НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1535
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1535
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Добри и лоши хора
,
ООК
, София, 16.11.1938г.,
Бог създаде целия свят заради нас, да познаем Любовта.
Какво разбирате под думите „обичам ви“? „Обичам ви“ само да разклатя въздуха. Обичам ви – вие сте беден, донеса чувал брашно, донеса дрехи, въглища, дърва, после мисля за децата ви. Тази любов се материализира. Виждаш я.
Бог създаде целия свят заради нас, да познаем Любовта.
Не е една празна идея. На земята Бог излага, навсякъде ни заобикаля с хиляди благословения, блага. Дал ни е отличен ум, дал ни е отличен мозък, отлични дробове. Дал ни е едно хубаво сърце. Дал ни е артерии, мускули.
към беседата >>
Той е вътре в нея.
Заблуждение, то е младата булка, която [е] забулена с було, когато я венчават, за да не вижда външните неща. Да се съсредоточи в себе си. Затова ѝ турят було. Преди да се е оженила, очите ѝ са отворени. Щом пожелала [момъка], тя го намерила.
Той е вътре в нея.
Турят ѝ було. Не зная на вас, които сте венчани, туриха ли ви було или не ви туряха? Казват, че Мойсей, когато слязъл горе, от планината, понеже лицето му е било светло, не могли да го гледат религиозните хора и турили едно було, за да могат да гледат неговото лице. Изобщо някой път турят абажури, за да уравновесят светлината.
към беседата >>
Казва тя: „Аз не искам той да обича всичките жени.“ Защото разбираме: „ако обича всичките, любовта му към мене ще се намали“.
Казвам: Не може ли вие да обичате всичките ябълки, то [е] въпрос на време. Всичките ябълки, които са красиви и сладки, ти не може да не ги обичаш. Ти се привличаш от тях. Та казвам, не туряйте сега идеята, казвате: „Аз не може да обичам всички.“ Аз зная каква е идеята. Тя е една изопачена идея.
Казва тя: „Аз не искам той да обича всичките жени.“ Защото разбираме: „ако обича всичките, любовта му към мене ще се намали“.
Обратен е законът. Вижте да ви кажа. Обратен е законът, който трябва да разбирате. Да ви дам едно обяснение – вие си създавате сами нещастие. Едно малко обяснение, ето в какво седи, което трябва да го помните.
към беседата >>
Не е една празна идея.
„Обичам ви“ само да разклатя въздуха. Обичам ви – вие сте беден, донеса чувал брашно, донеса дрехи, въглища, дърва, после мисля за децата ви. Тази любов се материализира. Виждаш я. Бог създаде целия свят заради нас, да познаем Любовта.
Не е една празна идея.
На земята Бог излага, навсякъде ни заобикаля с хиляди благословения, блага. Дал ни е отличен ум, дал ни е отличен мозък, отлични дробове. Дал ни е едно хубаво сърце. Дал ни е артерии, мускули. Заповядва на въздуха да бъде на услугите ни.
към беседата >>
Турят ѝ було.
Да се съсредоточи в себе си. Затова ѝ турят було. Преди да се е оженила, очите ѝ са отворени. Щом пожелала [момъка], тя го намерила. Той е вътре в нея.
Турят ѝ було.
Не зная на вас, които сте венчани, туриха ли ви було или не ви туряха? Казват, че Мойсей, когато слязъл горе, от планината, понеже лицето му е било светло, не могли да го гледат религиозните хора и турили едно було, за да могат да гледат неговото лице. Изобщо някой път турят абажури, за да уравновесят светлината.
към беседата >>
Обратен е законът.
Всичките ябълки, които са красиви и сладки, ти не може да не ги обичаш. Ти се привличаш от тях. Та казвам, не туряйте сега идеята, казвате: „Аз не може да обичам всички.“ Аз зная каква е идеята. Тя е една изопачена идея. Казва тя: „Аз не искам той да обича всичките жени.“ Защото разбираме: „ако обича всичките, любовта му към мене ще се намали“.
Обратен е законът.
Вижте да ви кажа. Обратен е законът, който трябва да разбирате. Да ви дам едно обяснение – вие си създавате сами нещастие. Едно малко обяснение, ето в какво седи, което трябва да го помните. Представете си, че имате един извор, който тече.
към беседата >>
На земята Бог излага, навсякъде ни заобикаля с хиляди благословения, блага.
Обичам ви – вие сте беден, донеса чувал брашно, донеса дрехи, въглища, дърва, после мисля за децата ви. Тази любов се материализира. Виждаш я. Бог създаде целия свят заради нас, да познаем Любовта. Не е една празна идея.
На земята Бог излага, навсякъде ни заобикаля с хиляди благословения, блага.
Дал ни е отличен ум, дал ни е отличен мозък, отлични дробове. Дал ни е едно хубаво сърце. Дал ни е артерии, мускули. Заповядва на въздуха да бъде на услугите ни. Заповядва на светлината да бъде на услугите ни.
към беседата >>
Не зная на вас, които сте венчани, туриха ли ви було или не ви туряха?
Затова ѝ турят було. Преди да се е оженила, очите ѝ са отворени. Щом пожелала [момъка], тя го намерила. Той е вътре в нея. Турят ѝ було.
Не зная на вас, които сте венчани, туриха ли ви було или не ви туряха?
Казват, че Мойсей, когато слязъл горе, от планината, понеже лицето му е било светло, не могли да го гледат религиозните хора и турили едно було, за да могат да гледат неговото лице. Изобщо някой път турят абажури, за да уравновесят светлината.
към беседата >>
Вижте да ви кажа.
Ти се привличаш от тях. Та казвам, не туряйте сега идеята, казвате: „Аз не може да обичам всички.“ Аз зная каква е идеята. Тя е една изопачена идея. Казва тя: „Аз не искам той да обича всичките жени.“ Защото разбираме: „ако обича всичките, любовта му към мене ще се намали“. Обратен е законът.
Вижте да ви кажа.
Обратен е законът, който трябва да разбирате. Да ви дам едно обяснение – вие си създавате сами нещастие. Едно малко обяснение, ето в какво седи, което трябва да го помните. Представете си, че имате един извор, който тече. Ти си A.
към беседата >>
Дал ни е отличен ум, дал ни е отличен мозък, отлични дробове.
Тази любов се материализира. Виждаш я. Бог създаде целия свят заради нас, да познаем Любовта. Не е една празна идея. На земята Бог излага, навсякъде ни заобикаля с хиляди благословения, блага.
Дал ни е отличен ум, дал ни е отличен мозък, отлични дробове.
Дал ни е едно хубаво сърце. Дал ни е артерии, мускули. Заповядва на въздуха да бъде на услугите ни. Заповядва на светлината да бъде на услугите ни. Всичко е хубаво.
към беседата >>
Казват, че Мойсей, когато слязъл горе, от планината, понеже лицето му е било светло, не могли да го гледат религиозните хора и турили едно було, за да могат да гледат неговото лице.
Преди да се е оженила, очите ѝ са отворени. Щом пожелала [момъка], тя го намерила. Той е вътре в нея. Турят ѝ було. Не зная на вас, които сте венчани, туриха ли ви було или не ви туряха?
Казват, че Мойсей, когато слязъл горе, от планината, понеже лицето му е било светло, не могли да го гледат религиозните хора и турили едно було, за да могат да гледат неговото лице.
Изобщо някой път турят абажури, за да уравновесят светлината.
към беседата >>
Обратен е законът, който трябва да разбирате.
Та казвам, не туряйте сега идеята, казвате: „Аз не може да обичам всички.“ Аз зная каква е идеята. Тя е една изопачена идея. Казва тя: „Аз не искам той да обича всичките жени.“ Защото разбираме: „ако обича всичките, любовта му към мене ще се намали“. Обратен е законът. Вижте да ви кажа.
Обратен е законът, който трябва да разбирате.
Да ви дам едно обяснение – вие си създавате сами нещастие. Едно малко обяснение, ето в какво седи, което трябва да го помните. Представете си, че имате един извор, който тече. Ти си A. Тук някъде отгоре над тебе имате един съсед B.
към беседата >>
Дал ни е едно хубаво сърце.
Виждаш я. Бог създаде целия свят заради нас, да познаем Любовта. Не е една празна идея. На земята Бог излага, навсякъде ни заобикаля с хиляди благословения, блага. Дал ни е отличен ум, дал ни е отличен мозък, отлични дробове.
Дал ни е едно хубаво сърце.
Дал ни е артерии, мускули. Заповядва на въздуха да бъде на услугите ни. Заповядва на светлината да бъде на услугите ни. Всичко е хубаво. Така трябва да гледаме.
към беседата >>
Изобщо някой път турят абажури, за да уравновесят светлината.
Щом пожелала [момъка], тя го намерила. Той е вътре в нея. Турят ѝ було. Не зная на вас, които сте венчани, туриха ли ви було или не ви туряха? Казват, че Мойсей, когато слязъл горе, от планината, понеже лицето му е било светло, не могли да го гледат религиозните хора и турили едно було, за да могат да гледат неговото лице.
Изобщо някой път турят абажури, за да уравновесят светлината.
към беседата >>
Да ви дам едно обяснение – вие си създавате сами нещастие.
Тя е една изопачена идея. Казва тя: „Аз не искам той да обича всичките жени.“ Защото разбираме: „ако обича всичките, любовта му към мене ще се намали“. Обратен е законът. Вижте да ви кажа. Обратен е законът, който трябва да разбирате.
Да ви дам едно обяснение – вие си създавате сами нещастие.
Едно малко обяснение, ето в какво седи, което трябва да го помните. Представете си, че имате един извор, който тече. Ти си A. Тук някъде отгоре над тебе имате един съсед B. Ти не го обичаш, защото водата минава през неговата градина.
към беседата >>
Дал ни е артерии, мускули.
Бог създаде целия свят заради нас, да познаем Любовта. Не е една празна идея. На земята Бог излага, навсякъде ни заобикаля с хиляди благословения, блага. Дал ни е отличен ум, дал ни е отличен мозък, отлични дробове. Дал ни е едно хубаво сърце.
Дал ни е артерии, мускули.
Заповядва на въздуха да бъде на услугите ни. Заповядва на светлината да бъде на услугите ни. Всичко е хубаво. Така трябва да гледаме. Пък някой път, ние отиваме някъде, чакаме ги те да дойдат.
към беседата >>
Нас ни интересува същинският смисъл на живота.
Нас ни интересува същинският смисъл на живота.
Ние губим живота без да знаем как го губим. Казвате: „Вярвам в Бога. Вярвам в Бога и остарявам.“ Не трябва да остаряваш, да обедняваш. Не трябва да боледуваш. Не трябва да се обезверяваш.
към беседата >>
Едно малко обяснение, ето в какво седи, което трябва да го помните.
Казва тя: „Аз не искам той да обича всичките жени.“ Защото разбираме: „ако обича всичките, любовта му към мене ще се намали“. Обратен е законът. Вижте да ви кажа. Обратен е законът, който трябва да разбирате. Да ви дам едно обяснение – вие си създавате сами нещастие.
Едно малко обяснение, ето в какво седи, което трябва да го помните.
Представете си, че имате един извор, който тече. Ти си A. Тук някъде отгоре над тебе имате един съсед B. Ти не го обичаш, защото водата минава през неговата градина. Ти не го обичаш, отбиеш водата и няма вода в неговата градина.
към беседата >>
Заповядва на въздуха да бъде на услугите ни.
Не е една празна идея. На земята Бог излага, навсякъде ни заобикаля с хиляди благословения, блага. Дал ни е отличен ум, дал ни е отличен мозък, отлични дробове. Дал ни е едно хубаво сърце. Дал ни е артерии, мускули.
Заповядва на въздуха да бъде на услугите ни.
Заповядва на светлината да бъде на услугите ни. Всичко е хубаво. Така трябва да гледаме. Пък някой път, ние отиваме някъде, чакаме ги те да дойдат. Тепърва идат.
към беседата >>
Ние губим живота без да знаем как го губим.
Нас ни интересува същинският смисъл на живота.
Ние губим живота без да знаем как го губим.
Казвате: „Вярвам в Бога. Вярвам в Бога и остарявам.“ Не трябва да остаряваш, да обедняваш. Не трябва да боледуваш. Не трябва да се обезверяваш. Защо се разболяваме?
към беседата >>
Представете си, че имате един извор, който тече.
Обратен е законът. Вижте да ви кажа. Обратен е законът, който трябва да разбирате. Да ви дам едно обяснение – вие си създавате сами нещастие. Едно малко обяснение, ето в какво седи, което трябва да го помните.
Представете си, че имате един извор, който тече.
Ти си A. Тук някъде отгоре над тебе имате един съсед B. Ти не го обичаш, защото водата минава през неговата градина. Ти не го обичаш, отбиеш водата и няма вода в неговата градина. Тази вода като се отбие, пресъхва и твоята вода.
към беседата >>
Заповядва на светлината да бъде на услугите ни.
На земята Бог излага, навсякъде ни заобикаля с хиляди благословения, блага. Дал ни е отличен ум, дал ни е отличен мозък, отлични дробове. Дал ни е едно хубаво сърце. Дал ни е артерии, мускули. Заповядва на въздуха да бъде на услугите ни.
Заповядва на светлината да бъде на услугите ни.
Всичко е хубаво. Така трябва да гледаме. Пък някой път, ние отиваме някъде, чакаме ги те да дойдат. Тепърва идат. Дойде жена му най-първо и [ми] казва: „Знаем от твоята проповед какво стана с мъжа ми.“ Тя ми разправя, така и така стана.
към беседата >>
Казвате: „Вярвам в Бога.
Нас ни интересува същинският смисъл на живота. Ние губим живота без да знаем как го губим.
Казвате: „Вярвам в Бога.
Вярвам в Бога и остарявам.“ Не трябва да остаряваш, да обедняваш. Не трябва да боледуваш. Не трябва да се обезверяваш. Защо се разболяваме? Понеже навреме не се връщаме в дома, тогава болестта е съдебен пристав, който ни кара да се върнем вкъщи.
към беседата >>
Ти си A.
Вижте да ви кажа. Обратен е законът, който трябва да разбирате. Да ви дам едно обяснение – вие си създавате сами нещастие. Едно малко обяснение, ето в какво седи, което трябва да го помните. Представете си, че имате един извор, който тече.
Ти си A.
Тук някъде отгоре над тебе имате един съсед B. Ти не го обичаш, защото водата минава през неговата градина. Ти не го обичаш, отбиеш водата и няма вода в неговата градина. Тази вода като се отбие, пресъхва и твоята вода. Остави водата да минава през неговата градина.
към беседата >>
Всичко е хубаво.
Дал ни е отличен ум, дал ни е отличен мозък, отлични дробове. Дал ни е едно хубаво сърце. Дал ни е артерии, мускули. Заповядва на въздуха да бъде на услугите ни. Заповядва на светлината да бъде на услугите ни.
Всичко е хубаво.
Така трябва да гледаме. Пък някой път, ние отиваме някъде, чакаме ги те да дойдат. Тепърва идат. Дойде жена му най-първо и [ми] казва: „Знаем от твоята проповед какво стана с мъжа ми.“ Тя ми разправя, така и така стана. „Казвам, за добро е.“ „Как за добро е?
към беседата >>
Вярвам в Бога и остарявам.“ Не трябва да остаряваш, да обедняваш.
Нас ни интересува същинският смисъл на живота. Ние губим живота без да знаем как го губим. Казвате: „Вярвам в Бога.
Вярвам в Бога и остарявам.“ Не трябва да остаряваш, да обедняваш.
Не трябва да боледуваш. Не трябва да се обезверяваш. Защо се разболяваме? Понеже навреме не се връщаме в дома, тогава болестта е съдебен пристав, който ни кара да се върнем вкъщи. Всяка болест ни напомня, че ти си забравил своите задължения, дошъл си в света, дигнал си знамето.
към беседата >>
Тук някъде отгоре над тебе имате един съсед B.
Обратен е законът, който трябва да разбирате. Да ви дам едно обяснение – вие си създавате сами нещастие. Едно малко обяснение, ето в какво седи, което трябва да го помните. Представете си, че имате един извор, който тече. Ти си A.
Тук някъде отгоре над тебе имате един съсед B.
Ти не го обичаш, защото водата минава през неговата градина. Ти не го обичаш, отбиеш водата и няма вода в неговата градина. Тази вода като се отбие, пресъхва и твоята вода. Остави водата да минава през неговата градина. Тя е изобилна, ще мине и през твоята градина.
към беседата >>
Така трябва да гледаме.
Дал ни е едно хубаво сърце. Дал ни е артерии, мускули. Заповядва на въздуха да бъде на услугите ни. Заповядва на светлината да бъде на услугите ни. Всичко е хубаво.
Така трябва да гледаме.
Пък някой път, ние отиваме някъде, чакаме ги те да дойдат. Тепърва идат. Дойде жена му най-първо и [ми] казва: „Знаем от твоята проповед какво стана с мъжа ми.“ Тя ми разправя, така и така стана. „Казвам, за добро е.“ „Как за добро е? “ Казвам: „За добро е.
към беседата >>
Не трябва да боледуваш.
Нас ни интересува същинският смисъл на живота. Ние губим живота без да знаем как го губим. Казвате: „Вярвам в Бога. Вярвам в Бога и остарявам.“ Не трябва да остаряваш, да обедняваш.
Не трябва да боледуваш.
Не трябва да се обезверяваш. Защо се разболяваме? Понеже навреме не се връщаме в дома, тогава болестта е съдебен пристав, който ни кара да се върнем вкъщи. Всяка болест ни напомня, че ти си забравил своите задължения, дошъл си в света, дигнал си знамето. Нали всички вие воювате.
към беседата >>
Ти не го обичаш, защото водата минава през неговата градина.
Да ви дам едно обяснение – вие си създавате сами нещастие. Едно малко обяснение, ето в какво седи, което трябва да го помните. Представете си, че имате един извор, който тече. Ти си A. Тук някъде отгоре над тебе имате един съсед B.
Ти не го обичаш, защото водата минава през неговата градина.
Ти не го обичаш, отбиеш водата и няма вода в неговата градина. Тази вода като се отбие, пресъхва и твоята вода. Остави водата да минава през неговата градина. Тя е изобилна, ще мине и през твоята градина. Този човек, който се радва на тази вода, тази вода ще дойде до тебе.
към беседата >>
Пък някой път, ние отиваме някъде, чакаме ги те да дойдат.
Дал ни е артерии, мускули. Заповядва на въздуха да бъде на услугите ни. Заповядва на светлината да бъде на услугите ни. Всичко е хубаво. Така трябва да гледаме.
Пък някой път, ние отиваме някъде, чакаме ги те да дойдат.
Тепърва идат. Дойде жена му най-първо и [ми] казва: „Знаем от твоята проповед какво стана с мъжа ми.“ Тя ми разправя, така и така стана. „Казвам, за добро е.“ „Как за добро е? “ Казвам: „За добро е. Защото, ако твоят мъж не беше така направил, ти при мене никога нямаше да дойдеш.
към беседата >>
Не трябва да се обезверяваш.
Нас ни интересува същинският смисъл на живота. Ние губим живота без да знаем как го губим. Казвате: „Вярвам в Бога. Вярвам в Бога и остарявам.“ Не трябва да остаряваш, да обедняваш. Не трябва да боледуваш.
Не трябва да се обезверяваш.
Защо се разболяваме? Понеже навреме не се връщаме в дома, тогава болестта е съдебен пристав, който ни кара да се върнем вкъщи. Всяка болест ни напомня, че ти си забравил своите задължения, дошъл си в света, дигнал си знамето. Нали всички вие воювате. Жените дигнали червеното знаме, воюват.
към беседата >>
Ти не го обичаш, отбиеш водата и няма вода в неговата градина.
Едно малко обяснение, ето в какво седи, което трябва да го помните. Представете си, че имате един извор, който тече. Ти си A. Тук някъде отгоре над тебе имате един съсед B. Ти не го обичаш, защото водата минава през неговата градина.
Ти не го обичаш, отбиеш водата и няма вода в неговата градина.
Тази вода като се отбие, пресъхва и твоята вода. Остави водата да минава през неговата градина. Тя е изобилна, ще мине и през твоята градина. Този човек, който се радва на тази вода, тази вода ще дойде до тебе. Ако отбиеш водата и той престане да се радва, тази вода тече на друго място и при тебе ще изсъхне.
към беседата >>
Тепърва идат.
Заповядва на въздуха да бъде на услугите ни. Заповядва на светлината да бъде на услугите ни. Всичко е хубаво. Така трябва да гледаме. Пък някой път, ние отиваме някъде, чакаме ги те да дойдат.
Тепърва идат.
Дойде жена му най-първо и [ми] казва: „Знаем от твоята проповед какво стана с мъжа ми.“ Тя ми разправя, така и така стана. „Казвам, за добро е.“ „Как за добро е? “ Казвам: „За добро е. Защото, ако твоят мъж не беше така направил, ти при мене никога нямаше да дойдеш. Пък аз ще ти кажа, че този мъж, който го имаш, той не е твоят възлюблен, той е един слуга.
към беседата >>
Защо се разболяваме?
Ние губим живота без да знаем как го губим. Казвате: „Вярвам в Бога. Вярвам в Бога и остарявам.“ Не трябва да остаряваш, да обедняваш. Не трябва да боледуваш. Не трябва да се обезверяваш.
Защо се разболяваме?
Понеже навреме не се връщаме в дома, тогава болестта е съдебен пристав, който ни кара да се върнем вкъщи. Всяка болест ни напомня, че ти си забравил своите задължения, дошъл си в света, дигнал си знамето. Нали всички вие воювате. Жените дигнали червеното знаме, воюват. Искат да победят мъжете.
към беседата >>
Тази вода като се отбие, пресъхва и твоята вода.
Представете си, че имате един извор, който тече. Ти си A. Тук някъде отгоре над тебе имате един съсед B. Ти не го обичаш, защото водата минава през неговата градина. Ти не го обичаш, отбиеш водата и няма вода в неговата градина.
Тази вода като се отбие, пресъхва и твоята вода.
Остави водата да минава през неговата градина. Тя е изобилна, ще мине и през твоята градина. Този човек, който се радва на тази вода, тази вода ще дойде до тебе. Ако отбиеш водата и той престане да се радва, тази вода тече на друго място и при тебе ще изсъхне. Законът е в нас.
към беседата >>
Дойде жена му най-първо и [ми] казва: „Знаем от твоята проповед какво стана с мъжа ми.“ Тя ми разправя, така и така стана.
Заповядва на светлината да бъде на услугите ни. Всичко е хубаво. Така трябва да гледаме. Пък някой път, ние отиваме някъде, чакаме ги те да дойдат. Тепърва идат.
Дойде жена му най-първо и [ми] казва: „Знаем от твоята проповед какво стана с мъжа ми.“ Тя ми разправя, така и така стана.
„Казвам, за добро е.“ „Как за добро е? “ Казвам: „За добро е. Защото, ако твоят мъж не беше така направил, ти при мене никога нямаше да дойдеш. Пък аз ще ти кажа, че този мъж, който го имаш, той не е твоят възлюблен, той е един слуга. Друг има.
към беседата >>
Понеже навреме не се връщаме в дома, тогава болестта е съдебен пристав, който ни кара да се върнем вкъщи.
Казвате: „Вярвам в Бога. Вярвам в Бога и остарявам.“ Не трябва да остаряваш, да обедняваш. Не трябва да боледуваш. Не трябва да се обезверяваш. Защо се разболяваме?
Понеже навреме не се връщаме в дома, тогава болестта е съдебен пристав, който ни кара да се върнем вкъщи.
Всяка болест ни напомня, че ти си забравил своите задължения, дошъл си в света, дигнал си знамето. Нали всички вие воювате. Жените дигнали червеното знаме, воюват. Искат да победят мъжете. Мъжете тръгнали със знамето да победят жените.
към беседата >>
Остави водата да минава през неговата градина.
Ти си A. Тук някъде отгоре над тебе имате един съсед B. Ти не го обичаш, защото водата минава през неговата градина. Ти не го обичаш, отбиеш водата и няма вода в неговата градина. Тази вода като се отбие, пресъхва и твоята вода.
Остави водата да минава през неговата градина.
Тя е изобилна, ще мине и през твоята градина. Този човек, който се радва на тази вода, тази вода ще дойде до тебе. Ако отбиеш водата и той престане да се радва, тази вода тече на друго място и при тебе ще изсъхне. Законът е в нас. Когато един човек обича когото и да е, тази любов ще достигне и до нас.
към беседата >>
„Казвам, за добро е.“ „Как за добро е?
Всичко е хубаво. Така трябва да гледаме. Пък някой път, ние отиваме някъде, чакаме ги те да дойдат. Тепърва идат. Дойде жена му най-първо и [ми] казва: „Знаем от твоята проповед какво стана с мъжа ми.“ Тя ми разправя, така и така стана.
„Казвам, за добро е.“ „Как за добро е?
“ Казвам: „За добро е. Защото, ако твоят мъж не беше така направил, ти при мене никога нямаше да дойдеш. Пък аз ще ти кажа, че този мъж, който го имаш, той не е твоят възлюблен, той е един слуга. Друг има. Аз може да ти го покажа къде е.“ Тя сега [насече] мъжа си: „Не искам да зная нищо заради тебе.
към беседата >>
Всяка болест ни напомня, че ти си забравил своите задължения, дошъл си в света, дигнал си знамето.
Вярвам в Бога и остарявам.“ Не трябва да остаряваш, да обедняваш. Не трябва да боледуваш. Не трябва да се обезверяваш. Защо се разболяваме? Понеже навреме не се връщаме в дома, тогава болестта е съдебен пристав, който ни кара да се върнем вкъщи.
Всяка болест ни напомня, че ти си забравил своите задължения, дошъл си в света, дигнал си знамето.
Нали всички вие воювате. Жените дигнали червеното знаме, воюват. Искат да победят мъжете. Мъжете тръгнали със знамето да победят жените. Сега воюват мъже и жени и все побеждават.
към беседата >>
Тя е изобилна, ще мине и през твоята градина.
Тук някъде отгоре над тебе имате един съсед B. Ти не го обичаш, защото водата минава през неговата градина. Ти не го обичаш, отбиеш водата и няма вода в неговата градина. Тази вода като се отбие, пресъхва и твоята вода. Остави водата да минава през неговата градина.
Тя е изобилна, ще мине и през твоята градина.
Този човек, който се радва на тази вода, тази вода ще дойде до тебе. Ако отбиеш водата и той престане да се радва, тази вода тече на друго място и при тебе ще изсъхне. Законът е в нас. Когато един човек обича когото и да е, тази любов ще достигне и до нас. Ако ние искаме да ни обичат, любовта ще пресъхне и в нас.
към беседата >>
“ Казвам: „За добро е.
Така трябва да гледаме. Пък някой път, ние отиваме някъде, чакаме ги те да дойдат. Тепърва идат. Дойде жена му най-първо и [ми] казва: „Знаем от твоята проповед какво стана с мъжа ми.“ Тя ми разправя, така и така стана. „Казвам, за добро е.“ „Как за добро е?
“ Казвам: „За добро е.
Защото, ако твоят мъж не беше така направил, ти при мене никога нямаше да дойдеш. Пък аз ще ти кажа, че този мъж, който го имаш, той не е твоят възлюблен, той е един слуга. Друг има. Аз може да ти го покажа къде е.“ Тя сега [насече] мъжа си: „Не искам да зная нищо заради тебе. Аз другиго имам.“ Дойде мъжът, казва: „Мръднало ѝ.
към беседата >>
Нали всички вие воювате.
Не трябва да боледуваш. Не трябва да се обезверяваш. Защо се разболяваме? Понеже навреме не се връщаме в дома, тогава болестта е съдебен пристав, който ни кара да се върнем вкъщи. Всяка болест ни напомня, че ти си забравил своите задължения, дошъл си в света, дигнал си знамето.
Нали всички вие воювате.
Жените дигнали червеното знаме, воюват. Искат да победят мъжете. Мъжете тръгнали със знамето да победят жените. Сега воюват мъже и жени и все побеждават. Целият свят, мъже и жени, воюват и ще видите всичките гробища са пълни все с герои, които са умрели в тази, великата война.
към беседата >>
Този човек, който се радва на тази вода, тази вода ще дойде до тебе.
Ти не го обичаш, защото водата минава през неговата градина. Ти не го обичаш, отбиеш водата и няма вода в неговата градина. Тази вода като се отбие, пресъхва и твоята вода. Остави водата да минава през неговата градина. Тя е изобилна, ще мине и през твоята градина.
Този човек, който се радва на тази вода, тази вода ще дойде до тебе.
Ако отбиеш водата и той престане да се радва, тази вода тече на друго място и при тебе ще изсъхне. Законът е в нас. Когато един човек обича когото и да е, тази любов ще достигне и до нас. Ако ние искаме да ни обичат, любовта ще пресъхне и в нас. Ти, щом си недоволен, отбивате любовта.
към беседата >>
Защото, ако твоят мъж не беше така направил, ти при мене никога нямаше да дойдеш.
Пък някой път, ние отиваме някъде, чакаме ги те да дойдат. Тепърва идат. Дойде жена му най-първо и [ми] казва: „Знаем от твоята проповед какво стана с мъжа ми.“ Тя ми разправя, така и така стана. „Казвам, за добро е.“ „Как за добро е? “ Казвам: „За добро е.
Защото, ако твоят мъж не беше така направил, ти при мене никога нямаше да дойдеш.
Пък аз ще ти кажа, че този мъж, който го имаш, той не е твоят възлюблен, той е един слуга. Друг има. Аз може да ти го покажа къде е.“ Тя сега [насече] мъжа си: „Не искам да зная нищо заради тебе. Аз другиго имам.“ Дойде мъжът, казва: „Мръднало ѝ. Не може да [се] живее.“ На него казвам: „Тя не е за тебе.
към беседата >>
Жените дигнали червеното знаме, воюват.
Не трябва да се обезверяваш. Защо се разболяваме? Понеже навреме не се връщаме в дома, тогава болестта е съдебен пристав, който ни кара да се върнем вкъщи. Всяка болест ни напомня, че ти си забравил своите задължения, дошъл си в света, дигнал си знамето. Нали всички вие воювате.
Жените дигнали червеното знаме, воюват.
Искат да победят мъжете. Мъжете тръгнали със знамето да победят жените. Сега воюват мъже и жени и все побеждават. Целият свят, мъже и жени, воюват и ще видите всичките гробища са пълни все с герои, които са умрели в тази, великата война. Защо воювате?
към беседата >>
Ако отбиеш водата и той престане да се радва, тази вода тече на друго място и при тебе ще изсъхне.
Ти не го обичаш, отбиеш водата и няма вода в неговата градина. Тази вода като се отбие, пресъхва и твоята вода. Остави водата да минава през неговата градина. Тя е изобилна, ще мине и през твоята градина. Този човек, който се радва на тази вода, тази вода ще дойде до тебе.
Ако отбиеш водата и той престане да се радва, тази вода тече на друго място и при тебе ще изсъхне.
Законът е в нас. Когато един човек обича когото и да е, тази любов ще достигне и до нас. Ако ние искаме да ни обичат, любовта ще пресъхне и в нас. Ти, щом си недоволен, отбивате любовта. Радвайте се на всяка любов, която е в света, не противодействувайте!
към беседата >>
Пък аз ще ти кажа, че този мъж, който го имаш, той не е твоят възлюблен, той е един слуга.
Тепърва идат. Дойде жена му най-първо и [ми] казва: „Знаем от твоята проповед какво стана с мъжа ми.“ Тя ми разправя, така и така стана. „Казвам, за добро е.“ „Как за добро е? “ Казвам: „За добро е. Защото, ако твоят мъж не беше така направил, ти при мене никога нямаше да дойдеш.
Пък аз ще ти кажа, че този мъж, който го имаш, той не е твоят възлюблен, той е един слуга.
Друг има. Аз може да ти го покажа къде е.“ Тя сега [насече] мъжа си: „Не искам да зная нищо заради тебе. Аз другиго имам.“ Дойде мъжът, казва: „Мръднало ѝ. Не може да [се] живее.“ На него казвам: „Тя не е за тебе. Тя не е твоята другарка.
към беседата >>
Искат да победят мъжете.
Защо се разболяваме? Понеже навреме не се връщаме в дома, тогава болестта е съдебен пристав, който ни кара да се върнем вкъщи. Всяка болест ни напомня, че ти си забравил своите задължения, дошъл си в света, дигнал си знамето. Нали всички вие воювате. Жените дигнали червеното знаме, воюват.
Искат да победят мъжете.
Мъжете тръгнали със знамето да победят жените. Сега воюват мъже и жени и все побеждават. Целият свят, мъже и жени, воюват и ще видите всичките гробища са пълни все с герои, които са умрели в тази, великата война. Защо воювате? Със себе си воювате.
към беседата >>
Законът е в нас.
Тази вода като се отбие, пресъхва и твоята вода. Остави водата да минава през неговата градина. Тя е изобилна, ще мине и през твоята градина. Този човек, който се радва на тази вода, тази вода ще дойде до тебе. Ако отбиеш водата и той престане да се радва, тази вода тече на друго място и при тебе ще изсъхне.
Законът е в нас.
Когато един човек обича когото и да е, тази любов ще достигне и до нас. Ако ние искаме да ни обичат, любовта ще пресъхне и в нас. Ти, щом си недоволен, отбивате любовта. Радвайте се на всяка любов, която е в света, не противодействувайте! Ако вие обърнете туй течение в друга посока, ще пресъхне и вашата любов.
към беседата >>
Друг има.
Дойде жена му най-първо и [ми] казва: „Знаем от твоята проповед какво стана с мъжа ми.“ Тя ми разправя, така и така стана. „Казвам, за добро е.“ „Как за добро е? “ Казвам: „За добро е. Защото, ако твоят мъж не беше така направил, ти при мене никога нямаше да дойдеш. Пък аз ще ти кажа, че този мъж, който го имаш, той не е твоят възлюблен, той е един слуга.
Друг има.
Аз може да ти го покажа къде е.“ Тя сега [насече] мъжа си: „Не искам да зная нищо заради тебе. Аз другиго имам.“ Дойде мъжът, казва: „Мръднало ѝ. Не може да [се] живее.“ На него казвам: „Тя не е за тебе. Тя не е твоята другарка. Друга има.“ Сега пък той се напери.
към беседата >>
Мъжете тръгнали със знамето да победят жените.
Понеже навреме не се връщаме в дома, тогава болестта е съдебен пристав, който ни кара да се върнем вкъщи. Всяка болест ни напомня, че ти си забравил своите задължения, дошъл си в света, дигнал си знамето. Нали всички вие воювате. Жените дигнали червеното знаме, воюват. Искат да победят мъжете.
Мъжете тръгнали със знамето да победят жените.
Сега воюват мъже и жени и все побеждават. Целият свят, мъже и жени, воюват и ще видите всичките гробища са пълни все с герои, които са умрели в тази, великата война. Защо воювате? Със себе си воювате. Или защо ние воюваме с Бога?
към беседата >>
Когато един човек обича когото и да е, тази любов ще достигне и до нас.
Остави водата да минава през неговата градина. Тя е изобилна, ще мине и през твоята градина. Този човек, който се радва на тази вода, тази вода ще дойде до тебе. Ако отбиеш водата и той престане да се радва, тази вода тече на друго място и при тебе ще изсъхне. Законът е в нас.
Когато един човек обича когото и да е, тази любов ще достигне и до нас.
Ако ние искаме да ни обичат, любовта ще пресъхне и в нас. Ти, щом си недоволен, отбивате любовта. Радвайте се на всяка любов, която е в света, не противодействувайте! Ако вие обърнете туй течение в друга посока, ще пресъхне и вашата любов. Сега някои са правоверни, казват: „Аз само едного може да обичам.“ Това са отношения.
към беседата >>
Аз може да ти го покажа къде е.“ Тя сега [насече] мъжа си: „Не искам да зная нищо заради тебе.
„Казвам, за добро е.“ „Как за добро е? “ Казвам: „За добро е. Защото, ако твоят мъж не беше така направил, ти при мене никога нямаше да дойдеш. Пък аз ще ти кажа, че този мъж, който го имаш, той не е твоят възлюблен, той е един слуга. Друг има.
Аз може да ти го покажа къде е.“ Тя сега [насече] мъжа си: „Не искам да зная нищо заради тебе.
Аз другиго имам.“ Дойде мъжът, казва: „Мръднало ѝ. Не може да [се] живее.“ На него казвам: „Тя не е за тебе. Тя не е твоята другарка. Друга има.“ Сега пък той се напери. И тя се наперила.
към беседата >>
Сега воюват мъже и жени и все побеждават.
Всяка болест ни напомня, че ти си забравил своите задължения, дошъл си в света, дигнал си знамето. Нали всички вие воювате. Жените дигнали червеното знаме, воюват. Искат да победят мъжете. Мъжете тръгнали със знамето да победят жените.
Сега воюват мъже и жени и все побеждават.
Целият свят, мъже и жени, воюват и ще видите всичките гробища са пълни все с герои, които са умрели в тази, великата война. Защо воювате? Със себе си воювате. Или защо ние воюваме с Бога? Човек, който воюва с Бога, той пойда против себе си.
към беседата >>
Ако ние искаме да ни обичат, любовта ще пресъхне и в нас.
Тя е изобилна, ще мине и през твоята градина. Този човек, който се радва на тази вода, тази вода ще дойде до тебе. Ако отбиеш водата и той престане да се радва, тази вода тече на друго място и при тебе ще изсъхне. Законът е в нас. Когато един човек обича когото и да е, тази любов ще достигне и до нас.
Ако ние искаме да ни обичат, любовта ще пресъхне и в нас.
Ти, щом си недоволен, отбивате любовта. Радвайте се на всяка любов, която е в света, не противодействувайте! Ако вие обърнете туй течение в друга посока, ще пресъхне и вашата любов. Сега някои са правоверни, казват: „Аз само едного може да обичам.“ Това са отношения. В света съществуват известни отношения.
към беседата >>
Аз другиго имам.“ Дойде мъжът, казва: „Мръднало ѝ.
“ Казвам: „За добро е. Защото, ако твоят мъж не беше така направил, ти при мене никога нямаше да дойдеш. Пък аз ще ти кажа, че този мъж, който го имаш, той не е твоят възлюблен, той е един слуга. Друг има. Аз може да ти го покажа къде е.“ Тя сега [насече] мъжа си: „Не искам да зная нищо заради тебе.
Аз другиго имам.“ Дойде мъжът, казва: „Мръднало ѝ.
Не може да [се] живее.“ На него казвам: „Тя не е за тебе. Тя не е твоята другарка. Друга има.“ Сега пък той се напери. И тя се наперила. Пак ги примирим.
към беседата >>
Целият свят, мъже и жени, воюват и ще видите всичките гробища са пълни все с герои, които са умрели в тази, великата война.
Нали всички вие воювате. Жените дигнали червеното знаме, воюват. Искат да победят мъжете. Мъжете тръгнали със знамето да победят жените. Сега воюват мъже и жени и все побеждават.
Целият свят, мъже и жени, воюват и ще видите всичките гробища са пълни все с герои, които са умрели в тази, великата война.
Защо воювате? Със себе си воювате. Или защо ние воюваме с Бога? Човек, който воюва с Бога, той пойда против себе си. Тогава да ви кажа защо идват вашите нещастия в света.
към беседата >>
Ти, щом си недоволен, отбивате любовта.
Този човек, който се радва на тази вода, тази вода ще дойде до тебе. Ако отбиеш водата и той престане да се радва, тази вода тече на друго място и при тебе ще изсъхне. Законът е в нас. Когато един човек обича когото и да е, тази любов ще достигне и до нас. Ако ние искаме да ни обичат, любовта ще пресъхне и в нас.
Ти, щом си недоволен, отбивате любовта.
Радвайте се на всяка любов, която е в света, не противодействувайте! Ако вие обърнете туй течение в друга посока, ще пресъхне и вашата любов. Сега някои са правоверни, казват: „Аз само едного може да обичам.“ Това са отношения. В света съществуват известни отношения. Вие идете тук, събрани сте.
към беседата >>
Не може да [се] живее.“ На него казвам: „Тя не е за тебе.
Защото, ако твоят мъж не беше така направил, ти при мене никога нямаше да дойдеш. Пък аз ще ти кажа, че този мъж, който го имаш, той не е твоят възлюблен, той е един слуга. Друг има. Аз може да ти го покажа къде е.“ Тя сега [насече] мъжа си: „Не искам да зная нищо заради тебе. Аз другиго имам.“ Дойде мъжът, казва: „Мръднало ѝ.
Не може да [се] живее.“ На него казвам: „Тя не е за тебе.
Тя не е твоята другарка. Друга има.“ Сега пък той се напери. И тя се наперила. Пак ги примирим. Пращам на нея един избраник.
към беседата >>
Защо воювате?
Жените дигнали червеното знаме, воюват. Искат да победят мъжете. Мъжете тръгнали със знамето да победят жените. Сега воюват мъже и жени и все побеждават. Целият свят, мъже и жени, воюват и ще видите всичките гробища са пълни все с герои, които са умрели в тази, великата война.
Защо воювате?
Със себе си воювате. Или защо ние воюваме с Бога? Човек, който воюва с Бога, той пойда против себе си. Тогава да ви кажа защо идват вашите нещастия в света. Може би минавала ви е тази мисъл.
към беседата >>
Радвайте се на всяка любов, която е в света, не противодействувайте!
Ако отбиеш водата и той престане да се радва, тази вода тече на друго място и при тебе ще изсъхне. Законът е в нас. Когато един човек обича когото и да е, тази любов ще достигне и до нас. Ако ние искаме да ни обичат, любовта ще пресъхне и в нас. Ти, щом си недоволен, отбивате любовта.
Радвайте се на всяка любов, която е в света, не противодействувайте!
Ако вие обърнете туй течение в друга посока, ще пресъхне и вашата любов. Сега някои са правоверни, казват: „Аз само едного може да обичам.“ Това са отношения. В света съществуват известни отношения. Вие идете тук, събрани сте. Имате вече отношение.
към беседата >>
Тя не е твоята другарка.
Пък аз ще ти кажа, че този мъж, който го имаш, той не е твоят възлюблен, той е един слуга. Друг има. Аз може да ти го покажа къде е.“ Тя сега [насече] мъжа си: „Не искам да зная нищо заради тебе. Аз другиго имам.“ Дойде мъжът, казва: „Мръднало ѝ. Не може да [се] живее.“ На него казвам: „Тя не е за тебе.
Тя не е твоята другарка.
Друга има.“ Сега пък той се напери. И тя се наперила. Пак ги примирим. Пращам на нея един избраник. Пращам на него една избраница, да си дойдат на гости.
към беседата >>
Със себе си воювате.
Искат да победят мъжете. Мъжете тръгнали със знамето да победят жените. Сега воюват мъже и жени и все побеждават. Целият свят, мъже и жени, воюват и ще видите всичките гробища са пълни все с герои, които са умрели в тази, великата война. Защо воювате?
Със себе си воювате.
Или защо ние воюваме с Бога? Човек, който воюва с Бога, той пойда против себе си. Тогава да ви кажа защо идват вашите нещастия в света. Може би минавала ви е тази мисъл. Човек страда, понеже той иска да застави Бог да върши туй.
към беседата >>
Ако вие обърнете туй течение в друга посока, ще пресъхне и вашата любов.
Законът е в нас. Когато един човек обича когото и да е, тази любов ще достигне и до нас. Ако ние искаме да ни обичат, любовта ще пресъхне и в нас. Ти, щом си недоволен, отбивате любовта. Радвайте се на всяка любов, която е в света, не противодействувайте!
Ако вие обърнете туй течение в друга посока, ще пресъхне и вашата любов.
Сега някои са правоверни, казват: „Аз само едного може да обичам.“ Това са отношения. В света съществуват известни отношения. Вие идете тук, събрани сте. Имате вече отношение. Трябва да се стремите сега да виждате хубавите неща, които Бог е вложил във вас.
към беседата >>
Друга има.“ Сега пък той се напери.
Друг има. Аз може да ти го покажа къде е.“ Тя сега [насече] мъжа си: „Не искам да зная нищо заради тебе. Аз другиго имам.“ Дойде мъжът, казва: „Мръднало ѝ. Не може да [се] живее.“ На него казвам: „Тя не е за тебе. Тя не е твоята другарка.
Друга има.“ Сега пък той се напери.
И тя се наперила. Пак ги примирим. Пращам на нея един избраник. Пращам на него една избраница, да си дойдат на гости. И двамата седят.
към беседата >>
Или защо ние воюваме с Бога?
Мъжете тръгнали със знамето да победят жените. Сега воюват мъже и жени и все побеждават. Целият свят, мъже и жени, воюват и ще видите всичките гробища са пълни все с герои, които са умрели в тази, великата война. Защо воювате? Със себе си воювате.
Или защо ние воюваме с Бога?
Човек, който воюва с Бога, той пойда против себе си. Тогава да ви кажа защо идват вашите нещастия в света. Може би минавала ви е тази мисъл. Човек страда, понеже той иска да застави Бог да върши туй. Ако аз искам да заставя Бог да върши туй, което аз искам, да ми угоди на мене, аз ще си създам зло на себе си.
към беседата >>
Сега някои са правоверни, казват: „Аз само едного може да обичам.“ Това са отношения.
Когато един човек обича когото и да е, тази любов ще достигне и до нас. Ако ние искаме да ни обичат, любовта ще пресъхне и в нас. Ти, щом си недоволен, отбивате любовта. Радвайте се на всяка любов, която е в света, не противодействувайте! Ако вие обърнете туй течение в друга посока, ще пресъхне и вашата любов.
Сега някои са правоверни, казват: „Аз само едного може да обичам.“ Това са отношения.
В света съществуват известни отношения. Вие идете тук, събрани сте. Имате вече отношение. Трябва да се стремите сега да виждате хубавите неща, които Бог е вложил във вас. А тази сутрин, като дойдох, знаете ли какво почувствувах във вашите мисли.
към беседата >>
И тя се наперила.
Аз може да ти го покажа къде е.“ Тя сега [насече] мъжа си: „Не искам да зная нищо заради тебе. Аз другиго имам.“ Дойде мъжът, казва: „Мръднало ѝ. Не може да [се] живее.“ На него казвам: „Тя не е за тебе. Тя не е твоята другарка. Друга има.“ Сега пък той се напери.
И тя се наперила.
Пак ги примирим. Пращам на нея един избраник. Пращам на него една избраница, да си дойдат на гости. И двамата седят. Тя [има] избраник, та той избраница, седят на една маса и двамата весели.
към беседата >>
Човек, който воюва с Бога, той пойда против себе си.
Сега воюват мъже и жени и все побеждават. Целият свят, мъже и жени, воюват и ще видите всичките гробища са пълни все с герои, които са умрели в тази, великата война. Защо воювате? Със себе си воювате. Или защо ние воюваме с Бога?
Човек, който воюва с Бога, той пойда против себе си.
Тогава да ви кажа защо идват вашите нещастия в света. Може би минавала ви е тази мисъл. Човек страда, понеже той иска да застави Бог да върши туй. Ако аз искам да заставя Бог да върши туй, което аз искам, да ми угоди на мене, аз ще си създам зло на себе си. Понеже Бог, по естество, е неизменен, не може аз да Го заставя да направи това.
към беседата >>
В света съществуват известни отношения.
Ако ние искаме да ни обичат, любовта ще пресъхне и в нас. Ти, щом си недоволен, отбивате любовта. Радвайте се на всяка любов, която е в света, не противодействувайте! Ако вие обърнете туй течение в друга посока, ще пресъхне и вашата любов. Сега някои са правоверни, казват: „Аз само едного може да обичам.“ Това са отношения.
В света съществуват известни отношения.
Вие идете тук, събрани сте. Имате вече отношение. Трябва да се стремите сега да виждате хубавите неща, които Бог е вложил във вас. А тази сутрин, като дойдох, знаете ли какво почувствувах във вашите мисли. Знаете [ли] как ги почувствувах?
към беседата >>
Пак ги примирим.
Аз другиго имам.“ Дойде мъжът, казва: „Мръднало ѝ. Не може да [се] живее.“ На него казвам: „Тя не е за тебе. Тя не е твоята другарка. Друга има.“ Сега пък той се напери. И тя се наперила.
Пак ги примирим.
Пращам на нея един избраник. Пращам на него една избраница, да си дойдат на гости. И двамата седят. Тя [има] избраник, та той избраница, седят на една маса и двамата весели. Казвам: „Как е?
към беседата >>
Тогава да ви кажа защо идват вашите нещастия в света.
Целият свят, мъже и жени, воюват и ще видите всичките гробища са пълни все с герои, които са умрели в тази, великата война. Защо воювате? Със себе си воювате. Или защо ние воюваме с Бога? Човек, който воюва с Бога, той пойда против себе си.
Тогава да ви кажа защо идват вашите нещастия в света.
Може би минавала ви е тази мисъл. Човек страда, понеже той иска да застави Бог да върши туй. Ако аз искам да заставя Бог да върши туй, което аз искам, да ми угоди на мене, аз ще си създам зло на себе си. Понеже Бог, по естество, е неизменен, не може аз да Го заставя да направи това. Сега един пример да ви наведа: Малките деца, като дойдат, понеже по любов са дошли, започват да заповядват на своите родители.
към беседата >>
Вие идете тук, събрани сте.
Ти, щом си недоволен, отбивате любовта. Радвайте се на всяка любов, която е в света, не противодействувайте! Ако вие обърнете туй течение в друга посока, ще пресъхне и вашата любов. Сега някои са правоверни, казват: „Аз само едного може да обичам.“ Това са отношения. В света съществуват известни отношения.
Вие идете тук, събрани сте.
Имате вече отношение. Трябва да се стремите сега да виждате хубавите неща, които Бог е вложил във вас. А тази сутрин, като дойдох, знаете ли какво почувствувах във вашите мисли. Знаете [ли] как ги почувствувах? Като погледнах, рекох: тия невежите, тия простаци, какво търся между тях?
към беседата >>
Пращам на нея един избраник.
Не може да [се] живее.“ На него казвам: „Тя не е за тебе. Тя не е твоята другарка. Друга има.“ Сега пък той се напери. И тя се наперила. Пак ги примирим.
Пращам на нея един избраник.
Пращам на него една избраница, да си дойдат на гости. И двамата седят. Тя [има] избраник, та той избраница, седят на една маса и двамата весели. Казвам: „Как е? “ И двамата весели.
към беседата >>
Може би минавала ви е тази мисъл.
Защо воювате? Със себе си воювате. Или защо ние воюваме с Бога? Човек, който воюва с Бога, той пойда против себе си. Тогава да ви кажа защо идват вашите нещастия в света.
Може би минавала ви е тази мисъл.
Човек страда, понеже той иска да застави Бог да върши туй. Ако аз искам да заставя Бог да върши туй, което аз искам, да ми угоди на мене, аз ще си създам зло на себе си. Понеже Бог, по естество, е неизменен, не може аз да Го заставя да направи това. Сега един пример да ви наведа: Малките деца, като дойдат, понеже по любов са дошли, започват да заповядват на своите родители. Като кресне, като заплаче, казва: „Скоро!
към беседата >>
Имате вече отношение.
Радвайте се на всяка любов, която е в света, не противодействувайте! Ако вие обърнете туй течение в друга посока, ще пресъхне и вашата любов. Сега някои са правоверни, казват: „Аз само едного може да обичам.“ Това са отношения. В света съществуват известни отношения. Вие идете тук, събрани сте.
Имате вече отношение.
Трябва да се стремите сега да виждате хубавите неща, които Бог е вложил във вас. А тази сутрин, като дойдох, знаете ли какво почувствувах във вашите мисли. Знаете [ли] как ги почувствувах? Като погледнах, рекох: тия невежите, тия простаци, какво търся между тях? А това са ваши мисли.
към беседата >>
Пращам на него една избраница, да си дойдат на гости.
Тя не е твоята другарка. Друга има.“ Сега пък той се напери. И тя се наперила. Пак ги примирим. Пращам на нея един избраник.
Пращам на него една избраница, да си дойдат на гости.
И двамата седят. Тя [има] избраник, та той избраница, седят на една маса и двамата весели. Казвам: „Как е? “ И двамата весели. – „Много добре.
към беседата >>
Човек страда, понеже той иска да застави Бог да върши туй.
Със себе си воювате. Или защо ние воюваме с Бога? Човек, който воюва с Бога, той пойда против себе си. Тогава да ви кажа защо идват вашите нещастия в света. Може би минавала ви е тази мисъл.
Човек страда, понеже той иска да застави Бог да върши туй.
Ако аз искам да заставя Бог да върши туй, което аз искам, да ми угоди на мене, аз ще си създам зло на себе си. Понеже Бог, по естество, е неизменен, не може аз да Го заставя да направи това. Сега един пример да ви наведа: Малките деца, като дойдат, понеже по любов са дошли, започват да заповядват на своите родители. Като кресне, като заплаче, казва: „Скоро! “ Генералът заповядва и те се разтичат.
към беседата >>
Трябва да се стремите сега да виждате хубавите неща, които Бог е вложил във вас.
Ако вие обърнете туй течение в друга посока, ще пресъхне и вашата любов. Сега някои са правоверни, казват: „Аз само едного може да обичам.“ Това са отношения. В света съществуват известни отношения. Вие идете тук, събрани сте. Имате вече отношение.
Трябва да се стремите сега да виждате хубавите неща, които Бог е вложил във вас.
А тази сутрин, като дойдох, знаете ли какво почувствувах във вашите мисли. Знаете [ли] как ги почувствувах? Като погледнах, рекох: тия невежите, тия простаци, какво търся между тях? А това са ваши мисли. Вие имате долни мисли един за друг.
към беседата >>
И двамата седят.
Друга има.“ Сега пък той се напери. И тя се наперила. Пак ги примирим. Пращам на нея един избраник. Пращам на него една избраница, да си дойдат на гости.
И двамата седят.
Тя [има] избраник, та той избраница, седят на една маса и двамата весели. Казвам: „Как е? “ И двамата весели. – „Много добре. Много сме добре, братски си живеем.“ Трябва да дойдем и да ви представя нещата в една пресилена форма.
към беседата >>
Ако аз искам да заставя Бог да върши туй, което аз искам, да ми угоди на мене, аз ще си създам зло на себе си.
Или защо ние воюваме с Бога? Човек, който воюва с Бога, той пойда против себе си. Тогава да ви кажа защо идват вашите нещастия в света. Може би минавала ви е тази мисъл. Човек страда, понеже той иска да застави Бог да върши туй.
Ако аз искам да заставя Бог да върши туй, което аз искам, да ми угоди на мене, аз ще си създам зло на себе си.
Понеже Бог, по естество, е неизменен, не може аз да Го заставя да направи това. Сега един пример да ви наведа: Малките деца, като дойдат, понеже по любов са дошли, започват да заповядват на своите родители. Като кресне, като заплаче, казва: „Скоро! “ Генералът заповядва и те се разтичат. Той седи в люлката и казва: това направете, онова направете.
към беседата >>
А тази сутрин, като дойдох, знаете ли какво почувствувах във вашите мисли.
Сега някои са правоверни, казват: „Аз само едного може да обичам.“ Това са отношения. В света съществуват известни отношения. Вие идете тук, събрани сте. Имате вече отношение. Трябва да се стремите сега да виждате хубавите неща, които Бог е вложил във вас.
А тази сутрин, като дойдох, знаете ли какво почувствувах във вашите мисли.
Знаете [ли] как ги почувствувах? Като погледнах, рекох: тия невежите, тия простаци, какво търся между тях? А това са ваши мисли. Вие имате долни мисли един за друг. Много долни мисли имате.
към беседата >>
Тя [има] избраник, та той избраница, седят на една маса и двамата весели.
И тя се наперила. Пак ги примирим. Пращам на нея един избраник. Пращам на него една избраница, да си дойдат на гости. И двамата седят.
Тя [има] избраник, та той избраница, седят на една маса и двамата весели.
Казвам: „Как е? “ И двамата весели. – „Много добре. Много сме добре, братски си живеем.“ Трябва да дойдем и да ви представя нещата в една пресилена форма. По някой път, вие си представяте Небето.
към беседата >>
Понеже Бог, по естество, е неизменен, не може аз да Го заставя да направи това.
Човек, който воюва с Бога, той пойда против себе си. Тогава да ви кажа защо идват вашите нещастия в света. Може би минавала ви е тази мисъл. Човек страда, понеже той иска да застави Бог да върши туй. Ако аз искам да заставя Бог да върши туй, което аз искам, да ми угоди на мене, аз ще си създам зло на себе си.
Понеже Бог, по естество, е неизменен, не може аз да Го заставя да направи това.
Сега един пример да ви наведа: Малките деца, като дойдат, понеже по любов са дошли, започват да заповядват на своите родители. Като кресне, като заплаче, казва: „Скоро! “ Генералът заповядва и те се разтичат. Той седи в люлката и казва: това направете, онова направете. После си позволява неща, които никой не си позволява.
към беседата >>
Знаете [ли] как ги почувствувах?
В света съществуват известни отношения. Вие идете тук, събрани сте. Имате вече отношение. Трябва да се стремите сега да виждате хубавите неща, които Бог е вложил във вас. А тази сутрин, като дойдох, знаете ли какво почувствувах във вашите мисли.
Знаете [ли] как ги почувствувах?
Като погледнах, рекох: тия невежите, тия простаци, какво търся между тях? А това са ваши мисли. Вие имате долни мисли един за друг. Много долни мисли имате. Оставете се с вашите мисли.
към беседата >>
Казвам: „Как е?
Пак ги примирим. Пращам на нея един избраник. Пращам на него една избраница, да си дойдат на гости. И двамата седят. Тя [има] избраник, та той избраница, седят на една маса и двамата весели.
Казвам: „Как е?
“ И двамата весели. – „Много добре. Много сме добре, братски си живеем.“ Трябва да дойдем и да ви представя нещата в една пресилена форма. По някой път, вие си представяте Небето. Хубаво, както и да ви се говори, Истината е туй, което дава живота.
към беседата >>
Сега един пример да ви наведа: Малките деца, като дойдат, понеже по любов са дошли, започват да заповядват на своите родители.
Тогава да ви кажа защо идват вашите нещастия в света. Може би минавала ви е тази мисъл. Човек страда, понеже той иска да застави Бог да върши туй. Ако аз искам да заставя Бог да върши туй, което аз искам, да ми угоди на мене, аз ще си създам зло на себе си. Понеже Бог, по естество, е неизменен, не може аз да Го заставя да направи това.
Сега един пример да ви наведа: Малките деца, като дойдат, понеже по любов са дошли, започват да заповядват на своите родители.
Като кресне, като заплаче, казва: „Скоро! “ Генералът заповядва и те се разтичат. Той седи в люлката и казва: това направете, онова направете. После си позволява неща, които никой не си позволява. Ако друг би си позволил, биха го изпъдили.
към беседата >>
Като погледнах, рекох: тия невежите, тия простаци, какво търся между тях?
Вие идете тук, събрани сте. Имате вече отношение. Трябва да се стремите сега да виждате хубавите неща, които Бог е вложил във вас. А тази сутрин, като дойдох, знаете ли какво почувствувах във вашите мисли. Знаете [ли] как ги почувствувах?
Като погледнах, рекох: тия невежите, тия простаци, какво търся между тях?
А това са ваши мисли. Вие имате долни мисли един за друг. Много долни мисли имате. Оставете се с вашите мисли. Не се самоизлъгвайте.
към беседата >>
“ И двамата весели.
Пращам на нея един избраник. Пращам на него една избраница, да си дойдат на гости. И двамата седят. Тя [има] избраник, та той избраница, седят на една маса и двамата весели. Казвам: „Как е?
“ И двамата весели.
– „Много добре. Много сме добре, братски си живеем.“ Трябва да дойдем и да ви представя нещата в една пресилена форма. По някой път, вие си представяте Небето. Хубаво, както и да ви се говори, Истината е туй, което дава живота. По който и начин да иде животът, както и да иде, туй, което внася живот, винаги е добро.
към беседата >>
Като кресне, като заплаче, казва: „Скоро!
Може би минавала ви е тази мисъл. Човек страда, понеже той иска да застави Бог да върши туй. Ако аз искам да заставя Бог да върши туй, което аз искам, да ми угоди на мене, аз ще си създам зло на себе си. Понеже Бог, по естество, е неизменен, не може аз да Го заставя да направи това. Сега един пример да ви наведа: Малките деца, като дойдат, понеже по любов са дошли, започват да заповядват на своите родители.
Като кресне, като заплаче, казва: „Скоро!
“ Генералът заповядва и те се разтичат. Той седи в люлката и казва: това направете, онова направете. После си позволява неща, които никой не си позволява. Ако друг би си позволил, биха го изпъдили. То си позволява.
към беседата >>
А това са ваши мисли.
Имате вече отношение. Трябва да се стремите сега да виждате хубавите неща, които Бог е вложил във вас. А тази сутрин, като дойдох, знаете ли какво почувствувах във вашите мисли. Знаете [ли] как ги почувствувах? Като погледнах, рекох: тия невежите, тия простаци, какво търся между тях?
А това са ваши мисли.
Вие имате долни мисли един за друг. Много долни мисли имате. Оставете се с вашите мисли. Не се самоизлъгвайте. Не се самоизмамвайте.
към беседата >>
– „Много добре.
Пращам на него една избраница, да си дойдат на гости. И двамата седят. Тя [има] избраник, та той избраница, седят на една маса и двамата весели. Казвам: „Как е? “ И двамата весели.
– „Много добре.
Много сме добре, братски си живеем.“ Трябва да дойдем и да ви представя нещата в една пресилена форма. По някой път, вие си представяте Небето. Хубаво, както и да ви се говори, Истината е туй, което дава живота. По който и начин да иде животът, както и да иде, туй, което внася живот, винаги е добро. Туй, което няма живот, е лошо.
към беседата >>
“ Генералът заповядва и те се разтичат.
Човек страда, понеже той иска да застави Бог да върши туй. Ако аз искам да заставя Бог да върши туй, което аз искам, да ми угоди на мене, аз ще си създам зло на себе си. Понеже Бог, по естество, е неизменен, не може аз да Го заставя да направи това. Сега един пример да ви наведа: Малките деца, като дойдат, понеже по любов са дошли, започват да заповядват на своите родители. Като кресне, като заплаче, казва: „Скоро!
“ Генералът заповядва и те се разтичат.
Той седи в люлката и казва: това направете, онова направете. После си позволява неща, които никой не си позволява. Ако друг би си позволил, биха го изпъдили. То си позволява. Майката със страх и почитание ще го измие, ще го изкъпе.
към беседата >>
Вие имате долни мисли един за друг.
Трябва да се стремите сега да виждате хубавите неща, които Бог е вложил във вас. А тази сутрин, като дойдох, знаете ли какво почувствувах във вашите мисли. Знаете [ли] как ги почувствувах? Като погледнах, рекох: тия невежите, тия простаци, какво търся между тях? А това са ваши мисли.
Вие имате долни мисли един за друг.
Много долни мисли имате. Оставете се с вашите мисли. Не се самоизлъгвайте. Не се самоизмамвайте. Понеже самоизмамата е нещо лошо.
към беседата >>
Много сме добре, братски си живеем.“ Трябва да дойдем и да ви представя нещата в една пресилена форма.
И двамата седят. Тя [има] избраник, та той избраница, седят на една маса и двамата весели. Казвам: „Как е? “ И двамата весели. – „Много добре.
Много сме добре, братски си живеем.“ Трябва да дойдем и да ви представя нещата в една пресилена форма.
По някой път, вие си представяте Небето. Хубаво, както и да ви се говори, Истината е туй, което дава живота. По който и начин да иде животът, както и да иде, туй, което внася живот, винаги е добро. Туй, което няма живот, е лошо. Животът, по който и начин, в каквато и форма да дойде, щом носи живот, приемете го.
към беседата >>
Той седи в люлката и казва: това направете, онова направете.
Ако аз искам да заставя Бог да върши туй, което аз искам, да ми угоди на мене, аз ще си създам зло на себе си. Понеже Бог, по естество, е неизменен, не може аз да Го заставя да направи това. Сега един пример да ви наведа: Малките деца, като дойдат, понеже по любов са дошли, започват да заповядват на своите родители. Като кресне, като заплаче, казва: „Скоро! “ Генералът заповядва и те се разтичат.
Той седи в люлката и казва: това направете, онова направете.
После си позволява неща, които никой не си позволява. Ако друг би си позволил, биха го изпъдили. То си позволява. Майката със страх и почитание ще го измие, ще го изкъпе. Казва: „Да знаеш, че тук има едно Божество.“ Майката трепери.
към беседата >>
Много долни мисли имате.
А тази сутрин, като дойдох, знаете ли какво почувствувах във вашите мисли. Знаете [ли] как ги почувствувах? Като погледнах, рекох: тия невежите, тия простаци, какво търся между тях? А това са ваши мисли. Вие имате долни мисли един за друг.
Много долни мисли имате.
Оставете се с вашите мисли. Не се самоизлъгвайте. Не се самоизмамвайте. Понеже самоизмамата е нещо лошо. Ако ти се самоизмамваш, ще станеш нервен.
към беседата >>
По някой път, вие си представяте Небето.
Тя [има] избраник, та той избраница, седят на една маса и двамата весели. Казвам: „Как е? “ И двамата весели. – „Много добре. Много сме добре, братски си живеем.“ Трябва да дойдем и да ви представя нещата в една пресилена форма.
По някой път, вие си представяте Небето.
Хубаво, както и да ви се говори, Истината е туй, което дава живота. По който и начин да иде животът, както и да иде, туй, което внася живот, винаги е добро. Туй, което няма живот, е лошо. Животът, по който и начин, в каквато и форма да дойде, щом носи живот, приемете го. Онова, което отнема живота, в каквато и красива форма да дойде, пазете се от него.
към беседата >>
После си позволява неща, които никой не си позволява.
Понеже Бог, по естество, е неизменен, не може аз да Го заставя да направи това. Сега един пример да ви наведа: Малките деца, като дойдат, понеже по любов са дошли, започват да заповядват на своите родители. Като кресне, като заплаче, казва: „Скоро! “ Генералът заповядва и те се разтичат. Той седи в люлката и казва: това направете, онова направете.
После си позволява неща, които никой не си позволява.
Ако друг би си позволил, биха го изпъдили. То си позволява. Майката със страх и почитание ще го измие, ще го изкъпе. Казва: „Да знаеш, че тук има едно Божество.“ Майката трепери. Минаваш подир две, три, четири, пет години, дойде вече законът, бащата турил закона – една тояга.
към беседата >>
Оставете се с вашите мисли.
Знаете [ли] как ги почувствувах? Като погледнах, рекох: тия невежите, тия простаци, какво търся между тях? А това са ваши мисли. Вие имате долни мисли един за друг. Много долни мисли имате.
Оставете се с вашите мисли.
Не се самоизлъгвайте. Не се самоизмамвайте. Понеже самоизмамата е нещо лошо. Ако ти се самоизмамваш, ще станеш нервен. Ако ти се измамваш, ще станеш болен; ако ти измамваш, ще осиромашееш.
към беседата >>
Хубаво, както и да ви се говори, Истината е туй, което дава живота.
Казвам: „Как е? “ И двамата весели. – „Много добре. Много сме добре, братски си живеем.“ Трябва да дойдем и да ви представя нещата в една пресилена форма. По някой път, вие си представяте Небето.
Хубаво, както и да ви се говори, Истината е туй, което дава живота.
По който и начин да иде животът, както и да иде, туй, което внася живот, винаги е добро. Туй, което няма живот, е лошо. Животът, по който и начин, в каквато и форма да дойде, щом носи живот, приемете го. Онова, което отнема живота, в каквато и красива форма да дойде, пазете се от него.
към беседата >>
Ако друг би си позволил, биха го изпъдили.
Сега един пример да ви наведа: Малките деца, като дойдат, понеже по любов са дошли, започват да заповядват на своите родители. Като кресне, като заплаче, казва: „Скоро! “ Генералът заповядва и те се разтичат. Той седи в люлката и казва: това направете, онова направете. После си позволява неща, които никой не си позволява.
Ако друг би си позволил, биха го изпъдили.
То си позволява. Майката със страх и почитание ще го измие, ще го изкъпе. Казва: „Да знаеш, че тук има едно Божество.“ Майката трепери. Минаваш подир две, три, четири, пет години, дойде вече законът, бащата турил закона – една тояга. Погледнеш този генерал, който заповядваше, това божество, хванал го бащата, с тоягата го бие.
към беседата >>
Не се самоизлъгвайте.
Като погледнах, рекох: тия невежите, тия простаци, какво търся между тях? А това са ваши мисли. Вие имате долни мисли един за друг. Много долни мисли имате. Оставете се с вашите мисли.
Не се самоизлъгвайте.
Не се самоизмамвайте. Понеже самоизмамата е нещо лошо. Ако ти се самоизмамваш, ще станеш нервен. Ако ти се измамваш, ще станеш болен; ако ти измамваш, ще осиромашееш. После ще започнеш да казваш: „аз много работих“, изтощил си се.
към беседата >>
По който и начин да иде животът, както и да иде, туй, което внася живот, винаги е добро.
“ И двамата весели. – „Много добре. Много сме добре, братски си живеем.“ Трябва да дойдем и да ви представя нещата в една пресилена форма. По някой път, вие си представяте Небето. Хубаво, както и да ви се говори, Истината е туй, което дава живота.
По който и начин да иде животът, както и да иде, туй, което внася живот, винаги е добро.
Туй, което няма живот, е лошо. Животът, по който и начин, в каквато и форма да дойде, щом носи живот, приемете го. Онова, което отнема живота, в каквато и красива форма да дойде, пазете се от него.
към беседата >>
То си позволява.
Като кресне, като заплаче, казва: „Скоро! “ Генералът заповядва и те се разтичат. Той седи в люлката и казва: това направете, онова направете. После си позволява неща, които никой не си позволява. Ако друг би си позволил, биха го изпъдили.
То си позволява.
Майката със страх и почитание ще го измие, ще го изкъпе. Казва: „Да знаеш, че тук има едно Божество.“ Майката трепери. Минаваш подир две, три, четири, пет години, дойде вече законът, бащата турил закона – една тояга. Погледнеш този генерал, който заповядваше, това божество, хванал го бащата, с тоягата го бие. Защо го бие баща му?
към беседата >>
Не се самоизмамвайте.
А това са ваши мисли. Вие имате долни мисли един за друг. Много долни мисли имате. Оставете се с вашите мисли. Не се самоизлъгвайте.
Не се самоизмамвайте.
Понеже самоизмамата е нещо лошо. Ако ти се самоизмамваш, ще станеш нервен. Ако ти се измамваш, ще станеш болен; ако ти измамваш, ще осиромашееш. После ще започнеш да казваш: „аз много работих“, изтощил си се. Ако ти си много работил и си се изтощил, аз имам долно мнение за тебе.
към беседата >>
Туй, което няма живот, е лошо.
– „Много добре. Много сме добре, братски си живеем.“ Трябва да дойдем и да ви представя нещата в една пресилена форма. По някой път, вие си представяте Небето. Хубаво, както и да ви се говори, Истината е туй, което дава живота. По който и начин да иде животът, както и да иде, туй, което внася живот, винаги е добро.
Туй, което няма живот, е лошо.
Животът, по който и начин, в каквато и форма да дойде, щом носи живот, приемете го. Онова, което отнема живота, в каквато и красива форма да дойде, пазете се от него.
към беседата >>
Майката със страх и почитание ще го измие, ще го изкъпе.
“ Генералът заповядва и те се разтичат. Той седи в люлката и казва: това направете, онова направете. После си позволява неща, които никой не си позволява. Ако друг би си позволил, биха го изпъдили. То си позволява.
Майката със страх и почитание ще го измие, ще го изкъпе.
Казва: „Да знаеш, че тук има едно Божество.“ Майката трепери. Минаваш подир две, три, четири, пет години, дойде вече законът, бащата турил закона – една тояга. Погледнеш този генерал, който заповядваше, това божество, хванал го бащата, с тоягата го бие. Защо го бие баща му? Защото иска да заповядва на баща си, иска да заповядва на майка си.
към беседата >>
Понеже самоизмамата е нещо лошо.
Вие имате долни мисли един за друг. Много долни мисли имате. Оставете се с вашите мисли. Не се самоизлъгвайте. Не се самоизмамвайте.
Понеже самоизмамата е нещо лошо.
Ако ти се самоизмамваш, ще станеш нервен. Ако ти се измамваш, ще станеш болен; ако ти измамваш, ще осиромашееш. После ще започнеш да казваш: „аз много работих“, изтощил си се. Ако ти си много работил и си се изтощил, аз имам долно мнение за тебе. Ти си бил крайно користолюбив.
към беседата >>
Животът, по който и начин, в каквато и форма да дойде, щом носи живот, приемете го.
Много сме добре, братски си живеем.“ Трябва да дойдем и да ви представя нещата в една пресилена форма. По някой път, вие си представяте Небето. Хубаво, както и да ви се говори, Истината е туй, което дава живота. По който и начин да иде животът, както и да иде, туй, което внася живот, винаги е добро. Туй, което няма живот, е лошо.
Животът, по който и начин, в каквато и форма да дойде, щом носи живот, приемете го.
Онова, което отнема живота, в каквато и красива форма да дойде, пазете се от него.
към беседата >>
Казва: „Да знаеш, че тук има едно Божество.“ Майката трепери.
Той седи в люлката и казва: това направете, онова направете. После си позволява неща, които никой не си позволява. Ако друг би си позволил, биха го изпъдили. То си позволява. Майката със страх и почитание ще го измие, ще го изкъпе.
Казва: „Да знаеш, че тук има едно Божество.“ Майката трепери.
Минаваш подир две, три, четири, пет години, дойде вече законът, бащата турил закона – една тояга. Погледнеш този генерал, който заповядваше, това божество, хванал го бащата, с тоягата го бие. Защо го бие баща му? Защото иска да заповядва на баща си, иска да заповядва на майка си. Най-първо казва: „моето ангелче“.
към беседата >>
Ако ти се самоизмамваш, ще станеш нервен.
Много долни мисли имате. Оставете се с вашите мисли. Не се самоизлъгвайте. Не се самоизмамвайте. Понеже самоизмамата е нещо лошо.
Ако ти се самоизмамваш, ще станеш нервен.
Ако ти се измамваш, ще станеш болен; ако ти измамваш, ще осиромашееш. После ще започнеш да казваш: „аз много работих“, изтощил си се. Ако ти си много работил и си се изтощил, аз имам долно мнение за тебе. Ти си бил крайно користолюбив. Не си знаел своята цена.
към беседата >>
Онова, което отнема живота, в каквато и красива форма да дойде, пазете се от него.
По някой път, вие си представяте Небето. Хубаво, както и да ви се говори, Истината е туй, което дава живота. По който и начин да иде животът, както и да иде, туй, което внася живот, винаги е добро. Туй, което няма живот, е лошо. Животът, по който и начин, в каквато и форма да дойде, щом носи живот, приемете го.
Онова, което отнема живота, в каквато и красива форма да дойде, пазете се от него.
към беседата >>
Минаваш подир две, три, четири, пет години, дойде вече законът, бащата турил закона – една тояга.
После си позволява неща, които никой не си позволява. Ако друг би си позволил, биха го изпъдили. То си позволява. Майката със страх и почитание ще го измие, ще го изкъпе. Казва: „Да знаеш, че тук има едно Божество.“ Майката трепери.
Минаваш подир две, три, четири, пет години, дойде вече законът, бащата турил закона – една тояга.
Погледнеш този генерал, който заповядваше, това божество, хванал го бащата, с тоягата го бие. Защо го бие баща му? Защото иска да заповядва на баща си, иска да заповядва на майка си. Най-първо казва: „моето ангелче“. После, по задницата ангелчето.
към беседата >>
Ако ти се измамваш, ще станеш болен; ако ти измамваш, ще осиромашееш.
Оставете се с вашите мисли. Не се самоизлъгвайте. Не се самоизмамвайте. Понеже самоизмамата е нещо лошо. Ако ти се самоизмамваш, ще станеш нервен.
Ако ти се измамваш, ще станеш болен; ако ти измамваш, ще осиромашееш.
После ще започнеш да казваш: „аз много работих“, изтощил си се. Ако ти си много работил и си се изтощил, аз имам долно мнение за тебе. Ти си бил крайно користолюбив. Не си знаел своята цена. Тогава беше ли свободен?
към беседата >>
Сега мисълта.
Сега мисълта.
Ще имате една отлична любов към Бога, която изправя всичките ви противоречия, които съществуват в сегашния ви живот. Сега Бог е в сила да изправи това. За да изправи, все трябва да имате един модел. Аз донякъде искам да ви дам един модел. Аз не зная ако вие сте на моето място, как бихте постъпили.
към беседата >>
Погледнеш този генерал, който заповядваше, това божество, хванал го бащата, с тоягата го бие.
Ако друг би си позволил, биха го изпъдили. То си позволява. Майката със страх и почитание ще го измие, ще го изкъпе. Казва: „Да знаеш, че тук има едно Божество.“ Майката трепери. Минаваш подир две, три, четири, пет години, дойде вече законът, бащата турил закона – една тояга.
Погледнеш този генерал, който заповядваше, това божество, хванал го бащата, с тоягата го бие.
Защо го бие баща му? Защото иска да заповядва на баща си, иска да заповядва на майка си. Най-първо казва: „моето ангелче“. После, по задницата ангелчето. Същото се случва и с вас.
към беседата >>
После ще започнеш да казваш: „аз много работих“, изтощил си се.
Не се самоизлъгвайте. Не се самоизмамвайте. Понеже самоизмамата е нещо лошо. Ако ти се самоизмамваш, ще станеш нервен. Ако ти се измамваш, ще станеш болен; ако ти измамваш, ще осиромашееш.
После ще започнеш да казваш: „аз много работих“, изтощил си се.
Ако ти си много работил и си се изтощил, аз имам долно мнение за тебе. Ти си бил крайно користолюбив. Не си знаел своята цена. Тогава беше ли свободен? „Работих за децата си.“ Ти си се осакатил.
към беседата >>
Ще имате една отлична любов към Бога, която изправя всичките ви противоречия, които съществуват в сегашния ви живот.
Сега мисълта.
Ще имате една отлична любов към Бога, която изправя всичките ви противоречия, които съществуват в сегашния ви живот.
Сега Бог е в сила да изправи това. За да изправи, все трябва да имате един модел. Аз донякъде искам да ви дам един модел. Аз не зная ако вие сте на моето място, как бихте постъпили. Аз разсъждавам.
към беседата >>
Защо го бие баща му?
То си позволява. Майката със страх и почитание ще го измие, ще го изкъпе. Казва: „Да знаеш, че тук има едно Божество.“ Майката трепери. Минаваш подир две, три, четири, пет години, дойде вече законът, бащата турил закона – една тояга. Погледнеш този генерал, който заповядваше, това божество, хванал го бащата, с тоягата го бие.
Защо го бие баща му?
Защото иска да заповядва на баща си, иска да заповядва на майка си. Най-първо казва: „моето ангелче“. После, по задницата ангелчето. Същото се случва и с вас. Ти искаш да се молиш, да заповядваш на Господа и най-после Той ти казва: „Аз те пратих на земята да се учиш, а ти ще заповядваш.“ Кой от вас не е бит?
към беседата >>
Ако ти си много работил и си се изтощил, аз имам долно мнение за тебе.
Не се самоизмамвайте. Понеже самоизмамата е нещо лошо. Ако ти се самоизмамваш, ще станеш нервен. Ако ти се измамваш, ще станеш болен; ако ти измамваш, ще осиромашееш. После ще започнеш да казваш: „аз много работих“, изтощил си се.
Ако ти си много работил и си се изтощил, аз имам долно мнение за тебе.
Ти си бил крайно користолюбив. Не си знаел своята цена. Тогава беше ли свободен? „Работих за децата си.“ Ти си се осакатил. Ако ти си работил за своите деца и си се осакатил, тия деца не мязат на тебе.
към беседата >>
Сега Бог е в сила да изправи това.
Сега мисълта. Ще имате една отлична любов към Бога, която изправя всичките ви противоречия, които съществуват в сегашния ви живот.
Сега Бог е в сила да изправи това.
За да изправи, все трябва да имате един модел. Аз донякъде искам да ви дам един модел. Аз не зная ако вие сте на моето място, как бихте постъпили. Аз разсъждавам. Когато аз се произнасям, виждам някой човек се намира в трудно положение, влизам в положението му, разглеждам въпроса от неговото положение.
към беседата >>
Защото иска да заповядва на баща си, иска да заповядва на майка си.
Майката със страх и почитание ще го измие, ще го изкъпе. Казва: „Да знаеш, че тук има едно Божество.“ Майката трепери. Минаваш подир две, три, четири, пет години, дойде вече законът, бащата турил закона – една тояга. Погледнеш този генерал, който заповядваше, това божество, хванал го бащата, с тоягата го бие. Защо го бие баща му?
Защото иска да заповядва на баща си, иска да заповядва на майка си.
Най-първо казва: „моето ангелче“. После, по задницата ангелчето. Същото се случва и с вас. Ти искаш да се молиш, да заповядваш на Господа и най-после Той ти казва: „Аз те пратих на земята да се учиш, а ти ще заповядваш.“ Кой от вас не е бит? Вие се сърдите на Господа и казвате как.
към беседата >>
Ти си бил крайно користолюбив.
Понеже самоизмамата е нещо лошо. Ако ти се самоизмамваш, ще станеш нервен. Ако ти се измамваш, ще станеш болен; ако ти измамваш, ще осиромашееш. После ще започнеш да казваш: „аз много работих“, изтощил си се. Ако ти си много работил и си се изтощил, аз имам долно мнение за тебе.
Ти си бил крайно користолюбив.
Не си знаел своята цена. Тогава беше ли свободен? „Работих за децата си.“ Ти си се осакатил. Ако ти си работил за своите деца и си се осакатил, тия деца не мязат на тебе. Тия деца трябва да дойдат и всички трябва да вземат участие в работата.
към беседата >>
За да изправи, все трябва да имате един модел.
Сега мисълта. Ще имате една отлична любов към Бога, която изправя всичките ви противоречия, които съществуват в сегашния ви живот. Сега Бог е в сила да изправи това.
За да изправи, все трябва да имате един модел.
Аз донякъде искам да ви дам един модел. Аз не зная ако вие сте на моето място, как бихте постъпили. Аз разсъждавам. Когато аз се произнасям, виждам някой човек се намира в трудно положение, влизам в положението му, разглеждам въпроса от неговото положение. Аз, като съм при неговите условия, как ще разреша?
към беседата >>
Най-първо казва: „моето ангелче“.
Казва: „Да знаеш, че тук има едно Божество.“ Майката трепери. Минаваш подир две, три, четири, пет години, дойде вече законът, бащата турил закона – една тояга. Погледнеш този генерал, който заповядваше, това божество, хванал го бащата, с тоягата го бие. Защо го бие баща му? Защото иска да заповядва на баща си, иска да заповядва на майка си.
Най-първо казва: „моето ангелче“.
После, по задницата ангелчето. Същото се случва и с вас. Ти искаш да се молиш, да заповядваш на Господа и най-после Той ти казва: „Аз те пратих на земята да се учиш, а ти ще заповядваш.“ Кой от вас не е бит? Вие се сърдите на Господа и казвате как. Критикувате, намирате махана за всичките работи.
към беседата >>
Не си знаел своята цена.
Ако ти се самоизмамваш, ще станеш нервен. Ако ти се измамваш, ще станеш болен; ако ти измамваш, ще осиромашееш. После ще започнеш да казваш: „аз много работих“, изтощил си се. Ако ти си много работил и си се изтощил, аз имам долно мнение за тебе. Ти си бил крайно користолюбив.
Не си знаел своята цена.
Тогава беше ли свободен? „Работих за децата си.“ Ти си се осакатил. Ако ти си работил за своите деца и си се осакатил, тия деца не мязат на тебе. Тия деца трябва да дойдат и всички трябва да вземат участие в работата.
към беседата >>
Аз донякъде искам да ви дам един модел.
Сега мисълта. Ще имате една отлична любов към Бога, която изправя всичките ви противоречия, които съществуват в сегашния ви живот. Сега Бог е в сила да изправи това. За да изправи, все трябва да имате един модел.
Аз донякъде искам да ви дам един модел.
Аз не зная ако вие сте на моето място, как бихте постъпили. Аз разсъждавам. Когато аз се произнасям, виждам някой човек се намира в трудно положение, влизам в положението му, разглеждам въпроса от неговото положение. Аз, като съм при неговите условия, как ще разреша? Нали съм ви привеждал един пример.
към беседата >>
После, по задницата ангелчето.
Минаваш подир две, три, четири, пет години, дойде вече законът, бащата турил закона – една тояга. Погледнеш този генерал, който заповядваше, това божество, хванал го бащата, с тоягата го бие. Защо го бие баща му? Защото иска да заповядва на баща си, иска да заповядва на майка си. Най-първо казва: „моето ангелче“.
После, по задницата ангелчето.
Същото се случва и с вас. Ти искаш да се молиш, да заповядваш на Господа и най-после Той ти казва: „Аз те пратих на земята да се учиш, а ти ще заповядваш.“ Кой от вас не е бит? Вие се сърдите на Господа и казвате как. Критикувате, намирате махана за всичките работи. Като дойдеш до Господа, имай правилото: Няма да имаш две мнения!
към беседата >>
Тогава беше ли свободен?
Ако ти се измамваш, ще станеш болен; ако ти измамваш, ще осиромашееш. После ще започнеш да казваш: „аз много работих“, изтощил си се. Ако ти си много работил и си се изтощил, аз имам долно мнение за тебе. Ти си бил крайно користолюбив. Не си знаел своята цена.
Тогава беше ли свободен?
„Работих за децата си.“ Ти си се осакатил. Ако ти си работил за своите деца и си се осакатил, тия деца не мязат на тебе. Тия деца трябва да дойдат и всички трябва да вземат участие в работата.
към беседата >>
Аз не зная ако вие сте на моето място, как бихте постъпили.
Сега мисълта. Ще имате една отлична любов към Бога, която изправя всичките ви противоречия, които съществуват в сегашния ви живот. Сега Бог е в сила да изправи това. За да изправи, все трябва да имате един модел. Аз донякъде искам да ви дам един модел.
Аз не зная ако вие сте на моето място, как бихте постъпили.
Аз разсъждавам. Когато аз се произнасям, виждам някой човек се намира в трудно положение, влизам в положението му, разглеждам въпроса от неговото положение. Аз, като съм при неговите условия, как ще разреша? Нали съм ви привеждал един пример. Един ангел слиза на земята, видял, че хората грешат и казва на Господа: „Тези големи грешници, как ги търпиш?
към беседата >>
Същото се случва и с вас.
Погледнеш този генерал, който заповядваше, това божество, хванал го бащата, с тоягата го бие. Защо го бие баща му? Защото иска да заповядва на баща си, иска да заповядва на майка си. Най-първо казва: „моето ангелче“. После, по задницата ангелчето.
Същото се случва и с вас.
Ти искаш да се молиш, да заповядваш на Господа и най-после Той ти казва: „Аз те пратих на земята да се учиш, а ти ще заповядваш.“ Кой от вас не е бит? Вие се сърдите на Господа и казвате как. Критикувате, намирате махана за всичките работи. Като дойдеш до Господа, имай правилото: Няма да имаш две мнения! Каквото направи Той, ще го приемеш.
към беседата >>
„Работих за децата си.“ Ти си се осакатил.
После ще започнеш да казваш: „аз много работих“, изтощил си се. Ако ти си много работил и си се изтощил, аз имам долно мнение за тебе. Ти си бил крайно користолюбив. Не си знаел своята цена. Тогава беше ли свободен?
„Работих за децата си.“ Ти си се осакатил.
Ако ти си работил за своите деца и си се осакатил, тия деца не мязат на тебе. Тия деца трябва да дойдат и всички трябва да вземат участие в работата.
към беседата >>
Аз разсъждавам.
Ще имате една отлична любов към Бога, която изправя всичките ви противоречия, които съществуват в сегашния ви живот. Сега Бог е в сила да изправи това. За да изправи, все трябва да имате един модел. Аз донякъде искам да ви дам един модел. Аз не зная ако вие сте на моето място, как бихте постъпили.
Аз разсъждавам.
Когато аз се произнасям, виждам някой човек се намира в трудно положение, влизам в положението му, разглеждам въпроса от неговото положение. Аз, като съм при неговите условия, как ще разреша? Нали съм ви привеждал един пример. Един ангел слиза на земята, видял, че хората грешат и казва на Господа: „Тези големи грешници, как ги търпиш? “ Той се въплотил на земята и направил два пъти повече погрешки.
