, че не трѣбва цѣлиятъ океанъ да се размътва а само отгорѣ, по повърхностьта. Слѣдователно, ако отгорѣ въ вашия животъ дойдатъ смушения, тѣ не сѫ опасни.
към беседата >>
Какъ не!
Една мравя е умна, но при мравитѣ, а не и при човѣка. Единъ волъ е уменъ, но при воловетѣ, а не и при човѣка. И човѣкъ е уменъ, но при хората при подобнитѣ си. Ако дойдемъ да се сравняваме съ ангелитѣ, ние не сме умни. Та, при подобнитѣ си, всинца сме умни.
Какъ не!
Хиляди, милиони, па и цѣли поколения мрави биха били готови да жертвуватъ всичкото си богатство, и всичко, което иматъ, за да придобиятъ поне единъ човѣшки пръсть. Ако биха се събрали хиляди мрави, тѣ не биха имали нито една хилядна отъ таланта, който единъ човѣкъ има. Азъ уподобявамъ мравитѣ на малки поточета и казвамъ: ако бихте събрали всички тия поточета и образувате една рѣка, тази рѣка не би могла да обърне нито веднъжъ човѣшкото колело. Какво богатство има въ човѣшката душа при това седимъ, смущаваме се, не искаме да признаемъ тази Истина. Ние сме богати и чакаме.
към беседата >>
Трѣбва ли да се вълнува океана?
Азъ не мога да си обясня, какъ е възможно, ние разумнитѣ хора, да живѣемъ при едно сѫщество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислимъ, че То ни е забравило и че Неговото намѣрение е само да ни смущава и изтезава! Азъ не зная, отдѣ е изпъкнала тази мисъль въ вашия умъ! Хиляди години сѫ изминали, докато човѣшкиятъ умъ се изопачи и го срѣщаме въ този видъ, какъвто днесъ ни се прѣдставлява. Ако се ражда у насъ прѣплитане, то се дължи на съвсѣмъ други причини. Ако си зададете задачата, защо трѣбва да се вълнува океана, какво ще отговорите?
Трѣбва ли да се вълнува океана?
Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгорѣ, това е потрѣбно, но да се вълнува отъ дъно, това не трѣбва да става. Туй вълнение е потрѣбно не само за водата, то е потрѣбно и за въздуха. Тъй, че не трѣбва цѣлиятъ океанъ да се размътва а само отгорѣ, по повърхностьта. Слѣдователно, ако отгорѣ въ вашия животъ дойдатъ смушения, тѣ не сѫ опасни. Христосъ когато казва да не се смущава сърдцето ви, Той разбира това смущение, което измива основитѣ на живота.
към беседата >>
Хиляди, милиони, па и цѣли поколения мрави биха били готови да жертвуватъ всичкото си богатство, и всичко, което иматъ, за да придобиятъ поне единъ човѣшки пръсть.
Единъ волъ е уменъ, но при воловетѣ, а не и при човѣка. И човѣкъ е уменъ, но при хората при подобнитѣ си. Ако дойдемъ да се сравняваме съ ангелитѣ, ние не сме умни. Та, при подобнитѣ си, всинца сме умни. Какъ не!
Хиляди, милиони, па и цѣли поколения мрави биха били готови да жертвуватъ всичкото си богатство, и всичко, което иматъ, за да придобиятъ поне единъ човѣшки пръсть.
Ако биха се събрали хиляди мрави, тѣ не биха имали нито една хилядна отъ таланта, който единъ човѣкъ има. Азъ уподобявамъ мравитѣ на малки поточета и казвамъ: ако бихте събрали всички тия поточета и образувате една рѣка, тази рѣка не би могла да обърне нито веднъжъ човѣшкото колело. Какво богатство има въ човѣшката душа при това седимъ, смущаваме се, не искаме да признаемъ тази Истина. Ние сме богати и чакаме. Какво чакаме?
към беседата >>
Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгорѣ, това е потрѣбно, но да се вълнува отъ дъно, това не трѣбва да става.
Азъ не зная, отдѣ е изпъкнала тази мисъль въ вашия умъ! Хиляди години сѫ изминали, докато човѣшкиятъ умъ се изопачи и го срѣщаме въ този видъ, какъвто днесъ ни се прѣдставлява. Ако се ражда у насъ прѣплитане, то се дължи на съвсѣмъ други причини. Ако си зададете задачата, защо трѣбва да се вълнува океана, какво ще отговорите? Трѣбва ли да се вълнува океана?
Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгорѣ, това е потрѣбно, но да се вълнува отъ дъно, това не трѣбва да става.
Туй вълнение е потрѣбно не само за водата, то е потрѣбно и за въздуха. Тъй, че не трѣбва цѣлиятъ океанъ да се размътва а само отгорѣ, по повърхностьта. Слѣдователно, ако отгорѣ въ вашия животъ дойдатъ смушения, тѣ не сѫ опасни. Христосъ когато казва да не се смущава сърдцето ви, Той разбира това смущение, което измива основитѣ на живота. Хората казватъ: нѣма Господь, животътъ нѣма смисълъ.
към беседата >>
Ако биха се събрали хиляди мрави, тѣ не биха имали нито една хилядна отъ таланта, който единъ човѣкъ има.
И човѣкъ е уменъ, но при хората при подобнитѣ си. Ако дойдемъ да се сравняваме съ ангелитѣ, ние не сме умни. Та, при подобнитѣ си, всинца сме умни. Какъ не! Хиляди, милиони, па и цѣли поколения мрави биха били готови да жертвуватъ всичкото си богатство, и всичко, което иматъ, за да придобиятъ поне единъ човѣшки пръсть.
Ако биха се събрали хиляди мрави, тѣ не биха имали нито една хилядна отъ таланта, който единъ човѣкъ има.
Азъ уподобявамъ мравитѣ на малки поточета и казвамъ: ако бихте събрали всички тия поточета и образувате една рѣка, тази рѣка не би могла да обърне нито веднъжъ човѣшкото колело. Какво богатство има въ човѣшката душа при това седимъ, смущаваме се, не искаме да признаемъ тази Истина. Ние сме богати и чакаме. Какво чакаме? – Да умремъ и като отидемъ на другия свѣтъ, Господь да ни надари.
към беседата >>
Туй вълнение е потрѣбно не само за водата, то е потрѣбно и за въздуха.
Хиляди години сѫ изминали, докато човѣшкиятъ умъ се изопачи и го срѣщаме въ този видъ, какъвто днесъ ни се прѣдставлява. Ако се ражда у насъ прѣплитане, то се дължи на съвсѣмъ други причини. Ако си зададете задачата, защо трѣбва да се вълнува океана, какво ще отговорите? Трѣбва ли да се вълнува океана? Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгорѣ, това е потрѣбно, но да се вълнува отъ дъно, това не трѣбва да става.
Туй вълнение е потрѣбно не само за водата, то е потрѣбно и за въздуха.
Тъй, че не трѣбва цѣлиятъ океанъ да се размътва а само отгорѣ, по повърхностьта. Слѣдователно, ако отгорѣ въ вашия животъ дойдатъ смушения, тѣ не сѫ опасни. Христосъ когато казва да не се смущава сърдцето ви, Той разбира това смущение, което измива основитѣ на живота. Хората казватъ: нѣма Господь, животътъ нѣма смисълъ. Мислишъ ли така, ти измивашъ основитѣ на своя животъ.
към беседата >>
Азъ уподобявамъ мравитѣ на малки поточета и казвамъ: ако бихте събрали всички тия поточета и образувате една рѣка, тази рѣка не би могла да обърне нито веднъжъ човѣшкото колело.
Ако дойдемъ да се сравняваме съ ангелитѣ, ние не сме умни. Та, при подобнитѣ си, всинца сме умни. Какъ не! Хиляди, милиони, па и цѣли поколения мрави биха били готови да жертвуватъ всичкото си богатство, и всичко, което иматъ, за да придобиятъ поне единъ човѣшки пръсть. Ако биха се събрали хиляди мрави, тѣ не биха имали нито една хилядна отъ таланта, който единъ човѣкъ има.
Азъ уподобявамъ мравитѣ на малки поточета и казвамъ: ако бихте събрали всички тия поточета и образувате една рѣка, тази рѣка не би могла да обърне нито веднъжъ човѣшкото колело.
Какво богатство има въ човѣшката душа при това седимъ, смущаваме се, не искаме да признаемъ тази Истина. Ние сме богати и чакаме. Какво чакаме? – Да умремъ и като отидемъ на другия свѣтъ, Господь да ни надари. Мравята като умре, пакъ си е мравя.
към беседата >>
Тъй, че не трѣбва цѣлиятъ океанъ да се размътва а само отгорѣ, по повърхностьта.
Ако се ражда у насъ прѣплитане, то се дължи на съвсѣмъ други причини. Ако си зададете задачата, защо трѣбва да се вълнува океана, какво ще отговорите? Трѣбва ли да се вълнува океана? Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгорѣ, това е потрѣбно, но да се вълнува отъ дъно, това не трѣбва да става. Туй вълнение е потрѣбно не само за водата, то е потрѣбно и за въздуха.
Тъй, че не трѣбва цѣлиятъ океанъ да се размътва а само отгорѣ, по повърхностьта.
Слѣдователно, ако отгорѣ въ вашия животъ дойдатъ смушения, тѣ не сѫ опасни. Христосъ когато казва да не се смущава сърдцето ви, Той разбира това смущение, което измива основитѣ на живота. Хората казватъ: нѣма Господь, животътъ нѣма смисълъ. Мислишъ ли така, ти измивашъ основитѣ на своя животъ. Ти си първокласенъ глупецъ.
към беседата >>
Какво богатство има въ човѣшката душа при това седимъ, смущаваме се, не искаме да признаемъ тази Истина.
Та, при подобнитѣ си, всинца сме умни. Какъ не! Хиляди, милиони, па и цѣли поколения мрави биха били готови да жертвуватъ всичкото си богатство, и всичко, което иматъ, за да придобиятъ поне единъ човѣшки пръсть. Ако биха се събрали хиляди мрави, тѣ не биха имали нито една хилядна отъ таланта, който единъ човѣкъ има. Азъ уподобявамъ мравитѣ на малки поточета и казвамъ: ако бихте събрали всички тия поточета и образувате една рѣка, тази рѣка не би могла да обърне нито веднъжъ човѣшкото колело.
Какво богатство има въ човѣшката душа при това седимъ, смущаваме се, не искаме да признаемъ тази Истина.
Ние сме богати и чакаме. Какво чакаме? – Да умремъ и като отидемъ на другия свѣтъ, Господь да ни надари. Мравята като умре, пакъ си е мравя. Човѣкъ като умре, пакъ си остава човѣкъ, ангелъ не става.
към беседата >>
Слѣдователно, ако отгорѣ въ вашия животъ дойдатъ смушения, тѣ не сѫ опасни.
Ако си зададете задачата, защо трѣбва да се вълнува океана, какво ще отговорите? Трѣбва ли да се вълнува океана? Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгорѣ, това е потрѣбно, но да се вълнува отъ дъно, това не трѣбва да става. Туй вълнение е потрѣбно не само за водата, то е потрѣбно и за въздуха. Тъй, че не трѣбва цѣлиятъ океанъ да се размътва а само отгорѣ, по повърхностьта.
Слѣдователно, ако отгорѣ въ вашия животъ дойдатъ смушения, тѣ не сѫ опасни.
Христосъ когато казва да не се смущава сърдцето ви, Той разбира това смущение, което измива основитѣ на живота. Хората казватъ: нѣма Господь, животътъ нѣма смисълъ. Мислишъ ли така, ти измивашъ основитѣ на своя животъ. Ти си първокласенъ глупецъ. Като казвашъ, че животътъ нѣма смисълъ, питамъ: на какви факти се базирашъ?
към беседата >>
Ние сме богати и чакаме.
Какъ не! Хиляди, милиони, па и цѣли поколения мрави биха били готови да жертвуватъ всичкото си богатство, и всичко, което иматъ, за да придобиятъ поне единъ човѣшки пръсть. Ако биха се събрали хиляди мрави, тѣ не биха имали нито една хилядна отъ таланта, който единъ човѣкъ има. Азъ уподобявамъ мравитѣ на малки поточета и казвамъ: ако бихте събрали всички тия поточета и образувате една рѣка, тази рѣка не би могла да обърне нито веднъжъ човѣшкото колело. Какво богатство има въ човѣшката душа при това седимъ, смущаваме се, не искаме да признаемъ тази Истина.
Ние сме богати и чакаме.
Какво чакаме? – Да умремъ и като отидемъ на другия свѣтъ, Господь да ни надари. Мравята като умре, пакъ си е мравя. Човѣкъ като умре, пакъ си остава човѣкъ, ангелъ не става. Той може да отиде между ангелитѣ, но ангелъ не става.
към беседата >>
Христосъ когато казва да не се смущава сърдцето ви, Той разбира това смущение, което измива основитѣ на живота.
Трѣбва ли да се вълнува океана? Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгорѣ, това е потрѣбно, но да се вълнува отъ дъно, това не трѣбва да става. Туй вълнение е потрѣбно не само за водата, то е потрѣбно и за въздуха. Тъй, че не трѣбва цѣлиятъ океанъ да се размътва а само отгорѣ, по повърхностьта. Слѣдователно, ако отгорѣ въ вашия животъ дойдатъ смушения, тѣ не сѫ опасни.
Христосъ когато казва да не се смущава сърдцето ви, Той разбира това смущение, което измива основитѣ на живота.
Хората казватъ: нѣма Господь, животътъ нѣма смисълъ. Мислишъ ли така, ти измивашъ основитѣ на своя животъ. Ти си първокласенъ глупецъ. Като казвашъ, че животътъ нѣма смисълъ, питамъ: на какви факти се базирашъ? – Че кѫщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгорѣла.
към беседата >>
Какво чакаме?
Хиляди, милиони, па и цѣли поколения мрави биха били готови да жертвуватъ всичкото си богатство, и всичко, което иматъ, за да придобиятъ поне единъ човѣшки пръсть. Ако биха се събрали хиляди мрави, тѣ не биха имали нито една хилядна отъ таланта, който единъ човѣкъ има. Азъ уподобявамъ мравитѣ на малки поточета и казвамъ: ако бихте събрали всички тия поточета и образувате една рѣка, тази рѣка не би могла да обърне нито веднъжъ човѣшкото колело. Какво богатство има въ човѣшката душа при това седимъ, смущаваме се, не искаме да признаемъ тази Истина. Ние сме богати и чакаме.
Какво чакаме?
– Да умремъ и като отидемъ на другия свѣтъ, Господь да ни надари. Мравята като умре, пакъ си е мравя. Човѣкъ като умре, пакъ си остава човѣкъ, ангелъ не става. Той може да отиде между ангелитѣ, но ангелъ не става. И мравитѣ живѣятъ между насъ тукъ на земята, въ кѫщи влизатъ, но хора не ставатъ.
към беседата >>
Хората казватъ: нѣма Господь, животътъ нѣма смисълъ.
Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгорѣ, това е потрѣбно, но да се вълнува отъ дъно, това не трѣбва да става. Туй вълнение е потрѣбно не само за водата, то е потрѣбно и за въздуха. Тъй, че не трѣбва цѣлиятъ океанъ да се размътва а само отгорѣ, по повърхностьта. Слѣдователно, ако отгорѣ въ вашия животъ дойдатъ смушения, тѣ не сѫ опасни. Христосъ когато казва да не се смущава сърдцето ви, Той разбира това смущение, което измива основитѣ на живота.
Хората казватъ: нѣма Господь, животътъ нѣма смисълъ.
Мислишъ ли така, ти измивашъ основитѣ на своя животъ. Ти си първокласенъ глупецъ. Като казвашъ, че животътъ нѣма смисълъ, питамъ: на какви факти се базирашъ? – Че кѫщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгорѣла. Затуй ли животътъ нѣма смисълъ?
към беседата >>
– Да умремъ и като отидемъ на другия свѣтъ, Господь да ни надари.
Ако биха се събрали хиляди мрави, тѣ не биха имали нито една хилядна отъ таланта, който единъ човѣкъ има. Азъ уподобявамъ мравитѣ на малки поточета и казвамъ: ако бихте събрали всички тия поточета и образувате една рѣка, тази рѣка не би могла да обърне нито веднъжъ човѣшкото колело. Какво богатство има въ човѣшката душа при това седимъ, смущаваме се, не искаме да признаемъ тази Истина. Ние сме богати и чакаме. Какво чакаме?
– Да умремъ и като отидемъ на другия свѣтъ, Господь да ни надари.
Мравята като умре, пакъ си е мравя. Човѣкъ като умре, пакъ си остава човѣкъ, ангелъ не става. Той може да отиде между ангелитѣ, но ангелъ не става. И мравитѣ живѣятъ между насъ тукъ на земята, въ кѫщи влизатъ, но хора не ставатъ. Азъ гледамъ, въ кѫщи ми идватъ мрави, обикалятъ около сладкото, баратъ книгата; послѣ обикалятъ около смокинитѣ, бератъ ги, сподѣлятъ заедно съ мене, съ мене ядатъ, но тѣ не сѫ културни хора, все мрави си оставатъ.
към беседата >>
Мислишъ ли така, ти измивашъ основитѣ на своя животъ.
Туй вълнение е потрѣбно не само за водата, то е потрѣбно и за въздуха. Тъй, че не трѣбва цѣлиятъ океанъ да се размътва а само отгорѣ, по повърхностьта. Слѣдователно, ако отгорѣ въ вашия животъ дойдатъ смушения, тѣ не сѫ опасни. Христосъ когато казва да не се смущава сърдцето ви, Той разбира това смущение, което измива основитѣ на живота. Хората казватъ: нѣма Господь, животътъ нѣма смисълъ.
Мислишъ ли така, ти измивашъ основитѣ на своя животъ.
Ти си първокласенъ глупецъ. Като казвашъ, че животътъ нѣма смисълъ, питамъ: на какви факти се базирашъ? – Че кѫщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгорѣла. Затуй ли животътъ нѣма смисълъ? Ами, ако те туря въ нѣкой модеренъ затворъ, или ако те пратя да живѣешъ въ гората, какво би прѣдпочелъ?
към беседата >>
Мравята като умре, пакъ си е мравя.
Азъ уподобявамъ мравитѣ на малки поточета и казвамъ: ако бихте събрали всички тия поточета и образувате една рѣка, тази рѣка не би могла да обърне нито веднъжъ човѣшкото колело. Какво богатство има въ човѣшката душа при това седимъ, смущаваме се, не искаме да признаемъ тази Истина. Ние сме богати и чакаме. Какво чакаме? – Да умремъ и като отидемъ на другия свѣтъ, Господь да ни надари.
Мравята като умре, пакъ си е мравя.
Човѣкъ като умре, пакъ си остава човѣкъ, ангелъ не става. Той може да отиде между ангелитѣ, но ангелъ не става. И мравитѣ живѣятъ между насъ тукъ на земята, въ кѫщи влизатъ, но хора не ставатъ. Азъ гледамъ, въ кѫщи ми идватъ мрави, обикалятъ около сладкото, баратъ книгата; послѣ обикалятъ около смокинитѣ, бератъ ги, сподѣлятъ заедно съ мене, съ мене ядатъ, но тѣ не сѫ културни хора, все мрави си оставатъ. Така и ние, можемъ да отидемъ на небето, да бараме сладкото, гърнетата на ангелитѣ, но пакъ хора си оставаме.
към беседата >>
Ти си първокласенъ глупецъ.
Тъй, че не трѣбва цѣлиятъ океанъ да се размътва а само отгорѣ, по повърхностьта. Слѣдователно, ако отгорѣ въ вашия животъ дойдатъ смушения, тѣ не сѫ опасни. Христосъ когато казва да не се смущава сърдцето ви, Той разбира това смущение, което измива основитѣ на живота. Хората казватъ: нѣма Господь, животътъ нѣма смисълъ. Мислишъ ли така, ти измивашъ основитѣ на своя животъ.
Ти си първокласенъ глупецъ.
Като казвашъ, че животътъ нѣма смисълъ, питамъ: на какви факти се базирашъ? – Че кѫщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгорѣла. Затуй ли животътъ нѣма смисълъ? Ами, ако те туря въ нѣкой модеренъ затворъ, или ако те пратя да живѣешъ въ гората, какво би прѣдпочелъ? Пъкъ ако те туря въ едно подземие, много добрѣ украсено, безъ, обаче да прониква свѣтлината, хубаво ли ще ти бѫде?
към беседата >>
Човѣкъ като умре, пакъ си остава човѣкъ, ангелъ не става.
Какво богатство има въ човѣшката душа при това седимъ, смущаваме се, не искаме да признаемъ тази Истина. Ние сме богати и чакаме. Какво чакаме? – Да умремъ и като отидемъ на другия свѣтъ, Господь да ни надари. Мравята като умре, пакъ си е мравя.
Човѣкъ като умре, пакъ си остава човѣкъ, ангелъ не става.
Той може да отиде между ангелитѣ, но ангелъ не става. И мравитѣ живѣятъ между насъ тукъ на земята, въ кѫщи влизатъ, но хора не ставатъ. Азъ гледамъ, въ кѫщи ми идватъ мрави, обикалятъ около сладкото, баратъ книгата; послѣ обикалятъ около смокинитѣ, бератъ ги, сподѣлятъ заедно съ мене, съ мене ядатъ, но тѣ не сѫ културни хора, все мрави си оставатъ. Така и ние, можемъ да отидемъ на небето, да бараме сладкото, гърнетата на ангелитѣ, но пакъ хора си оставаме. Ние правимъ толкова погрѣшки съ своето незнание!
към беседата >>
Като казвашъ, че животътъ нѣма смисълъ, питамъ: на какви факти се базирашъ?
Слѣдователно, ако отгорѣ въ вашия животъ дойдатъ смушения, тѣ не сѫ опасни. Христосъ когато казва да не се смущава сърдцето ви, Той разбира това смущение, което измива основитѣ на живота. Хората казватъ: нѣма Господь, животътъ нѣма смисълъ. Мислишъ ли така, ти измивашъ основитѣ на своя животъ. Ти си първокласенъ глупецъ.
Като казвашъ, че животътъ нѣма смисълъ, питамъ: на какви факти се базирашъ?
– Че кѫщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгорѣла. Затуй ли животътъ нѣма смисълъ? Ами, ако те туря въ нѣкой модеренъ затворъ, или ако те пратя да живѣешъ въ гората, какво би прѣдпочелъ? Пъкъ ако те туря въ едно подземие, много добрѣ украсено, безъ, обаче да прониква свѣтлината, хубаво ли ще ти бѫде? Всичко това е резултатъ на съврѣменната култура.
към беседата >>
Той може да отиде между ангелитѣ, но ангелъ не става.
Ние сме богати и чакаме. Какво чакаме? – Да умремъ и като отидемъ на другия свѣтъ, Господь да ни надари. Мравята като умре, пакъ си е мравя. Човѣкъ като умре, пакъ си остава човѣкъ, ангелъ не става.
Той може да отиде между ангелитѣ, но ангелъ не става.
И мравитѣ живѣятъ между насъ тукъ на земята, въ кѫщи влизатъ, но хора не ставатъ. Азъ гледамъ, въ кѫщи ми идватъ мрави, обикалятъ около сладкото, баратъ книгата; послѣ обикалятъ около смокинитѣ, бератъ ги, сподѣлятъ заедно съ мене, съ мене ядатъ, но тѣ не сѫ културни хора, все мрави си оставатъ. Така и ние, можемъ да отидемъ на небето, да бараме сладкото, гърнетата на ангелитѣ, но пакъ хора си оставаме. Ние правимъ толкова погрѣшки съ своето незнание!
към беседата >>
– Че кѫщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгорѣла.
Христосъ когато казва да не се смущава сърдцето ви, Той разбира това смущение, което измива основитѣ на живота. Хората казватъ: нѣма Господь, животътъ нѣма смисълъ. Мислишъ ли така, ти измивашъ основитѣ на своя животъ. Ти си първокласенъ глупецъ. Като казвашъ, че животътъ нѣма смисълъ, питамъ: на какви факти се базирашъ?
– Че кѫщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгорѣла.
Затуй ли животътъ нѣма смисълъ? Ами, ако те туря въ нѣкой модеренъ затворъ, или ако те пратя да живѣешъ въ гората, какво би прѣдпочелъ? Пъкъ ако те туря въ едно подземие, много добрѣ украсено, безъ, обаче да прониква свѣтлината, хубаво ли ще ти бѫде? Всичко това е резултатъ на съврѣменната култура. Всички пѫтни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човѣшки изобрѣтения, това сѫ само начини за упражнение на човѣшкия умъ.
към беседата >>
И мравитѣ живѣятъ между насъ тукъ на земята, въ кѫщи влизатъ, но хора не ставатъ.
Какво чакаме? – Да умремъ и като отидемъ на другия свѣтъ, Господь да ни надари. Мравята като умре, пакъ си е мравя. Човѣкъ като умре, пакъ си остава човѣкъ, ангелъ не става. Той може да отиде между ангелитѣ, но ангелъ не става.
И мравитѣ живѣятъ между насъ тукъ на земята, въ кѫщи влизатъ, но хора не ставатъ.
Азъ гледамъ, въ кѫщи ми идватъ мрави, обикалятъ около сладкото, баратъ книгата; послѣ обикалятъ около смокинитѣ, бератъ ги, сподѣлятъ заедно съ мене, съ мене ядатъ, но тѣ не сѫ културни хора, все мрави си оставатъ. Така и ние, можемъ да отидемъ на небето, да бараме сладкото, гърнетата на ангелитѣ, но пакъ хора си оставаме. Ние правимъ толкова погрѣшки съ своето незнание!
към беседата >>
Затуй ли животътъ нѣма смисълъ?
Хората казватъ: нѣма Господь, животътъ нѣма смисълъ. Мислишъ ли така, ти измивашъ основитѣ на своя животъ. Ти си първокласенъ глупецъ. Като казвашъ, че животътъ нѣма смисълъ, питамъ: на какви факти се базирашъ? – Че кѫщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгорѣла.
Затуй ли животътъ нѣма смисълъ?
Ами, ако те туря въ нѣкой модеренъ затворъ, или ако те пратя да живѣешъ въ гората, какво би прѣдпочелъ? Пъкъ ако те туря въ едно подземие, много добрѣ украсено, безъ, обаче да прониква свѣтлината, хубаво ли ще ти бѫде? Всичко това е резултатъ на съврѣменната култура. Всички пѫтни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човѣшки изобрѣтения, това сѫ само начини за упражнение на човѣшкия умъ. Въ това, обаче, не е смисълътъ на живота.
към беседата >>
Азъ гледамъ, въ кѫщи ми идватъ мрави, обикалятъ около сладкото, баратъ книгата; послѣ обикалятъ около смокинитѣ, бератъ ги, сподѣлятъ заедно съ мене, съ мене ядатъ, но тѣ не сѫ културни хора, все мрави си оставатъ.
– Да умремъ и като отидемъ на другия свѣтъ, Господь да ни надари. Мравята като умре, пакъ си е мравя. Човѣкъ като умре, пакъ си остава човѣкъ, ангелъ не става. Той може да отиде между ангелитѣ, но ангелъ не става. И мравитѣ живѣятъ между насъ тукъ на земята, въ кѫщи влизатъ, но хора не ставатъ.
Азъ гледамъ, въ кѫщи ми идватъ мрави, обикалятъ около сладкото, баратъ книгата; послѣ обикалятъ около смокинитѣ, бератъ ги, сподѣлятъ заедно съ мене, съ мене ядатъ, но тѣ не сѫ културни хора, все мрави си оставатъ.
Така и ние, можемъ да отидемъ на небето, да бараме сладкото, гърнетата на ангелитѣ, но пакъ хора си оставаме. Ние правимъ толкова погрѣшки съ своето незнание!
към беседата >>
Ами, ако те туря въ нѣкой модеренъ затворъ, или ако те пратя да живѣешъ въ гората, какво би прѣдпочелъ?
Мислишъ ли така, ти измивашъ основитѣ на своя животъ. Ти си първокласенъ глупецъ. Като казвашъ, че животътъ нѣма смисълъ, питамъ: на какви факти се базирашъ? – Че кѫщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгорѣла. Затуй ли животътъ нѣма смисълъ?
Ами, ако те туря въ нѣкой модеренъ затворъ, или ако те пратя да живѣешъ въ гората, какво би прѣдпочелъ?
Пъкъ ако те туря въ едно подземие, много добрѣ украсено, безъ, обаче да прониква свѣтлината, хубаво ли ще ти бѫде? Всичко това е резултатъ на съврѣменната култура. Всички пѫтни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човѣшки изобрѣтения, това сѫ само начини за упражнение на човѣшкия умъ. Въ това, обаче, не е смисълътъ на живота. Човѣкъ трѣбва да гради кѫщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия умъ.
към беседата >>
Така и ние, можемъ да отидемъ на небето, да бараме сладкото, гърнетата на ангелитѣ, но пакъ хора си оставаме.
Мравята като умре, пакъ си е мравя. Човѣкъ като умре, пакъ си остава човѣкъ, ангелъ не става. Той може да отиде между ангелитѣ, но ангелъ не става. И мравитѣ живѣятъ между насъ тукъ на земята, въ кѫщи влизатъ, но хора не ставатъ. Азъ гледамъ, въ кѫщи ми идватъ мрави, обикалятъ около сладкото, баратъ книгата; послѣ обикалятъ около смокинитѣ, бератъ ги, сподѣлятъ заедно съ мене, съ мене ядатъ, но тѣ не сѫ културни хора, все мрави си оставатъ.
Така и ние, можемъ да отидемъ на небето, да бараме сладкото, гърнетата на ангелитѣ, но пакъ хора си оставаме.
Ние правимъ толкова погрѣшки съ своето незнание!
към беседата >>
Пъкъ ако те туря въ едно подземие, много добрѣ украсено, безъ, обаче да прониква свѣтлината, хубаво ли ще ти бѫде?
Ти си първокласенъ глупецъ. Като казвашъ, че животътъ нѣма смисълъ, питамъ: на какви факти се базирашъ? – Че кѫщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгорѣла. Затуй ли животътъ нѣма смисълъ? Ами, ако те туря въ нѣкой модеренъ затворъ, или ако те пратя да живѣешъ въ гората, какво би прѣдпочелъ?
Пъкъ ако те туря въ едно подземие, много добрѣ украсено, безъ, обаче да прониква свѣтлината, хубаво ли ще ти бѫде?
Всичко това е резултатъ на съврѣменната култура. Всички пѫтни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човѣшки изобрѣтения, това сѫ само начини за упражнение на човѣшкия умъ. Въ това, обаче, не е смисълътъ на живота. Човѣкъ трѣбва да гради кѫщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия умъ. Всички работи, които човѣкъ прави, всички приспособления по земледѣлието или въ каквото и да е направление, всичко служи на човѣка за развиване на неговитѣ способности.
към беседата >>
Ние правимъ толкова погрѣшки съ своето незнание!
Човѣкъ като умре, пакъ си остава човѣкъ, ангелъ не става. Той може да отиде между ангелитѣ, но ангелъ не става. И мравитѣ живѣятъ между насъ тукъ на земята, въ кѫщи влизатъ, но хора не ставатъ. Азъ гледамъ, въ кѫщи ми идватъ мрави, обикалятъ около сладкото, баратъ книгата; послѣ обикалятъ около смокинитѣ, бератъ ги, сподѣлятъ заедно съ мене, съ мене ядатъ, но тѣ не сѫ културни хора, все мрави си оставатъ. Така и ние, можемъ да отидемъ на небето, да бараме сладкото, гърнетата на ангелитѣ, но пакъ хора си оставаме.
Ние правимъ толкова погрѣшки съ своето незнание!
към беседата >>
Всичко това е резултатъ на съврѣменната култура.
Като казвашъ, че животътъ нѣма смисълъ, питамъ: на какви факти се базирашъ? – Че кѫщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгорѣла. Затуй ли животътъ нѣма смисълъ? Ами, ако те туря въ нѣкой модеренъ затворъ, или ако те пратя да живѣешъ въ гората, какво би прѣдпочелъ? Пъкъ ако те туря въ едно подземие, много добрѣ украсено, безъ, обаче да прониква свѣтлината, хубаво ли ще ти бѫде?
Всичко това е резултатъ на съврѣменната култура.
Всички пѫтни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човѣшки изобрѣтения, това сѫ само начини за упражнение на човѣшкия умъ. Въ това, обаче, не е смисълътъ на живота. Човѣкъ трѣбва да гради кѫщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия умъ. Всички работи, които човѣкъ прави, всички приспособления по земледѣлието или въ каквото и да е направление, всичко служи на човѣка за развиване на неговитѣ способности. Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я съ пръчица, та това е послѣдната дума на науката?
към беседата >>
И тъй, отъ всинца ви се изисква вѣра!
И тъй, отъ всинца ви се изисква вѣра!
към беседата >>
Всички пѫтни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човѣшки изобрѣтения, това сѫ само начини за упражнение на човѣшкия умъ.
– Че кѫщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгорѣла. Затуй ли животътъ нѣма смисълъ? Ами, ако те туря въ нѣкой модеренъ затворъ, или ако те пратя да живѣешъ въ гората, какво би прѣдпочелъ? Пъкъ ако те туря въ едно подземие, много добрѣ украсено, безъ, обаче да прониква свѣтлината, хубаво ли ще ти бѫде? Всичко това е резултатъ на съврѣменната култура.
Всички пѫтни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човѣшки изобрѣтения, това сѫ само начини за упражнение на човѣшкия умъ.
Въ това, обаче, не е смисълътъ на живота. Човѣкъ трѣбва да гради кѫщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия умъ. Всички работи, които човѣкъ прави, всички приспособления по земледѣлието или въ каквото и да е направление, всичко служи на човѣка за развиване на неговитѣ способности. Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я съ пръчица, та това е послѣдната дума на науката? Мислите ли, че тази кукла ще разрѣши всички въпроси на свѣта?
към беседата >>
Сега азъ се обръщамъ къмъ васъ и ви поздравлявамъ съ 25-тата година.
Сега азъ се обръщамъ къмъ васъ и ви поздравлявамъ съ 25-тата година.
Днесъ слънцето минава въ сѣверното си полушарие. Сѣверното полушарие прѣдставлява емблема на Истината. То е емблемъ на друго едно слънце – сърдечното слънце, което се намира въ лѣвото ни полушарие.
към беседата >>
Въ това, обаче, не е смисълътъ на живота.
Затуй ли животътъ нѣма смисълъ? Ами, ако те туря въ нѣкой модеренъ затворъ, или ако те пратя да живѣешъ въ гората, какво би прѣдпочелъ? Пъкъ ако те туря въ едно подземие, много добрѣ украсено, безъ, обаче да прониква свѣтлината, хубаво ли ще ти бѫде? Всичко това е резултатъ на съврѣменната култура. Всички пѫтни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човѣшки изобрѣтения, това сѫ само начини за упражнение на човѣшкия умъ.
Въ това, обаче, не е смисълътъ на живота.
Човѣкъ трѣбва да гради кѫщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия умъ. Всички работи, които човѣкъ прави, всички приспособления по земледѣлието или въ каквото и да е направление, всичко служи на човѣка за развиване на неговитѣ способности. Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я съ пръчица, та това е послѣдната дума на науката? Мислите ли, че тази кукла ще разрѣши всички въпроси на свѣта? Това момиченце казва: мамо, вижъ моята кукличка!
към беседата >>
Днесъ слънцето минава въ сѣверното си полушарие.
Сега азъ се обръщамъ къмъ васъ и ви поздравлявамъ съ 25-тата година.
Днесъ слънцето минава въ сѣверното си полушарие.
Сѣверното полушарие прѣдставлява емблема на Истината. То е емблемъ на друго едно слънце – сърдечното слънце, което се намира въ лѣвото ни полушарие.
към беседата >>
Човѣкъ трѣбва да гради кѫщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия умъ.
Ами, ако те туря въ нѣкой модеренъ затворъ, или ако те пратя да живѣешъ въ гората, какво би прѣдпочелъ? Пъкъ ако те туря въ едно подземие, много добрѣ украсено, безъ, обаче да прониква свѣтлината, хубаво ли ще ти бѫде? Всичко това е резултатъ на съврѣменната култура. Всички пѫтни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човѣшки изобрѣтения, това сѫ само начини за упражнение на човѣшкия умъ. Въ това, обаче, не е смисълътъ на живота.
Човѣкъ трѣбва да гради кѫщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия умъ.
Всички работи, които човѣкъ прави, всички приспособления по земледѣлието или въ каквото и да е направление, всичко служи на човѣка за развиване на неговитѣ способности. Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я съ пръчица, та това е послѣдната дума на науката? Мислите ли, че тази кукла ще разрѣши всички въпроси на свѣта? Това момиченце казва: мамо, вижъ моята кукличка! Това момиченце мисли ли, че ще разрѣши задачата на живота?
към беседата >>
Сѣверното полушарие прѣдставлява емблема на Истината.
Сега азъ се обръщамъ къмъ васъ и ви поздравлявамъ съ 25-тата година. Днесъ слънцето минава въ сѣверното си полушарие.
Сѣверното полушарие прѣдставлява емблема на Истината.
То е емблемъ на друго едно слънце – сърдечното слънце, което се намира въ лѣвото ни полушарие.
към беседата >>
Всички работи, които човѣкъ прави, всички приспособления по земледѣлието или въ каквото и да е направление, всичко служи на човѣка за развиване на неговитѣ способности.
Пъкъ ако те туря въ едно подземие, много добрѣ украсено, безъ, обаче да прониква свѣтлината, хубаво ли ще ти бѫде? Всичко това е резултатъ на съврѣменната култура. Всички пѫтни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човѣшки изобрѣтения, това сѫ само начини за упражнение на човѣшкия умъ. Въ това, обаче, не е смисълътъ на живота. Човѣкъ трѣбва да гради кѫщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия умъ.
Всички работи, които човѣкъ прави, всички приспособления по земледѣлието или въ каквото и да е направление, всичко служи на човѣка за развиване на неговитѣ способности.
Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я съ пръчица, та това е послѣдната дума на науката? Мислите ли, че тази кукла ще разрѣши всички въпроси на свѣта? Това момиченце казва: мамо, вижъ моята кукличка! Това момиченце мисли ли, че ще разрѣши задачата на живота? Мислите ли, че онази майка, като роди едно дѣте, ще разрѣши всичкитѣ задачи на живота?
към беседата >>
То е емблемъ на друго едно слънце – сърдечното слънце, което се намира въ лѣвото ни полушарие.
Сега азъ се обръщамъ къмъ васъ и ви поздравлявамъ съ 25-тата година. Днесъ слънцето минава въ сѣверното си полушарие. Сѣверното полушарие прѣдставлява емблема на Истината.
То е емблемъ на друго едно слънце – сърдечното слънце, което се намира въ лѣвото ни полушарие.
към беседата >>
Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я съ пръчица, та това е послѣдната дума на науката?
Всичко това е резултатъ на съврѣменната култура. Всички пѫтни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човѣшки изобрѣтения, това сѫ само начини за упражнение на човѣшкия умъ. Въ това, обаче, не е смисълътъ на живота. Човѣкъ трѣбва да гради кѫщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия умъ. Всички работи, които човѣкъ прави, всички приспособления по земледѣлието или въ каквото и да е направление, всичко служи на човѣка за развиване на неговитѣ способности.
Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я съ пръчица, та това е послѣдната дума на науката?
Мислите ли, че тази кукла ще разрѣши всички въпроси на свѣта? Това момиченце казва: мамо, вижъ моята кукличка! Това момиченце мисли ли, че ще разрѣши задачата на живота? Мислите ли, че онази майка, като роди едно дѣте, ще разрѣши всичкитѣ задачи на живота? Азъ гледамъ, една майка като вземе своето дѣте на рѫцѣ, носи го и казва: вижте моето дѣтенце!
към беседата >>
Та въ насъ трѣбва да се зароди онова непрѣодолимо желание на свобода: свобода органическа, свобода умствена и свобода сърдечна.
Та въ насъ трѣбва да се зароди онова непрѣодолимо желание на свобода: свобода органическа, свобода умствена и свобода сърдечна.
Съ тази свобода ние трѣбва да работимъ за всички. Всѣка вечерь като си лѣгаме, ние трѣбва да проектираме мислитѣ си къмъ цѣлия свѣтъ; трѣбва да проектираме мисъльта си къмъ Бога, и когато Той усѣти, че ние дѣйствително вѣрваме въ Него, Той ще подѣйствува за доброто на всички хора, за доброто и на насъ. Така работи Божествениятъ законъ. Богъ никога не насилва хората. Имайте прѣдъ видъ слѣдното правило: ако ти затворишъ кепенцитѣ на твоята стая, Божествената свѣтлина никога нѣма да влѣзе въ стаята ти.
към беседата >>
Мислите ли, че тази кукла ще разрѣши всички въпроси на свѣта?
Всички пѫтни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човѣшки изобрѣтения, това сѫ само начини за упражнение на човѣшкия умъ. Въ това, обаче, не е смисълътъ на живота. Човѣкъ трѣбва да гради кѫщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия умъ. Всички работи, които човѣкъ прави, всички приспособления по земледѣлието или въ каквото и да е направление, всичко служи на човѣка за развиване на неговитѣ способности. Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я съ пръчица, та това е послѣдната дума на науката?
Мислите ли, че тази кукла ще разрѣши всички въпроси на свѣта?
Това момиченце казва: мамо, вижъ моята кукличка! Това момиченце мисли ли, че ще разрѣши задачата на живота? Мислите ли, че онази майка, като роди едно дѣте, ще разрѣши всичкитѣ задачи на живота? Азъ гледамъ, една майка като вземе своето дѣте на рѫцѣ, носи го и казва: вижте моето дѣтенце! Като че въ лицето на нейното дѣтенце е изразенъ цѣлия свѣтъ!
към беседата >>
Съ тази свобода ние трѣбва да работимъ за всички.
Та въ насъ трѣбва да се зароди онова непрѣодолимо желание на свобода: свобода органическа, свобода умствена и свобода сърдечна.
Съ тази свобода ние трѣбва да работимъ за всички.
Всѣка вечерь като си лѣгаме, ние трѣбва да проектираме мислитѣ си къмъ цѣлия свѣтъ; трѣбва да проектираме мисъльта си къмъ Бога, и когато Той усѣти, че ние дѣйствително вѣрваме въ Него, Той ще подѣйствува за доброто на всички хора, за доброто и на насъ. Така работи Божествениятъ законъ. Богъ никога не насилва хората. Имайте прѣдъ видъ слѣдното правило: ако ти затворишъ кепенцитѣ на твоята стая, Божествената свѣтлина никога нѣма да влѣзе въ стаята ти. Друга свѣтлина може да влѣзе, но не и тази.
към беседата >>
Това момиченце казва: мамо, вижъ моята кукличка!
Въ това, обаче, не е смисълътъ на живота. Човѣкъ трѣбва да гради кѫщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия умъ. Всички работи, които човѣкъ прави, всички приспособления по земледѣлието или въ каквото и да е направление, всичко служи на човѣка за развиване на неговитѣ способности. Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я съ пръчица, та това е послѣдната дума на науката? Мислите ли, че тази кукла ще разрѣши всички въпроси на свѣта?
Това момиченце казва: мамо, вижъ моята кукличка!
Това момиченце мисли ли, че ще разрѣши задачата на живота? Мислите ли, че онази майка, като роди едно дѣте, ще разрѣши всичкитѣ задачи на живота? Азъ гледамъ, една майка като вземе своето дѣте на рѫцѣ, носи го и казва: вижте моето дѣтенце! Като че въ лицето на нейното дѣтенце е изразенъ цѣлия свѣтъ! Една овца сѫщо може да вземе своето агънце и да каже: вижте моето дѣтенце!
към беседата >>
Всѣка вечерь като си лѣгаме, ние трѣбва да проектираме мислитѣ си къмъ цѣлия свѣтъ; трѣбва да проектираме мисъльта си къмъ Бога, и когато Той усѣти, че ние дѣйствително вѣрваме въ Него, Той ще подѣйствува за доброто на всички хора, за доброто и на насъ.
Та въ насъ трѣбва да се зароди онова непрѣодолимо желание на свобода: свобода органическа, свобода умствена и свобода сърдечна. Съ тази свобода ние трѣбва да работимъ за всички.
Всѣка вечерь като си лѣгаме, ние трѣбва да проектираме мислитѣ си къмъ цѣлия свѣтъ; трѣбва да проектираме мисъльта си къмъ Бога, и когато Той усѣти, че ние дѣйствително вѣрваме въ Него, Той ще подѣйствува за доброто на всички хора, за доброто и на насъ.
Така работи Божествениятъ законъ. Богъ никога не насилва хората. Имайте прѣдъ видъ слѣдното правило: ако ти затворишъ кепенцитѣ на твоята стая, Божествената свѣтлина никога нѣма да влѣзе въ стаята ти. Друга свѣтлина може да влѣзе, но не и тази. Твоитѣ очи винаги ще останатъ затворени за Божествената свѣтлина.
към беседата >>
Това момиченце мисли ли, че ще разрѣши задачата на живота?
Човѣкъ трѣбва да гради кѫщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия умъ. Всички работи, които човѣкъ прави, всички приспособления по земледѣлието или въ каквото и да е направление, всичко служи на човѣка за развиване на неговитѣ способности. Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я съ пръчица, та това е послѣдната дума на науката? Мислите ли, че тази кукла ще разрѣши всички въпроси на свѣта? Това момиченце казва: мамо, вижъ моята кукличка!
Това момиченце мисли ли, че ще разрѣши задачата на живота?
Мислите ли, че онази майка, като роди едно дѣте, ще разрѣши всичкитѣ задачи на живота? Азъ гледамъ, една майка като вземе своето дѣте на рѫцѣ, носи го и казва: вижте моето дѣтенце! Като че въ лицето на нейното дѣтенце е изразенъ цѣлия свѣтъ! Една овца сѫщо може да вземе своето агънце и да каже: вижте моето дѣтенце! И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето дѣтенце!
към беседата >>
Така работи Божествениятъ законъ.
Та въ насъ трѣбва да се зароди онова непрѣодолимо желание на свобода: свобода органическа, свобода умствена и свобода сърдечна. Съ тази свобода ние трѣбва да работимъ за всички. Всѣка вечерь като си лѣгаме, ние трѣбва да проектираме мислитѣ си къмъ цѣлия свѣтъ; трѣбва да проектираме мисъльта си къмъ Бога, и когато Той усѣти, че ние дѣйствително вѣрваме въ Него, Той ще подѣйствува за доброто на всички хора, за доброто и на насъ.
Така работи Божествениятъ законъ.
Богъ никога не насилва хората. Имайте прѣдъ видъ слѣдното правило: ако ти затворишъ кепенцитѣ на твоята стая, Божествената свѣтлина никога нѣма да влѣзе въ стаята ти. Друга свѣтлина може да влѣзе, но не и тази. Твоитѣ очи винаги ще останатъ затворени за Божествената свѣтлина. Отворишъ ли кепенцитѣ, тя сама ще влѣзе.
към беседата >>
Мислите ли, че онази майка, като роди едно дѣте, ще разрѣши всичкитѣ задачи на живота?
Всички работи, които човѣкъ прави, всички приспособления по земледѣлието или въ каквото и да е направление, всичко служи на човѣка за развиване на неговитѣ способности. Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я съ пръчица, та това е послѣдната дума на науката? Мислите ли, че тази кукла ще разрѣши всички въпроси на свѣта? Това момиченце казва: мамо, вижъ моята кукличка! Това момиченце мисли ли, че ще разрѣши задачата на живота?
Мислите ли, че онази майка, като роди едно дѣте, ще разрѣши всичкитѣ задачи на живота?
Азъ гледамъ, една майка като вземе своето дѣте на рѫцѣ, носи го и казва: вижте моето дѣтенце! Като че въ лицето на нейното дѣтенце е изразенъ цѣлия свѣтъ! Една овца сѫщо може да вземе своето агънце и да каже: вижте моето дѣтенце! И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето дѣтенце! И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка сѫщо, но всичко това разрѣшава ли въпроситѣ?
към беседата >>
Богъ никога не насилва хората.
Та въ насъ трѣбва да се зароди онова непрѣодолимо желание на свобода: свобода органическа, свобода умствена и свобода сърдечна. Съ тази свобода ние трѣбва да работимъ за всички. Всѣка вечерь като си лѣгаме, ние трѣбва да проектираме мислитѣ си къмъ цѣлия свѣтъ; трѣбва да проектираме мисъльта си къмъ Бога, и когато Той усѣти, че ние дѣйствително вѣрваме въ Него, Той ще подѣйствува за доброто на всички хора, за доброто и на насъ. Така работи Божествениятъ законъ.
Богъ никога не насилва хората.
Имайте прѣдъ видъ слѣдното правило: ако ти затворишъ кепенцитѣ на твоята стая, Божествената свѣтлина никога нѣма да влѣзе въ стаята ти. Друга свѣтлина може да влѣзе, но не и тази. Твоитѣ очи винаги ще останатъ затворени за Божествената свѣтлина. Отворишъ ли кепенцитѣ, тя сама ще влѣзе. Слѣдователно, щомъ се махне смущението, което поражда подозрѣнието, тази свѣтлина е въ твоитѣ очи.
към беседата >>
Азъ гледамъ, една майка като вземе своето дѣте на рѫцѣ, носи го и казва: вижте моето дѣтенце!
Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я съ пръчица, та това е послѣдната дума на науката? Мислите ли, че тази кукла ще разрѣши всички въпроси на свѣта? Това момиченце казва: мамо, вижъ моята кукличка! Това момиченце мисли ли, че ще разрѣши задачата на живота? Мислите ли, че онази майка, като роди едно дѣте, ще разрѣши всичкитѣ задачи на живота?
Азъ гледамъ, една майка като вземе своето дѣте на рѫцѣ, носи го и казва: вижте моето дѣтенце!
Като че въ лицето на нейното дѣтенце е изразенъ цѣлия свѣтъ! Една овца сѫщо може да вземе своето агънце и да каже: вижте моето дѣтенце! И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето дѣтенце! И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка сѫщо, но всичко това разрѣшава ли въпроситѣ? Това сѫ само упражнения въ свѣта.
към беседата >>
Имайте прѣдъ видъ слѣдното правило: ако ти затворишъ кепенцитѣ на твоята стая, Божествената свѣтлина никога нѣма да влѣзе въ стаята ти.
Та въ насъ трѣбва да се зароди онова непрѣодолимо желание на свобода: свобода органическа, свобода умствена и свобода сърдечна. Съ тази свобода ние трѣбва да работимъ за всички. Всѣка вечерь като си лѣгаме, ние трѣбва да проектираме мислитѣ си къмъ цѣлия свѣтъ; трѣбва да проектираме мисъльта си къмъ Бога, и когато Той усѣти, че ние дѣйствително вѣрваме въ Него, Той ще подѣйствува за доброто на всички хора, за доброто и на насъ. Така работи Божествениятъ законъ. Богъ никога не насилва хората.
Имайте прѣдъ видъ слѣдното правило: ако ти затворишъ кепенцитѣ на твоята стая, Божествената свѣтлина никога нѣма да влѣзе въ стаята ти.
Друга свѣтлина може да влѣзе, но не и тази. Твоитѣ очи винаги ще останатъ затворени за Божествената свѣтлина. Отворишъ ли кепенцитѣ, тя сама ще влѣзе. Слѣдователно, щомъ се махне смущението, което поражда подозрѣнието, тази свѣтлина е въ твоитѣ очи. Ти се смущавашъ, дали този те обича, дали онзи те обича, дали синъ ти може да свърши, дали мѫжъ ти ще бѫде живъ и т.н.
към беседата >>
Като че въ лицето на нейното дѣтенце е изразенъ цѣлия свѣтъ!
Мислите ли, че тази кукла ще разрѣши всички въпроси на свѣта? Това момиченце казва: мамо, вижъ моята кукличка! Това момиченце мисли ли, че ще разрѣши задачата на живота? Мислите ли, че онази майка, като роди едно дѣте, ще разрѣши всичкитѣ задачи на живота? Азъ гледамъ, една майка като вземе своето дѣте на рѫцѣ, носи го и казва: вижте моето дѣтенце!
Като че въ лицето на нейното дѣтенце е изразенъ цѣлия свѣтъ!
Една овца сѫщо може да вземе своето агънце и да каже: вижте моето дѣтенце! И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето дѣтенце! И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка сѫщо, но всичко това разрѣшава ли въпроситѣ? Това сѫ само упражнения въ свѣта. Това не е подигравка въ живота.
към беседата >>
Друга свѣтлина може да влѣзе, но не и тази.
Съ тази свобода ние трѣбва да работимъ за всички. Всѣка вечерь като си лѣгаме, ние трѣбва да проектираме мислитѣ си къмъ цѣлия свѣтъ; трѣбва да проектираме мисъльта си къмъ Бога, и когато Той усѣти, че ние дѣйствително вѣрваме въ Него, Той ще подѣйствува за доброто на всички хора, за доброто и на насъ. Така работи Божествениятъ законъ. Богъ никога не насилва хората. Имайте прѣдъ видъ слѣдното правило: ако ти затворишъ кепенцитѣ на твоята стая, Божествената свѣтлина никога нѣма да влѣзе въ стаята ти.
Друга свѣтлина може да влѣзе, но не и тази.
Твоитѣ очи винаги ще останатъ затворени за Божествената свѣтлина. Отворишъ ли кепенцитѣ, тя сама ще влѣзе. Слѣдователно, щомъ се махне смущението, което поражда подозрѣнието, тази свѣтлина е въ твоитѣ очи. Ти се смущавашъ, дали този те обича, дали онзи те обича, дали синъ ти може да свърши, дали мѫжъ ти ще бѫде живъ и т.н. Смущавате се за нищо и никакво.
към беседата >>
Една овца сѫщо може да вземе своето агънце и да каже: вижте моето дѣтенце!
Това момиченце казва: мамо, вижъ моята кукличка! Това момиченце мисли ли, че ще разрѣши задачата на живота? Мислите ли, че онази майка, като роди едно дѣте, ще разрѣши всичкитѣ задачи на живота? Азъ гледамъ, една майка като вземе своето дѣте на рѫцѣ, носи го и казва: вижте моето дѣтенце! Като че въ лицето на нейното дѣтенце е изразенъ цѣлия свѣтъ!
Една овца сѫщо може да вземе своето агънце и да каже: вижте моето дѣтенце!
И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето дѣтенце! И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка сѫщо, но всичко това разрѣшава ли въпроситѣ? Това сѫ само упражнения въ свѣта. Това не е подигравка въ живота. Ако ние влѣземъ въ една иерархия на сѫщества отъ по-висока култура, които сѫ завършили своя земенъ животъ, съ какво ще се похвалятъ тѣ?
към беседата >>
Твоитѣ очи винаги ще останатъ затворени за Божествената свѣтлина.
Всѣка вечерь като си лѣгаме, ние трѣбва да проектираме мислитѣ си къмъ цѣлия свѣтъ; трѣбва да проектираме мисъльта си къмъ Бога, и когато Той усѣти, че ние дѣйствително вѣрваме въ Него, Той ще подѣйствува за доброто на всички хора, за доброто и на насъ. Така работи Божествениятъ законъ. Богъ никога не насилва хората. Имайте прѣдъ видъ слѣдното правило: ако ти затворишъ кепенцитѣ на твоята стая, Божествената свѣтлина никога нѣма да влѣзе въ стаята ти. Друга свѣтлина може да влѣзе, но не и тази.
Твоитѣ очи винаги ще останатъ затворени за Божествената свѣтлина.
Отворишъ ли кепенцитѣ, тя сама ще влѣзе. Слѣдователно, щомъ се махне смущението, което поражда подозрѣнието, тази свѣтлина е въ твоитѣ очи. Ти се смущавашъ, дали този те обича, дали онзи те обича, дали синъ ти може да свърши, дали мѫжъ ти ще бѫде живъ и т.н. Смущавате се за нищо и никакво. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ за единъ отъ ученицитѣ, името му нѣма да кажа, и вие нѣма да ми вързвате кусуръ, че говоря за нѣкого.
към беседата >>
И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето дѣтенце!
Това момиченце мисли ли, че ще разрѣши задачата на живота? Мислите ли, че онази майка, като роди едно дѣте, ще разрѣши всичкитѣ задачи на живота? Азъ гледамъ, една майка като вземе своето дѣте на рѫцѣ, носи го и казва: вижте моето дѣтенце! Като че въ лицето на нейното дѣтенце е изразенъ цѣлия свѣтъ! Една овца сѫщо може да вземе своето агънце и да каже: вижте моето дѣтенце!
И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето дѣтенце!
И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка сѫщо, но всичко това разрѣшава ли въпроситѣ? Това сѫ само упражнения въ свѣта. Това не е подигравка въ живота. Ако ние влѣземъ въ една иерархия на сѫщества отъ по-висока култура, които сѫ завършили своя земенъ животъ, съ какво ще се похвалятъ тѣ? Павелъ казва: „Азъ ще се похваля съ Господа, нѣма да се похваля съ сина си, съ дъщеря си“.
към беседата >>
Отворишъ ли кепенцитѣ, тя сама ще влѣзе.
Така работи Божествениятъ законъ. Богъ никога не насилва хората. Имайте прѣдъ видъ слѣдното правило: ако ти затворишъ кепенцитѣ на твоята стая, Божествената свѣтлина никога нѣма да влѣзе въ стаята ти. Друга свѣтлина може да влѣзе, но не и тази. Твоитѣ очи винаги ще останатъ затворени за Божествената свѣтлина.
Отворишъ ли кепенцитѣ, тя сама ще влѣзе.
Слѣдователно, щомъ се махне смущението, което поражда подозрѣнието, тази свѣтлина е въ твоитѣ очи. Ти се смущавашъ, дали този те обича, дали онзи те обича, дали синъ ти може да свърши, дали мѫжъ ти ще бѫде живъ и т.н. Смущавате се за нищо и никакво. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ за единъ отъ ученицитѣ, името му нѣма да кажа, и вие нѣма да ми вързвате кусуръ, че говоря за нѣкого. Не, азъ ще кажа нѣщо много хубаво за него.
към беседата >>
И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка сѫщо, но всичко това разрѣшава ли въпроситѣ?
Мислите ли, че онази майка, като роди едно дѣте, ще разрѣши всичкитѣ задачи на живота? Азъ гледамъ, една майка като вземе своето дѣте на рѫцѣ, носи го и казва: вижте моето дѣтенце! Като че въ лицето на нейното дѣтенце е изразенъ цѣлия свѣтъ! Една овца сѫщо може да вземе своето агънце и да каже: вижте моето дѣтенце! И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето дѣтенце!
И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка сѫщо, но всичко това разрѣшава ли въпроситѣ?
Това сѫ само упражнения въ свѣта. Това не е подигравка въ живота. Ако ние влѣземъ въ една иерархия на сѫщества отъ по-висока култура, които сѫ завършили своя земенъ животъ, съ какво ще се похвалятъ тѣ? Павелъ казва: „Азъ ще се похваля съ Господа, нѣма да се похваля съ сина си, съ дъщеря си“. Да се похваля съ Господа, това е мощно!
към беседата >>
Слѣдователно, щомъ се махне смущението, което поражда подозрѣнието, тази свѣтлина е въ твоитѣ очи.
Богъ никога не насилва хората. Имайте прѣдъ видъ слѣдното правило: ако ти затворишъ кепенцитѣ на твоята стая, Божествената свѣтлина никога нѣма да влѣзе въ стаята ти. Друга свѣтлина може да влѣзе, но не и тази. Твоитѣ очи винаги ще останатъ затворени за Божествената свѣтлина. Отворишъ ли кепенцитѣ, тя сама ще влѣзе.
Слѣдователно, щомъ се махне смущението, което поражда подозрѣнието, тази свѣтлина е въ твоитѣ очи.
Ти се смущавашъ, дали този те обича, дали онзи те обича, дали синъ ти може да свърши, дали мѫжъ ти ще бѫде живъ и т.н. Смущавате се за нищо и никакво. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ за единъ отъ ученицитѣ, името му нѣма да кажа, и вие нѣма да ми вързвате кусуръ, че говоря за нѣкого. Не, азъ ще кажа нѣщо много хубаво за него. Прѣди години азъ бѣхъ въ града Б.
към беседата >>
Това сѫ само упражнения въ свѣта.
Азъ гледамъ, една майка като вземе своето дѣте на рѫцѣ, носи го и казва: вижте моето дѣтенце! Като че въ лицето на нейното дѣтенце е изразенъ цѣлия свѣтъ! Една овца сѫщо може да вземе своето агънце и да каже: вижте моето дѣтенце! И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето дѣтенце! И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка сѫщо, но всичко това разрѣшава ли въпроситѣ?
Това сѫ само упражнения въ свѣта.
Това не е подигравка въ живота. Ако ние влѣземъ въ една иерархия на сѫщества отъ по-висока култура, които сѫ завършили своя земенъ животъ, съ какво ще се похвалятъ тѣ? Павелъ казва: „Азъ ще се похваля съ Господа, нѣма да се похваля съ сина си, съ дъщеря си“. Да се похваля съ Господа, това е мощно! Да се похваля съ всички добри хора на земята, а не съ единъ човѣкъ.
към беседата >>
Ти се смущавашъ, дали този те обича, дали онзи те обича, дали синъ ти може да свърши, дали мѫжъ ти ще бѫде живъ и т.н.
Имайте прѣдъ видъ слѣдното правило: ако ти затворишъ кепенцитѣ на твоята стая, Божествената свѣтлина никога нѣма да влѣзе въ стаята ти. Друга свѣтлина може да влѣзе, но не и тази. Твоитѣ очи винаги ще останатъ затворени за Божествената свѣтлина. Отворишъ ли кепенцитѣ, тя сама ще влѣзе. Слѣдователно, щомъ се махне смущението, което поражда подозрѣнието, тази свѣтлина е въ твоитѣ очи.
Ти се смущавашъ, дали този те обича, дали онзи те обича, дали синъ ти може да свърши, дали мѫжъ ти ще бѫде живъ и т.н.
Смущавате се за нищо и никакво. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ за единъ отъ ученицитѣ, името му нѣма да кажа, и вие нѣма да ми вързвате кусуръ, че говоря за нѣкого. Не, азъ ще кажа нѣщо много хубаво за него. Прѣди години азъ бѣхъ въ града Б. Единъ отъ ученицитѣ се разболѣлъ, но много сериозно, викатъ го вече въ онзи свѣтъ.
към беседата >>
Това не е подигравка въ живота.
Като че въ лицето на нейното дѣтенце е изразенъ цѣлия свѣтъ! Една овца сѫщо може да вземе своето агънце и да каже: вижте моето дѣтенце! И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето дѣтенце! И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка сѫщо, но всичко това разрѣшава ли въпроситѣ? Това сѫ само упражнения въ свѣта.
Това не е подигравка въ живота.
Ако ние влѣземъ въ една иерархия на сѫщества отъ по-висока култура, които сѫ завършили своя земенъ животъ, съ какво ще се похвалятъ тѣ? Павелъ казва: „Азъ ще се похваля съ Господа, нѣма да се похваля съ сина си, съ дъщеря си“. Да се похваля съ Господа, това е мощно! Да се похваля съ всички добри хора на земята, а не съ единъ човѣкъ. Една майка, като види своето дѣте, трѣбва да вижда въ неговото лице милиони дѣца, и да се радва на всички.
към беседата >>
Смущавате се за нищо и никакво.
Друга свѣтлина може да влѣзе, но не и тази. Твоитѣ очи винаги ще останатъ затворени за Божествената свѣтлина. Отворишъ ли кепенцитѣ, тя сама ще влѣзе. Слѣдователно, щомъ се махне смущението, което поражда подозрѣнието, тази свѣтлина е въ твоитѣ очи. Ти се смущавашъ, дали този те обича, дали онзи те обича, дали синъ ти може да свърши, дали мѫжъ ти ще бѫде живъ и т.н.
Смущавате се за нищо и никакво.
Азъ ще ви приведа единъ примѣръ за единъ отъ ученицитѣ, името му нѣма да кажа, и вие нѣма да ми вързвате кусуръ, че говоря за нѣкого. Не, азъ ще кажа нѣщо много хубаво за него. Прѣди години азъ бѣхъ въ града Б. Единъ отъ ученицитѣ се разболѣлъ, но много сериозно, викатъ го вече въ онзи свѣтъ. Азъ се спрѣхъ въ неговия домъ.
към беседата >>
Ако ние влѣземъ въ една иерархия на сѫщества отъ по-висока култура, които сѫ завършили своя земенъ животъ, съ какво ще се похвалятъ тѣ?
Една овца сѫщо може да вземе своето агънце и да каже: вижте моето дѣтенце! И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето дѣтенце! И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка сѫщо, но всичко това разрѣшава ли въпроситѣ? Това сѫ само упражнения въ свѣта. Това не е подигравка въ живота.
Ако ние влѣземъ въ една иерархия на сѫщества отъ по-висока култура, които сѫ завършили своя земенъ животъ, съ какво ще се похвалятъ тѣ?
Павелъ казва: „Азъ ще се похваля съ Господа, нѣма да се похваля съ сина си, съ дъщеря си“. Да се похваля съ Господа, това е мощно! Да се похваля съ всички добри хора на земята, а не съ единъ човѣкъ. Една майка, като види своето дѣте, трѣбва да вижда въ неговото лице милиони дѣца, и да се радва на всички. Радва ли се само на своето дѣте, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава.
към беседата >>
Азъ ще ви приведа единъ примѣръ за единъ отъ ученицитѣ, името му нѣма да кажа, и вие нѣма да ми вързвате кусуръ, че говоря за нѣкого.
Твоитѣ очи винаги ще останатъ затворени за Божествената свѣтлина. Отворишъ ли кепенцитѣ, тя сама ще влѣзе. Слѣдователно, щомъ се махне смущението, което поражда подозрѣнието, тази свѣтлина е въ твоитѣ очи. Ти се смущавашъ, дали този те обича, дали онзи те обича, дали синъ ти може да свърши, дали мѫжъ ти ще бѫде живъ и т.н. Смущавате се за нищо и никакво.
Азъ ще ви приведа единъ примѣръ за единъ отъ ученицитѣ, името му нѣма да кажа, и вие нѣма да ми вързвате кусуръ, че говоря за нѣкого.
Не, азъ ще кажа нѣщо много хубаво за него. Прѣди години азъ бѣхъ въ града Б. Единъ отъ ученицитѣ се разболѣлъ, но много сериозно, викатъ го вече въ онзи свѣтъ. Азъ се спрѣхъ въ неговия домъ. Той е жененъ човѣкъ, има жена и дѣца.
към беседата >>
Павелъ казва: „Азъ ще се похваля съ Господа, нѣма да се похваля съ сина си, съ дъщеря си“.
И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето дѣтенце! И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка сѫщо, но всичко това разрѣшава ли въпроситѣ? Това сѫ само упражнения въ свѣта. Това не е подигравка въ живота. Ако ние влѣземъ въ една иерархия на сѫщества отъ по-висока култура, които сѫ завършили своя земенъ животъ, съ какво ще се похвалятъ тѣ?
Павелъ казва: „Азъ ще се похваля съ Господа, нѣма да се похваля съ сина си, съ дъщеря си“.
Да се похваля съ Господа, това е мощно! Да се похваля съ всички добри хора на земята, а не съ единъ човѣкъ. Една майка, като види своето дѣте, трѣбва да вижда въ неговото лице милиони дѣца, и да се радва на всички. Радва ли се само на своето дѣте, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава. Утрѣ умре това нейно дѣте, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърдцето, защо ми отне дѣтето?
към беседата >>
Не, азъ ще кажа нѣщо много хубаво за него.
Отворишъ ли кепенцитѣ, тя сама ще влѣзе. Слѣдователно, щомъ се махне смущението, което поражда подозрѣнието, тази свѣтлина е въ твоитѣ очи. Ти се смущавашъ, дали този те обича, дали онзи те обича, дали синъ ти може да свърши, дали мѫжъ ти ще бѫде живъ и т.н. Смущавате се за нищо и никакво. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ за единъ отъ ученицитѣ, името му нѣма да кажа, и вие нѣма да ми вързвате кусуръ, че говоря за нѣкого.
Не, азъ ще кажа нѣщо много хубаво за него.
Прѣди години азъ бѣхъ въ града Б. Единъ отъ ученицитѣ се разболѣлъ, но много сериозно, викатъ го вече въ онзи свѣтъ. Азъ се спрѣхъ въ неговия домъ. Той е жененъ човѣкъ, има жена и дѣца. По едно врѣме идва неговата другарка при менъ уплашена, разтревожена и ми казва: моятъ другаръ отива вече, бере душа.
към беседата >>
Да се похваля съ Господа, това е мощно!
И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка сѫщо, но всичко това разрѣшава ли въпроситѣ? Това сѫ само упражнения въ свѣта. Това не е подигравка въ живота. Ако ние влѣземъ въ една иерархия на сѫщества отъ по-висока култура, които сѫ завършили своя земенъ животъ, съ какво ще се похвалятъ тѣ? Павелъ казва: „Азъ ще се похваля съ Господа, нѣма да се похваля съ сина си, съ дъщеря си“.
Да се похваля съ Господа, това е мощно!
Да се похваля съ всички добри хора на земята, а не съ единъ човѣкъ. Една майка, като види своето дѣте, трѣбва да вижда въ неговото лице милиони дѣца, и да се радва на всички. Радва ли се само на своето дѣте, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава. Утрѣ умре това нейно дѣте, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърдцето, защо ми отне дѣтето? Да се не смущава сърдцето ви!
към беседата >>
Прѣди години азъ бѣхъ въ града Б.
Слѣдователно, щомъ се махне смущението, което поражда подозрѣнието, тази свѣтлина е въ твоитѣ очи. Ти се смущавашъ, дали този те обича, дали онзи те обича, дали синъ ти може да свърши, дали мѫжъ ти ще бѫде живъ и т.н. Смущавате се за нищо и никакво. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ за единъ отъ ученицитѣ, името му нѣма да кажа, и вие нѣма да ми вързвате кусуръ, че говоря за нѣкого. Не, азъ ще кажа нѣщо много хубаво за него.
Прѣди години азъ бѣхъ въ града Б.
Единъ отъ ученицитѣ се разболѣлъ, но много сериозно, викатъ го вече въ онзи свѣтъ. Азъ се спрѣхъ въ неговия домъ. Той е жененъ човѣкъ, има жена и дѣца. По едно врѣме идва неговата другарка при менъ уплашена, разтревожена и ми казва: моятъ другаръ отива вече, бере душа. Какво ще правя азъ сама съ тия малки дѣца!
към беседата >>
Да се похваля съ всички добри хора на земята, а не съ единъ човѣкъ.
Това сѫ само упражнения въ свѣта. Това не е подигравка въ живота. Ако ние влѣземъ въ една иерархия на сѫщества отъ по-висока култура, които сѫ завършили своя земенъ животъ, съ какво ще се похвалятъ тѣ? Павелъ казва: „Азъ ще се похваля съ Господа, нѣма да се похваля съ сина си, съ дъщеря си“. Да се похваля съ Господа, това е мощно!
Да се похваля съ всички добри хора на земята, а не съ единъ човѣкъ.
Една майка, като види своето дѣте, трѣбва да вижда въ неговото лице милиони дѣца, и да се радва на всички. Радва ли се само на своето дѣте, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава. Утрѣ умре това нейно дѣте, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърдцето, защо ми отне дѣтето? Да се не смущава сърдцето ви! Дѣ бѣше до вчера твоята дъщеря?
към беседата >>
Единъ отъ ученицитѣ се разболѣлъ, но много сериозно, викатъ го вече въ онзи свѣтъ.
Ти се смущавашъ, дали този те обича, дали онзи те обича, дали синъ ти може да свърши, дали мѫжъ ти ще бѫде живъ и т.н. Смущавате се за нищо и никакво. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ за единъ отъ ученицитѣ, името му нѣма да кажа, и вие нѣма да ми вързвате кусуръ, че говоря за нѣкого. Не, азъ ще кажа нѣщо много хубаво за него. Прѣди години азъ бѣхъ въ града Б.
Единъ отъ ученицитѣ се разболѣлъ, но много сериозно, викатъ го вече въ онзи свѣтъ.
Азъ се спрѣхъ въ неговия домъ. Той е жененъ човѣкъ, има жена и дѣца. По едно врѣме идва неговата другарка при менъ уплашена, разтревожена и ми казва: моятъ другаръ отива вече, бере душа. Какво ще правя азъ сама съ тия малки дѣца! Дано Господь го помилва, че да поживѣе поне още 2–3 години, да поизрастнатъ малко дѣцата!
към беседата >>
Една майка, като види своето дѣте, трѣбва да вижда въ неговото лице милиони дѣца, и да се радва на всички.
Това не е подигравка въ живота. Ако ние влѣземъ въ една иерархия на сѫщества отъ по-висока култура, които сѫ завършили своя земенъ животъ, съ какво ще се похвалятъ тѣ? Павелъ казва: „Азъ ще се похваля съ Господа, нѣма да се похваля съ сина си, съ дъщеря си“. Да се похваля съ Господа, това е мощно! Да се похваля съ всички добри хора на земята, а не съ единъ човѣкъ.
Една майка, като види своето дѣте, трѣбва да вижда въ неговото лице милиони дѣца, и да се радва на всички.
Радва ли се само на своето дѣте, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава. Утрѣ умре това нейно дѣте, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърдцето, защо ми отне дѣтето? Да се не смущава сърдцето ви! Дѣ бѣше до вчера твоята дъщеря? Дѣ бѣше ти прѣди да те роди майка ти?
към беседата >>
Азъ се спрѣхъ въ неговия домъ.
Смущавате се за нищо и никакво. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ за единъ отъ ученицитѣ, името му нѣма да кажа, и вие нѣма да ми вързвате кусуръ, че говоря за нѣкого. Не, азъ ще кажа нѣщо много хубаво за него. Прѣди години азъ бѣхъ въ града Б. Единъ отъ ученицитѣ се разболѣлъ, но много сериозно, викатъ го вече въ онзи свѣтъ.
Азъ се спрѣхъ въ неговия домъ.
Той е жененъ човѣкъ, има жена и дѣца. По едно врѣме идва неговата другарка при менъ уплашена, разтревожена и ми казва: моятъ другаръ отива вече, бере душа. Какво ще правя азъ сама съ тия малки дѣца! Дано Господь го помилва, че да поживѣе поне още 2–3 години, да поизрастнатъ малко дѣцата! Отивамъ азъ при него, приближавамъ си ухото близо до сърдцето му, слушамъ.
към беседата >>
Радва ли се само на своето дѣте, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава.
Ако ние влѣземъ въ една иерархия на сѫщества отъ по-висока култура, които сѫ завършили своя земенъ животъ, съ какво ще се похвалятъ тѣ? Павелъ казва: „Азъ ще се похваля съ Господа, нѣма да се похваля съ сина си, съ дъщеря си“. Да се похваля съ Господа, това е мощно! Да се похваля съ всички добри хора на земята, а не съ единъ човѣкъ. Една майка, като види своето дѣте, трѣбва да вижда въ неговото лице милиони дѣца, и да се радва на всички.
Радва ли се само на своето дѣте, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава.
Утрѣ умре това нейно дѣте, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърдцето, защо ми отне дѣтето? Да се не смущава сърдцето ви! Дѣ бѣше до вчера твоята дъщеря? Дѣ бѣше ти прѣди да те роди майка ти? Дѣ бѣше майка ти, прѣди да се роди нейната майка?
към беседата >>
Той е жененъ човѣкъ, има жена и дѣца.
Азъ ще ви приведа единъ примѣръ за единъ отъ ученицитѣ, името му нѣма да кажа, и вие нѣма да ми вързвате кусуръ, че говоря за нѣкого. Не, азъ ще кажа нѣщо много хубаво за него. Прѣди години азъ бѣхъ въ града Б. Единъ отъ ученицитѣ се разболѣлъ, но много сериозно, викатъ го вече въ онзи свѣтъ. Азъ се спрѣхъ въ неговия домъ.
Той е жененъ човѣкъ, има жена и дѣца.
По едно врѣме идва неговата другарка при менъ уплашена, разтревожена и ми казва: моятъ другаръ отива вече, бере душа. Какво ще правя азъ сама съ тия малки дѣца! Дано Господь го помилва, че да поживѣе поне още 2–3 години, да поизрастнатъ малко дѣцата! Отивамъ азъ при него, приближавамъ си ухото близо до сърдцето му, слушамъ. Азъ имамъ много остро ухо.
към беседата >>
Утрѣ умре това нейно дѣте, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърдцето, защо ми отне дѣтето?
Павелъ казва: „Азъ ще се похваля съ Господа, нѣма да се похваля съ сина си, съ дъщеря си“. Да се похваля съ Господа, това е мощно! Да се похваля съ всички добри хора на земята, а не съ единъ човѣкъ. Една майка, като види своето дѣте, трѣбва да вижда въ неговото лице милиони дѣца, и да се радва на всички. Радва ли се само на своето дѣте, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава.
Утрѣ умре това нейно дѣте, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърдцето, защо ми отне дѣтето?
Да се не смущава сърдцето ви! Дѣ бѣше до вчера твоята дъщеря? Дѣ бѣше ти прѣди да те роди майка ти? Дѣ бѣше майка ти, прѣди да се роди нейната майка? Ами дѣ бѣше майката на майка ти?
към беседата >>
По едно врѣме идва неговата другарка при менъ уплашена, разтревожена и ми казва: моятъ другаръ отива вече, бере душа.
Не, азъ ще кажа нѣщо много хубаво за него. Прѣди години азъ бѣхъ въ града Б. Единъ отъ ученицитѣ се разболѣлъ, но много сериозно, викатъ го вече въ онзи свѣтъ. Азъ се спрѣхъ въ неговия домъ. Той е жененъ човѣкъ, има жена и дѣца.
По едно врѣме идва неговата другарка при менъ уплашена, разтревожена и ми казва: моятъ другаръ отива вече, бере душа.
Какво ще правя азъ сама съ тия малки дѣца! Дано Господь го помилва, че да поживѣе поне още 2–3 години, да поизрастнатъ малко дѣцата! Отивамъ азъ при него, приближавамъ си ухото близо до сърдцето му, слушамъ. Азъ имамъ много остро ухо. И какво чувамъ?
към беседата >>
Да се не смущава сърдцето ви!
Да се похваля съ Господа, това е мощно! Да се похваля съ всички добри хора на земята, а не съ единъ човѣкъ. Една майка, като види своето дѣте, трѣбва да вижда въ неговото лице милиони дѣца, и да се радва на всички. Радва ли се само на своето дѣте, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава. Утрѣ умре това нейно дѣте, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърдцето, защо ми отне дѣтето?
Да се не смущава сърдцето ви!
Дѣ бѣше до вчера твоята дъщеря? Дѣ бѣше ти прѣди да те роди майка ти? Дѣ бѣше майка ти, прѣди да се роди нейната майка? Ами дѣ бѣше майката на майка ти? Вѣрующитѣ трѣбва да си зададатъ този въпросъ.
към беседата >>
Какво ще правя азъ сама съ тия малки дѣца!
Прѣди години азъ бѣхъ въ града Б. Единъ отъ ученицитѣ се разболѣлъ, но много сериозно, викатъ го вече въ онзи свѣтъ. Азъ се спрѣхъ въ неговия домъ. Той е жененъ човѣкъ, има жена и дѣца. По едно врѣме идва неговата другарка при менъ уплашена, разтревожена и ми казва: моятъ другаръ отива вече, бере душа.
Какво ще правя азъ сама съ тия малки дѣца!
Дано Господь го помилва, че да поживѣе поне още 2–3 години, да поизрастнатъ малко дѣцата! Отивамъ азъ при него, приближавамъ си ухото близо до сърдцето му, слушамъ. Азъ имамъ много остро ухо. И какво чувамъ? Той се моли Богу, но така искрено, така сърдечно.
към беседата >>
Дѣ бѣше до вчера твоята дъщеря?
Да се похваля съ всички добри хора на земята, а не съ единъ човѣкъ. Една майка, като види своето дѣте, трѣбва да вижда въ неговото лице милиони дѣца, и да се радва на всички. Радва ли се само на своето дѣте, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава. Утрѣ умре това нейно дѣте, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърдцето, защо ми отне дѣтето? Да се не смущава сърдцето ви!
Дѣ бѣше до вчера твоята дъщеря?
Дѣ бѣше ти прѣди да те роди майка ти? Дѣ бѣше майка ти, прѣди да се роди нейната майка? Ами дѣ бѣше майката на майка ти? Вѣрующитѣ трѣбва да си зададатъ този въпросъ. Нѣкои отъ васъ сте на правата посока, а нѣкои казватъ: да се спасимъ само ние вѣрующитѣ!
към беседата >>
Дано Господь го помилва, че да поживѣе поне още 2–3 години, да поизрастнатъ малко дѣцата!
Единъ отъ ученицитѣ се разболѣлъ, но много сериозно, викатъ го вече въ онзи свѣтъ. Азъ се спрѣхъ въ неговия домъ. Той е жененъ човѣкъ, има жена и дѣца. По едно врѣме идва неговата другарка при менъ уплашена, разтревожена и ми казва: моятъ другаръ отива вече, бере душа. Какво ще правя азъ сама съ тия малки дѣца!
Дано Господь го помилва, че да поживѣе поне още 2–3 години, да поизрастнатъ малко дѣцата!
Отивамъ азъ при него, приближавамъ си ухото близо до сърдцето му, слушамъ. Азъ имамъ много остро ухо. И какво чувамъ? Той се моли Богу, но така искрено, така сърдечно. Отивамъ при жена му и казвамъ: твоятъ другаръ не отива на онзи свѣтъ.
към беседата >>
Дѣ бѣше ти прѣди да те роди майка ти?
Една майка, като види своето дѣте, трѣбва да вижда въ неговото лице милиони дѣца, и да се радва на всички. Радва ли се само на своето дѣте, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава. Утрѣ умре това нейно дѣте, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърдцето, защо ми отне дѣтето? Да се не смущава сърдцето ви! Дѣ бѣше до вчера твоята дъщеря?
Дѣ бѣше ти прѣди да те роди майка ти?
Дѣ бѣше майка ти, прѣди да се роди нейната майка? Ами дѣ бѣше майката на майка ти? Вѣрующитѣ трѣбва да си зададатъ този въпросъ. Нѣкои отъ васъ сте на правата посока, а нѣкои казватъ: да се спасимъ само ние вѣрующитѣ! Не, не е така.
към беседата >>
Отивамъ азъ при него, приближавамъ си ухото близо до сърдцето му, слушамъ.
Азъ се спрѣхъ въ неговия домъ. Той е жененъ човѣкъ, има жена и дѣца. По едно врѣме идва неговата другарка при менъ уплашена, разтревожена и ми казва: моятъ другаръ отива вече, бере душа. Какво ще правя азъ сама съ тия малки дѣца! Дано Господь го помилва, че да поживѣе поне още 2–3 години, да поизрастнатъ малко дѣцата!
Отивамъ азъ при него, приближавамъ си ухото близо до сърдцето му, слушамъ.
Азъ имамъ много остро ухо. И какво чувамъ? Той се моли Богу, но така искрено, така сърдечно. Отивамъ при жена му и казвамъ: твоятъ другаръ не отива на онзи свѣтъ. Този ученикъ именно сега е на правия пѫть.
към беседата >>
Дѣ бѣше майка ти, прѣди да се роди нейната майка?
Радва ли се само на своето дѣте, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава. Утрѣ умре това нейно дѣте, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърдцето, защо ми отне дѣтето? Да се не смущава сърдцето ви! Дѣ бѣше до вчера твоята дъщеря? Дѣ бѣше ти прѣди да те роди майка ти?
Дѣ бѣше майка ти, прѣди да се роди нейната майка?
Ами дѣ бѣше майката на майка ти? Вѣрующитѣ трѣбва да си зададатъ този въпросъ. Нѣкои отъ васъ сте на правата посока, а нѣкои казватъ: да се спасимъ само ние вѣрующитѣ! Не, не е така. Въ едно събрание, каквото е това, ние трѣбва да проектираме нашия умъ, нашето сърдце къмъ всички онѣзи, на които сърдцата трептятъ; да обърнемъ умоветѣ си къмъ онзи великъ Господь, Който е далъ на всички животъ; да се обърнемъ къмъ всички онѣзи братя, които сѫ завършили своето развитие, които изпращатъ Любовьта си къмъ насъ и мислятъ за насъ.
към беседата >>
Азъ имамъ много остро ухо.
Той е жененъ човѣкъ, има жена и дѣца. По едно врѣме идва неговата другарка при менъ уплашена, разтревожена и ми казва: моятъ другаръ отива вече, бере душа. Какво ще правя азъ сама съ тия малки дѣца! Дано Господь го помилва, че да поживѣе поне още 2–3 години, да поизрастнатъ малко дѣцата! Отивамъ азъ при него, приближавамъ си ухото близо до сърдцето му, слушамъ.
Азъ имамъ много остро ухо.
И какво чувамъ? Той се моли Богу, но така искрено, така сърдечно. Отивамъ при жена му и казвамъ: твоятъ другаръ не отива на онзи свѣтъ. Този ученикъ именно сега е на правия пѫть. Утрѣ ще бѫде бодъръ и веселъ.
към беседата >>
Ами дѣ бѣше майката на майка ти?
Утрѣ умре това нейно дѣте, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърдцето, защо ми отне дѣтето? Да се не смущава сърдцето ви! Дѣ бѣше до вчера твоята дъщеря? Дѣ бѣше ти прѣди да те роди майка ти? Дѣ бѣше майка ти, прѣди да се роди нейната майка?
Ами дѣ бѣше майката на майка ти?
Вѣрующитѣ трѣбва да си зададатъ този въпросъ. Нѣкои отъ васъ сте на правата посока, а нѣкои казватъ: да се спасимъ само ние вѣрующитѣ! Не, не е така. Въ едно събрание, каквото е това, ние трѣбва да проектираме нашия умъ, нашето сърдце къмъ всички онѣзи, на които сърдцата трептятъ; да обърнемъ умоветѣ си къмъ онзи великъ Господь, Който е далъ на всички животъ; да се обърнемъ къмъ всички онѣзи братя, които сѫ завършили своето развитие, които изпращатъ Любовьта си къмъ насъ и мислятъ за насъ. Та, съ тия сѫщества трѣбва да се свържемъ.
към беседата >>
И какво чувамъ?
По едно врѣме идва неговата другарка при менъ уплашена, разтревожена и ми казва: моятъ другаръ отива вече, бере душа. Какво ще правя азъ сама съ тия малки дѣца! Дано Господь го помилва, че да поживѣе поне още 2–3 години, да поизрастнатъ малко дѣцата! Отивамъ азъ при него, приближавамъ си ухото близо до сърдцето му, слушамъ. Азъ имамъ много остро ухо.
И какво чувамъ?
Той се моли Богу, но така искрено, така сърдечно. Отивамъ при жена му и казвамъ: твоятъ другаръ не отива на онзи свѣтъ. Този ученикъ именно сега е на правия пѫть. Утрѣ ще бѫде бодъръ и веселъ. На другия день вече кризата му минава, той се ободрява и ми казва: никога въ живота си не съмъ се молилъ тъй усърдно, както сега.
към беседата >>
Вѣрующитѣ трѣбва да си зададатъ този въпросъ.
Да се не смущава сърдцето ви! Дѣ бѣше до вчера твоята дъщеря? Дѣ бѣше ти прѣди да те роди майка ти? Дѣ бѣше майка ти, прѣди да се роди нейната майка? Ами дѣ бѣше майката на майка ти?
Вѣрующитѣ трѣбва да си зададатъ този въпросъ.
Нѣкои отъ васъ сте на правата посока, а нѣкои казватъ: да се спасимъ само ние вѣрующитѣ! Не, не е така. Въ едно събрание, каквото е това, ние трѣбва да проектираме нашия умъ, нашето сърдце къмъ всички онѣзи, на които сърдцата трептятъ; да обърнемъ умоветѣ си къмъ онзи великъ Господь, Който е далъ на всички животъ; да се обърнемъ къмъ всички онѣзи братя, които сѫ завършили своето развитие, които изпращатъ Любовьта си къмъ насъ и мислятъ за насъ. Та, съ тия сѫщества трѣбва да се свържемъ. Съ тѣхъ ще се похвалимъ, съ множеството, а не съ единството.
към беседата >>
Той се моли Богу, но така искрено, така сърдечно.
Какво ще правя азъ сама съ тия малки дѣца! Дано Господь го помилва, че да поживѣе поне още 2–3 години, да поизрастнатъ малко дѣцата! Отивамъ азъ при него, приближавамъ си ухото близо до сърдцето му, слушамъ. Азъ имамъ много остро ухо. И какво чувамъ?
Той се моли Богу, но така искрено, така сърдечно.
Отивамъ при жена му и казвамъ: твоятъ другаръ не отива на онзи свѣтъ. Този ученикъ именно сега е на правия пѫть. Утрѣ ще бѫде бодъръ и веселъ. На другия день вече кризата му минава, той се ободрява и ми казва: никога въ живота си не съмъ се молилъ тъй усърдно, както сега. Този братъ изпъди смущението отъ сърдцето си.
към беседата >>
Нѣкои отъ васъ сте на правата посока, а нѣкои казватъ: да се спасимъ само ние вѣрующитѣ!
Дѣ бѣше до вчера твоята дъщеря? Дѣ бѣше ти прѣди да те роди майка ти? Дѣ бѣше майка ти, прѣди да се роди нейната майка? Ами дѣ бѣше майката на майка ти? Вѣрующитѣ трѣбва да си зададатъ този въпросъ.
Нѣкои отъ васъ сте на правата посока, а нѣкои казватъ: да се спасимъ само ние вѣрующитѣ!
Не, не е така. Въ едно събрание, каквото е това, ние трѣбва да проектираме нашия умъ, нашето сърдце къмъ всички онѣзи, на които сърдцата трептятъ; да обърнемъ умоветѣ си къмъ онзи великъ Господь, Който е далъ на всички животъ; да се обърнемъ къмъ всички онѣзи братя, които сѫ завършили своето развитие, които изпращатъ Любовьта си къмъ насъ и мислятъ за насъ. Та, съ тия сѫщества трѣбва да се свържемъ. Съ тѣхъ ще се похвалимъ, съ множеството, а не съ единството. И тукъ на земята, и тамъ горѣ на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсѣкѫдѣ мислятъ за насъ.
към беседата >>
Отивамъ при жена му и казвамъ: твоятъ другаръ не отива на онзи свѣтъ.
Дано Господь го помилва, че да поживѣе поне още 2–3 години, да поизрастнатъ малко дѣцата! Отивамъ азъ при него, приближавамъ си ухото близо до сърдцето му, слушамъ. Азъ имамъ много остро ухо. И какво чувамъ? Той се моли Богу, но така искрено, така сърдечно.
Отивамъ при жена му и казвамъ: твоятъ другаръ не отива на онзи свѣтъ.
Този ученикъ именно сега е на правия пѫть. Утрѣ ще бѫде бодъръ и веселъ. На другия день вече кризата му минава, той се ободрява и ми казва: никога въ живота си не съмъ се молилъ тъй усърдно, както сега. Този братъ изпъди смущението отъ сърдцето си. Сестрата пъкъ се смути.
към беседата >>
Не, не е така.
Дѣ бѣше ти прѣди да те роди майка ти? Дѣ бѣше майка ти, прѣди да се роди нейната майка? Ами дѣ бѣше майката на майка ти? Вѣрующитѣ трѣбва да си зададатъ този въпросъ. Нѣкои отъ васъ сте на правата посока, а нѣкои казватъ: да се спасимъ само ние вѣрующитѣ!
Не, не е така.
Въ едно събрание, каквото е това, ние трѣбва да проектираме нашия умъ, нашето сърдце къмъ всички онѣзи, на които сърдцата трептятъ; да обърнемъ умоветѣ си къмъ онзи великъ Господь, Който е далъ на всички животъ; да се обърнемъ къмъ всички онѣзи братя, които сѫ завършили своето развитие, които изпращатъ Любовьта си къмъ насъ и мислятъ за насъ. Та, съ тия сѫщества трѣбва да се свържемъ. Съ тѣхъ ще се похвалимъ, съ множеството, а не съ единството. И тукъ на земята, и тамъ горѣ на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсѣкѫдѣ мислятъ за насъ. Ще кажете: какъ, и на другитѣ слънчеви системи мислятъ за насъ?
към беседата >>
Този ученикъ именно сега е на правия пѫть.
Отивамъ азъ при него, приближавамъ си ухото близо до сърдцето му, слушамъ. Азъ имамъ много остро ухо. И какво чувамъ? Той се моли Богу, но така искрено, така сърдечно. Отивамъ при жена му и казвамъ: твоятъ другаръ не отива на онзи свѣтъ.
Този ученикъ именно сега е на правия пѫть.
Утрѣ ще бѫде бодъръ и веселъ. На другия день вече кризата му минава, той се ободрява и ми казва: никога въ живота си не съмъ се молилъ тъй усърдно, както сега. Този братъ изпъди смущението отъ сърдцето си. Сестрата пъкъ се смути. Ето защо Богъ казва на този човѣкъ: ти ще живѣешъ не само още 2–3 години, но още много можешъ да живѣешъ.
към беседата >>
Въ едно събрание, каквото е това, ние трѣбва да проектираме нашия умъ, нашето сърдце къмъ всички онѣзи, на които сърдцата трептятъ; да обърнемъ умоветѣ си къмъ онзи великъ Господь, Който е далъ на всички животъ; да се обърнемъ къмъ всички онѣзи братя, които сѫ завършили своето развитие, които изпращатъ Любовьта си къмъ насъ и мислятъ за насъ.
Дѣ бѣше майка ти, прѣди да се роди нейната майка? Ами дѣ бѣше майката на майка ти? Вѣрующитѣ трѣбва да си зададатъ този въпросъ. Нѣкои отъ васъ сте на правата посока, а нѣкои казватъ: да се спасимъ само ние вѣрующитѣ! Не, не е така.
Въ едно събрание, каквото е това, ние трѣбва да проектираме нашия умъ, нашето сърдце къмъ всички онѣзи, на които сърдцата трептятъ; да обърнемъ умоветѣ си къмъ онзи великъ Господь, Който е далъ на всички животъ; да се обърнемъ къмъ всички онѣзи братя, които сѫ завършили своето развитие, които изпращатъ Любовьта си къмъ насъ и мислятъ за насъ.
Та, съ тия сѫщества трѣбва да се свържемъ. Съ тѣхъ ще се похвалимъ, съ множеството, а не съ единството. И тукъ на земята, и тамъ горѣ на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсѣкѫдѣ мислятъ за насъ. Ще кажете: какъ, и на другитѣ слънчеви системи мислятъ за насъ? Сега трѣбва да докажемъ на ученитѣ хора, че единственото най-щастливо мѣсто не е нашата земя.
към беседата >>
Утрѣ ще бѫде бодъръ и веселъ.
Азъ имамъ много остро ухо. И какво чувамъ? Той се моли Богу, но така искрено, така сърдечно. Отивамъ при жена му и казвамъ: твоятъ другаръ не отива на онзи свѣтъ. Този ученикъ именно сега е на правия пѫть.
Утрѣ ще бѫде бодъръ и веселъ.
На другия день вече кризата му минава, той се ободрява и ми казва: никога въ живота си не съмъ се молилъ тъй усърдно, както сега. Този братъ изпъди смущението отъ сърдцето си. Сестрата пъкъ се смути. Ето защо Богъ казва на този човѣкъ: ти ще живѣешъ не само още 2–3 години, но още много можешъ да живѣешъ. И дѣйствително, той и до сега е живъ.
към беседата >>
Та, съ тия сѫщества трѣбва да се свържемъ.
Ами дѣ бѣше майката на майка ти? Вѣрующитѣ трѣбва да си зададатъ този въпросъ. Нѣкои отъ васъ сте на правата посока, а нѣкои казватъ: да се спасимъ само ние вѣрующитѣ! Не, не е така. Въ едно събрание, каквото е това, ние трѣбва да проектираме нашия умъ, нашето сърдце къмъ всички онѣзи, на които сърдцата трептятъ; да обърнемъ умоветѣ си къмъ онзи великъ Господь, Който е далъ на всички животъ; да се обърнемъ къмъ всички онѣзи братя, които сѫ завършили своето развитие, които изпращатъ Любовьта си къмъ насъ и мислятъ за насъ.
Та, съ тия сѫщества трѣбва да се свържемъ.
Съ тѣхъ ще се похвалимъ, съ множеството, а не съ единството. И тукъ на земята, и тамъ горѣ на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсѣкѫдѣ мислятъ за насъ. Ще кажете: какъ, и на другитѣ слънчеви системи мислятъ за насъ? Сега трѣбва да докажемъ на ученитѣ хора, че единственото най-щастливо мѣсто не е нашата земя. Ученитѣ хора казватъ, че земята била една градина, отъ която Господь щѣлъ да насади цѣлата вселена.
към беседата >>
На другия день вече кризата му минава, той се ободрява и ми казва: никога въ живота си не съмъ се молилъ тъй усърдно, както сега.
И какво чувамъ? Той се моли Богу, но така искрено, така сърдечно. Отивамъ при жена му и казвамъ: твоятъ другаръ не отива на онзи свѣтъ. Този ученикъ именно сега е на правия пѫть. Утрѣ ще бѫде бодъръ и веселъ.
На другия день вече кризата му минава, той се ободрява и ми казва: никога въ живота си не съмъ се молилъ тъй усърдно, както сега.
Този братъ изпъди смущението отъ сърдцето си. Сестрата пъкъ се смути. Ето защо Богъ казва на този човѣкъ: ти ще живѣешъ не само още 2–3 години, но още много можешъ да живѣешъ. И дѣйствително, той и до сега е живъ.
към беседата >>
Съ тѣхъ ще се похвалимъ, съ множеството, а не съ единството.
Вѣрующитѣ трѣбва да си зададатъ този въпросъ. Нѣкои отъ васъ сте на правата посока, а нѣкои казватъ: да се спасимъ само ние вѣрующитѣ! Не, не е така. Въ едно събрание, каквото е това, ние трѣбва да проектираме нашия умъ, нашето сърдце къмъ всички онѣзи, на които сърдцата трептятъ; да обърнемъ умоветѣ си къмъ онзи великъ Господь, Който е далъ на всички животъ; да се обърнемъ къмъ всички онѣзи братя, които сѫ завършили своето развитие, които изпращатъ Любовьта си къмъ насъ и мислятъ за насъ. Та, съ тия сѫщества трѣбва да се свържемъ.
Съ тѣхъ ще се похвалимъ, съ множеството, а не съ единството.
И тукъ на земята, и тамъ горѣ на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсѣкѫдѣ мислятъ за насъ. Ще кажете: какъ, и на другитѣ слънчеви системи мислятъ за насъ? Сега трѣбва да докажемъ на ученитѣ хора, че единственото най-щастливо мѣсто не е нашата земя. Ученитѣ хора казватъ, че земята била една градина, отъ която Господь щѣлъ да насади цѣлата вселена. Много голѣма привилегия си давате!
към беседата >>
Този братъ изпъди смущението отъ сърдцето си.
Той се моли Богу, но така искрено, така сърдечно. Отивамъ при жена му и казвамъ: твоятъ другаръ не отива на онзи свѣтъ. Този ученикъ именно сега е на правия пѫть. Утрѣ ще бѫде бодъръ и веселъ. На другия день вече кризата му минава, той се ободрява и ми казва: никога въ живота си не съмъ се молилъ тъй усърдно, както сега.
Този братъ изпъди смущението отъ сърдцето си.
Сестрата пъкъ се смути. Ето защо Богъ казва на този човѣкъ: ти ще живѣешъ не само още 2–3 години, но още много можешъ да живѣешъ. И дѣйствително, той и до сега е живъ.
