НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1414
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1414
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Правилна обхода
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 25.7.1937г.,
Майката го пита: “Защо взимаш чадър?
(втори вариант)
Имайте детинската вяра на онова малко дете, което отишло с майка си да се молят за дъжд. То взима чадър, а майката не взима.
Майката го пита: “Защо взимаш чадър?
”- “Ами, нали ще вали дъжд.” Детето вярва, а майката не вярва. Писанието казва: “Без вяра не може да се угоди на Бога.” С други думи казано: Без вяра нищо в света не може да се реализира. Вярата това е един стълб на човешкия ум, на човешкото сърдце и на човешката воля. Вярата е един отличен помощник на Любовта за реализиране на онези велики желания, които Бог е вложил в човека и които трябва да се реализират.
към втори вариант >>
Никога не бих заложил езика си, нито ухото си, нито окото си.
(втори вариант)
Като рекох, че не съм добър, ето какво разбирам. Не съм толкова добър, за да дам да ми отрежат месо, да го опекат и да го изядат. Не съм толкова добър и да заложа езика си.
Никога не бих заложил езика си, нито ухото си, нито окото си.
Нокът даже не бих си дал. И нокъта си пазя. В това отношение много съм користолюбив. Казвате, че съм щедър. Не, и нокъта си пазя, не давам.
към втори вариант >>
”- “Ами, нали ще вали дъжд.” Детето вярва, а майката не вярва.
(втори вариант)
Имайте детинската вяра на онова малко дете, което отишло с майка си да се молят за дъжд. То взима чадър, а майката не взима. Майката го пита: “Защо взимаш чадър?
”- “Ами, нали ще вали дъжд.” Детето вярва, а майката не вярва.
Писанието казва: “Без вяра не може да се угоди на Бога.” С други думи казано: Без вяра нищо в света не може да се реализира. Вярата това е един стълб на човешкия ум, на човешкото сърдце и на човешката воля. Вярата е един отличен помощник на Любовта за реализиране на онези велики желания, които Бог е вложил в човека и които трябва да се реализират.
към втори вариант >>
Нокът даже не бих си дал.
(втори вариант)
Като рекох, че не съм добър, ето какво разбирам. Не съм толкова добър, за да дам да ми отрежат месо, да го опекат и да го изядат. Не съм толкова добър и да заложа езика си. Никога не бих заложил езика си, нито ухото си, нито окото си.
Нокът даже не бих си дал.
И нокъта си пазя. В това отношение много съм користолюбив. Казвате, че съм щедър. Не, и нокъта си пазя, не давам. Сега ви проповядват, че човек трябва да се самоотрече.
към втори вариант >>
Писанието казва: “Без вяра не може да се угоди на Бога.” С други думи казано: Без вяра нищо в света не може да се реализира.
(втори вариант)
Имайте детинската вяра на онова малко дете, което отишло с майка си да се молят за дъжд. То взима чадър, а майката не взима. Майката го пита: “Защо взимаш чадър? ”- “Ами, нали ще вали дъжд.” Детето вярва, а майката не вярва.
Писанието казва: “Без вяра не може да се угоди на Бога.” С други думи казано: Без вяра нищо в света не може да се реализира.
Вярата това е един стълб на човешкия ум, на човешкото сърдце и на човешката воля. Вярата е един отличен помощник на Любовта за реализиране на онези велики желания, които Бог е вложил в човека и които трябва да се реализират.
към втори вариант >>
И нокъта си пазя.
(втори вариант)
Като рекох, че не съм добър, ето какво разбирам. Не съм толкова добър, за да дам да ми отрежат месо, да го опекат и да го изядат. Не съм толкова добър и да заложа езика си. Никога не бих заложил езика си, нито ухото си, нито окото си. Нокът даже не бих си дал.
И нокъта си пазя.
В това отношение много съм користолюбив. Казвате, че съм щедър. Не, и нокъта си пазя, не давам. Сега ви проповядват, че човек трябва да се самоотрече. Самоотричането се отнася до неща, които Бог не ни дал.
към втори вариант >>
Вярата това е един стълб на човешкия ум, на човешкото сърдце и на човешката воля.
(втори вариант)
Имайте детинската вяра на онова малко дете, което отишло с майка си да се молят за дъжд. То взима чадър, а майката не взима. Майката го пита: “Защо взимаш чадър? ”- “Ами, нали ще вали дъжд.” Детето вярва, а майката не вярва. Писанието казва: “Без вяра не може да се угоди на Бога.” С други думи казано: Без вяра нищо в света не може да се реализира.
Вярата това е един стълб на човешкия ум, на човешкото сърдце и на човешката воля.
Вярата е един отличен помощник на Любовта за реализиране на онези велики желания, които Бог е вложил в човека и които трябва да се реализират.
към втори вариант >>
В това отношение много съм користолюбив.
(втори вариант)
Не съм толкова добър, за да дам да ми отрежат месо, да го опекат и да го изядат. Не съм толкова добър и да заложа езика си. Никога не бих заложил езика си, нито ухото си, нито окото си. Нокът даже не бих си дал. И нокъта си пазя.
В това отношение много съм користолюбив.
Казвате, че съм щедър. Не, и нокъта си пазя, не давам. Сега ви проповядват, че човек трябва да се самоотрече. Самоотричането се отнася до неща, които Бог не ни дал. Да се отречеш от всичко онова, което Бог не ти дал, после да притежаваш и да владаш онова, което Бог ти дал.
към втори вариант >>
Вярата е един отличен помощник на Любовта за реализиране на онези велики желания, които Бог е вложил в човека и които трябва да се реализират.
(втори вариант)
То взима чадър, а майката не взима. Майката го пита: “Защо взимаш чадър? ”- “Ами, нали ще вали дъжд.” Детето вярва, а майката не вярва. Писанието казва: “Без вяра не може да се угоди на Бога.” С други думи казано: Без вяра нищо в света не може да се реализира. Вярата това е един стълб на човешкия ум, на човешкото сърдце и на човешката воля.
Вярата е един отличен помощник на Любовта за реализиране на онези велики желания, които Бог е вложил в човека и които трябва да се реализират.
към втори вариант >>
Казвате, че съм щедър.
(втори вариант)
Не съм толкова добър и да заложа езика си. Никога не бих заложил езика си, нито ухото си, нито окото си. Нокът даже не бих си дал. И нокъта си пазя. В това отношение много съм користолюбив.
Казвате, че съм щедър.
Не, и нокъта си пазя, не давам. Сега ви проповядват, че човек трябва да се самоотрече. Самоотричането се отнася до неща, които Бог не ни дал. Да се отречеш от всичко онова, което Бог не ти дал, после да притежаваш и да владаш онова, което Бог ти дал. Разполагай с душата си, която Бог ти дал.
към втори вариант >>
Всинца трябва да се озарим от Любовта, да заживеем в нея, да дойдат щастливите дни в живота.
(втори вариант)
Всинца трябва да се озарим от Любовта, да заживеем в нея, да дойдат щастливите дни в живота.
Старите трябва да се подмладят, а младите да не остаряват повече, да поумняват, умни да стават, а не да оглупяват. Лошите трябва да станат добри, да се не подхлъзват. Това е смисъла на живота. Там, додето сте стигнали, това трябва да запазим, да дадем един подтик на света, да дадем нов подтик на нашия живот. Ако на себе си не можем да дадем никакъв потик и на другите не можем да дадем никакъв подтик.
към втори вариант >>
Не, и нокъта си пазя, не давам.
(втори вариант)
Никога не бих заложил езика си, нито ухото си, нито окото си. Нокът даже не бих си дал. И нокъта си пазя. В това отношение много съм користолюбив. Казвате, че съм щедър.
Не, и нокъта си пазя, не давам.
Сега ви проповядват, че човек трябва да се самоотрече. Самоотричането се отнася до неща, които Бог не ни дал. Да се отречеш от всичко онова, което Бог не ти дал, после да притежаваш и да владаш онова, което Бог ти дал. Разполагай с душата си, която Бог ти дал. Разполагай с духа си, който Бог ти дал.
към втори вариант >>
Старите трябва да се подмладят, а младите да не остаряват повече, да поумняват, умни да стават, а не да оглупяват.
(втори вариант)
Всинца трябва да се озарим от Любовта, да заживеем в нея, да дойдат щастливите дни в живота.
Старите трябва да се подмладят, а младите да не остаряват повече, да поумняват, умни да стават, а не да оглупяват.
Лошите трябва да станат добри, да се не подхлъзват. Това е смисъла на живота. Там, додето сте стигнали, това трябва да запазим, да дадем един подтик на света, да дадем нов подтик на нашия живот. Ако на себе си не можем да дадем никакъв потик и на другите не можем да дадем никакъв подтик.
към втори вариант >>
Сега ви проповядват, че човек трябва да се самоотрече.
(втори вариант)
Нокът даже не бих си дал. И нокъта си пазя. В това отношение много съм користолюбив. Казвате, че съм щедър. Не, и нокъта си пазя, не давам.
Сега ви проповядват, че човек трябва да се самоотрече.
Самоотричането се отнася до неща, които Бог не ни дал. Да се отречеш от всичко онова, което Бог не ти дал, после да притежаваш и да владаш онова, което Бог ти дал. Разполагай с душата си, която Бог ти дал. Разполагай с духа си, който Бог ти дал. Разполагай с ума си, който Бог ти дал.
към втори вариант >>
Лошите трябва да станат добри, да се не подхлъзват.
(втори вариант)
Всинца трябва да се озарим от Любовта, да заживеем в нея, да дойдат щастливите дни в живота. Старите трябва да се подмладят, а младите да не остаряват повече, да поумняват, умни да стават, а не да оглупяват.
Лошите трябва да станат добри, да се не подхлъзват.
Това е смисъла на живота. Там, додето сте стигнали, това трябва да запазим, да дадем един подтик на света, да дадем нов подтик на нашия живот. Ако на себе си не можем да дадем никакъв потик и на другите не можем да дадем никакъв подтик.
към втори вариант >>
Самоотричането се отнася до неща, които Бог не ни дал.
(втори вариант)
И нокъта си пазя. В това отношение много съм користолюбив. Казвате, че съм щедър. Не, и нокъта си пазя, не давам. Сега ви проповядват, че човек трябва да се самоотрече.
Самоотричането се отнася до неща, които Бог не ни дал.
Да се отречеш от всичко онова, което Бог не ти дал, после да притежаваш и да владаш онова, което Бог ти дал. Разполагай с душата си, която Бог ти дал. Разполагай с духа си, който Бог ти дал. Разполагай с ума си, който Бог ти дал. Разполагай с сърцето си, което Бог ти дал.
към втори вариант >>
Това е смисъла на живота.
(втори вариант)
Всинца трябва да се озарим от Любовта, да заживеем в нея, да дойдат щастливите дни в живота. Старите трябва да се подмладят, а младите да не остаряват повече, да поумняват, умни да стават, а не да оглупяват. Лошите трябва да станат добри, да се не подхлъзват.
Това е смисъла на живота.
Там, додето сте стигнали, това трябва да запазим, да дадем един подтик на света, да дадем нов подтик на нашия живот. Ако на себе си не можем да дадем никакъв потик и на другите не можем да дадем никакъв подтик.
към втори вариант >>
Да се отречеш от всичко онова, което Бог не ти дал, после да притежаваш и да владаш онова, което Бог ти дал.
(втори вариант)
В това отношение много съм користолюбив. Казвате, че съм щедър. Не, и нокъта си пазя, не давам. Сега ви проповядват, че човек трябва да се самоотрече. Самоотричането се отнася до неща, които Бог не ни дал.
Да се отречеш от всичко онова, което Бог не ти дал, после да притежаваш и да владаш онова, което Бог ти дал.
Разполагай с душата си, която Бог ти дал. Разполагай с духа си, който Бог ти дал. Разполагай с ума си, който Бог ти дал. Разполагай с сърцето си, което Бог ти дал. Разполагай с волята си, която Бог ти дал.
към втори вариант >>
Там, додето сте стигнали, това трябва да запазим, да дадем един подтик на света, да дадем нов подтик на нашия живот.
(втори вариант)
Всинца трябва да се озарим от Любовта, да заживеем в нея, да дойдат щастливите дни в живота. Старите трябва да се подмладят, а младите да не остаряват повече, да поумняват, умни да стават, а не да оглупяват. Лошите трябва да станат добри, да се не подхлъзват. Това е смисъла на живота.
Там, додето сте стигнали, това трябва да запазим, да дадем един подтик на света, да дадем нов подтик на нашия живот.
Ако на себе си не можем да дадем никакъв потик и на другите не можем да дадем никакъв подтик.
към втори вариант >>
Разполагай с душата си, която Бог ти дал.
(втори вариант)
Казвате, че съм щедър. Не, и нокъта си пазя, не давам. Сега ви проповядват, че човек трябва да се самоотрече. Самоотричането се отнася до неща, които Бог не ни дал. Да се отречеш от всичко онова, което Бог не ти дал, после да притежаваш и да владаш онова, което Бог ти дал.
Разполагай с душата си, която Бог ти дал.
Разполагай с духа си, който Бог ти дал. Разполагай с ума си, който Бог ти дал. Разполагай с сърцето си, което Бог ти дал. Разполагай с волята си, която Бог ти дал. Разполагай с тялото си, което Бог ти дал.
към втори вариант >>
Ако на себе си не можем да дадем никакъв потик и на другите не можем да дадем никакъв подтик.
(втори вариант)
Всинца трябва да се озарим от Любовта, да заживеем в нея, да дойдат щастливите дни в живота. Старите трябва да се подмладят, а младите да не остаряват повече, да поумняват, умни да стават, а не да оглупяват. Лошите трябва да станат добри, да се не подхлъзват. Това е смисъла на живота. Там, додето сте стигнали, това трябва да запазим, да дадем един подтик на света, да дадем нов подтик на нашия живот.
Ако на себе си не можем да дадем никакъв потик и на другите не можем да дадем никакъв подтик.
към втори вариант >>
Разполагай с духа си, който Бог ти дал.
(втори вариант)
Не, и нокъта си пазя, не давам. Сега ви проповядват, че човек трябва да се самоотрече. Самоотричането се отнася до неща, които Бог не ни дал. Да се отречеш от всичко онова, което Бог не ти дал, после да притежаваш и да владаш онова, което Бог ти дал. Разполагай с душата си, която Бог ти дал.
Разполагай с духа си, който Бог ти дал.
Разполагай с ума си, който Бог ти дал. Разполагай с сърцето си, което Бог ти дал. Разполагай с волята си, която Бог ти дал. Разполагай с тялото си, което Бог ти дал. Разполагай с краката си, с пръстите си, с очите си, с ушите си, с всичко, което Бог ти дал.
към втори вариант >>
Хайде сега, какво бихте искали, какво може да искате?
(втори вариант)
Хайде сега, какво бихте искали, какво може да искате?
Тогава аз да поискам от вас. Да ми изпее някой от вас една песен соло, но един от най-добрите певци. Аз не искам насила, но да имате едно побуждение, всички да останат доволни от вашето пение, а не да мърморите: “Защо този стана да пее, не можа ли друг да стане? ” Нека стане онзи, който най-добре може да пее. Онзи, който не може да пее, да остане на опашката.
към втори вариант >>
Разполагай с ума си, който Бог ти дал.
(втори вариант)
Сега ви проповядват, че човек трябва да се самоотрече. Самоотричането се отнася до неща, които Бог не ни дал. Да се отречеш от всичко онова, което Бог не ти дал, после да притежаваш и да владаш онова, което Бог ти дал. Разполагай с душата си, която Бог ти дал. Разполагай с духа си, който Бог ти дал.
Разполагай с ума си, който Бог ти дал.
Разполагай с сърцето си, което Бог ти дал. Разполагай с волята си, която Бог ти дал. Разполагай с тялото си, което Бог ти дал. Разполагай с краката си, с пръстите си, с очите си, с ушите си, с всичко, което Бог ти дал. Това е Божественото.
към втори вариант >>
Тогава аз да поискам от вас.
(втори вариант)
Хайде сега, какво бихте искали, какво може да искате?
Тогава аз да поискам от вас.
Да ми изпее някой от вас една песен соло, но един от най-добрите певци. Аз не искам насила, но да имате едно побуждение, всички да останат доволни от вашето пение, а не да мърморите: “Защо този стана да пее, не можа ли друг да стане? ” Нека стане онзи, който най-добре може да пее. Онзи, който не може да пее, да остане на опашката. Не искам това пение да стане още днес, понеже този ден е дълъг.
към втори вариант >>
Разполагай с сърцето си, което Бог ти дал.
(втори вариант)
Самоотричането се отнася до неща, които Бог не ни дал. Да се отречеш от всичко онова, което Бог не ти дал, после да притежаваш и да владаш онова, което Бог ти дал. Разполагай с душата си, която Бог ти дал. Разполагай с духа си, който Бог ти дал. Разполагай с ума си, който Бог ти дал.
Разполагай с сърцето си, което Бог ти дал.
