НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1130
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1130
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност
,
УС
, София, 9.12.1934г.,
В ума му тази идея седи, че прегръща.
(втори вариант)
И за мене ще ми бъде по–приятно да не обича моя пръст, защото, щом го обича, ще усещам неговото стискане повече, а това не ми е приятно. И когато някой момък обича някоя мома, повече я стиска. Ето сега изкушението, туй, което вас ви изкушава. Сега в ума ви ще изпъкне идеята, като ви говоря за момъка, че не е морално. Ще каже – стар човек може да е и си представлява, че някой прегръща някоя млада мома.
В ума му тази идея седи, че прегръща.
Той седи в относителната реалност. Това, което се обича, не може да се обгърне. Туй, което ти обгръщаш и прегръщаш, туй показва, че си в пътя на илюзията.
към втори вариант >>
Това е една реалност.
(втори вариант)
Та казвам, не се спъвайте с вашите грехове. Като се съберат, само натуряйте ги в торбите и ги изсипете някъде. Вашите грехове и прегрешения не ви трябват. Там, във Варненско, отиват четири–пет моми да се изповядват при един стар калугер.
Това е една реалност.
Това ми разправяше един свещеник. Окичили се те за Великден, а той вечерта му донесли старо вино, попийнал си от винцето и те като влезли да се изповядат, той взел една голяма пила и казва: „Елате, аз ще ви изстържа греховете.“ Хукнали момите, избягали. Отива свещеникът, казва: „Изпоплашени са момите.“ Калугерът казва: „Тази бутилка е причината. Веднъж исках да си направя едно удоволствие, излезе ми зле. Рекох да се пошегувам с тях, да ги посплаша с пилата.“
към втори вариант >>
А някой път ти видиш красивата мома, та тя не види красивия, тогава тя става нещастна, а ти щастлив.
(втори вариант)
Случва се, че ти пишеш на една млада мома и след туй, след една–две години виждаш друга, по–красива, и ти прехвърляш любовта си на нея и започваш пак да пишеш, а другата, която е била щастлива, сега става нещастна. Кои са причините, че ти напущаш едната мома? Някой път и тя види някой по–красив момък, и ти видиш някоя по–красива мома. Тогава работите стават благополучни. Случва се това.
А някой път ти видиш красивата мома, та тя не види красивия, тогава тя става нещастна, а ти щастлив.
към втори вариант >>
Той седи в относителната реалност.
(втори вариант)
И когато някой момък обича някоя мома, повече я стиска. Ето сега изкушението, туй, което вас ви изкушава. Сега в ума ви ще изпъкне идеята, като ви говоря за момъка, че не е морално. Ще каже – стар човек може да е и си представлява, че някой прегръща някоя млада мома. В ума му тази идея седи, че прегръща.
Той седи в относителната реалност.
Това, което се обича, не може да се обгърне. Туй, което ти обгръщаш и прегръщаш, туй показва, че си в пътя на илюзията.
към втори вариант >>
Това ми разправяше един свещеник.
(втори вариант)
Та казвам, не се спъвайте с вашите грехове. Като се съберат, само натуряйте ги в торбите и ги изсипете някъде. Вашите грехове и прегрешения не ви трябват. Там, във Варненско, отиват четири–пет моми да се изповядват при един стар калугер. Това е една реалност.
Това ми разправяше един свещеник.
Окичили се те за Великден, а той вечерта му донесли старо вино, попийнал си от винцето и те като влезли да се изповядат, той взел една голяма пила и казва: „Елате, аз ще ви изстържа греховете.“ Хукнали момите, избягали. Отива свещеникът, казва: „Изпоплашени са момите.“ Калугерът казва: „Тази бутилка е причината. Веднъж исках да си направя едно удоволствие, излезе ми зле. Рекох да се пошегувам с тях, да ги посплаша с пилата.“
към втори вариант >>
Аз считам всичките религиозни вярвания, които хората имат, все са любовни работи.
(втори вариант)
Аз считам всичките религиозни вярвания, които хората имат, все са любовни работи.
Ама че дошъл един проповедник, вас ви проповядва едно ново учение. Той ще ви накара да се влюбите в някого. Най–първо в религията ви туриха да се влюбите в Мой сея. Дойде християнството, напуснаха туй учение, а Христос казва, че който върви подире му, обещава нещо. Какво е обещал Христос?
към втори вариант >>
Това, което се обича, не може да се обгърне.
(втори вариант)
Ето сега изкушението, туй, което вас ви изкушава. Сега в ума ви ще изпъкне идеята, като ви говоря за момъка, че не е морално. Ще каже – стар човек може да е и си представлява, че някой прегръща някоя млада мома. В ума му тази идея седи, че прегръща. Той седи в относителната реалност.
Това, което се обича, не може да се обгърне.
Туй, което ти обгръщаш и прегръщаш, туй показва, че си в пътя на илюзията.
към втори вариант >>
Окичили се те за Великден, а той вечерта му донесли старо вино, попийнал си от винцето и те като влезли да се изповядат, той взел една голяма пила и казва: „Елате, аз ще ви изстържа греховете.“ Хукнали момите, избягали.
(втори вариант)
Като се съберат, само натуряйте ги в торбите и ги изсипете някъде. Вашите грехове и прегрешения не ви трябват. Там, във Варненско, отиват четири–пет моми да се изповядват при един стар калугер. Това е една реалност. Това ми разправяше един свещеник.
Окичили се те за Великден, а той вечерта му донесли старо вино, попийнал си от винцето и те като влезли да се изповядат, той взел една голяма пила и казва: „Елате, аз ще ви изстържа греховете.“ Хукнали момите, избягали.
Отива свещеникът, казва: „Изпоплашени са момите.“ Калугерът казва: „Тази бутилка е причината. Веднъж исках да си направя едно удоволствие, излезе ми зле. Рекох да се пошегувам с тях, да ги посплаша с пилата.“
към втори вариант >>
Ама че дошъл един проповедник, вас ви проповядва едно ново учение.
(втори вариант)
Аз считам всичките религиозни вярвания, които хората имат, все са любовни работи.
Ама че дошъл един проповедник, вас ви проповядва едно ново учение.
Той ще ви накара да се влюбите в някого. Най–първо в религията ви туриха да се влюбите в Мой сея. Дойде християнството, напуснаха туй учение, а Христос казва, че който върви подире му, обещава нещо. Какво е обещал Христос? Който се отрече от него и той ще се отрече от него.
към втори вариант >>
Туй, което ти обгръщаш и прегръщаш, туй показва, че си в пътя на илюзията.
(втори вариант)
Сега в ума ви ще изпъкне идеята, като ви говоря за момъка, че не е морално. Ще каже – стар човек може да е и си представлява, че някой прегръща някоя млада мома. В ума му тази идея седи, че прегръща. Той седи в относителната реалност. Това, което се обича, не може да се обгърне.
Туй, което ти обгръщаш и прегръщаш, туй показва, че си в пътя на илюзията.
към втори вариант >>
Отива свещеникът, казва: „Изпоплашени са момите.“ Калугерът казва: „Тази бутилка е причината.
(втори вариант)
Вашите грехове и прегрешения не ви трябват. Там, във Варненско, отиват четири–пет моми да се изповядват при един стар калугер. Това е една реалност. Това ми разправяше един свещеник. Окичили се те за Великден, а той вечерта му донесли старо вино, попийнал си от винцето и те като влезли да се изповядат, той взел една голяма пила и казва: „Елате, аз ще ви изстържа греховете.“ Хукнали момите, избягали.
Отива свещеникът, казва: „Изпоплашени са момите.“ Калугерът казва: „Тази бутилка е причината.
Веднъж исках да си направя едно удоволствие, излезе ми зле. Рекох да се пошегувам с тях, да ги посплаша с пилата.“
към втори вариант >>
Всички свещени книги въобще са се старали да опишат вътрешния живот на човека.
(втори вариант)
Всички свещени книги въобще са се старали да опишат вътрешния живот на човека.
Не само да опишат, но да дадат известна насока. Тъй както има такива книги, когато някой пътник пътува, че има книги за пътешественика, показва разните места, думите, градовете, има ли карта. И тази светлина не е лесна. Даже тия хора с такава опитност голяма не са можали да представят работата така ясно, както би трябвало, и правят погрешка. Но понеже всичко в света се мени, има две реалности.
към втори вариант >>
Той ще ви накара да се влюбите в някого.
(втори вариант)
Аз считам всичките религиозни вярвания, които хората имат, все са любовни работи. Ама че дошъл един проповедник, вас ви проповядва едно ново учение.
Той ще ви накара да се влюбите в някого.
Най–първо в религията ви туриха да се влюбите в Мой сея. Дойде християнството, напуснаха туй учение, а Христос казва, че който върви подире му, обещава нещо. Какво е обещал Христос? Който се отрече от него и той ще се отрече от него. Сега в какво седи злото?
към втори вариант >>
Великата любов ти не може да я обгърнеш, ти не може да я прегърнеш.
(втори вариант)
Великата любов ти не може да я обгърнеш, ти не може да я прегърнеш.
Той е нещо, което ти не може да видиш и не може да определиш. Границите за тебе винаги ще бъдат като нещо неизвестно. Туй, което не си познал, то е, дето Писанието казва така: „Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога.“ Не да познаем Бога, но в познаването на Бога ние ще познаем живота, който постоянно се втича в нас. Ние ще познаем, че този живот иде от Бога. Живота ще познаем, а не Бога.
към втори вариант >>
Веднъж исках да си направя едно удоволствие, излезе ми зле.
(втори вариант)
Там, във Варненско, отиват четири–пет моми да се изповядват при един стар калугер. Това е една реалност. Това ми разправяше един свещеник. Окичили се те за Великден, а той вечерта му донесли старо вино, попийнал си от винцето и те като влезли да се изповядат, той взел една голяма пила и казва: „Елате, аз ще ви изстържа греховете.“ Хукнали момите, избягали. Отива свещеникът, казва: „Изпоплашени са момите.“ Калугерът казва: „Тази бутилка е причината.
Веднъж исках да си направя едно удоволствие, излезе ми зле.
Рекох да се пошегувам с тях, да ги посплаша с пилата.“
към втори вариант >>
Не само да опишат, но да дадат известна насока.
(втори вариант)
Всички свещени книги въобще са се старали да опишат вътрешния живот на човека.
Не само да опишат, но да дадат известна насока.
Тъй както има такива книги, когато някой пътник пътува, че има книги за пътешественика, показва разните места, думите, градовете, има ли карта. И тази светлина не е лесна. Даже тия хора с такава опитност голяма не са можали да представят работата така ясно, както би трябвало, и правят погрешка. Но понеже всичко в света се мени, има две реалности. Едната – абсолютна и другата – относителна.
към втори вариант >>
Най–първо в религията ви туриха да се влюбите в Мой сея.
(втори вариант)
Аз считам всичките религиозни вярвания, които хората имат, все са любовни работи. Ама че дошъл един проповедник, вас ви проповядва едно ново учение. Той ще ви накара да се влюбите в някого.
Най–първо в религията ви туриха да се влюбите в Мой сея.
Дойде християнството, напуснаха туй учение, а Христос казва, че който върви подире му, обещава нещо. Какво е обещал Христос? Който се отрече от него и той ще се отрече от него. Сега в какво седи злото? Не във влюбването, но в онова, което ти търсиш, ще го намериш ли?
към втори вариант >>
Той е нещо, което ти не може да видиш и не може да определиш.
(втори вариант)
Великата любов ти не може да я обгърнеш, ти не може да я прегърнеш.
Той е нещо, което ти не може да видиш и не може да определиш.
Границите за тебе винаги ще бъдат като нещо неизвестно. Туй, което не си познал, то е, дето Писанието казва така: „Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога.“ Не да познаем Бога, но в познаването на Бога ние ще познаем живота, който постоянно се втича в нас. Ние ще познаем, че този живот иде от Бога. Живота ще познаем, а не Бога. Бога никога не може да познаваш.
към втори вариант >>
Рекох да се пошегувам с тях, да ги посплаша с пилата.“
(втори вариант)
Това е една реалност. Това ми разправяше един свещеник. Окичили се те за Великден, а той вечерта му донесли старо вино, попийнал си от винцето и те като влезли да се изповядат, той взел една голяма пила и казва: „Елате, аз ще ви изстържа греховете.“ Хукнали момите, избягали. Отива свещеникът, казва: „Изпоплашени са момите.“ Калугерът казва: „Тази бутилка е причината. Веднъж исках да си направя едно удоволствие, излезе ми зле.
Рекох да се пошегувам с тях, да ги посплаша с пилата.“
към втори вариант >>
Тъй както има такива книги, когато някой пътник пътува, че има книги за пътешественика, показва разните места, думите, градовете, има ли карта.
(втори вариант)
Всички свещени книги въобще са се старали да опишат вътрешния живот на човека. Не само да опишат, но да дадат известна насока.
Тъй както има такива книги, когато някой пътник пътува, че има книги за пътешественика, показва разните места, думите, градовете, има ли карта.
И тази светлина не е лесна. Даже тия хора с такава опитност голяма не са можали да представят работата така ясно, както би трябвало, и правят погрешка. Но понеже всичко в света се мени, има две реалности. Едната – абсолютна и другата – относителна. Абсолютната реалност е тази, тъй както Бог схваща нещата в ума си, вечното, неизменното.
към втори вариант >>
Дойде християнството, напуснаха туй учение, а Христос казва, че който върви подире му, обещава нещо.
(втори вариант)
Аз считам всичките религиозни вярвания, които хората имат, все са любовни работи. Ама че дошъл един проповедник, вас ви проповядва едно ново учение. Той ще ви накара да се влюбите в някого. Най–първо в религията ви туриха да се влюбите в Мой сея.
Дойде християнството, напуснаха туй учение, а Христос казва, че който върви подире му, обещава нещо.
Какво е обещал Христос? Който се отрече от него и той ще се отрече от него. Сега в какво седи злото? Не във влюбването, но в онова, което ти търсиш, ще го намериш ли? Не е въпрос за влюбване.
към втори вариант >>
Границите за тебе винаги ще бъдат като нещо неизвестно.
(втори вариант)
Великата любов ти не може да я обгърнеш, ти не може да я прегърнеш. Той е нещо, което ти не може да видиш и не може да определиш.
Границите за тебе винаги ще бъдат като нещо неизвестно.
Туй, което не си познал, то е, дето Писанието казва така: „Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога.“ Не да познаем Бога, но в познаването на Бога ние ще познаем живота, който постоянно се втича в нас. Ние ще познаем, че този живот иде от Бога. Живота ще познаем, а не Бога. Бога никога не може да познаваш. Пише: „Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога.“ Живота трябва да се познава, който е в нас и който, за да го познаем, трябва да държим ума си постоянно концентриран към туй начало.
към втори вариант >>
Тогава казвам, като ви донесат едно шише шампанско, не го пийте, като има да идват млади моми да се изповядват.
(втори вариант)
Тогава казвам, като ви донесат едно шише шампанско, не го пийте, като има да идват млади моми да се изповядват.
Моят съвет е този. Като минат младите моми, отворете шишето и пийте. Сега ще преведете това. В живота съществуват противоречия. Противоречията според мене съществуват от едно пристрастяване, което ние имаме.
към втори вариант >>
И тази светлина не е лесна.
(втори вариант)
Всички свещени книги въобще са се старали да опишат вътрешния живот на човека. Не само да опишат, но да дадат известна насока. Тъй както има такива книги, когато някой пътник пътува, че има книги за пътешественика, показва разните места, думите, градовете, има ли карта.
И тази светлина не е лесна.
Даже тия хора с такава опитност голяма не са можали да представят работата така ясно, както би трябвало, и правят погрешка. Но понеже всичко в света се мени, има две реалности. Едната – абсолютна и другата – относителна. Абсолютната реалност е тази, тъй както Бог схваща нещата в ума си, вечното, неизменното. И относителната реалност е, тъй както най– разумните хора ги схващат и разбират.
към втори вариант >>
Какво е обещал Христос?
(втори вариант)
Аз считам всичките религиозни вярвания, които хората имат, все са любовни работи. Ама че дошъл един проповедник, вас ви проповядва едно ново учение. Той ще ви накара да се влюбите в някого. Най–първо в религията ви туриха да се влюбите в Мой сея. Дойде християнството, напуснаха туй учение, а Христос казва, че който върви подире му, обещава нещо.
Какво е обещал Христос?
Който се отрече от него и той ще се отрече от него. Сега в какво седи злото? Не във влюбването, но в онова, което ти търсиш, ще го намериш ли? Не е въпрос за влюбване. Идеята, която е вложена, туй, което момата търси, ще го намери ли?
към втори вариант >>
Туй, което не си познал, то е, дето Писанието казва така: „Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога.“ Не да познаем Бога, но в познаването на Бога ние ще познаем живота, който постоянно се втича в нас.
(втори вариант)
Великата любов ти не може да я обгърнеш, ти не може да я прегърнеш. Той е нещо, което ти не може да видиш и не може да определиш. Границите за тебе винаги ще бъдат като нещо неизвестно.
Туй, което не си познал, то е, дето Писанието казва така: „Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога.“ Не да познаем Бога, но в познаването на Бога ние ще познаем живота, който постоянно се втича в нас.
Ние ще познаем, че този живот иде от Бога. Живота ще познаем, а не Бога. Бога никога не може да познаваш. Пише: „Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога.“ Живота трябва да се познава, който е в нас и който, за да го познаем, трябва да държим ума си постоянно концентриран към туй начало. Като мисля за него, той ще ми се явява в живота, който в мене тече.
към втори вариант >>
Моят съвет е този.
(втори вариант)
Тогава казвам, като ви донесат едно шише шампанско, не го пийте, като има да идват млади моми да се изповядват.
Моят съвет е този.
Като минат младите моми, отворете шишето и пийте. Сега ще преведете това. В живота съществуват противоречия. Противоречията според мене съществуват от едно пристрастяване, което ние имаме. Искаме нещата да ги опитаме.
към втори вариант >>
Даже тия хора с такава опитност голяма не са можали да представят работата така ясно, както би трябвало, и правят погрешка.
(втори вариант)
Всички свещени книги въобще са се старали да опишат вътрешния живот на човека. Не само да опишат, но да дадат известна насока. Тъй както има такива книги, когато някой пътник пътува, че има книги за пътешественика, показва разните места, думите, градовете, има ли карта. И тази светлина не е лесна.
Даже тия хора с такава опитност голяма не са можали да представят работата така ясно, както би трябвало, и правят погрешка.
Но понеже всичко в света се мени, има две реалности. Едната – абсолютна и другата – относителна. Абсолютната реалност е тази, тъй както Бог схваща нещата в ума си, вечното, неизменното. И относителната реалност е, тъй както най– разумните хора ги схващат и разбират. Тогава едно противоречие има.
към втори вариант >>
Който се отрече от него и той ще се отрече от него.
(втори вариант)
Ама че дошъл един проповедник, вас ви проповядва едно ново учение. Той ще ви накара да се влюбите в някого. Най–първо в религията ви туриха да се влюбите в Мой сея. Дойде християнството, напуснаха туй учение, а Христос казва, че който върви подире му, обещава нещо. Какво е обещал Христос?
Който се отрече от него и той ще се отрече от него.
Сега в какво седи злото? Не във влюбването, но в онова, което ти търсиш, ще го намериш ли? Не е въпрос за влюбване. Идеята, която е вложена, туй, което момата търси, ще го намери ли? Тогава, ако не го намери, пак ще има една философия, дали причината е тя, че не го намерила, или причината лежи вън от нея.
към втори вариант >>
Ние ще познаем, че този живот иде от Бога.
(втори вариант)
Великата любов ти не може да я обгърнеш, ти не може да я прегърнеш. Той е нещо, което ти не може да видиш и не може да определиш. Границите за тебе винаги ще бъдат като нещо неизвестно. Туй, което не си познал, то е, дето Писанието казва така: „Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога.“ Не да познаем Бога, но в познаването на Бога ние ще познаем живота, който постоянно се втича в нас.
Ние ще познаем, че този живот иде от Бога.
Живота ще познаем, а не Бога. Бога никога не може да познаваш. Пише: „Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога.“ Живота трябва да се познава, който е в нас и който, за да го познаем, трябва да държим ума си постоянно концентриран към туй начало. Като мисля за него, той ще ми се явява в живота, който в мене тече. И този живот ще внесе единство в душата ми, няма да се смущавам от противоречията, които съществуват.
към втори вариант >>
Като минат младите моми, отворете шишето и пийте.
(втори вариант)
Тогава казвам, като ви донесат едно шише шампанско, не го пийте, като има да идват млади моми да се изповядват. Моят съвет е този.
Като минат младите моми, отворете шишето и пийте.
Сега ще преведете това. В живота съществуват противоречия. Противоречията според мене съществуват от едно пристрастяване, което ние имаме. Искаме нещата да ги опитаме. Някой път искаме да опитаме нещата, и оттам се дължи най– голямото противоречие.
към втори вариант >>
Но понеже всичко в света се мени, има две реалности.
(втори вариант)
Всички свещени книги въобще са се старали да опишат вътрешния живот на човека. Не само да опишат, но да дадат известна насока. Тъй както има такива книги, когато някой пътник пътува, че има книги за пътешественика, показва разните места, думите, градовете, има ли карта. И тази светлина не е лесна. Даже тия хора с такава опитност голяма не са можали да представят работата така ясно, както би трябвало, и правят погрешка.
Но понеже всичко в света се мени, има две реалности.
Едната – абсолютна и другата – относителна. Абсолютната реалност е тази, тъй както Бог схваща нещата в ума си, вечното, неизменното. И относителната реалност е, тъй както най– разумните хора ги схващат и разбират. Тогава едно противоречие има. Това е за онова, което ние схващаме за пътя.
към втори вариант >>
Сега в какво седи злото?
(втори вариант)
Той ще ви накара да се влюбите в някого. Най–първо в религията ви туриха да се влюбите в Мой сея. Дойде християнството, напуснаха туй учение, а Христос казва, че който върви подире му, обещава нещо. Какво е обещал Христос? Който се отрече от него и той ще се отрече от него.
Сега в какво седи злото?
Не във влюбването, но в онова, което ти търсиш, ще го намериш ли? Не е въпрос за влюбване. Идеята, която е вложена, туй, което момата търси, ще го намери ли? Тогава, ако не го намери, пак ще има една философия, дали причината е тя, че не го намерила, или причината лежи вън от нея. Или както аз поставям: причините дали лежат в принципите, или в условията?
към втори вариант >>
Живота ще познаем, а не Бога.
(втори вариант)
Великата любов ти не може да я обгърнеш, ти не може да я прегърнеш. Той е нещо, което ти не може да видиш и не може да определиш. Границите за тебе винаги ще бъдат като нещо неизвестно. Туй, което не си познал, то е, дето Писанието казва така: „Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога.“ Не да познаем Бога, но в познаването на Бога ние ще познаем живота, който постоянно се втича в нас. Ние ще познаем, че този живот иде от Бога.
Живота ще познаем, а не Бога.
Бога никога не може да познаваш. Пише: „Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога.“ Живота трябва да се познава, който е в нас и който, за да го познаем, трябва да държим ума си постоянно концентриран към туй начало. Като мисля за него, той ще ми се явява в живота, който в мене тече. И този живот ще внесе единство в душата ми, няма да се смущавам от противоречията, които съществуват.
към втори вариант >>
Сега ще преведете това.
(втори вариант)
Тогава казвам, като ви донесат едно шише шампанско, не го пийте, като има да идват млади моми да се изповядват. Моят съвет е този. Като минат младите моми, отворете шишето и пийте.
Сега ще преведете това.
В живота съществуват противоречия. Противоречията според мене съществуват от едно пристрастяване, което ние имаме. Искаме нещата да ги опитаме. Някой път искаме да опитаме нещата, и оттам се дължи най– голямото противоречие.
към втори вариант >>
Едната – абсолютна и другата – относителна.
(втори вариант)
Не само да опишат, но да дадат известна насока. Тъй както има такива книги, когато някой пътник пътува, че има книги за пътешественика, показва разните места, думите, градовете, има ли карта. И тази светлина не е лесна. Даже тия хора с такава опитност голяма не са можали да представят работата така ясно, както би трябвало, и правят погрешка. Но понеже всичко в света се мени, има две реалности.
Едната – абсолютна и другата – относителна.
Абсолютната реалност е тази, тъй както Бог схваща нещата в ума си, вечното, неизменното. И относителната реалност е, тъй както най– разумните хора ги схващат и разбират. Тогава едно противоречие има. Това е за онова, което ние схващаме за пътя. То е относително.
към втори вариант >>
Не във влюбването, но в онова, което ти търсиш, ще го намериш ли?
(втори вариант)
Най–първо в религията ви туриха да се влюбите в Мой сея. Дойде християнството, напуснаха туй учение, а Христос казва, че който върви подире му, обещава нещо. Какво е обещал Христос? Който се отрече от него и той ще се отрече от него. Сега в какво седи злото?
Не във влюбването, но в онова, което ти търсиш, ще го намериш ли?
Не е въпрос за влюбване. Идеята, която е вложена, туй, което момата търси, ще го намери ли? Тогава, ако не го намери, пак ще има една философия, дали причината е тя, че не го намерила, или причината лежи вън от нея. Или както аз поставям: причините дали лежат в принципите, или в условията? Ти не разбираш причините, не разбираш Божия принцип.
към втори вариант >>
Бога никога не може да познаваш.
(втори вариант)
Той е нещо, което ти не може да видиш и не може да определиш. Границите за тебе винаги ще бъдат като нещо неизвестно. Туй, което не си познал, то е, дето Писанието казва така: „Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога.“ Не да познаем Бога, но в познаването на Бога ние ще познаем живота, който постоянно се втича в нас. Ние ще познаем, че този живот иде от Бога. Живота ще познаем, а не Бога.
Бога никога не може да познаваш.
Пише: „Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога.“ Живота трябва да се познава, който е в нас и който, за да го познаем, трябва да държим ума си постоянно концентриран към туй начало. Като мисля за него, той ще ми се явява в живота, който в мене тече. И този живот ще внесе единство в душата ми, няма да се смущавам от противоречията, които съществуват.
към втори вариант >>
В живота съществуват противоречия.
(втори вариант)
Тогава казвам, като ви донесат едно шише шампанско, не го пийте, като има да идват млади моми да се изповядват. Моят съвет е този. Като минат младите моми, отворете шишето и пийте. Сега ще преведете това.
В живота съществуват противоречия.
Противоречията според мене съществуват от едно пристрастяване, което ние имаме. Искаме нещата да ги опитаме. Някой път искаме да опитаме нещата, и оттам се дължи най– голямото противоречие.
към втори вариант >>
Абсолютната реалност е тази, тъй както Бог схваща нещата в ума си, вечното, неизменното.
(втори вариант)
Тъй както има такива книги, когато някой пътник пътува, че има книги за пътешественика, показва разните места, думите, градовете, има ли карта. И тази светлина не е лесна. Даже тия хора с такава опитност голяма не са можали да представят работата така ясно, както би трябвало, и правят погрешка. Но понеже всичко в света се мени, има две реалности. Едната – абсолютна и другата – относителна.
Абсолютната реалност е тази, тъй както Бог схваща нещата в ума си, вечното, неизменното.
И относителната реалност е, тъй както най– разумните хора ги схващат и разбират. Тогава едно противоречие има. Това е за онова, което ние схващаме за пътя. То е относително. То се мени.
към втори вариант >>
Не е въпрос за влюбване.
(втори вариант)
Дойде християнството, напуснаха туй учение, а Христос казва, че който върви подире му, обещава нещо. Какво е обещал Христос? Който се отрече от него и той ще се отрече от него. Сега в какво седи злото? Не във влюбването, но в онова, което ти търсиш, ще го намериш ли?
Не е въпрос за влюбване.
Идеята, която е вложена, туй, което момата търси, ще го намери ли? Тогава, ако не го намери, пак ще има една философия, дали причината е тя, че не го намерила, или причината лежи вън от нея. Или както аз поставям: причините дали лежат в принципите, или в условията? Ти не разбираш причините, не разбираш Божия принцип. Някой път може да вярваш добре, но не разбираш външните условия, при които животът се развива.
към втори вариант >>
Пише: „Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога.“ Живота трябва да се познава, който е в нас и който, за да го познаем, трябва да държим ума си постоянно концентриран към туй начало.
(втори вариант)
Границите за тебе винаги ще бъдат като нещо неизвестно. Туй, което не си познал, то е, дето Писанието казва така: „Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога.“ Не да познаем Бога, но в познаването на Бога ние ще познаем живота, който постоянно се втича в нас. Ние ще познаем, че този живот иде от Бога. Живота ще познаем, а не Бога. Бога никога не може да познаваш.
Пише: „Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога.“ Живота трябва да се познава, който е в нас и който, за да го познаем, трябва да държим ума си постоянно концентриран към туй начало.
Като мисля за него, той ще ми се явява в живота, който в мене тече. И този живот ще внесе единство в душата ми, няма да се смущавам от противоречията, които съществуват.
към втори вариант >>
Противоречията според мене съществуват от едно пристрастяване, което ние имаме.
(втори вариант)
Тогава казвам, като ви донесат едно шише шампанско, не го пийте, като има да идват млади моми да се изповядват. Моят съвет е този. Като минат младите моми, отворете шишето и пийте. Сега ще преведете това. В живота съществуват противоречия.
Противоречията според мене съществуват от едно пристрастяване, което ние имаме.
Искаме нещата да ги опитаме. Някой път искаме да опитаме нещата, и оттам се дължи най– голямото противоречие.
към втори вариант >>
И относителната реалност е, тъй както най– разумните хора ги схващат и разбират.
(втори вариант)
И тази светлина не е лесна. Даже тия хора с такава опитност голяма не са можали да представят работата така ясно, както би трябвало, и правят погрешка. Но понеже всичко в света се мени, има две реалности. Едната – абсолютна и другата – относителна. Абсолютната реалност е тази, тъй както Бог схваща нещата в ума си, вечното, неизменното.
И относителната реалност е, тъй както най– разумните хора ги схващат и разбират.
Тогава едно противоречие има. Това е за онова, което ние схващаме за пътя. То е относително. То се мени. Може известни неща да се схванат за прави в известна епоха.
към втори вариант >>
Идеята, която е вложена, туй, което момата търси, ще го намери ли?
(втори вариант)
Какво е обещал Христос? Който се отрече от него и той ще се отрече от него. Сега в какво седи злото? Не във влюбването, но в онова, което ти търсиш, ще го намериш ли? Не е въпрос за влюбване.
Идеята, която е вложена, туй, което момата търси, ще го намери ли?
Тогава, ако не го намери, пак ще има една философия, дали причината е тя, че не го намерила, или причината лежи вън от нея. Или както аз поставям: причините дали лежат в принципите, или в условията? Ти не разбираш причините, не разбираш Божия принцип. Някой път може да вярваш добре, но не разбираш външните условия, при които животът се развива. Та казвам, съществува една философия, която може да приведе нещата в хармония вътре.
към втори вариант >>
Като мисля за него, той ще ми се явява в живота, който в мене тече.
(втори вариант)
Туй, което не си познал, то е, дето Писанието казва така: „Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога.“ Не да познаем Бога, но в познаването на Бога ние ще познаем живота, който постоянно се втича в нас. Ние ще познаем, че този живот иде от Бога. Живота ще познаем, а не Бога. Бога никога не може да познаваш. Пише: „Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога.“ Живота трябва да се познава, който е в нас и който, за да го познаем, трябва да държим ума си постоянно концентриран към туй начало.
Като мисля за него, той ще ми се явява в живота, който в мене тече.
И този живот ще внесе единство в душата ми, няма да се смущавам от противоречията, които съществуват.
към втори вариант >>
Искаме нещата да ги опитаме.
(втори вариант)
Моят съвет е този. Като минат младите моми, отворете шишето и пийте. Сега ще преведете това. В живота съществуват противоречия. Противоречията според мене съществуват от едно пристрастяване, което ние имаме.
Искаме нещата да ги опитаме.
Някой път искаме да опитаме нещата, и оттам се дължи най– голямото противоречие.
към втори вариант >>
Тогава едно противоречие има.
(втори вариант)
Даже тия хора с такава опитност голяма не са можали да представят работата така ясно, както би трябвало, и правят погрешка. Но понеже всичко в света се мени, има две реалности. Едната – абсолютна и другата – относителна. Абсолютната реалност е тази, тъй както Бог схваща нещата в ума си, вечното, неизменното. И относителната реалност е, тъй както най– разумните хора ги схващат и разбират.
Тогава едно противоречие има.
Това е за онова, което ние схващаме за пътя. То е относително. То се мени. Може известни неща да се схванат за прави в известна епоха. И след това в друга епоха те стават криви.
към втори вариант >>
Тогава, ако не го намери, пак ще има една философия, дали причината е тя, че не го намерила, или причината лежи вън от нея.
(втори вариант)
Който се отрече от него и той ще се отрече от него. Сега в какво седи злото? Не във влюбването, но в онова, което ти търсиш, ще го намериш ли? Не е въпрос за влюбване. Идеята, която е вложена, туй, което момата търси, ще го намери ли?
Тогава, ако не го намери, пак ще има една философия, дали причината е тя, че не го намерила, или причината лежи вън от нея.
Или както аз поставям: причините дали лежат в принципите, или в условията? Ти не разбираш причините, не разбираш Божия принцип. Някой път може да вярваш добре, но не разбираш външните условия, при които животът се развива. Та казвам, съществува една философия, която може да приведе нещата в хармония вътре.
към втори вариант >>
И този живот ще внесе единство в душата ми, няма да се смущавам от противоречията, които съществуват.
(втори вариант)
Ние ще познаем, че този живот иде от Бога. Живота ще познаем, а не Бога. Бога никога не може да познаваш. Пише: „Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога.“ Живота трябва да се познава, който е в нас и който, за да го познаем, трябва да държим ума си постоянно концентриран към туй начало. Като мисля за него, той ще ми се явява в живота, който в мене тече.
И този живот ще внесе единство в душата ми, няма да се смущавам от противоречията, които съществуват.
към втори вариант >>
Някой път искаме да опитаме нещата, и оттам се дължи най– голямото противоречие.
(втори вариант)
Като минат младите моми, отворете шишето и пийте. Сега ще преведете това. В живота съществуват противоречия. Противоречията според мене съществуват от едно пристрастяване, което ние имаме. Искаме нещата да ги опитаме.
Някой път искаме да опитаме нещата, и оттам се дължи най– голямото противоречие.
към втори вариант >>
Това е за онова, което ние схващаме за пътя.
(втори вариант)
Но понеже всичко в света се мени, има две реалности. Едната – абсолютна и другата – относителна. Абсолютната реалност е тази, тъй както Бог схваща нещата в ума си, вечното, неизменното. И относителната реалност е, тъй както най– разумните хора ги схващат и разбират. Тогава едно противоречие има.
Това е за онова, което ние схващаме за пътя.
То е относително. То се мени. Може известни неща да се схванат за прави в известна епоха. И след това в друга епоха те стават криви. И действително, когато се говори за духовния свят, ако човек не е внимателен, на човека по някой път му дотяга да слуша еднообразни работи: не прави това, не прави онова, не прави погрешки, не прави така.
към втори вариант >>
Или както аз поставям: причините дали лежат в принципите, или в условията?
(втори вариант)
Сега в какво седи злото? Не във влюбването, но в онова, което ти търсиш, ще го намериш ли? Не е въпрос за влюбване. Идеята, която е вложена, туй, което момата търси, ще го намери ли? Тогава, ако не го намери, пак ще има една философия, дали причината е тя, че не го намерила, или причината лежи вън от нея.
Или както аз поставям: причините дали лежат в принципите, или в условията?
Ти не разбираш причините, не разбираш Божия принцип. Някой път може да вярваш добре, но не разбираш външните условия, при които животът се развива. Та казвам, съществува една философия, която може да приведе нещата в хармония вътре.
към втори вариант >>
Сега от вашето гледище и доколкото аз съм наблюдавал, всичките религиозни хора искат да имат нещо.
(втори вариант)
Сега от вашето гледище и доколкото аз съм наблюдавал, всичките религиозни хора искат да имат нещо.
Те представят Господа като човек, искат да идат при него, да се оплачат. Казват: „Да сме във времето на Христа.“ Те искат да идат при него като при човек, да му се оплакват. Ако бяхте във времето на Христа, щяхте да видите един човек, който ядеше и пиеше, говореше по някой път. Един път взе един камшик, изпъди тези–онези. Туй правеше.
към втори вариант >>
Най–първо трябва да знаете, че всичко в света, което съществува, което е допуснато, то е за добро.
(втори вариант)
Най–първо трябва да знаете, че всичко в света, което съществува, което е допуснато, то е за добро.
Тъй за добро е. Една философия трябва да имате. От човешко гледище не обяснявайте нещата. Допущайте в ума си – всичко, което се случва във вашия живот, е допуснато с оглед за едно бъдещо
към втори вариант >>
То е относително.
(втори вариант)
Едната – абсолютна и другата – относителна. Абсолютната реалност е тази, тъй както Бог схваща нещата в ума си, вечното, неизменното. И относителната реалност е, тъй както най– разумните хора ги схващат и разбират. Тогава едно противоречие има. Това е за онова, което ние схващаме за пътя.
То е относително.
То се мени. Може известни неща да се схванат за прави в известна епоха. И след това в друга епоха те стават криви. И действително, когато се говори за духовния свят, ако човек не е внимателен, на човека по някой път му дотяга да слуша еднообразни работи: не прави това, не прави онова, не прави погрешки, не прави така. Все отрицателни неща.
към втори вариант >>
Ти не разбираш причините, не разбираш Божия принцип.
(втори вариант)
Не във влюбването, но в онова, което ти търсиш, ще го намериш ли? Не е въпрос за влюбване. Идеята, която е вложена, туй, което момата търси, ще го намери ли? Тогава, ако не го намери, пак ще има една философия, дали причината е тя, че не го намерила, или причината лежи вън от нея. Или както аз поставям: причините дали лежат в принципите, или в условията?
Ти не разбираш причините, не разбираш Божия принцип.
Някой път може да вярваш добре, но не разбираш външните условия, при които животът се развива. Та казвам, съществува една философия, която може да приведе нещата в хармония вътре.
към втори вариант >>
Те представят Господа като човек, искат да идат при него, да се оплачат.
(втори вариант)
Сега от вашето гледище и доколкото аз съм наблюдавал, всичките религиозни хора искат да имат нещо.
Те представят Господа като човек, искат да идат при него, да се оплачат.
Казват: „Да сме във времето на Христа.“ Те искат да идат при него като при човек, да му се оплакват. Ако бяхте във времето на Христа, щяхте да видите един човек, който ядеше и пиеше, говореше по някой път. Един път взе един камшик, изпъди тези–онези. Туй правеше. Вие сега, след две хиляди години, седите и размишлявате.
към втори вариант >>
Тъй за добро е.
(втори вариант)
Най–първо трябва да знаете, че всичко в света, което съществува, което е допуснато, то е за добро.
Тъй за добро е.
Една философия трябва да имате. От човешко гледище не обяснявайте нещата. Допущайте в ума си – всичко, което се случва във вашия живот, е допуснато с оглед за едно бъдещо
към втори вариант >>
То се мени.
(втори вариант)
Абсолютната реалност е тази, тъй както Бог схваща нещата в ума си, вечното, неизменното. И относителната реалност е, тъй както най– разумните хора ги схващат и разбират. Тогава едно противоречие има. Това е за онова, което ние схващаме за пътя. То е относително.
То се мени.
Може известни неща да се схванат за прави в известна епоха. И след това в друга епоха те стават криви. И действително, когато се говори за духовния свят, ако човек не е внимателен, на човека по някой път му дотяга да слуша еднообразни работи: не прави това, не прави онова, не прави погрешки, не прави така. Все отрицателни неща. Закон има, право има, съвест има, ад има, това–онова, всичко туй.
към втори вариант >>
Някой път може да вярваш добре, но не разбираш външните условия, при които животът се развива.
(втори вариант)
Не е въпрос за влюбване. Идеята, която е вложена, туй, което момата търси, ще го намери ли? Тогава, ако не го намери, пак ще има една философия, дали причината е тя, че не го намерила, или причината лежи вън от нея. Или както аз поставям: причините дали лежат в принципите, или в условията? Ти не разбираш причините, не разбираш Божия принцип.
Някой път може да вярваш добре, но не разбираш външните условия, при които животът се развива.
Та казвам, съществува една философия, която може да приведе нещата в хармония вътре.
към втори вариант >>
Казват: „Да сме във времето на Христа.“ Те искат да идат при него като при човек, да му се оплакват.
(втори вариант)
Сега от вашето гледище и доколкото аз съм наблюдавал, всичките религиозни хора искат да имат нещо. Те представят Господа като човек, искат да идат при него, да се оплачат.
Казват: „Да сме във времето на Христа.“ Те искат да идат при него като при човек, да му се оплакват.
Ако бяхте във времето на Христа, щяхте да видите един човек, който ядеше и пиеше, говореше по някой път. Един път взе един камшик, изпъди тези–онези. Туй правеше. Вие сега, след две хиляди години, седите и размишлявате. Но Христос имаше един език много избран и рязък.
към втори вариант >>
Една философия трябва да имате.
(втори вариант)
Най–първо трябва да знаете, че всичко в света, което съществува, което е допуснато, то е за добро. Тъй за добро е.
Една философия трябва да имате.
От човешко гледище не обяснявайте нещата. Допущайте в ума си – всичко, което се случва във вашия живот, е допуснато с оглед за едно бъдещо
към втори вариант >>
Може известни неща да се схванат за прави в известна епоха.
(втори вариант)
И относителната реалност е, тъй както най– разумните хора ги схващат и разбират. Тогава едно противоречие има. Това е за онова, което ние схващаме за пътя. То е относително. То се мени.
Може известни неща да се схванат за прави в известна епоха.
И след това в друга епоха те стават криви. И действително, когато се говори за духовния свят, ако човек не е внимателен, на човека по някой път му дотяга да слуша еднообразни работи: не прави това, не прави онова, не прави погрешки, не прави така. Все отрицателни неща. Закон има, право има, съвест има, ад има, това–онова, всичко туй. Под думата „грях“, грехът е нещо съвсем неопределено.
към втори вариант >>
Та казвам, съществува една философия, която може да приведе нещата в хармония вътре.
(втори вариант)
Идеята, която е вложена, туй, което момата търси, ще го намери ли? Тогава, ако не го намери, пак ще има една философия, дали причината е тя, че не го намерила, или причината лежи вън от нея. Или както аз поставям: причините дали лежат в принципите, или в условията? Ти не разбираш причините, не разбираш Божия принцип. Някой път може да вярваш добре, но не разбираш външните условия, при които животът се развива.
Та казвам, съществува една философия, която може да приведе нещата в хармония вътре.
към втори вариант >>
Ако бяхте във времето на Христа, щяхте да видите един човек, който ядеше и пиеше, говореше по някой път.
(втори вариант)
Сега от вашето гледище и доколкото аз съм наблюдавал, всичките религиозни хора искат да имат нещо. Те представят Господа като човек, искат да идат при него, да се оплачат. Казват: „Да сме във времето на Христа.“ Те искат да идат при него като при човек, да му се оплакват.
Ако бяхте във времето на Христа, щяхте да видите един човек, който ядеше и пиеше, говореше по някой път.
Един път взе един камшик, изпъди тези–онези. Туй правеше. Вие сега, след две хиляди години, седите и размишлявате. Но Христос имаше един език много избран и рязък. Някой път говореше рязко: „Горко вам, рожби ехидни!
към втори вариант >>
От човешко гледище не обяснявайте нещата.
(втори вариант)
Най–първо трябва да знаете, че всичко в света, което съществува, което е допуснато, то е за добро. Тъй за добро е. Една философия трябва да имате.
От човешко гледище не обяснявайте нещата.
Допущайте в ума си – всичко, което се случва във вашия живот, е допуснато с оглед за едно бъдещо
към втори вариант >>
И след това в друга епоха те стават криви.
(втори вариант)
Тогава едно противоречие има. Това е за онова, което ние схващаме за пътя. То е относително. То се мени. Може известни неща да се схванат за прави в известна епоха.
И след това в друга епоха те стават криви.
И действително, когато се говори за духовния свят, ако човек не е внимателен, на човека по някой път му дотяга да слуша еднообразни работи: не прави това, не прави онова, не прави погрешки, не прави така. Все отрицателни неща. Закон има, право има, съвест има, ад има, това–онова, всичко туй. Под думата „грях“, грехът е нещо съвсем неопределено. Той е един резултат.
към втори вариант >>
Нас ни трябва едно разбиране, хармонизиране, което да не е в стълкновение с онова, да не сме в стълкновение с нещата, т.е.
(втори вариант)
Нас ни трябва едно разбиране, хармонизиране, което да не е в стълкновение с онова, да не сме в стълкновение с нещата, т.е.
да схващаме нещата, тъй както Бог ги е схващал, да мислим, както Бог мисли. Ние не знаем как Господ мисли, как ние мислим – това знаем. И от нашата мисъл всякога съществува едно противоречие и да мислим по Бога, тъй както Бог мисли, ти трябва да дадеш всичко, каквото имаш, и нищо да не остане за тебе. По Бога да мислиш, ти не трябва да съдиш никого и даже трябва да бъдеш сляп и за грях, за всичко в света. Не трябва да има никакво противоречие.
към втори вариант >>
Един път взе един камшик, изпъди тези–онези.
(втори вариант)
Сега от вашето гледище и доколкото аз съм наблюдавал, всичките религиозни хора искат да имат нещо. Те представят Господа като човек, искат да идат при него, да се оплачат. Казват: „Да сме във времето на Христа.“ Те искат да идат при него като при човек, да му се оплакват. Ако бяхте във времето на Христа, щяхте да видите един човек, който ядеше и пиеше, говореше по някой път.
Един път взе един камшик, изпъди тези–онези.
Туй правеше. Вие сега, след две хиляди години, седите и размишлявате. Но Христос имаше един език много избран и рязък. Някой път говореше рязко: „Горко вам, рожби ехидни! “ Или като четете една от главите на Матея, вие си представяте, казвате: „Христос е любов.“ Но си представяте много светска любов.
към втори вариант >>
Допущайте в ума си – всичко, което се случва във вашия живот, е допуснато с оглед за едно бъдещо
(втори вариант)
Най–първо трябва да знаете, че всичко в света, което съществува, което е допуснато, то е за добро. Тъй за добро е. Една философия трябва да имате. От човешко гледище не обяснявайте нещата.
Допущайте в ума си – всичко, което се случва във вашия живот, е допуснато с оглед за едно бъдещо
към втори вариант >>
И действително, когато се говори за духовния свят, ако човек не е внимателен, на човека по някой път му дотяга да слуша еднообразни работи: не прави това, не прави онова, не прави погрешки, не прави така.
(втори вариант)
Това е за онова, което ние схващаме за пътя. То е относително. То се мени. Може известни неща да се схванат за прави в известна епоха. И след това в друга епоха те стават криви.
И действително, когато се говори за духовния свят, ако човек не е внимателен, на човека по някой път му дотяга да слуша еднообразни работи: не прави това, не прави онова, не прави погрешки, не прави така.
Все отрицателни неща. Закон има, право има, съвест има, ад има, това–онова, всичко туй. Под думата „грях“, грехът е нещо съвсем неопределено. Той е един резултат.
към втори вариант >>
да схващаме нещата, тъй както Бог ги е схващал, да мислим, както Бог мисли.
(втори вариант)
Нас ни трябва едно разбиране, хармонизиране, което да не е в стълкновение с онова, да не сме в стълкновение с нещата, т.е.
да схващаме нещата, тъй както Бог ги е схващал, да мислим, както Бог мисли.
Ние не знаем как Господ мисли, как ние мислим – това знаем. И от нашата мисъл всякога съществува едно противоречие и да мислим по Бога, тъй както Бог мисли, ти трябва да дадеш всичко, каквото имаш, и нищо да не остане за тебе. По Бога да мислиш, ти не трябва да съдиш никого и даже трябва да бъдеш сляп и за грях, за всичко в света. Не трябва да има никакво противоречие. Ама ти трябва да бъдеш като един човек, на когото никой никога никакво внимание не е обръщал.
към втори вариант >>
Туй правеше.
(втори вариант)
Сега от вашето гледище и доколкото аз съм наблюдавал, всичките религиозни хора искат да имат нещо. Те представят Господа като човек, искат да идат при него, да се оплачат. Казват: „Да сме във времето на Христа.“ Те искат да идат при него като при човек, да му се оплакват. Ако бяхте във времето на Христа, щяхте да видите един човек, който ядеше и пиеше, говореше по някой път. Един път взе един камшик, изпъди тези–онези.
Туй правеше.
Вие сега, след две хиляди години, седите и размишлявате. Но Христос имаше един език много избран и рязък. Някой път говореше рязко: „Горко вам, рожби ехидни! “ Или като четете една от главите на Матея, вие си представяте, казвате: „Христос е любов.“ Но си представяте много светска любов. Вие считате всеки човек, който може да ви целуне, може да ви прегърне, това е любов.
към втори вариант >>
ваше развитие.
(втори вариант)
ваше развитие.
И това ще ви бъде за ваше добро. Засега не е добро, не за сегашния живот, но за бъдещия живот ще бъде добро за вас. Но се допущат за едно бъдеще добро, защото, ако не е така, тогава нещата нямат смисъл. Бог, който беше всесилен, който знаеше всичко, даде една заповед и допусна да стане едно прегрешение в рая. След това изпъди хората навън.
към втори вариант >>
Все отрицателни неща.
(втори вариант)
То е относително. То се мени. Може известни неща да се схванат за прави в известна епоха. И след това в друга епоха те стават криви. И действително, когато се говори за духовния свят, ако човек не е внимателен, на човека по някой път му дотяга да слуша еднообразни работи: не прави това, не прави онова, не прави погрешки, не прави така.
Все отрицателни неща.
Закон има, право има, съвест има, ад има, това–онова, всичко туй. Под думата „грях“, грехът е нещо съвсем неопределено. Той е един резултат.
към втори вариант >>
Ние не знаем как Господ мисли, как ние мислим – това знаем.
(втори вариант)
Нас ни трябва едно разбиране, хармонизиране, което да не е в стълкновение с онова, да не сме в стълкновение с нещата, т.е. да схващаме нещата, тъй както Бог ги е схващал, да мислим, както Бог мисли.
Ние не знаем как Господ мисли, как ние мислим – това знаем.
И от нашата мисъл всякога съществува едно противоречие и да мислим по Бога, тъй както Бог мисли, ти трябва да дадеш всичко, каквото имаш, и нищо да не остане за тебе. По Бога да мислиш, ти не трябва да съдиш никого и даже трябва да бъдеш сляп и за грях, за всичко в света. Не трябва да има никакво противоречие. Ама ти трябва да бъдеш като един човек, на когото никой никога никакво внимание не е обръщал. Туй, което е безличното в света.
към втори вариант >>
Вие сега, след две хиляди години, седите и размишлявате.
(втори вариант)
Те представят Господа като човек, искат да идат при него, да се оплачат. Казват: „Да сме във времето на Христа.“ Те искат да идат при него като при човек, да му се оплакват. Ако бяхте във времето на Христа, щяхте да видите един човек, който ядеше и пиеше, говореше по някой път. Един път взе един камшик, изпъди тези–онези. Туй правеше.
Вие сега, след две хиляди години, седите и размишлявате.
Но Христос имаше един език много избран и рязък. Някой път говореше рязко: „Горко вам, рожби ехидни! “ Или като четете една от главите на Матея, вие си представяте, казвате: „Христос е любов.“ Но си представяте много светска любов. Вие считате всеки човек, който може да ви целуне, може да ви прегърне, това е любов. Това е относителна реалност.
към втори вариант >>
И това ще ви бъде за ваше добро.
(втори вариант)
ваше развитие.
И това ще ви бъде за ваше добро.
Засега не е добро, не за сегашния живот, но за бъдещия живот ще бъде добро за вас. Но се допущат за едно бъдеще добро, защото, ако не е така, тогава нещата нямат смисъл. Бог, който беше всесилен, който знаеше всичко, даде една заповед и допусна да стане едно прегрешение в рая. След това изпъди хората навън. С оглед на бъдещето, че всичко туй ще се превърне на добро.
към втори вариант >>
Закон има, право има, съвест има, ад има, това–онова, всичко туй.
(втори вариант)
То се мени. Може известни неща да се схванат за прави в известна епоха. И след това в друга епоха те стават криви. И действително, когато се говори за духовния свят, ако човек не е внимателен, на човека по някой път му дотяга да слуша еднообразни работи: не прави това, не прави онова, не прави погрешки, не прави така. Все отрицателни неща.
Закон има, право има, съвест има, ад има, това–онова, всичко туй.
Под думата „грях“, грехът е нещо съвсем неопределено. Той е един резултат.
към втори вариант >>
И от нашата мисъл всякога съществува едно противоречие и да мислим по Бога, тъй както Бог мисли, ти трябва да дадеш всичко, каквото имаш, и нищо да не остане за тебе.
(втори вариант)
Нас ни трябва едно разбиране, хармонизиране, което да не е в стълкновение с онова, да не сме в стълкновение с нещата, т.е. да схващаме нещата, тъй както Бог ги е схващал, да мислим, както Бог мисли. Ние не знаем как Господ мисли, как ние мислим – това знаем.
И от нашата мисъл всякога съществува едно противоречие и да мислим по Бога, тъй както Бог мисли, ти трябва да дадеш всичко, каквото имаш, и нищо да не остане за тебе.
По Бога да мислиш, ти не трябва да съдиш никого и даже трябва да бъдеш сляп и за грях, за всичко в света. Не трябва да има никакво противоречие. Ама ти трябва да бъдеш като един човек, на когото никой никога никакво внимание не е обръщал. Туй, което е безличното в света. Значи, за да не се освободиш от злото, в света все има едно нещо материално, което те привлича.
към втори вариант >>
Но Христос имаше един език много избран и рязък.
(втори вариант)
Казват: „Да сме във времето на Христа.“ Те искат да идат при него като при човек, да му се оплакват. Ако бяхте във времето на Христа, щяхте да видите един човек, който ядеше и пиеше, говореше по някой път. Един път взе един камшик, изпъди тези–онези. Туй правеше. Вие сега, след две хиляди години, седите и размишлявате.
Но Христос имаше един език много избран и рязък.
Някой път говореше рязко: „Горко вам, рожби ехидни! “ Или като четете една от главите на Матея, вие си представяте, казвате: „Христос е любов.“ Но си представяте много светска любов. Вие считате всеки човек, който може да ви целуне, може да ви прегърне, това е любов. Това е относителна реалност.
към втори вариант >>
Засега не е добро, не за сегашния живот, но за бъдещия живот ще бъде добро за вас.
(втори вариант)
ваше развитие. И това ще ви бъде за ваше добро.
Засега не е добро, не за сегашния живот, но за бъдещия живот ще бъде добро за вас.
Но се допущат за едно бъдеще добро, защото, ако не е така, тогава нещата нямат смисъл. Бог, който беше всесилен, който знаеше всичко, даде една заповед и допусна да стане едно прегрешение в рая. След това изпъди хората навън. С оглед на бъдещето, че всичко туй ще се превърне на добро.
към втори вариант >>
Под думата „грях“, грехът е нещо съвсем неопределено.
(втори вариант)
Може известни неща да се схванат за прави в известна епоха. И след това в друга епоха те стават криви. И действително, когато се говори за духовния свят, ако човек не е внимателен, на човека по някой път му дотяга да слуша еднообразни работи: не прави това, не прави онова, не прави погрешки, не прави така. Все отрицателни неща. Закон има, право има, съвест има, ад има, това–онова, всичко туй.
Под думата „грях“, грехът е нещо съвсем неопределено.
Той е един резултат.
към втори вариант >>
По Бога да мислиш, ти не трябва да съдиш никого и даже трябва да бъдеш сляп и за грях, за всичко в света.
(втори вариант)
Нас ни трябва едно разбиране, хармонизиране, което да не е в стълкновение с онова, да не сме в стълкновение с нещата, т.е. да схващаме нещата, тъй както Бог ги е схващал, да мислим, както Бог мисли. Ние не знаем как Господ мисли, как ние мислим – това знаем. И от нашата мисъл всякога съществува едно противоречие и да мислим по Бога, тъй както Бог мисли, ти трябва да дадеш всичко, каквото имаш, и нищо да не остане за тебе.
По Бога да мислиш, ти не трябва да съдиш никого и даже трябва да бъдеш сляп и за грях, за всичко в света.
Не трябва да има никакво противоречие. Ама ти трябва да бъдеш като един човек, на когото никой никога никакво внимание не е обръщал. Туй, което е безличното в света. Значи, за да не се освободиш от злото, в света все има едно нещо материално, което те привлича. Допуснете, че тебе никаква жена не те изкушава, никакви пари, никаква слава не те изкушава, нищо не те изкушава.
към втори вариант >>
Някой път говореше рязко: „Горко вам, рожби ехидни!
(втори вариант)
Ако бяхте във времето на Христа, щяхте да видите един човек, който ядеше и пиеше, говореше по някой път. Един път взе един камшик, изпъди тези–онези. Туй правеше. Вие сега, след две хиляди години, седите и размишлявате. Но Христос имаше един език много избран и рязък.
Някой път говореше рязко: „Горко вам, рожби ехидни!
“ Или като четете една от главите на Матея, вие си представяте, казвате: „Христос е любов.“ Но си представяте много светска любов. Вие считате всеки човек, който може да ви целуне, може да ви прегърне, това е любов. Това е относителна реалност.
към втори вариант >>
Но се допущат за едно бъдеще добро, защото, ако не е така, тогава нещата нямат смисъл.
(втори вариант)
ваше развитие. И това ще ви бъде за ваше добро. Засега не е добро, не за сегашния живот, но за бъдещия живот ще бъде добро за вас.
Но се допущат за едно бъдеще добро, защото, ако не е така, тогава нещата нямат смисъл.
Бог, който беше всесилен, който знаеше всичко, даде една заповед и допусна да стане едно прегрешение в рая. След това изпъди хората навън. С оглед на бъдещето, че всичко туй ще се превърне на добро.
към втори вариант >>
Той е един резултат.
(втори вариант)
И след това в друга епоха те стават криви. И действително, когато се говори за духовния свят, ако човек не е внимателен, на човека по някой път му дотяга да слуша еднообразни работи: не прави това, не прави онова, не прави погрешки, не прави така. Все отрицателни неща. Закон има, право има, съвест има, ад има, това–онова, всичко туй. Под думата „грях“, грехът е нещо съвсем неопределено.
Той е един резултат.
към втори вариант >>
Не трябва да има никакво противоречие.
(втори вариант)
Нас ни трябва едно разбиране, хармонизиране, което да не е в стълкновение с онова, да не сме в стълкновение с нещата, т.е. да схващаме нещата, тъй както Бог ги е схващал, да мислим, както Бог мисли. Ние не знаем как Господ мисли, как ние мислим – това знаем. И от нашата мисъл всякога съществува едно противоречие и да мислим по Бога, тъй както Бог мисли, ти трябва да дадеш всичко, каквото имаш, и нищо да не остане за тебе. По Бога да мислиш, ти не трябва да съдиш никого и даже трябва да бъдеш сляп и за грях, за всичко в света.
Не трябва да има никакво противоречие.
Ама ти трябва да бъдеш като един човек, на когото никой никога никакво внимание не е обръщал. Туй, което е безличното в света. Значи, за да не се освободиш от злото, в света все има едно нещо материално, което те привлича. Допуснете, че тебе никаква жена не те изкушава, никакви пари, никаква слава не те изкушава, нищо не те изкушава. Кое ще остане в ума ти?
към втори вариант >>
“ Или като четете една от главите на Матея, вие си представяте, казвате: „Христос е любов.“ Но си представяте много светска любов.
(втори вариант)
Един път взе един камшик, изпъди тези–онези. Туй правеше. Вие сега, след две хиляди години, седите и размишлявате. Но Христос имаше един език много избран и рязък. Някой път говореше рязко: „Горко вам, рожби ехидни!
“ Или като четете една от главите на Матея, вие си представяте, казвате: „Христос е любов.“ Но си представяте много светска любов.
Вие считате всеки човек, който може да ви целуне, може да ви прегърне, това е любов. Това е относителна реалност.
към втори вариант >>
Бог, който беше всесилен, който знаеше всичко, даде една заповед и допусна да стане едно прегрешение в рая.
(втори вариант)
ваше развитие. И това ще ви бъде за ваше добро. Засега не е добро, не за сегашния живот, но за бъдещия живот ще бъде добро за вас. Но се допущат за едно бъдеще добро, защото, ако не е така, тогава нещата нямат смисъл.
Бог, който беше всесилен, който знаеше всичко, даде една заповед и допусна да стане едно прегрешение в рая.
След това изпъди хората навън. С оглед на бъдещето, че всичко туй ще се превърне на добро.
към втори вариант >>
Казват, съгрешил човек.
(втори вариант)
Казват, съгрешил човек.
В какво? Една неопределена работа е това. Защото обясняват, че първият човек изял един плод от една ябълка – оттам излязъл грехът. Може би, че е ял. Тъй че грехът е излезнал от яденето.
към втори вариант >>
Ама ти трябва да бъдеш като един човек, на когото никой никога никакво внимание не е обръщал.
(втори вариант)
да схващаме нещата, тъй както Бог ги е схващал, да мислим, както Бог мисли. Ние не знаем как Господ мисли, как ние мислим – това знаем. И от нашата мисъл всякога съществува едно противоречие и да мислим по Бога, тъй както Бог мисли, ти трябва да дадеш всичко, каквото имаш, и нищо да не остане за тебе. По Бога да мислиш, ти не трябва да съдиш никого и даже трябва да бъдеш сляп и за грях, за всичко в света. Не трябва да има никакво противоречие.
Ама ти трябва да бъдеш като един човек, на когото никой никога никакво внимание не е обръщал.
Туй, което е безличното в света. Значи, за да не се освободиш от злото, в света все има едно нещо материално, което те привлича. Допуснете, че тебе никаква жена не те изкушава, никакви пари, никаква слава не те изкушава, нищо не те изкушава. Кое ще остане в ума ти? В какво седи тази реалност?
към втори вариант >>
Вие считате всеки човек, който може да ви целуне, може да ви прегърне, това е любов.
(втори вариант)
Туй правеше. Вие сега, след две хиляди години, седите и размишлявате. Но Христос имаше един език много избран и рязък. Някой път говореше рязко: „Горко вам, рожби ехидни! “ Или като четете една от главите на Матея, вие си представяте, казвате: „Христос е любов.“ Но си представяте много светска любов.
Вие считате всеки човек, който може да ви целуне, може да ви прегърне, това е любов.
Това е относителна реалност.
към втори вариант >>
След това изпъди хората навън.
(втори вариант)
ваше развитие. И това ще ви бъде за ваше добро. Засега не е добро, не за сегашния живот, но за бъдещия живот ще бъде добро за вас. Но се допущат за едно бъдеще добро, защото, ако не е така, тогава нещата нямат смисъл. Бог, който беше всесилен, който знаеше всичко, даде една заповед и допусна да стане едно прегрешение в рая.
След това изпъди хората навън.
С оглед на бъдещето, че всичко туй ще се превърне на добро.
към втори вариант >>
В какво?
(втори вариант)
Казват, съгрешил човек.
В какво?
Една неопределена работа е това. Защото обясняват, че първият човек изял един плод от една ябълка – оттам излязъл грехът. Може би, че е ял. Тъй че грехът е излезнал от яденето. То е едно неразбиране.
към втори вариант >>
Туй, което е безличното в света.
(втори вариант)
Ние не знаем как Господ мисли, как ние мислим – това знаем. И от нашата мисъл всякога съществува едно противоречие и да мислим по Бога, тъй както Бог мисли, ти трябва да дадеш всичко, каквото имаш, и нищо да не остане за тебе. По Бога да мислиш, ти не трябва да съдиш никого и даже трябва да бъдеш сляп и за грях, за всичко в света. Не трябва да има никакво противоречие. Ама ти трябва да бъдеш като един човек, на когото никой никога никакво внимание не е обръщал.
Туй, което е безличното в света.
Значи, за да не се освободиш от злото, в света все има едно нещо материално, което те привлича. Допуснете, че тебе никаква жена не те изкушава, никакви пари, никаква слава не те изкушава, нищо не те изкушава. Кое ще остане в ума ти? В какво седи тази реалност? Казваме – да повярваме в Бога, ама в любовта.
към втори вариант >>
Това е относителна реалност.
(втори вариант)
Вие сега, след две хиляди години, седите и размишлявате. Но Христос имаше един език много избран и рязък. Някой път говореше рязко: „Горко вам, рожби ехидни! “ Или като четете една от главите на Матея, вие си представяте, казвате: „Христос е любов.“ Но си представяте много светска любов. Вие считате всеки човек, който може да ви целуне, може да ви прегърне, това е любов.
Това е относителна реалност.
към втори вариант >>
С оглед на бъдещето, че всичко туй ще се превърне на добро.
(втори вариант)
И това ще ви бъде за ваше добро. Засега не е добро, не за сегашния живот, но за бъдещия живот ще бъде добро за вас. Но се допущат за едно бъдеще добро, защото, ако не е така, тогава нещата нямат смисъл. Бог, който беше всесилен, който знаеше всичко, даде една заповед и допусна да стане едно прегрешение в рая. След това изпъди хората навън.
С оглед на бъдещето, че всичко туй ще се превърне на добро.
към втори вариант >>
Една неопределена работа е това.
(втори вариант)
Казват, съгрешил човек. В какво?
Една неопределена работа е това.
Защото обясняват, че първият човек изял един плод от една ябълка – оттам излязъл грехът. Може би, че е ял. Тъй че грехът е излезнал от яденето. То е едно неразбиране. Че някой престъпник е влязъл през вратата.
към втори вариант >>
Значи, за да не се освободиш от злото, в света все има едно нещо материално, което те привлича.
(втори вариант)
И от нашата мисъл всякога съществува едно противоречие и да мислим по Бога, тъй както Бог мисли, ти трябва да дадеш всичко, каквото имаш, и нищо да не остане за тебе. По Бога да мислиш, ти не трябва да съдиш никого и даже трябва да бъдеш сляп и за грях, за всичко в света. Не трябва да има никакво противоречие. Ама ти трябва да бъдеш като един човек, на когото никой никога никакво внимание не е обръщал. Туй, което е безличното в света.
Значи, за да не се освободиш от злото, в света все има едно нещо материално, което те привлича.
Допуснете, че тебе никаква жена не те изкушава, никакви пари, никаква слава не те изкушава, нищо не те изкушава. Кое ще остане в ума ти? В какво седи тази реалност? Казваме – да повярваме в Бога, ама в любовта. Че любовта има отношение към хората, тя не е нещо отвлечено.
към втори вариант >>
Питам тогава, светлината вие може ли да целунете?
(втори вариант)
Питам тогава, светлината вие може ли да целунете?
Светлината ви целува, а вие не можете да я целунете. Туй, което седи по–високо от вас, вие никога не можете да го целунете. Туй, което седи по–ниско от вас, вие може да го целунете. Ти никога не може да целунеш един светия, той няма да ти позволи. И Христос позволил само на една жена да му целуне краката.
към втори вариант >>
И Писанието казва, Битие, трета глава, Бог казва на змията – семето на жената ще ти смаже главата и ти ще му нараниш петата.
(втори вариант)
И Писанието казва, Битие, трета глава, Бог казва на змията – семето на жената ще ти смаже главата и ти ще му нараниш петата.
Дяволът ще нарани петата на жената и жената ще строши главата на змията. Отваря се един въпрос. Защо за бъдеще добро? Това е един символ. По този начин ние не можем да разберем онова Божествено благо.
към втори вариант >>
Защото обясняват, че първият човек изял един плод от една ябълка – оттам излязъл грехът.
(втори вариант)
Казват, съгрешил човек. В какво? Една неопределена работа е това.
Защото обясняват, че първият човек изял един плод от една ябълка – оттам излязъл грехът.
Може би, че е ял. Тъй че грехът е излезнал от яденето. То е едно неразбиране. Че някой престъпник е влязъл през вратата. Ама грехът, като е влязал, именно с туй влизане, вратата е едно нещо, а влизането на престъпника през вратата е друго нещо.
към втори вариант >>
Допуснете, че тебе никаква жена не те изкушава, никакви пари, никаква слава не те изкушава, нищо не те изкушава.
(втори вариант)
По Бога да мислиш, ти не трябва да съдиш никого и даже трябва да бъдеш сляп и за грях, за всичко в света. Не трябва да има никакво противоречие. Ама ти трябва да бъдеш като един човек, на когото никой никога никакво внимание не е обръщал. Туй, което е безличното в света. Значи, за да не се освободиш от злото, в света все има едно нещо материално, което те привлича.
Допуснете, че тебе никаква жена не те изкушава, никакви пари, никаква слава не те изкушава, нищо не те изкушава.
Кое ще остане в ума ти? В какво седи тази реалност? Казваме – да повярваме в Бога, ама в любовта. Че любовта има отношение към хората, тя не е нещо отвлечено. Като възлюбиш хората, ти трябва да слезеш между грешните хора и да ги накараш да повярват в Бога.
към втори вариант >>
Светлината ви целува, а вие не можете да я целунете.
(втори вариант)
Питам тогава, светлината вие може ли да целунете?
Светлината ви целува, а вие не можете да я целунете.
Туй, което седи по–високо от вас, вие никога не можете да го целунете. Туй, което седи по–ниско от вас, вие може да го целунете. Ти никога не може да целунеш един светия, той няма да ти позволи. И Христос позволил само на една жена да му целуне краката. Той е нисшият живот.
към втори вариант >>
Дяволът ще нарани петата на жената и жената ще строши главата на змията.
(втори вариант)
И Писанието казва, Битие, трета глава, Бог казва на змията – семето на жената ще ти смаже главата и ти ще му нараниш петата.
Дяволът ще нарани петата на жената и жената ще строши главата на змията.
Отваря се един въпрос. Защо за бъдеще добро? Това е един символ. По този начин ние не можем да разберем онова Божествено благо. Ако злото не би влязло по този начин, ние сегашния живот не бихме го разбрали.
към втори вариант >>
Може би, че е ял.
(втори вариант)
Казват, съгрешил човек. В какво? Една неопределена работа е това. Защото обясняват, че първият човек изял един плод от една ябълка – оттам излязъл грехът.
Може би, че е ял.
Тъй че грехът е излезнал от яденето. То е едно неразбиране. Че някой престъпник е влязъл през вратата. Ама грехът, като е влязал, именно с туй влизане, вратата е едно нещо, а влизането на престъпника през вратата е друго нещо. Казват, вратата е причина за престъплението.
към втори вариант >>
Кое ще остане в ума ти?
(втори вариант)
Не трябва да има никакво противоречие. Ама ти трябва да бъдеш като един човек, на когото никой никога никакво внимание не е обръщал. Туй, което е безличното в света. Значи, за да не се освободиш от злото, в света все има едно нещо материално, което те привлича. Допуснете, че тебе никаква жена не те изкушава, никакви пари, никаква слава не те изкушава, нищо не те изкушава.
Кое ще остане в ума ти?
В какво седи тази реалност? Казваме – да повярваме в Бога, ама в любовта. Че любовта има отношение към хората, тя не е нещо отвлечено. Като възлюбиш хората, ти трябва да слезеш между грешните хора и да ги накараш да повярват в Бога. А да слезеш между тях, веднага те ще те оцапат.
към втори вариант >>
Туй, което седи по–високо от вас, вие никога не можете да го целунете.
(втори вариант)
Питам тогава, светлината вие може ли да целунете? Светлината ви целува, а вие не можете да я целунете.
Туй, което седи по–високо от вас, вие никога не можете да го целунете.
Туй, което седи по–ниско от вас, вие може да го целунете. Ти никога не може да целунеш един светия, той няма да ти позволи. И Христос позволил само на една жена да му целуне краката. Той е нисшият живот. Но ни най–малко Христос не позволи да му целуне устата.
към втори вариант >>
Отваря се един въпрос.
(втори вариант)
И Писанието казва, Битие, трета глава, Бог казва на змията – семето на жената ще ти смаже главата и ти ще му нараниш петата. Дяволът ще нарани петата на жената и жената ще строши главата на змията.
Отваря се един въпрос.
Защо за бъдеще добро? Това е един символ. По този начин ние не можем да разберем онова Божествено благо. Ако злото не би влязло по този начин, ние сегашния живот не бихме го разбрали. И не бихме могли да различим, тъй както сега го различаваме.
към втори вариант >>
Тъй че грехът е излезнал от яденето.
(втори вариант)
Казват, съгрешил човек. В какво? Една неопределена работа е това. Защото обясняват, че първият човек изял един плод от една ябълка – оттам излязъл грехът. Може би, че е ял.
Тъй че грехът е излезнал от яденето.
То е едно неразбиране. Че някой престъпник е влязъл през вратата. Ама грехът, като е влязал, именно с туй влизане, вратата е едно нещо, а влизането на престъпника през вратата е друго нещо. Казват, вратата е причина за престъплението. Ако тя беше затворена, не щеше да
към втори вариант >>
В какво седи тази реалност?
(втори вариант)
Ама ти трябва да бъдеш като един човек, на когото никой никога никакво внимание не е обръщал. Туй, което е безличното в света. Значи, за да не се освободиш от злото, в света все има едно нещо материално, което те привлича. Допуснете, че тебе никаква жена не те изкушава, никакви пари, никаква слава не те изкушава, нищо не те изкушава. Кое ще остане в ума ти?
В какво седи тази реалност?
Казваме – да повярваме в Бога, ама в любовта. Че любовта има отношение към хората, тя не е нещо отвлечено. Като възлюбиш хората, ти трябва да слезеш между грешните хора и да ги накараш да повярват в Бога. А да слезеш между тях, веднага те ще те оцапат. Питам, седиш ти в небето при Бога, ти си щастлив, не знаеш какво нещо е грях.
към втори вариант >>
Туй, което седи по–ниско от вас, вие може да го целунете.
(втори вариант)
Питам тогава, светлината вие може ли да целунете? Светлината ви целува, а вие не можете да я целунете. Туй, което седи по–високо от вас, вие никога не можете да го целунете.
Туй, което седи по–ниско от вас, вие може да го целунете.
Ти никога не може да целунеш един светия, той няма да ти позволи. И Христос позволил само на една жена да му целуне краката. Той е нисшият живот. Но ни най–малко Христос не позволи да му целуне устата. И каза: „В дома ти влязох и ти целувка не ми даде.“ Като обичаме някого, ние ще хвърлим дрехата и ще целуваме, което не е той.
към втори вариант >>
Защо за бъдеще добро?
(втори вариант)
И Писанието казва, Битие, трета глава, Бог казва на змията – семето на жената ще ти смаже главата и ти ще му нараниш петата. Дяволът ще нарани петата на жената и жената ще строши главата на змията. Отваря се един въпрос.
Защо за бъдеще добро?
Това е един символ. По този начин ние не можем да разберем онова Божествено благо. Ако злото не би влязло по този начин, ние сегашния живот не бихме го разбрали. И не бихме могли да различим, тъй както сега го различаваме. И вие не щяхте да имате тази свобода.
към втори вариант >>
То е едно неразбиране.
(втори вариант)
В какво? Една неопределена работа е това. Защото обясняват, че първият човек изял един плод от една ябълка – оттам излязъл грехът. Може би, че е ял. Тъй че грехът е излезнал от яденето.
То е едно неразбиране.
Че някой престъпник е влязъл през вратата. Ама грехът, като е влязал, именно с туй влизане, вратата е едно нещо, а влизането на престъпника през вратата е друго нещо. Казват, вратата е причина за престъплението. Ако тя беше затворена, не щеше да
към втори вариант >>
Казваме – да повярваме в Бога, ама в любовта.
(втори вариант)
Туй, което е безличното в света. Значи, за да не се освободиш от злото, в света все има едно нещо материално, което те привлича. Допуснете, че тебе никаква жена не те изкушава, никакви пари, никаква слава не те изкушава, нищо не те изкушава. Кое ще остане в ума ти? В какво седи тази реалност?
Казваме – да повярваме в Бога, ама в любовта.
Че любовта има отношение към хората, тя не е нещо отвлечено. Като възлюбиш хората, ти трябва да слезеш между грешните хора и да ги накараш да повярват в Бога. А да слезеш между тях, веднага те ще те оцапат. Питам, седиш ти в небето при Бога, ти си щастлив, не знаеш какво нещо е грях. Но един ден ти искаш да покажеш на Господа, че ти го обичаш и като го обичаш, трябва да слезеш между грешните хора.
към втори вариант >>
Ти никога не може да целунеш един светия, той няма да ти позволи.
(втори вариант)
Питам тогава, светлината вие може ли да целунете? Светлината ви целува, а вие не можете да я целунете. Туй, което седи по–високо от вас, вие никога не можете да го целунете. Туй, което седи по–ниско от вас, вие може да го целунете.
Ти никога не може да целунеш един светия, той няма да ти позволи.
И Христос позволил само на една жена да му целуне краката. Той е нисшият живот. Но ни най–малко Христос не позволи да му целуне устата. И каза: „В дома ти влязох и ти целувка не ми даде.“ Като обичаме някого, ние ще хвърлим дрехата и ще целуваме, което не е той. Сега всички мислят, като дойде Христос, искат да го целунат по устата.
към втори вариант >>
Това е един символ.
(втори вариант)
И Писанието казва, Битие, трета глава, Бог казва на змията – семето на жената ще ти смаже главата и ти ще му нараниш петата. Дяволът ще нарани петата на жената и жената ще строши главата на змията. Отваря се един въпрос. Защо за бъдеще добро?
Това е един символ.
По този начин ние не можем да разберем онова Божествено благо. Ако злото не би влязло по този начин, ние сегашния живот не бихме го разбрали. И не бихме могли да различим, тъй както сега го различаваме. И вие не щяхте да имате тази свобода. Сега имате свобода, а тогава нямаше да имате свобода.
към втори вариант >>
Че някой престъпник е влязъл през вратата.
(втори вариант)
Една неопределена работа е това. Защото обясняват, че първият човек изял един плод от една ябълка – оттам излязъл грехът. Може би, че е ял. Тъй че грехът е излезнал от яденето. То е едно неразбиране.
Че някой престъпник е влязъл през вратата.
Ама грехът, като е влязал, именно с туй влизане, вратата е едно нещо, а влизането на престъпника през вратата е друго нещо. Казват, вратата е причина за престъплението. Ако тя беше затворена, не щеше да
към втори вариант >>
Че любовта има отношение към хората, тя не е нещо отвлечено.
(втори вариант)
Значи, за да не се освободиш от злото, в света все има едно нещо материално, което те привлича. Допуснете, че тебе никаква жена не те изкушава, никакви пари, никаква слава не те изкушава, нищо не те изкушава. Кое ще остане в ума ти? В какво седи тази реалност? Казваме – да повярваме в Бога, ама в любовта.
Че любовта има отношение към хората, тя не е нещо отвлечено.
Като възлюбиш хората, ти трябва да слезеш между грешните хора и да ги накараш да повярват в Бога. А да слезеш между тях, веднага те ще те оцапат. Питам, седиш ти в небето при Бога, ти си щастлив, не знаеш какво нещо е грях. Но един ден ти искаш да покажеш на Господа, че ти го обичаш и като го обичаш, трябва да слезеш между грешните хора. И тъй ще напуснеш бащиния си дом ти като младата мома, която е видяла младия момък, излиза от дома.
към втори вариант >>
И Христос позволил само на една жена да му целуне краката.
(втори вариант)
Питам тогава, светлината вие може ли да целунете? Светлината ви целува, а вие не можете да я целунете. Туй, което седи по–високо от вас, вие никога не можете да го целунете. Туй, което седи по–ниско от вас, вие може да го целунете. Ти никога не може да целунеш един светия, той няма да ти позволи.
И Христос позволил само на една жена да му целуне краката.
Той е нисшият живот. Но ни най–малко Христос не позволи да му целуне устата. И каза: „В дома ти влязох и ти целувка не ми даде.“ Като обичаме някого, ние ще хвърлим дрехата и ще целуваме, което не е той. Сега всички мислят, като дойде Христос, искат да го целунат по устата. Аз говоря за относително разбиране.
към втори вариант >>
По този начин ние не можем да разберем онова Божествено благо.
(втори вариант)
И Писанието казва, Битие, трета глава, Бог казва на змията – семето на жената ще ти смаже главата и ти ще му нараниш петата. Дяволът ще нарани петата на жената и жената ще строши главата на змията. Отваря се един въпрос. Защо за бъдеще добро? Това е един символ.
По този начин ние не можем да разберем онова Божествено благо.
Ако злото не би влязло по този начин, ние сегашния живот не бихме го разбрали. И не бихме могли да различим, тъй както сега го различаваме. И вие не щяхте да имате тази свобода. Сега имате свобода, а тогава нямаше да имате свобода. Светът щеше да бъде затворен заради вас.
към втори вариант >>
Ама грехът, като е влязал, именно с туй влизане, вратата е едно нещо, а влизането на престъпника през вратата е друго нещо.
(втори вариант)
Защото обясняват, че първият човек изял един плод от една ябълка – оттам излязъл грехът. Може би, че е ял. Тъй че грехът е излезнал от яденето. То е едно неразбиране. Че някой престъпник е влязъл през вратата.
Ама грехът, като е влязал, именно с туй влизане, вратата е едно нещо, а влизането на престъпника през вратата е друго нещо.
Казват, вратата е причина за престъплението. Ако тя беше затворена, не щеше да
към втори вариант >>
Като възлюбиш хората, ти трябва да слезеш между грешните хора и да ги накараш да повярват в Бога.
(втори вариант)
Допуснете, че тебе никаква жена не те изкушава, никакви пари, никаква слава не те изкушава, нищо не те изкушава. Кое ще остане в ума ти? В какво седи тази реалност? Казваме – да повярваме в Бога, ама в любовта. Че любовта има отношение към хората, тя не е нещо отвлечено.
Като възлюбиш хората, ти трябва да слезеш между грешните хора и да ги накараш да повярват в Бога.
А да слезеш между тях, веднага те ще те оцапат. Питам, седиш ти в небето при Бога, ти си щастлив, не знаеш какво нещо е грях. Но един ден ти искаш да покажеш на Господа, че ти го обичаш и като го обичаш, трябва да слезеш между грешните хора. И тъй ще напуснеш бащиния си дом ти като младата мома, която е видяла младия момък, излиза от дома. И баща й не е съгласен.
към втори вариант >>
Той е нисшият живот.
(втори вариант)
Светлината ви целува, а вие не можете да я целунете. Туй, което седи по–високо от вас, вие никога не можете да го целунете. Туй, което седи по–ниско от вас, вие може да го целунете. Ти никога не може да целунеш един светия, той няма да ти позволи. И Христос позволил само на една жена да му целуне краката.
Той е нисшият живот.
Но ни най–малко Христос не позволи да му целуне устата. И каза: „В дома ти влязох и ти целувка не ми даде.“ Като обичаме някого, ние ще хвърлим дрехата и ще целуваме, което не е той. Сега всички мислят, като дойде Христос, искат да го целунат по устата. Аз говоря за относително разбиране. Туй не може да бъде.
към втори вариант >>
Ако злото не би влязло по този начин, ние сегашния живот не бихме го разбрали.
(втори вариант)
Дяволът ще нарани петата на жената и жената ще строши главата на змията. Отваря се един въпрос. Защо за бъдеще добро? Това е един символ. По този начин ние не можем да разберем онова Божествено благо.
Ако злото не би влязло по този начин, ние сегашния живот не бихме го разбрали.
И не бихме могли да различим, тъй както сега го различаваме. И вие не щяхте да имате тази свобода. Сега имате свобода, а тогава нямаше да имате свобода. Светът щеше да бъде затворен заради вас. И само щяхте да обикаляте около него.
към втори вариант >>
Казват, вратата е причина за престъплението.
(втори вариант)
Може би, че е ял. Тъй че грехът е излезнал от яденето. То е едно неразбиране. Че някой престъпник е влязъл през вратата. Ама грехът, като е влязал, именно с туй влизане, вратата е едно нещо, а влизането на престъпника през вратата е друго нещо.
Казват, вратата е причина за престъплението.
Ако тя беше затворена, не щеше да
към втори вариант >>
А да слезеш между тях, веднага те ще те оцапат.
(втори вариант)
Кое ще остане в ума ти? В какво седи тази реалност? Казваме – да повярваме в Бога, ама в любовта. Че любовта има отношение към хората, тя не е нещо отвлечено. Като възлюбиш хората, ти трябва да слезеш между грешните хора и да ги накараш да повярват в Бога.
А да слезеш между тях, веднага те ще те оцапат.
Питам, седиш ти в небето при Бога, ти си щастлив, не знаеш какво нещо е грях. Но един ден ти искаш да покажеш на Господа, че ти го обичаш и като го обичаш, трябва да слезеш между грешните хора. И тъй ще напуснеш бащиния си дом ти като младата мома, която е видяла младия момък, излиза от дома. И баща й не е съгласен. Някъде бащата му е приятно.
към втори вариант >>
Но ни най–малко Христос не позволи да му целуне устата.
(втори вариант)
Туй, което седи по–високо от вас, вие никога не можете да го целунете. Туй, което седи по–ниско от вас, вие може да го целунете. Ти никога не може да целунеш един светия, той няма да ти позволи. И Христос позволил само на една жена да му целуне краката. Той е нисшият живот.
Но ни най–малко Христос не позволи да му целуне устата.
И каза: „В дома ти влязох и ти целувка не ми даде.“ Като обичаме някого, ние ще хвърлим дрехата и ще целуваме, което не е той. Сега всички мислят, като дойде Христос, искат да го целунат по устата. Аз говоря за относително разбиране. Туй не може да бъде. Понеже туй великото в света там, дето му са устата, ти до тия уста никога не може да се добереш, ти само отдалече ще бъдеш.
към втори вариант >>
И не бихме могли да различим, тъй както сега го различаваме.
(втори вариант)
Отваря се един въпрос. Защо за бъдеще добро? Това е един символ. По този начин ние не можем да разберем онова Божествено благо. Ако злото не би влязло по този начин, ние сегашния живот не бихме го разбрали.
И не бихме могли да различим, тъй както сега го различаваме.
И вие не щяхте да имате тази свобода. Сега имате свобода, а тогава нямаше да имате свобода. Светът щеше да бъде затворен заради вас. И само щяхте да обикаляте около него. Но какво има в света, не можеше да знаете.
към втори вариант >>
Ако тя беше затворена, не щеше да
(втори вариант)
Тъй че грехът е излезнал от яденето. То е едно неразбиране. Че някой престъпник е влязъл през вратата. Ама грехът, като е влязал, именно с туй влизане, вратата е едно нещо, а влизането на престъпника през вратата е друго нещо. Казват, вратата е причина за престъплението.
Ако тя беше затворена, не щеше да
към втори вариант >>
Питам, седиш ти в небето при Бога, ти си щастлив, не знаеш какво нещо е грях.
(втори вариант)
В какво седи тази реалност? Казваме – да повярваме в Бога, ама в любовта. Че любовта има отношение към хората, тя не е нещо отвлечено. Като възлюбиш хората, ти трябва да слезеш между грешните хора и да ги накараш да повярват в Бога. А да слезеш между тях, веднага те ще те оцапат.
Питам, седиш ти в небето при Бога, ти си щастлив, не знаеш какво нещо е грях.
Но един ден ти искаш да покажеш на Господа, че ти го обичаш и като го обичаш, трябва да слезеш между грешните хора. И тъй ще напуснеш бащиния си дом ти като младата мома, която е видяла младия момък, излиза от дома. И баща й не е съгласен. Някъде бащата му е приятно. Като види момъка, казва: „Нашата мома намерила много добър избраник, много добър момък.“ Харесва го бащата.
към втори вариант >>
И каза: „В дома ти влязох и ти целувка не ми даде.“ Като обичаме някого, ние ще хвърлим дрехата и ще целуваме, което не е той.
(втори вариант)
Туй, което седи по–ниско от вас, вие може да го целунете. Ти никога не може да целунеш един светия, той няма да ти позволи. И Христос позволил само на една жена да му целуне краката. Той е нисшият живот. Но ни най–малко Христос не позволи да му целуне устата.
И каза: „В дома ти влязох и ти целувка не ми даде.“ Като обичаме някого, ние ще хвърлим дрехата и ще целуваме, което не е той.
Сега всички мислят, като дойде Христос, искат да го целунат по устата. Аз говоря за относително разбиране. Туй не може да бъде. Понеже туй великото в света там, дето му са устата, ти до тия уста никога не може да се добереш, ти само отдалече ще бъдеш. Илия чу Божия глас.
към втори вариант >>
И вие не щяхте да имате тази свобода.
(втори вариант)
Защо за бъдеще добро? Това е един символ. По този начин ние не можем да разберем онова Божествено благо. Ако злото не би влязло по този начин, ние сегашния живот не бихме го разбрали. И не бихме могли да различим, тъй както сега го различаваме.
И вие не щяхте да имате тази свобода.
Сега имате свобода, а тогава нямаше да имате свобода. Светът щеше да бъде затворен заради вас. И само щяхте да обикаляте около него. Но какво има в света, не можеше да знаете. Ако злото не беше в света, щяхте да обикаляте около фурните, но хлябът ще бъде затворен за вас.
към втори вариант >>
се открадне.
(втори вариант)
се открадне.
По някой път крадецът пробива и стената, дето не е врата. Казва: „Тази дупка да не беше.“ „Ама майсторът направи сам дупката.“ Някой път ти се извиняваш, че врата има. Че вратата да не е била отворена. Право е, но и без врата някой път пак можеш да влезеш. Сега често се говори, въобще всички говорят за неща, какво е разбирал този, който е писал притчите, тези неща, събрани от хиляди години, опитани неща.
към втори вариант >>
Но един ден ти искаш да покажеш на Господа, че ти го обичаш и като го обичаш, трябва да слезеш между грешните хора.
(втори вариант)
Казваме – да повярваме в Бога, ама в любовта. Че любовта има отношение към хората, тя не е нещо отвлечено. Като възлюбиш хората, ти трябва да слезеш между грешните хора и да ги накараш да повярват в Бога. А да слезеш между тях, веднага те ще те оцапат. Питам, седиш ти в небето при Бога, ти си щастлив, не знаеш какво нещо е грях.
Но един ден ти искаш да покажеш на Господа, че ти го обичаш и като го обичаш, трябва да слезеш между грешните хора.
И тъй ще напуснеш бащиния си дом ти като младата мома, която е видяла младия момък, излиза от дома. И баща й не е съгласен. Някъде бащата му е приятно. Като види момъка, казва: „Нашата мома намерила много добър избраник, много добър момък.“ Харесва го бащата. Казва на майката: „Угледен момък е, дано го поживи Господ, да ни стане зет, харесвам го.“ Пък някъде бащата не е съгласен.