към беседата >>
И тукъ на земята, и тамъ горѣ на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсѣкѫдѣ мислятъ за насъ.
Нѣкои отъ васъ сте на правата посока, а нѣкои казватъ: да се спасимъ само ние вѣрующитѣ! Не, не е така. Въ едно събрание, каквото е това, ние трѣбва да проектираме нашия умъ, нашето сърдце къмъ всички онѣзи, на които сърдцата трептятъ; да обърнемъ умоветѣ си къмъ онзи великъ Господь, Който е далъ на всички животъ; да се обърнемъ къмъ всички онѣзи братя, които сѫ завършили своето развитие, които изпращатъ Любовьта си къмъ насъ и мислятъ за насъ. Та, съ тия сѫщества трѣбва да се свържемъ. Съ тѣхъ ще се похвалимъ, съ множеството, а не съ единството.
И тукъ на земята, и тамъ горѣ на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсѣкѫдѣ мислятъ за насъ.
Ще кажете: какъ, и на другитѣ слънчеви системи мислятъ за насъ? Сега трѣбва да докажемъ на ученитѣ хора, че единственото най-щастливо мѣсто не е нашата земя. Ученитѣ хора казватъ, че земята била една градина, отъ която Господь щѣлъ да насади цѣлата вселена. Много голѣма привилегия си давате! Ами че може да има друга нѣкоя планета, която да служи за разсадникъ на цѣлата вселена.
към беседата >>
Сестрата пъкъ се смути.
Отивамъ при жена му и казвамъ: твоятъ другаръ не отива на онзи свѣтъ. Този ученикъ именно сега е на правия пѫть. Утрѣ ще бѫде бодъръ и веселъ. На другия день вече кризата му минава, той се ободрява и ми казва: никога въ живота си не съмъ се молилъ тъй усърдно, както сега. Този братъ изпъди смущението отъ сърдцето си.
Сестрата пъкъ се смути.
Ето защо Богъ казва на този човѣкъ: ти ще живѣешъ не само още 2–3 години, но още много можешъ да живѣешъ. И дѣйствително, той и до сега е живъ.
към беседата >>
Ще кажете: какъ, и на другитѣ слънчеви системи мислятъ за насъ?
Не, не е така. Въ едно събрание, каквото е това, ние трѣбва да проектираме нашия умъ, нашето сърдце къмъ всички онѣзи, на които сърдцата трептятъ; да обърнемъ умоветѣ си къмъ онзи великъ Господь, Който е далъ на всички животъ; да се обърнемъ къмъ всички онѣзи братя, които сѫ завършили своето развитие, които изпращатъ Любовьта си къмъ насъ и мислятъ за насъ. Та, съ тия сѫщества трѣбва да се свържемъ. Съ тѣхъ ще се похвалимъ, съ множеството, а не съ единството. И тукъ на земята, и тамъ горѣ на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсѣкѫдѣ мислятъ за насъ.
Ще кажете: какъ, и на другитѣ слънчеви системи мислятъ за насъ?
Сега трѣбва да докажемъ на ученитѣ хора, че единственото най-щастливо мѣсто не е нашата земя. Ученитѣ хора казватъ, че земята била една градина, отъ която Господь щѣлъ да насади цѣлата вселена. Много голѣма привилегия си давате! Ами че може да има друга нѣкоя планета, която да служи за разсадникъ на цѣлата вселена. Не, нашата земя е единъ скроменъ разсадникъ на Божествения животъ, и тя се развива споредъ условията, споредъ степеньта на нейното състояние.
към беседата >>
Ето защо Богъ казва на този човѣкъ: ти ще живѣешъ не само още 2–3 години, но още много можешъ да живѣешъ.
Този ученикъ именно сега е на правия пѫть. Утрѣ ще бѫде бодъръ и веселъ. На другия день вече кризата му минава, той се ободрява и ми казва: никога въ живота си не съмъ се молилъ тъй усърдно, както сега. Този братъ изпъди смущението отъ сърдцето си. Сестрата пъкъ се смути.
Ето защо Богъ казва на този човѣкъ: ти ще живѣешъ не само още 2–3 години, но още много можешъ да живѣешъ.
И дѣйствително, той и до сега е живъ.
към беседата >>
Сега трѣбва да докажемъ на ученитѣ хора, че единственото най-щастливо мѣсто не е нашата земя.
Въ едно събрание, каквото е това, ние трѣбва да проектираме нашия умъ, нашето сърдце къмъ всички онѣзи, на които сърдцата трептятъ; да обърнемъ умоветѣ си къмъ онзи великъ Господь, Който е далъ на всички животъ; да се обърнемъ къмъ всички онѣзи братя, които сѫ завършили своето развитие, които изпращатъ Любовьта си къмъ насъ и мислятъ за насъ. Та, съ тия сѫщества трѣбва да се свържемъ. Съ тѣхъ ще се похвалимъ, съ множеството, а не съ единството. И тукъ на земята, и тамъ горѣ на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсѣкѫдѣ мислятъ за насъ. Ще кажете: какъ, и на другитѣ слънчеви системи мислятъ за насъ?
Сега трѣбва да докажемъ на ученитѣ хора, че единственото най-щастливо мѣсто не е нашата земя.
Ученитѣ хора казватъ, че земята била една градина, отъ която Господь щѣлъ да насади цѣлата вселена. Много голѣма привилегия си давате! Ами че може да има друга нѣкоя планета, която да служи за разсадникъ на цѣлата вселена. Не, нашата земя е единъ скроменъ разсадникъ на Божествения животъ, и тя се развива споредъ условията, споредъ степеньта на нейното състояние. Азъ разглеждамъ земята като единъ голѣмъ университетъ, съ множество стаи и съ малки и голѣми лаборатории.
към беседата >>
И дѣйствително, той и до сега е живъ.
Утрѣ ще бѫде бодъръ и веселъ. На другия день вече кризата му минава, той се ободрява и ми казва: никога въ живота си не съмъ се молилъ тъй усърдно, както сега. Този братъ изпъди смущението отъ сърдцето си. Сестрата пъкъ се смути. Ето защо Богъ казва на този човѣкъ: ти ще живѣешъ не само още 2–3 години, но още много можешъ да живѣешъ.
И дѣйствително, той и до сега е живъ.
към беседата >>
Ученитѣ хора казватъ, че земята била една градина, отъ която Господь щѣлъ да насади цѣлата вселена.
Та, съ тия сѫщества трѣбва да се свържемъ. Съ тѣхъ ще се похвалимъ, съ множеството, а не съ единството. И тукъ на земята, и тамъ горѣ на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсѣкѫдѣ мислятъ за насъ. Ще кажете: какъ, и на другитѣ слънчеви системи мислятъ за насъ? Сега трѣбва да докажемъ на ученитѣ хора, че единственото най-щастливо мѣсто не е нашата земя.
Ученитѣ хора казватъ, че земята била една градина, отъ която Господь щѣлъ да насади цѣлата вселена.
Много голѣма привилегия си давате! Ами че може да има друга нѣкоя планета, която да служи за разсадникъ на цѣлата вселена. Не, нашата земя е единъ скроменъ разсадникъ на Божествения животъ, и тя се развива споредъ условията, споредъ степеньта на нейното състояние. Азъ разглеждамъ земята като единъ голѣмъ университетъ, съ множество стаи и съ малки и голѣми лаборатории. Въ тия стаи се учатъ младежи отъ I, II, III, IV курсове.
към беседата >>
„Да се не смущава сърдцето ви“.
„Да се не смущава сърдцето ви“.
Ще се молитѣ, и много усърдно ще се молитѣ. И азъ казвамъ: ние, съврѣменнитѣ хора, трѣбва да се срамимъ отъ смущенията си. Ще кажешъ: защо да се моля? – Ще се молишъ, като малкитѣ дѣца. Ще кажешъ: защо тъй?
към беседата >>
Много голѣма привилегия си давате!
Съ тѣхъ ще се похвалимъ, съ множеството, а не съ единството. И тукъ на земята, и тамъ горѣ на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсѣкѫдѣ мислятъ за насъ. Ще кажете: какъ, и на другитѣ слънчеви системи мислятъ за насъ? Сега трѣбва да докажемъ на ученитѣ хора, че единственото най-щастливо мѣсто не е нашата земя. Ученитѣ хора казватъ, че земята била една градина, отъ която Господь щѣлъ да насади цѣлата вселена.
Много голѣма привилегия си давате!
Ами че може да има друга нѣкоя планета, която да служи за разсадникъ на цѣлата вселена. Не, нашата земя е единъ скроменъ разсадникъ на Божествения животъ, и тя се развива споредъ условията, споредъ степеньта на нейното състояние. Азъ разглеждамъ земята като единъ голѣмъ университетъ, съ множество стаи и съ малки и голѣми лаборатории. Въ тия стаи се учатъ младежи отъ I, II, III, IV курсове.
към беседата >>
Ще се молитѣ, и много усърдно ще се молитѣ.
„Да се не смущава сърдцето ви“.
Ще се молитѣ, и много усърдно ще се молитѣ.
И азъ казвамъ: ние, съврѣменнитѣ хора, трѣбва да се срамимъ отъ смущенията си. Ще кажешъ: защо да се моля? – Ще се молишъ, като малкитѣ дѣца. Ще кажешъ: защо тъй? – За да се подигнешъ въ душата си, да забравишъ всичко минало, да дойде Божията благодатъ въ тебе, да те очисти, да ти даде онази радость, онзи миръ, които ще ти дадатъ нова свѣтлина, новъ импулсъ за работа, за обичь къмъ хората, за всичко възвишено и благородно.
към беседата >>
Ами че може да има друга нѣкоя планета, която да служи за разсадникъ на цѣлата вселена.
И тукъ на земята, и тамъ горѣ на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсѣкѫдѣ мислятъ за насъ. Ще кажете: какъ, и на другитѣ слънчеви системи мислятъ за насъ? Сега трѣбва да докажемъ на ученитѣ хора, че единственото най-щастливо мѣсто не е нашата земя. Ученитѣ хора казватъ, че земята била една градина, отъ която Господь щѣлъ да насади цѣлата вселена. Много голѣма привилегия си давате!
Ами че може да има друга нѣкоя планета, която да служи за разсадникъ на цѣлата вселена.
Не, нашата земя е единъ скроменъ разсадникъ на Божествения животъ, и тя се развива споредъ условията, споредъ степеньта на нейното състояние. Азъ разглеждамъ земята като единъ голѣмъ университетъ, съ множество стаи и съ малки и голѣми лаборатории. Въ тия стаи се учатъ младежи отъ I, II, III, IV курсове.
към беседата >>
И азъ казвамъ: ние, съврѣменнитѣ хора, трѣбва да се срамимъ отъ смущенията си.
„Да се не смущава сърдцето ви“. Ще се молитѣ, и много усърдно ще се молитѣ.
И азъ казвамъ: ние, съврѣменнитѣ хора, трѣбва да се срамимъ отъ смущенията си.
Ще кажешъ: защо да се моля? – Ще се молишъ, като малкитѣ дѣца. Ще кажешъ: защо тъй? – За да се подигнешъ въ душата си, да забравишъ всичко минало, да дойде Божията благодатъ въ тебе, да те очисти, да ти даде онази радость, онзи миръ, които ще ти дадатъ нова свѣтлина, новъ импулсъ за работа, за обичь къмъ хората, за всичко възвишено и благородно. Казвате: ама азъ не съмъ разположенъ!
към беседата >>
Не, нашата земя е единъ скроменъ разсадникъ на Божествения животъ, и тя се развива споредъ условията, споредъ степеньта на нейното състояние.
Ще кажете: какъ, и на другитѣ слънчеви системи мислятъ за насъ? Сега трѣбва да докажемъ на ученитѣ хора, че единственото най-щастливо мѣсто не е нашата земя. Ученитѣ хора казватъ, че земята била една градина, отъ която Господь щѣлъ да насади цѣлата вселена. Много голѣма привилегия си давате! Ами че може да има друга нѣкоя планета, която да служи за разсадникъ на цѣлата вселена.
Не, нашата земя е единъ скроменъ разсадникъ на Божествения животъ, и тя се развива споредъ условията, споредъ степеньта на нейното състояние.
Азъ разглеждамъ земята като единъ голѣмъ университетъ, съ множество стаи и съ малки и голѣми лаборатории. Въ тия стаи се учатъ младежи отъ I, II, III, IV курсове.
към беседата >>
Ще кажешъ: защо да се моля?
„Да се не смущава сърдцето ви“. Ще се молитѣ, и много усърдно ще се молитѣ. И азъ казвамъ: ние, съврѣменнитѣ хора, трѣбва да се срамимъ отъ смущенията си.
Ще кажешъ: защо да се моля?
– Ще се молишъ, като малкитѣ дѣца. Ще кажешъ: защо тъй? – За да се подигнешъ въ душата си, да забравишъ всичко минало, да дойде Божията благодатъ въ тебе, да те очисти, да ти даде онази радость, онзи миръ, които ще ти дадатъ нова свѣтлина, новъ импулсъ за работа, за обичь къмъ хората, за всичко възвишено и благородно. Казвате: ама азъ не съмъ разположенъ! Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение!
към беседата >>
Азъ разглеждамъ земята като единъ голѣмъ университетъ, съ множество стаи и съ малки и голѣми лаборатории.
Сега трѣбва да докажемъ на ученитѣ хора, че единственото най-щастливо мѣсто не е нашата земя. Ученитѣ хора казватъ, че земята била една градина, отъ която Господь щѣлъ да насади цѣлата вселена. Много голѣма привилегия си давате! Ами че може да има друга нѣкоя планета, която да служи за разсадникъ на цѣлата вселена. Не, нашата земя е единъ скроменъ разсадникъ на Божествения животъ, и тя се развива споредъ условията, споредъ степеньта на нейното състояние.
Азъ разглеждамъ земята като единъ голѣмъ университетъ, съ множество стаи и съ малки и голѣми лаборатории.
Въ тия стаи се учатъ младежи отъ I, II, III, IV курсове.
към беседата >>
– Ще се молишъ, като малкитѣ дѣца.
„Да се не смущава сърдцето ви“. Ще се молитѣ, и много усърдно ще се молитѣ. И азъ казвамъ: ние, съврѣменнитѣ хора, трѣбва да се срамимъ отъ смущенията си. Ще кажешъ: защо да се моля?
– Ще се молишъ, като малкитѣ дѣца.
Ще кажешъ: защо тъй? – За да се подигнешъ въ душата си, да забравишъ всичко минало, да дойде Божията благодатъ въ тебе, да те очисти, да ти даде онази радость, онзи миръ, които ще ти дадатъ нова свѣтлина, новъ импулсъ за работа, за обичь къмъ хората, за всичко възвишено и благородно. Казвате: ама азъ не съмъ разположенъ! Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение! Пита ме единъ: накъдѣ трѣбва да се обръщамъ, като се моля: На изтокъ, на западъ, на сѣверъ или на югъ?
към беседата >>
Въ тия стаи се учатъ младежи отъ I, II, III, IV курсове.
Ученитѣ хора казватъ, че земята била една градина, отъ която Господь щѣлъ да насади цѣлата вселена. Много голѣма привилегия си давате! Ами че може да има друга нѣкоя планета, която да служи за разсадникъ на цѣлата вселена. Не, нашата земя е единъ скроменъ разсадникъ на Божествения животъ, и тя се развива споредъ условията, споредъ степеньта на нейното състояние. Азъ разглеждамъ земята като единъ голѣмъ университетъ, съ множество стаи и съ малки и голѣми лаборатории.
Въ тия стаи се учатъ младежи отъ I, II, III, IV курсове.
към беседата >>
Ще кажешъ: защо тъй?
„Да се не смущава сърдцето ви“. Ще се молитѣ, и много усърдно ще се молитѣ. И азъ казвамъ: ние, съврѣменнитѣ хора, трѣбва да се срамимъ отъ смущенията си. Ще кажешъ: защо да се моля? – Ще се молишъ, като малкитѣ дѣца.
Ще кажешъ: защо тъй?
– За да се подигнешъ въ душата си, да забравишъ всичко минало, да дойде Божията благодатъ въ тебе, да те очисти, да ти даде онази радость, онзи миръ, които ще ти дадатъ нова свѣтлина, новъ импулсъ за работа, за обичь къмъ хората, за всичко възвишено и благородно. Казвате: ама азъ не съмъ разположенъ! Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение! Пита ме единъ: накъдѣ трѣбва да се обръщамъ, като се моля: На изтокъ, на западъ, на сѣверъ или на югъ? Казвамъ му: представи си, че си въ единъ затворъ и отъ тамъ те вадятъ, за да те бѣсятъ, но ще те бѣсятъ съ краката нагоре.
към беседата >>
Христосъ, като се обръща къмъ своитѣ ученици, казва имъ: „Да се не смущаватъ сърдцата ви!
Христосъ, като се обръща къмъ своитѣ ученици, казва имъ: „Да се не смущаватъ сърдцата ви!
“ Между сегашнитѣ хора, млади и стари, геройство нѣма. Вие искате, кѫдѣто и да отидете въ свѣта, да ви окичатъ съ лаврови вѣнци, съ панделки, като нѣкой булки, да ви посрѣщнатъ съ рѫкоплѣскания, съ ядене и пиене и да нѣма никаква работа. Не, не е така. Ядене и пиене ще дойде на друго мѣсто. Свѣтътъ не е създаденъ само за ядене и пиене.
към беседата >>
– За да се подигнешъ въ душата си, да забравишъ всичко минало, да дойде Божията благодатъ въ тебе, да те очисти, да ти даде онази радость, онзи миръ, които ще ти дадатъ нова свѣтлина, новъ импулсъ за работа, за обичь къмъ хората, за всичко възвишено и благородно.
Ще се молитѣ, и много усърдно ще се молитѣ. И азъ казвамъ: ние, съврѣменнитѣ хора, трѣбва да се срамимъ отъ смущенията си. Ще кажешъ: защо да се моля? – Ще се молишъ, като малкитѣ дѣца. Ще кажешъ: защо тъй?
– За да се подигнешъ въ душата си, да забравишъ всичко минало, да дойде Божията благодатъ въ тебе, да те очисти, да ти даде онази радость, онзи миръ, които ще ти дадатъ нова свѣтлина, новъ импулсъ за работа, за обичь къмъ хората, за всичко възвишено и благородно.
Казвате: ама азъ не съмъ разположенъ! Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение! Пита ме единъ: накъдѣ трѣбва да се обръщамъ, като се моля: На изтокъ, на западъ, на сѣверъ или на югъ? Казвамъ му: представи си, че си въ единъ затворъ и отъ тамъ те вадятъ, за да те бѣсятъ, но ще те бѣсятъ съ краката нагоре. Ще се молишъ ли?
към беседата >>
“ Между сегашнитѣ хора, млади и стари, геройство нѣма.
Христосъ, като се обръща къмъ своитѣ ученици, казва имъ: „Да се не смущаватъ сърдцата ви!
“ Между сегашнитѣ хора, млади и стари, геройство нѣма.
Вие искате, кѫдѣто и да отидете въ свѣта, да ви окичатъ съ лаврови вѣнци, съ панделки, като нѣкой булки, да ви посрѣщнатъ съ рѫкоплѣскания, съ ядене и пиене и да нѣма никаква работа. Не, не е така. Ядене и пиене ще дойде на друго мѣсто. Свѣтътъ не е създаденъ само за ядене и пиене. Я ми кажете, кой отъ васъ до сега е ялъ сладко?
към беседата >>
Казвате: ама азъ не съмъ разположенъ!
И азъ казвамъ: ние, съврѣменнитѣ хора, трѣбва да се срамимъ отъ смущенията си. Ще кажешъ: защо да се моля? – Ще се молишъ, като малкитѣ дѣца. Ще кажешъ: защо тъй? – За да се подигнешъ въ душата си, да забравишъ всичко минало, да дойде Божията благодатъ въ тебе, да те очисти, да ти даде онази радость, онзи миръ, които ще ти дадатъ нова свѣтлина, новъ импулсъ за работа, за обичь къмъ хората, за всичко възвишено и благородно.
Казвате: ама азъ не съмъ разположенъ!
Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение! Пита ме единъ: накъдѣ трѣбва да се обръщамъ, като се моля: На изтокъ, на западъ, на сѣверъ или на югъ? Казвамъ му: представи си, че си въ единъ затворъ и отъ тамъ те вадятъ, за да те бѣсятъ, но ще те бѣсятъ съ краката нагоре. Ще се молишъ ли? – Ще се моля. Какъ?
към беседата >>
Вие искате, кѫдѣто и да отидете въ свѣта, да ви окичатъ съ лаврови вѣнци, съ панделки, като нѣкой булки, да ви посрѣщнатъ съ рѫкоплѣскания, съ ядене и пиене и да нѣма никаква работа.
Христосъ, като се обръща къмъ своитѣ ученици, казва имъ: „Да се не смущаватъ сърдцата ви! “ Между сегашнитѣ хора, млади и стари, геройство нѣма.
Вие искате, кѫдѣто и да отидете въ свѣта, да ви окичатъ съ лаврови вѣнци, съ панделки, като нѣкой булки, да ви посрѣщнатъ съ рѫкоплѣскания, съ ядене и пиене и да нѣма никаква работа.
Не, не е така. Ядене и пиене ще дойде на друго мѣсто. Свѣтътъ не е създаденъ само за ядене и пиене. Я ми кажете, кой отъ васъ до сега е ялъ сладко? Слѣдователно, ние сме слѣзли въ единъ свѣтъ, на който самата материя, самитѣ сили влизатъ въ конструкцията на нашия умъ и на нашето сърдце и прѣтърпѣватъ една промѣна.
към беседата >>
Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение!
Ще кажешъ: защо да се моля? – Ще се молишъ, като малкитѣ дѣца. Ще кажешъ: защо тъй? – За да се подигнешъ въ душата си, да забравишъ всичко минало, да дойде Божията благодатъ въ тебе, да те очисти, да ти даде онази радость, онзи миръ, които ще ти дадатъ нова свѣтлина, новъ импулсъ за работа, за обичь къмъ хората, за всичко възвишено и благородно. Казвате: ама азъ не съмъ разположенъ!
Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение!
Пита ме единъ: накъдѣ трѣбва да се обръщамъ, като се моля: На изтокъ, на западъ, на сѣверъ или на югъ? Казвамъ му: представи си, че си въ единъ затворъ и отъ тамъ те вадятъ, за да те бѣсятъ, но ще те бѣсятъ съ краката нагоре. Ще се молишъ ли? – Ще се моля. Какъ? – Въ каквото положение и да се намирамъ.
към беседата >>
Не, не е така.
Христосъ, като се обръща къмъ своитѣ ученици, казва имъ: „Да се не смущаватъ сърдцата ви! “ Между сегашнитѣ хора, млади и стари, геройство нѣма. Вие искате, кѫдѣто и да отидете въ свѣта, да ви окичатъ съ лаврови вѣнци, съ панделки, като нѣкой булки, да ви посрѣщнатъ съ рѫкоплѣскания, съ ядене и пиене и да нѣма никаква работа.
Не, не е така.
Ядене и пиене ще дойде на друго мѣсто. Свѣтътъ не е създаденъ само за ядене и пиене. Я ми кажете, кой отъ васъ до сега е ялъ сладко? Слѣдователно, ние сме слѣзли въ единъ свѣтъ, на който самата материя, самитѣ сили влизатъ въ конструкцията на нашия умъ и на нашето сърдце и прѣтърпѣватъ една промѣна. Всички тия сили ние трѣбва да ги разгледаме внимателно и за насъ да отдѣлимъ само тия отъ тѣхъ, които ни сѫ потрѣбни.
към беседата >>
Пита ме единъ: накъдѣ трѣбва да се обръщамъ, като се моля: На изтокъ, на западъ, на сѣверъ или на югъ?
– Ще се молишъ, като малкитѣ дѣца. Ще кажешъ: защо тъй? – За да се подигнешъ въ душата си, да забравишъ всичко минало, да дойде Божията благодатъ въ тебе, да те очисти, да ти даде онази радость, онзи миръ, които ще ти дадатъ нова свѣтлина, новъ импулсъ за работа, за обичь къмъ хората, за всичко възвишено и благородно. Казвате: ама азъ не съмъ разположенъ! Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение!
Пита ме единъ: накъдѣ трѣбва да се обръщамъ, като се моля: На изтокъ, на западъ, на сѣверъ или на югъ?
Казвамъ му: представи си, че си въ единъ затворъ и отъ тамъ те вадятъ, за да те бѣсятъ, но ще те бѣсятъ съ краката нагоре. Ще се молишъ ли? – Ще се моля. Какъ? – Въ каквото положение и да се намирамъ. Ами прѣдстави си, че те обърнатъ съ очитѣ надолу.
към беседата >>
Ядене и пиене ще дойде на друго мѣсто.
Христосъ, като се обръща къмъ своитѣ ученици, казва имъ: „Да се не смущаватъ сърдцата ви! “ Между сегашнитѣ хора, млади и стари, геройство нѣма. Вие искате, кѫдѣто и да отидете въ свѣта, да ви окичатъ съ лаврови вѣнци, съ панделки, като нѣкой булки, да ви посрѣщнатъ съ рѫкоплѣскания, съ ядене и пиене и да нѣма никаква работа. Не, не е така.
Ядене и пиене ще дойде на друго мѣсто.
Свѣтътъ не е създаденъ само за ядене и пиене. Я ми кажете, кой отъ васъ до сега е ялъ сладко? Слѣдователно, ние сме слѣзли въ единъ свѣтъ, на който самата материя, самитѣ сили влизатъ въ конструкцията на нашия умъ и на нашето сърдце и прѣтърпѣватъ една промѣна. Всички тия сили ние трѣбва да ги разгледаме внимателно и за насъ да отдѣлимъ само тия отъ тѣхъ, които ни сѫ потрѣбни. Каквото спечелва всѣки единъ отъ васъ, спечелва го най-първо за себе си, а послѣ, отъ припечеленото, може да даде и на другитѣ свои близки.
към беседата >>
Казвамъ му: представи си, че си въ единъ затворъ и отъ тамъ те вадятъ, за да те бѣсятъ, но ще те бѣсятъ съ краката нагоре.
Ще кажешъ: защо тъй? – За да се подигнешъ въ душата си, да забравишъ всичко минало, да дойде Божията благодатъ въ тебе, да те очисти, да ти даде онази радость, онзи миръ, които ще ти дадатъ нова свѣтлина, новъ импулсъ за работа, за обичь къмъ хората, за всичко възвишено и благородно. Казвате: ама азъ не съмъ разположенъ! Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение! Пита ме единъ: накъдѣ трѣбва да се обръщамъ, като се моля: На изтокъ, на западъ, на сѣверъ или на югъ?
Казвамъ му: представи си, че си въ единъ затворъ и отъ тамъ те вадятъ, за да те бѣсятъ, но ще те бѣсятъ съ краката нагоре.
Ще се молишъ ли? – Ще се моля. Какъ? – Въ каквото положение и да се намирамъ. Ами прѣдстави си, че те обърнатъ съ очитѣ надолу. Какъ ще се молишъ?
към беседата >>
Свѣтътъ не е създаденъ само за ядене и пиене.
Христосъ, като се обръща къмъ своитѣ ученици, казва имъ: „Да се не смущаватъ сърдцата ви! “ Между сегашнитѣ хора, млади и стари, геройство нѣма. Вие искате, кѫдѣто и да отидете въ свѣта, да ви окичатъ съ лаврови вѣнци, съ панделки, като нѣкой булки, да ви посрѣщнатъ съ рѫкоплѣскания, съ ядене и пиене и да нѣма никаква работа. Не, не е така. Ядене и пиене ще дойде на друго мѣсто.
Свѣтътъ не е създаденъ само за ядене и пиене.
Я ми кажете, кой отъ васъ до сега е ялъ сладко? Слѣдователно, ние сме слѣзли въ единъ свѣтъ, на който самата материя, самитѣ сили влизатъ въ конструкцията на нашия умъ и на нашето сърдце и прѣтърпѣватъ една промѣна. Всички тия сили ние трѣбва да ги разгледаме внимателно и за насъ да отдѣлимъ само тия отъ тѣхъ, които ни сѫ потрѣбни. Каквото спечелва всѣки единъ отъ васъ, спечелва го най-първо за себе си, а послѣ, отъ припечеленото, може да даде и на другитѣ свои близки.
към беседата >>
Ще се молишъ ли?
– За да се подигнешъ въ душата си, да забравишъ всичко минало, да дойде Божията благодатъ въ тебе, да те очисти, да ти даде онази радость, онзи миръ, които ще ти дадатъ нова свѣтлина, новъ импулсъ за работа, за обичь къмъ хората, за всичко възвишено и благородно. Казвате: ама азъ не съмъ разположенъ! Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение! Пита ме единъ: накъдѣ трѣбва да се обръщамъ, като се моля: На изтокъ, на западъ, на сѣверъ или на югъ? Казвамъ му: представи си, че си въ единъ затворъ и отъ тамъ те вадятъ, за да те бѣсятъ, но ще те бѣсятъ съ краката нагоре.
Ще се молишъ ли?
– Ще се моля. Какъ? – Въ каквото положение и да се намирамъ. Ами прѣдстави си, че те обърнатъ съ очитѣ надолу. Какъ ще се молишъ? – Съ очитѣ надолу.
към беседата >>
Я ми кажете, кой отъ васъ до сега е ялъ сладко?
“ Между сегашнитѣ хора, млади и стари, геройство нѣма. Вие искате, кѫдѣто и да отидете въ свѣта, да ви окичатъ съ лаврови вѣнци, съ панделки, като нѣкой булки, да ви посрѣщнатъ съ рѫкоплѣскания, съ ядене и пиене и да нѣма никаква работа. Не, не е така. Ядене и пиене ще дойде на друго мѣсто. Свѣтътъ не е създаденъ само за ядене и пиене.
Я ми кажете, кой отъ васъ до сега е ялъ сладко?
Слѣдователно, ние сме слѣзли въ единъ свѣтъ, на който самата материя, самитѣ сили влизатъ въ конструкцията на нашия умъ и на нашето сърдце и прѣтърпѣватъ една промѣна. Всички тия сили ние трѣбва да ги разгледаме внимателно и за насъ да отдѣлимъ само тия отъ тѣхъ, които ни сѫ потрѣбни. Каквото спечелва всѣки единъ отъ васъ, спечелва го най-първо за себе си, а послѣ, отъ припечеленото, може да даде и на другитѣ свои близки.
към беседата >>
– Ще се моля. Какъ?
Казвате: ама азъ не съмъ разположенъ! Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение! Пита ме единъ: накъдѣ трѣбва да се обръщамъ, като се моля: На изтокъ, на западъ, на сѣверъ или на югъ? Казвамъ му: представи си, че си въ единъ затворъ и отъ тамъ те вадятъ, за да те бѣсятъ, но ще те бѣсятъ съ краката нагоре. Ще се молишъ ли?
– Ще се моля. Какъ?
– Въ каквото положение и да се намирамъ. Ами прѣдстави си, че те обърнатъ съ очитѣ надолу. Какъ ще се молишъ? – Съ очитѣ надолу. Значи, въ каквото положение и да те поставятъ, ще се молишъ, и то по всичкитѣ правила.
към беседата >>
Слѣдователно, ние сме слѣзли въ единъ свѣтъ, на който самата материя, самитѣ сили влизатъ въ конструкцията на нашия умъ и на нашето сърдце и прѣтърпѣватъ една промѣна.
Вие искате, кѫдѣто и да отидете въ свѣта, да ви окичатъ съ лаврови вѣнци, съ панделки, като нѣкой булки, да ви посрѣщнатъ съ рѫкоплѣскания, съ ядене и пиене и да нѣма никаква работа. Не, не е така. Ядене и пиене ще дойде на друго мѣсто. Свѣтътъ не е създаденъ само за ядене и пиене. Я ми кажете, кой отъ васъ до сега е ялъ сладко?
Слѣдователно, ние сме слѣзли въ единъ свѣтъ, на който самата материя, самитѣ сили влизатъ въ конструкцията на нашия умъ и на нашето сърдце и прѣтърпѣватъ една промѣна.
Всички тия сили ние трѣбва да ги разгледаме внимателно и за насъ да отдѣлимъ само тия отъ тѣхъ, които ни сѫ потрѣбни. Каквото спечелва всѣки единъ отъ васъ, спечелва го най-първо за себе си, а послѣ, отъ припечеленото, може да даде и на другитѣ свои близки.
към беседата >>
– Въ каквото положение и да се намирамъ.
Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение! Пита ме единъ: накъдѣ трѣбва да се обръщамъ, като се моля: На изтокъ, на западъ, на сѣверъ или на югъ? Казвамъ му: представи си, че си въ единъ затворъ и отъ тамъ те вадятъ, за да те бѣсятъ, но ще те бѣсятъ съ краката нагоре. Ще се молишъ ли? – Ще се моля. Какъ?
– Въ каквото положение и да се намирамъ.
Ами прѣдстави си, че те обърнатъ съ очитѣ надолу. Какъ ще се молишъ? – Съ очитѣ надолу. Значи, въ каквото положение и да те поставятъ, ще се молишъ, и то по всичкитѣ правила. Ще се молишъ и съ главата надолу, и съ очитѣ надолу, както намѣришъ.
към беседата >>
Всички тия сили ние трѣбва да ги разгледаме внимателно и за насъ да отдѣлимъ само тия отъ тѣхъ, които ни сѫ потрѣбни.
Не, не е така. Ядене и пиене ще дойде на друго мѣсто. Свѣтътъ не е създаденъ само за ядене и пиене. Я ми кажете, кой отъ васъ до сега е ялъ сладко? Слѣдователно, ние сме слѣзли въ единъ свѣтъ, на който самата материя, самитѣ сили влизатъ въ конструкцията на нашия умъ и на нашето сърдце и прѣтърпѣватъ една промѣна.
Всички тия сили ние трѣбва да ги разгледаме внимателно и за насъ да отдѣлимъ само тия отъ тѣхъ, които ни сѫ потрѣбни.
Каквото спечелва всѣки единъ отъ васъ, спечелва го най-първо за себе си, а послѣ, отъ припечеленото, може да даде и на другитѣ свои близки.
към беседата >>
Ами прѣдстави си, че те обърнатъ съ очитѣ надолу.
Пита ме единъ: накъдѣ трѣбва да се обръщамъ, като се моля: На изтокъ, на западъ, на сѣверъ или на югъ? Казвамъ му: представи си, че си въ единъ затворъ и отъ тамъ те вадятъ, за да те бѣсятъ, но ще те бѣсятъ съ краката нагоре. Ще се молишъ ли? – Ще се моля. Какъ? – Въ каквото положение и да се намирамъ.
Ами прѣдстави си, че те обърнатъ съ очитѣ надолу.
Какъ ще се молишъ? – Съ очитѣ надолу. Значи, въ каквото положение и да те поставятъ, ще се молишъ, и то по всичкитѣ правила. Ще се молишъ и съ главата надолу, и съ очитѣ надолу, както намѣришъ. При всички трудни положения въ живота си, човѣкъ трѣбва да се моли, да не го е срамъ.
към беседата >>
Каквото спечелва всѣки единъ отъ васъ, спечелва го най-първо за себе си, а послѣ, отъ припечеленото, може да даде и на другитѣ свои близки.
Ядене и пиене ще дойде на друго мѣсто. Свѣтътъ не е създаденъ само за ядене и пиене. Я ми кажете, кой отъ васъ до сега е ялъ сладко? Слѣдователно, ние сме слѣзли въ единъ свѣтъ, на който самата материя, самитѣ сили влизатъ въ конструкцията на нашия умъ и на нашето сърдце и прѣтърпѣватъ една промѣна. Всички тия сили ние трѣбва да ги разгледаме внимателно и за насъ да отдѣлимъ само тия отъ тѣхъ, които ни сѫ потрѣбни.
Каквото спечелва всѣки единъ отъ васъ, спечелва го най-първо за себе си, а послѣ, отъ припечеленото, може да даде и на другитѣ свои близки.
към беседата >>
Какъ ще се молишъ?
Казвамъ му: представи си, че си въ единъ затворъ и отъ тамъ те вадятъ, за да те бѣсятъ, но ще те бѣсятъ съ краката нагоре. Ще се молишъ ли? – Ще се моля. Какъ? – Въ каквото положение и да се намирамъ. Ами прѣдстави си, че те обърнатъ съ очитѣ надолу.
Какъ ще се молишъ?
– Съ очитѣ надолу. Значи, въ каквото положение и да те поставятъ, ще се молишъ, и то по всичкитѣ правила. Ще се молишъ и съ главата надолу, и съ очитѣ надолу, както намѣришъ. При всички трудни положения въ живота си, човѣкъ трѣбва да се моли, да не го е срамъ.
към беседата >>
Казва Христосъ: „Да се не смущава сърдцето ви!
Казва Христосъ: „Да се не смущава сърдцето ви!
“ Най-важна роль въ смущението играе внушението. Нѣкой ви казва, запримѣръ: а, вие не разбирате нищо по този въпросъ. Другъ ви казва: вие не разбирате нищо по този въпросъ. Изредятъ се 10 души единъ слѣдъ другъ да ви казватъ сѫщото, че не разбирате нищо по този въпросъ. По кой въпросъ?
към беседата >>
– Съ очитѣ надолу.
Ще се молишъ ли? – Ще се моля. Какъ? – Въ каквото положение и да се намирамъ. Ами прѣдстави си, че те обърнатъ съ очитѣ надолу. Какъ ще се молишъ?
– Съ очитѣ надолу.
Значи, въ каквото положение и да те поставятъ, ще се молишъ, и то по всичкитѣ правила. Ще се молишъ и съ главата надолу, и съ очитѣ надолу, както намѣришъ. При всички трудни положения въ живота си, човѣкъ трѣбва да се моли, да не го е срамъ.
към беседата >>
“ Най-важна роль въ смущението играе внушението.
Казва Христосъ: „Да се не смущава сърдцето ви!
“ Най-важна роль въ смущението играе внушението.
Нѣкой ви казва, запримѣръ: а, вие не разбирате нищо по този въпросъ. Другъ ви казва: вие не разбирате нищо по този въпросъ. Изредятъ се 10 души единъ слѣдъ другъ да ви казватъ сѫщото, че не разбирате нищо по този въпросъ. По кой въпросъ? – За Бога.
към беседата >>
Значи, въ каквото положение и да те поставятъ, ще се молишъ, и то по всичкитѣ правила.
– Ще се моля. Какъ? – Въ каквото положение и да се намирамъ. Ами прѣдстави си, че те обърнатъ съ очитѣ надолу. Какъ ще се молишъ? – Съ очитѣ надолу.
Значи, въ каквото положение и да те поставятъ, ще се молишъ, и то по всичкитѣ правила.
Ще се молишъ и съ главата надолу, и съ очитѣ надолу, както намѣришъ. При всички трудни положения въ живота си, човѣкъ трѣбва да се моли, да не го е срамъ.
към беседата >>
Нѣкой ви казва, запримѣръ: а, вие не разбирате нищо по този въпросъ.
Казва Христосъ: „Да се не смущава сърдцето ви! “ Най-важна роль въ смущението играе внушението.
Нѣкой ви казва, запримѣръ: а, вие не разбирате нищо по този въпросъ.
Другъ ви казва: вие не разбирате нищо по този въпросъ. Изредятъ се 10 души единъ слѣдъ другъ да ви казватъ сѫщото, че не разбирате нищо по този въпросъ. По кой въпросъ? – За Бога. И започва тогава: чакай, азъ да ти кажа своето мнѣние за Бога.
към беседата >>
Ще се молишъ и съ главата надолу, и съ очитѣ надолу, както намѣришъ.
– Въ каквото положение и да се намирамъ. Ами прѣдстави си, че те обърнатъ съ очитѣ надолу. Какъ ще се молишъ? – Съ очитѣ надолу. Значи, въ каквото положение и да те поставятъ, ще се молишъ, и то по всичкитѣ правила.
Ще се молишъ и съ главата надолу, и съ очитѣ надолу, както намѣришъ.
При всички трудни положения въ живота си, човѣкъ трѣбва да се моли, да не го е срамъ.
към беседата >>
Другъ ви казва: вие не разбирате нищо по този въпросъ.
Казва Христосъ: „Да се не смущава сърдцето ви! “ Най-важна роль въ смущението играе внушението. Нѣкой ви казва, запримѣръ: а, вие не разбирате нищо по този въпросъ.
Другъ ви казва: вие не разбирате нищо по този въпросъ.
Изредятъ се 10 души единъ слѣдъ другъ да ви казватъ сѫщото, че не разбирате нищо по този въпросъ. По кой въпросъ? – За Бога. И започва тогава: чакай, азъ да ти кажа своето мнѣние за Бога. Е, какво е твоето мнѣние?
към беседата >>
При всички трудни положения въ живота си, човѣкъ трѣбва да се моли, да не го е срамъ.
Ами прѣдстави си, че те обърнатъ съ очитѣ надолу. Какъ ще се молишъ? – Съ очитѣ надолу. Значи, въ каквото положение и да те поставятъ, ще се молишъ, и то по всичкитѣ правила. Ще се молишъ и съ главата надолу, и съ очитѣ надолу, както намѣришъ.
При всички трудни положения въ живота си, човѣкъ трѣбва да се моли, да не го е срамъ.
към беседата >>
Изредятъ се 10 души единъ слѣдъ другъ да ви казватъ сѫщото, че не разбирате нищо по този въпросъ.
Казва Христосъ: „Да се не смущава сърдцето ви! “ Най-важна роль въ смущението играе внушението. Нѣкой ви казва, запримѣръ: а, вие не разбирате нищо по този въпросъ. Другъ ви казва: вие не разбирате нищо по този въпросъ.
Изредятъ се 10 души единъ слѣдъ другъ да ви казватъ сѫщото, че не разбирате нищо по този въпросъ.
По кой въпросъ? – За Бога. И започва тогава: чакай, азъ да ти кажа своето мнѣние за Бога. Е, какво е твоето мнѣние? – Отъ 2,000 години християнскиятъ народъ все разисква въпроса за Бога и то това, което не е важно.
към беседата >>
И тъй, вѣра ви трѣбва!
И тъй, вѣра ви трѣбва!
Азъ не съмъ за онова лековѣрие, което хората считатъ вѣра. Азъ съмъ за онази искреность, за онази абсолютна искреность, която трѣбва да живѣе въ душитѣ на всички. Нѣкой пита: обичашъ ли ме? Азъ държа на слѣдното положение: като ви кажа, че ви обичамъ, въ тази дума да има съдържание, пълнота, а не да ви казвамъ само на думи. Като ти кажа, че те обичамъ, ти веднага ще кажешъ: щомъ ме обичашъ, дай ми 1,000 лева!
към беседата >>
По кой въпросъ?
Казва Христосъ: „Да се не смущава сърдцето ви! “ Най-важна роль въ смущението играе внушението. Нѣкой ви казва, запримѣръ: а, вие не разбирате нищо по този въпросъ. Другъ ви казва: вие не разбирате нищо по този въпросъ. Изредятъ се 10 души единъ слѣдъ другъ да ви казватъ сѫщото, че не разбирате нищо по този въпросъ.
По кой въпросъ?
– За Бога. И започва тогава: чакай, азъ да ти кажа своето мнѣние за Бога. Е, какво е твоето мнѣние? – Отъ 2,000 години християнскиятъ народъ все разисква въпроса за Бога и то това, което не е важно. Важно е, че Богъ е Любовь, и Любовьта ражда живота.
към беседата >>
Азъ не съмъ за онова лековѣрие, което хората считатъ вѣра.
И тъй, вѣра ви трѣбва!
Азъ не съмъ за онова лековѣрие, което хората считатъ вѣра.
Азъ съмъ за онази искреность, за онази абсолютна искреность, която трѣбва да живѣе въ душитѣ на всички. Нѣкой пита: обичашъ ли ме? Азъ държа на слѣдното положение: като ви кажа, че ви обичамъ, въ тази дума да има съдържание, пълнота, а не да ви казвамъ само на думи. Като ти кажа, че те обичамъ, ти веднага ще кажешъ: щомъ ме обичашъ, дай ми 1,000 лева! Добрѣ, ето ви даже и 10,000 лева.
към беседата >>
– За Бога.
“ Най-важна роль въ смущението играе внушението. Нѣкой ви казва, запримѣръ: а, вие не разбирате нищо по този въпросъ. Другъ ви казва: вие не разбирате нищо по този въпросъ. Изредятъ се 10 души единъ слѣдъ другъ да ви казватъ сѫщото, че не разбирате нищо по този въпросъ. По кой въпросъ?
– За Бога.
И започва тогава: чакай, азъ да ти кажа своето мнѣние за Бога. Е, какво е твоето мнѣние? – Отъ 2,000 години християнскиятъ народъ все разисква въпроса за Бога и то това, което не е важно. Важно е, че Богъ е Любовь, и Любовьта ражда живота. Христосъ носѣше въ свѣта този разумен животъ, който даде единъ тласъкъ на една нова култура.
към беседата >>
Азъ съмъ за онази искреность, за онази абсолютна искреность, която трѣбва да живѣе въ душитѣ на всички.
И тъй, вѣра ви трѣбва! Азъ не съмъ за онова лековѣрие, което хората считатъ вѣра.
Азъ съмъ за онази искреность, за онази абсолютна искреность, която трѣбва да живѣе въ душитѣ на всички.
Нѣкой пита: обичашъ ли ме? Азъ държа на слѣдното положение: като ви кажа, че ви обичамъ, въ тази дума да има съдържание, пълнота, а не да ви казвамъ само на думи. Като ти кажа, че те обичамъ, ти веднага ще кажешъ: щомъ ме обичашъ, дай ми 1,000 лева! Добрѣ, ето ви даже и 10,000 лева. Ще кажете: а, пипнахме го!
към беседата >>
И започва тогава: чакай, азъ да ти кажа своето мнѣние за Бога.
Нѣкой ви казва, запримѣръ: а, вие не разбирате нищо по този въпросъ. Другъ ви казва: вие не разбирате нищо по този въпросъ. Изредятъ се 10 души единъ слѣдъ другъ да ви казватъ сѫщото, че не разбирате нищо по този въпросъ. По кой въпросъ? – За Бога.
И започва тогава: чакай, азъ да ти кажа своето мнѣние за Бога.
Е, какво е твоето мнѣние? – Отъ 2,000 години християнскиятъ народъ все разисква въпроса за Бога и то това, което не е важно. Важно е, че Богъ е Любовь, и Любовьта ражда живота. Христосъ носѣше въ свѣта този разумен животъ, който даде единъ тласъкъ на една нова култура. Тази нова култура носи сплотяване между хората, тя внася вѣра на човѣка въ себе си, въ Божественото, както и вѣра на другитѣ.
към беседата >>
Нѣкой пита: обичашъ ли ме?
И тъй, вѣра ви трѣбва! Азъ не съмъ за онова лековѣрие, което хората считатъ вѣра. Азъ съмъ за онази искреность, за онази абсолютна искреность, която трѣбва да живѣе въ душитѣ на всички.
Нѣкой пита: обичашъ ли ме?
Азъ държа на слѣдното положение: като ви кажа, че ви обичамъ, въ тази дума да има съдържание, пълнота, а не да ви казвамъ само на думи. Като ти кажа, че те обичамъ, ти веднага ще кажешъ: щомъ ме обичашъ, дай ми 1,000 лева! Добрѣ, ето ви даже и 10,000 лева. Ще кажете: а, пипнахме го! Кажи ни сега, обичашъ ли ни?
към беседата >>
Е, какво е твоето мнѣние?
Другъ ви казва: вие не разбирате нищо по този въпросъ. Изредятъ се 10 души единъ слѣдъ другъ да ви казватъ сѫщото, че не разбирате нищо по този въпросъ. По кой въпросъ? – За Бога. И започва тогава: чакай, азъ да ти кажа своето мнѣние за Бога.
Е, какво е твоето мнѣние?
– Отъ 2,000 години християнскиятъ народъ все разисква въпроса за Бога и то това, което не е важно. Важно е, че Богъ е Любовь, и Любовьта ражда живота. Христосъ носѣше въ свѣта този разумен животъ, който даде единъ тласъкъ на една нова култура. Тази нова култура носи сплотяване между хората, тя внася вѣра на човѣка въ себе си, въ Божественото, както и вѣра на другитѣ. Когато срещна нѣкой менъ ме радва доброто, което виждамъ въ него, а не мисля, какъ да го надхитря, какъ да го изиграя.
към беседата >>
Азъ държа на слѣдното положение: като ви кажа, че ви обичамъ, въ тази дума да има съдържание, пълнота, а не да ви казвамъ само на думи.
И тъй, вѣра ви трѣбва! Азъ не съмъ за онова лековѣрие, което хората считатъ вѣра. Азъ съмъ за онази искреность, за онази абсолютна искреность, която трѣбва да живѣе въ душитѣ на всички. Нѣкой пита: обичашъ ли ме?
Азъ държа на слѣдното положение: като ви кажа, че ви обичамъ, въ тази дума да има съдържание, пълнота, а не да ви казвамъ само на думи.
Като ти кажа, че те обичамъ, ти веднага ще кажешъ: щомъ ме обичашъ, дай ми 1,000 лева! Добрѣ, ето ви даже и 10,000 лева. Ще кажете: а, пипнахме го! Кажи ни сега, обичашъ ли ни? Да, щомъ ти кажа, че те обичамъ, тогава и азъ ще те питамъ, обичашъ ли ме, и азъ ще ти кажа, че имамъ нужда отъ пари.
към беседата >>
– Отъ 2,000 години християнскиятъ народъ все разисква въпроса за Бога и то това, което не е важно.
Изредятъ се 10 души единъ слѣдъ другъ да ви казватъ сѫщото, че не разбирате нищо по този въпросъ. По кой въпросъ? – За Бога. И започва тогава: чакай, азъ да ти кажа своето мнѣние за Бога. Е, какво е твоето мнѣние?
– Отъ 2,000 години християнскиятъ народъ все разисква въпроса за Бога и то това, което не е важно.
Важно е, че Богъ е Любовь, и Любовьта ражда живота. Христосъ носѣше въ свѣта този разумен животъ, който даде единъ тласъкъ на една нова култура. Тази нова култура носи сплотяване между хората, тя внася вѣра на човѣка въ себе си, въ Божественото, както и вѣра на другитѣ. Когато срещна нѣкой менъ ме радва доброто, което виждамъ въ него, а не мисля, какъ да го надхитря, какъ да го изиграя. Да се радвамъ на благородието въ човѣка, това наричамъ култура.
към беседата >>
Като ти кажа, че те обичамъ, ти веднага ще кажешъ: щомъ ме обичашъ, дай ми 1,000 лева!
И тъй, вѣра ви трѣбва! Азъ не съмъ за онова лековѣрие, което хората считатъ вѣра. Азъ съмъ за онази искреность, за онази абсолютна искреность, която трѣбва да живѣе въ душитѣ на всички. Нѣкой пита: обичашъ ли ме? Азъ държа на слѣдното положение: като ви кажа, че ви обичамъ, въ тази дума да има съдържание, пълнота, а не да ви казвамъ само на думи.
Като ти кажа, че те обичамъ, ти веднага ще кажешъ: щомъ ме обичашъ, дай ми 1,000 лева!
Добрѣ, ето ви даже и 10,000 лева. Ще кажете: а, пипнахме го! Кажи ни сега, обичашъ ли ни? Да, щомъ ти кажа, че те обичамъ, тогава и азъ ще те питамъ, обичашъ ли ме, и азъ ще ти кажа, че имамъ нужда отъ пари. Ще кажа на нѣкоя сестра: обичашъ ли ме?
към беседата >>
Важно е, че Богъ е Любовь, и Любовьта ражда живота.
По кой въпросъ? – За Бога. И започва тогава: чакай, азъ да ти кажа своето мнѣние за Бога. Е, какво е твоето мнѣние? – Отъ 2,000 години християнскиятъ народъ все разисква въпроса за Бога и то това, което не е важно.
Важно е, че Богъ е Любовь, и Любовьта ражда живота.
Христосъ носѣше въ свѣта този разумен животъ, който даде единъ тласъкъ на една нова култура. Тази нова култура носи сплотяване между хората, тя внася вѣра на човѣка въ себе си, въ Божественото, както и вѣра на другитѣ. Когато срещна нѣкой менъ ме радва доброто, което виждамъ въ него, а не мисля, какъ да го надхитря, какъ да го изиграя. Да се радвамъ на благородието въ човѣка, това наричамъ култура. Има една благородна чърта въ човѣка, споредъ която той всѣкога може да постъпва справедливо.
към беседата >>
Добрѣ, ето ви даже и 10,000 лева.
Азъ не съмъ за онова лековѣрие, което хората считатъ вѣра. Азъ съмъ за онази искреность, за онази абсолютна искреность, която трѣбва да живѣе въ душитѣ на всички. Нѣкой пита: обичашъ ли ме? Азъ държа на слѣдното положение: като ви кажа, че ви обичамъ, въ тази дума да има съдържание, пълнота, а не да ви казвамъ само на думи. Като ти кажа, че те обичамъ, ти веднага ще кажешъ: щомъ ме обичашъ, дай ми 1,000 лева!
Добрѣ, ето ви даже и 10,000 лева.
Ще кажете: а, пипнахме го! Кажи ни сега, обичашъ ли ни? Да, щомъ ти кажа, че те обичамъ, тогава и азъ ще те питамъ, обичашъ ли ме, и азъ ще ти кажа, че имамъ нужда отъ пари. Ще кажа на нѣкоя сестра: обичашъ ли ме? – Обичамъ те.
към беседата >>
Христосъ носѣше въ свѣта този разумен животъ, който даде единъ тласъкъ на една нова култура.
– За Бога. И започва тогава: чакай, азъ да ти кажа своето мнѣние за Бога. Е, какво е твоето мнѣние? – Отъ 2,000 години християнскиятъ народъ все разисква въпроса за Бога и то това, което не е важно. Важно е, че Богъ е Любовь, и Любовьта ражда живота.
Христосъ носѣше въ свѣта този разумен животъ, който даде единъ тласъкъ на една нова култура.
Тази нова култура носи сплотяване между хората, тя внася вѣра на човѣка въ себе си, въ Божественото, както и вѣра на другитѣ. Когато срещна нѣкой менъ ме радва доброто, което виждамъ въ него, а не мисля, какъ да го надхитря, какъ да го изиграя. Да се радвамъ на благородието въ човѣка, това наричамъ култура. Има една благородна чърта въ човѣка, споредъ която той всѣкога може да постъпва справедливо.
към беседата >>
Ще кажете: а, пипнахме го!
Азъ съмъ за онази искреность, за онази абсолютна искреность, която трѣбва да живѣе въ душитѣ на всички. Нѣкой пита: обичашъ ли ме? Азъ държа на слѣдното положение: като ви кажа, че ви обичамъ, въ тази дума да има съдържание, пълнота, а не да ви казвамъ само на думи. Като ти кажа, че те обичамъ, ти веднага ще кажешъ: щомъ ме обичашъ, дай ми 1,000 лева! Добрѣ, ето ви даже и 10,000 лева.
Ще кажете: а, пипнахме го!
Кажи ни сега, обичашъ ли ни? Да, щомъ ти кажа, че те обичамъ, тогава и азъ ще те питамъ, обичашъ ли ме, и азъ ще ти кажа, че имамъ нужда отъ пари. Ще кажа на нѣкоя сестра: обичашъ ли ме? – Обичамъ те. Дай ми тогава 1,000 лева.
към беседата >>
Тази нова култура носи сплотяване между хората, тя внася вѣра на човѣка въ себе си, въ Божественото, както и вѣра на другитѣ.
И започва тогава: чакай, азъ да ти кажа своето мнѣние за Бога. Е, какво е твоето мнѣние? – Отъ 2,000 години християнскиятъ народъ все разисква въпроса за Бога и то това, което не е важно. Важно е, че Богъ е Любовь, и Любовьта ражда живота. Христосъ носѣше въ свѣта този разумен животъ, който даде единъ тласъкъ на една нова култура.
Тази нова култура носи сплотяване между хората, тя внася вѣра на човѣка въ себе си, въ Божественото, както и вѣра на другитѣ.
Когато срещна нѣкой менъ ме радва доброто, което виждамъ въ него, а не мисля, какъ да го надхитря, какъ да го изиграя. Да се радвамъ на благородието въ човѣка, това наричамъ култура. Има една благородна чърта въ човѣка, споредъ която той всѣкога може да постъпва справедливо.
към беседата >>
Кажи ни сега, обичашъ ли ни?
Нѣкой пита: обичашъ ли ме? Азъ държа на слѣдното положение: като ви кажа, че ви обичамъ, въ тази дума да има съдържание, пълнота, а не да ви казвамъ само на думи. Като ти кажа, че те обичамъ, ти веднага ще кажешъ: щомъ ме обичашъ, дай ми 1,000 лева! Добрѣ, ето ви даже и 10,000 лева. Ще кажете: а, пипнахме го!
Кажи ни сега, обичашъ ли ни?
Да, щомъ ти кажа, че те обичамъ, тогава и азъ ще те питамъ, обичашъ ли ме, и азъ ще ти кажа, че имамъ нужда отъ пари. Ще кажа на нѣкоя сестра: обичашъ ли ме? – Обичамъ те. Дай ми тогава 1,000 лева. Кажа на друга сестра: щомъ ме обичашъ, дай ми 1,000 лева!
към беседата >>
Когато срещна нѣкой менъ ме радва доброто, което виждамъ въ него, а не мисля, какъ да го надхитря, какъ да го изиграя.
Е, какво е твоето мнѣние? – Отъ 2,000 години християнскиятъ народъ все разисква въпроса за Бога и то това, което не е важно. Важно е, че Богъ е Любовь, и Любовьта ражда живота. Христосъ носѣше въ свѣта този разумен животъ, който даде единъ тласъкъ на една нова култура. Тази нова култура носи сплотяване между хората, тя внася вѣра на човѣка въ себе си, въ Божественото, както и вѣра на другитѣ.
Когато срещна нѣкой менъ ме радва доброто, което виждамъ въ него, а не мисля, какъ да го надхитря, какъ да го изиграя.
Да се радвамъ на благородието въ човѣка, това наричамъ култура. Има една благородна чърта въ човѣка, споредъ която той всѣкога може да постъпва справедливо.
към беседата >>
Да, щомъ ти кажа, че те обичамъ, тогава и азъ ще те питамъ, обичашъ ли ме, и азъ ще ти кажа, че имамъ нужда отъ пари.
Азъ държа на слѣдното положение: като ви кажа, че ви обичамъ, въ тази дума да има съдържание, пълнота, а не да ви казвамъ само на думи. Като ти кажа, че те обичамъ, ти веднага ще кажешъ: щомъ ме обичашъ, дай ми 1,000 лева! Добрѣ, ето ви даже и 10,000 лева. Ще кажете: а, пипнахме го! Кажи ни сега, обичашъ ли ни?
Да, щомъ ти кажа, че те обичамъ, тогава и азъ ще те питамъ, обичашъ ли ме, и азъ ще ти кажа, че имамъ нужда отъ пари.
Ще кажа на нѣкоя сестра: обичашъ ли ме? – Обичамъ те. Дай ми тогава 1,000 лева. Кажа на друга сестра: щомъ ме обичашъ, дай ми 1,000 лева! Отъ всички поискамъ по 1,000 лева.
към беседата >>
Да се радвамъ на благородието въ човѣка, това наричамъ култура.
– Отъ 2,000 години християнскиятъ народъ все разисква въпроса за Бога и то това, което не е важно. Важно е, че Богъ е Любовь, и Любовьта ражда живота. Христосъ носѣше въ свѣта този разумен животъ, който даде единъ тласъкъ на една нова култура. Тази нова култура носи сплотяване между хората, тя внася вѣра на човѣка въ себе си, въ Божественото, както и вѣра на другитѣ. Когато срещна нѣкой менъ ме радва доброто, което виждамъ въ него, а не мисля, какъ да го надхитря, какъ да го изиграя.
Да се радвамъ на благородието въ човѣка, това наричамъ култура.
Има една благородна чърта въ човѣка, споредъ която той всѣкога може да постъпва справедливо.
към беседата >>
Ще кажа на нѣкоя сестра: обичашъ ли ме?
Като ти кажа, че те обичамъ, ти веднага ще кажешъ: щомъ ме обичашъ, дай ми 1,000 лева! Добрѣ, ето ви даже и 10,000 лева. Ще кажете: а, пипнахме го! Кажи ни сега, обичашъ ли ни? Да, щомъ ти кажа, че те обичамъ, тогава и азъ ще те питамъ, обичашъ ли ме, и азъ ще ти кажа, че имамъ нужда отъ пари.
Ще кажа на нѣкоя сестра: обичашъ ли ме?
– Обичамъ те. Дай ми тогава 1,000 лева. Кажа на друга сестра: щомъ ме обичашъ, дай ми 1,000 лева! Отъ всички поискамъ по 1,000 лева. Колко души сте тукъ?
към беседата >>
Има една благородна чърта въ човѣка, споредъ която той всѣкога може да постъпва справедливо.
Важно е, че Богъ е Любовь, и Любовьта ражда живота. Христосъ носѣше въ свѣта този разумен животъ, който даде единъ тласъкъ на една нова култура. Тази нова култура носи сплотяване между хората, тя внася вѣра на човѣка въ себе си, въ Божественото, както и вѣра на другитѣ. Когато срещна нѣкой менъ ме радва доброто, което виждамъ въ него, а не мисля, какъ да го надхитря, какъ да го изиграя. Да се радвамъ на благородието въ човѣка, това наричамъ култура.
Има една благородна чърта въ човѣка, споредъ която той всѣкога може да постъпва справедливо.
към беседата >>
– Обичамъ те.
Добрѣ, ето ви даже и 10,000 лева. Ще кажете: а, пипнахме го! Кажи ни сега, обичашъ ли ни? Да, щомъ ти кажа, че те обичамъ, тогава и азъ ще те питамъ, обичашъ ли ме, и азъ ще ти кажа, че имамъ нужда отъ пари. Ще кажа на нѣкоя сестра: обичашъ ли ме?
– Обичамъ те.
Дай ми тогава 1,000 лева. Кажа на друга сестра: щомъ ме обичашъ, дай ми 1,000 лева! Отъ всички поискамъ по 1,000 лева. Колко души сте тукъ? – Около 400–500 души.
към беседата >>
Христосъ, като се обрѫща къмъ ученицитѣ си казва: Да се не смущавате, и да не смущавате другитѣ съ вашитѣ проповѣди.
Христосъ, като се обрѫща къмъ ученицитѣ си казва: Да се не смущавате, и да не смущавате другитѣ съ вашитѣ проповѣди.
Не говорете глупости, защото съ това смущаватѣ другитѣ! Най-първо говорете на хората разумно и ясно. Богъ е Любовь и тази Любовь е разумна. Въ Божията Любовь нѣма абсолютно никаква жестокостъ. Ако сѫществува жестокостъ, тя се дължи на съвсѣмъ други причини.
към беседата >>
Дай ми тогава 1,000 лева.
Ще кажете: а, пипнахме го! Кажи ни сега, обичашъ ли ни? Да, щомъ ти кажа, че те обичамъ, тогава и азъ ще те питамъ, обичашъ ли ме, и азъ ще ти кажа, че имамъ нужда отъ пари. Ще кажа на нѣкоя сестра: обичашъ ли ме? – Обичамъ те.
Дай ми тогава 1,000 лева.
Кажа на друга сестра: щомъ ме обичашъ, дай ми 1,000 лева! Отъ всички поискамъ по 1,000 лева. Колко души сте тукъ? – Около 400–500 души. Тогава, като взема отъ всинца ви по 1,000 лева, ще станатъ около 400–500,000 лева.
към беседата >>
Не говорете глупости, защото съ това смущаватѣ другитѣ!
Христосъ, като се обрѫща къмъ ученицитѣ си казва: Да се не смущавате, и да не смущавате другитѣ съ вашитѣ проповѣди.
Не говорете глупости, защото съ това смущаватѣ другитѣ!
Най-първо говорете на хората разумно и ясно. Богъ е Любовь и тази Любовь е разумна. Въ Божията Любовь нѣма абсолютно никаква жестокостъ. Ако сѫществува жестокостъ, тя се дължи на съвсѣмъ други причини. Ще дойде день, когато ние ще се подчинимъ на закона на Любовьта.
към беседата >>
Кажа на друга сестра: щомъ ме обичашъ, дай ми 1,000 лева!
Кажи ни сега, обичашъ ли ни? Да, щомъ ти кажа, че те обичамъ, тогава и азъ ще те питамъ, обичашъ ли ме, и азъ ще ти кажа, че имамъ нужда отъ пари. Ще кажа на нѣкоя сестра: обичашъ ли ме? – Обичамъ те. Дай ми тогава 1,000 лева.
Кажа на друга сестра: щомъ ме обичашъ, дай ми 1,000 лева!
Отъ всички поискамъ по 1,000 лева. Колко души сте тукъ? – Около 400–500 души. Тогава, като взема отъ всинца ви по 1,000 лева, ще станатъ около 400–500,000 лева. Мислите ли, ако сега пусна една подписка помежду ви, всѣки да ми даде по 1000 лева, та нѣма да кажете: е, въ такава проповѣдь не вѣрвамъ.
към беседата >>
Най-първо говорете на хората разумно и ясно.
Христосъ, като се обрѫща къмъ ученицитѣ си казва: Да се не смущавате, и да не смущавате другитѣ съ вашитѣ проповѣди. Не говорете глупости, защото съ това смущаватѣ другитѣ!
Най-първо говорете на хората разумно и ясно.
Богъ е Любовь и тази Любовь е разумна. Въ Божията Любовь нѣма абсолютно никаква жестокостъ. Ако сѫществува жестокостъ, тя се дължи на съвсѣмъ други причини. Ще дойде день, когато ние ще се подчинимъ на закона на Любовьта. Да ви обясня картинно, какъ седи този въпросъ.
към беседата >>
Отъ всички поискамъ по 1,000 лева.
Да, щомъ ти кажа, че те обичамъ, тогава и азъ ще те питамъ, обичашъ ли ме, и азъ ще ти кажа, че имамъ нужда отъ пари. Ще кажа на нѣкоя сестра: обичашъ ли ме? – Обичамъ те. Дай ми тогава 1,000 лева. Кажа на друга сестра: щомъ ме обичашъ, дай ми 1,000 лева!
Отъ всички поискамъ по 1,000 лева.
Колко души сте тукъ? – Около 400–500 души. Тогава, като взема отъ всинца ви по 1,000 лева, ще станатъ около 400–500,000 лева. Мислите ли, ако сега пусна една подписка помежду ви, всѣки да ми даде по 1000 лева, та нѣма да кажете: е, въ такава проповѣдь не вѣрвамъ. Да се не смущава сърдцето ви!
към беседата >>
Богъ е Любовь и тази Любовь е разумна.
Христосъ, като се обрѫща къмъ ученицитѣ си казва: Да се не смущавате, и да не смущавате другитѣ съ вашитѣ проповѣди. Не говорете глупости, защото съ това смущаватѣ другитѣ! Най-първо говорете на хората разумно и ясно.
Богъ е Любовь и тази Любовь е разумна.
Въ Божията Любовь нѣма абсолютно никаква жестокостъ. Ако сѫществува жестокостъ, тя се дължи на съвсѣмъ други причини. Ще дойде день, когато ние ще се подчинимъ на закона на Любовьта. Да ви обясня картинно, какъ седи този въпросъ. Ако единъ листъ се откѫсне отъ дървото и падне на земята, той ще има ли сѫщитѣ отношения, каквито иматъ другитѣ листа къмъ дървото?
към беседата >>
Колко души сте тукъ?
Ще кажа на нѣкоя сестра: обичашъ ли ме? – Обичамъ те. Дай ми тогава 1,000 лева. Кажа на друга сестра: щомъ ме обичашъ, дай ми 1,000 лева! Отъ всички поискамъ по 1,000 лева.
Колко души сте тукъ?
– Около 400–500 души. Тогава, като взема отъ всинца ви по 1,000 лева, ще станатъ около 400–500,000 лева. Мислите ли, ако сега пусна една подписка помежду ви, всѣки да ми даде по 1000 лева, та нѣма да кажете: е, въ такава проповѣдь не вѣрвамъ. Да се не смущава сърдцето ви! Въ такава проповѣдь не вѣрвате, а вѣрвате въ една проповѣдь безъ пари.
към беседата >>
Въ Божията Любовь нѣма абсолютно никаква жестокостъ.
Христосъ, като се обрѫща къмъ ученицитѣ си казва: Да се не смущавате, и да не смущавате другитѣ съ вашитѣ проповѣди. Не говорете глупости, защото съ това смущаватѣ другитѣ! Най-първо говорете на хората разумно и ясно. Богъ е Любовь и тази Любовь е разумна.
Въ Божията Любовь нѣма абсолютно никаква жестокостъ.
Ако сѫществува жестокостъ, тя се дължи на съвсѣмъ други причини. Ще дойде день, когато ние ще се подчинимъ на закона на Любовьта. Да ви обясня картинно, какъ седи този въпросъ. Ако единъ листъ се откѫсне отъ дървото и падне на земята, той ще има ли сѫщитѣ отношения, каквито иматъ другитѣ листа къмъ дървото? Този листъ е обезвѣрения листъ.
към беседата >>
– Около 400–500 души.
– Обичамъ те. Дай ми тогава 1,000 лева. Кажа на друга сестра: щомъ ме обичашъ, дай ми 1,000 лева! Отъ всички поискамъ по 1,000 лева. Колко души сте тукъ?
– Около 400–500 души.
Тогава, като взема отъ всинца ви по 1,000 лева, ще станатъ около 400–500,000 лева. Мислите ли, ако сега пусна една подписка помежду ви, всѣки да ми даде по 1000 лева, та нѣма да кажете: е, въ такава проповѣдь не вѣрвамъ. Да се не смущава сърдцето ви! Въ такава проповѣдь не вѣрвате, а вѣрвате въ една проповѣдь безъ пари. Тъй е, прави сте ако ви проповѣдвамъ безъ пари, това разбирате, но ако ви проповѣдвамъ за 1,000 лева ще се намѣрите въ чудо.
към беседата >>
Ако сѫществува жестокостъ, тя се дължи на съвсѣмъ други причини.
Христосъ, като се обрѫща къмъ ученицитѣ си казва: Да се не смущавате, и да не смущавате другитѣ съ вашитѣ проповѣди. Не говорете глупости, защото съ това смущаватѣ другитѣ! Най-първо говорете на хората разумно и ясно. Богъ е Любовь и тази Любовь е разумна. Въ Божията Любовь нѣма абсолютно никаква жестокостъ.
Ако сѫществува жестокостъ, тя се дължи на съвсѣмъ други причини.
Ще дойде день, когато ние ще се подчинимъ на закона на Любовьта. Да ви обясня картинно, какъ седи този въпросъ. Ако единъ листъ се откѫсне отъ дървото и падне на земята, той ще има ли сѫщитѣ отношения, каквито иматъ другитѣ листа къмъ дървото? Този листъ е обезвѣрения листъ. Всѣки листъ, който падне отъ дървото, остава при корена му.
към беседата >>
Тогава, като взема отъ всинца ви по 1,000 лева, ще станатъ около 400–500,000 лева.
Дай ми тогава 1,000 лева. Кажа на друга сестра: щомъ ме обичашъ, дай ми 1,000 лева! Отъ всички поискамъ по 1,000 лева. Колко души сте тукъ? – Около 400–500 души.
Тогава, като взема отъ всинца ви по 1,000 лева, ще станатъ около 400–500,000 лева.
Мислите ли, ако сега пусна една подписка помежду ви, всѣки да ми даде по 1000 лева, та нѣма да кажете: е, въ такава проповѣдь не вѣрвамъ. Да се не смущава сърдцето ви! Въ такава проповѣдь не вѣрвате, а вѣрвате въ една проповѣдь безъ пари. Тъй е, прави сте ако ви проповѣдвамъ безъ пари, това разбирате, но ако ви проповѣдвамъ за 1,000 лева ще се намѣрите въ чудо. Не, азъ не искамъ да ви смущавамъ, но казвамъ, че въ васъ трѣбва да има една вѫтрѣшна готовность.
към беседата >>
Ще дойде день, когато ние ще се подчинимъ на закона на Любовьта.
Не говорете глупости, защото съ това смущаватѣ другитѣ! Най-първо говорете на хората разумно и ясно. Богъ е Любовь и тази Любовь е разумна. Въ Божията Любовь нѣма абсолютно никаква жестокостъ. Ако сѫществува жестокостъ, тя се дължи на съвсѣмъ други причини.
Ще дойде день, когато ние ще се подчинимъ на закона на Любовьта.
Да ви обясня картинно, какъ седи този въпросъ. Ако единъ листъ се откѫсне отъ дървото и падне на земята, той ще има ли сѫщитѣ отношения, каквито иматъ другитѣ листа къмъ дървото? Този листъ е обезвѣрения листъ. Всѣки листъ, който падне отъ дървото, остава при корена му. Щомъ изгубишъ вѣрата си, ти си единъ падналъ листъ отъ дървото.
към беседата >>
Мислите ли, ако сега пусна една подписка помежду ви, всѣки да ми даде по 1000 лева, та нѣма да кажете: е, въ такава проповѣдь не вѣрвамъ.
Кажа на друга сестра: щомъ ме обичашъ, дай ми 1,000 лева! Отъ всички поискамъ по 1,000 лева. Колко души сте тукъ? – Около 400–500 души. Тогава, като взема отъ всинца ви по 1,000 лева, ще станатъ около 400–500,000 лева.
Мислите ли, ако сега пусна една подписка помежду ви, всѣки да ми даде по 1000 лева, та нѣма да кажете: е, въ такава проповѣдь не вѣрвамъ.
Да се не смущава сърдцето ви! Въ такава проповѣдь не вѣрвате, а вѣрвате въ една проповѣдь безъ пари. Тъй е, прави сте ако ви проповѣдвамъ безъ пари, това разбирате, но ако ви проповѣдвамъ за 1,000 лева ще се намѣрите въ чудо. Не, азъ не искамъ да ви смущавамъ, но казвамъ, че въ васъ трѣбва да има една вѫтрѣшна готовность. Като дойдемъ до Бога, въ насъ трѣбва да има една вѫтрѣшна увѣреность.
към беседата >>
Да ви обясня картинно, какъ седи този въпросъ.
Най-първо говорете на хората разумно и ясно. Богъ е Любовь и тази Любовь е разумна. Въ Божията Любовь нѣма абсолютно никаква жестокостъ. Ако сѫществува жестокостъ, тя се дължи на съвсѣмъ други причини. Ще дойде день, когато ние ще се подчинимъ на закона на Любовьта.
Да ви обясня картинно, какъ седи този въпросъ.
Ако единъ листъ се откѫсне отъ дървото и падне на земята, той ще има ли сѫщитѣ отношения, каквито иматъ другитѣ листа къмъ дървото? Този листъ е обезвѣрения листъ. Всѣки листъ, който падне отъ дървото, остава при корена му. Щомъ изгубишъ вѣрата си, ти си единъ падналъ листъ отъ дървото. Ще се намеришъ долу при корена на дървото и тамъ ще минешъ една послѣдователна метаморфоза.
към беседата >>
Да се не смущава сърдцето ви!
Отъ всички поискамъ по 1,000 лева. Колко души сте тукъ? – Около 400–500 души. Тогава, като взема отъ всинца ви по 1,000 лева, ще станатъ около 400–500,000 лева. Мислите ли, ако сега пусна една подписка помежду ви, всѣки да ми даде по 1000 лева, та нѣма да кажете: е, въ такава проповѣдь не вѣрвамъ.
Да се не смущава сърдцето ви!
Въ такава проповѣдь не вѣрвате, а вѣрвате въ една проповѣдь безъ пари. Тъй е, прави сте ако ви проповѣдвамъ безъ пари, това разбирате, но ако ви проповѣдвамъ за 1,000 лева ще се намѣрите въ чудо. Не, азъ не искамъ да ви смущавамъ, но казвамъ, че въ васъ трѣбва да има една вѫтрѣшна готовность. Като дойдемъ до Бога, въ насъ трѣбва да има една вѫтрѣшна увѣреность. Божията дума да не правимъ на двѣ!
към беседата >>
Ако единъ листъ се откѫсне отъ дървото и падне на земята, той ще има ли сѫщитѣ отношения, каквито иматъ другитѣ листа къмъ дървото?
Богъ е Любовь и тази Любовь е разумна. Въ Божията Любовь нѣма абсолютно никаква жестокостъ. Ако сѫществува жестокостъ, тя се дължи на съвсѣмъ други причини. Ще дойде день, когато ние ще се подчинимъ на закона на Любовьта. Да ви обясня картинно, какъ седи този въпросъ.
Ако единъ листъ се откѫсне отъ дървото и падне на земята, той ще има ли сѫщитѣ отношения, каквито иматъ другитѣ листа къмъ дървото?
Този листъ е обезвѣрения листъ. Всѣки листъ, който падне отъ дървото, остава при корена му. Щомъ изгубишъ вѣрата си, ти си единъ падналъ листъ отъ дървото. Ще се намеришъ долу при корена на дървото и тамъ ще минешъ една послѣдователна метаморфоза. Ще минешъ прѣзъ процеса на разлагането, на гниенето, ще се всмукнешъ отново отъ коренитѣ и послѣ ще излѣзешъ на повърхностьта, като клонче, като листъ, или като цвѣтъ.
към беседата >>
Въ такава проповѣдь не вѣрвате, а вѣрвате въ една проповѣдь безъ пари.
Колко души сте тукъ? – Около 400–500 души. Тогава, като взема отъ всинца ви по 1,000 лева, ще станатъ около 400–500,000 лева. Мислите ли, ако сега пусна една подписка помежду ви, всѣки да ми даде по 1000 лева, та нѣма да кажете: е, въ такава проповѣдь не вѣрвамъ. Да се не смущава сърдцето ви!
Въ такава проповѣдь не вѣрвате, а вѣрвате въ една проповѣдь безъ пари.
Тъй е, прави сте ако ви проповѣдвамъ безъ пари, това разбирате, но ако ви проповѣдвамъ за 1,000 лева ще се намѣрите въ чудо. Не, азъ не искамъ да ви смущавамъ, но казвамъ, че въ васъ трѣбва да има една вѫтрѣшна готовность. Като дойдемъ до Бога, въ насъ трѣбва да има една вѫтрѣшна увѣреность. Божията дума да не правимъ на двѣ! Онзи Божественъ импулсъ, онѣзи благородни чувства и желания, които се зараждатъ въ душата ни, трѣбва да ги изпълнимъ.
към беседата >>
Този листъ е обезвѣрения листъ.
Въ Божията Любовь нѣма абсолютно никаква жестокостъ. Ако сѫществува жестокостъ, тя се дължи на съвсѣмъ други причини. Ще дойде день, когато ние ще се подчинимъ на закона на Любовьта. Да ви обясня картинно, какъ седи този въпросъ. Ако единъ листъ се откѫсне отъ дървото и падне на земята, той ще има ли сѫщитѣ отношения, каквито иматъ другитѣ листа къмъ дървото?
Този листъ е обезвѣрения листъ.
Всѣки листъ, който падне отъ дървото, остава при корена му. Щомъ изгубишъ вѣрата си, ти си единъ падналъ листъ отъ дървото. Ще се намеришъ долу при корена на дървото и тамъ ще минешъ една послѣдователна метаморфоза. Ще минешъ прѣзъ процеса на разлагането, на гниенето, ще се всмукнешъ отново отъ коренитѣ и послѣ ще излѣзешъ на повърхностьта, като клонче, като листъ, или като цвѣтъ. Ако и тогава не запазишъ своитѣ отношения къмъ дървото, пакъ ще се откъснешъ отъ него и ще се намеришъ долу при коренитѣ.
към беседата >>
Тъй е, прави сте ако ви проповѣдвамъ безъ пари, това разбирате, но ако ви проповѣдвамъ за 1,000 лева ще се намѣрите въ чудо.
– Около 400–500 души. Тогава, като взема отъ всинца ви по 1,000 лева, ще станатъ около 400–500,000 лева. Мислите ли, ако сега пусна една подписка помежду ви, всѣки да ми даде по 1000 лева, та нѣма да кажете: е, въ такава проповѣдь не вѣрвамъ. Да се не смущава сърдцето ви! Въ такава проповѣдь не вѣрвате, а вѣрвате въ една проповѣдь безъ пари.
Тъй е, прави сте ако ви проповѣдвамъ безъ пари, това разбирате, но ако ви проповѣдвамъ за 1,000 лева ще се намѣрите въ чудо.
Не, азъ не искамъ да ви смущавамъ, но казвамъ, че въ васъ трѣбва да има една вѫтрѣшна готовность. Като дойдемъ до Бога, въ насъ трѣбва да има една вѫтрѣшна увѣреность. Божията дума да не правимъ на двѣ! Онзи Божественъ импулсъ, онѣзи благородни чувства и желания, които се зараждатъ въ душата ни, трѣбва да ги изпълнимъ. Каквито благородни чувства и желания да дойдатъ, изпълнете ги.
към беседата >>
Всѣки листъ, който падне отъ дървото, остава при корена му.
Ако сѫществува жестокостъ, тя се дължи на съвсѣмъ други причини. Ще дойде день, когато ние ще се подчинимъ на закона на Любовьта. Да ви обясня картинно, какъ седи този въпросъ. Ако единъ листъ се откѫсне отъ дървото и падне на земята, той ще има ли сѫщитѣ отношения, каквито иматъ другитѣ листа къмъ дървото? Този листъ е обезвѣрения листъ.
Всѣки листъ, който падне отъ дървото, остава при корена му.
Щомъ изгубишъ вѣрата си, ти си единъ падналъ листъ отъ дървото. Ще се намеришъ долу при корена на дървото и тамъ ще минешъ една послѣдователна метаморфоза. Ще минешъ прѣзъ процеса на разлагането, на гниенето, ще се всмукнешъ отново отъ коренитѣ и послѣ ще излѣзешъ на повърхностьта, като клонче, като листъ, или като цвѣтъ. Ако и тогава не запазишъ своитѣ отношения къмъ дървото, пакъ ще се откъснешъ отъ него и ще се намеришъ долу при коренитѣ. Казватъ: обезвѣришъ ли се, ще паднешъ отъ дървото.
към беседата >>
Не, азъ не искамъ да ви смущавамъ, но казвамъ, че въ васъ трѣбва да има една вѫтрѣшна готовность.
Тогава, като взема отъ всинца ви по 1,000 лева, ще станатъ около 400–500,000 лева. Мислите ли, ако сега пусна една подписка помежду ви, всѣки да ми даде по 1000 лева, та нѣма да кажете: е, въ такава проповѣдь не вѣрвамъ. Да се не смущава сърдцето ви! Въ такава проповѣдь не вѣрвате, а вѣрвате въ една проповѣдь безъ пари. Тъй е, прави сте ако ви проповѣдвамъ безъ пари, това разбирате, но ако ви проповѣдвамъ за 1,000 лева ще се намѣрите въ чудо.
Не, азъ не искамъ да ви смущавамъ, но казвамъ, че въ васъ трѣбва да има една вѫтрѣшна готовность.
Като дойдемъ до Бога, въ насъ трѣбва да има една вѫтрѣшна увѣреность. Божията дума да не правимъ на двѣ! Онзи Божественъ импулсъ, онѣзи благородни чувства и желания, които се зараждатъ въ душата ни, трѣбва да ги изпълнимъ. Каквито благородни чувства и желания да дойдатъ, изпълнете ги. Тѣ нѣма да ви костуватъ много.
към беседата >>
Щомъ изгубишъ вѣрата си, ти си единъ падналъ листъ отъ дървото.
Ще дойде день, когато ние ще се подчинимъ на закона на Любовьта. Да ви обясня картинно, какъ седи този въпросъ. Ако единъ листъ се откѫсне отъ дървото и падне на земята, той ще има ли сѫщитѣ отношения, каквито иматъ другитѣ листа къмъ дървото? Този листъ е обезвѣрения листъ. Всѣки листъ, който падне отъ дървото, остава при корена му.
Щомъ изгубишъ вѣрата си, ти си единъ падналъ листъ отъ дървото.
Ще се намеришъ долу при корена на дървото и тамъ ще минешъ една послѣдователна метаморфоза. Ще минешъ прѣзъ процеса на разлагането, на гниенето, ще се всмукнешъ отново отъ коренитѣ и послѣ ще излѣзешъ на повърхностьта, като клонче, като листъ, или като цвѣтъ. Ако и тогава не запазишъ своитѣ отношения къмъ дървото, пакъ ще се откъснешъ отъ него и ще се намеришъ долу при коренитѣ. Казватъ: обезвѣришъ ли се, ще паднешъ отъ дървото. Питамъ: каква философия има въ този листъ, който се откѫсналъ отъ дървото?
към беседата >>
Като дойдемъ до Бога, въ насъ трѣбва да има една вѫтрѣшна увѣреность.
Мислите ли, ако сега пусна една подписка помежду ви, всѣки да ми даде по 1000 лева, та нѣма да кажете: е, въ такава проповѣдь не вѣрвамъ. Да се не смущава сърдцето ви! Въ такава проповѣдь не вѣрвате, а вѣрвате въ една проповѣдь безъ пари. Тъй е, прави сте ако ви проповѣдвамъ безъ пари, това разбирате, но ако ви проповѣдвамъ за 1,000 лева ще се намѣрите въ чудо. Не, азъ не искамъ да ви смущавамъ, но казвамъ, че въ васъ трѣбва да има една вѫтрѣшна готовность.
Като дойдемъ до Бога, въ насъ трѣбва да има една вѫтрѣшна увѣреность.
Божията дума да не правимъ на двѣ! Онзи Божественъ импулсъ, онѣзи благородни чувства и желания, които се зараждатъ въ душата ни, трѣбва да ги изпълнимъ. Каквито благородни чувства и желания да дойдатъ, изпълнете ги. Тѣ нѣма да ви костуватъ много. Нѣкой пѫть може да ви костуватъ 1,000 лева, нѣкой пѫть 500, нѣкой пѫть 100, а нѣкога може и 5 лева, дори и 5 стотинки – изпълнете ги!
към беседата >>
Ще се намеришъ долу при корена на дървото и тамъ ще минешъ една послѣдователна метаморфоза.
Да ви обясня картинно, какъ седи този въпросъ. Ако единъ листъ се откѫсне отъ дървото и падне на земята, той ще има ли сѫщитѣ отношения, каквито иматъ другитѣ листа къмъ дървото? Този листъ е обезвѣрения листъ. Всѣки листъ, който падне отъ дървото, остава при корена му. Щомъ изгубишъ вѣрата си, ти си единъ падналъ листъ отъ дървото.
Ще се намеришъ долу при корена на дървото и тамъ ще минешъ една послѣдователна метаморфоза.
Ще минешъ прѣзъ процеса на разлагането, на гниенето, ще се всмукнешъ отново отъ коренитѣ и послѣ ще излѣзешъ на повърхностьта, като клонче, като листъ, или като цвѣтъ. Ако и тогава не запазишъ своитѣ отношения къмъ дървото, пакъ ще се откъснешъ отъ него и ще се намеришъ долу при коренитѣ. Казватъ: обезвѣришъ ли се, ще паднешъ отъ дървото. Питамъ: каква философия има въ този листъ, който се откѫсналъ отъ дървото? Цѣлото човѣчество прѣдставлява едно дърво, и всѣки единъ отъ васъ е единъ листъ на това дърво.
към беседата >>
Божията дума да не правимъ на двѣ!
Да се не смущава сърдцето ви! Въ такава проповѣдь не вѣрвате, а вѣрвате въ една проповѣдь безъ пари. Тъй е, прави сте ако ви проповѣдвамъ безъ пари, това разбирате, но ако ви проповѣдвамъ за 1,000 лева ще се намѣрите въ чудо. Не, азъ не искамъ да ви смущавамъ, но казвамъ, че въ васъ трѣбва да има една вѫтрѣшна готовность. Като дойдемъ до Бога, въ насъ трѣбва да има една вѫтрѣшна увѣреность.
Божията дума да не правимъ на двѣ!
Онзи Божественъ импулсъ, онѣзи благородни чувства и желания, които се зараждатъ въ душата ни, трѣбва да ги изпълнимъ. Каквито благородни чувства и желания да дойдатъ, изпълнете ги. Тѣ нѣма да ви костуватъ много. Нѣкой пѫть може да ви костуватъ 1,000 лева, нѣкой пѫть 500, нѣкой пѫть 100, а нѣкога може и 5 лева, дори и 5 стотинки – изпълнете ги! „Да се не смущава сърдцето ви!
към беседата >>
Ще минешъ прѣзъ процеса на разлагането, на гниенето, ще се всмукнешъ отново отъ коренитѣ и послѣ ще излѣзешъ на повърхностьта, като клонче, като листъ, или като цвѣтъ.
Ако единъ листъ се откѫсне отъ дървото и падне на земята, той ще има ли сѫщитѣ отношения, каквито иматъ другитѣ листа къмъ дървото? Този листъ е обезвѣрения листъ. Всѣки листъ, който падне отъ дървото, остава при корена му. Щомъ изгубишъ вѣрата си, ти си единъ падналъ листъ отъ дървото. Ще се намеришъ долу при корена на дървото и тамъ ще минешъ една послѣдователна метаморфоза.
Ще минешъ прѣзъ процеса на разлагането, на гниенето, ще се всмукнешъ отново отъ коренитѣ и послѣ ще излѣзешъ на повърхностьта, като клонче, като листъ, или като цвѣтъ.
Ако и тогава не запазишъ своитѣ отношения къмъ дървото, пакъ ще се откъснешъ отъ него и ще се намеришъ долу при коренитѣ. Казватъ: обезвѣришъ ли се, ще паднешъ отъ дървото. Питамъ: каква философия има въ този листъ, който се откѫсналъ отъ дървото? Цѣлото човѣчество прѣдставлява едно дърво, и всѣки единъ отъ васъ е единъ листъ на това дърво. И забѣлѣжете, че всѣки човѣкъ самъ себе си може да откѫсне отъ този организъмъ.
към беседата >>
Онзи Божественъ импулсъ, онѣзи благородни чувства и желания, които се зараждатъ въ душата ни, трѣбва да ги изпълнимъ.
Въ такава проповѣдь не вѣрвате, а вѣрвате въ една проповѣдь безъ пари. Тъй е, прави сте ако ви проповѣдвамъ безъ пари, това разбирате, но ако ви проповѣдвамъ за 1,000 лева ще се намѣрите въ чудо. Не, азъ не искамъ да ви смущавамъ, но казвамъ, че въ васъ трѣбва да има една вѫтрѣшна готовность. Като дойдемъ до Бога, въ насъ трѣбва да има една вѫтрѣшна увѣреность. Божията дума да не правимъ на двѣ!
Онзи Божественъ импулсъ, онѣзи благородни чувства и желания, които се зараждатъ въ душата ни, трѣбва да ги изпълнимъ.
Каквито благородни чувства и желания да дойдатъ, изпълнете ги. Тѣ нѣма да ви костуватъ много. Нѣкой пѫть може да ви костуватъ 1,000 лева, нѣкой пѫть 500, нѣкой пѫть 100, а нѣкога може и 5 лева, дори и 5 стотинки – изпълнете ги! „Да се не смущава сърдцето ви! “
към беседата >>
Ако и тогава не запазишъ своитѣ отношения къмъ дървото, пакъ ще се откъснешъ отъ него и ще се намеришъ долу при коренитѣ.
Този листъ е обезвѣрения листъ. Всѣки листъ, който падне отъ дървото, остава при корена му. Щомъ изгубишъ вѣрата си, ти си единъ падналъ листъ отъ дървото. Ще се намеришъ долу при корена на дървото и тамъ ще минешъ една послѣдователна метаморфоза. Ще минешъ прѣзъ процеса на разлагането, на гниенето, ще се всмукнешъ отново отъ коренитѣ и послѣ ще излѣзешъ на повърхностьта, като клонче, като листъ, или като цвѣтъ.
Ако и тогава не запазишъ своитѣ отношения къмъ дървото, пакъ ще се откъснешъ отъ него и ще се намеришъ долу при коренитѣ.
Казватъ: обезвѣришъ ли се, ще паднешъ отъ дървото. Питамъ: каква философия има въ този листъ, който се откѫсналъ отъ дървото? Цѣлото човѣчество прѣдставлява едно дърво, и всѣки единъ отъ васъ е единъ листъ на това дърво. И забѣлѣжете, че всѣки човѣкъ самъ себе си може да откѫсне отъ този организъмъ. Никакъвъ вѣтъръ, никакви бури, никой не може да го откѫсне.
към беседата >>
Каквито благородни чувства и желания да дойдатъ, изпълнете ги.
Тъй е, прави сте ако ви проповѣдвамъ безъ пари, това разбирате, но ако ви проповѣдвамъ за 1,000 лева ще се намѣрите въ чудо. Не, азъ не искамъ да ви смущавамъ, но казвамъ, че въ васъ трѣбва да има една вѫтрѣшна готовность. Като дойдемъ до Бога, въ насъ трѣбва да има една вѫтрѣшна увѣреность. Божията дума да не правимъ на двѣ! Онзи Божественъ импулсъ, онѣзи благородни чувства и желания, които се зараждатъ въ душата ни, трѣбва да ги изпълнимъ.
Каквито благородни чувства и желания да дойдатъ, изпълнете ги.
Тѣ нѣма да ви костуватъ много. Нѣкой пѫть може да ви костуватъ 1,000 лева, нѣкой пѫть 500, нѣкой пѫть 100, а нѣкога може и 5 лева, дори и 5 стотинки – изпълнете ги! „Да се не смущава сърдцето ви! “
към беседата >>
Въ свѣта има три вида смущения: еднитѣ смущения сѫ отъ чисто материяленъ характеръ, засѣгатъ тѣлото; другитѣ смущения сѫ отъ чувственъ характеръ, засѣгатъ сърдцето, а третия видъ смущения сѫ отъ умственъ характеръ, засѣгатъ ума ни.
Въ свѣта има три вида смущения: еднитѣ смущения сѫ отъ чисто материяленъ характеръ, засѣгатъ тѣлото; другитѣ смущения сѫ отъ чувственъ характеръ, засѣгатъ сърдцето, а третия видъ смущения сѫ отъ умственъ характеръ, засѣгатъ ума ни.
„Да се не смущава сърдцето ви“, всичко това е лесно. И тогава, за това смущение Христосъ прѣдписва цѣрове. Какви сѫ цѣроветѣ? – За да не се смущава сърдцето ви, вѣрвайте въ Бога! И послѣ?
към беседата >>
Казватъ: обезвѣришъ ли се, ще паднешъ отъ дървото.
Всѣки листъ, който падне отъ дървото, остава при корена му. Щомъ изгубишъ вѣрата си, ти си единъ падналъ листъ отъ дървото. Ще се намеришъ долу при корена на дървото и тамъ ще минешъ една послѣдователна метаморфоза. Ще минешъ прѣзъ процеса на разлагането, на гниенето, ще се всмукнешъ отново отъ коренитѣ и послѣ ще излѣзешъ на повърхностьта, като клонче, като листъ, или като цвѣтъ. Ако и тогава не запазишъ своитѣ отношения къмъ дървото, пакъ ще се откъснешъ отъ него и ще се намеришъ долу при коренитѣ.
Казватъ: обезвѣришъ ли се, ще паднешъ отъ дървото.
Питамъ: каква философия има въ този листъ, който се откѫсналъ отъ дървото? Цѣлото човѣчество прѣдставлява едно дърво, и всѣки единъ отъ васъ е единъ листъ на това дърво. И забѣлѣжете, че всѣки човѣкъ самъ себе си може да откѫсне отъ този организъмъ. Никакъвъ вѣтъръ, никакви бури, никой не може да го откѫсне. Самъ той може да скѫса нишкитѣ на своя животъ.
към беседата >>
Тѣ нѣма да ви костуватъ много.
Не, азъ не искамъ да ви смущавамъ, но казвамъ, че въ васъ трѣбва да има една вѫтрѣшна готовность. Като дойдемъ до Бога, въ насъ трѣбва да има една вѫтрѣшна увѣреность. Божията дума да не правимъ на двѣ! Онзи Божественъ импулсъ, онѣзи благородни чувства и желания, които се зараждатъ въ душата ни, трѣбва да ги изпълнимъ. Каквито благородни чувства и желания да дойдатъ, изпълнете ги.
Тѣ нѣма да ви костуватъ много.
Нѣкой пѫть може да ви костуватъ 1,000 лева, нѣкой пѫть 500, нѣкой пѫть 100, а нѣкога може и 5 лева, дори и 5 стотинки – изпълнете ги! „Да се не смущава сърдцето ви! “
към беседата >>
„Да се не смущава сърдцето ви“, всичко това е лесно.
Въ свѣта има три вида смущения: еднитѣ смущения сѫ отъ чисто материяленъ характеръ, засѣгатъ тѣлото; другитѣ смущения сѫ отъ чувственъ характеръ, засѣгатъ сърдцето, а третия видъ смущения сѫ отъ умственъ характеръ, засѣгатъ ума ни.
„Да се не смущава сърдцето ви“, всичко това е лесно.
И тогава, за това смущение Христосъ прѣдписва цѣрове. Какви сѫ цѣроветѣ? – За да не се смущава сърдцето ви, вѣрвайте въ Бога! И послѣ? – Въ мене вѣрвайте!
към беседата >>
Питамъ: каква философия има въ този листъ, който се откѫсналъ отъ дървото?
Щомъ изгубишъ вѣрата си, ти си единъ падналъ листъ отъ дървото. Ще се намеришъ долу при корена на дървото и тамъ ще минешъ една послѣдователна метаморфоза. Ще минешъ прѣзъ процеса на разлагането, на гниенето, ще се всмукнешъ отново отъ коренитѣ и послѣ ще излѣзешъ на повърхностьта, като клонче, като листъ, или като цвѣтъ. Ако и тогава не запазишъ своитѣ отношения къмъ дървото, пакъ ще се откъснешъ отъ него и ще се намеришъ долу при коренитѣ. Казватъ: обезвѣришъ ли се, ще паднешъ отъ дървото.
Питамъ: каква философия има въ този листъ, който се откѫсналъ отъ дървото?
Цѣлото човѣчество прѣдставлява едно дърво, и всѣки единъ отъ васъ е единъ листъ на това дърво. И забѣлѣжете, че всѣки човѣкъ самъ себе си може да откѫсне отъ този организъмъ. Никакъвъ вѣтъръ, никакви бури, никой не може да го откѫсне. Самъ той може да скѫса нишкитѣ на своя животъ. Каква философия има въ този животъ?
към беседата >>
Нѣкой пѫть може да ви костуватъ 1,000 лева, нѣкой пѫть 500, нѣкой пѫть 100, а нѣкога може и 5 лева, дори и 5 стотинки – изпълнете ги!
Като дойдемъ до Бога, въ насъ трѣбва да има една вѫтрѣшна увѣреность. Божията дума да не правимъ на двѣ! Онзи Божественъ импулсъ, онѣзи благородни чувства и желания, които се зараждатъ въ душата ни, трѣбва да ги изпълнимъ. Каквито благородни чувства и желания да дойдатъ, изпълнете ги. Тѣ нѣма да ви костуватъ много.
Нѣкой пѫть може да ви костуватъ 1,000 лева, нѣкой пѫть 500, нѣкой пѫть 100, а нѣкога може и 5 лева, дори и 5 стотинки – изпълнете ги!
„Да се не смущава сърдцето ви! “
към беседата >>
И тогава, за това смущение Христосъ прѣдписва цѣрове.
Въ свѣта има три вида смущения: еднитѣ смущения сѫ отъ чисто материяленъ характеръ, засѣгатъ тѣлото; другитѣ смущения сѫ отъ чувственъ характеръ, засѣгатъ сърдцето, а третия видъ смущения сѫ отъ умственъ характеръ, засѣгатъ ума ни. „Да се не смущава сърдцето ви“, всичко това е лесно.
И тогава, за това смущение Христосъ прѣдписва цѣрове.