към беседата >>
Ти искаш да се молиш, да заповядваш на Господа и най-после Той ти казва: „Аз те пратих на земята да се учиш, а ти ще заповядваш.“ Кой от вас не е бит?
Защо го бие баща му? Защото иска да заповядва на баща си, иска да заповядва на майка си. Най-първо казва: „моето ангелче“. После, по задницата ангелчето. Същото се случва и с вас.
Ти искаш да се молиш, да заповядваш на Господа и най-после Той ти казва: „Аз те пратих на земята да се учиш, а ти ще заповядваш.“ Кой от вас не е бит?
Вие се сърдите на Господа и казвате как. Критикувате, намирате махана за всичките работи. Като дойдеш до Господа, имай правилото: Няма да имаш две мнения! Каквото направи Той, ще го приемеш. Другите, каквото правят, може да критикуваш и ангелите и боговете.
към беседата >>
Ако ти си работил за своите деца и си се осакатил, тия деца не мязат на тебе.
Ако ти си много работил и си се изтощил, аз имам долно мнение за тебе. Ти си бил крайно користолюбив. Не си знаел своята цена. Тогава беше ли свободен? „Работих за децата си.“ Ти си се осакатил.
Ако ти си работил за своите деца и си се осакатил, тия деца не мязат на тебе.
Тия деца трябва да дойдат и всички трябва да вземат участие в работата.
към беседата >>
Когато аз се произнасям, виждам някой човек се намира в трудно положение, влизам в положението му, разглеждам въпроса от неговото положение.
Сега Бог е в сила да изправи това. За да изправи, все трябва да имате един модел. Аз донякъде искам да ви дам един модел. Аз не зная ако вие сте на моето място, как бихте постъпили. Аз разсъждавам.
Когато аз се произнасям, виждам някой човек се намира в трудно положение, влизам в положението му, разглеждам въпроса от неговото положение.
Аз, като съм при неговите условия, как ще разреша? Нали съм ви привеждал един пример. Един ангел слиза на земята, видял, че хората грешат и казва на Господа: „Тези големи грешници, как ги търпиш? “ Той се въплотил на земята и направил два пъти повече погрешки. Господ знае.
към беседата >>
Вие се сърдите на Господа и казвате как.
Защото иска да заповядва на баща си, иска да заповядва на майка си. Най-първо казва: „моето ангелче“. После, по задницата ангелчето. Същото се случва и с вас. Ти искаш да се молиш, да заповядваш на Господа и най-после Той ти казва: „Аз те пратих на земята да се учиш, а ти ще заповядваш.“ Кой от вас не е бит?
Вие се сърдите на Господа и казвате как.
Критикувате, намирате махана за всичките работи. Като дойдеш до Господа, имай правилото: Няма да имаш две мнения! Каквото направи Той, ще го приемеш. Другите, каквото правят, може да критикуваш и ангелите и боговете. Но дойдеш ли до Бога, до Онзи, Който дал живота ни, няма дума да обелиш.
към беседата >>
Тия деца трябва да дойдат и всички трябва да вземат участие в работата.
Ти си бил крайно користолюбив. Не си знаел своята цена. Тогава беше ли свободен? „Работих за децата си.“ Ти си се осакатил. Ако ти си работил за своите деца и си се осакатил, тия деца не мязат на тебе.
Тия деца трябва да дойдат и всички трябва да вземат участие в работата.
към беседата >>
Аз, като съм при неговите условия, как ще разреша?
За да изправи, все трябва да имате един модел. Аз донякъде искам да ви дам един модел. Аз не зная ако вие сте на моето място, как бихте постъпили. Аз разсъждавам. Когато аз се произнасям, виждам някой човек се намира в трудно положение, влизам в положението му, разглеждам въпроса от неговото положение.
Аз, като съм при неговите условия, как ще разреша?
Нали съм ви привеждал един пример. Един ангел слиза на земята, видял, че хората грешат и казва на Господа: „Тези големи грешници, как ги търпиш? “ Той се въплотил на земята и направил два пъти повече погрешки. Господ знае. Господ пратил тия хора за работници.
към беседата >>
Критикувате, намирате махана за всичките работи.
Най-първо казва: „моето ангелче“. После, по задницата ангелчето. Същото се случва и с вас. Ти искаш да се молиш, да заповядваш на Господа и най-после Той ти казва: „Аз те пратих на земята да се учиш, а ти ще заповядваш.“ Кой от вас не е бит? Вие се сърдите на Господа и казвате как.
Критикувате, намирате махана за всичките работи.
Като дойдеш до Господа, имай правилото: Няма да имаш две мнения! Каквото направи Той, ще го приемеш. Другите, каквото правят, може да критикуваш и ангелите и боговете. Но дойдеш ли до Бога, до Онзи, Който дал живота ни, няма дума да обелиш. Ако направиш най-малкото престъпление, то ще се върне отгоре ти.
към беседата >>
Вие досега сте много горделиви.
Вие досега сте много горделиви.
Аз да ви кажа, не ми харесвате. Един салон има тук и не го чистите. Аз ще дойда да мета. Казвате: „Тази работа не е заради нас.“ Че как е заради вас? Вие университет сте свършили и тук не може да вземете метлата.
към беседата >>
Нали съм ви привеждал един пример.
Аз донякъде искам да ви дам един модел. Аз не зная ако вие сте на моето място, как бихте постъпили. Аз разсъждавам. Когато аз се произнасям, виждам някой човек се намира в трудно положение, влизам в положението му, разглеждам въпроса от неговото положение. Аз, като съм при неговите условия, как ще разреша?
Нали съм ви привеждал един пример.
Един ангел слиза на земята, видял, че хората грешат и казва на Господа: „Тези големи грешници, как ги търпиш? “ Той се въплотил на земята и направил два пъти повече погрешки. Господ знае. Господ пратил тия хора за работници. Много голяма работа има.
към беседата >>
Като дойдеш до Господа, имай правилото: Няма да имаш две мнения!
После, по задницата ангелчето. Същото се случва и с вас. Ти искаш да се молиш, да заповядваш на Господа и най-после Той ти казва: „Аз те пратих на земята да се учиш, а ти ще заповядваш.“ Кой от вас не е бит? Вие се сърдите на Господа и казвате как. Критикувате, намирате махана за всичките работи.
Като дойдеш до Господа, имай правилото: Няма да имаш две мнения!
Каквото направи Той, ще го приемеш. Другите, каквото правят, може да критикуваш и ангелите и боговете. Но дойдеш ли до Бога, до Онзи, Който дал живота ни, няма дума да обелиш. Ако направиш най-малкото престъпление, то ще се върне отгоре ти. Тогава Господ ще ви направи баща и майка и ще каже: „Ха сега, онова, което искате, дайте ми един пример как трябва да се живее.“ Аз ви гледам.
към беседата >>
Аз да ви кажа, не ми харесвате.
Вие досега сте много горделиви.
Аз да ви кажа, не ми харесвате.
Един салон има тук и не го чистите. Аз ще дойда да мета. Казвате: „Тази работа не е заради нас.“ Че как е заради вас? Вие университет сте свършили и тук не може да вземете метлата. Казвате: „Аз ще платя някому.“ Не е лошо, но във вас няма закона на смирението.
към беседата >>
Един ангел слиза на земята, видял, че хората грешат и казва на Господа: „Тези големи грешници, как ги търпиш?
Аз не зная ако вие сте на моето място, как бихте постъпили. Аз разсъждавам. Когато аз се произнасям, виждам някой човек се намира в трудно положение, влизам в положението му, разглеждам въпроса от неговото положение. Аз, като съм при неговите условия, как ще разреша? Нали съм ви привеждал един пример.
Един ангел слиза на земята, видял, че хората грешат и казва на Господа: „Тези големи грешници, как ги търпиш?
“ Той се въплотил на земята и направил два пъти повече погрешки. Господ знае. Господ пратил тия хора за работници. Много голяма работа има. Ние сме в една материя, да обработим нещата.
към беседата >>
Каквото направи Той, ще го приемеш.
Същото се случва и с вас. Ти искаш да се молиш, да заповядваш на Господа и най-после Той ти казва: „Аз те пратих на земята да се учиш, а ти ще заповядваш.“ Кой от вас не е бит? Вие се сърдите на Господа и казвате как. Критикувате, намирате махана за всичките работи. Като дойдеш до Господа, имай правилото: Няма да имаш две мнения!
Каквото направи Той, ще го приемеш.
Другите, каквото правят, може да критикуваш и ангелите и боговете. Но дойдеш ли до Бога, до Онзи, Който дал живота ни, няма дума да обелиш. Ако направиш най-малкото престъпление, то ще се върне отгоре ти. Тогава Господ ще ви направи баща и майка и ще каже: „Ха сега, онова, което искате, дайте ми един пример как трябва да се живее.“ Аз ви гледам. Всички вие сте генерали, все заповядвате един на друг.
към беседата >>
Един салон има тук и не го чистите.
Вие досега сте много горделиви. Аз да ви кажа, не ми харесвате.
Един салон има тук и не го чистите.
Аз ще дойда да мета. Казвате: „Тази работа не е заради нас.“ Че как е заради вас? Вие университет сте свършили и тук не може да вземете метлата. Казвате: „Аз ще платя някому.“ Не е лошо, но във вас няма закона на смирението. Да не ви унижава една метла.
към беседата >>
“ Той се въплотил на земята и направил два пъти повече погрешки.
Аз разсъждавам. Когато аз се произнасям, виждам някой човек се намира в трудно положение, влизам в положението му, разглеждам въпроса от неговото положение. Аз, като съм при неговите условия, как ще разреша? Нали съм ви привеждал един пример. Един ангел слиза на земята, видял, че хората грешат и казва на Господа: „Тези големи грешници, как ги търпиш?
“ Той се въплотил на земята и направил два пъти повече погрешки.
Господ знае. Господ пратил тия хора за работници. Много голяма работа има. Ние сме в една материя, да обработим нещата. В много големи изпитания сме, но и големи блага ни очакват за в бъдеще.
към беседата >>
Другите, каквото правят, може да критикуваш и ангелите и боговете.
Ти искаш да се молиш, да заповядваш на Господа и най-после Той ти казва: „Аз те пратих на земята да се учиш, а ти ще заповядваш.“ Кой от вас не е бит? Вие се сърдите на Господа и казвате как. Критикувате, намирате махана за всичките работи. Като дойдеш до Господа, имай правилото: Няма да имаш две мнения! Каквото направи Той, ще го приемеш.
Другите, каквото правят, може да критикуваш и ангелите и боговете.
Но дойдеш ли до Бога, до Онзи, Който дал живота ни, няма дума да обелиш. Ако направиш най-малкото престъпление, то ще се върне отгоре ти. Тогава Господ ще ви направи баща и майка и ще каже: „Ха сега, онова, което искате, дайте ми един пример как трябва да се живее.“ Аз ви гледам. Всички вие сте генерали, все заповядвате един на друг. Оставете се от тези заповеди.
към беседата >>
Аз ще дойда да мета.
Вие досега сте много горделиви. Аз да ви кажа, не ми харесвате. Един салон има тук и не го чистите.
Аз ще дойда да мета.
Казвате: „Тази работа не е заради нас.“ Че как е заради вас? Вие университет сте свършили и тук не може да вземете метлата. Казвате: „Аз ще платя някому.“ Не е лошо, но във вас няма закона на смирението. Да не ви унижава една метла. Знаете, аз, Учител, навеждам се да взема една книжка, не търся кой да я хване.
към беседата >>
Господ знае.
Когато аз се произнасям, виждам някой човек се намира в трудно положение, влизам в положението му, разглеждам въпроса от неговото положение. Аз, като съм при неговите условия, как ще разреша? Нали съм ви привеждал един пример. Един ангел слиза на земята, видял, че хората грешат и казва на Господа: „Тези големи грешници, как ги търпиш? “ Той се въплотил на земята и направил два пъти повече погрешки.
Господ знае.
Господ пратил тия хора за работници. Много голяма работа има. Ние сме в една материя, да обработим нещата. В много големи изпитания сме, но и големи блага ни очакват за в бъдеще. Казвам, не се обезсърчавайте.
към беседата >>
Но дойдеш ли до Бога, до Онзи, Който дал живота ни, няма дума да обелиш.
Вие се сърдите на Господа и казвате как. Критикувате, намирате махана за всичките работи. Като дойдеш до Господа, имай правилото: Няма да имаш две мнения! Каквото направи Той, ще го приемеш. Другите, каквото правят, може да критикуваш и ангелите и боговете.
Но дойдеш ли до Бога, до Онзи, Който дал живота ни, няма дума да обелиш.
Ако направиш най-малкото престъпление, то ще се върне отгоре ти. Тогава Господ ще ви направи баща и майка и ще каже: „Ха сега, онова, което искате, дайте ми един пример как трябва да се живее.“ Аз ви гледам. Всички вие сте генерали, все заповядвате един на друг. Оставете се от тези заповеди. Дотогава, докато заповядваш на хората, ти не може да заповядваш на себе си.
към беседата >>
Казвате: „Тази работа не е заради нас.“ Че как е заради вас?
Вие досега сте много горделиви. Аз да ви кажа, не ми харесвате. Един салон има тук и не го чистите. Аз ще дойда да мета.
Казвате: „Тази работа не е заради нас.“ Че как е заради вас?
Вие университет сте свършили и тук не може да вземете метлата. Казвате: „Аз ще платя някому.“ Не е лошо, но във вас няма закона на смирението. Да не ви унижава една метла. Знаете, аз, Учител, навеждам се да взема една книжка, не търся кой да я хване. Някой път, какво ви костува, на вас, да се наведете някъде.
към беседата >>
Господ пратил тия хора за работници.
Аз, като съм при неговите условия, как ще разреша? Нали съм ви привеждал един пример. Един ангел слиза на земята, видял, че хората грешат и казва на Господа: „Тези големи грешници, как ги търпиш? “ Той се въплотил на земята и направил два пъти повече погрешки. Господ знае.
Господ пратил тия хора за работници.
Много голяма работа има. Ние сме в една материя, да обработим нещата. В много големи изпитания сме, но и големи блага ни очакват за в бъдеще. Казвам, не се обезсърчавайте. Не търсете на земята светии.
към беседата >>
Ако направиш най-малкото престъпление, то ще се върне отгоре ти.
Критикувате, намирате махана за всичките работи. Като дойдеш до Господа, имай правилото: Няма да имаш две мнения! Каквото направи Той, ще го приемеш. Другите, каквото правят, може да критикуваш и ангелите и боговете. Но дойдеш ли до Бога, до Онзи, Който дал живота ни, няма дума да обелиш.
Ако направиш най-малкото престъпление, то ще се върне отгоре ти.
Тогава Господ ще ви направи баща и майка и ще каже: „Ха сега, онова, което искате, дайте ми един пример как трябва да се живее.“ Аз ви гледам. Всички вие сте генерали, все заповядвате един на друг. Оставете се от тези заповеди. Дотогава, докато заповядваш на хората, ти не може да заповядваш на себе си. Дотогава, докато се занимаваш с погрешките на хората, ти няма да виждаш своите погрешки.
към беседата >>
Вие университет сте свършили и тук не може да вземете метлата.
Вие досега сте много горделиви. Аз да ви кажа, не ми харесвате. Един салон има тук и не го чистите. Аз ще дойда да мета. Казвате: „Тази работа не е заради нас.“ Че как е заради вас?
Вие университет сте свършили и тук не може да вземете метлата.
Казвате: „Аз ще платя някому.“ Не е лошо, но във вас няма закона на смирението. Да не ви унижава една метла. Знаете, аз, Учител, навеждам се да взема една книжка, не търся кой да я хване. Някой път, какво ви костува, на вас, да се наведете някъде. Някой път, казвате някоя обидна дума [някому], че то е привилегия заради вас.
към беседата >>
Много голяма работа има.
Нали съм ви привеждал един пример. Един ангел слиза на земята, видял, че хората грешат и казва на Господа: „Тези големи грешници, как ги търпиш? “ Той се въплотил на земята и направил два пъти повече погрешки. Господ знае. Господ пратил тия хора за работници.
Много голяма работа има.
Ние сме в една материя, да обработим нещата. В много големи изпитания сме, но и големи блага ни очакват за в бъдеще. Казвам, не се обезсърчавайте. Не търсете на земята светии. Всички ония хора са светии, които носят живот в себе си.
към беседата >>
Тогава Господ ще ви направи баща и майка и ще каже: „Ха сега, онова, което искате, дайте ми един пример как трябва да се живее.“ Аз ви гледам.
Като дойдеш до Господа, имай правилото: Няма да имаш две мнения! Каквото направи Той, ще го приемеш. Другите, каквото правят, може да критикуваш и ангелите и боговете. Но дойдеш ли до Бога, до Онзи, Който дал живота ни, няма дума да обелиш. Ако направиш най-малкото престъпление, то ще се върне отгоре ти.
Тогава Господ ще ви направи баща и майка и ще каже: „Ха сега, онова, което искате, дайте ми един пример как трябва да се живее.“ Аз ви гледам.
Всички вие сте генерали, все заповядвате един на друг. Оставете се от тези заповеди. Дотогава, докато заповядваш на хората, ти не може да заповядваш на себе си. Дотогава, докато се занимаваш с погрешките на хората, ти няма да виждаш своите погрешки. Най-първо научи се да заповядваш на себе си.
към беседата >>
Казвате: „Аз ще платя някому.“ Не е лошо, но във вас няма закона на смирението.
Аз да ви кажа, не ми харесвате. Един салон има тук и не го чистите. Аз ще дойда да мета. Казвате: „Тази работа не е заради нас.“ Че как е заради вас? Вие университет сте свършили и тук не може да вземете метлата.
Казвате: „Аз ще платя някому.“ Не е лошо, но във вас няма закона на смирението.
Да не ви унижава една метла. Знаете, аз, Учител, навеждам се да взема една книжка, не търся кой да я хване. Някой път, какво ви костува, на вас, да се наведете някъде. Някой път, казвате някоя обидна дума [някому], че то е привилегия заради вас. Имах един скорошен пример, колко право разсъждават, каква философия имат тукашните братя и сестри.
към беседата >>
Ние сме в една материя, да обработим нещата.
Един ангел слиза на земята, видял, че хората грешат и казва на Господа: „Тези големи грешници, как ги търпиш? “ Той се въплотил на земята и направил два пъти повече погрешки. Господ знае. Господ пратил тия хора за работници. Много голяма работа има.
Ние сме в една материя, да обработим нещата.
В много големи изпитания сме, но и големи блага ни очакват за в бъдеще. Казвам, не се обезсърчавайте. Не търсете на земята светии. Всички ония хора са светии, които носят живот в себе си. Всички ония хора са светии, които носят мир със себе си, всички ония хора, които носят светлина, те са светии.
към беседата >>
Всички вие сте генерали, все заповядвате един на друг.
Каквото направи Той, ще го приемеш. Другите, каквото правят, може да критикуваш и ангелите и боговете. Но дойдеш ли до Бога, до Онзи, Който дал живота ни, няма дума да обелиш. Ако направиш най-малкото престъпление, то ще се върне отгоре ти. Тогава Господ ще ви направи баща и майка и ще каже: „Ха сега, онова, което искате, дайте ми един пример как трябва да се живее.“ Аз ви гледам.
Всички вие сте генерали, все заповядвате един на друг.
Оставете се от тези заповеди. Дотогава, докато заповядваш на хората, ти не може да заповядваш на себе си. Дотогава, докато се занимаваш с погрешките на хората, ти няма да виждаш своите погрешки. Най-първо научи се да заповядваш на себе си. Ти ще заповядваш на себе си с любов.
към беседата >>
Да не ви унижава една метла.
Един салон има тук и не го чистите. Аз ще дойда да мета. Казвате: „Тази работа не е заради нас.“ Че как е заради вас? Вие университет сте свършили и тук не може да вземете метлата. Казвате: „Аз ще платя някому.“ Не е лошо, но във вас няма закона на смирението.
Да не ви унижава една метла.
Знаете, аз, Учител, навеждам се да взема една книжка, не търся кой да я хване. Някой път, какво ви костува, на вас, да се наведете някъде. Някой път, казвате някоя обидна дума [някому], че то е привилегия заради вас. Имах един скорошен пример, колко право разсъждават, каква философия имат тукашните братя и сестри. Седят тук, намерили една погрешка някъде и казват: „Виж, Учителю, твоите какво правят.“ Казвам: „Кои са?
към беседата >>
В много големи изпитания сме, но и големи блага ни очакват за в бъдеще.
“ Той се въплотил на земята и направил два пъти повече погрешки. Господ знае. Господ пратил тия хора за работници. Много голяма работа има. Ние сме в една материя, да обработим нещата.
В много големи изпитания сме, но и големи блага ни очакват за в бъдеще.
Казвам, не се обезсърчавайте. Не търсете на земята светии. Всички ония хора са светии, които носят живот в себе си. Всички ония хора са светии, които носят мир със себе си, всички ония хора, които носят светлина, те са светии. Тия хора, в каквато форма да ги видите, дето и да са те, те са хората, изпратени от Бога да помагат на земята.
към беседата >>
Оставете се от тези заповеди.
Другите, каквото правят, може да критикуваш и ангелите и боговете. Но дойдеш ли до Бога, до Онзи, Който дал живота ни, няма дума да обелиш. Ако направиш най-малкото престъпление, то ще се върне отгоре ти. Тогава Господ ще ви направи баща и майка и ще каже: „Ха сега, онова, което искате, дайте ми един пример как трябва да се живее.“ Аз ви гледам. Всички вие сте генерали, все заповядвате един на друг.
Оставете се от тези заповеди.
Дотогава, докато заповядваш на хората, ти не може да заповядваш на себе си. Дотогава, докато се занимаваш с погрешките на хората, ти няма да виждаш своите погрешки. Най-първо научи се да заповядваш на себе си. Ти ще заповядваш на себе си с любов. Когато човек заповядва на себе си, той говори с най-мекия език.
към беседата >>
Знаете, аз, Учител, навеждам се да взема една книжка, не търся кой да я хване.
Аз ще дойда да мета. Казвате: „Тази работа не е заради нас.“ Че как е заради вас? Вие университет сте свършили и тук не може да вземете метлата. Казвате: „Аз ще платя някому.“ Не е лошо, но във вас няма закона на смирението. Да не ви унижава една метла.
Знаете, аз, Учител, навеждам се да взема една книжка, не търся кой да я хване.
Някой път, какво ви костува, на вас, да се наведете някъде. Някой път, казвате някоя обидна дума [някому], че то е привилегия заради вас. Имах един скорошен пример, колко право разсъждават, каква философия имат тукашните братя и сестри. Седят тук, намерили една погрешка някъде и казват: „Виж, Учителю, твоите какво правят.“ Казвам: „Кои са? “ – „Твоите, обичните.“ Имало нещо нечисто.
към беседата >>
Казвам, не се обезсърчавайте.
Господ знае. Господ пратил тия хора за работници. Много голяма работа има. Ние сме в една материя, да обработим нещата. В много големи изпитания сме, но и големи блага ни очакват за в бъдеще.
Казвам, не се обезсърчавайте.
Не търсете на земята светии. Всички ония хора са светии, които носят живот в себе си. Всички ония хора са светии, които носят мир със себе си, всички ония хора, които носят светлина, те са светии. Тия хора, в каквато форма да ги видите, дето и да са те, те са хората, изпратени от Бога да помагат на земята. Лошите хора са хората, които Бог изпраща да вземат нечистотиите и да ги изхвърлят навън.
към беседата >>
Дотогава, докато заповядваш на хората, ти не може да заповядваш на себе си.
Но дойдеш ли до Бога, до Онзи, Който дал живота ни, няма дума да обелиш. Ако направиш най-малкото престъпление, то ще се върне отгоре ти. Тогава Господ ще ви направи баща и майка и ще каже: „Ха сега, онова, което искате, дайте ми един пример как трябва да се живее.“ Аз ви гледам. Всички вие сте генерали, все заповядвате един на друг. Оставете се от тези заповеди.
Дотогава, докато заповядваш на хората, ти не може да заповядваш на себе си.
Дотогава, докато се занимаваш с погрешките на хората, ти няма да виждаш своите погрешки. Най-първо научи се да заповядваш на себе си. Ти ще заповядваш на себе си с любов. Когато човек заповядва на себе си, той говори с най-мекия език. Някой път като направиш някоя погрешка, кого да хванеш?
към беседата >>
Някой път, какво ви костува, на вас, да се наведете някъде.
Казвате: „Тази работа не е заради нас.“ Че как е заради вас? Вие университет сте свършили и тук не може да вземете метлата. Казвате: „Аз ще платя някому.“ Не е лошо, но във вас няма закона на смирението. Да не ви унижава една метла. Знаете, аз, Учител, навеждам се да взема една книжка, не търся кой да я хване.
Някой път, какво ви костува, на вас, да се наведете някъде.
Някой път, казвате някоя обидна дума [някому], че то е привилегия заради вас. Имах един скорошен пример, колко право разсъждават, каква философия имат тукашните братя и сестри. Седят тук, намерили една погрешка някъде и казват: „Виж, Учителю, твоите какво правят.“ Казвам: „Кои са? “ – „Твоите, обичните.“ Имало нещо нечисто. Казвам, това са вашите помади, с които се мажете.
към беседата >>
Не търсете на земята светии.
Господ пратил тия хора за работници. Много голяма работа има. Ние сме в една материя, да обработим нещата. В много големи изпитания сме, но и големи блага ни очакват за в бъдеще. Казвам, не се обезсърчавайте.
Не търсете на земята светии.
Всички ония хора са светии, които носят живот в себе си. Всички ония хора са светии, които носят мир със себе си, всички ония хора, които носят светлина, те са светии. Тия хора, в каквато форма да ги видите, дето и да са те, те са хората, изпратени от Бога да помагат на земята. Лошите хора са хората, които Бог изпраща да вземат нечистотиите и да ги изхвърлят навън. Тъй щото трябва да уважаваме, че те със своята кола носят нашите боклуци и ги изхвърлят.
към беседата >>
Дотогава, докато се занимаваш с погрешките на хората, ти няма да виждаш своите погрешки.
Ако направиш най-малкото престъпление, то ще се върне отгоре ти. Тогава Господ ще ви направи баща и майка и ще каже: „Ха сега, онова, което искате, дайте ми един пример как трябва да се живее.“ Аз ви гледам. Всички вие сте генерали, все заповядвате един на друг. Оставете се от тези заповеди. Дотогава, докато заповядваш на хората, ти не може да заповядваш на себе си.
Дотогава, докато се занимаваш с погрешките на хората, ти няма да виждаш своите погрешки.
Най-първо научи се да заповядваш на себе си. Ти ще заповядваш на себе си с любов. Когато човек заповядва на себе си, той говори с най-мекия език. Някой път като направиш някоя погрешка, кого да хванеш? Ти гледаш и казваш: „Как стана тази работа?
към беседата >>
Някой път, казвате някоя обидна дума [някому], че то е привилегия заради вас.
Вие университет сте свършили и тук не може да вземете метлата. Казвате: „Аз ще платя някому.“ Не е лошо, но във вас няма закона на смирението. Да не ви унижава една метла. Знаете, аз, Учител, навеждам се да взема една книжка, не търся кой да я хване. Някой път, какво ви костува, на вас, да се наведете някъде.
Някой път, казвате някоя обидна дума [някому], че то е привилегия заради вас.
Имах един скорошен пример, колко право разсъждават, каква философия имат тукашните братя и сестри. Седят тук, намерили една погрешка някъде и казват: „Виж, Учителю, твоите какво правят.“ Казвам: „Кои са? “ – „Твоите, обичните.“ Имало нещо нечисто. Казвам, това са вашите помади, с които се мажете. Аз връщам мисълта назад.
към беседата >>
Всички ония хора са светии, които носят живот в себе си.
Много голяма работа има. Ние сме в една материя, да обработим нещата. В много големи изпитания сме, но и големи блага ни очакват за в бъдеще. Казвам, не се обезсърчавайте. Не търсете на земята светии.
Всички ония хора са светии, които носят живот в себе си.
Всички ония хора са светии, които носят мир със себе си, всички ония хора, които носят светлина, те са светии. Тия хора, в каквато форма да ги видите, дето и да са те, те са хората, изпратени от Бога да помагат на земята. Лошите хора са хората, които Бог изпраща да вземат нечистотиите и да ги изхвърлят навън. Тъй щото трябва да уважаваме, че те със своята кола носят нашите боклуци и ги изхвърлят. „Вмирисал се е този човек.“ Длъжността му е такава, не казвай така.
към беседата >>
Най-първо научи се да заповядваш на себе си.
Тогава Господ ще ви направи баща и майка и ще каже: „Ха сега, онова, което искате, дайте ми един пример как трябва да се живее.“ Аз ви гледам. Всички вие сте генерали, все заповядвате един на друг. Оставете се от тези заповеди. Дотогава, докато заповядваш на хората, ти не може да заповядваш на себе си. Дотогава, докато се занимаваш с погрешките на хората, ти няма да виждаш своите погрешки.
Най-първо научи се да заповядваш на себе си.
Ти ще заповядваш на себе си с любов. Когато човек заповядва на себе си, той говори с най-мекия език. Някой път като направиш някоя погрешка, кого да хванеш? Ти гледаш и казваш: „Как стана тази работа? “ Стане погрешка, ще се накажеш.
към беседата >>
Имах един скорошен пример, колко право разсъждават, каква философия имат тукашните братя и сестри.
Казвате: „Аз ще платя някому.“ Не е лошо, но във вас няма закона на смирението. Да не ви унижава една метла. Знаете, аз, Учител, навеждам се да взема една книжка, не търся кой да я хване. Някой път, какво ви костува, на вас, да се наведете някъде. Някой път, казвате някоя обидна дума [някому], че то е привилегия заради вас.
Имах един скорошен пример, колко право разсъждават, каква философия имат тукашните братя и сестри.
Седят тук, намерили една погрешка някъде и казват: „Виж, Учителю, твоите какво правят.“ Казвам: „Кои са? “ – „Твоите, обичните.“ Имало нещо нечисто. Казвам, това са вашите помади, с които се мажете. Аз връщам мисълта назад. Ами че тия неща, които ние ги вземаме, това са, рекох, украшения.
към беседата >>
Всички ония хора са светии, които носят мир със себе си, всички ония хора, които носят светлина, те са светии.
Ние сме в една материя, да обработим нещата. В много големи изпитания сме, но и големи блага ни очакват за в бъдеще. Казвам, не се обезсърчавайте. Не търсете на земята светии. Всички ония хора са светии, които носят живот в себе си.
Всички ония хора са светии, които носят мир със себе си, всички ония хора, които носят светлина, те са светии.
Тия хора, в каквато форма да ги видите, дето и да са те, те са хората, изпратени от Бога да помагат на земята. Лошите хора са хората, които Бог изпраща да вземат нечистотиите и да ги изхвърлят навън. Тъй щото трябва да уважаваме, че те със своята кола носят нашите боклуци и ги изхвърлят. „Вмирисал се е този човек.“ Длъжността му е такава, не казвай така. Винаги следете онези, които носят доброто със себе си.
към беседата >>
Ти ще заповядваш на себе си с любов.
Всички вие сте генерали, все заповядвате един на друг. Оставете се от тези заповеди. Дотогава, докато заповядваш на хората, ти не може да заповядваш на себе си. Дотогава, докато се занимаваш с погрешките на хората, ти няма да виждаш своите погрешки. Най-първо научи се да заповядваш на себе си.
Ти ще заповядваш на себе си с любов.
Когато човек заповядва на себе си, той говори с най-мекия език. Някой път като направиш някоя погрешка, кого да хванеш? Ти гледаш и казваш: „Как стана тази работа? “ Стане погрешка, ще се накажеш. Един полковник направил веднъж една погрешка, гледа се в огледалото и казва: „Арестувам те.
към беседата >>
Седят тук, намерили една погрешка някъде и казват: „Виж, Учителю, твоите какво правят.“ Казвам: „Кои са?
Да не ви унижава една метла. Знаете, аз, Учител, навеждам се да взема една книжка, не търся кой да я хване. Някой път, какво ви костува, на вас, да се наведете някъде. Някой път, казвате някоя обидна дума [някому], че то е привилегия заради вас. Имах един скорошен пример, колко право разсъждават, каква философия имат тукашните братя и сестри.
Седят тук, намерили една погрешка някъде и казват: „Виж, Учителю, твоите какво правят.“ Казвам: „Кои са?
“ – „Твоите, обичните.“ Имало нещо нечисто. Казвам, това са вашите помади, с които се мажете. Аз връщам мисълта назад. Ами че тия неща, които ние ги вземаме, това са, рекох, украшения. Един ангел никога не би се хранил с един плод от нашите, на земята.
към беседата >>
Тия хора, в каквато форма да ги видите, дето и да са те, те са хората, изпратени от Бога да помагат на земята.
В много големи изпитания сме, но и големи блага ни очакват за в бъдеще. Казвам, не се обезсърчавайте. Не търсете на земята светии. Всички ония хора са светии, които носят живот в себе си. Всички ония хора са светии, които носят мир със себе си, всички ония хора, които носят светлина, те са светии.
Тия хора, в каквато форма да ги видите, дето и да са те, те са хората, изпратени от Бога да помагат на земята.
Лошите хора са хората, които Бог изпраща да вземат нечистотиите и да ги изхвърлят навън. Тъй щото трябва да уважаваме, че те със своята кола носят нашите боклуци и ги изхвърлят. „Вмирисал се е този човек.“ Длъжността му е такава, не казвай така. Винаги следете онези, които носят доброто със себе си. Благодарете за лошите хора, които носят нечистотиите навън.
към беседата >>
Когато човек заповядва на себе си, той говори с най-мекия език.
Оставете се от тези заповеди. Дотогава, докато заповядваш на хората, ти не може да заповядваш на себе си. Дотогава, докато се занимаваш с погрешките на хората, ти няма да виждаш своите погрешки. Най-първо научи се да заповядваш на себе си. Ти ще заповядваш на себе си с любов.
Когато човек заповядва на себе си, той говори с най-мекия език.
Някой път като направиш някоя погрешка, кого да хванеш? Ти гледаш и казваш: „Как стана тази работа? “ Стане погрешка, ще се накажеш. Един полковник направил веднъж една погрешка, гледа се в огледалото и казва: „Арестувам те. За 5 деня няма да излизаш от къщи!
към беседата >>
“ – „Твоите, обичните.“ Имало нещо нечисто.
Знаете, аз, Учител, навеждам се да взема една книжка, не търся кой да я хване. Някой път, какво ви костува, на вас, да се наведете някъде. Някой път, казвате някоя обидна дума [някому], че то е привилегия заради вас. Имах един скорошен пример, колко право разсъждават, каква философия имат тукашните братя и сестри. Седят тук, намерили една погрешка някъде и казват: „Виж, Учителю, твоите какво правят.“ Казвам: „Кои са?
“ – „Твоите, обичните.“ Имало нещо нечисто.
Казвам, това са вашите помади, с които се мажете. Аз връщам мисълта назад. Ами че тия неща, които ние ги вземаме, това са, рекох, украшения. Един ангел никога не би се хранил с един плод от нашите, на земята. Тази материя за него е нечиста, но за нас не е.
към беседата >>
Лошите хора са хората, които Бог изпраща да вземат нечистотиите и да ги изхвърлят навън.
Казвам, не се обезсърчавайте. Не търсете на земята светии. Всички ония хора са светии, които носят живот в себе си. Всички ония хора са светии, които носят мир със себе си, всички ония хора, които носят светлина, те са светии. Тия хора, в каквато форма да ги видите, дето и да са те, те са хората, изпратени от Бога да помагат на земята.
Лошите хора са хората, които Бог изпраща да вземат нечистотиите и да ги изхвърлят навън.
Тъй щото трябва да уважаваме, че те със своята кола носят нашите боклуци и ги изхвърлят. „Вмирисал се е този човек.“ Длъжността му е такава, не казвай така. Винаги следете онези, които носят доброто със себе си. Благодарете за лошите хора, които носят нечистотиите навън. Да благодарим на Бога за всичко онова, което става около нас.
към беседата >>
Някой път като направиш някоя погрешка, кого да хванеш?
Дотогава, докато заповядваш на хората, ти не може да заповядваш на себе си. Дотогава, докато се занимаваш с погрешките на хората, ти няма да виждаш своите погрешки. Най-първо научи се да заповядваш на себе си. Ти ще заповядваш на себе си с любов. Когато човек заповядва на себе си, той говори с най-мекия език.
Някой път като направиш някоя погрешка, кого да хванеш?
Ти гледаш и казваш: „Как стана тази работа? “ Стане погрешка, ще се накажеш. Един полковник направил веднъж една погрешка, гледа се в огледалото и казва: „Арестувам те. За 5 деня няма да излизаш от къщи! “ Питам сега, ако вие се арестувате мислено, кой кого ще арестува?
към беседата >>
Казвам, това са вашите помади, с които се мажете.
Някой път, какво ви костува, на вас, да се наведете някъде. Някой път, казвате някоя обидна дума [някому], че то е привилегия заради вас. Имах един скорошен пример, колко право разсъждават, каква философия имат тукашните братя и сестри. Седят тук, намерили една погрешка някъде и казват: „Виж, Учителю, твоите какво правят.“ Казвам: „Кои са? “ – „Твоите, обичните.“ Имало нещо нечисто.
Казвам, това са вашите помади, с които се мажете.
Аз връщам мисълта назад. Ами че тия неща, които ние ги вземаме, това са, рекох, украшения. Един ангел никога не би се хранил с един плод от нашите, на земята. Тази материя за него е нечиста, но за нас не е. Тогава ние мязаме на малките бръмбарчета, които седят в нечистотиите, та огризват работите.
към беседата >>
Тъй щото трябва да уважаваме, че те със своята кола носят нашите боклуци и ги изхвърлят.
Не търсете на земята светии. Всички ония хора са светии, които носят живот в себе си. Всички ония хора са светии, които носят мир със себе си, всички ония хора, които носят светлина, те са светии. Тия хора, в каквато форма да ги видите, дето и да са те, те са хората, изпратени от Бога да помагат на земята. Лошите хора са хората, които Бог изпраща да вземат нечистотиите и да ги изхвърлят навън.
Тъй щото трябва да уважаваме, че те със своята кола носят нашите боклуци и ги изхвърлят.
„Вмирисал се е този човек.“ Длъжността му е такава, не казвай така. Винаги следете онези, които носят доброто със себе си. Благодарете за лошите хора, които носят нечистотиите навън. Да благодарим на Бога за всичко онова, което става около нас.
към беседата >>
Ти гледаш и казваш: „Как стана тази работа?
Дотогава, докато се занимаваш с погрешките на хората, ти няма да виждаш своите погрешки. Най-първо научи се да заповядваш на себе си. Ти ще заповядваш на себе си с любов. Когато човек заповядва на себе си, той говори с най-мекия език. Някой път като направиш някоя погрешка, кого да хванеш?
Ти гледаш и казваш: „Как стана тази работа?
“ Стане погрешка, ще се накажеш. Един полковник направил веднъж една погрешка, гледа се в огледалото и казва: „Арестувам те. За 5 деня няма да излизаш от къщи! “ Питам сега, ако вие се арестувате мислено, кой кого ще арестува? Ти арестуваш онзи в огледалото, но същевременно ти арестуваш и себе си.
към беседата >>
Аз връщам мисълта назад.
Някой път, казвате някоя обидна дума [някому], че то е привилегия заради вас. Имах един скорошен пример, колко право разсъждават, каква философия имат тукашните братя и сестри. Седят тук, намерили една погрешка някъде и казват: „Виж, Учителю, твоите какво правят.“ Казвам: „Кои са? “ – „Твоите, обичните.“ Имало нещо нечисто. Казвам, това са вашите помади, с които се мажете.
Аз връщам мисълта назад.
Ами че тия неща, които ние ги вземаме, това са, рекох, украшения. Един ангел никога не би се хранил с един плод от нашите, на земята. Тази материя за него е нечиста, но за нас не е. Тогава ние мязаме на малките бръмбарчета, които седят в нечистотиите, та огризват работите. Турете една друга мисъл.
към беседата >>
„Вмирисал се е този човек.“ Длъжността му е такава, не казвай така.
Всички ония хора са светии, които носят живот в себе си. Всички ония хора са светии, които носят мир със себе си, всички ония хора, които носят светлина, те са светии. Тия хора, в каквато форма да ги видите, дето и да са те, те са хората, изпратени от Бога да помагат на земята. Лошите хора са хората, които Бог изпраща да вземат нечистотиите и да ги изхвърлят навън. Тъй щото трябва да уважаваме, че те със своята кола носят нашите боклуци и ги изхвърлят.
„Вмирисал се е този човек.“ Длъжността му е такава, не казвай така.
Винаги следете онези, които носят доброто със себе си. Благодарете за лошите хора, които носят нечистотиите навън. Да благодарим на Бога за всичко онова, което става около нас.
към беседата >>
“ Стане погрешка, ще се накажеш.
Най-първо научи се да заповядваш на себе си. Ти ще заповядваш на себе си с любов. Когато човек заповядва на себе си, той говори с най-мекия език. Някой път като направиш някоя погрешка, кого да хванеш? Ти гледаш и казваш: „Как стана тази работа?
“ Стане погрешка, ще се накажеш.
Един полковник направил веднъж една погрешка, гледа се в огледалото и казва: „Арестувам те. За 5 деня няма да излизаш от къщи! “ Питам сега, ако вие се арестувате мислено, кой кого ще арестува? Ти арестуваш онзи в огледалото, но същевременно ти арестуваш и себе си. Когато вие виждате погрешките на хората, то сте вие в тях.
към беседата >>
Ами че тия неща, които ние ги вземаме, това са, рекох, украшения.
Имах един скорошен пример, колко право разсъждават, каква философия имат тукашните братя и сестри. Седят тук, намерили една погрешка някъде и казват: „Виж, Учителю, твоите какво правят.“ Казвам: „Кои са? “ – „Твоите, обичните.“ Имало нещо нечисто. Казвам, това са вашите помади, с които се мажете. Аз връщам мисълта назад.
Ами че тия неща, които ние ги вземаме, това са, рекох, украшения.
Един ангел никога не би се хранил с един плод от нашите, на земята. Тази материя за него е нечиста, но за нас не е. Тогава ние мязаме на малките бръмбарчета, които седят в нечистотиите, та огризват работите. Турете една друга мисъл. Вие искате да бъдете благоугодни един на друг – то е един атавизъм във вас, от миналото и зад вас виждам често същества изостанали от миналите раси.
към беседата >>
Винаги следете онези, които носят доброто със себе си.
Всички ония хора са светии, които носят мир със себе си, всички ония хора, които носят светлина, те са светии. Тия хора, в каквато форма да ги видите, дето и да са те, те са хората, изпратени от Бога да помагат на земята. Лошите хора са хората, които Бог изпраща да вземат нечистотиите и да ги изхвърлят навън. Тъй щото трябва да уважаваме, че те със своята кола носят нашите боклуци и ги изхвърлят. „Вмирисал се е този човек.“ Длъжността му е такава, не казвай така.
Винаги следете онези, които носят доброто със себе си.
Благодарете за лошите хора, които носят нечистотиите навън. Да благодарим на Бога за всичко онова, което става около нас.
към беседата >>
Един полковник направил веднъж една погрешка, гледа се в огледалото и казва: „Арестувам те.
Ти ще заповядваш на себе си с любов. Когато човек заповядва на себе си, той говори с най-мекия език. Някой път като направиш някоя погрешка, кого да хванеш? Ти гледаш и казваш: „Как стана тази работа? “ Стане погрешка, ще се накажеш.
Един полковник направил веднъж една погрешка, гледа се в огледалото и казва: „Арестувам те.
За 5 деня няма да излизаш от къщи! “ Питам сега, ако вие се арестувате мислено, кой кого ще арестува? Ти арестуваш онзи в огледалото, но същевременно ти арестуваш и себе си. Когато вие виждате погрешките на хората, то сте вие в тях. Като ви направят погрешка, вие сте, нищо повече.
към беседата >>
Един ангел никога не би се хранил с един плод от нашите, на земята.
Седят тук, намерили една погрешка някъде и казват: „Виж, Учителю, твоите какво правят.“ Казвам: „Кои са? “ – „Твоите, обичните.“ Имало нещо нечисто. Казвам, това са вашите помади, с които се мажете. Аз връщам мисълта назад. Ами че тия неща, които ние ги вземаме, това са, рекох, украшения.
Един ангел никога не би се хранил с един плод от нашите, на земята.
Тази материя за него е нечиста, но за нас не е. Тогава ние мязаме на малките бръмбарчета, които седят в нечистотиите, та огризват работите. Турете една друга мисъл. Вие искате да бъдете благоугодни един на друг – то е един атавизъм във вас, от миналото и зад вас виждам често същества изостанали от миналите раси. Вървят по десетина подир вас и ви нашепват много работи.
към беседата >>
Благодарете за лошите хора, които носят нечистотиите навън.
Тия хора, в каквато форма да ги видите, дето и да са те, те са хората, изпратени от Бога да помагат на земята. Лошите хора са хората, които Бог изпраща да вземат нечистотиите и да ги изхвърлят навън. Тъй щото трябва да уважаваме, че те със своята кола носят нашите боклуци и ги изхвърлят. „Вмирисал се е този човек.“ Длъжността му е такава, не казвай така. Винаги следете онези, които носят доброто със себе си.
Благодарете за лошите хора, които носят нечистотиите навън.
Да благодарим на Бога за всичко онова, което става около нас.
към беседата >>
За 5 деня няма да излизаш от къщи!
Когато човек заповядва на себе си, той говори с най-мекия език. Някой път като направиш някоя погрешка, кого да хванеш? Ти гледаш и казваш: „Как стана тази работа? “ Стане погрешка, ще се накажеш. Един полковник направил веднъж една погрешка, гледа се в огледалото и казва: „Арестувам те.
За 5 деня няма да излизаш от къщи!
“ Питам сега, ако вие се арестувате мислено, кой кого ще арестува? Ти арестуваш онзи в огледалото, но същевременно ти арестуваш и себе си. Когато вие виждате погрешките на хората, то сте вие в тях. Като ви направят погрешка, вие сте, нищо повече. Погрешките произтичат от един факт, че нещата в света не стават съвършени изведнъж, но изискват време, за да станат съвършени.
към беседата >>
Тази материя за него е нечиста, но за нас не е.
“ – „Твоите, обичните.“ Имало нещо нечисто. Казвам, това са вашите помади, с които се мажете. Аз връщам мисълта назад. Ами че тия неща, които ние ги вземаме, това са, рекох, украшения. Един ангел никога не би се хранил с един плод от нашите, на земята.
Тази материя за него е нечиста, но за нас не е.
Тогава ние мязаме на малките бръмбарчета, които седят в нечистотиите, та огризват работите. Турете една друга мисъл. Вие искате да бъдете благоугодни един на друг – то е един атавизъм във вас, от миналото и зад вас виждам често същества изостанали от миналите раси. Вървят по десетина подир вас и ви нашепват много работи. Казвате: „Дойде ми тази мисъл.“ Какви мисли не хрумват в човека?!
към беседата >>
Да благодарим на Бога за всичко онова, което става около нас.
Лошите хора са хората, които Бог изпраща да вземат нечистотиите и да ги изхвърлят навън. Тъй щото трябва да уважаваме, че те със своята кола носят нашите боклуци и ги изхвърлят. „Вмирисал се е този човек.“ Длъжността му е такава, не казвай така. Винаги следете онези, които носят доброто със себе си. Благодарете за лошите хора, които носят нечистотиите навън.
Да благодарим на Бога за всичко онова, което става около нас.
към беседата >>
“ Питам сега, ако вие се арестувате мислено, кой кого ще арестува?
Някой път като направиш някоя погрешка, кого да хванеш? Ти гледаш и казваш: „Как стана тази работа? “ Стане погрешка, ще се накажеш. Един полковник направил веднъж една погрешка, гледа се в огледалото и казва: „Арестувам те. За 5 деня няма да излизаш от къщи!
“ Питам сега, ако вие се арестувате мислено, кой кого ще арестува?
Ти арестуваш онзи в огледалото, но същевременно ти арестуваш и себе си. Когато вие виждате погрешките на хората, то сте вие в тях. Като ви направят погрешка, вие сте, нищо повече. Погрешките произтичат от един факт, че нещата в света не стават съвършени изведнъж, но изискват време, за да станат съвършени. Представете си, че аз ви казвам: Това е картина.
към беседата >>
Тогава ние мязаме на малките бръмбарчета, които седят в нечистотиите, та огризват работите.
Казвам, това са вашите помади, с които се мажете. Аз връщам мисълта назад. Ами че тия неща, които ние ги вземаме, това са, рекох, украшения. Един ангел никога не би се хранил с един плод от нашите, на земята. Тази материя за него е нечиста, но за нас не е.
Тогава ние мязаме на малките бръмбарчета, които седят в нечистотиите, та огризват работите.
Турете една друга мисъл. Вие искате да бъдете благоугодни един на друг – то е един атавизъм във вас, от миналото и зад вас виждам често същества изостанали от миналите раси. Вървят по десетина подир вас и ви нашепват много работи. Казвате: „Дойде ми тази мисъл.“ Какви мисли не хрумват в човека?! – казва апостол Павел в тази глава за Идолослужението.
към беседата >>
Ти арестуваш онзи в огледалото, но същевременно ти арестуваш и себе си.
Ти гледаш и казваш: „Как стана тази работа? “ Стане погрешка, ще се накажеш. Един полковник направил веднъж една погрешка, гледа се в огледалото и казва: „Арестувам те. За 5 деня няма да излизаш от къщи! “ Питам сега, ако вие се арестувате мислено, кой кого ще арестува?
Ти арестуваш онзи в огледалото, но същевременно ти арестуваш и себе си.
Когато вие виждате погрешките на хората, то сте вие в тях. Като ви направят погрешка, вие сте, нищо повече. Погрешките произтичат от един факт, че нещата в света не стават съвършени изведнъж, но изискват време, за да станат съвършени. Представете си, че аз ви казвам: Това е картина. (Учителят нарисува на дъската един грозен образ на човек.) Вие казвате: „Няма никаква мисъл.“ Мисълта е прогресивна.
към беседата >>
Турете една друга мисъл.
Аз връщам мисълта назад. Ами че тия неща, които ние ги вземаме, това са, рекох, украшения. Един ангел никога не би се хранил с един плод от нашите, на земята. Тази материя за него е нечиста, но за нас не е. Тогава ние мязаме на малките бръмбарчета, които седят в нечистотиите, та огризват работите.
Турете една друга мисъл.
Вие искате да бъдете благоугодни един на друг – то е един атавизъм във вас, от миналото и зад вас виждам често същества изостанали от миналите раси. Вървят по десетина подир вас и ви нашепват много работи. Казвате: „Дойде ми тази мисъл.“ Какви мисли не хрумват в човека?! – казва апостол Павел в тази глава за Идолослужението. Турете за годината, която иде, не за тази година, която си отива, за другата година, пригответе се, да бъде съзнанието ви будно.
към беседата >>
Когато вие виждате погрешките на хората, то сте вие в тях.
“ Стане погрешка, ще се накажеш. Един полковник направил веднъж една погрешка, гледа се в огледалото и казва: „Арестувам те. За 5 деня няма да излизаш от къщи! “ Питам сега, ако вие се арестувате мислено, кой кого ще арестува? Ти арестуваш онзи в огледалото, но същевременно ти арестуваш и себе си.
Когато вие виждате погрешките на хората, то сте вие в тях.
Като ви направят погрешка, вие сте, нищо повече. Погрешките произтичат от един факт, че нещата в света не стават съвършени изведнъж, но изискват време, за да станат съвършени. Представете си, че аз ви казвам: Това е картина. (Учителят нарисува на дъската един грозен образ на човек.) Вие казвате: „Няма никаква мисъл.“ Мисълта е прогресивна. Не става изведнъж, като фотография.
към беседата >>
Вие искате да бъдете благоугодни един на друг – то е един атавизъм във вас, от миналото и зад вас виждам често същества изостанали от миналите раси.
Ами че тия неща, които ние ги вземаме, това са, рекох, украшения. Един ангел никога не би се хранил с един плод от нашите, на земята. Тази материя за него е нечиста, но за нас не е. Тогава ние мязаме на малките бръмбарчета, които седят в нечистотиите, та огризват работите. Турете една друга мисъл.
Вие искате да бъдете благоугодни един на друг – то е един атавизъм във вас, от миналото и зад вас виждам често същества изостанали от миналите раси.
Вървят по десетина подир вас и ви нашепват много работи. Казвате: „Дойде ми тази мисъл.“ Какви мисли не хрумват в човека?! – казва апостол Павел в тази глава за Идолослужението. Турете за годината, която иде, не за тази година, която си отива, за другата година, пригответе се, да бъде съзнанието ви будно. Не искам да ви съдя.
към беседата >>
Като ви направят погрешка, вие сте, нищо повече.
Един полковник направил веднъж една погрешка, гледа се в огледалото и казва: „Арестувам те. За 5 деня няма да излизаш от къщи! “ Питам сега, ако вие се арестувате мислено, кой кого ще арестува? Ти арестуваш онзи в огледалото, но същевременно ти арестуваш и себе си. Когато вие виждате погрешките на хората, то сте вие в тях.
Като ви направят погрешка, вие сте, нищо повече.
Погрешките произтичат от един факт, че нещата в света не стават съвършени изведнъж, но изискват време, за да станат съвършени. Представете си, че аз ви казвам: Това е картина. (Учителят нарисува на дъската един грозен образ на човек.) Вие казвате: „Няма никаква мисъл.“ Мисълта е прогресивна. Не става изведнъж, като фотография. Устата на какво мяза, окото, мустаците?
към беседата >>
Вървят по десетина подир вас и ви нашепват много работи.
Един ангел никога не би се хранил с един плод от нашите, на земята. Тази материя за него е нечиста, но за нас не е. Тогава ние мязаме на малките бръмбарчета, които седят в нечистотиите, та огризват работите. Турете една друга мисъл. Вие искате да бъдете благоугодни един на друг – то е един атавизъм във вас, от миналото и зад вас виждам често същества изостанали от миналите раси.
Вървят по десетина подир вас и ви нашепват много работи.
Казвате: „Дойде ми тази мисъл.“ Какви мисли не хрумват в човека?! – казва апостол Павел в тази глава за Идолослужението. Турете за годината, която иде, не за тази година, която си отива, за другата година, пригответе се, да бъде съзнанието ви будно. Не искам да ви съдя. Тези мисли, които излазят от нас, не са винаги приятни на Господа.
към беседата >>
Погрешките произтичат от един факт, че нещата в света не стават съвършени изведнъж, но изискват време, за да станат съвършени.
За 5 деня няма да излизаш от къщи! “ Питам сега, ако вие се арестувате мислено, кой кого ще арестува? Ти арестуваш онзи в огледалото, но същевременно ти арестуваш и себе си. Когато вие виждате погрешките на хората, то сте вие в тях. Като ви направят погрешка, вие сте, нищо повече.
Погрешките произтичат от един факт, че нещата в света не стават съвършени изведнъж, но изискват време, за да станат съвършени.
Представете си, че аз ви казвам: Това е картина. (Учителят нарисува на дъската един грозен образ на човек.) Вие казвате: „Няма никаква мисъл.“ Мисълта е прогресивна. Не става изведнъж, като фотография. Устата на какво мяза, окото, мустаците? Сега вие се смеете.
към беседата >>
Казвате: „Дойде ми тази мисъл.“ Какви мисли не хрумват в човека?!
Тази материя за него е нечиста, но за нас не е. Тогава ние мязаме на малките бръмбарчета, които седят в нечистотиите, та огризват работите. Турете една друга мисъл. Вие искате да бъдете благоугодни един на друг – то е един атавизъм във вас, от миналото и зад вас виждам често същества изостанали от миналите раси. Вървят по десетина подир вас и ви нашепват много работи.
Казвате: „Дойде ми тази мисъл.“ Какви мисли не хрумват в човека?!
– казва апостол Павел в тази глава за Идолослужението. Турете за годината, която иде, не за тази година, която си отива, за другата година, пригответе се, да бъде съзнанието ви будно. Не искам да ви съдя. Тези мисли, които излазят от нас, не са винаги приятни на Господа. Някой път аз казвам, като вас мисля: Дали тия хора са толкоз будали, че не ме разбират или аз съм толкоз будала, че не зная как да им говоря?
към беседата >>
Представете си, че аз ви казвам: Това е картина.
“ Питам сега, ако вие се арестувате мислено, кой кого ще арестува? Ти арестуваш онзи в огледалото, но същевременно ти арестуваш и себе си. Когато вие виждате погрешките на хората, то сте вие в тях. Като ви направят погрешка, вие сте, нищо повече. Погрешките произтичат от един факт, че нещата в света не стават съвършени изведнъж, но изискват време, за да станат съвършени.
Представете си, че аз ви казвам: Това е картина.
(Учителят нарисува на дъската един грозен образ на човек.) Вие казвате: „Няма никаква мисъл.“ Мисълта е прогресивна. Не става изведнъж, като фотография. Устата на какво мяза, окото, мустаците? Сега вие се смеете. Вие бързате да кажете: „То е заблуждение.
към беседата >>
– казва апостол Павел в тази глава за Идолослужението.
Тогава ние мязаме на малките бръмбарчета, които седят в нечистотиите, та огризват работите. Турете една друга мисъл. Вие искате да бъдете благоугодни един на друг – то е един атавизъм във вас, от миналото и зад вас виждам често същества изостанали от миналите раси. Вървят по десетина подир вас и ви нашепват много работи. Казвате: „Дойде ми тази мисъл.“ Какви мисли не хрумват в човека?!
– казва апостол Павел в тази глава за Идолослужението.
Турете за годината, която иде, не за тази година, която си отива, за другата година, пригответе се, да бъде съзнанието ви будно. Не искам да ви съдя. Тези мисли, които излазят от нас, не са винаги приятни на Господа. Някой път аз казвам, като вас мисля: Дали тия хора са толкоз будали, че не ме разбират или аз съм толкоз будала, че не зная как да им говоря? Дали те са будали или аз съм будала.
към беседата >>
(Учителят нарисува на дъската един грозен образ на човек.) Вие казвате: „Няма никаква мисъл.“ Мисълта е прогресивна.
Ти арестуваш онзи в огледалото, но същевременно ти арестуваш и себе си. Когато вие виждате погрешките на хората, то сте вие в тях. Като ви направят погрешка, вие сте, нищо повече. Погрешките произтичат от един факт, че нещата в света не стават съвършени изведнъж, но изискват време, за да станат съвършени. Представете си, че аз ви казвам: Това е картина.
(Учителят нарисува на дъската един грозен образ на човек.) Вие казвате: „Няма никаква мисъл.“ Мисълта е прогресивна.
Не става изведнъж, като фотография. Устата на какво мяза, окото, мустаците? Сега вие се смеете. Вие бързате да кажете: „То е заблуждение. Това е погрешка.“ Чакайте, никакво заблуждение няма.
към беседата >>
Турете за годината, която иде, не за тази година, която си отива, за другата година, пригответе се, да бъде съзнанието ви будно.
Турете една друга мисъл. Вие искате да бъдете благоугодни един на друг – то е един атавизъм във вас, от миналото и зад вас виждам често същества изостанали от миналите раси. Вървят по десетина подир вас и ви нашепват много работи. Казвате: „Дойде ми тази мисъл.“ Какви мисли не хрумват в човека?! – казва апостол Павел в тази глава за Идолослужението.
Турете за годината, която иде, не за тази година, която си отива, за другата година, пригответе се, да бъде съзнанието ви будно.
Не искам да ви съдя. Тези мисли, които излазят от нас, не са винаги приятни на Господа. Някой път аз казвам, като вас мисля: Дали тия хора са толкоз будали, че не ме разбират или аз съм толкоз будала, че не зная как да им говоря? Дали те са будали или аз съм будала. Дали те са толкоз лоши, че не могат да възприемат или аз съм толкоз лош, че не мога да предам.
към беседата >>
Не става изведнъж, като фотография.
Когато вие виждате погрешките на хората, то сте вие в тях. Като ви направят погрешка, вие сте, нищо повече. Погрешките произтичат от един факт, че нещата в света не стават съвършени изведнъж, но изискват време, за да станат съвършени. Представете си, че аз ви казвам: Това е картина. (Учителят нарисува на дъската един грозен образ на човек.) Вие казвате: „Няма никаква мисъл.“ Мисълта е прогресивна.
Не става изведнъж, като фотография.
Устата на какво мяза, окото, мустаците? Сега вие се смеете. Вие бързате да кажете: „То е заблуждение. Това е погрешка.“ Чакайте, никакво заблуждение няма. Едва съм започнал изкуството.
към беседата >>
Не искам да ви съдя.
Вие искате да бъдете благоугодни един на друг – то е един атавизъм във вас, от миналото и зад вас виждам често същества изостанали от миналите раси. Вървят по десетина подир вас и ви нашепват много работи. Казвате: „Дойде ми тази мисъл.“ Какви мисли не хрумват в човека?! – казва апостол Павел в тази глава за Идолослужението. Турете за годината, която иде, не за тази година, която си отива, за другата година, пригответе се, да бъде съзнанието ви будно.
Не искам да ви съдя.
Тези мисли, които излазят от нас, не са винаги приятни на Господа. Някой път аз казвам, като вас мисля: Дали тия хора са толкоз будали, че не ме разбират или аз съм толкоз будала, че не зная как да им говоря? Дали те са будали или аз съм будала. Дали те са толкоз лоши, че не могат да възприемат или аз съм толкоз лош, че не мога да предам. Казвам, минават мисли, но тези мисли са на посторонни същества.
към беседата >>
Устата на какво мяза, окото, мустаците?
Като ви направят погрешка, вие сте, нищо повече. Погрешките произтичат от един факт, че нещата в света не стават съвършени изведнъж, но изискват време, за да станат съвършени. Представете си, че аз ви казвам: Това е картина. (Учителят нарисува на дъската един грозен образ на човек.) Вие казвате: „Няма никаква мисъл.“ Мисълта е прогресивна. Не става изведнъж, като фотография.
Устата на какво мяза, окото, мустаците?
Сега вие се смеете. Вие бързате да кажете: „То е заблуждение. Това е погрешка.“ Чакайте, никакво заблуждение няма. Едва съм започнал изкуството. Вие нямате обстановка.
към беседата >>
Тези мисли, които излазят от нас, не са винаги приятни на Господа.
Вървят по десетина подир вас и ви нашепват много работи. Казвате: „Дойде ми тази мисъл.“ Какви мисли не хрумват в човека?! – казва апостол Павел в тази глава за Идолослужението. Турете за годината, която иде, не за тази година, която си отива, за другата година, пригответе се, да бъде съзнанието ви будно. Не искам да ви съдя.
Тези мисли, които излазят от нас, не са винаги приятни на Господа.
Някой път аз казвам, като вас мисля: Дали тия хора са толкоз будали, че не ме разбират или аз съм толкоз будала, че не зная как да им говоря? Дали те са будали или аз съм будала. Дали те са толкоз лоши, че не могат да възприемат или аз съм толкоз лош, че не мога да предам. Казвам, минават мисли, но тези мисли са на посторонни същества. На тях казвам: „Аз не съм по-лош от вас.“ Казвам: Аз съм лош, като вас, но се различавам по това, че мога всякога да поправя погрешките изведнъж.
към беседата >>
Сега вие се смеете.
Погрешките произтичат от един факт, че нещата в света не стават съвършени изведнъж, но изискват време, за да станат съвършени. Представете си, че аз ви казвам: Това е картина. (Учителят нарисува на дъската един грозен образ на човек.) Вие казвате: „Няма никаква мисъл.“ Мисълта е прогресивна. Не става изведнъж, като фотография. Устата на какво мяза, окото, мустаците?
Сега вие се смеете.
Вие бързате да кажете: „То е заблуждение. Това е погрешка.“ Чакайте, никакво заблуждение няма. Едва съм започнал изкуството. Вие нямате обстановка. Вие сте се приближили наблизо.
към беседата >>
Някой път аз казвам, като вас мисля: Дали тия хора са толкоз будали, че не ме разбират или аз съм толкоз будала, че не зная как да им говоря?
Казвате: „Дойде ми тази мисъл.“ Какви мисли не хрумват в човека?! – казва апостол Павел в тази глава за Идолослужението. Турете за годината, която иде, не за тази година, която си отива, за другата година, пригответе се, да бъде съзнанието ви будно. Не искам да ви съдя. Тези мисли, които излазят от нас, не са винаги приятни на Господа.
Някой път аз казвам, като вас мисля: Дали тия хора са толкоз будали, че не ме разбират или аз съм толкоз будала, че не зная как да им говоря?
Дали те са будали или аз съм будала. Дали те са толкоз лоши, че не могат да възприемат или аз съм толкоз лош, че не мога да предам. Казвам, минават мисли, но тези мисли са на посторонни същества. На тях казвам: „Аз не съм по-лош от вас.“ Казвам: Аз съм лош, като вас, но се различавам по това, че мога всякога да поправя погрешките изведнъж. А пък вие не знаете как да ги оправяте.
към беседата >>
Вие бързате да кажете: „То е заблуждение.
Представете си, че аз ви казвам: Това е картина. (Учителят нарисува на дъската един грозен образ на човек.) Вие казвате: „Няма никаква мисъл.“ Мисълта е прогресивна. Не става изведнъж, като фотография. Устата на какво мяза, окото, мустаците? Сега вие се смеете.
Вие бързате да кажете: „То е заблуждение.
Това е погрешка.“ Чакайте, никакво заблуждение няма. Едва съм започнал изкуството. Вие нямате обстановка. Вие сте се приближили наблизо. Отдалече трябва да гледате тази картина.
към беседата >>
Дали те са будали или аз съм будала.
– казва апостол Павел в тази глава за Идолослужението. Турете за годината, която иде, не за тази година, която си отива, за другата година, пригответе се, да бъде съзнанието ви будно. Не искам да ви съдя. Тези мисли, които излазят от нас, не са винаги приятни на Господа. Някой път аз казвам, като вас мисля: Дали тия хора са толкоз будали, че не ме разбират или аз съм толкоз будала, че не зная как да им говоря?
Дали те са будали или аз съм будала.
Дали те са толкоз лоши, че не могат да възприемат или аз съм толкоз лош, че не мога да предам. Казвам, минават мисли, но тези мисли са на посторонни същества. На тях казвам: „Аз не съм по-лош от вас.“ Казвам: Аз съм лош, като вас, но се различавам по това, че мога всякога да поправя погрешките изведнъж. А пък вие не знаете как да ги оправяте. За мене една погрешка е възможност да поправя своето знание.
към беседата >>
Това е погрешка.“ Чакайте, никакво заблуждение няма.
(Учителят нарисува на дъската един грозен образ на човек.) Вие казвате: „Няма никаква мисъл.“ Мисълта е прогресивна. Не става изведнъж, като фотография. Устата на какво мяза, окото, мустаците? Сега вие се смеете. Вие бързате да кажете: „То е заблуждение.
Това е погрешка.“ Чакайте, никакво заблуждение няма.
Едва съм започнал изкуството. Вие нямате обстановка. Вие сте се приближили наблизо. Отдалече трябва да гледате тази картина. Онази картина, вижте колко е красива.
към беседата >>
Дали те са толкоз лоши, че не могат да възприемат или аз съм толкоз лош, че не мога да предам.
Турете за годината, която иде, не за тази година, която си отива, за другата година, пригответе се, да бъде съзнанието ви будно. Не искам да ви съдя. Тези мисли, които излазят от нас, не са винаги приятни на Господа. Някой път аз казвам, като вас мисля: Дали тия хора са толкоз будали, че не ме разбират или аз съм толкоз будала, че не зная как да им говоря? Дали те са будали или аз съм будала.
Дали те са толкоз лоши, че не могат да възприемат или аз съм толкоз лош, че не мога да предам.
Казвам, минават мисли, но тези мисли са на посторонни същества. На тях казвам: „Аз не съм по-лош от вас.“ Казвам: Аз съм лош, като вас, но се различавам по това, че мога всякога да поправя погрешките изведнъж. А пък вие не знаете как да ги оправяте. За мене една погрешка е възможност да поправя своето знание. Направя една погрешка и поправя погрешката, за да помогна на някой човек.
към беседата >>
Едва съм започнал изкуството.
Не става изведнъж, като фотография. Устата на какво мяза, окото, мустаците? Сега вие се смеете. Вие бързате да кажете: „То е заблуждение. Това е погрешка.“ Чакайте, никакво заблуждение няма.
Едва съм започнал изкуството.
Вие нямате обстановка. Вие сте се приближили наблизо. Отдалече трябва да гледате тази картина. Онази картина, вижте колко е красива. Идете отблизо, колко е мазна, [нацапана].
към беседата >>
Казвам, минават мисли, но тези мисли са на посторонни същества.
Не искам да ви съдя. Тези мисли, които излазят от нас, не са винаги приятни на Господа. Някой път аз казвам, като вас мисля: Дали тия хора са толкоз будали, че не ме разбират или аз съм толкоз будала, че не зная как да им говоря? Дали те са будали или аз съм будала. Дали те са толкоз лоши, че не могат да възприемат или аз съм толкоз лош, че не мога да предам.
Казвам, минават мисли, но тези мисли са на посторонни същества.
На тях казвам: „Аз не съм по-лош от вас.“ Казвам: Аз съм лош, като вас, но се различавам по това, че мога всякога да поправя погрешките изведнъж. А пък вие не знаете как да ги оправяте. За мене една погрешка е възможност да поправя своето знание. Направя една погрешка и поправя погрешката, за да помогна на някой човек. Ако не поправя погрешката, не мога да помогна.
към беседата >>
Вие нямате обстановка.
Устата на какво мяза, окото, мустаците? Сега вие се смеете. Вие бързате да кажете: „То е заблуждение. Това е погрешка.“ Чакайте, никакво заблуждение няма. Едва съм започнал изкуството.
Вие нямате обстановка.
Вие сте се приближили наблизо. Отдалече трябва да гледате тази картина. Онази картина, вижте колко е красива. Идете отблизо, колко е мазна, [нацапана]. Отдалече, като гледам, като че водата се движи.
към беседата >>
На тях казвам: „Аз не съм по-лош от вас.“ Казвам: Аз съм лош, като вас, но се различавам по това, че мога всякога да поправя погрешките изведнъж.
Тези мисли, които излазят от нас, не са винаги приятни на Господа. Някой път аз казвам, като вас мисля: Дали тия хора са толкоз будали, че не ме разбират или аз съм толкоз будала, че не зная как да им говоря? Дали те са будали или аз съм будала. Дали те са толкоз лоши, че не могат да възприемат или аз съм толкоз лош, че не мога да предам. Казвам, минават мисли, но тези мисли са на посторонни същества.
На тях казвам: „Аз не съм по-лош от вас.“ Казвам: Аз съм лош, като вас, но се различавам по това, че мога всякога да поправя погрешките изведнъж.
А пък вие не знаете как да ги оправяте. За мене една погрешка е възможност да поправя своето знание. Направя една погрешка и поправя погрешката, за да помогна на някой човек. Ако не поправя погрешката, не мога да помогна. Трябва да поправя погрешката, за да сляза при него.
към беседата >>
Вие сте се приближили наблизо.
Сега вие се смеете. Вие бързате да кажете: „То е заблуждение. Това е погрешка.“ Чакайте, никакво заблуждение няма. Едва съм започнал изкуството. Вие нямате обстановка.
Вие сте се приближили наблизо.
Отдалече трябва да гледате тази картина. Онази картина, вижте колко е красива. Идете отблизо, колко е мазна, [нацапана]. Отдалече, като гледам, като че водата се движи. Не гледайте отблизо нещата.
към беседата >>
А пък вие не знаете как да ги оправяте.
Някой път аз казвам, като вас мисля: Дали тия хора са толкоз будали, че не ме разбират или аз съм толкоз будала, че не зная как да им говоря? Дали те са будали или аз съм будала. Дали те са толкоз лоши, че не могат да възприемат или аз съм толкоз лош, че не мога да предам. Казвам, минават мисли, но тези мисли са на посторонни същества. На тях казвам: „Аз не съм по-лош от вас.“ Казвам: Аз съм лош, като вас, но се различавам по това, че мога всякога да поправя погрешките изведнъж.
А пък вие не знаете как да ги оправяте.
За мене една погрешка е възможност да поправя своето знание. Направя една погрешка и поправя погрешката, за да помогна на някой човек. Ако не поправя погрешката, не мога да помогна. Трябва да поправя погрешката, за да сляза при него. Как стават погрешките?
към беседата >>
Отдалече трябва да гледате тази картина.
Вие бързате да кажете: „То е заблуждение. Това е погрешка.“ Чакайте, никакво заблуждение няма. Едва съм започнал изкуството. Вие нямате обстановка. Вие сте се приближили наблизо.
Отдалече трябва да гледате тази картина.
Онази картина, вижте колко е красива. Идете отблизо, колко е мазна, [нацапана]. Отдалече, като гледам, като че водата се движи. Не гледайте отблизо нещата. Отдалече гледайте.
към беседата >>
За мене една погрешка е възможност да поправя своето знание.
Дали те са будали или аз съм будала. Дали те са толкоз лоши, че не могат да възприемат или аз съм толкоз лош, че не мога да предам. Казвам, минават мисли, но тези мисли са на посторонни същества. На тях казвам: „Аз не съм по-лош от вас.“ Казвам: Аз съм лош, като вас, но се различавам по това, че мога всякога да поправя погрешките изведнъж. А пък вие не знаете как да ги оправяте.
За мене една погрешка е възможност да поправя своето знание.
Направя една погрешка и поправя погрешката, за да помогна на някой човек. Ако не поправя погрешката, не мога да помогна. Трябва да поправя погрешката, за да сляза при него. Как стават погрешките? Често някой падне в някой трап.
към беседата >>
Онази картина, вижте колко е красива.
Това е погрешка.“ Чакайте, никакво заблуждение няма. Едва съм започнал изкуството. Вие нямате обстановка. Вие сте се приближили наблизо. Отдалече трябва да гледате тази картина.
Онази картина, вижте колко е красива.
Идете отблизо, колко е мазна, [нацапана]. Отдалече, като гледам, като че водата се движи. Не гледайте отблизо нещата. Отдалече гледайте. Някой път, вие се приближавате и като се приближите много близо при човека, ти ще научиш нещо и тогава се самозаблудите.
към беседата >>
Направя една погрешка и поправя погрешката, за да помогна на някой човек.
Дали те са толкоз лоши, че не могат да възприемат или аз съм толкоз лош, че не мога да предам. Казвам, минават мисли, но тези мисли са на посторонни същества. На тях казвам: „Аз не съм по-лош от вас.“ Казвам: Аз съм лош, като вас, но се различавам по това, че мога всякога да поправя погрешките изведнъж. А пък вие не знаете как да ги оправяте. За мене една погрешка е възможност да поправя своето знание.
Направя една погрешка и поправя погрешката, за да помогна на някой човек.
Ако не поправя погрешката, не мога да помогна. Трябва да поправя погрешката, за да сляза при него. Как стават погрешките? Често някой падне в някой трап. Аз, като се навеждам над трапа да го гледам и хоп, отгоре и аз сляза долу и като сляза долу, изхвърля го навън из трапа.
към беседата >>
Идете отблизо, колко е мазна, [нацапана].
Едва съм започнал изкуството. Вие нямате обстановка. Вие сте се приближили наблизо. Отдалече трябва да гледате тази картина. Онази картина, вижте колко е красива.
Идете отблизо, колко е мазна, [нацапана].
Отдалече, като гледам, като че водата се движи. Не гледайте отблизо нещата. Отдалече гледайте. Някой път, вие се приближавате и като се приближите много близо при човека, ти ще научиш нещо и тогава се самозаблудите. Човек не е едно същество, което да го виждате отблизо.
към беседата >>
Ако не поправя погрешката, не мога да помогна.
Казвам, минават мисли, но тези мисли са на посторонни същества. На тях казвам: „Аз не съм по-лош от вас.“ Казвам: Аз съм лош, като вас, но се различавам по това, че мога всякога да поправя погрешките изведнъж. А пък вие не знаете как да ги оправяте. За мене една погрешка е възможност да поправя своето знание. Направя една погрешка и поправя погрешката, за да помогна на някой човек.
Ако не поправя погрешката, не мога да помогна.
Трябва да поправя погрешката, за да сляза при него. Как стават погрешките? Често някой падне в някой трап. Аз, като се навеждам над трапа да го гледам и хоп, отгоре и аз сляза долу и като сляза долу, изхвърля го навън из трапа. Той, като падне отвън, аз казвам: „Ще идеш да вземеш едно въже.“ Донесе въжето, пусне ми го, въжето и аз по въжето ще изляза навън.
към беседата >>
Отдалече, като гледам, като че водата се движи.
Вие нямате обстановка. Вие сте се приближили наблизо. Отдалече трябва да гледате тази картина. Онази картина, вижте колко е красива. Идете отблизо, колко е мазна, [нацапана].
Отдалече, като гледам, като че водата се движи.
Не гледайте отблизо нещата. Отдалече гледайте. Някой път, вие се приближавате и като се приближите много близо при човека, ти ще научиш нещо и тогава се самозаблудите. Човек не е едно същество, което да го виждате отблизо. Човекът отдалеч трябва да го гледате, от хиляди и хиляди километри.
към беседата >>
Трябва да поправя погрешката, за да сляза при него.
На тях казвам: „Аз не съм по-лош от вас.“ Казвам: Аз съм лош, като вас, но се различавам по това, че мога всякога да поправя погрешките изведнъж. А пък вие не знаете как да ги оправяте. За мене една погрешка е възможност да поправя своето знание. Направя една погрешка и поправя погрешката, за да помогна на някой човек. Ако не поправя погрешката, не мога да помогна.
Трябва да поправя погрешката, за да сляза при него.
Как стават погрешките? Често някой падне в някой трап. Аз, като се навеждам над трапа да го гледам и хоп, отгоре и аз сляза долу и като сляза долу, изхвърля го навън из трапа. Той, като падне отвън, аз казвам: „Ще идеш да вземеш едно въже.“ Донесе въжето, пусне ми го, въжето и аз по въжето ще изляза навън. Той минава за мой благодетел.
към беседата >>
Не гледайте отблизо нещата.
Вие сте се приближили наблизо. Отдалече трябва да гледате тази картина. Онази картина, вижте колко е красива. Идете отблизо, колко е мазна, [нацапана]. Отдалече, като гледам, като че водата се движи.
Не гледайте отблизо нещата.
Отдалече гледайте. Някой път, вие се приближавате и като се приближите много близо при човека, ти ще научиш нещо и тогава се самозаблудите. Човек не е едно същество, което да го виждате отблизо. Човекът отдалеч трябва да го гледате, от хиляди и хиляди километри. Щом се приближиш при него, няма да го видиш.
към беседата >>
Как стават погрешките?
А пък вие не знаете как да ги оправяте. За мене една погрешка е възможност да поправя своето знание. Направя една погрешка и поправя погрешката, за да помогна на някой човек. Ако не поправя погрешката, не мога да помогна. Трябва да поправя погрешката, за да сляза при него.
Как стават погрешките?
Често някой падне в някой трап. Аз, като се навеждам над трапа да го гледам и хоп, отгоре и аз сляза долу и като сляза долу, изхвърля го навън из трапа. Той, като падне отвън, аз казвам: „Ще идеш да вземеш едно въже.“ Донесе въжето, пусне ми го, въжето и аз по въжето ще изляза навън. Той минава за мой благодетел. Казва: „Аз го извадих.“ Това са погрешките, които постоянно стават в света.
към беседата >>
Отдалече гледайте.
Отдалече трябва да гледате тази картина. Онази картина, вижте колко е красива. Идете отблизо, колко е мазна, [нацапана]. Отдалече, като гледам, като че водата се движи. Не гледайте отблизо нещата.
Отдалече гледайте.
Някой път, вие се приближавате и като се приближите много близо при човека, ти ще научиш нещо и тогава се самозаблудите. Човек не е едно същество, което да го виждате отблизо. Човекът отдалеч трябва да го гледате, от хиляди и хиляди километри. Щом се приближиш при него, няма да го видиш. Ако идете на слънцето, какво ще видите?
към беседата >>
Често някой падне в някой трап.
За мене една погрешка е възможност да поправя своето знание. Направя една погрешка и поправя погрешката, за да помогна на някой човек. Ако не поправя погрешката, не мога да помогна. Трябва да поправя погрешката, за да сляза при него. Как стават погрешките?
Често някой падне в някой трап.
Аз, като се навеждам над трапа да го гледам и хоп, отгоре и аз сляза долу и като сляза долу, изхвърля го навън из трапа. Той, като падне отвън, аз казвам: „Ще идеш да вземеш едно въже.“ Донесе въжето, пусне ми го, въжето и аз по въжето ще изляза навън. Той минава за мой благодетел. Казва: „Аз го извадих.“ Това са погрешките, които постоянно стават в света. Ако ти не направиш една погрешка, тя е една възможност.
към беседата >>
Някой път, вие се приближавате и като се приближите много близо при човека, ти ще научиш нещо и тогава се самозаблудите.
Онази картина, вижте колко е красива. Идете отблизо, колко е мазна, [нацапана]. Отдалече, като гледам, като че водата се движи. Не гледайте отблизо нещата. Отдалече гледайте.
Някой път, вие се приближавате и като се приближите много близо при човека, ти ще научиш нещо и тогава се самозаблудите.
Човек не е едно същество, което да го виждате отблизо. Човекът отдалеч трябва да го гледате, от хиляди и хиляди километри. Щом се приближиш при него, няма да го видиш. Ако идете на слънцето, какво ще видите? Нищо няма да видите.
към беседата >>
Аз, като се навеждам над трапа да го гледам и хоп, отгоре и аз сляза долу и като сляза долу, изхвърля го навън из трапа.
Направя една погрешка и поправя погрешката, за да помогна на някой човек. Ако не поправя погрешката, не мога да помогна. Трябва да поправя погрешката, за да сляза при него. Как стават погрешките? Често някой падне в някой трап.
Аз, като се навеждам над трапа да го гледам и хоп, отгоре и аз сляза долу и като сляза долу, изхвърля го навън из трапа.
Той, като падне отвън, аз казвам: „Ще идеш да вземеш едно въже.“ Донесе въжето, пусне ми го, въжето и аз по въжето ще изляза навън. Той минава за мой благодетел. Казва: „Аз го извадих.“ Това са погрешките, които постоянно стават в света. Ако ти не направиш една погрешка, тя е една възможност. Не правете повече погрешки, отколкото трябва.
към беседата >>
Човек не е едно същество, което да го виждате отблизо.
Идете отблизо, колко е мазна, [нацапана]. Отдалече, като гледам, като че водата се движи. Не гледайте отблизо нещата. Отдалече гледайте. Някой път, вие се приближавате и като се приближите много близо при човека, ти ще научиш нещо и тогава се самозаблудите.
Човек не е едно същество, което да го виждате отблизо.
Човекът отдалеч трябва да го гледате, от хиляди и хиляди километри. Щом се приближиш при него, няма да го видиш. Ако идете на слънцето, какво ще видите? Нищо няма да видите. Туй, хубавото слънце, както сега [ни] се показва, вие ще видите съвсем друго, отколкото сега виждате.
към беседата >>
Той, като падне отвън, аз казвам: „Ще идеш да вземеш едно въже.“ Донесе въжето, пусне ми го, въжето и аз по въжето ще изляза навън.
Ако не поправя погрешката, не мога да помогна. Трябва да поправя погрешката, за да сляза при него. Как стават погрешките? Често някой падне в някой трап. Аз, като се навеждам над трапа да го гледам и хоп, отгоре и аз сляза долу и като сляза долу, изхвърля го навън из трапа.
Той, като падне отвън, аз казвам: „Ще идеш да вземеш едно въже.“ Донесе въжето, пусне ми го, въжето и аз по въжето ще изляза навън.
Той минава за мой благодетел. Казва: „Аз го извадих.“ Това са погрешките, които постоянно стават в света. Ако ти не направиш една погрешка, тя е една възможност. Не правете повече погрешки, отколкото трябва. На ден, колко погрешки трябва да се направят?
към беседата >>
Човекът отдалеч трябва да го гледате, от хиляди и хиляди километри.
Отдалече, като гледам, като че водата се движи. Не гледайте отблизо нещата. Отдалече гледайте. Някой път, вие се приближавате и като се приближите много близо при човека, ти ще научиш нещо и тогава се самозаблудите. Човек не е едно същество, което да го виждате отблизо.
Човекът отдалеч трябва да го гледате, от хиляди и хиляди километри.
Щом се приближиш при него, няма да го видиш. Ако идете на слънцето, какво ще видите? Нищо няма да видите. Туй, хубавото слънце, както сега [ни] се показва, вие ще видите съвсем друго, отколкото сега виждате. Ако идете на слънцето, най-първо ще се натъкнете на една температура отвън, 7000 градуса според научните данни.
към беседата >>
Той минава за мой благодетел.
Трябва да поправя погрешката, за да сляза при него. Как стават погрешките? Често някой падне в някой трап. Аз, като се навеждам над трапа да го гледам и хоп, отгоре и аз сляза долу и като сляза долу, изхвърля го навън из трапа. Той, като падне отвън, аз казвам: „Ще идеш да вземеш едно въже.“ Донесе въжето, пусне ми го, въжето и аз по въжето ще изляза навън.
Той минава за мой благодетел.
Казва: „Аз го извадих.“ Това са погрешките, които постоянно стават в света. Ако ти не направиш една погрешка, тя е една възможност. Не правете повече погрешки, отколкото трябва. На ден, колко погрешки трябва да се направят? Колко погрешки вие бихте желали да направите на ден?
към беседата >>
Щом се приближиш при него, няма да го видиш.
Не гледайте отблизо нещата. Отдалече гледайте. Някой път, вие се приближавате и като се приближите много близо при човека, ти ще научиш нещо и тогава се самозаблудите. Човек не е едно същество, което да го виждате отблизо. Човекът отдалеч трябва да го гледате, от хиляди и хиляди километри.
Щом се приближиш при него, няма да го видиш.
Ако идете на слънцето, какво ще видите? Нищо няма да видите. Туй, хубавото слънце, както сега [ни] се показва, вие ще видите съвсем друго, отколкото сега виждате. Ако идете на слънцето, най-първо ще се натъкнете на една температура отвън, 7000 градуса според научните данни. Какво ще остане от вас?
към беседата >>
Казва: „Аз го извадих.“ Това са погрешките, които постоянно стават в света.
Как стават погрешките? Често някой падне в някой трап. Аз, като се навеждам над трапа да го гледам и хоп, отгоре и аз сляза долу и като сляза долу, изхвърля го навън из трапа. Той, като падне отвън, аз казвам: „Ще идеш да вземеш едно въже.“ Донесе въжето, пусне ми го, въжето и аз по въжето ще изляза навън. Той минава за мой благодетел.
Казва: „Аз го извадих.“ Това са погрешките, които постоянно стават в света.
Ако ти не направиш една погрешка, тя е една възможност. Не правете повече погрешки, отколкото трябва. На ден, колко погрешки трябва да се направят? Колко погрешки вие бихте желали да направите на ден? Вие, като майка, имате две деца.
към беседата >>
Ако идете на слънцето, какво ще видите?
Отдалече гледайте. Някой път, вие се приближавате и като се приближите много близо при човека, ти ще научиш нещо и тогава се самозаблудите. Човек не е едно същество, което да го виждате отблизо. Човекът отдалеч трябва да го гледате, от хиляди и хиляди километри. Щом се приближиш при него, няма да го видиш.
Ако идете на слънцето, какво ще видите?
Нищо няма да видите. Туй, хубавото слънце, както сега [ни] се показва, вие ще видите съвсем друго, отколкото сега виждате. Ако идете на слънцето, най-първо ще се натъкнете на една температура отвън, 7000 градуса според научните данни. Какво ще остане от вас? Щом влезете в слънцето, и то имало температура, но и там не можете да живеете.
към беседата >>
Ако ти не направиш една погрешка, тя е една възможност.
Често някой падне в някой трап. Аз, като се навеждам над трапа да го гледам и хоп, отгоре и аз сляза долу и като сляза долу, изхвърля го навън из трапа. Той, като падне отвън, аз казвам: „Ще идеш да вземеш едно въже.“ Донесе въжето, пусне ми го, въжето и аз по въжето ще изляза навън. Той минава за мой благодетел. Казва: „Аз го извадих.“ Това са погрешките, които постоянно стават в света.
Ако ти не направиш една погрешка, тя е една възможност.
Не правете повече погрешки, отколкото трябва. На ден, колко погрешки трябва да се направят? Колко погрешки вие бихте желали да направите на ден? Вие, като майка, имате две деца. Няма ли да направите погрешка, като Якова?
към беседата >>
Нищо няма да видите.