към втори вариант >>
Сега всички мислят, като дойде Христос, искат да го целунат по устата.
(втори вариант)
Ти никога не може да целунеш един светия, той няма да ти позволи. И Христос позволил само на една жена да му целуне краката. Той е нисшият живот. Но ни най–малко Христос не позволи да му целуне устата. И каза: „В дома ти влязох и ти целувка не ми даде.“ Като обичаме някого, ние ще хвърлим дрехата и ще целуваме, което не е той.
Сега всички мислят, като дойде Христос, искат да го целунат по устата.
Аз говоря за относително разбиране. Туй не може да бъде. Понеже туй великото в света там, дето му са устата, ти до тия уста никога не може да се добереш, ти само отдалече ще бъдеш. Илия чу Божия глас. Отдалече ще чуеш Божия глас.
към втори вариант >>
Сега имате свобода, а тогава нямаше да имате свобода.
(втори вариант)
Това е един символ. По този начин ние не можем да разберем онова Божествено благо. Ако злото не би влязло по този начин, ние сегашния живот не бихме го разбрали. И не бихме могли да различим, тъй както сега го различаваме. И вие не щяхте да имате тази свобода.
Сега имате свобода, а тогава нямаше да имате свобода.
Светът щеше да бъде затворен заради вас. И само щяхте да обикаляте около него. Но какво има в света, не можеше да знаете. Ако злото не беше в света, щяхте да обикаляте около фурните, но хлябът ще бъде затворен за вас. Сега по някой път става кисел хлябът.
към втори вариант >>
По някой път крадецът пробива и стената, дето не е врата.
(втори вариант)
се открадне.
По някой път крадецът пробива и стената, дето не е врата.
Казва: „Тази дупка да не беше.“ „Ама майсторът направи сам дупката.“ Някой път ти се извиняваш, че врата има. Че вратата да не е била отворена. Право е, но и без врата някой път пак можеш да влезеш. Сега често се говори, въобще всички говорят за неща, какво е разбирал този, който е писал притчите, тези неща, събрани от хиляди години, опитани неща. Преди хиляди години опитани, и сега пак ще ги опитат.
към втори вариант >>
И тъй ще напуснеш бащиния си дом ти като младата мома, която е видяла младия момък, излиза от дома.
(втори вариант)
Че любовта има отношение към хората, тя не е нещо отвлечено. Като възлюбиш хората, ти трябва да слезеш между грешните хора и да ги накараш да повярват в Бога. А да слезеш между тях, веднага те ще те оцапат. Питам, седиш ти в небето при Бога, ти си щастлив, не знаеш какво нещо е грях. Но един ден ти искаш да покажеш на Господа, че ти го обичаш и като го обичаш, трябва да слезеш между грешните хора.
И тъй ще напуснеш бащиния си дом ти като младата мома, която е видяла младия момък, излиза от дома.
И баща й не е съгласен. Някъде бащата му е приятно. Като види момъка, казва: „Нашата мома намерила много добър избраник, много добър момък.“ Харесва го бащата. Казва на майката: „Угледен момък е, дано го поживи Господ, да ни стане зет, харесвам го.“ Пък някъде бащата не е съгласен. Сега това не е важно.
към втори вариант >>
Аз говоря за относително разбиране.
(втори вариант)
И Христос позволил само на една жена да му целуне краката. Той е нисшият живот. Но ни най–малко Христос не позволи да му целуне устата. И каза: „В дома ти влязох и ти целувка не ми даде.“ Като обичаме някого, ние ще хвърлим дрехата и ще целуваме, което не е той. Сега всички мислят, като дойде Христос, искат да го целунат по устата.
Аз говоря за относително разбиране.
Туй не може да бъде. Понеже туй великото в света там, дето му са устата, ти до тия уста никога не може да се добереш, ти само отдалече ще бъдеш. Илия чу Божия глас. Отдалече ще чуеш Божия глас. И казва Писанието: „Никой не може да види лицето му.“ Божието лице ти не може да видиш.
към втори вариант >>
Светът щеше да бъде затворен заради вас.
(втори вариант)
По този начин ние не можем да разберем онова Божествено благо. Ако злото не би влязло по този начин, ние сегашния живот не бихме го разбрали. И не бихме могли да различим, тъй както сега го различаваме. И вие не щяхте да имате тази свобода. Сега имате свобода, а тогава нямаше да имате свобода.
Светът щеше да бъде затворен заради вас.
И само щяхте да обикаляте около него. Но какво има в света, не можеше да знаете. Ако злото не беше в света, щяхте да обикаляте около фурните, но хлябът ще бъде затворен за вас. Сега по някой път става кисел хлябът. И при това имате убеждение, че за бъдеще пак ще ви се позволи да ядете от Дървото на живота.
към втори вариант >>
Казва: „Тази дупка да не беше.“ „Ама майсторът направи сам дупката.“ Някой път ти се извиняваш, че врата има.
(втори вариант)
се открадне. По някой път крадецът пробива и стената, дето не е врата.
Казва: „Тази дупка да не беше.“ „Ама майсторът направи сам дупката.“ Някой път ти се извиняваш, че врата има.
Че вратата да не е била отворена. Право е, но и без врата някой път пак можеш да влезеш. Сега често се говори, въобще всички говорят за неща, какво е разбирал този, който е писал притчите, тези неща, събрани от хиляди години, опитани неща. Преди хиляди години опитани, и сега пак ще ги опитат. Но тия притчи казват, че говори за блудницата жена.
към втори вариант >>
И баща й не е съгласен.
(втори вариант)
Като възлюбиш хората, ти трябва да слезеш между грешните хора и да ги накараш да повярват в Бога. А да слезеш между тях, веднага те ще те оцапат. Питам, седиш ти в небето при Бога, ти си щастлив, не знаеш какво нещо е грях. Но един ден ти искаш да покажеш на Господа, че ти го обичаш и като го обичаш, трябва да слезеш между грешните хора. И тъй ще напуснеш бащиния си дом ти като младата мома, която е видяла младия момък, излиза от дома.
И баща й не е съгласен.
Някъде бащата му е приятно. Като види момъка, казва: „Нашата мома намерила много добър избраник, много добър момък.“ Харесва го бащата. Казва на майката: „Угледен момък е, дано го поживи Господ, да ни стане зет, харесвам го.“ Пък някъде бащата не е съгласен. Сега това не е важно.
към втори вариант >>
Туй не може да бъде.
(втори вариант)
Той е нисшият живот. Но ни най–малко Христос не позволи да му целуне устата. И каза: „В дома ти влязох и ти целувка не ми даде.“ Като обичаме някого, ние ще хвърлим дрехата и ще целуваме, което не е той. Сега всички мислят, като дойде Христос, искат да го целунат по устата. Аз говоря за относително разбиране.
Туй не може да бъде.
Понеже туй великото в света там, дето му са устата, ти до тия уста никога не може да се добереш, ти само отдалече ще бъдеш. Илия чу Божия глас. Отдалече ще чуеш Божия глас. И казва Писанието: „Никой не може да види лицето му.“ Божието лице ти не може да видиш. Не може да видиш лицето на Бога.
към втори вариант >>
И само щяхте да обикаляте около него.
(втори вариант)
Ако злото не би влязло по този начин, ние сегашния живот не бихме го разбрали. И не бихме могли да различим, тъй както сега го различаваме. И вие не щяхте да имате тази свобода. Сега имате свобода, а тогава нямаше да имате свобода. Светът щеше да бъде затворен заради вас.
И само щяхте да обикаляте около него.
Но какво има в света, не можеше да знаете. Ако злото не беше в света, щяхте да обикаляте около фурните, но хлябът ще бъде затворен за вас. Сега по някой път става кисел хлябът. И при това имате убеждение, че за бъдеще пак ще ви се позволи да ядете от Дървото на живота.
към втори вариант >>
Че вратата да не е била отворена.
(втори вариант)
се открадне. По някой път крадецът пробива и стената, дето не е врата. Казва: „Тази дупка да не беше.“ „Ама майсторът направи сам дупката.“ Някой път ти се извиняваш, че врата има.
Че вратата да не е била отворена.
Право е, но и без врата някой път пак можеш да влезеш. Сега често се говори, въобще всички говорят за неща, какво е разбирал този, който е писал притчите, тези неща, събрани от хиляди години, опитани неща. Преди хиляди години опитани, и сега пак ще ги опитат. Но тия притчи казват, че говори за блудницата жена. Е, какво разбирате вие под една блудница жена?
към втори вариант >>
Някъде бащата му е приятно.
(втори вариант)
А да слезеш между тях, веднага те ще те оцапат. Питам, седиш ти в небето при Бога, ти си щастлив, не знаеш какво нещо е грях. Но един ден ти искаш да покажеш на Господа, че ти го обичаш и като го обичаш, трябва да слезеш между грешните хора. И тъй ще напуснеш бащиния си дом ти като младата мома, която е видяла младия момък, излиза от дома. И баща й не е съгласен.
Някъде бащата му е приятно.
Като види момъка, казва: „Нашата мома намерила много добър избраник, много добър момък.“ Харесва го бащата. Казва на майката: „Угледен момък е, дано го поживи Господ, да ни стане зет, харесвам го.“ Пък някъде бащата не е съгласен. Сега това не е важно.
към втори вариант >>
Понеже туй великото в света там, дето му са устата, ти до тия уста никога не може да се добереш, ти само отдалече ще бъдеш.
(втори вариант)
Но ни най–малко Христос не позволи да му целуне устата. И каза: „В дома ти влязох и ти целувка не ми даде.“ Като обичаме някого, ние ще хвърлим дрехата и ще целуваме, което не е той. Сега всички мислят, като дойде Христос, искат да го целунат по устата. Аз говоря за относително разбиране. Туй не може да бъде.
Понеже туй великото в света там, дето му са устата, ти до тия уста никога не може да се добереш, ти само отдалече ще бъдеш.
Илия чу Божия глас. Отдалече ще чуеш Божия глас. И казва Писанието: „Никой не може да види лицето му.“ Божието лице ти не може да видиш. Не може да видиш лицето на Бога. Ето изкушението.
към втори вариант >>
Но какво има в света, не можеше да знаете.
(втори вариант)
И не бихме могли да различим, тъй както сега го различаваме. И вие не щяхте да имате тази свобода. Сега имате свобода, а тогава нямаше да имате свобода. Светът щеше да бъде затворен заради вас. И само щяхте да обикаляте около него.
Но какво има в света, не можеше да знаете.
Ако злото не беше в света, щяхте да обикаляте около фурните, но хлябът ще бъде затворен за вас. Сега по някой път става кисел хлябът. И при това имате убеждение, че за бъдеще пак ще ви се позволи да ядете от Дървото на живота.
към втори вариант >>
Право е, но и без врата някой път пак можеш да влезеш.
(втори вариант)
се открадне. По някой път крадецът пробива и стената, дето не е врата. Казва: „Тази дупка да не беше.“ „Ама майсторът направи сам дупката.“ Някой път ти се извиняваш, че врата има. Че вратата да не е била отворена.
Право е, но и без врата някой път пак можеш да влезеш.
Сега често се говори, въобще всички говорят за неща, какво е разбирал този, който е писал притчите, тези неща, събрани от хиляди години, опитани неща. Преди хиляди години опитани, и сега пак ще ги опитат. Но тия притчи казват, че говори за блудницата жена. Е, какво разбирате вие под една блудница жена? Мъжът ще каже – тя жената е блудница, а мъжът е чист.
към втори вариант >>
Като види момъка, казва: „Нашата мома намерила много добър избраник, много добър момък.“ Харесва го бащата.
(втори вариант)
Питам, седиш ти в небето при Бога, ти си щастлив, не знаеш какво нещо е грях. Но един ден ти искаш да покажеш на Господа, че ти го обичаш и като го обичаш, трябва да слезеш между грешните хора. И тъй ще напуснеш бащиния си дом ти като младата мома, която е видяла младия момък, излиза от дома. И баща й не е съгласен. Някъде бащата му е приятно.
Като види момъка, казва: „Нашата мома намерила много добър избраник, много добър момък.“ Харесва го бащата.
Казва на майката: „Угледен момък е, дано го поживи Господ, да ни стане зет, харесвам го.“ Пък някъде бащата не е съгласен. Сега това не е важно.
към втори вариант >>
Илия чу Божия глас.
(втори вариант)
И каза: „В дома ти влязох и ти целувка не ми даде.“ Като обичаме някого, ние ще хвърлим дрехата и ще целуваме, което не е той. Сега всички мислят, като дойде Христос, искат да го целунат по устата. Аз говоря за относително разбиране. Туй не може да бъде. Понеже туй великото в света там, дето му са устата, ти до тия уста никога не може да се добереш, ти само отдалече ще бъдеш.
Илия чу Божия глас.
Отдалече ще чуеш Божия глас. И казва Писанието: „Никой не може да види лицето му.“ Божието лице ти не може да видиш. Не може да видиш лицето на Бога. Ето изкушението. Ето съблазънта в света.
към втори вариант >>
Ако злото не беше в света, щяхте да обикаляте около фурните, но хлябът ще бъде затворен за вас.
(втори вариант)
И вие не щяхте да имате тази свобода. Сега имате свобода, а тогава нямаше да имате свобода. Светът щеше да бъде затворен заради вас. И само щяхте да обикаляте около него. Но какво има в света, не можеше да знаете.
Ако злото не беше в света, щяхте да обикаляте около фурните, но хлябът ще бъде затворен за вас.
Сега по някой път става кисел хлябът. И при това имате убеждение, че за бъдеще пак ще ви се позволи да ядете от Дървото на живота.
към втори вариант >>
Сега често се говори, въобще всички говорят за неща, какво е разбирал този, който е писал притчите, тези неща, събрани от хиляди години, опитани неща.
(втори вариант)
се открадне. По някой път крадецът пробива и стената, дето не е врата. Казва: „Тази дупка да не беше.“ „Ама майсторът направи сам дупката.“ Някой път ти се извиняваш, че врата има. Че вратата да не е била отворена. Право е, но и без врата някой път пак можеш да влезеш.
Сега често се говори, въобще всички говорят за неща, какво е разбирал този, който е писал притчите, тези неща, събрани от хиляди години, опитани неща.
Преди хиляди години опитани, и сега пак ще ги опитат. Но тия притчи казват, че говори за блудницата жена. Е, какво разбирате вие под една блудница жена? Мъжът ще каже – тя жената е блудница, а мъжът е чист. Значи, както жената е изложена на тази болест, това е една болест, тогава и мъжът, и жената, така и децата, та няма някой, който да не е подложен на тази болест.
към втори вариант >>
Казва на майката: „Угледен момък е, дано го поживи Господ, да ни стане зет, харесвам го.“ Пък някъде бащата не е съгласен.
(втори вариант)
Но един ден ти искаш да покажеш на Господа, че ти го обичаш и като го обичаш, трябва да слезеш между грешните хора. И тъй ще напуснеш бащиния си дом ти като младата мома, която е видяла младия момък, излиза от дома. И баща й не е съгласен. Някъде бащата му е приятно. Като види момъка, казва: „Нашата мома намерила много добър избраник, много добър момък.“ Харесва го бащата.
Казва на майката: „Угледен момък е, дано го поживи Господ, да ни стане зет, харесвам го.“ Пък някъде бащата не е съгласен.
Сега това не е важно.
към втори вариант >>
Отдалече ще чуеш Божия глас.
(втори вариант)
Сега всички мислят, като дойде Христос, искат да го целунат по устата. Аз говоря за относително разбиране. Туй не може да бъде. Понеже туй великото в света там, дето му са устата, ти до тия уста никога не може да се добереш, ти само отдалече ще бъдеш. Илия чу Божия глас.
Отдалече ще чуеш Божия глас.
И казва Писанието: „Никой не може да види лицето му.“ Божието лице ти не може да видиш. Не може да видиш лицето на Бога. Ето изкушението. Ето съблазънта в света. Да видиш красивата мома и да не може да я целунеш, или другояче казано на ваш език – да гледаш един хубав обяд, и да не ти дадат да ядеш от него.
към втори вариант >>
Сега по някой път става кисел хлябът.
(втори вариант)
Сега имате свобода, а тогава нямаше да имате свобода. Светът щеше да бъде затворен заради вас. И само щяхте да обикаляте около него. Но какво има в света, не можеше да знаете. Ако злото не беше в света, щяхте да обикаляте около фурните, но хлябът ще бъде затворен за вас.
Сега по някой път става кисел хлябът.
И при това имате убеждение, че за бъдеще пак ще ви се позволи да ядете от Дървото на живота.
към втори вариант >>
Преди хиляди години опитани, и сега пак ще ги опитат.
(втори вариант)
По някой път крадецът пробива и стената, дето не е врата. Казва: „Тази дупка да не беше.“ „Ама майсторът направи сам дупката.“ Някой път ти се извиняваш, че врата има. Че вратата да не е била отворена. Право е, но и без врата някой път пак можеш да влезеш. Сега често се говори, въобще всички говорят за неща, какво е разбирал този, който е писал притчите, тези неща, събрани от хиляди години, опитани неща.
Преди хиляди години опитани, и сега пак ще ги опитат.
Но тия притчи казват, че говори за блудницата жена. Е, какво разбирате вие под една блудница жена? Мъжът ще каже – тя жената е блудница, а мъжът е чист. Значи, както жената е изложена на тази болест, това е една болест, тогава и мъжът, и жената, така и децата, та няма някой, който да не е подложен на тази болест. Най–първо жената, не само тя е причина за всичките престъпления.
към втори вариант >>
Сега това не е важно.
(втори вариант)
И тъй ще напуснеш бащиния си дом ти като младата мома, която е видяла младия момък, излиза от дома. И баща й не е съгласен. Някъде бащата му е приятно. Като види момъка, казва: „Нашата мома намерила много добър избраник, много добър момък.“ Харесва го бащата. Казва на майката: „Угледен момък е, дано го поживи Господ, да ни стане зет, харесвам го.“ Пък някъде бащата не е съгласен.
Сега това не е важно.
към втори вариант >>
И казва Писанието: „Никой не може да види лицето му.“ Божието лице ти не може да видиш.
(втори вариант)
Аз говоря за относително разбиране. Туй не може да бъде. Понеже туй великото в света там, дето му са устата, ти до тия уста никога не може да се добереш, ти само отдалече ще бъдеш. Илия чу Божия глас. Отдалече ще чуеш Божия глас.
И казва Писанието: „Никой не може да види лицето му.“ Божието лице ти не може да видиш.
Не може да видиш лицето на Бога. Ето изкушението. Ето съблазънта в света. Да видиш красивата мома и да не може да я целунеш, или другояче казано на ваш език – да гледаш един хубав обяд, и да не ти дадат да ядеш от него. Да кажат: „Той не е за тебе.“
към втори вариант >>
И при това имате убеждение, че за бъдеще пак ще ви се позволи да ядете от Дървото на живота.
(втори вариант)
Светът щеше да бъде затворен заради вас. И само щяхте да обикаляте около него. Но какво има в света, не можеше да знаете. Ако злото не беше в света, щяхте да обикаляте около фурните, но хлябът ще бъде затворен за вас. Сега по някой път става кисел хлябът.
И при това имате убеждение, че за бъдеще пак ще ви се позволи да ядете от Дървото на живота.
към втори вариант >>
Но тия притчи казват, че говори за блудницата жена.
(втори вариант)
Казва: „Тази дупка да не беше.“ „Ама майсторът направи сам дупката.“ Някой път ти се извиняваш, че врата има. Че вратата да не е била отворена. Право е, но и без врата някой път пак можеш да влезеш. Сега често се говори, въобще всички говорят за неща, какво е разбирал този, който е писал притчите, тези неща, събрани от хиляди години, опитани неща. Преди хиляди години опитани, и сега пак ще ги опитат.
Но тия притчи казват, че говори за блудницата жена.
Е, какво разбирате вие под една блудница жена? Мъжът ще каже – тя жената е блудница, а мъжът е чист. Значи, както жената е изложена на тази болест, това е една болест, тогава и мъжът, и жената, така и децата, та няма някой, който да не е подложен на тази болест. Най–първо жената, не само тя е причина за всичките престъпления.
към втори вариант >>
Запример влюбването не играе никаква роля.
(втори вариант)
Запример влюбването не играе никаква роля.
Че някоя мома се влюбила в някой момък, някъде това няма голямо значение. Това са актьорски работи. Един ден ти ще го забравиш, даже един ден ти ще почнеш да си мислиш дали си се влюбил, или не. Всичко туй ще се изглади от ума ти. Някой път, когато човек се е влюбил, мисли, че любовта му е такава вечна.
към втори вариант >>
Не може да видиш лицето на Бога.
(втори вариант)
Туй не може да бъде. Понеже туй великото в света там, дето му са устата, ти до тия уста никога не може да се добереш, ти само отдалече ще бъдеш. Илия чу Божия глас. Отдалече ще чуеш Божия глас. И казва Писанието: „Никой не може да види лицето му.“ Божието лице ти не може да видиш.
Не може да видиш лицето на Бога.
Ето изкушението. Ето съблазънта в света. Да видиш красивата мома и да не може да я целунеш, или другояче казано на ваш език – да гледаш един хубав обяд, и да не ти дадат да ядеш от него. Да кажат: „Той не е за тебе.“
към втори вариант >>
Или казвам, единствената философия е това за вас.
(втори вариант)
Или казвам, единствената философия е това за вас.
И затова мъчно може да убедиш човека. И даже светията, който е живял толкова години, пак и за него въпросът остава неразрешен. В ума му всъщност злото му се вижда, че е добро, че как мислите? Грехът ти не можеш да го считаш тъй за едно благо. Туй, което ти отнема най–хубавото за душата, ти не може да го считаш за едно благо.
към втори вариант >>
Е, какво разбирате вие под една блудница жена?
(втори вариант)
Че вратата да не е била отворена. Право е, но и без врата някой път пак можеш да влезеш. Сега често се говори, въобще всички говорят за неща, какво е разбирал този, който е писал притчите, тези неща, събрани от хиляди години, опитани неща. Преди хиляди години опитани, и сега пак ще ги опитат. Но тия притчи казват, че говори за блудницата жена.
Е, какво разбирате вие под една блудница жена?
Мъжът ще каже – тя жената е блудница, а мъжът е чист. Значи, както жената е изложена на тази болест, това е една болест, тогава и мъжът, и жената, така и децата, та няма някой, който да не е подложен на тази болест. Най–първо жената, не само тя е причина за всичките престъпления.
към втори вариант >>
Че някоя мома се влюбила в някой момък, някъде това няма голямо значение.
(втори вариант)
Запример влюбването не играе никаква роля.
Че някоя мома се влюбила в някой момък, някъде това няма голямо значение.
Това са актьорски работи. Един ден ти ще го забравиш, даже един ден ти ще почнеш да си мислиш дали си се влюбил, или не. Всичко туй ще се изглади от ума ти. Някой път, когато човек се е влюбил, мисли, че любовта му е такава вечна. Но като стане на сто и двайсет години, всичко това ще се изглади, и той като погледне, ще каже: „Каква детинска работа.“ И работата ще ти се види смешна, както онова малкото момиче, което се влюбило в куклата.
към втори вариант >>
Ето изкушението.
(втори вариант)
Понеже туй великото в света там, дето му са устата, ти до тия уста никога не може да се добереш, ти само отдалече ще бъдеш. Илия чу Божия глас. Отдалече ще чуеш Божия глас. И казва Писанието: „Никой не може да види лицето му.“ Божието лице ти не може да видиш. Не може да видиш лицето на Бога.
Ето изкушението.
Ето съблазънта в света. Да видиш красивата мома и да не може да я целунеш, или другояче казано на ваш език – да гледаш един хубав обяд, и да не ти дадат да ядеш от него. Да кажат: „Той не е за тебе.“
към втори вариант >>
И затова мъчно може да убедиш човека.
(втори вариант)
Или казвам, единствената философия е това за вас.
И затова мъчно може да убедиш човека.
И даже светията, който е живял толкова години, пак и за него въпросът остава неразрешен. В ума му всъщност злото му се вижда, че е добро, че как мислите? Грехът ти не можеш да го считаш тъй за едно благо. Туй, което ти отнема най–хубавото за душата, ти не може да го считаш за едно благо. Но за огледало са страданията на Христа.
към втори вариант >>
Мъжът ще каже – тя жената е блудница, а мъжът е чист.
(втори вариант)
Право е, но и без врата някой път пак можеш да влезеш. Сега често се говори, въобще всички говорят за неща, какво е разбирал този, който е писал притчите, тези неща, събрани от хиляди години, опитани неща. Преди хиляди години опитани, и сега пак ще ги опитат. Но тия притчи казват, че говори за блудницата жена. Е, какво разбирате вие под една блудница жена?
Мъжът ще каже – тя жената е блудница, а мъжът е чист.
Значи, както жената е изложена на тази болест, това е една болест, тогава и мъжът, и жената, така и децата, та няма някой, който да не е подложен на тази болест. Най–първо жената, не само тя е причина за всичките престъпления.
към втори вариант >>
Това са актьорски работи.
(втори вариант)
Запример влюбването не играе никаква роля. Че някоя мома се влюбила в някой момък, някъде това няма голямо значение.
Това са актьорски работи.
Един ден ти ще го забравиш, даже един ден ти ще почнеш да си мислиш дали си се влюбил, или не. Всичко туй ще се изглади от ума ти. Някой път, когато човек се е влюбил, мисли, че любовта му е такава вечна. Но като стане на сто и двайсет години, всичко това ще се изглади, и той като погледне, ще каже: „Каква детинска работа.“ И работата ще ти се види смешна, както онова малкото момиче, което се влюбило в куклата. Десетина години шило му роклички, но като стане възрастна, ще каже: „Колко съм била глупава, че съм играла с тази кукла.“
към втори вариант >>
Ето съблазънта в света.
(втори вариант)
Илия чу Божия глас. Отдалече ще чуеш Божия глас. И казва Писанието: „Никой не може да види лицето му.“ Божието лице ти не може да видиш. Не може да видиш лицето на Бога. Ето изкушението.
Ето съблазънта в света.
Да видиш красивата мома и да не може да я целунеш, или другояче казано на ваш език – да гледаш един хубав обяд, и да не ти дадат да ядеш от него. Да кажат: „Той не е за тебе.“
към втори вариант >>
И даже светията, който е живял толкова години, пак и за него въпросът остава неразрешен.
(втори вариант)
Или казвам, единствената философия е това за вас. И затова мъчно може да убедиш човека.
И даже светията, който е живял толкова години, пак и за него въпросът остава неразрешен.
В ума му всъщност злото му се вижда, че е добро, че как мислите? Грехът ти не можеш да го считаш тъй за едно благо. Туй, което ти отнема най–хубавото за душата, ти не може да го считаш за едно благо. Но за огледало са страданията на Христа. И грехът, който понесе, е за това, че хората ще се подигнат чрез неговите страдания.
към втори вариант >>
Значи, както жената е изложена на тази болест, това е една болест, тогава и мъжът, и жената, така и децата, та няма някой, който да не е подложен на тази болест.
(втори вариант)
Сега често се говори, въобще всички говорят за неща, какво е разбирал този, който е писал притчите, тези неща, събрани от хиляди години, опитани неща. Преди хиляди години опитани, и сега пак ще ги опитат. Но тия притчи казват, че говори за блудницата жена. Е, какво разбирате вие под една блудница жена? Мъжът ще каже – тя жената е блудница, а мъжът е чист.
Значи, както жената е изложена на тази болест, това е една болест, тогава и мъжът, и жената, така и децата, та няма някой, който да не е подложен на тази болест.
Най–първо жената, не само тя е причина за всичките престъпления.
към втори вариант >>
Един ден ти ще го забравиш, даже един ден ти ще почнеш да си мислиш дали си се влюбил, или не.
(втори вариант)
Запример влюбването не играе никаква роля. Че някоя мома се влюбила в някой момък, някъде това няма голямо значение. Това са актьорски работи.
Един ден ти ще го забравиш, даже един ден ти ще почнеш да си мислиш дали си се влюбил, или не.
Всичко туй ще се изглади от ума ти. Някой път, когато човек се е влюбил, мисли, че любовта му е такава вечна. Но като стане на сто и двайсет години, всичко това ще се изглади, и той като погледне, ще каже: „Каква детинска работа.“ И работата ще ти се види смешна, както онова малкото момиче, което се влюбило в куклата. Десетина години шило му роклички, но като стане възрастна, ще каже: „Колко съм била глупава, че съм играла с тази кукла.“
към втори вариант >>
Да видиш красивата мома и да не може да я целунеш, или другояче казано на ваш език – да гледаш един хубав обяд, и да не ти дадат да ядеш от него.
(втори вариант)
Отдалече ще чуеш Божия глас. И казва Писанието: „Никой не може да види лицето му.“ Божието лице ти не може да видиш. Не може да видиш лицето на Бога. Ето изкушението. Ето съблазънта в света.
Да видиш красивата мома и да не може да я целунеш, или другояче казано на ваш език – да гледаш един хубав обяд, и да не ти дадат да ядеш от него.
Да кажат: „Той не е за тебе.“
към втори вариант >>
В ума му всъщност злото му се вижда, че е добро, че как мислите?
(втори вариант)
Или казвам, единствената философия е това за вас. И затова мъчно може да убедиш човека. И даже светията, който е живял толкова години, пак и за него въпросът остава неразрешен.
В ума му всъщност злото му се вижда, че е добро, че как мислите?
Грехът ти не можеш да го считаш тъй за едно благо. Туй, което ти отнема най–хубавото за душата, ти не може да го считаш за едно благо. Но за огледало са страданията на Христа. И грехът, който понесе, е за това, че хората ще се подигнат чрез неговите страдания. Христос понесе греховете на хората с оглед, че мнозина ще се обърнат към Бога, ще съзнаят любовта.
към втори вариант >>
Най–първо жената, не само тя е причина за всичките престъпления.
(втори вариант)
Преди хиляди години опитани, и сега пак ще ги опитат. Но тия притчи казват, че говори за блудницата жена. Е, какво разбирате вие под една блудница жена? Мъжът ще каже – тя жената е блудница, а мъжът е чист. Значи, както жената е изложена на тази болест, това е една болест, тогава и мъжът, и жената, така и децата, та няма някой, който да не е подложен на тази болест.
Най–първо жената, не само тя е причина за всичките престъпления.
към втори вариант >>
Всичко туй ще се изглади от ума ти.
(втори вариант)
Запример влюбването не играе никаква роля. Че някоя мома се влюбила в някой момък, някъде това няма голямо значение. Това са актьорски работи. Един ден ти ще го забравиш, даже един ден ти ще почнеш да си мислиш дали си се влюбил, или не.
Всичко туй ще се изглади от ума ти.
Някой път, когато човек се е влюбил, мисли, че любовта му е такава вечна. Но като стане на сто и двайсет години, всичко това ще се изглади, и той като погледне, ще каже: „Каква детинска работа.“ И работата ще ти се види смешна, както онова малкото момиче, което се влюбило в куклата. Десетина години шило му роклички, но като стане възрастна, ще каже: „Колко съм била глупава, че съм играла с тази кукла.“
към втори вариант >>
Да кажат: „Той не е за тебе.“
(втори вариант)
И казва Писанието: „Никой не може да види лицето му.“ Божието лице ти не може да видиш. Не може да видиш лицето на Бога. Ето изкушението. Ето съблазънта в света. Да видиш красивата мома и да не може да я целунеш, или другояче казано на ваш език – да гледаш един хубав обяд, и да не ти дадат да ядеш от него.
Да кажат: „Той не е за тебе.“
към втори вариант >>
Грехът ти не можеш да го считаш тъй за едно благо.
(втори вариант)
Или казвам, единствената философия е това за вас. И затова мъчно може да убедиш човека. И даже светията, който е живял толкова години, пак и за него въпросът остава неразрешен. В ума му всъщност злото му се вижда, че е добро, че как мислите?
Грехът ти не можеш да го считаш тъй за едно благо.
Туй, което ти отнема най–хубавото за душата, ти не може да го считаш за едно благо. Но за огледало са страданията на Христа. И грехът, който понесе, е за това, че хората ще се подигнат чрез неговите страдания. Христос понесе греховете на хората с оглед, че мнозина ще се обърнат към Бога, ще съзнаят любовта. Туй е, което осмисля страданията на Христа, че понесе страданията и подигна мнозина.
към втори вариант >>
Другояче казано, жената символически представлява живота.
(втори вариант)
Другояче казано, жената символически представлява живота.
Всичките престъпления стават под влиянието на чувствата. Под думата „жена“ се представлява животът, земният живот, какъвто си е. Ако този живот го нямаше, престъпление нямаше да има, защото в живота са възможни престъпления. Какви престъпления ще направи един човек, който не се е родил. Или какви престъпления ще направи един човек, който е умрял?
към втори вариант >>
Някой път, когато човек се е влюбил, мисли, че любовта му е такава вечна.
(втори вариант)
Запример влюбването не играе никаква роля. Че някоя мома се влюбила в някой момък, някъде това няма голямо значение. Това са актьорски работи. Един ден ти ще го забравиш, даже един ден ти ще почнеш да си мислиш дали си се влюбил, или не. Всичко туй ще се изглади от ума ти.
Някой път, когато човек се е влюбил, мисли, че любовта му е такава вечна.
Но като стане на сто и двайсет години, всичко това ще се изглади, и той като погледне, ще каже: „Каква детинска работа.“ И работата ще ти се види смешна, както онова малкото момиче, което се влюбило в куклата. Десетина години шило му роклички, но като стане възрастна, ще каже: „Колко съм била глупава, че съм играла с тази кукла.“
към втори вариант >>
Сега ние се намираме в живота на запрещението, дето не ни е позволено да ядем от Дървото на живота, а се храним още от Дървото на познанието на доброто и злото.
(втори вариант)
Сега ние се намираме в живота на запрещението, дето не ни е позволено да ядем от Дървото на живота, а се храним още от Дървото на познанието на доброто и злото.
Всеки ден ядеш и след туй в гостилницата трябва да платиш заради него, и скъпо ще платиш. След туй ще усетиш, че яденето не е добре сготвено. И четеш една книга на един философ и виждаш, че до известно време върви правилно мисълта, но след туй става едно накривяване, този философ измества въпроса.
към втори вариант >>
Туй, което ти отнема най–хубавото за душата, ти не може да го считаш за едно благо.
(втори вариант)
Или казвам, единствената философия е това за вас. И затова мъчно може да убедиш човека. И даже светията, който е живял толкова години, пак и за него въпросът остава неразрешен. В ума му всъщност злото му се вижда, че е добро, че как мислите? Грехът ти не можеш да го считаш тъй за едно благо.
Туй, което ти отнема най–хубавото за душата, ти не може да го считаш за едно благо.
Но за огледало са страданията на Христа. И грехът, който понесе, е за това, че хората ще се подигнат чрез неговите страдания. Христос понесе греховете на хората с оглед, че мнозина ще се обърнат към Бога, ще съзнаят любовта. Туй е, което осмисля страданията на Христа, че понесе страданията и подигна мнозина. Казвам сега, той пострада заради нас.
към втори вариант >>
Всичките престъпления стават под влиянието на чувствата.
(втори вариант)
Другояче казано, жената символически представлява живота.
Всичките престъпления стават под влиянието на чувствата.
Под думата „жена“ се представлява животът, земният живот, какъвто си е. Ако този живот го нямаше, престъпление нямаше да има, защото в живота са възможни престъпления. Какви престъпления ще направи един човек, който не се е родил. Или какви престъпления ще направи един човек, който е умрял? Който живее, той прави престъпления.
към втори вариант >>
Но като стане на сто и двайсет години, всичко това ще се изглади, и той като погледне, ще каже: „Каква детинска работа.“ И работата ще ти се види смешна, както онова малкото момиче, което се влюбило в куклата.
(втори вариант)
Че някоя мома се влюбила в някой момък, някъде това няма голямо значение. Това са актьорски работи. Един ден ти ще го забравиш, даже един ден ти ще почнеш да си мислиш дали си се влюбил, или не. Всичко туй ще се изглади от ума ти. Някой път, когато човек се е влюбил, мисли, че любовта му е такава вечна.
Но като стане на сто и двайсет години, всичко това ще се изглади, и той като погледне, ще каже: „Каква детинска работа.“ И работата ще ти се види смешна, както онова малкото момиче, което се влюбило в куклата.
Десетина години шило му роклички, но като стане възрастна, ще каже: „Колко съм била глупава, че съм играла с тази кукла.“
към втори вариант >>
Всеки ден ядеш и след туй в гостилницата трябва да платиш заради него, и скъпо ще платиш.
(втори вариант)
Сега ние се намираме в живота на запрещението, дето не ни е позволено да ядем от Дървото на живота, а се храним още от Дървото на познанието на доброто и злото.
Всеки ден ядеш и след туй в гостилницата трябва да платиш заради него, и скъпо ще платиш.
След туй ще усетиш, че яденето не е добре сготвено. И четеш една книга на един философ и виждаш, че до известно време върви правилно мисълта, но след туй става едно накривяване, този философ измества въпроса.
към втори вариант >>
Но за огледало са страданията на Христа.
(втори вариант)
И затова мъчно може да убедиш човека. И даже светията, който е живял толкова години, пак и за него въпросът остава неразрешен. В ума му всъщност злото му се вижда, че е добро, че как мислите? Грехът ти не можеш да го считаш тъй за едно благо. Туй, което ти отнема най–хубавото за душата, ти не може да го считаш за едно благо.
Но за огледало са страданията на Христа.
И грехът, който понесе, е за това, че хората ще се подигнат чрез неговите страдания. Христос понесе греховете на хората с оглед, че мнозина ще се обърнат към Бога, ще съзнаят любовта. Туй е, което осмисля страданията на Христа, че понесе страданията и подигна мнозина. Казвам сега, той пострада заради нас. Той ни направи една услуга.
към втори вариант >>
Под думата „жена“ се представлява животът, земният живот, какъвто си е.
(втори вариант)
Другояче казано, жената символически представлява живота. Всичките престъпления стават под влиянието на чувствата.
Под думата „жена“ се представлява животът, земният живот, какъвто си е.
Ако този живот го нямаше, престъпление нямаше да има, защото в живота са възможни престъпления. Какви престъпления ще направи един човек, който не се е родил. Или какви престъпления ще направи един човек, който е умрял? Който живее, той прави престъпления. Умрелият никакви престъпления не прави и нероденият, и той не прави престъпления.
към втори вариант >>
Десетина години шило му роклички, но като стане възрастна, ще каже: „Колко съм била глупава, че съм играла с тази кукла.“
(втори вариант)
Това са актьорски работи. Един ден ти ще го забравиш, даже един ден ти ще почнеш да си мислиш дали си се влюбил, или не. Всичко туй ще се изглади от ума ти. Някой път, когато човек се е влюбил, мисли, че любовта му е такава вечна. Но като стане на сто и двайсет години, всичко това ще се изглади, и той като погледне, ще каже: „Каква детинска работа.“ И работата ще ти се види смешна, както онова малкото момиче, което се влюбило в куклата.
Десетина години шило му роклички, но като стане възрастна, ще каже: „Колко съм била глупава, че съм играла с тази кукла.“
към втори вариант >>
След туй ще усетиш, че яденето не е добре сготвено.
(втори вариант)
Сега ние се намираме в живота на запрещението, дето не ни е позволено да ядем от Дървото на живота, а се храним още от Дървото на познанието на доброто и злото. Всеки ден ядеш и след туй в гостилницата трябва да платиш заради него, и скъпо ще платиш.
След туй ще усетиш, че яденето не е добре сготвено.
И четеш една книга на един философ и виждаш, че до известно време върви правилно мисълта, но след туй става едно накривяване, този философ измества въпроса.
към втори вариант >>
И грехът, който понесе, е за това, че хората ще се подигнат чрез неговите страдания.
(втори вариант)
И даже светията, който е живял толкова години, пак и за него въпросът остава неразрешен. В ума му всъщност злото му се вижда, че е добро, че как мислите? Грехът ти не можеш да го считаш тъй за едно благо. Туй, което ти отнема най–хубавото за душата, ти не може да го считаш за едно благо. Но за огледало са страданията на Христа.
И грехът, който понесе, е за това, че хората ще се подигнат чрез неговите страдания.
Христос понесе греховете на хората с оглед, че мнозина ще се обърнат към Бога, ще съзнаят любовта. Туй е, което осмисля страданията на Христа, че понесе страданията и подигна мнозина. Казвам сега, той пострада заради нас. Той ни направи една услуга. Ако не беше пострадал, нямаше да обърне внимание.
към втори вариант >>
Ако този живот го нямаше, престъпление нямаше да има, защото в живота са възможни престъпления.
(втори вариант)
Другояче казано, жената символически представлява живота. Всичките престъпления стават под влиянието на чувствата. Под думата „жена“ се представлява животът, земният живот, какъвто си е.
Ако този живот го нямаше, престъпление нямаше да има, защото в живота са възможни престъпления.
Какви престъпления ще направи един човек, който не се е родил. Или какви престъпления ще направи един човек, който е умрял? Който живее, той прави престъпления. Умрелият никакви престъпления не прави и нероденият, и той не прави престъпления. Тогава има едно противоречие, та казвам, по– добре е човек да не се ражда.
към втори вариант >>
Питам, тогава какво трябва да се прави сега?
(втори вариант)
Питам, тогава какво трябва да се прави сега?
Има две заключения. Ще каже човек, че не трябва да се губи времето. Хубаво. Времето може ли да се губи? Ние говорим за изгубено време. Значи за време, в което нищо не е направено.
към втори вариант >>
И четеш една книга на един философ и виждаш, че до известно време върви правилно мисълта, но след туй става едно накривяване, този философ измества въпроса.
(втори вариант)
Сега ние се намираме в живота на запрещението, дето не ни е позволено да ядем от Дървото на живота, а се храним още от Дървото на познанието на доброто и злото. Всеки ден ядеш и след туй в гостилницата трябва да платиш заради него, и скъпо ще платиш. След туй ще усетиш, че яденето не е добре сготвено.
И четеш една книга на един философ и виждаш, че до известно време върви правилно мисълта, но след туй става едно накривяване, този философ измества въпроса.
към втори вариант >>
Христос понесе греховете на хората с оглед, че мнозина ще се обърнат към Бога, ще съзнаят любовта.
(втори вариант)
В ума му всъщност злото му се вижда, че е добро, че как мислите? Грехът ти не можеш да го считаш тъй за едно благо. Туй, което ти отнема най–хубавото за душата, ти не може да го считаш за едно благо. Но за огледало са страданията на Христа. И грехът, който понесе, е за това, че хората ще се подигнат чрез неговите страдания.
Христос понесе греховете на хората с оглед, че мнозина ще се обърнат към Бога, ще съзнаят любовта.
Туй е, което осмисля страданията на Христа, че понесе страданията и подигна мнозина. Казвам сега, той пострада заради нас. Той ни направи една услуга. Ако не беше пострадал, нямаше да обърне внимание.
към втори вариант >>
Какви престъпления ще направи един човек, който не се е родил.
(втори вариант)
Другояче казано, жената символически представлява живота. Всичките престъпления стават под влиянието на чувствата. Под думата „жена“ се представлява животът, земният живот, какъвто си е. Ако този живот го нямаше, престъпление нямаше да има, защото в живота са възможни престъпления.
Какви престъпления ще направи един човек, който не се е родил.
Или какви престъпления ще направи един човек, който е умрял? Който живее, той прави престъпления. Умрелият никакви престъпления не прави и нероденият, и той не прави престъпления. Тогава има едно противоречие, та казвам, по– добре е човек да не се ражда. Хубаво, ако няма раждане, тогава да няма живота, по–добре да няма врата, през която да се влиза вкъщи.
към втори вариант >>
Има две заключения.
(втори вариант)
Питам, тогава какво трябва да се прави сега?
Има две заключения.
Ще каже човек, че не трябва да се губи времето. Хубаво. Времето може ли да се губи? Ние говорим за изгубено време. Значи за време, в което нищо не е направено. Времето нито се печели, нито се губи.
към втори вариант >>
Сега аз турям един контраст, за да се изясни една истина.
(втори вариант)
Сега аз турям един контраст, за да се изясни една истина.
На земята любовта седи в това: ако ти в ума си подигнеш цената на един човек, на една душа, ти я обичаш. Ако ти не подигнеш цената на една душа, ти не я обичаш. Това е моето разбиране за любовта. В това седи истинската любов. Никакви целувки, никакви прегръщания.
към втори вариант >>
Туй е, което осмисля страданията на Христа, че понесе страданията и подигна мнозина.
(втори вариант)
Грехът ти не можеш да го считаш тъй за едно благо. Туй, което ти отнема най–хубавото за душата, ти не може да го считаш за едно благо. Но за огледало са страданията на Христа. И грехът, който понесе, е за това, че хората ще се подигнат чрез неговите страдания. Христос понесе греховете на хората с оглед, че мнозина ще се обърнат към Бога, ще съзнаят любовта.
Туй е, което осмисля страданията на Христа, че понесе страданията и подигна мнозина.
Казвам сега, той пострада заради нас. Той ни направи една услуга. Ако не беше пострадал, нямаше да обърне внимание.
към втори вариант >>
Или какви престъпления ще направи един човек, който е умрял?
(втори вариант)
Другояче казано, жената символически представлява живота. Всичките престъпления стават под влиянието на чувствата. Под думата „жена“ се представлява животът, земният живот, какъвто си е. Ако този живот го нямаше, престъпление нямаше да има, защото в живота са възможни престъпления. Какви престъпления ще направи един човек, който не се е родил.
Или какви престъпления ще направи един човек, който е умрял?
Който живее, той прави престъпления. Умрелият никакви престъпления не прави и нероденият, и той не прави престъпления. Тогава има едно противоречие, та казвам, по– добре е човек да не се ражда. Хубаво, ако няма раждане, тогава да няма живота, по–добре да няма врата, през която да се влиза вкъщи. Понеже има една възможност да се направи едно престъпление, питам, кое е по–хубаво – да има врата или да няма на една къща?
към втори вариант >>
Ще каже човек, че не трябва да се губи времето. Хубаво.
(втори вариант)
Питам, тогава какво трябва да се прави сега? Има две заключения.
Ще каже човек, че не трябва да се губи времето. Хубаво.
Времето може ли да се губи? Ние говорим за изгубено време. Значи за време, в което нищо не е направено. Времето нито се печели, нито се губи. То е относително.
към втори вариант >>
На земята любовта седи в това: ако ти в ума си подигнеш цената на един човек, на една душа, ти я обичаш.
(втори вариант)
Сега аз турям един контраст, за да се изясни една истина.
На земята любовта седи в това: ако ти в ума си подигнеш цената на един човек, на една душа, ти я обичаш.
Ако ти не подигнеш цената на една душа, ти не я обичаш. Това е моето разбиране за любовта. В това седи истинската любов. Никакви целувки, никакви прегръщания. Обичаш ли един човек, да подигнеш цената на този човек в своя ум.
към втори вариант >>
Казвам сега, той пострада заради нас.
(втори вариант)
Туй, което ти отнема най–хубавото за душата, ти не може да го считаш за едно благо. Но за огледало са страданията на Христа. И грехът, който понесе, е за това, че хората ще се подигнат чрез неговите страдания. Христос понесе греховете на хората с оглед, че мнозина ще се обърнат към Бога, ще съзнаят любовта. Туй е, което осмисля страданията на Христа, че понесе страданията и подигна мнозина.
Казвам сега, той пострада заради нас.
Той ни направи една услуга. Ако не беше пострадал, нямаше да обърне внимание.
към втори вариант >>
Който живее, той прави престъпления.
(втори вариант)
Всичките престъпления стават под влиянието на чувствата. Под думата „жена“ се представлява животът, земният живот, какъвто си е. Ако този живот го нямаше, престъпление нямаше да има, защото в живота са възможни престъпления. Какви престъпления ще направи един човек, който не се е родил. Или какви престъпления ще направи един човек, който е умрял?
Който живее, той прави престъпления.
Умрелият никакви престъпления не прави и нероденият, и той не прави престъпления. Тогава има едно противоречие, та казвам, по– добре е човек да не се ражда. Хубаво, ако няма раждане, тогава да няма живота, по–добре да няма врата, през която да се влиза вкъщи. Понеже има една възможност да се направи едно престъпление, питам, кое е по–хубаво – да има врата или да няма на една къща? Кое е по–хубаво?
към втори вариант >>
Времето може ли да се губи?
(втори вариант)
Питам, тогава какво трябва да се прави сега? Има две заключения. Ще каже човек, че не трябва да се губи времето. Хубаво.
Времето може ли да се губи?
Ние говорим за изгубено време. Значи за време, в което нищо не е направено. Времето нито се печели, нито се губи. То е относително. Времето не може да се печели, пък и не може да се губи.
към втори вариант >>
Ако ти не подигнеш цената на една душа, ти не я обичаш.
(втори вариант)
Сега аз турям един контраст, за да се изясни една истина. На земята любовта седи в това: ако ти в ума си подигнеш цената на един човек, на една душа, ти я обичаш.
Ако ти не подигнеш цената на една душа, ти не я обичаш.
Това е моето разбиране за любовта. В това седи истинската любов. Никакви целувки, никакви прегръщания. Обичаш ли един човек, да подигнеш цената на този човек в своя ум. Това е идеалната любов.
към втори вариант >>
Той ни направи една услуга.
(втори вариант)
Но за огледало са страданията на Христа. И грехът, който понесе, е за това, че хората ще се подигнат чрез неговите страдания. Христос понесе греховете на хората с оглед, че мнозина ще се обърнат към Бога, ще съзнаят любовта. Туй е, което осмисля страданията на Христа, че понесе страданията и подигна мнозина. Казвам сега, той пострада заради нас.
Той ни направи една услуга.
Ако не беше пострадал, нямаше да обърне внимание.
към втори вариант >>
Умрелият никакви престъпления не прави и нероденият, и той не прави престъпления.
(втори вариант)
Под думата „жена“ се представлява животът, земният живот, какъвто си е. Ако този живот го нямаше, престъпление нямаше да има, защото в живота са възможни престъпления. Какви престъпления ще направи един човек, който не се е родил. Или какви престъпления ще направи един човек, който е умрял? Който живее, той прави престъпления.
Умрелият никакви престъпления не прави и нероденият, и той не прави престъпления.
Тогава има едно противоречие, та казвам, по– добре е човек да не се ражда. Хубаво, ако няма раждане, тогава да няма живота, по–добре да няма врата, през която да се влиза вкъщи. Понеже има една възможност да се направи едно престъпление, питам, кое е по–хубаво – да има врата или да няма на една къща? Кое е по–хубаво? Да няма врата къщата, за да не стават престъпления, или да има една врата, през която да се влиза и да има една възможност да се направи едно престъпление.
към втори вариант >>
Ние говорим за изгубено време.
(втори вариант)
Питам, тогава какво трябва да се прави сега? Има две заключения. Ще каже човек, че не трябва да се губи времето. Хубаво. Времето може ли да се губи?
Ние говорим за изгубено време.
Значи за време, в което нищо не е направено. Времето нито се печели, нито се губи. То е относително. Времето не може да се печели, пък и не може да се губи. Ама той изгубил човещината си.
към втори вариант >>
Това е моето разбиране за любовта.
(втори вариант)
Сега аз турям един контраст, за да се изясни една истина. На земята любовта седи в това: ако ти в ума си подигнеш цената на един човек, на една душа, ти я обичаш. Ако ти не подигнеш цената на една душа, ти не я обичаш.
Това е моето разбиране за любовта.
В това седи истинската любов. Никакви целувки, никакви прегръщания. Обичаш ли един човек, да подигнеш цената на този човек в своя ум. Това е идеалната любов. Щом дойдеш до другата любов, то са относителни неща, които раждат всичките противоречия.
към втори вариант >>
Ако не беше пострадал, нямаше да обърне внимание.
(втори вариант)
И грехът, който понесе, е за това, че хората ще се подигнат чрез неговите страдания. Христос понесе греховете на хората с оглед, че мнозина ще се обърнат към Бога, ще съзнаят любовта. Туй е, което осмисля страданията на Христа, че понесе страданията и подигна мнозина. Казвам сега, той пострада заради нас. Той ни направи една услуга.
Ако не беше пострадал, нямаше да обърне внимание.
към втори вариант >>
Тогава има едно противоречие, та казвам, по– добре е човек да не се ражда.
(втори вариант)
Ако този живот го нямаше, престъпление нямаше да има, защото в живота са възможни престъпления. Какви престъпления ще направи един човек, който не се е родил. Или какви престъпления ще направи един човек, който е умрял? Който живее, той прави престъпления. Умрелият никакви престъпления не прави и нероденият, и той не прави престъпления.
Тогава има едно противоречие, та казвам, по– добре е човек да не се ражда.
Хубаво, ако няма раждане, тогава да няма живота, по–добре да няма врата, през която да се влиза вкъщи. Понеже има една възможност да се направи едно престъпление, питам, кое е по–хубаво – да има врата или да няма на една къща? Кое е по–хубаво? Да няма врата къщата, за да не стават престъпления, или да има една врата, през която да се влиза и да има една възможност да се направи едно престъпление. Кое е по–хубаво?
към втори вариант >>
Значи за време, в което нищо не е направено.
(втори вариант)
Питам, тогава какво трябва да се прави сега? Има две заключения. Ще каже човек, че не трябва да се губи времето. Хубаво. Времето може ли да се губи? Ние говорим за изгубено време.
Значи за време, в което нищо не е направено.
Времето нито се печели, нито се губи. То е относително. Времето не може да се печели, пък и не може да се губи. Ама той изгубил човещината си. Та и човещината не се изгубва.
към втори вариант >>
В това седи истинската любов.
(втори вариант)
Сега аз турям един контраст, за да се изясни една истина. На земята любовта седи в това: ако ти в ума си подигнеш цената на един човек, на една душа, ти я обичаш. Ако ти не подигнеш цената на една душа, ти не я обичаш. Това е моето разбиране за любовта.
В това седи истинската любов.
Никакви целувки, никакви прегръщания. Обичаш ли един човек, да подигнеш цената на този човек в своя ум. Това е идеалната любов. Щом дойдеш до другата любов, то са относителни неща, които раждат всичките противоречия. Всички тия противоречия те съществуват.
към втори вариант >>
Та сега турете християнската философия, бъдете търпеливи, да кажете като Христа: „Не моята воля, но твоята.“ Какво ще кажеш ти, след като мислиш, мислиш?
(втори вариант)
Та сега турете християнската философия, бъдете търпеливи, да кажете като Христа: „Не моята воля, но твоята.“ Какво ще кажеш ти, след като мислиш, мислиш?
Христос казва: „Много пъти всякога си ме слушал.“ Като имаше едно изкушение, дойде един път, моли се в Гетсиманската градина. Казва: „Отче, ако е възможно, да отмине тази чаша, ако не, да бъде твоята воля.“ Желание имаше в него да мине, но се показа, че по Божествената мъдрост чашата не се отмени. И тогава Христос каза: „Да примиря противоречията, да бъде твоята воля.“
към втори вариант >>
Хубаво, ако няма раждане, тогава да няма живота, по–добре да няма врата, през която да се влиза вкъщи.
(втори вариант)
Какви престъпления ще направи един човек, който не се е родил. Или какви престъпления ще направи един човек, който е умрял? Който живее, той прави престъпления. Умрелият никакви престъпления не прави и нероденият, и той не прави престъпления. Тогава има едно противоречие, та казвам, по– добре е човек да не се ражда.
Хубаво, ако няма раждане, тогава да няма живота, по–добре да няма врата, през която да се влиза вкъщи.
Понеже има една възможност да се направи едно престъпление, питам, кое е по–хубаво – да има врата или да няма на една къща? Кое е по–хубаво? Да няма врата къщата, за да не стават престъпления, или да има една врата, през която да се влиза и да има една възможност да се направи едно престъпление. Кое е по–хубаво? Живот с престъпление или живот без престъпления?
към втори вариант >>
Времето нито се печели, нито се губи.
(втори вариант)
Има две заключения. Ще каже човек, че не трябва да се губи времето. Хубаво. Времето може ли да се губи? Ние говорим за изгубено време. Значи за време, в което нищо не е направено.
Времето нито се печели, нито се губи.
То е относително. Времето не може да се печели, пък и не може да се губи. Ама той изгубил човещината си. Та и човещината не се изгубва. Та умът.
към втори вариант >>
Никакви целувки, никакви прегръщания.
(втори вариант)
Сега аз турям един контраст, за да се изясни една истина. На земята любовта седи в това: ако ти в ума си подигнеш цената на един човек, на една душа, ти я обичаш. Ако ти не подигнеш цената на една душа, ти не я обичаш. Това е моето разбиране за любовта. В това седи истинската любов.
Никакви целувки, никакви прегръщания.
Обичаш ли един човек, да подигнеш цената на този човек в своя ум. Това е идеалната любов. Щом дойдеш до другата любов, то са относителни неща, които раждат всичките противоречия. Всички тия противоречия те съществуват. Колкото философи и да дойдат, каквито и религии да дойдат, сегашното противоречие, което съществува на земята, то не може да се избегне, то не може да се заглади.
към втори вариант >>
Христос казва: „Много пъти всякога си ме слушал.“ Като имаше едно изкушение, дойде един път, моли се в Гетсиманската градина.
(втори вариант)
Та сега турете християнската философия, бъдете търпеливи, да кажете като Христа: „Не моята воля, но твоята.“ Какво ще кажеш ти, след като мислиш, мислиш?
Христос казва: „Много пъти всякога си ме слушал.“ Като имаше едно изкушение, дойде един път, моли се в Гетсиманската градина.
Казва: „Отче, ако е възможно, да отмине тази чаша, ако не, да бъде твоята воля.“ Желание имаше в него да мине, но се показа, че по Божествената мъдрост чашата не се отмени. И тогава Христос каза: „Да примиря противоречията, да бъде твоята воля.“
към втори вариант >>
Понеже има една възможност да се направи едно престъпление, питам, кое е по–хубаво – да има врата или да няма на една къща?
(втори вариант)
Или какви престъпления ще направи един човек, който е умрял? Който живее, той прави престъпления. Умрелият никакви престъпления не прави и нероденият, и той не прави престъпления. Тогава има едно противоречие, та казвам, по– добре е човек да не се ражда. Хубаво, ако няма раждане, тогава да няма живота, по–добре да няма врата, през която да се влиза вкъщи.
Понеже има една възможност да се направи едно престъпление, питам, кое е по–хубаво – да има врата или да няма на една къща?
Кое е по–хубаво? Да няма врата къщата, за да не стават престъпления, или да има една врата, през която да се влиза и да има една възможност да се направи едно престъпление. Кое е по–хубаво? Живот с престъпление или живот без престъпления? Какво разбирам живот на престъпления?
към втори вариант >>
То е относително.
(втори вариант)
Ще каже човек, че не трябва да се губи времето. Хубаво. Времето може ли да се губи? Ние говорим за изгубено време. Значи за време, в което нищо не е направено. Времето нито се печели, нито се губи.
То е относително.
Времето не може да се печели, пък и не може да се губи. Ама той изгубил човещината си. Та и човещината не се изгубва. Та умът. И той не се губи.
към втори вариант >>
Обичаш ли един човек, да подигнеш цената на този човек в своя ум.
(втори вариант)
На земята любовта седи в това: ако ти в ума си подигнеш цената на един човек, на една душа, ти я обичаш. Ако ти не подигнеш цената на една душа, ти не я обичаш. Това е моето разбиране за любовта. В това седи истинската любов. Никакви целувки, никакви прегръщания.
Обичаш ли един човек, да подигнеш цената на този човек в своя ум.
Това е идеалната любов. Щом дойдеш до другата любов, то са относителни неща, които раждат всичките противоречия. Всички тия противоречия те съществуват. Колкото философи и да дойдат, каквито и религии да дойдат, сегашното противоречие, което съществува на земята, то не може да се избегне, то не може да се заглади.
към втори вариант >>
Казва: „Отче, ако е възможно, да отмине тази чаша, ако не, да бъде твоята воля.“ Желание имаше в него да мине, но се показа, че по Божествената мъдрост чашата не се отмени.
(втори вариант)
Та сега турете християнската философия, бъдете търпеливи, да кажете като Христа: „Не моята воля, но твоята.“ Какво ще кажеш ти, след като мислиш, мислиш? Христос казва: „Много пъти всякога си ме слушал.“ Като имаше едно изкушение, дойде един път, моли се в Гетсиманската градина.
Казва: „Отче, ако е възможно, да отмине тази чаша, ако не, да бъде твоята воля.“ Желание имаше в него да мине, но се показа, че по Божествената мъдрост чашата не се отмени.
И тогава Христос каза: „Да примиря противоречията, да бъде твоята воля.“
към втори вариант >>
Кое е по–хубаво?
(втори вариант)
Който живее, той прави престъпления. Умрелият никакви престъпления не прави и нероденият, и той не прави престъпления. Тогава има едно противоречие, та казвам, по– добре е човек да не се ражда. Хубаво, ако няма раждане, тогава да няма живота, по–добре да няма врата, през която да се влиза вкъщи. Понеже има една възможност да се направи едно престъпление, питам, кое е по–хубаво – да има врата или да няма на една къща?
Кое е по–хубаво?
Да няма врата къщата, за да не стават престъпления, или да има една врата, през която да се влиза и да има една възможност да се направи едно престъпление. Кое е по–хубаво? Живот с престъпление или живот без престъпления? Какво разбирам живот на престъпления? Че от единия край до другия има големи и малки престъпления.
към втори вариант >>
Времето не може да се печели, пък и не може да се губи.
(втори вариант)
Времето може ли да се губи? Ние говорим за изгубено време. Значи за време, в което нищо не е направено. Времето нито се печели, нито се губи. То е относително.
Времето не може да се печели, пък и не може да се губи.
Ама той изгубил човещината си. Та и човещината не се изгубва. Та умът. И той не се губи. Ние говорим за неща, които не разбираме.
към втори вариант >>
Това е идеалната любов.
(втори вариант)
Ако ти не подигнеш цената на една душа, ти не я обичаш. Това е моето разбиране за любовта. В това седи истинската любов. Никакви целувки, никакви прегръщания. Обичаш ли един човек, да подигнеш цената на този човек в своя ум.
Това е идеалната любов.
Щом дойдеш до другата любов, то са относителни неща, които раждат всичките противоречия. Всички тия противоречия те съществуват. Колкото философи и да дойдат, каквито и религии да дойдат, сегашното противоречие, което съществува на земята, то не може да се избегне, то не може да се заглади.
към втори вариант >>
И тогава Христос каза: „Да примиря противоречията, да бъде твоята воля.“
(втори вариант)
Та сега турете християнската философия, бъдете търпеливи, да кажете като Христа: „Не моята воля, но твоята.“ Какво ще кажеш ти, след като мислиш, мислиш? Христос казва: „Много пъти всякога си ме слушал.“ Като имаше едно изкушение, дойде един път, моли се в Гетсиманската градина. Казва: „Отче, ако е възможно, да отмине тази чаша, ако не, да бъде твоята воля.“ Желание имаше в него да мине, но се показа, че по Божествената мъдрост чашата не се отмени.
И тогава Христос каза: „Да примиря противоречията, да бъде твоята воля.“
към втори вариант >>
Да няма врата къщата, за да не стават престъпления, или да има една врата, през която да се влиза и да има една възможност да се направи едно престъпление.
(втори вариант)
Умрелият никакви престъпления не прави и нероденият, и той не прави престъпления. Тогава има едно противоречие, та казвам, по– добре е човек да не се ражда. Хубаво, ако няма раждане, тогава да няма живота, по–добре да няма врата, през която да се влиза вкъщи. Понеже има една възможност да се направи едно престъпление, питам, кое е по–хубаво – да има врата или да няма на една къща? Кое е по–хубаво?
Да няма врата къщата, за да не стават престъпления, или да има една врата, през която да се влиза и да има една възможност да се направи едно престъпление.
Кое е по–хубаво? Живот с престъпление или живот без престъпления? Какво разбирам живот на престъпления? Че от единия край до другия има големи и малки престъпления. Да кажем, има всевъзможни престъпления.
към втори вариант >>
Ама той изгубил човещината си.
(втори вариант)
Ние говорим за изгубено време. Значи за време, в което нищо не е направено. Времето нито се печели, нито се губи. То е относително. Времето не може да се печели, пък и не може да се губи.
Ама той изгубил човещината си.
Та и човещината не се изгубва. Та умът. И той не се губи. Ние говорим за неща, които не разбираме. Не разбираме тия неща.
към втори вариант >>
Щом дойдеш до другата любов, то са относителни неща, които раждат всичките противоречия.
(втори вариант)
Това е моето разбиране за любовта. В това седи истинската любов. Никакви целувки, никакви прегръщания. Обичаш ли един човек, да подигнеш цената на този човек в своя ум. Това е идеалната любов.
Щом дойдеш до другата любов, то са относителни неща, които раждат всичките противоречия.
Всички тия противоречия те съществуват. Колкото философи и да дойдат, каквито и религии да дойдат, сегашното противоречие, което съществува на земята, то не може да се избегне, то не може да се заглади.
към втори вариант >>
Ще дойде един ден, твоята воля няма да бъде послушана.
(втори вариант)
Ще дойде един ден, твоята воля няма да бъде послушана.
Ще кажеш: „Да бъде твоята воля.“ И ще гледате, на втория ден ще ви турят кръст, и ще го носите. Ще ви изведат на Голгота и ще ви се смеят, и ще ви ругаят, и ще ви кажат: „Слез от кръста.“ И пак ще кажете: „Да бъде волята Божия.“ И до последния момент като ви турят в гроба, и ще възкръснете. Тогава за вас само ще бъде ясно и ще разберете великата любов. И вие ще бъдете доволни от опитността, която ви е дадена. То е сега истината, към която се стремите.
към втори вариант >>
Кое е по–хубаво?
(втори вариант)
Тогава има едно противоречие, та казвам, по– добре е човек да не се ражда. Хубаво, ако няма раждане, тогава да няма живота, по–добре да няма врата, през която да се влиза вкъщи. Понеже има една възможност да се направи едно престъпление, питам, кое е по–хубаво – да има врата или да няма на една къща? Кое е по–хубаво? Да няма врата къщата, за да не стават престъпления, или да има една врата, през която да се влиза и да има една възможност да се направи едно престъпление.
Кое е по–хубаво?
Живот с престъпление или живот без престъпления? Какво разбирам живот на престъпления? Че от единия край до другия има големи и малки престъпления. Да кажем, има всевъзможни престъпления. Ти заколваш една кокошка, и считаш туй не за престъпление.
към втори вариант >>
Та и човещината не се изгубва.
(втори вариант)
Значи за време, в което нищо не е направено. Времето нито се печели, нито се губи. То е относително. Времето не може да се печели, пък и не може да се губи. Ама той изгубил човещината си.
Та и човещината не се изгубва.
Та умът. И той не се губи. Ние говорим за неща, които не разбираме. Не разбираме тия неща. Разбираме ги, но крие се нещо.
към втори вариант >>
Всички тия противоречия те съществуват.
(втори вариант)
В това седи истинската любов. Никакви целувки, никакви прегръщания. Обичаш ли един човек, да подигнеш цената на този човек в своя ум. Това е идеалната любов. Щом дойдеш до другата любов, то са относителни неща, които раждат всичките противоречия.
Всички тия противоречия те съществуват.
Колкото философи и да дойдат, каквито и религии да дойдат, сегашното противоречие, което съществува на земята, то не може да се избегне, то не може да се заглади.
към втори вариант >>
Ще кажеш: „Да бъде твоята воля.“ И ще гледате, на втория ден ще ви турят кръст, и ще го носите.
(втори вариант)
Ще дойде един ден, твоята воля няма да бъде послушана.
Ще кажеш: „Да бъде твоята воля.“ И ще гледате, на втория ден ще ви турят кръст, и ще го носите.
Ще ви изведат на Голгота и ще ви се смеят, и ще ви ругаят, и ще ви кажат: „Слез от кръста.“ И пак ще кажете: „Да бъде волята Божия.“ И до последния момент като ви турят в гроба, и ще възкръснете. Тогава за вас само ще бъде ясно и ще разберете великата любов. И вие ще бъдете доволни от опитността, която ви е дадена. То е сега истината, към която се стремите. Тази опитност я нямате още, имате още дълъг път.
към втори вариант >>
Живот с престъпление или живот без престъпления?
(втори вариант)
Хубаво, ако няма раждане, тогава да няма живота, по–добре да няма врата, през която да се влиза вкъщи. Понеже има една възможност да се направи едно престъпление, питам, кое е по–хубаво – да има врата или да няма на една къща? Кое е по–хубаво? Да няма врата къщата, за да не стават престъпления, или да има една врата, през която да се влиза и да има една възможност да се направи едно престъпление. Кое е по–хубаво?
Живот с престъпление или живот без престъпления?
Какво разбирам живот на престъпления? Че от единия край до другия има големи и малки престъпления. Да кажем, има всевъзможни престъпления. Ти заколваш една кокошка, и считаш туй не за престъпление. Казваш – Писанието казва – Бог направи всички тия работи за човека да се храни.
към втори вариант >>
Та умът.
(втори вариант)
Времето нито се печели, нито се губи. То е относително. Времето не може да се печели, пък и не може да се губи. Ама той изгубил човещината си. Та и човещината не се изгубва.
Та умът.
И той не се губи. Ние говорим за неща, които не разбираме. Не разбираме тия неща. Разбираме ги, но крие се нещо. Имаме една идея.
към втори вариант >>
Колкото философи и да дойдат, каквито и религии да дойдат, сегашното противоречие, което съществува на земята, то не може да се избегне, то не може да се заглади.
(втори вариант)
Никакви целувки, никакви прегръщания. Обичаш ли един човек, да подигнеш цената на този човек в своя ум. Това е идеалната любов. Щом дойдеш до другата любов, то са относителни неща, които раждат всичките противоречия. Всички тия противоречия те съществуват.
Колкото философи и да дойдат, каквито и религии да дойдат, сегашното противоречие, което съществува на земята, то не може да се избегне, то не може да се заглади.
към втори вариант >>
Ще ви изведат на Голгота и ще ви се смеят, и ще ви ругаят, и ще ви кажат: „Слез от кръста.“ И пак ще кажете: „Да бъде волята Божия.“ И до последния момент като ви турят в гроба, и ще възкръснете.
(втори вариант)
Ще дойде един ден, твоята воля няма да бъде послушана. Ще кажеш: „Да бъде твоята воля.“ И ще гледате, на втория ден ще ви турят кръст, и ще го носите.
Ще ви изведат на Голгота и ще ви се смеят, и ще ви ругаят, и ще ви кажат: „Слез от кръста.“ И пак ще кажете: „Да бъде волята Божия.“ И до последния момент като ви турят в гроба, и ще възкръснете.
Тогава за вас само ще бъде ясно и ще разберете великата любов. И вие ще бъдете доволни от опитността, която ви е дадена. То е сега истината, към която се стремите. Тази опитност я нямате още, имате още дълъг път. До възкресението имате още четиридесет и осем университета да свършите.
към втори вариант >>
Какво разбирам живот на престъпления?
(втори вариант)
Понеже има една възможност да се направи едно престъпление, питам, кое е по–хубаво – да има врата или да няма на една къща? Кое е по–хубаво? Да няма врата къщата, за да не стават престъпления, или да има една врата, през която да се влиза и да има една възможност да се направи едно престъпление. Кое е по–хубаво? Живот с престъпление или живот без престъпления?
Какво разбирам живот на престъпления?
Че от единия край до другия има големи и малки престъпления. Да кажем, има всевъзможни престъпления. Ти заколваш една кокошка, и считаш туй не за престъпление. Казваш – Писанието казва – Бог направи всички тия работи за човека да се храни. Най–първо Бог дал на човека да се храни с плодове.
към втори вариант >>
И той не се губи.
(втори вариант)
То е относително. Времето не може да се печели, пък и не може да се губи. Ама той изгубил човещината си. Та и човещината не се изгубва. Та умът.
И той не се губи.
Ние говорим за неща, които не разбираме. Не разбираме тия неща. Разбираме ги, но крие се нещо. Имаме една идея. Но каква е тази идея?
към втори вариант >>
Защо се мразят хората?
(втори вариант)
Защо се мразят хората?
Отговорът е: защото не се обичат. Защо грешат? Защото нямат доброто в себе си. Защо не се почитат? Защото не се уважават.
към втори вариант >>
Тогава за вас само ще бъде ясно и ще разберете великата любов.
(втори вариант)
Ще дойде един ден, твоята воля няма да бъде послушана. Ще кажеш: „Да бъде твоята воля.“ И ще гледате, на втория ден ще ви турят кръст, и ще го носите. Ще ви изведат на Голгота и ще ви се смеят, и ще ви ругаят, и ще ви кажат: „Слез от кръста.“ И пак ще кажете: „Да бъде волята Божия.“ И до последния момент като ви турят в гроба, и ще възкръснете.
Тогава за вас само ще бъде ясно и ще разберете великата любов.
И вие ще бъдете доволни от опитността, която ви е дадена. То е сега истината, към която се стремите. Тази опитност я нямате още, имате още дълъг път. До възкресението имате още четиридесет и осем университета да свършите. Те са най–трудните.
към втори вариант >>
Че от единия край до другия има големи и малки престъпления.
(втори вариант)
Кое е по–хубаво? Да няма врата къщата, за да не стават престъпления, или да има една врата, през която да се влиза и да има една възможност да се направи едно престъпление. Кое е по–хубаво? Живот с престъпление или живот без престъпления? Какво разбирам живот на престъпления?
Че от единия край до другия има големи и малки престъпления.
Да кажем, има всевъзможни престъпления. Ти заколваш една кокошка, и считаш туй не за престъпление. Казваш – Писанието казва – Бог направи всички тия работи за човека да се храни. Най–първо Бог дал на човека да се храни с плодове. И като видял, че човек не е в състояние да се храни с тази храна, най–после след потопа му позволили да яде месото, но му забранили да яде кръвта.
към втори вариант >>
Ние говорим за неща, които не разбираме.
(втори вариант)
Времето не може да се печели, пък и не може да се губи. Ама той изгубил човещината си. Та и човещината не се изгубва. Та умът. И той не се губи.
Ние говорим за неща, които не разбираме.
Не разбираме тия неща. Разбираме ги, но крие се нещо. Имаме една идея. Но каква е тази идея? Тя е съвсем неопределена.
към втори вариант >>
Отговорът е: защото не се обичат.
(втори вариант)
Защо се мразят хората?
Отговорът е: защото не се обичат.
Защо грешат? Защото нямат доброто в себе си. Защо не се почитат? Защото не се уважават. Защо са толкова груби?
към втори вариант >>
И вие ще бъдете доволни от опитността, която ви е дадена.
(втори вариант)
Ще дойде един ден, твоята воля няма да бъде послушана. Ще кажеш: „Да бъде твоята воля.“ И ще гледате, на втория ден ще ви турят кръст, и ще го носите. Ще ви изведат на Голгота и ще ви се смеят, и ще ви ругаят, и ще ви кажат: „Слез от кръста.“ И пак ще кажете: „Да бъде волята Божия.“ И до последния момент като ви турят в гроба, и ще възкръснете. Тогава за вас само ще бъде ясно и ще разберете великата любов.
И вие ще бъдете доволни от опитността, която ви е дадена.
То е сега истината, към която се стремите. Тази опитност я нямате още, имате още дълъг път. До възкресението имате още четиридесет и осем университета да свършите. Те са най–трудните. До възкресение четиридесет и осем факултета има да свършите на бялата раса.
към втори вариант >>
Да кажем, има всевъзможни престъпления.
(втори вариант)
Да няма врата къщата, за да не стават престъпления, или да има една врата, през която да се влиза и да има една възможност да се направи едно престъпление. Кое е по–хубаво? Живот с престъпление или живот без престъпления? Какво разбирам живот на престъпления? Че от единия край до другия има големи и малки престъпления.
Да кажем, има всевъзможни престъпления.
Ти заколваш една кокошка, и считаш туй не за престъпление. Казваш – Писанието казва – Бог направи всички тия работи за човека да се храни. Най–първо Бог дал на човека да се храни с плодове. И като видял, че човек не е в състояние да се храни с тази храна, най–после след потопа му позволили да яде месото, но му забранили да яде кръвта. Кръвта да изтича навън, а да вземе само месото.
към втори вариант >>
Не разбираме тия неща.
(втори вариант)
Ама той изгубил човещината си. Та и човещината не се изгубва. Та умът. И той не се губи. Ние говорим за неща, които не разбираме.
Не разбираме тия неща.
Разбираме ги, но крие се нещо. Имаме една идея. Но каква е тази идея? Тя е съвсем неопределена. И при това казват – ние трябва да обичаме Бога.
към втори вариант >>
Защо грешат?
(втори вариант)
Защо се мразят хората? Отговорът е: защото не се обичат.
Защо грешат?
Защото нямат доброто в себе си. Защо не се почитат? Защото не се уважават. Защо са толкова груби? Защото не са милостиви.
към втори вариант >>
То е сега истината, към която се стремите.
(втори вариант)
Ще дойде един ден, твоята воля няма да бъде послушана. Ще кажеш: „Да бъде твоята воля.“ И ще гледате, на втория ден ще ви турят кръст, и ще го носите. Ще ви изведат на Голгота и ще ви се смеят, и ще ви ругаят, и ще ви кажат: „Слез от кръста.“ И пак ще кажете: „Да бъде волята Божия.“ И до последния момент като ви турят в гроба, и ще възкръснете. Тогава за вас само ще бъде ясно и ще разберете великата любов. И вие ще бъдете доволни от опитността, която ви е дадена.
То е сега истината, към която се стремите.
Тази опитност я нямате още, имате още дълъг път. До възкресението имате още четиридесет и осем университета да свършите. Те са най–трудните. До възкресение четиридесет и осем факултета има да свършите на бялата раса. И на шестата раса учението трябва да свършите.
към втори вариант >>
Ти заколваш една кокошка, и считаш туй не за престъпление.
(втори вариант)
Кое е по–хубаво? Живот с престъпление или живот без престъпления? Какво разбирам живот на престъпления? Че от единия край до другия има големи и малки престъпления. Да кажем, има всевъзможни престъпления.
Ти заколваш една кокошка, и считаш туй не за престъпление.
Казваш – Писанието казва – Бог направи всички тия работи за човека да се храни. Най–първо Бог дал на човека да се храни с плодове. И като видял, че човек не е в състояние да се храни с тази храна, най–после след потопа му позволили да яде месото, но му забранили да яде кръвта. Кръвта да изтича навън, а да вземе само месото. Тъй месото се счита като една ябълка.
към втори вариант >>
Разбираме ги, но крие се нещо.
(втори вариант)
Та и човещината не се изгубва. Та умът. И той не се губи. Ние говорим за неща, които не разбираме. Не разбираме тия неща.
Разбираме ги, но крие се нещо.
Имаме една идея. Но каква е тази идея? Тя е съвсем неопределена. И при това казват – ние трябва да обичаме Бога. В какво седи любовта към Бога?
към втори вариант >>
Защото нямат доброто в себе си.
(втори вариант)
Защо се мразят хората? Отговорът е: защото не се обичат. Защо грешат?
Защото нямат доброто в себе си.
Защо не се почитат? Защото не се уважават. Защо са толкова груби? Защото не са милостиви. Ако на всичкото отрицателно в света вие турите положителната страна, в своя живот вие ще намерите едно разрешение.
към втори вариант >>
Тази опитност я нямате още, имате още дълъг път.
(втори вариант)
Ще кажеш: „Да бъде твоята воля.“ И ще гледате, на втория ден ще ви турят кръст, и ще го носите. Ще ви изведат на Голгота и ще ви се смеят, и ще ви ругаят, и ще ви кажат: „Слез от кръста.“ И пак ще кажете: „Да бъде волята Божия.“ И до последния момент като ви турят в гроба, и ще възкръснете. Тогава за вас само ще бъде ясно и ще разберете великата любов. И вие ще бъдете доволни от опитността, която ви е дадена. То е сега истината, към която се стремите.
Тази опитност я нямате още, имате още дълъг път.
До възкресението имате още четиридесет и осем университета да свършите. Те са най–трудните. До възкресение четиридесет и осем факултета има да свършите на бялата раса. И на шестата раса учението трябва да свършите. И тогава, понеже то е учението на братство, на любов, та ще разберете защо трябваше да минете през страданията.
към втори вариант >>
Казваш – Писанието казва – Бог направи всички тия работи за човека да се храни.
(втори вариант)
Живот с престъпление или живот без престъпления? Какво разбирам живот на престъпления? Че от единия край до другия има големи и малки престъпления. Да кажем, има всевъзможни престъпления. Ти заколваш една кокошка, и считаш туй не за престъпление.
Казваш – Писанието казва – Бог направи всички тия работи за човека да се храни.
Най–първо Бог дал на човека да се храни с плодове. И като видял, че човек не е в състояние да се храни с тази храна, най–после след потопа му позволили да яде месото, но му забранили да яде кръвта. Кръвта да изтича навън, а да вземе само месото. Тъй месото се счита като една ябълка. Това са морални схващания.
към втори вариант >>
Имаме една идея.
(втори вариант)
Та умът. И той не се губи. Ние говорим за неща, които не разбираме. Не разбираме тия неща. Разбираме ги, но крие се нещо.
Имаме една идея.
Но каква е тази идея? Тя е съвсем неопределена. И при това казват – ние трябва да обичаме Бога. В какво седи любовта към Бога? Не сме го виждали какъв е той всъщност.
към втори вариант >>
Защо не се почитат?
(втори вариант)
Защо се мразят хората? Отговорът е: защото не се обичат. Защо грешат? Защото нямат доброто в себе си.
Защо не се почитат?
Защото не се уважават. Защо са толкова груби? Защото не са милостиви. Ако на всичкото отрицателно в света вие турите положителната страна, в своя живот вие ще намерите едно разрешение.
към втори вариант >>
До възкресението имате още четиридесет и осем университета да свършите.
(втори вариант)
Ще ви изведат на Голгота и ще ви се смеят, и ще ви ругаят, и ще ви кажат: „Слез от кръста.“ И пак ще кажете: „Да бъде волята Божия.“ И до последния момент като ви турят в гроба, и ще възкръснете. Тогава за вас само ще бъде ясно и ще разберете великата любов. И вие ще бъдете доволни от опитността, която ви е дадена. То е сега истината, към която се стремите. Тази опитност я нямате още, имате още дълъг път.
До възкресението имате още четиридесет и осем университета да свършите.
Те са най–трудните. До възкресение четиридесет и осем факултета има да свършите на бялата раса. И на шестата раса учението трябва да свършите. И тогава, понеже то е учението на братство, на любов, та ще разберете защо трябваше да минете през страданията.
към втори вариант >>
Най–първо Бог дал на човека да се храни с плодове.
(втори вариант)
Какво разбирам живот на престъпления? Че от единия край до другия има големи и малки престъпления. Да кажем, има всевъзможни престъпления. Ти заколваш една кокошка, и считаш туй не за престъпление. Казваш – Писанието казва – Бог направи всички тия работи за човека да се храни.
Най–първо Бог дал на човека да се храни с плодове.
И като видял, че човек не е в състояние да се храни с тази храна, най–после след потопа му позволили да яде месото, но му забранили да яде кръвта. Кръвта да изтича навън, а да вземе само месото. Тъй месото се счита като една ябълка. Това са морални схващания. Има две течения: месоядци и плодоядци.
към втори вариант >>
Но каква е тази идея?
(втори вариант)
И той не се губи. Ние говорим за неща, които не разбираме. Не разбираме тия неща. Разбираме ги, но крие се нещо. Имаме една идея.
Но каква е тази идея?
Тя е съвсем неопределена. И при това казват – ние трябва да обичаме Бога. В какво седи любовта към Бога? Не сме го виждали какъв е той всъщност. Казваме ние, че Бог се проявява навсякъде.
към втори вариант >>
Защото не се уважават.
(втори вариант)
Защо се мразят хората? Отговорът е: защото не се обичат. Защо грешат? Защото нямат доброто в себе си. Защо не се почитат?
Защото не се уважават.
Защо са толкова груби? Защото не са милостиви. Ако на всичкото отрицателно в света вие турите положителната страна, в своя живот вие ще намерите едно разрешение.
към втори вариант >>
Те са най–трудните.
(втори вариант)
Тогава за вас само ще бъде ясно и ще разберете великата любов. И вие ще бъдете доволни от опитността, която ви е дадена. То е сега истината, към която се стремите. Тази опитност я нямате още, имате още дълъг път. До възкресението имате още четиридесет и осем университета да свършите.
Те са най–трудните.
До възкресение четиридесет и осем факултета има да свършите на бялата раса. И на шестата раса учението трябва да свършите. И тогава, понеже то е учението на братство, на любов, та ще разберете защо трябваше да минете през страданията.
към втори вариант >>
И като видял, че човек не е в състояние да се храни с тази храна, най–после след потопа му позволили да яде месото, но му забранили да яде кръвта.
(втори вариант)
Че от единия край до другия има големи и малки престъпления. Да кажем, има всевъзможни престъпления. Ти заколваш една кокошка, и считаш туй не за престъпление. Казваш – Писанието казва – Бог направи всички тия работи за човека да се храни. Най–първо Бог дал на човека да се храни с плодове.
И като видял, че човек не е в състояние да се храни с тази храна, най–после след потопа му позволили да яде месото, но му забранили да яде кръвта.
Кръвта да изтича навън, а да вземе само месото. Тъй месото се счита като една ябълка. Това са морални схващания. Има две течения: месоядци и плодоядци. Сега има една причина.
към втори вариант >>
Тя е съвсем неопределена.
(втори вариант)
Ние говорим за неща, които не разбираме. Не разбираме тия неща. Разбираме ги, но крие се нещо. Имаме една идея. Но каква е тази идея?
Тя е съвсем неопределена.
И при това казват – ние трябва да обичаме Бога. В какво седи любовта към Бога? Не сме го виждали какъв е той всъщност. Казваме ние, че Бог се проявява навсякъде. Проявява се, но всъщност никой не го видял.
към втори вариант >>
Защо са толкова груби?
(втори вариант)
Отговорът е: защото не се обичат. Защо грешат? Защото нямат доброто в себе си. Защо не се почитат? Защото не се уважават.
Защо са толкова груби?
Защото не са милостиви. Ако на всичкото отрицателно в света вие турите положителната страна, в своя живот вие ще намерите едно разрешение.
към втори вариант >>
До възкресение четиридесет и осем факултета има да свършите на бялата раса.
(втори вариант)
И вие ще бъдете доволни от опитността, която ви е дадена. То е сега истината, към която се стремите. Тази опитност я нямате още, имате още дълъг път. До възкресението имате още четиридесет и осем университета да свършите. Те са най–трудните.
До възкресение четиридесет и осем факултета има да свършите на бялата раса.
И на шестата раса учението трябва да свършите. И тогава, понеже то е учението на братство, на любов, та ще разберете защо трябваше да минете през страданията.
към втори вариант >>
Кръвта да изтича навън, а да вземе само месото.
(втори вариант)
Да кажем, има всевъзможни престъпления. Ти заколваш една кокошка, и считаш туй не за престъпление. Казваш – Писанието казва – Бог направи всички тия работи за човека да се храни. Най–първо Бог дал на човека да се храни с плодове. И като видял, че човек не е в състояние да се храни с тази храна, най–после след потопа му позволили да яде месото, но му забранили да яде кръвта.
Кръвта да изтича навън, а да вземе само месото.
Тъй месото се счита като една ябълка. Това са морални схващания. Има две течения: месоядци и плодоядци. Сега има една причина. Кои са побудителните причини, коитоподбутват човек към месната храна и кои са побудителните причини, които подбутват човека към плодовете?
към втори вариант >>
И при това казват – ние трябва да обичаме Бога.
(втори вариант)
Не разбираме тия неща. Разбираме ги, но крие се нещо. Имаме една идея. Но каква е тази идея? Тя е съвсем неопределена.
И при това казват – ние трябва да обичаме Бога.
В какво седи любовта към Бога? Не сме го виждали какъв е той всъщност. Казваме ние, че Бог се проявява навсякъде. Проявява се, но всъщност никой не го видял. И Писанието казва – Бога никой никога не е видял.
към втори вариант >>
Защото не са милостиви.
(втори вариант)
Защо грешат? Защото нямат доброто в себе си. Защо не се почитат? Защото не се уважават. Защо са толкова груби?
Защото не са милостиви.
Ако на всичкото отрицателно в света вие турите положителната страна, в своя живот вие ще намерите едно разрешение.
към втори вариант >>
И на шестата раса учението трябва да свършите.
(втори вариант)
То е сега истината, към която се стремите. Тази опитност я нямате още, имате още дълъг път. До възкресението имате още четиридесет и осем университета да свършите. Те са най–трудните. До възкресение четиридесет и осем факултета има да свършите на бялата раса.
И на шестата раса учението трябва да свършите.
И тогава, понеже то е учението на братство, на любов, та ще разберете защо трябваше да минете през страданията.
към втори вариант >>
Тъй месото се счита като една ябълка.
(втори вариант)
Ти заколваш една кокошка, и считаш туй не за престъпление. Казваш – Писанието казва – Бог направи всички тия работи за човека да се храни. Най–първо Бог дал на човека да се храни с плодове. И като видял, че човек не е в състояние да се храни с тази храна, най–после след потопа му позволили да яде месото, но му забранили да яде кръвта. Кръвта да изтича навън, а да вземе само месото.
Тъй месото се счита като една ябълка.
Това са морални схващания. Има две течения: месоядци и плодоядци. Сега има една причина. Кои са побудителните причини, коитоподбутват човек към месната храна и кои са побудителните причини, които подбутват човека към плодовете? Най–първо човек трябва да си отгадае побудителните причини.
към втори вариант >>
В какво седи любовта към Бога?
(втори вариант)
Разбираме ги, но крие се нещо. Имаме една идея. Но каква е тази идея? Тя е съвсем неопределена. И при това казват – ние трябва да обичаме Бога.
В какво седи любовта към Бога?
Не сме го виждали какъв е той всъщност. Казваме ние, че Бог се проявява навсякъде. Проявява се, но всъщност никой не го видял. И Писанието казва – Бога никой никога не е видял. Единородният син, който излязъл от пазвата на отца си, той го видял значи.
към втори вариант >>
Ако на всичкото отрицателно в света вие турите положителната страна, в своя живот вие ще намерите едно разрешение.
(втори вариант)
Защото нямат доброто в себе си. Защо не се почитат? Защото не се уважават. Защо са толкова груби? Защото не са милостиви.
Ако на всичкото отрицателно в света вие турите положителната страна, в своя живот вие ще намерите едно разрешение.
към втори вариант >>
И тогава, понеже то е учението на братство, на любов, та ще разберете защо трябваше да минете през страданията.
(втори вариант)
Тази опитност я нямате още, имате още дълъг път. До възкресението имате още четиридесет и осем университета да свършите. Те са най–трудните. До възкресение четиридесет и осем факултета има да свършите на бялата раса. И на шестата раса учението трябва да свършите.