Какви сѫ цѣроветѣ? – За да не се смущава сърдцето ви, вѣрвайте въ Бога! И послѣ? – Въ мене вѣрвайте! Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума.
към беседата >>
Цѣлото човѣчество прѣдставлява едно дърво, и всѣки единъ отъ васъ е единъ листъ на това дърво.
Ще се намеришъ долу при корена на дървото и тамъ ще минешъ една послѣдователна метаморфоза. Ще минешъ прѣзъ процеса на разлагането, на гниенето, ще се всмукнешъ отново отъ коренитѣ и послѣ ще излѣзешъ на повърхностьта, като клонче, като листъ, или като цвѣтъ. Ако и тогава не запазишъ своитѣ отношения къмъ дървото, пакъ ще се откъснешъ отъ него и ще се намеришъ долу при коренитѣ. Казватъ: обезвѣришъ ли се, ще паднешъ отъ дървото. Питамъ: каква философия има въ този листъ, който се откѫсналъ отъ дървото?
Цѣлото човѣчество прѣдставлява едно дърво, и всѣки единъ отъ васъ е единъ листъ на това дърво.
И забѣлѣжете, че всѣки човѣкъ самъ себе си може да откѫсне отъ този организъмъ. Никакъвъ вѣтъръ, никакви бури, никой не може да го откѫсне. Самъ той може да скѫса нишкитѣ на своя животъ. Каква философия има въ този животъ? Като дойдатъ вѣтроветѣ, ще се търкаляшъ налѣво-надѣсно; като те питатъ, защо се търкаляшъ, ще кажешъ, защото съмъ глупавъ.
към беседата >>
„Да се не смущава сърдцето ви!
Божията дума да не правимъ на двѣ! Онзи Божественъ импулсъ, онѣзи благородни чувства и желания, които се зараждатъ въ душата ни, трѣбва да ги изпълнимъ. Каквито благородни чувства и желания да дойдатъ, изпълнете ги. Тѣ нѣма да ви костуватъ много. Нѣкой пѫть може да ви костуватъ 1,000 лева, нѣкой пѫть 500, нѣкой пѫть 100, а нѣкога може и 5 лева, дори и 5 стотинки – изпълнете ги!
„Да се не смущава сърдцето ви!
“
към беседата >>
Какви сѫ цѣроветѣ?
Въ свѣта има три вида смущения: еднитѣ смущения сѫ отъ чисто материяленъ характеръ, засѣгатъ тѣлото; другитѣ смущения сѫ отъ чувственъ характеръ, засѣгатъ сърдцето, а третия видъ смущения сѫ отъ умственъ характеръ, засѣгатъ ума ни. „Да се не смущава сърдцето ви“, всичко това е лесно. И тогава, за това смущение Христосъ прѣдписва цѣрове.
Какви сѫ цѣроветѣ?
– За да не се смущава сърдцето ви, вѣрвайте въ Бога! И послѣ? – Въ мене вѣрвайте! Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума. И много отъ органическитѣ болести се дължатъ на едно вѫтрѣшно органическо смущение.
към беседата >>
И забѣлѣжете, че всѣки човѣкъ самъ себе си може да откѫсне отъ този организъмъ.
Ще минешъ прѣзъ процеса на разлагането, на гниенето, ще се всмукнешъ отново отъ коренитѣ и послѣ ще излѣзешъ на повърхностьта, като клонче, като листъ, или като цвѣтъ. Ако и тогава не запазишъ своитѣ отношения къмъ дървото, пакъ ще се откъснешъ отъ него и ще се намеришъ долу при коренитѣ. Казватъ: обезвѣришъ ли се, ще паднешъ отъ дървото. Питамъ: каква философия има въ този листъ, който се откѫсналъ отъ дървото? Цѣлото човѣчество прѣдставлява едно дърво, и всѣки единъ отъ васъ е единъ листъ на това дърво.
И забѣлѣжете, че всѣки човѣкъ самъ себе си може да откѫсне отъ този организъмъ.
Никакъвъ вѣтъръ, никакви бури, никой не може да го откѫсне. Самъ той може да скѫса нишкитѣ на своя животъ. Каква философия има въ този животъ? Като дойдатъ вѣтроветѣ, ще се търкаляшъ налѣво-надѣсно; като те питатъ, защо се търкаляшъ, ще кажешъ, защото съмъ глупавъ. Не, ти се търкаляшъ, защото не вѣрвашъ.
към беседата >>
“
Онзи Божественъ импулсъ, онѣзи благородни чувства и желания, които се зараждатъ въ душата ни, трѣбва да ги изпълнимъ. Каквито благородни чувства и желания да дойдатъ, изпълнете ги. Тѣ нѣма да ви костуватъ много. Нѣкой пѫть може да ви костуватъ 1,000 лева, нѣкой пѫть 500, нѣкой пѫть 100, а нѣкога може и 5 лева, дори и 5 стотинки – изпълнете ги! „Да се не смущава сърдцето ви!
“
към беседата >>
– За да не се смущава сърдцето ви, вѣрвайте въ Бога!
Въ свѣта има три вида смущения: еднитѣ смущения сѫ отъ чисто материяленъ характеръ, засѣгатъ тѣлото; другитѣ смущения сѫ отъ чувственъ характеръ, засѣгатъ сърдцето, а третия видъ смущения сѫ отъ умственъ характеръ, засѣгатъ ума ни. „Да се не смущава сърдцето ви“, всичко това е лесно. И тогава, за това смущение Христосъ прѣдписва цѣрове. Какви сѫ цѣроветѣ?
– За да не се смущава сърдцето ви, вѣрвайте въ Бога!
И послѣ? – Въ мене вѣрвайте! Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума. И много отъ органическитѣ болести се дължатъ на едно вѫтрѣшно органическо смущение. Много отъ болеститѣ се дължатъ на смушения на чувствата; много отъ болеститѣ се дължатъ на смущения на ума, значи тѣ сѫ умствени смущения.
към беседата >>
Никакъвъ вѣтъръ, никакви бури, никой не може да го откѫсне.
Ако и тогава не запазишъ своитѣ отношения къмъ дървото, пакъ ще се откъснешъ отъ него и ще се намеришъ долу при коренитѣ. Казватъ: обезвѣришъ ли се, ще паднешъ отъ дървото. Питамъ: каква философия има въ този листъ, който се откѫсналъ отъ дървото? Цѣлото човѣчество прѣдставлява едно дърво, и всѣки единъ отъ васъ е единъ листъ на това дърво. И забѣлѣжете, че всѣки човѣкъ самъ себе си може да откѫсне отъ този организъмъ.
Никакъвъ вѣтъръ, никакви бури, никой не може да го откѫсне.
Самъ той може да скѫса нишкитѣ на своя животъ. Каква философия има въ този животъ? Като дойдатъ вѣтроветѣ, ще се търкаляшъ налѣво-надѣсно; като те питатъ, защо се търкаляшъ, ще кажешъ, защото съмъ глупавъ. Не, ти се търкаляшъ, защото не вѣрвашъ. Защо съмъ сиромахъ?
към беседата >>
Сега, на първо мѣсто ще хванете змията; послѣ ще хванете лъва; послѣ бика и най-послѣ ще хванете война.
Сега, на първо мѣсто ще хванете змията; послѣ ще хванете лъва; послѣ бика и най-послѣ ще хванете война.
Хванете ли ги, ще дойде слѣдъ васъ гълѫба, послѣ агнето, слѣдъ него крината съ жито и най-послѣ красивата дѣвица. Въ мисъльта ви веднага ще дойде онази младата мома. Не, подъ младата мома азъ разбирамъ абсолютната чистота, въ която нѣма никаква скверность. Абсолютна чистота има, когато душата е дѣвствена, чиста отъ всѣкакви пороци. Изпитвали ли сте какво нѣщо е да бѫдете свободни отъ грѣхъ?
към беседата >>
И послѣ?
Въ свѣта има три вида смущения: еднитѣ смущения сѫ отъ чисто материяленъ характеръ, засѣгатъ тѣлото; другитѣ смущения сѫ отъ чувственъ характеръ, засѣгатъ сърдцето, а третия видъ смущения сѫ отъ умственъ характеръ, засѣгатъ ума ни. „Да се не смущава сърдцето ви“, всичко това е лесно. И тогава, за това смущение Христосъ прѣдписва цѣрове. Какви сѫ цѣроветѣ? – За да не се смущава сърдцето ви, вѣрвайте въ Бога!
И послѣ?
– Въ мене вѣрвайте! Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума. И много отъ органическитѣ болести се дължатъ на едно вѫтрѣшно органическо смущение. Много отъ болеститѣ се дължатъ на смушения на чувствата; много отъ болеститѣ се дължатъ на смущения на ума, значи тѣ сѫ умствени смущения. Когато болеститѣ се дължатъ на умствени смущения, тѣ засѣгатъ мускулната система, засѣгатъ и бѣлитѣ дробове.
към беседата >>
Самъ той може да скѫса нишкитѣ на своя животъ.
Казватъ: обезвѣришъ ли се, ще паднешъ отъ дървото. Питамъ: каква философия има въ този листъ, който се откѫсналъ отъ дървото? Цѣлото човѣчество прѣдставлява едно дърво, и всѣки единъ отъ васъ е единъ листъ на това дърво. И забѣлѣжете, че всѣки човѣкъ самъ себе си може да откѫсне отъ този организъмъ. Никакъвъ вѣтъръ, никакви бури, никой не може да го откѫсне.
Самъ той може да скѫса нишкитѣ на своя животъ.
Каква философия има въ този животъ? Като дойдатъ вѣтроветѣ, ще се търкаляшъ налѣво-надѣсно; като те питатъ, защо се търкаляшъ, ще кажешъ, защото съмъ глупавъ. Не, ти се търкаляшъ, защото не вѣрвашъ. Защо съмъ сиромахъ? Защото не вѣрвашъ, ти си при коренитѣ долу.
към беседата >>
Хванете ли ги, ще дойде слѣдъ васъ гълѫба, послѣ агнето, слѣдъ него крината съ жито и най-послѣ красивата дѣвица.
Сега, на първо мѣсто ще хванете змията; послѣ ще хванете лъва; послѣ бика и най-послѣ ще хванете война.
Хванете ли ги, ще дойде слѣдъ васъ гълѫба, послѣ агнето, слѣдъ него крината съ жито и най-послѣ красивата дѣвица.
Въ мисъльта ви веднага ще дойде онази младата мома. Не, подъ младата мома азъ разбирамъ абсолютната чистота, въ която нѣма никаква скверность. Абсолютна чистота има, когато душата е дѣвствена, чиста отъ всѣкакви пороци. Изпитвали ли сте какво нѣщо е да бѫдете свободни отъ грѣхъ?
към беседата >>
– Въ мене вѣрвайте!
„Да се не смущава сърдцето ви“, всичко това е лесно. И тогава, за това смущение Христосъ прѣдписва цѣрове. Какви сѫ цѣроветѣ? – За да не се смущава сърдцето ви, вѣрвайте въ Бога! И послѣ?
– Въ мене вѣрвайте!
Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума. И много отъ органическитѣ болести се дължатъ на едно вѫтрѣшно органическо смущение. Много отъ болеститѣ се дължатъ на смушения на чувствата; много отъ болеститѣ се дължатъ на смущения на ума, значи тѣ сѫ умствени смущения. Когато болеститѣ се дължатъ на умствени смущения, тѣ засѣгатъ мускулната система, засѣгатъ и бѣлитѣ дробове. Когато смущенията сѫ повече отъ чувственъ характеръ, тѣ засѣгатъ сърдцето ни черния дробъ, дихателната система и кръвоноснитѣ сѫдове.
към беседата >>
Каква философия има въ този животъ?
Питамъ: каква философия има въ този листъ, който се откѫсналъ отъ дървото? Цѣлото човѣчество прѣдставлява едно дърво, и всѣки единъ отъ васъ е единъ листъ на това дърво. И забѣлѣжете, че всѣки човѣкъ самъ себе си може да откѫсне отъ този организъмъ. Никакъвъ вѣтъръ, никакви бури, никой не може да го откѫсне. Самъ той може да скѫса нишкитѣ на своя животъ.
Каква философия има въ този животъ?
Като дойдатъ вѣтроветѣ, ще се търкаляшъ налѣво-надѣсно; като те питатъ, защо се търкаляшъ, ще кажешъ, защото съмъ глупавъ. Не, ти се търкаляшъ, защото не вѣрвашъ. Защо съмъ сиромахъ? Защото не вѣрвашъ, ти си при коренитѣ долу. Нѣкой казва: азъ съмъ падналъ.
към беседата >>
Въ мисъльта ви веднага ще дойде онази младата мома.
Сега, на първо мѣсто ще хванете змията; послѣ ще хванете лъва; послѣ бика и най-послѣ ще хванете война. Хванете ли ги, ще дойде слѣдъ васъ гълѫба, послѣ агнето, слѣдъ него крината съ жито и най-послѣ красивата дѣвица.
Въ мисъльта ви веднага ще дойде онази младата мома.
Не, подъ младата мома азъ разбирамъ абсолютната чистота, въ която нѣма никаква скверность. Абсолютна чистота има, когато душата е дѣвствена, чиста отъ всѣкакви пороци. Изпитвали ли сте какво нѣщо е да бѫдете свободни отъ грѣхъ?
към беседата >>
Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума.
И тогава, за това смущение Христосъ прѣдписва цѣрове. Какви сѫ цѣроветѣ? – За да не се смущава сърдцето ви, вѣрвайте въ Бога! И послѣ? – Въ мене вѣрвайте!
Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума.
И много отъ органическитѣ болести се дължатъ на едно вѫтрѣшно органическо смущение. Много отъ болеститѣ се дължатъ на смушения на чувствата; много отъ болеститѣ се дължатъ на смущения на ума, значи тѣ сѫ умствени смущения. Когато болеститѣ се дължатъ на умствени смущения, тѣ засѣгатъ мускулната система, засѣгатъ и бѣлитѣ дробове. Когато смущенията сѫ повече отъ чувственъ характеръ, тѣ засѣгатъ сърдцето ни черния дробъ, дихателната система и кръвоноснитѣ сѫдове. Туй вцѣпеняване на кръвоноснитѣ сѫдове, отъ което хората често умиратъ прѣждеврѣменно, се дължи на тия вѫтрѣшни смущения, които поврѣждатъ нервната ни система.
към беседата >>
Като дойдатъ вѣтроветѣ, ще се търкаляшъ налѣво-надѣсно; като те питатъ, защо се търкаляшъ, ще кажешъ, защото съмъ глупавъ.
Цѣлото човѣчество прѣдставлява едно дърво, и всѣки единъ отъ васъ е единъ листъ на това дърво. И забѣлѣжете, че всѣки човѣкъ самъ себе си може да откѫсне отъ този организъмъ. Никакъвъ вѣтъръ, никакви бури, никой не може да го откѫсне. Самъ той може да скѫса нишкитѣ на своя животъ. Каква философия има въ този животъ?
Като дойдатъ вѣтроветѣ, ще се търкаляшъ налѣво-надѣсно; като те питатъ, защо се търкаляшъ, ще кажешъ, защото съмъ глупавъ.
Не, ти се търкаляшъ, защото не вѣрвашъ. Защо съмъ сиромахъ? Защото не вѣрвашъ, ти си при коренитѣ долу. Нѣкой казва: азъ съмъ падналъ. Какво да правя?
към беседата >>
Не, подъ младата мома азъ разбирамъ абсолютната чистота, въ която нѣма никаква скверность.
Сега, на първо мѣсто ще хванете змията; послѣ ще хванете лъва; послѣ бика и най-послѣ ще хванете война. Хванете ли ги, ще дойде слѣдъ васъ гълѫба, послѣ агнето, слѣдъ него крината съ жито и най-послѣ красивата дѣвица. Въ мисъльта ви веднага ще дойде онази младата мома.
Не, подъ младата мома азъ разбирамъ абсолютната чистота, въ която нѣма никаква скверность.
Абсолютна чистота има, когато душата е дѣвствена, чиста отъ всѣкакви пороци. Изпитвали ли сте какво нѣщо е да бѫдете свободни отъ грѣхъ?
към беседата >>
И много отъ органическитѣ болести се дължатъ на едно вѫтрѣшно органическо смущение.
Какви сѫ цѣроветѣ? – За да не се смущава сърдцето ви, вѣрвайте въ Бога! И послѣ? – Въ мене вѣрвайте! Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума.
И много отъ органическитѣ болести се дължатъ на едно вѫтрѣшно органическо смущение.
Много отъ болеститѣ се дължатъ на смушения на чувствата; много отъ болеститѣ се дължатъ на смущения на ума, значи тѣ сѫ умствени смущения. Когато болеститѣ се дължатъ на умствени смущения, тѣ засѣгатъ мускулната система, засѣгатъ и бѣлитѣ дробове. Когато смущенията сѫ повече отъ чувственъ характеръ, тѣ засѣгатъ сърдцето ни черния дробъ, дихателната система и кръвоноснитѣ сѫдове. Туй вцѣпеняване на кръвоноснитѣ сѫдове, отъ което хората често умиратъ прѣждеврѣменно, се дължи на тия вѫтрѣшни смущения, които поврѣждатъ нервната ни система. Ето защо Христосъ има право да казва: „не се смущавайте“, т.е.
към беседата >>
Не, ти се търкаляшъ, защото не вѣрвашъ.
И забѣлѣжете, че всѣки човѣкъ самъ себе си може да откѫсне отъ този организъмъ. Никакъвъ вѣтъръ, никакви бури, никой не може да го откѫсне. Самъ той може да скѫса нишкитѣ на своя животъ. Каква философия има въ този животъ? Като дойдатъ вѣтроветѣ, ще се търкаляшъ налѣво-надѣсно; като те питатъ, защо се търкаляшъ, ще кажешъ, защото съмъ глупавъ.
Не, ти се търкаляшъ, защото не вѣрвашъ.
Защо съмъ сиромахъ? Защото не вѣрвашъ, ти си при коренитѣ долу. Нѣкой казва: азъ съмъ падналъ. Какво да правя? Падналитѣ хора не могатъ да се спасятъ, както тѣ искатъ.
към беседата >>
Абсолютна чистота има, когато душата е дѣвствена, чиста отъ всѣкакви пороци.
Сега, на първо мѣсто ще хванете змията; послѣ ще хванете лъва; послѣ бика и най-послѣ ще хванете война. Хванете ли ги, ще дойде слѣдъ васъ гълѫба, послѣ агнето, слѣдъ него крината съ жито и най-послѣ красивата дѣвица. Въ мисъльта ви веднага ще дойде онази младата мома. Не, подъ младата мома азъ разбирамъ абсолютната чистота, въ която нѣма никаква скверность.
Абсолютна чистота има, когато душата е дѣвствена, чиста отъ всѣкакви пороци.
Изпитвали ли сте какво нѣщо е да бѫдете свободни отъ грѣхъ?
към беседата >>
Много отъ болеститѣ се дължатъ на смушения на чувствата; много отъ болеститѣ се дължатъ на смущения на ума, значи тѣ сѫ умствени смущения.
– За да не се смущава сърдцето ви, вѣрвайте въ Бога! И послѣ? – Въ мене вѣрвайте! Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума. И много отъ органическитѣ болести се дължатъ на едно вѫтрѣшно органическо смущение.
Много отъ болеститѣ се дължатъ на смушения на чувствата; много отъ болеститѣ се дължатъ на смущения на ума, значи тѣ сѫ умствени смущения.
Когато болеститѣ се дължатъ на умствени смущения, тѣ засѣгатъ мускулната система, засѣгатъ и бѣлитѣ дробове. Когато смущенията сѫ повече отъ чувственъ характеръ, тѣ засѣгатъ сърдцето ни черния дробъ, дихателната система и кръвоноснитѣ сѫдове. Туй вцѣпеняване на кръвоноснитѣ сѫдове, отъ което хората често умиратъ прѣждеврѣменно, се дължи на тия вѫтрѣшни смущения, които поврѣждатъ нервната ни система. Ето защо Христосъ има право да казва: „не се смущавайте“, т.е. избѣгвайте всички родове смущения.
към беседата >>
Защо съмъ сиромахъ?
Никакъвъ вѣтъръ, никакви бури, никой не може да го откѫсне. Самъ той може да скѫса нишкитѣ на своя животъ. Каква философия има въ този животъ? Като дойдатъ вѣтроветѣ, ще се търкаляшъ налѣво-надѣсно; като те питатъ, защо се търкаляшъ, ще кажешъ, защото съмъ глупавъ. Не, ти се търкаляшъ, защото не вѣрвашъ.
Защо съмъ сиромахъ?
Защото не вѣрвашъ, ти си при коренитѣ долу. Нѣкой казва: азъ съмъ падналъ. Какво да правя? Падналитѣ хора не могатъ да се спасятъ, както тѣ искатъ. По другъ начинъ могатъ да се спасятъ.
към беседата >>
Изпитвали ли сте какво нѣщо е да бѫдете свободни отъ грѣхъ?
Сега, на първо мѣсто ще хванете змията; послѣ ще хванете лъва; послѣ бика и най-послѣ ще хванете война. Хванете ли ги, ще дойде слѣдъ васъ гълѫба, послѣ агнето, слѣдъ него крината съ жито и най-послѣ красивата дѣвица. Въ мисъльта ви веднага ще дойде онази младата мома. Не, подъ младата мома азъ разбирамъ абсолютната чистота, въ която нѣма никаква скверность. Абсолютна чистота има, когато душата е дѣвствена, чиста отъ всѣкакви пороци.
Изпитвали ли сте какво нѣщо е да бѫдете свободни отъ грѣхъ?
към беседата >>
Когато болеститѣ се дължатъ на умствени смущения, тѣ засѣгатъ мускулната система, засѣгатъ и бѣлитѣ дробове.
И послѣ? – Въ мене вѣрвайте! Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума. И много отъ органическитѣ болести се дължатъ на едно вѫтрѣшно органическо смущение. Много отъ болеститѣ се дължатъ на смушения на чувствата; много отъ болеститѣ се дължатъ на смущения на ума, значи тѣ сѫ умствени смущения.
Когато болеститѣ се дължатъ на умствени смущения, тѣ засѣгатъ мускулната система, засѣгатъ и бѣлитѣ дробове.
Когато смущенията сѫ повече отъ чувственъ характеръ, тѣ засѣгатъ сърдцето ни черния дробъ, дихателната система и кръвоноснитѣ сѫдове. Туй вцѣпеняване на кръвоноснитѣ сѫдове, отъ което хората често умиратъ прѣждеврѣменно, се дължи на тия вѫтрѣшни смущения, които поврѣждатъ нервната ни система. Ето защо Христосъ има право да казва: „не се смущавайте“, т.е. избѣгвайте всички родове смущения. Нѣкой казва: не може да се избѣгнатъ тия смущения.
към беседата >>
Защото не вѣрвашъ, ти си при коренитѣ долу.
Самъ той може да скѫса нишкитѣ на своя животъ. Каква философия има въ този животъ? Като дойдатъ вѣтроветѣ, ще се търкаляшъ налѣво-надѣсно; като те питатъ, защо се търкаляшъ, ще кажешъ, защото съмъ глупавъ. Не, ти се търкаляшъ, защото не вѣрвашъ. Защо съмъ сиромахъ?
Защото не вѣрвашъ, ти си при коренитѣ долу.
Нѣкой казва: азъ съмъ падналъ. Какво да правя? Падналитѣ хора не могатъ да се спасятъ, както тѣ искатъ. По другъ начинъ могатъ да се спасятъ. Азъ не мога да те взема да те залѣпя горѣ на дървото, но трѣбва да минешъ прѣзъ една строга дисциплина.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ за единъ день поне, или за единъ часъ да почувствувате, какво нѣщо е чистотата, какво нѣщо е да се освободи душата отъ всички свои пороци и съ единъ широкъ замахъ да разпери крилата си да излезе отъ сферата на този земенъ животъ, да се освободи отъ нейнитѣ окови и да погледне съ очитѣ на Онзи, чиято велика Мѫдрость е навсѣкѫдѣ, и съ която той разрѣшава всички въпроси.
Азъ бихъ желалъ за единъ день поне, или за единъ часъ да почувствувате, какво нѣщо е чистотата, какво нѣщо е да се освободи душата отъ всички свои пороци и съ единъ широкъ замахъ да разпери крилата си да излезе отъ сферата на този земенъ животъ, да се освободи отъ нейнитѣ окови и да погледне съ очитѣ на Онзи, чиято велика Мѫдрость е навсѣкѫдѣ, и съ която той разрѣшава всички въпроси.
Не мислете, че Богъ ще ни остави роби. Не, Той е рѣшилъ да ни даде свобода! Той е, Който воюва заради насъ. Ние имаме единъ, Който воюва за насъ. Има още мнозина, които воюватъ зарадъ насъ.
към беседата >>
Когато смущенията сѫ повече отъ чувственъ характеръ, тѣ засѣгатъ сърдцето ни черния дробъ, дихателната система и кръвоноснитѣ сѫдове.
– Въ мене вѣрвайте! Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума. И много отъ органическитѣ болести се дължатъ на едно вѫтрѣшно органическо смущение. Много отъ болеститѣ се дължатъ на смушения на чувствата; много отъ болеститѣ се дължатъ на смущения на ума, значи тѣ сѫ умствени смущения. Когато болеститѣ се дължатъ на умствени смущения, тѣ засѣгатъ мускулната система, засѣгатъ и бѣлитѣ дробове.
Когато смущенията сѫ повече отъ чувственъ характеръ, тѣ засѣгатъ сърдцето ни черния дробъ, дихателната система и кръвоноснитѣ сѫдове.
Туй вцѣпеняване на кръвоноснитѣ сѫдове, отъ което хората често умиратъ прѣждеврѣменно, се дължи на тия вѫтрѣшни смущения, които поврѣждатъ нервната ни система. Ето защо Христосъ има право да казва: „не се смущавайте“, т.е. избѣгвайте всички родове смущения. Нѣкой казва: не може да се избѣгнатъ тия смущения. Питамъ: майка ти съ думата „не може“ ли те роди?
към беседата >>
Нѣкой казва: азъ съмъ падналъ.
Каква философия има въ този животъ? Като дойдатъ вѣтроветѣ, ще се търкаляшъ налѣво-надѣсно; като те питатъ, защо се търкаляшъ, ще кажешъ, защото съмъ глупавъ. Не, ти се търкаляшъ, защото не вѣрвашъ. Защо съмъ сиромахъ? Защото не вѣрвашъ, ти си при коренитѣ долу.
Нѣкой казва: азъ съмъ падналъ.
Какво да правя? Падналитѣ хора не могатъ да се спасятъ, както тѣ искатъ. По другъ начинъ могатъ да се спасятъ. Азъ не мога да те взема да те залѣпя горѣ на дървото, но трѣбва да минешъ прѣзъ една строга дисциплина. Като сте горѣ да дървото, казвамъ ви: пазете се да не паднете отъ клонищата!
към беседата >>
Не мислете, че Богъ ще ни остави роби.
Азъ бихъ желалъ за единъ день поне, или за единъ часъ да почувствувате, какво нѣщо е чистотата, какво нѣщо е да се освободи душата отъ всички свои пороци и съ единъ широкъ замахъ да разпери крилата си да излезе отъ сферата на този земенъ животъ, да се освободи отъ нейнитѣ окови и да погледне съ очитѣ на Онзи, чиято велика Мѫдрость е навсѣкѫдѣ, и съ която той разрѣшава всички въпроси.
Не мислете, че Богъ ще ни остави роби.
Не, Той е рѣшилъ да ни даде свобода! Той е, Който воюва заради насъ. Ние имаме единъ, Който воюва за насъ. Има още мнозина, които воюватъ зарадъ насъ. Това сѫ нашитѣ Бѣли Братя, които сѫ извадили своитѣ ножове, и силата е съ тѣхъ.
към беседата >>
Туй вцѣпеняване на кръвоноснитѣ сѫдове, отъ което хората често умиратъ прѣждеврѣменно, се дължи на тия вѫтрѣшни смущения, които поврѣждатъ нервната ни система.
Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума. И много отъ органическитѣ болести се дължатъ на едно вѫтрѣшно органическо смущение. Много отъ болеститѣ се дължатъ на смушения на чувствата; много отъ болеститѣ се дължатъ на смущения на ума, значи тѣ сѫ умствени смущения. Когато болеститѣ се дължатъ на умствени смущения, тѣ засѣгатъ мускулната система, засѣгатъ и бѣлитѣ дробове. Когато смущенията сѫ повече отъ чувственъ характеръ, тѣ засѣгатъ сърдцето ни черния дробъ, дихателната система и кръвоноснитѣ сѫдове.
Туй вцѣпеняване на кръвоноснитѣ сѫдове, отъ което хората често умиратъ прѣждеврѣменно, се дължи на тия вѫтрѣшни смущения, които поврѣждатъ нервната ни система.
Ето защо Христосъ има право да казва: „не се смущавайте“, т.е. избѣгвайте всички родове смущения. Нѣкой казва: не може да се избѣгнатъ тия смущения. Питамъ: майка ти съ думата „не може“ ли те роди? Колко врѣме се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“!
към беседата >>
Какво да правя?
Като дойдатъ вѣтроветѣ, ще се търкаляшъ налѣво-надѣсно; като те питатъ, защо се търкаляшъ, ще кажешъ, защото съмъ глупавъ. Не, ти се търкаляшъ, защото не вѣрвашъ. Защо съмъ сиромахъ? Защото не вѣрвашъ, ти си при коренитѣ долу. Нѣкой казва: азъ съмъ падналъ.
Какво да правя?
Падналитѣ хора не могатъ да се спасятъ, както тѣ искатъ. По другъ начинъ могатъ да се спасятъ. Азъ не мога да те взема да те залѣпя горѣ на дървото, но трѣбва да минешъ прѣзъ една строга дисциплина. Като сте горѣ да дървото, казвамъ ви: пазете се да не паднете отъ клонищата! Азъ не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислятъ, че като паднатъ отъ дървото, ще може да ги взематъ като сухъ листъ и да ги залѣпятъ на самото дърво.
към беседата >>
Не, Той е рѣшилъ да ни даде свобода!
Азъ бихъ желалъ за единъ день поне, или за единъ часъ да почувствувате, какво нѣщо е чистотата, какво нѣщо е да се освободи душата отъ всички свои пороци и съ единъ широкъ замахъ да разпери крилата си да излезе отъ сферата на този земенъ животъ, да се освободи отъ нейнитѣ окови и да погледне съ очитѣ на Онзи, чиято велика Мѫдрость е навсѣкѫдѣ, и съ която той разрѣшава всички въпроси. Не мислете, че Богъ ще ни остави роби.
Не, Той е рѣшилъ да ни даде свобода!
Той е, Който воюва заради насъ. Ние имаме единъ, Който воюва за насъ. Има още мнозина, които воюватъ зарадъ насъ. Това сѫ нашитѣ Бѣли Братя, които сѫ извадили своитѣ ножове, и силата е съ тѣхъ. Отдавна тѣ сѫ хванали змията ѝ, гълѫбътъ е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали лъва, намазали сѫ очитѣ му, и агнето е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали бика, намазали сѫ очитѣ му, и крината съ жито е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали воина, намазали сѫ очитѣ му, и младата, красивата дѣвица е съ тѣхъ.
към беседата >>
Ето защо Христосъ има право да казва: „не се смущавайте“, т.е.
И много отъ органическитѣ болести се дължатъ на едно вѫтрѣшно органическо смущение. Много отъ болеститѣ се дължатъ на смушения на чувствата; много отъ болеститѣ се дължатъ на смущения на ума, значи тѣ сѫ умствени смущения. Когато болеститѣ се дължатъ на умствени смущения, тѣ засѣгатъ мускулната система, засѣгатъ и бѣлитѣ дробове. Когато смущенията сѫ повече отъ чувственъ характеръ, тѣ засѣгатъ сърдцето ни черния дробъ, дихателната система и кръвоноснитѣ сѫдове. Туй вцѣпеняване на кръвоноснитѣ сѫдове, отъ което хората често умиратъ прѣждеврѣменно, се дължи на тия вѫтрѣшни смущения, които поврѣждатъ нервната ни система.
Ето защо Христосъ има право да казва: „не се смущавайте“, т.е.
избѣгвайте всички родове смущения. Нѣкой казва: не може да се избѣгнатъ тия смущения. Питамъ: майка ти съ думата „не може“ ли те роди? Колко врѣме се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“! Ти първо се роди съ плача.
към беседата >>
Падналитѣ хора не могатъ да се спасятъ, както тѣ искатъ.
Не, ти се търкаляшъ, защото не вѣрвашъ. Защо съмъ сиромахъ? Защото не вѣрвашъ, ти си при коренитѣ долу. Нѣкой казва: азъ съмъ падналъ. Какво да правя?
Падналитѣ хора не могатъ да се спасятъ, както тѣ искатъ.
По другъ начинъ могатъ да се спасятъ. Азъ не мога да те взема да те залѣпя горѣ на дървото, но трѣбва да минешъ прѣзъ една строга дисциплина. Като сте горѣ да дървото, казвамъ ви: пазете се да не паднете отъ клонищата! Азъ не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислятъ, че като паднатъ отъ дървото, ще може да ги взематъ като сухъ листъ и да ги залѣпятъ на самото дърво. Не, сухитѣ листа не могатъ да възкръснатъ.
към беседата >>
Той е, Който воюва заради насъ.
Азъ бихъ желалъ за единъ день поне, или за единъ часъ да почувствувате, какво нѣщо е чистотата, какво нѣщо е да се освободи душата отъ всички свои пороци и съ единъ широкъ замахъ да разпери крилата си да излезе отъ сферата на този земенъ животъ, да се освободи отъ нейнитѣ окови и да погледне съ очитѣ на Онзи, чиято велика Мѫдрость е навсѣкѫдѣ, и съ която той разрѣшава всички въпроси. Не мислете, че Богъ ще ни остави роби. Не, Той е рѣшилъ да ни даде свобода!
Той е, Който воюва заради насъ.
Ние имаме единъ, Който воюва за насъ. Има още мнозина, които воюватъ зарадъ насъ. Това сѫ нашитѣ Бѣли Братя, които сѫ извадили своитѣ ножове, и силата е съ тѣхъ. Отдавна тѣ сѫ хванали змията ѝ, гълѫбътъ е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали лъва, намазали сѫ очитѣ му, и агнето е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали бика, намазали сѫ очитѣ му, и крината съ жито е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали воина, намазали сѫ очитѣ му, и младата, красивата дѣвица е съ тѣхъ. Чистотата е съ тѣхъ!
към беседата >>
избѣгвайте всички родове смущения.
Много отъ болеститѣ се дължатъ на смушения на чувствата; много отъ болеститѣ се дължатъ на смущения на ума, значи тѣ сѫ умствени смущения. Когато болеститѣ се дължатъ на умствени смущения, тѣ засѣгатъ мускулната система, засѣгатъ и бѣлитѣ дробове. Когато смущенията сѫ повече отъ чувственъ характеръ, тѣ засѣгатъ сърдцето ни черния дробъ, дихателната система и кръвоноснитѣ сѫдове. Туй вцѣпеняване на кръвоноснитѣ сѫдове, отъ което хората често умиратъ прѣждеврѣменно, се дължи на тия вѫтрѣшни смущения, които поврѣждатъ нервната ни система. Ето защо Христосъ има право да казва: „не се смущавайте“, т.е.
избѣгвайте всички родове смущения.
Нѣкой казва: не може да се избѣгнатъ тия смущения. Питамъ: майка ти съ думата „не може“ ли те роди? Колко врѣме се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“! Ти първо се роди съ плача. Заплака прѣдъ майка си и ѝ каза: дай ми да ямъ защото азъ трѣбва да живѣя.
към беседата >>
По другъ начинъ могатъ да се спасятъ.
Защо съмъ сиромахъ? Защото не вѣрвашъ, ти си при коренитѣ долу. Нѣкой казва: азъ съмъ падналъ. Какво да правя? Падналитѣ хора не могатъ да се спасятъ, както тѣ искатъ.
По другъ начинъ могатъ да се спасятъ.
Азъ не мога да те взема да те залѣпя горѣ на дървото, но трѣбва да минешъ прѣзъ една строга дисциплина. Като сте горѣ да дървото, казвамъ ви: пазете се да не паднете отъ клонищата! Азъ не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислятъ, че като паднатъ отъ дървото, ще може да ги взематъ като сухъ листъ и да ги залѣпятъ на самото дърво. Не, сухитѣ листа не могатъ да възкръснатъ. Туй листо, веднъжъ паднало отъ дървото, трѣбва напълно да се разложи.
към беседата >>
Ние имаме единъ, Който воюва за насъ.
Азъ бихъ желалъ за единъ день поне, или за единъ часъ да почувствувате, какво нѣщо е чистотата, какво нѣщо е да се освободи душата отъ всички свои пороци и съ единъ широкъ замахъ да разпери крилата си да излезе отъ сферата на този земенъ животъ, да се освободи отъ нейнитѣ окови и да погледне съ очитѣ на Онзи, чиято велика Мѫдрость е навсѣкѫдѣ, и съ която той разрѣшава всички въпроси. Не мислете, че Богъ ще ни остави роби. Не, Той е рѣшилъ да ни даде свобода! Той е, Който воюва заради насъ.
Ние имаме единъ, Който воюва за насъ.
Има още мнозина, които воюватъ зарадъ насъ. Това сѫ нашитѣ Бѣли Братя, които сѫ извадили своитѣ ножове, и силата е съ тѣхъ. Отдавна тѣ сѫ хванали змията ѝ, гълѫбътъ е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали лъва, намазали сѫ очитѣ му, и агнето е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали бика, намазали сѫ очитѣ му, и крината съ жито е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали воина, намазали сѫ очитѣ му, и младата, красивата дѣвица е съ тѣхъ. Чистотата е съ тѣхъ! Тѣ сѫ ония братя, отъ сърдцата на които блика Любовь, радость и животъ.
към беседата >>
Нѣкой казва: не може да се избѣгнатъ тия смущения.
Когато болеститѣ се дължатъ на умствени смущения, тѣ засѣгатъ мускулната система, засѣгатъ и бѣлитѣ дробове. Когато смущенията сѫ повече отъ чувственъ характеръ, тѣ засѣгатъ сърдцето ни черния дробъ, дихателната система и кръвоноснитѣ сѫдове. Туй вцѣпеняване на кръвоноснитѣ сѫдове, отъ което хората често умиратъ прѣждеврѣменно, се дължи на тия вѫтрѣшни смущения, които поврѣждатъ нервната ни система. Ето защо Христосъ има право да казва: „не се смущавайте“, т.е. избѣгвайте всички родове смущения.
Нѣкой казва: не може да се избѣгнатъ тия смущения.
Питамъ: майка ти съ думата „не може“ ли те роди? Колко врѣме се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“! Ти първо се роди съ плача. Заплака прѣдъ майка си и ѝ каза: дай ми да ямъ защото азъ трѣбва да живѣя. Ти трѣбва да работишъ заради мене.
към беседата >>
Азъ не мога да те взема да те залѣпя горѣ на дървото, но трѣбва да минешъ прѣзъ една строга дисциплина.
Защото не вѣрвашъ, ти си при коренитѣ долу. Нѣкой казва: азъ съмъ падналъ. Какво да правя? Падналитѣ хора не могатъ да се спасятъ, както тѣ искатъ. По другъ начинъ могатъ да се спасятъ.
Азъ не мога да те взема да те залѣпя горѣ на дървото, но трѣбва да минешъ прѣзъ една строга дисциплина.
Като сте горѣ да дървото, казвамъ ви: пазете се да не паднете отъ клонищата! Азъ не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислятъ, че като паднатъ отъ дървото, ще може да ги взематъ като сухъ листъ и да ги залѣпятъ на самото дърво. Не, сухитѣ листа не могатъ да възкръснатъ. Туй листо, веднъжъ паднало отъ дървото, трѣбва напълно да се разложи. Ние виждаме сѫщия законъ и при човѣка.
към беседата >>
Има още мнозина, които воюватъ зарадъ насъ.
Азъ бихъ желалъ за единъ день поне, или за единъ часъ да почувствувате, какво нѣщо е чистотата, какво нѣщо е да се освободи душата отъ всички свои пороци и съ единъ широкъ замахъ да разпери крилата си да излезе отъ сферата на този земенъ животъ, да се освободи отъ нейнитѣ окови и да погледне съ очитѣ на Онзи, чиято велика Мѫдрость е навсѣкѫдѣ, и съ която той разрѣшава всички въпроси. Не мислете, че Богъ ще ни остави роби. Не, Той е рѣшилъ да ни даде свобода! Той е, Който воюва заради насъ. Ние имаме единъ, Който воюва за насъ.
Има още мнозина, които воюватъ зарадъ насъ.
Това сѫ нашитѣ Бѣли Братя, които сѫ извадили своитѣ ножове, и силата е съ тѣхъ. Отдавна тѣ сѫ хванали змията ѝ, гълѫбътъ е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали лъва, намазали сѫ очитѣ му, и агнето е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали бика, намазали сѫ очитѣ му, и крината съ жито е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали воина, намазали сѫ очитѣ му, и младата, красивата дѣвица е съ тѣхъ. Чистотата е съ тѣхъ! Тѣ сѫ ония братя, отъ сърдцата на които блика Любовь, радость и животъ. И благодарение на този тѣхенъ импулсъ вие живѣете.
към беседата >>
Питамъ: майка ти съ думата „не може“ ли те роди?
Когато смущенията сѫ повече отъ чувственъ характеръ, тѣ засѣгатъ сърдцето ни черния дробъ, дихателната система и кръвоноснитѣ сѫдове. Туй вцѣпеняване на кръвоноснитѣ сѫдове, отъ което хората често умиратъ прѣждеврѣменно, се дължи на тия вѫтрѣшни смущения, които поврѣждатъ нервната ни система. Ето защо Христосъ има право да казва: „не се смущавайте“, т.е. избѣгвайте всички родове смущения. Нѣкой казва: не може да се избѣгнатъ тия смущения.
Питамъ: майка ти съ думата „не може“ ли те роди?
Колко врѣме се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“! Ти първо се роди съ плача. Заплака прѣдъ майка си и ѝ каза: дай ми да ямъ защото азъ трѣбва да живѣя. Ти трѣбва да работишъ заради мене. Това бѣше твоята първа заповѣдъ.
към беседата >>
Като сте горѣ да дървото, казвамъ ви: пазете се да не паднете отъ клонищата!
Нѣкой казва: азъ съмъ падналъ. Какво да правя? Падналитѣ хора не могатъ да се спасятъ, както тѣ искатъ. По другъ начинъ могатъ да се спасятъ. Азъ не мога да те взема да те залѣпя горѣ на дървото, но трѣбва да минешъ прѣзъ една строга дисциплина.
Като сте горѣ да дървото, казвамъ ви: пазете се да не паднете отъ клонищата!
Азъ не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислятъ, че като паднатъ отъ дървото, ще може да ги взематъ като сухъ листъ и да ги залѣпятъ на самото дърво. Не, сухитѣ листа не могатъ да възкръснатъ. Туй листо, веднъжъ паднало отъ дървото, трѣбва напълно да се разложи. Ние виждаме сѫщия законъ и при човѣка. Човѣкъ като умре, неговото тѣло трѣбва съвършено да се разложи.
към беседата >>
Това сѫ нашитѣ Бѣли Братя, които сѫ извадили своитѣ ножове, и силата е съ тѣхъ.
Не мислете, че Богъ ще ни остави роби. Не, Той е рѣшилъ да ни даде свобода! Той е, Който воюва заради насъ. Ние имаме единъ, Който воюва за насъ. Има още мнозина, които воюватъ зарадъ насъ.
Това сѫ нашитѣ Бѣли Братя, които сѫ извадили своитѣ ножове, и силата е съ тѣхъ.
Отдавна тѣ сѫ хванали змията ѝ, гълѫбътъ е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали лъва, намазали сѫ очитѣ му, и агнето е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали бика, намазали сѫ очитѣ му, и крината съ жито е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали воина, намазали сѫ очитѣ му, и младата, красивата дѣвица е съ тѣхъ. Чистотата е съ тѣхъ! Тѣ сѫ ония братя, отъ сърдцата на които блика Любовь, радость и животъ. И благодарение на този тѣхенъ импулсъ вие живѣете.
към беседата >>
Колко врѣме се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“!
Туй вцѣпеняване на кръвоноснитѣ сѫдове, отъ което хората често умиратъ прѣждеврѣменно, се дължи на тия вѫтрѣшни смущения, които поврѣждатъ нервната ни система. Ето защо Христосъ има право да казва: „не се смущавайте“, т.е. избѣгвайте всички родове смущения. Нѣкой казва: не може да се избѣгнатъ тия смущения. Питамъ: майка ти съ думата „не може“ ли те роди?
Колко врѣме се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“!
Ти първо се роди съ плача. Заплака прѣдъ майка си и ѝ каза: дай ми да ямъ защото азъ трѣбва да живѣя. Ти трѣбва да работишъ заради мене. Това бѣше твоята първа заповѣдъ. Може да се възпроизведе единъ разговоръ между майката и дѣтето.
към беседата >>
Азъ не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислятъ, че като паднатъ отъ дървото, ще може да ги взематъ като сухъ листъ и да ги залѣпятъ на самото дърво.
Какво да правя? Падналитѣ хора не могатъ да се спасятъ, както тѣ искатъ. По другъ начинъ могатъ да се спасятъ. Азъ не мога да те взема да те залѣпя горѣ на дървото, но трѣбва да минешъ прѣзъ една строга дисциплина. Като сте горѣ да дървото, казвамъ ви: пазете се да не паднете отъ клонищата!
Азъ не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислятъ, че като паднатъ отъ дървото, ще може да ги взематъ като сухъ листъ и да ги залѣпятъ на самото дърво.
Не, сухитѣ листа не могатъ да възкръснатъ. Туй листо, веднъжъ паднало отъ дървото, трѣбва напълно да се разложи. Ние виждаме сѫщия законъ и при човѣка. Човѣкъ като умре, неговото тѣло трѣбва съвършено да се разложи. Втори пѫть този човѣкъ пакъ може нѣкѫдѣ да се прѣроди.
към беседата >>
Отдавна тѣ сѫ хванали змията ѝ, гълѫбътъ е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали лъва, намазали сѫ очитѣ му, и агнето е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали бика, намазали сѫ очитѣ му, и крината съ жито е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали воина, намазали сѫ очитѣ му, и младата, красивата дѣвица е съ тѣхъ.
Не, Той е рѣшилъ да ни даде свобода! Той е, Който воюва заради насъ. Ние имаме единъ, Който воюва за насъ. Има още мнозина, които воюватъ зарадъ насъ. Това сѫ нашитѣ Бѣли Братя, които сѫ извадили своитѣ ножове, и силата е съ тѣхъ.
Отдавна тѣ сѫ хванали змията ѝ, гълѫбътъ е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали лъва, намазали сѫ очитѣ му, и агнето е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали бика, намазали сѫ очитѣ му, и крината съ жито е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали воина, намазали сѫ очитѣ му, и младата, красивата дѣвица е съ тѣхъ.
Чистотата е съ тѣхъ! Тѣ сѫ ония братя, отъ сърдцата на които блика Любовь, радость и животъ. И благодарение на този тѣхенъ импулсъ вие живѣете.
към беседата >>
Ти първо се роди съ плача.
Ето защо Христосъ има право да казва: „не се смущавайте“, т.е. избѣгвайте всички родове смущения. Нѣкой казва: не може да се избѣгнатъ тия смущения. Питамъ: майка ти съ думата „не може“ ли те роди? Колко врѣме се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“!
Ти първо се роди съ плача.
Заплака прѣдъ майка си и ѝ каза: дай ми да ямъ защото азъ трѣбва да живѣя. Ти трѣбва да работишъ заради мене. Това бѣше твоята първа заповѣдъ. Може да се възпроизведе единъ разговоръ между майката и дѣтето. Дѣтето казва: „Понеже ти обѣща, че ще ме обичашъ, че ще ме любишъ, трѣбва да работишъ заради мене.
към беседата >>
Не, сухитѣ листа не могатъ да възкръснатъ.
Падналитѣ хора не могатъ да се спасятъ, както тѣ искатъ. По другъ начинъ могатъ да се спасятъ. Азъ не мога да те взема да те залѣпя горѣ на дървото, но трѣбва да минешъ прѣзъ една строга дисциплина. Като сте горѣ да дървото, казвамъ ви: пазете се да не паднете отъ клонищата! Азъ не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислятъ, че като паднатъ отъ дървото, ще може да ги взематъ като сухъ листъ и да ги залѣпятъ на самото дърво.
Не, сухитѣ листа не могатъ да възкръснатъ.
Туй листо, веднъжъ паднало отъ дървото, трѣбва напълно да се разложи. Ние виждаме сѫщия законъ и при човѣка. Човѣкъ като умре, неговото тѣло трѣбва съвършено да се разложи. Втори пѫть този човѣкъ пакъ може нѣкѫдѣ да се прѣроди. Нѣкои не приематъ, че човѣкъ може да се прѣражда.
към беседата >>
Чистотата е съ тѣхъ!
Той е, Който воюва заради насъ. Ние имаме единъ, Който воюва за насъ. Има още мнозина, които воюватъ зарадъ насъ. Това сѫ нашитѣ Бѣли Братя, които сѫ извадили своитѣ ножове, и силата е съ тѣхъ. Отдавна тѣ сѫ хванали змията ѝ, гълѫбътъ е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали лъва, намазали сѫ очитѣ му, и агнето е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали бика, намазали сѫ очитѣ му, и крината съ жито е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали воина, намазали сѫ очитѣ му, и младата, красивата дѣвица е съ тѣхъ.
Чистотата е съ тѣхъ!
Тѣ сѫ ония братя, отъ сърдцата на които блика Любовь, радость и животъ. И благодарение на този тѣхенъ импулсъ вие живѣете.
към беседата >>
Заплака прѣдъ майка си и ѝ каза: дай ми да ямъ защото азъ трѣбва да живѣя.
избѣгвайте всички родове смущения. Нѣкой казва: не може да се избѣгнатъ тия смущения. Питамъ: майка ти съ думата „не може“ ли те роди? Колко врѣме се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“! Ти първо се роди съ плача.
Заплака прѣдъ майка си и ѝ каза: дай ми да ямъ защото азъ трѣбва да живѣя.
Ти трѣбва да работишъ заради мене. Това бѣше твоята първа заповѣдъ. Може да се възпроизведе единъ разговоръ между майката и дѣтето. Дѣтето казва: „Понеже ти обѣща, че ще ме обичашъ, че ще ме любишъ, трѣбва да работишъ заради мене. Ти си любовьта азъ съмъ животътъ, произлѣзълъ отъ тебе.
към беседата >>
Туй листо, веднъжъ паднало отъ дървото, трѣбва напълно да се разложи.
По другъ начинъ могатъ да се спасятъ. Азъ не мога да те взема да те залѣпя горѣ на дървото, но трѣбва да минешъ прѣзъ една строга дисциплина. Като сте горѣ да дървото, казвамъ ви: пазете се да не паднете отъ клонищата! Азъ не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислятъ, че като паднатъ отъ дървото, ще може да ги взематъ като сухъ листъ и да ги залѣпятъ на самото дърво. Не, сухитѣ листа не могатъ да възкръснатъ.
Туй листо, веднъжъ паднало отъ дървото, трѣбва напълно да се разложи.
Ние виждаме сѫщия законъ и при човѣка. Човѣкъ като умре, неговото тѣло трѣбва съвършено да се разложи. Втори пѫть този човѣкъ пакъ може нѣкѫдѣ да се прѣроди. Нѣкои не приематъ, че човѣкъ може да се прѣражда. Не е въпросътъ, дали единъ човѣкъ може да се прѣроди, или не.
към беседата >>
Тѣ сѫ ония братя, отъ сърдцата на които блика Любовь, радость и животъ.
Ние имаме единъ, Който воюва за насъ. Има още мнозина, които воюватъ зарадъ насъ. Това сѫ нашитѣ Бѣли Братя, които сѫ извадили своитѣ ножове, и силата е съ тѣхъ. Отдавна тѣ сѫ хванали змията ѝ, гълѫбътъ е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали лъва, намазали сѫ очитѣ му, и агнето е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали бика, намазали сѫ очитѣ му, и крината съ жито е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали воина, намазали сѫ очитѣ му, и младата, красивата дѣвица е съ тѣхъ. Чистотата е съ тѣхъ!
Тѣ сѫ ония братя, отъ сърдцата на които блика Любовь, радость и животъ.
И благодарение на този тѣхенъ импулсъ вие живѣете.
към беседата >>
Ти трѣбва да работишъ заради мене.
Нѣкой казва: не може да се избѣгнатъ тия смущения. Питамъ: майка ти съ думата „не може“ ли те роди? Колко врѣме се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“! Ти първо се роди съ плача. Заплака прѣдъ майка си и ѝ каза: дай ми да ямъ защото азъ трѣбва да живѣя.
Ти трѣбва да работишъ заради мене.
Това бѣше твоята първа заповѣдъ. Може да се възпроизведе единъ разговоръ между майката и дѣтето. Дѣтето казва: „Понеже ти обѣща, че ще ме обичашъ, че ще ме любишъ, трѣбва да работишъ заради мене. Ти си любовьта азъ съмъ животътъ, произлѣзълъ отъ тебе. Работи, защото азъ искамъ да живѣя!
към беседата >>
Ние виждаме сѫщия законъ и при човѣка.
Азъ не мога да те взема да те залѣпя горѣ на дървото, но трѣбва да минешъ прѣзъ една строга дисциплина. Като сте горѣ да дървото, казвамъ ви: пазете се да не паднете отъ клонищата! Азъ не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислятъ, че като паднатъ отъ дървото, ще може да ги взематъ като сухъ листъ и да ги залѣпятъ на самото дърво. Не, сухитѣ листа не могатъ да възкръснатъ. Туй листо, веднъжъ паднало отъ дървото, трѣбва напълно да се разложи.
Ние виждаме сѫщия законъ и при човѣка.
Човѣкъ като умре, неговото тѣло трѣбва съвършено да се разложи. Втори пѫть този човѣкъ пакъ може нѣкѫдѣ да се прѣроди. Нѣкои не приематъ, че човѣкъ може да се прѣражда. Не е въпросътъ, дали единъ човѣкъ може да се прѣроди, или не. Нѣщата независимо отъ всичко това си сѫществуватъ въ природата.
към беседата >>
И благодарение на този тѣхенъ импулсъ вие живѣете.
Има още мнозина, които воюватъ зарадъ насъ. Това сѫ нашитѣ Бѣли Братя, които сѫ извадили своитѣ ножове, и силата е съ тѣхъ. Отдавна тѣ сѫ хванали змията ѝ, гълѫбътъ е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали лъва, намазали сѫ очитѣ му, и агнето е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали бика, намазали сѫ очитѣ му, и крината съ жито е съ тѣхъ; отдавна тѣ сѫ хванали воина, намазали сѫ очитѣ му, и младата, красивата дѣвица е съ тѣхъ. Чистотата е съ тѣхъ! Тѣ сѫ ония братя, отъ сърдцата на които блика Любовь, радость и животъ.
И благодарение на този тѣхенъ импулсъ вие живѣете.
към беседата >>
Това бѣше твоята първа заповѣдъ.
Питамъ: майка ти съ думата „не може“ ли те роди? Колко врѣме се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“! Ти първо се роди съ плача. Заплака прѣдъ майка си и ѝ каза: дай ми да ямъ защото азъ трѣбва да живѣя. Ти трѣбва да работишъ заради мене.
Това бѣше твоята първа заповѣдъ.
Може да се възпроизведе единъ разговоръ между майката и дѣтето. Дѣтето казва: „Понеже ти обѣща, че ще ме обичашъ, че ще ме любишъ, трѣбва да работишъ заради мене. Ти си любовьта азъ съмъ животътъ, произлѣзълъ отъ тебе. Работи, защото азъ искамъ да живѣя! “ Това сѫ аргументи много на мѣсто.
към беседата >>
Човѣкъ като умре, неговото тѣло трѣбва съвършено да се разложи.
Като сте горѣ да дървото, казвамъ ви: пазете се да не паднете отъ клонищата! Азъ не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислятъ, че като паднатъ отъ дървото, ще може да ги взематъ като сухъ листъ и да ги залѣпятъ на самото дърво. Не, сухитѣ листа не могатъ да възкръснатъ. Туй листо, веднъжъ паднало отъ дървото, трѣбва напълно да се разложи. Ние виждаме сѫщия законъ и при човѣка.
Човѣкъ като умре, неговото тѣло трѣбва съвършено да се разложи.
Втори пѫть този човѣкъ пакъ може нѣкѫдѣ да се прѣроди. Нѣкои не приематъ, че човѣкъ може да се прѣражда. Не е въпросътъ, дали единъ човѣкъ може да се прѣроди, или не. Нѣщата независимо отъ всичко това си сѫществуватъ въ природата. Той нѣма да бѫде въ сѫщата форма, каквато е ималъ въ първо врѣме, но ще се яви въ една нова форма.
към беседата >>
Вие казвате: какво нѣщо е Христосъ?
Вие казвате: какво нѣщо е Христосъ?
– Христосъ е единъ колективенъ умъ. Христосъ сѫществува като единица, но сѫщеврѣменно Христосъ е единъ великъ колективенъ умъ. Не е само това, че Христосъ е билъ Синъ Божий. Не само въ единството ще Го търсимъ. Не е само въ единствено число Христовото име.
към беседата >>
Може да се възпроизведе единъ разговоръ между майката и дѣтето.
Колко врѣме се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“! Ти първо се роди съ плача. Заплака прѣдъ майка си и ѝ каза: дай ми да ямъ защото азъ трѣбва да живѣя. Ти трѣбва да работишъ заради мене. Това бѣше твоята първа заповѣдъ.
Може да се възпроизведе единъ разговоръ между майката и дѣтето.
Дѣтето казва: „Понеже ти обѣща, че ще ме обичашъ, че ще ме любишъ, трѣбва да работишъ заради мене. Ти си любовьта азъ съмъ животътъ, произлѣзълъ отъ тебе. Работи, защото азъ искамъ да живѣя! “ Това сѫ аргументи много на мѣсто. Ако майката се смущава, дали ще може да отгледа дѣтето си, тя именно ще го проводи на онзи свѣтъ.
към беседата >>
Втори пѫть този човѣкъ пакъ може нѣкѫдѣ да се прѣроди.
Азъ не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислятъ, че като паднатъ отъ дървото, ще може да ги взематъ като сухъ листъ и да ги залѣпятъ на самото дърво. Не, сухитѣ листа не могатъ да възкръснатъ. Туй листо, веднъжъ паднало отъ дървото, трѣбва напълно да се разложи. Ние виждаме сѫщия законъ и при човѣка. Човѣкъ като умре, неговото тѣло трѣбва съвършено да се разложи.
Втори пѫть този човѣкъ пакъ може нѣкѫдѣ да се прѣроди.
Нѣкои не приематъ, че човѣкъ може да се прѣражда. Не е въпросътъ, дали единъ човѣкъ може да се прѣроди, или не. Нѣщата независимо отъ всичко това си сѫществуватъ въ природата. Той нѣма да бѫде въ сѫщата форма, каквато е ималъ въ първо врѣме, но ще се яви въ една нова форма. Той нѣма да има първата форма на листа. Защо?
към беседата >>
– Христосъ е единъ колективенъ умъ.
Вие казвате: какво нѣщо е Христосъ?
– Христосъ е единъ колективенъ умъ.
Христосъ сѫществува като единица, но сѫщеврѣменно Христосъ е единъ великъ колективенъ умъ. Не е само това, че Христосъ е билъ Синъ Божий. Не само въ единството ще Го търсимъ. Не е само въ единствено число Христовото име. Христосъ прѣдставлява всичкитѣ Синове Божии, на които отъ душитѣ и сърдцата блика животъ и Любовь.
към беседата >>
Дѣтето казва: „Понеже ти обѣща, че ще ме обичашъ, че ще ме любишъ, трѣбва да работишъ заради мене.
Ти първо се роди съ плача. Заплака прѣдъ майка си и ѝ каза: дай ми да ямъ защото азъ трѣбва да живѣя. Ти трѣбва да работишъ заради мене. Това бѣше твоята първа заповѣдъ. Може да се възпроизведе единъ разговоръ между майката и дѣтето.
Дѣтето казва: „Понеже ти обѣща, че ще ме обичашъ, че ще ме любишъ, трѣбва да работишъ заради мене.
Ти си любовьта азъ съмъ животътъ, произлѣзълъ отъ тебе. Работи, защото азъ искамъ да живѣя! “ Това сѫ аргументи много на мѣсто. Ако майката се смущава, дали ще може да отгледа дѣтето си, тя именно ще го проводи на онзи свѣтъ. Често смущенията ставатъ причина да се образуватъ извѣстни подпушвания на енергии, които текатъ въ човѣшкото тѣло: въ неговото сърдце, въ неговия умъ – изобщо въ цѣлата нервна система.
към беседата >>
Нѣкои не приематъ, че човѣкъ може да се прѣражда.
Не, сухитѣ листа не могатъ да възкръснатъ. Туй листо, веднъжъ паднало отъ дървото, трѣбва напълно да се разложи. Ние виждаме сѫщия законъ и при човѣка. Човѣкъ като умре, неговото тѣло трѣбва съвършено да се разложи. Втори пѫть този човѣкъ пакъ може нѣкѫдѣ да се прѣроди.
Нѣкои не приематъ, че човѣкъ може да се прѣражда.
Не е въпросътъ, дали единъ човѣкъ може да се прѣроди, или не. Нѣщата независимо отъ всичко това си сѫществуватъ въ природата. Той нѣма да бѫде въ сѫщата форма, каквато е ималъ въ първо врѣме, но ще се яви въ една нова форма. Той нѣма да има първата форма на листа. Защо? Защото навсѣкѫдѣ въ природата сѫществува голѣмо разнообразие.
към беседата >>
Христосъ сѫществува като единица, но сѫщеврѣменно Христосъ е единъ великъ колективенъ умъ.
Вие казвате: какво нѣщо е Христосъ? – Христосъ е единъ колективенъ умъ.
Христосъ сѫществува като единица, но сѫщеврѣменно Христосъ е единъ великъ колективенъ умъ.
Не е само това, че Христосъ е билъ Синъ Божий. Не само въ единството ще Го търсимъ. Не е само въ единствено число Христовото име. Христосъ прѣдставлява всичкитѣ Синове Божии, на които отъ душитѣ и сърдцата блика животъ и Любовь. Всички Синове Божии, като че сѫ едно съединение, въ което се проявява Богъ.
към беседата >>
Ти си любовьта азъ съмъ животътъ, произлѣзълъ отъ тебе.
Заплака прѣдъ майка си и ѝ каза: дай ми да ямъ защото азъ трѣбва да живѣя. Ти трѣбва да работишъ заради мене. Това бѣше твоята първа заповѣдъ. Може да се възпроизведе единъ разговоръ между майката и дѣтето. Дѣтето казва: „Понеже ти обѣща, че ще ме обичашъ, че ще ме любишъ, трѣбва да работишъ заради мене.
Ти си любовьта азъ съмъ животътъ, произлѣзълъ отъ тебе.
Работи, защото азъ искамъ да живѣя! “ Това сѫ аргументи много на мѣсто. Ако майката се смущава, дали ще може да отгледа дѣтето си, тя именно ще го проводи на онзи свѣтъ. Често смущенията ставатъ причина да се образуватъ извѣстни подпушвания на енергии, които текатъ въ човѣшкото тѣло: въ неговото сърдце, въ неговия умъ – изобщо въ цѣлата нервна система. Човѣкъ е единъ акумулаторъ, или единъ кръстопѫть, дѣто се прѣплитатъ милиони козмически течения.
към беседата >>
Не е въпросътъ, дали единъ човѣкъ може да се прѣроди, или не.
Туй листо, веднъжъ паднало отъ дървото, трѣбва напълно да се разложи. Ние виждаме сѫщия законъ и при човѣка. Човѣкъ като умре, неговото тѣло трѣбва съвършено да се разложи. Втори пѫть този човѣкъ пакъ може нѣкѫдѣ да се прѣроди. Нѣкои не приематъ, че човѣкъ може да се прѣражда.
Не е въпросътъ, дали единъ човѣкъ може да се прѣроди, или не.
Нѣщата независимо отъ всичко това си сѫществуватъ въ природата. Той нѣма да бѫде въ сѫщата форма, каквато е ималъ въ първо врѣме, но ще се яви въ една нова форма. Той нѣма да има първата форма на листа. Защо? Защото навсѣкѫдѣ въ природата сѫществува голѣмо разнообразие. Вие не можете да намѣритѣ на едно дърво два листа, които да сѫ подобни.
към беседата >>
Не е само това, че Христосъ е билъ Синъ Божий.
Вие казвате: какво нѣщо е Христосъ? – Христосъ е единъ колективенъ умъ. Христосъ сѫществува като единица, но сѫщеврѣменно Христосъ е единъ великъ колективенъ умъ.
Не е само това, че Христосъ е билъ Синъ Божий.
Не само въ единството ще Го търсимъ. Не е само въ единствено число Христовото име. Христосъ прѣдставлява всичкитѣ Синове Божии, на които отъ душитѣ и сърдцата блика животъ и Любовь. Всички Синове Божии, като че сѫ едно съединение, въ което се проявява Богъ. Единъ день и вие можете да бѫдете Синове Божии.
към беседата >>
Работи, защото азъ искамъ да живѣя!
Ти трѣбва да работишъ заради мене. Това бѣше твоята първа заповѣдъ. Може да се възпроизведе единъ разговоръ между майката и дѣтето. Дѣтето казва: „Понеже ти обѣща, че ще ме обичашъ, че ще ме любишъ, трѣбва да работишъ заради мене. Ти си любовьта азъ съмъ животътъ, произлѣзълъ отъ тебе.
Работи, защото азъ искамъ да живѣя!
“ Това сѫ аргументи много на мѣсто. Ако майката се смущава, дали ще може да отгледа дѣтето си, тя именно ще го проводи на онзи свѣтъ. Често смущенията ставатъ причина да се образуватъ извѣстни подпушвания на енергии, които текатъ въ човѣшкото тѣло: въ неговото сърдце, въ неговия умъ – изобщо въ цѣлата нервна система. Човѣкъ е единъ акумулаторъ, или единъ кръстопѫть, дѣто се прѣплитатъ милиони козмически течения. Човѣкъ прѣдставлява единъ такъвъ вѫзелъ.
към беседата >>
Нѣщата независимо отъ всичко това си сѫществуватъ въ природата.
Ние виждаме сѫщия законъ и при човѣка. Човѣкъ като умре, неговото тѣло трѣбва съвършено да се разложи. Втори пѫть този човѣкъ пакъ може нѣкѫдѣ да се прѣроди. Нѣкои не приематъ, че човѣкъ може да се прѣражда. Не е въпросътъ, дали единъ човѣкъ може да се прѣроди, или не.
Нѣщата независимо отъ всичко това си сѫществуватъ въ природата.
Той нѣма да бѫде въ сѫщата форма, каквато е ималъ въ първо врѣме, но ще се яви въ една нова форма. Той нѣма да има първата форма на листа. Защо? Защото навсѣкѫдѣ въ природата сѫществува голѣмо разнообразие. Вие не можете да намѣритѣ на едно дърво два листа, които да сѫ подобни. Онѣзи, които сѫ ботаници, нека разгледатъ внимателно листата на едно и сѫщо дърво, и ще видятъ, че всички се различаватъ по нѣщо.
към беседата >>
Не само въ единството ще Го търсимъ.
Вие казвате: какво нѣщо е Христосъ? – Христосъ е единъ колективенъ умъ. Христосъ сѫществува като единица, но сѫщеврѣменно Христосъ е единъ великъ колективенъ умъ. Не е само това, че Христосъ е билъ Синъ Божий.
Не само въ единството ще Го търсимъ.
Не е само въ единствено число Христовото име. Христосъ прѣдставлява всичкитѣ Синове Божии, на които отъ душитѣ и сърдцата блика животъ и Любовь. Всички Синове Божии, като че сѫ едно съединение, въ което се проявява Богъ. Единъ день и вие можете да бѫдете Синове Божии. Не само единъ день, но този часъ още може да бѫдете Синове Божии.
към беседата >>
“ Това сѫ аргументи много на мѣсто.
Това бѣше твоята първа заповѣдъ. Може да се възпроизведе единъ разговоръ между майката и дѣтето. Дѣтето казва: „Понеже ти обѣща, че ще ме обичашъ, че ще ме любишъ, трѣбва да работишъ заради мене. Ти си любовьта азъ съмъ животътъ, произлѣзълъ отъ тебе. Работи, защото азъ искамъ да живѣя!
“ Това сѫ аргументи много на мѣсто.
Ако майката се смущава, дали ще може да отгледа дѣтето си, тя именно ще го проводи на онзи свѣтъ. Често смущенията ставатъ причина да се образуватъ извѣстни подпушвания на енергии, които текатъ въ човѣшкото тѣло: въ неговото сърдце, въ неговия умъ – изобщо въ цѣлата нервна система. Човѣкъ е единъ акумулаторъ, или единъ кръстопѫть, дѣто се прѣплитатъ милиони козмически течения. Човѣкъ прѣдставлява единъ такъвъ вѫзелъ. Въ математическо отношение азъ си прѣдставлявамъ човѣка на земята, като една отъ най-сложните формули.
към беседата >>
Той нѣма да бѫде въ сѫщата форма, каквато е ималъ въ първо врѣме, но ще се яви въ една нова форма.
Човѣкъ като умре, неговото тѣло трѣбва съвършено да се разложи. Втори пѫть този човѣкъ пакъ може нѣкѫдѣ да се прѣроди. Нѣкои не приематъ, че човѣкъ може да се прѣражда. Не е въпросътъ, дали единъ човѣкъ може да се прѣроди, или не. Нѣщата независимо отъ всичко това си сѫществуватъ въ природата.
Той нѣма да бѫде въ сѫщата форма, каквато е ималъ въ първо врѣме, но ще се яви въ една нова форма.
Той нѣма да има първата форма на листа. Защо? Защото навсѣкѫдѣ въ природата сѫществува голѣмо разнообразие. Вие не можете да намѣритѣ на едно дърво два листа, които да сѫ подобни. Онѣзи, които сѫ ботаници, нека разгледатъ внимателно листата на едно и сѫщо дърво, и ще видятъ, че всички се различаватъ по нѣщо. Голѣмо разнообразие сѫществува въ цѣлата природа.
към беседата >>
Не е само въ единствено число Христовото име.
Вие казвате: какво нѣщо е Христосъ? – Христосъ е единъ колективенъ умъ. Христосъ сѫществува като единица, но сѫщеврѣменно Христосъ е единъ великъ колективенъ умъ. Не е само това, че Христосъ е билъ Синъ Божий. Не само въ единството ще Го търсимъ.
Не е само въ единствено число Христовото име.
Христосъ прѣдставлява всичкитѣ Синове Божии, на които отъ душитѣ и сърдцата блика животъ и Любовь. Всички Синове Божии, като че сѫ едно съединение, въ което се проявява Богъ. Единъ день и вие можете да бѫдете Синове Божии. Не само единъ день, но този часъ още може да бѫдете Синове Божии. Казвате: ами не сме като тѣхъ.
към беседата >>
Ако майката се смущава, дали ще може да отгледа дѣтето си, тя именно ще го проводи на онзи свѣтъ.
Може да се възпроизведе единъ разговоръ между майката и дѣтето. Дѣтето казва: „Понеже ти обѣща, че ще ме обичашъ, че ще ме любишъ, трѣбва да работишъ заради мене. Ти си любовьта азъ съмъ животътъ, произлѣзълъ отъ тебе. Работи, защото азъ искамъ да живѣя! “ Това сѫ аргументи много на мѣсто.
Ако майката се смущава, дали ще може да отгледа дѣтето си, тя именно ще го проводи на онзи свѣтъ.
Често смущенията ставатъ причина да се образуватъ извѣстни подпушвания на енергии, които текатъ въ човѣшкото тѣло: въ неговото сърдце, въ неговия умъ – изобщо въ цѣлата нервна система. Човѣкъ е единъ акумулаторъ, или единъ кръстопѫть, дѣто се прѣплитатъ милиони козмически течения. Човѣкъ прѣдставлява единъ такъвъ вѫзелъ. Въ математическо отношение азъ си прѣдставлявамъ човѣка на земята, като една отъ най-сложните формули. И всѣки, който може да разгадае отношенията на тази формула, всѣки, който може да я прѣведе въ геометрически изразъ, той ще има една представа за човѣка.
към беседата >>
Той нѣма да има първата форма на листа. Защо?
Втори пѫть този човѣкъ пакъ може нѣкѫдѣ да се прѣроди. Нѣкои не приематъ, че човѣкъ може да се прѣражда. Не е въпросътъ, дали единъ човѣкъ може да се прѣроди, или не. Нѣщата независимо отъ всичко това си сѫществуватъ въ природата. Той нѣма да бѫде въ сѫщата форма, каквато е ималъ въ първо врѣме, но ще се яви въ една нова форма.
Той нѣма да има първата форма на листа. Защо?
Защото навсѣкѫдѣ въ природата сѫществува голѣмо разнообразие. Вие не можете да намѣритѣ на едно дърво два листа, които да сѫ подобни. Онѣзи, които сѫ ботаници, нека разгледатъ внимателно листата на едно и сѫщо дърво, и ще видятъ, че всички се различаватъ по нѣщо. Голѣмо разнообразие сѫществува въ цѣлата природа. Нѣкога може да си билъ единъ клонъ, обърнатъ къмъ югъ; втори пѫть може да си единъ клонъ, обърнатъ къмъ сѣверъ.
към беседата >>
Христосъ прѣдставлява всичкитѣ Синове Божии, на които отъ душитѣ и сърдцата блика животъ и Любовь.
– Христосъ е единъ колективенъ умъ. Христосъ сѫществува като единица, но сѫщеврѣменно Христосъ е единъ великъ колективенъ умъ. Не е само това, че Христосъ е билъ Синъ Божий. Не само въ единството ще Го търсимъ. Не е само въ единствено число Христовото име.
Христосъ прѣдставлява всичкитѣ Синове Божии, на които отъ душитѣ и сърдцата блика животъ и Любовь.
Всички Синове Божии, като че сѫ едно съединение, въ което се проявява Богъ. Единъ день и вие можете да бѫдете Синове Божии. Не само единъ день, но този часъ още може да бѫдете Синове Божии. Казвате: ами не сме като тѣхъ. Чудни сте вие!
към беседата >>
Често смущенията ставатъ причина да се образуватъ извѣстни подпушвания на енергии, които текатъ въ човѣшкото тѣло: въ неговото сърдце, въ неговия умъ – изобщо въ цѣлата нервна система.
Дѣтето казва: „Понеже ти обѣща, че ще ме обичашъ, че ще ме любишъ, трѣбва да работишъ заради мене. Ти си любовьта азъ съмъ животътъ, произлѣзълъ отъ тебе. Работи, защото азъ искамъ да живѣя! “ Това сѫ аргументи много на мѣсто. Ако майката се смущава, дали ще може да отгледа дѣтето си, тя именно ще го проводи на онзи свѣтъ.
Често смущенията ставатъ причина да се образуватъ извѣстни подпушвания на енергии, които текатъ въ човѣшкото тѣло: въ неговото сърдце, въ неговия умъ – изобщо въ цѣлата нервна система.
Човѣкъ е единъ акумулаторъ, или единъ кръстопѫть, дѣто се прѣплитатъ милиони козмически течения. Човѣкъ прѣдставлява единъ такъвъ вѫзелъ. Въ математическо отношение азъ си прѣдставлявамъ човѣка на земята, като една отъ най-сложните формули. И всѣки, който може да разгадае отношенията на тази формула, всѣки, който може да я прѣведе въ геометрически изразъ, той ще има една представа за човѣка.
към беседата >>
Защото навсѣкѫдѣ въ природата сѫществува голѣмо разнообразие.
Нѣкои не приематъ, че човѣкъ може да се прѣражда. Не е въпросътъ, дали единъ човѣкъ може да се прѣроди, или не. Нѣщата независимо отъ всичко това си сѫществуватъ въ природата. Той нѣма да бѫде въ сѫщата форма, каквато е ималъ въ първо врѣме, но ще се яви въ една нова форма. Той нѣма да има първата форма на листа. Защо?
Защото навсѣкѫдѣ въ природата сѫществува голѣмо разнообразие.
Вие не можете да намѣритѣ на едно дърво два листа, които да сѫ подобни. Онѣзи, които сѫ ботаници, нека разгледатъ внимателно листата на едно и сѫщо дърво, и ще видятъ, че всички се различаватъ по нѣщо. Голѣмо разнообразие сѫществува въ цѣлата природа. Нѣкога може да си билъ единъ клонъ, обърнатъ къмъ югъ; втори пѫть може да си единъ клонъ, обърнатъ къмъ сѣверъ. Изобщо, положението ти може да бѫде всѣкога различно.
към беседата >>
Всички Синове Божии, като че сѫ едно съединение, въ което се проявява Богъ.
Христосъ сѫществува като единица, но сѫщеврѣменно Христосъ е единъ великъ колективенъ умъ. Не е само това, че Христосъ е билъ Синъ Божий. Не само въ единството ще Го търсимъ. Не е само въ единствено число Христовото име. Христосъ прѣдставлява всичкитѣ Синове Божии, на които отъ душитѣ и сърдцата блика животъ и Любовь.
Всички Синове Божии, като че сѫ едно съединение, въ което се проявява Богъ.
Единъ день и вие можете да бѫдете Синове Божии. Не само единъ день, но този часъ още може да бѫдете Синове Божии. Казвате: ами не сме като тѣхъ. Чудни сте вие! Всѣки единъ листъ на дървото има своята важность.
към беседата >>
Човѣкъ е единъ акумулаторъ, или единъ кръстопѫть, дѣто се прѣплитатъ милиони козмически течения.
Ти си любовьта азъ съмъ животътъ, произлѣзълъ отъ тебе. Работи, защото азъ искамъ да живѣя! “ Това сѫ аргументи много на мѣсто. Ако майката се смущава, дали ще може да отгледа дѣтето си, тя именно ще го проводи на онзи свѣтъ. Често смущенията ставатъ причина да се образуватъ извѣстни подпушвания на енергии, които текатъ въ човѣшкото тѣло: въ неговото сърдце, въ неговия умъ – изобщо въ цѣлата нервна система.
Човѣкъ е единъ акумулаторъ, или единъ кръстопѫть, дѣто се прѣплитатъ милиони козмически течения.
Човѣкъ прѣдставлява единъ такъвъ вѫзелъ. Въ математическо отношение азъ си прѣдставлявамъ човѣка на земята, като една отъ най-сложните формули. И всѣки, който може да разгадае отношенията на тази формула, всѣки, който може да я прѣведе въ геометрически изразъ, той ще има една представа за човѣка.
към беседата >>
Вие не можете да намѣритѣ на едно дърво два листа, които да сѫ подобни.
Не е въпросътъ, дали единъ човѣкъ може да се прѣроди, или не. Нѣщата независимо отъ всичко това си сѫществуватъ въ природата. Той нѣма да бѫде въ сѫщата форма, каквато е ималъ въ първо врѣме, но ще се яви въ една нова форма. Той нѣма да има първата форма на листа. Защо? Защото навсѣкѫдѣ въ природата сѫществува голѣмо разнообразие.
Вие не можете да намѣритѣ на едно дърво два листа, които да сѫ подобни.
Онѣзи, които сѫ ботаници, нека разгледатъ внимателно листата на едно и сѫщо дърво, и ще видятъ, че всички се различаватъ по нѣщо. Голѣмо разнообразие сѫществува въ цѣлата природа. Нѣкога може да си билъ единъ клонъ, обърнатъ къмъ югъ; втори пѫть може да си единъ клонъ, обърнатъ къмъ сѣверъ. Изобщо, положението ти може да бѫде всѣкога различно. Слѣдователно, все ще има една малка разлика въ вашата форма, въ вашитѣ схващания, въ вашитѣ разбирания.
към беседата >>
Единъ день и вие можете да бѫдете Синове Божии.
Не е само това, че Христосъ е билъ Синъ Божий. Не само въ единството ще Го търсимъ. Не е само въ единствено число Христовото име. Христосъ прѣдставлява всичкитѣ Синове Божии, на които отъ душитѣ и сърдцата блика животъ и Любовь. Всички Синове Божии, като че сѫ едно съединение, въ което се проявява Богъ.
Единъ день и вие можете да бѫдете Синове Божии.
Не само единъ день, но този часъ още може да бѫдете Синове Божии. Казвате: ами не сме като тѣхъ. Чудни сте вие! Всѣки единъ листъ на дървото има своята важность. Разбирате ли това?
към беседата >>
Човѣкъ прѣдставлява единъ такъвъ вѫзелъ.
Работи, защото азъ искамъ да живѣя! “ Това сѫ аргументи много на мѣсто. Ако майката се смущава, дали ще може да отгледа дѣтето си, тя именно ще го проводи на онзи свѣтъ. Често смущенията ставатъ причина да се образуватъ извѣстни подпушвания на енергии, които текатъ въ човѣшкото тѣло: въ неговото сърдце, въ неговия умъ – изобщо въ цѣлата нервна система. Човѣкъ е единъ акумулаторъ, или единъ кръстопѫть, дѣто се прѣплитатъ милиони козмически течения.
Човѣкъ прѣдставлява единъ такъвъ вѫзелъ.
Въ математическо отношение азъ си прѣдставлявамъ човѣка на земята, като една отъ най-сложните формули. И всѣки, който може да разгадае отношенията на тази формула, всѣки, който може да я прѣведе въ геометрически изразъ, той ще има една представа за човѣка.
към беседата >>
Онѣзи, които сѫ ботаници, нека разгледатъ внимателно листата на едно и сѫщо дърво, и ще видятъ, че всички се различаватъ по нѣщо.
Нѣщата независимо отъ всичко това си сѫществуватъ въ природата. Той нѣма да бѫде въ сѫщата форма, каквато е ималъ въ първо врѣме, но ще се яви въ една нова форма. Той нѣма да има първата форма на листа. Защо? Защото навсѣкѫдѣ въ природата сѫществува голѣмо разнообразие. Вие не можете да намѣритѣ на едно дърво два листа, които да сѫ подобни.
Онѣзи, които сѫ ботаници, нека разгледатъ внимателно листата на едно и сѫщо дърво, и ще видятъ, че всички се различаватъ по нѣщо.
Голѣмо разнообразие сѫществува въ цѣлата природа. Нѣкога може да си билъ единъ клонъ, обърнатъ къмъ югъ; втори пѫть може да си единъ клонъ, обърнатъ къмъ сѣверъ. Изобщо, положението ти може да бѫде всѣкога различно. Слѣдователно, все ще има една малка разлика въ вашата форма, въ вашитѣ схващания, въ вашитѣ разбирания. При всѣко ново явяване ти ще бѫдешъ сѫщиятъ, плюсъ нѣщо ново.
към беседата >>
Не само единъ день, но този часъ още може да бѫдете Синове Божии.
Не само въ единството ще Го търсимъ. Не е само въ единствено число Христовото име. Христосъ прѣдставлява всичкитѣ Синове Божии, на които отъ душитѣ и сърдцата блика животъ и Любовь. Всички Синове Божии, като че сѫ едно съединение, въ което се проявява Богъ. Единъ день и вие можете да бѫдете Синове Божии.
Не само единъ день, но този часъ още може да бѫдете Синове Божии.
Казвате: ами не сме като тѣхъ. Чудни сте вие! Всѣки единъ листъ на дървото има своята важность. Разбирате ли това? Всѣки единъ цвѣтъ, всѣки единъ листъ, всѣко едно клонче на Божественото дърво сѫ еднакво важни, не е въпросътъ въ голѣмината имъ.
към беседата >>
Въ математическо отношение азъ си прѣдставлявамъ човѣка на земята, като една отъ най-сложните формули.
“ Това сѫ аргументи много на мѣсто. Ако майката се смущава, дали ще може да отгледа дѣтето си, тя именно ще го проводи на онзи свѣтъ. Често смущенията ставатъ причина да се образуватъ извѣстни подпушвания на енергии, които текатъ въ човѣшкото тѣло: въ неговото сърдце, въ неговия умъ – изобщо въ цѣлата нервна система. Човѣкъ е единъ акумулаторъ, или единъ кръстопѫть, дѣто се прѣплитатъ милиони козмически течения. Човѣкъ прѣдставлява единъ такъвъ вѫзелъ.
Въ математическо отношение азъ си прѣдставлявамъ човѣка на земята, като една отъ най-сложните формули.
И всѣки, който може да разгадае отношенията на тази формула, всѣки, който може да я прѣведе въ геометрически изразъ, той ще има една представа за човѣка.
към беседата >>
Голѣмо разнообразие сѫществува въ цѣлата природа.
Той нѣма да бѫде въ сѫщата форма, каквато е ималъ въ първо врѣме, но ще се яви въ една нова форма. Той нѣма да има първата форма на листа. Защо? Защото навсѣкѫдѣ въ природата сѫществува голѣмо разнообразие. Вие не можете да намѣритѣ на едно дърво два листа, които да сѫ подобни. Онѣзи, които сѫ ботаници, нека разгледатъ внимателно листата на едно и сѫщо дърво, и ще видятъ, че всички се различаватъ по нѣщо.
Голѣмо разнообразие сѫществува въ цѣлата природа.
Нѣкога може да си билъ единъ клонъ, обърнатъ къмъ югъ; втори пѫть може да си единъ клонъ, обърнатъ къмъ сѣверъ. Изобщо, положението ти може да бѫде всѣкога различно. Слѣдователно, все ще има една малка разлика въ вашата форма, въ вашитѣ схващания, въ вашитѣ разбирания. При всѣко ново явяване ти ще бѫдешъ сѫщиятъ, плюсъ нѣщо ново. Тъй че при всѣко заминаване, при всѣко ново идване, у човѣка се прибавя единъ малъкъ плюсъ, едно ново нѣщо.
към беседата >>
Казвате: ами не сме като тѣхъ.
Не е само въ единствено число Христовото име. Христосъ прѣдставлява всичкитѣ Синове Божии, на които отъ душитѣ и сърдцата блика животъ и Любовь. Всички Синове Божии, като че сѫ едно съединение, въ което се проявява Богъ. Единъ день и вие можете да бѫдете Синове Божии. Не само единъ день, но този часъ още може да бѫдете Синове Божии.
Казвате: ами не сме като тѣхъ.
Чудни сте вие! Всѣки единъ листъ на дървото има своята важность. Разбирате ли това? Всѣки единъ цвѣтъ, всѣки единъ листъ, всѣко едно клонче на Божественото дърво сѫ еднакво важни, не е въпросътъ въ голѣмината имъ. Това сѫ служби, които всѣки единъ заема въ свѣта.
към беседата >>
И всѣки, който може да разгадае отношенията на тази формула, всѣки, който може да я прѣведе въ геометрически изразъ, той ще има една представа за човѣка.
Ако майката се смущава, дали ще може да отгледа дѣтето си, тя именно ще го проводи на онзи свѣтъ. Често смущенията ставатъ причина да се образуватъ извѣстни подпушвания на енергии, които текатъ въ човѣшкото тѣло: въ неговото сърдце, въ неговия умъ – изобщо въ цѣлата нервна система. Човѣкъ е единъ акумулаторъ, или единъ кръстопѫть, дѣто се прѣплитатъ милиони козмически течения. Човѣкъ прѣдставлява единъ такъвъ вѫзелъ. Въ математическо отношение азъ си прѣдставлявамъ човѣка на земята, като една отъ най-сложните формули.
И всѣки, който може да разгадае отношенията на тази формула, всѣки, който може да я прѣведе въ геометрически изразъ, той ще има една представа за човѣка.
към беседата >>
Нѣкога може да си билъ единъ клонъ, обърнатъ къмъ югъ; втори пѫть може да си единъ клонъ, обърнатъ къмъ сѣверъ.
Той нѣма да има първата форма на листа. Защо? Защото навсѣкѫдѣ въ природата сѫществува голѣмо разнообразие. Вие не можете да намѣритѣ на едно дърво два листа, които да сѫ подобни. Онѣзи, които сѫ ботаници, нека разгледатъ внимателно листата на едно и сѫщо дърво, и ще видятъ, че всички се различаватъ по нѣщо. Голѣмо разнообразие сѫществува въ цѣлата природа.
Нѣкога може да си билъ единъ клонъ, обърнатъ къмъ югъ; втори пѫть може да си единъ клонъ, обърнатъ къмъ сѣверъ.
Изобщо, положението ти може да бѫде всѣкога различно. Слѣдователно, все ще има една малка разлика въ вашата форма, въ вашитѣ схващания, въ вашитѣ разбирания. При всѣко ново явяване ти ще бѫдешъ сѫщиятъ, плюсъ нѣщо ново. Тъй че при всѣко заминаване, при всѣко ново идване, у човѣка се прибавя единъ малъкъ плюсъ, едно ново нѣщо. Той ще има сѫщото съзнание, плюсъ нѣкакъвъ малъкъ придатъкъ къмъ първото съзнание.
към беседата >>
Чудни сте вие!
Христосъ прѣдставлява всичкитѣ Синове Божии, на които отъ душитѣ и сърдцата блика животъ и Любовь. Всички Синове Божии, като че сѫ едно съединение, въ което се проявява Богъ. Единъ день и вие можете да бѫдете Синове Божии. Не само единъ день, но този часъ още може да бѫдете Синове Божии. Казвате: ами не сме като тѣхъ.
Чудни сте вие!
Всѣки единъ листъ на дървото има своята важность. Разбирате ли това? Всѣки единъ цвѣтъ, всѣки единъ листъ, всѣко едно клонче на Божественото дърво сѫ еднакво важни, не е въпросътъ въ голѣмината имъ. Това сѫ служби, които всѣки единъ заема въ свѣта. Знаете ли каква е вашата служба?
към беседата >>
Казва Христосъ: „Да се не смущава сърдцето ви!
Казва Христосъ: „Да се не смущава сърдцето ви!
“ Често, смущенията внасятъ въ насъ единъ видъ киселини и ние изгубваме най-хубавитѣ си чувства за много маловажни работи. Когато идваме въ физическия свѣтъ, ние си начертаваме единъ планъ, който не сме въ състояние да извършимъ, нито пъкъ е задача въ живота ни. Запримѣръ, у нѣкого може да се яви идеята да стане най-силниятъ човѣкъ въ свѣта, затова трѣбва да работи за развиване на здрави, яки мускули. Е, до колко единъ човѣкъ може да бѫде силенъ? До колко може да дига тяжести?
към беседата >>
Изобщо, положението ти може да бѫде всѣкога различно.
Защото навсѣкѫдѣ въ природата сѫществува голѣмо разнообразие. Вие не можете да намѣритѣ на едно дърво два листа, които да сѫ подобни. Онѣзи, които сѫ ботаници, нека разгледатъ внимателно листата на едно и сѫщо дърво, и ще видятъ, че всички се различаватъ по нѣщо. Голѣмо разнообразие сѫществува въ цѣлата природа. Нѣкога може да си билъ единъ клонъ, обърнатъ къмъ югъ; втори пѫть може да си единъ клонъ, обърнатъ къмъ сѣверъ.
Изобщо, положението ти може да бѫде всѣкога различно.
Слѣдователно, все ще има една малка разлика въ вашата форма, въ вашитѣ схващания, въ вашитѣ разбирания. При всѣко ново явяване ти ще бѫдешъ сѫщиятъ, плюсъ нѣщо ново. Тъй че при всѣко заминаване, при всѣко ново идване, у човѣка се прибавя единъ малъкъ плюсъ, едно ново нѣщо. Той ще има сѫщото съзнание, плюсъ нѣкакъвъ малъкъ придатъкъ къмъ първото съзнание. Туй е красивото!
към беседата >>
Всѣки единъ листъ на дървото има своята важность.
Всички Синове Божии, като че сѫ едно съединение, въ което се проявява Богъ. Единъ день и вие можете да бѫдете Синове Божии. Не само единъ день, но този часъ още може да бѫдете Синове Божии. Казвате: ами не сме като тѣхъ. Чудни сте вие!
Всѣки единъ листъ на дървото има своята важность.
Разбирате ли това? Всѣки единъ цвѣтъ, всѣки единъ листъ, всѣко едно клонче на Божественото дърво сѫ еднакво важни, не е въпросътъ въ голѣмината имъ. Това сѫ служби, които всѣки единъ заема въ свѣта. Знаете ли каква е вашата служба? Азъ, като погледна на единъ човѣкъ, виждамъ, каква велика служба му е опрѣдѣлилъ Господь.
към беседата >>
“ Често, смущенията внасятъ въ насъ единъ видъ киселини и ние изгубваме най-хубавитѣ си чувства за много маловажни работи.
Казва Христосъ: „Да се не смущава сърдцето ви!
“ Често, смущенията внасятъ въ насъ единъ видъ киселини и ние изгубваме най-хубавитѣ си чувства за много маловажни работи.
Когато идваме въ физическия свѣтъ, ние си начертаваме единъ планъ, който не сме въ състояние да извършимъ, нито пъкъ е задача въ живота ни. Запримѣръ, у нѣкого може да се яви идеята да стане най-силниятъ човѣкъ въ свѣта, затова трѣбва да работи за развиване на здрави, яки мускули. Е, до колко единъ човѣкъ може да бѫде силенъ? До колко може да дига тяжести? Азъ зная, че най-силниятъ човѣкъ е билъ американецъ, и той могълъ да дига два коня и едно конче.
към беседата >>
Слѣдователно, все ще има една малка разлика въ вашата форма, въ вашитѣ схващания, въ вашитѣ разбирания.
Вие не можете да намѣритѣ на едно дърво два листа, които да сѫ подобни. Онѣзи, които сѫ ботаници, нека разгледатъ внимателно листата на едно и сѫщо дърво, и ще видятъ, че всички се различаватъ по нѣщо. Голѣмо разнообразие сѫществува въ цѣлата природа. Нѣкога може да си билъ единъ клонъ, обърнатъ къмъ югъ; втори пѫть може да си единъ клонъ, обърнатъ къмъ сѣверъ. Изобщо, положението ти може да бѫде всѣкога различно.
Слѣдователно, все ще има една малка разлика въ вашата форма, въ вашитѣ схващания, въ вашитѣ разбирания.
При всѣко ново явяване ти ще бѫдешъ сѫщиятъ, плюсъ нѣщо ново. Тъй че при всѣко заминаване, при всѣко ново идване, у човѣка се прибавя единъ малъкъ плюсъ, едно ново нѣщо. Той ще има сѫщото съзнание, плюсъ нѣкакъвъ малъкъ придатъкъ къмъ първото съзнание. Туй е красивото!
към беседата >>
Разбирате ли това?
Единъ день и вие можете да бѫдете Синове Божии. Не само единъ день, но този часъ още може да бѫдете Синове Божии. Казвате: ами не сме като тѣхъ. Чудни сте вие! Всѣки единъ листъ на дървото има своята важность.
Разбирате ли това?
Всѣки единъ цвѣтъ, всѣки единъ листъ, всѣко едно клонче на Божественото дърво сѫ еднакво важни, не е въпросътъ въ голѣмината имъ. Това сѫ служби, които всѣки единъ заема въ свѣта. Знаете ли каква е вашата служба? Азъ, като погледна на единъ човѣкъ, виждамъ, каква велика служба му е опрѣдѣлилъ Господь. И тази служба никой не може да му я вземе.
към беседата >>
Когато идваме въ физическия свѣтъ, ние си начертаваме единъ планъ, който не сме въ състояние да извършимъ, нито пъкъ е задача въ живота ни.
Казва Христосъ: „Да се не смущава сърдцето ви! “ Често, смущенията внасятъ въ насъ единъ видъ киселини и ние изгубваме най-хубавитѣ си чувства за много маловажни работи.
Когато идваме въ физическия свѣтъ, ние си начертаваме единъ планъ, който не сме въ състояние да извършимъ, нито пъкъ е задача въ живота ни.
Запримѣръ, у нѣкого може да се яви идеята да стане най-силниятъ човѣкъ въ свѣта, затова трѣбва да работи за развиване на здрави, яки мускули. Е, до колко единъ човѣкъ може да бѫде силенъ? До колко може да дига тяжести? Азъ зная, че най-силниятъ човѣкъ е билъ американецъ, и той могълъ да дига два коня и едно конче. Дали е имало по-силенъ човѣкъ отъ него, не зная.
към беседата >>
При всѣко ново явяване ти ще бѫдешъ сѫщиятъ, плюсъ нѣщо ново.
Онѣзи, които сѫ ботаници, нека разгледатъ внимателно листата на едно и сѫщо дърво, и ще видятъ, че всички се различаватъ по нѣщо. Голѣмо разнообразие сѫществува въ цѣлата природа. Нѣкога може да си билъ единъ клонъ, обърнатъ къмъ югъ; втори пѫть може да си единъ клонъ, обърнатъ къмъ сѣверъ. Изобщо, положението ти може да бѫде всѣкога различно. Слѣдователно, все ще има една малка разлика въ вашата форма, въ вашитѣ схващания, въ вашитѣ разбирания.
При всѣко ново явяване ти ще бѫдешъ сѫщиятъ, плюсъ нѣщо ново.
Тъй че при всѣко заминаване, при всѣко ново идване, у човѣка се прибавя единъ малъкъ плюсъ, едно ново нѣщо. Той ще има сѫщото съзнание, плюсъ нѣкакъвъ малъкъ придатъкъ къмъ първото съзнание. Туй е красивото!
към беседата >>
Всѣки единъ цвѣтъ, всѣки единъ листъ, всѣко едно клонче на Божественото дърво сѫ еднакво важни, не е въпросътъ въ голѣмината имъ.
Не само единъ день, но този часъ още може да бѫдете Синове Божии. Казвате: ами не сме като тѣхъ. Чудни сте вие! Всѣки единъ листъ на дървото има своята важность. Разбирате ли това?
Всѣки единъ цвѣтъ, всѣки единъ листъ, всѣко едно клонче на Божественото дърво сѫ еднакво важни, не е въпросътъ въ голѣмината имъ.
Това сѫ служби, които всѣки единъ заема въ свѣта. Знаете ли каква е вашата служба? Азъ, като погледна на единъ човѣкъ, виждамъ, каква велика служба му е опрѣдѣлилъ Господь. И тази служба никой не може да му я вземе. Тази служба, на която Богъ ви е поставилъ, можете да я свършитѣ само вие, никой другъ, и вие сте длъжни да я свършите.
към беседата >>
Запримѣръ, у нѣкого може да се яви идеята да стане най-силниятъ човѣкъ въ свѣта, затова трѣбва да работи за развиване на здрави, яки мускули.
Казва Христосъ: „Да се не смущава сърдцето ви! “ Често, смущенията внасятъ въ насъ единъ видъ киселини и ние изгубваме най-хубавитѣ си чувства за много маловажни работи. Когато идваме въ физическия свѣтъ, ние си начертаваме единъ планъ, който не сме въ състояние да извършимъ, нито пъкъ е задача въ живота ни.
Запримѣръ, у нѣкого може да се яви идеята да стане най-силниятъ човѣкъ въ свѣта, затова трѣбва да работи за развиване на здрави, яки мускули.
Е, до колко единъ човѣкъ може да бѫде силенъ? До колко може да дига тяжести? Азъ зная, че най-силниятъ човѣкъ е билъ американецъ, и той могълъ да дига два коня и едно конче. Дали е имало по-силенъ човѣкъ отъ него, не зная. Казватъ: силенъ човѣкъ е той!
към беседата >>
Тъй че при всѣко заминаване, при всѣко ново идване, у човѣка се прибавя единъ малъкъ плюсъ, едно ново нѣщо.
