НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1657
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1657
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Новото възпитание
,
МОК
, София, 1.3.1940г.,
Някой знае да говори, но само говори, не казва истината.
Вие ще говорите всичко онова, което не е. Вие ще кажете: „Той е учен човек, по музиката всичко знае.“ Аз наричам учен човек, който знае да яде. Аз наричам учен човек, който знае да диша. Аз наричам учен човек, който знае да мисли. Учени хора са те.
Някой знае да говори, но само говори, не казва истината.
Като идеш на гости на един такъв учен човек, ако се намираш в трудно положение, той натисне бутона, и на масата яденето дойде. След като се наядем, натисне бутона, погледнеш – яденето се дигне. Стаята не е отоплена. Натисне бутона, и веднага се стопли стаята. Ученият човек натисне бутона, и стаята се осветли.
към беседата >>
Тогава ще разделиш хляба според годините им и според това ще им дадеш.
Щом си между другите хора, ако разбираш закона, трябва да разделиш този хляб на десет равни части и на всекиго по равно ще дадеш. Но някой от десетте души е на пет години, други – на десет, петнайсет.
Тогава ще разделиш хляба според годините им и според това ще им дадеш.
Този, който е на пет години – ще му дадеш по-малко. От всичките десет души не може да се изисква еднаква работа – на различна възраст са. Ще вземеш в съображение тяхната възраст. Няма да задоволиш всичките им нужди. Те в дадения случай няма да се нахранят, ще имат една малка закуска.
към беседата >>
Като идеш на гости на един такъв учен човек, ако се намираш в трудно положение, той натисне бутона, и на масата яденето дойде.
Вие ще кажете: „Той е учен човек, по музиката всичко знае.“ Аз наричам учен човек, който знае да яде. Аз наричам учен човек, който знае да диша. Аз наричам учен човек, който знае да мисли. Учени хора са те. Някой знае да говори, но само говори, не казва истината.
Като идеш на гости на един такъв учен човек, ако се намираш в трудно положение, той натисне бутона, и на масата яденето дойде.
След като се наядем, натисне бутона, погледнеш – яденето се дигне. Стаята не е отоплена. Натисне бутона, и веднага се стопли стаята. Ученият човек натисне бутона, и стаята се осветли. Други човек и да говори за яденето, няма ядене.
към беседата >>
Този, който е на пет години – ще му дадеш по-малко.
Щом си между другите хора, ако разбираш закона, трябва да разделиш този хляб на десет равни части и на всекиго по равно ще дадеш. Но някой от десетте души е на пет години, други – на десет, петнайсет. Тогава ще разделиш хляба според годините им и според това ще им дадеш.
Този, който е на пет години – ще му дадеш по-малко.
От всичките десет души не може да се изисква еднаква работа – на различна възраст са. Ще вземеш в съображение тяхната възраст. Няма да задоволиш всичките им нужди. Те в дадения случай няма да се нахранят, ще имат една малка закуска. То е достатъчно за тях.
към беседата >>
След като се наядем, натисне бутона, погледнеш – яденето се дигне.
Аз наричам учен човек, който знае да диша. Аз наричам учен човек, който знае да мисли. Учени хора са те. Някой знае да говори, но само говори, не казва истината. Като идеш на гости на един такъв учен човек, ако се намираш в трудно положение, той натисне бутона, и на масата яденето дойде.
След като се наядем, натисне бутона, погледнеш – яденето се дигне.
Стаята не е отоплена. Натисне бутона, и веднага се стопли стаята. Ученият човек натисне бутона, и стаята се осветли. Други човек и да говори за яденето, няма ядене. Говори за дишането, няма го дишането.
към беседата >>
От всичките десет души не може да се изисква еднаква работа – на различна възраст са.
Щом си между другите хора, ако разбираш закона, трябва да разделиш този хляб на десет равни части и на всекиго по равно ще дадеш. Но някой от десетте души е на пет години, други – на десет, петнайсет. Тогава ще разделиш хляба според годините им и според това ще им дадеш. Този, който е на пет години – ще му дадеш по-малко.
От всичките десет души не може да се изисква еднаква работа – на различна възраст са.
Ще вземеш в съображение тяхната възраст. Няма да задоволиш всичките им нужди. Те в дадения случай няма да се нахранят, ще имат една малка закуска. То е достатъчно за тях. Няма какво да съжаляваш, че не си дал достатъчно.
към беседата >>
Стаята не е отоплена.
Аз наричам учен човек, който знае да мисли. Учени хора са те. Някой знае да говори, но само говори, не казва истината. Като идеш на гости на един такъв учен човек, ако се намираш в трудно положение, той натисне бутона, и на масата яденето дойде. След като се наядем, натисне бутона, погледнеш – яденето се дигне.
Стаята не е отоплена.
Натисне бутона, и веднага се стопли стаята. Ученият човек натисне бутона, и стаята се осветли. Други човек и да говори за яденето, няма ядене. Говори за дишането, няма го дишането. Говори за мисълта, и мисълта я няма.
към беседата >>
Ще вземеш в съображение тяхната възраст.
Щом си между другите хора, ако разбираш закона, трябва да разделиш този хляб на десет равни части и на всекиго по равно ще дадеш. Но някой от десетте души е на пет години, други – на десет, петнайсет. Тогава ще разделиш хляба според годините им и според това ще им дадеш. Този, който е на пет години – ще му дадеш по-малко. От всичките десет души не може да се изисква еднаква работа – на различна възраст са.
Ще вземеш в съображение тяхната възраст.
Няма да задоволиш всичките им нужди. Те в дадения случай няма да се нахранят, ще имат една малка закуска. То е достатъчно за тях. Няма какво да съжаляваш, че не си дал достатъчно. Един хляб има само.
към беседата >>
Натисне бутона, и веднага се стопли стаята.
Учени хора са те. Някой знае да говори, но само говори, не казва истината. Като идеш на гости на един такъв учен човек, ако се намираш в трудно положение, той натисне бутона, и на масата яденето дойде. След като се наядем, натисне бутона, погледнеш – яденето се дигне. Стаята не е отоплена.
Натисне бутона, и веднага се стопли стаята.
Ученият човек натисне бутона, и стаята се осветли. Други човек и да говори за яденето, няма ядене. Говори за дишането, няма го дишането. Говори за мисълта, и мисълта я няма. Казва: „Тази работа не върви.“ Тогава ще намерим един човек, който да оправи работата да върви.
към беседата >>
Няма да задоволиш всичките им нужди.
Но някой от десетте души е на пет години, други – на десет, петнайсет. Тогава ще разделиш хляба според годините им и според това ще им дадеш. Този, който е на пет години – ще му дадеш по-малко. От всичките десет души не може да се изисква еднаква работа – на различна възраст са. Ще вземеш в съображение тяхната възраст.
Няма да задоволиш всичките им нужди.
Те в дадения случай няма да се нахранят, ще имат една малка закуска. То е достатъчно за тях. Няма какво да съжаляваш, че не си дал достатъчно. Един хляб има само.
към беседата >>
Ученият човек натисне бутона, и стаята се осветли.
Някой знае да говори, но само говори, не казва истината. Като идеш на гости на един такъв учен човек, ако се намираш в трудно положение, той натисне бутона, и на масата яденето дойде. След като се наядем, натисне бутона, погледнеш – яденето се дигне. Стаята не е отоплена. Натисне бутона, и веднага се стопли стаята.
Ученият човек натисне бутона, и стаята се осветли.
Други човек и да говори за яденето, няма ядене. Говори за дишането, няма го дишането. Говори за мисълта, и мисълта я няма. Казва: „Тази работа не върви.“ Тогава ще намерим един човек, който да оправи работата да върви.
към беседата >>
Те в дадения случай няма да се нахранят, ще имат една малка закуска.
Тогава ще разделиш хляба според годините им и според това ще им дадеш. Този, който е на пет години – ще му дадеш по-малко. От всичките десет души не може да се изисква еднаква работа – на различна възраст са. Ще вземеш в съображение тяхната възраст. Няма да задоволиш всичките им нужди.
Те в дадения случай няма да се нахранят, ще имат една малка закуска.
То е достатъчно за тях. Няма какво да съжаляваш, че не си дал достатъчно. Един хляб има само.
към беседата >>
Други човек и да говори за яденето, няма ядене.
Като идеш на гости на един такъв учен човек, ако се намираш в трудно положение, той натисне бутона, и на масата яденето дойде. След като се наядем, натисне бутона, погледнеш – яденето се дигне. Стаята не е отоплена. Натисне бутона, и веднага се стопли стаята. Ученият човек натисне бутона, и стаята се осветли.
Други човек и да говори за яденето, няма ядене.
Говори за дишането, няма го дишането. Говори за мисълта, и мисълта я няма. Казва: „Тази работа не върви.“ Тогава ще намерим един човек, който да оправи работата да върви.
към беседата >>
То е достатъчно за тях.
Този, който е на пет години – ще му дадеш по-малко. От всичките десет души не може да се изисква еднаква работа – на различна възраст са. Ще вземеш в съображение тяхната възраст. Няма да задоволиш всичките им нужди. Те в дадения случай няма да се нахранят, ще имат една малка закуска.
То е достатъчно за тях.
Няма какво да съжаляваш, че не си дал достатъчно. Един хляб има само.
към беседата >>
Говори за дишането, няма го дишането.
След като се наядем, натисне бутона, погледнеш – яденето се дигне. Стаята не е отоплена. Натисне бутона, и веднага се стопли стаята. Ученият човек натисне бутона, и стаята се осветли. Други човек и да говори за яденето, няма ядене.
Говори за дишането, няма го дишането.
Говори за мисълта, и мисълта я няма. Казва: „Тази работа не върви.“ Тогава ще намерим един човек, който да оправи работата да върви.
към беседата >>
Няма какво да съжаляваш, че не си дал достатъчно.
От всичките десет души не може да се изисква еднаква работа – на различна възраст са. Ще вземеш в съображение тяхната възраст. Няма да задоволиш всичките им нужди. Те в дадения случай няма да се нахранят, ще имат една малка закуска. То е достатъчно за тях.
Няма какво да съжаляваш, че не си дал достатъчно.
Един хляб има само.
към беседата >>
Говори за мисълта, и мисълта я няма.
Стаята не е отоплена. Натисне бутона, и веднага се стопли стаята. Ученият човек натисне бутона, и стаята се осветли. Други човек и да говори за яденето, няма ядене. Говори за дишането, няма го дишането.
Говори за мисълта, и мисълта я няма.
Казва: „Тази работа не върви.“ Тогава ще намерим един човек, който да оправи работата да върви.
към беседата >>
Един хляб има само.
Ще вземеш в съображение тяхната възраст. Няма да задоволиш всичките им нужди. Те в дадения случай няма да се нахранят, ще имат една малка закуска. То е достатъчно за тях. Няма какво да съжаляваш, че не си дал достатъчно.
Един хляб има само.
към беседата >>
Казва: „Тази работа не върви.“ Тогава ще намерим един човек, който да оправи работата да върви.
Натисне бутона, и веднага се стопли стаята. Ученият човек натисне бутона, и стаята се осветли. Други човек и да говори за яденето, няма ядене. Говори за дишането, няма го дишането. Говори за мисълта, и мисълта я няма.
Казва: „Тази работа не върви.“ Тогава ще намерим един човек, който да оправи работата да върви.
към беседата >>
Но в природата съществува друг един закон, който хората не знаят.
Но в природата съществува друг един закон, който хората не знаят.
Един хляб, ако хората се обичат, той ще се увеличи. Сега туй вие не го знаете. Десет души, които имат един хляб, ако се обичат, този хляб ще се увеличи. Десет души като не се обичат, хлябът ще се намали.
към беседата >>
Учен човек е онзи, който може да накара работата да върви.
Учен човек е онзи, който може да накара работата да върви.
Учен човек е онзи, който може да накара мисълта да върви. Учен човек е онзи, който може да накара сърцето да се движи, да върви и който може да накара тялото да върви.
към беседата >>
Един хляб, ако хората се обичат, той ще се увеличи.
Но в природата съществува друг един закон, който хората не знаят.
Един хляб, ако хората се обичат, той ще се увеличи.
Сега туй вие не го знаете. Десет души, които имат един хляб, ако се обичат, този хляб ще се увеличи. Десет души като не се обичат, хлябът ще се намали.
към беседата >>
Учен човек е онзи, който може да накара мисълта да върви.
Учен човек е онзи, който може да накара работата да върви.
Учен човек е онзи, който може да накара мисълта да върви.
Учен човек е онзи, който може да накара сърцето да се движи, да върви и който може да накара тялото да върви.
към беседата >>
Сега туй вие не го знаете.
Но в природата съществува друг един закон, който хората не знаят. Един хляб, ако хората се обичат, той ще се увеличи.
Сега туй вие не го знаете.
Десет души, които имат един хляб, ако се обичат, този хляб ще се увеличи. Десет души като не се обичат, хлябът ще се намали.
към беседата >>
Учен човек е онзи, който може да накара сърцето да се движи, да върви и който може да накара тялото да върви.
Учен човек е онзи, който може да накара работата да върви. Учен човек е онзи, който може да накара мисълта да върви.
Учен човек е онзи, който може да накара сърцето да се движи, да върви и който може да накара тялото да върви.
към беседата >>
Десет души, които имат един хляб, ако се обичат, този хляб ще се увеличи.
Но в природата съществува друг един закон, който хората не знаят. Един хляб, ако хората се обичат, той ще се увеличи. Сега туй вие не го знаете.
Десет души, които имат един хляб, ако се обичат, този хляб ще се увеличи.
Десет души като не се обичат, хлябът ще се намали.
към беседата >>
Сега някои от вас искат да бъдат богати.
Сега някои от вас искат да бъдат богати.
В моя ум за богатството седи една смешна идея. Хубаво нещо е да бъдеш богат, но в музикално отношение, когато си при „до“-то, ти нямаш право да бъдеш богат. Когато си при „ре“-то, ти нямаш право да бъдеш богат. Когато си при „ми“-то, ти нямаш право да бъдеш богат. Като дойдеш при „фа“, имаш право да бъдеш богат.
към беседата >>
Десет души като не се обичат, хлябът ще се намали.
Но в природата съществува друг един закон, който хората не знаят. Един хляб, ако хората се обичат, той ще се увеличи. Сега туй вие не го знаете. Десет души, които имат един хляб, ако се обичат, този хляб ще се увеличи.
Десет души като не се обичат, хлябът ще се намали.
към беседата >>
В моя ум за богатството седи една смешна идея.
Сега някои от вас искат да бъдат богати.
В моя ум за богатството седи една смешна идея.
Хубаво нещо е да бъдеш богат, но в музикално отношение, когато си при „до“-то, ти нямаш право да бъдеш богат. Когато си при „ре“-то, ти нямаш право да бъдеш богат. Когато си при „ми“-то, ти нямаш право да бъдеш богат. Като дойдеш при „фа“, имаш право да бъдеш богат. В музикално отношение един човек има право да бъде богат само тогава, когато може да вземе правилно „до“, „ре“, „ми“, „фа“.
към беседата >>
Сега това е един контраст.
Сега това е един контраст.
Казвате: как е възможно? Разбраните работи са възможни, и неразбраните работи са невъзможни. Като се обичат хората, хлябът може да се увеличи.
към беседата >>
Хубаво нещо е да бъдеш богат, но в музикално отношение, когато си при „до“-то, ти нямаш право да бъдеш богат.
Сега някои от вас искат да бъдат богати. В моя ум за богатството седи една смешна идея.
Хубаво нещо е да бъдеш богат, но в музикално отношение, когато си при „до“-то, ти нямаш право да бъдеш богат.
Когато си при „ре“-то, ти нямаш право да бъдеш богат. Когато си при „ми“-то, ти нямаш право да бъдеш богат. Като дойдеш при „фа“, имаш право да бъдеш богат. В музикално отношение един човек има право да бъде богат само тогава, когато може да вземе правилно „до“, „ре“, „ми“, „фа“. Като дойде до „фа“, той вече е кандидат за богатството.
към беседата >>
Казвате: как е възможно?
Сега това е един контраст.
Казвате: как е възможно?
Разбраните работи са възможни, и неразбраните работи са невъзможни. Като се обичат хората, хлябът може да се увеличи.
към беседата >>
Когато си при „ре“-то, ти нямаш право да бъдеш богат.
Сега някои от вас искат да бъдат богати. В моя ум за богатството седи една смешна идея. Хубаво нещо е да бъдеш богат, но в музикално отношение, когато си при „до“-то, ти нямаш право да бъдеш богат.
Когато си при „ре“-то, ти нямаш право да бъдеш богат.
Когато си при „ми“-то, ти нямаш право да бъдеш богат. Като дойдеш при „фа“, имаш право да бъдеш богат. В музикално отношение един човек има право да бъде богат само тогава, когато може да вземе правилно „до“, „ре“, „ми“, „фа“. Като дойде до „фа“, той вече е кандидат за богатството. Музикално щом не може да вземеш „фа“-то правилно, не можеш да бъдеш богат.
към беседата >>
Разбраните работи са възможни, и неразбраните работи са невъзможни.
Сега това е един контраст. Казвате: как е възможно?
Разбраните работи са възможни, и неразбраните работи са невъзможни.
Като се обичат хората, хлябът може да се увеличи.
към беседата >>
Когато си при „ми“-то, ти нямаш право да бъдеш богат.
Сега някои от вас искат да бъдат богати. В моя ум за богатството седи една смешна идея. Хубаво нещо е да бъдеш богат, но в музикално отношение, когато си при „до“-то, ти нямаш право да бъдеш богат. Когато си при „ре“-то, ти нямаш право да бъдеш богат.
Когато си при „ми“-то, ти нямаш право да бъдеш богат.
Като дойдеш при „фа“, имаш право да бъдеш богат. В музикално отношение един човек има право да бъде богат само тогава, когато може да вземе правилно „до“, „ре“, „ми“, „фа“. Като дойде до „фа“, той вече е кандидат за богатството. Музикално щом не може да вземеш „фа“-то правилно, не можеш да бъдеш богат. Щом можеш да взимаш трите тона правилно, ти си кандидат за богатството.
към беседата >>
Като се обичат хората, хлябът може да се увеличи.
Сега това е един контраст. Казвате: как е възможно? Разбраните работи са възможни, и неразбраните работи са невъзможни.
Като се обичат хората, хлябът може да се увеличи.
към беседата >>
Като дойдеш при „фа“, имаш право да бъдеш богат.
Сега някои от вас искат да бъдат богати. В моя ум за богатството седи една смешна идея. Хубаво нещо е да бъдеш богат, но в музикално отношение, когато си при „до“-то, ти нямаш право да бъдеш богат. Когато си при „ре“-то, ти нямаш право да бъдеш богат. Когато си при „ми“-то, ти нямаш право да бъдеш богат.
Като дойдеш при „фа“, имаш право да бъдеш богат.
В музикално отношение един човек има право да бъде богат само тогава, когато може да вземе правилно „до“, „ре“, „ми“, „фа“. Като дойде до „фа“, той вече е кандидат за богатството. Музикално щом не може да вземеш „фа“-то правилно, не можеш да бъдеш богат. Щом можеш да взимаш трите тона правилно, ти си кандидат за богатството. Щом не можеш да ги вземеш, ти ще носиш сиромашията.
към беседата >>
Представете си, че това представлява една река, до нея има една градина.
Представете си, че това представлява една река, до нея има една градина.
Представете си, че при A има един кран, който се затваря, и при B имате друг кран, който се затваря. Като затворите крана B, водата тече, но кранът е затворен. Като затворите крана A, водата, която е между A и B, ще изтече и после ще престане. Колко време ще вземе на водата, която е между A и B, да изтече? Може да вземе пет минути и след пет минути ще има недоимък вече.
към беседата >>
В музикално отношение един човек има право да бъде богат само тогава, когато може да вземе правилно „до“, „ре“, „ми“, „фа“.
В моя ум за богатството седи една смешна идея. Хубаво нещо е да бъдеш богат, но в музикално отношение, когато си при „до“-то, ти нямаш право да бъдеш богат. Когато си при „ре“-то, ти нямаш право да бъдеш богат. Когато си при „ми“-то, ти нямаш право да бъдеш богат. Като дойдеш при „фа“, имаш право да бъдеш богат.
В музикално отношение един човек има право да бъде богат само тогава, когато може да вземе правилно „до“, „ре“, „ми“, „фа“.
Като дойде до „фа“, той вече е кандидат за богатството. Музикално щом не може да вземеш „фа“-то правилно, не можеш да бъдеш богат. Щом можеш да взимаш трите тона правилно, ти си кандидат за богатството. Щом не можеш да ги вземеш, ти ще носиш сиромашията. Казваш: „Какво да правя със сиромашията?
към беседата >>
Представете си, че при A има един кран, който се затваря, и при B имате друг кран, който се затваря.
Представете си, че това представлява една река, до нея има една градина.
Представете си, че при A има един кран, който се затваря, и при B имате друг кран, който се затваря.
Като затворите крана B, водата тече, но кранът е затворен. Като затворите крана A, водата, която е между A и B, ще изтече и после ще престане. Колко време ще вземе на водата, която е между A и B, да изтече? Може да вземе пет минути и след пет минути ще има недоимък вече. На какво се дължи този недоимък?
към беседата >>
Като дойде до „фа“, той вече е кандидат за богатството.
Хубаво нещо е да бъдеш богат, но в музикално отношение, когато си при „до“-то, ти нямаш право да бъдеш богат. Когато си при „ре“-то, ти нямаш право да бъдеш богат. Когато си при „ми“-то, ти нямаш право да бъдеш богат. Като дойдеш при „фа“, имаш право да бъдеш богат. В музикално отношение един човек има право да бъде богат само тогава, когато може да вземе правилно „до“, „ре“, „ми“, „фа“.
Като дойде до „фа“, той вече е кандидат за богатството.
Музикално щом не може да вземеш „фа“-то правилно, не можеш да бъдеш богат. Щом можеш да взимаш трите тона правилно, ти си кандидат за богатството. Щом не можеш да ги вземеш, ти ще носиш сиромашията. Казваш: „Какво да правя със сиромашията? “ Ще се научиш да вземаш правилно „до“, „ре“ и „ми“ и като дойдеш до „фа“, богатството се ражда, както лимоните.
към беседата >>
Като затворите крана B, водата тече, но кранът е затворен.
Представете си, че това представлява една река, до нея има една градина. Представете си, че при A има един кран, който се затваря, и при B имате друг кран, който се затваря.
Като затворите крана B, водата тече, но кранът е затворен.
Като затворите крана A, водата, която е между A и B, ще изтече и после ще престане. Колко време ще вземе на водата, която е между A и B, да изтече? Може да вземе пет минути и след пет минути ще има недоимък вече. На какво се дължи този недоимък? На безлюбие.
към беседата >>
Музикално щом не може да вземеш „фа“-то правилно, не можеш да бъдеш богат.
Когато си при „ре“-то, ти нямаш право да бъдеш богат. Когато си при „ми“-то, ти нямаш право да бъдеш богат. Като дойдеш при „фа“, имаш право да бъдеш богат. В музикално отношение един човек има право да бъде богат само тогава, когато може да вземе правилно „до“, „ре“, „ми“, „фа“. Като дойде до „фа“, той вече е кандидат за богатството.
Музикално щом не може да вземеш „фа“-то правилно, не можеш да бъдеш богат.
Щом можеш да взимаш трите тона правилно, ти си кандидат за богатството. Щом не можеш да ги вземеш, ти ще носиш сиромашията. Казваш: „Какво да правя със сиромашията? “ Ще се научиш да вземаш правилно „до“, „ре“ и „ми“ и като дойдеш до „фа“, богатството се ражда, както лимоните.
към беседата >>
Като затворите крана A, водата, която е между A и B, ще изтече и после ще престане.
Представете си, че това представлява една река, до нея има една градина. Представете си, че при A има един кран, който се затваря, и при B имате друг кран, който се затваря. Като затворите крана B, водата тече, но кранът е затворен.
Като затворите крана A, водата, която е между A и B, ще изтече и после ще престане.
Колко време ще вземе на водата, която е между A и B, да изтече? Може да вземе пет минути и след пет минути ще има недоимък вече. На какво се дължи този недоимък? На безлюбие. Някой човек затворил крана A и водата не тече.
към беседата >>
Щом можеш да взимаш трите тона правилно, ти си кандидат за богатството.
Когато си при „ми“-то, ти нямаш право да бъдеш богат. Като дойдеш при „фа“, имаш право да бъдеш богат. В музикално отношение един човек има право да бъде богат само тогава, когато може да вземе правилно „до“, „ре“, „ми“, „фа“. Като дойде до „фа“, той вече е кандидат за богатството. Музикално щом не може да вземеш „фа“-то правилно, не можеш да бъдеш богат.
Щом можеш да взимаш трите тона правилно, ти си кандидат за богатството.
Щом не можеш да ги вземеш, ти ще носиш сиромашията. Казваш: „Какво да правя със сиромашията? “ Ще се научиш да вземаш правилно „до“, „ре“ и „ми“ и като дойдеш до „фа“, богатството се ражда, както лимоните.
към беседата >>
Колко време ще вземе на водата, която е между A и B, да изтече?
Представете си, че това представлява една река, до нея има една градина. Представете си, че при A има един кран, който се затваря, и при B имате друг кран, който се затваря. Като затворите крана B, водата тече, но кранът е затворен. Като затворите крана A, водата, която е между A и B, ще изтече и после ще престане.
Колко време ще вземе на водата, която е между A и B, да изтече?
Може да вземе пет минути и след пет минути ще има недоимък вече. На какво се дължи този недоимък? На безлюбие. Някой човек затворил крана A и водата не тече. Казва: „Не ви трябва повече вода.“ Казвам, какво се изисква от него?
към беседата >>
Щом не можеш да ги вземеш, ти ще носиш сиромашията.
Като дойдеш при „фа“, имаш право да бъдеш богат. В музикално отношение един човек има право да бъде богат само тогава, когато може да вземе правилно „до“, „ре“, „ми“, „фа“. Като дойде до „фа“, той вече е кандидат за богатството. Музикално щом не може да вземеш „фа“-то правилно, не можеш да бъдеш богат. Щом можеш да взимаш трите тона правилно, ти си кандидат за богатството.
Щом не можеш да ги вземеш, ти ще носиш сиромашията.
Казваш: „Какво да правя със сиромашията? “ Ще се научиш да вземаш правилно „до“, „ре“ и „ми“ и като дойдеш до „фа“, богатството се ражда, както лимоните.
към беседата >>
Може да вземе пет минути и след пет минути ще има недоимък вече.
Представете си, че това представлява една река, до нея има една градина. Представете си, че при A има един кран, който се затваря, и при B имате друг кран, който се затваря. Като затворите крана B, водата тече, но кранът е затворен. Като затворите крана A, водата, която е между A и B, ще изтече и после ще престане. Колко време ще вземе на водата, която е между A и B, да изтече?
Може да вземе пет минути и след пет минути ще има недоимък вече.
На какво се дължи този недоимък? На безлюбие. Някой човек затворил крана A и водата не тече. Казва: „Не ви трябва повече вода.“ Казвам, какво се изисква от него? Щом се премахне неговото безлюбие, ще отвори крана, ще има достатъчно вода да полее градината.
към беседата >>
Казваш: „Какво да правя със сиромашията?
В музикално отношение един човек има право да бъде богат само тогава, когато може да вземе правилно „до“, „ре“, „ми“, „фа“. Като дойде до „фа“, той вече е кандидат за богатството. Музикално щом не може да вземеш „фа“-то правилно, не можеш да бъдеш богат. Щом можеш да взимаш трите тона правилно, ти си кандидат за богатството. Щом не можеш да ги вземеш, ти ще носиш сиромашията.
Казваш: „Какво да правя със сиромашията?
“ Ще се научиш да вземаш правилно „до“, „ре“ и „ми“ и като дойдеш до „фа“, богатството се ражда, както лимоните.
към беседата >>
На какво се дължи този недоимък?
Представете си, че при A има един кран, който се затваря, и при B имате друг кран, който се затваря. Като затворите крана B, водата тече, но кранът е затворен. Като затворите крана A, водата, която е между A и B, ще изтече и после ще престане. Колко време ще вземе на водата, която е между A и B, да изтече? Може да вземе пет минути и след пет минути ще има недоимък вече.
На какво се дължи този недоимък?
На безлюбие. Някой човек затворил крана A и водата не тече. Казва: „Не ви трябва повече вода.“ Казвам, какво се изисква от него? Щом се премахне неговото безлюбие, ще отвори крана, ще има достатъчно вода да полее градината. При безлюбието кранът се затваря.
към беседата >>
“ Ще се научиш да вземаш правилно „до“, „ре“ и „ми“ и като дойдеш до „фа“, богатството се ражда, както лимоните.
Като дойде до „фа“, той вече е кандидат за богатството. Музикално щом не може да вземеш „фа“-то правилно, не можеш да бъдеш богат. Щом можеш да взимаш трите тона правилно, ти си кандидат за богатството. Щом не можеш да ги вземеш, ти ще носиш сиромашията. Казваш: „Какво да правя със сиромашията?
“ Ще се научиш да вземаш правилно „до“, „ре“ и „ми“ и като дойдеш до „фа“, богатството се ражда, както лимоните.
към беседата >>
На безлюбие.
Като затворите крана B, водата тече, но кранът е затворен. Като затворите крана A, водата, която е между A и B, ще изтече и после ще престане. Колко време ще вземе на водата, която е между A и B, да изтече? Може да вземе пет минути и след пет минути ще има недоимък вече. На какво се дължи този недоимък?
На безлюбие.
Някой човек затворил крана A и водата не тече. Казва: „Не ви трябва повече вода.“ Казвам, какво се изисква от него? Щом се премахне неговото безлюбие, ще отвори крана, ще има достатъчно вода да полее градината. При безлюбието кранът се затваря. Когато във вас се яви безлюбие, вие затваряте Божествените кранове.
към беседата >>
Има един пример за една жена, която се учила по музика, тя пяла.
Има един пример за една жена, която се учила по музика, тя пяла.
Минава един и казва: „Не вървят работите. Какво си креснала да пееш? “ „Пея, за да стана богата.“ „То с пеене не се става богат, ти с пеене нищо не можеш да направиш.“ Един ден тя като пяла, той задига един лош кошер и го оставя при нея, да я хапят. Казва: „Я да ида да ѝ тръшна един лош кошер, да я нажилят пчелите, да видим ще пее ли? “ Той, като хвърлил кошера, избягал.
към беседата >>
Някой човек затворил крана A и водата не тече.
Като затворите крана A, водата, която е между A и B, ще изтече и после ще престане. Колко време ще вземе на водата, която е между A и B, да изтече? Може да вземе пет минути и след пет минути ще има недоимък вече. На какво се дължи този недоимък? На безлюбие.
Някой човек затворил крана A и водата не тече.
Казва: „Не ви трябва повече вода.“ Казвам, какво се изисква от него? Щом се премахне неговото безлюбие, ще отвори крана, ще има достатъчно вода да полее градината. При безлюбието кранът се затваря. Когато във вас се яви безлюбие, вие затваряте Божествените кранове. Този закон е верен.
към беседата >>
Минава един и казва: „Не вървят работите.
Има един пример за една жена, която се учила по музика, тя пяла.
Минава един и казва: „Не вървят работите.
Какво си креснала да пееш? “ „Пея, за да стана богата.“ „То с пеене не се става богат, ти с пеене нищо не можеш да направиш.“ Един ден тя като пяла, той задига един лош кошер и го оставя при нея, да я хапят. Казва: „Я да ида да ѝ тръшна един лош кошер, да я нажилят пчелите, да видим ще пее ли? “ Той, като хвърлил кошера, избягал. Но тя като пяла, всичките пчели се превърнали на златни монети, цял един куп.
към беседата >>
Казва: „Не ви трябва повече вода.“ Казвам, какво се изисква от него?
Колко време ще вземе на водата, която е между A и B, да изтече? Може да вземе пет минути и след пет минути ще има недоимък вече. На какво се дължи този недоимък? На безлюбие. Някой човек затворил крана A и водата не тече.
Казва: „Не ви трябва повече вода.“ Казвам, какво се изисква от него?
Щом се премахне неговото безлюбие, ще отвори крана, ще има достатъчно вода да полее градината. При безлюбието кранът се затваря. Когато във вас се яви безлюбие, вие затваряте Божествените кранове. Този закон е верен. Наблюдавайте себе си.
към беседата >>
Какво си креснала да пееш?
Има един пример за една жена, която се учила по музика, тя пяла. Минава един и казва: „Не вървят работите.
Какво си креснала да пееш?
“ „Пея, за да стана богата.“ „То с пеене не се става богат, ти с пеене нищо не можеш да направиш.“ Един ден тя като пяла, той задига един лош кошер и го оставя при нея, да я хапят. Казва: „Я да ида да ѝ тръшна един лош кошер, да я нажилят пчелите, да видим ще пее ли? “ Той, като хвърлил кошера, избягал. Но тя като пяла, всичките пчели се превърнали на златни монети, цял един куп. Вече не са хапливи мухи.
към беседата >>
Щом се премахне неговото безлюбие, ще отвори крана, ще има достатъчно вода да полее градината.
Може да вземе пет минути и след пет минути ще има недоимък вече. На какво се дължи този недоимък? На безлюбие. Някой човек затворил крана A и водата не тече. Казва: „Не ви трябва повече вода.“ Казвам, какво се изисква от него?
Щом се премахне неговото безлюбие, ще отвори крана, ще има достатъчно вода да полее градината.
При безлюбието кранът се затваря. Когато във вас се яви безлюбие, вие затваряте Божествените кранове. Този закон е верен. Наблюдавайте себе си. Човешките способности се спъват от човешкото безлюбие.
към беседата >>
“ „Пея, за да стана богата.“ „То с пеене не се става богат, ти с пеене нищо не можеш да направиш.“ Един ден тя като пяла, той задига един лош кошер и го оставя при нея, да я хапят.
Има един пример за една жена, която се учила по музика, тя пяла. Минава един и казва: „Не вървят работите. Какво си креснала да пееш?
“ „Пея, за да стана богата.“ „То с пеене не се става богат, ти с пеене нищо не можеш да направиш.“ Един ден тя като пяла, той задига един лош кошер и го оставя при нея, да я хапят.
Казва: „Я да ида да ѝ тръшна един лош кошер, да я нажилят пчелите, да видим ще пее ли? “ Той, като хвърлил кошера, избягал. Но тя като пяла, всичките пчели се превърнали на златни монети, цял един куп. Вече не са хапливи мухи. Казват: „Господарке, заповядай.
към беседата >>
При безлюбието кранът се затваря.
На какво се дължи този недоимък? На безлюбие. Някой човек затворил крана A и водата не тече. Казва: „Не ви трябва повече вода.“ Казвам, какво се изисква от него? Щом се премахне неговото безлюбие, ще отвори крана, ще има достатъчно вода да полее градината.
При безлюбието кранът се затваря.
Когато във вас се яви безлюбие, вие затваряте Божествените кранове. Този закон е верен. Наблюдавайте себе си. Човешките способности се спъват от човешкото безлюбие.
към беседата >>
Казва: „Я да ида да ѝ тръшна един лош кошер, да я нажилят пчелите, да видим ще пее ли?
Има един пример за една жена, която се учила по музика, тя пяла. Минава един и казва: „Не вървят работите. Какво си креснала да пееш? “ „Пея, за да стана богата.“ „То с пеене не се става богат, ти с пеене нищо не можеш да направиш.“ Един ден тя като пяла, той задига един лош кошер и го оставя при нея, да я хапят.
Казва: „Я да ида да ѝ тръшна един лош кошер, да я нажилят пчелите, да видим ще пее ли?
“ Той, като хвърлил кошера, избягал. Но тя като пяла, всичките пчели се превърнали на златни монети, цял един куп. Вече не са хапливи мухи. Казват: „Господарке, заповядай. Каквото заповядаш, ние ще изпълним.“
към беседата >>
Когато във вас се яви безлюбие, вие затваряте Божествените кранове.
На безлюбие. Някой човек затворил крана A и водата не тече. Казва: „Не ви трябва повече вода.“ Казвам, какво се изисква от него? Щом се премахне неговото безлюбие, ще отвори крана, ще има достатъчно вода да полее градината. При безлюбието кранът се затваря.
Когато във вас се яви безлюбие, вие затваряте Божествените кранове.
Този закон е верен. Наблюдавайте себе си. Човешките способности се спъват от човешкото безлюбие.
към беседата >>
“ Той, като хвърлил кошера, избягал.
Има един пример за една жена, която се учила по музика, тя пяла. Минава един и казва: „Не вървят работите. Какво си креснала да пееш? “ „Пея, за да стана богата.“ „То с пеене не се става богат, ти с пеене нищо не можеш да направиш.“ Един ден тя като пяла, той задига един лош кошер и го оставя при нея, да я хапят. Казва: „Я да ида да ѝ тръшна един лош кошер, да я нажилят пчелите, да видим ще пее ли?
“ Той, като хвърлил кошера, избягал.
Но тя като пяла, всичките пчели се превърнали на златни монети, цял един куп. Вече не са хапливи мухи. Казват: „Господарке, заповядай. Каквото заповядаш, ние ще изпълним.“
към беседата >>
Този закон е верен.
Някой човек затворил крана A и водата не тече. Казва: „Не ви трябва повече вода.“ Казвам, какво се изисква от него? Щом се премахне неговото безлюбие, ще отвори крана, ще има достатъчно вода да полее градината. При безлюбието кранът се затваря. Когато във вас се яви безлюбие, вие затваряте Божествените кранове.
Този закон е верен.
Наблюдавайте себе си. Човешките способности се спъват от човешкото безлюбие.
към беседата >>
Но тя като пяла, всичките пчели се превърнали на златни монети, цял един куп.
Минава един и казва: „Не вървят работите. Какво си креснала да пееш? “ „Пея, за да стана богата.“ „То с пеене не се става богат, ти с пеене нищо не можеш да направиш.“ Един ден тя като пяла, той задига един лош кошер и го оставя при нея, да я хапят. Казва: „Я да ида да ѝ тръшна един лош кошер, да я нажилят пчелите, да видим ще пее ли? “ Той, като хвърлил кошера, избягал.
Но тя като пяла, всичките пчели се превърнали на златни монети, цял един куп.
Вече не са хапливи мухи. Казват: „Господарке, заповядай. Каквото заповядаш, ние ще изпълним.“
към беседата >>
Наблюдавайте себе си.
Казва: „Не ви трябва повече вода.“ Казвам, какво се изисква от него? Щом се премахне неговото безлюбие, ще отвори крана, ще има достатъчно вода да полее градината. При безлюбието кранът се затваря. Когато във вас се яви безлюбие, вие затваряте Божествените кранове. Този закон е верен.
Наблюдавайте себе си.
Човешките способности се спъват от човешкото безлюбие.
към беседата >>
Вече не са хапливи мухи.
Какво си креснала да пееш? “ „Пея, за да стана богата.“ „То с пеене не се става богат, ти с пеене нищо не можеш да направиш.“ Един ден тя като пяла, той задига един лош кошер и го оставя при нея, да я хапят. Казва: „Я да ида да ѝ тръшна един лош кошер, да я нажилят пчелите, да видим ще пее ли? “ Той, като хвърлил кошера, избягал. Но тя като пяла, всичките пчели се превърнали на златни монети, цял един куп.
Вече не са хапливи мухи.
Казват: „Господарке, заповядай. Каквото заповядаш, ние ще изпълним.“
към беседата >>
Човешките способности се спъват от човешкото безлюбие.
Щом се премахне неговото безлюбие, ще отвори крана, ще има достатъчно вода да полее градината. При безлюбието кранът се затваря. Когато във вас се яви безлюбие, вие затваряте Божествените кранове. Този закон е верен. Наблюдавайте себе си.
Човешките способности се спъват от човешкото безлюбие.
към беседата >>
Казват: „Господарке, заповядай.
“ „Пея, за да стана богата.“ „То с пеене не се става богат, ти с пеене нищо не можеш да направиш.“ Един ден тя като пяла, той задига един лош кошер и го оставя при нея, да я хапят. Казва: „Я да ида да ѝ тръшна един лош кошер, да я нажилят пчелите, да видим ще пее ли? “ Той, като хвърлил кошера, избягал. Но тя като пяла, всичките пчели се превърнали на златни монети, цял един куп. Вече не са хапливи мухи.
Казват: „Господарке, заповядай.
Каквото заповядаш, ние ще изпълним.“
към беседата >>
Някой път човек казва: „Не искам да уча.“ Защо не иска да учи?
Някой път човек казва: „Не искам да уча.“ Защо не иска да учи?
Казва: „Не искам да живея.“ Питам ви: защо вие по някой път не искате да живеете? Какво разбирате под думите не искам да живея? Като кажеш: „Не искам да уча“, то е все същото и когато кажеш: „Не искам да живея“. Те са синоними, идеята е една и съща. Защо не искаш да учиш?
към беседата >>
Каквото заповядаш, ние ще изпълним.“
Казва: „Я да ида да ѝ тръшна един лош кошер, да я нажилят пчелите, да видим ще пее ли? “ Той, като хвърлил кошера, избягал. Но тя като пяла, всичките пчели се превърнали на златни монети, цял един куп. Вече не са хапливи мухи. Казват: „Господарке, заповядай.
Каквото заповядаш, ние ще изпълним.“
към беседата >>
Казва: „Не искам да живея.“ Питам ви: защо вие по някой път не искате да живеете?
Някой път човек казва: „Не искам да уча.“ Защо не иска да учи?
Казва: „Не искам да живея.“ Питам ви: защо вие по някой път не искате да живеете?
Какво разбирате под думите не искам да живея? Като кажеш: „Не искам да уча“, то е все същото и когато кажеш: „Не искам да живея“. Те са синоними, идеята е една и съща. Защо не искаш да учиш? Казва: „Не искам да работя.“ Да обясня сега причината в какво седи.
към беседата >>
Казвам, музиката е това, което направи хапливите мухи да станат на злато.
Казвам, музиката е това, което направи хапливите мухи да станат на злато.
Всичките лоши мисли и желания са хапливи мухи, те не са лошо нещо. Те са лоши, понеже не знаеш да пееш. Щом пееш, всички казват: „На ваше разположение сме.“
към беседата >>
Какво разбирате под думите не искам да живея?
Някой път човек казва: „Не искам да уча.“ Защо не иска да учи? Казва: „Не искам да живея.“ Питам ви: защо вие по някой път не искате да живеете?
Какво разбирате под думите не искам да живея?
Като кажеш: „Не искам да уча“, то е все същото и когато кажеш: „Не искам да живея“. Те са синоними, идеята е една и съща. Защо не искаш да учиш? Казва: „Не искам да работя.“ Да обясня сега причината в какво седи. Онзи, който не иска да работи, не му плащат достатъчно.
към беседата >>
Всичките лоши мисли и желания са хапливи мухи, те не са лошо нещо.
Казвам, музиката е това, което направи хапливите мухи да станат на злато.
Всичките лоши мисли и желания са хапливи мухи, те не са лошо нещо.
Те са лоши, понеже не знаеш да пееш. Щом пееш, всички казват: „На ваше разположение сме.“
към беседата >>
Като кажеш: „Не искам да уча“, то е все същото и когато кажеш: „Не искам да живея“.
Някой път човек казва: „Не искам да уча.“ Защо не иска да учи? Казва: „Не искам да живея.“ Питам ви: защо вие по някой път не искате да живеете? Какво разбирате под думите не искам да живея?
Като кажеш: „Не искам да уча“, то е все същото и когато кажеш: „Не искам да живея“.
Те са синоними, идеята е една и съща. Защо не искаш да учиш? Казва: „Не искам да работя.“ Да обясня сега причината в какво седи. Онзи, който не иска да работи, не му плащат достатъчно. Плащат му само един лев, казва: „Не искам да работя.“ Дават му два лева, казва: „Не искам да работя.“ Дават му три лева, пак казва: „Не искам да работя – казва.
към беседата >>
Те са лоши, понеже не знаеш да пееш.
Казвам, музиката е това, което направи хапливите мухи да станат на злато. Всичките лоши мисли и желания са хапливи мухи, те не са лошо нещо.
Те са лоши, понеже не знаеш да пееш.
Щом пееш, всички казват: „На ваше разположение сме.“
към беседата >>
Те са синоними, идеята е една и съща.
Някой път човек казва: „Не искам да уча.“ Защо не иска да учи? Казва: „Не искам да живея.“ Питам ви: защо вие по някой път не искате да живеете? Какво разбирате под думите не искам да живея? Като кажеш: „Не искам да уча“, то е все същото и когато кажеш: „Не искам да живея“.
Те са синоними, идеята е една и съща.
Защо не искаш да учиш? Казва: „Не искам да работя.“ Да обясня сега причината в какво седи. Онзи, който не иска да работи, не му плащат достатъчно. Плащат му само един лев, казва: „Не искам да работя.“ Дават му два лева, казва: „Не искам да работя.“ Дават му три лева, пак казва: „Не искам да работя – казва. – Аз за един лев не работя.“
към беседата >>
Щом пееш, всички казват: „На ваше разположение сме.“
Казвам, музиката е това, което направи хапливите мухи да станат на злато. Всичките лоши мисли и желания са хапливи мухи, те не са лошо нещо. Те са лоши, понеже не знаеш да пееш.
Щом пееш, всички казват: „На ваше разположение сме.“
към беседата >>
Защо не искаш да учиш?
Някой път човек казва: „Не искам да уча.“ Защо не иска да учи? Казва: „Не искам да живея.“ Питам ви: защо вие по някой път не искате да живеете? Какво разбирате под думите не искам да живея? Като кажеш: „Не искам да уча“, то е все същото и когато кажеш: „Не искам да живея“. Те са синоними, идеята е една и съща.
Защо не искаш да учиш?
Казва: „Не искам да работя.“ Да обясня сега причината в какво седи. Онзи, който не иска да работи, не му плащат достатъчно. Плащат му само един лев, казва: „Не искам да работя.“ Дават му два лева, казва: „Не искам да работя.“ Дават му три лева, пак казва: „Не искам да работя – казва. – Аз за един лев не работя.“
към беседата >>
Сега ще се учите да пеете, ако искате да бъдете кандидати за богатство.
Сега ще се учите да пеете, ако искате да бъдете кандидати за богатство.
Като нямате пари, трябва да знаете как да измените „до“ на „ре“. Вземете „до“. На „до“-то ще му приложите сила, после ще му придадете топлина и светлина. Та сега можем ли да придадем трите качества на „до“-то? „До“-то, за да стане силно, трябва да стане на „ре“, превръщане на тоновете има.
към беседата >>
Казва: „Не искам да работя.“ Да обясня сега причината в какво седи.
Казва: „Не искам да живея.“ Питам ви: защо вие по някой път не искате да живеете? Какво разбирате под думите не искам да живея? Като кажеш: „Не искам да уча“, то е все същото и когато кажеш: „Не искам да живея“. Те са синоними, идеята е една и съща. Защо не искаш да учиш?
Казва: „Не искам да работя.“ Да обясня сега причината в какво седи.
Онзи, който не иска да работи, не му плащат достатъчно. Плащат му само един лев, казва: „Не искам да работя.“ Дават му два лева, казва: „Не искам да работя.“ Дават му три лева, пак казва: „Не искам да работя – казва. – Аз за един лев не работя.“
към беседата >>
Като нямате пари, трябва да знаете как да измените „до“ на „ре“.
Сега ще се учите да пеете, ако искате да бъдете кандидати за богатство.
Като нямате пари, трябва да знаете как да измените „до“ на „ре“.
Вземете „до“. На „до“-то ще му приложите сила, после ще му придадете топлина и светлина. Та сега можем ли да придадем трите качества на „до“-то? „До“-то, за да стане силно, трябва да стане на „ре“, превръщане на тоновете има. „До“-то трябва да го превърнеш на „ре“, за да добие сила.
към беседата >>
Онзи, който не иска да работи, не му плащат достатъчно.
Какво разбирате под думите не искам да живея? Като кажеш: „Не искам да уча“, то е все същото и когато кажеш: „Не искам да живея“. Те са синоними, идеята е една и съща. Защо не искаш да учиш? Казва: „Не искам да работя.“ Да обясня сега причината в какво седи.
Онзи, който не иска да работи, не му плащат достатъчно.
Плащат му само един лев, казва: „Не искам да работя.“ Дават му два лева, казва: „Не искам да работя.“ Дават му три лева, пак казва: „Не искам да работя – казва. – Аз за един лев не работя.“
към беседата >>
Вземете „до“.
Сега ще се учите да пеете, ако искате да бъдете кандидати за богатство. Като нямате пари, трябва да знаете как да измените „до“ на „ре“.
Вземете „до“.
На „до“-то ще му приложите сила, после ще му придадете топлина и светлина. Та сега можем ли да придадем трите качества на „до“-то? „До“-то, за да стане силно, трябва да стане на „ре“, превръщане на тоновете има. „До“-то трябва да го превърнеш на „ре“, за да добие сила. Когато вземате „до“ или „сол“ в музиката, каква е идеята?
към беседата >>
Плащат му само един лев, казва: „Не искам да работя.“ Дават му два лева, казва: „Не искам да работя.“ Дават му три лева, пак казва: „Не искам да работя – казва.
Като кажеш: „Не искам да уча“, то е все същото и когато кажеш: „Не искам да живея“. Те са синоними, идеята е една и съща. Защо не искаш да учиш? Казва: „Не искам да работя.“ Да обясня сега причината в какво седи. Онзи, който не иска да работи, не му плащат достатъчно.
Плащат му само един лев, казва: „Не искам да работя.“ Дават му два лева, казва: „Не искам да работя.“ Дават му три лева, пак казва: „Не искам да работя – казва.
– Аз за един лев не работя.“
към беседата >>
На „до“-то ще му приложите сила, после ще му придадете топлина и светлина.
Сега ще се учите да пеете, ако искате да бъдете кандидати за богатство. Като нямате пари, трябва да знаете как да измените „до“ на „ре“. Вземете „до“.
На „до“-то ще му приложите сила, после ще му придадете топлина и светлина.
Та сега можем ли да придадем трите качества на „до“-то? „До“-то, за да стане силно, трябва да стане на „ре“, превръщане на тоновете има. „До“-то трябва да го превърнеш на „ре“, за да добие сила. Когато вземате „до“ или „сол“ в музиката, каква е идеята? „До“-то вече доминира, „сол“ е цъфнало.
към беседата >>
– Аз за един лев не работя.“
Те са синоними, идеята е една и съща. Защо не искаш да учиш? Казва: „Не искам да работя.“ Да обясня сега причината в какво седи. Онзи, който не иска да работи, не му плащат достатъчно. Плащат му само един лев, казва: „Не искам да работя.“ Дават му два лева, казва: „Не искам да работя.“ Дават му три лева, пак казва: „Не искам да работя – казва.
– Аз за един лев не работя.“
към беседата >>
Та сега можем ли да придадем трите качества на „до“-то?
Сега ще се учите да пеете, ако искате да бъдете кандидати за богатство. Като нямате пари, трябва да знаете как да измените „до“ на „ре“. Вземете „до“. На „до“-то ще му приложите сила, после ще му придадете топлина и светлина.
Та сега можем ли да придадем трите качества на „до“-то?
„До“-то, за да стане силно, трябва да стане на „ре“, превръщане на тоновете има. „До“-то трябва да го превърнеш на „ре“, за да добие сила. Когато вземате „до“ или „сол“ в музиката, каква е идеята? „До“-то вече доминира, „сол“ е цъфнало. Трябва да възприемате мислите.
към беседата >>
Но казвам, че аз мога да те накарам за единица да работиш.
Но казвам, че аз мога да те накарам за единица да работиш.
Ако ти дам един кон или ако ти дам един апартамент, нали ще работиш. Значи казваш, че за единица не работиш, но то е едно понятие, зависи каква е тази единица. Значи, за да работиш за единица, единицата трябва да е ценна. Ако е един лев, един златен лев или един сребърен лев, или един меден лев – те се различават. Каква е разликата между една златна единица и една единица от мед?
към беседата >>
„До“-то, за да стане силно, трябва да стане на „ре“, превръщане на тоновете има.
Сега ще се учите да пеете, ако искате да бъдете кандидати за богатство. Като нямате пари, трябва да знаете как да измените „до“ на „ре“. Вземете „до“. На „до“-то ще му приложите сила, после ще му придадете топлина и светлина. Та сега можем ли да придадем трите качества на „до“-то?
„До“-то, за да стане силно, трябва да стане на „ре“, превръщане на тоновете има.
„До“-то трябва да го превърнеш на „ре“, за да добие сила. Когато вземате „до“ или „сол“ в музиката, каква е идеята? „До“-то вече доминира, „сол“ е цъфнало. Трябва да възприемате мислите. „Ми“-то е, в което се добива топлина.
към беседата >>
Ако ти дам един кон или ако ти дам един апартамент, нали ще работиш.
Но казвам, че аз мога да те накарам за единица да работиш.
Ако ти дам един кон или ако ти дам един апартамент, нали ще работиш.
Значи казваш, че за единица не работиш, но то е едно понятие, зависи каква е тази единица. Значи, за да работиш за единица, единицата трябва да е ценна. Ако е един лев, един златен лев или един сребърен лев, или един меден лев – те се различават. Каква е разликата между една златна единица и една единица от мед?
към беседата >>
„До“-то трябва да го превърнеш на „ре“, за да добие сила.
Като нямате пари, трябва да знаете как да измените „до“ на „ре“. Вземете „до“. На „до“-то ще му приложите сила, после ще му придадете топлина и светлина. Та сега можем ли да придадем трите качества на „до“-то? „До“-то, за да стане силно, трябва да стане на „ре“, превръщане на тоновете има.
„До“-то трябва да го превърнеш на „ре“, за да добие сила.
Когато вземате „до“ или „сол“ в музиката, каква е идеята? „До“-то вече доминира, „сол“ е цъфнало. Трябва да възприемате мислите. „Ми“-то е, в което се добива топлина. В „сол“ се добива мислова сила.
към беседата >>
Значи казваш, че за единица не работиш, но то е едно понятие, зависи каква е тази единица.
Но казвам, че аз мога да те накарам за единица да работиш. Ако ти дам един кон или ако ти дам един апартамент, нали ще работиш.
Значи казваш, че за единица не работиш, но то е едно понятие, зависи каква е тази единица.
Значи, за да работиш за единица, единицата трябва да е ценна. Ако е един лев, един златен лев или един сребърен лев, или един меден лев – те се различават. Каква е разликата между една златна единица и една единица от мед?
към беседата >>
Когато вземате „до“ или „сол“ в музиката, каква е идеята?
Вземете „до“. На „до“-то ще му приложите сила, после ще му придадете топлина и светлина. Та сега можем ли да придадем трите качества на „до“-то? „До“-то, за да стане силно, трябва да стане на „ре“, превръщане на тоновете има. „До“-то трябва да го превърнеш на „ре“, за да добие сила.
Когато вземате „до“ или „сол“ в музиката, каква е идеята?
„До“-то вече доминира, „сол“ е цъфнало. Трябва да възприемате мислите. „Ми“-то е, в което се добива топлина. В „сол“ се добива мислова сила. Казвам: „ре“ мълчи. Защо?
към беседата >>
Значи, за да работиш за единица, единицата трябва да е ценна.
Но казвам, че аз мога да те накарам за единица да работиш. Ако ти дам един кон или ако ти дам един апартамент, нали ще работиш. Значи казваш, че за единица не работиш, но то е едно понятие, зависи каква е тази единица.
Значи, за да работиш за единица, единицата трябва да е ценна.
Ако е един лев, един златен лев или един сребърен лев, или един меден лев – те се различават. Каква е разликата между една златна единица и една единица от мед?
към беседата >>
„До“-то вече доминира, „сол“ е цъфнало.
На „до“-то ще му приложите сила, после ще му придадете топлина и светлина. Та сега можем ли да придадем трите качества на „до“-то? „До“-то, за да стане силно, трябва да стане на „ре“, превръщане на тоновете има. „До“-то трябва да го превърнеш на „ре“, за да добие сила. Когато вземате „до“ или „сол“ в музиката, каква е идеята?
„До“-то вече доминира, „сол“ е цъфнало.
Трябва да възприемате мислите. „Ми“-то е, в което се добива топлина. В „сол“ се добива мислова сила. Казвам: „ре“ мълчи. Защо? Защото е на работа.
към беседата >>
Ако е един лев, един златен лев или един сребърен лев, или един меден лев – те се различават.
Но казвам, че аз мога да те накарам за единица да работиш. Ако ти дам един кон или ако ти дам един апартамент, нали ще работиш. Значи казваш, че за единица не работиш, но то е едно понятие, зависи каква е тази единица. Значи, за да работиш за единица, единицата трябва да е ценна.
Ако е един лев, един златен лев или един сребърен лев, или един меден лев – те се различават.
Каква е разликата между една златна единица и една единица от мед?
към беседата >>
Трябва да възприемате мислите.
Та сега можем ли да придадем трите качества на „до“-то? „До“-то, за да стане силно, трябва да стане на „ре“, превръщане на тоновете има. „До“-то трябва да го превърнеш на „ре“, за да добие сила. Когато вземате „до“ или „сол“ в музиката, каква е идеята? „До“-то вече доминира, „сол“ е цъфнало.
Трябва да възприемате мислите.
„Ми“-то е, в което се добива топлина. В „сол“ се добива мислова сила. Казвам: „ре“ мълчи. Защо? Защото е на работа. Вземете само „до“, „ми“, „сол“, другите тонове са на работа, те уреждат работата.
към беседата >>
Каква е разликата между една златна единица и една единица от мед?
Но казвам, че аз мога да те накарам за единица да работиш. Ако ти дам един кон или ако ти дам един апартамент, нали ще работиш. Значи казваш, че за единица не работиш, но то е едно понятие, зависи каква е тази единица. Значи, за да работиш за единица, единицата трябва да е ценна. Ако е един лев, един златен лев или един сребърен лев, или един меден лев – те се различават.
Каква е разликата между една златна единица и една единица от мед?
към беседата >>
„Ми“-то е, в което се добива топлина.
„До“-то, за да стане силно, трябва да стане на „ре“, превръщане на тоновете има. „До“-то трябва да го превърнеш на „ре“, за да добие сила. Когато вземате „до“ или „сол“ в музиката, каква е идеята? „До“-то вече доминира, „сол“ е цъфнало. Трябва да възприемате мислите.
„Ми“-то е, в което се добива топлина.
В „сол“ се добива мислова сила. Казвам: „ре“ мълчи. Защо? Защото е на работа. Вземете само „до“, „ми“, „сол“, другите тонове са на работа, те уреждат работата. Онези само гласуват, казват: „Да стане туй.“ „Ре“ урежда и „фа“ урежда туй, което се печели.
към беседата >>
Сега вие казвате: „Не искам да уча, не искам да живея.“ За да живееш, трябва да работиш.
Сега вие казвате: „Не искам да уча, не искам да живея.“ За да живееш, трябва да работиш.
Ти, за да живееш, най-първо, трябва да ядеш. За да живееш, ти трябва да дишаш въздуха. За да живееш, ти трябва да мислиш. Три процеса следват едновременно. Да допуснем, че някое ваше желание не се постига.
към беседата >>
В „сол“ се добива мислова сила.
„До“-то трябва да го превърнеш на „ре“, за да добие сила. Когато вземате „до“ или „сол“ в музиката, каква е идеята? „До“-то вече доминира, „сол“ е цъфнало. Трябва да възприемате мислите. „Ми“-то е, в което се добива топлина.
В „сол“ се добива мислова сила.
Казвам: „ре“ мълчи. Защо? Защото е на работа. Вземете само „до“, „ми“, „сол“, другите тонове са на работа, те уреждат работата. Онези само гласуват, казват: „Да стане туй.“ „Ре“ урежда и „фа“ урежда туй, което се печели. Печели се сила.
към беседата >>
Ти, за да живееш, най-първо, трябва да ядеш.
Сега вие казвате: „Не искам да уча, не искам да живея.“ За да живееш, трябва да работиш.
Ти, за да живееш, най-първо, трябва да ядеш.
За да живееш, ти трябва да дишаш въздуха. За да живееш, ти трябва да мислиш. Три процеса следват едновременно. Да допуснем, че някое ваше желание не се постига. Имаш някаква идея, нямаш постижение, не се е сбъднало, както ти искаш.
към беседата >>
Казвам: „ре“ мълчи. Защо?
Когато вземате „до“ или „сол“ в музиката, каква е идеята? „До“-то вече доминира, „сол“ е цъфнало. Трябва да възприемате мислите. „Ми“-то е, в което се добива топлина. В „сол“ се добива мислова сила.
Казвам: „ре“ мълчи. Защо?
Защото е на работа. Вземете само „до“, „ми“, „сол“, другите тонове са на работа, те уреждат работата. Онези само гласуват, казват: „Да стане туй.“ „Ре“ урежда и „фа“ урежда туй, което се печели. Печели се сила. „Фа“ печели богатство.
към беседата >>
За да живееш, ти трябва да дишаш въздуха.
Сега вие казвате: „Не искам да уча, не искам да живея.“ За да живееш, трябва да работиш. Ти, за да живееш, най-първо, трябва да ядеш.
За да живееш, ти трябва да дишаш въздуха.
За да живееш, ти трябва да мислиш. Три процеса следват едновременно. Да допуснем, че някое ваше желание не се постига. Имаш някаква идея, нямаш постижение, не се е сбъднало, както ти искаш. Казваш: „Не искам да живея.“ Това е равносилно, когато ти си в едно училище и някой от професорите не ти е симпатичен или ти не си му симпатичен и той те преследва.
към беседата >>
Защото е на работа.
„До“-то вече доминира, „сол“ е цъфнало. Трябва да възприемате мислите. „Ми“-то е, в което се добива топлина. В „сол“ се добива мислова сила. Казвам: „ре“ мълчи. Защо?
Защото е на работа.
Вземете само „до“, „ми“, „сол“, другите тонове са на работа, те уреждат работата. Онези само гласуват, казват: „Да стане туй.“ „Ре“ урежда и „фа“ урежда туй, което се печели. Печели се сила. „Фа“ печели богатство. Условия се печелят.
към беседата >>
За да живееш, ти трябва да мислиш.
Сега вие казвате: „Не искам да уча, не искам да живея.“ За да живееш, трябва да работиш. Ти, за да живееш, най-първо, трябва да ядеш. За да живееш, ти трябва да дишаш въздуха.
За да живееш, ти трябва да мислиш.
Три процеса следват едновременно. Да допуснем, че някое ваше желание не се постига. Имаш някаква идея, нямаш постижение, не се е сбъднало, както ти искаш. Казваш: „Не искам да живея.“ Това е равносилно, когато ти си в едно училище и някой от професорите не ти е симпатичен или ти не си му симпатичен и той те преследва. Казваш: „Не ми се живее вече в този университет, ще ида на друго място.“ Имаш право.
към беседата >>
Вземете само „до“, „ми“, „сол“, другите тонове са на работа, те уреждат работата.
Трябва да възприемате мислите. „Ми“-то е, в което се добива топлина. В „сол“ се добива мислова сила. Казвам: „ре“ мълчи. Защо? Защото е на работа.
Вземете само „до“, „ми“, „сол“, другите тонове са на работа, те уреждат работата.
Онези само гласуват, казват: „Да стане туй.“ „Ре“ урежда и „фа“ урежда туй, което се печели. Печели се сила. „Фа“ печели богатство. Условия се печелят. Нали някой път вие казвате, че нямате условия.
към беседата >>
Три процеса следват едновременно.
Сега вие казвате: „Не искам да уча, не искам да живея.“ За да живееш, трябва да работиш. Ти, за да живееш, най-първо, трябва да ядеш. За да живееш, ти трябва да дишаш въздуха. За да живееш, ти трябва да мислиш.
Три процеса следват едновременно.
Да допуснем, че някое ваше желание не се постига. Имаш някаква идея, нямаш постижение, не се е сбъднало, както ти искаш. Казваш: „Не искам да живея.“ Това е равносилно, когато ти си в едно училище и някой от професорите не ти е симпатичен или ти не си му симпатичен и той те преследва. Казваш: „Не ми се живее вече в този университет, ще ида на друго място.“ Имаш право. Като идеш в друг университет, все ще има един такъв професор. Защо?
към беседата >>
Онези само гласуват, казват: „Да стане туй.“ „Ре“ урежда и „фа“ урежда туй, което се печели.
„Ми“-то е, в което се добива топлина. В „сол“ се добива мислова сила. Казвам: „ре“ мълчи. Защо? Защото е на работа. Вземете само „до“, „ми“, „сол“, другите тонове са на работа, те уреждат работата.
Онези само гласуват, казват: „Да стане туй.“ „Ре“ урежда и „фа“ урежда туй, което се печели.
Печели се сила. „Фа“ печели богатство. Условия се печелят. Нали някой път вие казвате, че нямате условия. Условията са богатствата, топлината.
към беседата >>
Да допуснем, че някое ваше желание не се постига.
Сега вие казвате: „Не искам да уча, не искам да живея.“ За да живееш, трябва да работиш. Ти, за да живееш, най-първо, трябва да ядеш. За да живееш, ти трябва да дишаш въздуха. За да живееш, ти трябва да мислиш. Три процеса следват едновременно.
Да допуснем, че някое ваше желание не се постига.
Имаш някаква идея, нямаш постижение, не се е сбъднало, както ти искаш. Казваш: „Не искам да живея.“ Това е равносилно, когато ти си в едно училище и някой от професорите не ти е симпатичен или ти не си му симпатичен и той те преследва. Казваш: „Не ми се живее вече в този университет, ще ида на друго място.“ Имаш право. Като идеш в друг университет, все ще има един такъв професор. Защо? Опърничавите професори са нужни.
към беседата >>
Печели се сила.
В „сол“ се добива мислова сила. Казвам: „ре“ мълчи. Защо? Защото е на работа. Вземете само „до“, „ми“, „сол“, другите тонове са на работа, те уреждат работата. Онези само гласуват, казват: „Да стане туй.“ „Ре“ урежда и „фа“ урежда туй, което се печели.
Печели се сила.
„Фа“ печели богатство. Условия се печелят. Нали някой път вие казвате, че нямате условия. Условията са богатствата, топлината.
към беседата >>
Имаш някаква идея, нямаш постижение, не се е сбъднало, както ти искаш.
Ти, за да живееш, най-първо, трябва да ядеш. За да живееш, ти трябва да дишаш въздуха. За да живееш, ти трябва да мислиш. Три процеса следват едновременно. Да допуснем, че някое ваше желание не се постига.
Имаш някаква идея, нямаш постижение, не се е сбъднало, както ти искаш.
Казваш: „Не искам да живея.“ Това е равносилно, когато ти си в едно училище и някой от професорите не ти е симпатичен или ти не си му симпатичен и той те преследва. Казваш: „Не ми се живее вече в този университет, ще ида на друго място.“ Имаш право. Като идеш в друг университет, все ще има един такъв професор. Защо? Опърничавите професори са нужни. Нали някой път железарите изпиляват някои гвоздеи.
към беседата >>
„Фа“ печели богатство.
Казвам: „ре“ мълчи. Защо? Защото е на работа. Вземете само „до“, „ми“, „сол“, другите тонове са на работа, те уреждат работата. Онези само гласуват, казват: „Да стане туй.“ „Ре“ урежда и „фа“ урежда туй, което се печели. Печели се сила.
„Фа“ печели богатство.
Условия се печелят. Нали някой път вие казвате, че нямате условия. Условията са богатствата, топлината.
към беседата >>
Казваш: „Не искам да живея.“ Това е равносилно, когато ти си в едно училище и някой от професорите не ти е симпатичен или ти не си му симпатичен и той те преследва.
За да живееш, ти трябва да дишаш въздуха. За да живееш, ти трябва да мислиш. Три процеса следват едновременно. Да допуснем, че някое ваше желание не се постига. Имаш някаква идея, нямаш постижение, не се е сбъднало, както ти искаш.
Казваш: „Не искам да живея.“ Това е равносилно, когато ти си в едно училище и някой от професорите не ти е симпатичен или ти не си му симпатичен и той те преследва.
Казваш: „Не ми се живее вече в този университет, ще ида на друго място.“ Имаш право. Като идеш в друг университет, все ще има един такъв професор. Защо? Опърничавите професори са нужни. Нали някой път железарите изпиляват някои гвоздеи. Те си имат пили, с които изпиляват някои части.
към беседата >>
Условия се печелят.
Защото е на работа. Вземете само „до“, „ми“, „сол“, другите тонове са на работа, те уреждат работата. Онези само гласуват, казват: „Да стане туй.“ „Ре“ урежда и „фа“ урежда туй, което се печели. Печели се сила. „Фа“ печели богатство.
Условия се печелят.
Нали някой път вие казвате, че нямате условия. Условията са богатствата, топлината.
към беседата >>
Казваш: „Не ми се живее вече в този университет, ще ида на друго място.“ Имаш право.
За да живееш, ти трябва да мислиш. Три процеса следват едновременно. Да допуснем, че някое ваше желание не се постига. Имаш някаква идея, нямаш постижение, не се е сбъднало, както ти искаш. Казваш: „Не искам да живея.“ Това е равносилно, когато ти си в едно училище и някой от професорите не ти е симпатичен или ти не си му симпатичен и той те преследва.
Казваш: „Не ми се живее вече в този университет, ще ида на друго място.“ Имаш право.
Като идеш в друг университет, все ще има един такъв професор. Защо? Опърничавите професори са нужни. Нали някой път железарите изпиляват някои гвоздеи. Те си имат пили, с които изпиляват някои части. Допуснете, че тази част, която пилите, има съзнание, какво ще каже, като я пилят?
към беседата >>
Нали някой път вие казвате, че нямате условия.
Вземете само „до“, „ми“, „сол“, другите тонове са на работа, те уреждат работата. Онези само гласуват, казват: „Да стане туй.“ „Ре“ урежда и „фа“ урежда туй, което се печели. Печели се сила. „Фа“ печели богатство. Условия се печелят.
Нали някой път вие казвате, че нямате условия.
Условията са богатствата, топлината.
към беседата >>
Като идеш в друг университет, все ще има един такъв професор. Защо?
Три процеса следват едновременно. Да допуснем, че някое ваше желание не се постига. Имаш някаква идея, нямаш постижение, не се е сбъднало, както ти искаш. Казваш: „Не искам да живея.“ Това е равносилно, когато ти си в едно училище и някой от професорите не ти е симпатичен или ти не си му симпатичен и той те преследва. Казваш: „Не ми се живее вече в този университет, ще ида на друго място.“ Имаш право.
Като идеш в друг университет, все ще има един такъв професор. Защо?
Опърничавите професори са нужни. Нали някой път железарите изпиляват някои гвоздеи. Те си имат пили, с които изпиляват някои части. Допуснете, че тази част, която пилите, има съзнание, какво ще каже, като я пилят? „Какво право имате да ме пилите?
към беседата >>
Условията са богатствата, топлината.
Онези само гласуват, казват: „Да стане туй.“ „Ре“ урежда и „фа“ урежда туй, което се печели. Печели се сила. „Фа“ печели богатство. Условия се печелят. Нали някой път вие казвате, че нямате условия.
Условията са богатствата, топлината.
към беседата >>
Опърничавите професори са нужни.
Да допуснем, че някое ваше желание не се постига. Имаш някаква идея, нямаш постижение, не се е сбъднало, както ти искаш. Казваш: „Не искам да живея.“ Това е равносилно, когато ти си в едно училище и някой от професорите не ти е симпатичен или ти не си му симпатичен и той те преследва. Казваш: „Не ми се живее вече в този университет, ще ида на друго място.“ Имаш право. Като идеш в друг университет, все ще има един такъв професор. Защо?
Опърничавите професори са нужни.
Нали някой път железарите изпиляват някои гвоздеи. Те си имат пили, с които изпиляват някои части. Допуснете, че тази част, която пилите, има съзнание, какво ще каже, като я пилят? „Какво право имате да ме пилите? “ Вие, като пилите някоя част, питате ли я дали ще позволи да я пилите?
към беседата >>
Аз да ви кажа: „до“ е подтикът на любовта, „ми“, това е подтикът на истината, „сол“, това е подтикът на Божествената мъдрост.
Аз да ви кажа: „до“ е подтикът на любовта, „ми“, това е подтикът на истината, „сол“, това е подтикът на Божествената мъдрост.
Те уреждат сега музикално работите. „До“ като вземеш правилно, той е основният тон на любовта, „ми“ е основният тон на истината и „сол“ е основният тон на мъдростта. Музикално така работите се уреждат. Туй е законът на превръщането. Всичко в природата се превръща.
към беседата >>
Нали някой път железарите изпиляват някои гвоздеи.
Имаш някаква идея, нямаш постижение, не се е сбъднало, както ти искаш. Казваш: „Не искам да живея.“ Това е равносилно, когато ти си в едно училище и някой от професорите не ти е симпатичен или ти не си му симпатичен и той те преследва. Казваш: „Не ми се живее вече в този университет, ще ида на друго място.“ Имаш право. Като идеш в друг университет, все ще има един такъв професор. Защо? Опърничавите професори са нужни.
Нали някой път железарите изпиляват някои гвоздеи.
Те си имат пили, с които изпиляват някои части. Допуснете, че тази част, която пилите, има съзнание, какво ще каже, като я пилят? „Какво право имате да ме пилите? “ Вие, като пилите някоя част, питате ли я дали ще позволи да я пилите? Казвате ли: „Позволяваш ли да те пилим?
към беседата >>
Те уреждат сега музикално работите.
Аз да ви кажа: „до“ е подтикът на любовта, „ми“, това е подтикът на истината, „сол“, това е подтикът на Божествената мъдрост.
Те уреждат сега музикално работите.
„До“ като вземеш правилно, той е основният тон на любовта, „ми“ е основният тон на истината и „сол“ е основният тон на мъдростта. Музикално така работите се уреждат. Туй е законът на превръщането. Всичко в природата се превръща. Ако знаеш закона, ще превръщаш.
към беседата >>
Те си имат пили, с които изпиляват някои части.
Казваш: „Не искам да живея.“ Това е равносилно, когато ти си в едно училище и някой от професорите не ти е симпатичен или ти не си му симпатичен и той те преследва. Казваш: „Не ми се живее вече в този университет, ще ида на друго място.“ Имаш право. Като идеш в друг университет, все ще има един такъв професор. Защо? Опърничавите професори са нужни. Нали някой път железарите изпиляват някои гвоздеи.
Те си имат пили, с които изпиляват някои части.
Допуснете, че тази част, която пилите, има съзнание, какво ще каже, като я пилят? „Какво право имате да ме пилите? “ Вие, като пилите някоя част, питате ли я дали ще позволи да я пилите? Казвате ли: „Позволяваш ли да те пилим? “ Вие не питате.
към беседата >>
„До“ като вземеш правилно, той е основният тон на любовта, „ми“ е основният тон на истината и „сол“ е основният тон на мъдростта.
Аз да ви кажа: „до“ е подтикът на любовта, „ми“, това е подтикът на истината, „сол“, това е подтикът на Божествената мъдрост. Те уреждат сега музикално работите.
„До“ като вземеш правилно, той е основният тон на любовта, „ми“ е основният тон на истината и „сол“ е основният тон на мъдростта.
Музикално така работите се уреждат. Туй е законът на превръщането. Всичко в природата се превръща. Ако знаеш закона, ще превръщаш. „До“ ако превърнеш в „ре“, ще намериш движение.
към беседата >>
Допуснете, че тази част, която пилите, има съзнание, какво ще каже, като я пилят?
Казваш: „Не ми се живее вече в този университет, ще ида на друго място.“ Имаш право. Като идеш в друг университет, все ще има един такъв професор. Защо? Опърничавите професори са нужни. Нали някой път железарите изпиляват някои гвоздеи. Те си имат пили, с които изпиляват някои части.
Допуснете, че тази част, която пилите, има съзнание, какво ще каже, като я пилят?
„Какво право имате да ме пилите? “ Вие, като пилите някоя част, питате ли я дали ще позволи да я пилите? Казвате ли: „Позволяваш ли да те пилим? “ Вие не питате. Вие имате право да питате само когато сте в един разумен свят.
към беседата >>
Музикално така работите се уреждат.
Аз да ви кажа: „до“ е подтикът на любовта, „ми“, това е подтикът на истината, „сол“, това е подтикът на Божествената мъдрост. Те уреждат сега музикално работите. „До“ като вземеш правилно, той е основният тон на любовта, „ми“ е основният тон на истината и „сол“ е основният тон на мъдростта.
Музикално така работите се уреждат.
Туй е законът на превръщането. Всичко в природата се превръща. Ако знаеш закона, ще превръщаш. „До“ ако превърнеш в „ре“, ще намериш движение. „Ре“ ако превърнеш в „ми“, ще намериш изходен път.
към беседата >>
„Какво право имате да ме пилите?
Като идеш в друг университет, все ще има един такъв професор. Защо? Опърничавите професори са нужни. Нали някой път железарите изпиляват някои гвоздеи. Те си имат пили, с които изпиляват някои части. Допуснете, че тази част, която пилите, има съзнание, какво ще каже, като я пилят?
„Какво право имате да ме пилите?
“ Вие, като пилите някоя част, питате ли я дали ще позволи да я пилите? Казвате ли: „Позволяваш ли да те пилим? “ Вие не питате. Вие имате право да питате само когато сте в един разумен свят.
към беседата >>
Туй е законът на превръщането.
Аз да ви кажа: „до“ е подтикът на любовта, „ми“, това е подтикът на истината, „сол“, това е подтикът на Божествената мъдрост. Те уреждат сега музикално работите. „До“ като вземеш правилно, той е основният тон на любовта, „ми“ е основният тон на истината и „сол“ е основният тон на мъдростта. Музикално така работите се уреждат.
Туй е законът на превръщането.
Всичко в природата се превръща. Ако знаеш закона, ще превръщаш. „До“ ако превърнеш в „ре“, ще намериш движение. „Ре“ ако превърнеш в „ми“, ще намериш изходен път. Кривите линии се образуват от „ми“.
към беседата >>
“ Вие, като пилите някоя част, питате ли я дали ще позволи да я пилите?
Опърничавите професори са нужни. Нали някой път железарите изпиляват някои гвоздеи. Те си имат пили, с които изпиляват някои части. Допуснете, че тази част, която пилите, има съзнание, какво ще каже, като я пилят? „Какво право имате да ме пилите?
“ Вие, като пилите някоя част, питате ли я дали ще позволи да я пилите?
Казвате ли: „Позволяваш ли да те пилим? “ Вие не питате. Вие имате право да питате само когато сте в един разумен свят.
към беседата >>
Всичко в природата се превръща.
Аз да ви кажа: „до“ е подтикът на любовта, „ми“, това е подтикът на истината, „сол“, това е подтикът на Божествената мъдрост. Те уреждат сега музикално работите. „До“ като вземеш правилно, той е основният тон на любовта, „ми“ е основният тон на истината и „сол“ е основният тон на мъдростта. Музикално така работите се уреждат. Туй е законът на превръщането.
Всичко в природата се превръща.
Ако знаеш закона, ще превръщаш. „До“ ако превърнеш в „ре“, ще намериш движение. „Ре“ ако превърнеш в „ми“, ще намериш изходен път. Кривите линии се образуват от „ми“. Препятствията в живота се премахват с „ми“.
към беседата >>
Казвате ли: „Позволяваш ли да те пилим?
Нали някой път железарите изпиляват някои гвоздеи. Те си имат пили, с които изпиляват някои части. Допуснете, че тази част, която пилите, има съзнание, какво ще каже, като я пилят? „Какво право имате да ме пилите? “ Вие, като пилите някоя част, питате ли я дали ще позволи да я пилите?
Казвате ли: „Позволяваш ли да те пилим?
“ Вие не питате. Вие имате право да питате само когато сте в един разумен свят.
към беседата >>
Ако знаеш закона, ще превръщаш.
Те уреждат сега музикално работите. „До“ като вземеш правилно, той е основният тон на любовта, „ми“ е основният тон на истината и „сол“ е основният тон на мъдростта. Музикално така работите се уреждат. Туй е законът на превръщането. Всичко в природата се превръща.
Ако знаеш закона, ще превръщаш.
„До“ ако превърнеш в „ре“, ще намериш движение. „Ре“ ако превърнеш в „ми“, ще намериш изходен път. Кривите линии се образуват от „ми“. Препятствията в живота се премахват с „ми“. Ако вземеш „фа“, богатство ще имаш.
към беседата >>
“ Вие не питате.
Те си имат пили, с които изпиляват някои части. Допуснете, че тази част, която пилите, има съзнание, какво ще каже, като я пилят? „Какво право имате да ме пилите? “ Вие, като пилите някоя част, питате ли я дали ще позволи да я пилите? Казвате ли: „Позволяваш ли да те пилим?
“ Вие не питате.
Вие имате право да питате само когато сте в един разумен свят.
към беседата >>
„До“ ако превърнеш в „ре“, ще намериш движение.
„До“ като вземеш правилно, той е основният тон на любовта, „ми“ е основният тон на истината и „сол“ е основният тон на мъдростта. Музикално така работите се уреждат. Туй е законът на превръщането. Всичко в природата се превръща. Ако знаеш закона, ще превръщаш.
„До“ ако превърнеш в „ре“, ще намериш движение.
„Ре“ ако превърнеш в „ми“, ще намериш изходен път. Кривите линии се образуват от „ми“. Препятствията в живота се премахват с „ми“. Ако вземеш „фа“, богатство ще имаш. Богатство има само онзи човек, който има условие да го задържи.
към беседата >>
Вие имате право да питате само когато сте в един разумен свят.
Допуснете, че тази част, която пилите, има съзнание, какво ще каже, като я пилят? „Какво право имате да ме пилите? “ Вие, като пилите някоя част, питате ли я дали ще позволи да я пилите? Казвате ли: „Позволяваш ли да те пилим? “ Вие не питате.
Вие имате право да питате само когато сте в един разумен свят.
към беседата >>
„Ре“ ако превърнеш в „ми“, ще намериш изходен път.
Музикално така работите се уреждат. Туй е законът на превръщането. Всичко в природата се превръща. Ако знаеш закона, ще превръщаш. „До“ ако превърнеш в „ре“, ще намериш движение.
„Ре“ ако превърнеш в „ми“, ще намериш изходен път.
Кривите линии се образуват от „ми“. Препятствията в живота се премахват с „ми“. Ако вземеш „фа“, богатство ще имаш. Богатство има само онзи човек, който има условие да го задържи. Ти можеш да задържиш водата само в един съд, който е здрав.
към беседата >>
Ако влезете в един музикален свят, какво е отношението между „до“ и „ре“?
Ако влезете в един музикален свят, какво е отношението между „до“ и „ре“?
Кардинално се различават. „До“-то е първото, то е едно смирено същество, тихо. То е един свят, който седи в пашкула – само да го вземат, както житното зърно, и да го сеят. Като го посеят, то си показва ръчката. Както се пишат половината тонове, чертичката е ръчката.
към беседата >>
Кривите линии се образуват от „ми“.
Туй е законът на превръщането. Всичко в природата се превръща. Ако знаеш закона, ще превръщаш. „До“ ако превърнеш в „ре“, ще намериш движение. „Ре“ ако превърнеш в „ми“, ще намериш изходен път.
Кривите линии се образуват от „ми“.