И тогава, понеже то е учението на братство, на любов, та ще разберете защо трябваше да минете през страданията.
към втори вариант >>
Това са морални схващания.
(втори вариант)
Казваш – Писанието казва – Бог направи всички тия работи за човека да се храни. Най–първо Бог дал на човека да се храни с плодове. И като видял, че човек не е в състояние да се храни с тази храна, най–после след потопа му позволили да яде месото, но му забранили да яде кръвта. Кръвта да изтича навън, а да вземе само месото. Тъй месото се счита като една ябълка.
Това са морални схващания.
Има две течения: месоядци и плодоядци. Сега има една причина. Кои са побудителните причини, коитоподбутват човек към месната храна и кои са побудителните причини, които подбутват човека към плодовете? Най–първо човек трябва да си отгадае побудителните причини.
към втори вариант >>
Не сме го виждали какъв е той всъщност.
(втори вариант)
Имаме една идея. Но каква е тази идея? Тя е съвсем неопределена. И при това казват – ние трябва да обичаме Бога. В какво седи любовта към Бога?
Не сме го виждали какъв е той всъщност.
Казваме ние, че Бог се проявява навсякъде. Проявява се, но всъщност никой не го видял. И Писанието казва – Бога никой никога не е видял. Единородният син, който излязъл от пазвата на отца си, той го видял значи. Ама виждането ние разбираме нещо много предметно.
към втори вариант >>
Та казвам сега, цялата двайсет и трета глава от Притчите ако я прочетете, трябва да се прочете много правилно, за да се прочете.
(втори вариант)
Та казвам сега, цялата двайсет и трета глава от Притчите ако я прочетете, трябва да се прочете много правилно, за да се прочете.
Вашите сегашни възгледи, които имате, от тях не трябва изведнъж да се освободите, защото там има една друга опасност. На сиромаха какво му трябва? На болния какво му трябва? Сега на тия: на сиромаха, на болния и на богатия, какво им трябва? Не им трябват пари.
към втори вариант >>
Та сега ви казвам, учете се добре.
(втори вариант)
Та сега ви казвам, учете се добре.
От вашето минало знание, което имате, имате поука. Както сте били тъй смели и сте свършили тогава и другите осем факултета и тях благополучно. Тези професори няма да ви скъсат, те са много взискателни, но все таки ще ви пропуснат и ще свършите. Ще има малко плач, недоразумения, но благополучно ще вземете диплом, ще свършите. Като свършите университета, тогава ще зърнете Христа.
към втори вариант >>
Има две течения: месоядци и плодоядци.
(втори вариант)
Най–първо Бог дал на човека да се храни с плодове. И като видял, че човек не е в състояние да се храни с тази храна, най–после след потопа му позволили да яде месото, но му забранили да яде кръвта. Кръвта да изтича навън, а да вземе само месото. Тъй месото се счита като една ябълка. Това са морални схващания.
Има две течения: месоядци и плодоядци.
Сега има една причина. Кои са побудителните причини, коитоподбутват човек към месната храна и кои са побудителните причини, които подбутват човека към плодовете? Най–първо човек трябва да си отгадае побудителните причини.
към втори вариант >>
Казваме ние, че Бог се проявява навсякъде.
(втори вариант)
Но каква е тази идея? Тя е съвсем неопределена. И при това казват – ние трябва да обичаме Бога. В какво седи любовта към Бога? Не сме го виждали какъв е той всъщност.
Казваме ние, че Бог се проявява навсякъде.
Проявява се, но всъщност никой не го видял. И Писанието казва – Бога никой никога не е видял. Единородният син, който излязъл от пазвата на отца си, той го видял значи. Ама виждането ние разбираме нещо много предметно. А виждането, както в Писанието се разбира, е вътрешно.
към втори вариант >>
Вашите сегашни възгледи, които имате, от тях не трябва изведнъж да се освободите, защото там има една друга опасност.
(втори вариант)
Та казвам сега, цялата двайсет и трета глава от Притчите ако я прочетете, трябва да се прочете много правилно, за да се прочете.
Вашите сегашни възгледи, които имате, от тях не трябва изведнъж да се освободите, защото там има една друга опасност.
На сиромаха какво му трябва? На болния какво му трябва? Сега на тия: на сиромаха, на болния и на богатия, какво им трябва? Не им трябват пари. На болния не му трябват и къщи, и болница, и много лекари.
към втори вариант >>
От вашето минало знание, което имате, имате поука.
(втори вариант)
Та сега ви казвам, учете се добре.
От вашето минало знание, което имате, имате поука.
Както сте били тъй смели и сте свършили тогава и другите осем факултета и тях благополучно. Тези професори няма да ви скъсат, те са много взискателни, но все таки ще ви пропуснат и ще свършите. Ще има малко плач, недоразумения, но благополучно ще вземете диплом, ще свършите. Като свършите университета, тогава ще зърнете Христа. Още дълъг път имате.
към втори вариант >>
Сега има една причина.
(втори вариант)
И като видял, че човек не е в състояние да се храни с тази храна, най–после след потопа му позволили да яде месото, но му забранили да яде кръвта. Кръвта да изтича навън, а да вземе само месото. Тъй месото се счита като една ябълка. Това са морални схващания. Има две течения: месоядци и плодоядци.
Сега има една причина.
Кои са побудителните причини, коитоподбутват човек към месната храна и кои са побудителните причини, които подбутват човека към плодовете? Най–първо човек трябва да си отгадае побудителните причини.
към втори вариант >>
Проявява се, но всъщност никой не го видял.
(втори вариант)
Тя е съвсем неопределена. И при това казват – ние трябва да обичаме Бога. В какво седи любовта към Бога? Не сме го виждали какъв е той всъщност. Казваме ние, че Бог се проявява навсякъде.
Проявява се, но всъщност никой не го видял.
И Писанието казва – Бога никой никога не е видял. Единородният син, който излязъл от пазвата на отца си, той го видял значи. Ама виждането ние разбираме нещо много предметно. А виждането, както в Писанието се разбира, е вътрешно. Има един вътрешен процес.
към втори вариант >>
На сиромаха какво му трябва?
(втори вариант)
Та казвам сега, цялата двайсет и трета глава от Притчите ако я прочетете, трябва да се прочете много правилно, за да се прочете. Вашите сегашни възгледи, които имате, от тях не трябва изведнъж да се освободите, защото там има една друга опасност.
На сиромаха какво му трябва?
На болния какво му трябва? Сега на тия: на сиромаха, на болния и на богатия, какво им трябва? Не им трябват пари. На болния не му трябват и къщи, и болница, и много лекари. На болния му трябва здраве.
към втори вариант >>
Както сте били тъй смели и сте свършили тогава и другите осем факултета и тях благополучно.
(втори вариант)
Та сега ви казвам, учете се добре. От вашето минало знание, което имате, имате поука.
Както сте били тъй смели и сте свършили тогава и другите осем факултета и тях благополучно.
Тези професори няма да ви скъсат, те са много взискателни, но все таки ще ви пропуснат и ще свършите. Ще има малко плач, недоразумения, но благополучно ще вземете диплом, ще свършите. Като свършите университета, тогава ще зърнете Христа. Още дълъг път имате. Още път трябва да вървите.
към втори вариант >>
Кои са побудителните причини, коитоподбутват човек към месната храна и кои са побудителните причини, които подбутват човека към плодовете?
(втори вариант)
Кръвта да изтича навън, а да вземе само месото. Тъй месото се счита като една ябълка. Това са морални схващания. Има две течения: месоядци и плодоядци. Сега има една причина.
Кои са побудителните причини, коитоподбутват човек към месната храна и кои са побудителните причини, които подбутват човека към плодовете?
Най–първо човек трябва да си отгадае побудителните причини.
към втори вариант >>
И Писанието казва – Бога никой никога не е видял.
(втори вариант)
И при това казват – ние трябва да обичаме Бога. В какво седи любовта към Бога? Не сме го виждали какъв е той всъщност. Казваме ние, че Бог се проявява навсякъде. Проявява се, но всъщност никой не го видял.
И Писанието казва – Бога никой никога не е видял.
Единородният син, който излязъл от пазвата на отца си, той го видял значи. Ама виждането ние разбираме нещо много предметно. А виждането, както в Писанието се разбира, е вътрешно. Има един вътрешен процес. Ти да видиш Бога, значи в ума ти трябва да изчезнат всичките противоречия, които сега съществуват.
към втори вариант >>
На болния какво му трябва?
(втори вариант)
Та казвам сега, цялата двайсет и трета глава от Притчите ако я прочетете, трябва да се прочете много правилно, за да се прочете. Вашите сегашни възгледи, които имате, от тях не трябва изведнъж да се освободите, защото там има една друга опасност. На сиромаха какво му трябва?
На болния какво му трябва?
Сега на тия: на сиромаха, на болния и на богатия, какво им трябва? Не им трябват пари. На болния не му трябват и къщи, и болница, и много лекари. На болния му трябва здраве. А здравето се придобива от четири елемента.
към втори вариант >>
Тези професори няма да ви скъсат, те са много взискателни, но все таки ще ви пропуснат и ще свършите.
(втори вариант)
Та сега ви казвам, учете се добре. От вашето минало знание, което имате, имате поука. Както сте били тъй смели и сте свършили тогава и другите осем факултета и тях благополучно.
Тези професори няма да ви скъсат, те са много взискателни, но все таки ще ви пропуснат и ще свършите.
Ще има малко плач, недоразумения, но благополучно ще вземете диплом, ще свършите. Като свършите университета, тогава ще зърнете Христа. Още дълъг път имате. Още път трябва да вървите.
към втори вариант >>
Най–първо човек трябва да си отгадае побудителните причини.
(втори вариант)
Тъй месото се счита като една ябълка. Това са морални схващания. Има две течения: месоядци и плодоядци. Сега има една причина. Кои са побудителните причини, коитоподбутват човек към месната храна и кои са побудителните причини, които подбутват човека към плодовете?
Най–първо човек трябва да си отгадае побудителните причини.
към втори вариант >>
Единородният син, който излязъл от пазвата на отца си, той го видял значи.
(втори вариант)
В какво седи любовта към Бога? Не сме го виждали какъв е той всъщност. Казваме ние, че Бог се проявява навсякъде. Проявява се, но всъщност никой не го видял. И Писанието казва – Бога никой никога не е видял.
Единородният син, който излязъл от пазвата на отца си, той го видял значи.
Ама виждането ние разбираме нещо много предметно. А виждането, както в Писанието се разбира, е вътрешно. Има един вътрешен процес. Ти да видиш Бога, значи в ума ти трябва да изчезнат всичките противоречия, които сега съществуват.
към втори вариант >>
Сега на тия: на сиромаха, на болния и на богатия, какво им трябва?
(втори вариант)
Та казвам сега, цялата двайсет и трета глава от Притчите ако я прочетете, трябва да се прочете много правилно, за да се прочете. Вашите сегашни възгледи, които имате, от тях не трябва изведнъж да се освободите, защото там има една друга опасност. На сиромаха какво му трябва? На болния какво му трябва?
Сега на тия: на сиромаха, на болния и на богатия, какво им трябва?
Не им трябват пари. На болния не му трябват и къщи, и болница, и много лекари. На болния му трябва здраве. А здравето се придобива от четири елемента. На болния му е потребно изобилно светлина, изобилно чист въздух, чиста вода и храна.
към втори вариант >>
Ще има малко плач, недоразумения, но благополучно ще вземете диплом, ще свършите.
(втори вариант)
Та сега ви казвам, учете се добре. От вашето минало знание, което имате, имате поука. Както сте били тъй смели и сте свършили тогава и другите осем факултета и тях благополучно. Тези професори няма да ви скъсат, те са много взискателни, но все таки ще ви пропуснат и ще свършите.
Ще има малко плач, недоразумения, но благополучно ще вземете диплом, ще свършите.
Като свършите университета, тогава ще зърнете Христа. Още дълъг път имате. Още път трябва да вървите.
към втори вариант >>
Вземете в Писанието, на водата причината е жаждата.
(втори вариант)
Вземете в Писанието, на водата причината е жаждата.
Но питам, кои са побудителните причини, когато пияницата пие вино. Виното донякъде то има свойството на водата, но то никога няма тия качества, които водата има. Сега много сравнения трябва да се наведат. Вземете, всички хора не се обличат еднакво. Някой човек обича да се носи по–добре, да е облечен добре, а друг се носи тъй по–модерно, казано, неглиже или малко немарливо, не обръща внимание.
към втори вариант >>
Ама виждането ние разбираме нещо много предметно.
(втори вариант)
Не сме го виждали какъв е той всъщност. Казваме ние, че Бог се проявява навсякъде. Проявява се, но всъщност никой не го видял. И Писанието казва – Бога никой никога не е видял. Единородният син, който излязъл от пазвата на отца си, той го видял значи.
Ама виждането ние разбираме нещо много предметно.
А виждането, както в Писанието се разбира, е вътрешно. Има един вътрешен процес. Ти да видиш Бога, значи в ума ти трябва да изчезнат всичките противоречия, които сега съществуват.
към втори вариант >>
Не им трябват пари.
(втори вариант)
Та казвам сега, цялата двайсет и трета глава от Притчите ако я прочетете, трябва да се прочете много правилно, за да се прочете. Вашите сегашни възгледи, които имате, от тях не трябва изведнъж да се освободите, защото там има една друга опасност. На сиромаха какво му трябва? На болния какво му трябва? Сега на тия: на сиромаха, на болния и на богатия, какво им трябва?
Не им трябват пари.
На болния не му трябват и къщи, и болница, и много лекари. На болния му трябва здраве. А здравето се придобива от четири елемента. На болния му е потребно изобилно светлина, изобилно чист въздух, чиста вода и храна. Това е то.
към втори вариант >>
Като свършите университета, тогава ще зърнете Христа.
(втори вариант)
Та сега ви казвам, учете се добре. От вашето минало знание, което имате, имате поука. Както сте били тъй смели и сте свършили тогава и другите осем факултета и тях благополучно. Тези професори няма да ви скъсат, те са много взискателни, но все таки ще ви пропуснат и ще свършите. Ще има малко плач, недоразумения, но благополучно ще вземете диплом, ще свършите.
Като свършите университета, тогава ще зърнете Христа.
Още дълъг път имате. Още път трябва да вървите.
към втори вариант >>
Но питам, кои са побудителните причини, когато пияницата пие вино.
(втори вариант)
Вземете в Писанието, на водата причината е жаждата.
Но питам, кои са побудителните причини, когато пияницата пие вино.
Виното донякъде то има свойството на водата, но то никога няма тия качества, които водата има. Сега много сравнения трябва да се наведат. Вземете, всички хора не се обличат еднакво. Някой човек обича да се носи по–добре, да е облечен добре, а друг се носи тъй по–модерно, казано, неглиже или малко немарливо, не обръща внимание. Един обича дрехите му да нямат никакво петно, всичко туй да е чисто, а другият казва – няма що.
към втори вариант >>
А виждането, както в Писанието се разбира, е вътрешно.
(втори вариант)
Казваме ние, че Бог се проявява навсякъде. Проявява се, но всъщност никой не го видял. И Писанието казва – Бога никой никога не е видял. Единородният син, който излязъл от пазвата на отца си, той го видял значи. Ама виждането ние разбираме нещо много предметно.
А виждането, както в Писанието се разбира, е вътрешно.
Има един вътрешен процес. Ти да видиш Бога, значи в ума ти трябва да изчезнат всичките противоречия, които сега съществуват.
към втори вариант >>
На болния не му трябват и къщи, и болница, и много лекари.
(втори вариант)
Вашите сегашни възгледи, които имате, от тях не трябва изведнъж да се освободите, защото там има една друга опасност. На сиромаха какво му трябва? На болния какво му трябва? Сега на тия: на сиромаха, на болния и на богатия, какво им трябва? Не им трябват пари.
На болния не му трябват и къщи, и болница, и много лекари.
На болния му трябва здраве. А здравето се придобива от четири елемента. На болния му е потребно изобилно светлина, изобилно чист въздух, чиста вода и храна. Това е то. Те са основните работи.
към втори вариант >>
Още дълъг път имате.
(втори вариант)
От вашето минало знание, което имате, имате поука. Както сте били тъй смели и сте свършили тогава и другите осем факултета и тях благополучно. Тези професори няма да ви скъсат, те са много взискателни, но все таки ще ви пропуснат и ще свършите. Ще има малко плач, недоразумения, но благополучно ще вземете диплом, ще свършите. Като свършите университета, тогава ще зърнете Христа.
Още дълъг път имате.
Още път трябва да вървите.
към втори вариант >>
Виното донякъде то има свойството на водата, но то никога няма тия качества, които водата има.
(втори вариант)
Вземете в Писанието, на водата причината е жаждата. Но питам, кои са побудителните причини, когато пияницата пие вино.
Виното донякъде то има свойството на водата, но то никога няма тия качества, които водата има.
Сега много сравнения трябва да се наведат. Вземете, всички хора не се обличат еднакво. Някой човек обича да се носи по–добре, да е облечен добре, а друг се носи тъй по–модерно, казано, неглиже или малко немарливо, не обръща внимание. Един обича дрехите му да нямат никакво петно, всичко туй да е чисто, а другият казва – няма що. Търпи той петна.
към втори вариант >>
Има един вътрешен процес.
(втори вариант)
Проявява се, но всъщност никой не го видял. И Писанието казва – Бога никой никога не е видял. Единородният син, който излязъл от пазвата на отца си, той го видял значи. Ама виждането ние разбираме нещо много предметно. А виждането, както в Писанието се разбира, е вътрешно.
Има един вътрешен процес.
Ти да видиш Бога, значи в ума ти трябва да изчезнат всичките противоречия, които сега съществуват.
към втори вариант >>
На болния му трябва здраве.
(втори вариант)
На сиромаха какво му трябва? На болния какво му трябва? Сега на тия: на сиромаха, на болния и на богатия, какво им трябва? Не им трябват пари. На болния не му трябват и къщи, и болница, и много лекари.
На болния му трябва здраве.
А здравето се придобива от четири елемента. На болния му е потребно изобилно светлина, изобилно чист въздух, чиста вода и храна. Това е то. Те са основните работи. А другите богатства и другите работи, те са относителна реалност.
към втори вариант >>
Още път трябва да вървите.
(втори вариант)
Както сте били тъй смели и сте свършили тогава и другите осем факултета и тях благополучно. Тези професори няма да ви скъсат, те са много взискателни, но все таки ще ви пропуснат и ще свършите. Ще има малко плач, недоразумения, но благополучно ще вземете диплом, ще свършите. Като свършите университета, тогава ще зърнете Христа. Още дълъг път имате.
Още път трябва да вървите.
към втори вариант >>
Сега много сравнения трябва да се наведат.
(втори вариант)
Вземете в Писанието, на водата причината е жаждата. Но питам, кои са побудителните причини, когато пияницата пие вино. Виното донякъде то има свойството на водата, но то никога няма тия качества, които водата има.
Сега много сравнения трябва да се наведат.
Вземете, всички хора не се обличат еднакво. Някой човек обича да се носи по–добре, да е облечен добре, а друг се носи тъй по–модерно, казано, неглиже или малко немарливо, не обръща внимание. Един обича дрехите му да нямат никакво петно, всичко туй да е чисто, а другият казва – няма що. Търпи той петна. Единият ще каже, че трябва човек, за да бъде праведен, нека ходи малко оцапан.
към втори вариант >>
Ти да видиш Бога, значи в ума ти трябва да изчезнат всичките противоречия, които сега съществуват.
(втори вариант)
И Писанието казва – Бога никой никога не е видял. Единородният син, който излязъл от пазвата на отца си, той го видял значи. Ама виждането ние разбираме нещо много предметно. А виждането, както в Писанието се разбира, е вътрешно. Има един вътрешен процес.
Ти да видиш Бога, значи в ума ти трябва да изчезнат всичките противоречия, които сега съществуват.
към втори вариант >>
А здравето се придобива от четири елемента.
(втори вариант)
На болния какво му трябва? Сега на тия: на сиромаха, на болния и на богатия, какво им трябва? Не им трябват пари. На болния не му трябват и къщи, и болница, и много лекари. На болния му трябва здраве.
А здравето се придобива от четири елемента.
На болния му е потребно изобилно светлина, изобилно чист въздух, чиста вода и храна. Това е то. Те са основните работи. А другите богатства и другите работи, те са относителна реалност. И казвам сега, на добрия човек какво му трябва?
към втори вариант >>
Вземете, всички хора не се обличат еднакво.
(втори вариант)
Вземете в Писанието, на водата причината е жаждата. Но питам, кои са побудителните причини, когато пияницата пие вино. Виното донякъде то има свойството на водата, но то никога няма тия качества, които водата има. Сега много сравнения трябва да се наведат.
Вземете, всички хора не се обличат еднакво.
Някой човек обича да се носи по–добре, да е облечен добре, а друг се носи тъй по–модерно, казано, неглиже или малко немарливо, не обръща внимание. Един обича дрехите му да нямат никакво петно, всичко туй да е чисто, а другият казва – няма що. Търпи той петна. Единият ще каже, че трябва човек, за да бъде праведен, нека ходи малко оцапан. Защото, ако се носиш много спретнато и се труфиш, това е погрешка.
към втори вариант >>
Ама тогава да ви наведа друго едно доказателство, което може да се случи.
(втори вариант)
Ама тогава да ви наведа друго едно доказателство, което може да се случи.
Представи си, че ти имаш десет кукли, нали. И представи си, че едно същество, много по–умно отколкото тебе, тури такава магнетична сила в едната кукла и в другата, че ги скара тия кукли да се сбият една с друга. И едната кукла счупва главата на другата кукла. Ти, който не разбираш законите, ще кажеш, че едната кукла счупила ръката на другата. Куклата е престъпница.
към втори вариант >>
На болния му е потребно изобилно светлина, изобилно чист въздух, чиста вода и храна.
(втори вариант)
Сега на тия: на сиромаха, на болния и на богатия, какво им трябва? Не им трябват пари. На болния не му трябват и къщи, и болница, и много лекари. На болния му трябва здраве. А здравето се придобива от четири елемента.
На болния му е потребно изобилно светлина, изобилно чист въздух, чиста вода и храна.
Това е то. Те са основните работи. А другите богатства и другите работи, те са относителна реалност. И казвам сега, на добрия човек какво му трябва? Живот и работа.
към втори вариант >>
Някой човек обича да се носи по–добре, да е облечен добре, а друг се носи тъй по–модерно, казано, неглиже или малко немарливо, не обръща внимание.
(втори вариант)
Вземете в Писанието, на водата причината е жаждата. Но питам, кои са побудителните причини, когато пияницата пие вино. Виното донякъде то има свойството на водата, но то никога няма тия качества, които водата има. Сега много сравнения трябва да се наведат. Вземете, всички хора не се обличат еднакво.
Някой човек обича да се носи по–добре, да е облечен добре, а друг се носи тъй по–модерно, казано, неглиже или малко немарливо, не обръща внимание.
Един обича дрехите му да нямат никакво петно, всичко туй да е чисто, а другият казва – няма що. Търпи той петна. Единият ще каже, че трябва човек, за да бъде праведен, нека ходи малко оцапан. Защото, ако се носиш много спретнато и се труфиш, това е погрешка. Има една светска дама, натъкмена с обуща, панделки, с шапката си и казват за нея, че е голяма грешница.
към втори вариант >>
Представи си, че ти имаш десет кукли, нали.
(втори вариант)
Ама тогава да ви наведа друго едно доказателство, което може да се случи.
Представи си, че ти имаш десет кукли, нали.
И представи си, че едно същество, много по–умно отколкото тебе, тури такава магнетична сила в едната кукла и в другата, че ги скара тия кукли да се сбият една с друга. И едната кукла счупва главата на другата кукла. Ти, който не разбираш законите, ще кажеш, че едната кукла счупила ръката на другата. Куклата е престъпница. А всъщност така ли е?
към втори вариант >>
Това е то.
(втори вариант)
Не им трябват пари. На болния не му трябват и къщи, и болница, и много лекари. На болния му трябва здраве. А здравето се придобива от четири елемента. На болния му е потребно изобилно светлина, изобилно чист въздух, чиста вода и храна.
Това е то.
Те са основните работи. А другите богатства и другите работи, те са относителна реалност. И казвам сега, на добрия човек какво му трябва? Живот и работа. На добрия човек какво му трябва?
към втори вариант >>
Един обича дрехите му да нямат никакво петно, всичко туй да е чисто, а другият казва – няма що.
(втори вариант)
Но питам, кои са побудителните причини, когато пияницата пие вино. Виното донякъде то има свойството на водата, но то никога няма тия качества, които водата има. Сега много сравнения трябва да се наведат. Вземете, всички хора не се обличат еднакво. Някой човек обича да се носи по–добре, да е облечен добре, а друг се носи тъй по–модерно, казано, неглиже или малко немарливо, не обръща внимание.
Един обича дрехите му да нямат никакво петно, всичко туй да е чисто, а другият казва – няма що.
Търпи той петна. Единият ще каже, че трябва човек, за да бъде праведен, нека ходи малко оцапан. Защото, ако се носиш много спретнато и се труфиш, това е погрешка. Има една светска дама, натъкмена с обуща, панделки, с шапката си и казват за нея, че е голяма грешница. Тя не се облякла за себе си, тя търси някого с дрехите си да го привлече.
към втори вариант >>
И представи си, че едно същество, много по–умно отколкото тебе, тури такава магнетична сила в едната кукла и в другата, че ги скара тия кукли да се сбият една с друга.
(втори вариант)
Ама тогава да ви наведа друго едно доказателство, което може да се случи. Представи си, че ти имаш десет кукли, нали.
И представи си, че едно същество, много по–умно отколкото тебе, тури такава магнетична сила в едната кукла и в другата, че ги скара тия кукли да се сбият една с друга.
И едната кукла счупва главата на другата кукла. Ти, който не разбираш законите, ще кажеш, че едната кукла счупила ръката на другата. Куклата е престъпница. А всъщност така ли е? Не знаем причината кой е.
към втори вариант >>
Те са основните работи.
(втори вариант)
На болния не му трябват и къщи, и болница, и много лекари. На болния му трябва здраве. А здравето се придобива от четири елемента. На болния му е потребно изобилно светлина, изобилно чист въздух, чиста вода и храна. Това е то.
Те са основните работи.
А другите богатства и другите работи, те са относителна реалност. И казвам сега, на добрия човек какво му трябва? Живот и работа. На добрия човек какво му трябва? Знание. На добрия човек какво му трябва?
към втори вариант >>
Търпи той петна.
(втори вариант)
Виното донякъде то има свойството на водата, но то никога няма тия качества, които водата има. Сега много сравнения трябва да се наведат. Вземете, всички хора не се обличат еднакво. Някой човек обича да се носи по–добре, да е облечен добре, а друг се носи тъй по–модерно, казано, неглиже или малко немарливо, не обръща внимание. Един обича дрехите му да нямат никакво петно, всичко туй да е чисто, а другият казва – няма що.
Търпи той петна.
Единият ще каже, че трябва човек, за да бъде праведен, нека ходи малко оцапан. Защото, ако се носиш много спретнато и се труфиш, това е погрешка. Има една светска дама, натъкмена с обуща, панделки, с шапката си и казват за нея, че е голяма грешница. Тя не се облякла за себе си, тя търси някого с дрехите си да го привлече. И може да се направи едно сравнение.
към втори вариант >>
И едната кукла счупва главата на другата кукла.
(втори вариант)
Ама тогава да ви наведа друго едно доказателство, което може да се случи. Представи си, че ти имаш десет кукли, нали. И представи си, че едно същество, много по–умно отколкото тебе, тури такава магнетична сила в едната кукла и в другата, че ги скара тия кукли да се сбият една с друга.
И едната кукла счупва главата на другата кукла.
Ти, който не разбираш законите, ще кажеш, че едната кукла счупила ръката на другата. Куклата е престъпница. А всъщност така ли е? Не знаем причината кой е. Сега много пъти вие направите една погрешка, не знаете причината.
към втори вариант >>
А другите богатства и другите работи, те са относителна реалност.
(втори вариант)
На болния му трябва здраве. А здравето се придобива от четири елемента. На болния му е потребно изобилно светлина, изобилно чист въздух, чиста вода и храна. Това е то. Те са основните работи.
А другите богатства и другите работи, те са относителна реалност.
И казвам сега, на добрия човек какво му трябва? Живот и работа. На добрия човек какво му трябва? Знание. На добрия човек какво му трябва? Свобода. Това са три неща, но още едно нещо му трябва.
към втори вариант >>
Единият ще каже, че трябва човек, за да бъде праведен, нека ходи малко оцапан.
(втори вариант)
Сега много сравнения трябва да се наведат. Вземете, всички хора не се обличат еднакво. Някой човек обича да се носи по–добре, да е облечен добре, а друг се носи тъй по–модерно, казано, неглиже или малко немарливо, не обръща внимание. Един обича дрехите му да нямат никакво петно, всичко туй да е чисто, а другият казва – няма що. Търпи той петна.
Единият ще каже, че трябва човек, за да бъде праведен, нека ходи малко оцапан.
Защото, ако се носиш много спретнато и се труфиш, това е погрешка. Има една светска дама, натъкмена с обуща, панделки, с шапката си и казват за нея, че е голяма грешница. Тя не се облякла за себе си, тя търси някого с дрехите си да го привлече. И може да се направи едно сравнение. Представете си, когато вие турите малко кашкавал в един капан, миши капан, туй го правите от някои морални съображения, че сте помислили за тази ваша съседка, която без позволение влиза в къщата ви и бара тук–там без ваше позволение.
към втори вариант >>
Ти, който не разбираш законите, ще кажеш, че едната кукла счупила ръката на другата.
(втори вариант)
Ама тогава да ви наведа друго едно доказателство, което може да се случи. Представи си, че ти имаш десет кукли, нали. И представи си, че едно същество, много по–умно отколкото тебе, тури такава магнетична сила в едната кукла и в другата, че ги скара тия кукли да се сбият една с друга. И едната кукла счупва главата на другата кукла.
Ти, който не разбираш законите, ще кажеш, че едната кукла счупила ръката на другата.
Куклата е престъпница. А всъщност така ли е? Не знаем причината кой е. Сега много пъти вие направите една погрешка, не знаете причината. Казал си някоя дума и след туй двайсет години хората не могат да забравят твоята лоша дума.
към втори вариант >>
И казвам сега, на добрия човек какво му трябва?
(втори вариант)
А здравето се придобива от четири елемента. На болния му е потребно изобилно светлина, изобилно чист въздух, чиста вода и храна. Това е то. Те са основните работи. А другите богатства и другите работи, те са относителна реалност.
И казвам сега, на добрия човек какво му трябва?
Живот и работа. На добрия човек какво му трябва? Знание. На добрия човек какво му трябва? Свобода. Това са три неща, но още едно нещо му трябва. На добрия човек му трябва сила.
към втори вариант >>
Защото, ако се носиш много спретнато и се труфиш, това е погрешка.
(втори вариант)
Вземете, всички хора не се обличат еднакво. Някой човек обича да се носи по–добре, да е облечен добре, а друг се носи тъй по–модерно, казано, неглиже или малко немарливо, не обръща внимание. Един обича дрехите му да нямат никакво петно, всичко туй да е чисто, а другият казва – няма що. Търпи той петна. Единият ще каже, че трябва човек, за да бъде праведен, нека ходи малко оцапан.
Защото, ако се носиш много спретнато и се труфиш, това е погрешка.
Има една светска дама, натъкмена с обуща, панделки, с шапката си и казват за нея, че е голяма грешница. Тя не се облякла за себе си, тя търси някого с дрехите си да го привлече. И може да се направи едно сравнение. Представете си, когато вие турите малко кашкавал в един капан, миши капан, туй го правите от някои морални съображения, че сте помислили за тази ваша съседка, която без позволение влиза в къщата ви и бара тук–там без ваше позволение. Казваш: „Влез, тук съм приготвил нещо за тебе и като ядеш, ще бъдеш щастлива.“ А като се хване, казва: „Кой ти позволи?
към втори вариант >>
Куклата е престъпница.
(втори вариант)
Ама тогава да ви наведа друго едно доказателство, което може да се случи. Представи си, че ти имаш десет кукли, нали. И представи си, че едно същество, много по–умно отколкото тебе, тури такава магнетична сила в едната кукла и в другата, че ги скара тия кукли да се сбият една с друга. И едната кукла счупва главата на другата кукла. Ти, който не разбираш законите, ще кажеш, че едната кукла счупила ръката на другата.
Куклата е престъпница.
А всъщност така ли е? Не знаем причината кой е. Сега много пъти вие направите една погрешка, не знаете причината. Казал си някоя дума и след туй двайсет години хората не могат да забравят твоята лоша дума. Ти кажеш: „Нещо ми се подплъзна езикът.“ Казал си нещо, което ни най–малко не било в ума ти.
към втори вариант >>
Живот и работа.
(втори вариант)
На болния му е потребно изобилно светлина, изобилно чист въздух, чиста вода и храна. Това е то. Те са основните работи. А другите богатства и другите работи, те са относителна реалност. И казвам сега, на добрия човек какво му трябва?
Живот и работа.
На добрия човек какво му трябва? Знание. На добрия човек какво му трябва? Свобода. Това са три неща, но още едно нещо му трябва. На добрия човек му трябва сила. Сила му трябва.
към втори вариант >>
Има една светска дама, натъкмена с обуща, панделки, с шапката си и казват за нея, че е голяма грешница.
(втори вариант)
Някой човек обича да се носи по–добре, да е облечен добре, а друг се носи тъй по–модерно, казано, неглиже или малко немарливо, не обръща внимание. Един обича дрехите му да нямат никакво петно, всичко туй да е чисто, а другият казва – няма що. Търпи той петна. Единият ще каже, че трябва човек, за да бъде праведен, нека ходи малко оцапан. Защото, ако се носиш много спретнато и се труфиш, това е погрешка.
Има една светска дама, натъкмена с обуща, панделки, с шапката си и казват за нея, че е голяма грешница.
Тя не се облякла за себе си, тя търси някого с дрехите си да го привлече. И може да се направи едно сравнение. Представете си, когато вие турите малко кашкавал в един капан, миши капан, туй го правите от някои морални съображения, че сте помислили за тази ваша съседка, която без позволение влиза в къщата ви и бара тук–там без ваше позволение. Казваш: „Влез, тук съм приготвил нещо за тебе и като ядеш, ще бъдеш щастлива.“ А като се хване, казва: „Кой ти позволи? “ И тогава няма да я пуснеш някъде, а ще повикаш вашия стражар, снажен такъв сокол, турен на служба с една доста тлъста заплата, с шашката, стои той и казваш: „Отсъди сега!
към втори вариант >>
А всъщност така ли е?
(втори вариант)
Представи си, че ти имаш десет кукли, нали. И представи си, че едно същество, много по–умно отколкото тебе, тури такава магнетична сила в едната кукла и в другата, че ги скара тия кукли да се сбият една с друга. И едната кукла счупва главата на другата кукла. Ти, който не разбираш законите, ще кажеш, че едната кукла счупила ръката на другата. Куклата е престъпница.
А всъщност така ли е?
Не знаем причината кой е. Сега много пъти вие направите една погрешка, не знаете причината. Казал си някоя дума и след туй двайсет години хората не могат да забравят твоята лоша дума. Ти кажеш: „Нещо ми се подплъзна езикът.“ Казал си нещо, което ни най–малко не било в ума ти. На английски имат едно извинение.
към втори вариант >>
На добрия човек какво му трябва?
(втори вариант)
Това е то. Те са основните работи. А другите богатства и другите работи, те са относителна реалност. И казвам сега, на добрия човек какво му трябва? Живот и работа.
На добрия човек какво му трябва?
Знание. На добрия човек какво му трябва? Свобода. Това са три неща, но още едно нещо му трябва. На добрия човек му трябва сила. Сила му трябва. И то сила, за да носи, да се справя.
към втори вариант >>
Тя не се облякла за себе си, тя търси някого с дрехите си да го привлече.
(втори вариант)
Един обича дрехите му да нямат никакво петно, всичко туй да е чисто, а другият казва – няма що. Търпи той петна. Единият ще каже, че трябва човек, за да бъде праведен, нека ходи малко оцапан. Защото, ако се носиш много спретнато и се труфиш, това е погрешка. Има една светска дама, натъкмена с обуща, панделки, с шапката си и казват за нея, че е голяма грешница.
Тя не се облякла за себе си, тя търси някого с дрехите си да го привлече.
И може да се направи едно сравнение. Представете си, когато вие турите малко кашкавал в един капан, миши капан, туй го правите от някои морални съображения, че сте помислили за тази ваша съседка, която без позволение влиза в къщата ви и бара тук–там без ваше позволение. Казваш: „Влез, тук съм приготвил нещо за тебе и като ядеш, ще бъдеш щастлива.“ А като се хване, казва: „Кой ти позволи? “ И тогава няма да я пуснеш някъде, а ще повикаш вашия стражар, снажен такъв сокол, турен на служба с една доста тлъста заплата, с шашката, стои той и казваш: „Отсъди сега! “ И той се спре.
към втори вариант >>
Не знаем причината кой е.
(втори вариант)
И представи си, че едно същество, много по–умно отколкото тебе, тури такава магнетична сила в едната кукла и в другата, че ги скара тия кукли да се сбият една с друга. И едната кукла счупва главата на другата кукла. Ти, който не разбираш законите, ще кажеш, че едната кукла счупила ръката на другата. Куклата е престъпница. А всъщност така ли е?
Не знаем причината кой е.
Сега много пъти вие направите една погрешка, не знаете причината. Казал си някоя дума и след туй двайсет години хората не могат да забравят твоята лоша дума. Ти кажеш: „Нещо ми се подплъзна езикът.“ Казал си нещо, което ни най–малко не било в ума ти. На английски имат едно извинение. Някой път се случва, те имат „лоер“ и „лаер“ (liar и lawyer).
към втори вариант >>
Знание. На добрия човек какво му трябва?
(втори вариант)
Те са основните работи. А другите богатства и другите работи, те са относителна реалност. И казвам сега, на добрия човек какво му трябва? Живот и работа. На добрия човек какво му трябва?
Знание. На добрия човек какво му трябва?
Свобода. Това са три неща, но още едно нещо му трябва. На добрия човек му трябва сила. Сила му трябва. И то сила, за да носи, да се справя.
към втори вариант >>
И може да се направи едно сравнение.
(втори вариант)
Търпи той петна. Единият ще каже, че трябва човек, за да бъде праведен, нека ходи малко оцапан. Защото, ако се носиш много спретнато и се труфиш, това е погрешка. Има една светска дама, натъкмена с обуща, панделки, с шапката си и казват за нея, че е голяма грешница. Тя не се облякла за себе си, тя търси някого с дрехите си да го привлече.
И може да се направи едно сравнение.
Представете си, когато вие турите малко кашкавал в един капан, миши капан, туй го правите от някои морални съображения, че сте помислили за тази ваша съседка, която без позволение влиза в къщата ви и бара тук–там без ваше позволение. Казваш: „Влез, тук съм приготвил нещо за тебе и като ядеш, ще бъдеш щастлива.“ А като се хване, казва: „Кой ти позволи? “ И тогава няма да я пуснеш някъде, а ще повикаш вашия стражар, снажен такъв сокол, турен на служба с една доста тлъста заплата, с шашката, стои той и казваш: „Отсъди сега! “ И той се спре. Съдът застава, мишката влиза в капана.
към втори вариант >>
Сега много пъти вие направите една погрешка, не знаете причината.
(втори вариант)
И едната кукла счупва главата на другата кукла. Ти, който не разбираш законите, ще кажеш, че едната кукла счупила ръката на другата. Куклата е престъпница. А всъщност така ли е? Не знаем причината кой е.
Сега много пъти вие направите една погрешка, не знаете причината.
Казал си някоя дума и след туй двайсет години хората не могат да забравят твоята лоша дума. Ти кажеш: „Нещо ми се подплъзна езикът.“ Казал си нещо, което ни най–малко не било в ума ти. На английски имат едно извинение. Някой път се случва, те имат „лоер“ и „лаер“ (liar и lawyer). Едното е лъжец, другото е законник.
към втори вариант >>
Свобода. Това са три неща, но още едно нещо му трябва.
(втори вариант)
А другите богатства и другите работи, те са относителна реалност. И казвам сега, на добрия човек какво му трябва? Живот и работа. На добрия човек какво му трябва? Знание. На добрия човек какво му трябва?
Свобода. Това са три неща, но още едно нещо му трябва.
На добрия човек му трябва сила. Сила му трябва. И то сила, за да носи, да се справя.
към втори вариант >>
Представете си, когато вие турите малко кашкавал в един капан, миши капан, туй го правите от някои морални съображения, че сте помислили за тази ваша съседка, която без позволение влиза в къщата ви и бара тук–там без ваше позволение.
(втори вариант)
Единият ще каже, че трябва човек, за да бъде праведен, нека ходи малко оцапан. Защото, ако се носиш много спретнато и се труфиш, това е погрешка. Има една светска дама, натъкмена с обуща, панделки, с шапката си и казват за нея, че е голяма грешница. Тя не се облякла за себе си, тя търси някого с дрехите си да го привлече. И може да се направи едно сравнение.
Представете си, когато вие турите малко кашкавал в един капан, миши капан, туй го правите от някои морални съображения, че сте помислили за тази ваша съседка, която без позволение влиза в къщата ви и бара тук–там без ваше позволение.
Казваш: „Влез, тук съм приготвил нещо за тебе и като ядеш, ще бъдеш щастлива.“ А като се хване, казва: „Кой ти позволи? “ И тогава няма да я пуснеш някъде, а ще повикаш вашия стражар, снажен такъв сокол, турен на служба с една доста тлъста заплата, с шашката, стои той и казваш: „Отсъди сега! “ И той се спре. Съдът застава, мишката влиза в капана. Стражарят я хваща за шията и я занася в участъка вътре.
към втори вариант >>
Казал си някоя дума и след туй двайсет години хората не могат да забравят твоята лоша дума.
(втори вариант)
Ти, който не разбираш законите, ще кажеш, че едната кукла счупила ръката на другата. Куклата е престъпница. А всъщност така ли е? Не знаем причината кой е. Сега много пъти вие направите една погрешка, не знаете причината.
Казал си някоя дума и след туй двайсет години хората не могат да забравят твоята лоша дума.
Ти кажеш: „Нещо ми се подплъзна езикът.“ Казал си нещо, което ни най–малко не било в ума ти. На английски имат едно извинение. Някой път се случва, те имат „лоер“ и „лаер“ (liar и lawyer). Едното е лъжец, другото е законник. Та някой път, когато един адвокат е възбуден и направи една погрешка, каже – подхлъзване на езика стана.
към втори вариант >>
На добрия човек му трябва сила.
(втори вариант)
И казвам сега, на добрия човек какво му трябва? Живот и работа. На добрия човек какво му трябва? Знание. На добрия човек какво му трябва? Свобода. Това са три неща, но още едно нещо му трябва.
На добрия човек му трябва сила.
Сила му трябва. И то сила, за да носи, да се справя.
към втори вариант >>
Казваш: „Влез, тук съм приготвил нещо за тебе и като ядеш, ще бъдеш щастлива.“ А като се хване, казва: „Кой ти позволи?
(втори вариант)
Защото, ако се носиш много спретнато и се труфиш, това е погрешка. Има една светска дама, натъкмена с обуща, панделки, с шапката си и казват за нея, че е голяма грешница. Тя не се облякла за себе си, тя търси някого с дрехите си да го привлече. И може да се направи едно сравнение. Представете си, когато вие турите малко кашкавал в един капан, миши капан, туй го правите от някои морални съображения, че сте помислили за тази ваша съседка, която без позволение влиза в къщата ви и бара тук–там без ваше позволение.
Казваш: „Влез, тук съм приготвил нещо за тебе и като ядеш, ще бъдеш щастлива.“ А като се хване, казва: „Кой ти позволи?
“ И тогава няма да я пуснеш някъде, а ще повикаш вашия стражар, снажен такъв сокол, турен на служба с една доста тлъста заплата, с шашката, стои той и казваш: „Отсъди сега! “ И той се спре. Съдът застава, мишката влиза в капана. Стражарят я хваща за шията и я занася в участъка вътре. Та всичкото приличие, което съществува в относителната реалност на нещата, има много подразделения.
към втори вариант >>
Ти кажеш: „Нещо ми се подплъзна езикът.“ Казал си нещо, което ни най–малко не било в ума ти.
(втори вариант)
Куклата е престъпница. А всъщност така ли е? Не знаем причината кой е. Сега много пъти вие направите една погрешка, не знаете причината. Казал си някоя дума и след туй двайсет години хората не могат да забравят твоята лоша дума.
Ти кажеш: „Нещо ми се подплъзна езикът.“ Казал си нещо, което ни най–малко не било в ума ти.
На английски имат едно извинение. Някой път се случва, те имат „лоер“ и „лаер“ (liar и lawyer). Едното е лъжец, другото е законник. Та някой път, когато един адвокат е възбуден и направи една погрешка, каже – подхлъзване на езика стана. Някой път и умишлено го е казал, но може да се извини, че не може да го хванат.
към втори вариант >>
Сила му трябва.
(втори вариант)
Живот и работа. На добрия човек какво му трябва? Знание. На добрия човек какво му трябва? Свобода. Това са три неща, но още едно нещо му трябва. На добрия човек му трябва сила.
Сила му трябва.
И то сила, за да носи, да се справя.
към втори вариант >>
“ И тогава няма да я пуснеш някъде, а ще повикаш вашия стражар, снажен такъв сокол, турен на служба с една доста тлъста заплата, с шашката, стои той и казваш: „Отсъди сега!
(втори вариант)
Има една светска дама, натъкмена с обуща, панделки, с шапката си и казват за нея, че е голяма грешница. Тя не се облякла за себе си, тя търси някого с дрехите си да го привлече. И може да се направи едно сравнение. Представете си, когато вие турите малко кашкавал в един капан, миши капан, туй го правите от някои морални съображения, че сте помислили за тази ваша съседка, която без позволение влиза в къщата ви и бара тук–там без ваше позволение. Казваш: „Влез, тук съм приготвил нещо за тебе и като ядеш, ще бъдеш щастлива.“ А като се хване, казва: „Кой ти позволи?
“ И тогава няма да я пуснеш някъде, а ще повикаш вашия стражар, снажен такъв сокол, турен на служба с една доста тлъста заплата, с шашката, стои той и казваш: „Отсъди сега!
“ И той се спре. Съдът застава, мишката влиза в капана. Стражарят я хваща за шията и я занася в участъка вътре. Та всичкото приличие, което съществува в относителната реалност на нещата, има много подразделения. Сега мъчно е по някой път да се обяснят някои неща, да станат ясни на човека, върху които почива този морал, който се проповядва.
към втори вариант >>
На английски имат едно извинение.
(втори вариант)
А всъщност така ли е? Не знаем причината кой е. Сега много пъти вие направите една погрешка, не знаете причината. Казал си някоя дума и след туй двайсет години хората не могат да забравят твоята лоша дума. Ти кажеш: „Нещо ми се подплъзна езикът.“ Казал си нещо, което ни най–малко не било в ума ти.
На английски имат едно извинение.
Някой път се случва, те имат „лоер“ и „лаер“ (liar и lawyer). Едното е лъжец, другото е законник. Та някой път, когато един адвокат е възбуден и направи една погрешка, каже – подхлъзване на езика стана. Някой път и умишлено го е казал, но може да се извини, че не може да го хванат. Но казвам, много пъти, когато човек иска да направи доброто, и апостол Павел се оплаква – ти мислиш едно, а се случва друго.
към втори вариант >>
И то сила, за да носи, да се справя.
(втори вариант)
На добрия човек какво му трябва? Знание. На добрия човек какво му трябва? Свобода. Това са три неща, но още едно нещо му трябва. На добрия човек му трябва сила. Сила му трябва.
И то сила, за да носи, да се справя.
към втори вариант >>
“ И той се спре.
(втори вариант)
Тя не се облякла за себе си, тя търси някого с дрехите си да го привлече. И може да се направи едно сравнение. Представете си, когато вие турите малко кашкавал в един капан, миши капан, туй го правите от някои морални съображения, че сте помислили за тази ваша съседка, която без позволение влиза в къщата ви и бара тук–там без ваше позволение. Казваш: „Влез, тук съм приготвил нещо за тебе и като ядеш, ще бъдеш щастлива.“ А като се хване, казва: „Кой ти позволи? “ И тогава няма да я пуснеш някъде, а ще повикаш вашия стражар, снажен такъв сокол, турен на служба с една доста тлъста заплата, с шашката, стои той и казваш: „Отсъди сега!
“ И той се спре.
Съдът застава, мишката влиза в капана. Стражарят я хваща за шията и я занася в участъка вътре. Та всичкото приличие, което съществува в относителната реалност на нещата, има много подразделения. Сега мъчно е по някой път да се обяснят някои неща, да станат ясни на човека, върху които почива този морал, който се проповядва. Кой е морален и кой не е?
към втори вариант >>
Някой път се случва, те имат „лоер“ и „лаер“ (liar и lawyer).
(втори вариант)
Не знаем причината кой е. Сега много пъти вие направите една погрешка, не знаете причината. Казал си някоя дума и след туй двайсет години хората не могат да забравят твоята лоша дума. Ти кажеш: „Нещо ми се подплъзна езикът.“ Казал си нещо, което ни най–малко не било в ума ти. На английски имат едно извинение.
Някой път се случва, те имат „лоер“ и „лаер“ (liar и lawyer).
Едното е лъжец, другото е законник. Та някой път, когато един адвокат е възбуден и направи една погрешка, каже – подхлъзване на езика стана. Някой път и умишлено го е казал, но може да се извини, че не може да го хванат. Но казвам, много пъти, когато човек иска да направи доброто, и апостол Павел се оплаква – ти мислиш едно, а се случва друго.
към втори вариант >>
Ще кажеш: „Аз имам всичко това.“ Но този живот, който имаме сега, този е вътрешен живот.
(втори вариант)
Ще кажеш: „Аз имам всичко това.“ Но този живот, който имаме сега, този е вътрешен живот.
Една вечер имахме един пример. Иде един брат, който работил тук, инфектирал се неговият пръст. Аз виждам подуване на ръката е станало, но при лекуването са туряли два противоположни метода. Най–първо лекуват по един начин със студени компреси, а щом се правят студени компреси, процесът не трябва да се смени. Защото, ако лекуваш със студено и после с топло, ще има реакция.
към втори вариант >>
Съдът застава, мишката влиза в капана.
(втори вариант)
И може да се направи едно сравнение. Представете си, когато вие турите малко кашкавал в един капан, миши капан, туй го правите от някои морални съображения, че сте помислили за тази ваша съседка, която без позволение влиза в къщата ви и бара тук–там без ваше позволение. Казваш: „Влез, тук съм приготвил нещо за тебе и като ядеш, ще бъдеш щастлива.“ А като се хване, казва: „Кой ти позволи? “ И тогава няма да я пуснеш някъде, а ще повикаш вашия стражар, снажен такъв сокол, турен на служба с една доста тлъста заплата, с шашката, стои той и казваш: „Отсъди сега! “ И той се спре.
Съдът застава, мишката влиза в капана.
Стражарят я хваща за шията и я занася в участъка вътре. Та всичкото приличие, което съществува в относителната реалност на нещата, има много подразделения. Сега мъчно е по някой път да се обяснят някои неща, да станат ясни на човека, върху които почива този морал, който се проповядва. Кой е морален и кой не е? Моралът е едно ръководство в живота.
към втори вариант >>
Едното е лъжец, другото е законник.
(втори вариант)
Сега много пъти вие направите една погрешка, не знаете причината. Казал си някоя дума и след туй двайсет години хората не могат да забравят твоята лоша дума. Ти кажеш: „Нещо ми се подплъзна езикът.“ Казал си нещо, което ни най–малко не било в ума ти. На английски имат едно извинение. Някой път се случва, те имат „лоер“ и „лаер“ (liar и lawyer).
Едното е лъжец, другото е законник.
Та някой път, когато един адвокат е възбуден и направи една погрешка, каже – подхлъзване на езика стана. Някой път и умишлено го е казал, но може да се извини, че не може да го хванат. Но казвам, много пъти, когато човек иска да направи доброто, и апостол Павел се оплаква – ти мислиш едно, а се случва друго.
към втори вариант >>
Една вечер имахме един пример.
(втори вариант)
Ще кажеш: „Аз имам всичко това.“ Но този живот, който имаме сега, този е вътрешен живот.
Една вечер имахме един пример.
Иде един брат, който работил тук, инфектирал се неговият пръст. Аз виждам подуване на ръката е станало, но при лекуването са туряли два противоположни метода. Най–първо лекуват по един начин със студени компреси, а щом се правят студени компреси, процесът не трябва да се смени. Защото, ако лекуваш със студено и после с топло, ще има реакция. Не трябва да мениш методите.
към втори вариант >>
Стражарят я хваща за шията и я занася в участъка вътре.
(втори вариант)
Представете си, когато вие турите малко кашкавал в един капан, миши капан, туй го правите от някои морални съображения, че сте помислили за тази ваша съседка, която без позволение влиза в къщата ви и бара тук–там без ваше позволение. Казваш: „Влез, тук съм приготвил нещо за тебе и като ядеш, ще бъдеш щастлива.“ А като се хване, казва: „Кой ти позволи? “ И тогава няма да я пуснеш някъде, а ще повикаш вашия стражар, снажен такъв сокол, турен на служба с една доста тлъста заплата, с шашката, стои той и казваш: „Отсъди сега! “ И той се спре. Съдът застава, мишката влиза в капана.
Стражарят я хваща за шията и я занася в участъка вътре.
Та всичкото приличие, което съществува в относителната реалност на нещата, има много подразделения. Сега мъчно е по някой път да се обяснят някои неща, да станат ясни на човека, върху които почива този морал, който се проповядва. Кой е морален и кой не е? Моралът е едно ръководство в живота. То е една форма, с която човек трябва да се нагажда.
към втори вариант >>
Та някой път, когато един адвокат е възбуден и направи една погрешка, каже – подхлъзване на езика стана.
(втори вариант)
Казал си някоя дума и след туй двайсет години хората не могат да забравят твоята лоша дума. Ти кажеш: „Нещо ми се подплъзна езикът.“ Казал си нещо, което ни най–малко не било в ума ти. На английски имат едно извинение. Някой път се случва, те имат „лоер“ и „лаер“ (liar и lawyer). Едното е лъжец, другото е законник.
Та някой път, когато един адвокат е възбуден и направи една погрешка, каже – подхлъзване на езика стана.
Някой път и умишлено го е казал, но може да се извини, че не може да го хванат. Но казвам, много пъти, когато човек иска да направи доброто, и апостол Павел се оплаква – ти мислиш едно, а се случва друго.
към втори вариант >>
Иде един брат, който работил тук, инфектирал се неговият пръст.
(втори вариант)
Ще кажеш: „Аз имам всичко това.“ Но този живот, който имаме сега, този е вътрешен живот. Една вечер имахме един пример.
Иде един брат, който работил тук, инфектирал се неговият пръст.
Аз виждам подуване на ръката е станало, но при лекуването са туряли два противоположни метода. Най–първо лекуват по един начин със студени компреси, а щом се правят студени компреси, процесът не трябва да се смени. Защото, ако лекуваш със студено и после с топло, ще има реакция. Не трябва да мениш методите. Подува се ръката му, кръвообращението не става правилно, става известно налягане в белите жички в неговия мозък, там се набира млечна киселина, и тогава крачката на пирамидалните клетки в мозъка се свиват, става завъртане, отпускане, отслабват.
към втори вариант >>
Та всичкото приличие, което съществува в относителната реалност на нещата, има много подразделения.
(втори вариант)
Казваш: „Влез, тук съм приготвил нещо за тебе и като ядеш, ще бъдеш щастлива.“ А като се хване, казва: „Кой ти позволи? “ И тогава няма да я пуснеш някъде, а ще повикаш вашия стражар, снажен такъв сокол, турен на служба с една доста тлъста заплата, с шашката, стои той и казваш: „Отсъди сега! “ И той се спре. Съдът застава, мишката влиза в капана. Стражарят я хваща за шията и я занася в участъка вътре.
Та всичкото приличие, което съществува в относителната реалност на нещата, има много подразделения.
Сега мъчно е по някой път да се обяснят някои неща, да станат ясни на човека, върху които почива този морал, който се проповядва. Кой е морален и кой не е? Моралът е едно ръководство в живота. То е една форма, с която човек трябва да се нагажда.
към втори вариант >>
Някой път и умишлено го е казал, но може да се извини, че не може да го хванат.
(втори вариант)
Ти кажеш: „Нещо ми се подплъзна езикът.“ Казал си нещо, което ни най–малко не било в ума ти. На английски имат едно извинение. Някой път се случва, те имат „лоер“ и „лаер“ (liar и lawyer). Едното е лъжец, другото е законник. Та някой път, когато един адвокат е възбуден и направи една погрешка, каже – подхлъзване на езика стана.
Някой път и умишлено го е казал, но може да се извини, че не може да го хванат.
Но казвам, много пъти, когато човек иска да направи доброто, и апостол Павел се оплаква – ти мислиш едно, а се случва друго.
към втори вариант >>
Аз виждам подуване на ръката е станало, но при лекуването са туряли два противоположни метода.
(втори вариант)
Ще кажеш: „Аз имам всичко това.“ Но този живот, който имаме сега, този е вътрешен живот. Една вечер имахме един пример. Иде един брат, който работил тук, инфектирал се неговият пръст.
Аз виждам подуване на ръката е станало, но при лекуването са туряли два противоположни метода.
Най–първо лекуват по един начин със студени компреси, а щом се правят студени компреси, процесът не трябва да се смени. Защото, ако лекуваш със студено и после с топло, ще има реакция. Не трябва да мениш методите. Подува се ръката му, кръвообращението не става правилно, става известно налягане в белите жички в неговия мозък, там се набира млечна киселина, и тогава крачката на пирамидалните клетки в мозъка се свиват, става завъртане, отпускане, отслабват. Всичко това го дразни много, това се дължи на набраната млечна киселина, кръвта не функционира правилно, показва, че вътре нещо му липсва и вследствие на това той добива едно отрицателно състояние.
към втори вариант >>
Сега мъчно е по някой път да се обяснят някои неща, да станат ясни на човека, върху които почива този морал, който се проповядва.
(втори вариант)
“ И тогава няма да я пуснеш някъде, а ще повикаш вашия стражар, снажен такъв сокол, турен на служба с една доста тлъста заплата, с шашката, стои той и казваш: „Отсъди сега! “ И той се спре. Съдът застава, мишката влиза в капана. Стражарят я хваща за шията и я занася в участъка вътре. Та всичкото приличие, което съществува в относителната реалност на нещата, има много подразделения.
Сега мъчно е по някой път да се обяснят някои неща, да станат ясни на човека, върху които почива този морал, който се проповядва.
Кой е морален и кой не е? Моралът е едно ръководство в живота. То е една форма, с която човек трябва да се нагажда.
към втори вариант >>
Но казвам, много пъти, когато човек иска да направи доброто, и апостол Павел се оплаква – ти мислиш едно, а се случва друго.
(втори вариант)
На английски имат едно извинение. Някой път се случва, те имат „лоер“ и „лаер“ (liar и lawyer). Едното е лъжец, другото е законник. Та някой път, когато един адвокат е възбуден и направи една погрешка, каже – подхлъзване на езика стана. Някой път и умишлено го е казал, но може да се извини, че не може да го хванат.
Но казвам, много пъти, когато човек иска да направи доброто, и апостол Павел се оплаква – ти мислиш едно, а се случва друго.
към втори вариант >>
Най–първо лекуват по един начин със студени компреси, а щом се правят студени компреси, процесът не трябва да се смени.
(втори вариант)
Ще кажеш: „Аз имам всичко това.“ Но този живот, който имаме сега, този е вътрешен живот. Една вечер имахме един пример. Иде един брат, който работил тук, инфектирал се неговият пръст. Аз виждам подуване на ръката е станало, но при лекуването са туряли два противоположни метода.
Най–първо лекуват по един начин със студени компреси, а щом се правят студени компреси, процесът не трябва да се смени.
Защото, ако лекуваш със студено и после с топло, ще има реакция. Не трябва да мениш методите. Подува се ръката му, кръвообращението не става правилно, става известно налягане в белите жички в неговия мозък, там се набира млечна киселина, и тогава крачката на пирамидалните клетки в мозъка се свиват, става завъртане, отпускане, отслабват. Всичко това го дразни много, това се дължи на набраната млечна киселина, кръвта не функционира правилно, показва, че вътре нещо му липсва и вследствие на това той добива едно отрицателно състояние. Иска да се хвърли от прозореца. Защо?
към втори вариант >>
Кой е морален и кой не е?
(втори вариант)
“ И той се спре. Съдът застава, мишката влиза в капана. Стражарят я хваща за шията и я занася в участъка вътре. Та всичкото приличие, което съществува в относителната реалност на нещата, има много подразделения. Сега мъчно е по някой път да се обяснят някои неща, да станат ясни на човека, върху които почива този морал, който се проповядва.
Кой е морален и кой не е?
Моралът е едно ръководство в живота. То е една форма, с която човек трябва да се нагажда.
към втори вариант >>
Сега в такъв случай вземете онзи пример на Яков за първородството.
(втори вариант)
Сега в такъв случай вземете онзи пример на Яков за първородството.
Той накарва брата си, който се връща от лов и нищо не беше убил, нали знаете кои бяха тия двамата братя Исав и Яков, Яков казва на брата си: „Ще ти дам от моята леща, но ако ти ми дадеш първородството си.“ Значи първородният имаше право да вземе благословението на баща си. Та каквото остане за другия. Онзи големият отказва: „Не ми трябва първородството, дай ми леща, аз съм гладен, умирам. Аз ти давам първородството.“ Обаче Яков тогава го хвана и най–после, за да си реализира своята идея, майка му беше съгласна с него. И когато баща му недовиждаше нищо, той искаше да вземе благословението.
към втори вариант >>
Защото, ако лекуваш със студено и после с топло, ще има реакция.
(втори вариант)
Ще кажеш: „Аз имам всичко това.“ Но този живот, който имаме сега, този е вътрешен живот. Една вечер имахме един пример. Иде един брат, който работил тук, инфектирал се неговият пръст. Аз виждам подуване на ръката е станало, но при лекуването са туряли два противоположни метода. Най–първо лекуват по един начин със студени компреси, а щом се правят студени компреси, процесът не трябва да се смени.
Защото, ако лекуваш със студено и после с топло, ще има реакция.
Не трябва да мениш методите. Подува се ръката му, кръвообращението не става правилно, става известно налягане в белите жички в неговия мозък, там се набира млечна киселина, и тогава крачката на пирамидалните клетки в мозъка се свиват, става завъртане, отпускане, отслабват. Всичко това го дразни много, това се дължи на набраната млечна киселина, кръвта не функционира правилно, показва, че вътре нещо му липсва и вследствие на това той добива едно отрицателно състояние. Иска да се хвърли от прозореца. Защо? Понеже го мъчат, отвътре страдания има.
към втори вариант >>
Моралът е едно ръководство в живота.
(втори вариант)
Съдът застава, мишката влиза в капана. Стражарят я хваща за шията и я занася в участъка вътре. Та всичкото приличие, което съществува в относителната реалност на нещата, има много подразделения. Сега мъчно е по някой път да се обяснят някои неща, да станат ясни на човека, върху които почива този морал, който се проповядва. Кой е морален и кой не е?
Моралът е едно ръководство в живота.
То е една форма, с която човек трябва да се нагажда.
към втори вариант >>
Той накарва брата си, който се връща от лов и нищо не беше убил, нали знаете кои бяха тия двамата братя Исав и Яков, Яков казва на брата си: „Ще ти дам от моята леща, но ако ти ми дадеш първородството си.“ Значи първородният имаше право да вземе благословението на баща си.
(втори вариант)
Сега в такъв случай вземете онзи пример на Яков за първородството.
Той накарва брата си, който се връща от лов и нищо не беше убил, нали знаете кои бяха тия двамата братя Исав и Яков, Яков казва на брата си: „Ще ти дам от моята леща, но ако ти ми дадеш първородството си.“ Значи първородният имаше право да вземе благословението на баща си.
Та каквото остане за другия. Онзи големият отказва: „Не ми трябва първородството, дай ми леща, аз съм гладен, умирам. Аз ти давам първородството.“ Обаче Яков тогава го хвана и най–после, за да си реализира своята идея, майка му беше съгласна с него. И когато баща му недовиждаше нищо, той искаше да вземе благословението. А бащата не признава онова, което Исав е казал на Яков.
към втори вариант >>
Не трябва да мениш методите.
(втори вариант)
Една вечер имахме един пример. Иде един брат, който работил тук, инфектирал се неговият пръст. Аз виждам подуване на ръката е станало, но при лекуването са туряли два противоположни метода. Най–първо лекуват по един начин със студени компреси, а щом се правят студени компреси, процесът не трябва да се смени. Защото, ако лекуваш със студено и после с топло, ще има реакция.
Не трябва да мениш методите.
Подува се ръката му, кръвообращението не става правилно, става известно налягане в белите жички в неговия мозък, там се набира млечна киселина, и тогава крачката на пирамидалните клетки в мозъка се свиват, става завъртане, отпускане, отслабват. Всичко това го дразни много, това се дължи на набраната млечна киселина, кръвта не функционира правилно, показва, че вътре нещо му липсва и вследствие на това той добива едно отрицателно състояние. Иска да се хвърли от прозореца. Защо? Понеже го мъчат, отвътре страдания има. Четат молитви, той малко се успокоява, като влиза.
към втори вариант >>
То е една форма, с която човек трябва да се нагажда.
(втори вариант)
Стражарят я хваща за шията и я занася в участъка вътре. Та всичкото приличие, което съществува в относителната реалност на нещата, има много подразделения. Сега мъчно е по някой път да се обяснят някои неща, да станат ясни на човека, върху които почива този морал, който се проповядва. Кой е морален и кой не е? Моралът е едно ръководство в живота.
То е една форма, с която човек трябва да се нагажда.
към втори вариант >>
Та каквото остане за другия.
(втори вариант)
Сега в такъв случай вземете онзи пример на Яков за първородството. Той накарва брата си, който се връща от лов и нищо не беше убил, нали знаете кои бяха тия двамата братя Исав и Яков, Яков казва на брата си: „Ще ти дам от моята леща, но ако ти ми дадеш първородството си.“ Значи първородният имаше право да вземе благословението на баща си.
Та каквото остане за другия.
Онзи големият отказва: „Не ми трябва първородството, дай ми леща, аз съм гладен, умирам. Аз ти давам първородството.“ Обаче Яков тогава го хвана и най–после, за да си реализира своята идея, майка му беше съгласна с него. И когато баща му недовиждаше нищо, той искаше да вземе благословението. А бащата не признава онова, което Исав е казал на Яков. А сега Яков изисква благословението, понеже наполовина е спечелил делото.
към втори вариант >>
Подува се ръката му, кръвообращението не става правилно, става известно налягане в белите жички в неговия мозък, там се набира млечна киселина, и тогава крачката на пирамидалните клетки в мозъка се свиват, става завъртане, отпускане, отслабват.
(втори вариант)
Иде един брат, който работил тук, инфектирал се неговият пръст. Аз виждам подуване на ръката е станало, но при лекуването са туряли два противоположни метода. Най–първо лекуват по един начин със студени компреси, а щом се правят студени компреси, процесът не трябва да се смени. Защото, ако лекуваш със студено и после с топло, ще има реакция. Не трябва да мениш методите.
Подува се ръката му, кръвообращението не става правилно, става известно налягане в белите жички в неговия мозък, там се набира млечна киселина, и тогава крачката на пирамидалните клетки в мозъка се свиват, става завъртане, отпускане, отслабват.
Всичко това го дразни много, това се дължи на набраната млечна киселина, кръвта не функционира правилно, показва, че вътре нещо му липсва и вследствие на това той добива едно отрицателно състояние. Иска да се хвърли от прозореца. Защо? Понеже го мъчат, отвътре страдания има. Четат молитви, той малко се успокоява, като влиза. Идва той при мене, аз си правя на прозореца една поправка.
към втори вариант >>
Представете си малките деца.
(втори вариант)
Представете си малките деца.
Вие имате едно дете, направете му един мост, да мине, с тънки гредички. Децата могат да минат, но по този мост, по който минават децата, възрастните, който знае, ако ти се опиташ да минеш оттам или искаш да минеш с натоварена кола, ще стане едно нещастие. Защото, ако ти се опиташ да минеш по един детски мост, ти ще се намериш долу в реката и колата ще се прекатури. В дадения случай ще кажем, че този мост, който е направен така, не е съобразен с условията. И казвам, че туй, което е добро за децата, не е добро за възрастните.
към втори вариант >>
Онзи големият отказва: „Не ми трябва първородството, дай ми леща, аз съм гладен, умирам.
(втори вариант)
Сега в такъв случай вземете онзи пример на Яков за първородството. Той накарва брата си, който се връща от лов и нищо не беше убил, нали знаете кои бяха тия двамата братя Исав и Яков, Яков казва на брата си: „Ще ти дам от моята леща, но ако ти ми дадеш първородството си.“ Значи първородният имаше право да вземе благословението на баща си. Та каквото остане за другия.
Онзи големият отказва: „Не ми трябва първородството, дай ми леща, аз съм гладен, умирам.
Аз ти давам първородството.“ Обаче Яков тогава го хвана и най–после, за да си реализира своята идея, майка му беше съгласна с него. И когато баща му недовиждаше нищо, той искаше да вземе благословението. А бащата не признава онова, което Исав е казал на Яков. А сега Яков изисква благословението, понеже наполовина е спечелил делото. Исав му дал първородството, а бащата не е съгласен.
към втори вариант >>
Всичко това го дразни много, това се дължи на набраната млечна киселина, кръвта не функционира правилно, показва, че вътре нещо му липсва и вследствие на това той добива едно отрицателно състояние.
(втори вариант)
Аз виждам подуване на ръката е станало, но при лекуването са туряли два противоположни метода. Най–първо лекуват по един начин със студени компреси, а щом се правят студени компреси, процесът не трябва да се смени. Защото, ако лекуваш със студено и после с топло, ще има реакция. Не трябва да мениш методите. Подува се ръката му, кръвообращението не става правилно, става известно налягане в белите жички в неговия мозък, там се набира млечна киселина, и тогава крачката на пирамидалните клетки в мозъка се свиват, става завъртане, отпускане, отслабват.
Всичко това го дразни много, това се дължи на набраната млечна киселина, кръвта не функционира правилно, показва, че вътре нещо му липсва и вследствие на това той добива едно отрицателно състояние.
Иска да се хвърли от прозореца. Защо? Понеже го мъчат, отвътре страдания има. Четат молитви, той малко се успокоява, като влиза. Идва той при мене, аз си правя на прозореца една поправка. Той се показа като човек, който се е изправил, но минал покрай една млада сестра, та се допрял до нея и тя се оплаква, казва.
към втори вариант >>
Вие имате едно дете, направете му един мост, да мине, с тънки гредички.
(втори вариант)
Представете си малките деца.
Вие имате едно дете, направете му един мост, да мине, с тънки гредички.
Децата могат да минат, но по този мост, по който минават децата, възрастните, който знае, ако ти се опиташ да минеш оттам или искаш да минеш с натоварена кола, ще стане едно нещастие. Защото, ако ти се опиташ да минеш по един детски мост, ти ще се намериш долу в реката и колата ще се прекатури. В дадения случай ще кажем, че този мост, който е направен така, не е съобразен с условията. И казвам, че туй, което е добро за децата, не е добро за възрастните. Туй, от което децата умират, възрастните живеят, а туй, от което възрастните умират, децата живеят.
към втори вариант >>
Аз ти давам първородството.“ Обаче Яков тогава го хвана и най–после, за да си реализира своята идея, майка му беше съгласна с него.
(втори вариант)
Сега в такъв случай вземете онзи пример на Яков за първородството. Той накарва брата си, който се връща от лов и нищо не беше убил, нали знаете кои бяха тия двамата братя Исав и Яков, Яков казва на брата си: „Ще ти дам от моята леща, но ако ти ми дадеш първородството си.“ Значи първородният имаше право да вземе благословението на баща си. Та каквото остане за другия. Онзи големият отказва: „Не ми трябва първородството, дай ми леща, аз съм гладен, умирам.
Аз ти давам първородството.“ Обаче Яков тогава го хвана и най–после, за да си реализира своята идея, майка му беше съгласна с него.
И когато баща му недовиждаше нищо, той искаше да вземе благословението. А бащата не признава онова, което Исав е казал на Яков. А сега Яков изисква благословението, понеже наполовина е спечелил делото. Исав му дал първородството, а бащата не е съгласен. И той иска да излъже баща си.
към втори вариант >>
Иска да се хвърли от прозореца. Защо?
(втори вариант)
Най–първо лекуват по един начин със студени компреси, а щом се правят студени компреси, процесът не трябва да се смени. Защото, ако лекуваш със студено и после с топло, ще има реакция. Не трябва да мениш методите. Подува се ръката му, кръвообращението не става правилно, става известно налягане в белите жички в неговия мозък, там се набира млечна киселина, и тогава крачката на пирамидалните клетки в мозъка се свиват, става завъртане, отпускане, отслабват. Всичко това го дразни много, това се дължи на набраната млечна киселина, кръвта не функционира правилно, показва, че вътре нещо му липсва и вследствие на това той добива едно отрицателно състояние.
Иска да се хвърли от прозореца. Защо?
Понеже го мъчат, отвътре страдания има. Четат молитви, той малко се успокоява, като влиза. Идва той при мене, аз си правя на прозореца една поправка. Той се показа като човек, който се е изправил, но минал покрай една млада сестра, та се допрял до нея и тя се оплаква, казва. Виждам нещо черно излиза от него и влиза в нея.
към втори вариант >>
Децата могат да минат, но по този мост, по който минават децата, възрастните, който знае, ако ти се опиташ да минеш оттам или искаш да минеш с натоварена кола, ще стане едно нещастие.
(втори вариант)
Представете си малките деца. Вие имате едно дете, направете му един мост, да мине, с тънки гредички.
Децата могат да минат, но по този мост, по който минават децата, възрастните, който знае, ако ти се опиташ да минеш оттам или искаш да минеш с натоварена кола, ще стане едно нещастие.
Защото, ако ти се опиташ да минеш по един детски мост, ти ще се намериш долу в реката и колата ще се прекатури. В дадения случай ще кажем, че този мост, който е направен така, не е съобразен с условията. И казвам, че туй, което е добро за децата, не е добро за възрастните. Туй, от което децата умират, възрастните живеят, а туй, от което възрастните умират, децата живеят. Това е не само една истина, но ако река аз да ви обясня тази истина, малко хора има, които могат да я разберат.
към втори вариант >>
И когато баща му недовиждаше нищо, той искаше да вземе благословението.
(втори вариант)
Сега в такъв случай вземете онзи пример на Яков за първородството. Той накарва брата си, който се връща от лов и нищо не беше убил, нали знаете кои бяха тия двамата братя Исав и Яков, Яков казва на брата си: „Ще ти дам от моята леща, но ако ти ми дадеш първородството си.“ Значи първородният имаше право да вземе благословението на баща си. Та каквото остане за другия. Онзи големият отказва: „Не ми трябва първородството, дай ми леща, аз съм гладен, умирам. Аз ти давам първородството.“ Обаче Яков тогава го хвана и най–после, за да си реализира своята идея, майка му беше съгласна с него.
И когато баща му недовиждаше нищо, той искаше да вземе благословението.
А бащата не признава онова, което Исав е казал на Яков. А сега Яков изисква благословението, понеже наполовина е спечелил делото. Исав му дал първородството, а бащата не е съгласен. И той иска да излъже баща си. И като се прави рунтав като брата би, баща му, като не го вижда, а го попипва, казва: „Ръцете ти, всичко мяза на Исав, но главата ти е на Яков.“ Той казва: „Исав съм аз, твоят първороден син.“ Добре, чуди се бащата вътре в себе си, недовижда, вдига ръцете си и го благославя.
към втори вариант >>
Понеже го мъчат, отвътре страдания има.
(втори вариант)
Защото, ако лекуваш със студено и после с топло, ще има реакция. Не трябва да мениш методите. Подува се ръката му, кръвообращението не става правилно, става известно налягане в белите жички в неговия мозък, там се набира млечна киселина, и тогава крачката на пирамидалните клетки в мозъка се свиват, става завъртане, отпускане, отслабват. Всичко това го дразни много, това се дължи на набраната млечна киселина, кръвта не функционира правилно, показва, че вътре нещо му липсва и вследствие на това той добива едно отрицателно състояние. Иска да се хвърли от прозореца. Защо?
Понеже го мъчат, отвътре страдания има.
Четат молитви, той малко се успокоява, като влиза. Идва той при мене, аз си правя на прозореца една поправка. Той се показа като човек, който се е изправил, но минал покрай една млада сестра, та се допрял до нея и тя се оплаква, казва. Виждам нещо черно излиза от него и влиза в нея. Той ходи, връща се пак.
към втори вариант >>
Защото, ако ти се опиташ да минеш по един детски мост, ти ще се намериш долу в реката и колата ще се прекатури.
(втори вариант)
Представете си малките деца. Вие имате едно дете, направете му един мост, да мине, с тънки гредички. Децата могат да минат, но по този мост, по който минават децата, възрастните, който знае, ако ти се опиташ да минеш оттам или искаш да минеш с натоварена кола, ще стане едно нещастие.
Защото, ако ти се опиташ да минеш по един детски мост, ти ще се намериш долу в реката и колата ще се прекатури.
В дадения случай ще кажем, че този мост, който е направен така, не е съобразен с условията. И казвам, че туй, което е добро за децата, не е добро за възрастните. Туй, от което децата умират, възрастните живеят, а туй, от което възрастните умират, децата живеят. Това е не само една истина, но ако река аз да ви обясня тази истина, малко хора има, които могат да я разберат. Тя е една истина, която съдържа такива опасности, както една киселина.
към втори вариант >>
А бащата не признава онова, което Исав е казал на Яков.
(втори вариант)
Той накарва брата си, който се връща от лов и нищо не беше убил, нали знаете кои бяха тия двамата братя Исав и Яков, Яков казва на брата си: „Ще ти дам от моята леща, но ако ти ми дадеш първородството си.“ Значи първородният имаше право да вземе благословението на баща си. Та каквото остане за другия. Онзи големият отказва: „Не ми трябва първородството, дай ми леща, аз съм гладен, умирам. Аз ти давам първородството.“ Обаче Яков тогава го хвана и най–после, за да си реализира своята идея, майка му беше съгласна с него. И когато баща му недовиждаше нищо, той искаше да вземе благословението.
А бащата не признава онова, което Исав е казал на Яков.
А сега Яков изисква благословението, понеже наполовина е спечелил делото. Исав му дал първородството, а бащата не е съгласен. И той иска да излъже баща си. И като се прави рунтав като брата би, баща му, като не го вижда, а го попипва, казва: „Ръцете ти, всичко мяза на Исав, но главата ти е на Яков.“ Той казва: „Исав съм аз, твоят първороден син.“ Добре, чуди се бащата вътре в себе си, недовижда, вдига ръцете си и го благославя. Той отива.
към втори вариант >>
Четат молитви, той малко се успокоява, като влиза.
(втори вариант)
Не трябва да мениш методите. Подува се ръката му, кръвообращението не става правилно, става известно налягане в белите жички в неговия мозък, там се набира млечна киселина, и тогава крачката на пирамидалните клетки в мозъка се свиват, става завъртане, отпускане, отслабват. Всичко това го дразни много, това се дължи на набраната млечна киселина, кръвта не функционира правилно, показва, че вътре нещо му липсва и вследствие на това той добива едно отрицателно състояние. Иска да се хвърли от прозореца. Защо? Понеже го мъчат, отвътре страдания има.
Четат молитви, той малко се успокоява, като влиза.
Идва той при мене, аз си правя на прозореца една поправка. Той се показа като човек, който се е изправил, но минал покрай една млада сестра, та се допрял до нея и тя се оплаква, казва. Виждам нещо черно излиза от него и влиза в нея. Той ходи, връща се пак. Сега тя здрава е и иде й на ума да бяга в града някъде, да бяга иска.
към втори вариант >>
В дадения случай ще кажем, че този мост, който е направен така, не е съобразен с условията.
(втори вариант)
Представете си малките деца. Вие имате едно дете, направете му един мост, да мине, с тънки гредички. Децата могат да минат, но по този мост, по който минават децата, възрастните, който знае, ако ти се опиташ да минеш оттам или искаш да минеш с натоварена кола, ще стане едно нещастие. Защото, ако ти се опиташ да минеш по един детски мост, ти ще се намериш долу в реката и колата ще се прекатури.
В дадения случай ще кажем, че този мост, който е направен така, не е съобразен с условията.
И казвам, че туй, което е добро за децата, не е добро за възрастните. Туй, от което децата умират, възрастните живеят, а туй, от което възрастните умират, децата живеят. Това е не само една истина, но ако река аз да ви обясня тази истина, малко хора има, които могат да я разберат. Тя е една истина, която съдържа такива опасности, както една киселина. Ти имаш една киселина, с която можеш да разтопяваш всичко.
към втори вариант >>
А сега Яков изисква благословението, понеже наполовина е спечелил делото.
(втори вариант)
Та каквото остане за другия. Онзи големият отказва: „Не ми трябва първородството, дай ми леща, аз съм гладен, умирам. Аз ти давам първородството.“ Обаче Яков тогава го хвана и най–после, за да си реализира своята идея, майка му беше съгласна с него. И когато баща му недовиждаше нищо, той искаше да вземе благословението. А бащата не признава онова, което Исав е казал на Яков.
А сега Яков изисква благословението, понеже наполовина е спечелил делото.
Исав му дал първородството, а бащата не е съгласен. И той иска да излъже баща си. И като се прави рунтав като брата би, баща му, като не го вижда, а го попипва, казва: „Ръцете ти, всичко мяза на Исав, но главата ти е на Яков.“ Той казва: „Исав съм аз, твоят първороден син.“ Добре, чуди се бащата вътре в себе си, недовижда, вдига ръцете си и го благославя. Той отива. Ама това е философията на майката.
към втори вариант >>
Идва той при мене, аз си правя на прозореца една поправка.
(втори вариант)
Подува се ръката му, кръвообращението не става правилно, става известно налягане в белите жички в неговия мозък, там се набира млечна киселина, и тогава крачката на пирамидалните клетки в мозъка се свиват, става завъртане, отпускане, отслабват. Всичко това го дразни много, това се дължи на набраната млечна киселина, кръвта не функционира правилно, показва, че вътре нещо му липсва и вследствие на това той добива едно отрицателно състояние. Иска да се хвърли от прозореца. Защо? Понеже го мъчат, отвътре страдания има. Четат молитви, той малко се успокоява, като влиза.
Идва той при мене, аз си правя на прозореца една поправка.
Той се показа като човек, който се е изправил, но минал покрай една млада сестра, та се допрял до нея и тя се оплаква, казва. Виждам нещо черно излиза от него и влиза в нея. Той ходи, връща се пак. Сега тя здрава е и иде й на ума да бяга в града някъде, да бяга иска. Само той се допрял до нея и някак си я пипнал, и тя счита, че вече от него този дух е влязъл в нея.
към втори вариант >>
И казвам, че туй, което е добро за децата, не е добро за възрастните.
(втори вариант)
Представете си малките деца. Вие имате едно дете, направете му един мост, да мине, с тънки гредички. Децата могат да минат, но по този мост, по който минават децата, възрастните, който знае, ако ти се опиташ да минеш оттам или искаш да минеш с натоварена кола, ще стане едно нещастие. Защото, ако ти се опиташ да минеш по един детски мост, ти ще се намериш долу в реката и колата ще се прекатури. В дадения случай ще кажем, че този мост, който е направен така, не е съобразен с условията.
И казвам, че туй, което е добро за децата, не е добро за възрастните.
Туй, от което децата умират, възрастните живеят, а туй, от което възрастните умират, децата живеят. Това е не само една истина, но ако река аз да ви обясня тази истина, малко хора има, които могат да я разберат. Тя е една истина, която съдържа такива опасности, както една киселина. Ти имаш една киселина, с която можеш да разтопяваш всичко. И всяка една капка, капнала някъде, тя може да причини хиляди бели, злини.
към втори вариант >>
Исав му дал първородството, а бащата не е съгласен.
(втори вариант)
Онзи големият отказва: „Не ми трябва първородството, дай ми леща, аз съм гладен, умирам. Аз ти давам първородството.“ Обаче Яков тогава го хвана и най–после, за да си реализира своята идея, майка му беше съгласна с него. И когато баща му недовиждаше нищо, той искаше да вземе благословението. А бащата не признава онова, което Исав е казал на Яков. А сега Яков изисква благословението, понеже наполовина е спечелил делото.
Исав му дал първородството, а бащата не е съгласен.
И той иска да излъже баща си. И като се прави рунтав като брата би, баща му, като не го вижда, а го попипва, казва: „Ръцете ти, всичко мяза на Исав, но главата ти е на Яков.“ Той казва: „Исав съм аз, твоят първороден син.“ Добре, чуди се бащата вътре в себе си, недовижда, вдига ръцете си и го благославя. Той отива. Ама това е философията на майката. Майката, която обича Яков, а бащата обича повече Исав.
към втори вариант >>
Той се показа като човек, който се е изправил, но минал покрай една млада сестра, та се допрял до нея и тя се оплаква, казва.
(втори вариант)
Всичко това го дразни много, това се дължи на набраната млечна киселина, кръвта не функционира правилно, показва, че вътре нещо му липсва и вследствие на това той добива едно отрицателно състояние. Иска да се хвърли от прозореца. Защо? Понеже го мъчат, отвътре страдания има. Четат молитви, той малко се успокоява, като влиза. Идва той при мене, аз си правя на прозореца една поправка.
Той се показа като човек, който се е изправил, но минал покрай една млада сестра, та се допрял до нея и тя се оплаква, казва.
Виждам нещо черно излиза от него и влиза в нея. Той ходи, връща се пак. Сега тя здрава е и иде й на ума да бяга в града някъде, да бяга иска. Само той се допрял до нея и някак си я пипнал, и тя счита, че вече от него този дух е влязъл в нея. Това са факти.
към втори вариант >>
Туй, от което децата умират, възрастните живеят, а туй, от което възрастните умират, децата живеят.
(втори вариант)
Вие имате едно дете, направете му един мост, да мине, с тънки гредички. Децата могат да минат, но по този мост, по който минават децата, възрастните, който знае, ако ти се опиташ да минеш оттам или искаш да минеш с натоварена кола, ще стане едно нещастие. Защото, ако ти се опиташ да минеш по един детски мост, ти ще се намериш долу в реката и колата ще се прекатури. В дадения случай ще кажем, че този мост, който е направен така, не е съобразен с условията. И казвам, че туй, което е добро за децата, не е добро за възрастните.
Туй, от което децата умират, възрастните живеят, а туй, от което възрастните умират, децата живеят.
Това е не само една истина, но ако река аз да ви обясня тази истина, малко хора има, които могат да я разберат. Тя е една истина, която съдържа такива опасности, както една киселина. Ти имаш една киселина, с която можеш да разтопяваш всичко. И всяка една капка, капнала някъде, тя може да причини хиляди бели, злини. Който не е внимателен, той може да напакости на себе си, а който разбира законите, по които може да се справи, тази киселина може да е едно благословение и с него могат да се лекуват.
към втори вариант >>
И той иска да излъже баща си.
(втори вариант)
Аз ти давам първородството.“ Обаче Яков тогава го хвана и най–после, за да си реализира своята идея, майка му беше съгласна с него. И когато баща му недовиждаше нищо, той искаше да вземе благословението. А бащата не признава онова, което Исав е казал на Яков. А сега Яков изисква благословението, понеже наполовина е спечелил делото. Исав му дал първородството, а бащата не е съгласен.
И той иска да излъже баща си.
И като се прави рунтав като брата би, баща му, като не го вижда, а го попипва, казва: „Ръцете ти, всичко мяза на Исав, но главата ти е на Яков.“ Той казва: „Исав съм аз, твоят първороден син.“ Добре, чуди се бащата вътре в себе си, недовижда, вдига ръцете си и го благославя. Той отива. Ама това е философията на майката. Майката, която обича Яков, а бащата обича повече Исав. Идва тогава и Исав.
към втори вариант >>
Виждам нещо черно излиза от него и влиза в нея.
(втори вариант)
Иска да се хвърли от прозореца. Защо? Понеже го мъчат, отвътре страдания има. Четат молитви, той малко се успокоява, като влиза. Идва той при мене, аз си правя на прозореца една поправка. Той се показа като човек, който се е изправил, но минал покрай една млада сестра, та се допрял до нея и тя се оплаква, казва.
Виждам нещо черно излиза от него и влиза в нея.
Той ходи, връща се пак. Сега тя здрава е и иде й на ума да бяга в града някъде, да бяга иска. Само той се допрял до нея и някак си я пипнал, и тя счита, че вече от него този дух е влязъл в нея. Това са факти.
към втори вариант >>
Това е не само една истина, но ако река аз да ви обясня тази истина, малко хора има, които могат да я разберат.
(втори вариант)
Децата могат да минат, но по този мост, по който минават децата, възрастните, който знае, ако ти се опиташ да минеш оттам или искаш да минеш с натоварена кола, ще стане едно нещастие. Защото, ако ти се опиташ да минеш по един детски мост, ти ще се намериш долу в реката и колата ще се прекатури. В дадения случай ще кажем, че този мост, който е направен така, не е съобразен с условията. И казвам, че туй, което е добро за децата, не е добро за възрастните. Туй, от което децата умират, възрастните живеят, а туй, от което възрастните умират, децата живеят.
Това е не само една истина, но ако река аз да ви обясня тази истина, малко хора има, които могат да я разберат.
Тя е една истина, която съдържа такива опасности, както една киселина. Ти имаш една киселина, с която можеш да разтопяваш всичко. И всяка една капка, капнала някъде, тя може да причини хиляди бели, злини. Който не е внимателен, той може да напакости на себе си, а който разбира законите, по които може да се справи, тази киселина може да е едно благословение и с него могат да се лекуват. С големите отрови могат да се лекуват най–големите болести – който знае.
към втори вариант >>
И като се прави рунтав като брата би, баща му, като не го вижда, а го попипва, казва: „Ръцете ти, всичко мяза на Исав, но главата ти е на Яков.“ Той казва: „Исав съм аз, твоят първороден син.“ Добре, чуди се бащата вътре в себе си, недовижда, вдига ръцете си и го благославя.
(втори вариант)
И когато баща му недовиждаше нищо, той искаше да вземе благословението. А бащата не признава онова, което Исав е казал на Яков. А сега Яков изисква благословението, понеже наполовина е спечелил делото. Исав му дал първородството, а бащата не е съгласен. И той иска да излъже баща си.