Голѣмо разнообразие сѫществува въ цѣлата природа. Нѣкога може да си билъ единъ клонъ, обърнатъ къмъ югъ; втори пѫть може да си единъ клонъ, обърнатъ къмъ сѣверъ. Изобщо, положението ти може да бѫде всѣкога различно. Слѣдователно, все ще има една малка разлика въ вашата форма, въ вашитѣ схващания, въ вашитѣ разбирания. При всѣко ново явяване ти ще бѫдешъ сѫщиятъ, плюсъ нѣщо ново.
Тъй че при всѣко заминаване, при всѣко ново идване, у човѣка се прибавя единъ малъкъ плюсъ, едно ново нѣщо.
Той ще има сѫщото съзнание, плюсъ нѣкакъвъ малъкъ придатъкъ къмъ първото съзнание. Туй е красивото!
към беседата >>
Това сѫ служби, които всѣки единъ заема въ свѣта.
Казвате: ами не сме като тѣхъ. Чудни сте вие! Всѣки единъ листъ на дървото има своята важность. Разбирате ли това? Всѣки единъ цвѣтъ, всѣки единъ листъ, всѣко едно клонче на Божественото дърво сѫ еднакво важни, не е въпросътъ въ голѣмината имъ.
Това сѫ служби, които всѣки единъ заема въ свѣта.
Знаете ли каква е вашата служба? Азъ, като погледна на единъ човѣкъ, виждамъ, каква велика служба му е опрѣдѣлилъ Господь. И тази служба никой не може да му я вземе. Тази служба, на която Богъ ви е поставилъ, можете да я свършитѣ само вие, никой другъ, и вие сте длъжни да я свършите. Ето защо вие сте важни.
към беседата >>
Е, до колко единъ човѣкъ може да бѫде силенъ?
Казва Христосъ: „Да се не смущава сърдцето ви! “ Често, смущенията внасятъ въ насъ единъ видъ киселини и ние изгубваме най-хубавитѣ си чувства за много маловажни работи. Когато идваме въ физическия свѣтъ, ние си начертаваме единъ планъ, който не сме въ състояние да извършимъ, нито пъкъ е задача въ живота ни. Запримѣръ, у нѣкого може да се яви идеята да стане най-силниятъ човѣкъ въ свѣта, затова трѣбва да работи за развиване на здрави, яки мускули.
Е, до колко единъ човѣкъ може да бѫде силенъ?
До колко може да дига тяжести? Азъ зная, че най-силниятъ човѣкъ е билъ американецъ, и той могълъ да дига два коня и едно конче. Дали е имало по-силенъ човѣкъ отъ него, не зная. Казватъ: силенъ човѣкъ е той! Че колко е силенъ?
към беседата >>
Той ще има сѫщото съзнание, плюсъ нѣкакъвъ малъкъ придатъкъ къмъ първото съзнание.
Нѣкога може да си билъ единъ клонъ, обърнатъ къмъ югъ; втори пѫть може да си единъ клонъ, обърнатъ къмъ сѣверъ. Изобщо, положението ти може да бѫде всѣкога различно. Слѣдователно, все ще има една малка разлика въ вашата форма, въ вашитѣ схващания, въ вашитѣ разбирания. При всѣко ново явяване ти ще бѫдешъ сѫщиятъ, плюсъ нѣщо ново. Тъй че при всѣко заминаване, при всѣко ново идване, у човѣка се прибавя единъ малъкъ плюсъ, едно ново нѣщо.
Той ще има сѫщото съзнание, плюсъ нѣкакъвъ малъкъ придатъкъ къмъ първото съзнание.
Туй е красивото!
към беседата >>
Знаете ли каква е вашата служба?
Чудни сте вие! Всѣки единъ листъ на дървото има своята важность. Разбирате ли това? Всѣки единъ цвѣтъ, всѣки единъ листъ, всѣко едно клонче на Божественото дърво сѫ еднакво важни, не е въпросътъ въ голѣмината имъ. Това сѫ служби, които всѣки единъ заема въ свѣта.
Знаете ли каква е вашата служба?
Азъ, като погледна на единъ човѣкъ, виждамъ, каква велика служба му е опрѣдѣлилъ Господь. И тази служба никой не може да му я вземе. Тази служба, на която Богъ ви е поставилъ, можете да я свършитѣ само вие, никой другъ, и вие сте длъжни да я свършите. Ето защо вие сте важни. Ако не бѣхте важни, щѣха да ви изхвърлятъ, но тази служба е важна и трѣбва да се изпълни.
към беседата >>
До колко може да дига тяжести?
Казва Христосъ: „Да се не смущава сърдцето ви! “ Често, смущенията внасятъ въ насъ единъ видъ киселини и ние изгубваме най-хубавитѣ си чувства за много маловажни работи. Когато идваме въ физическия свѣтъ, ние си начертаваме единъ планъ, който не сме въ състояние да извършимъ, нито пъкъ е задача въ живота ни. Запримѣръ, у нѣкого може да се яви идеята да стане най-силниятъ човѣкъ въ свѣта, затова трѣбва да работи за развиване на здрави, яки мускули. Е, до колко единъ човѣкъ може да бѫде силенъ?
До колко може да дига тяжести?
Азъ зная, че най-силниятъ човѣкъ е билъ американецъ, и той могълъ да дига два коня и едно конче. Дали е имало по-силенъ човѣкъ отъ него, не зная. Казватъ: силенъ човѣкъ е той! Че колко е силенъ? Единъ човѣкъ да може да дига два коня и едно конче, това сила ли е?
към беседата >>
Туй е красивото!
Изобщо, положението ти може да бѫде всѣкога различно. Слѣдователно, все ще има една малка разлика въ вашата форма, въ вашитѣ схващания, въ вашитѣ разбирания. При всѣко ново явяване ти ще бѫдешъ сѫщиятъ, плюсъ нѣщо ново. Тъй че при всѣко заминаване, при всѣко ново идване, у човѣка се прибавя единъ малъкъ плюсъ, едно ново нѣщо. Той ще има сѫщото съзнание, плюсъ нѣкакъвъ малъкъ придатъкъ къмъ първото съзнание.
Туй е красивото!
към беседата >>
Азъ, като погледна на единъ човѣкъ, виждамъ, каква велика служба му е опрѣдѣлилъ Господь.
Всѣки единъ листъ на дървото има своята важность. Разбирате ли това? Всѣки единъ цвѣтъ, всѣки единъ листъ, всѣко едно клонче на Божественото дърво сѫ еднакво важни, не е въпросътъ въ голѣмината имъ. Това сѫ служби, които всѣки единъ заема въ свѣта. Знаете ли каква е вашата служба?
Азъ, като погледна на единъ човѣкъ, виждамъ, каква велика служба му е опрѣдѣлилъ Господь.
И тази служба никой не може да му я вземе. Тази служба, на която Богъ ви е поставилъ, можете да я свършитѣ само вие, никой другъ, и вие сте длъжни да я свършите. Ето защо вие сте важни. Ако не бѣхте важни, щѣха да ви изхвърлятъ, но тази служба е важна и трѣбва да се изпълни. Затова въ всѣки едного отъ васъ трѣбва да има единъ импулсъ да бѫде честенъ, смѣлъ, да се не смущава.
към беседата >>
Азъ зная, че най-силниятъ човѣкъ е билъ американецъ, и той могълъ да дига два коня и едно конче.
“ Често, смущенията внасятъ въ насъ единъ видъ киселини и ние изгубваме най-хубавитѣ си чувства за много маловажни работи. Когато идваме въ физическия свѣтъ, ние си начертаваме единъ планъ, който не сме въ състояние да извършимъ, нито пъкъ е задача въ живота ни. Запримѣръ, у нѣкого може да се яви идеята да стане най-силниятъ човѣкъ въ свѣта, затова трѣбва да работи за развиване на здрави, яки мускули. Е, до колко единъ човѣкъ може да бѫде силенъ? До колко може да дига тяжести?
Азъ зная, че най-силниятъ човѣкъ е билъ американецъ, и той могълъ да дига два коня и едно конче.
Дали е имало по-силенъ човѣкъ отъ него, не зная. Казватъ: силенъ човѣкъ е той! Че колко е силенъ? Единъ човѣкъ да може да дига два коня и едно конче, това сила ли е? Не, днесъ има машини, които могатъ да дигатъ тяжести 100 пѫти по-голѣми отъ тия, които може да дигне единъ човѣкъ.
към беседата >>
Сега главниятъ въпросъ е: защо не трѣбва да имаме смущения?
Сега главниятъ въпросъ е: защо не трѣбва да имаме смущения?
Понеже Писанието казва, че смущението е пѫть къмъ страха, то щомъ човѣкъ почне да се смущава, страхътъ ще дойде, а щомъ дойде страхътъ, краката на човѣка се продължаватъ и той става бързоходецъ. Туришъ ли на изпитъ нѣкой човѣкъ за неговитѣ идеи, ще видишъ, че той е неспособенъ да издържи. Слѣдователно, смущението, страхътъ създава една пертурбация въ ума. Страхътъ прѣдизвиква една пертурбация и въ сърдцето. Щомъ се смути ума, идва смущение и въ сърдцето и най-послѣ волята, кормилото на живота изгубва своето направление и човѣкъ почва да бѣга.
към беседата >>
И тази служба никой не може да му я вземе.
Разбирате ли това? Всѣки единъ цвѣтъ, всѣки единъ листъ, всѣко едно клонче на Божественото дърво сѫ еднакво важни, не е въпросътъ въ голѣмината имъ. Това сѫ служби, които всѣки единъ заема въ свѣта. Знаете ли каква е вашата служба? Азъ, като погледна на единъ човѣкъ, виждамъ, каква велика служба му е опрѣдѣлилъ Господь.
И тази служба никой не може да му я вземе.
Тази служба, на която Богъ ви е поставилъ, можете да я свършитѣ само вие, никой другъ, и вие сте длъжни да я свършите. Ето защо вие сте важни. Ако не бѣхте важни, щѣха да ви изхвърлятъ, но тази служба е важна и трѣбва да се изпълни. Затова въ всѣки едного отъ васъ трѣбва да има единъ импулсъ да бѫде честенъ, смѣлъ, да се не смущава. Ще хванешъ змията за врата, иначе тя ще те глътне.
към беседата >>
Дали е имало по-силенъ човѣкъ отъ него, не зная.
Когато идваме въ физическия свѣтъ, ние си начертаваме единъ планъ, който не сме въ състояние да извършимъ, нито пъкъ е задача въ живота ни. Запримѣръ, у нѣкого може да се яви идеята да стане най-силниятъ човѣкъ въ свѣта, затова трѣбва да работи за развиване на здрави, яки мускули. Е, до колко единъ човѣкъ може да бѫде силенъ? До колко може да дига тяжести? Азъ зная, че най-силниятъ човѣкъ е билъ американецъ, и той могълъ да дига два коня и едно конче.
Дали е имало по-силенъ човѣкъ отъ него, не зная.
Казватъ: силенъ човѣкъ е той! Че колко е силенъ? Единъ човѣкъ да може да дига два коня и едно конче, това сила ли е? Не, днесъ има машини, които могатъ да дигатъ тяжести 100 пѫти по-голѣми отъ тия, които може да дигне единъ човѣкъ. Значи, ние имаме единъ мащабъ, по който можемъ да мѣримъ силитѣ си.
към беседата >>
Понеже Писанието казва, че смущението е пѫть къмъ страха, то щомъ човѣкъ почне да се смущава, страхътъ ще дойде, а щомъ дойде страхътъ, краката на човѣка се продължаватъ и той става бързоходецъ.
Сега главниятъ въпросъ е: защо не трѣбва да имаме смущения?
Понеже Писанието казва, че смущението е пѫть къмъ страха, то щомъ човѣкъ почне да се смущава, страхътъ ще дойде, а щомъ дойде страхътъ, краката на човѣка се продължаватъ и той става бързоходецъ.
Туришъ ли на изпитъ нѣкой човѣкъ за неговитѣ идеи, ще видишъ, че той е неспособенъ да издържи. Слѣдователно, смущението, страхътъ създава една пертурбация въ ума. Страхътъ прѣдизвиква една пертурбация и въ сърдцето. Щомъ се смути ума, идва смущение и въ сърдцето и най-послѣ волята, кормилото на живота изгубва своето направление и човѣкъ почва да бѣга. Бѣгането е много смѣшно.
към беседата >>
Тази служба, на която Богъ ви е поставилъ, можете да я свършитѣ само вие, никой другъ, и вие сте длъжни да я свършите.
Всѣки единъ цвѣтъ, всѣки единъ листъ, всѣко едно клонче на Божественото дърво сѫ еднакво важни, не е въпросътъ въ голѣмината имъ. Това сѫ служби, които всѣки единъ заема въ свѣта. Знаете ли каква е вашата служба? Азъ, като погледна на единъ човѣкъ, виждамъ, каква велика служба му е опрѣдѣлилъ Господь. И тази служба никой не може да му я вземе.
Тази служба, на която Богъ ви е поставилъ, можете да я свършитѣ само вие, никой другъ, и вие сте длъжни да я свършите.
Ето защо вие сте важни. Ако не бѣхте важни, щѣха да ви изхвърлятъ, но тази служба е важна и трѣбва да се изпълни. Затова въ всѣки едного отъ васъ трѣбва да има единъ импулсъ да бѫде честенъ, смѣлъ, да се не смущава. Ще хванешъ змията за врата, иначе тя ще те глътне. Ще хванешъ лъва за ушитѣ, иначе ще те разкъса.
към беседата >>
Казватъ: силенъ човѣкъ е той!
Запримѣръ, у нѣкого може да се яви идеята да стане най-силниятъ човѣкъ въ свѣта, затова трѣбва да работи за развиване на здрави, яки мускули. Е, до колко единъ човѣкъ може да бѫде силенъ? До колко може да дига тяжести? Азъ зная, че най-силниятъ човѣкъ е билъ американецъ, и той могълъ да дига два коня и едно конче. Дали е имало по-силенъ човѣкъ отъ него, не зная.
Казватъ: силенъ човѣкъ е той!
Че колко е силенъ? Единъ човѣкъ да може да дига два коня и едно конче, това сила ли е? Не, днесъ има машини, които могатъ да дигатъ тяжести 100 пѫти по-голѣми отъ тия, които може да дигне единъ човѣкъ. Значи, ние имаме единъ мащабъ, по който можемъ да мѣримъ силитѣ си. Човѣкъ въ физическо отношение не може да се хвали съ силата си.
към беседата >>
Туришъ ли на изпитъ нѣкой човѣкъ за неговитѣ идеи, ще видишъ, че той е неспособенъ да издържи.
Сега главниятъ въпросъ е: защо не трѣбва да имаме смущения? Понеже Писанието казва, че смущението е пѫть къмъ страха, то щомъ човѣкъ почне да се смущава, страхътъ ще дойде, а щомъ дойде страхътъ, краката на човѣка се продължаватъ и той става бързоходецъ.
Туришъ ли на изпитъ нѣкой човѣкъ за неговитѣ идеи, ще видишъ, че той е неспособенъ да издържи.
Слѣдователно, смущението, страхътъ създава една пертурбация въ ума. Страхътъ прѣдизвиква една пертурбация и въ сърдцето. Щомъ се смути ума, идва смущение и въ сърдцето и най-послѣ волята, кормилото на живота изгубва своето направление и човѣкъ почва да бѣга. Бѣгането е много смѣшно. Човѣкъ тогава изпада въ комично положение.
към беседата >>
Ето защо вие сте важни.
Това сѫ служби, които всѣки единъ заема въ свѣта. Знаете ли каква е вашата служба? Азъ, като погледна на единъ човѣкъ, виждамъ, каква велика служба му е опрѣдѣлилъ Господь. И тази служба никой не може да му я вземе. Тази служба, на която Богъ ви е поставилъ, можете да я свършитѣ само вие, никой другъ, и вие сте длъжни да я свършите.
Ето защо вие сте важни.
Ако не бѣхте важни, щѣха да ви изхвърлятъ, но тази служба е важна и трѣбва да се изпълни. Затова въ всѣки едного отъ васъ трѣбва да има единъ импулсъ да бѫде честенъ, смѣлъ, да се не смущава. Ще хванешъ змията за врата, иначе тя ще те глътне. Ще хванешъ лъва за ушитѣ, иначе ще те разкъса. Ще хванешъ бика за рогата, иначе ще те набоде.
към беседата >>
Че колко е силенъ?
Е, до колко единъ човѣкъ може да бѫде силенъ? До колко може да дига тяжести? Азъ зная, че най-силниятъ човѣкъ е билъ американецъ, и той могълъ да дига два коня и едно конче. Дали е имало по-силенъ човѣкъ отъ него, не зная. Казватъ: силенъ човѣкъ е той!
Че колко е силенъ?
Единъ човѣкъ да може да дига два коня и едно конче, това сила ли е? Не, днесъ има машини, които могатъ да дигатъ тяжести 100 пѫти по-голѣми отъ тия, които може да дигне единъ човѣкъ. Значи, ние имаме единъ мащабъ, по който можемъ да мѣримъ силитѣ си. Човѣкъ въ физическо отношение не може да се хвали съ силата си. Той е слабъ.
към беседата >>
Слѣдователно, смущението, страхътъ създава една пертурбация въ ума.
Сега главниятъ въпросъ е: защо не трѣбва да имаме смущения? Понеже Писанието казва, че смущението е пѫть къмъ страха, то щомъ човѣкъ почне да се смущава, страхътъ ще дойде, а щомъ дойде страхътъ, краката на човѣка се продължаватъ и той става бързоходецъ. Туришъ ли на изпитъ нѣкой човѣкъ за неговитѣ идеи, ще видишъ, че той е неспособенъ да издържи.
Слѣдователно, смущението, страхътъ създава една пертурбация въ ума.
Страхътъ прѣдизвиква една пертурбация и въ сърдцето. Щомъ се смути ума, идва смущение и въ сърдцето и най-послѣ волята, кормилото на живота изгубва своето направление и човѣкъ почва да бѣга. Бѣгането е много смѣшно. Човѣкъ тогава изпада въ комично положение. Разправиха ми единъ случай, станалъ въ Стара-Загора, още въ турско врѣме.
към беседата >>
Ако не бѣхте важни, щѣха да ви изхвърлятъ, но тази служба е важна и трѣбва да се изпълни.
Знаете ли каква е вашата служба? Азъ, като погледна на единъ човѣкъ, виждамъ, каква велика служба му е опрѣдѣлилъ Господь. И тази служба никой не може да му я вземе. Тази служба, на която Богъ ви е поставилъ, можете да я свършитѣ само вие, никой другъ, и вие сте длъжни да я свършите. Ето защо вие сте важни.
Ако не бѣхте важни, щѣха да ви изхвърлятъ, но тази служба е важна и трѣбва да се изпълни.
Затова въ всѣки едного отъ васъ трѣбва да има единъ импулсъ да бѫде честенъ, смѣлъ, да се не смущава. Ще хванешъ змията за врата, иначе тя ще те глътне. Ще хванешъ лъва за ушитѣ, иначе ще те разкъса. Ще хванешъ бика за рогата, иначе ще те набоде. Ще хванешъ най-послѣ и воина, иначе ще ти отсѣче главата.
към беседата >>
Единъ човѣкъ да може да дига два коня и едно конче, това сила ли е?
До колко може да дига тяжести? Азъ зная, че най-силниятъ човѣкъ е билъ американецъ, и той могълъ да дига два коня и едно конче. Дали е имало по-силенъ човѣкъ отъ него, не зная. Казватъ: силенъ човѣкъ е той! Че колко е силенъ?
Единъ човѣкъ да може да дига два коня и едно конче, това сила ли е?
Не, днесъ има машини, които могатъ да дигатъ тяжести 100 пѫти по-голѣми отъ тия, които може да дигне единъ човѣкъ. Значи, ние имаме единъ мащабъ, по който можемъ да мѣримъ силитѣ си. Човѣкъ въ физическо отношение не може да се хвали съ силата си. Той е слабъ. Туй, съ което човѣкъ може да се хвали, това е духовната му сила.
към беседата >>
Страхътъ прѣдизвиква една пертурбация и въ сърдцето.
Сега главниятъ въпросъ е: защо не трѣбва да имаме смущения? Понеже Писанието казва, че смущението е пѫть къмъ страха, то щомъ човѣкъ почне да се смущава, страхътъ ще дойде, а щомъ дойде страхътъ, краката на човѣка се продължаватъ и той става бързоходецъ. Туришъ ли на изпитъ нѣкой човѣкъ за неговитѣ идеи, ще видишъ, че той е неспособенъ да издържи. Слѣдователно, смущението, страхътъ създава една пертурбация въ ума.
Страхътъ прѣдизвиква една пертурбация и въ сърдцето.
Щомъ се смути ума, идва смущение и въ сърдцето и най-послѣ волята, кормилото на живота изгубва своето направление и човѣкъ почва да бѣга. Бѣгането е много смѣшно. Човѣкъ тогава изпада въ комично положение. Разправиха ми единъ случай, станалъ въ Стара-Загора, още въ турско врѣме. Разнася се слухъ, че въ Стара-Загора идва турска кавалерия.
към беседата >>
Затова въ всѣки едного отъ васъ трѣбва да има единъ импулсъ да бѫде честенъ, смѣлъ, да се не смущава.
Азъ, като погледна на единъ човѣкъ, виждамъ, каква велика служба му е опрѣдѣлилъ Господь. И тази служба никой не може да му я вземе. Тази служба, на която Богъ ви е поставилъ, можете да я свършитѣ само вие, никой другъ, и вие сте длъжни да я свършите. Ето защо вие сте важни. Ако не бѣхте важни, щѣха да ви изхвърлятъ, но тази служба е важна и трѣбва да се изпълни.
Затова въ всѣки едного отъ васъ трѣбва да има единъ импулсъ да бѫде честенъ, смѣлъ, да се не смущава.
Ще хванешъ змията за врата, иначе тя ще те глътне. Ще хванешъ лъва за ушитѣ, иначе ще те разкъса. Ще хванешъ бика за рогата, иначе ще те набоде. Ще хванешъ най-послѣ и воина, иначе ще ти отсѣче главата. Ами че това е геройство.
към беседата >>
Не, днесъ има машини, които могатъ да дигатъ тяжести 100 пѫти по-голѣми отъ тия, които може да дигне единъ човѣкъ.
Азъ зная, че най-силниятъ човѣкъ е билъ американецъ, и той могълъ да дига два коня и едно конче. Дали е имало по-силенъ човѣкъ отъ него, не зная. Казватъ: силенъ човѣкъ е той! Че колко е силенъ? Единъ човѣкъ да може да дига два коня и едно конче, това сила ли е?
Не, днесъ има машини, които могатъ да дигатъ тяжести 100 пѫти по-голѣми отъ тия, които може да дигне единъ човѣкъ.
Значи, ние имаме единъ мащабъ, по който можемъ да мѣримъ силитѣ си. Човѣкъ въ физическо отношение не може да се хвали съ силата си. Той е слабъ. Туй, съ което човѣкъ може да се хвали, това е духовната му сила. Тамъ той трѣбва да настоява, тамъ трѣбва да се развива.
към беседата >>
Щомъ се смути ума, идва смущение и въ сърдцето и най-послѣ волята, кормилото на живота изгубва своето направление и човѣкъ почва да бѣга.
Сега главниятъ въпросъ е: защо не трѣбва да имаме смущения? Понеже Писанието казва, че смущението е пѫть къмъ страха, то щомъ човѣкъ почне да се смущава, страхътъ ще дойде, а щомъ дойде страхътъ, краката на човѣка се продължаватъ и той става бързоходецъ. Туришъ ли на изпитъ нѣкой човѣкъ за неговитѣ идеи, ще видишъ, че той е неспособенъ да издържи. Слѣдователно, смущението, страхътъ създава една пертурбация въ ума. Страхътъ прѣдизвиква една пертурбация и въ сърдцето.
Щомъ се смути ума, идва смущение и въ сърдцето и най-послѣ волята, кормилото на живота изгубва своето направление и човѣкъ почва да бѣга.
Бѣгането е много смѣшно. Човѣкъ тогава изпада въ комично положение. Разправиха ми единъ случай, станалъ въ Стара-Загора, още въ турско врѣме. Разнася се слухъ, че въ Стара-Загора идва турска кавалерия. Населението, силно изплашено, хуква да бѣга.
към беседата >>
Ще хванешъ змията за врата, иначе тя ще те глътне.
И тази служба никой не може да му я вземе. Тази служба, на която Богъ ви е поставилъ, можете да я свършитѣ само вие, никой другъ, и вие сте длъжни да я свършите. Ето защо вие сте важни. Ако не бѣхте важни, щѣха да ви изхвърлятъ, но тази служба е важна и трѣбва да се изпълни. Затова въ всѣки едного отъ васъ трѣбва да има единъ импулсъ да бѫде честенъ, смѣлъ, да се не смущава.
Ще хванешъ змията за врата, иначе тя ще те глътне.
Ще хванешъ лъва за ушитѣ, иначе ще те разкъса. Ще хванешъ бика за рогата, иначе ще те набоде. Ще хванешъ най-послѣ и воина, иначе ще ти отсѣче главата. Ами че това е геройство. Ще бѫдешъ смѣлъ, нѣма да се смущавашъ!
към беседата >>
Значи, ние имаме единъ мащабъ, по който можемъ да мѣримъ силитѣ си.
Дали е имало по-силенъ човѣкъ отъ него, не зная. Казватъ: силенъ човѣкъ е той! Че колко е силенъ? Единъ човѣкъ да може да дига два коня и едно конче, това сила ли е? Не, днесъ има машини, които могатъ да дигатъ тяжести 100 пѫти по-голѣми отъ тия, които може да дигне единъ човѣкъ.
Значи, ние имаме единъ мащабъ, по който можемъ да мѣримъ силитѣ си.
Човѣкъ въ физическо отношение не може да се хвали съ силата си. Той е слабъ. Туй, съ което човѣкъ може да се хвали, това е духовната му сила. Тамъ той трѣбва да настоява, тамъ трѣбва да се развива. Силенъ ли е човѣкъ въ духовно отношение, той ще бѫде силенъ и въ всѣко друго отношение, а това е важното.
към беседата >>
Бѣгането е много смѣшно.
Понеже Писанието казва, че смущението е пѫть къмъ страха, то щомъ човѣкъ почне да се смущава, страхътъ ще дойде, а щомъ дойде страхътъ, краката на човѣка се продължаватъ и той става бързоходецъ. Туришъ ли на изпитъ нѣкой човѣкъ за неговитѣ идеи, ще видишъ, че той е неспособенъ да издържи. Слѣдователно, смущението, страхътъ създава една пертурбация въ ума. Страхътъ прѣдизвиква една пертурбация и въ сърдцето. Щомъ се смути ума, идва смущение и въ сърдцето и най-послѣ волята, кормилото на живота изгубва своето направление и човѣкъ почва да бѣга.
Бѣгането е много смѣшно.
Човѣкъ тогава изпада въ комично положение. Разправиха ми единъ случай, станалъ въ Стара-Загора, още въ турско врѣме. Разнася се слухъ, че въ Стара-Загора идва турска кавалерия. Населението, силно изплашено, хуква да бѣга. Удариха къмъ Казанлъкъ, нагоре къмъ Стара-планина – бѣгатъ, турска кавалерия ги гони.
към беседата >>
Ще хванешъ лъва за ушитѣ, иначе ще те разкъса.
Тази служба, на която Богъ ви е поставилъ, можете да я свършитѣ само вие, никой другъ, и вие сте длъжни да я свършите. Ето защо вие сте важни. Ако не бѣхте важни, щѣха да ви изхвърлятъ, но тази служба е важна и трѣбва да се изпълни. Затова въ всѣки едного отъ васъ трѣбва да има единъ импулсъ да бѫде честенъ, смѣлъ, да се не смущава. Ще хванешъ змията за врата, иначе тя ще те глътне.
Ще хванешъ лъва за ушитѣ, иначе ще те разкъса.
Ще хванешъ бика за рогата, иначе ще те набоде. Ще хванешъ най-послѣ и воина, иначе ще ти отсѣче главата. Ами че това е геройство. Ще бѫдешъ смѣлъ, нѣма да се смущавашъ! Ще хванешъ змията за врата, защото гълѫбътъ е тамъ.
към беседата >>
Човѣкъ въ физическо отношение не може да се хвали съ силата си.
Казватъ: силенъ човѣкъ е той! Че колко е силенъ? Единъ човѣкъ да може да дига два коня и едно конче, това сила ли е? Не, днесъ има машини, които могатъ да дигатъ тяжести 100 пѫти по-голѣми отъ тия, които може да дигне единъ човѣкъ. Значи, ние имаме единъ мащабъ, по който можемъ да мѣримъ силитѣ си.
Човѣкъ въ физическо отношение не може да се хвали съ силата си.
Той е слабъ. Туй, съ което човѣкъ може да се хвали, това е духовната му сила. Тамъ той трѣбва да настоява, тамъ трѣбва да се развива. Силенъ ли е човѣкъ въ духовно отношение, той ще бѫде силенъ и въ всѣко друго отношение, а това е важното. Но, идватъ смущенията.
към беседата >>
Човѣкъ тогава изпада въ комично положение.
Туришъ ли на изпитъ нѣкой човѣкъ за неговитѣ идеи, ще видишъ, че той е неспособенъ да издържи. Слѣдователно, смущението, страхътъ създава една пертурбация въ ума. Страхътъ прѣдизвиква една пертурбация и въ сърдцето. Щомъ се смути ума, идва смущение и въ сърдцето и най-послѣ волята, кормилото на живота изгубва своето направление и човѣкъ почва да бѣга. Бѣгането е много смѣшно.
Човѣкъ тогава изпада въ комично положение.
Разправиха ми единъ случай, станалъ въ Стара-Загора, още въ турско врѣме. Разнася се слухъ, че въ Стара-Загора идва турска кавалерия. Населението, силно изплашено, хуква да бѣга. Удариха къмъ Казанлъкъ, нагоре къмъ Стара-планина – бѣгатъ, турска кавалерия ги гони. Проточили се краката имъ бѣгатъ.
към беседата >>
Ще хванешъ бика за рогата, иначе ще те набоде.
Ето защо вие сте важни. Ако не бѣхте важни, щѣха да ви изхвърлятъ, но тази служба е важна и трѣбва да се изпълни. Затова въ всѣки едного отъ васъ трѣбва да има единъ импулсъ да бѫде честенъ, смѣлъ, да се не смущава. Ще хванешъ змията за врата, иначе тя ще те глътне. Ще хванешъ лъва за ушитѣ, иначе ще те разкъса.
Ще хванешъ бика за рогата, иначе ще те набоде.
Ще хванешъ най-послѣ и воина, иначе ще ти отсѣче главата. Ами че това е геройство. Ще бѫдешъ смѣлъ, нѣма да се смущавашъ! Ще хванешъ змията за врата, защото гълѫбътъ е тамъ. – Гълѫбътъ е емблемъ на Божествения Духъ.
към беседата >>
Той е слабъ.
Че колко е силенъ? Единъ човѣкъ да може да дига два коня и едно конче, това сила ли е? Не, днесъ има машини, които могатъ да дигатъ тяжести 100 пѫти по-голѣми отъ тия, които може да дигне единъ човѣкъ. Значи, ние имаме единъ мащабъ, по който можемъ да мѣримъ силитѣ си. Човѣкъ въ физическо отношение не може да се хвали съ силата си.
Той е слабъ.
Туй, съ което човѣкъ може да се хвали, това е духовната му сила. Тамъ той трѣбва да настоява, тамъ трѣбва да се развива. Силенъ ли е човѣкъ въ духовно отношение, той ще бѫде силенъ и въ всѣко друго отношение, а това е важното. Но, идватъ смущенията. Отъ какво произлизатъ смущенията?
към беседата >>
Разправиха ми единъ случай, станалъ въ Стара-Загора, още въ турско врѣме.
Слѣдователно, смущението, страхътъ създава една пертурбация въ ума. Страхътъ прѣдизвиква една пертурбация и въ сърдцето. Щомъ се смути ума, идва смущение и въ сърдцето и най-послѣ волята, кормилото на живота изгубва своето направление и човѣкъ почва да бѣга. Бѣгането е много смѣшно. Човѣкъ тогава изпада въ комично положение.
Разправиха ми единъ случай, станалъ въ Стара-Загора, още въ турско врѣме.
Разнася се слухъ, че въ Стара-Загора идва турска кавалерия. Населението, силно изплашено, хуква да бѣга. Удариха къмъ Казанлъкъ, нагоре къмъ Стара-планина – бѣгатъ, турска кавалерия ги гони. Проточили се краката имъ бѣгатъ. Врѫщатъ се послѣ, и какво виждатъ?
към беседата >>
Ще хванешъ най-послѣ и воина, иначе ще ти отсѣче главата.
Ако не бѣхте важни, щѣха да ви изхвърлятъ, но тази служба е важна и трѣбва да се изпълни. Затова въ всѣки едного отъ васъ трѣбва да има единъ импулсъ да бѫде честенъ, смѣлъ, да се не смущава. Ще хванешъ змията за врата, иначе тя ще те глътне. Ще хванешъ лъва за ушитѣ, иначе ще те разкъса. Ще хванешъ бика за рогата, иначе ще те набоде.
Ще хванешъ най-послѣ и воина, иначе ще ти отсѣче главата.
Ами че това е геройство. Ще бѫдешъ смѣлъ, нѣма да се смущавашъ! Ще хванешъ змията за врата, защото гълѫбътъ е тамъ. – Гълѫбътъ е емблемъ на Божествения Духъ. Той представлява невинностьта.
към беседата >>
Туй, съ което човѣкъ може да се хвали, това е духовната му сила.
Единъ човѣкъ да може да дига два коня и едно конче, това сила ли е? Не, днесъ има машини, които могатъ да дигатъ тяжести 100 пѫти по-голѣми отъ тия, които може да дигне единъ човѣкъ. Значи, ние имаме единъ мащабъ, по който можемъ да мѣримъ силитѣ си. Човѣкъ въ физическо отношение не може да се хвали съ силата си. Той е слабъ.
Туй, съ което човѣкъ може да се хвали, това е духовната му сила.
Тамъ той трѣбва да настоява, тамъ трѣбва да се развива. Силенъ ли е човѣкъ въ духовно отношение, той ще бѫде силенъ и въ всѣко друго отношение, а това е важното. Но, идватъ смущенията. Отъ какво произлизатъ смущенията? – От безвѣрие.
към беседата >>
Разнася се слухъ, че въ Стара-Загора идва турска кавалерия.
Страхътъ прѣдизвиква една пертурбация и въ сърдцето. Щомъ се смути ума, идва смущение и въ сърдцето и най-послѣ волята, кормилото на живота изгубва своето направление и човѣкъ почва да бѣга. Бѣгането е много смѣшно. Човѣкъ тогава изпада въ комично положение. Разправиха ми единъ случай, станалъ въ Стара-Загора, още въ турско врѣме.
Разнася се слухъ, че въ Стара-Загора идва турска кавалерия.
Населението, силно изплашено, хуква да бѣга. Удариха къмъ Казанлъкъ, нагоре къмъ Стара-планина – бѣгатъ, турска кавалерия ги гони. Проточили се краката имъ бѣгатъ. Врѫщатъ се послѣ, и какво виждатъ? – Никаква кавалерия не е минала прѣзъ града имъ.
към беседата >>
Ами че това е геройство.
Затова въ всѣки едного отъ васъ трѣбва да има единъ импулсъ да бѫде честенъ, смѣлъ, да се не смущава. Ще хванешъ змията за врата, иначе тя ще те глътне. Ще хванешъ лъва за ушитѣ, иначе ще те разкъса. Ще хванешъ бика за рогата, иначе ще те набоде. Ще хванешъ най-послѣ и воина, иначе ще ти отсѣче главата.
Ами че това е геройство.
Ще бѫдешъ смѣлъ, нѣма да се смущавашъ! Ще хванешъ змията за врата, защото гълѫбътъ е тамъ. – Гълѫбътъ е емблемъ на Божествения Духъ. Той представлява невинностьта. При змията човѣкъ трѣбва да има невинность.
към беседата >>
Тамъ той трѣбва да настоява, тамъ трѣбва да се развива.
Не, днесъ има машини, които могатъ да дигатъ тяжести 100 пѫти по-голѣми отъ тия, които може да дигне единъ човѣкъ. Значи, ние имаме единъ мащабъ, по който можемъ да мѣримъ силитѣ си. Човѣкъ въ физическо отношение не може да се хвали съ силата си. Той е слабъ. Туй, съ което човѣкъ може да се хвали, това е духовната му сила.
Тамъ той трѣбва да настоява, тамъ трѣбва да се развива.
Силенъ ли е човѣкъ въ духовно отношение, той ще бѫде силенъ и въ всѣко друго отношение, а това е важното. Но, идватъ смущенията. Отъ какво произлизатъ смущенията? – От безвѣрие.
към беседата >>
Населението, силно изплашено, хуква да бѣга.
Щомъ се смути ума, идва смущение и въ сърдцето и най-послѣ волята, кормилото на живота изгубва своето направление и човѣкъ почва да бѣга. Бѣгането е много смѣшно. Човѣкъ тогава изпада въ комично положение. Разправиха ми единъ случай, станалъ въ Стара-Загора, още въ турско врѣме. Разнася се слухъ, че въ Стара-Загора идва турска кавалерия.
Населението, силно изплашено, хуква да бѣга.
Удариха къмъ Казанлъкъ, нагоре къмъ Стара-планина – бѣгатъ, турска кавалерия ги гони. Проточили се краката имъ бѣгатъ. Врѫщатъ се послѣ, и какво виждатъ? – Никаква кавалерия не е минала прѣзъ града имъ. Сѫщото и въ духовния животъ, и тамъ краката на хората се продължаватъ.
към беседата >>
Ще бѫдешъ смѣлъ, нѣма да се смущавашъ!
Ще хванешъ змията за врата, иначе тя ще те глътне. Ще хванешъ лъва за ушитѣ, иначе ще те разкъса. Ще хванешъ бика за рогата, иначе ще те набоде. Ще хванешъ най-послѣ и воина, иначе ще ти отсѣче главата. Ами че това е геройство.
Ще бѫдешъ смѣлъ, нѣма да се смущавашъ!
Ще хванешъ змията за врата, защото гълѫбътъ е тамъ. – Гълѫбътъ е емблемъ на Божествения Духъ. Той представлява невинностьта. При змията човѣкъ трѣбва да има невинность. Ще хванешъ лъва, защото тамъ е агнето.
към беседата >>
Силенъ ли е човѣкъ въ духовно отношение, той ще бѫде силенъ и въ всѣко друго отношение, а това е важното.
Значи, ние имаме единъ мащабъ, по който можемъ да мѣримъ силитѣ си. Човѣкъ въ физическо отношение не може да се хвали съ силата си. Той е слабъ. Туй, съ което човѣкъ може да се хвали, това е духовната му сила. Тамъ той трѣбва да настоява, тамъ трѣбва да се развива.
Силенъ ли е човѣкъ въ духовно отношение, той ще бѫде силенъ и въ всѣко друго отношение, а това е важното.
Но, идватъ смущенията. Отъ какво произлизатъ смущенията? – От безвѣрие.
към беседата >>
Удариха къмъ Казанлъкъ, нагоре къмъ Стара-планина – бѣгатъ, турска кавалерия ги гони.
Бѣгането е много смѣшно. Човѣкъ тогава изпада въ комично положение. Разправиха ми единъ случай, станалъ въ Стара-Загора, още въ турско врѣме. Разнася се слухъ, че въ Стара-Загора идва турска кавалерия. Населението, силно изплашено, хуква да бѣга.
Удариха къмъ Казанлъкъ, нагоре къмъ Стара-планина – бѣгатъ, турска кавалерия ги гони.
Проточили се краката имъ бѣгатъ. Врѫщатъ се послѣ, и какво виждатъ? – Никаква кавалерия не е минала прѣзъ града имъ. Сѫщото и въ духовния животъ, и тамъ краката на хората се продължаватъ.
към беседата >>
Ще хванешъ змията за врата, защото гълѫбътъ е тамъ.
Ще хванешъ лъва за ушитѣ, иначе ще те разкъса. Ще хванешъ бика за рогата, иначе ще те набоде. Ще хванешъ най-послѣ и воина, иначе ще ти отсѣче главата. Ами че това е геройство. Ще бѫдешъ смѣлъ, нѣма да се смущавашъ!
Ще хванешъ змията за врата, защото гълѫбътъ е тамъ.
– Гълѫбътъ е емблемъ на Божествения Духъ. Той представлява невинностьта. При змията човѣкъ трѣбва да има невинность. Ще хванешъ лъва, защото тамъ е агнето. – Агнето е емблемъ на кротостьта.
към беседата >>
Но, идватъ смущенията.
Човѣкъ въ физическо отношение не може да се хвали съ силата си. Той е слабъ. Туй, съ което човѣкъ може да се хвали, това е духовната му сила. Тамъ той трѣбва да настоява, тамъ трѣбва да се развива. Силенъ ли е човѣкъ въ духовно отношение, той ще бѫде силенъ и въ всѣко друго отношение, а това е важното.
Но, идватъ смущенията.
Отъ какво произлизатъ смущенията? – От безвѣрие.
към беседата >>
Проточили се краката имъ бѣгатъ.
Човѣкъ тогава изпада въ комично положение. Разправиха ми единъ случай, станалъ въ Стара-Загора, още въ турско врѣме. Разнася се слухъ, че въ Стара-Загора идва турска кавалерия. Населението, силно изплашено, хуква да бѣга. Удариха къмъ Казанлъкъ, нагоре къмъ Стара-планина – бѣгатъ, турска кавалерия ги гони.
Проточили се краката имъ бѣгатъ.
Врѫщатъ се послѣ, и какво виждатъ? – Никаква кавалерия не е минала прѣзъ града имъ. Сѫщото и въ духовния животъ, и тамъ краката на хората се продължаватъ.
към беседата >>
– Гълѫбътъ е емблемъ на Божествения Духъ.
Ще хванешъ бика за рогата, иначе ще те набоде. Ще хванешъ най-послѣ и воина, иначе ще ти отсѣче главата. Ами че това е геройство. Ще бѫдешъ смѣлъ, нѣма да се смущавашъ! Ще хванешъ змията за врата, защото гълѫбътъ е тамъ.
– Гълѫбътъ е емблемъ на Божествения Духъ.
Той представлява невинностьта. При змията човѣкъ трѣбва да има невинность. Ще хванешъ лъва, защото тамъ е агнето. – Агнето е емблемъ на кротостьта. При лъва човѣкъ трѣбва да има кротость.
към беседата >>
Отъ какво произлизатъ смущенията?
Той е слабъ. Туй, съ което човѣкъ може да се хвали, това е духовната му сила. Тамъ той трѣбва да настоява, тамъ трѣбва да се развива. Силенъ ли е човѣкъ въ духовно отношение, той ще бѫде силенъ и въ всѣко друго отношение, а това е важното. Но, идватъ смущенията.
Отъ какво произлизатъ смущенията?
– От безвѣрие.
към беседата >>
Врѫщатъ се послѣ, и какво виждатъ?
Разправиха ми единъ случай, станалъ въ Стара-Загора, още въ турско врѣме. Разнася се слухъ, че въ Стара-Загора идва турска кавалерия. Населението, силно изплашено, хуква да бѣга. Удариха къмъ Казанлъкъ, нагоре къмъ Стара-планина – бѣгатъ, турска кавалерия ги гони. Проточили се краката имъ бѣгатъ.
Врѫщатъ се послѣ, и какво виждатъ?
– Никаква кавалерия не е минала прѣзъ града имъ. Сѫщото и въ духовния животъ, и тамъ краката на хората се продължаватъ.
към беседата >>
Той представлява невинностьта.
Ще хванешъ най-послѣ и воина, иначе ще ти отсѣче главата. Ами че това е геройство. Ще бѫдешъ смѣлъ, нѣма да се смущавашъ! Ще хванешъ змията за врата, защото гълѫбътъ е тамъ. – Гълѫбътъ е емблемъ на Божествения Духъ.
Той представлява невинностьта.
При змията човѣкъ трѣбва да има невинность. Ще хванешъ лъва, защото тамъ е агнето. – Агнето е емблемъ на кротостьта. При лъва човѣкъ трѣбва да има кротость. Ще хванешъ бика за рогата, защото тамъ е крината съ жито.
към беседата >>
– От безвѣрие.
Туй, съ което човѣкъ може да се хвали, това е духовната му сила. Тамъ той трѣбва да настоява, тамъ трѣбва да се развива. Силенъ ли е човѣкъ въ духовно отношение, той ще бѫде силенъ и въ всѣко друго отношение, а това е важното. Но, идватъ смущенията. Отъ какво произлизатъ смущенията?
– От безвѣрие.
към беседата >>
– Никаква кавалерия не е минала прѣзъ града имъ.
Разнася се слухъ, че въ Стара-Загора идва турска кавалерия. Населението, силно изплашено, хуква да бѣга. Удариха къмъ Казанлъкъ, нагоре къмъ Стара-планина – бѣгатъ, турска кавалерия ги гони. Проточили се краката имъ бѣгатъ. Врѫщатъ се послѣ, и какво виждатъ?
– Никаква кавалерия не е минала прѣзъ града имъ.
Сѫщото и въ духовния животъ, и тамъ краката на хората се продължаватъ.
към беседата >>
При змията човѣкъ трѣбва да има невинность.
Ами че това е геройство. Ще бѫдешъ смѣлъ, нѣма да се смущавашъ! Ще хванешъ змията за врата, защото гълѫбътъ е тамъ. – Гълѫбътъ е емблемъ на Божествения Духъ. Той представлява невинностьта.
При змията човѣкъ трѣбва да има невинность.
Ще хванешъ лъва, защото тамъ е агнето. – Агнето е емблемъ на кротостьта. При лъва човѣкъ трѣбва да има кротость. Ще хванешъ бика за рогата, защото тамъ е крината съ жито. – Житото е емблемъ на търпѣние.
към беседата >>
Сега, ще ви приведа единъ окултенъ разказъ, за да обясня мисъльта си.
Сега, ще ви приведа единъ окултенъ разказъ, за да обясня мисъльта си.
Да не мислите, че този разказъ е измислен. Не, той е дѣйствителенъ, прѣдполага се да е станалъ нѣколко хиляди години прѣди Христа, въ 9-тата династия на Египетъ. Тогава живѣлъ нѣкой си знаменитъ адептъ, нареченъ Муса-Бентамъ. Нѣкои мислятъ, че това име е измислено. Не, то е име, което е сѫществувало.
към беседата >>
Сѫщото и въ духовния животъ, и тамъ краката на хората се продължаватъ.
Населението, силно изплашено, хуква да бѣга. Удариха къмъ Казанлъкъ, нагоре къмъ Стара-планина – бѣгатъ, турска кавалерия ги гони. Проточили се краката имъ бѣгатъ. Врѫщатъ се послѣ, и какво виждатъ? – Никаква кавалерия не е минала прѣзъ града имъ.
Сѫщото и въ духовния животъ, и тамъ краката на хората се продължаватъ.
към беседата >>
Ще хванешъ лъва, защото тамъ е агнето.
Ще бѫдешъ смѣлъ, нѣма да се смущавашъ! Ще хванешъ змията за врата, защото гълѫбътъ е тамъ. – Гълѫбътъ е емблемъ на Божествения Духъ. Той представлява невинностьта. При змията човѣкъ трѣбва да има невинность.
Ще хванешъ лъва, защото тамъ е агнето.
– Агнето е емблемъ на кротостьта. При лъва човѣкъ трѣбва да има кротость. Ще хванешъ бика за рогата, защото тамъ е крината съ жито. – Житото е емблемъ на търпѣние. При бика човѣкъ трѣбва да има търпение.
към беседата >>
Да не мислите, че този разказъ е измислен.
Сега, ще ви приведа единъ окултенъ разказъ, за да обясня мисъльта си.
Да не мислите, че този разказъ е измислен.
Не, той е дѣйствителенъ, прѣдполага се да е станалъ нѣколко хиляди години прѣди Христа, въ 9-тата династия на Египетъ. Тогава живѣлъ нѣкой си знаменитъ адептъ, нареченъ Муса-Бентамъ. Нѣкои мислятъ, че това име е измислено. Не, то е име, което е сѫществувало. Трѣбва да знаете, че нищо не е измислено.
към беседата >>
Христосъ казва: „Да се не смущаватъ сърдцата ви!
Христосъ казва: „Да се не смущаватъ сърдцата ви!
Имайте вѣра! “ То значи: имайте стабилитетъ! Ще вѣрвате въ Бога, ще вѣрвате, че въ Него нѣма измѣна и промѣна. Ще вѣрвате и въ единственото, и въ множественото число на Бога. Ще вѣрвате, че всички, които сѫ вѣрвали въ Бога, сѫ завършили своето развитие.
към беседата >>
– Агнето е емблемъ на кротостьта.
Ще хванешъ змията за врата, защото гълѫбътъ е тамъ. – Гълѫбътъ е емблемъ на Божествения Духъ. Той представлява невинностьта. При змията човѣкъ трѣбва да има невинность. Ще хванешъ лъва, защото тамъ е агнето.
– Агнето е емблемъ на кротостьта.
При лъва човѣкъ трѣбва да има кротость. Ще хванешъ бика за рогата, защото тамъ е крината съ жито. – Житото е емблемъ на търпѣние. При бика човѣкъ трѣбва да има търпение. Всѣки, който иска да бѫде търпеливъ, трѣбва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го раздѣля три пѫти на день, по 30 грама.
към беседата >>
Не, той е дѣйствителенъ, прѣдполага се да е станалъ нѣколко хиляди години прѣди Христа, въ 9-тата династия на Египетъ.
Сега, ще ви приведа единъ окултенъ разказъ, за да обясня мисъльта си. Да не мислите, че този разказъ е измислен.
Не, той е дѣйствителенъ, прѣдполага се да е станалъ нѣколко хиляди години прѣди Христа, въ 9-тата династия на Египетъ.
Тогава живѣлъ нѣкой си знаменитъ адептъ, нареченъ Муса-Бентамъ. Нѣкои мислятъ, че това име е измислено. Не, то е име, което е сѫществувало. Трѣбва да знаете, че нищо не е измислено. Всичко въ свѣта сѫществува, и не може да се измисли.
към беседата >>
Имайте вѣра!
Христосъ казва: „Да се не смущаватъ сърдцата ви!
Имайте вѣра!
“ То значи: имайте стабилитетъ! Ще вѣрвате въ Бога, ще вѣрвате, че въ Него нѣма измѣна и промѣна. Ще вѣрвате и въ единственото, и въ множественото число на Бога. Ще вѣрвате, че всички, които сѫ вѣрвали въ Бога, сѫ завършили своето развитие. Ще вѣрвашъ, че по този начинъ и ти ще завършишъ своето развитие и ще влѣзешъ въ това общо братство.
към беседата >>
При лъва човѣкъ трѣбва да има кротость.
– Гълѫбътъ е емблемъ на Божествения Духъ. Той представлява невинностьта. При змията човѣкъ трѣбва да има невинность. Ще хванешъ лъва, защото тамъ е агнето. – Агнето е емблемъ на кротостьта.
При лъва човѣкъ трѣбва да има кротость.
Ще хванешъ бика за рогата, защото тамъ е крината съ жито. – Житото е емблемъ на търпѣние. При бика човѣкъ трѣбва да има търпение. Всѣки, който иска да бѫде търпеливъ, трѣбва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го раздѣля три пѫти на день, по 30 грама. Ще го дъвчете дълго врѣме въ устата си докато се сдъвче добре.
към беседата >>
Тогава живѣлъ нѣкой си знаменитъ адептъ, нареченъ Муса-Бентамъ.
Сега, ще ви приведа единъ окултенъ разказъ, за да обясня мисъльта си. Да не мислите, че този разказъ е измислен. Не, той е дѣйствителенъ, прѣдполага се да е станалъ нѣколко хиляди години прѣди Христа, въ 9-тата династия на Египетъ.
Тогава живѣлъ нѣкой си знаменитъ адептъ, нареченъ Муса-Бентамъ.
Нѣкои мислятъ, че това име е измислено. Не, то е име, което е сѫществувало. Трѣбва да знаете, че нищо не е измислено. Всичко въ свѣта сѫществува, и не може да се измисли. Ако нѣкой се наеме да измисли нѣщо, което не е сѫществувало и което не е казано отъ никого, азъ още сега му давамъ 1,000 лева.
към беседата >>
“ То значи: имайте стабилитетъ!
Христосъ казва: „Да се не смущаватъ сърдцата ви! Имайте вѣра!
“ То значи: имайте стабилитетъ!
Ще вѣрвате въ Бога, ще вѣрвате, че въ Него нѣма измѣна и промѣна. Ще вѣрвате и въ единственото, и въ множественото число на Бога. Ще вѣрвате, че всички, които сѫ вѣрвали въ Бога, сѫ завършили своето развитие. Ще вѣрвашъ, че по този начинъ и ти ще завършишъ своето развитие и ще влѣзешъ въ това общо братство. Туй е красивото въ свѣта, да видишъ добритѣ, умнитѣ хора и тѣ да ти говорятъ.
към беседата >>
Ще хванешъ бика за рогата, защото тамъ е крината съ жито.
Той представлява невинностьта. При змията човѣкъ трѣбва да има невинность. Ще хванешъ лъва, защото тамъ е агнето. – Агнето е емблемъ на кротостьта. При лъва човѣкъ трѣбва да има кротость.
Ще хванешъ бика за рогата, защото тамъ е крината съ жито.
– Житото е емблемъ на търпѣние. При бика човѣкъ трѣбва да има търпение. Всѣки, който иска да бѫде търпеливъ, трѣбва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го раздѣля три пѫти на день, по 30 грама. Ще го дъвчете дълго врѣме въ устата си докато се сдъвче добре. Два часа слѣдъ ядене на житото ще пиете гореща вода.
към беседата >>
Нѣкои мислятъ, че това име е измислено.
Сега, ще ви приведа единъ окултенъ разказъ, за да обясня мисъльта си. Да не мислите, че този разказъ е измислен. Не, той е дѣйствителенъ, прѣдполага се да е станалъ нѣколко хиляди години прѣди Христа, въ 9-тата династия на Египетъ. Тогава живѣлъ нѣкой си знаменитъ адептъ, нареченъ Муса-Бентамъ.
Нѣкои мислятъ, че това име е измислено.
Не, то е име, което е сѫществувало. Трѣбва да знаете, че нищо не е измислено. Всичко въ свѣта сѫществува, и не може да се измисли. Ако нѣкой се наеме да измисли нѣщо, което не е сѫществувало и което не е казано отъ никого, азъ още сега му давамъ 1,000 лева. Въ свѣта нѣма нищо ново.
към беседата >>
Ще вѣрвате въ Бога, ще вѣрвате, че въ Него нѣма измѣна и промѣна.
Христосъ казва: „Да се не смущаватъ сърдцата ви! Имайте вѣра! “ То значи: имайте стабилитетъ!
Ще вѣрвате въ Бога, ще вѣрвате, че въ Него нѣма измѣна и промѣна.
Ще вѣрвате и въ единственото, и въ множественото число на Бога. Ще вѣрвате, че всички, които сѫ вѣрвали въ Бога, сѫ завършили своето развитие. Ще вѣрвашъ, че по този начинъ и ти ще завършишъ своето развитие и ще влѣзешъ въ това общо братство. Туй е красивото въ свѣта, да видишъ добритѣ, умнитѣ хора и тѣ да ти говорятъ. Азъ съмъ срѣщалъ музиканти, тупти имъ сърдцето да чуятъ, да срѣщнатъ музикантъ подобенъ на себе си; художници, чиито сърдца сѫщо туптятъ да срещнатъ подобенъ на себе си художникъ; срѣщалъ съмъ и поети такива.
към беседата >>
– Житото е емблемъ на търпѣние.
При змията човѣкъ трѣбва да има невинность. Ще хванешъ лъва, защото тамъ е агнето. – Агнето е емблемъ на кротостьта. При лъва човѣкъ трѣбва да има кротость. Ще хванешъ бика за рогата, защото тамъ е крината съ жито.
– Житото е емблемъ на търпѣние.
При бика човѣкъ трѣбва да има търпение. Всѣки, който иска да бѫде търпеливъ, трѣбва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го раздѣля три пѫти на день, по 30 грама. Ще го дъвчете дълго врѣме въ устата си докато се сдъвче добре. Два часа слѣдъ ядене на житото ще пиете гореща вода. Тъй се придобива търпението.
към беседата >>
Не, то е име, което е сѫществувало.
Сега, ще ви приведа единъ окултенъ разказъ, за да обясня мисъльта си. Да не мислите, че този разказъ е измислен. Не, той е дѣйствителенъ, прѣдполага се да е станалъ нѣколко хиляди години прѣди Христа, въ 9-тата династия на Египетъ. Тогава живѣлъ нѣкой си знаменитъ адептъ, нареченъ Муса-Бентамъ. Нѣкои мислятъ, че това име е измислено.
Не, то е име, което е сѫществувало.
Трѣбва да знаете, че нищо не е измислено. Всичко въ свѣта сѫществува, и не може да се измисли. Ако нѣкой се наеме да измисли нѣщо, което не е сѫществувало и което не е казано отъ никого, азъ още сега му давамъ 1,000 лева. Въ свѣта нѣма нищо ново. Всичкитѣ нѣща сѫществуватъ.
към беседата >>
Ще вѣрвате и въ единственото, и въ множественото число на Бога.
Христосъ казва: „Да се не смущаватъ сърдцата ви! Имайте вѣра! “ То значи: имайте стабилитетъ! Ще вѣрвате въ Бога, ще вѣрвате, че въ Него нѣма измѣна и промѣна.
Ще вѣрвате и въ единственото, и въ множественото число на Бога.
Ще вѣрвате, че всички, които сѫ вѣрвали въ Бога, сѫ завършили своето развитие. Ще вѣрвашъ, че по този начинъ и ти ще завършишъ своето развитие и ще влѣзешъ въ това общо братство. Туй е красивото въ свѣта, да видишъ добритѣ, умнитѣ хора и тѣ да ти говорятъ. Азъ съмъ срѣщалъ музиканти, тупти имъ сърдцето да чуятъ, да срѣщнатъ музикантъ подобенъ на себе си; художници, чиито сърдца сѫщо туптятъ да срещнатъ подобенъ на себе си художникъ; срѣщалъ съмъ и поети такива. Всѣки иска да срещне равенъ на себе си, и като се срѣщнатъ тѣ взаимно, единъ другъ си даватъ потикъ.
към беседата >>
При бика човѣкъ трѣбва да има търпение.
Ще хванешъ лъва, защото тамъ е агнето. – Агнето е емблемъ на кротостьта. При лъва човѣкъ трѣбва да има кротость. Ще хванешъ бика за рогата, защото тамъ е крината съ жито. – Житото е емблемъ на търпѣние.
При бика човѣкъ трѣбва да има търпение.
Всѣки, който иска да бѫде търпеливъ, трѣбва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го раздѣля три пѫти на день, по 30 грама. Ще го дъвчете дълго врѣме въ устата си докато се сдъвче добре. Два часа слѣдъ ядене на житото ще пиете гореща вода. Тъй се придобива търпението. Най-послѣ ще хванете воина, защото тамъ е красивата дѣвица, т.е. чистотата.
към беседата >>
Трѣбва да знаете, че нищо не е измислено.
Да не мислите, че този разказъ е измислен. Не, той е дѣйствителенъ, прѣдполага се да е станалъ нѣколко хиляди години прѣди Христа, въ 9-тата династия на Египетъ. Тогава живѣлъ нѣкой си знаменитъ адептъ, нареченъ Муса-Бентамъ. Нѣкои мислятъ, че това име е измислено. Не, то е име, което е сѫществувало.
Трѣбва да знаете, че нищо не е измислено.
Всичко въ свѣта сѫществува, и не може да се измисли. Ако нѣкой се наеме да измисли нѣщо, което не е сѫществувало и което не е казано отъ никого, азъ още сега му давамъ 1,000 лева. Въ свѣта нѣма нищо ново. Всичкитѣ нѣща сѫществуватъ.
към беседата >>
Ще вѣрвате, че всички, които сѫ вѣрвали въ Бога, сѫ завършили своето развитие.
Христосъ казва: „Да се не смущаватъ сърдцата ви! Имайте вѣра! “ То значи: имайте стабилитетъ! Ще вѣрвате въ Бога, ще вѣрвате, че въ Него нѣма измѣна и промѣна. Ще вѣрвате и въ единственото, и въ множественото число на Бога.
Ще вѣрвате, че всички, които сѫ вѣрвали въ Бога, сѫ завършили своето развитие.
Ще вѣрвашъ, че по този начинъ и ти ще завършишъ своето развитие и ще влѣзешъ въ това общо братство. Туй е красивото въ свѣта, да видишъ добритѣ, умнитѣ хора и тѣ да ти говорятъ. Азъ съмъ срѣщалъ музиканти, тупти имъ сърдцето да чуятъ, да срѣщнатъ музикантъ подобенъ на себе си; художници, чиито сърдца сѫщо туптятъ да срещнатъ подобенъ на себе си художникъ; срѣщалъ съмъ и поети такива. Всѣки иска да срещне равенъ на себе си, и като се срѣщнатъ тѣ взаимно, единъ другъ си даватъ потикъ. И като срещнете човѣкъ съ вѣра, да си давате потикъ въ вѣрата, а не да започнете да спорите, има ли Господь, или нѣма.
към беседата >>
Всѣки, който иска да бѫде търпеливъ, трѣбва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го раздѣля три пѫти на день, по 30 грама.
– Агнето е емблемъ на кротостьта. При лъва човѣкъ трѣбва да има кротость. Ще хванешъ бика за рогата, защото тамъ е крината съ жито. – Житото е емблемъ на търпѣние. При бика човѣкъ трѣбва да има търпение.
Всѣки, който иска да бѫде търпеливъ, трѣбва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го раздѣля три пѫти на день, по 30 грама.
Ще го дъвчете дълго врѣме въ устата си докато се сдъвче добре. Два часа слѣдъ ядене на житото ще пиете гореща вода. Тъй се придобива търпението. Най-послѣ ще хванете воина, защото тамъ е красивата дѣвица, т.е. чистотата.
към беседата >>
Всичко въ свѣта сѫществува, и не може да се измисли.
Не, той е дѣйствителенъ, прѣдполага се да е станалъ нѣколко хиляди години прѣди Христа, въ 9-тата династия на Египетъ. Тогава живѣлъ нѣкой си знаменитъ адептъ, нареченъ Муса-Бентамъ. Нѣкои мислятъ, че това име е измислено. Не, то е име, което е сѫществувало. Трѣбва да знаете, че нищо не е измислено.
Всичко въ свѣта сѫществува, и не може да се измисли.
Ако нѣкой се наеме да измисли нѣщо, което не е сѫществувало и което не е казано отъ никого, азъ още сега му давамъ 1,000 лева. Въ свѣта нѣма нищо ново. Всичкитѣ нѣща сѫществуватъ.
към беседата >>
Ще вѣрвашъ, че по този начинъ и ти ще завършишъ своето развитие и ще влѣзешъ въ това общо братство.
Имайте вѣра! “ То значи: имайте стабилитетъ! Ще вѣрвате въ Бога, ще вѣрвате, че въ Него нѣма измѣна и промѣна. Ще вѣрвате и въ единственото, и въ множественото число на Бога. Ще вѣрвате, че всички, които сѫ вѣрвали въ Бога, сѫ завършили своето развитие.
Ще вѣрвашъ, че по този начинъ и ти ще завършишъ своето развитие и ще влѣзешъ въ това общо братство.
Туй е красивото въ свѣта, да видишъ добритѣ, умнитѣ хора и тѣ да ти говорятъ. Азъ съмъ срѣщалъ музиканти, тупти имъ сърдцето да чуятъ, да срѣщнатъ музикантъ подобенъ на себе си; художници, чиито сърдца сѫщо туптятъ да срещнатъ подобенъ на себе си художникъ; срѣщалъ съмъ и поети такива. Всѣки иска да срещне равенъ на себе си, и като се срѣщнатъ тѣ взаимно, единъ другъ си даватъ потикъ. И като срещнете човѣкъ съ вѣра, да си давате потикъ въ вѣрата, а не да започнете да спорите, има ли Господь, или нѣма. Казвате: науката чрѣзъ своите доводи е доказала че сѫществува Господь.
към беседата >>
Ще го дъвчете дълго врѣме въ устата си докато се сдъвче добре.
При лъва човѣкъ трѣбва да има кротость. Ще хванешъ бика за рогата, защото тамъ е крината съ жито. – Житото е емблемъ на търпѣние. При бика човѣкъ трѣбва да има търпение. Всѣки, който иска да бѫде търпеливъ, трѣбва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го раздѣля три пѫти на день, по 30 грама.
Ще го дъвчете дълго врѣме въ устата си докато се сдъвче добре.
Два часа слѣдъ ядене на житото ще пиете гореща вода. Тъй се придобива търпението. Най-послѣ ще хванете воина, защото тамъ е красивата дѣвица, т.е. чистотата.
към беседата >>
Ако нѣкой се наеме да измисли нѣщо, което не е сѫществувало и което не е казано отъ никого, азъ още сега му давамъ 1,000 лева.
Тогава живѣлъ нѣкой си знаменитъ адептъ, нареченъ Муса-Бентамъ. Нѣкои мислятъ, че това име е измислено. Не, то е име, което е сѫществувало. Трѣбва да знаете, че нищо не е измислено. Всичко въ свѣта сѫществува, и не може да се измисли.
Ако нѣкой се наеме да измисли нѣщо, което не е сѫществувало и което не е казано отъ никого, азъ още сега му давамъ 1,000 лева.
Въ свѣта нѣма нищо ново. Всичкитѣ нѣща сѫществуватъ.
към беседата >>
Туй е красивото въ свѣта, да видишъ добритѣ, умнитѣ хора и тѣ да ти говорятъ.
“ То значи: имайте стабилитетъ! Ще вѣрвате въ Бога, ще вѣрвате, че въ Него нѣма измѣна и промѣна. Ще вѣрвате и въ единственото, и въ множественото число на Бога. Ще вѣрвате, че всички, които сѫ вѣрвали въ Бога, сѫ завършили своето развитие. Ще вѣрвашъ, че по този начинъ и ти ще завършишъ своето развитие и ще влѣзешъ въ това общо братство.
Туй е красивото въ свѣта, да видишъ добритѣ, умнитѣ хора и тѣ да ти говорятъ.
Азъ съмъ срѣщалъ музиканти, тупти имъ сърдцето да чуятъ, да срѣщнатъ музикантъ подобенъ на себе си; художници, чиито сърдца сѫщо туптятъ да срещнатъ подобенъ на себе си художникъ; срѣщалъ съмъ и поети такива. Всѣки иска да срещне равенъ на себе си, и като се срѣщнатъ тѣ взаимно, единъ другъ си даватъ потикъ. И като срещнете човѣкъ съ вѣра, да си давате потикъ въ вѣрата, а не да започнете да спорите, има ли Господь, или нѣма. Казвате: науката чрѣзъ своите доводи е доказала че сѫществува Господь. Бре, много нѣщо доказала науката!
към беседата >>
Два часа слѣдъ ядене на житото ще пиете гореща вода.
Ще хванешъ бика за рогата, защото тамъ е крината съ жито. – Житото е емблемъ на търпѣние. При бика човѣкъ трѣбва да има търпение. Всѣки, който иска да бѫде търпеливъ, трѣбва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го раздѣля три пѫти на день, по 30 грама. Ще го дъвчете дълго врѣме въ устата си докато се сдъвче добре.
Два часа слѣдъ ядене на житото ще пиете гореща вода.
Тъй се придобива търпението. Най-послѣ ще хванете воина, защото тамъ е красивата дѣвица, т.е. чистотата.
към беседата >>
Въ свѣта нѣма нищо ново.
Нѣкои мислятъ, че това име е измислено. Не, то е име, което е сѫществувало. Трѣбва да знаете, че нищо не е измислено. Всичко въ свѣта сѫществува, и не може да се измисли. Ако нѣкой се наеме да измисли нѣщо, което не е сѫществувало и което не е казано отъ никого, азъ още сега му давамъ 1,000 лева.
Въ свѣта нѣма нищо ново.
Всичкитѣ нѣща сѫществуватъ.
към беседата >>
Азъ съмъ срѣщалъ музиканти, тупти имъ сърдцето да чуятъ, да срѣщнатъ музикантъ подобенъ на себе си; художници, чиито сърдца сѫщо туптятъ да срещнатъ подобенъ на себе си художникъ; срѣщалъ съмъ и поети такива.
Ще вѣрвате въ Бога, ще вѣрвате, че въ Него нѣма измѣна и промѣна. Ще вѣрвате и въ единственото, и въ множественото число на Бога. Ще вѣрвате, че всички, които сѫ вѣрвали въ Бога, сѫ завършили своето развитие. Ще вѣрвашъ, че по този начинъ и ти ще завършишъ своето развитие и ще влѣзешъ въ това общо братство. Туй е красивото въ свѣта, да видишъ добритѣ, умнитѣ хора и тѣ да ти говорятъ.
Азъ съмъ срѣщалъ музиканти, тупти имъ сърдцето да чуятъ, да срѣщнатъ музикантъ подобенъ на себе си; художници, чиито сърдца сѫщо туптятъ да срещнатъ подобенъ на себе си художникъ; срѣщалъ съмъ и поети такива.
Всѣки иска да срещне равенъ на себе си, и като се срѣщнатъ тѣ взаимно, единъ другъ си даватъ потикъ. И като срещнете човѣкъ съ вѣра, да си давате потикъ въ вѣрата, а не да започнете да спорите, има ли Господь, или нѣма. Казвате: науката чрѣзъ своите доводи е доказала че сѫществува Господь. Бре, много нѣщо доказала науката! Тя дошла да доказва, че има Господь, а не може да направи човѣка безсмъртенъ.
към беседата >>
Тъй се придобива търпението.
– Житото е емблемъ на търпѣние. При бика човѣкъ трѣбва да има търпение. Всѣки, който иска да бѫде търпеливъ, трѣбва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го раздѣля три пѫти на день, по 30 грама. Ще го дъвчете дълго врѣме въ устата си докато се сдъвче добре. Два часа слѣдъ ядене на житото ще пиете гореща вода.
Тъй се придобива търпението.
Най-послѣ ще хванете воина, защото тамъ е красивата дѣвица, т.е. чистотата.
към беседата >>
Всичкитѣ нѣща сѫществуватъ.
Не, то е име, което е сѫществувало. Трѣбва да знаете, че нищо не е измислено. Всичко въ свѣта сѫществува, и не може да се измисли. Ако нѣкой се наеме да измисли нѣщо, което не е сѫществувало и което не е казано отъ никого, азъ още сега му давамъ 1,000 лева. Въ свѣта нѣма нищо ново.
Всичкитѣ нѣща сѫществуватъ.
към беседата >>
Всѣки иска да срещне равенъ на себе си, и като се срѣщнатъ тѣ взаимно, единъ другъ си даватъ потикъ.
Ще вѣрвате и въ единственото, и въ множественото число на Бога. Ще вѣрвате, че всички, които сѫ вѣрвали въ Бога, сѫ завършили своето развитие. Ще вѣрвашъ, че по този начинъ и ти ще завършишъ своето развитие и ще влѣзешъ въ това общо братство. Туй е красивото въ свѣта, да видишъ добритѣ, умнитѣ хора и тѣ да ти говорятъ. Азъ съмъ срѣщалъ музиканти, тупти имъ сърдцето да чуятъ, да срѣщнатъ музикантъ подобенъ на себе си; художници, чиито сърдца сѫщо туптятъ да срещнатъ подобенъ на себе си художникъ; срѣщалъ съмъ и поети такива.
Всѣки иска да срещне равенъ на себе си, и като се срѣщнатъ тѣ взаимно, единъ другъ си даватъ потикъ.
И като срещнете човѣкъ съ вѣра, да си давате потикъ въ вѣрата, а не да започнете да спорите, има ли Господь, или нѣма. Казвате: науката чрѣзъ своите доводи е доказала че сѫществува Господь. Бре, много нѣщо доказала науката! Тя дошла да доказва, че има Господь, а не може да направи човѣка безсмъртенъ. Ако науката е доказала, че има Господь, и ако ние дѣйствително вѣрваме въ това, Любовьта трѣбва да дойде въ насъ.
към беседата >>
Най-послѣ ще хванете воина, защото тамъ е красивата дѣвица, т.е. чистотата.
При бика човѣкъ трѣбва да има търпение. Всѣки, който иска да бѫде търпеливъ, трѣбва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го раздѣля три пѫти на день, по 30 грама. Ще го дъвчете дълго врѣме въ устата си докато се сдъвче добре. Два часа слѣдъ ядене на житото ще пиете гореща вода. Тъй се придобива търпението.
Най-послѣ ще хванете воина, защото тамъ е красивата дѣвица, т.е. чистотата.
към беседата >>
И тъй, всички велики адепти минаватъ единъ курсъ на посвѣщение, та и този Муса-Бентамъ трѣбвало да държи изпитъ за своето трето посвѣщение.
И тъй, всички велики адепти минаватъ единъ курсъ на посвѣщение, та и този Муса-Бентамъ трѣбвало да държи изпитъ за своето трето посвѣщение.
Всѣко едно посвѣщение е свързано съ извѣстенъ родъ сили, въ които човѣкъ като влѣзе, трѣбва да знае, какъ да манипулира съ тѣхъ. Ето защо това било единъ тежъкъ изпитъ. Ако той издържи изпита си, ще влѣзе въ единъ новъ свѣтъ, ще му се отворятъ нови пѫтища, ще му се откриятъ нови способности и чувства, чрѣзъ които ще може да вижда вече, а не да ходи слѣпешката. Той ще вижда реално, и ще бѫде единъ човѣкъ и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато, и на идеалното, което не е постигнато. Задъ туй реално има друго реално и т.н.
към беседата >>
И като срещнете човѣкъ съ вѣра, да си давате потикъ въ вѣрата, а не да започнете да спорите, има ли Господь, или нѣма.
Ще вѣрвате, че всички, които сѫ вѣрвали въ Бога, сѫ завършили своето развитие. Ще вѣрвашъ, че по този начинъ и ти ще завършишъ своето развитие и ще влѣзешъ въ това общо братство. Туй е красивото въ свѣта, да видишъ добритѣ, умнитѣ хора и тѣ да ти говорятъ. Азъ съмъ срѣщалъ музиканти, тупти имъ сърдцето да чуятъ, да срѣщнатъ музикантъ подобенъ на себе си; художници, чиито сърдца сѫщо туптятъ да срещнатъ подобенъ на себе си художникъ; срѣщалъ съмъ и поети такива. Всѣки иска да срещне равенъ на себе си, и като се срѣщнатъ тѣ взаимно, единъ другъ си даватъ потикъ.
И като срещнете човѣкъ съ вѣра, да си давате потикъ въ вѣрата, а не да започнете да спорите, има ли Господь, или нѣма.
Казвате: науката чрѣзъ своите доводи е доказала че сѫществува Господь. Бре, много нѣщо доказала науката! Тя дошла да доказва, че има Господь, а не може да направи човѣка безсмъртенъ. Ако науката е доказала, че има Господь, и ако ние дѣйствително вѣрваме въ това, Любовьта трѣбва да дойде въ насъ. Щомъ дойде Любовьта ще има веченъ животъ, а вѣчниятъ животъ ще бѫде достояние за всѣки едного.
към беседата >>
И тъй, имате невинность, кротость, търпѣние и чистота.
И тъй, имате невинность, кротость, търпѣние и чистота.
Това сѫ качествата на вѣрата, чрѣзъ които се побѣждаватъ недѫзитѣ на този свѣтъ.
към беседата >>
Всѣко едно посвѣщение е свързано съ извѣстенъ родъ сили, въ които човѣкъ като влѣзе, трѣбва да знае, какъ да манипулира съ тѣхъ.
И тъй, всички велики адепти минаватъ единъ курсъ на посвѣщение, та и този Муса-Бентамъ трѣбвало да държи изпитъ за своето трето посвѣщение.
Всѣко едно посвѣщение е свързано съ извѣстенъ родъ сили, въ които човѣкъ като влѣзе, трѣбва да знае, какъ да манипулира съ тѣхъ.
Ето защо това било единъ тежъкъ изпитъ. Ако той издържи изпита си, ще влѣзе въ единъ новъ свѣтъ, ще му се отворятъ нови пѫтища, ще му се откриятъ нови способности и чувства, чрѣзъ които ще може да вижда вече, а не да ходи слѣпешката. Той ще вижда реално, и ще бѫде единъ човѣкъ и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато, и на идеалното, което не е постигнато. Задъ туй реално има друго реално и т.н.
към беседата >>
Казвате: науката чрѣзъ своите доводи е доказала че сѫществува Господь.
Ще вѣрвашъ, че по този начинъ и ти ще завършишъ своето развитие и ще влѣзешъ въ това общо братство. Туй е красивото въ свѣта, да видишъ добритѣ, умнитѣ хора и тѣ да ти говорятъ. Азъ съмъ срѣщалъ музиканти, тупти имъ сърдцето да чуятъ, да срѣщнатъ музикантъ подобенъ на себе си; художници, чиито сърдца сѫщо туптятъ да срещнатъ подобенъ на себе си художникъ; срѣщалъ съмъ и поети такива. Всѣки иска да срещне равенъ на себе си, и като се срѣщнатъ тѣ взаимно, единъ другъ си даватъ потикъ. И като срещнете човѣкъ съ вѣра, да си давате потикъ въ вѣрата, а не да започнете да спорите, има ли Господь, или нѣма.
Казвате: науката чрѣзъ своите доводи е доказала че сѫществува Господь.
Бре, много нѣщо доказала науката! Тя дошла да доказва, че има Господь, а не може да направи човѣка безсмъртенъ. Ако науката е доказала, че има Господь, и ако ние дѣйствително вѣрваме въ това, Любовьта трѣбва да дойде въ насъ. Щомъ дойде Любовьта ще има веченъ животъ, а вѣчниятъ животъ ще бѫде достояние за всѣки едного. Като не можемъ да разрѣшимъ въпроса, ние оставяме тия работи за другия свѣтъ, и казваме: е като отидемъ на другия свѣтъ, тогава ще ги разрѣшимъ.
към беседата >>
Това сѫ качествата на вѣрата, чрѣзъ които се побѣждаватъ недѫзитѣ на този свѣтъ.
И тъй, имате невинность, кротость, търпѣние и чистота.
Това сѫ качествата на вѣрата, чрѣзъ които се побѣждаватъ недѫзитѣ на този свѣтъ.
към беседата >>
Ето защо това било единъ тежъкъ изпитъ.
И тъй, всички велики адепти минаватъ единъ курсъ на посвѣщение, та и този Муса-Бентамъ трѣбвало да държи изпитъ за своето трето посвѣщение. Всѣко едно посвѣщение е свързано съ извѣстенъ родъ сили, въ които човѣкъ като влѣзе, трѣбва да знае, какъ да манипулира съ тѣхъ.
Ето защо това било единъ тежъкъ изпитъ.
Ако той издържи изпита си, ще влѣзе въ единъ новъ свѣтъ, ще му се отворятъ нови пѫтища, ще му се откриятъ нови способности и чувства, чрѣзъ които ще може да вижда вече, а не да ходи слѣпешката. Той ще вижда реално, и ще бѫде единъ човѣкъ и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато, и на идеалното, което не е постигнато. Задъ туй реално има друго реално и т.н.
към беседата >>
Бре, много нѣщо доказала науката!
Туй е красивото въ свѣта, да видишъ добритѣ, умнитѣ хора и тѣ да ти говорятъ. Азъ съмъ срѣщалъ музиканти, тупти имъ сърдцето да чуятъ, да срѣщнатъ музикантъ подобенъ на себе си; художници, чиито сърдца сѫщо туптятъ да срещнатъ подобенъ на себе си художникъ; срѣщалъ съмъ и поети такива. Всѣки иска да срещне равенъ на себе си, и като се срѣщнатъ тѣ взаимно, единъ другъ си даватъ потикъ. И като срещнете човѣкъ съ вѣра, да си давате потикъ въ вѣрата, а не да започнете да спорите, има ли Господь, или нѣма. Казвате: науката чрѣзъ своите доводи е доказала че сѫществува Господь.
Бре, много нѣщо доказала науката!
Тя дошла да доказва, че има Господь, а не може да направи човѣка безсмъртенъ. Ако науката е доказала, че има Господь, и ако ние дѣйствително вѣрваме въ това, Любовьта трѣбва да дойде въ насъ. Щомъ дойде Любовьта ще има веченъ животъ, а вѣчниятъ животъ ще бѫде достояние за всѣки едного. Като не можемъ да разрѣшимъ въпроса, ние оставяме тия работи за другия свѣтъ, и казваме: е като отидемъ на другия свѣтъ, тогава ще ги разрѣшимъ. Кой е онзи свѣтъ!
към беседата >>
Казва Христосъ: „Вѣрвайте въ Бога!
Казва Христосъ: „Вѣрвайте въ Бога!
Да се не смущаватъ сърдцата ви! “ Вѣрвайте въ Бога, като единиченъ принципъ! Вѣрвайте и въ мене! Вѣрвайте и въ всички ваши Братя, които работятъ за васъ. Тогава Божията Любовь ще се излѣе върху васъ, и побѣдата ще бѫде на ваша страна, понеже тя е страната на всички Синове Божии.
към беседата >>
Ако той издържи изпита си, ще влѣзе въ единъ новъ свѣтъ, ще му се отворятъ нови пѫтища, ще му се откриятъ нови способности и чувства, чрѣзъ които ще може да вижда вече, а не да ходи слѣпешката.
И тъй, всички велики адепти минаватъ единъ курсъ на посвѣщение, та и този Муса-Бентамъ трѣбвало да държи изпитъ за своето трето посвѣщение. Всѣко едно посвѣщение е свързано съ извѣстенъ родъ сили, въ които човѣкъ като влѣзе, трѣбва да знае, какъ да манипулира съ тѣхъ. Ето защо това било единъ тежъкъ изпитъ.
Ако той издържи изпита си, ще влѣзе въ единъ новъ свѣтъ, ще му се отворятъ нови пѫтища, ще му се откриятъ нови способности и чувства, чрѣзъ които ще може да вижда вече, а не да ходи слѣпешката.
Той ще вижда реално, и ще бѫде единъ човѣкъ и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато, и на идеалното, което не е постигнато. Задъ туй реално има друго реално и т.н.
към беседата >>
Тя дошла да доказва, че има Господь, а не може да направи човѣка безсмъртенъ.
Азъ съмъ срѣщалъ музиканти, тупти имъ сърдцето да чуятъ, да срѣщнатъ музикантъ подобенъ на себе си; художници, чиито сърдца сѫщо туптятъ да срещнатъ подобенъ на себе си художникъ; срѣщалъ съмъ и поети такива. Всѣки иска да срещне равенъ на себе си, и като се срѣщнатъ тѣ взаимно, единъ другъ си даватъ потикъ. И като срещнете човѣкъ съ вѣра, да си давате потикъ въ вѣрата, а не да започнете да спорите, има ли Господь, или нѣма. Казвате: науката чрѣзъ своите доводи е доказала че сѫществува Господь. Бре, много нѣщо доказала науката!
Тя дошла да доказва, че има Господь, а не може да направи човѣка безсмъртенъ.
Ако науката е доказала, че има Господь, и ако ние дѣйствително вѣрваме въ това, Любовьта трѣбва да дойде въ насъ. Щомъ дойде Любовьта ще има веченъ животъ, а вѣчниятъ животъ ще бѫде достояние за всѣки едного. Като не можемъ да разрѣшимъ въпроса, ние оставяме тия работи за другия свѣтъ, и казваме: е като отидемъ на другия свѣтъ, тогава ще ги разрѣшимъ. Кой е онзи свѣтъ! – Онзи свѣтъ е свѣтътъ, въ който Богъ живѣе.
към беседата >>
Да се не смущаватъ сърдцата ви!
Казва Христосъ: „Вѣрвайте въ Бога!
Да се не смущаватъ сърдцата ви!
“ Вѣрвайте въ Бога, като единиченъ принципъ! Вѣрвайте и въ мене! Вѣрвайте и въ всички ваши Братя, които работятъ за васъ. Тогава Божията Любовь ще се излѣе върху васъ, и побѣдата ще бѫде на ваша страна, понеже тя е страната на всички Синове Божии. Тѣ ще господствуватъ.
към беседата >>
Той ще вижда реално, и ще бѫде единъ човѣкъ и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато, и на идеалното, което не е постигнато.
И тъй, всички велики адепти минаватъ единъ курсъ на посвѣщение, та и този Муса-Бентамъ трѣбвало да държи изпитъ за своето трето посвѣщение. Всѣко едно посвѣщение е свързано съ извѣстенъ родъ сили, въ които човѣкъ като влѣзе, трѣбва да знае, какъ да манипулира съ тѣхъ. Ето защо това било единъ тежъкъ изпитъ. Ако той издържи изпита си, ще влѣзе въ единъ новъ свѣтъ, ще му се отворятъ нови пѫтища, ще му се откриятъ нови способности и чувства, чрѣзъ които ще може да вижда вече, а не да ходи слѣпешката.
Той ще вижда реално, и ще бѫде единъ човѣкъ и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато, и на идеалното, което не е постигнато.
Задъ туй реално има друго реално и т.н.
към беседата >>
Ако науката е доказала, че има Господь, и ако ние дѣйствително вѣрваме въ това, Любовьта трѣбва да дойде въ насъ.
Всѣки иска да срещне равенъ на себе си, и като се срѣщнатъ тѣ взаимно, единъ другъ си даватъ потикъ. И като срещнете човѣкъ съ вѣра, да си давате потикъ въ вѣрата, а не да започнете да спорите, има ли Господь, или нѣма. Казвате: науката чрѣзъ своите доводи е доказала че сѫществува Господь. Бре, много нѣщо доказала науката! Тя дошла да доказва, че има Господь, а не може да направи човѣка безсмъртенъ.
Ако науката е доказала, че има Господь, и ако ние дѣйствително вѣрваме въ това, Любовьта трѣбва да дойде въ насъ.
Щомъ дойде Любовьта ще има веченъ животъ, а вѣчниятъ животъ ще бѫде достояние за всѣки едного. Като не можемъ да разрѣшимъ въпроса, ние оставяме тия работи за другия свѣтъ, и казваме: е като отидемъ на другия свѣтъ, тогава ще ги разрѣшимъ. Кой е онзи свѣтъ! – Онзи свѣтъ е свѣтътъ, въ който Богъ живѣе. Кой е онзи свѣтъ?
към беседата >>
“ Вѣрвайте въ Бога, като единиченъ принципъ!
Казва Христосъ: „Вѣрвайте въ Бога! Да се не смущаватъ сърдцата ви!
“ Вѣрвайте въ Бога, като единиченъ принципъ!
Вѣрвайте и въ мене! Вѣрвайте и въ всички ваши Братя, които работятъ за васъ. Тогава Божията Любовь ще се излѣе върху васъ, и побѣдата ще бѫде на ваша страна, понеже тя е страната на всички Синове Божии. Тѣ ще господствуватъ.
към беседата >>
Задъ туй реално има друго реално и т.н.
И тъй, всички велики адепти минаватъ единъ курсъ на посвѣщение, та и този Муса-Бентамъ трѣбвало да държи изпитъ за своето трето посвѣщение. Всѣко едно посвѣщение е свързано съ извѣстенъ родъ сили, въ които човѣкъ като влѣзе, трѣбва да знае, какъ да манипулира съ тѣхъ. Ето защо това било единъ тежъкъ изпитъ. Ако той издържи изпита си, ще влѣзе въ единъ новъ свѣтъ, ще му се отворятъ нови пѫтища, ще му се откриятъ нови способности и чувства, чрѣзъ които ще може да вижда вече, а не да ходи слѣпешката. Той ще вижда реално, и ще бѫде единъ човѣкъ и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато, и на идеалното, което не е постигнато.
Задъ туй реално има друго реално и т.н.
към беседата >>
Щомъ дойде Любовьта ще има веченъ животъ, а вѣчниятъ животъ ще бѫде достояние за всѣки едного.
И като срещнете човѣкъ съ вѣра, да си давате потикъ въ вѣрата, а не да започнете да спорите, има ли Господь, или нѣма. Казвате: науката чрѣзъ своите доводи е доказала че сѫществува Господь. Бре, много нѣщо доказала науката! Тя дошла да доказва, че има Господь, а не може да направи човѣка безсмъртенъ. Ако науката е доказала, че има Господь, и ако ние дѣйствително вѣрваме въ това, Любовьта трѣбва да дойде въ насъ.
Щомъ дойде Любовьта ще има веченъ животъ, а вѣчниятъ животъ ще бѫде достояние за всѣки едного.
Като не можемъ да разрѣшимъ въпроса, ние оставяме тия работи за другия свѣтъ, и казваме: е като отидемъ на другия свѣтъ, тогава ще ги разрѣшимъ. Кой е онзи свѣтъ! – Онзи свѣтъ е свѣтътъ, въ който Богъ живѣе. Кой е онзи свѣтъ? – Онзи свѣтъ е този свѣтъ.
към беседата >>
Вѣрвайте и въ мене!
Казва Христосъ: „Вѣрвайте въ Бога! Да се не смущаватъ сърдцата ви! “ Вѣрвайте въ Бога, като единиченъ принципъ!
Вѣрвайте и въ мене!
Вѣрвайте и въ всички ваши Братя, които работятъ за васъ. Тогава Божията Любовь ще се излѣе върху васъ, и побѣдата ще бѫде на ваша страна, понеже тя е страната на всички Синове Божии. Тѣ ще господствуватъ.
към беседата >>
Учительтъ завежда своя ученикъ Муса-Бентамъ на една отъ най-опаснитѣ планински мѣстности и му казва, какви мѫчнотии ще срещне.
Учительтъ завежда своя ученикъ Муса-Бентамъ на една отъ най-опаснитѣ планински мѣстности и му казва, какви мѫчнотии ще срещне.
Първата мѫчнотия ще бѫде слѣдната: като вървишъ по този пѫть, ще срещнешъ една голѣма змия. Ако можешъ да я побѣдишъ, ти ще продължишъ по-нататъкъ пѫтя си, но ако не можешъ да я победишъ, тя ще те нагълта и съ тебе всичко ще се свърши. Но когато тази змия се приближи, ти ще видишъ да се върти около нея единъ гълѫбъ. Въ това врѣме ти ще бѫдешъ смѣлъ, ще хванешъ змията за врата и ще я удушишъ, но не се бой! Тогава той му дава едно шише съ нѣкаква течность, която се нарича елемента „вуаръ“.
към беседата >>
Като не можемъ да разрѣшимъ въпроса, ние оставяме тия работи за другия свѣтъ, и казваме: е като отидемъ на другия свѣтъ, тогава ще ги разрѣшимъ.
Казвате: науката чрѣзъ своите доводи е доказала че сѫществува Господь. Бре, много нѣщо доказала науката! Тя дошла да доказва, че има Господь, а не може да направи човѣка безсмъртенъ. Ако науката е доказала, че има Господь, и ако ние дѣйствително вѣрваме въ това, Любовьта трѣбва да дойде въ насъ. Щомъ дойде Любовьта ще има веченъ животъ, а вѣчниятъ животъ ще бѫде достояние за всѣки едного.
Като не можемъ да разрѣшимъ въпроса, ние оставяме тия работи за другия свѣтъ, и казваме: е като отидемъ на другия свѣтъ, тогава ще ги разрѣшимъ.
Кой е онзи свѣтъ! – Онзи свѣтъ е свѣтътъ, въ който Богъ живѣе. Кой е онзи свѣтъ? – Онзи свѣтъ е този свѣтъ. Този свѣтъ е една малка проекция, единъ малъкъ секторъ отъ тозъ великъ свѣтъ отъ тозъ великъ животъ.
към беседата >>
Вѣрвайте и въ всички ваши Братя, които работятъ за васъ.
Казва Христосъ: „Вѣрвайте въ Бога! Да се не смущаватъ сърдцата ви! “ Вѣрвайте въ Бога, като единиченъ принципъ! Вѣрвайте и въ мене!
Вѣрвайте и въ всички ваши Братя, които работятъ за васъ.
Тогава Божията Любовь ще се излѣе върху васъ, и побѣдата ще бѫде на ваша страна, понеже тя е страната на всички Синове Божии. Тѣ ще господствуватъ.
към беседата >>
Първата мѫчнотия ще бѫде слѣдната: като вървишъ по този пѫть, ще срещнешъ една голѣма змия.
Учительтъ завежда своя ученикъ Муса-Бентамъ на една отъ най-опаснитѣ планински мѣстности и му казва, какви мѫчнотии ще срещне.
Първата мѫчнотия ще бѫде слѣдната: като вървишъ по този пѫть, ще срещнешъ една голѣма змия.
Ако можешъ да я побѣдишъ, ти ще продължишъ по-нататъкъ пѫтя си, но ако не можешъ да я победишъ, тя ще те нагълта и съ тебе всичко ще се свърши. Но когато тази змия се приближи, ти ще видишъ да се върти около нея единъ гълѫбъ. Въ това врѣме ти ще бѫдешъ смѣлъ, ще хванешъ змията за врата и ще я удушишъ, но не се бой! Тогава той му дава едно шише съ нѣкаква течность, която се нарича елемента „вуаръ“. Ще вземешъ тази течность и ще намажешъ очитѣ на змията, докато се свърши течностьта.
към беседата >>
Кой е онзи свѣтъ!
Бре, много нѣщо доказала науката! Тя дошла да доказва, че има Господь, а не може да направи човѣка безсмъртенъ. Ако науката е доказала, че има Господь, и ако ние дѣйствително вѣрваме въ това, Любовьта трѣбва да дойде въ насъ. Щомъ дойде Любовьта ще има веченъ животъ, а вѣчниятъ животъ ще бѫде достояние за всѣки едного. Като не можемъ да разрѣшимъ въпроса, ние оставяме тия работи за другия свѣтъ, и казваме: е като отидемъ на другия свѣтъ, тогава ще ги разрѣшимъ.
Кой е онзи свѣтъ!
– Онзи свѣтъ е свѣтътъ, въ който Богъ живѣе. Кой е онзи свѣтъ? – Онзи свѣтъ е този свѣтъ. Този свѣтъ е една малка проекция, единъ малъкъ секторъ отъ тозъ великъ свѣтъ отъ тозъ великъ животъ. Ами че и ние може би сме една малка проекция отъ Бога!
към беседата >>
Тогава Божията Любовь ще се излѣе върху васъ, и побѣдата ще бѫде на ваша страна, понеже тя е страната на всички Синове Божии.
Казва Христосъ: „Вѣрвайте въ Бога! Да се не смущаватъ сърдцата ви! “ Вѣрвайте въ Бога, като единиченъ принципъ! Вѣрвайте и въ мене! Вѣрвайте и въ всички ваши Братя, които работятъ за васъ.
Тогава Божията Любовь ще се излѣе върху васъ, и побѣдата ще бѫде на ваша страна, понеже тя е страната на всички Синове Божии.
Тѣ ще господствуватъ.
към беседата >>
Ако можешъ да я побѣдишъ, ти ще продължишъ по-нататъкъ пѫтя си, но ако не можешъ да я победишъ, тя ще те нагълта и съ тебе всичко ще се свърши.
Учительтъ завежда своя ученикъ Муса-Бентамъ на една отъ най-опаснитѣ планински мѣстности и му казва, какви мѫчнотии ще срещне. Първата мѫчнотия ще бѫде слѣдната: като вървишъ по този пѫть, ще срещнешъ една голѣма змия.
Ако можешъ да я побѣдишъ, ти ще продължишъ по-нататъкъ пѫтя си, но ако не можешъ да я победишъ, тя ще те нагълта и съ тебе всичко ще се свърши.
Но когато тази змия се приближи, ти ще видишъ да се върти около нея единъ гълѫбъ. Въ това врѣме ти ще бѫдешъ смѣлъ, ще хванешъ змията за врата и ще я удушишъ, но не се бой! Тогава той му дава едно шише съ нѣкаква течность, която се нарича елемента „вуаръ“. Ще вземешъ тази течность и ще намажешъ очитѣ на змията, докато се свърши течностьта. Щомъ свършишъ течностьта, силата на змията ще мине въ тебе, и гълѫбътъ ще тръгне подирѣ ти.
към беседата >>
– Онзи свѣтъ е свѣтътъ, въ който Богъ живѣе.
Тя дошла да доказва, че има Господь, а не може да направи човѣка безсмъртенъ. Ако науката е доказала, че има Господь, и ако ние дѣйствително вѣрваме въ това, Любовьта трѣбва да дойде въ насъ. Щомъ дойде Любовьта ще има веченъ животъ, а вѣчниятъ животъ ще бѫде достояние за всѣки едного. Като не можемъ да разрѣшимъ въпроса, ние оставяме тия работи за другия свѣтъ, и казваме: е като отидемъ на другия свѣтъ, тогава ще ги разрѣшимъ. Кой е онзи свѣтъ!
– Онзи свѣтъ е свѣтътъ, въ който Богъ живѣе.
Кой е онзи свѣтъ? – Онзи свѣтъ е този свѣтъ. Този свѣтъ е една малка проекция, единъ малъкъ секторъ отъ тозъ великъ свѣтъ отъ тозъ великъ животъ. Ами че и ние може би сме една малка проекция отъ Бога! И казватъ ученитѣ хора, окултиститѣ, че когато Господь направилъ свѣта, оставилъ едно малко мѣсто праздно и се чудилъ съ какво да го изпълни.
към беседата >>
Тѣ ще господствуватъ.
Да се не смущаватъ сърдцата ви! “ Вѣрвайте въ Бога, като единиченъ принципъ! Вѣрвайте и въ мене! Вѣрвайте и въ всички ваши Братя, които работятъ за васъ. Тогава Божията Любовь ще се излѣе върху васъ, и побѣдата ще бѫде на ваша страна, понеже тя е страната на всички Синове Божии.
Тѣ ще господствуватъ.
към беседата >>
Но когато тази змия се приближи, ти ще видишъ да се върти около нея единъ гълѫбъ.
Учительтъ завежда своя ученикъ Муса-Бентамъ на една отъ най-опаснитѣ планински мѣстности и му казва, какви мѫчнотии ще срещне. Първата мѫчнотия ще бѫде слѣдната: като вървишъ по този пѫть, ще срещнешъ една голѣма змия. Ако можешъ да я побѣдишъ, ти ще продължишъ по-нататъкъ пѫтя си, но ако не можешъ да я победишъ, тя ще те нагълта и съ тебе всичко ще се свърши.
Но когато тази змия се приближи, ти ще видишъ да се върти около нея единъ гълѫбъ.
Въ това врѣме ти ще бѫдешъ смѣлъ, ще хванешъ змията за врата и ще я удушишъ, но не се бой! Тогава той му дава едно шише съ нѣкаква течность, която се нарича елемента „вуаръ“. Ще вземешъ тази течность и ще намажешъ очитѣ на змията, докато се свърши течностьта. Щомъ свършишъ течностьта, силата на змията ще мине въ тебе, и гълѫбътъ ще тръгне подирѣ ти. Тръгне ли гълѫба съ тебе, ти си извършилъ своята побѣда.
към беседата >>
Кой е онзи свѣтъ?
Ако науката е доказала, че има Господь, и ако ние дѣйствително вѣрваме въ това, Любовьта трѣбва да дойде въ насъ. Щомъ дойде Любовьта ще има веченъ животъ, а вѣчниятъ животъ ще бѫде достояние за всѣки едного. Като не можемъ да разрѣшимъ въпроса, ние оставяме тия работи за другия свѣтъ, и казваме: е като отидемъ на другия свѣтъ, тогава ще ги разрѣшимъ. Кой е онзи свѣтъ! – Онзи свѣтъ е свѣтътъ, въ който Богъ живѣе.
Кой е онзи свѣтъ?