Някой път, вие се приближавате и като се приближите много близо при човека, ти ще научиш нещо и тогава се самозаблудите. Човек не е едно същество, което да го виждате отблизо. Човекът отдалеч трябва да го гледате, от хиляди и хиляди километри. Щом се приближиш при него, няма да го видиш. Ако идете на слънцето, какво ще видите?
Нищо няма да видите.
Туй, хубавото слънце, както сега [ни] се показва, вие ще видите съвсем друго, отколкото сега виждате. Ако идете на слънцето, най-първо ще се натъкнете на една температура отвън, 7000 градуса според научните данни. Какво ще остане от вас? Щом влезете в слънцето, и то имало температура, но и там не можете да живеете. Тогава ще се натъкнете на друга мъчнотия.
към беседата >>
Не правете повече погрешки, отколкото трябва.
Аз, като се навеждам над трапа да го гледам и хоп, отгоре и аз сляза долу и като сляза долу, изхвърля го навън из трапа. Той, като падне отвън, аз казвам: „Ще идеш да вземеш едно въже.“ Донесе въжето, пусне ми го, въжето и аз по въжето ще изляза навън. Той минава за мой благодетел. Казва: „Аз го извадих.“ Това са погрешките, които постоянно стават в света. Ако ти не направиш една погрешка, тя е една възможност.
Не правете повече погрешки, отколкото трябва.
На ден, колко погрешки трябва да се направят? Колко погрешки вие бихте желали да направите на ден? Вие, като майка, имате две деца. Няма ли да направите погрешка, като Якова? Ако имате две деца, на Йосифа ще турите по-хубава дрешка.
към беседата >>
Туй, хубавото слънце, както сега [ни] се показва, вие ще видите съвсем друго, отколкото сега виждате.
Човек не е едно същество, което да го виждате отблизо. Човекът отдалеч трябва да го гледате, от хиляди и хиляди километри. Щом се приближиш при него, няма да го видиш. Ако идете на слънцето, какво ще видите? Нищо няма да видите.
Туй, хубавото слънце, както сега [ни] се показва, вие ще видите съвсем друго, отколкото сега виждате.
Ако идете на слънцето, най-първо ще се натъкнете на една температура отвън, 7000 градуса според научните данни. Какво ще остане от вас? Щом влезете в слънцето, и то имало температура, но и там не можете да живеете. Тогава ще се натъкнете на друга мъчнотия. Ти, който тежиш 60 кг, там ще тежиш 10 хиляди килограма.
към беседата >>
На ден, колко погрешки трябва да се направят?
Той, като падне отвън, аз казвам: „Ще идеш да вземеш едно въже.“ Донесе въжето, пусне ми го, въжето и аз по въжето ще изляза навън. Той минава за мой благодетел. Казва: „Аз го извадих.“ Това са погрешките, които постоянно стават в света. Ако ти не направиш една погрешка, тя е една възможност. Не правете повече погрешки, отколкото трябва.
На ден, колко погрешки трябва да се направят?
Колко погрешки вие бихте желали да направите на ден? Вие, като майка, имате две деца. Няма ли да направите погрешка, като Якова? Ако имате две деца, на Йосифа ще турите по-хубава дрешка. На Якова всичката погрешка беше там, че имаше две жени.
към беседата >>
Ако идете на слънцето, най-първо ще се натъкнете на една температура отвън, 7000 градуса според научните данни.
Човекът отдалеч трябва да го гледате, от хиляди и хиляди километри. Щом се приближиш при него, няма да го видиш. Ако идете на слънцето, какво ще видите? Нищо няма да видите. Туй, хубавото слънце, както сега [ни] се показва, вие ще видите съвсем друго, отколкото сега виждате.
Ако идете на слънцето, най-първо ще се натъкнете на една температура отвън, 7000 градуса според научните данни.
Какво ще остане от вас? Щом влезете в слънцето, и то имало температура, но и там не можете да живеете. Тогава ще се натъкнете на друга мъчнотия. Ти, който тежиш 60 кг, там ще тежиш 10 хиляди килограма. Как ще носиш тази тежест?
към беседата >>
Колко погрешки вие бихте желали да направите на ден?
Той минава за мой благодетел. Казва: „Аз го извадих.“ Това са погрешките, които постоянно стават в света. Ако ти не направиш една погрешка, тя е една възможност. Не правете повече погрешки, отколкото трябва. На ден, колко погрешки трябва да се направят?
Колко погрешки вие бихте желали да направите на ден?
Вие, като майка, имате две деца. Няма ли да направите погрешка, като Якова? Ако имате две деца, на Йосифа ще турите по-хубава дрешка. На Якова всичката погрешка беше там, че имаше две жени. Едната не я обичаше, понеже не беше красива.
към беседата >>
Какво ще остане от вас?
Щом се приближиш при него, няма да го видиш. Ако идете на слънцето, какво ще видите? Нищо няма да видите. Туй, хубавото слънце, както сега [ни] се показва, вие ще видите съвсем друго, отколкото сега виждате. Ако идете на слънцето, най-първо ще се натъкнете на една температура отвън, 7000 градуса според научните данни.
Какво ще остане от вас?
Щом влезете в слънцето, и то имало температура, но и там не можете да живеете. Тогава ще се натъкнете на друга мъчнотия. Ти, който тежиш 60 кг, там ще тежиш 10 хиляди килограма. Как ще носиш тази тежест? Вие се чудите, като идете на слънцето, с какво тяло ще идете.
към беседата >>
Вие, като майка, имате две деца.
Казва: „Аз го извадих.“ Това са погрешките, които постоянно стават в света. Ако ти не направиш една погрешка, тя е една възможност. Не правете повече погрешки, отколкото трябва. На ден, колко погрешки трябва да се направят? Колко погрешки вие бихте желали да направите на ден?
Вие, като майка, имате две деца.
Няма ли да направите погрешка, като Якова? Ако имате две деца, на Йосифа ще турите по-хубава дрешка. На Якова всичката погрешка беше там, че имаше две жени. Едната не я обичаше, понеже не беше красива. Тя беше жена по закон.
към беседата >>
Щом влезете в слънцето, и то имало температура, но и там не можете да живеете.
Ако идете на слънцето, какво ще видите? Нищо няма да видите. Туй, хубавото слънце, както сега [ни] се показва, вие ще видите съвсем друго, отколкото сега виждате. Ако идете на слънцето, най-първо ще се натъкнете на една температура отвън, 7000 градуса според научните данни. Какво ще остане от вас?
Щом влезете в слънцето, и то имало температура, но и там не можете да живеете.
Тогава ще се натъкнете на друга мъчнотия. Ти, който тежиш 60 кг, там ще тежиш 10 хиляди килограма. Как ще носиш тази тежест? Вие се чудите, като идете на слънцето, с какво тяло ще идете. Ако ти си с това тяло, не може да се мръднеш, ти ще бъдеш арестуван.
към беседата >>
Няма ли да направите погрешка, като Якова?
Ако ти не направиш една погрешка, тя е една възможност. Не правете повече погрешки, отколкото трябва. На ден, колко погрешки трябва да се направят? Колко погрешки вие бихте желали да направите на ден? Вие, като майка, имате две деца.
Няма ли да направите погрешка, като Якова?
Ако имате две деца, на Йосифа ще турите по-хубава дрешка. На Якова всичката погрешка беше там, че имаше две жени. Едната не я обичаше, понеже не беше красива. Тя беше жена по закон. А другата беше по сърцето му.
към беседата >>
Тогава ще се натъкнете на друга мъчнотия.
Нищо няма да видите. Туй, хубавото слънце, както сега [ни] се показва, вие ще видите съвсем друго, отколкото сега виждате. Ако идете на слънцето, най-първо ще се натъкнете на една температура отвън, 7000 градуса според научните данни. Какво ще остане от вас? Щом влезете в слънцето, и то имало температура, но и там не можете да живеете.
Тогава ще се натъкнете на друга мъчнотия.
Ти, който тежиш 60 кг, там ще тежиш 10 хиляди килограма. Как ще носиш тази тежест? Вие се чудите, като идете на слънцето, с какво тяло ще идете. Ако ти си с това тяло, не може да се мръднеш, ти ще бъдеш арестуван. Като идеш на слънцето, трябва да носиш половината материя от материята, която имаш.
към беседата >>
Ако имате две деца, на Йосифа ще турите по-хубава дрешка.
Не правете повече погрешки, отколкото трябва. На ден, колко погрешки трябва да се направят? Колко погрешки вие бихте желали да направите на ден? Вие, като майка, имате две деца. Няма ли да направите погрешка, като Якова?
Ако имате две деца, на Йосифа ще турите по-хубава дрешка.
На Якова всичката погрешка беше там, че имаше две жени. Едната не я обичаше, понеже не беше красива. Тя беше жена по закон. А другата беше по сърцето му. От нея беше роден Йосиф.
към беседата >>
Ти, който тежиш 60 кг, там ще тежиш 10 хиляди килограма.
Туй, хубавото слънце, както сега [ни] се показва, вие ще видите съвсем друго, отколкото сега виждате. Ако идете на слънцето, най-първо ще се натъкнете на една температура отвън, 7000 градуса според научните данни. Какво ще остане от вас? Щом влезете в слънцето, и то имало температура, но и там не можете да живеете. Тогава ще се натъкнете на друга мъчнотия.
Ти, който тежиш 60 кг, там ще тежиш 10 хиляди килограма.
Как ще носиш тази тежест? Вие се чудите, като идете на слънцето, с какво тяло ще идете. Ако ти си с това тяло, не може да се мръднеш, ти ще бъдеш арестуван. Като идеш на слънцето, трябва да носиш половината материя от материята, която имаш. Тази материя, като идеш, ще се увеличи, ще започне[ш] да растеш според законите на слънцето.
към беседата >>
На Якова всичката погрешка беше там, че имаше две жени.
На ден, колко погрешки трябва да се направят? Колко погрешки вие бихте желали да направите на ден? Вие, като майка, имате две деца. Няма ли да направите погрешка, като Якова? Ако имате две деца, на Йосифа ще турите по-хубава дрешка.
На Якова всичката погрешка беше там, че имаше две жени.
Едната не я обичаше, понеже не беше красива. Тя беше жена по закон. А другата беше по сърцето му. От нея беше роден Йосиф. И какво сполетя бащата, който не знаеше как да постъпи?
към беседата >>
Как ще носиш тази тежест?
Ако идете на слънцето, най-първо ще се натъкнете на една температура отвън, 7000 градуса според научните данни. Какво ще остане от вас? Щом влезете в слънцето, и то имало температура, но и там не можете да живеете. Тогава ще се натъкнете на друга мъчнотия. Ти, който тежиш 60 кг, там ще тежиш 10 хиляди килограма.
Как ще носиш тази тежест?
Вие се чудите, като идете на слънцето, с какво тяло ще идете. Ако ти си с това тяло, не може да се мръднеш, ти ще бъдеш арестуван. Като идеш на слънцето, трябва да носиш половината материя от материята, която имаш. Тази материя, като идеш, ще се увеличи, ще започне[ш] да растеш според законите на слънцето. Да оставим тия работи, разбиране трябва.
към беседата >>
Едната не я обичаше, понеже не беше красива.
Колко погрешки вие бихте желали да направите на ден? Вие, като майка, имате две деца. Няма ли да направите погрешка, като Якова? Ако имате две деца, на Йосифа ще турите по-хубава дрешка. На Якова всичката погрешка беше там, че имаше две жени.
Едната не я обичаше, понеже не беше красива.
Тя беше жена по закон. А другата беше по сърцето му. От нея беше роден Йосиф. И какво сполетя бащата, който не знаеше как да постъпи? Без малко братята му щяха да утрепят Йосифа, заради любовта, която бащата имаше и заради шарената му дреха.
към беседата >>
Вие се чудите, като идете на слънцето, с какво тяло ще идете.
Какво ще остане от вас? Щом влезете в слънцето, и то имало температура, но и там не можете да живеете. Тогава ще се натъкнете на друга мъчнотия. Ти, който тежиш 60 кг, там ще тежиш 10 хиляди килограма. Как ще носиш тази тежест?
Вие се чудите, като идете на слънцето, с какво тяло ще идете.
Ако ти си с това тяло, не може да се мръднеш, ти ще бъдеш арестуван. Като идеш на слънцето, трябва да носиш половината материя от материята, която имаш. Тази материя, като идеш, ще се увеличи, ще започне[ш] да растеш според законите на слънцето. Да оставим тия работи, разбиране трябва. То е висша математика.
към беседата >>
Тя беше жена по закон.
Вие, като майка, имате две деца. Няма ли да направите погрешка, като Якова? Ако имате две деца, на Йосифа ще турите по-хубава дрешка. На Якова всичката погрешка беше там, че имаше две жени. Едната не я обичаше, понеже не беше красива.
Тя беше жена по закон.
А другата беше по сърцето му. От нея беше роден Йосиф. И какво сполетя бащата, който не знаеше как да постъпи? Без малко братята му щяха да утрепят Йосифа, заради любовта, която бащата имаше и заради шарената му дреха. Вие, с вашата любов, повдигате жлъчката на другите.
към беседата >>
Ако ти си с това тяло, не може да се мръднеш, ти ще бъдеш арестуван.
Щом влезете в слънцето, и то имало температура, но и там не можете да живеете. Тогава ще се натъкнете на друга мъчнотия. Ти, който тежиш 60 кг, там ще тежиш 10 хиляди килограма. Как ще носиш тази тежест? Вие се чудите, като идете на слънцето, с какво тяло ще идете.
Ако ти си с това тяло, не може да се мръднеш, ти ще бъдеш арестуван.
Като идеш на слънцето, трябва да носиш половината материя от материята, която имаш. Тази материя, като идеш, ще се увеличи, ще започне[ш] да растеш според законите на слънцето. Да оставим тия работи, разбиране трябва. То е висша математика. „Не може ли да живеем на слънцето?
към беседата >>
А другата беше по сърцето му.
Няма ли да направите погрешка, като Якова? Ако имате две деца, на Йосифа ще турите по-хубава дрешка. На Якова всичката погрешка беше там, че имаше две жени. Едната не я обичаше, понеже не беше красива. Тя беше жена по закон.
А другата беше по сърцето му.
От нея беше роден Йосиф. И какво сполетя бащата, който не знаеше как да постъпи? Без малко братята му щяха да утрепят Йосифа, заради любовта, която бащата имаше и заради шарената му дреха. Вие, с вашата любов, повдигате жлъчката на другите. От ред години виждам, колцина верующи не са си подигнали злъчката, че моята любов към някого е била повече.
към беседата >>
Като идеш на слънцето, трябва да носиш половината материя от материята, която имаш.
Тогава ще се натъкнете на друга мъчнотия. Ти, който тежиш 60 кг, там ще тежиш 10 хиляди килограма. Как ще носиш тази тежест? Вие се чудите, като идете на слънцето, с какво тяло ще идете. Ако ти си с това тяло, не може да се мръднеш, ти ще бъдеш арестуван.
Като идеш на слънцето, трябва да носиш половината материя от материята, която имаш.
Тази материя, като идеш, ще се увеличи, ще започне[ш] да растеш според законите на слънцето. Да оставим тия работи, разбиране трябва. То е висша математика. „Не може ли да живеем на слънцето? “ – Може, но там другояче са устроени телата на хората.
към беседата >>
От нея беше роден Йосиф.
Ако имате две деца, на Йосифа ще турите по-хубава дрешка. На Якова всичката погрешка беше там, че имаше две жени. Едната не я обичаше, понеже не беше красива. Тя беше жена по закон. А другата беше по сърцето му.
От нея беше роден Йосиф.
И какво сполетя бащата, който не знаеше как да постъпи? Без малко братята му щяха да утрепят Йосифа, заради любовта, която бащата имаше и заради шарената му дреха. Вие, с вашата любов, повдигате жлъчката на другите. От ред години виждам, колцина верующи не са си подигнали злъчката, че моята любов към някого е била повече. Възможно е, изобилие има.
към беседата >>
Тази материя, като идеш, ще се увеличи, ще започне[ш] да растеш според законите на слънцето.
Ти, който тежиш 60 кг, там ще тежиш 10 хиляди килограма. Как ще носиш тази тежест? Вие се чудите, като идете на слънцето, с какво тяло ще идете. Ако ти си с това тяло, не може да се мръднеш, ти ще бъдеш арестуван. Като идеш на слънцето, трябва да носиш половината материя от материята, която имаш.
Тази материя, като идеш, ще се увеличи, ще започне[ш] да растеш според законите на слънцето.
Да оставим тия работи, разбиране трябва. То е висша математика. „Не може ли да живеем на слънцето? “ – Може, но там другояче са устроени телата на хората. Онези жители, които живеят на слънцето, другояче са устроени.
към беседата >>
И какво сполетя бащата, който не знаеше как да постъпи?
На Якова всичката погрешка беше там, че имаше две жени. Едната не я обичаше, понеже не беше красива. Тя беше жена по закон. А другата беше по сърцето му. От нея беше роден Йосиф.
И какво сполетя бащата, който не знаеше как да постъпи?
Без малко братята му щяха да утрепят Йосифа, заради любовта, която бащата имаше и заради шарената му дреха. Вие, с вашата любов, повдигате жлъчката на другите. От ред години виждам, колцина верующи не са си подигнали злъчката, че моята любов към някого е била повече. Възможно е, изобилие има. Аз гледам другояче.
към беседата >>
Да оставим тия работи, разбиране трябва.
Как ще носиш тази тежест? Вие се чудите, като идете на слънцето, с какво тяло ще идете. Ако ти си с това тяло, не може да се мръднеш, ти ще бъдеш арестуван. Като идеш на слънцето, трябва да носиш половината материя от материята, която имаш. Тази материя, като идеш, ще се увеличи, ще започне[ш] да растеш според законите на слънцето.
Да оставим тия работи, разбиране трябва.
То е висша математика. „Не може ли да живеем на слънцето? “ – Може, но там другояче са устроени телата на хората. Онези жители, които живеят на слънцето, другояче са устроени. Ние, които живеем на земята, другояче сме устроени.
към беседата >>
Без малко братята му щяха да утрепят Йосифа, заради любовта, която бащата имаше и заради шарената му дреха.
Едната не я обичаше, понеже не беше красива. Тя беше жена по закон. А другата беше по сърцето му. От нея беше роден Йосиф. И какво сполетя бащата, който не знаеше как да постъпи?
Без малко братята му щяха да утрепят Йосифа, заради любовта, която бащата имаше и заради шарената му дреха.
Вие, с вашата любов, повдигате жлъчката на другите. От ред години виждам, колцина верующи не са си подигнали злъчката, че моята любов към някого е била повече. Възможно е, изобилие има. Аз гледам другояче. Любовта ми не е била моя любов.
към беседата >>
То е висша математика.
Вие се чудите, като идете на слънцето, с какво тяло ще идете. Ако ти си с това тяло, не може да се мръднеш, ти ще бъдеш арестуван. Като идеш на слънцето, трябва да носиш половината материя от материята, която имаш. Тази материя, като идеш, ще се увеличи, ще започне[ш] да растеш според законите на слънцето. Да оставим тия работи, разбиране трябва.
То е висша математика.
„Не може ли да живеем на слънцето? “ – Може, но там другояче са устроени телата на хората. Онези жители, които живеят на слънцето, другояче са устроени. Ние, които живеем на земята, другояче сме устроени. С нашата мисъл ще идем до слънцето.
към беседата >>
Вие, с вашата любов, повдигате жлъчката на другите.
Тя беше жена по закон. А другата беше по сърцето му. От нея беше роден Йосиф. И какво сполетя бащата, който не знаеше как да постъпи? Без малко братята му щяха да утрепят Йосифа, заради любовта, която бащата имаше и заради шарената му дреха.
Вие, с вашата любов, повдигате жлъчката на другите.
От ред години виждам, колцина верующи не са си подигнали злъчката, че моята любов към някого е била повече. Възможно е, изобилие има. Аз гледам другояче. Любовта ми не е била моя любов. То е Любовта на Бога.
към беседата >>
„Не може ли да живеем на слънцето?
Ако ти си с това тяло, не може да се мръднеш, ти ще бъдеш арестуван. Като идеш на слънцето, трябва да носиш половината материя от материята, която имаш. Тази материя, като идеш, ще се увеличи, ще започне[ш] да растеш според законите на слънцето. Да оставим тия работи, разбиране трябва. То е висша математика.
„Не може ли да живеем на слънцето?
“ – Може, но там другояче са устроени телата на хората. Онези жители, които живеят на слънцето, другояче са устроени. Ние, които живеем на земята, другояче сме устроени. С нашата мисъл ще идем до слънцето. С нашите чувства ще идем до слънцето.
към беседата >>
От ред години виждам, колцина верующи не са си подигнали злъчката, че моята любов към някого е била повече.
А другата беше по сърцето му. От нея беше роден Йосиф. И какво сполетя бащата, който не знаеше как да постъпи? Без малко братята му щяха да утрепят Йосифа, заради любовта, която бащата имаше и заради шарената му дреха. Вие, с вашата любов, повдигате жлъчката на другите.
От ред години виждам, колцина верующи не са си подигнали злъчката, че моята любов към някого е била повече.
Възможно е, изобилие има. Аз гледам другояче. Любовта ми не е била моя любов. То е Любовта на Бога. То е един изпит.
към беседата >>
“ – Може, но там другояче са устроени телата на хората.
Като идеш на слънцето, трябва да носиш половината материя от материята, която имаш. Тази материя, като идеш, ще се увеличи, ще започне[ш] да растеш според законите на слънцето. Да оставим тия работи, разбиране трябва. То е висша математика. „Не може ли да живеем на слънцето?
“ – Може, но там другояче са устроени телата на хората.
Онези жители, които живеят на слънцето, другояче са устроени. Ние, които живеем на земята, другояче сме устроени. С нашата мисъл ще идем до слънцето. С нашите чувства ще идем до слънцето. Но с нашите тела не можем да идем.
към беседата >>
Възможно е, изобилие има.
От нея беше роден Йосиф. И какво сполетя бащата, който не знаеше как да постъпи? Без малко братята му щяха да утрепят Йосифа, заради любовта, която бащата имаше и заради шарената му дреха. Вие, с вашата любов, повдигате жлъчката на другите. От ред години виждам, колцина верующи не са си подигнали злъчката, че моята любов към някого е била повече.
Възможно е, изобилие има.
Аз гледам другояче. Любовта ми не е била моя любов. То е Любовта на Бога. То е един изпит. Виждам последствията.
към беседата >>
Онези жители, които живеят на слънцето, другояче са устроени.
Тази материя, като идеш, ще се увеличи, ще започне[ш] да растеш според законите на слънцето. Да оставим тия работи, разбиране трябва. То е висша математика. „Не може ли да живеем на слънцето? “ – Може, но там другояче са устроени телата на хората.
Онези жители, които живеят на слънцето, другояче са устроени.
Ние, които живеем на земята, другояче сме устроени. С нашата мисъл ще идем до слънцето. С нашите чувства ще идем до слънцето. Но с нашите тела не можем да идем. Казвам сега, погрешките произтичат, че ние искаме да видим нещата съвършени.
към беседата >>
Аз гледам другояче.
И какво сполетя бащата, който не знаеше как да постъпи? Без малко братята му щяха да утрепят Йосифа, заради любовта, която бащата имаше и заради шарената му дреха. Вие, с вашата любов, повдигате жлъчката на другите. От ред години виждам, колцина верующи не са си подигнали злъчката, че моята любов към някого е била повече. Възможно е, изобилие има.
Аз гледам другояче.
Любовта ми не е била моя любов. То е Любовта на Бога. То е един изпит. Виждам последствията. [То] са неизбежни последствия.
към беседата >>
Ние, които живеем на земята, другояче сме устроени.
Да оставим тия работи, разбиране трябва. То е висша математика. „Не може ли да живеем на слънцето? “ – Може, но там другояче са устроени телата на хората. Онези жители, които живеят на слънцето, другояче са устроени.
Ние, които живеем на земята, другояче сме устроени.
С нашата мисъл ще идем до слънцето. С нашите чувства ще идем до слънцето. Но с нашите тела не можем да идем. Казвам сега, погрешките произтичат, че ние искаме да видим нещата съвършени. Всичките тия страдания на земята, които сега съществуват, са допуснати за нещо велико и хубаво в света, което завбъдеще ще се разкрие.
към беседата >>
Любовта ми не е била моя любов.
Без малко братята му щяха да утрепят Йосифа, заради любовта, която бащата имаше и заради шарената му дреха. Вие, с вашата любов, повдигате жлъчката на другите. От ред години виждам, колцина верующи не са си подигнали злъчката, че моята любов към някого е била повече. Възможно е, изобилие има. Аз гледам другояче.
Любовта ми не е била моя любов.
То е Любовта на Бога. То е един изпит. Виждам последствията. [То] са неизбежни последствия. Ти не може да не се радваш, когато ядеш сладко и когато ядеш горчивото, да имаш едно и също разположение.
към беседата >>
С нашата мисъл ще идем до слънцето.
То е висша математика. „Не може ли да живеем на слънцето? “ – Може, но там другояче са устроени телата на хората. Онези жители, които живеят на слънцето, другояче са устроени. Ние, които живеем на земята, другояче сме устроени.
С нашата мисъл ще идем до слънцето.
С нашите чувства ще идем до слънцето. Но с нашите тела не можем да идем. Казвам сега, погрешките произтичат, че ние искаме да видим нещата съвършени. Всичките тия страдания на земята, които сега съществуват, са допуснати за нещо велико и хубаво в света, което завбъдеще ще се разкрие. От всичките тия страдания, които сега имаме, от всичко туй, един ден ще излезе едно благо.
към беседата >>
То е Любовта на Бога.
Вие, с вашата любов, повдигате жлъчката на другите. От ред години виждам, колцина верующи не са си подигнали злъчката, че моята любов към някого е била повече. Възможно е, изобилие има. Аз гледам другояче. Любовта ми не е била моя любов.
То е Любовта на Бога.
То е един изпит. Виждам последствията. [То] са неизбежни последствия. Ти не може да не се радваш, когато ядеш сладко и когато ядеш горчивото, да имаш едно и също разположение. Еднакво трябва да бъде.
към беседата >>
С нашите чувства ще идем до слънцето.
„Не може ли да живеем на слънцето? “ – Може, но там другояче са устроени телата на хората. Онези жители, които живеят на слънцето, другояче са устроени. Ние, които живеем на земята, другояче сме устроени. С нашата мисъл ще идем до слънцето.
С нашите чувства ще идем до слънцето.
Но с нашите тела не можем да идем. Казвам сега, погрешките произтичат, че ние искаме да видим нещата съвършени. Всичките тия страдания на земята, които сега съществуват, са допуснати за нещо велико и хубаво в света, което завбъдеще ще се разкрие. От всичките тия страдания, които сега имаме, от всичко туй, един ден ще излезе едно благо. Ще кажете, че Господ е Всемъдър, Всесилен, че е допуснал тия противоречия.
към беседата >>
То е един изпит.
От ред години виждам, колцина верующи не са си подигнали злъчката, че моята любов към някого е била повече. Възможно е, изобилие има. Аз гледам другояче. Любовта ми не е била моя любов. То е Любовта на Бога.
То е един изпит.
Виждам последствията. [То] са неизбежни последствия. Ти не може да не се радваш, когато ядеш сладко и когато ядеш горчивото, да имаш едно и също разположение. Еднакво трябва да бъде. Когато Бог показва Любовта Си към някого, Той има някаква цел.
към беседата >>
Но с нашите тела не можем да идем.
“ – Може, но там другояче са устроени телата на хората. Онези жители, които живеят на слънцето, другояче са устроени. Ние, които живеем на земята, другояче сме устроени. С нашата мисъл ще идем до слънцето. С нашите чувства ще идем до слънцето.
Но с нашите тела не можем да идем.
Казвам сега, погрешките произтичат, че ние искаме да видим нещата съвършени. Всичките тия страдания на земята, които сега съществуват, са допуснати за нещо велико и хубаво в света, което завбъдеще ще се разкрие. От всичките тия страдания, които сега имаме, от всичко туй, един ден ще излезе едно благо. Ще кажете, че Господ е Всемъдър, Всесилен, че е допуснал тия противоречия. Те са една задача заради Него, не са задачи заради нас.
към беседата >>
Виждам последствията.
Възможно е, изобилие има. Аз гледам другояче. Любовта ми не е била моя любов. То е Любовта на Бога. То е един изпит.
Виждам последствията.
[То] са неизбежни последствия. Ти не може да не се радваш, когато ядеш сладко и когато ядеш горчивото, да имаш едно и също разположение. Еднакво трябва да бъде. Когато Бог показва Любовта Си към някого, Той има някаква цел. Аз не се вра в Неговата Мисъл каква е, но аз искам да покажа Любовта.
към беседата >>
Казвам сега, погрешките произтичат, че ние искаме да видим нещата съвършени.
Онези жители, които живеят на слънцето, другояче са устроени. Ние, които живеем на земята, другояче сме устроени. С нашата мисъл ще идем до слънцето. С нашите чувства ще идем до слънцето. Но с нашите тела не можем да идем.
Казвам сега, погрешките произтичат, че ние искаме да видим нещата съвършени.
Всичките тия страдания на земята, които сега съществуват, са допуснати за нещо велико и хубаво в света, което завбъдеще ще се разкрие. От всичките тия страдания, които сега имаме, от всичко туй, един ден ще излезе едно благо. Ще кажете, че Господ е Всемъдър, Всесилен, че е допуснал тия противоречия. Те са една задача заради Него, не са задачи заради нас. Казвате: „Защо е грехът?
към беседата >>
[То] са неизбежни последствия.
Аз гледам другояче. Любовта ми не е била моя любов. То е Любовта на Бога. То е един изпит. Виждам последствията.
[То] са неизбежни последствия.
Ти не може да не се радваш, когато ядеш сладко и когато ядеш горчивото, да имаш едно и също разположение. Еднакво трябва да бъде. Когато Бог показва Любовта Си към някого, Той има някаква цел. Аз не се вра в Неговата Мисъл каква е, но аз искам да покажа Любовта. Виждам, някой път, иде котка при мене.
към беседата >>
Всичките тия страдания на земята, които сега съществуват, са допуснати за нещо велико и хубаво в света, което завбъдеще ще се разкрие.
Ние, които живеем на земята, другояче сме устроени. С нашата мисъл ще идем до слънцето. С нашите чувства ще идем до слънцето. Но с нашите тела не можем да идем. Казвам сега, погрешките произтичат, че ние искаме да видим нещата съвършени.
Всичките тия страдания на земята, които сега съществуват, са допуснати за нещо велико и хубаво в света, което завбъдеще ще се разкрие.
От всичките тия страдания, които сега имаме, от всичко туй, един ден ще излезе едно благо. Ще кажете, че Господ е Всемъдър, Всесилен, че е допуснал тия противоречия. Те са една задача заради Него, не са задачи заради нас. Казвате: „Защо е грехът? “ То не е задача за вас.
към беседата >>
Ти не може да не се радваш, когато ядеш сладко и когато ядеш горчивото, да имаш едно и също разположение.
Любовта ми не е била моя любов. То е Любовта на Бога. То е един изпит. Виждам последствията. [То] са неизбежни последствия.
Ти не може да не се радваш, когато ядеш сладко и когато ядеш горчивото, да имаш едно и също разположение.
Еднакво трябва да бъде. Когато Бог показва Любовта Си към някого, Той има някаква цел. Аз не се вра в Неговата Мисъл каква е, но аз искам да покажа Любовта. Виждам, някой път, иде котка при мене. Не съм толкоз приятел с котките, но на котките показвам по-голямо внимание, отколкото на хората.
към беседата >>
От всичките тия страдания, които сега имаме, от всичко туй, един ден ще излезе едно благо.
С нашата мисъл ще идем до слънцето. С нашите чувства ще идем до слънцето. Но с нашите тела не можем да идем. Казвам сега, погрешките произтичат, че ние искаме да видим нещата съвършени. Всичките тия страдания на земята, които сега съществуват, са допуснати за нещо велико и хубаво в света, което завбъдеще ще се разкрие.
От всичките тия страдания, които сега имаме, от всичко туй, един ден ще излезе едно благо.
Ще кажете, че Господ е Всемъдър, Всесилен, че е допуснал тия противоречия. Те са една задача заради Него, не са задачи заради нас. Казвате: „Защо е грехът? “ То не е задача за вас. Отчасти ни засяга тази задача.
към беседата >>
Еднакво трябва да бъде.
То е Любовта на Бога. То е един изпит. Виждам последствията. [То] са неизбежни последствия. Ти не може да не се радваш, когато ядеш сладко и когато ядеш горчивото, да имаш едно и също разположение.
Еднакво трябва да бъде.
Когато Бог показва Любовта Си към някого, Той има някаква цел. Аз не се вра в Неговата Мисъл каква е, но аз искам да покажа Любовта. Виждам, някой път, иде котка при мене. Не съм толкоз приятел с котките, но на котките показвам по-голямо внимание, отколкото на хората. Дойде една котка, натопявам хапката в млякото, виждам дали ще го яде.
към беседата >>
Ще кажете, че Господ е Всемъдър, Всесилен, че е допуснал тия противоречия.
С нашите чувства ще идем до слънцето. Но с нашите тела не можем да идем. Казвам сега, погрешките произтичат, че ние искаме да видим нещата съвършени. Всичките тия страдания на земята, които сега съществуват, са допуснати за нещо велико и хубаво в света, което завбъдеще ще се разкрие. От всичките тия страдания, които сега имаме, от всичко туй, един ден ще излезе едно благо.
Ще кажете, че Господ е Всемъдър, Всесилен, че е допуснал тия противоречия.
Те са една задача заради Него, не са задачи заради нас. Казвате: „Защо е грехът? “ То не е задача за вас. Отчасти ни засяга тази задача. Да кажем, в какво седи една погрешка на човека?
към беседата >>
Когато Бог показва Любовта Си към някого, Той има някаква цел.
То е един изпит. Виждам последствията. [То] са неизбежни последствия. Ти не може да не се радваш, когато ядеш сладко и когато ядеш горчивото, да имаш едно и също разположение. Еднакво трябва да бъде.
Когато Бог показва Любовта Си към някого, Той има някаква цел.
Аз не се вра в Неговата Мисъл каква е, но аз искам да покажа Любовта. Виждам, някой път, иде котка при мене. Не съм толкоз приятел с котките, но на котките показвам по-голямо внимание, отколкото на хората. Дойде една котка, натопявам хапката в млякото, виждам дали ще го яде. Една сестра гледа и наблюдава дали ще дам на котката.
към беседата >>
Те са една задача заради Него, не са задачи заради нас.
Но с нашите тела не можем да идем. Казвам сега, погрешките произтичат, че ние искаме да видим нещата съвършени. Всичките тия страдания на земята, които сега съществуват, са допуснати за нещо велико и хубаво в света, което завбъдеще ще се разкрие. От всичките тия страдания, които сега имаме, от всичко туй, един ден ще излезе едно благо. Ще кажете, че Господ е Всемъдър, Всесилен, че е допуснал тия противоречия.
Те са една задача заради Него, не са задачи заради нас.
Казвате: „Защо е грехът? “ То не е задача за вас. Отчасти ни засяга тази задача. Да кажем, в какво седи една погрешка на човека? Вземете едно престъпление, че някой си направил едно престъпление.
към беседата >>
Аз не се вра в Неговата Мисъл каква е, но аз искам да покажа Любовта.
Виждам последствията. [То] са неизбежни последствия. Ти не може да не се радваш, когато ядеш сладко и когато ядеш горчивото, да имаш едно и също разположение. Еднакво трябва да бъде. Когато Бог показва Любовта Си към някого, Той има някаква цел.
Аз не се вра в Неговата Мисъл каква е, но аз искам да покажа Любовта.
Виждам, някой път, иде котка при мене. Не съм толкоз приятел с котките, но на котките показвам по-голямо внимание, отколкото на хората. Дойде една котка, натопявам хапката в млякото, виждам дали ще го яде. Една сестра гледа и наблюдава дали ще дам на котката. Тя ми казва: „Учителю, аз бих желала да съм една котка.
към беседата >>
Казвате: „Защо е грехът?
Казвам сега, погрешките произтичат, че ние искаме да видим нещата съвършени. Всичките тия страдания на земята, които сега съществуват, са допуснати за нещо велико и хубаво в света, което завбъдеще ще се разкрие. От всичките тия страдания, които сега имаме, от всичко туй, един ден ще излезе едно благо. Ще кажете, че Господ е Всемъдър, Всесилен, че е допуснал тия противоречия. Те са една задача заради Него, не са задачи заради нас.
Казвате: „Защо е грехът?
“ То не е задача за вас. Отчасти ни засяга тази задача. Да кажем, в какво седи една погрешка на човека? Вземете едно престъпление, че някой си направил едно престъпление. Взел парите от една каса и ги преместил в друга каса.
към беседата >>
Виждам, някой път, иде котка при мене.
[То] са неизбежни последствия. Ти не може да не се радваш, когато ядеш сладко и когато ядеш горчивото, да имаш едно и също разположение. Еднакво трябва да бъде. Когато Бог показва Любовта Си към някого, Той има някаква цел. Аз не се вра в Неговата Мисъл каква е, но аз искам да покажа Любовта.
Виждам, някой път, иде котка при мене.
Не съм толкоз приятел с котките, но на котките показвам по-голямо внимание, отколкото на хората. Дойде една котка, натопявам хапката в млякото, виждам дали ще го яде. Една сестра гледа и наблюдава дали ще дам на котката. Тя ми казва: „Учителю, аз бих желала да съм една котка. Това, което правиш на котката, никога не си го направил на мене.“ После, внимателен съм.
към беседата >>
“ То не е задача за вас.
Всичките тия страдания на земята, които сега съществуват, са допуснати за нещо велико и хубаво в света, което завбъдеще ще се разкрие. От всичките тия страдания, които сега имаме, от всичко туй, един ден ще излезе едно благо. Ще кажете, че Господ е Всемъдър, Всесилен, че е допуснал тия противоречия. Те са една задача заради Него, не са задачи заради нас. Казвате: „Защо е грехът?
“ То не е задача за вас.
Отчасти ни засяга тази задача. Да кажем, в какво седи една погрешка на човека? Вземете едно престъпление, че някой си направил едно престъпление. Взел парите от една каса и ги преместил в друга каса. Де е престъплението?
към беседата >>
Не съм толкоз приятел с котките, но на котките показвам по-голямо внимание, отколкото на хората.
Ти не може да не се радваш, когато ядеш сладко и когато ядеш горчивото, да имаш едно и също разположение. Еднакво трябва да бъде. Когато Бог показва Любовта Си към някого, Той има някаква цел. Аз не се вра в Неговата Мисъл каква е, но аз искам да покажа Любовта. Виждам, някой път, иде котка при мене.
Не съм толкоз приятел с котките, но на котките показвам по-голямо внимание, отколкото на хората.
Дойде една котка, натопявам хапката в млякото, виждам дали ще го яде. Една сестра гледа и наблюдава дали ще дам на котката. Тя ми казва: „Учителю, аз бих желала да съм една котка. Това, което правиш на котката, никога не си го направил на мене.“ После, внимателен съм. Като го изяде, още веднъж ѝ натопявам.
към беседата >>
Отчасти ни засяга тази задача.
От всичките тия страдания, които сега имаме, от всичко туй, един ден ще излезе едно благо. Ще кажете, че Господ е Всемъдър, Всесилен, че е допуснал тия противоречия. Те са една задача заради Него, не са задачи заради нас. Казвате: „Защо е грехът? “ То не е задача за вас.
Отчасти ни засяга тази задача.
Да кажем, в какво седи една погрешка на човека? Вземете едно престъпление, че някой си направил едно престъпление. Взел парите от една каса и ги преместил в друга каса. Де е престъплението? Или казал си някому обидна дума.
към беседата >>
Дойде една котка, натопявам хапката в млякото, виждам дали ще го яде.
Еднакво трябва да бъде. Когато Бог показва Любовта Си към някого, Той има някаква цел. Аз не се вра в Неговата Мисъл каква е, но аз искам да покажа Любовта. Виждам, някой път, иде котка при мене. Не съм толкоз приятел с котките, но на котките показвам по-голямо внимание, отколкото на хората.
Дойде една котка, натопявам хапката в млякото, виждам дали ще го яде.
Една сестра гледа и наблюдава дали ще дам на котката. Тя ми казва: „Учителю, аз бих желала да съм една котка. Това, което правиш на котката, никога не си го направил на мене.“ После, внимателен съм. Като го изяде, още веднъж ѝ натопявам. Като дойде някоя сестра, нищо не ѝ давам.
към беседата >>
Да кажем, в какво седи една погрешка на човека?
Ще кажете, че Господ е Всемъдър, Всесилен, че е допуснал тия противоречия. Те са една задача заради Него, не са задачи заради нас. Казвате: „Защо е грехът? “ То не е задача за вас. Отчасти ни засяга тази задача.
Да кажем, в какво седи една погрешка на човека?
Вземете едно престъпление, че някой си направил едно престъпление. Взел парите от една каса и ги преместил в друга каса. Де е престъплението? Или казал си някому обидна дума. Ти си размърдал въздуха и този въздух дошъл до ушите на човека.
към беседата >>
Една сестра гледа и наблюдава дали ще дам на котката.
Когато Бог показва Любовта Си към някого, Той има някаква цел. Аз не се вра в Неговата Мисъл каква е, но аз искам да покажа Любовта. Виждам, някой път, иде котка при мене. Не съм толкоз приятел с котките, но на котките показвам по-голямо внимание, отколкото на хората. Дойде една котка, натопявам хапката в млякото, виждам дали ще го яде.
Една сестра гледа и наблюдава дали ще дам на котката.
Тя ми казва: „Учителю, аз бих желала да съм една котка. Това, което правиш на котката, никога не си го направил на мене.“ После, внимателен съм. Като го изяде, още веднъж ѝ натопявам. Като дойде някоя сестра, нищо не ѝ давам. Казвам: „Занят съм.
към беседата >>
Вземете едно престъпление, че някой си направил едно престъпление.
Те са една задача заради Него, не са задачи заради нас. Казвате: „Защо е грехът? “ То не е задача за вас. Отчасти ни засяга тази задача. Да кажем, в какво седи една погрешка на човека?
Вземете едно престъпление, че някой си направил едно престъпление.
Взел парите от една каса и ги преместил в друга каса. Де е престъплението? Или казал си някому обидна дума. Ти си размърдал въздуха и този въздух дошъл до ушите на човека. Той казва: „Ти ме обиди.“ За една обидна дума може да те дадат под съд, да те затворят за няколко.
към беседата >>
Тя ми казва: „Учителю, аз бих желала да съм една котка.
Аз не се вра в Неговата Мисъл каква е, но аз искам да покажа Любовта. Виждам, някой път, иде котка при мене. Не съм толкоз приятел с котките, но на котките показвам по-голямо внимание, отколкото на хората. Дойде една котка, натопявам хапката в млякото, виждам дали ще го яде. Една сестра гледа и наблюдава дали ще дам на котката.
Тя ми казва: „Учителю, аз бих желала да съм една котка.
Това, което правиш на котката, никога не си го направил на мене.“ После, внимателен съм. Като го изяде, още веднъж ѝ натопявам. Като дойде някоя сестра, нищо не ѝ давам. Казвам: „Занят съм. Идете си, не ме безпокойте.
към беседата >>
Взел парите от една каса и ги преместил в друга каса.
Казвате: „Защо е грехът? “ То не е задача за вас. Отчасти ни засяга тази задача. Да кажем, в какво седи една погрешка на човека? Вземете едно престъпление, че някой си направил едно престъпление.
Взел парите от една каса и ги преместил в друга каса.
Де е престъплението? Или казал си някому обидна дума. Ти си размърдал въздуха и този въздух дошъл до ушите на човека. Той казва: „Ти ме обиди.“ За една обидна дума може да те дадат под съд, да те затворят за няколко. В какво седи престъплението?
към беседата >>
Това, което правиш на котката, никога не си го направил на мене.“ После, внимателен съм.
Виждам, някой път, иде котка при мене. Не съм толкоз приятел с котките, но на котките показвам по-голямо внимание, отколкото на хората. Дойде една котка, натопявам хапката в млякото, виждам дали ще го яде. Една сестра гледа и наблюдава дали ще дам на котката. Тя ми казва: „Учителю, аз бих желала да съм една котка.
Това, което правиш на котката, никога не си го направил на мене.“ После, внимателен съм.
Като го изяде, още веднъж ѝ натопявам. Като дойде някоя сестра, нищо не ѝ давам. Казвам: „Занят съм. Идете си, не ме безпокойте. Много работа имам.“ Тогава слушам: „За нас по-грозничките работа имаш, но като дойдат по-красивите.“ – Така е.
към беседата >>
Де е престъплението?
“ То не е задача за вас. Отчасти ни засяга тази задача. Да кажем, в какво седи една погрешка на човека? Вземете едно престъпление, че някой си направил едно престъпление. Взел парите от една каса и ги преместил в друга каса.
Де е престъплението?
Или казал си някому обидна дума. Ти си размърдал въздуха и този въздух дошъл до ушите на човека. Той казва: „Ти ме обиди.“ За една обидна дума може да те дадат под съд, да те затворят за няколко. В какво седи престъплението? Обидата седи в това, че в дъното на живота, който тече, отдолу има доста кал.
към беседата >>
Като го изяде, още веднъж ѝ натопявам.
Не съм толкоз приятел с котките, но на котките показвам по-голямо внимание, отколкото на хората. Дойде една котка, натопявам хапката в млякото, виждам дали ще го яде. Една сестра гледа и наблюдава дали ще дам на котката. Тя ми казва: „Учителю, аз бих желала да съм една котка. Това, което правиш на котката, никога не си го направил на мене.“ После, внимателен съм.
Като го изяде, още веднъж ѝ натопявам.
Като дойде някоя сестра, нищо не ѝ давам. Казвам: „Занят съм. Идете си, не ме безпокойте. Много работа имам.“ Тогава слушам: „За нас по-грозничките работа имаш, но като дойдат по-красивите.“ – Така е. Като дойде добрият при мене и като дойде грешникът, едно ли е?
към беседата >>
Или казал си някому обидна дума.
Отчасти ни засяга тази задача. Да кажем, в какво седи една погрешка на човека? Вземете едно престъпление, че някой си направил едно престъпление. Взел парите от една каса и ги преместил в друга каса. Де е престъплението?
Или казал си някому обидна дума.
Ти си размърдал въздуха и този въздух дошъл до ушите на човека. Той казва: „Ти ме обиди.“ За една обидна дума може да те дадат под съд, да те затворят за няколко. В какво седи престъплението? Обидата седи в това, че в дъното на живота, който тече, отдолу има доста кал. Като си влязъл във водата, размътил си водата.
към беседата >>
Като дойде някоя сестра, нищо не ѝ давам.
Дойде една котка, натопявам хапката в млякото, виждам дали ще го яде. Една сестра гледа и наблюдава дали ще дам на котката. Тя ми казва: „Учителю, аз бих желала да съм една котка. Това, което правиш на котката, никога не си го направил на мене.“ После, внимателен съм. Като го изяде, още веднъж ѝ натопявам.
Като дойде някоя сестра, нищо не ѝ давам.
Казвам: „Занят съм. Идете си, не ме безпокойте. Много работа имам.“ Тогава слушам: „За нас по-грозничките работа имаш, но като дойдат по-красивите.“ – Така е. Като дойде добрият при мене и като дойде грешникът, едно ли е? Като дойде хубаво облеченият, хубаво мирише.
към беседата >>
Ти си размърдал въздуха и този въздух дошъл до ушите на човека.
Да кажем, в какво седи една погрешка на човека? Вземете едно престъпление, че някой си направил едно престъпление. Взел парите от една каса и ги преместил в друга каса. Де е престъплението? Или казал си някому обидна дума.
Ти си размърдал въздуха и този въздух дошъл до ушите на човека.
Той казва: „Ти ме обиди.“ За една обидна дума може да те дадат под съд, да те затворят за няколко. В какво седи престъплението? Обидата седи в това, че в дъното на живота, който тече, отдолу има доста кал. Като си влязъл във водата, размътил си водата. И като си влязъл, глобяват те за размътената вода.
към беседата >>
Казвам: „Занят съм.
Една сестра гледа и наблюдава дали ще дам на котката. Тя ми казва: „Учителю, аз бих желала да съм една котка. Това, което правиш на котката, никога не си го направил на мене.“ После, внимателен съм. Като го изяде, още веднъж ѝ натопявам. Като дойде някоя сестра, нищо не ѝ давам.
Казвам: „Занят съм.
Идете си, не ме безпокойте. Много работа имам.“ Тогава слушам: „За нас по-грозничките работа имаш, но като дойдат по-красивите.“ – Така е. Като дойде добрият при мене и като дойде грешникът, едно ли е? Като дойде хубаво облеченият, хубаво мирише. Дойде някой оцапан, миризма има, не може да бъда еднакво разположен.
към беседата >>
Той казва: „Ти ме обиди.“ За една обидна дума може да те дадат под съд, да те затворят за няколко.
Вземете едно престъпление, че някой си направил едно престъпление. Взел парите от една каса и ги преместил в друга каса. Де е престъплението? Или казал си някому обидна дума. Ти си размърдал въздуха и този въздух дошъл до ушите на човека.
Той казва: „Ти ме обиди.“ За една обидна дума може да те дадат под съд, да те затворят за няколко.
В какво седи престъплението? Обидата седи в това, че в дъното на живота, който тече, отдолу има доста кал. Като си влязъл във водата, размътил си водата. И като си влязъл, глобяват те за размътената вода. Като излезе тази кал отгоре, водата изгубва своята чистота, своята бистрота.
към беседата >>
Идете си, не ме безпокойте.
Тя ми казва: „Учителю, аз бих желала да съм една котка. Това, което правиш на котката, никога не си го направил на мене.“ После, внимателен съм. Като го изяде, още веднъж ѝ натопявам. Като дойде някоя сестра, нищо не ѝ давам. Казвам: „Занят съм.
Идете си, не ме безпокойте.
Много работа имам.“ Тогава слушам: „За нас по-грозничките работа имаш, но като дойдат по-красивите.“ – Така е. Като дойде добрият при мене и като дойде грешникът, едно ли е? Като дойде хубаво облеченият, хубаво мирише. Дойде някой оцапан, миризма има, не може да бъда еднакво разположен. Тогава мога да бъда разположен, да се подигна 4–5 метра от земята, миризмата да я отразя [и] разложа.
към беседата >>
В какво седи престъплението?
Взел парите от една каса и ги преместил в друга каса. Де е престъплението? Или казал си някому обидна дума. Ти си размърдал въздуха и този въздух дошъл до ушите на човека. Той казва: „Ти ме обиди.“ За една обидна дума може да те дадат под съд, да те затворят за няколко.
В какво седи престъплението?
Обидата седи в това, че в дъното на живота, който тече, отдолу има доста кал. Като си влязъл във водата, размътил си водата. И като си влязъл, глобяват те за размътената вода. Като излезе тази кал отгоре, водата изгубва своята чистота, своята бистрота. Значи ти обиждаш един човек, предизвикваш тази кал в него.
към беседата >>
Много работа имам.“ Тогава слушам: „За нас по-грозничките работа имаш, но като дойдат по-красивите.“ – Така е.
Това, което правиш на котката, никога не си го направил на мене.“ После, внимателен съм. Като го изяде, още веднъж ѝ натопявам. Като дойде някоя сестра, нищо не ѝ давам. Казвам: „Занят съм. Идете си, не ме безпокойте.
Много работа имам.“ Тогава слушам: „За нас по-грозничките работа имаш, но като дойдат по-красивите.“ – Така е.
Като дойде добрият при мене и като дойде грешникът, едно ли е? Като дойде хубаво облеченият, хубаво мирише. Дойде някой оцапан, миризма има, не може да бъда еднакво разположен. Тогава мога да бъда разположен, да се подигна 4–5 метра от земята, миризмата да я отразя [и] разложа. И от тази сестра да не остане нищо.
към беседата >>
Обидата седи в това, че в дъното на живота, който тече, отдолу има доста кал.
Де е престъплението? Или казал си някому обидна дума. Ти си размърдал въздуха и този въздух дошъл до ушите на човека. Той казва: „Ти ме обиди.“ За една обидна дума може да те дадат под съд, да те затворят за няколко. В какво седи престъплението?
Обидата седи в това, че в дъното на живота, който тече, отдолу има доста кал.
Като си влязъл във водата, размътил си водата. И като си влязъл, глобяват те за размътената вода. Като излезе тази кал отгоре, водата изгубва своята чистота, своята бистрота. Значи ти обиждаш един човек, предизвикваш тази кал в него. Тази кал, като излезе на повърхността, там е обидата.
към беседата >>
Като дойде добрият при мене и като дойде грешникът, едно ли е?
Като го изяде, още веднъж ѝ натопявам. Като дойде някоя сестра, нищо не ѝ давам. Казвам: „Занят съм. Идете си, не ме безпокойте. Много работа имам.“ Тогава слушам: „За нас по-грозничките работа имаш, но като дойдат по-красивите.“ – Така е.
Като дойде добрият при мене и като дойде грешникът, едно ли е?
Като дойде хубаво облеченият, хубаво мирише. Дойде някой оцапан, миризма има, не може да бъда еднакво разположен. Тогава мога да бъда разположен, да се подигна 4–5 метра от земята, миризмата да я отразя [и] разложа. И от тази сестра да не остане нищо. Ако тази сестра бъде чиста, веднага ще имам туй разположение.
към беседата >>
Като си влязъл във водата, размътил си водата.
Или казал си някому обидна дума. Ти си размърдал въздуха и този въздух дошъл до ушите на човека. Той казва: „Ти ме обиди.“ За една обидна дума може да те дадат под съд, да те затворят за няколко. В какво седи престъплението? Обидата седи в това, че в дъното на живота, който тече, отдолу има доста кал.
Като си влязъл във водата, размътил си водата.
И като си влязъл, глобяват те за размътената вода. Като излезе тази кал отгоре, водата изгубва своята чистота, своята бистрота. Значи ти обиждаш един човек, предизвикваш тази кал в него. Тази кал, като излезе на повърхността, там е обидата. Не предизвиквайте каквато и да е погрешка на хората.
към беседата >>
Като дойде хубаво облеченият, хубаво мирише.
Като дойде някоя сестра, нищо не ѝ давам. Казвам: „Занят съм. Идете си, не ме безпокойте. Много работа имам.“ Тогава слушам: „За нас по-грозничките работа имаш, но като дойдат по-красивите.“ – Така е. Като дойде добрият при мене и като дойде грешникът, едно ли е?
Като дойде хубаво облеченият, хубаво мирише.
Дойде някой оцапан, миризма има, не може да бъда еднакво разположен. Тогава мога да бъда разположен, да се подигна 4–5 метра от земята, миризмата да я отразя [и] разложа. И от тази сестра да не остане нищо. Ако тази сестра бъде чиста, веднага ще имам туй разположение. Тия са изискванията, тия работи ще станат и във вас.
към беседата >>
И като си влязъл, глобяват те за размътената вода.
Ти си размърдал въздуха и този въздух дошъл до ушите на човека. Той казва: „Ти ме обиди.“ За една обидна дума може да те дадат под съд, да те затворят за няколко. В какво седи престъплението? Обидата седи в това, че в дъното на живота, който тече, отдолу има доста кал. Като си влязъл във водата, размътил си водата.
И като си влязъл, глобяват те за размътената вода.
Като излезе тази кал отгоре, водата изгубва своята чистота, своята бистрота. Значи ти обиждаш един човек, предизвикваш тази кал в него. Тази кал, като излезе на повърхността, там е обидата. Не предизвиквайте каквато и да е погрешка на хората. Казвате: „Аз не зная ли ти какъв си.
към беседата >>
Дойде някой оцапан, миризма има, не може да бъда еднакво разположен.
Казвам: „Занят съм. Идете си, не ме безпокойте. Много работа имам.“ Тогава слушам: „За нас по-грозничките работа имаш, но като дойдат по-красивите.“ – Така е. Като дойде добрият при мене и като дойде грешникът, едно ли е? Като дойде хубаво облеченият, хубаво мирише.
Дойде някой оцапан, миризма има, не може да бъда еднакво разположен.
Тогава мога да бъда разположен, да се подигна 4–5 метра от земята, миризмата да я отразя [и] разложа. И от тази сестра да не остане нищо. Ако тази сестра бъде чиста, веднага ще имам туй разположение. Тия са изискванията, тия работи ще станат и във вас.
към беседата >>
Като излезе тази кал отгоре, водата изгубва своята чистота, своята бистрота.
Той казва: „Ти ме обиди.“ За една обидна дума може да те дадат под съд, да те затворят за няколко. В какво седи престъплението? Обидата седи в това, че в дъното на живота, който тече, отдолу има доста кал. Като си влязъл във водата, размътил си водата. И като си влязъл, глобяват те за размътената вода.
Като излезе тази кал отгоре, водата изгубва своята чистота, своята бистрота.
Значи ти обиждаш един човек, предизвикваш тази кал в него. Тази кал, като излезе на повърхността, там е обидата. Не предизвиквайте каквато и да е погрешка на хората. Казвате: „Аз не зная ли ти какъв си. Че какъв си?
към беседата >>
Тогава мога да бъда разположен, да се подигна 4–5 метра от земята, миризмата да я отразя [и] разложа.
Идете си, не ме безпокойте. Много работа имам.“ Тогава слушам: „За нас по-грозничките работа имаш, но като дойдат по-красивите.“ – Така е. Като дойде добрият при мене и като дойде грешникът, едно ли е? Като дойде хубаво облеченият, хубаво мирише. Дойде някой оцапан, миризма има, не може да бъда еднакво разположен.
Тогава мога да бъда разположен, да се подигна 4–5 метра от земята, миризмата да я отразя [и] разложа.
И от тази сестра да не остане нищо. Ако тази сестра бъде чиста, веднага ще имам туй разположение. Тия са изискванията, тия работи ще станат и във вас.
към беседата >>
Значи ти обиждаш един човек, предизвикваш тази кал в него.
В какво седи престъплението? Обидата седи в това, че в дъното на живота, който тече, отдолу има доста кал. Като си влязъл във водата, размътил си водата. И като си влязъл, глобяват те за размътената вода. Като излезе тази кал отгоре, водата изгубва своята чистота, своята бистрота.
Значи ти обиждаш един човек, предизвикваш тази кал в него.
Тази кал, като излезе на повърхността, там е обидата. Не предизвиквайте каквато и да е погрешка на хората. Казвате: „Аз не зная ли ти какъв си. Че какъв си? Ами че ти си едно говедо.“ Но казвам, веднага ти трябва да разбираш закона какъв е, благодарение на говедата ние живеем.
към беседата >>
И от тази сестра да не остане нищо.
Много работа имам.“ Тогава слушам: „За нас по-грозничките работа имаш, но като дойдат по-красивите.“ – Така е. Като дойде добрият при мене и като дойде грешникът, едно ли е? Като дойде хубаво облеченият, хубаво мирише. Дойде някой оцапан, миризма има, не може да бъда еднакво разположен. Тогава мога да бъда разположен, да се подигна 4–5 метра от земята, миризмата да я отразя [и] разложа.
И от тази сестра да не остане нищо.
Ако тази сестра бъде чиста, веднага ще имам туй разположение. Тия са изискванията, тия работи ще станат и във вас.
към беседата >>
Тази кал, като излезе на повърхността, там е обидата.
Обидата седи в това, че в дъното на живота, който тече, отдолу има доста кал. Като си влязъл във водата, размътил си водата. И като си влязъл, глобяват те за размътената вода. Като излезе тази кал отгоре, водата изгубва своята чистота, своята бистрота. Значи ти обиждаш един човек, предизвикваш тази кал в него.
Тази кал, като излезе на повърхността, там е обидата.
Не предизвиквайте каквато и да е погрешка на хората. Казвате: „Аз не зная ли ти какъв си. Че какъв си? Ами че ти си едно говедо.“ Но казвам, веднага ти трябва да разбираш закона какъв е, благодарение на говедата ние живеем. Ако не бяха тия говеда да орат, да разравят нивите, да помагат на хората, знаете ли какво щеше да бъде?
към беседата >>
Ако тази сестра бъде чиста, веднага ще имам туй разположение.
Като дойде добрият при мене и като дойде грешникът, едно ли е? Като дойде хубаво облеченият, хубаво мирише. Дойде някой оцапан, миризма има, не може да бъда еднакво разположен. Тогава мога да бъда разположен, да се подигна 4–5 метра от земята, миризмата да я отразя [и] разложа. И от тази сестра да не остане нищо.
Ако тази сестра бъде чиста, веднага ще имам туй разположение.
Тия са изискванията, тия работи ще станат и във вас.
към беседата >>
Не предизвиквайте каквато и да е погрешка на хората.
Като си влязъл във водата, размътил си водата. И като си влязъл, глобяват те за размътената вода. Като излезе тази кал отгоре, водата изгубва своята чистота, своята бистрота. Значи ти обиждаш един човек, предизвикваш тази кал в него. Тази кал, като излезе на повърхността, там е обидата.
Не предизвиквайте каквато и да е погрешка на хората.
Казвате: „Аз не зная ли ти какъв си. Че какъв си? Ами че ти си едно говедо.“ Но казвам, веднага ти трябва да разбираш закона какъв е, благодарение на говедата ние живеем. Ако не бяха тия говеда да орат, да разравят нивите, да помагат на хората, знаете ли какво щеше да бъде? Ако не бяха тия говеда, тия коне, тия овце, че тия същества нас ни помогнаха, те са най-великите условия за нашето развитие.
към беседата >>
Тия са изискванията, тия работи ще станат и във вас.
Като дойде хубаво облеченият, хубаво мирише. Дойде някой оцапан, миризма има, не може да бъда еднакво разположен. Тогава мога да бъда разположен, да се подигна 4–5 метра от земята, миризмата да я отразя [и] разложа. И от тази сестра да не остане нищо. Ако тази сестра бъде чиста, веднага ще имам туй разположение.
Тия са изискванията, тия работи ще станат и във вас.
към беседата >>
Казвате: „Аз не зная ли ти какъв си.
И като си влязъл, глобяват те за размътената вода. Като излезе тази кал отгоре, водата изгубва своята чистота, своята бистрота. Значи ти обиждаш един човек, предизвикваш тази кал в него. Тази кал, като излезе на повърхността, там е обидата. Не предизвиквайте каквато и да е погрешка на хората.
Казвате: „Аз не зная ли ти какъв си.
Че какъв си? Ами че ти си едно говедо.“ Но казвам, веднага ти трябва да разбираш закона какъв е, благодарение на говедата ние живеем. Ако не бяха тия говеда да орат, да разравят нивите, да помагат на хората, знаете ли какво щеше да бъде? Ако не бяха тия говеда, тия коне, тия овце, че тия същества нас ни помогнаха, те са най-великите условия за нашето развитие. Какво трябва да кажеш, в дадения случай?
към беседата >>
Сега аз искам вие да бъдете справедливи, да призовавате Бога във вас да ви научи как да живеете.
Сега аз искам вие да бъдете справедливи, да призовавате Бога във вас да ви научи как да живеете.
Отворете душата си за Божията Любов. Не противодействувайте на Любовта. На вас ви намирам, с много малки изключения, вие имате много подтиснати чувства. Човек трябва да има едно свободно сърце, което да извира, да не е подтиснато, да извира естествено. Никога да не съжалява.
към беседата >>
Че какъв си?
Като излезе тази кал отгоре, водата изгубва своята чистота, своята бистрота. Значи ти обиждаш един човек, предизвикваш тази кал в него. Тази кал, като излезе на повърхността, там е обидата. Не предизвиквайте каквато и да е погрешка на хората. Казвате: „Аз не зная ли ти какъв си.
Че какъв си?
Ами че ти си едно говедо.“ Но казвам, веднага ти трябва да разбираш закона какъв е, благодарение на говедата ние живеем. Ако не бяха тия говеда да орат, да разравят нивите, да помагат на хората, знаете ли какво щеше да бъде? Ако не бяха тия говеда, тия коне, тия овце, че тия същества нас ни помогнаха, те са най-великите условия за нашето развитие. Какво трябва да кажеш, в дадения случай? Аз бих желал да бъда едно разумно говедо.
към беседата >>
Отворете душата си за Божията Любов.
Сега аз искам вие да бъдете справедливи, да призовавате Бога във вас да ви научи как да живеете.
Отворете душата си за Божията Любов.
Не противодействувайте на Любовта. На вас ви намирам, с много малки изключения, вие имате много подтиснати чувства. Човек трябва да има едно свободно сърце, което да извира, да не е подтиснато, да извира естествено. Никога да не съжалява. Божественото от него трябва да извира.
към беседата >>
Ами че ти си едно говедо.“ Но казвам, веднага ти трябва да разбираш закона какъв е, благодарение на говедата ние живеем.
Значи ти обиждаш един човек, предизвикваш тази кал в него. Тази кал, като излезе на повърхността, там е обидата. Не предизвиквайте каквато и да е погрешка на хората. Казвате: „Аз не зная ли ти какъв си. Че какъв си?
Ами че ти си едно говедо.“ Но казвам, веднага ти трябва да разбираш закона какъв е, благодарение на говедата ние живеем.
Ако не бяха тия говеда да орат, да разравят нивите, да помагат на хората, знаете ли какво щеше да бъде? Ако не бяха тия говеда, тия коне, тия овце, че тия същества нас ни помогнаха, те са най-великите условия за нашето развитие. Какво трябва да кажеш, в дадения случай? Аз бих желал да бъда едно разумно говедо. Аз бих желал да бъда едно разумно говедо, отколкото един глупав човек.
към беседата >>
Не противодействувайте на Любовта.
Сега аз искам вие да бъдете справедливи, да призовавате Бога във вас да ви научи как да живеете. Отворете душата си за Божията Любов.
Не противодействувайте на Любовта.
На вас ви намирам, с много малки изключения, вие имате много подтиснати чувства. Човек трябва да има едно свободно сърце, което да извира, да не е подтиснато, да извира естествено. Никога да не съжалява. Божественото от него трябва да извира. Не се плашете, че като извира, във вас нищо няма да остане.
към беседата >>
Ако не бяха тия говеда да орат, да разравят нивите, да помагат на хората, знаете ли какво щеше да бъде?
Тази кал, като излезе на повърхността, там е обидата. Не предизвиквайте каквато и да е погрешка на хората. Казвате: „Аз не зная ли ти какъв си. Че какъв си? Ами че ти си едно говедо.“ Но казвам, веднага ти трябва да разбираш закона какъв е, благодарение на говедата ние живеем.
Ако не бяха тия говеда да орат, да разравят нивите, да помагат на хората, знаете ли какво щеше да бъде?
Ако не бяха тия говеда, тия коне, тия овце, че тия същества нас ни помогнаха, те са най-великите условия за нашето развитие. Какво трябва да кажеш, в дадения случай? Аз бих желал да бъда едно разумно говедо. Аз бих желал да бъда едно разумно говедо, отколкото един глупав човек. Разумното говедо седи по-високо от глупавия човек.
към беседата >>
На вас ви намирам, с много малки изключения, вие имате много подтиснати чувства.
Сега аз искам вие да бъдете справедливи, да призовавате Бога във вас да ви научи как да живеете. Отворете душата си за Божията Любов. Не противодействувайте на Любовта.
На вас ви намирам, с много малки изключения, вие имате много подтиснати чувства.
Човек трябва да има едно свободно сърце, което да извира, да не е подтиснато, да извира естествено. Никога да не съжалява. Божественото от него трябва да извира. Не се плашете, че като извира, във вас нищо няма да остане. Благото седи в туй извиране.
към беседата >>
Ако не бяха тия говеда, тия коне, тия овце, че тия същества нас ни помогнаха, те са най-великите условия за нашето развитие.
Не предизвиквайте каквато и да е погрешка на хората. Казвате: „Аз не зная ли ти какъв си. Че какъв си? Ами че ти си едно говедо.“ Но казвам, веднага ти трябва да разбираш закона какъв е, благодарение на говедата ние живеем. Ако не бяха тия говеда да орат, да разравят нивите, да помагат на хората, знаете ли какво щеше да бъде?
Ако не бяха тия говеда, тия коне, тия овце, че тия същества нас ни помогнаха, те са най-великите условия за нашето развитие.
Какво трябва да кажеш, в дадения случай? Аз бих желал да бъда едно разумно говедо. Аз бих желал да бъда едно разумно говедо, отколкото един глупав човек. Разумното говедо седи по-високо от глупавия човек. Разумният човек седи по-високо от разумното говедо.
към беседата >>
Човек трябва да има едно свободно сърце, което да извира, да не е подтиснато, да извира естествено.
Сега аз искам вие да бъдете справедливи, да призовавате Бога във вас да ви научи как да живеете. Отворете душата си за Божията Любов. Не противодействувайте на Любовта. На вас ви намирам, с много малки изключения, вие имате много подтиснати чувства.
Човек трябва да има едно свободно сърце, което да извира, да не е подтиснато, да извира естествено.
Никога да не съжалява. Божественото от него трябва да извира. Не се плашете, че като извира, във вас нищо няма да остане. Благото седи в туй извиране. Не периодически да изблика навън.
към беседата >>
Какво трябва да кажеш, в дадения случай?
Казвате: „Аз не зная ли ти какъв си. Че какъв си? Ами че ти си едно говедо.“ Но казвам, веднага ти трябва да разбираш закона какъв е, благодарение на говедата ние живеем. Ако не бяха тия говеда да орат, да разравят нивите, да помагат на хората, знаете ли какво щеше да бъде? Ако не бяха тия говеда, тия коне, тия овце, че тия същества нас ни помогнаха, те са най-великите условия за нашето развитие.
Какво трябва да кажеш, в дадения случай?
Аз бих желал да бъда едно разумно говедо. Аз бих желал да бъда едно разумно говедо, отколкото един глупав човек. Разумното говедо седи по-високо от глупавия човек. Разумният човек седи по-високо от разумното говедо. За да не се обидиш ти, тъй кажи: „Предпочитам да бъда едно разумно говедо.“ Аз, по някой път, тълкувам думата: Го-ве-ди.
към беседата >>
Никога да не съжалява.
Сега аз искам вие да бъдете справедливи, да призовавате Бога във вас да ви научи как да живеете. Отворете душата си за Божията Любов. Не противодействувайте на Любовта. На вас ви намирам, с много малки изключения, вие имате много подтиснати чувства. Човек трябва да има едно свободно сърце, което да извира, да не е подтиснато, да извира естествено.
Никога да не съжалява.
Божественото от него трябва да извира. Не се плашете, че като извира, във вас нищо няма да остане. Благото седи в туй извиране. Не периодически да изблика навън.
към беседата >>
Аз бих желал да бъда едно разумно говедо.
Че какъв си? Ами че ти си едно говедо.“ Но казвам, веднага ти трябва да разбираш закона какъв е, благодарение на говедата ние живеем. Ако не бяха тия говеда да орат, да разравят нивите, да помагат на хората, знаете ли какво щеше да бъде? Ако не бяха тия говеда, тия коне, тия овце, че тия същества нас ни помогнаха, те са най-великите условия за нашето развитие. Какво трябва да кажеш, в дадения случай?
Аз бих желал да бъда едно разумно говедо.
Аз бих желал да бъда едно разумно говедо, отколкото един глупав човек. Разумното говедо седи по-високо от глупавия човек. Разумният човек седи по-високо от разумното говедо. За да не се обидиш ти, тъй кажи: „Предпочитам да бъда едно разумно говедо.“ Аз, по някой път, тълкувам думата: Го-ве-ди. Го – неглупост, значи отива.
към беседата >>
Божественото от него трябва да извира.
Отворете душата си за Божията Любов. Не противодействувайте на Любовта. На вас ви намирам, с много малки изключения, вие имате много подтиснати чувства. Човек трябва да има едно свободно сърце, което да извира, да не е подтиснато, да извира естествено. Никога да не съжалява.
Божественото от него трябва да извира.
Не се плашете, че като извира, във вас нищо няма да остане. Благото седи в туй извиране. Не периодически да изблика навън.
към беседата >>
Аз бих желал да бъда едно разумно говедо, отколкото един глупав човек.
Ами че ти си едно говедо.“ Но казвам, веднага ти трябва да разбираш закона какъв е, благодарение на говедата ние живеем. Ако не бяха тия говеда да орат, да разравят нивите, да помагат на хората, знаете ли какво щеше да бъде? Ако не бяха тия говеда, тия коне, тия овце, че тия същества нас ни помогнаха, те са най-великите условия за нашето развитие. Какво трябва да кажеш, в дадения случай? Аз бих желал да бъда едно разумно говедо.
Аз бих желал да бъда едно разумно говедо, отколкото един глупав човек.
Разумното говедо седи по-високо от глупавия човек. Разумният човек седи по-високо от разумното говедо. За да не се обидиш ти, тъй кажи: „Предпочитам да бъда едно разумно говедо.“ Аз, по някой път, тълкувам думата: Го-ве-ди. Го – неглупост, значи отива. „Веди“ значи знание този, който отива да се учи.
към беседата >>
Не се плашете, че като извира, във вас нищо няма да остане.
Не противодействувайте на Любовта. На вас ви намирам, с много малки изключения, вие имате много подтиснати чувства. Човек трябва да има едно свободно сърце, което да извира, да не е подтиснато, да извира естествено. Никога да не съжалява. Божественото от него трябва да извира.
Не се плашете, че като извира, във вас нищо няма да остане.
Благото седи в туй извиране. Не периодически да изблика навън.
към беседата >>
Разумното говедо седи по-високо от глупавия човек.
Ако не бяха тия говеда да орат, да разравят нивите, да помагат на хората, знаете ли какво щеше да бъде? Ако не бяха тия говеда, тия коне, тия овце, че тия същества нас ни помогнаха, те са най-великите условия за нашето развитие. Какво трябва да кажеш, в дадения случай? Аз бих желал да бъда едно разумно говедо. Аз бих желал да бъда едно разумно говедо, отколкото един глупав човек.
Разумното говедо седи по-високо от глупавия човек.
Разумният човек седи по-високо от разумното говедо. За да не се обидиш ти, тъй кажи: „Предпочитам да бъда едно разумно говедо.“ Аз, по някой път, тълкувам думата: Го-ве-ди. Го – неглупост, значи отива. „Веди“ значи знание този, който отива да се учи. Това значи говедо.
към беседата >>
Благото седи в туй извиране.
На вас ви намирам, с много малки изключения, вие имате много подтиснати чувства. Човек трябва да има едно свободно сърце, което да извира, да не е подтиснато, да извира естествено. Никога да не съжалява. Божественото от него трябва да извира. Не се плашете, че като извира, във вас нищо няма да остане.
Благото седи в туй извиране.
Не периодически да изблика навън.
към беседата >>
Разумният човек седи по-високо от разумното говедо.
Ако не бяха тия говеда, тия коне, тия овце, че тия същества нас ни помогнаха, те са най-великите условия за нашето развитие. Какво трябва да кажеш, в дадения случай? Аз бих желал да бъда едно разумно говедо. Аз бих желал да бъда едно разумно говедо, отколкото един глупав човек. Разумното говедо седи по-високо от глупавия човек.
Разумният човек седи по-високо от разумното говедо.
За да не се обидиш ти, тъй кажи: „Предпочитам да бъда едно разумно говедо.“ Аз, по някой път, тълкувам думата: Го-ве-ди. Го – неглупост, значи отива. „Веди“ значи знание този, който отива да се учи. Това значи говедо. Отива да знае.
към беседата >>
Не периодически да изблика навън.
Човек трябва да има едно свободно сърце, което да извира, да не е подтиснато, да извира естествено. Никога да не съжалява. Божественото от него трябва да извира. Не се плашете, че като извира, във вас нищо няма да остане. Благото седи в туй извиране.
Не периодически да изблика навън.
към беседата >>
За да не се обидиш ти, тъй кажи: „Предпочитам да бъда едно разумно говедо.“ Аз, по някой път, тълкувам думата: Го-ве-ди.
Какво трябва да кажеш, в дадения случай? Аз бих желал да бъда едно разумно говедо. Аз бих желал да бъда едно разумно говедо, отколкото един глупав човек. Разумното говедо седи по-високо от глупавия човек. Разумният човек седи по-високо от разумното говедо.
За да не се обидиш ти, тъй кажи: „Предпочитам да бъда едно разумно говедо.“ Аз, по някой път, тълкувам думата: Го-ве-ди.
Го – неглупост, значи отива. „Веди“ значи знание този, който отива да се учи. Това значи говедо. Отива да знае. Казва „ти си едно говедо“, а то значи: ти отиваш да се учиш.
към беседата >>
Не [какви] да бъдете, но да бъдете хубави извори, че който пътник минава, като мине, да благодари на Бога, че този извор така извира.
Не [какви] да бъдете, но да бъдете хубави извори, че който пътник минава, като мине, да благодари на Бога, че този извор така извира.
Сега, като говоря така, ни най-малко не разбирам, че вие не сте извори. Аз който ви сравнявам с другите извори, вие сте много по-добри, понеже сте горе на планината. По-чисти сте. Има извори, които са кални. Има извори, пълни с пясъци.
към беседата >>
Го – неглупост, значи отива.
Аз бих желал да бъда едно разумно говедо. Аз бих желал да бъда едно разумно говедо, отколкото един глупав човек. Разумното говедо седи по-високо от глупавия човек. Разумният човек седи по-високо от разумното говедо. За да не се обидиш ти, тъй кажи: „Предпочитам да бъда едно разумно говедо.“ Аз, по някой път, тълкувам думата: Го-ве-ди.
Го – неглупост, значи отива.
„Веди“ значи знание този, който отива да се учи. Това значи говедо. Отива да знае. Казва „ти си едно говедо“, а то значи: ти отиваш да се учиш. Де е обидата тук?
към беседата >>
Сега, като говоря така, ни най-малко не разбирам, че вие не сте извори.
Не [какви] да бъдете, но да бъдете хубави извори, че който пътник минава, като мине, да благодари на Бога, че този извор така извира.
Сега, като говоря така, ни най-малко не разбирам, че вие не сте извори.
Аз който ви сравнявам с другите извори, вие сте много по-добри, понеже сте горе на планината. По-чисти сте. Има извори, които са кални. Има извори, пълни с пясъци. Онази вода, да ти е приятно да я гледаш, дъното чисто.
към беседата >>
„Веди“ значи знание този, който отива да се учи.
Аз бих желал да бъда едно разумно говедо, отколкото един глупав човек. Разумното говедо седи по-високо от глупавия човек. Разумният човек седи по-високо от разумното говедо. За да не се обидиш ти, тъй кажи: „Предпочитам да бъда едно разумно говедо.“ Аз, по някой път, тълкувам думата: Го-ве-ди. Го – неглупост, значи отива.
„Веди“ значи знание този, който отива да се учи.
Това значи говедо. Отива да знае. Казва „ти си едно говедо“, а то значи: ти отиваш да се учиш. Де е обидата тук?
към беседата >>
Аз който ви сравнявам с другите извори, вие сте много по-добри, понеже сте горе на планината.
Не [какви] да бъдете, но да бъдете хубави извори, че който пътник минава, като мине, да благодари на Бога, че този извор така извира. Сега, като говоря така, ни най-малко не разбирам, че вие не сте извори.
Аз който ви сравнявам с другите извори, вие сте много по-добри, понеже сте горе на планината.
По-чисти сте. Има извори, които са кални. Има извори, пълни с пясъци. Онази вода, да ти е приятно да я гледаш, дъното чисто. Вие се приближавате към тия чисти извори, нагоре дето ходите, на вашето сърце.
към беседата >>
Това значи говедо.
Разумното говедо седи по-високо от глупавия човек. Разумният човек седи по-високо от разумното говедо. За да не се обидиш ти, тъй кажи: „Предпочитам да бъда едно разумно говедо.“ Аз, по някой път, тълкувам думата: Го-ве-ди. Го – неглупост, значи отива. „Веди“ значи знание този, който отива да се учи.
Това значи говедо.
Отива да знае. Казва „ти си едно говедо“, а то значи: ти отиваш да се учиш. Де е обидата тук?
към беседата >>
По-чисти сте.
Не [какви] да бъдете, но да бъдете хубави извори, че който пътник минава, като мине, да благодари на Бога, че този извор така извира. Сега, като говоря така, ни най-малко не разбирам, че вие не сте извори. Аз който ви сравнявам с другите извори, вие сте много по-добри, понеже сте горе на планината.
По-чисти сте.
Има извори, които са кални. Има извори, пълни с пясъци. Онази вода, да ти е приятно да я гледаш, дъното чисто. Вие се приближавате към тия чисти извори, нагоре дето ходите, на вашето сърце. Да дойдете до Божественото.
към беседата >>
Отива да знае.
Разумният човек седи по-високо от разумното говедо. За да не се обидиш ти, тъй кажи: „Предпочитам да бъда едно разумно говедо.“ Аз, по някой път, тълкувам думата: Го-ве-ди. Го – неглупост, значи отива. „Веди“ значи знание този, който отива да се учи. Това значи говедо.
Отива да знае.
Казва „ти си едно говедо“, а то значи: ти отиваш да се учиш. Де е обидата тук?
към беседата >>
Има извори, които са кални.
Не [какви] да бъдете, но да бъдете хубави извори, че който пътник минава, като мине, да благодари на Бога, че този извор така извира. Сега, като говоря така, ни най-малко не разбирам, че вие не сте извори. Аз който ви сравнявам с другите извори, вие сте много по-добри, понеже сте горе на планината. По-чисти сте.
Има извори, които са кални.
Има извори, пълни с пясъци. Онази вода, да ти е приятно да я гледаш, дъното чисто. Вие се приближавате към тия чисти извори, нагоре дето ходите, на вашето сърце. Да дойдете до Божественото. Да имате друга една ясна представа.
към беседата >>
Казва „ти си едно говедо“, а то значи: ти отиваш да се учиш.
За да не се обидиш ти, тъй кажи: „Предпочитам да бъда едно разумно говедо.“ Аз, по някой път, тълкувам думата: Го-ве-ди. Го – неглупост, значи отива. „Веди“ значи знание този, който отива да се учи. Това значи говедо. Отива да знае.
Казва „ти си едно говедо“, а то значи: ти отиваш да се учиш.
Де е обидата тук?
към беседата >>
Има извори, пълни с пясъци.
Не [какви] да бъдете, но да бъдете хубави извори, че който пътник минава, като мине, да благодари на Бога, че този извор така извира. Сега, като говоря така, ни най-малко не разбирам, че вие не сте извори. Аз който ви сравнявам с другите извори, вие сте много по-добри, понеже сте горе на планината. По-чисти сте. Има извори, които са кални.
Има извори, пълни с пясъци.
Онази вода, да ти е приятно да я гледаш, дъното чисто. Вие се приближавате към тия чисти извори, нагоре дето ходите, на вашето сърце. Да дойдете до Божественото. Да имате друга една ясна представа. Всякога щом съм стеснен, показва, че не съм добър проводник на Божията Любов.
към беседата >>
Де е обидата тук?
Го – неглупост, значи отива. „Веди“ значи знание този, който отива да се учи. Това значи говедо. Отива да знае. Казва „ти си едно говедо“, а то значи: ти отиваш да се учиш.
Де е обидата тук?
към беседата >>
Онази вода, да ти е приятно да я гледаш, дъното чисто.
Сега, като говоря така, ни най-малко не разбирам, че вие не сте извори. Аз който ви сравнявам с другите извори, вие сте много по-добри, понеже сте горе на планината. По-чисти сте. Има извори, които са кални. Има извори, пълни с пясъци.
Онази вода, да ти е приятно да я гледаш, дъното чисто.
Вие се приближавате към тия чисти извори, нагоре дето ходите, на вашето сърце. Да дойдете до Божественото. Да имате друга една ясна представа. Всякога щом съм стеснен, показва, че не съм добър проводник на Божията Любов. За добрите и лошите проводници, ето какво е моето мнение: Добри проводници са ония тела, онази материя, ония сили, през които Божествената Любов идва до нас.
към беседата >>
Сега да допуснем в живота следующето обяснение.
Сега да допуснем в живота следующето обяснение.
Имате една грозна мома с дебели джуки, с изпъкнали очи; като ти кажат говедо, може да ти е обидно, но ако някоя красива ти каже „ти си говедо“, тебе ти капва мед на сърцето. Прощаваш ѝ, защо? Или пък аз уподобявам, показвам сравнения, които са верни. [Не] искам да говоря неща, които не са верни. Или един човек вегетарианец, обиди те, казва: „Говедо!
към беседата >>
Вие се приближавате към тия чисти извори, нагоре дето ходите, на вашето сърце.
Аз който ви сравнявам с другите извори, вие сте много по-добри, понеже сте горе на планината. По-чисти сте. Има извори, които са кални. Има извори, пълни с пясъци. Онази вода, да ти е приятно да я гледаш, дъното чисто.
Вие се приближавате към тия чисти извори, нагоре дето ходите, на вашето сърце.
Да дойдете до Божественото. Да имате друга една ясна представа. Всякога щом съм стеснен, показва, че не съм добър проводник на Божията Любов. За добрите и лошите проводници, ето какво е моето мнение: Добри проводници са ония тела, онази материя, ония сили, през които Божествената Любов идва до нас. Това са добрите проводници.
към беседата >>
Имате една грозна мома с дебели джуки, с изпъкнали очи; като ти кажат говедо, може да ти е обидно, но ако някоя красива ти каже „ти си говедо“, тебе ти капва мед на сърцето.
Сега да допуснем в живота следующето обяснение.
Имате една грозна мома с дебели джуки, с изпъкнали очи; като ти кажат говедо, може да ти е обидно, но ако някоя красива ти каже „ти си говедо“, тебе ти капва мед на сърцето.
Прощаваш ѝ, защо? Или пък аз уподобявам, показвам сравнения, които са верни. [Не] искам да говоря неща, които не са верни. Или един човек вегетарианец, обиди те, казва: „Говедо! “ Човекът изведнъж изважда сто английски лири.
към беседата >>
Да дойдете до Божественото.
По-чисти сте. Има извори, които са кални. Има извори, пълни с пясъци. Онази вода, да ти е приятно да я гледаш, дъното чисто. Вие се приближавате към тия чисти извори, нагоре дето ходите, на вашето сърце.
Да дойдете до Божественото.
Да имате друга една ясна представа. Всякога щом съм стеснен, показва, че не съм добър проводник на Божията Любов. За добрите и лошите проводници, ето какво е моето мнение: Добри проводници са ония тела, онази материя, ония сили, през които Божествената Любов идва до нас. Това са добрите проводници. Тази любов, за да може да се задържи до нас и да се върне назад, трябва да дойдат лошите проводници.
към беседата >>
Прощаваш ѝ, защо?
Сега да допуснем в живота следующето обяснение. Имате една грозна мома с дебели джуки, с изпъкнали очи; като ти кажат говедо, може да ти е обидно, но ако някоя красива ти каже „ти си говедо“, тебе ти капва мед на сърцето.
Прощаваш ѝ, защо?
Или пък аз уподобявам, показвам сравнения, които са верни. [Не] искам да говоря неща, които не са верни. Или един човек вегетарианец, обиди те, казва: „Говедо! “ Човекът изведнъж изважда сто английски лири. Казва: „На тебе, говедо, [давам] сто английски лири.“ Таман си закъсал, нямаш пет пари в джоба.
към беседата >>
Да имате друга една ясна представа.
Има извори, които са кални. Има извори, пълни с пясъци. Онази вода, да ти е приятно да я гледаш, дъното чисто. Вие се приближавате към тия чисти извори, нагоре дето ходите, на вашето сърце. Да дойдете до Божественото.
Да имате друга една ясна представа.
Всякога щом съм стеснен, показва, че не съм добър проводник на Божията Любов. За добрите и лошите проводници, ето какво е моето мнение: Добри проводници са ония тела, онази материя, ония сили, през които Божествената Любов идва до нас. Това са добрите проводници. Тази любов, за да може да се задържи до нас и да се върне назад, трябва да дойдат лошите проводници. Един лош проводник е вълнената дреха.
към беседата >>
Или пък аз уподобявам, показвам сравнения, които са верни.
Сега да допуснем в живота следующето обяснение. Имате една грозна мома с дебели джуки, с изпъкнали очи; като ти кажат говедо, може да ти е обидно, но ако някоя красива ти каже „ти си говедо“, тебе ти капва мед на сърцето. Прощаваш ѝ, защо?
Или пък аз уподобявам, показвам сравнения, които са верни.
[Не] искам да говоря неща, които не са верни. Или един човек вегетарианец, обиди те, казва: „Говедо! “ Човекът изведнъж изважда сто английски лири. Казва: „На тебе, говедо, [давам] сто английски лири.“ Таман си закъсал, нямаш пет пари в джоба. Казват ти „говедо“, но след туй ти дава 100 английски лири.