И като се прави рунтав като брата би, баща му, като не го вижда, а го попипва, казва: „Ръцете ти, всичко мяза на Исав, но главата ти е на Яков.“ Той казва: „Исав съм аз, твоят първороден син.“ Добре, чуди се бащата вътре в себе си, недовижда, вдига ръцете си и го благославя.
Той отива. Ама това е философията на майката. Майката, която обича Яков, а бащата обича повече Исав. Идва тогава и Исав. И баща му казва: „Не беше ли ти онзи?
към втори вариант >>
Той ходи, връща се пак.
(втори вариант)
Понеже го мъчат, отвътре страдания има. Четат молитви, той малко се успокоява, като влиза. Идва той при мене, аз си правя на прозореца една поправка. Той се показа като човек, който се е изправил, но минал покрай една млада сестра, та се допрял до нея и тя се оплаква, казва. Виждам нещо черно излиза от него и влиза в нея.
Той ходи, връща се пак.
Сега тя здрава е и иде й на ума да бяга в града някъде, да бяга иска. Само той се допрял до нея и някак си я пипнал, и тя счита, че вече от него този дух е влязъл в нея. Това са факти.
към втори вариант >>
Тя е една истина, която съдържа такива опасности, както една киселина.
(втори вариант)
Защото, ако ти се опиташ да минеш по един детски мост, ти ще се намериш долу в реката и колата ще се прекатури. В дадения случай ще кажем, че този мост, който е направен така, не е съобразен с условията. И казвам, че туй, което е добро за децата, не е добро за възрастните. Туй, от което децата умират, възрастните живеят, а туй, от което възрастните умират, децата живеят. Това е не само една истина, но ако река аз да ви обясня тази истина, малко хора има, които могат да я разберат.
Тя е една истина, която съдържа такива опасности, както една киселина.
Ти имаш една киселина, с която можеш да разтопяваш всичко. И всяка една капка, капнала някъде, тя може да причини хиляди бели, злини. Който не е внимателен, той може да напакости на себе си, а който разбира законите, по които може да се справи, тази киселина може да е едно благословение и с него могат да се лекуват. С големите отрови могат да се лекуват най–големите болести – който знае. Едно време ние считахме отровата на кобрата много опасна, а сегашните лекари почнаха да употребяват отровата на кобрата и лекуват такива болести като рака, който не се поддава на никакво.друго лекарство.
към втори вариант >>
Той отива.
(втори вариант)
А бащата не признава онова, което Исав е казал на Яков. А сега Яков изисква благословението, понеже наполовина е спечелил делото. Исав му дал първородството, а бащата не е съгласен. И той иска да излъже баща си. И като се прави рунтав като брата би, баща му, като не го вижда, а го попипва, казва: „Ръцете ти, всичко мяза на Исав, но главата ти е на Яков.“ Той казва: „Исав съм аз, твоят първороден син.“ Добре, чуди се бащата вътре в себе си, недовижда, вдига ръцете си и го благославя.
Той отива.
Ама това е философията на майката. Майката, която обича Яков, а бащата обича повече Исав. Идва тогава и Исав. И баща му казва: „Не беше ли ти онзи? Брат ти открадна благословението.“ Плаче големият син, казва: „За мене няма ли малко?
към втори вариант >>
Сега тя здрава е и иде й на ума да бяга в града някъде, да бяга иска.
(втори вариант)
Четат молитви, той малко се успокоява, като влиза. Идва той при мене, аз си правя на прозореца една поправка. Той се показа като човек, който се е изправил, но минал покрай една млада сестра, та се допрял до нея и тя се оплаква, казва. Виждам нещо черно излиза от него и влиза в нея. Той ходи, връща се пак.
Сега тя здрава е и иде й на ума да бяга в града някъде, да бяга иска.
Само той се допрял до нея и някак си я пипнал, и тя счита, че вече от него този дух е влязъл в нея. Това са факти.
към втори вариант >>
Ти имаш една киселина, с която можеш да разтопяваш всичко.
(втори вариант)
В дадения случай ще кажем, че този мост, който е направен така, не е съобразен с условията. И казвам, че туй, което е добро за децата, не е добро за възрастните. Туй, от което децата умират, възрастните живеят, а туй, от което възрастните умират, децата живеят. Това е не само една истина, но ако река аз да ви обясня тази истина, малко хора има, които могат да я разберат. Тя е една истина, която съдържа такива опасности, както една киселина.
Ти имаш една киселина, с която можеш да разтопяваш всичко.
И всяка една капка, капнала някъде, тя може да причини хиляди бели, злини. Който не е внимателен, той може да напакости на себе си, а който разбира законите, по които може да се справи, тази киселина може да е едно благословение и с него могат да се лекуват. С големите отрови могат да се лекуват най–големите болести – който знае. Едно време ние считахме отровата на кобрата много опасна, а сегашните лекари почнаха да употребяват отровата на кобрата и лекуват такива болести като рака, който не се поддава на никакво.друго лекарство. Но тази отрова само в ръцете на един разумен човек може да се употреби.
към втори вариант >>
Ама това е философията на майката.
(втори вариант)
А сега Яков изисква благословението, понеже наполовина е спечелил делото. Исав му дал първородството, а бащата не е съгласен. И той иска да излъже баща си. И като се прави рунтав като брата би, баща му, като не го вижда, а го попипва, казва: „Ръцете ти, всичко мяза на Исав, но главата ти е на Яков.“ Той казва: „Исав съм аз, твоят първороден син.“ Добре, чуди се бащата вътре в себе си, недовижда, вдига ръцете си и го благославя. Той отива.
Ама това е философията на майката.
Майката, която обича Яков, а бащата обича повече Исав. Идва тогава и Исав. И баща му казва: „Не беше ли ти онзи? Брат ти открадна благословението.“ Плаче големият син, казва: „За мене няма ли малко? “ Но бащата и за него намери оттук–оттам, каквото може да намери от себе си, едно малко благословение и предсказва – ще дойде един ден, когато той ще се освободи от ония връзки, които вътре са образувани.
към втори вариант >>
Само той се допрял до нея и някак си я пипнал, и тя счита, че вече от него този дух е влязъл в нея.
(втори вариант)
Идва той при мене, аз си правя на прозореца една поправка. Той се показа като човек, който се е изправил, но минал покрай една млада сестра, та се допрял до нея и тя се оплаква, казва. Виждам нещо черно излиза от него и влиза в нея. Той ходи, връща се пак. Сега тя здрава е и иде й на ума да бяга в града някъде, да бяга иска.
Само той се допрял до нея и някак си я пипнал, и тя счита, че вече от него този дух е влязъл в нея.
Това са факти.
към втори вариант >>
И всяка една капка, капнала някъде, тя може да причини хиляди бели, злини.
(втори вариант)
И казвам, че туй, което е добро за децата, не е добро за възрастните. Туй, от което децата умират, възрастните живеят, а туй, от което възрастните умират, децата живеят. Това е не само една истина, но ако река аз да ви обясня тази истина, малко хора има, които могат да я разберат. Тя е една истина, която съдържа такива опасности, както една киселина. Ти имаш една киселина, с която можеш да разтопяваш всичко.
И всяка една капка, капнала някъде, тя може да причини хиляди бели, злини.
Който не е внимателен, той може да напакости на себе си, а който разбира законите, по които може да се справи, тази киселина може да е едно благословение и с него могат да се лекуват. С големите отрови могат да се лекуват най–големите болести – който знае. Едно време ние считахме отровата на кобрата много опасна, а сегашните лекари почнаха да употребяват отровата на кобрата и лекуват такива болести като рака, който не се поддава на никакво.друго лекарство. Но тази отрова само в ръцете на един разумен човек може да се употреби. А този глупавият човек той ще те умори с нея.
към втори вариант >>
Майката, която обича Яков, а бащата обича повече Исав.
(втори вариант)
Исав му дал първородството, а бащата не е съгласен. И той иска да излъже баща си. И като се прави рунтав като брата би, баща му, като не го вижда, а го попипва, казва: „Ръцете ти, всичко мяза на Исав, но главата ти е на Яков.“ Той казва: „Исав съм аз, твоят първороден син.“ Добре, чуди се бащата вътре в себе си, недовижда, вдига ръцете си и го благославя. Той отива. Ама това е философията на майката.
Майката, която обича Яков, а бащата обича повече Исав.
Идва тогава и Исав. И баща му казва: „Не беше ли ти онзи? Брат ти открадна благословението.“ Плаче големият син, казва: „За мене няма ли малко? “ Но бащата и за него намери оттук–оттам, каквото може да намери от себе си, едно малко благословение и предсказва – ще дойде един ден, когато той ще се освободи от ония връзки, които вътре са образувани. Ще се освободи от опекунството на своя брат Яков, който беше по–хитър, по–умен.
към втори вариант >>
Това са факти.
(втори вариант)
Той се показа като човек, който се е изправил, но минал покрай една млада сестра, та се допрял до нея и тя се оплаква, казва. Виждам нещо черно излиза от него и влиза в нея. Той ходи, връща се пак. Сега тя здрава е и иде й на ума да бяга в града някъде, да бяга иска. Само той се допрял до нея и някак си я пипнал, и тя счита, че вече от него този дух е влязъл в нея.
Това са факти.
към втори вариант >>
Който не е внимателен, той може да напакости на себе си, а който разбира законите, по които може да се справи, тази киселина може да е едно благословение и с него могат да се лекуват.
(втори вариант)
Туй, от което децата умират, възрастните живеят, а туй, от което възрастните умират, децата живеят. Това е не само една истина, но ако река аз да ви обясня тази истина, малко хора има, които могат да я разберат. Тя е една истина, която съдържа такива опасности, както една киселина. Ти имаш една киселина, с която можеш да разтопяваш всичко. И всяка една капка, капнала някъде, тя може да причини хиляди бели, злини.
Който не е внимателен, той може да напакости на себе си, а който разбира законите, по които може да се справи, тази киселина може да е едно благословение и с него могат да се лекуват.
С големите отрови могат да се лекуват най–големите болести – който знае. Едно време ние считахме отровата на кобрата много опасна, а сегашните лекари почнаха да употребяват отровата на кобрата и лекуват такива болести като рака, който не се поддава на никакво.друго лекарство. Но тази отрова само в ръцете на един разумен човек може да се употреби. А този глупавият човек той ще те умори с нея.
към втори вариант >>
Идва тогава и Исав.
(втори вариант)
И той иска да излъже баща си. И като се прави рунтав като брата би, баща му, като не го вижда, а го попипва, казва: „Ръцете ти, всичко мяза на Исав, но главата ти е на Яков.“ Той казва: „Исав съм аз, твоят първороден син.“ Добре, чуди се бащата вътре в себе си, недовижда, вдига ръцете си и го благославя. Той отива. Ама това е философията на майката. Майката, която обича Яков, а бащата обича повече Исав.
Идва тогава и Исав.
И баща му казва: „Не беше ли ти онзи? Брат ти открадна благословението.“ Плаче големият син, казва: „За мене няма ли малко? “ Но бащата и за него намери оттук–оттам, каквото може да намери от себе си, едно малко благословение и предсказва – ще дойде един ден, когато той ще се освободи от ония връзки, които вътре са образувани. Ще се освободи от опекунството на своя брат Яков, който беше по–хитър, по–умен.
към втори вариант >>
Казвам на младата сестра: „Че къде ти е вярата тогава?
(втори вариант)
Казвам на младата сестра: „Че къде ти е вярата тогава?
Че те духовете влизат ли? Защо те е страх? Аз заповядвам на духовете.“ Тази млада мома казва: „Страх ме е, черен е той.“ Че нещо е черно, черно, нищо не значи от това. Като дойде един дух, покани го, нахрани го, дай му легло да си легне и на сутринта изпрати го навънка, изпъди го, той лошият дух може да седи само един ден, дванайсет часа е позволено на един лош дух да седи в него. След като се пукне зората, той не може да седи повече, трябва да си върви, защото, ако седи в светлината, той ще се разтопи.
към втори вариант >>
С големите отрови могат да се лекуват най–големите болести – който знае.
(втори вариант)
Това е не само една истина, но ако река аз да ви обясня тази истина, малко хора има, които могат да я разберат. Тя е една истина, която съдържа такива опасности, както една киселина. Ти имаш една киселина, с която можеш да разтопяваш всичко. И всяка една капка, капнала някъде, тя може да причини хиляди бели, злини. Който не е внимателен, той може да напакости на себе си, а който разбира законите, по които може да се справи, тази киселина може да е едно благословение и с него могат да се лекуват.
С големите отрови могат да се лекуват най–големите болести – който знае.
Едно време ние считахме отровата на кобрата много опасна, а сегашните лекари почнаха да употребяват отровата на кобрата и лекуват такива болести като рака, който не се поддава на никакво.друго лекарство. Но тази отрова само в ръцете на един разумен човек може да се употреби. А този глупавият човек той ще те умори с нея.
към втори вариант >>
И баща му казва: „Не беше ли ти онзи?
(втори вариант)
И като се прави рунтав като брата би, баща му, като не го вижда, а го попипва, казва: „Ръцете ти, всичко мяза на Исав, но главата ти е на Яков.“ Той казва: „Исав съм аз, твоят първороден син.“ Добре, чуди се бащата вътре в себе си, недовижда, вдига ръцете си и го благославя. Той отива. Ама това е философията на майката. Майката, която обича Яков, а бащата обича повече Исав. Идва тогава и Исав.
И баща му казва: „Не беше ли ти онзи?
Брат ти открадна благословението.“ Плаче големият син, казва: „За мене няма ли малко? “ Но бащата и за него намери оттук–оттам, каквото може да намери от себе си, едно малко благословение и предсказва – ще дойде един ден, когато той ще се освободи от ония връзки, които вътре са образувани. Ще се освободи от опекунството на своя брат Яков, който беше по–хитър, по–умен.
към втори вариант >>
Че те духовете влизат ли?
(втори вариант)
Казвам на младата сестра: „Че къде ти е вярата тогава?
Че те духовете влизат ли?
Защо те е страх? Аз заповядвам на духовете.“ Тази млада мома казва: „Страх ме е, черен е той.“ Че нещо е черно, черно, нищо не значи от това. Като дойде един дух, покани го, нахрани го, дай му легло да си легне и на сутринта изпрати го навънка, изпъди го, той лошият дух може да седи само един ден, дванайсет часа е позволено на един лош дух да седи в него. След като се пукне зората, той не може да седи повече, трябва да си върви, защото, ако седи в светлината, той ще се разтопи. Всичките лоши духове имат много голям страх от светлината.
към втори вариант >>
Едно време ние считахме отровата на кобрата много опасна, а сегашните лекари почнаха да употребяват отровата на кобрата и лекуват такива болести като рака, който не се поддава на никакво.друго лекарство.
(втори вариант)
Тя е една истина, която съдържа такива опасности, както една киселина. Ти имаш една киселина, с която можеш да разтопяваш всичко. И всяка една капка, капнала някъде, тя може да причини хиляди бели, злини. Който не е внимателен, той може да напакости на себе си, а който разбира законите, по които може да се справи, тази киселина може да е едно благословение и с него могат да се лекуват. С големите отрови могат да се лекуват най–големите болести – който знае.
Едно време ние считахме отровата на кобрата много опасна, а сегашните лекари почнаха да употребяват отровата на кобрата и лекуват такива болести като рака, който не се поддава на никакво.друго лекарство.
Но тази отрова само в ръцете на един разумен човек може да се употреби. А този глупавият човек той ще те умори с нея.
към втори вариант >>
Брат ти открадна благословението.“ Плаче големият син, казва: „За мене няма ли малко?
(втори вариант)
Той отива. Ама това е философията на майката. Майката, която обича Яков, а бащата обича повече Исав. Идва тогава и Исав. И баща му казва: „Не беше ли ти онзи?
Брат ти открадна благословението.“ Плаче големият син, казва: „За мене няма ли малко?
“ Но бащата и за него намери оттук–оттам, каквото може да намери от себе си, едно малко благословение и предсказва – ще дойде един ден, когато той ще се освободи от ония връзки, които вътре са образувани. Ще се освободи от опекунството на своя брат Яков, който беше по–хитър, по–умен.
към втори вариант >>
Защо те е страх?
(втори вариант)
Казвам на младата сестра: „Че къде ти е вярата тогава? Че те духовете влизат ли?
Защо те е страх?
Аз заповядвам на духовете.“ Тази млада мома казва: „Страх ме е, черен е той.“ Че нещо е черно, черно, нищо не значи от това. Като дойде един дух, покани го, нахрани го, дай му легло да си легне и на сутринта изпрати го навънка, изпъди го, той лошият дух може да седи само един ден, дванайсет часа е позволено на един лош дух да седи в него. След като се пукне зората, той не може да седи повече, трябва да си върви, защото, ако седи в светлината, той ще се разтопи. Всичките лоши духове имат много голям страх от светлината. Светлината за тях е ужас.
към втори вариант >>
Но тази отрова само в ръцете на един разумен човек може да се употреби.
(втори вариант)
Ти имаш една киселина, с която можеш да разтопяваш всичко. И всяка една капка, капнала някъде, тя може да причини хиляди бели, злини. Който не е внимателен, той може да напакости на себе си, а който разбира законите, по които може да се справи, тази киселина може да е едно благословение и с него могат да се лекуват. С големите отрови могат да се лекуват най–големите болести – който знае. Едно време ние считахме отровата на кобрата много опасна, а сегашните лекари почнаха да употребяват отровата на кобрата и лекуват такива болести като рака, който не се поддава на никакво.друго лекарство.
Но тази отрова само в ръцете на един разумен човек може да се употреби.
А този глупавият човек той ще те умори с нея.
към втори вариант >>
“ Но бащата и за него намери оттук–оттам, каквото може да намери от себе си, едно малко благословение и предсказва – ще дойде един ден, когато той ще се освободи от ония връзки, които вътре са образувани.
(втори вариант)
Ама това е философията на майката. Майката, която обича Яков, а бащата обича повече Исав. Идва тогава и Исав. И баща му казва: „Не беше ли ти онзи? Брат ти открадна благословението.“ Плаче големият син, казва: „За мене няма ли малко?
“ Но бащата и за него намери оттук–оттам, каквото може да намери от себе си, едно малко благословение и предсказва – ще дойде един ден, когато той ще се освободи от ония връзки, които вътре са образувани.
Ще се освободи от опекунството на своя брат Яков, който беше по–хитър, по–умен.
към втори вариант >>
Аз заповядвам на духовете.“ Тази млада мома казва: „Страх ме е, черен е той.“ Че нещо е черно, черно, нищо не значи от това.
(втори вариант)
Казвам на младата сестра: „Че къде ти е вярата тогава? Че те духовете влизат ли? Защо те е страх?
Аз заповядвам на духовете.“ Тази млада мома казва: „Страх ме е, черен е той.“ Че нещо е черно, черно, нищо не значи от това.
Като дойде един дух, покани го, нахрани го, дай му легло да си легне и на сутринта изпрати го навънка, изпъди го, той лошият дух може да седи само един ден, дванайсет часа е позволено на един лош дух да седи в него. След като се пукне зората, той не може да седи повече, трябва да си върви, защото, ако седи в светлината, той ще се разтопи. Всичките лоши духове имат много голям страх от светлината. Светлината за тях е ужас. И той си има такива мрежи.
към втори вариант >>
А този глупавият човек той ще те умори с нея.
(втори вариант)
И всяка една капка, капнала някъде, тя може да причини хиляди бели, злини. Който не е внимателен, той може да напакости на себе си, а който разбира законите, по които може да се справи, тази киселина може да е едно благословение и с него могат да се лекуват. С големите отрови могат да се лекуват най–големите болести – който знае. Едно време ние считахме отровата на кобрата много опасна, а сегашните лекари почнаха да употребяват отровата на кобрата и лекуват такива болести като рака, който не се поддава на никакво.друго лекарство. Но тази отрова само в ръцете на един разумен човек може да се употреби.
А този глупавият човек той ще те умори с нея.
към втори вариант >>
Ще се освободи от опекунството на своя брат Яков, който беше по–хитър, по–умен.
(втори вариант)
Майката, която обича Яков, а бащата обича повече Исав. Идва тогава и Исав. И баща му казва: „Не беше ли ти онзи? Брат ти открадна благословението.“ Плаче големият син, казва: „За мене няма ли малко? “ Но бащата и за него намери оттук–оттам, каквото може да намери от себе си, едно малко благословение и предсказва – ще дойде един ден, когато той ще се освободи от ония връзки, които вътре са образувани.
Ще се освободи от опекунството на своя брат Яков, който беше по–хитър, по–умен.
към втори вариант >>
Като дойде един дух, покани го, нахрани го, дай му легло да си легне и на сутринта изпрати го навънка, изпъди го, той лошият дух може да седи само един ден, дванайсет часа е позволено на един лош дух да седи в него.
(втори вариант)
Казвам на младата сестра: „Че къде ти е вярата тогава? Че те духовете влизат ли? Защо те е страх? Аз заповядвам на духовете.“ Тази млада мома казва: „Страх ме е, черен е той.“ Че нещо е черно, черно, нищо не значи от това.
Като дойде един дух, покани го, нахрани го, дай му легло да си легне и на сутринта изпрати го навънка, изпъди го, той лошият дух може да седи само един ден, дванайсет часа е позволено на един лош дух да седи в него.
След като се пукне зората, той не може да седи повече, трябва да си върви, защото, ако седи в светлината, той ще се разтопи. Всичките лоши духове имат много голям страх от светлината. Светлината за тях е ужас. И той си има такива мрежи. И като оставиш отворен прозореца, а той казва – ти няма да отваряш прозорците, това, онова няма да правиш, ти отвори ума си и сърцето си, и той ще си дигне парцалите и ще си замине.
към втори вариант >>
Сега прегрешенията всякога започват с отклонението от онази абсолютна реалност.
(втори вариант)
Сега прегрешенията всякога започват с отклонението от онази абсолютна реалност.
Бог може да прави всичко каквото иска. И каквото Бог направи, престъпление няма, но ако рече човек в относителната реалност да направи това, което той иска, той ще направи много престъпления. Бог може да вземе живота някому. Той е като един грънчар, може от калта да направи едно гърне, после да го смачка, да направи второ, трето, да направи хиляди гърнета, но човек, ако се опита, и той като Бога може да направи едно нещо, но той може да развали гърнето и може да го направи. Вземете съвременната държава например, на какво почива?
към втори вариант >>
Е, сега вие се възмущавате от характера на Яков.
(втори вариант)
Е, сега вие се възмущавате от характера на Яков.
Но по някой път се възмущавате от характера на Исав, че той не е ценил благословението. Но кой от вас е близо? Може да видите в речника после. Повече от две хиляди и петстотин, близо три хиляди години от тогаз и кой от вас не върши това, което Яков извърши. Вие сте в едно общество и постоянно искате да ви влизат в положението.
към втори вариант >>
След като се пукне зората, той не може да седи повече, трябва да си върви, защото, ако седи в светлината, той ще се разтопи.
(втори вариант)
Казвам на младата сестра: „Че къде ти е вярата тогава? Че те духовете влизат ли? Защо те е страх? Аз заповядвам на духовете.“ Тази млада мома казва: „Страх ме е, черен е той.“ Че нещо е черно, черно, нищо не значи от това. Като дойде един дух, покани го, нахрани го, дай му легло да си легне и на сутринта изпрати го навънка, изпъди го, той лошият дух може да седи само един ден, дванайсет часа е позволено на един лош дух да седи в него.
След като се пукне зората, той не може да седи повече, трябва да си върви, защото, ако седи в светлината, той ще се разтопи.
Всичките лоши духове имат много голям страх от светлината. Светлината за тях е ужас. И той си има такива мрежи. И като оставиш отворен прозореца, а той казва – ти няма да отваряш прозорците, това, онова няма да правиш, ти отвори ума си и сърцето си, и той ще си дигне парцалите и ще си замине. Това е философията на живота.
към втори вариант >>
Бог може да прави всичко каквото иска.
(втори вариант)
Сега прегрешенията всякога започват с отклонението от онази абсолютна реалност.
Бог може да прави всичко каквото иска.
И каквото Бог направи, престъпление няма, но ако рече човек в относителната реалност да направи това, което той иска, той ще направи много престъпления. Бог може да вземе живота някому. Той е като един грънчар, може от калта да направи едно гърне, после да го смачка, да направи второ, трето, да направи хиляди гърнета, но човек, ако се опита, и той като Бога може да направи едно нещо, но той може да развали гърнето и може да го направи. Вземете съвременната държава например, на какво почива? Убива някого, но не е в състояние да повърне живота му.
към втори вариант >>
Но по някой път се възмущавате от характера на Исав, че той не е ценил благословението.
(втори вариант)
Е, сега вие се възмущавате от характера на Яков.
Но по някой път се възмущавате от характера на Исав, че той не е ценил благословението.
Но кой от вас е близо? Може да видите в речника после. Повече от две хиляди и петстотин, близо три хиляди години от тогаз и кой от вас не върши това, което Яков извърши. Вие сте в едно общество и постоянно искате да ви влизат в положението. Не ви се пада, но вие искате да изпъкнете някъде и изтиквате този–онзи.
към втори вариант >>
Всичките лоши духове имат много голям страх от светлината.
(втори вариант)
Че те духовете влизат ли? Защо те е страх? Аз заповядвам на духовете.“ Тази млада мома казва: „Страх ме е, черен е той.“ Че нещо е черно, черно, нищо не значи от това. Като дойде един дух, покани го, нахрани го, дай му легло да си легне и на сутринта изпрати го навънка, изпъди го, той лошият дух може да седи само един ден, дванайсет часа е позволено на един лош дух да седи в него. След като се пукне зората, той не може да седи повече, трябва да си върви, защото, ако седи в светлината, той ще се разтопи.
Всичките лоши духове имат много голям страх от светлината.
Светлината за тях е ужас. И той си има такива мрежи. И като оставиш отворен прозореца, а той казва – ти няма да отваряш прозорците, това, онова няма да правиш, ти отвори ума си и сърцето си, и той ще си дигне парцалите и ще си замине. Това е философията на живота. Имаш някакво неразположение, отвори си прозореца.
към втори вариант >>
И каквото Бог направи, престъпление няма, но ако рече човек в относителната реалност да направи това, което той иска, той ще направи много престъпления.
(втори вариант)
Сега прегрешенията всякога започват с отклонението от онази абсолютна реалност. Бог може да прави всичко каквото иска.
И каквото Бог направи, престъпление няма, но ако рече човек в относителната реалност да направи това, което той иска, той ще направи много престъпления.
Бог може да вземе живота някому. Той е като един грънчар, може от калта да направи едно гърне, после да го смачка, да направи второ, трето, да направи хиляди гърнета, но човек, ако се опита, и той като Бога може да направи едно нещо, но той може да развали гърнето и може да го направи. Вземете съвременната държава например, на какво почива? Убива някого, но не е в състояние да повърне живота му. За едно престъпление осъждат човека на обесване, но след туй не са в състояние да повърнат живота му.
към втори вариант >>
Но кой от вас е близо?
(втори вариант)
Е, сега вие се възмущавате от характера на Яков. Но по някой път се възмущавате от характера на Исав, че той не е ценил благословението.
Но кой от вас е близо?
Може да видите в речника после. Повече от две хиляди и петстотин, близо три хиляди години от тогаз и кой от вас не върши това, което Яков извърши. Вие сте в едно общество и постоянно искате да ви влизат в положението. Не ви се пада, но вие искате да изпъкнете някъде и изтиквате този–онзи. И най–после се поражда във вас, че вие трябва да богатеете.
към втори вариант >>
Светлината за тях е ужас.
(втори вариант)
Защо те е страх? Аз заповядвам на духовете.“ Тази млада мома казва: „Страх ме е, черен е той.“ Че нещо е черно, черно, нищо не значи от това. Като дойде един дух, покани го, нахрани го, дай му легло да си легне и на сутринта изпрати го навънка, изпъди го, той лошият дух може да седи само един ден, дванайсет часа е позволено на един лош дух да седи в него. След като се пукне зората, той не може да седи повече, трябва да си върви, защото, ако седи в светлината, той ще се разтопи. Всичките лоши духове имат много голям страх от светлината.
Светлината за тях е ужас.
И той си има такива мрежи. И като оставиш отворен прозореца, а той казва – ти няма да отваряш прозорците, това, онова няма да правиш, ти отвори ума си и сърцето си, и той ще си дигне парцалите и ще си замине. Това е философията на живота. Имаш някакво неразположение, отвори си прозореца. Пак не си разположен, отвори втория си прозорец.
към втори вариант >>
Бог може да вземе живота някому.
(втори вариант)
Сега прегрешенията всякога започват с отклонението от онази абсолютна реалност. Бог може да прави всичко каквото иска. И каквото Бог направи, престъпление няма, но ако рече човек в относителната реалност да направи това, което той иска, той ще направи много престъпления.
Бог може да вземе живота някому.
Той е като един грънчар, може от калта да направи едно гърне, после да го смачка, да направи второ, трето, да направи хиляди гърнета, но човек, ако се опита, и той като Бога може да направи едно нещо, но той може да развали гърнето и може да го направи. Вземете съвременната държава например, на какво почива? Убива някого, но не е в състояние да повърне живота му. За едно престъпление осъждат човека на обесване, но след туй не са в състояние да повърнат живота му. Че в съвременните държави на какво почива законът?
към втори вариант >>
Може да видите в речника после.
(втори вариант)
Е, сега вие се възмущавате от характера на Яков. Но по някой път се възмущавате от характера на Исав, че той не е ценил благословението. Но кой от вас е близо?
Може да видите в речника после.
Повече от две хиляди и петстотин, близо три хиляди години от тогаз и кой от вас не върши това, което Яков извърши. Вие сте в едно общество и постоянно искате да ви влизат в положението. Не ви се пада, но вие искате да изпъкнете някъде и изтиквате този–онзи. И най–после се поражда във вас, че вие трябва да богатеете. И след туй Исав казва: „Я да умре баща ми, та на брата си аз веднага ще му дам да разбере за неговата философия.“ Но той го е страх от баща му.
към втори вариант >>
И той си има такива мрежи.
(втори вариант)
Аз заповядвам на духовете.“ Тази млада мома казва: „Страх ме е, черен е той.“ Че нещо е черно, черно, нищо не значи от това. Като дойде един дух, покани го, нахрани го, дай му легло да си легне и на сутринта изпрати го навънка, изпъди го, той лошият дух може да седи само един ден, дванайсет часа е позволено на един лош дух да седи в него. След като се пукне зората, той не може да седи повече, трябва да си върви, защото, ако седи в светлината, той ще се разтопи. Всичките лоши духове имат много голям страх от светлината. Светлината за тях е ужас.
И той си има такива мрежи.
И като оставиш отворен прозореца, а той казва – ти няма да отваряш прозорците, това, онова няма да правиш, ти отвори ума си и сърцето си, и той ще си дигне парцалите и ще си замине. Това е философията на живота. Имаш някакво неразположение, отвори си прозореца. Пак не си разположен, отвори втория си прозорец. Ама не обичаш.
към втори вариант >>
Той е като един грънчар, може от калта да направи едно гърне, после да го смачка, да направи второ, трето, да направи хиляди гърнета, но човек, ако се опита, и той като Бога може да направи едно нещо, но той може да развали гърнето и може да го направи.
(втори вариант)
Сега прегрешенията всякога започват с отклонението от онази абсолютна реалност. Бог може да прави всичко каквото иска. И каквото Бог направи, престъпление няма, но ако рече човек в относителната реалност да направи това, което той иска, той ще направи много престъпления. Бог може да вземе живота някому.
Той е като един грънчар, може от калта да направи едно гърне, после да го смачка, да направи второ, трето, да направи хиляди гърнета, но човек, ако се опита, и той като Бога може да направи едно нещо, но той може да развали гърнето и може да го направи.
Вземете съвременната държава например, на какво почива? Убива някого, но не е в състояние да повърне живота му. За едно престъпление осъждат човека на обесване, но след туй не са в състояние да повърнат живота му. Че в съвременните държави на какво почива законът? Понеже има един, който извършил престъпление, а престъплението е нещо лично.
към втори вариант >>
Повече от две хиляди и петстотин, близо три хиляди години от тогаз и кой от вас не върши това, което Яков извърши.
(втори вариант)
Е, сега вие се възмущавате от характера на Яков. Но по някой път се възмущавате от характера на Исав, че той не е ценил благословението. Но кой от вас е близо? Може да видите в речника после.
Повече от две хиляди и петстотин, близо три хиляди години от тогаз и кой от вас не върши това, което Яков извърши.
Вие сте в едно общество и постоянно искате да ви влизат в положението. Не ви се пада, но вие искате да изпъкнете някъде и изтиквате този–онзи. И най–после се поражда във вас, че вие трябва да богатеете. И след туй Исав казва: „Я да умре баща ми, та на брата си аз веднага ще му дам да разбере за неговата философия.“ Но той го е страх от баща му. Тогава майката казва: „Я, синко, докато баща ти не е умрял, да си вървиш.
към втори вариант >>
И като оставиш отворен прозореца, а той казва – ти няма да отваряш прозорците, това, онова няма да правиш, ти отвори ума си и сърцето си, и той ще си дигне парцалите и ще си замине.
(втори вариант)
Като дойде един дух, покани го, нахрани го, дай му легло да си легне и на сутринта изпрати го навънка, изпъди го, той лошият дух може да седи само един ден, дванайсет часа е позволено на един лош дух да седи в него. След като се пукне зората, той не може да седи повече, трябва да си върви, защото, ако седи в светлината, той ще се разтопи. Всичките лоши духове имат много голям страх от светлината. Светлината за тях е ужас. И той си има такива мрежи.
И като оставиш отворен прозореца, а той казва – ти няма да отваряш прозорците, това, онова няма да правиш, ти отвори ума си и сърцето си, и той ще си дигне парцалите и ще си замине.
Това е философията на живота. Имаш някакво неразположение, отвори си прозореца. Пак не си разположен, отвори втория си прозорец. Ама не обичаш. Отвори третия си прозорец.
към втори вариант >>
Вземете съвременната държава например, на какво почива?
(втори вариант)
Сега прегрешенията всякога започват с отклонението от онази абсолютна реалност. Бог може да прави всичко каквото иска. И каквото Бог направи, престъпление няма, но ако рече човек в относителната реалност да направи това, което той иска, той ще направи много престъпления. Бог може да вземе живота някому. Той е като един грънчар, може от калта да направи едно гърне, после да го смачка, да направи второ, трето, да направи хиляди гърнета, но човек, ако се опита, и той като Бога може да направи едно нещо, но той може да развали гърнето и може да го направи.
Вземете съвременната държава например, на какво почива?
Убива някого, но не е в състояние да повърне живота му. За едно престъпление осъждат човека на обесване, но след туй не са в състояние да повърнат живота му. Че в съвременните държави на какво почива законът? Понеже има един, който извършил престъпление, а престъплението е нещо лично. Затуй хората се изхитрили, направили една държава, че да се разхвърли отговорността върху много хора, на цялата държава – няколко милиона хора.
към втори вариант >>
Вие сте в едно общество и постоянно искате да ви влизат в положението.
(втори вариант)
Е, сега вие се възмущавате от характера на Яков. Но по някой път се възмущавате от характера на Исав, че той не е ценил благословението. Но кой от вас е близо? Може да видите в речника после. Повече от две хиляди и петстотин, близо три хиляди години от тогаз и кой от вас не върши това, което Яков извърши.
Вие сте в едно общество и постоянно искате да ви влизат в положението.
Не ви се пада, но вие искате да изпъкнете някъде и изтиквате този–онзи. И най–после се поражда във вас, че вие трябва да богатеете. И след туй Исав казва: „Я да умре баща ми, та на брата си аз веднага ще му дам да разбере за неговата философия.“ Но той го е страх от баща му. Тогава майката казва: „Я, синко, докато баща ти не е умрял, да си вървиш. И отива той в Ханаанската земя да търси своето щастие при някой свой роднина Даван.
към втори вариант >>
Това е философията на живота.
(втори вариант)
След като се пукне зората, той не може да седи повече, трябва да си върви, защото, ако седи в светлината, той ще се разтопи. Всичките лоши духове имат много голям страх от светлината. Светлината за тях е ужас. И той си има такива мрежи. И като оставиш отворен прозореца, а той казва – ти няма да отваряш прозорците, това, онова няма да правиш, ти отвори ума си и сърцето си, и той ще си дигне парцалите и ще си замине.
Това е философията на живота.
Имаш някакво неразположение, отвори си прозореца. Пак не си разположен, отвори втория си прозорец. Ама не обичаш. Отвори третия си прозорец. Ама осиромашал си, отвори четвъртия си прозорец.
към втори вариант >>
Убива някого, но не е в състояние да повърне живота му.
(втори вариант)
Бог може да прави всичко каквото иска. И каквото Бог направи, престъпление няма, но ако рече човек в относителната реалност да направи това, което той иска, той ще направи много престъпления. Бог може да вземе живота някому. Той е като един грънчар, може от калта да направи едно гърне, после да го смачка, да направи второ, трето, да направи хиляди гърнета, но човек, ако се опита, и той като Бога може да направи едно нещо, но той може да развали гърнето и може да го направи. Вземете съвременната държава например, на какво почива?
Убива някого, но не е в състояние да повърне живота му.
За едно престъпление осъждат човека на обесване, но след туй не са в състояние да повърнат живота му. Че в съвременните държави на какво почива законът? Понеже има един, който извършил престъпление, а престъплението е нещо лично. Затуй хората се изхитрили, направили една държава, че да се разхвърли отговорността върху много хора, на цялата държава – няколко милиона хора. Обесят някой човек, и кажат: „Кой го обеси?
към втори вариант >>
Не ви се пада, но вие искате да изпъкнете някъде и изтиквате този–онзи.
(втори вариант)
Но по някой път се възмущавате от характера на Исав, че той не е ценил благословението. Но кой от вас е близо? Може да видите в речника после. Повече от две хиляди и петстотин, близо три хиляди години от тогаз и кой от вас не върши това, което Яков извърши. Вие сте в едно общество и постоянно искате да ви влизат в положението.
Не ви се пада, но вие искате да изпъкнете някъде и изтиквате този–онзи.
И най–после се поражда във вас, че вие трябва да богатеете. И след туй Исав казва: „Я да умре баща ми, та на брата си аз веднага ще му дам да разбере за неговата философия.“ Но той го е страх от баща му. Тогава майката казва: „Я, синко, докато баща ти не е умрял, да си вървиш. И отива той в Ханаанската земя да търси своето щастие при някой свой роднина Даван. Той имаше две дъщери.
към втори вариант >>
Имаш някакво неразположение, отвори си прозореца.
(втори вариант)
Всичките лоши духове имат много голям страх от светлината. Светлината за тях е ужас. И той си има такива мрежи. И като оставиш отворен прозореца, а той казва – ти няма да отваряш прозорците, това, онова няма да правиш, ти отвори ума си и сърцето си, и той ще си дигне парцалите и ще си замине. Това е философията на живота.
Имаш някакво неразположение, отвори си прозореца.
Пак не си разположен, отвори втория си прозорец. Ама не обичаш. Отвори третия си прозорец. Ама осиромашал си, отвори четвъртия си прозорец. Отваряй, отваряй прозорците колкото имаш.
към втори вариант >>
За едно престъпление осъждат човека на обесване, но след туй не са в състояние да повърнат живота му.
(втори вариант)
И каквото Бог направи, престъпление няма, но ако рече човек в относителната реалност да направи това, което той иска, той ще направи много престъпления. Бог може да вземе живота някому. Той е като един грънчар, може от калта да направи едно гърне, после да го смачка, да направи второ, трето, да направи хиляди гърнета, но човек, ако се опита, и той като Бога може да направи едно нещо, но той може да развали гърнето и може да го направи. Вземете съвременната държава например, на какво почива? Убива някого, но не е в състояние да повърне живота му.
За едно престъпление осъждат човека на обесване, но след туй не са в състояние да повърнат живота му.
Че в съвременните държави на какво почива законът? Понеже има един, който извършил престъпление, а престъплението е нещо лично. Затуй хората се изхитрили, направили една държава, че да се разхвърли отговорността върху много хора, на цялата държава – няколко милиона хора. Обесят някой човек, и кажат: „Кой го обеси? “ Държавата.
към втори вариант >>
И най–после се поражда във вас, че вие трябва да богатеете.
(втори вариант)
Но кой от вас е близо? Може да видите в речника после. Повече от две хиляди и петстотин, близо три хиляди години от тогаз и кой от вас не върши това, което Яков извърши. Вие сте в едно общество и постоянно искате да ви влизат в положението. Не ви се пада, но вие искате да изпъкнете някъде и изтиквате този–онзи.
И най–после се поражда във вас, че вие трябва да богатеете.
И след туй Исав казва: „Я да умре баща ми, та на брата си аз веднага ще му дам да разбере за неговата философия.“ Но той го е страх от баща му. Тогава майката казва: „Я, синко, докато баща ти не е умрял, да си вървиш. И отива той в Ханаанската земя да търси своето щастие при някой свой роднина Даван. Той имаше две дъщери. Той като видя едната, коя беше тя?
към втори вариант >>
Пак не си разположен, отвори втория си прозорец.
(втори вариант)
Светлината за тях е ужас. И той си има такива мрежи. И като оставиш отворен прозореца, а той казва – ти няма да отваряш прозорците, това, онова няма да правиш, ти отвори ума си и сърцето си, и той ще си дигне парцалите и ще си замине. Това е философията на живота. Имаш някакво неразположение, отвори си прозореца.
Пак не си разположен, отвори втория си прозорец.
Ама не обичаш. Отвори третия си прозорец. Ама осиромашал си, отвори четвъртия си прозорец. Отваряй, отваряй прозорците колкото имаш. А те са седем милиона прозорци, които има човек на тялото.
към втори вариант >>
Че в съвременните държави на какво почива законът?
(втори вариант)
Бог може да вземе живота някому. Той е като един грънчар, може от калта да направи едно гърне, после да го смачка, да направи второ, трето, да направи хиляди гърнета, но човек, ако се опита, и той като Бога може да направи едно нещо, но той може да развали гърнето и може да го направи. Вземете съвременната държава например, на какво почива? Убива някого, но не е в състояние да повърне живота му. За едно престъпление осъждат човека на обесване, но след туй не са в състояние да повърнат живота му.
Че в съвременните държави на какво почива законът?
Понеже има един, който извършил престъпление, а престъплението е нещо лично. Затуй хората се изхитрили, направили една държава, че да се разхвърли отговорността върху много хора, на цялата държава – няколко милиона хора. Обесят някой човек, и кажат: „Кой го обеси? “ Държавата. Безлично е.
към втори вариант >>
И след туй Исав казва: „Я да умре баща ми, та на брата си аз веднага ще му дам да разбере за неговата философия.“ Но той го е страх от баща му.
(втори вариант)
Може да видите в речника после. Повече от две хиляди и петстотин, близо три хиляди години от тогаз и кой от вас не върши това, което Яков извърши. Вие сте в едно общество и постоянно искате да ви влизат в положението. Не ви се пада, но вие искате да изпъкнете някъде и изтиквате този–онзи. И най–после се поражда във вас, че вие трябва да богатеете.
И след туй Исав казва: „Я да умре баща ми, та на брата си аз веднага ще му дам да разбере за неговата философия.“ Но той го е страх от баща му.
Тогава майката казва: „Я, синко, докато баща ти не е умрял, да си вървиш. И отива той в Ханаанската земя да търси своето щастие при някой свой роднина Даван. Той имаше две дъщери. Той като видя едната, коя беше тя? Рахил. Първата работа беше, че се влюби в нея.
към втори вариант >>
Ама не обичаш.
(втори вариант)
И той си има такива мрежи. И като оставиш отворен прозореца, а той казва – ти няма да отваряш прозорците, това, онова няма да правиш, ти отвори ума си и сърцето си, и той ще си дигне парцалите и ще си замине. Това е философията на живота. Имаш някакво неразположение, отвори си прозореца. Пак не си разположен, отвори втория си прозорец.
Ама не обичаш.
Отвори третия си прозорец. Ама осиромашал си, отвори четвъртия си прозорец. Отваряй, отваряй прозорците колкото имаш. А те са седем милиона прозорци, които има човек на тялото. И като отвориш всичките седем милиона прозорци, ти ще се освободиш от всичкото противоречие, което съществува.
към втори вариант >>
Понеже има един, който извършил престъпление, а престъплението е нещо лично.
(втори вариант)
Той е като един грънчар, може от калта да направи едно гърне, после да го смачка, да направи второ, трето, да направи хиляди гърнета, но човек, ако се опита, и той като Бога може да направи едно нещо, но той може да развали гърнето и може да го направи. Вземете съвременната държава например, на какво почива? Убива някого, но не е в състояние да повърне живота му. За едно престъпление осъждат човека на обесване, но след туй не са в състояние да повърнат живота му. Че в съвременните държави на какво почива законът?
Понеже има един, който извършил престъпление, а престъплението е нещо лично.
Затуй хората се изхитрили, направили една държава, че да се разхвърли отговорността върху много хора, на цялата държава – няколко милиона хора. Обесят някой човек, и кажат: „Кой го обеси? “ Държавата. Безлично е. Еди–кой си съдия казва: „Закон има, аз осъдих само престъплението.
към втори вариант >>
Тогава майката казва: „Я, синко, докато баща ти не е умрял, да си вървиш.
(втори вариант)
Повече от две хиляди и петстотин, близо три хиляди години от тогаз и кой от вас не върши това, което Яков извърши. Вие сте в едно общество и постоянно искате да ви влизат в положението. Не ви се пада, но вие искате да изпъкнете някъде и изтиквате този–онзи. И най–после се поражда във вас, че вие трябва да богатеете. И след туй Исав казва: „Я да умре баща ми, та на брата си аз веднага ще му дам да разбере за неговата философия.“ Но той го е страх от баща му.
Тогава майката казва: „Я, синко, докато баща ти не е умрял, да си вървиш.
И отива той в Ханаанската земя да търси своето щастие при някой свой роднина Даван. Той имаше две дъщери. Той като видя едната, коя беше тя? Рахил. Първата работа беше, че се влюби в нея. И каза на бащата: „Ще ми я дадеш ли?
към втори вариант >>
Отвори третия си прозорец.
(втори вариант)
И като оставиш отворен прозореца, а той казва – ти няма да отваряш прозорците, това, онова няма да правиш, ти отвори ума си и сърцето си, и той ще си дигне парцалите и ще си замине. Това е философията на живота. Имаш някакво неразположение, отвори си прозореца. Пак не си разположен, отвори втория си прозорец. Ама не обичаш.
Отвори третия си прозорец.
Ама осиромашал си, отвори четвъртия си прозорец. Отваряй, отваряй прозорците колкото имаш. А те са седем милиона прозорци, които има човек на тялото. И като отвориш всичките седем милиона прозорци, ти ще се освободиш от всичкото противоречие, което съществува. Ако съществуват противоречия, ти си отворил сто прозореца, а другите милиони са затворени.
към втори вариант >>
Затуй хората се изхитрили, направили една държава, че да се разхвърли отговорността върху много хора, на цялата държава – няколко милиона хора.
(втори вариант)
Вземете съвременната държава например, на какво почива? Убива някого, но не е в състояние да повърне живота му. За едно престъпление осъждат човека на обесване, но след туй не са в състояние да повърнат живота му. Че в съвременните държави на какво почива законът? Понеже има един, който извършил престъпление, а престъплението е нещо лично.
Затуй хората се изхитрили, направили една държава, че да се разхвърли отговорността върху много хора, на цялата държава – няколко милиона хора.
Обесят някой човек, и кажат: „Кой го обеси? “ Държавата. Безлично е. Еди–кой си съдия казва: „Закон има, аз осъдих само престъплението. Не отсъдих хубаво, аз от името на държавата отсъдих.“ Добре.
към втори вариант >>
И отива той в Ханаанската земя да търси своето щастие при някой свой роднина Даван.
(втори вариант)
Вие сте в едно общество и постоянно искате да ви влизат в положението. Не ви се пада, но вие искате да изпъкнете някъде и изтиквате този–онзи. И най–после се поражда във вас, че вие трябва да богатеете. И след туй Исав казва: „Я да умре баща ми, та на брата си аз веднага ще му дам да разбере за неговата философия.“ Но той го е страх от баща му. Тогава майката казва: „Я, синко, докато баща ти не е умрял, да си вървиш.
И отива той в Ханаанската земя да търси своето щастие при някой свой роднина Даван.
Той имаше две дъщери. Той като видя едната, коя беше тя? Рахил. Първата работа беше, че се влюби в нея. И каза на бащата: „Ще ми я дадеш ли? “ „Ако ми служиш седем години овчарлък, да ми пасеш стадото, и ще ти я дам.“ „Значи ще ми я дадеш, като работя за нея седем години?
към втори вариант >>
Ама осиромашал си, отвори четвъртия си прозорец.
(втори вариант)
Това е философията на живота. Имаш някакво неразположение, отвори си прозореца. Пак не си разположен, отвори втория си прозорец. Ама не обичаш. Отвори третия си прозорец.
Ама осиромашал си, отвори четвъртия си прозорец.
Отваряй, отваряй прозорците колкото имаш. А те са седем милиона прозорци, които има човек на тялото. И като отвориш всичките седем милиона прозорци, ти ще се освободиш от всичкото противоречие, което съществува. Ако съществуват противоречия, ти си отворил сто прозореца, а другите милиони са затворени. И на вас препоръчвам да отваряте всичките си прозорци.
към втори вариант >>
Обесят някой човек, и кажат: „Кой го обеси?
(втори вариант)
Убива някого, но не е в състояние да повърне живота му. За едно престъпление осъждат човека на обесване, но след туй не са в състояние да повърнат живота му. Че в съвременните държави на какво почива законът? Понеже има един, който извършил престъпление, а престъплението е нещо лично. Затуй хората се изхитрили, направили една държава, че да се разхвърли отговорността върху много хора, на цялата държава – няколко милиона хора.
Обесят някой човек, и кажат: „Кой го обеси?
“ Държавата. Безлично е. Еди–кой си съдия казва: „Закон има, аз осъдих само престъплението. Не отсъдих хубаво, аз от името на държавата отсъдих.“ Добре. Всички ние, които сме слушали, се възмущаваме от всяко едно несправедливо дело.
към втори вариант >>
Той имаше две дъщери.
(втори вариант)
Не ви се пада, но вие искате да изпъкнете някъде и изтиквате този–онзи. И най–после се поражда във вас, че вие трябва да богатеете. И след туй Исав казва: „Я да умре баща ми, та на брата си аз веднага ще му дам да разбере за неговата философия.“ Но той го е страх от баща му. Тогава майката казва: „Я, синко, докато баща ти не е умрял, да си вървиш. И отива той в Ханаанската земя да търси своето щастие при някой свой роднина Даван.
Той имаше две дъщери.
Той като видя едната, коя беше тя? Рахил. Първата работа беше, че се влюби в нея. И каза на бащата: „Ще ми я дадеш ли? “ „Ако ми служиш седем години овчарлък, да ми пасеш стадото, и ще ти я дам.“ „Значи ще ми я дадеш, като работя за нея седем години? “ И той работил за нея.
към втори вариант >>
Отваряй, отваряй прозорците колкото имаш.
(втори вариант)
Имаш някакво неразположение, отвори си прозореца. Пак не си разположен, отвори втория си прозорец. Ама не обичаш. Отвори третия си прозорец. Ама осиромашал си, отвори четвъртия си прозорец.
Отваряй, отваряй прозорците колкото имаш.
А те са седем милиона прозорци, които има човек на тялото. И като отвориш всичките седем милиона прозорци, ти ще се освободиш от всичкото противоречие, което съществува. Ако съществуват противоречия, ти си отворил сто прозореца, а другите милиони са затворени. И на вас препоръчвам да отваряте всичките си прозорци. То е разбиране на живота.
към втори вариант >>
“ Държавата.
(втори вариант)
За едно престъпление осъждат човека на обесване, но след туй не са в състояние да повърнат живота му. Че в съвременните държави на какво почива законът? Понеже има един, който извършил престъпление, а престъплението е нещо лично. Затуй хората се изхитрили, направили една държава, че да се разхвърли отговорността върху много хора, на цялата държава – няколко милиона хора. Обесят някой човек, и кажат: „Кой го обеси?
“ Държавата.
Безлично е. Еди–кой си съдия казва: „Закон има, аз осъдих само престъплението. Не отсъдих хубаво, аз от името на държавата отсъдих.“ Добре. Всички ние, които сме слушали, се възмущаваме от всяко едно несправедливо дело. Същевременно колко е мъчно човек да бъде справедлив.
към втори вариант >>
Той като видя едната, коя беше тя?
(втори вариант)
И най–после се поражда във вас, че вие трябва да богатеете. И след туй Исав казва: „Я да умре баща ми, та на брата си аз веднага ще му дам да разбере за неговата философия.“ Но той го е страх от баща му. Тогава майката казва: „Я, синко, докато баща ти не е умрял, да си вървиш. И отива той в Ханаанската земя да търси своето щастие при някой свой роднина Даван. Той имаше две дъщери.
Той като видя едната, коя беше тя?
Рахил. Първата работа беше, че се влюби в нея. И каза на бащата: „Ще ми я дадеш ли? “ „Ако ми служиш седем години овчарлък, да ми пасеш стадото, и ще ти я дам.“ „Значи ще ми я дадеш, като работя за нея седем години? “ И той работил за нея. И горкият казва, че седемте години му се видяха като седем деня, но бащата наместо да даде Рахил, дава по–старата си дъщеря Лия.
към втори вариант >>
А те са седем милиона прозорци, които има човек на тялото.
(втори вариант)
Пак не си разположен, отвори втория си прозорец. Ама не обичаш. Отвори третия си прозорец. Ама осиромашал си, отвори четвъртия си прозорец. Отваряй, отваряй прозорците колкото имаш.
А те са седем милиона прозорци, които има човек на тялото.
И като отвориш всичките седем милиона прозорци, ти ще се освободиш от всичкото противоречие, което съществува. Ако съществуват противоречия, ти си отворил сто прозореца, а другите милиони са затворени. И на вас препоръчвам да отваряте всичките си прозорци. То е разбиране на живота. Всички трябва да имате една велика доброта.
към втори вариант >>
Безлично е.
(втори вариант)
Че в съвременните държави на какво почива законът? Понеже има един, който извършил престъпление, а престъплението е нещо лично. Затуй хората се изхитрили, направили една държава, че да се разхвърли отговорността върху много хора, на цялата държава – няколко милиона хора. Обесят някой човек, и кажат: „Кой го обеси? “ Държавата.
Безлично е.
Еди–кой си съдия казва: „Закон има, аз осъдих само престъплението. Не отсъдих хубаво, аз от името на държавата отсъдих.“ Добре. Всички ние, които сме слушали, се възмущаваме от всяко едно несправедливо дело. Същевременно колко е мъчно човек да бъде справедлив.
към втори вариант >>
Рахил. Първата работа беше, че се влюби в нея.
(втори вариант)
И след туй Исав казва: „Я да умре баща ми, та на брата си аз веднага ще му дам да разбере за неговата философия.“ Но той го е страх от баща му. Тогава майката казва: „Я, синко, докато баща ти не е умрял, да си вървиш. И отива той в Ханаанската земя да търси своето щастие при някой свой роднина Даван. Той имаше две дъщери. Той като видя едната, коя беше тя?
Рахил. Първата работа беше, че се влюби в нея.
И каза на бащата: „Ще ми я дадеш ли? “ „Ако ми служиш седем години овчарлък, да ми пасеш стадото, и ще ти я дам.“ „Значи ще ми я дадеш, като работя за нея седем години? “ И той работил за нея. И горкият казва, че седемте години му се видяха като седем деня, но бащата наместо да даде Рахил, дава по–старата си дъщеря Лия. И сутринта Яков като вижда, че е другата, казва: „Не е право – казва на бащата.
към втори вариант >>
И като отвориш всичките седем милиона прозорци, ти ще се освободиш от всичкото противоречие, което съществува.
(втори вариант)
Ама не обичаш. Отвори третия си прозорец. Ама осиромашал си, отвори четвъртия си прозорец. Отваряй, отваряй прозорците колкото имаш. А те са седем милиона прозорци, които има човек на тялото.
И като отвориш всичките седем милиона прозорци, ти ще се освободиш от всичкото противоречие, което съществува.
Ако съществуват противоречия, ти си отворил сто прозореца, а другите милиони са затворени. И на вас препоръчвам да отваряте всичките си прозорци. То е разбиране на живота. Всички трябва да имате една велика доброта. И вие всички сте много учени хора, много учени сте адепти.
към втори вариант >>
Еди–кой си съдия казва: „Закон има, аз осъдих само престъплението.
(втори вариант)
Понеже има един, който извършил престъпление, а престъплението е нещо лично. Затуй хората се изхитрили, направили една държава, че да се разхвърли отговорността върху много хора, на цялата държава – няколко милиона хора. Обесят някой човек, и кажат: „Кой го обеси? “ Държавата. Безлично е.
Еди–кой си съдия казва: „Закон има, аз осъдих само престъплението.
Не отсъдих хубаво, аз от името на държавата отсъдих.“ Добре. Всички ние, които сме слушали, се възмущаваме от всяко едно несправедливо дело. Същевременно колко е мъчно човек да бъде справедлив.
към втори вариант >>
И каза на бащата: „Ще ми я дадеш ли?
(втори вариант)
Тогава майката казва: „Я, синко, докато баща ти не е умрял, да си вървиш. И отива той в Ханаанската земя да търси своето щастие при някой свой роднина Даван. Той имаше две дъщери. Той като видя едната, коя беше тя? Рахил. Първата работа беше, че се влюби в нея.
И каза на бащата: „Ще ми я дадеш ли?
“ „Ако ми служиш седем години овчарлък, да ми пасеш стадото, и ще ти я дам.“ „Значи ще ми я дадеш, като работя за нея седем години? “ И той работил за нея. И горкият казва, че седемте години му се видяха като седем деня, но бащата наместо да даде Рахил, дава по–старата си дъщеря Лия. И сутринта Яков като вижда, че е другата, казва: „Не е право – казва на бащата. – Защо не ми даде другата?
към втори вариант >>
Ако съществуват противоречия, ти си отворил сто прозореца, а другите милиони са затворени.
(втори вариант)
Отвори третия си прозорец. Ама осиромашал си, отвори четвъртия си прозорец. Отваряй, отваряй прозорците колкото имаш. А те са седем милиона прозорци, които има човек на тялото. И като отвориш всичките седем милиона прозорци, ти ще се освободиш от всичкото противоречие, което съществува.
Ако съществуват противоречия, ти си отворил сто прозореца, а другите милиони са затворени.
И на вас препоръчвам да отваряте всичките си прозорци. То е разбиране на живота. Всички трябва да имате една велика доброта. И вие всички сте много учени хора, много учени сте адепти. Всички сте в какви ли не училища и какво ли не знаете, толкова учени сте.
към втори вариант >>
Не отсъдих хубаво, аз от името на държавата отсъдих.“ Добре.
(втори вариант)
Затуй хората се изхитрили, направили една държава, че да се разхвърли отговорността върху много хора, на цялата държава – няколко милиона хора. Обесят някой човек, и кажат: „Кой го обеси? “ Държавата. Безлично е. Еди–кой си съдия казва: „Закон има, аз осъдих само престъплението.
Не отсъдих хубаво, аз от името на държавата отсъдих.“ Добре.
Всички ние, които сме слушали, се възмущаваме от всяко едно несправедливо дело. Същевременно колко е мъчно човек да бъде справедлив.
към втори вариант >>
“ „Ако ми служиш седем години овчарлък, да ми пасеш стадото, и ще ти я дам.“ „Значи ще ми я дадеш, като работя за нея седем години?
(втори вариант)
И отива той в Ханаанската земя да търси своето щастие при някой свой роднина Даван. Той имаше две дъщери. Той като видя едната, коя беше тя? Рахил. Първата работа беше, че се влюби в нея. И каза на бащата: „Ще ми я дадеш ли?
“ „Ако ми служиш седем години овчарлък, да ми пасеш стадото, и ще ти я дам.“ „Значи ще ми я дадеш, като работя за нея седем години?
“ И той работил за нея. И горкият казва, че седемте години му се видяха като седем деня, но бащата наместо да даде Рахил, дава по–старата си дъщеря Лия. И сутринта Яков като вижда, че е другата, казва: „Не е право – казва на бащата. – Защо не ми даде другата? “ „И за другата още седем години ще служиш.“ Та четиринайсет години.
към втори вариант >>
И на вас препоръчвам да отваряте всичките си прозорци.
(втори вариант)
Ама осиромашал си, отвори четвъртия си прозорец. Отваряй, отваряй прозорците колкото имаш. А те са седем милиона прозорци, които има човек на тялото. И като отвориш всичките седем милиона прозорци, ти ще се освободиш от всичкото противоречие, което съществува. Ако съществуват противоречия, ти си отворил сто прозореца, а другите милиони са затворени.
И на вас препоръчвам да отваряте всичките си прозорци.
То е разбиране на живота. Всички трябва да имате една велика доброта. И вие всички сте много учени хора, много учени сте адепти. Всички сте в какви ли не училища и какво ли не знаете, толкова учени сте. Аз ви виждам, всички сте свършили четири факултета, в Египет сте свършили четири факултета, във Вавилон, в Сирия, в Палестина, навсякъде сте свършили по четири факултета, ама четирите факултета в бялата раса едва сте ги започнали сега.
към втори вариант >>
Всички ние, които сме слушали, се възмущаваме от всяко едно несправедливо дело.
(втори вариант)
Обесят някой човек, и кажат: „Кой го обеси? “ Държавата. Безлично е. Еди–кой си съдия казва: „Закон има, аз осъдих само престъплението. Не отсъдих хубаво, аз от името на държавата отсъдих.“ Добре.
Всички ние, които сме слушали, се възмущаваме от всяко едно несправедливо дело.
Същевременно колко е мъчно човек да бъде справедлив.
към втори вариант >>
“ И той работил за нея.
(втори вариант)
Той имаше две дъщери. Той като видя едната, коя беше тя? Рахил. Първата работа беше, че се влюби в нея. И каза на бащата: „Ще ми я дадеш ли? “ „Ако ми служиш седем години овчарлък, да ми пасеш стадото, и ще ти я дам.“ „Значи ще ми я дадеш, като работя за нея седем години?
“ И той работил за нея.
И горкият казва, че седемте години му се видяха като седем деня, но бащата наместо да даде Рахил, дава по–старата си дъщеря Лия. И сутринта Яков като вижда, че е другата, казва: „Не е право – казва на бащата. – Защо не ми даде другата? “ „И за другата още седем години ще служиш.“ Та четиринайсет години. И това е описано вътре в Библията.
към втори вариант >>
То е разбиране на живота.
(втори вариант)
Отваряй, отваряй прозорците колкото имаш. А те са седем милиона прозорци, които има човек на тялото. И като отвориш всичките седем милиона прозорци, ти ще се освободиш от всичкото противоречие, което съществува. Ако съществуват противоречия, ти си отворил сто прозореца, а другите милиони са затворени. И на вас препоръчвам да отваряте всичките си прозорци.
То е разбиране на живота.
Всички трябва да имате една велика доброта. И вие всички сте много учени хора, много учени сте адепти. Всички сте в какви ли не училища и какво ли не знаете, толкова учени сте. Аз ви виждам, всички сте свършили четири факултета, в Египет сте свършили четири факултета, във Вавилон, в Сирия, в Палестина, навсякъде сте свършили по четири факултета, ама четирите факултета в бялата раса едва сте ги започнали сега. Та ще знаете, че сте много учени, а че имате още четири факултета в бялата раса, та ще има още да се учите.
към втори вариант >>
Същевременно колко е мъчно човек да бъде справедлив.
(втори вариант)
“ Държавата. Безлично е. Еди–кой си съдия казва: „Закон има, аз осъдих само престъплението. Не отсъдих хубаво, аз от името на държавата отсъдих.“ Добре. Всички ние, които сме слушали, се възмущаваме от всяко едно несправедливо дело.
Същевременно колко е мъчно човек да бъде справедлив.
към втори вариант >>
И горкият казва, че седемте години му се видяха като седем деня, но бащата наместо да даде Рахил, дава по–старата си дъщеря Лия.
(втори вариант)
Той като видя едната, коя беше тя? Рахил. Първата работа беше, че се влюби в нея. И каза на бащата: „Ще ми я дадеш ли? “ „Ако ми служиш седем години овчарлък, да ми пасеш стадото, и ще ти я дам.“ „Значи ще ми я дадеш, като работя за нея седем години? “ И той работил за нея.
И горкият казва, че седемте години му се видяха като седем деня, но бащата наместо да даде Рахил, дава по–старата си дъщеря Лия.
И сутринта Яков като вижда, че е другата, казва: „Не е право – казва на бащата. – Защо не ми даде другата? “ „И за другата още седем години ще служиш.“ Та четиринайсет години. И това е описано вътре в Библията. И какъв е моралът?
към втори вариант >>
Всички трябва да имате една велика доброта.
(втори вариант)
А те са седем милиона прозорци, които има човек на тялото. И като отвориш всичките седем милиона прозорци, ти ще се освободиш от всичкото противоречие, което съществува. Ако съществуват противоречия, ти си отворил сто прозореца, а другите милиони са затворени. И на вас препоръчвам да отваряте всичките си прозорци. То е разбиране на живота.
Всички трябва да имате една велика доброта.
И вие всички сте много учени хора, много учени сте адепти. Всички сте в какви ли не училища и какво ли не знаете, толкова учени сте. Аз ви виждам, всички сте свършили четири факултета, в Египет сте свършили четири факултета, във Вавилон, в Сирия, в Палестина, навсякъде сте свършили по четири факултета, ама четирите факултета в бялата раса едва сте ги започнали сега. Та ще знаете, че сте много учени, а че имате още четири факултета в бялата раса, та ще има още да се учите.
към втори вариант >>
Да допуснем сега, идем пак до едно изкушение.
(втори вариант)
Да допуснем сега, идем пак до едно изкушение.
Аз започвам от едно място, дето има съблазън, като искам да ви покажа пътя, че ще ви съблазня. Ето в какво седи съблазънта. Представете си една мома, момиченце на деветнадесет години, толкова красива, с правилни черти. Идва един момък и хвърля око върху нея, иска да я вземе, иска да я види, иска да й пише писмо. Откъде накъде?
към втори вариант >>
И сутринта Яков като вижда, че е другата, казва: „Не е право – казва на бащата.
(втори вариант)
Рахил. Първата работа беше, че се влюби в нея. И каза на бащата: „Ще ми я дадеш ли? “ „Ако ми служиш седем години овчарлък, да ми пасеш стадото, и ще ти я дам.“ „Значи ще ми я дадеш, като работя за нея седем години? “ И той работил за нея. И горкият казва, че седемте години му се видяха като седем деня, но бащата наместо да даде Рахил, дава по–старата си дъщеря Лия.
И сутринта Яков като вижда, че е другата, казва: „Не е право – казва на бащата.
– Защо не ми даде другата? “ „И за другата още седем години ще служиш.“ Та четиринайсет години. И това е описано вътре в Библията. И какъв е моралът? Който може да разбира дълбоките замисли, които са в битието, той ще разбере причините.
към втори вариант >>
И вие всички сте много учени хора, много учени сте адепти.
(втори вариант)
И като отвориш всичките седем милиона прозорци, ти ще се освободиш от всичкото противоречие, което съществува. Ако съществуват противоречия, ти си отворил сто прозореца, а другите милиони са затворени. И на вас препоръчвам да отваряте всичките си прозорци. То е разбиране на живота. Всички трябва да имате една велика доброта.
И вие всички сте много учени хора, много учени сте адепти.
Всички сте в какви ли не училища и какво ли не знаете, толкова учени сте. Аз ви виждам, всички сте свършили четири факултета, в Египет сте свършили четири факултета, във Вавилон, в Сирия, в Палестина, навсякъде сте свършили по четири факултета, ама четирите факултета в бялата раса едва сте ги започнали сега. Та ще знаете, че сте много учени, а че имате още четири факултета в бялата раса, та ще има още да се учите.
към втори вариант >>
Аз започвам от едно място, дето има съблазън, като искам да ви покажа пътя, че ще ви съблазня.
(втори вариант)
Да допуснем сега, идем пак до едно изкушение.
Аз започвам от едно място, дето има съблазън, като искам да ви покажа пътя, че ще ви съблазня.
Ето в какво седи съблазънта. Представете си една мома, момиченце на деветнадесет години, толкова красива, с правилни черти. Идва един момък и хвърля око върху нея, иска да я вземе, иска да я види, иска да й пише писмо. Откъде накъде? Баща й и майка й, които са я родили, той хвърля око на нея, иска да я вземе и настоява за нея.
към втори вариант >>
– Защо не ми даде другата?
(втори вариант)
И каза на бащата: „Ще ми я дадеш ли? “ „Ако ми служиш седем години овчарлък, да ми пасеш стадото, и ще ти я дам.“ „Значи ще ми я дадеш, като работя за нея седем години? “ И той работил за нея. И горкият казва, че седемте години му се видяха като седем деня, но бащата наместо да даде Рахил, дава по–старата си дъщеря Лия. И сутринта Яков като вижда, че е другата, казва: „Не е право – казва на бащата.
– Защо не ми даде другата?
“ „И за другата още седем години ще служиш.“ Та четиринайсет години. И това е описано вътре в Библията. И какъв е моралът? Който може да разбира дълбоките замисли, които са в битието, той ще разбере причините. И ще си обясни защо се случват тия работи.
към втори вариант >>
Всички сте в какви ли не училища и какво ли не знаете, толкова учени сте.
(втори вариант)
Ако съществуват противоречия, ти си отворил сто прозореца, а другите милиони са затворени. И на вас препоръчвам да отваряте всичките си прозорци. То е разбиране на живота. Всички трябва да имате една велика доброта. И вие всички сте много учени хора, много учени сте адепти.
Всички сте в какви ли не училища и какво ли не знаете, толкова учени сте.
Аз ви виждам, всички сте свършили четири факултета, в Египет сте свършили четири факултета, във Вавилон, в Сирия, в Палестина, навсякъде сте свършили по четири факултета, ама четирите факултета в бялата раса едва сте ги започнали сега. Та ще знаете, че сте много учени, а че имате още четири факултета в бялата раса, та ще има още да се учите.
към втори вариант >>
Ето в какво седи съблазънта.
(втори вариант)
Да допуснем сега, идем пак до едно изкушение. Аз започвам от едно място, дето има съблазън, като искам да ви покажа пътя, че ще ви съблазня.
Ето в какво седи съблазънта.
Представете си една мома, момиченце на деветнадесет години, толкова красива, с правилни черти. Идва един момък и хвърля око върху нея, иска да я вземе, иска да я види, иска да й пише писмо. Откъде накъде? Баща й и майка й, които са я родили, той хвърля око на нея, иска да я вземе и настоява за нея. Питам, кой е причината?
към втори вариант >>
“ „И за другата още седем години ще служиш.“ Та четиринайсет години.
(втори вариант)
“ „Ако ми служиш седем години овчарлък, да ми пасеш стадото, и ще ти я дам.“ „Значи ще ми я дадеш, като работя за нея седем години? “ И той работил за нея. И горкият казва, че седемте години му се видяха като седем деня, но бащата наместо да даде Рахил, дава по–старата си дъщеря Лия. И сутринта Яков като вижда, че е другата, казва: „Не е право – казва на бащата. – Защо не ми даде другата?
“ „И за другата още седем години ще служиш.“ Та четиринайсет години.
И това е описано вътре в Библията. И какъв е моралът? Който може да разбира дълбоките замисли, които са в битието, той ще разбере причините. И ще си обясни защо се случват тия работи.
към втори вариант >>
Аз ви виждам, всички сте свършили четири факултета, в Египет сте свършили четири факултета, във Вавилон, в Сирия, в Палестина, навсякъде сте свършили по четири факултета, ама четирите факултета в бялата раса едва сте ги започнали сега.
(втори вариант)
И на вас препоръчвам да отваряте всичките си прозорци. То е разбиране на живота. Всички трябва да имате една велика доброта. И вие всички сте много учени хора, много учени сте адепти. Всички сте в какви ли не училища и какво ли не знаете, толкова учени сте.
Аз ви виждам, всички сте свършили четири факултета, в Египет сте свършили четири факултета, във Вавилон, в Сирия, в Палестина, навсякъде сте свършили по четири факултета, ама четирите факултета в бялата раса едва сте ги започнали сега.
Та ще знаете, че сте много учени, а че имате още четири факултета в бялата раса, та ще има още да се учите.
към втори вариант >>
Представете си една мома, момиченце на деветнадесет години, толкова красива, с правилни черти.
(втори вариант)
Да допуснем сега, идем пак до едно изкушение. Аз започвам от едно място, дето има съблазън, като искам да ви покажа пътя, че ще ви съблазня. Ето в какво седи съблазънта.
Представете си една мома, момиченце на деветнадесет години, толкова красива, с правилни черти.
Идва един момък и хвърля око върху нея, иска да я вземе, иска да я види, иска да й пише писмо. Откъде накъде? Баща й и майка й, които са я родили, той хвърля око на нея, иска да я вземе и настоява за нея. Питам, кой е причината? Отде иде туй подбуждение, кажете ми.
към втори вариант >>
И това е описано вътре в Библията.
(втори вариант)
“ И той работил за нея. И горкият казва, че седемте години му се видяха като седем деня, но бащата наместо да даде Рахил, дава по–старата си дъщеря Лия. И сутринта Яков като вижда, че е другата, казва: „Не е право – казва на бащата. – Защо не ми даде другата? “ „И за другата още седем години ще служиш.“ Та четиринайсет години.
И това е описано вътре в Библията.
И какъв е моралът? Който може да разбира дълбоките замисли, които са в битието, той ще разбере причините. И ще си обясни защо се случват тия работи.
към втори вариант >>
Та ще знаете, че сте много учени, а че имате още четири факултета в бялата раса, та ще има още да се учите.
(втори вариант)
То е разбиране на живота. Всички трябва да имате една велика доброта. И вие всички сте много учени хора, много учени сте адепти. Всички сте в какви ли не училища и какво ли не знаете, толкова учени сте. Аз ви виждам, всички сте свършили четири факултета, в Египет сте свършили четири факултета, във Вавилон, в Сирия, в Палестина, навсякъде сте свършили по четири факултета, ама четирите факултета в бялата раса едва сте ги започнали сега.
Та ще знаете, че сте много учени, а че имате още четири факултета в бялата раса, та ще има още да се учите.
към втори вариант >>
Идва един момък и хвърля око върху нея, иска да я вземе, иска да я види, иска да й пише писмо.
(втори вариант)
Да допуснем сега, идем пак до едно изкушение. Аз започвам от едно място, дето има съблазън, като искам да ви покажа пътя, че ще ви съблазня. Ето в какво седи съблазънта. Представете си една мома, момиченце на деветнадесет години, толкова красива, с правилни черти.
Идва един момък и хвърля око върху нея, иска да я вземе, иска да я види, иска да й пише писмо.
Откъде накъде? Баща й и майка й, които са я родили, той хвърля око на нея, иска да я вземе и настоява за нея. Питам, кой е причината? Отде иде туй подбуждение, кажете ми. Бащата казва на дъщерята: „Слушай, с тоз тарак да не ходиш там, никакво писмо от него.
към втори вариант >>
И какъв е моралът?
(втори вариант)
И горкият казва, че седемте години му се видяха като седем деня, но бащата наместо да даде Рахил, дава по–старата си дъщеря Лия. И сутринта Яков като вижда, че е другата, казва: „Не е право – казва на бащата. – Защо не ми даде другата? “ „И за другата още седем години ще служиш.“ Та четиринайсет години. И това е описано вътре в Библията.
И какъв е моралът?
Който може да разбира дълбоките замисли, които са в битието, той ще разбере причините. И ще си обясни защо се случват тия работи.
към втори вариант >>
И тогава, какъв беше последният стих от прочетената глава?
(втори вариант)
И тогава, какъв беше последният стих от прочетената глава?
Че пияницата, след като се събудил, пак отива да търси виното. Аз казвам: желанието да търсите, да остане туй желание. Че търсите някого, хубаво е, но търсете не виното, търсете водата. Търсете сега не виното, не ви казвам нищо да не търсите, търсете, но водата ще търсите. И наместо да търсите виното в някоя кръчма, в някоя бъчва, идете в планината със своето шишенце и там пийте от чистата вода.
към втори вариант >>
Откъде накъде?
(втори вариант)
Да допуснем сега, идем пак до едно изкушение. Аз започвам от едно място, дето има съблазън, като искам да ви покажа пътя, че ще ви съблазня. Ето в какво седи съблазънта. Представете си една мома, момиченце на деветнадесет години, толкова красива, с правилни черти. Идва един момък и хвърля око върху нея, иска да я вземе, иска да я види, иска да й пише писмо.
Откъде накъде?
Баща й и майка й, които са я родили, той хвърля око на нея, иска да я вземе и настоява за нея. Питам, кой е причината? Отде иде туй подбуждение, кажете ми. Бащата казва на дъщерята: „Слушай, с тоз тарак да не ходиш там, никакво писмо от него. Знаеш ли какво ще стане после?
към втори вариант >>
Който може да разбира дълбоките замисли, които са в битието, той ще разбере причините.
(втори вариант)
И сутринта Яков като вижда, че е другата, казва: „Не е право – казва на бащата. – Защо не ми даде другата? “ „И за другата още седем години ще служиш.“ Та четиринайсет години. И това е описано вътре в Библията. И какъв е моралът?
Който може да разбира дълбоките замисли, които са в битието, той ще разбере причините.
И ще си обясни защо се случват тия работи.
към втори вариант >>
Че пияницата, след като се събудил, пак отива да търси виното.
(втори вариант)
И тогава, какъв беше последният стих от прочетената глава?
Че пияницата, след като се събудил, пак отива да търси виното.
Аз казвам: желанието да търсите, да остане туй желание. Че търсите някого, хубаво е, но търсете не виното, търсете водата. Търсете сега не виното, не ви казвам нищо да не търсите, търсете, но водата ще търсите. И наместо да търсите виното в някоя кръчма, в някоя бъчва, идете в планината със своето шишенце и там пийте от чистата вода. Ето какво ви препоръчвам.
към втори вариант >>
Баща й и майка й, които са я родили, той хвърля око на нея, иска да я вземе и настоява за нея.
(втори вариант)
Аз започвам от едно място, дето има съблазън, като искам да ви покажа пътя, че ще ви съблазня. Ето в какво седи съблазънта. Представете си една мома, момиченце на деветнадесет години, толкова красива, с правилни черти. Идва един момък и хвърля око върху нея, иска да я вземе, иска да я види, иска да й пише писмо. Откъде накъде?
Баща й и майка й, които са я родили, той хвърля око на нея, иска да я вземе и настоява за нея.
Питам, кой е причината? Отде иде туй подбуждение, кажете ми. Бащата казва на дъщерята: „Слушай, с тоз тарак да не ходиш там, никакво писмо от него. Знаеш ли какво ще стане после? “ И тя най–първо като го види, каже тъй: „Махни се.“ Прави, като че не иска да го види.
към втори вариант >>
И ще си обясни защо се случват тия работи.
(втори вариант)
– Защо не ми даде другата? “ „И за другата още седем години ще служиш.“ Та четиринайсет години. И това е описано вътре в Библията. И какъв е моралът? Който може да разбира дълбоките замисли, които са в битието, той ще разбере причините.
И ще си обясни защо се случват тия работи.
към втори вариант >>
Аз казвам: желанието да търсите, да остане туй желание.
(втори вариант)
И тогава, какъв беше последният стих от прочетената глава? Че пияницата, след като се събудил, пак отива да търси виното.
Аз казвам: желанието да търсите, да остане туй желание.
Че търсите някого, хубаво е, но търсете не виното, търсете водата. Търсете сега не виното, не ви казвам нищо да не търсите, търсете, но водата ще търсите. И наместо да търсите виното в някоя кръчма, в някоя бъчва, идете в планината със своето шишенце и там пийте от чистата вода. Ето какво ви препоръчвам. Аз не ви казвам тъй: не пийте!
към втори вариант >>
Питам, кой е причината?
(втори вариант)
Ето в какво седи съблазънта. Представете си една мома, момиченце на деветнадесет години, толкова красива, с правилни черти. Идва един момък и хвърля око върху нея, иска да я вземе, иска да я види, иска да й пише писмо. Откъде накъде? Баща й и майка й, които са я родили, той хвърля око на нея, иска да я вземе и настоява за нея.
Питам, кой е причината?
Отде иде туй подбуждение, кажете ми. Бащата казва на дъщерята: „Слушай, с тоз тарак да не ходиш там, никакво писмо от него. Знаеш ли какво ще стане после? “ И тя най–първо като го види, каже тъй: „Махни се.“ Прави, като че не иска да го види. Но после, като мине той, тя гледа подире.
към втори вариант >>
Да кажем, нито един от вас не е седнал да си обясни произхода на недоволството, което имаш.
(втори вариант)
Да кажем, нито един от вас не е седнал да си обясни произхода на недоволството, което имаш.
Ти си недоволен. И тук между вас има недоволни. Аз не говоря за голямото недоволство, но имаш в себе си едно недоволство много малко. Казваш: „Не ме оценяват хората. Аз толкова добрини съм направил, но тук никой не цени доброто, или пък моите добри мисли, моите желания.“ Сега, за да се оценяват хората, трябва да има известна любов между тях.
към втори вариант >>
Че търсите някого, хубаво е, но търсете не виното, търсете водата.
(втори вариант)
И тогава, какъв беше последният стих от прочетената глава? Че пияницата, след като се събудил, пак отива да търси виното. Аз казвам: желанието да търсите, да остане туй желание.
Че търсите някого, хубаво е, но търсете не виното, търсете водата.
Търсете сега не виното, не ви казвам нищо да не търсите, търсете, но водата ще търсите. И наместо да търсите виното в някоя кръчма, в някоя бъчва, идете в планината със своето шишенце и там пийте от чистата вода. Ето какво ви препоръчвам. Аз не ви казвам тъй: не пийте! Пийте, но хубава чиста вода.
към втори вариант >>
Отде иде туй подбуждение, кажете ми.
(втори вариант)
Представете си една мома, момиченце на деветнадесет години, толкова красива, с правилни черти. Идва един момък и хвърля око върху нея, иска да я вземе, иска да я види, иска да й пише писмо. Откъде накъде? Баща й и майка й, които са я родили, той хвърля око на нея, иска да я вземе и настоява за нея. Питам, кой е причината?
Отде иде туй подбуждение, кажете ми.
Бащата казва на дъщерята: „Слушай, с тоз тарак да не ходиш там, никакво писмо от него. Знаеш ли какво ще стане после? “ И тя най–първо като го види, каже тъй: „Махни се.“ Прави, като че не иска да го види. Но после, като мине той, тя гледа подире. Днес така, утре така и стане една съблазън.
към втори вариант >>
Ти си недоволен.
(втори вариант)
Да кажем, нито един от вас не е седнал да си обясни произхода на недоволството, което имаш.
Ти си недоволен.
И тук между вас има недоволни. Аз не говоря за голямото недоволство, но имаш в себе си едно недоволство много малко. Казваш: „Не ме оценяват хората. Аз толкова добрини съм направил, но тук никой не цени доброто, или пък моите добри мисли, моите желания.“ Сега, за да се оценяват хората, трябва да има известна любов между тях. Любовта е, която цени нещата.
към втори вариант >>
Търсете сега не виното, не ви казвам нищо да не търсите, търсете, но водата ще търсите.
(втори вариант)
И тогава, какъв беше последният стих от прочетената глава? Че пияницата, след като се събудил, пак отива да търси виното. Аз казвам: желанието да търсите, да остане туй желание. Че търсите някого, хубаво е, но търсете не виното, търсете водата.
Търсете сега не виното, не ви казвам нищо да не търсите, търсете, но водата ще търсите.
И наместо да търсите виното в някоя кръчма, в някоя бъчва, идете в планината със своето шишенце и там пийте от чистата вода. Ето какво ви препоръчвам. Аз не ви казвам тъй: не пийте! Пийте, но хубава чиста вода. Аз не казвам: не грешете, защото грехът е работа.
към втори вариант >>
Бащата казва на дъщерята: „Слушай, с тоз тарак да не ходиш там, никакво писмо от него.
(втори вариант)
Идва един момък и хвърля око върху нея, иска да я вземе, иска да я види, иска да й пише писмо. Откъде накъде? Баща й и майка й, които са я родили, той хвърля око на нея, иска да я вземе и настоява за нея. Питам, кой е причината? Отде иде туй подбуждение, кажете ми.
Бащата казва на дъщерята: „Слушай, с тоз тарак да не ходиш там, никакво писмо от него.
Знаеш ли какво ще стане после? “ И тя най–първо като го види, каже тъй: „Махни се.“ Прави, като че не иска да го види. Но после, като мине той, тя гледа подире. Днес така, утре така и стане една съблазън. И в какво седи съблазънта?
към втори вариант >>
И тук между вас има недоволни.
(втори вариант)
Да кажем, нито един от вас не е седнал да си обясни произхода на недоволството, което имаш. Ти си недоволен.
И тук между вас има недоволни.
Аз не говоря за голямото недоволство, но имаш в себе си едно недоволство много малко. Казваш: „Не ме оценяват хората. Аз толкова добрини съм направил, но тук никой не цени доброто, или пък моите добри мисли, моите желания.“ Сега, за да се оценяват хората, трябва да има известна любов между тях. Любовта е, която цени нещата. Но някой път личната любов оценява само едного.
към втори вариант >>
И наместо да търсите виното в някоя кръчма, в някоя бъчва, идете в планината със своето шишенце и там пийте от чистата вода.
(втори вариант)
И тогава, какъв беше последният стих от прочетената глава? Че пияницата, след като се събудил, пак отива да търси виното. Аз казвам: желанието да търсите, да остане туй желание. Че търсите някого, хубаво е, но търсете не виното, търсете водата. Търсете сега не виното, не ви казвам нищо да не търсите, търсете, но водата ще търсите.
И наместо да търсите виното в някоя кръчма, в някоя бъчва, идете в планината със своето шишенце и там пийте от чистата вода.
Ето какво ви препоръчвам. Аз не ви казвам тъй: не пийте! Пийте, но хубава чиста вода. Аз не казвам: не грешете, защото грехът е работа. Но в тази работа не търсете греха, а търсете доброто.
към втори вариант >>
Знаеш ли какво ще стане после?
(втори вариант)
Откъде накъде? Баща й и майка й, които са я родили, той хвърля око на нея, иска да я вземе и настоява за нея. Питам, кой е причината? Отде иде туй подбуждение, кажете ми. Бащата казва на дъщерята: „Слушай, с тоз тарак да не ходиш там, никакво писмо от него.
Знаеш ли какво ще стане после?
“ И тя най–първо като го види, каже тъй: „Махни се.“ Прави, като че не иска да го види. Но после, като мине той, тя гледа подире. Днес така, утре така и стане една съблазън. И в какво седи съблазънта? Тя е силна ученичка, учи добре в училище.
към втори вариант >>
Аз не говоря за голямото недоволство, но имаш в себе си едно недоволство много малко.
(втори вариант)
Да кажем, нито един от вас не е седнал да си обясни произхода на недоволството, което имаш. Ти си недоволен. И тук между вас има недоволни.
Аз не говоря за голямото недоволство, но имаш в себе си едно недоволство много малко.
Казваш: „Не ме оценяват хората. Аз толкова добрини съм направил, но тук никой не цени доброто, или пък моите добри мисли, моите желания.“ Сега, за да се оценяват хората, трябва да има известна любов между тях. Любовта е, която цени нещата. Но някой път личната любов оценява само едного. Не сме дошли до любовта, която оценява всички.
към втори вариант >>
Ето какво ви препоръчвам.
(втори вариант)
Че пияницата, след като се събудил, пак отива да търси виното. Аз казвам: желанието да търсите, да остане туй желание. Че търсите някого, хубаво е, но търсете не виното, търсете водата. Търсете сега не виното, не ви казвам нищо да не търсите, търсете, но водата ще търсите. И наместо да търсите виното в някоя кръчма, в някоя бъчва, идете в планината със своето шишенце и там пийте от чистата вода.
Ето какво ви препоръчвам.
Аз не ви казвам тъй: не пийте! Пийте, но хубава чиста вода. Аз не казвам: не грешете, защото грехът е работа. Но в тази работа не търсете греха, а търсете доброто. Не търсете омраза, търсете любовта.
към втори вариант >>
“ И тя най–първо като го види, каже тъй: „Махни се.“ Прави, като че не иска да го види.
(втори вариант)
Баща й и майка й, които са я родили, той хвърля око на нея, иска да я вземе и настоява за нея. Питам, кой е причината? Отде иде туй подбуждение, кажете ми. Бащата казва на дъщерята: „Слушай, с тоз тарак да не ходиш там, никакво писмо от него. Знаеш ли какво ще стане после?
“ И тя най–първо като го види, каже тъй: „Махни се.“ Прави, като че не иска да го види.
Но после, като мине той, тя гледа подире. Днес така, утре така и стане една съблазън. И в какво седи съблазънта? Тя е силна ученичка, учи добре в училище. А тогава, като започне той да й пише любовни писма, тя става неглиже.
към втори вариант >>
Казваш: „Не ме оценяват хората.
(втори вариант)
Да кажем, нито един от вас не е седнал да си обясни произхода на недоволството, което имаш. Ти си недоволен. И тук между вас има недоволни. Аз не говоря за голямото недоволство, но имаш в себе си едно недоволство много малко.
Казваш: „Не ме оценяват хората.
Аз толкова добрини съм направил, но тук никой не цени доброто, или пък моите добри мисли, моите желания.“ Сега, за да се оценяват хората, трябва да има известна любов между тях. Любовта е, която цени нещата. Но някой път личната любов оценява само едного. Не сме дошли до любовта, която оценява всички. Ти, когото обичаш, виждаш в него добро и искаш да му направиш нещо хубаво.
към втори вариант >>
Аз не ви казвам тъй: не пийте!
(втори вариант)
Аз казвам: желанието да търсите, да остане туй желание. Че търсите някого, хубаво е, но търсете не виното, търсете водата. Търсете сега не виното, не ви казвам нищо да не търсите, търсете, но водата ще търсите. И наместо да търсите виното в някоя кръчма, в някоя бъчва, идете в планината със своето шишенце и там пийте от чистата вода. Ето какво ви препоръчвам.
Аз не ви казвам тъй: не пийте!
Пийте, но хубава чиста вода. Аз не казвам: не грешете, защото грехът е работа. Но в тази работа не търсете греха, а търсете доброто. Не търсете омраза, търсете любовта. Не търсете невежеството, търсете знанието.
към втори вариант >>
Но после, като мине той, тя гледа подире.