Разполагай с волята си, която Бог ти дал. Разполагай с тялото си, което Бог ти дал. Разполагай с краката си, с пръстите си, с очите си, с ушите си, с всичко, което Бог ти дал. Това е Божественото. Ако някой е слуга, че иска аз да му дам моите очи, ще му кажа: “Слушай, понеже аз съм по-учен човек, аз зная, къде се продават очи и ще те заведа да си купиш.” Аз мога да го заведа при някоя Божествена витрина, където се турят очи.
към втори вариант >>
Да ми изпее някой от вас една песен соло, но един от най-добрите певци.
(втори вариант)
Хайде сега, какво бихте искали, какво може да искате? Тогава аз да поискам от вас.
Да ми изпее някой от вас една песен соло, но един от най-добрите певци.
Аз не искам насила, но да имате едно побуждение, всички да останат доволни от вашето пение, а не да мърморите: “Защо този стана да пее, не можа ли друг да стане? ” Нека стане онзи, който най-добре може да пее. Онзи, който не може да пее, да остане на опашката. Не искам това пение да стане още днес, понеже този ден е дълъг. Когато и да е, един ден все ще пеете.
към втори вариант >>
Разполагай с волята си, която Бог ти дал.
(втори вариант)
Да се отречеш от всичко онова, което Бог не ти дал, после да притежаваш и да владаш онова, което Бог ти дал. Разполагай с душата си, която Бог ти дал. Разполагай с духа си, който Бог ти дал. Разполагай с ума си, който Бог ти дал. Разполагай с сърцето си, което Бог ти дал.
Разполагай с волята си, която Бог ти дал.
Разполагай с тялото си, което Бог ти дал. Разполагай с краката си, с пръстите си, с очите си, с ушите си, с всичко, което Бог ти дал. Това е Божественото. Ако някой е слуга, че иска аз да му дам моите очи, ще му кажа: “Слушай, понеже аз съм по-учен човек, аз зная, къде се продават очи и ще те заведа да си купиш.” Аз мога да го заведа при някоя Божествена витрина, където се турят очи. Това не е трудна работа.
към втори вариант >>
Аз не искам насила, но да имате едно побуждение, всички да останат доволни от вашето пение, а не да мърморите: “Защо този стана да пее, не можа ли друг да стане?
(втори вариант)
Хайде сега, какво бихте искали, какво може да искате? Тогава аз да поискам от вас. Да ми изпее някой от вас една песен соло, но един от най-добрите певци.
Аз не искам насила, но да имате едно побуждение, всички да останат доволни от вашето пение, а не да мърморите: “Защо този стана да пее, не можа ли друг да стане?
” Нека стане онзи, който най-добре може да пее. Онзи, който не може да пее, да остане на опашката. Не искам това пение да стане още днес, понеже този ден е дълъг. Когато и да е, един ден все ще пеете.
към втори вариант >>
Разполагай с тялото си, което Бог ти дал.
(втори вариант)
Разполагай с душата си, която Бог ти дал. Разполагай с духа си, който Бог ти дал. Разполагай с ума си, който Бог ти дал. Разполагай с сърцето си, което Бог ти дал. Разполагай с волята си, която Бог ти дал.
Разполагай с тялото си, което Бог ти дал.
Разполагай с краката си, с пръстите си, с очите си, с ушите си, с всичко, което Бог ти дал. Това е Божественото. Ако някой е слуга, че иска аз да му дам моите очи, ще му кажа: “Слушай, понеже аз съм по-учен човек, аз зная, къде се продават очи и ще те заведа да си купиш.” Аз мога да го заведа при някоя Божествена витрина, където се турят очи. Това не е трудна работа.
към втори вариант >>
” Нека стане онзи, който най-добре може да пее.
(втори вариант)
Хайде сега, какво бихте искали, какво може да искате? Тогава аз да поискам от вас. Да ми изпее някой от вас една песен соло, но един от най-добрите певци. Аз не искам насила, но да имате едно побуждение, всички да останат доволни от вашето пение, а не да мърморите: “Защо този стана да пее, не можа ли друг да стане?
” Нека стане онзи, който най-добре може да пее.
Онзи, който не може да пее, да остане на опашката. Не искам това пение да стане още днес, понеже този ден е дълъг. Когато и да е, един ден все ще пеете.
към втори вариант >>
Разполагай с краката си, с пръстите си, с очите си, с ушите си, с всичко, което Бог ти дал.
(втори вариант)
Разполагай с духа си, който Бог ти дал. Разполагай с ума си, който Бог ти дал. Разполагай с сърцето си, което Бог ти дал. Разполагай с волята си, която Бог ти дал. Разполагай с тялото си, което Бог ти дал.
Разполагай с краката си, с пръстите си, с очите си, с ушите си, с всичко, което Бог ти дал.
Това е Божественото. Ако някой е слуга, че иска аз да му дам моите очи, ще му кажа: “Слушай, понеже аз съм по-учен човек, аз зная, къде се продават очи и ще те заведа да си купиш.” Аз мога да го заведа при някоя Божествена витрина, където се турят очи. Това не е трудна работа.
към втори вариант >>
Онзи, който не може да пее, да остане на опашката.
(втори вариант)
Хайде сега, какво бихте искали, какво може да искате? Тогава аз да поискам от вас. Да ми изпее някой от вас една песен соло, но един от най-добрите певци. Аз не искам насила, но да имате едно побуждение, всички да останат доволни от вашето пение, а не да мърморите: “Защо този стана да пее, не можа ли друг да стане? ” Нека стане онзи, който най-добре може да пее.
Онзи, който не може да пее, да остане на опашката.
Не искам това пение да стане още днес, понеже този ден е дълъг. Когато и да е, един ден все ще пеете.
към втори вариант >>
Това е Божественото.
(втори вариант)
Разполагай с ума си, който Бог ти дал. Разполагай с сърцето си, което Бог ти дал. Разполагай с волята си, която Бог ти дал. Разполагай с тялото си, което Бог ти дал. Разполагай с краката си, с пръстите си, с очите си, с ушите си, с всичко, което Бог ти дал.
Това е Божественото.
Ако някой е слуга, че иска аз да му дам моите очи, ще му кажа: “Слушай, понеже аз съм по-учен човек, аз зная, къде се продават очи и ще те заведа да си купиш.” Аз мога да го заведа при някоя Божествена витрина, където се турят очи. Това не е трудна работа.
към втори вариант >>
Не искам това пение да стане още днес, понеже този ден е дълъг.
(втори вариант)
Тогава аз да поискам от вас. Да ми изпее някой от вас една песен соло, но един от най-добрите певци. Аз не искам насила, но да имате едно побуждение, всички да останат доволни от вашето пение, а не да мърморите: “Защо този стана да пее, не можа ли друг да стане? ” Нека стане онзи, който най-добре може да пее. Онзи, който не може да пее, да остане на опашката.
Не искам това пение да стане още днес, понеже този ден е дълъг.
Когато и да е, един ден все ще пеете.
към втори вариант >>
Ако някой е слуга, че иска аз да му дам моите очи, ще му кажа: “Слушай, понеже аз съм по-учен човек, аз зная, къде се продават очи и ще те заведа да си купиш.” Аз мога да го заведа при някоя Божествена витрина, където се турят очи.
(втори вариант)
Разполагай с сърцето си, което Бог ти дал. Разполагай с волята си, която Бог ти дал. Разполагай с тялото си, което Бог ти дал. Разполагай с краката си, с пръстите си, с очите си, с ушите си, с всичко, което Бог ти дал. Това е Божественото.
Ако някой е слуга, че иска аз да му дам моите очи, ще му кажа: “Слушай, понеже аз съм по-учен човек, аз зная, къде се продават очи и ще те заведа да си купиш.” Аз мога да го заведа при някоя Божествена витрина, където се турят очи.
Това не е трудна работа.
към втори вариант >>
Когато и да е, един ден все ще пеете.
(втори вариант)
Да ми изпее някой от вас една песен соло, но един от най-добрите певци. Аз не искам насила, но да имате едно побуждение, всички да останат доволни от вашето пение, а не да мърморите: “Защо този стана да пее, не можа ли друг да стане? ” Нека стане онзи, който най-добре може да пее. Онзи, който не може да пее, да остане на опашката. Не искам това пение да стане още днес, понеже този ден е дълъг.
Когато и да е, един ден все ще пеете.
към втори вариант >>
Това не е трудна работа.
(втори вариант)
Разполагай с волята си, която Бог ти дал. Разполагай с тялото си, което Бог ти дал. Разполагай с краката си, с пръстите си, с очите си, с ушите си, с всичко, което Бог ти дал. Това е Божественото. Ако някой е слуга, че иска аз да му дам моите очи, ще му кажа: “Слушай, понеже аз съм по-учен човек, аз зная, къде се продават очи и ще те заведа да си купиш.” Аз мога да го заведа при някоя Божествена витрина, където се турят очи.
Това не е трудна работа.
към втори вариант >>
Има един окултен разказ, той е следния: В древността един много способен човек направил престъпление, за което го осъдили на смърт.
(втори вариант)
Има един окултен разказ, той е следния: В древността един много способен човек направил престъпление, за което го осъдили на смърт.
Този човек бил много даровит, с отлични музикални способности и затова му казали: “Слушай, само при един случай ти може да освободиш живота си: ако се научиш да пееш.” Затова му дали следния съвет: “Ти ще се научиш да пееш, но трябва да мълчиш и да мислиш само за пеенето.” За тази цел турили на главата му едно гърне, пълно догоре с мляко и му казали да обиколи с гърнето на глава целия град без да излее капка от млякото. Като тръгнал из града, той мислил само за пението и за млякото. С дни обикалял този град и като се върнал при царя с гърнето мляко, той пял отлично.
към втори вариант >>
Аз съм разправял онзи пример, от който се вижда, че хората могат да си турят изкуствени очи.
(втори вариант)
Аз съм разправял онзи пример, от който се вижда, че хората могат да си турят изкуствени очи.
И сега пак ще приведа този пример. Един млад красив момък, който имал сини очи, дясното му око било извадено и турено изкуствено око. Той се оженил за една красива мома с черни очи, на която лявото око било извадено и заместено с изкуствено. Цели десет години живели заедно, но не знаели, че са с по едно здраво око. И всякога са говорили за своя възлюбен и си живели много добре.
към втори вариант >>
Този човек бил много даровит, с отлични музикални способности и затова му казали: “Слушай, само при един случай ти може да освободиш живота си: ако се научиш да пееш.” Затова му дали следния съвет: “Ти ще се научиш да пееш, но трябва да мълчиш и да мислиш само за пеенето.” За тази цел турили на главата му едно гърне, пълно догоре с мляко и му казали да обиколи с гърнето на глава целия град без да излее капка от млякото.
(втори вариант)
Има един окултен разказ, той е следния: В древността един много способен човек направил престъпление, за което го осъдили на смърт.
Този човек бил много даровит, с отлични музикални способности и затова му казали: “Слушай, само при един случай ти може да освободиш живота си: ако се научиш да пееш.” Затова му дали следния съвет: “Ти ще се научиш да пееш, но трябва да мълчиш и да мислиш само за пеенето.” За тази цел турили на главата му едно гърне, пълно догоре с мляко и му казали да обиколи с гърнето на глава целия град без да излее капка от млякото.
Като тръгнал из града, той мислил само за пението и за млякото. С дни обикалял този град и като се върнал при царя с гърнето мляко, той пял отлично.
към втори вариант >>
И сега пак ще приведа този пример.
(втори вариант)
Аз съм разправял онзи пример, от който се вижда, че хората могат да си турят изкуствени очи.
И сега пак ще приведа този пример.
Един млад красив момък, който имал сини очи, дясното му око било извадено и турено изкуствено око. Той се оженил за една красива мома с черни очи, на която лявото око било извадено и заместено с изкуствено. Цели десет години живели заедно, но не знаели, че са с по едно здраво око. И всякога са говорили за своя възлюбен и си живели много добре. Една вечер ходили на едно представление и като са върнали вечерта, не искали да палят свещ, а било доста късно.
към втори вариант >>
Като тръгнал из града, той мислил само за пението и за млякото.
(втори вариант)
Има един окултен разказ, той е следния: В древността един много способен човек направил престъпление, за което го осъдили на смърт. Този човек бил много даровит, с отлични музикални способности и затова му казали: “Слушай, само при един случай ти може да освободиш живота си: ако се научиш да пееш.” Затова му дали следния съвет: “Ти ще се научиш да пееш, но трябва да мълчиш и да мислиш само за пеенето.” За тази цел турили на главата му едно гърне, пълно догоре с мляко и му казали да обиколи с гърнето на глава целия град без да излее капка от млякото.
Като тръгнал из града, той мислил само за пението и за млякото.
С дни обикалял този град и като се върнал при царя с гърнето мляко, той пял отлично.
към втори вариант >>
Един млад красив момък, който имал сини очи, дясното му око било извадено и турено изкуствено око.
(втори вариант)
Аз съм разправял онзи пример, от който се вижда, че хората могат да си турят изкуствени очи. И сега пак ще приведа този пример.
Един млад красив момък, който имал сини очи, дясното му око било извадено и турено изкуствено око.
Той се оженил за една красива мома с черни очи, на която лявото око било извадено и заместено с изкуствено. Цели десет години живели заедно, но не знаели, че са с по едно здраво око. И всякога са говорили за своя възлюбен и си живели много добре. Една вечер ходили на едно представление и като са върнали вечерта, не искали да палят свещ, а било доста късно. Той извадил окото си и го турил на масата.
към втори вариант >>
С дни обикалял този град и като се върнал при царя с гърнето мляко, той пял отлично.
(втори вариант)
Има един окултен разказ, той е следния: В древността един много способен човек направил престъпление, за което го осъдили на смърт. Този човек бил много даровит, с отлични музикални способности и затова му казали: “Слушай, само при един случай ти може да освободиш живота си: ако се научиш да пееш.” Затова му дали следния съвет: “Ти ще се научиш да пееш, но трябва да мълчиш и да мислиш само за пеенето.” За тази цел турили на главата му едно гърне, пълно догоре с мляко и му казали да обиколи с гърнето на глава целия град без да излее капка от млякото. Като тръгнал из града, той мислил само за пението и за млякото.
С дни обикалял този град и като се върнал при царя с гърнето мляко, той пял отлично.
към втори вариант >>
Той се оженил за една красива мома с черни очи, на която лявото око било извадено и заместено с изкуствено.
(втори вариант)
Аз съм разправял онзи пример, от който се вижда, че хората могат да си турят изкуствени очи. И сега пак ще приведа този пример. Един млад красив момък, който имал сини очи, дясното му око било извадено и турено изкуствено око.
Той се оженил за една красива мома с черни очи, на която лявото око било извадено и заместено с изкуствено.
Цели десет години живели заедно, но не знаели, че са с по едно здраво око. И всякога са говорили за своя възлюбен и си живели много добре. Една вечер ходили на едно представление и като са върнали вечерта, не искали да палят свещ, а било доста късно. Той извадил окото си и го турил на масата. И тя извадила окото си и го турила на масата, близо до неговото.
към втори вариант >>
Рекох сега, бих желал и вие да се научите да пеете като този.
(втори вариант)
Рекох сега, бих желал и вие да се научите да пеете като този.
Мнозина от вас искате да работите за Господа и може да работите. Аз виждам, между вас има даровити певци. Ако вие може в себе си да развиете един ангелски глас, навсякъде може да се спрете, да изпеете една песен и хората [да] ви слушат. Вие може да постъпите тъй, както Паганини и постъпил. Той бил доста скържав човек, но минава един ден покрай стар цигулар, ръцете му треперат, едва държи цигулката, но свири, събира милостиня.
към втори вариант >>
Цели десет години живели заедно, но не знаели, че са с по едно здраво око.
(втори вариант)
Аз съм разправял онзи пример, от който се вижда, че хората могат да си турят изкуствени очи. И сега пак ще приведа този пример. Един млад красив момък, който имал сини очи, дясното му око било извадено и турено изкуствено око. Той се оженил за една красива мома с черни очи, на която лявото око било извадено и заместено с изкуствено.
Цели десет години живели заедно, но не знаели, че са с по едно здраво око.
И всякога са говорили за своя възлюбен и си живели много добре. Една вечер ходили на едно представление и като са върнали вечерта, не искали да палят свещ, а било доста късно. Той извадил окото си и го турил на масата. И тя извадила окото си и го турила на масата, близо до неговото. Сутринта като станали, в бързината си той турил нейното око по погрешка, а тя - неговото.
към втори вариант >>
Мнозина от вас искате да работите за Господа и може да работите.
(втори вариант)
Рекох сега, бих желал и вие да се научите да пеете като този.
Мнозина от вас искате да работите за Господа и може да работите.
Аз виждам, между вас има даровити певци. Ако вие може в себе си да развиете един ангелски глас, навсякъде може да се спрете, да изпеете една песен и хората [да] ви слушат. Вие може да постъпите тъй, както Паганини и постъпил. Той бил доста скържав човек, но минава един ден покрай стар цигулар, ръцете му треперат, едва държи цигулката, но свири, събира милостиня. Паганини се спира, взима цигулката и започва да свири.
към втори вариант >>
И всякога са говорили за своя възлюбен и си живели много добре.