Препятствията в живота се премахват с „ми“. Ако вземеш „фа“, богатство ще имаш. Богатство има само онзи човек, който има условие да го задържи. Ти можеш да задържиш водата само в един съд, който е здрав. А пък „сол“ в дадения случай е един цвят, който цъфти.
към беседата >>
Кардинално се различават.
Ако влезете в един музикален свят, какво е отношението между „до“ и „ре“?
Кардинално се различават.
„До“-то е първото, то е едно смирено същество, тихо. То е един свят, който седи в пашкула – само да го вземат, както житното зърно, и да го сеят. Като го посеят, то си показва ръчката. Както се пишат половината тонове, чертичката е ръчката. За мене този кръг, белегът на тона, то е едно движение в музиката.
към беседата >>
Препятствията в живота се премахват с „ми“.
Всичко в природата се превръща. Ако знаеш закона, ще превръщаш. „До“ ако превърнеш в „ре“, ще намериш движение. „Ре“ ако превърнеш в „ми“, ще намериш изходен път. Кривите линии се образуват от „ми“.
Препятствията в живота се премахват с „ми“.
Ако вземеш „фа“, богатство ще имаш. Богатство има само онзи човек, който има условие да го задържи. Ти можеш да задържиш водата само в един съд, който е здрав. А пък „сол“ в дадения случай е един цвят, който цъфти. Той придобива тази енергия, в която се проявява един плод.
към беседата >>
„До“-то е първото, то е едно смирено същество, тихо.
Ако влезете в един музикален свят, какво е отношението между „до“ и „ре“? Кардинално се различават.
„До“-то е първото, то е едно смирено същество, тихо.
То е един свят, който седи в пашкула – само да го вземат, както житното зърно, и да го сеят. Като го посеят, то си показва ръчката. Както се пишат половината тонове, чертичката е ръчката. За мене този кръг, белегът на тона, то е едно движение в музиката. Следователно тази нота като се движи, ръчката отива нагоре-надолу.
към беседата >>
Ако вземеш „фа“, богатство ще имаш.
Ако знаеш закона, ще превръщаш. „До“ ако превърнеш в „ре“, ще намериш движение. „Ре“ ако превърнеш в „ми“, ще намериш изходен път. Кривите линии се образуват от „ми“. Препятствията в живота се премахват с „ми“.
Ако вземеш „фа“, богатство ще имаш.
Богатство има само онзи човек, който има условие да го задържи. Ти можеш да задържиш водата само в един съд, който е здрав. А пък „сол“ в дадения случай е един цвят, който цъфти. Той придобива тази енергия, в която се проявява един плод. Казваме, че човек мяза на едно растение, което е посадено в земята.
към беседата >>
То е един свят, който седи в пашкула – само да го вземат, както житното зърно, и да го сеят.
Ако влезете в един музикален свят, какво е отношението между „до“ и „ре“? Кардинално се различават. „До“-то е първото, то е едно смирено същество, тихо.
То е един свят, който седи в пашкула – само да го вземат, както житното зърно, и да го сеят.
Като го посеят, то си показва ръчката. Както се пишат половината тонове, чертичката е ръчката. За мене този кръг, белегът на тона, то е едно движение в музиката. Следователно тази нота като се движи, ръчката отива нагоре-надолу. Някои ще кажат, че само нагоре трябва да бъдат ръчките.
към беседата >>
Богатство има само онзи човек, който има условие да го задържи.
„До“ ако превърнеш в „ре“, ще намериш движение. „Ре“ ако превърнеш в „ми“, ще намериш изходен път. Кривите линии се образуват от „ми“. Препятствията в живота се премахват с „ми“. Ако вземеш „фа“, богатство ще имаш.
Богатство има само онзи човек, който има условие да го задържи.
Ти можеш да задържиш водата само в един съд, който е здрав. А пък „сол“ в дадения случай е един цвят, който цъфти. Той придобива тази енергия, в която се проявява един плод. Казваме, че човек мяза на едно растение, което е посадено в земята.
към беседата >>
Като го посеят, то си показва ръчката.
Ако влезете в един музикален свят, какво е отношението между „до“ и „ре“? Кардинално се различават. „До“-то е първото, то е едно смирено същество, тихо. То е един свят, който седи в пашкула – само да го вземат, както житното зърно, и да го сеят.
Като го посеят, то си показва ръчката.
Както се пишат половината тонове, чертичката е ръчката. За мене този кръг, белегът на тона, то е едно движение в музиката. Следователно тази нота като се движи, ръчката отива нагоре-надолу. Някои ще кажат, че само нагоре трябва да бъдат ръчките. Ако е статическо положение – да, но музиката е непреривно движение, затова се изменят ръчките.
към беседата >>
Ти можеш да задържиш водата само в един съд, който е здрав.
„Ре“ ако превърнеш в „ми“, ще намериш изходен път. Кривите линии се образуват от „ми“. Препятствията в живота се премахват с „ми“. Ако вземеш „фа“, богатство ще имаш. Богатство има само онзи човек, който има условие да го задържи.
Ти можеш да задържиш водата само в един съд, който е здрав.
А пък „сол“ в дадения случай е един цвят, който цъфти. Той придобива тази енергия, в която се проявява един плод. Казваме, че човек мяза на едно растение, което е посадено в земята.
към беседата >>
Както се пишат половината тонове, чертичката е ръчката.
Ако влезете в един музикален свят, какво е отношението между „до“ и „ре“? Кардинално се различават. „До“-то е първото, то е едно смирено същество, тихо. То е един свят, който седи в пашкула – само да го вземат, както житното зърно, и да го сеят. Като го посеят, то си показва ръчката.
Както се пишат половината тонове, чертичката е ръчката.
За мене този кръг, белегът на тона, то е едно движение в музиката. Следователно тази нота като се движи, ръчката отива нагоре-надолу. Някои ще кажат, че само нагоре трябва да бъдат ръчките. Ако е статическо положение – да, но музиката е непреривно движение, затова се изменят ръчките. „До“-то е състояние музикално в покой, „ре“ е в движение.
към беседата >>
А пък „сол“ в дадения случай е един цвят, който цъфти.
Кривите линии се образуват от „ми“. Препятствията в живота се премахват с „ми“. Ако вземеш „фа“, богатство ще имаш. Богатство има само онзи човек, който има условие да го задържи. Ти можеш да задържиш водата само в един съд, който е здрав.
А пък „сол“ в дадения случай е един цвят, който цъфти.
Той придобива тази енергия, в която се проявява един плод. Казваме, че човек мяза на едно растение, което е посадено в земята.
към беседата >>
За мене този кръг, белегът на тона, то е едно движение в музиката.
Кардинално се различават. „До“-то е първото, то е едно смирено същество, тихо. То е един свят, който седи в пашкула – само да го вземат, както житното зърно, и да го сеят. Като го посеят, то си показва ръчката. Както се пишат половината тонове, чертичката е ръчката.
За мене този кръг, белегът на тона, то е едно движение в музиката.
Следователно тази нота като се движи, ръчката отива нагоре-надолу. Някои ще кажат, че само нагоре трябва да бъдат ръчките. Ако е статическо положение – да, но музиката е непреривно движение, затова се изменят ръчките. „До“-то е състояние музикално в покой, „ре“ е в движение. Тогава те са двама другари, „ре“-то казва на „до“: „Тази работа със стоене няма да стане, трябва да се работи.“ „До“-то приказва на „ре“, пък „до“-то в дадения случай е обикновен тон, той е студен.
към беседата >>
Той придобива тази енергия, в която се проявява един плод.
Препятствията в живота се премахват с „ми“. Ако вземеш „фа“, богатство ще имаш. Богатство има само онзи човек, който има условие да го задържи. Ти можеш да задържиш водата само в един съд, който е здрав. А пък „сол“ в дадения случай е един цвят, който цъфти.
Той придобива тази енергия, в която се проявява един плод.
Казваме, че човек мяза на едно растение, което е посадено в земята.
към беседата >>
Следователно тази нота като се движи, ръчката отива нагоре-надолу.
„До“-то е първото, то е едно смирено същество, тихо. То е един свят, който седи в пашкула – само да го вземат, както житното зърно, и да го сеят. Като го посеят, то си показва ръчката. Както се пишат половината тонове, чертичката е ръчката. За мене този кръг, белегът на тона, то е едно движение в музиката.
Следователно тази нота като се движи, ръчката отива нагоре-надолу.
Някои ще кажат, че само нагоре трябва да бъдат ръчките. Ако е статическо положение – да, но музиката е непреривно движение, затова се изменят ръчките. „До“-то е състояние музикално в покой, „ре“ е в движение. Тогава те са двама другари, „ре“-то казва на „до“: „Тази работа със стоене няма да стане, трябва да се работи.“ „До“-то приказва на „ре“, пък „до“-то в дадения случай е обикновен тон, той е студен. „Ре“-то показва движение, казва: „Трябва да се движим.“ „Как?
към беседата >>
Казваме, че човек мяза на едно растение, което е посадено в земята.
Ако вземеш „фа“, богатство ще имаш. Богатство има само онзи човек, който има условие да го задържи. Ти можеш да задържиш водата само в един съд, който е здрав. А пък „сол“ в дадения случай е един цвят, който цъфти. Той придобива тази енергия, в която се проявява един плод.
Казваме, че човек мяза на едно растение, което е посадено в земята.
към беседата >>
Някои ще кажат, че само нагоре трябва да бъдат ръчките.
То е един свят, който седи в пашкула – само да го вземат, както житното зърно, и да го сеят. Като го посеят, то си показва ръчката. Както се пишат половината тонове, чертичката е ръчката. За мене този кръг, белегът на тона, то е едно движение в музиката. Следователно тази нота като се движи, ръчката отива нагоре-надолу.
Някои ще кажат, че само нагоре трябва да бъдат ръчките.
Ако е статическо положение – да, но музиката е непреривно движение, затова се изменят ръчките. „До“-то е състояние музикално в покой, „ре“ е в движение. Тогава те са двама другари, „ре“-то казва на „до“: „Тази работа със стоене няма да стане, трябва да се работи.“ „До“-то приказва на „ре“, пък „до“-то в дадения случай е обикновен тон, той е студен. „Ре“-то показва движение, казва: „Трябва да се движим.“ „Как? – казва.
към беседата >>
Най-първо, започнете с физичния живот.
Най-първо, започнете с физичния живот.
Ако не знаете как да се обхождате с вашето тяло, ако не знаете как да се обхождате с вашето сърце и ако не знаете как да се обхождате с вашия ум, човек не може да се възпита. Първото нещо, човек трябва да знае как да се обхожда със своя ум, сърце и тяло. Той е възпитан човек. С това започва самовъзпитанието. Някои говорят за възпитание на душата.
към беседата >>
Ако е статическо положение – да, но музиката е непреривно движение, затова се изменят ръчките.
Като го посеят, то си показва ръчката. Както се пишат половината тонове, чертичката е ръчката. За мене този кръг, белегът на тона, то е едно движение в музиката. Следователно тази нота като се движи, ръчката отива нагоре-надолу. Някои ще кажат, че само нагоре трябва да бъдат ръчките.
Ако е статическо положение – да, но музиката е непреривно движение, затова се изменят ръчките.
„До“-то е състояние музикално в покой, „ре“ е в движение. Тогава те са двама другари, „ре“-то казва на „до“: „Тази работа със стоене няма да стане, трябва да се работи.“ „До“-то приказва на „ре“, пък „до“-то в дадения случай е обикновен тон, той е студен. „Ре“-то показва движение, казва: „Трябва да се движим.“ „Как? – казва. – Не зная да се движа.“ И „ре“-то му дава първите уроци на движение, докато разбере какво нещо е движението.
към беседата >>
Ако не знаете как да се обхождате с вашето тяло, ако не знаете как да се обхождате с вашето сърце и ако не знаете как да се обхождате с вашия ум, човек не може да се възпита.
Най-първо, започнете с физичния живот.
Ако не знаете как да се обхождате с вашето тяло, ако не знаете как да се обхождате с вашето сърце и ако не знаете как да се обхождате с вашия ум, човек не може да се възпита.
Първото нещо, човек трябва да знае как да се обхожда със своя ум, сърце и тяло. Той е възпитан човек. С това започва самовъзпитанието. Някои говорят за възпитание на душата. Самовъзпитанието зависи да знаеш да се отнасяш добре със сърцето си и да се отнасяш добре с ума си.
към беседата >>
„До“-то е състояние музикално в покой, „ре“ е в движение.
Както се пишат половината тонове, чертичката е ръчката. За мене този кръг, белегът на тона, то е едно движение в музиката. Следователно тази нота като се движи, ръчката отива нагоре-надолу. Някои ще кажат, че само нагоре трябва да бъдат ръчките. Ако е статическо положение – да, но музиката е непреривно движение, затова се изменят ръчките.
„До“-то е състояние музикално в покой, „ре“ е в движение.
Тогава те са двама другари, „ре“-то казва на „до“: „Тази работа със стоене няма да стане, трябва да се работи.“ „До“-то приказва на „ре“, пък „до“-то в дадения случай е обикновен тон, той е студен. „Ре“-то показва движение, казва: „Трябва да се движим.“ „Как? – казва. – Не зная да се движа.“ И „ре“-то му дава първите уроци на движение, докато разбере какво нещо е движението. То се разчупва, и излезе из черупката, казва: „Ха сега, тръгни с мене при „ре“-то.“ Ученикът и учителят заедно вървят, учат се как да вървят.
към беседата >>
Първото нещо, човек трябва да знае как да се обхожда със своя ум, сърце и тяло.
Най-първо, започнете с физичния живот. Ако не знаете как да се обхождате с вашето тяло, ако не знаете как да се обхождате с вашето сърце и ако не знаете как да се обхождате с вашия ум, човек не може да се възпита.
Първото нещо, човек трябва да знае как да се обхожда със своя ум, сърце и тяло.
Той е възпитан човек. С това започва самовъзпитанието. Някои говорят за възпитание на душата. Самовъзпитанието зависи да знаеш да се отнасяш добре със сърцето си и да се отнасяш добре с ума си. Сега, ако ви кажа да направите една услуга на тялото си, каква услуга ще му направите?
към беседата >>
Тогава те са двама другари, „ре“-то казва на „до“: „Тази работа със стоене няма да стане, трябва да се работи.“ „До“-то приказва на „ре“, пък „до“-то в дадения случай е обикновен тон, той е студен.
За мене този кръг, белегът на тона, то е едно движение в музиката. Следователно тази нота като се движи, ръчката отива нагоре-надолу. Някои ще кажат, че само нагоре трябва да бъдат ръчките. Ако е статическо положение – да, но музиката е непреривно движение, затова се изменят ръчките. „До“-то е състояние музикално в покой, „ре“ е в движение.
Тогава те са двама другари, „ре“-то казва на „до“: „Тази работа със стоене няма да стане, трябва да се работи.“ „До“-то приказва на „ре“, пък „до“-то в дадения случай е обикновен тон, той е студен.
„Ре“-то показва движение, казва: „Трябва да се движим.“ „Как? – казва. – Не зная да се движа.“ И „ре“-то му дава първите уроци на движение, докато разбере какво нещо е движението. То се разчупва, и излезе из черупката, казва: „Ха сега, тръгни с мене при „ре“-то.“ Ученикът и учителят заедно вървят, учат се как да вървят. След туй „ре“-то като дойде до известно място, „ре“-то стане ученик, а „до“ стане професор.
към беседата >>
Той е възпитан човек.
Най-първо, започнете с физичния живот. Ако не знаете как да се обхождате с вашето тяло, ако не знаете как да се обхождате с вашето сърце и ако не знаете как да се обхождате с вашия ум, човек не може да се възпита. Първото нещо, човек трябва да знае как да се обхожда със своя ум, сърце и тяло.
Той е възпитан човек.
С това започва самовъзпитанието. Някои говорят за възпитание на душата. Самовъзпитанието зависи да знаеш да се отнасяш добре със сърцето си и да се отнасяш добре с ума си. Сега, ако ви кажа да направите една услуга на тялото си, каква услуга ще му направите? Носиш тесни обуща, че измъчваш краката си.
към беседата >>
„Ре“-то показва движение, казва: „Трябва да се движим.“ „Как?
Следователно тази нота като се движи, ръчката отива нагоре-надолу. Някои ще кажат, че само нагоре трябва да бъдат ръчките. Ако е статическо положение – да, но музиката е непреривно движение, затова се изменят ръчките. „До“-то е състояние музикално в покой, „ре“ е в движение. Тогава те са двама другари, „ре“-то казва на „до“: „Тази работа със стоене няма да стане, трябва да се работи.“ „До“-то приказва на „ре“, пък „до“-то в дадения случай е обикновен тон, той е студен.
„Ре“-то показва движение, казва: „Трябва да се движим.“ „Как?
– казва. – Не зная да се движа.“ И „ре“-то му дава първите уроци на движение, докато разбере какво нещо е движението. То се разчупва, и излезе из черупката, казва: „Ха сега, тръгни с мене при „ре“-то.“ Ученикът и учителят заедно вървят, учат се как да вървят. След туй „ре“-то като дойде до известно място, „ре“-то стане ученик, а „до“ стане професор. Уморяват се и двамата и „до“ казва: „Да ти кажа как се почива.“ „Аз не зная какво нещо е почиването.“ И „до“ започва да показва на „ре“ как трябва да се почива.
към беседата >>
С това започва самовъзпитанието.
Най-първо, започнете с физичния живот. Ако не знаете как да се обхождате с вашето тяло, ако не знаете как да се обхождате с вашето сърце и ако не знаете как да се обхождате с вашия ум, човек не може да се възпита. Първото нещо, човек трябва да знае как да се обхожда със своя ум, сърце и тяло. Той е възпитан човек.
С това започва самовъзпитанието.
Някои говорят за възпитание на душата. Самовъзпитанието зависи да знаеш да се отнасяш добре със сърцето си и да се отнасяш добре с ума си. Сега, ако ви кажа да направите една услуга на тялото си, каква услуга ще му направите? Носиш тесни обуща, че измъчваш краката си. По някой път носиш тесен колан и се стискаш в кръста, усещаш се много стегнат.
към беседата >>
– казва.
Някои ще кажат, че само нагоре трябва да бъдат ръчките. Ако е статическо положение – да, но музиката е непреривно движение, затова се изменят ръчките. „До“-то е състояние музикално в покой, „ре“ е в движение. Тогава те са двама другари, „ре“-то казва на „до“: „Тази работа със стоене няма да стане, трябва да се работи.“ „До“-то приказва на „ре“, пък „до“-то в дадения случай е обикновен тон, той е студен. „Ре“-то показва движение, казва: „Трябва да се движим.“ „Как?
– казва.
– Не зная да се движа.“ И „ре“-то му дава първите уроци на движение, докато разбере какво нещо е движението. То се разчупва, и излезе из черупката, казва: „Ха сега, тръгни с мене при „ре“-то.“ Ученикът и учителят заедно вървят, учат се как да вървят. След туй „ре“-то като дойде до известно място, „ре“-то стане ученик, а „до“ стане професор. Уморяват се и двамата и „до“ казва: „Да ти кажа как се почива.“ „Аз не зная какво нещо е почиването.“ И „до“ започва да показва на „ре“ как трябва да се почива. Казва „ре“-то: „Не зная какво нещо е почивката.“ „До“-то му дава първата лекция, втората, третата и „ре“ сега слуша „до“.
към беседата >>
Някои говорят за възпитание на душата.
Най-първо, започнете с физичния живот. Ако не знаете как да се обхождате с вашето тяло, ако не знаете как да се обхождате с вашето сърце и ако не знаете как да се обхождате с вашия ум, човек не може да се възпита. Първото нещо, човек трябва да знае как да се обхожда със своя ум, сърце и тяло. Той е възпитан човек. С това започва самовъзпитанието.
Някои говорят за възпитание на душата.
Самовъзпитанието зависи да знаеш да се отнасяш добре със сърцето си и да се отнасяш добре с ума си. Сега, ако ви кажа да направите една услуга на тялото си, каква услуга ще му направите? Носиш тесни обуща, че измъчваш краката си. По някой път носиш тесен колан и се стискаш в кръста, усещаш се много стегнат.
към беседата >>
– Не зная да се движа.“ И „ре“-то му дава първите уроци на движение, докато разбере какво нещо е движението.
Ако е статическо положение – да, но музиката е непреривно движение, затова се изменят ръчките. „До“-то е състояние музикално в покой, „ре“ е в движение. Тогава те са двама другари, „ре“-то казва на „до“: „Тази работа със стоене няма да стане, трябва да се работи.“ „До“-то приказва на „ре“, пък „до“-то в дадения случай е обикновен тон, той е студен. „Ре“-то показва движение, казва: „Трябва да се движим.“ „Как? – казва.
– Не зная да се движа.“ И „ре“-то му дава първите уроци на движение, докато разбере какво нещо е движението.
То се разчупва, и излезе из черупката, казва: „Ха сега, тръгни с мене при „ре“-то.“ Ученикът и учителят заедно вървят, учат се как да вървят. След туй „ре“-то като дойде до известно място, „ре“-то стане ученик, а „до“ стане професор. Уморяват се и двамата и „до“ казва: „Да ти кажа как се почива.“ „Аз не зная какво нещо е почиването.“ И „до“ започва да показва на „ре“ как трябва да се почива. Казва „ре“-то: „Не зная какво нещо е почивката.“ „До“-то му дава първата лекция, втората, третата и „ре“ сега слуша „до“. И двамата седнат на едно място, почиват си.
към беседата >>
Самовъзпитанието зависи да знаеш да се отнасяш добре със сърцето си и да се отнасяш добре с ума си.
Ако не знаете как да се обхождате с вашето тяло, ако не знаете как да се обхождате с вашето сърце и ако не знаете как да се обхождате с вашия ум, човек не може да се възпита. Първото нещо, човек трябва да знае как да се обхожда със своя ум, сърце и тяло. Той е възпитан човек. С това започва самовъзпитанието. Някои говорят за възпитание на душата.
Самовъзпитанието зависи да знаеш да се отнасяш добре със сърцето си и да се отнасяш добре с ума си.
Сега, ако ви кажа да направите една услуга на тялото си, каква услуга ще му направите? Носиш тесни обуща, че измъчваш краката си. По някой път носиш тесен колан и се стискаш в кръста, усещаш се много стегнат.
към беседата >>
То се разчупва, и излезе из черупката, казва: „Ха сега, тръгни с мене при „ре“-то.“ Ученикът и учителят заедно вървят, учат се как да вървят.
„До“-то е състояние музикално в покой, „ре“ е в движение. Тогава те са двама другари, „ре“-то казва на „до“: „Тази работа със стоене няма да стане, трябва да се работи.“ „До“-то приказва на „ре“, пък „до“-то в дадения случай е обикновен тон, той е студен. „Ре“-то показва движение, казва: „Трябва да се движим.“ „Как? – казва. – Не зная да се движа.“ И „ре“-то му дава първите уроци на движение, докато разбере какво нещо е движението.
То се разчупва, и излезе из черупката, казва: „Ха сега, тръгни с мене при „ре“-то.“ Ученикът и учителят заедно вървят, учат се как да вървят.
След туй „ре“-то като дойде до известно място, „ре“-то стане ученик, а „до“ стане професор. Уморяват се и двамата и „до“ казва: „Да ти кажа как се почива.“ „Аз не зная какво нещо е почиването.“ И „до“ започва да показва на „ре“ как трябва да се почива. Казва „ре“-то: „Не зная какво нещо е почивката.“ „До“-то му дава първата лекция, втората, третата и „ре“ сега слуша „до“. И двамата седнат на едно място, почиват си.
към беседата >>
Сега, ако ви кажа да направите една услуга на тялото си, каква услуга ще му направите?
Първото нещо, човек трябва да знае как да се обхожда със своя ум, сърце и тяло. Той е възпитан човек. С това започва самовъзпитанието. Някои говорят за възпитание на душата. Самовъзпитанието зависи да знаеш да се отнасяш добре със сърцето си и да се отнасяш добре с ума си.
Сега, ако ви кажа да направите една услуга на тялото си, каква услуга ще му направите?
Носиш тесни обуща, че измъчваш краката си. По някой път носиш тесен колан и се стискаш в кръста, усещаш се много стегнат.
към беседата >>
След туй „ре“-то като дойде до известно място, „ре“-то стане ученик, а „до“ стане професор.
Тогава те са двама другари, „ре“-то казва на „до“: „Тази работа със стоене няма да стане, трябва да се работи.“ „До“-то приказва на „ре“, пък „до“-то в дадения случай е обикновен тон, той е студен. „Ре“-то показва движение, казва: „Трябва да се движим.“ „Как? – казва. – Не зная да се движа.“ И „ре“-то му дава първите уроци на движение, докато разбере какво нещо е движението. То се разчупва, и излезе из черупката, казва: „Ха сега, тръгни с мене при „ре“-то.“ Ученикът и учителят заедно вървят, учат се как да вървят.
След туй „ре“-то като дойде до известно място, „ре“-то стане ученик, а „до“ стане професор.
Уморяват се и двамата и „до“ казва: „Да ти кажа как се почива.“ „Аз не зная какво нещо е почиването.“ И „до“ започва да показва на „ре“ как трябва да се почива. Казва „ре“-то: „Не зная какво нещо е почивката.“ „До“-то му дава първата лекция, втората, третата и „ре“ сега слуша „до“. И двамата седнат на едно място, почиват си.
към беседата >>
Носиш тесни обуща, че измъчваш краката си.
Той е възпитан човек. С това започва самовъзпитанието. Някои говорят за възпитание на душата. Самовъзпитанието зависи да знаеш да се отнасяш добре със сърцето си и да се отнасяш добре с ума си. Сега, ако ви кажа да направите една услуга на тялото си, каква услуга ще му направите?
Носиш тесни обуща, че измъчваш краката си.
По някой път носиш тесен колан и се стискаш в кръста, усещаш се много стегнат.
към беседата >>
Уморяват се и двамата и „до“ казва: „Да ти кажа как се почива.“ „Аз не зная какво нещо е почиването.“ И „до“ започва да показва на „ре“ как трябва да се почива.
„Ре“-то показва движение, казва: „Трябва да се движим.“ „Как? – казва. – Не зная да се движа.“ И „ре“-то му дава първите уроци на движение, докато разбере какво нещо е движението. То се разчупва, и излезе из черупката, казва: „Ха сега, тръгни с мене при „ре“-то.“ Ученикът и учителят заедно вървят, учат се как да вървят. След туй „ре“-то като дойде до известно място, „ре“-то стане ученик, а „до“ стане професор.
Уморяват се и двамата и „до“ казва: „Да ти кажа как се почива.“ „Аз не зная какво нещо е почиването.“ И „до“ започва да показва на „ре“ как трябва да се почива.
Казва „ре“-то: „Не зная какво нещо е почивката.“ „До“-то му дава първата лекция, втората, третата и „ре“ сега слуша „до“. И двамата седнат на едно място, почиват си.
към беседата >>
По някой път носиш тесен колан и се стискаш в кръста, усещаш се много стегнат.
С това започва самовъзпитанието. Някои говорят за възпитание на душата. Самовъзпитанието зависи да знаеш да се отнасяш добре със сърцето си и да се отнасяш добре с ума си. Сега, ако ви кажа да направите една услуга на тялото си, каква услуга ще му направите? Носиш тесни обуща, че измъчваш краката си.
По някой път носиш тесен колан и се стискаш в кръста, усещаш се много стегнат.
към беседата >>
Казва „ре“-то: „Не зная какво нещо е почивката.“ „До“-то му дава първата лекция, втората, третата и „ре“ сега слуша „до“.
– казва. – Не зная да се движа.“ И „ре“-то му дава първите уроци на движение, докато разбере какво нещо е движението. То се разчупва, и излезе из черупката, казва: „Ха сега, тръгни с мене при „ре“-то.“ Ученикът и учителят заедно вървят, учат се как да вървят. След туй „ре“-то като дойде до известно място, „ре“-то стане ученик, а „до“ стане професор. Уморяват се и двамата и „до“ казва: „Да ти кажа как се почива.“ „Аз не зная какво нещо е почиването.“ И „до“ започва да показва на „ре“ как трябва да се почива.
Казва „ре“-то: „Не зная какво нещо е почивката.“ „До“-то му дава първата лекция, втората, третата и „ре“ сега слуша „до“.
И двамата седнат на едно място, почиват си.
към беседата >>
Помнете едно нещо: когато човек мисли правилно, образува се една такава линия на гръбнака, рамената остават по-широки.
Помнете едно нещо: когато човек мисли правилно, образува се една такава линия на гръбнака, рамената остават по-широки.
Широките рамена показват повече сила. Има едни наведени рамена. Които вървят по женска линия, имат наведени рамена. Които вървят по мъжка линия, имат дигнати рамена. Правите линии се дължат на ума.
към беседата >>
И двамата седнат на едно място, почиват си.
– Не зная да се движа.“ И „ре“-то му дава първите уроци на движение, докато разбере какво нещо е движението. То се разчупва, и излезе из черупката, казва: „Ха сега, тръгни с мене при „ре“-то.“ Ученикът и учителят заедно вървят, учат се как да вървят. След туй „ре“-то като дойде до известно място, „ре“-то стане ученик, а „до“ стане професор. Уморяват се и двамата и „до“ казва: „Да ти кажа как се почива.“ „Аз не зная какво нещо е почиването.“ И „до“ започва да показва на „ре“ как трябва да се почива. Казва „ре“-то: „Не зная какво нещо е почивката.“ „До“-то му дава първата лекция, втората, третата и „ре“ сега слуша „до“.
И двамата седнат на едно място, почиват си.
към беседата >>
Широките рамена показват повече сила.
Помнете едно нещо: когато човек мисли правилно, образува се една такава линия на гръбнака, рамената остават по-широки.
Широките рамена показват повече сила.
Има едни наведени рамена. Които вървят по женска линия, имат наведени рамена. Които вървят по мъжка линия, имат дигнати рамена. Правите линии се дължат на ума. Кривите линии се дължат на сърцето.
към беседата >>
То е само едно обяснение.
То е само едно обяснение.
Вие може да попитате дали туй в нас е така. Че така е, разбира се. Вие как изкарвате вашето „до“, отде го намирате? „До“ съществува ли някъде? Може ли „до“-то да го пипнеш?
към беседата >>
Има едни наведени рамена.
Помнете едно нещо: когато човек мисли правилно, образува се една такава линия на гръбнака, рамената остават по-широки. Широките рамена показват повече сила.
Има едни наведени рамена.
Които вървят по женска линия, имат наведени рамена. Които вървят по мъжка линия, имат дигнати рамена. Правите линии се дължат на ума. Кривите линии се дължат на сърцето. Сборът се дължи на общото въздействие на човешката воля.
към беседата >>
Вие може да попитате дали туй в нас е така.
То е само едно обяснение.
Вие може да попитате дали туй в нас е така.
Че така е, разбира се. Вие как изкарвате вашето „до“, отде го намирате? „До“ съществува ли някъде? Може ли „до“-то да го пипнеш? Казвам: вземете „до“.
към беседата >>
Които вървят по женска линия, имат наведени рамена.
Помнете едно нещо: когато човек мисли правилно, образува се една такава линия на гръбнака, рамената остават по-широки. Широките рамена показват повече сила. Има едни наведени рамена.
Които вървят по женска линия, имат наведени рамена.
Които вървят по мъжка линия, имат дигнати рамена. Правите линии се дължат на ума. Кривите линии се дължат на сърцето. Сборът се дължи на общото въздействие на човешката воля.
към беседата >>
Че така е, разбира се.
То е само едно обяснение. Вие може да попитате дали туй в нас е така.
Че така е, разбира се.
Вие как изкарвате вашето „до“, отде го намирате? „До“ съществува ли някъде? Може ли „до“-то да го пипнеш? Казвам: вземете „до“. Как ще го вземеш?
към беседата >>
Които вървят по мъжка линия, имат дигнати рамена.
Помнете едно нещо: когато човек мисли правилно, образува се една такава линия на гръбнака, рамената остават по-широки. Широките рамена показват повече сила. Има едни наведени рамена. Които вървят по женска линия, имат наведени рамена.
Които вървят по мъжка линия, имат дигнати рамена.
Правите линии се дължат на ума. Кривите линии се дължат на сърцето. Сборът се дължи на общото въздействие на човешката воля.
към беседата >>
Вие как изкарвате вашето „до“, отде го намирате?
То е само едно обяснение. Вие може да попитате дали туй в нас е така. Че така е, разбира се.
Вие как изкарвате вашето „до“, отде го намирате?
„До“ съществува ли някъде? Може ли „до“-то да го пипнеш? Казвам: вземете „до“. Как ще го вземеш? С пръсти ли ще го вземеш?
към беседата >>
Правите линии се дължат на ума.
Помнете едно нещо: когато човек мисли правилно, образува се една такава линия на гръбнака, рамената остават по-широки. Широките рамена показват повече сила. Има едни наведени рамена. Които вървят по женска линия, имат наведени рамена. Които вървят по мъжка линия, имат дигнати рамена.
Правите линии се дължат на ума.
Кривите линии се дължат на сърцето. Сборът се дължи на общото въздействие на човешката воля.
към беседата >>
„До“ съществува ли някъде?
То е само едно обяснение. Вие може да попитате дали туй в нас е така. Че така е, разбира се. Вие как изкарвате вашето „до“, отде го намирате?
„До“ съществува ли някъде?
Може ли „до“-то да го пипнеш? Казвам: вземете „до“. Как ще го вземеш? С пръсти ли ще го вземеш? Как ще го хванеш?
към беседата >>
Кривите линии се дължат на сърцето.
Широките рамена показват повече сила. Има едни наведени рамена. Които вървят по женска линия, имат наведени рамена. Които вървят по мъжка линия, имат дигнати рамена. Правите линии се дължат на ума.
Кривите линии се дължат на сърцето.
Сборът се дължи на общото въздействие на човешката воля.
към беседата >>
Може ли „до“-то да го пипнеш?
То е само едно обяснение. Вие може да попитате дали туй в нас е така. Че така е, разбира се. Вие как изкарвате вашето „до“, отде го намирате? „До“ съществува ли някъде?
Може ли „до“-то да го пипнеш?
Казвам: вземете „до“. Как ще го вземеш? С пръсти ли ще го вземеш? Как ще го хванеш? Казвате: „Вземи „до“.“ Че как ще го вземеш?
към беседата >>
Сборът се дължи на общото въздействие на човешката воля.
Има едни наведени рамена. Които вървят по женска линия, имат наведени рамена. Които вървят по мъжка линия, имат дигнати рамена. Правите линии се дължат на ума. Кривите линии се дължат на сърцето.
Сборът се дължи на общото въздействие на човешката воля.
към беседата >>
Казвам: вземете „до“.
Вие може да попитате дали туй в нас е така. Че така е, разбира се. Вие как изкарвате вашето „до“, отде го намирате? „До“ съществува ли някъде? Може ли „до“-то да го пипнеш?
Казвам: вземете „до“.
Как ще го вземеш? С пръсти ли ще го вземеш? Как ще го хванеш? Казвате: „Вземи „до“.“ Че как ще го вземеш? Вие как сега ще вземете „до“?
към беседата >>
Та казвам, най-първо, вие сте много небрежни, небрежно се отнасяте към вашето тяло.
Та казвам, най-първо, вие сте много небрежни, небрежно се отнасяте към вашето тяло.
Каквато неприятност имате, обвинявате тялото. Ти си неразположен, измъчваш тялото си. Много измъчвате тялото си. Запример, че отвън хората с вас не се отнасят добре, вие измъчвате тялото си. Слугата се гневи на господаря си, няма да работи, но и той измъчва тялото си.
към беседата >>
Как ще го вземеш?
Че така е, разбира се. Вие как изкарвате вашето „до“, отде го намирате? „До“ съществува ли някъде? Може ли „до“-то да го пипнеш? Казвам: вземете „до“.
Как ще го вземеш?
С пръсти ли ще го вземеш? Как ще го хванеш? Казвате: „Вземи „до“.“ Че как ще го вземеш? Вие как сега ще вземете „до“? Вземете за вас най-ниския тон.
към беседата >>
Каквато неприятност имате, обвинявате тялото.
Та казвам, най-първо, вие сте много небрежни, небрежно се отнасяте към вашето тяло.
Каквато неприятност имате, обвинявате тялото.
Ти си неразположен, измъчваш тялото си. Много измъчвате тялото си. Запример, че отвън хората с вас не се отнасят добре, вие измъчвате тялото си. Слугата се гневи на господаря си, няма да работи, но и той измъчва тялото си. Най-после казвате: „Няма да мисля, няма да работя.“
към беседата >>
С пръсти ли ще го вземеш?
Вие как изкарвате вашето „до“, отде го намирате? „До“ съществува ли някъде? Може ли „до“-то да го пипнеш? Казвам: вземете „до“. Как ще го вземеш?
С пръсти ли ще го вземеш?
Как ще го хванеш? Казвате: „Вземи „до“.“ Че как ще го вземеш? Вие как сега ще вземете „до“? Вземете за вас най-ниския тон. Кой е най-ниският тон за вас, който може да го вземете?
към беседата >>
Ти си неразположен, измъчваш тялото си.
Та казвам, най-първо, вие сте много небрежни, небрежно се отнасяте към вашето тяло. Каквато неприятност имате, обвинявате тялото.
Ти си неразположен, измъчваш тялото си.
Много измъчвате тялото си. Запример, че отвън хората с вас не се отнасят добре, вие измъчвате тялото си. Слугата се гневи на господаря си, няма да работи, но и той измъчва тялото си. Най-после казвате: „Няма да мисля, няма да работя.“
към беседата >>
Как ще го хванеш?
„До“ съществува ли някъде? Може ли „до“-то да го пипнеш? Казвам: вземете „до“. Как ще го вземеш? С пръсти ли ще го вземеш?
Как ще го хванеш?
Казвате: „Вземи „до“.“ Че как ще го вземеш? Вие как сега ще вземете „до“? Вземете за вас най-ниския тон. Кой е най-ниският тон за вас, който може да го вземете? Имате един основен тон.
към беседата >>
Много измъчвате тялото си.
Та казвам, най-първо, вие сте много небрежни, небрежно се отнасяте към вашето тяло. Каквато неприятност имате, обвинявате тялото. Ти си неразположен, измъчваш тялото си.
Много измъчвате тялото си.
Запример, че отвън хората с вас не се отнасят добре, вие измъчвате тялото си. Слугата се гневи на господаря си, няма да работи, но и той измъчва тялото си. Най-после казвате: „Няма да мисля, няма да работя.“
към беседата >>
Казвате: „Вземи „до“.“ Че как ще го вземеш?
Може ли „до“-то да го пипнеш? Казвам: вземете „до“. Как ще го вземеш? С пръсти ли ще го вземеш? Как ще го хванеш?
Казвате: „Вземи „до“.“ Че как ще го вземеш?
Вие как сега ще вземете „до“? Вземете за вас най-ниския тон. Кой е най-ниският тон за вас, който може да го вземете? Имате един основен тон. Имате едно основно състояние, хармонично.
към беседата >>
Запример, че отвън хората с вас не се отнасят добре, вие измъчвате тялото си.
Та казвам, най-първо, вие сте много небрежни, небрежно се отнасяте към вашето тяло. Каквато неприятност имате, обвинявате тялото. Ти си неразположен, измъчваш тялото си. Много измъчвате тялото си.
Запример, че отвън хората с вас не се отнасят добре, вие измъчвате тялото си.
Слугата се гневи на господаря си, няма да работи, но и той измъчва тялото си. Най-после казвате: „Няма да мисля, няма да работя.“
към беседата >>
Вие как сега ще вземете „до“?
Казвам: вземете „до“. Как ще го вземеш? С пръсти ли ще го вземеш? Как ще го хванеш? Казвате: „Вземи „до“.“ Че как ще го вземеш?
Вие как сега ще вземете „до“?
Вземете за вас най-ниския тон. Кой е най-ниският тон за вас, който може да го вземете? Имате един основен тон. Имате едно основно състояние, хармонично. Хармонично състояние аз наричам в човека, когато има единство между неговите мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
Слугата се гневи на господаря си, няма да работи, но и той измъчва тялото си.
Та казвам, най-първо, вие сте много небрежни, небрежно се отнасяте към вашето тяло. Каквато неприятност имате, обвинявате тялото. Ти си неразположен, измъчваш тялото си. Много измъчвате тялото си. Запример, че отвън хората с вас не се отнасят добре, вие измъчвате тялото си.
Слугата се гневи на господаря си, няма да работи, но и той измъчва тялото си.
Най-после казвате: „Няма да мисля, няма да работя.“
към беседата >>
Вземете за вас най-ниския тон.
Как ще го вземеш? С пръсти ли ще го вземеш? Как ще го хванеш? Казвате: „Вземи „до“.“ Че как ще го вземеш? Вие как сега ще вземете „до“?
Вземете за вас най-ниския тон.
Кой е най-ниският тон за вас, който може да го вземете? Имате един основен тон. Имате едно основно състояние, хармонично. Хармонично състояние аз наричам в човека, когато има единство между неговите мисли, чувства и постъпки. Или когато е в изправно състояние неговата нервна система.
към беседата >>
Най-после казвате: „Няма да мисля, няма да работя.“
Каквато неприятност имате, обвинявате тялото. Ти си неразположен, измъчваш тялото си. Много измъчвате тялото си. Запример, че отвън хората с вас не се отнасят добре, вие измъчвате тялото си. Слугата се гневи на господаря си, няма да работи, но и той измъчва тялото си.
Най-после казвате: „Няма да мисля, няма да работя.“
към беседата >>
Кой е най-ниският тон за вас, който може да го вземете?
С пръсти ли ще го вземеш? Как ще го хванеш? Казвате: „Вземи „до“.“ Че как ще го вземеш? Вие как сега ще вземете „до“? Вземете за вас най-ниския тон.
Кой е най-ниският тон за вас, който може да го вземете?
Имате един основен тон. Имате едно основно състояние, хармонично. Хармонично състояние аз наричам в човека, когато има единство между неговите мисли, чувства и постъпки. Или когато е в изправно състояние неговата нервна система. Тогава ние може да имаме един правилен тон.
към беседата >>
Кое е новото възпитание?
Кое е новото възпитание?
Не измъчвайте тялото си, не измъчвайте ума си, не измъчвайте сърцето си. Възпитавайте тялото си, отнасяйте се добре с тялото си. Отнасяйте се добре със сърцето си. Възпитавайте ума си, отнасяйте се добре с ума си. Казвам, това е самовъзпитание.
към беседата >>
Имате един основен тон.
Как ще го хванеш? Казвате: „Вземи „до“.“ Че как ще го вземеш? Вие как сега ще вземете „до“? Вземете за вас най-ниския тон. Кой е най-ниският тон за вас, който може да го вземете?
Имате един основен тон.
Имате едно основно състояние, хармонично. Хармонично състояние аз наричам в човека, когато има единство между неговите мисли, чувства и постъпки. Или когато е в изправно състояние неговата нервна система. Тогава ние може да имаме един правилен тон. Ако на един болен човек кажете да вземе тона „до“ – може да правите наблюдения – по неговия тон може да познаете де му е болестта.
към беседата >>
Не измъчвайте тялото си, не измъчвайте ума си, не измъчвайте сърцето си.
Кое е новото възпитание?
Не измъчвайте тялото си, не измъчвайте ума си, не измъчвайте сърцето си.
Възпитавайте тялото си, отнасяйте се добре с тялото си. Отнасяйте се добре със сърцето си. Възпитавайте ума си, отнасяйте се добре с ума си. Казвам, това е самовъзпитание.
към беседата >>
Имате едно основно състояние, хармонично.
Казвате: „Вземи „до“.“ Че как ще го вземеш? Вие как сега ще вземете „до“? Вземете за вас най-ниския тон. Кой е най-ниският тон за вас, който може да го вземете? Имате един основен тон.
Имате едно основно състояние, хармонично.
Хармонично състояние аз наричам в човека, когато има единство между неговите мисли, чувства и постъпки. Или когато е в изправно състояние неговата нервна система. Тогава ние може да имаме един правилен тон. Ако на един болен човек кажете да вземе тона „до“ – може да правите наблюдения – по неговия тон може да познаете де му е болестта. Ако причината е в неговата нервна система, какво ще забележите?
към беседата >>
Възпитавайте тялото си, отнасяйте се добре с тялото си.
Кое е новото възпитание? Не измъчвайте тялото си, не измъчвайте ума си, не измъчвайте сърцето си.
Възпитавайте тялото си, отнасяйте се добре с тялото си.
Отнасяйте се добре със сърцето си. Възпитавайте ума си, отнасяйте се добре с ума си. Казвам, това е самовъзпитание.
към беседата >>
Хармонично състояние аз наричам в човека, когато има единство между неговите мисли, чувства и постъпки.
Вие как сега ще вземете „до“? Вземете за вас най-ниския тон. Кой е най-ниският тон за вас, който може да го вземете? Имате един основен тон. Имате едно основно състояние, хармонично.
Хармонично състояние аз наричам в човека, когато има единство между неговите мисли, чувства и постъпки.
Или когато е в изправно състояние неговата нервна система. Тогава ние може да имаме един правилен тон. Ако на един болен човек кажете да вземе тона „до“ – може да правите наблюдения – по неговия тон може да познаете де му е болестта. Ако причината е в неговата нервна система, какво ще забележите? Едно колебание в тона.
към беседата >>
Отнасяйте се добре със сърцето си.
Кое е новото възпитание? Не измъчвайте тялото си, не измъчвайте ума си, не измъчвайте сърцето си. Възпитавайте тялото си, отнасяйте се добре с тялото си.
Отнасяйте се добре със сърцето си.
Възпитавайте ума си, отнасяйте се добре с ума си. Казвам, това е самовъзпитание.
към беседата >>
Или когато е в изправно състояние неговата нервна система.
Вземете за вас най-ниския тон. Кой е най-ниският тон за вас, който може да го вземете? Имате един основен тон. Имате едно основно състояние, хармонично. Хармонично състояние аз наричам в човека, когато има единство между неговите мисли, чувства и постъпки.
Или когато е в изправно състояние неговата нервна система.
Тогава ние може да имаме един правилен тон. Ако на един болен човек кажете да вземе тона „до“ – може да правите наблюдения – по неговия тон може да познаете де му е болестта. Ако причината е в неговата нервна система, какво ще забележите? Едно колебание в тона. Нали на някои певци гласът им трепери, за да предадат по-голям ефект.
към беседата >>
Възпитавайте ума си, отнасяйте се добре с ума си.
Кое е новото възпитание? Не измъчвайте тялото си, не измъчвайте ума си, не измъчвайте сърцето си. Възпитавайте тялото си, отнасяйте се добре с тялото си. Отнасяйте се добре със сърцето си.
Възпитавайте ума си, отнасяйте се добре с ума си.
Казвам, това е самовъзпитание.
към беседата >>
Тогава ние може да имаме един правилен тон.
Кой е най-ниският тон за вас, който може да го вземете? Имате един основен тон. Имате едно основно състояние, хармонично. Хармонично състояние аз наричам в човека, когато има единство между неговите мисли, чувства и постъпки. Или когато е в изправно състояние неговата нервна система.
Тогава ние може да имаме един правилен тон.
Ако на един болен човек кажете да вземе тона „до“ – може да правите наблюдения – по неговия тон може да познаете де му е болестта. Ако причината е в неговата нервна система, какво ще забележите? Едно колебание в тона. Нали на някои певци гласът им трепери, за да предадат по-голям ефект. Има и музикално трептение, но има и едно трептение, което не е намясто, едно колебание се забелязва – тремоли ги наричат в музиката – едно колебливо състояние, и седи човек на мястото си и постоянно трепери.
към беседата >>
Казвам, това е самовъзпитание.
Кое е новото възпитание? Не измъчвайте тялото си, не измъчвайте ума си, не измъчвайте сърцето си. Възпитавайте тялото си, отнасяйте се добре с тялото си. Отнасяйте се добре със сърцето си. Възпитавайте ума си, отнасяйте се добре с ума си.
Казвам, това е самовъзпитание.
към беседата >>
Ако на един болен човек кажете да вземе тона „до“ – може да правите наблюдения – по неговия тон може да познаете де му е болестта.
Имате един основен тон. Имате едно основно състояние, хармонично. Хармонично състояние аз наричам в човека, когато има единство между неговите мисли, чувства и постъпки. Или когато е в изправно състояние неговата нервна система. Тогава ние може да имаме един правилен тон.
Ако на един болен човек кажете да вземе тона „до“ – може да правите наблюдения – по неговия тон може да познаете де му е болестта.
Ако причината е в неговата нервна система, какво ще забележите? Едно колебание в тона. Нали на някои певци гласът им трепери, за да предадат по-голям ефект. Има и музикално трептение, но има и едно трептение, което не е намясто, едно колебание се забелязва – тремоли ги наричат в музиката – едно колебливо състояние, и седи човек на мястото си и постоянно трепери. Има колебание, което показва нарушение в нервната система.
към беседата >>
Като ти дойде някоя голяма неприятност, наяж се хубаво.
Като ти дойде някоя голяма неприятност, наяж се хубаво.
Ако не се наядеш, работата не върви. Щом си неразположен, наяж се хубаво, понеже при едно неразположение излиза повече жлъчка, отрова, яж, за да влезе тази жлъчка в храната, да има храна. Ти тури на стомаха работа, че като влезе жлъчката, да има какво да работи. Имайте си по една ябълка в джоба. Щом се разгневите, изяжте я.
към беседата >>
Ако причината е в неговата нервна система, какво ще забележите?
Имате едно основно състояние, хармонично. Хармонично състояние аз наричам в човека, когато има единство между неговите мисли, чувства и постъпки. Или когато е в изправно състояние неговата нервна система. Тогава ние може да имаме един правилен тон. Ако на един болен човек кажете да вземе тона „до“ – може да правите наблюдения – по неговия тон може да познаете де му е болестта.
Ако причината е в неговата нервна система, какво ще забележите?
Едно колебание в тона. Нали на някои певци гласът им трепери, за да предадат по-голям ефект. Има и музикално трептение, но има и едно трептение, което не е намясто, едно колебание се забелязва – тремоли ги наричат в музиката – едно колебливо състояние, и седи човек на мястото си и постоянно трепери. Има колебание, което показва нарушение в нервната система. Ако има болка в дробовете, го взема по специфичен начин.
към беседата >>
Ако не се наядеш, работата не върви.
Като ти дойде някоя голяма неприятност, наяж се хубаво.
Ако не се наядеш, работата не върви.
Щом си неразположен, наяж се хубаво, понеже при едно неразположение излиза повече жлъчка, отрова, яж, за да влезе тази жлъчка в храната, да има храна. Ти тури на стомаха работа, че като влезе жлъчката, да има какво да работи. Имайте си по една ябълка в джоба. Щом се разгневите, изяжте я. Онези от вас, които обичате да се гневите, да се сърдите, носете си по две ябълки в джоба.
към беседата >>
Едно колебание в тона.
Хармонично състояние аз наричам в човека, когато има единство между неговите мисли, чувства и постъпки. Или когато е в изправно състояние неговата нервна система. Тогава ние може да имаме един правилен тон. Ако на един болен човек кажете да вземе тона „до“ – може да правите наблюдения – по неговия тон може да познаете де му е болестта. Ако причината е в неговата нервна система, какво ще забележите?
Едно колебание в тона.
Нали на някои певци гласът им трепери, за да предадат по-голям ефект. Има и музикално трептение, но има и едно трептение, което не е намясто, едно колебание се забелязва – тремоли ги наричат в музиката – едно колебливо състояние, и седи човек на мястото си и постоянно трепери. Има колебание, което показва нарушение в нервната система. Ако има болка в дробовете, го взема по специфичен начин. Като го вземе, виждам какво му не достига.
към беседата >>
Щом си неразположен, наяж се хубаво, понеже при едно неразположение излиза повече жлъчка, отрова, яж, за да влезе тази жлъчка в храната, да има храна.
Като ти дойде някоя голяма неприятност, наяж се хубаво. Ако не се наядеш, работата не върви.
Щом си неразположен, наяж се хубаво, понеже при едно неразположение излиза повече жлъчка, отрова, яж, за да влезе тази жлъчка в храната, да има храна.
Ти тури на стомаха работа, че като влезе жлъчката, да има какво да работи. Имайте си по една ябълка в джоба. Щом се разгневите, изяжте я. Онези от вас, които обичате да се гневите, да се сърдите, носете си по две ябълки в джоба. Щом се разсърдиш – ябълка или круша, или орех, яж каквото и да е.
към беседата >>
Нали на някои певци гласът им трепери, за да предадат по-голям ефект.
Или когато е в изправно състояние неговата нервна система. Тогава ние може да имаме един правилен тон. Ако на един болен човек кажете да вземе тона „до“ – може да правите наблюдения – по неговия тон може да познаете де му е болестта. Ако причината е в неговата нервна система, какво ще забележите? Едно колебание в тона.
Нали на някои певци гласът им трепери, за да предадат по-голям ефект.
Има и музикално трептение, но има и едно трептение, което не е намясто, едно колебание се забелязва – тремоли ги наричат в музиката – едно колебливо състояние, и седи човек на мястото си и постоянно трепери. Има колебание, което показва нарушение в нервната система. Ако има болка в дробовете, го взема по специфичен начин. Като го вземе, виждам какво му не достига. Като пее някой „до“, виждам, че причината е в главата.
към беседата >>
Ти тури на стомаха работа, че като влезе жлъчката, да има какво да работи.
Като ти дойде някоя голяма неприятност, наяж се хубаво. Ако не се наядеш, работата не върви. Щом си неразположен, наяж се хубаво, понеже при едно неразположение излиза повече жлъчка, отрова, яж, за да влезе тази жлъчка в храната, да има храна.
Ти тури на стомаха работа, че като влезе жлъчката, да има какво да работи.
Имайте си по една ябълка в джоба. Щом се разгневите, изяжте я. Онези от вас, които обичате да се гневите, да се сърдите, носете си по две ябълки в джоба. Щом се разсърдиш – ябълка или круша, или орех, яж каквото и да е. Счупи ореха, започни да дъвчеш.
към беседата >>
Има и музикално трептение, но има и едно трептение, което не е намясто, едно колебание се забелязва – тремоли ги наричат в музиката – едно колебливо състояние, и седи човек на мястото си и постоянно трепери.
Тогава ние може да имаме един правилен тон. Ако на един болен човек кажете да вземе тона „до“ – може да правите наблюдения – по неговия тон може да познаете де му е болестта. Ако причината е в неговата нервна система, какво ще забележите? Едно колебание в тона. Нали на някои певци гласът им трепери, за да предадат по-голям ефект.
Има и музикално трептение, но има и едно трептение, което не е намясто, едно колебание се забелязва – тремоли ги наричат в музиката – едно колебливо състояние, и седи човек на мястото си и постоянно трепери.
Има колебание, което показва нарушение в нервната система. Ако има болка в дробовете, го взема по специфичен начин. Като го вземе, виждам какво му не достига. Като пее някой „до“, виждам, че причината е в главата. Някой като пее, причината е в дробовете, има нещо, което ги спира.
към беседата >>
Имайте си по една ябълка в джоба.
Като ти дойде някоя голяма неприятност, наяж се хубаво. Ако не се наядеш, работата не върви. Щом си неразположен, наяж се хубаво, понеже при едно неразположение излиза повече жлъчка, отрова, яж, за да влезе тази жлъчка в храната, да има храна. Ти тури на стомаха работа, че като влезе жлъчката, да има какво да работи.
Имайте си по една ябълка в джоба.
Щом се разгневите, изяжте я. Онези от вас, които обичате да се гневите, да се сърдите, носете си по две ябълки в джоба. Щом се разсърдиш – ябълка или круша, или орех, яж каквото и да е. Счупи ореха, започни да дъвчеш. Ако сте учител в отделенията, щом две деца се разсърдят, веднага им дайте орехи.
към беседата >>
Има колебание, което показва нарушение в нервната система.
Ако на един болен човек кажете да вземе тона „до“ – може да правите наблюдения – по неговия тон може да познаете де му е болестта. Ако причината е в неговата нервна система, какво ще забележите? Едно колебание в тона. Нали на някои певци гласът им трепери, за да предадат по-голям ефект. Има и музикално трептение, но има и едно трептение, което не е намясто, едно колебание се забелязва – тремоли ги наричат в музиката – едно колебливо състояние, и седи човек на мястото си и постоянно трепери.
Има колебание, което показва нарушение в нервната система.
Ако има болка в дробовете, го взема по специфичен начин. Като го вземе, виждам какво му не достига. Като пее някой „до“, виждам, че причината е в главата. Някой като пее, причината е в дробовете, има нещо, което ги спира. На някои намирам, че причината е в стомаха.
към беседата >>
Щом се разгневите, изяжте я.
Като ти дойде някоя голяма неприятност, наяж се хубаво. Ако не се наядеш, работата не върви. Щом си неразположен, наяж се хубаво, понеже при едно неразположение излиза повече жлъчка, отрова, яж, за да влезе тази жлъчка в храната, да има храна. Ти тури на стомаха работа, че като влезе жлъчката, да има какво да работи. Имайте си по една ябълка в джоба.
Щом се разгневите, изяжте я.
Онези от вас, които обичате да се гневите, да се сърдите, носете си по две ябълки в джоба. Щом се разсърдиш – ябълка или круша, или орех, яж каквото и да е. Счупи ореха, започни да дъвчеш. Ако сте учител в отделенията, щом две деца се разсърдят, веднага им дайте орехи. Но вие сте по-големи деца, трябва да носите ябълки.
към беседата >>
Ако има болка в дробовете, го взема по специфичен начин.
Ако причината е в неговата нервна система, какво ще забележите? Едно колебание в тона. Нали на някои певци гласът им трепери, за да предадат по-голям ефект. Има и музикално трептение, но има и едно трептение, което не е намясто, едно колебание се забелязва – тремоли ги наричат в музиката – едно колебливо състояние, и седи човек на мястото си и постоянно трепери. Има колебание, което показва нарушение в нервната система.
Ако има болка в дробовете, го взема по специфичен начин.
Като го вземе, виждам какво му не достига. Като пее някой „до“, виждам, че причината е в главата. Някой като пее, причината е в дробовете, има нещо, което ги спира. На някои намирам, че причината е в стомаха.
към беседата >>
Онези от вас, които обичате да се гневите, да се сърдите, носете си по две ябълки в джоба.
Ако не се наядеш, работата не върви. Щом си неразположен, наяж се хубаво, понеже при едно неразположение излиза повече жлъчка, отрова, яж, за да влезе тази жлъчка в храната, да има храна. Ти тури на стомаха работа, че като влезе жлъчката, да има какво да работи. Имайте си по една ябълка в джоба. Щом се разгневите, изяжте я.
Онези от вас, които обичате да се гневите, да се сърдите, носете си по две ябълки в джоба.
Щом се разсърдиш – ябълка или круша, или орех, яж каквото и да е. Счупи ореха, започни да дъвчеш. Ако сте учител в отделенията, щом две деца се разсърдят, веднага им дайте орехи. Но вие сте по-големи деца, трябва да носите ябълки.
към беседата >>
Като го вземе, виждам какво му не достига.
Едно колебание в тона. Нали на някои певци гласът им трепери, за да предадат по-голям ефект. Има и музикално трептение, но има и едно трептение, което не е намясто, едно колебание се забелязва – тремоли ги наричат в музиката – едно колебливо състояние, и седи човек на мястото си и постоянно трепери. Има колебание, което показва нарушение в нервната система. Ако има болка в дробовете, го взема по специфичен начин.
Като го вземе, виждам какво му не достига.
Като пее някой „до“, виждам, че причината е в главата. Някой като пее, причината е в дробовете, има нещо, което ги спира. На някои намирам, че причината е в стомаха.
към беседата >>
Щом се разсърдиш – ябълка или круша, или орех, яж каквото и да е.
Щом си неразположен, наяж се хубаво, понеже при едно неразположение излиза повече жлъчка, отрова, яж, за да влезе тази жлъчка в храната, да има храна. Ти тури на стомаха работа, че като влезе жлъчката, да има какво да работи. Имайте си по една ябълка в джоба. Щом се разгневите, изяжте я. Онези от вас, които обичате да се гневите, да се сърдите, носете си по две ябълки в джоба.
Щом се разсърдиш – ябълка или круша, или орех, яж каквото и да е.
Счупи ореха, започни да дъвчеш. Ако сте учител в отделенията, щом две деца се разсърдят, веднага им дайте орехи. Но вие сте по-големи деца, трябва да носите ябълки.
към беседата >>
Като пее някой „до“, виждам, че причината е в главата.
Нали на някои певци гласът им трепери, за да предадат по-голям ефект. Има и музикално трептение, но има и едно трептение, което не е намясто, едно колебание се забелязва – тремоли ги наричат в музиката – едно колебливо състояние, и седи човек на мястото си и постоянно трепери. Има колебание, което показва нарушение в нервната система. Ако има болка в дробовете, го взема по специфичен начин. Като го вземе, виждам какво му не достига.
Като пее някой „до“, виждам, че причината е в главата.
Някой като пее, причината е в дробовете, има нещо, което ги спира. На някои намирам, че причината е в стомаха.
към беседата >>
Счупи ореха, започни да дъвчеш.
Ти тури на стомаха работа, че като влезе жлъчката, да има какво да работи. Имайте си по една ябълка в джоба. Щом се разгневите, изяжте я. Онези от вас, които обичате да се гневите, да се сърдите, носете си по две ябълки в джоба. Щом се разсърдиш – ябълка или круша, или орех, яж каквото и да е.
Счупи ореха, започни да дъвчеш.
Ако сте учител в отделенията, щом две деца се разсърдят, веднага им дайте орехи. Но вие сте по-големи деца, трябва да носите ябълки.
към беседата >>
Някой като пее, причината е в дробовете, има нещо, което ги спира.
Има и музикално трептение, но има и едно трептение, което не е намясто, едно колебание се забелязва – тремоли ги наричат в музиката – едно колебливо състояние, и седи човек на мястото си и постоянно трепери. Има колебание, което показва нарушение в нервната система. Ако има болка в дробовете, го взема по специфичен начин. Като го вземе, виждам какво му не достига. Като пее някой „до“, виждам, че причината е в главата.
Някой като пее, причината е в дробовете, има нещо, което ги спира.
На някои намирам, че причината е в стомаха.
към беседата >>
Ако сте учител в отделенията, щом две деца се разсърдят, веднага им дайте орехи.
Имайте си по една ябълка в джоба. Щом се разгневите, изяжте я. Онези от вас, които обичате да се гневите, да се сърдите, носете си по две ябълки в джоба. Щом се разсърдиш – ябълка или круша, или орех, яж каквото и да е. Счупи ореха, започни да дъвчеш.
Ако сте учител в отделенията, щом две деца се разсърдят, веднага им дайте орехи.
Но вие сте по-големи деца, трябва да носите ябълки.
към беседата >>
На някои намирам, че причината е в стомаха.
Има колебание, което показва нарушение в нервната система. Ако има болка в дробовете, го взема по специфичен начин. Като го вземе, виждам какво му не достига. Като пее някой „до“, виждам, че причината е в главата. Някой като пее, причината е в дробовете, има нещо, което ги спира.
На някои намирам, че причината е в стомаха.
към беседата >>
Но вие сте по-големи деца, трябва да носите ябълки.
Щом се разгневите, изяжте я. Онези от вас, които обичате да се гневите, да се сърдите, носете си по две ябълки в джоба. Щом се разсърдиш – ябълка или круша, или орех, яж каквото и да е. Счупи ореха, започни да дъвчеш. Ако сте учител в отделенията, щом две деца се разсърдят, веднага им дайте орехи.
Но вие сте по-големи деца, трябва да носите ябълки.
към беседата >>
Казвам, музиката има три стимула: стомашен стимул, дробен стимул и мозъчен стимул.
Казвам, музиката има три стимула: стомашен стимул, дробен стимул и мозъчен стимул.
Всеки един тон три стимула има. Този закон работи. Онези, които свирят, каквото и да вършат, три стимула трябва да имат едновременно. Ако трите стимула действат едновременно, ще работиш добре, но ако не действат, ще кажеш: „Не ми се работи.“ Нямаш равновесие вътре в себе си. „До“ всякога правилно можеш да го вземеш.
към беседата >>
Не трябва да натискате спирачките, полекичка.
Не трябва да натискате спирачките, полекичка.
То е цяла наука, но сега още не мога да ви кажа, защото ще преобърнете колата. Трябва да се повърнем към онова, което природата е създала. Ние сме се отклонили, станали сме много изкуствени. Мнозина се мъчат да възстановят, но те искат изкуствено. Възстановете този природен метод.
към беседата >>
Всеки един тон три стимула има.
Казвам, музиката има три стимула: стомашен стимул, дробен стимул и мозъчен стимул.
Всеки един тон три стимула има.
Този закон работи. Онези, които свирят, каквото и да вършат, три стимула трябва да имат едновременно. Ако трите стимула действат едновременно, ще работиш добре, но ако не действат, ще кажеш: „Не ми се работи.“ Нямаш равновесие вътре в себе си. „До“ всякога правилно можеш да го вземеш. Дойдеш до едно положение, и казваш: „От туй положение трябва да изляза навън.“ Ти го наричаш туй мъртва точка.
към беседата >>
То е цяла наука, но сега още не мога да ви кажа, защото ще преобърнете колата.
Не трябва да натискате спирачките, полекичка.
То е цяла наука, но сега още не мога да ви кажа, защото ще преобърнете колата.
Трябва да се повърнем към онова, което природата е създала. Ние сме се отклонили, станали сме много изкуствени. Мнозина се мъчат да възстановят, но те искат изкуствено. Възстановете този природен метод.
към беседата >>
Този закон работи.
Казвам, музиката има три стимула: стомашен стимул, дробен стимул и мозъчен стимул. Всеки един тон три стимула има.
Този закон работи.
Онези, които свирят, каквото и да вършат, три стимула трябва да имат едновременно. Ако трите стимула действат едновременно, ще работиш добре, но ако не действат, ще кажеш: „Не ми се работи.“ Нямаш равновесие вътре в себе си. „До“ всякога правилно можеш да го вземеш. Дойдеш до едно положение, и казваш: „От туй положение трябва да изляза навън.“ Ти го наричаш туй мъртва точка. Има едно положение, и не може да излезеш вън от него.
към беседата >>
Трябва да се повърнем към онова, което природата е създала.
Не трябва да натискате спирачките, полекичка. То е цяла наука, но сега още не мога да ви кажа, защото ще преобърнете колата.
Трябва да се повърнем към онова, което природата е създала.
Ние сме се отклонили, станали сме много изкуствени. Мнозина се мъчат да възстановят, но те искат изкуствено. Възстановете този природен метод.
към беседата >>
Онези, които свирят, каквото и да вършат, три стимула трябва да имат едновременно.
Казвам, музиката има три стимула: стомашен стимул, дробен стимул и мозъчен стимул. Всеки един тон три стимула има. Този закон работи.
Онези, които свирят, каквото и да вършат, три стимула трябва да имат едновременно.
Ако трите стимула действат едновременно, ще работиш добре, но ако не действат, ще кажеш: „Не ми се работи.“ Нямаш равновесие вътре в себе си. „До“ всякога правилно можеш да го вземеш. Дойдеш до едно положение, и казваш: „От туй положение трябва да изляза навън.“ Ти го наричаш туй мъртва точка. Има едно положение, и не може да излезеш вън от него. Мислиш, че не можеш да излезеш, намираш се в един замотан кръг вътре в живота.
към беседата >>
Ние сме се отклонили, станали сме много изкуствени.
Не трябва да натискате спирачките, полекичка. То е цяла наука, но сега още не мога да ви кажа, защото ще преобърнете колата. Трябва да се повърнем към онова, което природата е създала.
Ние сме се отклонили, станали сме много изкуствени.
Мнозина се мъчат да възстановят, но те искат изкуствено. Възстановете този природен метод.
към беседата >>
Ако трите стимула действат едновременно, ще работиш добре, но ако не действат, ще кажеш: „Не ми се работи.“ Нямаш равновесие вътре в себе си.
Казвам, музиката има три стимула: стомашен стимул, дробен стимул и мозъчен стимул. Всеки един тон три стимула има. Този закон работи. Онези, които свирят, каквото и да вършат, три стимула трябва да имат едновременно.
Ако трите стимула действат едновременно, ще работиш добре, но ако не действат, ще кажеш: „Не ми се работи.“ Нямаш равновесие вътре в себе си.
„До“ всякога правилно можеш да го вземеш. Дойдеш до едно положение, и казваш: „От туй положение трябва да изляза навън.“ Ти го наричаш туй мъртва точка. Има едно положение, и не може да излезеш вън от него. Мислиш, че не можеш да излезеш, намираш се в един замотан кръг вътре в живота. Има изходен път, но трябва да го знаеш.
към беседата >>
Мнозина се мъчат да възстановят, но те искат изкуствено.
Не трябва да натискате спирачките, полекичка. То е цяла наука, но сега още не мога да ви кажа, защото ще преобърнете колата. Трябва да се повърнем към онова, което природата е създала. Ние сме се отклонили, станали сме много изкуствени.
Мнозина се мъчат да възстановят, но те искат изкуствено.
Възстановете този природен метод.
към беседата >>
„До“ всякога правилно можеш да го вземеш.
Казвам, музиката има три стимула: стомашен стимул, дробен стимул и мозъчен стимул. Всеки един тон три стимула има. Този закон работи. Онези, които свирят, каквото и да вършат, три стимула трябва да имат едновременно. Ако трите стимула действат едновременно, ще работиш добре, но ако не действат, ще кажеш: „Не ми се работи.“ Нямаш равновесие вътре в себе си.
„До“ всякога правилно можеш да го вземеш.
Дойдеш до едно положение, и казваш: „От туй положение трябва да изляза навън.“ Ти го наричаш туй мъртва точка. Има едно положение, и не може да излезеш вън от него. Мислиш, че не можеш да излезеш, намираш се в един замотан кръг вътре в живота. Има изходен път, но трябва да го знаеш.
към беседата >>
Възстановете този природен метод.
Не трябва да натискате спирачките, полекичка. То е цяла наука, но сега още не мога да ви кажа, защото ще преобърнете колата. Трябва да се повърнем към онова, което природата е създала. Ние сме се отклонили, станали сме много изкуствени. Мнозина се мъчат да възстановят, но те искат изкуствено.
Възстановете този природен метод.
към беседата >>
Дойдеш до едно положение, и казваш: „От туй положение трябва да изляза навън.“ Ти го наричаш туй мъртва точка.
Всеки един тон три стимула има. Този закон работи. Онези, които свирят, каквото и да вършат, три стимула трябва да имат едновременно. Ако трите стимула действат едновременно, ще работиш добре, но ако не действат, ще кажеш: „Не ми се работи.“ Нямаш равновесие вътре в себе си. „До“ всякога правилно можеш да го вземеш.
Дойдеш до едно положение, и казваш: „От туй положение трябва да изляза навън.“ Ти го наричаш туй мъртва точка.
Има едно положение, и не може да излезеш вън от него. Мислиш, че не можеш да излезеш, намираш се в един замотан кръг вътре в живота. Има изходен път, но трябва да го знаеш.
към беседата >>
Казвам ви, не измъчвайте вашите тела.
Казвам ви, не измъчвайте вашите тела.
Не измъчвайте вашите сърца. Не измъчвайте вашите умове. Учете се на това. Най-първо, да не измъчвате тялото. Да станете да се измиете.
към беседата >>
Има едно положение, и не може да излезеш вън от него.
Този закон работи. Онези, които свирят, каквото и да вършат, три стимула трябва да имат едновременно. Ако трите стимула действат едновременно, ще работиш добре, но ако не действат, ще кажеш: „Не ми се работи.“ Нямаш равновесие вътре в себе си. „До“ всякога правилно можеш да го вземеш. Дойдеш до едно положение, и казваш: „От туй положение трябва да изляза навън.“ Ти го наричаш туй мъртва точка.
Има едно положение, и не може да излезеш вън от него.
Мислиш, че не можеш да излезеш, намираш се в един замотан кръг вътре в живота. Има изходен път, но трябва да го знаеш.
към беседата >>
Не измъчвайте вашите сърца.
Казвам ви, не измъчвайте вашите тела.
Не измъчвайте вашите сърца.
Не измъчвайте вашите умове. Учете се на това. Най-първо, да не измъчвате тялото. Да станете да се измиете. Трябва да си измиете лицето, ръцете.
към беседата >>
Мислиш, че не можеш да излезеш, намираш се в един замотан кръг вътре в живота.
Онези, които свирят, каквото и да вършат, три стимула трябва да имат едновременно. Ако трите стимула действат едновременно, ще работиш добре, но ако не действат, ще кажеш: „Не ми се работи.“ Нямаш равновесие вътре в себе си. „До“ всякога правилно можеш да го вземеш. Дойдеш до едно положение, и казваш: „От туй положение трябва да изляза навън.“ Ти го наричаш туй мъртва точка. Има едно положение, и не може да излезеш вън от него.
Мислиш, че не можеш да излезеш, намираш се в един замотан кръг вътре в живота.
Има изходен път, но трябва да го знаеш.
към беседата >>
Не измъчвайте вашите умове.
Казвам ви, не измъчвайте вашите тела. Не измъчвайте вашите сърца.
Не измъчвайте вашите умове.
Учете се на това. Най-първо, да не измъчвате тялото. Да станете да се измиете. Трябва да си измиете лицето, ръцете. Мислете, че тялото ви е един приятел, който толкова ви е услужил, да имате човещина.
към беседата >>
Има изходен път, но трябва да го знаеш.
Ако трите стимула действат едновременно, ще работиш добре, но ако не действат, ще кажеш: „Не ми се работи.“ Нямаш равновесие вътре в себе си. „До“ всякога правилно можеш да го вземеш. Дойдеш до едно положение, и казваш: „От туй положение трябва да изляза навън.“ Ти го наричаш туй мъртва точка. Има едно положение, и не може да излезеш вън от него. Мислиш, че не можеш да излезеш, намираш се в един замотан кръг вътре в живота.
Има изходен път, но трябва да го знаеш.
към беседата >>
Учете се на това.
Казвам ви, не измъчвайте вашите тела. Не измъчвайте вашите сърца. Не измъчвайте вашите умове.
Учете се на това.
Най-първо, да не измъчвате тялото. Да станете да се измиете. Трябва да си измиете лицето, ръцете. Мислете, че тялото ви е един приятел, който толкова ви е услужил, да имате човещина. Вие се отнасяте като към един кон, неразумен глупак.
към беседата >>
Та казвам, „до“-то ще ви даде възможност да вземете основния тон.
Та казвам, „до“-то ще ви даде възможност да вземете основния тон.
Онзи може да пее, който при всяка мъчнотия знае правилно да вземе „до“. Намираш се в едно трудно умствено положение. Когато дишаш, и се задушаваш, значи не знаеш как да вземеш правилно „до“. Ако го вземеш правилно, веднага дихателната система ще върви напред. Туй е тониране.
към беседата >>
Най-първо, да не измъчвате тялото.
Казвам ви, не измъчвайте вашите тела. Не измъчвайте вашите сърца. Не измъчвайте вашите умове. Учете се на това.
Най-първо, да не измъчвате тялото.
Да станете да се измиете. Трябва да си измиете лицето, ръцете. Мислете, че тялото ви е един приятел, който толкова ви е услужил, да имате човещина. Вие се отнасяте като към един кон, неразумен глупак. Пък имате нужда от този глупак.
към беседата >>
Онзи може да пее, който при всяка мъчнотия знае правилно да вземе „до“.
Та казвам, „до“-то ще ви даде възможност да вземете основния тон.
Онзи може да пее, който при всяка мъчнотия знае правилно да вземе „до“.
Намираш се в едно трудно умствено положение. Когато дишаш, и се задушаваш, значи не знаеш как да вземеш правилно „до“. Ако го вземеш правилно, веднага дихателната система ще върви напред. Туй е тониране. Разстроен е стомахът ти.
към беседата >>
Да станете да се измиете.
Казвам ви, не измъчвайте вашите тела. Не измъчвайте вашите сърца. Не измъчвайте вашите умове. Учете се на това. Най-първо, да не измъчвате тялото.
Да станете да се измиете.
Трябва да си измиете лицето, ръцете. Мислете, че тялото ви е един приятел, който толкова ви е услужил, да имате човещина. Вие се отнасяте като към един кон, неразумен глупак. Пък имате нужда от този глупак. Щом този глупак не е разположен, и ти не си разположен.
към беседата >>
Намираш се в едно трудно умствено положение.
Та казвам, „до“-то ще ви даде възможност да вземете основния тон. Онзи може да пее, който при всяка мъчнотия знае правилно да вземе „до“.
Намираш се в едно трудно умствено положение.
Когато дишаш, и се задушаваш, значи не знаеш как да вземеш правилно „до“. Ако го вземеш правилно, веднага дихателната система ще върви напред. Туй е тониране. Разстроен е стомахът ти. Ако вземеш правилно тона „до“, ще се оправи стомахът ти.
към беседата >>
Трябва да си измиете лицето, ръцете.
Не измъчвайте вашите сърца. Не измъчвайте вашите умове. Учете се на това. Най-първо, да не измъчвате тялото. Да станете да се измиете.
Трябва да си измиете лицето, ръцете.
Мислете, че тялото ви е един приятел, който толкова ви е услужил, да имате човещина. Вие се отнасяте като към един кон, неразумен глупак. Пък имате нужда от този глупак. Щом този глупак не е разположен, и ти не си разположен. Дотолкова, доколкото вашето тяло е здраво, дотолкова и вие ще бъдете разположени.
към беседата >>
Когато дишаш, и се задушаваш, значи не знаеш как да вземеш правилно „до“.
Та казвам, „до“-то ще ви даде възможност да вземете основния тон. Онзи може да пее, който при всяка мъчнотия знае правилно да вземе „до“. Намираш се в едно трудно умствено положение.
Когато дишаш, и се задушаваш, значи не знаеш как да вземеш правилно „до“.
Ако го вземеш правилно, веднага дихателната система ще върви напред. Туй е тониране. Разстроен е стомахът ти. Ако вземеш правилно тона „до“, ще се оправи стомахът ти. Ако не вземеш правилно тона, ще страдаш от коремоболие.
към беседата >>
Мислете, че тялото ви е един приятел, който толкова ви е услужил, да имате човещина.
Не измъчвайте вашите умове. Учете се на това. Най-първо, да не измъчвате тялото. Да станете да се измиете. Трябва да си измиете лицето, ръцете.
Мислете, че тялото ви е един приятел, който толкова ви е услужил, да имате човещина.
Вие се отнасяте като към един кон, неразумен глупак. Пък имате нужда от този глупак. Щом този глупак не е разположен, и ти не си разположен. Дотолкова, доколкото вашето тяло е здраво, дотолкова и вие ще бъдете разположени. Отнасяйте се добре с тялото си, защото тялото се състои от хиляди разумни същества, които работят за тебе.
към беседата >>
Ако го вземеш правилно, веднага дихателната система ще върви напред.
Та казвам, „до“-то ще ви даде възможност да вземете основния тон. Онзи може да пее, който при всяка мъчнотия знае правилно да вземе „до“. Намираш се в едно трудно умствено положение. Когато дишаш, и се задушаваш, значи не знаеш как да вземеш правилно „до“.
Ако го вземеш правилно, веднага дихателната система ще върви напред.
Туй е тониране. Разстроен е стомахът ти. Ако вземеш правилно тона „до“, ще се оправи стомахът ти. Ако не вземеш правилно тона, ще страдаш от коремоболие.
към беседата >>
Вие се отнасяте като към един кон, неразумен глупак.
Учете се на това. Най-първо, да не измъчвате тялото. Да станете да се измиете. Трябва да си измиете лицето, ръцете. Мислете, че тялото ви е един приятел, който толкова ви е услужил, да имате човещина.
Вие се отнасяте като към един кон, неразумен глупак.
Пък имате нужда от този глупак. Щом този глупак не е разположен, и ти не си разположен. Дотолкова, доколкото вашето тяло е здраво, дотолкова и вие ще бъдете разположени. Отнасяйте се добре с тялото си, защото тялото се състои от хиляди разумни същества, които работят за тебе.
към беседата >>
Туй е тониране.
Та казвам, „до“-то ще ви даде възможност да вземете основния тон. Онзи може да пее, който при всяка мъчнотия знае правилно да вземе „до“. Намираш се в едно трудно умствено положение. Когато дишаш, и се задушаваш, значи не знаеш как да вземеш правилно „до“. Ако го вземеш правилно, веднага дихателната система ще върви напред.
Туй е тониране.
Разстроен е стомахът ти. Ако вземеш правилно тона „до“, ще се оправи стомахът ти. Ако не вземеш правилно тона, ще страдаш от коремоболие.
към беседата >>
Пък имате нужда от този глупак.
Най-първо, да не измъчвате тялото. Да станете да се измиете. Трябва да си измиете лицето, ръцете. Мислете, че тялото ви е един приятел, който толкова ви е услужил, да имате човещина. Вие се отнасяте като към един кон, неразумен глупак.
Пък имате нужда от този глупак.
Щом този глупак не е разположен, и ти не си разположен. Дотолкова, доколкото вашето тяло е здраво, дотолкова и вие ще бъдете разположени. Отнасяйте се добре с тялото си, защото тялото се състои от хиляди разумни същества, които работят за тебе.
към беседата >>
Разстроен е стомахът ти.
Онзи може да пее, който при всяка мъчнотия знае правилно да вземе „до“. Намираш се в едно трудно умствено положение. Когато дишаш, и се задушаваш, значи не знаеш как да вземеш правилно „до“. Ако го вземеш правилно, веднага дихателната система ще върви напред. Туй е тониране.
Разстроен е стомахът ти.
Ако вземеш правилно тона „до“, ще се оправи стомахът ти. Ако не вземеш правилно тона, ще страдаш от коремоболие.
към беседата >>
Щом този глупак не е разположен, и ти не си разположен.
Да станете да се измиете. Трябва да си измиете лицето, ръцете. Мислете, че тялото ви е един приятел, който толкова ви е услужил, да имате човещина. Вие се отнасяте като към един кон, неразумен глупак. Пък имате нужда от този глупак.
Щом този глупак не е разположен, и ти не си разположен.
Дотолкова, доколкото вашето тяло е здраво, дотолкова и вие ще бъдете разположени. Отнасяйте се добре с тялото си, защото тялото се състои от хиляди разумни същества, които работят за тебе.
към беседата >>
Ако вземеш правилно тона „до“, ще се оправи стомахът ти.
Намираш се в едно трудно умствено положение. Когато дишаш, и се задушаваш, значи не знаеш как да вземеш правилно „до“. Ако го вземеш правилно, веднага дихателната система ще върви напред. Туй е тониране. Разстроен е стомахът ти.
Ако вземеш правилно тона „до“, ще се оправи стомахът ти.
Ако не вземеш правилно тона, ще страдаш от коремоболие.
към беседата >>
Дотолкова, доколкото вашето тяло е здраво, дотолкова и вие ще бъдете разположени.
Трябва да си измиете лицето, ръцете. Мислете, че тялото ви е един приятел, който толкова ви е услужил, да имате човещина. Вие се отнасяте като към един кон, неразумен глупак. Пък имате нужда от този глупак. Щом този глупак не е разположен, и ти не си разположен.
Дотолкова, доколкото вашето тяло е здраво, дотолкова и вие ще бъдете разположени.