към беседата >>
Всякога щом съм стеснен, показва, че не съм добър проводник на Божията Любов.
Има извори, пълни с пясъци. Онази вода, да ти е приятно да я гледаш, дъното чисто. Вие се приближавате към тия чисти извори, нагоре дето ходите, на вашето сърце. Да дойдете до Божественото. Да имате друга една ясна представа.
Всякога щом съм стеснен, показва, че не съм добър проводник на Божията Любов.
За добрите и лошите проводници, ето какво е моето мнение: Добри проводници са ония тела, онази материя, ония сили, през които Божествената Любов идва до нас. Това са добрите проводници. Тази любов, за да може да се задържи до нас и да се върне назад, трябва да дойдат лошите проводници. Един лош проводник е вълнената дреха. Тя задържа топлината на тялото.
към беседата >>
[Не] искам да говоря неща, които не са верни.
Сега да допуснем в живота следующето обяснение. Имате една грозна мома с дебели джуки, с изпъкнали очи; като ти кажат говедо, може да ти е обидно, но ако някоя красива ти каже „ти си говедо“, тебе ти капва мед на сърцето. Прощаваш ѝ, защо? Или пък аз уподобявам, показвам сравнения, които са верни.
[Не] искам да говоря неща, които не са верни.
Или един човек вегетарианец, обиди те, казва: „Говедо! “ Човекът изведнъж изважда сто английски лири. Казва: „На тебе, говедо, [давам] сто английски лири.“ Таман си закъсал, нямаш пет пари в джоба. Казват ти „говедо“, но след туй ти дава 100 английски лири. Ако не беше ти казал „говедо“, не щеше да ти даде 100 английски лири.
към беседата >>
За добрите и лошите проводници, ето какво е моето мнение: Добри проводници са ония тела, онази материя, ония сили, през които Божествената Любов идва до нас.
Онази вода, да ти е приятно да я гледаш, дъното чисто. Вие се приближавате към тия чисти извори, нагоре дето ходите, на вашето сърце. Да дойдете до Божественото. Да имате друга една ясна представа. Всякога щом съм стеснен, показва, че не съм добър проводник на Божията Любов.
За добрите и лошите проводници, ето какво е моето мнение: Добри проводници са ония тела, онази материя, ония сили, през които Божествената Любов идва до нас.
Това са добрите проводници. Тази любов, за да може да се задържи до нас и да се върне назад, трябва да дойдат лошите проводници. Един лош проводник е вълнената дреха. Тя задържа топлината на тялото. Чрез добрите проводници ще възприемем Божията Любов.
към беседата >>
Или един човек вегетарианец, обиди те, казва: „Говедо!
Сега да допуснем в живота следующето обяснение. Имате една грозна мома с дебели джуки, с изпъкнали очи; като ти кажат говедо, може да ти е обидно, но ако някоя красива ти каже „ти си говедо“, тебе ти капва мед на сърцето. Прощаваш ѝ, защо? Или пък аз уподобявам, показвам сравнения, които са верни. [Не] искам да говоря неща, които не са верни.
Или един човек вегетарианец, обиди те, казва: „Говедо!
“ Човекът изведнъж изважда сто английски лири. Казва: „На тебе, говедо, [давам] сто английски лири.“ Таман си закъсал, нямаш пет пари в джоба. Казват ти „говедо“, но след туй ти дава 100 английски лири. Ако не беше ти казал „говедо“, не щеше да ти даде 100 английски лири. Значи „говедо“ е условие да ти даде 100 английски лири!
към беседата >>
Това са добрите проводници.
Вие се приближавате към тия чисти извори, нагоре дето ходите, на вашето сърце. Да дойдете до Божественото. Да имате друга една ясна представа. Всякога щом съм стеснен, показва, че не съм добър проводник на Божията Любов. За добрите и лошите проводници, ето какво е моето мнение: Добри проводници са ония тела, онази материя, ония сили, през които Божествената Любов идва до нас.
Това са добрите проводници.
Тази любов, за да може да се задържи до нас и да се върне назад, трябва да дойдат лошите проводници. Един лош проводник е вълнената дреха. Тя задържа топлината на тялото. Чрез добрите проводници ще възприемем Божията Любов. След като приемете Любовта, ще дойдат лошите проводници, тогава ще придаде любовта в друго направление.
към беседата >>
“ Човекът изведнъж изважда сто английски лири.
Имате една грозна мома с дебели джуки, с изпъкнали очи; като ти кажат говедо, може да ти е обидно, но ако някоя красива ти каже „ти си говедо“, тебе ти капва мед на сърцето. Прощаваш ѝ, защо? Или пък аз уподобявам, показвам сравнения, които са верни. [Не] искам да говоря неща, които не са верни. Или един човек вегетарианец, обиди те, казва: „Говедо!
“ Човекът изведнъж изважда сто английски лири.
Казва: „На тебе, говедо, [давам] сто английски лири.“ Таман си закъсал, нямаш пет пари в джоба. Казват ти „говедо“, но след туй ти дава 100 английски лири. Ако не беше ти казал „говедо“, не щеше да ти даде 100 английски лири. Значи „говедо“ е условие да ти даде 100 английски лири! Какво ще кажете на тази обида отгоре.
към беседата >>
Тази любов, за да може да се задържи до нас и да се върне назад, трябва да дойдат лошите проводници.
Да дойдете до Божественото. Да имате друга една ясна представа. Всякога щом съм стеснен, показва, че не съм добър проводник на Божията Любов. За добрите и лошите проводници, ето какво е моето мнение: Добри проводници са ония тела, онази материя, ония сили, през които Божествената Любов идва до нас. Това са добрите проводници.
Тази любов, за да може да се задържи до нас и да се върне назад, трябва да дойдат лошите проводници.
Един лош проводник е вълнената дреха. Тя задържа топлината на тялото. Чрез добрите проводници ще възприемем Божията Любов. След като приемете Любовта, ще дойдат лошите проводници, тогава ще придаде любовта в друго направление. Тази любов ще я използувате за себе си.
към беседата >>
Казва: „На тебе, говедо, [давам] сто английски лири.“ Таман си закъсал, нямаш пет пари в джоба.
Прощаваш ѝ, защо? Или пък аз уподобявам, показвам сравнения, които са верни. [Не] искам да говоря неща, които не са верни. Или един човек вегетарианец, обиди те, казва: „Говедо! “ Човекът изведнъж изважда сто английски лири.
Казва: „На тебе, говедо, [давам] сто английски лири.“ Таман си закъсал, нямаш пет пари в джоба.
Казват ти „говедо“, но след туй ти дава 100 английски лири. Ако не беше ти казал „говедо“, не щеше да ти даде 100 английски лири. Значи „говедо“ е условие да ти даде 100 английски лири! Какво ще кажете на тази обида отгоре.
към беседата >>
Един лош проводник е вълнената дреха.
Да имате друга една ясна представа. Всякога щом съм стеснен, показва, че не съм добър проводник на Божията Любов. За добрите и лошите проводници, ето какво е моето мнение: Добри проводници са ония тела, онази материя, ония сили, през които Божествената Любов идва до нас. Това са добрите проводници. Тази любов, за да може да се задържи до нас и да се върне назад, трябва да дойдат лошите проводници.
Един лош проводник е вълнената дреха.
Тя задържа топлината на тялото. Чрез добрите проводници ще възприемем Божията Любов. След като приемете Любовта, ще дойдат лошите проводници, тогава ще придаде любовта в друго направление. Тази любов ще я използувате за себе си. След като я използувате, ще дойдат пак добрите проводници, вие ще изпратите тази любов навън и нищо няма да остане във вас.
към беседата >>
Казват ти „говедо“, но след туй ти дава 100 английски лири.
Или пък аз уподобявам, показвам сравнения, които са верни. [Не] искам да говоря неща, които не са верни. Или един човек вегетарианец, обиди те, казва: „Говедо! “ Човекът изведнъж изважда сто английски лири. Казва: „На тебе, говедо, [давам] сто английски лири.“ Таман си закъсал, нямаш пет пари в джоба.
Казват ти „говедо“, но след туй ти дава 100 английски лири.
Ако не беше ти казал „говедо“, не щеше да ти даде 100 английски лири. Значи „говедо“ е условие да ти даде 100 английски лири! Какво ще кажете на тази обида отгоре.
към беседата >>
Тя задържа топлината на тялото.
Всякога щом съм стеснен, показва, че не съм добър проводник на Божията Любов. За добрите и лошите проводници, ето какво е моето мнение: Добри проводници са ония тела, онази материя, ония сили, през които Божествената Любов идва до нас. Това са добрите проводници. Тази любов, за да може да се задържи до нас и да се върне назад, трябва да дойдат лошите проводници. Един лош проводник е вълнената дреха.
Тя задържа топлината на тялото.
Чрез добрите проводници ще възприемем Божията Любов. След като приемете Любовта, ще дойдат лошите проводници, тогава ще придаде любовта в друго направление. Тази любов ще я използувате за себе си. След като я използувате, ще дойдат пак добрите проводници, вие ще изпратите тази любов навън и нищо няма да остане във вас. Този закон постоянно действува във вас.
към беседата >>
Ако не беше ти казал „говедо“, не щеше да ти даде 100 английски лири.
[Не] искам да говоря неща, които не са верни. Или един човек вегетарианец, обиди те, казва: „Говедо! “ Човекът изведнъж изважда сто английски лири. Казва: „На тебе, говедо, [давам] сто английски лири.“ Таман си закъсал, нямаш пет пари в джоба. Казват ти „говедо“, но след туй ти дава 100 английски лири.
Ако не беше ти казал „говедо“, не щеше да ти даде 100 английски лири.
Значи „говедо“ е условие да ти даде 100 английски лири! Какво ще кажете на тази обида отгоре.
към беседата >>
Чрез добрите проводници ще възприемем Божията Любов.
За добрите и лошите проводници, ето какво е моето мнение: Добри проводници са ония тела, онази материя, ония сили, през които Божествената Любов идва до нас. Това са добрите проводници. Тази любов, за да може да се задържи до нас и да се върне назад, трябва да дойдат лошите проводници. Един лош проводник е вълнената дреха. Тя задържа топлината на тялото.
Чрез добрите проводници ще възприемем Божията Любов.
След като приемете Любовта, ще дойдат лошите проводници, тогава ще придаде любовта в друго направление. Тази любов ще я използувате за себе си. След като я използувате, ще дойдат пак добрите проводници, вие ще изпратите тази любов навън и нищо няма да остане във вас. Този закон постоянно действува във вас. Дишането е основан[о] на този закон.
към беседата >>
Значи „говедо“ е условие да ти даде 100 английски лири!
Или един човек вегетарианец, обиди те, казва: „Говедо! “ Човекът изведнъж изважда сто английски лири. Казва: „На тебе, говедо, [давам] сто английски лири.“ Таман си закъсал, нямаш пет пари в джоба. Казват ти „говедо“, но след туй ти дава 100 английски лири. Ако не беше ти казал „говедо“, не щеше да ти даде 100 английски лири.
Значи „говедо“ е условие да ти даде 100 английски лири!
Какво ще кажете на тази обида отгоре.
към беседата >>
След като приемете Любовта, ще дойдат лошите проводници, тогава ще придаде любовта в друго направление.
Това са добрите проводници. Тази любов, за да може да се задържи до нас и да се върне назад, трябва да дойдат лошите проводници. Един лош проводник е вълнената дреха. Тя задържа топлината на тялото. Чрез добрите проводници ще възприемем Божията Любов.
След като приемете Любовта, ще дойдат лошите проводници, тогава ще придаде любовта в друго направление.
Тази любов ще я използувате за себе си. След като я използувате, ще дойдат пак добрите проводници, вие ще изпратите тази любов навън и нищо няма да остане във вас. Този закон постоянно действува във вас. Дишането е основан[о] на този закон. Вие, като добър проводник, приемате въздуха.
към беседата >>
Какво ще кажете на тази обида отгоре.
“ Човекът изведнъж изважда сто английски лири. Казва: „На тебе, говедо, [давам] сто английски лири.“ Таман си закъсал, нямаш пет пари в джоба. Казват ти „говедо“, но след туй ти дава 100 английски лири. Ако не беше ти казал „говедо“, не щеше да ти даде 100 английски лири. Значи „говедо“ е условие да ти даде 100 английски лири!
Какво ще кажете на тази обида отгоре.
към беседата >>
Тази любов ще я използувате за себе си.
Тази любов, за да може да се задържи до нас и да се върне назад, трябва да дойдат лошите проводници. Един лош проводник е вълнената дреха. Тя задържа топлината на тялото. Чрез добрите проводници ще възприемем Божията Любов. След като приемете Любовта, ще дойдат лошите проводници, тогава ще придаде любовта в друго направление.
Тази любов ще я използувате за себе си.
След като я използувате, ще дойдат пак добрите проводници, вие ще изпратите тази любов навън и нищо няма да остане във вас. Този закон постоянно действува във вас. Дишането е основан[о] на този закон. Вие, като добър проводник, приемате въздуха. Този въздух ще го задържите доста дълго време, за да се образува едно окисляване.
към беседата >>
Ако човек живее в Божията Любов, никаква обида не може да достигне до неговото съзнание.
Ако човек живее в Божията Любов, никаква обида не може да достигне до неговото съзнание.
Всичките обиди се разтопяват. Всяка обида става за велико благословение. Право е онова изречение, дето казва, че всичко е за добро, което [се] случва, за онези, които обичат Бога. Каквото и да се случи, ще се превърне за добро. Всички ваши страдания, несрети, несполуки, остарявания, умирания, всичко туй ще се превърне за ваше добро.
към беседата >>
След като я използувате, ще дойдат пак добрите проводници, вие ще изпратите тази любов навън и нищо няма да остане във вас.
Един лош проводник е вълнената дреха. Тя задържа топлината на тялото. Чрез добрите проводници ще възприемем Божията Любов. След като приемете Любовта, ще дойдат лошите проводници, тогава ще придаде любовта в друго направление. Тази любов ще я използувате за себе си.
След като я използувате, ще дойдат пак добрите проводници, вие ще изпратите тази любов навън и нищо няма да остане във вас.
Този закон постоянно действува във вас. Дишането е основан[о] на този закон. Вие, като добър проводник, приемате въздуха. Този въздух ще го задържите доста дълго време, за да се образува едно окисляване. И дълго време мислете върху въздуха, който сте приели.
към беседата >>
Всичките обиди се разтопяват.
Ако човек живее в Божията Любов, никаква обида не може да достигне до неговото съзнание.
Всичките обиди се разтопяват.
Всяка обида става за велико благословение. Право е онова изречение, дето казва, че всичко е за добро, което [се] случва, за онези, които обичат Бога. Каквото и да се случи, ще се превърне за добро. Всички ваши страдания, несрети, несполуки, остарявания, умирания, всичко туй ще се превърне за ваше добро. Вие се плашите като умирате.
към беседата >>
Този закон постоянно действува във вас.
Тя задържа топлината на тялото. Чрез добрите проводници ще възприемем Божията Любов. След като приемете Любовта, ще дойдат лошите проводници, тогава ще придаде любовта в друго направление. Тази любов ще я използувате за себе си. След като я използувате, ще дойдат пак добрите проводници, вие ще изпратите тази любов навън и нищо няма да остане във вас.
Този закон постоянно действува във вас.
Дишането е основан[о] на този закон. Вие, като добър проводник, приемате въздуха. Този въздух ще го задържите доста дълго време, за да се образува едно окисляване. И дълго време мислете върху въздуха, който сте приели. Благодарете на Бога за това, което сте приели.
към беседата >>
Всяка обида става за велико благословение.
Ако човек живее в Божията Любов, никаква обида не може да достигне до неговото съзнание. Всичките обиди се разтопяват.
Всяка обида става за велико благословение.
Право е онова изречение, дето казва, че всичко е за добро, което [се] случва, за онези, които обичат Бога. Каквото и да се случи, ще се превърне за добро. Всички ваши страдания, несрети, несполуки, остарявания, умирания, всичко туй ще се превърне за ваше добро. Вие се плашите като умирате. Че хората умират, за да се подмладят.
към беседата >>
Дишането е основан[о] на този закон.
Чрез добрите проводници ще възприемем Божията Любов. След като приемете Любовта, ще дойдат лошите проводници, тогава ще придаде любовта в друго направление. Тази любов ще я използувате за себе си. След като я използувате, ще дойдат пак добрите проводници, вие ще изпратите тази любов навън и нищо няма да остане във вас. Този закон постоянно действува във вас.
Дишането е основан[о] на този закон.
Вие, като добър проводник, приемате въздуха. Този въздух ще го задържите доста дълго време, за да се образува едно окисляване. И дълго време мислете върху въздуха, който сте приели. Благодарете на Бога за това, което сте приели. Като изпратиш въздуха навън, пак започваш да приемаш.
към беседата >>
На човека липсва нещо.
На човека липсва нещо.
Туй, което липсва, то е изгубено, изгубил е нещо човек. Представете си, че вие се раждате малко дете. Най-първо пъплите по земята. Ставате на 1–2–3–4–5 години, малко дете сте, виждате, че постепенно се изменяте. Не знаете как се изменяте, но усещате, че се изменяте.
към беседата >>
Право е онова изречение, дето казва, че всичко е за добро, което [се] случва, за онези, които обичат Бога.
Ако човек живее в Божията Любов, никаква обида не може да достигне до неговото съзнание. Всичките обиди се разтопяват. Всяка обида става за велико благословение.
Право е онова изречение, дето казва, че всичко е за добро, което [се] случва, за онези, които обичат Бога.
Каквото и да се случи, ще се превърне за добро. Всички ваши страдания, несрети, несполуки, остарявания, умирания, всичко туй ще се превърне за ваше добро. Вие се плашите като умирате. Че хората умират, за да се подмладят. Раждат се за какво?
към беседата >>
Вие, като добър проводник, приемате въздуха.
След като приемете Любовта, ще дойдат лошите проводници, тогава ще придаде любовта в друго направление. Тази любов ще я използувате за себе си. След като я използувате, ще дойдат пак добрите проводници, вие ще изпратите тази любов навън и нищо няма да остане във вас. Този закон постоянно действува във вас. Дишането е основан[о] на този закон.
Вие, като добър проводник, приемате въздуха.
Този въздух ще го задържите доста дълго време, за да се образува едно окисляване. И дълго време мислете върху въздуха, който сте приели. Благодарете на Бога за това, което сте приели. Като изпратиш въздуха навън, пак започваш да приемаш. Ще добиете този характер на самообладание.
към беседата >>
Туй, което липсва, то е изгубено, изгубил е нещо човек.
На човека липсва нещо.
Туй, което липсва, то е изгубено, изгубил е нещо човек.
Представете си, че вие се раждате малко дете. Най-първо пъплите по земята. Ставате на 1–2–3–4–5 години, малко дете сте, виждате, че постепенно се изменяте. Не знаете как се изменяте, но усещате, че се изменяте. Кой ви е изменил?
към беседата >>
Каквото и да се случи, ще се превърне за добро.
Ако човек живее в Божията Любов, никаква обида не може да достигне до неговото съзнание. Всичките обиди се разтопяват. Всяка обида става за велико благословение. Право е онова изречение, дето казва, че всичко е за добро, което [се] случва, за онези, които обичат Бога.
Каквото и да се случи, ще се превърне за добро.
Всички ваши страдания, несрети, несполуки, остарявания, умирания, всичко туй ще се превърне за ваше добро. Вие се плашите като умирате. Че хората умират, за да се подмладят. Раждат се за какво? – За да остареят.
към беседата >>
Този въздух ще го задържите доста дълго време, за да се образува едно окисляване.
Тази любов ще я използувате за себе си. След като я използувате, ще дойдат пак добрите проводници, вие ще изпратите тази любов навън и нищо няма да остане във вас. Този закон постоянно действува във вас. Дишането е основан[о] на този закон. Вие, като добър проводник, приемате въздуха.
Този въздух ще го задържите доста дълго време, за да се образува едно окисляване.
И дълго време мислете върху въздуха, който сте приели. Благодарете на Бога за това, което сте приели. Като изпратиш въздуха навън, пак започваш да приемаш. Ще добиете този характер на самообладание. Имаме много работи да развиваме.
към беседата >>
Представете си, че вие се раждате малко дете.
На човека липсва нещо. Туй, което липсва, то е изгубено, изгубил е нещо човек.
Представете си, че вие се раждате малко дете.
Най-първо пъплите по земята. Ставате на 1–2–3–4–5 години, малко дете сте, виждате, че постепенно се изменяте. Не знаете как се изменяте, но усещате, че се изменяте. Кой ви е изменил? Не знаеш.
към беседата >>
Всички ваши страдания, несрети, несполуки, остарявания, умирания, всичко туй ще се превърне за ваше добро.
Ако човек живее в Божията Любов, никаква обида не може да достигне до неговото съзнание. Всичките обиди се разтопяват. Всяка обида става за велико благословение. Право е онова изречение, дето казва, че всичко е за добро, което [се] случва, за онези, които обичат Бога. Каквото и да се случи, ще се превърне за добро.
Всички ваши страдания, несрети, несполуки, остарявания, умирания, всичко туй ще се превърне за ваше добро.
Вие се плашите като умирате. Че хората умират, за да се подмладят. Раждат се за какво? – За да остареят. Умират, за да се подмладят.
към беседата >>
И дълго време мислете върху въздуха, който сте приели.
След като я използувате, ще дойдат пак добрите проводници, вие ще изпратите тази любов навън и нищо няма да остане във вас. Този закон постоянно действува във вас. Дишането е основан[о] на този закон. Вие, като добър проводник, приемате въздуха. Този въздух ще го задържите доста дълго време, за да се образува едно окисляване.
И дълго време мислете върху въздуха, който сте приели.
Благодарете на Бога за това, което сте приели. Като изпратиш въздуха навън, пак започваш да приемаш. Ще добиете този характер на самообладание. Имаме много работи да развиваме. Не е лошо, че някой човек е сприхав.
към беседата >>
Най-първо пъплите по земята.
На човека липсва нещо. Туй, което липсва, то е изгубено, изгубил е нещо човек. Представете си, че вие се раждате малко дете.
Най-първо пъплите по земята.
Ставате на 1–2–3–4–5 години, малко дете сте, виждате, че постепенно се изменяте. Не знаете как се изменяте, но усещате, че се изменяте. Кой ви е изменил? Не знаеш. След 20–30–40–50 години вие съвсем сте се изменили, не се познавате отвън.
към беседата >>
Вие се плашите като умирате.
Всичките обиди се разтопяват. Всяка обида става за велико благословение. Право е онова изречение, дето казва, че всичко е за добро, което [се] случва, за онези, които обичат Бога. Каквото и да се случи, ще се превърне за добро. Всички ваши страдания, несрети, несполуки, остарявания, умирания, всичко туй ще се превърне за ваше добро.
Вие се плашите като умирате.
Че хората умират, за да се подмладят. Раждат се за какво? – За да остареят. Умират, за да се подмладят. Раждат се, за да остареят.
към беседата >>
Благодарете на Бога за това, което сте приели.
Този закон постоянно действува във вас. Дишането е основан[о] на този закон. Вие, като добър проводник, приемате въздуха. Този въздух ще го задържите доста дълго време, за да се образува едно окисляване. И дълго време мислете върху въздуха, който сте приели.
Благодарете на Бога за това, което сте приели.
Като изпратиш въздуха навън, пак започваш да приемаш. Ще добиете този характер на самообладание. Имаме много работи да развиваме. Не е лошо, че някой човек е сприхав. Сприхавостта показва рядък материал, който трябва да се обработи.
към беседата >>
Ставате на 1–2–3–4–5 години, малко дете сте, виждате, че постепенно се изменяте.
На човека липсва нещо. Туй, което липсва, то е изгубено, изгубил е нещо човек. Представете си, че вие се раждате малко дете. Най-първо пъплите по земята.
Ставате на 1–2–3–4–5 години, малко дете сте, виждате, че постепенно се изменяте.
Не знаете как се изменяте, но усещате, че се изменяте. Кой ви е изменил? Не знаеш. След 20–30–40–50 години вие съвсем сте се изменили, не се познавате отвън. Вие казвате: „Аз съм свободен.“ Че как сте свободен, когато състарявате?
към беседата >>
Че хората умират, за да се подмладят.
Всяка обида става за велико благословение. Право е онова изречение, дето казва, че всичко е за добро, което [се] случва, за онези, които обичат Бога. Каквото и да се случи, ще се превърне за добро. Всички ваши страдания, несрети, несполуки, остарявания, умирания, всичко туй ще се превърне за ваше добро. Вие се плашите като умирате.
Че хората умират, за да се подмладят.
Раждат се за какво? – За да остареят. Умират, за да се подмладят. Раждат се, за да остареят. Всеки, който се е родил, ще остарее.
към беседата >>
Като изпратиш въздуха навън, пак започваш да приемаш.
Дишането е основан[о] на този закон. Вие, като добър проводник, приемате въздуха. Този въздух ще го задържите доста дълго време, за да се образува едно окисляване. И дълго време мислете върху въздуха, който сте приели. Благодарете на Бога за това, което сте приели.
Като изпратиш въздуха навън, пак започваш да приемаш.
Ще добиете този характер на самообладание. Имаме много работи да развиваме. Не е лошо, че някой човек е сприхав. Сприхавостта показва рядък материал, който трябва да се обработи. Казвате: „Той е много буен човек.“ Едно Божие благословение е.
към беседата >>
Не знаете как се изменяте, но усещате, че се изменяте.
На човека липсва нещо. Туй, което липсва, то е изгубено, изгубил е нещо човек. Представете си, че вие се раждате малко дете. Най-първо пъплите по земята. Ставате на 1–2–3–4–5 години, малко дете сте, виждате, че постепенно се изменяте.
Не знаете как се изменяте, но усещате, че се изменяте.
Кой ви е изменил? Не знаеш. След 20–30–40–50 години вие съвсем сте се изменили, не се познавате отвън. Вие казвате: „Аз съм свободен.“ Че как сте свободен, когато състарявате? Нали сте свободен, къде отиде вашата младост?
към беседата >>
Раждат се за какво?
Право е онова изречение, дето казва, че всичко е за добро, което [се] случва, за онези, които обичат Бога. Каквото и да се случи, ще се превърне за добро. Всички ваши страдания, несрети, несполуки, остарявания, умирания, всичко туй ще се превърне за ваше добро. Вие се плашите като умирате. Че хората умират, за да се подмладят.
Раждат се за какво?
– За да остареят. Умират, за да се подмладят. Раждат се, за да остареят. Всеки, който се е родил, ще остарее. Всеки, който умира, ще се подмлади.
към беседата >>
Ще добиете този характер на самообладание.
Вие, като добър проводник, приемате въздуха. Този въздух ще го задържите доста дълго време, за да се образува едно окисляване. И дълго време мислете върху въздуха, който сте приели. Благодарете на Бога за това, което сте приели. Като изпратиш въздуха навън, пак започваш да приемаш.
Ще добиете този характер на самообладание.
Имаме много работи да развиваме. Не е лошо, че някой човек е сприхав. Сприхавостта показва рядък материал, който трябва да се обработи. Казвате: „Той е много буен човек.“ Едно Божие благословение е. Работа му трябва.
към беседата >>
Кой ви е изменил?
Туй, което липсва, то е изгубено, изгубил е нещо човек. Представете си, че вие се раждате малко дете. Най-първо пъплите по земята. Ставате на 1–2–3–4–5 години, малко дете сте, виждате, че постепенно се изменяте. Не знаете как се изменяте, но усещате, че се изменяте.
Кой ви е изменил?
Не знаеш. След 20–30–40–50 години вие съвсем сте се изменили, не се познавате отвън. Вие казвате: „Аз съм свободен.“ Че как сте свободен, когато състарявате? Нали сте свободен, къде отиде вашата младост? Казвате: „[Така] е определено.“ – Че то е самозаблуждение.
към беседата >>
– За да остареят.
Каквото и да се случи, ще се превърне за добро. Всички ваши страдания, несрети, несполуки, остарявания, умирания, всичко туй ще се превърне за ваше добро. Вие се плашите като умирате. Че хората умират, за да се подмладят. Раждат се за какво?
– За да остареят.
Умират, за да се подмладят. Раждат се, за да остареят. Всеки, който се е родил, ще остарее. Всеки, който умира, ще се подмлади. Ама кога?
към беседата >>
Имаме много работи да развиваме.
Този въздух ще го задържите доста дълго време, за да се образува едно окисляване. И дълго време мислете върху въздуха, който сте приели. Благодарете на Бога за това, което сте приели. Като изпратиш въздуха навън, пак започваш да приемаш. Ще добиете този характер на самообладание.
Имаме много работи да развиваме.
Не е лошо, че някой човек е сприхав. Сприхавостта показва рядък материал, който трябва да се обработи. Казвате: „Той е много буен човек.“ Едно Божие благословение е. Работа му трябва. Силна е мисълта му.
към беседата >>
Не знаеш.
Представете си, че вие се раждате малко дете. Най-първо пъплите по земята. Ставате на 1–2–3–4–5 години, малко дете сте, виждате, че постепенно се изменяте. Не знаете как се изменяте, но усещате, че се изменяте. Кой ви е изменил?
Не знаеш.
След 20–30–40–50 години вие съвсем сте се изменили, не се познавате отвън. Вие казвате: „Аз съм свободен.“ Че как сте свободен, когато състарявате? Нали сте свободен, къде отиде вашата младост? Казвате: „[Така] е определено.“ – Че то е самозаблуждение. „Така е определено.“ Значи след като ви оберат, така е определено.
към беседата >>
Умират, за да се подмладят.
Всички ваши страдания, несрети, несполуки, остарявания, умирания, всичко туй ще се превърне за ваше добро. Вие се плашите като умирате. Че хората умират, за да се подмладят. Раждат се за какво? – За да остареят.
Умират, за да се подмладят.
Раждат се, за да остареят. Всеки, който се е родил, ще остарее. Всеки, който умира, ще се подмлади. Ама кога? Ако се раждаш без любов, ще остарееш.
към беседата >>
Не е лошо, че някой човек е сприхав.
И дълго време мислете върху въздуха, който сте приели. Благодарете на Бога за това, което сте приели. Като изпратиш въздуха навън, пак започваш да приемаш. Ще добиете този характер на самообладание. Имаме много работи да развиваме.
Не е лошо, че някой човек е сприхав.
Сприхавостта показва рядък материал, който трябва да се обработи. Казвате: „Той е много буен човек.“ Едно Божие благословение е. Работа му трябва. Силна е мисълта му. „Той има много горещи чувства.“ Едно Божие благословение е.
към беседата >>
След 20–30–40–50 години вие съвсем сте се изменили, не се познавате отвън.
Най-първо пъплите по земята. Ставате на 1–2–3–4–5 години, малко дете сте, виждате, че постепенно се изменяте. Не знаете как се изменяте, но усещате, че се изменяте. Кой ви е изменил? Не знаеш.
След 20–30–40–50 години вие съвсем сте се изменили, не се познавате отвън.
Вие казвате: „Аз съм свободен.“ Че как сте свободен, когато състарявате? Нали сте свободен, къде отиде вашата младост? Казвате: „[Така] е определено.“ – Че то е самозаблуждение. „Така е определено.“ Значи след като ви оберат, така е определено. Кой го е определил?
към беседата >>
Раждат се, за да остареят.
Вие се плашите като умирате. Че хората умират, за да се подмладят. Раждат се за какво? – За да остареят. Умират, за да се подмладят.
Раждат се, за да остареят.
Всеки, който се е родил, ще остарее. Всеки, който умира, ще се подмлади. Ама кога? Ако се раждаш без любов, ще остарееш. Ако умираш без любов, ще остарееш, ако умираш с любов, ще се подмладиш.
към беседата >>
Сприхавостта показва рядък материал, който трябва да се обработи.
Благодарете на Бога за това, което сте приели. Като изпратиш въздуха навън, пак започваш да приемаш. Ще добиете този характер на самообладание. Имаме много работи да развиваме. Не е лошо, че някой човек е сприхав.
Сприхавостта показва рядък материал, който трябва да се обработи.
Казвате: „Той е много буен човек.“ Едно Божие благословение е. Работа му трябва. Силна е мисълта му. „Той има много горещи чувства.“ Едно Божие благословение е. Горещите чувства вие ще ги турите, малко ще ги поразхладите, няма да ги пратите да изгорите някого.
към беседата >>
Вие казвате: „Аз съм свободен.“ Че как сте свободен, когато състарявате?
Ставате на 1–2–3–4–5 години, малко дете сте, виждате, че постепенно се изменяте. Не знаете как се изменяте, но усещате, че се изменяте. Кой ви е изменил? Не знаеш. След 20–30–40–50 години вие съвсем сте се изменили, не се познавате отвън.
Вие казвате: „Аз съм свободен.“ Че как сте свободен, когато състарявате?
Нали сте свободен, къде отиде вашата младост? Казвате: „[Така] е определено.“ – Че то е самозаблуждение. „Така е определено.“ Значи след като ви оберат, така е определено. Кой го е определил? Разбойникът, който ви обрал, той определил кесията ви да се опразни.
към беседата >>
Всеки, който се е родил, ще остарее.
Че хората умират, за да се подмладят. Раждат се за какво? – За да остареят. Умират, за да се подмладят. Раждат се, за да остареят.
Всеки, който се е родил, ще остарее.
Всеки, който умира, ще се подмлади. Ама кога? Ако се раждаш без любов, ще остарееш. Ако умираш без любов, ще остарееш, ако умираш с любов, ще се подмладиш. Ако се раждаш с любов, какво ще стане?
към беседата >>
Казвате: „Той е много буен човек.“ Едно Божие благословение е.
Като изпратиш въздуха навън, пак започваш да приемаш. Ще добиете този характер на самообладание. Имаме много работи да развиваме. Не е лошо, че някой човек е сприхав. Сприхавостта показва рядък материал, който трябва да се обработи.
Казвате: „Той е много буен човек.“ Едно Божие благословение е.
Работа му трябва. Силна е мисълта му. „Той има много горещи чувства.“ Едно Божие благословение е. Горещите чувства вие ще ги турите, малко ще ги поразхладите, няма да ги пратите да изгорите някого. Ще вземете, ще му дадете и ще видите дали ще одобри тия чувства, които пращате.
към беседата >>
Нали сте свободен, къде отиде вашата младост?
Не знаете как се изменяте, но усещате, че се изменяте. Кой ви е изменил? Не знаеш. След 20–30–40–50 години вие съвсем сте се изменили, не се познавате отвън. Вие казвате: „Аз съм свободен.“ Че как сте свободен, когато състарявате?
Нали сте свободен, къде отиде вашата младост?
Казвате: „[Така] е определено.“ – Че то е самозаблуждение. „Така е определено.“ Значи след като ви оберат, така е определено. Кой го е определил? Разбойникът, който ви обрал, той определил кесията ви да се опразни. Какво трябва да се прави сега?
към беседата >>
Всеки, който умира, ще се подмлади.
Раждат се за какво? – За да остареят. Умират, за да се подмладят. Раждат се, за да остареят. Всеки, който се е родил, ще остарее.
Всеки, който умира, ще се подмлади.
Ама кога? Ако се раждаш без любов, ще остарееш. Ако умираш без любов, ще остарееш, ако умираш с любов, ще се подмладиш. Ако се раждаш с любов, какво ще стане? – Грях няма да правиш и няма да умираш.
към беседата >>
Работа му трябва.
Ще добиете този характер на самообладание. Имаме много работи да развиваме. Не е лошо, че някой човек е сприхав. Сприхавостта показва рядък материал, който трябва да се обработи. Казвате: „Той е много буен човек.“ Едно Божие благословение е.
Работа му трябва.
Силна е мисълта му. „Той има много горещи чувства.“ Едно Божие благословение е. Горещите чувства вие ще ги турите, малко ще ги поразхладите, няма да ги пратите да изгорите някого. Ще вземете, ще му дадете и ще видите дали ще одобри тия чувства, които пращате. Ако му припари, веднага ще разхладите.
към беседата >>
Казвате: „[Така] е определено.“ – Че то е самозаблуждение.
Кой ви е изменил? Не знаеш. След 20–30–40–50 години вие съвсем сте се изменили, не се познавате отвън. Вие казвате: „Аз съм свободен.“ Че как сте свободен, когато състарявате? Нали сте свободен, къде отиде вашата младост?
Казвате: „[Така] е определено.“ – Че то е самозаблуждение.
„Така е определено.“ Значи след като ви оберат, така е определено. Кой го е определил? Разбойникът, който ви обрал, той определил кесията ви да се опразни. Какво трябва да се прави сега? Тогава де е философията?
към беседата >>
Ама кога?
– За да остареят. Умират, за да се подмладят. Раждат се, за да остареят. Всеки, който се е родил, ще остарее. Всеки, който умира, ще се подмлади.
Ама кога?
Ако се раждаш без любов, ще остарееш. Ако умираш без любов, ще остарееш, ако умираш с любов, ще се подмладиш. Ако се раждаш с любов, какво ще стане? – Грях няма да правиш и няма да умираш. И тогава ти ще бъдеш вечно млад.
към беседата >>
Силна е мисълта му.
Имаме много работи да развиваме. Не е лошо, че някой човек е сприхав. Сприхавостта показва рядък материал, който трябва да се обработи. Казвате: „Той е много буен човек.“ Едно Божие благословение е. Работа му трябва.
Силна е мисълта му.
„Той има много горещи чувства.“ Едно Божие благословение е. Горещите чувства вие ще ги турите, малко ще ги поразхладите, няма да ги пратите да изгорите някого. Ще вземете, ще му дадете и ще видите дали ще одобри тия чувства, които пращате. Ако му припари, веднага ще разхладите. Ако са много студени, ще ги постоплите.
към беседата >>
„Така е определено.“ Значи след като ви оберат, така е определено.
Не знаеш. След 20–30–40–50 години вие съвсем сте се изменили, не се познавате отвън. Вие казвате: „Аз съм свободен.“ Че как сте свободен, когато състарявате? Нали сте свободен, къде отиде вашата младост? Казвате: „[Така] е определено.“ – Че то е самозаблуждение.
„Така е определено.“ Значи след като ви оберат, така е определено.
Кой го е определил? Разбойникът, който ви обрал, той определил кесията ви да се опразни. Какво трябва да се прави сега? Тогава де е философията? Тогава казвате така: „Като умрем, ще идем на оня свят, че пак, като се върнем, ще се подмладим отново.“ Отде го знаете?
към беседата >>
Ако се раждаш без любов, ще остарееш.
Умират, за да се подмладят. Раждат се, за да остареят. Всеки, който се е родил, ще остарее. Всеки, който умира, ще се подмлади. Ама кога?
Ако се раждаш без любов, ще остарееш.
Ако умираш без любов, ще остарееш, ако умираш с любов, ще се подмладиш. Ако се раждаш с любов, какво ще стане? – Грях няма да правиш и няма да умираш. И тогава ти ще бъдеш вечно млад. Подмладяване няма да има.
към беседата >>
„Той има много горещи чувства.“ Едно Божие благословение е.
Не е лошо, че някой човек е сприхав. Сприхавостта показва рядък материал, който трябва да се обработи. Казвате: „Той е много буен човек.“ Едно Божие благословение е. Работа му трябва. Силна е мисълта му.
„Той има много горещи чувства.“ Едно Божие благословение е.
Горещите чувства вие ще ги турите, малко ще ги поразхладите, няма да ги пратите да изгорите някого. Ще вземете, ще му дадете и ще видите дали ще одобри тия чувства, които пращате. Ако му припари, веднага ще разхладите. Ако са много студени, ще ги постоплите. Казвате някъде: „Много студен човек.“ Ако си много студен, ще се топлиш.
към беседата >>
Кой го е определил?
След 20–30–40–50 години вие съвсем сте се изменили, не се познавате отвън. Вие казвате: „Аз съм свободен.“ Че как сте свободен, когато състарявате? Нали сте свободен, къде отиде вашата младост? Казвате: „[Така] е определено.“ – Че то е самозаблуждение. „Така е определено.“ Значи след като ви оберат, така е определено.
Кой го е определил?
Разбойникът, който ви обрал, той определил кесията ви да се опразни. Какво трябва да се прави сега? Тогава де е философията? Тогава казвате така: „Като умрем, ще идем на оня свят, че пак, като се върнем, ще се подмладим отново.“ Отде го знаете? Че ще идеш на оня свят, то е възможно, че може да се върнеш, и то е възможно, но отде го знаеш?
към беседата >>
Ако умираш без любов, ще остарееш, ако умираш с любов, ще се подмладиш.
Раждат се, за да остареят. Всеки, който се е родил, ще остарее. Всеки, който умира, ще се подмлади. Ама кога? Ако се раждаш без любов, ще остарееш.
Ако умираш без любов, ще остарееш, ако умираш с любов, ще се подмладиш.
Ако се раждаш с любов, какво ще стане? – Грях няма да правиш и няма да умираш. И тогава ти ще бъдеш вечно млад. Подмладяване няма да има. Който се ражда с любов, той е вечно млад.
към беседата >>
Горещите чувства вие ще ги турите, малко ще ги поразхладите, няма да ги пратите да изгорите някого.
Сприхавостта показва рядък материал, който трябва да се обработи. Казвате: „Той е много буен човек.“ Едно Божие благословение е. Работа му трябва. Силна е мисълта му. „Той има много горещи чувства.“ Едно Божие благословение е.
Горещите чувства вие ще ги турите, малко ще ги поразхладите, няма да ги пратите да изгорите някого.
Ще вземете, ще му дадете и ще видите дали ще одобри тия чувства, които пращате. Ако му припари, веднага ще разхладите. Ако са много студени, ще ги постоплите. Казвате някъде: „Много студен човек.“ Ако си много студен, ще се топлиш. Ще завъртиш себе си, ще докараш перпендикулярно да падат Божиите лъчи на вътрешността на твоето сърце.
към беседата >>
Разбойникът, който ви обрал, той определил кесията ви да се опразни.
Вие казвате: „Аз съм свободен.“ Че как сте свободен, когато състарявате? Нали сте свободен, къде отиде вашата младост? Казвате: „[Така] е определено.“ – Че то е самозаблуждение. „Така е определено.“ Значи след като ви оберат, така е определено. Кой го е определил?
Разбойникът, който ви обрал, той определил кесията ви да се опразни.
Какво трябва да се прави сега? Тогава де е философията? Тогава казвате така: „Като умрем, ще идем на оня свят, че пак, като се върнем, ще се подмладим отново.“ Отде го знаете? Че ще идеш на оня свят, то е възможно, че може да се върнеш, и то е възможно, но отде го знаеш? – Писал някой.
към беседата >>
Ако се раждаш с любов, какво ще стане?
Всеки, който се е родил, ще остарее. Всеки, който умира, ще се подмлади. Ама кога? Ако се раждаш без любов, ще остарееш. Ако умираш без любов, ще остарееш, ако умираш с любов, ще се подмладиш.
Ако се раждаш с любов, какво ще стане?
– Грях няма да правиш и няма да умираш. И тогава ти ще бъдеш вечно млад. Подмладяване няма да има. Който се ражда с любов, той е вечно млад. Казвам, за да бъде човек вечно млад, той непременно трябва да остави Любовта, като една вътрешна сила, която постоянно живее в нас.
към беседата >>
Ще вземете, ще му дадете и ще видите дали ще одобри тия чувства, които пращате.
Казвате: „Той е много буен човек.“ Едно Божие благословение е. Работа му трябва. Силна е мисълта му. „Той има много горещи чувства.“ Едно Божие благословение е. Горещите чувства вие ще ги турите, малко ще ги поразхладите, няма да ги пратите да изгорите някого.
Ще вземете, ще му дадете и ще видите дали ще одобри тия чувства, които пращате.
Ако му припари, веднага ще разхладите. Ако са много студени, ще ги постоплите. Казвате някъде: „Много студен човек.“ Ако си много студен, ще се топлиш. Ще завъртиш себе си, ще докараш перпендикулярно да падат Божиите лъчи на вътрешността на твоето сърце. Божествената Любов трябва да пада перпендикулярно.
към беседата >>
Какво трябва да се прави сега?
Нали сте свободен, къде отиде вашата младост? Казвате: „[Така] е определено.“ – Че то е самозаблуждение. „Така е определено.“ Значи след като ви оберат, така е определено. Кой го е определил? Разбойникът, който ви обрал, той определил кесията ви да се опразни.
Какво трябва да се прави сега?
Тогава де е философията? Тогава казвате така: „Като умрем, ще идем на оня свят, че пак, като се върнем, ще се подмладим отново.“ Отде го знаете? Че ще идеш на оня свят, то е възможно, че може да се върнеш, и то е възможно, но отде го знаеш? – Писал някой. Той отде го знае?
към беседата >>
– Грях няма да правиш и няма да умираш.
Всеки, който умира, ще се подмлади. Ама кога? Ако се раждаш без любов, ще остарееш. Ако умираш без любов, ще остарееш, ако умираш с любов, ще се подмладиш. Ако се раждаш с любов, какво ще стане?
– Грях няма да правиш и няма да умираш.
И тогава ти ще бъдеш вечно млад. Подмладяване няма да има. Който се ражда с любов, той е вечно млад. Казвам, за да бъде човек вечно млад, той непременно трябва да остави Любовта, като една вътрешна сила, която постоянно живее в нас. Проповядваме, че Бог е Любов.
към беседата >>
Ако му припари, веднага ще разхладите.
Работа му трябва. Силна е мисълта му. „Той има много горещи чувства.“ Едно Божие благословение е. Горещите чувства вие ще ги турите, малко ще ги поразхладите, няма да ги пратите да изгорите някого. Ще вземете, ще му дадете и ще видите дали ще одобри тия чувства, които пращате.
Ако му припари, веднага ще разхладите.
Ако са много студени, ще ги постоплите. Казвате някъде: „Много студен човек.“ Ако си много студен, ще се топлиш. Ще завъртиш себе си, ще докараш перпендикулярно да падат Божиите лъчи на вътрешността на твоето сърце. Божествената Любов трябва да пада перпендикулярно. Ако се образува голяма топлина, ще се завъртиш да падат малко наклонено, не отвесно.
към беседата >>
Тогава де е философията?
Казвате: „[Така] е определено.“ – Че то е самозаблуждение. „Така е определено.“ Значи след като ви оберат, така е определено. Кой го е определил? Разбойникът, който ви обрал, той определил кесията ви да се опразни. Какво трябва да се прави сега?
Тогава де е философията?
Тогава казвате така: „Като умрем, ще идем на оня свят, че пак, като се върнем, ще се подмладим отново.“ Отде го знаете? Че ще идеш на оня свят, то е възможно, че може да се върнеш, и то е възможно, но отде го знаеш? – Писал някой. Той отде го знае? Има едно знание.
към беседата >>
И тогава ти ще бъдеш вечно млад.
Ама кога? Ако се раждаш без любов, ще остарееш. Ако умираш без любов, ще остарееш, ако умираш с любов, ще се подмладиш. Ако се раждаш с любов, какво ще стане? – Грях няма да правиш и няма да умираш.
И тогава ти ще бъдеш вечно млад.
Подмладяване няма да има. Който се ражда с любов, той е вечно млад. Казвам, за да бъде човек вечно млад, той непременно трябва да остави Любовта, като една вътрешна сила, която постоянно живее в нас. Проповядваме, че Бог е Любов. Той е онази, Вечната Младост в нас, ние постоянно като мислим, и като синове трябва да мислим.
към беседата >>
Ако са много студени, ще ги постоплите.
Силна е мисълта му. „Той има много горещи чувства.“ Едно Божие благословение е. Горещите чувства вие ще ги турите, малко ще ги поразхладите, няма да ги пратите да изгорите някого. Ще вземете, ще му дадете и ще видите дали ще одобри тия чувства, които пращате. Ако му припари, веднага ще разхладите.
Ако са много студени, ще ги постоплите.
Казвате някъде: „Много студен човек.“ Ако си много студен, ще се топлиш. Ще завъртиш себе си, ще докараш перпендикулярно да падат Божиите лъчи на вътрешността на твоето сърце. Божествената Любов трябва да пада перпендикулярно. Ако се образува голяма топлина, ще се завъртиш да падат малко наклонено, не отвесно.
към беседата >>
Тогава казвате така: „Като умрем, ще идем на оня свят, че пак, като се върнем, ще се подмладим отново.“ Отде го знаете?
„Така е определено.“ Значи след като ви оберат, така е определено. Кой го е определил? Разбойникът, който ви обрал, той определил кесията ви да се опразни. Какво трябва да се прави сега? Тогава де е философията?
Тогава казвате така: „Като умрем, ще идем на оня свят, че пак, като се върнем, ще се подмладим отново.“ Отде го знаете?
Че ще идеш на оня свят, то е възможно, че може да се върнеш, и то е възможно, но отде го знаеш? – Писал някой. Той отде го знае? Има едно знание. Ние трябва да го знаем в сегашния живот.
към беседата >>
Подмладяване няма да има.
Ако се раждаш без любов, ще остарееш. Ако умираш без любов, ще остарееш, ако умираш с любов, ще се подмладиш. Ако се раждаш с любов, какво ще стане? – Грях няма да правиш и няма да умираш. И тогава ти ще бъдеш вечно млад.
Подмладяване няма да има.
Който се ражда с любов, той е вечно млад. Казвам, за да бъде човек вечно млад, той непременно трябва да остави Любовта, като една вътрешна сила, която постоянно живее в нас. Проповядваме, че Бог е Любов. Той е онази, Вечната Младост в нас, ние постоянно като мислим, и като синове трябва да мислим. И постоянно да се приближавате.
към беседата >>
Казвате някъде: „Много студен човек.“ Ако си много студен, ще се топлиш.
„Той има много горещи чувства.“ Едно Божие благословение е. Горещите чувства вие ще ги турите, малко ще ги поразхладите, няма да ги пратите да изгорите някого. Ще вземете, ще му дадете и ще видите дали ще одобри тия чувства, които пращате. Ако му припари, веднага ще разхладите. Ако са много студени, ще ги постоплите.
Казвате някъде: „Много студен човек.“ Ако си много студен, ще се топлиш.
Ще завъртиш себе си, ще докараш перпендикулярно да падат Божиите лъчи на вътрешността на твоето сърце. Божествената Любов трябва да пада перпендикулярно. Ако се образува голяма топлина, ще се завъртиш да падат малко наклонено, не отвесно.
към беседата >>
Че ще идеш на оня свят, то е възможно, че може да се върнеш, и то е възможно, но отде го знаеш?
Кой го е определил? Разбойникът, който ви обрал, той определил кесията ви да се опразни. Какво трябва да се прави сега? Тогава де е философията? Тогава казвате така: „Като умрем, ще идем на оня свят, че пак, като се върнем, ще се подмладим отново.“ Отде го знаете?
Че ще идеш на оня свят, то е възможно, че може да се върнеш, и то е възможно, но отде го знаеш?
– Писал някой. Той отде го знае? Има едно знание. Ние трябва да го знаем в сегашния живот. Туй, което сега не знаеш, не е знание.
към беседата >>
Който се ражда с любов, той е вечно млад.
Ако умираш без любов, ще остарееш, ако умираш с любов, ще се подмладиш. Ако се раждаш с любов, какво ще стане? – Грях няма да правиш и няма да умираш. И тогава ти ще бъдеш вечно млад. Подмладяване няма да има.
Който се ражда с любов, той е вечно млад.
Казвам, за да бъде човек вечно млад, той непременно трябва да остави Любовта, като една вътрешна сила, която постоянно живее в нас. Проповядваме, че Бог е Любов. Той е онази, Вечната Младост в нас, ние постоянно като мислим, и като синове трябва да мислим. И постоянно да се приближавате. Често се влюбвате.
към беседата >>
Ще завъртиш себе си, ще докараш перпендикулярно да падат Божиите лъчи на вътрешността на твоето сърце.
Горещите чувства вие ще ги турите, малко ще ги поразхладите, няма да ги пратите да изгорите някого. Ще вземете, ще му дадете и ще видите дали ще одобри тия чувства, които пращате. Ако му припари, веднага ще разхладите. Ако са много студени, ще ги постоплите. Казвате някъде: „Много студен човек.“ Ако си много студен, ще се топлиш.
Ще завъртиш себе си, ще докараш перпендикулярно да падат Божиите лъчи на вътрешността на твоето сърце.
Божествената Любов трябва да пада перпендикулярно. Ако се образува голяма топлина, ще се завъртиш да падат малко наклонено, не отвесно.
към беседата >>
– Писал някой.
Разбойникът, който ви обрал, той определил кесията ви да се опразни. Какво трябва да се прави сега? Тогава де е философията? Тогава казвате така: „Като умрем, ще идем на оня свят, че пак, като се върнем, ще се подмладим отново.“ Отде го знаете? Че ще идеш на оня свят, то е възможно, че може да се върнеш, и то е възможно, но отде го знаеш?
– Писал някой.
Той отде го знае? Има едно знание. Ние трябва да го знаем в сегашния живот. Туй, което сега не знаеш, не е знание. Сега трябва да знаеш ще се върнеш или няма да се върнеш.
към беседата >>
Казвам, за да бъде човек вечно млад, той непременно трябва да остави Любовта, като една вътрешна сила, която постоянно живее в нас.
Ако се раждаш с любов, какво ще стане? – Грях няма да правиш и няма да умираш. И тогава ти ще бъдеш вечно млад. Подмладяване няма да има. Който се ражда с любов, той е вечно млад.
Казвам, за да бъде човек вечно млад, той непременно трябва да остави Любовта, като една вътрешна сила, която постоянно живее в нас.
Проповядваме, че Бог е Любов. Той е онази, Вечната Младост в нас, ние постоянно като мислим, и като синове трябва да мислим. И постоянно да се приближавате. Често се влюбвате. Някой се е влюбил в човека.
към беседата >>
Божествената Любов трябва да пада перпендикулярно.
Ще вземете, ще му дадете и ще видите дали ще одобри тия чувства, които пращате. Ако му припари, веднага ще разхладите. Ако са много студени, ще ги постоплите. Казвате някъде: „Много студен човек.“ Ако си много студен, ще се топлиш. Ще завъртиш себе си, ще докараш перпендикулярно да падат Божиите лъчи на вътрешността на твоето сърце.
Божествената Любов трябва да пада перпендикулярно.
Ако се образува голяма топлина, ще се завъртиш да падат малко наклонено, не отвесно.
към беседата >>
Той отде го знае?
Какво трябва да се прави сега? Тогава де е философията? Тогава казвате така: „Като умрем, ще идем на оня свят, че пак, като се върнем, ще се подмладим отново.“ Отде го знаете? Че ще идеш на оня свят, то е възможно, че може да се върнеш, и то е възможно, но отде го знаеш? – Писал някой.
Той отде го знае?
Има едно знание. Ние трябва да го знаем в сегашния живот. Туй, което сега не знаеш, не е знание. Сега трябва да знаеш ще се върнеш или няма да се върнеш. Сега трябва да знаеш ще идеш ли да се учиш или няма да се учиш.
към беседата >>
Проповядваме, че Бог е Любов.
– Грях няма да правиш и няма да умираш. И тогава ти ще бъдеш вечно млад. Подмладяване няма да има. Който се ражда с любов, той е вечно млад. Казвам, за да бъде човек вечно млад, той непременно трябва да остави Любовта, като една вътрешна сила, която постоянно живее в нас.
Проповядваме, че Бог е Любов.
Той е онази, Вечната Младост в нас, ние постоянно като мислим, и като синове трябва да мислим. И постоянно да се приближавате. Често се влюбвате. Някой се е влюбил в човека. Какво ли ще намерите в човека?
към беседата >>
Ако се образува голяма топлина, ще се завъртиш да падат малко наклонено, не отвесно.
Ако му припари, веднага ще разхладите. Ако са много студени, ще ги постоплите. Казвате някъде: „Много студен човек.“ Ако си много студен, ще се топлиш. Ще завъртиш себе си, ще докараш перпендикулярно да падат Божиите лъчи на вътрешността на твоето сърце. Божествената Любов трябва да пада перпендикулярно.
Ако се образува голяма топлина, ще се завъртиш да падат малко наклонено, не отвесно.
към беседата >>
Има едно знание.
Тогава де е философията? Тогава казвате така: „Като умрем, ще идем на оня свят, че пак, като се върнем, ще се подмладим отново.“ Отде го знаете? Че ще идеш на оня свят, то е възможно, че може да се върнеш, и то е възможно, но отде го знаеш? – Писал някой. Той отде го знае?
Има едно знание.
Ние трябва да го знаем в сегашния живот. Туй, което сега не знаеш, не е знание. Сега трябва да знаеш ще се върнеш или няма да се върнеш. Сега трябва да знаеш ще идеш ли да се учиш или няма да се учиш. Ако остане завбъдеще да се учиш, то няма никаква наука.
към беседата >>
Той е онази, Вечната Младост в нас, ние постоянно като мислим, и като синове трябва да мислим.
И тогава ти ще бъдеш вечно млад. Подмладяване няма да има. Който се ражда с любов, той е вечно млад. Казвам, за да бъде човек вечно млад, той непременно трябва да остави Любовта, като една вътрешна сила, която постоянно живее в нас. Проповядваме, че Бог е Любов.
Той е онази, Вечната Младост в нас, ние постоянно като мислим, и като синове трябва да мислим.
И постоянно да се приближавате. Често се влюбвате. Някой се е влюбил в човека. Какво ли ще намерите в човека? В кое се влюбвате в човека?
към беседата >>
Тогава не съжалявайте за всяко нещо, което ви се случва в живота, за всяка една възможност.
Тогава не съжалявайте за всяко нещо, което ви се случва в живота, за всяка една възможност.
Не считайте, че нещата са излишни. Срещата с когото и да е, с който и да е човек, то е [за] ваше добро. Срещата с кое и да е животно, то е за ваше добро. Срещата с който и да е вятър, да ви духа, считайте за добро. Както идват слънчевите лъчи, в каквато и обстановка вас да ви намират, считайте, че всичко туй е за добро.
към беседата >>
Ние трябва да го знаем в сегашния живот.
Тогава казвате така: „Като умрем, ще идем на оня свят, че пак, като се върнем, ще се подмладим отново.“ Отде го знаете? Че ще идеш на оня свят, то е възможно, че може да се върнеш, и то е възможно, но отде го знаеш? – Писал някой. Той отде го знае? Има едно знание.
Ние трябва да го знаем в сегашния живот.
Туй, което сега не знаеш, не е знание. Сега трябва да знаеш ще се върнеш или няма да се върнеш. Сега трябва да знаеш ще идеш ли да се учиш или няма да се учиш. Ако остане завбъдеще да се учиш, то няма никаква наука. Казвате: „Каквото Господ даде.“ Туй изречение, знаете ли какво означава?
към беседата >>
И постоянно да се приближавате.
Подмладяване няма да има. Който се ражда с любов, той е вечно млад. Казвам, за да бъде човек вечно млад, той непременно трябва да остави Любовта, като една вътрешна сила, която постоянно живее в нас. Проповядваме, че Бог е Любов. Той е онази, Вечната Младост в нас, ние постоянно като мислим, и като синове трябва да мислим.
И постоянно да се приближавате.
Често се влюбвате. Някой се е влюбил в човека. Какво ли ще намерите в човека? В кое се влюбвате в човека? Очите му какви са?
към беседата >>
Не считайте, че нещата са излишни.
Тогава не съжалявайте за всяко нещо, което ви се случва в живота, за всяка една възможност.
Не считайте, че нещата са излишни.
Срещата с когото и да е, с който и да е човек, то е [за] ваше добро. Срещата с кое и да е животно, то е за ваше добро. Срещата с който и да е вятър, да ви духа, считайте за добро. Както идват слънчевите лъчи, в каквато и обстановка вас да ви намират, считайте, че всичко туй е за добро. Каквато и да е обстановката, считайте, че е благо.
към беседата >>
Туй, което сега не знаеш, не е знание.
Че ще идеш на оня свят, то е възможно, че може да се върнеш, и то е възможно, но отде го знаеш? – Писал някой. Той отде го знае? Има едно знание. Ние трябва да го знаем в сегашния живот.
Туй, което сега не знаеш, не е знание.
Сега трябва да знаеш ще се върнеш или няма да се върнеш. Сега трябва да знаеш ще идеш ли да се учиш или няма да се учиш. Ако остане завбъдеще да се учиш, то няма никаква наука. Казвате: „Каквото Господ даде.“ Туй изречение, знаете ли какво означава? То не почива на никаква наука.
към беседата >>
Често се влюбвате.
Който се ражда с любов, той е вечно млад. Казвам, за да бъде човек вечно млад, той непременно трябва да остави Любовта, като една вътрешна сила, която постоянно живее в нас. Проповядваме, че Бог е Любов. Той е онази, Вечната Младост в нас, ние постоянно като мислим, и като синове трябва да мислим. И постоянно да се приближавате.
Често се влюбвате.
Някой се е влюбил в човека. Какво ли ще намерите в човека? В кое се влюбвате в човека? Очите му какви са? „Колко дълбоки са очите!
към беседата >>
Срещата с когото и да е, с който и да е човек, то е [за] ваше добро.
Тогава не съжалявайте за всяко нещо, което ви се случва в живота, за всяка една възможност. Не считайте, че нещата са излишни.
Срещата с когото и да е, с който и да е човек, то е [за] ваше добро.
Срещата с кое и да е животно, то е за ваше добро. Срещата с който и да е вятър, да ви духа, считайте за добро. Както идват слънчевите лъчи, в каквато и обстановка вас да ви намират, считайте, че всичко туй е за добро. Каквато и да е обстановката, считайте, че е благо. При лошите условия призовете Бога да ви покаже защо живеем и се движим.
към беседата >>
Сега трябва да знаеш ще се върнеш или няма да се върнеш.
– Писал някой. Той отде го знае? Има едно знание. Ние трябва да го знаем в сегашния живот. Туй, което сега не знаеш, не е знание.
Сега трябва да знаеш ще се върнеш или няма да се върнеш.
Сега трябва да знаеш ще идеш ли да се учиш или няма да се учиш. Ако остане завбъдеще да се учиш, то няма никаква наука. Казвате: „Каквото Господ даде.“ Туй изречение, знаете ли какво означава? То не почива на никаква наука. „Каквото Господ даде.“ Значи не е дадено, че „каквото Господ даде“.
към беседата >>
Някой се е влюбил в човека.
Казвам, за да бъде човек вечно млад, той непременно трябва да остави Любовта, като една вътрешна сила, която постоянно живее в нас. Проповядваме, че Бог е Любов. Той е онази, Вечната Младост в нас, ние постоянно като мислим, и като синове трябва да мислим. И постоянно да се приближавате. Често се влюбвате.
Някой се е влюбил в човека.
Какво ли ще намерите в човека? В кое се влюбвате в човека? Очите му какви са? „Колко дълбоки са очите! “ Колко е дълбочината?
към беседата >>
Срещата с кое и да е животно, то е за ваше добро.
Тогава не съжалявайте за всяко нещо, което ви се случва в живота, за всяка една възможност. Не считайте, че нещата са излишни. Срещата с когото и да е, с който и да е човек, то е [за] ваше добро.
Срещата с кое и да е животно, то е за ваше добро.
Срещата с който и да е вятър, да ви духа, считайте за добро. Както идват слънчевите лъчи, в каквато и обстановка вас да ви намират, считайте, че всичко туй е за добро. Каквато и да е обстановката, считайте, че е благо. При лошите условия призовете Бога да ви покаже защо живеем и се движим. Не разбираме Божиите работи и вследствие на това се намираме в едно противоречие.
към беседата >>
Сега трябва да знаеш ще идеш ли да се учиш или няма да се учиш.
Той отде го знае? Има едно знание. Ние трябва да го знаем в сегашния живот. Туй, което сега не знаеш, не е знание. Сега трябва да знаеш ще се върнеш или няма да се върнеш.
Сега трябва да знаеш ще идеш ли да се учиш или няма да се учиш.
Ако остане завбъдеще да се учиш, то няма никаква наука. Казвате: „Каквото Господ даде.“ Туй изречение, знаете ли какво означава? То не почива на никаква наука. „Каквото Господ даде.“ Значи не е дадено, че „каквото Господ даде“. Ами, когато Господ даде нещо, какво трябва да бъде?
към беседата >>
Какво ли ще намерите в човека?
Проповядваме, че Бог е Любов. Той е онази, Вечната Младост в нас, ние постоянно като мислим, и като синове трябва да мислим. И постоянно да се приближавате. Често се влюбвате. Някой се е влюбил в човека.
Какво ли ще намерите в човека?
В кое се влюбвате в човека? Очите му какви са? „Колко дълбоки са очите! “ Колко е дълбочината? „Каква мисъл, какви черти, той е ангел!
към беседата >>
Срещата с който и да е вятър, да ви духа, считайте за добро.
Тогава не съжалявайте за всяко нещо, което ви се случва в живота, за всяка една възможност. Не считайте, че нещата са излишни. Срещата с когото и да е, с който и да е човек, то е [за] ваше добро. Срещата с кое и да е животно, то е за ваше добро.
Срещата с който и да е вятър, да ви духа, считайте за добро.
Както идват слънчевите лъчи, в каквато и обстановка вас да ви намират, считайте, че всичко туй е за добро. Каквато и да е обстановката, считайте, че е благо. При лошите условия призовете Бога да ви покаже защо живеем и се движим. Не разбираме Божиите работи и вследствие на това се намираме в едно противоречие. Ако влезеш в една стая, дето един човек спи, какво ще правиш?
към беседата >>
Ако остане завбъдеще да се учиш, то няма никаква наука.
Има едно знание. Ние трябва да го знаем в сегашния живот. Туй, което сега не знаеш, не е знание. Сега трябва да знаеш ще се върнеш или няма да се върнеш. Сега трябва да знаеш ще идеш ли да се учиш или няма да се учиш.
Ако остане завбъдеще да се учиш, то няма никаква наука.
Казвате: „Каквото Господ даде.“ Туй изречение, знаете ли какво означава? То не почива на никаква наука. „Каквото Господ даде.“ Значи не е дадено, че „каквото Господ даде“. Ами, когато Господ даде нещо, какво трябва да бъде? „Каквото Господ даде.“ Като е дал Господ, тогава?
към беседата >>
В кое се влюбвате в човека?
Той е онази, Вечната Младост в нас, ние постоянно като мислим, и като синове трябва да мислим. И постоянно да се приближавате. Често се влюбвате. Някой се е влюбил в човека. Какво ли ще намерите в човека?
В кое се влюбвате в човека?
Очите му какви са? „Колко дълбоки са очите! “ Колко е дълбочината? „Каква мисъл, какви черти, той е ангел! “ И ангелът има една възможност, че пада на земята.
към беседата >>
Както идват слънчевите лъчи, в каквато и обстановка вас да ви намират, считайте, че всичко туй е за добро.
Тогава не съжалявайте за всяко нещо, което ви се случва в живота, за всяка една възможност. Не считайте, че нещата са излишни. Срещата с когото и да е, с който и да е човек, то е [за] ваше добро. Срещата с кое и да е животно, то е за ваше добро. Срещата с който и да е вятър, да ви духа, считайте за добро.
Както идват слънчевите лъчи, в каквато и обстановка вас да ви намират, считайте, че всичко туй е за добро.
Каквато и да е обстановката, считайте, че е благо. При лошите условия призовете Бога да ви покаже защо живеем и се движим. Не разбираме Божиите работи и вследствие на това се намираме в едно противоречие. Ако влезеш в една стая, дето един човек спи, какво ще правиш? – Ще ходиш на пръсти.
към беседата >>
Казвате: „Каквото Господ даде.“ Туй изречение, знаете ли какво означава?
Ние трябва да го знаем в сегашния живот. Туй, което сега не знаеш, не е знание. Сега трябва да знаеш ще се върнеш или няма да се върнеш. Сега трябва да знаеш ще идеш ли да се учиш или няма да се учиш. Ако остане завбъдеще да се учиш, то няма никаква наука.
Казвате: „Каквото Господ даде.“ Туй изречение, знаете ли какво означава?
То не почива на никаква наука. „Каквото Господ даде.“ Значи не е дадено, че „каквото Господ даде“. Ами, когато Господ даде нещо, какво трябва да бъде? „Каквото Господ даде.“ Като е дал Господ, тогава? Сега: „каквото Господ даде“, за в бъдеще?
към беседата >>
Очите му какви са?
И постоянно да се приближавате. Често се влюбвате. Някой се е влюбил в човека. Какво ли ще намерите в човека? В кое се влюбвате в човека?
Очите му какви са?
„Колко дълбоки са очите! “ Колко е дълбочината? „Каква мисъл, какви черти, той е ангел! “ И ангелът има една възможност, че пада на земята. Тази любов, тя е една дреха, която ти туряш.
към беседата >>
Каквато и да е обстановката, считайте, че е благо.
Не считайте, че нещата са излишни. Срещата с когото и да е, с който и да е човек, то е [за] ваше добро. Срещата с кое и да е животно, то е за ваше добро. Срещата с който и да е вятър, да ви духа, считайте за добро. Както идват слънчевите лъчи, в каквато и обстановка вас да ви намират, считайте, че всичко туй е за добро.
Каквато и да е обстановката, считайте, че е благо.
При лошите условия призовете Бога да ви покаже защо живеем и се движим. Не разбираме Божиите работи и вследствие на това се намираме в едно противоречие. Ако влезеш в една стая, дето един човек спи, какво ще правиш? – Ще ходиш на пръсти. Значи внимателен ще бъдеш.
към беседата >>
То не почива на никаква наука.
Туй, което сега не знаеш, не е знание. Сега трябва да знаеш ще се върнеш или няма да се върнеш. Сега трябва да знаеш ще идеш ли да се учиш или няма да се учиш. Ако остане завбъдеще да се учиш, то няма никаква наука. Казвате: „Каквото Господ даде.“ Туй изречение, знаете ли какво означава?
То не почива на никаква наука.
„Каквото Господ даде.“ Значи не е дадено, че „каквото Господ даде“. Ами, когато Господ даде нещо, какво трябва да бъде? „Каквото Господ даде.“ Като е дал Господ, тогава? Сега: „каквото Господ даде“, за в бъдеще? Ами, като го дава или каквото е дал?
към беседата >>
„Колко дълбоки са очите!
Често се влюбвате. Някой се е влюбил в човека. Какво ли ще намерите в човека? В кое се влюбвате в човека? Очите му какви са?
„Колко дълбоки са очите!
“ Колко е дълбочината? „Каква мисъл, какви черти, той е ангел! “ И ангелът има една възможност, че пада на земята. Тази любов, тя е една дреха, която ти туряш. Тази дреха може да ти я вземат.
към беседата >>
При лошите условия призовете Бога да ви покаже защо живеем и се движим.
Срещата с когото и да е, с който и да е човек, то е [за] ваше добро. Срещата с кое и да е животно, то е за ваше добро. Срещата с който и да е вятър, да ви духа, считайте за добро. Както идват слънчевите лъчи, в каквато и обстановка вас да ви намират, считайте, че всичко туй е за добро. Каквато и да е обстановката, считайте, че е благо.
При лошите условия призовете Бога да ви покаже защо живеем и се движим.
Не разбираме Божиите работи и вследствие на това се намираме в едно противоречие. Ако влезеш в една стая, дето един човек спи, какво ще правиш? – Ще ходиш на пръсти. Значи внимателен ще бъдеш. Някой човек е в размишление, тъжен, скърбен е, приближавате се, казваш: „Защо си скърбен?
към беседата >>
„Каквото Господ даде.“ Значи не е дадено, че „каквото Господ даде“.
Сега трябва да знаеш ще се върнеш или няма да се върнеш. Сега трябва да знаеш ще идеш ли да се учиш или няма да се учиш. Ако остане завбъдеще да се учиш, то няма никаква наука. Казвате: „Каквото Господ даде.“ Туй изречение, знаете ли какво означава? То не почива на никаква наука.
„Каквото Господ даде.“ Значи не е дадено, че „каквото Господ даде“.
Ами, когато Господ даде нещо, какво трябва да бъде? „Каквото Господ даде.“ Като е дал Господ, тогава? Сега: „каквото Господ даде“, за в бъдеще? Ами, като го дава или каквото е дал? „Каквото дал.“ Каквото дава и каквото даде, за в бъдеще.
към беседата >>
“ Колко е дълбочината?
Някой се е влюбил в човека. Какво ли ще намерите в човека? В кое се влюбвате в човека? Очите му какви са? „Колко дълбоки са очите!
“ Колко е дълбочината?
„Каква мисъл, какви черти, той е ангел! “ И ангелът има една възможност, че пада на земята. Тази любов, тя е една дреха, която ти туряш. Тази дреха може да ти я вземат. Може човек да я изгуби.
към беседата >>
Не разбираме Божиите работи и вследствие на това се намираме в едно противоречие.
Срещата с кое и да е животно, то е за ваше добро. Срещата с който и да е вятър, да ви духа, считайте за добро. Както идват слънчевите лъчи, в каквато и обстановка вас да ви намират, считайте, че всичко туй е за добро. Каквато и да е обстановката, считайте, че е благо. При лошите условия призовете Бога да ви покаже защо живеем и се движим.
Не разбираме Божиите работи и вследствие на това се намираме в едно противоречие.
Ако влезеш в една стая, дето един човек спи, какво ще правиш? – Ще ходиш на пръсти. Значи внимателен ще бъдеш. Някой човек е в размишление, тъжен, скърбен е, приближавате се, казваш: „Защо си скърбен? “ Някой път, искате да се покажете, казвате: „Какво така си скърбен.“ Ти се радвай, че си намерил един скърбен човек, защото аз пари давам да намеря един скърбен човек.
към беседата >>
Ами, когато Господ даде нещо, какво трябва да бъде?
Сега трябва да знаеш ще идеш ли да се учиш или няма да се учиш. Ако остане завбъдеще да се учиш, то няма никаква наука. Казвате: „Каквото Господ даде.“ Туй изречение, знаете ли какво означава? То не почива на никаква наука. „Каквото Господ даде.“ Значи не е дадено, че „каквото Господ даде“.
Ами, когато Господ даде нещо, какво трябва да бъде?
„Каквото Господ даде.“ Като е дал Господ, тогава? Сега: „каквото Господ даде“, за в бъдеще? Ами, като го дава или каквото е дал? „Каквото дал.“ Каквото дава и каквото даде, за в бъдеще. Има два крайни възгледа.
към беседата >>
„Каква мисъл, какви черти, той е ангел!
Какво ли ще намерите в човека? В кое се влюбвате в човека? Очите му какви са? „Колко дълбоки са очите! “ Колко е дълбочината?
„Каква мисъл, какви черти, той е ангел!
“ И ангелът има една възможност, че пада на земята. Тази любов, тя е една дреха, която ти туряш. Тази дреха може да ти я вземат. Може човек да я изгуби. Ако не разбираш законите на Живота, ти може да изгубиш любовта си.
към беседата >>
Ако влезеш в една стая, дето един човек спи, какво ще правиш?
Срещата с който и да е вятър, да ви духа, считайте за добро. Както идват слънчевите лъчи, в каквато и обстановка вас да ви намират, считайте, че всичко туй е за добро. Каквато и да е обстановката, считайте, че е благо. При лошите условия призовете Бога да ви покаже защо живеем и се движим. Не разбираме Божиите работи и вследствие на това се намираме в едно противоречие.
Ако влезеш в една стая, дето един човек спи, какво ще правиш?
– Ще ходиш на пръсти. Значи внимателен ще бъдеш. Някой човек е в размишление, тъжен, скърбен е, приближавате се, казваш: „Защо си скърбен? “ Някой път, искате да се покажете, казвате: „Какво така си скърбен.“ Ти се радвай, че си намерил един скърбен човек, защото аз пари давам да намеря един скърбен човек. Аз намирам само актьори, няма никаква скръб.
към беседата >>
„Каквото Господ даде.“ Като е дал Господ, тогава?
Ако остане завбъдеще да се учиш, то няма никаква наука. Казвате: „Каквото Господ даде.“ Туй изречение, знаете ли какво означава? То не почива на никаква наука. „Каквото Господ даде.“ Значи не е дадено, че „каквото Господ даде“. Ами, когато Господ даде нещо, какво трябва да бъде?
„Каквото Господ даде.“ Като е дал Господ, тогава?
Сега: „каквото Господ даде“, за в бъдеще? Ами, като го дава или каквото е дал? „Каквото дал.“ Каквото дава и каквото даде, за в бъдеще. Има два крайни възгледа. Светските хора уповават на себе си, религиозните хора уповават на Бога.
към беседата >>
“ И ангелът има една възможност, че пада на земята.
В кое се влюбвате в човека? Очите му какви са? „Колко дълбоки са очите! “ Колко е дълбочината? „Каква мисъл, какви черти, той е ангел!
“ И ангелът има една възможност, че пада на земята.
Тази любов, тя е една дреха, която ти туряш. Тази дреха може да ти я вземат. Може човек да я изгуби. Ако не разбираш законите на Живота, ти може да изгубиш любовта си. Защото всеки един човек се движи около своята ос.
към беседата >>
– Ще ходиш на пръсти.
Както идват слънчевите лъчи, в каквато и обстановка вас да ви намират, считайте, че всичко туй е за добро. Каквато и да е обстановката, считайте, че е благо. При лошите условия призовете Бога да ви покаже защо живеем и се движим. Не разбираме Божиите работи и вследствие на това се намираме в едно противоречие. Ако влезеш в една стая, дето един човек спи, какво ще правиш?
– Ще ходиш на пръсти.
Значи внимателен ще бъдеш. Някой човек е в размишление, тъжен, скърбен е, приближавате се, казваш: „Защо си скърбен? “ Някой път, искате да се покажете, казвате: „Какво така си скърбен.“ Ти се радвай, че си намерил един скърбен човек, защото аз пари давам да намеря един скърбен човек. Аз намирам само актьори, няма никаква скръб. Днес не бил ял до обед, че е скърбен.
към беседата >>
Сега: „каквото Господ даде“, за в бъдеще?
Казвате: „Каквото Господ даде.“ Туй изречение, знаете ли какво означава? То не почива на никаква наука. „Каквото Господ даде.“ Значи не е дадено, че „каквото Господ даде“. Ами, когато Господ даде нещо, какво трябва да бъде? „Каквото Господ даде.“ Като е дал Господ, тогава?
Сега: „каквото Господ даде“, за в бъдеще?
Ами, като го дава или каквото е дал? „Каквото дал.“ Каквото дава и каквото даде, за в бъдеще. Има два крайни възгледа. Светските хора уповават на себе си, религиозните хора уповават на Бога. Светските хора уповават в себе си, каквото имат.
към беседата >>
Тази любов, тя е една дреха, която ти туряш.
Очите му какви са? „Колко дълбоки са очите! “ Колко е дълбочината? „Каква мисъл, какви черти, той е ангел! “ И ангелът има една възможност, че пада на земята.
Тази любов, тя е една дреха, която ти туряш.
Тази дреха може да ти я вземат. Може човек да я изгуби. Ако не разбираш законите на Живота, ти може да изгубиш любовта си. Защото всеки един човек се движи около своята ос. Една ос има, която се движи, в 120 години прави едно обръщане.
към беседата >>
Значи внимателен ще бъдеш.
Каквато и да е обстановката, считайте, че е благо. При лошите условия призовете Бога да ви покаже защо живеем и се движим. Не разбираме Божиите работи и вследствие на това се намираме в едно противоречие. Ако влезеш в една стая, дето един човек спи, какво ще правиш? – Ще ходиш на пръсти.
Значи внимателен ще бъдеш.
Някой човек е в размишление, тъжен, скърбен е, приближавате се, казваш: „Защо си скърбен? “ Някой път, искате да се покажете, казвате: „Какво така си скърбен.“ Ти се радвай, че си намерил един скърбен човек, защото аз пари давам да намеря един скърбен човек. Аз намирам само актьори, няма никаква скръб. Днес не бил ял до обед, че е скърбен. Какво от това?
към беседата >>
Ами, като го дава или каквото е дал?
То не почива на никаква наука. „Каквото Господ даде.“ Значи не е дадено, че „каквото Господ даде“. Ами, когато Господ даде нещо, какво трябва да бъде? „Каквото Господ даде.“ Като е дал Господ, тогава? Сега: „каквото Господ даде“, за в бъдеще?
Ами, като го дава или каквото е дал?
„Каквото дал.“ Каквото дава и каквото даде, за в бъдеще. Има два крайни възгледа. Светските хора уповават на себе си, религиозните хора уповават на Бога. Светските хора уповават в себе си, каквото имат. Религиозните хора уповават извън себе си.
към беседата >>
Тази дреха може да ти я вземат.
„Колко дълбоки са очите! “ Колко е дълбочината? „Каква мисъл, какви черти, той е ангел! “ И ангелът има една възможност, че пада на земята. Тази любов, тя е една дреха, която ти туряш.
Тази дреха може да ти я вземат.
Може човек да я изгуби. Ако не разбираш законите на Живота, ти може да изгубиш любовта си. Защото всеки един човек се движи около своята ос. Една ос има, която се движи, в 120 години прави едно обръщане. Човек остарява, понеже Слънцето на Любовта не го грее.
към беседата >>
Някой човек е в размишление, тъжен, скърбен е, приближавате се, казваш: „Защо си скърбен?
При лошите условия призовете Бога да ви покаже защо живеем и се движим. Не разбираме Божиите работи и вследствие на това се намираме в едно противоречие. Ако влезеш в една стая, дето един човек спи, какво ще правиш? – Ще ходиш на пръсти. Значи внимателен ще бъдеш.
Някой човек е в размишление, тъжен, скърбен е, приближавате се, казваш: „Защо си скърбен?
“ Някой път, искате да се покажете, казвате: „Какво така си скърбен.“ Ти се радвай, че си намерил един скърбен човек, защото аз пари давам да намеря един скърбен човек. Аз намирам само актьори, няма никаква скръб. Днес не бил ял до обед, че е скърбен. Какво от това? То е хубаво, отлично настроение.
към беседата >>
„Каквото дал.“ Каквото дава и каквото даде, за в бъдеще.
„Каквото Господ даде.“ Значи не е дадено, че „каквото Господ даде“. Ами, когато Господ даде нещо, какво трябва да бъде? „Каквото Господ даде.“ Като е дал Господ, тогава? Сега: „каквото Господ даде“, за в бъдеще? Ами, като го дава или каквото е дал?
„Каквото дал.“ Каквото дава и каквото даде, за в бъдеще.
Има два крайни възгледа. Светските хора уповават на себе си, религиозните хора уповават на Бога. Светските хора уповават в себе си, каквото имат. Религиозните хора уповават извън себе си. Кои са на правата страна: който уповава на туй, което е в него или този, който уповава на това, което е извън него?
към беседата >>
Може човек да я изгуби.
“ Колко е дълбочината? „Каква мисъл, какви черти, той е ангел! “ И ангелът има една възможност, че пада на земята. Тази любов, тя е една дреха, която ти туряш. Тази дреха може да ти я вземат.
Може човек да я изгуби.
Ако не разбираш законите на Живота, ти може да изгубиш любовта си. Защото всеки един човек се движи около своята ос. Една ос има, която се движи, в 120 години прави едно обръщане. Човек остарява, понеже Слънцето на Любовта не го грее. Той отива в мрачната страна.
към беседата >>
“ Някой път, искате да се покажете, казвате: „Какво така си скърбен.“ Ти се радвай, че си намерил един скърбен човек, защото аз пари давам да намеря един скърбен човек.
Не разбираме Божиите работи и вследствие на това се намираме в едно противоречие. Ако влезеш в една стая, дето един човек спи, какво ще правиш? – Ще ходиш на пръсти. Значи внимателен ще бъдеш. Някой човек е в размишление, тъжен, скърбен е, приближавате се, казваш: „Защо си скърбен?
“ Някой път, искате да се покажете, казвате: „Какво така си скърбен.“ Ти се радвай, че си намерил един скърбен човек, защото аз пари давам да намеря един скърбен човек.
Аз намирам само актьори, няма никаква скръб. Днес не бил ял до обед, че е скърбен. Какво от това? То е хубаво, отлично настроение. Ако се наядеш, ти не може да декламираш.
към беседата >>
Има два крайни възгледа.
Ами, когато Господ даде нещо, какво трябва да бъде? „Каквото Господ даде.“ Като е дал Господ, тогава? Сега: „каквото Господ даде“, за в бъдеще? Ами, като го дава или каквото е дал? „Каквото дал.“ Каквото дава и каквото даде, за в бъдеще.
Има два крайни възгледа.
Светските хора уповават на себе си, религиозните хора уповават на Бога. Светските хора уповават в себе си, каквото имат. Религиозните хора уповават извън себе си. Кои са на правата страна: който уповава на туй, което е в него или този, който уповава на това, което е извън него? Сега аз само разсъждавам.
към беседата >>
Ако не разбираш законите на Живота, ти може да изгубиш любовта си.
„Каква мисъл, какви черти, той е ангел! “ И ангелът има една възможност, че пада на земята. Тази любов, тя е една дреха, която ти туряш. Тази дреха може да ти я вземат. Може човек да я изгуби.
Ако не разбираш законите на Живота, ти може да изгубиш любовта си.
Защото всеки един човек се движи около своята ос. Една ос има, която се движи, в 120 години прави едно обръщане. Човек остарява, понеже Слънцето на Любовта не го грее. Той отива в мрачната страна. Като се обърне на другата страна, пак започне наново животът.
към беседата >>
Аз намирам само актьори, няма никаква скръб.
Ако влезеш в една стая, дето един човек спи, какво ще правиш? – Ще ходиш на пръсти. Значи внимателен ще бъдеш. Някой човек е в размишление, тъжен, скърбен е, приближавате се, казваш: „Защо си скърбен? “ Някой път, искате да се покажете, казвате: „Какво така си скърбен.“ Ти се радвай, че си намерил един скърбен човек, защото аз пари давам да намеря един скърбен човек.
Аз намирам само актьори, няма никаква скръб.
Днес не бил ял до обед, че е скърбен. Какво от това? То е хубаво, отлично настроение. Ако се наядеш, ти не може да декламираш. Ако се наядеш, в театъра не може да пееш.
към беседата >>
Светските хора уповават на себе си, религиозните хора уповават на Бога.
„Каквото Господ даде.“ Като е дал Господ, тогава? Сега: „каквото Господ даде“, за в бъдеще? Ами, като го дава или каквото е дал? „Каквото дал.“ Каквото дава и каквото даде, за в бъдеще. Има два крайни възгледа.
Светските хора уповават на себе си, религиозните хора уповават на Бога.
Светските хора уповават в себе си, каквото имат. Религиозните хора уповават извън себе си. Кои са на правата страна: който уповава на туй, което е в него или този, който уповава на това, което е извън него? Сега аз само разсъждавам. Една права философия има.
към беседата >>
Защото всеки един човек се движи около своята ос.
“ И ангелът има една възможност, че пада на земята. Тази любов, тя е една дреха, която ти туряш. Тази дреха може да ти я вземат. Може човек да я изгуби. Ако не разбираш законите на Живота, ти може да изгубиш любовта си.
Защото всеки един човек се движи около своята ос.
Една ос има, която се движи, в 120 години прави едно обръщане. Човек остарява, понеже Слънцето на Любовта не го грее. Той отива в мрачната страна. Като се обърне на другата страна, пак започне наново животът. Започне ли да остаряваш, от като изгрее слънцето, първият лъч, [като] дойде, ти мязаш на една земя, която е озарена от Божествената Любов.
към беседата >>
Днес не бил ял до обед, че е скърбен.
– Ще ходиш на пръсти. Значи внимателен ще бъдеш. Някой човек е в размишление, тъжен, скърбен е, приближавате се, казваш: „Защо си скърбен? “ Някой път, искате да се покажете, казвате: „Какво така си скърбен.“ Ти се радвай, че си намерил един скърбен човек, защото аз пари давам да намеря един скърбен човек. Аз намирам само актьори, няма никаква скръб.
Днес не бил ял до обед, че е скърбен.
Какво от това? То е хубаво, отлично настроение. Ако се наядеш, ти не може да декламираш. Ако се наядеш, в театъра не може да пееш. Не може да представляваш.
към беседата >>
Светските хора уповават в себе си, каквото имат.
Сега: „каквото Господ даде“, за в бъдеще? Ами, като го дава или каквото е дал? „Каквото дал.“ Каквото дава и каквото даде, за в бъдеще. Има два крайни възгледа. Светските хора уповават на себе си, религиозните хора уповават на Бога.
Светските хора уповават в себе си, каквото имат.
Религиозните хора уповават извън себе си. Кои са на правата страна: който уповава на туй, което е в него или този, който уповава на това, което е извън него? Сега аз само разсъждавам. Една права философия има. На коя храна ще [разчиташ], на онази, която е вече в стомаха, или тази, която е отвън, в хамбара?
към беседата >>
Една ос има, която се движи, в 120 години прави едно обръщане.