(втори вариант)
Аз съм разправял онзи пример, от който се вижда, че хората могат да си турят изкуствени очи. И сега пак ще приведа този пример. Един млад красив момък, който имал сини очи, дясното му око било извадено и турено изкуствено око. Той се оженил за една красива мома с черни очи, на която лявото око било извадено и заместено с изкуствено. Цели десет години живели заедно, но не знаели, че са с по едно здраво око.
И всякога са говорили за своя възлюбен и си живели много добре.
Една вечер ходили на едно представление и като са върнали вечерта, не искали да палят свещ, а било доста късно. Той извадил окото си и го турил на масата. И тя извадила окото си и го турила на масата, близо до неговото. Сутринта като станали, в бързината си той турил нейното око по погрешка, а тя - неговото. Като погледнал към нея, той я запитал: “Защо твоето око е синьо?
към втори вариант >>
Аз виждам, между вас има даровити певци.
(втори вариант)
Рекох сега, бих желал и вие да се научите да пеете като този. Мнозина от вас искате да работите за Господа и може да работите.
Аз виждам, между вас има даровити певци.
Ако вие може в себе си да развиете един ангелски глас, навсякъде може да се спрете, да изпеете една песен и хората [да] ви слушат. Вие може да постъпите тъй, както Паганини и постъпил. Той бил доста скържав човек, но минава един ден покрай стар цигулар, ръцете му треперат, едва държи цигулката, но свири, събира милостиня. Паганини се спира, взима цигулката и започва да свири. Всички минувачи почнали да се спират и копанката в скоро време се напълнила с пари.
към втори вариант >>
Една вечер ходили на едно представление и като са върнали вечерта, не искали да палят свещ, а било доста късно.
(втори вариант)
И сега пак ще приведа този пример. Един млад красив момък, който имал сини очи, дясното му око било извадено и турено изкуствено око. Той се оженил за една красива мома с черни очи, на която лявото око било извадено и заместено с изкуствено. Цели десет години живели заедно, но не знаели, че са с по едно здраво око. И всякога са говорили за своя възлюбен и си живели много добре.
Една вечер ходили на едно представление и като са върнали вечерта, не искали да палят свещ, а било доста късно.
Той извадил окото си и го турил на масата. И тя извадила окото си и го турила на масата, близо до неговото. Сутринта като станали, в бързината си той турил нейното око по погрешка, а тя - неговото. Като погледнал към нея, той я запитал: “Защо твоето око е синьо? ” И тя го запитала: “Ами, защо твоето око е черно?
към втори вариант >>
Ако вие може в себе си да развиете един ангелски глас, навсякъде може да се спрете, да изпеете една песен и хората [да] ви слушат.
(втори вариант)
Рекох сега, бих желал и вие да се научите да пеете като този. Мнозина от вас искате да работите за Господа и може да работите. Аз виждам, между вас има даровити певци.
Ако вие може в себе си да развиете един ангелски глас, навсякъде може да се спрете, да изпеете една песен и хората [да] ви слушат.
Вие може да постъпите тъй, както Паганини и постъпил. Той бил доста скържав човек, но минава един ден покрай стар цигулар, ръцете му треперат, едва държи цигулката, но свири, събира милостиня. Паганини се спира, взима цигулката и започва да свири. Всички минувачи почнали да се спират и копанката в скоро време се напълнила с пари. Старият цигулар с просълзени очи запитал Паганини: “Синко, защо не дойде по-рано?
към втори вариант >>
Той извадил окото си и го турил на масата.
(втори вариант)
Един млад красив момък, който имал сини очи, дясното му око било извадено и турено изкуствено око. Той се оженил за една красива мома с черни очи, на която лявото око било извадено и заместено с изкуствено. Цели десет години живели заедно, но не знаели, че са с по едно здраво око. И всякога са говорили за своя възлюбен и си живели много добре. Една вечер ходили на едно представление и като са върнали вечерта, не искали да палят свещ, а било доста късно.
Той извадил окото си и го турил на масата.
И тя извадила окото си и го турила на масата, близо до неговото. Сутринта като станали, в бързината си той турил нейното око по погрешка, а тя - неговото. Като погледнал към нея, той я запитал: “Защо твоето око е синьо? ” И тя го запитала: “Ами, защо твоето око е черно? ” Това е, което хората наричат наследственост.
към втори вариант >>
Вие може да постъпите тъй, както Паганини и постъпил.
(втори вариант)
Рекох сега, бих желал и вие да се научите да пеете като този. Мнозина от вас искате да работите за Господа и може да работите. Аз виждам, между вас има даровити певци. Ако вие може в себе си да развиете един ангелски глас, навсякъде може да се спрете, да изпеете една песен и хората [да] ви слушат.
Вие може да постъпите тъй, както Паганини и постъпил.
Той бил доста скържав човек, но минава един ден покрай стар цигулар, ръцете му треперат, едва държи цигулката, но свири, събира милостиня. Паганини се спира, взима цигулката и започва да свири. Всички минувачи почнали да се спират и копанката в скоро време се напълнила с пари. Старият цигулар с просълзени очи запитал Паганини: “Синко, защо не дойде по-рано? ” Това е великия цигулар.
към втори вариант >>
И тя извадила окото си и го турила на масата, близо до неговото.
(втори вариант)
Той се оженил за една красива мома с черни очи, на която лявото око било извадено и заместено с изкуствено. Цели десет години живели заедно, но не знаели, че са с по едно здраво око. И всякога са говорили за своя възлюбен и си живели много добре. Една вечер ходили на едно представление и като са върнали вечерта, не искали да палят свещ, а било доста късно. Той извадил окото си и го турил на масата.
И тя извадила окото си и го турила на масата, близо до неговото.
Сутринта като станали, в бързината си той турил нейното око по погрешка, а тя - неговото. Като погледнал към нея, той я запитал: “Защо твоето око е синьо? ” И тя го запитала: “Ами, защо твоето око е черно? ” Това е, което хората наричат наследственост. Изкуственото око, това е закон на наследственост.
към втори вариант >>
Той бил доста скържав човек, но минава един ден покрай стар цигулар, ръцете му треперат, едва държи цигулката, но свири, събира милостиня.
(втори вариант)
Рекох сега, бих желал и вие да се научите да пеете като този. Мнозина от вас искате да работите за Господа и може да работите. Аз виждам, между вас има даровити певци. Ако вие може в себе си да развиете един ангелски глас, навсякъде може да се спрете, да изпеете една песен и хората [да] ви слушат. Вие може да постъпите тъй, както Паганини и постъпил.
Той бил доста скържав човек, но минава един ден покрай стар цигулар, ръцете му треперат, едва държи цигулката, но свири, събира милостиня.
Паганини се спира, взима цигулката и започва да свири. Всички минувачи почнали да се спират и копанката в скоро време се напълнила с пари. Старият цигулар с просълзени очи запитал Паганини: “Синко, защо не дойде по-рано? ” Това е великия цигулар. Той може да послужи като поощрение за нас, ние да свирим.
към втори вариант >>
Сутринта като станали, в бързината си той турил нейното око по погрешка, а тя - неговото.
(втори вариант)
Цели десет години живели заедно, но не знаели, че са с по едно здраво око. И всякога са говорили за своя възлюбен и си живели много добре. Една вечер ходили на едно представление и като са върнали вечерта, не искали да палят свещ, а било доста късно. Той извадил окото си и го турил на масата. И тя извадила окото си и го турила на масата, близо до неговото.
Сутринта като станали, в бързината си той турил нейното око по погрешка, а тя - неговото.
Като погледнал към нея, той я запитал: “Защо твоето око е синьо? ” И тя го запитала: “Ами, защо твоето око е черно? ” Това е, което хората наричат наследственост. Изкуственото око, това е закон на наследственост. Това не са Божествени работи.
към втори вариант >>
Паганини се спира, взима цигулката и започва да свири.
(втори вариант)
Мнозина от вас искате да работите за Господа и може да работите. Аз виждам, между вас има даровити певци. Ако вие може в себе си да развиете един ангелски глас, навсякъде може да се спрете, да изпеете една песен и хората [да] ви слушат. Вие може да постъпите тъй, както Паганини и постъпил. Той бил доста скържав човек, но минава един ден покрай стар цигулар, ръцете му треперат, едва държи цигулката, но свири, събира милостиня.
Паганини се спира, взима цигулката и започва да свири.
Всички минувачи почнали да се спират и копанката в скоро време се напълнила с пари. Старият цигулар с просълзени очи запитал Паганини: “Синко, защо не дойде по-рано? ” Това е великия цигулар. Той може да послужи като поощрение за нас, ние да свирим. Добрите певци са едно поощрение за нас и ние трябва да пеем.
към втори вариант >>
Като погледнал към нея, той я запитал: “Защо твоето око е синьо?
(втори вариант)
И всякога са говорили за своя възлюбен и си живели много добре. Една вечер ходили на едно представление и като са върнали вечерта, не искали да палят свещ, а било доста късно. Той извадил окото си и го турил на масата. И тя извадила окото си и го турила на масата, близо до неговото. Сутринта като станали, в бързината си той турил нейното око по погрешка, а тя - неговото.
Като погледнал към нея, той я запитал: “Защо твоето око е синьо?
” И тя го запитала: “Ами, защо твоето око е черно? ” Това е, което хората наричат наследственост. Изкуственото око, това е закон на наследственост. Това не са Божествени работи. Ти си придобил един навик да говориш това, което трябва и което не трябва.
към втори вариант >>
Всички минувачи почнали да се спират и копанката в скоро време се напълнила с пари.
(втори вариант)
Аз виждам, между вас има даровити певци. Ако вие може в себе си да развиете един ангелски глас, навсякъде може да се спрете, да изпеете една песен и хората [да] ви слушат. Вие може да постъпите тъй, както Паганини и постъпил. Той бил доста скържав човек, но минава един ден покрай стар цигулар, ръцете му треперат, едва държи цигулката, но свири, събира милостиня. Паганини се спира, взима цигулката и започва да свири.
Всички минувачи почнали да се спират и копанката в скоро време се напълнила с пари.
Старият цигулар с просълзени очи запитал Паганини: “Синко, защо не дойде по-рано? ” Това е великия цигулар. Той може да послужи като поощрение за нас, ние да свирим. Добрите певци са едно поощрение за нас и ние трябва да пеем. Любовта аз разбирам по друг начин.
към втори вариант >>
” И тя го запитала: “Ами, защо твоето око е черно?
(втори вариант)
Една вечер ходили на едно представление и като са върнали вечерта, не искали да палят свещ, а било доста късно. Той извадил окото си и го турил на масата. И тя извадила окото си и го турила на масата, близо до неговото. Сутринта като станали, в бързината си той турил нейното око по погрешка, а тя - неговото. Като погледнал към нея, той я запитал: “Защо твоето око е синьо?
” И тя го запитала: “Ами, защо твоето око е черно?
” Това е, което хората наричат наследственост. Изкуственото око, това е закон на наследственост. Това не са Божествени работи. Ти си придобил един навик да говориш това, което трябва и което не трябва. Ти си придобил един навик да полъгваш и да открадваш или да биеш.
към втори вариант >>
Старият цигулар с просълзени очи запитал Паганини: “Синко, защо не дойде по-рано?
(втори вариант)
Ако вие може в себе си да развиете един ангелски глас, навсякъде може да се спрете, да изпеете една песен и хората [да] ви слушат. Вие може да постъпите тъй, както Паганини и постъпил. Той бил доста скържав човек, но минава един ден покрай стар цигулар, ръцете му треперат, едва държи цигулката, но свири, събира милостиня. Паганини се спира, взима цигулката и започва да свири. Всички минувачи почнали да се спират и копанката в скоро време се напълнила с пари.
Старият цигулар с просълзени очи запитал Паганини: “Синко, защо не дойде по-рано?
” Това е великия цигулар. Той може да послужи като поощрение за нас, ние да свирим. Добрите певци са едно поощрение за нас и ние трябва да пеем. Любовта аз разбирам по друг начин. Съвършената Любов може да се изрази по музикален начин.
към втори вариант >>
” Това е, което хората наричат наследственост.
(втори вариант)
Той извадил окото си и го турил на масата. И тя извадила окото си и го турила на масата, близо до неговото. Сутринта като станали, в бързината си той турил нейното око по погрешка, а тя - неговото. Като погледнал към нея, той я запитал: “Защо твоето око е синьо? ” И тя го запитала: “Ами, защо твоето око е черно?
” Това е, което хората наричат наследственост.
Изкуственото око, това е закон на наследственост. Това не са Божествени работи. Ти си придобил един навик да говориш това, което трябва и което не трябва. Ти си придобил един навик да полъгваш и да открадваш или да биеш. Това са изкуствени неща, те не са от Бога дадени.
към втори вариант >>
” Това е великия цигулар.
(втори вариант)
Вие може да постъпите тъй, както Паганини и постъпил. Той бил доста скържав човек, но минава един ден покрай стар цигулар, ръцете му треперат, едва държи цигулката, но свири, събира милостиня. Паганини се спира, взима цигулката и започва да свири. Всички минувачи почнали да се спират и копанката в скоро време се напълнила с пари. Старият цигулар с просълзени очи запитал Паганини: “Синко, защо не дойде по-рано?
” Това е великия цигулар.
Той може да послужи като поощрение за нас, ние да свирим. Добрите певци са едно поощрение за нас и ние трябва да пеем. Любовта аз разбирам по друг начин. Съвършената Любов може да се изрази по музикален начин. Без музика любовта е непонятна, т.е.
към втори вариант >>
Изкуственото око, това е закон на наследственост.
(втори вариант)
И тя извадила окото си и го турила на масата, близо до неговото. Сутринта като станали, в бързината си той турил нейното око по погрешка, а тя - неговото. Като погледнал към нея, той я запитал: “Защо твоето око е синьо? ” И тя го запитала: “Ами, защо твоето око е черно? ” Това е, което хората наричат наследственост.
Изкуственото око, това е закон на наследственост.
Това не са Божествени работи. Ти си придобил един навик да говориш това, което трябва и което не трябва. Ти си придобил един навик да полъгваш и да открадваш или да биеш. Това са изкуствени неща, те не са от Бога дадени. Силният човек няма какво да те бие.
към втори вариант >>
Той може да послужи като поощрение за нас, ние да свирим.
(втори вариант)
Той бил доста скържав човек, но минава един ден покрай стар цигулар, ръцете му треперат, едва държи цигулката, но свири, събира милостиня. Паганини се спира, взима цигулката и започва да свири. Всички минувачи почнали да се спират и копанката в скоро време се напълнила с пари. Старият цигулар с просълзени очи запитал Паганини: “Синко, защо не дойде по-рано? ” Това е великия цигулар.
Той може да послужи като поощрение за нас, ние да свирим.
Добрите певци са едно поощрение за нас и ние трябва да пеем. Любовта аз разбирам по друг начин. Съвършената Любов може да се изрази по музикален начин. Без музика любовта е непонятна, т.е. понятна е, но тя е грубата любов.
към втори вариант >>
Това не са Божествени работи.
(втори вариант)
Сутринта като станали, в бързината си той турил нейното око по погрешка, а тя - неговото. Като погледнал към нея, той я запитал: “Защо твоето око е синьо? ” И тя го запитала: “Ами, защо твоето око е черно? ” Това е, което хората наричат наследственост. Изкуственото око, това е закон на наследственост.
Това не са Божествени работи.
Ти си придобил един навик да говориш това, което трябва и което не трябва. Ти си придобил един навик да полъгваш и да открадваш или да биеш. Това са изкуствени неща, те не са от Бога дадени. Силният човек няма какво да те бие. Той ще те хване за ръцете, ще те стисне, ще те обърне с главата надолу, после ще те тури в един кладенец и ще те потопи.
към втори вариант >>
Добрите певци са едно поощрение за нас и ние трябва да пеем.
(втори вариант)
Паганини се спира, взима цигулката и започва да свири. Всички минувачи почнали да се спират и копанката в скоро време се напълнила с пари. Старият цигулар с просълзени очи запитал Паганини: “Синко, защо не дойде по-рано? ” Това е великия цигулар. Той може да послужи като поощрение за нас, ние да свирим.
Добрите певци са едно поощрение за нас и ние трябва да пеем.
Любовта аз разбирам по друг начин. Съвършената Любов може да се изрази по музикален начин. Без музика любовта е непонятна, т.е. понятна е, но тя е грубата любов. Ако любовта е музикална, тя може да събуди красивото в човека.
към втори вариант >>
Ти си придобил един навик да говориш това, което трябва и което не трябва.
(втори вариант)
Като погледнал към нея, той я запитал: “Защо твоето око е синьо? ” И тя го запитала: “Ами, защо твоето око е черно? ” Това е, което хората наричат наследственост. Изкуственото око, това е закон на наследственост. Това не са Божествени работи.
Ти си придобил един навик да говориш това, което трябва и което не трябва.
Ти си придобил един навик да полъгваш и да открадваш или да биеш. Това са изкуствени неща, те не са от Бога дадени. Силният човек няма какво да те бие. Той ще те хване за ръцете, ще те стисне, ще те обърне с главата надолу, после ще те тури в един кладенец и ще те потопи. След това ще те извади оттам, ще те заведе на едно високо планинско място и ще те пусне отгоре.