Отнасяйте се добре с тялото си, защото тялото се състои от хиляди разумни същества, които работят за тебе.
към беседата >>
Ако не вземеш правилно тона, ще страдаш от коремоболие.
Когато дишаш, и се задушаваш, значи не знаеш как да вземеш правилно „до“. Ако го вземеш правилно, веднага дихателната система ще върви напред. Туй е тониране. Разстроен е стомахът ти. Ако вземеш правилно тона „до“, ще се оправи стомахът ти.
Ако не вземеш правилно тона, ще страдаш от коремоболие.
към беседата >>
Отнасяйте се добре с тялото си, защото тялото се състои от хиляди разумни същества, които работят за тебе.
Мислете, че тялото ви е един приятел, който толкова ви е услужил, да имате човещина. Вие се отнасяте като към един кон, неразумен глупак. Пък имате нужда от този глупак. Щом този глупак не е разположен, и ти не си разположен. Дотолкова, доколкото вашето тяло е здраво, дотолкова и вие ще бъдете разположени.
Отнасяйте се добре с тялото си, защото тялото се състои от хиляди разумни същества, които работят за тебе.
към беседата >>
Музиката в света е за тониране на умствения живот, на чувствения живот и на физическия живот.
Музиката в света е за тониране на умствения живот, на чувствения живот и на физическия живот.
Та за в бъдеще ще учите една музика, при която, най-първо, трябва да се тонирате. Човек казва, че той знае да мисли. Да мислиш правилно, значи да туриш всяко нещо на мястото му. Един човек се намира на пет–шест километра разстояние. Правилно мислиш, ако може да определиш точно на колко километра се намира.
към беседата >>
Какво сте вие вън от тялото?
Какво сте вие вън от тялото?
Вие казвате: човек. Но какво е човек вън от тялото? Вън от неговата глава, вън от неговите дробове, вън от неговия стомах какво е човек? Имате ли някаква представа? Казвате: сбор.
към беседата >>
Та за в бъдеще ще учите една музика, при която, най-първо, трябва да се тонирате.
Музиката в света е за тониране на умствения живот, на чувствения живот и на физическия живот.
Та за в бъдеще ще учите една музика, при която, най-първо, трябва да се тонирате.
Човек казва, че той знае да мисли. Да мислиш правилно, значи да туриш всяко нещо на мястото му. Един човек се намира на пет–шест километра разстояние. Правилно мислиш, ако може да определиш точно на колко километра се намира. Ти казваш, че се намира на два километра.
към беседата >>
Вие казвате: човек.
Какво сте вие вън от тялото?
Вие казвате: човек.
Но какво е човек вън от тялото? Вън от неговата глава, вън от неговите дробове, вън от неговия стомах какво е човек? Имате ли някаква представа? Казвате: сбор. Да, сбор.
към беседата >>
Човек казва, че той знае да мисли.
Музиката в света е за тониране на умствения живот, на чувствения живот и на физическия живот. Та за в бъдеще ще учите една музика, при която, най-първо, трябва да се тонирате.
Човек казва, че той знае да мисли.
Да мислиш правилно, значи да туриш всяко нещо на мястото му. Един човек се намира на пет–шест километра разстояние. Правилно мислиш, ако може да определиш точно на колко километра се намира. Ти казваш, че се намира на два километра. Измерваш това разстояние и виждаш, че е на три.
към беседата >>
Но какво е човек вън от тялото?
Какво сте вие вън от тялото? Вие казвате: човек.
Но какво е човек вън от тялото?
Вън от неговата глава, вън от неговите дробове, вън от неговия стомах какво е човек? Имате ли някаква представа? Казвате: сбор. Да, сбор. Но знаете ли какъв е този сбор?
към беседата >>
Да мислиш правилно, значи да туриш всяко нещо на мястото му.
Музиката в света е за тониране на умствения живот, на чувствения живот и на физическия живот. Та за в бъдеще ще учите една музика, при която, най-първо, трябва да се тонирате. Човек казва, че той знае да мисли.
Да мислиш правилно, значи да туриш всяко нещо на мястото му.
Един човек се намира на пет–шест километра разстояние. Правилно мислиш, ако може да определиш точно на колко километра се намира. Ти казваш, че се намира на два километра. Измерваш това разстояние и виждаш, че е на три. Питам, туй правилно разсъждение ли е?
към беседата >>
Вън от неговата глава, вън от неговите дробове, вън от неговия стомах какво е човек?
Какво сте вие вън от тялото? Вие казвате: човек. Но какво е човек вън от тялото?
Вън от неговата глава, вън от неговите дробове, вън от неговия стомах какво е човек?
Имате ли някаква представа? Казвате: сбор. Да, сбор. Но знаете ли какъв е този сбор? Но този сбор е разумни отношения.
към беседата >>
Един човек се намира на пет–шест километра разстояние.
Музиката в света е за тониране на умствения живот, на чувствения живот и на физическия живот. Та за в бъдеще ще учите една музика, при която, най-първо, трябва да се тонирате. Човек казва, че той знае да мисли. Да мислиш правилно, значи да туриш всяко нещо на мястото му.
Един човек се намира на пет–шест километра разстояние.
Правилно мислиш, ако може да определиш точно на колко километра се намира. Ти казваш, че се намира на два километра. Измерваш това разстояние и виждаш, че е на три. Питам, туй правилно разсъждение ли е? Не. Или вие вземате едно житено зърно.
към беседата >>
Имате ли някаква представа?
Какво сте вие вън от тялото? Вие казвате: човек. Но какво е човек вън от тялото? Вън от неговата глава, вън от неговите дробове, вън от неговия стомах какво е човек?
Имате ли някаква представа?
Казвате: сбор. Да, сбор. Но знаете ли какъв е този сбор? Но този сбор е разумни отношения.
към беседата >>
Правилно мислиш, ако може да определиш точно на колко километра се намира.
Музиката в света е за тониране на умствения живот, на чувствения живот и на физическия живот. Та за в бъдеще ще учите една музика, при която, най-първо, трябва да се тонирате. Човек казва, че той знае да мисли. Да мислиш правилно, значи да туриш всяко нещо на мястото му. Един човек се намира на пет–шест километра разстояние.
Правилно мислиш, ако може да определиш точно на колко километра се намира.
Ти казваш, че се намира на два километра. Измерваш това разстояние и виждаш, че е на три. Питам, туй правилно разсъждение ли е? Не. Или вие вземате едно житено зърно. Каква е тежестта на едно житено зърно?
към беседата >>
Казвате: сбор.
Какво сте вие вън от тялото? Вие казвате: човек. Но какво е човек вън от тялото? Вън от неговата глава, вън от неговите дробове, вън от неговия стомах какво е човек? Имате ли някаква представа?
Казвате: сбор.
Да, сбор. Но знаете ли какъв е този сбор? Но този сбор е разумни отношения.
към беседата >>
Ти казваш, че се намира на два километра.
Та за в бъдеще ще учите една музика, при която, най-първо, трябва да се тонирате. Човек казва, че той знае да мисли. Да мислиш правилно, значи да туриш всяко нещо на мястото му. Един човек се намира на пет–шест километра разстояние. Правилно мислиш, ако може да определиш точно на колко километра се намира.
Ти казваш, че се намира на два километра.
Измерваш това разстояние и виждаш, че е на три. Питам, туй правилно разсъждение ли е? Не. Или вие вземате едно житено зърно. Каква е тежестта на едно житено зърно? То съставя една шестнайсетхилядна част от килограма.
към беседата >>
Да, сбор.
Вие казвате: човек. Но какво е човек вън от тялото? Вън от неговата глава, вън от неговите дробове, вън от неговия стомах какво е човек? Имате ли някаква представа? Казвате: сбор.
Да, сбор.
Но знаете ли какъв е този сбор? Но този сбор е разумни отношения.
към беседата >>
Измерваш това разстояние и виждаш, че е на три.
Човек казва, че той знае да мисли. Да мислиш правилно, значи да туриш всяко нещо на мястото му. Един човек се намира на пет–шест километра разстояние. Правилно мислиш, ако може да определиш точно на колко километра се намира. Ти казваш, че се намира на два километра.
Измерваш това разстояние и виждаш, че е на три.
Питам, туй правилно разсъждение ли е? Не. Или вие вземате едно житено зърно. Каква е тежестта на едно житено зърно? То съставя една шестнайсетхилядна част от килограма. Но едно житено зърно за дванайсет години е в състояние да храни целия свят.
към беседата >>
Но знаете ли какъв е този сбор?
Но какво е човек вън от тялото? Вън от неговата глава, вън от неговите дробове, вън от неговия стомах какво е човек? Имате ли някаква представа? Казвате: сбор. Да, сбор.
Но знаете ли какъв е този сбор?
Но този сбор е разумни отношения.
към беседата >>
Питам, туй правилно разсъждение ли е?
Да мислиш правилно, значи да туриш всяко нещо на мястото му. Един човек се намира на пет–шест километра разстояние. Правилно мислиш, ако може да определиш точно на колко километра се намира. Ти казваш, че се намира на два километра. Измерваш това разстояние и виждаш, че е на три.
Питам, туй правилно разсъждение ли е?
Не. Или вие вземате едно житено зърно. Каква е тежестта на едно житено зърно? То съставя една шестнайсетхилядна част от килограма. Но едно житено зърно за дванайсет години е в състояние да храни целия свят. Ти казваш: „Какво става от едно житено зърно, то е една шестнайсетхилядна част!
към беседата >>
Но този сбор е разумни отношения.
Вън от неговата глава, вън от неговите дробове, вън от неговия стомах какво е човек? Имате ли някаква представа? Казвате: сбор. Да, сбор. Но знаете ли какъв е този сбор?
Но този сбор е разумни отношения.
към беседата >>
Не. Или вие вземате едно житено зърно.
Един човек се намира на пет–шест километра разстояние. Правилно мислиш, ако може да определиш точно на колко километра се намира. Ти казваш, че се намира на два километра. Измерваш това разстояние и виждаш, че е на три. Питам, туй правилно разсъждение ли е?
Не. Или вие вземате едно житено зърно.
Каква е тежестта на едно житено зърно? То съставя една шестнайсетхилядна част от килограма. Но едно житено зърно за дванайсет години е в състояние да храни целия свят. Ти казваш: „Какво става от едно житено зърно, то е една шестнайсетхилядна част! “ В ума ти седи една велика идея и мислиш, че е като житеното зърно, казваш си: „Да е някой скъпоценен камък, някой апартамент, някоя голяма земя.“ За големи работи мислиш.
към беседата >>
Отнасяйте се добре с тялото си, отнасяйте се добре със сърцето си, отнасяйте се добре с ума си.
Отнасяйте се добре с тялото си, отнасяйте се добре със сърцето си, отнасяйте се добре с ума си.
Онова сърце, което трепти, не го безпокойте. Не смущавайте ума си, който мисли.
към беседата >>
Каква е тежестта на едно житено зърно?
Правилно мислиш, ако може да определиш точно на колко километра се намира. Ти казваш, че се намира на два километра. Измерваш това разстояние и виждаш, че е на три. Питам, туй правилно разсъждение ли е? Не. Или вие вземате едно житено зърно.
Каква е тежестта на едно житено зърно?
То съставя една шестнайсетхилядна част от килограма. Но едно житено зърно за дванайсет години е в състояние да храни целия свят. Ти казваш: „Какво става от едно житено зърно, то е една шестнайсетхилядна част! “ В ума ти седи една велика идея и мислиш, че е като житеното зърно, казваш си: „Да е някой скъпоценен камък, някой апартамент, някоя голяма земя.“ За големи работи мислиш. Всичкото щастие зависи от основния тон.
към беседата >>
Онова сърце, което трепти, не го безпокойте.
Отнасяйте се добре с тялото си, отнасяйте се добре със сърцето си, отнасяйте се добре с ума си.
Онова сърце, което трепти, не го безпокойте.
Не смущавайте ума си, който мисли.
към беседата >>
То съставя една шестнайсетхилядна част от килограма.
Ти казваш, че се намира на два километра. Измерваш това разстояние и виждаш, че е на три. Питам, туй правилно разсъждение ли е? Не. Или вие вземате едно житено зърно. Каква е тежестта на едно житено зърно?
То съставя една шестнайсетхилядна част от килограма.
Но едно житено зърно за дванайсет години е в състояние да храни целия свят. Ти казваш: „Какво става от едно житено зърно, то е една шестнайсетхилядна част! “ В ума ти седи една велика идея и мислиш, че е като житеното зърно, казваш си: „Да е някой скъпоценен камък, някой апартамент, някоя голяма земя.“ За големи работи мислиш. Всичкото щастие зависи от основния тон. Ако туй житено зърно знаете как да го посеете в себе си, за няколко години ще се оправят работите ви.
към беседата >>
Не смущавайте ума си, който мисли.
Отнасяйте се добре с тялото си, отнасяйте се добре със сърцето си, отнасяйте се добре с ума си. Онова сърце, което трепти, не го безпокойте.
Не смущавайте ума си, който мисли.
към беседата >>
Но едно житено зърно за дванайсет години е в състояние да храни целия свят.
Измерваш това разстояние и виждаш, че е на три. Питам, туй правилно разсъждение ли е? Не. Или вие вземате едно житено зърно. Каква е тежестта на едно житено зърно? То съставя една шестнайсетхилядна част от килограма.
Но едно житено зърно за дванайсет години е в състояние да храни целия свят.
Ти казваш: „Какво става от едно житено зърно, то е една шестнайсетхилядна част! “ В ума ти седи една велика идея и мислиш, че е като житеното зърно, казваш си: „Да е някой скъпоценен камък, някой апартамент, някоя голяма земя.“ За големи работи мислиш. Всичкото щастие зависи от основния тон. Ако туй житено зърно знаете как да го посеете в себе си, за няколко години ще се оправят работите ви. Вие седите и мислите: „Моето положение е непоправимо.“ Ако „до“ беше само̀, положението на „до“ щеше да бъде непоправимо, но понеже има и „ре“, поправимо е.
към беседата >>
Изучавайте законите на вашата мисъл.
Изучавайте законите на вашата мисъл.
Изучавайте законите на вашето движение, на вашето сърце. Изучавайте законите на вашия стомах.
към беседата >>
Ти казваш: „Какво става от едно житено зърно, то е една шестнайсетхилядна част!
Питам, туй правилно разсъждение ли е? Не. Или вие вземате едно житено зърно. Каква е тежестта на едно житено зърно? То съставя една шестнайсетхилядна част от килограма. Но едно житено зърно за дванайсет години е в състояние да храни целия свят.
Ти казваш: „Какво става от едно житено зърно, то е една шестнайсетхилядна част!
“ В ума ти седи една велика идея и мислиш, че е като житеното зърно, казваш си: „Да е някой скъпоценен камък, някой апартамент, някоя голяма земя.“ За големи работи мислиш. Всичкото щастие зависи от основния тон. Ако туй житено зърно знаете как да го посеете в себе си, за няколко години ще се оправят работите ви. Вие седите и мислите: „Моето положение е непоправимо.“ Ако „до“ беше само̀, положението на „до“ щеше да бъде непоправимо, но понеже има и „ре“, поправимо е. И на „ре“ му липсва нещо.
към беседата >>
Изучавайте законите на вашето движение, на вашето сърце.
Изучавайте законите на вашата мисъл.
Изучавайте законите на вашето движение, на вашето сърце.
Изучавайте законите на вашия стомах.
към беседата >>
“ В ума ти седи една велика идея и мислиш, че е като житеното зърно, казваш си: „Да е някой скъпоценен камък, някой апартамент, някоя голяма земя.“ За големи работи мислиш.
Не. Или вие вземате едно житено зърно. Каква е тежестта на едно житено зърно? То съставя една шестнайсетхилядна част от килограма. Но едно житено зърно за дванайсет години е в състояние да храни целия свят. Ти казваш: „Какво става от едно житено зърно, то е една шестнайсетхилядна част!
“ В ума ти седи една велика идея и мислиш, че е като житеното зърно, казваш си: „Да е някой скъпоценен камък, някой апартамент, някоя голяма земя.“ За големи работи мислиш.
Всичкото щастие зависи от основния тон. Ако туй житено зърно знаете как да го посеете в себе си, за няколко години ще се оправят работите ви. Вие седите и мислите: „Моето положение е непоправимо.“ Ако „до“ беше само̀, положението на „до“ щеше да бъде непоправимо, но понеже има и „ре“, поправимо е. И на „ре“ му липсва нещо. Положението на „ре“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „ми“.
към беседата >>
Изучавайте законите на вашия стомах.
Изучавайте законите на вашата мисъл. Изучавайте законите на вашето движение, на вашето сърце.
Изучавайте законите на вашия стомах.
към беседата >>
Всичкото щастие зависи от основния тон.
Каква е тежестта на едно житено зърно? То съставя една шестнайсетхилядна част от килограма. Но едно житено зърно за дванайсет години е в състояние да храни целия свят. Ти казваш: „Какво става от едно житено зърно, то е една шестнайсетхилядна част! “ В ума ти седи една велика идея и мислиш, че е като житеното зърно, казваш си: „Да е някой скъпоценен камък, някой апартамент, някоя голяма земя.“ За големи работи мислиш.
Всичкото щастие зависи от основния тон.
Ако туй житено зърно знаете как да го посеете в себе си, за няколко години ще се оправят работите ви. Вие седите и мислите: „Моето положение е непоправимо.“ Ако „до“ беше само̀, положението на „до“ щеше да бъде непоправимо, но понеже има и „ре“, поправимо е. И на „ре“ му липсва нещо. Положението на „ре“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „ми“. Положението на „ми“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „фа“.
към беседата >>
Ако туй житено зърно знаете как да го посеете в себе си, за няколко години ще се оправят работите ви.
То съставя една шестнайсетхилядна част от килограма. Но едно житено зърно за дванайсет години е в състояние да храни целия свят. Ти казваш: „Какво става от едно житено зърно, то е една шестнайсетхилядна част! “ В ума ти седи една велика идея и мислиш, че е като житеното зърно, казваш си: „Да е някой скъпоценен камък, някой апартамент, някоя голяма земя.“ За големи работи мислиш. Всичкото щастие зависи от основния тон.
Ако туй житено зърно знаете как да го посеете в себе си, за няколко години ще се оправят работите ви.
Вие седите и мислите: „Моето положение е непоправимо.“ Ако „до“ беше само̀, положението на „до“ щеше да бъде непоправимо, но понеже има и „ре“, поправимо е. И на „ре“ му липсва нещо. Положението на „ре“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „ми“. Положението на „ми“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „фа“. Положението на „фа“ щеше да бъде критическо, ако не беше „сол“.
към беседата >>
Вие седите и мислите: „Моето положение е непоправимо.“ Ако „до“ беше само̀, положението на „до“ щеше да бъде непоправимо, но понеже има и „ре“, поправимо е.
Но едно житено зърно за дванайсет години е в състояние да храни целия свят. Ти казваш: „Какво става от едно житено зърно, то е една шестнайсетхилядна част! “ В ума ти седи една велика идея и мислиш, че е като житеното зърно, казваш си: „Да е някой скъпоценен камък, някой апартамент, някоя голяма земя.“ За големи работи мислиш. Всичкото щастие зависи от основния тон. Ако туй житено зърно знаете как да го посеете в себе си, за няколко години ще се оправят работите ви.
Вие седите и мислите: „Моето положение е непоправимо.“ Ако „до“ беше само̀, положението на „до“ щеше да бъде непоправимо, но понеже има и „ре“, поправимо е.
И на „ре“ му липсва нещо. Положението на „ре“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „ми“. Положението на „ми“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „фа“. Положението на „фа“ щеше да бъде критическо, ако не беше „сол“. Но и на „сол“ положението щеше да бъде критическо, ако не беше „ла“.
към беседата >>
И на „ре“ му липсва нещо.
Ти казваш: „Какво става от едно житено зърно, то е една шестнайсетхилядна част! “ В ума ти седи една велика идея и мислиш, че е като житеното зърно, казваш си: „Да е някой скъпоценен камък, някой апартамент, някоя голяма земя.“ За големи работи мислиш. Всичкото щастие зависи от основния тон. Ако туй житено зърно знаете как да го посеете в себе си, за няколко години ще се оправят работите ви. Вие седите и мислите: „Моето положение е непоправимо.“ Ако „до“ беше само̀, положението на „до“ щеше да бъде непоправимо, но понеже има и „ре“, поправимо е.
И на „ре“ му липсва нещо.
Положението на „ре“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „ми“. Положението на „ми“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „фа“. Положението на „фа“ щеше да бъде критическо, ако не беше „сол“. Но и на „сол“ положението щеше да бъде критическо, ако не беше „ла“. На „ла“ положението щеше да бъде критическо, ако не беше „си“.
към беседата >>
Положението на „ре“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „ми“.
“ В ума ти седи една велика идея и мислиш, че е като житеното зърно, казваш си: „Да е някой скъпоценен камък, някой апартамент, някоя голяма земя.“ За големи работи мислиш. Всичкото щастие зависи от основния тон. Ако туй житено зърно знаете как да го посеете в себе си, за няколко години ще се оправят работите ви. Вие седите и мислите: „Моето положение е непоправимо.“ Ако „до“ беше само̀, положението на „до“ щеше да бъде непоправимо, но понеже има и „ре“, поправимо е. И на „ре“ му липсва нещо.
Положението на „ре“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „ми“.
Положението на „ми“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „фа“. Положението на „фа“ щеше да бъде критическо, ако не беше „сол“. Но и на „сол“ положението щеше да бъде критическо, ако не беше „ла“. На „ла“ положението щеше да бъде критическо, ако не беше „си“. Пък и положението на „си“ щеше да бъде критическо, ако не идеше втората октава – пак „до“ иде и се нареждат и другите тонове.
към беседата >>
Положението на „ми“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „фа“.
Всичкото щастие зависи от основния тон. Ако туй житено зърно знаете как да го посеете в себе си, за няколко години ще се оправят работите ви. Вие седите и мислите: „Моето положение е непоправимо.“ Ако „до“ беше само̀, положението на „до“ щеше да бъде непоправимо, но понеже има и „ре“, поправимо е. И на „ре“ му липсва нещо. Положението на „ре“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „ми“.
Положението на „ми“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „фа“.
Положението на „фа“ щеше да бъде критическо, ако не беше „сол“. Но и на „сол“ положението щеше да бъде критическо, ако не беше „ла“. На „ла“ положението щеше да бъде критическо, ако не беше „си“. Пък и положението на „си“ щеше да бъде критическо, ако не идеше втората октава – пак „до“ иде и се нареждат и другите тонове. Няма да отивате нагоре, ще се объркате.
към беседата >>
Положението на „фа“ щеше да бъде критическо, ако не беше „сол“.
Ако туй житено зърно знаете как да го посеете в себе си, за няколко години ще се оправят работите ви. Вие седите и мислите: „Моето положение е непоправимо.“ Ако „до“ беше само̀, положението на „до“ щеше да бъде непоправимо, но понеже има и „ре“, поправимо е. И на „ре“ му липсва нещо. Положението на „ре“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „ми“. Положението на „ми“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „фа“.
Положението на „фа“ щеше да бъде критическо, ако не беше „сол“.
Но и на „сол“ положението щеше да бъде критическо, ако не беше „ла“. На „ла“ положението щеше да бъде критическо, ако не беше „си“. Пък и положението на „си“ щеше да бъде критическо, ако не идеше втората октава – пак „до“ иде и се нареждат и другите тонове. Няма да отивате нагоре, ще се объркате.
към беседата >>
Но и на „сол“ положението щеше да бъде критическо, ако не беше „ла“.
Вие седите и мислите: „Моето положение е непоправимо.“ Ако „до“ беше само̀, положението на „до“ щеше да бъде непоправимо, но понеже има и „ре“, поправимо е. И на „ре“ му липсва нещо. Положението на „ре“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „ми“. Положението на „ми“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „фа“. Положението на „фа“ щеше да бъде критическо, ако не беше „сол“.
Но и на „сол“ положението щеше да бъде критическо, ако не беше „ла“.
На „ла“ положението щеше да бъде критическо, ако не беше „си“. Пък и положението на „си“ щеше да бъде критическо, ако не идеше втората октава – пак „до“ иде и се нареждат и другите тонове. Няма да отивате нагоре, ще се объркате.
към беседата >>
На „ла“ положението щеше да бъде критическо, ако не беше „си“.
И на „ре“ му липсва нещо. Положението на „ре“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „ми“. Положението на „ми“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „фа“. Положението на „фа“ щеше да бъде критическо, ако не беше „сол“. Но и на „сол“ положението щеше да бъде критическо, ако не беше „ла“.
На „ла“ положението щеше да бъде критическо, ако не беше „си“.
Пък и положението на „си“ щеше да бъде критическо, ако не идеше втората октава – пак „до“ иде и се нареждат и другите тонове. Няма да отивате нагоре, ще се объркате.
към беседата >>
Пък и положението на „си“ щеше да бъде критическо, ако не идеше втората октава – пак „до“ иде и се нареждат и другите тонове.
Положението на „ре“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „ми“. Положението на „ми“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „фа“. Положението на „фа“ щеше да бъде критическо, ако не беше „сол“. Но и на „сол“ положението щеше да бъде критическо, ако не беше „ла“. На „ла“ положението щеше да бъде критическо, ако не беше „си“.
Пък и положението на „си“ щеше да бъде критическо, ако не идеше втората октава – пак „до“ иде и се нареждат и другите тонове.
Няма да отивате нагоре, ще се объркате.
към беседата >>
Няма да отивате нагоре, ще се объркате.
Положението на „ми“ щеше да бъде непоправимо, ако не беше „фа“. Положението на „фа“ щеше да бъде критическо, ако не беше „сол“. Но и на „сол“ положението щеше да бъде критическо, ако не беше „ла“. На „ла“ положението щеше да бъде критическо, ако не беше „си“. Пък и положението на „си“ щеше да бъде критическо, ако не идеше втората октава – пак „до“ иде и се нареждат и другите тонове.
Няма да отивате нагоре, ще се объркате.
към беседата >>
„Ре“-то оправя положението на „до“, „ми“-то оправя положението на „ре“, „фа“-то оправя положението на „ми“, „сол“ оправя положението на „фа“, „ла“ оправя положението на „сол“ и „си“ оправя положението на „ла“.
„Ре“-то оправя положението на „до“, „ми“-то оправя положението на „ре“, „фа“-то оправя положението на „ми“, „сол“ оправя положението на „фа“, „ла“ оправя положението на „сол“ и „си“ оправя положението на „ла“.
към беседата >>
Сега да дадем друго изяснение.
Сега да дадем друго изяснение.
Дробовете оправят положението на стомашната система. Мозъчната система оправя положението на дробовете. Те са във вътрешна зависимост. Трябва ред години, да дойдете да мислите по нов начин. Не само да мислите.
към беседата >>
Дробовете оправят положението на стомашната система.
Сега да дадем друго изяснение.
Дробовете оправят положението на стомашната система.
Мозъчната система оправя положението на дробовете. Те са във вътрешна зависимост. Трябва ред години, да дойдете да мислите по нов начин. Не само да мислите. Вие в простия смисъл на думата какво разбирате под думата мислене?
към беседата >>
Мозъчната система оправя положението на дробовете.
Сега да дадем друго изяснение. Дробовете оправят положението на стомашната система.
Мозъчната система оправя положението на дробовете.
Те са във вътрешна зависимост. Трябва ред години, да дойдете да мислите по нов начин. Не само да мислите. Вие в простия смисъл на думата какво разбирате под думата мислене? Ако ви се даде една теза за докторат, как ще я развиете?
към беседата >>
Те са във вътрешна зависимост.
Сега да дадем друго изяснение. Дробовете оправят положението на стомашната система. Мозъчната система оправя положението на дробовете.
Те са във вътрешна зависимост.
Трябва ред години, да дойдете да мислите по нов начин. Не само да мислите. Вие в простия смисъл на думата какво разбирате под думата мислене? Ако ви се даде една теза за докторат, как ще я развиете? Представете си, че ви се дава една теза за докторат.
към беседата >>
Трябва ред години, да дойдете да мислите по нов начин.
Сега да дадем друго изяснение. Дробовете оправят положението на стомашната система. Мозъчната система оправя положението на дробовете. Те са във вътрешна зависимост.
Трябва ред години, да дойдете да мислите по нов начин.
Не само да мислите. Вие в простия смисъл на думата какво разбирате под думата мислене? Ако ви се даде една теза за докторат, как ще я развиете? Представете си, че ви се дава една теза за докторат. Как ще я развиете?
към беседата >>
Не само да мислите.
Сега да дадем друго изяснение. Дробовете оправят положението на стомашната система. Мозъчната система оправя положението на дробовете. Те са във вътрешна зависимост. Трябва ред години, да дойдете да мислите по нов начин.
Не само да мислите.
Вие в простия смисъл на думата какво разбирате под думата мислене? Ако ви се даде една теза за докторат, как ще я развиете? Представете си, че ви се дава една теза за докторат. Как ще я развиете? Мисълта е един отделен свят.
към беседата >>
Вие в простия смисъл на думата какво разбирате под думата мислене?
Дробовете оправят положението на стомашната система. Мозъчната система оправя положението на дробовете. Те са във вътрешна зависимост. Трябва ред години, да дойдете да мислите по нов начин. Не само да мислите.
Вие в простия смисъл на думата какво разбирате под думата мислене?
Ако ви се даде една теза за докторат, как ще я развиете? Представете си, че ви се дава една теза за докторат. Как ще я развиете? Мисълта е един отделен свят. Ти не можеш да бъдеш умен, ако не влезеш в този мисловия свят.
към беседата >>
Ако ви се даде една теза за докторат, как ще я развиете?
Мозъчната система оправя положението на дробовете. Те са във вътрешна зависимост. Трябва ред години, да дойдете да мислите по нов начин. Не само да мислите. Вие в простия смисъл на думата какво разбирате под думата мислене?
Ако ви се даде една теза за докторат, как ще я развиете?
Представете си, че ви се дава една теза за докторат. Как ще я развиете? Мисълта е един отделен свят. Ти не можеш да бъдеш умен, ако не влезеш в този мисловия свят. Само, най-първо, трябва да знаеш как да влезеш в мисловия свят.
към беседата >>
Представете си, че ви се дава една теза за докторат.
Те са във вътрешна зависимост. Трябва ред години, да дойдете да мислите по нов начин. Не само да мислите. Вие в простия смисъл на думата какво разбирате под думата мислене? Ако ви се даде една теза за докторат, как ще я развиете?
Представете си, че ви се дава една теза за докторат.
Как ще я развиете? Мисълта е един отделен свят. Ти не можеш да бъдеш умен, ако не влезеш в този мисловия свят. Само, най-първо, трябва да знаеш как да влезеш в мисловия свят. Ти не можеш да бъдеш здрав, ако не влезеш във физическия свят.
към беседата >>
Как ще я развиете?
Трябва ред години, да дойдете да мислите по нов начин. Не само да мислите. Вие в простия смисъл на думата какво разбирате под думата мислене? Ако ви се даде една теза за докторат, как ще я развиете? Представете си, че ви се дава една теза за докторат.
Как ще я развиете?
Мисълта е един отделен свят. Ти не можеш да бъдеш умен, ако не влезеш в този мисловия свят. Само, най-първо, трябва да знаеш как да влезеш в мисловия свят. Ти не можеш да бъдеш здрав, ако не влезеш във физическия свят. Ти не може да бъдеш добър, ако не влезеш в духовния свят.
към беседата >>
Мисълта е един отделен свят.
Не само да мислите. Вие в простия смисъл на думата какво разбирате под думата мислене? Ако ви се даде една теза за докторат, как ще я развиете? Представете си, че ви се дава една теза за докторат. Как ще я развиете?
Мисълта е един отделен свят.
Ти не можеш да бъдеш умен, ако не влезеш в този мисловия свят. Само, най-първо, трябва да знаеш как да влезеш в мисловия свят. Ти не можеш да бъдеш здрав, ако не влезеш във физическия свят. Ти не може да бъдеш добър, ако не влезеш в духовния свят.
към беседата >>
Ти не можеш да бъдеш умен, ако не влезеш в този мисловия свят.
Вие в простия смисъл на думата какво разбирате под думата мислене? Ако ви се даде една теза за докторат, как ще я развиете? Представете си, че ви се дава една теза за докторат. Как ще я развиете? Мисълта е един отделен свят.
Ти не можеш да бъдеш умен, ако не влезеш в този мисловия свят.
Само, най-първо, трябва да знаеш как да влезеш в мисловия свят. Ти не можеш да бъдеш здрав, ако не влезеш във физическия свят. Ти не може да бъдеш добър, ако не влезеш в духовния свят.
към беседата >>
Само, най-първо, трябва да знаеш как да влезеш в мисловия свят.
Ако ви се даде една теза за докторат, как ще я развиете? Представете си, че ви се дава една теза за докторат. Как ще я развиете? Мисълта е един отделен свят. Ти не можеш да бъдеш умен, ако не влезеш в този мисловия свят.
Само, най-първо, трябва да знаеш как да влезеш в мисловия свят.
Ти не можеш да бъдеш здрав, ако не влезеш във физическия свят. Ти не може да бъдеш добър, ако не влезеш в духовния свят.
към беседата >>
Ти не можеш да бъдеш здрав, ако не влезеш във физическия свят.
Представете си, че ви се дава една теза за докторат. Как ще я развиете? Мисълта е един отделен свят. Ти не можеш да бъдеш умен, ако не влезеш в този мисловия свят. Само, най-първо, трябва да знаеш как да влезеш в мисловия свят.
Ти не можеш да бъдеш здрав, ако не влезеш във физическия свят.
Ти не може да бъдеш добър, ако не влезеш в духовния свят.
към беседата >>
Ти не може да бъдеш добър, ако не влезеш в духовния свят.
Как ще я развиете? Мисълта е един отделен свят. Ти не можеш да бъдеш умен, ако не влезеш в този мисловия свят. Само, най-първо, трябва да знаеш как да влезеш в мисловия свят. Ти не можеш да бъдеш здрав, ако не влезеш във физическия свят.
Ти не може да бъдеш добър, ако не влезеш в духовния свят.
към беседата >>
В духовния свят като влезеш, имаш възможност да станеш добър.
В духовния свят като влезеш, имаш възможност да станеш добър.
Във физическия свят ще влезеш, да станеш деятелен. В мисловия свят ще влезеш, да мислиш; да мислиш да си уредиш работите.
към беседата >>
Във физическия свят ще влезеш, да станеш деятелен.
В духовния свят като влезеш, имаш възможност да станеш добър.
Във физическия свят ще влезеш, да станеш деятелен.
В мисловия свят ще влезеш, да мислиш; да мислиш да си уредиш работите.
към беседата >>
В мисловия свят ще влезеш, да мислиш; да мислиш да си уредиш работите.
В духовния свят като влезеш, имаш възможност да станеш добър. Във физическия свят ще влезеш, да станеш деятелен.
В мисловия свят ще влезеш, да мислиш; да мислиш да си уредиш работите.
към беседата >>
Аз ще ви приведа един пример.
Аз ще ви приведа един пример.
Ако влезеш в мисловия свят, ти ще знаеш да палиш само свещи. В духовния свят като влезеш, като завъртиш един ключ, ще имаш разположение. Щом си на физическото поле, ще имаш да ядеш. Щом влезеш в духовния свят и завъртиш този ключ, ще ти стане топло, ще имаш разположение. Щом влезеш в мисловия свят, ще имаш светлина, ще станеш да ходиш.
към беседата >>
Ако влезеш в мисловия свят, ти ще знаеш да палиш само свещи.
Аз ще ви приведа един пример.
Ако влезеш в мисловия свят, ти ще знаеш да палиш само свещи.
В духовния свят като влезеш, като завъртиш един ключ, ще имаш разположение. Щом си на физическото поле, ще имаш да ядеш. Щом влезеш в духовния свят и завъртиш този ключ, ще ти стане топло, ще имаш разположение. Щом влезеш в мисловия свят, ще имаш светлина, ще станеш да ходиш. Какво нещо е мисловият свят?
към беседата >>
В духовния свят като влезеш, като завъртиш един ключ, ще имаш разположение.
Аз ще ви приведа един пример. Ако влезеш в мисловия свят, ти ще знаеш да палиш само свещи.
В духовния свят като влезеш, като завъртиш един ключ, ще имаш разположение.
Щом си на физическото поле, ще имаш да ядеш. Щом влезеш в духовния свят и завъртиш този ключ, ще ти стане топло, ще имаш разположение. Щом влезеш в мисловия свят, ще имаш светлина, ще станеш да ходиш. Какво нещо е мисловият свят? Светлина ще имаш в ума си.
към беседата >>
Щом си на физическото поле, ще имаш да ядеш.
Аз ще ви приведа един пример. Ако влезеш в мисловия свят, ти ще знаеш да палиш само свещи. В духовния свят като влезеш, като завъртиш един ключ, ще имаш разположение.
Щом си на физическото поле, ще имаш да ядеш.
Щом влезеш в духовния свят и завъртиш този ключ, ще ти стане топло, ще имаш разположение. Щом влезеш в мисловия свят, ще имаш светлина, ще станеш да ходиш. Какво нещо е мисловият свят? Светлина ще имаш в ума си. То е мисловият свят.
към беседата >>
Щом влезеш в духовния свят и завъртиш този ключ, ще ти стане топло, ще имаш разположение.
Аз ще ви приведа един пример. Ако влезеш в мисловия свят, ти ще знаеш да палиш само свещи. В духовния свят като влезеш, като завъртиш един ключ, ще имаш разположение. Щом си на физическото поле, ще имаш да ядеш.
Щом влезеш в духовния свят и завъртиш този ключ, ще ти стане топло, ще имаш разположение.
Щом влезеш в мисловия свят, ще имаш светлина, ще станеш да ходиш. Какво нещо е мисловият свят? Светлина ще имаш в ума си. То е мисловият свят. В духовния свят топлина ще имаш, а във физическия свят сила трябва да имаш.
към беседата >>
Щом влезеш в мисловия свят, ще имаш светлина, ще станеш да ходиш.
Аз ще ви приведа един пример. Ако влезеш в мисловия свят, ти ще знаеш да палиш само свещи. В духовния свят като влезеш, като завъртиш един ключ, ще имаш разположение. Щом си на физическото поле, ще имаш да ядеш. Щом влезеш в духовния свят и завъртиш този ключ, ще ти стане топло, ще имаш разположение.
Щом влезеш в мисловия свят, ще имаш светлина, ще станеш да ходиш.
Какво нещо е мисловият свят? Светлина ще имаш в ума си. То е мисловият свят. В духовния свят топлина ще имаш, а във физическия свят сила трябва да имаш. Ако нямаш разположение на физическото поле да ядеш, не си здрав.
към беседата >>
Какво нещо е мисловият свят?
Ако влезеш в мисловия свят, ти ще знаеш да палиш само свещи. В духовния свят като влезеш, като завъртиш един ключ, ще имаш разположение. Щом си на физическото поле, ще имаш да ядеш. Щом влезеш в духовния свят и завъртиш този ключ, ще ти стане топло, ще имаш разположение. Щом влезеш в мисловия свят, ще имаш светлина, ще станеш да ходиш.
Какво нещо е мисловият свят?
Светлина ще имаш в ума си. То е мисловият свят. В духовния свят топлина ще имаш, а във физическия свят сила трябва да имаш. Ако нямаш разположение на физическото поле да ядеш, не си здрав. Ако не разбираш топлината в духовния свят, не си здрав.
към беседата >>
Светлина ще имаш в ума си.
В духовния свят като влезеш, като завъртиш един ключ, ще имаш разположение. Щом си на физическото поле, ще имаш да ядеш. Щом влезеш в духовния свят и завъртиш този ключ, ще ти стане топло, ще имаш разположение. Щом влезеш в мисловия свят, ще имаш светлина, ще станеш да ходиш. Какво нещо е мисловият свят?
Светлина ще имаш в ума си.
То е мисловият свят. В духовния свят топлина ще имаш, а във физическия свят сила трябва да имаш. Ако нямаш разположение на физическото поле да ядеш, не си здрав. Ако не разбираш топлината в духовния свят, не си здрав. То е болезнено състояние.
към беседата >>
То е мисловият свят.
Щом си на физическото поле, ще имаш да ядеш. Щом влезеш в духовния свят и завъртиш този ключ, ще ти стане топло, ще имаш разположение. Щом влезеш в мисловия свят, ще имаш светлина, ще станеш да ходиш. Какво нещо е мисловият свят? Светлина ще имаш в ума си.
То е мисловият свят.
В духовния свят топлина ще имаш, а във физическия свят сила трябва да имаш. Ако нямаш разположение на физическото поле да ядеш, не си здрав. Ако не разбираш топлината в духовния свят, не си здрав. То е болезнено състояние. Нали има болни, за които затварят всичките прозорци, дразни ги светлината.
към беседата >>
В духовния свят топлина ще имаш, а във физическия свят сила трябва да имаш.
Щом влезеш в духовния свят и завъртиш този ключ, ще ти стане топло, ще имаш разположение. Щом влезеш в мисловия свят, ще имаш светлина, ще станеш да ходиш. Какво нещо е мисловият свят? Светлина ще имаш в ума си. То е мисловият свят.
В духовния свят топлина ще имаш, а във физическия свят сила трябва да имаш.
Ако нямаш разположение на физическото поле да ядеш, не си здрав. Ако не разбираш топлината в духовния свят, не си здрав. То е болезнено състояние. Нали има болни, за които затварят всичките прозорци, дразни ги светлината. За да оздравеят, трябва да се затворят всичките прозорци.
към беседата >>
Ако нямаш разположение на физическото поле да ядеш, не си здрав.
Щом влезеш в мисловия свят, ще имаш светлина, ще станеш да ходиш. Какво нещо е мисловият свят? Светлина ще имаш в ума си. То е мисловият свят. В духовния свят топлина ще имаш, а във физическия свят сила трябва да имаш.
Ако нямаш разположение на физическото поле да ядеш, не си здрав.
Ако не разбираш топлината в духовния свят, не си здрав. То е болезнено състояние. Нали има болни, за които затварят всичките прозорци, дразни ги светлината. За да оздравеят, трябва да се затворят всичките прозорци. На тези е дадена повече светлина, отколкото трябва, пресищане има.
към беседата >>
Ако не разбираш топлината в духовния свят, не си здрав.
Какво нещо е мисловият свят? Светлина ще имаш в ума си. То е мисловият свят. В духовния свят топлина ще имаш, а във физическия свят сила трябва да имаш. Ако нямаш разположение на физическото поле да ядеш, не си здрав.
Ако не разбираш топлината в духовния свят, не си здрав.
То е болезнено състояние. Нали има болни, за които затварят всичките прозорци, дразни ги светлината. За да оздравеят, трябва да се затворят всичките прозорци. На тези е дадена повече светлина, отколкото трябва, пресищане има.
към беседата >>
То е болезнено състояние.
Светлина ще имаш в ума си. То е мисловият свят. В духовния свят топлина ще имаш, а във физическия свят сила трябва да имаш. Ако нямаш разположение на физическото поле да ядеш, не си здрав. Ако не разбираш топлината в духовния свят, не си здрав.
То е болезнено състояние.
Нали има болни, за които затварят всичките прозорци, дразни ги светлината. За да оздравеят, трябва да се затворят всичките прозорци. На тези е дадена повече светлина, отколкото трябва, пресищане има.
към беседата >>
Нали има болни, за които затварят всичките прозорци, дразни ги светлината.
То е мисловият свят. В духовния свят топлина ще имаш, а във физическия свят сила трябва да имаш. Ако нямаш разположение на физическото поле да ядеш, не си здрав. Ако не разбираш топлината в духовния свят, не си здрав. То е болезнено състояние.
Нали има болни, за които затварят всичките прозорци, дразни ги светлината.
За да оздравеят, трябва да се затворят всичките прозорци. На тези е дадена повече светлина, отколкото трябва, пресищане има.
към беседата >>
За да оздравеят, трябва да се затворят всичките прозорци.
В духовния свят топлина ще имаш, а във физическия свят сила трябва да имаш. Ако нямаш разположение на физическото поле да ядеш, не си здрав. Ако не разбираш топлината в духовния свят, не си здрав. То е болезнено състояние. Нали има болни, за които затварят всичките прозорци, дразни ги светлината.
За да оздравеят, трябва да се затворят всичките прозорци.
На тези е дадена повече светлина, отколкото трябва, пресищане има.
към беседата >>
На тези е дадена повече светлина, отколкото трябва, пресищане има.
Ако нямаш разположение на физическото поле да ядеш, не си здрав. Ако не разбираш топлината в духовния свят, не си здрав. То е болезнено състояние. Нали има болни, за които затварят всичките прозорци, дразни ги светлината. За да оздравеят, трябва да се затворят всичките прозорци.
На тези е дадена повече светлина, отколкото трябва, пресищане има.
към беседата >>
2.
Нови пътища
,
УС
, София, 3.3.1940г.,
Какъвто си сега, такъв ще бъдеш и за в бъдеще.
Казва: „За в бъдеще ще развием любовта.“ Никаква любов не може да развиеш за в бъдеще. Любовта не търпи никакво развитие. Тя се проявява в даден момент, вън от времето. Ако днес, в дадения случай, ти обичаш, ти и за в бъдеще, след хиляди години ще обичаш. Ако в дадения случай не обичаш и за в бъдеще няма да обичаш.
Какъвто си сега, такъв ще бъдеш и за в бъдеще.
То значи, ако в даден случай не обичаш, трябва да имаш някакъв повод. За колко неща човек може да обича някого? Може да обичаш за три неща. В сегашния живот, както разбираме, може да обичаш един човек, защото е здрав, излиза някаква магнетична сила от него, подвижен е, каквото захване може да го свърши, работи. Можеш да обичаш някого, понеже има добро сърце.
към беседата >>
После, движенията на очите, на ръцете да бъдат отмерени, като мигаш да не мигаш бързо.
Човек не може да бъде безстрашен, ако не влада своя ум. Най-първо трябва да влада ума си. Да прави опити, да не се поддава на ония внушения, той трябва да влада чувствата си, да се не поддава на разни внушения. Трябва да влада и удовете си и тялото си да влада. Като стъпиш, като вървиш, да не си като гемия, но отмерени да бъдат крачките.
После, движенията на очите, на ръцете да бъдат отмерени, като мигаш да не мигаш бързо.
После да владаш устата си. Често аз забелязвам, вие си държите ръцете затворени постоянно една друга, хванати. Защо си държите така ръцете? Болният щом го заболи коремът, той все туря ръцете на корема, но има си причина за това. Понеже те са два тока, понеже дясната ръка е положителна, лявата е отрицателна, следователно, като тури ръцете на корема, този ток минава и лекува.
към беседата >>
То значи, ако в даден случай не обичаш, трябва да имаш някакъв повод.
Любовта не търпи никакво развитие. Тя се проявява в даден момент, вън от времето. Ако днес, в дадения случай, ти обичаш, ти и за в бъдеще, след хиляди години ще обичаш. Ако в дадения случай не обичаш и за в бъдеще няма да обичаш. Какъвто си сега, такъв ще бъдеш и за в бъдеще.
То значи, ако в даден случай не обичаш, трябва да имаш някакъв повод.
За колко неща човек може да обича някого? Може да обичаш за три неща. В сегашния живот, както разбираме, може да обичаш един човек, защото е здрав, излиза някаква магнетична сила от него, подвижен е, каквото захване може да го свърши, работи. Можеш да обичаш някого, понеже има добро сърце. Някаква особена топлина излиза от него, в обходата му има нещо хубаво.
към беседата >>
После да владаш устата си.
Най-първо трябва да влада ума си. Да прави опити, да не се поддава на ония внушения, той трябва да влада чувствата си, да се не поддава на разни внушения. Трябва да влада и удовете си и тялото си да влада. Като стъпиш, като вървиш, да не си като гемия, но отмерени да бъдат крачките. После, движенията на очите, на ръцете да бъдат отмерени, като мигаш да не мигаш бързо.
После да владаш устата си.
Често аз забелязвам, вие си държите ръцете затворени постоянно една друга, хванати. Защо си държите така ръцете? Болният щом го заболи коремът, той все туря ръцете на корема, но има си причина за това. Понеже те са два тока, понеже дясната ръка е положителна, лявата е отрицателна, следователно, като тури ръцете на корема, този ток минава и лекува. Като държи човек ръцете си на корема, той се лекува.
към беседата >>
За колко неща човек може да обича някого?
Тя се проявява в даден момент, вън от времето. Ако днес, в дадения случай, ти обичаш, ти и за в бъдеще, след хиляди години ще обичаш. Ако в дадения случай не обичаш и за в бъдеще няма да обичаш. Какъвто си сега, такъв ще бъдеш и за в бъдеще. То значи, ако в даден случай не обичаш, трябва да имаш някакъв повод.
За колко неща човек може да обича някого?
Може да обичаш за три неща. В сегашния живот, както разбираме, може да обичаш един човек, защото е здрав, излиза някаква магнетична сила от него, подвижен е, каквото захване може да го свърши, работи. Можеш да обичаш някого, понеже има добро сърце. Някаква особена топлина излиза от него, в обходата му има нещо хубаво. Някой човек, като го погледнеш в движенията, отвращават.
към беседата >>
Често аз забелязвам, вие си държите ръцете затворени постоянно една друга, хванати.
Да прави опити, да не се поддава на ония внушения, той трябва да влада чувствата си, да се не поддава на разни внушения. Трябва да влада и удовете си и тялото си да влада. Като стъпиш, като вървиш, да не си като гемия, но отмерени да бъдат крачките. После, движенията на очите, на ръцете да бъдат отмерени, като мигаш да не мигаш бързо. После да владаш устата си.
Често аз забелязвам, вие си държите ръцете затворени постоянно една друга, хванати.
Защо си държите така ръцете? Болният щом го заболи коремът, той все туря ръцете на корема, но има си причина за това. Понеже те са два тока, понеже дясната ръка е положителна, лявата е отрицателна, следователно, като тури ръцете на корема, този ток минава и лекува. Като държи човек ръцете си на корема, той се лекува. След като се излекуваш, има ли нужда тия превръзки да бъдат там?
към беседата >>
Може да обичаш за три неща.
Ако днес, в дадения случай, ти обичаш, ти и за в бъдеще, след хиляди години ще обичаш. Ако в дадения случай не обичаш и за в бъдеще няма да обичаш. Какъвто си сега, такъв ще бъдеш и за в бъдеще. То значи, ако в даден случай не обичаш, трябва да имаш някакъв повод. За колко неща човек може да обича някого?
Може да обичаш за три неща.
В сегашния живот, както разбираме, може да обичаш един човек, защото е здрав, излиза някаква магнетична сила от него, подвижен е, каквото захване може да го свърши, работи. Можеш да обичаш някого, понеже има добро сърце. Някаква особена топлина излиза от него, в обходата му има нещо хубаво. Някой човек, като го погледнеш в движенията, отвращават. Някой човек има нещо в движенията, което привлича.
към беседата >>
Защо си държите така ръцете?
Трябва да влада и удовете си и тялото си да влада. Като стъпиш, като вървиш, да не си като гемия, но отмерени да бъдат крачките. После, движенията на очите, на ръцете да бъдат отмерени, като мигаш да не мигаш бързо. После да владаш устата си. Често аз забелязвам, вие си държите ръцете затворени постоянно една друга, хванати.
Защо си държите така ръцете?
Болният щом го заболи коремът, той все туря ръцете на корема, но има си причина за това. Понеже те са два тока, понеже дясната ръка е положителна, лявата е отрицателна, следователно, като тури ръцете на корема, този ток минава и лекува. Като държи човек ръцете си на корема, той се лекува. След като се излекуваш, има ли нужда тия превръзки да бъдат там? Ще дигнеш превръзките си.
към беседата >>
В сегашния живот, както разбираме, може да обичаш един човек, защото е здрав, излиза някаква магнетична сила от него, подвижен е, каквото захване може да го свърши, работи.
Ако в дадения случай не обичаш и за в бъдеще няма да обичаш. Какъвто си сега, такъв ще бъдеш и за в бъдеще. То значи, ако в даден случай не обичаш, трябва да имаш някакъв повод. За колко неща човек може да обича някого? Може да обичаш за три неща.
В сегашния живот, както разбираме, може да обичаш един човек, защото е здрав, излиза някаква магнетична сила от него, подвижен е, каквото захване може да го свърши, работи.
Можеш да обичаш някого, понеже има добро сърце. Някаква особена топлина излиза от него, в обходата му има нещо хубаво. Някой човек, като го погледнеш в движенията, отвращават. Някой човек има нещо в движенията, което привлича. То се дължи на чувствата на човека.
към беседата >>
Болният щом го заболи коремът, той все туря ръцете на корема, но има си причина за това.
Като стъпиш, като вървиш, да не си като гемия, но отмерени да бъдат крачките. После, движенията на очите, на ръцете да бъдат отмерени, като мигаш да не мигаш бързо. После да владаш устата си. Често аз забелязвам, вие си държите ръцете затворени постоянно една друга, хванати. Защо си държите така ръцете?
Болният щом го заболи коремът, той все туря ръцете на корема, но има си причина за това.
Понеже те са два тока, понеже дясната ръка е положителна, лявата е отрицателна, следователно, като тури ръцете на корема, този ток минава и лекува. Като държи човек ръцете си на корема, той се лекува. След като се излекуваш, има ли нужда тия превръзки да бъдат там? Ще дигнеш превръзките си. После някой път вие се хващате от двете страни на главата.
към беседата >>
Можеш да обичаш някого, понеже има добро сърце.
Какъвто си сега, такъв ще бъдеш и за в бъдеще. То значи, ако в даден случай не обичаш, трябва да имаш някакъв повод. За колко неща човек може да обича някого? Може да обичаш за три неща. В сегашния живот, както разбираме, може да обичаш един човек, защото е здрав, излиза някаква магнетична сила от него, подвижен е, каквото захване може да го свърши, работи.
Можеш да обичаш някого, понеже има добро сърце.
Някаква особена топлина излиза от него, в обходата му има нещо хубаво. Някой човек, като го погледнеш в движенията, отвращават. Някой човек има нещо в движенията, което привлича. То се дължи на чувствата на човека. Пък някого обичаш зарад неговата мисъл.
към беседата >>
Понеже те са два тока, понеже дясната ръка е положителна, лявата е отрицателна, следователно, като тури ръцете на корема, този ток минава и лекува.
После, движенията на очите, на ръцете да бъдат отмерени, като мигаш да не мигаш бързо. После да владаш устата си. Често аз забелязвам, вие си държите ръцете затворени постоянно една друга, хванати. Защо си държите така ръцете? Болният щом го заболи коремът, той все туря ръцете на корема, но има си причина за това.
Понеже те са два тока, понеже дясната ръка е положителна, лявата е отрицателна, следователно, като тури ръцете на корема, този ток минава и лекува.
Като държи човек ръцете си на корема, той се лекува. След като се излекуваш, има ли нужда тия превръзки да бъдат там? Ще дигнеш превръзките си. После някой път вие се хващате от двете страни на главата. Пак същият закон е.
към беседата >>
Някаква особена топлина излиза от него, в обходата му има нещо хубаво.
То значи, ако в даден случай не обичаш, трябва да имаш някакъв повод. За колко неща човек може да обича някого? Може да обичаш за три неща. В сегашния живот, както разбираме, може да обичаш един човек, защото е здрав, излиза някаква магнетична сила от него, подвижен е, каквото захване може да го свърши, работи. Можеш да обичаш някого, понеже има добро сърце.
Някаква особена топлина излиза от него, в обходата му има нещо хубаво.
Някой човек, като го погледнеш в движенията, отвращават. Някой човек има нещо в движенията, което привлича. То се дължи на чувствата на човека. Пък някого обичаш зарад неговата мисъл. Тази мисъл се изявява в лицето или в говора му.
към беседата >>
Като държи човек ръцете си на корема, той се лекува.
После да владаш устата си. Често аз забелязвам, вие си държите ръцете затворени постоянно една друга, хванати. Защо си държите така ръцете? Болният щом го заболи коремът, той все туря ръцете на корема, но има си причина за това. Понеже те са два тока, понеже дясната ръка е положителна, лявата е отрицателна, следователно, като тури ръцете на корема, този ток минава и лекува.
Като държи човек ръцете си на корема, той се лекува.
След като се излекуваш, има ли нужда тия превръзки да бъдат там? Ще дигнеш превръзките си. После някой път вие се хващате от двете страни на главата. Пак същият закон е.
към беседата >>
Някой човек, като го погледнеш в движенията, отвращават.
За колко неща човек може да обича някого? Може да обичаш за три неща. В сегашния живот, както разбираме, може да обичаш един човек, защото е здрав, излиза някаква магнетична сила от него, подвижен е, каквото захване може да го свърши, работи. Можеш да обичаш някого, понеже има добро сърце. Някаква особена топлина излиза от него, в обходата му има нещо хубаво.
Някой човек, като го погледнеш в движенията, отвращават.
Някой човек има нещо в движенията, което привлича. То се дължи на чувствата на човека. Пък някого обичаш зарад неговата мисъл. Тази мисъл се изявява в лицето или в говора му. Като говори има нещо разумно и затуй може да го обичаш.
към беседата >>
След като се излекуваш, има ли нужда тия превръзки да бъдат там?
Често аз забелязвам, вие си държите ръцете затворени постоянно една друга, хванати. Защо си държите така ръцете? Болният щом го заболи коремът, той все туря ръцете на корема, но има си причина за това. Понеже те са два тока, понеже дясната ръка е положителна, лявата е отрицателна, следователно, като тури ръцете на корема, този ток минава и лекува. Като държи човек ръцете си на корема, той се лекува.
След като се излекуваш, има ли нужда тия превръзки да бъдат там?
Ще дигнеш превръзките си. После някой път вие се хващате от двете страни на главата. Пак същият закон е.
към беседата >>
Някой човек има нещо в движенията, което привлича.
Може да обичаш за три неща. В сегашния живот, както разбираме, може да обичаш един човек, защото е здрав, излиза някаква магнетична сила от него, подвижен е, каквото захване може да го свърши, работи. Можеш да обичаш някого, понеже има добро сърце. Някаква особена топлина излиза от него, в обходата му има нещо хубаво. Някой човек, като го погледнеш в движенията, отвращават.
Някой човек има нещо в движенията, което привлича.
То се дължи на чувствата на човека. Пък някого обичаш зарад неговата мисъл. Тази мисъл се изявява в лицето или в говора му. Като говори има нещо разумно и затуй може да го обичаш.
към беседата >>
Ще дигнеш превръзките си.
Защо си държите така ръцете? Болният щом го заболи коремът, той все туря ръцете на корема, но има си причина за това. Понеже те са два тока, понеже дясната ръка е положителна, лявата е отрицателна, следователно, като тури ръцете на корема, този ток минава и лекува. Като държи човек ръцете си на корема, той се лекува. След като се излекуваш, има ли нужда тия превръзки да бъдат там?
Ще дигнеш превръзките си.
После някой път вие се хващате от двете страни на главата. Пак същият закон е.
към беседата >>
То се дължи на чувствата на човека.
В сегашния живот, както разбираме, може да обичаш един човек, защото е здрав, излиза някаква магнетична сила от него, подвижен е, каквото захване може да го свърши, работи. Можеш да обичаш някого, понеже има добро сърце. Някаква особена топлина излиза от него, в обходата му има нещо хубаво. Някой човек, като го погледнеш в движенията, отвращават. Някой човек има нещо в движенията, което привлича.
То се дължи на чувствата на човека.
Пък някого обичаш зарад неговата мисъл. Тази мисъл се изявява в лицето или в говора му. Като говори има нещо разумно и затуй може да го обичаш.
към беседата >>
После някой път вие се хващате от двете страни на главата.
Болният щом го заболи коремът, той все туря ръцете на корема, но има си причина за това. Понеже те са два тока, понеже дясната ръка е положителна, лявата е отрицателна, следователно, като тури ръцете на корема, този ток минава и лекува. Като държи човек ръцете си на корема, той се лекува. След като се излекуваш, има ли нужда тия превръзки да бъдат там? Ще дигнеш превръзките си.
После някой път вие се хващате от двете страни на главата.
Пак същият закон е.
към беседата >>
Пък някого обичаш зарад неговата мисъл.
Можеш да обичаш някого, понеже има добро сърце. Някаква особена топлина излиза от него, в обходата му има нещо хубаво. Някой човек, като го погледнеш в движенията, отвращават. Някой човек има нещо в движенията, което привлича. То се дължи на чувствата на човека.
Пък някого обичаш зарад неговата мисъл.
Тази мисъл се изявява в лицето или в говора му. Като говори има нещо разумно и затуй може да го обичаш.
към беседата >>
Пак същият закон е.
Понеже те са два тока, понеже дясната ръка е положителна, лявата е отрицателна, следователно, като тури ръцете на корема, този ток минава и лекува. Като държи човек ръцете си на корема, той се лекува. След като се излекуваш, има ли нужда тия превръзки да бъдат там? Ще дигнеш превръзките си. После някой път вие се хващате от двете страни на главата.
Пак същият закон е.
към беседата >>
Тази мисъл се изявява в лицето или в говора му.
Някаква особена топлина излиза от него, в обходата му има нещо хубаво. Някой човек, като го погледнеш в движенията, отвращават. Някой човек има нещо в движенията, което привлича. То се дължи на чувствата на човека. Пък някого обичаш зарад неговата мисъл.
Тази мисъл се изявява в лицето или в говора му.
Като говори има нещо разумно и затуй може да го обичаш.
към беседата >>
Но казвам: Ако вие владате вашия ум, вие щяхте да измените външния ход на нещата.
Но казвам: Ако вие владате вашия ум, вие щяхте да измените външния ход на нещата.
Сега аз не искам да ви насърчавам. Има някои работи, не си струва да се насърчава човек. За пример, някой път аз свиря, когато има някоя голяма буря. Свиря на бурята. Като посвиря на бурята, тя си замине.
към беседата >>
Като говори има нещо разумно и затуй може да го обичаш.
Някой човек, като го погледнеш в движенията, отвращават. Някой човек има нещо в движенията, което привлича. То се дължи на чувствата на човека. Пък някого обичаш зарад неговата мисъл. Тази мисъл се изявява в лицето или в говора му.
Като говори има нещо разумно и затуй може да го обичаш.
към беседата >>
Сега аз не искам да ви насърчавам.
Но казвам: Ако вие владате вашия ум, вие щяхте да измените външния ход на нещата.
Сега аз не искам да ви насърчавам.
Има някои работи, не си струва да се насърчава човек. За пример, някой път аз свиря, когато има някоя голяма буря. Свиря на бурята. Като посвиря на бурята, тя си замине. Пита ме някой: „Защо свириш?
към беседата >>
Та вие считате реален живот онзи, когото може да попипаме.
Та вие считате реален живот онзи, когото може да попипаме.
То е една пета от реалността. Ние, чрез петте сетива добиваме някаква реалност. Ние, като пипнем нещо, считаме, че е реално. Но трябва и петте сетива да се произнесат за нещо, което съм попипнал, за да бъде то донякъде реално в нашия ум. Сега не само човек трябва да пипа, но той трябва чрез своите усети да добива.
към беседата >>
Има някои работи, не си струва да се насърчава човек.
Но казвам: Ако вие владате вашия ум, вие щяхте да измените външния ход на нещата. Сега аз не искам да ви насърчавам.
Има някои работи, не си струва да се насърчава човек.
За пример, някой път аз свиря, когато има някоя голяма буря. Свиря на бурята. Като посвиря на бурята, тя си замине. Пита ме някой: „Защо свириш? “ Казвам: Свиря на бурята малко да се повесели, понеже иде настръхнала, иска да се кара нещо.
към беседата >>
То е една пета от реалността.
Та вие считате реален живот онзи, когото може да попипаме.
То е една пета от реалността.
Ние, чрез петте сетива добиваме някаква реалност. Ние, като пипнем нещо, считаме, че е реално. Но трябва и петте сетива да се произнесат за нещо, което съм попипнал, за да бъде то донякъде реално в нашия ум. Сега не само човек трябва да пипа, но той трябва чрез своите усети да добива. Човек чрез ръката си придобива и може да предава нещо.
към беседата >>
За пример, някой път аз свиря, когато има някоя голяма буря.
Но казвам: Ако вие владате вашия ум, вие щяхте да измените външния ход на нещата. Сега аз не искам да ви насърчавам. Има някои работи, не си струва да се насърчава човек.
За пример, някой път аз свиря, когато има някоя голяма буря.
Свиря на бурята. Като посвиря на бурята, тя си замине. Пита ме някой: „Защо свириш? “ Казвам: Свиря на бурята малко да се повесели, понеже иде настръхнала, иска да се кара нещо. Като ѝ свиря малко, тя се поукроти, казва: „Хай да си ида!
към беседата >>
Ние, чрез петте сетива добиваме някаква реалност.
Та вие считате реален живот онзи, когото може да попипаме. То е една пета от реалността.
Ние, чрез петте сетива добиваме някаква реалност.
Ние, като пипнем нещо, считаме, че е реално. Но трябва и петте сетива да се произнесат за нещо, което съм попипнал, за да бъде то донякъде реално в нашия ум. Сега не само човек трябва да пипа, но той трябва чрез своите усети да добива. Човек чрез ръката си придобива и може да предава нещо. Вземете един магнетизатор или един лекар само с ръката си, като бутне може да лекува.
към беседата >>
Свиря на бурята.
Но казвам: Ако вие владате вашия ум, вие щяхте да измените външния ход на нещата. Сега аз не искам да ви насърчавам. Има някои работи, не си струва да се насърчава човек. За пример, някой път аз свиря, когато има някоя голяма буря.
Свиря на бурята.
Като посвиря на бурята, тя си замине. Пита ме някой: „Защо свириш? “ Казвам: Свиря на бурята малко да се повесели, понеже иде настръхнала, иска да се кара нещо. Като ѝ свиря малко, тя се поукроти, казва: „Хай да си ида! “
към беседата >>
Ние, като пипнем нещо, считаме, че е реално.
Та вие считате реален живот онзи, когото може да попипаме. То е една пета от реалността. Ние, чрез петте сетива добиваме някаква реалност.
Ние, като пипнем нещо, считаме, че е реално.
Но трябва и петте сетива да се произнесат за нещо, което съм попипнал, за да бъде то донякъде реално в нашия ум. Сега не само човек трябва да пипа, но той трябва чрез своите усети да добива. Човек чрез ръката си придобива и може да предава нещо. Вземете един магнетизатор или един лекар само с ръката си, като бутне може да лекува. Защото от неговите пръсти излиза нещо.
към беседата >>
Като посвиря на бурята, тя си замине.
Но казвам: Ако вие владате вашия ум, вие щяхте да измените външния ход на нещата. Сега аз не искам да ви насърчавам. Има някои работи, не си струва да се насърчава човек. За пример, някой път аз свиря, когато има някоя голяма буря. Свиря на бурята.
Като посвиря на бурята, тя си замине.
Пита ме някой: „Защо свириш? “ Казвам: Свиря на бурята малко да се повесели, понеже иде настръхнала, иска да се кара нещо. Като ѝ свиря малко, тя се поукроти, казва: „Хай да си ида! “
към беседата >>
Но трябва и петте сетива да се произнесат за нещо, което съм попипнал, за да бъде то донякъде реално в нашия ум.
Та вие считате реален живот онзи, когото може да попипаме. То е една пета от реалността. Ние, чрез петте сетива добиваме някаква реалност. Ние, като пипнем нещо, считаме, че е реално.
Но трябва и петте сетива да се произнесат за нещо, което съм попипнал, за да бъде то донякъде реално в нашия ум.
Сега не само човек трябва да пипа, но той трябва чрез своите усети да добива. Човек чрез ръката си придобива и може да предава нещо. Вземете един магнетизатор или един лекар само с ръката си, като бутне може да лекува. Защото от неговите пръсти излиза нещо. Той чрез ръката си или предава нещо, или отнима нещо.
към беседата >>
Пита ме някой: „Защо свириш?
Сега аз не искам да ви насърчавам. Има някои работи, не си струва да се насърчава човек. За пример, някой път аз свиря, когато има някоя голяма буря. Свиря на бурята. Като посвиря на бурята, тя си замине.
Пита ме някой: „Защо свириш?
“ Казвам: Свиря на бурята малко да се повесели, понеже иде настръхнала, иска да се кара нещо. Като ѝ свиря малко, тя се поукроти, казва: „Хай да си ида! “
към беседата >>
Сега не само човек трябва да пипа, но той трябва чрез своите усети да добива.
Та вие считате реален живот онзи, когото може да попипаме. То е една пета от реалността. Ние, чрез петте сетива добиваме някаква реалност. Ние, като пипнем нещо, считаме, че е реално. Но трябва и петте сетива да се произнесат за нещо, което съм попипнал, за да бъде то донякъде реално в нашия ум.
Сега не само човек трябва да пипа, но той трябва чрез своите усети да добива.
Човек чрез ръката си придобива и може да предава нещо. Вземете един магнетизатор или един лекар само с ръката си, като бутне може да лекува. Защото от неговите пръсти излиза нещо. Той чрез ръката си или предава нещо, или отнима нещо. Онзи магнетизатор знае този закон.
към беседата >>
“ Казвам: Свиря на бурята малко да се повесели, понеже иде настръхнала, иска да се кара нещо.
Има някои работи, не си струва да се насърчава човек. За пример, някой път аз свиря, когато има някоя голяма буря. Свиря на бурята. Като посвиря на бурята, тя си замине. Пита ме някой: „Защо свириш?
“ Казвам: Свиря на бурята малко да се повесели, понеже иде настръхнала, иска да се кара нещо.
Като ѝ свиря малко, тя се поукроти, казва: „Хай да си ида! “
към беседата >>
Човек чрез ръката си придобива и може да предава нещо.
То е една пета от реалността. Ние, чрез петте сетива добиваме някаква реалност. Ние, като пипнем нещо, считаме, че е реално. Но трябва и петте сетива да се произнесат за нещо, което съм попипнал, за да бъде то донякъде реално в нашия ум. Сега не само човек трябва да пипа, но той трябва чрез своите усети да добива.
Човек чрез ръката си придобива и може да предава нещо.
Вземете един магнетизатор или един лекар само с ръката си, като бутне може да лекува. Защото от неговите пръсти излиза нещо. Той чрез ръката си или предава нещо, или отнима нещо. Онзи магнетизатор знае този закон. Да кажем, вие често се ръкувате, но знаете ли колко е опасно ръкуването.
към беседата >>
Като ѝ свиря малко, тя се поукроти, казва: „Хай да си ида!
За пример, някой път аз свиря, когато има някоя голяма буря. Свиря на бурята. Като посвиря на бурята, тя си замине. Пита ме някой: „Защо свириш? “ Казвам: Свиря на бурята малко да се повесели, понеже иде настръхнала, иска да се кара нещо.
Като ѝ свиря малко, тя се поукроти, казва: „Хай да си ида!
“
към беседата >>
Вземете един магнетизатор или един лекар само с ръката си, като бутне може да лекува.
Ние, чрез петте сетива добиваме някаква реалност. Ние, като пипнем нещо, считаме, че е реално. Но трябва и петте сетива да се произнесат за нещо, което съм попипнал, за да бъде то донякъде реално в нашия ум. Сега не само човек трябва да пипа, но той трябва чрез своите усети да добива. Човек чрез ръката си придобива и може да предава нещо.
Вземете един магнетизатор или един лекар само с ръката си, като бутне може да лекува.
Защото от неговите пръсти излиза нещо. Той чрез ръката си или предава нещо, или отнима нещо. Онзи магнетизатор знае този закон. Да кажем, вие често се ръкувате, но знаете ли колко е опасно ръкуването. Вие често искате да се целувате, но знаете ли, колко е опасно целуването.
към беседата >>
“
Свиря на бурята. Като посвиря на бурята, тя си замине. Пита ме някой: „Защо свириш? “ Казвам: Свиря на бурята малко да се повесели, понеже иде настръхнала, иска да се кара нещо. Като ѝ свиря малко, тя се поукроти, казва: „Хай да си ида!
“
към беседата >>
Защото от неговите пръсти излиза нещо.
Ние, като пипнем нещо, считаме, че е реално. Но трябва и петте сетива да се произнесат за нещо, което съм попипнал, за да бъде то донякъде реално в нашия ум. Сега не само човек трябва да пипа, но той трябва чрез своите усети да добива. Човек чрез ръката си придобива и може да предава нещо. Вземете един магнетизатор или един лекар само с ръката си, като бутне може да лекува.
Защото от неговите пръсти излиза нещо.
Той чрез ръката си или предава нещо, или отнима нещо. Онзи магнетизатор знае този закон. Да кажем, вие често се ръкувате, но знаете ли колко е опасно ръкуването. Вие често искате да се целувате, но знаете ли, колко е опасно целуването. Не искам да ви говоря, да не се плашите.
към беседата >>
Често състоянието на хората се определя от силите, които действуват в него.
Често състоянието на хората се определя от силите, които действуват в него.
Ако умът вземе надмощие в човека, крайниците, ръцете и краката изстиват. Ако вземе надмощие сърцето ви, веднага главата ви ще ви боли. Любовта е огън, главата ви ще ви боли. Щом гори главата, сърцето е огън, то взело надмощие. Щом волята ви вземе надмощие, тогава мускулите ви ще бъдат силни, ще искате да се борите, да сечете, да трошите, да хвърляте, да ритате.
към беседата >>
Той чрез ръката си или предава нещо, или отнима нещо.
Но трябва и петте сетива да се произнесат за нещо, което съм попипнал, за да бъде то донякъде реално в нашия ум. Сега не само човек трябва да пипа, но той трябва чрез своите усети да добива. Човек чрез ръката си придобива и може да предава нещо. Вземете един магнетизатор или един лекар само с ръката си, като бутне може да лекува. Защото от неговите пръсти излиза нещо.
Той чрез ръката си или предава нещо, или отнима нещо.
Онзи магнетизатор знае този закон. Да кажем, вие често се ръкувате, но знаете ли колко е опасно ръкуването. Вие често искате да се целувате, но знаете ли, колко е опасно целуването. Не искам да ви говоря, да не се плашите. Опасно е, когато не знае човек, как да се целува и кого да целува.
към беседата >>
Ако умът вземе надмощие в човека, крайниците, ръцете и краката изстиват.
Често състоянието на хората се определя от силите, които действуват в него.
Ако умът вземе надмощие в човека, крайниците, ръцете и краката изстиват.
Ако вземе надмощие сърцето ви, веднага главата ви ще ви боли. Любовта е огън, главата ви ще ви боли. Щом гори главата, сърцето е огън, то взело надмощие. Щом волята ви вземе надмощие, тогава мускулите ви ще бъдат силни, ще искате да се борите, да сечете, да трошите, да хвърляте, да ритате. Това ритнеш, не е на място, онова ритнеш.
към беседата >>
Онзи магнетизатор знае този закон.
Сега не само човек трябва да пипа, но той трябва чрез своите усети да добива. Човек чрез ръката си придобива и може да предава нещо. Вземете един магнетизатор или един лекар само с ръката си, като бутне може да лекува. Защото от неговите пръсти излиза нещо. Той чрез ръката си или предава нещо, или отнима нещо.
Онзи магнетизатор знае този закон.
Да кажем, вие често се ръкувате, но знаете ли колко е опасно ръкуването. Вие често искате да се целувате, но знаете ли, колко е опасно целуването. Не искам да ви говоря, да не се плашите. Опасно е, когато не знае човек, как да се целува и кого да целува. Опасно е, когато не знае човек, кога и с кого да се ръкува.
към беседата >>
Ако вземе надмощие сърцето ви, веднага главата ви ще ви боли.
Често състоянието на хората се определя от силите, които действуват в него. Ако умът вземе надмощие в човека, крайниците, ръцете и краката изстиват.
Ако вземе надмощие сърцето ви, веднага главата ви ще ви боли.
Любовта е огън, главата ви ще ви боли. Щом гори главата, сърцето е огън, то взело надмощие. Щом волята ви вземе надмощие, тогава мускулите ви ще бъдат силни, ще искате да се борите, да сечете, да трошите, да хвърляте, да ритате. Това ритнеш, не е на място, онова ритнеш. Сегашните хора искат да възпитат децата.
към беседата >>
Да кажем, вие често се ръкувате, но знаете ли колко е опасно ръкуването.
Човек чрез ръката си придобива и може да предава нещо. Вземете един магнетизатор или един лекар само с ръката си, като бутне може да лекува. Защото от неговите пръсти излиза нещо. Той чрез ръката си или предава нещо, или отнима нещо. Онзи магнетизатор знае този закон.
Да кажем, вие често се ръкувате, но знаете ли колко е опасно ръкуването.
Вие често искате да се целувате, но знаете ли, колко е опасно целуването. Не искам да ви говоря, да не се плашите. Опасно е, когато не знае човек, как да се целува и кого да целува. Опасно е, когато не знае човек, кога и с кого да се ръкува. Представете си, че вие се ръкувате с един човек, който има проказа, или който е сифилистичен, или целувате човек, който страда от тази болест.
към беседата >>
Любовта е огън, главата ви ще ви боли.
Често състоянието на хората се определя от силите, които действуват в него. Ако умът вземе надмощие в човека, крайниците, ръцете и краката изстиват. Ако вземе надмощие сърцето ви, веднага главата ви ще ви боли.
Любовта е огън, главата ви ще ви боли.
Щом гори главата, сърцето е огън, то взело надмощие. Щом волята ви вземе надмощие, тогава мускулите ви ще бъдат силни, ще искате да се борите, да сечете, да трошите, да хвърляте, да ритате. Това ритнеш, не е на място, онова ритнеш. Сегашните хора искат да възпитат децата. По този начин не се възпитават децата.
към беседата >>
Вие често искате да се целувате, но знаете ли, колко е опасно целуването.
Вземете един магнетизатор или един лекар само с ръката си, като бутне може да лекува. Защото от неговите пръсти излиза нещо. Той чрез ръката си или предава нещо, или отнима нещо. Онзи магнетизатор знае този закон. Да кажем, вие често се ръкувате, но знаете ли колко е опасно ръкуването.
Вие често искате да се целувате, но знаете ли, колко е опасно целуването.
Не искам да ви говоря, да не се плашите. Опасно е, когато не знае човек, как да се целува и кого да целува. Опасно е, когато не знае човек, кога и с кого да се ръкува. Представете си, че вие се ръкувате с един човек, който има проказа, или който е сифилистичен, или целувате човек, който страда от тази болест. Вие ще се заразите.
към беседата >>
Щом гори главата, сърцето е огън, то взело надмощие.
Често състоянието на хората се определя от силите, които действуват в него. Ако умът вземе надмощие в човека, крайниците, ръцете и краката изстиват. Ако вземе надмощие сърцето ви, веднага главата ви ще ви боли. Любовта е огън, главата ви ще ви боли.
Щом гори главата, сърцето е огън, то взело надмощие.
Щом волята ви вземе надмощие, тогава мускулите ви ще бъдат силни, ще искате да се борите, да сечете, да трошите, да хвърляте, да ритате. Това ритнеш, не е на място, онова ритнеш. Сегашните хора искат да възпитат децата. По този начин не се възпитават децата. Вие се възпитавате по старому.
към беседата >>
Не искам да ви говоря, да не се плашите.
Защото от неговите пръсти излиза нещо. Той чрез ръката си или предава нещо, или отнима нещо. Онзи магнетизатор знае този закон. Да кажем, вие често се ръкувате, но знаете ли колко е опасно ръкуването. Вие често искате да се целувате, но знаете ли, колко е опасно целуването.
Не искам да ви говоря, да не се плашите.
Опасно е, когато не знае човек, как да се целува и кого да целува. Опасно е, когато не знае човек, кога и с кого да се ръкува. Представете си, че вие се ръкувате с един човек, който има проказа, или който е сифилистичен, или целувате човек, който страда от тази болест. Вие ще се заразите. Не само това, но опасно е един дрехар, който е сифилистичен да ви шие една дреха.
към беседата >>
Щом волята ви вземе надмощие, тогава мускулите ви ще бъдат силни, ще искате да се борите, да сечете, да трошите, да хвърляте, да ритате.
Често състоянието на хората се определя от силите, които действуват в него. Ако умът вземе надмощие в човека, крайниците, ръцете и краката изстиват. Ако вземе надмощие сърцето ви, веднага главата ви ще ви боли. Любовта е огън, главата ви ще ви боли. Щом гори главата, сърцето е огън, то взело надмощие.
Щом волята ви вземе надмощие, тогава мускулите ви ще бъдат силни, ще искате да се борите, да сечете, да трошите, да хвърляте, да ритате.
Това ритнеш, не е на място, онова ритнеш. Сегашните хора искат да възпитат децата. По този начин не се възпитават децата. Вие се възпитавате по старому. Казвате: „Той Господ ще ни помага.“ Господ казва: „Ще мислиш хубаво.“ Трябва да знаеш, откъде да започнеш.
към беседата >>
Опасно е, когато не знае човек, как да се целува и кого да целува.
Той чрез ръката си или предава нещо, или отнима нещо. Онзи магнетизатор знае този закон. Да кажем, вие често се ръкувате, но знаете ли колко е опасно ръкуването. Вие често искате да се целувате, но знаете ли, колко е опасно целуването. Не искам да ви говоря, да не се плашите.
Опасно е, когато не знае човек, как да се целува и кого да целува.
Опасно е, когато не знае човек, кога и с кого да се ръкува. Представете си, че вие се ръкувате с един човек, който има проказа, или който е сифилистичен, или целувате човек, който страда от тази болест. Вие ще се заразите. Не само това, но опасно е един дрехар, който е сифилистичен да ви шие една дреха. Вие ще бъдете заразени.
към беседата >>
Това ритнеш, не е на място, онова ритнеш.
Ако умът вземе надмощие в човека, крайниците, ръцете и краката изстиват. Ако вземе надмощие сърцето ви, веднага главата ви ще ви боли. Любовта е огън, главата ви ще ви боли. Щом гори главата, сърцето е огън, то взело надмощие. Щом волята ви вземе надмощие, тогава мускулите ви ще бъдат силни, ще искате да се борите, да сечете, да трошите, да хвърляте, да ритате.
Това ритнеш, не е на място, онова ритнеш.
Сегашните хора искат да възпитат децата. По този начин не се възпитават децата. Вие се възпитавате по старому. Казвате: „Той Господ ще ни помага.“ Господ казва: „Ще мислиш хубаво.“ Трябва да знаеш, откъде да започнеш. Ще имаш везни да теглиш мислите си.
към беседата >>
Опасно е, когато не знае човек, кога и с кого да се ръкува.
Онзи магнетизатор знае този закон. Да кажем, вие често се ръкувате, но знаете ли колко е опасно ръкуването. Вие често искате да се целувате, но знаете ли, колко е опасно целуването. Не искам да ви говоря, да не се плашите. Опасно е, когато не знае човек, как да се целува и кого да целува.
Опасно е, когато не знае човек, кога и с кого да се ръкува.
Представете си, че вие се ръкувате с един човек, който има проказа, или който е сифилистичен, или целувате човек, който страда от тази болест. Вие ще се заразите. Не само това, но опасно е един дрехар, който е сифилистичен да ви шие една дреха. Вие ще бъдете заразени. Опасно е, един готвач, който е сифилистичен да ви готви, ще се заразите.