– Онзи свѣтъ е този свѣтъ. Този свѣтъ е една малка проекция, единъ малъкъ секторъ отъ тозъ великъ свѣтъ отъ тозъ великъ животъ. Ами че и ние може би сме една малка проекция отъ Бога! И казватъ ученитѣ хора, окултиститѣ, че когато Господь направилъ свѣта, оставилъ едно малко мѣсто праздно и се чудилъ съ какво да го изпълни. Най-послѣ направя хората и ги оставя да живѣятъ на земята.
към беседата >>
Въ това врѣме ти ще бѫдешъ смѣлъ, ще хванешъ змията за врата и ще я удушишъ, но не се бой!
Учительтъ завежда своя ученикъ Муса-Бентамъ на една отъ най-опаснитѣ планински мѣстности и му казва, какви мѫчнотии ще срещне. Първата мѫчнотия ще бѫде слѣдната: като вървишъ по този пѫть, ще срещнешъ една голѣма змия. Ако можешъ да я побѣдишъ, ти ще продължишъ по-нататъкъ пѫтя си, но ако не можешъ да я победишъ, тя ще те нагълта и съ тебе всичко ще се свърши. Но когато тази змия се приближи, ти ще видишъ да се върти около нея единъ гълѫбъ.
Въ това врѣме ти ще бѫдешъ смѣлъ, ще хванешъ змията за врата и ще я удушишъ, но не се бой!
Тогава той му дава едно шише съ нѣкаква течность, която се нарича елемента „вуаръ“. Ще вземешъ тази течность и ще намажешъ очитѣ на змията, докато се свърши течностьта. Щомъ свършишъ течностьта, силата на змията ще мине въ тебе, и гълѫбътъ ще тръгне подирѣ ти. Тръгне ли гълѫба съ тебе, ти си извършилъ своята побѣда.
към беседата >>
– Онзи свѣтъ е този свѣтъ.
Щомъ дойде Любовьта ще има веченъ животъ, а вѣчниятъ животъ ще бѫде достояние за всѣки едного. Като не можемъ да разрѣшимъ въпроса, ние оставяме тия работи за другия свѣтъ, и казваме: е като отидемъ на другия свѣтъ, тогава ще ги разрѣшимъ. Кой е онзи свѣтъ! – Онзи свѣтъ е свѣтътъ, въ който Богъ живѣе. Кой е онзи свѣтъ?
– Онзи свѣтъ е този свѣтъ.
Този свѣтъ е една малка проекция, единъ малъкъ секторъ отъ тозъ великъ свѣтъ отъ тозъ великъ животъ. Ами че и ние може би сме една малка проекция отъ Бога! И казватъ ученитѣ хора, окултиститѣ, че когато Господь направилъ свѣта, оставилъ едно малко мѣсто праздно и се чудилъ съ какво да го изпълни. Най-послѣ направя хората и ги оставя да живѣятъ на земята. Тъй щото Господь направилъ хората и за свое забавление, и за забавление на ученитѣ духове.
към беседата >>
Тогава той му дава едно шише съ нѣкаква течность, която се нарича елемента „вуаръ“.
Учительтъ завежда своя ученикъ Муса-Бентамъ на една отъ най-опаснитѣ планински мѣстности и му казва, какви мѫчнотии ще срещне. Първата мѫчнотия ще бѫде слѣдната: като вървишъ по този пѫть, ще срещнешъ една голѣма змия. Ако можешъ да я побѣдишъ, ти ще продължишъ по-нататъкъ пѫтя си, но ако не можешъ да я победишъ, тя ще те нагълта и съ тебе всичко ще се свърши. Но когато тази змия се приближи, ти ще видишъ да се върти около нея единъ гълѫбъ. Въ това врѣме ти ще бѫдешъ смѣлъ, ще хванешъ змията за врата и ще я удушишъ, но не се бой!
Тогава той му дава едно шише съ нѣкаква течность, която се нарича елемента „вуаръ“.
Ще вземешъ тази течность и ще намажешъ очитѣ на змията, докато се свърши течностьта. Щомъ свършишъ течностьта, силата на змията ще мине въ тебе, и гълѫбътъ ще тръгне подирѣ ти. Тръгне ли гълѫба съ тебе, ти си извършилъ своята побѣда.
към беседата >>
Този свѣтъ е една малка проекция, единъ малъкъ секторъ отъ тозъ великъ свѣтъ отъ тозъ великъ животъ.
Като не можемъ да разрѣшимъ въпроса, ние оставяме тия работи за другия свѣтъ, и казваме: е като отидемъ на другия свѣтъ, тогава ще ги разрѣшимъ. Кой е онзи свѣтъ! – Онзи свѣтъ е свѣтътъ, въ който Богъ живѣе. Кой е онзи свѣтъ? – Онзи свѣтъ е този свѣтъ.
Този свѣтъ е една малка проекция, единъ малъкъ секторъ отъ тозъ великъ свѣтъ отъ тозъ великъ животъ.
Ами че и ние може би сме една малка проекция отъ Бога! И казватъ ученитѣ хора, окултиститѣ, че когато Господь направилъ свѣта, оставилъ едно малко мѣсто праздно и се чудилъ съ какво да го изпълни. Най-послѣ направя хората и ги оставя да живѣятъ на земята. Тъй щото Господь направилъ хората и за свое забавление, и за забавление на ученитѣ духове. Когато нѣкои ангели, нѣкои архангели нѣматъ съ какво да се занимаватъ, тѣ ще помилватъ хората, ще се забавляватъ съ тѣхъ.
към беседата >>
Ще вземешъ тази течность и ще намажешъ очитѣ на змията, докато се свърши течностьта.
Първата мѫчнотия ще бѫде слѣдната: като вървишъ по този пѫть, ще срещнешъ една голѣма змия. Ако можешъ да я побѣдишъ, ти ще продължишъ по-нататъкъ пѫтя си, но ако не можешъ да я победишъ, тя ще те нагълта и съ тебе всичко ще се свърши. Но когато тази змия се приближи, ти ще видишъ да се върти около нея единъ гълѫбъ. Въ това врѣме ти ще бѫдешъ смѣлъ, ще хванешъ змията за врата и ще я удушишъ, но не се бой! Тогава той му дава едно шише съ нѣкаква течность, която се нарича елемента „вуаръ“.
Ще вземешъ тази течность и ще намажешъ очитѣ на змията, докато се свърши течностьта.
Щомъ свършишъ течностьта, силата на змията ще мине въ тебе, и гълѫбътъ ще тръгне подирѣ ти. Тръгне ли гълѫба съ тебе, ти си извършилъ своята побѣда.
към беседата >>
Ами че и ние може би сме една малка проекция отъ Бога!
Кой е онзи свѣтъ! – Онзи свѣтъ е свѣтътъ, въ който Богъ живѣе. Кой е онзи свѣтъ? – Онзи свѣтъ е този свѣтъ. Този свѣтъ е една малка проекция, единъ малъкъ секторъ отъ тозъ великъ свѣтъ отъ тозъ великъ животъ.
Ами че и ние може би сме една малка проекция отъ Бога!
И казватъ ученитѣ хора, окултиститѣ, че когато Господь направилъ свѣта, оставилъ едно малко мѣсто праздно и се чудилъ съ какво да го изпълни. Най-послѣ направя хората и ги оставя да живѣятъ на земята. Тъй щото Господь направилъ хората и за свое забавление, и за забавление на ученитѣ духове. Когато нѣкои ангели, нѣкои архангели нѣматъ съ какво да се занимаватъ, тѣ ще помилватъ хората, ще се забавляватъ съ тѣхъ. Казвате: какъ, ние за забавление ли сме?
към беседата >>
Щомъ свършишъ течностьта, силата на змията ще мине въ тебе, и гълѫбътъ ще тръгне подирѣ ти.
Ако можешъ да я побѣдишъ, ти ще продължишъ по-нататъкъ пѫтя си, но ако не можешъ да я победишъ, тя ще те нагълта и съ тебе всичко ще се свърши. Но когато тази змия се приближи, ти ще видишъ да се върти около нея единъ гълѫбъ. Въ това врѣме ти ще бѫдешъ смѣлъ, ще хванешъ змията за врата и ще я удушишъ, но не се бой! Тогава той му дава едно шише съ нѣкаква течность, която се нарича елемента „вуаръ“. Ще вземешъ тази течность и ще намажешъ очитѣ на змията, докато се свърши течностьта.
Щомъ свършишъ течностьта, силата на змията ще мине въ тебе, и гълѫбътъ ще тръгне подирѣ ти.
Тръгне ли гълѫба съ тебе, ти си извършилъ своята побѣда.
към беседата >>
И казватъ ученитѣ хора, окултиститѣ, че когато Господь направилъ свѣта, оставилъ едно малко мѣсто праздно и се чудилъ съ какво да го изпълни.
– Онзи свѣтъ е свѣтътъ, въ който Богъ живѣе. Кой е онзи свѣтъ? – Онзи свѣтъ е този свѣтъ. Този свѣтъ е една малка проекция, единъ малъкъ секторъ отъ тозъ великъ свѣтъ отъ тозъ великъ животъ. Ами че и ние може би сме една малка проекция отъ Бога!
И казватъ ученитѣ хора, окултиститѣ, че когато Господь направилъ свѣта, оставилъ едно малко мѣсто праздно и се чудилъ съ какво да го изпълни.
Най-послѣ направя хората и ги оставя да живѣятъ на земята. Тъй щото Господь направилъ хората и за свое забавление, и за забавление на ученитѣ духове. Когато нѣкои ангели, нѣкои архангели нѣматъ съ какво да се занимаватъ, тѣ ще помилватъ хората, ще се забавляватъ съ тѣхъ. Казвате: какъ, ние за забавление ли сме? – Да, за забавление!
към беседата >>
Тръгне ли гълѫба съ тебе, ти си извършилъ своята побѣда.
Но когато тази змия се приближи, ти ще видишъ да се върти около нея единъ гълѫбъ. Въ това врѣме ти ще бѫдешъ смѣлъ, ще хванешъ змията за врата и ще я удушишъ, но не се бой! Тогава той му дава едно шише съ нѣкаква течность, която се нарича елемента „вуаръ“. Ще вземешъ тази течность и ще намажешъ очитѣ на змията, докато се свърши течностьта. Щомъ свършишъ течностьта, силата на змията ще мине въ тебе, и гълѫбътъ ще тръгне подирѣ ти.
Тръгне ли гълѫба съ тебе, ти си извършилъ своята побѣда.
към беседата >>
Най-послѣ направя хората и ги оставя да живѣятъ на земята.
Кой е онзи свѣтъ? – Онзи свѣтъ е този свѣтъ. Този свѣтъ е една малка проекция, единъ малъкъ секторъ отъ тозъ великъ свѣтъ отъ тозъ великъ животъ. Ами че и ние може би сме една малка проекция отъ Бога! И казватъ ученитѣ хора, окултиститѣ, че когато Господь направилъ свѣта, оставилъ едно малко мѣсто праздно и се чудилъ съ какво да го изпълни.
Най-послѣ направя хората и ги оставя да живѣятъ на земята.
Тъй щото Господь направилъ хората и за свое забавление, и за забавление на ученитѣ духове. Когато нѣкои ангели, нѣкои архангели нѣматъ съ какво да се занимаватъ, тѣ ще помилватъ хората, ще се забавляватъ съ тѣхъ. Казвате: какъ, ние за забавление ли сме? – Да, за забавление! Ние сме играчка и за червеитѣ, и за мухитѣ, и за комаритѣ, и за бълхитѣ, за всички.
към беседата >>
По-нататъкъ, въ продължение на пѫтя си, ще срещнешъ единъ отъ най-голѣмитѣ лъвове въ свѣта и ако не го побѣдишъ, той ще те разкѫса на парчета.
По-нататъкъ, въ продължение на пѫтя си, ще срещнешъ единъ отъ най-голѣмитѣ лъвове въ свѣта и ако не го побѣдишъ, той ще те разкѫса на парчета.
Но, когато се приближишъ при този лъвъ, ще срещнешъ едно агне, което обикаля около този лъвъ. Ти ще се хвърлишъ върху лъва, ще го хванешъ смѣло за ушитѣ. Слѣдъ това, ето вземи това шишенце, въ него има другъ единъ елементъ, въ видъ на течность, наречена „ерунъ“, и съ нея ще намажешъ очитѣ на лъва. Като свършишъ течностьта, агнето ще тръгне подирѣ ти. Тръгне ли агнето подирѣ ти, побѣдата е направена, ти си изкаралъ изпита и ще можешъ да продължишъ пѫтя си.
към беседата >>
Тъй щото Господь направилъ хората и за свое забавление, и за забавление на ученитѣ духове.
– Онзи свѣтъ е този свѣтъ. Този свѣтъ е една малка проекция, единъ малъкъ секторъ отъ тозъ великъ свѣтъ отъ тозъ великъ животъ. Ами че и ние може би сме една малка проекция отъ Бога! И казватъ ученитѣ хора, окултиститѣ, че когато Господь направилъ свѣта, оставилъ едно малко мѣсто праздно и се чудилъ съ какво да го изпълни. Най-послѣ направя хората и ги оставя да живѣятъ на земята.
Тъй щото Господь направилъ хората и за свое забавление, и за забавление на ученитѣ духове.
Когато нѣкои ангели, нѣкои архангели нѣматъ съ какво да се занимаватъ, тѣ ще помилватъ хората, ще се забавляватъ съ тѣхъ. Казвате: какъ, ние за забавление ли сме? – Да, за забавление! Ние сме играчка и за червеитѣ, и за мухитѣ, и за комаритѣ, и за бълхитѣ, за всички. Че кой отъ васъ е свободенъ!
към беседата >>
Но, когато се приближишъ при този лъвъ, ще срещнешъ едно агне, което обикаля около този лъвъ.
По-нататъкъ, въ продължение на пѫтя си, ще срещнешъ единъ отъ най-голѣмитѣ лъвове въ свѣта и ако не го побѣдишъ, той ще те разкѫса на парчета.
Но, когато се приближишъ при този лъвъ, ще срещнешъ едно агне, което обикаля около този лъвъ.
Ти ще се хвърлишъ върху лъва, ще го хванешъ смѣло за ушитѣ. Слѣдъ това, ето вземи това шишенце, въ него има другъ единъ елементъ, въ видъ на течность, наречена „ерунъ“, и съ нея ще намажешъ очитѣ на лъва. Като свършишъ течностьта, агнето ще тръгне подирѣ ти. Тръгне ли агнето подирѣ ти, побѣдата е направена, ти си изкаралъ изпита и ще можешъ да продължишъ пѫтя си.
към беседата >>
Когато нѣкои ангели, нѣкои архангели нѣматъ съ какво да се занимаватъ, тѣ ще помилватъ хората, ще се забавляватъ съ тѣхъ.
Този свѣтъ е една малка проекция, единъ малъкъ секторъ отъ тозъ великъ свѣтъ отъ тозъ великъ животъ. Ами че и ние може би сме една малка проекция отъ Бога! И казватъ ученитѣ хора, окултиститѣ, че когато Господь направилъ свѣта, оставилъ едно малко мѣсто праздно и се чудилъ съ какво да го изпълни. Най-послѣ направя хората и ги оставя да живѣятъ на земята. Тъй щото Господь направилъ хората и за свое забавление, и за забавление на ученитѣ духове.
Когато нѣкои ангели, нѣкои архангели нѣматъ съ какво да се занимаватъ, тѣ ще помилватъ хората, ще се забавляватъ съ тѣхъ.
Казвате: какъ, ние за забавление ли сме? – Да, за забавление! Ние сме играчка и за червеитѣ, и за мухитѣ, и за комаритѣ, и за бълхитѣ, за всички. Че кой отъ васъ е свободенъ! Кой отъ васъ не е послужилъ за играчка на другитѣ?
към беседата >>
Ти ще се хвърлишъ върху лъва, ще го хванешъ смѣло за ушитѣ.
По-нататъкъ, въ продължение на пѫтя си, ще срещнешъ единъ отъ най-голѣмитѣ лъвове въ свѣта и ако не го побѣдишъ, той ще те разкѫса на парчета. Но, когато се приближишъ при този лъвъ, ще срещнешъ едно агне, което обикаля около този лъвъ.
Ти ще се хвърлишъ върху лъва, ще го хванешъ смѣло за ушитѣ.
Слѣдъ това, ето вземи това шишенце, въ него има другъ единъ елементъ, въ видъ на течность, наречена „ерунъ“, и съ нея ще намажешъ очитѣ на лъва. Като свършишъ течностьта, агнето ще тръгне подирѣ ти. Тръгне ли агнето подирѣ ти, побѣдата е направена, ти си изкаралъ изпита и ще можешъ да продължишъ пѫтя си.
към беседата >>
Казвате: какъ, ние за забавление ли сме?
Ами че и ние може би сме една малка проекция отъ Бога! И казватъ ученитѣ хора, окултиститѣ, че когато Господь направилъ свѣта, оставилъ едно малко мѣсто праздно и се чудилъ съ какво да го изпълни. Най-послѣ направя хората и ги оставя да живѣятъ на земята. Тъй щото Господь направилъ хората и за свое забавление, и за забавление на ученитѣ духове. Когато нѣкои ангели, нѣкои архангели нѣматъ съ какво да се занимаватъ, тѣ ще помилватъ хората, ще се забавляватъ съ тѣхъ.
Казвате: какъ, ние за забавление ли сме?
– Да, за забавление! Ние сме играчка и за червеитѣ, и за мухитѣ, и за комаритѣ, и за бълхитѣ, за всички. Че кой отъ васъ е свободенъ! Кой отъ васъ не е послужилъ за играчка на другитѣ? Евреитѣ едно врѣме казваха: ние сме свободни поданици, никому играчка нѣма да станемъ.
към беседата >>
Слѣдъ това, ето вземи това шишенце, въ него има другъ единъ елементъ, въ видъ на течность, наречена „ерунъ“, и съ нея ще намажешъ очитѣ на лъва.
По-нататъкъ, въ продължение на пѫтя си, ще срещнешъ единъ отъ най-голѣмитѣ лъвове въ свѣта и ако не го побѣдишъ, той ще те разкѫса на парчета. Но, когато се приближишъ при този лъвъ, ще срещнешъ едно агне, което обикаля около този лъвъ. Ти ще се хвърлишъ върху лъва, ще го хванешъ смѣло за ушитѣ.
Слѣдъ това, ето вземи това шишенце, въ него има другъ единъ елементъ, въ видъ на течность, наречена „ерунъ“, и съ нея ще намажешъ очитѣ на лъва.
Като свършишъ течностьта, агнето ще тръгне подирѣ ти. Тръгне ли агнето подирѣ ти, побѣдата е направена, ти си изкаралъ изпита и ще можешъ да продължишъ пѫтя си.
към беседата >>
– Да, за забавление!
И казватъ ученитѣ хора, окултиститѣ, че когато Господь направилъ свѣта, оставилъ едно малко мѣсто праздно и се чудилъ съ какво да го изпълни. Най-послѣ направя хората и ги оставя да живѣятъ на земята. Тъй щото Господь направилъ хората и за свое забавление, и за забавление на ученитѣ духове. Когато нѣкои ангели, нѣкои архангели нѣматъ съ какво да се занимаватъ, тѣ ще помилватъ хората, ще се забавляватъ съ тѣхъ. Казвате: какъ, ние за забавление ли сме?
– Да, за забавление!
Ние сме играчка и за червеитѣ, и за мухитѣ, и за комаритѣ, и за бълхитѣ, за всички. Че кой отъ васъ е свободенъ! Кой отъ васъ не е послужилъ за играчка на другитѣ? Евреитѣ едно врѣме казваха: ние сме свободни поданици, никому играчка нѣма да станемъ. Тѣ бѣха цѣли 400 години подъ египетско иго, изядоха толкова камшици, като роби бѣха условени да правятъ тухли на своитѣ господари, а послѣ казватъ: ние сме свободни!
към беседата >>
Като свършишъ течностьта, агнето ще тръгне подирѣ ти.
По-нататъкъ, въ продължение на пѫтя си, ще срещнешъ единъ отъ най-голѣмитѣ лъвове въ свѣта и ако не го побѣдишъ, той ще те разкѫса на парчета. Но, когато се приближишъ при този лъвъ, ще срещнешъ едно агне, което обикаля около този лъвъ. Ти ще се хвърлишъ върху лъва, ще го хванешъ смѣло за ушитѣ. Слѣдъ това, ето вземи това шишенце, въ него има другъ единъ елементъ, въ видъ на течность, наречена „ерунъ“, и съ нея ще намажешъ очитѣ на лъва.
Като свършишъ течностьта, агнето ще тръгне подирѣ ти.
Тръгне ли агнето подирѣ ти, побѣдата е направена, ти си изкаралъ изпита и ще можешъ да продължишъ пѫтя си.
към беседата >>
Ние сме играчка и за червеитѣ, и за мухитѣ, и за комаритѣ, и за бълхитѣ, за всички.
Най-послѣ направя хората и ги оставя да живѣятъ на земята. Тъй щото Господь направилъ хората и за свое забавление, и за забавление на ученитѣ духове. Когато нѣкои ангели, нѣкои архангели нѣматъ съ какво да се занимаватъ, тѣ ще помилватъ хората, ще се забавляватъ съ тѣхъ. Казвате: какъ, ние за забавление ли сме? – Да, за забавление!
Ние сме играчка и за червеитѣ, и за мухитѣ, и за комаритѣ, и за бълхитѣ, за всички.
Че кой отъ васъ е свободенъ! Кой отъ васъ не е послужилъ за играчка на другитѣ? Евреитѣ едно врѣме казваха: ние сме свободни поданици, никому играчка нѣма да станемъ. Тѣ бѣха цѣли 400 години подъ египетско иго, изядоха толкова камшици, като роби бѣха условени да правятъ тухли на своитѣ господари, а послѣ казватъ: ние сме свободни! Казва имъ Христосъ: „Който прави грѣхъ, дяволътъ му е баща“.
към беседата >>
Тръгне ли агнето подирѣ ти, побѣдата е направена, ти си изкаралъ изпита и ще можешъ да продължишъ пѫтя си.
По-нататъкъ, въ продължение на пѫтя си, ще срещнешъ единъ отъ най-голѣмитѣ лъвове въ свѣта и ако не го побѣдишъ, той ще те разкѫса на парчета. Но, когато се приближишъ при този лъвъ, ще срещнешъ едно агне, което обикаля около този лъвъ. Ти ще се хвърлишъ върху лъва, ще го хванешъ смѣло за ушитѣ. Слѣдъ това, ето вземи това шишенце, въ него има другъ единъ елементъ, въ видъ на течность, наречена „ерунъ“, и съ нея ще намажешъ очитѣ на лъва. Като свършишъ течностьта, агнето ще тръгне подирѣ ти.
Тръгне ли агнето подирѣ ти, побѣдата е направена, ти си изкаралъ изпита и ще можешъ да продължишъ пѫтя си.
към беседата >>
Че кой отъ васъ е свободенъ!
Тъй щото Господь направилъ хората и за свое забавление, и за забавление на ученитѣ духове. Когато нѣкои ангели, нѣкои архангели нѣматъ съ какво да се занимаватъ, тѣ ще помилватъ хората, ще се забавляватъ съ тѣхъ. Казвате: какъ, ние за забавление ли сме? – Да, за забавление! Ние сме играчка и за червеитѣ, и за мухитѣ, и за комаритѣ, и за бълхитѣ, за всички.
Че кой отъ васъ е свободенъ!
Кой отъ васъ не е послужилъ за играчка на другитѣ? Евреитѣ едно врѣме казваха: ние сме свободни поданици, никому играчка нѣма да станемъ. Тѣ бѣха цѣли 400 години подъ египетско иго, изядоха толкова камшици, като роби бѣха условени да правятъ тухли на своитѣ господари, а послѣ казватъ: ние сме свободни! Казва имъ Христосъ: „Който прави грѣхъ, дяволътъ му е баща“. Щомъ мислите така, тъй е.
към беседата >>
По-нататъкъ, като продължишъ пѫтя си, ти ще срещнешъ единъ черенъ, най-силниятъ бикъ въ свѣта, съ остри рогове, и ако не можешъ да го побѣдишъ, той ще те наниже на рогата си.
По-нататъкъ, като продължишъ пѫтя си, ти ще срещнешъ единъ черенъ, най-силниятъ бикъ въ свѣта, съ остри рогове, и ако не можешъ да го побѣдишъ, той ще те наниже на рогата си.
Около този бикъ ще видишъ да се движи една крина съ жито и бикътъ я гледа. Ти ще хванешъ смѣло бика за рогата, ще намажешъ очитѣ му съ течностьта „раунъ“ и като се свърши всичката течность, ще видишъ, че крината съ житото ще тръгне съ тебе. Тръгне ли съ тебе, значи ти си побѣдилъ.
към беседата >>
Кой отъ васъ не е послужилъ за играчка на другитѣ?
Когато нѣкои ангели, нѣкои архангели нѣматъ съ какво да се занимаватъ, тѣ ще помилватъ хората, ще се забавляватъ съ тѣхъ. Казвате: какъ, ние за забавление ли сме? – Да, за забавление! Ние сме играчка и за червеитѣ, и за мухитѣ, и за комаритѣ, и за бълхитѣ, за всички. Че кой отъ васъ е свободенъ!
Кой отъ васъ не е послужилъ за играчка на другитѣ?
Евреитѣ едно врѣме казваха: ние сме свободни поданици, никому играчка нѣма да станемъ. Тѣ бѣха цѣли 400 години подъ египетско иго, изядоха толкова камшици, като роби бѣха условени да правятъ тухли на своитѣ господари, а послѣ казватъ: ние сме свободни! Казва имъ Христосъ: „Който прави грѣхъ, дяволътъ му е баща“. Щомъ мислите така, тъй е. Ние трѣбва да съзнаемъ Истината, и да опрѣдѣлимъ нашитѣ отношения къмъ Бога.
към беседата >>
Около този бикъ ще видишъ да се движи една крина съ жито и бикътъ я гледа.
По-нататъкъ, като продължишъ пѫтя си, ти ще срещнешъ единъ черенъ, най-силниятъ бикъ въ свѣта, съ остри рогове, и ако не можешъ да го побѣдишъ, той ще те наниже на рогата си.
Около този бикъ ще видишъ да се движи една крина съ жито и бикътъ я гледа.
Ти ще хванешъ смѣло бика за рогата, ще намажешъ очитѣ му съ течностьта „раунъ“ и като се свърши всичката течность, ще видишъ, че крината съ житото ще тръгне съ тебе. Тръгне ли съ тебе, значи ти си побѣдилъ.
към беседата >>
Евреитѣ едно врѣме казваха: ние сме свободни поданици, никому играчка нѣма да станемъ.
Казвате: какъ, ние за забавление ли сме? – Да, за забавление! Ние сме играчка и за червеитѣ, и за мухитѣ, и за комаритѣ, и за бълхитѣ, за всички. Че кой отъ васъ е свободенъ! Кой отъ васъ не е послужилъ за играчка на другитѣ?
Евреитѣ едно врѣме казваха: ние сме свободни поданици, никому играчка нѣма да станемъ.
Тѣ бѣха цѣли 400 години подъ египетско иго, изядоха толкова камшици, като роби бѣха условени да правятъ тухли на своитѣ господари, а послѣ казватъ: ние сме свободни! Казва имъ Христосъ: „Който прави грѣхъ, дяволътъ му е баща“. Щомъ мислите така, тъй е. Ние трѣбва да съзнаемъ Истината, и да опрѣдѣлимъ нашитѣ отношения къмъ Бога. Тази умраза, това невѣрие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у васъ, могатъ да се прѣмахнатъ.
към беседата >>
Ти ще хванешъ смѣло бика за рогата, ще намажешъ очитѣ му съ течностьта „раунъ“ и като се свърши всичката течность, ще видишъ, че крината съ житото ще тръгне съ тебе.
По-нататъкъ, като продължишъ пѫтя си, ти ще срещнешъ единъ черенъ, най-силниятъ бикъ въ свѣта, съ остри рогове, и ако не можешъ да го побѣдишъ, той ще те наниже на рогата си. Около този бикъ ще видишъ да се движи една крина съ жито и бикътъ я гледа.
Ти ще хванешъ смѣло бика за рогата, ще намажешъ очитѣ му съ течностьта „раунъ“ и като се свърши всичката течность, ще видишъ, че крината съ житото ще тръгне съ тебе.
Тръгне ли съ тебе, значи ти си побѣдилъ.
към беседата >>
Тѣ бѣха цѣли 400 години подъ египетско иго, изядоха толкова камшици, като роби бѣха условени да правятъ тухли на своитѣ господари, а послѣ казватъ: ние сме свободни!
– Да, за забавление! Ние сме играчка и за червеитѣ, и за мухитѣ, и за комаритѣ, и за бълхитѣ, за всички. Че кой отъ васъ е свободенъ! Кой отъ васъ не е послужилъ за играчка на другитѣ? Евреитѣ едно врѣме казваха: ние сме свободни поданици, никому играчка нѣма да станемъ.
Тѣ бѣха цѣли 400 години подъ египетско иго, изядоха толкова камшици, като роби бѣха условени да правятъ тухли на своитѣ господари, а послѣ казватъ: ние сме свободни!
Казва имъ Христосъ: „Който прави грѣхъ, дяволътъ му е баща“. Щомъ мислите така, тъй е. Ние трѣбва да съзнаемъ Истината, и да опрѣдѣлимъ нашитѣ отношения къмъ Бога. Тази умраза, това невѣрие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у васъ, могатъ да се прѣмахнатъ. Тогава ще дойде благородното въ васъ, ще можете всички заедно да заработите за Бога и нѣма какво да се лъжете.
към беседата >>
Тръгне ли съ тебе, значи ти си побѣдилъ.
По-нататъкъ, като продължишъ пѫтя си, ти ще срещнешъ единъ черенъ, най-силниятъ бикъ въ свѣта, съ остри рогове, и ако не можешъ да го побѣдишъ, той ще те наниже на рогата си. Около този бикъ ще видишъ да се движи една крина съ жито и бикътъ я гледа. Ти ще хванешъ смѣло бика за рогата, ще намажешъ очитѣ му съ течностьта „раунъ“ и като се свърши всичката течность, ще видишъ, че крината съ житото ще тръгне съ тебе.
Тръгне ли съ тебе, значи ти си побѣдилъ.
към беседата >>
Казва имъ Христосъ: „Който прави грѣхъ, дяволътъ му е баща“.
Ние сме играчка и за червеитѣ, и за мухитѣ, и за комаритѣ, и за бълхитѣ, за всички. Че кой отъ васъ е свободенъ! Кой отъ васъ не е послужилъ за играчка на другитѣ? Евреитѣ едно врѣме казваха: ние сме свободни поданици, никому играчка нѣма да станемъ. Тѣ бѣха цѣли 400 години подъ египетско иго, изядоха толкова камшици, като роби бѣха условени да правятъ тухли на своитѣ господари, а послѣ казватъ: ние сме свободни!
Казва имъ Христосъ: „Който прави грѣхъ, дяволътъ му е баща“.
Щомъ мислите така, тъй е. Ние трѣбва да съзнаемъ Истината, и да опрѣдѣлимъ нашитѣ отношения къмъ Бога. Тази умраза, това невѣрие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у васъ, могатъ да се прѣмахнатъ. Тогава ще дойде благородното въ васъ, ще можете всички заедно да заработите за Бога и нѣма какво да се лъжете. Азъ ще дойда на нивата ви да работя, отъ тамъ мога да дойда въ дома ви да помогна нѣщо и нищо нѣма да ви искамъ, даромъ ще работя.
към беседата >>
Най-послѣ ще дойдешъ до прѣдѣлитѣ на посвѣщението си, но ще трѣбва да влѣзешъ прѣзъ царската врата.
Най-послѣ ще дойдешъ до прѣдѣлитѣ на посвѣщението си, но ще трѣбва да влѣзешъ прѣзъ царската врата.
Прѣдъ царската врата ти ще видишъ да седи единъ страшенъ воинъ, съ сабя въ рѫка, и ако можешъ да го побѣдишъ, ще влѣзешъ въ царската врата; ако не можешъ да го побѣдишъ, главата ти ще отскочи отъ рамѣнѣтѣ ти. Около този воинъ ще забѣлѣжишъ да обикаля една красива дѣвица. Тогава ти ще хванешъ този воинъ, и ето ти тази течность, наречена „амуитъ“, ще намажешъ очитѣ на този воинъ съ течностьта, и когато се свърши тя, ще видишъ, че красивата дѣвица ще тръгне съ тебе. Това показва, че побѣдата е твоя, и силата на този воинъ ще мине въ тебе.
към беседата >>
Щомъ мислите така, тъй е.
Че кой отъ васъ е свободенъ! Кой отъ васъ не е послужилъ за играчка на другитѣ? Евреитѣ едно врѣме казваха: ние сме свободни поданици, никому играчка нѣма да станемъ. Тѣ бѣха цѣли 400 години подъ египетско иго, изядоха толкова камшици, като роби бѣха условени да правятъ тухли на своитѣ господари, а послѣ казватъ: ние сме свободни! Казва имъ Христосъ: „Който прави грѣхъ, дяволътъ му е баща“.
Щомъ мислите така, тъй е.
Ние трѣбва да съзнаемъ Истината, и да опрѣдѣлимъ нашитѣ отношения къмъ Бога. Тази умраза, това невѣрие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у васъ, могатъ да се прѣмахнатъ. Тогава ще дойде благородното въ васъ, ще можете всички заедно да заработите за Бога и нѣма какво да се лъжете. Азъ ще дойда на нивата ви да работя, отъ тамъ мога да дойда въ дома ви да помогна нѣщо и нищо нѣма да ви искамъ, даромъ ще работя. Това разбиране ще дойде, когато ние станемъ хора отъ съвсѣмъ друго естество, а не такова, каквото днесъ имаме.
към беседата >>
Прѣдъ царската врата ти ще видишъ да седи единъ страшенъ воинъ, съ сабя въ рѫка, и ако можешъ да го побѣдишъ, ще влѣзешъ въ царската врата; ако не можешъ да го побѣдишъ, главата ти ще отскочи отъ рамѣнѣтѣ ти.
Най-послѣ ще дойдешъ до прѣдѣлитѣ на посвѣщението си, но ще трѣбва да влѣзешъ прѣзъ царската врата.
Прѣдъ царската врата ти ще видишъ да седи единъ страшенъ воинъ, съ сабя въ рѫка, и ако можешъ да го побѣдишъ, ще влѣзешъ въ царската врата; ако не можешъ да го побѣдишъ, главата ти ще отскочи отъ рамѣнѣтѣ ти.
Около този воинъ ще забѣлѣжишъ да обикаля една красива дѣвица. Тогава ти ще хванешъ този воинъ, и ето ти тази течность, наречена „амуитъ“, ще намажешъ очитѣ на този воинъ съ течностьта, и когато се свърши тя, ще видишъ, че красивата дѣвица ще тръгне съ тебе. Това показва, че побѣдата е твоя, и силата на този воинъ ще мине въ тебе.
към беседата >>
Ние трѣбва да съзнаемъ Истината, и да опрѣдѣлимъ нашитѣ отношения къмъ Бога.
Кой отъ васъ не е послужилъ за играчка на другитѣ? Евреитѣ едно врѣме казваха: ние сме свободни поданици, никому играчка нѣма да станемъ. Тѣ бѣха цѣли 400 години подъ египетско иго, изядоха толкова камшици, като роби бѣха условени да правятъ тухли на своитѣ господари, а послѣ казватъ: ние сме свободни! Казва имъ Христосъ: „Който прави грѣхъ, дяволътъ му е баща“. Щомъ мислите така, тъй е.
Ние трѣбва да съзнаемъ Истината, и да опрѣдѣлимъ нашитѣ отношения къмъ Бога.
Тази умраза, това невѣрие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у васъ, могатъ да се прѣмахнатъ. Тогава ще дойде благородното въ васъ, ще можете всички заедно да заработите за Бога и нѣма какво да се лъжете. Азъ ще дойда на нивата ви да работя, отъ тамъ мога да дойда въ дома ви да помогна нѣщо и нищо нѣма да ви искамъ, даромъ ще работя. Това разбиране ще дойде, когато ние станемъ хора отъ съвсѣмъ друго естество, а не такова, каквото днесъ имаме. При сегашното си разбиране, при сегашния складъ на мисли, това не може да стане!
към беседата >>
Около този воинъ ще забѣлѣжишъ да обикаля една красива дѣвица.
Най-послѣ ще дойдешъ до прѣдѣлитѣ на посвѣщението си, но ще трѣбва да влѣзешъ прѣзъ царската врата. Прѣдъ царската врата ти ще видишъ да седи единъ страшенъ воинъ, съ сабя въ рѫка, и ако можешъ да го побѣдишъ, ще влѣзешъ въ царската врата; ако не можешъ да го побѣдишъ, главата ти ще отскочи отъ рамѣнѣтѣ ти.
Около този воинъ ще забѣлѣжишъ да обикаля една красива дѣвица.
Тогава ти ще хванешъ този воинъ, и ето ти тази течность, наречена „амуитъ“, ще намажешъ очитѣ на този воинъ съ течностьта, и когато се свърши тя, ще видишъ, че красивата дѣвица ще тръгне съ тебе. Това показва, че побѣдата е твоя, и силата на този воинъ ще мине въ тебе.
към беседата >>
Тази умраза, това невѣрие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у васъ, могатъ да се прѣмахнатъ.
Евреитѣ едно врѣме казваха: ние сме свободни поданици, никому играчка нѣма да станемъ. Тѣ бѣха цѣли 400 години подъ египетско иго, изядоха толкова камшици, като роби бѣха условени да правятъ тухли на своитѣ господари, а послѣ казватъ: ние сме свободни! Казва имъ Христосъ: „Който прави грѣхъ, дяволътъ му е баща“. Щомъ мислите така, тъй е. Ние трѣбва да съзнаемъ Истината, и да опрѣдѣлимъ нашитѣ отношения къмъ Бога.
Тази умраза, това невѣрие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у васъ, могатъ да се прѣмахнатъ.
Тогава ще дойде благородното въ васъ, ще можете всички заедно да заработите за Бога и нѣма какво да се лъжете. Азъ ще дойда на нивата ви да работя, отъ тамъ мога да дойда въ дома ви да помогна нѣщо и нищо нѣма да ви искамъ, даромъ ще работя. Това разбиране ще дойде, когато ние станемъ хора отъ съвсѣмъ друго естество, а не такова, каквото днесъ имаме. При сегашното си разбиране, при сегашния складъ на мисли, това не може да стане! Кога може да стане?
към беседата >>
Тогава ти ще хванешъ този воинъ, и ето ти тази течность, наречена „амуитъ“, ще намажешъ очитѣ на този воинъ съ течностьта, и когато се свърши тя, ще видишъ, че красивата дѣвица ще тръгне съ тебе.
Най-послѣ ще дойдешъ до прѣдѣлитѣ на посвѣщението си, но ще трѣбва да влѣзешъ прѣзъ царската врата. Прѣдъ царската врата ти ще видишъ да седи единъ страшенъ воинъ, съ сабя въ рѫка, и ако можешъ да го побѣдишъ, ще влѣзешъ въ царската врата; ако не можешъ да го побѣдишъ, главата ти ще отскочи отъ рамѣнѣтѣ ти. Около този воинъ ще забѣлѣжишъ да обикаля една красива дѣвица.
Тогава ти ще хванешъ този воинъ, и ето ти тази течность, наречена „амуитъ“, ще намажешъ очитѣ на този воинъ съ течностьта, и когато се свърши тя, ще видишъ, че красивата дѣвица ще тръгне съ тебе.
Това показва, че побѣдата е твоя, и силата на този воинъ ще мине въ тебе.
към беседата >>
Тогава ще дойде благородното въ васъ, ще можете всички заедно да заработите за Бога и нѣма какво да се лъжете.
Тѣ бѣха цѣли 400 години подъ египетско иго, изядоха толкова камшици, като роби бѣха условени да правятъ тухли на своитѣ господари, а послѣ казватъ: ние сме свободни! Казва имъ Христосъ: „Който прави грѣхъ, дяволътъ му е баща“. Щомъ мислите така, тъй е. Ние трѣбва да съзнаемъ Истината, и да опрѣдѣлимъ нашитѣ отношения къмъ Бога. Тази умраза, това невѣрие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у васъ, могатъ да се прѣмахнатъ.
Тогава ще дойде благородното въ васъ, ще можете всички заедно да заработите за Бога и нѣма какво да се лъжете.
Азъ ще дойда на нивата ви да работя, отъ тамъ мога да дойда въ дома ви да помогна нѣщо и нищо нѣма да ви искамъ, даромъ ще работя. Това разбиране ще дойде, когато ние станемъ хора отъ съвсѣмъ друго естество, а не такова, каквото днесъ имаме. При сегашното си разбиране, при сегашния складъ на мисли, това не може да стане! Кога може да стане? Слѣдъ като се новородимъ.
към беседата >>
Това показва, че побѣдата е твоя, и силата на този воинъ ще мине въ тебе.
Най-послѣ ще дойдешъ до прѣдѣлитѣ на посвѣщението си, но ще трѣбва да влѣзешъ прѣзъ царската врата. Прѣдъ царската врата ти ще видишъ да седи единъ страшенъ воинъ, съ сабя въ рѫка, и ако можешъ да го побѣдишъ, ще влѣзешъ въ царската врата; ако не можешъ да го побѣдишъ, главата ти ще отскочи отъ рамѣнѣтѣ ти. Около този воинъ ще забѣлѣжишъ да обикаля една красива дѣвица. Тогава ти ще хванешъ този воинъ, и ето ти тази течность, наречена „амуитъ“, ще намажешъ очитѣ на този воинъ съ течностьта, и когато се свърши тя, ще видишъ, че красивата дѣвица ще тръгне съ тебе.
Това показва, че побѣдата е твоя, и силата на този воинъ ще мине въ тебе.
към беседата >>
Азъ ще дойда на нивата ви да работя, отъ тамъ мога да дойда въ дома ви да помогна нѣщо и нищо нѣма да ви искамъ, даромъ ще работя.
Казва имъ Христосъ: „Който прави грѣхъ, дяволътъ му е баща“. Щомъ мислите така, тъй е. Ние трѣбва да съзнаемъ Истината, и да опрѣдѣлимъ нашитѣ отношения къмъ Бога. Тази умраза, това невѣрие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у васъ, могатъ да се прѣмахнатъ. Тогава ще дойде благородното въ васъ, ще можете всички заедно да заработите за Бога и нѣма какво да се лъжете.
Азъ ще дойда на нивата ви да работя, отъ тамъ мога да дойда въ дома ви да помогна нѣщо и нищо нѣма да ви искамъ, даромъ ще работя.
Това разбиране ще дойде, когато ние станемъ хора отъ съвсѣмъ друго естество, а не такова, каквото днесъ имаме. При сегашното си разбиране, при сегашния складъ на мисли, това не може да стане! Кога може да стане? Слѣдъ като се новородимъ. Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, а ще се измѣнимъ“.
към беседата >>
Така сѫ правили древнитѣ пророци, така сѫ правили древнитѣ мѫдреци, като искали да опишатъ тайнитѣ, които сѫ скрити вѫтрѣ въ човѣка.
Така сѫ правили древнитѣ пророци, така сѫ правили древнитѣ мѫдреци, като искали да опишатъ тайнитѣ, които сѫ скрити вѫтрѣ въ човѣка.
към беседата >>
Това разбиране ще дойде, когато ние станемъ хора отъ съвсѣмъ друго естество, а не такова, каквото днесъ имаме.
Щомъ мислите така, тъй е. Ние трѣбва да съзнаемъ Истината, и да опрѣдѣлимъ нашитѣ отношения къмъ Бога. Тази умраза, това невѣрие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у васъ, могатъ да се прѣмахнатъ. Тогава ще дойде благородното въ васъ, ще можете всички заедно да заработите за Бога и нѣма какво да се лъжете. Азъ ще дойда на нивата ви да работя, отъ тамъ мога да дойда въ дома ви да помогна нѣщо и нищо нѣма да ви искамъ, даромъ ще работя.
Това разбиране ще дойде, когато ние станемъ хора отъ съвсѣмъ друго естество, а не такова, каквото днесъ имаме.
При сегашното си разбиране, при сегашния складъ на мисли, това не може да стане! Кога може да стане? Слѣдъ като се новородимъ. Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, а ще се измѣнимъ“. Българитѣ казватъ: „Всѣки да бута въ своята кесия“.
към беседата >>
Сега ще ви оставя вие сами да си помислите върху този разказъ.
Сега ще ви оставя вие сами да си помислите върху този разказъ.
Но азъ казвамъ: всички страсти, които се бушуватъ въ човѣшкото тѣло, трѣбва да се побѣдятъ по единъ, или по другъ начинъ. Какъ ще се побѣдятъ? – Като взематъ участие всичкитѣ тия четири елемента. Тѣ сѫ: вуаръ, ерунъ, раунъ, и амуитъ. Имате ли тия четири елемента, ще побѣдите вашитѣ страсти.
към беседата >>
При сегашното си разбиране, при сегашния складъ на мисли, това не може да стане!
Ние трѣбва да съзнаемъ Истината, и да опрѣдѣлимъ нашитѣ отношения къмъ Бога. Тази умраза, това невѣрие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у васъ, могатъ да се прѣмахнатъ. Тогава ще дойде благородното въ васъ, ще можете всички заедно да заработите за Бога и нѣма какво да се лъжете. Азъ ще дойда на нивата ви да работя, отъ тамъ мога да дойда въ дома ви да помогна нѣщо и нищо нѣма да ви искамъ, даромъ ще работя. Това разбиране ще дойде, когато ние станемъ хора отъ съвсѣмъ друго естество, а не такова, каквото днесъ имаме.
При сегашното си разбиране, при сегашния складъ на мисли, това не може да стане!
Кога може да стане? Слѣдъ като се новородимъ. Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, а ще се измѣнимъ“. Българитѣ казватъ: „Всѣки да бута въ своята кесия“. Добрѣ, и азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, всѣки да бута въ своята кесия.
към беседата >>
Но азъ казвамъ: всички страсти, които се бушуватъ въ човѣшкото тѣло, трѣбва да се побѣдятъ по единъ, или по другъ начинъ.
Сега ще ви оставя вие сами да си помислите върху този разказъ.
Но азъ казвамъ: всички страсти, които се бушуватъ въ човѣшкото тѣло, трѣбва да се побѣдятъ по единъ, или по другъ начинъ.
Какъ ще се побѣдятъ? – Като взематъ участие всичкитѣ тия четири елемента. Тѣ сѫ: вуаръ, ерунъ, раунъ, и амуитъ. Имате ли тия четири елемента, ще побѣдите вашитѣ страсти. Всичкитѣ тия четири елемента съвокупно прѣдставляватъ вѣрата.
към беседата >>
Кога може да стане?
Тази умраза, това невѣрие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у васъ, могатъ да се прѣмахнатъ. Тогава ще дойде благородното въ васъ, ще можете всички заедно да заработите за Бога и нѣма какво да се лъжете. Азъ ще дойда на нивата ви да работя, отъ тамъ мога да дойда въ дома ви да помогна нѣщо и нищо нѣма да ви искамъ, даромъ ще работя. Това разбиране ще дойде, когато ние станемъ хора отъ съвсѣмъ друго естество, а не такова, каквото днесъ имаме. При сегашното си разбиране, при сегашния складъ на мисли, това не може да стане!
Кога може да стане?
Слѣдъ като се новородимъ. Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, а ще се измѣнимъ“. Българитѣ казватъ: „Всѣки да бута въ своята кесия“. Добрѣ, и азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, всѣки да бута въ своята кесия. Защо не?
към беседата >>
Какъ ще се побѣдятъ?
Сега ще ви оставя вие сами да си помислите върху този разказъ. Но азъ казвамъ: всички страсти, които се бушуватъ въ човѣшкото тѣло, трѣбва да се побѣдятъ по единъ, или по другъ начинъ.
Какъ ще се побѣдятъ?
– Като взематъ участие всичкитѣ тия четири елемента. Тѣ сѫ: вуаръ, ерунъ, раунъ, и амуитъ. Имате ли тия четири елемента, ще побѣдите вашитѣ страсти. Всичкитѣ тия четири елемента съвокупно прѣдставляватъ вѣрата. Тия четири елемента, съ които се намазватъ очитѣ на змията, на лъва, на бика и на воина, това сѫ гълѫбътъ, агнето, крината съ жито и красивата дѣвица, които тръгватъ слѣдъ насъ.
към беседата >>
Слѣдъ като се новородимъ.
Тогава ще дойде благородното въ васъ, ще можете всички заедно да заработите за Бога и нѣма какво да се лъжете. Азъ ще дойда на нивата ви да работя, отъ тамъ мога да дойда въ дома ви да помогна нѣщо и нищо нѣма да ви искамъ, даромъ ще работя. Това разбиране ще дойде, когато ние станемъ хора отъ съвсѣмъ друго естество, а не такова, каквото днесъ имаме. При сегашното си разбиране, при сегашния складъ на мисли, това не може да стане! Кога може да стане?
Слѣдъ като се новородимъ.
Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, а ще се измѣнимъ“. Българитѣ казватъ: „Всѣки да бута въ своята кесия“. Добрѣ, и азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, всѣки да бута въ своята кесия. Защо не? Прѣди всичко, всички хора не сѫ еднакво възпитани, не сѫ еднакво родени.
към беседата >>
– Като взематъ участие всичкитѣ тия четири елемента.
Сега ще ви оставя вие сами да си помислите върху този разказъ. Но азъ казвамъ: всички страсти, които се бушуватъ въ човѣшкото тѣло, трѣбва да се побѣдятъ по единъ, или по другъ начинъ. Какъ ще се побѣдятъ?
– Като взематъ участие всичкитѣ тия четири елемента.
Тѣ сѫ: вуаръ, ерунъ, раунъ, и амуитъ. Имате ли тия четири елемента, ще побѣдите вашитѣ страсти. Всичкитѣ тия четири елемента съвокупно прѣдставляватъ вѣрата. Тия четири елемента, съ които се намазватъ очитѣ на змията, на лъва, на бика и на воина, това сѫ гълѫбътъ, агнето, крината съ жито и красивата дѣвица, които тръгватъ слѣдъ насъ. Колко струва една крина жито, вие знаете.
към беседата >>
Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, а ще се измѣнимъ“.
Азъ ще дойда на нивата ви да работя, отъ тамъ мога да дойда въ дома ви да помогна нѣщо и нищо нѣма да ви искамъ, даромъ ще работя. Това разбиране ще дойде, когато ние станемъ хора отъ съвсѣмъ друго естество, а не такова, каквото днесъ имаме. При сегашното си разбиране, при сегашния складъ на мисли, това не може да стане! Кога може да стане? Слѣдъ като се новородимъ.
Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, а ще се измѣнимъ“.
Българитѣ казватъ: „Всѣки да бута въ своята кесия“. Добрѣ, и азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, всѣки да бута въ своята кесия. Защо не? Прѣди всичко, всички хора не сѫ еднакво възпитани, не сѫ еднакво родени. Христосъ казва: „Вѣрвайте въ Бога; вѣрвайте и въ мене!
към беседата >>
Тѣ сѫ: вуаръ, ерунъ, раунъ, и амуитъ.
Сега ще ви оставя вие сами да си помислите върху този разказъ. Но азъ казвамъ: всички страсти, които се бушуватъ въ човѣшкото тѣло, трѣбва да се побѣдятъ по единъ, или по другъ начинъ. Какъ ще се побѣдятъ? – Като взематъ участие всичкитѣ тия четири елемента.
Тѣ сѫ: вуаръ, ерунъ, раунъ, и амуитъ.
Имате ли тия четири елемента, ще побѣдите вашитѣ страсти. Всичкитѣ тия четири елемента съвокупно прѣдставляватъ вѣрата. Тия четири елемента, съ които се намазватъ очитѣ на змията, на лъва, на бика и на воина, това сѫ гълѫбътъ, агнето, крината съ жито и красивата дѣвица, които тръгватъ слѣдъ насъ. Колко струва една крина жито, вие знаете. Какво струва свѣтътъ безъ красива дѣвица, и това знаете.
към беседата >>
Българитѣ казватъ: „Всѣки да бута въ своята кесия“.
Това разбиране ще дойде, когато ние станемъ хора отъ съвсѣмъ друго естество, а не такова, каквото днесъ имаме. При сегашното си разбиране, при сегашния складъ на мисли, това не може да стане! Кога може да стане? Слѣдъ като се новородимъ. Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, а ще се измѣнимъ“.
Българитѣ казватъ: „Всѣки да бута въ своята кесия“.
Добрѣ, и азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, всѣки да бута въ своята кесия. Защо не? Прѣди всичко, всички хора не сѫ еднакво възпитани, не сѫ еднакво родени. Христосъ казва: „Вѣрвайте въ Бога; вѣрвайте и въ мене! “ Подъ „мене“ Христосъ подразбира тия разумни братя, които съ своята мисъль живѣятъ въ насъ.
към беседата >>
Имате ли тия четири елемента, ще побѣдите вашитѣ страсти.
Сега ще ви оставя вие сами да си помислите върху този разказъ. Но азъ казвамъ: всички страсти, които се бушуватъ въ човѣшкото тѣло, трѣбва да се побѣдятъ по единъ, или по другъ начинъ. Какъ ще се побѣдятъ? – Като взематъ участие всичкитѣ тия четири елемента. Тѣ сѫ: вуаръ, ерунъ, раунъ, и амуитъ.
Имате ли тия четири елемента, ще побѣдите вашитѣ страсти.
Всичкитѣ тия четири елемента съвокупно прѣдставляватъ вѣрата. Тия четири елемента, съ които се намазватъ очитѣ на змията, на лъва, на бика и на воина, това сѫ гълѫбътъ, агнето, крината съ жито и красивата дѣвица, които тръгватъ слѣдъ насъ. Колко струва една крина жито, вие знаете. Какво струва свѣтътъ безъ красива дѣвица, и това знаете. Нищо не струва свѣтътъ безъ красива дѣвица!
към беседата >>
Добрѣ, и азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, всѣки да бута въ своята кесия.
При сегашното си разбиране, при сегашния складъ на мисли, това не може да стане! Кога може да стане? Слѣдъ като се новородимъ. Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, а ще се измѣнимъ“. Българитѣ казватъ: „Всѣки да бута въ своята кесия“.
Добрѣ, и азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, всѣки да бута въ своята кесия.
Защо не? Прѣди всичко, всички хора не сѫ еднакво възпитани, не сѫ еднакво родени. Христосъ казва: „Вѣрвайте въ Бога; вѣрвайте и въ мене! “ Подъ „мене“ Христосъ подразбира тия разумни братя, които съ своята мисъль живѣятъ въ насъ. Забѣлѣжете слѣдния фактъ: когато трѣбва да извършишъ нѣщо много велико въ свѣта, всѣкога ще настане една вѫтрѣшна борба въ тебъ, ще дойдатъ разни видове мисли.
към беседата >>
Всичкитѣ тия четири елемента съвокупно прѣдставляватъ вѣрата.
Но азъ казвамъ: всички страсти, които се бушуватъ въ човѣшкото тѣло, трѣбва да се побѣдятъ по единъ, или по другъ начинъ. Какъ ще се побѣдятъ? – Като взематъ участие всичкитѣ тия четири елемента. Тѣ сѫ: вуаръ, ерунъ, раунъ, и амуитъ. Имате ли тия четири елемента, ще побѣдите вашитѣ страсти.
Всичкитѣ тия четири елемента съвокупно прѣдставляватъ вѣрата.
Тия четири елемента, съ които се намазватъ очитѣ на змията, на лъва, на бика и на воина, това сѫ гълѫбътъ, агнето, крината съ жито и красивата дѣвица, които тръгватъ слѣдъ насъ. Колко струва една крина жито, вие знаете. Какво струва свѣтътъ безъ красива дѣвица, и това знаете. Нищо не струва свѣтътъ безъ красива дѣвица! Вие знаете, че когато Богъ постави първия човѣкъ въ рая, заобиколи го съ най-хубави дървета, съ най-сладкопойни птици, но на Адама стана тежко на сърдцето и дълго врѣме плака, и най-послѣ изказа една велика мѫдрость, че безъ другарка не може.
към беседата >>
Защо не?
Кога може да стане? Слѣдъ като се новородимъ. Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, а ще се измѣнимъ“. Българитѣ казватъ: „Всѣки да бута въ своята кесия“. Добрѣ, и азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, всѣки да бута въ своята кесия.
Защо не?
Прѣди всичко, всички хора не сѫ еднакво възпитани, не сѫ еднакво родени. Христосъ казва: „Вѣрвайте въ Бога; вѣрвайте и въ мене! “ Подъ „мене“ Христосъ подразбира тия разумни братя, които съ своята мисъль живѣятъ въ насъ. Забѣлѣжете слѣдния фактъ: когато трѣбва да извършишъ нѣщо много велико въ свѣта, всѣкога ще настане една вѫтрѣшна борба въ тебъ, ще дойдатъ разни видове мисли. Нѣкой вѫтрѣ въ тебе ще те съвѣтва едно, други ще те съвѣтва друго, трети ще те съвѣтва съвсѣмъ различно нѣщо.
към беседата >>
Тия четири елемента, съ които се намазватъ очитѣ на змията, на лъва, на бика и на воина, това сѫ гълѫбътъ, агнето, крината съ жито и красивата дѣвица, които тръгватъ слѣдъ насъ.
Какъ ще се побѣдятъ? – Като взематъ участие всичкитѣ тия четири елемента. Тѣ сѫ: вуаръ, ерунъ, раунъ, и амуитъ. Имате ли тия четири елемента, ще побѣдите вашитѣ страсти. Всичкитѣ тия четири елемента съвокупно прѣдставляватъ вѣрата.
Тия четири елемента, съ които се намазватъ очитѣ на змията, на лъва, на бика и на воина, това сѫ гълѫбътъ, агнето, крината съ жито и красивата дѣвица, които тръгватъ слѣдъ насъ.
Колко струва една крина жито, вие знаете. Какво струва свѣтътъ безъ красива дѣвица, и това знаете. Нищо не струва свѣтътъ безъ красива дѣвица! Вие знаете, че когато Богъ постави първия човѣкъ въ рая, заобиколи го съ най-хубави дървета, съ най-сладкопойни птици, но на Адама стана тежко на сърдцето и дълго врѣме плака, и най-послѣ изказа една велика мѫдрость, че безъ другарка не може. Какво ще прави самъ въ рая, кой ще го утѣшава, съ кого ще сподѣля?
към беседата >>
Прѣди всичко, всички хора не сѫ еднакво възпитани, не сѫ еднакво родени.
Слѣдъ като се новородимъ. Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, а ще се измѣнимъ“. Българитѣ казватъ: „Всѣки да бута въ своята кесия“. Добрѣ, и азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, всѣки да бута въ своята кесия. Защо не?
Прѣди всичко, всички хора не сѫ еднакво възпитани, не сѫ еднакво родени.
Христосъ казва: „Вѣрвайте въ Бога; вѣрвайте и въ мене! “ Подъ „мене“ Христосъ подразбира тия разумни братя, които съ своята мисъль живѣятъ въ насъ. Забѣлѣжете слѣдния фактъ: когато трѣбва да извършишъ нѣщо много велико въ свѣта, всѣкога ще настане една вѫтрѣшна борба въ тебъ, ще дойдатъ разни видове мисли. Нѣкой вѫтрѣ въ тебе ще те съвѣтва едно, други ще те съвѣтва друго, трети ще те съвѣтва съвсѣмъ различно нѣщо. Единъ слѣдъ другъ ще се изреждатъ да те съвѣтватъ, какъ да постѫпишъ.
към беседата >>
Колко струва една крина жито, вие знаете.
– Като взематъ участие всичкитѣ тия четири елемента. Тѣ сѫ: вуаръ, ерунъ, раунъ, и амуитъ. Имате ли тия четири елемента, ще побѣдите вашитѣ страсти. Всичкитѣ тия четири елемента съвокупно прѣдставляватъ вѣрата. Тия четири елемента, съ които се намазватъ очитѣ на змията, на лъва, на бика и на воина, това сѫ гълѫбътъ, агнето, крината съ жито и красивата дѣвица, които тръгватъ слѣдъ насъ.
Колко струва една крина жито, вие знаете.
Какво струва свѣтътъ безъ красива дѣвица, и това знаете. Нищо не струва свѣтътъ безъ красива дѣвица! Вие знаете, че когато Богъ постави първия човѣкъ въ рая, заобиколи го съ най-хубави дървета, съ най-сладкопойни птици, но на Адама стана тежко на сърдцето и дълго врѣме плака, и най-послѣ изказа една велика мѫдрость, че безъ другарка не може. Какво ще прави самъ въ рая, кой ще го утѣшава, съ кого ще сподѣля? Богъ като чу тѫгата му, направи му другарка, създаде Ева.
към беседата >>
Христосъ казва: „Вѣрвайте въ Бога; вѣрвайте и въ мене!
Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, а ще се измѣнимъ“. Българитѣ казватъ: „Всѣки да бута въ своята кесия“. Добрѣ, и азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, всѣки да бута въ своята кесия. Защо не? Прѣди всичко, всички хора не сѫ еднакво възпитани, не сѫ еднакво родени.
Христосъ казва: „Вѣрвайте въ Бога; вѣрвайте и въ мене!
“ Подъ „мене“ Христосъ подразбира тия разумни братя, които съ своята мисъль живѣятъ въ насъ. Забѣлѣжете слѣдния фактъ: когато трѣбва да извършишъ нѣщо много велико въ свѣта, всѣкога ще настане една вѫтрѣшна борба въ тебъ, ще дойдатъ разни видове мисли. Нѣкой вѫтрѣ въ тебе ще те съвѣтва едно, други ще те съвѣтва друго, трети ще те съвѣтва съвсѣмъ различно нѣщо. Единъ слѣдъ другъ ще се изреждатъ да те съвѣтватъ, какъ да постѫпишъ. Тази борба ще се продължи нѣколко дни, нѣкога повече, докато най-послѣ рѣшишъ да постѫпишъ по единъ или другъ начинъ.
към беседата >>
Какво струва свѣтътъ безъ красива дѣвица, и това знаете.
Тѣ сѫ: вуаръ, ерунъ, раунъ, и амуитъ. Имате ли тия четири елемента, ще побѣдите вашитѣ страсти. Всичкитѣ тия четири елемента съвокупно прѣдставляватъ вѣрата. Тия четири елемента, съ които се намазватъ очитѣ на змията, на лъва, на бика и на воина, това сѫ гълѫбътъ, агнето, крината съ жито и красивата дѣвица, които тръгватъ слѣдъ насъ. Колко струва една крина жито, вие знаете.
Какво струва свѣтътъ безъ красива дѣвица, и това знаете.
Нищо не струва свѣтътъ безъ красива дѣвица! Вие знаете, че когато Богъ постави първия човѣкъ въ рая, заобиколи го съ най-хубави дървета, съ най-сладкопойни птици, но на Адама стана тежко на сърдцето и дълго врѣме плака, и най-послѣ изказа една велика мѫдрость, че безъ другарка не може. Какво ще прави самъ въ рая, кой ще го утѣшава, съ кого ще сподѣля? Богъ като чу тѫгата му, направи му другарка, създаде Ева. Тъй казва прѣданието.
към беседата >>
“ Подъ „мене“ Христосъ подразбира тия разумни братя, които съ своята мисъль живѣятъ въ насъ.
Българитѣ казватъ: „Всѣки да бута въ своята кесия“. Добрѣ, и азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, всѣки да бута въ своята кесия. Защо не? Прѣди всичко, всички хора не сѫ еднакво възпитани, не сѫ еднакво родени. Христосъ казва: „Вѣрвайте въ Бога; вѣрвайте и въ мене!
“ Подъ „мене“ Христосъ подразбира тия разумни братя, които съ своята мисъль живѣятъ въ насъ.
Забѣлѣжете слѣдния фактъ: когато трѣбва да извършишъ нѣщо много велико въ свѣта, всѣкога ще настане една вѫтрѣшна борба въ тебъ, ще дойдатъ разни видове мисли. Нѣкой вѫтрѣ въ тебе ще те съвѣтва едно, други ще те съвѣтва друго, трети ще те съвѣтва съвсѣмъ различно нѣщо. Единъ слѣдъ другъ ще се изреждатъ да те съвѣтватъ, какъ да постѫпишъ. Тази борба ще се продължи нѣколко дни, нѣкога повече, докато най-послѣ рѣшишъ да постѫпишъ по единъ или другъ начинъ. Най-послѣ Господь ти казва: „Избери най-доброто отъ това, което твоитѣ братя те съвѣтваха!
към беседата >>
Нищо не струва свѣтътъ безъ красива дѣвица!
Имате ли тия четири елемента, ще побѣдите вашитѣ страсти. Всичкитѣ тия четири елемента съвокупно прѣдставляватъ вѣрата. Тия четири елемента, съ които се намазватъ очитѣ на змията, на лъва, на бика и на воина, това сѫ гълѫбътъ, агнето, крината съ жито и красивата дѣвица, които тръгватъ слѣдъ насъ. Колко струва една крина жито, вие знаете. Какво струва свѣтътъ безъ красива дѣвица, и това знаете.
Нищо не струва свѣтътъ безъ красива дѣвица!
Вие знаете, че когато Богъ постави първия човѣкъ въ рая, заобиколи го съ най-хубави дървета, съ най-сладкопойни птици, но на Адама стана тежко на сърдцето и дълго врѣме плака, и най-послѣ изказа една велика мѫдрость, че безъ другарка не може. Какво ще прави самъ въ рая, кой ще го утѣшава, съ кого ще сподѣля? Богъ като чу тѫгата му, направи му другарка, създаде Ева. Тъй казва прѣданието. Че е плакалъ Адамъ, това е вѣрно, понеже и днесъ плаче.
към беседата >>
Забѣлѣжете слѣдния фактъ: когато трѣбва да извършишъ нѣщо много велико въ свѣта, всѣкога ще настане една вѫтрѣшна борба въ тебъ, ще дойдатъ разни видове мисли.
Добрѣ, и азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, всѣки да бута въ своята кесия. Защо не? Прѣди всичко, всички хора не сѫ еднакво възпитани, не сѫ еднакво родени. Христосъ казва: „Вѣрвайте въ Бога; вѣрвайте и въ мене! “ Подъ „мене“ Христосъ подразбира тия разумни братя, които съ своята мисъль живѣятъ въ насъ.
Забѣлѣжете слѣдния фактъ: когато трѣбва да извършишъ нѣщо много велико въ свѣта, всѣкога ще настане една вѫтрѣшна борба въ тебъ, ще дойдатъ разни видове мисли.
Нѣкой вѫтрѣ въ тебе ще те съвѣтва едно, други ще те съвѣтва друго, трети ще те съвѣтва съвсѣмъ различно нѣщо. Единъ слѣдъ другъ ще се изреждатъ да те съвѣтватъ, какъ да постѫпишъ. Тази борба ще се продължи нѣколко дни, нѣкога повече, докато най-послѣ рѣшишъ да постѫпишъ по единъ или другъ начинъ. Най-послѣ Господь ти казва: „Избери най-доброто отъ това, което твоитѣ братя те съвѣтваха! “ Ти изберешъ най-доброто и така постѫпишъ.
към беседата >>
Вие знаете, че когато Богъ постави първия човѣкъ въ рая, заобиколи го съ най-хубави дървета, съ най-сладкопойни птици, но на Адама стана тежко на сърдцето и дълго врѣме плака, и най-послѣ изказа една велика мѫдрость, че безъ другарка не може.
Всичкитѣ тия четири елемента съвокупно прѣдставляватъ вѣрата. Тия четири елемента, съ които се намазватъ очитѣ на змията, на лъва, на бика и на воина, това сѫ гълѫбътъ, агнето, крината съ жито и красивата дѣвица, които тръгватъ слѣдъ насъ. Колко струва една крина жито, вие знаете. Какво струва свѣтътъ безъ красива дѣвица, и това знаете. Нищо не струва свѣтътъ безъ красива дѣвица!
Вие знаете, че когато Богъ постави първия човѣкъ въ рая, заобиколи го съ най-хубави дървета, съ най-сладкопойни птици, но на Адама стана тежко на сърдцето и дълго врѣме плака, и най-послѣ изказа една велика мѫдрость, че безъ другарка не може.
Какво ще прави самъ въ рая, кой ще го утѣшава, съ кого ще сподѣля? Богъ като чу тѫгата му, направи му другарка, създаде Ева. Тъй казва прѣданието. Че е плакалъ Адамъ, това е вѣрно, понеже и днесъ плаче. Вие виждали ли сте мѫжъ, който плаче?
към беседата >>
Нѣкой вѫтрѣ въ тебе ще те съвѣтва едно, други ще те съвѣтва друго, трети ще те съвѣтва съвсѣмъ различно нѣщо.
Защо не? Прѣди всичко, всички хора не сѫ еднакво възпитани, не сѫ еднакво родени. Христосъ казва: „Вѣрвайте въ Бога; вѣрвайте и въ мене! “ Подъ „мене“ Христосъ подразбира тия разумни братя, които съ своята мисъль живѣятъ въ насъ. Забѣлѣжете слѣдния фактъ: когато трѣбва да извършишъ нѣщо много велико въ свѣта, всѣкога ще настане една вѫтрѣшна борба въ тебъ, ще дойдатъ разни видове мисли.
Нѣкой вѫтрѣ въ тебе ще те съвѣтва едно, други ще те съвѣтва друго, трети ще те съвѣтва съвсѣмъ различно нѣщо.
Единъ слѣдъ другъ ще се изреждатъ да те съвѣтватъ, какъ да постѫпишъ. Тази борба ще се продължи нѣколко дни, нѣкога повече, докато най-послѣ рѣшишъ да постѫпишъ по единъ или другъ начинъ. Най-послѣ Господь ти казва: „Избери най-доброто отъ това, което твоитѣ братя те съвѣтваха! “ Ти изберешъ най-доброто и така постѫпишъ. Вчера, единъ ученикъ, който отива въ педагогическата гимназия, ми разправяше за единъ урокъ на малкитѣ дѣца въ отдѣленията.
към беседата >>
Какво ще прави самъ въ рая, кой ще го утѣшава, съ кого ще сподѣля?
Тия четири елемента, съ които се намазватъ очитѣ на змията, на лъва, на бика и на воина, това сѫ гълѫбътъ, агнето, крината съ жито и красивата дѣвица, които тръгватъ слѣдъ насъ. Колко струва една крина жито, вие знаете. Какво струва свѣтътъ безъ красива дѣвица, и това знаете. Нищо не струва свѣтътъ безъ красива дѣвица! Вие знаете, че когато Богъ постави първия човѣкъ въ рая, заобиколи го съ най-хубави дървета, съ най-сладкопойни птици, но на Адама стана тежко на сърдцето и дълго врѣме плака, и най-послѣ изказа една велика мѫдрость, че безъ другарка не може.
Какво ще прави самъ въ рая, кой ще го утѣшава, съ кого ще сподѣля?
Богъ като чу тѫгата му, направи му другарка, създаде Ева. Тъй казва прѣданието. Че е плакалъ Адамъ, това е вѣрно, понеже и днесъ плаче. Вие виждали ли сте мѫжъ, който плаче? Казватъ, че гениалнитѣ хора не плачели.
към беседата >>
Единъ слѣдъ другъ ще се изреждатъ да те съвѣтватъ, какъ да постѫпишъ.
Прѣди всичко, всички хора не сѫ еднакво възпитани, не сѫ еднакво родени. Христосъ казва: „Вѣрвайте въ Бога; вѣрвайте и въ мене! “ Подъ „мене“ Христосъ подразбира тия разумни братя, които съ своята мисъль живѣятъ въ насъ. Забѣлѣжете слѣдния фактъ: когато трѣбва да извършишъ нѣщо много велико въ свѣта, всѣкога ще настане една вѫтрѣшна борба въ тебъ, ще дойдатъ разни видове мисли. Нѣкой вѫтрѣ въ тебе ще те съвѣтва едно, други ще те съвѣтва друго, трети ще те съвѣтва съвсѣмъ различно нѣщо.
Единъ слѣдъ другъ ще се изреждатъ да те съвѣтватъ, какъ да постѫпишъ.
Тази борба ще се продължи нѣколко дни, нѣкога повече, докато най-послѣ рѣшишъ да постѫпишъ по единъ или другъ начинъ. Най-послѣ Господь ти казва: „Избери най-доброто отъ това, което твоитѣ братя те съвѣтваха! “ Ти изберешъ най-доброто и така постѫпишъ. Вчера, единъ ученикъ, който отива въ педагогическата гимназия, ми разправяше за единъ урокъ на малкитѣ дѣца въ отдѣленията. Учителката казва на двѣ момченца отъ своитѣ ученици: „Божко, излѣзъ да напишешъ едно знаме!
към беседата >>
Богъ като чу тѫгата му, направи му другарка, създаде Ева.
Колко струва една крина жито, вие знаете. Какво струва свѣтътъ безъ красива дѣвица, и това знаете. Нищо не струва свѣтътъ безъ красива дѣвица! Вие знаете, че когато Богъ постави първия човѣкъ въ рая, заобиколи го съ най-хубави дървета, съ най-сладкопойни птици, но на Адама стана тежко на сърдцето и дълго врѣме плака, и най-послѣ изказа една велика мѫдрость, че безъ другарка не може. Какво ще прави самъ въ рая, кой ще го утѣшава, съ кого ще сподѣля?
Богъ като чу тѫгата му, направи му другарка, създаде Ева.
Тъй казва прѣданието. Че е плакалъ Адамъ, това е вѣрно, понеже и днесъ плаче. Вие виждали ли сте мѫжъ, който плаче? Казватъ, че гениалнитѣ хора не плачели. Да плаче човѣкъ, това не е слабость, това е изразъ на човѣщина.
към беседата >>
Тази борба ще се продължи нѣколко дни, нѣкога повече, докато най-послѣ рѣшишъ да постѫпишъ по единъ или другъ начинъ.
Христосъ казва: „Вѣрвайте въ Бога; вѣрвайте и въ мене! “ Подъ „мене“ Христосъ подразбира тия разумни братя, които съ своята мисъль живѣятъ въ насъ. Забѣлѣжете слѣдния фактъ: когато трѣбва да извършишъ нѣщо много велико въ свѣта, всѣкога ще настане една вѫтрѣшна борба въ тебъ, ще дойдатъ разни видове мисли. Нѣкой вѫтрѣ въ тебе ще те съвѣтва едно, други ще те съвѣтва друго, трети ще те съвѣтва съвсѣмъ различно нѣщо. Единъ слѣдъ другъ ще се изреждатъ да те съвѣтватъ, какъ да постѫпишъ.
Тази борба ще се продължи нѣколко дни, нѣкога повече, докато най-послѣ рѣшишъ да постѫпишъ по единъ или другъ начинъ.
Най-послѣ Господь ти казва: „Избери най-доброто отъ това, което твоитѣ братя те съвѣтваха! “ Ти изберешъ най-доброто и така постѫпишъ. Вчера, единъ ученикъ, който отива въ педагогическата гимназия, ми разправяше за единъ урокъ на малкитѣ дѣца въ отдѣленията. Учителката казва на двѣ момченца отъ своитѣ ученици: „Божко, излѣзъ да напишешъ едно знаме! “ Излиза Божко, написва знамето и си отива на мѣстото.
към беседата >>
Тъй казва прѣданието.
Какво струва свѣтътъ безъ красива дѣвица, и това знаете. Нищо не струва свѣтътъ безъ красива дѣвица! Вие знаете, че когато Богъ постави първия човѣкъ въ рая, заобиколи го съ най-хубави дървета, съ най-сладкопойни птици, но на Адама стана тежко на сърдцето и дълго врѣме плака, и най-послѣ изказа една велика мѫдрость, че безъ другарка не може. Какво ще прави самъ въ рая, кой ще го утѣшава, съ кого ще сподѣля? Богъ като чу тѫгата му, направи му другарка, създаде Ева.
Тъй казва прѣданието.
Че е плакалъ Адамъ, това е вѣрно, понеже и днесъ плаче. Вие виждали ли сте мѫжъ, който плаче? Казватъ, че гениалнитѣ хора не плачели. Да плаче човѣкъ, това не е слабость, това е изразъ на човѣщина. Плачътъ е едно благородно чувство.
към беседата >>
Най-послѣ Господь ти казва: „Избери най-доброто отъ това, което твоитѣ братя те съвѣтваха!
“ Подъ „мене“ Христосъ подразбира тия разумни братя, които съ своята мисъль живѣятъ въ насъ. Забѣлѣжете слѣдния фактъ: когато трѣбва да извършишъ нѣщо много велико въ свѣта, всѣкога ще настане една вѫтрѣшна борба въ тебъ, ще дойдатъ разни видове мисли. Нѣкой вѫтрѣ въ тебе ще те съвѣтва едно, други ще те съвѣтва друго, трети ще те съвѣтва съвсѣмъ различно нѣщо. Единъ слѣдъ другъ ще се изреждатъ да те съвѣтватъ, какъ да постѫпишъ. Тази борба ще се продължи нѣколко дни, нѣкога повече, докато най-послѣ рѣшишъ да постѫпишъ по единъ или другъ начинъ.
Най-послѣ Господь ти казва: „Избери най-доброто отъ това, което твоитѣ братя те съвѣтваха!
“ Ти изберешъ най-доброто и така постѫпишъ. Вчера, единъ ученикъ, който отива въ педагогическата гимназия, ми разправяше за единъ урокъ на малкитѣ дѣца въ отдѣленията. Учителката казва на двѣ момченца отъ своитѣ ученици: „Божко, излѣзъ да напишешъ едно знаме! “ Излиза Божко, написва знамето и си отива на мѣстото. Казва на втория ученикъ: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме!
към беседата >>
Че е плакалъ Адамъ, това е вѣрно, понеже и днесъ плаче.
Нищо не струва свѣтътъ безъ красива дѣвица! Вие знаете, че когато Богъ постави първия човѣкъ въ рая, заобиколи го съ най-хубави дървета, съ най-сладкопойни птици, но на Адама стана тежко на сърдцето и дълго врѣме плака, и най-послѣ изказа една велика мѫдрость, че безъ другарка не може. Какво ще прави самъ въ рая, кой ще го утѣшава, съ кого ще сподѣля? Богъ като чу тѫгата му, направи му другарка, създаде Ева. Тъй казва прѣданието.
Че е плакалъ Адамъ, това е вѣрно, понеже и днесъ плаче.
Вие виждали ли сте мѫжъ, който плаче? Казватъ, че гениалнитѣ хора не плачели. Да плаче човѣкъ, това не е слабость, това е изразъ на човѣщина. Плачътъ е едно благородно чувство. Да плачешъ, но на мѣсто!
към беседата >>
“ Ти изберешъ най-доброто и така постѫпишъ.
Забѣлѣжете слѣдния фактъ: когато трѣбва да извършишъ нѣщо много велико въ свѣта, всѣкога ще настане една вѫтрѣшна борба въ тебъ, ще дойдатъ разни видове мисли. Нѣкой вѫтрѣ въ тебе ще те съвѣтва едно, други ще те съвѣтва друго, трети ще те съвѣтва съвсѣмъ различно нѣщо. Единъ слѣдъ другъ ще се изреждатъ да те съвѣтватъ, какъ да постѫпишъ. Тази борба ще се продължи нѣколко дни, нѣкога повече, докато най-послѣ рѣшишъ да постѫпишъ по единъ или другъ начинъ. Най-послѣ Господь ти казва: „Избери най-доброто отъ това, което твоитѣ братя те съвѣтваха!
“ Ти изберешъ най-доброто и така постѫпишъ.
Вчера, единъ ученикъ, който отива въ педагогическата гимназия, ми разправяше за единъ урокъ на малкитѣ дѣца въ отдѣленията. Учителката казва на двѣ момченца отъ своитѣ ученици: „Божко, излѣзъ да напишешъ едно знаме! “ Излиза Божко, написва знамето и си отива на мѣстото. Казва на втория ученикъ: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме! “ Излиза и той, написва знамето, отива си на мѣстото.
към беседата >>
Вие виждали ли сте мѫжъ, който плаче?
Вие знаете, че когато Богъ постави първия човѣкъ въ рая, заобиколи го съ най-хубави дървета, съ най-сладкопойни птици, но на Адама стана тежко на сърдцето и дълго врѣме плака, и най-послѣ изказа една велика мѫдрость, че безъ другарка не може. Какво ще прави самъ въ рая, кой ще го утѣшава, съ кого ще сподѣля? Богъ като чу тѫгата му, направи му другарка, създаде Ева. Тъй казва прѣданието. Че е плакалъ Адамъ, това е вѣрно, понеже и днесъ плаче.
Вие виждали ли сте мѫжъ, който плаче?
Казватъ, че гениалнитѣ хора не плачели. Да плаче човѣкъ, това не е слабость, това е изразъ на човѣщина. Плачътъ е едно благородно чувство. Да плачешъ, но на мѣсто! Христосъ, единъ гениаленъ човѣкъ, единъ великъ човѣкъ, Синъ Божий Го наричатъ, и Той плака, и Той пролѣ сълзи. Защо?
към беседата >>
Вчера, единъ ученикъ, който отива въ педагогическата гимназия, ми разправяше за единъ урокъ на малкитѣ дѣца въ отдѣленията.
Нѣкой вѫтрѣ въ тебе ще те съвѣтва едно, други ще те съвѣтва друго, трети ще те съвѣтва съвсѣмъ различно нѣщо. Единъ слѣдъ другъ ще се изреждатъ да те съвѣтватъ, какъ да постѫпишъ. Тази борба ще се продължи нѣколко дни, нѣкога повече, докато най-послѣ рѣшишъ да постѫпишъ по единъ или другъ начинъ. Най-послѣ Господь ти казва: „Избери най-доброто отъ това, което твоитѣ братя те съвѣтваха! “ Ти изберешъ най-доброто и така постѫпишъ.
Вчера, единъ ученикъ, който отива въ педагогическата гимназия, ми разправяше за единъ урокъ на малкитѣ дѣца въ отдѣленията.
Учителката казва на двѣ момченца отъ своитѣ ученици: „Божко, излѣзъ да напишешъ едно знаме! “ Излиза Божко, написва знамето и си отива на мѣстото. Казва на втория ученикъ: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме! “ Излиза и той, написва знамето, отива си на мѣстото. Учителката пита другите дѣца: „Хубави ли сѫ тия знаменца?
към беседата >>
Казватъ, че гениалнитѣ хора не плачели.
Какво ще прави самъ въ рая, кой ще го утѣшава, съ кого ще сподѣля? Богъ като чу тѫгата му, направи му другарка, създаде Ева. Тъй казва прѣданието. Че е плакалъ Адамъ, това е вѣрно, понеже и днесъ плаче. Вие виждали ли сте мѫжъ, който плаче?
Казватъ, че гениалнитѣ хора не плачели.
Да плаче човѣкъ, това не е слабость, това е изразъ на човѣщина. Плачътъ е едно благородно чувство. Да плачешъ, но на мѣсто! Христосъ, единъ гениаленъ човѣкъ, единъ великъ човѣкъ, Синъ Божий Го наричатъ, и Той плака, и Той пролѣ сълзи. Защо? Не можа ли безъ сълзи?
към беседата >>
Учителката казва на двѣ момченца отъ своитѣ ученици: „Божко, излѣзъ да напишешъ едно знаме!
Единъ слѣдъ другъ ще се изреждатъ да те съвѣтватъ, какъ да постѫпишъ. Тази борба ще се продължи нѣколко дни, нѣкога повече, докато най-послѣ рѣшишъ да постѫпишъ по единъ или другъ начинъ. Най-послѣ Господь ти казва: „Избери най-доброто отъ това, което твоитѣ братя те съвѣтваха! “ Ти изберешъ най-доброто и така постѫпишъ. Вчера, единъ ученикъ, който отива въ педагогическата гимназия, ми разправяше за единъ урокъ на малкитѣ дѣца въ отдѣленията.
Учителката казва на двѣ момченца отъ своитѣ ученици: „Божко, излѣзъ да напишешъ едно знаме!
“ Излиза Божко, написва знамето и си отива на мѣстото. Казва на втория ученикъ: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме! “ Излиза и той, написва знамето, отива си на мѣстото. Учителката пита другите дѣца: „Хубави ли сѫ тия знаменца? “ Една отъ ученичкитѣ ѝ дига рѫка.
към беседата >>
Да плаче човѣкъ, това не е слабость, това е изразъ на човѣщина.
Богъ като чу тѫгата му, направи му другарка, създаде Ева. Тъй казва прѣданието. Че е плакалъ Адамъ, това е вѣрно, понеже и днесъ плаче. Вие виждали ли сте мѫжъ, който плаче? Казватъ, че гениалнитѣ хора не плачели.
Да плаче човѣкъ, това не е слабость, това е изразъ на човѣщина.
Плачътъ е едно благородно чувство. Да плачешъ, но на мѣсто! Христосъ, единъ гениаленъ човѣкъ, единъ великъ човѣкъ, Синъ Божий Го наричатъ, и Той плака, и Той пролѣ сълзи. Защо? Не можа ли безъ сълзи? Само единъ ангелски умъ може да оцѣни колко струватъ тия Христови сълзи.
към беседата >>
“ Излиза Божко, написва знамето и си отива на мѣстото.
Тази борба ще се продължи нѣколко дни, нѣкога повече, докато най-послѣ рѣшишъ да постѫпишъ по единъ или другъ начинъ. Най-послѣ Господь ти казва: „Избери най-доброто отъ това, което твоитѣ братя те съвѣтваха! “ Ти изберешъ най-доброто и така постѫпишъ. Вчера, единъ ученикъ, който отива въ педагогическата гимназия, ми разправяше за единъ урокъ на малкитѣ дѣца въ отдѣленията. Учителката казва на двѣ момченца отъ своитѣ ученици: „Божко, излѣзъ да напишешъ едно знаме!
“ Излиза Божко, написва знамето и си отива на мѣстото.
Казва на втория ученикъ: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме! “ Излиза и той, написва знамето, отива си на мѣстото. Учителката пита другите дѣца: „Хубави ли сѫ тия знаменца? “ Една отъ ученичкитѣ ѝ дига рѫка. „Какво ще кажешъ ти Лалке?
към беседата >>
Плачътъ е едно благородно чувство.
Тъй казва прѣданието. Че е плакалъ Адамъ, това е вѣрно, понеже и днесъ плаче. Вие виждали ли сте мѫжъ, който плаче? Казватъ, че гениалнитѣ хора не плачели. Да плаче човѣкъ, това не е слабость, това е изразъ на човѣщина.
Плачътъ е едно благородно чувство.
Да плачешъ, но на мѣсто! Христосъ, единъ гениаленъ човѣкъ, единъ великъ човѣкъ, Синъ Божий Го наричатъ, и Той плака, и Той пролѣ сълзи. Защо? Не можа ли безъ сълзи? Само единъ ангелски умъ може да оцѣни колко струватъ тия Христови сълзи. Когато Христосъ плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелитѣ ги събраха въ едно шишенце.
към беседата >>
Казва на втория ученикъ: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме!
Най-послѣ Господь ти казва: „Избери най-доброто отъ това, което твоитѣ братя те съвѣтваха! “ Ти изберешъ най-доброто и така постѫпишъ. Вчера, единъ ученикъ, който отива въ педагогическата гимназия, ми разправяше за единъ урокъ на малкитѣ дѣца въ отдѣленията. Учителката казва на двѣ момченца отъ своитѣ ученици: „Божко, излѣзъ да напишешъ едно знаме! “ Излиза Божко, написва знамето и си отива на мѣстото.
Казва на втория ученикъ: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме!
“ Излиза и той, написва знамето, отива си на мѣстото. Учителката пита другите дѣца: „Хубави ли сѫ тия знаменца? “ Една отъ ученичкитѣ ѝ дига рѫка. „Какво ще кажешъ ти Лалке? “ – И двѣтѣ знамена не съ хубави.
към беседата >>
Да плачешъ, но на мѣсто!
Че е плакалъ Адамъ, това е вѣрно, понеже и днесъ плаче. Вие виждали ли сте мѫжъ, който плаче? Казватъ, че гениалнитѣ хора не плачели. Да плаче човѣкъ, това не е слабость, това е изразъ на човѣщина. Плачътъ е едно благородно чувство.
Да плачешъ, но на мѣсто!
Христосъ, единъ гениаленъ човѣкъ, единъ великъ човѣкъ, Синъ Божий Го наричатъ, и Той плака, и Той пролѣ сълзи. Защо? Не можа ли безъ сълзи? Само единъ ангелски умъ може да оцѣни колко струватъ тия Христови сълзи. Когато Христосъ плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелитѣ ги събраха въ едно шишенце. Тия сълзи прѣдставляватъ една цѣнна, лѣковита есенция.
към беседата >>
“ Излиза и той, написва знамето, отива си на мѣстото.
“ Ти изберешъ най-доброто и така постѫпишъ. Вчера, единъ ученикъ, който отива въ педагогическата гимназия, ми разправяше за единъ урокъ на малкитѣ дѣца въ отдѣленията. Учителката казва на двѣ момченца отъ своитѣ ученици: „Божко, излѣзъ да напишешъ едно знаме! “ Излиза Божко, написва знамето и си отива на мѣстото. Казва на втория ученикъ: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме!
“ Излиза и той, написва знамето, отива си на мѣстото.
Учителката пита другите дѣца: „Хубави ли сѫ тия знаменца? “ Една отъ ученичкитѣ ѝ дига рѫка. „Какво ще кажешъ ти Лалке? “ – И двѣтѣ знамена не съ хубави. „Излѣзъ тогава да напишешъ ти едно знаме!
към беседата >>
Христосъ, единъ гениаленъ човѣкъ, единъ великъ човѣкъ, Синъ Божий Го наричатъ, и Той плака, и Той пролѣ сълзи. Защо?
Вие виждали ли сте мѫжъ, който плаче? Казватъ, че гениалнитѣ хора не плачели. Да плаче човѣкъ, това не е слабость, това е изразъ на човѣщина. Плачътъ е едно благородно чувство. Да плачешъ, но на мѣсто!
Христосъ, единъ гениаленъ човѣкъ, единъ великъ човѣкъ, Синъ Божий Го наричатъ, и Той плака, и Той пролѣ сълзи. Защо?
Не можа ли безъ сълзи? Само единъ ангелски умъ може да оцѣни колко струватъ тия Христови сълзи. Когато Христосъ плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелитѣ ги събраха въ едно шишенце. Тия сълзи прѣдставляватъ една цѣнна, лѣковита есенция. Христосъ не плака много, прѣдполагамъ да паднаха около 10 капки само отъ очитѣ му, но тия капки сѫ лѣковити.
към беседата >>
Учителката пита другите дѣца: „Хубави ли сѫ тия знаменца?
Вчера, единъ ученикъ, който отива въ педагогическата гимназия, ми разправяше за единъ урокъ на малкитѣ дѣца въ отдѣленията. Учителката казва на двѣ момченца отъ своитѣ ученици: „Божко, излѣзъ да напишешъ едно знаме! “ Излиза Божко, написва знамето и си отива на мѣстото. Казва на втория ученикъ: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме! “ Излиза и той, написва знамето, отива си на мѣстото.
Учителката пита другите дѣца: „Хубави ли сѫ тия знаменца?
“ Една отъ ученичкитѣ ѝ дига рѫка. „Какво ще кажешъ ти Лалке? “ – И двѣтѣ знамена не съ хубави. „Излѣзъ тогава да напишешъ ти едно знаме! “ Излиза Лалка, написва и тя едно знаме.
към беседата >>
Не можа ли безъ сълзи?
Казватъ, че гениалнитѣ хора не плачели. Да плаче човѣкъ, това не е слабость, това е изразъ на човѣщина. Плачътъ е едно благородно чувство. Да плачешъ, но на мѣсто! Христосъ, единъ гениаленъ човѣкъ, единъ великъ човѣкъ, Синъ Божий Го наричатъ, и Той плака, и Той пролѣ сълзи. Защо?
Не можа ли безъ сълзи?
Само единъ ангелски умъ може да оцѣни колко струватъ тия Христови сълзи. Когато Христосъ плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелитѣ ги събраха въ едно шишенце. Тия сълзи прѣдставляватъ една цѣнна, лѣковита есенция. Христосъ не плака много, прѣдполагамъ да паднаха около 10 капки само отъ очитѣ му, но тия капки сѫ лѣковити. Ето вече 2,000 години, какъ свѣтътъ се лѣкува съ тия 10 капки.
към беседата >>
“ Една отъ ученичкитѣ ѝ дига рѫка.
Учителката казва на двѣ момченца отъ своитѣ ученици: „Божко, излѣзъ да напишешъ едно знаме! “ Излиза Божко, написва знамето и си отива на мѣстото. Казва на втория ученикъ: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме! “ Излиза и той, написва знамето, отива си на мѣстото. Учителката пита другите дѣца: „Хубави ли сѫ тия знаменца?
“ Една отъ ученичкитѣ ѝ дига рѫка.
„Какво ще кажешъ ти Лалке? “ – И двѣтѣ знамена не съ хубави. „Излѣзъ тогава да напишешъ ти едно знаме! “ Излиза Лалка, написва и тя едно знаме. Пита я учителката ѝ.
към беседата >>
Само единъ ангелски умъ може да оцѣни колко струватъ тия Христови сълзи.
Да плаче човѣкъ, това не е слабость, това е изразъ на човѣщина. Плачътъ е едно благородно чувство. Да плачешъ, но на мѣсто! Христосъ, единъ гениаленъ човѣкъ, единъ великъ човѣкъ, Синъ Божий Го наричатъ, и Той плака, и Той пролѣ сълзи. Защо? Не можа ли безъ сълзи?
Само единъ ангелски умъ може да оцѣни колко струватъ тия Христови сълзи.
Когато Христосъ плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелитѣ ги събраха въ едно шишенце. Тия сълзи прѣдставляватъ една цѣнна, лѣковита есенция. Христосъ не плака много, прѣдполагамъ да паднаха около 10 капки само отъ очитѣ му, но тия капки сѫ лѣковити. Ето вече 2,000 години, какъ свѣтътъ се лѣкува съ тия 10 капки. Тѣ подържатъ живота на цѣлото човѣчество, лѣкуватъ рани, измиватъ болки.
към беседата >>
„Какво ще кажешъ ти Лалке?
“ Излиза Божко, написва знамето и си отива на мѣстото. Казва на втория ученикъ: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме! “ Излиза и той, написва знамето, отива си на мѣстото. Учителката пита другите дѣца: „Хубави ли сѫ тия знаменца? “ Една отъ ученичкитѣ ѝ дига рѫка.
„Какво ще кажешъ ти Лалке?
“ – И двѣтѣ знамена не съ хубави. „Излѣзъ тогава да напишешъ ти едно знаме! “ Излиза Лалка, написва и тя едно знаме. Пита я учителката ѝ. Я вижъ сега, твоето знаме хубаво ли е?
към беседата >>
Когато Христосъ плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелитѣ ги събраха въ едно шишенце.
Плачътъ е едно благородно чувство. Да плачешъ, но на мѣсто! Христосъ, единъ гениаленъ човѣкъ, единъ великъ човѣкъ, Синъ Божий Го наричатъ, и Той плака, и Той пролѣ сълзи. Защо? Не можа ли безъ сълзи? Само единъ ангелски умъ може да оцѣни колко струватъ тия Христови сълзи.
Когато Христосъ плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелитѣ ги събраха въ едно шишенце.
Тия сълзи прѣдставляватъ една цѣнна, лѣковита есенция. Христосъ не плака много, прѣдполагамъ да паднаха около 10 капки само отъ очитѣ му, но тия капки сѫ лѣковити. Ето вече 2,000 години, какъ свѣтътъ се лѣкува съ тия 10 капки. Тѣ подържатъ живота на цѣлото човѣчество, лѣкуватъ рани, измиватъ болки.
към беседата >>
“ – И двѣтѣ знамена не съ хубави.
Казва на втория ученикъ: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме! “ Излиза и той, написва знамето, отива си на мѣстото. Учителката пита другите дѣца: „Хубави ли сѫ тия знаменца? “ Една отъ ученичкитѣ ѝ дига рѫка. „Какво ще кажешъ ти Лалке?
“ – И двѣтѣ знамена не съ хубави.
„Излѣзъ тогава да напишешъ ти едно знаме! “ Излиза Лалка, написва и тя едно знаме. Пита я учителката ѝ. Я вижъ сега, твоето знаме хубаво ли е? Отдалечава се Лалка малко отъ дъската, разглежда своето знаменце и веднага, засрамена, си навежда надолу очитѣ. Защо?
към беседата >>
Тия сълзи прѣдставляватъ една цѣнна, лѣковита есенция.
Да плачешъ, но на мѣсто! Христосъ, единъ гениаленъ човѣкъ, единъ великъ човѣкъ, Синъ Божий Го наричатъ, и Той плака, и Той пролѣ сълзи. Защо? Не можа ли безъ сълзи? Само единъ ангелски умъ може да оцѣни колко струватъ тия Христови сълзи. Когато Христосъ плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелитѣ ги събраха въ едно шишенце.
Тия сълзи прѣдставляватъ една цѣнна, лѣковита есенция.
Христосъ не плака много, прѣдполагамъ да паднаха около 10 капки само отъ очитѣ му, но тия капки сѫ лѣковити. Ето вече 2,000 години, какъ свѣтътъ се лѣкува съ тия 10 капки. Тѣ подържатъ живота на цѣлото човѣчество, лѣкуватъ рани, измиватъ болки.
към беседата >>
„Излѣзъ тогава да напишешъ ти едно знаме!
“ Излиза и той, написва знамето, отива си на мѣстото. Учителката пита другите дѣца: „Хубави ли сѫ тия знаменца? “ Една отъ ученичкитѣ ѝ дига рѫка. „Какво ще кажешъ ти Лалке? “ – И двѣтѣ знамена не съ хубави.
„Излѣзъ тогава да напишешъ ти едно знаме!
“ Излиза Лалка, написва и тя едно знаме. Пита я учителката ѝ. Я вижъ сега, твоето знаме хубаво ли е? Отдалечава се Лалка малко отъ дъската, разглежда своето знаменце и веднага, засрамена, си навежда надолу очитѣ. Защо? – И нейното знаме не е хубаво, даже е по-лошо отъ това на нейнитѣ двѣ другарчета.
към беседата >>
Христосъ не плака много, прѣдполагамъ да паднаха около 10 капки само отъ очитѣ му, но тия капки сѫ лѣковити.
Христосъ, единъ гениаленъ човѣкъ, единъ великъ човѣкъ, Синъ Божий Го наричатъ, и Той плака, и Той пролѣ сълзи. Защо? Не можа ли безъ сълзи? Само единъ ангелски умъ може да оцѣни колко струватъ тия Христови сълзи. Когато Христосъ плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелитѣ ги събраха въ едно шишенце. Тия сълзи прѣдставляватъ една цѣнна, лѣковита есенция.
Христосъ не плака много, прѣдполагамъ да паднаха около 10 капки само отъ очитѣ му, но тия капки сѫ лѣковити.
Ето вече 2,000 години, какъ свѣтътъ се лѣкува съ тия 10 капки. Тѣ подържатъ живота на цѣлото човѣчество, лѣкуватъ рани, измиватъ болки.
към беседата >>
“ Излиза Лалка, написва и тя едно знаме.
Учителката пита другите дѣца: „Хубави ли сѫ тия знаменца? “ Една отъ ученичкитѣ ѝ дига рѫка. „Какво ще кажешъ ти Лалке? “ – И двѣтѣ знамена не съ хубави. „Излѣзъ тогава да напишешъ ти едно знаме!
“ Излиза Лалка, написва и тя едно знаме.
Пита я учителката ѝ. Я вижъ сега, твоето знаме хубаво ли е? Отдалечава се Лалка малко отъ дъската, разглежда своето знаменце и веднага, засрамена, си навежда надолу очитѣ. Защо? – И нейното знаме не е хубаво, даже е по-лошо отъ това на нейнитѣ двѣ другарчета. Така и ние, нѣкой пѫть разглеждаме идеитѣ на другитѣ хора и казваме: тия идеи не струватъ нищо.