към втори вариант >>
Любовта аз разбирам по друг начин.
(втори вариант)
Всички минувачи почнали да се спират и копанката в скоро време се напълнила с пари. Старият цигулар с просълзени очи запитал Паганини: “Синко, защо не дойде по-рано? ” Това е великия цигулар. Той може да послужи като поощрение за нас, ние да свирим. Добрите певци са едно поощрение за нас и ние трябва да пеем.
Любовта аз разбирам по друг начин.
Съвършената Любов може да се изрази по музикален начин. Без музика любовта е непонятна, т.е. понятна е, но тя е грубата любов. Ако любовта е музикална, тя може да събуди красивото в човека. Затова рекох, обичайте музиката, за да може чрез нея да добиете Любовта, онази Божествена Любов да се прояви чрез вас и днешния ден и за бъдещи дни.
към втори вариант >>
Ти си придобил един навик да полъгваш и да открадваш или да биеш.
(втори вариант)
” И тя го запитала: “Ами, защо твоето око е черно? ” Това е, което хората наричат наследственост. Изкуственото око, това е закон на наследственост. Това не са Божествени работи. Ти си придобил един навик да говориш това, което трябва и което не трябва.
Ти си придобил един навик да полъгваш и да открадваш или да биеш.
Това са изкуствени неща, те не са от Бога дадени. Силният човек няма какво да те бие. Той ще те хване за ръцете, ще те стисне, ще те обърне с главата надолу, после ще те тури в един кладенец и ще те потопи. След това ще те извади оттам, ще те заведе на едно високо планинско място и ще те пусне отгоре. След това ще те пита: “Още веднъж ще си играеш ли с мене?
към втори вариант >>
Съвършената Любов може да се изрази по музикален начин.
(втори вариант)
Старият цигулар с просълзени очи запитал Паганини: “Синко, защо не дойде по-рано? ” Това е великия цигулар. Той може да послужи като поощрение за нас, ние да свирим. Добрите певци са едно поощрение за нас и ние трябва да пеем. Любовта аз разбирам по друг начин.
Съвършената Любов може да се изрази по музикален начин.
Без музика любовта е непонятна, т.е. понятна е, но тя е грубата любов. Ако любовта е музикална, тя може да събуди красивото в човека. Затова рекох, обичайте музиката, за да може чрез нея да добиете Любовта, онази Божествена Любов да се прояви чрез вас и днешния ден и за бъдещи дни.
към втори вариант >>
Това са изкуствени неща, те не са от Бога дадени.
(втори вариант)
” Това е, което хората наричат наследственост. Изкуственото око, това е закон на наследственост. Това не са Божествени работи. Ти си придобил един навик да говориш това, което трябва и което не трябва. Ти си придобил един навик да полъгваш и да открадваш или да биеш.
Това са изкуствени неща, те не са от Бога дадени.
Силният човек няма какво да те бие. Той ще те хване за ръцете, ще те стисне, ще те обърне с главата надолу, после ще те тури в един кладенец и ще те потопи. След това ще те извади оттам, ще те заведе на едно високо планинско място и ще те пусне отгоре. След това ще те пита: “Още веднъж ще си играеш ли с мене? Ако си играеш, ще те пусна отгоре.” Това е благороден човек.
към втори вариант >>
Без музика любовта е непонятна, т.е.
(втори вариант)
” Това е великия цигулар. Той може да послужи като поощрение за нас, ние да свирим. Добрите певци са едно поощрение за нас и ние трябва да пеем. Любовта аз разбирам по друг начин. Съвършената Любов може да се изрази по музикален начин.
Без музика любовта е непонятна, т.е.
понятна е, но тя е грубата любов. Ако любовта е музикална, тя може да събуди красивото в човека. Затова рекох, обичайте музиката, за да може чрез нея да добиете Любовта, онази Божествена Любов да се прояви чрез вас и днешния ден и за бъдещи дни.
към втори вариант >>
Силният човек няма какво да те бие.
(втори вариант)
Изкуственото око, това е закон на наследственост. Това не са Божествени работи. Ти си придобил един навик да говориш това, което трябва и което не трябва. Ти си придобил един навик да полъгваш и да открадваш или да биеш. Това са изкуствени неща, те не са от Бога дадени.
Силният човек няма какво да те бие.
Той ще те хване за ръцете, ще те стисне, ще те обърне с главата надолу, после ще те тури в един кладенец и ще те потопи. След това ще те извади оттам, ще те заведе на едно високо планинско място и ще те пусне отгоре. След това ще те пита: “Още веднъж ще си играеш ли с мене? Ако си играеш, ще те пусна отгоре.” Това е благороден човек. Той казва: “Ако искаш, може да се разправяш с мене, аз съм готов, на твое разположение съм, но за мене лоши работи няма да говориш.
към втори вариант >>
понятна е, но тя е грубата любов.
(втори вариант)
Той може да послужи като поощрение за нас, ние да свирим. Добрите певци са едно поощрение за нас и ние трябва да пеем. Любовта аз разбирам по друг начин. Съвършената Любов може да се изрази по музикален начин. Без музика любовта е непонятна, т.е.
понятна е, но тя е грубата любов.
Ако любовта е музикална, тя може да събуди красивото в човека. Затова рекох, обичайте музиката, за да може чрез нея да добиете Любовта, онази Божествена Любов да се прояви чрез вас и днешния ден и за бъдещи дни.
към втори вариант >>
Той ще те хване за ръцете, ще те стисне, ще те обърне с главата надолу, после ще те тури в един кладенец и ще те потопи.
(втори вариант)
Това не са Божествени работи. Ти си придобил един навик да говориш това, което трябва и което не трябва. Ти си придобил един навик да полъгваш и да открадваш или да биеш. Това са изкуствени неща, те не са от Бога дадени. Силният човек няма какво да те бие.
Той ще те хване за ръцете, ще те стисне, ще те обърне с главата надолу, после ще те тури в един кладенец и ще те потопи.
След това ще те извади оттам, ще те заведе на едно високо планинско място и ще те пусне отгоре. След това ще те пита: “Още веднъж ще си играеш ли с мене? Ако си играеш, ще те пусна отгоре.” Това е благороден човек. Той казва: “Ако искаш, може да се разправяш с мене, аз съм готов, на твое разположение съм, но за мене лоши работи няма да говориш. Ако имам изкуствено око, аз зная това сам.
към втори вариант >>
Ако любовта е музикална, тя може да събуди красивото в човека.
(втори вариант)
Добрите певци са едно поощрение за нас и ние трябва да пеем. Любовта аз разбирам по друг начин. Съвършената Любов може да се изрази по музикален начин. Без музика любовта е непонятна, т.е. понятна е, но тя е грубата любов.
Ако любовта е музикална, тя може да събуди красивото в човека.
Затова рекох, обичайте музиката, за да може чрез нея да добиете Любовта, онази Божествена Любов да се прояви чрез вас и днешния ден и за бъдещи дни.
към втори вариант >>
След това ще те извади оттам, ще те заведе на едно високо планинско място и ще те пусне отгоре.
(втори вариант)
Ти си придобил един навик да говориш това, което трябва и което не трябва. Ти си придобил един навик да полъгваш и да открадваш или да биеш. Това са изкуствени неща, те не са от Бога дадени. Силният човек няма какво да те бие. Той ще те хване за ръцете, ще те стисне, ще те обърне с главата надолу, после ще те тури в един кладенец и ще те потопи.
След това ще те извади оттам, ще те заведе на едно високо планинско място и ще те пусне отгоре.
След това ще те пита: “Още веднъж ще си играеш ли с мене? Ако си играеш, ще те пусна отгоре.” Това е благороден човек. Той казва: “Ако искаш, може да се разправяш с мене, аз съм готов, на твое разположение съм, но за мене лоши работи няма да говориш. Ако имам изкуствено око, аз зная това сам. Ти ще научиш това след десет години, а аз го зная още отначало, още когато ми извадиха окото.”
към втори вариант >>
Затова рекох, обичайте музиката, за да може чрез нея да добиете Любовта, онази Божествена Любов да се прояви чрез вас и днешния ден и за бъдещи дни.
(втори вариант)
Любовта аз разбирам по друг начин. Съвършената Любов може да се изрази по музикален начин. Без музика любовта е непонятна, т.е. понятна е, но тя е грубата любов. Ако любовта е музикална, тя може да събуди красивото в човека.
Затова рекох, обичайте музиката, за да може чрез нея да добиете Любовта, онази Божествена Любов да се прояви чрез вас и днешния ден и за бъдещи дни.
към втори вариант >>
След това ще те пита: “Още веднъж ще си играеш ли с мене?
(втори вариант)
Ти си придобил един навик да полъгваш и да открадваш или да биеш. Това са изкуствени неща, те не са от Бога дадени. Силният човек няма какво да те бие. Той ще те хване за ръцете, ще те стисне, ще те обърне с главата надолу, после ще те тури в един кладенец и ще те потопи. След това ще те извади оттам, ще те заведе на едно високо планинско място и ще те пусне отгоре.
След това ще те пита: “Още веднъж ще си играеш ли с мене?
Ако си играеш, ще те пусна отгоре.” Това е благороден човек. Той казва: “Ако искаш, може да се разправяш с мене, аз съм готов, на твое разположение съм, но за мене лоши работи няма да говориш. Ако имам изкуствено око, аз зная това сам. Ти ще научиш това след десет години, а аз го зная още отначало, още когато ми извадиха окото.”
към втори вариант >>
Аз донесох сега цигулката, но по-после измених и исках да ви поговоря.
(втори вариант)
Аз донесох сега цигулката, но по-после измених и исках да ви поговоря.
Исках да ви посвиря едно класическо парче, как един, който ходил в онзи свят и видял хубави работи, искал да ги изяви чрез музика. Но като не могъл да намери тонове, чрез които да изрази това нещо, казал: “Няма да ме разберат тези хора”, и решил да не свири. Тъй че първо ще ви говоря, а после ще ви свиря, а мислех точно обратно: първо да свиря и после да говоря. Сега ще говоря, а после ще свиря. Ще свиря, да видя какво ще направите.
към втори вариант >>
Ако си играеш, ще те пусна отгоре.” Това е благороден човек.
(втори вариант)
Това са изкуствени неща, те не са от Бога дадени. Силният човек няма какво да те бие. Той ще те хване за ръцете, ще те стисне, ще те обърне с главата надолу, после ще те тури в един кладенец и ще те потопи. След това ще те извади оттам, ще те заведе на едно високо планинско място и ще те пусне отгоре. След това ще те пита: “Още веднъж ще си играеш ли с мене?
Ако си играеш, ще те пусна отгоре.” Това е благороден човек.
Той казва: “Ако искаш, може да се разправяш с мене, аз съм готов, на твое разположение съм, но за мене лоши работи няма да говориш. Ако имам изкуствено око, аз зная това сам. Ти ще научиш това след десет години, а аз го зная още отначало, още когато ми извадиха окото.”
към втори вариант >>
Исках да ви посвиря едно класическо парче, как един, който ходил в онзи свят и видял хубави работи, искал да ги изяви чрез музика.
(втори вариант)
Аз донесох сега цигулката, но по-после измених и исках да ви поговоря.
Исках да ви посвиря едно класическо парче, как един, който ходил в онзи свят и видял хубави работи, искал да ги изяви чрез музика.
Но като не могъл да намери тонове, чрез които да изрази това нещо, казал: “Няма да ме разберат тези хора”, и решил да не свири. Тъй че първо ще ви говоря, а после ще ви свиря, а мислех точно обратно: първо да свиря и после да говоря. Сега ще говоря, а после ще свиря. Ще свиря, да видя какво ще направите.
към втори вариант >>
Той казва: “Ако искаш, може да се разправяш с мене, аз съм готов, на твое разположение съм, но за мене лоши работи няма да говориш.
(втори вариант)
Силният човек няма какво да те бие. Той ще те хване за ръцете, ще те стисне, ще те обърне с главата надолу, после ще те тури в един кладенец и ще те потопи. След това ще те извади оттам, ще те заведе на едно високо планинско място и ще те пусне отгоре. След това ще те пита: “Още веднъж ще си играеш ли с мене? Ако си играеш, ще те пусна отгоре.” Това е благороден човек.
Той казва: “Ако искаш, може да се разправяш с мене, аз съм готов, на твое разположение съм, но за мене лоши работи няма да говориш.
Ако имам изкуствено око, аз зная това сам. Ти ще научиш това след десет години, а аз го зная още отначало, още когато ми извадиха окото.”
към втори вариант >>
Но като не могъл да намери тонове, чрез които да изрази това нещо, казал: “Няма да ме разберат тези хора”, и решил да не свири.
(втори вариант)
Аз донесох сега цигулката, но по-после измених и исках да ви поговоря. Исках да ви посвиря едно класическо парче, как един, който ходил в онзи свят и видял хубави работи, искал да ги изяви чрез музика.
Но като не могъл да намери тонове, чрез които да изрази това нещо, казал: “Няма да ме разберат тези хора”, и решил да не свири.
Тъй че първо ще ви говоря, а после ще ви свиря, а мислех точно обратно: първо да свиря и после да говоря. Сега ще говоря, а после ще свиря. Ще свиря, да видя какво ще направите.
към втори вариант >>
Ако имам изкуствено око, аз зная това сам.
(втори вариант)
Той ще те хване за ръцете, ще те стисне, ще те обърне с главата надолу, после ще те тури в един кладенец и ще те потопи. След това ще те извади оттам, ще те заведе на едно високо планинско място и ще те пусне отгоре. След това ще те пита: “Още веднъж ще си играеш ли с мене? Ако си играеш, ще те пусна отгоре.” Това е благороден човек. Той казва: “Ако искаш, може да се разправяш с мене, аз съм готов, на твое разположение съм, но за мене лоши работи няма да говориш.
Ако имам изкуствено око, аз зная това сам.
Ти ще научиш това след десет години, а аз го зная още отначало, още когато ми извадиха окото.”
към втори вариант >>
Тъй че първо ще ви говоря, а после ще ви свиря, а мислех точно обратно: първо да свиря и после да говоря.
(втори вариант)
Аз донесох сега цигулката, но по-после измених и исках да ви поговоря. Исках да ви посвиря едно класическо парче, как един, който ходил в онзи свят и видял хубави работи, искал да ги изяви чрез музика. Но като не могъл да намери тонове, чрез които да изрази това нещо, казал: “Няма да ме разберат тези хора”, и решил да не свири.
Тъй че първо ще ви говоря, а после ще ви свиря, а мислех точно обратно: първо да свиря и после да говоря.
Сега ще говоря, а после ще свиря. Ще свиря, да видя какво ще направите.
към втори вариант >>
Ти ще научиш това след десет години, а аз го зная още отначало, още когато ми извадиха окото.”
(втори вариант)
След това ще те извади оттам, ще те заведе на едно високо планинско място и ще те пусне отгоре. След това ще те пита: “Още веднъж ще си играеш ли с мене? Ако си играеш, ще те пусна отгоре.” Това е благороден човек. Той казва: “Ако искаш, може да се разправяш с мене, аз съм готов, на твое разположение съм, но за мене лоши работи няма да говориш. Ако имам изкуствено око, аз зная това сам.
Ти ще научиш това след десет години, а аз го зная още отначало, още когато ми извадиха окото.”
към втори вариант >>
Сега ще говоря, а после ще свиря.
(втори вариант)
Аз донесох сега цигулката, но по-после измених и исках да ви поговоря. Исках да ви посвиря едно класическо парче, как един, който ходил в онзи свят и видял хубави работи, искал да ги изяви чрез музика. Но като не могъл да намери тонове, чрез които да изрази това нещо, казал: “Няма да ме разберат тези хора”, и решил да не свири. Тъй че първо ще ви говоря, а после ще ви свиря, а мислех точно обратно: първо да свиря и после да говоря.
Сега ще говоря, а после ще свиря.
Ще свиря, да видя какво ще направите.
към втори вариант >>
Та рекох сега, няма какво да се разправям с вашите погрешки.
(втори вариант)
Та рекох сега, няма какво да се разправям с вашите погрешки.
Всеки знае погрешките си по-добре от мене. В едно нещо вие ме надминавате, а именно: вие знаете вашите погрешки по-добре отколкото аз ги зная, пък и вашите добродетели вие ги знаете по-добре отколкото аз ги зная. Също и аз зная своите добродетели по-добре от вас. Аз зная колко съм добър. Аз зная колко съм лош.
към втори вариант >>
Ще свиря, да видя какво ще направите.
(втори вариант)
Аз донесох сега цигулката, но по-после измених и исках да ви поговоря. Исках да ви посвиря едно класическо парче, как един, който ходил в онзи свят и видял хубави работи, искал да ги изяви чрез музика. Но като не могъл да намери тонове, чрез които да изрази това нещо, казал: “Няма да ме разберат тези хора”, и решил да не свири. Тъй че първо ще ви говоря, а после ще ви свиря, а мислех точно обратно: първо да свиря и после да говоря. Сега ще говоря, а после ще свиря.