към беседата >>
Сегашните хора искат да възпитат децата.
Ако вземе надмощие сърцето ви, веднага главата ви ще ви боли. Любовта е огън, главата ви ще ви боли. Щом гори главата, сърцето е огън, то взело надмощие. Щом волята ви вземе надмощие, тогава мускулите ви ще бъдат силни, ще искате да се борите, да сечете, да трошите, да хвърляте, да ритате. Това ритнеш, не е на място, онова ритнеш.
Сегашните хора искат да възпитат децата.
По този начин не се възпитават децата. Вие се възпитавате по старому. Казвате: „Той Господ ще ни помага.“ Господ казва: „Ще мислиш хубаво.“ Трябва да знаеш, откъде да започнеш. Ще имаш везни да теглиш мислите си. Всяка мисъл, като дойде, ще я претеглиш да знаеш, колко тежи твоята мисъл.
към беседата >>
Представете си, че вие се ръкувате с един човек, който има проказа, или който е сифилистичен, или целувате човек, който страда от тази болест.
Да кажем, вие често се ръкувате, но знаете ли колко е опасно ръкуването. Вие често искате да се целувате, но знаете ли, колко е опасно целуването. Не искам да ви говоря, да не се плашите. Опасно е, когато не знае човек, как да се целува и кого да целува. Опасно е, когато не знае човек, кога и с кого да се ръкува.
Представете си, че вие се ръкувате с един човек, който има проказа, или който е сифилистичен, или целувате човек, който страда от тази болест.
Вие ще се заразите. Не само това, но опасно е един дрехар, който е сифилистичен да ви шие една дреха. Вие ще бъдете заразени. Опасно е, един готвач, който е сифилистичен да ви готви, ще се заразите. Опасно е да ви учи един човек, който е сифилистичен, може да се заразите.
към беседата >>
По този начин не се възпитават децата.
Любовта е огън, главата ви ще ви боли. Щом гори главата, сърцето е огън, то взело надмощие. Щом волята ви вземе надмощие, тогава мускулите ви ще бъдат силни, ще искате да се борите, да сечете, да трошите, да хвърляте, да ритате. Това ритнеш, не е на място, онова ритнеш. Сегашните хора искат да възпитат децата.
По този начин не се възпитават децата.
Вие се възпитавате по старому. Казвате: „Той Господ ще ни помага.“ Господ казва: „Ще мислиш хубаво.“ Трябва да знаеш, откъде да започнеш. Ще имаш везни да теглиш мислите си. Всяка мисъл, като дойде, ще я претеглиш да знаеш, колко тежи твоята мисъл. После ще преглеждаш мислите си, да знаеш формата им.
към беседата >>
Вие ще се заразите.
Вие често искате да се целувате, но знаете ли, колко е опасно целуването. Не искам да ви говоря, да не се плашите. Опасно е, когато не знае човек, как да се целува и кого да целува. Опасно е, когато не знае човек, кога и с кого да се ръкува. Представете си, че вие се ръкувате с един човек, който има проказа, или който е сифилистичен, или целувате човек, който страда от тази болест.
Вие ще се заразите.
Не само това, но опасно е един дрехар, който е сифилистичен да ви шие една дреха. Вие ще бъдете заразени. Опасно е, един готвач, който е сифилистичен да ви готви, ще се заразите. Опасно е да ви учи един човек, който е сифилистичен, може да се заразите. Пък проказа има и в човешките мисли, проказа има и в човешките чувства, пък има и в човешките постъпки.
към беседата >>
Вие се възпитавате по старому.
Щом гори главата, сърцето е огън, то взело надмощие. Щом волята ви вземе надмощие, тогава мускулите ви ще бъдат силни, ще искате да се борите, да сечете, да трошите, да хвърляте, да ритате. Това ритнеш, не е на място, онова ритнеш. Сегашните хора искат да възпитат децата. По този начин не се възпитават децата.
Вие се възпитавате по старому.
Казвате: „Той Господ ще ни помага.“ Господ казва: „Ще мислиш хубаво.“ Трябва да знаеш, откъде да започнеш. Ще имаш везни да теглиш мислите си. Всяка мисъл, като дойде, ще я претеглиш да знаеш, колко тежи твоята мисъл. После ще преглеждаш мислите си, да знаеш формата им. Каква е тежината им, какъв е цветът им, после какъв ред имат.
към беседата >>
Не само това, но опасно е един дрехар, който е сифилистичен да ви шие една дреха.
Не искам да ви говоря, да не се плашите. Опасно е, когато не знае човек, как да се целува и кого да целува. Опасно е, когато не знае човек, кога и с кого да се ръкува. Представете си, че вие се ръкувате с един човек, който има проказа, или който е сифилистичен, или целувате човек, който страда от тази болест. Вие ще се заразите.
Не само това, но опасно е един дрехар, който е сифилистичен да ви шие една дреха.
Вие ще бъдете заразени. Опасно е, един готвач, който е сифилистичен да ви готви, ще се заразите. Опасно е да ви учи един човек, който е сифилистичен, може да се заразите. Пък проказа има и в човешките мисли, проказа има и в човешките чувства, пък има и в човешките постъпки. Най-първо, в съвременния свят трябва да излекуваме своето тяло, да излекуваме сърцето си, да излекуваме и ума си.
към беседата >>
Казвате: „Той Господ ще ни помага.“ Господ казва: „Ще мислиш хубаво.“ Трябва да знаеш, откъде да започнеш.
Щом волята ви вземе надмощие, тогава мускулите ви ще бъдат силни, ще искате да се борите, да сечете, да трошите, да хвърляте, да ритате. Това ритнеш, не е на място, онова ритнеш. Сегашните хора искат да възпитат децата. По този начин не се възпитават децата. Вие се възпитавате по старому.
Казвате: „Той Господ ще ни помага.“ Господ казва: „Ще мислиш хубаво.“ Трябва да знаеш, откъде да започнеш.
Ще имаш везни да теглиш мислите си. Всяка мисъл, като дойде, ще я претеглиш да знаеш, колко тежи твоята мисъл. После ще преглеждаш мислите си, да знаеш формата им. Каква е тежината им, какъв е цветът им, после какъв ред имат. Ще определиш всичко.
към беседата >>
Вие ще бъдете заразени.
Опасно е, когато не знае човек, как да се целува и кого да целува. Опасно е, когато не знае човек, кога и с кого да се ръкува. Представете си, че вие се ръкувате с един човек, който има проказа, или който е сифилистичен, или целувате човек, който страда от тази болест. Вие ще се заразите. Не само това, но опасно е един дрехар, който е сифилистичен да ви шие една дреха.
Вие ще бъдете заразени.
Опасно е, един готвач, който е сифилистичен да ви готви, ще се заразите. Опасно е да ви учи един човек, който е сифилистичен, може да се заразите. Пък проказа има и в човешките мисли, проказа има и в човешките чувства, пък има и в човешките постъпки. Най-първо, в съвременния свят трябва да излекуваме своето тяло, да излекуваме сърцето си, да излекуваме и ума си. Сифилисът е една болест, на която лекарите ѝ дават голяма опасност.
към беседата >>
Ще имаш везни да теглиш мислите си.
Това ритнеш, не е на място, онова ритнеш. Сегашните хора искат да възпитат децата. По този начин не се възпитават децата. Вие се възпитавате по старому. Казвате: „Той Господ ще ни помага.“ Господ казва: „Ще мислиш хубаво.“ Трябва да знаеш, откъде да започнеш.
Ще имаш везни да теглиш мислите си.
Всяка мисъл, като дойде, ще я претеглиш да знаеш, колко тежи твоята мисъл. После ще преглеждаш мислите си, да знаеш формата им. Каква е тежината им, какъв е цветът им, после какъв ред имат. Ще определиш всичко. Сега вие имате една мисъл, на която не знаете тежестта колко е.
към беседата >>
Опасно е, един готвач, който е сифилистичен да ви готви, ще се заразите.
Опасно е, когато не знае човек, кога и с кого да се ръкува. Представете си, че вие се ръкувате с един човек, който има проказа, или който е сифилистичен, или целувате човек, който страда от тази болест. Вие ще се заразите. Не само това, но опасно е един дрехар, който е сифилистичен да ви шие една дреха. Вие ще бъдете заразени.
Опасно е, един готвач, който е сифилистичен да ви готви, ще се заразите.
Опасно е да ви учи един човек, който е сифилистичен, може да се заразите. Пък проказа има и в човешките мисли, проказа има и в човешките чувства, пък има и в човешките постъпки. Най-първо, в съвременния свят трябва да излекуваме своето тяло, да излекуваме сърцето си, да излекуваме и ума си. Сифилисът е една болест, на която лекарите ѝ дават голяма опасност. Тя не е толкова страшна болест.
към беседата >>
Всяка мисъл, като дойде, ще я претеглиш да знаеш, колко тежи твоята мисъл.
Сегашните хора искат да възпитат децата. По този начин не се възпитават децата. Вие се възпитавате по старому. Казвате: „Той Господ ще ни помага.“ Господ казва: „Ще мислиш хубаво.“ Трябва да знаеш, откъде да започнеш. Ще имаш везни да теглиш мислите си.
Всяка мисъл, като дойде, ще я претеглиш да знаеш, колко тежи твоята мисъл.
После ще преглеждаш мислите си, да знаеш формата им. Каква е тежината им, какъв е цветът им, после какъв ред имат. Ще определиш всичко. Сега вие имате една мисъл, на която не знаете тежестта колко е. На ония, хубавите мисли, човек ще направи такива хубави дрешки, както Яков направи на Йосифа.
към беседата >>
Опасно е да ви учи един човек, който е сифилистичен, може да се заразите.
Представете си, че вие се ръкувате с един човек, който има проказа, или който е сифилистичен, или целувате човек, който страда от тази болест. Вие ще се заразите. Не само това, но опасно е един дрехар, който е сифилистичен да ви шие една дреха. Вие ще бъдете заразени. Опасно е, един готвач, който е сифилистичен да ви готви, ще се заразите.
Опасно е да ви учи един човек, който е сифилистичен, може да се заразите.
Пък проказа има и в човешките мисли, проказа има и в човешките чувства, пък има и в човешките постъпки. Най-първо, в съвременния свят трябва да излекуваме своето тяло, да излекуваме сърцето си, да излекуваме и ума си. Сифилисът е една болест, на която лекарите ѝ дават голяма опасност. Тя не е толкова страшна болест. За някои болести пазите карантина – за скарлатината, за дифтерита.
към беседата >>
После ще преглеждаш мислите си, да знаеш формата им.
По този начин не се възпитават децата. Вие се възпитавате по старому. Казвате: „Той Господ ще ни помага.“ Господ казва: „Ще мислиш хубаво.“ Трябва да знаеш, откъде да започнеш. Ще имаш везни да теглиш мислите си. Всяка мисъл, като дойде, ще я претеглиш да знаеш, колко тежи твоята мисъл.
После ще преглеждаш мислите си, да знаеш формата им.
Каква е тежината им, какъв е цветът им, после какъв ред имат. Ще определиш всичко. Сега вие имате една мисъл, на която не знаете тежестта колко е. На ония, хубавите мисли, човек ще направи такива хубави дрешки, както Яков направи на Йосифа. На такава мисъл ще направиш апартамент, хубав, в главата вътре.
към беседата >>
Пък проказа има и в човешките мисли, проказа има и в човешките чувства, пък има и в човешките постъпки.
Вие ще се заразите. Не само това, но опасно е един дрехар, който е сифилистичен да ви шие една дреха. Вие ще бъдете заразени. Опасно е, един готвач, който е сифилистичен да ви готви, ще се заразите. Опасно е да ви учи един човек, който е сифилистичен, може да се заразите.
Пък проказа има и в човешките мисли, проказа има и в човешките чувства, пък има и в човешките постъпки.
Най-първо, в съвременния свят трябва да излекуваме своето тяло, да излекуваме сърцето си, да излекуваме и ума си. Сифилисът е една болест, на която лекарите ѝ дават голяма опасност. Тя не е толкова страшна болест. За някои болести пазите карантина – за скарлатината, за дифтерита. Дифтеритът като те хване, като някой вълк за гърлото, а пък скарлатината е много тщеславна.
към беседата >>
Каква е тежината им, какъв е цветът им, после какъв ред имат.
Вие се възпитавате по старому. Казвате: „Той Господ ще ни помага.“ Господ казва: „Ще мислиш хубаво.“ Трябва да знаеш, откъде да започнеш. Ще имаш везни да теглиш мислите си. Всяка мисъл, като дойде, ще я претеглиш да знаеш, колко тежи твоята мисъл. После ще преглеждаш мислите си, да знаеш формата им.
Каква е тежината им, какъв е цветът им, после какъв ред имат.
Ще определиш всичко. Сега вие имате една мисъл, на която не знаете тежестта колко е. На ония, хубавите мисли, човек ще направи такива хубави дрешки, както Яков направи на Йосифа. На такава мисъл ще направиш апартамент, хубав, в главата вътре. Ще ѝ дадеш най-хубавото място.
към беседата >>
Най-първо, в съвременния свят трябва да излекуваме своето тяло, да излекуваме сърцето си, да излекуваме и ума си.
Не само това, но опасно е един дрехар, който е сифилистичен да ви шие една дреха. Вие ще бъдете заразени. Опасно е, един готвач, който е сифилистичен да ви готви, ще се заразите. Опасно е да ви учи един човек, който е сифилистичен, може да се заразите. Пък проказа има и в човешките мисли, проказа има и в човешките чувства, пък има и в човешките постъпки.
Най-първо, в съвременния свят трябва да излекуваме своето тяло, да излекуваме сърцето си, да излекуваме и ума си.
Сифилисът е една болест, на която лекарите ѝ дават голяма опасност. Тя не е толкова страшна болест. За някои болести пазите карантина – за скарлатината, за дифтерита. Дифтеритът като те хване, като някой вълк за гърлото, а пък скарлатината е много тщеславна. Като те хване, тя навсякъде хваща, по цялото тяло.
към беседата >>
Ще определиш всичко.
Казвате: „Той Господ ще ни помага.“ Господ казва: „Ще мислиш хубаво.“ Трябва да знаеш, откъде да започнеш. Ще имаш везни да теглиш мислите си. Всяка мисъл, като дойде, ще я претеглиш да знаеш, колко тежи твоята мисъл. После ще преглеждаш мислите си, да знаеш формата им. Каква е тежината им, какъв е цветът им, после какъв ред имат.
Ще определиш всичко.
Сега вие имате една мисъл, на която не знаете тежестта колко е. На ония, хубавите мисли, човек ще направи такива хубави дрешки, както Яков направи на Йосифа. На такава мисъл ще направиш апартамент, хубав, в главата вътре. Ще ѝ дадеш най-хубавото място. Три категории мисли има в света.
към беседата >>
Сифилисът е една болест, на която лекарите ѝ дават голяма опасност.
Вие ще бъдете заразени. Опасно е, един готвач, който е сифилистичен да ви готви, ще се заразите. Опасно е да ви учи един човек, който е сифилистичен, може да се заразите. Пък проказа има и в човешките мисли, проказа има и в човешките чувства, пък има и в човешките постъпки. Най-първо, в съвременния свят трябва да излекуваме своето тяло, да излекуваме сърцето си, да излекуваме и ума си.
Сифилисът е една болест, на която лекарите ѝ дават голяма опасност.
Тя не е толкова страшна болест. За някои болести пазите карантина – за скарлатината, за дифтерита. Дифтеритът като те хване, като някой вълк за гърлото, а пък скарлатината е много тщеславна. Като те хване, тя навсякъде хваща, по цялото тяло. Аз наричам скарлатината треска в силна форма.
към беседата >>
Сега вие имате една мисъл, на която не знаете тежестта колко е.
Ще имаш везни да теглиш мислите си. Всяка мисъл, като дойде, ще я претеглиш да знаеш, колко тежи твоята мисъл. После ще преглеждаш мислите си, да знаеш формата им. Каква е тежината им, какъв е цветът им, после какъв ред имат. Ще определиш всичко.
Сега вие имате една мисъл, на която не знаете тежестта колко е.
На ония, хубавите мисли, човек ще направи такива хубави дрешки, както Яков направи на Йосифа. На такава мисъл ще направиш апартамент, хубав, в главата вътре. Ще ѝ дадеш най-хубавото място. Три категории мисли има в света. Физическите мисли остават складирани горе при веждите.
към беседата >>
Тя не е толкова страшна болест.
Опасно е, един готвач, който е сифилистичен да ви готви, ще се заразите. Опасно е да ви учи един човек, който е сифилистичен, може да се заразите. Пък проказа има и в човешките мисли, проказа има и в човешките чувства, пък има и в човешките постъпки. Най-първо, в съвременния свят трябва да излекуваме своето тяло, да излекуваме сърцето си, да излекуваме и ума си. Сифилисът е една болест, на която лекарите ѝ дават голяма опасност.
Тя не е толкова страшна болест.
За някои болести пазите карантина – за скарлатината, за дифтерита. Дифтеритът като те хване, като някой вълк за гърлото, а пък скарлатината е много тщеславна. Като те хване, тя навсякъде хваща, по цялото тяло. Аз наричам скарлатината треска в силна форма. Ще те поразтресе малко.
към беседата >>
На ония, хубавите мисли, човек ще направи такива хубави дрешки, както Яков направи на Йосифа.
Всяка мисъл, като дойде, ще я претеглиш да знаеш, колко тежи твоята мисъл. После ще преглеждаш мислите си, да знаеш формата им. Каква е тежината им, какъв е цветът им, после какъв ред имат. Ще определиш всичко. Сега вие имате една мисъл, на която не знаете тежестта колко е.
На ония, хубавите мисли, човек ще направи такива хубави дрешки, както Яков направи на Йосифа.
На такава мисъл ще направиш апартамент, хубав, в главата вътре. Ще ѝ дадеш най-хубавото място. Три категории мисли има в света. Физическите мисли остават складирани горе при веждите. Там е складът на физическия свят.
към беседата >>
За някои болести пазите карантина – за скарлатината, за дифтерита.
Опасно е да ви учи един човек, който е сифилистичен, може да се заразите. Пък проказа има и в човешките мисли, проказа има и в човешките чувства, пък има и в човешките постъпки. Най-първо, в съвременния свят трябва да излекуваме своето тяло, да излекуваме сърцето си, да излекуваме и ума си. Сифилисът е една болест, на която лекарите ѝ дават голяма опасност. Тя не е толкова страшна болест.
За някои болести пазите карантина – за скарлатината, за дифтерита.
Дифтеритът като те хване, като някой вълк за гърлото, а пък скарлатината е много тщеславна. Като те хване, тя навсякъде хваща, по цялото тяло. Аз наричам скарлатината треска в силна форма. Ще те поразтресе малко. Обаче, щом те хване скарлатината, 40 деня ти ще бъдеш под карантина.
към беседата >>
На такава мисъл ще направиш апартамент, хубав, в главата вътре.
После ще преглеждаш мислите си, да знаеш формата им. Каква е тежината им, какъв е цветът им, после какъв ред имат. Ще определиш всичко. Сега вие имате една мисъл, на която не знаете тежестта колко е. На ония, хубавите мисли, човек ще направи такива хубави дрешки, както Яков направи на Йосифа.
На такава мисъл ще направиш апартамент, хубав, в главата вътре.
Ще ѝ дадеш най-хубавото място. Три категории мисли има в света. Физическите мисли остават складирани горе при веждите. Там е складът на физическия свят. Онези хора, които имат силно развит обективен живот, долната част на челото е развита.
към беседата >>
Дифтеритът като те хване, като някой вълк за гърлото, а пък скарлатината е много тщеславна.
Пък проказа има и в човешките мисли, проказа има и в човешките чувства, пък има и в човешките постъпки. Най-първо, в съвременния свят трябва да излекуваме своето тяло, да излекуваме сърцето си, да излекуваме и ума си. Сифилисът е една болест, на която лекарите ѝ дават голяма опасност. Тя не е толкова страшна болест. За някои болести пазите карантина – за скарлатината, за дифтерита.
Дифтеритът като те хване, като някой вълк за гърлото, а пък скарлатината е много тщеславна.
Като те хване, тя навсякъде хваща, по цялото тяло. Аз наричам скарлатината треска в силна форма. Ще те поразтресе малко. Обаче, щом те хване скарлатината, 40 деня ти ще бъдеш под карантина. Някои болести се дължат на човешкия ум, някои на човешкото сърце, някои се дължат на човешката воля.
към беседата >>
Ще ѝ дадеш най-хубавото място.
Каква е тежината им, какъв е цветът им, после какъв ред имат. Ще определиш всичко. Сега вие имате една мисъл, на която не знаете тежестта колко е. На ония, хубавите мисли, човек ще направи такива хубави дрешки, както Яков направи на Йосифа. На такава мисъл ще направиш апартамент, хубав, в главата вътре.
Ще ѝ дадеш най-хубавото място.
Три категории мисли има в света. Физическите мисли остават складирани горе при веждите. Там е складът на физическия свят. Онези хора, които имат силно развит обективен живот, долната част на челото е развита. Онези, които са живели в духовния свят, средната част на челото им е развита.
към беседата >>
Като те хване, тя навсякъде хваща, по цялото тяло.
Най-първо, в съвременния свят трябва да излекуваме своето тяло, да излекуваме сърцето си, да излекуваме и ума си. Сифилисът е една болест, на която лекарите ѝ дават голяма опасност. Тя не е толкова страшна болест. За някои болести пазите карантина – за скарлатината, за дифтерита. Дифтеритът като те хване, като някой вълк за гърлото, а пък скарлатината е много тщеславна.
Като те хване, тя навсякъде хваща, по цялото тяло.
Аз наричам скарлатината треска в силна форма. Ще те поразтресе малко. Обаче, щом те хване скарлатината, 40 деня ти ще бъдеш под карантина. Някои болести се дължат на човешкия ум, някои на човешкото сърце, някои се дължат на човешката воля.
към беседата >>
Три категории мисли има в света.
Ще определиш всичко. Сега вие имате една мисъл, на която не знаете тежестта колко е. На ония, хубавите мисли, човек ще направи такива хубави дрешки, както Яков направи на Йосифа. На такава мисъл ще направиш апартамент, хубав, в главата вътре. Ще ѝ дадеш най-хубавото място.
Три категории мисли има в света.
Физическите мисли остават складирани горе при веждите. Там е складът на физическия свят. Онези хора, които имат силно развит обективен живот, долната част на челото е развита. Онези, които са живели в духовния свят, средната част на челото им е развита. Там са складирани мислите.
към беседата >>
Аз наричам скарлатината треска в силна форма.
Сифилисът е една болест, на която лекарите ѝ дават голяма опасност. Тя не е толкова страшна болест. За някои болести пазите карантина – за скарлатината, за дифтерита. Дифтеритът като те хване, като някой вълк за гърлото, а пък скарлатината е много тщеславна. Като те хване, тя навсякъде хваща, по цялото тяло.
Аз наричам скарлатината треска в силна форма.
Ще те поразтресе малко. Обаче, щом те хване скарлатината, 40 деня ти ще бъдеш под карантина. Някои болести се дължат на човешкия ум, някои на човешкото сърце, някои се дължат на човешката воля.
към беседата >>
Физическите мисли остават складирани горе при веждите.
Сега вие имате една мисъл, на която не знаете тежестта колко е. На ония, хубавите мисли, човек ще направи такива хубави дрешки, както Яков направи на Йосифа. На такава мисъл ще направиш апартамент, хубав, в главата вътре. Ще ѝ дадеш най-хубавото място. Три категории мисли има в света.
Физическите мисли остават складирани горе при веждите.
Там е складът на физическия свят. Онези хора, които имат силно развит обективен живот, долната част на челото е развита. Онези, които са живели в духовния свят, средната част на челото им е развита. Там са складирани мислите. Ония, които са живели в мисълта, в горната част на челото са складирани мислите им.
към беседата >>
Ще те поразтресе малко.
Тя не е толкова страшна болест. За някои болести пазите карантина – за скарлатината, за дифтерита. Дифтеритът като те хване, като някой вълк за гърлото, а пък скарлатината е много тщеславна. Като те хване, тя навсякъде хваща, по цялото тяло. Аз наричам скарлатината треска в силна форма.
Ще те поразтресе малко.
Обаче, щом те хване скарлатината, 40 деня ти ще бъдеш под карантина. Някои болести се дължат на човешкия ум, някои на човешкото сърце, някои се дължат на човешката воля.
към беседата >>
Там е складът на физическия свят.
На ония, хубавите мисли, човек ще направи такива хубави дрешки, както Яков направи на Йосифа. На такава мисъл ще направиш апартамент, хубав, в главата вътре. Ще ѝ дадеш най-хубавото място. Три категории мисли има в света. Физическите мисли остават складирани горе при веждите.
Там е складът на физическия свят.
Онези хора, които имат силно развит обективен живот, долната част на челото е развита. Онези, които са живели в духовния свят, средната част на челото им е развита. Там са складирани мислите. Ония, които са живели в мисълта, в горната част на челото са складирани мислите им. Аз, като погледна един човек, виждам де е складът му по-голям.
към беседата >>
Обаче, щом те хване скарлатината, 40 деня ти ще бъдеш под карантина.
За някои болести пазите карантина – за скарлатината, за дифтерита. Дифтеритът като те хване, като някой вълк за гърлото, а пък скарлатината е много тщеславна. Като те хване, тя навсякъде хваща, по цялото тяло. Аз наричам скарлатината треска в силна форма. Ще те поразтресе малко.
Обаче, щом те хване скарлатината, 40 деня ти ще бъдеш под карантина.
Някои болести се дължат на човешкия ум, някои на човешкото сърце, някои се дължат на човешката воля.
към беседата >>
Онези хора, които имат силно развит обективен живот, долната част на челото е развита.
На такава мисъл ще направиш апартамент, хубав, в главата вътре. Ще ѝ дадеш най-хубавото място. Три категории мисли има в света. Физическите мисли остават складирани горе при веждите. Там е складът на физическия свят.
Онези хора, които имат силно развит обективен живот, долната част на челото е развита.
Онези, които са живели в духовния свят, средната част на челото им е развита. Там са складирани мислите. Ония, които са живели в мисълта, в горната част на челото са складирани мислите им. Аз, като погледна един човек, виждам де е складът му по-голям. Някой има голям склад на физическото поле, малък в духовния свят и в Божествения свят.
към беседата >>
Някои болести се дължат на човешкия ум, някои на човешкото сърце, някои се дължат на човешката воля.
Дифтеритът като те хване, като някой вълк за гърлото, а пък скарлатината е много тщеславна. Като те хване, тя навсякъде хваща, по цялото тяло. Аз наричам скарлатината треска в силна форма. Ще те поразтресе малко. Обаче, щом те хване скарлатината, 40 деня ти ще бъдеш под карантина.
Някои болести се дължат на човешкия ум, някои на човешкото сърце, някои се дължат на човешката воля.
към беседата >>
Онези, които са живели в духовния свят, средната част на челото им е развита.
Ще ѝ дадеш най-хубавото място. Три категории мисли има в света. Физическите мисли остават складирани горе при веждите. Там е складът на физическия свят. Онези хора, които имат силно развит обективен живот, долната част на челото е развита.
Онези, които са живели в духовния свят, средната част на челото им е развита.
Там са складирани мислите. Ония, които са живели в мисълта, в горната част на челото са складирани мислите им. Аз, като погледна един човек, виждам де е складът му по-голям. Някой има голям склад на физическото поле, малък в духовния свят и в Божествения свят. Трите склада еднакво трябва да бъдат пълни.
към беседата >>
Днес, дето и да сте, в един културен свят, има цели школи, които развиват човешката воля.
Днес, дето и да сте, в един културен свят, има цели школи, които развиват човешката воля.
Но развиването на човешката воля има голяма опасност да се втвърдят човешките мускули. Всички стари хора умират от силна воля. Казват: „Да развием сърцето си.“ Опасно е да развиеш сърцето си, понеже, ако се развие температурата на тялото, разлага се човек, пак страда от известни болести. Пък ако се увеличи чрезмерно светлината в човешкия ум, има друга опасност, да изсъхне човек. Учените хора изсъхват, започват да линеят.
към беседата >>
Там са складирани мислите.
Три категории мисли има в света. Физическите мисли остават складирани горе при веждите. Там е складът на физическия свят. Онези хора, които имат силно развит обективен живот, долната част на челото е развита. Онези, които са живели в духовния свят, средната част на челото им е развита.
Там са складирани мислите.
Ония, които са живели в мисълта, в горната част на челото са складирани мислите им. Аз, като погледна един човек, виждам де е складът му по-голям. Някой има голям склад на физическото поле, малък в духовния свят и в Божествения свят. Трите склада еднакво трябва да бъдат пълни. Като дойдете до сърцето и там има три склада.
към беседата >>
Но развиването на човешката воля има голяма опасност да се втвърдят човешките мускули.
Днес, дето и да сте, в един културен свят, има цели школи, които развиват човешката воля.
Но развиването на човешката воля има голяма опасност да се втвърдят човешките мускули.
Всички стари хора умират от силна воля. Казват: „Да развием сърцето си.“ Опасно е да развиеш сърцето си, понеже, ако се развие температурата на тялото, разлага се човек, пак страда от известни болести. Пък ако се увеличи чрезмерно светлината в човешкия ум, има друга опасност, да изсъхне човек. Учените хора изсъхват, започват да линеят. Та казвам: Крайности в света съществуват.
към беседата >>
Ония, които са живели в мисълта, в горната част на челото са складирани мислите им.
Физическите мисли остават складирани горе при веждите. Там е складът на физическия свят. Онези хора, които имат силно развит обективен живот, долната част на челото е развита. Онези, които са живели в духовния свят, средната част на челото им е развита. Там са складирани мислите.
Ония, които са живели в мисълта, в горната част на челото са складирани мислите им.
Аз, като погледна един човек, виждам де е складът му по-голям. Някой има голям склад на физическото поле, малък в духовния свят и в Божествения свят. Трите склада еднакво трябва да бъдат пълни. Като дойдете до сърцето и там има три склада. Сега това аз споменавам мимоходом, като един сказчик, който държи сказка.
към беседата >>
Всички стари хора умират от силна воля.
Днес, дето и да сте, в един културен свят, има цели школи, които развиват човешката воля. Но развиването на човешката воля има голяма опасност да се втвърдят човешките мускули.
Всички стари хора умират от силна воля.
Казват: „Да развием сърцето си.“ Опасно е да развиеш сърцето си, понеже, ако се развие температурата на тялото, разлага се човек, пак страда от известни болести. Пък ако се увеличи чрезмерно светлината в човешкия ум, има друга опасност, да изсъхне човек. Учените хора изсъхват, започват да линеят. Та казвам: Крайности в света съществуват.
към беседата >>
Аз, като погледна един човек, виждам де е складът му по-голям.
Там е складът на физическия свят. Онези хора, които имат силно развит обективен живот, долната част на челото е развита. Онези, които са живели в духовния свят, средната част на челото им е развита. Там са складирани мислите. Ония, които са живели в мисълта, в горната част на челото са складирани мислите им.
Аз, като погледна един човек, виждам де е складът му по-голям.
Някой има голям склад на физическото поле, малък в духовния свят и в Божествения свят. Трите склада еднакво трябва да бъдат пълни. Като дойдете до сърцето и там има три склада. Сега това аз споменавам мимоходом, като един сказчик, който държи сказка.
към беседата >>
Казват: „Да развием сърцето си.“ Опасно е да развиеш сърцето си, понеже, ако се развие температурата на тялото, разлага се човек, пак страда от известни болести.
Днес, дето и да сте, в един културен свят, има цели школи, които развиват човешката воля. Но развиването на човешката воля има голяма опасност да се втвърдят човешките мускули. Всички стари хора умират от силна воля.
Казват: „Да развием сърцето си.“ Опасно е да развиеш сърцето си, понеже, ако се развие температурата на тялото, разлага се човек, пак страда от известни болести.
Пък ако се увеличи чрезмерно светлината в човешкия ум, има друга опасност, да изсъхне човек. Учените хора изсъхват, започват да линеят. Та казвам: Крайности в света съществуват.
към беседата >>
Някой има голям склад на физическото поле, малък в духовния свят и в Божествения свят.
Онези хора, които имат силно развит обективен живот, долната част на челото е развита. Онези, които са живели в духовния свят, средната част на челото им е развита. Там са складирани мислите. Ония, които са живели в мисълта, в горната част на челото са складирани мислите им. Аз, като погледна един човек, виждам де е складът му по-голям.
Някой има голям склад на физическото поле, малък в духовния свят и в Божествения свят.
Трите склада еднакво трябва да бъдат пълни. Като дойдете до сърцето и там има три склада. Сега това аз споменавам мимоходом, като един сказчик, който държи сказка.
към беседата >>
Пък ако се увеличи чрезмерно светлината в човешкия ум, има друга опасност, да изсъхне човек.
Днес, дето и да сте, в един културен свят, има цели школи, които развиват човешката воля. Но развиването на човешката воля има голяма опасност да се втвърдят човешките мускули. Всички стари хора умират от силна воля. Казват: „Да развием сърцето си.“ Опасно е да развиеш сърцето си, понеже, ако се развие температурата на тялото, разлага се човек, пак страда от известни болести.
Пък ако се увеличи чрезмерно светлината в човешкия ум, има друга опасност, да изсъхне човек.
Учените хора изсъхват, започват да линеят. Та казвам: Крайности в света съществуват.
към беседата >>
Трите склада еднакво трябва да бъдат пълни.
Онези, които са живели в духовния свят, средната част на челото им е развита. Там са складирани мислите. Ония, които са живели в мисълта, в горната част на челото са складирани мислите им. Аз, като погледна един човек, виждам де е складът му по-голям. Някой има голям склад на физическото поле, малък в духовния свят и в Божествения свят.
Трите склада еднакво трябва да бъдат пълни.
Като дойдете до сърцето и там има три склада. Сега това аз споменавам мимоходом, като един сказчик, който държи сказка.
към беседата >>
Учените хора изсъхват, започват да линеят.
Днес, дето и да сте, в един културен свят, има цели школи, които развиват човешката воля. Но развиването на човешката воля има голяма опасност да се втвърдят човешките мускули. Всички стари хора умират от силна воля. Казват: „Да развием сърцето си.“ Опасно е да развиеш сърцето си, понеже, ако се развие температурата на тялото, разлага се човек, пак страда от известни болести. Пък ако се увеличи чрезмерно светлината в човешкия ум, има друга опасност, да изсъхне човек.
Учените хора изсъхват, започват да линеят.
Та казвам: Крайности в света съществуват.
към беседата >>
Като дойдете до сърцето и там има три склада.
Там са складирани мислите. Ония, които са живели в мисълта, в горната част на челото са складирани мислите им. Аз, като погледна един човек, виждам де е складът му по-голям. Някой има голям склад на физическото поле, малък в духовния свят и в Божествения свят. Трите склада еднакво трябва да бъдат пълни.
Като дойдете до сърцето и там има три склада.
Сега това аз споменавам мимоходом, като един сказчик, който държи сказка.
към беседата >>
Та казвам: Крайности в света съществуват.
Но развиването на човешката воля има голяма опасност да се втвърдят човешките мускули. Всички стари хора умират от силна воля. Казват: „Да развием сърцето си.“ Опасно е да развиеш сърцето си, понеже, ако се развие температурата на тялото, разлага се човек, пак страда от известни болести. Пък ако се увеличи чрезмерно светлината в човешкия ум, има друга опасност, да изсъхне човек. Учените хора изсъхват, започват да линеят.
Та казвам: Крайности в света съществуват.
към беседата >>
Сега това аз споменавам мимоходом, като един сказчик, който държи сказка.
Ония, които са живели в мисълта, в горната част на челото са складирани мислите им. Аз, като погледна един човек, виждам де е складът му по-голям. Някой има голям склад на физическото поле, малък в духовния свят и в Божествения свят. Трите склада еднакво трябва да бъдат пълни. Като дойдете до сърцето и там има три склада.
Сега това аз споменавам мимоходом, като един сказчик, който държи сказка.
към беседата >>
Религиозните хора, като хванат човешкото сърце, казват: „Всичко е в сърцето.“ Светските хора, като хванат човека, казват: „Всичко е в тялото.“ Учените хора казват, че всичко е в главата, в ума на човека.
Религиозните хора, като хванат човешкото сърце, казват: „Всичко е в сърцето.“ Светските хора, като хванат човека, казват: „Всичко е в тялото.“ Учените хора казват, че всичко е в главата, в ума на човека.
Води се от хиляди години спор, кое е важно. Не е нужно, там е погрешката. От тялото си човек никога не може да се освободи. То е единствената среда. И като умре човек, пак има тяло.
към беседата >>
Един учен повикал едного да го учи и започнал с любовта.
Един учен повикал едного да го учи и започнал с любовта.
Учен човек, философ бил, той като говорил на простия човек за Божията любов, казва му: „Чакай, тази работа да я науча, повече не ми говори, много ще ми бъде.“ Отишъл той и десет години се занимавал с любовта и след десет години се връща, казва: „Научих това, което ми говори, продължи сега, дето спря.“ Та вие някой път искате много бързо да научите някои неща. Най-малко по десет години ви трябва за всеки един склад. Десет години за физическия склад, десет години за духовния склад и десет години за Божествения склад, всичко 30 години, за да се осведомите малко. След туй вие трябва да свършите, как да обичате вашата мисъл. Казвам: 30 години за ума, 30 години за сърцето, 30 години за тялото – 90 години трябва да бъдете в училище.
към беседата >>
Води се от хиляди години спор, кое е важно.
Религиозните хора, като хванат човешкото сърце, казват: „Всичко е в сърцето.“ Светските хора, като хванат човека, казват: „Всичко е в тялото.“ Учените хора казват, че всичко е в главата, в ума на човека.
Води се от хиляди години спор, кое е важно.
Не е нужно, там е погрешката. От тялото си човек никога не може да се освободи. То е единствената среда. И като умре човек, пак има тяло. Някой казва: „Той умрял.“ Умирането е, както зимно време ходиш с кожух, излизаш при 40 градуса под нулата.
към беседата >>
Учен човек, философ бил, той като говорил на простия човек за Божията любов, казва му: „Чакай, тази работа да я науча, повече не ми говори, много ще ми бъде.“ Отишъл той и десет години се занимавал с любовта и след десет години се връща, казва: „Научих това, което ми говори, продължи сега, дето спря.“ Та вие някой път искате много бързо да научите някои неща.
Един учен повикал едного да го учи и започнал с любовта.
Учен човек, философ бил, той като говорил на простия човек за Божията любов, казва му: „Чакай, тази работа да я науча, повече не ми говори, много ще ми бъде.“ Отишъл той и десет години се занимавал с любовта и след десет години се връща, казва: „Научих това, което ми говори, продължи сега, дето спря.“ Та вие някой път искате много бързо да научите някои неща.
Най-малко по десет години ви трябва за всеки един склад. Десет години за физическия склад, десет години за духовния склад и десет години за Божествения склад, всичко 30 години, за да се осведомите малко. След туй вие трябва да свършите, как да обичате вашата мисъл. Казвам: 30 години за ума, 30 години за сърцето, 30 години за тялото – 90 години трябва да бъдете в училище. След туй ще идете да станете ученик.
към беседата >>
Не е нужно, там е погрешката.
Религиозните хора, като хванат човешкото сърце, казват: „Всичко е в сърцето.“ Светските хора, като хванат човека, казват: „Всичко е в тялото.“ Учените хора казват, че всичко е в главата, в ума на човека. Води се от хиляди години спор, кое е важно.
Не е нужно, там е погрешката.
От тялото си човек никога не може да се освободи. То е единствената среда. И като умре човек, пак има тяло. Някой казва: „Той умрял.“ Умирането е, както зимно време ходиш с кожух, излизаш при 40 градуса под нулата. Ако си ескимос ще ходиш в мечи кожи.
към беседата >>
Най-малко по десет години ви трябва за всеки един склад.
Един учен повикал едного да го учи и започнал с любовта. Учен човек, философ бил, той като говорил на простия човек за Божията любов, казва му: „Чакай, тази работа да я науча, повече не ми говори, много ще ми бъде.“ Отишъл той и десет години се занимавал с любовта и след десет години се връща, казва: „Научих това, което ми говори, продължи сега, дето спря.“ Та вие някой път искате много бързо да научите някои неща.
Най-малко по десет години ви трябва за всеки един склад.
Десет години за физическия склад, десет години за духовния склад и десет години за Божествения склад, всичко 30 години, за да се осведомите малко. След туй вие трябва да свършите, как да обичате вашата мисъл. Казвам: 30 години за ума, 30 години за сърцето, 30 години за тялото – 90 години трябва да бъдете в училище. След туй ще идете да станете ученик. Сега туй е съкратено на 21 години – 4 години отделенията, 8 години гимназията – всичко 12 години и 4 години университет – 16 години.
към беседата >>
От тялото си човек никога не може да се освободи.
Религиозните хора, като хванат човешкото сърце, казват: „Всичко е в сърцето.“ Светските хора, като хванат човека, казват: „Всичко е в тялото.“ Учените хора казват, че всичко е в главата, в ума на човека. Води се от хиляди години спор, кое е важно. Не е нужно, там е погрешката.
От тялото си човек никога не може да се освободи.
То е единствената среда. И като умре човек, пак има тяло. Някой казва: „Той умрял.“ Умирането е, както зимно време ходиш с кожух, излизаш при 40 градуса под нулата. Ако си ескимос ще ходиш в мечи кожи. Но ако този ескимос дойде тука в топлата зона, той ще хвърли тази меча кожа.
към беседата >>
Десет години за физическия склад, десет години за духовния склад и десет години за Божествения склад, всичко 30 години, за да се осведомите малко.
Един учен повикал едного да го учи и започнал с любовта. Учен човек, философ бил, той като говорил на простия човек за Божията любов, казва му: „Чакай, тази работа да я науча, повече не ми говори, много ще ми бъде.“ Отишъл той и десет години се занимавал с любовта и след десет години се връща, казва: „Научих това, което ми говори, продължи сега, дето спря.“ Та вие някой път искате много бързо да научите някои неща. Най-малко по десет години ви трябва за всеки един склад.
Десет години за физическия склад, десет години за духовния склад и десет години за Божествения склад, всичко 30 години, за да се осведомите малко.
След туй вие трябва да свършите, как да обичате вашата мисъл. Казвам: 30 години за ума, 30 години за сърцето, 30 години за тялото – 90 години трябва да бъдете в училище. След туй ще идете да станете ученик. Сега туй е съкратено на 21 години – 4 години отделенията, 8 години гимназията – всичко 12 години и 4 години университет – 16 години. Някаква специализация, това, онова, пак 20, 21 години.
към беседата >>
То е единствената среда.
Религиозните хора, като хванат човешкото сърце, казват: „Всичко е в сърцето.“ Светските хора, като хванат човека, казват: „Всичко е в тялото.“ Учените хора казват, че всичко е в главата, в ума на човека. Води се от хиляди години спор, кое е важно. Не е нужно, там е погрешката. От тялото си човек никога не може да се освободи.
То е единствената среда.
И като умре човек, пак има тяло. Някой казва: „Той умрял.“ Умирането е, както зимно време ходиш с кожух, излизаш при 40 градуса под нулата. Ако си ескимос ще ходиш в мечи кожи. Но ако този ескимос дойде тука в топлата зона, той ще хвърли тази меча кожа. Считайте, че тялото, това е мечата кожа, по-дебелата обвивка на тялото.
към беседата >>
След туй вие трябва да свършите, как да обичате вашата мисъл.
Един учен повикал едного да го учи и започнал с любовта. Учен човек, философ бил, той като говорил на простия човек за Божията любов, казва му: „Чакай, тази работа да я науча, повече не ми говори, много ще ми бъде.“ Отишъл той и десет години се занимавал с любовта и след десет години се връща, казва: „Научих това, което ми говори, продължи сега, дето спря.“ Та вие някой път искате много бързо да научите някои неща. Най-малко по десет години ви трябва за всеки един склад. Десет години за физическия склад, десет години за духовния склад и десет години за Божествения склад, всичко 30 години, за да се осведомите малко.
След туй вие трябва да свършите, как да обичате вашата мисъл.
Казвам: 30 години за ума, 30 години за сърцето, 30 години за тялото – 90 години трябва да бъдете в училище. След туй ще идете да станете ученик. Сега туй е съкратено на 21 години – 4 години отделенията, 8 години гимназията – всичко 12 години и 4 години университет – 16 години. Някаква специализация, това, онова, пак 20, 21 години.
към беседата >>
И като умре човек, пак има тяло.
Религиозните хора, като хванат човешкото сърце, казват: „Всичко е в сърцето.“ Светските хора, като хванат човека, казват: „Всичко е в тялото.“ Учените хора казват, че всичко е в главата, в ума на човека. Води се от хиляди години спор, кое е важно. Не е нужно, там е погрешката. От тялото си човек никога не може да се освободи. То е единствената среда.
И като умре човек, пак има тяло.
Някой казва: „Той умрял.“ Умирането е, както зимно време ходиш с кожух, излизаш при 40 градуса под нулата. Ако си ескимос ще ходиш в мечи кожи. Но ако този ескимос дойде тука в топлата зона, той ще хвърли тази меча кожа. Считайте, че тялото, това е мечата кожа, по-дебелата обвивка на тялото. Не, че не е нужна тя.
към беседата >>
Казвам: 30 години за ума, 30 години за сърцето, 30 години за тялото – 90 години трябва да бъдете в училище.
Един учен повикал едного да го учи и започнал с любовта. Учен човек, философ бил, той като говорил на простия човек за Божията любов, казва му: „Чакай, тази работа да я науча, повече не ми говори, много ще ми бъде.“ Отишъл той и десет години се занимавал с любовта и след десет години се връща, казва: „Научих това, което ми говори, продължи сега, дето спря.“ Та вие някой път искате много бързо да научите някои неща. Най-малко по десет години ви трябва за всеки един склад. Десет години за физическия склад, десет години за духовния склад и десет години за Божествения склад, всичко 30 години, за да се осведомите малко. След туй вие трябва да свършите, как да обичате вашата мисъл.
Казвам: 30 години за ума, 30 години за сърцето, 30 години за тялото – 90 години трябва да бъдете в училище.
След туй ще идете да станете ученик. Сега туй е съкратено на 21 години – 4 години отделенията, 8 години гимназията – всичко 12 години и 4 години университет – 16 години. Някаква специализация, това, онова, пак 20, 21 години.
към беседата >>
Някой казва: „Той умрял.“ Умирането е, както зимно време ходиш с кожух, излизаш при 40 градуса под нулата.
Води се от хиляди години спор, кое е важно. Не е нужно, там е погрешката. От тялото си човек никога не може да се освободи. То е единствената среда. И като умре човек, пак има тяло.
Някой казва: „Той умрял.“ Умирането е, както зимно време ходиш с кожух, излизаш при 40 градуса под нулата.
Ако си ескимос ще ходиш в мечи кожи. Но ако този ескимос дойде тука в топлата зона, той ще хвърли тази меча кожа. Считайте, че тялото, това е мечата кожа, по-дебелата обвивка на тялото. Не, че не е нужна тя. Някой път искаме при най-хубавите условия да носим мечата кожа.
към беседата >>
След туй ще идете да станете ученик.
Учен човек, философ бил, той като говорил на простия човек за Божията любов, казва му: „Чакай, тази работа да я науча, повече не ми говори, много ще ми бъде.“ Отишъл той и десет години се занимавал с любовта и след десет години се връща, казва: „Научих това, което ми говори, продължи сега, дето спря.“ Та вие някой път искате много бързо да научите някои неща. Най-малко по десет години ви трябва за всеки един склад. Десет години за физическия склад, десет години за духовния склад и десет години за Божествения склад, всичко 30 години, за да се осведомите малко. След туй вие трябва да свършите, как да обичате вашата мисъл. Казвам: 30 години за ума, 30 години за сърцето, 30 години за тялото – 90 години трябва да бъдете в училище.
След туй ще идете да станете ученик.
Сега туй е съкратено на 21 години – 4 години отделенията, 8 години гимназията – всичко 12 години и 4 години университет – 16 години. Някаква специализация, това, онова, пак 20, 21 години.
към беседата >>
Ако си ескимос ще ходиш в мечи кожи.
Не е нужно, там е погрешката. От тялото си човек никога не може да се освободи. То е единствената среда. И като умре човек, пак има тяло. Някой казва: „Той умрял.“ Умирането е, както зимно време ходиш с кожух, излизаш при 40 градуса под нулата.
Ако си ескимос ще ходиш в мечи кожи.
Но ако този ескимос дойде тука в топлата зона, той ще хвърли тази меча кожа. Считайте, че тялото, това е мечата кожа, по-дебелата обвивка на тялото. Не, че не е нужна тя. Някой път искаме при най-хубавите условия да носим мечата кожа. Казвам: Ако е студено времето, потребна е мечата кожа, но ако е топло, трябва тънка дреха.
към беседата >>
Сега туй е съкратено на 21 години – 4 години отделенията, 8 години гимназията – всичко 12 години и 4 години университет – 16 години.
Най-малко по десет години ви трябва за всеки един склад. Десет години за физическия склад, десет години за духовния склад и десет години за Божествения склад, всичко 30 години, за да се осведомите малко. След туй вие трябва да свършите, как да обичате вашата мисъл. Казвам: 30 години за ума, 30 години за сърцето, 30 години за тялото – 90 години трябва да бъдете в училище. След туй ще идете да станете ученик.
Сега туй е съкратено на 21 години – 4 години отделенията, 8 години гимназията – всичко 12 години и 4 години университет – 16 години.
Някаква специализация, това, онова, пак 20, 21 години.
към беседата >>
Но ако този ескимос дойде тука в топлата зона, той ще хвърли тази меча кожа.
От тялото си човек никога не може да се освободи. То е единствената среда. И като умре човек, пак има тяло. Някой казва: „Той умрял.“ Умирането е, както зимно време ходиш с кожух, излизаш при 40 градуса под нулата. Ако си ескимос ще ходиш в мечи кожи.
Но ако този ескимос дойде тука в топлата зона, той ще хвърли тази меча кожа.
Считайте, че тялото, това е мечата кожа, по-дебелата обвивка на тялото. Не, че не е нужна тя. Някой път искаме при най-хубавите условия да носим мечата кожа. Казвам: Ако е студено времето, потребна е мечата кожа, но ако е топло, трябва тънка дреха. Аз искам да ви наведа на ред нови разсъждения.
към беседата >>
Някаква специализация, това, онова, пак 20, 21 години.
Десет години за физическия склад, десет години за духовния склад и десет години за Божествения склад, всичко 30 години, за да се осведомите малко. След туй вие трябва да свършите, как да обичате вашата мисъл. Казвам: 30 години за ума, 30 години за сърцето, 30 години за тялото – 90 години трябва да бъдете в училище. След туй ще идете да станете ученик. Сега туй е съкратено на 21 години – 4 години отделенията, 8 години гимназията – всичко 12 години и 4 години университет – 16 години.
Някаква специализация, това, онова, пак 20, 21 години.
към беседата >>
Считайте, че тялото, това е мечата кожа, по-дебелата обвивка на тялото.
То е единствената среда. И като умре човек, пак има тяло. Някой казва: „Той умрял.“ Умирането е, както зимно време ходиш с кожух, излизаш при 40 градуса под нулата. Ако си ескимос ще ходиш в мечи кожи. Но ако този ескимос дойде тука в топлата зона, той ще хвърли тази меча кожа.
Считайте, че тялото, това е мечата кожа, по-дебелата обвивка на тялото.
Не, че не е нужна тя. Някой път искаме при най-хубавите условия да носим мечата кожа. Казвам: Ако е студено времето, потребна е мечата кожа, но ако е топло, трябва тънка дреха. Аз искам да ви наведа на ред нови разсъждения. Вие разглеждате сегашния живот в едно статическо положение.
към беседата >>
По някой път ние говорим за мисълта.
По някой път ние говорим за мисълта.
Една проста мисъл ще ви наведа. Ето аз какво разбирам под думата любов. Ако аз съм астроном и кажа, че обичам някоя тръба, защо я обичам? Обична ми е тръбата, защото с нея виждам небето ясно, обичам я, понеже разкрива света пред мене. Имам и друга тръба, при която като дойда, не може да имам тази любов, защото тя малко разкрива.
към беседата >>
Не, че не е нужна тя.
И като умре човек, пак има тяло. Някой казва: „Той умрял.“ Умирането е, както зимно време ходиш с кожух, излизаш при 40 градуса под нулата. Ако си ескимос ще ходиш в мечи кожи. Но ако този ескимос дойде тука в топлата зона, той ще хвърли тази меча кожа. Считайте, че тялото, това е мечата кожа, по-дебелата обвивка на тялото.
Не, че не е нужна тя.
Някой път искаме при най-хубавите условия да носим мечата кожа. Казвам: Ако е студено времето, потребна е мечата кожа, но ако е топло, трябва тънка дреха. Аз искам да ви наведа на ред нови разсъждения. Вие разглеждате сегашния живот в едно статическо положение. Казвате: „Не се живее.“ Сегашният живот за бъдеще ще се промени.
към беседата >>
Една проста мисъл ще ви наведа.
По някой път ние говорим за мисълта.
Една проста мисъл ще ви наведа.
Ето аз какво разбирам под думата любов. Ако аз съм астроном и кажа, че обичам някоя тръба, защо я обичам? Обична ми е тръбата, защото с нея виждам небето ясно, обичам я, понеже разкрива света пред мене. Имам и друга тръба, при която като дойда, не може да имам тази любов, защото тя малко разкрива. Обичам някой човек, понеже разкрива света повече пред мене, повече виждам.
към беседата >>
Някой път искаме при най-хубавите условия да носим мечата кожа.
Някой казва: „Той умрял.“ Умирането е, както зимно време ходиш с кожух, излизаш при 40 градуса под нулата. Ако си ескимос ще ходиш в мечи кожи. Но ако този ескимос дойде тука в топлата зона, той ще хвърли тази меча кожа. Считайте, че тялото, това е мечата кожа, по-дебелата обвивка на тялото. Не, че не е нужна тя.
Някой път искаме при най-хубавите условия да носим мечата кожа.
Казвам: Ако е студено времето, потребна е мечата кожа, но ако е топло, трябва тънка дреха. Аз искам да ви наведа на ред нови разсъждения. Вие разглеждате сегашния живот в едно статическо положение. Казвате: „Не се живее.“ Сегашният живот за бъдеще ще се промени. Ако вие, да кажем, дойдете след хиляда години, знаете каква промяна ще стане с всички сегашни възгледи.
към беседата >>
Ето аз какво разбирам под думата любов.
По някой път ние говорим за мисълта. Една проста мисъл ще ви наведа.
Ето аз какво разбирам под думата любов.
Ако аз съм астроном и кажа, че обичам някоя тръба, защо я обичам? Обична ми е тръбата, защото с нея виждам небето ясно, обичам я, понеже разкрива света пред мене. Имам и друга тръба, при която като дойда, не може да имам тази любов, защото тя малко разкрива. Обичам някой човек, понеже разкрива света повече пред мене, повече виждам. Ако вие сте една тръба за някого, той ще ви обича.
към беседата >>
Казвам: Ако е студено времето, потребна е мечата кожа, но ако е топло, трябва тънка дреха.
Ако си ескимос ще ходиш в мечи кожи. Но ако този ескимос дойде тука в топлата зона, той ще хвърли тази меча кожа. Считайте, че тялото, това е мечата кожа, по-дебелата обвивка на тялото. Не, че не е нужна тя. Някой път искаме при най-хубавите условия да носим мечата кожа.
Казвам: Ако е студено времето, потребна е мечата кожа, но ако е топло, трябва тънка дреха.
Аз искам да ви наведа на ред нови разсъждения. Вие разглеждате сегашния живот в едно статическо положение. Казвате: „Не се живее.“ Сегашният живот за бъдеще ще се промени. Ако вие, да кажем, дойдете след хиляда години, знаете каква промяна ще стане с всички сегашни възгледи. Ако ги пазите, ако не прогресирате, вие сами ще станете смешни на себе си.
към беседата >>
Ако аз съм астроном и кажа, че обичам някоя тръба, защо я обичам?
По някой път ние говорим за мисълта. Една проста мисъл ще ви наведа. Ето аз какво разбирам под думата любов.
Ако аз съм астроном и кажа, че обичам някоя тръба, защо я обичам?
Обична ми е тръбата, защото с нея виждам небето ясно, обичам я, понеже разкрива света пред мене. Имам и друга тръба, при която като дойда, не може да имам тази любов, защото тя малко разкрива. Обичам някой човек, понеже разкрива света повече пред мене, повече виждам. Ако вие сте една тръба за някого, той ще ви обича. Ако нищо не може да вижда човек през вас, защо ще ви обича?
към беседата >>
Аз искам да ви наведа на ред нови разсъждения.
Но ако този ескимос дойде тука в топлата зона, той ще хвърли тази меча кожа. Считайте, че тялото, това е мечата кожа, по-дебелата обвивка на тялото. Не, че не е нужна тя. Някой път искаме при най-хубавите условия да носим мечата кожа. Казвам: Ако е студено времето, потребна е мечата кожа, но ако е топло, трябва тънка дреха.
Аз искам да ви наведа на ред нови разсъждения.
Вие разглеждате сегашния живот в едно статическо положение. Казвате: „Не се живее.“ Сегашният живот за бъдеще ще се промени. Ако вие, да кажем, дойдете след хиляда години, знаете каква промяна ще стане с всички сегашни възгледи. Ако ги пазите, ако не прогресирате, вие сами ще станете смешни на себе си. Не искам да правя сравнение.
към беседата >>
Обична ми е тръбата, защото с нея виждам небето ясно, обичам я, понеже разкрива света пред мене.
По някой път ние говорим за мисълта. Една проста мисъл ще ви наведа. Ето аз какво разбирам под думата любов. Ако аз съм астроном и кажа, че обичам някоя тръба, защо я обичам?
Обична ми е тръбата, защото с нея виждам небето ясно, обичам я, понеже разкрива света пред мене.
Имам и друга тръба, при която като дойда, не може да имам тази любов, защото тя малко разкрива. Обичам някой човек, понеже разкрива света повече пред мене, повече виждам. Ако вие сте една тръба за някого, той ще ви обича. Ако нищо не може да вижда човек през вас, защо ще ви обича? Вие искате да виждате.
към беседата >>
Вие разглеждате сегашния живот в едно статическо положение.
Считайте, че тялото, това е мечата кожа, по-дебелата обвивка на тялото. Не, че не е нужна тя. Някой път искаме при най-хубавите условия да носим мечата кожа. Казвам: Ако е студено времето, потребна е мечата кожа, но ако е топло, трябва тънка дреха. Аз искам да ви наведа на ред нови разсъждения.
Вие разглеждате сегашния живот в едно статическо положение.
Казвате: „Не се живее.“ Сегашният живот за бъдеще ще се промени. Ако вие, да кажем, дойдете след хиляда години, знаете каква промяна ще стане с всички сегашни възгледи. Ако ги пазите, ако не прогресирате, вие сами ще станете смешни на себе си. Не искам да правя сравнение. Някой казва: „Какво означава животинското царство?
към беседата >>
Имам и друга тръба, при която като дойда, не може да имам тази любов, защото тя малко разкрива.
По някой път ние говорим за мисълта. Една проста мисъл ще ви наведа. Ето аз какво разбирам под думата любов. Ако аз съм астроном и кажа, че обичам някоя тръба, защо я обичам? Обична ми е тръбата, защото с нея виждам небето ясно, обичам я, понеже разкрива света пред мене.
Имам и друга тръба, при която като дойда, не може да имам тази любов, защото тя малко разкрива.
Обичам някой човек, понеже разкрива света повече пред мене, повече виждам. Ако вие сте една тръба за някого, той ще ви обича. Ако нищо не може да вижда човек през вас, защо ще ви обича? Вие искате да виждате. Ние обичаме нашия салон, защо?
към беседата >>
Казвате: „Не се живее.“ Сегашният живот за бъдеще ще се промени.
Не, че не е нужна тя. Някой път искаме при най-хубавите условия да носим мечата кожа. Казвам: Ако е студено времето, потребна е мечата кожа, но ако е топло, трябва тънка дреха. Аз искам да ви наведа на ред нови разсъждения. Вие разглеждате сегашния живот в едно статическо положение.
Казвате: „Не се живее.“ Сегашният живот за бъдеще ще се промени.
Ако вие, да кажем, дойдете след хиляда години, знаете каква промяна ще стане с всички сегашни възгледи. Ако ги пазите, ако не прогресирате, вие сами ще станете смешни на себе си. Не искам да правя сравнение. Някой казва: „Какво означава животинското царство? “ Ония души, които не прогресираха, останаха като волове.
към беседата >>
Обичам някой човек, понеже разкрива света повече пред мене, повече виждам.
Една проста мисъл ще ви наведа. Ето аз какво разбирам под думата любов. Ако аз съм астроном и кажа, че обичам някоя тръба, защо я обичам? Обична ми е тръбата, защото с нея виждам небето ясно, обичам я, понеже разкрива света пред мене. Имам и друга тръба, при която като дойда, не може да имам тази любов, защото тя малко разкрива.
Обичам някой човек, понеже разкрива света повече пред мене, повече виждам.
Ако вие сте една тръба за някого, той ще ви обича. Ако нищо не може да вижда човек през вас, защо ще ви обича? Вие искате да виждате. Ние обичаме нашия салон, защо? Защото такъв салон няма друг в София, не само тук, но и в цяла Европа няма като този, такъв чешит няма.
към беседата >>
Ако вие, да кажем, дойдете след хиляда години, знаете каква промяна ще стане с всички сегашни възгледи.
Някой път искаме при най-хубавите условия да носим мечата кожа. Казвам: Ако е студено времето, потребна е мечата кожа, но ако е топло, трябва тънка дреха. Аз искам да ви наведа на ред нови разсъждения. Вие разглеждате сегашния живот в едно статическо положение. Казвате: „Не се живее.“ Сегашният живот за бъдеще ще се промени.
Ако вие, да кажем, дойдете след хиляда години, знаете каква промяна ще стане с всички сегашни възгледи.
Ако ги пазите, ако не прогресирате, вие сами ще станете смешни на себе си. Не искам да правя сравнение. Някой казва: „Какво означава животинското царство? “ Ония души, които не прогресираха, останаха като волове. Други, които не прогресираха, останаха като коне.
към беседата >>
Ако вие сте една тръба за някого, той ще ви обича.
Ето аз какво разбирам под думата любов. Ако аз съм астроном и кажа, че обичам някоя тръба, защо я обичам? Обична ми е тръбата, защото с нея виждам небето ясно, обичам я, понеже разкрива света пред мене. Имам и друга тръба, при която като дойда, не може да имам тази любов, защото тя малко разкрива. Обичам някой човек, понеже разкрива света повече пред мене, повече виждам.
Ако вие сте една тръба за някого, той ще ви обича.
Ако нищо не може да вижда човек през вас, защо ще ви обича? Вие искате да виждате. Ние обичаме нашия салон, защо? Защото такъв салон няма друг в София, не само тук, но и в цяла Европа няма като този, такъв чешит няма. Всички тези подразделения няма ги другаде.
към беседата >>
Ако ги пазите, ако не прогресирате, вие сами ще станете смешни на себе си.
Казвам: Ако е студено времето, потребна е мечата кожа, но ако е топло, трябва тънка дреха. Аз искам да ви наведа на ред нови разсъждения. Вие разглеждате сегашния живот в едно статическо положение. Казвате: „Не се живее.“ Сегашният живот за бъдеще ще се промени. Ако вие, да кажем, дойдете след хиляда години, знаете каква промяна ще стане с всички сегашни възгледи.
Ако ги пазите, ако не прогресирате, вие сами ще станете смешни на себе си.
Не искам да правя сравнение. Някой казва: „Какво означава животинското царство? “ Ония души, които не прогресираха, останаха като волове. Други, които не прогресираха, останаха като коне. Първоначално, които не са прогресирали, останаха като дървета.
към беседата >>
Ако нищо не може да вижда човек през вас, защо ще ви обича?
Ако аз съм астроном и кажа, че обичам някоя тръба, защо я обичам? Обична ми е тръбата, защото с нея виждам небето ясно, обичам я, понеже разкрива света пред мене. Имам и друга тръба, при която като дойда, не може да имам тази любов, защото тя малко разкрива. Обичам някой човек, понеже разкрива света повече пред мене, повече виждам. Ако вие сте една тръба за някого, той ще ви обича.
Ако нищо не може да вижда човек през вас, защо ще ви обича?
Вие искате да виждате. Ние обичаме нашия салон, защо? Защото такъв салон няма друг в София, не само тук, но и в цяла Европа няма като този, такъв чешит няма. Всички тези подразделения няма ги другаде. То не е случайно.
към беседата >>
Не искам да правя сравнение.
Аз искам да ви наведа на ред нови разсъждения. Вие разглеждате сегашния живот в едно статическо положение. Казвате: „Не се живее.“ Сегашният живот за бъдеще ще се промени. Ако вие, да кажем, дойдете след хиляда години, знаете каква промяна ще стане с всички сегашни възгледи. Ако ги пазите, ако не прогресирате, вие сами ще станете смешни на себе си.
Не искам да правя сравнение.
Някой казва: „Какво означава животинското царство? “ Ония души, които не прогресираха, останаха като волове. Други, които не прогресираха, останаха като коне. Първоначално, които не са прогресирали, останаха като дървета. Като виждам цели гори, това не е нищо друго освен душите наредени в ония форми.
към беседата >>
Вие искате да виждате.
Обична ми е тръбата, защото с нея виждам небето ясно, обичам я, понеже разкрива света пред мене. Имам и друга тръба, при която като дойда, не може да имам тази любов, защото тя малко разкрива. Обичам някой човек, понеже разкрива света повече пред мене, повече виждам. Ако вие сте една тръба за някого, той ще ви обича. Ако нищо не може да вижда човек през вас, защо ще ви обича?
Вие искате да виждате.
Ние обичаме нашия салон, защо? Защото такъв салон няма друг в София, не само тук, но и в цяла Европа няма като този, такъв чешит няма. Всички тези подразделения няма ги другаде. То не е случайно. Ние възприемаме повече светлина и светлината пада под известни ъгли.
към беседата >>
Някой казва: „Какво означава животинското царство?
Вие разглеждате сегашния живот в едно статическо положение. Казвате: „Не се живее.“ Сегашният живот за бъдеще ще се промени. Ако вие, да кажем, дойдете след хиляда години, знаете каква промяна ще стане с всички сегашни възгледи. Ако ги пазите, ако не прогресирате, вие сами ще станете смешни на себе си. Не искам да правя сравнение.
Някой казва: „Какво означава животинското царство?
“ Ония души, които не прогресираха, останаха като волове. Други, които не прогресираха, останаха като коне. Първоначално, които не са прогресирали, останаха като дървета. Като виждам цели гори, това не е нищо друго освен душите наредени в ония форми. Всяка душа, останала в тази форма, казва: „Нас повече от това не ни трябва.“ Дърветата са много горделиви.
към беседата >>
Ние обичаме нашия салон, защо?
Имам и друга тръба, при която като дойда, не може да имам тази любов, защото тя малко разкрива. Обичам някой човек, понеже разкрива света повече пред мене, повече виждам. Ако вие сте една тръба за някого, той ще ви обича. Ако нищо не може да вижда човек през вас, защо ще ви обича? Вие искате да виждате.
Ние обичаме нашия салон, защо?
Защото такъв салон няма друг в София, не само тук, но и в цяла Европа няма като този, такъв чешит няма. Всички тези подразделения няма ги другаде. То не е случайно. Ние възприемаме повече светлина и светлината пада под известни ъгли. Тъй щото има върху вас известно влияние.
към беседата >>
“ Ония души, които не прогресираха, останаха като волове.
Казвате: „Не се живее.“ Сегашният живот за бъдеще ще се промени. Ако вие, да кажем, дойдете след хиляда години, знаете каква промяна ще стане с всички сегашни възгледи. Ако ги пазите, ако не прогресирате, вие сами ще станете смешни на себе си. Не искам да правя сравнение. Някой казва: „Какво означава животинското царство?
“ Ония души, които не прогресираха, останаха като волове.
Други, които не прогресираха, останаха като коне. Първоначално, които не са прогресирали, останаха като дървета. Като виждам цели гори, това не е нищо друго освен душите наредени в ония форми. Всяка душа, останала в тази форма, казва: „Нас повече от това не ни трябва.“ Дърветата са много горделиви. В тях гордост, колкото искаш.
към беседата >>
Защото такъв салон няма друг в София, не само тук, но и в цяла Европа няма като този, такъв чешит няма.
Обичам някой човек, понеже разкрива света повече пред мене, повече виждам. Ако вие сте една тръба за някого, той ще ви обича. Ако нищо не може да вижда човек през вас, защо ще ви обича? Вие искате да виждате. Ние обичаме нашия салон, защо?
Защото такъв салон няма друг в София, не само тук, но и в цяла Европа няма като този, такъв чешит няма.
Всички тези подразделения няма ги другаде. То не е случайно. Ние възприемаме повече светлина и светлината пада под известни ъгли. Тъй щото има върху вас известно влияние. Ако бяхте учени, щяхте да се ползувате много.
към беседата >>
Други, които не прогресираха, останаха като коне.
Ако вие, да кажем, дойдете след хиляда години, знаете каква промяна ще стане с всички сегашни възгледи. Ако ги пазите, ако не прогресирате, вие сами ще станете смешни на себе си. Не искам да правя сравнение. Някой казва: „Какво означава животинското царство? “ Ония души, които не прогресираха, останаха като волове.
Други, които не прогресираха, останаха като коне.
Първоначално, които не са прогресирали, останаха като дървета. Като виждам цели гори, това не е нищо друго освен душите наредени в ония форми. Всяка душа, останала в тази форма, казва: „Нас повече от това не ни трябва.“ Дърветата са много горделиви. В тях гордост, колкото искаш. Не искат един бой от един метър, два метра, три метра, но 10 метра, 15, 20, 30, 40, 50, 100 метра, някои 150, 200 метра са се подигнали.
към беседата >>
Всички тези подразделения няма ги другаде.
Ако вие сте една тръба за някого, той ще ви обича. Ако нищо не може да вижда човек през вас, защо ще ви обича? Вие искате да виждате. Ние обичаме нашия салон, защо? Защото такъв салон няма друг в София, не само тук, но и в цяла Европа няма като този, такъв чешит няма.
Всички тези подразделения няма ги другаде.
То не е случайно. Ние възприемаме повече светлина и светлината пада под известни ъгли. Тъй щото има върху вас известно влияние. Ако бяхте учени, щяхте да се ползувате много. Пък сега и без да знаете, пак се ползувате.
към беседата >>
Първоначално, които не са прогресирали, останаха като дървета.
Ако ги пазите, ако не прогресирате, вие сами ще станете смешни на себе си. Не искам да правя сравнение. Някой казва: „Какво означава животинското царство? “ Ония души, които не прогресираха, останаха като волове. Други, които не прогресираха, останаха като коне.
Първоначално, които не са прогресирали, останаха като дървета.
Като виждам цели гори, това не е нищо друго освен душите наредени в ония форми. Всяка душа, останала в тази форма, казва: „Нас повече от това не ни трябва.“ Дърветата са много горделиви. В тях гордост, колкото искаш. Не искат един бой от един метър, два метра, три метра, но 10 метра, 15, 20, 30, 40, 50, 100 метра, някои 150, 200 метра са се подигнали. Понеже са доста учени дърветата.
към беседата >>
То не е случайно.
Ако нищо не може да вижда човек през вас, защо ще ви обича? Вие искате да виждате. Ние обичаме нашия салон, защо? Защото такъв салон няма друг в София, не само тук, но и в цяла Европа няма като този, такъв чешит няма. Всички тези подразделения няма ги другаде.
То не е случайно.
Ние възприемаме повече светлина и светлината пада под известни ъгли. Тъй щото има върху вас известно влияние. Ако бяхте учени, щяхте да се ползувате много. Пък сега и без да знаете, пак се ползувате.
към беседата >>
Като виждам цели гори, това не е нищо друго освен душите наредени в ония форми.
Не искам да правя сравнение. Някой казва: „Какво означава животинското царство? “ Ония души, които не прогресираха, останаха като волове. Други, които не прогресираха, останаха като коне. Първоначално, които не са прогресирали, останаха като дървета.
Като виждам цели гори, това не е нищо друго освен душите наредени в ония форми.
Всяка душа, останала в тази форма, казва: „Нас повече от това не ни трябва.“ Дърветата са много горделиви. В тях гордост, колкото искаш. Не искат един бой от един метър, два метра, три метра, но 10 метра, 15, 20, 30, 40, 50, 100 метра, някои 150, 200 метра са се подигнали. Понеже са доста учени дърветата. Живеят по 4, 5, 6, 7 хиляди години.
към беседата >>
Ние възприемаме повече светлина и светлината пада под известни ъгли.
Вие искате да виждате. Ние обичаме нашия салон, защо? Защото такъв салон няма друг в София, не само тук, но и в цяла Европа няма като този, такъв чешит няма. Всички тези подразделения няма ги другаде. То не е случайно.
Ние възприемаме повече светлина и светлината пада под известни ъгли.
Тъй щото има върху вас известно влияние. Ако бяхте учени, щяхте да се ползувате много. Пък сега и без да знаете, пак се ползувате.
към беседата >>
Всяка душа, останала в тази форма, казва: „Нас повече от това не ни трябва.“ Дърветата са много горделиви.
Някой казва: „Какво означава животинското царство? “ Ония души, които не прогресираха, останаха като волове. Други, които не прогресираха, останаха като коне. Първоначално, които не са прогресирали, останаха като дървета. Като виждам цели гори, това не е нищо друго освен душите наредени в ония форми.
Всяка душа, останала в тази форма, казва: „Нас повече от това не ни трябва.“ Дърветата са много горделиви.
В тях гордост, колкото искаш. Не искат един бой от един метър, два метра, три метра, но 10 метра, 15, 20, 30, 40, 50, 100 метра, някои 150, 200 метра са се подигнали. Понеже са доста учени дърветата. Живеят по 4, 5, 6, 7 хиляди години. Казват: „Ние наука имаме, нас не ни трябва друга форма.
към беседата >>
Тъй щото има върху вас известно влияние.
Ние обичаме нашия салон, защо? Защото такъв салон няма друг в София, не само тук, но и в цяла Европа няма като този, такъв чешит няма. Всички тези подразделения няма ги другаде. То не е случайно. Ние възприемаме повече светлина и светлината пада под известни ъгли.
Тъй щото има върху вас известно влияние.
Ако бяхте учени, щяхте да се ползувате много. Пък сега и без да знаете, пак се ползувате.
към беседата >>
В тях гордост, колкото искаш.
“ Ония души, които не прогресираха, останаха като волове. Други, които не прогресираха, останаха като коне. Първоначално, които не са прогресирали, останаха като дървета. Като виждам цели гори, това не е нищо друго освен душите наредени в ония форми. Всяка душа, останала в тази форма, казва: „Нас повече от това не ни трябва.“ Дърветата са много горделиви.
В тях гордост, колкото искаш.
Не искат един бой от един метър, два метра, три метра, но 10 метра, 15, 20, 30, 40, 50, 100 метра, някои 150, 200 метра са се подигнали. Понеже са доста учени дърветата. Живеят по 4, 5, 6, 7 хиляди години. Казват: „Ние наука имаме, нас не ни трябва друга форма. Тази форма на растенията е подходяща за нас и за дългия живот.“
към беседата >>
Ако бяхте учени, щяхте да се ползувате много.
Защото такъв салон няма друг в София, не само тук, но и в цяла Европа няма като този, такъв чешит няма. Всички тези подразделения няма ги другаде. То не е случайно. Ние възприемаме повече светлина и светлината пада под известни ъгли. Тъй щото има върху вас известно влияние.
Ако бяхте учени, щяхте да се ползувате много.
Пък сега и без да знаете, пак се ползувате.
към беседата >>
Не искат един бой от един метър, два метра, три метра, но 10 метра, 15, 20, 30, 40, 50, 100 метра, някои 150, 200 метра са се подигнали.
Други, които не прогресираха, останаха като коне. Първоначално, които не са прогресирали, останаха като дървета. Като виждам цели гори, това не е нищо друго освен душите наредени в ония форми. Всяка душа, останала в тази форма, казва: „Нас повече от това не ни трябва.“ Дърветата са много горделиви. В тях гордост, колкото искаш.
Не искат един бой от един метър, два метра, три метра, но 10 метра, 15, 20, 30, 40, 50, 100 метра, някои 150, 200 метра са се подигнали.
Понеже са доста учени дърветата. Живеят по 4, 5, 6, 7 хиляди години. Казват: „Ние наука имаме, нас не ни трябва друга форма. Тази форма на растенията е подходяща за нас и за дългия живот.“
към беседата >>
Пък сега и без да знаете, пак се ползувате.
Всички тези подразделения няма ги другаде. То не е случайно. Ние възприемаме повече светлина и светлината пада под известни ъгли. Тъй щото има върху вас известно влияние. Ако бяхте учени, щяхте да се ползувате много.
Пък сега и без да знаете, пак се ползувате.
към беседата >>
Понеже са доста учени дърветата.
Първоначално, които не са прогресирали, останаха като дървета. Като виждам цели гори, това не е нищо друго освен душите наредени в ония форми. Всяка душа, останала в тази форма, казва: „Нас повече от това не ни трябва.“ Дърветата са много горделиви. В тях гордост, колкото искаш. Не искат един бой от един метър, два метра, три метра, но 10 метра, 15, 20, 30, 40, 50, 100 метра, някои 150, 200 метра са се подигнали.
Понеже са доста учени дърветата.
Живеят по 4, 5, 6, 7 хиляди години. Казват: „Ние наука имаме, нас не ни трябва друга форма. Тази форма на растенията е подходяща за нас и за дългия живот.“
към беседата >>
Та казвам: Всеки един от вас трябва да бъде проводник не само на себе си, но да бъде проводник и на другите.
Та казвам: Всеки един от вас трябва да бъде проводник не само на себе си, но да бъде проводник и на другите.
Дотолкоз, доколкото всеки може да бъде проводник на другите, че да виждат през него, дотолкоз ще го обичат. Като дойде някой, няма да му доказвате, но ще кажете: „Погледни чрез мене.“ Като идеш при тръбата ще питаш: „Я ми покажи, какво нещо е небето! “ Казва: „Погледни! “ Като погледнеш, тази тръба е така нагласена, че увеличава, прави пречупванията по-големи. Ще има една ясна представа.
към беседата >>
Живеят по 4, 5, 6, 7 хиляди години.
Като виждам цели гори, това не е нищо друго освен душите наредени в ония форми. Всяка душа, останала в тази форма, казва: „Нас повече от това не ни трябва.“ Дърветата са много горделиви. В тях гордост, колкото искаш. Не искат един бой от един метър, два метра, три метра, но 10 метра, 15, 20, 30, 40, 50, 100 метра, някои 150, 200 метра са се подигнали. Понеже са доста учени дърветата.
Живеят по 4, 5, 6, 7 хиляди години.
Казват: „Ние наука имаме, нас не ни трябва друга форма. Тази форма на растенията е подходяща за нас и за дългия живот.“
към беседата >>
Дотолкоз, доколкото всеки може да бъде проводник на другите, че да виждат през него, дотолкоз ще го обичат.
Та казвам: Всеки един от вас трябва да бъде проводник не само на себе си, но да бъде проводник и на другите.
Дотолкоз, доколкото всеки може да бъде проводник на другите, че да виждат през него, дотолкоз ще го обичат.
Като дойде някой, няма да му доказвате, но ще кажете: „Погледни чрез мене.“ Като идеш при тръбата ще питаш: „Я ми покажи, какво нещо е небето! “ Казва: „Погледни! “ Като погледнеш, тази тръба е така нагласена, че увеличава, прави пречупванията по-големи. Ще има една ясна представа. Съвременните учени хора казват, че има някои неща, които са безпространствени.
към беседата >>
Казват: „Ние наука имаме, нас не ни трябва друга форма.
Всяка душа, останала в тази форма, казва: „Нас повече от това не ни трябва.“ Дърветата са много горделиви. В тях гордост, колкото искаш. Не искат един бой от един метър, два метра, три метра, но 10 метра, 15, 20, 30, 40, 50, 100 метра, някои 150, 200 метра са се подигнали. Понеже са доста учени дърветата. Живеят по 4, 5, 6, 7 хиляди години.
Казват: „Ние наука имаме, нас не ни трябва друга форма.
Тази форма на растенията е подходяща за нас и за дългия живот.“
към беседата >>
Като дойде някой, няма да му доказвате, но ще кажете: „Погледни чрез мене.“ Като идеш при тръбата ще питаш: „Я ми покажи, какво нещо е небето!
Та казвам: Всеки един от вас трябва да бъде проводник не само на себе си, но да бъде проводник и на другите. Дотолкоз, доколкото всеки може да бъде проводник на другите, че да виждат през него, дотолкоз ще го обичат.
Като дойде някой, няма да му доказвате, но ще кажете: „Погледни чрез мене.“ Като идеш при тръбата ще питаш: „Я ми покажи, какво нещо е небето!
“ Казва: „Погледни! “ Като погледнеш, тази тръба е така нагласена, че увеличава, прави пречупванията по-големи. Ще има една ясна представа. Съвременните учени хора казват, че има някои неща, които са безпространствени. Сега не искам да се спирам.
към беседата >>
Тази форма на растенията е подходяща за нас и за дългия живот.“
В тях гордост, колкото искаш. Не искат един бой от един метър, два метра, три метра, но 10 метра, 15, 20, 30, 40, 50, 100 метра, някои 150, 200 метра са се подигнали. Понеже са доста учени дърветата. Живеят по 4, 5, 6, 7 хиляди години. Казват: „Ние наука имаме, нас не ни трябва друга форма.
Тази форма на растенията е подходяща за нас и за дългия живот.“
към беседата >>
“ Казва: „Погледни!
Та казвам: Всеки един от вас трябва да бъде проводник не само на себе си, но да бъде проводник и на другите. Дотолкоз, доколкото всеки може да бъде проводник на другите, че да виждат през него, дотолкоз ще го обичат. Като дойде някой, няма да му доказвате, но ще кажете: „Погледни чрез мене.“ Като идеш при тръбата ще питаш: „Я ми покажи, какво нещо е небето!
“ Казва: „Погледни!
“ Като погледнеш, тази тръба е така нагласена, че увеличава, прави пречупванията по-големи. Ще има една ясна представа. Съвременните учени хора казват, че има някои неща, които са безпространствени. Сега не искам да се спирам. Те говорят за пространственост, за измерения, за неща, които се простират.
към беседата >>
Сегашните хора ще кажат: „Това може ли да се докаже?
Сегашните хора ще кажат: „Това може ли да се докаже?
“ Доказват самите растения, съществуват, да ги питат. Ще ви разправят, колкото искате. Учени са и книжнина имат. Та казвам: Какво се крие зад растенията? Зад растенията се крие цял един свят.
към беседата >>
“ Като погледнеш, тази тръба е така нагласена, че увеличава, прави пречупванията по-големи.
Та казвам: Всеки един от вас трябва да бъде проводник не само на себе си, но да бъде проводник и на другите. Дотолкоз, доколкото всеки може да бъде проводник на другите, че да виждат през него, дотолкоз ще го обичат. Като дойде някой, няма да му доказвате, но ще кажете: „Погледни чрез мене.“ Като идеш при тръбата ще питаш: „Я ми покажи, какво нещо е небето! “ Казва: „Погледни!