към беседата >>
Ето вече 2,000 години, какъ свѣтътъ се лѣкува съ тия 10 капки.
Не можа ли безъ сълзи? Само единъ ангелски умъ може да оцѣни колко струватъ тия Христови сълзи. Когато Христосъ плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелитѣ ги събраха въ едно шишенце. Тия сълзи прѣдставляватъ една цѣнна, лѣковита есенция. Христосъ не плака много, прѣдполагамъ да паднаха около 10 капки само отъ очитѣ му, но тия капки сѫ лѣковити.
Ето вече 2,000 години, какъ свѣтътъ се лѣкува съ тия 10 капки.
Тѣ подържатъ живота на цѣлото човѣчество, лѣкуватъ рани, измиватъ болки.
към беседата >>
Пита я учителката ѝ.
“ Една отъ ученичкитѣ ѝ дига рѫка. „Какво ще кажешъ ти Лалке? “ – И двѣтѣ знамена не съ хубави. „Излѣзъ тогава да напишешъ ти едно знаме! “ Излиза Лалка, написва и тя едно знаме.
Пита я учителката ѝ.
Я вижъ сега, твоето знаме хубаво ли е? Отдалечава се Лалка малко отъ дъската, разглежда своето знаменце и веднага, засрамена, си навежда надолу очитѣ. Защо? – И нейното знаме не е хубаво, даже е по-лошо отъ това на нейнитѣ двѣ другарчета. Така и ние, нѣкой пѫть разглеждаме идеитѣ на другитѣ хора и казваме: тия идеи не струватъ нищо. Прави сте, но като излѣземъ и напишемъ, или изкажемъ нашитѣ идеи, виждаме, че и тѣ не сѫ отъ най-хубавитѣ.
към беседата >>
Тѣ подържатъ живота на цѣлото човѣчество, лѣкуватъ рани, измиватъ болки.
Само единъ ангелски умъ може да оцѣни колко струватъ тия Христови сълзи. Когато Христосъ плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелитѣ ги събраха въ едно шишенце. Тия сълзи прѣдставляватъ една цѣнна, лѣковита есенция. Христосъ не плака много, прѣдполагамъ да паднаха около 10 капки само отъ очитѣ му, но тия капки сѫ лѣковити. Ето вече 2,000 години, какъ свѣтътъ се лѣкува съ тия 10 капки.
Тѣ подържатъ живота на цѣлото човѣчество, лѣкуватъ рани, измиватъ болки.
към беседата >>
Я вижъ сега, твоето знаме хубаво ли е?
„Какво ще кажешъ ти Лалке? “ – И двѣтѣ знамена не съ хубави. „Излѣзъ тогава да напишешъ ти едно знаме! “ Излиза Лалка, написва и тя едно знаме. Пита я учителката ѝ.
Я вижъ сега, твоето знаме хубаво ли е?
Отдалечава се Лалка малко отъ дъската, разглежда своето знаменце и веднага, засрамена, си навежда надолу очитѣ. Защо? – И нейното знаме не е хубаво, даже е по-лошо отъ това на нейнитѣ двѣ другарчета. Така и ние, нѣкой пѫть разглеждаме идеитѣ на другитѣ хора и казваме: тия идеи не струватъ нищо. Прави сте, но като излѣземъ и напишемъ, или изкажемъ нашитѣ идеи, виждаме, че и тѣ не сѫ отъ най-хубавитѣ. Погледаме се и казваме: и нашитѣ не сѫ хубави, т.е.
към беседата >>
Вѣрвайте въ Бога!
Вѣрвайте въ Бога!
Въ съврѣменната система на възпитание има една отрицателна страна и всички хора се запитватъ: ама защо трѣбва да вѣрваме? – Трѣбва да вѣрвашъ, защото си слабъ. Ще кажете: какъ, азъ да съмъ слабъ? – Ами че слабъ си, разбира се. Ако нѣкой отъ васъ мисли, че е силенъ, нека не яде.
към беседата >>
Отдалечава се Лалка малко отъ дъската, разглежда своето знаменце и веднага, засрамена, си навежда надолу очитѣ. Защо?
“ – И двѣтѣ знамена не съ хубави. „Излѣзъ тогава да напишешъ ти едно знаме! “ Излиза Лалка, написва и тя едно знаме. Пита я учителката ѝ. Я вижъ сега, твоето знаме хубаво ли е?
Отдалечава се Лалка малко отъ дъската, разглежда своето знаменце и веднага, засрамена, си навежда надолу очитѣ. Защо?
– И нейното знаме не е хубаво, даже е по-лошо отъ това на нейнитѣ двѣ другарчета. Така и ние, нѣкой пѫть разглеждаме идеитѣ на другитѣ хора и казваме: тия идеи не струватъ нищо. Прави сте, но като излѣземъ и напишемъ, или изкажемъ нашитѣ идеи, виждаме, че и тѣ не сѫ отъ най-хубавитѣ. Погледаме се и казваме: и нашитѣ не сѫ хубави, т.е. не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ.
към беседата >>
Въ съврѣменната система на възпитание има една отрицателна страна и всички хора се запитватъ: ама защо трѣбва да вѣрваме?
Вѣрвайте въ Бога!
Въ съврѣменната система на възпитание има една отрицателна страна и всички хора се запитватъ: ама защо трѣбва да вѣрваме?
– Трѣбва да вѣрвашъ, защото си слабъ. Ще кажете: какъ, азъ да съмъ слабъ? – Ами че слабъ си, разбира се. Ако нѣкой отъ васъ мисли, че е силенъ, нека не яде. Защо трѣбва да ядешъ?
към беседата >>
– И нейното знаме не е хубаво, даже е по-лошо отъ това на нейнитѣ двѣ другарчета.
„Излѣзъ тогава да напишешъ ти едно знаме! “ Излиза Лалка, написва и тя едно знаме. Пита я учителката ѝ. Я вижъ сега, твоето знаме хубаво ли е? Отдалечава се Лалка малко отъ дъската, разглежда своето знаменце и веднага, засрамена, си навежда надолу очитѣ. Защо?
– И нейното знаме не е хубаво, даже е по-лошо отъ това на нейнитѣ двѣ другарчета.
Така и ние, нѣкой пѫть разглеждаме идеитѣ на другитѣ хора и казваме: тия идеи не струватъ нищо. Прави сте, но като излѣземъ и напишемъ, или изкажемъ нашитѣ идеи, виждаме, че и тѣ не сѫ отъ най-хубавитѣ. Погледаме се и казваме: и нашитѣ не сѫ хубави, т.е. не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ. И тогава идва смущението въ душата ни и казваме: защо азъ да съмъ толкова глупавъ?
към беседата >>
– Трѣбва да вѣрвашъ, защото си слабъ.
Вѣрвайте въ Бога! Въ съврѣменната система на възпитание има една отрицателна страна и всички хора се запитватъ: ама защо трѣбва да вѣрваме?
– Трѣбва да вѣрвашъ, защото си слабъ.
Ще кажете: какъ, азъ да съмъ слабъ? – Ами че слабъ си, разбира се. Ако нѣкой отъ васъ мисли, че е силенъ, нека не яде. Защо трѣбва да ядешъ? – Защото си слабъ.
към беседата >>
Така и ние, нѣкой пѫть разглеждаме идеитѣ на другитѣ хора и казваме: тия идеи не струватъ нищо.
“ Излиза Лалка, написва и тя едно знаме. Пита я учителката ѝ. Я вижъ сега, твоето знаме хубаво ли е? Отдалечава се Лалка малко отъ дъската, разглежда своето знаменце и веднага, засрамена, си навежда надолу очитѣ. Защо? – И нейното знаме не е хубаво, даже е по-лошо отъ това на нейнитѣ двѣ другарчета.
Така и ние, нѣкой пѫть разглеждаме идеитѣ на другитѣ хора и казваме: тия идеи не струватъ нищо.
Прави сте, но като излѣземъ и напишемъ, или изкажемъ нашитѣ идеи, виждаме, че и тѣ не сѫ отъ най-хубавитѣ. Погледаме се и казваме: и нашитѣ не сѫ хубави, т.е. не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ. И тогава идва смущението въ душата ни и казваме: защо азъ да съмъ толкова глупавъ? Защо азъ да съмъ толкова невѣжа?
към беседата >>
Ще кажете: какъ, азъ да съмъ слабъ?
Вѣрвайте въ Бога! Въ съврѣменната система на възпитание има една отрицателна страна и всички хора се запитватъ: ама защо трѣбва да вѣрваме? – Трѣбва да вѣрвашъ, защото си слабъ.
Ще кажете: какъ, азъ да съмъ слабъ?
– Ами че слабъ си, разбира се. Ако нѣкой отъ васъ мисли, че е силенъ, нека не яде. Защо трѣбва да ядешъ? – Защото си слабъ. Като не ядешъ три дни, отслабвашъ.
към беседата >>
Прави сте, но като излѣземъ и напишемъ, или изкажемъ нашитѣ идеи, виждаме, че и тѣ не сѫ отъ най-хубавитѣ.
Пита я учителката ѝ. Я вижъ сега, твоето знаме хубаво ли е? Отдалечава се Лалка малко отъ дъската, разглежда своето знаменце и веднага, засрамена, си навежда надолу очитѣ. Защо? – И нейното знаме не е хубаво, даже е по-лошо отъ това на нейнитѣ двѣ другарчета. Така и ние, нѣкой пѫть разглеждаме идеитѣ на другитѣ хора и казваме: тия идеи не струватъ нищо.
Прави сте, но като излѣземъ и напишемъ, или изкажемъ нашитѣ идеи, виждаме, че и тѣ не сѫ отъ най-хубавитѣ.
Погледаме се и казваме: и нашитѣ не сѫ хубави, т.е. не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ. И тогава идва смущението въ душата ни и казваме: защо азъ да съмъ толкова глупавъ? Защо азъ да съмъ толкова невѣжа? Защо азъ да не мога да се изказвамъ, да говоря?
към беседата >>
– Ами че слабъ си, разбира се.
Вѣрвайте въ Бога! Въ съврѣменната система на възпитание има една отрицателна страна и всички хора се запитватъ: ама защо трѣбва да вѣрваме? – Трѣбва да вѣрвашъ, защото си слабъ. Ще кажете: какъ, азъ да съмъ слабъ?
– Ами че слабъ си, разбира се.
Ако нѣкой отъ васъ мисли, че е силенъ, нека не яде. Защо трѣбва да ядешъ? – Защото си слабъ. Като не ядешъ три дни, отслабвашъ. Като не пиешъ вода 5–6 дни, отслабвашъ.
към беседата >>
Погледаме се и казваме: и нашитѣ не сѫ хубави, т.е.
Я вижъ сега, твоето знаме хубаво ли е? Отдалечава се Лалка малко отъ дъската, разглежда своето знаменце и веднага, засрамена, си навежда надолу очитѣ. Защо? – И нейното знаме не е хубаво, даже е по-лошо отъ това на нейнитѣ двѣ другарчета. Така и ние, нѣкой пѫть разглеждаме идеитѣ на другитѣ хора и казваме: тия идеи не струватъ нищо. Прави сте, но като излѣземъ и напишемъ, или изкажемъ нашитѣ идеи, виждаме, че и тѣ не сѫ отъ най-хубавитѣ.
Погледаме се и казваме: и нашитѣ не сѫ хубави, т.е.
не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ. И тогава идва смущението въ душата ни и казваме: защо азъ да съмъ толкова глупавъ? Защо азъ да съмъ толкова невѣжа? Защо азъ да не мога да се изказвамъ, да говоря? – За да можешъ да говоришъ, трѣбва очитѣ ти да изпъкнатъ, като на жаба.
към беседата >>
Ако нѣкой отъ васъ мисли, че е силенъ, нека не яде.
Вѣрвайте въ Бога! Въ съврѣменната система на възпитание има една отрицателна страна и всички хора се запитватъ: ама защо трѣбва да вѣрваме? – Трѣбва да вѣрвашъ, защото си слабъ. Ще кажете: какъ, азъ да съмъ слабъ? – Ами че слабъ си, разбира се.
Ако нѣкой отъ васъ мисли, че е силенъ, нека не яде.
Защо трѣбва да ядешъ? – Защото си слабъ. Като не ядешъ три дни, отслабвашъ. Като не пиешъ вода 5–6 дни, отслабвашъ. Слѣдователно трѣбва да ядешъ, понеже си слабъ; трѣбва да пиешъ вода понеже си слабъ; трѣбва да вѣрвашъ, понеже си слабъ.
към беседата >>
не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ.
Отдалечава се Лалка малко отъ дъската, разглежда своето знаменце и веднага, засрамена, си навежда надолу очитѣ. Защо? – И нейното знаме не е хубаво, даже е по-лошо отъ това на нейнитѣ двѣ другарчета. Така и ние, нѣкой пѫть разглеждаме идеитѣ на другитѣ хора и казваме: тия идеи не струватъ нищо. Прави сте, но като излѣземъ и напишемъ, или изкажемъ нашитѣ идеи, виждаме, че и тѣ не сѫ отъ най-хубавитѣ. Погледаме се и казваме: и нашитѣ не сѫ хубави, т.е.
не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ.
И тогава идва смущението въ душата ни и казваме: защо азъ да съмъ толкова глупавъ? Защо азъ да съмъ толкова невѣжа? Защо азъ да не мога да се изказвамъ, да говоря? – За да можешъ да говоришъ, трѣбва очитѣ ти да изпъкнатъ, като на жаба. За това трѣбва да се молишъ на Господа.
към беседата >>
Защо трѣбва да ядешъ?
Въ съврѣменната система на възпитание има една отрицателна страна и всички хора се запитватъ: ама защо трѣбва да вѣрваме? – Трѣбва да вѣрвашъ, защото си слабъ. Ще кажете: какъ, азъ да съмъ слабъ? – Ами че слабъ си, разбира се. Ако нѣкой отъ васъ мисли, че е силенъ, нека не яде.
Защо трѣбва да ядешъ?
– Защото си слабъ. Като не ядешъ три дни, отслабвашъ. Като не пиешъ вода 5–6 дни, отслабвашъ. Слѣдователно трѣбва да ядешъ, понеже си слабъ; трѣбва да пиешъ вода понеже си слабъ; трѣбва да вѣрвашъ, понеже си слабъ.
към беседата >>
И тогава идва смущението въ душата ни и казваме: защо азъ да съмъ толкова глупавъ?
– И нейното знаме не е хубаво, даже е по-лошо отъ това на нейнитѣ двѣ другарчета. Така и ние, нѣкой пѫть разглеждаме идеитѣ на другитѣ хора и казваме: тия идеи не струватъ нищо. Прави сте, но като излѣземъ и напишемъ, или изкажемъ нашитѣ идеи, виждаме, че и тѣ не сѫ отъ най-хубавитѣ. Погледаме се и казваме: и нашитѣ не сѫ хубави, т.е. не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ.
И тогава идва смущението въ душата ни и казваме: защо азъ да съмъ толкова глупавъ?
Защо азъ да съмъ толкова невѣжа? Защо азъ да не мога да се изказвамъ, да говоря? – За да можешъ да говоришъ, трѣбва очитѣ ти да изпъкнатъ, като на жаба. За това трѣбва да се молишъ на Господа. Защо азъ не мога да мисля?
към беседата >>
– Защото си слабъ.
– Трѣбва да вѣрвашъ, защото си слабъ. Ще кажете: какъ, азъ да съмъ слабъ? – Ами че слабъ си, разбира се. Ако нѣкой отъ васъ мисли, че е силенъ, нека не яде. Защо трѣбва да ядешъ?
– Защото си слабъ.
Като не ядешъ три дни, отслабвашъ. Като не пиешъ вода 5–6 дни, отслабвашъ. Слѣдователно трѣбва да ядешъ, понеже си слабъ; трѣбва да пиешъ вода понеже си слабъ; трѣбва да вѣрвашъ, понеже си слабъ.
към беседата >>
Защо азъ да съмъ толкова невѣжа?
Така и ние, нѣкой пѫть разглеждаме идеитѣ на другитѣ хора и казваме: тия идеи не струватъ нищо. Прави сте, но като излѣземъ и напишемъ, или изкажемъ нашитѣ идеи, виждаме, че и тѣ не сѫ отъ най-хубавитѣ. Погледаме се и казваме: и нашитѣ не сѫ хубави, т.е. не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ. И тогава идва смущението въ душата ни и казваме: защо азъ да съмъ толкова глупавъ?
Защо азъ да съмъ толкова невѣжа?
Защо азъ да не мога да се изказвамъ, да говоря? – За да можешъ да говоришъ, трѣбва очитѣ ти да изпъкнатъ, като на жаба. За това трѣбва да се молишъ на Господа. Защо азъ не мога да мисля? – Ще се молишъ на Господа да ти се развие центъра отпрѣдъ на челото повече.
към беседата >>
Като не ядешъ три дни, отслабвашъ.
Ще кажете: какъ, азъ да съмъ слабъ? – Ами че слабъ си, разбира се. Ако нѣкой отъ васъ мисли, че е силенъ, нека не яде. Защо трѣбва да ядешъ? – Защото си слабъ.
Като не ядешъ три дни, отслабвашъ.
Като не пиешъ вода 5–6 дни, отслабвашъ. Слѣдователно трѣбва да ядешъ, понеже си слабъ; трѣбва да пиешъ вода понеже си слабъ; трѣбва да вѣрвашъ, понеже си слабъ.
към беседата >>
Защо азъ да не мога да се изказвамъ, да говоря?
Прави сте, но като излѣземъ и напишемъ, или изкажемъ нашитѣ идеи, виждаме, че и тѣ не сѫ отъ най-хубавитѣ. Погледаме се и казваме: и нашитѣ не сѫ хубави, т.е. не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ. И тогава идва смущението въ душата ни и казваме: защо азъ да съмъ толкова глупавъ? Защо азъ да съмъ толкова невѣжа?
Защо азъ да не мога да се изказвамъ, да говоря?
– За да можешъ да говоришъ, трѣбва очитѣ ти да изпъкнатъ, като на жаба. За това трѣбва да се молишъ на Господа. Защо азъ не мога да мисля? – Ще се молишъ на Господа да ти се развие центъра отпрѣдъ на челото повече. Защо не мога да си въобразявамъ?
към беседата >>
Като не пиешъ вода 5–6 дни, отслабвашъ.
– Ами че слабъ си, разбира се. Ако нѣкой отъ васъ мисли, че е силенъ, нека не яде. Защо трѣбва да ядешъ? – Защото си слабъ. Като не ядешъ три дни, отслабвашъ.
Като не пиешъ вода 5–6 дни, отслабвашъ.
Слѣдователно трѣбва да ядешъ, понеже си слабъ; трѣбва да пиешъ вода понеже си слабъ; трѣбва да вѣрвашъ, понеже си слабъ.
към беседата >>
– За да можешъ да говоришъ, трѣбва очитѣ ти да изпъкнатъ, като на жаба.
Погледаме се и казваме: и нашитѣ не сѫ хубави, т.е. не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ. И тогава идва смущението въ душата ни и казваме: защо азъ да съмъ толкова глупавъ? Защо азъ да съмъ толкова невѣжа? Защо азъ да не мога да се изказвамъ, да говоря?
– За да можешъ да говоришъ, трѣбва очитѣ ти да изпъкнатъ, като на жаба.
За това трѣбва да се молишъ на Господа. Защо азъ не мога да мисля? – Ще се молишъ на Господа да ти се развие центъра отпрѣдъ на челото повече. Защо не мога да си въобразявамъ? – Ще се молишъ на Господа, да ти даде условия да се разшири челото ти.
към беседата >>
– В мене вярвайте!
(втори вариант)
„Да се не смущава сърцето ви“, всичко това е лесно. И тогава, за това смущение, Христос предписва церове. Какви са церовете? – За да не се смущава сърцето ви, вярвайте в Бога! И после?
– В мене вярвайте!
Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума. И много от органическите болести се дължат на едно вътрешно органическо смущение. Много от болестите се дължат на смущения на чувствата; много от болестите се дължат на смущения на ума, значи те са умствени смущения. Когато болестите се дължат на умствени смущения, те засягат мускулната система, засягат и белите дробове. Когато смущенията са повече от чувствен характер, те засягат сърцето и черния дроб, дихателната система и кръвоносните съдове.
към втори вариант >>
Каква философия има в този живот?
(втори вариант)
Питам: каква философия има в този лист, който се откъснал от дървото? Цялото човечество представлява едно дърво и всеки един от вас е един лист на това дърво. И забележете, че всеки човек сам себе си може да откъсне от този организъм. Никакъв вятър, никакви бури, никой не може да го откъсне. Сам той може да скъса нишките на своя живот.
Каква философия има в този живот?
Като дойдат ветровете, ще се търкаляш наляво-надясно; като те питат защо се търкаляш, ще кажеш, защото съм глупав. Не, ти се търкаляш, защото не вярваш. Защо съм сиромах? Защото не вярваш, ти си при корените долу. Някой казва: аз съм паднал.
към втори вариант >>
В мисълта ви веднага ще дойде онази младата мома.
(втори вариант)
Сега, на първо място ще хванете змията; после ще хванете лъва; после бика и най-после ще хванете война. Хванете ли ги, ще дойде след вас гълъбът, после агнето, след него крината с жито и най-после красивата девица.
В мисълта ви веднага ще дойде онази младата мома.
Не, под младата мома аз разбирам абсолютната чистота, в която няма никаква скверност. Абсолютна чистота има, когато душата е девствена, чиста от всякакви пороци. Изпитвали ли сте какво нещо е да бъдете свободни от грях?
към втори вариант >>
Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума.
(втори вариант)
И тогава, за това смущение, Христос предписва церове. Какви са церовете? – За да не се смущава сърцето ви, вярвайте в Бога! И после? – В мене вярвайте!
Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума.
И много от органическите болести се дължат на едно вътрешно органическо смущение. Много от болестите се дължат на смущения на чувствата; много от болестите се дължат на смущения на ума, значи те са умствени смущения. Когато болестите се дължат на умствени смущения, те засягат мускулната система, засягат и белите дробове. Когато смущенията са повече от чувствен характер, те засягат сърцето и черния дроб, дихателната система и кръвоносните съдове. Туй вцепеняване на кръвоносните съдове, от което хората често умират преждевременно, се дължи на тия вътрешни смущения, които повреждат нервната ни система.
към втори вариант >>
Като дойдат ветровете, ще се търкаляш наляво-надясно; като те питат защо се търкаляш, ще кажеш, защото съм глупав.
(втори вариант)
Цялото човечество представлява едно дърво и всеки един от вас е един лист на това дърво. И забележете, че всеки човек сам себе си може да откъсне от този организъм. Никакъв вятър, никакви бури, никой не може да го откъсне. Сам той може да скъса нишките на своя живот. Каква философия има в този живот?
Като дойдат ветровете, ще се търкаляш наляво-надясно; като те питат защо се търкаляш, ще кажеш, защото съм глупав.
Не, ти се търкаляш, защото не вярваш. Защо съм сиромах? Защото не вярваш, ти си при корените долу. Някой казва: аз съм паднал. Какво да правя?
към втори вариант >>
Не, под младата мома аз разбирам абсолютната чистота, в която няма никаква скверност.
(втори вариант)
Сега, на първо място ще хванете змията; после ще хванете лъва; после бика и най-после ще хванете война. Хванете ли ги, ще дойде след вас гълъбът, после агнето, след него крината с жито и най-после красивата девица. В мисълта ви веднага ще дойде онази младата мома.
Не, под младата мома аз разбирам абсолютната чистота, в която няма никаква скверност.
Абсолютна чистота има, когато душата е девствена, чиста от всякакви пороци. Изпитвали ли сте какво нещо е да бъдете свободни от грях?
към втори вариант >>
И много от органическите болести се дължат на едно вътрешно органическо смущение.
(втори вариант)
Какви са церовете? – За да не се смущава сърцето ви, вярвайте в Бога! И после? – В мене вярвайте! Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума.
И много от органическите болести се дължат на едно вътрешно органическо смущение.
Много от болестите се дължат на смущения на чувствата; много от болестите се дължат на смущения на ума, значи те са умствени смущения. Когато болестите се дължат на умствени смущения, те засягат мускулната система, засягат и белите дробове. Когато смущенията са повече от чувствен характер, те засягат сърцето и черния дроб, дихателната система и кръвоносните съдове. Туй вцепеняване на кръвоносните съдове, от което хората често умират преждевременно, се дължи на тия вътрешни смущения, които повреждат нервната ни система. Ето защо Христос има право да казва: „не се смущавайте“, т.е.
към втори вариант >>
Не, ти се търкаляш, защото не вярваш.
(втори вариант)
И забележете, че всеки човек сам себе си може да откъсне от този организъм. Никакъв вятър, никакви бури, никой не може да го откъсне. Сам той може да скъса нишките на своя живот. Каква философия има в този живот? Като дойдат ветровете, ще се търкаляш наляво-надясно; като те питат защо се търкаляш, ще кажеш, защото съм глупав.
Не, ти се търкаляш, защото не вярваш.
Защо съм сиромах? Защото не вярваш, ти си при корените долу. Някой казва: аз съм паднал. Какво да правя? Падналите хора не могат да се спасят, както те искат.
към втори вариант >>
Абсолютна чистота има, когато душата е девствена, чиста от всякакви пороци.
(втори вариант)
Сега, на първо място ще хванете змията; после ще хванете лъва; после бика и най-после ще хванете война. Хванете ли ги, ще дойде след вас гълъбът, после агнето, след него крината с жито и най-после красивата девица. В мисълта ви веднага ще дойде онази младата мома. Не, под младата мома аз разбирам абсолютната чистота, в която няма никаква скверност.
Абсолютна чистота има, когато душата е девствена, чиста от всякакви пороци.
Изпитвали ли сте какво нещо е да бъдете свободни от грях?
към втори вариант >>
Много от болестите се дължат на смущения на чувствата; много от болестите се дължат на смущения на ума, значи те са умствени смущения.
(втори вариант)
– За да не се смущава сърцето ви, вярвайте в Бога! И после? – В мене вярвайте! Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума. И много от органическите болести се дължат на едно вътрешно органическо смущение.
Много от болестите се дължат на смущения на чувствата; много от болестите се дължат на смущения на ума, значи те са умствени смущения.
Когато болестите се дължат на умствени смущения, те засягат мускулната система, засягат и белите дробове. Когато смущенията са повече от чувствен характер, те засягат сърцето и черния дроб, дихателната система и кръвоносните съдове. Туй вцепеняване на кръвоносните съдове, от което хората често умират преждевременно, се дължи на тия вътрешни смущения, които повреждат нервната ни система. Ето защо Христос има право да казва: „не се смущавайте“, т.е. избягвайте всички родове смущения.
към втори вариант >>
Защо съм сиромах?
(втори вариант)
Никакъв вятър, никакви бури, никой не може да го откъсне. Сам той може да скъса нишките на своя живот. Каква философия има в този живот? Като дойдат ветровете, ще се търкаляш наляво-надясно; като те питат защо се търкаляш, ще кажеш, защото съм глупав. Не, ти се търкаляш, защото не вярваш.
Защо съм сиромах?
Защото не вярваш, ти си при корените долу. Някой казва: аз съм паднал. Какво да правя? Падналите хора не могат да се спасят, както те искат. По друг начин могат да се спасят.
към втори вариант >>
Изпитвали ли сте какво нещо е да бъдете свободни от грях?
(втори вариант)
Сега, на първо място ще хванете змията; после ще хванете лъва; после бика и най-после ще хванете война. Хванете ли ги, ще дойде след вас гълъбът, после агнето, след него крината с жито и най-после красивата девица. В мисълта ви веднага ще дойде онази младата мома. Не, под младата мома аз разбирам абсолютната чистота, в която няма никаква скверност. Абсолютна чистота има, когато душата е девствена, чиста от всякакви пороци.
Изпитвали ли сте какво нещо е да бъдете свободни от грях?
към втори вариант >>
Когато болестите се дължат на умствени смущения, те засягат мускулната система, засягат и белите дробове.
(втори вариант)
И после? – В мене вярвайте! Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума. И много от органическите болести се дължат на едно вътрешно органическо смущение. Много от болестите се дължат на смущения на чувствата; много от болестите се дължат на смущения на ума, значи те са умствени смущения.
Когато болестите се дължат на умствени смущения, те засягат мускулната система, засягат и белите дробове.
Когато смущенията са повече от чувствен характер, те засягат сърцето и черния дроб, дихателната система и кръвоносните съдове. Туй вцепеняване на кръвоносните съдове, от което хората често умират преждевременно, се дължи на тия вътрешни смущения, които повреждат нервната ни система. Ето защо Христос има право да казва: „не се смущавайте“, т.е. избягвайте всички родове смущения. Някой казва: не може да се избягнат тия смущения.
към втори вариант >>
Защото не вярваш, ти си при корените долу.
(втори вариант)
Сам той може да скъса нишките на своя живот. Каква философия има в този живот? Като дойдат ветровете, ще се търкаляш наляво-надясно; като те питат защо се търкаляш, ще кажеш, защото съм глупав. Не, ти се търкаляш, защото не вярваш. Защо съм сиромах?
Защото не вярваш, ти си при корените долу.
Някой казва: аз съм паднал. Какво да правя? Падналите хора не могат да се спасят, както те искат. По друг начин могат да се спасят. Аз не мога да те взема да те залепя горе на дървото, но трябва да минеш през една строга дисциплина.
към втори вариант >>
Аз бих желал за един ден поне или за един час да почувствате какво нещо е чистотата, какво нещо е да се освободи душата от всички свои пороци и с един широк замах да разпери крилата си да излезе от сферата на този земен живот, да се освободи от нейните окови и да погледне с очите на Онзи, чиято велика Мъдрост е навсякъде и с която той разрешава всички въпроси.
(втори вариант)
Аз бих желал за един ден поне или за един час да почувствате какво нещо е чистотата, какво нещо е да се освободи душата от всички свои пороци и с един широк замах да разпери крилата си да излезе от сферата на този земен живот, да се освободи от нейните окови и да погледне с очите на Онзи, чиято велика Мъдрост е навсякъде и с която той разрешава всички въпроси.
Не мислете, че Бог ще ни остави роби. Не, Той е решил да ни даде свобода! Той е, Който воюва заради нас. Ние имаме един, Който воюва за нас. Има още мнозина, които воюват заради нас.
към втори вариант >>
Когато смущенията са повече от чувствен характер, те засягат сърцето и черния дроб, дихателната система и кръвоносните съдове.
(втори вариант)
– В мене вярвайте! Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума. И много от органическите болести се дължат на едно вътрешно органическо смущение. Много от болестите се дължат на смущения на чувствата; много от болестите се дължат на смущения на ума, значи те са умствени смущения. Когато болестите се дължат на умствени смущения, те засягат мускулната система, засягат и белите дробове.
Когато смущенията са повече от чувствен характер, те засягат сърцето и черния дроб, дихателната система и кръвоносните съдове.
Туй вцепеняване на кръвоносните съдове, от което хората често умират преждевременно, се дължи на тия вътрешни смущения, които повреждат нервната ни система. Ето защо Христос има право да казва: „не се смущавайте“, т.е. избягвайте всички родове смущения. Някой казва: не може да се избягнат тия смущения. Питам: майка ти с думата „не може“ ли те роди?
към втори вариант >>
Някой казва: аз съм паднал.
(втори вариант)
Каква философия има в този живот? Като дойдат ветровете, ще се търкаляш наляво-надясно; като те питат защо се търкаляш, ще кажеш, защото съм глупав. Не, ти се търкаляш, защото не вярваш. Защо съм сиромах? Защото не вярваш, ти си при корените долу.
Някой казва: аз съм паднал.
Какво да правя? Падналите хора не могат да се спасят, както те искат. По друг начин могат да се спасят. Аз не мога да те взема да те залепя горе на дървото, но трябва да минеш през една строга дисциплина. Като сте горе на дървото, казвам ви: пазете се да не паднете от клонищата!
към втори вариант >>
Не мислете, че Бог ще ни остави роби.
(втори вариант)
Аз бих желал за един ден поне или за един час да почувствате какво нещо е чистотата, какво нещо е да се освободи душата от всички свои пороци и с един широк замах да разпери крилата си да излезе от сферата на този земен живот, да се освободи от нейните окови и да погледне с очите на Онзи, чиято велика Мъдрост е навсякъде и с която той разрешава всички въпроси.
Не мислете, че Бог ще ни остави роби.
Не, Той е решил да ни даде свобода! Той е, Който воюва заради нас. Ние имаме един, Който воюва за нас. Има още мнозина, които воюват заради нас. Това са нашите Бели Братя, които са извадили своите ножове и силата е с тях.
към втори вариант >>
Туй вцепеняване на кръвоносните съдове, от което хората често умират преждевременно, се дължи на тия вътрешни смущения, които повреждат нервната ни система.
(втори вариант)
Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума. И много от органическите болести се дължат на едно вътрешно органическо смущение. Много от болестите се дължат на смущения на чувствата; много от болестите се дължат на смущения на ума, значи те са умствени смущения. Когато болестите се дължат на умствени смущения, те засягат мускулната система, засягат и белите дробове. Когато смущенията са повече от чувствен характер, те засягат сърцето и черния дроб, дихателната система и кръвоносните съдове.
Туй вцепеняване на кръвоносните съдове, от което хората често умират преждевременно, се дължи на тия вътрешни смущения, които повреждат нервната ни система.
Ето защо Христос има право да казва: „не се смущавайте“, т.е. избягвайте всички родове смущения. Някой казва: не може да се избягнат тия смущения. Питам: майка ти с думата „не може“ ли те роди? Колко време се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“!
към втори вариант >>
Какво да правя?
(втори вариант)
Като дойдат ветровете, ще се търкаляш наляво-надясно; като те питат защо се търкаляш, ще кажеш, защото съм глупав. Не, ти се търкаляш, защото не вярваш. Защо съм сиромах? Защото не вярваш, ти си при корените долу. Някой казва: аз съм паднал.
Какво да правя?
Падналите хора не могат да се спасят, както те искат. По друг начин могат да се спасят. Аз не мога да те взема да те залепя горе на дървото, но трябва да минеш през една строга дисциплина. Като сте горе на дървото, казвам ви: пазете се да не паднете от клонищата! Аз не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислят, че като паднат от дървото, ще може да ги вземат като сух лист и да ги залепят на самото дърво.
към втори вариант >>
Не, Той е решил да ни даде свобода!
(втори вариант)
Аз бих желал за един ден поне или за един час да почувствате какво нещо е чистотата, какво нещо е да се освободи душата от всички свои пороци и с един широк замах да разпери крилата си да излезе от сферата на този земен живот, да се освободи от нейните окови и да погледне с очите на Онзи, чиято велика Мъдрост е навсякъде и с която той разрешава всички въпроси. Не мислете, че Бог ще ни остави роби.
Не, Той е решил да ни даде свобода!
Той е, Който воюва заради нас. Ние имаме един, Който воюва за нас. Има още мнозина, които воюват заради нас. Това са нашите Бели Братя, които са извадили своите ножове и силата е с тях. Отдавна те са хванали змията и гълъбът е с тях; отдавна те са хванали лъва, намазали са очите му и агнето е с тях; отдавна те са хванали бика, намазали са очите му и крината с жито е с тях; отдавна те са хванали война, намазали са очите му и младата, красивата девица е с тях.
към втори вариант >>
Ето защо Христос има право да казва: „не се смущавайте“, т.е.
(втори вариант)
И много от органическите болести се дължат на едно вътрешно органическо смущение. Много от болестите се дължат на смущения на чувствата; много от болестите се дължат на смущения на ума, значи те са умствени смущения. Когато болестите се дължат на умствени смущения, те засягат мускулната система, засягат и белите дробове. Когато смущенията са повече от чувствен характер, те засягат сърцето и черния дроб, дихателната система и кръвоносните съдове. Туй вцепеняване на кръвоносните съдове, от което хората често умират преждевременно, се дължи на тия вътрешни смущения, които повреждат нервната ни система.
Ето защо Христос има право да казва: „не се смущавайте“, т.е.
избягвайте всички родове смущения. Някой казва: не може да се избягнат тия смущения. Питам: майка ти с думата „не може“ ли те роди? Колко време се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“! Ти първо се роди с плача.
към втори вариант >>
Падналите хора не могат да се спасят, както те искат.
(втори вариант)
Не, ти се търкаляш, защото не вярваш. Защо съм сиромах? Защото не вярваш, ти си при корените долу. Някой казва: аз съм паднал. Какво да правя?
Падналите хора не могат да се спасят, както те искат.
По друг начин могат да се спасят. Аз не мога да те взема да те залепя горе на дървото, но трябва да минеш през една строга дисциплина. Като сте горе на дървото, казвам ви: пазете се да не паднете от клонищата! Аз не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислят, че като паднат от дървото, ще може да ги вземат като сух лист и да ги залепят на самото дърво. Не, сухите листа не могат да възкръснат.
към втори вариант >>
Той е, Който воюва заради нас.
(втори вариант)
Аз бих желал за един ден поне или за един час да почувствате какво нещо е чистотата, какво нещо е да се освободи душата от всички свои пороци и с един широк замах да разпери крилата си да излезе от сферата на този земен живот, да се освободи от нейните окови и да погледне с очите на Онзи, чиято велика Мъдрост е навсякъде и с която той разрешава всички въпроси. Не мислете, че Бог ще ни остави роби. Не, Той е решил да ни даде свобода!
Той е, Който воюва заради нас.
Ние имаме един, Който воюва за нас. Има още мнозина, които воюват заради нас. Това са нашите Бели Братя, които са извадили своите ножове и силата е с тях. Отдавна те са хванали змията и гълъбът е с тях; отдавна те са хванали лъва, намазали са очите му и агнето е с тях; отдавна те са хванали бика, намазали са очите му и крината с жито е с тях; отдавна те са хванали война, намазали са очите му и младата, красивата девица е с тях. Чистотата е с тях!
към втори вариант >>
избягвайте всички родове смущения.
(втори вариант)
Много от болестите се дължат на смущения на чувствата; много от болестите се дължат на смущения на ума, значи те са умствени смущения. Когато болестите се дължат на умствени смущения, те засягат мускулната система, засягат и белите дробове. Когато смущенията са повече от чувствен характер, те засягат сърцето и черния дроб, дихателната система и кръвоносните съдове. Туй вцепеняване на кръвоносните съдове, от което хората често умират преждевременно, се дължи на тия вътрешни смущения, които повреждат нервната ни система. Ето защо Христос има право да казва: „не се смущавайте“, т.е.
избягвайте всички родове смущения.
Някой казва: не може да се избягнат тия смущения. Питам: майка ти с думата „не може“ ли те роди? Колко време се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“! Ти първо се роди с плача. Заплака пред майка си и ѝ каза: дай ми да ям, защото аз трябва да живея.
към втори вариант >>
По друг начин могат да се спасят.
(втори вариант)
Защо съм сиромах? Защото не вярваш, ти си при корените долу. Някой казва: аз съм паднал. Какво да правя? Падналите хора не могат да се спасят, както те искат.
По друг начин могат да се спасят.
Аз не мога да те взема да те залепя горе на дървото, но трябва да минеш през една строга дисциплина. Като сте горе на дървото, казвам ви: пазете се да не паднете от клонищата! Аз не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислят, че като паднат от дървото, ще може да ги вземат като сух лист и да ги залепят на самото дърво. Не, сухите листа не могат да възкръснат. Туй листо, веднъж паднало от дървото, трябва напълно да се разложи.
към втори вариант >>
Ние имаме един, Който воюва за нас.
(втори вариант)
Аз бих желал за един ден поне или за един час да почувствате какво нещо е чистотата, какво нещо е да се освободи душата от всички свои пороци и с един широк замах да разпери крилата си да излезе от сферата на този земен живот, да се освободи от нейните окови и да погледне с очите на Онзи, чиято велика Мъдрост е навсякъде и с която той разрешава всички въпроси. Не мислете, че Бог ще ни остави роби. Не, Той е решил да ни даде свобода! Той е, Който воюва заради нас.
Ние имаме един, Който воюва за нас.
Има още мнозина, които воюват заради нас. Това са нашите Бели Братя, които са извадили своите ножове и силата е с тях. Отдавна те са хванали змията и гълъбът е с тях; отдавна те са хванали лъва, намазали са очите му и агнето е с тях; отдавна те са хванали бика, намазали са очите му и крината с жито е с тях; отдавна те са хванали война, намазали са очите му и младата, красивата девица е с тях. Чистотата е с тях! Те са ония братя, от сърцата на които блика Любов, радост и живот.
към втори вариант >>
Някой казва: не може да се избягнат тия смущения.
(втори вариант)
Когато болестите се дължат на умствени смущения, те засягат мускулната система, засягат и белите дробове. Когато смущенията са повече от чувствен характер, те засягат сърцето и черния дроб, дихателната система и кръвоносните съдове. Туй вцепеняване на кръвоносните съдове, от което хората често умират преждевременно, се дължи на тия вътрешни смущения, които повреждат нервната ни система. Ето защо Христос има право да казва: „не се смущавайте“, т.е. избягвайте всички родове смущения.
Някой казва: не може да се избягнат тия смущения.
Питам: майка ти с думата „не може“ ли те роди? Колко време се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“! Ти първо се роди с плача. Заплака пред майка си и ѝ каза: дай ми да ям, защото аз трябва да живея. Ти трябва да работиш заради мене.
към втори вариант >>
Аз не мога да те взема да те залепя горе на дървото, но трябва да минеш през една строга дисциплина.
(втори вариант)
Защото не вярваш, ти си при корените долу. Някой казва: аз съм паднал. Какво да правя? Падналите хора не могат да се спасят, както те искат. По друг начин могат да се спасят.
Аз не мога да те взема да те залепя горе на дървото, но трябва да минеш през една строга дисциплина.
Като сте горе на дървото, казвам ви: пазете се да не паднете от клонищата! Аз не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислят, че като паднат от дървото, ще може да ги вземат като сух лист и да ги залепят на самото дърво. Не, сухите листа не могат да възкръснат. Туй листо, веднъж паднало от дървото, трябва напълно да се разложи. Ние виждаме същия закон и при човека.
към втори вариант >>
Има още мнозина, които воюват заради нас.
(втори вариант)
Аз бих желал за един ден поне или за един час да почувствате какво нещо е чистотата, какво нещо е да се освободи душата от всички свои пороци и с един широк замах да разпери крилата си да излезе от сферата на този земен живот, да се освободи от нейните окови и да погледне с очите на Онзи, чиято велика Мъдрост е навсякъде и с която той разрешава всички въпроси. Не мислете, че Бог ще ни остави роби. Не, Той е решил да ни даде свобода! Той е, Който воюва заради нас. Ние имаме един, Който воюва за нас.
Има още мнозина, които воюват заради нас.
Това са нашите Бели Братя, които са извадили своите ножове и силата е с тях. Отдавна те са хванали змията и гълъбът е с тях; отдавна те са хванали лъва, намазали са очите му и агнето е с тях; отдавна те са хванали бика, намазали са очите му и крината с жито е с тях; отдавна те са хванали война, намазали са очите му и младата, красивата девица е с тях. Чистотата е с тях! Те са ония братя, от сърцата на които блика Любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс вие живеете.
към втори вариант >>
Питам: майка ти с думата „не може“ ли те роди?
(втори вариант)
Когато смущенията са повече от чувствен характер, те засягат сърцето и черния дроб, дихателната система и кръвоносните съдове. Туй вцепеняване на кръвоносните съдове, от което хората често умират преждевременно, се дължи на тия вътрешни смущения, които повреждат нервната ни система. Ето защо Христос има право да казва: „не се смущавайте“, т.е. избягвайте всички родове смущения. Някой казва: не може да се избягнат тия смущения.
Питам: майка ти с думата „не може“ ли те роди?
Колко време се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“! Ти първо се роди с плача. Заплака пред майка си и ѝ каза: дай ми да ям, защото аз трябва да живея. Ти трябва да работиш заради мене. Това беше твоята първа заповед.
към втори вариант >>
Като сте горе на дървото, казвам ви: пазете се да не паднете от клонищата!
(втори вариант)
Някой казва: аз съм паднал. Какво да правя? Падналите хора не могат да се спасят, както те искат. По друг начин могат да се спасят. Аз не мога да те взема да те залепя горе на дървото, но трябва да минеш през една строга дисциплина.
Като сте горе на дървото, казвам ви: пазете се да не паднете от клонищата!
Аз не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислят, че като паднат от дървото, ще може да ги вземат като сух лист и да ги залепят на самото дърво. Не, сухите листа не могат да възкръснат. Туй листо, веднъж паднало от дървото, трябва напълно да се разложи. Ние виждаме същия закон и при човека. Човек като умре, неговото тяло трябва съвършено да се разложи.
към втори вариант >>
Това са нашите Бели Братя, които са извадили своите ножове и силата е с тях.
(втори вариант)
Не мислете, че Бог ще ни остави роби. Не, Той е решил да ни даде свобода! Той е, Който воюва заради нас. Ние имаме един, Който воюва за нас. Има още мнозина, които воюват заради нас.
Това са нашите Бели Братя, които са извадили своите ножове и силата е с тях.
Отдавна те са хванали змията и гълъбът е с тях; отдавна те са хванали лъва, намазали са очите му и агнето е с тях; отдавна те са хванали бика, намазали са очите му и крината с жито е с тях; отдавна те са хванали война, намазали са очите му и младата, красивата девица е с тях. Чистотата е с тях! Те са ония братя, от сърцата на които блика Любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс вие живеете.
към втори вариант >>
Колко време се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“!
(втори вариант)
Туй вцепеняване на кръвоносните съдове, от което хората често умират преждевременно, се дължи на тия вътрешни смущения, които повреждат нервната ни система. Ето защо Христос има право да казва: „не се смущавайте“, т.е. избягвайте всички родове смущения. Някой казва: не може да се избягнат тия смущения. Питам: майка ти с думата „не може“ ли те роди?
Колко време се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“!
Ти първо се роди с плача. Заплака пред майка си и ѝ каза: дай ми да ям, защото аз трябва да живея. Ти трябва да работиш заради мене. Това беше твоята първа заповед. Може да се възпроизведе един разговор между майката и детето.
към втори вариант >>
Аз не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислят, че като паднат от дървото, ще може да ги вземат като сух лист и да ги залепят на самото дърво.
(втори вариант)
Какво да правя? Падналите хора не могат да се спасят, както те искат. По друг начин могат да се спасят. Аз не мога да те взема да те залепя горе на дървото, но трябва да минеш през една строга дисциплина. Като сте горе на дървото, казвам ви: пазете се да не паднете от клонищата!
Аз не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислят, че като паднат от дървото, ще може да ги вземат като сух лист и да ги залепят на самото дърво.
Не, сухите листа не могат да възкръснат. Туй листо, веднъж паднало от дървото, трябва напълно да се разложи. Ние виждаме същия закон и при човека. Човек като умре, неговото тяло трябва съвършено да се разложи. Втори път този човек пак може някъде да се прероди.
към втори вариант >>
Отдавна те са хванали змията и гълъбът е с тях; отдавна те са хванали лъва, намазали са очите му и агнето е с тях; отдавна те са хванали бика, намазали са очите му и крината с жито е с тях; отдавна те са хванали война, намазали са очите му и младата, красивата девица е с тях.
(втори вариант)
Не, Той е решил да ни даде свобода! Той е, Който воюва заради нас. Ние имаме един, Който воюва за нас. Има още мнозина, които воюват заради нас. Това са нашите Бели Братя, които са извадили своите ножове и силата е с тях.
Отдавна те са хванали змията и гълъбът е с тях; отдавна те са хванали лъва, намазали са очите му и агнето е с тях; отдавна те са хванали бика, намазали са очите му и крината с жито е с тях; отдавна те са хванали война, намазали са очите му и младата, красивата девица е с тях.
Чистотата е с тях! Те са ония братя, от сърцата на които блика Любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс вие живеете.
към втори вариант >>
Ти първо се роди с плача.
(втори вариант)
Ето защо Христос има право да казва: „не се смущавайте“, т.е. избягвайте всички родове смущения. Някой казва: не може да се избягнат тия смущения. Питам: майка ти с думата „не може“ ли те роди? Колко време се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“!
Ти първо се роди с плача.
Заплака пред майка си и ѝ каза: дай ми да ям, защото аз трябва да живея. Ти трябва да работиш заради мене. Това беше твоята първа заповед. Може да се възпроизведе един разговор между майката и детето. Детето казва: „Понеже ти обеща, че ще ме обичаш, че ще ме любиш, трябва да работиш заради мене.
към втори вариант >>
Не, сухите листа не могат да възкръснат.
(втори вариант)
Падналите хора не могат да се спасят, както те искат. По друг начин могат да се спасят. Аз не мога да те взема да те залепя горе на дървото, но трябва да минеш през една строга дисциплина. Като сте горе на дървото, казвам ви: пазете се да не паднете от клонищата! Аз не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислят, че като паднат от дървото, ще може да ги вземат като сух лист и да ги залепят на самото дърво.
Не, сухите листа не могат да възкръснат.
Туй листо, веднъж паднало от дървото, трябва напълно да се разложи. Ние виждаме същия закон и при човека. Човек като умре, неговото тяло трябва съвършено да се разложи. Втори път този човек пак може някъде да се прероди. Някои не приемат, че човек може да се преражда.
към втори вариант >>
Чистотата е с тях!
(втори вариант)
Той е, Който воюва заради нас. Ние имаме един, Който воюва за нас. Има още мнозина, които воюват заради нас. Това са нашите Бели Братя, които са извадили своите ножове и силата е с тях. Отдавна те са хванали змията и гълъбът е с тях; отдавна те са хванали лъва, намазали са очите му и агнето е с тях; отдавна те са хванали бика, намазали са очите му и крината с жито е с тях; отдавна те са хванали война, намазали са очите му и младата, красивата девица е с тях.
Чистотата е с тях!
Те са ония братя, от сърцата на които блика Любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс вие живеете.
към втори вариант >>
Заплака пред майка си и ѝ каза: дай ми да ям, защото аз трябва да живея.
(втори вариант)
избягвайте всички родове смущения. Някой казва: не може да се избягнат тия смущения. Питам: майка ти с думата „не може“ ли те роди? Колко време се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“! Ти първо се роди с плача.
Заплака пред майка си и ѝ каза: дай ми да ям, защото аз трябва да живея.
Ти трябва да работиш заради мене. Това беше твоята първа заповед. Може да се възпроизведе един разговор между майката и детето. Детето казва: „Понеже ти обеща, че ще ме обичаш, че ще ме любиш, трябва да работиш заради мене. Ти си любовта, аз съм животът, произлязъл от тебе.
към втори вариант >>
Туй листо, веднъж паднало от дървото, трябва напълно да се разложи.
(втори вариант)
По друг начин могат да се спасят. Аз не мога да те взема да те залепя горе на дървото, но трябва да минеш през една строга дисциплина. Като сте горе на дървото, казвам ви: пазете се да не паднете от клонищата! Аз не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислят, че като паднат от дървото, ще може да ги вземат като сух лист и да ги залепят на самото дърво. Не, сухите листа не могат да възкръснат.
Туй листо, веднъж паднало от дървото, трябва напълно да се разложи.
Ние виждаме същия закон и при човека. Човек като умре, неговото тяло трябва съвършено да се разложи. Втори път този човек пак може някъде да се прероди. Някои не приемат, че човек може да се преражда. Не е въпросът дали един човек може да се прероди или не.
към втори вариант >>
Те са ония братя, от сърцата на които блика Любов, радост и живот.
(втори вариант)
Ние имаме един, Който воюва за нас. Има още мнозина, които воюват заради нас. Това са нашите Бели Братя, които са извадили своите ножове и силата е с тях. Отдавна те са хванали змията и гълъбът е с тях; отдавна те са хванали лъва, намазали са очите му и агнето е с тях; отдавна те са хванали бика, намазали са очите му и крината с жито е с тях; отдавна те са хванали война, намазали са очите му и младата, красивата девица е с тях. Чистотата е с тях!
Те са ония братя, от сърцата на които блика Любов, радост и живот.
И благодарение на този техен импулс вие живеете.
към втори вариант >>
Ти трябва да работиш заради мене.
(втори вариант)
Някой казва: не може да се избягнат тия смущения. Питам: майка ти с думата „не може“ ли те роди? Колко време се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“! Ти първо се роди с плача. Заплака пред майка си и ѝ каза: дай ми да ям, защото аз трябва да живея.
Ти трябва да работиш заради мене.
Това беше твоята първа заповед. Може да се възпроизведе един разговор между майката и детето. Детето казва: „Понеже ти обеща, че ще ме обичаш, че ще ме любиш, трябва да работиш заради мене. Ти си любовта, аз съм животът, произлязъл от тебе. Работи, защото аз искам да живея!
към втори вариант >>
Ние виждаме същия закон и при човека.
(втори вариант)
Аз не мога да те взема да те залепя горе на дървото, но трябва да минеш през една строга дисциплина. Като сте горе на дървото, казвам ви: пазете се да не паднете от клонищата! Аз не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислят, че като паднат от дървото, ще може да ги вземат като сух лист и да ги залепят на самото дърво. Не, сухите листа не могат да възкръснат. Туй листо, веднъж паднало от дървото, трябва напълно да се разложи.
Ние виждаме същия закон и при човека.
Човек като умре, неговото тяло трябва съвършено да се разложи. Втори път този човек пак може някъде да се прероди. Някои не приемат, че човек може да се преражда. Не е въпросът дали един човек може да се прероди или не. Нещата, независимо от всичко това, си съществуват в природата.
към втори вариант >>
И благодарение на този техен импулс вие живеете.
(втори вариант)
Има още мнозина, които воюват заради нас. Това са нашите Бели Братя, които са извадили своите ножове и силата е с тях. Отдавна те са хванали змията и гълъбът е с тях; отдавна те са хванали лъва, намазали са очите му и агнето е с тях; отдавна те са хванали бика, намазали са очите му и крината с жито е с тях; отдавна те са хванали война, намазали са очите му и младата, красивата девица е с тях. Чистотата е с тях! Те са ония братя, от сърцата на които блика Любов, радост и живот.
И благодарение на този техен импулс вие живеете.
към втори вариант >>
Това беше твоята първа заповед.
(втори вариант)
Питам: майка ти с думата „не може“ ли те роди? Колко време се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“! Ти първо се роди с плача. Заплака пред майка си и ѝ каза: дай ми да ям, защото аз трябва да живея. Ти трябва да работиш заради мене.
Това беше твоята първа заповед.
Може да се възпроизведе един разговор между майката и детето. Детето казва: „Понеже ти обеща, че ще ме обичаш, че ще ме любиш, трябва да работиш заради мене. Ти си любовта, аз съм животът, произлязъл от тебе. Работи, защото аз искам да живея! “ Това са аргументи много на място.
към втори вариант >>
Човек като умре, неговото тяло трябва съвършено да се разложи.
(втори вариант)
Като сте горе на дървото, казвам ви: пазете се да не паднете от клонищата! Аз не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислят, че като паднат от дървото, ще може да ги вземат като сух лист и да ги залепят на самото дърво. Не, сухите листа не могат да възкръснат. Туй листо, веднъж паднало от дървото, трябва напълно да се разложи. Ние виждаме същия закон и при човека.
Човек като умре, неговото тяло трябва съвършено да се разложи.
Втори път този човек пак може някъде да се прероди. Някои не приемат, че човек може да се преражда. Не е въпросът дали един човек може да се прероди или не. Нещата, независимо от всичко това, си съществуват в природата. Той няма да бъде в същата форма, каквато е имал в първо време, но ще се яви в една нова форма.
към втори вариант >>
Вие казвате: какво нещо е Христос?
(втори вариант)
Вие казвате: какво нещо е Христос?
– Христос е един колективен ум. Христос съществува като единица, но същевременно Христос е един велик колективен ум. Не е само това, че Христос е бил Син Божий. Не само в единството ще Го търсим. Не е само в единствено число Христовото име.
към втори вариант >>
Може да се възпроизведе един разговор между майката и детето.
(втори вариант)
Колко време се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“! Ти първо се роди с плача. Заплака пред майка си и ѝ каза: дай ми да ям, защото аз трябва да живея. Ти трябва да работиш заради мене. Това беше твоята първа заповед.
Може да се възпроизведе един разговор между майката и детето.
Детето казва: „Понеже ти обеща, че ще ме обичаш, че ще ме любиш, трябва да работиш заради мене. Ти си любовта, аз съм животът, произлязъл от тебе. Работи, защото аз искам да живея! “ Това са аргументи много на място. Ако майката се смущава дали ще може да отгледа детето си, тя именно ще го проводи на онзи свят.
към втори вариант >>
Втори път този човек пак може някъде да се прероди.
(втори вариант)
Аз не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислят, че като паднат от дървото, ще може да ги вземат като сух лист и да ги залепят на самото дърво. Не, сухите листа не могат да възкръснат. Туй листо, веднъж паднало от дървото, трябва напълно да се разложи. Ние виждаме същия закон и при човека. Човек като умре, неговото тяло трябва съвършено да се разложи.
Втори път този човек пак може някъде да се прероди.
Някои не приемат, че човек може да се преражда. Не е въпросът дали един човек може да се прероди или не. Нещата, независимо от всичко това, си съществуват в природата. Той няма да бъде в същата форма, каквато е имал в първо време, но ще се яви в една нова форма. Той няма да има първата форма на листа. Защо?
към втори вариант >>
– Христос е един колективен ум.
(втори вариант)
Вие казвате: какво нещо е Христос?
– Христос е един колективен ум.
Христос съществува като единица, но същевременно Христос е един велик колективен ум. Не е само това, че Христос е бил Син Божий. Не само в единството ще Го търсим. Не е само в единствено число Христовото име. Христос представлява всичките Синове Божии, на които от душите и сърцата блика живот и Любов.
към втори вариант >>
Детето казва: „Понеже ти обеща, че ще ме обичаш, че ще ме любиш, трябва да работиш заради мене.
(втори вариант)
Ти първо се роди с плача. Заплака пред майка си и ѝ каза: дай ми да ям, защото аз трябва да живея. Ти трябва да работиш заради мене. Това беше твоята първа заповед. Може да се възпроизведе един разговор между майката и детето.
Детето казва: „Понеже ти обеща, че ще ме обичаш, че ще ме любиш, трябва да работиш заради мене.
Ти си любовта, аз съм животът, произлязъл от тебе. Работи, защото аз искам да живея! “ Това са аргументи много на място. Ако майката се смущава дали ще може да отгледа детето си, тя именно ще го проводи на онзи свят. Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло: в неговото сърце, в неговия ум – изобщо в цялата нервна система.
към втори вариант >>
Някои не приемат, че човек може да се преражда.
(втори вариант)
Не, сухите листа не могат да възкръснат. Туй листо, веднъж паднало от дървото, трябва напълно да се разложи. Ние виждаме същия закон и при човека. Човек като умре, неговото тяло трябва съвършено да се разложи. Втори път този човек пак може някъде да се прероди.
Някои не приемат, че човек може да се преражда.
Не е въпросът дали един човек може да се прероди или не. Нещата, независимо от всичко това, си съществуват в природата. Той няма да бъде в същата форма, каквато е имал в първо време, но ще се яви в една нова форма. Той няма да има първата форма на листа. Защо? Защото навсякъде в природата съществува голямо разнообразие.
към втори вариант >>
Христос съществува като единица, но същевременно Христос е един велик колективен ум.
(втори вариант)
Вие казвате: какво нещо е Христос? – Христос е един колективен ум.
Христос съществува като единица, но същевременно Христос е един велик колективен ум.
Не е само това, че Христос е бил Син Божий. Не само в единството ще Го търсим. Не е само в единствено число Христовото име. Христос представлява всичките Синове Божии, на които от душите и сърцата блика живот и Любов. Всички Синове Божии като че са едно съединение, в което се проявява Бог.
към втори вариант >>
Ти си любовта, аз съм животът, произлязъл от тебе.
(втори вариант)
Заплака пред майка си и ѝ каза: дай ми да ям, защото аз трябва да живея. Ти трябва да работиш заради мене. Това беше твоята първа заповед. Може да се възпроизведе един разговор между майката и детето. Детето казва: „Понеже ти обеща, че ще ме обичаш, че ще ме любиш, трябва да работиш заради мене.
Ти си любовта, аз съм животът, произлязъл от тебе.
Работи, защото аз искам да живея! “ Това са аргументи много на място. Ако майката се смущава дали ще може да отгледа детето си, тя именно ще го проводи на онзи свят. Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло: в неговото сърце, в неговия ум – изобщо в цялата нервна система. Човек е един акумулатор, или един кръстопът, дето се преплитат милиони космически течения.
към втори вариант >>
Не е въпросът дали един човек може да се прероди или не.
(втори вариант)
Туй листо, веднъж паднало от дървото, трябва напълно да се разложи. Ние виждаме същия закон и при човека. Човек като умре, неговото тяло трябва съвършено да се разложи. Втори път този човек пак може някъде да се прероди. Някои не приемат, че човек може да се преражда.
Не е въпросът дали един човек може да се прероди или не.
Нещата, независимо от всичко това, си съществуват в природата. Той няма да бъде в същата форма, каквато е имал в първо време, но ще се яви в една нова форма. Той няма да има първата форма на листа. Защо? Защото навсякъде в природата съществува голямо разнообразие. Вие не можете да намерите на едно дърво два листа, които да са подобни.
към втори вариант >>
Не е само това, че Христос е бил Син Божий.
(втори вариант)
Вие казвате: какво нещо е Христос? – Христос е един колективен ум. Христос съществува като единица, но същевременно Христос е един велик колективен ум.
Не е само това, че Христос е бил Син Божий.
Не само в единството ще Го търсим. Не е само в единствено число Христовото име. Христос представлява всичките Синове Божии, на които от душите и сърцата блика живот и Любов. Всички Синове Божии като че са едно съединение, в което се проявява Бог. Един ден и вие можете да бъдете Синове Божии.
към втори вариант >>
Работи, защото аз искам да живея!
(втори вариант)
Ти трябва да работиш заради мене. Това беше твоята първа заповед. Може да се възпроизведе един разговор между майката и детето. Детето казва: „Понеже ти обеща, че ще ме обичаш, че ще ме любиш, трябва да работиш заради мене. Ти си любовта, аз съм животът, произлязъл от тебе.
Работи, защото аз искам да живея!
“ Това са аргументи много на място. Ако майката се смущава дали ще може да отгледа детето си, тя именно ще го проводи на онзи свят. Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло: в неговото сърце, в неговия ум – изобщо в цялата нервна система. Човек е един акумулатор, или един кръстопът, дето се преплитат милиони космически течения. Човек представлява един такъв възел.
към втори вариант >>
Нещата, независимо от всичко това, си съществуват в природата.
(втори вариант)
Ние виждаме същия закон и при човека. Човек като умре, неговото тяло трябва съвършено да се разложи. Втори път този човек пак може някъде да се прероди. Някои не приемат, че човек може да се преражда. Не е въпросът дали един човек може да се прероди или не.
Нещата, независимо от всичко това, си съществуват в природата.
Той няма да бъде в същата форма, каквато е имал в първо време, но ще се яви в една нова форма. Той няма да има първата форма на листа. Защо? Защото навсякъде в природата съществува голямо разнообразие. Вие не можете да намерите на едно дърво два листа, които да са подобни. Онези, които са ботаници, нека разгледат внимателно листата на едно и също дърво и ще видят, че всички се различават по нещо.
към втори вариант >>
Не само в единството ще Го търсим.
(втори вариант)
Вие казвате: какво нещо е Христос? – Христос е един колективен ум. Христос съществува като единица, но същевременно Христос е един велик колективен ум. Не е само това, че Христос е бил Син Божий.
Не само в единството ще Го търсим.
Не е само в единствено число Христовото име. Христос представлява всичките Синове Божии, на които от душите и сърцата блика живот и Любов. Всички Синове Божии като че са едно съединение, в което се проявява Бог. Един ден и вие можете да бъдете Синове Божии. Не само един ден, но този час още може да бъдете Синове Божии.
към втори вариант >>
“ Това са аргументи много на място.
(втори вариант)
Това беше твоята първа заповед. Може да се възпроизведе един разговор между майката и детето. Детето казва: „Понеже ти обеща, че ще ме обичаш, че ще ме любиш, трябва да работиш заради мене. Ти си любовта, аз съм животът, произлязъл от тебе. Работи, защото аз искам да живея!
“ Това са аргументи много на място.
Ако майката се смущава дали ще може да отгледа детето си, тя именно ще го проводи на онзи свят. Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло: в неговото сърце, в неговия ум – изобщо в цялата нервна система. Човек е един акумулатор, или един кръстопът, дето се преплитат милиони космически течения. Човек представлява един такъв възел. В математическо отношение аз си представлявам човека на земята като една от най-сложните формули.
към втори вариант >>
Той няма да бъде в същата форма, каквато е имал в първо време, но ще се яви в една нова форма.
(втори вариант)
Човек като умре, неговото тяло трябва съвършено да се разложи. Втори път този човек пак може някъде да се прероди. Някои не приемат, че човек може да се преражда. Не е въпросът дали един човек може да се прероди или не. Нещата, независимо от всичко това, си съществуват в природата.
Той няма да бъде в същата форма, каквато е имал в първо време, но ще се яви в една нова форма.
Той няма да има първата форма на листа. Защо? Защото навсякъде в природата съществува голямо разнообразие. Вие не можете да намерите на едно дърво два листа, които да са подобни. Онези, които са ботаници, нека разгледат внимателно листата на едно и също дърво и ще видят, че всички се различават по нещо. Голямо разнообразие съществува в цялата природа.
към втори вариант >>
Не е само в единствено число Христовото име.
(втори вариант)
Вие казвате: какво нещо е Христос? – Христос е един колективен ум. Христос съществува като единица, но същевременно Христос е един велик колективен ум. Не е само това, че Христос е бил Син Божий. Не само в единството ще Го търсим.
Не е само в единствено число Христовото име.
Христос представлява всичките Синове Божии, на които от душите и сърцата блика живот и Любов. Всички Синове Божии като че са едно съединение, в което се проявява Бог. Един ден и вие можете да бъдете Синове Божии. Не само един ден, но този час още може да бъдете Синове Божии. Казвате: ами не сме като тях.
към втори вариант >>
Ако майката се смущава дали ще може да отгледа детето си, тя именно ще го проводи на онзи свят.
(втори вариант)
Може да се възпроизведе един разговор между майката и детето. Детето казва: „Понеже ти обеща, че ще ме обичаш, че ще ме любиш, трябва да работиш заради мене. Ти си любовта, аз съм животът, произлязъл от тебе. Работи, защото аз искам да живея! “ Това са аргументи много на място.
Ако майката се смущава дали ще може да отгледа детето си, тя именно ще го проводи на онзи свят.
Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло: в неговото сърце, в неговия ум – изобщо в цялата нервна система. Човек е един акумулатор, или един кръстопът, дето се преплитат милиони космически течения. Човек представлява един такъв възел. В математическо отношение аз си представлявам човека на земята като една от най-сложните формули. И всеки, който може да разгадае отношенията на тази формула, всеки, който може да я преведе в геометрически израз, той ще има една представа за човека.
към втори вариант >>
Той няма да има първата форма на листа. Защо?
(втори вариант)
Втори път този човек пак може някъде да се прероди. Някои не приемат, че човек може да се преражда. Не е въпросът дали един човек може да се прероди или не. Нещата, независимо от всичко това, си съществуват в природата. Той няма да бъде в същата форма, каквато е имал в първо време, но ще се яви в една нова форма.
Той няма да има първата форма на листа. Защо?
Защото навсякъде в природата съществува голямо разнообразие. Вие не можете да намерите на едно дърво два листа, които да са подобни. Онези, които са ботаници, нека разгледат внимателно листата на едно и също дърво и ще видят, че всички се различават по нещо. Голямо разнообразие съществува в цялата природа. Някога може да си бил един клон, обърнат към юг; втори път може да си един клон, обърнат към север.
към втори вариант >>
Христос представлява всичките Синове Божии, на които от душите и сърцата блика живот и Любов.
(втори вариант)
– Христос е един колективен ум. Христос съществува като единица, но същевременно Христос е един велик колективен ум. Не е само това, че Христос е бил Син Божий. Не само в единството ще Го търсим. Не е само в единствено число Христовото име.
Христос представлява всичките Синове Божии, на които от душите и сърцата блика живот и Любов.
Всички Синове Божии като че са едно съединение, в което се проявява Бог. Един ден и вие можете да бъдете Синове Божии. Не само един ден, но този час още може да бъдете Синове Божии. Казвате: ами не сме като тях. Чудни сте вие!
към втори вариант >>
Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло: в неговото сърце, в неговия ум – изобщо в цялата нервна система.
(втори вариант)
Детето казва: „Понеже ти обеща, че ще ме обичаш, че ще ме любиш, трябва да работиш заради мене. Ти си любовта, аз съм животът, произлязъл от тебе. Работи, защото аз искам да живея! “ Това са аргументи много на място. Ако майката се смущава дали ще може да отгледа детето си, тя именно ще го проводи на онзи свят.
Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло: в неговото сърце, в неговия ум – изобщо в цялата нервна система.
Човек е един акумулатор, или един кръстопът, дето се преплитат милиони космически течения. Човек представлява един такъв възел. В математическо отношение аз си представлявам човека на земята като една от най-сложните формули. И всеки, който може да разгадае отношенията на тази формула, всеки, който може да я преведе в геометрически израз, той ще има една представа за човека.
към втори вариант >>
Защото навсякъде в природата съществува голямо разнообразие.
(втори вариант)
Някои не приемат, че човек може да се преражда. Не е въпросът дали един човек може да се прероди или не. Нещата, независимо от всичко това, си съществуват в природата. Той няма да бъде в същата форма, каквато е имал в първо време, но ще се яви в една нова форма. Той няма да има първата форма на листа. Защо?
Защото навсякъде в природата съществува голямо разнообразие.
Вие не можете да намерите на едно дърво два листа, които да са подобни. Онези, които са ботаници, нека разгледат внимателно листата на едно и също дърво и ще видят, че всички се различават по нещо. Голямо разнообразие съществува в цялата природа. Някога може да си бил един клон, обърнат към юг; втори път може да си един клон, обърнат към север. Изобщо, положението ти може да бъде всякога различно.
към втори вариант >>
Всички Синове Божии като че са едно съединение, в което се проявява Бог.
(втори вариант)
Христос съществува като единица, но същевременно Христос е един велик колективен ум. Не е само това, че Христос е бил Син Божий. Не само в единството ще Го търсим. Не е само в единствено число Христовото име. Христос представлява всичките Синове Божии, на които от душите и сърцата блика живот и Любов.
Всички Синове Божии като че са едно съединение, в което се проявява Бог.
Един ден и вие можете да бъдете Синове Божии. Не само един ден, но този час още може да бъдете Синове Божии. Казвате: ами не сме като тях. Чудни сте вие! Всеки един лист на дървото има своята важност.
към втори вариант >>
Човек е един акумулатор, или един кръстопът, дето се преплитат милиони космически течения.
(втори вариант)
Ти си любовта, аз съм животът, произлязъл от тебе. Работи, защото аз искам да живея! “ Това са аргументи много на място. Ако майката се смущава дали ще може да отгледа детето си, тя именно ще го проводи на онзи свят. Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло: в неговото сърце, в неговия ум – изобщо в цялата нервна система.
Човек е един акумулатор, или един кръстопът, дето се преплитат милиони космически течения.
Човек представлява един такъв възел. В математическо отношение аз си представлявам човека на земята като една от най-сложните формули. И всеки, който може да разгадае отношенията на тази формула, всеки, който може да я преведе в геометрически израз, той ще има една представа за човека.
към втори вариант >>
Вие не можете да намерите на едно дърво два листа, които да са подобни.
(втори вариант)
Не е въпросът дали един човек може да се прероди или не. Нещата, независимо от всичко това, си съществуват в природата. Той няма да бъде в същата форма, каквато е имал в първо време, но ще се яви в една нова форма. Той няма да има първата форма на листа. Защо? Защото навсякъде в природата съществува голямо разнообразие.
Вие не можете да намерите на едно дърво два листа, които да са подобни.
Онези, които са ботаници, нека разгледат внимателно листата на едно и също дърво и ще видят, че всички се различават по нещо. Голямо разнообразие съществува в цялата природа. Някога може да си бил един клон, обърнат към юг; втори път може да си един клон, обърнат към север. Изобщо, положението ти може да бъде всякога различно. Следователно, все ще има една малка разлика във вашата форма, във вашите схващания, във вашите разбирания.
към втори вариант >>
Един ден и вие можете да бъдете Синове Божии.
(втори вариант)
Не е само това, че Христос е бил Син Божий. Не само в единството ще Го търсим. Не е само в единствено число Христовото име. Христос представлява всичките Синове Божии, на които от душите и сърцата блика живот и Любов. Всички Синове Божии като че са едно съединение, в което се проявява Бог.
Един ден и вие можете да бъдете Синове Божии.
Не само един ден, но този час още може да бъдете Синове Божии. Казвате: ами не сме като тях. Чудни сте вие! Всеки един лист на дървото има своята важност. Разбирате ли това?
към втори вариант >>
Човек представлява един такъв възел.
(втори вариант)
Работи, защото аз искам да живея! “ Това са аргументи много на място. Ако майката се смущава дали ще може да отгледа детето си, тя именно ще го проводи на онзи свят. Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло: в неговото сърце, в неговия ум – изобщо в цялата нервна система. Човек е един акумулатор, или един кръстопът, дето се преплитат милиони космически течения.
Човек представлява един такъв възел.
В математическо отношение аз си представлявам човека на земята като една от най-сложните формули. И всеки, който може да разгадае отношенията на тази формула, всеки, който може да я преведе в геометрически израз, той ще има една представа за човека.
към втори вариант >>
Онези, които са ботаници, нека разгледат внимателно листата на едно и също дърво и ще видят, че всички се различават по нещо.
(втори вариант)
Нещата, независимо от всичко това, си съществуват в природата. Той няма да бъде в същата форма, каквато е имал в първо време, но ще се яви в една нова форма. Той няма да има първата форма на листа. Защо? Защото навсякъде в природата съществува голямо разнообразие. Вие не можете да намерите на едно дърво два листа, които да са подобни.
Онези, които са ботаници, нека разгледат внимателно листата на едно и също дърво и ще видят, че всички се различават по нещо.
Голямо разнообразие съществува в цялата природа. Някога може да си бил един клон, обърнат към юг; втори път може да си един клон, обърнат към север. Изобщо, положението ти може да бъде всякога различно. Следователно, все ще има една малка разлика във вашата форма, във вашите схващания, във вашите разбирания. При всяко ново явяване ти ще бъдеш същият, плюс нещо ново.
към втори вариант >>
Не само един ден, но този час още може да бъдете Синове Божии.
(втори вариант)
Не само в единството ще Го търсим. Не е само в единствено число Христовото име. Христос представлява всичките Синове Божии, на които от душите и сърцата блика живот и Любов. Всички Синове Божии като че са едно съединение, в което се проявява Бог. Един ден и вие можете да бъдете Синове Божии.
Не само един ден, но този час още може да бъдете Синове Божии.
Казвате: ами не сме като тях. Чудни сте вие! Всеки един лист на дървото има своята важност. Разбирате ли това? Всеки един цвят, всеки един лист, всяко едно клонче на Божественото дърво са еднакво важни, не е въпросът в големината им.
към втори вариант >>
В математическо отношение аз си представлявам човека на земята като една от най-сложните формули.
(втори вариант)
“ Това са аргументи много на място. Ако майката се смущава дали ще може да отгледа детето си, тя именно ще го проводи на онзи свят. Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло: в неговото сърце, в неговия ум – изобщо в цялата нервна система. Човек е един акумулатор, или един кръстопът, дето се преплитат милиони космически течения. Човек представлява един такъв възел.
В математическо отношение аз си представлявам човека на земята като една от най-сложните формули.
И всеки, който може да разгадае отношенията на тази формула, всеки, който може да я преведе в геометрически израз, той ще има една представа за човека.
към втори вариант >>
Голямо разнообразие съществува в цялата природа.
(втори вариант)
Той няма да бъде в същата форма, каквато е имал в първо време, но ще се яви в една нова форма. Той няма да има първата форма на листа. Защо? Защото навсякъде в природата съществува голямо разнообразие. Вие не можете да намерите на едно дърво два листа, които да са подобни. Онези, които са ботаници, нека разгледат внимателно листата на едно и също дърво и ще видят, че всички се различават по нещо.
Голямо разнообразие съществува в цялата природа.
Някога може да си бил един клон, обърнат към юг; втори път може да си един клон, обърнат към север. Изобщо, положението ти може да бъде всякога различно. Следователно, все ще има една малка разлика във вашата форма, във вашите схващания, във вашите разбирания. При всяко ново явяване ти ще бъдеш същият, плюс нещо ново. Тъй че при всяко заминаване, при всяко ново идване, у човека се прибавя един малък плюс, едно ново нещо.
към втори вариант >>
Казвате: ами не сме като тях.
(втори вариант)
Не е само в единствено число Христовото име. Христос представлява всичките Синове Божии, на които от душите и сърцата блика живот и Любов. Всички Синове Божии като че са едно съединение, в което се проявява Бог. Един ден и вие можете да бъдете Синове Божии. Не само един ден, но този час още може да бъдете Синове Божии.
Казвате: ами не сме като тях.
Чудни сте вие! Всеки един лист на дървото има своята важност. Разбирате ли това? Всеки един цвят, всеки един лист, всяко едно клонче на Божественото дърво са еднакво важни, не е въпросът в големината им. Това са служби, които всеки един заема в света.
към втори вариант >>
И всеки, който може да разгадае отношенията на тази формула, всеки, който може да я преведе в геометрически израз, той ще има една представа за човека.
(втори вариант)
Ако майката се смущава дали ще може да отгледа детето си, тя именно ще го проводи на онзи свят. Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло: в неговото сърце, в неговия ум – изобщо в цялата нервна система. Човек е един акумулатор, или един кръстопът, дето се преплитат милиони космически течения. Човек представлява един такъв възел. В математическо отношение аз си представлявам човека на земята като една от най-сложните формули.
И всеки, който може да разгадае отношенията на тази формула, всеки, който може да я преведе в геометрически израз, той ще има една представа за човека.
към втори вариант >>
Някога може да си бил един клон, обърнат към юг; втори път може да си един клон, обърнат към север.
(втори вариант)
Той няма да има първата форма на листа. Защо? Защото навсякъде в природата съществува голямо разнообразие. Вие не можете да намерите на едно дърво два листа, които да са подобни. Онези, които са ботаници, нека разгледат внимателно листата на едно и също дърво и ще видят, че всички се различават по нещо. Голямо разнообразие съществува в цялата природа.
Някога може да си бил един клон, обърнат към юг; втори път може да си един клон, обърнат към север.
Изобщо, положението ти може да бъде всякога различно. Следователно, все ще има една малка разлика във вашата форма, във вашите схващания, във вашите разбирания. При всяко ново явяване ти ще бъдеш същият, плюс нещо ново. Тъй че при всяко заминаване, при всяко ново идване, у човека се прибавя един малък плюс, едно ново нещо. Той ще има същото съзнание, плюс някакъв малък придатък към първото съзнание.
към втори вариант >>
Чудни сте вие!
(втори вариант)
Христос представлява всичките Синове Божии, на които от душите и сърцата блика живот и Любов. Всички Синове Божии като че са едно съединение, в което се проявява Бог. Един ден и вие можете да бъдете Синове Божии. Не само един ден, но този час още може да бъдете Синове Божии. Казвате: ами не сме като тях.
Чудни сте вие!
Всеки един лист на дървото има своята важност. Разбирате ли това? Всеки един цвят, всеки един лист, всяко едно клонче на Божественото дърво са еднакво важни, не е въпросът в големината им. Това са служби, които всеки един заема в света. Знаете ли каква е вашата служба?
към втори вариант >>
Казва Христос: „Да се не смущава сърцето ви!
(втори вариант)
Казва Христос: „Да се не смущава сърцето ви!
“ Често смущенията внасят в нас един вид киселини и ние изгубваме най-хубавите си чувства за много маловажни работи. Когато идваме във физическия свят, ние си начертаваме един план, който не сме в състояние да извършим, нито пък е задача в живота ни. Например, у някого може да се яви идеята да стане най-силният човек в света, затова трябва да работи за развиване на здрави, яки мускули. Е, доколко един човек може да бъде силен? Доколко може да дига тежести?
към втори вариант >>
Изобщо, положението ти може да бъде всякога различно.
(втори вариант)
Защото навсякъде в природата съществува голямо разнообразие. Вие не можете да намерите на едно дърво два листа, които да са подобни. Онези, които са ботаници, нека разгледат внимателно листата на едно и също дърво и ще видят, че всички се различават по нещо. Голямо разнообразие съществува в цялата природа. Някога може да си бил един клон, обърнат към юг; втори път може да си един клон, обърнат към север.
Изобщо, положението ти може да бъде всякога различно.
Следователно, все ще има една малка разлика във вашата форма, във вашите схващания, във вашите разбирания. При всяко ново явяване ти ще бъдеш същият, плюс нещо ново. Тъй че при всяко заминаване, при всяко ново идване, у човека се прибавя един малък плюс, едно ново нещо. Той ще има същото съзнание, плюс някакъв малък придатък към първото съзнание. Туй е красивото!
към втори вариант >>
Всеки един лист на дървото има своята важност.
(втори вариант)
Всички Синове Божии като че са едно съединение, в което се проявява Бог. Един ден и вие можете да бъдете Синове Божии. Не само един ден, но този час още може да бъдете Синове Божии. Казвате: ами не сме като тях. Чудни сте вие!
Всеки един лист на дървото има своята важност.
Разбирате ли това? Всеки един цвят, всеки един лист, всяко едно клонче на Божественото дърво са еднакво важни, не е въпросът в големината им. Това са служби, които всеки един заема в света. Знаете ли каква е вашата служба? Аз, като погледна на един човек, виждам каква велика служба му е определил Господ.
към втори вариант >>
“ Често смущенията внасят в нас един вид киселини и ние изгубваме най-хубавите си чувства за много маловажни работи.
(втори вариант)
Казва Христос: „Да се не смущава сърцето ви!
“ Често смущенията внасят в нас един вид киселини и ние изгубваме най-хубавите си чувства за много маловажни работи.
Когато идваме във физическия свят, ние си начертаваме един план, който не сме в състояние да извършим, нито пък е задача в живота ни. Например, у някого може да се яви идеята да стане най-силният човек в света, затова трябва да работи за развиване на здрави, яки мускули. Е, доколко един човек може да бъде силен? Доколко може да дига тежести? Аз зная, че най-силният човек е бил американец и той могъл да дига два коня и едно конче.
към втори вариант >>
Следователно, все ще има една малка разлика във вашата форма, във вашите схващания, във вашите разбирания.
(втори вариант)
Вие не можете да намерите на едно дърво два листа, които да са подобни. Онези, които са ботаници, нека разгледат внимателно листата на едно и също дърво и ще видят, че всички се различават по нещо. Голямо разнообразие съществува в цялата природа. Някога може да си бил един клон, обърнат към юг; втори път може да си един клон, обърнат към север. Изобщо, положението ти може да бъде всякога различно.
Следователно, все ще има една малка разлика във вашата форма, във вашите схващания, във вашите разбирания.
При всяко ново явяване ти ще бъдеш същият, плюс нещо ново. Тъй че при всяко заминаване, при всяко ново идване, у човека се прибавя един малък плюс, едно ново нещо. Той ще има същото съзнание, плюс някакъв малък придатък към първото съзнание. Туй е красивото!
към втори вариант >>
Разбирате ли това?
(втори вариант)
Един ден и вие можете да бъдете Синове Божии. Не само един ден, но този час още може да бъдете Синове Божии. Казвате: ами не сме като тях. Чудни сте вие! Всеки един лист на дървото има своята важност.
Разбирате ли това?
Всеки един цвят, всеки един лист, всяко едно клонче на Божественото дърво са еднакво важни, не е въпросът в големината им. Това са служби, които всеки един заема в света. Знаете ли каква е вашата служба? Аз, като погледна на един човек, виждам каква велика служба му е определил Господ. И тази служба никой не може да му я вземе.
към втори вариант >>
Когато идваме във физическия свят, ние си начертаваме един план, който не сме в състояние да извършим, нито пък е задача в живота ни.
(втори вариант)
Казва Христос: „Да се не смущава сърцето ви! “ Често смущенията внасят в нас един вид киселини и ние изгубваме най-хубавите си чувства за много маловажни работи.
Когато идваме във физическия свят, ние си начертаваме един план, който не сме в състояние да извършим, нито пък е задача в живота ни.
Например, у някого може да се яви идеята да стане най-силният човек в света, затова трябва да работи за развиване на здрави, яки мускули. Е, доколко един човек може да бъде силен? Доколко може да дига тежести? Аз зная, че най-силният човек е бил американец и той могъл да дига два коня и едно конче. Дали е имало по-силен човек от него, не зная.
към втори вариант >>
При всяко ново явяване ти ще бъдеш същият, плюс нещо ново.
(втори вариант)
Онези, които са ботаници, нека разгледат внимателно листата на едно и също дърво и ще видят, че всички се различават по нещо. Голямо разнообразие съществува в цялата природа. Някога може да си бил един клон, обърнат към юг; втори път може да си един клон, обърнат към север. Изобщо, положението ти може да бъде всякога различно. Следователно, все ще има една малка разлика във вашата форма, във вашите схващания, във вашите разбирания.
При всяко ново явяване ти ще бъдеш същият, плюс нещо ново.
Тъй че при всяко заминаване, при всяко ново идване, у човека се прибавя един малък плюс, едно ново нещо. Той ще има същото съзнание, плюс някакъв малък придатък към първото съзнание. Туй е красивото!
към втори вариант >>
Всеки един цвят, всеки един лист, всяко едно клонче на Божественото дърво са еднакво важни, не е въпросът в големината им.
(втори вариант)
Не само един ден, но този час още може да бъдете Синове Божии. Казвате: ами не сме като тях. Чудни сте вие! Всеки един лист на дървото има своята важност. Разбирате ли това?
Всеки един цвят, всеки един лист, всяко едно клонче на Божественото дърво са еднакво важни, не е въпросът в големината им.
Това са служби, които всеки един заема в света. Знаете ли каква е вашата служба? Аз, като погледна на един човек, виждам каква велика служба му е определил Господ. И тази служба никой не може да му я вземе. Тази служба, на която Бог ви е поставил, можете да я свършите само вие, никой друг, и вие сте длъжни да я свършите.
към втори вариант >>
Например, у някого може да се яви идеята да стане най-силният човек в света, затова трябва да работи за развиване на здрави, яки мускули.
(втори вариант)
Казва Христос: „Да се не смущава сърцето ви! “ Често смущенията внасят в нас един вид киселини и ние изгубваме най-хубавите си чувства за много маловажни работи. Когато идваме във физическия свят, ние си начертаваме един план, който не сме в състояние да извършим, нито пък е задача в живота ни.
Например, у някого може да се яви идеята да стане най-силният човек в света, затова трябва да работи за развиване на здрави, яки мускули.
Е, доколко един човек може да бъде силен? Доколко може да дига тежести? Аз зная, че най-силният човек е бил американец и той могъл да дига два коня и едно конче. Дали е имало по-силен човек от него, не зная. Казват: силен човек е той!
към втори вариант >>
Тъй че при всяко заминаване, при всяко ново идване, у човека се прибавя един малък плюс, едно ново нещо.
(втори вариант)
Голямо разнообразие съществува в цялата природа. Някога може да си бил един клон, обърнат към юг; втори път може да си един клон, обърнат към север. Изобщо, положението ти може да бъде всякога различно. Следователно, все ще има една малка разлика във вашата форма, във вашите схващания, във вашите разбирания. При всяко ново явяване ти ще бъдеш същият, плюс нещо ново.
Тъй че при всяко заминаване, при всяко ново идване, у човека се прибавя един малък плюс, едно ново нещо.
Той ще има същото съзнание, плюс някакъв малък придатък към първото съзнание. Туй е красивото!
към втори вариант >>
Това са служби, които всеки един заема в света.
(втори вариант)
Казвате: ами не сме като тях. Чудни сте вие! Всеки един лист на дървото има своята важност. Разбирате ли това? Всеки един цвят, всеки един лист, всяко едно клонче на Божественото дърво са еднакво важни, не е въпросът в големината им.
Това са служби, които всеки един заема в света.
Знаете ли каква е вашата служба? Аз, като погледна на един човек, виждам каква велика служба му е определил Господ. И тази служба никой не може да му я вземе. Тази служба, на която Бог ви е поставил, можете да я свършите само вие, никой друг, и вие сте длъжни да я свършите. Ето защо вие сте важни.
към втори вариант >>
Е, доколко един човек може да бъде силен?
(втори вариант)
Казва Христос: „Да се не смущава сърцето ви! “ Често смущенията внасят в нас един вид киселини и ние изгубваме най-хубавите си чувства за много маловажни работи. Когато идваме във физическия свят, ние си начертаваме един план, който не сме в състояние да извършим, нито пък е задача в живота ни. Например, у някого може да се яви идеята да стане най-силният човек в света, затова трябва да работи за развиване на здрави, яки мускули.
Е, доколко един човек може да бъде силен?
Доколко може да дига тежести? Аз зная, че най-силният човек е бил американец и той могъл да дига два коня и едно конче. Дали е имало по-силен човек от него, не зная. Казват: силен човек е той! Че колко е силен?
към втори вариант >>
Той ще има същото съзнание, плюс някакъв малък придатък към първото съзнание.
(втори вариант)
Някога може да си бил един клон, обърнат към юг; втори път може да си един клон, обърнат към север. Изобщо, положението ти може да бъде всякога различно. Следователно, все ще има една малка разлика във вашата форма, във вашите схващания, във вашите разбирания. При всяко ново явяване ти ще бъдеш същият, плюс нещо ново. Тъй че при всяко заминаване, при всяко ново идване, у човека се прибавя един малък плюс, едно ново нещо.
Той ще има същото съзнание, плюс някакъв малък придатък към първото съзнание.
Туй е красивото!
към втори вариант >>
Знаете ли каква е вашата служба?
(втори вариант)
Чудни сте вие! Всеки един лист на дървото има своята важност. Разбирате ли това? Всеки един цвят, всеки един лист, всяко едно клонче на Божественото дърво са еднакво важни, не е въпросът в големината им. Това са служби, които всеки един заема в света.
Знаете ли каква е вашата служба?
Аз, като погледна на един човек, виждам каква велика служба му е определил Господ. И тази служба никой не може да му я вземе. Тази служба, на която Бог ви е поставил, можете да я свършите само вие, никой друг, и вие сте длъжни да я свършите. Ето защо вие сте важни. Ако не бяхте важни, щяха да ви изхвърлят, но тази служба е важна и трябва да се изпълни.
към втори вариант >>
Доколко може да дига тежести?
(втори вариант)
Казва Христос: „Да се не смущава сърцето ви! “ Често смущенията внасят в нас един вид киселини и ние изгубваме най-хубавите си чувства за много маловажни работи. Когато идваме във физическия свят, ние си начертаваме един план, който не сме в състояние да извършим, нито пък е задача в живота ни. Например, у някого може да се яви идеята да стане най-силният човек в света, затова трябва да работи за развиване на здрави, яки мускули. Е, доколко един човек може да бъде силен?
Доколко може да дига тежести?
Аз зная, че най-силният човек е бил американец и той могъл да дига два коня и едно конче. Дали е имало по-силен човек от него, не зная. Казват: силен човек е той! Че колко е силен? Един човек да може да дига два коня и едно конче, това сила ли е?
към втори вариант >>
Туй е красивото!
(втори вариант)
Изобщо, положението ти може да бъде всякога различно. Следователно, все ще има една малка разлика във вашата форма, във вашите схващания, във вашите разбирания. При всяко ново явяване ти ще бъдеш същият, плюс нещо ново. Тъй че при всяко заминаване, при всяко ново идване, у човека се прибавя един малък плюс, едно ново нещо. Той ще има същото съзнание, плюс някакъв малък придатък към първото съзнание.
Туй е красивото!
към втори вариант >>
Аз, като погледна на един човек, виждам каква велика служба му е определил Господ.
(втори вариант)
Всеки един лист на дървото има своята важност. Разбирате ли това? Всеки един цвят, всеки един лист, всяко едно клонче на Божественото дърво са еднакво важни, не е въпросът в големината им. Това са служби, които всеки един заема в света. Знаете ли каква е вашата служба?
Аз, като погледна на един човек, виждам каква велика служба му е определил Господ.
И тази служба никой не може да му я вземе. Тази служба, на която Бог ви е поставил, можете да я свършите само вие, никой друг, и вие сте длъжни да я свършите. Ето защо вие сте важни. Ако не бяхте важни, щяха да ви изхвърлят, но тази служба е важна и трябва да се изпълни. Затова във всеки един от вас трябва да има един импулс да бъде честен, смел, да се не смущава.
към втори вариант >>
Аз зная, че най-силният човек е бил американец и той могъл да дига два коня и едно конче.
(втори вариант)
“ Често смущенията внасят в нас един вид киселини и ние изгубваме най-хубавите си чувства за много маловажни работи. Когато идваме във физическия свят, ние си начертаваме един план, който не сме в състояние да извършим, нито пък е задача в живота ни. Например, у някого може да се яви идеята да стане най-силният човек в света, затова трябва да работи за развиване на здрави, яки мускули. Е, доколко един човек може да бъде силен? Доколко може да дига тежести?
Аз зная, че най-силният човек е бил американец и той могъл да дига два коня и едно конче.
Дали е имало по-силен човек от него, не зная. Казват: силен човек е той! Че колко е силен? Един човек да може да дига два коня и едно конче, това сила ли е? Не, днес има машини, които могат да дигат тежести, 100 пъти по-големи от тия, които може да дигне един човек.
към втори вариант >>
Сега главният въпрос е: защо не трябва да имаме смущения?
(втори вариант)
Сега главният въпрос е: защо не трябва да имаме смущения?
Понеже Писанието казва, че смущението е път към страха, то щом човек почне да се смущава, страхът ще дойде, а щом дойде страхът, краката на човека се продължават и той става бързоходец. Туриш ли на изпит някой човек за неговите идеи, ще видиш, че той е неспособен да издържи. Следователно, смущението, страхът създава една пертурбация в ума. Страхът предизвиква една пертурбация и в сърцето. Щом се смути ума, идва смущение и в сърцето и най-после волята, кормилото на живота изгубва своето направление и човек почва да бяга.
към втори вариант >>
И тази служба никой не може да му я вземе.
(втори вариант)
Разбирате ли това? Всеки един цвят, всеки един лист, всяко едно клонче на Божественото дърво са еднакво важни, не е въпросът в големината им. Това са служби, които всеки един заема в света. Знаете ли каква е вашата служба? Аз, като погледна на един човек, виждам каква велика служба му е определил Господ.
И тази служба никой не може да му я вземе.
Тази служба, на която Бог ви е поставил, можете да я свършите само вие, никой друг, и вие сте длъжни да я свършите. Ето защо вие сте важни. Ако не бяхте важни, щяха да ви изхвърлят, но тази служба е важна и трябва да се изпълни. Затова във всеки един от вас трябва да има един импулс да бъде честен, смел, да се не смущава. Ще хванеш змията за врата, иначе тя ще те глътне.
към втори вариант >>
Дали е имало по-силен човек от него, не зная.
(втори вариант)
Когато идваме във физическия свят, ние си начертаваме един план, който не сме в състояние да извършим, нито пък е задача в живота ни. Например, у някого може да се яви идеята да стане най-силният човек в света, затова трябва да работи за развиване на здрави, яки мускули. Е, доколко един човек може да бъде силен? Доколко може да дига тежести? Аз зная, че най-силният човек е бил американец и той могъл да дига два коня и едно конче.
Дали е имало по-силен човек от него, не зная.
Казват: силен човек е той! Че колко е силен? Един човек да може да дига два коня и едно конче, това сила ли е? Не, днес има машини, които могат да дигат тежести, 100 пъти по-големи от тия, които може да дигне един човек. Значи, ние имаме един мащаб, по който можем да мерим силите си.
към втори вариант >>
Понеже Писанието казва, че смущението е път към страха, то щом човек почне да се смущава, страхът ще дойде, а щом дойде страхът, краката на човека се продължават и той става бързоходец.
(втори вариант)
Сега главният въпрос е: защо не трябва да имаме смущения?
Понеже Писанието казва, че смущението е път към страха, то щом човек почне да се смущава, страхът ще дойде, а щом дойде страхът, краката на човека се продължават и той става бързоходец.
Туриш ли на изпит някой човек за неговите идеи, ще видиш, че той е неспособен да издържи. Следователно, смущението, страхът създава една пертурбация в ума. Страхът предизвиква една пертурбация и в сърцето. Щом се смути ума, идва смущение и в сърцето и най-после волята, кормилото на живота изгубва своето направление и човек почва да бяга. Бягането е много смешно.
към втори вариант >>
Тази служба, на която Бог ви е поставил, можете да я свършите само вие, никой друг, и вие сте длъжни да я свършите.
(втори вариант)
Всеки един цвят, всеки един лист, всяко едно клонче на Божественото дърво са еднакво важни, не е въпросът в големината им. Това са служби, които всеки един заема в света. Знаете ли каква е вашата служба? Аз, като погледна на един човек, виждам каква велика служба му е определил Господ. И тази служба никой не може да му я вземе.
Тази служба, на която Бог ви е поставил, можете да я свършите само вие, никой друг, и вие сте длъжни да я свършите.
Ето защо вие сте важни. Ако не бяхте важни, щяха да ви изхвърлят, но тази служба е важна и трябва да се изпълни. Затова във всеки един от вас трябва да има един импулс да бъде честен, смел, да се не смущава. Ще хванеш змията за врата, иначе тя ще те глътне. Ще хванеш лъва за ушите, иначе ще те разкъса.
към втори вариант >>
Казват: силен човек е той!
(втори вариант)
Например, у някого може да се яви идеята да стане най-силният човек в света, затова трябва да работи за развиване на здрави, яки мускули. Е, доколко един човек може да бъде силен? Доколко може да дига тежести? Аз зная, че най-силният човек е бил американец и той могъл да дига два коня и едно конче. Дали е имало по-силен човек от него, не зная.
Казват: силен човек е той!
Че колко е силен? Един човек да може да дига два коня и едно конче, това сила ли е? Не, днес има машини, които могат да дигат тежести, 100 пъти по-големи от тия, които може да дигне един човек. Значи, ние имаме един мащаб, по който можем да мерим силите си. Човек във физическо отношение не може да се хвали със силата си.
към втори вариант >>
Туриш ли на изпит някой човек за неговите идеи, ще видиш, че той е неспособен да издържи.
(втори вариант)
Сега главният въпрос е: защо не трябва да имаме смущения? Понеже Писанието казва, че смущението е път към страха, то щом човек почне да се смущава, страхът ще дойде, а щом дойде страхът, краката на човека се продължават и той става бързоходец.
Туриш ли на изпит някой човек за неговите идеи, ще видиш, че той е неспособен да издържи.
Следователно, смущението, страхът създава една пертурбация в ума. Страхът предизвиква една пертурбация и в сърцето. Щом се смути ума, идва смущение и в сърцето и най-после волята, кормилото на живота изгубва своето направление и човек почва да бяга. Бягането е много смешно. Човек тогава изпада в комично положение.
към втори вариант >>
Ето защо вие сте важни.
(втори вариант)
Това са служби, които всеки един заема в света. Знаете ли каква е вашата служба? Аз, като погледна на един човек, виждам каква велика служба му е определил Господ. И тази служба никой не може да му я вземе. Тази служба, на която Бог ви е поставил, можете да я свършите само вие, никой друг, и вие сте длъжни да я свършите.
Ето защо вие сте важни.