(втори вариант)
Питам, кой е причината? Отде иде туй подбуждение, кажете ми. Бащата казва на дъщерята: „Слушай, с тоз тарак да не ходиш там, никакво писмо от него. Знаеш ли какво ще стане после? “ И тя най–първо като го види, каже тъй: „Махни се.“ Прави, като че не иска да го види.
Но после, като мине той, тя гледа подире.
Днес така, утре така и стане една съблазън. И в какво седи съблазънта? Тя е силна ученичка, учи добре в училище. А тогава, като започне той да й пише любовни писма, тя става неглиже. Каквото каже майка й вкъщи, по–напред тя е била много внимателна, преди да е дошъл този професор от града, да й преподава новите уроци.
към втори вариант >>
Аз толкова добрини съм направил, но тук никой не цени доброто, или пък моите добри мисли, моите желания.“ Сега, за да се оценяват хората, трябва да има известна любов между тях.
(втори вариант)
Да кажем, нито един от вас не е седнал да си обясни произхода на недоволството, което имаш. Ти си недоволен. И тук между вас има недоволни. Аз не говоря за голямото недоволство, но имаш в себе си едно недоволство много малко. Казваш: „Не ме оценяват хората.
Аз толкова добрини съм направил, но тук никой не цени доброто, или пък моите добри мисли, моите желания.“ Сега, за да се оценяват хората, трябва да има известна любов между тях.
Любовта е, която цени нещата. Но някой път личната любов оценява само едного. Не сме дошли до любовта, която оценява всички. Ти, когото обичаш, виждаш в него добро и искаш да му направиш нещо хубаво. Казваш: „Колко добродетелен е.“ А спрямо другите имаш едно обикновено държание.
към втори вариант >>
Пийте, но хубава чиста вода.
(втори вариант)
Че търсите някого, хубаво е, но търсете не виното, търсете водата. Търсете сега не виното, не ви казвам нищо да не търсите, търсете, но водата ще търсите. И наместо да търсите виното в някоя кръчма, в някоя бъчва, идете в планината със своето шишенце и там пийте от чистата вода. Ето какво ви препоръчвам. Аз не ви казвам тъй: не пийте!
Пийте, но хубава чиста вода.
Аз не казвам: не грешете, защото грехът е работа. Но в тази работа не търсете греха, а търсете доброто. Не търсете омраза, търсете любовта. Не търсете невежеството, търсете знанието. Не търсете ограничението, търсете свободата.
към втори вариант >>
Днес така, утре така и стане една съблазън.
(втори вариант)
Отде иде туй подбуждение, кажете ми. Бащата казва на дъщерята: „Слушай, с тоз тарак да не ходиш там, никакво писмо от него. Знаеш ли какво ще стане после? “ И тя най–първо като го види, каже тъй: „Махни се.“ Прави, като че не иска да го види. Но после, като мине той, тя гледа подире.
Днес така, утре така и стане една съблазън.
И в какво седи съблазънта? Тя е силна ученичка, учи добре в училище. А тогава, като започне той да й пише любовни писма, тя става неглиже. Каквото каже майка й вкъщи, по–напред тя е била много внимателна, преди да е дошъл този професор от града, да й преподава новите уроци. Тя по–рано е слушала майка си, сега е малко разсеяна и казва: „Мамо, кажи, не дочух.“ Защо?
към втори вариант >>
Любовта е, която цени нещата.
(втори вариант)
Ти си недоволен. И тук между вас има недоволни. Аз не говоря за голямото недоволство, но имаш в себе си едно недоволство много малко. Казваш: „Не ме оценяват хората. Аз толкова добрини съм направил, но тук никой не цени доброто, или пък моите добри мисли, моите желания.“ Сега, за да се оценяват хората, трябва да има известна любов между тях.
Любовта е, която цени нещата.
Но някой път личната любов оценява само едного. Не сме дошли до любовта, която оценява всички. Ти, когото обичаш, виждаш в него добро и искаш да му направиш нещо хубаво. Казваш: „Колко добродетелен е.“ А спрямо другите имаш едно обикновено държание.
към втори вариант >>
Аз не казвам: не грешете, защото грехът е работа.
(втори вариант)
Търсете сега не виното, не ви казвам нищо да не търсите, търсете, но водата ще търсите. И наместо да търсите виното в някоя кръчма, в някоя бъчва, идете в планината със своето шишенце и там пийте от чистата вода. Ето какво ви препоръчвам. Аз не ви казвам тъй: не пийте! Пийте, но хубава чиста вода.
Аз не казвам: не грешете, защото грехът е работа.
Но в тази работа не търсете греха, а търсете доброто. Не търсете омраза, търсете любовта. Не търсете невежеството, търсете знанието. Не търсете ограничението, търсете свободата. Тогава всички ония импулси, които имате сега, вие искате да търсите любовни работи.
към втори вариант >>
И в какво седи съблазънта?
(втори вариант)
Бащата казва на дъщерята: „Слушай, с тоз тарак да не ходиш там, никакво писмо от него. Знаеш ли какво ще стане после? “ И тя най–първо като го види, каже тъй: „Махни се.“ Прави, като че не иска да го види. Но после, като мине той, тя гледа подире. Днес така, утре така и стане една съблазън.
И в какво седи съблазънта?
Тя е силна ученичка, учи добре в училище. А тогава, като започне той да й пише любовни писма, тя става неглиже. Каквото каже майка й вкъщи, по–напред тя е била много внимателна, преди да е дошъл този професор от града, да й преподава новите уроци. Тя по–рано е слушала майка си, сега е малко разсеяна и казва: „Мамо, кажи, не дочух.“ Защо? От едната страна говори майката, от другата страна говори той, и тя не знае кого да слуша.
към втори вариант >>
Но някой път личната любов оценява само едного.
(втори вариант)
И тук между вас има недоволни. Аз не говоря за голямото недоволство, но имаш в себе си едно недоволство много малко. Казваш: „Не ме оценяват хората. Аз толкова добрини съм направил, но тук никой не цени доброто, или пък моите добри мисли, моите желания.“ Сега, за да се оценяват хората, трябва да има известна любов между тях. Любовта е, която цени нещата.
Но някой път личната любов оценява само едного.
Не сме дошли до любовта, която оценява всички. Ти, когото обичаш, виждаш в него добро и искаш да му направиш нещо хубаво. Казваш: „Колко добродетелен е.“ А спрямо другите имаш едно обикновено държание.
към втори вариант >>
Но в тази работа не търсете греха, а търсете доброто.
(втори вариант)
И наместо да търсите виното в някоя кръчма, в някоя бъчва, идете в планината със своето шишенце и там пийте от чистата вода. Ето какво ви препоръчвам. Аз не ви казвам тъй: не пийте! Пийте, но хубава чиста вода. Аз не казвам: не грешете, защото грехът е работа.
Но в тази работа не търсете греха, а търсете доброто.
Не търсете омраза, търсете любовта. Не търсете невежеството, търсете знанието. Не търсете ограничението, търсете свободата. Тогава всички ония импулси, които имате сега, вие искате да търсите любовни работи. Търсете Божествената светлина, нека ви целува колкото иска, без вие да я целувате.
към втори вариант >>
Тя е силна ученичка, учи добре в училище.
(втори вариант)
Знаеш ли какво ще стане после? “ И тя най–първо като го види, каже тъй: „Махни се.“ Прави, като че не иска да го види. Но после, като мине той, тя гледа подире. Днес така, утре така и стане една съблазън. И в какво седи съблазънта?
Тя е силна ученичка, учи добре в училище.
А тогава, като започне той да й пише любовни писма, тя става неглиже. Каквото каже майка й вкъщи, по–напред тя е била много внимателна, преди да е дошъл този професор от града, да й преподава новите уроци. Тя по–рано е слушала майка си, сега е малко разсеяна и казва: „Мамо, кажи, не дочух.“ Защо? От едната страна говори майката, от другата страна говори той, и тя не знае кого да слуша. Един ден тя казва: „Мене ми дотегна аз да седя вкъщи, не искам вече да слушам.“ В нейната душа се зароди една мисъл, да напусне бащиния си дом и с един човек, който пет пари не е дал за нея, само й писал похвални писма.
към втори вариант >>
Не сме дошли до любовта, която оценява всички.
(втори вариант)
Аз не говоря за голямото недоволство, но имаш в себе си едно недоволство много малко. Казваш: „Не ме оценяват хората. Аз толкова добрини съм направил, но тук никой не цени доброто, или пък моите добри мисли, моите желания.“ Сега, за да се оценяват хората, трябва да има известна любов между тях. Любовта е, която цени нещата. Но някой път личната любов оценява само едного.
Не сме дошли до любовта, която оценява всички.
Ти, когото обичаш, виждаш в него добро и искаш да му направиш нещо хубаво. Казваш: „Колко добродетелен е.“ А спрямо другите имаш едно обикновено държание.
към втори вариант >>
Не търсете омраза, търсете любовта.
(втори вариант)
Ето какво ви препоръчвам. Аз не ви казвам тъй: не пийте! Пийте, но хубава чиста вода. Аз не казвам: не грешете, защото грехът е работа. Но в тази работа не търсете греха, а търсете доброто.
Не търсете омраза, търсете любовта.
Не търсете невежеството, търсете знанието. Не търсете ограничението, търсете свободата. Тогава всички ония импулси, които имате сега, вие искате да търсите любовни работи. Търсете Божествената светлина, нека ви целува колкото иска, без вие да я целувате. Това, което внася живот във вас, то са истинските целувки.
към втори вариант >>
А тогава, като започне той да й пише любовни писма, тя става неглиже.
(втори вариант)
“ И тя най–първо като го види, каже тъй: „Махни се.“ Прави, като че не иска да го види. Но после, като мине той, тя гледа подире. Днес така, утре така и стане една съблазън. И в какво седи съблазънта? Тя е силна ученичка, учи добре в училище.
А тогава, като започне той да й пише любовни писма, тя става неглиже.
Каквото каже майка й вкъщи, по–напред тя е била много внимателна, преди да е дошъл този професор от града, да й преподава новите уроци. Тя по–рано е слушала майка си, сега е малко разсеяна и казва: „Мамо, кажи, не дочух.“ Защо? От едната страна говори майката, от другата страна говори той, и тя не знае кого да слуша. Един ден тя казва: „Мене ми дотегна аз да седя вкъщи, не искам вече да слушам.“ В нейната душа се зароди една мисъл, да напусне бащиния си дом и с един човек, който пет пари не е дал за нея, само й писал похвални писма. Казва й, че я обича, че готов да умре заради нея и тя му повярва на думата, и забегнат и двамата.
към втори вариант >>
Ти, когото обичаш, виждаш в него добро и искаш да му направиш нещо хубаво.
(втори вариант)
Казваш: „Не ме оценяват хората. Аз толкова добрини съм направил, но тук никой не цени доброто, или пък моите добри мисли, моите желания.“ Сега, за да се оценяват хората, трябва да има известна любов между тях. Любовта е, която цени нещата. Но някой път личната любов оценява само едного. Не сме дошли до любовта, която оценява всички.
Ти, когото обичаш, виждаш в него добро и искаш да му направиш нещо хубаво.
Казваш: „Колко добродетелен е.“ А спрямо другите имаш едно обикновено държание.
към втори вариант >>
Не търсете невежеството, търсете знанието.
(втори вариант)
Аз не ви казвам тъй: не пийте! Пийте, но хубава чиста вода. Аз не казвам: не грешете, защото грехът е работа. Но в тази работа не търсете греха, а търсете доброто. Не търсете омраза, търсете любовта.
Не търсете невежеството, търсете знанието.
Не търсете ограничението, търсете свободата. Тогава всички ония импулси, които имате сега, вие искате да търсите любовни работи. Търсете Божествената светлина, нека ви целува колкото иска, без вие да я целувате. Това, което внася живот във вас, то са истинските целувки. С всяка една целувка на Божествената реалност се влива живот, а с всяка целувка на човешкото разбиране се отнема живот.
към втори вариант >>
Каквото каже майка й вкъщи, по–напред тя е била много внимателна, преди да е дошъл този професор от града, да й преподава новите уроци.
(втори вариант)
Но после, като мине той, тя гледа подире. Днес така, утре така и стане една съблазън. И в какво седи съблазънта? Тя е силна ученичка, учи добре в училище. А тогава, като започне той да й пише любовни писма, тя става неглиже.
Каквото каже майка й вкъщи, по–напред тя е била много внимателна, преди да е дошъл този професор от града, да й преподава новите уроци.
Тя по–рано е слушала майка си, сега е малко разсеяна и казва: „Мамо, кажи, не дочух.“ Защо? От едната страна говори майката, от другата страна говори той, и тя не знае кого да слуша. Един ден тя казва: „Мене ми дотегна аз да седя вкъщи, не искам вече да слушам.“ В нейната душа се зароди една мисъл, да напусне бащиния си дом и с един човек, който пет пари не е дал за нея, само й писал похвални писма. Казва й, че я обича, че готов да умре заради нея и тя му повярва на думата, и забегнат и двамата. Е, туй забягване е излизане из рая.
към втори вариант >>
Казваш: „Колко добродетелен е.“ А спрямо другите имаш едно обикновено държание.
(втори вариант)
Аз толкова добрини съм направил, но тук никой не цени доброто, или пък моите добри мисли, моите желания.“ Сега, за да се оценяват хората, трябва да има известна любов между тях. Любовта е, която цени нещата. Но някой път личната любов оценява само едного. Не сме дошли до любовта, която оценява всички. Ти, когото обичаш, виждаш в него добро и искаш да му направиш нещо хубаво.
Казваш: „Колко добродетелен е.“ А спрямо другите имаш едно обикновено държание.
към втори вариант >>
Не търсете ограничението, търсете свободата.
(втори вариант)
Пийте, но хубава чиста вода. Аз не казвам: не грешете, защото грехът е работа. Но в тази работа не търсете греха, а търсете доброто. Не търсете омраза, търсете любовта. Не търсете невежеството, търсете знанието.
Не търсете ограничението, търсете свободата.
Тогава всички ония импулси, които имате сега, вие искате да търсите любовни работи. Търсете Божествената светлина, нека ви целува колкото иска, без вие да я целувате. Това, което внася живот във вас, то са истинските целувки. С всяка една целувка на Божествената реалност се влива живот, а с всяка целувка на човешкото разбиране се отнема живот.
към втори вариант >>
Тя по–рано е слушала майка си, сега е малко разсеяна и казва: „Мамо, кажи, не дочух.“ Защо?
(втори вариант)
Днес така, утре така и стане една съблазън. И в какво седи съблазънта? Тя е силна ученичка, учи добре в училище. А тогава, като започне той да й пише любовни писма, тя става неглиже. Каквото каже майка й вкъщи, по–напред тя е била много внимателна, преди да е дошъл този професор от града, да й преподава новите уроци.
Тя по–рано е слушала майка си, сега е малко разсеяна и казва: „Мамо, кажи, не дочух.“ Защо?
От едната страна говори майката, от другата страна говори той, и тя не знае кого да слуша. Един ден тя казва: „Мене ми дотегна аз да седя вкъщи, не искам вече да слушам.“ В нейната душа се зароди една мисъл, да напусне бащиния си дом и с един човек, който пет пари не е дал за нея, само й писал похвални писма. Казва й, че я обича, че готов да умре заради нея и тя му повярва на думата, и забегнат и двамата. Е, туй забягване е излизане из рая. Раят е домът на бащата и майката.
към втори вариант >>
Сега съществува само специфичната любов.
(втори вариант)
Сега съществува само специфичната любов.
А при специфичната любов имаме вече други недоразумения, които се раждат там и които тя сама носи. Човек, който се занимава със специфичната любов, ще си създаде много неприятности. Че ако ти имаш една красива и много богата жена, всичките хора наоколо ще ти станат врагове. Който дойде в дома ти, някой гостенин да дойде, има мъже, които не могат да търпят никого другиго. Даже като дойдат бащата и майката на жена му, той не може да ги търпи.
към втори вариант >>
Тогава всички ония импулси, които имате сега, вие искате да търсите любовни работи.
(втори вариант)
Аз не казвам: не грешете, защото грехът е работа. Но в тази работа не търсете греха, а търсете доброто. Не търсете омраза, търсете любовта. Не търсете невежеството, търсете знанието. Не търсете ограничението, търсете свободата.
Тогава всички ония импулси, които имате сега, вие искате да търсите любовни работи.
Търсете Божествената светлина, нека ви целува колкото иска, без вие да я целувате. Това, което внася живот във вас, то са истинските целувки. С всяка една целувка на Божествената реалност се влива живот, а с всяка целувка на човешкото разбиране се отнема живот.
към втори вариант >>
От едната страна говори майката, от другата страна говори той, и тя не знае кого да слуша.
(втори вариант)
И в какво седи съблазънта? Тя е силна ученичка, учи добре в училище. А тогава, като започне той да й пише любовни писма, тя става неглиже. Каквото каже майка й вкъщи, по–напред тя е била много внимателна, преди да е дошъл този професор от града, да й преподава новите уроци. Тя по–рано е слушала майка си, сега е малко разсеяна и казва: „Мамо, кажи, не дочух.“ Защо?
От едната страна говори майката, от другата страна говори той, и тя не знае кого да слуша.
Един ден тя казва: „Мене ми дотегна аз да седя вкъщи, не искам вече да слушам.“ В нейната душа се зароди една мисъл, да напусне бащиния си дом и с един човек, който пет пари не е дал за нея, само й писал похвални писма. Казва й, че я обича, че готов да умре заради нея и тя му повярва на думата, и забегнат и двамата. Е, туй забягване е излизане из рая. Раят е домът на бащата и майката. Майката е архангел Михаил, бащата е Господ.
към втори вариант >>
А при специфичната любов имаме вече други недоразумения, които се раждат там и които тя сама носи.
(втори вариант)
Сега съществува само специфичната любов.
А при специфичната любов имаме вече други недоразумения, които се раждат там и които тя сама носи.
Човек, който се занимава със специфичната любов, ще си създаде много неприятности. Че ако ти имаш една красива и много богата жена, всичките хора наоколо ще ти станат врагове. Който дойде в дома ти, някой гостенин да дойде, има мъже, които не могат да търпят никого другиго. Даже като дойдат бащата и майката на жена му, той не може да ги търпи. Казва: „Баща ти да си върви.“ И майка ти, и нея не може да търпи.
към втори вариант >>
Търсете Божествената светлина, нека ви целува колкото иска, без вие да я целувате.
(втори вариант)
Но в тази работа не търсете греха, а търсете доброто. Не търсете омраза, търсете любовта. Не търсете невежеството, търсете знанието. Не търсете ограничението, търсете свободата. Тогава всички ония импулси, които имате сега, вие искате да търсите любовни работи.
Търсете Божествената светлина, нека ви целува колкото иска, без вие да я целувате.
Това, което внася живот във вас, то са истинските целувки. С всяка една целувка на Божествената реалност се влива живот, а с всяка целувка на човешкото разбиране се отнема живот.
към втори вариант >>
Един ден тя казва: „Мене ми дотегна аз да седя вкъщи, не искам вече да слушам.“ В нейната душа се зароди една мисъл, да напусне бащиния си дом и с един човек, който пет пари не е дал за нея, само й писал похвални писма.
(втори вариант)
Тя е силна ученичка, учи добре в училище. А тогава, като започне той да й пише любовни писма, тя става неглиже. Каквото каже майка й вкъщи, по–напред тя е била много внимателна, преди да е дошъл този професор от града, да й преподава новите уроци. Тя по–рано е слушала майка си, сега е малко разсеяна и казва: „Мамо, кажи, не дочух.“ Защо? От едната страна говори майката, от другата страна говори той, и тя не знае кого да слуша.
Един ден тя казва: „Мене ми дотегна аз да седя вкъщи, не искам вече да слушам.“ В нейната душа се зароди една мисъл, да напусне бащиния си дом и с един човек, който пет пари не е дал за нея, само й писал похвални писма.
Казва й, че я обича, че готов да умре заради нея и тя му повярва на думата, и забегнат и двамата. Е, туй забягване е излизане из рая. Раят е домът на бащата и майката. Майката е архангел Михаил, бащата е Господ. Но въпреки че бащата е Господ и архангел Михаил – майката, този извади дъщеря им и те казват: „Отиде дъщерята от нашия дом.“ Подир година дъщерята се връща с нейния възлюблен, станало нещо и тя се връща, и започва да се моли да й простят.
към втори вариант >>
Човек, който се занимава със специфичната любов, ще си създаде много неприятности.
(втори вариант)
Сега съществува само специфичната любов. А при специфичната любов имаме вече други недоразумения, които се раждат там и които тя сама носи.
Човек, който се занимава със специфичната любов, ще си създаде много неприятности.
Че ако ти имаш една красива и много богата жена, всичките хора наоколо ще ти станат врагове. Който дойде в дома ти, някой гостенин да дойде, има мъже, които не могат да търпят никого другиго. Даже като дойдат бащата и майката на жена му, той не може да ги търпи. Казва: „Баща ти да си върви.“ И майка ти, и нея не може да търпи. Сега ние засягаме един социален въпрос.
към втори вариант >>
Това, което внася живот във вас, то са истинските целувки.
(втори вариант)
Не търсете омраза, търсете любовта. Не търсете невежеството, търсете знанието. Не търсете ограничението, търсете свободата. Тогава всички ония импулси, които имате сега, вие искате да търсите любовни работи. Търсете Божествената светлина, нека ви целува колкото иска, без вие да я целувате.
Това, което внася живот във вас, то са истинските целувки.
С всяка една целувка на Божествената реалност се влива живот, а с всяка целувка на човешкото разбиране се отнема живот.
към втори вариант >>
Казва й, че я обича, че готов да умре заради нея и тя му повярва на думата, и забегнат и двамата.
(втори вариант)
А тогава, като започне той да й пише любовни писма, тя става неглиже. Каквото каже майка й вкъщи, по–напред тя е била много внимателна, преди да е дошъл този професор от града, да й преподава новите уроци. Тя по–рано е слушала майка си, сега е малко разсеяна и казва: „Мамо, кажи, не дочух.“ Защо? От едната страна говори майката, от другата страна говори той, и тя не знае кого да слуша. Един ден тя казва: „Мене ми дотегна аз да седя вкъщи, не искам вече да слушам.“ В нейната душа се зароди една мисъл, да напусне бащиния си дом и с един човек, който пет пари не е дал за нея, само й писал похвални писма.
Казва й, че я обича, че готов да умре заради нея и тя му повярва на думата, и забегнат и двамата.
Е, туй забягване е излизане из рая. Раят е домът на бащата и майката. Майката е архангел Михаил, бащата е Господ. Но въпреки че бащата е Господ и архангел Михаил – майката, този извади дъщеря им и те казват: „Отиде дъщерята от нашия дом.“ Подир година дъщерята се връща с нейния възлюблен, станало нещо и тя се връща, и започва да се моли да й простят. Те й прощават, тя пак влиза вътре.
към втори вариант >>
Че ако ти имаш една красива и много богата жена, всичките хора наоколо ще ти станат врагове.
(втори вариант)
Сега съществува само специфичната любов. А при специфичната любов имаме вече други недоразумения, които се раждат там и които тя сама носи. Човек, който се занимава със специфичната любов, ще си създаде много неприятности.
Че ако ти имаш една красива и много богата жена, всичките хора наоколо ще ти станат врагове.
Който дойде в дома ти, някой гостенин да дойде, има мъже, които не могат да търпят никого другиго. Даже като дойдат бащата и майката на жена му, той не може да ги търпи. Казва: „Баща ти да си върви.“ И майка ти, и нея не може да търпи. Сега ние засягаме един социален въпрос.
към втори вариант >>
С всяка една целувка на Божествената реалност се влива живот, а с всяка целувка на човешкото разбиране се отнема живот.
(втори вариант)
Не търсете невежеството, търсете знанието. Не търсете ограничението, търсете свободата. Тогава всички ония импулси, които имате сега, вие искате да търсите любовни работи. Търсете Божествената светлина, нека ви целува колкото иска, без вие да я целувате. Това, което внася живот във вас, то са истинските целувки.
С всяка една целувка на Божествената реалност се влива живот, а с всяка целувка на човешкото разбиране се отнема живот.
към втори вариант >>
Е, туй забягване е излизане из рая.
(втори вариант)
Каквото каже майка й вкъщи, по–напред тя е била много внимателна, преди да е дошъл този професор от града, да й преподава новите уроци. Тя по–рано е слушала майка си, сега е малко разсеяна и казва: „Мамо, кажи, не дочух.“ Защо? От едната страна говори майката, от другата страна говори той, и тя не знае кого да слуша. Един ден тя казва: „Мене ми дотегна аз да седя вкъщи, не искам вече да слушам.“ В нейната душа се зароди една мисъл, да напусне бащиния си дом и с един човек, който пет пари не е дал за нея, само й писал похвални писма. Казва й, че я обича, че готов да умре заради нея и тя му повярва на думата, и забегнат и двамата.
Е, туй забягване е излизане из рая.
Раят е домът на бащата и майката. Майката е архангел Михаил, бащата е Господ. Но въпреки че бащата е Господ и архангел Михаил – майката, този извади дъщеря им и те казват: „Отиде дъщерята от нашия дом.“ Подир година дъщерята се връща с нейния възлюблен, станало нещо и тя се връща, и започва да се моли да й простят. Те й прощават, тя пак влиза вътре. И те я приемат.
към втори вариант >>
Който дойде в дома ти, някой гостенин да дойде, има мъже, които не могат да търпят никого другиго.
(втори вариант)
Сега съществува само специфичната любов. А при специфичната любов имаме вече други недоразумения, които се раждат там и които тя сама носи. Човек, който се занимава със специфичната любов, ще си създаде много неприятности. Че ако ти имаш една красива и много богата жена, всичките хора наоколо ще ти станат врагове.
Който дойде в дома ти, някой гостенин да дойде, има мъже, които не могат да търпят никого другиго.
Даже като дойдат бащата и майката на жена му, той не може да ги търпи. Казва: „Баща ти да си върви.“ И майка ти, и нея не може да търпи. Сега ние засягаме един социален въпрос.
към втори вариант >>
Следователно един човек с разбиранията си на относителната реалност като ви целуне, вие сте недоволни. Защо?
(втори вариант)
Следователно един човек с разбиранията си на относителната реалност като ви целуне, вие сте недоволни. Защо?
Отнема се нещо от вас. Божествената реалност се отличава с едно качество – то всякога дава. И това е Бог, който всякога дава. А кое е човешко? Което всякога взема.
към втори вариант >>
Раят е домът на бащата и майката.
(втори вариант)
Тя по–рано е слушала майка си, сега е малко разсеяна и казва: „Мамо, кажи, не дочух.“ Защо? От едната страна говори майката, от другата страна говори той, и тя не знае кого да слуша. Един ден тя казва: „Мене ми дотегна аз да седя вкъщи, не искам вече да слушам.“ В нейната душа се зароди една мисъл, да напусне бащиния си дом и с един човек, който пет пари не е дал за нея, само й писал похвални писма. Казва й, че я обича, че готов да умре заради нея и тя му повярва на думата, и забегнат и двамата. Е, туй забягване е излизане из рая.
Раят е домът на бащата и майката.
Майката е архангел Михаил, бащата е Господ. Но въпреки че бащата е Господ и архангел Михаил – майката, този извади дъщеря им и те казват: „Отиде дъщерята от нашия дом.“ Подир година дъщерята се връща с нейния възлюблен, станало нещо и тя се връща, и започва да се моли да й простят. Те й прощават, тя пак влиза вътре. И те я приемат.
към втори вариант >>
Даже като дойдат бащата и майката на жена му, той не може да ги търпи.
(втори вариант)
Сега съществува само специфичната любов. А при специфичната любов имаме вече други недоразумения, които се раждат там и които тя сама носи. Човек, който се занимава със специфичната любов, ще си създаде много неприятности. Че ако ти имаш една красива и много богата жена, всичките хора наоколо ще ти станат врагове. Който дойде в дома ти, някой гостенин да дойде, има мъже, които не могат да търпят никого другиго.
Даже като дойдат бащата и майката на жена му, той не може да ги търпи.
Казва: „Баща ти да си върви.“ И майка ти, и нея не може да търпи. Сега ние засягаме един социален въпрос.
към втори вариант >>
Отнема се нещо от вас.
(втори вариант)
Следователно един човек с разбиранията си на относителната реалност като ви целуне, вие сте недоволни. Защо?
Отнема се нещо от вас.
Божествената реалност се отличава с едно качество – то всякога дава. И това е Бог, който всякога дава. А кое е човешко? Което всякога взема. Следователно едното дава, а другото взема.
към втори вариант >>
Майката е архангел Михаил, бащата е Господ.
(втори вариант)
От едната страна говори майката, от другата страна говори той, и тя не знае кого да слуша. Един ден тя казва: „Мене ми дотегна аз да седя вкъщи, не искам вече да слушам.“ В нейната душа се зароди една мисъл, да напусне бащиния си дом и с един човек, който пет пари не е дал за нея, само й писал похвални писма. Казва й, че я обича, че готов да умре заради нея и тя му повярва на думата, и забегнат и двамата. Е, туй забягване е излизане из рая. Раят е домът на бащата и майката.
Майката е архангел Михаил, бащата е Господ.
Но въпреки че бащата е Господ и архангел Михаил – майката, този извади дъщеря им и те казват: „Отиде дъщерята от нашия дом.“ Подир година дъщерята се връща с нейния възлюблен, станало нещо и тя се връща, и започва да се моли да й простят. Те й прощават, тя пак влиза вътре. И те я приемат.
към втори вариант >>
Казва: „Баща ти да си върви.“ И майка ти, и нея не може да търпи.
(втори вариант)
А при специфичната любов имаме вече други недоразумения, които се раждат там и които тя сама носи. Човек, който се занимава със специфичната любов, ще си създаде много неприятности. Че ако ти имаш една красива и много богата жена, всичките хора наоколо ще ти станат врагове. Който дойде в дома ти, някой гостенин да дойде, има мъже, които не могат да търпят никого другиго. Даже като дойдат бащата и майката на жена му, той не може да ги търпи.
Казва: „Баща ти да си върви.“ И майка ти, и нея не може да търпи.
Сега ние засягаме един социален въпрос.
към втори вариант >>
Божествената реалност се отличава с едно качество – то всякога дава.
(втори вариант)
Следователно един човек с разбиранията си на относителната реалност като ви целуне, вие сте недоволни. Защо? Отнема се нещо от вас.
Божествената реалност се отличава с едно качество – то всякога дава.
И това е Бог, който всякога дава. А кое е човешко? Което всякога взема. Следователно едното дава, а другото взема. Тогава човешкото употребявайте само тогава, когато имате едно преизобилие, че няма какво да вземете, тогава употребете човешкия принцип.
към втори вариант >>
Но въпреки че бащата е Господ и архангел Михаил – майката, този извади дъщеря им и те казват: „Отиде дъщерята от нашия дом.“ Подир година дъщерята се връща с нейния възлюблен, станало нещо и тя се връща, и започва да се моли да й простят.
(втори вариант)
Един ден тя казва: „Мене ми дотегна аз да седя вкъщи, не искам вече да слушам.“ В нейната душа се зароди една мисъл, да напусне бащиния си дом и с един човек, който пет пари не е дал за нея, само й писал похвални писма. Казва й, че я обича, че готов да умре заради нея и тя му повярва на думата, и забегнат и двамата. Е, туй забягване е излизане из рая. Раят е домът на бащата и майката. Майката е архангел Михаил, бащата е Господ.
Но въпреки че бащата е Господ и архангел Михаил – майката, този извади дъщеря им и те казват: „Отиде дъщерята от нашия дом.“ Подир година дъщерята се връща с нейния възлюблен, станало нещо и тя се връща, и започва да се моли да й простят.
Те й прощават, тя пак влиза вътре. И те я приемат.
към втори вариант >>
Сега ние засягаме един социален въпрос.
(втори вариант)
Човек, който се занимава със специфичната любов, ще си създаде много неприятности. Че ако ти имаш една красива и много богата жена, всичките хора наоколо ще ти станат врагове. Който дойде в дома ти, някой гостенин да дойде, има мъже, които не могат да търпят никого другиго. Даже като дойдат бащата и майката на жена му, той не може да ги търпи. Казва: „Баща ти да си върви.“ И майка ти, и нея не може да търпи.
Сега ние засягаме един социален въпрос.
към втори вариант >>
И това е Бог, който всякога дава.
(втори вариант)
Следователно един човек с разбиранията си на относителната реалност като ви целуне, вие сте недоволни. Защо? Отнема се нещо от вас. Божествената реалност се отличава с едно качество – то всякога дава.
И това е Бог, който всякога дава.
А кое е човешко? Което всякога взема. Следователно едното дава, а другото взема. Тогава човешкото употребявайте само тогава, когато имате едно преизобилие, че няма какво да вземете, тогава употребете човешкия принцип. Не отличавайте туй, което дава, туй, което носи мир, радост, то е Божественото.
към втори вариант >>
Те й прощават, тя пак влиза вътре.
(втори вариант)
Казва й, че я обича, че готов да умре заради нея и тя му повярва на думата, и забегнат и двамата. Е, туй забягване е излизане из рая. Раят е домът на бащата и майката. Майката е архангел Михаил, бащата е Господ. Но въпреки че бащата е Господ и архангел Михаил – майката, този извади дъщеря им и те казват: „Отиде дъщерята от нашия дом.“ Подир година дъщерята се връща с нейния възлюблен, станало нещо и тя се връща, и започва да се моли да й простят.
Те й прощават, тя пак влиза вътре.
И те я приемат.
към втори вариант >>
Това са социални отношения и недъзи на съвременната философия.
(втори вариант)
Това са социални отношения и недъзи на съвременната философия.
Никои не знаят и не са обяснили защо човечеството не е в състояние да уреди този въпрос. И след като обясниш на хората, те няма да обяснят тази истина. Както и да я обясняваш и да проповядваш на хората, ревността винаги идва. Щом имаш един приятел и го обичаш, непременно ревността ще дойде. Какво ще кажеш?
към втори вариант >>
А кое е човешко?
(втори вариант)
Следователно един човек с разбиранията си на относителната реалност като ви целуне, вие сте недоволни. Защо? Отнема се нещо от вас. Божествената реалност се отличава с едно качество – то всякога дава. И това е Бог, който всякога дава.
А кое е човешко?
Което всякога взема. Следователно едното дава, а другото взема. Тогава човешкото употребявайте само тогава, когато имате едно преизобилие, че няма какво да вземете, тогава употребете човешкия принцип. Не отличавайте туй, което дава, туй, което носи мир, радост, то е Божественото. Туй, което внася в нас смущение, то е относителната реалност.
към втори вариант >>
И те я приемат.
(втори вариант)
Е, туй забягване е излизане из рая. Раят е домът на бащата и майката. Майката е архангел Михаил, бащата е Господ. Но въпреки че бащата е Господ и архангел Михаил – майката, този извади дъщеря им и те казват: „Отиде дъщерята от нашия дом.“ Подир година дъщерята се връща с нейния възлюблен, станало нещо и тя се връща, и започва да се моли да й простят. Те й прощават, тя пак влиза вътре.
И те я приемат.
към втори вариант >>
Никои не знаят и не са обяснили защо човечеството не е в състояние да уреди този въпрос.
(втори вариант)
Това са социални отношения и недъзи на съвременната философия.
Никои не знаят и не са обяснили защо човечеството не е в състояние да уреди този въпрос.
И след като обясниш на хората, те няма да обяснят тази истина. Както и да я обясняваш и да проповядваш на хората, ревността винаги идва. Щом имаш един приятел и го обичаш, непременно ревността ще дойде. Какво ще кажеш? Как ще се лекуваш от тази ревност?
към втори вариант >>
Което всякога взема.
(втори вариант)
Следователно един човек с разбиранията си на относителната реалност като ви целуне, вие сте недоволни. Защо? Отнема се нещо от вас. Божествената реалност се отличава с едно качество – то всякога дава. И това е Бог, който всякога дава. А кое е човешко?
Което всякога взема.
Следователно едното дава, а другото взема. Тогава човешкото употребявайте само тогава, когато имате едно преизобилие, че няма какво да вземете, тогава употребете човешкия принцип. Не отличавайте туй, което дава, туй, което носи мир, радост, то е Божественото. Туй, което внася в нас смущение, то е относителната реалност. И разрешавайте тогава.
към втори вариант >>
Вие ще кажете – това са обикновени работи.
(втори вариант)
Вие ще кажете – това са обикновени работи.
Това е драмата на живота. Кои са били първите причини, които са отдалечили човека от Бога. Кажете ми. Същата причина. Причината е почти съща.
към втори вариант >>
И след като обясниш на хората, те няма да обяснят тази истина.
(втори вариант)
Това са социални отношения и недъзи на съвременната философия. Никои не знаят и не са обяснили защо човечеството не е в състояние да уреди този въпрос.
И след като обясниш на хората, те няма да обяснят тази истина.
Както и да я обясняваш и да проповядваш на хората, ревността винаги идва. Щом имаш един приятел и го обичаш, непременно ревността ще дойде. Какво ще кажеш? Как ще се лекуваш от тази ревност? Падали са хората от тази ревност.
към втори вариант >>
Следователно едното дава, а другото взема.
(втори вариант)
Отнема се нещо от вас. Божествената реалност се отличава с едно качество – то всякога дава. И това е Бог, който всякога дава. А кое е човешко? Което всякога взема.
Следователно едното дава, а другото взема.
Тогава човешкото употребявайте само тогава, когато имате едно преизобилие, че няма какво да вземете, тогава употребете човешкия принцип. Не отличавайте туй, което дава, туй, което носи мир, радост, то е Божественото. Туй, което внася в нас смущение, то е относителната реалност. И разрешавайте тогава. Казвам, обърнете ума си към Божествения свят.
към втори вариант >>
Това е драмата на живота.
(втори вариант)
Вие ще кажете – това са обикновени работи.
Това е драмата на живота.
Кои са били първите причини, които са отдалечили човека от Бога. Кажете ми. Същата причина. Причината е почти съща. Както този момък е станал причина да извади дъщеря ви от дома, така има една причина в битието, която извадила човека от рая.
към втори вариант >>
Както и да я обясняваш и да проповядваш на хората, ревността винаги идва.
(втори вариант)
Това са социални отношения и недъзи на съвременната философия. Никои не знаят и не са обяснили защо човечеството не е в състояние да уреди този въпрос. И след като обясниш на хората, те няма да обяснят тази истина.
Както и да я обясняваш и да проповядваш на хората, ревността винаги идва.
Щом имаш един приятел и го обичаш, непременно ревността ще дойде. Какво ще кажеш? Как ще се лекуваш от тази ревност? Падали са хората от тази ревност. Аз считам ревността – това е закон на еднообразието.
към втори вариант >>
Тогава човешкото употребявайте само тогава, когато имате едно преизобилие, че няма какво да вземете, тогава употребете човешкия принцип.
(втори вариант)
Божествената реалност се отличава с едно качество – то всякога дава. И това е Бог, който всякога дава. А кое е човешко? Което всякога взема. Следователно едното дава, а другото взема.
Тогава човешкото употребявайте само тогава, когато имате едно преизобилие, че няма какво да вземете, тогава употребете човешкия принцип.
Не отличавайте туй, което дава, туй, което носи мир, радост, то е Божественото. Туй, което внася в нас смущение, то е относителната реалност. И разрешавайте тогава. Казвам, обърнете ума си към Божествения свят. Щом се смутите, не търсете разрешението между хората в дадения случай и не искайте да направите хората добри.
към втори вариант >>
Кои са били първите причини, които са отдалечили човека от Бога.
(втори вариант)
Вие ще кажете – това са обикновени работи. Това е драмата на живота.
Кои са били първите причини, които са отдалечили човека от Бога.
Кажете ми. Същата причина. Причината е почти съща. Както този момък е станал причина да извади дъщеря ви от дома, така има една причина в битието, която извадила човека от рая. Вземете сега, с всичките хора ти живееш добре, писател си, пишеш една книга.
към втори вариант >>
Щом имаш един приятел и го обичаш, непременно ревността ще дойде.
(втори вариант)
Това са социални отношения и недъзи на съвременната философия. Никои не знаят и не са обяснили защо човечеството не е в състояние да уреди този въпрос. И след като обясниш на хората, те няма да обяснят тази истина. Както и да я обясняваш и да проповядваш на хората, ревността винаги идва.
Щом имаш един приятел и го обичаш, непременно ревността ще дойде.
Какво ще кажеш? Как ще се лекуваш от тази ревност? Падали са хората от тази ревност. Аз считам ревността – това е закон на еднообразието. Кого ще обвиниш?
към втори вариант >>
Не отличавайте туй, което дава, туй, което носи мир, радост, то е Божественото.
(втори вариант)
И това е Бог, който всякога дава. А кое е човешко? Което всякога взема. Следователно едното дава, а другото взема. Тогава човешкото употребявайте само тогава, когато имате едно преизобилие, че няма какво да вземете, тогава употребете човешкия принцип.
Не отличавайте туй, което дава, туй, което носи мир, радост, то е Божественото.
Туй, което внася в нас смущение, то е относителната реалност. И разрешавайте тогава. Казвам, обърнете ума си към Божествения свят. Щом се смутите, не търсете разрешението между хората в дадения случай и не искайте да направите хората добри. То е невъзможно.
към втори вариант >>
Кажете ми.
(втори вариант)
Вие ще кажете – това са обикновени работи. Това е драмата на живота. Кои са били първите причини, които са отдалечили човека от Бога.
Кажете ми.
Същата причина. Причината е почти съща. Както този момък е станал причина да извади дъщеря ви от дома, така има една причина в битието, която извадила човека от рая. Вземете сега, с всичките хора ти живееш добре, писател си, пишеш една книга. Допреди да се напише книгата, ти с всички живееш добре.
към втори вариант >>
Какво ще кажеш?
(втори вариант)
Това са социални отношения и недъзи на съвременната философия. Никои не знаят и не са обяснили защо човечеството не е в състояние да уреди този въпрос. И след като обясниш на хората, те няма да обяснят тази истина. Както и да я обясняваш и да проповядваш на хората, ревността винаги идва. Щом имаш един приятел и го обичаш, непременно ревността ще дойде.
Какво ще кажеш?
Как ще се лекуваш от тази ревност? Падали са хората от тази ревност. Аз считам ревността – това е закон на еднообразието. Кого ще обвиниш? Ревността си има свой добър произход.
към втори вариант >>
Туй, което внася в нас смущение, то е относителната реалност.
(втори вариант)
А кое е човешко? Което всякога взема. Следователно едното дава, а другото взема. Тогава човешкото употребявайте само тогава, когато имате едно преизобилие, че няма какво да вземете, тогава употребете човешкия принцип. Не отличавайте туй, което дава, туй, което носи мир, радост, то е Божественото.
Туй, което внася в нас смущение, то е относителната реалност.
И разрешавайте тогава. Казвам, обърнете ума си към Божествения свят. Щом се смутите, не търсете разрешението между хората в дадения случай и не искайте да направите хората добри. То е невъзможно. Вие искате някой човек да го обърнете.
към втори вариант >>
Същата причина.
(втори вариант)
Вие ще кажете – това са обикновени работи. Това е драмата на живота. Кои са били първите причини, които са отдалечили човека от Бога. Кажете ми.
Същата причина.
Причината е почти съща. Както този момък е станал причина да извади дъщеря ви от дома, така има една причина в битието, която извадила човека от рая. Вземете сега, с всичките хора ти живееш добре, писател си, пишеш една книга. Допреди да се напише книгата, ти с всички живееш добре. Щом напишеш книгата и я пуснеш в обръщение, че някой казал нещо лошо против твоята книга, ти ще се скараш, ще се разсърдиш.
към втори вариант >>
Как ще се лекуваш от тази ревност?
(втори вариант)
Никои не знаят и не са обяснили защо човечеството не е в състояние да уреди този въпрос. И след като обясниш на хората, те няма да обяснят тази истина. Както и да я обясняваш и да проповядваш на хората, ревността винаги идва. Щом имаш един приятел и го обичаш, непременно ревността ще дойде. Какво ще кажеш?
Как ще се лекуваш от тази ревност?
Падали са хората от тази ревност. Аз считам ревността – това е закон на еднообразието. Кого ще обвиниш? Ревността си има свой добър произход. Казвам, ревнуването на доброто.
към втори вариант >>
И разрешавайте тогава.
(втори вариант)
Което всякога взема. Следователно едното дава, а другото взема. Тогава човешкото употребявайте само тогава, когато имате едно преизобилие, че няма какво да вземете, тогава употребете човешкия принцип. Не отличавайте туй, което дава, туй, което носи мир, радост, то е Божественото. Туй, което внася в нас смущение, то е относителната реалност.
И разрешавайте тогава.
Казвам, обърнете ума си към Божествения свят. Щом се смутите, не търсете разрешението между хората в дадения случай и не искайте да направите хората добри. То е невъзможно. Вие искате някой човек да го обърнете. Ако идете в Америка, ще кажат: „Аз го обърнах.“ Казва един евангелски проповедник така: „Аз не вярвам в обръщанията.
към втори вариант >>
Причината е почти съща.
(втори вариант)
Вие ще кажете – това са обикновени работи. Това е драмата на живота. Кои са били първите причини, които са отдалечили човека от Бога. Кажете ми. Същата причина.
Причината е почти съща.
Както този момък е станал причина да извади дъщеря ви от дома, така има една причина в битието, която извадила човека от рая. Вземете сега, с всичките хора ти живееш добре, писател си, пишеш една книга. Допреди да се напише книгата, ти с всички живееш добре. Щом напишеш книгата и я пуснеш в обръщение, че някой казал нещо лошо против твоята книга, ти ще се скараш, ще се разсърдиш. Те казват: „Тази книга, която си написал, не е написана добре, не е писана правилно, въпросът не е изложен добре.“ Ти се сърдиш, а онзи, който казал нещо хубаво за книгата, ти започваш да го гледаш с добро око.
към втори вариант >>
Падали са хората от тази ревност.
(втори вариант)
И след като обясниш на хората, те няма да обяснят тази истина. Както и да я обясняваш и да проповядваш на хората, ревността винаги идва. Щом имаш един приятел и го обичаш, непременно ревността ще дойде. Какво ще кажеш? Как ще се лекуваш от тази ревност?
Падали са хората от тази ревност.
Аз считам ревността – това е закон на еднообразието. Кого ще обвиниш? Ревността си има свой добър произход. Казвам, ревнуването на доброто. Но има една ревност, когато ти не разбираш съдържанието или качеството на онова, което ти обичаш.
към втори вариант >>
Казвам, обърнете ума си към Божествения свят.
(втори вариант)
Следователно едното дава, а другото взема. Тогава човешкото употребявайте само тогава, когато имате едно преизобилие, че няма какво да вземете, тогава употребете човешкия принцип. Не отличавайте туй, което дава, туй, което носи мир, радост, то е Божественото. Туй, което внася в нас смущение, то е относителната реалност. И разрешавайте тогава.
Казвам, обърнете ума си към Божествения свят.
Щом се смутите, не търсете разрешението между хората в дадения случай и не искайте да направите хората добри. То е невъзможно. Вие искате някой човек да го обърнете. Ако идете в Америка, ще кажат: „Аз го обърнах.“ Казва един евангелски проповедник така: „Аз не вярвам в обръщанията. Когато Господ ме обърна, той обърна кесията ми и всичко, каквото имах вкъщи, все го обърна.“
към втори вариант >>
Както този момък е станал причина да извади дъщеря ви от дома, така има една причина в битието, която извадила човека от рая.
(втори вариант)
Това е драмата на живота. Кои са били първите причини, които са отдалечили човека от Бога. Кажете ми. Същата причина. Причината е почти съща.
Както този момък е станал причина да извади дъщеря ви от дома, така има една причина в битието, която извадила човека от рая.
Вземете сега, с всичките хора ти живееш добре, писател си, пишеш една книга. Допреди да се напише книгата, ти с всички живееш добре. Щом напишеш книгата и я пуснеш в обръщение, че някой казал нещо лошо против твоята книга, ти ще се скараш, ще се разсърдиш. Те казват: „Тази книга, която си написал, не е написана добре, не е писана правилно, въпросът не е изложен добре.“ Ти се сърдиш, а онзи, който казал нещо хубаво за книгата, ти започваш да го гледаш с добро око.
към втори вариант >>
Аз считам ревността – това е закон на еднообразието.
(втори вариант)
Както и да я обясняваш и да проповядваш на хората, ревността винаги идва. Щом имаш един приятел и го обичаш, непременно ревността ще дойде. Какво ще кажеш? Как ще се лекуваш от тази ревност? Падали са хората от тази ревност.
Аз считам ревността – това е закон на еднообразието.
Кого ще обвиниш? Ревността си има свой добър произход. Казвам, ревнуването на доброто. Но има една ревност, когато ти не разбираш съдържанието или качеството на онова, което ти обичаш. И в тебе ще се зароди едно криво разбиране.
към втори вариант >>
Щом се смутите, не търсете разрешението между хората в дадения случай и не искайте да направите хората добри.
(втори вариант)
Тогава човешкото употребявайте само тогава, когато имате едно преизобилие, че няма какво да вземете, тогава употребете човешкия принцип. Не отличавайте туй, което дава, туй, което носи мир, радост, то е Божественото. Туй, което внася в нас смущение, то е относителната реалност. И разрешавайте тогава. Казвам, обърнете ума си към Божествения свят.
Щом се смутите, не търсете разрешението между хората в дадения случай и не искайте да направите хората добри.
То е невъзможно. Вие искате някой човек да го обърнете. Ако идете в Америка, ще кажат: „Аз го обърнах.“ Казва един евангелски проповедник така: „Аз не вярвам в обръщанията. Когато Господ ме обърна, той обърна кесията ми и всичко, каквото имах вкъщи, все го обърна.“
към втори вариант >>
Вземете сега, с всичките хора ти живееш добре, писател си, пишеш една книга.
(втори вариант)
Кои са били първите причини, които са отдалечили човека от Бога. Кажете ми. Същата причина. Причината е почти съща. Както този момък е станал причина да извади дъщеря ви от дома, така има една причина в битието, която извадила човека от рая.
Вземете сега, с всичките хора ти живееш добре, писател си, пишеш една книга.
Допреди да се напише книгата, ти с всички живееш добре. Щом напишеш книгата и я пуснеш в обръщение, че някой казал нещо лошо против твоята книга, ти ще се скараш, ще се разсърдиш. Те казват: „Тази книга, която си написал, не е написана добре, не е писана правилно, въпросът не е изложен добре.“ Ти се сърдиш, а онзи, който казал нещо хубаво за книгата, ти започваш да го гледаш с добро око.
към втори вариант >>
Кого ще обвиниш?
(втори вариант)
Щом имаш един приятел и го обичаш, непременно ревността ще дойде. Какво ще кажеш? Как ще се лекуваш от тази ревност? Падали са хората от тази ревност. Аз считам ревността – това е закон на еднообразието.
Кого ще обвиниш?
Ревността си има свой добър произход. Казвам, ревнуването на доброто. Но има една ревност, когато ти не разбираш съдържанието или качеството на онова, което ти обичаш. И в тебе ще се зароди едно криво разбиране. Ако ти имаш една дъщеря, която е толкова умна, че има качествата на огъня и ако имаш една дъщеря, която има качествата на светлината, питам, ще ли ревнуваш тогава?
към втори вариант >>
То е невъзможно.
(втори вариант)
Не отличавайте туй, което дава, туй, което носи мир, радост, то е Божественото. Туй, което внася в нас смущение, то е относителната реалност. И разрешавайте тогава. Казвам, обърнете ума си към Божествения свят. Щом се смутите, не търсете разрешението между хората в дадения случай и не искайте да направите хората добри.
То е невъзможно.
Вие искате някой човек да го обърнете. Ако идете в Америка, ще кажат: „Аз го обърнах.“ Казва един евангелски проповедник така: „Аз не вярвам в обръщанията. Когато Господ ме обърна, той обърна кесията ми и всичко, каквото имах вкъщи, все го обърна.“
към втори вариант >>
Допреди да се напише книгата, ти с всички живееш добре.
(втори вариант)
Кажете ми. Същата причина. Причината е почти съща. Както този момък е станал причина да извади дъщеря ви от дома, така има една причина в битието, която извадила човека от рая. Вземете сега, с всичките хора ти живееш добре, писател си, пишеш една книга.
Допреди да се напише книгата, ти с всички живееш добре.
Щом напишеш книгата и я пуснеш в обръщение, че някой казал нещо лошо против твоята книга, ти ще се скараш, ще се разсърдиш. Те казват: „Тази книга, която си написал, не е написана добре, не е писана правилно, въпросът не е изложен добре.“ Ти се сърдиш, а онзи, който казал нещо хубаво за книгата, ти започваш да го гледаш с добро око.
към втори вариант >>
Ревността си има свой добър произход.
(втори вариант)
Какво ще кажеш? Как ще се лекуваш от тази ревност? Падали са хората от тази ревност. Аз считам ревността – това е закон на еднообразието. Кого ще обвиниш?
Ревността си има свой добър произход.
Казвам, ревнуването на доброто. Но има една ревност, когато ти не разбираш съдържанието или качеството на онова, което ти обичаш. И в тебе ще се зароди едно криво разбиране. Ако ти имаш една дъщеря, която е толкова умна, че има качествата на огъня и ако имаш една дъщеря, която има качествата на светлината, питам, ще ли ревнуваш тогава? И кой е онзи, който може да й причини някое зло, и кой е онзи, който може да я оцапа?
към втори вариант >>
Вие искате някой човек да го обърнете.
(втори вариант)
Туй, което внася в нас смущение, то е относителната реалност. И разрешавайте тогава. Казвам, обърнете ума си към Божествения свят. Щом се смутите, не търсете разрешението между хората в дадения случай и не искайте да направите хората добри. То е невъзможно.
Вие искате някой човек да го обърнете.
Ако идете в Америка, ще кажат: „Аз го обърнах.“ Казва един евангелски проповедник така: „Аз не вярвам в обръщанията. Когато Господ ме обърна, той обърна кесията ми и всичко, каквото имах вкъщи, все го обърна.“
към втори вариант >>
Щом напишеш книгата и я пуснеш в обръщение, че някой казал нещо лошо против твоята книга, ти ще се скараш, ще се разсърдиш.
(втори вариант)
Същата причина. Причината е почти съща. Както този момък е станал причина да извади дъщеря ви от дома, така има една причина в битието, която извадила човека от рая. Вземете сега, с всичките хора ти живееш добре, писател си, пишеш една книга. Допреди да се напише книгата, ти с всички живееш добре.
Щом напишеш книгата и я пуснеш в обръщение, че някой казал нещо лошо против твоята книга, ти ще се скараш, ще се разсърдиш.
Те казват: „Тази книга, която си написал, не е написана добре, не е писана правилно, въпросът не е изложен добре.“ Ти се сърдиш, а онзи, който казал нещо хубаво за книгата, ти започваш да го гледаш с добро око.
към втори вариант >>
Казвам, ревнуването на доброто.
(втори вариант)
Как ще се лекуваш от тази ревност? Падали са хората от тази ревност. Аз считам ревността – това е закон на еднообразието. Кого ще обвиниш? Ревността си има свой добър произход.
Казвам, ревнуването на доброто.
Но има една ревност, когато ти не разбираш съдържанието или качеството на онова, което ти обичаш. И в тебе ще се зароди едно криво разбиране. Ако ти имаш една дъщеря, която е толкова умна, че има качествата на огъня и ако имаш една дъщеря, която има качествата на светлината, питам, ще ли ревнуваш тогава? И кой е онзи, който може да й причини някое зло, и кой е онзи, който може да я оцапа? Тя има качествата на водата.
към втори вариант >>
Ако идете в Америка, ще кажат: „Аз го обърнах.“ Казва един евангелски проповедник така: „Аз не вярвам в обръщанията.
(втори вариант)
И разрешавайте тогава. Казвам, обърнете ума си към Божествения свят. Щом се смутите, не търсете разрешението между хората в дадения случай и не искайте да направите хората добри. То е невъзможно. Вие искате някой човек да го обърнете.
Ако идете в Америка, ще кажат: „Аз го обърнах.“ Казва един евангелски проповедник така: „Аз не вярвам в обръщанията.
Когато Господ ме обърна, той обърна кесията ми и всичко, каквото имах вкъщи, все го обърна.“
към втори вариант >>
Те казват: „Тази книга, която си написал, не е написана добре, не е писана правилно, въпросът не е изложен добре.“ Ти се сърдиш, а онзи, който казал нещо хубаво за книгата, ти започваш да го гледаш с добро око.
(втори вариант)
Причината е почти съща. Както този момък е станал причина да извади дъщеря ви от дома, така има една причина в битието, която извадила човека от рая. Вземете сега, с всичките хора ти живееш добре, писател си, пишеш една книга. Допреди да се напише книгата, ти с всички живееш добре. Щом напишеш книгата и я пуснеш в обръщение, че някой казал нещо лошо против твоята книга, ти ще се скараш, ще се разсърдиш.
Те казват: „Тази книга, която си написал, не е написана добре, не е писана правилно, въпросът не е изложен добре.“ Ти се сърдиш, а онзи, който казал нещо хубаво за книгата, ти започваш да го гледаш с добро око.
към втори вариант >>
Но има една ревност, когато ти не разбираш съдържанието или качеството на онова, което ти обичаш.
(втори вариант)
Падали са хората от тази ревност. Аз считам ревността – това е закон на еднообразието. Кого ще обвиниш? Ревността си има свой добър произход. Казвам, ревнуването на доброто.
Но има една ревност, когато ти не разбираш съдържанието или качеството на онова, което ти обичаш.
И в тебе ще се зароди едно криво разбиране. Ако ти имаш една дъщеря, която е толкова умна, че има качествата на огъня и ако имаш една дъщеря, която има качествата на светлината, питам, ще ли ревнуваш тогава? И кой е онзи, който може да й причини някое зло, и кой е онзи, който може да я оцапа? Тя има качествата на водата. Но понеже, когато ние ревнуваме един човек, не се изгубва онова, което е твое, което ние очакваме от него.
към втори вариант >>
Когато Господ ме обърна, той обърна кесията ми и всичко, каквото имах вкъщи, все го обърна.“
(втори вариант)
Казвам, обърнете ума си към Божествения свят. Щом се смутите, не търсете разрешението между хората в дадения случай и не искайте да направите хората добри. То е невъзможно. Вие искате някой човек да го обърнете. Ако идете в Америка, ще кажат: „Аз го обърнах.“ Казва един евангелски проповедник така: „Аз не вярвам в обръщанията.
Когато Господ ме обърна, той обърна кесията ми и всичко, каквото имах вкъщи, все го обърна.“
към втори вариант >>
Питам сега, онзи, който е говорил добро за твоята книга, какво ти е допринесъл?
(втори вариант)
Питам сега, онзи, който е говорил добро за твоята книга, какво ти е допринесъл?
И онзи, който говори зле за твоята книга, какво ти е отнел? Че онзи, който говорил зле за книгата, той е намалил тиража на книгата и разхода на книгата. И после донякъде турил в умовете на хората една странна идея, че не си толкова учен човек, както те мислят. Поуронил е престижа ти. Е, питам сега, като написа книгата, защо си тури името, не може ли, без да си туриш името?
към втори вариант >>
И в тебе ще се зароди едно криво разбиране.
(втори вариант)
Аз считам ревността – това е закон на еднообразието. Кого ще обвиниш? Ревността си има свой добър произход. Казвам, ревнуването на доброто. Но има една ревност, когато ти не разбираш съдържанието или качеството на онова, което ти обичаш.
И в тебе ще се зароди едно криво разбиране.
Ако ти имаш една дъщеря, която е толкова умна, че има качествата на огъня и ако имаш една дъщеря, която има качествата на светлината, питам, ще ли ревнуваш тогава? И кой е онзи, който може да й причини някое зло, и кой е онзи, който може да я оцапа? Тя има качествата на водата. Но понеже, когато ние ревнуваме един човек, не се изгубва онова, което е твое, което ние очакваме от него. Когато ревнуваш някого, подразбира, че ти си вложил нещо в него и се страхуваш, да не би да изгубиш това, което е твое.
към втори вариант >>
Умът ти трябва да се обърне и сърцето ти трябва да се обърне.
(втори вариант)
Умът ти трябва да се обърне и сърцето ти трябва да се обърне.
Ако нещо трябва да се обърне, трябва да се обърне всичкото. Ако кесията ти не се обръща, ти си обърнат към Бога, а кесията ти е завъртяна, не искаш да дадеш всичко, ти сега трябва да обърнеш кесията си. Та в Божествения живот всичко е обърнато, отворено. А в човешкия живот всичко е затворено. По това се различават.
към втори вариант >>
И онзи, който говори зле за твоята книга, какво ти е отнел?
(втори вариант)
Питам сега, онзи, който е говорил добро за твоята книга, какво ти е допринесъл?
И онзи, който говори зле за твоята книга, какво ти е отнел?
Че онзи, който говорил зле за книгата, той е намалил тиража на книгата и разхода на книгата. И после донякъде турил в умовете на хората една странна идея, че не си толкова учен човек, както те мислят. Поуронил е престижа ти. Е, питам сега, като написа книгата, защо си тури името, не може ли, без да си туриш името? Напише една книга без автор.
към втори вариант >>
Ако ти имаш една дъщеря, която е толкова умна, че има качествата на огъня и ако имаш една дъщеря, която има качествата на светлината, питам, ще ли ревнуваш тогава?
(втори вариант)
Кого ще обвиниш? Ревността си има свой добър произход. Казвам, ревнуването на доброто. Но има една ревност, когато ти не разбираш съдържанието или качеството на онова, което ти обичаш. И в тебе ще се зароди едно криво разбиране.
Ако ти имаш една дъщеря, която е толкова умна, че има качествата на огъня и ако имаш една дъщеря, която има качествата на светлината, питам, ще ли ревнуваш тогава?
И кой е онзи, който може да й причини някое зло, и кой е онзи, който може да я оцапа? Тя има качествата на водата. Но понеже, когато ние ревнуваме един човек, не се изгубва онова, което е твое, което ние очакваме от него. Когато ревнуваш някого, подразбира, че ти си вложил нещо в него и се страхуваш, да не би да изгубиш това, което е твое. Там е ревността.
към втори вариант >>
Ако нещо трябва да се обърне, трябва да се обърне всичкото.
(втори вариант)
Умът ти трябва да се обърне и сърцето ти трябва да се обърне.
Ако нещо трябва да се обърне, трябва да се обърне всичкото.
Ако кесията ти не се обръща, ти си обърнат към Бога, а кесията ти е завъртяна, не искаш да дадеш всичко, ти сега трябва да обърнеш кесията си. Та в Божествения живот всичко е обърнато, отворено. А в човешкия живот всичко е затворено. По това се различават. По някой път казваш: „Затворено ми е.“ Отвори вратата си.
към втори вариант >>
Че онзи, който говорил зле за книгата, той е намалил тиража на книгата и разхода на книгата.
(втори вариант)
Питам сега, онзи, който е говорил добро за твоята книга, какво ти е допринесъл? И онзи, който говори зле за твоята книга, какво ти е отнел?
Че онзи, който говорил зле за книгата, той е намалил тиража на книгата и разхода на книгата.
И после донякъде турил в умовете на хората една странна идея, че не си толкова учен човек, както те мислят. Поуронил е престижа ти. Е, питам сега, като написа книгата, защо си тури името, не може ли, без да си туриш името? Напише една книга без автор. Най–първо напиши една книга, без да се тури автора на нея, и гледай какво ще кажат хората, и после като напишеш една, две, три, четири, пет, шест книги, и ако говорят хората добре, най–после тури и името си.
към втори вариант >>
И кой е онзи, който може да й причини някое зло, и кой е онзи, който може да я оцапа?
(втори вариант)
Ревността си има свой добър произход. Казвам, ревнуването на доброто. Но има една ревност, когато ти не разбираш съдържанието или качеството на онова, което ти обичаш. И в тебе ще се зароди едно криво разбиране. Ако ти имаш една дъщеря, която е толкова умна, че има качествата на огъня и ако имаш една дъщеря, която има качествата на светлината, питам, ще ли ревнуваш тогава?
И кой е онзи, който може да й причини някое зло, и кой е онзи, който може да я оцапа?
Тя има качествата на водата. Но понеже, когато ние ревнуваме един човек, не се изгубва онова, което е твое, което ние очакваме от него. Когато ревнуваш някого, подразбира, че ти си вложил нещо в него и се страхуваш, да не би да изгубиш това, което е твое. Там е ревността. Ти си вложил парите в някоя банка и мислиш за банката толкова, колкото се интересуваш.
към втори вариант >>
Ако кесията ти не се обръща, ти си обърнат към Бога, а кесията ти е завъртяна, не искаш да дадеш всичко, ти сега трябва да обърнеш кесията си.
(втори вариант)
Умът ти трябва да се обърне и сърцето ти трябва да се обърне. Ако нещо трябва да се обърне, трябва да се обърне всичкото.
Ако кесията ти не се обръща, ти си обърнат към Бога, а кесията ти е завъртяна, не искаш да дадеш всичко, ти сега трябва да обърнеш кесията си.
Та в Божествения живот всичко е обърнато, отворено. А в човешкия живот всичко е затворено. По това се различават. По някой път казваш: „Затворено ми е.“ Отвори вратата си. И сега, ако искате дълбоките неща, трябва да приложите онова, което знаете.
към втори вариант >>
И после донякъде турил в умовете на хората една странна идея, че не си толкова учен човек, както те мислят.
(втори вариант)
Питам сега, онзи, който е говорил добро за твоята книга, какво ти е допринесъл? И онзи, който говори зле за твоята книга, какво ти е отнел? Че онзи, който говорил зле за книгата, той е намалил тиража на книгата и разхода на книгата.
И после донякъде турил в умовете на хората една странна идея, че не си толкова учен човек, както те мислят.
Поуронил е престижа ти. Е, питам сега, като написа книгата, защо си тури името, не може ли, без да си туриш името? Напише една книга без автор. Най–първо напиши една книга, без да се тури автора на нея, и гледай какво ще кажат хората, и после като напишеш една, две, три, четири, пет, шест книги, и ако говорят хората добре, най–после тури и името си. А някой написал няколко стихотворения, и си тури името.
към втори вариант >>
Тя има качествата на водата.
(втори вариант)
Казвам, ревнуването на доброто. Но има една ревност, когато ти не разбираш съдържанието или качеството на онова, което ти обичаш. И в тебе ще се зароди едно криво разбиране. Ако ти имаш една дъщеря, която е толкова умна, че има качествата на огъня и ако имаш една дъщеря, която има качествата на светлината, питам, ще ли ревнуваш тогава? И кой е онзи, който може да й причини някое зло, и кой е онзи, който може да я оцапа?
Тя има качествата на водата.
Но понеже, когато ние ревнуваме един човек, не се изгубва онова, което е твое, което ние очакваме от него. Когато ревнуваш някого, подразбира, че ти си вложил нещо в него и се страхуваш, да не би да изгубиш това, което е твое. Там е ревността. Ти си вложил парите в някоя банка и мислиш за банката толкова, колкото се интересуваш. Щом си извадиш парите от банката, казваш: „Нито пет пари не давам за нея.“ Значи ти обичаш младата мома докога?
към втори вариант >>
Та в Божествения живот всичко е обърнато, отворено.
(втори вариант)
Умът ти трябва да се обърне и сърцето ти трябва да се обърне. Ако нещо трябва да се обърне, трябва да се обърне всичкото. Ако кесията ти не се обръща, ти си обърнат към Бога, а кесията ти е завъртяна, не искаш да дадеш всичко, ти сега трябва да обърнеш кесията си.
Та в Божествения живот всичко е обърнато, отворено.
А в човешкия живот всичко е затворено. По това се различават. По някой път казваш: „Затворено ми е.“ Отвори вратата си. И сега, ако искате дълбоките неща, трябва да приложите онова, което знаете. Трябва да приложите не това, което имате от миналото, но което за нас, за днешния ден ще получим.
към втори вариант >>
Поуронил е престижа ти.
(втори вариант)
Питам сега, онзи, който е говорил добро за твоята книга, какво ти е допринесъл? И онзи, който говори зле за твоята книга, какво ти е отнел? Че онзи, който говорил зле за книгата, той е намалил тиража на книгата и разхода на книгата. И после донякъде турил в умовете на хората една странна идея, че не си толкова учен човек, както те мислят.
Поуронил е престижа ти.
Е, питам сега, като написа книгата, защо си тури името, не може ли, без да си туриш името? Напише една книга без автор. Най–първо напиши една книга, без да се тури автора на нея, и гледай какво ще кажат хората, и после като напишеш една, две, три, четири, пет, шест книги, и ако говорят хората добре, най–после тури и името си. А някой написал няколко стихотворения, и си тури името. Бъдете уверени тогава, че и добре ще ви посрещнат, и зле ще ви посрещнат.
към втори вариант >>
Но понеже, когато ние ревнуваме един човек, не се изгубва онова, което е твое, което ние очакваме от него.
(втори вариант)
Но има една ревност, когато ти не разбираш съдържанието или качеството на онова, което ти обичаш. И в тебе ще се зароди едно криво разбиране. Ако ти имаш една дъщеря, която е толкова умна, че има качествата на огъня и ако имаш една дъщеря, която има качествата на светлината, питам, ще ли ревнуваш тогава? И кой е онзи, който може да й причини някое зло, и кой е онзи, който може да я оцапа? Тя има качествата на водата.
Но понеже, когато ние ревнуваме един човек, не се изгубва онова, което е твое, което ние очакваме от него.
Когато ревнуваш някого, подразбира, че ти си вложил нещо в него и се страхуваш, да не би да изгубиш това, което е твое. Там е ревността. Ти си вложил парите в някоя банка и мислиш за банката толкова, колкото се интересуваш. Щом си извадиш парите от банката, казваш: „Нито пет пари не давам за нея.“ Значи ти обичаш младата мома докога? Докато тя е красива.
към втори вариант >>
А в човешкия живот всичко е затворено.
(втори вариант)
Умът ти трябва да се обърне и сърцето ти трябва да се обърне. Ако нещо трябва да се обърне, трябва да се обърне всичкото. Ако кесията ти не се обръща, ти си обърнат към Бога, а кесията ти е завъртяна, не искаш да дадеш всичко, ти сега трябва да обърнеш кесията си. Та в Божествения живот всичко е обърнато, отворено.
А в човешкия живот всичко е затворено.
По това се различават. По някой път казваш: „Затворено ми е.“ Отвори вратата си. И сега, ако искате дълбоките неща, трябва да приложите онова, което знаете. Трябва да приложите не това, което имате от миналото, но което за нас, за днешния ден ще получим. Няма да приложим знанието, което имаме от миналото, а днешният ден е важен, което имаме от Бога днес.
към втори вариант >>
Е, питам сега, като написа книгата, защо си тури името, не може ли, без да си туриш името?
(втори вариант)
Питам сега, онзи, който е говорил добро за твоята книга, какво ти е допринесъл? И онзи, който говори зле за твоята книга, какво ти е отнел? Че онзи, който говорил зле за книгата, той е намалил тиража на книгата и разхода на книгата. И после донякъде турил в умовете на хората една странна идея, че не си толкова учен човек, както те мислят. Поуронил е престижа ти.
Е, питам сега, като написа книгата, защо си тури името, не може ли, без да си туриш името?
Напише една книга без автор. Най–първо напиши една книга, без да се тури автора на нея, и гледай какво ще кажат хората, и после като напишеш една, две, три, четири, пет, шест книги, и ако говорят хората добре, най–после тури и името си. А някой написал няколко стихотворения, и си тури името. Бъдете уверени тогава, че и добре ще ви посрещнат, и зле ще ви посрещнат. Колко писатели има и поети, след като са написали една книга, и те не обичат да я четат.
към втори вариант >>
Когато ревнуваш някого, подразбира, че ти си вложил нещо в него и се страхуваш, да не би да изгубиш това, което е твое.
(втори вариант)
И в тебе ще се зароди едно криво разбиране. Ако ти имаш една дъщеря, която е толкова умна, че има качествата на огъня и ако имаш една дъщеря, която има качествата на светлината, питам, ще ли ревнуваш тогава? И кой е онзи, който може да й причини някое зло, и кой е онзи, който може да я оцапа? Тя има качествата на водата. Но понеже, когато ние ревнуваме един човек, не се изгубва онова, което е твое, което ние очакваме от него.
Когато ревнуваш някого, подразбира, че ти си вложил нещо в него и се страхуваш, да не би да изгубиш това, което е твое.
Там е ревността. Ти си вложил парите в някоя банка и мислиш за банката толкова, колкото се интересуваш. Щом си извадиш парите от банката, казваш: „Нито пет пари не давам за нея.“ Значи ти обичаш младата мома докога? Докато тя е красива. Щом младата мома стане стара баба, любовта изчезва, ти казваш: „Няма я младата мома.“ Докато е младата мома, любовта е там.
към втори вариант >>
По това се различават.
(втори вариант)
Умът ти трябва да се обърне и сърцето ти трябва да се обърне. Ако нещо трябва да се обърне, трябва да се обърне всичкото. Ако кесията ти не се обръща, ти си обърнат към Бога, а кесията ти е завъртяна, не искаш да дадеш всичко, ти сега трябва да обърнеш кесията си. Та в Божествения живот всичко е обърнато, отворено. А в човешкия живот всичко е затворено.
По това се различават.
По някой път казваш: „Затворено ми е.“ Отвори вратата си. И сега, ако искате дълбоките неща, трябва да приложите онова, което знаете. Трябва да приложите не това, което имате от миналото, но което за нас, за днешния ден ще получим. Няма да приложим знанието, което имаме от миналото, а днешният ден е важен, което имаме от Бога днес. Днес каквото можем да направим за Бога, то е важно.
към втори вариант >>
Напише една книга без автор.
(втори вариант)
И онзи, който говори зле за твоята книга, какво ти е отнел? Че онзи, който говорил зле за книгата, той е намалил тиража на книгата и разхода на книгата. И после донякъде турил в умовете на хората една странна идея, че не си толкова учен човек, както те мислят. Поуронил е престижа ти. Е, питам сега, като написа книгата, защо си тури името, не може ли, без да си туриш името?
Напише една книга без автор.
Най–първо напиши една книга, без да се тури автора на нея, и гледай какво ще кажат хората, и после като напишеш една, две, три, четири, пет, шест книги, и ако говорят хората добре, най–после тури и името си. А някой написал няколко стихотворения, и си тури името. Бъдете уверени тогава, че и добре ще ви посрещнат, и зле ще ви посрещнат. Колко писатели има и поети, след като са написали една книга, и те не обичат да я четат. Той я чел, чел много пъти, та му дотегнало.
към втори вариант >>
Там е ревността.
(втори вариант)
Ако ти имаш една дъщеря, която е толкова умна, че има качествата на огъня и ако имаш една дъщеря, която има качествата на светлината, питам, ще ли ревнуваш тогава? И кой е онзи, който може да й причини някое зло, и кой е онзи, който може да я оцапа? Тя има качествата на водата. Но понеже, когато ние ревнуваме един човек, не се изгубва онова, което е твое, което ние очакваме от него. Когато ревнуваш някого, подразбира, че ти си вложил нещо в него и се страхуваш, да не би да изгубиш това, което е твое.
Там е ревността.
Ти си вложил парите в някоя банка и мислиш за банката толкова, колкото се интересуваш. Щом си извадиш парите от банката, казваш: „Нито пет пари не давам за нея.“ Значи ти обичаш младата мома докога? Докато тя е красива. Щом младата мома стане стара баба, любовта изчезва, ти казваш: „Няма я младата мома.“ Докато е младата мома, любовта е там. Като замине младата мома, любовта я няма.
към втори вариант >>
По някой път казваш: „Затворено ми е.“ Отвори вратата си.
(втори вариант)
Ако нещо трябва да се обърне, трябва да се обърне всичкото. Ако кесията ти не се обръща, ти си обърнат към Бога, а кесията ти е завъртяна, не искаш да дадеш всичко, ти сега трябва да обърнеш кесията си. Та в Божествения живот всичко е обърнато, отворено. А в човешкия живот всичко е затворено. По това се различават.
По някой път казваш: „Затворено ми е.“ Отвори вратата си.
И сега, ако искате дълбоките неща, трябва да приложите онова, което знаете. Трябва да приложите не това, което имате от миналото, но което за нас, за днешния ден ще получим. Няма да приложим знанието, което имаме от миналото, а днешният ден е важен, което имаме от Бога днес. Днес каквото можем да направим за Бога, то е важно. Днес е най–важното, което можем да дадем.
към втори вариант >>
Най–първо напиши една книга, без да се тури автора на нея, и гледай какво ще кажат хората, и после като напишеш една, две, три, четири, пет, шест книги, и ако говорят хората добре, най–после тури и името си.
(втори вариант)
Че онзи, който говорил зле за книгата, той е намалил тиража на книгата и разхода на книгата. И после донякъде турил в умовете на хората една странна идея, че не си толкова учен човек, както те мислят. Поуронил е престижа ти. Е, питам сега, като написа книгата, защо си тури името, не може ли, без да си туриш името? Напише една книга без автор.
Най–първо напиши една книга, без да се тури автора на нея, и гледай какво ще кажат хората, и после като напишеш една, две, три, четири, пет, шест книги, и ако говорят хората добре, най–после тури и името си.
А някой написал няколко стихотворения, и си тури името. Бъдете уверени тогава, че и добре ще ви посрещнат, и зле ще ви посрещнат. Колко писатели има и поети, след като са написали една книга, и те не обичат да я четат. Той я чел, чел много пъти, та му дотегнало. Тогава туй, което той сам не иска да чете, иска другите хора да се радват на нея и да я четат.
към втори вариант >>
Ти си вложил парите в някоя банка и мислиш за банката толкова, колкото се интересуваш.
(втори вариант)
И кой е онзи, който може да й причини някое зло, и кой е онзи, който може да я оцапа? Тя има качествата на водата. Но понеже, когато ние ревнуваме един човек, не се изгубва онова, което е твое, което ние очакваме от него. Когато ревнуваш някого, подразбира, че ти си вложил нещо в него и се страхуваш, да не би да изгубиш това, което е твое. Там е ревността.
Ти си вложил парите в някоя банка и мислиш за банката толкова, колкото се интересуваш.
Щом си извадиш парите от банката, казваш: „Нито пет пари не давам за нея.“ Значи ти обичаш младата мома докога? Докато тя е красива. Щом младата мома стане стара баба, любовта изчезва, ти казваш: „Няма я младата мома.“ Докато е младата мома, любовта е там. Като замине младата мома, любовта я няма. Любовта произтича от младите моми, от старите не произтича.
към втори вариант >>
И сега, ако искате дълбоките неща, трябва да приложите онова, което знаете.
(втори вариант)
Ако кесията ти не се обръща, ти си обърнат към Бога, а кесията ти е завъртяна, не искаш да дадеш всичко, ти сега трябва да обърнеш кесията си. Та в Божествения живот всичко е обърнато, отворено. А в човешкия живот всичко е затворено. По това се различават. По някой път казваш: „Затворено ми е.“ Отвори вратата си.
И сега, ако искате дълбоките неща, трябва да приложите онова, което знаете.
Трябва да приложите не това, което имате от миналото, но което за нас, за днешния ден ще получим. Няма да приложим знанието, което имаме от миналото, а днешният ден е важен, което имаме от Бога днес. Днес каквото можем да направим за Бога, то е важно. Днес е най–важното, което можем да дадем. Не това, което сте яли вчера, а това, което е приготвено днес за ядене.
към втори вариант >>
А някой написал няколко стихотворения, и си тури името.
(втори вариант)
И после донякъде турил в умовете на хората една странна идея, че не си толкова учен човек, както те мислят. Поуронил е престижа ти. Е, питам сега, като написа книгата, защо си тури името, не може ли, без да си туриш името? Напише една книга без автор. Най–първо напиши една книга, без да се тури автора на нея, и гледай какво ще кажат хората, и после като напишеш една, две, три, четири, пет, шест книги, и ако говорят хората добре, най–после тури и името си.
А някой написал няколко стихотворения, и си тури името.
Бъдете уверени тогава, че и добре ще ви посрещнат, и зле ще ви посрещнат. Колко писатели има и поети, след като са написали една книга, и те не обичат да я четат. Той я чел, чел много пъти, та му дотегнало. Тогава туй, което той сам не иска да чете, иска другите хора да се радват на нея и да я четат. Той казва: „Дотегна ми да я чета.
към втори вариант >>
Щом си извадиш парите от банката, казваш: „Нито пет пари не давам за нея.“ Значи ти обичаш младата мома докога?
(втори вариант)
Тя има качествата на водата. Но понеже, когато ние ревнуваме един човек, не се изгубва онова, което е твое, което ние очакваме от него. Когато ревнуваш някого, подразбира, че ти си вложил нещо в него и се страхуваш, да не би да изгубиш това, което е твое. Там е ревността. Ти си вложил парите в някоя банка и мислиш за банката толкова, колкото се интересуваш.
Щом си извадиш парите от банката, казваш: „Нито пет пари не давам за нея.“ Значи ти обичаш младата мома докога?
Докато тя е красива. Щом младата мома стане стара баба, любовта изчезва, ти казваш: „Няма я младата мома.“ Докато е младата мома, любовта е там. Като замине младата мома, любовта я няма. Любовта произтича от младите моми, от старите не произтича. Но грехът произтича от младите моми, а доброто от старите.
към втори вариант >>
Трябва да приложите не това, което имате от миналото, но което за нас, за днешния ден ще получим.
(втори вариант)
Та в Божествения живот всичко е обърнато, отворено. А в човешкия живот всичко е затворено. По това се различават. По някой път казваш: „Затворено ми е.“ Отвори вратата си. И сега, ако искате дълбоките неща, трябва да приложите онова, което знаете.
Трябва да приложите не това, което имате от миналото, но което за нас, за днешния ден ще получим.
Няма да приложим знанието, което имаме от миналото, а днешният ден е важен, което имаме от Бога днес. Днес каквото можем да направим за Бога, то е важно. Днес е най–важното, което можем да дадем. Не това, което сте яли вчера, а това, което е приготвено днес за ядене. Та днешното знание, днешната опитност, която може да дадете за днешния ден, то е най– важното за утрешния ден, пък не мислете.
към втори вариант >>
Бъдете уверени тогава, че и добре ще ви посрещнат, и зле ще ви посрещнат.
(втори вариант)
Поуронил е престижа ти. Е, питам сега, като написа книгата, защо си тури името, не може ли, без да си туриш името? Напише една книга без автор. Най–първо напиши една книга, без да се тури автора на нея, и гледай какво ще кажат хората, и после като напишеш една, две, три, четири, пет, шест книги, и ако говорят хората добре, най–после тури и името си. А някой написал няколко стихотворения, и си тури името.
Бъдете уверени тогава, че и добре ще ви посрещнат, и зле ще ви посрещнат.
Колко писатели има и поети, след като са написали една книга, и те не обичат да я четат. Той я чел, чел много пъти, та му дотегнало. Тогава туй, което той сам не иска да чете, иска другите хора да се радват на нея и да я четат. Той казва: „Дотегна ми да я чета. Колко пъти я коригирах и четох, не искам вече да чета.“
към втори вариант >>
Докато тя е красива.
(втори вариант)
Но понеже, когато ние ревнуваме един човек, не се изгубва онова, което е твое, което ние очакваме от него. Когато ревнуваш някого, подразбира, че ти си вложил нещо в него и се страхуваш, да не би да изгубиш това, което е твое. Там е ревността. Ти си вложил парите в някоя банка и мислиш за банката толкова, колкото се интересуваш. Щом си извадиш парите от банката, казваш: „Нито пет пари не давам за нея.“ Значи ти обичаш младата мома докога?
Докато тя е красива.
Щом младата мома стане стара баба, любовта изчезва, ти казваш: „Няма я младата мома.“ Докато е младата мома, любовта е там. Като замине младата мома, любовта я няма. Любовта произтича от младите моми, от старите не произтича. Но грехът произтича от младите моми, а доброто от старите. А при това никой не обича старите.
към втори вариант >>
Няма да приложим знанието, което имаме от миналото, а днешният ден е важен, което имаме от Бога днес.
(втори вариант)
А в човешкия живот всичко е затворено. По това се различават. По някой път казваш: „Затворено ми е.“ Отвори вратата си. И сега, ако искате дълбоките неща, трябва да приложите онова, което знаете. Трябва да приложите не това, което имате от миналото, но което за нас, за днешния ден ще получим.
Няма да приложим знанието, което имаме от миналото, а днешният ден е важен, което имаме от Бога днес.
Днес каквото можем да направим за Бога, то е важно. Днес е най–важното, което можем да дадем. Не това, което сте яли вчера, а това, което е приготвено днес за ядене. Та днешното знание, днешната опитност, която може да дадете за днешния ден, то е най– важното за утрешния ден, пък не мислете.
към втори вариант >>
Колко писатели има и поети, след като са написали една книга, и те не обичат да я четат.
(втори вариант)
Е, питам сега, като написа книгата, защо си тури името, не може ли, без да си туриш името? Напише една книга без автор. Най–първо напиши една книга, без да се тури автора на нея, и гледай какво ще кажат хората, и после като напишеш една, две, три, четири, пет, шест книги, и ако говорят хората добре, най–после тури и името си. А някой написал няколко стихотворения, и си тури името. Бъдете уверени тогава, че и добре ще ви посрещнат, и зле ще ви посрещнат.
Колко писатели има и поети, след като са написали една книга, и те не обичат да я четат.
Той я чел, чел много пъти, та му дотегнало. Тогава туй, което той сам не иска да чете, иска другите хора да се радват на нея и да я четат. Той казва: „Дотегна ми да я чета. Колко пъти я коригирах и четох, не искам вече да чета.“
към втори вариант >>
Щом младата мома стане стара баба, любовта изчезва, ти казваш: „Няма я младата мома.“ Докато е младата мома, любовта е там.
(втори вариант)
Когато ревнуваш някого, подразбира, че ти си вложил нещо в него и се страхуваш, да не би да изгубиш това, което е твое. Там е ревността. Ти си вложил парите в някоя банка и мислиш за банката толкова, колкото се интересуваш. Щом си извадиш парите от банката, казваш: „Нито пет пари не давам за нея.“ Значи ти обичаш младата мома докога? Докато тя е красива.
Щом младата мома стане стара баба, любовта изчезва, ти казваш: „Няма я младата мома.“ Докато е младата мома, любовта е там.
Като замине младата мома, любовта я няма. Любовта произтича от младите моми, от старите не произтича. Но грехът произтича от младите моми, а доброто от старите. А при това никой не обича старите. Никой не обича стара баба.
към втори вариант >>
Днес каквото можем да направим за Бога, то е важно.
(втори вариант)
По това се различават. По някой път казваш: „Затворено ми е.“ Отвори вратата си. И сега, ако искате дълбоките неща, трябва да приложите онова, което знаете. Трябва да приложите не това, което имате от миналото, но което за нас, за днешния ден ще получим. Няма да приложим знанието, което имаме от миналото, а днешният ден е важен, което имаме от Бога днес.
Днес каквото можем да направим за Бога, то е важно.
Днес е най–важното, което можем да дадем. Не това, което сте яли вчера, а това, което е приготвено днес за ядене. Та днешното знание, днешната опитност, която може да дадете за днешния ден, то е най– важното за утрешния ден, пък не мислете.
към втори вариант >>
Той я чел, чел много пъти, та му дотегнало.
(втори вариант)
Напише една книга без автор. Най–първо напиши една книга, без да се тури автора на нея, и гледай какво ще кажат хората, и после като напишеш една, две, три, четири, пет, шест книги, и ако говорят хората добре, най–после тури и името си. А някой написал няколко стихотворения, и си тури името. Бъдете уверени тогава, че и добре ще ви посрещнат, и зле ще ви посрещнат. Колко писатели има и поети, след като са написали една книга, и те не обичат да я четат.
Той я чел, чел много пъти, та му дотегнало.
Тогава туй, което той сам не иска да чете, иска другите хора да се радват на нея и да я четат. Той казва: „Дотегна ми да я чета. Колко пъти я коригирах и четох, не искам вече да чета.“
към втори вариант >>
Като замине младата мома, любовта я няма.
(втори вариант)
Там е ревността. Ти си вложил парите в някоя банка и мислиш за банката толкова, колкото се интересуваш. Щом си извадиш парите от банката, казваш: „Нито пет пари не давам за нея.“ Значи ти обичаш младата мома докога? Докато тя е красива. Щом младата мома стане стара баба, любовта изчезва, ти казваш: „Няма я младата мома.“ Докато е младата мома, любовта е там.
Като замине младата мома, любовта я няма.
Любовта произтича от младите моми, от старите не произтича. Но грехът произтича от младите моми, а доброто от старите. А при това никой не обича старите. Никой не обича стара баба. Кой млад момък би желал да обича една стара баба на сто и двайсет години?
към втори вариант >>
Днес е най–важното, което можем да дадем.
(втори вариант)
По някой път казваш: „Затворено ми е.“ Отвори вратата си. И сега, ако искате дълбоките неща, трябва да приложите онова, което знаете. Трябва да приложите не това, което имате от миналото, но което за нас, за днешния ден ще получим. Няма да приложим знанието, което имаме от миналото, а днешният ден е важен, което имаме от Бога днес. Днес каквото можем да направим за Бога, то е важно.
Днес е най–важното, което можем да дадем.
Не това, което сте яли вчера, а това, което е приготвено днес за ядене. Та днешното знание, днешната опитност, която може да дадете за днешния ден, то е най– важното за утрешния ден, пък не мислете.
към втори вариант >>
Тогава туй, което той сам не иска да чете, иска другите хора да се радват на нея и да я четат.
(втори вариант)
Най–първо напиши една книга, без да се тури автора на нея, и гледай какво ще кажат хората, и после като напишеш една, две, три, четири, пет, шест книги, и ако говорят хората добре, най–после тури и името си. А някой написал няколко стихотворения, и си тури името. Бъдете уверени тогава, че и добре ще ви посрещнат, и зле ще ви посрещнат. Колко писатели има и поети, след като са написали една книга, и те не обичат да я четат. Той я чел, чел много пъти, та му дотегнало.
Тогава туй, което той сам не иска да чете, иска другите хора да се радват на нея и да я четат.
Той казва: „Дотегна ми да я чета. Колко пъти я коригирах и четох, не искам вече да чета.“
към втори вариант >>
Любовта произтича от младите моми, от старите не произтича.
(втори вариант)
Ти си вложил парите в някоя банка и мислиш за банката толкова, колкото се интересуваш. Щом си извадиш парите от банката, казваш: „Нито пет пари не давам за нея.“ Значи ти обичаш младата мома докога? Докато тя е красива. Щом младата мома стане стара баба, любовта изчезва, ти казваш: „Няма я младата мома.“ Докато е младата мома, любовта е там. Като замине младата мома, любовта я няма.
Любовта произтича от младите моми, от старите не произтича.
Но грехът произтича от младите моми, а доброто от старите. А при това никой не обича старите. Никой не обича стара баба. Кой млад момък би желал да обича една стара баба на сто и двайсет години? То са изключение.