“ Като погледнеш, тази тръба е така нагласена, че увеличава, прави пречупванията по-големи.
Ще има една ясна представа. Съвременните учени хора казват, че има някои неща, които са безпространствени. Сега не искам да се спирам. Те говорят за пространственост, за измерения, за неща, които се простират. Първото и второто измерения се простират.
към беседата >>
“ Доказват самите растения, съществуват, да ги питат.
Сегашните хора ще кажат: „Това може ли да се докаже?
“ Доказват самите растения, съществуват, да ги питат.
Ще ви разправят, колкото искате. Учени са и книжнина имат. Та казвам: Какво се крие зад растенията? Зад растенията се крие цял един свят. Така направиха, че останаха.
към беседата >>
Ще има една ясна представа.
Та казвам: Всеки един от вас трябва да бъде проводник не само на себе си, но да бъде проводник и на другите. Дотолкоз, доколкото всеки може да бъде проводник на другите, че да виждат през него, дотолкоз ще го обичат. Като дойде някой, няма да му доказвате, но ще кажете: „Погледни чрез мене.“ Като идеш при тръбата ще питаш: „Я ми покажи, какво нещо е небето! “ Казва: „Погледни! “ Като погледнеш, тази тръба е така нагласена, че увеличава, прави пречупванията по-големи.
Ще има една ясна представа.
Съвременните учени хора казват, че има някои неща, които са безпространствени. Сега не искам да се спирам. Те говорят за пространственост, за измерения, за неща, които се простират. Първото и второто измерения се простират. Казваме, пространство, телата са в пространството.
към беседата >>
Ще ви разправят, колкото искате.
Сегашните хора ще кажат: „Това може ли да се докаже? “ Доказват самите растения, съществуват, да ги питат.
Ще ви разправят, колкото искате.
Учени са и книжнина имат. Та казвам: Какво се крие зад растенията? Зад растенията се крие цял един свят. Така направиха, че останаха. Те като дойдоха до тази област, останаха там, завзеха място.
към беседата >>
Съвременните учени хора казват, че има някои неща, които са безпространствени.
Дотолкоз, доколкото всеки може да бъде проводник на другите, че да виждат през него, дотолкоз ще го обичат. Като дойде някой, няма да му доказвате, но ще кажете: „Погледни чрез мене.“ Като идеш при тръбата ще питаш: „Я ми покажи, какво нещо е небето! “ Казва: „Погледни! “ Като погледнеш, тази тръба е така нагласена, че увеличава, прави пречупванията по-големи. Ще има една ясна представа.
Съвременните учени хора казват, че има някои неща, които са безпространствени.
Сега не искам да се спирам. Те говорят за пространственост, за измерения, за неща, които се простират. Първото и второто измерения се простират. Казваме, пространство, телата са в пространството. Когато телата растат и се увеличават, телата са в пространството.
към беседата >>
Учени са и книжнина имат.
Сегашните хора ще кажат: „Това може ли да се докаже? “ Доказват самите растения, съществуват, да ги питат. Ще ви разправят, колкото искате.
Учени са и книжнина имат.
Та казвам: Какво се крие зад растенията? Зад растенията се крие цял един свят. Така направиха, че останаха. Те като дойдоха до тази област, останаха там, завзеха място. Всички други животни идваха отпосле, и човек дойде най-после.
към беседата >>
Сега не искам да се спирам.
Като дойде някой, няма да му доказвате, но ще кажете: „Погледни чрез мене.“ Като идеш при тръбата ще питаш: „Я ми покажи, какво нещо е небето! “ Казва: „Погледни! “ Като погледнеш, тази тръба е така нагласена, че увеличава, прави пречупванията по-големи. Ще има една ясна представа. Съвременните учени хора казват, че има някои неща, които са безпространствени.
Сега не искам да се спирам.
Те говорят за пространственост, за измерения, за неща, които се простират. Първото и второто измерения се простират. Казваме, пространство, телата са в пространството. Когато телата растат и се увеличават, телата са в пространството. Имаме една мярка, микробата, която не се вижда с просто око.
към беседата >>
Та казвам: Какво се крие зад растенията?
Сегашните хора ще кажат: „Това може ли да се докаже? “ Доказват самите растения, съществуват, да ги питат. Ще ви разправят, колкото искате. Учени са и книжнина имат.
Та казвам: Какво се крие зад растенията?
Зад растенията се крие цял един свят. Така направиха, че останаха. Те като дойдоха до тази област, останаха там, завзеха място. Всички други животни идваха отпосле, и човек дойде най-после. Нищо не беше останало заради него.
към беседата >>
Те говорят за пространственост, за измерения, за неща, които се простират.
“ Казва: „Погледни! “ Като погледнеш, тази тръба е така нагласена, че увеличава, прави пречупванията по-големи. Ще има една ясна представа. Съвременните учени хора казват, че има някои неща, които са безпространствени. Сега не искам да се спирам.
Те говорят за пространственост, за измерения, за неща, които се простират.
Първото и второто измерения се простират. Казваме, пространство, телата са в пространството. Когато телата растат и се увеличават, телата са в пространството. Имаме една мярка, микробата, която не се вижда с просто око. Като я турите под микроскопа, който увеличава три хиляди пъти, ще видите микробата.
към беседата >>
Зад растенията се крие цял един свят.
Сегашните хора ще кажат: „Това може ли да се докаже? “ Доказват самите растения, съществуват, да ги питат. Ще ви разправят, колкото искате. Учени са и книжнина имат. Та казвам: Какво се крие зад растенията?
Зад растенията се крие цял един свят.
Така направиха, че останаха. Те като дойдоха до тази област, останаха там, завзеха място. Всички други животни идваха отпосле, и човек дойде най-после. Нищо не беше останало заради него. Човек да има голям бой, боят го имат растенията.
към беседата >>
Първото и второто измерения се простират.
“ Като погледнеш, тази тръба е така нагласена, че увеличава, прави пречупванията по-големи. Ще има една ясна представа. Съвременните учени хора казват, че има някои неща, които са безпространствени. Сега не искам да се спирам. Те говорят за пространственост, за измерения, за неща, които се простират.
Първото и второто измерения се простират.
Казваме, пространство, телата са в пространството. Когато телата растат и се увеличават, телата са в пространството. Имаме една мярка, микробата, която не се вижда с просто око. Като я турите под микроскопа, който увеличава три хиляди пъти, ще видите микробата. Сега са сполучили да увеличат 72 хиляди пъти.
към беседата >>
Така направиха, че останаха.
“ Доказват самите растения, съществуват, да ги питат. Ще ви разправят, колкото искате. Учени са и книжнина имат. Та казвам: Какво се крие зад растенията? Зад растенията се крие цял един свят.
Така направиха, че останаха.
Те като дойдоха до тази област, останаха там, завзеха място. Всички други животни идваха отпосле, и човек дойде най-после. Нищо не беше останало заради него. Човек да има голям бой, боят го имат растенията. Да има твърдост, твърдостта я взеха минералите.
към беседата >>
Казваме, пространство, телата са в пространството.
Ще има една ясна представа. Съвременните учени хора казват, че има някои неща, които са безпространствени. Сега не искам да се спирам. Те говорят за пространственост, за измерения, за неща, които се простират. Първото и второто измерения се простират.
Казваме, пространство, телата са в пространството.
Когато телата растат и се увеличават, телата са в пространството. Имаме една мярка, микробата, която не се вижда с просто око. Като я турите под микроскопа, който увеличава три хиляди пъти, ще видите микробата. Сега са сполучили да увеличат 72 хиляди пъти. Ако една микроба се увеличи десет хиляди пъти, тя ще бъде много голяма.
към беседата >>
Те като дойдоха до тази област, останаха там, завзеха място.
Ще ви разправят, колкото искате. Учени са и книжнина имат. Та казвам: Какво се крие зад растенията? Зад растенията се крие цял един свят. Така направиха, че останаха.
Те като дойдоха до тази област, останаха там, завзеха място.
Всички други животни идваха отпосле, и човек дойде най-после. Нищо не беше останало заради него. Човек да има голям бой, боят го имат растенията. Да има твърдост, твърдостта я взеха минералите. Животните, като дойдоха, завзеха всичко и за човека не остана нищо.
към беседата >>
Когато телата растат и се увеличават, телата са в пространството.
Съвременните учени хора казват, че има някои неща, които са безпространствени. Сега не искам да се спирам. Те говорят за пространственост, за измерения, за неща, които се простират. Първото и второто измерения се простират. Казваме, пространство, телата са в пространството.
Когато телата растат и се увеличават, телата са в пространството.
Имаме една мярка, микробата, която не се вижда с просто око. Като я турите под микроскопа, който увеличава три хиляди пъти, ще видите микробата. Сега са сполучили да увеличат 72 хиляди пъти. Ако една микроба се увеличи десет хиляди пъти, тя ще бъде много голяма. Но за да бъде понятно за нас, пространството може да се намалява и може да се увеличава.
към беседата >>
Всички други животни идваха отпосле, и човек дойде най-после.
Учени са и книжнина имат. Та казвам: Какво се крие зад растенията? Зад растенията се крие цял един свят. Така направиха, че останаха. Те като дойдоха до тази област, останаха там, завзеха място.
Всички други животни идваха отпосле, и човек дойде най-после.
Нищо не беше останало заради него. Човек да има голям бой, боят го имат растенията. Да има твърдост, твърдостта я взеха минералите. Животните, като дойдоха, завзеха всичко и за човека не остана нищо. Като дойде той, нему Господ му даде да мисли.
към беседата >>
Имаме една мярка, микробата, която не се вижда с просто око.
Сега не искам да се спирам. Те говорят за пространственост, за измерения, за неща, които се простират. Първото и второто измерения се простират. Казваме, пространство, телата са в пространството. Когато телата растат и се увеличават, телата са в пространството.
Имаме една мярка, микробата, която не се вижда с просто око.
Като я турите под микроскопа, който увеличава три хиляди пъти, ще видите микробата. Сега са сполучили да увеличат 72 хиляди пъти. Ако една микроба се увеличи десет хиляди пъти, тя ще бъде много голяма. Но за да бъде понятно за нас, пространството може да се намалява и може да се увеличава. Природата, като направила големите тела, за да бъдат достъпни за нас, тя ги смалила.
към беседата >>
Нищо не беше останало заради него.
Та казвам: Какво се крие зад растенията? Зад растенията се крие цял един свят. Така направиха, че останаха. Те като дойдоха до тази област, останаха там, завзеха място. Всички други животни идваха отпосле, и човек дойде най-после.
Нищо не беше останало заради него.
Човек да има голям бой, боят го имат растенията. Да има твърдост, твърдостта я взеха минералите. Животните, като дойдоха, завзеха всичко и за човека не остана нищо. Като дойде той, нему Господ му даде да мисли. Казва: „Ти сега ще се учиш да мислиш.
към беседата >>
Като я турите под микроскопа, който увеличава три хиляди пъти, ще видите микробата.
Те говорят за пространственост, за измерения, за неща, които се простират. Първото и второто измерения се простират. Казваме, пространство, телата са в пространството. Когато телата растат и се увеличават, телата са в пространството. Имаме една мярка, микробата, която не се вижда с просто око.
Като я турите под микроскопа, който увеличава три хиляди пъти, ще видите микробата.
Сега са сполучили да увеличат 72 хиляди пъти. Ако една микроба се увеличи десет хиляди пъти, тя ще бъде много голяма. Но за да бъде понятно за нас, пространството може да се намалява и може да се увеличава. Природата, като направила големите тела, за да бъдат достъпни за нас, тя ги смалила. Слънцето, което е един милион и 300 хиляди по-голямо от земята, а според други, един милион и 500 хиляди пъти, тя го турила на такова разстояние, че го виждаме малко.
към беседата >>
Човек да има голям бой, боят го имат растенията.
Зад растенията се крие цял един свят. Така направиха, че останаха. Те като дойдоха до тази област, останаха там, завзеха място. Всички други животни идваха отпосле, и човек дойде най-после. Нищо не беше останало заради него.
Човек да има голям бой, боят го имат растенията.
Да има твърдост, твърдостта я взеха минералите. Животните, като дойдоха, завзеха всичко и за човека не остана нищо. Като дойде той, нему Господ му даде да мисли. Казва: „Ти сега ще се учиш да мислиш. Ти си за счетоводител, да проявяваш мислите си, да проявяваш желанията си и постъпките си.“ Счетоводител го направиха.
към беседата >>
Сега са сполучили да увеличат 72 хиляди пъти.
Първото и второто измерения се простират. Казваме, пространство, телата са в пространството. Когато телата растат и се увеличават, телата са в пространството. Имаме една мярка, микробата, която не се вижда с просто око. Като я турите под микроскопа, който увеличава три хиляди пъти, ще видите микробата.
Сега са сполучили да увеличат 72 хиляди пъти.
Ако една микроба се увеличи десет хиляди пъти, тя ще бъде много голяма. Но за да бъде понятно за нас, пространството може да се намалява и може да се увеличава. Природата, като направила големите тела, за да бъдат достъпни за нас, тя ги смалила. Слънцето, което е един милион и 300 хиляди по-голямо от земята, а според други, един милион и 500 хиляди пъти, тя го турила на такова разстояние, че го виждаме малко. Колко милиарда е намалено, за да бъде достъпно за нашия ум.
към беседата >>
Да има твърдост, твърдостта я взеха минералите.
Така направиха, че останаха. Те като дойдоха до тази област, останаха там, завзеха място. Всички други животни идваха отпосле, и човек дойде най-после. Нищо не беше останало заради него. Човек да има голям бой, боят го имат растенията.
Да има твърдост, твърдостта я взеха минералите.
Животните, като дойдоха, завзеха всичко и за човека не остана нищо. Като дойде той, нему Господ му даде да мисли. Казва: „Ти сега ще се учиш да мислиш. Ти си за счетоводител, да проявяваш мислите си, да проявяваш желанията си и постъпките си.“ Счетоводител го направиха. Господ го остави да мисли, колко мисли минават през ума му, колко желания минават през сърцето му и колко постъпки през неговата воля.
към беседата >>
Ако една микроба се увеличи десет хиляди пъти, тя ще бъде много голяма.
Казваме, пространство, телата са в пространството. Когато телата растат и се увеличават, телата са в пространството. Имаме една мярка, микробата, която не се вижда с просто око. Като я турите под микроскопа, който увеличава три хиляди пъти, ще видите микробата. Сега са сполучили да увеличат 72 хиляди пъти.
Ако една микроба се увеличи десет хиляди пъти, тя ще бъде много голяма.
Но за да бъде понятно за нас, пространството може да се намалява и може да се увеличава. Природата, като направила големите тела, за да бъдат достъпни за нас, тя ги смалила. Слънцето, което е един милион и 300 хиляди по-голямо от земята, а според други, един милион и 500 хиляди пъти, тя го турила на такова разстояние, че го виждаме малко. Колко милиарда е намалено, за да бъде достъпно за нашия ум. Ако то се приближи, ще обсеби цялото небе, нищо не може да видим.
към беседата >>
Животните, като дойдоха, завзеха всичко и за човека не остана нищо.
Те като дойдоха до тази област, останаха там, завзеха място. Всички други животни идваха отпосле, и човек дойде най-после. Нищо не беше останало заради него. Човек да има голям бой, боят го имат растенията. Да има твърдост, твърдостта я взеха минералите.
Животните, като дойдоха, завзеха всичко и за човека не остана нищо.
Като дойде той, нему Господ му даде да мисли. Казва: „Ти сега ще се учиш да мислиш. Ти си за счетоводител, да проявяваш мислите си, да проявяваш желанията си и постъпките си.“ Счетоводител го направиха. Господ го остави да мисли, колко мисли минават през ума му, колко желания минават през сърцето му и колко постъпки през неговата воля. Не зная дали вие имате ваша счетоводна книга.
към беседата >>
Но за да бъде понятно за нас, пространството може да се намалява и може да се увеличава.
Когато телата растат и се увеличават, телата са в пространството. Имаме една мярка, микробата, която не се вижда с просто око. Като я турите под микроскопа, който увеличава три хиляди пъти, ще видите микробата. Сега са сполучили да увеличат 72 хиляди пъти. Ако една микроба се увеличи десет хиляди пъти, тя ще бъде много голяма.
Но за да бъде понятно за нас, пространството може да се намалява и може да се увеличава.
Природата, като направила големите тела, за да бъдат достъпни за нас, тя ги смалила. Слънцето, което е един милион и 300 хиляди по-голямо от земята, а според други, един милион и 500 хиляди пъти, тя го турила на такова разстояние, че го виждаме малко. Колко милиарда е намалено, за да бъде достъпно за нашия ум. Ако то се приближи, ще обсеби цялото небе, нищо не може да видим. Значи трябва да се отдалечи.
към беседата >>
Като дойде той, нему Господ му даде да мисли.
Всички други животни идваха отпосле, и човек дойде най-после. Нищо не беше останало заради него. Човек да има голям бой, боят го имат растенията. Да има твърдост, твърдостта я взеха минералите. Животните, като дойдоха, завзеха всичко и за човека не остана нищо.
Като дойде той, нему Господ му даде да мисли.
Казва: „Ти сега ще се учиш да мислиш. Ти си за счетоводител, да проявяваш мислите си, да проявяваш желанията си и постъпките си.“ Счетоводител го направиха. Господ го остави да мисли, колко мисли минават през ума му, колко желания минават през сърцето му и колко постъпки през неговата воля. Не зная дали вие имате ваша счетоводна книга. Доста сложна работа е.
към беседата >>
Природата, като направила големите тела, за да бъдат достъпни за нас, тя ги смалила.
Имаме една мярка, микробата, която не се вижда с просто око. Като я турите под микроскопа, който увеличава три хиляди пъти, ще видите микробата. Сега са сполучили да увеличат 72 хиляди пъти. Ако една микроба се увеличи десет хиляди пъти, тя ще бъде много голяма. Но за да бъде понятно за нас, пространството може да се намалява и може да се увеличава.
Природата, като направила големите тела, за да бъдат достъпни за нас, тя ги смалила.
Слънцето, което е един милион и 300 хиляди по-голямо от земята, а според други, един милион и 500 хиляди пъти, тя го турила на такова разстояние, че го виждаме малко. Колко милиарда е намалено, за да бъде достъпно за нашия ум. Ако то се приближи, ще обсеби цялото небе, нищо не може да видим. Значи трябва да се отдалечи.
към беседата >>
Казва: „Ти сега ще се учиш да мислиш.
Нищо не беше останало заради него. Човек да има голям бой, боят го имат растенията. Да има твърдост, твърдостта я взеха минералите. Животните, като дойдоха, завзеха всичко и за човека не остана нищо. Като дойде той, нему Господ му даде да мисли.
Казва: „Ти сега ще се учиш да мислиш.
Ти си за счетоводител, да проявяваш мислите си, да проявяваш желанията си и постъпките си.“ Счетоводител го направиха. Господ го остави да мисли, колко мисли минават през ума му, колко желания минават през сърцето му и колко постъпки през неговата воля. Не зная дали вие имате ваша счетоводна книга. Доста сложна работа е. Ще ги сортира мислите.
към беседата >>
Слънцето, което е един милион и 300 хиляди по-голямо от земята, а според други, един милион и 500 хиляди пъти, тя го турила на такова разстояние, че го виждаме малко.
Като я турите под микроскопа, който увеличава три хиляди пъти, ще видите микробата. Сега са сполучили да увеличат 72 хиляди пъти. Ако една микроба се увеличи десет хиляди пъти, тя ще бъде много голяма. Но за да бъде понятно за нас, пространството може да се намалява и може да се увеличава. Природата, като направила големите тела, за да бъдат достъпни за нас, тя ги смалила.
Слънцето, което е един милион и 300 хиляди по-голямо от земята, а според други, един милион и 500 хиляди пъти, тя го турила на такова разстояние, че го виждаме малко.
Колко милиарда е намалено, за да бъде достъпно за нашия ум. Ако то се приближи, ще обсеби цялото небе, нищо не може да видим. Значи трябва да се отдалечи.
към беседата >>
Ти си за счетоводител, да проявяваш мислите си, да проявяваш желанията си и постъпките си.“ Счетоводител го направиха.
Човек да има голям бой, боят го имат растенията. Да има твърдост, твърдостта я взеха минералите. Животните, като дойдоха, завзеха всичко и за човека не остана нищо. Като дойде той, нему Господ му даде да мисли. Казва: „Ти сега ще се учиш да мислиш.
Ти си за счетоводител, да проявяваш мислите си, да проявяваш желанията си и постъпките си.“ Счетоводител го направиха.
Господ го остави да мисли, колко мисли минават през ума му, колко желания минават през сърцето му и колко постъпки през неговата воля. Не зная дали вие имате ваша счетоводна книга. Доста сложна работа е. Ще ги сортира мислите. Не са еднообразни.
към беседата >>
Колко милиарда е намалено, за да бъде достъпно за нашия ум.
Сега са сполучили да увеличат 72 хиляди пъти. Ако една микроба се увеличи десет хиляди пъти, тя ще бъде много голяма. Но за да бъде понятно за нас, пространството може да се намалява и може да се увеличава. Природата, като направила големите тела, за да бъдат достъпни за нас, тя ги смалила. Слънцето, което е един милион и 300 хиляди по-голямо от земята, а според други, един милион и 500 хиляди пъти, тя го турила на такова разстояние, че го виждаме малко.
Колко милиарда е намалено, за да бъде достъпно за нашия ум.
Ако то се приближи, ще обсеби цялото небе, нищо не може да видим. Значи трябва да се отдалечи.
към беседата >>
Господ го остави да мисли, колко мисли минават през ума му, колко желания минават през сърцето му и колко постъпки през неговата воля.
Да има твърдост, твърдостта я взеха минералите. Животните, като дойдоха, завзеха всичко и за човека не остана нищо. Като дойде той, нему Господ му даде да мисли. Казва: „Ти сега ще се учиш да мислиш. Ти си за счетоводител, да проявяваш мислите си, да проявяваш желанията си и постъпките си.“ Счетоводител го направиха.
Господ го остави да мисли, колко мисли минават през ума му, колко желания минават през сърцето му и колко постъпки през неговата воля.
Не зная дали вие имате ваша счетоводна книга. Доста сложна работа е. Ще ги сортира мислите. Не са еднообразни. Разни категории има от тези мисли.
към беседата >>
Ако то се приближи, ще обсеби цялото небе, нищо не може да видим.
Ако една микроба се увеличи десет хиляди пъти, тя ще бъде много голяма. Но за да бъде понятно за нас, пространството може да се намалява и може да се увеличава. Природата, като направила големите тела, за да бъдат достъпни за нас, тя ги смалила. Слънцето, което е един милион и 300 хиляди по-голямо от земята, а според други, един милион и 500 хиляди пъти, тя го турила на такова разстояние, че го виждаме малко. Колко милиарда е намалено, за да бъде достъпно за нашия ум.
Ако то се приближи, ще обсеби цялото небе, нищо не може да видим.
Значи трябва да се отдалечи.
към беседата >>
Не зная дали вие имате ваша счетоводна книга.
Животните, като дойдоха, завзеха всичко и за човека не остана нищо. Като дойде той, нему Господ му даде да мисли. Казва: „Ти сега ще се учиш да мислиш. Ти си за счетоводител, да проявяваш мислите си, да проявяваш желанията си и постъпките си.“ Счетоводител го направиха. Господ го остави да мисли, колко мисли минават през ума му, колко желания минават през сърцето му и колко постъпки през неговата воля.
Не зная дали вие имате ваша счетоводна книга.
Доста сложна работа е. Ще ги сортира мислите. Не са еднообразни. Разни категории има от тези мисли. За всяка една мисъл, която минава, трябва да промислиш.
към беседата >>
Значи трябва да се отдалечи.
Но за да бъде понятно за нас, пространството може да се намалява и може да се увеличава. Природата, като направила големите тела, за да бъдат достъпни за нас, тя ги смалила. Слънцето, което е един милион и 300 хиляди по-голямо от земята, а според други, един милион и 500 хиляди пъти, тя го турила на такова разстояние, че го виждаме малко. Колко милиарда е намалено, за да бъде достъпно за нашия ум. Ако то се приближи, ще обсеби цялото небе, нищо не може да видим.
Значи трябва да се отдалечи.
към беседата >>
Доста сложна работа е.
Като дойде той, нему Господ му даде да мисли. Казва: „Ти сега ще се учиш да мислиш. Ти си за счетоводител, да проявяваш мислите си, да проявяваш желанията си и постъпките си.“ Счетоводител го направиха. Господ го остави да мисли, колко мисли минават през ума му, колко желания минават през сърцето му и колко постъпки през неговата воля. Не зная дали вие имате ваша счетоводна книга.
Доста сложна работа е.
Ще ги сортира мислите. Не са еднообразни. Разни категории има от тези мисли. За всяка една мисъл, която минава, трябва да промислиш. Тя или ще донесе нещо, или ще отнеме нещо от тебе.
към беседата >>
Казвам: В живота си правите погрешки.
Казвам: В живота си правите погрешки.
Една идея може да я приближиш до себе си, че да засенчи останалите работи. Ще поставите на такова разстояние, дето да виждате. Ако е много голяма, ще я сложите на по-голямо разстояние, ако е от малките, може да бъде по-близо. Едновременно, като изучавате нещата едни, трябва да ги увеличавате, други да ги смалявате. Накъде ще се учите да смалявате.
към беседата >>
Ще ги сортира мислите.
Казва: „Ти сега ще се учиш да мислиш. Ти си за счетоводител, да проявяваш мислите си, да проявяваш желанията си и постъпките си.“ Счетоводител го направиха. Господ го остави да мисли, колко мисли минават през ума му, колко желания минават през сърцето му и колко постъпки през неговата воля. Не зная дали вие имате ваша счетоводна книга. Доста сложна работа е.
Ще ги сортира мислите.
Не са еднообразни. Разни категории има от тези мисли. За всяка една мисъл, която минава, трябва да промислиш. Тя или ще донесе нещо, или ще отнеме нещо от тебе. От туй никой не може да се избави.
към беседата >>
Една идея може да я приближиш до себе си, че да засенчи останалите работи.
Казвам: В живота си правите погрешки.
Една идея може да я приближиш до себе си, че да засенчи останалите работи.
Ще поставите на такова разстояние, дето да виждате. Ако е много голяма, ще я сложите на по-голямо разстояние, ако е от малките, може да бъде по-близо. Едновременно, като изучавате нещата едни, трябва да ги увеличавате, други да ги смалявате. Накъде ще се учите да смалявате. Казвате: „Смалил се човек.“ Как се смалява човек?
към беседата >>
Не са еднообразни.
Ти си за счетоводител, да проявяваш мислите си, да проявяваш желанията си и постъпките си.“ Счетоводител го направиха. Господ го остави да мисли, колко мисли минават през ума му, колко желания минават през сърцето му и колко постъпки през неговата воля. Не зная дали вие имате ваша счетоводна книга. Доста сложна работа е. Ще ги сортира мислите.
Не са еднообразни.
Разни категории има от тези мисли. За всяка една мисъл, която минава, трябва да промислиш. Тя или ще донесе нещо, или ще отнеме нещо от тебе. От туй никой не може да се избави. Част от твоята енергия ще ти вземе, или ще вземе нещо от тебе и ще си замине.
към беседата >>
Ще поставите на такова разстояние, дето да виждате.
Казвам: В живота си правите погрешки. Една идея може да я приближиш до себе си, че да засенчи останалите работи.
Ще поставите на такова разстояние, дето да виждате.
Ако е много голяма, ще я сложите на по-голямо разстояние, ако е от малките, може да бъде по-близо. Едновременно, като изучавате нещата едни, трябва да ги увеличавате, други да ги смалявате. Накъде ще се учите да смалявате. Казвате: „Смалил се човек.“ Как се смалява човек? Човек започва малък да става, като остарява.
към беседата >>
Разни категории има от тези мисли.
Господ го остави да мисли, колко мисли минават през ума му, колко желания минават през сърцето му и колко постъпки през неговата воля. Не зная дали вие имате ваша счетоводна книга. Доста сложна работа е. Ще ги сортира мислите. Не са еднообразни.
Разни категории има от тези мисли.
За всяка една мисъл, която минава, трябва да промислиш. Тя или ще донесе нещо, или ще отнеме нещо от тебе. От туй никой не може да се избави. Част от твоята енергия ще ти вземе, или ще вземе нещо от тебе и ще си замине. Същият закон е и с чувствата.
към беседата >>
Ако е много голяма, ще я сложите на по-голямо разстояние, ако е от малките, може да бъде по-близо.
Казвам: В живота си правите погрешки. Една идея може да я приближиш до себе си, че да засенчи останалите работи. Ще поставите на такова разстояние, дето да виждате.
Ако е много голяма, ще я сложите на по-голямо разстояние, ако е от малките, може да бъде по-близо.
Едновременно, като изучавате нещата едни, трябва да ги увеличавате, други да ги смалявате. Накъде ще се учите да смалявате. Казвате: „Смалил се човек.“ Как се смалява човек? Човек започва малък да става, като остарява. Започва от малкото към голямото, дойде до едно място, направи една крива линия и пак започва да се смалява.
към беседата >>
За всяка една мисъл, която минава, трябва да промислиш.
Не зная дали вие имате ваша счетоводна книга. Доста сложна работа е. Ще ги сортира мислите. Не са еднообразни. Разни категории има от тези мисли.
За всяка една мисъл, която минава, трябва да промислиш.
Тя или ще донесе нещо, или ще отнеме нещо от тебе. От туй никой не може да се избави. Част от твоята енергия ще ти вземе, или ще вземе нещо от тебе и ще си замине. Същият закон е и с чувствата. Някои чувства има, някои усети има, ще ти донесат нещо, или ще вземат нещо от тебе.
към беседата >>
Едновременно, като изучавате нещата едни, трябва да ги увеличавате, други да ги смалявате.
Казвам: В живота си правите погрешки. Една идея може да я приближиш до себе си, че да засенчи останалите работи. Ще поставите на такова разстояние, дето да виждате. Ако е много голяма, ще я сложите на по-голямо разстояние, ако е от малките, може да бъде по-близо.
Едновременно, като изучавате нещата едни, трябва да ги увеличавате, други да ги смалявате.
Накъде ще се учите да смалявате. Казвате: „Смалил се човек.“ Как се смалява човек? Човек започва малък да става, като остарява. Започва от малкото към голямото, дойде до едно място, направи една крива линия и пак започва да се смалява. Това е прогрес, който сега става механически в света.
към беседата >>
Тя или ще донесе нещо, или ще отнеме нещо от тебе.
Доста сложна работа е. Ще ги сортира мислите. Не са еднообразни. Разни категории има от тези мисли. За всяка една мисъл, която минава, трябва да промислиш.
Тя или ще донесе нещо, или ще отнеме нещо от тебе.
От туй никой не може да се избави. Част от твоята енергия ще ти вземе, или ще вземе нещо от тебе и ще си замине. Същият закон е и с чувствата. Някои чувства има, някои усети има, ще ти донесат нещо, или ще вземат нещо от тебе. Същият закон е и с постъпките на човека – неговите волеви действия.
към беседата >>
Накъде ще се учите да смалявате.
Казвам: В живота си правите погрешки. Една идея може да я приближиш до себе си, че да засенчи останалите работи. Ще поставите на такова разстояние, дето да виждате. Ако е много голяма, ще я сложите на по-голямо разстояние, ако е от малките, може да бъде по-близо. Едновременно, като изучавате нещата едни, трябва да ги увеличавате, други да ги смалявате.
Накъде ще се учите да смалявате.
Казвате: „Смалил се човек.“ Как се смалява човек? Човек започва малък да става, като остарява. Започва от малкото към голямото, дойде до едно място, направи една крива линия и пак започва да се смалява. Това е прогрес, който сега става механически в света. Ние се чудим, как се смаляваме – остаряваме.
към беседата >>
От туй никой не може да се избави.
Ще ги сортира мислите. Не са еднообразни. Разни категории има от тези мисли. За всяка една мисъл, която минава, трябва да промислиш. Тя или ще донесе нещо, или ще отнеме нещо от тебе.
От туй никой не може да се избави.
Част от твоята енергия ще ти вземе, или ще вземе нещо от тебе и ще си замине. Същият закон е и с чувствата. Някои чувства има, някои усети има, ще ти донесат нещо, или ще вземат нещо от тебе. Същият закон е и с постъпките на човека – неговите волеви действия.
към беседата >>
Казвате: „Смалил се човек.“ Как се смалява човек?
Една идея може да я приближиш до себе си, че да засенчи останалите работи. Ще поставите на такова разстояние, дето да виждате. Ако е много голяма, ще я сложите на по-голямо разстояние, ако е от малките, може да бъде по-близо. Едновременно, като изучавате нещата едни, трябва да ги увеличавате, други да ги смалявате. Накъде ще се учите да смалявате.
Казвате: „Смалил се човек.“ Как се смалява човек?
Човек започва малък да става, като остарява. Започва от малкото към голямото, дойде до едно място, направи една крива линия и пак започва да се смалява. Това е прогрес, който сега става механически в света. Ние се чудим, как се смаляваме – остаряваме. Ние остаряваме, защото не сме господари на тялото, защото не сме господари на сърцето и защото не сме господари на ума.
към беседата >>
Част от твоята енергия ще ти вземе, или ще вземе нещо от тебе и ще си замине.
Не са еднообразни. Разни категории има от тези мисли. За всяка една мисъл, която минава, трябва да промислиш. Тя или ще донесе нещо, или ще отнеме нещо от тебе. От туй никой не може да се избави.
Част от твоята енергия ще ти вземе, или ще вземе нещо от тебе и ще си замине.
Същият закон е и с чувствата. Някои чувства има, някои усети има, ще ти донесат нещо, или ще вземат нещо от тебе. Същият закон е и с постъпките на човека – неговите волеви действия.
към беседата >>
Човек започва малък да става, като остарява.
Ще поставите на такова разстояние, дето да виждате. Ако е много голяма, ще я сложите на по-голямо разстояние, ако е от малките, може да бъде по-близо. Едновременно, като изучавате нещата едни, трябва да ги увеличавате, други да ги смалявате. Накъде ще се учите да смалявате. Казвате: „Смалил се човек.“ Как се смалява човек?
Човек започва малък да става, като остарява.
Започва от малкото към голямото, дойде до едно място, направи една крива линия и пак започва да се смалява. Това е прогрес, който сега става механически в света. Ние се чудим, как се смаляваме – остаряваме. Ние остаряваме, защото не сме господари на тялото, защото не сме господари на сърцето и защото не сме господари на ума. Започваме да се смущаваме.
към беседата >>
Същият закон е и с чувствата.
Разни категории има от тези мисли. За всяка една мисъл, която минава, трябва да промислиш. Тя или ще донесе нещо, или ще отнеме нещо от тебе. От туй никой не може да се избави. Част от твоята енергия ще ти вземе, или ще вземе нещо от тебе и ще си замине.
Същият закон е и с чувствата.
Някои чувства има, някои усети има, ще ти донесат нещо, или ще вземат нещо от тебе. Същият закон е и с постъпките на човека – неговите волеви действия.
към беседата >>
Започва от малкото към голямото, дойде до едно място, направи една крива линия и пак започва да се смалява.
Ако е много голяма, ще я сложите на по-голямо разстояние, ако е от малките, може да бъде по-близо. Едновременно, като изучавате нещата едни, трябва да ги увеличавате, други да ги смалявате. Накъде ще се учите да смалявате. Казвате: „Смалил се човек.“ Как се смалява човек? Човек започва малък да става, като остарява.
Започва от малкото към голямото, дойде до едно място, направи една крива линия и пак започва да се смалява.
Това е прогрес, който сега става механически в света. Ние се чудим, как се смаляваме – остаряваме. Ние остаряваме, защото не сме господари на тялото, защото не сме господари на сърцето и защото не сме господари на ума. Започваме да се смущаваме.
към беседата >>
Някои чувства има, някои усети има, ще ти донесат нещо, или ще вземат нещо от тебе.
За всяка една мисъл, която минава, трябва да промислиш. Тя или ще донесе нещо, или ще отнеме нещо от тебе. От туй никой не може да се избави. Част от твоята енергия ще ти вземе, или ще вземе нещо от тебе и ще си замине. Същият закон е и с чувствата.
Някои чувства има, някои усети има, ще ти донесат нещо, или ще вземат нещо от тебе.
Същият закон е и с постъпките на човека – неговите волеви действия.
към беседата >>
Това е прогрес, който сега става механически в света.
Едновременно, като изучавате нещата едни, трябва да ги увеличавате, други да ги смалявате. Накъде ще се учите да смалявате. Казвате: „Смалил се човек.“ Как се смалява човек? Човек започва малък да става, като остарява. Започва от малкото към голямото, дойде до едно място, направи една крива линия и пак започва да се смалява.
Това е прогрес, който сега става механически в света.
Ние се чудим, как се смаляваме – остаряваме. Ние остаряваме, защото не сме господари на тялото, защото не сме господари на сърцето и защото не сме господари на ума. Започваме да се смущаваме.
към беседата >>
Същият закон е и с постъпките на човека – неговите волеви действия.
Тя или ще донесе нещо, или ще отнеме нещо от тебе. От туй никой не може да се избави. Част от твоята енергия ще ти вземе, или ще вземе нещо от тебе и ще си замине. Същият закон е и с чувствата. Някои чувства има, някои усети има, ще ти донесат нещо, или ще вземат нещо от тебе.
Същият закон е и с постъпките на човека – неговите волеви действия.
към беседата >>
Ние се чудим, как се смаляваме – остаряваме.
Накъде ще се учите да смалявате. Казвате: „Смалил се човек.“ Как се смалява човек? Човек започва малък да става, като остарява. Започва от малкото към голямото, дойде до едно място, направи една крива линия и пак започва да се смалява. Това е прогрес, който сега става механически в света.
Ние се чудим, как се смаляваме – остаряваме.
Ние остаряваме, защото не сме господари на тялото, защото не сме господари на сърцето и защото не сме господари на ума. Започваме да се смущаваме.
към беседата >>
Та казвам: Всичката дисхармония, която днес съществува, произтича от тях.
Та казвам: Всичката дисхармония, която днес съществува, произтича от тях.
Има нещо на хората, което не им достига. За пример, хората са крайно обеднели, сърцата на хората са крайно изпосталели и човек минава в една нова фаза. Най-първо сърцето е от друга еволюция. Понеже сърцето на човека най-първо било каменно. Господ взел от минералите и създал на човека едно сърце, понеже областта в която минавал била опасна, че трябвало сърцето да бъде яко.
към беседата >>
Ние остаряваме, защото не сме господари на тялото, защото не сме господари на сърцето и защото не сме господари на ума.
Казвате: „Смалил се човек.“ Как се смалява човек? Човек започва малък да става, като остарява. Започва от малкото към голямото, дойде до едно място, направи една крива линия и пак започва да се смалява. Това е прогрес, който сега става механически в света. Ние се чудим, как се смаляваме – остаряваме.
Ние остаряваме, защото не сме господари на тялото, защото не сме господари на сърцето и защото не сме господари на ума.
Започваме да се смущаваме.
към беседата >>
Има нещо на хората, което не им достига.
Та казвам: Всичката дисхармония, която днес съществува, произтича от тях.
Има нещо на хората, което не им достига.
За пример, хората са крайно обеднели, сърцата на хората са крайно изпосталели и човек минава в една нова фаза. Най-първо сърцето е от друга еволюция. Понеже сърцето на човека най-първо било каменно. Господ взел от минералите и създал на човека едно сърце, понеже областта в която минавал била опасна, че трябвало сърцето да бъде яко. Да се не зарази този човек.
към беседата >>
Започваме да се смущаваме.
Човек започва малък да става, като остарява. Започва от малкото към голямото, дойде до едно място, направи една крива линия и пак започва да се смалява. Това е прогрес, който сега става механически в света. Ние се чудим, как се смаляваме – остаряваме. Ние остаряваме, защото не сме господари на тялото, защото не сме господари на сърцето и защото не сме господари на ума.
Започваме да се смущаваме.
към беседата >>
За пример, хората са крайно обеднели, сърцата на хората са крайно изпосталели и човек минава в една нова фаза.
Та казвам: Всичката дисхармония, която днес съществува, произтича от тях. Има нещо на хората, което не им достига.
За пример, хората са крайно обеднели, сърцата на хората са крайно изпосталели и човек минава в една нова фаза.
Най-първо сърцето е от друга еволюция. Понеже сърцето на човека най-първо било каменно. Господ взел от минералите и създал на човека едно сърце, понеже областта в която минавал била опасна, че трябвало сърцето да бъде яко. Да се не зарази този човек. Затова, каменно сърце имал.
към беседата >>
Та първото нещо, турете в ума си, че сте в едно Божествено училище, искате да учите.
Та първото нещо, турете в ума си, че сте в едно Божествено училище, искате да учите.
Тази глава, която ви е дадена, ви е дадена да учите. Най-първо ще започнете с любовта. За да обичаш един човек или за да обичаш един предмет в простата форма, ти трябва да го осветлиш, да го стоплиш, да му дадеш подтик на движение. Всички неща се осветяват. Слънцето свети, топли и движи.
към беседата >>
Най-първо сърцето е от друга еволюция.
Та казвам: Всичката дисхармония, която днес съществува, произтича от тях. Има нещо на хората, което не им достига. За пример, хората са крайно обеднели, сърцата на хората са крайно изпосталели и човек минава в една нова фаза.
Най-първо сърцето е от друга еволюция.
Понеже сърцето на човека най-първо било каменно. Господ взел от минералите и създал на човека едно сърце, понеже областта в която минавал била опасна, че трябвало сърцето да бъде яко. Да се не зарази този човек. Затова, каменно сърце имал. Обаче, сега той минал тази зона.
към беседата >>
Тази глава, която ви е дадена, ви е дадена да учите.
Та първото нещо, турете в ума си, че сте в едно Божествено училище, искате да учите.
Тази глава, която ви е дадена, ви е дадена да учите.
Най-първо ще започнете с любовта. За да обичаш един човек или за да обичаш един предмет в простата форма, ти трябва да го осветлиш, да го стоплиш, да му дадеш подтик на движение. Всички неща се осветяват. Слънцето свети, топли и движи. Всички тела, които са топли, които са светли и които се движат, са живи тела.
към беседата >>
Понеже сърцето на човека най-първо било каменно.
Та казвам: Всичката дисхармония, която днес съществува, произтича от тях. Има нещо на хората, което не им достига. За пример, хората са крайно обеднели, сърцата на хората са крайно изпосталели и човек минава в една нова фаза. Най-първо сърцето е от друга еволюция.
Понеже сърцето на човека най-първо било каменно.
Господ взел от минералите и създал на човека едно сърце, понеже областта в която минавал била опасна, че трябвало сърцето да бъде яко. Да се не зарази този човек. Затова, каменно сърце имал. Обаче, сега той минал тази зона. При сегашните времена Бог решил да му даде не едно каменно сърце, но едно сърце направено от фина материя, да стане по отзивчив на страданията, които съществуват в живота.
към беседата >>
Най-първо ще започнете с любовта.
Та първото нещо, турете в ума си, че сте в едно Божествено училище, искате да учите. Тази глава, която ви е дадена, ви е дадена да учите.
Най-първо ще започнете с любовта.
За да обичаш един човек или за да обичаш един предмет в простата форма, ти трябва да го осветлиш, да го стоплиш, да му дадеш подтик на движение. Всички неща се осветяват. Слънцето свети, топли и движи. Всички тела, които са топли, които са светли и които се движат, са живи тела. А всички тела, които потъмняват, които изгубват своята топлина и своето движение, умират.
към беседата >>
Господ взел от минералите и създал на човека едно сърце, понеже областта в която минавал била опасна, че трябвало сърцето да бъде яко.
Та казвам: Всичката дисхармония, която днес съществува, произтича от тях. Има нещо на хората, което не им достига. За пример, хората са крайно обеднели, сърцата на хората са крайно изпосталели и човек минава в една нова фаза. Най-първо сърцето е от друга еволюция. Понеже сърцето на човека най-първо било каменно.
Господ взел от минералите и създал на човека едно сърце, понеже областта в която минавал била опасна, че трябвало сърцето да бъде яко.
Да се не зарази този човек. Затова, каменно сърце имал. Обаче, сега той минал тази зона. При сегашните времена Бог решил да му даде не едно каменно сърце, но едно сърце направено от фина материя, да стане по отзивчив на страданията, които съществуват в живота. И казва: „В това сърце ще напиша закона си.“ Този закон сега се пише.
към беседата >>
За да обичаш един човек или за да обичаш един предмет в простата форма, ти трябва да го осветлиш, да го стоплиш, да му дадеш подтик на движение.
Та първото нещо, турете в ума си, че сте в едно Божествено училище, искате да учите. Тази глава, която ви е дадена, ви е дадена да учите. Най-първо ще започнете с любовта.
За да обичаш един човек или за да обичаш един предмет в простата форма, ти трябва да го осветлиш, да го стоплиш, да му дадеш подтик на движение.
Всички неща се осветяват. Слънцето свети, топли и движи. Всички тела, които са топли, които са светли и които се движат, са живи тела. А всички тела, които потъмняват, които изгубват своята топлина и своето движение, умират. Следователно, умира човек, по единствената причина, понеже потъмнява, изгубва своята светлина, изгубва и своята топлина, изгубва и своето движение.
към беседата >>
Да се не зарази този човек.
Има нещо на хората, което не им достига. За пример, хората са крайно обеднели, сърцата на хората са крайно изпосталели и човек минава в една нова фаза. Най-първо сърцето е от друга еволюция. Понеже сърцето на човека най-първо било каменно. Господ взел от минералите и създал на човека едно сърце, понеже областта в която минавал била опасна, че трябвало сърцето да бъде яко.
Да се не зарази този човек.
Затова, каменно сърце имал. Обаче, сега той минал тази зона. При сегашните времена Бог решил да му даде не едно каменно сърце, но едно сърце направено от фина материя, да стане по отзивчив на страданията, които съществуват в живота. И казва: „В това сърце ще напиша закона си.“ Този закон сега се пише. Тия страдания в света не са нищо друго, освен че писмото се пише, законът се пише.
към беседата >>
Всички неща се осветяват.
Та първото нещо, турете в ума си, че сте в едно Божествено училище, искате да учите. Тази глава, която ви е дадена, ви е дадена да учите. Най-първо ще започнете с любовта. За да обичаш един човек или за да обичаш един предмет в простата форма, ти трябва да го осветлиш, да го стоплиш, да му дадеш подтик на движение.
Всички неща се осветяват.
Слънцето свети, топли и движи. Всички тела, които са топли, които са светли и които се движат, са живи тела. А всички тела, които потъмняват, които изгубват своята топлина и своето движение, умират. Следователно, умира човек, по единствената причина, понеже потъмнява, изгубва своята светлина, изгубва и своята топлина, изгубва и своето движение. И тогава умира.
към беседата >>
Затова, каменно сърце имал.
За пример, хората са крайно обеднели, сърцата на хората са крайно изпосталели и човек минава в една нова фаза. Най-първо сърцето е от друга еволюция. Понеже сърцето на човека най-първо било каменно. Господ взел от минералите и създал на човека едно сърце, понеже областта в която минавал била опасна, че трябвало сърцето да бъде яко. Да се не зарази този човек.
Затова, каменно сърце имал.
Обаче, сега той минал тази зона. При сегашните времена Бог решил да му даде не едно каменно сърце, но едно сърце направено от фина материя, да стане по отзивчив на страданията, които съществуват в живота. И казва: „В това сърце ще напиша закона си.“ Този закон сега се пише. Тия страдания в света не са нищо друго, освен че писмото се пише, законът се пише. Вземете един склуптор, който започва да работи на своята статуя със своите чукчета.
към беседата >>
Слънцето свети, топли и движи.
Та първото нещо, турете в ума си, че сте в едно Божествено училище, искате да учите. Тази глава, която ви е дадена, ви е дадена да учите. Най-първо ще започнете с любовта. За да обичаш един човек или за да обичаш един предмет в простата форма, ти трябва да го осветлиш, да го стоплиш, да му дадеш подтик на движение. Всички неща се осветяват.
Слънцето свети, топли и движи.
Всички тела, които са топли, които са светли и които се движат, са живи тела. А всички тела, които потъмняват, които изгубват своята топлина и своето движение, умират. Следователно, умира човек, по единствената причина, понеже потъмнява, изгубва своята светлина, изгубва и своята топлина, изгубва и своето движение. И тогава умира.
към беседата >>
Обаче, сега той минал тази зона.
Най-първо сърцето е от друга еволюция. Понеже сърцето на човека най-първо било каменно. Господ взел от минералите и създал на човека едно сърце, понеже областта в която минавал била опасна, че трябвало сърцето да бъде яко. Да се не зарази този човек. Затова, каменно сърце имал.
Обаче, сега той минал тази зона.
При сегашните времена Бог решил да му даде не едно каменно сърце, но едно сърце направено от фина материя, да стане по отзивчив на страданията, които съществуват в живота. И казва: „В това сърце ще напиша закона си.“ Този закон сега се пише. Тия страдания в света не са нищо друго, освен че писмото се пише, законът се пише. Вземете един склуптор, който започва да работи на своята статуя със своите чукчета. Хиляди удара може да нанесе, но създава тази статуя.
към беседата >>
Всички тела, които са топли, които са светли и които се движат, са живи тела.
Тази глава, която ви е дадена, ви е дадена да учите. Най-първо ще започнете с любовта. За да обичаш един човек или за да обичаш един предмет в простата форма, ти трябва да го осветлиш, да го стоплиш, да му дадеш подтик на движение. Всички неща се осветяват. Слънцето свети, топли и движи.
Всички тела, които са топли, които са светли и които се движат, са живи тела.
А всички тела, които потъмняват, които изгубват своята топлина и своето движение, умират. Следователно, умира човек, по единствената причина, понеже потъмнява, изгубва своята светлина, изгубва и своята топлина, изгубва и своето движение. И тогава умира.
към беседата >>
При сегашните времена Бог решил да му даде не едно каменно сърце, но едно сърце направено от фина материя, да стане по отзивчив на страданията, които съществуват в живота.
Понеже сърцето на човека най-първо било каменно. Господ взел от минералите и създал на човека едно сърце, понеже областта в която минавал била опасна, че трябвало сърцето да бъде яко. Да се не зарази този човек. Затова, каменно сърце имал. Обаче, сега той минал тази зона.
При сегашните времена Бог решил да му даде не едно каменно сърце, но едно сърце направено от фина материя, да стане по отзивчив на страданията, които съществуват в живота.
И казва: „В това сърце ще напиша закона си.“ Този закон сега се пише. Тия страдания в света не са нищо друго, освен че писмото се пише, законът се пише. Вземете един склуптор, който започва да работи на своята статуя със своите чукчета. Хиляди удара може да нанесе, но създава тази статуя. Всеки един чук остава своите последствия.
към беседата >>
А всички тела, които потъмняват, които изгубват своята топлина и своето движение, умират.
Най-първо ще започнете с любовта. За да обичаш един човек или за да обичаш един предмет в простата форма, ти трябва да го осветлиш, да го стоплиш, да му дадеш подтик на движение. Всички неща се осветяват. Слънцето свети, топли и движи. Всички тела, които са топли, които са светли и които се движат, са живи тела.
А всички тела, които потъмняват, които изгубват своята топлина и своето движение, умират.
Следователно, умира човек, по единствената причина, понеже потъмнява, изгубва своята светлина, изгубва и своята топлина, изгубва и своето движение. И тогава умира.
към беседата >>
И казва: „В това сърце ще напиша закона си.“ Този закон сега се пише.
Господ взел от минералите и създал на човека едно сърце, понеже областта в която минавал била опасна, че трябвало сърцето да бъде яко. Да се не зарази този човек. Затова, каменно сърце имал. Обаче, сега той минал тази зона. При сегашните времена Бог решил да му даде не едно каменно сърце, но едно сърце направено от фина материя, да стане по отзивчив на страданията, които съществуват в живота.
И казва: „В това сърце ще напиша закона си.“ Този закон сега се пише.
Тия страдания в света не са нищо друго, освен че писмото се пише, законът се пише. Вземете един склуптор, който започва да работи на своята статуя със своите чукчета. Хиляди удара може да нанесе, но създава тази статуя. Всеки един чук остава своите последствия. Не че в живота си този склуптор ще се занимава само с една статуя.
към беседата >>
Следователно, умира човек, по единствената причина, понеже потъмнява, изгубва своята светлина, изгубва и своята топлина, изгубва и своето движение.
За да обичаш един човек или за да обичаш един предмет в простата форма, ти трябва да го осветлиш, да го стоплиш, да му дадеш подтик на движение. Всички неща се осветяват. Слънцето свети, топли и движи. Всички тела, които са топли, които са светли и които се движат, са живи тела. А всички тела, които потъмняват, които изгубват своята топлина и своето движение, умират.
Следователно, умира човек, по единствената причина, понеже потъмнява, изгубва своята светлина, изгубва и своята топлина, изгубва и своето движение.
И тогава умира.
към беседата >>
Тия страдания в света не са нищо друго, освен че писмото се пише, законът се пише.
Да се не зарази този човек. Затова, каменно сърце имал. Обаче, сега той минал тази зона. При сегашните времена Бог решил да му даде не едно каменно сърце, но едно сърце направено от фина материя, да стане по отзивчив на страданията, които съществуват в живота. И казва: „В това сърце ще напиша закона си.“ Този закон сега се пише.
Тия страдания в света не са нищо друго, освен че писмото се пише, законът се пише.
Вземете един склуптор, който започва да работи на своята статуя със своите чукчета. Хиляди удара може да нанесе, но създава тази статуя. Всеки един чук остава своите последствия. Не че в живота си този склуптор ще се занимава само с една статуя. След като свърши статуята, оставя я.
към беседата >>
И тогава умира.
Всички неща се осветяват. Слънцето свети, топли и движи. Всички тела, които са топли, които са светли и които се движат, са живи тела. А всички тела, които потъмняват, които изгубват своята топлина и своето движение, умират. Следователно, умира човек, по единствената причина, понеже потъмнява, изгубва своята светлина, изгубва и своята топлина, изгубва и своето движение.
И тогава умира.
към беседата >>
Вземете един склуптор, който започва да работи на своята статуя със своите чукчета.
Затова, каменно сърце имал. Обаче, сега той минал тази зона. При сегашните времена Бог решил да му даде не едно каменно сърце, но едно сърце направено от фина материя, да стане по отзивчив на страданията, които съществуват в живота. И казва: „В това сърце ще напиша закона си.“ Този закон сега се пише. Тия страдания в света не са нищо друго, освен че писмото се пише, законът се пише.
Вземете един склуптор, който започва да работи на своята статуя със своите чукчета.
Хиляди удара може да нанесе, но създава тази статуя. Всеки един чук остава своите последствия. Не че в живота си този склуптор ще се занимава само с една статуя. След като свърши статуята, оставя я. Но казвам: Всеки един от вас е като един склуптор, трябва да работи върху своя ум.
към беседата >>
Та казвам: В знанието, като се учим, ние чрез знанието придобиваме светлина, която ни е потребна за живота.
Та казвам: В знанието, като се учим, ние чрез знанието придобиваме светлина, която ни е потребна за живота.
В религията трябва да добием топлина, която е потребна за живота. И чрез тялото да добием известна сила, която пак е необходима за живота. Чрез светлината, чрез топлината и чрез движението, трябва да се движим постоянно и да придобием онзи вечния живот, за който тази любов говори. Това са новите възгледи сега, които трябва да ги координирате с вашите стари вярвания. Казвате: „Какво ще ни ползува?
към беседата >>
Хиляди удара може да нанесе, но създава тази статуя.
Обаче, сега той минал тази зона. При сегашните времена Бог решил да му даде не едно каменно сърце, но едно сърце направено от фина материя, да стане по отзивчив на страданията, които съществуват в живота. И казва: „В това сърце ще напиша закона си.“ Този закон сега се пише. Тия страдания в света не са нищо друго, освен че писмото се пише, законът се пише. Вземете един склуптор, който започва да работи на своята статуя със своите чукчета.
Хиляди удара може да нанесе, но създава тази статуя.
Всеки един чук остава своите последствия. Не че в живота си този склуптор ще се занимава само с една статуя. След като свърши статуята, оставя я. Но казвам: Всеки един от вас е като един склуптор, трябва да работи върху своя ум. Като погледнете човека, виждате до каква степен е дошъл, какво е изваял.
към беседата >>
В религията трябва да добием топлина, която е потребна за живота.
Та казвам: В знанието, като се учим, ние чрез знанието придобиваме светлина, която ни е потребна за живота.
В религията трябва да добием топлина, която е потребна за живота.
И чрез тялото да добием известна сила, която пак е необходима за живота. Чрез светлината, чрез топлината и чрез движението, трябва да се движим постоянно и да придобием онзи вечния живот, за който тази любов говори. Това са новите възгледи сега, които трябва да ги координирате с вашите стари вярвания. Казвате: „Какво ще ни ползува? “ Вие, които сте остарели, какво ще ви ползува вашата старост?
към беседата >>
Всеки един чук остава своите последствия.
При сегашните времена Бог решил да му даде не едно каменно сърце, но едно сърце направено от фина материя, да стане по отзивчив на страданията, които съществуват в живота. И казва: „В това сърце ще напиша закона си.“ Този закон сега се пише. Тия страдания в света не са нищо друго, освен че писмото се пише, законът се пише. Вземете един склуптор, който започва да работи на своята статуя със своите чукчета. Хиляди удара може да нанесе, но създава тази статуя.
Всеки един чук остава своите последствия.
Не че в живота си този склуптор ще се занимава само с една статуя. След като свърши статуята, оставя я. Но казвам: Всеки един от вас е като един склуптор, трябва да работи върху своя ум. Като погледнете човека, виждате до каква степен е дошъл, какво е изваял. За пример, като ви гледам, виждам до каква степен сте работили.
към беседата >>
И чрез тялото да добием известна сила, която пак е необходима за живота.
Та казвам: В знанието, като се учим, ние чрез знанието придобиваме светлина, която ни е потребна за живота. В религията трябва да добием топлина, която е потребна за живота.
И чрез тялото да добием известна сила, която пак е необходима за живота.
Чрез светлината, чрез топлината и чрез движението, трябва да се движим постоянно и да придобием онзи вечния живот, за който тази любов говори. Това са новите възгледи сега, които трябва да ги координирате с вашите стари вярвания. Казвате: „Какво ще ни ползува? “ Вие, които сте остарели, какво ще ви ползува вашата старост? Вие, които сте болни и страдате, какво ще ви ползват вашите страдания?
към беседата >>
Не че в живота си този склуптор ще се занимава само с една статуя.
И казва: „В това сърце ще напиша закона си.“ Този закон сега се пише. Тия страдания в света не са нищо друго, освен че писмото се пише, законът се пише. Вземете един склуптор, който започва да работи на своята статуя със своите чукчета. Хиляди удара може да нанесе, но създава тази статуя. Всеки един чук остава своите последствия.
Не че в живота си този склуптор ще се занимава само с една статуя.
След като свърши статуята, оставя я. Но казвам: Всеки един от вас е като един склуптор, трябва да работи върху своя ум. Като погледнете човека, виждате до каква степен е дошъл, какво е изваял. За пример, като ви гледам, виждам до каква степен сте работили. Челото си как сте изваяли.
към беседата >>
Чрез светлината, чрез топлината и чрез движението, трябва да се движим постоянно и да придобием онзи вечния живот, за който тази любов говори.
Та казвам: В знанието, като се учим, ние чрез знанието придобиваме светлина, която ни е потребна за живота. В религията трябва да добием топлина, която е потребна за живота. И чрез тялото да добием известна сила, която пак е необходима за живота.
Чрез светлината, чрез топлината и чрез движението, трябва да се движим постоянно и да придобием онзи вечния живот, за който тази любов говори.
Това са новите възгледи сега, които трябва да ги координирате с вашите стари вярвания. Казвате: „Какво ще ни ползува? “ Вие, които сте остарели, какво ще ви ползува вашата старост? Вие, които сте болни и страдате, какво ще ви ползват вашите страдания? Казвам: Без страдания не може и без болести не може, понеже не мислим както трябва и не чувствуваме както трябва и не се движим, както трябва.
към беседата >>
След като свърши статуята, оставя я.
Тия страдания в света не са нищо друго, освен че писмото се пише, законът се пише. Вземете един склуптор, който започва да работи на своята статуя със своите чукчета. Хиляди удара може да нанесе, но създава тази статуя. Всеки един чук остава своите последствия. Не че в живота си този склуптор ще се занимава само с една статуя.
След като свърши статуята, оставя я.
Но казвам: Всеки един от вас е като един склуптор, трябва да работи върху своя ум. Като погледнете човека, виждате до каква степен е дошъл, какво е изваял. За пример, като ви гледам, виждам до каква степен сте работили. Челото си как сте изваяли. Не е още довършено.
към беседата >>
Това са новите възгледи сега, които трябва да ги координирате с вашите стари вярвания.
Та казвам: В знанието, като се учим, ние чрез знанието придобиваме светлина, която ни е потребна за живота. В религията трябва да добием топлина, която е потребна за живота. И чрез тялото да добием известна сила, която пак е необходима за живота. Чрез светлината, чрез топлината и чрез движението, трябва да се движим постоянно и да придобием онзи вечния живот, за който тази любов говори.
Това са новите възгледи сега, които трябва да ги координирате с вашите стари вярвания.
Казвате: „Какво ще ни ползува? “ Вие, които сте остарели, какво ще ви ползува вашата старост? Вие, които сте болни и страдате, какво ще ви ползват вашите страдания? Казвам: Без страдания не може и без болести не може, понеже не мислим както трябва и не чувствуваме както трябва и не се движим, както трябва. Затова са неизбежни.
към беседата >>
Но казвам: Всеки един от вас е като един склуптор, трябва да работи върху своя ум.
Вземете един склуптор, който започва да работи на своята статуя със своите чукчета. Хиляди удара може да нанесе, но създава тази статуя. Всеки един чук остава своите последствия. Не че в живота си този склуптор ще се занимава само с една статуя. След като свърши статуята, оставя я.
Но казвам: Всеки един от вас е като един склуптор, трябва да работи върху своя ум.
Като погледнете човека, виждате до каква степен е дошъл, какво е изваял. За пример, като ви гледам, виждам до каква степен сте работили. Челото си как сте изваяли. Не е още довършено. После носа не сте изваяли, веждите не сте изваяли, очите не сте изваяли.
към беседата >>
Казвате: „Какво ще ни ползува?
Та казвам: В знанието, като се учим, ние чрез знанието придобиваме светлина, която ни е потребна за живота. В религията трябва да добием топлина, която е потребна за живота. И чрез тялото да добием известна сила, която пак е необходима за живота. Чрез светлината, чрез топлината и чрез движението, трябва да се движим постоянно и да придобием онзи вечния живот, за който тази любов говори. Това са новите възгледи сега, които трябва да ги координирате с вашите стари вярвания.
Казвате: „Какво ще ни ползува?
“ Вие, които сте остарели, какво ще ви ползува вашата старост? Вие, които сте болни и страдате, какво ще ви ползват вашите страдания? Казвам: Без страдания не може и без болести не може, понеже не мислим както трябва и не чувствуваме както трябва и не се движим, както трябва. Затова са неизбежни. Ако знаем как да мислим, ако знаем, как да чувствуваме и как да се движим, ще може без страдания.
към беседата >>
Като погледнете човека, виждате до каква степен е дошъл, какво е изваял.
Хиляди удара може да нанесе, но създава тази статуя. Всеки един чук остава своите последствия. Не че в живота си този склуптор ще се занимава само с една статуя. След като свърши статуята, оставя я. Но казвам: Всеки един от вас е като един склуптор, трябва да работи върху своя ум.
Като погледнете човека, виждате до каква степен е дошъл, какво е изваял.
За пример, като ви гледам, виждам до каква степен сте работили. Челото си как сте изваяли. Не е още довършено. После носа не сте изваяли, веждите не сте изваяли, очите не сте изваяли. Някои мислите, че много красиви хора има сега.
към беседата >>
“ Вие, които сте остарели, какво ще ви ползува вашата старост?
В религията трябва да добием топлина, която е потребна за живота. И чрез тялото да добием известна сила, която пак е необходима за живота. Чрез светлината, чрез топлината и чрез движението, трябва да се движим постоянно и да придобием онзи вечния живот, за който тази любов говори. Това са новите възгледи сега, които трябва да ги координирате с вашите стари вярвания. Казвате: „Какво ще ни ползува?
“ Вие, които сте остарели, какво ще ви ползува вашата старост?
Вие, които сте болни и страдате, какво ще ви ползват вашите страдания? Казвам: Без страдания не може и без болести не може, понеже не мислим както трябва и не чувствуваме както трябва и не се движим, както трябва. Затова са неизбежни. Ако знаем как да мислим, ако знаем, как да чувствуваме и как да се движим, ще може без страдания. Забележете, някой път, като станете сутрин, ставате спокойни.
към беседата >>
За пример, като ви гледам, виждам до каква степен сте работили.
Всеки един чук остава своите последствия. Не че в живота си този склуптор ще се занимава само с една статуя. След като свърши статуята, оставя я. Но казвам: Всеки един от вас е като един склуптор, трябва да работи върху своя ум. Като погледнете човека, виждате до каква степен е дошъл, какво е изваял.
За пример, като ви гледам, виждам до каква степен сте работили.
Челото си как сте изваяли. Не е още довършено. После носа не сте изваяли, веждите не сте изваяли, очите не сте изваяли. Някои мислите, че много красиви хора има сега. Аз наричам красив човек онзи, на който челото може да предаде правилно човешките мисли.
към беседата >>
Вие, които сте болни и страдате, какво ще ви ползват вашите страдания?
И чрез тялото да добием известна сила, която пак е необходима за живота. Чрез светлината, чрез топлината и чрез движението, трябва да се движим постоянно и да придобием онзи вечния живот, за който тази любов говори. Това са новите възгледи сега, които трябва да ги координирате с вашите стари вярвания. Казвате: „Какво ще ни ползува? “ Вие, които сте остарели, какво ще ви ползува вашата старост?
Вие, които сте болни и страдате, какво ще ви ползват вашите страдания?
Казвам: Без страдания не може и без болести не може, понеже не мислим както трябва и не чувствуваме както трябва и не се движим, както трябва. Затова са неизбежни. Ако знаем как да мислим, ако знаем, как да чувствуваме и как да се движим, ще може без страдания. Забележете, някой път, като станете сутрин, ставате спокойни. Не хвърлям упрек.
към беседата >>
Челото си как сте изваяли.
Не че в живота си този склуптор ще се занимава само с една статуя. След като свърши статуята, оставя я. Но казвам: Всеки един от вас е като един склуптор, трябва да работи върху своя ум. Като погледнете човека, виждате до каква степен е дошъл, какво е изваял. За пример, като ви гледам, виждам до каква степен сте работили.
Челото си как сте изваяли.
Не е още довършено. После носа не сте изваяли, веждите не сте изваяли, очите не сте изваяли. Някои мислите, че много красиви хора има сега. Аз наричам красив човек онзи, на който челото може да предаде правилно човешките мисли. Трябва да се разглеждат черепите на умрелите хора, за да видите, кой човек е културен.
към беседата >>
Казвам: Без страдания не може и без болести не може, понеже не мислим както трябва и не чувствуваме както трябва и не се движим, както трябва.
Чрез светлината, чрез топлината и чрез движението, трябва да се движим постоянно и да придобием онзи вечния живот, за който тази любов говори. Това са новите възгледи сега, които трябва да ги координирате с вашите стари вярвания. Казвате: „Какво ще ни ползува? “ Вие, които сте остарели, какво ще ви ползува вашата старост? Вие, които сте болни и страдате, какво ще ви ползват вашите страдания?
Казвам: Без страдания не може и без болести не може, понеже не мислим както трябва и не чувствуваме както трябва и не се движим, както трябва.
Затова са неизбежни. Ако знаем как да мислим, ако знаем, как да чувствуваме и как да се движим, ще може без страдания. Забележете, някой път, като станете сутрин, ставате спокойни. Не хвърлям упрек. Ти, като станеш, да се зарадваш, че си станал, че си на земята.
към беседата >>
Не е още довършено.
След като свърши статуята, оставя я. Но казвам: Всеки един от вас е като един склуптор, трябва да работи върху своя ум. Като погледнете човека, виждате до каква степен е дошъл, какво е изваял. За пример, като ви гледам, виждам до каква степен сте работили. Челото си как сте изваяли.
Не е още довършено.
После носа не сте изваяли, веждите не сте изваяли, очите не сте изваяли. Някои мислите, че много красиви хора има сега. Аз наричам красив човек онзи, на който челото може да предаде правилно човешките мисли. Трябва да се разглеждат черепите на умрелите хора, за да видите, кой човек е културен. Всички хора, които са културни, костта на черепа е тънка.
към беседата >>
Затова са неизбежни.
Това са новите възгледи сега, които трябва да ги координирате с вашите стари вярвания. Казвате: „Какво ще ни ползува? “ Вие, които сте остарели, какво ще ви ползува вашата старост? Вие, които сте болни и страдате, какво ще ви ползват вашите страдания? Казвам: Без страдания не може и без болести не може, понеже не мислим както трябва и не чувствуваме както трябва и не се движим, както трябва.
Затова са неизбежни.
Ако знаем как да мислим, ако знаем, как да чувствуваме и как да се движим, ще може без страдания. Забележете, някой път, като станете сутрин, ставате спокойни. Не хвърлям упрек. Ти, като станеш, да се зарадваш, че си станал, че си на земята. Виж денят колко е хубав, да ти е приятно.
към беседата >>
После носа не сте изваяли, веждите не сте изваяли, очите не сте изваяли.
Но казвам: Всеки един от вас е като един склуптор, трябва да работи върху своя ум. Като погледнете човека, виждате до каква степен е дошъл, какво е изваял. За пример, като ви гледам, виждам до каква степен сте работили. Челото си как сте изваяли. Не е още довършено.
После носа не сте изваяли, веждите не сте изваяли, очите не сте изваяли.
Някои мислите, че много красиви хора има сега. Аз наричам красив човек онзи, на който челото може да предаде правилно човешките мисли. Трябва да се разглеждат черепите на умрелите хора, за да видите, кой човек е културен. Всички хора, които са културни, костта на черепа е тънка. Онези, които са с дебели черепи на главите си, не са така културни.
към беседата >>
Ако знаем как да мислим, ако знаем, как да чувствуваме и как да се движим, ще може без страдания.
Казвате: „Какво ще ни ползува? “ Вие, които сте остарели, какво ще ви ползува вашата старост? Вие, които сте болни и страдате, какво ще ви ползват вашите страдания? Казвам: Без страдания не може и без болести не може, понеже не мислим както трябва и не чувствуваме както трябва и не се движим, както трябва. Затова са неизбежни.
Ако знаем как да мислим, ако знаем, как да чувствуваме и как да се движим, ще може без страдания.
Забележете, някой път, като станете сутрин, ставате спокойни. Не хвърлям упрек. Ти, като станеш, да се зарадваш, че си станал, че си на земята. Виж денят колко е хубав, да ти е приятно. Кажи: „Има какво да се учи.“ Първото нещо е да наблюдаваш, като изгрява слънцето.
към беседата >>
Някои мислите, че много красиви хора има сега.
Като погледнете човека, виждате до каква степен е дошъл, какво е изваял. За пример, като ви гледам, виждам до каква степен сте работили. Челото си как сте изваяли. Не е още довършено. После носа не сте изваяли, веждите не сте изваяли, очите не сте изваяли.
Някои мислите, че много красиви хора има сега.
Аз наричам красив човек онзи, на който челото може да предаде правилно човешките мисли. Трябва да се разглеждат черепите на умрелите хора, за да видите, кой човек е културен. Всички хора, които са културни, костта на черепа е тънка. Онези, които са с дебели черепи на главите си, не са така културни. Гърците обвиняваха българите, едно изречение им казваха – няма да го кажа, не искам да го кажа, понеже ще обидя себе си.
към беседата >>
Забележете, някой път, като станете сутрин, ставате спокойни.
“ Вие, които сте остарели, какво ще ви ползува вашата старост? Вие, които сте болни и страдате, какво ще ви ползват вашите страдания? Казвам: Без страдания не може и без болести не може, понеже не мислим както трябва и не чувствуваме както трябва и не се движим, както трябва. Затова са неизбежни. Ако знаем как да мислим, ако знаем, как да чувствуваме и как да се движим, ще може без страдания.
Забележете, някой път, като станете сутрин, ставате спокойни.
Не хвърлям упрек. Ти, като станеш, да се зарадваш, че си станал, че си на земята. Виж денят колко е хубав, да ти е приятно. Кажи: „Има какво да се учи.“ Първото нещо е да наблюдаваш, като изгрява слънцето. После, попипай си главата и кажи: „Господи, благодаря ти, че в тази глава си вложил мисълта ми.“ Благодари на Господа за сърцето си, че там е вложил хубавите чувства.
към беседата >>
Аз наричам красив човек онзи, на който челото може да предаде правилно човешките мисли.
За пример, като ви гледам, виждам до каква степен сте работили. Челото си как сте изваяли. Не е още довършено. После носа не сте изваяли, веждите не сте изваяли, очите не сте изваяли. Някои мислите, че много красиви хора има сега.
Аз наричам красив човек онзи, на който челото може да предаде правилно човешките мисли.
Трябва да се разглеждат черепите на умрелите хора, за да видите, кой човек е културен. Всички хора, които са културни, костта на черепа е тънка. Онези, които са с дебели черепи на главите си, не са така културни. Гърците обвиняваха българите, едно изречение им казваха – няма да го кажа, не искам да го кажа, понеже ще обидя себе си. Не зная, дали гърците имат по-тънка глава от моята.
към беседата >>
Не хвърлям упрек.
Вие, които сте болни и страдате, какво ще ви ползват вашите страдания? Казвам: Без страдания не може и без болести не може, понеже не мислим както трябва и не чувствуваме както трябва и не се движим, както трябва. Затова са неизбежни. Ако знаем как да мислим, ако знаем, как да чувствуваме и как да се движим, ще може без страдания. Забележете, някой път, като станете сутрин, ставате спокойни.
Не хвърлям упрек.
Ти, като станеш, да се зарадваш, че си станал, че си на земята. Виж денят колко е хубав, да ти е приятно. Кажи: „Има какво да се учи.“ Първото нещо е да наблюдаваш, като изгрява слънцето. После, попипай си главата и кажи: „Господи, благодаря ти, че в тази глава си вложил мисълта ми.“ Благодари на Господа за сърцето си, че там е вложил хубавите чувства. И най-после благодари на Бога за тялото си.
към беседата >>
Трябва да се разглеждат черепите на умрелите хора, за да видите, кой човек е културен.
Челото си как сте изваяли. Не е още довършено. После носа не сте изваяли, веждите не сте изваяли, очите не сте изваяли. Някои мислите, че много красиви хора има сега. Аз наричам красив човек онзи, на който челото може да предаде правилно човешките мисли.
Трябва да се разглеждат черепите на умрелите хора, за да видите, кой човек е културен.
Всички хора, които са културни, костта на черепа е тънка. Онези, които са с дебели черепи на главите си, не са така културни. Гърците обвиняваха българите, едно изречение им казваха – няма да го кажа, не искам да го кажа, понеже ще обидя себе си. Не зная, дали гърците имат по-тънка глава от моята. Той гъркът казва: „Дебели глава“, но българинът не го превел добре.
към беседата >>
Ти, като станеш, да се зарадваш, че си станал, че си на земята.
Казвам: Без страдания не може и без болести не може, понеже не мислим както трябва и не чувствуваме както трябва и не се движим, както трябва. Затова са неизбежни. Ако знаем как да мислим, ако знаем, как да чувствуваме и как да се движим, ще може без страдания. Забележете, някой път, като станете сутрин, ставате спокойни. Не хвърлям упрек.
Ти, като станеш, да се зарадваш, че си станал, че си на земята.
Виж денят колко е хубав, да ти е приятно. Кажи: „Има какво да се учи.“ Първото нещо е да наблюдаваш, като изгрява слънцето. После, попипай си главата и кажи: „Господи, благодаря ти, че в тази глава си вложил мисълта ми.“ Благодари на Господа за сърцето си, че там е вложил хубавите чувства. И най-после благодари на Бога за тялото си. Всяка сутрин, като ставаш, благодари и вечер, като си лягаш, пак благодари за главата, за сърцето и за тялото, които ти служат.
към беседата >>
Всички хора, които са културни, костта на черепа е тънка.
Не е още довършено. После носа не сте изваяли, веждите не сте изваяли, очите не сте изваяли. Някои мислите, че много красиви хора има сега. Аз наричам красив човек онзи, на който челото може да предаде правилно човешките мисли. Трябва да се разглеждат черепите на умрелите хора, за да видите, кой човек е културен.
Всички хора, които са културни, костта на черепа е тънка.
Онези, които са с дебели черепи на главите си, не са така културни. Гърците обвиняваха българите, едно изречение им казваха – няма да го кажа, не искам да го кажа, понеже ще обидя себе си. Не зная, дали гърците имат по-тънка глава от моята. Той гъркът казва: „Дебели глава“, но българинът не го превел добре. Казва: „Дебела глава“.
към беседата >>
Виж денят колко е хубав, да ти е приятно.
Затова са неизбежни. Ако знаем как да мислим, ако знаем, как да чувствуваме и как да се движим, ще може без страдания. Забележете, някой път, като станете сутрин, ставате спокойни. Не хвърлям упрек. Ти, като станеш, да се зарадваш, че си станал, че си на земята.
Виж денят колко е хубав, да ти е приятно.
Кажи: „Има какво да се учи.“ Първото нещо е да наблюдаваш, като изгрява слънцето. После, попипай си главата и кажи: „Господи, благодаря ти, че в тази глава си вложил мисълта ми.“ Благодари на Господа за сърцето си, че там е вложил хубавите чувства. И най-после благодари на Бога за тялото си. Всяка сутрин, като ставаш, благодари и вечер, като си лягаш, пак благодари за главата, за сърцето и за тялото, които ти служат. Като си лягаш, благодари, и като ставаш, благодари.
към беседата >>
Онези, които са с дебели черепи на главите си, не са така културни.
После носа не сте изваяли, веждите не сте изваяли, очите не сте изваяли. Някои мислите, че много красиви хора има сега. Аз наричам красив човек онзи, на който челото може да предаде правилно човешките мисли. Трябва да се разглеждат черепите на умрелите хора, за да видите, кой човек е културен. Всички хора, които са културни, костта на черепа е тънка.
Онези, които са с дебели черепи на главите си, не са така културни.
Гърците обвиняваха българите, едно изречение им казваха – няма да го кажа, не искам да го кажа, понеже ще обидя себе си. Не зная, дали гърците имат по-тънка глава от моята. Той гъркът казва: „Дебели глава“, но българинът не го превел добре. Казва: „Дебела глава“. Сега за филологическия произход, как е на гръцки?
към беседата >>
Кажи: „Има какво да се учи.“ Първото нещо е да наблюдаваш, като изгрява слънцето.
Ако знаем как да мислим, ако знаем, как да чувствуваме и как да се движим, ще може без страдания. Забележете, някой път, като станете сутрин, ставате спокойни. Не хвърлям упрек. Ти, като станеш, да се зарадваш, че си станал, че си на земята. Виж денят колко е хубав, да ти е приятно.
Кажи: „Има какво да се учи.“ Първото нещо е да наблюдаваш, като изгрява слънцето.
После, попипай си главата и кажи: „Господи, благодаря ти, че в тази глава си вложил мисълта ми.“ Благодари на Господа за сърцето си, че там е вложил хубавите чувства. И най-после благодари на Бога за тялото си. Всяка сутрин, като ставаш, благодари и вечер, като си лягаш, пак благодари за главата, за сърцето и за тялото, които ти служат. Като си лягаш, благодари, и като ставаш, благодари.
към беседата >>
Гърците обвиняваха българите, едно изречение им казваха – няма да го кажа, не искам да го кажа, понеже ще обидя себе си.
Някои мислите, че много красиви хора има сега. Аз наричам красив човек онзи, на който челото може да предаде правилно човешките мисли. Трябва да се разглеждат черепите на умрелите хора, за да видите, кой човек е културен. Всички хора, които са културни, костта на черепа е тънка. Онези, които са с дебели черепи на главите си, не са така културни.
Гърците обвиняваха българите, едно изречение им казваха – няма да го кажа, не искам да го кажа, понеже ще обидя себе си.
Не зная, дали гърците имат по-тънка глава от моята. Той гъркът казва: „Дебели глава“, но българинът не го превел добре. Казва: „Дебела глава“. Сега за филологическия произход, как е на гръцки? – „Хондрос кефало“.
към беседата >>
После, попипай си главата и кажи: „Господи, благодаря ти, че в тази глава си вложил мисълта ми.“ Благодари на Господа за сърцето си, че там е вложил хубавите чувства.
Забележете, някой път, като станете сутрин, ставате спокойни. Не хвърлям упрек. Ти, като станеш, да се зарадваш, че си станал, че си на земята. Виж денят колко е хубав, да ти е приятно. Кажи: „Има какво да се учи.“ Първото нещо е да наблюдаваш, като изгрява слънцето.
После, попипай си главата и кажи: „Господи, благодаря ти, че в тази глава си вложил мисълта ми.“ Благодари на Господа за сърцето си, че там е вложил хубавите чувства.
И най-после благодари на Бога за тялото си. Всяка сутрин, като ставаш, благодари и вечер, като си лягаш, пак благодари за главата, за сърцето и за тялото, които ти служат. Като си лягаш, благодари, и като ставаш, благодари.
към беседата >>
Не зная, дали гърците имат по-тънка глава от моята.
Аз наричам красив човек онзи, на който челото може да предаде правилно човешките мисли. Трябва да се разглеждат черепите на умрелите хора, за да видите, кой човек е културен. Всички хора, които са културни, костта на черепа е тънка. Онези, които са с дебели черепи на главите си, не са така културни. Гърците обвиняваха българите, едно изречение им казваха – няма да го кажа, не искам да го кажа, понеже ще обидя себе си.
Не зная, дали гърците имат по-тънка глава от моята.
Той гъркът казва: „Дебели глава“, но българинът не го превел добре. Казва: „Дебела глава“. Сега за филологическия произход, как е на гръцки? – „Хондрос кефало“. Коя е гласната?
към беседата >>
И най-после благодари на Бога за тялото си.
Не хвърлям упрек. Ти, като станеш, да се зарадваш, че си станал, че си на земята. Виж денят колко е хубав, да ти е приятно. Кажи: „Има какво да се учи.“ Първото нещо е да наблюдаваш, като изгрява слънцето. После, попипай си главата и кажи: „Господи, благодаря ти, че в тази глава си вложил мисълта ми.“ Благодари на Господа за сърцето си, че там е вложил хубавите чувства.
И най-после благодари на Бога за тялото си.
Всяка сутрин, като ставаш, благодари и вечер, като си лягаш, пак благодари за главата, за сърцето и за тялото, които ти служат. Като си лягаш, благодари, и като ставаш, благодари.
към беседата >>
Той гъркът казва: „Дебели глава“, но българинът не го превел добре.