Ще свиря, да видя какво ще направите.
към втори вариант >>
Всеки знае погрешките си по-добре от мене.
(втори вариант)
Та рекох сега, няма какво да се разправям с вашите погрешки.
Всеки знае погрешките си по-добре от мене.
В едно нещо вие ме надминавате, а именно: вие знаете вашите погрешки по-добре отколкото аз ги зная, пък и вашите добродетели вие ги знаете по-добре отколкото аз ги зная. Също и аз зная своите добродетели по-добре от вас. Аз зная колко съм добър. Аз зная колко съм лош. Какво разбирам под думата лош?
към втори вариант >>
В едно нещо вие ме надминавате, а именно: вие знаете вашите погрешки по-добре отколкото аз ги зная, пък и вашите добродетели вие ги знаете по-добре отколкото аз ги зная.
(втори вариант)
Та рекох сега, няма какво да се разправям с вашите погрешки. Всеки знае погрешките си по-добре от мене.
В едно нещо вие ме надминавате, а именно: вие знаете вашите погрешки по-добре отколкото аз ги зная, пък и вашите добродетели вие ги знаете по-добре отколкото аз ги зная.
Също и аз зная своите добродетели по-добре от вас. Аз зная колко съм добър. Аз зная колко съм лош. Какво разбирам под думата лош? Когато се обръщаха към Христа с думите: “Учителю, благи!
към втори вариант >>
Също и аз зная своите добродетели по-добре от вас.
(втори вариант)
Та рекох сега, няма какво да се разправям с вашите погрешки. Всеки знае погрешките си по-добре от мене. В едно нещо вие ме надминавате, а именно: вие знаете вашите погрешки по-добре отколкото аз ги зная, пък и вашите добродетели вие ги знаете по-добре отколкото аз ги зная.
Също и аз зная своите добродетели по-добре от вас.
Аз зная колко съм добър. Аз зная колко съм лош. Какво разбирам под думата лош? Когато се обръщаха към Христа с думите: “Учителю, благи! ” Той каза: “Защо ме наричате благи, благ е само Господ.
към втори вариант >>
Аз зная колко съм добър.
(втори вариант)
Та рекох сега, няма какво да се разправям с вашите погрешки. Всеки знае погрешките си по-добре от мене. В едно нещо вие ме надминавате, а именно: вие знаете вашите погрешки по-добре отколкото аз ги зная, пък и вашите добродетели вие ги знаете по-добре отколкото аз ги зная. Също и аз зная своите добродетели по-добре от вас.
Аз зная колко съм добър.
Аз зная колко съм лош. Какво разбирам под думата лош? Когато се обръщаха към Христа с думите: “Учителю, благи! ” Той каза: “Защо ме наричате благи, благ е само Господ. Аз съм човек облечен в плът.” А като влезе в Ерусалимския храм и взе камшика, те казаха: “Какво мислехме ние, а какво излезе.” След това Христос казва: “Ревността на твоя дом ме изяде.”
към втори вариант >>
Аз зная колко съм лош.
(втори вариант)
Та рекох сега, няма какво да се разправям с вашите погрешки. Всеки знае погрешките си по-добре от мене. В едно нещо вие ме надминавате, а именно: вие знаете вашите погрешки по-добре отколкото аз ги зная, пък и вашите добродетели вие ги знаете по-добре отколкото аз ги зная. Също и аз зная своите добродетели по-добре от вас. Аз зная колко съм добър.
Аз зная колко съм лош.
Какво разбирам под думата лош? Когато се обръщаха към Христа с думите: “Учителю, благи! ” Той каза: “Защо ме наричате благи, благ е само Господ. Аз съм човек облечен в плът.” А като влезе в Ерусалимския храм и взе камшика, те казаха: “Какво мислехме ние, а какво излезе.” След това Христос казва: “Ревността на твоя дом ме изяде.”
към втори вариант >>
Какво разбирам под думата лош?
(втори вариант)
Всеки знае погрешките си по-добре от мене. В едно нещо вие ме надминавате, а именно: вие знаете вашите погрешки по-добре отколкото аз ги зная, пък и вашите добродетели вие ги знаете по-добре отколкото аз ги зная. Също и аз зная своите добродетели по-добре от вас. Аз зная колко съм добър. Аз зная колко съм лош.
Какво разбирам под думата лош?
Когато се обръщаха към Христа с думите: “Учителю, благи! ” Той каза: “Защо ме наричате благи, благ е само Господ. Аз съм човек облечен в плът.” А като влезе в Ерусалимския храм и взе камшика, те казаха: “Какво мислехме ние, а какво излезе.” След това Христос казва: “Ревността на твоя дом ме изяде.”
към втори вариант >>
Когато се обръщаха към Христа с думите: “Учителю, благи!
(втори вариант)
В едно нещо вие ме надминавате, а именно: вие знаете вашите погрешки по-добре отколкото аз ги зная, пък и вашите добродетели вие ги знаете по-добре отколкото аз ги зная. Също и аз зная своите добродетели по-добре от вас. Аз зная колко съм добър. Аз зная колко съм лош. Какво разбирам под думата лош?
Когато се обръщаха към Христа с думите: “Учителю, благи!
” Той каза: “Защо ме наричате благи, благ е само Господ. Аз съм човек облечен в плът.” А като влезе в Ерусалимския храм и взе камшика, те казаха: “Какво мислехме ние, а какво излезе.” След това Христос казва: “Ревността на твоя дом ме изяде.”
към втори вариант >>
” Той каза: “Защо ме наричате благи, благ е само Господ.
(втори вариант)
Също и аз зная своите добродетели по-добре от вас. Аз зная колко съм добър. Аз зная колко съм лош. Какво разбирам под думата лош? Когато се обръщаха към Христа с думите: “Учителю, благи!
” Той каза: “Защо ме наричате благи, благ е само Господ.
Аз съм човек облечен в плът.” А като влезе в Ерусалимския храм и взе камшика, те казаха: “Какво мислехме ние, а какво излезе.” След това Христос казва: “Ревността на твоя дом ме изяде.”
към втори вариант >>
Аз съм човек облечен в плът.” А като влезе в Ерусалимския храм и взе камшика, те казаха: “Какво мислехме ние, а какво излезе.” След това Христос казва: “Ревността на твоя дом ме изяде.”
(втори вариант)
Аз зная колко съм добър. Аз зная колко съм лош. Какво разбирам под думата лош? Когато се обръщаха към Христа с думите: “Учителю, благи! ” Той каза: “Защо ме наричате благи, благ е само Господ.
Аз съм човек облечен в плът.” А като влезе в Ерусалимския храм и взе камшика, те казаха: “Какво мислехме ние, а какво излезе.” След това Христос казва: “Ревността на твоя дом ме изяде.”
към втори вариант >>
Сега ще уподобя, ще направя едно сравнение.
(втори вариант)
Сега ще уподобя, ще направя едно сравнение.
Преди да се ожени младата мома м[яз]а на Христа. Като я срещне нейният възлюбен, тя му казва: “Учителю благи, ти си едно Божество за мене. Каквото ми кажеш, ще направя.” Но след като се ожени, след като влезе в дома, тя прилага вече принципа. Първият камшик, който оплита, това е ревността. Като вземе този камшик, тя казва: “Ти защо ходиш по чуждите жени или защо се занимаваш с чуждите жени?
към втори вариант >>
Преди да се ожени младата мома м[яз]а на Христа.
(втори вариант)
Сега ще уподобя, ще направя едно сравнение.
Преди да се ожени младата мома м[яз]а на Христа.
Като я срещне нейният възлюбен, тя му казва: “Учителю благи, ти си едно Божество за мене. Каквото ми кажеш, ще направя.” Но след като се ожени, след като влезе в дома, тя прилага вече принципа. Първият камшик, който оплита, това е ревността. Като вземе този камшик, тя казва: “Ти защо ходиш по чуждите жени или защо се занимаваш с чуждите жени? ” И той започва да се оправдава, като казва: “Ходих да им проповядвам, да ги обърна към Христа.” - “Защо не ходиш при старите баби, ами ходиш при младите моми.” Какво ще ѝ каже той?
към втори вариант >>
Като я срещне нейният възлюбен, тя му казва: “Учителю благи, ти си едно Божество за мене.
(втори вариант)
Сега ще уподобя, ще направя едно сравнение. Преди да се ожени младата мома м[яз]а на Христа.
Като я срещне нейният възлюбен, тя му казва: “Учителю благи, ти си едно Божество за мене.
Каквото ми кажеш, ще направя.” Но след като се ожени, след като влезе в дома, тя прилага вече принципа. Първият камшик, който оплита, това е ревността. Като вземе този камшик, тя казва: “Ти защо ходиш по чуждите жени или защо се занимаваш с чуждите жени? ” И той започва да се оправдава, като казва: “Ходих да им проповядвам, да ги обърна към Христа.” - “Защо не ходиш при старите баби, ами ходиш при младите моми.” Какво ще ѝ каже той? Тя е права, има камшик.
към втори вариант >>
Каквото ми кажеш, ще направя.” Но след като се ожени, след като влезе в дома, тя прилага вече принципа.
(втори вариант)
Сега ще уподобя, ще направя едно сравнение. Преди да се ожени младата мома м[яз]а на Христа. Като я срещне нейният възлюбен, тя му казва: “Учителю благи, ти си едно Божество за мене.
Каквото ми кажеш, ще направя.” Но след като се ожени, след като влезе в дома, тя прилага вече принципа.
Първият камшик, който оплита, това е ревността. Като вземе този камшик, тя казва: “Ти защо ходиш по чуждите жени или защо се занимаваш с чуждите жени? ” И той започва да се оправдава, като казва: “Ходих да им проповядвам, да ги обърна към Христа.” - “Защо не ходиш при старите баби, ами ходиш при младите моми.” Какво ще ѝ каже той? Тя е права, има камшик.
към втори вариант >>
Първият камшик, който оплита, това е ревността.
(втори вариант)
Сега ще уподобя, ще направя едно сравнение. Преди да се ожени младата мома м[яз]а на Христа. Като я срещне нейният възлюбен, тя му казва: “Учителю благи, ти си едно Божество за мене. Каквото ми кажеш, ще направя.” Но след като се ожени, след като влезе в дома, тя прилага вече принципа.
Първият камшик, който оплита, това е ревността.
Като вземе този камшик, тя казва: “Ти защо ходиш по чуждите жени или защо се занимаваш с чуждите жени? ” И той започва да се оправдава, като казва: “Ходих да им проповядвам, да ги обърна към Христа.” - “Защо не ходиш при старите баби, ами ходиш при младите моми.” Какво ще ѝ каже той? Тя е права, има камшик.
към втори вариант >>
Като вземе този камшик, тя казва: “Ти защо ходиш по чуждите жени или защо се занимаваш с чуждите жени?
(втори вариант)
Сега ще уподобя, ще направя едно сравнение. Преди да се ожени младата мома м[яз]а на Христа. Като я срещне нейният възлюбен, тя му казва: “Учителю благи, ти си едно Божество за мене. Каквото ми кажеш, ще направя.” Но след като се ожени, след като влезе в дома, тя прилага вече принципа. Първият камшик, който оплита, това е ревността.
Като вземе този камшик, тя казва: “Ти защо ходиш по чуждите жени или защо се занимаваш с чуждите жени?
” И той започва да се оправдава, като казва: “Ходих да им проповядвам, да ги обърна към Христа.” - “Защо не ходиш при старите баби, ами ходиш при младите моми.” Какво ще ѝ каже той? Тя е права, има камшик.
към втори вариант >>
” И той започва да се оправдава, като казва: “Ходих да им проповядвам, да ги обърна към Христа.” - “Защо не ходиш при старите баби, ами ходиш при младите моми.” Какво ще ѝ каже той?
(втори вариант)
Преди да се ожени младата мома м[яз]а на Христа. Като я срещне нейният възлюбен, тя му казва: “Учителю благи, ти си едно Божество за мене. Каквото ми кажеш, ще направя.” Но след като се ожени, след като влезе в дома, тя прилага вече принципа. Първият камшик, който оплита, това е ревността. Като вземе този камшик, тя казва: “Ти защо ходиш по чуждите жени или защо се занимаваш с чуждите жени?
” И той започва да се оправдава, като казва: “Ходих да им проповядвам, да ги обърна към Христа.” - “Защо не ходиш при старите баби, ами ходиш при младите моми.” Какво ще ѝ каже той?
Тя е права, има камшик.
към втори вариант >>
Тя е права, има камшик.
(втори вариант)
Като я срещне нейният възлюбен, тя му казва: “Учителю благи, ти си едно Божество за мене. Каквото ми кажеш, ще направя.” Но след като се ожени, след като влезе в дома, тя прилага вече принципа. Първият камшик, който оплита, това е ревността. Като вземе този камшик, тя казва: “Ти защо ходиш по чуждите жени или защо се занимаваш с чуждите жени? ” И той започва да се оправдава, като казва: “Ходих да им проповядвам, да ги обърна към Христа.” - “Защо не ходиш при старите баби, ами ходиш при младите моми.” Какво ще ѝ каже той?
Тя е права, има камшик.
към втори вариант >>
Сега аз цитирам неща, които се зараждат в всички вас.
(втори вариант)
Сега аз цитирам неща, които се зараждат в всички вас.
Запример в вас се заражда подозрение. Някой път някои от вас може да имат известна относителна реалност, а някой път нямат. Какво се разбира в математиката? Един човек, който е пил първо мътна вода, а после започва да пие чиста, той дохожда до един чист извор. Този човек пие само от този чист извор.
към втори вариант >>
Запример в вас се заражда подозрение.
(втори вариант)
Сега аз цитирам неща, които се зараждат в всички вас.
Запример в вас се заражда подозрение.
Някой път някои от вас може да имат известна относителна реалност, а някой път нямат. Какво се разбира в математиката? Един човек, който е пил първо мътна вода, а после започва да пие чиста, той дохожда до един чист извор. Този човек пие само от този чист извор. В това няма никакво прегрешение.
към втори вариант >>
Някой път някои от вас може да имат известна относителна реалност, а някой път нямат.
(втори вариант)
Сега аз цитирам неща, които се зараждат в всички вас. Запример в вас се заражда подозрение.
Някой път някои от вас може да имат известна относителна реалност, а някой път нямат.
Какво се разбира в математиката? Един човек, който е пил първо мътна вода, а после започва да пие чиста, той дохожда до един чист извор. Този човек пие само от този чист извор. В това няма никакво прегрешение. Но този, който първо пие чиста вода, а после пие от лошата, той ще се повреди.
към втори вариант >>
Какво се разбира в математиката?
(втори вариант)
Сега аз цитирам неща, които се зараждат в всички вас. Запример в вас се заражда подозрение. Някой път някои от вас може да имат известна относителна реалност, а някой път нямат.
Какво се разбира в математиката?
Един човек, който е пил първо мътна вода, а после започва да пие чиста, той дохожда до един чист извор. Този човек пие само от този чист извор. В това няма никакво прегрешение. Но този, който първо пие чиста вода, а после пие от лошата, той ще се повреди. На мене нищо няма да причини.
към втори вариант >>
Един човек, който е пил първо мътна вода, а после започва да пие чиста, той дохожда до един чист извор.
(втори вариант)
Сега аз цитирам неща, които се зараждат в всички вас. Запример в вас се заражда подозрение. Някой път някои от вас може да имат известна относителна реалност, а някой път нямат. Какво се разбира в математиката?
Един човек, който е пил първо мътна вода, а после започва да пие чиста, той дохожда до един чист извор.
Този човек пие само от този чист извор. В това няма никакво прегрешение. Но този, който първо пие чиста вода, а после пие от лошата, той ще се повреди. На мене нищо няма да причини. Ако аз не ям както трябва, ще повредя своя стомах.
към втори вариант >>
Този човек пие само от този чист извор.
(втори вариант)
Сега аз цитирам неща, които се зараждат в всички вас. Запример в вас се заражда подозрение. Някой път някои от вас може да имат известна относителна реалност, а някой път нямат. Какво се разбира в математиката? Един човек, който е пил първо мътна вода, а после започва да пие чиста, той дохожда до един чист извор.
Този човек пие само от този чист извор.
В това няма никакво прегрешение. Но този, който първо пие чиста вода, а после пие от лошата, той ще се повреди. На мене нищо няма да причини. Ако аз не ям както трябва, ще повредя своя стомах. Ако не дишам, както трябва, ще повредя дробовете си.
към втори вариант >>
В това няма никакво прегрешение.
(втори вариант)
Запример в вас се заражда подозрение. Някой път някои от вас може да имат известна относителна реалност, а някой път нямат. Какво се разбира в математиката? Един човек, който е пил първо мътна вода, а после започва да пие чиста, той дохожда до един чист извор. Този човек пие само от този чист извор.
В това няма никакво прегрешение.
Но този, който първо пие чиста вода, а после пие от лошата, той ще се повреди. На мене нищо няма да причини. Ако аз не ям както трябва, ще повредя своя стомах. Ако не дишам, както трябва, ще повредя дробовете си. Ако не гледам, както трябва, ще повредя очите си.