Ако не бяхте важни, щяха да ви изхвърлят, но тази служба е важна и трябва да се изпълни. Затова във всеки един от вас трябва да има един импулс да бъде честен, смел, да се не смущава. Ще хванеш змията за врата, иначе тя ще те глътне. Ще хванеш лъва за ушите, иначе ще те разкъса. Ще хванеш бика за рогата, иначе ще те набоде.
към втори вариант >>
Че колко е силен?
(втори вариант)
Е, доколко един човек може да бъде силен? Доколко може да дига тежести? Аз зная, че най-силният човек е бил американец и той могъл да дига два коня и едно конче. Дали е имало по-силен човек от него, не зная. Казват: силен човек е той!
Че колко е силен?
Един човек да може да дига два коня и едно конче, това сила ли е? Не, днес има машини, които могат да дигат тежести, 100 пъти по-големи от тия, които може да дигне един човек. Значи, ние имаме един мащаб, по който можем да мерим силите си. Човек във физическо отношение не може да се хвали със силата си. Той е слаб.
към втори вариант >>
Следователно, смущението, страхът създава една пертурбация в ума.
(втори вариант)
Сега главният въпрос е: защо не трябва да имаме смущения? Понеже Писанието казва, че смущението е път към страха, то щом човек почне да се смущава, страхът ще дойде, а щом дойде страхът, краката на човека се продължават и той става бързоходец. Туриш ли на изпит някой човек за неговите идеи, ще видиш, че той е неспособен да издържи.
Следователно, смущението, страхът създава една пертурбация в ума.
Страхът предизвиква една пертурбация и в сърцето. Щом се смути ума, идва смущение и в сърцето и най-после волята, кормилото на живота изгубва своето направление и човек почва да бяга. Бягането е много смешно. Човек тогава изпада в комично положение. Разправиха ми един случай, станал в Стара Загора още в турско време.
към втори вариант >>
Ако не бяхте важни, щяха да ви изхвърлят, но тази служба е важна и трябва да се изпълни.
(втори вариант)
Знаете ли каква е вашата служба? Аз, като погледна на един човек, виждам каква велика служба му е определил Господ. И тази служба никой не може да му я вземе. Тази служба, на която Бог ви е поставил, можете да я свършите само вие, никой друг, и вие сте длъжни да я свършите. Ето защо вие сте важни.
Ако не бяхте важни, щяха да ви изхвърлят, но тази служба е важна и трябва да се изпълни.
Затова във всеки един от вас трябва да има един импулс да бъде честен, смел, да се не смущава. Ще хванеш змията за врата, иначе тя ще те глътне. Ще хванеш лъва за ушите, иначе ще те разкъса. Ще хванеш бика за рогата, иначе ще те набоде. Ще хванеш най-после и война, иначе ще ти отсече главата.
към втори вариант >>
Един човек да може да дига два коня и едно конче, това сила ли е?
(втори вариант)
Доколко може да дига тежести? Аз зная, че най-силният човек е бил американец и той могъл да дига два коня и едно конче. Дали е имало по-силен човек от него, не зная. Казват: силен човек е той! Че колко е силен?
Един човек да може да дига два коня и едно конче, това сила ли е?
Не, днес има машини, които могат да дигат тежести, 100 пъти по-големи от тия, които може да дигне един човек. Значи, ние имаме един мащаб, по който можем да мерим силите си. Човек във физическо отношение не може да се хвали със силата си. Той е слаб. Туй, с което човек може да се хвали, това е духовната му сила.
към втори вариант >>
Страхът предизвиква една пертурбация и в сърцето.
(втори вариант)
Сега главният въпрос е: защо не трябва да имаме смущения? Понеже Писанието казва, че смущението е път към страха, то щом човек почне да се смущава, страхът ще дойде, а щом дойде страхът, краката на човека се продължават и той става бързоходец. Туриш ли на изпит някой човек за неговите идеи, ще видиш, че той е неспособен да издържи. Следователно, смущението, страхът създава една пертурбация в ума.
Страхът предизвиква една пертурбация и в сърцето.
Щом се смути ума, идва смущение и в сърцето и най-после волята, кормилото на живота изгубва своето направление и човек почва да бяга. Бягането е много смешно. Човек тогава изпада в комично положение. Разправиха ми един случай, станал в Стара Загора още в турско време. Разнася се слух, че в Стара Загора идва турска кавалерия.
към втори вариант >>
Затова във всеки един от вас трябва да има един импулс да бъде честен, смел, да се не смущава.
(втори вариант)
Аз, като погледна на един човек, виждам каква велика служба му е определил Господ. И тази служба никой не може да му я вземе. Тази служба, на която Бог ви е поставил, можете да я свършите само вие, никой друг, и вие сте длъжни да я свършите. Ето защо вие сте важни. Ако не бяхте важни, щяха да ви изхвърлят, но тази служба е важна и трябва да се изпълни.
Затова във всеки един от вас трябва да има един импулс да бъде честен, смел, да се не смущава.
Ще хванеш змията за врата, иначе тя ще те глътне. Ще хванеш лъва за ушите, иначе ще те разкъса. Ще хванеш бика за рогата, иначе ще те набоде. Ще хванеш най-после и война, иначе ще ти отсече главата. Ами че това е геройство.
към втори вариант >>
Не, днес има машини, които могат да дигат тежести, 100 пъти по-големи от тия, които може да дигне един човек.
(втори вариант)
Аз зная, че най-силният човек е бил американец и той могъл да дига два коня и едно конче. Дали е имало по-силен човек от него, не зная. Казват: силен човек е той! Че колко е силен? Един човек да може да дига два коня и едно конче, това сила ли е?
Не, днес има машини, които могат да дигат тежести, 100 пъти по-големи от тия, които може да дигне един човек.
Значи, ние имаме един мащаб, по който можем да мерим силите си. Човек във физическо отношение не може да се хвали със силата си. Той е слаб. Туй, с което човек може да се хвали, това е духовната му сила. Там той трябва да настоява, там трябва да се развива.
към втори вариант >>
Щом се смути ума, идва смущение и в сърцето и най-после волята, кормилото на живота изгубва своето направление и човек почва да бяга.
(втори вариант)
Сега главният въпрос е: защо не трябва да имаме смущения? Понеже Писанието казва, че смущението е път към страха, то щом човек почне да се смущава, страхът ще дойде, а щом дойде страхът, краката на човека се продължават и той става бързоходец. Туриш ли на изпит някой човек за неговите идеи, ще видиш, че той е неспособен да издържи. Следователно, смущението, страхът създава една пертурбация в ума. Страхът предизвиква една пертурбация и в сърцето.
Щом се смути ума, идва смущение и в сърцето и най-после волята, кормилото на живота изгубва своето направление и човек почва да бяга.
Бягането е много смешно. Човек тогава изпада в комично положение. Разправиха ми един случай, станал в Стара Загора още в турско време. Разнася се слух, че в Стара Загора идва турска кавалерия. Населението, силно изплашено, хуква да бяга.
към втори вариант >>
Ще хванеш змията за врата, иначе тя ще те глътне.
(втори вариант)
И тази служба никой не може да му я вземе. Тази служба, на която Бог ви е поставил, можете да я свършите само вие, никой друг, и вие сте длъжни да я свършите. Ето защо вие сте важни. Ако не бяхте важни, щяха да ви изхвърлят, но тази служба е важна и трябва да се изпълни. Затова във всеки един от вас трябва да има един импулс да бъде честен, смел, да се не смущава.
Ще хванеш змията за врата, иначе тя ще те глътне.
Ще хванеш лъва за ушите, иначе ще те разкъса. Ще хванеш бика за рогата, иначе ще те набоде. Ще хванеш най-после и война, иначе ще ти отсече главата. Ами че това е геройство. Ще бъдеш смел, няма да се смущаваш!
към втори вариант >>
Значи, ние имаме един мащаб, по който можем да мерим силите си.
(втори вариант)
Дали е имало по-силен човек от него, не зная. Казват: силен човек е той! Че колко е силен? Един човек да може да дига два коня и едно конче, това сила ли е? Не, днес има машини, които могат да дигат тежести, 100 пъти по-големи от тия, които може да дигне един човек.
Значи, ние имаме един мащаб, по който можем да мерим силите си.
Човек във физическо отношение не може да се хвали със силата си. Той е слаб. Туй, с което човек може да се хвали, това е духовната му сила. Там той трябва да настоява, там трябва да се развива. Силен ли е човек в духовно отношение, той ще бъде силен и в всяко друго отношение, а това е важното.
към втори вариант >>
Бягането е много смешно.
(втори вариант)
Понеже Писанието казва, че смущението е път към страха, то щом човек почне да се смущава, страхът ще дойде, а щом дойде страхът, краката на човека се продължават и той става бързоходец. Туриш ли на изпит някой човек за неговите идеи, ще видиш, че той е неспособен да издържи. Следователно, смущението, страхът създава една пертурбация в ума. Страхът предизвиква една пертурбация и в сърцето. Щом се смути ума, идва смущение и в сърцето и най-после волята, кормилото на живота изгубва своето направление и човек почва да бяга.
Бягането е много смешно.
Човек тогава изпада в комично положение. Разправиха ми един случай, станал в Стара Загора още в турско време. Разнася се слух, че в Стара Загора идва турска кавалерия. Населението, силно изплашено, хуква да бяга. Удариха към Казанлък, нагоре към Стара планина – бягат, турска кавалерия ги гони.
към втори вариант >>
Ще хванеш лъва за ушите, иначе ще те разкъса.
(втори вариант)
Тази служба, на която Бог ви е поставил, можете да я свършите само вие, никой друг, и вие сте длъжни да я свършите. Ето защо вие сте важни. Ако не бяхте важни, щяха да ви изхвърлят, но тази служба е важна и трябва да се изпълни. Затова във всеки един от вас трябва да има един импулс да бъде честен, смел, да се не смущава. Ще хванеш змията за врата, иначе тя ще те глътне.
Ще хванеш лъва за ушите, иначе ще те разкъса.
Ще хванеш бика за рогата, иначе ще те набоде. Ще хванеш най-после и война, иначе ще ти отсече главата. Ами че това е геройство. Ще бъдеш смел, няма да се смущаваш! Ще хванеш змията за врата, защото гълъбът е там.
към втори вариант >>
Човек във физическо отношение не може да се хвали със силата си.
(втори вариант)
Казват: силен човек е той! Че колко е силен? Един човек да може да дига два коня и едно конче, това сила ли е? Не, днес има машини, които могат да дигат тежести, 100 пъти по-големи от тия, които може да дигне един човек. Значи, ние имаме един мащаб, по който можем да мерим силите си.
Човек във физическо отношение не може да се хвали със силата си.
Той е слаб. Туй, с което човек може да се хвали, това е духовната му сила. Там той трябва да настоява, там трябва да се развива. Силен ли е човек в духовно отношение, той ще бъде силен и в всяко друго отношение, а това е важното. Но, идват смущенията.
към втори вариант >>
Човек тогава изпада в комично положение.
(втори вариант)
Туриш ли на изпит някой човек за неговите идеи, ще видиш, че той е неспособен да издържи. Следователно, смущението, страхът създава една пертурбация в ума. Страхът предизвиква една пертурбация и в сърцето. Щом се смути ума, идва смущение и в сърцето и най-после волята, кормилото на живота изгубва своето направление и човек почва да бяга. Бягането е много смешно.
Човек тогава изпада в комично положение.
Разправиха ми един случай, станал в Стара Загора още в турско време. Разнася се слух, че в Стара Загора идва турска кавалерия. Населението, силно изплашено, хуква да бяга. Удариха към Казанлък, нагоре към Стара планина – бягат, турска кавалерия ги гони. Проточили се краката им бягат.
към втори вариант >>
Ще хванеш бика за рогата, иначе ще те набоде.
(втори вариант)
Ето защо вие сте важни. Ако не бяхте важни, щяха да ви изхвърлят, но тази служба е важна и трябва да се изпълни. Затова във всеки един от вас трябва да има един импулс да бъде честен, смел, да се не смущава. Ще хванеш змията за врата, иначе тя ще те глътне. Ще хванеш лъва за ушите, иначе ще те разкъса.
Ще хванеш бика за рогата, иначе ще те набоде.
Ще хванеш най-после и война, иначе ще ти отсече главата. Ами че това е геройство. Ще бъдеш смел, няма да се смущаваш! Ще хванеш змията за врата, защото гълъбът е там. – Гълъбът е емблема на Божествения Дух.
към втори вариант >>
Той е слаб.
(втори вариант)
Че колко е силен? Един човек да може да дига два коня и едно конче, това сила ли е? Не, днес има машини, които могат да дигат тежести, 100 пъти по-големи от тия, които може да дигне един човек. Значи, ние имаме един мащаб, по който можем да мерим силите си. Човек във физическо отношение не може да се хвали със силата си.
Той е слаб.
Туй, с което човек може да се хвали, това е духовната му сила. Там той трябва да настоява, там трябва да се развива. Силен ли е човек в духовно отношение, той ще бъде силен и в всяко друго отношение, а това е важното. Но, идват смущенията. От какво произлизат смущенията?
към втори вариант >>
Разправиха ми един случай, станал в Стара Загора още в турско време.
(втори вариант)
Следователно, смущението, страхът създава една пертурбация в ума. Страхът предизвиква една пертурбация и в сърцето. Щом се смути ума, идва смущение и в сърцето и най-после волята, кормилото на живота изгубва своето направление и човек почва да бяга. Бягането е много смешно. Човек тогава изпада в комично положение.
Разправиха ми един случай, станал в Стара Загора още в турско време.
Разнася се слух, че в Стара Загора идва турска кавалерия. Населението, силно изплашено, хуква да бяга. Удариха към Казанлък, нагоре към Стара планина – бягат, турска кавалерия ги гони. Проточили се краката им бягат. Връщат се после и какво виждат?
към втори вариант >>
Ще хванеш най-после и война, иначе ще ти отсече главата.
(втори вариант)
Ако не бяхте важни, щяха да ви изхвърлят, но тази служба е важна и трябва да се изпълни. Затова във всеки един от вас трябва да има един импулс да бъде честен, смел, да се не смущава. Ще хванеш змията за врата, иначе тя ще те глътне. Ще хванеш лъва за ушите, иначе ще те разкъса. Ще хванеш бика за рогата, иначе ще те набоде.
Ще хванеш най-после и война, иначе ще ти отсече главата.
Ами че това е геройство. Ще бъдеш смел, няма да се смущаваш! Ще хванеш змията за врата, защото гълъбът е там. – Гълъбът е емблема на Божествения Дух. Той представлява невинността.
към втори вариант >>
Туй, с което човек може да се хвали, това е духовната му сила.
(втори вариант)
Един човек да може да дига два коня и едно конче, това сила ли е? Не, днес има машини, които могат да дигат тежести, 100 пъти по-големи от тия, които може да дигне един човек. Значи, ние имаме един мащаб, по който можем да мерим силите си. Човек във физическо отношение не може да се хвали със силата си. Той е слаб.
Туй, с което човек може да се хвали, това е духовната му сила.
Там той трябва да настоява, там трябва да се развива. Силен ли е човек в духовно отношение, той ще бъде силен и в всяко друго отношение, а това е важното. Но, идват смущенията. От какво произлизат смущенията? – От безверие.
към втори вариант >>
Разнася се слух, че в Стара Загора идва турска кавалерия.
(втори вариант)
Страхът предизвиква една пертурбация и в сърцето. Щом се смути ума, идва смущение и в сърцето и най-после волята, кормилото на живота изгубва своето направление и човек почва да бяга. Бягането е много смешно. Човек тогава изпада в комично положение. Разправиха ми един случай, станал в Стара Загора още в турско време.
Разнася се слух, че в Стара Загора идва турска кавалерия.
Населението, силно изплашено, хуква да бяга. Удариха към Казанлък, нагоре към Стара планина – бягат, турска кавалерия ги гони. Проточили се краката им бягат. Връщат се после и какво виждат? – Никаква кавалерия не е минала през града им.
към втори вариант >>
Ами че това е геройство.
(втори вариант)
Затова във всеки един от вас трябва да има един импулс да бъде честен, смел, да се не смущава. Ще хванеш змията за врата, иначе тя ще те глътне. Ще хванеш лъва за ушите, иначе ще те разкъса. Ще хванеш бика за рогата, иначе ще те набоде. Ще хванеш най-после и война, иначе ще ти отсече главата.
Ами че това е геройство.
Ще бъдеш смел, няма да се смущаваш! Ще хванеш змията за врата, защото гълъбът е там. – Гълъбът е емблема на Божествения Дух. Той представлява невинността. При змията човек трябва да има невинност.
към втори вариант >>
Там той трябва да настоява, там трябва да се развива.
(втори вариант)
Не, днес има машини, които могат да дигат тежести, 100 пъти по-големи от тия, които може да дигне един човек. Значи, ние имаме един мащаб, по който можем да мерим силите си. Човек във физическо отношение не може да се хвали със силата си. Той е слаб. Туй, с което човек може да се хвали, това е духовната му сила.
Там той трябва да настоява, там трябва да се развива.
Силен ли е човек в духовно отношение, той ще бъде силен и в всяко друго отношение, а това е важното. Но, идват смущенията. От какво произлизат смущенията? – От безверие.
към втори вариант >>
Населението, силно изплашено, хуква да бяга.
(втори вариант)
Щом се смути ума, идва смущение и в сърцето и най-после волята, кормилото на живота изгубва своето направление и човек почва да бяга. Бягането е много смешно. Човек тогава изпада в комично положение. Разправиха ми един случай, станал в Стара Загора още в турско време. Разнася се слух, че в Стара Загора идва турска кавалерия.
Населението, силно изплашено, хуква да бяга.
Удариха към Казанлък, нагоре към Стара планина – бягат, турска кавалерия ги гони. Проточили се краката им бягат. Връщат се после и какво виждат? – Никаква кавалерия не е минала през града им. Същото и в духовния живот, и там краката на хората се продължават.
към втори вариант >>
Ще бъдеш смел, няма да се смущаваш!
(втори вариант)
Ще хванеш змията за врата, иначе тя ще те глътне. Ще хванеш лъва за ушите, иначе ще те разкъса. Ще хванеш бика за рогата, иначе ще те набоде. Ще хванеш най-после и война, иначе ще ти отсече главата. Ами че това е геройство.
Ще бъдеш смел, няма да се смущаваш!
Ще хванеш змията за врата, защото гълъбът е там. – Гълъбът е емблема на Божествения Дух. Той представлява невинността. При змията човек трябва да има невинност. Ще хванеш лъва, защото там е агнето.
към втори вариант >>
Силен ли е човек в духовно отношение, той ще бъде силен и в всяко друго отношение, а това е важното.
(втори вариант)
Значи, ние имаме един мащаб, по който можем да мерим силите си. Човек във физическо отношение не може да се хвали със силата си. Той е слаб. Туй, с което човек може да се хвали, това е духовната му сила. Там той трябва да настоява, там трябва да се развива.
Силен ли е човек в духовно отношение, той ще бъде силен и в всяко друго отношение, а това е важното.
Но, идват смущенията. От какво произлизат смущенията? – От безверие.
към втори вариант >>
Удариха към Казанлък, нагоре към Стара планина – бягат, турска кавалерия ги гони.
(втори вариант)
Бягането е много смешно. Човек тогава изпада в комично положение. Разправиха ми един случай, станал в Стара Загора още в турско време. Разнася се слух, че в Стара Загора идва турска кавалерия. Населението, силно изплашено, хуква да бяга.
Удариха към Казанлък, нагоре към Стара планина – бягат, турска кавалерия ги гони.
Проточили се краката им бягат. Връщат се после и какво виждат? – Никаква кавалерия не е минала през града им. Същото и в духовния живот, и там краката на хората се продължават.
към втори вариант >>
Ще хванеш змията за врата, защото гълъбът е там.
(втори вариант)
Ще хванеш лъва за ушите, иначе ще те разкъса. Ще хванеш бика за рогата, иначе ще те набоде. Ще хванеш най-после и война, иначе ще ти отсече главата. Ами че това е геройство. Ще бъдеш смел, няма да се смущаваш!
Ще хванеш змията за врата, защото гълъбът е там.
– Гълъбът е емблема на Божествения Дух. Той представлява невинността. При змията човек трябва да има невинност. Ще хванеш лъва, защото там е агнето. – Агнето е емблема на кротостта.
към втори вариант >>
Но, идват смущенията.
(втори вариант)
Човек във физическо отношение не може да се хвали със силата си. Той е слаб. Туй, с което човек може да се хвали, това е духовната му сила. Там той трябва да настоява, там трябва да се развива. Силен ли е човек в духовно отношение, той ще бъде силен и в всяко друго отношение, а това е важното.
Но, идват смущенията.
От какво произлизат смущенията? – От безверие.
към втори вариант >>
Проточили се краката им бягат.
(втори вариант)
Човек тогава изпада в комично положение. Разправиха ми един случай, станал в Стара Загора още в турско време. Разнася се слух, че в Стара Загора идва турска кавалерия. Населението, силно изплашено, хуква да бяга. Удариха към Казанлък, нагоре към Стара планина – бягат, турска кавалерия ги гони.
Проточили се краката им бягат.
Връщат се после и какво виждат? – Никаква кавалерия не е минала през града им. Същото и в духовния живот, и там краката на хората се продължават.
към втори вариант >>
– Гълъбът е емблема на Божествения Дух.
(втори вариант)
Ще хванеш бика за рогата, иначе ще те набоде. Ще хванеш най-после и война, иначе ще ти отсече главата. Ами че това е геройство. Ще бъдеш смел, няма да се смущаваш! Ще хванеш змията за врата, защото гълъбът е там.
– Гълъбът е емблема на Божествения Дух.
Той представлява невинността. При змията човек трябва да има невинност. Ще хванеш лъва, защото там е агнето. – Агнето е емблема на кротостта. При лъва човек трябва да има кротост.
към втори вариант >>
От какво произлизат смущенията?
(втори вариант)
Той е слаб. Туй, с което човек може да се хвали, това е духовната му сила. Там той трябва да настоява, там трябва да се развива. Силен ли е човек в духовно отношение, той ще бъде силен и в всяко друго отношение, а това е важното. Но, идват смущенията.
От какво произлизат смущенията?
– От безверие.
към втори вариант >>
Връщат се после и какво виждат?
(втори вариант)
Разправиха ми един случай, станал в Стара Загора още в турско време. Разнася се слух, че в Стара Загора идва турска кавалерия. Населението, силно изплашено, хуква да бяга. Удариха към Казанлък, нагоре към Стара планина – бягат, турска кавалерия ги гони. Проточили се краката им бягат.
Връщат се после и какво виждат?
– Никаква кавалерия не е минала през града им. Същото и в духовния живот, и там краката на хората се продължават.
към втори вариант >>
Той представлява невинността.
(втори вариант)
Ще хванеш най-после и война, иначе ще ти отсече главата. Ами че това е геройство. Ще бъдеш смел, няма да се смущаваш! Ще хванеш змията за врата, защото гълъбът е там. – Гълъбът е емблема на Божествения Дух.
Той представлява невинността.
При змията човек трябва да има невинност. Ще хванеш лъва, защото там е агнето. – Агнето е емблема на кротостта. При лъва човек трябва да има кротост. Ще хванеш бика за рогата, защото там е крината с жито.
към втори вариант >>
– От безверие.
(втори вариант)
Туй, с което човек може да се хвали, това е духовната му сила. Там той трябва да настоява, там трябва да се развива. Силен ли е човек в духовно отношение, той ще бъде силен и в всяко друго отношение, а това е важното. Но, идват смущенията. От какво произлизат смущенията?
– От безверие.
към втори вариант >>
– Никаква кавалерия не е минала през града им.
(втори вариант)
Разнася се слух, че в Стара Загора идва турска кавалерия. Населението, силно изплашено, хуква да бяга. Удариха към Казанлък, нагоре към Стара планина – бягат, турска кавалерия ги гони. Проточили се краката им бягат. Връщат се после и какво виждат?
– Никаква кавалерия не е минала през града им.
Същото и в духовния живот, и там краката на хората се продължават.
към втори вариант >>
При змията човек трябва да има невинност.
(втори вариант)
Ами че това е геройство. Ще бъдеш смел, няма да се смущаваш! Ще хванеш змията за врата, защото гълъбът е там. – Гълъбът е емблема на Божествения Дух. Той представлява невинността.
При змията човек трябва да има невинност.
Ще хванеш лъва, защото там е агнето. – Агнето е емблема на кротостта. При лъва човек трябва да има кротост. Ще хванеш бика за рогата, защото там е крината с жито. – Житото е емблема на търпение.
към втори вариант >>
Сега, ще ви приведа един окултен разказ, за да обясня мисълта си.
(втори вариант)
Сега, ще ви приведа един окултен разказ, за да обясня мисълта си.
Да не мислите, че този разказ е измислен. Не, той е действителен, предполага се да е станал няколко хиляди години преди Христа, в 9-тата династия на Египет. Тогава живял някой си знаменит адепт, наречен Муса-Бентам. Някои мислят, че това име е измислено. Не, то е име, което е съществувало.
към втори вариант >>
Същото и в духовния живот, и там краката на хората се продължават.
(втори вариант)
Населението, силно изплашено, хуква да бяга. Удариха към Казанлък, нагоре към Стара планина – бягат, турска кавалерия ги гони. Проточили се краката им бягат. Връщат се после и какво виждат? – Никаква кавалерия не е минала през града им.
Същото и в духовния живот, и там краката на хората се продължават.
към втори вариант >>
Ще хванеш лъва, защото там е агнето.
(втори вариант)
Ще бъдеш смел, няма да се смущаваш! Ще хванеш змията за врата, защото гълъбът е там. – Гълъбът е емблема на Божествения Дух. Той представлява невинността. При змията човек трябва да има невинност.
Ще хванеш лъва, защото там е агнето.
– Агнето е емблема на кротостта. При лъва човек трябва да има кротост. Ще хванеш бика за рогата, защото там е крината с жито. – Житото е емблема на търпение. При бика човек трябва да има търпение.
към втори вариант >>
Да не мислите, че този разказ е измислен.
(втори вариант)
Сега, ще ви приведа един окултен разказ, за да обясня мисълта си.
Да не мислите, че този разказ е измислен.
Не, той е действителен, предполага се да е станал няколко хиляди години преди Христа, в 9-тата династия на Египет. Тогава живял някой си знаменит адепт, наречен Муса-Бентам. Някои мислят, че това име е измислено. Не, то е име, което е съществувало. Трябва да знаете, че нищо не е измислено.
към втори вариант >>
Христос казва: „Да се не смущават сърцата ви!
(втори вариант)
Христос казва: „Да се не смущават сърцата ви!
Имайте вяра! “ То значи: имайте стабилитет! Ще вярвате в Бога, ще вярвате, че в Него няма измяна и промяна. Ще вярвате и в единственото, и в множественото число на Бога. Ще вярвате, че всички, които са вярвали в Бога, са завършили своето развитие.
към втори вариант >>
– Агнето е емблема на кротостта.
(втори вариант)
Ще хванеш змията за врата, защото гълъбът е там. – Гълъбът е емблема на Божествения Дух. Той представлява невинността. При змията човек трябва да има невинност. Ще хванеш лъва, защото там е агнето.
– Агнето е емблема на кротостта.
При лъва човек трябва да има кротост. Ще хванеш бика за рогата, защото там е крината с жито. – Житото е емблема на търпение. При бика човек трябва да има търпение. Всеки, който иска да бъде търпелив, трябва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го разделя три пъти на ден, по 30 грама.
към втори вариант >>
Не, той е действителен, предполага се да е станал няколко хиляди години преди Христа, в 9-тата династия на Египет.
(втори вариант)
Сега, ще ви приведа един окултен разказ, за да обясня мисълта си. Да не мислите, че този разказ е измислен.
Не, той е действителен, предполага се да е станал няколко хиляди години преди Христа, в 9-тата династия на Египет.
Тогава живял някой си знаменит адепт, наречен Муса-Бентам. Някои мислят, че това име е измислено. Не, то е име, което е съществувало. Трябва да знаете, че нищо не е измислено. Всичко в света съществува и не може да се измисли.
към втори вариант >>
Имайте вяра!
(втори вариант)
Христос казва: „Да се не смущават сърцата ви!
Имайте вяра!
“ То значи: имайте стабилитет! Ще вярвате в Бога, ще вярвате, че в Него няма измяна и промяна. Ще вярвате и в единственото, и в множественото число на Бога. Ще вярвате, че всички, които са вярвали в Бога, са завършили своето развитие. Ще вярваш, че по този начин и ти ще завършиш своето развитие и ще влезеш в това общо братство.
към втори вариант >>
При лъва човек трябва да има кротост.
(втори вариант)
– Гълъбът е емблема на Божествения Дух. Той представлява невинността. При змията човек трябва да има невинност. Ще хванеш лъва, защото там е агнето. – Агнето е емблема на кротостта.
При лъва човек трябва да има кротост.
Ще хванеш бика за рогата, защото там е крината с жито. – Житото е емблема на търпение. При бика човек трябва да има търпение. Всеки, който иска да бъде търпелив, трябва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го разделя три пъти на ден, по 30 грама. Ще го дъвчете дълго време в устата си докато се сдъвче добре.
към втори вариант >>
Тогава живял някой си знаменит адепт, наречен Муса-Бентам.
(втори вариант)
Сега, ще ви приведа един окултен разказ, за да обясня мисълта си. Да не мислите, че този разказ е измислен. Не, той е действителен, предполага се да е станал няколко хиляди години преди Христа, в 9-тата династия на Египет.
Тогава живял някой си знаменит адепт, наречен Муса-Бентам.
Някои мислят, че това име е измислено. Не, то е име, което е съществувало. Трябва да знаете, че нищо не е измислено. Всичко в света съществува и не може да се измисли. Ако някой се наеме да измисли нещо, което не е съществувало и което не е казано от никого, аз още сега му давам 1000 лева.
към втори вариант >>
“ То значи: имайте стабилитет!
(втори вариант)
Христос казва: „Да се не смущават сърцата ви! Имайте вяра!
“ То значи: имайте стабилитет!
Ще вярвате в Бога, ще вярвате, че в Него няма измяна и промяна. Ще вярвате и в единственото, и в множественото число на Бога. Ще вярвате, че всички, които са вярвали в Бога, са завършили своето развитие. Ще вярваш, че по този начин и ти ще завършиш своето развитие и ще влезеш в това общо братство. Туй е красивото в света, да видиш добрите, умните хора и те да ти говорят.
към втори вариант >>
Ще хванеш бика за рогата, защото там е крината с жито.
(втори вариант)
Той представлява невинността. При змията човек трябва да има невинност. Ще хванеш лъва, защото там е агнето. – Агнето е емблема на кротостта. При лъва човек трябва да има кротост.
Ще хванеш бика за рогата, защото там е крината с жито.
– Житото е емблема на търпение. При бика човек трябва да има търпение. Всеки, който иска да бъде търпелив, трябва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го разделя три пъти на ден, по 30 грама. Ще го дъвчете дълго време в устата си докато се сдъвче добре. Два часа след ядене на житото ще пиете гореща вода.
към втори вариант >>
Някои мислят, че това име е измислено.
(втори вариант)
Сега, ще ви приведа един окултен разказ, за да обясня мисълта си. Да не мислите, че този разказ е измислен. Не, той е действителен, предполага се да е станал няколко хиляди години преди Христа, в 9-тата династия на Египет. Тогава живял някой си знаменит адепт, наречен Муса-Бентам.
Някои мислят, че това име е измислено.
Не, то е име, което е съществувало. Трябва да знаете, че нищо не е измислено. Всичко в света съществува и не може да се измисли. Ако някой се наеме да измисли нещо, което не е съществувало и което не е казано от никого, аз още сега му давам 1000 лева. В света няма нищо ново.
към втори вариант >>
Ще вярвате в Бога, ще вярвате, че в Него няма измяна и промяна.
(втори вариант)
Христос казва: „Да се не смущават сърцата ви! Имайте вяра! “ То значи: имайте стабилитет!
Ще вярвате в Бога, ще вярвате, че в Него няма измяна и промяна.
Ще вярвате и в единственото, и в множественото число на Бога. Ще вярвате, че всички, които са вярвали в Бога, са завършили своето развитие. Ще вярваш, че по този начин и ти ще завършиш своето развитие и ще влезеш в това общо братство. Туй е красивото в света, да видиш добрите, умните хора и те да ти говорят. Аз съм срещал музиканти, тупти им сърцето да чуят, да срещнат музикант подобен на себе си; художници, чиито сърца също туптят да срещнат подобен на себе си художник; срещал съм и поети такива.
към втори вариант >>
– Житото е емблема на търпение.
(втори вариант)
При змията човек трябва да има невинност. Ще хванеш лъва, защото там е агнето. – Агнето е емблема на кротостта. При лъва човек трябва да има кротост. Ще хванеш бика за рогата, защото там е крината с жито.
– Житото е емблема на търпение.
При бика човек трябва да има търпение. Всеки, който иска да бъде търпелив, трябва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го разделя три пъти на ден, по 30 грама. Ще го дъвчете дълго време в устата си докато се сдъвче добре. Два часа след ядене на житото ще пиете гореща вода. Тъй се придобива търпението.
към втори вариант >>
Не, то е име, което е съществувало.
(втори вариант)
Сега, ще ви приведа един окултен разказ, за да обясня мисълта си. Да не мислите, че този разказ е измислен. Не, той е действителен, предполага се да е станал няколко хиляди години преди Христа, в 9-тата династия на Египет. Тогава живял някой си знаменит адепт, наречен Муса-Бентам. Някои мислят, че това име е измислено.
Не, то е име, което е съществувало.
Трябва да знаете, че нищо не е измислено. Всичко в света съществува и не може да се измисли. Ако някой се наеме да измисли нещо, което не е съществувало и което не е казано от никого, аз още сега му давам 1000 лева. В света няма нищо ново. Всичките неща съществуват.
към втори вариант >>
Ще вярвате и в единственото, и в множественото число на Бога.
(втори вариант)
Христос казва: „Да се не смущават сърцата ви! Имайте вяра! “ То значи: имайте стабилитет! Ще вярвате в Бога, ще вярвате, че в Него няма измяна и промяна.
Ще вярвате и в единственото, и в множественото число на Бога.
Ще вярвате, че всички, които са вярвали в Бога, са завършили своето развитие. Ще вярваш, че по този начин и ти ще завършиш своето развитие и ще влезеш в това общо братство. Туй е красивото в света, да видиш добрите, умните хора и те да ти говорят. Аз съм срещал музиканти, тупти им сърцето да чуят, да срещнат музикант подобен на себе си; художници, чиито сърца също туптят да срещнат подобен на себе си художник; срещал съм и поети такива. Всеки иска да срещне равен на себе си и като се срещнат те взаимно, един друг си дават подтик.
към втори вариант >>
При бика човек трябва да има търпение.
(втори вариант)
Ще хванеш лъва, защото там е агнето. – Агнето е емблема на кротостта. При лъва човек трябва да има кротост. Ще хванеш бика за рогата, защото там е крината с жито. – Житото е емблема на търпение.
При бика човек трябва да има търпение.
Всеки, който иска да бъде търпелив, трябва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го разделя три пъти на ден, по 30 грама. Ще го дъвчете дълго време в устата си докато се сдъвче добре. Два часа след ядене на житото ще пиете гореща вода. Тъй се придобива търпението. Най-после ще хванете война, защото там е красивата девица, т.е. чистотата.
към втори вариант >>
Трябва да знаете, че нищо не е измислено.
(втори вариант)
Да не мислите, че този разказ е измислен. Не, той е действителен, предполага се да е станал няколко хиляди години преди Христа, в 9-тата династия на Египет. Тогава живял някой си знаменит адепт, наречен Муса-Бентам. Някои мислят, че това име е измислено. Не, то е име, което е съществувало.
Трябва да знаете, че нищо не е измислено.
Всичко в света съществува и не може да се измисли. Ако някой се наеме да измисли нещо, което не е съществувало и което не е казано от никого, аз още сега му давам 1000 лева. В света няма нищо ново. Всичките неща съществуват.
към втори вариант >>
Ще вярвате, че всички, които са вярвали в Бога, са завършили своето развитие.
(втори вариант)
Христос казва: „Да се не смущават сърцата ви! Имайте вяра! “ То значи: имайте стабилитет! Ще вярвате в Бога, ще вярвате, че в Него няма измяна и промяна. Ще вярвате и в единственото, и в множественото число на Бога.
Ще вярвате, че всички, които са вярвали в Бога, са завършили своето развитие.
Ще вярваш, че по този начин и ти ще завършиш своето развитие и ще влезеш в това общо братство. Туй е красивото в света, да видиш добрите, умните хора и те да ти говорят. Аз съм срещал музиканти, тупти им сърцето да чуят, да срещнат музикант подобен на себе си; художници, чиито сърца също туптят да срещнат подобен на себе си художник; срещал съм и поети такива. Всеки иска да срещне равен на себе си и като се срещнат те взаимно, един друг си дават подтик. И като срещнете човек с вяра, да си давате подтик във вярата, а не да започнете да спорите има ли Господ или няма.
към втори вариант >>
Всеки, който иска да бъде търпелив, трябва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го разделя три пъти на ден, по 30 грама.
(втори вариант)
– Агнето е емблема на кротостта. При лъва човек трябва да има кротост. Ще хванеш бика за рогата, защото там е крината с жито. – Житото е емблема на търпение. При бика човек трябва да има търпение.
Всеки, който иска да бъде търпелив, трябва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го разделя три пъти на ден, по 30 грама.
Ще го дъвчете дълго време в устата си докато се сдъвче добре. Два часа след ядене на житото ще пиете гореща вода. Тъй се придобива търпението. Най-после ще хванете война, защото там е красивата девица, т.е. чистотата.
към втори вариант >>
Всичко в света съществува и не може да се измисли.
(втори вариант)
Не, той е действителен, предполага се да е станал няколко хиляди години преди Христа, в 9-тата династия на Египет. Тогава живял някой си знаменит адепт, наречен Муса-Бентам. Някои мислят, че това име е измислено. Не, то е име, което е съществувало. Трябва да знаете, че нищо не е измислено.
Всичко в света съществува и не може да се измисли.
Ако някой се наеме да измисли нещо, което не е съществувало и което не е казано от никого, аз още сега му давам 1000 лева. В света няма нищо ново. Всичките неща съществуват.
към втори вариант >>
Ще вярваш, че по този начин и ти ще завършиш своето развитие и ще влезеш в това общо братство.
(втори вариант)
Имайте вяра! “ То значи: имайте стабилитет! Ще вярвате в Бога, ще вярвате, че в Него няма измяна и промяна. Ще вярвате и в единственото, и в множественото число на Бога. Ще вярвате, че всички, които са вярвали в Бога, са завършили своето развитие.
Ще вярваш, че по този начин и ти ще завършиш своето развитие и ще влезеш в това общо братство.
Туй е красивото в света, да видиш добрите, умните хора и те да ти говорят. Аз съм срещал музиканти, тупти им сърцето да чуят, да срещнат музикант подобен на себе си; художници, чиито сърца също туптят да срещнат подобен на себе си художник; срещал съм и поети такива. Всеки иска да срещне равен на себе си и като се срещнат те взаимно, един друг си дават подтик. И като срещнете човек с вяра, да си давате подтик във вярата, а не да започнете да спорите има ли Господ или няма. Казвате: науката, чрез своите доводи, е доказала, че съществува Господ.
към втори вариант >>
Ще го дъвчете дълго време в устата си докато се сдъвче добре.
(втори вариант)
При лъва човек трябва да има кротост. Ще хванеш бика за рогата, защото там е крината с жито. – Житото е емблема на търпение. При бика човек трябва да има търпение. Всеки, който иска да бъде търпелив, трябва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го разделя три пъти на ден, по 30 грама.
Ще го дъвчете дълго време в устата си докато се сдъвче добре.
Два часа след ядене на житото ще пиете гореща вода. Тъй се придобива търпението. Най-после ще хванете война, защото там е красивата девица, т.е. чистотата.
към втори вариант >>
Ако някой се наеме да измисли нещо, което не е съществувало и което не е казано от никого, аз още сега му давам 1000 лева.
(втори вариант)
Тогава живял някой си знаменит адепт, наречен Муса-Бентам. Някои мислят, че това име е измислено. Не, то е име, което е съществувало. Трябва да знаете, че нищо не е измислено. Всичко в света съществува и не може да се измисли.
Ако някой се наеме да измисли нещо, което не е съществувало и което не е казано от никого, аз още сега му давам 1000 лева.
В света няма нищо ново. Всичките неща съществуват.
към втори вариант >>
Туй е красивото в света, да видиш добрите, умните хора и те да ти говорят.
(втори вариант)
“ То значи: имайте стабилитет! Ще вярвате в Бога, ще вярвате, че в Него няма измяна и промяна. Ще вярвате и в единственото, и в множественото число на Бога. Ще вярвате, че всички, които са вярвали в Бога, са завършили своето развитие. Ще вярваш, че по този начин и ти ще завършиш своето развитие и ще влезеш в това общо братство.
Туй е красивото в света, да видиш добрите, умните хора и те да ти говорят.
Аз съм срещал музиканти, тупти им сърцето да чуят, да срещнат музикант подобен на себе си; художници, чиито сърца също туптят да срещнат подобен на себе си художник; срещал съм и поети такива. Всеки иска да срещне равен на себе си и като се срещнат те взаимно, един друг си дават подтик. И като срещнете човек с вяра, да си давате подтик във вярата, а не да започнете да спорите има ли Господ или няма. Казвате: науката, чрез своите доводи, е доказала, че съществува Господ. Бре, много нещо доказала науката!
към втори вариант >>
Два часа след ядене на житото ще пиете гореща вода.
(втори вариант)
Ще хванеш бика за рогата, защото там е крината с жито. – Житото е емблема на търпение. При бика човек трябва да има търпение. Всеки, който иска да бъде търпелив, трябва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го разделя три пъти на ден, по 30 грама. Ще го дъвчете дълго време в устата си докато се сдъвче добре.
Два часа след ядене на житото ще пиете гореща вода.
Тъй се придобива търпението. Най-после ще хванете война, защото там е красивата девица, т.е. чистотата.
към втори вариант >>
В света няма нищо ново.
(втори вариант)
Някои мислят, че това име е измислено. Не, то е име, което е съществувало. Трябва да знаете, че нищо не е измислено. Всичко в света съществува и не може да се измисли. Ако някой се наеме да измисли нещо, което не е съществувало и което не е казано от никого, аз още сега му давам 1000 лева.
В света няма нищо ново.
Всичките неща съществуват.
към втори вариант >>
Аз съм срещал музиканти, тупти им сърцето да чуят, да срещнат музикант подобен на себе си; художници, чиито сърца също туптят да срещнат подобен на себе си художник; срещал съм и поети такива.
(втори вариант)
Ще вярвате в Бога, ще вярвате, че в Него няма измяна и промяна. Ще вярвате и в единственото, и в множественото число на Бога. Ще вярвате, че всички, които са вярвали в Бога, са завършили своето развитие. Ще вярваш, че по този начин и ти ще завършиш своето развитие и ще влезеш в това общо братство. Туй е красивото в света, да видиш добрите, умните хора и те да ти говорят.
Аз съм срещал музиканти, тупти им сърцето да чуят, да срещнат музикант подобен на себе си; художници, чиито сърца също туптят да срещнат подобен на себе си художник; срещал съм и поети такива.
Всеки иска да срещне равен на себе си и като се срещнат те взаимно, един друг си дават подтик. И като срещнете човек с вяра, да си давате подтик във вярата, а не да започнете да спорите има ли Господ или няма. Казвате: науката, чрез своите доводи, е доказала, че съществува Господ. Бре, много нещо доказала науката! Тя дошла да доказва, че има Господ, а не може да направи човека безсмъртен.
към втори вариант >>
Тъй се придобива търпението.
(втори вариант)
– Житото е емблема на търпение. При бика човек трябва да има търпение. Всеки, който иска да бъде търпелив, трябва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го разделя три пъти на ден, по 30 грама. Ще го дъвчете дълго време в устата си докато се сдъвче добре. Два часа след ядене на житото ще пиете гореща вода.
Тъй се придобива търпението.
Най-после ще хванете война, защото там е красивата девица, т.е. чистотата.
към втори вариант >>
Всичките неща съществуват.
(втори вариант)
Не, то е име, което е съществувало. Трябва да знаете, че нищо не е измислено. Всичко в света съществува и не може да се измисли. Ако някой се наеме да измисли нещо, което не е съществувало и което не е казано от никого, аз още сега му давам 1000 лева. В света няма нищо ново.
Всичките неща съществуват.
към втори вариант >>
Всеки иска да срещне равен на себе си и като се срещнат те взаимно, един друг си дават подтик.
(втори вариант)
Ще вярвате и в единственото, и в множественото число на Бога. Ще вярвате, че всички, които са вярвали в Бога, са завършили своето развитие. Ще вярваш, че по този начин и ти ще завършиш своето развитие и ще влезеш в това общо братство. Туй е красивото в света, да видиш добрите, умните хора и те да ти говорят. Аз съм срещал музиканти, тупти им сърцето да чуят, да срещнат музикант подобен на себе си; художници, чиито сърца също туптят да срещнат подобен на себе си художник; срещал съм и поети такива.
Всеки иска да срещне равен на себе си и като се срещнат те взаимно, един друг си дават подтик.
И като срещнете човек с вяра, да си давате подтик във вярата, а не да започнете да спорите има ли Господ или няма. Казвате: науката, чрез своите доводи, е доказала, че съществува Господ. Бре, много нещо доказала науката! Тя дошла да доказва, че има Господ, а не може да направи човека безсмъртен. Ако науката е доказала, че има Господ и ако ние действително вярваме в това, Любовта трябва да дойде в нас.
към втори вариант >>
Най-после ще хванете война, защото там е красивата девица, т.е. чистотата.
(втори вариант)
При бика човек трябва да има търпение. Всеки, който иска да бъде търпелив, трябва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го разделя три пъти на ден, по 30 грама. Ще го дъвчете дълго време в устата си докато се сдъвче добре. Два часа след ядене на житото ще пиете гореща вода. Тъй се придобива търпението.
Най-после ще хванете война, защото там е красивата девица, т.е. чистотата.
към втори вариант >>
И тъй, всички велики адепти минават един курс на посвещение, та и този Муса-Бентам трябвало да държи изпит за своето трето посвещение.
(втори вариант)
И тъй, всички велики адепти минават един курс на посвещение, та и този Муса-Бентам трябвало да държи изпит за своето трето посвещение.
Всяко едно посвещение е свързано с известен род сили, в които човек като влезе, трябва да знае как да манипулира с тях. Ето защо това било един тежък изпит. Ако той издържи изпита си, ще влезе в един нов свят, ще му се отворят нови пътища, ще му се открият нови способности и чувства, чрез които ще може да вижда вече, а не да ходи слепешката. Той ще вижда реално и ще бъде един човек и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато и на идеалното, което не е постигнато. Зад туй реално има друго реално и т.н.
към втори вариант >>
И като срещнете човек с вяра, да си давате подтик във вярата, а не да започнете да спорите има ли Господ или няма.
(втори вариант)
Ще вярвате, че всички, които са вярвали в Бога, са завършили своето развитие. Ще вярваш, че по този начин и ти ще завършиш своето развитие и ще влезеш в това общо братство. Туй е красивото в света, да видиш добрите, умните хора и те да ти говорят. Аз съм срещал музиканти, тупти им сърцето да чуят, да срещнат музикант подобен на себе си; художници, чиито сърца също туптят да срещнат подобен на себе си художник; срещал съм и поети такива. Всеки иска да срещне равен на себе си и като се срещнат те взаимно, един друг си дават подтик.
И като срещнете човек с вяра, да си давате подтик във вярата, а не да започнете да спорите има ли Господ или няма.
Казвате: науката, чрез своите доводи, е доказала, че съществува Господ. Бре, много нещо доказала науката! Тя дошла да доказва, че има Господ, а не може да направи човека безсмъртен. Ако науката е доказала, че има Господ и ако ние действително вярваме в това, Любовта трябва да дойде в нас. Щом дойде Любовта, ще има вечен живот, а вечният живот ще бъде достояние за всеки един.
към втори вариант >>
И тъй, имате невинност, кротост, търпение и чистота.
(втори вариант)
И тъй, имате невинност, кротост, търпение и чистота.
Това са качествата на вярата, чрез които се побеждават недъзите на този свят.
към втори вариант >>
Всяко едно посвещение е свързано с известен род сили, в които човек като влезе, трябва да знае как да манипулира с тях.
(втори вариант)
И тъй, всички велики адепти минават един курс на посвещение, та и този Муса-Бентам трябвало да държи изпит за своето трето посвещение.
Всяко едно посвещение е свързано с известен род сили, в които човек като влезе, трябва да знае как да манипулира с тях.
Ето защо това било един тежък изпит. Ако той издържи изпита си, ще влезе в един нов свят, ще му се отворят нови пътища, ще му се открият нови способности и чувства, чрез които ще може да вижда вече, а не да ходи слепешката. Той ще вижда реално и ще бъде един човек и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато и на идеалното, което не е постигнато. Зад туй реално има друго реално и т.н.
към втори вариант >>
Казвате: науката, чрез своите доводи, е доказала, че съществува Господ.
(втори вариант)
Ще вярваш, че по този начин и ти ще завършиш своето развитие и ще влезеш в това общо братство. Туй е красивото в света, да видиш добрите, умните хора и те да ти говорят. Аз съм срещал музиканти, тупти им сърцето да чуят, да срещнат музикант подобен на себе си; художници, чиито сърца също туптят да срещнат подобен на себе си художник; срещал съм и поети такива. Всеки иска да срещне равен на себе си и като се срещнат те взаимно, един друг си дават подтик. И като срещнете човек с вяра, да си давате подтик във вярата, а не да започнете да спорите има ли Господ или няма.
Казвате: науката, чрез своите доводи, е доказала, че съществува Господ.
Бре, много нещо доказала науката! Тя дошла да доказва, че има Господ, а не може да направи човека безсмъртен. Ако науката е доказала, че има Господ и ако ние действително вярваме в това, Любовта трябва да дойде в нас. Щом дойде Любовта, ще има вечен живот, а вечният живот ще бъде достояние за всеки един. Като не можем да разрешим въпроса, ние оставяме тия работи за другия свят и казваме: е, като отидем на другия свят, тогава ще ги разрешим.
към втори вариант >>
Това са качествата на вярата, чрез които се побеждават недъзите на този свят.
(втори вариант)
И тъй, имате невинност, кротост, търпение и чистота.
Това са качествата на вярата, чрез които се побеждават недъзите на този свят.
към втори вариант >>
Ето защо това било един тежък изпит.
(втори вариант)
И тъй, всички велики адепти минават един курс на посвещение, та и този Муса-Бентам трябвало да държи изпит за своето трето посвещение. Всяко едно посвещение е свързано с известен род сили, в които човек като влезе, трябва да знае как да манипулира с тях.
Ето защо това било един тежък изпит.
Ако той издържи изпита си, ще влезе в един нов свят, ще му се отворят нови пътища, ще му се открият нови способности и чувства, чрез които ще може да вижда вече, а не да ходи слепешката. Той ще вижда реално и ще бъде един човек и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато и на идеалното, което не е постигнато. Зад туй реално има друго реално и т.н.
към втори вариант >>
Бре, много нещо доказала науката!
(втори вариант)
Туй е красивото в света, да видиш добрите, умните хора и те да ти говорят. Аз съм срещал музиканти, тупти им сърцето да чуят, да срещнат музикант подобен на себе си; художници, чиито сърца също туптят да срещнат подобен на себе си художник; срещал съм и поети такива. Всеки иска да срещне равен на себе си и като се срещнат те взаимно, един друг си дават подтик. И като срещнете човек с вяра, да си давате подтик във вярата, а не да започнете да спорите има ли Господ или няма. Казвате: науката, чрез своите доводи, е доказала, че съществува Господ.
Бре, много нещо доказала науката!
Тя дошла да доказва, че има Господ, а не може да направи човека безсмъртен. Ако науката е доказала, че има Господ и ако ние действително вярваме в това, Любовта трябва да дойде в нас. Щом дойде Любовта, ще има вечен живот, а вечният живот ще бъде достояние за всеки един. Като не можем да разрешим въпроса, ние оставяме тия работи за другия свят и казваме: е, като отидем на другия свят, тогава ще ги разрешим. Кой е онзи свят!
към втори вариант >>
Казва Христос: „Вярвайте в Бога!
(втори вариант)
Казва Христос: „Вярвайте в Бога!
Да се не смущават сърцата ви! “ Вярвайте в Бога, като единичен принцип! Вярвайте и в мене! Вярвайте и във всички ваши Братя, които работят за вас. Тогава Божията Любов ще се излее върху вас и победата ще бъде на ваша страна, понеже тя е на страната на всички Синове Божии.
към втори вариант >>
Ако той издържи изпита си, ще влезе в един нов свят, ще му се отворят нови пътища, ще му се открият нови способности и чувства, чрез които ще може да вижда вече, а не да ходи слепешката.
(втори вариант)
И тъй, всички велики адепти минават един курс на посвещение, та и този Муса-Бентам трябвало да държи изпит за своето трето посвещение. Всяко едно посвещение е свързано с известен род сили, в които човек като влезе, трябва да знае как да манипулира с тях. Ето защо това било един тежък изпит.
Ако той издържи изпита си, ще влезе в един нов свят, ще му се отворят нови пътища, ще му се открият нови способности и чувства, чрез които ще може да вижда вече, а не да ходи слепешката.
Той ще вижда реално и ще бъде един човек и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато и на идеалното, което не е постигнато. Зад туй реално има друго реално и т.н.
към втори вариант >>
Тя дошла да доказва, че има Господ, а не може да направи човека безсмъртен.
(втори вариант)
Аз съм срещал музиканти, тупти им сърцето да чуят, да срещнат музикант подобен на себе си; художници, чиито сърца също туптят да срещнат подобен на себе си художник; срещал съм и поети такива. Всеки иска да срещне равен на себе си и като се срещнат те взаимно, един друг си дават подтик. И като срещнете човек с вяра, да си давате подтик във вярата, а не да започнете да спорите има ли Господ или няма. Казвате: науката, чрез своите доводи, е доказала, че съществува Господ. Бре, много нещо доказала науката!
Тя дошла да доказва, че има Господ, а не може да направи човека безсмъртен.
Ако науката е доказала, че има Господ и ако ние действително вярваме в това, Любовта трябва да дойде в нас. Щом дойде Любовта, ще има вечен живот, а вечният живот ще бъде достояние за всеки един. Като не можем да разрешим въпроса, ние оставяме тия работи за другия свят и казваме: е, като отидем на другия свят, тогава ще ги разрешим. Кой е онзи свят! – Онзи свят е светът, в който Бог живее.
към втори вариант >>
Да се не смущават сърцата ви!
(втори вариант)
Казва Христос: „Вярвайте в Бога!
Да се не смущават сърцата ви!
“ Вярвайте в Бога, като единичен принцип! Вярвайте и в мене! Вярвайте и във всички ваши Братя, които работят за вас. Тогава Божията Любов ще се излее върху вас и победата ще бъде на ваша страна, понеже тя е на страната на всички Синове Божии. Те ще господстват.
към втори вариант >>
Той ще вижда реално и ще бъде един човек и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато и на идеалното, което не е постигнато.
(втори вариант)
И тъй, всички велики адепти минават един курс на посвещение, та и този Муса-Бентам трябвало да държи изпит за своето трето посвещение. Всяко едно посвещение е свързано с известен род сили, в които човек като влезе, трябва да знае как да манипулира с тях. Ето защо това било един тежък изпит. Ако той издържи изпита си, ще влезе в един нов свят, ще му се отворят нови пътища, ще му се открият нови способности и чувства, чрез които ще може да вижда вече, а не да ходи слепешката.
Той ще вижда реално и ще бъде един човек и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато и на идеалното, което не е постигнато.
Зад туй реално има друго реално и т.н.
към втори вариант >>
Ако науката е доказала, че има Господ и ако ние действително вярваме в това, Любовта трябва да дойде в нас.
(втори вариант)
Всеки иска да срещне равен на себе си и като се срещнат те взаимно, един друг си дават подтик. И като срещнете човек с вяра, да си давате подтик във вярата, а не да започнете да спорите има ли Господ или няма. Казвате: науката, чрез своите доводи, е доказала, че съществува Господ. Бре, много нещо доказала науката! Тя дошла да доказва, че има Господ, а не може да направи човека безсмъртен.
Ако науката е доказала, че има Господ и ако ние действително вярваме в това, Любовта трябва да дойде в нас.
Щом дойде Любовта, ще има вечен живот, а вечният живот ще бъде достояние за всеки един. Като не можем да разрешим въпроса, ние оставяме тия работи за другия свят и казваме: е, като отидем на другия свят, тогава ще ги разрешим. Кой е онзи свят! – Онзи свят е светът, в който Бог живее. Кой е онзи свят?
към втори вариант >>
“ Вярвайте в Бога, като единичен принцип!
(втори вариант)
Казва Христос: „Вярвайте в Бога! Да се не смущават сърцата ви!
“ Вярвайте в Бога, като единичен принцип!
Вярвайте и в мене! Вярвайте и във всички ваши Братя, които работят за вас. Тогава Божията Любов ще се излее върху вас и победата ще бъде на ваша страна, понеже тя е на страната на всички Синове Божии. Те ще господстват.
към втори вариант >>
Зад туй реално има друго реално и т.н.
(втори вариант)
И тъй, всички велики адепти минават един курс на посвещение, та и този Муса-Бентам трябвало да държи изпит за своето трето посвещение. Всяко едно посвещение е свързано с известен род сили, в които човек като влезе, трябва да знае как да манипулира с тях. Ето защо това било един тежък изпит. Ако той издържи изпита си, ще влезе в един нов свят, ще му се отворят нови пътища, ще му се открият нови способности и чувства, чрез които ще може да вижда вече, а не да ходи слепешката. Той ще вижда реално и ще бъде един човек и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато и на идеалното, което не е постигнато.
Зад туй реално има друго реално и т.н.
към втори вариант >>
Щом дойде Любовта, ще има вечен живот, а вечният живот ще бъде достояние за всеки един.
(втори вариант)
И като срещнете човек с вяра, да си давате подтик във вярата, а не да започнете да спорите има ли Господ или няма. Казвате: науката, чрез своите доводи, е доказала, че съществува Господ. Бре, много нещо доказала науката! Тя дошла да доказва, че има Господ, а не може да направи човека безсмъртен. Ако науката е доказала, че има Господ и ако ние действително вярваме в това, Любовта трябва да дойде в нас.
Щом дойде Любовта, ще има вечен живот, а вечният живот ще бъде достояние за всеки един.
Като не можем да разрешим въпроса, ние оставяме тия работи за другия свят и казваме: е, като отидем на другия свят, тогава ще ги разрешим. Кой е онзи свят! – Онзи свят е светът, в който Бог живее. Кой е онзи свят? – Онзи свят е този свят.
към втори вариант >>
Вярвайте и в мене!
(втори вариант)
Казва Христос: „Вярвайте в Бога! Да се не смущават сърцата ви! “ Вярвайте в Бога, като единичен принцип!
Вярвайте и в мене!
Вярвайте и във всички ваши Братя, които работят за вас. Тогава Божията Любов ще се излее върху вас и победата ще бъде на ваша страна, понеже тя е на страната на всички Синове Божии. Те ще господстват.
към втори вариант >>
Учителят завежда своя ученик Муса-Бентам на една от най-опасните планински местности и му казва какви мъчнотии ще срещне.
(втори вариант)
Учителят завежда своя ученик Муса-Бентам на една от най-опасните планински местности и му казва какви мъчнотии ще срещне.
Първата мъчнотия ще бъде следната: като вървиш по този път, ще срещнеш една голяма змия. Ако можеш да я победиш, ти ще продължиш по-нататък пътя си, но ако не можеш да я победиш, тя ще те нагълта и с тебе всичко ще се свърши. Но когато тази змия се приближи, ти ще видиш да се върти около нея един гълъб. В това време ти ще бъдеш смел, ще хванеш змията за врата и ще я удушиш, но не се бой! Тогава той му дава едно шише с някаква течност, която се нарича елементът „вуар“.
към втори вариант >>
Като не можем да разрешим въпроса, ние оставяме тия работи за другия свят и казваме: е, като отидем на другия свят, тогава ще ги разрешим.
(втори вариант)
Казвате: науката, чрез своите доводи, е доказала, че съществува Господ. Бре, много нещо доказала науката! Тя дошла да доказва, че има Господ, а не може да направи човека безсмъртен. Ако науката е доказала, че има Господ и ако ние действително вярваме в това, Любовта трябва да дойде в нас. Щом дойде Любовта, ще има вечен живот, а вечният живот ще бъде достояние за всеки един.
Като не можем да разрешим въпроса, ние оставяме тия работи за другия свят и казваме: е, като отидем на другия свят, тогава ще ги разрешим.
Кой е онзи свят! – Онзи свят е светът, в който Бог живее. Кой е онзи свят? – Онзи свят е този свят. Този свят е една малка проекция, един малък сектор от този велик свят, от този велик живот.
към втори вариант >>
Вярвайте и във всички ваши Братя, които работят за вас.
(втори вариант)
Казва Христос: „Вярвайте в Бога! Да се не смущават сърцата ви! “ Вярвайте в Бога, като единичен принцип! Вярвайте и в мене!
Вярвайте и във всички ваши Братя, които работят за вас.
Тогава Божията Любов ще се излее върху вас и победата ще бъде на ваша страна, понеже тя е на страната на всички Синове Божии. Те ще господстват.
към втори вариант >>
Първата мъчнотия ще бъде следната: като вървиш по този път, ще срещнеш една голяма змия.
(втори вариант)
Учителят завежда своя ученик Муса-Бентам на една от най-опасните планински местности и му казва какви мъчнотии ще срещне.
Първата мъчнотия ще бъде следната: като вървиш по този път, ще срещнеш една голяма змия.
Ако можеш да я победиш, ти ще продължиш по-нататък пътя си, но ако не можеш да я победиш, тя ще те нагълта и с тебе всичко ще се свърши. Но когато тази змия се приближи, ти ще видиш да се върти около нея един гълъб. В това време ти ще бъдеш смел, ще хванеш змията за врата и ще я удушиш, но не се бой! Тогава той му дава едно шише с някаква течност, която се нарича елементът „вуар“. Ще вземеш тази течност и ще намажеш очите на змията, докато се свърши течността.
към втори вариант >>
Кой е онзи свят!
(втори вариант)
Бре, много нещо доказала науката! Тя дошла да доказва, че има Господ, а не може да направи човека безсмъртен. Ако науката е доказала, че има Господ и ако ние действително вярваме в това, Любовта трябва да дойде в нас. Щом дойде Любовта, ще има вечен живот, а вечният живот ще бъде достояние за всеки един. Като не можем да разрешим въпроса, ние оставяме тия работи за другия свят и казваме: е, като отидем на другия свят, тогава ще ги разрешим.
Кой е онзи свят!
– Онзи свят е светът, в който Бог живее. Кой е онзи свят? – Онзи свят е този свят. Този свят е една малка проекция, един малък сектор от този велик свят, от този велик живот. Ами че и ние може би сме една малка проекция от Бога!
към втори вариант >>
Тогава Божията Любов ще се излее върху вас и победата ще бъде на ваша страна, понеже тя е на страната на всички Синове Божии.
(втори вариант)
Казва Христос: „Вярвайте в Бога! Да се не смущават сърцата ви! “ Вярвайте в Бога, като единичен принцип! Вярвайте и в мене! Вярвайте и във всички ваши Братя, които работят за вас.
Тогава Божията Любов ще се излее върху вас и победата ще бъде на ваша страна, понеже тя е на страната на всички Синове Божии.
Те ще господстват.
към втори вариант >>
Ако можеш да я победиш, ти ще продължиш по-нататък пътя си, но ако не можеш да я победиш, тя ще те нагълта и с тебе всичко ще се свърши.
(втори вариант)
Учителят завежда своя ученик Муса-Бентам на една от най-опасните планински местности и му казва какви мъчнотии ще срещне. Първата мъчнотия ще бъде следната: като вървиш по този път, ще срещнеш една голяма змия.
Ако можеш да я победиш, ти ще продължиш по-нататък пътя си, но ако не можеш да я победиш, тя ще те нагълта и с тебе всичко ще се свърши.
Но когато тази змия се приближи, ти ще видиш да се върти около нея един гълъб. В това време ти ще бъдеш смел, ще хванеш змията за врата и ще я удушиш, но не се бой! Тогава той му дава едно шише с някаква течност, която се нарича елементът „вуар“. Ще вземеш тази течност и ще намажеш очите на змията, докато се свърши течността. Щом свършиш течността, силата на змията ще мине в тебе и гълъбът ще тръгне подире ти.
към втори вариант >>
– Онзи свят е светът, в който Бог живее.
(втори вариант)
Тя дошла да доказва, че има Господ, а не може да направи човека безсмъртен. Ако науката е доказала, че има Господ и ако ние действително вярваме в това, Любовта трябва да дойде в нас. Щом дойде Любовта, ще има вечен живот, а вечният живот ще бъде достояние за всеки един. Като не можем да разрешим въпроса, ние оставяме тия работи за другия свят и казваме: е, като отидем на другия свят, тогава ще ги разрешим. Кой е онзи свят!
– Онзи свят е светът, в който Бог живее.
Кой е онзи свят? – Онзи свят е този свят. Този свят е една малка проекция, един малък сектор от този велик свят, от този велик живот. Ами че и ние може би сме една малка проекция от Бога! И казват учените хора, окултистите, че когато Господ направил света, оставил едно малко място празно и се чудил с какво да го изпълни.
към втори вариант >>
Те ще господстват.
(втори вариант)
Да се не смущават сърцата ви! “ Вярвайте в Бога, като единичен принцип! Вярвайте и в мене! Вярвайте и във всички ваши Братя, които работят за вас. Тогава Божията Любов ще се излее върху вас и победата ще бъде на ваша страна, понеже тя е на страната на всички Синове Божии.
Те ще господстват.
към втори вариант >>
Но когато тази змия се приближи, ти ще видиш да се върти около нея един гълъб.
(втори вариант)
Учителят завежда своя ученик Муса-Бентам на една от най-опасните планински местности и му казва какви мъчнотии ще срещне. Първата мъчнотия ще бъде следната: като вървиш по този път, ще срещнеш една голяма змия. Ако можеш да я победиш, ти ще продължиш по-нататък пътя си, но ако не можеш да я победиш, тя ще те нагълта и с тебе всичко ще се свърши.
Но когато тази змия се приближи, ти ще видиш да се върти около нея един гълъб.
В това време ти ще бъдеш смел, ще хванеш змията за врата и ще я удушиш, но не се бой! Тогава той му дава едно шише с някаква течност, която се нарича елементът „вуар“. Ще вземеш тази течност и ще намажеш очите на змията, докато се свърши течността. Щом свършиш течността, силата на змията ще мине в тебе и гълъбът ще тръгне подире ти. Тръгне ли гълъбът с тебе, ти си извършил своята победа.
към втори вариант >>
Кой е онзи свят?
(втори вариант)
Ако науката е доказала, че има Господ и ако ние действително вярваме в това, Любовта трябва да дойде в нас. Щом дойде Любовта, ще има вечен живот, а вечният живот ще бъде достояние за всеки един. Като не можем да разрешим въпроса, ние оставяме тия работи за другия свят и казваме: е, като отидем на другия свят, тогава ще ги разрешим. Кой е онзи свят! – Онзи свят е светът, в който Бог живее.
Кой е онзи свят?
– Онзи свят е този свят. Този свят е една малка проекция, един малък сектор от този велик свят, от този велик живот. Ами че и ние може би сме една малка проекция от Бога! И казват учените хора, окултистите, че когато Господ направил света, оставил едно малко място празно и се чудил с какво да го изпълни. Най-после направя хората и ги оставя да живеят на земята.
към втори вариант >>
В това време ти ще бъдеш смел, ще хванеш змията за врата и ще я удушиш, но не се бой!
(втори вариант)
Учителят завежда своя ученик Муса-Бентам на една от най-опасните планински местности и му казва какви мъчнотии ще срещне. Първата мъчнотия ще бъде следната: като вървиш по този път, ще срещнеш една голяма змия. Ако можеш да я победиш, ти ще продължиш по-нататък пътя си, но ако не можеш да я победиш, тя ще те нагълта и с тебе всичко ще се свърши. Но когато тази змия се приближи, ти ще видиш да се върти около нея един гълъб.
В това време ти ще бъдеш смел, ще хванеш змията за врата и ще я удушиш, но не се бой!
Тогава той му дава едно шише с някаква течност, която се нарича елементът „вуар“. Ще вземеш тази течност и ще намажеш очите на змията, докато се свърши течността. Щом свършиш течността, силата на змията ще мине в тебе и гълъбът ще тръгне подире ти. Тръгне ли гълъбът с тебе, ти си извършил своята победа.
към втори вариант >>
– Онзи свят е този свят.
(втори вариант)
Щом дойде Любовта, ще има вечен живот, а вечният живот ще бъде достояние за всеки един. Като не можем да разрешим въпроса, ние оставяме тия работи за другия свят и казваме: е, като отидем на другия свят, тогава ще ги разрешим. Кой е онзи свят! – Онзи свят е светът, в който Бог живее. Кой е онзи свят?
– Онзи свят е този свят.
Този свят е една малка проекция, един малък сектор от този велик свят, от този велик живот. Ами че и ние може би сме една малка проекция от Бога! И казват учените хора, окултистите, че когато Господ направил света, оставил едно малко място празно и се чудил с какво да го изпълни. Най-после направя хората и ги оставя да живеят на земята. Тъй щото Господ направил хората и за свое забавление, и за забавление на учените духове.
към втори вариант >>
Тогава той му дава едно шише с някаква течност, която се нарича елементът „вуар“.
(втори вариант)
Учителят завежда своя ученик Муса-Бентам на една от най-опасните планински местности и му казва какви мъчнотии ще срещне. Първата мъчнотия ще бъде следната: като вървиш по този път, ще срещнеш една голяма змия. Ако можеш да я победиш, ти ще продължиш по-нататък пътя си, но ако не можеш да я победиш, тя ще те нагълта и с тебе всичко ще се свърши. Но когато тази змия се приближи, ти ще видиш да се върти около нея един гълъб. В това време ти ще бъдеш смел, ще хванеш змията за врата и ще я удушиш, но не се бой!
Тогава той му дава едно шише с някаква течност, която се нарича елементът „вуар“.
Ще вземеш тази течност и ще намажеш очите на змията, докато се свърши течността. Щом свършиш течността, силата на змията ще мине в тебе и гълъбът ще тръгне подире ти. Тръгне ли гълъбът с тебе, ти си извършил своята победа.
към втори вариант >>
Този свят е една малка проекция, един малък сектор от този велик свят, от този велик живот.
(втори вариант)
Като не можем да разрешим въпроса, ние оставяме тия работи за другия свят и казваме: е, като отидем на другия свят, тогава ще ги разрешим. Кой е онзи свят! – Онзи свят е светът, в който Бог живее. Кой е онзи свят? – Онзи свят е този свят.
Този свят е една малка проекция, един малък сектор от този велик свят, от този велик живот.
Ами че и ние може би сме една малка проекция от Бога! И казват учените хора, окултистите, че когато Господ направил света, оставил едно малко място празно и се чудил с какво да го изпълни. Най-после направя хората и ги оставя да живеят на земята. Тъй щото Господ направил хората и за свое забавление, и за забавление на учените духове. Когато някои ангели, някои архангели нямат с какво да се занимават, те ще помилват хората, ще се забавляват с тях.
към втори вариант >>
Ще вземеш тази течност и ще намажеш очите на змията, докато се свърши течността.
(втори вариант)
Първата мъчнотия ще бъде следната: като вървиш по този път, ще срещнеш една голяма змия. Ако можеш да я победиш, ти ще продължиш по-нататък пътя си, но ако не можеш да я победиш, тя ще те нагълта и с тебе всичко ще се свърши. Но когато тази змия се приближи, ти ще видиш да се върти около нея един гълъб. В това време ти ще бъдеш смел, ще хванеш змията за врата и ще я удушиш, но не се бой! Тогава той му дава едно шише с някаква течност, която се нарича елементът „вуар“.
Ще вземеш тази течност и ще намажеш очите на змията, докато се свърши течността.
Щом свършиш течността, силата на змията ще мине в тебе и гълъбът ще тръгне подире ти. Тръгне ли гълъбът с тебе, ти си извършил своята победа.
към втори вариант >>
Ами че и ние може би сме една малка проекция от Бога!
(втори вариант)
Кой е онзи свят! – Онзи свят е светът, в който Бог живее. Кой е онзи свят? – Онзи свят е този свят. Този свят е една малка проекция, един малък сектор от този велик свят, от този велик живот.
Ами че и ние може би сме една малка проекция от Бога!
И казват учените хора, окултистите, че когато Господ направил света, оставил едно малко място празно и се чудил с какво да го изпълни. Най-после направя хората и ги оставя да живеят на земята. Тъй щото Господ направил хората и за свое забавление, и за забавление на учените духове. Когато някои ангели, някои архангели нямат с какво да се занимават, те ще помилват хората, ще се забавляват с тях. Казвате: как, ние за забавление ли сме?
към втори вариант >>
Щом свършиш течността, силата на змията ще мине в тебе и гълъбът ще тръгне подире ти.
(втори вариант)
Ако можеш да я победиш, ти ще продължиш по-нататък пътя си, но ако не можеш да я победиш, тя ще те нагълта и с тебе всичко ще се свърши. Но когато тази змия се приближи, ти ще видиш да се върти около нея един гълъб. В това време ти ще бъдеш смел, ще хванеш змията за врата и ще я удушиш, но не се бой! Тогава той му дава едно шише с някаква течност, която се нарича елементът „вуар“. Ще вземеш тази течност и ще намажеш очите на змията, докато се свърши течността.
Щом свършиш течността, силата на змията ще мине в тебе и гълъбът ще тръгне подире ти.
Тръгне ли гълъбът с тебе, ти си извършил своята победа.
към втори вариант >>
И казват учените хора, окултистите, че когато Господ направил света, оставил едно малко място празно и се чудил с какво да го изпълни.
(втори вариант)
– Онзи свят е светът, в който Бог живее. Кой е онзи свят? – Онзи свят е този свят. Този свят е една малка проекция, един малък сектор от този велик свят, от този велик живот. Ами че и ние може би сме една малка проекция от Бога!
И казват учените хора, окултистите, че когато Господ направил света, оставил едно малко място празно и се чудил с какво да го изпълни.
Най-после направя хората и ги оставя да живеят на земята. Тъй щото Господ направил хората и за свое забавление, и за забавление на учените духове. Когато някои ангели, някои архангели нямат с какво да се занимават, те ще помилват хората, ще се забавляват с тях. Казвате: как, ние за забавление ли сме? – Да, за забавление!
към втори вариант >>
Тръгне ли гълъбът с тебе, ти си извършил своята победа.
(втори вариант)
Но когато тази змия се приближи, ти ще видиш да се върти около нея един гълъб. В това време ти ще бъдеш смел, ще хванеш змията за врата и ще я удушиш, но не се бой! Тогава той му дава едно шише с някаква течност, която се нарича елементът „вуар“. Ще вземеш тази течност и ще намажеш очите на змията, докато се свърши течността. Щом свършиш течността, силата на змията ще мине в тебе и гълъбът ще тръгне подире ти.
Тръгне ли гълъбът с тебе, ти си извършил своята победа.
към втори вариант >>
Най-после направя хората и ги оставя да живеят на земята.
(втори вариант)
Кой е онзи свят? – Онзи свят е този свят. Този свят е една малка проекция, един малък сектор от този велик свят, от този велик живот. Ами че и ние може би сме една малка проекция от Бога! И казват учените хора, окултистите, че когато Господ направил света, оставил едно малко място празно и се чудил с какво да го изпълни.
Най-после направя хората и ги оставя да живеят на земята.
Тъй щото Господ направил хората и за свое забавление, и за забавление на учените духове. Когато някои ангели, някои архангели нямат с какво да се занимават, те ще помилват хората, ще се забавляват с тях. Казвате: как, ние за забавление ли сме? – Да, за забавление! Ние сме играчка и за червеите, и за мухите, и за комарите, и за бълхите, за всички.
към втори вариант >>
По-нататък, в продължение на пътя си, ще срещнеш един от най-големите лъвове в света и ако не го победиш, той ще те разкъса на парчета.
(втори вариант)
По-нататък, в продължение на пътя си, ще срещнеш един от най-големите лъвове в света и ако не го победиш, той ще те разкъса на парчета.
Но когато се приближиш при този лъв, ще срещнеш едно агне, което обикаля около този лъв. Ти ще се хвърлиш върху лъва, ще го хванеш смело за ушите. След това, ето вземи това шишенце, в него има друг един елемент, във вид на течност, наречена „ерун“ и с нея ще намажеш очите на лъва. Като свършиш течността, агнето ще тръгне подире ти. Тръгне ли агнето подире ти, победата е направена, ти си изкарал изпита и ще можеш да продължиш пътя си.
към втори вариант >>
Тъй щото Господ направил хората и за свое забавление, и за забавление на учените духове.
(втори вариант)
– Онзи свят е този свят. Този свят е една малка проекция, един малък сектор от този велик свят, от този велик живот. Ами че и ние може би сме една малка проекция от Бога! И казват учените хора, окултистите, че когато Господ направил света, оставил едно малко място празно и се чудил с какво да го изпълни. Най-после направя хората и ги оставя да живеят на земята.
Тъй щото Господ направил хората и за свое забавление, и за забавление на учените духове.
Когато някои ангели, някои архангели нямат с какво да се занимават, те ще помилват хората, ще се забавляват с тях. Казвате: как, ние за забавление ли сме? – Да, за забавление! Ние сме играчка и за червеите, и за мухите, и за комарите, и за бълхите, за всички. Че кой от вас е свободен!
към втори вариант >>
Но когато се приближиш при този лъв, ще срещнеш едно агне, което обикаля около този лъв.
(втори вариант)
По-нататък, в продължение на пътя си, ще срещнеш един от най-големите лъвове в света и ако не го победиш, той ще те разкъса на парчета.
Но когато се приближиш при този лъв, ще срещнеш едно агне, което обикаля около този лъв.
Ти ще се хвърлиш върху лъва, ще го хванеш смело за ушите. След това, ето вземи това шишенце, в него има друг един елемент, във вид на течност, наречена „ерун“ и с нея ще намажеш очите на лъва. Като свършиш течността, агнето ще тръгне подире ти. Тръгне ли агнето подире ти, победата е направена, ти си изкарал изпита и ще можеш да продължиш пътя си.
към втори вариант >>
Когато някои ангели, някои архангели нямат с какво да се занимават, те ще помилват хората, ще се забавляват с тях.
(втори вариант)
Този свят е една малка проекция, един малък сектор от този велик свят, от този велик живот. Ами че и ние може би сме една малка проекция от Бога! И казват учените хора, окултистите, че когато Господ направил света, оставил едно малко място празно и се чудил с какво да го изпълни. Най-после направя хората и ги оставя да живеят на земята. Тъй щото Господ направил хората и за свое забавление, и за забавление на учените духове.
Когато някои ангели, някои архангели нямат с какво да се занимават, те ще помилват хората, ще се забавляват с тях.
Казвате: как, ние за забавление ли сме? – Да, за забавление! Ние сме играчка и за червеите, и за мухите, и за комарите, и за бълхите, за всички. Че кой от вас е свободен! Кой от вас не е послужил за играчка на другите?
към втори вариант >>
Ти ще се хвърлиш върху лъва, ще го хванеш смело за ушите.
(втори вариант)
По-нататък, в продължение на пътя си, ще срещнеш един от най-големите лъвове в света и ако не го победиш, той ще те разкъса на парчета. Но когато се приближиш при този лъв, ще срещнеш едно агне, което обикаля около този лъв.
Ти ще се хвърлиш върху лъва, ще го хванеш смело за ушите.
След това, ето вземи това шишенце, в него има друг един елемент, във вид на течност, наречена „ерун“ и с нея ще намажеш очите на лъва. Като свършиш течността, агнето ще тръгне подире ти. Тръгне ли агнето подире ти, победата е направена, ти си изкарал изпита и ще можеш да продължиш пътя си.
към втори вариант >>
Казвате: как, ние за забавление ли сме?
(втори вариант)
Ами че и ние може би сме една малка проекция от Бога! И казват учените хора, окултистите, че когато Господ направил света, оставил едно малко място празно и се чудил с какво да го изпълни. Най-после направя хората и ги оставя да живеят на земята. Тъй щото Господ направил хората и за свое забавление, и за забавление на учените духове. Когато някои ангели, някои архангели нямат с какво да се занимават, те ще помилват хората, ще се забавляват с тях.
Казвате: как, ние за забавление ли сме?
– Да, за забавление! Ние сме играчка и за червеите, и за мухите, и за комарите, и за бълхите, за всички. Че кой от вас е свободен! Кой от вас не е послужил за играчка на другите? Евреите едно време казваха: ние сме свободни поданици, никому играчка няма да станем.
към втори вариант >>
След това, ето вземи това шишенце, в него има друг един елемент, във вид на течност, наречена „ерун“ и с нея ще намажеш очите на лъва.
(втори вариант)
По-нататък, в продължение на пътя си, ще срещнеш един от най-големите лъвове в света и ако не го победиш, той ще те разкъса на парчета. Но когато се приближиш при този лъв, ще срещнеш едно агне, което обикаля около този лъв. Ти ще се хвърлиш върху лъва, ще го хванеш смело за ушите.
След това, ето вземи това шишенце, в него има друг един елемент, във вид на течност, наречена „ерун“ и с нея ще намажеш очите на лъва.
Като свършиш течността, агнето ще тръгне подире ти. Тръгне ли агнето подире ти, победата е направена, ти си изкарал изпита и ще можеш да продължиш пътя си.
към втори вариант >>
– Да, за забавление!
(втори вариант)
И казват учените хора, окултистите, че когато Господ направил света, оставил едно малко място празно и се чудил с какво да го изпълни. Най-после направя хората и ги оставя да живеят на земята. Тъй щото Господ направил хората и за свое забавление, и за забавление на учените духове. Когато някои ангели, някои архангели нямат с какво да се занимават, те ще помилват хората, ще се забавляват с тях. Казвате: как, ние за забавление ли сме?
– Да, за забавление!
Ние сме играчка и за червеите, и за мухите, и за комарите, и за бълхите, за всички. Че кой от вас е свободен! Кой от вас не е послужил за играчка на другите? Евреите едно време казваха: ние сме свободни поданици, никому играчка няма да станем. Те бяха цели 400 години под египетско иго, изядоха толкова камшици, като роби бяха условени да правят тухли на своите господари, а после казват: ние сме свободни!
към втори вариант >>
Като свършиш течността, агнето ще тръгне подире ти.
(втори вариант)
По-нататък, в продължение на пътя си, ще срещнеш един от най-големите лъвове в света и ако не го победиш, той ще те разкъса на парчета. Но когато се приближиш при този лъв, ще срещнеш едно агне, което обикаля около този лъв. Ти ще се хвърлиш върху лъва, ще го хванеш смело за ушите. След това, ето вземи това шишенце, в него има друг един елемент, във вид на течност, наречена „ерун“ и с нея ще намажеш очите на лъва.
Като свършиш течността, агнето ще тръгне подире ти.
Тръгне ли агнето подире ти, победата е направена, ти си изкарал изпита и ще можеш да продължиш пътя си.
към втори вариант >>
Ние сме играчка и за червеите, и за мухите, и за комарите, и за бълхите, за всички.
(втори вариант)
Най-после направя хората и ги оставя да живеят на земята. Тъй щото Господ направил хората и за свое забавление, и за забавление на учените духове. Когато някои ангели, някои архангели нямат с какво да се занимават, те ще помилват хората, ще се забавляват с тях. Казвате: как, ние за забавление ли сме? – Да, за забавление!
Ние сме играчка и за червеите, и за мухите, и за комарите, и за бълхите, за всички.
Че кой от вас е свободен! Кой от вас не е послужил за играчка на другите? Евреите едно време казваха: ние сме свободни поданици, никому играчка няма да станем. Те бяха цели 400 години под египетско иго, изядоха толкова камшици, като роби бяха условени да правят тухли на своите господари, а после казват: ние сме свободни! Казва им Христос: „Който прави грях, дяволът му е баща“.
към втори вариант >>
Тръгне ли агнето подире ти, победата е направена, ти си изкарал изпита и ще можеш да продължиш пътя си.
(втори вариант)
По-нататък, в продължение на пътя си, ще срещнеш един от най-големите лъвове в света и ако не го победиш, той ще те разкъса на парчета. Но когато се приближиш при този лъв, ще срещнеш едно агне, което обикаля около този лъв. Ти ще се хвърлиш върху лъва, ще го хванеш смело за ушите. След това, ето вземи това шишенце, в него има друг един елемент, във вид на течност, наречена „ерун“ и с нея ще намажеш очите на лъва. Като свършиш течността, агнето ще тръгне подире ти.
Тръгне ли агнето подире ти, победата е направена, ти си изкарал изпита и ще можеш да продължиш пътя си.
към втори вариант >>
Че кой от вас е свободен!
(втори вариант)
Тъй щото Господ направил хората и за свое забавление, и за забавление на учените духове. Когато някои ангели, някои архангели нямат с какво да се занимават, те ще помилват хората, ще се забавляват с тях. Казвате: как, ние за забавление ли сме? – Да, за забавление! Ние сме играчка и за червеите, и за мухите, и за комарите, и за бълхите, за всички.
Че кой от вас е свободен!
Кой от вас не е послужил за играчка на другите? Евреите едно време казваха: ние сме свободни поданици, никому играчка няма да станем. Те бяха цели 400 години под египетско иго, изядоха толкова камшици, като роби бяха условени да правят тухли на своите господари, а после казват: ние сме свободни! Казва им Христос: „Който прави грях, дяволът му е баща“. Щом мислите така, тъй е.
към втори вариант >>
По-нататък, като продължиш пътя си, ти ще срещнеш един черен, най-силният бик в света, с остри рога и ако не можеш да го победиш, той ще те наниже на рогата си.
(втори вариант)
По-нататък, като продължиш пътя си, ти ще срещнеш един черен, най-силният бик в света, с остри рога и ако не можеш да го победиш, той ще те наниже на рогата си.
Около този бик ще видиш да се движи една крина с жито и бикът я гледа. Ти ще хванеш смело бика за рогата, ще намажеш очите му с течността „раун“ и като се свърши всичката течност, ще видиш, че крината с житото ще тръгне с тебе. Тръгне ли с тебе, значи ти си победил.
към втори вариант >>
Кой от вас не е послужил за играчка на другите?
(втори вариант)
Когато някои ангели, някои архангели нямат с какво да се занимават, те ще помилват хората, ще се забавляват с тях. Казвате: как, ние за забавление ли сме? – Да, за забавление! Ние сме играчка и за червеите, и за мухите, и за комарите, и за бълхите, за всички. Че кой от вас е свободен!
Кой от вас не е послужил за играчка на другите?
Евреите едно време казваха: ние сме свободни поданици, никому играчка няма да станем. Те бяха цели 400 години под египетско иго, изядоха толкова камшици, като роби бяха условени да правят тухли на своите господари, а после казват: ние сме свободни! Казва им Христос: „Който прави грях, дяволът му е баща“. Щом мислите така, тъй е. Ние трябва да осъзнаем Истината и да определим нашите отношения към Бога.
към втори вариант >>
Около този бик ще видиш да се движи една крина с жито и бикът я гледа.
(втори вариант)
По-нататък, като продължиш пътя си, ти ще срещнеш един черен, най-силният бик в света, с остри рога и ако не можеш да го победиш, той ще те наниже на рогата си.
Около този бик ще видиш да се движи една крина с жито и бикът я гледа.
Ти ще хванеш смело бика за рогата, ще намажеш очите му с течността „раун“ и като се свърши всичката течност, ще видиш, че крината с житото ще тръгне с тебе. Тръгне ли с тебе, значи ти си победил.
към втори вариант >>
Евреите едно време казваха: ние сме свободни поданици, никому играчка няма да станем.
(втори вариант)
Казвате: как, ние за забавление ли сме? – Да, за забавление! Ние сме играчка и за червеите, и за мухите, и за комарите, и за бълхите, за всички. Че кой от вас е свободен! Кой от вас не е послужил за играчка на другите?
Евреите едно време казваха: ние сме свободни поданици, никому играчка няма да станем.
Те бяха цели 400 години под египетско иго, изядоха толкова камшици, като роби бяха условени да правят тухли на своите господари, а после казват: ние сме свободни! Казва им Христос: „Който прави грях, дяволът му е баща“. Щом мислите така, тъй е. Ние трябва да осъзнаем Истината и да определим нашите отношения към Бога. Тази омраза, това неверие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у вас, могат да се премахнат.
към втори вариант >>
Ти ще хванеш смело бика за рогата, ще намажеш очите му с течността „раун“ и като се свърши всичката течност, ще видиш, че крината с житото ще тръгне с тебе.
(втори вариант)
По-нататък, като продължиш пътя си, ти ще срещнеш един черен, най-силният бик в света, с остри рога и ако не можеш да го победиш, той ще те наниже на рогата си. Около този бик ще видиш да се движи една крина с жито и бикът я гледа.
Ти ще хванеш смело бика за рогата, ще намажеш очите му с течността „раун“ и като се свърши всичката течност, ще видиш, че крината с житото ще тръгне с тебе.
Тръгне ли с тебе, значи ти си победил.
към втори вариант >>
Те бяха цели 400 години под египетско иго, изядоха толкова камшици, като роби бяха условени да правят тухли на своите господари, а после казват: ние сме свободни!
(втори вариант)
– Да, за забавление! Ние сме играчка и за червеите, и за мухите, и за комарите, и за бълхите, за всички. Че кой от вас е свободен! Кой от вас не е послужил за играчка на другите? Евреите едно време казваха: ние сме свободни поданици, никому играчка няма да станем.
Те бяха цели 400 години под египетско иго, изядоха толкова камшици, като роби бяха условени да правят тухли на своите господари, а после казват: ние сме свободни!
Казва им Христос: „Който прави грях, дяволът му е баща“. Щом мислите така, тъй е. Ние трябва да осъзнаем Истината и да определим нашите отношения към Бога. Тази омраза, това неверие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у вас, могат да се премахнат. Тогава ще дойде благородното във вас, ще можете всички заедно да заработите за Бога и няма какво да се лъжете.
към втори вариант >>
Тръгне ли с тебе, значи ти си победил.
(втори вариант)
По-нататък, като продължиш пътя си, ти ще срещнеш един черен, най-силният бик в света, с остри рога и ако не можеш да го победиш, той ще те наниже на рогата си. Около този бик ще видиш да се движи една крина с жито и бикът я гледа. Ти ще хванеш смело бика за рогата, ще намажеш очите му с течността „раун“ и като се свърши всичката течност, ще видиш, че крината с житото ще тръгне с тебе.
Тръгне ли с тебе, значи ти си победил.
към втори вариант >>
Казва им Христос: „Който прави грях, дяволът му е баща“.
(втори вариант)
Ние сме играчка и за червеите, и за мухите, и за комарите, и за бълхите, за всички. Че кой от вас е свободен! Кой от вас не е послужил за играчка на другите? Евреите едно време казваха: ние сме свободни поданици, никому играчка няма да станем. Те бяха цели 400 години под египетско иго, изядоха толкова камшици, като роби бяха условени да правят тухли на своите господари, а после казват: ние сме свободни!
Казва им Христос: „Който прави грях, дяволът му е баща“.
Щом мислите така, тъй е. Ние трябва да осъзнаем Истината и да определим нашите отношения към Бога. Тази омраза, това неверие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у вас, могат да се премахнат. Тогава ще дойде благородното във вас, ще можете всички заедно да заработите за Бога и няма какво да се лъжете. Аз ще дойда на нивата ви да работя, оттам мога да дойда в дома ви да помогна нещо и нищо няма да ви искам, даром ще работя.
към втори вариант >>
Най-после ще дойдеш до пределите на посвещението си, но ще трябва да влезеш през царската врата.
(втори вариант)
Най-после ще дойдеш до пределите на посвещението си, но ще трябва да влезеш през царската врата.
Пред царската врата ти ще видиш да седи един страшен войн, със сабя в ръка и ако можеш да го победиш, ще влезеш в царската врата; ако не можеш да го победиш, главата ти ще отскочи от раменете ти. Около този войн ще забележиш да обикаля една красива девица. Тогава ти ще хванеш този войн и ето ти тази течност, наречена „амуит“, ще намажеш очите на този войн с течността и когато се свърши тя, ще видиш, че красивата девица ще тръгне с тебе. Това показва, че победата е твоя и силата на този войн ще мине в тебе.
към втори вариант >>
Щом мислите така, тъй е.
(втори вариант)
Че кой от вас е свободен! Кой от вас не е послужил за играчка на другите? Евреите едно време казваха: ние сме свободни поданици, никому играчка няма да станем. Те бяха цели 400 години под египетско иго, изядоха толкова камшици, като роби бяха условени да правят тухли на своите господари, а после казват: ние сме свободни! Казва им Христос: „Който прави грях, дяволът му е баща“.
Щом мислите така, тъй е.
Ние трябва да осъзнаем Истината и да определим нашите отношения към Бога. Тази омраза, това неверие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у вас, могат да се премахнат. Тогава ще дойде благородното във вас, ще можете всички заедно да заработите за Бога и няма какво да се лъжете. Аз ще дойда на нивата ви да работя, оттам мога да дойда в дома ви да помогна нещо и нищо няма да ви искам, даром ще работя. Това разбиране ще дойде, когато ние станем хора от съвсем друго естество, а не такова, каквото днес имаме.
към втори вариант >>
Пред царската врата ти ще видиш да седи един страшен войн, със сабя в ръка и ако можеш да го победиш, ще влезеш в царската врата; ако не можеш да го победиш, главата ти ще отскочи от раменете ти.
(втори вариант)
Най-после ще дойдеш до пределите на посвещението си, но ще трябва да влезеш през царската врата.
Пред царската врата ти ще видиш да седи един страшен войн, със сабя в ръка и ако можеш да го победиш, ще влезеш в царската врата; ако не можеш да го победиш, главата ти ще отскочи от раменете ти.
Около този войн ще забележиш да обикаля една красива девица. Тогава ти ще хванеш този войн и ето ти тази течност, наречена „амуит“, ще намажеш очите на този войн с течността и когато се свърши тя, ще видиш, че красивата девица ще тръгне с тебе. Това показва, че победата е твоя и силата на този войн ще мине в тебе.
към втори вариант >>
Ние трябва да осъзнаем Истината и да определим нашите отношения към Бога.
(втори вариант)
Кой от вас не е послужил за играчка на другите? Евреите едно време казваха: ние сме свободни поданици, никому играчка няма да станем. Те бяха цели 400 години под египетско иго, изядоха толкова камшици, като роби бяха условени да правят тухли на своите господари, а после казват: ние сме свободни! Казва им Христос: „Който прави грях, дяволът му е баща“. Щом мислите така, тъй е.
Ние трябва да осъзнаем Истината и да определим нашите отношения към Бога.
Тази омраза, това неверие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у вас, могат да се премахнат. Тогава ще дойде благородното във вас, ще можете всички заедно да заработите за Бога и няма какво да се лъжете. Аз ще дойда на нивата ви да работя, оттам мога да дойда в дома ви да помогна нещо и нищо няма да ви искам, даром ще работя. Това разбиране ще дойде, когато ние станем хора от съвсем друго естество, а не такова, каквото днес имаме. При сегашното си разбиране, при сегашния склад на мисли, това не може да стане!
към втори вариант >>
Около този войн ще забележиш да обикаля една красива девица.
(втори вариант)
Най-после ще дойдеш до пределите на посвещението си, но ще трябва да влезеш през царската врата. Пред царската врата ти ще видиш да седи един страшен войн, със сабя в ръка и ако можеш да го победиш, ще влезеш в царската врата; ако не можеш да го победиш, главата ти ще отскочи от раменете ти.
Около този войн ще забележиш да обикаля една красива девица.
Тогава ти ще хванеш този войн и ето ти тази течност, наречена „амуит“, ще намажеш очите на този войн с течността и когато се свърши тя, ще видиш, че красивата девица ще тръгне с тебе. Това показва, че победата е твоя и силата на този войн ще мине в тебе.
към втори вариант >>
Тази омраза, това неверие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у вас, могат да се премахнат.
(втори вариант)
Евреите едно време казваха: ние сме свободни поданици, никому играчка няма да станем. Те бяха цели 400 години под египетско иго, изядоха толкова камшици, като роби бяха условени да правят тухли на своите господари, а после казват: ние сме свободни! Казва им Христос: „Който прави грях, дяволът му е баща“. Щом мислите така, тъй е. Ние трябва да осъзнаем Истината и да определим нашите отношения към Бога.
Тази омраза, това неверие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у вас, могат да се премахнат.
Тогава ще дойде благородното във вас, ще можете всички заедно да заработите за Бога и няма какво да се лъжете. Аз ще дойда на нивата ви да работя, оттам мога да дойда в дома ви да помогна нещо и нищо няма да ви искам, даром ще работя. Това разбиране ще дойде, когато ние станем хора от съвсем друго естество, а не такова, каквото днес имаме. При сегашното си разбиране, при сегашния склад на мисли, това не може да стане! Кога може да стане?
към втори вариант >>
Тогава ти ще хванеш този войн и ето ти тази течност, наречена „амуит“, ще намажеш очите на този войн с течността и когато се свърши тя, ще видиш, че красивата девица ще тръгне с тебе.
(втори вариант)
Най-после ще дойдеш до пределите на посвещението си, но ще трябва да влезеш през царската врата. Пред царската врата ти ще видиш да седи един страшен войн, със сабя в ръка и ако можеш да го победиш, ще влезеш в царската врата; ако не можеш да го победиш, главата ти ще отскочи от раменете ти. Около този войн ще забележиш да обикаля една красива девица.
Тогава ти ще хванеш този войн и ето ти тази течност, наречена „амуит“, ще намажеш очите на този войн с течността и когато се свърши тя, ще видиш, че красивата девица ще тръгне с тебе.
Това показва, че победата е твоя и силата на този войн ще мине в тебе.
към втори вариант >>
Тогава ще дойде благородното във вас, ще можете всички заедно да заработите за Бога и няма какво да се лъжете.
(втори вариант)
Те бяха цели 400 години под египетско иго, изядоха толкова камшици, като роби бяха условени да правят тухли на своите господари, а после казват: ние сме свободни! Казва им Христос: „Който прави грях, дяволът му е баща“. Щом мислите така, тъй е. Ние трябва да осъзнаем Истината и да определим нашите отношения към Бога. Тази омраза, това неверие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у вас, могат да се премахнат.
Тогава ще дойде благородното във вас, ще можете всички заедно да заработите за Бога и няма какво да се лъжете.
Аз ще дойда на нивата ви да работя, оттам мога да дойда в дома ви да помогна нещо и нищо няма да ви искам, даром ще работя. Това разбиране ще дойде, когато ние станем хора от съвсем друго естество, а не такова, каквото днес имаме. При сегашното си разбиране, при сегашния склад на мисли, това не може да стане! Кога може да стане? След като се новородим.
към втори вариант >>
Това показва, че победата е твоя и силата на този войн ще мине в тебе.
(втори вариант)
Най-после ще дойдеш до пределите на посвещението си, но ще трябва да влезеш през царската врата. Пред царската врата ти ще видиш да седи един страшен войн, със сабя в ръка и ако можеш да го победиш, ще влезеш в царската врата; ако не можеш да го победиш, главата ти ще отскочи от раменете ти. Около този войн ще забележиш да обикаля една красива девица. Тогава ти ще хванеш този войн и ето ти тази течност, наречена „амуит“, ще намажеш очите на този войн с течността и когато се свърши тя, ще видиш, че красивата девица ще тръгне с тебе.