Трябва да се разглеждат черепите на умрелите хора, за да видите, кой човек е културен. Всички хора, които са културни, костта на черепа е тънка. Онези, които са с дебели черепи на главите си, не са така културни. Гърците обвиняваха българите, едно изречение им казваха – няма да го кажа, не искам да го кажа, понеже ще обидя себе си. Не зная, дали гърците имат по-тънка глава от моята.
Той гъркът казва: „Дебели глава“, но българинът не го превел добре.
Казва: „Дебела глава“. Сега за филологическия произход, как е на гръцки? – „Хондрос кефало“. Коя е гласната? В произношението на гласните трябва да обърнете внимание.
към беседата >>
Всяка сутрин, като ставаш, благодари и вечер, като си лягаш, пак благодари за главата, за сърцето и за тялото, които ти служат.
Ти, като станеш, да се зарадваш, че си станал, че си на земята. Виж денят колко е хубав, да ти е приятно. Кажи: „Има какво да се учи.“ Първото нещо е да наблюдаваш, като изгрява слънцето. После, попипай си главата и кажи: „Господи, благодаря ти, че в тази глава си вложил мисълта ми.“ Благодари на Господа за сърцето си, че там е вложил хубавите чувства. И най-после благодари на Бога за тялото си.
Всяка сутрин, като ставаш, благодари и вечер, като си лягаш, пак благодари за главата, за сърцето и за тялото, които ти служат.
Като си лягаш, благодари, и като ставаш, благодари.
към беседата >>
Казва: „Дебела глава“.
Всички хора, които са културни, костта на черепа е тънка. Онези, които са с дебели черепи на главите си, не са така културни. Гърците обвиняваха българите, едно изречение им казваха – няма да го кажа, не искам да го кажа, понеже ще обидя себе си. Не зная, дали гърците имат по-тънка глава от моята. Той гъркът казва: „Дебели глава“, но българинът не го превел добре.
Казва: „Дебела глава“.
Сега за филологическия произход, как е на гръцки? – „Хондрос кефало“. Коя е гласната? В произношението на гласните трябва да обърнете внимание. Ако не знаеш да произнасяш „О“ отворено, окръжаващите условия, които те затварят, всякога ще срещнеш една мъчнотия.
към беседата >>
Като си лягаш, благодари, и като ставаш, благодари.
Виж денят колко е хубав, да ти е приятно. Кажи: „Има какво да се учи.“ Първото нещо е да наблюдаваш, като изгрява слънцето. После, попипай си главата и кажи: „Господи, благодаря ти, че в тази глава си вложил мисълта ми.“ Благодари на Господа за сърцето си, че там е вложил хубавите чувства. И най-после благодари на Бога за тялото си. Всяка сутрин, като ставаш, благодари и вечер, като си лягаш, пак благодари за главата, за сърцето и за тялото, които ти служат.
Като си лягаш, благодари, и като ставаш, благодари.
към беседата >>
Сега за филологическия произход, как е на гръцки?
Онези, които са с дебели черепи на главите си, не са така културни. Гърците обвиняваха българите, едно изречение им казваха – няма да го кажа, не искам да го кажа, понеже ще обидя себе си. Не зная, дали гърците имат по-тънка глава от моята. Той гъркът казва: „Дебели глава“, но българинът не го превел добре. Казва: „Дебела глава“.
Сега за филологическия произход, как е на гръцки?
– „Хондрос кефало“. Коя е гласната? В произношението на гласните трябва да обърнете внимание. Ако не знаеш да произнасяш „О“ отворено, окръжаващите условия, които те затварят, всякога ще срещнеш една мъчнотия. О-то разрешава мъчнотиите, създава кръга.
към беседата >>
Това са сега елементарни понятия за новото учение.
Това са сега елементарни понятия за новото учение.
Казвате: „Да бъде ден свети, да идем в небето.“ Небето трябва да го снемем тук на земята. Нашата глава да я накараме да се научи главата, да живее в небето. То е в Божествения свят. Ще извикаме сърцето да живее в духовния свят и да извикаме тялото да живее във физическия свят едновременно. То е една от великите задачи, които сега предстоят на шестата раса.
към беседата >>
– „Хондрос кефало“.
Гърците обвиняваха българите, едно изречение им казваха – няма да го кажа, не искам да го кажа, понеже ще обидя себе си. Не зная, дали гърците имат по-тънка глава от моята. Той гъркът казва: „Дебели глава“, но българинът не го превел добре. Казва: „Дебела глава“. Сега за филологическия произход, как е на гръцки?
– „Хондрос кефало“.
Коя е гласната? В произношението на гласните трябва да обърнете внимание. Ако не знаеш да произнасяш „О“ отворено, окръжаващите условия, които те затварят, всякога ще срещнеш една мъчнотия. О-то разрешава мъчнотиите, създава кръга. Ако не знаеш как да произнасяш А-то, ще се намериш в трудно положение.
към беседата >>
Казвате: „Да бъде ден свети, да идем в небето.“ Небето трябва да го снемем тук на земята.
Това са сега елементарни понятия за новото учение.
Казвате: „Да бъде ден свети, да идем в небето.“ Небето трябва да го снемем тук на земята.
Нашата глава да я накараме да се научи главата, да живее в небето. То е в Божествения свят. Ще извикаме сърцето да живее в духовния свят и да извикаме тялото да живее във физическия свят едновременно. То е една от великите задачи, които сега предстоят на шестата раса. Аз я наричам расата на любовта.
към беседата >>
Коя е гласната?
Не зная, дали гърците имат по-тънка глава от моята. Той гъркът казва: „Дебели глава“, но българинът не го превел добре. Казва: „Дебела глава“. Сега за филологическия произход, как е на гръцки? – „Хондрос кефало“.
Коя е гласната?
В произношението на гласните трябва да обърнете внимание. Ако не знаеш да произнасяш „О“ отворено, окръжаващите условия, които те затварят, всякога ще срещнеш една мъчнотия. О-то разрешава мъчнотиите, създава кръга. Ако не знаеш как да произнасяш А-то, ще се намериш в трудно положение. Всякога ще бъдеш обременен с ненужни работи.
към беседата >>
Нашата глава да я накараме да се научи главата, да живее в небето.
Това са сега елементарни понятия за новото учение. Казвате: „Да бъде ден свети, да идем в небето.“ Небето трябва да го снемем тук на земята.
Нашата глава да я накараме да се научи главата, да живее в небето.
То е в Божествения свят. Ще извикаме сърцето да живее в духовния свят и да извикаме тялото да живее във физическия свят едновременно. То е една от великите задачи, които сега предстоят на шестата раса. Аз я наричам расата на любовта. Тя има тази задача, да живее човешкият ум в Божествения свят, да живее човешкото сърце в духовния свят и да живее тялото на физическия свят.
към беседата >>
В произношението на гласните трябва да обърнете внимание.
Той гъркът казва: „Дебели глава“, но българинът не го превел добре. Казва: „Дебела глава“. Сега за филологическия произход, как е на гръцки? – „Хондрос кефало“. Коя е гласната?
В произношението на гласните трябва да обърнете внимание.
Ако не знаеш да произнасяш „О“ отворено, окръжаващите условия, които те затварят, всякога ще срещнеш една мъчнотия. О-то разрешава мъчнотиите, създава кръга. Ако не знаеш как да произнасяш А-то, ще се намериш в трудно положение. Всякога ще бъдеш обременен с ненужни работи. Ти ще бъдеш натоварен като едно животно.
към беседата >>
То е в Божествения свят.
Това са сега елементарни понятия за новото учение. Казвате: „Да бъде ден свети, да идем в небето.“ Небето трябва да го снемем тук на земята. Нашата глава да я накараме да се научи главата, да живее в небето.
То е в Божествения свят.
Ще извикаме сърцето да живее в духовния свят и да извикаме тялото да живее във физическия свят едновременно. То е една от великите задачи, които сега предстоят на шестата раса. Аз я наричам расата на любовта. Тя има тази задача, да живее човешкият ум в Божествения свят, да живее човешкото сърце в духовния свят и да живее тялото на физическия свят.
към беседата >>
Ако не знаеш да произнасяш „О“ отворено, окръжаващите условия, които те затварят, всякога ще срещнеш една мъчнотия.
Казва: „Дебела глава“. Сега за филологическия произход, как е на гръцки? – „Хондрос кефало“. Коя е гласната? В произношението на гласните трябва да обърнете внимание.
Ако не знаеш да произнасяш „О“ отворено, окръжаващите условия, които те затварят, всякога ще срещнеш една мъчнотия.
О-то разрешава мъчнотиите, създава кръга. Ако не знаеш как да произнасяш А-то, ще се намериш в трудно положение. Всякога ще бъдеш обременен с ненужни работи. Ти ще бъдеш натоварен като едно животно. Ако не знаеш да произнасяш буквата И, ти няма да можеш да намериш път в живота.
към беседата >>
Ще извикаме сърцето да живее в духовния свят и да извикаме тялото да живее във физическия свят едновременно.
Това са сега елементарни понятия за новото учение. Казвате: „Да бъде ден свети, да идем в небето.“ Небето трябва да го снемем тук на земята. Нашата глава да я накараме да се научи главата, да живее в небето. То е в Божествения свят.
Ще извикаме сърцето да живее в духовния свят и да извикаме тялото да живее във физическия свят едновременно.
То е една от великите задачи, които сега предстоят на шестата раса. Аз я наричам расата на любовта. Тя има тази задача, да живее човешкият ум в Божествения свят, да живее човешкото сърце в духовния свят и да живее тялото на физическия свят.
към беседата >>
О-то разрешава мъчнотиите, създава кръга.
Сега за филологическия произход, как е на гръцки? – „Хондрос кефало“. Коя е гласната? В произношението на гласните трябва да обърнете внимание. Ако не знаеш да произнасяш „О“ отворено, окръжаващите условия, които те затварят, всякога ще срещнеш една мъчнотия.
О-то разрешава мъчнотиите, създава кръга.
Ако не знаеш как да произнасяш А-то, ще се намериш в трудно положение. Всякога ще бъдеш обременен с ненужни работи. Ти ще бъдеш натоварен като едно животно. Ако не знаеш да произнасяш буквата И, ти няма да можеш да намериш път в живота. Ще започнеш една работа, втора, трета, четвърта, казваш: „Изгубих си живота напразно.“ Ако Е-то не знаеш как да произнасяш правилно, ти няма да знаеш, как да се разширяваш.
към беседата >>
То е една от великите задачи, които сега предстоят на шестата раса.
Това са сега елементарни понятия за новото учение. Казвате: „Да бъде ден свети, да идем в небето.“ Небето трябва да го снемем тук на земята. Нашата глава да я накараме да се научи главата, да живее в небето. То е в Божествения свят. Ще извикаме сърцето да живее в духовния свят и да извикаме тялото да живее във физическия свят едновременно.
То е една от великите задачи, които сега предстоят на шестата раса.
Аз я наричам расата на любовта. Тя има тази задача, да живее човешкият ум в Божествения свят, да живее човешкото сърце в духовния свят и да живее тялото на физическия свят.
към беседата >>
Ако не знаеш как да произнасяш А-то, ще се намериш в трудно положение.
– „Хондрос кефало“. Коя е гласната? В произношението на гласните трябва да обърнете внимание. Ако не знаеш да произнасяш „О“ отворено, окръжаващите условия, които те затварят, всякога ще срещнеш една мъчнотия. О-то разрешава мъчнотиите, създава кръга.
Ако не знаеш как да произнасяш А-то, ще се намериш в трудно положение.
Всякога ще бъдеш обременен с ненужни работи. Ти ще бъдеш натоварен като едно животно. Ако не знаеш да произнасяш буквата И, ти няма да можеш да намериш път в живота. Ще започнеш една работа, втора, трета, четвърта, казваш: „Изгубих си живота напразно.“ Ако Е-то не знаеш как да произнасяш правилно, ти няма да знаеш, как да се разширяваш. На някои, това може да ви се види много странно.
към беседата >>
Аз я наричам расата на любовта.
Казвате: „Да бъде ден свети, да идем в небето.“ Небето трябва да го снемем тук на земята. Нашата глава да я накараме да се научи главата, да живее в небето. То е в Божествения свят. Ще извикаме сърцето да живее в духовния свят и да извикаме тялото да живее във физическия свят едновременно. То е една от великите задачи, които сега предстоят на шестата раса.
Аз я наричам расата на любовта.
Тя има тази задача, да живее човешкият ум в Божествения свят, да живее човешкото сърце в духовния свят и да живее тялото на физическия свят.
към беседата >>
Всякога ще бъдеш обременен с ненужни работи.
Коя е гласната? В произношението на гласните трябва да обърнете внимание. Ако не знаеш да произнасяш „О“ отворено, окръжаващите условия, които те затварят, всякога ще срещнеш една мъчнотия. О-то разрешава мъчнотиите, създава кръга. Ако не знаеш как да произнасяш А-то, ще се намериш в трудно положение.
Всякога ще бъдеш обременен с ненужни работи.
Ти ще бъдеш натоварен като едно животно. Ако не знаеш да произнасяш буквата И, ти няма да можеш да намериш път в живота. Ще започнеш една работа, втора, трета, четвърта, казваш: „Изгубих си живота напразно.“ Ако Е-то не знаеш как да произнасяш правилно, ти няма да знаеш, как да се разширяваш. На някои, това може да ви се види много странно. Ами че гласните букви, като съединявате със съгласните, знаете какво съединение може да направите?
към беседата >>
Тя има тази задача, да живее човешкият ум в Божествения свят, да живее човешкото сърце в духовния свят и да живее тялото на физическия свят.
Нашата глава да я накараме да се научи главата, да живее в небето. То е в Божествения свят. Ще извикаме сърцето да живее в духовния свят и да извикаме тялото да живее във физическия свят едновременно. То е една от великите задачи, които сега предстоят на шестата раса. Аз я наричам расата на любовта.
Тя има тази задача, да живее човешкият ум в Божествения свят, да живее човешкото сърце в духовния свят и да живее тялото на физическия свят.
към беседата >>
Ти ще бъдеш натоварен като едно животно.
В произношението на гласните трябва да обърнете внимание. Ако не знаеш да произнасяш „О“ отворено, окръжаващите условия, които те затварят, всякога ще срещнеш една мъчнотия. О-то разрешава мъчнотиите, създава кръга. Ако не знаеш как да произнасяш А-то, ще се намериш в трудно положение. Всякога ще бъдеш обременен с ненужни работи.
Ти ще бъдеш натоварен като едно животно.
Ако не знаеш да произнасяш буквата И, ти няма да можеш да намериш път в живота. Ще започнеш една работа, втора, трета, четвърта, казваш: „Изгубих си живота напразно.“ Ако Е-то не знаеш как да произнасяш правилно, ти няма да знаеш, как да се разширяваш. На някои, това може да ви се види много странно. Ами че гласните букви, като съединявате със съгласните, знаете какво съединение може да направите? Ако съедините О с Ж, или ако съедините О с М.
към беседата >>
Ако не знаеш да произнасяш буквата И, ти няма да можеш да намериш път в живота.
Ако не знаеш да произнасяш „О“ отворено, окръжаващите условия, които те затварят, всякога ще срещнеш една мъчнотия. О-то разрешава мъчнотиите, създава кръга. Ако не знаеш как да произнасяш А-то, ще се намериш в трудно положение. Всякога ще бъдеш обременен с ненужни работи. Ти ще бъдеш натоварен като едно животно.
Ако не знаеш да произнасяш буквата И, ти няма да можеш да намериш път в живота.
Ще започнеш една работа, втора, трета, четвърта, казваш: „Изгубих си живота напразно.“ Ако Е-то не знаеш как да произнасяш правилно, ти няма да знаеш, как да се разширяваш. На някои, това може да ви се види много странно. Ами че гласните букви, като съединявате със съгласните, знаете какво съединение може да направите? Ако съедините О с Ж, или ако съедините О с М. Ами, че индусите, като са съединили Ом, имаме думата Ом, дом.
към беседата >>
Ще започнеш една работа, втора, трета, четвърта, казваш: „Изгубих си живота напразно.“ Ако Е-то не знаеш как да произнасяш правилно, ти няма да знаеш, как да се разширяваш.
О-то разрешава мъчнотиите, създава кръга. Ако не знаеш как да произнасяш А-то, ще се намериш в трудно положение. Всякога ще бъдеш обременен с ненужни работи. Ти ще бъдеш натоварен като едно животно. Ако не знаеш да произнасяш буквата И, ти няма да можеш да намериш път в живота.
Ще започнеш една работа, втора, трета, четвърта, казваш: „Изгубих си живота напразно.“ Ако Е-то не знаеш как да произнасяш правилно, ти няма да знаеш, как да се разширяваш.
На някои, това може да ви се види много странно. Ами че гласните букви, като съединявате със съгласните, знаете какво съединение може да направите? Ако съедините О с Ж, или ако съедините О с М. Ами, че индусите, като са съединили Ом, имаме думата Ом, дом. Една дума, която има голямо съдържание, или ОП.
към беседата >>
На някои, това може да ви се види много странно.
Ако не знаеш как да произнасяш А-то, ще се намериш в трудно положение. Всякога ще бъдеш обременен с ненужни работи. Ти ще бъдеш натоварен като едно животно. Ако не знаеш да произнасяш буквата И, ти няма да можеш да намериш път в живота. Ще започнеш една работа, втора, трета, четвърта, казваш: „Изгубих си живота напразно.“ Ако Е-то не знаеш как да произнасяш правилно, ти няма да знаеш, как да се разширяваш.
На някои, това може да ви се види много странно.
Ами че гласните букви, като съединявате със съгласните, знаете какво съединение може да направите? Ако съедините О с Ж, или ако съедините О с М. Ами, че индусите, като са съединили Ом, имаме думата Ом, дом. Една дума, която има голямо съдържание, или ОП. Онези, които не са изучавали езиците може да произнесете, но всичката мощна сила седи, как ще съединиш тия гласни и съгласни букви.
към беседата >>
Ами че гласните букви, като съединявате със съгласните, знаете какво съединение може да направите?
Всякога ще бъдеш обременен с ненужни работи. Ти ще бъдеш натоварен като едно животно. Ако не знаеш да произнасяш буквата И, ти няма да можеш да намериш път в живота. Ще започнеш една работа, втора, трета, четвърта, казваш: „Изгубих си живота напразно.“ Ако Е-то не знаеш как да произнасяш правилно, ти няма да знаеш, как да се разширяваш. На някои, това може да ви се види много странно.
Ами че гласните букви, като съединявате със съгласните, знаете какво съединение може да направите?
Ако съедините О с Ж, или ако съедините О с М. Ами, че индусите, като са съединили Ом, имаме думата Ом, дом. Една дума, която има голямо съдържание, или ОП. Онези, които не са изучавали езиците може да произнесете, но всичката мощна сила седи, как ще съединиш тия гласни и съгласни букви. Може да направиш каквото и да е съединение вътре, за да произведеш известен ефект в света.
към беседата >>
Ако съедините О с Ж, или ако съедините О с М.
Ти ще бъдеш натоварен като едно животно. Ако не знаеш да произнасяш буквата И, ти няма да можеш да намериш път в живота. Ще започнеш една работа, втора, трета, четвърта, казваш: „Изгубих си живота напразно.“ Ако Е-то не знаеш как да произнасяш правилно, ти няма да знаеш, как да се разширяваш. На някои, това може да ви се види много странно. Ами че гласните букви, като съединявате със съгласните, знаете какво съединение може да направите?
Ако съедините О с Ж, или ако съедините О с М.
Ами, че индусите, като са съединили Ом, имаме думата Ом, дом. Една дума, която има голямо съдържание, или ОП. Онези, които не са изучавали езиците може да произнесете, но всичката мощна сила седи, как ще съединиш тия гласни и съгласни букви. Може да направиш каквото и да е съединение вътре, за да произведеш известен ефект в света. Тогава защо именно Стария завет е написан на еврейски език?
към беседата >>
Ами, че индусите, като са съединили Ом, имаме думата Ом, дом.
Ако не знаеш да произнасяш буквата И, ти няма да можеш да намериш път в живота. Ще започнеш една работа, втора, трета, четвърта, казваш: „Изгубих си живота напразно.“ Ако Е-то не знаеш как да произнасяш правилно, ти няма да знаеш, как да се разширяваш. На някои, това може да ви се види много странно. Ами че гласните букви, като съединявате със съгласните, знаете какво съединение може да направите? Ако съедините О с Ж, или ако съедините О с М.
Ами, че индусите, като са съединили Ом, имаме думата Ом, дом.
Една дума, която има голямо съдържание, или ОП. Онези, които не са изучавали езиците може да произнесете, но всичката мощна сила седи, как ще съединиш тия гласни и съгласни букви. Може да направиш каквото и да е съединение вътре, за да произведеш известен ефект в света. Тогава защо именно Стария завет е написан на еврейски език? Еврейският език минава за свещен език.
към беседата >>
Една дума, която има голямо съдържание, или ОП.
Ще започнеш една работа, втора, трета, четвърта, казваш: „Изгубих си живота напразно.“ Ако Е-то не знаеш как да произнасяш правилно, ти няма да знаеш, как да се разширяваш. На някои, това може да ви се види много странно. Ами че гласните букви, като съединявате със съгласните, знаете какво съединение може да направите? Ако съедините О с Ж, или ако съедините О с М. Ами, че индусите, като са съединили Ом, имаме думата Ом, дом.
Една дума, която има голямо съдържание, или ОП.
Онези, които не са изучавали езиците може да произнесете, но всичката мощна сила седи, как ще съединиш тия гласни и съгласни букви. Може да направиш каквото и да е съединение вътре, за да произведеш известен ефект в света. Тогава защо именно Стария завет е написан на еврейски език? Еврейският език минава за свещен език. Новият завет защо не е написан на еврейски, но е написан на гръцки?
към беседата >>
Онези, които не са изучавали езиците може да произнесете, но всичката мощна сила седи, как ще съединиш тия гласни и съгласни букви.
На някои, това може да ви се види много странно. Ами че гласните букви, като съединявате със съгласните, знаете какво съединение може да направите? Ако съедините О с Ж, или ако съедините О с М. Ами, че индусите, като са съединили Ом, имаме думата Ом, дом. Една дума, която има голямо съдържание, или ОП.
Онези, които не са изучавали езиците може да произнесете, но всичката мощна сила седи, как ще съединиш тия гласни и съгласни букви.
Може да направиш каквото и да е съединение вътре, за да произведеш известен ефект в света. Тогава защо именно Стария завет е написан на еврейски език? Еврейският език минава за свещен език. Новият завет защо не е написан на еврейски, но е написан на гръцки? Защото евреите нямаха тия форми на езика, както гръцкият език.
към беседата >>
Може да направиш каквото и да е съединение вътре, за да произведеш известен ефект в света.
Ами че гласните букви, като съединявате със съгласните, знаете какво съединение може да направите? Ако съедините О с Ж, или ако съедините О с М. Ами, че индусите, като са съединили Ом, имаме думата Ом, дом. Една дума, която има голямо съдържание, или ОП. Онези, които не са изучавали езиците може да произнесете, но всичката мощна сила седи, как ще съединиш тия гласни и съгласни букви.
Може да направиш каквото и да е съединение вътре, за да произведеш известен ефект в света.
Тогава защо именно Стария завет е написан на еврейски език? Еврейският език минава за свещен език. Новият завет защо не е написан на еврейски, но е написан на гръцки? Защото евреите нямаха тия форми на езика, както гръцкият език. Евреите имат две времена – минало и бъдеще.
към беседата >>
Тогава защо именно Стария завет е написан на еврейски език?
Ако съедините О с Ж, или ако съедините О с М. Ами, че индусите, като са съединили Ом, имаме думата Ом, дом. Една дума, която има голямо съдържание, или ОП. Онези, които не са изучавали езиците може да произнесете, но всичката мощна сила седи, как ще съединиш тия гласни и съгласни букви. Може да направиш каквото и да е съединение вътре, за да произведеш известен ефект в света.
Тогава защо именно Стария завет е написан на еврейски език?
Еврейският език минава за свещен език. Новият завет защо не е написан на еврейски, но е написан на гръцки? Защото евреите нямаха тия форми на езика, както гръцкият език. Евреите имат две времена – минало и бъдеще. Няма в тях настояще.
към беседата >>
Еврейският език минава за свещен език.
Ами, че индусите, като са съединили Ом, имаме думата Ом, дом. Една дума, която има голямо съдържание, или ОП. Онези, които не са изучавали езиците може да произнесете, но всичката мощна сила седи, как ще съединиш тия гласни и съгласни букви. Може да направиш каквото и да е съединение вътре, за да произведеш известен ефект в света. Тогава защо именно Стария завет е написан на еврейски език?
Еврейският език минава за свещен език.
Новият завет защо не е написан на еврейски, но е написан на гръцки? Защото евреите нямаха тия форми на езика, както гръцкият език. Евреите имат две времена – минало и бъдеще. Няма в тях настояще. Всяко нещо в тях, което става, е минало.
към беседата >>
Новият завет защо не е написан на еврейски, но е написан на гръцки?
Една дума, която има голямо съдържание, или ОП. Онези, които не са изучавали езиците може да произнесете, но всичката мощна сила седи, как ще съединиш тия гласни и съгласни букви. Може да направиш каквото и да е съединение вътре, за да произведеш известен ефект в света. Тогава защо именно Стария завет е написан на еврейски език? Еврейският език минава за свещен език.
Новият завет защо не е написан на еврейски, но е написан на гръцки?
Защото евреите нямаха тия форми на езика, както гръцкият език. Евреите имат две времена – минало и бъдеще. Няма в тях настояще. Всяко нещо в тях, което става, е минало. Всяко нещо, което има да стане, то е бъдеще.
към беседата >>
Защото евреите нямаха тия форми на езика, както гръцкият език.
Онези, които не са изучавали езиците може да произнесете, но всичката мощна сила седи, как ще съединиш тия гласни и съгласни букви. Може да направиш каквото и да е съединение вътре, за да произведеш известен ефект в света. Тогава защо именно Стария завет е написан на еврейски език? Еврейският език минава за свещен език. Новият завет защо не е написан на еврейски, но е написан на гръцки?
Защото евреите нямаха тия форми на езика, както гръцкият език.
Евреите имат две времена – минало и бъдеще. Няма в тях настояще. Всяко нещо в тях, което става, е минало. Всяко нещо, което има да стане, то е бъдеще. После, техният език се пише само със съгласни, гласните се подразбират, те не фигурират вътре, отдолу турят известни знаци.
към беседата >>
Евреите имат две времена – минало и бъдеще.
Може да направиш каквото и да е съединение вътре, за да произведеш известен ефект в света. Тогава защо именно Стария завет е написан на еврейски език? Еврейският език минава за свещен език. Новият завет защо не е написан на еврейски, но е написан на гръцки? Защото евреите нямаха тия форми на езика, както гръцкият език.
Евреите имат две времена – минало и бъдеще.
Няма в тях настояще. Всяко нещо в тях, което става, е минало. Всяко нещо, което има да стане, то е бъдеще. После, техният език се пише само със съгласни, гласните се подразбират, те не фигурират вътре, отдолу турят известни знаци. После, като пишат не турят точка, запетая, две точки и т.н.
към беседата >>
Няма в тях настояще.
Тогава защо именно Стария завет е написан на еврейски език? Еврейският език минава за свещен език. Новият завет защо не е написан на еврейски, но е написан на гръцки? Защото евреите нямаха тия форми на езика, както гръцкият език. Евреите имат две времена – минало и бъдеще.
Няма в тях настояще.
Всяко нещо в тях, което става, е минало. Всяко нещо, което има да стане, то е бъдеще. После, техният език се пише само със съгласни, гласните се подразбират, те не фигурират вътре, отдолу турят известни знаци. После, като пишат не турят точка, запетая, две точки и т.н. Те ги подразбират.
към беседата >>
Всяко нещо в тях, което става, е минало.
Еврейският език минава за свещен език. Новият завет защо не е написан на еврейски, но е написан на гръцки? Защото евреите нямаха тия форми на езика, както гръцкият език. Евреите имат две времена – минало и бъдеще. Няма в тях настояще.
Всяко нещо в тях, което става, е минало.
Всяко нещо, което има да стане, то е бъдеще. После, техният език се пише само със съгласни, гласните се подразбират, те не фигурират вътре, отдолу турят известни знаци. После, като пишат не турят точка, запетая, две точки и т.н. Те ги подразбират. Щом дойдете до Евангелието, то е написано малко по-другояче.
към беседата >>
Всяко нещо, което има да стане, то е бъдеще.
Новият завет защо не е написан на еврейски, но е написан на гръцки? Защото евреите нямаха тия форми на езика, както гръцкият език. Евреите имат две времена – минало и бъдеще. Няма в тях настояще. Всяко нещо в тях, което става, е минало.
Всяко нещо, което има да стане, то е бъдеще.
После, техният език се пише само със съгласни, гласните се подразбират, те не фигурират вътре, отдолу турят известни знаци. После, като пишат не турят точка, запетая, две точки и т.н. Те ги подразбират. Щом дойдете до Евангелието, то е написано малко по-другояче. И мисълта е по-деликатна.
към беседата >>
После, техният език се пише само със съгласни, гласните се подразбират, те не фигурират вътре, отдолу турят известни знаци.
Защото евреите нямаха тия форми на езика, както гръцкият език. Евреите имат две времена – минало и бъдеще. Няма в тях настояще. Всяко нещо в тях, което става, е минало. Всяко нещо, което има да стане, то е бъдеще.
После, техният език се пише само със съгласни, гласните се подразбират, те не фигурират вътре, отдолу турят известни знаци.
После, като пишат не турят точка, запетая, две точки и т.н. Те ги подразбират. Щом дойдете до Евангелието, то е написано малко по-другояче. И мисълта е по-деликатна. Еврейският език е по-материалистичен, натоварен. Бора.
към беседата >>
После, като пишат не турят точка, запетая, две точки и т.н.
Евреите имат две времена – минало и бъдеще. Няма в тях настояще. Всяко нещо в тях, което става, е минало. Всяко нещо, което има да стане, то е бъдеще. После, техният език се пише само със съгласни, гласните се подразбират, те не фигурират вътре, отдолу турят известни знаци.
После, като пишат не турят точка, запетая, две точки и т.н.
Те ги подразбират. Щом дойдете до Евангелието, то е написано малко по-другояче. И мисълта е по-деликатна. Еврейският език е по-материалистичен, натоварен. Бора. На турски има „бара“, на български „бара“.
към беседата >>
Те ги подразбират.
Няма в тях настояще. Всяко нещо в тях, което става, е минало. Всяко нещо, което има да стане, то е бъдеще. После, техният език се пише само със съгласни, гласните се подразбират, те не фигурират вътре, отдолу турят известни знаци. После, като пишат не турят точка, запетая, две точки и т.н.
Те ги подразбират.
Щом дойдете до Евангелието, то е написано малко по-другояче. И мисълта е по-деликатна. Еврейският език е по-материалистичен, натоварен. Бора. На турски има „бара“, на български „бара“. Евреите казват: „Бара берешит.“ Една дума, която в разните езици взела разни форми.
към беседата >>
Щом дойдете до Евангелието, то е написано малко по-другояче.
Всяко нещо в тях, което става, е минало. Всяко нещо, което има да стане, то е бъдеще. После, техният език се пише само със съгласни, гласните се подразбират, те не фигурират вътре, отдолу турят известни знаци. После, като пишат не турят точка, запетая, две точки и т.н. Те ги подразбират.
Щом дойдете до Евангелието, то е написано малко по-другояче.
И мисълта е по-деликатна. Еврейският език е по-материалистичен, натоварен. Бора. На турски има „бара“, на български „бара“. Евреите казват: „Бара берешит.“ Една дума, която в разните езици взела разни форми. Произходът на всички езици е един и същ.
към беседата >>
И мисълта е по-деликатна.
Всяко нещо, което има да стане, то е бъдеще. После, техният език се пише само със съгласни, гласните се подразбират, те не фигурират вътре, отдолу турят известни знаци. После, като пишат не турят точка, запетая, две точки и т.н. Те ги подразбират. Щом дойдете до Евангелието, то е написано малко по-другояче.
И мисълта е по-деликатна.
Еврейският език е по-материалистичен, натоварен. Бора. На турски има „бара“, на български „бара“. Евреите казват: „Бара берешит.“ Една дума, която в разните езици взела разни форми. Произходът на всички езици е един и същ. Времето, което минало, туй време е изменило езика на нещата.
към беседата >>
Еврейският език е по-материалистичен, натоварен. Бора.
После, техният език се пише само със съгласни, гласните се подразбират, те не фигурират вътре, отдолу турят известни знаци. После, като пишат не турят точка, запетая, две точки и т.н. Те ги подразбират. Щом дойдете до Евангелието, то е написано малко по-другояче. И мисълта е по-деликатна.
Еврейският език е по-материалистичен, натоварен. Бора.
На турски има „бара“, на български „бара“. Евреите казват: „Бара берешит.“ Една дума, която в разните езици взела разни форми. Произходът на всички езици е един и същ. Времето, което минало, туй време е изменило езика на нещата.
към беседата >>
На турски има „бара“, на български „бара“.
После, като пишат не турят точка, запетая, две точки и т.н. Те ги подразбират. Щом дойдете до Евангелието, то е написано малко по-другояче. И мисълта е по-деликатна. Еврейският език е по-материалистичен, натоварен. Бора.
На турски има „бара“, на български „бара“.
Евреите казват: „Бара берешит.“ Една дума, която в разните езици взела разни форми. Произходът на всички езици е един и същ. Времето, което минало, туй време е изменило езика на нещата.
към беседата >>
Евреите казват: „Бара берешит.“ Една дума, която в разните езици взела разни форми.
Те ги подразбират. Щом дойдете до Евангелието, то е написано малко по-другояче. И мисълта е по-деликатна. Еврейският език е по-материалистичен, натоварен. Бора. На турски има „бара“, на български „бара“.
Евреите казват: „Бара берешит.“ Една дума, която в разните езици взела разни форми.
Произходът на всички езици е един и същ. Времето, което минало, туй време е изменило езика на нещата.
към беседата >>
Произходът на всички езици е един и същ.
Щом дойдете до Евангелието, то е написано малко по-другояче. И мисълта е по-деликатна. Еврейският език е по-материалистичен, натоварен. Бора. На турски има „бара“, на български „бара“. Евреите казват: „Бара берешит.“ Една дума, която в разните езици взела разни форми.
Произходът на всички езици е един и същ.
Времето, което минало, туй време е изменило езика на нещата.
към беседата >>
Времето, което минало, туй време е изменило езика на нещата.
И мисълта е по-деликатна. Еврейският език е по-материалистичен, натоварен. Бора. На турски има „бара“, на български „бара“. Евреите казват: „Бара берешит.“ Една дума, която в разните езици взела разни форми. Произходът на всички езици е един и същ.
Времето, което минало, туй време е изменило езика на нещата.
към беседата >>
Та казвам: Времето, в което човек живее, може да измени неговата психология.
Та казвам: Времето, в което човек живее, може да измени неговата психология.
Лошите условия може да изменят съвсем характера на човека. Добрите условия може също да променят характера на човека, може да го променят в добър смисъл. Лошите условия може да променят в лош смисъл човека, пък може да го изменят в добър смисъл. За пример, един човек, при лоши условия, може да се научи да краде, но при лошите условия може да се научи да работи, да стане трудолюбив. Богатият в богатството може да стане щедър, но може да се научи да яде пищно, да разкошествува, колкото искаш.
към беседата >>
Лошите условия може да изменят съвсем характера на човека.
Та казвам: Времето, в което човек живее, може да измени неговата психология.
Лошите условия може да изменят съвсем характера на човека.
Добрите условия може също да променят характера на човека, може да го променят в добър смисъл. Лошите условия може да променят в лош смисъл човека, пък може да го изменят в добър смисъл. За пример, един човек, при лоши условия, може да се научи да краде, но при лошите условия може да се научи да работи, да стане трудолюбив. Богатият в богатството може да стане щедър, но може да се научи да яде пищно, да разкошествува, колкото искаш. Силният, със здравото тяло и той може да прави погрешки, но може да бъде полезен на хората.
към беседата >>
Добрите условия може също да променят характера на човека, може да го променят в добър смисъл.
Та казвам: Времето, в което човек живее, може да измени неговата психология. Лошите условия може да изменят съвсем характера на човека.
Добрите условия може също да променят характера на човека, може да го променят в добър смисъл.
Лошите условия може да променят в лош смисъл човека, пък може да го изменят в добър смисъл. За пример, един човек, при лоши условия, може да се научи да краде, но при лошите условия може да се научи да работи, да стане трудолюбив. Богатият в богатството може да стане щедър, но може да се научи да яде пищно, да разкошествува, колкото искаш. Силният, със здравото тяло и той може да прави погрешки, но може да бъде полезен на хората.
към беседата >>
Лошите условия може да променят в лош смисъл човека, пък може да го изменят в добър смисъл.
Та казвам: Времето, в което човек живее, може да измени неговата психология. Лошите условия може да изменят съвсем характера на човека. Добрите условия може също да променят характера на човека, може да го променят в добър смисъл.
Лошите условия може да променят в лош смисъл човека, пък може да го изменят в добър смисъл.
За пример, един човек, при лоши условия, може да се научи да краде, но при лошите условия може да се научи да работи, да стане трудолюбив. Богатият в богатството може да стане щедър, но може да се научи да яде пищно, да разкошествува, колкото искаш. Силният, със здравото тяло и той може да прави погрешки, но може да бъде полезен на хората.
към беседата >>
За пример, един човек, при лоши условия, може да се научи да краде, но при лошите условия може да се научи да работи, да стане трудолюбив.
Та казвам: Времето, в което човек живее, може да измени неговата психология. Лошите условия може да изменят съвсем характера на човека. Добрите условия може също да променят характера на човека, може да го променят в добър смисъл. Лошите условия може да променят в лош смисъл човека, пък може да го изменят в добър смисъл.
За пример, един човек, при лоши условия, може да се научи да краде, но при лошите условия може да се научи да работи, да стане трудолюбив.
Богатият в богатството може да стане щедър, но може да се научи да яде пищно, да разкошествува, колкото искаш. Силният, със здравото тяло и той може да прави погрешки, но може да бъде полезен на хората.
към беседата >>
Богатият в богатството може да стане щедър, но може да се научи да яде пищно, да разкошествува, колкото искаш.
Та казвам: Времето, в което човек живее, може да измени неговата психология. Лошите условия може да изменят съвсем характера на човека. Добрите условия може също да променят характера на човека, може да го променят в добър смисъл. Лошите условия може да променят в лош смисъл човека, пък може да го изменят в добър смисъл. За пример, един човек, при лоши условия, може да се научи да краде, но при лошите условия може да се научи да работи, да стане трудолюбив.
Богатият в богатството може да стане щедър, но може да се научи да яде пищно, да разкошествува, колкото искаш.
Силният, със здравото тяло и той може да прави погрешки, но може да бъде полезен на хората.
към беседата >>
Силният, със здравото тяло и той може да прави погрешки, но може да бъде полезен на хората.
Лошите условия може да изменят съвсем характера на човека. Добрите условия може също да променят характера на човека, може да го променят в добър смисъл. Лошите условия може да променят в лош смисъл човека, пък може да го изменят в добър смисъл. За пример, един човек, при лоши условия, може да се научи да краде, но при лошите условия може да се научи да работи, да стане трудолюбив. Богатият в богатството може да стане щедър, но може да се научи да яде пищно, да разкошествува, колкото искаш.
Силният, със здравото тяло и той може да прави погрешки, но може да бъде полезен на хората.
към беседата >>
Та казвам: Хората на земята трябва да се научат, как да употребяват своя ум.
Та казвам: Хората на земята трябва да се научат, как да употребяват своя ум.
Ние се учим да употребяваме ума си. После трябва да се научим, как да употребяваме своето сърце, после да се научим, как да употребяваме своята воля. Като станат хората религиозни, стават лековерни. Сега всеки може да ни лансира някоя идея, както вестникарите лансират. Те като нямат новини, измислят нещо, че го турят във вестника.
към беседата >>
Ние се учим да употребяваме ума си.
Та казвам: Хората на земята трябва да се научат, как да употребяват своя ум.
Ние се учим да употребяваме ума си.
После трябва да се научим, как да употребяваме своето сърце, после да се научим, как да употребяваме своята воля. Като станат хората религиозни, стават лековерни. Сега всеки може да ни лансира някоя идея, както вестникарите лансират. Те като нямат новини, измислят нещо, че го турят във вестника. Иде ми на ум, във Варненско за един Йончо, в когото чувството да преувеличава било силно развито.
към беседата >>
После трябва да се научим, как да употребяваме своето сърце, после да се научим, как да употребяваме своята воля.
Та казвам: Хората на земята трябва да се научат, как да употребяват своя ум. Ние се учим да употребяваме ума си.
После трябва да се научим, как да употребяваме своето сърце, после да се научим, как да употребяваме своята воля.
Като станат хората религиозни, стават лековерни. Сега всеки може да ни лансира някоя идея, както вестникарите лансират. Те като нямат новини, измислят нещо, че го турят във вестника. Иде ми на ум, във Варненско за един Йончо, в когото чувството да преувеличава било силно развито. Всички неща той ги увеличавал хиляди пъти.
към беседата >>
Като станат хората религиозни, стават лековерни.
Та казвам: Хората на земята трябва да се научат, как да употребяват своя ум. Ние се учим да употребяваме ума си. После трябва да се научим, как да употребяваме своето сърце, после да се научим, как да употребяваме своята воля.
Като станат хората религиозни, стават лековерни.
Сега всеки може да ни лансира някоя идея, както вестникарите лансират. Те като нямат новини, измислят нещо, че го турят във вестника. Иде ми на ум, във Варненско за един Йончо, в когото чувството да преувеличава било силно развито. Всички неща той ги увеличавал хиляди пъти. Винаги е представял неща, които не са верни.
към беседата >>
Сега всеки може да ни лансира някоя идея, както вестникарите лансират.
Та казвам: Хората на земята трябва да се научат, как да употребяват своя ум. Ние се учим да употребяваме ума си. После трябва да се научим, как да употребяваме своето сърце, после да се научим, как да употребяваме своята воля. Като станат хората религиозни, стават лековерни.
Сега всеки може да ни лансира някоя идея, както вестникарите лансират.
Те като нямат новини, измислят нещо, че го турят във вестника. Иде ми на ум, във Варненско за един Йончо, в когото чувството да преувеличава било силно развито. Всички неща той ги увеличавал хиляди пъти. Винаги е представял неща, които не са верни. Влиза в едно село този Йончо и започва да разправя на селяните, че еди на кое си място имало три големи казана пълни със злато.
към беседата >>
Те като нямат новини, измислят нещо, че го турят във вестника.
Та казвам: Хората на земята трябва да се научат, как да употребяват своя ум. Ние се учим да употребяваме ума си. После трябва да се научим, как да употребяваме своето сърце, после да се научим, как да употребяваме своята воля. Като станат хората религиозни, стават лековерни. Сега всеки може да ни лансира някоя идея, както вестникарите лансират.
Те като нямат новини, измислят нещо, че го турят във вестника.
Иде ми на ум, във Варненско за един Йончо, в когото чувството да преувеличава било силно развито. Всички неща той ги увеличавал хиляди пъти. Винаги е представял неща, които не са верни. Влиза в едно село този Йончо и започва да разправя на селяните, че еди на кое си място имало три големи казана пълни със злато. Той ги убедил, че цялото село със свещеника тръгнали заедно да откопават казаните.
към беседата >>
Иде ми на ум, във Варненско за един Йончо, в когото чувството да преувеличава било силно развито.
Ние се учим да употребяваме ума си. После трябва да се научим, как да употребяваме своето сърце, после да се научим, как да употребяваме своята воля. Като станат хората религиозни, стават лековерни. Сега всеки може да ни лансира някоя идея, както вестникарите лансират. Те като нямат новини, измислят нещо, че го турят във вестника.
Иде ми на ум, във Варненско за един Йончо, в когото чувството да преувеличава било силно развито.
Всички неща той ги увеличавал хиляди пъти. Винаги е представял неща, които не са верни. Влиза в едно село този Йончо и започва да разправя на селяните, че еди на кое си място имало три големи казана пълни със злато. Той ги убедил, че цялото село със свещеника тръгнали заедно да откопават казаните. Той, като останал, си казал: „Да ида и аз, че може да извадят наистина злато.“ Той сам повярвал.
към беседата >>
Всички неща той ги увеличавал хиляди пъти.
После трябва да се научим, как да употребяваме своето сърце, после да се научим, как да употребяваме своята воля. Като станат хората религиозни, стават лековерни. Сега всеки може да ни лансира някоя идея, както вестникарите лансират. Те като нямат новини, измислят нещо, че го турят във вестника. Иде ми на ум, във Варненско за един Йончо, в когото чувството да преувеличава било силно развито.
Всички неща той ги увеличавал хиляди пъти.
Винаги е представял неща, които не са верни. Влиза в едно село този Йончо и започва да разправя на селяните, че еди на кое си място имало три големи казана пълни със злато. Той ги убедил, че цялото село със свещеника тръгнали заедно да откопават казаните. Той, като останал, си казал: „Да ида и аз, че може да извадят наистина злато.“ Той сам повярвал. И той иска да иде да копае, да вземе нещо.
към беседата >>
Винаги е представял неща, които не са верни.
Като станат хората религиозни, стават лековерни. Сега всеки може да ни лансира някоя идея, както вестникарите лансират. Те като нямат новини, измислят нещо, че го турят във вестника. Иде ми на ум, във Варненско за един Йончо, в когото чувството да преувеличава било силно развито. Всички неща той ги увеличавал хиляди пъти.
Винаги е представял неща, които не са верни.
Влиза в едно село този Йончо и започва да разправя на селяните, че еди на кое си място имало три големи казана пълни със злато. Той ги убедил, че цялото село със свещеника тръгнали заедно да откопават казаните. Той, като останал, си казал: „Да ида и аз, че може да извадят наистина злато.“ Той сам повярвал. И той иска да иде да копае, да вземе нещо. Три големи казана, то е няколко тона, златото е тежко.
към беседата >>
Влиза в едно село този Йончо и започва да разправя на селяните, че еди на кое си място имало три големи казана пълни със злато.
Сега всеки може да ни лансира някоя идея, както вестникарите лансират. Те като нямат новини, измислят нещо, че го турят във вестника. Иде ми на ум, във Варненско за един Йончо, в когото чувството да преувеличава било силно развито. Всички неща той ги увеличавал хиляди пъти. Винаги е представял неща, които не са верни.
Влиза в едно село този Йончо и започва да разправя на селяните, че еди на кое си място имало три големи казана пълни със злато.
Той ги убедил, че цялото село със свещеника тръгнали заедно да откопават казаните. Той, като останал, си казал: „Да ида и аз, че може да извадят наистина злато.“ Той сам повярвал. И той иска да иде да копае, да вземе нещо. Три големи казана, то е няколко тона, златото е тежко.
към беседата >>
Той ги убедил, че цялото село със свещеника тръгнали заедно да откопават казаните.
Те като нямат новини, измислят нещо, че го турят във вестника. Иде ми на ум, във Варненско за един Йончо, в когото чувството да преувеличава било силно развито. Всички неща той ги увеличавал хиляди пъти. Винаги е представял неща, които не са верни. Влиза в едно село този Йончо и започва да разправя на селяните, че еди на кое си място имало три големи казана пълни със злато.
Той ги убедил, че цялото село със свещеника тръгнали заедно да откопават казаните.
Той, като останал, си казал: „Да ида и аз, че може да извадят наистина злато.“ Той сам повярвал. И той иска да иде да копае, да вземе нещо. Три големи казана, то е няколко тона, златото е тежко.
към беседата >>
Той, като останал, си казал: „Да ида и аз, че може да извадят наистина злато.“ Той сам повярвал.
Иде ми на ум, във Варненско за един Йончо, в когото чувството да преувеличава било силно развито. Всички неща той ги увеличавал хиляди пъти. Винаги е представял неща, които не са верни. Влиза в едно село този Йончо и започва да разправя на селяните, че еди на кое си място имало три големи казана пълни със злато. Той ги убедил, че цялото село със свещеника тръгнали заедно да откопават казаните.
Той, като останал, си казал: „Да ида и аз, че може да извадят наистина злато.“ Той сам повярвал.
И той иска да иде да копае, да вземе нещо. Три големи казана, то е няколко тона, златото е тежко.
към беседата >>
И той иска да иде да копае, да вземе нещо.
Всички неща той ги увеличавал хиляди пъти. Винаги е представял неща, които не са верни. Влиза в едно село този Йончо и започва да разправя на селяните, че еди на кое си място имало три големи казана пълни със злато. Той ги убедил, че цялото село със свещеника тръгнали заедно да откопават казаните. Той, като останал, си казал: „Да ида и аз, че може да извадят наистина злато.“ Той сам повярвал.
И той иска да иде да копае, да вземе нещо.
Три големи казана, то е няколко тона, златото е тежко.
към беседата >>
Три големи казана, то е няколко тона, златото е тежко.
Винаги е представял неща, които не са верни. Влиза в едно село този Йончо и започва да разправя на селяните, че еди на кое си място имало три големи казана пълни със злато. Той ги убедил, че цялото село със свещеника тръгнали заедно да откопават казаните. Той, като останал, си казал: „Да ида и аз, че може да извадят наистина злато.“ Той сам повярвал. И той иска да иде да копае, да вземе нещо.
Три големи казана, то е няколко тона, златото е тежко.
към беседата >>
Има неща съществени, които трябва да придобием, които са по ценни от условията на доброто.
Има неща съществени, които трябва да придобием, които са по ценни от условията на доброто.
На първо място е придобиването на живота, на онзи вечния живот, който е потребен за бъдеще. Този живот, който сега имаме, за бъдеще ще стане ненужен. Този променчив живот да се раждаш и да умираш, да градиш и да събаряш, няма никакъв смисъл в живота. Ще живееш 40, 50, 100, 120 години и ще умреш. Вземат ти всичко, пак ще дойдеш втори път, пак ще градиш, пак го вземат, пак дойдеш – няма край това.
към беседата >>
На първо място е придобиването на живота, на онзи вечния живот, който е потребен за бъдеще.
Има неща съществени, които трябва да придобием, които са по ценни от условията на доброто.
На първо място е придобиването на живота, на онзи вечния живот, който е потребен за бъдеще.
Този живот, който сега имаме, за бъдеще ще стане ненужен. Този променчив живот да се раждаш и да умираш, да градиш и да събаряш, няма никакъв смисъл в живота. Ще живееш 40, 50, 100, 120 години и ще умреш. Вземат ти всичко, пак ще дойдеш втори път, пак ще градиш, пак го вземат, пак дойдеш – няма край това. Писанието казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“.
към беседата >>
Този живот, който сега имаме, за бъдеще ще стане ненужен.
Има неща съществени, които трябва да придобием, които са по ценни от условията на доброто. На първо място е придобиването на живота, на онзи вечния живот, който е потребен за бъдеще.
Този живот, който сега имаме, за бъдеще ще стане ненужен.
Този променчив живот да се раждаш и да умираш, да градиш и да събаряш, няма никакъв смисъл в живота. Ще живееш 40, 50, 100, 120 години и ще умреш. Вземат ти всичко, пак ще дойдеш втори път, пак ще градиш, пак го вземат, пак дойдеш – няма край това. Писанието казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Но познанието на Бога не може да стане вън от човешкия ум, не може да стане вън от човешкото сърце, не може да стане и вън от човешката воля.
към беседата >>
Този променчив живот да се раждаш и да умираш, да градиш и да събаряш, няма никакъв смисъл в живота.
Има неща съществени, които трябва да придобием, които са по ценни от условията на доброто. На първо място е придобиването на живота, на онзи вечния живот, който е потребен за бъдеще. Този живот, който сега имаме, за бъдеще ще стане ненужен.
Този променчив живот да се раждаш и да умираш, да градиш и да събаряш, няма никакъв смисъл в живота.
Ще живееш 40, 50, 100, 120 години и ще умреш. Вземат ти всичко, пак ще дойдеш втори път, пак ще градиш, пак го вземат, пак дойдеш – няма край това. Писанието казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Но познанието на Бога не може да стане вън от човешкия ум, не може да стане вън от човешкото сърце, не може да стане и вън от човешката воля. Чрез ума, ние ще добием онази светлина, която е необходима.
към беседата >>
Ще живееш 40, 50, 100, 120 години и ще умреш.
Има неща съществени, които трябва да придобием, които са по ценни от условията на доброто. На първо място е придобиването на живота, на онзи вечния живот, който е потребен за бъдеще. Този живот, който сега имаме, за бъдеще ще стане ненужен. Този променчив живот да се раждаш и да умираш, да градиш и да събаряш, няма никакъв смисъл в живота.
Ще живееш 40, 50, 100, 120 години и ще умреш.
Вземат ти всичко, пак ще дойдеш втори път, пак ще градиш, пак го вземат, пак дойдеш – няма край това. Писанието казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Но познанието на Бога не може да стане вън от човешкия ум, не може да стане вън от човешкото сърце, не може да стане и вън от човешката воля. Чрез ума, ние ще добием онази светлина, която е необходима. Чрез сърцето ще добием онази топлина, която е необходима за живота.
към беседата >>
Вземат ти всичко, пак ще дойдеш втори път, пак ще градиш, пак го вземат, пак дойдеш – няма край това.
Има неща съществени, които трябва да придобием, които са по ценни от условията на доброто. На първо място е придобиването на живота, на онзи вечния живот, който е потребен за бъдеще. Този живот, който сега имаме, за бъдеще ще стане ненужен. Този променчив живот да се раждаш и да умираш, да градиш и да събаряш, няма никакъв смисъл в живота. Ще живееш 40, 50, 100, 120 години и ще умреш.
Вземат ти всичко, пак ще дойдеш втори път, пак ще градиш, пак го вземат, пак дойдеш – няма край това.
Писанието казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Но познанието на Бога не може да стане вън от човешкия ум, не може да стане вън от човешкото сърце, не може да стане и вън от човешката воля. Чрез ума, ние ще добием онази светлина, която е необходима. Чрез сърцето ще добием онази топлина, която е необходима за живота. И чрез тялото ще добием онази сила, която е необходима за човешката воля.
към беседата >>
Писанието казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“.
На първо място е придобиването на живота, на онзи вечния живот, който е потребен за бъдеще. Този живот, който сега имаме, за бъдеще ще стане ненужен. Този променчив живот да се раждаш и да умираш, да градиш и да събаряш, няма никакъв смисъл в живота. Ще живееш 40, 50, 100, 120 години и ще умреш. Вземат ти всичко, пак ще дойдеш втори път, пак ще градиш, пак го вземат, пак дойдеш – няма край това.
Писанието казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“.
Но познанието на Бога не може да стане вън от човешкия ум, не може да стане вън от човешкото сърце, не може да стане и вън от човешката воля. Чрез ума, ние ще добием онази светлина, която е необходима. Чрез сърцето ще добием онази топлина, която е необходима за живота. И чрез тялото ще добием онази сила, която е необходима за човешката воля. Защото онзи, безсмъртният човек, той трябва да има един отличен ум.
към беседата >>
Но познанието на Бога не може да стане вън от човешкия ум, не може да стане вън от човешкото сърце, не може да стане и вън от човешката воля.
Този живот, който сега имаме, за бъдеще ще стане ненужен. Този променчив живот да се раждаш и да умираш, да градиш и да събаряш, няма никакъв смисъл в живота. Ще живееш 40, 50, 100, 120 години и ще умреш. Вземат ти всичко, пак ще дойдеш втори път, пак ще градиш, пак го вземат, пак дойдеш – няма край това. Писанието казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“.
Но познанието на Бога не може да стане вън от човешкия ум, не може да стане вън от човешкото сърце, не може да стане и вън от човешката воля.
Чрез ума, ние ще добием онази светлина, която е необходима. Чрез сърцето ще добием онази топлина, която е необходима за живота. И чрез тялото ще добием онази сила, която е необходима за човешката воля. Защото онзи, безсмъртният човек, той трябва да има един отличен ум. Един отличен ум трябва да предвижда, онова, което има да се случи след хиляди години.
към беседата >>
Сега като сте седнали на столовете, изгубили сте вашата свобода, не сте свободни.
Сега като сте седнали на столовете, изгубили сте вашата свобода, не сте свободни.
Всеки човек, който седи, не е свободен. Всеки човек, който не знае как да мисли, не е свободен. Всеки човек, който не знае, как да чувствува, да усеща, не е свободен. И всеки, който не знае, как да се движи, не е свободен.
към беседата >>
Чрез ума, ние ще добием онази светлина, която е необходима.
Този променчив живот да се раждаш и да умираш, да градиш и да събаряш, няма никакъв смисъл в живота. Ще живееш 40, 50, 100, 120 години и ще умреш. Вземат ти всичко, пак ще дойдеш втори път, пак ще градиш, пак го вземат, пак дойдеш – няма край това. Писанието казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Но познанието на Бога не може да стане вън от човешкия ум, не може да стане вън от човешкото сърце, не може да стане и вън от човешката воля.
Чрез ума, ние ще добием онази светлина, която е необходима.
Чрез сърцето ще добием онази топлина, която е необходима за живота. И чрез тялото ще добием онази сила, която е необходима за човешката воля. Защото онзи, безсмъртният човек, той трябва да има един отличен ум. Един отличен ум трябва да предвижда, онова, което има да се случи след хиляди години. Има пророци, които са предсказали неща, които сега стават в нашите времена.
към беседата >>
Всеки човек, който седи, не е свободен.
Сега като сте седнали на столовете, изгубили сте вашата свобода, не сте свободни.
Всеки човек, който седи, не е свободен.
Всеки човек, който не знае как да мисли, не е свободен. Всеки човек, който не знае, как да чувствува, да усеща, не е свободен. И всеки, който не знае, как да се движи, не е свободен.
към беседата >>
Чрез сърцето ще добием онази топлина, която е необходима за живота.
Ще живееш 40, 50, 100, 120 години и ще умреш. Вземат ти всичко, пак ще дойдеш втори път, пак ще градиш, пак го вземат, пак дойдеш – няма край това. Писанието казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Но познанието на Бога не може да стане вън от човешкия ум, не може да стане вън от човешкото сърце, не може да стане и вън от човешката воля. Чрез ума, ние ще добием онази светлина, която е необходима.
Чрез сърцето ще добием онази топлина, която е необходима за живота.
И чрез тялото ще добием онази сила, която е необходима за човешката воля. Защото онзи, безсмъртният човек, той трябва да има един отличен ум. Един отличен ум трябва да предвижда, онова, което има да се случи след хиляди години. Има пророци, които са предсказали неща, които сега стават в нашите времена. А пък сега се предсказват неща, които за вбъдеще има да станат.
към беседата >>
Всеки човек, който не знае как да мисли, не е свободен.
Сега като сте седнали на столовете, изгубили сте вашата свобода, не сте свободни. Всеки човек, който седи, не е свободен.
Всеки човек, който не знае как да мисли, не е свободен.
Всеки човек, който не знае, как да чувствува, да усеща, не е свободен. И всеки, който не знае, как да се движи, не е свободен.
към беседата >>
И чрез тялото ще добием онази сила, която е необходима за човешката воля.
Вземат ти всичко, пак ще дойдеш втори път, пак ще градиш, пак го вземат, пак дойдеш – няма край това. Писанието казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Но познанието на Бога не може да стане вън от човешкия ум, не може да стане вън от човешкото сърце, не може да стане и вън от човешката воля. Чрез ума, ние ще добием онази светлина, която е необходима. Чрез сърцето ще добием онази топлина, която е необходима за живота.
И чрез тялото ще добием онази сила, която е необходима за човешката воля.
Защото онзи, безсмъртният човек, той трябва да има един отличен ум. Един отличен ум трябва да предвижда, онова, което има да се случи след хиляди години. Има пророци, които са предсказали неща, които сега стават в нашите времена. А пък сега се предсказват неща, които за вбъдеще има да станат. Казвам: Не би ли било полезно, ако вие знаете, какво има да стане с вас за бъдеще?
към беседата >>
Всеки човек, който не знае, как да чувствува, да усеща, не е свободен.
Сега като сте седнали на столовете, изгубили сте вашата свобода, не сте свободни. Всеки човек, който седи, не е свободен. Всеки човек, който не знае как да мисли, не е свободен.
Всеки човек, който не знае, как да чувствува, да усеща, не е свободен.
И всеки, който не знае, как да се движи, не е свободен.
към беседата >>
Защото онзи, безсмъртният човек, той трябва да има един отличен ум.
Писанието казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Но познанието на Бога не може да стане вън от човешкия ум, не може да стане вън от човешкото сърце, не може да стане и вън от човешката воля. Чрез ума, ние ще добием онази светлина, която е необходима. Чрез сърцето ще добием онази топлина, която е необходима за живота. И чрез тялото ще добием онази сила, която е необходима за човешката воля.
Защото онзи, безсмъртният човек, той трябва да има един отличен ум.
Един отличен ум трябва да предвижда, онова, което има да се случи след хиляди години. Има пророци, които са предсказали неща, които сега стават в нашите времена. А пък сега се предсказват неща, които за вбъдеще има да станат. Казвам: Не би ли било полезно, ако вие знаете, какво има да стане с вас за бъдеще? Къде е мъчнотията?
към беседата >>
И всеки, който не знае, как да се движи, не е свободен.
Сега като сте седнали на столовете, изгубили сте вашата свобода, не сте свободни. Всеки човек, който седи, не е свободен. Всеки човек, който не знае как да мисли, не е свободен. Всеки човек, който не знае, как да чувствува, да усеща, не е свободен.
И всеки, който не знае, как да се движи, не е свободен.
към беседата >>
Един отличен ум трябва да предвижда, онова, което има да се случи след хиляди години.
Но познанието на Бога не може да стане вън от човешкия ум, не може да стане вън от човешкото сърце, не може да стане и вън от човешката воля. Чрез ума, ние ще добием онази светлина, която е необходима. Чрез сърцето ще добием онази топлина, която е необходима за живота. И чрез тялото ще добием онази сила, която е необходима за човешката воля. Защото онзи, безсмъртният човек, той трябва да има един отличен ум.
Един отличен ум трябва да предвижда, онова, което има да се случи след хиляди години.
Има пророци, които са предсказали неща, които сега стават в нашите времена. А пък сега се предсказват неща, които за вбъдеще има да станат. Казвам: Не би ли било полезно, ако вие знаете, какво има да стане с вас за бъдеще? Къде е мъчнотията? Мъчнотията е, че всички вие ходите с була.
към беседата >>
На пръв поглед, тази глава, може би, хиляди пъти да е четена.
На пръв поглед, тази глава, може би, хиляди пъти да е четена.
Колко проповеди не са държани върху нея. А тя е една малка извадка от дългите беседи, които Христос е имал. Сега, ако се изисква от вас да възстановите беседата, която Христос е държал, можете ли? Нали някои има ясновидци. Някои от вас сте слушали тази беседа, да може да я възстановите, да се върнете назад, да схванете, както радиото схваща вълните и вие да схванете вълните на миналото и да възпроизведете цялата беседа.
към беседата >>
Има пророци, които са предсказали неща, които сега стават в нашите времена.
Чрез ума, ние ще добием онази светлина, която е необходима. Чрез сърцето ще добием онази топлина, която е необходима за живота. И чрез тялото ще добием онази сила, която е необходима за човешката воля. Защото онзи, безсмъртният човек, той трябва да има един отличен ум. Един отличен ум трябва да предвижда, онова, което има да се случи след хиляди години.
Има пророци, които са предсказали неща, които сега стават в нашите времена.
А пък сега се предсказват неща, които за вбъдеще има да станат. Казвам: Не би ли било полезно, ако вие знаете, какво има да стане с вас за бъдеще? Къде е мъчнотията? Мъчнотията е, че всички вие ходите с була. Българите, когато венчават една мома, турят ѝ було.
към беседата >>
Колко проповеди не са държани върху нея.
На пръв поглед, тази глава, може би, хиляди пъти да е четена.
Колко проповеди не са държани върху нея.
А тя е една малка извадка от дългите беседи, които Христос е имал. Сега, ако се изисква от вас да възстановите беседата, която Христос е държал, можете ли? Нали някои има ясновидци. Някои от вас сте слушали тази беседа, да може да я възстановите, да се върнете назад, да схванете, както радиото схваща вълните и вие да схванете вълните на миналото и да възпроизведете цялата беседа. Представете си, че някои от вас сте били в това време, туй е написано във вас.
към беседата >>
А пък сега се предсказват неща, които за вбъдеще има да станат.
Чрез сърцето ще добием онази топлина, която е необходима за живота. И чрез тялото ще добием онази сила, която е необходима за човешката воля. Защото онзи, безсмъртният човек, той трябва да има един отличен ум. Един отличен ум трябва да предвижда, онова, което има да се случи след хиляди години. Има пророци, които са предсказали неща, които сега стават в нашите времена.
А пък сега се предсказват неща, които за вбъдеще има да станат.
Казвам: Не би ли било полезно, ако вие знаете, какво има да стане с вас за бъдеще? Къде е мъчнотията? Мъчнотията е, че всички вие ходите с була. Българите, когато венчават една мома, турят ѝ було. Едно време туряха доста плътно було, да не вижда.
към беседата >>
А тя е една малка извадка от дългите беседи, които Христос е имал.
На пръв поглед, тази глава, може би, хиляди пъти да е четена. Колко проповеди не са държани върху нея.
А тя е една малка извадка от дългите беседи, които Христос е имал.
Сега, ако се изисква от вас да възстановите беседата, която Христос е държал, можете ли? Нали някои има ясновидци. Някои от вас сте слушали тази беседа, да може да я възстановите, да се върнете назад, да схванете, както радиото схваща вълните и вие да схванете вълните на миналото и да възпроизведете цялата беседа. Представете си, че някои от вас сте били в това време, туй е написано във вас. Казвате: „Как може това?
към беседата >>
Казвам: Не би ли било полезно, ако вие знаете, какво има да стане с вас за бъдеще?
И чрез тялото ще добием онази сила, която е необходима за човешката воля. Защото онзи, безсмъртният човек, той трябва да има един отличен ум. Един отличен ум трябва да предвижда, онова, което има да се случи след хиляди години. Има пророци, които са предсказали неща, които сега стават в нашите времена. А пък сега се предсказват неща, които за вбъдеще има да станат.
Казвам: Не би ли било полезно, ако вие знаете, какво има да стане с вас за бъдеще?
Къде е мъчнотията? Мъчнотията е, че всички вие ходите с була. Българите, когато венчават една мома, турят ѝ було. Едно време туряха доста плътно було, да не вижда. Сегашните була са тънки, вижда.
към беседата >>
Сега, ако се изисква от вас да възстановите беседата, която Христос е държал, можете ли?
На пръв поглед, тази глава, може би, хиляди пъти да е четена. Колко проповеди не са държани върху нея. А тя е една малка извадка от дългите беседи, които Христос е имал.
Сега, ако се изисква от вас да възстановите беседата, която Христос е държал, можете ли?
Нали някои има ясновидци. Някои от вас сте слушали тази беседа, да може да я възстановите, да се върнете назад, да схванете, както радиото схваща вълните и вие да схванете вълните на миналото и да възпроизведете цялата беседа. Представете си, че някои от вас сте били в това време, туй е написано във вас. Казвате: „Как може това? “ Поне един от вас е бил там на тази беседа, когато Христос е говорил.
към беседата >>
Къде е мъчнотията?
Защото онзи, безсмъртният човек, той трябва да има един отличен ум. Един отличен ум трябва да предвижда, онова, което има да се случи след хиляди години. Има пророци, които са предсказали неща, които сега стават в нашите времена. А пък сега се предсказват неща, които за вбъдеще има да станат. Казвам: Не би ли било полезно, ако вие знаете, какво има да стане с вас за бъдеще?
Къде е мъчнотията?
Мъчнотията е, че всички вие ходите с була. Българите, когато венчават една мома, турят ѝ було. Едно време туряха доста плътно було, да не вижда. Сегашните була са тънки, вижда. Едновремешните бяха плътни, че като върви булката нищо не вижда.
към беседата >>
Нали някои има ясновидци.
На пръв поглед, тази глава, може би, хиляди пъти да е четена. Колко проповеди не са държани върху нея. А тя е една малка извадка от дългите беседи, които Христос е имал. Сега, ако се изисква от вас да възстановите беседата, която Христос е държал, можете ли?
Нали някои има ясновидци.
Някои от вас сте слушали тази беседа, да може да я възстановите, да се върнете назад, да схванете, както радиото схваща вълните и вие да схванете вълните на миналото и да възпроизведете цялата беседа. Представете си, че някои от вас сте били в това време, туй е написано във вас. Казвате: „Как може това? “ Поне един от вас е бил там на тази беседа, когато Христос е говорил. Колко ще му бъдем благодарни, но н€, забравили сте.
към беседата >>
Мъчнотията е, че всички вие ходите с була.
Един отличен ум трябва да предвижда, онова, което има да се случи след хиляди години. Има пророци, които са предсказали неща, които сега стават в нашите времена. А пък сега се предсказват неща, които за вбъдеще има да станат. Казвам: Не би ли било полезно, ако вие знаете, какво има да стане с вас за бъдеще? Къде е мъчнотията?
Мъчнотията е, че всички вие ходите с була.
Българите, когато венчават една мома, турят ѝ було. Едно време туряха доста плътно було, да не вижда. Сегашните була са тънки, вижда. Едновремешните бяха плътни, че като върви булката нищо не вижда. Не се знае нейното състояние.
към беседата >>
Някои от вас сте слушали тази беседа, да може да я възстановите, да се върнете назад, да схванете, както радиото схваща вълните и вие да схванете вълните на миналото и да възпроизведете цялата беседа.
На пръв поглед, тази глава, може би, хиляди пъти да е четена. Колко проповеди не са държани върху нея. А тя е една малка извадка от дългите беседи, които Христос е имал. Сега, ако се изисква от вас да възстановите беседата, която Христос е държал, можете ли? Нали някои има ясновидци.
Някои от вас сте слушали тази беседа, да може да я възстановите, да се върнете назад, да схванете, както радиото схваща вълните и вие да схванете вълните на миналото и да възпроизведете цялата беседа.
Представете си, че някои от вас сте били в това време, туй е написано във вас. Казвате: „Как може това? “ Поне един от вас е бил там на тази беседа, когато Христос е говорил. Колко ще му бъдем благодарни, но н€, забравили сте. Мен ми е чудно, кое е станало причина да забравите.
към беседата >>
Българите, когато венчават една мома, турят ѝ було.
Има пророци, които са предсказали неща, които сега стават в нашите времена. А пък сега се предсказват неща, които за вбъдеще има да станат. Казвам: Не би ли било полезно, ако вие знаете, какво има да стане с вас за бъдеще? Къде е мъчнотията? Мъчнотията е, че всички вие ходите с була.
Българите, когато венчават една мома, турят ѝ було.
Едно време туряха доста плътно було, да не вижда. Сегашните була са тънки, вижда. Едновремешните бяха плътни, че като върви булката нищо не вижда. Не се знае нейното състояние. Някой път ще дигне булото, ще целуне ръка и като се ожени ще го носи две, три седмици, един месец.
към беседата >>
Представете си, че някои от вас сте били в това време, туй е написано във вас.
Колко проповеди не са държани върху нея. А тя е една малка извадка от дългите беседи, които Христос е имал. Сега, ако се изисква от вас да възстановите беседата, която Христос е държал, можете ли? Нали някои има ясновидци. Някои от вас сте слушали тази беседа, да може да я възстановите, да се върнете назад, да схванете, както радиото схваща вълните и вие да схванете вълните на миналото и да възпроизведете цялата беседа.
Представете си, че някои от вас сте били в това време, туй е написано във вас.
Казвате: „Как може това? “ Поне един от вас е бил там на тази беседа, когато Христос е говорил. Колко ще му бъдем благодарни, но н€, забравили сте. Мен ми е чудно, кое е станало причина да забравите. Защото понякой път хората искат да помнят миналото, понякой път го забравят.
към беседата >>
Едно време туряха доста плътно було, да не вижда.
А пък сега се предсказват неща, които за вбъдеще има да станат. Казвам: Не би ли било полезно, ако вие знаете, какво има да стане с вас за бъдеще? Къде е мъчнотията? Мъчнотията е, че всички вие ходите с була. Българите, когато венчават една мома, турят ѝ було.
Едно време туряха доста плътно було, да не вижда.
Сегашните була са тънки, вижда. Едновремешните бяха плътни, че като върви булката нищо не вижда. Не се знае нейното състояние. Някой път ще дигне булото, ще целуне ръка и като се ожени ще го носи две, три седмици, един месец. След туй трябва да ѝ хвърлят булото, ще дойде деверът, понеже той носи голямото знаме, ще насекат пръта на три парчета, ще заведат булката на чешмата, ще я поомият, ще я поокъпят и ще хвърлят парчетата на юг, на север, на изток, ще ѝ дигнат булото и тя ще се освободи, ще стане вече като другите хора, ясновидка, вижда всичко напред.
към беседата >>
Казвате: „Как може това?
А тя е една малка извадка от дългите беседи, които Христос е имал. Сега, ако се изисква от вас да възстановите беседата, която Христос е държал, можете ли? Нали някои има ясновидци. Някои от вас сте слушали тази беседа, да може да я възстановите, да се върнете назад, да схванете, както радиото схваща вълните и вие да схванете вълните на миналото и да възпроизведете цялата беседа. Представете си, че някои от вас сте били в това време, туй е написано във вас.
Казвате: „Как може това?
“ Поне един от вас е бил там на тази беседа, когато Христос е говорил. Колко ще му бъдем благодарни, но н€, забравили сте. Мен ми е чудно, кое е станало причина да забравите. Защото понякой път хората искат да помнят миналото, понякой път го забравят.
към беседата >>
Сегашните була са тънки, вижда.
Казвам: Не би ли било полезно, ако вие знаете, какво има да стане с вас за бъдеще? Къде е мъчнотията? Мъчнотията е, че всички вие ходите с була. Българите, когато венчават една мома, турят ѝ було. Едно време туряха доста плътно було, да не вижда.
Сегашните була са тънки, вижда.
Едновремешните бяха плътни, че като върви булката нищо не вижда. Не се знае нейното състояние. Някой път ще дигне булото, ще целуне ръка и като се ожени ще го носи две, три седмици, един месец. След туй трябва да ѝ хвърлят булото, ще дойде деверът, понеже той носи голямото знаме, ще насекат пръта на три парчета, ще заведат булката на чешмата, ще я поомият, ще я поокъпят и ще хвърлят парчетата на юг, на север, на изток, ще ѝ дигнат булото и тя ще се освободи, ще стане вече като другите хора, ясновидка, вижда всичко напред. Сега вече вие културните хора, тия работи не ги правите.
към беседата >>
“ Поне един от вас е бил там на тази беседа, когато Христос е говорил.
Сега, ако се изисква от вас да възстановите беседата, която Христос е държал, можете ли? Нали някои има ясновидци. Някои от вас сте слушали тази беседа, да може да я възстановите, да се върнете назад, да схванете, както радиото схваща вълните и вие да схванете вълните на миналото и да възпроизведете цялата беседа. Представете си, че някои от вас сте били в това време, туй е написано във вас. Казвате: „Как може това?
“ Поне един от вас е бил там на тази беседа, когато Христос е говорил.
Колко ще му бъдем благодарни, но н€, забравили сте. Мен ми е чудно, кое е станало причина да забравите. Защото понякой път хората искат да помнят миналото, понякой път го забравят.
към беседата >>
Едновремешните бяха плътни, че като върви булката нищо не вижда.
Къде е мъчнотията? Мъчнотията е, че всички вие ходите с була. Българите, когато венчават една мома, турят ѝ було. Едно време туряха доста плътно було, да не вижда. Сегашните була са тънки, вижда.
Едновремешните бяха плътни, че като върви булката нищо не вижда.
Не се знае нейното състояние. Някой път ще дигне булото, ще целуне ръка и като се ожени ще го носи две, три седмици, един месец. След туй трябва да ѝ хвърлят булото, ще дойде деверът, понеже той носи голямото знаме, ще насекат пръта на три парчета, ще заведат булката на чешмата, ще я поомият, ще я поокъпят и ще хвърлят парчетата на юг, на север, на изток, ще ѝ дигнат булото и тя ще се освободи, ще стане вече като другите хора, ясновидка, вижда всичко напред. Сега вече вие културните хора, тия работи не ги правите. Старите българи ги правеха.
към беседата >>
Колко ще му бъдем благодарни, но н€, забравили сте.
Нали някои има ясновидци. Някои от вас сте слушали тази беседа, да може да я възстановите, да се върнете назад, да схванете, както радиото схваща вълните и вие да схванете вълните на миналото и да възпроизведете цялата беседа. Представете си, че някои от вас сте били в това време, туй е написано във вас. Казвате: „Как може това? “ Поне един от вас е бил там на тази беседа, когато Христос е говорил.
Колко ще му бъдем благодарни, но н€, забравили сте.
Мен ми е чудно, кое е станало причина да забравите. Защото понякой път хората искат да помнят миналото, понякой път го забравят.
към беседата >>
Не се знае нейното състояние.
Мъчнотията е, че всички вие ходите с була. Българите, когато венчават една мома, турят ѝ було. Едно време туряха доста плътно було, да не вижда. Сегашните була са тънки, вижда. Едновремешните бяха плътни, че като върви булката нищо не вижда.
Не се знае нейното състояние.
Някой път ще дигне булото, ще целуне ръка и като се ожени ще го носи две, три седмици, един месец. След туй трябва да ѝ хвърлят булото, ще дойде деверът, понеже той носи голямото знаме, ще насекат пръта на три парчета, ще заведат булката на чешмата, ще я поомият, ще я поокъпят и ще хвърлят парчетата на юг, на север, на изток, ще ѝ дигнат булото и тя ще се освободи, ще стане вече като другите хора, ясновидка, вижда всичко напред. Сега вече вие културните хора, тия работи не ги правите. Старите българи ги правеха. И Мойсей, като отиде на планината и той се върна с було.
към беседата >>
Мен ми е чудно, кое е станало причина да забравите.
Някои от вас сте слушали тази беседа, да може да я възстановите, да се върнете назад, да схванете, както радиото схваща вълните и вие да схванете вълните на миналото и да възпроизведете цялата беседа. Представете си, че някои от вас сте били в това време, туй е написано във вас. Казвате: „Как може това? “ Поне един от вас е бил там на тази беседа, когато Христос е говорил. Колко ще му бъдем благодарни, но н€, забравили сте.
Мен ми е чудно, кое е станало причина да забравите.
Защото понякой път хората искат да помнят миналото, понякой път го забравят.
към беседата >>
Някой път ще дигне булото, ще целуне ръка и като се ожени ще го носи две, три седмици, един месец.
Българите, когато венчават една мома, турят ѝ було. Едно време туряха доста плътно було, да не вижда. Сегашните була са тънки, вижда. Едновремешните бяха плътни, че като върви булката нищо не вижда. Не се знае нейното състояние.
Някой път ще дигне булото, ще целуне ръка и като се ожени ще го носи две, три седмици, един месец.
След туй трябва да ѝ хвърлят булото, ще дойде деверът, понеже той носи голямото знаме, ще насекат пръта на три парчета, ще заведат булката на чешмата, ще я поомият, ще я поокъпят и ще хвърлят парчетата на юг, на север, на изток, ще ѝ дигнат булото и тя ще се освободи, ще стане вече като другите хора, ясновидка, вижда всичко напред. Сега вече вие културните хора, тия работи не ги правите. Старите българи ги правеха. И Мойсей, като отиде на планината и той се върна с було. Без було отиде, с було се върна.
към беседата >>
Защото понякой път хората искат да помнят миналото, понякой път го забравят.
Представете си, че някои от вас сте били в това време, туй е написано във вас. Казвате: „Как може това? “ Поне един от вас е бил там на тази беседа, когато Христос е говорил. Колко ще му бъдем благодарни, но н€, забравили сте. Мен ми е чудно, кое е станало причина да забравите.
Защото понякой път хората искат да помнят миналото, понякой път го забравят.
към беседата >>
След туй трябва да ѝ хвърлят булото, ще дойде деверът, понеже той носи голямото знаме, ще насекат пръта на три парчета, ще заведат булката на чешмата, ще я поомият, ще я поокъпят и ще хвърлят парчетата на юг, на север, на изток, ще ѝ дигнат булото и тя ще се освободи, ще стане вече като другите хора, ясновидка, вижда всичко напред.
Едно време туряха доста плътно було, да не вижда. Сегашните була са тънки, вижда. Едновремешните бяха плътни, че като върви булката нищо не вижда. Не се знае нейното състояние. Някой път ще дигне булото, ще целуне ръка и като се ожени ще го носи две, три седмици, един месец.
След туй трябва да ѝ хвърлят булото, ще дойде деверът, понеже той носи голямото знаме, ще насекат пръта на три парчета, ще заведат булката на чешмата, ще я поомият, ще я поокъпят и ще хвърлят парчетата на юг, на север, на изток, ще ѝ дигнат булото и тя ще се освободи, ще стане вече като другите хора, ясновидка, вижда всичко напред.
Сега вече вие културните хора, тия работи не ги правите. Старите българи ги правеха. И Мойсей, като отиде на планината и той се върна с було. Без було отиде, с було се върна.
към беседата >>
В живота изобщо всеки, който има да плаща, забравя, който има да взима, виж той не забравя.
В живота изобщо всеки, който има да плаща, забравя, който има да взима, виж той не забравя.
Здравият забравя, че е здрав, болният никак не забравя, че е болен. То са сравнения. Сега като слушате, ако всички бяхте проповедници, ще видите, какво може да вземете, че и вие да говорите. Хубаво е, не е лошо, човек да взема, да проповядва. По някой път съм се занимавал с произхода на думата „проповед“ – „проведи“.
към беседата >>
Сега вече вие културните хора, тия работи не ги правите.
Сегашните була са тънки, вижда. Едновремешните бяха плътни, че като върви булката нищо не вижда. Не се знае нейното състояние. Някой път ще дигне булото, ще целуне ръка и като се ожени ще го носи две, три седмици, един месец. След туй трябва да ѝ хвърлят булото, ще дойде деверът, понеже той носи голямото знаме, ще насекат пръта на три парчета, ще заведат булката на чешмата, ще я поомият, ще я поокъпят и ще хвърлят парчетата на юг, на север, на изток, ще ѝ дигнат булото и тя ще се освободи, ще стане вече като другите хора, ясновидка, вижда всичко напред.
Сега вече вие културните хора, тия работи не ги правите.
Старите българи ги правеха. И Мойсей, като отиде на планината и той се върна с було. Без було отиде, с було се върна.
към беседата >>
Здравият забравя, че е здрав, болният никак не забравя, че е болен.
В живота изобщо всеки, който има да плаща, забравя, който има да взима, виж той не забравя.
Здравият забравя, че е здрав, болният никак не забравя, че е болен.
То са сравнения. Сега като слушате, ако всички бяхте проповедници, ще видите, какво може да вземете, че и вие да говорите. Хубаво е, не е лошо, човек да взема, да проповядва. По някой път съм се занимавал с произхода на думата „проповед“ – „проведи“. Да проповядваш, значи да учиш.
към беседата >>
Старите българи ги правеха.