към втори вариант >>
Но този, който първо пие чиста вода, а после пие от лошата, той ще се повреди.
(втори вариант)
Някой път някои от вас може да имат известна относителна реалност, а някой път нямат. Какво се разбира в математиката? Един човек, който е пил първо мътна вода, а после започва да пие чиста, той дохожда до един чист извор. Този човек пие само от този чист извор. В това няма никакво прегрешение.
Но този, който първо пие чиста вода, а после пие от лошата, той ще се повреди.
На мене нищо няма да причини. Ако аз не ям както трябва, ще повредя своя стомах. Ако не дишам, както трябва, ще повредя дробовете си. Ако не гледам, както трябва, ще повредя очите си. Ако не слушам, както трябва, ще повредя ушите си.
към втори вариант >>
На мене нищо няма да причини.
(втори вариант)
Какво се разбира в математиката? Един човек, който е пил първо мътна вода, а после започва да пие чиста, той дохожда до един чист извор. Този човек пие само от този чист извор. В това няма никакво прегрешение. Но този, който първо пие чиста вода, а после пие от лошата, той ще се повреди.
На мене нищо няма да причини.
Ако аз не ям както трябва, ще повредя своя стомах. Ако не дишам, както трябва, ще повредя дробовете си. Ако не гледам, както трябва, ще повредя очите си. Ако не слушам, както трябва, ще повредя ушите си. Ако не говоря, както трябва, ще повредя устата си.
към втори вариант >>
Ако аз не ям както трябва, ще повредя своя стомах.
(втори вариант)
Един човек, който е пил първо мътна вода, а после започва да пие чиста, той дохожда до един чист извор. Този човек пие само от този чист извор. В това няма никакво прегрешение. Но този, който първо пие чиста вода, а после пие от лошата, той ще се повреди. На мене нищо няма да причини.
Ако аз не ям както трябва, ще повредя своя стомах.
Ако не дишам, както трябва, ще повредя дробовете си. Ако не гледам, както трябва, ще повредя очите си. Ако не слушам, както трябва, ще повредя ушите си. Ако не говоря, както трябва, ще повредя устата си. Та ние първо себе си ще повредим.
към втори вариант >>
Ако не дишам, както трябва, ще повредя дробовете си.
(втори вариант)
Този човек пие само от този чист извор. В това няма никакво прегрешение. Но този, който първо пие чиста вода, а после пие от лошата, той ще се повреди. На мене нищо няма да причини. Ако аз не ям както трябва, ще повредя своя стомах.
Ако не дишам, както трябва, ще повредя дробовете си.
Ако не гледам, както трябва, ще повредя очите си. Ако не слушам, както трябва, ще повредя ушите си. Ако не говоря, както трябва, ще повредя устата си. Та ние първо себе си ще повредим. Аз разглеждам живота както за себе си.
към втори вариант >>
Ако не гледам, както трябва, ще повредя очите си.
(втори вариант)
В това няма никакво прегрешение. Но този, който първо пие чиста вода, а после пие от лошата, той ще се повреди. На мене нищо няма да причини. Ако аз не ям както трябва, ще повредя своя стомах. Ако не дишам, както трябва, ще повредя дробовете си.
Ако не гледам, както трябва, ще повредя очите си.
Ако не слушам, както трябва, ще повредя ушите си. Ако не говоря, както трябва, ще повредя устата си. Та ние първо себе си ще повредим. Аз разглеждам живота както за себе си.
към втори вариант >>
Ако не слушам, както трябва, ще повредя ушите си.
(втори вариант)
Но този, който първо пие чиста вода, а после пие от лошата, той ще се повреди. На мене нищо няма да причини. Ако аз не ям както трябва, ще повредя своя стомах. Ако не дишам, както трябва, ще повредя дробовете си. Ако не гледам, както трябва, ще повредя очите си.
Ако не слушам, както трябва, ще повредя ушите си.
Ако не говоря, както трябва, ще повредя устата си. Та ние първо себе си ще повредим. Аз разглеждам живота както за себе си.
към втори вариант >>
Ако не говоря, както трябва, ще повредя устата си.
(втори вариант)
На мене нищо няма да причини. Ако аз не ям както трябва, ще повредя своя стомах. Ако не дишам, както трябва, ще повредя дробовете си. Ако не гледам, както трябва, ще повредя очите си. Ако не слушам, както трябва, ще повредя ушите си.
Ако не говоря, както трябва, ще повредя устата си.
Та ние първо себе си ще повредим. Аз разглеждам живота както за себе си.
към втори вариант >>
Та ние първо себе си ще повредим.
(втори вариант)
Ако аз не ям както трябва, ще повредя своя стомах. Ако не дишам, както трябва, ще повредя дробовете си. Ако не гледам, както трябва, ще повредя очите си. Ако не слушам, както трябва, ще повредя ушите си. Ако не говоря, както трябва, ще повредя устата си.
Та ние първо себе си ще повредим.
Аз разглеждам живота както за себе си.
към втори вариант >>
Аз разглеждам живота както за себе си.
(втори вариант)
Ако не дишам, както трябва, ще повредя дробовете си. Ако не гледам, както трябва, ще повредя очите си. Ако не слушам, както трябва, ще повредя ушите си. Ако не говоря, както трябва, ще повредя устата си. Та ние първо себе си ще повредим.
Аз разглеждам живота както за себе си.
към втори вариант >>
Някой път, когато някоя мисъл ми дойде в ума, рекох: ако приема тази мисъл, какво ще ми допринесе.
(втори вариант)
Някой път, когато някоя мисъл ми дойде в ума, рекох: ако приема тази мисъл, какво ще ми допринесе.
Тази мисъл, нито на мене ще допринесе някакво благо, нито на моите ближни. Тя е една чуждица. Една царица, която почне да ражда само търтеи, тя вече не е за царица. Една царица, която ражда работници, тя е една истинска царица. Доброто в нас аз го наричам “царица”.
към втори вариант >>
Тази мисъл, нито на мене ще допринесе някакво благо, нито на моите ближни.
(втори вариант)
Някой път, когато някоя мисъл ми дойде в ума, рекох: ако приема тази мисъл, какво ще ми допринесе.
Тази мисъл, нито на мене ще допринесе някакво благо, нито на моите ближни.
Тя е една чуждица. Една царица, която почне да ражда само търтеи, тя вече не е за царица. Една царица, която ражда работници, тя е една истинска царица. Доброто в нас аз го наричам “царица”. Дотогава, докато доброто в нас не дава добри плодове, то не е на място.
към втори вариант >>
Тя е една чуждица.
(втори вариант)
Някой път, когато някоя мисъл ми дойде в ума, рекох: ако приема тази мисъл, какво ще ми допринесе. Тази мисъл, нито на мене ще допринесе някакво благо, нито на моите ближни.
Тя е една чуждица.
Една царица, която почне да ражда само търтеи, тя вече не е за царица. Една царица, която ражда работници, тя е една истинска царица. Доброто в нас аз го наричам “царица”. Дотогава, докато доброто в нас не дава добри плодове, то не е на място. Дотогава, докато душата ражда работници, т. е.
към втори вариант >>
Една царица, която почне да ражда само търтеи, тя вече не е за царица.
(втори вариант)
Някой път, когато някоя мисъл ми дойде в ума, рекох: ако приема тази мисъл, какво ще ми допринесе. Тази мисъл, нито на мене ще допринесе някакво благо, нито на моите ближни. Тя е една чуждица.
Една царица, която почне да ражда само търтеи, тя вече не е за царица.
Една царица, която ражда работници, тя е една истинска царица. Доброто в нас аз го наричам “царица”. Дотогава, докато доброто в нас не дава добри плодове, то не е на място. Дотогава, докато душата ражда работници, т. е. добри мисли, добри чувства, добри постъпки, тя е царица.
към втори вариант >>
Една царица, която ражда работници, тя е една истинска царица.
(втори вариант)
Някой път, когато някоя мисъл ми дойде в ума, рекох: ако приема тази мисъл, какво ще ми допринесе. Тази мисъл, нито на мене ще допринесе някакво благо, нито на моите ближни. Тя е една чуждица. Една царица, която почне да ражда само търтеи, тя вече не е за царица.
Една царица, която ражда работници, тя е една истинска царица.
Доброто в нас аз го наричам “царица”. Дотогава, докато доброто в нас не дава добри плодове, то не е на място. Дотогава, докато душата ражда работници, т. е. добри мисли, добри чувства, добри постъпки, тя е царица. Щом тя започне да ражда търтеи, тя вече се изражда.
към втори вариант >>
Доброто в нас аз го наричам “царица”.
(втори вариант)
Някой път, когато някоя мисъл ми дойде в ума, рекох: ако приема тази мисъл, какво ще ми допринесе. Тази мисъл, нито на мене ще допринесе някакво благо, нито на моите ближни. Тя е една чуждица. Една царица, която почне да ражда само търтеи, тя вече не е за царица. Една царица, която ражда работници, тя е една истинска царица.
Доброто в нас аз го наричам “царица”.
Дотогава, докато доброто в нас не дава добри плодове, то не е на място. Дотогава, докато душата ражда работници, т. е. добри мисли, добри чувства, добри постъпки, тя е царица. Щом тя започне да ражда търтеи, тя вече се изражда. Не, че самата душа ражда търтеи, но формата, в която живее.
към втори вариант >>
Дотогава, докато доброто в нас не дава добри плодове, то не е на място.
(втори вариант)
Тази мисъл, нито на мене ще допринесе някакво благо, нито на моите ближни. Тя е една чуждица. Една царица, която почне да ражда само търтеи, тя вече не е за царица. Една царица, която ражда работници, тя е една истинска царица. Доброто в нас аз го наричам “царица”.
Дотогава, докато доброто в нас не дава добри плодове, то не е на място.
Дотогава, докато душата ражда работници, т. е. добри мисли, добри чувства, добри постъпки, тя е царица. Щом тя започне да ражда търтеи, тя вече се изражда. Не, че самата душа ражда търтеи, но формата, в която живее. Значи формата на нашето верую е почнала да ражда търтеи.
към втори вариант >>
Дотогава, докато душата ражда работници, т. е.
(втори вариант)
Тя е една чуждица. Една царица, която почне да ражда само търтеи, тя вече не е за царица. Една царица, която ражда работници, тя е една истинска царица. Доброто в нас аз го наричам “царица”. Дотогава, докато доброто в нас не дава добри плодове, то не е на място.
Дотогава, докато душата ражда работници, т. е.
добри мисли, добри чувства, добри постъпки, тя е царица. Щом тя започне да ражда търтеи, тя вече се изражда. Не, че самата душа ражда търтеи, но формата, в която живее. Значи формата на нашето верую е почнала да ражда търтеи. Трябва да знаете, че скоро тази царица в кошера ще се замени с друга.
към втори вариант >>
добри мисли, добри чувства, добри постъпки, тя е царица.
(втори вариант)
Една царица, която почне да ражда само търтеи, тя вече не е за царица. Една царица, която ражда работници, тя е една истинска царица. Доброто в нас аз го наричам “царица”. Дотогава, докато доброто в нас не дава добри плодове, то не е на място. Дотогава, докато душата ражда работници, т. е.
добри мисли, добри чувства, добри постъпки, тя е царица.
Щом тя започне да ражда търтеи, тя вече се изражда. Не, че самата душа ражда търтеи, но формата, в която живее. Значи формата на нашето верую е почнала да ражда търтеи. Трябва да знаете, че скоро тази царица в кошера ще се замени с друга. Така е, понеже друга царица сега иде.
към втори вариант >>
Щом тя започне да ражда търтеи, тя вече се изражда.
(втори вариант)
Една царица, която ражда работници, тя е една истинска царица. Доброто в нас аз го наричам “царица”. Дотогава, докато доброто в нас не дава добри плодове, то не е на място. Дотогава, докато душата ражда работници, т. е. добри мисли, добри чувства, добри постъпки, тя е царица.
Щом тя започне да ражда търтеи, тя вече се изражда.
Не, че самата душа ражда търтеи, но формата, в която живее. Значи формата на нашето верую е почнала да ражда търтеи. Трябва да знаете, че скоро тази царица в кошера ще се замени с друга. Така е, понеже друга царица сега иде. Т. е.
към втори вариант >>
Не, че самата душа ражда търтеи, но формата, в която живее.
(втори вариант)
Доброто в нас аз го наричам “царица”. Дотогава, докато доброто в нас не дава добри плодове, то не е на място. Дотогава, докато душата ражда работници, т. е. добри мисли, добри чувства, добри постъпки, тя е царица. Щом тя започне да ражда търтеи, тя вече се изражда.
Не, че самата душа ражда търтеи, но формата, в която живее.
Значи формата на нашето верую е почнала да ражда търтеи. Трябва да знаете, че скоро тази царица в кошера ще се замени с друга. Така е, понеже друга царица сега иде. Т. е. Господ ще дойде в нашия кошер.
към втори вариант >>
Значи формата на нашето верую е почнала да ражда търтеи.
(втори вариант)
Дотогава, докато доброто в нас не дава добри плодове, то не е на място. Дотогава, докато душата ражда работници, т. е. добри мисли, добри чувства, добри постъпки, тя е царица. Щом тя започне да ражда търтеи, тя вече се изражда. Не, че самата душа ражда търтеи, но формата, в която живее.
Значи формата на нашето верую е почнала да ражда търтеи.
Трябва да знаете, че скоро тази царица в кошера ще се замени с друга. Така е, понеже друга царица сега иде. Т. е. Господ ще дойде в нашия кошер. Всеки човек мяза на един кошер.
към втори вариант >>
Трябва да знаете, че скоро тази царица в кошера ще се замени с друга.
(втори вариант)
Дотогава, докато душата ражда работници, т. е. добри мисли, добри чувства, добри постъпки, тя е царица. Щом тя започне да ражда търтеи, тя вече се изражда. Не, че самата душа ражда търтеи, но формата, в която живее. Значи формата на нашето верую е почнала да ражда търтеи.
Трябва да знаете, че скоро тази царица в кошера ще се замени с друга.
Така е, понеже друга царица сега иде. Т. е. Господ ще дойде в нашия кошер. Всеки човек мяза на един кошер. Един ден Господ ще дойде да види, колко мед сме внесли в този кошер.
към втори вариант >>
Така е, понеже друга царица сега иде.
(втори вариант)
добри мисли, добри чувства, добри постъпки, тя е царица. Щом тя започне да ражда търтеи, тя вече се изражда. Не, че самата душа ражда търтеи, но формата, в която живее. Значи формата на нашето верую е почнала да ражда търтеи. Трябва да знаете, че скоро тази царица в кошера ще се замени с друга.
Така е, понеже друга царица сега иде.
Т. е. Господ ще дойде в нашия кошер. Всеки човек мяза на един кошер. Един ден Господ ще дойде да види, колко мед сме внесли в този кошер. И ако намери само търтеи, а никакъв мед, какво ще каже?
към втори вариант >>
Т. е.
(втори вариант)
Щом тя започне да ражда търтеи, тя вече се изражда. Не, че самата душа ражда търтеи, но формата, в която живее. Значи формата на нашето верую е почнала да ражда търтеи. Трябва да знаете, че скоро тази царица в кошера ще се замени с друга. Така е, понеже друга царица сега иде.
Т. е.
Господ ще дойде в нашия кошер. Всеки човек мяза на един кошер. Един ден Господ ще дойде да види, колко мед сме внесли в този кошер. И ако намери само търтеи, а никакъв мед, какво ще каже? И ако намери пълен кошер с мед и работници, това е онази мисъл, онзи емблем на доброто, което Христос изразява чрез стиха: “Аз съм лозата, а вие пръчките.”
към втори вариант >>
Господ ще дойде в нашия кошер.
(втори вариант)
Не, че самата душа ражда търтеи, но формата, в която живее. Значи формата на нашето верую е почнала да ражда търтеи. Трябва да знаете, че скоро тази царица в кошера ще се замени с друга. Така е, понеже друга царица сега иде. Т. е.
Господ ще дойде в нашия кошер.
Всеки човек мяза на един кошер. Един ден Господ ще дойде да види, колко мед сме внесли в този кошер. И ако намери само търтеи, а никакъв мед, какво ще каже? И ако намери пълен кошер с мед и работници, това е онази мисъл, онзи емблем на доброто, което Христос изразява чрез стиха: “Аз съм лозата, а вие пръчките.”
към втори вариант >>
Всеки човек мяза на един кошер.
(втори вариант)
Значи формата на нашето верую е почнала да ражда търтеи. Трябва да знаете, че скоро тази царица в кошера ще се замени с друга. Така е, понеже друга царица сега иде. Т. е. Господ ще дойде в нашия кошер.
Всеки човек мяза на един кошер.
Един ден Господ ще дойде да види, колко мед сме внесли в този кошер. И ако намери само търтеи, а никакъв мед, какво ще каже? И ако намери пълен кошер с мед и работници, това е онази мисъл, онзи емблем на доброто, което Христос изразява чрез стиха: “Аз съм лозата, а вие пръчките.”
към втори вариант >>
Един ден Господ ще дойде да види, колко мед сме внесли в този кошер.