Това показва, че победата е твоя и силата на този войн ще мине в тебе.
към втори вариант >>
Аз ще дойда на нивата ви да работя, оттам мога да дойда в дома ви да помогна нещо и нищо няма да ви искам, даром ще работя.
(втори вариант)
Казва им Христос: „Който прави грях, дяволът му е баща“. Щом мислите така, тъй е. Ние трябва да осъзнаем Истината и да определим нашите отношения към Бога. Тази омраза, това неверие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у вас, могат да се премахнат. Тогава ще дойде благородното във вас, ще можете всички заедно да заработите за Бога и няма какво да се лъжете.
Аз ще дойда на нивата ви да работя, оттам мога да дойда в дома ви да помогна нещо и нищо няма да ви искам, даром ще работя.
Това разбиране ще дойде, когато ние станем хора от съвсем друго естество, а не такова, каквото днес имаме. При сегашното си разбиране, при сегашния склад на мисли, това не може да стане! Кога може да стане? След като се новородим. Павел казва: „Ние няма да умрем, а ще се изменим“.
към втори вариант >>
Така са правили древните пророци, така са правили древните мъдреци, като искали да опишат тайните, които са скрити вътре в човека.
(втори вариант)
Така са правили древните пророци, така са правили древните мъдреци, като искали да опишат тайните, които са скрити вътре в човека.
към втори вариант >>
Това разбиране ще дойде, когато ние станем хора от съвсем друго естество, а не такова, каквото днес имаме.
(втори вариант)
Щом мислите така, тъй е. Ние трябва да осъзнаем Истината и да определим нашите отношения към Бога. Тази омраза, това неверие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у вас, могат да се премахнат. Тогава ще дойде благородното във вас, ще можете всички заедно да заработите за Бога и няма какво да се лъжете. Аз ще дойда на нивата ви да работя, оттам мога да дойда в дома ви да помогна нещо и нищо няма да ви искам, даром ще работя.
Това разбиране ще дойде, когато ние станем хора от съвсем друго естество, а не такова, каквото днес имаме.
При сегашното си разбиране, при сегашния склад на мисли, това не може да стане! Кога може да стане? След като се новородим. Павел казва: „Ние няма да умрем, а ще се изменим“. Българите казват: „Всеки да бута в своята кесия“.
към втори вариант >>
Сега ще ви оставя вие сами да си помислите върху този разказ.
(втори вариант)
Сега ще ви оставя вие сами да си помислите върху този разказ.
Но аз казвам: всички страсти, които се бушуват в човешкото тяло, трябва да се победят по един или по друг начин. Как ще се победят? – Като вземат участие всичките тия четири елемента. Те са: вуар, ерун, раун и амуит. Имате ли тия четири елемента, ще победите вашите страсти.
към втори вариант >>
При сегашното си разбиране, при сегашния склад на мисли, това не може да стане!
(втори вариант)
Ние трябва да осъзнаем Истината и да определим нашите отношения към Бога. Тази омраза, това неверие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у вас, могат да се премахнат. Тогава ще дойде благородното във вас, ще можете всички заедно да заработите за Бога и няма какво да се лъжете. Аз ще дойда на нивата ви да работя, оттам мога да дойда в дома ви да помогна нещо и нищо няма да ви искам, даром ще работя. Това разбиране ще дойде, когато ние станем хора от съвсем друго естество, а не такова, каквото днес имаме.
При сегашното си разбиране, при сегашния склад на мисли, това не може да стане!
Кога може да стане? След като се новородим. Павел казва: „Ние няма да умрем, а ще се изменим“. Българите казват: „Всеки да бута в своята кесия“. Добре, и аз съм съгласен с тях, всеки да бута в своята кесия.
към втори вариант >>
Но аз казвам: всички страсти, които се бушуват в човешкото тяло, трябва да се победят по един или по друг начин.
(втори вариант)
Сега ще ви оставя вие сами да си помислите върху този разказ.
Но аз казвам: всички страсти, които се бушуват в човешкото тяло, трябва да се победят по един или по друг начин.
Как ще се победят? – Като вземат участие всичките тия четири елемента. Те са: вуар, ерун, раун и амуит. Имате ли тия четири елемента, ще победите вашите страсти. Всичките тия четири елемента съвкупно представляват вярата.
към втори вариант >>
Кога може да стане?
(втори вариант)
Тази омраза, това неверие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у вас, могат да се премахнат. Тогава ще дойде благородното във вас, ще можете всички заедно да заработите за Бога и няма какво да се лъжете. Аз ще дойда на нивата ви да работя, оттам мога да дойда в дома ви да помогна нещо и нищо няма да ви искам, даром ще работя. Това разбиране ще дойде, когато ние станем хора от съвсем друго естество, а не такова, каквото днес имаме. При сегашното си разбиране, при сегашния склад на мисли, това не може да стане!
Кога може да стане?
След като се новородим. Павел казва: „Ние няма да умрем, а ще се изменим“. Българите казват: „Всеки да бута в своята кесия“. Добре, и аз съм съгласен с тях, всеки да бута в своята кесия. Защо не?
към втори вариант >>
Как ще се победят?
(втори вариант)
Сега ще ви оставя вие сами да си помислите върху този разказ. Но аз казвам: всички страсти, които се бушуват в човешкото тяло, трябва да се победят по един или по друг начин.
Как ще се победят?
– Като вземат участие всичките тия четири елемента. Те са: вуар, ерун, раун и амуит. Имате ли тия четири елемента, ще победите вашите страсти. Всичките тия четири елемента съвкупно представляват вярата. Тия четири елемента, с които се намазват очите на змията, на лъва, на бика и на война, това са гълъбът, агнето, крината с жито и красивата девица, които тръгват след нас.
към втори вариант >>
След като се новородим.
(втори вариант)
Тогава ще дойде благородното във вас, ще можете всички заедно да заработите за Бога и няма какво да се лъжете. Аз ще дойда на нивата ви да работя, оттам мога да дойда в дома ви да помогна нещо и нищо няма да ви искам, даром ще работя. Това разбиране ще дойде, когато ние станем хора от съвсем друго естество, а не такова, каквото днес имаме. При сегашното си разбиране, при сегашния склад на мисли, това не може да стане! Кога може да стане?
След като се новородим.
Павел казва: „Ние няма да умрем, а ще се изменим“. Българите казват: „Всеки да бута в своята кесия“. Добре, и аз съм съгласен с тях, всеки да бута в своята кесия. Защо не? Преди всичко, всички хора не са еднакво възпитани, не са еднакво родени.
към втори вариант >>
– Като вземат участие всичките тия четири елемента.
(втори вариант)
Сега ще ви оставя вие сами да си помислите върху този разказ. Но аз казвам: всички страсти, които се бушуват в човешкото тяло, трябва да се победят по един или по друг начин. Как ще се победят?
– Като вземат участие всичките тия четири елемента.
Те са: вуар, ерун, раун и амуит. Имате ли тия четири елемента, ще победите вашите страсти. Всичките тия четири елемента съвкупно представляват вярата. Тия четири елемента, с които се намазват очите на змията, на лъва, на бика и на война, това са гълъбът, агнето, крината с жито и красивата девица, които тръгват след нас. Колко струва една крина жито, вие знаете.
към втори вариант >>
Павел казва: „Ние няма да умрем, а ще се изменим“.
(втори вариант)
Аз ще дойда на нивата ви да работя, оттам мога да дойда в дома ви да помогна нещо и нищо няма да ви искам, даром ще работя. Това разбиране ще дойде, когато ние станем хора от съвсем друго естество, а не такова, каквото днес имаме. При сегашното си разбиране, при сегашния склад на мисли, това не може да стане! Кога може да стане? След като се новородим.
Павел казва: „Ние няма да умрем, а ще се изменим“.
Българите казват: „Всеки да бута в своята кесия“. Добре, и аз съм съгласен с тях, всеки да бута в своята кесия. Защо не? Преди всичко, всички хора не са еднакво възпитани, не са еднакво родени.
към втори вариант >>
Те са: вуар, ерун, раун и амуит.
(втори вариант)
Сега ще ви оставя вие сами да си помислите върху този разказ. Но аз казвам: всички страсти, които се бушуват в човешкото тяло, трябва да се победят по един или по друг начин. Как ще се победят? – Като вземат участие всичките тия четири елемента.
Те са: вуар, ерун, раун и амуит.
Имате ли тия четири елемента, ще победите вашите страсти. Всичките тия четири елемента съвкупно представляват вярата. Тия четири елемента, с които се намазват очите на змията, на лъва, на бика и на война, това са гълъбът, агнето, крината с жито и красивата девица, които тръгват след нас. Колко струва една крина жито, вие знаете. Какво струва светът без красива девица, и това знаете.
към втори вариант >>
Българите казват: „Всеки да бута в своята кесия“.
(втори вариант)
Това разбиране ще дойде, когато ние станем хора от съвсем друго естество, а не такова, каквото днес имаме. При сегашното си разбиране, при сегашния склад на мисли, това не може да стане! Кога може да стане? След като се новородим. Павел казва: „Ние няма да умрем, а ще се изменим“.
Българите казват: „Всеки да бута в своята кесия“.
Добре, и аз съм съгласен с тях, всеки да бута в своята кесия. Защо не? Преди всичко, всички хора не са еднакво възпитани, не са еднакво родени.
към втори вариант >>
Имате ли тия четири елемента, ще победите вашите страсти.
(втори вариант)
Сега ще ви оставя вие сами да си помислите върху този разказ. Но аз казвам: всички страсти, които се бушуват в човешкото тяло, трябва да се победят по един или по друг начин. Как ще се победят? – Като вземат участие всичките тия четири елемента. Те са: вуар, ерун, раун и амуит.
Имате ли тия четири елемента, ще победите вашите страсти.
Всичките тия четири елемента съвкупно представляват вярата. Тия четири елемента, с които се намазват очите на змията, на лъва, на бика и на война, това са гълъбът, агнето, крината с жито и красивата девица, които тръгват след нас. Колко струва една крина жито, вие знаете. Какво струва светът без красива девица, и това знаете. Нищо не струва светът без красива девица!
към втори вариант >>
Добре, и аз съм съгласен с тях, всеки да бута в своята кесия.
(втори вариант)
При сегашното си разбиране, при сегашния склад на мисли, това не може да стане! Кога може да стане? След като се новородим. Павел казва: „Ние няма да умрем, а ще се изменим“. Българите казват: „Всеки да бута в своята кесия“.
Добре, и аз съм съгласен с тях, всеки да бута в своята кесия.
Защо не? Преди всичко, всички хора не са еднакво възпитани, не са еднакво родени.
към втори вариант >>
Всичките тия четири елемента съвкупно представляват вярата.
(втори вариант)
Но аз казвам: всички страсти, които се бушуват в човешкото тяло, трябва да се победят по един или по друг начин. Как ще се победят? – Като вземат участие всичките тия четири елемента. Те са: вуар, ерун, раун и амуит. Имате ли тия четири елемента, ще победите вашите страсти.
Всичките тия четири елемента съвкупно представляват вярата.
Тия четири елемента, с които се намазват очите на змията, на лъва, на бика и на война, това са гълъбът, агнето, крината с жито и красивата девица, които тръгват след нас. Колко струва една крина жито, вие знаете. Какво струва светът без красива девица, и това знаете. Нищо не струва светът без красива девица! Вие знаете, че когато Бог постави първия човек в рая, заобиколи го с най-хубави дървета, с най-сладкопойни птици, но на Адам стана тежко на сърцето и дълго време плака и най-после изказа една велика мъдрост, че без другарка не може.
към втори вариант >>
Защо не?
(втори вариант)
Кога може да стане? След като се новородим. Павел казва: „Ние няма да умрем, а ще се изменим“. Българите казват: „Всеки да бута в своята кесия“. Добре, и аз съм съгласен с тях, всеки да бута в своята кесия.
Защо не?
Преди всичко, всички хора не са еднакво възпитани, не са еднакво родени.
към втори вариант >>
Тия четири елемента, с които се намазват очите на змията, на лъва, на бика и на война, това са гълъбът, агнето, крината с жито и красивата девица, които тръгват след нас.
(втори вариант)
Как ще се победят? – Като вземат участие всичките тия четири елемента. Те са: вуар, ерун, раун и амуит. Имате ли тия четири елемента, ще победите вашите страсти. Всичките тия четири елемента съвкупно представляват вярата.
Тия четири елемента, с които се намазват очите на змията, на лъва, на бика и на война, това са гълъбът, агнето, крината с жито и красивата девица, които тръгват след нас.
Колко струва една крина жито, вие знаете. Какво струва светът без красива девица, и това знаете. Нищо не струва светът без красива девица! Вие знаете, че когато Бог постави първия човек в рая, заобиколи го с най-хубави дървета, с най-сладкопойни птици, но на Адам стана тежко на сърцето и дълго време плака и най-после изказа една велика мъдрост, че без другарка не може. Какво ще прави сам в рая, кой ще го утешава, с кого ще споделя?
към втори вариант >>
Преди всичко, всички хора не са еднакво възпитани, не са еднакво родени.
(втори вариант)
След като се новородим. Павел казва: „Ние няма да умрем, а ще се изменим“. Българите казват: „Всеки да бута в своята кесия“. Добре, и аз съм съгласен с тях, всеки да бута в своята кесия. Защо не?
Преди всичко, всички хора не са еднакво възпитани, не са еднакво родени.
към втори вариант >>
Колко струва една крина жито, вие знаете.
(втори вариант)
– Като вземат участие всичките тия четири елемента. Те са: вуар, ерун, раун и амуит. Имате ли тия четири елемента, ще победите вашите страсти. Всичките тия четири елемента съвкупно представляват вярата. Тия четири елемента, с които се намазват очите на змията, на лъва, на бика и на война, това са гълъбът, агнето, крината с жито и красивата девица, които тръгват след нас.
Колко струва една крина жито, вие знаете.
Какво струва светът без красива девица, и това знаете. Нищо не струва светът без красива девица! Вие знаете, че когато Бог постави първия човек в рая, заобиколи го с най-хубави дървета, с най-сладкопойни птици, но на Адам стана тежко на сърцето и дълго време плака и най-после изказа една велика мъдрост, че без другарка не може. Какво ще прави сам в рая, кой ще го утешава, с кого ще споделя? Бог, като чу тъгата му, направи му другарка, създаде Ева.
към втори вариант >>
Христос казва: „Вярвайте в Бога; вярвайте и в мене!
(втори вариант)
Христос казва: „Вярвайте в Бога; вярвайте и в мене!
“ Под „мене“ Христос подразбира тия разумни братя, които със своята мисъл живеят в нас. Забележете следния факт: когато трябва да извършиш нещо много велико в света, всякога ще настане една вътрешна борба в теб, ще дойдат разни видове мисли. Някой вътре в тебе ще те съветва едно, други ще те съветва друго, трети ще те съветва съвсем различно нещо. Един след друг ще се изреждат да те съветват как да постъпиш. Тази борба ще се продължи няколко дни, някога повече, докато най-после решиш да постъпиш по един или друг начин.
към втори вариант >>
Какво струва светът без красива девица, и това знаете.
(втори вариант)
Те са: вуар, ерун, раун и амуит. Имате ли тия четири елемента, ще победите вашите страсти. Всичките тия четири елемента съвкупно представляват вярата. Тия четири елемента, с които се намазват очите на змията, на лъва, на бика и на война, това са гълъбът, агнето, крината с жито и красивата девица, които тръгват след нас. Колко струва една крина жито, вие знаете.
Какво струва светът без красива девица, и това знаете.
Нищо не струва светът без красива девица! Вие знаете, че когато Бог постави първия човек в рая, заобиколи го с най-хубави дървета, с най-сладкопойни птици, но на Адам стана тежко на сърцето и дълго време плака и най-после изказа една велика мъдрост, че без другарка не може. Какво ще прави сам в рая, кой ще го утешава, с кого ще споделя? Бог, като чу тъгата му, направи му другарка, създаде Ева. Тъй казва преданието.
към втори вариант >>
“ Под „мене“ Христос подразбира тия разумни братя, които със своята мисъл живеят в нас.
(втори вариант)
Христос казва: „Вярвайте в Бога; вярвайте и в мене!
“ Под „мене“ Христос подразбира тия разумни братя, които със своята мисъл живеят в нас.
Забележете следния факт: когато трябва да извършиш нещо много велико в света, всякога ще настане една вътрешна борба в теб, ще дойдат разни видове мисли. Някой вътре в тебе ще те съветва едно, други ще те съветва друго, трети ще те съветва съвсем различно нещо. Един след друг ще се изреждат да те съветват как да постъпиш. Тази борба ще се продължи няколко дни, някога повече, докато най-после решиш да постъпиш по един или друг начин. Най-после Господ ти казва: „Избери най-доброто от това, което твоите братя те съветваха!
към втори вариант >>
Нищо не струва светът без красива девица!
(втори вариант)
Имате ли тия четири елемента, ще победите вашите страсти. Всичките тия четири елемента съвкупно представляват вярата. Тия четири елемента, с които се намазват очите на змията, на лъва, на бика и на война, това са гълъбът, агнето, крината с жито и красивата девица, които тръгват след нас. Колко струва една крина жито, вие знаете. Какво струва светът без красива девица, и това знаете.
Нищо не струва светът без красива девица!
Вие знаете, че когато Бог постави първия човек в рая, заобиколи го с най-хубави дървета, с най-сладкопойни птици, но на Адам стана тежко на сърцето и дълго време плака и най-после изказа една велика мъдрост, че без другарка не може. Какво ще прави сам в рая, кой ще го утешава, с кого ще споделя? Бог, като чу тъгата му, направи му другарка, създаде Ева. Тъй казва преданието. Че е плакал Адам, това е вярно, понеже и днес плаче.
към втори вариант >>
Забележете следния факт: когато трябва да извършиш нещо много велико в света, всякога ще настане една вътрешна борба в теб, ще дойдат разни видове мисли.
(втори вариант)
Христос казва: „Вярвайте в Бога; вярвайте и в мене! “ Под „мене“ Христос подразбира тия разумни братя, които със своята мисъл живеят в нас.
Забележете следния факт: когато трябва да извършиш нещо много велико в света, всякога ще настане една вътрешна борба в теб, ще дойдат разни видове мисли.
Някой вътре в тебе ще те съветва едно, други ще те съветва друго, трети ще те съветва съвсем различно нещо. Един след друг ще се изреждат да те съветват как да постъпиш. Тази борба ще се продължи няколко дни, някога повече, докато най-после решиш да постъпиш по един или друг начин. Най-после Господ ти казва: „Избери най-доброто от това, което твоите братя те съветваха! “ Ти избереш най-доброто и така постъпиш.
към втори вариант >>
Вие знаете, че когато Бог постави първия човек в рая, заобиколи го с най-хубави дървета, с най-сладкопойни птици, но на Адам стана тежко на сърцето и дълго време плака и най-после изказа една велика мъдрост, че без другарка не може.
(втори вариант)
Всичките тия четири елемента съвкупно представляват вярата. Тия четири елемента, с които се намазват очите на змията, на лъва, на бика и на война, това са гълъбът, агнето, крината с жито и красивата девица, които тръгват след нас. Колко струва една крина жито, вие знаете. Какво струва светът без красива девица, и това знаете. Нищо не струва светът без красива девица!
Вие знаете, че когато Бог постави първия човек в рая, заобиколи го с най-хубави дървета, с най-сладкопойни птици, но на Адам стана тежко на сърцето и дълго време плака и най-после изказа една велика мъдрост, че без другарка не може.
Какво ще прави сам в рая, кой ще го утешава, с кого ще споделя? Бог, като чу тъгата му, направи му другарка, създаде Ева. Тъй казва преданието. Че е плакал Адам, това е вярно, понеже и днес плаче. Вие виждали ли сте мъж, който плаче?
към втори вариант >>
Някой вътре в тебе ще те съветва едно, други ще те съветва друго, трети ще те съветва съвсем различно нещо.
(втори вариант)
Христос казва: „Вярвайте в Бога; вярвайте и в мене! “ Под „мене“ Христос подразбира тия разумни братя, които със своята мисъл живеят в нас. Забележете следния факт: когато трябва да извършиш нещо много велико в света, всякога ще настане една вътрешна борба в теб, ще дойдат разни видове мисли.
Някой вътре в тебе ще те съветва едно, други ще те съветва друго, трети ще те съветва съвсем различно нещо.
Един след друг ще се изреждат да те съветват как да постъпиш. Тази борба ще се продължи няколко дни, някога повече, докато най-после решиш да постъпиш по един или друг начин. Най-после Господ ти казва: „Избери най-доброто от това, което твоите братя те съветваха! “ Ти избереш най-доброто и така постъпиш. Вчера, един ученик, който отива в педагогическата гимназия, ми разправяше за един урок на малките деца в отделенията.
към втори вариант >>
Какво ще прави сам в рая, кой ще го утешава, с кого ще споделя?
(втори вариант)
Тия четири елемента, с които се намазват очите на змията, на лъва, на бика и на война, това са гълъбът, агнето, крината с жито и красивата девица, които тръгват след нас. Колко струва една крина жито, вие знаете. Какво струва светът без красива девица, и това знаете. Нищо не струва светът без красива девица! Вие знаете, че когато Бог постави първия човек в рая, заобиколи го с най-хубави дървета, с най-сладкопойни птици, но на Адам стана тежко на сърцето и дълго време плака и най-после изказа една велика мъдрост, че без другарка не може.
Какво ще прави сам в рая, кой ще го утешава, с кого ще споделя?
Бог, като чу тъгата му, направи му другарка, създаде Ева. Тъй казва преданието. Че е плакал Адам, това е вярно, понеже и днес плаче. Вие виждали ли сте мъж, който плаче? Казват, че гениалните хора не плачели.
към втори вариант >>
Един след друг ще се изреждат да те съветват как да постъпиш.
(втори вариант)
Христос казва: „Вярвайте в Бога; вярвайте и в мене! “ Под „мене“ Христос подразбира тия разумни братя, които със своята мисъл живеят в нас. Забележете следния факт: когато трябва да извършиш нещо много велико в света, всякога ще настане една вътрешна борба в теб, ще дойдат разни видове мисли. Някой вътре в тебе ще те съветва едно, други ще те съветва друго, трети ще те съветва съвсем различно нещо.
Един след друг ще се изреждат да те съветват как да постъпиш.
Тази борба ще се продължи няколко дни, някога повече, докато най-после решиш да постъпиш по един или друг начин. Най-после Господ ти казва: „Избери най-доброто от това, което твоите братя те съветваха! “ Ти избереш най-доброто и така постъпиш. Вчера, един ученик, който отива в педагогическата гимназия, ми разправяше за един урок на малките деца в отделенията. Учителката казва на две момченца от своите ученици: „Божко, излез да напишеш едно знаме!
към втори вариант >>
Бог, като чу тъгата му, направи му другарка, създаде Ева.
(втори вариант)
Колко струва една крина жито, вие знаете. Какво струва светът без красива девица, и това знаете. Нищо не струва светът без красива девица! Вие знаете, че когато Бог постави първия човек в рая, заобиколи го с най-хубави дървета, с най-сладкопойни птици, но на Адам стана тежко на сърцето и дълго време плака и най-после изказа една велика мъдрост, че без другарка не може. Какво ще прави сам в рая, кой ще го утешава, с кого ще споделя?
Бог, като чу тъгата му, направи му другарка, създаде Ева.
Тъй казва преданието. Че е плакал Адам, това е вярно, понеже и днес плаче. Вие виждали ли сте мъж, който плаче? Казват, че гениалните хора не плачели. Да плаче човек, това не е слабост, това е израз на човещина.
към втори вариант >>
Тази борба ще се продължи няколко дни, някога повече, докато най-после решиш да постъпиш по един или друг начин.
(втори вариант)
Христос казва: „Вярвайте в Бога; вярвайте и в мене! “ Под „мене“ Христос подразбира тия разумни братя, които със своята мисъл живеят в нас. Забележете следния факт: когато трябва да извършиш нещо много велико в света, всякога ще настане една вътрешна борба в теб, ще дойдат разни видове мисли. Някой вътре в тебе ще те съветва едно, други ще те съветва друго, трети ще те съветва съвсем различно нещо. Един след друг ще се изреждат да те съветват как да постъпиш.
Тази борба ще се продължи няколко дни, някога повече, докато най-после решиш да постъпиш по един или друг начин.
Най-после Господ ти казва: „Избери най-доброто от това, което твоите братя те съветваха! “ Ти избереш най-доброто и така постъпиш. Вчера, един ученик, който отива в педагогическата гимназия, ми разправяше за един урок на малките деца в отделенията. Учителката казва на две момченца от своите ученици: „Божко, излез да напишеш едно знаме! “ Излиза Божко, написва знамето и си отива на местото.
към втори вариант >>
Тъй казва преданието.
(втори вариант)
Какво струва светът без красива девица, и това знаете. Нищо не струва светът без красива девица! Вие знаете, че когато Бог постави първия човек в рая, заобиколи го с най-хубави дървета, с най-сладкопойни птици, но на Адам стана тежко на сърцето и дълго време плака и най-после изказа една велика мъдрост, че без другарка не може. Какво ще прави сам в рая, кой ще го утешава, с кого ще споделя? Бог, като чу тъгата му, направи му другарка, създаде Ева.
Тъй казва преданието.
Че е плакал Адам, това е вярно, понеже и днес плаче. Вие виждали ли сте мъж, който плаче? Казват, че гениалните хора не плачели. Да плаче човек, това не е слабост, това е израз на човещина. Плачът е едно благородно чувство.
към втори вариант >>
Най-после Господ ти казва: „Избери най-доброто от това, което твоите братя те съветваха!
(втори вариант)
“ Под „мене“ Христос подразбира тия разумни братя, които със своята мисъл живеят в нас. Забележете следния факт: когато трябва да извършиш нещо много велико в света, всякога ще настане една вътрешна борба в теб, ще дойдат разни видове мисли. Някой вътре в тебе ще те съветва едно, други ще те съветва друго, трети ще те съветва съвсем различно нещо. Един след друг ще се изреждат да те съветват как да постъпиш. Тази борба ще се продължи няколко дни, някога повече, докато най-после решиш да постъпиш по един или друг начин.
Най-после Господ ти казва: „Избери най-доброто от това, което твоите братя те съветваха!
“ Ти избереш най-доброто и така постъпиш. Вчера, един ученик, който отива в педагогическата гимназия, ми разправяше за един урок на малките деца в отделенията. Учителката казва на две момченца от своите ученици: „Божко, излез да напишеш едно знаме! “ Излиза Божко, написва знамето и си отива на местото. Казва на втория ученик: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме!
към втори вариант >>
Че е плакал Адам, това е вярно, понеже и днес плаче.
(втори вариант)
Нищо не струва светът без красива девица! Вие знаете, че когато Бог постави първия човек в рая, заобиколи го с най-хубави дървета, с най-сладкопойни птици, но на Адам стана тежко на сърцето и дълго време плака и най-после изказа една велика мъдрост, че без другарка не може. Какво ще прави сам в рая, кой ще го утешава, с кого ще споделя? Бог, като чу тъгата му, направи му другарка, създаде Ева. Тъй казва преданието.
Че е плакал Адам, това е вярно, понеже и днес плаче.
Вие виждали ли сте мъж, който плаче? Казват, че гениалните хора не плачели. Да плаче човек, това не е слабост, това е израз на човещина. Плачът е едно благородно чувство. Да плачеш, но на място!
към втори вариант >>
“ Ти избереш най-доброто и така постъпиш.
(втори вариант)
Забележете следния факт: когато трябва да извършиш нещо много велико в света, всякога ще настане една вътрешна борба в теб, ще дойдат разни видове мисли. Някой вътре в тебе ще те съветва едно, други ще те съветва друго, трети ще те съветва съвсем различно нещо. Един след друг ще се изреждат да те съветват как да постъпиш. Тази борба ще се продължи няколко дни, някога повече, докато най-после решиш да постъпиш по един или друг начин. Най-после Господ ти казва: „Избери най-доброто от това, което твоите братя те съветваха!
“ Ти избереш най-доброто и така постъпиш.
Вчера, един ученик, който отива в педагогическата гимназия, ми разправяше за един урок на малките деца в отделенията. Учителката казва на две момченца от своите ученици: „Божко, излез да напишеш едно знаме! “ Излиза Божко, написва знамето и си отива на местото. Казва на втория ученик: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме! “ Излиза и той, написва знамето, отива си на мястото.
към втори вариант >>
Вие виждали ли сте мъж, който плаче?
(втори вариант)
Вие знаете, че когато Бог постави първия човек в рая, заобиколи го с най-хубави дървета, с най-сладкопойни птици, но на Адам стана тежко на сърцето и дълго време плака и най-после изказа една велика мъдрост, че без другарка не може. Какво ще прави сам в рая, кой ще го утешава, с кого ще споделя? Бог, като чу тъгата му, направи му другарка, създаде Ева. Тъй казва преданието. Че е плакал Адам, това е вярно, понеже и днес плаче.
Вие виждали ли сте мъж, който плаче?
Казват, че гениалните хора не плачели. Да плаче човек, това не е слабост, това е израз на човещина. Плачът е едно благородно чувство. Да плачеш, но на място! Христос, един гениален човек, един велик човек, Син Божий Го наричат, и Той плака, и Той проля сълзи. Защо?
към втори вариант >>
Вчера, един ученик, който отива в педагогическата гимназия, ми разправяше за един урок на малките деца в отделенията.
(втори вариант)
Някой вътре в тебе ще те съветва едно, други ще те съветва друго, трети ще те съветва съвсем различно нещо. Един след друг ще се изреждат да те съветват как да постъпиш. Тази борба ще се продължи няколко дни, някога повече, докато най-после решиш да постъпиш по един или друг начин. Най-после Господ ти казва: „Избери най-доброто от това, което твоите братя те съветваха! “ Ти избереш най-доброто и така постъпиш.
Вчера, един ученик, който отива в педагогическата гимназия, ми разправяше за един урок на малките деца в отделенията.
Учителката казва на две момченца от своите ученици: „Божко, излез да напишеш едно знаме! “ Излиза Божко, написва знамето и си отива на местото. Казва на втория ученик: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме! “ Излиза и той, написва знамето, отива си на мястото. Учителката пита другите деца: „Хубави ли са тия знаменца?
към втори вариант >>
Казват, че гениалните хора не плачели.
(втори вариант)
Какво ще прави сам в рая, кой ще го утешава, с кого ще споделя? Бог, като чу тъгата му, направи му другарка, създаде Ева. Тъй казва преданието. Че е плакал Адам, това е вярно, понеже и днес плаче. Вие виждали ли сте мъж, който плаче?
Казват, че гениалните хора не плачели.
Да плаче човек, това не е слабост, това е израз на човещина. Плачът е едно благородно чувство. Да плачеш, но на място! Христос, един гениален човек, един велик човек, Син Божий Го наричат, и Той плака, и Той проля сълзи. Защо? Не можа ли без сълзи?
към втори вариант >>
Учителката казва на две момченца от своите ученици: „Божко, излез да напишеш едно знаме!
(втори вариант)
Един след друг ще се изреждат да те съветват как да постъпиш. Тази борба ще се продължи няколко дни, някога повече, докато най-после решиш да постъпиш по един или друг начин. Най-после Господ ти казва: „Избери най-доброто от това, което твоите братя те съветваха! “ Ти избереш най-доброто и така постъпиш. Вчера, един ученик, който отива в педагогическата гимназия, ми разправяше за един урок на малките деца в отделенията.
Учителката казва на две момченца от своите ученици: „Божко, излез да напишеш едно знаме!
“ Излиза Божко, написва знамето и си отива на местото. Казва на втория ученик: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме! “ Излиза и той, написва знамето, отива си на мястото. Учителката пита другите деца: „Хубави ли са тия знаменца? “ Една от ученичките ѝ дига ръка.
към втори вариант >>
Да плаче човек, това не е слабост, това е израз на човещина.
(втори вариант)
Бог, като чу тъгата му, направи му другарка, създаде Ева. Тъй казва преданието. Че е плакал Адам, това е вярно, понеже и днес плаче. Вие виждали ли сте мъж, който плаче? Казват, че гениалните хора не плачели.
Да плаче човек, това не е слабост, това е израз на човещина.
Плачът е едно благородно чувство. Да плачеш, но на място! Христос, един гениален човек, един велик човек, Син Божий Го наричат, и Той плака, и Той проля сълзи. Защо? Не можа ли без сълзи? Само един ангелски ум може да оцени колко струват тия Христови сълзи.
към втори вариант >>
“ Излиза Божко, написва знамето и си отива на местото.
(втори вариант)
Тази борба ще се продължи няколко дни, някога повече, докато най-после решиш да постъпиш по един или друг начин. Най-после Господ ти казва: „Избери най-доброто от това, което твоите братя те съветваха! “ Ти избереш най-доброто и така постъпиш. Вчера, един ученик, който отива в педагогическата гимназия, ми разправяше за един урок на малките деца в отделенията. Учителката казва на две момченца от своите ученици: „Божко, излез да напишеш едно знаме!
“ Излиза Божко, написва знамето и си отива на местото.
Казва на втория ученик: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме! “ Излиза и той, написва знамето, отива си на мястото. Учителката пита другите деца: „Хубави ли са тия знаменца? “ Една от ученичките ѝ дига ръка. „Какво ще кажеш ти, Лалке?
към втори вариант >>
Плачът е едно благородно чувство.
(втори вариант)
Тъй казва преданието. Че е плакал Адам, това е вярно, понеже и днес плаче. Вие виждали ли сте мъж, който плаче? Казват, че гениалните хора не плачели. Да плаче човек, това не е слабост, това е израз на човещина.
Плачът е едно благородно чувство.
Да плачеш, но на място! Христос, един гениален човек, един велик човек, Син Божий Го наричат, и Той плака, и Той проля сълзи. Защо? Не можа ли без сълзи? Само един ангелски ум може да оцени колко струват тия Христови сълзи. Когато Христос плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелите ги събраха в едно шишенце.
към втори вариант >>
Казва на втория ученик: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме!
(втори вариант)
Най-после Господ ти казва: „Избери най-доброто от това, което твоите братя те съветваха! “ Ти избереш най-доброто и така постъпиш. Вчера, един ученик, който отива в педагогическата гимназия, ми разправяше за един урок на малките деца в отделенията. Учителката казва на две момченца от своите ученици: „Божко, излез да напишеш едно знаме! “ Излиза Божко, написва знамето и си отива на местото.
Казва на втория ученик: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме!
“ Излиза и той, написва знамето, отива си на мястото. Учителката пита другите деца: „Хубави ли са тия знаменца? “ Една от ученичките ѝ дига ръка. „Какво ще кажеш ти, Лалке? “ – И двете знамена не са хубави.
към втори вариант >>
Да плачеш, но на място!
(втори вариант)
Че е плакал Адам, това е вярно, понеже и днес плаче. Вие виждали ли сте мъж, който плаче? Казват, че гениалните хора не плачели. Да плаче човек, това не е слабост, това е израз на човещина. Плачът е едно благородно чувство.
Да плачеш, но на място!
Христос, един гениален човек, един велик човек, Син Божий Го наричат, и Той плака, и Той проля сълзи. Защо? Не можа ли без сълзи? Само един ангелски ум може да оцени колко струват тия Христови сълзи. Когато Христос плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелите ги събраха в едно шишенце. Тия сълзи представляват една ценна, лековита есенция.
към втори вариант >>
“ Излиза и той, написва знамето, отива си на мястото.
(втори вариант)
“ Ти избереш най-доброто и така постъпиш. Вчера, един ученик, който отива в педагогическата гимназия, ми разправяше за един урок на малките деца в отделенията. Учителката казва на две момченца от своите ученици: „Божко, излез да напишеш едно знаме! “ Излиза Божко, написва знамето и си отива на местото. Казва на втория ученик: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме!
“ Излиза и той, написва знамето, отива си на мястото.
Учителката пита другите деца: „Хубави ли са тия знаменца? “ Една от ученичките ѝ дига ръка. „Какво ще кажеш ти, Лалке? “ – И двете знамена не са хубави. „Излез тогава да напишеш ти едно знаме!
към втори вариант >>
Христос, един гениален човек, един велик човек, Син Божий Го наричат, и Той плака, и Той проля сълзи. Защо?
(втори вариант)
Вие виждали ли сте мъж, който плаче? Казват, че гениалните хора не плачели. Да плаче човек, това не е слабост, това е израз на човещина. Плачът е едно благородно чувство. Да плачеш, но на място!
Христос, един гениален човек, един велик човек, Син Божий Го наричат, и Той плака, и Той проля сълзи. Защо?
Не можа ли без сълзи? Само един ангелски ум може да оцени колко струват тия Христови сълзи. Когато Христос плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелите ги събраха в едно шишенце. Тия сълзи представляват една ценна, лековита есенция. Христос не плака много, предполагам да паднаха около 10 капки само от очите му, но тия капки са лековити.
към втори вариант >>
Учителката пита другите деца: „Хубави ли са тия знаменца?
(втори вариант)
Вчера, един ученик, който отива в педагогическата гимназия, ми разправяше за един урок на малките деца в отделенията. Учителката казва на две момченца от своите ученици: „Божко, излез да напишеш едно знаме! “ Излиза Божко, написва знамето и си отива на местото. Казва на втория ученик: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме! “ Излиза и той, написва знамето, отива си на мястото.
Учителката пита другите деца: „Хубави ли са тия знаменца?
“ Една от ученичките ѝ дига ръка. „Какво ще кажеш ти, Лалке? “ – И двете знамена не са хубави. „Излез тогава да напишеш ти едно знаме! “ Излиза Лалка, написва и тя едно знаме.
към втори вариант >>
Не можа ли без сълзи?
(втори вариант)
Казват, че гениалните хора не плачели. Да плаче човек, това не е слабост, това е израз на човещина. Плачът е едно благородно чувство. Да плачеш, но на място! Христос, един гениален човек, един велик човек, Син Божий Го наричат, и Той плака, и Той проля сълзи. Защо?
Не можа ли без сълзи?
Само един ангелски ум може да оцени колко струват тия Христови сълзи. Когато Христос плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелите ги събраха в едно шишенце. Тия сълзи представляват една ценна, лековита есенция. Христос не плака много, предполагам да паднаха около 10 капки само от очите му, но тия капки са лековити. Ето вече 2000 години, как светът се лекува с тия 10 капки.
към втори вариант >>
“ Една от ученичките ѝ дига ръка.
(втори вариант)
Учителката казва на две момченца от своите ученици: „Божко, излез да напишеш едно знаме! “ Излиза Божко, написва знамето и си отива на местото. Казва на втория ученик: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме! “ Излиза и той, написва знамето, отива си на мястото. Учителката пита другите деца: „Хубави ли са тия знаменца?
“ Една от ученичките ѝ дига ръка.
„Какво ще кажеш ти, Лалке? “ – И двете знамена не са хубави. „Излез тогава да напишеш ти едно знаме! “ Излиза Лалка, написва и тя едно знаме. Пита я учителката ѝ.
към втори вариант >>
Само един ангелски ум може да оцени колко струват тия Христови сълзи.
(втори вариант)
Да плаче човек, това не е слабост, това е израз на човещина. Плачът е едно благородно чувство. Да плачеш, но на място! Христос, един гениален човек, един велик човек, Син Божий Го наричат, и Той плака, и Той проля сълзи. Защо? Не можа ли без сълзи?
Само един ангелски ум може да оцени колко струват тия Христови сълзи.
Когато Христос плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелите ги събраха в едно шишенце. Тия сълзи представляват една ценна, лековита есенция. Христос не плака много, предполагам да паднаха около 10 капки само от очите му, но тия капки са лековити. Ето вече 2000 години, как светът се лекува с тия 10 капки. Те поддържат живота на цялото човечество, лекуват рани, измиват болки.
към втори вариант >>
„Какво ще кажеш ти, Лалке?
(втори вариант)
“ Излиза Божко, написва знамето и си отива на местото. Казва на втория ученик: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме! “ Излиза и той, написва знамето, отива си на мястото. Учителката пита другите деца: „Хубави ли са тия знаменца? “ Една от ученичките ѝ дига ръка.
„Какво ще кажеш ти, Лалке?
“ – И двете знамена не са хубави. „Излез тогава да напишеш ти едно знаме! “ Излиза Лалка, написва и тя едно знаме. Пита я учителката ѝ. Я виж сега, твоето знаме хубаво ли е?
към втори вариант >>
Когато Христос плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелите ги събраха в едно шишенце.
(втори вариант)
Плачът е едно благородно чувство. Да плачеш, но на място! Христос, един гениален човек, един велик човек, Син Божий Го наричат, и Той плака, и Той проля сълзи. Защо? Не можа ли без сълзи? Само един ангелски ум може да оцени колко струват тия Христови сълзи.
Когато Христос плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелите ги събраха в едно шишенце.
Тия сълзи представляват една ценна, лековита есенция. Христос не плака много, предполагам да паднаха около 10 капки само от очите му, но тия капки са лековити. Ето вече 2000 години, как светът се лекува с тия 10 капки. Те поддържат живота на цялото човечество, лекуват рани, измиват болки.
към втори вариант >>
“ – И двете знамена не са хубави.
(втори вариант)
Казва на втория ученик: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме! “ Излиза и той, написва знамето, отива си на мястото. Учителката пита другите деца: „Хубави ли са тия знаменца? “ Една от ученичките ѝ дига ръка. „Какво ще кажеш ти, Лалке?
“ – И двете знамена не са хубави.
„Излез тогава да напишеш ти едно знаме! “ Излиза Лалка, написва и тя едно знаме. Пита я учителката ѝ. Я виж сега, твоето знаме хубаво ли е? Отдалечава се Лалка малко от дъската, разглежда своето знаменце и веднага, засрамена, си навежда надолу очите. Защо?
към втори вариант >>
Тия сълзи представляват една ценна, лековита есенция.
(втори вариант)
Да плачеш, но на място! Христос, един гениален човек, един велик човек, Син Божий Го наричат, и Той плака, и Той проля сълзи. Защо? Не можа ли без сълзи? Само един ангелски ум може да оцени колко струват тия Христови сълзи. Когато Христос плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелите ги събраха в едно шишенце.
Тия сълзи представляват една ценна, лековита есенция.
Христос не плака много, предполагам да паднаха около 10 капки само от очите му, но тия капки са лековити. Ето вече 2000 години, как светът се лекува с тия 10 капки. Те поддържат живота на цялото човечество, лекуват рани, измиват болки.
към втори вариант >>
„Излез тогава да напишеш ти едно знаме!
(втори вариант)
“ Излиза и той, написва знамето, отива си на мястото. Учителката пита другите деца: „Хубави ли са тия знаменца? “ Една от ученичките ѝ дига ръка. „Какво ще кажеш ти, Лалке? “ – И двете знамена не са хубави.
„Излез тогава да напишеш ти едно знаме!
“ Излиза Лалка, написва и тя едно знаме. Пита я учителката ѝ. Я виж сега, твоето знаме хубаво ли е? Отдалечава се Лалка малко от дъската, разглежда своето знаменце и веднага, засрамена, си навежда надолу очите. Защо? – И нейното знаме не е хубаво, даже е по-лошо от това на нейните две другарчета.
към втори вариант >>
Христос не плака много, предполагам да паднаха около 10 капки само от очите му, но тия капки са лековити.
(втори вариант)
Христос, един гениален човек, един велик човек, Син Божий Го наричат, и Той плака, и Той проля сълзи. Защо? Не можа ли без сълзи? Само един ангелски ум може да оцени колко струват тия Христови сълзи. Когато Христос плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелите ги събраха в едно шишенце. Тия сълзи представляват една ценна, лековита есенция.
Христос не плака много, предполагам да паднаха около 10 капки само от очите му, но тия капки са лековити.
Ето вече 2000 години, как светът се лекува с тия 10 капки. Те поддържат живота на цялото човечество, лекуват рани, измиват болки.
към втори вариант >>
“ Излиза Лалка, написва и тя едно знаме.
(втори вариант)
Учителката пита другите деца: „Хубави ли са тия знаменца? “ Една от ученичките ѝ дига ръка. „Какво ще кажеш ти, Лалке? “ – И двете знамена не са хубави. „Излез тогава да напишеш ти едно знаме!
“ Излиза Лалка, написва и тя едно знаме.
Пита я учителката ѝ. Я виж сега, твоето знаме хубаво ли е? Отдалечава се Лалка малко от дъската, разглежда своето знаменце и веднага, засрамена, си навежда надолу очите. Защо? – И нейното знаме не е хубаво, даже е по-лошо от това на нейните две другарчета. Така и ние, някой път разглеждаме идеите на другите хора и казваме: тия идеи не струват нищо.
към втори вариант >>
Ето вече 2000 години, как светът се лекува с тия 10 капки.
(втори вариант)
Не можа ли без сълзи? Само един ангелски ум може да оцени колко струват тия Христови сълзи. Когато Христос плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелите ги събраха в едно шишенце. Тия сълзи представляват една ценна, лековита есенция. Христос не плака много, предполагам да паднаха около 10 капки само от очите му, но тия капки са лековити.
Ето вече 2000 години, как светът се лекува с тия 10 капки.
Те поддържат живота на цялото човечество, лекуват рани, измиват болки.
към втори вариант >>
Пита я учителката ѝ.
(втори вариант)
“ Една от ученичките ѝ дига ръка. „Какво ще кажеш ти, Лалке? “ – И двете знамена не са хубави. „Излез тогава да напишеш ти едно знаме! “ Излиза Лалка, написва и тя едно знаме.
Пита я учителката ѝ.
Я виж сега, твоето знаме хубаво ли е? Отдалечава се Лалка малко от дъската, разглежда своето знаменце и веднага, засрамена, си навежда надолу очите. Защо? – И нейното знаме не е хубаво, даже е по-лошо от това на нейните две другарчета. Така и ние, някой път разглеждаме идеите на другите хора и казваме: тия идеи не струват нищо. Прави сте, но като излезем и напишем или изкажем нашите идеи, виждаме, че и те не са от най-хубавите.
към втори вариант >>
Те поддържат живота на цялото човечество, лекуват рани, измиват болки.
(втори вариант)
Само един ангелски ум може да оцени колко струват тия Христови сълзи. Когато Христос плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелите ги събраха в едно шишенце. Тия сълзи представляват една ценна, лековита есенция. Христос не плака много, предполагам да паднаха около 10 капки само от очите му, но тия капки са лековити. Ето вече 2000 години, как светът се лекува с тия 10 капки.
Те поддържат живота на цялото човечество, лекуват рани, измиват болки.
към втори вариант >>
Я виж сега, твоето знаме хубаво ли е?
(втори вариант)
„Какво ще кажеш ти, Лалке? “ – И двете знамена не са хубави. „Излез тогава да напишеш ти едно знаме! “ Излиза Лалка, написва и тя едно знаме. Пита я учителката ѝ.
Я виж сега, твоето знаме хубаво ли е?
Отдалечава се Лалка малко от дъската, разглежда своето знаменце и веднага, засрамена, си навежда надолу очите. Защо? – И нейното знаме не е хубаво, даже е по-лошо от това на нейните две другарчета. Така и ние, някой път разглеждаме идеите на другите хора и казваме: тия идеи не струват нищо. Прави сте, но като излезем и напишем или изкажем нашите идеи, виждаме, че и те не са от най-хубавите. Погледаме се и казваме: и нашите не са хубави, т.е.
към втори вариант >>
Вярвайте в Бога!
(втори вариант)
Вярвайте в Бога!
В съвременната система на възпитание има една отрицателна страна и всички хора се запитват: ама защо трябва да вярваме? – Трябва да вярваш, защото си слаб. Ще кажете: как, аз да съм слаб? – Ами че слаб си, разбира се. Ако някой от вас мисли, че е силен, нека не яде.
към втори вариант >>
Отдалечава се Лалка малко от дъската, разглежда своето знаменце и веднага, засрамена, си навежда надолу очите. Защо?
(втори вариант)
“ – И двете знамена не са хубави. „Излез тогава да напишеш ти едно знаме! “ Излиза Лалка, написва и тя едно знаме. Пита я учителката ѝ. Я виж сега, твоето знаме хубаво ли е?
Отдалечава се Лалка малко от дъската, разглежда своето знаменце и веднага, засрамена, си навежда надолу очите. Защо?
– И нейното знаме не е хубаво, даже е по-лошо от това на нейните две другарчета. Така и ние, някой път разглеждаме идеите на другите хора и казваме: тия идеи не струват нищо. Прави сте, но като излезем и напишем или изкажем нашите идеи, виждаме, че и те не са от най-хубавите. Погледаме се и казваме: и нашите не са хубави, т.е. не са такива, каквито трябва да бъдат.
към втори вариант >>
В съвременната система на възпитание има една отрицателна страна и всички хора се запитват: ама защо трябва да вярваме?
(втори вариант)
Вярвайте в Бога!
В съвременната система на възпитание има една отрицателна страна и всички хора се запитват: ама защо трябва да вярваме?
– Трябва да вярваш, защото си слаб. Ще кажете: как, аз да съм слаб? – Ами че слаб си, разбира се. Ако някой от вас мисли, че е силен, нека не яде. Защо трябва да ядеш?
към втори вариант >>
– И нейното знаме не е хубаво, даже е по-лошо от това на нейните две другарчета.
(втори вариант)
„Излез тогава да напишеш ти едно знаме! “ Излиза Лалка, написва и тя едно знаме. Пита я учителката ѝ. Я виж сега, твоето знаме хубаво ли е? Отдалечава се Лалка малко от дъската, разглежда своето знаменце и веднага, засрамена, си навежда надолу очите. Защо?
– И нейното знаме не е хубаво, даже е по-лошо от това на нейните две другарчета.
Така и ние, някой път разглеждаме идеите на другите хора и казваме: тия идеи не струват нищо. Прави сте, но като излезем и напишем или изкажем нашите идеи, виждаме, че и те не са от най-хубавите. Погледаме се и казваме: и нашите не са хубави, т.е. не са такива, каквито трябва да бъдат. И тогава идва смущението в душата ни и казваме: защо аз да съм толкова глупав?
към втори вариант >>
– Трябва да вярваш, защото си слаб.
(втори вариант)
Вярвайте в Бога! В съвременната система на възпитание има една отрицателна страна и всички хора се запитват: ама защо трябва да вярваме?
– Трябва да вярваш, защото си слаб.
Ще кажете: как, аз да съм слаб? – Ами че слаб си, разбира се. Ако някой от вас мисли, че е силен, нека не яде. Защо трябва да ядеш? – Защото си слаб.
към втори вариант >>
Така и ние, някой път разглеждаме идеите на другите хора и казваме: тия идеи не струват нищо.
(втори вариант)
“ Излиза Лалка, написва и тя едно знаме. Пита я учителката ѝ. Я виж сега, твоето знаме хубаво ли е? Отдалечава се Лалка малко от дъската, разглежда своето знаменце и веднага, засрамена, си навежда надолу очите. Защо? – И нейното знаме не е хубаво, даже е по-лошо от това на нейните две другарчета.
Така и ние, някой път разглеждаме идеите на другите хора и казваме: тия идеи не струват нищо.
Прави сте, но като излезем и напишем или изкажем нашите идеи, виждаме, че и те не са от най-хубавите. Погледаме се и казваме: и нашите не са хубави, т.е. не са такива, каквито трябва да бъдат. И тогава идва смущението в душата ни и казваме: защо аз да съм толкова глупав? Защо аз да съм толкова невежа?
към втори вариант >>
Ще кажете: как, аз да съм слаб?
(втори вариант)
Вярвайте в Бога! В съвременната система на възпитание има една отрицателна страна и всички хора се запитват: ама защо трябва да вярваме? – Трябва да вярваш, защото си слаб.
Ще кажете: как, аз да съм слаб?
– Ами че слаб си, разбира се. Ако някой от вас мисли, че е силен, нека не яде. Защо трябва да ядеш? – Защото си слаб. Като не ядеш три дни, отслабваш.
към втори вариант >>
Прави сте, но като излезем и напишем или изкажем нашите идеи, виждаме, че и те не са от най-хубавите.
(втори вариант)
Пита я учителката ѝ. Я виж сега, твоето знаме хубаво ли е? Отдалечава се Лалка малко от дъската, разглежда своето знаменце и веднага, засрамена, си навежда надолу очите. Защо? – И нейното знаме не е хубаво, даже е по-лошо от това на нейните две другарчета. Така и ние, някой път разглеждаме идеите на другите хора и казваме: тия идеи не струват нищо.
Прави сте, но като излезем и напишем или изкажем нашите идеи, виждаме, че и те не са от най-хубавите.
Погледаме се и казваме: и нашите не са хубави, т.е. не са такива, каквито трябва да бъдат. И тогава идва смущението в душата ни и казваме: защо аз да съм толкова глупав? Защо аз да съм толкова невежа? Защо аз да не мога да се изказвам, да говоря?
към втори вариант >>
– Ами че слаб си, разбира се.
(втори вариант)
Вярвайте в Бога! В съвременната система на възпитание има една отрицателна страна и всички хора се запитват: ама защо трябва да вярваме? – Трябва да вярваш, защото си слаб. Ще кажете: как, аз да съм слаб?
– Ами че слаб си, разбира се.
Ако някой от вас мисли, че е силен, нека не яде. Защо трябва да ядеш? – Защото си слаб. Като не ядеш три дни, отслабваш. Като не пиеш вода 5–6 дни, отслабваш.
към втори вариант >>
Погледаме се и казваме: и нашите не са хубави, т.е.
(втори вариант)
Я виж сега, твоето знаме хубаво ли е? Отдалечава се Лалка малко от дъската, разглежда своето знаменце и веднага, засрамена, си навежда надолу очите. Защо? – И нейното знаме не е хубаво, даже е по-лошо от това на нейните две другарчета. Така и ние, някой път разглеждаме идеите на другите хора и казваме: тия идеи не струват нищо. Прави сте, но като излезем и напишем или изкажем нашите идеи, виждаме, че и те не са от най-хубавите.
Погледаме се и казваме: и нашите не са хубави, т.е.
не са такива, каквито трябва да бъдат. И тогава идва смущението в душата ни и казваме: защо аз да съм толкова глупав? Защо аз да съм толкова невежа? Защо аз да не мога да се изказвам, да говоря? – За да можеш да говориш, трябва очите ти да изпъкнат като на жаба.
към втори вариант >>
Ако някой от вас мисли, че е силен, нека не яде.
(втори вариант)
Вярвайте в Бога! В съвременната система на възпитание има една отрицателна страна и всички хора се запитват: ама защо трябва да вярваме? – Трябва да вярваш, защото си слаб. Ще кажете: как, аз да съм слаб? – Ами че слаб си, разбира се.
Ако някой от вас мисли, че е силен, нека не яде.
Защо трябва да ядеш? – Защото си слаб. Като не ядеш три дни, отслабваш. Като не пиеш вода 5–6 дни, отслабваш. Следователно трябва да ядеш, понеже си слаб; трябва да пиеш вода понеже си слаб; трябва да вярваш, понеже си слаб.
към втори вариант >>
не са такива, каквито трябва да бъдат.
(втори вариант)
Отдалечава се Лалка малко от дъската, разглежда своето знаменце и веднага, засрамена, си навежда надолу очите. Защо? – И нейното знаме не е хубаво, даже е по-лошо от това на нейните две другарчета. Така и ние, някой път разглеждаме идеите на другите хора и казваме: тия идеи не струват нищо. Прави сте, но като излезем и напишем или изкажем нашите идеи, виждаме, че и те не са от най-хубавите. Погледаме се и казваме: и нашите не са хубави, т.е.
не са такива, каквито трябва да бъдат.
И тогава идва смущението в душата ни и казваме: защо аз да съм толкова глупав? Защо аз да съм толкова невежа? Защо аз да не мога да се изказвам, да говоря? – За да можеш да говориш, трябва очите ти да изпъкнат като на жаба. Затова трябва да се молиш на Господа.
към втори вариант >>
Защо трябва да ядеш?
(втори вариант)
В съвременната система на възпитание има една отрицателна страна и всички хора се запитват: ама защо трябва да вярваме? – Трябва да вярваш, защото си слаб. Ще кажете: как, аз да съм слаб? – Ами че слаб си, разбира се. Ако някой от вас мисли, че е силен, нека не яде.
Защо трябва да ядеш?
– Защото си слаб. Като не ядеш три дни, отслабваш. Като не пиеш вода 5–6 дни, отслабваш. Следователно трябва да ядеш, понеже си слаб; трябва да пиеш вода понеже си слаб; трябва да вярваш, понеже си слаб.
към втори вариант >>
И тогава идва смущението в душата ни и казваме: защо аз да съм толкова глупав?
(втори вариант)
– И нейното знаме не е хубаво, даже е по-лошо от това на нейните две другарчета. Така и ние, някой път разглеждаме идеите на другите хора и казваме: тия идеи не струват нищо. Прави сте, но като излезем и напишем или изкажем нашите идеи, виждаме, че и те не са от най-хубавите. Погледаме се и казваме: и нашите не са хубави, т.е. не са такива, каквито трябва да бъдат.
И тогава идва смущението в душата ни и казваме: защо аз да съм толкова глупав?
Защо аз да съм толкова невежа? Защо аз да не мога да се изказвам, да говоря? – За да можеш да говориш, трябва очите ти да изпъкнат като на жаба. Затова трябва да се молиш на Господа. Защо аз не мога да мисля?
към втори вариант >>
– Защото си слаб.
(втори вариант)
– Трябва да вярваш, защото си слаб. Ще кажете: как, аз да съм слаб? – Ами че слаб си, разбира се. Ако някой от вас мисли, че е силен, нека не яде. Защо трябва да ядеш?
– Защото си слаб.
Като не ядеш три дни, отслабваш. Като не пиеш вода 5–6 дни, отслабваш. Следователно трябва да ядеш, понеже си слаб; трябва да пиеш вода понеже си слаб; трябва да вярваш, понеже си слаб.
към втори вариант >>
Защо аз да съм толкова невежа?
(втори вариант)
Така и ние, някой път разглеждаме идеите на другите хора и казваме: тия идеи не струват нищо. Прави сте, но като излезем и напишем или изкажем нашите идеи, виждаме, че и те не са от най-хубавите. Погледаме се и казваме: и нашите не са хубави, т.е. не са такива, каквито трябва да бъдат. И тогава идва смущението в душата ни и казваме: защо аз да съм толкова глупав?
Защо аз да съм толкова невежа?
Защо аз да не мога да се изказвам, да говоря? – За да можеш да говориш, трябва очите ти да изпъкнат като на жаба. Затова трябва да се молиш на Господа. Защо аз не мога да мисля? – Ще се молиш на Господа да ти се развие центъра отпред на челото повече.
към втори вариант >>
Като не ядеш три дни, отслабваш.
(втори вариант)
Ще кажете: как, аз да съм слаб? – Ами че слаб си, разбира се. Ако някой от вас мисли, че е силен, нека не яде. Защо трябва да ядеш? – Защото си слаб.
Като не ядеш три дни, отслабваш.
Като не пиеш вода 5–6 дни, отслабваш. Следователно трябва да ядеш, понеже си слаб; трябва да пиеш вода понеже си слаб; трябва да вярваш, понеже си слаб.
към втори вариант >>
Защо аз да не мога да се изказвам, да говоря?
(втори вариант)
Прави сте, но като излезем и напишем или изкажем нашите идеи, виждаме, че и те не са от най-хубавите. Погледаме се и казваме: и нашите не са хубави, т.е. не са такива, каквито трябва да бъдат. И тогава идва смущението в душата ни и казваме: защо аз да съм толкова глупав? Защо аз да съм толкова невежа?
Защо аз да не мога да се изказвам, да говоря?
– За да можеш да говориш, трябва очите ти да изпъкнат като на жаба. Затова трябва да се молиш на Господа. Защо аз не мога да мисля? – Ще се молиш на Господа да ти се развие центъра отпред на челото повече. Защо не мога да си въобразявам?
към втори вариант >>
Като не пиеш вода 5–6 дни, отслабваш.
(втори вариант)
– Ами че слаб си, разбира се. Ако някой от вас мисли, че е силен, нека не яде. Защо трябва да ядеш? – Защото си слаб. Като не ядеш три дни, отслабваш.
Като не пиеш вода 5–6 дни, отслабваш.
Следователно трябва да ядеш, понеже си слаб; трябва да пиеш вода понеже си слаб; трябва да вярваш, понеже си слаб.
към втори вариант >>
– За да можеш да говориш, трябва очите ти да изпъкнат като на жаба.
(втори вариант)
Погледаме се и казваме: и нашите не са хубави, т.е. не са такива, каквито трябва да бъдат. И тогава идва смущението в душата ни и казваме: защо аз да съм толкова глупав? Защо аз да съм толкова невежа? Защо аз да не мога да се изказвам, да говоря?
– За да можеш да говориш, трябва очите ти да изпъкнат като на жаба.
Затова трябва да се молиш на Господа. Защо аз не мога да мисля? – Ще се молиш на Господа да ти се развие центъра отпред на челото повече. Защо не мога да си въобразявам? – Ще се молиш на Господа да ти даде условия да се разшири челото ти.
към втори вариант >>
Следователно трябва да ядеш, понеже си слаб; трябва да пиеш вода понеже си слаб; трябва да вярваш, понеже си слаб.
(втори вариант)
Ако някой от вас мисли, че е силен, нека не яде. Защо трябва да ядеш? – Защото си слаб. Като не ядеш три дни, отслабваш. Като не пиеш вода 5–6 дни, отслабваш.
Следователно трябва да ядеш, понеже си слаб; трябва да пиеш вода понеже си слаб; трябва да вярваш, понеже си слаб.
към втори вариант >>
Затова трябва да се молиш на Господа.
(втори вариант)
не са такива, каквито трябва да бъдат. И тогава идва смущението в душата ни и казваме: защо аз да съм толкова глупав? Защо аз да съм толкова невежа? Защо аз да не мога да се изказвам, да говоря? – За да можеш да говориш, трябва очите ти да изпъкнат като на жаба.
Затова трябва да се молиш на Господа.
Защо аз не мога да мисля? – Ще се молиш на Господа да ти се развие центъра отпред на челото повече. Защо не мога да си въобразявам? – Ще се молиш на Господа да ти даде условия да се разшири челото ти. Защо Любовта ми към Бога е малка?
към втори вариант >>
И тъй, за да се избегне тази слабост, трябва да вярваш.
(втори вариант)
И тъй, за да се избегне тази слабост, трябва да вярваш.
Вяра непременно трябва да имаш. Вярата е една връзка, по която протичат онези Божествени сили в душата ни. Вярата е едно разположение на чувствата. Щом човек обърне погледа си към Бога, в него веднага започват да текат онези Божествени енергии, онзи Божествен нектар на живота. Природата е много щедра, много благородна.
към втори вариант >>
Защо аз не мога да мисля?
(втори вариант)
И тогава идва смущението в душата ни и казваме: защо аз да съм толкова глупав? Защо аз да съм толкова невежа? Защо аз да не мога да се изказвам, да говоря? – За да можеш да говориш, трябва очите ти да изпъкнат като на жаба. Затова трябва да се молиш на Господа.
Защо аз не мога да мисля?
– Ще се молиш на Господа да ти се развие центъра отпред на челото повече. Защо не мога да си въобразявам? – Ще се молиш на Господа да ти даде условия да се разшири челото ти. Защо Любовта ми към Бога е малка? – Ще се молиш на Господа да ти даде условия да се издигне главата ти над ушите повече.
към втори вариант >>
Вяра непременно трябва да имаш.
(втори вариант)
И тъй, за да се избегне тази слабост, трябва да вярваш.
Вяра непременно трябва да имаш.
Вярата е една връзка, по която протичат онези Божествени сили в душата ни. Вярата е едно разположение на чувствата. Щом човек обърне погледа си към Бога, в него веднага започват да текат онези Божествени енергии, онзи Божествен нектар на живота. Природата е много щедра, много благородна. Тя дава в изобилие.
към втори вариант >>
– Ще се молиш на Господа да ти се развие центъра отпред на челото повече.
(втори вариант)
Защо аз да съм толкова невежа? Защо аз да не мога да се изказвам, да говоря? – За да можеш да говориш, трябва очите ти да изпъкнат като на жаба. Затова трябва да се молиш на Господа. Защо аз не мога да мисля?
– Ще се молиш на Господа да ти се развие центъра отпред на челото повече.
Защо не мога да си въобразявам? – Ще се молиш на Господа да ти даде условия да се разшири челото ти. Защо Любовта ми към Бога е малка? – Ще се молиш на Господа да ти даде условия да се издигне главата ти над ушите повече. Човек трябва да расте във всяко направление.
към втори вариант >>
Вярата е една връзка, по която протичат онези Божествени сили в душата ни.
(втори вариант)
И тъй, за да се избегне тази слабост, трябва да вярваш. Вяра непременно трябва да имаш.
Вярата е една връзка, по която протичат онези Божествени сили в душата ни.
Вярата е едно разположение на чувствата. Щом човек обърне погледа си към Бога, в него веднага започват да текат онези Божествени енергии, онзи Божествен нектар на живота. Природата е много щедра, много благородна. Тя дава в изобилие. Не се изисква голяма философия, за да добиете тази благодат.
към втори вариант >>
Защо не мога да си въобразявам?
(втори вариант)
Защо аз да не мога да се изказвам, да говоря? – За да можеш да говориш, трябва очите ти да изпъкнат като на жаба. Затова трябва да се молиш на Господа. Защо аз не мога да мисля? – Ще се молиш на Господа да ти се развие центъра отпред на челото повече.
Защо не мога да си въобразявам?
– Ще се молиш на Господа да ти даде условия да се разшири челото ти. Защо Любовта ми към Бога е малка? – Ще се молиш на Господа да ти даде условия да се издигне главата ти над ушите повече. Човек трябва да расте във всяко направление. Ще се молиш на Бога за всеки един недъг, който имаш и Той ще прати онези по-висши братя при тебе да те посъветват как да се поправиш.
към втори вариант >>
Вярата е едно разположение на чувствата.
(втори вариант)
И тъй, за да се избегне тази слабост, трябва да вярваш. Вяра непременно трябва да имаш. Вярата е една връзка, по която протичат онези Божествени сили в душата ни.
Вярата е едно разположение на чувствата.
Щом човек обърне погледа си към Бога, в него веднага започват да текат онези Божествени енергии, онзи Божествен нектар на живота. Природата е много щедра, много благородна. Тя дава в изобилие. Не се изисква голяма философия, за да добиете тази благодат. Хората мислят, че колкото по-учени стават, толкова повече придобиват тия дарби.
към втори вариант >>
– Ще се молиш на Господа да ти даде условия да се разшири челото ти.
(втори вариант)
– За да можеш да говориш, трябва очите ти да изпъкнат като на жаба. Затова трябва да се молиш на Господа. Защо аз не мога да мисля? – Ще се молиш на Господа да ти се развие центъра отпред на челото повече. Защо не мога да си въобразявам?
– Ще се молиш на Господа да ти даде условия да се разшири челото ти.
Защо Любовта ми към Бога е малка? – Ще се молиш на Господа да ти даде условия да се издигне главата ти над ушите повече. Човек трябва да расте във всяко направление. Ще се молиш на Бога за всеки един недъг, който имаш и Той ще прати онези по-висши братя при тебе да те посъветват как да се поправиш.
към втори вариант >>
Щом човек обърне погледа си към Бога, в него веднага започват да текат онези Божествени енергии, онзи Божествен нектар на живота.
(втори вариант)
И тъй, за да се избегне тази слабост, трябва да вярваш. Вяра непременно трябва да имаш. Вярата е една връзка, по която протичат онези Божествени сили в душата ни. Вярата е едно разположение на чувствата.
Щом човек обърне погледа си към Бога, в него веднага започват да текат онези Божествени енергии, онзи Божествен нектар на живота.
Природата е много щедра, много благородна. Тя дава в изобилие. Не се изисква голяма философия, за да добиете тази благодат. Хората мислят, че колкото по-учени стават, толкова повече придобиват тия дарби. Те придобиват повече критически ум и мислят, че вярата може да се замени с разума.
към втори вариант >>
Защо Любовта ми към Бога е малка?
(втори вариант)
Затова трябва да се молиш на Господа. Защо аз не мога да мисля? – Ще се молиш на Господа да ти се развие центъра отпред на челото повече. Защо не мога да си въобразявам? – Ще се молиш на Господа да ти даде условия да се разшири челото ти.
Защо Любовта ми към Бога е малка?
– Ще се молиш на Господа да ти даде условия да се издигне главата ти над ушите повече. Човек трябва да расте във всяко направление. Ще се молиш на Бога за всеки един недъг, който имаш и Той ще прати онези по-висши братя при тебе да те посъветват как да се поправиш.
към втори вариант >>
Природата е много щедра, много благородна.
(втори вариант)
И тъй, за да се избегне тази слабост, трябва да вярваш. Вяра непременно трябва да имаш. Вярата е една връзка, по която протичат онези Божествени сили в душата ни. Вярата е едно разположение на чувствата. Щом човек обърне погледа си към Бога, в него веднага започват да текат онези Божествени енергии, онзи Божествен нектар на живота.
Природата е много щедра, много благородна.
Тя дава в изобилие. Не се изисква голяма философия, за да добиете тази благодат. Хората мислят, че колкото по-учени стават, толкова повече придобиват тия дарби. Те придобиват повече критически ум и мислят, че вярата може да се замени с разума. Разумът има своето практическо приложение във физическия свят, той там играе роля, а вярата се занимава с един свят много по-висок, отколкото е светът на разума.
към втори вариант >>
– Ще се молиш на Господа да ти даде условия да се издигне главата ти над ушите повече.
(втори вариант)
Защо аз не мога да мисля? – Ще се молиш на Господа да ти се развие центъра отпред на челото повече. Защо не мога да си въобразявам? – Ще се молиш на Господа да ти даде условия да се разшири челото ти. Защо Любовта ми към Бога е малка?
– Ще се молиш на Господа да ти даде условия да се издигне главата ти над ушите повече.
Човек трябва да расте във всяко направление. Ще се молиш на Бога за всеки един недъг, който имаш и Той ще прати онези по-висши братя при тебе да те посъветват как да се поправиш.
към втори вариант >>
Тя дава в изобилие.
(втори вариант)
Вяра непременно трябва да имаш. Вярата е една връзка, по която протичат онези Божествени сили в душата ни. Вярата е едно разположение на чувствата. Щом човек обърне погледа си към Бога, в него веднага започват да текат онези Божествени енергии, онзи Божествен нектар на живота. Природата е много щедра, много благородна.
Тя дава в изобилие.
Не се изисква голяма философия, за да добиете тази благодат. Хората мислят, че колкото по-учени стават, толкова повече придобиват тия дарби. Те придобиват повече критически ум и мислят, че вярата може да се замени с разума. Разумът има своето практическо приложение във физическия свят, той там играе роля, а вярата се занимава с един свят много по-висок, отколкото е светът на разума. Вярата е от друг характер.
към втори вариант >>
Човек трябва да расте във всяко направление.
(втори вариант)
– Ще се молиш на Господа да ти се развие центъра отпред на челото повече. Защо не мога да си въобразявам? – Ще се молиш на Господа да ти даде условия да се разшири челото ти. Защо Любовта ми към Бога е малка? – Ще се молиш на Господа да ти даде условия да се издигне главата ти над ушите повече.
Човек трябва да расте във всяко направление.
Ще се молиш на Бога за всеки един недъг, който имаш и Той ще прати онези по-висши братя при тебе да те посъветват как да се поправиш.
към втори вариант >>
Не се изисква голяма философия, за да добиете тази благодат.
(втори вариант)
Вярата е една връзка, по която протичат онези Божествени сили в душата ни. Вярата е едно разположение на чувствата. Щом човек обърне погледа си към Бога, в него веднага започват да текат онези Божествени енергии, онзи Божествен нектар на живота. Природата е много щедра, много благородна. Тя дава в изобилие.
Не се изисква голяма философия, за да добиете тази благодат.
Хората мислят, че колкото по-учени стават, толкова повече придобиват тия дарби. Те придобиват повече критически ум и мислят, че вярата може да се замени с разума. Разумът има своето практическо приложение във физическия свят, той там играе роля, а вярата се занимава с един свят много по-висок, отколкото е светът на разума. Вярата е от друг характер. Не казвам, че разумът не е потребен, не казвам, че трябва да влезе в противоречие с вярата, но казвам: ако вложите вярата във вашия разум, той ще се усили още повече, т.е.
към втори вариант >>
Ще се молиш на Бога за всеки един недъг, който имаш и Той ще прати онези по-висши братя при тебе да те посъветват как да се поправиш.
(втори вариант)
Защо не мога да си въобразявам? – Ще се молиш на Господа да ти даде условия да се разшири челото ти. Защо Любовта ми към Бога е малка? – Ще се молиш на Господа да ти даде условия да се издигне главата ти над ушите повече. Човек трябва да расте във всяко направление.
Ще се молиш на Бога за всеки един недъг, който имаш и Той ще прати онези по-висши братя при тебе да те посъветват как да се поправиш.
към втори вариант >>
Хората мислят, че колкото по-учени стават, толкова повече придобиват тия дарби.
(втори вариант)
Вярата е едно разположение на чувствата. Щом човек обърне погледа си към Бога, в него веднага започват да текат онези Божествени енергии, онзи Божествен нектар на живота. Природата е много щедра, много благородна. Тя дава в изобилие. Не се изисква голяма философия, за да добиете тази благодат.
Хората мислят, че колкото по-учени стават, толкова повече придобиват тия дарби.
Те придобиват повече критически ум и мислят, че вярата може да се замени с разума. Разумът има своето практическо приложение във физическия свят, той там играе роля, а вярата се занимава с един свят много по-висок, отколкото е светът на разума. Вярата е от друг характер. Не казвам, че разумът не е потребен, не казвам, че трябва да влезе в противоречие с вярата, но казвам: ако вложите вярата във вашия разум, той ще се усили още повече, т.е. смущението ще се премахне и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потребна за вашето развитие.
към втори вариант >>
Казва Писанието: „Ще бъдете съвършени, ще се стремите към съвършенство!
(втори вариант)
Казва Писанието: „Ще бъдете съвършени, ще се стремите към съвършенство!
“ Всички смущения произтичат от факта, че ние мислим за себе си, че сме съвършени, а когато влезем в живота и видим своите слабости, веднага се смущаваме. И туй не е вярно. Всички ние сме много добри хора. Аз виждам навсякъде много добри наредби. Умни сме ние, но как?
към втори вариант >>
Те придобиват повече критически ум и мислят, че вярата може да се замени с разума.
(втори вариант)
Щом човек обърне погледа си към Бога, в него веднага започват да текат онези Божествени енергии, онзи Божествен нектар на живота. Природата е много щедра, много благородна. Тя дава в изобилие. Не се изисква голяма философия, за да добиете тази благодат. Хората мислят, че колкото по-учени стават, толкова повече придобиват тия дарби.
Те придобиват повече критически ум и мислят, че вярата може да се замени с разума.
Разумът има своето практическо приложение във физическия свят, той там играе роля, а вярата се занимава с един свят много по-висок, отколкото е светът на разума. Вярата е от друг характер. Не казвам, че разумът не е потребен, не казвам, че трябва да влезе в противоречие с вярата, но казвам: ако вложите вярата във вашия разум, той ще се усили още повече, т.е. смущението ще се премахне и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потребна за вашето развитие. Вие сте претърпявали онова душевно състояние, когато седите и мислите, че никой не ви обича, че сте нещастен, че децата ви няма да се изучат, че мъжът ви не върви в правия път, че приходите ви са малко и т.н.
към втори вариант >>
“ Всички смущения произтичат от факта, че ние мислим за себе си, че сме съвършени, а когато влезем в живота и видим своите слабости, веднага се смущаваме.
(втори вариант)
Казва Писанието: „Ще бъдете съвършени, ще се стремите към съвършенство!
“ Всички смущения произтичат от факта, че ние мислим за себе си, че сме съвършени, а когато влезем в живота и видим своите слабости, веднага се смущаваме.
И туй не е вярно. Всички ние сме много добри хора. Аз виждам навсякъде много добри наредби. Умни сме ние, но как? – В сравнение с другите по-малки същества от нас.
към втори вариант >>
Разумът има своето практическо приложение във физическия свят, той там играе роля, а вярата се занимава с един свят много по-висок, отколкото е светът на разума.
(втори вариант)
Природата е много щедра, много благородна. Тя дава в изобилие. Не се изисква голяма философия, за да добиете тази благодат. Хората мислят, че колкото по-учени стават, толкова повече придобиват тия дарби. Те придобиват повече критически ум и мислят, че вярата може да се замени с разума.
Разумът има своето практическо приложение във физическия свят, той там играе роля, а вярата се занимава с един свят много по-висок, отколкото е светът на разума.
Вярата е от друг характер. Не казвам, че разумът не е потребен, не казвам, че трябва да влезе в противоречие с вярата, но казвам: ако вложите вярата във вашия разум, той ще се усили още повече, т.е. смущението ще се премахне и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потребна за вашето развитие. Вие сте претърпявали онова душевно състояние, когато седите и мислите, че никой не ви обича, че сте нещастен, че децата ви няма да се изучат, че мъжът ви не върви в правия път, че приходите ви са малко и т.н. Питам: в това ли седи същността на живота?
към втори вариант >>
И туй не е вярно.
(втори вариант)
Казва Писанието: „Ще бъдете съвършени, ще се стремите към съвършенство! “ Всички смущения произтичат от факта, че ние мислим за себе си, че сме съвършени, а когато влезем в живота и видим своите слабости, веднага се смущаваме.
И туй не е вярно.
Всички ние сме много добри хора. Аз виждам навсякъде много добри наредби. Умни сме ние, но как? – В сравнение с другите по-малки същества от нас. Една мравка е умна, но при мравките, а не и при човека.
към втори вариант >>
Вярата е от друг характер.
(втори вариант)
Тя дава в изобилие. Не се изисква голяма философия, за да добиете тази благодат. Хората мислят, че колкото по-учени стават, толкова повече придобиват тия дарби. Те придобиват повече критически ум и мислят, че вярата може да се замени с разума. Разумът има своето практическо приложение във физическия свят, той там играе роля, а вярата се занимава с един свят много по-висок, отколкото е светът на разума.
Вярата е от друг характер.
Не казвам, че разумът не е потребен, не казвам, че трябва да влезе в противоречие с вярата, но казвам: ако вложите вярата във вашия разум, той ще се усили още повече, т.е. смущението ще се премахне и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потребна за вашето развитие. Вие сте претърпявали онова душевно състояние, когато седите и мислите, че никой не ви обича, че сте нещастен, че децата ви няма да се изучат, че мъжът ви не върви в правия път, че приходите ви са малко и т.н. Питам: в това ли седи същността на живота? Аз не мога да си обясня, как е възможно ние, разумните хора, да живеем при едно същество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислим, че То ни е забравило и че Неговото намерение е само да ни смущава и изтезава!
към втори вариант >>
Всички ние сме много добри хора.
(втори вариант)
Казва Писанието: „Ще бъдете съвършени, ще се стремите към съвършенство! “ Всички смущения произтичат от факта, че ние мислим за себе си, че сме съвършени, а когато влезем в живота и видим своите слабости, веднага се смущаваме. И туй не е вярно.
Всички ние сме много добри хора.
Аз виждам навсякъде много добри наредби. Умни сме ние, но как? – В сравнение с другите по-малки същества от нас. Една мравка е умна, но при мравките, а не и при човека. Един вол е умен, но при воловете, а не и при човека.
към втори вариант >>
Не казвам, че разумът не е потребен, не казвам, че трябва да влезе в противоречие с вярата, но казвам: ако вложите вярата във вашия разум, той ще се усили още повече, т.е.
(втори вариант)
Не се изисква голяма философия, за да добиете тази благодат. Хората мислят, че колкото по-учени стават, толкова повече придобиват тия дарби. Те придобиват повече критически ум и мислят, че вярата може да се замени с разума. Разумът има своето практическо приложение във физическия свят, той там играе роля, а вярата се занимава с един свят много по-висок, отколкото е светът на разума. Вярата е от друг характер.
Не казвам, че разумът не е потребен, не казвам, че трябва да влезе в противоречие с вярата, но казвам: ако вложите вярата във вашия разум, той ще се усили още повече, т.е.
смущението ще се премахне и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потребна за вашето развитие. Вие сте претърпявали онова душевно състояние, когато седите и мислите, че никой не ви обича, че сте нещастен, че децата ви няма да се изучат, че мъжът ви не върви в правия път, че приходите ви са малко и т.н. Питам: в това ли седи същността на живота? Аз не мога да си обясня, как е възможно ние, разумните хора, да живеем при едно същество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислим, че То ни е забравило и че Неговото намерение е само да ни смущава и изтезава! Аз не зная, отде е изпъкнала тази мисъл във вашия ум!
към втори вариант >>
Аз виждам навсякъде много добри наредби.
(втори вариант)
Казва Писанието: „Ще бъдете съвършени, ще се стремите към съвършенство! “ Всички смущения произтичат от факта, че ние мислим за себе си, че сме съвършени, а когато влезем в живота и видим своите слабости, веднага се смущаваме. И туй не е вярно. Всички ние сме много добри хора.
Аз виждам навсякъде много добри наредби.
Умни сме ние, но как? – В сравнение с другите по-малки същества от нас. Една мравка е умна, но при мравките, а не и при човека. Един вол е умен, но при воловете, а не и при човека. И човек е умен, но при хората, при подобните си.
към втори вариант >>
смущението ще се премахне и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потребна за вашето развитие.
(втори вариант)
Хората мислят, че колкото по-учени стават, толкова повече придобиват тия дарби. Те придобиват повече критически ум и мислят, че вярата може да се замени с разума. Разумът има своето практическо приложение във физическия свят, той там играе роля, а вярата се занимава с един свят много по-висок, отколкото е светът на разума. Вярата е от друг характер. Не казвам, че разумът не е потребен, не казвам, че трябва да влезе в противоречие с вярата, но казвам: ако вложите вярата във вашия разум, той ще се усили още повече, т.е.
смущението ще се премахне и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потребна за вашето развитие.
Вие сте претърпявали онова душевно състояние, когато седите и мислите, че никой не ви обича, че сте нещастен, че децата ви няма да се изучат, че мъжът ви не върви в правия път, че приходите ви са малко и т.н. Питам: в това ли седи същността на живота? Аз не мога да си обясня, как е възможно ние, разумните хора, да живеем при едно същество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислим, че То ни е забравило и че Неговото намерение е само да ни смущава и изтезава! Аз не зная, отде е изпъкнала тази мисъл във вашия ум! Хиляди години са изминали, докато човешкият ум се изопачи и го срещаме в този вид, какъвто днес ни се представлява.
към втори вариант >>
Умни сме ние, но как?
(втори вариант)
Казва Писанието: „Ще бъдете съвършени, ще се стремите към съвършенство! “ Всички смущения произтичат от факта, че ние мислим за себе си, че сме съвършени, а когато влезем в живота и видим своите слабости, веднага се смущаваме. И туй не е вярно. Всички ние сме много добри хора. Аз виждам навсякъде много добри наредби.
Умни сме ние, но как?
– В сравнение с другите по-малки същества от нас. Една мравка е умна, но при мравките, а не и при човека. Един вол е умен, но при воловете, а не и при човека. И човек е умен, но при хората, при подобните си. Ако дойдем да се сравняваме с ангелите, ние не сме умни.
към втори вариант >>
Вие сте претърпявали онова душевно състояние, когато седите и мислите, че никой не ви обича, че сте нещастен, че децата ви няма да се изучат, че мъжът ви не върви в правия път, че приходите ви са малко и т.н.
(втори вариант)
Те придобиват повече критически ум и мислят, че вярата може да се замени с разума. Разумът има своето практическо приложение във физическия свят, той там играе роля, а вярата се занимава с един свят много по-висок, отколкото е светът на разума. Вярата е от друг характер. Не казвам, че разумът не е потребен, не казвам, че трябва да влезе в противоречие с вярата, но казвам: ако вложите вярата във вашия разум, той ще се усили още повече, т.е. смущението ще се премахне и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потребна за вашето развитие.
Вие сте претърпявали онова душевно състояние, когато седите и мислите, че никой не ви обича, че сте нещастен, че децата ви няма да се изучат, че мъжът ви не върви в правия път, че приходите ви са малко и т.н.
Питам: в това ли седи същността на живота? Аз не мога да си обясня, как е възможно ние, разумните хора, да живеем при едно същество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислим, че То ни е забравило и че Неговото намерение е само да ни смущава и изтезава! Аз не зная, отде е изпъкнала тази мисъл във вашия ум! Хиляди години са изминали, докато човешкият ум се изопачи и го срещаме в този вид, какъвто днес ни се представлява. Ако се ражда у нас преплитане, то се дължи на съвсем други причини.
към втори вариант >>
– В сравнение с другите по-малки същества от нас.
(втори вариант)
“ Всички смущения произтичат от факта, че ние мислим за себе си, че сме съвършени, а когато влезем в живота и видим своите слабости, веднага се смущаваме. И туй не е вярно. Всички ние сме много добри хора. Аз виждам навсякъде много добри наредби. Умни сме ние, но как?
– В сравнение с другите по-малки същества от нас.
Една мравка е умна, но при мравките, а не и при човека. Един вол е умен, но при воловете, а не и при човека. И човек е умен, но при хората, при подобните си. Ако дойдем да се сравняваме с ангелите, ние не сме умни. Та, при подобните си всички сме умни.
към втори вариант >>
Питам: в това ли седи същността на живота?
(втори вариант)
Разумът има своето практическо приложение във физическия свят, той там играе роля, а вярата се занимава с един свят много по-висок, отколкото е светът на разума. Вярата е от друг характер. Не казвам, че разумът не е потребен, не казвам, че трябва да влезе в противоречие с вярата, но казвам: ако вложите вярата във вашия разум, той ще се усили още повече, т.е. смущението ще се премахне и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потребна за вашето развитие. Вие сте претърпявали онова душевно състояние, когато седите и мислите, че никой не ви обича, че сте нещастен, че децата ви няма да се изучат, че мъжът ви не върви в правия път, че приходите ви са малко и т.н.
Питам: в това ли седи същността на живота?
Аз не мога да си обясня, как е възможно ние, разумните хора, да живеем при едно същество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислим, че То ни е забравило и че Неговото намерение е само да ни смущава и изтезава! Аз не зная, отде е изпъкнала тази мисъл във вашия ум! Хиляди години са изминали, докато човешкият ум се изопачи и го срещаме в този вид, какъвто днес ни се представлява. Ако се ражда у нас преплитане, то се дължи на съвсем други причини. Ако си зададете задачата защо трябва да се вълнува океанът, какво ще отговорите?
към втори вариант >>
Една мравка е умна, но при мравките, а не и при човека.
(втори вариант)
И туй не е вярно. Всички ние сме много добри хора. Аз виждам навсякъде много добри наредби. Умни сме ние, но как? – В сравнение с другите по-малки същества от нас.
Една мравка е умна, но при мравките, а не и при човека.
Един вол е умен, но при воловете, а не и при човека. И човек е умен, но при хората, при подобните си. Ако дойдем да се сравняваме с ангелите, ние не сме умни. Та, при подобните си всички сме умни. Как не!
към втори вариант >>
Аз не мога да си обясня, как е възможно ние, разумните хора, да живеем при едно същество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислим, че То ни е забравило и че Неговото намерение е само да ни смущава и изтезава!
(втори вариант)
Вярата е от друг характер. Не казвам, че разумът не е потребен, не казвам, че трябва да влезе в противоречие с вярата, но казвам: ако вложите вярата във вашия разум, той ще се усили още повече, т.е. смущението ще се премахне и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потребна за вашето развитие. Вие сте претърпявали онова душевно състояние, когато седите и мислите, че никой не ви обича, че сте нещастен, че децата ви няма да се изучат, че мъжът ви не върви в правия път, че приходите ви са малко и т.н. Питам: в това ли седи същността на живота?
Аз не мога да си обясня, как е възможно ние, разумните хора, да живеем при едно същество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислим, че То ни е забравило и че Неговото намерение е само да ни смущава и изтезава!
Аз не зная, отде е изпъкнала тази мисъл във вашия ум! Хиляди години са изминали, докато човешкият ум се изопачи и го срещаме в този вид, какъвто днес ни се представлява. Ако се ражда у нас преплитане, то се дължи на съвсем други причини. Ако си зададете задачата защо трябва да се вълнува океанът, какво ще отговорите? Трябва ли да се вълнува океана?
към втори вариант >>
Един вол е умен, но при воловете, а не и при човека.
(втори вариант)
Всички ние сме много добри хора. Аз виждам навсякъде много добри наредби. Умни сме ние, но как? – В сравнение с другите по-малки същества от нас. Една мравка е умна, но при мравките, а не и при човека.
Един вол е умен, но при воловете, а не и при човека.
И човек е умен, но при хората, при подобните си. Ако дойдем да се сравняваме с ангелите, ние не сме умни. Та, при подобните си всички сме умни. Как не! Хиляди, милиони, па и цели поколения мравки биха били готови да жертват всичкото си богатство и всичко, което имат, за да придобият поне един човешки пръст.
към втори вариант >>
Аз не зная, отде е изпъкнала тази мисъл във вашия ум!
(втори вариант)
Не казвам, че разумът не е потребен, не казвам, че трябва да влезе в противоречие с вярата, но казвам: ако вложите вярата във вашия разум, той ще се усили още повече, т.е. смущението ще се премахне и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потребна за вашето развитие. Вие сте претърпявали онова душевно състояние, когато седите и мислите, че никой не ви обича, че сте нещастен, че децата ви няма да се изучат, че мъжът ви не върви в правия път, че приходите ви са малко и т.н. Питам: в това ли седи същността на живота? Аз не мога да си обясня, как е възможно ние, разумните хора, да живеем при едно същество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислим, че То ни е забравило и че Неговото намерение е само да ни смущава и изтезава!
Аз не зная, отде е изпъкнала тази мисъл във вашия ум!
Хиляди години са изминали, докато човешкият ум се изопачи и го срещаме в този вид, какъвто днес ни се представлява. Ако се ражда у нас преплитане, то се дължи на съвсем други причини. Ако си зададете задачата защо трябва да се вълнува океанът, какво ще отговорите? Трябва ли да се вълнува океана? Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгоре, това е потребно, но да се вълнува от дъно, това не трябва да става.
към втори вариант >>
И човек е умен, но при хората, при подобните си.
(втори вариант)
Аз виждам навсякъде много добри наредби. Умни сме ние, но как? – В сравнение с другите по-малки същества от нас. Една мравка е умна, но при мравките, а не и при човека. Един вол е умен, но при воловете, а не и при човека.
И човек е умен, но при хората, при подобните си.
Ако дойдем да се сравняваме с ангелите, ние не сме умни. Та, при подобните си всички сме умни. Как не! Хиляди, милиони, па и цели поколения мравки биха били готови да жертват всичкото си богатство и всичко, което имат, за да придобият поне един човешки пръст. Ако биха се събрали хиляди мравки, те не биха имали нито една хилядна от таланта, който един човек има.
към втори вариант >>
Хиляди години са изминали, докато човешкият ум се изопачи и го срещаме в този вид, какъвто днес ни се представлява.
(втори вариант)
смущението ще се премахне и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потребна за вашето развитие. Вие сте претърпявали онова душевно състояние, когато седите и мислите, че никой не ви обича, че сте нещастен, че децата ви няма да се изучат, че мъжът ви не върви в правия път, че приходите ви са малко и т.н. Питам: в това ли седи същността на живота? Аз не мога да си обясня, как е възможно ние, разумните хора, да живеем при едно същество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислим, че То ни е забравило и че Неговото намерение е само да ни смущава и изтезава! Аз не зная, отде е изпъкнала тази мисъл във вашия ум!
Хиляди години са изминали, докато човешкият ум се изопачи и го срещаме в този вид, какъвто днес ни се представлява.
Ако се ражда у нас преплитане, то се дължи на съвсем други причини. Ако си зададете задачата защо трябва да се вълнува океанът, какво ще отговорите? Трябва ли да се вълнува океана? Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгоре, това е потребно, но да се вълнува от дъно, това не трябва да става. Туй вълнение е потребно не само за водата, то е потребно и за въздуха.
към втори вариант >>
Ако дойдем да се сравняваме с ангелите, ние не сме умни.
(втори вариант)
Умни сме ние, но как? – В сравнение с другите по-малки същества от нас. Една мравка е умна, но при мравките, а не и при човека. Един вол е умен, но при воловете, а не и при човека. И човек е умен, но при хората, при подобните си.
Ако дойдем да се сравняваме с ангелите, ние не сме умни.
Та, при подобните си всички сме умни. Как не! Хиляди, милиони, па и цели поколения мравки биха били готови да жертват всичкото си богатство и всичко, което имат, за да придобият поне един човешки пръст. Ако биха се събрали хиляди мравки, те не биха имали нито една хилядна от таланта, който един човек има. Аз уподобявам мравките на малки поточета и казвам: ако бихте събрали всички тия поточета и образувате една река, тази река не би могла да обърне нито веднъж човешкото колело.
към втори вариант >>
Ако се ражда у нас преплитане, то се дължи на съвсем други причини.
(втори вариант)
Вие сте претърпявали онова душевно състояние, когато седите и мислите, че никой не ви обича, че сте нещастен, че децата ви няма да се изучат, че мъжът ви не върви в правия път, че приходите ви са малко и т.н. Питам: в това ли седи същността на живота? Аз не мога да си обясня, как е възможно ние, разумните хора, да живеем при едно същество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислим, че То ни е забравило и че Неговото намерение е само да ни смущава и изтезава! Аз не зная, отде е изпъкнала тази мисъл във вашия ум! Хиляди години са изминали, докато човешкият ум се изопачи и го срещаме в този вид, какъвто днес ни се представлява.
Ако се ражда у нас преплитане, то се дължи на съвсем други причини.
Ако си зададете задачата защо трябва да се вълнува океанът, какво ще отговорите? Трябва ли да се вълнува океана? Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгоре, това е потребно, но да се вълнува от дъно, това не трябва да става. Туй вълнение е потребно не само за водата, то е потребно и за въздуха. Тъй че не трябва целият океан да се размътва, а само отгоре, по повърхността.
към втори вариант >>
Та, при подобните си всички сме умни.
(втори вариант)
– В сравнение с другите по-малки същества от нас. Една мравка е умна, но при мравките, а не и при човека. Един вол е умен, но при воловете, а не и при човека. И човек е умен, но при хората, при подобните си. Ако дойдем да се сравняваме с ангелите, ние не сме умни.
Та, при подобните си всички сме умни.
Как не! Хиляди, милиони, па и цели поколения мравки биха били готови да жертват всичкото си богатство и всичко, което имат, за да придобият поне един човешки пръст. Ако биха се събрали хиляди мравки, те не биха имали нито една хилядна от таланта, който един човек има. Аз уподобявам мравките на малки поточета и казвам: ако бихте събрали всички тия поточета и образувате една река, тази река не би могла да обърне нито веднъж човешкото колело. Какво богатство има в човешката душа, при това седим, смущаваме се, не искаме да признаем тази Истина.
към втори вариант >>
Ако си зададете задачата защо трябва да се вълнува океанът, какво ще отговорите?
(втори вариант)
Питам: в това ли седи същността на живота? Аз не мога да си обясня, как е възможно ние, разумните хора, да живеем при едно същество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислим, че То ни е забравило и че Неговото намерение е само да ни смущава и изтезава! Аз не зная, отде е изпъкнала тази мисъл във вашия ум! Хиляди години са изминали, докато човешкият ум се изопачи и го срещаме в този вид, какъвто днес ни се представлява. Ако се ражда у нас преплитане, то се дължи на съвсем други причини.
Ако си зададете задачата защо трябва да се вълнува океанът, какво ще отговорите?
Трябва ли да се вълнува океана? Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгоре, това е потребно, но да се вълнува от дъно, това не трябва да става. Туй вълнение е потребно не само за водата, то е потребно и за въздуха. Тъй че не трябва целият океан да се размътва, а само отгоре, по повърхността. Следователно, ако отгоре във вашия живот дойдат смущения, те не са опасни.
към втори вариант >>
Как не!
(втори вариант)
Една мравка е умна, но при мравките, а не и при човека. Един вол е умен, но при воловете, а не и при човека. И човек е умен, но при хората, при подобните си. Ако дойдем да се сравняваме с ангелите, ние не сме умни. Та, при подобните си всички сме умни.
Как не!
Хиляди, милиони, па и цели поколения мравки биха били готови да жертват всичкото си богатство и всичко, което имат, за да придобият поне един човешки пръст. Ако биха се събрали хиляди мравки, те не биха имали нито една хилядна от таланта, който един човек има. Аз уподобявам мравките на малки поточета и казвам: ако бихте събрали всички тия поточета и образувате една река, тази река не би могла да обърне нито веднъж човешкото колело. Какво богатство има в човешката душа, при това седим, смущаваме се, не искаме да признаем тази Истина. Ние сме богати и чакаме.
към втори вариант >>
Трябва ли да се вълнува океана?
(втори вариант)
Аз не мога да си обясня, как е възможно ние, разумните хора, да живеем при едно същество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислим, че То ни е забравило и че Неговото намерение е само да ни смущава и изтезава! Аз не зная, отде е изпъкнала тази мисъл във вашия ум! Хиляди години са изминали, докато човешкият ум се изопачи и го срещаме в този вид, какъвто днес ни се представлява. Ако се ражда у нас преплитане, то се дължи на съвсем други причини. Ако си зададете задачата защо трябва да се вълнува океанът, какво ще отговорите?
Трябва ли да се вълнува океана?
Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгоре, това е потребно, но да се вълнува от дъно, това не трябва да става. Туй вълнение е потребно не само за водата, то е потребно и за въздуха. Тъй че не трябва целият океан да се размътва, а само отгоре, по повърхността. Следователно, ако отгоре във вашия живот дойдат смущения, те не са опасни. Христос, когато казва да не се смущава сърцето ви, Той разбира това смущение, което измива основите на живота.
към втори вариант >>
Хиляди, милиони, па и цели поколения мравки биха били готови да жертват всичкото си богатство и всичко, което имат, за да придобият поне един човешки пръст.
(втори вариант)
Един вол е умен, но при воловете, а не и при човека. И човек е умен, но при хората, при подобните си. Ако дойдем да се сравняваме с ангелите, ние не сме умни. Та, при подобните си всички сме умни. Как не!
Хиляди, милиони, па и цели поколения мравки биха били готови да жертват всичкото си богатство и всичко, което имат, за да придобият поне един човешки пръст.
Ако биха се събрали хиляди мравки, те не биха имали нито една хилядна от таланта, който един човек има. Аз уподобявам мравките на малки поточета и казвам: ако бихте събрали всички тия поточета и образувате една река, тази река не би могла да обърне нито веднъж човешкото колело. Какво богатство има в човешката душа, при това седим, смущаваме се, не искаме да признаем тази Истина. Ние сме богати и чакаме. Какво чакаме?
към втори вариант >>
Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгоре, това е потребно, но да се вълнува от дъно, това не трябва да става.
(втори вариант)
Аз не зная, отде е изпъкнала тази мисъл във вашия ум! Хиляди години са изминали, докато човешкият ум се изопачи и го срещаме в този вид, какъвто днес ни се представлява. Ако се ражда у нас преплитане, то се дължи на съвсем други причини. Ако си зададете задачата защо трябва да се вълнува океанът, какво ще отговорите? Трябва ли да се вълнува океана?
Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгоре, това е потребно, но да се вълнува от дъно, това не трябва да става.
Туй вълнение е потребно не само за водата, то е потребно и за въздуха. Тъй че не трябва целият океан да се размътва, а само отгоре, по повърхността. Следователно, ако отгоре във вашия живот дойдат смущения, те не са опасни. Христос, когато казва да не се смущава сърцето ви, Той разбира това смущение, което измива основите на живота. Хората казват: няма Господ, животът няма смисъл.
към втори вариант >>
НАГОРЕ