Едновремешните бяха плътни, че като върви булката нищо не вижда. Не се знае нейното състояние. Някой път ще дигне булото, ще целуне ръка и като се ожени ще го носи две, три седмици, един месец. След туй трябва да ѝ хвърлят булото, ще дойде деверът, понеже той носи голямото знаме, ще насекат пръта на три парчета, ще заведат булката на чешмата, ще я поомият, ще я поокъпят и ще хвърлят парчетата на юг, на север, на изток, ще ѝ дигнат булото и тя ще се освободи, ще стане вече като другите хора, ясновидка, вижда всичко напред. Сега вече вие културните хора, тия работи не ги правите.
Старите българи ги правеха.
И Мойсей, като отиде на планината и той се върна с було. Без було отиде, с було се върна.
към беседата >>
То са сравнения.
В живота изобщо всеки, който има да плаща, забравя, който има да взима, виж той не забравя. Здравият забравя, че е здрав, болният никак не забравя, че е болен.
То са сравнения.
Сега като слушате, ако всички бяхте проповедници, ще видите, какво може да вземете, че и вие да говорите. Хубаво е, не е лошо, човек да взема, да проповядва. По някой път съм се занимавал с произхода на думата „проповед“ – „проведи“. Да проповядваш, значи да учиш. Някой иска да проповядва, пък той прави опит на онова, което знае.
към беседата >>
И Мойсей, като отиде на планината и той се върна с було.
Не се знае нейното състояние. Някой път ще дигне булото, ще целуне ръка и като се ожени ще го носи две, три седмици, един месец. След туй трябва да ѝ хвърлят булото, ще дойде деверът, понеже той носи голямото знаме, ще насекат пръта на три парчета, ще заведат булката на чешмата, ще я поомият, ще я поокъпят и ще хвърлят парчетата на юг, на север, на изток, ще ѝ дигнат булото и тя ще се освободи, ще стане вече като другите хора, ясновидка, вижда всичко напред. Сега вече вие културните хора, тия работи не ги правите. Старите българи ги правеха.
И Мойсей, като отиде на планината и той се върна с було.
Без було отиде, с було се върна.
към беседата >>
Сега като слушате, ако всички бяхте проповедници, ще видите, какво може да вземете, че и вие да говорите.
В живота изобщо всеки, който има да плаща, забравя, който има да взима, виж той не забравя. Здравият забравя, че е здрав, болният никак не забравя, че е болен. То са сравнения.
Сега като слушате, ако всички бяхте проповедници, ще видите, какво може да вземете, че и вие да говорите.
Хубаво е, не е лошо, човек да взема, да проповядва. По някой път съм се занимавал с произхода на думата „проповед“ – „проведи“. Да проповядваш, значи да учиш. Някой иска да проповядва, пък той прави опит на онова, което знае. Да види неговото знание, на каква основа лежи.
към беседата >>
Без було отиде, с було се върна.
Някой път ще дигне булото, ще целуне ръка и като се ожени ще го носи две, три седмици, един месец. След туй трябва да ѝ хвърлят булото, ще дойде деверът, понеже той носи голямото знаме, ще насекат пръта на три парчета, ще заведат булката на чешмата, ще я поомият, ще я поокъпят и ще хвърлят парчетата на юг, на север, на изток, ще ѝ дигнат булото и тя ще се освободи, ще стане вече като другите хора, ясновидка, вижда всичко напред. Сега вече вие културните хора, тия работи не ги правите. Старите българи ги правеха. И Мойсей, като отиде на планината и той се върна с було.
Без було отиде, с було се върна.
към беседата >>
Хубаво е, не е лошо, човек да взема, да проповядва.
В живота изобщо всеки, който има да плаща, забравя, който има да взима, виж той не забравя. Здравият забравя, че е здрав, болният никак не забравя, че е болен. То са сравнения. Сега като слушате, ако всички бяхте проповедници, ще видите, какво може да вземете, че и вие да говорите.
Хубаво е, не е лошо, човек да взема, да проповядва.
По някой път съм се занимавал с произхода на думата „проповед“ – „проведи“. Да проповядваш, значи да учиш. Някой иска да проповядва, пък той прави опит на онова, което знае. Да види неговото знание, на каква основа лежи. Да проповядва, човек трябва да направи един малък опит със себе си.
към беседата >>
Та казвам: Знанието, което човек придобива, ако не знае как да го складира, той ще образува едно було, ще се заблуди.
Та казвам: Знанието, което човек придобива, ако не знае как да го складира, той ще образува едно було, ще се заблуди.
Чувствата, които придобива, ако не знае, как да ги складира и те ще образуват едно було. И постъпките, ако не знае и те ще образуват трето було. Три була като тури, как ще вижда? Едно було разбирам, но три була, като ги туриш, три пъти ще иде деверът да сече този прът.
към беседата >>
По някой път съм се занимавал с произхода на думата „проповед“ – „проведи“.
В живота изобщо всеки, който има да плаща, забравя, който има да взима, виж той не забравя. Здравият забравя, че е здрав, болният никак не забравя, че е болен. То са сравнения. Сега като слушате, ако всички бяхте проповедници, ще видите, какво може да вземете, че и вие да говорите. Хубаво е, не е лошо, човек да взема, да проповядва.
По някой път съм се занимавал с произхода на думата „проповед“ – „проведи“.
Да проповядваш, значи да учиш. Някой иска да проповядва, пък той прави опит на онова, което знае. Да види неговото знание, на каква основа лежи. Да проповядва, човек трябва да направи един малък опит със себе си. За пример, проповядва се „да обичаме всичките хора“, но той никога не е правил опит да обича всичките хора.
към беседата >>
Чувствата, които придобива, ако не знае, как да ги складира и те ще образуват едно було.
Та казвам: Знанието, което човек придобива, ако не знае как да го складира, той ще образува едно було, ще се заблуди.
Чувствата, които придобива, ако не знае, как да ги складира и те ще образуват едно було.
И постъпките, ако не знае и те ще образуват трето було. Три була като тури, как ще вижда? Едно було разбирам, но три була, като ги туриш, три пъти ще иде деверът да сече този прът.
към беседата >>
Да проповядваш, значи да учиш.
Здравият забравя, че е здрав, болният никак не забравя, че е болен. То са сравнения. Сега като слушате, ако всички бяхте проповедници, ще видите, какво може да вземете, че и вие да говорите. Хубаво е, не е лошо, човек да взема, да проповядва. По някой път съм се занимавал с произхода на думата „проповед“ – „проведи“.
Да проповядваш, значи да учиш.
Някой иска да проповядва, пък той прави опит на онова, което знае. Да види неговото знание, на каква основа лежи. Да проповядва, човек трябва да направи един малък опит със себе си. За пример, проповядва се „да обичаме всичките хора“, но той никога не е правил опит да обича всичките хора. Майката има 4–5 дъщери и синове и не може да ги обича всичките еднакво.
към беседата >>
И постъпките, ако не знае и те ще образуват трето було.
Та казвам: Знанието, което човек придобива, ако не знае как да го складира, той ще образува едно було, ще се заблуди. Чувствата, които придобива, ако не знае, как да ги складира и те ще образуват едно було.
И постъпките, ако не знае и те ще образуват трето було.
Три була като тури, как ще вижда? Едно було разбирам, но три була, като ги туриш, три пъти ще иде деверът да сече този прът.
към беседата >>
Някой иска да проповядва, пък той прави опит на онова, което знае.
То са сравнения. Сега като слушате, ако всички бяхте проповедници, ще видите, какво може да вземете, че и вие да говорите. Хубаво е, не е лошо, човек да взема, да проповядва. По някой път съм се занимавал с произхода на думата „проповед“ – „проведи“. Да проповядваш, значи да учиш.
Някой иска да проповядва, пък той прави опит на онова, което знае.
Да види неговото знание, на каква основа лежи. Да проповядва, човек трябва да направи един малък опит със себе си. За пример, проповядва се „да обичаме всичките хора“, но той никога не е правил опит да обича всичките хора. Майката има 4–5 дъщери и синове и не може да ги обича всичките еднакво. Яков имаше 12 сина, пък Йосифа обичаше повече.
към беседата >>
Три була като тури, как ще вижда?
Та казвам: Знанието, което човек придобива, ако не знае как да го складира, той ще образува едно було, ще се заблуди. Чувствата, които придобива, ако не знае, как да ги складира и те ще образуват едно було. И постъпките, ако не знае и те ще образуват трето було.
Три була като тури, как ще вижда?
Едно було разбирам, но три була, като ги туриш, три пъти ще иде деверът да сече този прът.
към беседата >>
Да види неговото знание, на каква основа лежи.
Сега като слушате, ако всички бяхте проповедници, ще видите, какво може да вземете, че и вие да говорите. Хубаво е, не е лошо, човек да взема, да проповядва. По някой път съм се занимавал с произхода на думата „проповед“ – „проведи“. Да проповядваш, значи да учиш. Някой иска да проповядва, пък той прави опит на онова, което знае.
Да види неговото знание, на каква основа лежи.
Да проповядва, човек трябва да направи един малък опит със себе си. За пример, проповядва се „да обичаме всичките хора“, но той никога не е правил опит да обича всичките хора. Майката има 4–5 дъщери и синове и не може да ги обича всичките еднакво. Яков имаше 12 сина, пък Йосифа обичаше повече. Те са поставени норми.
към беседата >>
Едно було разбирам, но три була, като ги туриш, три пъти ще иде деверът да сече този прът.
Та казвам: Знанието, което човек придобива, ако не знае как да го складира, той ще образува едно було, ще се заблуди. Чувствата, които придобива, ако не знае, как да ги складира и те ще образуват едно було. И постъпките, ако не знае и те ще образуват трето було. Три була като тури, как ще вижда?
Едно було разбирам, но три була, като ги туриш, три пъти ще иде деверът да сече този прът.
към беседата >>
Да проповядва, човек трябва да направи един малък опит със себе си.
Хубаво е, не е лошо, човек да взема, да проповядва. По някой път съм се занимавал с произхода на думата „проповед“ – „проведи“. Да проповядваш, значи да учиш. Някой иска да проповядва, пък той прави опит на онова, което знае. Да види неговото знание, на каква основа лежи.
Да проповядва, човек трябва да направи един малък опит със себе си.
За пример, проповядва се „да обичаме всичките хора“, но той никога не е правил опит да обича всичките хора. Майката има 4–5 дъщери и синове и не може да ги обича всичките еднакво. Яков имаше 12 сина, пък Йосифа обичаше повече. Те са поставени норми. Какво значи да обичаш?
към беседата >>
Сега същественото, което искам да ви наведа, за да използувате сегашния живот е, как трябва да се освободите от ония изкуствените условия, при които се намирате.
Сега същественото, което искам да ви наведа, за да използувате сегашния живот е, как трябва да се освободите от ония изкуствените условия, при които се намирате.
Постоянно тревоги, вестниците пишат какви ли неща, неверни. Аз се постарах да ви освободя от страха, от природата. Задуха вятър, вие се плашите, сняг падне, вие се плашите, прах се подигне, вие се плашите. Сетне някаква криза, пак се плашите. Навсякъде страх.
към беседата >>
За пример, проповядва се „да обичаме всичките хора“, но той никога не е правил опит да обича всичките хора.
По някой път съм се занимавал с произхода на думата „проповед“ – „проведи“. Да проповядваш, значи да учиш. Някой иска да проповядва, пък той прави опит на онова, което знае. Да види неговото знание, на каква основа лежи. Да проповядва, човек трябва да направи един малък опит със себе си.
За пример, проповядва се „да обичаме всичките хора“, но той никога не е правил опит да обича всичките хора.
Майката има 4–5 дъщери и синове и не може да ги обича всичките еднакво. Яков имаше 12 сина, пък Йосифа обичаше повече. Те са поставени норми. Какво значи да обичаш? „Обичай ближния си.“ Кой ти е ближен?
към беседата >>
Постоянно тревоги, вестниците пишат какви ли неща, неверни.
Сега същественото, което искам да ви наведа, за да използувате сегашния живот е, как трябва да се освободите от ония изкуствените условия, при които се намирате.
Постоянно тревоги, вестниците пишат какви ли неща, неверни.
Аз се постарах да ви освободя от страха, от природата. Задуха вятър, вие се плашите, сняг падне, вие се плашите, прах се подигне, вие се плашите. Сетне някаква криза, пак се плашите. Навсякъде страх. Страхът е едно чувство, което е дадено на животните да се пазят от големите беди.
към беседата >>
Майката има 4–5 дъщери и синове и не може да ги обича всичките еднакво.
Да проповядваш, значи да учиш. Някой иска да проповядва, пък той прави опит на онова, което знае. Да види неговото знание, на каква основа лежи. Да проповядва, човек трябва да направи един малък опит със себе си. За пример, проповядва се „да обичаме всичките хора“, но той никога не е правил опит да обича всичките хора.
Майката има 4–5 дъщери и синове и не може да ги обича всичките еднакво.
Яков имаше 12 сина, пък Йосифа обичаше повече. Те са поставени норми. Какво значи да обичаш? „Обичай ближния си.“ Кой ти е ближен? Може да обичаш един човек, който има нужда от тебе.
към беседата >>
Аз се постарах да ви освободя от страха, от природата.
Сега същественото, което искам да ви наведа, за да използувате сегашния живот е, как трябва да се освободите от ония изкуствените условия, при които се намирате. Постоянно тревоги, вестниците пишат какви ли неща, неверни.
Аз се постарах да ви освободя от страха, от природата.
Задуха вятър, вие се плашите, сняг падне, вие се плашите, прах се подигне, вие се плашите. Сетне някаква криза, пак се плашите. Навсякъде страх. Страхът е едно чувство, което е дадено на животните да се пазят от големите беди. Без този страх, те са изложени на големи приключения.
към беседата >>
Яков имаше 12 сина, пък Йосифа обичаше повече.
Някой иска да проповядва, пък той прави опит на онова, което знае. Да види неговото знание, на каква основа лежи. Да проповядва, човек трябва да направи един малък опит със себе си. За пример, проповядва се „да обичаме всичките хора“, но той никога не е правил опит да обича всичките хора. Майката има 4–5 дъщери и синове и не може да ги обича всичките еднакво.
Яков имаше 12 сина, пък Йосифа обичаше повече.
Те са поставени норми. Какво значи да обичаш? „Обичай ближния си.“ Кой ти е ближен? Може да обичаш един човек, който има нужда от тебе. Христос дава добър пример за онзи самарянин, който помогнал на онзи, който попаднал в ръцете на разбойниците и които го раняват.
към беседата >>
Задуха вятър, вие се плашите, сняг падне, вие се плашите, прах се подигне, вие се плашите.
Сега същественото, което искам да ви наведа, за да използувате сегашния живот е, как трябва да се освободите от ония изкуствените условия, при които се намирате. Постоянно тревоги, вестниците пишат какви ли неща, неверни. Аз се постарах да ви освободя от страха, от природата.
Задуха вятър, вие се плашите, сняг падне, вие се плашите, прах се подигне, вие се плашите.
Сетне някаква криза, пак се плашите. Навсякъде страх. Страхът е едно чувство, което е дадено на животните да се пазят от големите беди. Без този страх, те са изложени на големи приключения. За пример, човек се опари.
към беседата >>
Те са поставени норми.
Да види неговото знание, на каква основа лежи. Да проповядва, човек трябва да направи един малък опит със себе си. За пример, проповядва се „да обичаме всичките хора“, но той никога не е правил опит да обича всичките хора. Майката има 4–5 дъщери и синове и не може да ги обича всичките еднакво. Яков имаше 12 сина, пък Йосифа обичаше повече.
Те са поставени норми.
Какво значи да обичаш? „Обичай ближния си.“ Кой ти е ближен? Може да обичаш един човек, който има нужда от тебе. Христос дава добър пример за онзи самарянин, който помогнал на онзи, който попаднал в ръцете на разбойниците и които го раняват. Минал един свещеник, погледнал го и си заминал.
към беседата >>
Сетне някаква криза, пак се плашите.
Сега същественото, което искам да ви наведа, за да използувате сегашния живот е, как трябва да се освободите от ония изкуствените условия, при които се намирате. Постоянно тревоги, вестниците пишат какви ли неща, неверни. Аз се постарах да ви освободя от страха, от природата. Задуха вятър, вие се плашите, сняг падне, вие се плашите, прах се подигне, вие се плашите.
Сетне някаква криза, пак се плашите.
Навсякъде страх. Страхът е едно чувство, което е дадено на животните да се пазят от големите беди. Без този страх, те са изложени на големи приключения. За пример, човек се опари. Веднага се явява страхът.
към беседата >>
Какво значи да обичаш?
Да проповядва, човек трябва да направи един малък опит със себе си. За пример, проповядва се „да обичаме всичките хора“, но той никога не е правил опит да обича всичките хора. Майката има 4–5 дъщери и синове и не може да ги обича всичките еднакво. Яков имаше 12 сина, пък Йосифа обичаше повече. Те са поставени норми.
Какво значи да обичаш?
„Обичай ближния си.“ Кой ти е ближен? Може да обичаш един човек, който има нужда от тебе. Христос дава добър пример за онзи самарянин, който помогнал на онзи, който попаднал в ръцете на разбойниците и които го раняват. Минал един свещеник, погледнал го и си заминал. Той си казал: „Не е това моя работа.
към беседата >>
Навсякъде страх.
Сега същественото, което искам да ви наведа, за да използувате сегашния живот е, как трябва да се освободите от ония изкуствените условия, при които се намирате. Постоянно тревоги, вестниците пишат какви ли неща, неверни. Аз се постарах да ви освободя от страха, от природата. Задуха вятър, вие се плашите, сняг падне, вие се плашите, прах се подигне, вие се плашите. Сетне някаква криза, пак се плашите.
Навсякъде страх.
Страхът е едно чувство, което е дадено на животните да се пазят от големите беди. Без този страх, те са изложени на големи приключения. За пример, човек се опари. Веднага се явява страхът. Дойде някоя болест, дойде някое страдание, дойде някоя несгода, все ще се отрази върху чувствата.
към беседата >>
„Обичай ближния си.“ Кой ти е ближен?
За пример, проповядва се „да обичаме всичките хора“, но той никога не е правил опит да обича всичките хора. Майката има 4–5 дъщери и синове и не може да ги обича всичките еднакво. Яков имаше 12 сина, пък Йосифа обичаше повече. Те са поставени норми. Какво значи да обичаш?
„Обичай ближния си.“ Кой ти е ближен?
Може да обичаш един човек, който има нужда от тебе. Христос дава добър пример за онзи самарянин, който помогнал на онзи, който попаднал в ръцете на разбойниците и които го раняват. Минал един свещеник, погледнал го и си заминал. Той си казал: „Не е това моя работа. Аз се занимавам с Божествени работи, с болни хора не се занимавам.“ Минава един учител и той го поглежда и казва: „Не е за мене тази работа.“ Минава един самарянин с едно магаре, като вижда ранения юдеин, качва го на магарето си, казва: „Като няма работа, да закарам този човек до гостилницата.“ Туря го на магарето си, занася го в гостилницата и казва: „Грижете се за този човек, каквото е потребно, аз ще платя.“ Кой му е ближен?
към беседата >>
Страхът е едно чувство, което е дадено на животните да се пазят от големите беди.
Постоянно тревоги, вестниците пишат какви ли неща, неверни. Аз се постарах да ви освободя от страха, от природата. Задуха вятър, вие се плашите, сняг падне, вие се плашите, прах се подигне, вие се плашите. Сетне някаква криза, пак се плашите. Навсякъде страх.
Страхът е едно чувство, което е дадено на животните да се пазят от големите беди.
Без този страх, те са изложени на големи приключения. За пример, човек се опари. Веднага се явява страхът. Дойде някоя болест, дойде някое страдание, дойде някоя несгода, все ще се отрази върху чувствата. Страхът не е еднакво развит във всичките хора.
към беседата >>
Може да обичаш един човек, който има нужда от тебе.
Майката има 4–5 дъщери и синове и не може да ги обича всичките еднакво. Яков имаше 12 сина, пък Йосифа обичаше повече. Те са поставени норми. Какво значи да обичаш? „Обичай ближния си.“ Кой ти е ближен?
Може да обичаш един човек, който има нужда от тебе.
Христос дава добър пример за онзи самарянин, който помогнал на онзи, който попаднал в ръцете на разбойниците и които го раняват. Минал един свещеник, погледнал го и си заминал. Той си казал: „Не е това моя работа. Аз се занимавам с Божествени работи, с болни хора не се занимавам.“ Минава един учител и той го поглежда и казва: „Не е за мене тази работа.“ Минава един самарянин с едно магаре, като вижда ранения юдеин, качва го на магарето си, казва: „Като няма работа, да закарам този човек до гостилницата.“ Туря го на магарето си, занася го в гостилницата и казва: „Грижете се за този човек, каквото е потребно, аз ще платя.“ Кой му е ближен? Онзи, който му направил доброто.
към беседата >>
Без този страх, те са изложени на големи приключения.
Аз се постарах да ви освободя от страха, от природата. Задуха вятър, вие се плашите, сняг падне, вие се плашите, прах се подигне, вие се плашите. Сетне някаква криза, пак се плашите. Навсякъде страх. Страхът е едно чувство, което е дадено на животните да се пазят от големите беди.
Без този страх, те са изложени на големи приключения.
За пример, човек се опари. Веднага се явява страхът. Дойде някоя болест, дойде някое страдание, дойде някоя несгода, все ще се отрази върху чувствата. Страхът не е еднакво развит във всичките хора. Повечето от болестите се предават от страх.
към беседата >>
Христос дава добър пример за онзи самарянин, който помогнал на онзи, който попаднал в ръцете на разбойниците и които го раняват.
Яков имаше 12 сина, пък Йосифа обичаше повече. Те са поставени норми. Какво значи да обичаш? „Обичай ближния си.“ Кой ти е ближен? Може да обичаш един човек, който има нужда от тебе.
Христос дава добър пример за онзи самарянин, който помогнал на онзи, който попаднал в ръцете на разбойниците и които го раняват.
Минал един свещеник, погледнал го и си заминал. Той си казал: „Не е това моя работа. Аз се занимавам с Божествени работи, с болни хора не се занимавам.“ Минава един учител и той го поглежда и казва: „Не е за мене тази работа.“ Минава един самарянин с едно магаре, като вижда ранения юдеин, качва го на магарето си, казва: „Като няма работа, да закарам този човек до гостилницата.“ Туря го на магарето си, занася го в гостилницата и казва: „Грижете се за този човек, каквото е потребно, аз ще платя.“ Кой му е ближен? Онзи, който му направил доброто.
към беседата >>
За пример, човек се опари.
Задуха вятър, вие се плашите, сняг падне, вие се плашите, прах се подигне, вие се плашите. Сетне някаква криза, пак се плашите. Навсякъде страх. Страхът е едно чувство, което е дадено на животните да се пазят от големите беди. Без този страх, те са изложени на големи приключения.
За пример, човек се опари.
Веднага се явява страхът. Дойде някоя болест, дойде някое страдание, дойде някоя несгода, все ще се отрази върху чувствата. Страхът не е еднакво развит във всичките хора. Повечето от болестите се предават от страх. Човек, който е безстрашен, по-малко болести го познават.
към беседата >>
Минал един свещеник, погледнал го и си заминал.
Те са поставени норми. Какво значи да обичаш? „Обичай ближния си.“ Кой ти е ближен? Може да обичаш един човек, който има нужда от тебе. Христос дава добър пример за онзи самарянин, който помогнал на онзи, който попаднал в ръцете на разбойниците и които го раняват.
Минал един свещеник, погледнал го и си заминал.
Той си казал: „Не е това моя работа. Аз се занимавам с Божествени работи, с болни хора не се занимавам.“ Минава един учител и той го поглежда и казва: „Не е за мене тази работа.“ Минава един самарянин с едно магаре, като вижда ранения юдеин, качва го на магарето си, казва: „Като няма работа, да закарам този човек до гостилницата.“ Туря го на магарето си, занася го в гостилницата и казва: „Грижете се за този човек, каквото е потребно, аз ще платя.“ Кой му е ближен? Онзи, който му направил доброто.
към беседата >>
Веднага се явява страхът.
Сетне някаква криза, пак се плашите. Навсякъде страх. Страхът е едно чувство, което е дадено на животните да се пазят от големите беди. Без този страх, те са изложени на големи приключения. За пример, човек се опари.
Веднага се явява страхът.
Дойде някоя болест, дойде някое страдание, дойде някоя несгода, все ще се отрази върху чувствата. Страхът не е еднакво развит във всичките хора. Повечето от болестите се предават от страх. Човек, който е безстрашен, по-малко болести го познават. Сега новото учение учи хората да бъдат безстрашни, не да не се плашат, но да бъдат разумни.
към беседата >>
Той си казал: „Не е това моя работа.
Какво значи да обичаш? „Обичай ближния си.“ Кой ти е ближен? Може да обичаш един човек, който има нужда от тебе. Христос дава добър пример за онзи самарянин, който помогнал на онзи, който попаднал в ръцете на разбойниците и които го раняват. Минал един свещеник, погледнал го и си заминал.
Той си казал: „Не е това моя работа.
Аз се занимавам с Божествени работи, с болни хора не се занимавам.“ Минава един учител и той го поглежда и казва: „Не е за мене тази работа.“ Минава един самарянин с едно магаре, като вижда ранения юдеин, качва го на магарето си, казва: „Като няма работа, да закарам този човек до гостилницата.“ Туря го на магарето си, занася го в гостилницата и казва: „Грижете се за този човек, каквото е потребно, аз ще платя.“ Кой му е ближен? Онзи, който му направил доброто.
към беседата >>
Дойде някоя болест, дойде някое страдание, дойде някоя несгода, все ще се отрази върху чувствата.
Навсякъде страх. Страхът е едно чувство, което е дадено на животните да се пазят от големите беди. Без този страх, те са изложени на големи приключения. За пример, човек се опари. Веднага се явява страхът.
Дойде някоя болест, дойде някое страдание, дойде някоя несгода, все ще се отрази върху чувствата.
Страхът не е еднакво развит във всичките хора. Повечето от болестите се предават от страх. Човек, който е безстрашен, по-малко болести го познават. Сега новото учение учи хората да бъдат безстрашни, не да не се плашат, но да бъдат разумни. Човек не може да бъде безстрашен, ако не влада своя ум.
към беседата >>
Аз се занимавам с Божествени работи, с болни хора не се занимавам.“ Минава един учител и той го поглежда и казва: „Не е за мене тази работа.“ Минава един самарянин с едно магаре, като вижда ранения юдеин, качва го на магарето си, казва: „Като няма работа, да закарам този човек до гостилницата.“ Туря го на магарето си, занася го в гостилницата и казва: „Грижете се за този човек, каквото е потребно, аз ще платя.“ Кой му е ближен?
„Обичай ближния си.“ Кой ти е ближен? Може да обичаш един човек, който има нужда от тебе. Христос дава добър пример за онзи самарянин, който помогнал на онзи, който попаднал в ръцете на разбойниците и които го раняват. Минал един свещеник, погледнал го и си заминал. Той си казал: „Не е това моя работа.
Аз се занимавам с Божествени работи, с болни хора не се занимавам.“ Минава един учител и той го поглежда и казва: „Не е за мене тази работа.“ Минава един самарянин с едно магаре, като вижда ранения юдеин, качва го на магарето си, казва: „Като няма работа, да закарам този човек до гостилницата.“ Туря го на магарето си, занася го в гостилницата и казва: „Грижете се за този човек, каквото е потребно, аз ще платя.“ Кой му е ближен?
Онзи, който му направил доброто.
към беседата >>
Страхът не е еднакво развит във всичките хора.
Страхът е едно чувство, което е дадено на животните да се пазят от големите беди. Без този страх, те са изложени на големи приключения. За пример, човек се опари. Веднага се явява страхът. Дойде някоя болест, дойде някое страдание, дойде някоя несгода, все ще се отрази върху чувствата.
Страхът не е еднакво развит във всичките хора.
Повечето от болестите се предават от страх. Човек, който е безстрашен, по-малко болести го познават. Сега новото учение учи хората да бъдат безстрашни, не да не се плашат, но да бъдат разумни. Човек не може да бъде безстрашен, ако не влада своя ум. Най-първо трябва да влада ума си.
към беседата >>
Онзи, който му направил доброто.
Може да обичаш един човек, който има нужда от тебе. Христос дава добър пример за онзи самарянин, който помогнал на онзи, който попаднал в ръцете на разбойниците и които го раняват. Минал един свещеник, погледнал го и си заминал. Той си казал: „Не е това моя работа. Аз се занимавам с Божествени работи, с болни хора не се занимавам.“ Минава един учител и той го поглежда и казва: „Не е за мене тази работа.“ Минава един самарянин с едно магаре, като вижда ранения юдеин, качва го на магарето си, казва: „Като няма работа, да закарам този човек до гостилницата.“ Туря го на магарето си, занася го в гостилницата и казва: „Грижете се за този човек, каквото е потребно, аз ще платя.“ Кой му е ближен?
Онзи, който му направил доброто.
към беседата >>
Повечето от болестите се предават от страх.
Без този страх, те са изложени на големи приключения. За пример, човек се опари. Веднага се явява страхът. Дойде някоя болест, дойде някое страдание, дойде някоя несгода, все ще се отрази върху чувствата. Страхът не е еднакво развит във всичките хора.
Повечето от болестите се предават от страх.
Човек, който е безстрашен, по-малко болести го познават. Сега новото учение учи хората да бъдат безстрашни, не да не се плашат, но да бъдат разумни. Човек не може да бъде безстрашен, ако не влада своя ум. Най-първо трябва да влада ума си. Да прави опити, да не се поддава на ония внушения, той трябва да влада чувствата си, да се не поддава на разни внушения.
към беседата >>
Казвам: Всички разглеждате любовта в едно статическо положение.
Казвам: Всички разглеждате любовта в едно статическо положение.
Казвате: „Да обичаме.“ Това е едно статическо положение. Казва: „За в бъдеще ще развием любовта.“ Никаква любов не може да развиеш за в бъдеще. Любовта не търпи никакво развитие. Тя се проявява в даден момент, вън от времето. Ако днес, в дадения случай, ти обичаш, ти и за в бъдеще, след хиляди години ще обичаш.
към беседата >>
Човек, който е безстрашен, по-малко болести го познават.
За пример, човек се опари. Веднага се явява страхът. Дойде някоя болест, дойде някое страдание, дойде някоя несгода, все ще се отрази върху чувствата. Страхът не е еднакво развит във всичките хора. Повечето от болестите се предават от страх.
Човек, който е безстрашен, по-малко болести го познават.
Сега новото учение учи хората да бъдат безстрашни, не да не се плашат, но да бъдат разумни. Човек не може да бъде безстрашен, ако не влада своя ум. Най-първо трябва да влада ума си. Да прави опити, да не се поддава на ония внушения, той трябва да влада чувствата си, да се не поддава на разни внушения. Трябва да влада и удовете си и тялото си да влада.
към беседата >>
Казвате: „Да обичаме.“ Това е едно статическо положение.
Казвам: Всички разглеждате любовта в едно статическо положение.
Казвате: „Да обичаме.“ Това е едно статическо положение.
Казва: „За в бъдеще ще развием любовта.“ Никаква любов не може да развиеш за в бъдеще. Любовта не търпи никакво развитие. Тя се проявява в даден момент, вън от времето. Ако днес, в дадения случай, ти обичаш, ти и за в бъдеще, след хиляди години ще обичаш. Ако в дадения случай не обичаш и за в бъдеще няма да обичаш.
към беседата >>
Сега новото учение учи хората да бъдат безстрашни, не да не се плашат, но да бъдат разумни.
Веднага се явява страхът. Дойде някоя болест, дойде някое страдание, дойде някоя несгода, все ще се отрази върху чувствата. Страхът не е еднакво развит във всичките хора. Повечето от болестите се предават от страх. Човек, който е безстрашен, по-малко болести го познават.
Сега новото учение учи хората да бъдат безстрашни, не да не се плашат, но да бъдат разумни.
Човек не може да бъде безстрашен, ако не влада своя ум. Най-първо трябва да влада ума си. Да прави опити, да не се поддава на ония внушения, той трябва да влада чувствата си, да се не поддава на разни внушения. Трябва да влада и удовете си и тялото си да влада. Като стъпиш, като вървиш, да не си като гемия, но отмерени да бъдат крачките.
към беседата >>
Казва: „За в бъдеще ще развием любовта.“ Никаква любов не може да развиеш за в бъдеще.
Казвам: Всички разглеждате любовта в едно статическо положение. Казвате: „Да обичаме.“ Това е едно статическо положение.
Казва: „За в бъдеще ще развием любовта.“ Никаква любов не може да развиеш за в бъдеще.
Любовта не търпи никакво развитие. Тя се проявява в даден момент, вън от времето. Ако днес, в дадения случай, ти обичаш, ти и за в бъдеще, след хиляди години ще обичаш. Ако в дадения случай не обичаш и за в бъдеще няма да обичаш. Какъвто си сега, такъв ще бъдеш и за в бъдеще.
към беседата >>
Човек не може да бъде безстрашен, ако не влада своя ум.
Дойде някоя болест, дойде някое страдание, дойде някоя несгода, все ще се отрази върху чувствата. Страхът не е еднакво развит във всичките хора. Повечето от болестите се предават от страх. Човек, който е безстрашен, по-малко болести го познават. Сега новото учение учи хората да бъдат безстрашни, не да не се плашат, но да бъдат разумни.
Човек не може да бъде безстрашен, ако не влада своя ум.
Най-първо трябва да влада ума си. Да прави опити, да не се поддава на ония внушения, той трябва да влада чувствата си, да се не поддава на разни внушения. Трябва да влада и удовете си и тялото си да влада. Като стъпиш, като вървиш, да не си като гемия, но отмерени да бъдат крачките. После, движенията на очите, на ръцете да бъдат отмерени, като мигаш да не мигаш бързо.
към беседата >>
Любовта не търпи никакво развитие.
Казвам: Всички разглеждате любовта в едно статическо положение. Казвате: „Да обичаме.“ Това е едно статическо положение. Казва: „За в бъдеще ще развием любовта.“ Никаква любов не може да развиеш за в бъдеще.
Любовта не търпи никакво развитие.
Тя се проявява в даден момент, вън от времето. Ако днес, в дадения случай, ти обичаш, ти и за в бъдеще, след хиляди години ще обичаш. Ако в дадения случай не обичаш и за в бъдеще няма да обичаш. Какъвто си сега, такъв ще бъдеш и за в бъдеще. То значи, ако в даден случай не обичаш, трябва да имаш някакъв повод.
към беседата >>
Най-първо трябва да влада ума си.
Страхът не е еднакво развит във всичките хора. Повечето от болестите се предават от страх. Човек, който е безстрашен, по-малко болести го познават. Сега новото учение учи хората да бъдат безстрашни, не да не се плашат, но да бъдат разумни. Човек не може да бъде безстрашен, ако не влада своя ум.
Най-първо трябва да влада ума си.
Да прави опити, да не се поддава на ония внушения, той трябва да влада чувствата си, да се не поддава на разни внушения. Трябва да влада и удовете си и тялото си да влада. Като стъпиш, като вървиш, да не си като гемия, но отмерени да бъдат крачките. После, движенията на очите, на ръцете да бъдат отмерени, като мигаш да не мигаш бързо. После да владаш устата си.
към беседата >>
Тя се проявява в даден момент, вън от времето.
Казвам: Всички разглеждате любовта в едно статическо положение. Казвате: „Да обичаме.“ Това е едно статическо положение. Казва: „За в бъдеще ще развием любовта.“ Никаква любов не може да развиеш за в бъдеще. Любовта не търпи никакво развитие.
Тя се проявява в даден момент, вън от времето.
Ако днес, в дадения случай, ти обичаш, ти и за в бъдеще, след хиляди години ще обичаш. Ако в дадения случай не обичаш и за в бъдеще няма да обичаш. Какъвто си сега, такъв ще бъдеш и за в бъдеще. То значи, ако в даден случай не обичаш, трябва да имаш някакъв повод. За колко неща човек може да обича някого?
към беседата >>
Да прави опити, да не се поддава на ония внушения, той трябва да влада чувствата си, да се не поддава на разни внушения.
Повечето от болестите се предават от страх. Човек, който е безстрашен, по-малко болести го познават. Сега новото учение учи хората да бъдат безстрашни, не да не се плашат, но да бъдат разумни. Човек не може да бъде безстрашен, ако не влада своя ум. Най-първо трябва да влада ума си.
Да прави опити, да не се поддава на ония внушения, той трябва да влада чувствата си, да се не поддава на разни внушения.
Трябва да влада и удовете си и тялото си да влада. Като стъпиш, като вървиш, да не си като гемия, но отмерени да бъдат крачките. После, движенията на очите, на ръцете да бъдат отмерени, като мигаш да не мигаш бързо. После да владаш устата си. Често аз забелязвам, вие си държите ръцете затворени постоянно една друга, хванати.
към беседата >>
Ако днес, в дадения случай, ти обичаш, ти и за в бъдеще, след хиляди години ще обичаш.
Казвам: Всички разглеждате любовта в едно статическо положение. Казвате: „Да обичаме.“ Това е едно статическо положение. Казва: „За в бъдеще ще развием любовта.“ Никаква любов не може да развиеш за в бъдеще. Любовта не търпи никакво развитие. Тя се проявява в даден момент, вън от времето.
Ако днес, в дадения случай, ти обичаш, ти и за в бъдеще, след хиляди години ще обичаш.
Ако в дадения случай не обичаш и за в бъдеще няма да обичаш. Какъвто си сега, такъв ще бъдеш и за в бъдеще. То значи, ако в даден случай не обичаш, трябва да имаш някакъв повод. За колко неща човек може да обича някого? Може да обичаш за три неща.
към беседата >>
Трябва да влада и удовете си и тялото си да влада.
Човек, който е безстрашен, по-малко болести го познават. Сега новото учение учи хората да бъдат безстрашни, не да не се плашат, но да бъдат разумни. Човек не може да бъде безстрашен, ако не влада своя ум. Най-първо трябва да влада ума си. Да прави опити, да не се поддава на ония внушения, той трябва да влада чувствата си, да се не поддава на разни внушения.
Трябва да влада и удовете си и тялото си да влада.
Като стъпиш, като вървиш, да не си като гемия, но отмерени да бъдат крачките. После, движенията на очите, на ръцете да бъдат отмерени, като мигаш да не мигаш бързо. После да владаш устата си. Често аз забелязвам, вие си държите ръцете затворени постоянно една друга, хванати. Защо си държите така ръцете?
към беседата >>
Ако в дадения случай не обичаш и за в бъдеще няма да обичаш.
Казвате: „Да обичаме.“ Това е едно статическо положение. Казва: „За в бъдеще ще развием любовта.“ Никаква любов не може да развиеш за в бъдеще. Любовта не търпи никакво развитие. Тя се проявява в даден момент, вън от времето. Ако днес, в дадения случай, ти обичаш, ти и за в бъдеще, след хиляди години ще обичаш.
Ако в дадения случай не обичаш и за в бъдеще няма да обичаш.
Какъвто си сега, такъв ще бъдеш и за в бъдеще. То значи, ако в даден случай не обичаш, трябва да имаш някакъв повод. За колко неща човек може да обича някого? Може да обичаш за три неща. В сегашния живот, както разбираме, може да обичаш един човек, защото е здрав, излиза някаква магнетична сила от него, подвижен е, каквото захване може да го свърши, работи.
към беседата >>
Като стъпиш, като вървиш, да не си като гемия, но отмерени да бъдат крачките.
Сега новото учение учи хората да бъдат безстрашни, не да не се плашат, но да бъдат разумни. Човек не може да бъде безстрашен, ако не влада своя ум. Най-първо трябва да влада ума си. Да прави опити, да не се поддава на ония внушения, той трябва да влада чувствата си, да се не поддава на разни внушения. Трябва да влада и удовете си и тялото си да влада.
Като стъпиш, като вървиш, да не си като гемия, но отмерени да бъдат крачките.
После, движенията на очите, на ръцете да бъдат отмерени, като мигаш да не мигаш бързо. После да владаш устата си. Често аз забелязвам, вие си държите ръцете затворени постоянно една друга, хванати. Защо си държите така ръцете? Болният щом го заболи коремът, той все туря ръцете на корема, но има си причина за това.
към беседата >>
3.
Става истина
,
НБ
, София, 3.3.1940г.,
Тя като те хване, щипци има, като те хване... Всяка жена е жена дотолкоз, доколкото тя е свързана с тази, голямата Жена.
Той си задал много голяма задача – да постигне глъбините на окултната наука и започнал да изследва сърцето на жената. Той правил изследвания и забатачил, че още не е излязъл. Казвате, защо е това? Тези жени, които имате, те са все отражения на тази голямата Жена, която изпълня вселената. Какво ще правите с нея?
Тя като те хване, щипци има, като те хване... Всяка жена е жена дотолкоз, доколкото тя е свързана с тази, голямата Жена.
Индусите имат разни имена за нея, и в християнството има разни имена. Човек с тази Жена трябва да се отнася с най-голямо уважение и почитание. Има един такъв Космичен Човек, Мъж, и към него има една Жена, една Жена, към която човек трябва да се отнася с много голямо уважение и почитание. Мнозина си позволяват да хулят жената. Не е право.
към беседата >>
Иде един приятел, че ми казва за някого, казва да му дам пример.
Иде един приятел, че ми казва за някого, казва да му дам пример.
Аз казвам: той е много добър човек, прави големи усилия, да подигне живота си. Много трудолюбив е. Той в живота запушил всички малки дупчици, но голямата дупка я оставил. Ако имате една стомна, която е на стотина места пукната, запушите малките дупки, а голямата оставите, какво може да се задържи в стомната? Ние, съвременните хора, запушваме малките дупки и мислим, че прогресираме, но като дигнеш стомната, тази вода изтече, хубавото и красивото през голямата дупка излиза навън.
към беседата >>
Индусите имат разни имена за нея, и в християнството има разни имена.
Той правил изследвания и забатачил, че още не е излязъл. Казвате, защо е това? Тези жени, които имате, те са все отражения на тази голямата Жена, която изпълня вселената. Какво ще правите с нея? Тя като те хване, щипци има, като те хване... Всяка жена е жена дотолкоз, доколкото тя е свързана с тази, голямата Жена.
Индусите имат разни имена за нея, и в християнството има разни имена.
Човек с тази Жена трябва да се отнася с най-голямо уважение и почитание. Има един такъв Космичен Човек, Мъж, и към него има една Жена, една Жена, към която човек трябва да се отнася с много голямо уважение и почитание. Мнозина си позволяват да хулят жената. Не е право. Може на един фотограф да му правиш големи бележки, че не е фотографирал жената добре.
към беседата >>
Аз казвам: той е много добър човек, прави големи усилия, да подигне живота си.
Иде един приятел, че ми казва за някого, казва да му дам пример.
Аз казвам: той е много добър човек, прави големи усилия, да подигне живота си.
Много трудолюбив е. Той в живота запушил всички малки дупчици, но голямата дупка я оставил. Ако имате една стомна, която е на стотина места пукната, запушите малките дупки, а голямата оставите, какво може да се задържи в стомната? Ние, съвременните хора, запушваме малките дупки и мислим, че прогресираме, но като дигнеш стомната, тази вода изтече, хубавото и красивото през голямата дупка излиза навън. Голямата дупка най-първо трябва да се запуши.
към беседата >>
Човек с тази Жена трябва да се отнася с най-голямо уважение и почитание.
Казвате, защо е това? Тези жени, които имате, те са все отражения на тази голямата Жена, която изпълня вселената. Какво ще правите с нея? Тя като те хване, щипци има, като те хване... Всяка жена е жена дотолкоз, доколкото тя е свързана с тази, голямата Жена. Индусите имат разни имена за нея, и в християнството има разни имена.
Човек с тази Жена трябва да се отнася с най-голямо уважение и почитание.
Има един такъв Космичен Човек, Мъж, и към него има една Жена, една Жена, към която човек трябва да се отнася с много голямо уважение и почитание. Мнозина си позволяват да хулят жената. Не е право. Може на един фотограф да му правиш големи бележки, че не е фотографирал жената добре. Нямаме право да критикуваме самата жена.
към беседата >>
Много трудолюбив е.
Иде един приятел, че ми казва за някого, казва да му дам пример. Аз казвам: той е много добър човек, прави големи усилия, да подигне живота си.
Много трудолюбив е.
Той в живота запушил всички малки дупчици, но голямата дупка я оставил. Ако имате една стомна, която е на стотина места пукната, запушите малките дупки, а голямата оставите, какво може да се задържи в стомната? Ние, съвременните хора, запушваме малките дупки и мислим, че прогресираме, но като дигнеш стомната, тази вода изтече, хубавото и красивото през голямата дупка излиза навън. Голямата дупка най-първо трябва да се запуши. Тази голямата дупка, това е безлюбието на хората.
към беседата >>
Има един такъв Космичен Човек, Мъж, и към него има една Жена, една Жена, към която човек трябва да се отнася с много голямо уважение и почитание.
Тези жени, които имате, те са все отражения на тази голямата Жена, която изпълня вселената. Какво ще правите с нея? Тя като те хване, щипци има, като те хване... Всяка жена е жена дотолкоз, доколкото тя е свързана с тази, голямата Жена. Индусите имат разни имена за нея, и в християнството има разни имена. Човек с тази Жена трябва да се отнася с най-голямо уважение и почитание.
Има един такъв Космичен Човек, Мъж, и към него има една Жена, една Жена, към която човек трябва да се отнася с много голямо уважение и почитание.
Мнозина си позволяват да хулят жената. Не е право. Може на един фотограф да му правиш големи бележки, че не е фотографирал жената добре. Нямаме право да критикуваме самата жена. Защото всяка една жена е представителка на тази Жена.
към беседата >>
Той в живота запушил всички малки дупчици, но голямата дупка я оставил.
Иде един приятел, че ми казва за някого, казва да му дам пример. Аз казвам: той е много добър човек, прави големи усилия, да подигне живота си. Много трудолюбив е.
Той в живота запушил всички малки дупчици, но голямата дупка я оставил.
Ако имате една стомна, която е на стотина места пукната, запушите малките дупки, а голямата оставите, какво може да се задържи в стомната? Ние, съвременните хора, запушваме малките дупки и мислим, че прогресираме, но като дигнеш стомната, тази вода изтече, хубавото и красивото през голямата дупка излиза навън. Голямата дупка най-първо трябва да се запуши. Тази голямата дупка, това е безлюбието на хората. Тя трябва да се запуши.
към беседата >>
Мнозина си позволяват да хулят жената.
Какво ще правите с нея? Тя като те хване, щипци има, като те хване... Всяка жена е жена дотолкоз, доколкото тя е свързана с тази, голямата Жена. Индусите имат разни имена за нея, и в християнството има разни имена. Човек с тази Жена трябва да се отнася с най-голямо уважение и почитание. Има един такъв Космичен Човек, Мъж, и към него има една Жена, една Жена, към която човек трябва да се отнася с много голямо уважение и почитание.
Мнозина си позволяват да хулят жената.
Не е право. Може на един фотограф да му правиш големи бележки, че не е фотографирал жената добре. Нямаме право да критикуваме самата жена. Защото всяка една жена е представителка на тази Жена. В какво се отличава жената?
към беседата >>
Ако имате една стомна, която е на стотина места пукната, запушите малките дупки, а голямата оставите, какво може да се задържи в стомната?
Иде един приятел, че ми казва за някого, казва да му дам пример. Аз казвам: той е много добър човек, прави големи усилия, да подигне живота си. Много трудолюбив е. Той в живота запушил всички малки дупчици, но голямата дупка я оставил.
Ако имате една стомна, която е на стотина места пукната, запушите малките дупки, а голямата оставите, какво може да се задържи в стомната?
Ние, съвременните хора, запушваме малките дупки и мислим, че прогресираме, но като дигнеш стомната, тази вода изтече, хубавото и красивото през голямата дупка излиза навън. Голямата дупка най-първо трябва да се запуши. Тази голямата дупка, това е безлюбието на хората. Тя трябва да се запуши. Тази голямата дупка е глупостта.
към беседата >>
Не е право.
Тя като те хване, щипци има, като те хване... Всяка жена е жена дотолкоз, доколкото тя е свързана с тази, голямата Жена. Индусите имат разни имена за нея, и в християнството има разни имена. Човек с тази Жена трябва да се отнася с най-голямо уважение и почитание. Има един такъв Космичен Човек, Мъж, и към него има една Жена, една Жена, към която човек трябва да се отнася с много голямо уважение и почитание. Мнозина си позволяват да хулят жената.
Не е право.
Може на един фотограф да му правиш големи бележки, че не е фотографирал жената добре. Нямаме право да критикуваме самата жена. Защото всяка една жена е представителка на тази Жена. В какво се отличава жената? Че тя е носителка на любовта.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, запушваме малките дупки и мислим, че прогресираме, но като дигнеш стомната, тази вода изтече, хубавото и красивото през голямата дупка излиза навън.
Иде един приятел, че ми казва за някого, казва да му дам пример. Аз казвам: той е много добър човек, прави големи усилия, да подигне живота си. Много трудолюбив е. Той в живота запушил всички малки дупчици, но голямата дупка я оставил. Ако имате една стомна, която е на стотина места пукната, запушите малките дупки, а голямата оставите, какво може да се задържи в стомната?
Ние, съвременните хора, запушваме малките дупки и мислим, че прогресираме, но като дигнеш стомната, тази вода изтече, хубавото и красивото през голямата дупка излиза навън.
Голямата дупка най-първо трябва да се запуши. Тази голямата дупка, това е безлюбието на хората. Тя трябва да се запуши. Тази голямата дупка е глупостта. Трябва да се запуши тази дупка.
към беседата >>
Може на един фотограф да му правиш големи бележки, че не е фотографирал жената добре.
Индусите имат разни имена за нея, и в християнството има разни имена. Човек с тази Жена трябва да се отнася с най-голямо уважение и почитание. Има един такъв Космичен Човек, Мъж, и към него има една Жена, една Жена, към която човек трябва да се отнася с много голямо уважение и почитание. Мнозина си позволяват да хулят жената. Не е право.
Може на един фотограф да му правиш големи бележки, че не е фотографирал жената добре.
Нямаме право да критикуваме самата жена. Защото всяка една жена е представителка на тази Жена. В какво се отличава жената? Че тя е носителка на любовта. Колко хиляди години природата работила върху жената, за да се прояви тя като майка.
към беседата >>
Голямата дупка най-първо трябва да се запуши.
Аз казвам: той е много добър човек, прави големи усилия, да подигне живота си. Много трудолюбив е. Той в живота запушил всички малки дупчици, но голямата дупка я оставил. Ако имате една стомна, която е на стотина места пукната, запушите малките дупки, а голямата оставите, какво може да се задържи в стомната? Ние, съвременните хора, запушваме малките дупки и мислим, че прогресираме, но като дигнеш стомната, тази вода изтече, хубавото и красивото през голямата дупка излиза навън.
Голямата дупка най-първо трябва да се запуши.
Тази голямата дупка, това е безлюбието на хората. Тя трябва да се запуши. Тази голямата дупка е глупостта. Трябва да се запуши тази дупка. Голямата дупка е лъжата.
към беседата >>
Нямаме право да критикуваме самата жена.
Човек с тази Жена трябва да се отнася с най-голямо уважение и почитание. Има един такъв Космичен Човек, Мъж, и към него има една Жена, една Жена, към която човек трябва да се отнася с много голямо уважение и почитание. Мнозина си позволяват да хулят жената. Не е право. Може на един фотограф да му правиш големи бележки, че не е фотографирал жената добре.
Нямаме право да критикуваме самата жена.
Защото всяка една жена е представителка на тази Жена. В какво се отличава жената? Че тя е носителка на любовта. Колко хиляди години природата работила върху жената, за да се прояви тя като майка. Не че още жената е майка тъй както трябва, защото тя още не е станала майка тъй както трябва.
към беседата >>
Тази голямата дупка, това е безлюбието на хората.
Много трудолюбив е. Той в живота запушил всички малки дупчици, но голямата дупка я оставил. Ако имате една стомна, която е на стотина места пукната, запушите малките дупки, а голямата оставите, какво може да се задържи в стомната? Ние, съвременните хора, запушваме малките дупки и мислим, че прогресираме, но като дигнеш стомната, тази вода изтече, хубавото и красивото през голямата дупка излиза навън. Голямата дупка най-първо трябва да се запуши.
Тази голямата дупка, това е безлюбието на хората.
Тя трябва да се запуши. Тази голямата дупка е глупостта. Трябва да се запуши тази дупка. Голямата дупка е лъжата. Трябва да се запуши и тогава ще започнем тия малките дупчици да запушваме и ще имаме здрава стомна, че каквото туряме вътре, да се задържи.
към беседата >>
Защото всяка една жена е представителка на тази Жена.
Има един такъв Космичен Човек, Мъж, и към него има една Жена, една Жена, към която човек трябва да се отнася с много голямо уважение и почитание. Мнозина си позволяват да хулят жената. Не е право. Може на един фотограф да му правиш големи бележки, че не е фотографирал жената добре. Нямаме право да критикуваме самата жена.
Защото всяка една жена е представителка на тази Жена.
В какво се отличава жената? Че тя е носителка на любовта. Колко хиляди години природата работила върху жената, за да се прояви тя като майка. Не че още жената е майка тъй както трябва, защото тя още не е станала майка тъй както трябва. Една котка, като дoбие своите деца, изяде ги.
към беседата >>
Тя трябва да се запуши.
Той в живота запушил всички малки дупчици, но голямата дупка я оставил. Ако имате една стомна, която е на стотина места пукната, запушите малките дупки, а голямата оставите, какво може да се задържи в стомната? Ние, съвременните хора, запушваме малките дупки и мислим, че прогресираме, но като дигнеш стомната, тази вода изтече, хубавото и красивото през голямата дупка излиза навън. Голямата дупка най-първо трябва да се запуши. Тази голямата дупка, това е безлюбието на хората.
Тя трябва да се запуши.
Тази голямата дупка е глупостта. Трябва да се запуши тази дупка. Голямата дупка е лъжата. Трябва да се запуши и тогава ще започнем тия малките дупчици да запушваме и ще имаме здрава стомна, че каквото туряме вътре, да се задържи. Ако нашата глава не може да задържи нищо...
към беседата >>
В какво се отличава жената?
Мнозина си позволяват да хулят жената. Не е право. Може на един фотограф да му правиш големи бележки, че не е фотографирал жената добре. Нямаме право да критикуваме самата жена. Защото всяка една жена е представителка на тази Жена.
В какво се отличава жената?
Че тя е носителка на любовта. Колко хиляди години природата работила върху жената, за да се прояви тя като майка. Не че още жената е майка тъй както трябва, защото тя още не е станала майка тъй както трябва. Една котка, като дoбие своите деца, изяде ги. Често има котараци, бащи, те ги изядат.
към беседата >>
Тази голямата дупка е глупостта.
Ако имате една стомна, която е на стотина места пукната, запушите малките дупки, а голямата оставите, какво може да се задържи в стомната? Ние, съвременните хора, запушваме малките дупки и мислим, че прогресираме, но като дигнеш стомната, тази вода изтече, хубавото и красивото през голямата дупка излиза навън. Голямата дупка най-първо трябва да се запуши. Тази голямата дупка, това е безлюбието на хората. Тя трябва да се запуши.
Тази голямата дупка е глупостта.
Трябва да се запуши тази дупка. Голямата дупка е лъжата. Трябва да се запуши и тогава ще започнем тия малките дупчици да запушваме и ще имаме здрава стомна, че каквото туряме вътре, да се задържи. Ако нашата глава не може да задържи нищо...
към беседата >>
Че тя е носителка на любовта.
Не е право. Може на един фотограф да му правиш големи бележки, че не е фотографирал жената добре. Нямаме право да критикуваме самата жена. Защото всяка една жена е представителка на тази Жена. В какво се отличава жената?
Че тя е носителка на любовта.
Колко хиляди години природата работила върху жената, за да се прояви тя като майка. Не че още жената е майка тъй както трябва, защото тя още не е станала майка тъй както трябва. Една котка, като дoбие своите деца, изяде ги. Често има котараци, бащи, те ги изядат. И женската ги изяда по някой път.
към беседата >>
Трябва да се запуши тази дупка.
Ние, съвременните хора, запушваме малките дупки и мислим, че прогресираме, но като дигнеш стомната, тази вода изтече, хубавото и красивото през голямата дупка излиза навън. Голямата дупка най-първо трябва да се запуши. Тази голямата дупка, това е безлюбието на хората. Тя трябва да се запуши. Тази голямата дупка е глупостта.
Трябва да се запуши тази дупка.
Голямата дупка е лъжата. Трябва да се запуши и тогава ще започнем тия малките дупчици да запушваме и ще имаме здрава стомна, че каквото туряме вътре, да се задържи. Ако нашата глава не може да задържи нищо...
към беседата >>
Колко хиляди години природата работила върху жената, за да се прояви тя като майка.
Може на един фотограф да му правиш големи бележки, че не е фотографирал жената добре. Нямаме право да критикуваме самата жена. Защото всяка една жена е представителка на тази Жена. В какво се отличава жената? Че тя е носителка на любовта.
Колко хиляди години природата работила върху жената, за да се прояви тя като майка.
Не че още жената е майка тъй както трябва, защото тя още не е станала майка тъй както трябва. Една котка, като дoбие своите деца, изяде ги. Често има котараци, бащи, те ги изядат. И женската ги изяда по някой път. Рядко се случва.
към беседата >>
Голямата дупка е лъжата.
Голямата дупка най-първо трябва да се запуши. Тази голямата дупка, това е безлюбието на хората. Тя трябва да се запуши. Тази голямата дупка е глупостта. Трябва да се запуши тази дупка.
Голямата дупка е лъжата.
Трябва да се запуши и тогава ще започнем тия малките дупчици да запушваме и ще имаме здрава стомна, че каквото туряме вътре, да се задържи. Ако нашата глава не може да задържи нищо...
към беседата >>
Не че още жената е майка тъй както трябва, защото тя още не е станала майка тъй както трябва.
Нямаме право да критикуваме самата жена. Защото всяка една жена е представителка на тази Жена. В какво се отличава жената? Че тя е носителка на любовта. Колко хиляди години природата работила върху жената, за да се прояви тя като майка.
Не че още жената е майка тъй както трябва, защото тя още не е станала майка тъй както трябва.
Една котка, като дoбие своите деца, изяде ги. Често има котараци, бащи, те ги изядат. И женската ги изяда по някой път. Рядко се случва. Но котараците ги изядат на общо основание като плъхове.
към беседата >>
Трябва да се запуши и тогава ще започнем тия малките дупчици да запушваме и ще имаме здрава стомна, че каквото туряме вътре, да се задържи.
Тази голямата дупка, това е безлюбието на хората. Тя трябва да се запуши. Тази голямата дупка е глупостта. Трябва да се запуши тази дупка. Голямата дупка е лъжата.
Трябва да се запуши и тогава ще започнем тия малките дупчици да запушваме и ще имаме здрава стомна, че каквото туряме вътре, да се задържи.
Ако нашата глава не може да задържи нищо...
към беседата >>
Една котка, като дoбие своите деца, изяде ги.
Защото всяка една жена е представителка на тази Жена. В какво се отличава жената? Че тя е носителка на любовта. Колко хиляди години природата работила върху жената, за да се прояви тя като майка. Не че още жената е майка тъй както трябва, защото тя още не е станала майка тъй както трябва.
Една котка, като дoбие своите деца, изяде ги.
Често има котараци, бащи, те ги изядат. И женската ги изяда по някой път. Рядко се случва. Но котараците ги изядат на общо основание като плъхове. Това е един атавизъм вътре в природата.
към беседата >>
Ако нашата глава не може да задържи нищо...
Тя трябва да се запуши. Тази голямата дупка е глупостта. Трябва да се запуши тази дупка. Голямата дупка е лъжата. Трябва да се запуши и тогава ще започнем тия малките дупчици да запушваме и ще имаме здрава стомна, че каквото туряме вътре, да се задържи.
Ако нашата глава не може да задържи нищо...
към беседата >>
Често има котараци, бащи, те ги изядат.
В какво се отличава жената? Че тя е носителка на любовта. Колко хиляди години природата работила върху жената, за да се прояви тя като майка. Не че още жената е майка тъй както трябва, защото тя още не е станала майка тъй както трябва. Една котка, като дoбие своите деца, изяде ги.
Често има котараци, бащи, те ги изядат.
И женската ги изяда по някой път. Рядко се случва. Но котараците ги изядат на общо основание като плъхове. Това е един атавизъм вътре в природата. Атавизмът е в нас, който се случва по някой път и ние разрушаваме най-хубавите си свои мисли в себе си и желания, които са родени в нас.
към беседата >>
Аз се чудя по някой път на хората.
Аз се чудя по някой път на хората.
Казвате: „Ти проповядваш, но ти да не си заинтересован нещо? “ И аз проповядвам, но трябва да покажем на хората, че ние вярваме. Не трябва да имаш особено верую, то не е такова. Казвам: Ти какво мислиш практически? (Учителят показва, че взема и пълни джоба.) Казвам: Това знание ли е?
към беседата >>
И женската ги изяда по някой път.
Че тя е носителка на любовта. Колко хиляди години природата работила върху жената, за да се прояви тя като майка. Не че още жената е майка тъй както трябва, защото тя още не е станала майка тъй както трябва. Една котка, като дoбие своите деца, изяде ги. Често има котараци, бащи, те ги изядат.
И женската ги изяда по някой път.
Рядко се случва. Но котараците ги изядат на общо основание като плъхове. Това е един атавизъм вътре в природата. Атавизмът е в нас, който се случва по някой път и ние разрушаваме най-хубавите си свои мисли в себе си и желания, които са родени в нас. Едно хубаво чувство, което ние възприемаме, ти го разрушаваш за нищо и никакво.
към беседата >>
Казвате: „Ти проповядваш, но ти да не си заинтересован нещо?
Аз се чудя по някой път на хората.
Казвате: „Ти проповядваш, но ти да не си заинтересован нещо?
“ И аз проповядвам, но трябва да покажем на хората, че ние вярваме. Не трябва да имаш особено верую, то не е такова. Казвам: Ти какво мислиш практически? (Учителят показва, че взема и пълни джоба.) Казвам: Това знание ли е? В какво положение ще се намерите?
към беседата >>
Рядко се случва.
Колко хиляди години природата работила върху жената, за да се прояви тя като майка. Не че още жената е майка тъй както трябва, защото тя още не е станала майка тъй както трябва. Една котка, като дoбие своите деца, изяде ги. Често има котараци, бащи, те ги изядат. И женската ги изяда по някой път.
Рядко се случва.
Но котараците ги изядат на общо основание като плъхове. Това е един атавизъм вътре в природата. Атавизмът е в нас, който се случва по някой път и ние разрушаваме най-хубавите си свои мисли в себе си и желания, които са родени в нас. Едно хубаво чувство, което ние възприемаме, ти го разрушаваш за нищо и никакво.
към беседата >>
“ И аз проповядвам, но трябва да покажем на хората, че ние вярваме.
Аз се чудя по някой път на хората. Казвате: „Ти проповядваш, но ти да не си заинтересован нещо?
“ И аз проповядвам, но трябва да покажем на хората, че ние вярваме.
Не трябва да имаш особено верую, то не е такова. Казвам: Ти какво мислиш практически? (Учителят показва, че взема и пълни джоба.) Казвам: Това знание ли е? В какво положение ще се намерите? Един богат човек обича да изтезава слугите и слугините си.
към беседата >>
Но котараците ги изядат на общо основание като плъхове.
Не че още жената е майка тъй както трябва, защото тя още не е станала майка тъй както трябва. Една котка, като дoбие своите деца, изяде ги. Често има котараци, бащи, те ги изядат. И женската ги изяда по някой път. Рядко се случва.
Но котараците ги изядат на общо основание като плъхове.
Това е един атавизъм вътре в природата. Атавизмът е в нас, който се случва по някой път и ние разрушаваме най-хубавите си свои мисли в себе си и желания, които са родени в нас. Едно хубаво чувство, което ние възприемаме, ти го разрушаваш за нищо и никакво.
към беседата >>
Не трябва да имаш особено верую, то не е такова.
Аз се чудя по някой път на хората. Казвате: „Ти проповядваш, но ти да не си заинтересован нещо? “ И аз проповядвам, но трябва да покажем на хората, че ние вярваме.
Не трябва да имаш особено верую, то не е такова.
Казвам: Ти какво мислиш практически? (Учителят показва, че взема и пълни джоба.) Казвам: Това знание ли е? В какво положение ще се намерите? Един богат човек обича да изтезава слугите и слугините си. Това дошло до царя, който бил много строг, че го повикал.
към беседата >>
Това е един атавизъм вътре в природата.
Една котка, като дoбие своите деца, изяде ги. Често има котараци, бащи, те ги изядат. И женската ги изяда по някой път. Рядко се случва. Но котараците ги изядат на общо основание като плъхове.
Това е един атавизъм вътре в природата.
Атавизмът е в нас, който се случва по някой път и ние разрушаваме най-хубавите си свои мисли в себе си и желания, които са родени в нас. Едно хубаво чувство, което ние възприемаме, ти го разрушаваш за нищо и никакво.
към беседата >>
Казвам: Ти какво мислиш практически?
Аз се чудя по някой път на хората. Казвате: „Ти проповядваш, но ти да не си заинтересован нещо? “ И аз проповядвам, но трябва да покажем на хората, че ние вярваме. Не трябва да имаш особено верую, то не е такова.
Казвам: Ти какво мислиш практически?
(Учителят показва, че взема и пълни джоба.) Казвам: Това знание ли е? В какво положение ще се намерите? Един богат човек обича да изтезава слугите и слугините си. Това дошло до царя, който бил много строг, че го повикал. Богатият казва: „Не слушат, не изпълняват законите.“ Тогава почнали да го наказват, да му турят вряла вода в устата.
към беседата >>
Атавизмът е в нас, който се случва по някой път и ние разрушаваме най-хубавите си свои мисли в себе си и желания, които са родени в нас.
Често има котараци, бащи, те ги изядат. И женската ги изяда по някой път. Рядко се случва. Но котараците ги изядат на общо основание като плъхове. Това е един атавизъм вътре в природата.
Атавизмът е в нас, който се случва по някой път и ние разрушаваме най-хубавите си свои мисли в себе си и желания, които са родени в нас.
Едно хубаво чувство, което ние възприемаме, ти го разрушаваш за нищо и никакво.
към беседата >>
(Учителят показва, че взема и пълни джоба.) Казвам: Това знание ли е?
Аз се чудя по някой път на хората. Казвате: „Ти проповядваш, но ти да не си заинтересован нещо? “ И аз проповядвам, но трябва да покажем на хората, че ние вярваме. Не трябва да имаш особено верую, то не е такова. Казвам: Ти какво мислиш практически?
(Учителят показва, че взема и пълни джоба.) Казвам: Това знание ли е?
В какво положение ще се намерите? Един богат човек обича да изтезава слугите и слугините си. Това дошло до царя, който бил много строг, че го повикал. Богатият казва: „Не слушат, не изпълняват законите.“ Тогава почнали да го наказват, да му турят вряла вода в устата. Питам: Всичките тия страдания в света от какво произтичат?
към беседата >>
Едно хубаво чувство, което ние възприемаме, ти го разрушаваш за нищо и никакво.
И женската ги изяда по някой път. Рядко се случва. Но котараците ги изядат на общо основание като плъхове. Това е един атавизъм вътре в природата. Атавизмът е в нас, който се случва по някой път и ние разрушаваме най-хубавите си свои мисли в себе си и желания, които са родени в нас.
Едно хубаво чувство, което ние възприемаме, ти го разрушаваш за нищо и никакво.
към беседата >>
В какво положение ще се намерите?
Казвате: „Ти проповядваш, но ти да не си заинтересован нещо? “ И аз проповядвам, но трябва да покажем на хората, че ние вярваме. Не трябва да имаш особено верую, то не е такова. Казвам: Ти какво мислиш практически? (Учителят показва, че взема и пълни джоба.) Казвам: Това знание ли е?
В какво положение ще се намерите?
Един богат човек обича да изтезава слугите и слугините си. Това дошло до царя, който бил много строг, че го повикал. Богатият казва: „Не слушат, не изпълняват законите.“ Тогава почнали да го наказват, да му турят вряла вода в устата. Питам: Всичките тия страдания в света от какво произтичат? От нарушението на онзи Божествен закон.
към беседата >>
Та казвам: В съвременния свят, и в религиозния, и в учения свят, трябва да се даде едно правило – да се не разваля онова хубавото и красивото в света.
Та казвам: В съвременния свят, и в религиозния, и в учения свят, трябва да се даде едно правило – да се не разваля онова хубавото и красивото в света.
Първото нещо казвате: Христос е казал. Хубаво, Христос дойде да научи хората на самоотричане, на самопожертвувание. Това [е], което Христос [е] дал в тази форма, в която съществува. Науката за пожертвуването, за спасението на хората. За да спасиш, трябва да дадеш нещо от себе си.
към беседата >>
Един богат човек обича да изтезава слугите и слугините си.
“ И аз проповядвам, но трябва да покажем на хората, че ние вярваме. Не трябва да имаш особено верую, то не е такова. Казвам: Ти какво мислиш практически? (Учителят показва, че взема и пълни джоба.) Казвам: Това знание ли е? В какво положение ще се намерите?
Един богат човек обича да изтезава слугите и слугините си.
Това дошло до царя, който бил много строг, че го повикал. Богатият казва: „Не слушат, не изпълняват законите.“ Тогава почнали да го наказват, да му турят вряла вода в устата. Питам: Всичките тия страдания в света от какво произтичат? От нарушението на онзи Божествен закон. Ние не се срамуваме от лъжата.
към беседата >>
Първото нещо казвате: Христос е казал.
Та казвам: В съвременния свят, и в религиозния, и в учения свят, трябва да се даде едно правило – да се не разваля онова хубавото и красивото в света.
Първото нещо казвате: Христос е казал.
Хубаво, Христос дойде да научи хората на самоотричане, на самопожертвувание. Това [е], което Христос [е] дал в тази форма, в която съществува. Науката за пожертвуването, за спасението на хората. За да спасиш, трябва да дадеш нещо от себе си. Писанието казва: Този, който е бил богат в духовния свят, в ангелският свят раздал всичко и слязъл между хората, да помага, да им покаже по кой начин трябва да живеят; и Той сам казва: „Аз и Отец Ми едно сме.“ И казва още: „Както Ме е Отец възлюбил, така ви говоря.
към беседата >>
Това дошло до царя, който бил много строг, че го повикал.
Не трябва да имаш особено верую, то не е такова. Казвам: Ти какво мислиш практически? (Учителят показва, че взема и пълни джоба.) Казвам: Това знание ли е? В какво положение ще се намерите? Един богат човек обича да изтезава слугите и слугините си.
Това дошло до царя, който бил много строг, че го повикал.
Богатият казва: „Не слушат, не изпълняват законите.“ Тогава почнали да го наказват, да му турят вряла вода в устата. Питам: Всичките тия страдания в света от какво произтичат? От нарушението на онзи Божествен закон. Ние не се срамуваме от лъжата. Ние не се срамуваме от безлюбието.
към беседата >>
Хубаво, Христос дойде да научи хората на самоотричане, на самопожертвувание.
Та казвам: В съвременния свят, и в религиозния, и в учения свят, трябва да се даде едно правило – да се не разваля онова хубавото и красивото в света. Първото нещо казвате: Христос е казал.
Хубаво, Христос дойде да научи хората на самоотричане, на самопожертвувание.
Това [е], което Христос [е] дал в тази форма, в която съществува. Науката за пожертвуването, за спасението на хората. За да спасиш, трябва да дадеш нещо от себе си. Писанието казва: Този, който е бил богат в духовния свят, в ангелският свят раздал всичко и слязъл между хората, да помага, да им покаже по кой начин трябва да живеят; и Той сам казва: „Аз и Отец Ми едно сме.“ И казва още: „Както Ме е Отец възлюбил, така ви говоря. И Аз дойдох да извърша Неговата воля, да покажа на хората как трябва да живеят.“
към беседата >>
Богатият казва: „Не слушат, не изпълняват законите.“ Тогава почнали да го наказват, да му турят вряла вода в устата.
Казвам: Ти какво мислиш практически? (Учителят показва, че взема и пълни джоба.) Казвам: Това знание ли е? В какво положение ще се намерите? Един богат човек обича да изтезава слугите и слугините си. Това дошло до царя, който бил много строг, че го повикал.
Богатият казва: „Не слушат, не изпълняват законите.“ Тогава почнали да го наказват, да му турят вряла вода в устата.
Питам: Всичките тия страдания в света от какво произтичат? От нарушението на онзи Божествен закон. Ние не се срамуваме от лъжата. Ние не се срамуваме от безлюбието. Като ме гледа някой, лъже ме.
към беседата >>
Това [е], което Христос [е] дал в тази форма, в която съществува.
Та казвам: В съвременния свят, и в религиозния, и в учения свят, трябва да се даде едно правило – да се не разваля онова хубавото и красивото в света. Първото нещо казвате: Христос е казал. Хубаво, Христос дойде да научи хората на самоотричане, на самопожертвувание.
Това [е], което Христос [е] дал в тази форма, в която съществува.
Науката за пожертвуването, за спасението на хората. За да спасиш, трябва да дадеш нещо от себе си. Писанието казва: Този, който е бил богат в духовния свят, в ангелският свят раздал всичко и слязъл между хората, да помага, да им покаже по кой начин трябва да живеят; и Той сам казва: „Аз и Отец Ми едно сме.“ И казва още: „Както Ме е Отец възлюбил, така ви говоря. И Аз дойдох да извърша Неговата воля, да покажа на хората как трябва да живеят.“
към беседата >>
Питам: Всичките тия страдания в света от какво произтичат?
(Учителят показва, че взема и пълни джоба.) Казвам: Това знание ли е? В какво положение ще се намерите? Един богат човек обича да изтезава слугите и слугините си. Това дошло до царя, който бил много строг, че го повикал. Богатият казва: „Не слушат, не изпълняват законите.“ Тогава почнали да го наказват, да му турят вряла вода в устата.
Питам: Всичките тия страдания в света от какво произтичат?
От нарушението на онзи Божествен закон. Ние не се срамуваме от лъжата. Ние не се срамуваме от безлюбието. Като ме гледа някой, лъже ме. Аз, който разбирам лъжата, той ме лъже.
към беседата >>
Науката за пожертвуването, за спасението на хората.
Та казвам: В съвременния свят, и в религиозния, и в учения свят, трябва да се даде едно правило – да се не разваля онова хубавото и красивото в света. Първото нещо казвате: Христос е казал. Хубаво, Христос дойде да научи хората на самоотричане, на самопожертвувание. Това [е], което Христос [е] дал в тази форма, в която съществува.
Науката за пожертвуването, за спасението на хората.
За да спасиш, трябва да дадеш нещо от себе си. Писанието казва: Този, който е бил богат в духовния свят, в ангелският свят раздал всичко и слязъл между хората, да помага, да им покаже по кой начин трябва да живеят; и Той сам казва: „Аз и Отец Ми едно сме.“ И казва още: „Както Ме е Отец възлюбил, така ви говоря. И Аз дойдох да извърша Неговата воля, да покажа на хората как трябва да живеят.“
към беседата >>
От нарушението на онзи Божествен закон.
В какво положение ще се намерите? Един богат човек обича да изтезава слугите и слугините си. Това дошло до царя, който бил много строг, че го повикал. Богатият казва: „Не слушат, не изпълняват законите.“ Тогава почнали да го наказват, да му турят вряла вода в устата. Питам: Всичките тия страдания в света от какво произтичат?
От нарушението на онзи Божествен закон.
Ние не се срамуваме от лъжата. Ние не се срамуваме от безлюбието. Като ме гледа някой, лъже ме. Аз, който разбирам лъжата, той ме лъже. Казва: „Нямам нито пет пари в джоба“, убеждава ме.
към беседата >>
За да спасиш, трябва да дадеш нещо от себе си.
Та казвам: В съвременния свят, и в религиозния, и в учения свят, трябва да се даде едно правило – да се не разваля онова хубавото и красивото в света. Първото нещо казвате: Христос е казал. Хубаво, Христос дойде да научи хората на самоотричане, на самопожертвувание. Това [е], което Христос [е] дал в тази форма, в която съществува. Науката за пожертвуването, за спасението на хората.
За да спасиш, трябва да дадеш нещо от себе си.
Писанието казва: Този, който е бил богат в духовния свят, в ангелският свят раздал всичко и слязъл между хората, да помага, да им покаже по кой начин трябва да живеят; и Той сам казва: „Аз и Отец Ми едно сме.“ И казва още: „Както Ме е Отец възлюбил, така ви говоря. И Аз дойдох да извърша Неговата воля, да покажа на хората как трябва да живеят.“
към беседата >>
Ние не се срамуваме от лъжата.
Един богат човек обича да изтезава слугите и слугините си. Това дошло до царя, който бил много строг, че го повикал. Богатият казва: „Не слушат, не изпълняват законите.“ Тогава почнали да го наказват, да му турят вряла вода в устата. Питам: Всичките тия страдания в света от какво произтичат? От нарушението на онзи Божествен закон.
Ние не се срамуваме от лъжата.
Ние не се срамуваме от безлюбието. Като ме гледа някой, лъже ме. Аз, който разбирам лъжата, той ме лъже. Казва: „Нямам нито пет пари в джоба“, убеждава ме. „Три деня съм гладувал.“ Пък аз виждам, че в джоба му има десет лева.
към беседата >>
Писанието казва: Този, който е бил богат в духовния свят, в ангелският свят раздал всичко и слязъл между хората, да помага, да им покаже по кой начин трябва да живеят; и Той сам казва: „Аз и Отец Ми едно сме.“ И казва още: „Както Ме е Отец възлюбил, така ви говоря.
Първото нещо казвате: Христос е казал. Хубаво, Христос дойде да научи хората на самоотричане, на самопожертвувание. Това [е], което Христос [е] дал в тази форма, в която съществува. Науката за пожертвуването, за спасението на хората. За да спасиш, трябва да дадеш нещо от себе си.
Писанието казва: Този, който е бил богат в духовния свят, в ангелският свят раздал всичко и слязъл между хората, да помага, да им покаже по кой начин трябва да живеят; и Той сам казва: „Аз и Отец Ми едно сме.“ И казва още: „Както Ме е Отец възлюбил, така ви говоря.
И Аз дойдох да извърша Неговата воля, да покажа на хората как трябва да живеят.“
към беседата >>
Ние не се срамуваме от безлюбието.
Това дошло до царя, който бил много строг, че го повикал. Богатият казва: „Не слушат, не изпълняват законите.“ Тогава почнали да го наказват, да му турят вряла вода в устата. Питам: Всичките тия страдания в света от какво произтичат? От нарушението на онзи Божествен закон. Ние не се срамуваме от лъжата.
Ние не се срамуваме от безлюбието.
Като ме гледа някой, лъже ме. Аз, който разбирам лъжата, той ме лъже. Казва: „Нямам нито пет пари в джоба“, убеждава ме. „Три деня съм гладувал.“ Пък аз виждам, че в джоба му има десет лева. Казвам: „В джоба имаш десет лева.“ – „Нямам.“ – „Извади кесията.
към беседата >>
И Аз дойдох да извърша Неговата воля, да покажа на хората как трябва да живеят.“
Хубаво, Христос дойде да научи хората на самоотричане, на самопожертвувание. Това [е], което Христос [е] дал в тази форма, в която съществува. Науката за пожертвуването, за спасението на хората. За да спасиш, трябва да дадеш нещо от себе си. Писанието казва: Този, който е бил богат в духовния свят, в ангелският свят раздал всичко и слязъл между хората, да помага, да им покаже по кой начин трябва да живеят; и Той сам казва: „Аз и Отец Ми едно сме.“ И казва още: „Както Ме е Отец възлюбил, така ви говоря.
И Аз дойдох да извърша Неговата воля, да покажа на хората как трябва да живеят.“
към беседата >>
Като ме гледа някой, лъже ме.
Богатият казва: „Не слушат, не изпълняват законите.“ Тогава почнали да го наказват, да му турят вряла вода в устата. Питам: Всичките тия страдания в света от какво произтичат? От нарушението на онзи Божествен закон. Ние не се срамуваме от лъжата. Ние не се срамуваме от безлюбието.
Като ме гледа някой, лъже ме.
Аз, който разбирам лъжата, той ме лъже. Казва: „Нямам нито пет пари в джоба“, убеждава ме. „Три деня съм гладувал.“ Пък аз виждам, че в джоба му има десет лева. Казвам: „В джоба имаш десет лева.“ – „Нямам.“ – „Извади кесията. Десет лева има там.“ Тогава казва: „Имам.“ Излъга ме.
към беседата >>
Казвам: Днешните християни, от гледището на Христа, те не са приложили християнството.
Казвам: Днешните християни, от гледището на Христа, те не са приложили християнството.
Ако вземеш съвременните християни, доста напреднали са, в сравнение с физическото много високо седят, но както Христос проповядвал християнството, Божественото учение, далече са още. Не казвам, че всички. Има някои верующи, които са достигнали до голяма степен на развитие. Човек, за да бъде християнин, той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце, трябва да има едно тяло добре организирано. После, той трябва да бъде човек, на когото да разчиташ във всяко отношение.
към беседата >>
Аз, който разбирам лъжата, той ме лъже.
Питам: Всичките тия страдания в света от какво произтичат? От нарушението на онзи Божествен закон. Ние не се срамуваме от лъжата. Ние не се срамуваме от безлюбието. Като ме гледа някой, лъже ме.
Аз, който разбирам лъжата, той ме лъже.
Казва: „Нямам нито пет пари в джоба“, убеждава ме. „Три деня съм гладувал.“ Пък аз виждам, че в джоба му има десет лева. Казвам: „В джоба имаш десет лева.“ – „Нямам.“ – „Извади кесията. Десет лева има там.“ Тогава казва: „Имам.“ Излъга ме. И понеже ме излъга, ще ти дам десет лева.
към беседата >>
Ако вземеш съвременните християни, доста напреднали са, в сравнение с физическото много високо седят, но както Христос проповядвал християнството, Божественото учение, далече са още.
Казвам: Днешните християни, от гледището на Христа, те не са приложили християнството.
Ако вземеш съвременните християни, доста напреднали са, в сравнение с физическото много високо седят, но както Христос проповядвал християнството, Божественото учение, далече са още.
Не казвам, че всички. Има някои верующи, които са достигнали до голяма степен на развитие. Човек, за да бъде християнин, той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце, трябва да има едно тяло добре организирано. После, той трябва да бъде човек, на когото да разчиташ във всяко отношение. За туй трябва да се създадат условия.
към беседата >>
Казва: „Нямам нито пет пари в джоба“, убеждава ме.
От нарушението на онзи Божествен закон. Ние не се срамуваме от лъжата. Ние не се срамуваме от безлюбието. Като ме гледа някой, лъже ме. Аз, който разбирам лъжата, той ме лъже.
Казва: „Нямам нито пет пари в джоба“, убеждава ме.