към втори вариант >>
Не това, което сте яли вчера, а това, което е приготвено днес за ядене.
(втори вариант)
И сега, ако искате дълбоките неща, трябва да приложите онова, което знаете. Трябва да приложите не това, което имате от миналото, но което за нас, за днешния ден ще получим. Няма да приложим знанието, което имаме от миналото, а днешният ден е важен, което имаме от Бога днес. Днес каквото можем да направим за Бога, то е важно. Днес е най–важното, което можем да дадем.
Не това, което сте яли вчера, а това, което е приготвено днес за ядене.
Та днешното знание, днешната опитност, която може да дадете за днешния ден, то е най– важното за утрешния ден, пък не мислете.
към втори вариант >>
Той казва: „Дотегна ми да я чета.
(втори вариант)
А някой написал няколко стихотворения, и си тури името. Бъдете уверени тогава, че и добре ще ви посрещнат, и зле ще ви посрещнат. Колко писатели има и поети, след като са написали една книга, и те не обичат да я четат. Той я чел, чел много пъти, та му дотегнало. Тогава туй, което той сам не иска да чете, иска другите хора да се радват на нея и да я четат.
Той казва: „Дотегна ми да я чета.
Колко пъти я коригирах и четох, не искам вече да чета.“
към втори вариант >>
Но грехът произтича от младите моми, а доброто от старите.
(втори вариант)
Щом си извадиш парите от банката, казваш: „Нито пет пари не давам за нея.“ Значи ти обичаш младата мома докога? Докато тя е красива. Щом младата мома стане стара баба, любовта изчезва, ти казваш: „Няма я младата мома.“ Докато е младата мома, любовта е там. Като замине младата мома, любовта я няма. Любовта произтича от младите моми, от старите не произтича.
Но грехът произтича от младите моми, а доброто от старите.
А при това никой не обича старите. Никой не обича стара баба. Кой млад момък би желал да обича една стара баба на сто и двайсет години? То са изключение. Тогава какво е вашето схващане?
към втори вариант >>
Та днешното знание, днешната опитност, която може да дадете за днешния ден, то е най– важното за утрешния ден, пък не мислете.
(втори вариант)
Трябва да приложите не това, което имате от миналото, но което за нас, за днешния ден ще получим. Няма да приложим знанието, което имаме от миналото, а днешният ден е важен, което имаме от Бога днес. Днес каквото можем да направим за Бога, то е важно. Днес е най–важното, което можем да дадем. Не това, което сте яли вчера, а това, което е приготвено днес за ядене.
Та днешното знание, днешната опитност, която може да дадете за днешния ден, то е най– важното за утрешния ден, пък не мислете.
към втори вариант >>
Колко пъти я коригирах и четох, не искам вече да чета.“
(втори вариант)
Бъдете уверени тогава, че и добре ще ви посрещнат, и зле ще ви посрещнат. Колко писатели има и поети, след като са написали една книга, и те не обичат да я четат. Той я чел, чел много пъти, та му дотегнало. Тогава туй, което той сам не иска да чете, иска другите хора да се радват на нея и да я четат. Той казва: „Дотегна ми да я чета.
Колко пъти я коригирах и четох, не искам вече да чета.“
към втори вариант >>
А при това никой не обича старите.
(втори вариант)
Докато тя е красива. Щом младата мома стане стара баба, любовта изчезва, ти казваш: „Няма я младата мома.“ Докато е младата мома, любовта е там. Като замине младата мома, любовта я няма. Любовта произтича от младите моми, от старите не произтича. Но грехът произтича от младите моми, а доброто от старите.
А при това никой не обича старите.
Никой не обича стара баба. Кой млад момък би желал да обича една стара баба на сто и двайсет години? То са изключение. Тогава какво е вашето схващане?
към втори вариант >>
И Христос, какво казва той?
(втори вариант)
И Христос, какво казва той?
„Злото на деня е достатъчно.“ Казвам сега, достатъчно е доброто за деня. „Достатъчно е злото“ – то е отрицателно. Аз казвам, достатъчно е доброто. Туй добро, което днес ти носи денят, то е достатъчно за тебе. И злото, и то е достатъчно.
към втори вариант >>
Питам, не е ли същото в света?
(втори вариант)
Питам, не е ли същото в света?
Ти сам себе си не обичаш, но ти искаш другите да те обичат. Ти сам се намираш, че не си умен, а искаш другите хора да те намерят, че си умен. Ти сам се намираш, че не си толкова добър, а искаш другите хора да те намерят за добър. Едно странно съчетание има вътре в човека. Онези, които не разбират законите, се намират в противоречие.
към втори вариант >>
Никой не обича стара баба.
(втори вариант)
Щом младата мома стане стара баба, любовта изчезва, ти казваш: „Няма я младата мома.“ Докато е младата мома, любовта е там. Като замине младата мома, любовта я няма. Любовта произтича от младите моми, от старите не произтича. Но грехът произтича от младите моми, а доброто от старите. А при това никой не обича старите.
Никой не обича стара баба.
Кой млад момък би желал да обича една стара баба на сто и двайсет години? То са изключение. Тогава какво е вашето схващане?
към втори вариант >>
„Злото на деня е достатъчно.“ Казвам сега, достатъчно е доброто за деня.
(втори вариант)
И Христос, какво казва той?
„Злото на деня е достатъчно.“ Казвам сега, достатъчно е доброто за деня.
„Достатъчно е злото“ – то е отрицателно. Аз казвам, достатъчно е доброто. Туй добро, което днес ти носи денят, то е достатъчно за тебе. И злото, и то е достатъчно. Дано не притурите повече.
към втори вариант >>
Ти сам себе си не обичаш, но ти искаш другите да те обичат.
(втори вариант)
Питам, не е ли същото в света?
Ти сам себе си не обичаш, но ти искаш другите да те обичат.
Ти сам се намираш, че не си умен, а искаш другите хора да те намерят, че си умен. Ти сам се намираш, че не си толкова добър, а искаш другите хора да те намерят за добър. Едно странно съчетание има вътре в човека. Онези, които не разбират законите, се намират в противоречие. Всеки един богат човек би избегнал от своите нещастия, когато забогатее и настанат лошите времена, той да остави богатството си.
към втори вариант >>
Кой млад момък би желал да обича една стара баба на сто и двайсет години?
(втори вариант)
Като замине младата мома, любовта я няма. Любовта произтича от младите моми, от старите не произтича. Но грехът произтича от младите моми, а доброто от старите. А при това никой не обича старите. Никой не обича стара баба.
Кой млад момък би желал да обича една стара баба на сто и двайсет години?
То са изключение. Тогава какво е вашето схващане?
към втори вариант >>
„Достатъчно е злото“ – то е отрицателно.
(втори вариант)
И Христос, какво казва той? „Злото на деня е достатъчно.“ Казвам сега, достатъчно е доброто за деня.
„Достатъчно е злото“ – то е отрицателно.
Аз казвам, достатъчно е доброто. Туй добро, което днес ти носи денят, то е достатъчно за тебе. И злото, и то е достатъчно. Дано не притурите повече. Това зло е допуснато, и то си има своята добра страна, която само Бог знае.
към втори вариант >>
Ти сам се намираш, че не си умен, а искаш другите хора да те намерят, че си умен.
(втори вариант)
Питам, не е ли същото в света? Ти сам себе си не обичаш, но ти искаш другите да те обичат.
Ти сам се намираш, че не си умен, а искаш другите хора да те намерят, че си умен.
Ти сам се намираш, че не си толкова добър, а искаш другите хора да те намерят за добър. Едно странно съчетание има вътре в човека. Онези, които не разбират законите, се намират в противоречие. Всеки един богат човек би избегнал от своите нещастия, когато забогатее и настанат лошите времена, той да остави богатството си.
към втори вариант >>
То са изключение.
(втори вариант)
Любовта произтича от младите моми, от старите не произтича. Но грехът произтича от младите моми, а доброто от старите. А при това никой не обича старите. Никой не обича стара баба. Кой млад момък би желал да обича една стара баба на сто и двайсет години?
То са изключение.
Тогава какво е вашето схващане?
към втори вариант >>
Аз казвам, достатъчно е доброто.
(втори вариант)
И Христос, какво казва той? „Злото на деня е достатъчно.“ Казвам сега, достатъчно е доброто за деня. „Достатъчно е злото“ – то е отрицателно.
Аз казвам, достатъчно е доброто.
Туй добро, което днес ти носи денят, то е достатъчно за тебе. И злото, и то е достатъчно. Дано не притурите повече. Това зло е допуснато, и то си има своята добра страна, която само Бог знае. Когато Бог е допуснал злото в човешкия живот, той имал едно нещо предвид, което е знаел.
към втори вариант >>
Ти сам се намираш, че не си толкова добър, а искаш другите хора да те намерят за добър.
(втори вариант)
Питам, не е ли същото в света? Ти сам себе си не обичаш, но ти искаш другите да те обичат. Ти сам се намираш, че не си умен, а искаш другите хора да те намерят, че си умен.
Ти сам се намираш, че не си толкова добър, а искаш другите хора да те намерят за добър.
Едно странно съчетание има вътре в човека. Онези, които не разбират законите, се намират в противоречие. Всеки един богат човек би избегнал от своите нещастия, когато забогатее и настанат лошите времена, той да остави богатството си.
към втори вариант >>
Тогава какво е вашето схващане?
(втори вариант)
Но грехът произтича от младите моми, а доброто от старите. А при това никой не обича старите. Никой не обича стара баба. Кой млад момък би желал да обича една стара баба на сто и двайсет години? То са изключение.
Тогава какво е вашето схващане?
към втори вариант >>
Туй добро, което днес ти носи денят, то е достатъчно за тебе.
(втори вариант)
И Христос, какво казва той? „Злото на деня е достатъчно.“ Казвам сега, достатъчно е доброто за деня. „Достатъчно е злото“ – то е отрицателно. Аз казвам, достатъчно е доброто.
Туй добро, което днес ти носи денят, то е достатъчно за тебе.
И злото, и то е достатъчно. Дано не притурите повече. Това зло е допуснато, и то си има своята добра страна, която само Бог знае. Когато Бог е допуснал злото в човешкия живот, той имал едно нещо предвид, което е знаел. Аз не искам да обясня нещата, които Бог е имал предвид.
към втори вариант >>
Едно странно съчетание има вътре в човека.
(втори вариант)
Питам, не е ли същото в света? Ти сам себе си не обичаш, но ти искаш другите да те обичат. Ти сам се намираш, че не си умен, а искаш другите хора да те намерят, че си умен. Ти сам се намираш, че не си толкова добър, а искаш другите хора да те намерят за добър.
Едно странно съчетание има вътре в човека.
Онези, които не разбират законите, се намират в противоречие. Всеки един богат човек би избегнал от своите нещастия, когато забогатее и настанат лошите времена, той да остави богатството си.
към втори вариант >>
Англичаните казват „син“ и българинът казва „син“.
(втори вариант)
Англичаните казват „син“ и българинът казва „син“.
На английски „син“, това е грях, престъпление, а на българина като му кажат „моя син“, той е възлюблен. Кой е на правата страна – англичанинът или българинът? Под думата „син“ българинът разбира нещо много материално същество, което той е родил. А под думата „син“ англичанинът разбира нещо много отвлечено, една постъпка извършена. Та синът с двете разбирания е една реалност в две противоположни посоки.
към втори вариант >>
И злото, и то е достатъчно.
(втори вариант)
И Христос, какво казва той? „Злото на деня е достатъчно.“ Казвам сега, достатъчно е доброто за деня. „Достатъчно е злото“ – то е отрицателно. Аз казвам, достатъчно е доброто. Туй добро, което днес ти носи денят, то е достатъчно за тебе.
И злото, и то е достатъчно.
Дано не притурите повече. Това зло е допуснато, и то си има своята добра страна, която само Бог знае. Когато Бог е допуснал злото в човешкия живот, той имал едно нещо предвид, което е знаел. Аз не искам да обясня нещата, които Бог е имал предвид. И никога не обяснявам това.
към втори вариант >>
Онези, които не разбират законите, се намират в противоречие.
(втори вариант)
Питам, не е ли същото в света? Ти сам себе си не обичаш, но ти искаш другите да те обичат. Ти сам се намираш, че не си умен, а искаш другите хора да те намерят, че си умен. Ти сам се намираш, че не си толкова добър, а искаш другите хора да те намерят за добър. Едно странно съчетание има вътре в човека.
Онези, които не разбират законите, се намират в противоречие.
Всеки един богат човек би избегнал от своите нещастия, когато забогатее и настанат лошите времена, той да остави богатството си.
към втори вариант >>
На английски „син“, това е грях, престъпление, а на българина като му кажат „моя син“, той е възлюблен.
(втори вариант)
Англичаните казват „син“ и българинът казва „син“.
На английски „син“, това е грях, престъпление, а на българина като му кажат „моя син“, той е възлюблен.
Кой е на правата страна – англичанинът или българинът? Под думата „син“ българинът разбира нещо много материално същество, което той е родил. А под думата „син“ англичанинът разбира нещо много отвлечено, една постъпка извършена. Та синът с двете разбирания е една реалност в две противоположни посоки. Та казвам, по какво знаем ние, че онова, което ние схващаме за престъпление, за грях, че е действително така?
към втори вариант >>
Дано не притурите повече.
(втори вариант)
„Злото на деня е достатъчно.“ Казвам сега, достатъчно е доброто за деня. „Достатъчно е злото“ – то е отрицателно. Аз казвам, достатъчно е доброто. Туй добро, което днес ти носи денят, то е достатъчно за тебе. И злото, и то е достатъчно.
Дано не притурите повече.
Това зло е допуснато, и то си има своята добра страна, която само Бог знае. Когато Бог е допуснал злото в човешкия живот, той имал едно нещо предвид, което е знаел. Аз не искам да обясня нещата, които Бог е имал предвид. И никога не обяснявам това. Понеже абсолютната реалност, тя не търпи никакво обяснение.
към втори вариант >>
Всеки един богат човек би избегнал от своите нещастия, когато забогатее и настанат лошите времена, той да остави богатството си.
(втори вариант)
Ти сам себе си не обичаш, но ти искаш другите да те обичат. Ти сам се намираш, че не си умен, а искаш другите хора да те намерят, че си умен. Ти сам се намираш, че не си толкова добър, а искаш другите хора да те намерят за добър. Едно странно съчетание има вътре в човека. Онези, които не разбират законите, се намират в противоречие.
Всеки един богат човек би избегнал от своите нещастия, когато забогатее и настанат лошите времена, той да остави богатството си.
към втори вариант >>
Кой е на правата страна – англичанинът или българинът?
(втори вариант)
Англичаните казват „син“ и българинът казва „син“. На английски „син“, това е грях, престъпление, а на българина като му кажат „моя син“, той е възлюблен.
Кой е на правата страна – англичанинът или българинът?
Под думата „син“ българинът разбира нещо много материално същество, което той е родил. А под думата „син“ англичанинът разбира нещо много отвлечено, една постъпка извършена. Та синът с двете разбирания е една реалност в две противоположни посоки. Та казвам, по какво знаем ние, че онова, което ние схващаме за престъпление, за грях, че е действително така? Може да е толкова грешно, както онова, когато англичанинът каже „син“, а за българина това означава най–хубавото нещо.
към втори вариант >>
Това зло е допуснато, и то си има своята добра страна, която само Бог знае.
(втори вариант)
„Достатъчно е злото“ – то е отрицателно. Аз казвам, достатъчно е доброто. Туй добро, което днес ти носи денят, то е достатъчно за тебе. И злото, и то е достатъчно. Дано не притурите повече.
Това зло е допуснато, и то си има своята добра страна, която само Бог знае.
Когато Бог е допуснал злото в човешкия живот, той имал едно нещо предвид, което е знаел. Аз не искам да обясня нещата, които Бог е имал предвид. И никога не обяснявам това. Понеже абсолютната реалност, тя не търпи никакво обяснение. Там е въпросът, опитай, нищо повече.
към втори вариант >>
Запример, ако аз бих бил един богат човек, за да се избавя от нещастие, ето какво бих направил.
(втори вариант)
Запример, ако аз бих бил един богат човек, за да се избавя от нещастие, ето какво бих направил.
Допуснете, че имам десет милиона английски лири. Аз щях да ги оставя и ще ида в планината някъде. Щях да стана един отшелник, ще се подвизавам да стана светия. А ще оставя роднини там, те с богатството да се занимават, а мене да ми е спокойно. Само ще чета вестници, че едно богатство от десет милиона, оставено на роднините, другите да се разправят с него, а аз ще бъда спокоен и няма да има никой да ме преследва, няма никой да говори за мене.
към втори вариант >>
Под думата „син“ българинът разбира нещо много материално същество, което той е родил.
(втори вариант)
Англичаните казват „син“ и българинът казва „син“. На английски „син“, това е грях, престъпление, а на българина като му кажат „моя син“, той е възлюблен. Кой е на правата страна – англичанинът или българинът?
Под думата „син“ българинът разбира нещо много материално същество, което той е родил.
А под думата „син“ англичанинът разбира нещо много отвлечено, една постъпка извършена. Та синът с двете разбирания е една реалност в две противоположни посоки. Та казвам, по какво знаем ние, че онова, което ние схващаме за престъпление, за грях, че е действително така? Може да е толкова грешно, както онова, когато англичанинът каже „син“, а за българина това означава най–хубавото нещо. Ама ако твоите съгрешения показват синовете Божии?
към втори вариант >>
Когато Бог е допуснал злото в човешкия живот, той имал едно нещо предвид, което е знаел.
(втори вариант)
Аз казвам, достатъчно е доброто. Туй добро, което днес ти носи денят, то е достатъчно за тебе. И злото, и то е достатъчно. Дано не притурите повече. Това зло е допуснато, и то си има своята добра страна, която само Бог знае.
Когато Бог е допуснал злото в човешкия живот, той имал едно нещо предвид, което е знаел.
Аз не искам да обясня нещата, които Бог е имал предвид. И никога не обяснявам това. Понеже абсолютната реалност, тя не търпи никакво обяснение. Там е въпросът, опитай, нищо повече. А човешкото винаги търпи обяснение.
към втори вариант >>
Допуснете, че имам десет милиона английски лири.
(втори вариант)
Запример, ако аз бих бил един богат човек, за да се избавя от нещастие, ето какво бих направил.
Допуснете, че имам десет милиона английски лири.
Аз щях да ги оставя и ще ида в планината някъде. Щях да стана един отшелник, ще се подвизавам да стана светия. А ще оставя роднини там, те с богатството да се занимават, а мене да ми е спокойно. Само ще чета вестници, че едно богатство от десет милиона, оставено на роднините, другите да се разправят с него, а аз ще бъда спокоен и няма да има никой да ме преследва, няма никой да говори за мене. Ще се скрия някъде.
към втори вариант >>
А под думата „син“ англичанинът разбира нещо много отвлечено, една постъпка извършена.
(втори вариант)
Англичаните казват „син“ и българинът казва „син“. На английски „син“, това е грях, престъпление, а на българина като му кажат „моя син“, той е възлюблен. Кой е на правата страна – англичанинът или българинът? Под думата „син“ българинът разбира нещо много материално същество, което той е родил.
А под думата „син“ англичанинът разбира нещо много отвлечено, една постъпка извършена.
Та синът с двете разбирания е една реалност в две противоположни посоки. Та казвам, по какво знаем ние, че онова, което ние схващаме за престъпление, за грях, че е действително така? Може да е толкова грешно, както онова, когато англичанинът каже „син“, а за българина това означава най–хубавото нещо. Ама ако твоите съгрешения показват синовете Божии? Тогава де ти е грехът?
към втори вариант >>
Аз не искам да обясня нещата, които Бог е имал предвид.
(втори вариант)
Туй добро, което днес ти носи денят, то е достатъчно за тебе. И злото, и то е достатъчно. Дано не притурите повече. Това зло е допуснато, и то си има своята добра страна, която само Бог знае. Когато Бог е допуснал злото в човешкия живот, той имал едно нещо предвид, което е знаел.
Аз не искам да обясня нещата, които Бог е имал предвид.
И никога не обяснявам това. Понеже абсолютната реалност, тя не търпи никакво обяснение. Там е въпросът, опитай, нищо повече. А човешкото винаги търпи обяснение. И когато аз говоря за човешките работи, тях оставям.
към втори вариант >>
Аз щях да ги оставя и ще ида в планината някъде.
(втори вариант)
Запример, ако аз бих бил един богат човек, за да се избавя от нещастие, ето какво бих направил. Допуснете, че имам десет милиона английски лири.
Аз щях да ги оставя и ще ида в планината някъде.
Щях да стана един отшелник, ще се подвизавам да стана светия. А ще оставя роднини там, те с богатството да се занимават, а мене да ми е спокойно. Само ще чета вестници, че едно богатство от десет милиона, оставено на роднините, другите да се разправят с него, а аз ще бъда спокоен и няма да има никой да ме преследва, няма никой да говори за мене. Ще се скрия някъде. И умният човек тъй трябва да направи.
към втори вариант >>
Та синът с двете разбирания е една реалност в две противоположни посоки.
(втори вариант)
Англичаните казват „син“ и българинът казва „син“. На английски „син“, това е грях, престъпление, а на българина като му кажат „моя син“, той е възлюблен. Кой е на правата страна – англичанинът или българинът? Под думата „син“ българинът разбира нещо много материално същество, което той е родил. А под думата „син“ англичанинът разбира нещо много отвлечено, една постъпка извършена.
Та синът с двете разбирания е една реалност в две противоположни посоки.
Та казвам, по какво знаем ние, че онова, което ние схващаме за престъпление, за грях, че е действително така? Може да е толкова грешно, както онова, когато англичанинът каже „син“, а за българина това означава най–хубавото нещо. Ама ако твоите съгрешения показват синовете Божии? Тогава де ти е грехът? Ако, след като си се окичил с всичките имена на греха, а тия имена са имената на синовете Божии, тогава питат, де е грехът.
към втори вариант >>
И никога не обяснявам това.
(втори вариант)
И злото, и то е достатъчно. Дано не притурите повече. Това зло е допуснато, и то си има своята добра страна, която само Бог знае. Когато Бог е допуснал злото в човешкия живот, той имал едно нещо предвид, което е знаел. Аз не искам да обясня нещата, които Бог е имал предвид.
И никога не обяснявам това.
Понеже абсолютната реалност, тя не търпи никакво обяснение. Там е въпросът, опитай, нищо повече. А човешкото винаги търпи обяснение. И когато аз говоря за човешките работи, тях оставям. Щом дойдем до Божествените работи, там мнение няма.
към втори вариант >>
Щях да стана един отшелник, ще се подвизавам да стана светия.
(втори вариант)
Запример, ако аз бих бил един богат човек, за да се избавя от нещастие, ето какво бих направил. Допуснете, че имам десет милиона английски лири. Аз щях да ги оставя и ще ида в планината някъде.
Щях да стана един отшелник, ще се подвизавам да стана светия.
А ще оставя роднини там, те с богатството да се занимават, а мене да ми е спокойно. Само ще чета вестници, че едно богатство от десет милиона, оставено на роднините, другите да се разправят с него, а аз ще бъда спокоен и няма да има никой да ме преследва, няма никой да говори за мене. Ще се скрия някъде. И умният човек тъй трябва да направи. А глупавият човек ще остане да защитава богатствата си чрез закон и до края на живота си само ще отваря тефтерите: кой какво има да му дава.
към втори вариант >>
Та казвам, по какво знаем ние, че онова, което ние схващаме за престъпление, за грях, че е действително така?
(втори вариант)
На английски „син“, това е грях, престъпление, а на българина като му кажат „моя син“, той е възлюблен. Кой е на правата страна – англичанинът или българинът? Под думата „син“ българинът разбира нещо много материално същество, което той е родил. А под думата „син“ англичанинът разбира нещо много отвлечено, една постъпка извършена. Та синът с двете разбирания е една реалност в две противоположни посоки.
Та казвам, по какво знаем ние, че онова, което ние схващаме за престъпление, за грях, че е действително така?
Може да е толкова грешно, както онова, когато англичанинът каже „син“, а за българина това означава най–хубавото нещо. Ама ако твоите съгрешения показват синовете Божии? Тогава де ти е грехът? Ако, след като си се окичил с всичките имена на греха, а тия имена са имената на синовете Божии, тогава питат, де е грехът. Христос, който понесе прегрешенията на всичките хора, станал ли е грешен?
към втори вариант >>
Понеже абсолютната реалност, тя не търпи никакво обяснение.
(втори вариант)
Дано не притурите повече. Това зло е допуснато, и то си има своята добра страна, която само Бог знае. Когато Бог е допуснал злото в човешкия живот, той имал едно нещо предвид, което е знаел. Аз не искам да обясня нещата, които Бог е имал предвид. И никога не обяснявам това.
Понеже абсолютната реалност, тя не търпи никакво обяснение.
Там е въпросът, опитай, нищо повече. А човешкото винаги търпи обяснение. И когато аз говоря за човешките работи, тях оставям. Щом дойдем до Божествените работи, там мнение няма. Когато дойдем до Божественото мнение, казвам, за Божествената любов аз нямам мнение.
към втори вариант >>
А ще оставя роднини там, те с богатството да се занимават, а мене да ми е спокойно.
(втори вариант)
Запример, ако аз бих бил един богат човек, за да се избавя от нещастие, ето какво бих направил. Допуснете, че имам десет милиона английски лири. Аз щях да ги оставя и ще ида в планината някъде. Щях да стана един отшелник, ще се подвизавам да стана светия.
А ще оставя роднини там, те с богатството да се занимават, а мене да ми е спокойно.
Само ще чета вестници, че едно богатство от десет милиона, оставено на роднините, другите да се разправят с него, а аз ще бъда спокоен и няма да има никой да ме преследва, няма никой да говори за мене. Ще се скрия някъде. И умният човек тъй трябва да направи. А глупавият човек ще остане да защитава богатствата си чрез закон и до края на живота си само ще отваря тефтерите: кой какво има да му дава. И това цял живот.
към втори вариант >>
Може да е толкова грешно, както онова, когато англичанинът каже „син“, а за българина това означава най–хубавото нещо.
(втори вариант)
Кой е на правата страна – англичанинът или българинът? Под думата „син“ българинът разбира нещо много материално същество, което той е родил. А под думата „син“ англичанинът разбира нещо много отвлечено, една постъпка извършена. Та синът с двете разбирания е една реалност в две противоположни посоки. Та казвам, по какво знаем ние, че онова, което ние схващаме за престъпление, за грях, че е действително така?
Може да е толкова грешно, както онова, когато англичанинът каже „син“, а за българина това означава най–хубавото нещо.
Ама ако твоите съгрешения показват синовете Божии? Тогава де ти е грехът? Ако, след като си се окичил с всичките имена на греха, а тия имена са имената на синовете Божии, тогава питат, де е грехът. Христос, който понесе прегрешенията на всичките хора, станал ли е грешен? Не. Та единственото наше страдание седи в туй: ние трябва да знаем, че човек седи по–горе от греха.
към втори вариант >>
Там е въпросът, опитай, нищо повече.
(втори вариант)
Това зло е допуснато, и то си има своята добра страна, която само Бог знае. Когато Бог е допуснал злото в човешкия живот, той имал едно нещо предвид, което е знаел. Аз не искам да обясня нещата, които Бог е имал предвид. И никога не обяснявам това. Понеже абсолютната реалност, тя не търпи никакво обяснение.
Там е въпросът, опитай, нищо повече.
А човешкото винаги търпи обяснение. И когато аз говоря за човешките работи, тях оставям. Щом дойдем до Божествените работи, там мнение няма. Когато дойдем до Божественото мнение, казвам, за Божествената любов аз нямам мнение. Това е животът.
към втори вариант >>
Само ще чета вестници, че едно богатство от десет милиона, оставено на роднините, другите да се разправят с него, а аз ще бъда спокоен и няма да има никой да ме преследва, няма никой да говори за мене.
(втори вариант)
Запример, ако аз бих бил един богат човек, за да се избавя от нещастие, ето какво бих направил. Допуснете, че имам десет милиона английски лири. Аз щях да ги оставя и ще ида в планината някъде. Щях да стана един отшелник, ще се подвизавам да стана светия. А ще оставя роднини там, те с богатството да се занимават, а мене да ми е спокойно.
Само ще чета вестници, че едно богатство от десет милиона, оставено на роднините, другите да се разправят с него, а аз ще бъда спокоен и няма да има никой да ме преследва, няма никой да говори за мене.
Ще се скрия някъде. И умният човек тъй трябва да направи. А глупавият човек ще остане да защитава богатствата си чрез закон и до края на живота си само ще отваря тефтерите: кой какво има да му дава. И това цял живот. Както тук вие сте всички богаташи, че търсите погрешките на хората.
към втори вариант >>
Ама ако твоите съгрешения показват синовете Божии?
(втори вариант)
Под думата „син“ българинът разбира нещо много материално същество, което той е родил. А под думата „син“ англичанинът разбира нещо много отвлечено, една постъпка извършена. Та синът с двете разбирания е една реалност в две противоположни посоки. Та казвам, по какво знаем ние, че онова, което ние схващаме за престъпление, за грях, че е действително така? Може да е толкова грешно, както онова, когато англичанинът каже „син“, а за българина това означава най–хубавото нещо.
Ама ако твоите съгрешения показват синовете Божии?
Тогава де ти е грехът? Ако, след като си се окичил с всичките имена на греха, а тия имена са имената на синовете Божии, тогава питат, де е грехът. Христос, който понесе прегрешенията на всичките хора, станал ли е грешен? Не. Та единственото наше страдание седи в туй: ние трябва да знаем, че човек седи по–горе от греха. И човек, който не може да носи греха, той ще страда на земята.
към втори вариант >>
А човешкото винаги търпи обяснение.
(втори вариант)
Когато Бог е допуснал злото в човешкия живот, той имал едно нещо предвид, което е знаел. Аз не искам да обясня нещата, които Бог е имал предвид. И никога не обяснявам това. Понеже абсолютната реалност, тя не търпи никакво обяснение. Там е въпросът, опитай, нищо повече.
А човешкото винаги търпи обяснение.
И когато аз говоря за човешките работи, тях оставям. Щом дойдем до Божествените работи, там мнение няма. Когато дойдем до Божественото мнение, казвам, за Божествената любов аз нямам мнение. Това е животът. Щом дойдем до Божествената мъдрост, там нямам мнение.
към втори вариант >>
Ще се скрия някъде.
(втори вариант)
Допуснете, че имам десет милиона английски лири. Аз щях да ги оставя и ще ида в планината някъде. Щях да стана един отшелник, ще се подвизавам да стана светия. А ще оставя роднини там, те с богатството да се занимават, а мене да ми е спокойно. Само ще чета вестници, че едно богатство от десет милиона, оставено на роднините, другите да се разправят с него, а аз ще бъда спокоен и няма да има никой да ме преследва, няма никой да говори за мене.
Ще се скрия някъде.
И умният човек тъй трябва да направи. А глупавият човек ще остане да защитава богатствата си чрез закон и до края на живота си само ще отваря тефтерите: кой какво има да му дава. И това цял живот. Както тук вие сте всички богаташи, че търсите погрешките на хората. Аз намирам един паралел в това.
към втори вариант >>
Тогава де ти е грехът?
(втори вариант)
А под думата „син“ англичанинът разбира нещо много отвлечено, една постъпка извършена. Та синът с двете разбирания е една реалност в две противоположни посоки. Та казвам, по какво знаем ние, че онова, което ние схващаме за престъпление, за грях, че е действително така? Може да е толкова грешно, както онова, когато англичанинът каже „син“, а за българина това означава най–хубавото нещо. Ама ако твоите съгрешения показват синовете Божии?
Тогава де ти е грехът?
Ако, след като си се окичил с всичките имена на греха, а тия имена са имената на синовете Божии, тогава питат, де е грехът. Христос, който понесе прегрешенията на всичките хора, станал ли е грешен? Не. Та единственото наше страдание седи в туй: ние трябва да знаем, че човек седи по–горе от греха. И човек, който не може да носи греха, той ще страда на земята. Аз говоря за земния живот и беззаконията.
към втори вариант >>
И когато аз говоря за човешките работи, тях оставям.
(втори вариант)
Аз не искам да обясня нещата, които Бог е имал предвид. И никога не обяснявам това. Понеже абсолютната реалност, тя не търпи никакво обяснение. Там е въпросът, опитай, нищо повече. А човешкото винаги търпи обяснение.
И когато аз говоря за човешките работи, тях оставям.
Щом дойдем до Божествените работи, там мнение няма. Когато дойдем до Божественото мнение, казвам, за Божествената любов аз нямам мнение. Това е животът. Щом дойдем до Божествената мъдрост, там нямам мнение. За моето знание говоря.
към втори вариант >>
И умният човек тъй трябва да направи.
(втори вариант)
Аз щях да ги оставя и ще ида в планината някъде. Щях да стана един отшелник, ще се подвизавам да стана светия. А ще оставя роднини там, те с богатството да се занимават, а мене да ми е спокойно. Само ще чета вестници, че едно богатство от десет милиона, оставено на роднините, другите да се разправят с него, а аз ще бъда спокоен и няма да има никой да ме преследва, няма никой да говори за мене. Ще се скрия някъде.
И умният човек тъй трябва да направи.
А глупавият човек ще остане да защитава богатствата си чрез закон и до края на живота си само ще отваря тефтерите: кой какво има да му дава. И това цял живот. Както тук вие сте всички богаташи, че търсите погрешките на хората. Аз намирам един паралел в това. Ти търсиш погрешките на някого, значи той има да ти дава.
към втори вариант >>
Ако, след като си се окичил с всичките имена на греха, а тия имена са имената на синовете Божии, тогава питат, де е грехът.
(втори вариант)
Та синът с двете разбирания е една реалност в две противоположни посоки. Та казвам, по какво знаем ние, че онова, което ние схващаме за престъпление, за грях, че е действително така? Може да е толкова грешно, както онова, когато англичанинът каже „син“, а за българина това означава най–хубавото нещо. Ама ако твоите съгрешения показват синовете Божии? Тогава де ти е грехът?
Ако, след като си се окичил с всичките имена на греха, а тия имена са имената на синовете Божии, тогава питат, де е грехът.
Христос, който понесе прегрешенията на всичките хора, станал ли е грешен? Не. Та единственото наше страдание седи в туй: ние трябва да знаем, че човек седи по–горе от греха. И човек, който не може да носи греха, той ще страда на земята. Аз говоря за земния живот и беззаконията. Има неща в света, които могат да станат вън от това.
към втори вариант >>
Щом дойдем до Божествените работи, там мнение няма.
(втори вариант)
И никога не обяснявам това. Понеже абсолютната реалност, тя не търпи никакво обяснение. Там е въпросът, опитай, нищо повече. А човешкото винаги търпи обяснение. И когато аз говоря за човешките работи, тях оставям.
Щом дойдем до Божествените работи, там мнение няма.
Когато дойдем до Божественото мнение, казвам, за Божествената любов аз нямам мнение. Това е животът. Щом дойдем до Божествената мъдрост, там нямам мнение. За моето знание говоря. Щом дойда до истината, до свободата, нямам мнение.
към втори вариант >>
А глупавият човек ще остане да защитава богатствата си чрез закон и до края на живота си само ще отваря тефтерите: кой какво има да му дава.
(втори вариант)
Щях да стана един отшелник, ще се подвизавам да стана светия. А ще оставя роднини там, те с богатството да се занимават, а мене да ми е спокойно. Само ще чета вестници, че едно богатство от десет милиона, оставено на роднините, другите да се разправят с него, а аз ще бъда спокоен и няма да има никой да ме преследва, няма никой да говори за мене. Ще се скрия някъде. И умният човек тъй трябва да направи.
А глупавият човек ще остане да защитава богатствата си чрез закон и до края на живота си само ще отваря тефтерите: кой какво има да му дава.
И това цял живот. Както тук вие сте всички богаташи, че търсите погрешките на хората. Аз намирам един паралел в това. Ти търсиш погрешките на някого, значи той има да ти дава. Ти идеш при него, и пет пари не може за изчоплиш, а за път похарчиш петстотин лева.
към втори вариант >>
Христос, който понесе прегрешенията на всичките хора, станал ли е грешен?
(втори вариант)
Та казвам, по какво знаем ние, че онова, което ние схващаме за престъпление, за грях, че е действително така? Може да е толкова грешно, както онова, когато англичанинът каже „син“, а за българина това означава най–хубавото нещо. Ама ако твоите съгрешения показват синовете Божии? Тогава де ти е грехът? Ако, след като си се окичил с всичките имена на греха, а тия имена са имената на синовете Божии, тогава питат, де е грехът.
Христос, който понесе прегрешенията на всичките хора, станал ли е грешен?
Не. Та единственото наше страдание седи в туй: ние трябва да знаем, че човек седи по–горе от греха. И човек, който не може да носи греха, той ще страда на земята. Аз говоря за земния живот и беззаконията. Има неща в света, които могат да станат вън от това. Ти може да мислиш каквото ти искаш, но няма един, който е дошъл на земята, че да не се е петнил.
към втори вариант >>
Когато дойдем до Божественото мнение, казвам, за Божествената любов аз нямам мнение.
(втори вариант)
Понеже абсолютната реалност, тя не търпи никакво обяснение. Там е въпросът, опитай, нищо повече. А човешкото винаги търпи обяснение. И когато аз говоря за човешките работи, тях оставям. Щом дойдем до Божествените работи, там мнение няма.
Когато дойдем до Божественото мнение, казвам, за Божествената любов аз нямам мнение.
Това е животът. Щом дойдем до Божествената мъдрост, там нямам мнение. За моето знание говоря. Щом дойда до истината, до свободата, нямам мнение. Единствените неща, за които нямам мнение, то са Божествените.
към втори вариант >>
И това цял живот.
(втори вариант)
А ще оставя роднини там, те с богатството да се занимават, а мене да ми е спокойно. Само ще чета вестници, че едно богатство от десет милиона, оставено на роднините, другите да се разправят с него, а аз ще бъда спокоен и няма да има никой да ме преследва, няма никой да говори за мене. Ще се скрия някъде. И умният човек тъй трябва да направи. А глупавият човек ще остане да защитава богатствата си чрез закон и до края на живота си само ще отваря тефтерите: кой какво има да му дава.
И това цял живот.
Както тук вие сте всички богаташи, че търсите погрешките на хората. Аз намирам един паралел в това. Ти търсиш погрешките на някого, значи той има да ти дава. Ти идеш при него, и пет пари не може за изчоплиш, а за път похарчиш петстотин лева. Ти идеш в някой град, искаш пари, и пет пари не можеш да вземеш.
към втори вариант >>
Не. Та единственото наше страдание седи в туй: ние трябва да знаем, че човек седи по–горе от греха.
(втори вариант)
Може да е толкова грешно, както онова, когато англичанинът каже „син“, а за българина това означава най–хубавото нещо. Ама ако твоите съгрешения показват синовете Божии? Тогава де ти е грехът? Ако, след като си се окичил с всичките имена на греха, а тия имена са имената на синовете Божии, тогава питат, де е грехът. Христос, който понесе прегрешенията на всичките хора, станал ли е грешен?
Не. Та единственото наше страдание седи в туй: ние трябва да знаем, че човек седи по–горе от греха.
И човек, който не може да носи греха, той ще страда на земята. Аз говоря за земния живот и беззаконията. Има неща в света, които могат да станат вън от това. Ти може да мислиш каквото ти искаш, но няма един, който е дошъл на земята, че да не се е петнил. На земята няма нито един праведен.
към втори вариант >>
Това е животът.
(втори вариант)
Там е въпросът, опитай, нищо повече. А човешкото винаги търпи обяснение. И когато аз говоря за човешките работи, тях оставям. Щом дойдем до Божествените работи, там мнение няма. Когато дойдем до Божественото мнение, казвам, за Божествената любов аз нямам мнение.
Това е животът.
Щом дойдем до Божествената мъдрост, там нямам мнение. За моето знание говоря. Щом дойда до истината, до свободата, нямам мнение. Единствените неща, за които нямам мнение, то са Божествените.
към втори вариант >>
Както тук вие сте всички богаташи, че търсите погрешките на хората.
(втори вариант)
Само ще чета вестници, че едно богатство от десет милиона, оставено на роднините, другите да се разправят с него, а аз ще бъда спокоен и няма да има никой да ме преследва, няма никой да говори за мене. Ще се скрия някъде. И умният човек тъй трябва да направи. А глупавият човек ще остане да защитава богатствата си чрез закон и до края на живота си само ще отваря тефтерите: кой какво има да му дава. И това цял живот.
Както тук вие сте всички богаташи, че търсите погрешките на хората.
Аз намирам един паралел в това. Ти търсиш погрешките на някого, значи той има да ти дава. Ти идеш при него, и пет пари не може за изчоплиш, а за път похарчиш петстотин лева. Ти идеш в някой град, искаш пари, и пет пари не можеш да вземеш. Пак се върнеш назад, плащаш и десет години наред като похарчваш по петстотин лева, те са пет хиляди лева, а всичко имаш да вземаш шест хиляди лева.
към втори вариант >>
И човек, който не може да носи греха, той ще страда на земята.
(втори вариант)
Ама ако твоите съгрешения показват синовете Божии? Тогава де ти е грехът? Ако, след като си се окичил с всичките имена на греха, а тия имена са имената на синовете Божии, тогава питат, де е грехът. Христос, който понесе прегрешенията на всичките хора, станал ли е грешен? Не. Та единственото наше страдание седи в туй: ние трябва да знаем, че човек седи по–горе от греха.
И човек, който не може да носи греха, той ще страда на земята.
Аз говоря за земния живот и беззаконията. Има неща в света, които могат да станат вън от това. Ти може да мислиш каквото ти искаш, но няма един, който е дошъл на земята, че да не се е петнил. На земята няма нито един праведен. Не че хората не искат, но в самата материя, понеже тя е неорганизирана, там седи всичкото.
към втори вариант >>
Щом дойдем до Божествената мъдрост, там нямам мнение.
(втори вариант)
А човешкото винаги търпи обяснение. И когато аз говоря за човешките работи, тях оставям. Щом дойдем до Божествените работи, там мнение няма. Когато дойдем до Божественото мнение, казвам, за Божествената любов аз нямам мнение. Това е животът.
Щом дойдем до Божествената мъдрост, там нямам мнение.
За моето знание говоря. Щом дойда до истината, до свободата, нямам мнение. Единствените неща, за които нямам мнение, то са Божествените.
към втори вариант >>
Аз намирам един паралел в това.
(втори вариант)
Ще се скрия някъде. И умният човек тъй трябва да направи. А глупавият човек ще остане да защитава богатствата си чрез закон и до края на живота си само ще отваря тефтерите: кой какво има да му дава. И това цял живот. Както тук вие сте всички богаташи, че търсите погрешките на хората.
Аз намирам един паралел в това.
Ти търсиш погрешките на някого, значи той има да ти дава. Ти идеш при него, и пет пари не може за изчоплиш, а за път похарчиш петстотин лева. Ти идеш в някой град, искаш пари, и пет пари не можеш да вземеш. Пак се върнеш назад, плащаш и десет години наред като похарчваш по петстотин лева, те са пет хиляди лева, а всичко имаш да вземаш шест хиляди лева. Казвам, ако ти десет години не беше ходил да го търсиш, ти щеше да си вземеш парите.
към втори вариант >>
Аз говоря за земния живот и беззаконията.
(втори вариант)
Тогава де ти е грехът? Ако, след като си се окичил с всичките имена на греха, а тия имена са имената на синовете Божии, тогава питат, де е грехът. Христос, който понесе прегрешенията на всичките хора, станал ли е грешен? Не. Та единственото наше страдание седи в туй: ние трябва да знаем, че човек седи по–горе от греха. И човек, който не може да носи греха, той ще страда на земята.
Аз говоря за земния живот и беззаконията.
Има неща в света, които могат да станат вън от това. Ти може да мислиш каквото ти искаш, но няма един, който е дошъл на земята, че да не се е петнил. На земята няма нито един праведен. Не че хората не искат, но в самата материя, понеже тя е неорганизирана, там седи всичкото. Грехът седи в неорганизираната материя.
към втори вариант >>
За моето знание говоря.
(втори вариант)
И когато аз говоря за човешките работи, тях оставям. Щом дойдем до Божествените работи, там мнение няма. Когато дойдем до Божественото мнение, казвам, за Божествената любов аз нямам мнение. Това е животът. Щом дойдем до Божествената мъдрост, там нямам мнение.
За моето знание говоря.
Щом дойда до истината, до свободата, нямам мнение. Единствените неща, за които нямам мнение, то са Божествените.
към втори вариант >>
Ти търсиш погрешките на някого, значи той има да ти дава.
(втори вариант)
И умният човек тъй трябва да направи. А глупавият човек ще остане да защитава богатствата си чрез закон и до края на живота си само ще отваря тефтерите: кой какво има да му дава. И това цял живот. Както тук вие сте всички богаташи, че търсите погрешките на хората. Аз намирам един паралел в това.
Ти търсиш погрешките на някого, значи той има да ти дава.
Ти идеш при него, и пет пари не може за изчоплиш, а за път похарчиш петстотин лева. Ти идеш в някой град, искаш пари, и пет пари не можеш да вземеш. Пак се върнеш назад, плащаш и десет години наред като похарчваш по петстотин лева, те са пет хиляди лева, а всичко имаш да вземаш шест хиляди лева. Казвам, ако ти десет години не беше ходил да го търсиш, ти щеше да си вземеш парите. А сега увеличава се лихвата.
към втори вариант >>
Има неща в света, които могат да станат вън от това.
(втори вариант)
Ако, след като си се окичил с всичките имена на греха, а тия имена са имената на синовете Божии, тогава питат, де е грехът. Христос, който понесе прегрешенията на всичките хора, станал ли е грешен? Не. Та единственото наше страдание седи в туй: ние трябва да знаем, че човек седи по–горе от греха. И човек, който не може да носи греха, той ще страда на земята. Аз говоря за земния живот и беззаконията.
Има неща в света, които могат да станат вън от това.
Ти може да мислиш каквото ти искаш, но няма един, който е дошъл на земята, че да не се е петнил. На земята няма нито един праведен. Не че хората не искат, но в самата материя, понеже тя е неорганизирана, там седи всичкото. Грехът седи в неорганизираната материя. Това е най–нисшият живот.
към втори вариант >>
Щом дойда до истината, до свободата, нямам мнение.
(втори вариант)
Щом дойдем до Божествените работи, там мнение няма. Когато дойдем до Божественото мнение, казвам, за Божествената любов аз нямам мнение. Това е животът. Щом дойдем до Божествената мъдрост, там нямам мнение. За моето знание говоря.
Щом дойда до истината, до свободата, нямам мнение.
Единствените неща, за които нямам мнение, то са Божествените.
към втори вариант >>
Ти идеш при него, и пет пари не може за изчоплиш, а за път похарчиш петстотин лева.
(втори вариант)
А глупавият човек ще остане да защитава богатствата си чрез закон и до края на живота си само ще отваря тефтерите: кой какво има да му дава. И това цял живот. Както тук вие сте всички богаташи, че търсите погрешките на хората. Аз намирам един паралел в това. Ти търсиш погрешките на някого, значи той има да ти дава.
Ти идеш при него, и пет пари не може за изчоплиш, а за път похарчиш петстотин лева.
Ти идеш в някой град, искаш пари, и пет пари не можеш да вземеш. Пак се върнеш назад, плащаш и десет години наред като похарчваш по петстотин лева, те са пет хиляди лева, а всичко имаш да вземаш шест хиляди лева. Казвам, ако ти десет години не беше ходил да го търсиш, ти щеше да си вземеш парите. А сега увеличава се лихвата. Казваш: „Той има да ми дава.
към втори вариант >>
Ти може да мислиш каквото ти искаш, но няма един, който е дошъл на земята, че да не се е петнил.
(втори вариант)
Христос, който понесе прегрешенията на всичките хора, станал ли е грешен? Не. Та единственото наше страдание седи в туй: ние трябва да знаем, че човек седи по–горе от греха. И човек, който не може да носи греха, той ще страда на земята. Аз говоря за земния живот и беззаконията. Има неща в света, които могат да станат вън от това.
Ти може да мислиш каквото ти искаш, но няма един, който е дошъл на земята, че да не се е петнил.
На земята няма нито един праведен. Не че хората не искат, но в самата материя, понеже тя е неорганизирана, там седи всичкото. Грехът седи в неорганизираната материя. Това е най–нисшият живот. А при този неорганизиран живот, там могат да се зародят всичките тия противоречия, които ние сега намираме и омраза, и завист, и злоба, и какво ли не.
към втори вариант >>
Единствените неща, за които нямам мнение, то са Божествените.
(втори вариант)
Когато дойдем до Божественото мнение, казвам, за Божествената любов аз нямам мнение. Това е животът. Щом дойдем до Божествената мъдрост, там нямам мнение. За моето знание говоря. Щом дойда до истината, до свободата, нямам мнение.
Единствените неща, за които нямам мнение, то са Божествените.
към втори вариант >>
Ти идеш в някой град, искаш пари, и пет пари не можеш да вземеш.
(втори вариант)
И това цял живот. Както тук вие сте всички богаташи, че търсите погрешките на хората. Аз намирам един паралел в това. Ти търсиш погрешките на някого, значи той има да ти дава. Ти идеш при него, и пет пари не може за изчоплиш, а за път похарчиш петстотин лева.
Ти идеш в някой град, искаш пари, и пет пари не можеш да вземеш.
Пак се върнеш назад, плащаш и десет години наред като похарчваш по петстотин лева, те са пет хиляди лева, а всичко имаш да вземаш шест хиляди лева. Казвам, ако ти десет години не беше ходил да го търсиш, ти щеше да си вземеш парите. А сега увеличава се лихвата. Казваш: „Той има да ми дава. Аз съм похарчил толкова пари.“ Идеш в съда, съдиш го, че има да ти дава шест хиляди лева и пет си похарчил, стават единайсет хиляди.
към втори вариант >>
На земята няма нито един праведен.
(втори вариант)
Не. Та единственото наше страдание седи в туй: ние трябва да знаем, че човек седи по–горе от греха. И човек, който не може да носи греха, той ще страда на земята. Аз говоря за земния живот и беззаконията. Има неща в света, които могат да станат вън от това. Ти може да мислиш каквото ти искаш, но няма един, който е дошъл на земята, че да не се е петнил.
На земята няма нито един праведен.
Не че хората не искат, но в самата материя, понеже тя е неорганизирана, там седи всичкото. Грехът седи в неорганизираната материя. Това е най–нисшият живот. А при този неорганизиран живот, там могат да се зародят всичките тия противоречия, които ние сега намираме и омраза, и завист, и злоба, и какво ли не.
към втори вариант >>
Щом дойда до човешката любов, там има цяла философия.
(втори вариант)
Щом дойда до човешката любов, там има цяла философия.
Там може да философствате върху истините колкото искате. И всички трябва да изучавате човешката любов, не трябва да я отхвърляте, защото не е лошо. Това е най–хубавото забавление, което човек може да има на земята. Единственото забавление, което човек е имал, е любовта. Това е най–хубавото забавление, което човек може да има на земята.
към втори вариант >>
Пак се върнеш назад, плащаш и десет години наред като похарчваш по петстотин лева, те са пет хиляди лева, а всичко имаш да вземаш шест хиляди лева.
(втори вариант)
Както тук вие сте всички богаташи, че търсите погрешките на хората. Аз намирам един паралел в това. Ти търсиш погрешките на някого, значи той има да ти дава. Ти идеш при него, и пет пари не може за изчоплиш, а за път похарчиш петстотин лева. Ти идеш в някой град, искаш пари, и пет пари не можеш да вземеш.
Пак се върнеш назад, плащаш и десет години наред като похарчваш по петстотин лева, те са пет хиляди лева, а всичко имаш да вземаш шест хиляди лева.
Казвам, ако ти десет години не беше ходил да го търсиш, ти щеше да си вземеш парите. А сега увеличава се лихвата. Казваш: „Той има да ми дава. Аз съм похарчил толкова пари.“ Идеш в съда, съдиш го, че има да ти дава шест хиляди лева и пет си похарчил, стават единайсет хиляди. И този човек се чуди на ума ти.
към втори вариант >>
Не че хората не искат, но в самата материя, понеже тя е неорганизирана, там седи всичкото.
(втори вариант)
И човек, който не може да носи греха, той ще страда на земята. Аз говоря за земния живот и беззаконията. Има неща в света, които могат да станат вън от това. Ти може да мислиш каквото ти искаш, но няма един, който е дошъл на земята, че да не се е петнил. На земята няма нито един праведен.
Не че хората не искат, но в самата материя, понеже тя е неорганизирана, там седи всичкото.
Грехът седи в неорганизираната материя. Това е най–нисшият живот. А при този неорганизиран живот, там могат да се зародят всичките тия противоречия, които ние сега намираме и омраза, и завист, и злоба, и какво ли не.
към втори вариант >>
Там може да философствате върху истините колкото искате.
(втори вариант)
Щом дойда до човешката любов, там има цяла философия.
Там може да философствате върху истините колкото искате.
И всички трябва да изучавате човешката любов, не трябва да я отхвърляте, защото не е лошо. Това е най–хубавото забавление, което човек може да има на земята. Единственото забавление, което човек е имал, е любовта. Това е най–хубавото забавление, което човек може да има на земята. Като няма какво да правиш, занимавай се с човешката любов.
към втори вариант >>
Казвам, ако ти десет години не беше ходил да го търсиш, ти щеше да си вземеш парите.
(втори вариант)
Аз намирам един паралел в това. Ти търсиш погрешките на някого, значи той има да ти дава. Ти идеш при него, и пет пари не може за изчоплиш, а за път похарчиш петстотин лева. Ти идеш в някой град, искаш пари, и пет пари не можеш да вземеш. Пак се върнеш назад, плащаш и десет години наред като похарчваш по петстотин лева, те са пет хиляди лева, а всичко имаш да вземаш шест хиляди лева.
Казвам, ако ти десет години не беше ходил да го търсиш, ти щеше да си вземеш парите.
А сега увеличава се лихвата. Казваш: „Той има да ми дава. Аз съм похарчил толкова пари.“ Идеш в съда, съдиш го, че има да ти дава шест хиляди лева и пет си похарчил, стават единайсет хиляди. И този човек се чуди на ума ти. Казва – разбиране е това.
към втори вариант >>
Грехът седи в неорганизираната материя.
(втори вариант)
Аз говоря за земния живот и беззаконията. Има неща в света, които могат да станат вън от това. Ти може да мислиш каквото ти искаш, но няма един, който е дошъл на земята, че да не се е петнил. На земята няма нито един праведен. Не че хората не искат, но в самата материя, понеже тя е неорганизирана, там седи всичкото.
Грехът седи в неорганизираната материя.
Това е най–нисшият живот. А при този неорганизиран живот, там могат да се зародят всичките тия противоречия, които ние сега намираме и омраза, и завист, и злоба, и какво ли не.
към втори вариант >>
И всички трябва да изучавате човешката любов, не трябва да я отхвърляте, защото не е лошо.
(втори вариант)
Щом дойда до човешката любов, там има цяла философия. Там може да философствате върху истините колкото искате.
И всички трябва да изучавате човешката любов, не трябва да я отхвърляте, защото не е лошо.
Това е най–хубавото забавление, което човек може да има на земята. Единственото забавление, което човек е имал, е любовта. Това е най–хубавото забавление, което човек може да има на земята. Като няма какво да правиш, занимавай се с човешката любов. Като си скачен в живота, занимавай се с човешката любов.
към втори вариант >>
А сега увеличава се лихвата.
(втори вариант)
Ти търсиш погрешките на някого, значи той има да ти дава. Ти идеш при него, и пет пари не може за изчоплиш, а за път похарчиш петстотин лева. Ти идеш в някой град, искаш пари, и пет пари не можеш да вземеш. Пак се върнеш назад, плащаш и десет години наред като похарчваш по петстотин лева, те са пет хиляди лева, а всичко имаш да вземаш шест хиляди лева. Казвам, ако ти десет години не беше ходил да го търсиш, ти щеше да си вземеш парите.
А сега увеличава се лихвата.
Казваш: „Той има да ми дава. Аз съм похарчил толкова пари.“ Идеш в съда, съдиш го, че има да ти дава шест хиляди лева и пет си похарчил, стават единайсет хиляди. И този човек се чуди на ума ти. Казва – разбиране е това.
към втори вариант >>
Това е най–нисшият живот.
(втори вариант)
Има неща в света, които могат да станат вън от това. Ти може да мислиш каквото ти искаш, но няма един, който е дошъл на земята, че да не се е петнил. На земята няма нито един праведен. Не че хората не искат, но в самата материя, понеже тя е неорганизирана, там седи всичкото. Грехът седи в неорганизираната материя.
Това е най–нисшият живот.
А при този неорганизиран живот, там могат да се зародят всичките тия противоречия, които ние сега намираме и омраза, и завист, и злоба, и какво ли не.
към втори вариант >>
Това е най–хубавото забавление, което човек може да има на земята.
(втори вариант)
Щом дойда до човешката любов, там има цяла философия. Там може да философствате върху истините колкото искате. И всички трябва да изучавате човешката любов, не трябва да я отхвърляте, защото не е лошо.
Това е най–хубавото забавление, което човек може да има на земята.
Единственото забавление, което човек е имал, е любовта. Това е най–хубавото забавление, което човек може да има на земята. Като няма какво да правиш, занимавай се с човешката любов. Като си скачен в живота, занимавай се с човешката любов. Като си се наситил в живота, занимавай се с човешката любов.
към втори вариант >>
Казваш: „Той има да ми дава.
(втори вариант)
Ти идеш при него, и пет пари не може за изчоплиш, а за път похарчиш петстотин лева. Ти идеш в някой град, искаш пари, и пет пари не можеш да вземеш. Пак се върнеш назад, плащаш и десет години наред като похарчваш по петстотин лева, те са пет хиляди лева, а всичко имаш да вземаш шест хиляди лева. Казвам, ако ти десет години не беше ходил да го търсиш, ти щеше да си вземеш парите. А сега увеличава се лихвата.
Казваш: „Той има да ми дава.
Аз съм похарчил толкова пари.“ Идеш в съда, съдиш го, че има да ти дава шест хиляди лева и пет си похарчил, стават единайсет хиляди. И този човек се чуди на ума ти. Казва – разбиране е това.
към втори вариант >>
А при този неорганизиран живот, там могат да се зародят всичките тия противоречия, които ние сега намираме и омраза, и завист, и злоба, и какво ли не.
(втори вариант)
Ти може да мислиш каквото ти искаш, но няма един, който е дошъл на земята, че да не се е петнил. На земята няма нито един праведен. Не че хората не искат, но в самата материя, понеже тя е неорганизирана, там седи всичкото. Грехът седи в неорганизираната материя. Това е най–нисшият живот.
А при този неорганизиран живот, там могат да се зародят всичките тия противоречия, които ние сега намираме и омраза, и завист, и злоба, и какво ли не.
към втори вариант >>
Единственото забавление, което човек е имал, е любовта.
(втори вариант)
Щом дойда до човешката любов, там има цяла философия. Там може да философствате върху истините колкото искате. И всички трябва да изучавате човешката любов, не трябва да я отхвърляте, защото не е лошо. Това е най–хубавото забавление, което човек може да има на земята.
Единственото забавление, което човек е имал, е любовта.
Това е най–хубавото забавление, което човек може да има на земята. Като няма какво да правиш, занимавай се с човешката любов. Като си скачен в живота, занимавай се с човешката любов. Като си се наситил в живота, занимавай се с човешката любов. Казва: „Не си струва човек да обича.“ Не си прав.
към втори вариант >>
Аз съм похарчил толкова пари.“ Идеш в съда, съдиш го, че има да ти дава шест хиляди лева и пет си похарчил, стават единайсет хиляди.
(втори вариант)
Ти идеш в някой град, искаш пари, и пет пари не можеш да вземеш. Пак се върнеш назад, плащаш и десет години наред като похарчваш по петстотин лева, те са пет хиляди лева, а всичко имаш да вземаш шест хиляди лева. Казвам, ако ти десет години не беше ходил да го търсиш, ти щеше да си вземеш парите. А сега увеличава се лихвата. Казваш: „Той има да ми дава.
Аз съм похарчил толкова пари.“ Идеш в съда, съдиш го, че има да ти дава шест хиляди лева и пет си похарчил, стават единайсет хиляди.
И този човек се чуди на ума ти. Казва – разбиране е това.
към втори вариант >>
Сега туй, което ви говоря, са неща отвлечени, защото животът не може да се измени.
(втори вариант)
Сега туй, което ви говоря, са неща отвлечени, защото животът не може да се измени.
Казва някой: „Това не мога да направя.“ Както и да ви говоря, вашето естество не може да се измени. Който от вас е ревнив, ще си остане такъв. Който от вас е подозрителен, ще си остане такъв. Каквото и да ви говоря, вие винаги ще си останете такива. Питам тогава, защо ви говоря сега?
към втори вариант >>
Това е най–хубавото забавление, което човек може да има на земята.
(втори вариант)
Щом дойда до човешката любов, там има цяла философия. Там може да философствате върху истините колкото искате. И всички трябва да изучавате човешката любов, не трябва да я отхвърляте, защото не е лошо. Това е най–хубавото забавление, което човек може да има на земята. Единственото забавление, което човек е имал, е любовта.
Това е най–хубавото забавление, което човек може да има на земята.
Като няма какво да правиш, занимавай се с човешката любов. Като си скачен в живота, занимавай се с човешката любов. Като си се наситил в живота, занимавай се с човешката любов. Казва: „Не си струва човек да обича.“ Не си прав. Тъй обичай, забавлявайте се колкото искате, но имайте едно мнение.
към втори вариант >>
И този човек се чуди на ума ти.
(втори вариант)
Пак се върнеш назад, плащаш и десет години наред като похарчваш по петстотин лева, те са пет хиляди лева, а всичко имаш да вземаш шест хиляди лева. Казвам, ако ти десет години не беше ходил да го търсиш, ти щеше да си вземеш парите. А сега увеличава се лихвата. Казваш: „Той има да ми дава. Аз съм похарчил толкова пари.“ Идеш в съда, съдиш го, че има да ти дава шест хиляди лева и пет си похарчил, стават единайсет хиляди.
И този човек се чуди на ума ти.
Казва – разбиране е това.
към втори вариант >>
Казва някой: „Това не мога да направя.“ Както и да ви говоря, вашето естество не може да се измени.
(втори вариант)
Сега туй, което ви говоря, са неща отвлечени, защото животът не може да се измени.
Казва някой: „Това не мога да направя.“ Както и да ви говоря, вашето естество не може да се измени.
Който от вас е ревнив, ще си остане такъв. Който от вас е подозрителен, ще си остане такъв. Каквото и да ви говоря, вие винаги ще си останете такива. Питам тогава, защо ви говоря сега? Какво има?
към втори вариант >>
Като няма какво да правиш, занимавай се с човешката любов.
(втори вариант)
Там може да философствате върху истините колкото искате. И всички трябва да изучавате човешката любов, не трябва да я отхвърляте, защото не е лошо. Това е най–хубавото забавление, което човек може да има на земята. Единственото забавление, което човек е имал, е любовта. Това е най–хубавото забавление, което човек може да има на земята.
Като няма какво да правиш, занимавай се с човешката любов.
Като си скачен в живота, занимавай се с човешката любов. Като си се наситил в живота, занимавай се с човешката любов. Казва: „Не си струва човек да обича.“ Не си прав. Тъй обичай, забавлявайте се колкото искате, но имайте едно мнение. Да обясня това.
към втори вариант >>
Казва – разбиране е това.
(втори вариант)
Казвам, ако ти десет години не беше ходил да го търсиш, ти щеше да си вземеш парите. А сега увеличава се лихвата. Казваш: „Той има да ми дава. Аз съм похарчил толкова пари.“ Идеш в съда, съдиш го, че има да ти дава шест хиляди лева и пет си похарчил, стават единайсет хиляди. И този човек се чуди на ума ти.
Казва – разбиране е това.
към втори вариант >>
Който от вас е ревнив, ще си остане такъв.
(втори вариант)
Сега туй, което ви говоря, са неща отвлечени, защото животът не може да се измени. Казва някой: „Това не мога да направя.“ Както и да ви говоря, вашето естество не може да се измени.
Който от вас е ревнив, ще си остане такъв.
Който от вас е подозрителен, ще си остане такъв. Каквото и да ви говоря, вие винаги ще си останете такива. Питам тогава, защо ви говоря сега? Какво има? Пък тогава защо и вие ще ме слушате?
към втори вариант >>
Като си скачен в живота, занимавай се с човешката любов.
(втори вариант)
И всички трябва да изучавате човешката любов, не трябва да я отхвърляте, защото не е лошо. Това е най–хубавото забавление, което човек може да има на земята. Единственото забавление, което човек е имал, е любовта. Това е най–хубавото забавление, което човек може да има на земята. Като няма какво да правиш, занимавай се с човешката любов.
Като си скачен в живота, занимавай се с човешката любов.
Като си се наситил в живота, занимавай се с човешката любов. Казва: „Не си струва човек да обича.“ Не си прав. Тъй обичай, забавлявайте се колкото искате, но имайте едно мнение. Да обясня това. Имайте едно мнение без обяснение.
към втори вариант >>
Сега да дойдем до религиозните вярвания.
(втори вариант)
Сега да дойдем до религиозните вярвания.
Сега някой път ще се съберете и казвате кой има право схващане за Христа, какво е бил Христос, дали е бил син Божий, или не е бил син Божий, пратен ли е, или не е пратен, защо дошъл. Ще разискват две хиляди години. Но идеята е съвсем неопределена. Какво нещо е син Божий? Син на английски много зле звучи, а на български звучи много добре.
към втори вариант >>
Който от вас е подозрителен, ще си остане такъв.
(втори вариант)
Сега туй, което ви говоря, са неща отвлечени, защото животът не може да се измени. Казва някой: „Това не мога да направя.“ Както и да ви говоря, вашето естество не може да се измени. Който от вас е ревнив, ще си остане такъв.
Който от вас е подозрителен, ще си остане такъв.
Каквото и да ви говоря, вие винаги ще си останете такива. Питам тогава, защо ви говоря сега? Какво има? Пък тогава защо и вие ще ме слушате? Кои са побудителните причини?
към втори вариант >>
Като си се наситил в живота, занимавай се с човешката любов.
(втори вариант)
Това е най–хубавото забавление, което човек може да има на земята. Единственото забавление, което човек е имал, е любовта. Това е най–хубавото забавление, което човек може да има на земята. Като няма какво да правиш, занимавай се с човешката любов. Като си скачен в живота, занимавай се с човешката любов.
Като си се наситил в живота, занимавай се с човешката любов.
Казва: „Не си струва човек да обича.“ Не си прав. Тъй обичай, забавлявайте се колкото искате, но имайте едно мнение. Да обясня това. Имайте едно мнение без обяснение. А пък с всичко друго се забавлявайте, говорете, обяснявайте, както искате.
към втори вариант >>
Сега някой път ще се съберете и казвате кой има право схващане за Христа, какво е бил Христос, дали е бил син Божий, или не е бил син Божий, пратен ли е, или не е пратен, защо дошъл.
(втори вариант)
Сега да дойдем до религиозните вярвания.
Сега някой път ще се съберете и казвате кой има право схващане за Христа, какво е бил Христос, дали е бил син Божий, или не е бил син Божий, пратен ли е, или не е пратен, защо дошъл.
Ще разискват две хиляди години. Но идеята е съвсем неопределена. Какво нещо е син Божий? Син на английски много зле звучи, а на български звучи много добре. Произношението е почти същото, син значи грях.
към втори вариант >>
Каквото и да ви говоря, вие винаги ще си останете такива.
(втори вариант)
Сега туй, което ви говоря, са неща отвлечени, защото животът не може да се измени. Казва някой: „Това не мога да направя.“ Както и да ви говоря, вашето естество не може да се измени. Който от вас е ревнив, ще си остане такъв. Който от вас е подозрителен, ще си остане такъв.
Каквото и да ви говоря, вие винаги ще си останете такива.
Питам тогава, защо ви говоря сега? Какво има? Пък тогава защо и вие ще ме слушате? Кои са побудителните причини? Аз искам просто да ви направя една малка услуга.
към втори вариант >>
Казва: „Не си струва човек да обича.“ Не си прав.
(втори вариант)
Единственото забавление, което човек е имал, е любовта. Това е най–хубавото забавление, което човек може да има на земята. Като няма какво да правиш, занимавай се с човешката любов. Като си скачен в живота, занимавай се с човешката любов. Като си се наситил в живота, занимавай се с човешката любов.
Казва: „Не си струва човек да обича.“ Не си прав.
Тъй обичай, забавлявайте се колкото искате, но имайте едно мнение. Да обясня това. Имайте едно мнение без обяснение. А пък с всичко друго се забавлявайте, говорете, обяснявайте, както искате. Ти както и да обясниш, това е едно забавление, то е хубаво, мене ми е приятно.
към втори вариант >>
Ще разискват две хиляди години.
(втори вариант)
Сега да дойдем до религиозните вярвания. Сега някой път ще се съберете и казвате кой има право схващане за Христа, какво е бил Христос, дали е бил син Божий, или не е бил син Божий, пратен ли е, или не е пратен, защо дошъл.
Ще разискват две хиляди години.
Но идеята е съвсем неопределена. Какво нещо е син Божий? Син на английски много зле звучи, а на български звучи много добре. Произношението е почти същото, син значи грях. Българският син е английският грях.
към втори вариант >>
Питам тогава, защо ви говоря сега?
(втори вариант)
Сега туй, което ви говоря, са неща отвлечени, защото животът не може да се измени. Казва някой: „Това не мога да направя.“ Както и да ви говоря, вашето естество не може да се измени. Който от вас е ревнив, ще си остане такъв. Който от вас е подозрителен, ще си остане такъв. Каквото и да ви говоря, вие винаги ще си останете такива.
Питам тогава, защо ви говоря сега?
Какво има? Пък тогава защо и вие ще ме слушате? Кои са побудителните причини? Аз искам просто да ви направя една малка услуга. Гледам, вие сте се натоварили с един чувал, с вашето щастие и го носите на гърба си.
към втори вариант >>
Тъй обичай, забавлявайте се колкото искате, но имайте едно мнение.
(втори вариант)
Това е най–хубавото забавление, което човек може да има на земята. Като няма какво да правиш, занимавай се с човешката любов. Като си скачен в живота, занимавай се с човешката любов. Като си се наситил в живота, занимавай се с човешката любов. Казва: „Не си струва човек да обича.“ Не си прав.
Тъй обичай, забавлявайте се колкото искате, но имайте едно мнение.
Да обясня това. Имайте едно мнение без обяснение. А пък с всичко друго се забавлявайте, говорете, обяснявайте, както искате. Ти както и да обясниш, това е едно забавление, то е хубаво, мене ми е приятно. При човешката любов, като имате едно мнение, което е без обяснение, човешката любов е осмислена.
към втори вариант >>
Но идеята е съвсем неопределена.
(втори вариант)
Сега да дойдем до религиозните вярвания. Сега някой път ще се съберете и казвате кой има право схващане за Христа, какво е бил Христос, дали е бил син Божий, или не е бил син Божий, пратен ли е, или не е пратен, защо дошъл. Ще разискват две хиляди години.
Но идеята е съвсем неопределена.
Какво нещо е син Божий? Син на английски много зле звучи, а на български звучи много добре. Произношението е почти същото, син значи грях. Българският син е английският грях. Питам тогава, как българите са отнели отровата на тази дума и на български тя значи най–любезното име – син.
към втори вариант >>
Какво има?
(втори вариант)
Казва някой: „Това не мога да направя.“ Както и да ви говоря, вашето естество не може да се измени. Който от вас е ревнив, ще си остане такъв. Който от вас е подозрителен, ще си остане такъв. Каквото и да ви говоря, вие винаги ще си останете такива. Питам тогава, защо ви говоря сега?
Какво има?
Пък тогава защо и вие ще ме слушате? Кои са побудителните причини? Аз искам просто да ви направя една малка услуга. Гледам, вие сте се натоварили с един чувал, с вашето щастие и го носите на гърба си. Аз виждам, че скоро наближава един планински връх, и тогава чувала на равно, както и да е ще го носите, но на планината не се носи така.
към втори вариант >>
Да обясня това.
(втори вариант)
Като няма какво да правиш, занимавай се с човешката любов. Като си скачен в живота, занимавай се с човешката любов. Като си се наситил в живота, занимавай се с човешката любов. Казва: „Не си струва човек да обича.“ Не си прав. Тъй обичай, забавлявайте се колкото искате, но имайте едно мнение.
Да обясня това.
Имайте едно мнение без обяснение. А пък с всичко друго се забавлявайте, говорете, обяснявайте, както искате. Ти както и да обясниш, това е едно забавление, то е хубаво, мене ми е приятно. При човешката любов, като имате едно мнение, което е без обяснение, човешката любов е осмислена. А по някой път, ако вие се пресищате на човешката любов, това показва, че вие нямате едно мнение без обяснение.
към втори вариант >>
Какво нещо е син Божий?
(втори вариант)
Сега да дойдем до религиозните вярвания. Сега някой път ще се съберете и казвате кой има право схващане за Христа, какво е бил Христос, дали е бил син Божий, или не е бил син Божий, пратен ли е, или не е пратен, защо дошъл. Ще разискват две хиляди години. Но идеята е съвсем неопределена.
Какво нещо е син Божий?
Син на английски много зле звучи, а на български звучи много добре. Произношението е почти същото, син значи грях. Българският син е английският грях. Питам тогава, как българите са отнели отровата на тази дума и на български тя значи най–любезното име – син. Те са кръстили сина си с английското име – грях.
към втори вариант >>
Пък тогава защо и вие ще ме слушате?
(втори вариант)
Който от вас е ревнив, ще си остане такъв. Който от вас е подозрителен, ще си остане такъв. Каквото и да ви говоря, вие винаги ще си останете такива. Питам тогава, защо ви говоря сега? Какво има?
Пък тогава защо и вие ще ме слушате?
Кои са побудителните причини? Аз искам просто да ви направя една малка услуга. Гледам, вие сте се натоварили с един чувал, с вашето щастие и го носите на гърба си. Аз виждам, че скоро наближава един планински връх, и тогава чувала на равно, както и да е ще го носите, но на планината не се носи така. Казвам, оставете го, той не е за вас.
към втори вариант >>
Имайте едно мнение без обяснение.
(втори вариант)
Като си скачен в живота, занимавай се с човешката любов. Като си се наситил в живота, занимавай се с човешката любов. Казва: „Не си струва човек да обича.“ Не си прав. Тъй обичай, забавлявайте се колкото искате, но имайте едно мнение. Да обясня това.
Имайте едно мнение без обяснение.
А пък с всичко друго се забавлявайте, говорете, обяснявайте, както искате. Ти както и да обясниш, това е едно забавление, то е хубаво, мене ми е приятно. При човешката любов, като имате едно мнение, което е без обяснение, човешката любов е осмислена. А по някой път, ако вие се пресищате на човешката любов, това показва, че вие нямате едно мнение без обяснение. Не е злото в човешката любов.
към втори вариант >>
Син на английски много зле звучи, а на български звучи много добре.
(втори вариант)
Сега да дойдем до религиозните вярвания. Сега някой път ще се съберете и казвате кой има право схващане за Христа, какво е бил Христос, дали е бил син Божий, или не е бил син Божий, пратен ли е, или не е пратен, защо дошъл. Ще разискват две хиляди години. Но идеята е съвсем неопределена. Какво нещо е син Божий?
Син на английски много зле звучи, а на български звучи много добре.
Произношението е почти същото, син значи грях. Българският син е английският грях. Питам тогава, как българите са отнели отровата на тази дума и на български тя значи най–любезното име – син. Те са кръстили сина си с английското име – грях. Туй, което за англичанина е грях, за българина е син.
към втори вариант >>
Кои са побудителните причини?
(втори вариант)
Който от вас е подозрителен, ще си остане такъв. Каквото и да ви говоря, вие винаги ще си останете такива. Питам тогава, защо ви говоря сега? Какво има? Пък тогава защо и вие ще ме слушате?
Кои са побудителните причини?
Аз искам просто да ви направя една малка услуга. Гледам, вие сте се натоварили с един чувал, с вашето щастие и го носите на гърба си. Аз виждам, че скоро наближава един планински връх, и тогава чувала на равно, както и да е ще го носите, но на планината не се носи така. Казвам, оставете го, той не е за вас.
към втори вариант >>
А пък с всичко друго се забавлявайте, говорете, обяснявайте, както искате.
(втори вариант)
Като си се наситил в живота, занимавай се с човешката любов. Казва: „Не си струва човек да обича.“ Не си прав. Тъй обичай, забавлявайте се колкото искате, но имайте едно мнение. Да обясня това. Имайте едно мнение без обяснение.
А пък с всичко друго се забавлявайте, говорете, обяснявайте, както искате.
Ти както и да обясниш, това е едно забавление, то е хубаво, мене ми е приятно. При човешката любов, като имате едно мнение, което е без обяснение, човешката любов е осмислена. А по някой път, ако вие се пресищате на човешката любов, това показва, че вие нямате едно мнение без обяснение. Не е злото в човешката любов. Че какво да ви кажа сега?
към втори вариант >>
Произношението е почти същото, син значи грях.
(втори вариант)
Сега някой път ще се съберете и казвате кой има право схващане за Христа, какво е бил Христос, дали е бил син Божий, или не е бил син Божий, пратен ли е, или не е пратен, защо дошъл. Ще разискват две хиляди години. Но идеята е съвсем неопределена. Какво нещо е син Божий? Син на английски много зле звучи, а на български звучи много добре.
Произношението е почти същото, син значи грях.
Българският син е английският грях. Питам тогава, как българите са отнели отровата на тази дума и на български тя значи най–любезното име – син. Те са кръстили сина си с английското име – грях. Туй, което за англичанина е грях, за българина е син. Но това е само за син.
към втори вариант >>
Аз искам просто да ви направя една малка услуга.
(втори вариант)
Каквото и да ви говоря, вие винаги ще си останете такива. Питам тогава, защо ви говоря сега? Какво има? Пък тогава защо и вие ще ме слушате? Кои са побудителните причини?
Аз искам просто да ви направя една малка услуга.
Гледам, вие сте се натоварили с един чувал, с вашето щастие и го носите на гърба си. Аз виждам, че скоро наближава един планински връх, и тогава чувала на равно, както и да е ще го носите, но на планината не се носи така. Казвам, оставете го, той не е за вас.
към втори вариант >>
Ти както и да обясниш, това е едно забавление, то е хубаво, мене ми е приятно.
(втори вариант)
Казва: „Не си струва човек да обича.“ Не си прав. Тъй обичай, забавлявайте се колкото искате, но имайте едно мнение. Да обясня това. Имайте едно мнение без обяснение. А пък с всичко друго се забавлявайте, говорете, обяснявайте, както искате.
Ти както и да обясниш, това е едно забавление, то е хубаво, мене ми е приятно.
При човешката любов, като имате едно мнение, което е без обяснение, човешката любов е осмислена. А по някой път, ако вие се пресищате на човешката любов, това показва, че вие нямате едно мнение без обяснение. Не е злото в човешката любов. Че какво да ви кажа сега? Както и да ви кажа, както и да ви обяснявам, вие ще дойдете до едно противоречие.
към втори вариант >>
Българският син е английският грях.
(втори вариант)
Ще разискват две хиляди години. Но идеята е съвсем неопределена. Какво нещо е син Божий? Син на английски много зле звучи, а на български звучи много добре. Произношението е почти същото, син значи грях.
Българският син е английският грях.
Питам тогава, как българите са отнели отровата на тази дума и на български тя значи най–любезното име – син. Те са кръстили сина си с английското име – грях. Туй, което за англичанина е грях, за българина е син. Но това е само за син. За дъщерята не е така.
към втори вариант >>
Гледам, вие сте се натоварили с един чувал, с вашето щастие и го носите на гърба си.
(втори вариант)
Питам тогава, защо ви говоря сега? Какво има? Пък тогава защо и вие ще ме слушате? Кои са побудителните причини? Аз искам просто да ви направя една малка услуга.
Гледам, вие сте се натоварили с един чувал, с вашето щастие и го носите на гърба си.
Аз виждам, че скоро наближава един планински връх, и тогава чувала на равно, както и да е ще го носите, но на планината не се носи така. Казвам, оставете го, той не е за вас.
към втори вариант >>
При човешката любов, като имате едно мнение, което е без обяснение, човешката любов е осмислена.
(втори вариант)
Тъй обичай, забавлявайте се колкото искате, но имайте едно мнение. Да обясня това. Имайте едно мнение без обяснение. А пък с всичко друго се забавлявайте, говорете, обяснявайте, както искате. Ти както и да обясниш, това е едно забавление, то е хубаво, мене ми е приятно.
При човешката любов, като имате едно мнение, което е без обяснение, човешката любов е осмислена.
А по някой път, ако вие се пресищате на човешката любов, това показва, че вие нямате едно мнение без обяснение. Не е злото в човешката любов. Че какво да ви кажа сега? Както и да ви кажа, както и да ви обяснявам, вие ще дойдете до едно противоречие.
към втори вариант >>
Питам тогава, как българите са отнели отровата на тази дума и на български тя значи най–любезното име – син.
(втори вариант)
Но идеята е съвсем неопределена. Какво нещо е син Божий? Син на английски много зле звучи, а на български звучи много добре. Произношението е почти същото, син значи грях. Българският син е английският грях.
Питам тогава, как българите са отнели отровата на тази дума и на български тя значи най–любезното име – син.
Те са кръстили сина си с английското име – грях. Туй, което за англичанина е грях, за българина е син. Но това е само за син. За дъщерята не е така. Значи по мъжка линия върви грях от английско гледище.
към втори вариант >>
Аз виждам, че скоро наближава един планински връх, и тогава чувала на равно, както и да е ще го носите, но на планината не се носи така.
(втори вариант)
Какво има? Пък тогава защо и вие ще ме слушате? Кои са побудителните причини? Аз искам просто да ви направя една малка услуга. Гледам, вие сте се натоварили с един чувал, с вашето щастие и го носите на гърба си.
Аз виждам, че скоро наближава един планински връх, и тогава чувала на равно, както и да е ще го носите, но на планината не се носи така.
Казвам, оставете го, той не е за вас.
към втори вариант >>
А по някой път, ако вие се пресищате на човешката любов, това показва, че вие нямате едно мнение без обяснение.
(втори вариант)
Да обясня това. Имайте едно мнение без обяснение. А пък с всичко друго се забавлявайте, говорете, обяснявайте, както искате. Ти както и да обясниш, това е едно забавление, то е хубаво, мене ми е приятно. При човешката любов, като имате едно мнение, което е без обяснение, човешката любов е осмислена.
А по някой път, ако вие се пресищате на човешката любов, това показва, че вие нямате едно мнение без обяснение.
Не е злото в човешката любов. Че какво да ви кажа сега? Както и да ви кажа, както и да ви обяснявам, вие ще дойдете до едно противоречие.
към втори вариант >>
Те са кръстили сина си с английското име – грях.
(втори вариант)
Какво нещо е син Божий? Син на английски много зле звучи, а на български звучи много добре. Произношението е почти същото, син значи грях. Българският син е английският грях. Питам тогава, как българите са отнели отровата на тази дума и на български тя значи най–любезното име – син.
Те са кръстили сина си с английското име – грях.
Туй, което за англичанина е грях, за българина е син. Но това е само за син. За дъщерята не е така. Значи по мъжка линия върви грях от английско гледище.
към втори вариант >>
Казвам, оставете го, той не е за вас.
(втори вариант)
Пък тогава защо и вие ще ме слушате? Кои са побудителните причини? Аз искам просто да ви направя една малка услуга. Гледам, вие сте се натоварили с един чувал, с вашето щастие и го носите на гърба си. Аз виждам, че скоро наближава един планински връх, и тогава чувала на равно, както и да е ще го носите, но на планината не се носи така.
Казвам, оставете го, той не е за вас.
към втори вариант >>
Не е злото в човешката любов.
(втори вариант)
Имайте едно мнение без обяснение. А пък с всичко друго се забавлявайте, говорете, обяснявайте, както искате. Ти както и да обясниш, това е едно забавление, то е хубаво, мене ми е приятно. При човешката любов, като имате едно мнение, което е без обяснение, човешката любов е осмислена. А по някой път, ако вие се пресищате на човешката любов, това показва, че вие нямате едно мнение без обяснение.
Не е злото в човешката любов.
Че какво да ви кажа сега? Както и да ви кажа, както и да ви обяснявам, вие ще дойдете до едно противоречие.
към втори вариант >>
Туй, което за англичанина е грях, за българина е син.
(втори вариант)
Син на английски много зле звучи, а на български звучи много добре. Произношението е почти същото, син значи грях. Българският син е английският грях. Питам тогава, как българите са отнели отровата на тази дума и на български тя значи най–любезното име – син. Те са кръстили сина си с английското име – грях.
Туй, което за англичанина е грях, за българина е син.
Но това е само за син. За дъщерята не е така. Значи по мъжка линия върви грях от английско гледище.
към втори вариант >>
Пита ме някой: „Защо не ме обича?
(втори вариант)
Пита ме някой: „Защо не ме обича?
“ Казвам: „Оставете човека.“ „Толкова добро съм му направил, не ме обича.“ Казвам, оставете този товар настрани, не разрешавай защо не те обича. Ако ви обичаше, щеше ли да питате защо ви обича. Тъй както ви обича човек, нали не питате защо ви обича. И като не ви обича, пак не питайте защо не ви обича. А защо не ви обича?
към втори вариант >>
Че какво да ви кажа сега?
(втори вариант)
А пък с всичко друго се забавлявайте, говорете, обяснявайте, както искате. Ти както и да обясниш, това е едно забавление, то е хубаво, мене ми е приятно. При човешката любов, като имате едно мнение, което е без обяснение, човешката любов е осмислена. А по някой път, ако вие се пресищате на човешката любов, това показва, че вие нямате едно мнение без обяснение. Не е злото в човешката любов.
Че какво да ви кажа сега?
Както и да ви кажа, както и да ви обяснявам, вие ще дойдете до едно противоречие.
към втори вариант >>
Но това е само за син.
(втори вариант)
Произношението е почти същото, син значи грях. Българският син е английският грях. Питам тогава, как българите са отнели отровата на тази дума и на български тя значи най–любезното име – син. Те са кръстили сина си с английското име – грях. Туй, което за англичанина е грях, за българина е син.
Но това е само за син.
За дъщерята не е така. Значи по мъжка линия върви грях от английско гледище.
към втори вариант >>
“ Казвам: „Оставете човека.“ „Толкова добро съм му направил, не ме обича.“ Казвам, оставете този товар настрани, не разрешавай защо не те обича.
(втори вариант)
Пита ме някой: „Защо не ме обича?
“ Казвам: „Оставете човека.“ „Толкова добро съм му направил, не ме обича.“ Казвам, оставете този товар настрани, не разрешавай защо не те обича.
Ако ви обичаше, щеше ли да питате защо ви обича. Тъй както ви обича човек, нали не питате защо ви обича. И като не ви обича, пак не питайте защо не ви обича. А защо не ви обича? Понеже обича другиго.
към втори вариант >>
Както и да ви кажа, както и да ви обяснявам, вие ще дойдете до едно противоречие.
(втори вариант)
Ти както и да обясниш, това е едно забавление, то е хубаво, мене ми е приятно. При човешката любов, като имате едно мнение, което е без обяснение, човешката любов е осмислена. А по някой път, ако вие се пресищате на човешката любов, това показва, че вие нямате едно мнение без обяснение. Не е злото в човешката любов. Че какво да ви кажа сега?
Както и да ви кажа, както и да ви обяснявам, вие ще дойдете до едно противоречие.
към втори вариант >>
За дъщерята не е така.
(втори вариант)
Българският син е английският грях. Питам тогава, как българите са отнели отровата на тази дума и на български тя значи най–любезното име – син. Те са кръстили сина си с английското име – грях. Туй, което за англичанина е грях, за българина е син. Но това е само за син.
За дъщерята не е така.
Значи по мъжка линия върви грях от английско гледище.
към втори вариант >>
Ако ви обичаше, щеше ли да питате защо ви обича.
(втори вариант)
Пита ме някой: „Защо не ме обича? “ Казвам: „Оставете човека.“ „Толкова добро съм му направил, не ме обича.“ Казвам, оставете този товар настрани, не разрешавай защо не те обича.
Ако ви обичаше, щеше ли да питате защо ви обича.
Тъй както ви обича човек, нали не питате защо ви обича. И като не ви обича, пак не питайте защо не ви обича. А защо не ви обича? Понеже обича другиго. А защо ви обича вас?
към втори вариант >>
Щом аз имам пари в джоба си, не искам никой да бърка в кесията ми, да извади парите ми.
(втори вариант)
Щом аз имам пари в джоба си, не искам никой да бърка в кесията ми, да извади парите ми.
Да кажем, че някой път ми е приятно да бръкна в някоя чужда кесия. Че тогава защо да не оставя и някой друг да бърка в моята кесия, та и на него да му е приятно. Ако на мене ми е приятно, че бръкна в някоя друга кесия или джоб, какво от това, нека и друг да бърка в джоба ми. Но понеже вие считате по първия принцип, той няма право да бърка. Това е човешкото.
към втори вариант >>
Значи по мъжка линия върви грях от английско гледище.
(втори вариант)
Питам тогава, как българите са отнели отровата на тази дума и на български тя значи най–любезното име – син. Те са кръстили сина си с английското име – грях. Туй, което за англичанина е грях, за българина е син. Но това е само за син. За дъщерята не е така.
Значи по мъжка линия върви грях от английско гледище.
към втори вариант >>
Тъй както ви обича човек, нали не питате защо ви обича.
(втори вариант)
Пита ме някой: „Защо не ме обича? “ Казвам: „Оставете човека.“ „Толкова добро съм му направил, не ме обича.“ Казвам, оставете този товар настрани, не разрешавай защо не те обича. Ако ви обичаше, щеше ли да питате защо ви обича.
Тъй както ви обича човек, нали не питате защо ви обича.
И като не ви обича, пак не питайте защо не ви обича. А защо не ви обича? Понеже обича другиго. А защо ви обича вас? Защото няма кого да обича и хванал се за вас.
към втори вариант >>
Да кажем, че някой път ми е приятно да бръкна в някоя чужда кесия.
(втори вариант)
Щом аз имам пари в джоба си, не искам никой да бърка в кесията ми, да извади парите ми.
Да кажем, че някой път ми е приятно да бръкна в някоя чужда кесия.
Че тогава защо да не оставя и някой друг да бърка в моята кесия, та и на него да му е приятно. Ако на мене ми е приятно, че бръкна в някоя друга кесия или джоб, какво от това, нека и друг да бърка в джоба ми. Но понеже вие считате по първия принцип, той няма право да бърка. Това е човешкото. Всеки човек, който бърка в другите кесии, той разглежда въпроса от Божествено гледище, понеже Божествената любов е във всичко, за нея кражба няма.