(втори вариант)
Трябва да знаете, че скоро тази царица в кошера ще се замени с друга. Така е, понеже друга царица сега иде. Т. е. Господ ще дойде в нашия кошер. Всеки човек мяза на един кошер.
Един ден Господ ще дойде да види, колко мед сме внесли в този кошер.
И ако намери само търтеи, а никакъв мед, какво ще каже? И ако намери пълен кошер с мед и работници, това е онази мисъл, онзи емблем на доброто, което Христос изразява чрез стиха: “Аз съм лозата, а вие пръчките.”
към втори вариант >>
И ако намери само търтеи, а никакъв мед, какво ще каже?
(втори вариант)
Така е, понеже друга царица сега иде. Т. е. Господ ще дойде в нашия кошер. Всеки човек мяза на един кошер. Един ден Господ ще дойде да види, колко мед сме внесли в този кошер.
И ако намери само търтеи, а никакъв мед, какво ще каже?
И ако намери пълен кошер с мед и работници, това е онази мисъл, онзи емблем на доброто, което Христос изразява чрез стиха: “Аз съм лозата, а вие пръчките.”
към втори вариант >>
И ако намери пълен кошер с мед и работници, това е онази мисъл, онзи емблем на доброто, което Христос изразява чрез стиха: “Аз съм лозата, а вие пръчките.”
(втори вариант)
Т. е. Господ ще дойде в нашия кошер. Всеки човек мяза на един кошер. Един ден Господ ще дойде да види, колко мед сме внесли в този кошер. И ако намери само търтеи, а никакъв мед, какво ще каже?
И ако намери пълен кошер с мед и работници, това е онази мисъл, онзи емблем на доброто, което Христос изразява чрез стиха: “Аз съм лозата, а вие пръчките.”
към втори вариант >>
Та рекох, използувайте живота, аз искам да внеса в вас нов морал, чрез който да преобразите живота си.
(втори вариант)
Та рекох, използувайте живота, аз искам да внеса в вас нов морал, чрез който да преобразите живота си.
Използувайте само онези блага, които Бог е дал. Използувайте онези блага на хората, които те използуват. Когато рекох да се използува едно благо, разбирам само доброто. Лошото не може да се използува. Използувайте доброто, което Бог ви дал.
към втори вариант >>
Използувайте само онези блага, които Бог е дал.
(втори вариант)
Та рекох, използувайте живота, аз искам да внеса в вас нов морал, чрез който да преобразите живота си.
Използувайте само онези блага, които Бог е дал.
Използувайте онези блага на хората, които те използуват. Когато рекох да се използува едно благо, разбирам само доброто. Лошото не може да се използува. Използувайте доброто, което Бог ви дал. Използувайте и доброто на вашите ближни.
към втори вариант >>
Използувайте онези блага на хората, които те използуват.
(втори вариант)
Та рекох, използувайте живота, аз искам да внеса в вас нов морал, чрез който да преобразите живота си. Използувайте само онези блага, които Бог е дал.
Използувайте онези блага на хората, които те използуват.
Когато рекох да се използува едно благо, разбирам само доброто. Лошото не може да се използува. Използувайте доброто, което Бог ви дал. Използувайте и доброто на вашите ближни. Вземете поука от тях.
към втори вариант >>
Когато рекох да се използува едно благо, разбирам само доброто.
(втори вариант)
Та рекох, използувайте живота, аз искам да внеса в вас нов морал, чрез който да преобразите живота си. Използувайте само онези блага, които Бог е дал. Използувайте онези блага на хората, които те използуват.
Когато рекох да се използува едно благо, разбирам само доброто.
Лошото не може да се използува. Използувайте доброто, което Бог ви дал. Използувайте и доброто на вашите ближни. Вземете поука от тях. Дето и да видите една хубава черта, у който и да е човек, вземете я като едно семенце от него.
към втори вариант >>
Лошото не може да се използува.
(втори вариант)
Та рекох, използувайте живота, аз искам да внеса в вас нов морал, чрез който да преобразите живота си. Използувайте само онези блага, които Бог е дал. Използувайте онези блага на хората, които те използуват. Когато рекох да се използува едно благо, разбирам само доброто.
Лошото не може да се използува.
Използувайте доброто, което Бог ви дал. Използувайте и доброто на вашите ближни. Вземете поука от тях. Дето и да видите една хубава черта, у който и да е човек, вземете я като едно семенце от него.
към втори вариант >>
Използувайте доброто, което Бог ви дал.
(втори вариант)
Та рекох, използувайте живота, аз искам да внеса в вас нов морал, чрез който да преобразите живота си. Използувайте само онези блага, които Бог е дал. Използувайте онези блага на хората, които те използуват. Когато рекох да се използува едно благо, разбирам само доброто. Лошото не може да се използува.
Използувайте доброто, което Бог ви дал.
Използувайте и доброто на вашите ближни. Вземете поука от тях. Дето и да видите една хубава черта, у който и да е човек, вземете я като едно семенце от него.
към втори вариант >>
Използувайте и доброто на вашите ближни.
(втори вариант)
Използувайте само онези блага, които Бог е дал. Използувайте онези блага на хората, които те използуват. Когато рекох да се използува едно благо, разбирам само доброто. Лошото не може да се използува. Използувайте доброто, което Бог ви дал.
Използувайте и доброто на вашите ближни.
Вземете поука от тях. Дето и да видите една хубава черта, у който и да е човек, вземете я като едно семенце от него.
към втори вариант >>
Вземете поука от тях.
(втори вариант)
Използувайте онези блага на хората, които те използуват. Когато рекох да се използува едно благо, разбирам само доброто. Лошото не може да се използува. Използувайте доброто, което Бог ви дал. Използувайте и доброто на вашите ближни.
Вземете поука от тях.
Дето и да видите една хубава черта, у който и да е човек, вземете я като едно семенце от него.
към втори вариант >>
Дето и да видите една хубава черта, у който и да е човек, вземете я като едно семенце от него.
(втори вариант)
Когато рекох да се използува едно благо, разбирам само доброто. Лошото не може да се използува. Използувайте доброто, което Бог ви дал. Използувайте и доброто на вашите ближни. Вземете поука от тях.
Дето и да видите една хубава черта, у който и да е човек, вземете я като едно семенце от него.
към втори вариант >>
Та рекох, сегашният век, в който живеем, трябва да имате Любовта, трябва да имате веруюто на Любовта.
(втори вариант)
Та рекох, сегашният век, в който живеем, трябва да имате Любовта, трябва да имате веруюто на Любовта.
Ако вашата любов надделее на вашата ревност, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашето безверие, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашия страх, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашата алчност, вие сте силен човек. Ако вашата любов наделее на вашата гордост, вие сте силен човек.
към втори вариант >>
Ако вашата любов надделее на вашата ревност, вие сте силен човек.
(втори вариант)
Та рекох, сегашният век, в който живеем, трябва да имате Любовта, трябва да имате веруюто на Любовта.
Ако вашата любов надделее на вашата ревност, вие сте силен човек.
Ако вашата любов надделее на вашето безверие, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашия страх, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашата алчност, вие сте силен човек. Ако вашата любов наделее на вашата гордост, вие сте силен човек. Ако вашата любов наделее на вашия егоизъм, на всичко отрицателно в вас, вие сте силен човек.
към втори вариант >>
Ако вашата любов надделее на вашето безверие, вие сте силен човек.
(втори вариант)
Та рекох, сегашният век, в който живеем, трябва да имате Любовта, трябва да имате веруюто на Любовта. Ако вашата любов надделее на вашата ревност, вие сте силен човек.
Ако вашата любов надделее на вашето безверие, вие сте силен човек.
Ако вашата любов надделее на вашия страх, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашата алчност, вие сте силен човек. Ако вашата любов наделее на вашата гордост, вие сте силен човек. Ако вашата любов наделее на вашия егоизъм, на всичко отрицателно в вас, вие сте силен човек. Не мислете, че ние сме изобщо против личността.
към втори вариант >>
Ако вашата любов надделее на вашия страх, вие сте силен човек.
(втори вариант)
Та рекох, сегашният век, в който живеем, трябва да имате Любовта, трябва да имате веруюто на Любовта. Ако вашата любов надделее на вашата ревност, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашето безверие, вие сте силен човек.
Ако вашата любов надделее на вашия страх, вие сте силен човек.
Ако вашата любов надделее на вашата алчност, вие сте силен човек. Ако вашата любов наделее на вашата гордост, вие сте силен човек. Ако вашата любов наделее на вашия егоизъм, на всичко отрицателно в вас, вие сте силен човек. Не мислете, че ние сме изобщо против личността. Има два вида личности: една личност, която е създадена само от слабости и друга личност, която е създадена само от добродетели.
към втори вариант >>
Ако вашата любов надделее на вашата алчност, вие сте силен човек.
(втори вариант)
Та рекох, сегашният век, в който живеем, трябва да имате Любовта, трябва да имате веруюто на Любовта. Ако вашата любов надделее на вашата ревност, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашето безверие, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашия страх, вие сте силен човек.
Ако вашата любов надделее на вашата алчност, вие сте силен човек.
Ако вашата любов наделее на вашата гордост, вие сте силен човек. Ако вашата любов наделее на вашия егоизъм, на всичко отрицателно в вас, вие сте силен човек. Не мислете, че ние сме изобщо против личността. Има два вида личности: една личност, която е създадена само от слабости и друга личност, която е създадена само от добродетели. Аз желая сега да имате в себе си тази личност, която е създадена само от добродетели.
към втори вариант >>
Ако вашата любов наделее на вашата гордост, вие сте силен човек.
(втори вариант)
Та рекох, сегашният век, в който живеем, трябва да имате Любовта, трябва да имате веруюто на Любовта. Ако вашата любов надделее на вашата ревност, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашето безверие, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашия страх, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашата алчност, вие сте силен човек.
Ако вашата любов наделее на вашата гордост, вие сте силен човек.
Ако вашата любов наделее на вашия егоизъм, на всичко отрицателно в вас, вие сте силен човек. Не мислете, че ние сме изобщо против личността. Има два вида личности: една личност, която е създадена само от слабости и друга личност, която е създадена само от добродетели. Аз желая сега да имате в себе си тази личност, която е създадена само от добродетели.
към втори вариант >>
Ако вашата любов наделее на вашия егоизъм, на всичко отрицателно в вас, вие сте силен човек.
(втори вариант)
Ако вашата любов надделее на вашата ревност, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашето безверие, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашия страх, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашата алчност, вие сте силен човек. Ако вашата любов наделее на вашата гордост, вие сте силен човек.
Ако вашата любов наделее на вашия егоизъм, на всичко отрицателно в вас, вие сте силен човек.
Не мислете, че ние сме изобщо против личността. Има два вида личности: една личност, която е създадена само от слабости и друга личност, която е създадена само от добродетели. Аз желая сега да имате в себе си тази личност, която е създадена само от добродетели.
към втори вариант >>
Не мислете, че ние сме изобщо против личността.
(втори вариант)
Ако вашата любов надделее на вашето безверие, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашия страх, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашата алчност, вие сте силен човек. Ако вашата любов наделее на вашата гордост, вие сте силен човек. Ако вашата любов наделее на вашия егоизъм, на всичко отрицателно в вас, вие сте силен човек.
Не мислете, че ние сме изобщо против личността.
Има два вида личности: една личност, която е създадена само от слабости и друга личност, която е създадена само от добродетели. Аз желая сега да имате в себе си тази личност, която е създадена само от добродетели.
към втори вариант >>
Има два вида личности: една личност, която е създадена само от слабости и друга личност, която е създадена само от добродетели.
(втори вариант)
Ако вашата любов надделее на вашия страх, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашата алчност, вие сте силен човек. Ако вашата любов наделее на вашата гордост, вие сте силен човек. Ако вашата любов наделее на вашия егоизъм, на всичко отрицателно в вас, вие сте силен човек. Не мислете, че ние сме изобщо против личността.
Има два вида личности: една личност, която е създадена само от слабости и друга личност, която е създадена само от добродетели.
Аз желая сега да имате в себе си тази личност, която е създадена само от добродетели.
към втори вариант >>
Аз желая сега да имате в себе си тази личност, която е създадена само от добродетели.
(втори вариант)
Ако вашата любов надделее на вашата алчност, вие сте силен човек. Ако вашата любов наделее на вашата гордост, вие сте силен човек. Ако вашата любов наделее на вашия егоизъм, на всичко отрицателно в вас, вие сте силен човек. Не мислете, че ние сме изобщо против личността. Има два вида личности: една личност, която е създадена само от слабости и друга личност, която е създадена само от добродетели.
Аз желая сега да имате в себе си тази личност, която е създадена само от добродетели.
към втори вариант >>
Та ще имате най-първо три основни стълба в себе си: стълб на Любовта, стълб на Мъдростта и стълб на Истината.
(втори вариант)
Та ще имате най-първо три основни стълба в себе си: стълб на Любовта, стълб на Мъдростта и стълб на Истината.
И тогава около тези стълбове ще създадете своята личност, онова, великото благо. Това е смисъла на живота. А с старата личност ликвидирайте. Колкото по-скоро ликвидирате, толкова по-добре. Не казвам, че още сега може да ликвидирате, но един ден, като дойде времето, ще ликвидирате.
към втори вариант >>
И тогава около тези стълбове ще създадете своята личност, онова, великото благо.
(втори вариант)
Та ще имате най-първо три основни стълба в себе си: стълб на Любовта, стълб на Мъдростта и стълб на Истината.
И тогава около тези стълбове ще създадете своята личност, онова, великото благо.
Това е смисъла на живота. А с старата личност ликвидирайте. Колкото по-скоро ликвидирате, толкова по-добре. Не казвам, че още сега може да ликвидирате, но един ден, като дойде времето, ще ликвидирате. Не се страхувайте да ликвидирате с старото.
към втори вариант >>
Това е смисъла на живота.
(втори вариант)
Та ще имате най-първо три основни стълба в себе си: стълб на Любовта, стълб на Мъдростта и стълб на Истината. И тогава около тези стълбове ще създадете своята личност, онова, великото благо.
Това е смисъла на живота.
А с старата личност ликвидирайте. Колкото по-скоро ликвидирате, толкова по-добре. Не казвам, че още сега може да ликвидирате, но един ден, като дойде времето, ще ликвидирате. Не се страхувайте да ликвидирате с старото. Защото Невидимият свят иска всички хора да се облекат в Любовта, която Христос донесъл на земята.
към втори вариант >>
А с старата личност ликвидирайте.
(втори вариант)
Та ще имате най-първо три основни стълба в себе си: стълб на Любовта, стълб на Мъдростта и стълб на Истината. И тогава около тези стълбове ще създадете своята личност, онова, великото благо. Това е смисъла на живота.
А с старата личност ликвидирайте.
Колкото по-скоро ликвидирате, толкова по-добре. Не казвам, че още сега може да ликвидирате, но един ден, като дойде времето, ще ликвидирате. Не се страхувайте да ликвидирате с старото. Защото Невидимият свят иска всички хора да се облекат в Любовта, която Христос донесъл на земята. Има една любов, която диша.
към втори вариант >>
Колкото по-скоро ликвидирате, толкова по-добре.
(втори вариант)
Та ще имате най-първо три основни стълба в себе си: стълб на Любовта, стълб на Мъдростта и стълб на Истината. И тогава около тези стълбове ще създадете своята личност, онова, великото благо. Това е смисъла на живота. А с старата личност ликвидирайте.
Колкото по-скоро ликвидирате, толкова по-добре.
Не казвам, че още сега може да ликвидирате, но един ден, като дойде времето, ще ликвидирате. Не се страхувайте да ликвидирате с старото. Защото Невидимият свят иска всички хора да се облекат в Любовта, която Христос донесъл на земята. Има една любов, която диша. Има една любов, която слуша; има една любов, която вижда; има една любов обонява.
към втори вариант >>
Не казвам, че още сега може да ликвидирате, но един ден, като дойде времето, ще ликвидирате.
(втори вариант)
Та ще имате най-първо три основни стълба в себе си: стълб на Любовта, стълб на Мъдростта и стълб на Истината. И тогава около тези стълбове ще създадете своята личност, онова, великото благо. Това е смисъла на живота. А с старата личност ликвидирайте. Колкото по-скоро ликвидирате, толкова по-добре.
Не казвам, че още сега може да ликвидирате, но един ден, като дойде времето, ще ликвидирате.
Не се страхувайте да ликвидирате с старото. Защото Невидимият свят иска всички хора да се облекат в Любовта, която Христос донесъл на земята. Има една любов, която диша. Има една любов, която слуша; има една любов, която вижда; има една любов обонява. Това е все любов.
към втори вариант >>
Не се страхувайте да ликвидирате с старото.
(втори вариант)
И тогава около тези стълбове ще създадете своята личност, онова, великото благо. Това е смисъла на живота. А с старата личност ликвидирайте. Колкото по-скоро ликвидирате, толкова по-добре. Не казвам, че още сега може да ликвидирате, но един ден, като дойде времето, ще ликвидирате.
Не се страхувайте да ликвидирате с старото.