„Три деня съм гладувал.“ Пък аз виждам, че в джоба му има десет лева. Казвам: „В джоба имаш десет лева.“ – „Нямам.“ – „Извади кесията. Десет лева има там.“ Тогава казва: „Имам.“ Излъга ме. И понеже ме излъга, ще ти дам десет лева. Ако не беше ме излъгал, щях да ти дам сто.
към беседата >>
Не казвам, че всички.
Казвам: Днешните християни, от гледището на Христа, те не са приложили християнството. Ако вземеш съвременните християни, доста напреднали са, в сравнение с физическото много високо седят, но както Христос проповядвал християнството, Божественото учение, далече са още.
Не казвам, че всички.
Има някои верующи, които са достигнали до голяма степен на развитие. Човек, за да бъде християнин, той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце, трябва да има едно тяло добре организирано. После, той трябва да бъде човек, на когото да разчиташ във всяко отношение. За туй трябва да се създадат условия. В една яблъчна семка, в една крушова семка има всичките възможности за създаване, за развитието на едно отлично дърво, но трябва да се даде хубава почва.
към беседата >>
„Три деня съм гладувал.“ Пък аз виждам, че в джоба му има десет лева.
Ние не се срамуваме от лъжата. Ние не се срамуваме от безлюбието. Като ме гледа някой, лъже ме. Аз, който разбирам лъжата, той ме лъже. Казва: „Нямам нито пет пари в джоба“, убеждава ме.
„Три деня съм гладувал.“ Пък аз виждам, че в джоба му има десет лева.
Казвам: „В джоба имаш десет лева.“ – „Нямам.“ – „Извади кесията. Десет лева има там.“ Тогава казва: „Имам.“ Излъга ме. И понеже ме излъга, ще ти дам десет лева. Ако не беше ме излъгал, щях да ти дам сто.
към беседата >>
Има някои верующи, които са достигнали до голяма степен на развитие.
Казвам: Днешните християни, от гледището на Христа, те не са приложили християнството. Ако вземеш съвременните християни, доста напреднали са, в сравнение с физическото много високо седят, но както Христос проповядвал християнството, Божественото учение, далече са още. Не казвам, че всички.
Има някои верующи, които са достигнали до голяма степен на развитие.
Човек, за да бъде християнин, той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце, трябва да има едно тяло добре организирано. После, той трябва да бъде човек, на когото да разчиташ във всяко отношение. За туй трябва да се създадат условия. В една яблъчна семка, в една крушова семка има всичките възможности за създаване, за развитието на едно отлично дърво, но трябва да се даде хубава почва. Ако туй семе го посееш в хубава почва, то ще прояви своята сила.
към беседата >>
Казвам: „В джоба имаш десет лева.“ – „Нямам.“ – „Извади кесията.
Ние не се срамуваме от безлюбието. Като ме гледа някой, лъже ме. Аз, който разбирам лъжата, той ме лъже. Казва: „Нямам нито пет пари в джоба“, убеждава ме. „Три деня съм гладувал.“ Пък аз виждам, че в джоба му има десет лева.
Казвам: „В джоба имаш десет лева.“ – „Нямам.“ – „Извади кесията.
Десет лева има там.“ Тогава казва: „Имам.“ Излъга ме. И понеже ме излъга, ще ти дам десет лева. Ако не беше ме излъгал, щях да ти дам сто.
към беседата >>
Човек, за да бъде християнин, той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце, трябва да има едно тяло добре организирано.
Казвам: Днешните християни, от гледището на Христа, те не са приложили християнството. Ако вземеш съвременните християни, доста напреднали са, в сравнение с физическото много високо седят, но както Христос проповядвал християнството, Божественото учение, далече са още. Не казвам, че всички. Има някои верующи, които са достигнали до голяма степен на развитие.
Човек, за да бъде християнин, той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце, трябва да има едно тяло добре организирано.
После, той трябва да бъде човек, на когото да разчиташ във всяко отношение. За туй трябва да се създадат условия. В една яблъчна семка, в една крушова семка има всичките възможности за създаване, за развитието на едно отлично дърво, но трябва да се даде хубава почва. Ако туй семе го посееш в хубава почва, то ще прояви своята сила.
към беседата >>
Десет лева има там.“ Тогава казва: „Имам.“ Излъга ме.
Като ме гледа някой, лъже ме. Аз, който разбирам лъжата, той ме лъже. Казва: „Нямам нито пет пари в джоба“, убеждава ме. „Три деня съм гладувал.“ Пък аз виждам, че в джоба му има десет лева. Казвам: „В джоба имаш десет лева.“ – „Нямам.“ – „Извади кесията.
Десет лева има там.“ Тогава казва: „Имам.“ Излъга ме.
И понеже ме излъга, ще ти дам десет лева. Ако не беше ме излъгал, щях да ти дам сто.
към беседата >>
После, той трябва да бъде човек, на когото да разчиташ във всяко отношение.
Казвам: Днешните християни, от гледището на Христа, те не са приложили християнството. Ако вземеш съвременните християни, доста напреднали са, в сравнение с физическото много високо седят, но както Христос проповядвал християнството, Божественото учение, далече са още. Не казвам, че всички. Има някои верующи, които са достигнали до голяма степен на развитие. Човек, за да бъде християнин, той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце, трябва да има едно тяло добре организирано.
После, той трябва да бъде човек, на когото да разчиташ във всяко отношение.
За туй трябва да се създадат условия. В една яблъчна семка, в една крушова семка има всичките възможности за създаване, за развитието на едно отлично дърво, но трябва да се даде хубава почва. Ако туй семе го посееш в хубава почва, то ще прояви своята сила.
към беседата >>
И понеже ме излъга, ще ти дам десет лева.
Аз, който разбирам лъжата, той ме лъже. Казва: „Нямам нито пет пари в джоба“, убеждава ме. „Три деня съм гладувал.“ Пък аз виждам, че в джоба му има десет лева. Казвам: „В джоба имаш десет лева.“ – „Нямам.“ – „Извади кесията. Десет лева има там.“ Тогава казва: „Имам.“ Излъга ме.
И понеже ме излъга, ще ти дам десет лева.
Ако не беше ме излъгал, щях да ти дам сто.
към беседата >>
За туй трябва да се създадат условия.
Ако вземеш съвременните християни, доста напреднали са, в сравнение с физическото много високо седят, но както Христос проповядвал християнството, Божественото учение, далече са още. Не казвам, че всички. Има някои верующи, които са достигнали до голяма степен на развитие. Човек, за да бъде християнин, той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце, трябва да има едно тяло добре организирано. После, той трябва да бъде човек, на когото да разчиташ във всяко отношение.
За туй трябва да се създадат условия.
В една яблъчна семка, в една крушова семка има всичките възможности за създаване, за развитието на едно отлично дърво, но трябва да се даде хубава почва. Ако туй семе го посееш в хубава почва, то ще прояви своята сила.
към беседата >>
Ако не беше ме излъгал, щях да ти дам сто.
Казва: „Нямам нито пет пари в джоба“, убеждава ме. „Три деня съм гладувал.“ Пък аз виждам, че в джоба му има десет лева. Казвам: „В джоба имаш десет лева.“ – „Нямам.“ – „Извади кесията. Десет лева има там.“ Тогава казва: „Имам.“ Излъга ме. И понеже ме излъга, ще ти дам десет лева.
Ако не беше ме излъгал, щях да ти дам сто.
към беседата >>
В една яблъчна семка, в една крушова семка има всичките възможности за създаване, за развитието на едно отлично дърво, но трябва да се даде хубава почва.
Не казвам, че всички. Има някои верующи, които са достигнали до голяма степен на развитие. Човек, за да бъде християнин, той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце, трябва да има едно тяло добре организирано. После, той трябва да бъде човек, на когото да разчиташ във всяко отношение. За туй трябва да се създадат условия.
В една яблъчна семка, в една крушова семка има всичките възможности за създаване, за развитието на едно отлично дърво, но трябва да се даде хубава почва.
Ако туй семе го посееш в хубава почва, то ще прояви своята сила.
към беседата >>
С лъжата човек вреди, покварява себе си.
С лъжата човек вреди, покварява себе си.
Няма по-голяма смрад от лъжата. То е онази психическа кал, в която хиляди години [...]. То е смрад. Нашата воня, която имат клозетите, е нищо. То е ужасно.
към беседата >>
Ако туй семе го посееш в хубава почва, то ще прояви своята сила.
Има някои верующи, които са достигнали до голяма степен на развитие. Човек, за да бъде християнин, той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце, трябва да има едно тяло добре организирано. После, той трябва да бъде човек, на когото да разчиташ във всяко отношение. За туй трябва да се създадат условия. В една яблъчна семка, в една крушова семка има всичките възможности за създаване, за развитието на едно отлично дърво, но трябва да се даде хубава почва.
Ако туй семе го посееш в хубава почва, то ще прояви своята сила.
към беседата >>
Няма по-голяма смрад от лъжата.
С лъжата човек вреди, покварява себе си.
Няма по-голяма смрад от лъжата.
То е онази психическа кал, в която хиляди години [...]. То е смрад. Нашата воня, която имат клозетите, е нищо. То е ужасно. Да ви приведа един пример от християнското време.
към беседата >>
Та, аз говоря върху този предмет, защото във вас тия Божествени семена съществуват.
Та, аз говоря върху този предмет, защото във вас тия Божествени семена съществуват.
Вие трябва да им дадете условия в себе си. Защото, ако ти вярваш, вярата не е една способност у човека. Има нещо по-високо от човешката разумност. Вярата седи над човешката разумност. Човешката разумност е ограничена, вярата схваща неща, които са Божествени и недостъпни за обикновения ум.
към беседата >>
То е онази психическа кал, в която хиляди години [...].
С лъжата човек вреди, покварява себе си. Няма по-голяма смрад от лъжата.
То е онази психическа кал, в която хиляди години [...].
То е смрад. Нашата воня, която имат клозетите, е нищо. То е ужасно. Да ви приведа един пример от християнското време. Това е един мит.
към беседата >>
Вие трябва да им дадете условия в себе си.
Та, аз говоря върху този предмет, защото във вас тия Божествени семена съществуват.
Вие трябва да им дадете условия в себе си.
Защото, ако ти вярваш, вярата не е една способност у човека. Има нещо по-високо от човешката разумност. Вярата седи над човешката разумност. Човешката разумност е ограничена, вярата схваща неща, които са Божествени и недостъпни за обикновения ум. Учените хора допущат.
към беседата >>
То е смрад.
С лъжата човек вреди, покварява себе си. Няма по-голяма смрад от лъжата. То е онази психическа кал, в която хиляди години [...].
То е смрад.
Нашата воня, която имат клозетите, е нищо. То е ужасно. Да ви приведа един пример от християнското време. Това е един мит. Имало един калугерин, един игуменин на един монастир.
към беседата >>
Защото, ако ти вярваш, вярата не е една способност у човека.
Та, аз говоря върху този предмет, защото във вас тия Божествени семена съществуват. Вие трябва да им дадете условия в себе си.
Защото, ако ти вярваш, вярата не е една способност у човека.
Има нещо по-високо от човешката разумност. Вярата седи над човешката разумност. Човешката разумност е ограничена, вярата схваща неща, които са Божествени и недостъпни за обикновения ум. Учените хора допущат. Учените хора хипотези имат.
към беседата >>
Нашата воня, която имат клозетите, е нищо.
С лъжата човек вреди, покварява себе си. Няма по-голяма смрад от лъжата. То е онази психическа кал, в която хиляди години [...]. То е смрад.
Нашата воня, която имат клозетите, е нищо.
То е ужасно. Да ви приведа един пример от християнското време. Това е един мит. Имало един калугерин, един игуменин на един монастир. Умрял и оставил работите на монастира неуредени.
към беседата >>
Има нещо по-високо от човешката разумност.
Та, аз говоря върху този предмет, защото във вас тия Божествени семена съществуват. Вие трябва да им дадете условия в себе си. Защото, ако ти вярваш, вярата не е една способност у човека.
Има нещо по-високо от човешката разумност.
Вярата седи над човешката разумност. Човешката разумност е ограничена, вярата схваща неща, които са Божествени и недостъпни за обикновения ум. Учените хора допущат. Учените хора хипотези имат. Те вярват, че има двадесет и пет милиона градуса на Слънцето.
към беседата >>
То е ужасно.
С лъжата човек вреди, покварява себе си. Няма по-голяма смрад от лъжата. То е онази психическа кал, в която хиляди години [...]. То е смрад. Нашата воня, която имат клозетите, е нищо.
То е ужасно.
Да ви приведа един пример от християнското време. Това е един мит. Имало един калугерин, един игуменин на един монастир. Умрял и оставил работите на монастира неуредени. Иде вторият игумен, объркани работите и като не могъл да ги оправи, най-после започнал той да се моли да дойде първият игумен и да му покаже как да уреди тия работи на монастира.
към беседата >>
Вярата седи над човешката разумност.
Та, аз говоря върху този предмет, защото във вас тия Божествени семена съществуват. Вие трябва да им дадете условия в себе си. Защото, ако ти вярваш, вярата не е една способност у човека. Има нещо по-високо от човешката разумност.
Вярата седи над човешката разумност.
Човешката разумност е ограничена, вярата схваща неща, които са Божествени и недостъпни за обикновения ум. Учените хора допущат. Учените хора хипотези имат. Те вярват, че има двадесет и пет милиона градуса на Слънцето. Други вярват, че има четиридесет и пет милиона градуса, а други смаляват.
към беседата >>
Да ви приведа един пример от християнското време.
Няма по-голяма смрад от лъжата. То е онази психическа кал, в която хиляди години [...]. То е смрад. Нашата воня, която имат клозетите, е нищо. То е ужасно.
Да ви приведа един пример от християнското време.
Това е един мит. Имало един калугерин, един игуменин на един монастир. Умрял и оставил работите на монастира неуредени. Иде вторият игумен, объркани работите и като не могъл да ги оправи, най-после започнал той да се моли да дойде първият игумен и да му покаже как да уреди тия работи на монастира. И след като се молил четири–пет години, пущат игумена от оня свят и като дошъл, оправил работите на монастира.
към беседата >>
Човешката разумност е ограничена, вярата схваща неща, които са Божествени и недостъпни за обикновения ум.
Та, аз говоря върху този предмет, защото във вас тия Божествени семена съществуват. Вие трябва да им дадете условия в себе си. Защото, ако ти вярваш, вярата не е една способност у човека. Има нещо по-високо от човешката разумност. Вярата седи над човешката разумност.
Човешката разумност е ограничена, вярата схваща неща, които са Божествени и недостъпни за обикновения ум.
Учените хора допущат. Учените хора хипотези имат. Те вярват, че има двадесет и пет милиона градуса на Слънцето. Други вярват, че има четиридесет и пет милиона градуса, а други смаляват. Всичките тия учени хора все имат аргументи, те всички доказват, но всъщност нито един човек не е ходил на Слънцето.
към беседата >>
Това е един мит.
То е онази психическа кал, в която хиляди години [...]. То е смрад. Нашата воня, която имат клозетите, е нищо. То е ужасно. Да ви приведа един пример от християнското време.
Това е един мит.
Имало един калугерин, един игуменин на един монастир. Умрял и оставил работите на монастира неуредени. Иде вторият игумен, объркани работите и като не могъл да ги оправи, най-после започнал той да се моли да дойде първият игумен и да му покаже как да уреди тия работи на монастира. И след като се молил четири–пет години, пущат игумена от оня свят и като дошъл, оправил работите на монастира. Обаче туй място запустяло, нито един човек не стъпвал в монастира.
към беседата >>
Учените хора допущат.
Вие трябва да им дадете условия в себе си. Защото, ако ти вярваш, вярата не е една способност у човека. Има нещо по-високо от човешката разумност. Вярата седи над човешката разумност. Човешката разумност е ограничена, вярата схваща неща, които са Божествени и недостъпни за обикновения ум.
Учените хора допущат.
Учените хора хипотези имат. Те вярват, че има двадесет и пет милиона градуса на Слънцето. Други вярват, че има четиридесет и пет милиона градуса, а други смаляват. Всичките тия учени хора все имат аргументи, те всички доказват, но всъщност нито един човек не е ходил на Слънцето. Ние не сме опитали какво нещо е двадесет и пет милиона градуса топлина, непонятна е, и за учените хора е непонятна.
към беседата >>
Имало един калугерин, един игуменин на един монастир.
То е смрад. Нашата воня, която имат клозетите, е нищо. То е ужасно. Да ви приведа един пример от християнското време. Това е един мит.
Имало един калугерин, един игуменин на един монастир.
Умрял и оставил работите на монастира неуредени. Иде вторият игумен, объркани работите и като не могъл да ги оправи, най-после започнал той да се моли да дойде първият игумен и да му покаже как да уреди тия работи на монастира. И след като се молил четири–пет години, пущат игумена от оня свят и като дошъл, оправил работите на монастира. Обаче туй място запустяло, нито един човек не стъпвал в монастира. Такава воня оставил в монастира, че монастирът съвсем запустял.
към беседата >>
Учените хора хипотези имат.
Защото, ако ти вярваш, вярата не е една способност у човека. Има нещо по-високо от човешката разумност. Вярата седи над човешката разумност. Човешката разумност е ограничена, вярата схваща неща, които са Божествени и недостъпни за обикновения ум. Учените хора допущат.
Учените хора хипотези имат.
Те вярват, че има двадесет и пет милиона градуса на Слънцето. Други вярват, че има четиридесет и пет милиона градуса, а други смаляват. Всичките тия учени хора все имат аргументи, те всички доказват, но всъщност нито един човек не е ходил на Слънцето. Ние не сме опитали какво нещо е двадесет и пет милиона градуса топлина, непонятна е, и за учените хора е непонятна. Или учените хора казват, че един атом имал двадесет и пет милиона части.
към беседата >>
Умрял и оставил работите на монастира неуредени.
Нашата воня, която имат клозетите, е нищо. То е ужасно. Да ви приведа един пример от християнското време. Това е един мит. Имало един калугерин, един игуменин на един монастир.
Умрял и оставил работите на монастира неуредени.
Иде вторият игумен, объркани работите и като не могъл да ги оправи, най-после започнал той да се моли да дойде първият игумен и да му покаже как да уреди тия работи на монастира. И след като се молил четири–пет години, пущат игумена от оня свят и като дошъл, оправил работите на монастира. Обаче туй място запустяло, нито един човек не стъпвал в монастира. Такава воня оставил в монастира, че монастирът съвсем запустял. Такова нещо е лъжата.
към беседата >>
Те вярват, че има двадесет и пет милиона градуса на Слънцето.
Има нещо по-високо от човешката разумност. Вярата седи над човешката разумност. Човешката разумност е ограничена, вярата схваща неща, които са Божествени и недостъпни за обикновения ум. Учените хора допущат. Учените хора хипотези имат.
Те вярват, че има двадесет и пет милиона градуса на Слънцето.
Други вярват, че има четиридесет и пет милиона градуса, а други смаляват. Всичките тия учени хора все имат аргументи, те всички доказват, но всъщност нито един човек не е ходил на Слънцето. Ние не сме опитали какво нещо е двадесет и пет милиона градуса топлина, непонятна е, и за учените хора е непонятна. Или учените хора казват, че един атом имал двадесет и пет милиона части. Един милиграм, ако разделите на двадесет милиона частици, [това е] една малка частица, но кой е видял тази малка частица?
към беседата >>
Иде вторият игумен, объркани работите и като не могъл да ги оправи, най-после започнал той да се моли да дойде първият игумен и да му покаже как да уреди тия работи на монастира.
То е ужасно. Да ви приведа един пример от християнското време. Това е един мит. Имало един калугерин, един игуменин на един монастир. Умрял и оставил работите на монастира неуредени.
Иде вторият игумен, объркани работите и като не могъл да ги оправи, най-после започнал той да се моли да дойде първият игумен и да му покаже как да уреди тия работи на монастира.
И след като се молил четири–пет години, пущат игумена от оня свят и като дошъл, оправил работите на монастира. Обаче туй място запустяло, нито един човек не стъпвал в монастира. Такава воня оставил в монастира, че монастирът съвсем запустял. Такова нещо е лъжата. Лъжата дръжте далече от себе си и гледайте чепички да имате.
към беседата >>
Други вярват, че има четиридесет и пет милиона градуса, а други смаляват.
Вярата седи над човешката разумност. Човешката разумност е ограничена, вярата схваща неща, които са Божествени и недостъпни за обикновения ум. Учените хора допущат. Учените хора хипотези имат. Те вярват, че има двадесет и пет милиона градуса на Слънцето.
Други вярват, че има четиридесет и пет милиона градуса, а други смаляват.
Всичките тия учени хора все имат аргументи, те всички доказват, но всъщност нито един човек не е ходил на Слънцето. Ние не сме опитали какво нещо е двадесет и пет милиона градуса топлина, непонятна е, и за учените хора е непонятна. Или учените хора казват, че един атом имал двадесет и пет милиона части. Един милиграм, ако разделите на двадесет милиона частици, [това е] една малка частица, но кой е видял тази малка частица? Вярват, че е така.
към беседата >>
И след като се молил четири–пет години, пущат игумена от оня свят и като дошъл, оправил работите на монастира.
Да ви приведа един пример от християнското време. Това е един мит. Имало един калугерин, един игуменин на един монастир. Умрял и оставил работите на монастира неуредени. Иде вторият игумен, объркани работите и като не могъл да ги оправи, най-после започнал той да се моли да дойде първият игумен и да му покаже как да уреди тия работи на монастира.
И след като се молил четири–пет години, пущат игумена от оня свят и като дошъл, оправил работите на монастира.
Обаче туй място запустяло, нито един човек не стъпвал в монастира. Такава воня оставил в монастира, че монастирът съвсем запустял. Такова нещо е лъжата. Лъжата дръжте далече от себе си и гледайте чепички да имате.
към беседата >>
Всичките тия учени хора все имат аргументи, те всички доказват, но всъщност нито един човек не е ходил на Слънцето.
Човешката разумност е ограничена, вярата схваща неща, които са Божествени и недостъпни за обикновения ум. Учените хора допущат. Учените хора хипотези имат. Те вярват, че има двадесет и пет милиона градуса на Слънцето. Други вярват, че има четиридесет и пет милиона градуса, а други смаляват.
Всичките тия учени хора все имат аргументи, те всички доказват, но всъщност нито един човек не е ходил на Слънцето.
Ние не сме опитали какво нещо е двадесет и пет милиона градуса топлина, непонятна е, и за учените хора е непонятна. Или учените хора казват, че един атом имал двадесет и пет милиона части. Един милиграм, ако разделите на двадесет милиона частици, [това е] една малка частица, но кой е видял тази малка частица? Вярват, че е така. Трябва да се обоснове.
към беседата >>
Обаче туй място запустяло, нито един човек не стъпвал в монастира.
Това е един мит. Имало един калугерин, един игуменин на един монастир. Умрял и оставил работите на монастира неуредени. Иде вторият игумен, объркани работите и като не могъл да ги оправи, най-после започнал той да се моли да дойде първият игумен и да му покаже как да уреди тия работи на монастира. И след като се молил четири–пет години, пущат игумена от оня свят и като дошъл, оправил работите на монастира.
Обаче туй място запустяло, нито един човек не стъпвал в монастира.
Такава воня оставил в монастира, че монастирът съвсем запустял. Такова нещо е лъжата. Лъжата дръжте далече от себе си и гледайте чепички да имате.
към беседата >>
Ние не сме опитали какво нещо е двадесет и пет милиона градуса топлина, непонятна е, и за учените хора е непонятна.
Учените хора допущат. Учените хора хипотези имат. Те вярват, че има двадесет и пет милиона градуса на Слънцето. Други вярват, че има четиридесет и пет милиона градуса, а други смаляват. Всичките тия учени хора все имат аргументи, те всички доказват, но всъщност нито един човек не е ходил на Слънцето.
Ние не сме опитали какво нещо е двадесет и пет милиона градуса топлина, непонятна е, и за учените хора е непонятна.
Или учените хора казват, че един атом имал двадесет и пет милиона части. Един милиграм, ако разделите на двадесет милиона частици, [това е] една малка частица, но кой е видял тази малка частица? Вярват, че е така. Трябва да се обоснове. На тази вяра образуват известна теория и се стремят да имат някакъв опит.
към беседата >>
Такава воня оставил в монастира, че монастирът съвсем запустял.
Имало един калугерин, един игуменин на един монастир. Умрял и оставил работите на монастира неуредени. Иде вторият игумен, объркани работите и като не могъл да ги оправи, най-после започнал той да се моли да дойде първият игумен и да му покаже как да уреди тия работи на монастира. И след като се молил четири–пет години, пущат игумена от оня свят и като дошъл, оправил работите на монастира. Обаче туй място запустяло, нито един човек не стъпвал в монастира.
Такава воня оставил в монастира, че монастирът съвсем запустял.
Такова нещо е лъжата. Лъжата дръжте далече от себе си и гледайте чепички да имате.
към беседата >>
Или учените хора казват, че един атом имал двадесет и пет милиона части.
Учените хора хипотези имат. Те вярват, че има двадесет и пет милиона градуса на Слънцето. Други вярват, че има четиридесет и пет милиона градуса, а други смаляват. Всичките тия учени хора все имат аргументи, те всички доказват, но всъщност нито един човек не е ходил на Слънцето. Ние не сме опитали какво нещо е двадесет и пет милиона градуса топлина, непонятна е, и за учените хора е непонятна.
Или учените хора казват, че един атом имал двадесет и пет милиона части.
Един милиграм, ако разделите на двадесет милиона частици, [това е] една малка частица, но кой е видял тази малка частица? Вярват, че е така. Трябва да се обоснове. На тази вяра образуват известна теория и се стремят да имат някакъв опит.
към беседата >>
Такова нещо е лъжата.
Умрял и оставил работите на монастира неуредени. Иде вторият игумен, объркани работите и като не могъл да ги оправи, най-после започнал той да се моли да дойде първият игумен и да му покаже как да уреди тия работи на монастира. И след като се молил четири–пет години, пущат игумена от оня свят и като дошъл, оправил работите на монастира. Обаче туй място запустяло, нито един човек не стъпвал в монастира. Такава воня оставил в монастира, че монастирът съвсем запустял.
Такова нещо е лъжата.
Лъжата дръжте далече от себе си и гледайте чепички да имате.
към беседата >>
Един милиграм, ако разделите на двадесет милиона частици, [това е] една малка частица, но кой е видял тази малка частица?
Те вярват, че има двадесет и пет милиона градуса на Слънцето. Други вярват, че има четиридесет и пет милиона градуса, а други смаляват. Всичките тия учени хора все имат аргументи, те всички доказват, но всъщност нито един човек не е ходил на Слънцето. Ние не сме опитали какво нещо е двадесет и пет милиона градуса топлина, непонятна е, и за учените хора е непонятна. Или учените хора казват, че един атом имал двадесет и пет милиона части.
Един милиграм, ако разделите на двадесет милиона частици, [това е] една малка частица, но кой е видял тази малка частица?
Вярват, че е така. Трябва да се обоснове. На тази вяра образуват известна теория и се стремят да имат някакъв опит.
към беседата >>
Лъжата дръжте далече от себе си и гледайте чепички да имате.
Иде вторият игумен, объркани работите и като не могъл да ги оправи, най-после започнал той да се моли да дойде първият игумен и да му покаже как да уреди тия работи на монастира. И след като се молил четири–пет години, пущат игумена от оня свят и като дошъл, оправил работите на монастира. Обаче туй място запустяло, нито един човек не стъпвал в монастира. Такава воня оставил в монастира, че монастирът съвсем запустял. Такова нещо е лъжата.
Лъжата дръжте далече от себе си и гледайте чепички да имате.
към беседата >>
Вярват, че е така.
Други вярват, че има четиридесет и пет милиона градуса, а други смаляват. Всичките тия учени хора все имат аргументи, те всички доказват, но всъщност нито един човек не е ходил на Слънцето. Ние не сме опитали какво нещо е двадесет и пет милиона градуса топлина, непонятна е, и за учените хора е непонятна. Или учените хора казват, че един атом имал двадесет и пет милиона части. Един милиграм, ако разделите на двадесет милиона частици, [това е] една малка частица, но кой е видял тази малка частица?
Вярват, че е така.
Трябва да се обоснове. На тази вяра образуват известна теория и се стремят да имат някакъв опит.
към беседата >>
Сега аз говоря за онази лъжа, която опетнява.
Сега аз говоря за онази лъжа, която опетнява.
Има една лъжа – запример, някой те обича, но казва: „Не те обичам.“ Има една лъжа в света и тя не се наказва. Някой казва: „Не го обичам“, но го обича. Крие се сега. Има една лъжа, която се наказва. Той не обича, а казва: „Аз много обичам.“ Ако не можеш да кажеш истината, мълчи.
към беседата >>
Трябва да се обоснове.
Всичките тия учени хора все имат аргументи, те всички доказват, но всъщност нито един човек не е ходил на Слънцето. Ние не сме опитали какво нещо е двадесет и пет милиона градуса топлина, непонятна е, и за учените хора е непонятна. Или учените хора казват, че един атом имал двадесет и пет милиона части. Един милиграм, ако разделите на двадесет милиона частици, [това е] една малка частица, но кой е видял тази малка частица? Вярват, че е така.
Трябва да се обоснове.
На тази вяра образуват известна теория и се стремят да имат някакъв опит.
към беседата >>
Има една лъжа – запример, някой те обича, но казва: „Не те обичам.“ Има една лъжа в света и тя не се наказва.
Сега аз говоря за онази лъжа, която опетнява.
Има една лъжа – запример, някой те обича, но казва: „Не те обичам.“ Има една лъжа в света и тя не се наказва.
Някой казва: „Не го обичам“, но го обича. Крие се сега. Има една лъжа, която се наказва. Той не обича, а казва: „Аз много обичам.“ Ако не можеш да кажеш истината, мълчи. Кажи: „Нямам мнение“, или „Не зная“, или „Не се меся“.
към беседата >>
На тази вяра образуват известна теория и се стремят да имат някакъв опит.
Ние не сме опитали какво нещо е двадесет и пет милиона градуса топлина, непонятна е, и за учените хора е непонятна. Или учените хора казват, че един атом имал двадесет и пет милиона части. Един милиграм, ако разделите на двадесет милиона частици, [това е] една малка частица, но кой е видял тази малка частица? Вярват, че е така. Трябва да се обоснове.
На тази вяра образуват известна теория и се стремят да имат някакъв опит.
към беседата >>
Някой казва: „Не го обичам“, но го обича.
Сега аз говоря за онази лъжа, която опетнява. Има една лъжа – запример, някой те обича, но казва: „Не те обичам.“ Има една лъжа в света и тя не се наказва.
Някой казва: „Не го обичам“, но го обича.
Крие се сега. Има една лъжа, която се наказва. Той не обича, а казва: „Аз много обичам.“ Ако не можеш да кажеш истината, мълчи. Кажи: „Нямам мнение“, или „Не зная“, или „Не се меся“. Често са ме питали: „Ти какво мислиш за Христа?
към беседата >>
Сега мнозина задават въпроси и казват: „Ти в оня свят ходил ли си?
Сега мнозина задават въпроси и казват: „Ти в оня свят ходил ли си?
“ Казвам: Ти на Слънцето ходил ли си? – „Не съм. Аз го виждам Слънцето.“ – Че, и аз виждам оня свят, както ти виждаш Слънцето. Така и аз виждам оня свят. Тогава, имаме два вида разсъждения.
към беседата >>
Крие се сега.
Сега аз говоря за онази лъжа, която опетнява. Има една лъжа – запример, някой те обича, но казва: „Не те обичам.“ Има една лъжа в света и тя не се наказва. Някой казва: „Не го обичам“, но го обича.
Крие се сега.
Има една лъжа, която се наказва. Той не обича, а казва: „Аз много обичам.“ Ако не можеш да кажеш истината, мълчи. Кажи: „Нямам мнение“, или „Не зная“, или „Не се меся“. Често са ме питали: „Ти какво мислиш за Христа? “ Рекох: Какво ще мисля?
към беседата >>
“ Казвам: Ти на Слънцето ходил ли си?
Сега мнозина задават въпроси и казват: „Ти в оня свят ходил ли си?
“ Казвам: Ти на Слънцето ходил ли си?
– „Не съм. Аз го виждам Слънцето.“ – Че, и аз виждам оня свят, както ти виждаш Слънцето. Така и аз виждам оня свят. Тогава, имаме два вида разсъждения. Едни предмети, които се приближават към нас постоянно, изменят нашият възглед, ние ги виждаме по-големи и по-големи, по-ясни, а пък [с] онези предмети, които се отдалечават постепенно, нашите възгледи стават по-тъмни и по-тъмни, изгубват се и на туй основание, дали едно тяло се приближава или отдалечава в пространството, учените хора са намерили, че в спектъра има известни линии.
към беседата >>
Има една лъжа, която се наказва.
Сега аз говоря за онази лъжа, която опетнява. Има една лъжа – запример, някой те обича, но казва: „Не те обичам.“ Има една лъжа в света и тя не се наказва. Някой казва: „Не го обичам“, но го обича. Крие се сега.
Има една лъжа, която се наказва.
Той не обича, а казва: „Аз много обичам.“ Ако не можеш да кажеш истината, мълчи. Кажи: „Нямам мнение“, или „Не зная“, или „Не се меся“. Често са ме питали: „Ти какво мислиш за Христа? “ Рекох: Какво ще мисля? Какво мисли Христос за Себе си.
към беседата >>
– „Не съм.
Сега мнозина задават въпроси и казват: „Ти в оня свят ходил ли си? “ Казвам: Ти на Слънцето ходил ли си?
– „Не съм.
Аз го виждам Слънцето.“ – Че, и аз виждам оня свят, както ти виждаш Слънцето. Така и аз виждам оня свят. Тогава, имаме два вида разсъждения. Едни предмети, които се приближават към нас постоянно, изменят нашият възглед, ние ги виждаме по-големи и по-големи, по-ясни, а пък [с] онези предмети, които се отдалечават постепенно, нашите възгледи стават по-тъмни и по-тъмни, изгубват се и на туй основание, дали едно тяло се приближава или отдалечава в пространството, учените хора са намерили, че в спектъра има известни линии. Когато едно тяло се отдалечава, известни линии има, които се образуват от светлината и щом се приближава тялото, линиите се отдалечават една от друга, а щом тялото се отдалечава, линиите се приближават.
към беседата >>
Той не обича, а казва: „Аз много обичам.“ Ако не можеш да кажеш истината, мълчи.
Сега аз говоря за онази лъжа, която опетнява. Има една лъжа – запример, някой те обича, но казва: „Не те обичам.“ Има една лъжа в света и тя не се наказва. Някой казва: „Не го обичам“, но го обича. Крие се сега. Има една лъжа, която се наказва.
Той не обича, а казва: „Аз много обичам.“ Ако не можеш да кажеш истината, мълчи.
Кажи: „Нямам мнение“, или „Не зная“, или „Не се меся“. Често са ме питали: „Ти какво мислиш за Христа? “ Рекох: Какво ще мисля? Какво мисли Христос за Себе си. – „Ти за какво Го смяташ?
към беседата >>
Аз го виждам Слънцето.“ – Че, и аз виждам оня свят, както ти виждаш Слънцето.
Сега мнозина задават въпроси и казват: „Ти в оня свят ходил ли си? “ Казвам: Ти на Слънцето ходил ли си? – „Не съм.
Аз го виждам Слънцето.“ – Че, и аз виждам оня свят, както ти виждаш Слънцето.
Така и аз виждам оня свят. Тогава, имаме два вида разсъждения. Едни предмети, които се приближават към нас постоянно, изменят нашият възглед, ние ги виждаме по-големи и по-големи, по-ясни, а пък [с] онези предмети, които се отдалечават постепенно, нашите възгледи стават по-тъмни и по-тъмни, изгубват се и на туй основание, дали едно тяло се приближава или отдалечава в пространството, учените хора са намерили, че в спектъра има известни линии. Когато едно тяло се отдалечава, известни линии има, които се образуват от светлината и щом се приближава тялото, линиите се отдалечават една от друга, а щом тялото се отдалечава, линиите се приближават.
към беседата >>
Кажи: „Нямам мнение“, или „Не зная“, или „Не се меся“.
Има една лъжа – запример, някой те обича, но казва: „Не те обичам.“ Има една лъжа в света и тя не се наказва. Някой казва: „Не го обичам“, но го обича. Крие се сега. Има една лъжа, която се наказва. Той не обича, а казва: „Аз много обичам.“ Ако не можеш да кажеш истината, мълчи.
Кажи: „Нямам мнение“, или „Не зная“, или „Не се меся“.
Често са ме питали: „Ти какво мислиш за Христа? “ Рекох: Какво ще мисля? Какво мисли Христос за Себе си. – „Ти за какво Го смяташ? “ – Той за какво се смята.
към беседата >>
Така и аз виждам оня свят.
Сега мнозина задават въпроси и казват: „Ти в оня свят ходил ли си? “ Казвам: Ти на Слънцето ходил ли си? – „Не съм. Аз го виждам Слънцето.“ – Че, и аз виждам оня свят, както ти виждаш Слънцето.
Така и аз виждам оня свят.
Тогава, имаме два вида разсъждения. Едни предмети, които се приближават към нас постоянно, изменят нашият възглед, ние ги виждаме по-големи и по-големи, по-ясни, а пък [с] онези предмети, които се отдалечават постепенно, нашите възгледи стават по-тъмни и по-тъмни, изгубват се и на туй основание, дали едно тяло се приближава или отдалечава в пространството, учените хора са намерили, че в спектъра има известни линии. Когато едно тяло се отдалечава, известни линии има, които се образуват от светлината и щом се приближава тялото, линиите се отдалечават една от друга, а щом тялото се отдалечава, линиите се приближават.
към беседата >>
Често са ме питали: „Ти какво мислиш за Христа?
Някой казва: „Не го обичам“, но го обича. Крие се сега. Има една лъжа, която се наказва. Той не обича, а казва: „Аз много обичам.“ Ако не можеш да кажеш истината, мълчи. Кажи: „Нямам мнение“, или „Не зная“, или „Не се меся“.
Често са ме питали: „Ти какво мислиш за Христа?
“ Рекох: Какво ще мисля? Какво мисли Христос за Себе си. – „Ти за какво Го смяташ? “ – Той за какво се смята. Аз какво мисля заради Него.
към беседата >>
Тогава, имаме два вида разсъждения.
Сега мнозина задават въпроси и казват: „Ти в оня свят ходил ли си? “ Казвам: Ти на Слънцето ходил ли си? – „Не съм. Аз го виждам Слънцето.“ – Че, и аз виждам оня свят, както ти виждаш Слънцето. Така и аз виждам оня свят.
Тогава, имаме два вида разсъждения.
Едни предмети, които се приближават към нас постоянно, изменят нашият възглед, ние ги виждаме по-големи и по-големи, по-ясни, а пък [с] онези предмети, които се отдалечават постепенно, нашите възгледи стават по-тъмни и по-тъмни, изгубват се и на туй основание, дали едно тяло се приближава или отдалечава в пространството, учените хора са намерили, че в спектъра има известни линии. Когато едно тяло се отдалечава, известни линии има, които се образуват от светлината и щом се приближава тялото, линиите се отдалечават една от друга, а щом тялото се отдалечава, линиите се приближават.
към беседата >>
“ Рекох: Какво ще мисля?
Крие се сега. Има една лъжа, която се наказва. Той не обича, а казва: „Аз много обичам.“ Ако не можеш да кажеш истината, мълчи. Кажи: „Нямам мнение“, или „Не зная“, или „Не се меся“. Често са ме питали: „Ти какво мислиш за Христа?
“ Рекох: Какво ще мисля?
Какво мисли Христос за Себе си. – „Ти за какво Го смяташ? “ – Той за какво се смята. Аз какво мисля заради Него. – „Той какво е всъщност?
към беседата >>
Едни предмети, които се приближават към нас постоянно, изменят нашият възглед, ние ги виждаме по-големи и по-големи, по-ясни, а пък [с] онези предмети, които се отдалечават постепенно, нашите възгледи стават по-тъмни и по-тъмни, изгубват се и на туй основание, дали едно тяло се приближава или отдалечава в пространството, учените хора са намерили, че в спектъра има известни линии.
“ Казвам: Ти на Слънцето ходил ли си? – „Не съм. Аз го виждам Слънцето.“ – Че, и аз виждам оня свят, както ти виждаш Слънцето. Така и аз виждам оня свят. Тогава, имаме два вида разсъждения.
Едни предмети, които се приближават към нас постоянно, изменят нашият възглед, ние ги виждаме по-големи и по-големи, по-ясни, а пък [с] онези предмети, които се отдалечават постепенно, нашите възгледи стават по-тъмни и по-тъмни, изгубват се и на туй основание, дали едно тяло се приближава или отдалечава в пространството, учените хора са намерили, че в спектъра има известни линии.
Когато едно тяло се отдалечава, известни линии има, които се образуват от светлината и щом се приближава тялото, линиите се отдалечават една от друга, а щом тялото се отдалечава, линиите се приближават.
към беседата >>
Какво мисли Христос за Себе си.
Има една лъжа, която се наказва. Той не обича, а казва: „Аз много обичам.“ Ако не можеш да кажеш истината, мълчи. Кажи: „Нямам мнение“, или „Не зная“, или „Не се меся“. Често са ме питали: „Ти какво мислиш за Христа? “ Рекох: Какво ще мисля?
Какво мисли Христос за Себе си.
– „Ти за какво Го смяташ? “ – Той за какво се смята. Аз какво мисля заради Него. – „Той какво е всъщност? Ами ти какво мислиш?
към беседата >>
Когато едно тяло се отдалечава, известни линии има, които се образуват от светлината и щом се приближава тялото, линиите се отдалечават една от друга, а щом тялото се отдалечава, линиите се приближават.
– „Не съм. Аз го виждам Слънцето.“ – Че, и аз виждам оня свят, както ти виждаш Слънцето. Така и аз виждам оня свят. Тогава, имаме два вида разсъждения. Едни предмети, които се приближават към нас постоянно, изменят нашият възглед, ние ги виждаме по-големи и по-големи, по-ясни, а пък [с] онези предмети, които се отдалечават постепенно, нашите възгледи стават по-тъмни и по-тъмни, изгубват се и на туй основание, дали едно тяло се приближава или отдалечава в пространството, учените хора са намерили, че в спектъра има известни линии.
Когато едно тяло се отдалечава, известни линии има, които се образуват от светлината и щом се приближава тялото, линиите се отдалечават една от друга, а щом тялото се отдалечава, линиите се приближават.
към беседата >>
– „Ти за какво Го смяташ?
Той не обича, а казва: „Аз много обичам.“ Ако не можеш да кажеш истината, мълчи. Кажи: „Нямам мнение“, или „Не зная“, или „Не се меся“. Често са ме питали: „Ти какво мислиш за Христа? “ Рекох: Какво ще мисля? Какво мисли Христос за Себе си.
– „Ти за какво Го смяташ?
“ – Той за какво се смята. Аз какво мисля заради Него. – „Той какво е всъщност? Ами ти какво мислиш? “ – Аз имам мнение само за себе си.
към беседата >>
На обикновения човек няма да му дойде на ума това, но на учения човек.
На обикновения човек няма да му дойде на ума това, но на учения човек.
Вземете, един лекар прави диагноза на очите. Той вижда, че някои очи са мътни. Обикновеният човек ще каже: „Мътни са очите му“, а пък лекарят свързва очите със стомашната система и казва: „Стомахът му е разстроен.“ На някому очите са стъклени, остри, не са влажни – казва: „Той има стъклени очи.“ Нервната система му е разстроена. Че му са мътни очите, стомашната система е разстроена. Вие нямате опит.
към беседата >>
“ – Той за какво се смята.
Кажи: „Нямам мнение“, или „Не зная“, или „Не се меся“. Често са ме питали: „Ти какво мислиш за Христа? “ Рекох: Какво ще мисля? Какво мисли Христос за Себе си. – „Ти за какво Го смяташ?
“ – Той за какво се смята.
Аз какво мисля заради Него. – „Той какво е всъщност? Ами ти какво мислиш? “ – Аз имам мнение само за себе си. За Христа не се меся, не се меся в Неговия живот, то е Негова работа, Той какво мисли; отношенията, които съществуват, искам да зная.
към беседата >>
Вземете, един лекар прави диагноза на очите.
На обикновения човек няма да му дойде на ума това, но на учения човек.
Вземете, един лекар прави диагноза на очите.
Той вижда, че някои очи са мътни. Обикновеният човек ще каже: „Мътни са очите му“, а пък лекарят свързва очите със стомашната система и казва: „Стомахът му е разстроен.“ На някому очите са стъклени, остри, не са влажни – казва: „Той има стъклени очи.“ Нервната система му е разстроена. Че му са мътни очите, стомашната система е разстроена. Вие нямате опит. Когато ви боли коремът, ще видите, че очите стават мътни.
към беседата >>
Аз какво мисля заради Него.
Често са ме питали: „Ти какво мислиш за Христа? “ Рекох: Какво ще мисля? Какво мисли Христос за Себе си. – „Ти за какво Го смяташ? “ – Той за какво се смята.
Аз какво мисля заради Него.
– „Той какво е всъщност? Ами ти какво мислиш? “ – Аз имам мнение само за себе си. За Христа не се меся, не се меся в Неговия живот, то е Негова работа, Той какво мисли; отношенията, които съществуват, искам да зная.
към беседата >>
Той вижда, че някои очи са мътни.
На обикновения човек няма да му дойде на ума това, но на учения човек. Вземете, един лекар прави диагноза на очите.
Той вижда, че някои очи са мътни.
Обикновеният човек ще каже: „Мътни са очите му“, а пък лекарят свързва очите със стомашната система и казва: „Стомахът му е разстроен.“ На някому очите са стъклени, остри, не са влажни – казва: „Той има стъклени очи.“ Нервната система му е разстроена. Че му са мътни очите, стомашната система е разстроена. Вие нямате опит. Когато ви боли коремът, ще видите, че очите стават мътни.
към беседата >>
– „Той какво е всъщност?
“ Рекох: Какво ще мисля? Какво мисли Христос за Себе си. – „Ти за какво Го смяташ? “ – Той за какво се смята. Аз какво мисля заради Него.
– „Той какво е всъщност?
Ами ти какво мислиш? “ – Аз имам мнение само за себе си. За Христа не се меся, не се меся в Неговия живот, то е Негова работа, Той какво мисли; отношенията, които съществуват, искам да зная.
към беседата >>
Обикновеният човек ще каже: „Мътни са очите му“, а пък лекарят свързва очите със стомашната система и казва: „Стомахът му е разстроен.“ На някому очите са стъклени, остри, не са влажни – казва: „Той има стъклени очи.“ Нервната система му е разстроена.
На обикновения човек няма да му дойде на ума това, но на учения човек. Вземете, един лекар прави диагноза на очите. Той вижда, че някои очи са мътни.
Обикновеният човек ще каже: „Мътни са очите му“, а пък лекарят свързва очите със стомашната система и казва: „Стомахът му е разстроен.“ На някому очите са стъклени, остри, не са влажни – казва: „Той има стъклени очи.“ Нервната система му е разстроена.
Че му са мътни очите, стомашната система е разстроена. Вие нямате опит. Когато ви боли коремът, ще видите, че очите стават мътни.
към беседата >>
Ами ти какво мислиш?
Какво мисли Христос за Себе си. – „Ти за какво Го смяташ? “ – Той за какво се смята. Аз какво мисля заради Него. – „Той какво е всъщност?
Ами ти какво мислиш?
“ – Аз имам мнение само за себе си. За Христа не се меся, не се меся в Неговия живот, то е Негова работа, Той какво мисли; отношенията, които съществуват, искам да зная.
към беседата >>
Че му са мътни очите, стомашната система е разстроена.
На обикновения човек няма да му дойде на ума това, но на учения човек. Вземете, един лекар прави диагноза на очите. Той вижда, че някои очи са мътни. Обикновеният човек ще каже: „Мътни са очите му“, а пък лекарят свързва очите със стомашната система и казва: „Стомахът му е разстроен.“ На някому очите са стъклени, остри, не са влажни – казва: „Той има стъклени очи.“ Нервната система му е разстроена.
Че му са мътни очите, стомашната система е разстроена.
Вие нямате опит. Когато ви боли коремът, ще видите, че очите стават мътни.
към беседата >>
“ – Аз имам мнение само за себе си.
– „Ти за какво Го смяташ? “ – Той за какво се смята. Аз какво мисля заради Него. – „Той какво е всъщност? Ами ти какво мислиш?
“ – Аз имам мнение само за себе си.
За Христа не се меся, не се меся в Неговия живот, то е Негова работа, Той какво мисли; отношенията, които съществуват, искам да зная.
към беседата >>
Вие нямате опит.
На обикновения човек няма да му дойде на ума това, но на учения човек. Вземете, един лекар прави диагноза на очите. Той вижда, че някои очи са мътни. Обикновеният човек ще каже: „Мътни са очите му“, а пък лекарят свързва очите със стомашната система и казва: „Стомахът му е разстроен.“ На някому очите са стъклени, остри, не са влажни – казва: „Той има стъклени очи.“ Нервната система му е разстроена. Че му са мътни очите, стомашната система е разстроена.
Вие нямате опит.
Когато ви боли коремът, ще видите, че очите стават мътни.
към беседата >>
За Христа не се меся, не се меся в Неговия живот, то е Негова работа, Той какво мисли; отношенията, които съществуват, искам да зная.
“ – Той за какво се смята. Аз какво мисля заради Него. – „Той какво е всъщност? Ами ти какво мислиш? “ – Аз имам мнение само за себе си.
За Христа не се меся, не се меся в Неговия живот, то е Негова работа, Той какво мисли; отношенията, които съществуват, искам да зная.
към беседата >>
Когато ви боли коремът, ще видите, че очите стават мътни.
Вземете, един лекар прави диагноза на очите. Той вижда, че някои очи са мътни. Обикновеният човек ще каже: „Мътни са очите му“, а пък лекарят свързва очите със стомашната система и казва: „Стомахът му е разстроен.“ На някому очите са стъклени, остри, не са влажни – казва: „Той има стъклени очи.“ Нервната система му е разстроена. Че му са мътни очите, стомашната система е разстроена. Вие нямате опит.
Когато ви боли коремът, ще видите, че очите стават мътни.
към беседата >>
Някой казва: „Ти сега обичаш ли ме?
Някой казва: „Ти сега обичаш ли ме?
“ Казвам: То е моя работа. Дали те обичам, то е моя работа. Казвам: Ако ти трябва да ме обичаш, то е твоя работа. Ако те обичам, да оцениш любовта. Ти не трябва да ме питаш дали те обичам, но трябва да знаеш обичаш ли или не.
към беседата >>
Хубаво, какво трябва да се прави, когато очите започват да стават мътни?
Хубаво, какво трябва да се прави, когато очите започват да стават мътни?
Ако си месоядец, ядеш месо и очите ти почнат да стават мътни. Ще изхвърлиш месото, ще станеш вегетарианец, ще измениш храната си. Препоръчват месната храна е пищна, хранителна. Вярно е, но същевременно една месна храна съдържа много нечистотии. Тия клетки си имат свои пищеварения, тъй щото в месната храна има толкоз нечистотии.
към беседата >>
“ Казвам: То е моя работа.
Някой казва: „Ти сега обичаш ли ме?
“ Казвам: То е моя работа.
Дали те обичам, то е моя работа. Казвам: Ако ти трябва да ме обичаш, то е твоя работа. Ако те обичам, да оцениш любовта. Ти не трябва да ме питаш дали те обичам, но трябва да знаеш обичаш ли или не. Щом те обичам, получаваш нещо от мене.
към беседата >>
Ако си месоядец, ядеш месо и очите ти почнат да стават мътни.
Хубаво, какво трябва да се прави, когато очите започват да стават мътни?
Ако си месоядец, ядеш месо и очите ти почнат да стават мътни.
Ще изхвърлиш месото, ще станеш вегетарианец, ще измениш храната си. Препоръчват месната храна е пищна, хранителна. Вярно е, но същевременно една месна храна съдържа много нечистотии. Тия клетки си имат свои пищеварения, тъй щото в месната храна има толкоз нечистотии. Ако бих ви описал месната храна, не бихте куснали, но не искам да ви я описвам.
към беседата >>
Дали те обичам, то е моя работа.
Някой казва: „Ти сега обичаш ли ме? “ Казвам: То е моя работа.
Дали те обичам, то е моя работа.
Казвам: Ако ти трябва да ме обичаш, то е твоя работа. Ако те обичам, да оцениш любовта. Ти не трябва да ме питаш дали те обичам, но трябва да знаеш обичаш ли или не. Щом те обичам, получаваш нещо от мене. Щом не те обичам, нищо не получаваш.
към беседата >>
Ще изхвърлиш месото, ще станеш вегетарианец, ще измениш храната си.
Хубаво, какво трябва да се прави, когато очите започват да стават мътни? Ако си месоядец, ядеш месо и очите ти почнат да стават мътни.
Ще изхвърлиш месото, ще станеш вегетарианец, ще измениш храната си.
Препоръчват месната храна е пищна, хранителна. Вярно е, но същевременно една месна храна съдържа много нечистотии. Тия клетки си имат свои пищеварения, тъй щото в месната храна има толкоз нечистотии. Ако бих ви описал месната храна, не бихте куснали, но не искам да ви я описвам. Искам да ядете още месо.
към беседата >>
Казвам: Ако ти трябва да ме обичаш, то е твоя работа.
Някой казва: „Ти сега обичаш ли ме? “ Казвам: То е моя работа. Дали те обичам, то е моя работа.
Казвам: Ако ти трябва да ме обичаш, то е твоя работа.
Ако те обичам, да оцениш любовта. Ти не трябва да ме питаш дали те обичам, но трябва да знаеш обичаш ли или не. Щом те обичам, получаваш нещо от мене. Щом не те обичам, нищо не получаваш. Невежа си.
към беседата >>
Препоръчват месната храна е пищна, хранителна.
Хубаво, какво трябва да се прави, когато очите започват да стават мътни? Ако си месоядец, ядеш месо и очите ти почнат да стават мътни. Ще изхвърлиш месото, ще станеш вегетарианец, ще измениш храната си.
Препоръчват месната храна е пищна, хранителна.
Вярно е, но същевременно една месна храна съдържа много нечистотии. Тия клетки си имат свои пищеварения, тъй щото в месната храна има толкоз нечистотии. Ако бих ви описал месната храна, не бихте куснали, но не искам да ви я описвам. Искам да ядете още месо. Аз обосновавам науката не да не ядете месо.
към беседата >>
Ако те обичам, да оцениш любовта.
Някой казва: „Ти сега обичаш ли ме? “ Казвам: То е моя работа. Дали те обичам, то е моя работа. Казвам: Ако ти трябва да ме обичаш, то е твоя работа.
Ако те обичам, да оцениш любовта.
Ти не трябва да ме питаш дали те обичам, но трябва да знаеш обичаш ли или не. Щом те обичам, получаваш нещо от мене. Щом не те обичам, нищо не получаваш. Невежа си. В мое присъствие дойде светлина в ума ти или джобът ти е празен, пет пари нямаш в джоба си, но бъркам – джобовете ти са пълни с пари.
към беседата >>
Вярно е, но същевременно една месна храна съдържа много нечистотии.
Хубаво, какво трябва да се прави, когато очите започват да стават мътни? Ако си месоядец, ядеш месо и очите ти почнат да стават мътни. Ще изхвърлиш месото, ще станеш вегетарианец, ще измениш храната си. Препоръчват месната храна е пищна, хранителна.
Вярно е, но същевременно една месна храна съдържа много нечистотии.
Тия клетки си имат свои пищеварения, тъй щото в месната храна има толкоз нечистотии. Ако бих ви описал месната храна, не бихте куснали, но не искам да ви я описвам. Искам да ядете още месо. Аз обосновавам науката не да не ядете месо. Може да си похапнеш месо.
към беседата >>
Ти не трябва да ме питаш дали те обичам, но трябва да знаеш обичаш ли или не.
Някой казва: „Ти сега обичаш ли ме? “ Казвам: То е моя работа. Дали те обичам, то е моя работа. Казвам: Ако ти трябва да ме обичаш, то е твоя работа. Ако те обичам, да оцениш любовта.
Ти не трябва да ме питаш дали те обичам, но трябва да знаеш обичаш ли или не.
Щом те обичам, получаваш нещо от мене. Щом не те обичам, нищо не получаваш. Невежа си. В мое присъствие дойде светлина в ума ти или джобът ти е празен, пет пари нямаш в джоба си, но бъркам – джобовете ти са пълни с пари. Тогава какво ще кажеш?
към беседата >>
Тия клетки си имат свои пищеварения, тъй щото в месната храна има толкоз нечистотии.
Хубаво, какво трябва да се прави, когато очите започват да стават мътни? Ако си месоядец, ядеш месо и очите ти почнат да стават мътни. Ще изхвърлиш месото, ще станеш вегетарианец, ще измениш храната си. Препоръчват месната храна е пищна, хранителна. Вярно е, но същевременно една месна храна съдържа много нечистотии.
Тия клетки си имат свои пищеварения, тъй щото в месната храна има толкоз нечистотии.
Ако бих ви описал месната храна, не бихте куснали, но не искам да ви я описвам. Искам да ядете още месо. Аз обосновавам науката не да не ядете месо. Може да си похапнеш месо. Хубаво е.
към беседата >>
Щом те обичам, получаваш нещо от мене.
“ Казвам: То е моя работа. Дали те обичам, то е моя работа. Казвам: Ако ти трябва да ме обичаш, то е твоя работа. Ако те обичам, да оцениш любовта. Ти не трябва да ме питаш дали те обичам, но трябва да знаеш обичаш ли или не.
Щом те обичам, получаваш нещо от мене.
Щом не те обичам, нищо не получаваш. Невежа си. В мое присъствие дойде светлина в ума ти или джобът ти е празен, пет пари нямаш в джоба си, но бъркам – джобовете ти са пълни с пари. Тогава какво ще кажеш? Идеш при мене с празна торба, погледнеш – торбата е пълна; ще ме питаш ли обичаш ли ме?
към беседата >>
Ако бих ви описал месната храна, не бихте куснали, но не искам да ви я описвам.
Ако си месоядец, ядеш месо и очите ти почнат да стават мътни. Ще изхвърлиш месото, ще станеш вегетарианец, ще измениш храната си. Препоръчват месната храна е пищна, хранителна. Вярно е, но същевременно една месна храна съдържа много нечистотии. Тия клетки си имат свои пищеварения, тъй щото в месната храна има толкоз нечистотии.
Ако бих ви описал месната храна, не бихте куснали, но не искам да ви я описвам.
Искам да ядете още месо. Аз обосновавам науката не да не ядете месо. Може да си похапнеш месо. Хубаво е. Хубаво свинско месо, печено, на кебапчета, как, нали е хубаво?
към беседата >>
Щом не те обичам, нищо не получаваш.
Дали те обичам, то е моя работа. Казвам: Ако ти трябва да ме обичаш, то е твоя работа. Ако те обичам, да оцениш любовта. Ти не трябва да ме питаш дали те обичам, но трябва да знаеш обичаш ли или не. Щом те обичам, получаваш нещо от мене.
Щом не те обичам, нищо не получаваш.
Невежа си. В мое присъствие дойде светлина в ума ти или джобът ти е празен, пет пари нямаш в джоба си, но бъркам – джобовете ти са пълни с пари. Тогава какво ще кажеш? Идеш при мене с празна торба, погледнеш – торбата е пълна; ще ме питаш ли обичаш ли ме? Аз казвам: Пълна ли е торбата ти?
към беседата >>
Искам да ядете още месо.
Ще изхвърлиш месото, ще станеш вегетарианец, ще измениш храната си. Препоръчват месната храна е пищна, хранителна. Вярно е, но същевременно една месна храна съдържа много нечистотии. Тия клетки си имат свои пищеварения, тъй щото в месната храна има толкоз нечистотии. Ако бих ви описал месната храна, не бихте куснали, но не искам да ви я описвам.
Искам да ядете още месо.
Аз обосновавам науката не да не ядете месо. Може да си похапнеш месо. Хубаво е. Хубаво свинско месо, печено, на кебапчета, как, нали е хубаво? Хората, които хиляди години са яли агнешко месо, придобили качествата на овцете.
към беседата >>
Невежа си.
Казвам: Ако ти трябва да ме обичаш, то е твоя работа. Ако те обичам, да оцениш любовта. Ти не трябва да ме питаш дали те обичам, но трябва да знаеш обичаш ли или не. Щом те обичам, получаваш нещо от мене. Щом не те обичам, нищо не получаваш.
Невежа си.
В мое присъствие дойде светлина в ума ти или джобът ти е празен, пет пари нямаш в джоба си, но бъркам – джобовете ти са пълни с пари. Тогава какво ще кажеш? Идеш при мене с празна торба, погледнеш – торбата е пълна; ще ме питаш ли обичаш ли ме? Аз казвам: Пълна ли е торбата ти? – „Пълна е.“ – Тогава защо ме питаш?
към беседата >>
Аз обосновавам науката не да не ядете месо.
Препоръчват месната храна е пищна, хранителна. Вярно е, но същевременно една месна храна съдържа много нечистотии. Тия клетки си имат свои пищеварения, тъй щото в месната храна има толкоз нечистотии. Ако бих ви описал месната храна, не бихте куснали, но не искам да ви я описвам. Искам да ядете още месо.
Аз обосновавам науката не да не ядете месо.
Може да си похапнеш месо. Хубаво е. Хубаво свинско месо, печено, на кебапчета, как, нали е хубаво? Хората, които хиляди години са яли агнешко месо, придобили качествата на овцете. Станали по-добри.
към беседата >>
В мое присъствие дойде светлина в ума ти или джобът ти е празен, пет пари нямаш в джоба си, но бъркам – джобовете ти са пълни с пари.
Ако те обичам, да оцениш любовта. Ти не трябва да ме питаш дали те обичам, но трябва да знаеш обичаш ли или не. Щом те обичам, получаваш нещо от мене. Щом не те обичам, нищо не получаваш. Невежа си.
В мое присъствие дойде светлина в ума ти или джобът ти е празен, пет пари нямаш в джоба си, но бъркам – джобовете ти са пълни с пари.
Тогава какво ще кажеш? Идеш при мене с празна торба, погледнеш – торбата е пълна; ще ме питаш ли обичаш ли ме? Аз казвам: Пълна ли е торбата ти? – „Пълна е.“ – Тогава защо ме питаш? Ако торбата ти е празна, сам ще знаеш, че не те обичам.
към беседата >>
Може да си похапнеш месо.
Вярно е, но същевременно една месна храна съдържа много нечистотии. Тия клетки си имат свои пищеварения, тъй щото в месната храна има толкоз нечистотии. Ако бих ви описал месната храна, не бихте куснали, но не искам да ви я описвам. Искам да ядете още месо. Аз обосновавам науката не да не ядете месо.
Може да си похапнеш месо.
Хубаво е. Хубаво свинско месо, печено, на кебапчета, как, нали е хубаво? Хората, които хиляди години са яли агнешко месо, придобили качествата на овцете. Станали по-добри. Ако хората не бяха яли агнешко месо, не биха станали по-добри.
към беседата >>
Тогава какво ще кажеш?
Ти не трябва да ме питаш дали те обичам, но трябва да знаеш обичаш ли или не. Щом те обичам, получаваш нещо от мене. Щом не те обичам, нищо не получаваш. Невежа си. В мое присъствие дойде светлина в ума ти или джобът ти е празен, пет пари нямаш в джоба си, но бъркам – джобовете ти са пълни с пари.
Тогава какво ще кажеш?
Идеш при мене с празна торба, погледнеш – торбата е пълна; ще ме питаш ли обичаш ли ме? Аз казвам: Пълна ли е торбата ти? – „Пълна е.“ – Тогава защо ме питаш? Ако торбата ти е празна, сам ще знаеш, че не те обичам. Щом е пълна торбата ти, аз те обичам.
към беседата >>
Хубаво е.
Тия клетки си имат свои пищеварения, тъй щото в месната храна има толкоз нечистотии. Ако бих ви описал месната храна, не бихте куснали, но не искам да ви я описвам. Искам да ядете още месо. Аз обосновавам науката не да не ядете месо. Може да си похапнеш месо.
Хубаво е.
Хубаво свинско месо, печено, на кебапчета, как, нали е хубаво? Хората, които хиляди години са яли агнешко месо, придобили качествата на овцете. Станали по-добри. Ако хората не бяха яли агнешко месо, не биха станали по-добри. Благодарение на тия агнета, кози, овци, говеда, които изядоха, станаха по-добри и за в бъдеще като ядат, ще бъдат още по-добри.
към беседата >>
Идеш при мене с празна торба, погледнеш – торбата е пълна; ще ме питаш ли обичаш ли ме?
Щом те обичам, получаваш нещо от мене. Щом не те обичам, нищо не получаваш. Невежа си. В мое присъствие дойде светлина в ума ти или джобът ти е празен, пет пари нямаш в джоба си, но бъркам – джобовете ти са пълни с пари. Тогава какво ще кажеш?
Идеш при мене с празна торба, погледнеш – торбата е пълна; ще ме питаш ли обичаш ли ме?
Аз казвам: Пълна ли е торбата ти? – „Пълна е.“ – Тогава защо ме питаш? Ако торбата ти е празна, сам ще знаеш, че не те обичам. Щом е пълна торбата ти, аз те обичам. Питам: Обичаме ли ние Бога?
към беседата >>
Хубаво свинско месо, печено, на кебапчета, как, нали е хубаво?
Ако бих ви описал месната храна, не бихте куснали, но не искам да ви я описвам. Искам да ядете още месо. Аз обосновавам науката не да не ядете месо. Може да си похапнеш месо. Хубаво е.
Хубаво свинско месо, печено, на кебапчета, как, нали е хубаво?
Хората, които хиляди години са яли агнешко месо, придобили качествата на овцете. Станали по-добри. Ако хората не бяха яли агнешко месо, не биха станали по-добри. Благодарение на тия агнета, кози, овци, говеда, които изядоха, станаха по-добри и за в бъдеще като ядат, ще бъдат още по-добри. Повече от хиляда–две хиляди години ядат месо.
към беседата >>
Аз казвам: Пълна ли е торбата ти?
Щом не те обичам, нищо не получаваш. Невежа си. В мое присъствие дойде светлина в ума ти или джобът ти е празен, пет пари нямаш в джоба си, но бъркам – джобовете ти са пълни с пари. Тогава какво ще кажеш? Идеш при мене с празна торба, погледнеш – торбата е пълна; ще ме питаш ли обичаш ли ме?
Аз казвам: Пълна ли е торбата ти?
– „Пълна е.“ – Тогава защо ме питаш? Ако торбата ти е празна, сам ще знаеш, че не те обичам. Щом е пълна торбата ти, аз те обичам. Питам: Обичаме ли ние Бога? Щом живеем, живот излиза от Бога.
към беседата >>
Хората, които хиляди години са яли агнешко месо, придобили качествата на овцете.
Искам да ядете още месо. Аз обосновавам науката не да не ядете месо. Може да си похапнеш месо. Хубаво е. Хубаво свинско месо, печено, на кебапчета, как, нали е хубаво?
Хората, които хиляди години са яли агнешко месо, придобили качествата на овцете.
Станали по-добри. Ако хората не бяха яли агнешко месо, не биха станали по-добри. Благодарение на тия агнета, кози, овци, говеда, които изядоха, станаха по-добри и за в бъдеще като ядат, ще бъдат още по-добри. Повече от хиляда–две хиляди години ядат месо.
към беседата >>
– „Пълна е.“ – Тогава защо ме питаш?
Невежа си. В мое присъствие дойде светлина в ума ти или джобът ти е празен, пет пари нямаш в джоба си, но бъркам – джобовете ти са пълни с пари. Тогава какво ще кажеш? Идеш при мене с празна торба, погледнеш – торбата е пълна; ще ме питаш ли обичаш ли ме? Аз казвам: Пълна ли е торбата ти?
– „Пълна е.“ – Тогава защо ме питаш?
Ако торбата ти е празна, сам ще знаеш, че не те обичам. Щом е пълна торбата ти, аз те обичам. Питам: Обичаме ли ние Бога? Щом живеем, живот излиза от Бога. Обича ни Бог.
към беседата >>
Станали по-добри.
Аз обосновавам науката не да не ядете месо. Може да си похапнеш месо. Хубаво е. Хубаво свинско месо, печено, на кебапчета, как, нали е хубаво? Хората, които хиляди години са яли агнешко месо, придобили качествата на овцете.
Станали по-добри.
Ако хората не бяха яли агнешко месо, не биха станали по-добри. Благодарение на тия агнета, кози, овци, говеда, които изядоха, станаха по-добри и за в бъдеще като ядат, ще бъдат още по-добри. Повече от хиляда–две хиляди години ядат месо.
към беседата >>
Ако торбата ти е празна, сам ще знаеш, че не те обичам.
В мое присъствие дойде светлина в ума ти или джобът ти е празен, пет пари нямаш в джоба си, но бъркам – джобовете ти са пълни с пари. Тогава какво ще кажеш? Идеш при мене с празна торба, погледнеш – торбата е пълна; ще ме питаш ли обичаш ли ме? Аз казвам: Пълна ли е торбата ти? – „Пълна е.“ – Тогава защо ме питаш?
Ако торбата ти е празна, сам ще знаеш, че не те обичам.
Щом е пълна торбата ти, аз те обичам. Питам: Обичаме ли ние Бога? Щом живеем, живот излиза от Бога. Обича ни Бог. Щом аз мисля, обича ме Бог.
към беседата >>
Ако хората не бяха яли агнешко месо, не биха станали по-добри.
Може да си похапнеш месо. Хубаво е. Хубаво свинско месо, печено, на кебапчета, как, нали е хубаво? Хората, които хиляди години са яли агнешко месо, придобили качествата на овцете. Станали по-добри.
Ако хората не бяха яли агнешко месо, не биха станали по-добри.
Благодарение на тия агнета, кози, овци, говеда, които изядоха, станаха по-добри и за в бъдеще като ядат, ще бъдат още по-добри. Повече от хиляда–две хиляди години ядат месо.
към беседата >>
Щом е пълна торбата ти, аз те обичам.
Тогава какво ще кажеш? Идеш при мене с празна торба, погледнеш – торбата е пълна; ще ме питаш ли обичаш ли ме? Аз казвам: Пълна ли е торбата ти? – „Пълна е.“ – Тогава защо ме питаш? Ако торбата ти е празна, сам ще знаеш, че не те обичам.
Щом е пълна торбата ти, аз те обичам.
Питам: Обичаме ли ние Бога? Щом живеем, живот излиза от Бога. Обича ни Бог. Щом аз мисля, обича ме Бог. Щом обичам истината, обича ме Бог.
към беседата >>
Благодарение на тия агнета, кози, овци, говеда, които изядоха, станаха по-добри и за в бъдеще като ядат, ще бъдат още по-добри.
Хубаво е. Хубаво свинско месо, печено, на кебапчета, как, нали е хубаво? Хората, които хиляди години са яли агнешко месо, придобили качествата на овцете. Станали по-добри. Ако хората не бяха яли агнешко месо, не биха станали по-добри.
Благодарение на тия агнета, кози, овци, говеда, които изядоха, станаха по-добри и за в бъдеще като ядат, ще бъдат още по-добри.
Повече от хиляда–две хиляди години ядат месо.
към беседата >>
Питам: Обичаме ли ние Бога?
Идеш при мене с празна торба, погледнеш – торбата е пълна; ще ме питаш ли обичаш ли ме? Аз казвам: Пълна ли е торбата ти? – „Пълна е.“ – Тогава защо ме питаш? Ако торбата ти е празна, сам ще знаеш, че не те обичам. Щом е пълна торбата ти, аз те обичам.
Питам: Обичаме ли ние Бога?
Щом живеем, живот излиза от Бога. Обича ни Бог. Щом аз мисля, обича ме Бог. Щом обичам истината, обича ме Бог. Щом имам всички добродетели, обича ме Бог.
към беседата >>
Повече от хиляда–две хиляди години ядат месо.
Хубаво свинско месо, печено, на кебапчета, как, нали е хубаво? Хората, които хиляди години са яли агнешко месо, придобили качествата на овцете. Станали по-добри. Ако хората не бяха яли агнешко месо, не биха станали по-добри. Благодарение на тия агнета, кози, овци, говеда, които изядоха, станаха по-добри и за в бъдеще като ядат, ще бъдат още по-добри.
Повече от хиляда–две хиляди години ядат месо.
към беседата >>
Щом живеем, живот излиза от Бога.
Аз казвам: Пълна ли е торбата ти? – „Пълна е.“ – Тогава защо ме питаш? Ако торбата ти е празна, сам ще знаеш, че не те обичам. Щом е пълна торбата ти, аз те обичам. Питам: Обичаме ли ние Бога?
Щом живеем, живот излиза от Бога.
Обича ни Бог. Щом аз мисля, обича ме Бог. Щом обичам истината, обича ме Бог. Щом имам всички добродетели, обича ме Бог. Щом съм в любов с всичките хора, обича ме Бог.
към беседата >>
Сега, ако има вегетарианци, аз не говоря буквално.
Сега, ако има вегетарианци, аз не говоря буквално.
Някои вегетарианци поддържат, че има вегетарианци. Знаете ли във въздуха колко микроби има, които ги поглъщате? С милиони влизат. Вие ги поглъщате и казвате, че сте вегетарианци. Аз ако бях искал да стана вегетарианец, ще имам ситна мрежа, че от тия кебапчета да не влизат в дробовете.
към беседата >>
Обича ни Бог.
– „Пълна е.“ – Тогава защо ме питаш? Ако торбата ти е празна, сам ще знаеш, че не те обичам. Щом е пълна торбата ти, аз те обичам. Питам: Обичаме ли ние Бога? Щом живеем, живот излиза от Бога.
Обича ни Бог.
Щом аз мисля, обича ме Бог. Щом обичам истината, обича ме Бог. Щом имам всички добродетели, обича ме Бог. Щом съм в любов с всичките хора, обича ме Бог. Казвам: Щом хората ме обичат, и Бог е в тях.
към беседата >>
Някои вегетарианци поддържат, че има вегетарианци.
Сега, ако има вегетарианци, аз не говоря буквално.
Някои вегетарианци поддържат, че има вегетарианци.
Знаете ли във въздуха колко микроби има, които ги поглъщате? С милиони влизат. Вие ги поглъщате и казвате, че сте вегетарианци. Аз ако бях искал да стана вегетарианец, ще имам ситна мрежа, че от тия кебапчета да не влизат в дробовете. Ние сме вегетарианци не в пълния смисъл.
към беседата >>
Щом аз мисля, обича ме Бог.
Ако торбата ти е празна, сам ще знаеш, че не те обичам. Щом е пълна торбата ти, аз те обичам. Питам: Обичаме ли ние Бога? Щом живеем, живот излиза от Бога. Обича ни Бог.
Щом аз мисля, обича ме Бог.
Щом обичам истината, обича ме Бог. Щом имам всички добродетели, обича ме Бог. Щом съм в любов с всичките хора, обича ме Бог. Казвам: Щом хората ме обичат, и Бог е в тях.
към беседата >>
Знаете ли във въздуха колко микроби има, които ги поглъщате?
Сега, ако има вегетарианци, аз не говоря буквално. Някои вегетарианци поддържат, че има вегетарианци.
Знаете ли във въздуха колко микроби има, които ги поглъщате?
С милиони влизат. Вие ги поглъщате и казвате, че сте вегетарианци. Аз ако бях искал да стана вегетарианец, ще имам ситна мрежа, че от тия кебапчета да не влизат в дробовете. Ние сме вегетарианци не в пълния смисъл. Минаваме за вегетарианци.
към беседата >>
Щом обичам истината, обича ме Бог.
Щом е пълна торбата ти, аз те обичам. Питам: Обичаме ли ние Бога? Щом живеем, живот излиза от Бога. Обича ни Бог. Щом аз мисля, обича ме Бог.
Щом обичам истината, обича ме Бог.
Щом имам всички добродетели, обича ме Бог. Щом съм в любов с всичките хора, обича ме Бог. Казвам: Щом хората ме обичат, и Бог е в тях.
към беседата >>
С милиони влизат.
Сега, ако има вегетарианци, аз не говоря буквално. Някои вегетарианци поддържат, че има вегетарианци. Знаете ли във въздуха колко микроби има, които ги поглъщате?
С милиони влизат.
Вие ги поглъщате и казвате, че сте вегетарианци. Аз ако бях искал да стана вегетарианец, ще имам ситна мрежа, че от тия кебапчета да не влизат в дробовете. Ние сме вегетарианци не в пълния смисъл. Минаваме за вегетарианци. Казвате: „Аз съм вегетарианец от двадесет години.“ А пък по ябълките колко месна храна има и всичките те отиват и всички казвате, че те са дребни.
към беседата >>
Щом имам всички добродетели, обича ме Бог.
Питам: Обичаме ли ние Бога? Щом живеем, живот излиза от Бога. Обича ни Бог. Щом аз мисля, обича ме Бог. Щом обичам истината, обича ме Бог.
Щом имам всички добродетели, обича ме Бог.
Щом съм в любов с всичките хора, обича ме Бог. Казвам: Щом хората ме обичат, и Бог е в тях.
към беседата >>
Вие ги поглъщате и казвате, че сте вегетарианци.
Сега, ако има вегетарианци, аз не говоря буквално. Някои вегетарианци поддържат, че има вегетарианци. Знаете ли във въздуха колко микроби има, които ги поглъщате? С милиони влизат.
Вие ги поглъщате и казвате, че сте вегетарианци.
Аз ако бях искал да стана вегетарианец, ще имам ситна мрежа, че от тия кебапчета да не влизат в дробовете. Ние сме вегетарианци не в пълния смисъл. Минаваме за вегетарианци. Казвате: „Аз съм вегетарианец от двадесет години.“ А пък по ябълките колко месна храна има и всичките те отиват и всички казвате, че те са дребни. Тия, дребните работи са опасни.
към беседата >>
Щом съм в любов с всичките хора, обича ме Бог.
Щом живеем, живот излиза от Бога. Обича ни Бог. Щом аз мисля, обича ме Бог. Щом обичам истината, обича ме Бог. Щом имам всички добродетели, обича ме Бог.
Щом съм в любов с всичките хора, обича ме Бог.
Казвам: Щом хората ме обичат, и Бог е в тях.
към беседата >>
Аз ако бях искал да стана вегетарианец, ще имам ситна мрежа, че от тия кебапчета да не влизат в дробовете.
Сега, ако има вегетарианци, аз не говоря буквално. Някои вегетарианци поддържат, че има вегетарианци. Знаете ли във въздуха колко микроби има, които ги поглъщате? С милиони влизат. Вие ги поглъщате и казвате, че сте вегетарианци.
Аз ако бях искал да стана вегетарианец, ще имам ситна мрежа, че от тия кебапчета да не влизат в дробовете.
Ние сме вегетарианци не в пълния смисъл. Минаваме за вегетарианци. Казвате: „Аз съм вегетарианец от двадесет години.“ А пък по ябълките колко месна храна има и всичките те отиват и всички казвате, че те са дребни. Тия, дребните работи са опасни. Много пъти от тия малките микроби, като ги погълнете, започват да се размножават и погледнеш – имаш тифус, имаш холера или чума.
към беседата >>
Казвам: Щом хората ме обичат, и Бог е в тях.
Обича ни Бог. Щом аз мисля, обича ме Бог. Щом обичам истината, обича ме Бог. Щом имам всички добродетели, обича ме Бог. Щом съм в любов с всичките хора, обича ме Бог.
Казвам: Щом хората ме обичат, и Бог е в тях.
към беседата >>
Ние сме вегетарианци не в пълния смисъл.
Някои вегетарианци поддържат, че има вегетарианци. Знаете ли във въздуха колко микроби има, които ги поглъщате? С милиони влизат. Вие ги поглъщате и казвате, че сте вегетарианци. Аз ако бях искал да стана вегетарианец, ще имам ситна мрежа, че от тия кебапчета да не влизат в дробовете.
Ние сме вегетарианци не в пълния смисъл.
Минаваме за вегетарианци. Казвате: „Аз съм вегетарианец от двадесет години.“ А пък по ябълките колко месна храна има и всичките те отиват и всички казвате, че те са дребни. Тия, дребните работи са опасни. Много пъти от тия малките микроби, като ги погълнете, започват да се размножават и погледнеш – имаш тифус, имаш холера или чума. Някои не се поддават на ядене, много са опасни.
към беседата >>
Казвам: Сега самосъзнание трябва.
Казвам: Сега самосъзнание трябва.
Вие имате Божествена любов. Този, Космическият Човек не е дошъл още, защото очите ви не са приготвени да Го видите. Апостол Павел Го видя и ослепя. Онзи, Който му проговори и каза: „Савле, защо Ме гониш? Какъв е поводът?
към беседата >>
Минаваме за вегетарианци.
Знаете ли във въздуха колко микроби има, които ги поглъщате? С милиони влизат. Вие ги поглъщате и казвате, че сте вегетарианци. Аз ако бях искал да стана вегетарианец, ще имам ситна мрежа, че от тия кебапчета да не влизат в дробовете. Ние сме вегетарианци не в пълния смисъл.
Минаваме за вегетарианци.
Казвате: „Аз съм вегетарианец от двадесет години.“ А пък по ябълките колко месна храна има и всичките те отиват и всички казвате, че те са дребни. Тия, дребните работи са опасни. Много пъти от тия малките микроби, като ги погълнете, започват да се размножават и погледнеш – имаш тифус, имаш холера или чума. Някои не се поддават на ядене, много са опасни.
към беседата >>
Вие имате Божествена любов.
Казвам: Сега самосъзнание трябва.
Вие имате Божествена любов.
Този, Космическият Човек не е дошъл още, защото очите ви не са приготвени да Го видите. Апостол Павел Го видя и ослепя. Онзи, Който му проговори и каза: „Савле, защо Ме гониш? Какъв е поводът? “ Той казва: „Кой си Ти, Господи?
към беседата >>
Казвате: „Аз съм вегетарианец от двадесет години.“ А пък по ябълките колко месна храна има и всичките те отиват и всички казвате, че те са дребни.
С милиони влизат. Вие ги поглъщате и казвате, че сте вегетарианци. Аз ако бях искал да стана вегетарианец, ще имам ситна мрежа, че от тия кебапчета да не влизат в дробовете. Ние сме вегетарианци не в пълния смисъл. Минаваме за вегетарианци.
Казвате: „Аз съм вегетарианец от двадесет години.“ А пък по ябълките колко месна храна има и всичките те отиват и всички казвате, че те са дребни.
Тия, дребните работи са опасни. Много пъти от тия малките микроби, като ги погълнете, започват да се размножават и погледнеш – имаш тифус, имаш холера или чума. Някои не се поддават на ядене, много са опасни.
към беседата >>
Този, Космическият Човек не е дошъл още, защото очите ви не са приготвени да Го видите.
Казвам: Сега самосъзнание трябва. Вие имате Божествена любов.
Този, Космическият Човек не е дошъл още, защото очите ви не са приготвени да Го видите.
Апостол Павел Го видя и ослепя. Онзи, Който му проговори и каза: „Савле, защо Ме гониш? Какъв е поводът? “ Той казва: „Кой си Ти, Господи? “ – „Стани – казва – сега и ще ти покажа Аз кой съм.“
към беседата >>
НАГОРЕ