към втори вариант >>
Сега един паралел ще ви кажа.
(втори вариант)
Сега един паралел ще ви кажа.
На български вземете момък и мома. И те се отличават. Момък се пише с „к“, а мома, като се спреш, ако обърнете буквите „мо“ и „ма“, ако турите „мо“ отзад, какво ще стане? „Мамо.“ Значи онзи момък търси момата, търси майка си. А намерил момата, не може да намери майка си.
към втори вариант >>
И като не ви обича, пак не питайте защо не ви обича.
(втори вариант)
Пита ме някой: „Защо не ме обича? “ Казвам: „Оставете човека.“ „Толкова добро съм му направил, не ме обича.“ Казвам, оставете този товар настрани, не разрешавай защо не те обича. Ако ви обичаше, щеше ли да питате защо ви обича. Тъй както ви обича човек, нали не питате защо ви обича.
И като не ви обича, пак не питайте защо не ви обича.
А защо не ви обича? Понеже обича другиго. А защо ви обича вас? Защото няма кого да обича и хванал се за вас. Значи, като ви обича някой, няма какво да прави, а щом не ви обича, то е, понеже обича другиго и с вас не иска да се занимава.
към втори вариант >>
Че тогава защо да не оставя и някой друг да бърка в моята кесия, та и на него да му е приятно.
(втори вариант)
Щом аз имам пари в джоба си, не искам никой да бърка в кесията ми, да извади парите ми. Да кажем, че някой път ми е приятно да бръкна в някоя чужда кесия.
Че тогава защо да не оставя и някой друг да бърка в моята кесия, та и на него да му е приятно.
Ако на мене ми е приятно, че бръкна в някоя друга кесия или джоб, какво от това, нека и друг да бърка в джоба ми. Но понеже вие считате по първия принцип, той няма право да бърка. Това е човешкото. Всеки човек, който бърка в другите кесии, той разглежда въпроса от Божествено гледище, понеже Божествената любов е във всичко, за нея кражба няма. За да откраднеш нещо, трябва да вземеш от едно място и да го туриш на друго място, а в Божествения свят това не може да стане, там нещата не се делят.
към втори вариант >>
На български вземете момък и мома.
(втори вариант)
Сега един паралел ще ви кажа.
На български вземете момък и мома.
И те се отличават. Момък се пише с „к“, а мома, като се спреш, ако обърнете буквите „мо“ и „ма“, ако турите „мо“ отзад, какво ще стане? „Мамо.“ Значи онзи момък търси момата, търси майка си. А намерил момата, не може да намери майка си. Значи погрешката е там.
към втори вариант >>
А защо не ви обича?
(втори вариант)
Пита ме някой: „Защо не ме обича? “ Казвам: „Оставете човека.“ „Толкова добро съм му направил, не ме обича.“ Казвам, оставете този товар настрани, не разрешавай защо не те обича. Ако ви обичаше, щеше ли да питате защо ви обича. Тъй както ви обича човек, нали не питате защо ви обича. И като не ви обича, пак не питайте защо не ви обича.
А защо не ви обича?
Понеже обича другиго. А защо ви обича вас? Защото няма кого да обича и хванал се за вас. Значи, като ви обича някой, няма какво да прави, а щом не ви обича, то е, понеже обича другиго и с вас не иска да се занимава. И тогава съвременните философи разискват.
към втори вариант >>
Ако на мене ми е приятно, че бръкна в някоя друга кесия или джоб, какво от това, нека и друг да бърка в джоба ми.
(втори вариант)
Щом аз имам пари в джоба си, не искам никой да бърка в кесията ми, да извади парите ми. Да кажем, че някой път ми е приятно да бръкна в някоя чужда кесия. Че тогава защо да не оставя и някой друг да бърка в моята кесия, та и на него да му е приятно.
Ако на мене ми е приятно, че бръкна в някоя друга кесия или джоб, какво от това, нека и друг да бърка в джоба ми.
Но понеже вие считате по първия принцип, той няма право да бърка. Това е човешкото. Всеки човек, който бърка в другите кесии, той разглежда въпроса от Божествено гледище, понеже Божествената любов е във всичко, за нея кражба няма. За да откраднеш нещо, трябва да вземеш от едно място и да го туриш на друго място, а в Божествения свят това не може да стане, там нещата не се делят. Ти само ако потеглиш една златна монета, всичките златни монети ще се наредят подире ти и ти ще се уплашиш, и те ще се стопят.
към втори вариант >>
И те се отличават.
(втори вариант)
Сега един паралел ще ви кажа. На български вземете момък и мома.
И те се отличават.
Момък се пише с „к“, а мома, като се спреш, ако обърнете буквите „мо“ и „ма“, ако турите „мо“ отзад, какво ще стане? „Мамо.“ Значи онзи момък търси момата, търси майка си. А намерил момата, не може да намери майка си. Значи погрешката е там. Като намери момата, не намерил майка си, там е погрешката.
към втори вариант >>
Понеже обича другиго.
(втори вариант)
“ Казвам: „Оставете човека.“ „Толкова добро съм му направил, не ме обича.“ Казвам, оставете този товар настрани, не разрешавай защо не те обича. Ако ви обичаше, щеше ли да питате защо ви обича. Тъй както ви обича човек, нали не питате защо ви обича. И като не ви обича, пак не питайте защо не ви обича. А защо не ви обича?
Понеже обича другиго.
А защо ви обича вас? Защото няма кого да обича и хванал се за вас. Значи, като ви обича някой, няма какво да прави, а щом не ви обича, то е, понеже обича другиго и с вас не иска да се занимава. И тогава съвременните философи разискват.
към втори вариант >>
Но понеже вие считате по първия принцип, той няма право да бърка.
(втори вариант)
Щом аз имам пари в джоба си, не искам никой да бърка в кесията ми, да извади парите ми. Да кажем, че някой път ми е приятно да бръкна в някоя чужда кесия. Че тогава защо да не оставя и някой друг да бърка в моята кесия, та и на него да му е приятно. Ако на мене ми е приятно, че бръкна в някоя друга кесия или джоб, какво от това, нека и друг да бърка в джоба ми.
Но понеже вие считате по първия принцип, той няма право да бърка.
Това е човешкото. Всеки човек, който бърка в другите кесии, той разглежда въпроса от Божествено гледище, понеже Божествената любов е във всичко, за нея кражба няма. За да откраднеш нещо, трябва да вземеш от едно място и да го туриш на друго място, а в Божествения свят това не може да стане, там нещата не се делят. Ти само ако потеглиш една златна монета, всичките златни монети ще се наредят подире ти и ти ще се уплашиш, и те ще се стопят. И ти ще кажеш – няма да ги бутам, нищо повече.
към втори вариант >>
Момък се пише с „к“, а мома, като се спреш, ако обърнете буквите „мо“ и „ма“, ако турите „мо“ отзад, какво ще стане?
(втори вариант)
Сега един паралел ще ви кажа. На български вземете момък и мома. И те се отличават.
Момък се пише с „к“, а мома, като се спреш, ако обърнете буквите „мо“ и „ма“, ако турите „мо“ отзад, какво ще стане?
„Мамо.“ Значи онзи момък търси момата, търси майка си. А намерил момата, не може да намери майка си. Значи погрешката е там. Като намери момата, не намерил майка си, там е погрешката. Защото, ако намериш богатия, а не може да намериш парите, казваш – изгубено е времето.
към втори вариант >>
А защо ви обича вас?
(втори вариант)
Ако ви обичаше, щеше ли да питате защо ви обича. Тъй както ви обича човек, нали не питате защо ви обича. И като не ви обича, пак не питайте защо не ви обича. А защо не ви обича? Понеже обича другиго.
А защо ви обича вас?
Защото няма кого да обича и хванал се за вас. Значи, като ви обича някой, няма какво да прави, а щом не ви обича, то е, понеже обича другиго и с вас не иска да се занимава. И тогава съвременните философи разискват.
към втори вариант >>
Това е човешкото.
(втори вариант)
Щом аз имам пари в джоба си, не искам никой да бърка в кесията ми, да извади парите ми. Да кажем, че някой път ми е приятно да бръкна в някоя чужда кесия. Че тогава защо да не оставя и някой друг да бърка в моята кесия, та и на него да му е приятно. Ако на мене ми е приятно, че бръкна в някоя друга кесия или джоб, какво от това, нека и друг да бърка в джоба ми. Но понеже вие считате по първия принцип, той няма право да бърка.
Това е човешкото.
Всеки човек, който бърка в другите кесии, той разглежда въпроса от Божествено гледище, понеже Божествената любов е във всичко, за нея кражба няма. За да откраднеш нещо, трябва да вземеш от едно място и да го туриш на друго място, а в Божествения свят това не може да стане, там нещата не се делят. Ти само ако потеглиш една златна монета, всичките златни монети ще се наредят подире ти и ти ще се уплашиш, и те ще се стопят. И ти ще кажеш – няма да ги бутам, нищо повече. Защото, като бутнеш една пара, всичките пари тръгнат отподире ти.
към втори вариант >>
„Мамо.“ Значи онзи момък търси момата, търси майка си.
(втори вариант)
Сега един паралел ще ви кажа. На български вземете момък и мома. И те се отличават. Момък се пише с „к“, а мома, като се спреш, ако обърнете буквите „мо“ и „ма“, ако турите „мо“ отзад, какво ще стане?
„Мамо.“ Значи онзи момък търси момата, търси майка си.
А намерил момата, не може да намери майка си. Значи погрешката е там. Като намери момата, не намерил майка си, там е погрешката. Защото, ако намериш богатия, а не може да намериш парите, казваш – изгубено е времето.
към втори вариант >>
Защото няма кого да обича и хванал се за вас.
(втори вариант)
Тъй както ви обича човек, нали не питате защо ви обича. И като не ви обича, пак не питайте защо не ви обича. А защо не ви обича? Понеже обича другиго. А защо ви обича вас?
Защото няма кого да обича и хванал се за вас.
Значи, като ви обича някой, няма какво да прави, а щом не ви обича, то е, понеже обича другиго и с вас не иска да се занимава. И тогава съвременните философи разискват.
към втори вариант >>
Всеки човек, който бърка в другите кесии, той разглежда въпроса от Божествено гледище, понеже Божествената любов е във всичко, за нея кражба няма.
(втори вариант)
Да кажем, че някой път ми е приятно да бръкна в някоя чужда кесия. Че тогава защо да не оставя и някой друг да бърка в моята кесия, та и на него да му е приятно. Ако на мене ми е приятно, че бръкна в някоя друга кесия или джоб, какво от това, нека и друг да бърка в джоба ми. Но понеже вие считате по първия принцип, той няма право да бърка. Това е човешкото.
Всеки човек, който бърка в другите кесии, той разглежда въпроса от Божествено гледище, понеже Божествената любов е във всичко, за нея кражба няма.
За да откраднеш нещо, трябва да вземеш от едно място и да го туриш на друго място, а в Божествения свят това не може да стане, там нещата не се делят. Ти само ако потеглиш една златна монета, всичките златни монети ще се наредят подире ти и ти ще се уплашиш, и те ще се стопят. И ти ще кажеш – няма да ги бутам, нищо повече. Защото, като бутнеш една пара, всичките пари тръгнат отподире ти. Че то е противоречието сега.
към втори вариант >>
А намерил момата, не може да намери майка си.
(втори вариант)
Сега един паралел ще ви кажа. На български вземете момък и мома. И те се отличават. Момък се пише с „к“, а мома, като се спреш, ако обърнете буквите „мо“ и „ма“, ако турите „мо“ отзад, какво ще стане? „Мамо.“ Значи онзи момък търси момата, търси майка си.
А намерил момата, не може да намери майка си.
Значи погрешката е там. Като намери момата, не намерил майка си, там е погрешката. Защото, ако намериш богатия, а не може да намериш парите, казваш – изгубено е времето.
към втори вариант >>
Значи, като ви обича някой, няма какво да прави, а щом не ви обича, то е, понеже обича другиго и с вас не иска да се занимава.
(втори вариант)
И като не ви обича, пак не питайте защо не ви обича. А защо не ви обича? Понеже обича другиго. А защо ви обича вас? Защото няма кого да обича и хванал се за вас.
Значи, като ви обича някой, няма какво да прави, а щом не ви обича, то е, понеже обича другиго и с вас не иска да се занимава.
И тогава съвременните философи разискват.
към втори вариант >>
За да откраднеш нещо, трябва да вземеш от едно място и да го туриш на друго място, а в Божествения свят това не може да стане, там нещата не се делят.
(втори вариант)
Че тогава защо да не оставя и някой друг да бърка в моята кесия, та и на него да му е приятно. Ако на мене ми е приятно, че бръкна в някоя друга кесия или джоб, какво от това, нека и друг да бърка в джоба ми. Но понеже вие считате по първия принцип, той няма право да бърка. Това е човешкото. Всеки човек, който бърка в другите кесии, той разглежда въпроса от Божествено гледище, понеже Божествената любов е във всичко, за нея кражба няма.
За да откраднеш нещо, трябва да вземеш от едно място и да го туриш на друго място, а в Божествения свят това не може да стане, там нещата не се делят.
Ти само ако потеглиш една златна монета, всичките златни монети ще се наредят подире ти и ти ще се уплашиш, и те ще се стопят. И ти ще кажеш – няма да ги бутам, нищо повече. Защото, като бутнеш една пара, всичките пари тръгнат отподире ти. Че то е противоречието сега. А на земята могат да се отделят нещата.
към втори вариант >>
Значи погрешката е там.
(втори вариант)
На български вземете момък и мома. И те се отличават. Момък се пише с „к“, а мома, като се спреш, ако обърнете буквите „мо“ и „ма“, ако турите „мо“ отзад, какво ще стане? „Мамо.“ Значи онзи момък търси момата, търси майка си. А намерил момата, не може да намери майка си.
Значи погрешката е там.
Като намери момата, не намерил майка си, там е погрешката. Защото, ако намериш богатия, а не може да намериш парите, казваш – изгубено е времето.
към втори вариант >>
И тогава съвременните философи разискват.
(втори вариант)
А защо не ви обича? Понеже обича другиго. А защо ви обича вас? Защото няма кого да обича и хванал се за вас. Значи, като ви обича някой, няма какво да прави, а щом не ви обича, то е, понеже обича другиго и с вас не иска да се занимава.
И тогава съвременните философи разискват.
към втори вариант >>
Ти само ако потеглиш една златна монета, всичките златни монети ще се наредят подире ти и ти ще се уплашиш, и те ще се стопят.
(втори вариант)
Ако на мене ми е приятно, че бръкна в някоя друга кесия или джоб, какво от това, нека и друг да бърка в джоба ми. Но понеже вие считате по първия принцип, той няма право да бърка. Това е човешкото. Всеки човек, който бърка в другите кесии, той разглежда въпроса от Божествено гледище, понеже Божествената любов е във всичко, за нея кражба няма. За да откраднеш нещо, трябва да вземеш от едно място и да го туриш на друго място, а в Божествения свят това не може да стане, там нещата не се делят.
Ти само ако потеглиш една златна монета, всичките златни монети ще се наредят подире ти и ти ще се уплашиш, и те ще се стопят.
И ти ще кажеш – няма да ги бутам, нищо повече. Защото, като бутнеш една пара, всичките пари тръгнат отподире ти. Че то е противоречието сега. А на земята могат да се отделят нещата. Ти, като обичаш едно наполеонче, ще го вземеш и ще го туриш в кесията си, ще го скъташ някъде.
към втори вариант >>
Като намери момата, не намерил майка си, там е погрешката.
(втори вариант)
И те се отличават. Момък се пише с „к“, а мома, като се спреш, ако обърнете буквите „мо“ и „ма“, ако турите „мо“ отзад, какво ще стане? „Мамо.“ Значи онзи момък търси момата, търси майка си. А намерил момата, не може да намери майка си. Значи погрешката е там.
Като намери момата, не намерил майка си, там е погрешката.
Защото, ако намериш богатия, а не може да намериш парите, казваш – изгубено е времето.
към втори вариант >>
Разликата между човешката любов и Божията любов седи в това: Бог търси любовта в единственото, възприема любовта.
(втори вариант)
Разликата между човешката любов и Божията любов седи в това: Бог търси любовта в единственото, възприема любовта.
За Бога любовта е една. Има само едно същество, което Бог обича и люби. То е неговият син. Вън от неговата любов към неговия единороден син за Бога нищо не съществува. Любовта е една за него.
към втори вариант >>
И ти ще кажеш – няма да ги бутам, нищо повече.
(втори вариант)
Но понеже вие считате по първия принцип, той няма право да бърка. Това е човешкото. Всеки човек, който бърка в другите кесии, той разглежда въпроса от Божествено гледище, понеже Божествената любов е във всичко, за нея кражба няма. За да откраднеш нещо, трябва да вземеш от едно място и да го туриш на друго място, а в Божествения свят това не може да стане, там нещата не се делят. Ти само ако потеглиш една златна монета, всичките златни монети ще се наредят подире ти и ти ще се уплашиш, и те ще се стопят.
И ти ще кажеш – няма да ги бутам, нищо повече.
Защото, като бутнеш една пара, всичките пари тръгнат отподире ти. Че то е противоречието сега. А на земята могат да се отделят нещата. Ти, като обичаш едно наполеонче, ще го вземеш и ще го туриш в кесията си, ще го скъташ някъде. Туй ще се нарече престъпление и те ще те хванат за откраднатото, както примера с Жан Валжан.
към втори вариант >>
Защото, ако намериш богатия, а не може да намериш парите, казваш – изгубено е времето.
(втори вариант)
Момък се пише с „к“, а мома, като се спреш, ако обърнете буквите „мо“ и „ма“, ако турите „мо“ отзад, какво ще стане? „Мамо.“ Значи онзи момък търси момата, търси майка си. А намерил момата, не може да намери майка си. Значи погрешката е там. Като намери момата, не намерил майка си, там е погрешката.
Защото, ако намериш богатия, а не може да намериш парите, казваш – изгубено е времето.
към втори вариант >>
За Бога любовта е една.
(втори вариант)
Разликата между човешката любов и Божията любов седи в това: Бог търси любовта в единственото, възприема любовта.
За Бога любовта е една.
Има само едно същество, което Бог обича и люби. То е неговият син. Вън от неговата любов към неговия единороден син за Бога нищо не съществува. Любовта е една за него. А всичко друго, от което ние се възхищаваме, то е относителна реалност.
към втори вариант >>
Защото, като бутнеш една пара, всичките пари тръгнат отподире ти.
(втори вариант)
Това е човешкото. Всеки човек, който бърка в другите кесии, той разглежда въпроса от Божествено гледище, понеже Божествената любов е във всичко, за нея кражба няма. За да откраднеш нещо, трябва да вземеш от едно място и да го туриш на друго място, а в Божествения свят това не може да стане, там нещата не се делят. Ти само ако потеглиш една златна монета, всичките златни монети ще се наредят подире ти и ти ще се уплашиш, и те ще се стопят. И ти ще кажеш – няма да ги бутам, нищо повече.
Защото, като бутнеш една пара, всичките пари тръгнат отподире ти.
Че то е противоречието сега. А на земята могат да се отделят нещата. Ти, като обичаш едно наполеонче, ще го вземеш и ще го туриш в кесията си, ще го скъташ някъде. Туй ще се нарече престъпление и те ще те хванат за откраднатото, както примера с Жан Валжан. За един хляб колко години го осъдиха?
към втори вариант >>
Сега искам да ви наведа към един начин за разсъждение, дето може да се лекувате.
(втори вариант)
Сега искам да ви наведа към един начин за разсъждение, дето може да се лекувате.
Представете си сега една мома, в ума на която влязъл един момък, който не е свършил училището. Но щом влезе момата в ума на момъка, той не може да свърши. Не само че не може да свърши, ама харчи повече пари за момата, отколкото баща му може да даде. Той, само за писма не му стигат парите да пише, и той най–хубавите писма, най–хубавата книга, най–хубавите пликове, от най–скъпите. Тези влюбените хора са образец на външна изящност.
към втори вариант >>
Има само едно същество, което Бог обича и люби.
(втори вариант)
Разликата между човешката любов и Божията любов седи в това: Бог търси любовта в единственото, възприема любовта. За Бога любовта е една.
Има само едно същество, което Бог обича и люби.
То е неговият син. Вън от неговата любов към неговия единороден син за Бога нищо не съществува. Любовта е една за него. А всичко друго, от което ние се възхищаваме, то е относителна реалност. Много синове има, те са семки на този син.
към втори вариант >>
Че то е противоречието сега.
(втори вариант)
Всеки човек, който бърка в другите кесии, той разглежда въпроса от Божествено гледище, понеже Божествената любов е във всичко, за нея кражба няма. За да откраднеш нещо, трябва да вземеш от едно място и да го туриш на друго място, а в Божествения свят това не може да стане, там нещата не се делят. Ти само ако потеглиш една златна монета, всичките златни монети ще се наредят подире ти и ти ще се уплашиш, и те ще се стопят. И ти ще кажеш – няма да ги бутам, нищо повече. Защото, като бутнеш една пара, всичките пари тръгнат отподире ти.
Че то е противоречието сега.
А на земята могат да се отделят нещата. Ти, като обичаш едно наполеонче, ще го вземеш и ще го туриш в кесията си, ще го скъташ някъде. Туй ще се нарече престъпление и те ще те хванат за откраднатото, както примера с Жан Валжан. За един хляб колко години го осъдиха? Деветнайсет години.
към втори вариант >>
Представете си сега една мома, в ума на която влязъл един момък, който не е свършил училището.
(втори вариант)
Сега искам да ви наведа към един начин за разсъждение, дето може да се лекувате.
Представете си сега една мома, в ума на която влязъл един момък, който не е свършил училището.
Но щом влезе момата в ума на момъка, той не може да свърши. Не само че не може да свърши, ама харчи повече пари за момата, отколкото баща му може да даде. Той, само за писма не му стигат парите да пише, и той най–хубавите писма, най–хубавата книга, най–хубавите пликове, от най–скъпите. Тези влюбените хора са образец на външна изящност. Той, когато ще й пише, взима такава хубава хартия и такива хубави пликове, по възможност най–фините пликове, ако той е богат.
към втори вариант >>
То е неговият син.
(втори вариант)
Разликата между човешката любов и Божията любов седи в това: Бог търси любовта в единственото, възприема любовта. За Бога любовта е една. Има само едно същество, което Бог обича и люби.
То е неговият син.
Вън от неговата любов към неговия единороден син за Бога нищо не съществува. Любовта е една за него. А всичко друго, от което ние се възхищаваме, то е относителна реалност. Много синове има, те са семки на този син. Или този син, като се проектира в огледалото, ще даде хиляди отражения и всяко едно отражение е отражение на едната велика реалност.
към втори вариант >>
А на земята могат да се отделят нещата.
(втори вариант)
За да откраднеш нещо, трябва да вземеш от едно място и да го туриш на друго място, а в Божествения свят това не може да стане, там нещата не се делят. Ти само ако потеглиш една златна монета, всичките златни монети ще се наредят подире ти и ти ще се уплашиш, и те ще се стопят. И ти ще кажеш – няма да ги бутам, нищо повече. Защото, като бутнеш една пара, всичките пари тръгнат отподире ти. Че то е противоречието сега.
А на земята могат да се отделят нещата.
Ти, като обичаш едно наполеонче, ще го вземеш и ще го туриш в кесията си, ще го скъташ някъде. Туй ще се нарече престъпление и те ще те хванат за откраднатото, както примера с Жан Валжан. За един хляб колко години го осъдиха? Деветнайсет години. Хубаво, сега ще прегледате Виктор Юго, той е Библията в деветнайсети век.
към втори вариант >>
Но щом влезе момата в ума на момъка, той не може да свърши.
(втори вариант)
Сега искам да ви наведа към един начин за разсъждение, дето може да се лекувате. Представете си сега една мома, в ума на която влязъл един момък, който не е свършил училището.
Но щом влезе момата в ума на момъка, той не може да свърши.
Не само че не може да свърши, ама харчи повече пари за момата, отколкото баща му може да даде. Той, само за писма не му стигат парите да пише, и той най–хубавите писма, най–хубавата книга, най–хубавите пликове, от най–скъпите. Тези влюбените хора са образец на външна изящност. Той, когато ще й пише, взима такава хубава хартия и такива хубави пликове, по възможност най–фините пликове, ако той е богат. Питам, кои са побужденията, че той туря най–хубавите пликове?
към втори вариант >>
Вън от неговата любов към неговия единороден син за Бога нищо не съществува.
(втори вариант)
Разликата между човешката любов и Божията любов седи в това: Бог търси любовта в единственото, възприема любовта. За Бога любовта е една. Има само едно същество, което Бог обича и люби. То е неговият син.
Вън от неговата любов към неговия единороден син за Бога нищо не съществува.
Любовта е една за него. А всичко друго, от което ние се възхищаваме, то е относителна реалност. Много синове има, те са семки на този син. Или този син, като се проектира в огледалото, ще даде хиляди отражения и всяко едно отражение е отражение на едната велика реалност. А понеже ние казваме: „Аз обичам този, обичам онзи“, ти си в относителната реалност.
към втори вариант >>
Ти, като обичаш едно наполеонче, ще го вземеш и ще го туриш в кесията си, ще го скъташ някъде.
(втори вариант)
Ти само ако потеглиш една златна монета, всичките златни монети ще се наредят подире ти и ти ще се уплашиш, и те ще се стопят. И ти ще кажеш – няма да ги бутам, нищо повече. Защото, като бутнеш една пара, всичките пари тръгнат отподире ти. Че то е противоречието сега. А на земята могат да се отделят нещата.
Ти, като обичаш едно наполеонче, ще го вземеш и ще го туриш в кесията си, ще го скъташ някъде.
Туй ще се нарече престъпление и те ще те хванат за откраднатото, както примера с Жан Валжан. За един хляб колко години го осъдиха? Деветнайсет години. Хубаво, сега ще прегледате Виктор Юго, той е Библията в деветнайсети век. Les miserables.
към втори вариант >>
Не само че не може да свърши, ама харчи повече пари за момата, отколкото баща му може да даде.
(втори вариант)
Сега искам да ви наведа към един начин за разсъждение, дето може да се лекувате. Представете си сега една мома, в ума на която влязъл един момък, който не е свършил училището. Но щом влезе момата в ума на момъка, той не може да свърши.
Не само че не може да свърши, ама харчи повече пари за момата, отколкото баща му може да даде.
Той, само за писма не му стигат парите да пише, и той най–хубавите писма, най–хубавата книга, най–хубавите пликове, от най–скъпите. Тези влюбените хора са образец на външна изящност. Той, когато ще й пише, взима такава хубава хартия и такива хубави пликове, по възможност най–фините пликове, ако той е богат. Питам, кои са побужденията, че той туря най–хубавите пликове? И после, когато някой ви обича, той ще ви каже най–сладките думи.
към втори вариант >>
Любовта е една за него.
(втори вариант)
Разликата между човешката любов и Божията любов седи в това: Бог търси любовта в единственото, възприема любовта. За Бога любовта е една. Има само едно същество, което Бог обича и люби. То е неговият син. Вън от неговата любов към неговия единороден син за Бога нищо не съществува.
Любовта е една за него.
А всичко друго, от което ние се възхищаваме, то е относителна реалност. Много синове има, те са семки на този син. Или този син, като се проектира в огледалото, ще даде хиляди отражения и всяко едно отражение е отражение на едната велика реалност. А понеже ние казваме: „Аз обичам този, обичам онзи“, ти си в относителната реалност. И никакво разрешение не може да дадеш на въпроса.
към втори вариант >>
Туй ще се нарече престъпление и те ще те хванат за откраднатото, както примера с Жан Валжан.
(втори вариант)
И ти ще кажеш – няма да ги бутам, нищо повече. Защото, като бутнеш една пара, всичките пари тръгнат отподире ти. Че то е противоречието сега. А на земята могат да се отделят нещата. Ти, като обичаш едно наполеонче, ще го вземеш и ще го туриш в кесията си, ще го скъташ някъде.
Туй ще се нарече престъпление и те ще те хванат за откраднатото, както примера с Жан Валжан.
За един хляб колко години го осъдиха? Деветнайсет години. Хубаво, сега ще прегледате Виктор Юго, той е Библията в деветнайсети век. Les miserables. Защо е „ле“, а не „льо“?
към втори вариант >>
Той, само за писма не му стигат парите да пише, и той най–хубавите писма, най–хубавата книга, най–хубавите пликове, от най–скъпите.
(втори вариант)
Сега искам да ви наведа към един начин за разсъждение, дето може да се лекувате. Представете си сега една мома, в ума на която влязъл един момък, който не е свършил училището. Но щом влезе момата в ума на момъка, той не може да свърши. Не само че не може да свърши, ама харчи повече пари за момата, отколкото баща му може да даде.
Той, само за писма не му стигат парите да пише, и той най–хубавите писма, най–хубавата книга, най–хубавите пликове, от най–скъпите.
Тези влюбените хора са образец на външна изящност. Той, когато ще й пише, взима такава хубава хартия и такива хубави пликове, по възможност най–фините пликове, ако той е богат. Питам, кои са побужденията, че той туря най–хубавите пликове? И после, когато някой ви обича, той ще ви каже най–сладките думи. Той ще намери в един речник и в музика най–хубавите звучни думи.
към втори вариант >>
А всичко друго, от което ние се възхищаваме, то е относителна реалност.
(втори вариант)
За Бога любовта е една. Има само едно същество, което Бог обича и люби. То е неговият син. Вън от неговата любов към неговия единороден син за Бога нищо не съществува. Любовта е една за него.
А всичко друго, от което ние се възхищаваме, то е относителна реалност.
Много синове има, те са семки на този син. Или този син, като се проектира в огледалото, ще даде хиляди отражения и всяко едно отражение е отражение на едната велика реалност. А понеже ние казваме: „Аз обичам този, обичам онзи“, ти си в относителната реалност. И никакво разрешение не може да дадеш на въпроса. Ако един човек обича моя пръст на дясната ръка и на лявата ръка, какво от това за мене?
към втори вариант >>
За един хляб колко години го осъдиха?
(втори вариант)
Защото, като бутнеш една пара, всичките пари тръгнат отподире ти. Че то е противоречието сега. А на земята могат да се отделят нещата. Ти, като обичаш едно наполеонче, ще го вземеш и ще го туриш в кесията си, ще го скъташ някъде. Туй ще се нарече престъпление и те ще те хванат за откраднатото, както примера с Жан Валжан.
За един хляб колко години го осъдиха?
Деветнайсет години. Хубаво, сега ще прегледате Виктор Юго, той е Библията в деветнайсети век. Les miserables. Защо е „ле“, а не „льо“? (Множествено число е.) А „лъо“ е единственото число.
към втори вариант >>
Тези влюбените хора са образец на външна изящност.
(втори вариант)
Сега искам да ви наведа към един начин за разсъждение, дето може да се лекувате. Представете си сега една мома, в ума на която влязъл един момък, който не е свършил училището. Но щом влезе момата в ума на момъка, той не може да свърши. Не само че не може да свърши, ама харчи повече пари за момата, отколкото баща му може да даде. Той, само за писма не му стигат парите да пише, и той най–хубавите писма, най–хубавата книга, най–хубавите пликове, от най–скъпите.
Тези влюбените хора са образец на външна изящност.
Той, когато ще й пише, взима такава хубава хартия и такива хубави пликове, по възможност най–фините пликове, ако той е богат. Питам, кои са побужденията, че той туря най–хубавите пликове? И после, когато някой ви обича, той ще ви каже най–сладките думи. Той ще намери в един речник и в музика най–хубавите звучни думи. Кои са причините сега?
към втори вариант >>
Много синове има, те са семки на този син.
(втори вариант)
Има само едно същество, което Бог обича и люби. То е неговият син. Вън от неговата любов към неговия единороден син за Бога нищо не съществува. Любовта е една за него. А всичко друго, от което ние се възхищаваме, то е относителна реалност.
Много синове има, те са семки на този син.
Или този син, като се проектира в огледалото, ще даде хиляди отражения и всяко едно отражение е отражение на едната велика реалност. А понеже ние казваме: „Аз обичам този, обичам онзи“, ти си в относителната реалност. И никакво разрешение не може да дадеш на въпроса. Ако един човек обича моя пръст на дясната ръка и на лявата ръка, какво от това за мене? Мене ще ми бъде неприятно, защото, който пръст обича повече, той ще го стиска повече.
към втори вариант >>
Деветнайсет години.
(втори вариант)
Че то е противоречието сега. А на земята могат да се отделят нещата. Ти, като обичаш едно наполеонче, ще го вземеш и ще го туриш в кесията си, ще го скъташ някъде. Туй ще се нарече престъпление и те ще те хванат за откраднатото, както примера с Жан Валжан. За един хляб колко години го осъдиха?
Деветнайсет години.
Хубаво, сега ще прегледате Виктор Юго, той е Библията в деветнайсети век. Les miserables. Защо е „ле“, а не „льо“? (Множествено число е.) А „лъо“ е единственото число. Значи мома и моми.
към втори вариант >>
Той, когато ще й пише, взима такава хубава хартия и такива хубави пликове, по възможност най–фините пликове, ако той е богат.
(втори вариант)
Представете си сега една мома, в ума на която влязъл един момък, който не е свършил училището. Но щом влезе момата в ума на момъка, той не може да свърши. Не само че не може да свърши, ама харчи повече пари за момата, отколкото баща му може да даде. Той, само за писма не му стигат парите да пише, и той най–хубавите писма, най–хубавата книга, най–хубавите пликове, от най–скъпите. Тези влюбените хора са образец на външна изящност.
Той, когато ще й пише, взима такава хубава хартия и такива хубави пликове, по възможност най–фините пликове, ако той е богат.
Питам, кои са побужденията, че той туря най–хубавите пликове? И после, когато някой ви обича, той ще ви каже най–сладките думи. Той ще намери в един речник и в музика най–хубавите звучни думи. Кои са причините сега? Причините са ясни.
към втори вариант >>
Или този син, като се проектира в огледалото, ще даде хиляди отражения и всяко едно отражение е отражение на едната велика реалност.
(втори вариант)
То е неговият син. Вън от неговата любов към неговия единороден син за Бога нищо не съществува. Любовта е една за него. А всичко друго, от което ние се възхищаваме, то е относителна реалност. Много синове има, те са семки на този син.
Или този син, като се проектира в огледалото, ще даде хиляди отражения и всяко едно отражение е отражение на едната велика реалност.
А понеже ние казваме: „Аз обичам този, обичам онзи“, ти си в относителната реалност. И никакво разрешение не може да дадеш на въпроса. Ако един човек обича моя пръст на дясната ръка и на лявата ръка, какво от това за мене? Мене ще ми бъде неприятно, защото, който пръст обича повече, той ще го стиска повече. И за мене ще ми бъде по–приятно да не обича моя пръст, защото, щом го обича, ще усещам неговото стискане повече, а това не ми е приятно.
към втори вариант >>
Хубаво, сега ще прегледате Виктор Юго, той е Библията в деветнайсети век.
(втори вариант)
А на земята могат да се отделят нещата. Ти, като обичаш едно наполеонче, ще го вземеш и ще го туриш в кесията си, ще го скъташ някъде. Туй ще се нарече престъпление и те ще те хванат за откраднатото, както примера с Жан Валжан. За един хляб колко години го осъдиха? Деветнайсет години.
Хубаво, сега ще прегледате Виктор Юго, той е Библията в деветнайсети век.
Les miserables. Защо е „ле“, а не „льо“? (Множествено число е.) А „лъо“ е единственото число. Значи мома и моми. Ако е мома, е една, ако е моми, много са.
към втори вариант >>
Питам, кои са побужденията, че той туря най–хубавите пликове?
(втори вариант)
Но щом влезе момата в ума на момъка, той не може да свърши. Не само че не може да свърши, ама харчи повече пари за момата, отколкото баща му може да даде. Той, само за писма не му стигат парите да пише, и той най–хубавите писма, най–хубавата книга, най–хубавите пликове, от най–скъпите. Тези влюбените хора са образец на външна изящност. Той, когато ще й пише, взима такава хубава хартия и такива хубави пликове, по възможност най–фините пликове, ако той е богат.
Питам, кои са побужденията, че той туря най–хубавите пликове?
И после, когато някой ви обича, той ще ви каже най–сладките думи. Той ще намери в един речник и в музика най–хубавите звучни думи. Кои са причините сега? Причините са ясни. Случва се, че ти пишеш на една млада мома и след туй, след една–две години виждаш друга, по–красива, и ти прехвърляш любовта си на нея и започваш пак да пишеш, а другата, която е била щастлива, сега става нещастна.
към втори вариант >>
А понеже ние казваме: „Аз обичам този, обичам онзи“, ти си в относителната реалност.
(втори вариант)
Вън от неговата любов към неговия единороден син за Бога нищо не съществува. Любовта е една за него. А всичко друго, от което ние се възхищаваме, то е относителна реалност. Много синове има, те са семки на този син. Или този син, като се проектира в огледалото, ще даде хиляди отражения и всяко едно отражение е отражение на едната велика реалност.
А понеже ние казваме: „Аз обичам този, обичам онзи“, ти си в относителната реалност.
И никакво разрешение не може да дадеш на въпроса. Ако един човек обича моя пръст на дясната ръка и на лявата ръка, какво от това за мене? Мене ще ми бъде неприятно, защото, който пръст обича повече, той ще го стиска повече. И за мене ще ми бъде по–приятно да не обича моя пръст, защото, щом го обича, ще усещам неговото стискане повече, а това не ми е приятно. И когато някой момък обича някоя мома, повече я стиска.
към втори вариант >>
Les miserables.
(втори вариант)
Ти, като обичаш едно наполеонче, ще го вземеш и ще го туриш в кесията си, ще го скъташ някъде. Туй ще се нарече престъпление и те ще те хванат за откраднатото, както примера с Жан Валжан. За един хляб колко години го осъдиха? Деветнайсет години. Хубаво, сега ще прегледате Виктор Юго, той е Библията в деветнайсети век.
Les miserables.
Защо е „ле“, а не „льо“? (Множествено число е.) А „лъо“ е единственото число. Значи мома и моми. Ако е мома, е една, ако е моми, много са.
към втори вариант >>
И после, когато някой ви обича, той ще ви каже най–сладките думи.
(втори вариант)
Не само че не може да свърши, ама харчи повече пари за момата, отколкото баща му може да даде. Той, само за писма не му стигат парите да пише, и той най–хубавите писма, най–хубавата книга, най–хубавите пликове, от най–скъпите. Тези влюбените хора са образец на външна изящност. Той, когато ще й пише, взима такава хубава хартия и такива хубави пликове, по възможност най–фините пликове, ако той е богат. Питам, кои са побужденията, че той туря най–хубавите пликове?
И после, когато някой ви обича, той ще ви каже най–сладките думи.
Той ще намери в един речник и в музика най–хубавите звучни думи. Кои са причините сега? Причините са ясни. Случва се, че ти пишеш на една млада мома и след туй, след една–две години виждаш друга, по–красива, и ти прехвърляш любовта си на нея и започваш пак да пишеш, а другата, която е била щастлива, сега става нещастна. Кои са причините, че ти напущаш едната мома?
към втори вариант >>
И никакво разрешение не може да дадеш на въпроса.
(втори вариант)
Любовта е една за него. А всичко друго, от което ние се възхищаваме, то е относителна реалност. Много синове има, те са семки на този син. Или този син, като се проектира в огледалото, ще даде хиляди отражения и всяко едно отражение е отражение на едната велика реалност. А понеже ние казваме: „Аз обичам този, обичам онзи“, ти си в относителната реалност.
И никакво разрешение не може да дадеш на въпроса.
Ако един човек обича моя пръст на дясната ръка и на лявата ръка, какво от това за мене? Мене ще ми бъде неприятно, защото, който пръст обича повече, той ще го стиска повече. И за мене ще ми бъде по–приятно да не обича моя пръст, защото, щом го обича, ще усещам неговото стискане повече, а това не ми е приятно. И когато някой момък обича някоя мома, повече я стиска. Ето сега изкушението, туй, което вас ви изкушава.
към втори вариант >>
Защо е „ле“, а не „льо“?
(втори вариант)
Туй ще се нарече престъпление и те ще те хванат за откраднатото, както примера с Жан Валжан. За един хляб колко години го осъдиха? Деветнайсет години. Хубаво, сега ще прегледате Виктор Юго, той е Библията в деветнайсети век. Les miserables.
Защо е „ле“, а не „льо“?
(Множествено число е.) А „лъо“ е единственото число. Значи мома и моми. Ако е мома, е една, ако е моми, много са.
към втори вариант >>
Той ще намери в един речник и в музика най–хубавите звучни думи.
(втори вариант)
Той, само за писма не му стигат парите да пише, и той най–хубавите писма, най–хубавата книга, най–хубавите пликове, от най–скъпите. Тези влюбените хора са образец на външна изящност. Той, когато ще й пише, взима такава хубава хартия и такива хубави пликове, по възможност най–фините пликове, ако той е богат. Питам, кои са побужденията, че той туря най–хубавите пликове? И после, когато някой ви обича, той ще ви каже най–сладките думи.
Той ще намери в един речник и в музика най–хубавите звучни думи.
Кои са причините сега? Причините са ясни. Случва се, че ти пишеш на една млада мома и след туй, след една–две години виждаш друга, по–красива, и ти прехвърляш любовта си на нея и започваш пак да пишеш, а другата, която е била щастлива, сега става нещастна. Кои са причините, че ти напущаш едната мома? Някой път и тя види някой по–красив момък, и ти видиш някоя по–красива мома.
към втори вариант >>
Ако един човек обича моя пръст на дясната ръка и на лявата ръка, какво от това за мене?
(втори вариант)
А всичко друго, от което ние се възхищаваме, то е относителна реалност. Много синове има, те са семки на този син. Или този син, като се проектира в огледалото, ще даде хиляди отражения и всяко едно отражение е отражение на едната велика реалност. А понеже ние казваме: „Аз обичам този, обичам онзи“, ти си в относителната реалност. И никакво разрешение не може да дадеш на въпроса.
Ако един човек обича моя пръст на дясната ръка и на лявата ръка, какво от това за мене?
Мене ще ми бъде неприятно, защото, който пръст обича повече, той ще го стиска повече. И за мене ще ми бъде по–приятно да не обича моя пръст, защото, щом го обича, ще усещам неговото стискане повече, а това не ми е приятно. И когато някой момък обича някоя мома, повече я стиска. Ето сега изкушението, туй, което вас ви изкушава. Сега в ума ви ще изпъкне идеята, като ви говоря за момъка, че не е морално.
към втори вариант >>
(Множествено число е.) А „лъо“ е единственото число.
(втори вариант)
За един хляб колко години го осъдиха? Деветнайсет години. Хубаво, сега ще прегледате Виктор Юго, той е Библията в деветнайсети век. Les miserables. Защо е „ле“, а не „льо“?
(Множествено число е.) А „лъо“ е единственото число.
Значи мома и моми. Ако е мома, е една, ако е моми, много са.
към втори вариант >>
Кои са причините сега?
(втори вариант)
Тези влюбените хора са образец на външна изящност. Той, когато ще й пише, взима такава хубава хартия и такива хубави пликове, по възможност най–фините пликове, ако той е богат. Питам, кои са побужденията, че той туря най–хубавите пликове? И после, когато някой ви обича, той ще ви каже най–сладките думи. Той ще намери в един речник и в музика най–хубавите звучни думи.
Кои са причините сега?
Причините са ясни. Случва се, че ти пишеш на една млада мома и след туй, след една–две години виждаш друга, по–красива, и ти прехвърляш любовта си на нея и започваш пак да пишеш, а другата, която е била щастлива, сега става нещастна. Кои са причините, че ти напущаш едната мома? Някой път и тя види някой по–красив момък, и ти видиш някоя по–красива мома. Тогава работите стават благополучни.
към втори вариант >>
Мене ще ми бъде неприятно, защото, който пръст обича повече, той ще го стиска повече.
(втори вариант)
Много синове има, те са семки на този син. Или този син, като се проектира в огледалото, ще даде хиляди отражения и всяко едно отражение е отражение на едната велика реалност. А понеже ние казваме: „Аз обичам този, обичам онзи“, ти си в относителната реалност. И никакво разрешение не може да дадеш на въпроса. Ако един човек обича моя пръст на дясната ръка и на лявата ръка, какво от това за мене?
Мене ще ми бъде неприятно, защото, който пръст обича повече, той ще го стиска повече.
И за мене ще ми бъде по–приятно да не обича моя пръст, защото, щом го обича, ще усещам неговото стискане повече, а това не ми е приятно. И когато някой момък обича някоя мома, повече я стиска. Ето сега изкушението, туй, което вас ви изкушава. Сега в ума ви ще изпъкне идеята, като ви говоря за момъка, че не е морално. Ще каже – стар човек може да е и си представлява, че някой прегръща някоя млада мома.
към втори вариант >>
Значи мома и моми.
(втори вариант)
Деветнайсет години. Хубаво, сега ще прегледате Виктор Юго, той е Библията в деветнайсети век. Les miserables. Защо е „ле“, а не „льо“? (Множествено число е.) А „лъо“ е единственото число.
Значи мома и моми.
Ако е мома, е една, ако е моми, много са.
към втори вариант >>
2.
Добри вести
,
НБ
, София, 9.12.1934г.,
Да живеем?!
Сега да дойдем до еднообразието. Когато се говори по един и същ начин, когато се употребяват едни и същи думи, например хората често употребяват думите да живеем. Това са думи, които вече са се втръснали на хората.
Да живеем?!
Нима хората досега не са живели? Всички хора живеят! Или, като се каже: Да се учим! – Нима хората досега не са се учили? Всички хора са се учили.
към беседата >>
Като се събуди от този сън този човек нищо не знае и не помни, обаче когато дойде ден на това престъпление, той ще извърши точно това, което някога му е било внушено.
Как се е явил този закон? Съвременните учени правят ред опити в това направление, за да научат закона, който действа в човека. За тази цел те поставят човека в магнетичен сън. Всеки човек може да се постави в такъв магнетичен сън, не в четвърта, но в трета степен, да заспи и тогава съзнанието му не е будно. В това положение на магнетичен сън, някой може да му внуши една мисъл или една идея да извърши някаква кражба или едно убийство, или някакво престъпление в точно определен ден и час.
Като се събуди от този сън този човек нищо не знае и не помни, обаче когато дойде ден на това престъпление, той ще извърши точно това, което някога му е било внушено.
Казвам: Ако хората знаят този закон, че като заспи човек магнетически сън, може да му се внуши да направи някакво зло, те трябва да знаят, че същият закон работи и за доброто. Ако такъв човек, който сме приспали в магнетически сън, се намира под внушението на едно добро дело, като се събуди, той ще изпитва също така едно силно желание, без да знае защо и как, да извърши едно добро дело. И той сам ще се чуди как е направил доброто дело.
към беседата >>
И вие трябва да бъдете внимателни към него.
Много говорила, че им омръзнала. Да, но ако хората не се предизвикват едни други, те ще се изкажат много добре. Когато срещнете един човек, дайте му възможност да се изкаже. Не казвайте, че говори много. Той се намира в известна степен на развитие.
И вие трябва да бъдете внимателни към него.
Казвате за някое дете: Глупаво е това дете. Не, и в тази степен на развитие, то е много умно. Ако пък наистина не е умно, не говорете нищо за него, да не си напакостите. В сегашния век хората пишат във вестниците де какво станало и се разговарят по това. Като срещнат някой мъж и жена, казват: Тези хора не си живеят добре.
към беседата >>
Нима хората досега не са живели?
Сега да дойдем до еднообразието. Когато се говори по един и същ начин, когато се употребяват едни и същи думи, например хората често употребяват думите да живеем. Това са думи, които вече са се втръснали на хората. Да живеем?!
Нима хората досега не са живели?
Всички хора живеят! Или, като се каже: Да се учим! – Нима хората досега не са се учили? Всички хора са се учили. Всички хора учат, но трябва една система.
към беседата >>
Казвам: Ако хората знаят този закон, че като заспи човек магнетически сън, може да му се внуши да направи някакво зло, те трябва да знаят, че същият закон работи и за доброто.
Съвременните учени правят ред опити в това направление, за да научат закона, който действа в човека. За тази цел те поставят човека в магнетичен сън. Всеки човек може да се постави в такъв магнетичен сън, не в четвърта, но в трета степен, да заспи и тогава съзнанието му не е будно. В това положение на магнетичен сън, някой може да му внуши една мисъл или една идея да извърши някаква кражба или едно убийство, или някакво престъпление в точно определен ден и час. Като се събуди от този сън този човек нищо не знае и не помни, обаче когато дойде ден на това престъпление, той ще извърши точно това, което някога му е било внушено.
Казвам: Ако хората знаят този закон, че като заспи човек магнетически сън, може да му се внуши да направи някакво зло, те трябва да знаят, че същият закон работи и за доброто.
Ако такъв човек, който сме приспали в магнетически сън, се намира под внушението на едно добро дело, като се събуди, той ще изпитва също така едно силно желание, без да знае защо и как, да извърши едно добро дело. И той сам ще се чуди как е направил доброто дело.
към беседата >>
Казвате за някое дете: Глупаво е това дете.
Да, но ако хората не се предизвикват едни други, те ще се изкажат много добре. Когато срещнете един човек, дайте му възможност да се изкаже. Не казвайте, че говори много. Той се намира в известна степен на развитие. И вие трябва да бъдете внимателни към него.
Казвате за някое дете: Глупаво е това дете.
Не, и в тази степен на развитие, то е много умно. Ако пък наистина не е умно, не говорете нищо за него, да не си напакостите. В сегашния век хората пишат във вестниците де какво станало и се разговарят по това. Като срещнат някой мъж и жена, казват: Тези хора не си живеят добре. Не, те си гугуцат помежду си, те са добри приятели.
към беседата >>
Всички хора живеят!
Сега да дойдем до еднообразието. Когато се говори по един и същ начин, когато се употребяват едни и същи думи, например хората често употребяват думите да живеем. Това са думи, които вече са се втръснали на хората. Да живеем?! Нима хората досега не са живели?
Всички хора живеят!
Или, като се каже: Да се учим! – Нима хората досега не са се учили? Всички хора са се учили. Всички хора учат, но трябва една система. Тази система се нарича организиране на неорганизираното.
към беседата >>
Ако такъв човек, който сме приспали в магнетически сън, се намира под внушението на едно добро дело, като се събуди, той ще изпитва също така едно силно желание, без да знае защо и как, да извърши едно добро дело.
За тази цел те поставят човека в магнетичен сън. Всеки човек може да се постави в такъв магнетичен сън, не в четвърта, но в трета степен, да заспи и тогава съзнанието му не е будно. В това положение на магнетичен сън, някой може да му внуши една мисъл или една идея да извърши някаква кражба или едно убийство, или някакво престъпление в точно определен ден и час. Като се събуди от този сън този човек нищо не знае и не помни, обаче когато дойде ден на това престъпление, той ще извърши точно това, което някога му е било внушено. Казвам: Ако хората знаят този закон, че като заспи човек магнетически сън, може да му се внуши да направи някакво зло, те трябва да знаят, че същият закон работи и за доброто.
Ако такъв човек, който сме приспали в магнетически сън, се намира под внушението на едно добро дело, като се събуди, той ще изпитва също така едно силно желание, без да знае защо и как, да извърши едно добро дело.
И той сам ще се чуди как е направил доброто дело.
към беседата >>
Не, и в тази степен на развитие, то е много умно.
Когато срещнете един човек, дайте му възможност да се изкаже. Не казвайте, че говори много. Той се намира в известна степен на развитие. И вие трябва да бъдете внимателни към него. Казвате за някое дете: Глупаво е това дете.
Не, и в тази степен на развитие, то е много умно.
Ако пък наистина не е умно, не говорете нищо за него, да не си напакостите. В сегашния век хората пишат във вестниците де какво станало и се разговарят по това. Като срещнат някой мъж и жена, казват: Тези хора не си живеят добре. Не, те си гугуцат помежду си, те са добри приятели. Това е най-добрата обхода, която днес може да съществува между тях.
към беседата >>
Или, като се каже: Да се учим!
Когато се говори по един и същ начин, когато се употребяват едни и същи думи, например хората често употребяват думите да живеем. Това са думи, които вече са се втръснали на хората. Да живеем?! Нима хората досега не са живели? Всички хора живеят!
Или, като се каже: Да се учим!
– Нима хората досега не са се учили? Всички хора са се учили. Всички хора учат, но трябва една система. Тази система се нарича организиране на неорганизираното. Да живееш, това значи да се организираш.
към беседата >>
И той сам ще се чуди как е направил доброто дело.
Всеки човек може да се постави в такъв магнетичен сън, не в четвърта, но в трета степен, да заспи и тогава съзнанието му не е будно. В това положение на магнетичен сън, някой може да му внуши една мисъл или една идея да извърши някаква кражба или едно убийство, или някакво престъпление в точно определен ден и час. Като се събуди от този сън този човек нищо не знае и не помни, обаче когато дойде ден на това престъпление, той ще извърши точно това, което някога му е било внушено. Казвам: Ако хората знаят този закон, че като заспи човек магнетически сън, може да му се внуши да направи някакво зло, те трябва да знаят, че същият закон работи и за доброто. Ако такъв човек, който сме приспали в магнетически сън, се намира под внушението на едно добро дело, като се събуди, той ще изпитва също така едно силно желание, без да знае защо и как, да извърши едно добро дело.
И той сам ще се чуди как е направил доброто дело.
към беседата >>
Ако пък наистина не е умно, не говорете нищо за него, да не си напакостите.
Не казвайте, че говори много. Той се намира в известна степен на развитие. И вие трябва да бъдете внимателни към него. Казвате за някое дете: Глупаво е това дете. Не, и в тази степен на развитие, то е много умно.
Ако пък наистина не е умно, не говорете нищо за него, да не си напакостите.
В сегашния век хората пишат във вестниците де какво станало и се разговарят по това. Като срещнат някой мъж и жена, казват: Тези хора не си живеят добре. Не, те си гугуцат помежду си, те са добри приятели. Това е най-добрата обхода, която днес може да съществува между тях. Така трябва да гледаме на живота.
към беседата >>
– Нима хората досега не са се учили?
Това са думи, които вече са се втръснали на хората. Да живеем?! Нима хората досега не са живели? Всички хора живеят! Или, като се каже: Да се учим!
– Нима хората досега не са се учили?
Всички хора са се учили. Всички хора учат, но трябва една система. Тази система се нарича организиране на неорганизираното. Да живееш, това значи да се организираш. А значението подразбира да придобиеш повече светлина.
към беседата >>
„Добрите вести“.
„Добрите вести“.
Това са добрите вести, които идат сега в света. Докато са в будно състояние, както и да се проповядва на хората, те няма да се поправят, но като заспят, тогава могат да се оправят. Докато всички хора желаят много неща, светът няма да се поправи. Но в момента, когато те престанат да желаят, светът ще се оправи. Достатъчно, колкото са желали.
към беседата >>
В сегашния век хората пишат във вестниците де какво станало и се разговарят по това.
Той се намира в известна степен на развитие. И вие трябва да бъдете внимателни към него. Казвате за някое дете: Глупаво е това дете. Не, и в тази степен на развитие, то е много умно. Ако пък наистина не е умно, не говорете нищо за него, да не си напакостите.
В сегашния век хората пишат във вестниците де какво станало и се разговарят по това.
Като срещнат някой мъж и жена, казват: Тези хора не си живеят добре. Не, те си гугуцат помежду си, те са добри приятели. Това е най-добрата обхода, която днес може да съществува между тях. Така трябва да гледаме на живота. Казвате: Ама в еди-кое си религиозно общество съществуват такива и такива работи.
към беседата >>
Всички хора са се учили.
Да живеем?! Нима хората досега не са живели? Всички хора живеят! Или, като се каже: Да се учим! – Нима хората досега не са се учили?
Всички хора са се учили.
Всички хора учат, но трябва една система. Тази система се нарича организиране на неорганизираното. Да живееш, това значи да се организираш. А значението подразбира да придобиеш повече светлина. Има неща, които са необяснимост за човека.
към беседата >>
Това са добрите вести, които идат сега в света.
„Добрите вести“.
Това са добрите вести, които идат сега в света.
Докато са в будно състояние, както и да се проповядва на хората, те няма да се поправят, но като заспят, тогава могат да се оправят. Докато всички хора желаят много неща, светът няма да се поправи. Но в момента, когато те престанат да желаят, светът ще се оправи. Достатъчно, колкото са желали. Да се желае постоянно, това е престъпно.
към беседата >>
Като срещнат някой мъж и жена, казват: Тези хора не си живеят добре.
И вие трябва да бъдете внимателни към него. Казвате за някое дете: Глупаво е това дете. Не, и в тази степен на развитие, то е много умно. Ако пък наистина не е умно, не говорете нищо за него, да не си напакостите. В сегашния век хората пишат във вестниците де какво станало и се разговарят по това.
Като срещнат някой мъж и жена, казват: Тези хора не си живеят добре.
Не, те си гугуцат помежду си, те са добри приятели. Това е най-добрата обхода, която днес може да съществува между тях. Така трябва да гледаме на живота. Казвате: Ама в еди-кое си религиозно общество съществуват такива и такива работи. – Тези хора се опознават, няма какво да се смущавате.
към беседата >>
Всички хора учат, но трябва една система.
Нима хората досега не са живели? Всички хора живеят! Или, като се каже: Да се учим! – Нима хората досега не са се учили? Всички хора са се учили.
Всички хора учат, но трябва една система.
Тази система се нарича организиране на неорганизираното. Да живееш, това значи да се организираш. А значението подразбира да придобиеш повече светлина. Има неща, които са необяснимост за човека. Ти не можеш да живееш в един свят, дето няма светлина; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма въздух; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма вода; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма храна.
към беседата >>
Докато са в будно състояние, както и да се проповядва на хората, те няма да се поправят, но като заспят, тогава могат да се оправят.
„Добрите вести“. Това са добрите вести, които идат сега в света.
Докато са в будно състояние, както и да се проповядва на хората, те няма да се поправят, но като заспят, тогава могат да се оправят.
Докато всички хора желаят много неща, светът няма да се поправи. Но в момента, когато те престанат да желаят, светът ще се оправи. Достатъчно, колкото са желали. Да се желае постоянно, това е престъпно. Някой иска да стане богат.
към беседата >>
Не, те си гугуцат помежду си, те са добри приятели.
Казвате за някое дете: Глупаво е това дете. Не, и в тази степен на развитие, то е много умно. Ако пък наистина не е умно, не говорете нищо за него, да не си напакостите. В сегашния век хората пишат във вестниците де какво станало и се разговарят по това. Като срещнат някой мъж и жена, казват: Тези хора не си живеят добре.
Не, те си гугуцат помежду си, те са добри приятели.
Това е най-добрата обхода, която днес може да съществува между тях. Така трябва да гледаме на живота. Казвате: Ама в еди-кое си религиозно общество съществуват такива и такива работи. – Тези хора се опознават, няма какво да се смущавате. Сега всички се опознаваме.
към беседата >>
Тази система се нарича организиране на неорганизираното.
Всички хора живеят! Или, като се каже: Да се учим! – Нима хората досега не са се учили? Всички хора са се учили. Всички хора учат, но трябва една система.
Тази система се нарича организиране на неорганизираното.
Да живееш, това значи да се организираш. А значението подразбира да придобиеш повече светлина. Има неща, които са необяснимост за човека. Ти не можеш да живееш в един свят, дето няма светлина; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма въздух; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма вода; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма храна. Това са четири основни положения, без които не може.
към беседата >>
Докато всички хора желаят много неща, светът няма да се поправи.
„Добрите вести“. Това са добрите вести, които идат сега в света. Докато са в будно състояние, както и да се проповядва на хората, те няма да се поправят, но като заспят, тогава могат да се оправят.
Докато всички хора желаят много неща, светът няма да се поправи.
Но в момента, когато те престанат да желаят, светът ще се оправи. Достатъчно, колкото са желали. Да се желае постоянно, това е престъпно. Някой иска да стане богат. Стане сутрин, моли се на Господа да му даде 500 хиляди лева.
към беседата >>
Това е най-добрата обхода, която днес може да съществува между тях.
Не, и в тази степен на развитие, то е много умно. Ако пък наистина не е умно, не говорете нищо за него, да не си напакостите. В сегашния век хората пишат във вестниците де какво станало и се разговарят по това. Като срещнат някой мъж и жена, казват: Тези хора не си живеят добре. Не, те си гугуцат помежду си, те са добри приятели.
Това е най-добрата обхода, която днес може да съществува между тях.
Така трябва да гледаме на живота. Казвате: Ама в еди-кое си религиозно общество съществуват такива и такива работи. – Тези хора се опознават, няма какво да се смущавате. Сега всички се опознаваме. Вие искате да видите в хората това, което няма в тях.
към беседата >>
Да живееш, това значи да се организираш.
Или, като се каже: Да се учим! – Нима хората досега не са се учили? Всички хора са се учили. Всички хора учат, но трябва една система. Тази система се нарича организиране на неорганизираното.
Да живееш, това значи да се организираш.
А значението подразбира да придобиеш повече светлина. Има неща, които са необяснимост за човека. Ти не можеш да живееш в един свят, дето няма светлина; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма въздух; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма вода; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма храна. Това са четири основни положения, без които не може. Следователно, ще изхождате от тези четири положения.
към беседата >>
Но в момента, когато те престанат да желаят, светът ще се оправи.
„Добрите вести“. Това са добрите вести, които идат сега в света. Докато са в будно състояние, както и да се проповядва на хората, те няма да се поправят, но като заспят, тогава могат да се оправят. Докато всички хора желаят много неща, светът няма да се поправи.
Но в момента, когато те престанат да желаят, светът ще се оправи.
Достатъчно, колкото са желали. Да се желае постоянно, това е престъпно. Някой иска да стане богат. Стане сутрин, моли се на Господа да му даде 500 хиляди лева. Той изпраща заявлението си, но на другата година пак иска 500 хиляди лева.
към беседата >>
Така трябва да гледаме на живота.
Ако пък наистина не е умно, не говорете нищо за него, да не си напакостите. В сегашния век хората пишат във вестниците де какво станало и се разговарят по това. Като срещнат някой мъж и жена, казват: Тези хора не си живеят добре. Не, те си гугуцат помежду си, те са добри приятели. Това е най-добрата обхода, която днес може да съществува между тях.
Така трябва да гледаме на живота.
Казвате: Ама в еди-кое си религиозно общество съществуват такива и такива работи. – Тези хора се опознават, няма какво да се смущавате. Сега всички се опознаваме. Вие искате да видите в хората това, което няма в тях.
към беседата >>
А значението подразбира да придобиеш повече светлина.
– Нима хората досега не са се учили? Всички хора са се учили. Всички хора учат, но трябва една система. Тази система се нарича организиране на неорганизираното. Да живееш, това значи да се организираш.
А значението подразбира да придобиеш повече светлина.
Има неща, които са необяснимост за човека. Ти не можеш да живееш в един свят, дето няма светлина; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма въздух; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма вода; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма храна. Това са четири основни положения, без които не може. Следователно, ще изхождате от тези четири положения. Първо вие искате да разберете живота.
към беседата >>
Достатъчно, колкото са желали.
„Добрите вести“. Това са добрите вести, които идат сега в света. Докато са в будно състояние, както и да се проповядва на хората, те няма да се поправят, но като заспят, тогава могат да се оправят. Докато всички хора желаят много неща, светът няма да се поправи. Но в момента, когато те престанат да желаят, светът ще се оправи.
Достатъчно, колкото са желали.
Да се желае постоянно, това е престъпно. Някой иска да стане богат. Стане сутрин, моли се на Господа да му даде 500 хиляди лева. Той изпраща заявлението си, но на другата година пак иска 500 хиляди лева. Така продължава той година след година да иска от Бога богатство, но Бог не му отговаря нито на едно заявление. Защо?
към беседата >>
Казвате: Ама в еди-кое си религиозно общество съществуват такива и такива работи.
В сегашния век хората пишат във вестниците де какво станало и се разговарят по това. Като срещнат някой мъж и жена, казват: Тези хора не си живеят добре. Не, те си гугуцат помежду си, те са добри приятели. Това е най-добрата обхода, която днес може да съществува между тях. Така трябва да гледаме на живота.
Казвате: Ама в еди-кое си религиозно общество съществуват такива и такива работи.
– Тези хора се опознават, няма какво да се смущавате. Сега всички се опознаваме. Вие искате да видите в хората това, което няма в тях.
към беседата >>
Има неща, които са необяснимост за човека.
Всички хора са се учили. Всички хора учат, но трябва една система. Тази система се нарича организиране на неорганизираното. Да живееш, това значи да се организираш. А значението подразбира да придобиеш повече светлина.
Има неща, които са необяснимост за човека.
Ти не можеш да живееш в един свят, дето няма светлина; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма въздух; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма вода; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма храна. Това са четири основни положения, без които не може. Следователно, ще изхождате от тези четири положения. Първо вие искате да разберете живота. Всеки за себе си ще избере известни положения.
към беседата >>
Да се желае постоянно, това е престъпно.
Това са добрите вести, които идат сега в света. Докато са в будно състояние, както и да се проповядва на хората, те няма да се поправят, но като заспят, тогава могат да се оправят. Докато всички хора желаят много неща, светът няма да се поправи. Но в момента, когато те престанат да желаят, светът ще се оправи. Достатъчно, колкото са желали.
Да се желае постоянно, това е престъпно.
Някой иска да стане богат. Стане сутрин, моли се на Господа да му даде 500 хиляди лева. Той изпраща заявлението си, но на другата година пак иска 500 хиляди лева. Така продължава той година след година да иска от Бога богатство, но Бог не му отговаря нито на едно заявление. Защо? Той трябва, като подаде веднъж заявлението си, да го остави и повече да не споменава за него нищо.
към беседата >>
– Тези хора се опознават, няма какво да се смущавате.
Като срещнат някой мъж и жена, казват: Тези хора не си живеят добре. Не, те си гугуцат помежду си, те са добри приятели. Това е най-добрата обхода, която днес може да съществува между тях. Така трябва да гледаме на живота. Казвате: Ама в еди-кое си религиозно общество съществуват такива и такива работи.
– Тези хора се опознават, няма какво да се смущавате.
Сега всички се опознаваме. Вие искате да видите в хората това, което няма в тях.
към беседата >>
Ти не можеш да живееш в един свят, дето няма светлина; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма въздух; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма вода; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма храна.
Всички хора учат, но трябва една система. Тази система се нарича организиране на неорганизираното. Да живееш, това значи да се организираш. А значението подразбира да придобиеш повече светлина. Има неща, които са необяснимост за човека.
Ти не можеш да живееш в един свят, дето няма светлина; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма въздух; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма вода; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма храна.
Това са четири основни положения, без които не може. Следователно, ще изхождате от тези четири положения. Първо вие искате да разберете живота. Всеки за себе си ще избере известни положения. Има положения, в които ние нищо не можем да изберем.
към беседата >>
Някой иска да стане богат.
Докато са в будно състояние, както и да се проповядва на хората, те няма да се поправят, но като заспят, тогава могат да се оправят. Докато всички хора желаят много неща, светът няма да се поправи. Но в момента, когато те престанат да желаят, светът ще се оправи. Достатъчно, колкото са желали. Да се желае постоянно, това е престъпно.
Някой иска да стане богат.
Стане сутрин, моли се на Господа да му даде 500 хиляди лева. Той изпраща заявлението си, но на другата година пак иска 500 хиляди лева. Така продължава той година след година да иска от Бога богатство, но Бог не му отговаря нито на едно заявление. Защо? Той трябва, като подаде веднъж заявлението си, да го остави и повече да не споменава за него нищо. Няма последователност във вашите постъпки.
към беседата >>
Сега всички се опознаваме.
Не, те си гугуцат помежду си, те са добри приятели. Това е най-добрата обхода, която днес може да съществува между тях. Така трябва да гледаме на живота. Казвате: Ама в еди-кое си религиозно общество съществуват такива и такива работи. – Тези хора се опознават, няма какво да се смущавате.
Сега всички се опознаваме.
Вие искате да видите в хората това, което няма в тях.
към беседата >>
Това са четири основни положения, без които не може.
Тази система се нарича организиране на неорганизираното. Да живееш, това значи да се организираш. А значението подразбира да придобиеш повече светлина. Има неща, които са необяснимост за човека. Ти не можеш да живееш в един свят, дето няма светлина; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма въздух; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма вода; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма храна.
Това са четири основни положения, без които не може.
Следователно, ще изхождате от тези четири положения. Първо вие искате да разберете живота. Всеки за себе си ще избере известни положения. Има положения, в които ние нищо не можем да изберем. Например детето няма власт да избере майка си.
към беседата >>
Стане сутрин, моли се на Господа да му даде 500 хиляди лева.
Докато всички хора желаят много неща, светът няма да се поправи. Но в момента, когато те престанат да желаят, светът ще се оправи. Достатъчно, колкото са желали. Да се желае постоянно, това е престъпно. Някой иска да стане богат.
Стане сутрин, моли се на Господа да му даде 500 хиляди лева.
Той изпраща заявлението си, но на другата година пак иска 500 хиляди лева. Така продължава той година след година да иска от Бога богатство, но Бог не му отговаря нито на едно заявление. Защо? Той трябва, като подаде веднъж заявлението си, да го остави и повече да не споменава за него нищо. Няма последователност във вашите постъпки. Вие считате, че сте в един свят, дето постоянно трябва да искате.
към беседата >>
Вие искате да видите в хората това, което няма в тях.
Това е най-добрата обхода, която днес може да съществува между тях. Така трябва да гледаме на живота. Казвате: Ама в еди-кое си религиозно общество съществуват такива и такива работи. – Тези хора се опознават, няма какво да се смущавате. Сега всички се опознаваме.
Вие искате да видите в хората това, което няма в тях.
към беседата >>
Следователно, ще изхождате от тези четири положения.
Да живееш, това значи да се организираш. А значението подразбира да придобиеш повече светлина. Има неща, които са необяснимост за човека. Ти не можеш да живееш в един свят, дето няма светлина; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма въздух; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма вода; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма храна. Това са четири основни положения, без които не може.
Следователно, ще изхождате от тези четири положения.
Първо вие искате да разберете живота. Всеки за себе си ще избере известни положения. Има положения, в които ние нищо не можем да изберем. Например детето няма власт да избере майка си. Каквато и да е майка, ще му я дадат.
към беседата >>
Той изпраща заявлението си, но на другата година пак иска 500 хиляди лева.
Но в момента, когато те престанат да желаят, светът ще се оправи. Достатъчно, колкото са желали. Да се желае постоянно, това е престъпно. Някой иска да стане богат. Стане сутрин, моли се на Господа да му даде 500 хиляди лева.
Той изпраща заявлението си, но на другата година пак иска 500 хиляди лева.
Така продължава той година след година да иска от Бога богатство, но Бог не му отговаря нито на едно заявление. Защо? Той трябва, като подаде веднъж заявлението си, да го остави и повече да не споменава за него нищо. Няма последователност във вашите постъпки. Вие считате, че сте в един свят, дето постоянно трябва да искате. Ако съжаляваш, че малко си поискал, нищо няма да получиш.
към беседата >>
Питам сега: Как трябва да се прояви един добър човек?
Питам сега: Как трябва да се прояви един добър човек?
Ще ви обясня по следния начин: Ако вие обичате някой човек, ще му посвирите най-хубавото си парче, и няма да му вземете нищо. При това, както вие, така и той трябва да останете напълно доволни. Ако пред свиренето ви този човек е бил тъжен, а после се е развеселил, нали ще остане благодарен и доволен от вас? Аз считам, че това е една услуга, направена за ваше добро. Ако пък съм художник, ще ви представя най-хубавата си картина, която да внесе един хубав подтик в душата ви.
към беседата >>
Първо вие искате да разберете живота.
А значението подразбира да придобиеш повече светлина. Има неща, които са необяснимост за човека. Ти не можеш да живееш в един свят, дето няма светлина; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма въздух; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма вода; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма храна. Това са четири основни положения, без които не може. Следователно, ще изхождате от тези четири положения.
Първо вие искате да разберете живота.
Всеки за себе си ще избере известни положения. Има положения, в които ние нищо не можем да изберем. Например детето няма власт да избере майка си. Каквато и да е майка, ще му я дадат. Ако му дадат майка с два ножа, то ще мяза на нея.
към беседата >>
Така продължава той година след година да иска от Бога богатство, но Бог не му отговаря нито на едно заявление. Защо?
Достатъчно, колкото са желали. Да се желае постоянно, това е престъпно. Някой иска да стане богат. Стане сутрин, моли се на Господа да му даде 500 хиляди лева. Той изпраща заявлението си, но на другата година пак иска 500 хиляди лева.
Така продължава той година след година да иска от Бога богатство, но Бог не му отговаря нито на едно заявление. Защо?
Той трябва, като подаде веднъж заявлението си, да го остави и повече да не споменава за него нищо. Няма последователност във вашите постъпки. Вие считате, че сте в един свят, дето постоянно трябва да искате. Ако съжаляваш, че малко си поискал, нищо няма да получиш. Някой поиска нещо, а после съжалява, че искал малко и повторно иска.
към беседата >>
Ще ви обясня по следния начин: Ако вие обичате някой човек, ще му посвирите най-хубавото си парче, и няма да му вземете нищо.
Питам сега: Как трябва да се прояви един добър човек?
Ще ви обясня по следния начин: Ако вие обичате някой човек, ще му посвирите най-хубавото си парче, и няма да му вземете нищо.
При това, както вие, така и той трябва да останете напълно доволни. Ако пред свиренето ви този човек е бил тъжен, а после се е развеселил, нали ще остане благодарен и доволен от вас? Аз считам, че това е една услуга, направена за ваше добро. Ако пък съм художник, ще ви представя най-хубавата си картина, която да внесе един хубав подтик в душата ви. Ако не можете да направите това, ще му кажете една хубава, сладка дума.
към беседата >>
Всеки за себе си ще избере известни положения.
Има неща, които са необяснимост за човека. Ти не можеш да живееш в един свят, дето няма светлина; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма въздух; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма вода; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма храна. Това са четири основни положения, без които не може. Следователно, ще изхождате от тези четири положения. Първо вие искате да разберете живота.
Всеки за себе си ще избере известни положения.
Има положения, в които ние нищо не можем да изберем. Например детето няма власт да избере майка си. Каквато и да е майка, ще му я дадат. Ако му дадат майка с два ножа, то ще мяза на нея. Ако майка му е риба с перки, то ще мяза на нея.
към беседата >>
Той трябва, като подаде веднъж заявлението си, да го остави и повече да не споменава за него нищо.
Да се желае постоянно, това е престъпно. Някой иска да стане богат. Стане сутрин, моли се на Господа да му даде 500 хиляди лева. Той изпраща заявлението си, но на другата година пак иска 500 хиляди лева. Така продължава той година след година да иска от Бога богатство, но Бог не му отговаря нито на едно заявление. Защо?
Той трябва, като подаде веднъж заявлението си, да го остави и повече да не споменава за него нищо.
Няма последователност във вашите постъпки. Вие считате, че сте в един свят, дето постоянно трябва да искате. Ако съжаляваш, че малко си поискал, нищо няма да получиш. Някой поиска нещо, а после съжалява, че искал малко и повторно иска. Не, ти трябва да съзнаваш, че си искал повече отколкото трябва.
към беседата >>
При това, както вие, така и той трябва да останете напълно доволни.
Питам сега: Как трябва да се прояви един добър човек? Ще ви обясня по следния начин: Ако вие обичате някой човек, ще му посвирите най-хубавото си парче, и няма да му вземете нищо.
При това, както вие, така и той трябва да останете напълно доволни.
Ако пред свиренето ви този човек е бил тъжен, а после се е развеселил, нали ще остане благодарен и доволен от вас? Аз считам, че това е една услуга, направена за ваше добро. Ако пък съм художник, ще ви представя най-хубавата си картина, която да внесе един хубав подтик в душата ви. Ако не можете да направите това, ще му кажете една хубава, сладка дума. Ако срещна един млад момък, ето какво бих му казал: Ще се приближа до ухото му и тихо ще му пришепна.
към беседата >>
Има положения, в които ние нищо не можем да изберем.
Ти не можеш да живееш в един свят, дето няма светлина; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма въздух; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма вода; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма храна. Това са четири основни положения, без които не може. Следователно, ще изхождате от тези четири положения. Първо вие искате да разберете живота. Всеки за себе си ще избере известни положения.
Има положения, в които ние нищо не можем да изберем.
Например детето няма власт да избере майка си. Каквато и да е майка, ще му я дадат. Ако му дадат майка с два ножа, то ще мяза на нея. Ако майка му е риба с перки, то ще мяза на нея. Значи каквато майка ти дадат, ти ще мязаш на нея.
към беседата >>
Няма последователност във вашите постъпки.
Някой иска да стане богат. Стане сутрин, моли се на Господа да му даде 500 хиляди лева. Той изпраща заявлението си, но на другата година пак иска 500 хиляди лева. Така продължава той година след година да иска от Бога богатство, но Бог не му отговаря нито на едно заявление. Защо? Той трябва, като подаде веднъж заявлението си, да го остави и повече да не споменава за него нищо.
Няма последователност във вашите постъпки.
Вие считате, че сте в един свят, дето постоянно трябва да искате. Ако съжаляваш, че малко си поискал, нищо няма да получиш. Някой поиска нещо, а после съжалява, че искал малко и повторно иска. Не, ти трябва да съзнаваш, че си искал повече отколкото трябва. Мъчнотията на вашия живот седи не в това, че не сте поискали колкото трябва, но че не знаете как да искате.
към беседата >>
Ако пред свиренето ви този човек е бил тъжен, а после се е развеселил, нали ще остане благодарен и доволен от вас?
Питам сега: Как трябва да се прояви един добър човек? Ще ви обясня по следния начин: Ако вие обичате някой човек, ще му посвирите най-хубавото си парче, и няма да му вземете нищо. При това, както вие, така и той трябва да останете напълно доволни.
Ако пред свиренето ви този човек е бил тъжен, а после се е развеселил, нали ще остане благодарен и доволен от вас?
Аз считам, че това е една услуга, направена за ваше добро. Ако пък съм художник, ще ви представя най-хубавата си картина, която да внесе един хубав подтик в душата ви. Ако не можете да направите това, ще му кажете една хубава, сладка дума. Ако срещна един млад момък, ето какво бих му казал: Ще се приближа до ухото му и тихо ще му пришепна. Ти ще си намериш най-хубавата, най-красивата мома, с която ще живееш един щастлив, добър живот цели 60 години.
към беседата >>
Например детето няма власт да избере майка си.
Това са четири основни положения, без които не може. Следователно, ще изхождате от тези четири положения. Първо вие искате да разберете живота. Всеки за себе си ще избере известни положения. Има положения, в които ние нищо не можем да изберем.
Например детето няма власт да избере майка си.
Каквато и да е майка, ще му я дадат. Ако му дадат майка с два ножа, то ще мяза на нея. Ако майка му е риба с перки, то ще мяза на нея. Значи каквато майка ти дадат, ти ще мязаш на нея. Ти не можеш да се освободиш от нея.
към беседата >>
Вие считате, че сте в един свят, дето постоянно трябва да искате.
Стане сутрин, моли се на Господа да му даде 500 хиляди лева. Той изпраща заявлението си, но на другата година пак иска 500 хиляди лева. Така продължава той година след година да иска от Бога богатство, но Бог не му отговаря нито на едно заявление. Защо? Той трябва, като подаде веднъж заявлението си, да го остави и повече да не споменава за него нищо. Няма последователност във вашите постъпки.
Вие считате, че сте в един свят, дето постоянно трябва да искате.
Ако съжаляваш, че малко си поискал, нищо няма да получиш. Някой поиска нещо, а после съжалява, че искал малко и повторно иска. Не, ти трябва да съзнаваш, че си искал повече отколкото трябва. Мъчнотията на вашия живот седи не в това, че не сте поискали колкото трябва, но че не знаете как да искате. Ако аз бях дошъл в този свят със знанието, което днес имам, нямаше да подавам на Господа заявление да ми даде 500 хиляди лева, но щях да Го помоля да ме запознае с няколко добри хора, а те със своите приятели.
към беседата >>
Аз считам, че това е една услуга, направена за ваше добро.
Питам сега: Как трябва да се прояви един добър човек? Ще ви обясня по следния начин: Ако вие обичате някой човек, ще му посвирите най-хубавото си парче, и няма да му вземете нищо. При това, както вие, така и той трябва да останете напълно доволни. Ако пред свиренето ви този човек е бил тъжен, а после се е развеселил, нали ще остане благодарен и доволен от вас?
Аз считам, че това е една услуга, направена за ваше добро.
Ако пък съм художник, ще ви представя най-хубавата си картина, която да внесе един хубав подтик в душата ви. Ако не можете да направите това, ще му кажете една хубава, сладка дума. Ако срещна един млад момък, ето какво бих му казал: Ще се приближа до ухото му и тихо ще му пришепна. Ти ще си намериш най-хубавата, най-красивата мома, с която ще живееш един щастлив, добър живот цели 60 години. Ако срещна един търговец ще му кажа: След 10 години ти ще спечелиш едно състояние от няколко милиона лева и къщи.
към беседата >>
Каквато и да е майка, ще му я дадат.
Следователно, ще изхождате от тези четири положения. Първо вие искате да разберете живота. Всеки за себе си ще избере известни положения. Има положения, в които ние нищо не можем да изберем. Например детето няма власт да избере майка си.
Каквато и да е майка, ще му я дадат.
Ако му дадат майка с два ножа, то ще мяза на нея. Ако майка му е риба с перки, то ще мяза на нея. Значи каквато майка ти дадат, ти ще мязаш на нея. Ти не можеш да се освободиш от нея. Каквато е майка ти, такъв ще бъдеш и ти.
към беседата >>
Ако съжаляваш, че малко си поискал, нищо няма да получиш.
Той изпраща заявлението си, но на другата година пак иска 500 хиляди лева. Така продължава той година след година да иска от Бога богатство, но Бог не му отговаря нито на едно заявление. Защо? Той трябва, като подаде веднъж заявлението си, да го остави и повече да не споменава за него нищо. Няма последователност във вашите постъпки. Вие считате, че сте в един свят, дето постоянно трябва да искате.
Ако съжаляваш, че малко си поискал, нищо няма да получиш.
Някой поиска нещо, а после съжалява, че искал малко и повторно иска. Не, ти трябва да съзнаваш, че си искал повече отколкото трябва. Мъчнотията на вашия живот седи не в това, че не сте поискали колкото трябва, но че не знаете как да искате. Ако аз бях дошъл в този свят със знанието, което днес имам, нямаше да подавам на Господа заявление да ми даде 500 хиляди лева, но щях да Го помоля да ме запознае с няколко добри хора, а те със своите приятели. Ако аз бях дошъл на земята, щях да поискам от Бога едно изкуство: или да си нося цигулката на гърба и да бъда музикант, или да си нося четките в торбата, или да си нося в една торбичка една малка аптечка със своите лекарства.
към беседата >>
Ако пък съм художник, ще ви представя най-хубавата си картина, която да внесе един хубав подтик в душата ви.
Питам сега: Как трябва да се прояви един добър човек? Ще ви обясня по следния начин: Ако вие обичате някой човек, ще му посвирите най-хубавото си парче, и няма да му вземете нищо. При това, както вие, така и той трябва да останете напълно доволни. Ако пред свиренето ви този човек е бил тъжен, а после се е развеселил, нали ще остане благодарен и доволен от вас? Аз считам, че това е една услуга, направена за ваше добро.
Ако пък съм художник, ще ви представя най-хубавата си картина, която да внесе един хубав подтик в душата ви.
Ако не можете да направите това, ще му кажете една хубава, сладка дума. Ако срещна един млад момък, ето какво бих му казал: Ще се приближа до ухото му и тихо ще му пришепна. Ти ще си намериш най-хубавата, най-красивата мома, с която ще живееш един щастлив, добър живот цели 60 години. Ако срещна един търговец ще му кажа: След 10 години ти ще спечелиш едно състояние от няколко милиона лева и къщи. Ако срещна един лекар, ще му кажа: След 10 години ти ще направиш едно откритие и ще станеш виден лекар, ще се прославиш между хората.
към беседата >>
Ако му дадат майка с два ножа, то ще мяза на нея.
Първо вие искате да разберете живота. Всеки за себе си ще избере известни положения. Има положения, в които ние нищо не можем да изберем. Например детето няма власт да избере майка си. Каквато и да е майка, ще му я дадат.
Ако му дадат майка с два ножа, то ще мяза на нея.
Ако майка му е риба с перки, то ще мяза на нея. Значи каквато майка ти дадат, ти ще мязаш на нея. Ти не можеш да се освободиш от нея. Каквато е майка ти, такъв ще бъдеш и ти. Ти не можеш да бъдеш нито по-добър, нито по-лош от майка си.
към беседата >>
Някой поиска нещо, а после съжалява, че искал малко и повторно иска.
Така продължава той година след година да иска от Бога богатство, но Бог не му отговаря нито на едно заявление. Защо? Той трябва, като подаде веднъж заявлението си, да го остави и повече да не споменава за него нищо. Няма последователност във вашите постъпки. Вие считате, че сте в един свят, дето постоянно трябва да искате. Ако съжаляваш, че малко си поискал, нищо няма да получиш.
Някой поиска нещо, а после съжалява, че искал малко и повторно иска.
Не, ти трябва да съзнаваш, че си искал повече отколкото трябва. Мъчнотията на вашия живот седи не в това, че не сте поискали колкото трябва, но че не знаете как да искате. Ако аз бях дошъл в този свят със знанието, което днес имам, нямаше да подавам на Господа заявление да ми даде 500 хиляди лева, но щях да Го помоля да ме запознае с няколко добри хора, а те със своите приятели. Ако аз бях дошъл на земята, щях да поискам от Бога едно изкуство: или да си нося цигулката на гърба и да бъда музикант, или да си нося четките в торбата, или да си нося в една торбичка една малка аптечка със своите лекарства. Така щях да си избера една от тези три професии, а другите щях да оставя на страна, защото са свързани с много разноски.
към беседата >>
Ако не можете да направите това, ще му кажете една хубава, сладка дума.
Ще ви обясня по следния начин: Ако вие обичате някой човек, ще му посвирите най-хубавото си парче, и няма да му вземете нищо. При това, както вие, така и той трябва да останете напълно доволни. Ако пред свиренето ви този човек е бил тъжен, а после се е развеселил, нали ще остане благодарен и доволен от вас? Аз считам, че това е една услуга, направена за ваше добро. Ако пък съм художник, ще ви представя най-хубавата си картина, която да внесе един хубав подтик в душата ви.
Ако не можете да направите това, ще му кажете една хубава, сладка дума.
Ако срещна един млад момък, ето какво бих му казал: Ще се приближа до ухото му и тихо ще му пришепна. Ти ще си намериш най-хубавата, най-красивата мома, с която ще живееш един щастлив, добър живот цели 60 години. Ако срещна един търговец ще му кажа: След 10 години ти ще спечелиш едно състояние от няколко милиона лева и къщи. Ако срещна един лекар, ще му кажа: След 10 години ти ще направиш едно откритие и ще станеш виден лекар, ще се прославиш между хората. Та сега и вие като срещнете някого, кажете му една сладка дума и той ще ви каже една сладка дума.
към беседата >>
Ако майка му е риба с перки, то ще мяза на нея.
Всеки за себе си ще избере известни положения. Има положения, в които ние нищо не можем да изберем. Например детето няма власт да избере майка си. Каквато и да е майка, ще му я дадат. Ако му дадат майка с два ножа, то ще мяза на нея.
Ако майка му е риба с перки, то ще мяза на нея.
Значи каквато майка ти дадат, ти ще мязаш на нея. Ти не можеш да се освободиш от нея. Каквато е майка ти, такъв ще бъдеш и ти. Ти не можеш да бъдеш нито по-добър, нито по-лош от майка си. Това са съвременните условия.
към беседата >>
Не, ти трябва да съзнаваш, че си искал повече отколкото трябва.
Той трябва, като подаде веднъж заявлението си, да го остави и повече да не споменава за него нищо. Няма последователност във вашите постъпки. Вие считате, че сте в един свят, дето постоянно трябва да искате. Ако съжаляваш, че малко си поискал, нищо няма да получиш. Някой поиска нещо, а после съжалява, че искал малко и повторно иска.
Не, ти трябва да съзнаваш, че си искал повече отколкото трябва.
Мъчнотията на вашия живот седи не в това, че не сте поискали колкото трябва, но че не знаете как да искате. Ако аз бях дошъл в този свят със знанието, което днес имам, нямаше да подавам на Господа заявление да ми даде 500 хиляди лева, но щях да Го помоля да ме запознае с няколко добри хора, а те със своите приятели. Ако аз бях дошъл на земята, щях да поискам от Бога едно изкуство: или да си нося цигулката на гърба и да бъда музикант, или да си нося четките в торбата, или да си нося в една торбичка една малка аптечка със своите лекарства. Така щях да си избера една от тези три професии, а другите щях да оставя на страна, защото са свързани с много разноски. Ако бях си избрал да бъда търговец, щях да нося цели тевтери, цели книги, а това ще ми струва много.
към беседата >>
Ако срещна един млад момък, ето какво бих му казал: Ще се приближа до ухото му и тихо ще му пришепна.
При това, както вие, така и той трябва да останете напълно доволни. Ако пред свиренето ви този човек е бил тъжен, а после се е развеселил, нали ще остане благодарен и доволен от вас? Аз считам, че това е една услуга, направена за ваше добро. Ако пък съм художник, ще ви представя най-хубавата си картина, която да внесе един хубав подтик в душата ви. Ако не можете да направите това, ще му кажете една хубава, сладка дума.
Ако срещна един млад момък, ето какво бих му казал: Ще се приближа до ухото му и тихо ще му пришепна.
Ти ще си намериш най-хубавата, най-красивата мома, с която ще живееш един щастлив, добър живот цели 60 години. Ако срещна един търговец ще му кажа: След 10 години ти ще спечелиш едно състояние от няколко милиона лева и къщи. Ако срещна един лекар, ще му кажа: След 10 години ти ще направиш едно откритие и ще станеш виден лекар, ще се прославиш между хората. Та сега и вие като срещнете някого, кажете му една сладка дума и той ще ви каже една сладка дума. Защо са дошли хората в света?
към беседата >>
Значи каквато майка ти дадат, ти ще мязаш на нея.
Има положения, в които ние нищо не можем да изберем. Например детето няма власт да избере майка си. Каквато и да е майка, ще му я дадат. Ако му дадат майка с два ножа, то ще мяза на нея. Ако майка му е риба с перки, то ще мяза на нея.