Тази любов, тя е една дреха, която ти туряш. Тази дреха може да ти я вземат. Може човек да я изгуби. Ако не разбираш законите на Живота, ти може да изгубиш любовта си. Защото всеки един човек се движи около своята ос.
Една ос има, която се движи, в 120 години прави едно обръщане.
Човек остарява, понеже Слънцето на Любовта не го грее. Той отива в мрачната страна. Като се обърне на другата страна, пак започне наново животът. Започне ли да остаряваш, от като изгрее слънцето, първият лъч, [като] дойде, ти мязаш на една земя, която е озарена от Божествената Любов. Като се раждаш, твоето слънце е във възход, добиваш най-голямата сила.
към беседата >>
Какво от това?
Значи внимателен ще бъдеш. Някой човек е в размишление, тъжен, скърбен е, приближавате се, казваш: „Защо си скърбен? “ Някой път, искате да се покажете, казвате: „Какво така си скърбен.“ Ти се радвай, че си намерил един скърбен човек, защото аз пари давам да намеря един скърбен човек. Аз намирам само актьори, няма никаква скръб. Днес не бил ял до обед, че е скърбен.
Какво от това?
То е хубаво, отлично настроение. Ако се наядеш, ти не може да декламираш. Ако се наядеш, в театъра не може да пееш. Не може да представляваш. Ако се наядеш, не може да мислиш, да се молиш на Господа.
към беседата >>
Религиозните хора уповават извън себе си.
Ами, като го дава или каквото е дал? „Каквото дал.“ Каквото дава и каквото даде, за в бъдеще. Има два крайни възгледа. Светските хора уповават на себе си, религиозните хора уповават на Бога. Светските хора уповават в себе си, каквото имат.
Религиозните хора уповават извън себе си.
Кои са на правата страна: който уповава на туй, което е в него или този, който уповава на това, което е извън него? Сега аз само разсъждавам. Една права философия има. На коя храна ще [разчиташ], на онази, която е вече в стомаха, или тази, която е отвън, в хамбара? Коя е по-силна, в дадения случай?
към беседата >>
Човек остарява, понеже Слънцето на Любовта не го грее.
Тази дреха може да ти я вземат. Може човек да я изгуби. Ако не разбираш законите на Живота, ти може да изгубиш любовта си. Защото всеки един човек се движи около своята ос. Една ос има, която се движи, в 120 години прави едно обръщане.
Човек остарява, понеже Слънцето на Любовта не го грее.
Той отива в мрачната страна. Като се обърне на другата страна, пак започне наново животът. Започне ли да остаряваш, от като изгрее слънцето, първият лъч, [като] дойде, ти мязаш на една земя, която е озарена от Божествената Любов. Като се раждаш, твоето слънце е във възход, добиваш най-голямата сила. След туй постепенно започва да се намалява тази светлина, докато един ден почувствуваш, че си остарял.
към беседата >>
То е хубаво, отлично настроение.
Някой човек е в размишление, тъжен, скърбен е, приближавате се, казваш: „Защо си скърбен? “ Някой път, искате да се покажете, казвате: „Какво така си скърбен.“ Ти се радвай, че си намерил един скърбен човек, защото аз пари давам да намеря един скърбен човек. Аз намирам само актьори, няма никаква скръб. Днес не бил ял до обед, че е скърбен. Какво от това?
То е хубаво, отлично настроение.
Ако се наядеш, ти не може да декламираш. Ако се наядеш, в театъра не може да пееш. Не може да представляваш. Ако се наядеш, не може да мислиш, да се молиш на Господа. Ако два, три деня не ядеш, тогава може да се молиш по-хубаво.
към беседата >>
Кои са на правата страна: който уповава на туй, което е в него или този, който уповава на това, което е извън него?
„Каквото дал.“ Каквото дава и каквото даде, за в бъдеще. Има два крайни възгледа. Светските хора уповават на себе си, религиозните хора уповават на Бога. Светските хора уповават в себе си, каквото имат. Религиозните хора уповават извън себе си.
Кои са на правата страна: който уповава на туй, което е в него или този, който уповава на това, което е извън него?
Сега аз само разсъждавам. Една права философия има. На коя храна ще [разчиташ], на онази, която е вече в стомаха, или тази, която е отвън, в хамбара? Коя е по-силна, в дадения случай? – Онази храна, която е в тебе.
към беседата >>
Той отива в мрачната страна.
Може човек да я изгуби. Ако не разбираш законите на Живота, ти може да изгубиш любовта си. Защото всеки един човек се движи около своята ос. Една ос има, която се движи, в 120 години прави едно обръщане. Човек остарява, понеже Слънцето на Любовта не го грее.
Той отива в мрачната страна.
Като се обърне на другата страна, пак започне наново животът. Започне ли да остаряваш, от като изгрее слънцето, първият лъч, [като] дойде, ти мязаш на една земя, която е озарена от Божествената Любов. Като се раждаш, твоето слънце е във възход, добиваш най-голямата сила. След туй постепенно започва да се намалява тази светлина, докато един ден почувствуваш, че си остарял. Дотогава, докато ти се въртиш около себе си, ти остаряваш.
към беседата >>
Ако се наядеш, ти не може да декламираш.
“ Някой път, искате да се покажете, казвате: „Какво така си скърбен.“ Ти се радвай, че си намерил един скърбен човек, защото аз пари давам да намеря един скърбен човек. Аз намирам само актьори, няма никаква скръб. Днес не бил ял до обед, че е скърбен. Какво от това? То е хубаво, отлично настроение.
Ако се наядеш, ти не може да декламираш.
Ако се наядеш, в театъра не може да пееш. Не може да представляваш. Ако се наядеш, не може да мислиш, да се молиш на Господа. Ако два, три деня не ядеш, тогава може да се молиш по-хубаво.
към беседата >>
Сега аз само разсъждавам.
Има два крайни възгледа. Светските хора уповават на себе си, религиозните хора уповават на Бога. Светските хора уповават в себе си, каквото имат. Религиозните хора уповават извън себе си. Кои са на правата страна: който уповава на туй, което е в него или този, който уповава на това, което е извън него?
Сега аз само разсъждавам.
Една права философия има. На коя храна ще [разчиташ], на онази, която е вече в стомаха, или тази, която е отвън, в хамбара? Коя е по-силна, в дадения случай? – Онази храна, която е в тебе. Тогава [за] религиозните хора, които уповават на външната храна, друга една обстановка има.
към беседата >>
Като се обърне на другата страна, пак започне наново животът.
Ако не разбираш законите на Живота, ти може да изгубиш любовта си. Защото всеки един човек се движи около своята ос. Една ос има, която се движи, в 120 години прави едно обръщане. Човек остарява, понеже Слънцето на Любовта не го грее. Той отива в мрачната страна.
Като се обърне на другата страна, пак започне наново животът.
Започне ли да остаряваш, от като изгрее слънцето, първият лъч, [като] дойде, ти мязаш на една земя, която е озарена от Божествената Любов. Като се раждаш, твоето слънце е във възход, добиваш най-голямата сила. След туй постепенно започва да се намалява тази светлина, докато един ден почувствуваш, че си остарял. Дотогава, докато ти се въртиш около себе си, ти остаряваш. Ще престанеш да се въртиш около себе си.
към беседата >>
Ако се наядеш, в театъра не може да пееш.
Аз намирам само актьори, няма никаква скръб. Днес не бил ял до обед, че е скърбен. Какво от това? То е хубаво, отлично настроение. Ако се наядеш, ти не може да декламираш.
Ако се наядеш, в театъра не може да пееш.
Не може да представляваш. Ако се наядеш, не може да мислиш, да се молиш на Господа. Ако два, три деня не ядеш, тогава може да се молиш по-хубаво.
към беседата >>
Една права философия има.
Светските хора уповават на себе си, религиозните хора уповават на Бога. Светските хора уповават в себе си, каквото имат. Религиозните хора уповават извън себе си. Кои са на правата страна: който уповава на туй, което е в него или този, който уповава на това, което е извън него? Сега аз само разсъждавам.
Една права философия има.
На коя храна ще [разчиташ], на онази, която е вече в стомаха, или тази, която е отвън, в хамбара? Коя е по-силна, в дадения случай? – Онази храна, която е в тебе. Тогава [за] религиозните хора, които уповават на външната храна, друга една обстановка има. Сега трябва да примирите.
към беседата >>
Започне ли да остаряваш, от като изгрее слънцето, първият лъч, [като] дойде, ти мязаш на една земя, която е озарена от Божествената Любов.
Защото всеки един човек се движи около своята ос. Една ос има, която се движи, в 120 години прави едно обръщане. Човек остарява, понеже Слънцето на Любовта не го грее. Той отива в мрачната страна. Като се обърне на другата страна, пак започне наново животът.
Започне ли да остаряваш, от като изгрее слънцето, първият лъч, [като] дойде, ти мязаш на една земя, която е озарена от Божествената Любов.
Като се раждаш, твоето слънце е във възход, добиваш най-голямата сила. След туй постепенно започва да се намалява тази светлина, докато един ден почувствуваш, че си остарял. Дотогава, докато ти се въртиш около себе си, ти остаряваш. Ще престанеш да се въртиш около себе си. Нали често казвате „завъртяла го“.
към беседата >>
Не може да представляваш.
Днес не бил ял до обед, че е скърбен. Какво от това? То е хубаво, отлично настроение. Ако се наядеш, ти не може да декламираш. Ако се наядеш, в театъра не може да пееш.
Не може да представляваш.
Ако се наядеш, не може да мислиш, да се молиш на Господа. Ако два, три деня не ядеш, тогава може да се молиш по-хубаво.
към беседата >>
На коя храна ще [разчиташ], на онази, която е вече в стомаха, или тази, която е отвън, в хамбара?
Светските хора уповават в себе си, каквото имат. Религиозните хора уповават извън себе си. Кои са на правата страна: който уповава на туй, което е в него или този, който уповава на това, което е извън него? Сега аз само разсъждавам. Една права философия има.
На коя храна ще [разчиташ], на онази, която е вече в стомаха, или тази, която е отвън, в хамбара?
Коя е по-силна, в дадения случай? – Онази храна, която е в тебе. Тогава [за] религиозните хора, които уповават на външната храна, друга една обстановка има. Сега трябва да примирите. Как ще примирите туй противоречие?
към беседата >>
Като се раждаш, твоето слънце е във възход, добиваш най-голямата сила.
Една ос има, която се движи, в 120 години прави едно обръщане. Човек остарява, понеже Слънцето на Любовта не го грее. Той отива в мрачната страна. Като се обърне на другата страна, пак започне наново животът. Започне ли да остаряваш, от като изгрее слънцето, първият лъч, [като] дойде, ти мязаш на една земя, която е озарена от Божествената Любов.
Като се раждаш, твоето слънце е във възход, добиваш най-голямата сила.
След туй постепенно започва да се намалява тази светлина, докато един ден почувствуваш, че си остарял. Дотогава, докато ти се въртиш около себе си, ти остаряваш. Ще престанеш да се въртиш около себе си. Нали често казвате „завъртяла го“. Върти се някъде.
към беседата >>
Ако се наядеш, не може да мислиш, да се молиш на Господа.
Какво от това? То е хубаво, отлично настроение. Ако се наядеш, ти не може да декламираш. Ако се наядеш, в театъра не може да пееш. Не може да представляваш.
Ако се наядеш, не може да мислиш, да се молиш на Господа.
Ако два, три деня не ядеш, тогава може да се молиш по-хубаво.
към беседата >>
Коя е по-силна, в дадения случай?
Религиозните хора уповават извън себе си. Кои са на правата страна: който уповава на туй, което е в него или този, който уповава на това, което е извън него? Сега аз само разсъждавам. Една права философия има. На коя храна ще [разчиташ], на онази, която е вече в стомаха, или тази, която е отвън, в хамбара?
Коя е по-силна, в дадения случай?
– Онази храна, която е в тебе. Тогава [за] религиозните хора, които уповават на външната храна, друга една обстановка има. Сега трябва да примирите. Как ще примирите туй противоречие? Казвате: „Светските хора не са прави, а религиозните са прави.“ И едните и другите са прави, но те съставят две съзнания.
към беседата >>
След туй постепенно започва да се намалява тази светлина, докато един ден почувствуваш, че си остарял.
Човек остарява, понеже Слънцето на Любовта не го грее. Той отива в мрачната страна. Като се обърне на другата страна, пак започне наново животът. Започне ли да остаряваш, от като изгрее слънцето, първият лъч, [като] дойде, ти мязаш на една земя, която е озарена от Божествената Любов. Като се раждаш, твоето слънце е във възход, добиваш най-голямата сила.
След туй постепенно започва да се намалява тази светлина, докато един ден почувствуваш, че си остарял.
Дотогава, докато ти се въртиш около себе си, ти остаряваш. Ще престанеш да се въртиш около себе си. Нали често казвате „завъртяла го“. Върти се някъде. Защо се върти човек около себе си?
към беседата >>
Ако два, три деня не ядеш, тогава може да се молиш по-хубаво.
То е хубаво, отлично настроение. Ако се наядеш, ти не може да декламираш. Ако се наядеш, в театъра не може да пееш. Не може да представляваш. Ако се наядеш, не може да мислиш, да се молиш на Господа.
Ако два, три деня не ядеш, тогава може да се молиш по-хубаво.
към беседата >>
– Онази храна, която е в тебе.
Кои са на правата страна: който уповава на туй, което е в него или този, който уповава на това, което е извън него? Сега аз само разсъждавам. Една права философия има. На коя храна ще [разчиташ], на онази, която е вече в стомаха, или тази, която е отвън, в хамбара? Коя е по-силна, в дадения случай?
– Онази храна, която е в тебе.
Тогава [за] религиозните хора, които уповават на външната храна, друга една обстановка има. Сега трябва да примирите. Как ще примирите туй противоречие? Казвате: „Светските хора не са прави, а религиозните са прави.“ И едните и другите са прави, но те съставят две съзнания. Здравата храна в стомаха е за предпочитане, от храната, която е отвън.
към беседата >>
Дотогава, докато ти се въртиш около себе си, ти остаряваш.
Той отива в мрачната страна. Като се обърне на другата страна, пак започне наново животът. Започне ли да остаряваш, от като изгрее слънцето, първият лъч, [като] дойде, ти мязаш на една земя, която е озарена от Божествената Любов. Като се раждаш, твоето слънце е във възход, добиваш най-голямата сила. След туй постепенно започва да се намалява тази светлина, докато един ден почувствуваш, че си остарял.
Дотогава, докато ти се въртиш около себе си, ти остаряваш.
Ще престанеш да се въртиш около себе си. Нали често казвате „завъртяла го“. Върти се някъде. Защо се върти човек около себе си? То е много мъчно да се определи защо човек се върти.
към беседата >>
Аз ви говоря сега за една философия, в която вие трябва да живеете.
Аз ви говоря сега за една философия, в която вие трябва да живеете.
Тя не е философия на света. Има друга философия. Ти ще считаш, че ти имаш работа с Господа. Казваш: „Туй няма да се случи.“ Една болка, която вас ви иде, тя е привилегия. С пари да я търсите няма да ви дойде.
към беседата >>
Тогава [за] религиозните хора, които уповават на външната храна, друга една обстановка има.
Сега аз само разсъждавам. Една права философия има. На коя храна ще [разчиташ], на онази, която е вече в стомаха, или тази, която е отвън, в хамбара? Коя е по-силна, в дадения случай? – Онази храна, която е в тебе.
Тогава [за] религиозните хора, които уповават на външната храна, друга една обстановка има.
Сега трябва да примирите. Как ще примирите туй противоречие? Казвате: „Светските хора не са прави, а религиозните са прави.“ И едните и другите са прави, но те съставят две съзнания. Здравата храна в стомаха е за предпочитане, от храната, която е отвън. Здравата външна храна е за предпочитане от развалената вътрешна храна.
към беседата >>
Ще престанеш да се въртиш около себе си.
Като се обърне на другата страна, пак започне наново животът. Започне ли да остаряваш, от като изгрее слънцето, първият лъч, [като] дойде, ти мязаш на една земя, която е озарена от Божествената Любов. Като се раждаш, твоето слънце е във възход, добиваш най-голямата сила. След туй постепенно започва да се намалява тази светлина, докато един ден почувствуваш, че си остарял. Дотогава, докато ти се въртиш около себе си, ти остаряваш.
Ще престанеш да се въртиш около себе си.
Нали често казвате „завъртяла го“. Върти се някъде. Защо се върти човек около себе си? То е много мъчно да се определи защо човек се върти. Ако едно тяло се движи по права линия, ако ти се движиш по права линия, ти нищо в света не може да постигнеш.
към беседата >>
Тя не е философия на света.
Аз ви говоря сега за една философия, в която вие трябва да живеете.
Тя не е философия на света.
Има друга философия. Ти ще считаш, че ти имаш работа с Господа. Казваш: „Туй няма да се случи.“ Една болка, която вас ви иде, тя е привилегия. С пари да я търсите няма да ви дойде. Дойде ви скръбно чувство, скръбна мисъл или голямо изпитание, считайте го като една привилегия, като едно благо.
към беседата >>
Сега трябва да примирите.
Една права философия има. На коя храна ще [разчиташ], на онази, която е вече в стомаха, или тази, която е отвън, в хамбара? Коя е по-силна, в дадения случай? – Онази храна, която е в тебе. Тогава [за] религиозните хора, които уповават на външната храна, друга една обстановка има.
Сега трябва да примирите.
Как ще примирите туй противоречие? Казвате: „Светските хора не са прави, а религиозните са прави.“ И едните и другите са прави, но те съставят две съзнания. Здравата храна в стомаха е за предпочитане, от храната, която е отвън. Здравата външна храна е за предпочитане от развалената вътрешна храна. Всички онези хора, които са станали религиозни, храната отвътре се е развалила, затова търсят външната храна.
към беседата >>
Нали често казвате „завъртяла го“.
Започне ли да остаряваш, от като изгрее слънцето, първият лъч, [като] дойде, ти мязаш на една земя, която е озарена от Божествената Любов. Като се раждаш, твоето слънце е във възход, добиваш най-голямата сила. След туй постепенно започва да се намалява тази светлина, докато един ден почувствуваш, че си остарял. Дотогава, докато ти се въртиш около себе си, ти остаряваш. Ще престанеш да се въртиш около себе си.
Нали често казвате „завъртяла го“.
Върти се някъде. Защо се върти човек около себе си? То е много мъчно да се определи защо човек се върти. Ако едно тяло се движи по права линия, ако ти се движиш по права линия, ти нищо в света не може да постигнеш. За да може да използуваш твоята енергия, непременно става изкривяване на линията.
към беседата >>
Има друга философия.
Аз ви говоря сега за една философия, в която вие трябва да живеете. Тя не е философия на света.
Има друга философия.
Ти ще считаш, че ти имаш работа с Господа. Казваш: „Туй няма да се случи.“ Една болка, която вас ви иде, тя е привилегия. С пари да я търсите няма да ви дойде. Дойде ви скръбно чувство, скръбна мисъл или голямо изпитание, считайте го като една привилегия, като едно благо. Онези, които Бог подлага на големи изпитания, всякога става нещо от тях, хора става[т], всеки едного, на когото му дава благословение.
към беседата >>
Как ще примирите туй противоречие?
На коя храна ще [разчиташ], на онази, която е вече в стомаха, или тази, която е отвън, в хамбара? Коя е по-силна, в дадения случай? – Онази храна, която е в тебе. Тогава [за] религиозните хора, които уповават на външната храна, друга една обстановка има. Сега трябва да примирите.
Как ще примирите туй противоречие?
Казвате: „Светските хора не са прави, а религиозните са прави.“ И едните и другите са прави, но те съставят две съзнания. Здравата храна в стомаха е за предпочитане, от храната, която е отвън. Здравата външна храна е за предпочитане от развалената вътрешна храна. Всички онези хора, които са станали религиозни, храната отвътре се е развалила, затова търсят външната храна. Всичките хора, които са станали светски, понеже външната храна се е развалила, те вярват във вътрешната храна, която е останала, но туй не обяснява въпроса.
към беседата >>
Върти се някъде.
Като се раждаш, твоето слънце е във възход, добиваш най-голямата сила. След туй постепенно започва да се намалява тази светлина, докато един ден почувствуваш, че си остарял. Дотогава, докато ти се въртиш около себе си, ти остаряваш. Ще престанеш да се въртиш около себе си. Нали често казвате „завъртяла го“.
Върти се някъде.
Защо се върти човек около себе си? То е много мъчно да се определи защо човек се върти. Ако едно тяло се движи по права линия, ако ти се движиш по права линия, ти нищо в света не може да постигнеш. За да може да използуваш твоята енергия, непременно става изкривяване на линията. Докато държиш ръката си простряна и опъната, нищо не може да вземеш.
към беседата >>
Ти ще считаш, че ти имаш работа с Господа.
Аз ви говоря сега за една философия, в която вие трябва да живеете. Тя не е философия на света. Има друга философия.
Ти ще считаш, че ти имаш работа с Господа.
Казваш: „Туй няма да се случи.“ Една болка, която вас ви иде, тя е привилегия. С пари да я търсите няма да ви дойде. Дойде ви скръбно чувство, скръбна мисъл или голямо изпитание, считайте го като една привилегия, като едно благо. Онези, които Бог подлага на големи изпитания, всякога става нещо от тях, хора става[т], всеки едного, на когото му дава благословение. Всичките тия сравнения, вие може да извадите криви заключения.
към беседата >>
Казвате: „Светските хора не са прави, а религиозните са прави.“ И едните и другите са прави, но те съставят две съзнания.
Коя е по-силна, в дадения случай? – Онази храна, която е в тебе. Тогава [за] религиозните хора, които уповават на външната храна, друга една обстановка има. Сега трябва да примирите. Как ще примирите туй противоречие?
Казвате: „Светските хора не са прави, а религиозните са прави.“ И едните и другите са прави, но те съставят две съзнания.
Здравата храна в стомаха е за предпочитане, от храната, която е отвън. Здравата външна храна е за предпочитане от развалената вътрешна храна. Всички онези хора, които са станали религиозни, храната отвътре се е развалила, затова търсят външната храна. Всичките хора, които са станали светски, понеже външната храна се е развалила, те вярват във вътрешната храна, която е останала, но туй не обяснява въпроса. Двете неща трябва да се примирят.
към беседата >>
Защо се върти човек около себе си?
След туй постепенно започва да се намалява тази светлина, докато един ден почувствуваш, че си остарял. Дотогава, докато ти се въртиш около себе си, ти остаряваш. Ще престанеш да се въртиш около себе си. Нали често казвате „завъртяла го“. Върти се някъде.
Защо се върти човек около себе си?
То е много мъчно да се определи защо човек се върти. Ако едно тяло се движи по права линия, ако ти се движиш по права линия, ти нищо в света не може да постигнеш. За да може да използуваш твоята енергия, непременно става изкривяване на линията. Докато държиш ръката си простряна и опъната, нищо не може да вземеш. Започваш да свиваш ръката си.
към беседата >>
Казваш: „Туй няма да се случи.“ Една болка, която вас ви иде, тя е привилегия.
Аз ви говоря сега за една философия, в която вие трябва да живеете. Тя не е философия на света. Има друга философия. Ти ще считаш, че ти имаш работа с Господа.
Казваш: „Туй няма да се случи.“ Една болка, която вас ви иде, тя е привилегия.
С пари да я търсите няма да ви дойде. Дойде ви скръбно чувство, скръбна мисъл или голямо изпитание, считайте го като една привилегия, като едно благо. Онези, които Бог подлага на големи изпитания, всякога става нещо от тях, хора става[т], всеки едного, на когото му дава благословение. Всичките тия сравнения, вие може да извадите криви заключения. Всяка кокошка, която хранят по 4–5 пъти на ден, какво я очаква тази кокошка?
към беседата >>
Здравата храна в стомаха е за предпочитане, от храната, която е отвън.
– Онази храна, която е в тебе. Тогава [за] религиозните хора, които уповават на външната храна, друга една обстановка има. Сега трябва да примирите. Как ще примирите туй противоречие? Казвате: „Светските хора не са прави, а религиозните са прави.“ И едните и другите са прави, но те съставят две съзнания.
Здравата храна в стомаха е за предпочитане, от храната, която е отвън.
Здравата външна храна е за предпочитане от развалената вътрешна храна. Всички онези хора, които са станали религиозни, храната отвътре се е развалила, затова търсят външната храна. Всичките хора, които са станали светски, понеже външната храна се е развалила, те вярват във вътрешната храна, която е останала, но туй не обяснява въпроса. Двете неща трябва да се примирят. Светските хора са прави, че вярват в туй, което Бог им дал.
към беседата >>
То е много мъчно да се определи защо човек се върти.
Дотогава, докато ти се въртиш около себе си, ти остаряваш. Ще престанеш да се въртиш около себе си. Нали често казвате „завъртяла го“. Върти се някъде. Защо се върти човек около себе си?
То е много мъчно да се определи защо човек се върти.
Ако едно тяло се движи по права линия, ако ти се движиш по права линия, ти нищо в света не може да постигнеш. За да може да използуваш твоята енергия, непременно става изкривяване на линията. Докато държиш ръката си простряна и опъната, нищо не може да вземеш. Започваш да свиваш ръката си. Кривите линии показват, че човек има възможност да вземе.
към беседата >>
С пари да я търсите няма да ви дойде.
Аз ви говоря сега за една философия, в която вие трябва да живеете. Тя не е философия на света. Има друга философия. Ти ще считаш, че ти имаш работа с Господа. Казваш: „Туй няма да се случи.“ Една болка, която вас ви иде, тя е привилегия.
С пари да я търсите няма да ви дойде.
Дойде ви скръбно чувство, скръбна мисъл или голямо изпитание, считайте го като една привилегия, като едно благо. Онези, които Бог подлага на големи изпитания, всякога става нещо от тях, хора става[т], всеки едного, на когото му дава благословение. Всичките тия сравнения, вие може да извадите криви заключения. Всяка кокошка, която хранят по 4–5 пъти на ден, какво я очаква тази кокошка? Дават ѝ храна или да носи хубави яйца, или пък един ден, като дойдат гости на този човек, хване кокошката и казва: „Хубава, угоена кокошка, ще направим едно угощение.“ Лошо ли е да стане една кокошка угощение на умните същества?
към беседата >>
Здравата външна храна е за предпочитане от развалената вътрешна храна.
Тогава [за] религиозните хора, които уповават на външната храна, друга една обстановка има. Сега трябва да примирите. Как ще примирите туй противоречие? Казвате: „Светските хора не са прави, а религиозните са прави.“ И едните и другите са прави, но те съставят две съзнания. Здравата храна в стомаха е за предпочитане, от храната, която е отвън.
Здравата външна храна е за предпочитане от развалената вътрешна храна.
Всички онези хора, които са станали религиозни, храната отвътре се е развалила, затова търсят външната храна. Всичките хора, които са станали светски, понеже външната храна се е развалила, те вярват във вътрешната храна, която е останала, но туй не обяснява въпроса. Двете неща трябва да се примирят. Светските хора са прави, че вярват в туй, което Бог им дал. Религиозните хора вярват в туй, което Бог ще им даде.
към беседата >>
Ако едно тяло се движи по права линия, ако ти се движиш по права линия, ти нищо в света не може да постигнеш.
Ще престанеш да се въртиш около себе си. Нали често казвате „завъртяла го“. Върти се някъде. Защо се върти човек около себе си? То е много мъчно да се определи защо човек се върти.
Ако едно тяло се движи по права линия, ако ти се движиш по права линия, ти нищо в света не може да постигнеш.
За да може да използуваш твоята енергия, непременно става изкривяване на линията. Докато държиш ръката си простряна и опъната, нищо не може да вземеш. Започваш да свиваш ръката си. Кривите линии показват, че човек има възможност да вземе. Някой казва: „Аз съм много праволинеен.“ Праволинейните хора нищо не вършат в света.
към беседата >>
Дойде ви скръбно чувство, скръбна мисъл или голямо изпитание, считайте го като една привилегия, като едно благо.
Тя не е философия на света. Има друга философия. Ти ще считаш, че ти имаш работа с Господа. Казваш: „Туй няма да се случи.“ Една болка, която вас ви иде, тя е привилегия. С пари да я търсите няма да ви дойде.
Дойде ви скръбно чувство, скръбна мисъл или голямо изпитание, считайте го като една привилегия, като едно благо.
Онези, които Бог подлага на големи изпитания, всякога става нещо от тях, хора става[т], всеки едного, на когото му дава благословение. Всичките тия сравнения, вие може да извадите криви заключения. Всяка кокошка, която хранят по 4–5 пъти на ден, какво я очаква тази кокошка? Дават ѝ храна или да носи хубави яйца, или пък един ден, като дойдат гости на този човек, хване кокошката и казва: „Хубава, угоена кокошка, ще направим едно угощение.“ Лошо ли е да стане една кокошка угощение на умните същества? Да се разговарят, да станат предметно учение.
към беседата >>
Всички онези хора, които са станали религиозни, храната отвътре се е развалила, затова търсят външната храна.
Сега трябва да примирите. Как ще примирите туй противоречие? Казвате: „Светските хора не са прави, а религиозните са прави.“ И едните и другите са прави, но те съставят две съзнания. Здравата храна в стомаха е за предпочитане, от храната, която е отвън. Здравата външна храна е за предпочитане от развалената вътрешна храна.
Всички онези хора, които са станали религиозни, храната отвътре се е развалила, затова търсят външната храна.
Всичките хора, които са станали светски, понеже външната храна се е развалила, те вярват във вътрешната храна, която е останала, но туй не обяснява въпроса. Двете неща трябва да се примирят. Светските хора са прави, че вярват в туй, което Бог им дал. Религиозните хора вярват в туй, което Бог ще им даде. Религиозните хора не вярват в туй, което Бог им е дал, те вярват в туй, което Бог ще им даде.
към беседата >>
За да може да използуваш твоята енергия, непременно става изкривяване на линията.
Нали често казвате „завъртяла го“. Върти се някъде. Защо се върти човек около себе си? То е много мъчно да се определи защо човек се върти. Ако едно тяло се движи по права линия, ако ти се движиш по права линия, ти нищо в света не може да постигнеш.
За да може да използуваш твоята енергия, непременно става изкривяване на линията.
Докато държиш ръката си простряна и опъната, нищо не може да вземеш. Започваш да свиваш ръката си. Кривите линии показват, че човек има възможност да вземе. Някой казва: „Аз съм много праволинеен.“ Праволинейните хора нищо не вършат в света. Праволинейните хора само прах вдигат.
към беседата >>
Онези, които Бог подлага на големи изпитания, всякога става нещо от тях, хора става[т], всеки едного, на когото му дава благословение.
Има друга философия. Ти ще считаш, че ти имаш работа с Господа. Казваш: „Туй няма да се случи.“ Една болка, която вас ви иде, тя е привилегия. С пари да я търсите няма да ви дойде. Дойде ви скръбно чувство, скръбна мисъл или голямо изпитание, считайте го като една привилегия, като едно благо.
Онези, които Бог подлага на големи изпитания, всякога става нещо от тях, хора става[т], всеки едного, на когото му дава благословение.
Всичките тия сравнения, вие може да извадите криви заключения. Всяка кокошка, която хранят по 4–5 пъти на ден, какво я очаква тази кокошка? Дават ѝ храна или да носи хубави яйца, или пък един ден, като дойдат гости на този човек, хване кокошката и казва: „Хубава, угоена кокошка, ще направим едно угощение.“ Лошо ли е да стане една кокошка угощение на умните същества? Да се разговарят, да станат предметно учение. Всяка една кокошка, която е угоена, ще служи за едно угощение на светиите.
към беседата >>
Всичките хора, които са станали светски, понеже външната храна се е развалила, те вярват във вътрешната храна, която е останала, но туй не обяснява въпроса.
Как ще примирите туй противоречие? Казвате: „Светските хора не са прави, а религиозните са прави.“ И едните и другите са прави, но те съставят две съзнания. Здравата храна в стомаха е за предпочитане, от храната, която е отвън. Здравата външна храна е за предпочитане от развалената вътрешна храна. Всички онези хора, които са станали религиозни, храната отвътре се е развалила, затова търсят външната храна.
Всичките хора, които са станали светски, понеже външната храна се е развалила, те вярват във вътрешната храна, която е останала, но туй не обяснява въпроса.
Двете неща трябва да се примирят. Светските хора са прави, че вярват в туй, което Бог им дал. Религиозните хора вярват в туй, което Бог ще им даде. Религиозните хора не вярват в туй, което Бог им е дал, те вярват в туй, което Бог ще им даде. Светските хора вярват в това, което Бог им е дал.
към беседата >>
Докато държиш ръката си простряна и опъната, нищо не може да вземеш.
Върти се някъде. Защо се върти човек около себе си? То е много мъчно да се определи защо човек се върти. Ако едно тяло се движи по права линия, ако ти се движиш по права линия, ти нищо в света не може да постигнеш. За да може да използуваш твоята енергия, непременно става изкривяване на линията.
Докато държиш ръката си простряна и опъната, нищо не може да вземеш.
Започваш да свиваш ръката си. Кривите линии показват, че човек има възможност да вземе. Някой казва: „Аз съм много праволинеен.“ Праволинейните хора нищо не вършат в света. Праволинейните хора само прах вдигат. Споровете в религията, кой е прав и кой е крив, все праволинейните ги правят.
към беседата >>
Всичките тия сравнения, вие може да извадите криви заключения.
Ти ще считаш, че ти имаш работа с Господа. Казваш: „Туй няма да се случи.“ Една болка, която вас ви иде, тя е привилегия. С пари да я търсите няма да ви дойде. Дойде ви скръбно чувство, скръбна мисъл или голямо изпитание, считайте го като една привилегия, като едно благо. Онези, които Бог подлага на големи изпитания, всякога става нещо от тях, хора става[т], всеки едного, на когото му дава благословение.
Всичките тия сравнения, вие може да извадите криви заключения.
Всяка кокошка, която хранят по 4–5 пъти на ден, какво я очаква тази кокошка? Дават ѝ храна или да носи хубави яйца, или пък един ден, като дойдат гости на този човек, хване кокошката и казва: „Хубава, угоена кокошка, ще направим едно угощение.“ Лошо ли е да стане една кокошка угощение на умните същества? Да се разговарят, да станат предметно учение. Всяка една кокошка, която е угоена, ще служи за едно угощение на светиите. Тази кокошка каквато и да е, става един ученик вече.
към беседата >>
Двете неща трябва да се примирят.
Казвате: „Светските хора не са прави, а религиозните са прави.“ И едните и другите са прави, но те съставят две съзнания. Здравата храна в стомаха е за предпочитане, от храната, която е отвън. Здравата външна храна е за предпочитане от развалената вътрешна храна. Всички онези хора, които са станали религиозни, храната отвътре се е развалила, затова търсят външната храна. Всичките хора, които са станали светски, понеже външната храна се е развалила, те вярват във вътрешната храна, която е останала, но туй не обяснява въпроса.
Двете неща трябва да се примирят.
Светските хора са прави, че вярват в туй, което Бог им дал. Религиозните хора вярват в туй, което Бог ще им даде. Религиозните хора не вярват в туй, което Бог им е дал, те вярват в туй, което Бог ще им даде. Светските хора вярват в това, което Бог им е дал. Те казват: „Веднъж е дал.
към беседата >>
Започваш да свиваш ръката си.
Защо се върти човек около себе си? То е много мъчно да се определи защо човек се върти. Ако едно тяло се движи по права линия, ако ти се движиш по права линия, ти нищо в света не може да постигнеш. За да може да използуваш твоята енергия, непременно става изкривяване на линията. Докато държиш ръката си простряна и опъната, нищо не може да вземеш.
Започваш да свиваш ръката си.
Кривите линии показват, че човек има възможност да вземе. Някой казва: „Аз съм много праволинеен.“ Праволинейните хора нищо не вършат в света. Праволинейните хора само прах вдигат. Споровете в религията, кой е прав и кой е крив, все праволинейните ги правят. Съдиите все праволинейни са.
към беседата >>
Всяка кокошка, която хранят по 4–5 пъти на ден, какво я очаква тази кокошка?
Казваш: „Туй няма да се случи.“ Една болка, която вас ви иде, тя е привилегия. С пари да я търсите няма да ви дойде. Дойде ви скръбно чувство, скръбна мисъл или голямо изпитание, считайте го като една привилегия, като едно благо. Онези, които Бог подлага на големи изпитания, всякога става нещо от тях, хора става[т], всеки едного, на когото му дава благословение. Всичките тия сравнения, вие може да извадите криви заключения.
Всяка кокошка, която хранят по 4–5 пъти на ден, какво я очаква тази кокошка?
Дават ѝ храна или да носи хубави яйца, или пък един ден, като дойдат гости на този човек, хване кокошката и казва: „Хубава, угоена кокошка, ще направим едно угощение.“ Лошо ли е да стане една кокошка угощение на умните същества? Да се разговарят, да станат предметно учение. Всяка една кокошка, която е угоена, ще служи за едно угощение на светиите. Тази кокошка каквато и да е, става един ученик вече. Не си ли струва кокошката да стане ученик, да я изядат?!
към беседата >>
Светските хора са прави, че вярват в туй, което Бог им дал.
Здравата храна в стомаха е за предпочитане, от храната, която е отвън. Здравата външна храна е за предпочитане от развалената вътрешна храна. Всички онези хора, които са станали религиозни, храната отвътре се е развалила, затова търсят външната храна. Всичките хора, които са станали светски, понеже външната храна се е развалила, те вярват във вътрешната храна, която е останала, но туй не обяснява въпроса. Двете неща трябва да се примирят.
Светските хора са прави, че вярват в туй, което Бог им дал.
Религиозните хора вярват в туй, което Бог ще им даде. Религиозните хора не вярват в туй, което Бог им е дал, те вярват в туй, което Бог ще им даде. Светските хора вярват в това, което Бог им е дал. Те казват: „Веднъж е дал. Я даде, я не, сега [по-добре] да сме точно на това, което сега имаме.“ А религиозните хора разчитат в онова, което ще им се даде за в бъдеще.
към беседата >>
Кривите линии показват, че човек има възможност да вземе.
То е много мъчно да се определи защо човек се върти. Ако едно тяло се движи по права линия, ако ти се движиш по права линия, ти нищо в света не може да постигнеш. За да може да използуваш твоята енергия, непременно става изкривяване на линията. Докато държиш ръката си простряна и опъната, нищо не може да вземеш. Започваш да свиваш ръката си.
Кривите линии показват, че човек има възможност да вземе.
Някой казва: „Аз съм много праволинеен.“ Праволинейните хора нищо не вършат в света. Праволинейните хора само прах вдигат. Споровете в религията, кой е прав и кой е крив, все праволинейните ги правят. Съдиите все праволинейни са. Хиляди години, като се съдят хората, оправи ли се светът?
към беседата >>
Дават ѝ храна или да носи хубави яйца, или пък един ден, като дойдат гости на този човек, хване кокошката и казва: „Хубава, угоена кокошка, ще направим едно угощение.“ Лошо ли е да стане една кокошка угощение на умните същества?
С пари да я търсите няма да ви дойде. Дойде ви скръбно чувство, скръбна мисъл или голямо изпитание, считайте го като една привилегия, като едно благо. Онези, които Бог подлага на големи изпитания, всякога става нещо от тях, хора става[т], всеки едного, на когото му дава благословение. Всичките тия сравнения, вие може да извадите криви заключения. Всяка кокошка, която хранят по 4–5 пъти на ден, какво я очаква тази кокошка?
Дават ѝ храна или да носи хубави яйца, или пък един ден, като дойдат гости на този човек, хване кокошката и казва: „Хубава, угоена кокошка, ще направим едно угощение.“ Лошо ли е да стане една кокошка угощение на умните същества?
Да се разговарят, да станат предметно учение. Всяка една кокошка, която е угоена, ще служи за едно угощение на светиите. Тази кокошка каквато и да е, става един ученик вече. Не си ли струва кокошката да стане ученик, да я изядат?! Тя ще рови по земята, ще иде да търси червеи и като я опекат веднъж, нагостят се светиите, тя е вече ученик, който приемат в училището.
към беседата >>
Религиозните хора вярват в туй, което Бог ще им даде.
Здравата външна храна е за предпочитане от развалената вътрешна храна. Всички онези хора, които са станали религиозни, храната отвътре се е развалила, затова търсят външната храна. Всичките хора, които са станали светски, понеже външната храна се е развалила, те вярват във вътрешната храна, която е останала, но туй не обяснява въпроса. Двете неща трябва да се примирят. Светските хора са прави, че вярват в туй, което Бог им дал.
Религиозните хора вярват в туй, което Бог ще им даде.
Религиозните хора не вярват в туй, което Бог им е дал, те вярват в туй, което Бог ще им даде. Светските хора вярват в това, което Бог им е дал. Те казват: „Веднъж е дал. Я даде, я не, сега [по-добре] да сме точно на това, което сега имаме.“ А религиозните хора разчитат в онова, което ще им се даде за в бъдеще. Сега тия двата възгледа трябва да ги съедините в едно, за да имате един правилен възглед.
към беседата >>
Някой казва: „Аз съм много праволинеен.“ Праволинейните хора нищо не вършат в света.
Ако едно тяло се движи по права линия, ако ти се движиш по права линия, ти нищо в света не може да постигнеш. За да може да използуваш твоята енергия, непременно става изкривяване на линията. Докато държиш ръката си простряна и опъната, нищо не може да вземеш. Започваш да свиваш ръката си. Кривите линии показват, че човек има възможност да вземе.
Някой казва: „Аз съм много праволинеен.“ Праволинейните хора нищо не вършат в света.
Праволинейните хора само прах вдигат. Споровете в религията, кой е прав и кой е крив, все праволинейните ги правят. Съдиите все праволинейни са. Хиляди години, като се съдят хората, оправи ли се светът? Светът можеше да се оправи в едно поколение.
към беседата >>
Да се разговарят, да станат предметно учение.
Дойде ви скръбно чувство, скръбна мисъл или голямо изпитание, считайте го като една привилегия, като едно благо. Онези, които Бог подлага на големи изпитания, всякога става нещо от тях, хора става[т], всеки едного, на когото му дава благословение. Всичките тия сравнения, вие може да извадите криви заключения. Всяка кокошка, която хранят по 4–5 пъти на ден, какво я очаква тази кокошка? Дават ѝ храна или да носи хубави яйца, или пък един ден, като дойдат гости на този човек, хване кокошката и казва: „Хубава, угоена кокошка, ще направим едно угощение.“ Лошо ли е да стане една кокошка угощение на умните същества?
Да се разговарят, да станат предметно учение.
Всяка една кокошка, която е угоена, ще служи за едно угощение на светиите. Тази кокошка каквато и да е, става един ученик вече. Не си ли струва кокошката да стане ученик, да я изядат?! Тя ще рови по земята, ще иде да търси червеи и като я опекат веднъж, нагостят се светиите, тя е вече ученик, който приемат в училището. Аз взимам кокошката само за сравнение.
към беседата >>
Религиозните хора не вярват в туй, което Бог им е дал, те вярват в туй, което Бог ще им даде.
Всички онези хора, които са станали религиозни, храната отвътре се е развалила, затова търсят външната храна. Всичките хора, които са станали светски, понеже външната храна се е развалила, те вярват във вътрешната храна, която е останала, но туй не обяснява въпроса. Двете неща трябва да се примирят. Светските хора са прави, че вярват в туй, което Бог им дал. Религиозните хора вярват в туй, което Бог ще им даде.
Религиозните хора не вярват в туй, което Бог им е дал, те вярват в туй, което Бог ще им даде.
Светските хора вярват в това, което Бог им е дал. Те казват: „Веднъж е дал. Я даде, я не, сега [по-добре] да сме точно на това, което сега имаме.“ А религиозните хора разчитат в онова, което ще им се даде за в бъдеще. Сега тия двата възгледа трябва да ги съедините в едно, за да имате един правилен възглед. Вижте един човек, който казва, че е безверник.
към беседата >>
Праволинейните хора само прах вдигат.
За да може да използуваш твоята енергия, непременно става изкривяване на линията. Докато държиш ръката си простряна и опъната, нищо не може да вземеш. Започваш да свиваш ръката си. Кривите линии показват, че човек има възможност да вземе. Някой казва: „Аз съм много праволинеен.“ Праволинейните хора нищо не вършат в света.
Праволинейните хора само прах вдигат.
Споровете в религията, кой е прав и кой е крив, все праволинейните ги правят. Съдиите все праволинейни са. Хиляди години, като се съдят хората, оправи ли се светът? Светът можеше да се оправи в едно поколение. Майките са, които оправят света.
към беседата >>
Всяка една кокошка, която е угоена, ще служи за едно угощение на светиите.
Онези, които Бог подлага на големи изпитания, всякога става нещо от тях, хора става[т], всеки едного, на когото му дава благословение. Всичките тия сравнения, вие може да извадите криви заключения. Всяка кокошка, която хранят по 4–5 пъти на ден, какво я очаква тази кокошка? Дават ѝ храна или да носи хубави яйца, или пък един ден, като дойдат гости на този човек, хване кокошката и казва: „Хубава, угоена кокошка, ще направим едно угощение.“ Лошо ли е да стане една кокошка угощение на умните същества? Да се разговарят, да станат предметно учение.
Всяка една кокошка, която е угоена, ще служи за едно угощение на светиите.
Тази кокошка каквато и да е, става един ученик вече. Не си ли струва кокошката да стане ученик, да я изядат?! Тя ще рови по земята, ще иде да търси червеи и като я опекат веднъж, нагостят се светиите, тя е вече ученик, който приемат в училището. Аз взимам кокошката само за сравнение. Казвам: Когато вас ви сполети най-голямото страдание, вие тогава се удостоявате да станете един ученик в Божествената Школа.
към беседата >>
Светските хора вярват в това, което Бог им е дал.
Всичките хора, които са станали светски, понеже външната храна се е развалила, те вярват във вътрешната храна, която е останала, но туй не обяснява въпроса. Двете неща трябва да се примирят. Светските хора са прави, че вярват в туй, което Бог им дал. Религиозните хора вярват в туй, което Бог ще им даде. Религиозните хора не вярват в туй, което Бог им е дал, те вярват в туй, което Бог ще им даде.
Светските хора вярват в това, което Бог им е дал.
Те казват: „Веднъж е дал. Я даде, я не, сега [по-добре] да сме точно на това, което сега имаме.“ А религиозните хора разчитат в онова, което ще им се даде за в бъдеще. Сега тия двата възгледа трябва да ги съедините в едно, за да имате един правилен възглед. Вижте един човек, който казва, че е безверник. В света не съществуват безверници.
към беседата >>
Споровете в религията, кой е прав и кой е крив, все праволинейните ги правят.
Докато държиш ръката си простряна и опъната, нищо не може да вземеш. Започваш да свиваш ръката си. Кривите линии показват, че човек има възможност да вземе. Някой казва: „Аз съм много праволинеен.“ Праволинейните хора нищо не вършат в света. Праволинейните хора само прах вдигат.
Споровете в религията, кой е прав и кой е крив, все праволинейните ги правят.
Съдиите все праволинейни са. Хиляди години, като се съдят хората, оправи ли се светът? Светът можеше да се оправи в едно поколение. Майките са, които оправят света. Казвате: „Да се възпитаме.“ Възпитанието, както сега го правим, няма нищо да допринесе.
към беседата >>
Тази кокошка каквато и да е, става един ученик вече.
Всичките тия сравнения, вие може да извадите криви заключения. Всяка кокошка, която хранят по 4–5 пъти на ден, какво я очаква тази кокошка? Дават ѝ храна или да носи хубави яйца, или пък един ден, като дойдат гости на този човек, хване кокошката и казва: „Хубава, угоена кокошка, ще направим едно угощение.“ Лошо ли е да стане една кокошка угощение на умните същества? Да се разговарят, да станат предметно учение. Всяка една кокошка, която е угоена, ще служи за едно угощение на светиите.
Тази кокошка каквато и да е, става един ученик вече.
Не си ли струва кокошката да стане ученик, да я изядат?! Тя ще рови по земята, ще иде да търси червеи и като я опекат веднъж, нагостят се светиите, тя е вече ученик, който приемат в училището. Аз взимам кокошката само за сравнение. Казвам: Когато вас ви сполети най-голямото страдание, вие тогава се удостоявате да станете един ученик в Божествената Школа. Ако мислите в Божествената Школа да влезете без страдания, може да чакате милиони години.
към беседата >>
Те казват: „Веднъж е дал.
Двете неща трябва да се примирят. Светските хора са прави, че вярват в туй, което Бог им дал. Религиозните хора вярват в туй, което Бог ще им даде. Религиозните хора не вярват в туй, което Бог им е дал, те вярват в туй, което Бог ще им даде. Светските хора вярват в това, което Бог им е дал.
Те казват: „Веднъж е дал.
Я даде, я не, сега [по-добре] да сме точно на това, което сега имаме.“ А религиозните хора разчитат в онова, което ще им се даде за в бъдеще. Сега тия двата възгледа трябва да ги съедините в едно, за да имате един правилен възглед. Вижте един човек, който казва, че е безверник. В света не съществуват безверници. Човек всякога вярва в нещо.
към беседата >>
Съдиите все праволинейни са.
Започваш да свиваш ръката си. Кривите линии показват, че човек има възможност да вземе. Някой казва: „Аз съм много праволинеен.“ Праволинейните хора нищо не вършат в света. Праволинейните хора само прах вдигат. Споровете в религията, кой е прав и кой е крив, все праволинейните ги правят.
Съдиите все праволинейни са.
Хиляди години, като се съдят хората, оправи ли се светът? Светът можеше да се оправи в едно поколение. Майките са, които оправят света. Казвате: „Да се възпитаме.“ Възпитанието, както сега го правим, няма нищо да допринесе. Човек може да се поправи.
към беседата >>
Не си ли струва кокошката да стане ученик, да я изядат?!
Всяка кокошка, която хранят по 4–5 пъти на ден, какво я очаква тази кокошка? Дават ѝ храна или да носи хубави яйца, или пък един ден, като дойдат гости на този човек, хване кокошката и казва: „Хубава, угоена кокошка, ще направим едно угощение.“ Лошо ли е да стане една кокошка угощение на умните същества? Да се разговарят, да станат предметно учение. Всяка една кокошка, която е угоена, ще служи за едно угощение на светиите. Тази кокошка каквато и да е, става един ученик вече.
Не си ли струва кокошката да стане ученик, да я изядат?!
Тя ще рови по земята, ще иде да търси червеи и като я опекат веднъж, нагостят се светиите, тя е вече ученик, който приемат в училището. Аз взимам кокошката само за сравнение. Казвам: Когато вас ви сполети най-голямото страдание, вие тогава се удостоявате да станете един ученик в Божествената Школа. Ако мислите в Божествената Школа да влезете без страдания, може да чакате милиони години. Не зная колко милиона години трябва да чакате?
към беседата >>
Я даде, я не, сега [по-добре] да сме точно на това, което сега имаме.“ А религиозните хора разчитат в онова, което ще им се даде за в бъдеще.
Светските хора са прави, че вярват в туй, което Бог им дал. Религиозните хора вярват в туй, което Бог ще им даде. Религиозните хора не вярват в туй, което Бог им е дал, те вярват в туй, което Бог ще им даде. Светските хора вярват в това, което Бог им е дал. Те казват: „Веднъж е дал.
Я даде, я не, сега [по-добре] да сме точно на това, което сега имаме.“ А религиозните хора разчитат в онова, което ще им се даде за в бъдеще.
Сега тия двата възгледа трябва да ги съедините в едно, за да имате един правилен възглед. Вижте един човек, който казва, че е безверник. В света не съществуват безверници. Човек всякога вярва в нещо. Вярата е закон, от който ти не може да се освободиш.
към беседата >>
Хиляди години, като се съдят хората, оправи ли се светът?
Кривите линии показват, че човек има възможност да вземе. Някой казва: „Аз съм много праволинеен.“ Праволинейните хора нищо не вършат в света. Праволинейните хора само прах вдигат. Споровете в религията, кой е прав и кой е крив, все праволинейните ги правят. Съдиите все праволинейни са.
Хиляди години, като се съдят хората, оправи ли се светът?
Светът можеше да се оправи в едно поколение. Майките са, които оправят света. Казвате: „Да се възпитаме.“ Възпитанието, както сега го правим, няма нищо да допринесе. Човек може да се поправи. Ако вашите майки знаеха, в девет месеца можеха да внесат във вас всичките гениални мисли, та вие, като дойдете на земята, по мед и масло да върви.
към беседата >>
Тя ще рови по земята, ще иде да търси червеи и като я опекат веднъж, нагостят се светиите, тя е вече ученик, който приемат в училището.
Дават ѝ храна или да носи хубави яйца, или пък един ден, като дойдат гости на този човек, хване кокошката и казва: „Хубава, угоена кокошка, ще направим едно угощение.“ Лошо ли е да стане една кокошка угощение на умните същества? Да се разговарят, да станат предметно учение. Всяка една кокошка, която е угоена, ще служи за едно угощение на светиите. Тази кокошка каквато и да е, става един ученик вече. Не си ли струва кокошката да стане ученик, да я изядат?!
Тя ще рови по земята, ще иде да търси червеи и като я опекат веднъж, нагостят се светиите, тя е вече ученик, който приемат в училището.
Аз взимам кокошката само за сравнение. Казвам: Когато вас ви сполети най-голямото страдание, вие тогава се удостоявате да станете един ученик в Божествената Школа. Ако мислите в Божествената Школа да влезете без страдания, може да чакате милиони години. Не зная колко милиона години трябва да чакате? А пък страданията, изпитанията съкратяват този период.
към беседата >>
Сега тия двата възгледа трябва да ги съедините в едно, за да имате един правилен възглед.
Религиозните хора вярват в туй, което Бог ще им даде. Религиозните хора не вярват в туй, което Бог им е дал, те вярват в туй, което Бог ще им даде. Светските хора вярват в това, което Бог им е дал. Те казват: „Веднъж е дал. Я даде, я не, сега [по-добре] да сме точно на това, което сега имаме.“ А религиозните хора разчитат в онова, което ще им се даде за в бъдеще.
Сега тия двата възгледа трябва да ги съедините в едно, за да имате един правилен възглед.
Вижте един човек, който казва, че е безверник. В света не съществуват безверници. Човек всякога вярва в нещо. Вярата е закон, от който ти не може да се освободиш. Ти не може да бъдеш пълен безверник.
към беседата >>
Светът можеше да се оправи в едно поколение.
Някой казва: „Аз съм много праволинеен.“ Праволинейните хора нищо не вършат в света. Праволинейните хора само прах вдигат. Споровете в религията, кой е прав и кой е крив, все праволинейните ги правят. Съдиите все праволинейни са. Хиляди години, като се съдят хората, оправи ли се светът?
Светът можеше да се оправи в едно поколение.
Майките са, които оправят света. Казвате: „Да се възпитаме.“ Възпитанието, както сега го правим, няма нищо да допринесе. Човек може да се поправи. Ако вашите майки знаеха, в девет месеца можеха да внесат във вас всичките гениални мисли, та вие, като дойдете на земята, по мед и масло да върви. Майката да каже: Аз искам от тебе да направя това и това.
към беседата >>
Аз взимам кокошката само за сравнение.
Да се разговарят, да станат предметно учение. Всяка една кокошка, която е угоена, ще служи за едно угощение на светиите. Тази кокошка каквато и да е, става един ученик вече. Не си ли струва кокошката да стане ученик, да я изядат?! Тя ще рови по земята, ще иде да търси червеи и като я опекат веднъж, нагостят се светиите, тя е вече ученик, който приемат в училището.
Аз взимам кокошката само за сравнение.
Казвам: Когато вас ви сполети най-голямото страдание, вие тогава се удостоявате да станете един ученик в Божествената Школа. Ако мислите в Божествената Школа да влезете без страдания, може да чакате милиони години. Не зная колко милиона години трябва да чакате? А пък страданията, изпитанията съкратяват този период. Тъй щото, не се спъвайте от несгодите на живота.
към беседата >>
Вижте един човек, който казва, че е безверник.
Религиозните хора не вярват в туй, което Бог им е дал, те вярват в туй, което Бог ще им даде. Светските хора вярват в това, което Бог им е дал. Те казват: „Веднъж е дал. Я даде, я не, сега [по-добре] да сме точно на това, което сега имаме.“ А религиозните хора разчитат в онова, което ще им се даде за в бъдеще. Сега тия двата възгледа трябва да ги съедините в едно, за да имате един правилен възглед.
Вижте един човек, който казва, че е безверник.
В света не съществуват безверници. Човек всякога вярва в нещо. Вярата е закон, от който ти не може да се освободиш. Ти не може да бъдеш пълен безверник. Ти не може да се обезвериш.
към беседата >>
Майките са, които оправят света.
Праволинейните хора само прах вдигат. Споровете в религията, кой е прав и кой е крив, все праволинейните ги правят. Съдиите все праволинейни са. Хиляди години, като се съдят хората, оправи ли се светът? Светът можеше да се оправи в едно поколение.
Майките са, които оправят света.
Казвате: „Да се възпитаме.“ Възпитанието, както сега го правим, няма нищо да допринесе. Човек може да се поправи. Ако вашите майки знаеха, в девет месеца можеха да внесат във вас всичките гениални мисли, та вие, като дойдете на земята, по мед и масло да върви. Майката да каже: Аз искам от тебе да направя това и това. Девет месеца да ти говори и ти, като дойдеш на земята, ще имаш всичките тези идеи сформирани.
към беседата >>
Казвам: Когато вас ви сполети най-голямото страдание, вие тогава се удостоявате да станете един ученик в Божествената Школа.
Всяка една кокошка, която е угоена, ще служи за едно угощение на светиите. Тази кокошка каквато и да е, става един ученик вече. Не си ли струва кокошката да стане ученик, да я изядат?! Тя ще рови по земята, ще иде да търси червеи и като я опекат веднъж, нагостят се светиите, тя е вече ученик, който приемат в училището. Аз взимам кокошката само за сравнение.
Казвам: Когато вас ви сполети най-голямото страдание, вие тогава се удостоявате да станете един ученик в Божествената Школа.
Ако мислите в Божествената Школа да влезете без страдания, може да чакате милиони години. Не зная колко милиона години трябва да чакате? А пък страданията, изпитанията съкратяват този период. Тъй щото, не се спъвайте от несгодите на живота. Благородство е [за] онова, което Бог ви дал, да благодарите.
към беседата >>
В света не съществуват безверници.
Светските хора вярват в това, което Бог им е дал. Те казват: „Веднъж е дал. Я даде, я не, сега [по-добре] да сме точно на това, което сега имаме.“ А религиозните хора разчитат в онова, което ще им се даде за в бъдеще. Сега тия двата възгледа трябва да ги съедините в едно, за да имате един правилен възглед. Вижте един човек, който казва, че е безверник.
В света не съществуват безверници.
Човек всякога вярва в нещо. Вярата е закон, от който ти не може да се освободиш. Ти не може да бъдеш пълен безверник. Ти не може да се обезвериш. Ти вярваш, че ще умреш – то е вяра.
към беседата >>
Казвате: „Да се възпитаме.“ Възпитанието, както сега го правим, няма нищо да допринесе.
Споровете в религията, кой е прав и кой е крив, все праволинейните ги правят. Съдиите все праволинейни са. Хиляди години, като се съдят хората, оправи ли се светът? Светът можеше да се оправи в едно поколение. Майките са, които оправят света.
Казвате: „Да се възпитаме.“ Възпитанието, както сега го правим, няма нищо да допринесе.
Човек може да се поправи. Ако вашите майки знаеха, в девет месеца можеха да внесат във вас всичките гениални мисли, та вие, като дойдете на земята, по мед и масло да върви. Майката да каже: Аз искам от тебе да направя това и това. Девет месеца да ти говори и ти, като дойдеш на земята, ще имаш всичките тези идеи сформирани. Дойдеш на земята, майка ти се тревожила за нищо и никакво.
към беседата >>
Ако мислите в Божествената Школа да влезете без страдания, може да чакате милиони години.
Тази кокошка каквато и да е, става един ученик вече. Не си ли струва кокошката да стане ученик, да я изядат?! Тя ще рови по земята, ще иде да търси червеи и като я опекат веднъж, нагостят се светиите, тя е вече ученик, който приемат в училището. Аз взимам кокошката само за сравнение. Казвам: Когато вас ви сполети най-голямото страдание, вие тогава се удостоявате да станете един ученик в Божествената Школа.
Ако мислите в Божествената Школа да влезете без страдания, може да чакате милиони години.
Не зная колко милиона години трябва да чакате? А пък страданията, изпитанията съкратяват този период. Тъй щото, не се спъвайте от несгодите на живота. Благородство е [за] онова, което Бог ви дал, да благодарите. Много мъчна работа е човек да благодари.
към беседата >>
Човек всякога вярва в нещо.
Те казват: „Веднъж е дал. Я даде, я не, сега [по-добре] да сме точно на това, което сега имаме.“ А религиозните хора разчитат в онова, което ще им се даде за в бъдеще. Сега тия двата възгледа трябва да ги съедините в едно, за да имате един правилен възглед. Вижте един човек, който казва, че е безверник. В света не съществуват безверници.
Човек всякога вярва в нещо.
Вярата е закон, от който ти не може да се освободиш. Ти не може да бъдеш пълен безверник. Ти не може да се обезвериш. Ти вярваш, че ще умреш – то е вяра. Ти вярваш, че може да се разболееш, това е вяра.
към беседата >>
Човек може да се поправи.
Съдиите все праволинейни са. Хиляди години, като се съдят хората, оправи ли се светът? Светът можеше да се оправи в едно поколение. Майките са, които оправят света. Казвате: „Да се възпитаме.“ Възпитанието, както сега го правим, няма нищо да допринесе.
Човек може да се поправи.
Ако вашите майки знаеха, в девет месеца можеха да внесат във вас всичките гениални мисли, та вие, като дойдете на земята, по мед и масло да върви. Майката да каже: Аз искам от тебе да направя това и това. Девет месеца да ти говори и ти, като дойдеш на земята, ще имаш всичките тези идеи сформирани. Дойдеш на земята, майка ти се тревожила за нищо и никакво. Някой път гледам, казвате: „Аз съм обикнал еди-кого си.“ Защо го обичате?
към беседата >>
Не зная колко милиона години трябва да чакате?
Не си ли струва кокошката да стане ученик, да я изядат?! Тя ще рови по земята, ще иде да търси червеи и като я опекат веднъж, нагостят се светиите, тя е вече ученик, който приемат в училището. Аз взимам кокошката само за сравнение. Казвам: Когато вас ви сполети най-голямото страдание, вие тогава се удостоявате да станете един ученик в Божествената Школа. Ако мислите в Божествената Школа да влезете без страдания, може да чакате милиони години.
Не зная колко милиона години трябва да чакате?
А пък страданията, изпитанията съкратяват този период. Тъй щото, не се спъвайте от несгодите на живота. Благородство е [за] онова, което Бог ви дал, да благодарите. Много мъчна работа е човек да благодари. По някой път, като говоря някоя беседа, върна се и разгледам цялата си беседа.
към беседата >>
Вярата е закон, от който ти не може да се освободиш.
Я даде, я не, сега [по-добре] да сме точно на това, което сега имаме.“ А религиозните хора разчитат в онова, което ще им се даде за в бъдеще. Сега тия двата възгледа трябва да ги съедините в едно, за да имате един правилен възглед. Вижте един човек, който казва, че е безверник. В света не съществуват безверници. Човек всякога вярва в нещо.
Вярата е закон, от който ти не може да се освободиш.
Ти не може да бъдеш пълен безверник. Ти не може да се обезвериш. Ти вярваш, че ще умреш – то е вяра. Ти вярваш, че може да се разболееш, това е вяра. Всичко, каквото ще те постигне, положително или отрицателно, ти вярваш.
към беседата >>
Ако вашите майки знаеха, в девет месеца можеха да внесат във вас всичките гениални мисли, та вие, като дойдете на земята, по мед и масло да върви.
Хиляди години, като се съдят хората, оправи ли се светът? Светът можеше да се оправи в едно поколение. Майките са, които оправят света. Казвате: „Да се възпитаме.“ Възпитанието, както сега го правим, няма нищо да допринесе. Човек може да се поправи.
Ако вашите майки знаеха, в девет месеца можеха да внесат във вас всичките гениални мисли, та вие, като дойдете на земята, по мед и масло да върви.
Майката да каже: Аз искам от тебе да направя това и това. Девет месеца да ти говори и ти, като дойдеш на земята, ще имаш всичките тези идеи сформирани. Дойдеш на земята, майка ти се тревожила за нищо и никакво. Някой път гледам, казвате: „Аз съм обикнал еди-кого си.“ Защо го обичате? Че вие в любовта правите престъпление.
към беседата >>
А пък страданията, изпитанията съкратяват този период.
Тя ще рови по земята, ще иде да търси червеи и като я опекат веднъж, нагостят се светиите, тя е вече ученик, който приемат в училището. Аз взимам кокошката само за сравнение. Казвам: Когато вас ви сполети най-голямото страдание, вие тогава се удостоявате да станете един ученик в Божествената Школа. Ако мислите в Божествената Школа да влезете без страдания, може да чакате милиони години. Не зная колко милиона години трябва да чакате?
А пък страданията, изпитанията съкратяват този период.
Тъй щото, не се спъвайте от несгодите на живота. Благородство е [за] онова, което Бог ви дал, да благодарите. Много мъчна работа е човек да благодари. По някой път, като говоря някоя беседа, върна се и разгледам цялата си беседа. Има много работи, върху които ще говоря.
към беседата >>
Ти не може да бъдеш пълен безверник.
Сега тия двата възгледа трябва да ги съедините в едно, за да имате един правилен възглед. Вижте един човек, който казва, че е безверник. В света не съществуват безверници. Човек всякога вярва в нещо. Вярата е закон, от който ти не може да се освободиш.
Ти не може да бъдеш пълен безверник.
Ти не може да се обезвериш. Ти вярваш, че ще умреш – то е вяра. Ти вярваш, че може да се разболееш, това е вяра. Всичко, каквото ще те постигне, положително или отрицателно, ти вярваш. Де е отрицателното във вярата?
към беседата >>
Майката да каже: Аз искам от тебе да направя това и това.
Светът можеше да се оправи в едно поколение. Майките са, които оправят света. Казвате: „Да се възпитаме.“ Възпитанието, както сега го правим, няма нищо да допринесе. Човек може да се поправи. Ако вашите майки знаеха, в девет месеца можеха да внесат във вас всичките гениални мисли, та вие, като дойдете на земята, по мед и масло да върви.
Майката да каже: Аз искам от тебе да направя това и това.
Девет месеца да ти говори и ти, като дойдеш на земята, ще имаш всичките тези идеи сформирани. Дойдеш на земята, майка ти се тревожила за нищо и никакво. Някой път гледам, казвате: „Аз съм обикнал еди-кого си.“ Защо го обичате? Че вие в любовта правите престъпление. Знаете ли къде правите престъпление?
към беседата >>
Тъй щото, не се спъвайте от несгодите на живота.
Аз взимам кокошката само за сравнение. Казвам: Когато вас ви сполети най-голямото страдание, вие тогава се удостоявате да станете един ученик в Божествената Школа. Ако мислите в Божествената Школа да влезете без страдания, може да чакате милиони години. Не зная колко милиона години трябва да чакате? А пък страданията, изпитанията съкратяват този период.
Тъй щото, не се спъвайте от несгодите на живота.
Благородство е [за] онова, което Бог ви дал, да благодарите. Много мъчна работа е човек да благодари. По някой път, като говоря някоя беседа, върна се и разгледам цялата си беседа. Има много работи, върху които ще говоря. Сядам и оправям работата.
към беседата >>
Ти не може да се обезвериш.
Вижте един човек, който казва, че е безверник. В света не съществуват безверници. Човек всякога вярва в нещо. Вярата е закон, от който ти не може да се освободиш. Ти не може да бъдеш пълен безверник.
Ти не може да се обезвериш.
Ти вярваш, че ще умреш – то е вяра. Ти вярваш, че може да се разболееш, това е вяра. Всичко, каквото ще те постигне, положително или отрицателно, ти вярваш. Де е отрицателното във вярата? Казваш: „Аз не вярвам в това.“ Щом не вярваш в едно, вярваш в друго.
към беседата >>
Девет месеца да ти говори и ти, като дойдеш на земята, ще имаш всичките тези идеи сформирани.
Майките са, които оправят света. Казвате: „Да се възпитаме.“ Възпитанието, както сега го правим, няма нищо да допринесе. Човек може да се поправи. Ако вашите майки знаеха, в девет месеца можеха да внесат във вас всичките гениални мисли, та вие, като дойдете на земята, по мед и масло да върви. Майката да каже: Аз искам от тебе да направя това и това.
Девет месеца да ти говори и ти, като дойдеш на земята, ще имаш всичките тези идеи сформирани.
Дойдеш на земята, майка ти се тревожила за нищо и никакво. Някой път гледам, казвате: „Аз съм обикнал еди-кого си.“ Защо го обичате? Че вие в любовта правите престъпление. Знаете ли къде правите престъпление? Ако ти обичаш един човек и не може да му внушиш онази Божествената Идея в него, твоята любов не е на място.
към беседата >>
Благородство е [за] онова, което Бог ви дал, да благодарите.
Казвам: Когато вас ви сполети най-голямото страдание, вие тогава се удостоявате да станете един ученик в Божествената Школа. Ако мислите в Божествената Школа да влезете без страдания, може да чакате милиони години. Не зная колко милиона години трябва да чакате? А пък страданията, изпитанията съкратяват този период. Тъй щото, не се спъвайте от несгодите на живота.
Благородство е [за] онова, което Бог ви дал, да благодарите.
Много мъчна работа е човек да благодари. По някой път, като говоря някоя беседа, върна се и разгледам цялата си беседа. Има много работи, върху които ще говоря. Сядам и оправям работата. Дето не са ме разбрали, считам, че погрешката е моя.
към беседата >>
Ти вярваш, че ще умреш – то е вяра.
В света не съществуват безверници. Човек всякога вярва в нещо. Вярата е закон, от който ти не може да се освободиш. Ти не може да бъдеш пълен безверник. Ти не може да се обезвериш.
Ти вярваш, че ще умреш – то е вяра.
Ти вярваш, че може да се разболееш, това е вяра. Всичко, каквото ще те постигне, положително или отрицателно, ти вярваш. Де е отрицателното във вярата? Казваш: „Аз не вярвам в това.“ Щом не вярваш в едно, вярваш в друго. Сега, коя вяра е за предпочитане?
към беседата >>
Дойдеш на земята, майка ти се тревожила за нищо и никакво.
Казвате: „Да се възпитаме.“ Възпитанието, както сега го правим, няма нищо да допринесе. Човек може да се поправи. Ако вашите майки знаеха, в девет месеца можеха да внесат във вас всичките гениални мисли, та вие, като дойдете на земята, по мед и масло да върви. Майката да каже: Аз искам от тебе да направя това и това. Девет месеца да ти говори и ти, като дойдеш на земята, ще имаш всичките тези идеи сформирани.
Дойдеш на земята, майка ти се тревожила за нищо и никакво.
Някой път гледам, казвате: „Аз съм обикнал еди-кого си.“ Защо го обичате? Че вие в любовта правите престъпление. Знаете ли къде правите престъпление? Ако ти обичаш един човек и не може да му внушиш онази Божествената Идея в него, твоята любов не е на място. Когато някой те обича и ти не може да възприемеш неговата любов, както той ти я предава, ти правиш друго престъпление.
към беседата >>
Много мъчна работа е човек да благодари.
Ако мислите в Божествената Школа да влезете без страдания, може да чакате милиони години. Не зная колко милиона години трябва да чакате? А пък страданията, изпитанията съкратяват този период. Тъй щото, не се спъвайте от несгодите на живота. Благородство е [за] онова, което Бог ви дал, да благодарите.
Много мъчна работа е човек да благодари.
По някой път, като говоря някоя беседа, върна се и разгледам цялата си беседа. Има много работи, върху които ще говоря. Сядам и оправям работата. Дето не са ме разбрали, считам, че погрешката е моя. Някой криво разбрал, взел криво заключение, имал един възглед, сега друг.
към беседата >>
Ти вярваш, че може да се разболееш, това е вяра.
Човек всякога вярва в нещо. Вярата е закон, от който ти не може да се освободиш. Ти не може да бъдеш пълен безверник. Ти не може да се обезвериш. Ти вярваш, че ще умреш – то е вяра.
Ти вярваш, че може да се разболееш, това е вяра.
Всичко, каквото ще те постигне, положително или отрицателно, ти вярваш. Де е отрицателното във вярата? Казваш: „Аз не вярвам в това.“ Щом не вярваш в едно, вярваш в друго. Сега, коя вяра е за предпочитане? Има три вида вярвания.
към беседата >>
Някой път гледам, казвате: „Аз съм обикнал еди-кого си.“ Защо го обичате?
Човек може да се поправи. Ако вашите майки знаеха, в девет месеца можеха да внесат във вас всичките гениални мисли, та вие, като дойдете на земята, по мед и масло да върви. Майката да каже: Аз искам от тебе да направя това и това. Девет месеца да ти говори и ти, като дойдеш на земята, ще имаш всичките тези идеи сформирани. Дойдеш на земята, майка ти се тревожила за нищо и никакво.
Някой път гледам, казвате: „Аз съм обикнал еди-кого си.“ Защо го обичате?
Че вие в любовта правите престъпление. Знаете ли къде правите престъпление? Ако ти обичаш един човек и не може да му внушиш онази Божествената Идея в него, твоята любов не е на място. Когато някой те обича и ти не може да възприемеш неговата любов, както той ти я предава, ти правиш друго престъпление. Ти, като любиш и като те любят, може да правиш престъпление.
към беседата >>
По някой път, като говоря някоя беседа, върна се и разгледам цялата си беседа.
Не зная колко милиона години трябва да чакате? А пък страданията, изпитанията съкратяват този период. Тъй щото, не се спъвайте от несгодите на живота. Благородство е [за] онова, което Бог ви дал, да благодарите. Много мъчна работа е човек да благодари.
По някой път, като говоря някоя беседа, върна се и разгледам цялата си беседа.
Има много работи, върху които ще говоря. Сядам и оправям работата. Дето не са ме разбрали, считам, че погрешката е моя. Някой криво разбрал, взел криво заключение, имал един възглед, сега друг. Обърка му се умът.
към беседата >>
Всичко, каквото ще те постигне, положително или отрицателно, ти вярваш.
Вярата е закон, от който ти не може да се освободиш. Ти не може да бъдеш пълен безверник. Ти не може да се обезвериш. Ти вярваш, че ще умреш – то е вяра. Ти вярваш, че може да се разболееш, това е вяра.
Всичко, каквото ще те постигне, положително или отрицателно, ти вярваш.
Де е отрицателното във вярата? Казваш: „Аз не вярвам в това.“ Щом не вярваш в едно, вярваш в друго. Сега, коя вяра е за предпочитане? Има три вида вярвания. Вярваш в миналото, вярваш в настоящето, вярваш в бъдещето.
към беседата >>
Че вие в любовта правите престъпление.
Ако вашите майки знаеха, в девет месеца можеха да внесат във вас всичките гениални мисли, та вие, като дойдете на земята, по мед и масло да върви. Майката да каже: Аз искам от тебе да направя това и това. Девет месеца да ти говори и ти, като дойдеш на земята, ще имаш всичките тези идеи сформирани. Дойдеш на земята, майка ти се тревожила за нищо и никакво. Някой път гледам, казвате: „Аз съм обикнал еди-кого си.“ Защо го обичате?
Че вие в любовта правите престъпление.
Знаете ли къде правите престъпление? Ако ти обичаш един човек и не може да му внушиш онази Божествената Идея в него, твоята любов не е на място. Когато някой те обича и ти не може да възприемеш неговата любов, както той ти я предава, ти правиш друго престъпление. Ти, като любиш и като те любят, може да правиш престъпление. Всичкото наше нещастие е в това, че не знаем как да любим.
към беседата >>
Има много работи, върху които ще говоря.
А пък страданията, изпитанията съкратяват този период. Тъй щото, не се спъвайте от несгодите на живота. Благородство е [за] онова, което Бог ви дал, да благодарите. Много мъчна работа е човек да благодари. По някой път, като говоря някоя беседа, върна се и разгледам цялата си беседа.
Има много работи, върху които ще говоря.
Сядам и оправям работата. Дето не са ме разбрали, считам, че погрешката е моя. Някой криво разбрал, взел криво заключение, имал един възглед, сега друг. Обърка му се умът. Говори за Любовта, казва: „Така говори Учителят, да обичаме всички.
към беседата >>
Де е отрицателното във вярата?
Ти не може да бъдеш пълен безверник. Ти не може да се обезвериш. Ти вярваш, че ще умреш – то е вяра. Ти вярваш, че може да се разболееш, това е вяра. Всичко, каквото ще те постигне, положително или отрицателно, ти вярваш.
Де е отрицателното във вярата?
Казваш: „Аз не вярвам в това.“ Щом не вярваш в едно, вярваш в друго. Сега, коя вяра е за предпочитане? Има три вида вярвания. Вярваш в миналото, вярваш в настоящето, вярваш в бъдещето. Вярата на миналото, това е низшият живот, през който си минал.
към беседата >>
Знаете ли къде правите престъпление?
Майката да каже: Аз искам от тебе да направя това и това. Девет месеца да ти говори и ти, като дойдеш на земята, ще имаш всичките тези идеи сформирани. Дойдеш на земята, майка ти се тревожила за нищо и никакво. Някой път гледам, казвате: „Аз съм обикнал еди-кого си.“ Защо го обичате? Че вие в любовта правите престъпление.
Знаете ли къде правите престъпление?
Ако ти обичаш един човек и не може да му внушиш онази Божествената Идея в него, твоята любов не е на място. Когато някой те обича и ти не може да възприемеш неговата любов, както той ти я предава, ти правиш друго престъпление. Ти, като любиш и като те любят, може да правиш престъпление. Всичкото наше нещастие е в това, че не знаем как да любим. Като ни обичат хората, казваме: „Аз не се интересувам от неговата любов.“ Ти не разбираш езика.
към беседата >>
Сядам и оправям работата.
Тъй щото, не се спъвайте от несгодите на живота. Благородство е [за] онова, което Бог ви дал, да благодарите. Много мъчна работа е човек да благодари. По някой път, като говоря някоя беседа, върна се и разгледам цялата си беседа. Има много работи, върху които ще говоря.
Сядам и оправям работата.
Дето не са ме разбрали, считам, че погрешката е моя. Някой криво разбрал, взел криво заключение, имал един възглед, сега друг. Обърка му се умът. Говори за Любовта, казва: „Така говори Учителят, да обичаме всички. Да обичаме другите жени.“ Объркал се е.
към беседата >>
Казваш: „Аз не вярвам в това.“ Щом не вярваш в едно, вярваш в друго.
Ти не може да се обезвериш. Ти вярваш, че ще умреш – то е вяра. Ти вярваш, че може да се разболееш, това е вяра. Всичко, каквото ще те постигне, положително или отрицателно, ти вярваш. Де е отрицателното във вярата?
Казваш: „Аз не вярвам в това.“ Щом не вярваш в едно, вярваш в друго.
Сега, коя вяра е за предпочитане? Има три вида вярвания. Вярваш в миналото, вярваш в настоящето, вярваш в бъдещето. Вярата на миналото, това е низшият живот, през който си минал. Вярата на настоящето е животът, който сега минаваш.
към беседата >>
Ако ти обичаш един човек и не може да му внушиш онази Божествената Идея в него, твоята любов не е на място.
Девет месеца да ти говори и ти, като дойдеш на земята, ще имаш всичките тези идеи сформирани. Дойдеш на земята, майка ти се тревожила за нищо и никакво. Някой път гледам, казвате: „Аз съм обикнал еди-кого си.“ Защо го обичате? Че вие в любовта правите престъпление. Знаете ли къде правите престъпление?
Ако ти обичаш един човек и не може да му внушиш онази Божествената Идея в него, твоята любов не е на място.
Когато някой те обича и ти не може да възприемеш неговата любов, както той ти я предава, ти правиш друго престъпление. Ти, като любиш и като те любят, може да правиш престъпление. Всичкото наше нещастие е в това, че не знаем как да любим. Като ни обичат хората, казваме: „Аз не се интересувам от неговата любов.“ Ти не разбираш езика. Човек, който те обича, то е Бог, Който се проявява в него.
към беседата >>
Дето не са ме разбрали, считам, че погрешката е моя.
Благородство е [за] онова, което Бог ви дал, да благодарите. Много мъчна работа е човек да благодари. По някой път, като говоря някоя беседа, върна се и разгледам цялата си беседа. Има много работи, върху които ще говоря. Сядам и оправям работата.
Дето не са ме разбрали, считам, че погрешката е моя.
Някой криво разбрал, взел криво заключение, имал един възглед, сега друг. Обърка му се умът. Говори за Любовта, казва: „Така говори Учителят, да обичаме всички. Да обичаме другите жени.“ Объркал се е. Казвам, тази работа не става.
към беседата >>
Сега, коя вяра е за предпочитане?
Ти вярваш, че ще умреш – то е вяра. Ти вярваш, че може да се разболееш, това е вяра. Всичко, каквото ще те постигне, положително или отрицателно, ти вярваш. Де е отрицателното във вярата? Казваш: „Аз не вярвам в това.“ Щом не вярваш в едно, вярваш в друго.
Сега, коя вяра е за предпочитане?
Има три вида вярвания. Вярваш в миналото, вярваш в настоящето, вярваш в бъдещето. Вярата на миналото, това е низшият живот, през който си минал. Вярата на настоящето е животът, който сега минаваш. То е човешкият живот.
към беседата >>
Когато някой те обича и ти не може да възприемеш неговата любов, както той ти я предава, ти правиш друго престъпление.
Дойдеш на земята, майка ти се тревожила за нищо и никакво. Някой път гледам, казвате: „Аз съм обикнал еди-кого си.“ Защо го обичате? Че вие в любовта правите престъпление. Знаете ли къде правите престъпление? Ако ти обичаш един човек и не може да му внушиш онази Божествената Идея в него, твоята любов не е на място.
Когато някой те обича и ти не може да възприемеш неговата любов, както той ти я предава, ти правиш друго престъпление.
Ти, като любиш и като те любят, може да правиш престъпление. Всичкото наше нещастие е в това, че не знаем как да любим. Като ни обичат хората, казваме: „Аз не се интересувам от неговата любов.“ Ти не разбираш езика. Човек, който те обича, то е Бог, Който се проявява в него. Ти казваш: „Аз не искам да зная за неговата любов.“ Ти правиш престъпление.
към беседата >>
Някой криво разбрал, взел криво заключение, имал един възглед, сега друг.
Много мъчна работа е човек да благодари. По някой път, като говоря някоя беседа, върна се и разгледам цялата си беседа. Има много работи, върху които ще говоря. Сядам и оправям работата. Дето не са ме разбрали, считам, че погрешката е моя.
Някой криво разбрал, взел криво заключение, имал един възглед, сега друг.
Обърка му се умът. Говори за Любовта, казва: „Така говори Учителят, да обичаме всички. Да обичаме другите жени.“ Объркал се е. Казвам, тази работа не става. Ще ида тогава, ще го хвана вечерно време и му казвам: „Ти не си го разбрал.“ Ходя вечер та му разправям, говоря му, говоря му… Казва: „Разбрах.“ Той, като си отишъл, казва: „Свърши се.
към беседата >>
Има три вида вярвания.
Ти вярваш, че може да се разболееш, това е вяра. Всичко, каквото ще те постигне, положително или отрицателно, ти вярваш. Де е отрицателното във вярата? Казваш: „Аз не вярвам в това.“ Щом не вярваш в едно, вярваш в друго. Сега, коя вяра е за предпочитане?
Има три вида вярвания.
Вярваш в миналото, вярваш в настоящето, вярваш в бъдещето. Вярата на миналото, това е низшият живот, през който си минал. Вярата на настоящето е животът, който сега минаваш. То е човешкият живот. И вярата на бъдещето – то е животът на висшите същества.
към беседата >>
Ти, като любиш и като те любят, може да правиш престъпление.
Някой път гледам, казвате: „Аз съм обикнал еди-кого си.“ Защо го обичате? Че вие в любовта правите престъпление. Знаете ли къде правите престъпление? Ако ти обичаш един човек и не може да му внушиш онази Божествената Идея в него, твоята любов не е на място. Когато някой те обича и ти не може да възприемеш неговата любов, както той ти я предава, ти правиш друго престъпление.
Ти, като любиш и като те любят, може да правиш престъпление.
Всичкото наше нещастие е в това, че не знаем как да любим. Като ни обичат хората, казваме: „Аз не се интересувам от неговата любов.“ Ти не разбираш езика. Човек, който те обича, то е Бог, Който се проявява в него. Ти казваш: „Аз не искам да зная за неговата любов.“ Ти правиш престъпление. Казваш: „Аз трябва да обичам.“ Ти не говориш истината.
към беседата >>
Обърка му се умът.
По някой път, като говоря някоя беседа, върна се и разгледам цялата си беседа. Има много работи, върху които ще говоря. Сядам и оправям работата. Дето не са ме разбрали, считам, че погрешката е моя. Някой криво разбрал, взел криво заключение, имал един възглед, сега друг.
Обърка му се умът.
Говори за Любовта, казва: „Така говори Учителят, да обичаме всички. Да обичаме другите жени.“ Объркал се е. Казвам, тази работа не става. Ще ида тогава, ще го хвана вечерно време и му казвам: „Ти не си го разбрал.“ Ходя вечер та му разправям, говоря му, говоря му… Казва: „Разбрах.“ Той, като си отишъл, казва: „Свърши се. Аз не искам да живея.
към беседата >>
Вярваш в миналото, вярваш в настоящето, вярваш в бъдещето.
Всичко, каквото ще те постигне, положително или отрицателно, ти вярваш. Де е отрицателното във вярата? Казваш: „Аз не вярвам в това.“ Щом не вярваш в едно, вярваш в друго. Сега, коя вяра е за предпочитане? Има три вида вярвания.
Вярваш в миналото, вярваш в настоящето, вярваш в бъдещето.
Вярата на миналото, това е низшият живот, през който си минал. Вярата на настоящето е животът, който сега минаваш. То е човешкият живот. И вярата на бъдещето – то е животът на висшите същества. Бъдещето – то е висшето, което иде, то е пред тебе, което е над тебе.
към беседата >>
Всичкото наше нещастие е в това, че не знаем как да любим.
Че вие в любовта правите престъпление. Знаете ли къде правите престъпление? Ако ти обичаш един човек и не може да му внушиш онази Божествената Идея в него, твоята любов не е на място. Когато някой те обича и ти не може да възприемеш неговата любов, както той ти я предава, ти правиш друго престъпление. Ти, като любиш и като те любят, може да правиш престъпление.
Всичкото наше нещастие е в това, че не знаем как да любим.
Като ни обичат хората, казваме: „Аз не се интересувам от неговата любов.“ Ти не разбираш езика. Човек, който те обича, то е Бог, Който се проявява в него. Ти казваш: „Аз не искам да зная за неговата любов.“ Ти правиш престъпление. Казваш: „Аз трябва да обичам.“ Ти не говориш истината. Аз ви питам, защо го обичаш?
към беседата >>
Говори за Любовта, казва: „Така говори Учителят, да обичаме всички.
Има много работи, върху които ще говоря. Сядам и оправям работата. Дето не са ме разбрали, считам, че погрешката е моя. Някой криво разбрал, взел криво заключение, имал един възглед, сега друг. Обърка му се умът.
Говори за Любовта, казва: „Така говори Учителят, да обичаме всички.
Да обичаме другите жени.“ Объркал се е. Казвам, тази работа не става. Ще ида тогава, ще го хвана вечерно време и му казвам: „Ти не си го разбрал.“ Ходя вечер та му разправям, говоря му, говоря му… Казва: „Разбрах.“ Той, като си отишъл, казва: „Свърши се. Аз не искам да живея. Учителят така каза, с такава лоша жена не може да се живее.“ Казвам: Не, не.
към беседата >>
Вярата на миналото, това е низшият живот, през който си минал.
Де е отрицателното във вярата? Казваш: „Аз не вярвам в това.“ Щом не вярваш в едно, вярваш в друго. Сега, коя вяра е за предпочитане? Има три вида вярвания. Вярваш в миналото, вярваш в настоящето, вярваш в бъдещето.
Вярата на миналото, това е низшият живот, през който си минал.
Вярата на настоящето е животът, който сега минаваш. То е човешкият живот. И вярата на бъдещето – то е животът на висшите същества. Бъдещето – то е висшето, което иде, то е пред тебе, което е над тебе. Ние сега живеем във въздуха, който е над нас и ние сме в него.
към беседата >>
Като ни обичат хората, казваме: „Аз не се интересувам от неговата любов.“ Ти не разбираш езика.
Знаете ли къде правите престъпление? Ако ти обичаш един човек и не може да му внушиш онази Божествената Идея в него, твоята любов не е на място. Когато някой те обича и ти не може да възприемеш неговата любов, както той ти я предава, ти правиш друго престъпление. Ти, като любиш и като те любят, може да правиш престъпление. Всичкото наше нещастие е в това, че не знаем как да любим.
Като ни обичат хората, казваме: „Аз не се интересувам от неговата любов.“ Ти не разбираш езика.
Човек, който те обича, то е Бог, Който се проявява в него. Ти казваш: „Аз не искам да зная за неговата любов.“ Ти правиш престъпление. Казваш: „Аз трябва да обичам.“ Ти не говориш истината. Аз ви питам, защо го обичаш? Казвате: „Обичам ви, за да ме обичате.“ Не може да бъдеш обичан, ако не обичаш!
към беседата >>
Да обичаме другите жени.“ Объркал се е.
Сядам и оправям работата. Дето не са ме разбрали, считам, че погрешката е моя. Някой криво разбрал, взел криво заключение, имал един възглед, сега друг. Обърка му се умът. Говори за Любовта, казва: „Така говори Учителят, да обичаме всички.
Да обичаме другите жени.“ Объркал се е.
Казвам, тази работа не става. Ще ида тогава, ще го хвана вечерно време и му казвам: „Ти не си го разбрал.“ Ходя вечер та му разправям, говоря му, говоря му… Казва: „Разбрах.“ Той, като си отишъл, казва: „Свърши се. Аз не искам да живея. Учителят така каза, с такава лоша жена не може да се живее.“ Казвам: Не, не. Ти ще ѝ кажеш, че я обичаш.
към беседата >>
Вярата на настоящето е животът, който сега минаваш.
Казваш: „Аз не вярвам в това.“ Щом не вярваш в едно, вярваш в друго. Сега, коя вяра е за предпочитане? Има три вида вярвания. Вярваш в миналото, вярваш в настоящето, вярваш в бъдещето. Вярата на миналото, това е низшият живот, през който си минал.
Вярата на настоящето е животът, който сега минаваш.
То е човешкият живот. И вярата на бъдещето – то е животът на висшите същества. Бъдещето – то е висшето, което иде, то е пред тебе, което е над тебе. Ние сега живеем във въздуха, който е над нас и ние сме в него.
към беседата >>
Човек, който те обича, то е Бог, Който се проявява в него.
Ако ти обичаш един човек и не може да му внушиш онази Божествената Идея в него, твоята любов не е на място. Когато някой те обича и ти не може да възприемеш неговата любов, както той ти я предава, ти правиш друго престъпление. Ти, като любиш и като те любят, може да правиш престъпление. Всичкото наше нещастие е в това, че не знаем как да любим. Като ни обичат хората, казваме: „Аз не се интересувам от неговата любов.“ Ти не разбираш езика.
Човек, който те обича, то е Бог, Който се проявява в него.
Ти казваш: „Аз не искам да зная за неговата любов.“ Ти правиш престъпление. Казваш: „Аз трябва да обичам.“ Ти не говориш истината. Аз ви питам, защо го обичаш? Казвате: „Обичам ви, за да ме обичате.“ Не може да бъдеш обичан, ако не обичаш! Когато говорим, казвате: „Аз не може да обичам всичките хора.“ Че какво подразбирате под „всичките хора“?
към беседата >>
Казвам, тази работа не става.
Дето не са ме разбрали, считам, че погрешката е моя. Някой криво разбрал, взел криво заключение, имал един възглед, сега друг. Обърка му се умът. Говори за Любовта, казва: „Така говори Учителят, да обичаме всички. Да обичаме другите жени.“ Объркал се е.
Казвам, тази работа не става.
Ще ида тогава, ще го хвана вечерно време и му казвам: „Ти не си го разбрал.“ Ходя вечер та му разправям, говоря му, говоря му… Казва: „Разбрах.“ Той, като си отишъл, казва: „Свърши се. Аз не искам да живея. Учителят така каза, с такава лоша жена не може да се живее.“ Казвам: Не, не. Ти ще ѝ кажеш, че я обичаш. Казва: „Тъй се говори, но баш не е така.“ Казвам, че ви обичам.
към беседата >>
То е човешкият живот.
Сега, коя вяра е за предпочитане? Има три вида вярвания. Вярваш в миналото, вярваш в настоящето, вярваш в бъдещето. Вярата на миналото, това е низшият живот, през който си минал. Вярата на настоящето е животът, който сега минаваш.
То е човешкият живот.
И вярата на бъдещето – то е животът на висшите същества. Бъдещето – то е висшето, което иде, то е пред тебе, което е над тебе. Ние сега живеем във въздуха, който е над нас и ние сме в него.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз не искам да зная за неговата любов.“ Ти правиш престъпление.
Когато някой те обича и ти не може да възприемеш неговата любов, както той ти я предава, ти правиш друго престъпление. Ти, като любиш и като те любят, може да правиш престъпление. Всичкото наше нещастие е в това, че не знаем как да любим. Като ни обичат хората, казваме: „Аз не се интересувам от неговата любов.“ Ти не разбираш езика. Човек, който те обича, то е Бог, Който се проявява в него.
Ти казваш: „Аз не искам да зная за неговата любов.“ Ти правиш престъпление.
Казваш: „Аз трябва да обичам.“ Ти не говориш истината. Аз ви питам, защо го обичаш? Казвате: „Обичам ви, за да ме обичате.“ Не може да бъдеш обичан, ако не обичаш! Когато говорим, казвате: „Аз не може да обичам всичките хора.“ Че какво подразбирате под „всичките хора“? Не може ли да обичаш Бога, Който е във всичките хора?
към беседата >>
Ще ида тогава, ще го хвана вечерно време и му казвам: „Ти не си го разбрал.“ Ходя вечер та му разправям, говоря му, говоря му… Казва: „Разбрах.“ Той, като си отишъл, казва: „Свърши се.
Някой криво разбрал, взел криво заключение, имал един възглед, сега друг. Обърка му се умът. Говори за Любовта, казва: „Така говори Учителят, да обичаме всички. Да обичаме другите жени.“ Объркал се е. Казвам, тази работа не става.
Ще ида тогава, ще го хвана вечерно време и му казвам: „Ти не си го разбрал.“ Ходя вечер та му разправям, говоря му, говоря му… Казва: „Разбрах.“ Той, като си отишъл, казва: „Свърши се.
Аз не искам да живея. Учителят така каза, с такава лоша жена не може да се живее.“ Казвам: Не, не. Ти ще ѝ кажеш, че я обичаш. Казва: „Тъй се говори, но баш не е така.“ Казвам, че ви обичам. Какво разбирате под думите „обичам ви“?
към беседата >>
И вярата на бъдещето – то е животът на висшите същества.
Има три вида вярвания. Вярваш в миналото, вярваш в настоящето, вярваш в бъдещето. Вярата на миналото, това е низшият живот, през който си минал. Вярата на настоящето е животът, който сега минаваш. То е човешкият живот.
И вярата на бъдещето – то е животът на висшите същества.
Бъдещето – то е висшето, което иде, то е пред тебе, което е над тебе. Ние сега живеем във въздуха, който е над нас и ние сме в него.
към беседата >>
Казваш: „Аз трябва да обичам.“ Ти не говориш истината.
Ти, като любиш и като те любят, може да правиш престъпление. Всичкото наше нещастие е в това, че не знаем как да любим. Като ни обичат хората, казваме: „Аз не се интересувам от неговата любов.“ Ти не разбираш езика. Човек, който те обича, то е Бог, Който се проявява в него. Ти казваш: „Аз не искам да зная за неговата любов.“ Ти правиш престъпление.
Казваш: „Аз трябва да обичам.“ Ти не говориш истината.
Аз ви питам, защо го обичаш? Казвате: „Обичам ви, за да ме обичате.“ Не може да бъдеш обичан, ако не обичаш! Когато говорим, казвате: „Аз не може да обичам всичките хора.“ Че какво подразбирате под „всичките хора“? Не може ли да обичаш Бога, Който е във всичките хора? Казвам: Не може ли вие да обичате всичките ябълки, то [е] въпрос на време.
към беседата >>
Аз не искам да живея.
Обърка му се умът. Говори за Любовта, казва: „Така говори Учителят, да обичаме всички. Да обичаме другите жени.“ Объркал се е. Казвам, тази работа не става. Ще ида тогава, ще го хвана вечерно време и му казвам: „Ти не си го разбрал.“ Ходя вечер та му разправям, говоря му, говоря му… Казва: „Разбрах.“ Той, като си отишъл, казва: „Свърши се.
Аз не искам да живея.
Учителят така каза, с такава лоша жена не може да се живее.“ Казвам: Не, не. Ти ще ѝ кажеш, че я обичаш. Казва: „Тъй се говори, но баш не е така.“ Казвам, че ви обичам. Какво разбирате под думите „обичам ви“? „Обичам ви“ само да разклатя въздуха.
към беседата >>
Бъдещето – то е висшето, което иде, то е пред тебе, което е над тебе.
Вярваш в миналото, вярваш в настоящето, вярваш в бъдещето. Вярата на миналото, това е низшият живот, през който си минал. Вярата на настоящето е животът, който сега минаваш. То е човешкият живот. И вярата на бъдещето – то е животът на висшите същества.
Бъдещето – то е висшето, което иде, то е пред тебе, което е над тебе.
Ние сега живеем във въздуха, който е над нас и ние сме в него.
към беседата >>
Аз ви питам, защо го обичаш?
Всичкото наше нещастие е в това, че не знаем как да любим. Като ни обичат хората, казваме: „Аз не се интересувам от неговата любов.“ Ти не разбираш езика. Човек, който те обича, то е Бог, Който се проявява в него. Ти казваш: „Аз не искам да зная за неговата любов.“ Ти правиш престъпление. Казваш: „Аз трябва да обичам.“ Ти не говориш истината.
Аз ви питам, защо го обичаш?
Казвате: „Обичам ви, за да ме обичате.“ Не може да бъдеш обичан, ако не обичаш! Когато говорим, казвате: „Аз не може да обичам всичките хора.“ Че какво подразбирате под „всичките хора“? Не може ли да обичаш Бога, Който е във всичките хора? Казвам: Не може ли вие да обичате всичките ябълки, то [е] въпрос на време. Всичките ябълки, които са красиви и сладки, ти не може да не ги обичаш.
към беседата >>
Учителят така каза, с такава лоша жена не може да се живее.“ Казвам: Не, не.
Говори за Любовта, казва: „Така говори Учителят, да обичаме всички. Да обичаме другите жени.“ Объркал се е. Казвам, тази работа не става. Ще ида тогава, ще го хвана вечерно време и му казвам: „Ти не си го разбрал.“ Ходя вечер та му разправям, говоря му, говоря му… Казва: „Разбрах.“ Той, като си отишъл, казва: „Свърши се. Аз не искам да живея.
Учителят така каза, с такава лоша жена не може да се живее.“ Казвам: Не, не.
Ти ще ѝ кажеш, че я обичаш. Казва: „Тъй се говори, но баш не е така.“ Казвам, че ви обичам. Какво разбирате под думите „обичам ви“? „Обичам ви“ само да разклатя въздуха. Обичам ви – вие сте беден, донеса чувал брашно, донеса дрехи, въглища, дърва, после мисля за децата ви.
към беседата >>
2.
Страдания и придобивки
,
МОК
, София, 18.11.1938г.,
Или каже някоя обидна дума.
Всичката опасност на съвременната култура седи в туй, че тя е в едно статическо положение. Мисълта станала еднообразна. Считате престъпление, че някой взел нещо, откраднал хляб, дрехи, обуща или от нивата задигнал някое конче, някой кон, вол, някоя овца или задигнал някоя ябълка. От хиляди години моралът е един и същ, за едни и същи работи. Еднообразен е станал.
Или каже някоя обидна дума.
Някои думи са обидни, пък някои не са обидни. Запример, думата „простак“ в български е обидна дума. На френски как е „простак“?
към беседата >>
Пеенето има специфична топлина.
Всичкото седи, че топлина нямате. Замръзнало, студено е, ларинксът не може да функционира. Тогава не може да се образуват тия трептения. Топлина няма. Най-първо трябва да внесете топлината на вашето съзнание, да носите мисълта, че можете да пеете.
Пеенето има специфична топлина.
Тази топлина трябва да дойде от слепоочната област, да слезе в гърлото долу и тогава ще се образуват тия трептения. Искате да свирите на какъв да е инструмент, тази топлина трябва да влезе в ръката. Ако специфична топлина не влезе в ръката ви, вие не може да свирите.
към беседата >>
Някои думи са обидни, пък някои не са обидни.
Мисълта станала еднообразна. Считате престъпление, че някой взел нещо, откраднал хляб, дрехи, обуща или от нивата задигнал някое конче, някой кон, вол, някоя овца или задигнал някоя ябълка. От хиляди години моралът е един и същ, за едни и същи работи. Еднообразен е станал. Или каже някоя обидна дума.
Някои думи са обидни, пък някои не са обидни.
Запример, думата „простак“ в български е обидна дума. На френски как е „простак“?
към беседата >>
Тази топлина трябва да дойде от слепоочната област, да слезе в гърлото долу и тогава ще се образуват тия трептения.
Замръзнало, студено е, ларинксът не може да функционира. Тогава не може да се образуват тия трептения. Топлина няма. Най-първо трябва да внесете топлината на вашето съзнание, да носите мисълта, че можете да пеете. Пеенето има специфична топлина.
Тази топлина трябва да дойде от слепоочната област, да слезе в гърлото долу и тогава ще се образуват тия трептения.
Искате да свирите на какъв да е инструмент, тази топлина трябва да влезе в ръката. Ако специфична топлина не влезе в ръката ви, вие не може да свирите.
към беседата >>
Запример, думата „простак“ в български е обидна дума.
Считате престъпление, че някой взел нещо, откраднал хляб, дрехи, обуща или от нивата задигнал някое конче, някой кон, вол, някоя овца или задигнал някоя ябълка. От хиляди години моралът е един и същ, за едни и същи работи. Еднообразен е станал. Или каже някоя обидна дума. Някои думи са обидни, пък някои не са обидни.
Запример, думата „простак“ в български е обидна дума.
На френски как е „простак“?
към беседата >>
Искате да свирите на какъв да е инструмент, тази топлина трябва да влезе в ръката.
Тогава не може да се образуват тия трептения. Топлина няма. Най-първо трябва да внесете топлината на вашето съзнание, да носите мисълта, че можете да пеете. Пеенето има специфична топлина. Тази топлина трябва да дойде от слепоочната област, да слезе в гърлото долу и тогава ще се образуват тия трептения.
Искате да свирите на какъв да е инструмент, тази топлина трябва да влезе в ръката.
Ако специфична топлина не влезе в ръката ви, вие не може да свирите.
към беседата >>
На френски как е „простак“?
От хиляди години моралът е един и същ, за едни и същи работи. Еднообразен е станал. Или каже някоя обидна дума. Някои думи са обидни, пък някои не са обидни. Запример, думата „простак“ в български е обидна дума.
На френски как е „простак“?
към беседата >>
Ако специфична топлина не влезе в ръката ви, вие не може да свирите.
Топлина няма. Най-първо трябва да внесете топлината на вашето съзнание, да носите мисълта, че можете да пеете. Пеенето има специфична топлина. Тази топлина трябва да дойде от слепоочната област, да слезе в гърлото долу и тогава ще се образуват тия трептения. Искате да свирите на какъв да е инструмент, тази топлина трябва да влезе в ръката.
Ако специфична топлина не влезе в ръката ви, вие не може да свирите.
към беседата >>
Сега, за да се обясни, трябва да имаме една конкретна идея.
Сега, за да се обясни, трябва да имаме една конкретна идея.
Каква е разликата между нежни движения, между една постъпка, която е нежна и една постъпка, която е груба? Запример, може да туриш ръката си тъй деликатно, че да му е приятно. Някой път може да туриш ръката така, че може да го стиснеш. В какво седи сега различието между тия двете постъпки, в тихото слагане и в силното слагане на ръката?
към беседата >>
Казвам: Когато ние говорим за доброто, разбирам онези общи условия, разбирам онази специфична топлина, при която хората могат да растат.
Казвам: Когато ние говорим за доброто, разбирам онези общи условия, разбирам онази специфична топлина, при която хората могат да растат.
Има една Божествена топлина, при която нещата се раждат и се движат. Ако тази светлина и топлина не дойдат, нищо не се постига. Туй аз наричам хубавото време на живота – светлината и топлината. Само при тази светлина и топлина нещата стават. Ако тази светлина и топлина не са, тогава нещата не стават.
към беседата >>
Каква е разликата между нежни движения, между една постъпка, която е нежна и една постъпка, която е груба?
Сега, за да се обясни, трябва да имаме една конкретна идея.
Каква е разликата между нежни движения, между една постъпка, която е нежна и една постъпка, която е груба?
Запример, може да туриш ръката си тъй деликатно, че да му е приятно. Някой път може да туриш ръката така, че може да го стиснеш. В какво седи сега различието между тия двете постъпки, в тихото слагане и в силното слагане на ръката?
към беседата >>
Има една Божествена топлина, при която нещата се раждат и се движат.
Казвам: Когато ние говорим за доброто, разбирам онези общи условия, разбирам онази специфична топлина, при която хората могат да растат.
Има една Божествена топлина, при която нещата се раждат и се движат.
Ако тази светлина и топлина не дойдат, нищо не се постига. Туй аз наричам хубавото време на живота – светлината и топлината. Само при тази светлина и топлина нещата стават. Ако тази светлина и топлина не са, тогава нещата не стават. Сега, в сегашния живот вие мислите, че нещата може да станат безразборно.
към беседата >>
Запример, може да туриш ръката си тъй деликатно, че да му е приятно.
Сега, за да се обясни, трябва да имаме една конкретна идея. Каква е разликата между нежни движения, между една постъпка, която е нежна и една постъпка, която е груба?
Запример, може да туриш ръката си тъй деликатно, че да му е приятно.
Някой път може да туриш ръката така, че може да го стиснеш. В какво седи сега различието между тия двете постъпки, в тихото слагане и в силното слагане на ръката?
към беседата >>
Ако тази светлина и топлина не дойдат, нищо не се постига.
Казвам: Когато ние говорим за доброто, разбирам онези общи условия, разбирам онази специфична топлина, при която хората могат да растат. Има една Божествена топлина, при която нещата се раждат и се движат.
Ако тази светлина и топлина не дойдат, нищо не се постига.
Туй аз наричам хубавото време на живота – светлината и топлината. Само при тази светлина и топлина нещата стават. Ако тази светлина и топлина не са, тогава нещата не стават. Сега, в сегашния живот вие мислите, че нещата може да станат безразборно. Но има един закон, който определя защо нещата може да станат, но няма да те ползува.
към беседата >>
Някой път може да туриш ръката така, че може да го стиснеш.
Сега, за да се обясни, трябва да имаме една конкретна идея. Каква е разликата между нежни движения, между една постъпка, която е нежна и една постъпка, която е груба? Запример, може да туриш ръката си тъй деликатно, че да му е приятно.
Някой път може да туриш ръката така, че може да го стиснеш.
В какво седи сега различието между тия двете постъпки, в тихото слагане и в силното слагане на ръката?
към беседата >>
Туй аз наричам хубавото време на живота – светлината и топлината.
Казвам: Когато ние говорим за доброто, разбирам онези общи условия, разбирам онази специфична топлина, при която хората могат да растат. Има една Божествена топлина, при която нещата се раждат и се движат. Ако тази светлина и топлина не дойдат, нищо не се постига.
Туй аз наричам хубавото време на живота – светлината и топлината.
Само при тази светлина и топлина нещата стават. Ако тази светлина и топлина не са, тогава нещата не стават. Сега, в сегашния живот вие мислите, че нещата може да станат безразборно. Но има един закон, който определя защо нещата може да станат, но няма да те ползува. В какво седи разликата, ако ви опека една кокошка, една млада ярка я сваря и я опека, или ако ви сваря десетгодишна биволска пастърма, като ги дъвчите, какво ще разберете?
към беседата >>
В какво седи сега различието между тия двете постъпки, в тихото слагане и в силното слагане на ръката?
Сега, за да се обясни, трябва да имаме една конкретна идея. Каква е разликата между нежни движения, между една постъпка, която е нежна и една постъпка, която е груба? Запример, може да туриш ръката си тъй деликатно, че да му е приятно. Някой път може да туриш ръката така, че може да го стиснеш.
В какво седи сега различието между тия двете постъпки, в тихото слагане и в силното слагане на ръката?
към беседата >>
Само при тази светлина и топлина нещата стават.
Казвам: Когато ние говорим за доброто, разбирам онези общи условия, разбирам онази специфична топлина, при която хората могат да растат. Има една Божествена топлина, при която нещата се раждат и се движат. Ако тази светлина и топлина не дойдат, нищо не се постига. Туй аз наричам хубавото време на живота – светлината и топлината.
Само при тази светлина и топлина нещата стават.
Ако тази светлина и топлина не са, тогава нещата не стават. Сега, в сегашния живот вие мислите, че нещата може да станат безразборно. Но има един закон, който определя защо нещата може да станат, но няма да те ползува. В какво седи разликата, ако ви опека една кокошка, една млада ярка я сваря и я опека, или ако ви сваря десетгодишна биволска пастърма, като ги дъвчите, какво ще разберете? Дъвкали ли сте вие биволска пастърма?
към беседата >>
Сега всички хора са повикани в една нова област.
Сега всички хора са повикани в една нова област.
Трябва да се внесе нещо ново в живота. Ако се даде такава една тема: Кое е новото сега, което трябва да дойде в света, какво ще кажете? Новото за млекопитаещите кое беше? Старото беше, че те ходеха на четири крака, започнаха да ходят на два крака и двата задни крака на животните станаха ръце, двата предни крака на животните станаха крака. Животните с главата нагоре се дигнаха, а задницата им се обърна надолу.
към беседата >>
Ако тази светлина и топлина не са, тогава нещата не стават.
Казвам: Когато ние говорим за доброто, разбирам онези общи условия, разбирам онази специфична топлина, при която хората могат да растат. Има една Божествена топлина, при която нещата се раждат и се движат. Ако тази светлина и топлина не дойдат, нищо не се постига. Туй аз наричам хубавото време на живота – светлината и топлината. Само при тази светлина и топлина нещата стават.
Ако тази светлина и топлина не са, тогава нещата не стават.
Сега, в сегашния живот вие мислите, че нещата може да станат безразборно. Но има един закон, който определя защо нещата може да станат, но няма да те ползува. В какво седи разликата, ако ви опека една кокошка, една млада ярка я сваря и я опека, или ако ви сваря десетгодишна биволска пастърма, като ги дъвчите, какво ще разберете? Дъвкали ли сте вие биволска пастърма? Вие сте дъвкали.
към беседата >>
Трябва да се внесе нещо ново в живота.
Сега всички хора са повикани в една нова област.
Трябва да се внесе нещо ново в живота.
Ако се даде такава една тема: Кое е новото сега, което трябва да дойде в света, какво ще кажете? Новото за млекопитаещите кое беше? Старото беше, че те ходеха на четири крака, започнаха да ходят на два крака и двата задни крака на животните станаха ръце, двата предни крака на животните станаха крака. Животните с главата нагоре се дигнаха, а задницата им се обърна надолу. На животните задницата е нагоре, а рамената надолу, главата им е долу.
към беседата >>
Сега, в сегашния живот вие мислите, че нещата може да станат безразборно.
Има една Божествена топлина, при която нещата се раждат и се движат. Ако тази светлина и топлина не дойдат, нищо не се постига. Туй аз наричам хубавото време на живота – светлината и топлината. Само при тази светлина и топлина нещата стават. Ако тази светлина и топлина не са, тогава нещата не стават.
Сега, в сегашния живот вие мислите, че нещата може да станат безразборно.
Но има един закон, който определя защо нещата може да станат, но няма да те ползува. В какво седи разликата, ако ви опека една кокошка, една млада ярка я сваря и я опека, или ако ви сваря десетгодишна биволска пастърма, като ги дъвчите, какво ще разберете? Дъвкали ли сте вие биволска пастърма? Вие сте дъвкали. Аз да ви кажа, че вие сте дъвкали биволска пастърма.
към беседата >>
Ако се даде такава една тема: Кое е новото сега, което трябва да дойде в света, какво ще кажете?
Сега всички хора са повикани в една нова област. Трябва да се внесе нещо ново в живота.
Ако се даде такава една тема: Кое е новото сега, което трябва да дойде в света, какво ще кажете?
Новото за млекопитаещите кое беше? Старото беше, че те ходеха на четири крака, започнаха да ходят на два крака и двата задни крака на животните станаха ръце, двата предни крака на животните станаха крака. Животните с главата нагоре се дигнаха, а задницата им се обърна надолу. На животните задницата е нагоре, а рамената надолу, главата им е долу. Както се сгъват задните крака на животните, така се сгъват ръцете на човека, а както се сгъват предните крака на животните, така се сгъват краката на човека.
към беседата >>
Но има един закон, който определя защо нещата може да станат, но няма да те ползува.
Ако тази светлина и топлина не дойдат, нищо не се постига. Туй аз наричам хубавото време на живота – светлината и топлината. Само при тази светлина и топлина нещата стават. Ако тази светлина и топлина не са, тогава нещата не стават. Сега, в сегашния живот вие мислите, че нещата може да станат безразборно.
Но има един закон, който определя защо нещата може да станат, но няма да те ползува.
В какво седи разликата, ако ви опека една кокошка, една млада ярка я сваря и я опека, или ако ви сваря десетгодишна биволска пастърма, като ги дъвчите, какво ще разберете? Дъвкали ли сте вие биволска пастърма? Вие сте дъвкали. Аз да ви кажа, че вие сте дъвкали биволска пастърма. Сладката дъвка не е ли биволска пастърма?
към беседата >>
Новото за млекопитаещите кое беше?
Сега всички хора са повикани в една нова област. Трябва да се внесе нещо ново в живота. Ако се даде такава една тема: Кое е новото сега, което трябва да дойде в света, какво ще кажете?
Новото за млекопитаещите кое беше?
Старото беше, че те ходеха на четири крака, започнаха да ходят на два крака и двата задни крака на животните станаха ръце, двата предни крака на животните станаха крака. Животните с главата нагоре се дигнаха, а задницата им се обърна надолу. На животните задницата е нагоре, а рамената надолу, главата им е долу. Както се сгъват задните крака на животните, така се сгъват ръцете на човека, а както се сгъват предните крака на животните, така се сгъват краката на човека.
към беседата >>
В какво седи разликата, ако ви опека една кокошка, една млада ярка я сваря и я опека, или ако ви сваря десетгодишна биволска пастърма, като ги дъвчите, какво ще разберете?
Туй аз наричам хубавото време на живота – светлината и топлината. Само при тази светлина и топлина нещата стават. Ако тази светлина и топлина не са, тогава нещата не стават. Сега, в сегашния живот вие мислите, че нещата може да станат безразборно. Но има един закон, който определя защо нещата може да станат, но няма да те ползува.
В какво седи разликата, ако ви опека една кокошка, една млада ярка я сваря и я опека, или ако ви сваря десетгодишна биволска пастърма, като ги дъвчите, какво ще разберете?
Дъвкали ли сте вие биволска пастърма? Вие сте дъвкали. Аз да ви кажа, че вие сте дъвкали биволска пастърма. Сладката дъвка не е ли биволска пастърма? Дъвчиш, дъвчиш, не можеш да я сдъвчиш.
към беседата >>
Старото беше, че те ходеха на четири крака, започнаха да ходят на два крака и двата задни крака на животните станаха ръце, двата предни крака на животните станаха крака.
Сега всички хора са повикани в една нова област. Трябва да се внесе нещо ново в живота. Ако се даде такава една тема: Кое е новото сега, което трябва да дойде в света, какво ще кажете? Новото за млекопитаещите кое беше?
Старото беше, че те ходеха на четири крака, започнаха да ходят на два крака и двата задни крака на животните станаха ръце, двата предни крака на животните станаха крака.
Животните с главата нагоре се дигнаха, а задницата им се обърна надолу. На животните задницата е нагоре, а рамената надолу, главата им е долу. Както се сгъват задните крака на животните, така се сгъват ръцете на човека, а както се сгъват предните крака на животните, така се сгъват краката на човека.
към беседата >>
Дъвкали ли сте вие биволска пастърма?
Само при тази светлина и топлина нещата стават. Ако тази светлина и топлина не са, тогава нещата не стават. Сега, в сегашния живот вие мислите, че нещата може да станат безразборно. Но има един закон, който определя защо нещата може да станат, но няма да те ползува. В какво седи разликата, ако ви опека една кокошка, една млада ярка я сваря и я опека, или ако ви сваря десетгодишна биволска пастърма, като ги дъвчите, какво ще разберете?
Дъвкали ли сте вие биволска пастърма?
Вие сте дъвкали. Аз да ви кажа, че вие сте дъвкали биволска пастърма. Сладката дъвка не е ли биволска пастърма? Дъвчиш, дъвчиш, не можеш да я сдъвчиш. Хубаво е да дъвчи някой биволска пастърма, ако иска да има здрави зъби.
към беседата >>
Животните с главата нагоре се дигнаха, а задницата им се обърна надолу.
Сега всички хора са повикани в една нова област. Трябва да се внесе нещо ново в живота. Ако се даде такава една тема: Кое е новото сега, което трябва да дойде в света, какво ще кажете? Новото за млекопитаещите кое беше? Старото беше, че те ходеха на четири крака, започнаха да ходят на два крака и двата задни крака на животните станаха ръце, двата предни крака на животните станаха крака.
Животните с главата нагоре се дигнаха, а задницата им се обърна надолу.
На животните задницата е нагоре, а рамената надолу, главата им е долу. Както се сгъват задните крака на животните, така се сгъват ръцете на човека, а както се сгъват предните крака на животните, така се сгъват краката на човека.
към беседата >>
Вие сте дъвкали.
Ако тази светлина и топлина не са, тогава нещата не стават. Сега, в сегашния живот вие мислите, че нещата може да станат безразборно. Но има един закон, който определя защо нещата може да станат, но няма да те ползува. В какво седи разликата, ако ви опека една кокошка, една млада ярка я сваря и я опека, или ако ви сваря десетгодишна биволска пастърма, като ги дъвчите, какво ще разберете? Дъвкали ли сте вие биволска пастърма?
Вие сте дъвкали.
Аз да ви кажа, че вие сте дъвкали биволска пастърма. Сладката дъвка не е ли биволска пастърма? Дъвчиш, дъвчиш, не можеш да я сдъвчиш. Хубаво е да дъвчи някой биволска пастърма, ако иска да има здрави зъби. Майката даде малко дъвка на детето и то половин час дъвчи, зъбите ще станат малко по-яки, по-издържливи.
към беседата >>
На животните задницата е нагоре, а рамената надолу, главата им е долу.
Трябва да се внесе нещо ново в живота. Ако се даде такава една тема: Кое е новото сега, което трябва да дойде в света, какво ще кажете? Новото за млекопитаещите кое беше? Старото беше, че те ходеха на четири крака, започнаха да ходят на два крака и двата задни крака на животните станаха ръце, двата предни крака на животните станаха крака. Животните с главата нагоре се дигнаха, а задницата им се обърна надолу.
На животните задницата е нагоре, а рамената надолу, главата им е долу.
Както се сгъват задните крака на животните, така се сгъват ръцете на човека, а както се сгъват предните крака на животните, така се сгъват краката на човека.
към беседата >>
Аз да ви кажа, че вие сте дъвкали биволска пастърма.
Сега, в сегашния живот вие мислите, че нещата може да станат безразборно. Но има един закон, който определя защо нещата може да станат, но няма да те ползува. В какво седи разликата, ако ви опека една кокошка, една млада ярка я сваря и я опека, или ако ви сваря десетгодишна биволска пастърма, като ги дъвчите, какво ще разберете? Дъвкали ли сте вие биволска пастърма? Вие сте дъвкали.
Аз да ви кажа, че вие сте дъвкали биволска пастърма.
Сладката дъвка не е ли биволска пастърма? Дъвчиш, дъвчиш, не можеш да я сдъвчиш. Хубаво е да дъвчи някой биволска пастърма, ако иска да има здрави зъби. Майката даде малко дъвка на детето и то половин час дъвчи, зъбите ще станат малко по-яки, по-издържливи. При сегашните условия детето не дъвчи, зъбите не функционират и лесно се развалят.
към беседата >>
Както се сгъват задните крака на животните, така се сгъват ръцете на човека, а както се сгъват предните крака на животните, така се сгъват краката на човека.
Ако се даде такава една тема: Кое е новото сега, което трябва да дойде в света, какво ще кажете? Новото за млекопитаещите кое беше? Старото беше, че те ходеха на четири крака, започнаха да ходят на два крака и двата задни крака на животните станаха ръце, двата предни крака на животните станаха крака. Животните с главата нагоре се дигнаха, а задницата им се обърна надолу. На животните задницата е нагоре, а рамената надолу, главата им е долу.
Както се сгъват задните крака на животните, така се сгъват ръцете на човека, а както се сгъват предните крака на животните, така се сгъват краката на човека.
към беседата >>
Сладката дъвка не е ли биволска пастърма?
Но има един закон, който определя защо нещата може да станат, но няма да те ползува. В какво седи разликата, ако ви опека една кокошка, една млада ярка я сваря и я опека, или ако ви сваря десетгодишна биволска пастърма, като ги дъвчите, какво ще разберете? Дъвкали ли сте вие биволска пастърма? Вие сте дъвкали. Аз да ви кажа, че вие сте дъвкали биволска пастърма.
Сладката дъвка не е ли биволска пастърма?
Дъвчиш, дъвчиш, не можеш да я сдъвчиш. Хубаво е да дъвчи някой биволска пастърма, ако иска да има здрави зъби. Майката даде малко дъвка на детето и то половин час дъвчи, зъбите ще станат малко по-яки, по-издържливи. При сегашните условия детето не дъвчи, зъбите не функционират и лесно се развалят. Мнозина от вас може би сте развалили вашите зъби, като бяхте малки, чупехте орехи и лешници със зъбите си.
към беседата >>
Ако се намерите в един кръг и ако движението на кръга става по окръжността, ако гледате отвътре на кръга, ще видите, че когато едните се движат в една посока, другите се движат в друга посока (Фиг. 2).
Ако се намерите в един кръг и ако движението на кръга става по окръжността, ако гледате отвътре на кръга, ще видите, че когато едните се движат в една посока, другите се движат в друга посока (Фиг. 2).
То е една илюзия, а те се движат в една и съща посока. На вас ви се показва, като че се движат в две противоположни посоки, едните в една посока, другите в друга посока. Откъде произлиза тази илюзия, като че едните отиват в една посока, а другите се връщат? Тогава тия, които се връщат, ще дойдат на мястото на ония, които отиват, обикалят. Ако погледнете на окръжността, ще видите, че всички се движат по една линия, по окръжността.
към беседата >>
Дъвчиш, дъвчиш, не можеш да я сдъвчиш.
В какво седи разликата, ако ви опека една кокошка, една млада ярка я сваря и я опека, или ако ви сваря десетгодишна биволска пастърма, като ги дъвчите, какво ще разберете? Дъвкали ли сте вие биволска пастърма? Вие сте дъвкали. Аз да ви кажа, че вие сте дъвкали биволска пастърма. Сладката дъвка не е ли биволска пастърма?
Дъвчиш, дъвчиш, не можеш да я сдъвчиш.
Хубаво е да дъвчи някой биволска пастърма, ако иска да има здрави зъби. Майката даде малко дъвка на детето и то половин час дъвчи, зъбите ще станат малко по-яки, по-издържливи. При сегашните условия детето не дъвчи, зъбите не функционират и лесно се развалят. Мнозина от вас може би сте развалили вашите зъби, като бяхте малки, чупехте орехи и лешници със зъбите си. Те развалят зъбите.
към беседата >>
То е една илюзия, а те се движат в една и съща посока.
Ако се намерите в един кръг и ако движението на кръга става по окръжността, ако гледате отвътре на кръга, ще видите, че когато едните се движат в една посока, другите се движат в друга посока (Фиг. 2).
То е една илюзия, а те се движат в една и съща посока.
На вас ви се показва, като че се движат в две противоположни посоки, едните в една посока, другите в друга посока. Откъде произлиза тази илюзия, като че едните отиват в една посока, а другите се връщат? Тогава тия, които се връщат, ще дойдат на мястото на ония, които отиват, обикалят. Ако погледнете на окръжността, ще видите, че всички се движат по една линия, по окръжността.
към беседата >>
Хубаво е да дъвчи някой биволска пастърма, ако иска да има здрави зъби.
Дъвкали ли сте вие биволска пастърма? Вие сте дъвкали. Аз да ви кажа, че вие сте дъвкали биволска пастърма. Сладката дъвка не е ли биволска пастърма? Дъвчиш, дъвчиш, не можеш да я сдъвчиш.
Хубаво е да дъвчи някой биволска пастърма, ако иска да има здрави зъби.
Майката даде малко дъвка на детето и то половин час дъвчи, зъбите ще станат малко по-яки, по-издържливи. При сегашните условия детето не дъвчи, зъбите не функционират и лесно се развалят. Мнозина от вас може би сте развалили вашите зъби, като бяхте малки, чупехте орехи и лешници със зъбите си. Те развалят зъбите. Стават несъразмерни сътресения.
към беседата >>
На вас ви се показва, като че се движат в две противоположни посоки, едните в една посока, другите в друга посока.
Ако се намерите в един кръг и ако движението на кръга става по окръжността, ако гледате отвътре на кръга, ще видите, че когато едните се движат в една посока, другите се движат в друга посока (Фиг. 2). То е една илюзия, а те се движат в една и съща посока.
На вас ви се показва, като че се движат в две противоположни посоки, едните в една посока, другите в друга посока.
Откъде произлиза тази илюзия, като че едните отиват в една посока, а другите се връщат? Тогава тия, които се връщат, ще дойдат на мястото на ония, които отиват, обикалят. Ако погледнете на окръжността, ще видите, че всички се движат по една линия, по окръжността.
към беседата >>
Майката даде малко дъвка на детето и то половин час дъвчи, зъбите ще станат малко по-яки, по-издържливи.
Вие сте дъвкали. Аз да ви кажа, че вие сте дъвкали биволска пастърма. Сладката дъвка не е ли биволска пастърма? Дъвчиш, дъвчиш, не можеш да я сдъвчиш. Хубаво е да дъвчи някой биволска пастърма, ако иска да има здрави зъби.
Майката даде малко дъвка на детето и то половин час дъвчи, зъбите ще станат малко по-яки, по-издържливи.
При сегашните условия детето не дъвчи, зъбите не функционират и лесно се развалят. Мнозина от вас може би сте развалили вашите зъби, като бяхте малки, чупехте орехи и лешници със зъбите си. Те развалят зъбите. Стават несъразмерни сътресения. Сега някои от вас и да дъвчите, вече е късно.
към беседата >>
Откъде произлиза тази илюзия, като че едните отиват в една посока, а другите се връщат?
Ако се намерите в един кръг и ако движението на кръга става по окръжността, ако гледате отвътре на кръга, ще видите, че когато едните се движат в една посока, другите се движат в друга посока (Фиг. 2). То е една илюзия, а те се движат в една и съща посока. На вас ви се показва, като че се движат в две противоположни посоки, едните в една посока, другите в друга посока.
Откъде произлиза тази илюзия, като че едните отиват в една посока, а другите се връщат?
Тогава тия, които се връщат, ще дойдат на мястото на ония, които отиват, обикалят. Ако погледнете на окръжността, ще видите, че всички се движат по една линия, по окръжността.
към беседата >>
При сегашните условия детето не дъвчи, зъбите не функционират и лесно се развалят.
Аз да ви кажа, че вие сте дъвкали биволска пастърма. Сладката дъвка не е ли биволска пастърма? Дъвчиш, дъвчиш, не можеш да я сдъвчиш. Хубаво е да дъвчи някой биволска пастърма, ако иска да има здрави зъби. Майката даде малко дъвка на детето и то половин час дъвчи, зъбите ще станат малко по-яки, по-издържливи.
При сегашните условия детето не дъвчи, зъбите не функционират и лесно се развалят.
Мнозина от вас може би сте развалили вашите зъби, като бяхте малки, чупехте орехи и лешници със зъбите си. Те развалят зъбите. Стават несъразмерни сътресения. Сега някои от вас и да дъвчите, вече е късно.
към беседата >>
Тогава тия, които се връщат, ще дойдат на мястото на ония, които отиват, обикалят.
Ако се намерите в един кръг и ако движението на кръга става по окръжността, ако гледате отвътре на кръга, ще видите, че когато едните се движат в една посока, другите се движат в друга посока (Фиг. 2). То е една илюзия, а те се движат в една и съща посока. На вас ви се показва, като че се движат в две противоположни посоки, едните в една посока, другите в друга посока. Откъде произлиза тази илюзия, като че едните отиват в една посока, а другите се връщат?
Тогава тия, които се връщат, ще дойдат на мястото на ония, които отиват, обикалят.
Ако погледнете на окръжността, ще видите, че всички се движат по една линия, по окръжността.
към беседата >>
Мнозина от вас може би сте развалили вашите зъби, като бяхте малки, чупехте орехи и лешници със зъбите си.
Сладката дъвка не е ли биволска пастърма? Дъвчиш, дъвчиш, не можеш да я сдъвчиш. Хубаво е да дъвчи някой биволска пастърма, ако иска да има здрави зъби. Майката даде малко дъвка на детето и то половин час дъвчи, зъбите ще станат малко по-яки, по-издържливи. При сегашните условия детето не дъвчи, зъбите не функционират и лесно се развалят.
Мнозина от вас може би сте развалили вашите зъби, като бяхте малки, чупехте орехи и лешници със зъбите си.
Те развалят зъбите. Стават несъразмерни сътресения. Сега някои от вас и да дъвчите, вече е късно.
към беседата >>
Ако погледнете на окръжността, ще видите, че всички се движат по една линия, по окръжността.
Ако се намерите в един кръг и ако движението на кръга става по окръжността, ако гледате отвътре на кръга, ще видите, че когато едните се движат в една посока, другите се движат в друга посока (Фиг. 2). То е една илюзия, а те се движат в една и съща посока. На вас ви се показва, като че се движат в две противоположни посоки, едните в една посока, другите в друга посока. Откъде произлиза тази илюзия, като че едните отиват в една посока, а другите се връщат? Тогава тия, които се връщат, ще дойдат на мястото на ония, които отиват, обикалят.
Ако погледнете на окръжността, ще видите, че всички се движат по една линия, по окръжността.
към беседата >>
Те развалят зъбите.
Дъвчиш, дъвчиш, не можеш да я сдъвчиш. Хубаво е да дъвчи някой биволска пастърма, ако иска да има здрави зъби. Майката даде малко дъвка на детето и то половин час дъвчи, зъбите ще станат малко по-яки, по-издържливи. При сегашните условия детето не дъвчи, зъбите не функционират и лесно се развалят. Мнозина от вас може би сте развалили вашите зъби, като бяхте малки, чупехте орехи и лешници със зъбите си.
Те развалят зъбите.
Стават несъразмерни сътресения. Сега някои от вас и да дъвчите, вече е късно.
към беседата >>
Тия двете движения ще се срещнат ли някога (Фиг. 3)?
Тия двете движения ще се срещнат ли някога (Фиг. 3)?
Две успоредни линии, какво казвате, къде ще се срещнат? В безкрайността щом се срещнат, значи не се движат по права линия. Теорията на Айнщайн показва, че пространството е огънато. Кое огънало пространството? Щом пространството се е огънало, значи има нещо, което да го огъне.
към беседата >>
Стават несъразмерни сътресения.
Хубаво е да дъвчи някой биволска пастърма, ако иска да има здрави зъби. Майката даде малко дъвка на детето и то половин час дъвчи, зъбите ще станат малко по-яки, по-издържливи. При сегашните условия детето не дъвчи, зъбите не функционират и лесно се развалят. Мнозина от вас може би сте развалили вашите зъби, като бяхте малки, чупехте орехи и лешници със зъбите си. Те развалят зъбите.
Стават несъразмерни сътресения.
Сега някои от вас и да дъвчите, вече е късно.
към беседата >>
Две успоредни линии, какво казвате, къде ще се срещнат?
Тия двете движения ще се срещнат ли някога (Фиг. 3)?
Две успоредни линии, какво казвате, къде ще се срещнат?
В безкрайността щом се срещнат, значи не се движат по права линия. Теорията на Айнщайн показва, че пространството е огънато. Кое огънало пространството? Щом пространството се е огънало, значи има нещо, което да го огъне. Понякой път обикновените хора считат, че в пространството няма нищо.
към беседата >>
Сега някои от вас и да дъвчите, вече е късно.
Майката даде малко дъвка на детето и то половин час дъвчи, зъбите ще станат малко по-яки, по-издържливи. При сегашните условия детето не дъвчи, зъбите не функционират и лесно се развалят. Мнозина от вас може би сте развалили вашите зъби, като бяхте малки, чупехте орехи и лешници със зъбите си. Те развалят зъбите. Стават несъразмерни сътресения.
Сега някои от вас и да дъвчите, вече е късно.
към беседата >>
В безкрайността щом се срещнат, значи не се движат по права линия.
Тия двете движения ще се срещнат ли някога (Фиг. 3)? Две успоредни линии, какво казвате, къде ще се срещнат?
В безкрайността щом се срещнат, значи не се движат по права линия.
Теорията на Айнщайн показва, че пространството е огънато. Кое огънало пространството? Щом пространството се е огънало, значи има нещо, което да го огъне. Понякой път обикновените хора считат, че в пространството няма нищо. Как туй, което не съдържа нищо в себе си, да се огъне?
към беседата >>
Аз ви слушах отгоре, пяхте „Тъги, скърби са богатство“.
Аз ви слушах отгоре, пяхте „Тъги, скърби са богатство“.
Я да попеем сега малко, мисля, че е на 37 страница. Как трябва да се изпее тая песен музикално? Ако я издекламирате, как ще я издекламирате? Един от вас, който знае да пее най-добре, да я изпее музикално. В музиката мисъл трябва да има.
към беседата >>
Теорията на Айнщайн показва, че пространството е огънато.
Тия двете движения ще се срещнат ли някога (Фиг. 3)? Две успоредни линии, какво казвате, къде ще се срещнат? В безкрайността щом се срещнат, значи не се движат по права линия.
Теорията на Айнщайн показва, че пространството е огънато.
Кое огънало пространството? Щом пространството се е огънало, значи има нещо, което да го огъне. Понякой път обикновените хора считат, че в пространството няма нищо. Как туй, което не съдържа нищо в себе си, да се огъне? Ние сега влизаме в неразбраните работи.
към беседата >>
Я да попеем сега малко, мисля, че е на 37 страница.
Аз ви слушах отгоре, пяхте „Тъги, скърби са богатство“.
Я да попеем сега малко, мисля, че е на 37 страница.
Как трябва да се изпее тая песен музикално? Ако я издекламирате, как ще я издекламирате? Един от вас, който знае да пее най-добре, да я изпее музикално. В музиката мисъл трябва да има. Вие като пеете за тъги и скърби, трябва да мислите за тъгите и скърбите.
към беседата >>
Кое огънало пространството?
Тия двете движения ще се срещнат ли някога (Фиг. 3)? Две успоредни линии, какво казвате, къде ще се срещнат? В безкрайността щом се срещнат, значи не се движат по права линия. Теорията на Айнщайн показва, че пространството е огънато.
Кое огънало пространството?
Щом пространството се е огънало, значи има нещо, което да го огъне. Понякой път обикновените хора считат, че в пространството няма нищо. Как туй, което не съдържа нищо в себе си, да се огъне? Ние сега влизаме в неразбраните работи. След като изядеш хляба, къде е отишъл?
към беседата >>
Как трябва да се изпее тая песен музикално?
Аз ви слушах отгоре, пяхте „Тъги, скърби са богатство“. Я да попеем сега малко, мисля, че е на 37 страница.
Как трябва да се изпее тая песен музикално?
Ако я издекламирате, как ще я издекламирате? Един от вас, който знае да пее най-добре, да я изпее музикално. В музиката мисъл трябва да има. Вие като пеете за тъги и скърби, трябва да мислите за тъгите и скърбите. Едновременно да мислите за звука и за идеята, да проникнете в тяхната мисъл, да дойде разрешението.
към беседата >>
Щом пространството се е огънало, значи има нещо, което да го огъне.
Тия двете движения ще се срещнат ли някога (Фиг. 3)? Две успоредни линии, какво казвате, къде ще се срещнат? В безкрайността щом се срещнат, значи не се движат по права линия. Теорията на Айнщайн показва, че пространството е огънато. Кое огънало пространството?
Щом пространството се е огънало, значи има нещо, което да го огъне.
Понякой път обикновените хора считат, че в пространството няма нищо. Как туй, което не съдържа нищо в себе си, да се огъне? Ние сега влизаме в неразбраните работи. След като изядеш хляба, къде е отишъл? След като изядеш хляба, той не се е развалил.
към беседата >>
Ако я издекламирате, как ще я издекламирате?
Аз ви слушах отгоре, пяхте „Тъги, скърби са богатство“. Я да попеем сега малко, мисля, че е на 37 страница. Как трябва да се изпее тая песен музикално?
Ако я издекламирате, как ще я издекламирате?
Един от вас, който знае да пее най-добре, да я изпее музикално. В музиката мисъл трябва да има. Вие като пеете за тъги и скърби, трябва да мислите за тъгите и скърбите. Едновременно да мислите за звука и за идеята, да проникнете в тяхната мисъл, да дойде разрешението. /Учителят пее като нас./ Присъствува ли умът?
към беседата >>
Понякой път обикновените хора считат, че в пространството няма нищо.
Две успоредни линии, какво казвате, къде ще се срещнат? В безкрайността щом се срещнат, значи не се движат по права линия. Теорията на Айнщайн показва, че пространството е огънато. Кое огънало пространството? Щом пространството се е огънало, значи има нещо, което да го огъне.
Понякой път обикновените хора считат, че в пространството няма нищо.
Как туй, което не съдържа нищо в себе си, да се огъне? Ние сега влизаме в неразбраните работи. След като изядеш хляба, къде е отишъл? След като изядеш хляба, той не се е развалил. Формата му се изменила.
към беседата >>
Един от вас, който знае да пее най-добре, да я изпее музикално.
Аз ви слушах отгоре, пяхте „Тъги, скърби са богатство“. Я да попеем сега малко, мисля, че е на 37 страница. Как трябва да се изпее тая песен музикално? Ако я издекламирате, как ще я издекламирате?
Един от вас, който знае да пее най-добре, да я изпее музикално.
В музиката мисъл трябва да има. Вие като пеете за тъги и скърби, трябва да мислите за тъгите и скърбите. Едновременно да мислите за звука и за идеята, да проникнете в тяхната мисъл, да дойде разрешението. /Учителят пее като нас./ Присъствува ли умът? /Учителят пее изразително./ Как ще го турите?
към беседата >>
Как туй, което не съдържа нищо в себе си, да се огъне?
В безкрайността щом се срещнат, значи не се движат по права линия. Теорията на Айнщайн показва, че пространството е огънато. Кое огънало пространството? Щом пространството се е огънало, значи има нещо, което да го огъне. Понякой път обикновените хора считат, че в пространството няма нищо.
Как туй, което не съдържа нищо в себе си, да се огъне?
Ние сега влизаме в неразбраните работи. След като изядеш хляба, къде е отишъл? След като изядеш хляба, той не се е развалил. Формата му се изменила. Веществото и силата, нали казват, не се губят в света.
към беседата >>
В музиката мисъл трябва да има.
Аз ви слушах отгоре, пяхте „Тъги, скърби са богатство“. Я да попеем сега малко, мисля, че е на 37 страница. Как трябва да се изпее тая песен музикално? Ако я издекламирате, как ще я издекламирате? Един от вас, който знае да пее най-добре, да я изпее музикално.
В музиката мисъл трябва да има.
Вие като пеете за тъги и скърби, трябва да мислите за тъгите и скърбите. Едновременно да мислите за звука и за идеята, да проникнете в тяхната мисъл, да дойде разрешението. /Учителят пее като нас./ Присъствува ли умът? /Учителят пее изразително./ Как ще го турите? На кое ще дадете по-голяма тежест?
към беседата >>
Ние сега влизаме в неразбраните работи.
Теорията на Айнщайн показва, че пространството е огънато. Кое огънало пространството? Щом пространството се е огънало, значи има нещо, което да го огъне. Понякой път обикновените хора считат, че в пространството няма нищо. Как туй, което не съдържа нищо в себе си, да се огъне?
Ние сега влизаме в неразбраните работи.
След като изядеш хляба, къде е отишъл? След като изядеш хляба, той не се е развалил. Формата му се изменила. Веществото и силата, нали казват, не се губят в света. Нали казвате, че нищо в света не се губи и нито се създава.
към беседата >>
Вие като пеете за тъги и скърби, трябва да мислите за тъгите и скърбите.
Я да попеем сега малко, мисля, че е на 37 страница. Как трябва да се изпее тая песен музикално? Ако я издекламирате, как ще я издекламирате? Един от вас, който знае да пее най-добре, да я изпее музикално. В музиката мисъл трябва да има.
Вие като пеете за тъги и скърби, трябва да мислите за тъгите и скърбите.
Едновременно да мислите за звука и за идеята, да проникнете в тяхната мисъл, да дойде разрешението. /Учителят пее като нас./ Присъствува ли умът? /Учителят пее изразително./ Как ще го турите? На кое ще дадете по-голяма тежест? Каква е разликата между тъги и скърби?
към беседата >>
След като изядеш хляба, къде е отишъл?
Кое огънало пространството? Щом пространството се е огънало, значи има нещо, което да го огъне. Понякой път обикновените хора считат, че в пространството няма нищо. Как туй, което не съдържа нищо в себе си, да се огъне? Ние сега влизаме в неразбраните работи.
След като изядеш хляба, къде е отишъл?
След като изядеш хляба, той не се е развалил. Формата му се изменила. Веществото и силата, нали казват, не се губят в света. Нали казвате, че нищо в света не се губи и нито се създава. Формата се е изменила.
към беседата >>
Едновременно да мислите за звука и за идеята, да проникнете в тяхната мисъл, да дойде разрешението.
Как трябва да се изпее тая песен музикално? Ако я издекламирате, как ще я издекламирате? Един от вас, който знае да пее най-добре, да я изпее музикално. В музиката мисъл трябва да има. Вие като пеете за тъги и скърби, трябва да мислите за тъгите и скърбите.
Едновременно да мислите за звука и за идеята, да проникнете в тяхната мисъл, да дойде разрешението.
/Учителят пее като нас./ Присъствува ли умът? /Учителят пее изразително./ Как ще го турите? На кое ще дадете по-голяма тежест? Каква е разликата между тъги и скърби? Тъги е по-слабо, скърби е по-силно, вървят по един закон.
към беседата >>
След като изядеш хляба, той не се е развалил.
Щом пространството се е огънало, значи има нещо, което да го огъне. Понякой път обикновените хора считат, че в пространството няма нищо. Как туй, което не съдържа нищо в себе си, да се огъне? Ние сега влизаме в неразбраните работи. След като изядеш хляба, къде е отишъл?
След като изядеш хляба, той не се е развалил.
Формата му се изменила. Веществото и силата, нали казват, не се губят в света. Нали казвате, че нищо в света не се губи и нито се създава. Формата се е изменила. Значи, този хляб в тази форма, в която го знаеш, не може да го имаш.
към беседата >>
/Учителят пее като нас./ Присъствува ли умът?
Ако я издекламирате, как ще я издекламирате? Един от вас, който знае да пее най-добре, да я изпее музикално. В музиката мисъл трябва да има. Вие като пеете за тъги и скърби, трябва да мислите за тъгите и скърбите. Едновременно да мислите за звука и за идеята, да проникнете в тяхната мисъл, да дойде разрешението.
/Учителят пее като нас./ Присъствува ли умът?
/Учителят пее изразително./ Как ще го турите? На кое ще дадете по-голяма тежест? Каква е разликата между тъги и скърби? Тъги е по-слабо, скърби е по-силно, вървят по един закон. По-напред пукването на зората, после изгряването на слънцето.
към беседата >>
Формата му се изменила.
Понякой път обикновените хора считат, че в пространството няма нищо. Как туй, което не съдържа нищо в себе си, да се огъне? Ние сега влизаме в неразбраните работи. След като изядеш хляба, къде е отишъл? След като изядеш хляба, той не се е развалил.
Формата му се изменила.
Веществото и силата, нали казват, не се губят в света. Нали казвате, че нищо в света не се губи и нито се създава. Формата се е изменила. Значи, този хляб в тази форма, в която го знаеш, не може да го имаш. Изяденият хляб от тебе вече в тази форма никога не може да се прояви.
към беседата >>
/Учителят пее изразително./ Как ще го турите?
Един от вас, който знае да пее най-добре, да я изпее музикално. В музиката мисъл трябва да има. Вие като пеете за тъги и скърби, трябва да мислите за тъгите и скърбите. Едновременно да мислите за звука и за идеята, да проникнете в тяхната мисъл, да дойде разрешението. /Учителят пее като нас./ Присъствува ли умът?
/Учителят пее изразително./ Как ще го турите?
На кое ще дадете по-голяма тежест? Каква е разликата между тъги и скърби? Тъги е по-слабо, скърби е по-силно, вървят по един закон. По-напред пукването на зората, после изгряването на слънцето. Тъгуваш за нещо, скръбта е по-силна.
към беседата >>
Веществото и силата, нали казват, не се губят в света.
Как туй, което не съдържа нищо в себе си, да се огъне? Ние сега влизаме в неразбраните работи. След като изядеш хляба, къде е отишъл? След като изядеш хляба, той не се е развалил. Формата му се изменила.
Веществото и силата, нали казват, не се губят в света.
Нали казвате, че нищо в света не се губи и нито се създава. Формата се е изменила. Значи, този хляб в тази форма, в която го знаеш, не може да го имаш. Изяденият хляб от тебе вече в тази форма никога не може да се прояви. Човек, който излязъл от животинското царство, може ли животно пак (да) стане?
към беседата >>
На кое ще дадете по-голяма тежест?
В музиката мисъл трябва да има. Вие като пеете за тъги и скърби, трябва да мислите за тъгите и скърбите. Едновременно да мислите за звука и за идеята, да проникнете в тяхната мисъл, да дойде разрешението. /Учителят пее като нас./ Присъствува ли умът? /Учителят пее изразително./ Как ще го турите?
На кое ще дадете по-голяма тежест?
Каква е разликата между тъги и скърби? Тъги е по-слабо, скърби е по-силно, вървят по един закон. По-напред пукването на зората, после изгряването на слънцето. Тъгуваш за нещо, скръбта е по-силна. Някой казва: „Скърби и тъги.“ Тогава имате от силното към слабото, а може да бъде от слабото към силното.
към беседата >>
Нали казвате, че нищо в света не се губи и нито се създава.
Ние сега влизаме в неразбраните работи. След като изядеш хляба, къде е отишъл? След като изядеш хляба, той не се е развалил. Формата му се изменила. Веществото и силата, нали казват, не се губят в света.
Нали казвате, че нищо в света не се губи и нито се създава.
Формата се е изменила. Значи, този хляб в тази форма, в която го знаеш, не може да го имаш. Изяденият хляб от тебе вече в тази форма никога не може да се прояви. Човек, който излязъл от животинското царство, може ли животно пак (да) стане? Има някои възражения повидимому.
към беседата >>
Каква е разликата между тъги и скърби?
Вие като пеете за тъги и скърби, трябва да мислите за тъгите и скърбите. Едновременно да мислите за звука и за идеята, да проникнете в тяхната мисъл, да дойде разрешението. /Учителят пее като нас./ Присъствува ли умът? /Учителят пее изразително./ Как ще го турите? На кое ще дадете по-голяма тежест?
Каква е разликата между тъги и скърби?
Тъги е по-слабо, скърби е по-силно, вървят по един закон. По-напред пукването на зората, после изгряването на слънцето. Тъгуваш за нещо, скръбта е по-силна. Някой казва: „Скърби и тъги.“ Тогава имате от силното към слабото, а може да бъде от слабото към силното. И после забележете, че ние имаме движение в „ре“.
към беседата >>
Формата се е изменила.
След като изядеш хляба, къде е отишъл? След като изядеш хляба, той не се е развалил. Формата му се изменила. Веществото и силата, нали казват, не се губят в света. Нали казвате, че нищо в света не се губи и нито се създава.
Формата се е изменила.
Значи, този хляб в тази форма, в която го знаеш, не може да го имаш. Изяденият хляб от тебе вече в тази форма никога не може да се прояви. Човек, който излязъл от животинското царство, може ли животно пак (да) стане? Има някои възражения повидимому. Ако имате вода зимно време при 30 градуса, тя е замръзнала, става твърда.
към беседата >>
Тъги е по-слабо, скърби е по-силно, вървят по един закон.
Едновременно да мислите за звука и за идеята, да проникнете в тяхната мисъл, да дойде разрешението. /Учителят пее като нас./ Присъствува ли умът? /Учителят пее изразително./ Как ще го турите? На кое ще дадете по-голяма тежест? Каква е разликата между тъги и скърби?
Тъги е по-слабо, скърби е по-силно, вървят по един закон.
По-напред пукването на зората, после изгряването на слънцето. Тъгуваш за нещо, скръбта е по-силна. Някой казва: „Скърби и тъги.“ Тогава имате от силното към слабото, а може да бъде от слабото към силното. И после забележете, че ние имаме движение в „ре“. Слизаме в „до“, имаме напрежение.
към беседата >>
Значи, този хляб в тази форма, в която го знаеш, не може да го имаш.
След като изядеш хляба, той не се е развалил. Формата му се изменила. Веществото и силата, нали казват, не се губят в света. Нали казвате, че нищо в света не се губи и нито се създава. Формата се е изменила.
Значи, този хляб в тази форма, в която го знаеш, не може да го имаш.
Изяденият хляб от тебе вече в тази форма никога не може да се прояви. Човек, който излязъл от животинското царство, може ли животно пак (да) стане? Има някои възражения повидимому. Ако имате вода зимно време при 30 градуса, тя е замръзнала, става твърда. Лятно време се стопи, оставяте я в един съд.
към беседата >>
По-напред пукването на зората, после изгряването на слънцето.
/Учителят пее като нас./ Присъствува ли умът? /Учителят пее изразително./ Как ще го турите? На кое ще дадете по-голяма тежест? Каква е разликата между тъги и скърби? Тъги е по-слабо, скърби е по-силно, вървят по един закон.
По-напред пукването на зората, после изгряването на слънцето.
Тъгуваш за нещо, скръбта е по-силна. Някой казва: „Скърби и тъги.“ Тогава имате от силното към слабото, а може да бъде от слабото към силното. И после забележете, че ние имаме движение в „ре“. Слизаме в „до“, имаме напрежение. В „си“ имаме разрешение, в „ла“ вече имаме постижение.
към беседата >>
Изяденият хляб от тебе вече в тази форма никога не може да се прояви.
Формата му се изменила. Веществото и силата, нали казват, не се губят в света. Нали казвате, че нищо в света не се губи и нито се създава. Формата се е изменила. Значи, този хляб в тази форма, в която го знаеш, не може да го имаш.
Изяденият хляб от тебе вече в тази форма никога не може да се прояви.
Човек, който излязъл от животинското царство, може ли животно пак (да) стане? Има някои възражения повидимому. Ако имате вода зимно време при 30 градуса, тя е замръзнала, става твърда. Лятно време се стопи, оставяте я в един съд. Идната година пак напълни съда, стане твърда.
към беседата >>
Тъгуваш за нещо, скръбта е по-силна.
/Учителят пее изразително./ Как ще го турите? На кое ще дадете по-голяма тежест? Каква е разликата между тъги и скърби? Тъги е по-слабо, скърби е по-силно, вървят по един закон. По-напред пукването на зората, после изгряването на слънцето.
Тъгуваш за нещо, скръбта е по-силна.
Някой казва: „Скърби и тъги.“ Тогава имате от силното към слабото, а може да бъде от слабото към силното. И после забележете, че ние имаме движение в „ре“. Слизаме в „до“, имаме напрежение. В „си“ имаме разрешение, в „ла“ вече имаме постижение. Значи имаме движение, напрежение, разрешение и постижение.
към беседата >>
Човек, който излязъл от животинското царство, може ли животно пак (да) стане?
Веществото и силата, нали казват, не се губят в света. Нали казвате, че нищо в света не се губи и нито се създава. Формата се е изменила. Значи, този хляб в тази форма, в която го знаеш, не може да го имаш. Изяденият хляб от тебе вече в тази форма никога не може да се прояви.
Човек, който излязъл от животинското царство, може ли животно пак (да) стане?
Има някои възражения повидимому. Ако имате вода зимно време при 30 градуса, тя е замръзнала, става твърда. Лятно време се стопи, оставяте я в един съд. Идната година пак напълни съда, стане твърда. Водата стане твърда и жидка.
към беседата >>
Някой казва: „Скърби и тъги.“ Тогава имате от силното към слабото, а може да бъде от слабото към силното.
На кое ще дадете по-голяма тежест? Каква е разликата между тъги и скърби? Тъги е по-слабо, скърби е по-силно, вървят по един закон. По-напред пукването на зората, после изгряването на слънцето. Тъгуваш за нещо, скръбта е по-силна.
Някой казва: „Скърби и тъги.“ Тогава имате от силното към слабото, а може да бъде от слабото към силното.
И после забележете, че ние имаме движение в „ре“. Слизаме в „до“, имаме напрежение. В „си“ имаме разрешение, в „ла“ вече имаме постижение. Значи имаме движение, напрежение, разрешение и постижение. После пак се подигаме, имаме „до“.
към беседата >>
Има някои възражения повидимому.
Нали казвате, че нищо в света не се губи и нито се създава. Формата се е изменила. Значи, този хляб в тази форма, в която го знаеш, не може да го имаш. Изяденият хляб от тебе вече в тази форма никога не може да се прояви. Човек, който излязъл от животинското царство, може ли животно пак (да) стане?
Има някои възражения повидимому.
Ако имате вода зимно време при 30 градуса, тя е замръзнала, става твърда. Лятно време се стопи, оставяте я в един съд. Идната година пак напълни съда, стане твърда. Водата стане твърда и жидка. Казвате, втори път хлябът не може да се повтори.
към беседата >>
И после забележете, че ние имаме движение в „ре“.
Каква е разликата между тъги и скърби? Тъги е по-слабо, скърби е по-силно, вървят по един закон. По-напред пукването на зората, после изгряването на слънцето. Тъгуваш за нещо, скръбта е по-силна. Някой казва: „Скърби и тъги.“ Тогава имате от силното към слабото, а може да бъде от слабото към силното.
И после забележете, че ние имаме движение в „ре“.
Слизаме в „до“, имаме напрежение. В „си“ имаме разрешение, в „ла“ вече имаме постижение. Значи имаме движение, напрежение, разрешение и постижение. После пак се подигаме, имаме „до“. Някой от вас има ли цигулка?
към беседата >>
Ако имате вода зимно време при 30 градуса, тя е замръзнала, става твърда.
Формата се е изменила. Значи, този хляб в тази форма, в която го знаеш, не може да го имаш. Изяденият хляб от тебе вече в тази форма никога не може да се прояви. Човек, който излязъл от животинското царство, може ли животно пак (да) стане? Има някои възражения повидимому.
Ако имате вода зимно време при 30 градуса, тя е замръзнала, става твърда.
Лятно време се стопи, оставяте я в един съд. Идната година пак напълни съда, стане твърда. Водата стане твърда и жидка. Казвате, втори път хлябът не може да се повтори. Не може при дадените условия, при които живеете, но при други условия може.
към беседата >>
Слизаме в „до“, имаме напрежение.
Тъги е по-слабо, скърби е по-силно, вървят по един закон. По-напред пукването на зората, после изгряването на слънцето. Тъгуваш за нещо, скръбта е по-силна. Някой казва: „Скърби и тъги.“ Тогава имате от силното към слабото, а може да бъде от слабото към силното. И после забележете, че ние имаме движение в „ре“.
Слизаме в „до“, имаме напрежение.
В „си“ имаме разрешение, в „ла“ вече имаме постижение. Значи имаме движение, напрежение, разрешение и постижение. После пак се подигаме, имаме „до“. Някой от вас има ли цигулка? Я изпейте „Тъги, скърби са богатство“.
към беседата >>
Лятно време се стопи, оставяте я в един съд.
Значи, този хляб в тази форма, в която го знаеш, не може да го имаш. Изяденият хляб от тебе вече в тази форма никога не може да се прояви. Човек, който излязъл от животинското царство, може ли животно пак (да) стане? Има някои възражения повидимому. Ако имате вода зимно време при 30 градуса, тя е замръзнала, става твърда.
Лятно време се стопи, оставяте я в един съд.
Идната година пак напълни съда, стане твърда. Водата стане твърда и жидка. Казвате, втори път хлябът не може да се повтори. Не може при дадените условия, при които живеете, но при други условия може. Нещата при дадени условия, както са поставени, не може, но при други условия може.
към беседата >>
В „си“ имаме разрешение, в „ла“ вече имаме постижение.
По-напред пукването на зората, после изгряването на слънцето. Тъгуваш за нещо, скръбта е по-силна. Някой казва: „Скърби и тъги.“ Тогава имате от силното към слабото, а може да бъде от слабото към силното. И после забележете, че ние имаме движение в „ре“. Слизаме в „до“, имаме напрежение.
В „си“ имаме разрешение, в „ла“ вече имаме постижение.
Значи имаме движение, напрежение, разрешение и постижение. После пак се подигаме, имаме „до“. Някой от вас има ли цигулка? Я изпейте „Тъги, скърби са богатство“. Тази песен, за да я изпеете хубаво, трябва да пеете, когато сте скръбни.
към беседата >>
Идната година пак напълни съда, стане твърда.
Изяденият хляб от тебе вече в тази форма никога не може да се прояви. Човек, който излязъл от животинското царство, може ли животно пак (да) стане? Има някои възражения повидимому. Ако имате вода зимно време при 30 градуса, тя е замръзнала, става твърда. Лятно време се стопи, оставяте я в един съд.
Идната година пак напълни съда, стане твърда.
Водата стане твърда и жидка. Казвате, втори път хлябът не може да се повтори. Не може при дадените условия, при които живеете, но при други условия може. Нещата при дадени условия, както са поставени, не може, но при други условия може. При дадени условия едно езеро не може да го събереш в едно шише, което има пет килограма.
към беседата >>
Значи имаме движение, напрежение, разрешение и постижение.
Тъгуваш за нещо, скръбта е по-силна. Някой казва: „Скърби и тъги.“ Тогава имате от силното към слабото, а може да бъде от слабото към силното. И после забележете, че ние имаме движение в „ре“. Слизаме в „до“, имаме напрежение. В „си“ имаме разрешение, в „ла“ вече имаме постижение.
Значи имаме движение, напрежение, разрешение и постижение.
После пак се подигаме, имаме „до“. Някой от вас има ли цигулка? Я изпейте „Тъги, скърби са богатство“. Тази песен, за да я изпеете хубаво, трябва да пеете, когато сте скръбни. Щом я изпеете, както трябва, веднага ще ви олекне.
към беседата >>
Водата стане твърда и жидка.
Човек, който излязъл от животинското царство, може ли животно пак (да) стане? Има някои възражения повидимому. Ако имате вода зимно време при 30 градуса, тя е замръзнала, става твърда. Лятно време се стопи, оставяте я в един съд. Идната година пак напълни съда, стане твърда.
Водата стане твърда и жидка.
Казвате, втори път хлябът не може да се повтори. Не може при дадените условия, при които живеете, но при други условия може. Нещата при дадени условия, както са поставени, не може, но при други условия може. При дадени условия едно езеро не може да го събереш в едно шише, което има пет килограма. Но ако имаш едно голямо шише, което може да побере водата на езерото, ще събере водата.
към беседата >>
После пак се подигаме, имаме „до“.
Някой казва: „Скърби и тъги.“ Тогава имате от силното към слабото, а може да бъде от слабото към силното. И после забележете, че ние имаме движение в „ре“. Слизаме в „до“, имаме напрежение. В „си“ имаме разрешение, в „ла“ вече имаме постижение. Значи имаме движение, напрежение, разрешение и постижение.
После пак се подигаме, имаме „до“.
Някой от вас има ли цигулка? Я изпейте „Тъги, скърби са богатство“. Тази песен, за да я изпеете хубаво, трябва да пеете, когато сте скръбни. Щом я изпеете, както трябва, веднага ще ви олекне. Ако пеете да се въодушевите, като пеете за тъгите и скърбите да се въодушевите.
към беседата >>
Казвате, втори път хлябът не може да се повтори.
Има някои възражения повидимому. Ако имате вода зимно време при 30 градуса, тя е замръзнала, става твърда. Лятно време се стопи, оставяте я в един съд. Идната година пак напълни съда, стане твърда. Водата стане твърда и жидка.
Казвате, втори път хлябът не може да се повтори.
Не може при дадените условия, при които живеете, но при други условия може. Нещата при дадени условия, както са поставени, не може, но при други условия може. При дадени условия едно езеро не може да го събереш в едно шише, което има пет килограма. Но ако имаш едно голямо шише, което може да побере водата на езерото, ще събере водата.
към беседата >>
Някой от вас има ли цигулка?
И после забележете, че ние имаме движение в „ре“. Слизаме в „до“, имаме напрежение. В „си“ имаме разрешение, в „ла“ вече имаме постижение. Значи имаме движение, напрежение, разрешение и постижение. После пак се подигаме, имаме „до“.
Някой от вас има ли цигулка?
Я изпейте „Тъги, скърби са богатство“. Тази песен, за да я изпеете хубаво, трябва да пеете, когато сте скръбни. Щом я изпеете, както трябва, веднага ще ви олекне. Ако пеете да се въодушевите, като пеете за тъгите и скърбите да се въодушевите. Скърбите във вас да произведат едно приятно състояние.
към беседата >>
Не може при дадените условия, при които живеете, но при други условия може.
Ако имате вода зимно време при 30 градуса, тя е замръзнала, става твърда. Лятно време се стопи, оставяте я в един съд. Идната година пак напълни съда, стане твърда. Водата стане твърда и жидка. Казвате, втори път хлябът не може да се повтори.
Не може при дадените условия, при които живеете, но при други условия може.
Нещата при дадени условия, както са поставени, не може, но при други условия може. При дадени условия едно езеро не може да го събереш в едно шише, което има пет килограма. Но ако имаш едно голямо шише, което може да побере водата на езерото, ще събере водата.
към беседата >>
Я изпейте „Тъги, скърби са богатство“.
Слизаме в „до“, имаме напрежение. В „си“ имаме разрешение, в „ла“ вече имаме постижение. Значи имаме движение, напрежение, разрешение и постижение. После пак се подигаме, имаме „до“. Някой от вас има ли цигулка?
Я изпейте „Тъги, скърби са богатство“.
Тази песен, за да я изпеете хубаво, трябва да пеете, когато сте скръбни. Щом я изпеете, както трябва, веднага ще ви олекне. Ако пеете да се въодушевите, като пеете за тъгите и скърбите да се въодушевите. Скърбите във вас да произведат едно приятно състояние. Да обичате скърбите.
към беседата >>
Нещата при дадени условия, както са поставени, не може, но при други условия може.
Лятно време се стопи, оставяте я в един съд. Идната година пак напълни съда, стане твърда. Водата стане твърда и жидка. Казвате, втори път хлябът не може да се повтори. Не може при дадените условия, при които живеете, но при други условия може.
Нещата при дадени условия, както са поставени, не може, но при други условия може.
При дадени условия едно езеро не може да го събереш в едно шише, което има пет килограма. Но ако имаш едно голямо шише, което може да побере водата на езерото, ще събере водата.
към беседата >>
Тази песен, за да я изпеете хубаво, трябва да пеете, когато сте скръбни.
В „си“ имаме разрешение, в „ла“ вече имаме постижение. Значи имаме движение, напрежение, разрешение и постижение. После пак се подигаме, имаме „до“. Някой от вас има ли цигулка? Я изпейте „Тъги, скърби са богатство“.
Тази песен, за да я изпеете хубаво, трябва да пеете, когато сте скръбни.
Щом я изпеете, както трябва, веднага ще ви олекне. Ако пеете да се въодушевите, като пеете за тъгите и скърбите да се въодушевите. Скърбите във вас да произведат едно приятно състояние. Да обичате скърбите. Може да тъгуваш за истината, може да скърбиш за истината.
към беседата >>
При дадени условия едно езеро не може да го събереш в едно шише, което има пет килограма.
Идната година пак напълни съда, стане твърда. Водата стане твърда и жидка. Казвате, втори път хлябът не може да се повтори. Не може при дадените условия, при които живеете, но при други условия може. Нещата при дадени условия, както са поставени, не може, но при други условия може.
При дадени условия едно езеро не може да го събереш в едно шише, което има пет килограма.
Но ако имаш едно голямо шише, което може да побере водата на езерото, ще събере водата.
към беседата >>
Щом я изпеете, както трябва, веднага ще ви олекне.
Значи имаме движение, напрежение, разрешение и постижение. После пак се подигаме, имаме „до“. Някой от вас има ли цигулка? Я изпейте „Тъги, скърби са богатство“. Тази песен, за да я изпеете хубаво, трябва да пеете, когато сте скръбни.
Щом я изпеете, както трябва, веднага ще ви олекне.
Ако пеете да се въодушевите, като пеете за тъгите и скърбите да се въодушевите. Скърбите във вас да произведат едно приятно състояние. Да обичате скърбите. Може да тъгуваш за истината, може да скърбиш за истината. Може да скърбите за знанието.
към беседата >>
Но ако имаш едно голямо шише, което може да побере водата на езерото, ще събере водата.
Водата стане твърда и жидка. Казвате, втори път хлябът не може да се повтори. Не може при дадените условия, при които живеете, но при други условия може. Нещата при дадени условия, както са поставени, не може, но при други условия може. При дадени условия едно езеро не може да го събереш в едно шише, което има пет килограма.
Но ако имаш едно голямо шише, което може да побере водата на езерото, ще събере водата.
към беседата >>
Ако пеете да се въодушевите, като пеете за тъгите и скърбите да се въодушевите.
После пак се подигаме, имаме „до“. Някой от вас има ли цигулка? Я изпейте „Тъги, скърби са богатство“. Тази песен, за да я изпеете хубаво, трябва да пеете, когато сте скръбни. Щом я изпеете, както трябва, веднага ще ви олекне.
Ако пеете да се въодушевите, като пеете за тъгите и скърбите да се въодушевите.
Скърбите във вас да произведат едно приятно състояние. Да обичате скърбите. Може да тъгуваш за истината, може да скърбиш за истината. Може да скърбите за знанието. Може да скърбиш за живота.
към беседата >>
Идваме тогава до онова противоречие: Слушал един, когато се проповядвало, че Христос нахранил пет хиляди души с пет хляба.
Идваме тогава до онова противоречие: Слушал един, когато се проповядвало, че Христос нахранил пет хиляди души с пет хляба.
Когато проповедникът проповядвал, казал на слушателите: „Трябва да знаете, че тия хлябове не са били обикновени, те са били големи като могили.“ Искал с това да покаже, че е вероятно да се нахранят толкова души с пет хляба. Седи един, който слушал и като се учудил, подсвирнал. Казва проповедникът: „Ти защо направи така, ти не вярваш.“ Казва: „Аз не се чудя, че хлябовете били големи, колкото могили, но се чудя какви са били устата на пещта, дето са печени.“
към беседата >>
Скърбите във вас да произведат едно приятно състояние.
Някой от вас има ли цигулка? Я изпейте „Тъги, скърби са богатство“. Тази песен, за да я изпеете хубаво, трябва да пеете, когато сте скръбни. Щом я изпеете, както трябва, веднага ще ви олекне. Ако пеете да се въодушевите, като пеете за тъгите и скърбите да се въодушевите.
Скърбите във вас да произведат едно приятно състояние.
Да обичате скърбите. Може да тъгуваш за истината, може да скърбиш за истината. Може да скърбите за знанието. Може да скърбиш за живота. При скръбта не само, че не съм изгубил нещо, но може да тъгувам за онова, което трябва да придобия.
към беседата >>
Когато проповедникът проповядвал, казал на слушателите: „Трябва да знаете, че тия хлябове не са били обикновени, те са били големи като могили.“ Искал с това да покаже, че е вероятно да се нахранят толкова души с пет хляба.
Идваме тогава до онова противоречие: Слушал един, когато се проповядвало, че Христос нахранил пет хиляди души с пет хляба.
Когато проповедникът проповядвал, казал на слушателите: „Трябва да знаете, че тия хлябове не са били обикновени, те са били големи като могили.“ Искал с това да покаже, че е вероятно да се нахранят толкова души с пет хляба.
Седи един, който слушал и като се учудил, подсвирнал. Казва проповедникът: „Ти защо направи така, ти не вярваш.“ Казва: „Аз не се чудя, че хлябовете били големи, колкото могили, но се чудя какви са били устата на пещта, дето са печени.“
към беседата >>
Да обичате скърбите.
Я изпейте „Тъги, скърби са богатство“. Тази песен, за да я изпеете хубаво, трябва да пеете, когато сте скръбни. Щом я изпеете, както трябва, веднага ще ви олекне. Ако пеете да се въодушевите, като пеете за тъгите и скърбите да се въодушевите. Скърбите във вас да произведат едно приятно състояние.
Да обичате скърбите.
Може да тъгуваш за истината, може да скърбиш за истината. Може да скърбите за знанието. Може да скърбиш за живота. При скръбта не само, че не съм изгубил нещо, но може да тъгувам за онова, което трябва да придобия. Има една тъга, която показва, което показва онова, което трябва да придобием.
към беседата >>
Седи един, който слушал и като се учудил, подсвирнал.
Идваме тогава до онова противоречие: Слушал един, когато се проповядвало, че Христос нахранил пет хиляди души с пет хляба. Когато проповедникът проповядвал, казал на слушателите: „Трябва да знаете, че тия хлябове не са били обикновени, те са били големи като могили.“ Искал с това да покаже, че е вероятно да се нахранят толкова души с пет хляба.
Седи един, който слушал и като се учудил, подсвирнал.
Казва проповедникът: „Ти защо направи така, ти не вярваш.“ Казва: „Аз не се чудя, че хлябовете били големи, колкото могили, но се чудя какви са били устата на пещта, дето са печени.“
към беседата >>
Може да тъгуваш за истината, може да скърбиш за истината.
Тази песен, за да я изпеете хубаво, трябва да пеете, когато сте скръбни. Щом я изпеете, както трябва, веднага ще ви олекне. Ако пеете да се въодушевите, като пеете за тъгите и скърбите да се въодушевите. Скърбите във вас да произведат едно приятно състояние. Да обичате скърбите.
Може да тъгуваш за истината, може да скърбиш за истината.
Може да скърбите за знанието. Може да скърбиш за живота. При скръбта не само, че не съм изгубил нещо, но може да тъгувам за онова, което трябва да придобия. Има една тъга, която показва, което показва онова, което трябва да придобием. Да тъгуваш за нещо, което трябва да дойде.
към беседата >>
Казва проповедникът: „Ти защо направи така, ти не вярваш.“ Казва: „Аз не се чудя, че хлябовете били големи, колкото могили, но се чудя какви са били устата на пещта, дето са печени.“
Идваме тогава до онова противоречие: Слушал един, когато се проповядвало, че Христос нахранил пет хиляди души с пет хляба. Когато проповедникът проповядвал, казал на слушателите: „Трябва да знаете, че тия хлябове не са били обикновени, те са били големи като могили.“ Искал с това да покаже, че е вероятно да се нахранят толкова души с пет хляба. Седи един, който слушал и като се учудил, подсвирнал.
Казва проповедникът: „Ти защо направи така, ти не вярваш.“ Казва: „Аз не се чудя, че хлябовете били големи, колкото могили, но се чудя какви са били устата на пещта, дето са печени.“
към беседата >>
Може да скърбите за знанието.
Щом я изпеете, както трябва, веднага ще ви олекне. Ако пеете да се въодушевите, като пеете за тъгите и скърбите да се въодушевите. Скърбите във вас да произведат едно приятно състояние. Да обичате скърбите. Може да тъгуваш за истината, може да скърбиш за истината.
Може да скърбите за знанието.
Може да скърбиш за живота. При скръбта не само, че не съм изгубил нещо, но може да тъгувам за онова, което трябва да придобия. Има една тъга, която показва, което показва онова, което трябва да придобием. Да тъгуваш за нещо, което трябва да дойде. Да тъгуваш за нещо велико.
към беседата >>
Но откъде започваме ние сега?
Но откъде започваме ние сега?
Престъпление може да има в един низш свят. Низшият свят по отношение на висшия е престъпник, но висшият свят никога не може да бъде престъпник при един низш свят. Висшият свят не може да направи престъпление. Тъй се поддържа. Възможно ли е един милионер да открадне пет стотинки?
към беседата >>
Може да скърбиш за живота.
Ако пеете да се въодушевите, като пеете за тъгите и скърбите да се въодушевите. Скърбите във вас да произведат едно приятно състояние. Да обичате скърбите. Може да тъгуваш за истината, може да скърбиш за истината. Може да скърбите за знанието.
Може да скърбиш за живота.
При скръбта не само, че не съм изгубил нещо, но може да тъгувам за онова, което трябва да придобия. Има една тъга, която показва, което показва онова, което трябва да придобием. Да тъгуваш за нещо, което трябва да дойде. Да тъгуваш за нещо велико. Тя, скръбта, е мощна.
към беседата >>
Престъпление може да има в един низш свят.
Но откъде започваме ние сега?
Престъпление може да има в един низш свят.
Низшият свят по отношение на висшия е престъпник, но висшият свят никога не може да бъде престъпник при един низш свят. Висшият свят не може да направи престъпление. Тъй се поддържа. Възможно ли е един милионер да открадне пет стотинки? Но този милионер, който има високо мнение за себе си, него даже ще го мързи да се наведе.
към беседата >>
При скръбта не само, че не съм изгубил нещо, но може да тъгувам за онова, което трябва да придобия.
Скърбите във вас да произведат едно приятно състояние. Да обичате скърбите. Може да тъгуваш за истината, може да скърбиш за истината. Може да скърбите за знанието. Може да скърбиш за живота.
При скръбта не само, че не съм изгубил нещо, но може да тъгувам за онова, което трябва да придобия.
Има една тъга, която показва, което показва онова, което трябва да придобием. Да тъгуваш за нещо, което трябва да дойде. Да тъгуваш за нещо велико. Тя, скръбта, е мощна. Трябва да знаеш, че зад тъгата, зад скръбта трябва да туриш, че иде любовта, мъдростта иде, истината иде, животът иде.
към беседата >>
Низшият свят по отношение на висшия е престъпник, но висшият свят никога не може да бъде престъпник при един низш свят.
Но откъде започваме ние сега? Престъпление може да има в един низш свят.
Низшият свят по отношение на висшия е престъпник, но висшият свят никога не може да бъде престъпник при един низш свят.
Висшият свят не може да направи престъпление. Тъй се поддържа. Възможно ли е един милионер да открадне пет стотинки? Но този милионер, който има високо мнение за себе си, него даже ще го мързи да се наведе. Той, като види петте стотинки, ще ги погледне и ще си замине.
към беседата >>
Има една тъга, която показва, което показва онова, което трябва да придобием.
Да обичате скърбите. Може да тъгуваш за истината, може да скърбиш за истината. Може да скърбите за знанието. Може да скърбиш за живота. При скръбта не само, че не съм изгубил нещо, но може да тъгувам за онова, което трябва да придобия.
Има една тъга, която показва, което показва онова, което трябва да придобием.
Да тъгуваш за нещо, което трябва да дойде. Да тъгуваш за нещо велико. Тя, скръбта, е мощна. Трябва да знаеш, че зад тъгата, зад скръбта трябва да туриш, че иде любовта, мъдростта иде, истината иде, животът иде. Трябва зад скръбта да туриш живота, трябва да туриш знанието, трябва да туриш знанието, трябва да туриш свободата.
към беседата >>
Висшият свят не може да направи престъпление.
Но откъде започваме ние сега? Престъпление може да има в един низш свят. Низшият свят по отношение на висшия е престъпник, но висшият свят никога не може да бъде престъпник при един низш свят.
Висшият свят не може да направи престъпление.