Значи каквато майка ти дадат, ти ще мязаш на нея.
Ти не можеш да се освободиш от нея. Каквато е майка ти, такъв ще бъдеш и ти. Ти не можеш да бъдеш нито по-добър, нито по-лош от майка си. Това са съвременните условия. Следователно, каквато форма ти е дадена, ти не можеш да я измениш.
към беседата >>
Мъчнотията на вашия живот седи не в това, че не сте поискали колкото трябва, но че не знаете как да искате.
Няма последователност във вашите постъпки. Вие считате, че сте в един свят, дето постоянно трябва да искате. Ако съжаляваш, че малко си поискал, нищо няма да получиш. Някой поиска нещо, а после съжалява, че искал малко и повторно иска. Не, ти трябва да съзнаваш, че си искал повече отколкото трябва.
Мъчнотията на вашия живот седи не в това, че не сте поискали колкото трябва, но че не знаете как да искате.
Ако аз бях дошъл в този свят със знанието, което днес имам, нямаше да подавам на Господа заявление да ми даде 500 хиляди лева, но щях да Го помоля да ме запознае с няколко добри хора, а те със своите приятели. Ако аз бях дошъл на земята, щях да поискам от Бога едно изкуство: или да си нося цигулката на гърба и да бъда музикант, или да си нося четките в торбата, или да си нося в една торбичка една малка аптечка със своите лекарства. Така щях да си избера една от тези три професии, а другите щях да оставя на страна, защото са свързани с много разноски. Ако бях си избрал да бъда търговец, щях да нося цели тевтери, цели книги, а това ще ми струва много.
към беседата >>
Ти ще си намериш най-хубавата, най-красивата мома, с която ще живееш един щастлив, добър живот цели 60 години.
Ако пред свиренето ви този човек е бил тъжен, а после се е развеселил, нали ще остане благодарен и доволен от вас? Аз считам, че това е една услуга, направена за ваше добро. Ако пък съм художник, ще ви представя най-хубавата си картина, която да внесе един хубав подтик в душата ви. Ако не можете да направите това, ще му кажете една хубава, сладка дума. Ако срещна един млад момък, ето какво бих му казал: Ще се приближа до ухото му и тихо ще му пришепна.
Ти ще си намериш най-хубавата, най-красивата мома, с която ще живееш един щастлив, добър живот цели 60 години.
Ако срещна един търговец ще му кажа: След 10 години ти ще спечелиш едно състояние от няколко милиона лева и къщи. Ако срещна един лекар, ще му кажа: След 10 години ти ще направиш едно откритие и ще станеш виден лекар, ще се прославиш между хората. Та сега и вие като срещнете някого, кажете му една сладка дума и той ще ви каже една сладка дума. Защо са дошли хората в света? Като поставите на грамофона една плоча, какво ще ви каже тя?
към беседата >>
Ти не можеш да се освободиш от нея.
Например детето няма власт да избере майка си. Каквато и да е майка, ще му я дадат. Ако му дадат майка с два ножа, то ще мяза на нея. Ако майка му е риба с перки, то ще мяза на нея. Значи каквато майка ти дадат, ти ще мязаш на нея.
Ти не можеш да се освободиш от нея.
Каквато е майка ти, такъв ще бъдеш и ти. Ти не можеш да бъдеш нито по-добър, нито по-лош от майка си. Това са съвременните условия. Следователно, каквато форма ти е дадена, ти не можеш да я измениш. Въпреки това, тази форма може да се измени.
към беседата >>
Ако аз бях дошъл в този свят със знанието, което днес имам, нямаше да подавам на Господа заявление да ми даде 500 хиляди лева, но щях да Го помоля да ме запознае с няколко добри хора, а те със своите приятели.
Вие считате, че сте в един свят, дето постоянно трябва да искате. Ако съжаляваш, че малко си поискал, нищо няма да получиш. Някой поиска нещо, а после съжалява, че искал малко и повторно иска. Не, ти трябва да съзнаваш, че си искал повече отколкото трябва. Мъчнотията на вашия живот седи не в това, че не сте поискали колкото трябва, но че не знаете как да искате.
Ако аз бях дошъл в този свят със знанието, което днес имам, нямаше да подавам на Господа заявление да ми даде 500 хиляди лева, но щях да Го помоля да ме запознае с няколко добри хора, а те със своите приятели.
Ако аз бях дошъл на земята, щях да поискам от Бога едно изкуство: или да си нося цигулката на гърба и да бъда музикант, или да си нося четките в торбата, или да си нося в една торбичка една малка аптечка със своите лекарства. Така щях да си избера една от тези три професии, а другите щях да оставя на страна, защото са свързани с много разноски. Ако бях си избрал да бъда търговец, щях да нося цели тевтери, цели книги, а това ще ми струва много.
към беседата >>
Ако срещна един търговец ще му кажа: След 10 години ти ще спечелиш едно състояние от няколко милиона лева и къщи.
Аз считам, че това е една услуга, направена за ваше добро. Ако пък съм художник, ще ви представя най-хубавата си картина, която да внесе един хубав подтик в душата ви. Ако не можете да направите това, ще му кажете една хубава, сладка дума. Ако срещна един млад момък, ето какво бих му казал: Ще се приближа до ухото му и тихо ще му пришепна. Ти ще си намериш най-хубавата, най-красивата мома, с която ще живееш един щастлив, добър живот цели 60 години.
Ако срещна един търговец ще му кажа: След 10 години ти ще спечелиш едно състояние от няколко милиона лева и къщи.
Ако срещна един лекар, ще му кажа: След 10 години ти ще направиш едно откритие и ще станеш виден лекар, ще се прославиш между хората. Та сега и вие като срещнете някого, кажете му една сладка дума и той ще ви каже една сладка дума. Защо са дошли хората в света? Като поставите на грамофона една плоча, какво ще ви каже тя? Нали ще каже това, което е написано на плочата?
към беседата >>
Каквато е майка ти, такъв ще бъдеш и ти.
Каквато и да е майка, ще му я дадат. Ако му дадат майка с два ножа, то ще мяза на нея. Ако майка му е риба с перки, то ще мяза на нея. Значи каквато майка ти дадат, ти ще мязаш на нея. Ти не можеш да се освободиш от нея.
Каквато е майка ти, такъв ще бъдеш и ти.
Ти не можеш да бъдеш нито по-добър, нито по-лош от майка си. Това са съвременните условия. Следователно, каквато форма ти е дадена, ти не можеш да я измениш. Въпреки това, тази форма може да се измени. И учените хора ни доказаха, че от рибите произлязоха птиците.
към беседата >>
Ако аз бях дошъл на земята, щях да поискам от Бога едно изкуство: или да си нося цигулката на гърба и да бъда музикант, или да си нося четките в торбата, или да си нося в една торбичка една малка аптечка със своите лекарства.
Ако съжаляваш, че малко си поискал, нищо няма да получиш. Някой поиска нещо, а после съжалява, че искал малко и повторно иска. Не, ти трябва да съзнаваш, че си искал повече отколкото трябва. Мъчнотията на вашия живот седи не в това, че не сте поискали колкото трябва, но че не знаете как да искате. Ако аз бях дошъл в този свят със знанието, което днес имам, нямаше да подавам на Господа заявление да ми даде 500 хиляди лева, но щях да Го помоля да ме запознае с няколко добри хора, а те със своите приятели.
Ако аз бях дошъл на земята, щях да поискам от Бога едно изкуство: или да си нося цигулката на гърба и да бъда музикант, или да си нося четките в торбата, или да си нося в една торбичка една малка аптечка със своите лекарства.
Така щях да си избера една от тези три професии, а другите щях да оставя на страна, защото са свързани с много разноски. Ако бях си избрал да бъда търговец, щях да нося цели тевтери, цели книги, а това ще ми струва много.
към беседата >>
Ако срещна един лекар, ще му кажа: След 10 години ти ще направиш едно откритие и ще станеш виден лекар, ще се прославиш между хората.
Ако пък съм художник, ще ви представя най-хубавата си картина, която да внесе един хубав подтик в душата ви. Ако не можете да направите това, ще му кажете една хубава, сладка дума. Ако срещна един млад момък, ето какво бих му казал: Ще се приближа до ухото му и тихо ще му пришепна. Ти ще си намериш най-хубавата, най-красивата мома, с която ще живееш един щастлив, добър живот цели 60 години. Ако срещна един търговец ще му кажа: След 10 години ти ще спечелиш едно състояние от няколко милиона лева и къщи.
Ако срещна един лекар, ще му кажа: След 10 години ти ще направиш едно откритие и ще станеш виден лекар, ще се прославиш между хората.
Та сега и вие като срещнете някого, кажете му една сладка дума и той ще ви каже една сладка дума. Защо са дошли хората в света? Като поставите на грамофона една плоча, какво ще ви каже тя? Нали ще каже това, което е написано на плочата? Ако на тази плоча има написано нещо от Бетховена или от Моцарта, или от Баха, или от Шопена, това ще изсвири.
към беседата >>
Ти не можеш да бъдеш нито по-добър, нито по-лош от майка си.
Ако му дадат майка с два ножа, то ще мяза на нея. Ако майка му е риба с перки, то ще мяза на нея. Значи каквато майка ти дадат, ти ще мязаш на нея. Ти не можеш да се освободиш от нея. Каквато е майка ти, такъв ще бъдеш и ти.
Ти не можеш да бъдеш нито по-добър, нито по-лош от майка си.
Това са съвременните условия. Следователно, каквато форма ти е дадена, ти не можеш да я измениш. Въпреки това, тази форма може да се измени. И учените хора ни доказаха, че от рибите произлязоха птиците. Когато рибите напуснаха водата, те не направиха това от добра воля, но се намериха в голямо нещастие и от зор се превърнаха в птици.
към беседата >>
Така щях да си избера една от тези три професии, а другите щях да оставя на страна, защото са свързани с много разноски.
Някой поиска нещо, а после съжалява, че искал малко и повторно иска. Не, ти трябва да съзнаваш, че си искал повече отколкото трябва. Мъчнотията на вашия живот седи не в това, че не сте поискали колкото трябва, но че не знаете как да искате. Ако аз бях дошъл в този свят със знанието, което днес имам, нямаше да подавам на Господа заявление да ми даде 500 хиляди лева, но щях да Го помоля да ме запознае с няколко добри хора, а те със своите приятели. Ако аз бях дошъл на земята, щях да поискам от Бога едно изкуство: или да си нося цигулката на гърба и да бъда музикант, или да си нося четките в торбата, или да си нося в една торбичка една малка аптечка със своите лекарства.
Така щях да си избера една от тези три професии, а другите щях да оставя на страна, защото са свързани с много разноски.
Ако бях си избрал да бъда търговец, щях да нося цели тевтери, цели книги, а това ще ми струва много.
към беседата >>
Та сега и вие като срещнете някого, кажете му една сладка дума и той ще ви каже една сладка дума.
Ако не можете да направите това, ще му кажете една хубава, сладка дума. Ако срещна един млад момък, ето какво бих му казал: Ще се приближа до ухото му и тихо ще му пришепна. Ти ще си намериш най-хубавата, най-красивата мома, с която ще живееш един щастлив, добър живот цели 60 години. Ако срещна един търговец ще му кажа: След 10 години ти ще спечелиш едно състояние от няколко милиона лева и къщи. Ако срещна един лекар, ще му кажа: След 10 години ти ще направиш едно откритие и ще станеш виден лекар, ще се прославиш между хората.
Та сега и вие като срещнете някого, кажете му една сладка дума и той ще ви каже една сладка дума.
Защо са дошли хората в света? Като поставите на грамофона една плоча, какво ще ви каже тя? Нали ще каже това, което е написано на плочата? Ако на тази плоча има написано нещо от Бетховена или от Моцарта, или от Баха, или от Шопена, това ще изсвири. Та и вие, щом сте дошли на земята, като една грамофонна плоча, защо не свирите както трябва?
към беседата >>
Това са съвременните условия.
Ако майка му е риба с перки, то ще мяза на нея. Значи каквато майка ти дадат, ти ще мязаш на нея. Ти не можеш да се освободиш от нея. Каквато е майка ти, такъв ще бъдеш и ти. Ти не можеш да бъдеш нито по-добър, нито по-лош от майка си.
Това са съвременните условия.
Следователно, каквато форма ти е дадена, ти не можеш да я измениш. Въпреки това, тази форма може да се измени. И учените хора ни доказаха, че от рибите произлязоха птиците. Когато рибите напуснаха водата, те не направиха това от добра воля, но се намериха в голямо нещастие и от зор се превърнаха в птици. Те казаха по-добре ще бъде за нас да напуснем условията на водата, да се превърнем на птици.
към беседата >>
Ако бях си избрал да бъда търговец, щях да нося цели тевтери, цели книги, а това ще ми струва много.
Не, ти трябва да съзнаваш, че си искал повече отколкото трябва. Мъчнотията на вашия живот седи не в това, че не сте поискали колкото трябва, но че не знаете как да искате. Ако аз бях дошъл в този свят със знанието, което днес имам, нямаше да подавам на Господа заявление да ми даде 500 хиляди лева, но щях да Го помоля да ме запознае с няколко добри хора, а те със своите приятели. Ако аз бях дошъл на земята, щях да поискам от Бога едно изкуство: или да си нося цигулката на гърба и да бъда музикант, или да си нося четките в торбата, или да си нося в една торбичка една малка аптечка със своите лекарства. Така щях да си избера една от тези три професии, а другите щях да оставя на страна, защото са свързани с много разноски.
Ако бях си избрал да бъда търговец, щях да нося цели тевтери, цели книги, а това ще ми струва много.
към беседата >>
Защо са дошли хората в света?
Ако срещна един млад момък, ето какво бих му казал: Ще се приближа до ухото му и тихо ще му пришепна. Ти ще си намериш най-хубавата, най-красивата мома, с която ще живееш един щастлив, добър живот цели 60 години. Ако срещна един търговец ще му кажа: След 10 години ти ще спечелиш едно състояние от няколко милиона лева и къщи. Ако срещна един лекар, ще му кажа: След 10 години ти ще направиш едно откритие и ще станеш виден лекар, ще се прославиш между хората. Та сега и вие като срещнете някого, кажете му една сладка дума и той ще ви каже една сладка дума.
Защо са дошли хората в света?
Като поставите на грамофона една плоча, какво ще ви каже тя? Нали ще каже това, което е написано на плочата? Ако на тази плоча има написано нещо от Бетховена или от Моцарта, или от Баха, или от Шопена, това ще изсвири. Та и вие, щом сте дошли на земята, като една грамофонна плоча, защо не свирите както трябва? Разликата е само тази, че човек е една грамофонна плоча с много ключове.
към беседата >>
Следователно, каквато форма ти е дадена, ти не можеш да я измениш.
Значи каквато майка ти дадат, ти ще мязаш на нея. Ти не можеш да се освободиш от нея. Каквато е майка ти, такъв ще бъдеш и ти. Ти не можеш да бъдеш нито по-добър, нито по-лош от майка си. Това са съвременните условия.
Следователно, каквато форма ти е дадена, ти не можеш да я измениш.
Въпреки това, тази форма може да се измени. И учените хора ни доказаха, че от рибите произлязоха птиците. Когато рибите напуснаха водата, те не направиха това от добра воля, но се намериха в голямо нещастие и от зор се превърнаха в птици. Те казаха по-добре ще бъде за нас да напуснем условията на водата, да се превърнем на птици.
към беседата >>
„Добрите вести“.
„Добрите вести“.
Сега питам: Можем ли ние да вярваме на хората? Ето един принципален въпрос – това е първото положение. След това иде второто положение: На кои хора можем да вярваме, и на кои – не? После ще се запитаме, колко може да вярваме? Кои хора трябва да обичаме?
към беседата >>
Като поставите на грамофона една плоча, какво ще ви каже тя?
Ти ще си намериш най-хубавата, най-красивата мома, с която ще живееш един щастлив, добър живот цели 60 години. Ако срещна един търговец ще му кажа: След 10 години ти ще спечелиш едно състояние от няколко милиона лева и къщи. Ако срещна един лекар, ще му кажа: След 10 години ти ще направиш едно откритие и ще станеш виден лекар, ще се прославиш между хората. Та сега и вие като срещнете някого, кажете му една сладка дума и той ще ви каже една сладка дума. Защо са дошли хората в света?
Като поставите на грамофона една плоча, какво ще ви каже тя?
Нали ще каже това, което е написано на плочата? Ако на тази плоча има написано нещо от Бетховена или от Моцарта, или от Баха, или от Шопена, това ще изсвири. Та и вие, щом сте дошли на земята, като една грамофонна плоча, защо не свирите както трябва? Разликата е само тази, че човек е една грамофонна плоча с много ключове. Но трябва да поставите вашия ключ така, че като говорите или свирите, в дадения случай да има нужда от вашия говор.
към беседата >>
Въпреки това, тази форма може да се измени.
Ти не можеш да се освободиш от нея. Каквато е майка ти, такъв ще бъдеш и ти. Ти не можеш да бъдеш нито по-добър, нито по-лош от майка си. Това са съвременните условия. Следователно, каквато форма ти е дадена, ти не можеш да я измениш.
Въпреки това, тази форма може да се измени.
И учените хора ни доказаха, че от рибите произлязоха птиците. Когато рибите напуснаха водата, те не направиха това от добра воля, но се намериха в голямо нещастие и от зор се превърнаха в птици. Те казаха по-добре ще бъде за нас да напуснем условията на водата, да се превърнем на птици.
към беседата >>
Сега питам: Можем ли ние да вярваме на хората?
„Добрите вести“.
Сега питам: Можем ли ние да вярваме на хората?
Ето един принципален въпрос – това е първото положение. След това иде второто положение: На кои хора можем да вярваме, и на кои – не? После ще се запитаме, колко може да вярваме? Кои хора трябва да обичаме? И до каква степен трябва да обичаме човека?
към беседата >>
Нали ще каже това, което е написано на плочата?
Ако срещна един търговец ще му кажа: След 10 години ти ще спечелиш едно състояние от няколко милиона лева и къщи. Ако срещна един лекар, ще му кажа: След 10 години ти ще направиш едно откритие и ще станеш виден лекар, ще се прославиш между хората. Та сега и вие като срещнете някого, кажете му една сладка дума и той ще ви каже една сладка дума. Защо са дошли хората в света? Като поставите на грамофона една плоча, какво ще ви каже тя?
Нали ще каже това, което е написано на плочата?
Ако на тази плоча има написано нещо от Бетховена или от Моцарта, или от Баха, или от Шопена, това ще изсвири. Та и вие, щом сте дошли на земята, като една грамофонна плоча, защо не свирите както трябва? Разликата е само тази, че човек е една грамофонна плоча с много ключове. Но трябва да поставите вашия ключ така, че като говорите или свирите, в дадения случай да има нужда от вашия говор.
към беседата >>
И учените хора ни доказаха, че от рибите произлязоха птиците.
Каквато е майка ти, такъв ще бъдеш и ти. Ти не можеш да бъдеш нито по-добър, нито по-лош от майка си. Това са съвременните условия. Следователно, каквато форма ти е дадена, ти не можеш да я измениш. Въпреки това, тази форма може да се измени.
И учените хора ни доказаха, че от рибите произлязоха птиците.
Когато рибите напуснаха водата, те не направиха това от добра воля, но се намериха в голямо нещастие и от зор се превърнаха в птици. Те казаха по-добре ще бъде за нас да напуснем условията на водата, да се превърнем на птици.
към беседата >>
Ето един принципален въпрос – това е първото положение.
„Добрите вести“. Сега питам: Можем ли ние да вярваме на хората?
Ето един принципален въпрос – това е първото положение.
След това иде второто положение: На кои хора можем да вярваме, и на кои – не? После ще се запитаме, колко може да вярваме? Кои хора трябва да обичаме? И до каква степен трябва да обичаме човека? Виждаме, че това, което решим, не може да се приложи.
към беседата >>
Ако на тази плоча има написано нещо от Бетховена или от Моцарта, или от Баха, или от Шопена, това ще изсвири.
Ако срещна един лекар, ще му кажа: След 10 години ти ще направиш едно откритие и ще станеш виден лекар, ще се прославиш между хората. Та сега и вие като срещнете някого, кажете му една сладка дума и той ще ви каже една сладка дума. Защо са дошли хората в света? Като поставите на грамофона една плоча, какво ще ви каже тя? Нали ще каже това, което е написано на плочата?
Ако на тази плоча има написано нещо от Бетховена или от Моцарта, или от Баха, или от Шопена, това ще изсвири.
Та и вие, щом сте дошли на земята, като една грамофонна плоча, защо не свирите както трябва? Разликата е само тази, че човек е една грамофонна плоча с много ключове. Но трябва да поставите вашия ключ така, че като говорите или свирите, в дадения случай да има нужда от вашия говор.
към беседата >>
Когато рибите напуснаха водата, те не направиха това от добра воля, но се намериха в голямо нещастие и от зор се превърнаха в птици.
Ти не можеш да бъдеш нито по-добър, нито по-лош от майка си. Това са съвременните условия. Следователно, каквато форма ти е дадена, ти не можеш да я измениш. Въпреки това, тази форма може да се измени. И учените хора ни доказаха, че от рибите произлязоха птиците.
Когато рибите напуснаха водата, те не направиха това от добра воля, но се намериха в голямо нещастие и от зор се превърнаха в птици.
Те казаха по-добре ще бъде за нас да напуснем условията на водата, да се превърнем на птици.
към беседата >>
След това иде второто положение: На кои хора можем да вярваме, и на кои – не?
„Добрите вести“. Сега питам: Можем ли ние да вярваме на хората? Ето един принципален въпрос – това е първото положение.
След това иде второто положение: На кои хора можем да вярваме, и на кои – не?
После ще се запитаме, колко може да вярваме? Кои хора трябва да обичаме? И до каква степен трябва да обичаме човека? Виждаме, че това, което решим, не може да се приложи. Ти обичал ли си всички хора изведнъж да знаеш, как се обичат?
към беседата >>
Та и вие, щом сте дошли на земята, като една грамофонна плоча, защо не свирите както трябва?
Та сега и вие като срещнете някого, кажете му една сладка дума и той ще ви каже една сладка дума. Защо са дошли хората в света? Като поставите на грамофона една плоча, какво ще ви каже тя? Нали ще каже това, което е написано на плочата? Ако на тази плоча има написано нещо от Бетховена или от Моцарта, или от Баха, или от Шопена, това ще изсвири.
Та и вие, щом сте дошли на земята, като една грамофонна плоча, защо не свирите както трябва?
Разликата е само тази, че човек е една грамофонна плоча с много ключове. Но трябва да поставите вашия ключ така, че като говорите или свирите, в дадения случай да има нужда от вашия говор.
към беседата >>
Те казаха по-добре ще бъде за нас да напуснем условията на водата, да се превърнем на птици.
Това са съвременните условия. Следователно, каквато форма ти е дадена, ти не можеш да я измениш. Въпреки това, тази форма може да се измени. И учените хора ни доказаха, че от рибите произлязоха птиците. Когато рибите напуснаха водата, те не направиха това от добра воля, но се намериха в голямо нещастие и от зор се превърнаха в птици.
Те казаха по-добре ще бъде за нас да напуснем условията на водата, да се превърнем на птици.
към беседата >>
После ще се запитаме, колко може да вярваме?
„Добрите вести“. Сега питам: Можем ли ние да вярваме на хората? Ето един принципален въпрос – това е първото положение. След това иде второто положение: На кои хора можем да вярваме, и на кои – не?
После ще се запитаме, колко може да вярваме?
Кои хора трябва да обичаме? И до каква степен трябва да обичаме човека? Виждаме, че това, което решим, не може да се приложи. Ти обичал ли си всички хора изведнъж да знаеш, как се обичат? Даже и когато бащите и майките казват, че обичали еднакво всичките си синове и дъщери, те не говорят истината.
към беседата >>
Разликата е само тази, че човек е една грамофонна плоча с много ключове.
Защо са дошли хората в света? Като поставите на грамофона една плоча, какво ще ви каже тя? Нали ще каже това, което е написано на плочата? Ако на тази плоча има написано нещо от Бетховена или от Моцарта, или от Баха, или от Шопена, това ще изсвири. Та и вие, щом сте дошли на земята, като една грамофонна плоча, защо не свирите както трябва?
Разликата е само тази, че човек е една грамофонна плоча с много ключове.
Но трябва да поставите вашия ключ така, че като говорите или свирите, в дадения случай да има нужда от вашия говор.
към беседата >>
Казвате: По какъв начин са се превърнали рибите в птици?
Казвате: По какъв начин са се превърнали рибите в птици?
– Аз няма да се спирам да обяснявам това нещо, няма да обяснявам закона на еволюцията. По този въпрос има писани цели томове книги, достатъчно е само да четете от тях. В разбиранията си религиозните и учените хора се различават едни от други. Религиозните поддържат, че Бог е създал хората, а учените поддържат, че хората са дошли до това положение чрез закона (на) еволюцията, но не са създадени от Бога. Те са се развивали, като са започнали от малки същества и са дошли до положението, до което днес се намират.
към беседата >>
Кои хора трябва да обичаме?
„Добрите вести“. Сега питам: Можем ли ние да вярваме на хората? Ето един принципален въпрос – това е първото положение. След това иде второто положение: На кои хора можем да вярваме, и на кои – не? После ще се запитаме, колко може да вярваме?
Кои хора трябва да обичаме?
И до каква степен трябва да обичаме човека? Виждаме, че това, което решим, не може да се приложи. Ти обичал ли си всички хора изведнъж да знаеш, как се обичат? Даже и когато бащите и майките казват, че обичали еднакво всичките си синове и дъщери, те не говорят истината. Срещал съм добри бащи, които ми са се изповядвали, като са ми казвали: Не зная защо, след като имам няколко сина, които обичам, но като видя малкия от тях, сърцето особено трепва.
към беседата >>
Но трябва да поставите вашия ключ така, че като говорите или свирите, в дадения случай да има нужда от вашия говор.
Като поставите на грамофона една плоча, какво ще ви каже тя? Нали ще каже това, което е написано на плочата? Ако на тази плоча има написано нещо от Бетховена или от Моцарта, или от Баха, или от Шопена, това ще изсвири. Та и вие, щом сте дошли на земята, като една грамофонна плоча, защо не свирите както трябва? Разликата е само тази, че човек е една грамофонна плоча с много ключове.
Но трябва да поставите вашия ключ така, че като говорите или свирите, в дадения случай да има нужда от вашия говор.
към беседата >>
– Аз няма да се спирам да обяснявам това нещо, няма да обяснявам закона на еволюцията.
Казвате: По какъв начин са се превърнали рибите в птици?
– Аз няма да се спирам да обяснявам това нещо, няма да обяснявам закона на еволюцията.
По този въпрос има писани цели томове книги, достатъчно е само да четете от тях. В разбиранията си религиозните и учените хора се различават едни от други. Религиозните поддържат, че Бог е създал хората, а учените поддържат, че хората са дошли до това положение чрез закона (на) еволюцията, но не са създадени от Бога. Те са се развивали, като са започнали от малки същества и са дошли до положението, до което днес се намират. И учените, и религиозните хора са прави.
към беседата >>
И до каква степен трябва да обичаме човека?
Сега питам: Можем ли ние да вярваме на хората? Ето един принципален въпрос – това е първото положение. След това иде второто положение: На кои хора можем да вярваме, и на кои – не? После ще се запитаме, колко може да вярваме? Кои хора трябва да обичаме?
И до каква степен трябва да обичаме човека?
Виждаме, че това, което решим, не може да се приложи. Ти обичал ли си всички хора изведнъж да знаеш, как се обичат? Даже и когато бащите и майките казват, че обичали еднакво всичките си синове и дъщери, те не говорят истината. Срещал съм добри бащи, които ми са се изповядвали, като са ми казвали: Не зная защо, след като имам няколко сина, които обичам, но като видя малкия от тях, сърцето особено трепва. На всички давам с разположение, като дойде ред да дам на малкия, сърцето ми някак особено се отваря, трепва нещо в мене.
към беседата >>
Добрата вест.
Добрата вест.
Добрата вест в света седи в следното: Вие всички сте много богати, но очаквате вашето богатство да се управлява от слугите ви. На слугите сте дали вашето богатство, те да го управляват. Всички вие сте много добри, но очаквате щастието си оттам, отдето то никога няма да дойде. Всинца вие сте кандидати за щастието, но трябва да знаете, че щастието ви ще дойде оттам, отдето не го очаквате. В света, в който е дошъл, човек е кандидат за три неща: Той е кандидат за здравето.
към беседата >>
По този въпрос има писани цели томове книги, достатъчно е само да четете от тях.
Казвате: По какъв начин са се превърнали рибите в птици? – Аз няма да се спирам да обяснявам това нещо, няма да обяснявам закона на еволюцията.
По този въпрос има писани цели томове книги, достатъчно е само да четете от тях.
В разбиранията си религиозните и учените хора се различават едни от други. Религиозните поддържат, че Бог е създал хората, а учените поддържат, че хората са дошли до това положение чрез закона (на) еволюцията, но не са създадени от Бога. Те са се развивали, като са започнали от малки същества и са дошли до положението, до което днес се намират. И учените, и религиозните хора са прави. Те са прави за себе си, а са криви за другите хора.
към беседата >>
Виждаме, че това, което решим, не може да се приложи.
Ето един принципален въпрос – това е първото положение. След това иде второто положение: На кои хора можем да вярваме, и на кои – не? После ще се запитаме, колко може да вярваме? Кои хора трябва да обичаме? И до каква степен трябва да обичаме човека?
Виждаме, че това, което решим, не може да се приложи.
Ти обичал ли си всички хора изведнъж да знаеш, как се обичат? Даже и когато бащите и майките казват, че обичали еднакво всичките си синове и дъщери, те не говорят истината. Срещал съм добри бащи, които ми са се изповядвали, като са ми казвали: Не зная защо, след като имам няколко сина, които обичам, но като видя малкия от тях, сърцето особено трепва. На всички давам с разположение, като дойде ред да дам на малкия, сърцето ми някак особено се отваря, трепва нещо в мене. На всички казвам, че еднакво ги обичам, а всъщност не е така.
към беседата >>
Добрата вест в света седи в следното: Вие всички сте много богати, но очаквате вашето богатство да се управлява от слугите ви.
Добрата вест.
Добрата вест в света седи в следното: Вие всички сте много богати, но очаквате вашето богатство да се управлява от слугите ви.
На слугите сте дали вашето богатство, те да го управляват. Всички вие сте много добри, но очаквате щастието си оттам, отдето то никога няма да дойде. Всинца вие сте кандидати за щастието, но трябва да знаете, че щастието ви ще дойде оттам, отдето не го очаквате. В света, в който е дошъл, човек е кандидат за три неща: Той е кандидат за здравето. В духовния свят той е кандидат за доброто, а в Божествения свят, той е кандидат за Любовта.
към беседата >>
В разбиранията си религиозните и учените хора се различават едни от други.
Казвате: По какъв начин са се превърнали рибите в птици? – Аз няма да се спирам да обяснявам това нещо, няма да обяснявам закона на еволюцията. По този въпрос има писани цели томове книги, достатъчно е само да четете от тях.
В разбиранията си религиозните и учените хора се различават едни от други.
Религиозните поддържат, че Бог е създал хората, а учените поддържат, че хората са дошли до това положение чрез закона (на) еволюцията, но не са създадени от Бога. Те са се развивали, като са започнали от малки същества и са дошли до положението, до което днес се намират. И учените, и религиозните хора са прави. Те са прави за себе си, а са криви за другите хора. Наистина докато хората употребяват думата създадени, тя се отнася до външната страна на живота.
към беседата >>
Ти обичал ли си всички хора изведнъж да знаеш, как се обичат?
След това иде второто положение: На кои хора можем да вярваме, и на кои – не? После ще се запитаме, колко може да вярваме? Кои хора трябва да обичаме? И до каква степен трябва да обичаме човека? Виждаме, че това, което решим, не може да се приложи.
Ти обичал ли си всички хора изведнъж да знаеш, как се обичат?
Даже и когато бащите и майките казват, че обичали еднакво всичките си синове и дъщери, те не говорят истината. Срещал съм добри бащи, които ми са се изповядвали, като са ми казвали: Не зная защо, след като имам няколко сина, които обичам, но като видя малкия от тях, сърцето особено трепва. На всички давам с разположение, като дойде ред да дам на малкия, сърцето ми някак особено се отваря, трепва нещо в мене. На всички казвам, че еднакво ги обичам, а всъщност не е така. Сега, защо е така и аз не зная.
към беседата >>
На слугите сте дали вашето богатство, те да го управляват.
Добрата вест. Добрата вест в света седи в следното: Вие всички сте много богати, но очаквате вашето богатство да се управлява от слугите ви.
На слугите сте дали вашето богатство, те да го управляват.
Всички вие сте много добри, но очаквате щастието си оттам, отдето то никога няма да дойде. Всинца вие сте кандидати за щастието, но трябва да знаете, че щастието ви ще дойде оттам, отдето не го очаквате. В света, в който е дошъл, човек е кандидат за три неща: Той е кандидат за здравето. В духовния свят той е кандидат за доброто, а в Божествения свят, той е кандидат за Любовта. Онзи, който е кандидат за Любовта, той иска да влезе във висшия Божествен свят.
към беседата >>
Религиозните поддържат, че Бог е създал хората, а учените поддържат, че хората са дошли до това положение чрез закона (на) еволюцията, но не са създадени от Бога.
Казвате: По какъв начин са се превърнали рибите в птици? – Аз няма да се спирам да обяснявам това нещо, няма да обяснявам закона на еволюцията. По този въпрос има писани цели томове книги, достатъчно е само да четете от тях. В разбиранията си религиозните и учените хора се различават едни от други.
Религиозните поддържат, че Бог е създал хората, а учените поддържат, че хората са дошли до това положение чрез закона (на) еволюцията, но не са създадени от Бога.
Те са се развивали, като са започнали от малки същества и са дошли до положението, до което днес се намират. И учените, и религиозните хора са прави. Те са прави за себе си, а са криви за другите хора. Наистина докато хората употребяват думата създадени, тя се отнася до външната страна на живота. Еволюирането е вътрешна страна.
към беседата >>
Даже и когато бащите и майките казват, че обичали еднакво всичките си синове и дъщери, те не говорят истината.
После ще се запитаме, колко може да вярваме? Кои хора трябва да обичаме? И до каква степен трябва да обичаме човека? Виждаме, че това, което решим, не може да се приложи. Ти обичал ли си всички хора изведнъж да знаеш, как се обичат?
Даже и когато бащите и майките казват, че обичали еднакво всичките си синове и дъщери, те не говорят истината.
Срещал съм добри бащи, които ми са се изповядвали, като са ми казвали: Не зная защо, след като имам няколко сина, които обичам, но като видя малкия от тях, сърцето особено трепва. На всички давам с разположение, като дойде ред да дам на малкия, сърцето ми някак особено се отваря, трепва нещо в мене. На всички казвам, че еднакво ги обичам, а всъщност не е така. Сега, защо е така и аз не зная. Туй са ми казвали добри бащи, то не се отнася за вас.
към беседата >>
Всички вие сте много добри, но очаквате щастието си оттам, отдето то никога няма да дойде.
Добрата вест. Добрата вест в света седи в следното: Вие всички сте много богати, но очаквате вашето богатство да се управлява от слугите ви. На слугите сте дали вашето богатство, те да го управляват.
Всички вие сте много добри, но очаквате щастието си оттам, отдето то никога няма да дойде.
Всинца вие сте кандидати за щастието, но трябва да знаете, че щастието ви ще дойде оттам, отдето не го очаквате. В света, в който е дошъл, човек е кандидат за три неща: Той е кандидат за здравето. В духовния свят той е кандидат за доброто, а в Божествения свят, той е кандидат за Любовта. Онзи, който е кандидат за Любовта, той иска да влезе във висшия Божествен свят. Който иска доброто, той е кандидат за духовния свят, а онзи, който иска здравето, той е кандидат за физическия свят.
към беседата >>
Те са се развивали, като са започнали от малки същества и са дошли до положението, до което днес се намират.
Казвате: По какъв начин са се превърнали рибите в птици? – Аз няма да се спирам да обяснявам това нещо, няма да обяснявам закона на еволюцията. По този въпрос има писани цели томове книги, достатъчно е само да четете от тях. В разбиранията си религиозните и учените хора се различават едни от други. Религиозните поддържат, че Бог е създал хората, а учените поддържат, че хората са дошли до това положение чрез закона (на) еволюцията, но не са създадени от Бога.
Те са се развивали, като са започнали от малки същества и са дошли до положението, до което днес се намират.
И учените, и религиозните хора са прави. Те са прави за себе си, а са криви за другите хора. Наистина докато хората употребяват думата създадени, тя се отнася до външната страна на живота. Еволюирането е вътрешна страна. Обаче, и еволюцията е права, и създаването е право.
към беседата >>
Срещал съм добри бащи, които ми са се изповядвали, като са ми казвали: Не зная защо, след като имам няколко сина, които обичам, но като видя малкия от тях, сърцето особено трепва.
Кои хора трябва да обичаме? И до каква степен трябва да обичаме човека? Виждаме, че това, което решим, не може да се приложи. Ти обичал ли си всички хора изведнъж да знаеш, как се обичат? Даже и когато бащите и майките казват, че обичали еднакво всичките си синове и дъщери, те не говорят истината.
Срещал съм добри бащи, които ми са се изповядвали, като са ми казвали: Не зная защо, след като имам няколко сина, които обичам, но като видя малкия от тях, сърцето особено трепва.
На всички давам с разположение, като дойде ред да дам на малкия, сърцето ми някак особено се отваря, трепва нещо в мене. На всички казвам, че еднакво ги обичам, а всъщност не е така. Сега, защо е така и аз не зная. Туй са ми казвали добри бащи, то не се отнася за вас. И те са ме питали защо обичат това дете повече?
към беседата >>
Всинца вие сте кандидати за щастието, но трябва да знаете, че щастието ви ще дойде оттам, отдето не го очаквате.
Добрата вест. Добрата вест в света седи в следното: Вие всички сте много богати, но очаквате вашето богатство да се управлява от слугите ви. На слугите сте дали вашето богатство, те да го управляват. Всички вие сте много добри, но очаквате щастието си оттам, отдето то никога няма да дойде.
Всинца вие сте кандидати за щастието, но трябва да знаете, че щастието ви ще дойде оттам, отдето не го очаквате.
В света, в който е дошъл, човек е кандидат за три неща: Той е кандидат за здравето. В духовния свят той е кандидат за доброто, а в Божествения свят, той е кандидат за Любовта. Онзи, който е кандидат за Любовта, той иска да влезе във висшия Божествен свят. Който иска доброто, той е кандидат за духовния свят, а онзи, който иска здравето, той е кандидат за физическия свят. Следователно, първо искайте здравето, после доброто и най-после Любовта, за да поддържа здравето и доброто във вас.
към беседата >>
И учените, и религиозните хора са прави.
– Аз няма да се спирам да обяснявам това нещо, няма да обяснявам закона на еволюцията. По този въпрос има писани цели томове книги, достатъчно е само да четете от тях. В разбиранията си религиозните и учените хора се различават едни от други. Религиозните поддържат, че Бог е създал хората, а учените поддържат, че хората са дошли до това положение чрез закона (на) еволюцията, но не са създадени от Бога. Те са се развивали, като са започнали от малки същества и са дошли до положението, до което днес се намират.
И учените, и религиозните хора са прави.
Те са прави за себе си, а са криви за другите хора. Наистина докато хората употребяват думата създадени, тя се отнася до външната страна на живота. Еволюирането е вътрешна страна. Обаче, и еволюцията е права, и създаването е право. Следователно, когато религиозните хора разглеждат света от външната страна, те казват, че светът и хората са създадени от Бога, а когато учените казват, че хората са еволюирали, те са дошли до положението да разглеждат живота от вътрешната му страна.
към беседата >>
На всички давам с разположение, като дойде ред да дам на малкия, сърцето ми някак особено се отваря, трепва нещо в мене.
И до каква степен трябва да обичаме човека? Виждаме, че това, което решим, не може да се приложи. Ти обичал ли си всички хора изведнъж да знаеш, как се обичат? Даже и когато бащите и майките казват, че обичали еднакво всичките си синове и дъщери, те не говорят истината. Срещал съм добри бащи, които ми са се изповядвали, като са ми казвали: Не зная защо, след като имам няколко сина, които обичам, но като видя малкия от тях, сърцето особено трепва.
На всички давам с разположение, като дойде ред да дам на малкия, сърцето ми някак особено се отваря, трепва нещо в мене.
На всички казвам, че еднакво ги обичам, а всъщност не е така. Сега, защо е така и аз не зная. Туй са ми казвали добри бащи, то не се отнася за вас. И те са ме питали защо обичат това дете повече? Казвам: И аз не зная това.
към беседата >>
В света, в който е дошъл, човек е кандидат за три неща: Той е кандидат за здравето.
Добрата вест. Добрата вест в света седи в следното: Вие всички сте много богати, но очаквате вашето богатство да се управлява от слугите ви. На слугите сте дали вашето богатство, те да го управляват. Всички вие сте много добри, но очаквате щастието си оттам, отдето то никога няма да дойде. Всинца вие сте кандидати за щастието, но трябва да знаете, че щастието ви ще дойде оттам, отдето не го очаквате.
В света, в който е дошъл, човек е кандидат за три неща: Той е кандидат за здравето.
В духовния свят той е кандидат за доброто, а в Божествения свят, той е кандидат за Любовта. Онзи, който е кандидат за Любовта, той иска да влезе във висшия Божествен свят. Който иска доброто, той е кандидат за духовния свят, а онзи, който иска здравето, той е кандидат за физическия свят. Следователно, първо искайте здравето, после доброто и най-после Любовта, за да поддържа здравето и доброто във вас.
към беседата >>
Те са прави за себе си, а са криви за другите хора.
По този въпрос има писани цели томове книги, достатъчно е само да четете от тях. В разбиранията си религиозните и учените хора се различават едни от други. Религиозните поддържат, че Бог е създал хората, а учените поддържат, че хората са дошли до това положение чрез закона (на) еволюцията, но не са създадени от Бога. Те са се развивали, като са започнали от малки същества и са дошли до положението, до което днес се намират. И учените, и религиозните хора са прави.
Те са прави за себе си, а са криви за другите хора.
Наистина докато хората употребяват думата създадени, тя се отнася до външната страна на живота. Еволюирането е вътрешна страна. Обаче, и еволюцията е права, и създаването е право. Следователно, когато религиозните хора разглеждат света от външната страна, те казват, че светът и хората са създадени от Бога, а когато учените казват, че хората са еволюирали, те са дошли до положението да разглеждат живота от вътрешната му страна. Значи две страни има тук – едната страна е изпъкнала, а другата е вдлъбната.
към беседата >>
На всички казвам, че еднакво ги обичам, а всъщност не е така.
Виждаме, че това, което решим, не може да се приложи. Ти обичал ли си всички хора изведнъж да знаеш, как се обичат? Даже и когато бащите и майките казват, че обичали еднакво всичките си синове и дъщери, те не говорят истината. Срещал съм добри бащи, които ми са се изповядвали, като са ми казвали: Не зная защо, след като имам няколко сина, които обичам, но като видя малкия от тях, сърцето особено трепва. На всички давам с разположение, като дойде ред да дам на малкия, сърцето ми някак особено се отваря, трепва нещо в мене.
На всички казвам, че еднакво ги обичам, а всъщност не е така.
Сега, защо е така и аз не зная. Туй са ми казвали добри бащи, то не се отнася за вас. И те са ме питали защо обичат това дете повече? Казвам: И аз не зная това. Това е лесна работа за обяснение.
към беседата >>
В духовния свят той е кандидат за доброто, а в Божествения свят, той е кандидат за Любовта.
Добрата вест в света седи в следното: Вие всички сте много богати, но очаквате вашето богатство да се управлява от слугите ви. На слугите сте дали вашето богатство, те да го управляват. Всички вие сте много добри, но очаквате щастието си оттам, отдето то никога няма да дойде. Всинца вие сте кандидати за щастието, но трябва да знаете, че щастието ви ще дойде оттам, отдето не го очаквате. В света, в който е дошъл, човек е кандидат за три неща: Той е кандидат за здравето.
В духовния свят той е кандидат за доброто, а в Божествения свят, той е кандидат за Любовта.
Онзи, който е кандидат за Любовта, той иска да влезе във висшия Божествен свят. Който иска доброто, той е кандидат за духовния свят, а онзи, който иска здравето, той е кандидат за физическия свят. Следователно, първо искайте здравето, после доброто и най-после Любовта, за да поддържа здравето и доброто във вас.
към беседата >>
Наистина докато хората употребяват думата създадени, тя се отнася до външната страна на живота.
В разбиранията си религиозните и учените хора се различават едни от други. Религиозните поддържат, че Бог е създал хората, а учените поддържат, че хората са дошли до това положение чрез закона (на) еволюцията, но не са създадени от Бога. Те са се развивали, като са започнали от малки същества и са дошли до положението, до което днес се намират. И учените, и религиозните хора са прави. Те са прави за себе си, а са криви за другите хора.
Наистина докато хората употребяват думата създадени, тя се отнася до външната страна на живота.
Еволюирането е вътрешна страна. Обаче, и еволюцията е права, и създаването е право. Следователно, когато религиозните хора разглеждат света от външната страна, те казват, че светът и хората са създадени от Бога, а когато учените казват, че хората са еволюирали, те са дошли до положението да разглеждат живота от вътрешната му страна. Значи две страни има тук – едната страна е изпъкнала, а другата е вдлъбната. Тъй щото, който не разбира този език, ще каже, че няма никакво отношение, никаква връзка между едната и другата страна, т. е.
към беседата >>
Сега, защо е така и аз не зная.
Ти обичал ли си всички хора изведнъж да знаеш, как се обичат? Даже и когато бащите и майките казват, че обичали еднакво всичките си синове и дъщери, те не говорят истината. Срещал съм добри бащи, които ми са се изповядвали, като са ми казвали: Не зная защо, след като имам няколко сина, които обичам, но като видя малкия от тях, сърцето особено трепва. На всички давам с разположение, като дойде ред да дам на малкия, сърцето ми някак особено се отваря, трепва нещо в мене. На всички казвам, че еднакво ги обичам, а всъщност не е така.
Сега, защо е така и аз не зная.
Туй са ми казвали добри бащи, то не се отнася за вас. И те са ме питали защо обичат това дете повече? Казвам: И аз не зная това. Това е лесна работа за обяснение. Аз да ви я обясня.
към беседата >>
Онзи, който е кандидат за Любовта, той иска да влезе във висшия Божествен свят.
На слугите сте дали вашето богатство, те да го управляват. Всички вие сте много добри, но очаквате щастието си оттам, отдето то никога няма да дойде. Всинца вие сте кандидати за щастието, но трябва да знаете, че щастието ви ще дойде оттам, отдето не го очаквате. В света, в който е дошъл, човек е кандидат за три неща: Той е кандидат за здравето. В духовния свят той е кандидат за доброто, а в Божествения свят, той е кандидат за Любовта.
Онзи, който е кандидат за Любовта, той иска да влезе във висшия Божествен свят.
Който иска доброто, той е кандидат за духовния свят, а онзи, който иска здравето, той е кандидат за физическия свят. Следователно, първо искайте здравето, после доброто и най-после Любовта, за да поддържа здравето и доброто във вас.
към беседата >>
Еволюирането е вътрешна страна.
Религиозните поддържат, че Бог е създал хората, а учените поддържат, че хората са дошли до това положение чрез закона (на) еволюцията, но не са създадени от Бога. Те са се развивали, като са започнали от малки същества и са дошли до положението, до което днес се намират. И учените, и религиозните хора са прави. Те са прави за себе си, а са криви за другите хора. Наистина докато хората употребяват думата създадени, тя се отнася до външната страна на живота.
Еволюирането е вътрешна страна.
Обаче, и еволюцията е права, и създаването е право. Следователно, когато религиозните хора разглеждат света от външната страна, те казват, че светът и хората са създадени от Бога, а когато учените казват, че хората са еволюирали, те са дошли до положението да разглеждат живота от вътрешната му страна. Значи две страни има тук – едната страна е изпъкнала, а другата е вдлъбната. Тъй щото, който не разбира този език, ще каже, че няма никакво отношение, никаква връзка между едната и другата страна, т. е. няма никакво отношение.
към беседата >>
Туй са ми казвали добри бащи, то не се отнася за вас.
Даже и когато бащите и майките казват, че обичали еднакво всичките си синове и дъщери, те не говорят истината. Срещал съм добри бащи, които ми са се изповядвали, като са ми казвали: Не зная защо, след като имам няколко сина, които обичам, но като видя малкия от тях, сърцето особено трепва. На всички давам с разположение, като дойде ред да дам на малкия, сърцето ми някак особено се отваря, трепва нещо в мене. На всички казвам, че еднакво ги обичам, а всъщност не е така. Сега, защо е така и аз не зная.
Туй са ми казвали добри бащи, то не се отнася за вас.
И те са ме питали защо обичат това дете повече? Казвам: И аз не зная това. Това е лесна работа за обяснение. Аз да ви я обясня. Представете си, на масата имате две торби със злато: едната съдържа един килограм злато, а другата – десет.
към беседата >>
Който иска доброто, той е кандидат за духовния свят, а онзи, който иска здравето, той е кандидат за физическия свят.
Всички вие сте много добри, но очаквате щастието си оттам, отдето то никога няма да дойде. Всинца вие сте кандидати за щастието, но трябва да знаете, че щастието ви ще дойде оттам, отдето не го очаквате. В света, в който е дошъл, човек е кандидат за три неща: Той е кандидат за здравето. В духовния свят той е кандидат за доброто, а в Божествения свят, той е кандидат за Любовта. Онзи, който е кандидат за Любовта, той иска да влезе във висшия Божествен свят.
Който иска доброто, той е кандидат за духовния свят, а онзи, който иска здравето, той е кандидат за физическия свят.
Следователно, първо искайте здравето, после доброто и най-после Любовта, за да поддържа здравето и доброто във вас.
към беседата >>
Обаче, и еволюцията е права, и създаването е право.
Те са се развивали, като са започнали от малки същества и са дошли до положението, до което днес се намират. И учените, и религиозните хора са прави. Те са прави за себе си, а са криви за другите хора. Наистина докато хората употребяват думата създадени, тя се отнася до външната страна на живота. Еволюирането е вътрешна страна.
Обаче, и еволюцията е права, и създаването е право.
Следователно, когато религиозните хора разглеждат света от външната страна, те казват, че светът и хората са създадени от Бога, а когато учените казват, че хората са еволюирали, те са дошли до положението да разглеждат живота от вътрешната му страна. Значи две страни има тук – едната страна е изпъкнала, а другата е вдлъбната. Тъй щото, който не разбира този език, ще каже, че няма никакво отношение, никаква връзка между едната и другата страна, т. е. няма никакво отношение. Обаче, това са две страни на една и съща реалност.
към беседата >>
И те са ме питали защо обичат това дете повече?
Срещал съм добри бащи, които ми са се изповядвали, като са ми казвали: Не зная защо, след като имам няколко сина, които обичам, но като видя малкия от тях, сърцето особено трепва. На всички давам с разположение, като дойде ред да дам на малкия, сърцето ми някак особено се отваря, трепва нещо в мене. На всички казвам, че еднакво ги обичам, а всъщност не е така. Сега, защо е така и аз не зная. Туй са ми казвали добри бащи, то не се отнася за вас.
И те са ме питали защо обичат това дете повече?
Казвам: И аз не зная това. Това е лесна работа за обяснение. Аз да ви я обясня. Представете си, на масата имате две торби със злато: едната съдържа един килограм злато, а другата – десет. Коя от двете торби ще обичате повече?
към беседата >>
Следователно, първо искайте здравето, после доброто и най-после Любовта, за да поддържа здравето и доброто във вас.
Всинца вие сте кандидати за щастието, но трябва да знаете, че щастието ви ще дойде оттам, отдето не го очаквате. В света, в който е дошъл, човек е кандидат за три неща: Той е кандидат за здравето. В духовния свят той е кандидат за доброто, а в Божествения свят, той е кандидат за Любовта. Онзи, който е кандидат за Любовта, той иска да влезе във висшия Божествен свят. Който иска доброто, той е кандидат за духовния свят, а онзи, който иска здравето, той е кандидат за физическия свят.
Следователно, първо искайте здравето, после доброто и най-после Любовта, за да поддържа здравето и доброто във вас.
към беседата >>
Следователно, когато религиозните хора разглеждат света от външната страна, те казват, че светът и хората са създадени от Бога, а когато учените казват, че хората са еволюирали, те са дошли до положението да разглеждат живота от вътрешната му страна.
И учените, и религиозните хора са прави. Те са прави за себе си, а са криви за другите хора. Наистина докато хората употребяват думата създадени, тя се отнася до външната страна на живота. Еволюирането е вътрешна страна. Обаче, и еволюцията е права, и създаването е право.
Следователно, когато религиозните хора разглеждат света от външната страна, те казват, че светът и хората са създадени от Бога, а когато учените казват, че хората са еволюирали, те са дошли до положението да разглеждат живота от вътрешната му страна.
Значи две страни има тук – едната страна е изпъкнала, а другата е вдлъбната. Тъй щото, който не разбира този език, ще каже, че няма никакво отношение, никаква връзка между едната и другата страна, т. е. няма никакво отношение. Обаче, това са две страни на една и съща реалност. Това, което е създадено, е отвън, а това, което е еволюирало, е отвътре.
към беседата >>
Казвам: И аз не зная това.
На всички давам с разположение, като дойде ред да дам на малкия, сърцето ми някак особено се отваря, трепва нещо в мене. На всички казвам, че еднакво ги обичам, а всъщност не е така. Сега, защо е така и аз не зная. Туй са ми казвали добри бащи, то не се отнася за вас. И те са ме питали защо обичат това дете повече?
Казвам: И аз не зная това.
Това е лесна работа за обяснение. Аз да ви я обясня. Представете си, на масата имате две торби със злато: едната съдържа един килограм злато, а другата – десет. Коя от двете торби ще обичате повече? Разбира се, че онази, която съдържа повече злато.
към беседата >>
Добрата вест.
Добрата вест.
Ако ти минаваш за един сприхав господар, направи следния опит: Повикай слугите си и слугините си за един месец да се хранят с тебе, и виж след това какво мнение имат те за тебе. Ако те имат добро мнение за тебе, ти си вървял в правия път. Но ако след един месец твоите слуги и слугини нямат добро мнение за тебе и се качат на гърба ти, ти (не) си в правия път на прогрес и развитие. Питам: Ако вие поканите слугата си на гости, как трябва да го нагостите и какво место трябва да му дадете? Ако го турите отляво, ще имате един резултат, ако го турите отдясно, ще имате друг резултат, ако го турите отпред, ще имате други резултат.
към беседата >>
Значи две страни има тук – едната страна е изпъкнала, а другата е вдлъбната.
Те са прави за себе си, а са криви за другите хора. Наистина докато хората употребяват думата създадени, тя се отнася до външната страна на живота. Еволюирането е вътрешна страна. Обаче, и еволюцията е права, и създаването е право. Следователно, когато религиозните хора разглеждат света от външната страна, те казват, че светът и хората са създадени от Бога, а когато учените казват, че хората са еволюирали, те са дошли до положението да разглеждат живота от вътрешната му страна.
Значи две страни има тук – едната страна е изпъкнала, а другата е вдлъбната.
Тъй щото, който не разбира този език, ще каже, че няма никакво отношение, никаква връзка между едната и другата страна, т. е. няма никакво отношение. Обаче, това са две страни на една и съща реалност. Това, което е създадено, е отвън, а това, което е еволюирало, е отвътре. Хората още не еволюират, казват, че хората са създадени по еволюция.
към беседата >>
Това е лесна работа за обяснение.
На всички казвам, че еднакво ги обичам, а всъщност не е така. Сега, защо е така и аз не зная. Туй са ми казвали добри бащи, то не се отнася за вас. И те са ме питали защо обичат това дете повече? Казвам: И аз не зная това.
Това е лесна работа за обяснение.
Аз да ви я обясня. Представете си, на масата имате две торби със злато: едната съдържа един килограм злато, а другата – десет. Коя от двете торби ще обичате повече? Разбира се, че онази, която съдържа повече злато. Или пък ако имате пет торби със злато, едната да съдържа един килограм, другата два, третата три, после четири и пет килограма.
към беседата >>
Ако ти минаваш за един сприхав господар, направи следния опит: Повикай слугите си и слугините си за един месец да се хранят с тебе, и виж след това какво мнение имат те за тебе.
Добрата вест.
Ако ти минаваш за един сприхав господар, направи следния опит: Повикай слугите си и слугините си за един месец да се хранят с тебе, и виж след това какво мнение имат те за тебе.
Ако те имат добро мнение за тебе, ти си вървял в правия път. Но ако след един месец твоите слуги и слугини нямат добро мнение за тебе и се качат на гърба ти, ти (не) си в правия път на прогрес и развитие. Питам: Ако вие поканите слугата си на гости, как трябва да го нагостите и какво место трябва да му дадете? Ако го турите отляво, ще имате един резултат, ако го турите отдясно, ще имате друг резултат, ако го турите отпред, ще имате други резултат. Коя от трите страни ще изберете?
към беседата >>
Тъй щото, който не разбира този език, ще каже, че няма никакво отношение, никаква връзка между едната и другата страна, т. е.
Наистина докато хората употребяват думата създадени, тя се отнася до външната страна на живота. Еволюирането е вътрешна страна. Обаче, и еволюцията е права, и създаването е право. Следователно, когато религиозните хора разглеждат света от външната страна, те казват, че светът и хората са създадени от Бога, а когато учените казват, че хората са еволюирали, те са дошли до положението да разглеждат живота от вътрешната му страна. Значи две страни има тук – едната страна е изпъкнала, а другата е вдлъбната.
Тъй щото, който не разбира този език, ще каже, че няма никакво отношение, никаква връзка между едната и другата страна, т. е.
няма никакво отношение. Обаче, това са две страни на една и съща реалност. Това, което е създадено, е отвън, а това, което е еволюирало, е отвътре. Хората още не еволюират, казват, че хората са създадени по еволюция. Еволюцията не е престанала още, но има един процес още по-дълбок от самата еволюция.
към беседата >>
Аз да ви я обясня.
Сега, защо е така и аз не зная. Туй са ми казвали добри бащи, то не се отнася за вас. И те са ме питали защо обичат това дете повече? Казвам: И аз не зная това. Това е лесна работа за обяснение.
Аз да ви я обясня.
Представете си, на масата имате две торби със злато: едната съдържа един килограм злато, а другата – десет. Коя от двете торби ще обичате повече? Разбира се, че онази, която съдържа повече злато. Или пък ако имате пет торби със злато, едната да съдържа един килограм, другата два, третата три, после четири и пет килограма. Разбира се, че вие ще обичате най-много онази, която съдържа пет килограма злато. Защо?
към беседата >>
Ако те имат добро мнение за тебе, ти си вървял в правия път.
Добрата вест. Ако ти минаваш за един сприхав господар, направи следния опит: Повикай слугите си и слугините си за един месец да се хранят с тебе, и виж след това какво мнение имат те за тебе.
Ако те имат добро мнение за тебе, ти си вървял в правия път.
Но ако след един месец твоите слуги и слугини нямат добро мнение за тебе и се качат на гърба ти, ти (не) си в правия път на прогрес и развитие. Питам: Ако вие поканите слугата си на гости, как трябва да го нагостите и какво место трябва да му дадете? Ако го турите отляво, ще имате един резултат, ако го турите отдясно, ще имате друг резултат, ако го турите отпред, ще имате други резултат. Коя от трите страни ще изберете? Ако го турите отдясно, той ще стане силен, ако го турите отляво, той ще стане слаб.
към беседата >>
няма никакво отношение.
Еволюирането е вътрешна страна. Обаче, и еволюцията е права, и създаването е право. Следователно, когато религиозните хора разглеждат света от външната страна, те казват, че светът и хората са създадени от Бога, а когато учените казват, че хората са еволюирали, те са дошли до положението да разглеждат живота от вътрешната му страна. Значи две страни има тук – едната страна е изпъкнала, а другата е вдлъбната. Тъй щото, който не разбира този език, ще каже, че няма никакво отношение, никаква връзка между едната и другата страна, т. е.
няма никакво отношение.
Обаче, това са две страни на една и съща реалност. Това, което е създадено, е отвън, а това, което е еволюирало, е отвътре. Хората още не еволюират, казват, че хората са създадени по еволюция. Еволюцията не е престанала още, но има един процес още по-дълбок от самата еволюция. Този процес е изявлението на разумното в света, Бог, който се проявява, Той не еволюира.
към беседата >>
Представете си, на масата имате две торби със злато: едната съдържа един килограм злато, а другата – десет.
Туй са ми казвали добри бащи, то не се отнася за вас. И те са ме питали защо обичат това дете повече? Казвам: И аз не зная това. Това е лесна работа за обяснение. Аз да ви я обясня.
Представете си, на масата имате две торби със злато: едната съдържа един килограм злато, а другата – десет.
Коя от двете торби ще обичате повече? Разбира се, че онази, която съдържа повече злато. Или пък ако имате пет торби със злато, едната да съдържа един килограм, другата два, третата три, после четири и пет килограма. Разбира се, че вие ще обичате най-много онази, която съдържа пет килограма злато. Защо? Тя съдържа най-много от всички.
към беседата >>
Но ако след един месец твоите слуги и слугини нямат добро мнение за тебе и се качат на гърба ти, ти (не) си в правия път на прогрес и развитие.
Добрата вест. Ако ти минаваш за един сприхав господар, направи следния опит: Повикай слугите си и слугините си за един месец да се хранят с тебе, и виж след това какво мнение имат те за тебе. Ако те имат добро мнение за тебе, ти си вървял в правия път.
Но ако след един месец твоите слуги и слугини нямат добро мнение за тебе и се качат на гърба ти, ти (не) си в правия път на прогрес и развитие.
Питам: Ако вие поканите слугата си на гости, как трябва да го нагостите и какво место трябва да му дадете? Ако го турите отляво, ще имате един резултат, ако го турите отдясно, ще имате друг резултат, ако го турите отпред, ще имате други резултат. Коя от трите страни ще изберете? Ако го турите отдясно, той ще стане силен, ако го турите отляво, той ще стане слаб. Ако го турите пред лицето си, какво ще му дадете тогава?
към беседата >>
Обаче, това са две страни на една и съща реалност.
Обаче, и еволюцията е права, и създаването е право. Следователно, когато религиозните хора разглеждат света от външната страна, те казват, че светът и хората са създадени от Бога, а когато учените казват, че хората са еволюирали, те са дошли до положението да разглеждат живота от вътрешната му страна. Значи две страни има тук – едната страна е изпъкнала, а другата е вдлъбната. Тъй щото, който не разбира този език, ще каже, че няма никакво отношение, никаква връзка между едната и другата страна, т. е. няма никакво отношение.
Обаче, това са две страни на една и съща реалност.
Това, което е създадено, е отвън, а това, което е еволюирало, е отвътре. Хората още не еволюират, казват, че хората са създадени по еволюция. Еволюцията не е престанала още, но има един процес още по-дълбок от самата еволюция. Този процес е изявлението на разумното в света, Бог, който се проявява, Той не еволюира. Бог нищо не придобива.
към беседата >>
Коя от двете торби ще обичате повече?
И те са ме питали защо обичат това дете повече? Казвам: И аз не зная това. Това е лесна работа за обяснение. Аз да ви я обясня. Представете си, на масата имате две торби със злато: едната съдържа един килограм злато, а другата – десет.
Коя от двете торби ще обичате повече?
Разбира се, че онази, която съдържа повече злато. Или пък ако имате пет торби със злато, едната да съдържа един килограм, другата два, третата три, после четири и пет килограма. Разбира се, че вие ще обичате най-много онази, която съдържа пет килограма злато. Защо? Тя съдържа най-много от всички. Та когато някой казва, че аз го обичам, имам доверие в него, прав е този човек, той добре разсъждава.
към беседата >>
Питам: Ако вие поканите слугата си на гости, как трябва да го нагостите и какво место трябва да му дадете?
Добрата вест. Ако ти минаваш за един сприхав господар, направи следния опит: Повикай слугите си и слугините си за един месец да се хранят с тебе, и виж след това какво мнение имат те за тебе. Ако те имат добро мнение за тебе, ти си вървял в правия път. Но ако след един месец твоите слуги и слугини нямат добро мнение за тебе и се качат на гърба ти, ти (не) си в правия път на прогрес и развитие.
Питам: Ако вие поканите слугата си на гости, как трябва да го нагостите и какво место трябва да му дадете?
Ако го турите отляво, ще имате един резултат, ако го турите отдясно, ще имате друг резултат, ако го турите отпред, ще имате други резултат. Коя от трите страни ще изберете? Ако го турите отдясно, той ще стане силен, ако го турите отляво, той ще стане слаб. Ако го турите пред лицето си, какво ще му дадете тогава? Да гледаш човека в лицето, това значи да изявиш своята Любов към него.
към беседата >>
Това, което е създадено, е отвън, а това, което е еволюирало, е отвътре.
Следователно, когато религиозните хора разглеждат света от външната страна, те казват, че светът и хората са създадени от Бога, а когато учените казват, че хората са еволюирали, те са дошли до положението да разглеждат живота от вътрешната му страна. Значи две страни има тук – едната страна е изпъкнала, а другата е вдлъбната. Тъй щото, който не разбира този език, ще каже, че няма никакво отношение, никаква връзка между едната и другата страна, т. е. няма никакво отношение. Обаче, това са две страни на една и съща реалност.
Това, което е създадено, е отвън, а това, което е еволюирало, е отвътре.
Хората още не еволюират, казват, че хората са създадени по еволюция. Еволюцията не е престанала още, но има един процес още по-дълбок от самата еволюция. Този процес е изявлението на разумното в света, Бог, който се проявява, Той не еволюира. Бог нищо не придобива. Защото под думата еволюция се разбира едно същество, което еволюира, което придобива нещо, а Бог, който се проявява в света, какво придобива?
към беседата >>
Разбира се, че онази, която съдържа повече злато.
Казвам: И аз не зная това. Това е лесна работа за обяснение. Аз да ви я обясня. Представете си, на масата имате две торби със злато: едната съдържа един килограм злато, а другата – десет. Коя от двете торби ще обичате повече?
Разбира се, че онази, която съдържа повече злато.
Или пък ако имате пет торби със злато, едната да съдържа един килограм, другата два, третата три, после четири и пет килограма. Разбира се, че вие ще обичате най-много онази, която съдържа пет килограма злато. Защо? Тя съдържа най-много от всички. Та когато някой казва, че аз го обичам, имам доверие в него, прав е този човек, той добре разсъждава. И когато някой казва, че не го обичам и той е прав.
към беседата >>
Ако го турите отляво, ще имате един резултат, ако го турите отдясно, ще имате друг резултат, ако го турите отпред, ще имате други резултат.
Добрата вест. Ако ти минаваш за един сприхав господар, направи следния опит: Повикай слугите си и слугините си за един месец да се хранят с тебе, и виж след това какво мнение имат те за тебе. Ако те имат добро мнение за тебе, ти си вървял в правия път. Но ако след един месец твоите слуги и слугини нямат добро мнение за тебе и се качат на гърба ти, ти (не) си в правия път на прогрес и развитие. Питам: Ако вие поканите слугата си на гости, как трябва да го нагостите и какво место трябва да му дадете?
Ако го турите отляво, ще имате един резултат, ако го турите отдясно, ще имате друг резултат, ако го турите отпред, ще имате други резултат.
Коя от трите страни ще изберете? Ако го турите отдясно, той ще стане силен, ако го турите отляво, той ще стане слаб. Ако го турите пред лицето си, какво ще му дадете тогава? Да гледаш човека в лицето, това значи да изявиш своята Любов към него. В какво седи великото в човека?
към беседата >>
Хората още не еволюират, казват, че хората са създадени по еволюция.
Значи две страни има тук – едната страна е изпъкнала, а другата е вдлъбната. Тъй щото, който не разбира този език, ще каже, че няма никакво отношение, никаква връзка между едната и другата страна, т. е. няма никакво отношение. Обаче, това са две страни на една и съща реалност. Това, което е създадено, е отвън, а това, което е еволюирало, е отвътре.
Хората още не еволюират, казват, че хората са създадени по еволюция.
Еволюцията не е престанала още, но има един процес още по-дълбок от самата еволюция. Този процес е изявлението на разумното в света, Бог, който се проявява, Той не еволюира. Бог нищо не придобива. Защото под думата еволюция се разбира едно същество, което еволюира, което придобива нещо, а Бог, който се проявява в света, какво придобива? Той е всичко.
към беседата >>
Или пък ако имате пет торби със злато, едната да съдържа един килограм, другата два, третата три, после четири и пет килограма.
Това е лесна работа за обяснение. Аз да ви я обясня. Представете си, на масата имате две торби със злато: едната съдържа един килограм злато, а другата – десет. Коя от двете торби ще обичате повече? Разбира се, че онази, която съдържа повече злато.
Или пък ако имате пет торби със злато, едната да съдържа един килограм, другата два, третата три, после четири и пет килограма.
Разбира се, че вие ще обичате най-много онази, която съдържа пет килограма злато. Защо? Тя съдържа най-много от всички. Та когато някой казва, че аз го обичам, имам доверие в него, прав е този човек, той добре разсъждава. И когато някой казва, че не го обичам и той е прав. За да обичаш човека, непременно той трябва да съдържа нещо ценно в себе си, иначе напразно ще губи времето си.
към беседата >>
Коя от трите страни ще изберете?
Ако ти минаваш за един сприхав господар, направи следния опит: Повикай слугите си и слугините си за един месец да се хранят с тебе, и виж след това какво мнение имат те за тебе. Ако те имат добро мнение за тебе, ти си вървял в правия път. Но ако след един месец твоите слуги и слугини нямат добро мнение за тебе и се качат на гърба ти, ти (не) си в правия път на прогрес и развитие. Питам: Ако вие поканите слугата си на гости, как трябва да го нагостите и какво место трябва да му дадете? Ако го турите отляво, ще имате един резултат, ако го турите отдясно, ще имате друг резултат, ако го турите отпред, ще имате други резултат.
Коя от трите страни ще изберете?
Ако го турите отдясно, той ще стане силен, ако го турите отляво, той ще стане слаб. Ако го турите пред лицето си, какво ще му дадете тогава? Да гледаш човека в лицето, това значи да изявиш своята Любов към него. В какво седи великото в човека? В неговото лице.
към беседата >>
Еволюцията не е престанала още, но има един процес още по-дълбок от самата еволюция.
Тъй щото, който не разбира този език, ще каже, че няма никакво отношение, никаква връзка между едната и другата страна, т. е. няма никакво отношение. Обаче, това са две страни на една и съща реалност. Това, което е създадено, е отвън, а това, което е еволюирало, е отвътре. Хората още не еволюират, казват, че хората са създадени по еволюция.
Еволюцията не е престанала още, но има един процес още по-дълбок от самата еволюция.
Този процес е изявлението на разумното в света, Бог, който се проявява, Той не еволюира. Бог нищо не придобива. Защото под думата еволюция се разбира едно същество, което еволюира, което придобива нещо, а Бог, който се проявява в света, какво придобива? Той е всичко. Той има всичко в себе си.
към беседата >>
Разбира се, че вие ще обичате най-много онази, която съдържа пет килограма злато. Защо?
Аз да ви я обясня. Представете си, на масата имате две торби със злато: едната съдържа един килограм злато, а другата – десет. Коя от двете торби ще обичате повече? Разбира се, че онази, която съдържа повече злато. Или пък ако имате пет торби със злато, едната да съдържа един килограм, другата два, третата три, после четири и пет килограма.
Разбира се, че вие ще обичате най-много онази, която съдържа пет килограма злато. Защо?
Тя съдържа най-много от всички. Та когато някой казва, че аз го обичам, имам доверие в него, прав е този човек, той добре разсъждава. И когато някой казва, че не го обичам и той е прав. За да обичаш човека, непременно той трябва да съдържа нещо ценно в себе си, иначе напразно ще губи времето си. Казвате: Тогава, как трябва да се разбира религиозното твърдение, че трябва да обичаме всички хора?
към беседата >>
Ако го турите отдясно, той ще стане силен, ако го турите отляво, той ще стане слаб.
Ако те имат добро мнение за тебе, ти си вървял в правия път. Но ако след един месец твоите слуги и слугини нямат добро мнение за тебе и се качат на гърба ти, ти (не) си в правия път на прогрес и развитие. Питам: Ако вие поканите слугата си на гости, как трябва да го нагостите и какво место трябва да му дадете? Ако го турите отляво, ще имате един резултат, ако го турите отдясно, ще имате друг резултат, ако го турите отпред, ще имате други резултат. Коя от трите страни ще изберете?
Ако го турите отдясно, той ще стане силен, ако го турите отляво, той ще стане слаб.
Ако го турите пред лицето си, какво ще му дадете тогава? Да гледаш човека в лицето, това значи да изявиш своята Любов към него. В какво седи великото в човека? В неговото лице. Колко е _ щастие на човека зависи от неговото лице.
към беседата >>
Този процес е изявлението на разумното в света, Бог, който се проявява, Той не еволюира.
няма никакво отношение. Обаче, това са две страни на една и съща реалност. Това, което е създадено, е отвън, а това, което е еволюирало, е отвътре. Хората още не еволюират, казват, че хората са създадени по еволюция. Еволюцията не е престанала още, но има един процес още по-дълбок от самата еволюция.
Този процес е изявлението на разумното в света, Бог, който се проявява, Той не еволюира.
Бог нищо не придобива. Защото под думата еволюция се разбира едно същество, което еволюира, което придобива нещо, а Бог, който се проявява в света, какво придобива? Той е всичко. Той има всичко в себе си. Той е Всезнаещ, Всемъдър.
към беседата >>
Тя съдържа най-много от всички.
Представете си, на масата имате две торби със злато: едната съдържа един килограм злато, а другата – десет. Коя от двете торби ще обичате повече? Разбира се, че онази, която съдържа повече злато. Или пък ако имате пет торби със злато, едната да съдържа един килограм, другата два, третата три, после четири и пет килограма. Разбира се, че вие ще обичате най-много онази, която съдържа пет килограма злато. Защо?
Тя съдържа най-много от всички.
Та когато някой казва, че аз го обичам, имам доверие в него, прав е този човек, той добре разсъждава. И когато някой казва, че не го обичам и той е прав. За да обичаш човека, непременно той трябва да съдържа нещо ценно в себе си, иначе напразно ще губи времето си. Казвате: Тогава, как трябва да се разбира религиозното твърдение, че трябва да обичаме всички хора? Питам: Какво разбирате под думата, че всички хора трябва да се обичат?
към беседата >>
Ако го турите пред лицето си, какво ще му дадете тогава?
Но ако след един месец твоите слуги и слугини нямат добро мнение за тебе и се качат на гърба ти, ти (не) си в правия път на прогрес и развитие. Питам: Ако вие поканите слугата си на гости, как трябва да го нагостите и какво место трябва да му дадете? Ако го турите отляво, ще имате един резултат, ако го турите отдясно, ще имате друг резултат, ако го турите отпред, ще имате други резултат. Коя от трите страни ще изберете? Ако го турите отдясно, той ще стане силен, ако го турите отляво, той ще стане слаб.
Ако го турите пред лицето си, какво ще му дадете тогава?
Да гледаш човека в лицето, това значи да изявиш своята Любов към него. В какво седи великото в човека? В неговото лице. Колко е _ щастие на човека зависи от неговото лице. Ако вие можете да концентрирате мускулите на лицето си, погледа си, устата си, да действате правилно, вашето щастие само ще дойде.
към беседата >>
Бог нищо не придобива.
Обаче, това са две страни на една и съща реалност. Това, което е създадено, е отвън, а това, което е еволюирало, е отвътре. Хората още не еволюират, казват, че хората са създадени по еволюция. Еволюцията не е престанала още, но има един процес още по-дълбок от самата еволюция. Този процес е изявлението на разумното в света, Бог, който се проявява, Той не еволюира.
Бог нищо не придобива.
Защото под думата еволюция се разбира едно същество, което еволюира, което придобива нещо, а Бог, който се проявява в света, какво придобива? Той е всичко. Той има всичко в себе си. Той е Всезнаещ, Всемъдър. От гледището на тази философия, като създава света, какво печели Бог?
към беседата >>
Та когато някой казва, че аз го обичам, имам доверие в него, прав е този човек, той добре разсъждава.
Коя от двете торби ще обичате повече? Разбира се, че онази, която съдържа повече злато. Или пък ако имате пет торби със злато, едната да съдържа един килограм, другата два, третата три, после четири и пет килограма. Разбира се, че вие ще обичате най-много онази, която съдържа пет килограма злато. Защо? Тя съдържа най-много от всички.
Та когато някой казва, че аз го обичам, имам доверие в него, прав е този човек, той добре разсъждава.
И когато някой казва, че не го обичам и той е прав. За да обичаш човека, непременно той трябва да съдържа нещо ценно в себе си, иначе напразно ще губи времето си. Казвате: Тогава, как трябва да се разбира религиозното твърдение, че трябва да обичаме всички хора? Питам: Какво разбирате под думата, че всички хора трябва да се обичат? Наистина, основно правило е, че ти трябва да обичаш всички хора като себе си.
към беседата >>
Да гледаш човека в лицето, това значи да изявиш своята Любов към него.
Питам: Ако вие поканите слугата си на гости, как трябва да го нагостите и какво место трябва да му дадете? Ако го турите отляво, ще имате един резултат, ако го турите отдясно, ще имате друг резултат, ако го турите отпред, ще имате други резултат. Коя от трите страни ще изберете? Ако го турите отдясно, той ще стане силен, ако го турите отляво, той ще стане слаб. Ако го турите пред лицето си, какво ще му дадете тогава?
Да гледаш човека в лицето, това значи да изявиш своята Любов към него.
В какво седи великото в човека? В неговото лице. Колко е _ щастие на човека зависи от неговото лице. Ако вие можете да концентрирате мускулите на лицето си, погледа си, устата си, да действате правилно, вашето щастие само ще дойде. В лицето на човека има мускули, движенията на които се дължат на неговата мисъл.
към беседата >>
Защото под думата еволюция се разбира едно същество, което еволюира, което придобива нещо, а Бог, който се проявява в света, какво придобива?
Това, което е създадено, е отвън, а това, което е еволюирало, е отвътре. Хората още не еволюират, казват, че хората са създадени по еволюция. Еволюцията не е престанала още, но има един процес още по-дълбок от самата еволюция. Този процес е изявлението на разумното в света, Бог, който се проявява, Той не еволюира. Бог нищо не придобива.
Защото под думата еволюция се разбира едно същество, което еволюира, което придобива нещо, а Бог, който се проявява в света, какво придобива?
Той е всичко. Той има всичко в себе си. Той е Всезнаещ, Всемъдър. От гледището на тази философия, като създава света, какво печели Бог?
към беседата >>
И когато някой казва, че не го обичам и той е прав.
Разбира се, че онази, която съдържа повече злато. Или пък ако имате пет торби със злато, едната да съдържа един килограм, другата два, третата три, после четири и пет килограма. Разбира се, че вие ще обичате най-много онази, която съдържа пет килограма злато. Защо? Тя съдържа най-много от всички. Та когато някой казва, че аз го обичам, имам доверие в него, прав е този човек, той добре разсъждава.
И когато някой казва, че не го обичам и той е прав.
За да обичаш човека, непременно той трябва да съдържа нещо ценно в себе си, иначе напразно ще губи времето си. Казвате: Тогава, как трябва да се разбира религиозното твърдение, че трябва да обичаме всички хора? Питам: Какво разбирате под думата, че всички хора трябва да се обичат? Наистина, основно правило е, че ти трябва да обичаш всички хора като себе си. Да но все има една разлика.
към беседата >>
В какво седи великото в човека?
Ако го турите отляво, ще имате един резултат, ако го турите отдясно, ще имате друг резултат, ако го турите отпред, ще имате други резултат. Коя от трите страни ще изберете? Ако го турите отдясно, той ще стане силен, ако го турите отляво, той ще стане слаб. Ако го турите пред лицето си, какво ще му дадете тогава? Да гледаш човека в лицето, това значи да изявиш своята Любов към него.
В какво седи великото в човека?
В неговото лице. Колко е _ щастие на човека зависи от неговото лице. Ако вие можете да концентрирате мускулите на лицето си, погледа си, устата си, да действате правилно, вашето щастие само ще дойде. В лицето на човека има мускули, движенията на които се дължат на неговата мисъл. Ако един от тези мускули мръдне от мисълта на човека, той ще развали своето щастие.
към беседата >>
Той е всичко.
Хората още не еволюират, казват, че хората са създадени по еволюция. Еволюцията не е престанала още, но има един процес още по-дълбок от самата еволюция. Този процес е изявлението на разумното в света, Бог, който се проявява, Той не еволюира. Бог нищо не придобива. Защото под думата еволюция се разбира едно същество, което еволюира, което придобива нещо, а Бог, който се проявява в света, какво придобива?
Той е всичко.
Той има всичко в себе си. Той е Всезнаещ, Всемъдър. От гледището на тази философия, като създава света, какво печели Бог?
към беседата >>
За да обичаш човека, непременно той трябва да съдържа нещо ценно в себе си, иначе напразно ще губи времето си.
Или пък ако имате пет торби със злато, едната да съдържа един килограм, другата два, третата три, после четири и пет килограма. Разбира се, че вие ще обичате най-много онази, която съдържа пет килограма злато. Защо? Тя съдържа най-много от всички. Та когато някой казва, че аз го обичам, имам доверие в него, прав е този човек, той добре разсъждава. И когато някой казва, че не го обичам и той е прав.
За да обичаш човека, непременно той трябва да съдържа нещо ценно в себе си, иначе напразно ще губи времето си.
Казвате: Тогава, как трябва да се разбира религиозното твърдение, че трябва да обичаме всички хора? Питам: Какво разбирате под думата, че всички хора трябва да се обичат? Наистина, основно правило е, че ти трябва да обичаш всички хора като себе си. Да но все има една разлика. Човек трябва да прави в себе си ред огъвания, за да обича всички хора еднакво.
към беседата >>
В неговото лице.
Коя от трите страни ще изберете? Ако го турите отдясно, той ще стане силен, ако го турите отляво, той ще стане слаб. Ако го турите пред лицето си, какво ще му дадете тогава? Да гледаш човека в лицето, това значи да изявиш своята Любов към него. В какво седи великото в човека?
В неговото лице.
Колко е _ щастие на човека зависи от неговото лице. Ако вие можете да концентрирате мускулите на лицето си, погледа си, устата си, да действате правилно, вашето щастие само ще дойде. В лицето на човека има мускули, движенията на които се дължат на неговата мисъл. Ако един от тези мускули мръдне от мисълта на човека, той ще развали своето щастие. Ако в едно общество между добри хора изкривиш малко устата си, ти ще развалиш цялото си положение.
към беседата >>
Той има всичко в себе си.
Еволюцията не е престанала още, но има един процес още по-дълбок от самата еволюция. Този процес е изявлението на разумното в света, Бог, който се проявява, Той не еволюира. Бог нищо не придобива. Защото под думата еволюция се разбира едно същество, което еволюира, което придобива нещо, а Бог, който се проявява в света, какво придобива? Той е всичко.
Той има всичко в себе си.
Той е Всезнаещ, Всемъдър. От гледището на тази философия, като създава света, какво печели Бог?
към беседата >>
Казвате: Тогава, как трябва да се разбира религиозното твърдение, че трябва да обичаме всички хора?
Разбира се, че вие ще обичате най-много онази, която съдържа пет килограма злато. Защо? Тя съдържа най-много от всички. Та когато някой казва, че аз го обичам, имам доверие в него, прав е този човек, той добре разсъждава. И когато някой казва, че не го обичам и той е прав. За да обичаш човека, непременно той трябва да съдържа нещо ценно в себе си, иначе напразно ще губи времето си.
Казвате: Тогава, как трябва да се разбира религиозното твърдение, че трябва да обичаме всички хора?
Питам: Какво разбирате под думата, че всички хора трябва да се обичат? Наистина, основно правило е, че ти трябва да обичаш всички хора като себе си. Да но все има една разлика. Човек трябва да прави в себе си ред огъвания, за да обича всички хора еднакво. Не е лесна работа тази.
към беседата >>
Колко е _ щастие на човека зависи от неговото лице.
Ако го турите отдясно, той ще стане силен, ако го турите отляво, той ще стане слаб. Ако го турите пред лицето си, какво ще му дадете тогава? Да гледаш човека в лицето, това значи да изявиш своята Любов към него. В какво седи великото в човека? В неговото лице.
Колко е _ щастие на човека зависи от неговото лице.
Ако вие можете да концентрирате мускулите на лицето си, погледа си, устата си, да действате правилно, вашето щастие само ще дойде. В лицето на човека има мускули, движенията на които се дължат на неговата мисъл. Ако един от тези мускули мръдне от мисълта на човека, той ще развали своето щастие. Ако в едно общество между добри хора изкривиш малко устата си, ти ще развалиш цялото си положение. Та когато човек владее мускулите на лицето си, той може с него да даде такъв израз или такова отражение, че в него да се чете Божественото.
към беседата >>
Той е Всезнаещ, Всемъдър.
Този процес е изявлението на разумното в света, Бог, който се проявява, Той не еволюира. Бог нищо не придобива. Защото под думата еволюция се разбира едно същество, което еволюира, което придобива нещо, а Бог, който се проявява в света, какво придобива? Той е всичко. Той има всичко в себе си.
Той е Всезнаещ, Всемъдър.
От гледището на тази философия, като създава света, какво печели Бог?
към беседата >>
Питам: Какво разбирате под думата, че всички хора трябва да се обичат?
Тя съдържа най-много от всички. Та когато някой казва, че аз го обичам, имам доверие в него, прав е този човек, той добре разсъждава. И когато някой казва, че не го обичам и той е прав. За да обичаш човека, непременно той трябва да съдържа нещо ценно в себе си, иначе напразно ще губи времето си. Казвате: Тогава, как трябва да се разбира религиозното твърдение, че трябва да обичаме всички хора?
Питам: Какво разбирате под думата, че всички хора трябва да се обичат?
Наистина, основно правило е, че ти трябва да обичаш всички хора като себе си. Да но все има една разлика. Човек трябва да прави в себе си ред огъвания, за да обича всички хора еднакво. Не е лесна работа тази. Ти трябва да бъдеш прозорлив човек, за да намериш в човека онова хубавото, заради което да го обичаш.
към беседата >>
Ако вие можете да концентрирате мускулите на лицето си, погледа си, устата си, да действате правилно, вашето щастие само ще дойде.
Ако го турите пред лицето си, какво ще му дадете тогава? Да гледаш човека в лицето, това значи да изявиш своята Любов към него. В какво седи великото в човека? В неговото лице. Колко е _ щастие на човека зависи от неговото лице.
Ако вие можете да концентрирате мускулите на лицето си, погледа си, устата си, да действате правилно, вашето щастие само ще дойде.
В лицето на човека има мускули, движенията на които се дължат на неговата мисъл. Ако един от тези мускули мръдне от мисълта на човека, той ще развали своето щастие. Ако в едно общество между добри хора изкривиш малко устата си, ти ще развалиш цялото си положение. Та когато човек владее мускулите на лицето си, той може с него да даде такъв израз или такова отражение, че в него да се чете Божественото. Тогава всички хора трябва да видят, че зад това лице седи цял един свят.
към беседата >>
От гледището на тази философия, като създава света, какво печели Бог?
Бог нищо не придобива. Защото под думата еволюция се разбира едно същество, което еволюира, което придобива нещо, а Бог, който се проявява в света, какво придобива? Той е всичко. Той има всичко в себе си. Той е Всезнаещ, Всемъдър.
От гледището на тази философия, като създава света, какво печели Бог?
към беседата >>
Наистина, основно правило е, че ти трябва да обичаш всички хора като себе си.
Та когато някой казва, че аз го обичам, имам доверие в него, прав е този човек, той добре разсъждава. И когато някой казва, че не го обичам и той е прав. За да обичаш човека, непременно той трябва да съдържа нещо ценно в себе си, иначе напразно ще губи времето си. Казвате: Тогава, как трябва да се разбира религиозното твърдение, че трябва да обичаме всички хора? Питам: Какво разбирате под думата, че всички хора трябва да се обичат?
Наистина, основно правило е, че ти трябва да обичаш всички хора като себе си.
Да но все има една разлика. Човек трябва да прави в себе си ред огъвания, за да обича всички хора еднакво. Не е лесна работа тази. Ти трябва да бъдеш прозорлив човек, за да намериш в човека онова хубавото, заради което да го обичаш. За да обичаш някого, Любовта ти трябва да се основава на нещо.
към беседата >>
В лицето на човека има мускули, движенията на които се дължат на неговата мисъл.
Да гледаш човека в лицето, това значи да изявиш своята Любов към него. В какво седи великото в човека? В неговото лице. Колко е _ щастие на човека зависи от неговото лице. Ако вие можете да концентрирате мускулите на лицето си, погледа си, устата си, да действате правилно, вашето щастие само ще дойде.
В лицето на човека има мускули, движенията на които се дължат на неговата мисъл.
Ако един от тези мускули мръдне от мисълта на човека, той ще развали своето щастие. Ако в едно общество между добри хора изкривиш малко устата си, ти ще развалиш цялото си положение. Та когато човек владее мускулите на лицето си, той може с него да даде такъв израз или такова отражение, че в него да се чете Божественото. Тогава всички хора трябва да видят, че зад това лице седи цял един свят. И те ще му отдадат всичкото си почитание.
към беседата >>
Казвам – често и вие казвате: Какво печеля аз?
Казвам – често и вие казвате: Какво печеля аз?
Или какво ще спечеля? Значи, вие заставате на положението на Божествената философия. Казвате: Аз всичко имам. Тогава, какво знаете вие? Вземете положението на Бога, Който има всичко и от нищо не се нуждае.
към беседата >>
Да но все има една разлика.
И когато някой казва, че не го обичам и той е прав. За да обичаш човека, непременно той трябва да съдържа нещо ценно в себе си, иначе напразно ще губи времето си. Казвате: Тогава, как трябва да се разбира религиозното твърдение, че трябва да обичаме всички хора? Питам: Какво разбирате под думата, че всички хора трябва да се обичат? Наистина, основно правило е, че ти трябва да обичаш всички хора като себе си.
Да но все има една разлика.
Човек трябва да прави в себе си ред огъвания, за да обича всички хора еднакво. Не е лесна работа тази. Ти трябва да бъдеш прозорлив човек, за да намериш в човека онова хубавото, заради което да го обичаш. За да обичаш някого, Любовта ти трябва да се основава на нещо. Ние казваме, че всички хора са направени от Бога, но докато се убедите в това нещо, изисква се голяма философия.
към беседата >>
НАГОРЕ