Тъй се поддържа. Възможно ли е един милионер да открадне пет стотинки? Но този милионер, който има високо мнение за себе си, него даже ще го мързи да се наведе. Той, като види петте стотинки, ще ги погледне и ще си замине. Онзи, бедният, ще се наведе.
към беседата >>
Да тъгуваш за нещо, което трябва да дойде.
Може да тъгуваш за истината, може да скърбиш за истината. Може да скърбите за знанието. Може да скърбиш за живота. При скръбта не само, че не съм изгубил нещо, но може да тъгувам за онова, което трябва да придобия. Има една тъга, която показва, което показва онова, което трябва да придобием.
Да тъгуваш за нещо, което трябва да дойде.
Да тъгуваш за нещо велико. Тя, скръбта, е мощна. Трябва да знаеш, че зад тъгата, зад скръбта трябва да туриш, че иде любовта, мъдростта иде, истината иде, животът иде. Трябва зад скръбта да туриш живота, трябва да туриш знанието, трябва да туриш знанието, трябва да туриш свободата. И тогава ще дадеш простор.
към беседата >>
Тъй се поддържа.
Но откъде започваме ние сега? Престъпление може да има в един низш свят. Низшият свят по отношение на висшия е престъпник, но висшият свят никога не може да бъде престъпник при един низш свят. Висшият свят не може да направи престъпление.
Тъй се поддържа.
Възможно ли е един милионер да открадне пет стотинки? Но този милионер, който има високо мнение за себе си, него даже ще го мързи да се наведе. Той, като види петте стотинки, ще ги погледне и ще си замине. Онзи, бедният, ще се наведе. Онзи минава и казва: „Не си струва да се навеждам.“
към беседата >>
Да тъгуваш за нещо велико.
Може да скърбите за знанието. Може да скърбиш за живота. При скръбта не само, че не съм изгубил нещо, но може да тъгувам за онова, което трябва да придобия. Има една тъга, която показва, което показва онова, което трябва да придобием. Да тъгуваш за нещо, което трябва да дойде.
Да тъгуваш за нещо велико.
Тя, скръбта, е мощна. Трябва да знаеш, че зад тъгата, зад скръбта трябва да туриш, че иде любовта, мъдростта иде, истината иде, животът иде. Трябва зад скръбта да туриш живота, трябва да туриш знанието, трябва да туриш знанието, трябва да туриш свободата. И тогава ще дадеш простор. Обикновено казвате: „Тъгите и скърбите, знаем ги.“ Тъгуваш за живота.
към беседата >>
Възможно ли е един милионер да открадне пет стотинки?
Но откъде започваме ние сега? Престъпление може да има в един низш свят. Низшият свят по отношение на висшия е престъпник, но висшият свят никога не може да бъде престъпник при един низш свят. Висшият свят не може да направи престъпление. Тъй се поддържа.
Възможно ли е един милионер да открадне пет стотинки?
Но този милионер, който има високо мнение за себе си, него даже ще го мързи да се наведе. Той, като види петте стотинки, ще ги погледне и ще си замине. Онзи, бедният, ще се наведе. Онзи минава и казва: „Не си струва да се навеждам.“
към беседата >>
Тя, скръбта, е мощна.
Може да скърбиш за живота. При скръбта не само, че не съм изгубил нещо, но може да тъгувам за онова, което трябва да придобия. Има една тъга, която показва, което показва онова, което трябва да придобием. Да тъгуваш за нещо, което трябва да дойде. Да тъгуваш за нещо велико.
Тя, скръбта, е мощна.
Трябва да знаеш, че зад тъгата, зад скръбта трябва да туриш, че иде любовта, мъдростта иде, истината иде, животът иде. Трябва зад скръбта да туриш живота, трябва да туриш знанието, трябва да туриш знанието, трябва да туриш свободата. И тогава ще дадеш простор. Обикновено казвате: „Тъгите и скърбите, знаем ги.“ Тъгуваш за живота. Да скърбиш за знанието, да тъгуваш, да скърбиш за свободата.
към беседата >>
Но този милионер, който има високо мнение за себе си, него даже ще го мързи да се наведе.
Престъпление може да има в един низш свят. Низшият свят по отношение на висшия е престъпник, но висшият свят никога не може да бъде престъпник при един низш свят. Висшият свят не може да направи престъпление. Тъй се поддържа. Възможно ли е един милионер да открадне пет стотинки?
Но този милионер, който има високо мнение за себе си, него даже ще го мързи да се наведе.
Той, като види петте стотинки, ще ги погледне и ще си замине. Онзи, бедният, ще се наведе. Онзи минава и казва: „Не си струва да се навеждам.“
към беседата >>
Трябва да знаеш, че зад тъгата, зад скръбта трябва да туриш, че иде любовта, мъдростта иде, истината иде, животът иде.
При скръбта не само, че не съм изгубил нещо, но може да тъгувам за онова, което трябва да придобия. Има една тъга, която показва, което показва онова, което трябва да придобием. Да тъгуваш за нещо, което трябва да дойде. Да тъгуваш за нещо велико. Тя, скръбта, е мощна.
Трябва да знаеш, че зад тъгата, зад скръбта трябва да туриш, че иде любовта, мъдростта иде, истината иде, животът иде.
Трябва зад скръбта да туриш живота, трябва да туриш знанието, трябва да туриш знанието, трябва да туриш свободата. И тогава ще дадеш простор. Обикновено казвате: „Тъгите и скърбите, знаем ги.“ Тъгуваш за живота. Да скърбиш за знанието, да тъгуваш, да скърбиш за свободата. Тогава вече песента, тъй като пееш, добива смисъл.
към беседата >>
Той, като види петте стотинки, ще ги погледне и ще си замине.
Низшият свят по отношение на висшия е престъпник, но висшият свят никога не може да бъде престъпник при един низш свят. Висшият свят не може да направи престъпление. Тъй се поддържа. Възможно ли е един милионер да открадне пет стотинки? Но този милионер, който има високо мнение за себе си, него даже ще го мързи да се наведе.
Той, като види петте стотинки, ще ги погледне и ще си замине.
Онзи, бедният, ще се наведе. Онзи минава и казва: „Не си струва да се навеждам.“
към беседата >>
Трябва зад скръбта да туриш живота, трябва да туриш знанието, трябва да туриш знанието, трябва да туриш свободата.
Има една тъга, която показва, което показва онова, което трябва да придобием. Да тъгуваш за нещо, което трябва да дойде. Да тъгуваш за нещо велико. Тя, скръбта, е мощна. Трябва да знаеш, че зад тъгата, зад скръбта трябва да туриш, че иде любовта, мъдростта иде, истината иде, животът иде.
Трябва зад скръбта да туриш живота, трябва да туриш знанието, трябва да туриш знанието, трябва да туриш свободата.
И тогава ще дадеш простор. Обикновено казвате: „Тъгите и скърбите, знаем ги.“ Тъгуваш за живота. Да скърбиш за знанието, да тъгуваш, да скърбиш за свободата. Тогава вече песента, тъй като пееш, добива смисъл. Подтик има, идея има.
към беседата >>
Онзи, бедният, ще се наведе.
Висшият свят не може да направи престъпление. Тъй се поддържа. Възможно ли е един милионер да открадне пет стотинки? Но този милионер, който има високо мнение за себе си, него даже ще го мързи да се наведе. Той, като види петте стотинки, ще ги погледне и ще си замине.
Онзи, бедният, ще се наведе.
Онзи минава и казва: „Не си струва да се навеждам.“
към беседата >>
И тогава ще дадеш простор.
Да тъгуваш за нещо, което трябва да дойде. Да тъгуваш за нещо велико. Тя, скръбта, е мощна. Трябва да знаеш, че зад тъгата, зад скръбта трябва да туриш, че иде любовта, мъдростта иде, истината иде, животът иде. Трябва зад скръбта да туриш живота, трябва да туриш знанието, трябва да туриш знанието, трябва да туриш свободата.
И тогава ще дадеш простор.
Обикновено казвате: „Тъгите и скърбите, знаем ги.“ Тъгуваш за живота. Да скърбиш за знанието, да тъгуваш, да скърбиш за свободата. Тогава вече песента, тъй като пееш, добива смисъл. Подтик има, идея има. Ако пееш, както обикновено се пее, то е без идея.
към беседата >>
Онзи минава и казва: „Не си струва да се навеждам.“
Тъй се поддържа. Възможно ли е един милионер да открадне пет стотинки? Но този милионер, който има високо мнение за себе си, него даже ще го мързи да се наведе. Той, като види петте стотинки, ще ги погледне и ще си замине. Онзи, бедният, ще се наведе.
Онзи минава и казва: „Не си струва да се навеждам.“
към беседата >>
Обикновено казвате: „Тъгите и скърбите, знаем ги.“ Тъгуваш за живота.
Да тъгуваш за нещо велико. Тя, скръбта, е мощна. Трябва да знаеш, че зад тъгата, зад скръбта трябва да туриш, че иде любовта, мъдростта иде, истината иде, животът иде. Трябва зад скръбта да туриш живота, трябва да туриш знанието, трябва да туриш знанието, трябва да туриш свободата. И тогава ще дадеш простор.
Обикновено казвате: „Тъгите и скърбите, знаем ги.“ Тъгуваш за живота.
Да скърбиш за знанието, да тъгуваш, да скърбиш за свободата. Тогава вече песента, тъй като пееш, добива смисъл. Подтик има, идея има. Ако пееш, както обикновено се пее, то е без идея. Като туриш живота, като туриш знанието, като туриш свободата, има за какво да тъгуваш.
към беседата >>
Да ви наведа друго сравнение.
Да ви наведа друго сравнение.
Ако вие минавате покрай хамбара на един земеделец, че видите едно зрънце жито, вие ни най-малко няма да се наведете, да вземете зрънцето. Обаче, ако дойде някоя птичка или кокошка, изведнъж ще се наведе, ще го глътне. Питам: Защо кокошката оценила житото, пък вие не сте го оценили? В дадения случай кокошката има нужда от тази храна, пък ти си се наял. Хамбарът е пълен и казваш: „С милиони има жито.“ Ти не ги цениш, понеже целият хамбар е пълен с такива зрънца.
към беседата >>
Да скърбиш за знанието, да тъгуваш, да скърбиш за свободата.
Тя, скръбта, е мощна. Трябва да знаеш, че зад тъгата, зад скръбта трябва да туриш, че иде любовта, мъдростта иде, истината иде, животът иде. Трябва зад скръбта да туриш живота, трябва да туриш знанието, трябва да туриш знанието, трябва да туриш свободата. И тогава ще дадеш простор. Обикновено казвате: „Тъгите и скърбите, знаем ги.“ Тъгуваш за живота.
Да скърбиш за знанието, да тъгуваш, да скърбиш за свободата.
Тогава вече песента, тъй като пееш, добива смисъл. Подтик има, идея има. Ако пееш, както обикновено се пее, то е без идея. Като туриш живота, като туриш знанието, като туриш свободата, има за какво да тъгуваш. Тази скръб дава динамика, динамична скръб.
към беседата >>
Ако вие минавате покрай хамбара на един земеделец, че видите едно зрънце жито, вие ни най-малко няма да се наведете, да вземете зрънцето.
Да ви наведа друго сравнение.
Ако вие минавате покрай хамбара на един земеделец, че видите едно зрънце жито, вие ни най-малко няма да се наведете, да вземете зрънцето.
Обаче, ако дойде някоя птичка или кокошка, изведнъж ще се наведе, ще го глътне. Питам: Защо кокошката оценила житото, пък вие не сте го оценили? В дадения случай кокошката има нужда от тази храна, пък ти си се наял. Хамбарът е пълен и казваш: „С милиони има жито.“ Ти не ги цениш, понеже целият хамбар е пълен с такива зрънца. Казваш: „Тия зрънца са за бедните.“ Тъй е щедростта за богатите.
към беседата >>
Тогава вече песента, тъй като пееш, добива смисъл.
Трябва да знаеш, че зад тъгата, зад скръбта трябва да туриш, че иде любовта, мъдростта иде, истината иде, животът иде. Трябва зад скръбта да туриш живота, трябва да туриш знанието, трябва да туриш знанието, трябва да туриш свободата. И тогава ще дадеш простор. Обикновено казвате: „Тъгите и скърбите, знаем ги.“ Тъгуваш за живота. Да скърбиш за знанието, да тъгуваш, да скърбиш за свободата.
Тогава вече песента, тъй като пееш, добива смисъл.
Подтик има, идея има. Ако пееш, както обикновено се пее, то е без идея. Като туриш живота, като туриш знанието, като туриш свободата, има за какво да тъгуваш. Тази скръб дава динамика, динамична скръб. Динамична скръб.
към беседата >>
Обаче, ако дойде някоя птичка или кокошка, изведнъж ще се наведе, ще го глътне.
Да ви наведа друго сравнение. Ако вие минавате покрай хамбара на един земеделец, че видите едно зрънце жито, вие ни най-малко няма да се наведете, да вземете зрънцето.
Обаче, ако дойде някоя птичка или кокошка, изведнъж ще се наведе, ще го глътне.
Питам: Защо кокошката оценила житото, пък вие не сте го оценили? В дадения случай кокошката има нужда от тази храна, пък ти си се наял. Хамбарът е пълен и казваш: „С милиони има жито.“ Ти не ги цениш, понеже целият хамбар е пълен с такива зрънца. Казваш: „Тия зрънца са за бедните.“ Тъй е щедростта за богатите. Те разсипват, че да може другите, които седят на по-низша степен от останалите, укрухи да може да си вземат.
към беседата >>
Подтик има, идея има.
Трябва зад скръбта да туриш живота, трябва да туриш знанието, трябва да туриш знанието, трябва да туриш свободата. И тогава ще дадеш простор. Обикновено казвате: „Тъгите и скърбите, знаем ги.“ Тъгуваш за живота. Да скърбиш за знанието, да тъгуваш, да скърбиш за свободата. Тогава вече песента, тъй като пееш, добива смисъл.
Подтик има, идея има.
Ако пееш, както обикновено се пее, то е без идея. Като туриш живота, като туриш знанието, като туриш свободата, има за какво да тъгуваш. Тази скръб дава динамика, динамична скръб. Динамична скръб. Тъгата и скръбта трябва да станат динамични, да дадат движение, да се превърнат в живот.
към беседата >>
Питам: Защо кокошката оценила житото, пък вие не сте го оценили?
Да ви наведа друго сравнение. Ако вие минавате покрай хамбара на един земеделец, че видите едно зрънце жито, вие ни най-малко няма да се наведете, да вземете зрънцето. Обаче, ако дойде някоя птичка или кокошка, изведнъж ще се наведе, ще го глътне.
Питам: Защо кокошката оценила житото, пък вие не сте го оценили?
В дадения случай кокошката има нужда от тази храна, пък ти си се наял. Хамбарът е пълен и казваш: „С милиони има жито.“ Ти не ги цениш, понеже целият хамбар е пълен с такива зрънца. Казваш: „Тия зрънца са за бедните.“ Тъй е щедростта за богатите. Те разсипват, че да може другите, които седят на по-низша степен от останалите, укрухи да може да си вземат.
към беседата >>
Ако пееш, както обикновено се пее, то е без идея.
И тогава ще дадеш простор. Обикновено казвате: „Тъгите и скърбите, знаем ги.“ Тъгуваш за живота. Да скърбиш за знанието, да тъгуваш, да скърбиш за свободата. Тогава вече песента, тъй като пееш, добива смисъл. Подтик има, идея има.
Ако пееш, както обикновено се пее, то е без идея.
Като туриш живота, като туриш знанието, като туриш свободата, има за какво да тъгуваш. Тази скръб дава динамика, динамична скръб. Динамична скръб. Тъгата и скръбта трябва да станат динамични, да дадат движение, да се превърнат в живот. Тъгата и скръбта, които се превръщат в живот, които се превръщат в знание, и които се превръщат в свобода, тогава човек е разбрал, тогава като пее, твори.
към беседата >>
В дадения случай кокошката има нужда от тази храна, пък ти си се наял.
Да ви наведа друго сравнение. Ако вие минавате покрай хамбара на един земеделец, че видите едно зрънце жито, вие ни най-малко няма да се наведете, да вземете зрънцето. Обаче, ако дойде някоя птичка или кокошка, изведнъж ще се наведе, ще го глътне. Питам: Защо кокошката оценила житото, пък вие не сте го оценили?
В дадения случай кокошката има нужда от тази храна, пък ти си се наял.
Хамбарът е пълен и казваш: „С милиони има жито.“ Ти не ги цениш, понеже целият хамбар е пълен с такива зрънца. Казваш: „Тия зрънца са за бедните.“ Тъй е щедростта за богатите. Те разсипват, че да може другите, които седят на по-низша степен от останалите, укрухи да може да си вземат.
към беседата >>
Като туриш живота, като туриш знанието, като туриш свободата, има за какво да тъгуваш.
Обикновено казвате: „Тъгите и скърбите, знаем ги.“ Тъгуваш за живота. Да скърбиш за знанието, да тъгуваш, да скърбиш за свободата. Тогава вече песента, тъй като пееш, добива смисъл. Подтик има, идея има. Ако пееш, както обикновено се пее, то е без идея.
Като туриш живота, като туриш знанието, като туриш свободата, има за какво да тъгуваш.
Тази скръб дава динамика, динамична скръб. Динамична скръб. Тъгата и скръбта трябва да станат динамични, да дадат движение, да се превърнат в живот. Тъгата и скръбта, които се превръщат в живот, които се превръщат в знание, и които се превръщат в свобода, тогава човек е разбрал, тогава като пее, твори.
към беседата >>
Хамбарът е пълен и казваш: „С милиони има жито.“ Ти не ги цениш, понеже целият хамбар е пълен с такива зрънца.
Да ви наведа друго сравнение. Ако вие минавате покрай хамбара на един земеделец, че видите едно зрънце жито, вие ни най-малко няма да се наведете, да вземете зрънцето. Обаче, ако дойде някоя птичка или кокошка, изведнъж ще се наведе, ще го глътне. Питам: Защо кокошката оценила житото, пък вие не сте го оценили? В дадения случай кокошката има нужда от тази храна, пък ти си се наял.
Хамбарът е пълен и казваш: „С милиони има жито.“ Ти не ги цениш, понеже целият хамбар е пълен с такива зрънца.
Казваш: „Тия зрънца са за бедните.“ Тъй е щедростта за богатите. Те разсипват, че да може другите, които седят на по-низша степен от останалите, укрухи да може да си вземат.
към беседата >>
Тази скръб дава динамика, динамична скръб.
Да скърбиш за знанието, да тъгуваш, да скърбиш за свободата. Тогава вече песента, тъй като пееш, добива смисъл. Подтик има, идея има. Ако пееш, както обикновено се пее, то е без идея. Като туриш живота, като туриш знанието, като туриш свободата, има за какво да тъгуваш.
Тази скръб дава динамика, динамична скръб.
Динамична скръб. Тъгата и скръбта трябва да станат динамични, да дадат движение, да се превърнат в живот. Тъгата и скръбта, които се превръщат в живот, които се превръщат в знание, и които се превръщат в свобода, тогава човек е разбрал, тогава като пее, твори.
към беседата >>
Казваш: „Тия зрънца са за бедните.“ Тъй е щедростта за богатите.
Ако вие минавате покрай хамбара на един земеделец, че видите едно зрънце жито, вие ни най-малко няма да се наведете, да вземете зрънцето. Обаче, ако дойде някоя птичка или кокошка, изведнъж ще се наведе, ще го глътне. Питам: Защо кокошката оценила житото, пък вие не сте го оценили? В дадения случай кокошката има нужда от тази храна, пък ти си се наял. Хамбарът е пълен и казваш: „С милиони има жито.“ Ти не ги цениш, понеже целият хамбар е пълен с такива зрънца.
Казваш: „Тия зрънца са за бедните.“ Тъй е щедростта за богатите.
Те разсипват, че да може другите, които седят на по-низша степен от останалите, укрухи да може да си вземат.
към беседата >>
Динамична скръб.
Тогава вече песента, тъй като пееш, добива смисъл. Подтик има, идея има. Ако пееш, както обикновено се пее, то е без идея. Като туриш живота, като туриш знанието, като туриш свободата, има за какво да тъгуваш. Тази скръб дава динамика, динамична скръб.
Динамична скръб.
Тъгата и скръбта трябва да станат динамични, да дадат движение, да се превърнат в живот. Тъгата и скръбта, които се превръщат в живот, които се превръщат в знание, и които се превръщат в свобода, тогава човек е разбрал, тогава като пее, твори.
към беседата >>
Те разсипват, че да може другите, които седят на по-низша степен от останалите, укрухи да може да си вземат.
Обаче, ако дойде някоя птичка или кокошка, изведнъж ще се наведе, ще го глътне. Питам: Защо кокошката оценила житото, пък вие не сте го оценили? В дадения случай кокошката има нужда от тази храна, пък ти си се наял. Хамбарът е пълен и казваш: „С милиони има жито.“ Ти не ги цениш, понеже целият хамбар е пълен с такива зрънца. Казваш: „Тия зрънца са за бедните.“ Тъй е щедростта за богатите.
Те разсипват, че да може другите, които седят на по-низша степен от останалите, укрухи да може да си вземат.
към беседата >>
Тъгата и скръбта трябва да станат динамични, да дадат движение, да се превърнат в живот.
Подтик има, идея има. Ако пееш, както обикновено се пее, то е без идея. Като туриш живота, като туриш знанието, като туриш свободата, има за какво да тъгуваш. Тази скръб дава динамика, динамична скръб. Динамична скръб.
Тъгата и скръбта трябва да станат динамични, да дадат движение, да се превърнат в живот.
Тъгата и скръбта, които се превръщат в живот, които се превръщат в знание, и които се превръщат в свобода, тогава човек е разбрал, тогава като пее, твори.
към беседата >>
Но казвам: Кой е по-умен сега, богатият или сиромахът?
Но казвам: Кой е по-умен сега, богатият или сиромахът?
В някои отношения богатият е по-умен, в други отношения бедният е по-умен. Казвам: Приложение трябва. Нас ни интересуват нещата дотолкоз, доколкото те имат приложение по отношение вътрешния наш живот. Ако всичките тия обяснения седят вън от нас, те са безпредметни, ако нямат никакво приложение. Нещата отвън имат толкоз важност, доколкото те имат приложение.
към беседата >>
Тъгата и скръбта, които се превръщат в живот, които се превръщат в знание, и които се превръщат в свобода, тогава човек е разбрал, тогава като пее, твори.
Ако пееш, както обикновено се пее, то е без идея. Като туриш живота, като туриш знанието, като туриш свободата, има за какво да тъгуваш. Тази скръб дава динамика, динамична скръб. Динамична скръб. Тъгата и скръбта трябва да станат динамични, да дадат движение, да се превърнат в живот.
Тъгата и скръбта, които се превръщат в живот, които се превръщат в знание, и които се превръщат в свобода, тогава човек е разбрал, тогава като пее, твори.
към беседата >>
– Защо нямате зададена тема?
– Защо нямате зададена тема?
Кои са причините? Защо не ви зададох тема? Ако не сте яли, защо не сте яли? По кои причини? Как ще обясните, защо не сте яли?
към беседата >>
В някои отношения богатият е по-умен, в други отношения бедният е по-умен.
Но казвам: Кой е по-умен сега, богатият или сиромахът?
В някои отношения богатият е по-умен, в други отношения бедният е по-умен.
Казвам: Приложение трябва. Нас ни интересуват нещата дотолкоз, доколкото те имат приложение по отношение вътрешния наш живот. Ако всичките тия обяснения седят вън от нас, те са безпредметни, ако нямат никакво приложение. Нещата отвън имат толкоз важност, доколкото те имат приложение. Ако външните условия съответствуват на вътрешните възможности, те са ценни; ако нямат съответствие, те не са ценни на човека.
към беседата >>
Ха сега да дойдем до „Фир-фюр-фен“.
Ха сега да дойдем до „Фир-фюр-фен“.
Тая песен почва от „ре“, но може да я изпеем от долно „сол“.
към беседата >>
Кои са причините?
– Защо нямате зададена тема?
Кои са причините?
Защо не ви зададох тема? Ако не сте яли, защо не сте яли? По кои причини? Как ще обясните, защо не сте яли? Колко причини има, когато човек е гладен?
към беседата >>
Казвам: Приложение трябва.
Но казвам: Кой е по-умен сега, богатият или сиромахът? В някои отношения богатият е по-умен, в други отношения бедният е по-умен.
Казвам: Приложение трябва.
Нас ни интересуват нещата дотолкоз, доколкото те имат приложение по отношение вътрешния наш живот. Ако всичките тия обяснения седят вън от нас, те са безпредметни, ако нямат никакво приложение. Нещата отвън имат толкоз важност, доколкото те имат приложение. Ако външните условия съответствуват на вътрешните възможности, те са ценни; ако нямат съответствие, те не са ценни на човека. Те не са свързани с нас.
към беседата >>
Тая песен почва от „ре“, но може да я изпеем от долно „сол“.
Ха сега да дойдем до „Фир-фюр-фен“.
Тая песен почва от „ре“, но може да я изпеем от долно „сол“.
към беседата >>
Защо не ви зададох тема?
– Защо нямате зададена тема? Кои са причините?
Защо не ви зададох тема?
Ако не сте яли, защо не сте яли? По кои причини? Как ще обясните, защо не сте яли? Колко причини има, когато човек е гладен? Обвиняват ви, че не сте яли, колко причини има, по които може да се определи, че не сте яли?
към беседата >>
Нас ни интересуват нещата дотолкоз, доколкото те имат приложение по отношение вътрешния наш живот.
Но казвам: Кой е по-умен сега, богатият или сиромахът? В някои отношения богатият е по-умен, в други отношения бедният е по-умен. Казвам: Приложение трябва.
Нас ни интересуват нещата дотолкоз, доколкото те имат приложение по отношение вътрешния наш живот.
Ако всичките тия обяснения седят вън от нас, те са безпредметни, ако нямат никакво приложение. Нещата отвън имат толкоз важност, доколкото те имат приложение. Ако външните условия съответствуват на вътрешните възможности, те са ценни; ако нямат съответствие, те не са ценни на човека. Те не са свързани с нас. Безпредметни са.
към беседата >>
Ако не сте яли, защо не сте яли?
– Защо нямате зададена тема? Кои са причините? Защо не ви зададох тема?
Ако не сте яли, защо не сте яли?
По кои причини? Как ще обясните, защо не сте яли? Колко причини има, когато човек е гладен? Обвиняват ви, че не сте яли, колко причини има, по които може да се определи, че не сте яли? Представете си, че яденето е едно престъпление и вие сте яли.
към беседата >>
Ако всичките тия обяснения седят вън от нас, те са безпредметни, ако нямат никакво приложение.
Но казвам: Кой е по-умен сега, богатият или сиромахът? В някои отношения богатият е по-умен, в други отношения бедният е по-умен. Казвам: Приложение трябва. Нас ни интересуват нещата дотолкоз, доколкото те имат приложение по отношение вътрешния наш живот.
Ако всичките тия обяснения седят вън от нас, те са безпредметни, ако нямат никакво приложение.
Нещата отвън имат толкоз важност, доколкото те имат приложение. Ако външните условия съответствуват на вътрешните възможности, те са ценни; ако нямат съответствие, те не са ценни на човека. Те не са свързани с нас. Безпредметни са. Запример, ако знаете да смятате, какво ще се ползувате?
към беседата >>
По кои причини?
– Защо нямате зададена тема? Кои са причините? Защо не ви зададох тема? Ако не сте яли, защо не сте яли?
По кои причини?
Как ще обясните, защо не сте яли? Колко причини има, когато човек е гладен? Обвиняват ви, че не сте яли, колко причини има, по които може да се определи, че не сте яли? Представете си, че яденето е едно престъпление и вие сте яли. Как ще се оправдаете, защо сте яли?
към беседата >>
Нещата отвън имат толкоз важност, доколкото те имат приложение.
Но казвам: Кой е по-умен сега, богатият или сиромахът? В някои отношения богатият е по-умен, в други отношения бедният е по-умен. Казвам: Приложение трябва. Нас ни интересуват нещата дотолкоз, доколкото те имат приложение по отношение вътрешния наш живот. Ако всичките тия обяснения седят вън от нас, те са безпредметни, ако нямат никакво приложение.
Нещата отвън имат толкоз важност, доколкото те имат приложение.
Ако външните условия съответствуват на вътрешните възможности, те са ценни; ако нямат съответствие, те не са ценни на човека. Те не са свързани с нас. Безпредметни са. Запример, ако знаете да смятате, какво ще се ползувате? Ако знаете да пеете, ще се ползувате, ако знаете да рисувате, ще се ползувате.
към беседата >>
Как ще обясните, защо не сте яли?
– Защо нямате зададена тема? Кои са причините? Защо не ви зададох тема? Ако не сте яли, защо не сте яли? По кои причини?
Как ще обясните, защо не сте яли?
Колко причини има, когато човек е гладен? Обвиняват ви, че не сте яли, колко причини има, по които може да се определи, че не сте яли? Представете си, че яденето е едно престъпление и вие сте яли. Как ще се оправдаете, защо сте яли? Представете си, че неяденето е престъпление, че не си ял, как ще се оправдаете?
към беседата >>
Ако външните условия съответствуват на вътрешните възможности, те са ценни; ако нямат съответствие, те не са ценни на човека.
В някои отношения богатият е по-умен, в други отношения бедният е по-умен. Казвам: Приложение трябва. Нас ни интересуват нещата дотолкоз, доколкото те имат приложение по отношение вътрешния наш живот. Ако всичките тия обяснения седят вън от нас, те са безпредметни, ако нямат никакво приложение. Нещата отвън имат толкоз важност, доколкото те имат приложение.
Ако външните условия съответствуват на вътрешните възможности, те са ценни; ако нямат съответствие, те не са ценни на човека.
Те не са свързани с нас. Безпредметни са. Запример, ако знаете да смятате, какво ще се ползувате? Ако знаете да пеете, ще се ползувате, ако знаете да рисувате, ще се ползувате. Ако сте един списател и знаете да нареждате думите, да пишете, ще се ползувате.
към беседата >>
Колко причини има, когато човек е гладен?
Кои са причините? Защо не ви зададох тема? Ако не сте яли, защо не сте яли? По кои причини? Как ще обясните, защо не сте яли?
Колко причини има, когато човек е гладен?
Обвиняват ви, че не сте яли, колко причини има, по които може да се определи, че не сте яли? Представете си, че яденето е едно престъпление и вие сте яли. Как ще се оправдаете, защо сте яли? Представете си, че неяденето е престъпление, че не си ял, как ще се оправдаете? Сега вие всинца сте престъпници, понеже не сте яли, как ще се оправдаете?
към беседата >>
Те не са свързани с нас.
Казвам: Приложение трябва. Нас ни интересуват нещата дотолкоз, доколкото те имат приложение по отношение вътрешния наш живот. Ако всичките тия обяснения седят вън от нас, те са безпредметни, ако нямат никакво приложение. Нещата отвън имат толкоз важност, доколкото те имат приложение. Ако външните условия съответствуват на вътрешните възможности, те са ценни; ако нямат съответствие, те не са ценни на човека.
Те не са свързани с нас.
Безпредметни са. Запример, ако знаете да смятате, какво ще се ползувате? Ако знаете да пеете, ще се ползувате, ако знаете да рисувате, ще се ползувате. Ако сте един списател и знаете да нареждате думите, да пишете, ще се ползувате. В разумния живот важно е как човек нарежда своите мисли.
към беседата >>
Обвиняват ви, че не сте яли, колко причини има, по които може да се определи, че не сте яли?
Защо не ви зададох тема? Ако не сте яли, защо не сте яли? По кои причини? Как ще обясните, защо не сте яли? Колко причини има, когато човек е гладен?
Обвиняват ви, че не сте яли, колко причини има, по които може да се определи, че не сте яли?
Представете си, че яденето е едно престъпление и вие сте яли. Как ще се оправдаете, защо сте яли? Представете си, че неяденето е престъпление, че не си ял, как ще се оправдаете? Сега вие всинца сте престъпници, понеже не сте яли, как ще се оправдаете? Действително, не сте яли, как ще оправдаете вашата постъпка?
към беседата >>
Безпредметни са.
Нас ни интересуват нещата дотолкоз, доколкото те имат приложение по отношение вътрешния наш живот. Ако всичките тия обяснения седят вън от нас, те са безпредметни, ако нямат никакво приложение. Нещата отвън имат толкоз важност, доколкото те имат приложение. Ако външните условия съответствуват на вътрешните възможности, те са ценни; ако нямат съответствие, те не са ценни на човека. Те не са свързани с нас.
Безпредметни са.
Запример, ако знаете да смятате, какво ще се ползувате? Ако знаете да пеете, ще се ползувате, ако знаете да рисувате, ще се ползувате. Ако сте един списател и знаете да нареждате думите, да пишете, ще се ползувате. В разумния живот важно е как човек нарежда своите мисли. В един духовен живот важно е как нареждаш своите чувства.
към беседата >>
Представете си, че яденето е едно престъпление и вие сте яли.
Ако не сте яли, защо не сте яли? По кои причини? Как ще обясните, защо не сте яли? Колко причини има, когато човек е гладен? Обвиняват ви, че не сте яли, колко причини има, по които може да се определи, че не сте яли?
Представете си, че яденето е едно престъпление и вие сте яли.
Как ще се оправдаете, защо сте яли? Представете си, че неяденето е престъпление, че не си ял, как ще се оправдаете? Сега вие всинца сте престъпници, понеже не сте яли, как ще се оправдаете? Действително, не сте яли, как ще оправдаете вашата постъпка?
към беседата >>
Запример, ако знаете да смятате, какво ще се ползувате?
Ако всичките тия обяснения седят вън от нас, те са безпредметни, ако нямат никакво приложение. Нещата отвън имат толкоз важност, доколкото те имат приложение. Ако външните условия съответствуват на вътрешните възможности, те са ценни; ако нямат съответствие, те не са ценни на човека. Те не са свързани с нас. Безпредметни са.
Запример, ако знаете да смятате, какво ще се ползувате?
Ако знаете да пеете, ще се ползувате, ако знаете да рисувате, ще се ползувате. Ако сте един списател и знаете да нареждате думите, да пишете, ще се ползувате. В разумния живот важно е как човек нарежда своите мисли. В един духовен живот важно е как нареждаш своите чувства. В един физически живот важно е как нареждаш своите постъпки.
към беседата >>
Как ще се оправдаете, защо сте яли?
По кои причини? Как ще обясните, защо не сте яли? Колко причини има, когато човек е гладен? Обвиняват ви, че не сте яли, колко причини има, по които може да се определи, че не сте яли? Представете си, че яденето е едно престъпление и вие сте яли.
Как ще се оправдаете, защо сте яли?
Представете си, че неяденето е престъпление, че не си ял, как ще се оправдаете? Сега вие всинца сте престъпници, понеже не сте яли, как ще се оправдаете? Действително, не сте яли, как ще оправдаете вашата постъпка?
към беседата >>
Ако знаете да пеете, ще се ползувате, ако знаете да рисувате, ще се ползувате.
Нещата отвън имат толкоз важност, доколкото те имат приложение. Ако външните условия съответствуват на вътрешните възможности, те са ценни; ако нямат съответствие, те не са ценни на човека. Те не са свързани с нас. Безпредметни са. Запример, ако знаете да смятате, какво ще се ползувате?
Ако знаете да пеете, ще се ползувате, ако знаете да рисувате, ще се ползувате.
Ако сте един списател и знаете да нареждате думите, да пишете, ще се ползувате. В разумния живот важно е как човек нарежда своите мисли. В един духовен живот важно е как нареждаш своите чувства. В един физически живот важно е как нареждаш своите постъпки. Във физическия свят си умен, когато знаеш как да нареждаш своите постъпки.
към беседата >>
Представете си, че неяденето е престъпление, че не си ял, как ще се оправдаете?
Как ще обясните, защо не сте яли? Колко причини има, когато човек е гладен? Обвиняват ви, че не сте яли, колко причини има, по които може да се определи, че не сте яли? Представете си, че яденето е едно престъпление и вие сте яли. Как ще се оправдаете, защо сте яли?
Представете си, че неяденето е престъпление, че не си ял, как ще се оправдаете?
Сега вие всинца сте престъпници, понеже не сте яли, как ще се оправдаете? Действително, не сте яли, как ще оправдаете вашата постъпка?
към беседата >>
Ако сте един списател и знаете да нареждате думите, да пишете, ще се ползувате.
Ако външните условия съответствуват на вътрешните възможности, те са ценни; ако нямат съответствие, те не са ценни на човека. Те не са свързани с нас. Безпредметни са. Запример, ако знаете да смятате, какво ще се ползувате? Ако знаете да пеете, ще се ползувате, ако знаете да рисувате, ще се ползувате.
Ако сте един списател и знаете да нареждате думите, да пишете, ще се ползувате.
В разумния живот важно е как човек нарежда своите мисли. В един духовен живот важно е как нареждаш своите чувства. В един физически живот важно е как нареждаш своите постъпки. Във физическия свят си умен, когато знаеш как да нареждаш своите постъпки. В духовния свят си умен, ако знаеш как да нареждаш своите чувства.
към беседата >>
Сега вие всинца сте престъпници, понеже не сте яли, как ще се оправдаете?
Колко причини има, когато човек е гладен? Обвиняват ви, че не сте яли, колко причини има, по които може да се определи, че не сте яли? Представете си, че яденето е едно престъпление и вие сте яли. Как ще се оправдаете, защо сте яли? Представете си, че неяденето е престъпление, че не си ял, как ще се оправдаете?
Сега вие всинца сте престъпници, понеже не сте яли, как ще се оправдаете?
Действително, не сте яли, как ще оправдаете вашата постъпка?
към беседата >>
В разумния живот важно е как човек нарежда своите мисли.
Те не са свързани с нас. Безпредметни са. Запример, ако знаете да смятате, какво ще се ползувате? Ако знаете да пеете, ще се ползувате, ако знаете да рисувате, ще се ползувате. Ако сте един списател и знаете да нареждате думите, да пишете, ще се ползувате.
В разумния живот важно е как човек нарежда своите мисли.
В един духовен живот важно е как нареждаш своите чувства. В един физически живот важно е как нареждаш своите постъпки. Във физическия свят си умен, когато знаеш как да нареждаш своите постъпки. В духовния свят си умен, ако знаеш как да нареждаш своите чувства. В умствения свят си умен, ако знаеш как да нареждаш своите мисли.
към беседата >>
Действително, не сте яли, как ще оправдаете вашата постъпка?
Обвиняват ви, че не сте яли, колко причини има, по които може да се определи, че не сте яли? Представете си, че яденето е едно престъпление и вие сте яли. Как ще се оправдаете, защо сте яли? Представете си, че неяденето е престъпление, че не си ял, как ще се оправдаете? Сега вие всинца сте престъпници, понеже не сте яли, как ще се оправдаете?
Действително, не сте яли, как ще оправдаете вашата постъпка?
към беседата >>
В един духовен живот важно е как нареждаш своите чувства.
Безпредметни са. Запример, ако знаете да смятате, какво ще се ползувате? Ако знаете да пеете, ще се ползувате, ако знаете да рисувате, ще се ползувате. Ако сте един списател и знаете да нареждате думите, да пишете, ще се ползувате. В разумния живот важно е как човек нарежда своите мисли.
В един духовен живот важно е как нареждаш своите чувства.
В един физически живот важно е как нареждаш своите постъпки. Във физическия свят си умен, когато знаеш как да нареждаш своите постъпки. В духовния свят си умен, ако знаеш как да нареждаш своите чувства. В умствения свят си умен, ако знаеш как да нареждаш своите мисли. Но между чувствата и мислите има една вътрешна връзка, тъй, както има връзка между топлината и светлината.
към беседата >>
Имате една точка A.
Имате една точка A.
Математиците казват, че точката е безпространствена. Как тъй тази безпространствена точка, като се движи, образува права линия, която има едно измерение. Казват, че точката е безпространствена. Тя съдържа пространството в себе си. Сега това са метафизически разсъждения.
към беседата >>
В един физически живот важно е как нареждаш своите постъпки.
Запример, ако знаете да смятате, какво ще се ползувате? Ако знаете да пеете, ще се ползувате, ако знаете да рисувате, ще се ползувате. Ако сте един списател и знаете да нареждате думите, да пишете, ще се ползувате. В разумния живот важно е как човек нарежда своите мисли. В един духовен живот важно е как нареждаш своите чувства.
В един физически живот важно е как нареждаш своите постъпки.
Във физическия свят си умен, когато знаеш как да нареждаш своите постъпки. В духовния свят си умен, ако знаеш как да нареждаш своите чувства. В умствения свят си умен, ако знаеш как да нареждаш своите мисли. Но между чувствата и мислите има една вътрешна връзка, тъй, както има връзка между топлината и светлината. Защото, ако ние имаме само светлина на земята, без топлина, тази растителност и този живот при тия условия, които съществуват, той не може да се прояви.
към беседата >>
Математиците казват, че точката е безпространствена.
Имате една точка A.
Математиците казват, че точката е безпространствена.
Как тъй тази безпространствена точка, като се движи, образува права линия, която има едно измерение. Казват, че точката е безпространствена. Тя съдържа пространството в себе си. Сега това са метафизически разсъждения. Тя съдържа пространството в себе си, понеже образува нещо, което е едно измерение.
към беседата >>
Във физическия свят си умен, когато знаеш как да нареждаш своите постъпки.
Ако знаете да пеете, ще се ползувате, ако знаете да рисувате, ще се ползувате. Ако сте един списател и знаете да нареждате думите, да пишете, ще се ползувате. В разумния живот важно е как човек нарежда своите мисли. В един духовен живот важно е как нареждаш своите чувства. В един физически живот важно е как нареждаш своите постъпки.
Във физическия свят си умен, когато знаеш как да нареждаш своите постъпки.
В духовния свят си умен, ако знаеш как да нареждаш своите чувства. В умствения свят си умен, ако знаеш как да нареждаш своите мисли. Но между чувствата и мислите има една вътрешна връзка, тъй, както има връзка между топлината и светлината. Защото, ако ние имаме само светлина на земята, без топлина, тази растителност и този живот при тия условия, които съществуват, той не може да се прояви. Значи се указва, че светлината и топлината са две форми, които се сменят, имат взаимни отношения в дадения случай.
към беседата >>
Как тъй тази безпространствена точка, като се движи, образува права линия, която има едно измерение.
Имате една точка A. Математиците казват, че точката е безпространствена.
Как тъй тази безпространствена точка, като се движи, образува права линия, която има едно измерение.
Казват, че точката е безпространствена. Тя съдържа пространството в себе си. Сега това са метафизически разсъждения. Тя съдържа пространството в себе си, понеже образува нещо, което е едно измерение. Но само като се движи образува пространство.
към беседата >>
В духовния свят си умен, ако знаеш как да нареждаш своите чувства.
Ако сте един списател и знаете да нареждате думите, да пишете, ще се ползувате. В разумния живот важно е как човек нарежда своите мисли. В един духовен живот важно е как нареждаш своите чувства. В един физически живот важно е как нареждаш своите постъпки. Във физическия свят си умен, когато знаеш как да нареждаш своите постъпки.
В духовния свят си умен, ако знаеш как да нареждаш своите чувства.
В умствения свят си умен, ако знаеш как да нареждаш своите мисли. Но между чувствата и мислите има една вътрешна връзка, тъй, както има връзка между топлината и светлината. Защото, ако ние имаме само светлина на земята, без топлина, тази растителност и този живот при тия условия, които съществуват, той не може да се прояви. Значи се указва, че светлината и топлината са две форми, които се сменят, имат взаимни отношения в дадения случай. Известна част от топлината може да се превърне в светлина.
към беседата >>
Казват, че точката е безпространствена.
Имате една точка A. Математиците казват, че точката е безпространствена. Как тъй тази безпространствена точка, като се движи, образува права линия, която има едно измерение.
Казват, че точката е безпространствена.
Тя съдържа пространството в себе си. Сега това са метафизически разсъждения. Тя съдържа пространството в себе си, понеже образува нещо, което е едно измерение. Но само като се движи образува пространство. Една точка в статическо положение не може да образува правата линия.
към беседата >>
В умствения свят си умен, ако знаеш как да нареждаш своите мисли.
В разумния живот важно е как човек нарежда своите мисли. В един духовен живот важно е как нареждаш своите чувства. В един физически живот важно е как нареждаш своите постъпки. Във физическия свят си умен, когато знаеш как да нареждаш своите постъпки. В духовния свят си умен, ако знаеш как да нареждаш своите чувства.
В умствения свят си умен, ако знаеш как да нареждаш своите мисли.
Но между чувствата и мислите има една вътрешна връзка, тъй, както има връзка между топлината и светлината. Защото, ако ние имаме само светлина на земята, без топлина, тази растителност и този живот при тия условия, които съществуват, той не може да се прояви. Значи се указва, че светлината и топлината са две форми, които се сменят, имат взаимни отношения в дадения случай. Известна част от топлината може да се превърне в светлина. При дадени условия известно количество от светлината може да се превърне в топлина.
към беседата >>
Тя съдържа пространството в себе си.
Имате една точка A. Математиците казват, че точката е безпространствена. Как тъй тази безпространствена точка, като се движи, образува права линия, която има едно измерение. Казват, че точката е безпространствена.
Тя съдържа пространството в себе си.
Сега това са метафизически разсъждения. Тя съдържа пространството в себе си, понеже образува нещо, което е едно измерение. Но само като се движи образува пространство. Една точка в статическо положение не може да образува правата линия. Тъй е и вашето престъпление.
към беседата >>
Но между чувствата и мислите има една вътрешна връзка, тъй, както има връзка между топлината и светлината.
В един духовен живот важно е как нареждаш своите чувства. В един физически живот важно е как нареждаш своите постъпки. Във физическия свят си умен, когато знаеш как да нареждаш своите постъпки. В духовния свят си умен, ако знаеш как да нареждаш своите чувства. В умствения свят си умен, ако знаеш как да нареждаш своите мисли.
Но между чувствата и мислите има една вътрешна връзка, тъй, както има връзка между топлината и светлината.
Защото, ако ние имаме само светлина на земята, без топлина, тази растителност и този живот при тия условия, които съществуват, той не може да се прояви. Значи се указва, че светлината и топлината са две форми, които се сменят, имат взаимни отношения в дадения случай. Известна част от топлината може да се превърне в светлина. При дадени условия известно количество от светлината може да се превърне в топлина. Често дисхармонията в живота произтича от това, че в някои случаи някъде има повече топлина, по-малко светлина, някъде има повече светлина и по-малко топлина.
към беседата >>
Сега това са метафизически разсъждения.
Имате една точка A. Математиците казват, че точката е безпространствена. Как тъй тази безпространствена точка, като се движи, образува права линия, която има едно измерение. Казват, че точката е безпространствена. Тя съдържа пространството в себе си.
Сега това са метафизически разсъждения.
Тя съдържа пространството в себе си, понеже образува нещо, което е едно измерение. Но само като се движи образува пространство. Една точка в статическо положение не може да образува правата линия. Тъй е и вашето престъпление. Как ще обясните, че безпространствената точка образува една линия, която има едно измерение?
към беседата >>
Защото, ако ние имаме само светлина на земята, без топлина, тази растителност и този живот при тия условия, които съществуват, той не може да се прояви.
В един физически живот важно е как нареждаш своите постъпки. Във физическия свят си умен, когато знаеш как да нареждаш своите постъпки. В духовния свят си умен, ако знаеш как да нареждаш своите чувства. В умствения свят си умен, ако знаеш как да нареждаш своите мисли. Но между чувствата и мислите има една вътрешна връзка, тъй, както има връзка между топлината и светлината.
Защото, ако ние имаме само светлина на земята, без топлина, тази растителност и този живот при тия условия, които съществуват, той не може да се прояви.
Значи се указва, че светлината и топлината са две форми, които се сменят, имат взаимни отношения в дадения случай. Известна част от топлината може да се превърне в светлина. При дадени условия известно количество от светлината може да се превърне в топлина. Често дисхармонията в живота произтича от това, че в някои случаи някъде има повече топлина, по-малко светлина, някъде има повече светлина и по-малко топлина. Тогава имаме една форма: Някъде имаме повече топлина, тъмнината е вътре.
към беседата >>
Тя съдържа пространството в себе си, понеже образува нещо, което е едно измерение.
Математиците казват, че точката е безпространствена. Как тъй тази безпространствена точка, като се движи, образува права линия, която има едно измерение. Казват, че точката е безпространствена. Тя съдържа пространството в себе си. Сега това са метафизически разсъждения.
Тя съдържа пространството в себе си, понеже образува нещо, което е едно измерение.
Но само като се движи образува пространство. Една точка в статическо положение не може да образува правата линия. Тъй е и вашето престъпление. Как ще обясните, че безпространствената точка образува една линия, която има едно измерение?
към беседата >>
Значи се указва, че светлината и топлината са две форми, които се сменят, имат взаимни отношения в дадения случай.
Във физическия свят си умен, когато знаеш как да нареждаш своите постъпки. В духовния свят си умен, ако знаеш как да нареждаш своите чувства. В умствения свят си умен, ако знаеш как да нареждаш своите мисли. Но между чувствата и мислите има една вътрешна връзка, тъй, както има връзка между топлината и светлината. Защото, ако ние имаме само светлина на земята, без топлина, тази растителност и този живот при тия условия, които съществуват, той не може да се прояви.
Значи се указва, че светлината и топлината са две форми, които се сменят, имат взаимни отношения в дадения случай.
Известна част от топлината може да се превърне в светлина. При дадени условия известно количество от светлината може да се превърне в топлина. Често дисхармонията в живота произтича от това, че в някои случаи някъде има повече топлина, по-малко светлина, някъде има повече светлина и по-малко топлина. Тогава имаме една форма: Някъде имаме повече топлина, тъмнината е вътре. Когато светлината е свързана с чувствата и тогава има едно противоречие.
към беседата >>
Но само като се движи образува пространство.
Как тъй тази безпространствена точка, като се движи, образува права линия, която има едно измерение. Казват, че точката е безпространствена. Тя съдържа пространството в себе си. Сега това са метафизически разсъждения. Тя съдържа пространството в себе си, понеже образува нещо, което е едно измерение.
Но само като се движи образува пространство.
Една точка в статическо положение не може да образува правата линия. Тъй е и вашето престъпление. Как ще обясните, че безпространствената точка образува една линия, която има едно измерение?
към беседата >>
Известна част от топлината може да се превърне в светлина.
В духовния свят си умен, ако знаеш как да нареждаш своите чувства. В умствения свят си умен, ако знаеш как да нареждаш своите мисли. Но между чувствата и мислите има една вътрешна връзка, тъй, както има връзка между топлината и светлината. Защото, ако ние имаме само светлина на земята, без топлина, тази растителност и този живот при тия условия, които съществуват, той не може да се прояви. Значи се указва, че светлината и топлината са две форми, които се сменят, имат взаимни отношения в дадения случай.
Известна част от топлината може да се превърне в светлина.
При дадени условия известно количество от светлината може да се превърне в топлина. Често дисхармонията в живота произтича от това, че в някои случаи някъде има повече топлина, по-малко светлина, някъде има повече светлина и по-малко топлина. Тогава имаме една форма: Някъде имаме повече топлина, тъмнината е вътре. Когато светлината е свързана с чувствата и тогава има едно противоречие. Сега допуснете, че вие имате пред вас една хубава ябълка, имате желание да ядете, но нямате уста.
към беседата >>
Една точка в статическо положение не може да образува правата линия.
Казват, че точката е безпространствена. Тя съдържа пространството в себе си. Сега това са метафизически разсъждения. Тя съдържа пространството в себе си, понеже образува нещо, което е едно измерение. Но само като се движи образува пространство.
Една точка в статическо положение не може да образува правата линия.
Тъй е и вашето престъпление. Как ще обясните, че безпространствената точка образува една линия, която има едно измерение?
към беседата >>
При дадени условия известно количество от светлината може да се превърне в топлина.
В умствения свят си умен, ако знаеш как да нареждаш своите мисли. Но между чувствата и мислите има една вътрешна връзка, тъй, както има връзка между топлината и светлината. Защото, ако ние имаме само светлина на земята, без топлина, тази растителност и този живот при тия условия, които съществуват, той не може да се прояви. Значи се указва, че светлината и топлината са две форми, които се сменят, имат взаимни отношения в дадения случай. Известна част от топлината може да се превърне в светлина.
При дадени условия известно количество от светлината може да се превърне в топлина.
Често дисхармонията в живота произтича от това, че в някои случаи някъде има повече топлина, по-малко светлина, някъде има повече светлина и по-малко топлина. Тогава имаме една форма: Някъде имаме повече топлина, тъмнината е вътре. Когато светлината е свързана с чувствата и тогава има едно противоречие. Сега допуснете, че вие имате пред вас една хубава ябълка, имате желание да ядете, но нямате уста. Устата ви е зашита, устата ви е свързана.
към беседата >>
Тъй е и вашето престъпление.
Тя съдържа пространството в себе си. Сега това са метафизически разсъждения. Тя съдържа пространството в себе си, понеже образува нещо, което е едно измерение. Но само като се движи образува пространство. Една точка в статическо положение не може да образува правата линия.
Тъй е и вашето престъпление.
Как ще обясните, че безпространствената точка образува една линия, която има едно измерение?
към беседата >>
Често дисхармонията в живота произтича от това, че в някои случаи някъде има повече топлина, по-малко светлина, някъде има повече светлина и по-малко топлина.
Но между чувствата и мислите има една вътрешна връзка, тъй, както има връзка между топлината и светлината. Защото, ако ние имаме само светлина на земята, без топлина, тази растителност и този живот при тия условия, които съществуват, той не може да се прояви. Значи се указва, че светлината и топлината са две форми, които се сменят, имат взаимни отношения в дадения случай. Известна част от топлината може да се превърне в светлина. При дадени условия известно количество от светлината може да се превърне в топлина.
Често дисхармонията в живота произтича от това, че в някои случаи някъде има повече топлина, по-малко светлина, някъде има повече светлина и по-малко топлина.
Тогава имаме една форма: Някъде имаме повече топлина, тъмнината е вътре. Когато светлината е свързана с чувствата и тогава има едно противоречие. Сега допуснете, че вие имате пред вас една хубава ябълка, имате желание да ядете, но нямате уста. Устата ви е зашита, устата ви е свързана. Имате желание да ядете, но и ръцете ви са свързани.
към беседата >>
Как ще обясните, че безпространствената точка образува една линия, която има едно измерение?
Сега това са метафизически разсъждения. Тя съдържа пространството в себе си, понеже образува нещо, което е едно измерение. Но само като се движи образува пространство. Една точка в статическо положение не може да образува правата линия. Тъй е и вашето престъпление.
Как ще обясните, че безпространствената точка образува една линия, която има едно измерение?
към беседата >>
Тогава имаме една форма: Някъде имаме повече топлина, тъмнината е вътре.
Защото, ако ние имаме само светлина на земята, без топлина, тази растителност и този живот при тия условия, които съществуват, той не може да се прояви. Значи се указва, че светлината и топлината са две форми, които се сменят, имат взаимни отношения в дадения случай. Известна част от топлината може да се превърне в светлина. При дадени условия известно количество от светлината може да се превърне в топлина. Често дисхармонията в живота произтича от това, че в някои случаи някъде има повече топлина, по-малко светлина, някъде има повече светлина и по-малко топлина.
Тогава имаме една форма: Някъде имаме повече топлина, тъмнината е вътре.
Когато светлината е свързана с чувствата и тогава има едно противоречие. Сега допуснете, че вие имате пред вас една хубава ябълка, имате желание да ядете, но нямате уста. Устата ви е зашита, устата ви е свързана. Имате желание да ядете, но и ръцете ви са свързани. Имате желание да вземете тази ябълка, но нямате условие да я вземете.
към беседата >>
Та вие не сте яли.
Та вие не сте яли.
Неяденето е едно престъпление. Но такъв закон съществува ли в света? Овцата, като пасе трева, е на място. Вълкът, като изяде овцата, не е на място, считат го виновен. Овцата, като яде трева, не я считат виновна.
към беседата >>
Когато светлината е свързана с чувствата и тогава има едно противоречие.
Значи се указва, че светлината и топлината са две форми, които се сменят, имат взаимни отношения в дадения случай. Известна част от топлината може да се превърне в светлина. При дадени условия известно количество от светлината може да се превърне в топлина. Често дисхармонията в живота произтича от това, че в някои случаи някъде има повече топлина, по-малко светлина, някъде има повече светлина и по-малко топлина. Тогава имаме една форма: Някъде имаме повече топлина, тъмнината е вътре.
Когато светлината е свързана с чувствата и тогава има едно противоречие.
Сега допуснете, че вие имате пред вас една хубава ябълка, имате желание да ядете, но нямате уста. Устата ви е зашита, устата ви е свързана. Имате желание да ядете, но и ръцете ви са свързани. Имате желание да вземете тази ябълка, но нямате условие да я вземете. Тогава, какво ще запитвате?
към беседата >>
Неяденето е едно престъпление.
Та вие не сте яли.
Неяденето е едно престъпление.
Но такъв закон съществува ли в света? Овцата, като пасе трева, е на място. Вълкът, като изяде овцата, не е на място, считат го виновен. Овцата, като яде трева, не я считат виновна. Вълкът, като седне да яде една овца, го считат за виновен.
към беседата >>
Сега допуснете, че вие имате пред вас една хубава ябълка, имате желание да ядете, но нямате уста.
Известна част от топлината може да се превърне в светлина. При дадени условия известно количество от светлината може да се превърне в топлина. Често дисхармонията в живота произтича от това, че в някои случаи някъде има повече топлина, по-малко светлина, някъде има повече светлина и по-малко топлина. Тогава имаме една форма: Някъде имаме повече топлина, тъмнината е вътре. Когато светлината е свързана с чувствата и тогава има едно противоречие.
Сега допуснете, че вие имате пред вас една хубава ябълка, имате желание да ядете, но нямате уста.
Устата ви е зашита, устата ви е свързана. Имате желание да ядете, но и ръцете ви са свързани. Имате желание да вземете тази ябълка, но нямате условие да я вземете. Тогава, какво ще запитвате? – Ще се яви във вас едно мъчение как това нещо да бъде непостижимо.
към беседата >>
Но такъв закон съществува ли в света?
Та вие не сте яли. Неяденето е едно престъпление.
Но такъв закон съществува ли в света?
Овцата, като пасе трева, е на място. Вълкът, като изяде овцата, не е на място, считат го виновен. Овцата, като яде трева, не я считат виновна. Вълкът, като седне да яде една овца, го считат за виновен. Кои са мотивите, с които се обвинява вълка, че е виновен?
към беседата >>
Устата ви е зашита, устата ви е свързана.
При дадени условия известно количество от светлината може да се превърне в топлина. Често дисхармонията в живота произтича от това, че в някои случаи някъде има повече топлина, по-малко светлина, някъде има повече светлина и по-малко топлина. Тогава имаме една форма: Някъде имаме повече топлина, тъмнината е вътре. Когато светлината е свързана с чувствата и тогава има едно противоречие. Сега допуснете, че вие имате пред вас една хубава ябълка, имате желание да ядете, но нямате уста.
Устата ви е зашита, устата ви е свързана.
Имате желание да ядете, но и ръцете ви са свързани. Имате желание да вземете тази ябълка, но нямате условие да я вземете. Тогава, какво ще запитвате? – Ще се яви във вас едно мъчение как това нещо да бъде непостижимо. Представете си другото положение, че имате възможност да вземете ябълката.
към беседата >>
Овцата, като пасе трева, е на място.
Та вие не сте яли. Неяденето е едно престъпление. Но такъв закон съществува ли в света?
Овцата, като пасе трева, е на място.
Вълкът, като изяде овцата, не е на място, считат го виновен. Овцата, като яде трева, не я считат виновна. Вълкът, като седне да яде една овца, го считат за виновен. Кои са мотивите, с които се обвинява вълка, че е виновен? Вълкът е виновен в това, че той изял храната на овцата.
към беседата >>
Имате желание да ядете, но и ръцете ви са свързани.
Често дисхармонията в живота произтича от това, че в някои случаи някъде има повече топлина, по-малко светлина, някъде има повече светлина и по-малко топлина. Тогава имаме една форма: Някъде имаме повече топлина, тъмнината е вътре. Когато светлината е свързана с чувствата и тогава има едно противоречие. Сега допуснете, че вие имате пред вас една хубава ябълка, имате желание да ядете, но нямате уста. Устата ви е зашита, устата ви е свързана.
Имате желание да ядете, но и ръцете ви са свързани.
Имате желание да вземете тази ябълка, но нямате условие да я вземете. Тогава, какво ще запитвате? – Ще се яви във вас едно мъчение как това нещо да бъде непостижимо. Представете си другото положение, че имате възможност да вземете ябълката. Ръцете ви са готови да постигнете желанието, пък ви държат отговорни.
към беседата >>
Вълкът, като изяде овцата, не е на място, считат го виновен.
Та вие не сте яли. Неяденето е едно престъпление. Но такъв закон съществува ли в света? Овцата, като пасе трева, е на място.
Вълкът, като изяде овцата, не е на място, считат го виновен.
Овцата, като яде трева, не я считат виновна. Вълкът, като седне да яде една овца, го считат за виновен. Кои са мотивите, с които се обвинява вълка, че е виновен? Вълкът е виновен в това, че той изял храната на овцата. Понеже тя като си събирала храната – овцете до известна (степен) спадат към преживните животни – след като си събрала храната, за да я обработи, вълкът взел, че я задигнал.
към беседата >>
Имате желание да вземете тази ябълка, но нямате условие да я вземете.
Тогава имаме една форма: Някъде имаме повече топлина, тъмнината е вътре. Когато светлината е свързана с чувствата и тогава има едно противоречие. Сега допуснете, че вие имате пред вас една хубава ябълка, имате желание да ядете, но нямате уста. Устата ви е зашита, устата ви е свързана. Имате желание да ядете, но и ръцете ви са свързани.
Имате желание да вземете тази ябълка, но нямате условие да я вземете.
Тогава, какво ще запитвате? – Ще се яви във вас едно мъчение как това нещо да бъде непостижимо. Представете си другото положение, че имате възможност да вземете ябълката. Ръцете ви са готови да постигнете желанието, пък ви държат отговорни. В първия случай не правите престъпление, но вие се мъчите, казвате: „Как тъй аз да не бъда свободен?
към беседата >>
Овцата, като яде трева, не я считат виновна.
Та вие не сте яли. Неяденето е едно престъпление. Но такъв закон съществува ли в света? Овцата, като пасе трева, е на място. Вълкът, като изяде овцата, не е на място, считат го виновен.
Овцата, като яде трева, не я считат виновна.
Вълкът, като седне да яде една овца, го считат за виновен. Кои са мотивите, с които се обвинява вълка, че е виновен? Вълкът е виновен в това, че той изял храната на овцата. Понеже тя като си събирала храната – овцете до известна (степен) спадат към преживните животни – след като си събрала храната, за да я обработи, вълкът взел, че я задигнал. В това е вината му.
към беседата >>
Тогава, какво ще запитвате?
Когато светлината е свързана с чувствата и тогава има едно противоречие. Сега допуснете, че вие имате пред вас една хубава ябълка, имате желание да ядете, но нямате уста. Устата ви е зашита, устата ви е свързана. Имате желание да ядете, но и ръцете ви са свързани. Имате желание да вземете тази ябълка, но нямате условие да я вземете.
Тогава, какво ще запитвате?
– Ще се яви във вас едно мъчение как това нещо да бъде непостижимо. Представете си другото положение, че имате възможност да вземете ябълката. Ръцете ви са готови да постигнете желанието, пък ви държат отговорни. В първия случай не правите престъпление, но вие се мъчите, казвате: „Как тъй аз да не бъда свободен? Туй, което виждам, което имам желание да взема, как да не мога да го постигна?
към беседата >>
Вълкът, като седне да яде една овца, го считат за виновен.
Неяденето е едно престъпление. Но такъв закон съществува ли в света? Овцата, като пасе трева, е на място. Вълкът, като изяде овцата, не е на място, считат го виновен. Овцата, като яде трева, не я считат виновна.
Вълкът, като седне да яде една овца, го считат за виновен.
Кои са мотивите, с които се обвинява вълка, че е виновен? Вълкът е виновен в това, че той изял храната на овцата. Понеже тя като си събирала храната – овцете до известна (степен) спадат към преживните животни – след като си събрала храната, за да я обработи, вълкът взел, че я задигнал. В това е вината му. Нарушил правилото на овцата. Т.е.
към беседата >>
– Ще се яви във вас едно мъчение как това нещо да бъде непостижимо.
Сега допуснете, че вие имате пред вас една хубава ябълка, имате желание да ядете, но нямате уста. Устата ви е зашита, устата ви е свързана. Имате желание да ядете, но и ръцете ви са свързани. Имате желание да вземете тази ябълка, но нямате условие да я вземете. Тогава, какво ще запитвате?
– Ще се яви във вас едно мъчение как това нещо да бъде непостижимо.
Представете си другото положение, че имате възможност да вземете ябълката. Ръцете ви са готови да постигнете желанието, пък ви държат отговорни. В първия случай не правите престъпление, но вие се мъчите, казвате: „Как тъй аз да не бъда свободен? Туй, което виждам, което имам желание да взема, как да не мога да го постигна? “ Мъчиш се в себе си.
към беседата >>
Кои са мотивите, с които се обвинява вълка, че е виновен?
Но такъв закон съществува ли в света? Овцата, като пасе трева, е на място. Вълкът, като изяде овцата, не е на място, считат го виновен. Овцата, като яде трева, не я считат виновна. Вълкът, като седне да яде една овца, го считат за виновен.
Кои са мотивите, с които се обвинява вълка, че е виновен?
Вълкът е виновен в това, че той изял храната на овцата. Понеже тя като си събирала храната – овцете до известна (степен) спадат към преживните животни – след като си събрала храната, за да я обработи, вълкът взел, че я задигнал. В това е вината му. Нарушил правилото на овцата. Т.е. в природата, когато едно същество яде друго същество, няма право да се намеси в неговото ядене, да му вземе яденето.
към беседата >>
Представете си другото положение, че имате възможност да вземете ябълката.
Устата ви е зашита, устата ви е свързана. Имате желание да ядете, но и ръцете ви са свързани. Имате желание да вземете тази ябълка, но нямате условие да я вземете. Тогава, какво ще запитвате? – Ще се яви във вас едно мъчение как това нещо да бъде непостижимо.
Представете си другото положение, че имате възможност да вземете ябълката.
Ръцете ви са готови да постигнете желанието, пък ви държат отговорни. В първия случай не правите престъпление, но вие се мъчите, казвате: „Как тъй аз да не бъда свободен? Туй, което виждам, което имам желание да взема, как да не мога да го постигна? “ Мъчиш се в себе си. Отвън имате препятствие.
към беседата >>
Вълкът е виновен в това, че той изял храната на овцата.
Овцата, като пасе трева, е на място. Вълкът, като изяде овцата, не е на място, считат го виновен. Овцата, като яде трева, не я считат виновна. Вълкът, като седне да яде една овца, го считат за виновен. Кои са мотивите, с които се обвинява вълка, че е виновен?
Вълкът е виновен в това, че той изял храната на овцата.
Понеже тя като си събирала храната – овцете до известна (степен) спадат към преживните животни – след като си събрала храната, за да я обработи, вълкът взел, че я задигнал. В това е вината му. Нарушил правилото на овцата. Т.е. в природата, когато едно същество яде друго същество, няма право да се намеси в неговото ядене, да му вземе яденето. Такова право никое същество няма – да взема храната на друго.
към беседата >>
Ръцете ви са готови да постигнете желанието, пък ви държат отговорни.
Имате желание да ядете, но и ръцете ви са свързани. Имате желание да вземете тази ябълка, но нямате условие да я вземете. Тогава, какво ще запитвате? – Ще се яви във вас едно мъчение как това нещо да бъде непостижимо. Представете си другото положение, че имате възможност да вземете ябълката.
Ръцете ви са готови да постигнете желанието, пък ви държат отговорни.
В първия случай не правите престъпление, но вие се мъчите, казвате: „Как тъй аз да не бъда свободен? Туй, което виждам, което имам желание да взема, как да не мога да го постигна? “ Мъчиш се в себе си. Отвън имате препятствие. Във втория случай вас ви е дадена възможността да вземете плода, но ви държат отговорен, отвън ви държат отговорен.
към беседата >>
Понеже тя като си събирала храната – овцете до известна (степен) спадат към преживните животни – след като си събрала храната, за да я обработи, вълкът взел, че я задигнал.
Вълкът, като изяде овцата, не е на място, считат го виновен. Овцата, като яде трева, не я считат виновна. Вълкът, като седне да яде една овца, го считат за виновен. Кои са мотивите, с които се обвинява вълка, че е виновен? Вълкът е виновен в това, че той изял храната на овцата.
Понеже тя като си събирала храната – овцете до известна (степен) спадат към преживните животни – след като си събрала храната, за да я обработи, вълкът взел, че я задигнал.
В това е вината му. Нарушил правилото на овцата. Т.е. в природата, когато едно същество яде друго същество, няма право да се намеси в неговото ядене, да му вземе яденето. Такова право никое същество няма – да взема храната на друго. Ако вземе храната на друго същество, то вече е нарушило закона.
към беседата >>
В първия случай не правите престъпление, но вие се мъчите, казвате: „Как тъй аз да не бъда свободен?
Имате желание да вземете тази ябълка, но нямате условие да я вземете. Тогава, какво ще запитвате? – Ще се яви във вас едно мъчение как това нещо да бъде непостижимо. Представете си другото положение, че имате възможност да вземете ябълката. Ръцете ви са готови да постигнете желанието, пък ви държат отговорни.
В първия случай не правите престъпление, но вие се мъчите, казвате: „Как тъй аз да не бъда свободен?
Туй, което виждам, което имам желание да взема, как да не мога да го постигна? “ Мъчиш се в себе си. Отвън имате препятствие. Във втория случай вас ви е дадена възможността да вземете плода, но ви държат отговорен, отвън ви държат отговорен. В първия случай отвътре се измъчвате, във втория – отвън се мъчите.
към беседата >>
В това е вината му.
Овцата, като яде трева, не я считат виновна. Вълкът, като седне да яде една овца, го считат за виновен. Кои са мотивите, с които се обвинява вълка, че е виновен? Вълкът е виновен в това, че той изял храната на овцата. Понеже тя като си събирала храната – овцете до известна (степен) спадат към преживните животни – след като си събрала храната, за да я обработи, вълкът взел, че я задигнал.
В това е вината му.
Нарушил правилото на овцата. Т.е. в природата, когато едно същество яде друго същество, няма право да се намеси в неговото ядене, да му вземе яденето. Такова право никое същество няма – да взема храната на друго. Ако вземе храната на друго същество, то вече е нарушило закона. Този вълк образувал статическо положение.
към беседата >>
Туй, което виждам, което имам желание да взема, как да не мога да го постигна?
Тогава, какво ще запитвате? – Ще се яви във вас едно мъчение как това нещо да бъде непостижимо. Представете си другото положение, че имате възможност да вземете ябълката. Ръцете ви са готови да постигнете желанието, пък ви държат отговорни. В първия случай не правите престъпление, но вие се мъчите, казвате: „Как тъй аз да не бъда свободен?
Туй, което виждам, което имам желание да взема, как да не мога да го постигна?
“ Мъчиш се в себе си. Отвън имате препятствие. Във втория случай вас ви е дадена възможността да вземете плода, но ви държат отговорен, отвън ви държат отговорен. В първия случай отвътре се измъчвате, във втория – отвън се мъчите. Кое е по-хубаво?
към беседата >>
Нарушил правилото на овцата. Т.е.
Вълкът, като седне да яде една овца, го считат за виновен. Кои са мотивите, с които се обвинява вълка, че е виновен? Вълкът е виновен в това, че той изял храната на овцата. Понеже тя като си събирала храната – овцете до известна (степен) спадат към преживните животни – след като си събрала храната, за да я обработи, вълкът взел, че я задигнал. В това е вината му.
Нарушил правилото на овцата. Т.е.
в природата, когато едно същество яде друго същество, няма право да се намеси в неговото ядене, да му вземе яденето. Такова право никое същество няма – да взема храната на друго. Ако вземе храната на друго същество, то вече е нарушило закона. Този вълк образувал статическо положение.
към беседата >>
“ Мъчиш се в себе си.
– Ще се яви във вас едно мъчение как това нещо да бъде непостижимо. Представете си другото положение, че имате възможност да вземете ябълката. Ръцете ви са готови да постигнете желанието, пък ви държат отговорни. В първия случай не правите престъпление, но вие се мъчите, казвате: „Как тъй аз да не бъда свободен? Туй, което виждам, което имам желание да взема, как да не мога да го постигна?
“ Мъчиш се в себе си.
Отвън имате препятствие. Във втория случай вас ви е дадена възможността да вземете плода, но ви държат отговорен, отвън ви държат отговорен. В първия случай отвътре се измъчвате, във втория – отвън се мъчите. Кое е по-хубаво? Мъчението отвън ли да бъде или отвътре да бъде?
към беседата >>
в природата, когато едно същество яде друго същество, няма право да се намеси в неговото ядене, да му вземе яденето.
Кои са мотивите, с които се обвинява вълка, че е виновен? Вълкът е виновен в това, че той изял храната на овцата. Понеже тя като си събирала храната – овцете до известна (степен) спадат към преживните животни – след като си събрала храната, за да я обработи, вълкът взел, че я задигнал. В това е вината му. Нарушил правилото на овцата. Т.е.
в природата, когато едно същество яде друго същество, няма право да се намеси в неговото ядене, да му вземе яденето.
Такова право никое същество няма – да взема храната на друго. Ако вземе храната на друго същество, то вече е нарушило закона. Този вълк образувал статическо положение.
към беседата >>
Отвън имате препятствие.
Представете си другото положение, че имате възможност да вземете ябълката. Ръцете ви са готови да постигнете желанието, пък ви държат отговорни. В първия случай не правите престъпление, но вие се мъчите, казвате: „Как тъй аз да не бъда свободен? Туй, което виждам, което имам желание да взема, как да не мога да го постигна? “ Мъчиш се в себе си.
Отвън имате препятствие.
Във втория случай вас ви е дадена възможността да вземете плода, но ви държат отговорен, отвън ви държат отговорен. В първия случай отвътре се измъчвате, във втория – отвън се мъчите. Кое е по-хубаво? Мъчението отвън ли да бъде или отвътре да бъде? Защото то е неизбежно.
към беседата >>
Такова право никое същество няма – да взема храната на друго.
Вълкът е виновен в това, че той изял храната на овцата. Понеже тя като си събирала храната – овцете до известна (степен) спадат към преживните животни – след като си събрала храната, за да я обработи, вълкът взел, че я задигнал. В това е вината му. Нарушил правилото на овцата. Т.е. в природата, когато едно същество яде друго същество, няма право да се намеси в неговото ядене, да му вземе яденето.
Такова право никое същество няма – да взема храната на друго.
Ако вземе храната на друго същество, то вече е нарушило закона. Този вълк образувал статическо положение.
към беседата >>
Във втория случай вас ви е дадена възможността да вземете плода, но ви държат отговорен, отвън ви държат отговорен.
Ръцете ви са готови да постигнете желанието, пък ви държат отговорни. В първия случай не правите престъпление, но вие се мъчите, казвате: „Как тъй аз да не бъда свободен? Туй, което виждам, което имам желание да взема, как да не мога да го постигна? “ Мъчиш се в себе си. Отвън имате препятствие.
Във втория случай вас ви е дадена възможността да вземете плода, но ви държат отговорен, отвън ви държат отговорен.
В първия случай отвътре се измъчвате, във втория – отвън се мъчите. Кое е по-хубаво? Мъчението отвън ли да бъде или отвътре да бъде? Защото то е неизбежно. Има и друго положение, може да не се мъчиш, но тогава трябва да напуснеш съзнанието си.
към беседата >>
Ако вземе храната на друго същество, то вече е нарушило закона.
Понеже тя като си събирала храната – овцете до известна (степен) спадат към преживните животни – след като си събрала храната, за да я обработи, вълкът взел, че я задигнал. В това е вината му. Нарушил правилото на овцата. Т.е. в природата, когато едно същество яде друго същество, няма право да се намеси в неговото ядене, да му вземе яденето. Такова право никое същество няма – да взема храната на друго.
Ако вземе храната на друго същество, то вече е нарушило закона.
Този вълк образувал статическо положение.
към беседата >>
В първия случай отвътре се измъчвате, във втория – отвън се мъчите.
В първия случай не правите престъпление, но вие се мъчите, казвате: „Как тъй аз да не бъда свободен? Туй, което виждам, което имам желание да взема, как да не мога да го постигна? “ Мъчиш се в себе си. Отвън имате препятствие. Във втория случай вас ви е дадена възможността да вземете плода, но ви държат отговорен, отвън ви държат отговорен.
В първия случай отвътре се измъчвате, във втория – отвън се мъчите.
Кое е по-хубаво? Мъчението отвън ли да бъде или отвътре да бъде? Защото то е неизбежно. Има и друго положение, може да не се мъчиш, но тогава трябва да напуснеш съзнанието си.
към беседата >>
Този вълк образувал статическо положение.
В това е вината му. Нарушил правилото на овцата. Т.е. в природата, когато едно същество яде друго същество, няма право да се намеси в неговото ядене, да му вземе яденето. Такова право никое същество няма – да взема храната на друго. Ако вземе храната на друго същество, то вече е нарушило закона.
Този вълк образувал статическо положение.
към беседата >>
Кое е по-хубаво?
Туй, което виждам, което имам желание да взема, как да не мога да го постигна? “ Мъчиш се в себе си. Отвън имате препятствие. Във втория случай вас ви е дадена възможността да вземете плода, но ви държат отговорен, отвън ви държат отговорен. В първия случай отвътре се измъчвате, във втория – отвън се мъчите.
Кое е по-хубаво?
Мъчението отвън ли да бъде или отвътре да бъде? Защото то е неизбежно. Има и друго положение, може да не се мъчиш, но тогава трябва да напуснеш съзнанието си.
към беседата >>
Добре, представете си сега, че в една широка поляна, както нашата черна дъска, две линии се движат.
Добре, представете си сега, че в една широка поляна, както нашата черна дъска, две линии се движат.
Да кажем, линията A и линията B (Фиг. 1). Представете си, че това са два автомобила, автомобилът A и автомобилът B. Тия автомобили нямат еднаква скорост. Единият се движи по-бързо, има по-голяма скорост, другият има по-малка скорост. Представете си, че двата се движат в едно и също направление.
към беседата >>
Мъчението отвън ли да бъде или отвътре да бъде?
“ Мъчиш се в себе си. Отвън имате препятствие. Във втория случай вас ви е дадена възможността да вземете плода, но ви държат отговорен, отвън ви държат отговорен. В първия случай отвътре се измъчвате, във втория – отвън се мъчите. Кое е по-хубаво?
Мъчението отвън ли да бъде или отвътре да бъде?
Защото то е неизбежно. Има и друго положение, може да не се мъчиш, но тогава трябва да напуснеш съзнанието си.
към беседата >>
Да кажем, линията A и линията B (Фиг. 1).
Добре, представете си сега, че в една широка поляна, както нашата черна дъска, две линии се движат.
Да кажем, линията A и линията B (Фиг. 1).
Представете си, че това са два автомобила, автомобилът A и автомобилът B. Тия автомобили нямат еднаква скорост. Единият се движи по-бързо, има по-голяма скорост, другият има по-малка скорост. Представете си, че двата се движат в едно и също направление. A има по-малка скорост и тръгнал по-напред, B има по-голяма скорост, но и той се движи по линията, по която се движи A.
към беседата >>
Защото то е неизбежно.
Отвън имате препятствие. Във втория случай вас ви е дадена възможността да вземете плода, но ви държат отговорен, отвън ви държат отговорен. В първия случай отвътре се измъчвате, във втория – отвън се мъчите. Кое е по-хубаво? Мъчението отвън ли да бъде или отвътре да бъде?
Защото то е неизбежно.
Има и друго положение, може да не се мъчиш, но тогава трябва да напуснеш съзнанието си.
към беседата >>
Представете си, че това са два автомобила, автомобилът A и автомобилът B.
Добре, представете си сега, че в една широка поляна, както нашата черна дъска, две линии се движат. Да кажем, линията A и линията B (Фиг. 1).
Представете си, че това са два автомобила, автомобилът A и автомобилът B.
Тия автомобили нямат еднаква скорост. Единият се движи по-бързо, има по-голяма скорост, другият има по-малка скорост. Представете си, че двата се движат в едно и също направление. A има по-малка скорост и тръгнал по-напред, B има по-голяма скорост, но и той се движи по линията, по която се движи A. В своята бързина настига го, блъска го.
към беседата >>
Има и друго положение, може да не се мъчиш, но тогава трябва да напуснеш съзнанието си.
Във втория случай вас ви е дадена възможността да вземете плода, но ви държат отговорен, отвън ви държат отговорен. В първия случай отвътре се измъчвате, във втория – отвън се мъчите. Кое е по-хубаво? Мъчението отвън ли да бъде или отвътре да бъде? Защото то е неизбежно.
Има и друго положение, може да не се мъчиш, но тогава трябва да напуснеш съзнанието си.
към беседата >>
Тия автомобили нямат еднаква скорост.
Добре, представете си сега, че в една широка поляна, както нашата черна дъска, две линии се движат. Да кажем, линията A и линията B (Фиг. 1). Представете си, че това са два автомобила, автомобилът A и автомобилът B.
Тия автомобили нямат еднаква скорост.
Единият се движи по-бързо, има по-голяма скорост, другият има по-малка скорост. Представете си, че двата се движат в едно и също направление. A има по-малка скорост и тръгнал по-напред, B има по-голяма скорост, но и той се движи по линията, по която се движи A. В своята бързина настига го, блъска го. Като го настигне и го блъсне, де седи сега престъплението?
към беседата >>
Щом говорим за светлината, разбираме пробуждане на човешкото съзнание.
Щом говорим за светлината, разбираме пробуждане на човешкото съзнание.
Щом говорим за топлина, разбираме вече функциониране на съзнанието, има условия да функционира. Ако съзнанието има светлина, пък няма топлина, то съзнанието е пробудено, но не може да функционира. Щом говорим за топлина, разбираме, че туй съзнание функционира. Без топлина не може да фунционира. При светлината има пробуда, напрежението е отвън.
към беседата >>
Единият се движи по-бързо, има по-голяма скорост, другият има по-малка скорост.
Добре, представете си сега, че в една широка поляна, както нашата черна дъска, две линии се движат. Да кажем, линията A и линията B (Фиг. 1). Представете си, че това са два автомобила, автомобилът A и автомобилът B. Тия автомобили нямат еднаква скорост.
Единият се движи по-бързо, има по-голяма скорост, другият има по-малка скорост.
Представете си, че двата се движат в едно и също направление. A има по-малка скорост и тръгнал по-напред, B има по-голяма скорост, но и той се движи по линията, по която се движи A. В своята бързина настига го, блъска го. Като го настигне и го блъсне, де седи сега престъплението? Нали знаете какво нещо е блъскане?
към беседата >>
Щом говорим за топлина, разбираме вече функциониране на съзнанието, има условия да функционира.
Щом говорим за светлината, разбираме пробуждане на човешкото съзнание.
Щом говорим за топлина, разбираме вече функциониране на съзнанието, има условия да функционира.
Ако съзнанието има светлина, пък няма топлина, то съзнанието е пробудено, но не може да функционира. Щом говорим за топлина, разбираме, че туй съзнание функционира. Без топлина не може да фунционира. При светлината има пробуда, напрежението е отвън. Казвате понякой път: „Каква е тази топлина или тази светлина, която имам, защо ми е?
към беседата >>
Представете си, че двата се движат в едно и също направление.
Добре, представете си сега, че в една широка поляна, както нашата черна дъска, две линии се движат. Да кажем, линията A и линията B (Фиг. 1). Представете си, че това са два автомобила, автомобилът A и автомобилът B. Тия автомобили нямат еднаква скорост. Единият се движи по-бързо, има по-голяма скорост, другият има по-малка скорост.
Представете си, че двата се движат в едно и също направление.
A има по-малка скорост и тръгнал по-напред, B има по-голяма скорост, но и той се движи по линията, по която се движи A. В своята бързина настига го, блъска го. Като го настигне и го блъсне, де седи сега престъплението? Нали знаете какво нещо е блъскане? Значи, ако по-слабият автомобил тръгва напред, а по-силният тръгва наскоро подир него, има възможност да го настигне, и ако върви по същата посока, може да се сблъскат.
към беседата >>
Ако съзнанието има светлина, пък няма топлина, то съзнанието е пробудено, но не може да функционира.
Щом говорим за светлината, разбираме пробуждане на човешкото съзнание. Щом говорим за топлина, разбираме вече функциониране на съзнанието, има условия да функционира.
Ако съзнанието има светлина, пък няма топлина, то съзнанието е пробудено, но не може да функционира.
Щом говорим за топлина, разбираме, че туй съзнание функционира. Без топлина не може да фунционира. При светлината има пробуда, напрежението е отвън. Казвате понякой път: „Каква е тази топлина или тази светлина, която имам, защо ми е? “ Ти ще се радваш на светлината, която имаш.
към беседата >>
A има по-малка скорост и тръгнал по-напред, B има по-голяма скорост, но и той се движи по линията, по която се движи A.
Да кажем, линията A и линията B (Фиг. 1). Представете си, че това са два автомобила, автомобилът A и автомобилът B. Тия автомобили нямат еднаква скорост. Единият се движи по-бързо, има по-голяма скорост, другият има по-малка скорост. Представете си, че двата се движат в едно и също направление.
A има по-малка скорост и тръгнал по-напред, B има по-голяма скорост, но и той се движи по линията, по която се движи A.
В своята бързина настига го, блъска го. Като го настигне и го блъсне, де седи сега престъплението? Нали знаете какво нещо е блъскане? Значи, ако по-слабият автомобил тръгва напред, а по-силният тръгва наскоро подир него, има възможност да го настигне, и ако върви по същата посока, може да се сблъскат. Де седи погрешката?
към беседата >>
Щом говорим за топлина, разбираме, че туй съзнание функционира.
Щом говорим за светлината, разбираме пробуждане на човешкото съзнание. Щом говорим за топлина, разбираме вече функциониране на съзнанието, има условия да функционира. Ако съзнанието има светлина, пък няма топлина, то съзнанието е пробудено, но не може да функционира.
Щом говорим за топлина, разбираме, че туй съзнание функционира.
Без топлина не може да фунционира. При светлината има пробуда, напрежението е отвън. Казвате понякой път: „Каква е тази топлина или тази светлина, която имам, защо ми е? “ Ти ще се радваш на светлината, която имаш. Светлината дала възможност твоето съзнание да се пробуди.
към беседата >>
В своята бързина настига го, блъска го.
Представете си, че това са два автомобила, автомобилът A и автомобилът B. Тия автомобили нямат еднаква скорост. Единият се движи по-бързо, има по-голяма скорост, другият има по-малка скорост. Представете си, че двата се движат в едно и също направление. A има по-малка скорост и тръгнал по-напред, B има по-голяма скорост, но и той се движи по линията, по която се движи A.
В своята бързина настига го, блъска го.
Като го настигне и го блъсне, де седи сега престъплението? Нали знаете какво нещо е блъскане? Значи, ако по-слабият автомобил тръгва напред, а по-силният тръгва наскоро подир него, има възможност да го настигне, и ако върви по същата посока, може да се сблъскат. Де седи погрешката? Представете си, че нашите шофьори, които имат знаци, които си дават сигнали, единият отстъпва вдясно, другият вляво, но тук всеки си има свой закон, върви по неговата линия.
към беседата >>
Без топлина не може да фунционира.
Щом говорим за светлината, разбираме пробуждане на човешкото съзнание. Щом говорим за топлина, разбираме вече функциониране на съзнанието, има условия да функционира. Ако съзнанието има светлина, пък няма топлина, то съзнанието е пробудено, но не може да функционира. Щом говорим за топлина, разбираме, че туй съзнание функционира.
Без топлина не може да фунционира.
При светлината има пробуда, напрежението е отвън. Казвате понякой път: „Каква е тази топлина или тази светлина, която имам, защо ми е? “ Ти ще се радваш на светлината, която имаш. Светлината дала възможност твоето съзнание да се пробуди. Щом имаш топлина, пак се радваш, че съзнанието може да постигне онова, което искаш.
към беседата >>
Като го настигне и го блъсне, де седи сега престъплението?
Тия автомобили нямат еднаква скорост. Единият се движи по-бързо, има по-голяма скорост, другият има по-малка скорост. Представете си, че двата се движат в едно и също направление. A има по-малка скорост и тръгнал по-напред, B има по-голяма скорост, но и той се движи по линията, по която се движи A. В своята бързина настига го, блъска го.
Като го настигне и го блъсне, де седи сега престъплението?
Нали знаете какво нещо е блъскане? Значи, ако по-слабият автомобил тръгва напред, а по-силният тръгва наскоро подир него, има възможност да го настигне, и ако върви по същата посока, може да се сблъскат. Де седи погрешката? Представете си, че нашите шофьори, които имат знаци, които си дават сигнали, единият отстъпва вдясно, другият вляво, но тук всеки си има свой закон, върви по неговата линия. Представете си, че вечерно време пътуват, нямат фенери, пътуват толкоз тихо, че не се чува никакъв шум.
към беседата >>
При светлината има пробуда, напрежението е отвън.
Щом говорим за светлината, разбираме пробуждане на човешкото съзнание. Щом говорим за топлина, разбираме вече функциониране на съзнанието, има условия да функционира. Ако съзнанието има светлина, пък няма топлина, то съзнанието е пробудено, но не може да функционира. Щом говорим за топлина, разбираме, че туй съзнание функционира. Без топлина не може да фунционира.
При светлината има пробуда, напрежението е отвън.
Казвате понякой път: „Каква е тази топлина или тази светлина, която имам, защо ми е? “ Ти ще се радваш на светлината, която имаш. Светлината дала възможност твоето съзнание да се пробуди. Щом имаш топлина, пак се радваш, че съзнанието може да постигне онова, което искаш. Щом съзнанието е пробудено, щом функционира правилно, има растеж, може да постигнеш всичко.
към беседата >>
Нали знаете какво нещо е блъскане?
Единият се движи по-бързо, има по-голяма скорост, другият има по-малка скорост. Представете си, че двата се движат в едно и също направление. A има по-малка скорост и тръгнал по-напред, B има по-голяма скорост, но и той се движи по линията, по която се движи A. В своята бързина настига го, блъска го. Като го настигне и го блъсне, де седи сега престъплението?
Нали знаете какво нещо е блъскане?
Значи, ако по-слабият автомобил тръгва напред, а по-силният тръгва наскоро подир него, има възможност да го настигне, и ако върви по същата посока, може да се сблъскат. Де седи погрешката? Представете си, че нашите шофьори, които имат знаци, които си дават сигнали, единият отстъпва вдясно, другият вляво, но тук всеки си има свой закон, върви по неговата линия. Представете си, че вечерно време пътуват, нямат фенери, пътуват толкоз тихо, че не се чува никакъв шум. Настигнат се автомобилите, сблъскат се.
към беседата >>
Казвате понякой път: „Каква е тази топлина или тази светлина, която имам, защо ми е?
Щом говорим за топлина, разбираме вече функциониране на съзнанието, има условия да функционира. Ако съзнанието има светлина, пък няма топлина, то съзнанието е пробудено, но не може да функционира. Щом говорим за топлина, разбираме, че туй съзнание функционира. Без топлина не може да фунционира. При светлината има пробуда, напрежението е отвън.
Казвате понякой път: „Каква е тази топлина или тази светлина, която имам, защо ми е?
“ Ти ще се радваш на светлината, която имаш. Светлината дала възможност твоето съзнание да се пробуди. Щом имаш топлина, пак се радваш, че съзнанието може да постигне онова, което искаш. Щом съзнанието е пробудено, щом функционира правилно, има растеж, може да постигнеш всичко. Без светлина и без топлина ти нищо не можеш да извършиш.
към беседата >>
Значи, ако по-слабият автомобил тръгва напред, а по-силният тръгва наскоро подир него, има възможност да го настигне, и ако върви по същата посока, може да се сблъскат.
Представете си, че двата се движат в едно и също направление. A има по-малка скорост и тръгнал по-напред, B има по-голяма скорост, но и той се движи по линията, по която се движи A. В своята бързина настига го, блъска го. Като го настигне и го блъсне, де седи сега престъплението? Нали знаете какво нещо е блъскане?
Значи, ако по-слабият автомобил тръгва напред, а по-силният тръгва наскоро подир него, има възможност да го настигне, и ако върви по същата посока, може да се сблъскат.
Де седи погрешката? Представете си, че нашите шофьори, които имат знаци, които си дават сигнали, единият отстъпва вдясно, другият вляво, но тук всеки си има свой закон, върви по неговата линия. Представете си, че вечерно време пътуват, нямат фенери, пътуват толкоз тихо, че не се чува никакъв шум. Настигнат се автомобилите, сблъскат се. Де е престъплението?
към беседата >>
“ Ти ще се радваш на светлината, която имаш.
Ако съзнанието има светлина, пък няма топлина, то съзнанието е пробудено, но не може да функционира. Щом говорим за топлина, разбираме, че туй съзнание функционира. Без топлина не може да фунционира. При светлината има пробуда, напрежението е отвън. Казвате понякой път: „Каква е тази топлина или тази светлина, която имам, защо ми е?
“ Ти ще се радваш на светлината, която имаш.
Светлината дала възможност твоето съзнание да се пробуди. Щом имаш топлина, пак се радваш, че съзнанието може да постигне онова, което искаш. Щом съзнанието е пробудено, щом функционира правилно, има растеж, може да постигнеш всичко. Без светлина и без топлина ти нищо не можеш да извършиш. Или другояче казано: Ако твоето съзнание не е пробудено, ако не функционира правилно, нещата са непостижими.
към беседата >>
Де седи погрешката?
A има по-малка скорост и тръгнал по-напред, B има по-голяма скорост, но и той се движи по линията, по която се движи A. В своята бързина настига го, блъска го. Като го настигне и го блъсне, де седи сега престъплението? Нали знаете какво нещо е блъскане? Значи, ако по-слабият автомобил тръгва напред, а по-силният тръгва наскоро подир него, има възможност да го настигне, и ако върви по същата посока, може да се сблъскат.
Де седи погрешката?
Представете си, че нашите шофьори, които имат знаци, които си дават сигнали, единият отстъпва вдясно, другият вляво, но тук всеки си има свой закон, върви по неговата линия. Представете си, че вечерно време пътуват, нямат фенери, пътуват толкоз тихо, че не се чува никакъв шум. Настигнат се автомобилите, сблъскат се. Де е престъплението? Щом се сблъскат онзи, с по-малката скорост, пръв се отстрани, счупи се някое колело, остане на пътя, пък онзи продължава.
към беседата >>
Светлината дала възможност твоето съзнание да се пробуди.
Щом говорим за топлина, разбираме, че туй съзнание функционира. Без топлина не може да фунционира. При светлината има пробуда, напрежението е отвън. Казвате понякой път: „Каква е тази топлина или тази светлина, която имам, защо ми е? “ Ти ще се радваш на светлината, която имаш.
Светлината дала възможност твоето съзнание да се пробуди.
Щом имаш топлина, пак се радваш, че съзнанието може да постигне онова, което искаш. Щом съзнанието е пробудено, щом функционира правилно, има растеж, може да постигнеш всичко. Без светлина и без топлина ти нищо не можеш да извършиш. Или другояче казано: Ако твоето съзнание не е пробудено, ако не функционира правилно, нещата са непостижими.
към беседата >>
Представете си, че нашите шофьори, които имат знаци, които си дават сигнали, единият отстъпва вдясно, другият вляво, но тук всеки си има свой закон, върви по неговата линия.
В своята бързина настига го, блъска го. Като го настигне и го блъсне, де седи сега престъплението? Нали знаете какво нещо е блъскане? Значи, ако по-слабият автомобил тръгва напред, а по-силният тръгва наскоро подир него, има възможност да го настигне, и ако върви по същата посока, може да се сблъскат. Де седи погрешката?
Представете си, че нашите шофьори, които имат знаци, които си дават сигнали, единият отстъпва вдясно, другият вляво, но тук всеки си има свой закон, върви по неговата линия.
Представете си, че вечерно време пътуват, нямат фенери, пътуват толкоз тихо, че не се чува никакъв шум. Настигнат се автомобилите, сблъскат се. Де е престъплението? Щом се сблъскат онзи, с по-малката скорост, пръв се отстрани, счупи се някое колело, остане на пътя, пък онзи продължава. Престъплението къде седи?
към беседата >>
Щом имаш топлина, пак се радваш, че съзнанието може да постигне онова, което искаш.
Без топлина не може да фунционира. При светлината има пробуда, напрежението е отвън. Казвате понякой път: „Каква е тази топлина или тази светлина, която имам, защо ми е? “ Ти ще се радваш на светлината, която имаш. Светлината дала възможност твоето съзнание да се пробуди.
Щом имаш топлина, пак се радваш, че съзнанието може да постигне онова, което искаш.
Щом съзнанието е пробудено, щом функционира правилно, има растеж, може да постигнеш всичко. Без светлина и без топлина ти нищо не можеш да извършиш. Или другояче казано: Ако твоето съзнание не е пробудено, ако не функционира правилно, нещата са непостижими.
към беседата >>
Представете си, че вечерно време пътуват, нямат фенери, пътуват толкоз тихо, че не се чува никакъв шум.
Като го настигне и го блъсне, де седи сега престъплението? Нали знаете какво нещо е блъскане? Значи, ако по-слабият автомобил тръгва напред, а по-силният тръгва наскоро подир него, има възможност да го настигне, и ако върви по същата посока, може да се сблъскат. Де седи погрешката? Представете си, че нашите шофьори, които имат знаци, които си дават сигнали, единият отстъпва вдясно, другият вляво, но тук всеки си има свой закон, върви по неговата линия.
Представете си, че вечерно време пътуват, нямат фенери, пътуват толкоз тихо, че не се чува никакъв шум.
Настигнат се автомобилите, сблъскат се. Де е престъплението? Щом се сблъскат онзи, с по-малката скорост, пръв се отстрани, счупи се някое колело, остане на пътя, пък онзи продължава. Престъплението къде седи?
към беседата >>
Щом съзнанието е пробудено, щом функционира правилно, има растеж, може да постигнеш всичко.
При светлината има пробуда, напрежението е отвън. Казвате понякой път: „Каква е тази топлина или тази светлина, която имам, защо ми е? “ Ти ще се радваш на светлината, която имаш. Светлината дала възможност твоето съзнание да се пробуди. Щом имаш топлина, пак се радваш, че съзнанието може да постигне онова, което искаш.
Щом съзнанието е пробудено, щом функционира правилно, има растеж, може да постигнеш всичко.
Без светлина и без топлина ти нищо не можеш да извършиш. Или другояче казано: Ако твоето съзнание не е пробудено, ако не функционира правилно, нещата са непостижими.
към беседата >>
Настигнат се автомобилите, сблъскат се.
Нали знаете какво нещо е блъскане? Значи, ако по-слабият автомобил тръгва напред, а по-силният тръгва наскоро подир него, има възможност да го настигне, и ако върви по същата посока, може да се сблъскат. Де седи погрешката? Представете си, че нашите шофьори, които имат знаци, които си дават сигнали, единият отстъпва вдясно, другият вляво, но тук всеки си има свой закон, върви по неговата линия. Представете си, че вечерно време пътуват, нямат фенери, пътуват толкоз тихо, че не се чува никакъв шум.
Настигнат се автомобилите, сблъскат се.
Де е престъплението? Щом се сблъскат онзи, с по-малката скорост, пръв се отстрани, счупи се някое колело, остане на пътя, пък онзи продължава. Престъплението къде седи?
към беседата >>
Без светлина и без топлина ти нищо не можеш да извършиш.
Казвате понякой път: „Каква е тази топлина или тази светлина, която имам, защо ми е? “ Ти ще се радваш на светлината, която имаш. Светлината дала възможност твоето съзнание да се пробуди. Щом имаш топлина, пак се радваш, че съзнанието може да постигне онова, което искаш. Щом съзнанието е пробудено, щом функционира правилно, има растеж, може да постигнеш всичко.
Без светлина и без топлина ти нищо не можеш да извършиш.
Или другояче казано: Ако твоето съзнание не е пробудено, ако не функционира правилно, нещата са непостижими.
към беседата >>
Де е престъплението?
Значи, ако по-слабият автомобил тръгва напред, а по-силният тръгва наскоро подир него, има възможност да го настигне, и ако върви по същата посока, може да се сблъскат. Де седи погрешката? Представете си, че нашите шофьори, които имат знаци, които си дават сигнали, единият отстъпва вдясно, другият вляво, но тук всеки си има свой закон, върви по неговата линия. Представете си, че вечерно време пътуват, нямат фенери, пътуват толкоз тихо, че не се чува никакъв шум. Настигнат се автомобилите, сблъскат се.
Де е престъплението?
Щом се сблъскат онзи, с по-малката скорост, пръв се отстрани, счупи се някое колело, остане на пътя, пък онзи продължава. Престъплението къде седи?
към беседата >>
Или другояче казано: Ако твоето съзнание не е пробудено, ако не функционира правилно, нещата са непостижими.
“ Ти ще се радваш на светлината, която имаш. Светлината дала възможност твоето съзнание да се пробуди. Щом имаш топлина, пак се радваш, че съзнанието може да постигне онова, което искаш. Щом съзнанието е пробудено, щом функционира правилно, има растеж, може да постигнеш всичко. Без светлина и без топлина ти нищо не можеш да извършиш.
Или другояче казано: Ако твоето съзнание не е пробудено, ако не функционира правилно, нещата са непостижими.
към беседата >>
Щом се сблъскат онзи, с по-малката скорост, пръв се отстрани, счупи се някое колело, остане на пътя, пък онзи продължава.
Де седи погрешката? Представете си, че нашите шофьори, които имат знаци, които си дават сигнали, единият отстъпва вдясно, другият вляво, но тук всеки си има свой закон, върви по неговата линия. Представете си, че вечерно време пътуват, нямат фенери, пътуват толкоз тихо, че не се чува никакъв шум. Настигнат се автомобилите, сблъскат се. Де е престъплението?
Щом се сблъскат онзи, с по-малката скорост, пръв се отстрани, счупи се някое колело, остане на пътя, пък онзи продължава.
Престъплението къде седи?
към беседата >>
Вие някой път седите и нямате работа.
Вие някой път седите и нямате работа.
Ако аз бях на вашето място, ето какво щях да направя. Ще взема бубено семе. През лятото има черници, ще изкарам 200–300 пашкула, ще си изкарам пари. Да кажем, че не съм чиновник, ще взема бубено семе и ще го излюпя. Или, ако бях на вашето място, ще взема градина от 5–10 декара, ще я насадя с плодни дръвчета и след време, като започнат да раждат, ще взема да продавам плодовете, ще ги сортирам по качества.
към беседата >>
Престъплението къде седи?
Представете си, че нашите шофьори, които имат знаци, които си дават сигнали, единият отстъпва вдясно, другият вляво, но тук всеки си има свой закон, върви по неговата линия. Представете си, че вечерно време пътуват, нямат фенери, пътуват толкоз тихо, че не се чува никакъв шум. Настигнат се автомобилите, сблъскат се. Де е престъплението? Щом се сблъскат онзи, с по-малката скорост, пръв се отстрани, счупи се някое колело, остане на пътя, пък онзи продължава.
Престъплението къде седи?
към беседата >>
Ако аз бях на вашето място, ето какво щях да направя.
Вие някой път седите и нямате работа.
Ако аз бях на вашето място, ето какво щях да направя.
Ще взема бубено семе. През лятото има черници, ще изкарам 200–300 пашкула, ще си изкарам пари. Да кажем, че не съм чиновник, ще взема бубено семе и ще го излюпя. Или, ако бях на вашето място, ще взема градина от 5–10 декара, ще я насадя с плодни дръвчета и след време, като започнат да раждат, ще взема да продавам плодовете, ще ги сортирам по качества. Или, ако бях на вашето място, за да си уредя живота, какво бих направил?
към беседата >>
Представете си, че вие ударите една плесница някому.
Представете си, че вие ударите една плесница някому.
Образува се дело, съдите се. Вие ще докажете, че ръката е ударила някого. Викат палеца, първия, втория, третия, четвъртия пръст. Те са свидетели, че дланта е ударила някого. Те взели участие в туй скарване.
към беседата >>
Ще взема бубено семе.
Вие някой път седите и нямате работа. Ако аз бях на вашето място, ето какво щях да направя.
Ще взема бубено семе.
През лятото има черници, ще изкарам 200–300 пашкула, ще си изкарам пари. Да кажем, че не съм чиновник, ще взема бубено семе и ще го излюпя. Или, ако бях на вашето място, ще взема градина от 5–10 декара, ще я насадя с плодни дръвчета и след време, като започнат да раждат, ще взема да продавам плодовете, ще ги сортирам по качества. Или, ако бях на вашето място, за да си уредя живота, какво бих направил? Щях да търся онези, които са ожаднели, богати хора, които търсят студена вода и аз с една стомна и чиста чаша ще ги почерпя с вода.
към беседата >>
Образува се дело, съдите се.
Представете си, че вие ударите една плесница някому.
Образува се дело, съдите се.
Вие ще докажете, че ръката е ударила някого. Викат палеца, първия, втория, третия, четвъртия пръст. Те са свидетели, че дланта е ударила някого. Те взели участие в туй скарване. Викат за свидетели петте пръста.
към беседата >>
През лятото има черници, ще изкарам 200–300 пашкула, ще си изкарам пари.
Вие някой път седите и нямате работа. Ако аз бях на вашето място, ето какво щях да направя. Ще взема бубено семе.
През лятото има черници, ще изкарам 200–300 пашкула, ще си изкарам пари.
Да кажем, че не съм чиновник, ще взема бубено семе и ще го излюпя. Или, ако бях на вашето място, ще взема градина от 5–10 декара, ще я насадя с плодни дръвчета и след време, като започнат да раждат, ще взема да продавам плодовете, ще ги сортирам по качества. Или, ако бях на вашето място, за да си уредя живота, какво бих направил? Щях да търся онези, които са ожаднели, богати хора, които търсят студена вода и аз с една стомна и чиста чаша ще ги почерпя с вода. Ще си уредя работите.
към беседата >>
Вие ще докажете, че ръката е ударила някого.
Представете си, че вие ударите една плесница някому. Образува се дело, съдите се.
Вие ще докажете, че ръката е ударила някого.
Викат палеца, първия, втория, третия, четвъртия пръст. Те са свидетели, че дланта е ударила някого. Те взели участие в туй скарване. Викат за свидетели петте пръста. Представете си, че съдията налага наказание на този нарушител на законите, пък и на свидетелите, и те участвували в туй скарване.
към беседата >>
Да кажем, че не съм чиновник, ще взема бубено семе и ще го излюпя.
Вие някой път седите и нямате работа. Ако аз бях на вашето място, ето какво щях да направя. Ще взема бубено семе. През лятото има черници, ще изкарам 200–300 пашкула, ще си изкарам пари.
Да кажем, че не съм чиновник, ще взема бубено семе и ще го излюпя.
Или, ако бях на вашето място, ще взема градина от 5–10 декара, ще я насадя с плодни дръвчета и след време, като започнат да раждат, ще взема да продавам плодовете, ще ги сортирам по качества. Или, ако бях на вашето място, за да си уредя живота, какво бих направил? Щях да търся онези, които са ожаднели, богати хора, които търсят студена вода и аз с една стомна и чиста чаша ще ги почерпя с вода. Ще си уредя работите. Един богат човек, ако го почерпиш с вода, когато е зажъднял, той ще ти се отплати.
към беседата >>
Викат палеца, първия, втория, третия, четвъртия пръст.
Представете си, че вие ударите една плесница някому. Образува се дело, съдите се. Вие ще докажете, че ръката е ударила някого.
Викат палеца, първия, втория, третия, четвъртия пръст.
Те са свидетели, че дланта е ударила някого. Те взели участие в туй скарване. Викат за свидетели петте пръста. Представете си, че съдията налага наказание на този нарушител на законите, пък и на свидетелите, и те участвували в туй скарване. Какво наказание ще се наложи на първия, на втория, на третия пръст?
към беседата >>
Или, ако бях на вашето място, ще взема градина от 5–10 декара, ще я насадя с плодни дръвчета и след време, като започнат да раждат, ще взема да продавам плодовете, ще ги сортирам по качества.
Вие някой път седите и нямате работа. Ако аз бях на вашето място, ето какво щях да направя. Ще взема бубено семе. През лятото има черници, ще изкарам 200–300 пашкула, ще си изкарам пари. Да кажем, че не съм чиновник, ще взема бубено семе и ще го излюпя.
Или, ако бях на вашето място, ще взема градина от 5–10 декара, ще я насадя с плодни дръвчета и след време, като започнат да раждат, ще взема да продавам плодовете, ще ги сортирам по качества.
Или, ако бях на вашето място, за да си уредя живота, какво бих направил? Щях да търся онези, които са ожаднели, богати хора, които търсят студена вода и аз с една стомна и чиста чаша ще ги почерпя с вода. Ще си уредя работите. Един богат човек, ако го почерпиш с вода, когато е зажъднял, той ще ти се отплати. Вие седите, богатите хора при вас да дойдат, да се смилят на вашето нещастие.
към беседата >>
Те са свидетели, че дланта е ударила някого.
Представете си, че вие ударите една плесница някому. Образува се дело, съдите се. Вие ще докажете, че ръката е ударила някого. Викат палеца, първия, втория, третия, четвъртия пръст.
Те са свидетели, че дланта е ударила някого.
Те взели участие в туй скарване. Викат за свидетели петте пръста. Представете си, че съдията налага наказание на този нарушител на законите, пък и на свидетелите, и те участвували в туй скарване. Какво наказание ще се наложи на първия, на втория, на третия пръст? Сега от тия свидетели кой е най-виноват?
към беседата >>
Или, ако бях на вашето място, за да си уредя живота, какво бих направил?
Ако аз бях на вашето място, ето какво щях да направя. Ще взема бубено семе. През лятото има черници, ще изкарам 200–300 пашкула, ще си изкарам пари. Да кажем, че не съм чиновник, ще взема бубено семе и ще го излюпя. Или, ако бях на вашето място, ще взема градина от 5–10 декара, ще я насадя с плодни дръвчета и след време, като започнат да раждат, ще взема да продавам плодовете, ще ги сортирам по качества.
Или, ако бях на вашето място, за да си уредя живота, какво бих направил?
Щях да търся онези, които са ожаднели, богати хора, които търсят студена вода и аз с една стомна и чиста чаша ще ги почерпя с вода. Ще си уредя работите. Един богат човек, ако го почерпиш с вода, когато е зажъднял, той ще ти се отплати. Вие седите, богатите хора при вас да дойдат, да се смилят на вашето нещастие. Знаете ли каква е малка възможността?
към беседата >>
Те взели участие в туй скарване.
Представете си, че вие ударите една плесница някому. Образува се дело, съдите се. Вие ще докажете, че ръката е ударила някого. Викат палеца, първия, втория, третия, четвъртия пръст. Те са свидетели, че дланта е ударила някого.
Те взели участие в туй скарване.
Викат за свидетели петте пръста. Представете си, че съдията налага наказание на този нарушител на законите, пък и на свидетелите, и те участвували в туй скарване. Какво наказание ще се наложи на първия, на втория, на третия пръст? Сега от тия свидетели кой е най-виноват? Някой път хващате с петте пръста.
към беседата >>
Щях да търся онези, които са ожаднели, богати хора, които търсят студена вода и аз с една стомна и чиста чаша ще ги почерпя с вода.
Ще взема бубено семе. През лятото има черници, ще изкарам 200–300 пашкула, ще си изкарам пари. Да кажем, че не съм чиновник, ще взема бубено семе и ще го излюпя. Или, ако бях на вашето място, ще взема градина от 5–10 декара, ще я насадя с плодни дръвчета и след време, като започнат да раждат, ще взема да продавам плодовете, ще ги сортирам по качества. Или, ако бях на вашето място, за да си уредя живота, какво бих направил?
Щях да търся онези, които са ожаднели, богати хора, които търсят студена вода и аз с една стомна и чиста чаша ще ги почерпя с вода.
Ще си уредя работите. Един богат човек, ако го почерпиш с вода, когато е зажъднял, той ще ти се отплати. Вие седите, богатите хора при вас да дойдат, да се смилят на вашето нещастие. Знаете ли каква е малка възможността? Знаете ли каква е малка възможността един богат човек да търси един сиромах?
към беседата >>
Викат за свидетели петте пръста.
Образува се дело, съдите се. Вие ще докажете, че ръката е ударила някого. Викат палеца, първия, втория, третия, четвъртия пръст. Те са свидетели, че дланта е ударила някого. Те взели участие в туй скарване.
Викат за свидетели петте пръста.
Представете си, че съдията налага наказание на този нарушител на законите, пък и на свидетелите, и те участвували в туй скарване. Какво наказание ще се наложи на първия, на втория, на третия пръст? Сега от тия свидетели кой е най-виноват? Някой път хващате с петте пръста. Значи имат някакъв интерес.
към беседата >>
Ще си уредя работите.
През лятото има черници, ще изкарам 200–300 пашкула, ще си изкарам пари. Да кажем, че не съм чиновник, ще взема бубено семе и ще го излюпя. Или, ако бях на вашето място, ще взема градина от 5–10 декара, ще я насадя с плодни дръвчета и след време, като започнат да раждат, ще взема да продавам плодовете, ще ги сортирам по качества. Или, ако бях на вашето място, за да си уредя живота, какво бих направил? Щях да търся онези, които са ожаднели, богати хора, които търсят студена вода и аз с една стомна и чиста чаша ще ги почерпя с вода.
Ще си уредя работите.
Един богат човек, ако го почерпиш с вода, когато е зажъднял, той ще ти се отплати. Вие седите, богатите хора при вас да дойдат, да се смилят на вашето нещастие. Знаете ли каква е малка възможността? Знаете ли каква е малка възможността един богат човек да търси един сиромах? Богатият, за да дойде в къщата на сиромаха, трябва да е голяма зима, да е закъсал някъде, тогава той ще се спре в неговата къща.
към беседата >>
Представете си, че съдията налага наказание на този нарушител на законите, пък и на свидетелите, и те участвували в туй скарване.
Вие ще докажете, че ръката е ударила някого. Викат палеца, първия, втория, третия, четвъртия пръст. Те са свидетели, че дланта е ударила някого. Те взели участие в туй скарване. Викат за свидетели петте пръста.
Представете си, че съдията налага наказание на този нарушител на законите, пък и на свидетелите, и те участвували в туй скарване.
Какво наказание ще се наложи на първия, на втория, на третия пръст? Сега от тия свидетели кой е най-виноват? Някой път хващате с петте пръста. Значи имат някакъв интерес. Веднага ръката, като иска да извърши някое престъпление, съгласяват се, хващат и държат работите.
към беседата >>
Един богат човек, ако го почерпиш с вода, когато е зажъднял, той ще ти се отплати.
Да кажем, че не съм чиновник, ще взема бубено семе и ще го излюпя. Или, ако бях на вашето място, ще взема градина от 5–10 декара, ще я насадя с плодни дръвчета и след време, като започнат да раждат, ще взема да продавам плодовете, ще ги сортирам по качества. Или, ако бях на вашето място, за да си уредя живота, какво бих направил? Щях да търся онези, които са ожаднели, богати хора, които търсят студена вода и аз с една стомна и чиста чаша ще ги почерпя с вода. Ще си уредя работите.
Един богат човек, ако го почерпиш с вода, когато е зажъднял, той ще ти се отплати.
Вие седите, богатите хора при вас да дойдат, да се смилят на вашето нещастие. Знаете ли каква е малка възможността? Знаете ли каква е малка възможността един богат човек да търси един сиромах? Богатият, за да дойде в къщата на сиромаха, трябва да е голяма зима, да е закъсал някъде, тогава той ще се спре в неговата къща. И е доволен, че е спрял.
към беседата >>
Какво наказание ще се наложи на първия, на втория, на третия пръст?
Викат палеца, първия, втория, третия, четвъртия пръст. Те са свидетели, че дланта е ударила някого. Те взели участие в туй скарване. Викат за свидетели петте пръста. Представете си, че съдията налага наказание на този нарушител на законите, пък и на свидетелите, и те участвували в туй скарване.
Какво наказание ще се наложи на първия, на втория, на третия пръст?
Сега от тия свидетели кой е най-виноват? Някой път хващате с петте пръста. Значи имат някакъв интерес. Веднага ръката, като иска да извърши някое престъпление, съгласяват се, хващат и държат работите. Понякой път се случва, че и двете ръце участвуват в едно престъпление.
към беседата >>
Вие седите, богатите хора при вас да дойдат, да се смилят на вашето нещастие.
Или, ако бях на вашето място, ще взема градина от 5–10 декара, ще я насадя с плодни дръвчета и след време, като започнат да раждат, ще взема да продавам плодовете, ще ги сортирам по качества. Или, ако бях на вашето място, за да си уредя живота, какво бих направил? Щях да търся онези, които са ожаднели, богати хора, които търсят студена вода и аз с една стомна и чиста чаша ще ги почерпя с вода. Ще си уредя работите. Един богат човек, ако го почерпиш с вода, когато е зажъднял, той ще ти се отплати.
Вие седите, богатите хора при вас да дойдат, да се смилят на вашето нещастие.
Знаете ли каква е малка възможността? Знаете ли каква е малка възможността един богат човек да търси един сиромах? Богатият, за да дойде в къщата на сиромаха, трябва да е голяма зима, да е закъсал някъде, тогава той ще се спре в неговата къща. И е доволен, че е спрял. Отвън, ако няма лоши условия, ще мине, ще погледне с пренебрежение, ще замине колибата ви.
към беседата >>
Сега от тия свидетели кой е най-виноват?
Те са свидетели, че дланта е ударила някого. Те взели участие в туй скарване. Викат за свидетели петте пръста. Представете си, че съдията налага наказание на този нарушител на законите, пък и на свидетелите, и те участвували в туй скарване. Какво наказание ще се наложи на първия, на втория, на третия пръст?
Сега от тия свидетели кой е най-виноват?
Някой път хващате с петте пръста. Значи имат някакъв интерес. Веднага ръката, като иска да извърши някое престъпление, съгласяват се, хващат и държат работите. Понякой път се случва, че и двете ръце участвуват в едно престъпление. С едната ръка държиш някого, с другата ръка го налагат.
към беседата >>
Знаете ли каква е малка възможността?
Или, ако бях на вашето място, за да си уредя живота, какво бих направил? Щях да търся онези, които са ожаднели, богати хора, които търсят студена вода и аз с една стомна и чиста чаша ще ги почерпя с вода. Ще си уредя работите. Един богат човек, ако го почерпиш с вода, когато е зажъднял, той ще ти се отплати. Вие седите, богатите хора при вас да дойдат, да се смилят на вашето нещастие.
Знаете ли каква е малка възможността?
Знаете ли каква е малка възможността един богат човек да търси един сиромах? Богатият, за да дойде в къщата на сиромаха, трябва да е голяма зима, да е закъсал някъде, тогава той ще се спре в неговата къща. И е доволен, че е спрял. Отвън, ако няма лоши условия, ще мине, ще погледне с пренебрежение, ще замине колибата ви.
към беседата >>
Някой път хващате с петте пръста.
Те взели участие в туй скарване. Викат за свидетели петте пръста. Представете си, че съдията налага наказание на този нарушител на законите, пък и на свидетелите, и те участвували в туй скарване. Какво наказание ще се наложи на първия, на втория, на третия пръст? Сега от тия свидетели кой е най-виноват?
Някой път хващате с петте пръста.
Значи имат някакъв интерес. Веднага ръката, като иска да извърши някое престъпление, съгласяват се, хващат и държат работите. Понякой път се случва, че и двете ръце участвуват в едно престъпление. С едната ръка държиш някого, с другата ръка го налагат. Представете си, че се образува едно дело против двете ръце: Едната ръка държи, другата бие.
към беседата >>
Знаете ли каква е малка възможността един богат човек да търси един сиромах?
Щях да търся онези, които са ожаднели, богати хора, които търсят студена вода и аз с една стомна и чиста чаша ще ги почерпя с вода. Ще си уредя работите. Един богат човек, ако го почерпиш с вода, когато е зажъднял, той ще ти се отплати. Вие седите, богатите хора при вас да дойдат, да се смилят на вашето нещастие. Знаете ли каква е малка възможността?
Знаете ли каква е малка възможността един богат човек да търси един сиромах?
Богатият, за да дойде в къщата на сиромаха, трябва да е голяма зима, да е закъсал някъде, тогава той ще се спре в неговата къща. И е доволен, че е спрял. Отвън, ако няма лоши условия, ще мине, ще погледне с пренебрежение, ще замине колибата ви.
към беседата >>
Значи имат някакъв интерес.
Викат за свидетели петте пръста. Представете си, че съдията налага наказание на този нарушител на законите, пък и на свидетелите, и те участвували в туй скарване. Какво наказание ще се наложи на първия, на втория, на третия пръст? Сега от тия свидетели кой е най-виноват? Някой път хващате с петте пръста.
Значи имат някакъв интерес.
Веднага ръката, като иска да извърши някое престъпление, съгласяват се, хващат и държат работите. Понякой път се случва, че и двете ръце участвуват в едно престъпление. С едната ръка държиш някого, с другата ръка го налагат. Представете си, че се образува едно дело против двете ръце: Едната ръка държи, другата бие. Тогава имате десет души свидетели за престъплението, което е станало.
към беседата >>
Богатият, за да дойде в къщата на сиромаха, трябва да е голяма зима, да е закъсал някъде, тогава той ще се спре в неговата къща.
Ще си уредя работите. Един богат човек, ако го почерпиш с вода, когато е зажъднял, той ще ти се отплати. Вие седите, богатите хора при вас да дойдат, да се смилят на вашето нещастие. Знаете ли каква е малка възможността? Знаете ли каква е малка възможността един богат човек да търси един сиромах?
Богатият, за да дойде в къщата на сиромаха, трябва да е голяма зима, да е закъсал някъде, тогава той ще се спре в неговата къща.
И е доволен, че е спрял. Отвън, ако няма лоши условия, ще мине, ще погледне с пренебрежение, ще замине колибата ви.
към беседата >>
Веднага ръката, като иска да извърши някое престъпление, съгласяват се, хващат и държат работите.
Представете си, че съдията налага наказание на този нарушител на законите, пък и на свидетелите, и те участвували в туй скарване. Какво наказание ще се наложи на първия, на втория, на третия пръст? Сега от тия свидетели кой е най-виноват? Някой път хващате с петте пръста. Значи имат някакъв интерес.
Веднага ръката, като иска да извърши някое престъпление, съгласяват се, хващат и държат работите.
Понякой път се случва, че и двете ръце участвуват в едно престъпление. С едната ръка държиш някого, с другата ръка го налагат. Представете си, че се образува едно дело против двете ръце: Едната ръка държи, другата бие. Тогава имате десет души свидетели за престъплението, което е станало. Сега съдията, който спазва закона, какво наказание ще наложи на лявата и какво на дясната ръка?
към беседата >>
И е доволен, че е спрял.
Един богат човек, ако го почерпиш с вода, когато е зажъднял, той ще ти се отплати. Вие седите, богатите хора при вас да дойдат, да се смилят на вашето нещастие. Знаете ли каква е малка възможността? Знаете ли каква е малка възможността един богат човек да търси един сиромах? Богатият, за да дойде в къщата на сиромаха, трябва да е голяма зима, да е закъсал някъде, тогава той ще се спре в неговата къща.
И е доволен, че е спрял.
Отвън, ако няма лоши условия, ще мине, ще погледне с пренебрежение, ще замине колибата ви.
към беседата >>
Понякой път се случва, че и двете ръце участвуват в едно престъпление.
Какво наказание ще се наложи на първия, на втория, на третия пръст? Сега от тия свидетели кой е най-виноват? Някой път хващате с петте пръста. Значи имат някакъв интерес. Веднага ръката, като иска да извърши някое престъпление, съгласяват се, хващат и държат работите.
Понякой път се случва, че и двете ръце участвуват в едно престъпление.
С едната ръка държиш някого, с другата ръка го налагат. Представете си, че се образува едно дело против двете ръце: Едната ръка държи, другата бие. Тогава имате десет души свидетели за престъплението, което е станало. Сега съдията, който спазва закона, какво наказание ще наложи на лявата и какво на дясната ръка? Какво наказание ще наложи на пръстите, които са взели участие?
към беседата >>
Отвън, ако няма лоши условия, ще мине, ще погледне с пренебрежение, ще замине колибата ви.
Вие седите, богатите хора при вас да дойдат, да се смилят на вашето нещастие. Знаете ли каква е малка възможността? Знаете ли каква е малка възможността един богат човек да търси един сиромах? Богатият, за да дойде в къщата на сиромаха, трябва да е голяма зима, да е закъсал някъде, тогава той ще се спре в неговата къща. И е доволен, че е спрял.
Отвън, ако няма лоши условия, ще мине, ще погледне с пренебрежение, ще замине колибата ви.
към беседата >>
С едната ръка държиш някого, с другата ръка го налагат.
Сега от тия свидетели кой е най-виноват? Някой път хващате с петте пръста. Значи имат някакъв интерес. Веднага ръката, като иска да извърши някое престъпление, съгласяват се, хващат и държат работите. Понякой път се случва, че и двете ръце участвуват в едно престъпление.
С едната ръка държиш някого, с другата ръка го налагат.
Представете си, че се образува едно дело против двете ръце: Едната ръка държи, другата бие. Тогава имате десет души свидетели за престъплението, което е станало. Сега съдията, който спазва закона, какво наказание ще наложи на лявата и какво на дясната ръка? Какво наказание ще наложи на пръстите, които са взели участие? Сега аз бих желал вие да наложите наказанието.
към беседата >>
Аз съм ви казвал и други път: В древността имало един млад момък, който бил нещастен.
Аз съм ви казвал и други път: В древността имало един млад момък, който бил нещастен.
Той отива при един от учителите и му казва, какво да прави със своето нещастие. Този въпрос не могъл да разреши. Той му казал, че трябва да каже само една дума. – „Аз думи имам, колкото искаш да кажа.“ – „Тебе ти трябва само една дума да кажеш.“ На някой си богаташ дъщерята лежала болна. Казва: „Ще идеш и ще кажеш на богаташа: Дъщеря ти ще оздравее.“ Вие седите някой път и се отчайвате, казвате: „Иде ми да се самоубия.“ – Защо?
към беседата >>
Представете си, че се образува едно дело против двете ръце: Едната ръка държи, другата бие.
Някой път хващате с петте пръста. Значи имат някакъв интерес. Веднага ръката, като иска да извърши някое престъпление, съгласяват се, хващат и държат работите. Понякой път се случва, че и двете ръце участвуват в едно престъпление. С едната ръка държиш някого, с другата ръка го налагат.
Представете си, че се образува едно дело против двете ръце: Едната ръка държи, другата бие.
Тогава имате десет души свидетели за престъплението, което е станало. Сега съдията, който спазва закона, какво наказание ще наложи на лявата и какво на дясната ръка? Какво наказание ще наложи на пръстите, които са взели участие? Сега аз бих желал вие да наложите наказанието. Какво наказание се пада на малкия пръст, на безименния, на средния, на първия, на палеца?
към беседата >>
Той отива при един от учителите и му казва, какво да прави със своето нещастие.
Аз съм ви казвал и други път: В древността имало един млад момък, който бил нещастен.
Той отива при един от учителите и му казва, какво да прави със своето нещастие.
Този въпрос не могъл да разреши. Той му казал, че трябва да каже само една дума. – „Аз думи имам, колкото искаш да кажа.“ – „Тебе ти трябва само една дума да кажеш.“ На някой си богаташ дъщерята лежала болна. Казва: „Ще идеш и ще кажеш на богаташа: Дъщеря ти ще оздравее.“ Вие седите някой път и се отчайвате, казвате: „Иде ми да се самоубия.“ – Защо? – Понеже нещата не стават, както ти искаш.
към беседата >>
Тогава имате десет души свидетели за престъплението, което е станало.
Значи имат някакъв интерес. Веднага ръката, като иска да извърши някое престъпление, съгласяват се, хващат и държат работите. Понякой път се случва, че и двете ръце участвуват в едно престъпление. С едната ръка държиш някого, с другата ръка го налагат. Представете си, че се образува едно дело против двете ръце: Едната ръка държи, другата бие.
Тогава имате десет души свидетели за престъплението, което е станало.
Сега съдията, който спазва закона, какво наказание ще наложи на лявата и какво на дясната ръка? Какво наказание ще наложи на пръстите, които са взели участие? Сега аз бих желал вие да наложите наказанието. Какво наказание се пада на малкия пръст, на безименния, на средния, на първия, на палеца? Какво наказание се налага на лявата ви ръка и какво наказание на дясната ви ръка, която взела участие в един скандал?
към беседата >>
Този въпрос не могъл да разреши.
Аз съм ви казвал и други път: В древността имало един млад момък, който бил нещастен. Той отива при един от учителите и му казва, какво да прави със своето нещастие.
Този въпрос не могъл да разреши.
Той му казал, че трябва да каже само една дума. – „Аз думи имам, колкото искаш да кажа.“ – „Тебе ти трябва само една дума да кажеш.“ На някой си богаташ дъщерята лежала болна. Казва: „Ще идеш и ще кажеш на богаташа: Дъщеря ти ще оздравее.“ Вие седите някой път и се отчайвате, казвате: „Иде ми да се самоубия.“ – Защо? – Понеже нещата не стават, както ти искаш. Показва се герой, като се самоубие.
към беседата >>
Сега съдията, който спазва закона, какво наказание ще наложи на лявата и какво на дясната ръка?
Веднага ръката, като иска да извърши някое престъпление, съгласяват се, хващат и държат работите. Понякой път се случва, че и двете ръце участвуват в едно престъпление. С едната ръка държиш някого, с другата ръка го налагат. Представете си, че се образува едно дело против двете ръце: Едната ръка държи, другата бие. Тогава имате десет души свидетели за престъплението, което е станало.
Сега съдията, който спазва закона, какво наказание ще наложи на лявата и какво на дясната ръка?
Какво наказание ще наложи на пръстите, които са взели участие? Сега аз бих желал вие да наложите наказанието. Какво наказание се пада на малкия пръст, на безименния, на средния, на първия, на палеца? Какво наказание се налага на лявата ви ръка и какво наказание на дясната ви ръка, която взела участие в един скандал? Вземете работата сериозно, тя е доста сериозна работа.
към беседата >>
Той му казал, че трябва да каже само една дума.
Аз съм ви казвал и други път: В древността имало един млад момък, който бил нещастен. Той отива при един от учителите и му казва, какво да прави със своето нещастие. Този въпрос не могъл да разреши.
Той му казал, че трябва да каже само една дума.
– „Аз думи имам, колкото искаш да кажа.“ – „Тебе ти трябва само една дума да кажеш.“ На някой си богаташ дъщерята лежала болна. Казва: „Ще идеш и ще кажеш на богаташа: Дъщеря ти ще оздравее.“ Вие седите някой път и се отчайвате, казвате: „Иде ми да се самоубия.“ – Защо? – Понеже нещата не стават, както ти искаш. Показва се герой, като се самоубие. Той иска да се самоубие, за да разреши един въпрос.
към беседата >>
Какво наказание ще наложи на пръстите, които са взели участие?
Понякой път се случва, че и двете ръце участвуват в едно престъпление. С едната ръка държиш някого, с другата ръка го налагат. Представете си, че се образува едно дело против двете ръце: Едната ръка държи, другата бие. Тогава имате десет души свидетели за престъплението, което е станало. Сега съдията, който спазва закона, какво наказание ще наложи на лявата и какво на дясната ръка?
Какво наказание ще наложи на пръстите, които са взели участие?
Сега аз бих желал вие да наложите наказанието. Какво наказание се пада на малкия пръст, на безименния, на средния, на първия, на палеца? Какво наказание се налага на лявата ви ръка и какво наказание на дясната ви ръка, която взела участие в един скандал? Вземете работата сериозно, тя е доста сериозна работа. Тя е толкова сериозна, че ще ви разкажа един анекдот за един, който нямал работа.
към беседата >>
– „Аз думи имам, колкото искаш да кажа.“ – „Тебе ти трябва само една дума да кажеш.“ На някой си богаташ дъщерята лежала болна.
Аз съм ви казвал и други път: В древността имало един млад момък, който бил нещастен. Той отива при един от учителите и му казва, какво да прави със своето нещастие. Този въпрос не могъл да разреши. Той му казал, че трябва да каже само една дума.
– „Аз думи имам, колкото искаш да кажа.“ – „Тебе ти трябва само една дума да кажеш.“ На някой си богаташ дъщерята лежала болна.
Казва: „Ще идеш и ще кажеш на богаташа: Дъщеря ти ще оздравее.“ Вие седите някой път и се отчайвате, казвате: „Иде ми да се самоубия.“ – Защо? – Понеже нещата не стават, както ти искаш. Показва се герой, като се самоубие. Той иска да се самоубие, за да разреши един въпрос. Ами че като се самоубие, ще се разреши ли въпросът?
към беседата >>
Сега аз бих желал вие да наложите наказанието.
С едната ръка държиш някого, с другата ръка го налагат. Представете си, че се образува едно дело против двете ръце: Едната ръка държи, другата бие. Тогава имате десет души свидетели за престъплението, което е станало. Сега съдията, който спазва закона, какво наказание ще наложи на лявата и какво на дясната ръка? Какво наказание ще наложи на пръстите, които са взели участие?
Сега аз бих желал вие да наложите наказанието.
Какво наказание се пада на малкия пръст, на безименния, на средния, на първия, на палеца? Какво наказание се налага на лявата ви ръка и какво наказание на дясната ви ръка, която взела участие в един скандал? Вземете работата сериозно, тя е доста сериозна работа. Тя е толкова сериозна, че ще ви разкажа един анекдот за един, който нямал работа. Той вижда, че един турчин чука в една каменна чутура жито за кешкек.
към беседата >>
Казва: „Ще идеш и ще кажеш на богаташа: Дъщеря ти ще оздравее.“ Вие седите някой път и се отчайвате, казвате: „Иде ми да се самоубия.“ – Защо?
Аз съм ви казвал и други път: В древността имало един млад момък, който бил нещастен. Той отива при един от учителите и му казва, какво да прави със своето нещастие. Този въпрос не могъл да разреши. Той му казал, че трябва да каже само една дума. – „Аз думи имам, колкото искаш да кажа.“ – „Тебе ти трябва само една дума да кажеш.“ На някой си богаташ дъщерята лежала болна.
Казва: „Ще идеш и ще кажеш на богаташа: Дъщеря ти ще оздравее.“ Вие седите някой път и се отчайвате, казвате: „Иде ми да се самоубия.“ – Защо?
– Понеже нещата не стават, както ти искаш. Показва се герой, като се самоубие. Той иска да се самоубие, за да разреши един въпрос. Ами че като се самоубие, ще се разреши ли въпросът? Другият, като иде при дъщерята на богатия и каже: „Ще оздравее“, явява се другото противоречие: Ако той каже, че ще оздравее, ами ако тя не оздравее?
към беседата >>
Какво наказание се пада на малкия пръст, на безименния, на средния, на първия, на палеца?
Представете си, че се образува едно дело против двете ръце: Едната ръка държи, другата бие. Тогава имате десет души свидетели за престъплението, което е станало. Сега съдията, който спазва закона, какво наказание ще наложи на лявата и какво на дясната ръка? Какво наказание ще наложи на пръстите, които са взели участие? Сега аз бих желал вие да наложите наказанието.
Какво наказание се пада на малкия пръст, на безименния, на средния, на първия, на палеца?
Какво наказание се налага на лявата ви ръка и какво наказание на дясната ви ръка, която взела участие в един скандал? Вземете работата сериозно, тя е доста сериозна работа. Тя е толкова сериозна, че ще ви разкажа един анекдот за един, който нямал работа. Той вижда, че един турчин чука в една каменна чутура жито за кешкек. Той удрял с железен чук и пъшкал, викал: „Ха.“ Казва му: „Слушай, ти две работи не можеш да вършиш, ти не може да удряш с чука и да викаш Ха“.
към беседата >>
– Понеже нещата не стават, както ти искаш.
Той отива при един от учителите и му казва, какво да прави със своето нещастие. Този въпрос не могъл да разреши. Той му казал, че трябва да каже само една дума. – „Аз думи имам, колкото искаш да кажа.“ – „Тебе ти трябва само една дума да кажеш.“ На някой си богаташ дъщерята лежала болна. Казва: „Ще идеш и ще кажеш на богаташа: Дъщеря ти ще оздравее.“ Вие седите някой път и се отчайвате, казвате: „Иде ми да се самоубия.“ – Защо?
– Понеже нещата не стават, както ти искаш.
Показва се герой, като се самоубие. Той иска да се самоубие, за да разреши един въпрос. Ами че като се самоубие, ще се разреши ли въпросът? Другият, като иде при дъщерята на богатия и каже: „Ще оздравее“, явява се другото противоречие: Ако той каже, че ще оздравее, ами ако тя не оздравее? Ако вярва, като каже, че ще оздравее, ще оздравее.
към беседата >>
Какво наказание се налага на лявата ви ръка и какво наказание на дясната ви ръка, която взела участие в един скандал?
Тогава имате десет души свидетели за престъплението, което е станало. Сега съдията, който спазва закона, какво наказание ще наложи на лявата и какво на дясната ръка? Какво наказание ще наложи на пръстите, които са взели участие? Сега аз бих желал вие да наложите наказанието. Какво наказание се пада на малкия пръст, на безименния, на средния, на първия, на палеца?
Какво наказание се налага на лявата ви ръка и какво наказание на дясната ви ръка, която взела участие в един скандал?
Вземете работата сериозно, тя е доста сериозна работа. Тя е толкова сериозна, че ще ви разкажа един анекдот за един, който нямал работа. Той вижда, че един турчин чука в една каменна чутура жито за кешкек. Той удрял с железен чук и пъшкал, викал: „Ха.“ Казва му: „Слушай, ти две работи не можеш да вършиш, ти не може да удряш с чука и да викаш Ха“. Опазарили се двамата.
към беседата >>
Показва се герой, като се самоубие.
Този въпрос не могъл да разреши. Той му казал, че трябва да каже само една дума. – „Аз думи имам, колкото искаш да кажа.“ – „Тебе ти трябва само една дума да кажеш.“ На някой си богаташ дъщерята лежала болна. Казва: „Ще идеш и ще кажеш на богаташа: Дъщеря ти ще оздравее.“ Вие седите някой път и се отчайвате, казвате: „Иде ми да се самоубия.“ – Защо? – Понеже нещата не стават, както ти искаш.
Показва се герой, като се самоубие.
Той иска да се самоубие, за да разреши един въпрос. Ами че като се самоубие, ще се разреши ли въпросът? Другият, като иде при дъщерята на богатия и каже: „Ще оздравее“, явява се другото противоречие: Ако той каже, че ще оздравее, ами ако тя не оздравее? Ако вярва, като каже, че ще оздравее, ще оздравее.
към беседата >>
Вземете работата сериозно, тя е доста сериозна работа.
Сега съдията, който спазва закона, какво наказание ще наложи на лявата и какво на дясната ръка? Какво наказание ще наложи на пръстите, които са взели участие? Сега аз бих желал вие да наложите наказанието. Какво наказание се пада на малкия пръст, на безименния, на средния, на първия, на палеца? Какво наказание се налага на лявата ви ръка и какво наказание на дясната ви ръка, която взела участие в един скандал?
Вземете работата сериозно, тя е доста сериозна работа.
Тя е толкова сериозна, че ще ви разкажа един анекдот за един, който нямал работа. Той вижда, че един турчин чука в една каменна чутура жито за кешкек. Той удрял с железен чук и пъшкал, викал: „Ха.“ Казва му: „Слушай, ти две работи не можеш да вършиш, ти не може да удряш с чука и да викаш Ха“. Опазарили се двамата. Очуква се житото, сваряват го и започват да го продават, вареното жито го продават.
към беседата >>
Той иска да се самоубие, за да разреши един въпрос.
Той му казал, че трябва да каже само една дума. – „Аз думи имам, колкото искаш да кажа.“ – „Тебе ти трябва само една дума да кажеш.“ На някой си богаташ дъщерята лежала болна. Казва: „Ще идеш и ще кажеш на богаташа: Дъщеря ти ще оздравее.“ Вие седите някой път и се отчайвате, казвате: „Иде ми да се самоубия.“ – Защо? – Понеже нещата не стават, както ти искаш. Показва се герой, като се самоубие.
Той иска да се самоубие, за да разреши един въпрос.
Ами че като се самоубие, ще се разреши ли въпросът? Другият, като иде при дъщерята на богатия и каже: „Ще оздравее“, явява се другото противоречие: Ако той каже, че ще оздравее, ами ако тя не оздравее? Ако вярва, като каже, че ще оздравее, ще оздравее.
към беседата >>
Тя е толкова сериозна, че ще ви разкажа един анекдот за един, който нямал работа.
Какво наказание ще наложи на пръстите, които са взели участие? Сега аз бих желал вие да наложите наказанието. Какво наказание се пада на малкия пръст, на безименния, на средния, на първия, на палеца? Какво наказание се налага на лявата ви ръка и какво наказание на дясната ви ръка, която взела участие в един скандал? Вземете работата сериозно, тя е доста сериозна работа.
Тя е толкова сериозна, че ще ви разкажа един анекдот за един, който нямал работа.
Той вижда, че един турчин чука в една каменна чутура жито за кешкек. Той удрял с железен чук и пъшкал, викал: „Ха.“ Казва му: „Слушай, ти две работи не можеш да вършиш, ти не може да удряш с чука и да викаш Ха“. Опазарили се двамата. Очуква се житото, сваряват го и започват да го продават, вареното жито го продават. Парите взима само онзи, който чукал житото.
към беседата >>
Ами че като се самоубие, ще се разреши ли въпросът?
– „Аз думи имам, колкото искаш да кажа.“ – „Тебе ти трябва само една дума да кажеш.“ На някой си богаташ дъщерята лежала болна. Казва: „Ще идеш и ще кажеш на богаташа: Дъщеря ти ще оздравее.“ Вие седите някой път и се отчайвате, казвате: „Иде ми да се самоубия.“ – Защо? – Понеже нещата не стават, както ти искаш. Показва се герой, като се самоубие. Той иска да се самоубие, за да разреши един въпрос.
Ами че като се самоубие, ще се разреши ли въпросът?
Другият, като иде при дъщерята на богатия и каже: „Ще оздравее“, явява се другото противоречие: Ако той каже, че ще оздравее, ами ако тя не оздравее? Ако вярва, като каже, че ще оздравее, ще оздравее.
към беседата >>
Той вижда, че един турчин чука в една каменна чутура жито за кешкек.
Сега аз бих желал вие да наложите наказанието. Какво наказание се пада на малкия пръст, на безименния, на средния, на първия, на палеца? Какво наказание се налага на лявата ви ръка и какво наказание на дясната ви ръка, която взела участие в един скандал? Вземете работата сериозно, тя е доста сериозна работа. Тя е толкова сериозна, че ще ви разкажа един анекдот за един, който нямал работа.
Той вижда, че един турчин чука в една каменна чутура жито за кешкек.
Той удрял с железен чук и пъшкал, викал: „Ха.“ Казва му: „Слушай, ти две работи не можеш да вършиш, ти не може да удряш с чука и да викаш Ха“. Опазарили се двамата. Очуква се житото, сваряват го и започват да го продават, вареното жито го продават. Парите взима само онзи, който чукал житото. На онзи, който само пъшкал, не иска да му дава от печалбите от варения кешкек.
към беседата >>
Другият, като иде при дъщерята на богатия и каже: „Ще оздравее“, явява се другото противоречие: Ако той каже, че ще оздравее, ами ако тя не оздравее?
Казва: „Ще идеш и ще кажеш на богаташа: Дъщеря ти ще оздравее.“ Вие седите някой път и се отчайвате, казвате: „Иде ми да се самоубия.“ – Защо? – Понеже нещата не стават, както ти искаш. Показва се герой, като се самоубие. Той иска да се самоубие, за да разреши един въпрос. Ами че като се самоубие, ще се разреши ли въпросът?
Другият, като иде при дъщерята на богатия и каже: „Ще оздравее“, явява се другото противоречие: Ако той каже, че ще оздравее, ами ако тя не оздравее?
Ако вярва, като каже, че ще оздравее, ще оздравее.
към беседата >>
Той удрял с железен чук и пъшкал, викал: „Ха.“ Казва му: „Слушай, ти две работи не можеш да вършиш, ти не може да удряш с чука и да викаш Ха“.
Какво наказание се пада на малкия пръст, на безименния, на средния, на първия, на палеца? Какво наказание се налага на лявата ви ръка и какво наказание на дясната ви ръка, която взела участие в един скандал? Вземете работата сериозно, тя е доста сериозна работа. Тя е толкова сериозна, че ще ви разкажа един анекдот за един, който нямал работа. Той вижда, че един турчин чука в една каменна чутура жито за кешкек.
Той удрял с железен чук и пъшкал, викал: „Ха.“ Казва му: „Слушай, ти две работи не можеш да вършиш, ти не може да удряш с чука и да викаш Ха“.
Опазарили се двамата. Очуква се житото, сваряват го и започват да го продават, вареното жито го продават. Парите взима само онзи, който чукал житото. На онзи, който само пъшкал, не иска да му дава от печалбите от варения кешкек. Отива и го дава под съд.
към беседата >>
Ако вярва, като каже, че ще оздравее, ще оздравее.
– Понеже нещата не стават, както ти искаш. Показва се герой, като се самоубие. Той иска да се самоубие, за да разреши един въпрос. Ами че като се самоубие, ще се разреши ли въпросът? Другият, като иде при дъщерята на богатия и каже: „Ще оздравее“, явява се другото противоречие: Ако той каже, че ще оздравее, ами ако тя не оздравее?
Ако вярва, като каже, че ще оздравее, ще оздравее.
към беседата >>
Опазарили се двамата.
Какво наказание се налага на лявата ви ръка и какво наказание на дясната ви ръка, която взела участие в един скандал? Вземете работата сериозно, тя е доста сериозна работа. Тя е толкова сериозна, че ще ви разкажа един анекдот за един, който нямал работа. Той вижда, че един турчин чука в една каменна чутура жито за кешкек. Той удрял с железен чук и пъшкал, викал: „Ха.“ Казва му: „Слушай, ти две работи не можеш да вършиш, ти не може да удряш с чука и да викаш Ха“.
Опазарили се двамата.
Очуква се житото, сваряват го и започват да го продават, вареното жито го продават. Парите взима само онзи, който чукал житото. На онзи, който само пъшкал, не иска да му дава от печалбите от варения кешкек. Отива и го дава под съд. Съдията бил доста умен.
към беседата >>
Тогава ще ви приведа един анекдот, който е станал тъй: Един млад момък се влюбил в една богата мома.
Тогава ще ви приведа един анекдот, който е станал тъй: Един млад момък се влюбил в една богата мома.
Момъкът бил сиромах, а тя богата. Бащата и въпрос не дава да става да се жени тя за беден момък. Тя била умна и му казва: „Аз ще се разболея, пък ти ще дойдеш да ме лекуваш и ще кажеш: Аз ще я оздравя, но с едно условие, ако ми я дадеш, като оздравее.“ Това са възможности. Има доста анекдоти, светът е пълен с анекдоти, с неразрешени въпроси. Някой път ние казваме: „Така Господ наредил.“ Пък нещата, които Бог нарежда, те са разумните неща в света.
към беседата >>
Очуква се житото, сваряват го и започват да го продават, вареното жито го продават.
Вземете работата сериозно, тя е доста сериозна работа. Тя е толкова сериозна, че ще ви разкажа един анекдот за един, който нямал работа. Той вижда, че един турчин чука в една каменна чутура жито за кешкек. Той удрял с железен чук и пъшкал, викал: „Ха.“ Казва му: „Слушай, ти две работи не можеш да вършиш, ти не може да удряш с чука и да викаш Ха“. Опазарили се двамата.
Очуква се житото, сваряват го и започват да го продават, вареното жито го продават.
Парите взима само онзи, който чукал житото. На онзи, който само пъшкал, не иска да му дава от печалбите от варения кешкек. Отива и го дава под съд. Съдията бил доста умен. Казва: „Ортачихме се, той чука житото, аз виках само „ха“.
към беседата >>
Момъкът бил сиромах, а тя богата.
Тогава ще ви приведа един анекдот, който е станал тъй: Един млад момък се влюбил в една богата мома.
Момъкът бил сиромах, а тя богата.
Бащата и въпрос не дава да става да се жени тя за беден момък. Тя била умна и му казва: „Аз ще се разболея, пък ти ще дойдеш да ме лекуваш и ще кажеш: Аз ще я оздравя, но с едно условие, ако ми я дадеш, като оздравее.“ Това са възможности. Има доста анекдоти, светът е пълен с анекдоти, с неразрешени въпроси. Някой път ние казваме: „Така Господ наредил.“ Пък нещата, които Бог нарежда, те са разумните неща в света. Многото противоречия в живота, които съществуват, това са все задачи.
към беседата >>
Парите взима само онзи, който чукал житото.
Тя е толкова сериозна, че ще ви разкажа един анекдот за един, който нямал работа. Той вижда, че един турчин чука в една каменна чутура жито за кешкек. Той удрял с железен чук и пъшкал, викал: „Ха.“ Казва му: „Слушай, ти две работи не можеш да вършиш, ти не може да удряш с чука и да викаш Ха“. Опазарили се двамата. Очуква се житото, сваряват го и започват да го продават, вареното жито го продават.
Парите взима само онзи, който чукал житото.
На онзи, който само пъшкал, не иска да му дава от печалбите от варения кешкек. Отива и го дава под съд. Съдията бил доста умен. Казва: „Ортачихме се, той чука житото, аз виках само „ха“. Трябва да ми плати.“ Съдията казал: „Вие ще направите едно тенеке с едно отвърстие, че като продавате този кешкек, парите ще ги пускате в тенекето.
към беседата >>
Бащата и въпрос не дава да става да се жени тя за беден момък.
Тогава ще ви приведа един анекдот, който е станал тъй: Един млад момък се влюбил в една богата мома. Момъкът бил сиромах, а тя богата.
Бащата и въпрос не дава да става да се жени тя за беден момък.
Тя била умна и му казва: „Аз ще се разболея, пък ти ще дойдеш да ме лекуваш и ще кажеш: Аз ще я оздравя, но с едно условие, ако ми я дадеш, като оздравее.“ Това са възможности. Има доста анекдоти, светът е пълен с анекдоти, с неразрешени въпроси. Някой път ние казваме: „Така Господ наредил.“ Пък нещата, които Бог нарежда, те са разумните неща в света. Многото противоречия в живота, които съществуват, това са все задачи. Някой път вие имате трудни въпроси, които са останали от миналото.
към беседата >>
На онзи, който само пъшкал, не иска да му дава от печалбите от варения кешкек.
Той вижда, че един турчин чука в една каменна чутура жито за кешкек. Той удрял с железен чук и пъшкал, викал: „Ха.“ Казва му: „Слушай, ти две работи не можеш да вършиш, ти не може да удряш с чука и да викаш Ха“. Опазарили се двамата. Очуква се житото, сваряват го и започват да го продават, вареното жито го продават. Парите взима само онзи, който чукал житото.
На онзи, който само пъшкал, не иска да му дава от печалбите от варения кешкек.
Отива и го дава под съд. Съдията бил доста умен. Казва: „Ортачихме се, той чука житото, аз виках само „ха“. Трябва да ми плати.“ Съдията казал: „Вие ще направите едно тенеке с едно отвърстие, че като продавате този кешкек, парите ще ги пускате в тенекето. Те като падат в тенекето, ще викат „тин“.
към беседата >>
Тя била умна и му казва: „Аз ще се разболея, пък ти ще дойдеш да ме лекуваш и ще кажеш: Аз ще я оздравя, но с едно условие, ако ми я дадеш, като оздравее.“ Това са възможности.
Тогава ще ви приведа един анекдот, който е станал тъй: Един млад момък се влюбил в една богата мома. Момъкът бил сиромах, а тя богата. Бащата и въпрос не дава да става да се жени тя за беден момък.
Тя била умна и му казва: „Аз ще се разболея, пък ти ще дойдеш да ме лекуваш и ще кажеш: Аз ще я оздравя, но с едно условие, ако ми я дадеш, като оздравее.“ Това са възможности.
Има доста анекдоти, светът е пълен с анекдоти, с неразрешени въпроси. Някой път ние казваме: „Така Господ наредил.“ Пък нещата, които Бог нарежда, те са разумните неща в света. Многото противоречия в живота, които съществуват, това са все задачи. Някой път вие имате трудни въпроси, които са останали от миналото. Тази задача като разрешите, тя ще бъде едно благо заради вас.
към беседата >>
Отива и го дава под съд.
Той удрял с железен чук и пъшкал, викал: „Ха.“ Казва му: „Слушай, ти две работи не можеш да вършиш, ти не може да удряш с чука и да викаш Ха“. Опазарили се двамата. Очуква се житото, сваряват го и започват да го продават, вареното жито го продават. Парите взима само онзи, който чукал житото. На онзи, който само пъшкал, не иска да му дава от печалбите от варения кешкек.
Отива и го дава под съд.
Съдията бил доста умен. Казва: „Ортачихме се, той чука житото, аз виках само „ха“. Трябва да ми плати.“ Съдията казал: „Вие ще направите едно тенеке с едно отвърстие, че като продавате този кешкек, парите ще ги пускате в тенекето. Те като падат в тенекето, ще викат „тин“. Парите ще бъдат за онзи, който чукал житото, а пък „тин“ ще бъде за другия, който викал „ха“.“
към беседата >>
Има доста анекдоти, светът е пълен с анекдоти, с неразрешени въпроси.
Тогава ще ви приведа един анекдот, който е станал тъй: Един млад момък се влюбил в една богата мома. Момъкът бил сиромах, а тя богата. Бащата и въпрос не дава да става да се жени тя за беден момък. Тя била умна и му казва: „Аз ще се разболея, пък ти ще дойдеш да ме лекуваш и ще кажеш: Аз ще я оздравя, но с едно условие, ако ми я дадеш, като оздравее.“ Това са възможности.
Има доста анекдоти, светът е пълен с анекдоти, с неразрешени въпроси.
Някой път ние казваме: „Така Господ наредил.“ Пък нещата, които Бог нарежда, те са разумните неща в света. Многото противоречия в живота, които съществуват, това са все задачи. Някой път вие имате трудни въпроси, които са останали от миналото. Тази задача като разрешите, тя ще бъде едно благо заради вас.
към беседата >>
Съдията бил доста умен.
Опазарили се двамата. Очуква се житото, сваряват го и започват да го продават, вареното жито го продават. Парите взима само онзи, който чукал житото. На онзи, който само пъшкал, не иска да му дава от печалбите от варения кешкек. Отива и го дава под съд.
Съдията бил доста умен.
Казва: „Ортачихме се, той чука житото, аз виках само „ха“. Трябва да ми плати.“ Съдията казал: „Вие ще направите едно тенеке с едно отвърстие, че като продавате този кешкек, парите ще ги пускате в тенекето. Те като падат в тенекето, ще викат „тин“. Парите ще бъдат за онзи, който чукал житото, а пък „тин“ ще бъде за другия, който викал „ха“.“
към беседата >>
Някой път ние казваме: „Така Господ наредил.“ Пък нещата, които Бог нарежда, те са разумните неща в света.
Тогава ще ви приведа един анекдот, който е станал тъй: Един млад момък се влюбил в една богата мома. Момъкът бил сиромах, а тя богата. Бащата и въпрос не дава да става да се жени тя за беден момък. Тя била умна и му казва: „Аз ще се разболея, пък ти ще дойдеш да ме лекуваш и ще кажеш: Аз ще я оздравя, но с едно условие, ако ми я дадеш, като оздравее.“ Това са възможности. Има доста анекдоти, светът е пълен с анекдоти, с неразрешени въпроси.
Някой път ние казваме: „Така Господ наредил.“ Пък нещата, които Бог нарежда, те са разумните неща в света.
Многото противоречия в живота, които съществуват, това са все задачи. Някой път вие имате трудни въпроси, които са останали от миналото. Тази задача като разрешите, тя ще бъде едно благо заради вас.
към беседата >>
Казва: „Ортачихме се, той чука житото, аз виках само „ха“.
Очуква се житото, сваряват го и започват да го продават, вареното жито го продават. Парите взима само онзи, който чукал житото. На онзи, който само пъшкал, не иска да му дава от печалбите от варения кешкек. Отива и го дава под съд. Съдията бил доста умен.
Казва: „Ортачихме се, той чука житото, аз виках само „ха“.
Трябва да ми плати.“ Съдията казал: „Вие ще направите едно тенеке с едно отвърстие, че като продавате този кешкек, парите ще ги пускате в тенекето. Те като падат в тенекето, ще викат „тин“. Парите ще бъдат за онзи, който чукал житото, а пък „тин“ ще бъде за другия, който викал „ха“.“
към беседата >>
Многото противоречия в живота, които съществуват, това са все задачи.
Момъкът бил сиромах, а тя богата. Бащата и въпрос не дава да става да се жени тя за беден момък. Тя била умна и му казва: „Аз ще се разболея, пък ти ще дойдеш да ме лекуваш и ще кажеш: Аз ще я оздравя, но с едно условие, ако ми я дадеш, като оздравее.“ Това са възможности. Има доста анекдоти, светът е пълен с анекдоти, с неразрешени въпроси. Някой път ние казваме: „Така Господ наредил.“ Пък нещата, които Бог нарежда, те са разумните неща в света.
Многото противоречия в живота, които съществуват, това са все задачи.
Някой път вие имате трудни въпроси, които са останали от миналото. Тази задача като разрешите, тя ще бъде едно благо заради вас.
към беседата >>
Трябва да ми плати.“ Съдията казал: „Вие ще направите едно тенеке с едно отвърстие, че като продавате този кешкек, парите ще ги пускате в тенекето.
Парите взима само онзи, който чукал житото. На онзи, който само пъшкал, не иска да му дава от печалбите от варения кешкек. Отива и го дава под съд. Съдията бил доста умен. Казва: „Ортачихме се, той чука житото, аз виках само „ха“.
Трябва да ми плати.“ Съдията казал: „Вие ще направите едно тенеке с едно отвърстие, че като продавате този кешкек, парите ще ги пускате в тенекето.
Те като падат в тенекето, ще викат „тин“. Парите ще бъдат за онзи, който чукал житото, а пък „тин“ ще бъде за другия, който викал „ха“.“
към беседата >>
Някой път вие имате трудни въпроси, които са останали от миналото.
Бащата и въпрос не дава да става да се жени тя за беден момък. Тя била умна и му казва: „Аз ще се разболея, пък ти ще дойдеш да ме лекуваш и ще кажеш: Аз ще я оздравя, но с едно условие, ако ми я дадеш, като оздравее.“ Това са възможности. Има доста анекдоти, светът е пълен с анекдоти, с неразрешени въпроси. Някой път ние казваме: „Така Господ наредил.“ Пък нещата, които Бог нарежда, те са разумните неща в света. Многото противоречия в живота, които съществуват, това са все задачи.
Някой път вие имате трудни въпроси, които са останали от миналото.
Тази задача като разрешите, тя ще бъде едно благо заради вас.
към беседата >>
Те като падат в тенекето, ще викат „тин“.
На онзи, който само пъшкал, не иска да му дава от печалбите от варения кешкек. Отива и го дава под съд. Съдията бил доста умен. Казва: „Ортачихме се, той чука житото, аз виках само „ха“. Трябва да ми плати.“ Съдията казал: „Вие ще направите едно тенеке с едно отвърстие, че като продавате този кешкек, парите ще ги пускате в тенекето.
Те като падат в тенекето, ще викат „тин“.
Парите ще бъдат за онзи, който чукал житото, а пък „тин“ ще бъде за другия, който викал „ха“.“
към беседата >>
Тази задача като разрешите, тя ще бъде едно благо заради вас.
Тя била умна и му казва: „Аз ще се разболея, пък ти ще дойдеш да ме лекуваш и ще кажеш: Аз ще я оздравя, но с едно условие, ако ми я дадеш, като оздравее.“ Това са възможности. Има доста анекдоти, светът е пълен с анекдоти, с неразрешени въпроси. Някой път ние казваме: „Така Господ наредил.“ Пък нещата, които Бог нарежда, те са разумните неща в света. Многото противоречия в живота, които съществуват, това са все задачи. Някой път вие имате трудни въпроси, които са останали от миналото.
Тази задача като разрешите, тя ще бъде едно благо заради вас.
към беседата >>
Парите ще бъдат за онзи, който чукал житото, а пък „тин“ ще бъде за другия, който викал „ха“.“
Отива и го дава под съд. Съдията бил доста умен. Казва: „Ортачихме се, той чука житото, аз виках само „ха“. Трябва да ми плати.“ Съдията казал: „Вие ще направите едно тенеке с едно отвърстие, че като продавате този кешкек, парите ще ги пускате в тенекето. Те като падат в тенекето, ще викат „тин“.
Парите ще бъдат за онзи, който чукал житото, а пък „тин“ ще бъде за другия, който викал „ха“.“
към беседата >>
Запример, вие не може досега да разберете онези думи на Христа: „Любете враговете си.“ Ами че тия врагове са ваши приятели.
Запример, вие не може досега да разберете онези думи на Христа: „Любете враговете си.“ Ами че тия врагове са ваши приятели.
Вие сте яли и пили едно време, само вие сте казали на вашия приятел една лоша дума и той ви станал враг. Оттам насетне, мрази ви. Идете, казва, при вашите врагове, обичайте ги, поправете вашите погрешки. Обичайте враговете си, понеже те са ваши приятели. Онзи, който те мрази, той е ваш приятел.
към беседата >>
Вие казвате сега: „Що ни интересуват тия неща?
Вие казвате сега: „Що ни интересуват тия неща?
Нямат никаква реалност.“ Съгласен съм с вас, че нямат никаква реалност. Често в живота хората се безпокоят като този турчин, който бил без работа. Най-големите философи, поети, няма човек в света, който да не се безпокои. Той някой път работи, колкото този, който викал „ха“. Наскоро един наш приятел завзема се да разрешава въпроса за пертетум мобиле.
към беседата >>
Вие сте яли и пили едно време, само вие сте казали на вашия приятел една лоша дума и той ви станал враг.
Запример, вие не може досега да разберете онези думи на Христа: „Любете враговете си.“ Ами че тия врагове са ваши приятели.
Вие сте яли и пили едно време, само вие сте казали на вашия приятел една лоша дума и той ви станал враг.
Оттам насетне, мрази ви. Идете, казва, при вашите врагове, обичайте ги, поправете вашите погрешки. Обичайте враговете си, понеже те са ваши приятели. Онзи, който те мрази, той е ваш приятел. Той само една дума иска да му кажеш.
към беседата >>
Нямат никаква реалност.“ Съгласен съм с вас, че нямат никаква реалност.
Вие казвате сега: „Що ни интересуват тия неща?
Нямат никаква реалност.“ Съгласен съм с вас, че нямат никаква реалност.
Често в живота хората се безпокоят като този турчин, който бил без работа. Най-големите философи, поети, няма човек в света, който да не се безпокои. Той някой път работи, колкото този, който викал „ха“. Наскоро един наш приятел завзема се да разрешава въпроса за пертетум мобиле. Показа ми една скица.
към беседата >>
Оттам насетне, мрази ви.
Запример, вие не може досега да разберете онези думи на Христа: „Любете враговете си.“ Ами че тия врагове са ваши приятели. Вие сте яли и пили едно време, само вие сте казали на вашия приятел една лоша дума и той ви станал враг.
Оттам насетне, мрази ви.
Идете, казва, при вашите врагове, обичайте ги, поправете вашите погрешки. Обичайте враговете си, понеже те са ваши приятели. Онзи, който те мрази, той е ваш приятел. Той само една дума иска да му кажеш. Казва: „Няма да му простя.“ Ти иди и кажи: „Извини ме, направих една голяма погрешка, съжалявам.“ Веднага човекът измени своето мнение.
към беседата >>
Често в живота хората се безпокоят като този турчин, който бил без работа.
Вие казвате сега: „Що ни интересуват тия неща? Нямат никаква реалност.“ Съгласен съм с вас, че нямат никаква реалност.
Често в живота хората се безпокоят като този турчин, който бил без работа.
Най-големите философи, поети, няма човек в света, който да не се безпокои. Той някой път работи, колкото този, който викал „ха“. Наскоро един наш приятел завзема се да разрешава въпроса за пертетум мобиле. Показа ми една скица. Казва: „Почти съм разрешил този въпрос.“ Доста основателно разрешава, но виждам на едно място има една погрешка, която не я съзира.
към беседата >>
Идете, казва, при вашите врагове, обичайте ги, поправете вашите погрешки.
Запример, вие не може досега да разберете онези думи на Христа: „Любете враговете си.“ Ами че тия врагове са ваши приятели. Вие сте яли и пили едно време, само вие сте казали на вашия приятел една лоша дума и той ви станал враг. Оттам насетне, мрази ви.
Идете, казва, при вашите врагове, обичайте ги, поправете вашите погрешки.
Обичайте враговете си, понеже те са ваши приятели. Онзи, който те мрази, той е ваш приятел. Той само една дума иска да му кажеш. Казва: „Няма да му простя.“ Ти иди и кажи: „Извини ме, направих една голяма погрешка, съжалявам.“ Веднага човекът измени своето мнение. Не само го измени, но и неговите чувства, всичко измени.
към беседата >>
Най-големите философи, поети, няма човек в света, който да не се безпокои.
Вие казвате сега: „Що ни интересуват тия неща? Нямат никаква реалност.“ Съгласен съм с вас, че нямат никаква реалност. Често в живота хората се безпокоят като този турчин, който бил без работа.
Най-големите философи, поети, няма човек в света, който да не се безпокои.
Той някой път работи, колкото този, който викал „ха“. Наскоро един наш приятел завзема се да разрешава въпроса за пертетум мобиле. Показа ми една скица. Казва: „Почти съм разрешил този въпрос.“ Доста основателно разрешава, но виждам на едно място има една погрешка, която не я съзира. Математически развива, геометрически развива, как туй движение като му се даде този подтик, ще се движи.
към беседата >>
Обичайте враговете си, понеже те са ваши приятели.
Запример, вие не може досега да разберете онези думи на Христа: „Любете враговете си.“ Ами че тия врагове са ваши приятели. Вие сте яли и пили едно време, само вие сте казали на вашия приятел една лоша дума и той ви станал враг. Оттам насетне, мрази ви. Идете, казва, при вашите врагове, обичайте ги, поправете вашите погрешки.
Обичайте враговете си, понеже те са ваши приятели.
Онзи, който те мрази, той е ваш приятел. Той само една дума иска да му кажеш. Казва: „Няма да му простя.“ Ти иди и кажи: „Извини ме, направих една голяма погрешка, съжалявам.“ Веднага човекът измени своето мнение. Не само го измени, но и неговите чувства, всичко измени. Такива примери има дадени в християнството.
към беседата >>
Той някой път работи, колкото този, който викал „ха“.
Вие казвате сега: „Що ни интересуват тия неща? Нямат никаква реалност.“ Съгласен съм с вас, че нямат никаква реалност. Често в живота хората се безпокоят като този турчин, който бил без работа. Най-големите философи, поети, няма човек в света, който да не се безпокои.
Той някой път работи, колкото този, който викал „ха“.
Наскоро един наш приятел завзема се да разрешава въпроса за пертетум мобиле. Показа ми една скица. Казва: „Почти съм разрешил този въпрос.“ Доста основателно разрешава, но виждам на едно място има една погрешка, която не я съзира. Математически развива, геометрически развива, как туй движение като му се даде този подтик, ще се движи. В едно безвъздушно пространство, ако се тикне едно тяло в движение, въпросът седи малко по-другояче, но в едно пространство, дето има препятствия, образува се едно търкане.
към беседата >>
Онзи, който те мрази, той е ваш приятел.
Запример, вие не може досега да разберете онези думи на Христа: „Любете враговете си.“ Ами че тия врагове са ваши приятели. Вие сте яли и пили едно време, само вие сте казали на вашия приятел една лоша дума и той ви станал враг. Оттам насетне, мрази ви. Идете, казва, при вашите врагове, обичайте ги, поправете вашите погрешки. Обичайте враговете си, понеже те са ваши приятели.
Онзи, който те мрази, той е ваш приятел.
Той само една дума иска да му кажеш. Казва: „Няма да му простя.“ Ти иди и кажи: „Извини ме, направих една голяма погрешка, съжалявам.“ Веднага човекът измени своето мнение. Не само го измени, но и неговите чувства, всичко измени. Такива примери има дадени в християнството. Когато в първата епоха на християнството, в Римската империя гонеха християните, един християнин забягнал в Африка.
към беседата >>
Наскоро един наш приятел завзема се да разрешава въпроса за пертетум мобиле.
Вие казвате сега: „Що ни интересуват тия неща? Нямат никаква реалност.“ Съгласен съм с вас, че нямат никаква реалност. Често в живота хората се безпокоят като този турчин, който бил без работа. Най-големите философи, поети, няма човек в света, който да не се безпокои. Той някой път работи, колкото този, който викал „ха“.
Наскоро един наш приятел завзема се да разрешава въпроса за пертетум мобиле.
Показа ми една скица. Казва: „Почти съм разрешил този въпрос.“ Доста основателно разрешава, но виждам на едно място има една погрешка, която не я съзира. Математически развива, геометрически развива, как туй движение като му се даде този подтик, ще се движи. В едно безвъздушно пространство, ако се тикне едно тяло в движение, въпросът седи малко по-другояче, но в едно пространство, дето има препятствия, образува се едно търкане. Тази първоначална сила, която се е дала, ще се намали, ще се спре.
към беседата >>
Той само една дума иска да му кажеш.
Вие сте яли и пили едно време, само вие сте казали на вашия приятел една лоша дума и той ви станал враг. Оттам насетне, мрази ви. Идете, казва, при вашите врагове, обичайте ги, поправете вашите погрешки. Обичайте враговете си, понеже те са ваши приятели. Онзи, който те мрази, той е ваш приятел.
Той само една дума иска да му кажеш.
Казва: „Няма да му простя.“ Ти иди и кажи: „Извини ме, направих една голяма погрешка, съжалявам.“ Веднага човекът измени своето мнение. Не само го измени, но и неговите чувства, всичко измени. Такива примери има дадени в християнството. Когато в първата епоха на християнството, в Римската империя гонеха християните, един християнин забягнал в Африка. Един ден, като влиза в една пещера, иде един лъв и реве, приближава се към него и си подава крака.
към беседата >>
Показа ми една скица.
Нямат никаква реалност.“ Съгласен съм с вас, че нямат никаква реалност. Често в живота хората се безпокоят като този турчин, който бил без работа. Най-големите философи, поети, няма човек в света, който да не се безпокои. Той някой път работи, колкото този, който викал „ха“. Наскоро един наш приятел завзема се да разрешава въпроса за пертетум мобиле.
Показа ми една скица.
Казва: „Почти съм разрешил този въпрос.“ Доста основателно разрешава, но виждам на едно място има една погрешка, която не я съзира. Математически развива, геометрически развива, как туй движение като му се даде този подтик, ще се движи. В едно безвъздушно пространство, ако се тикне едно тяло в движение, въпросът седи малко по-другояче, но в едно пространство, дето има препятствия, образува се едно търкане. Тази първоначална сила, която се е дала, ще се намали, ще се спре. Как, например, ще обясните, че се спряло движението на месечината около нейната ос?
към беседата >>
Казва: „Няма да му простя.“ Ти иди и кажи: „Извини ме, направих една голяма погрешка, съжалявам.“ Веднага човекът измени своето мнение.
Оттам насетне, мрази ви. Идете, казва, при вашите врагове, обичайте ги, поправете вашите погрешки. Обичайте враговете си, понеже те са ваши приятели. Онзи, който те мрази, той е ваш приятел. Той само една дума иска да му кажеш.
Казва: „Няма да му простя.“ Ти иди и кажи: „Извини ме, направих една голяма погрешка, съжалявам.“ Веднага човекът измени своето мнение.
Не само го измени, но и неговите чувства, всичко измени. Такива примери има дадени в християнството. Когато в първата епоха на християнството, в Римската империя гонеха християните, един християнин забягнал в Африка. Един ден, като влиза в една пещера, иде един лъв и реве, приближава се към него и си подава крака. Той вижда, един трън забоден в крака.
към беседата >>
Казва: „Почти съм разрешил този въпрос.“ Доста основателно разрешава, но виждам на едно място има една погрешка, която не я съзира.
Често в живота хората се безпокоят като този турчин, който бил без работа. Най-големите философи, поети, няма човек в света, който да не се безпокои. Той някой път работи, колкото този, който викал „ха“. Наскоро един наш приятел завзема се да разрешава въпроса за пертетум мобиле. Показа ми една скица.
Казва: „Почти съм разрешил този въпрос.“ Доста основателно разрешава, но виждам на едно място има една погрешка, която не я съзира.
Математически развива, геометрически развива, как туй движение като му се даде този подтик, ще се движи. В едно безвъздушно пространство, ако се тикне едно тяло в движение, въпросът седи малко по-другояче, но в едно пространство, дето има препятствия, образува се едно търкане. Тази първоначална сила, която се е дала, ще се намали, ще се спре. Как, например, ще обясните, че се спряло движението на месечината около нейната ос? Още не е доказано, че месечината не се върти.
към беседата >>
Не само го измени, но и неговите чувства, всичко измени.
Идете, казва, при вашите врагове, обичайте ги, поправете вашите погрешки. Обичайте враговете си, понеже те са ваши приятели. Онзи, който те мрази, той е ваш приятел. Той само една дума иска да му кажеш. Казва: „Няма да му простя.“ Ти иди и кажи: „Извини ме, направих една голяма погрешка, съжалявам.“ Веднага човекът измени своето мнение.
Не само го измени, но и неговите чувства, всичко измени.
Такива примери има дадени в християнството. Когато в първата епоха на християнството, в Римската империя гонеха християните, един християнин забягнал в Африка. Един ден, като влиза в една пещера, иде един лъв и реве, приближава се към него и си подава крака. Той вижда, един трън забоден в крака. Изважда тръна, намазва му крака, заминава си този лъв.
към беседата >>
Математически развива, геометрически развива, как туй движение като му се даде този подтик, ще се движи.
Най-големите философи, поети, няма човек в света, който да не се безпокои. Той някой път работи, колкото този, който викал „ха“. Наскоро един наш приятел завзема се да разрешава въпроса за пертетум мобиле. Показа ми една скица. Казва: „Почти съм разрешил този въпрос.“ Доста основателно разрешава, но виждам на едно място има една погрешка, която не я съзира.
Математически развива, геометрически развива, как туй движение като му се даде този подтик, ще се движи.
В едно безвъздушно пространство, ако се тикне едно тяло в движение, въпросът седи малко по-другояче, но в едно пространство, дето има препятствия, образува се едно търкане. Тази първоначална сила, която се е дала, ще се намали, ще се спре. Как, например, ще обясните, че се спряло движението на месечината около нейната ос? Още не е доказано, че месечината не се върти. Предполага се, че тя показва само едното си лице към земята.
към беседата >>
Такива примери има дадени в християнството.
Обичайте враговете си, понеже те са ваши приятели. Онзи, който те мрази, той е ваш приятел. Той само една дума иска да му кажеш. Казва: „Няма да му простя.“ Ти иди и кажи: „Извини ме, направих една голяма погрешка, съжалявам.“ Веднага човекът измени своето мнение. Не само го измени, но и неговите чувства, всичко измени.
Такива примери има дадени в християнството.
Когато в първата епоха на християнството, в Римската империя гонеха християните, един християнин забягнал в Африка. Един ден, като влиза в една пещера, иде един лъв и реве, приближава се към него и си подава крака. Той вижда, един трън забоден в крака. Изважда тръна, намазва му крака, заминава си този лъв. Случило се, че хванали този християнин и го изкарали на арената.
към беседата >>
В едно безвъздушно пространство, ако се тикне едно тяло в движение, въпросът седи малко по-другояче, но в едно пространство, дето има препятствия, образува се едно търкане.
Той някой път работи, колкото този, който викал „ха“. Наскоро един наш приятел завзема се да разрешава въпроса за пертетум мобиле. Показа ми една скица. Казва: „Почти съм разрешил този въпрос.“ Доста основателно разрешава, но виждам на едно място има една погрешка, която не я съзира. Математически развива, геометрически развива, как туй движение като му се даде този подтик, ще се движи.
В едно безвъздушно пространство, ако се тикне едно тяло в движение, въпросът седи малко по-другояче, но в едно пространство, дето има препятствия, образува се едно търкане.
Тази първоначална сила, която се е дала, ще се намали, ще се спре. Как, например, ще обясните, че се спряло движението на месечината около нейната ос? Още не е доказано, че месечината не се върти. Предполага се, че тя показва само едното си лице към земята. То е още предположение.
към беседата >>
НАГОРЕ