Защото Невидимият свят иска всички хора да се облекат в Любовта, която Христос донесъл на земята. Има една любов, която диша. Има една любов, която слуша; има една любов, която вижда; има една любов обонява. Това е все любов. Но има една Любов, в която трябва да се облечете.
към втори вариант >>
Защото Невидимият свят иска всички хора да се облекат в Любовта, която Христос донесъл на земята.
(втори вариант)
Това е смисъла на живота. А с старата личност ликвидирайте. Колкото по-скоро ликвидирате, толкова по-добре. Не казвам, че още сега може да ликвидирате, но един ден, като дойде времето, ще ликвидирате. Не се страхувайте да ликвидирате с старото.
Защото Невидимият свят иска всички хора да се облекат в Любовта, която Христос донесъл на земята.
Има една любов, която диша. Има една любов, която слуша; има една любов, която вижда; има една любов обонява. Това е все любов. Но има една Любов, в която трябва да се облечете. Облечете се в Христа, казва Писанието.
към втори вариант >>
Има една любов, която диша.
(втори вариант)
А с старата личност ликвидирайте. Колкото по-скоро ликвидирате, толкова по-добре. Не казвам, че още сега може да ликвидирате, но един ден, като дойде времето, ще ликвидирате. Не се страхувайте да ликвидирате с старото. Защото Невидимият свят иска всички хора да се облекат в Любовта, която Христос донесъл на земята.
Има една любов, която диша.
Има една любов, която слуша; има една любов, която вижда; има една любов обонява. Това е все любов. Но има една Любов, в която трябва да се облечете. Облечете се в Христа, казва Писанието. Не следвайте пътя на плътта!
към втори вариант >>
Има една любов, която слуша; има една любов, която вижда; има една любов обонява.
(втори вариант)
Колкото по-скоро ликвидирате, толкова по-добре. Не казвам, че още сега може да ликвидирате, но един ден, като дойде времето, ще ликвидирате. Не се страхувайте да ликвидирате с старото. Защото Невидимият свят иска всички хора да се облекат в Любовта, която Христос донесъл на земята. Има една любов, която диша.
Има една любов, която слуша; има една любов, която вижда; има една любов обонява.
Това е все любов. Но има една Любов, в която трябва да се облечете. Облечете се в Христа, казва Писанието. Не следвайте пътя на плътта! Облечете се в Христа!
към втори вариант >>
Това е все любов.
(втори вариант)
Не казвам, че още сега може да ликвидирате, но един ден, като дойде времето, ще ликвидирате. Не се страхувайте да ликвидирате с старото. Защото Невидимият свят иска всички хора да се облекат в Любовта, която Христос донесъл на земята. Има една любов, която диша. Има една любов, която слуша; има една любов, която вижда; има една любов обонява.
Това е все любов.
Но има една Любов, в която трябва да се облечете. Облечете се в Христа, казва Писанието. Не следвайте пътя на плътта! Облечете се в Христа! На английски преведено означава: “Хвърли я отгоре си като дреха.” Да се облече човек, това не е външен процес.
към втори вариант >>
Но има една Любов, в която трябва да се облечете.
(втори вариант)
Не се страхувайте да ликвидирате с старото. Защото Невидимият свят иска всички хора да се облекат в Любовта, която Христос донесъл на земята. Има една любов, която диша. Има една любов, която слуша; има една любов, която вижда; има една любов обонява. Това е все любов.
Но има една Любов, в която трябва да се облечете.
Облечете се в Христа, казва Писанието. Не следвайте пътя на плътта! Облечете се в Христа! На английски преведено означава: “Хвърли я отгоре си като дреха.” Да се облече човек, това не е външен процес. Вътрешно трябва да се облече човек, а не само отгоре.
към втори вариант >>
Облечете се в Христа, казва Писанието.
(втори вариант)
Защото Невидимият свят иска всички хора да се облекат в Любовта, която Христос донесъл на земята. Има една любов, която диша. Има една любов, която слуша; има една любов, която вижда; има една любов обонява. Това е все любов. Но има една Любов, в която трябва да се облечете.
Облечете се в Христа, казва Писанието.
Не следвайте пътя на плътта! Облечете се в Христа! На английски преведено означава: “Хвърли я отгоре си като дреха.” Да се облече човек, това не е външен процес. Вътрешно трябва да се облече човек, а не само отгоре. И така облечени в тази нова дреха на Любовта, тогава човек ще бъде изолиран от всички несгоди на живота.
към втори вариант >>
Не следвайте пътя на плътта!
(втори вариант)
Има една любов, която диша. Има една любов, която слуша; има една любов, която вижда; има една любов обонява. Това е все любов. Но има една Любов, в която трябва да се облечете. Облечете се в Христа, казва Писанието.
Не следвайте пътя на плътта!
Облечете се в Христа! На английски преведено означава: “Хвърли я отгоре си като дреха.” Да се облече човек, това не е външен процес. Вътрешно трябва да се облече човек, а не само отгоре. И така облечени в тази нова дреха на Любовта, тогава човек ще бъде изолиран от всички несгоди на живота. Докато не се облечем в новата дреха на Любовта, ние всякога ще имаме онези несгоди, които сега имаме в живота си.
към втори вариант >>
Облечете се в Христа!
(втори вариант)
Има една любов, която слуша; има една любов, която вижда; има една любов обонява. Това е все любов. Но има една Любов, в която трябва да се облечете. Облечете се в Христа, казва Писанието. Не следвайте пътя на плътта!
Облечете се в Христа!
На английски преведено означава: “Хвърли я отгоре си като дреха.” Да се облече човек, това не е външен процес. Вътрешно трябва да се облече човек, а не само отгоре. И така облечени в тази нова дреха на Любовта, тогава човек ще бъде изолиран от всички несгоди на живота. Докато не се облечем в новата дреха на Любовта, ние всякога ще имаме онези несгоди, които сега имаме в живота си.
към втори вариант >>
На английски преведено означава: “Хвърли я отгоре си като дреха.” Да се облече човек, това не е външен процес.
(втори вариант)
Това е все любов. Но има една Любов, в която трябва да се облечете. Облечете се в Христа, казва Писанието. Не следвайте пътя на плътта! Облечете се в Христа!
На английски преведено означава: “Хвърли я отгоре си като дреха.” Да се облече човек, това не е външен процес.
Вътрешно трябва да се облече човек, а не само отгоре. И така облечени в тази нова дреха на Любовта, тогава човек ще бъде изолиран от всички несгоди на живота. Докато не се облечем в новата дреха на Любовта, ние всякога ще имаме онези несгоди, които сега имаме в живота си.
към втори вариант >>
Вътрешно трябва да се облече човек, а не само отгоре.
(втори вариант)
Но има една Любов, в която трябва да се облечете. Облечете се в Христа, казва Писанието. Не следвайте пътя на плътта! Облечете се в Христа! На английски преведено означава: “Хвърли я отгоре си като дреха.” Да се облече човек, това не е външен процес.
Вътрешно трябва да се облече човек, а не само отгоре.
И така облечени в тази нова дреха на Любовта, тогава човек ще бъде изолиран от всички несгоди на живота. Докато не се облечем в новата дреха на Любовта, ние всякога ще имаме онези несгоди, които сега имаме в живота си.
към втори вариант >>
И така облечени в тази нова дреха на Любовта, тогава човек ще бъде изолиран от всички несгоди на живота.
(втори вариант)
Облечете се в Христа, казва Писанието. Не следвайте пътя на плътта! Облечете се в Христа! На английски преведено означава: “Хвърли я отгоре си като дреха.” Да се облече човек, това не е външен процес. Вътрешно трябва да се облече човек, а не само отгоре.
И така облечени в тази нова дреха на Любовта, тогава човек ще бъде изолиран от всички несгоди на живота.
Докато не се облечем в новата дреха на Любовта, ние всякога ще имаме онези несгоди, които сега имаме в живота си.
към втори вариант >>
Докато не се облечем в новата дреха на Любовта, ние всякога ще имаме онези несгоди, които сега имаме в живота си.
(втори вариант)
Не следвайте пътя на плътта! Облечете се в Христа! На английски преведено означава: “Хвърли я отгоре си като дреха.” Да се облече човек, това не е външен процес. Вътрешно трябва да се облече човек, а не само отгоре. И така облечени в тази нова дреха на Любовта, тогава човек ще бъде изолиран от всички несгоди на живота.
Докато не се облечем в новата дреха на Любовта, ние всякога ще имаме онези несгоди, които сега имаме в живота си.
към втори вариант >>
Сега ще ви приведа един пример.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример.
Вие често се лъжете. В какво? Вие се лъжете в обещанията. Всички хора са в заблуждение, от което се вижда, колко те са лековерни. Не само българите, но и англичаните и американците и руснаците и турците - всички хора са много лековерни.
към втори вариант >>
Вие често се лъжете.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример.
Вие често се лъжете.
В какво? Вие се лъжете в обещанията. Всички хора са в заблуждение, от което се вижда, колко те са лековерни. Не само българите, но и англичаните и американците и руснаците и турците - всички хора са много лековерни. При един турски ходжа, учен човек, идва един и му казва: “Слушай, ти имаш много пари, дай ми 200 лири на заем с сто на сто лихва.” Шест месеца редовно плащал дълга си.
към втори вариант >>
В какво?
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример. Вие често се лъжете.
В какво?
Вие се лъжете в обещанията. Всички хора са в заблуждение, от което се вижда, колко те са лековерни. Не само българите, но и англичаните и американците и руснаците и турците - всички хора са много лековерни. При един турски ходжа, учен човек, идва един и му казва: “Слушай, ти имаш много пари, дай ми 200 лири на заем с сто на сто лихва.” Шест месеца редовно плащал дълга си. Той запитал ходжата: “Доволен ли си от мене?
към втори вариант >>
Вие се лъжете в обещанията.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример. Вие често се лъжете. В какво?
Вие се лъжете в обещанията.
Всички хора са в заблуждение, от което се вижда, колко те са лековерни. Не само българите, но и англичаните и американците и руснаците и турците - всички хора са много лековерни. При един турски ходжа, учен човек, идва един и му казва: “Слушай, ти имаш много пари, дай ми 200 лири на заем с сто на сто лихва.” Шест месеца редовно плащал дълга си. Той запитал ходжата: “Доволен ли си от мене? Доволен ли си от онова, което ти давам?
към втори вариант >>
Всички хора са в заблуждение, от което се вижда, колко те са лековерни.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример. Вие често се лъжете. В какво? Вие се лъжете в обещанията.
Всички хора са в заблуждение, от което се вижда, колко те са лековерни.
Не само българите, но и англичаните и американците и руснаците и турците - всички хора са много лековерни. При един турски ходжа, учен човек, идва един и му казва: “Слушай, ти имаш много пари, дай ми 200 лири на заем с сто на сто лихва.” Шест месеца редовно плащал дълга си. Той запитал ходжата: “Доволен ли си от мене? Доволен ли си от онова, което ти давам? ” - “Много съм доволен.
към втори вариант >>
Не само българите, но и англичаните и американците и руснаците и турците - всички хора са много лековерни.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример. Вие често се лъжете. В какво? Вие се лъжете в обещанията. Всички хора са в заблуждение, от което се вижда, колко те са лековерни.
Не само българите, но и англичаните и американците и руснаците и турците - всички хора са много лековерни.
При един турски ходжа, учен човек, идва един и му казва: “Слушай, ти имаш много пари, дай ми 200 лири на заем с сто на сто лихва.” Шест месеца редовно плащал дълга си. Той запитал ходжата: “Доволен ли си от мене? Доволен ли си от онова, което ти давам? ” - “Много съм доволен. Като тебе човек не съм срещал.
към втори вариант >>
При един турски ходжа, учен човек, идва един и му казва: “Слушай, ти имаш много пари, дай ми 200 лири на заем с сто на сто лихва.” Шест месеца редовно плащал дълга си.
(втори вариант)
Вие често се лъжете. В какво? Вие се лъжете в обещанията. Всички хора са в заблуждение, от което се вижда, колко те са лековерни. Не само българите, но и англичаните и американците и руснаците и турците - всички хора са много лековерни.
При един турски ходжа, учен човек, идва един и му казва: “Слушай, ти имаш много пари, дай ми 200 лири на заем с сто на сто лихва.” Шест месеца редовно плащал дълга си.
Той запитал ходжата: “Доволен ли си от мене? Доволен ли си от онова, което ти давам? ” - “Много съм доволен. Като тебе човек не съм срещал. Ами майката кога ще платиш?
към втори вариант >>
Той запитал ходжата: “Доволен ли си от мене?
(втори вариант)
В какво? Вие се лъжете в обещанията. Всички хора са в заблуждение, от което се вижда, колко те са лековерни. Не само българите, но и англичаните и американците и руснаците и турците - всички хора са много лековерни. При един турски ходжа, учен човек, идва един и му казва: “Слушай, ти имаш много пари, дай ми 200 лири на заем с сто на сто лихва.” Шест месеца редовно плащал дълга си.
Той запитал ходжата: “Доволен ли си от мене?
Доволен ли си от онова, което ти давам? ” - “Много съм доволен. Като тебе човек не съм срещал. Ами майката кога ще платиш? ” - “Е, майката остави настрана.” Значи от неговите пари той му дал стоте лири, а останалите сто лири задържал за себе си.
към втори вариант >>
Ще дам една практическа лекция върху обходата.
(втори вариант)
Ще дам една практическа лекция върху обходата.
Земята е едно училище и всички ония духове, които идват на земята, идват да се научат, как да се обхождат, понеже душите не знаят как да се обхождат. Запример немият човек никога няма да каже една лоша дума. Туй не показва, че той е добър и светия. Устата му е свързана, защото той е лош човек. Слепият нищо не вижда.
към втори вариант >>
Доволен ли си от онова, което ти давам?
(втори вариант)
Вие се лъжете в обещанията. Всички хора са в заблуждение, от което се вижда, колко те са лековерни. Не само българите, но и англичаните и американците и руснаците и турците - всички хора са много лековерни. При един турски ходжа, учен човек, идва един и му казва: “Слушай, ти имаш много пари, дай ми 200 лири на заем с сто на сто лихва.” Шест месеца редовно плащал дълга си. Той запитал ходжата: “Доволен ли си от мене?
Доволен ли си от онова, което ти давам?
” - “Много съм доволен. Като тебе човек не съм срещал. Ами майката кога ще платиш? ” - “Е, майката остави настрана.” Значи от неговите пари той му дал стоте лири, а останалите сто лири задържал за себе си. Значи, ако някой човек ви е обещал нещо, той ще вземе първо от вас нещо и ще задържи половината за себе си и половината ще ви върне.
към втори вариант >>
Земята е едно училище и всички ония духове, които идват на земята, идват да се научат, как да се обхождат, понеже душите не знаят как да се обхождат.
(втори вариант)
Ще дам една практическа лекция върху обходата.
Земята е едно училище и всички ония духове, които идват на земята, идват да се научат, как да се обхождат, понеже душите не знаят как да се обхождат.
Запример немият човек никога няма да каже една лоша дума. Туй не показва, че той е добър и светия. Устата му е свързана, защото той е лош човек. Слепият нищо не вижда. Той нищо не вижда, но това не показва, че той е добър.
към втори вариант >>
” - “Много съм доволен.
(втори вариант)
Всички хора са в заблуждение, от което се вижда, колко те са лековерни. Не само българите, но и англичаните и американците и руснаците и турците - всички хора са много лековерни. При един турски ходжа, учен човек, идва един и му казва: “Слушай, ти имаш много пари, дай ми 200 лири на заем с сто на сто лихва.” Шест месеца редовно плащал дълга си. Той запитал ходжата: “Доволен ли си от мене? Доволен ли си от онова, което ти давам?
” - “Много съм доволен.
Като тебе човек не съм срещал. Ами майката кога ще платиш? ” - “Е, майката остави настрана.” Значи от неговите пари той му дал стоте лири, а останалите сто лири задържал за себе си. Значи, ако някой човек ви е обещал нещо, той ще вземе първо от вас нещо и ще задържи половината за себе си и половината ще ви върне.
към втори вариант >>
Запример немият човек никога няма да каже една лоша дума.
(втори вариант)
Ще дам една практическа лекция върху обходата. Земята е едно училище и всички ония духове, които идват на земята, идват да се научат, как да се обхождат, понеже душите не знаят как да се обхождат.
Запример немият човек никога няма да каже една лоша дума.
Туй не показва, че той е добър и светия. Устата му е свързана, защото той е лош човек. Слепият нищо не вижда. Той нищо не вижда, но това не показва, че той е добър. Защо е станал сляп?
към втори вариант >>
Като тебе човек не съм срещал.
(втори вариант)
Не само българите, но и англичаните и американците и руснаците и турците - всички хора са много лековерни. При един турски ходжа, учен човек, идва един и му казва: “Слушай, ти имаш много пари, дай ми 200 лири на заем с сто на сто лихва.” Шест месеца редовно плащал дълга си. Той запитал ходжата: “Доволен ли си от мене? Доволен ли си от онова, което ти давам? ” - “Много съм доволен.
Като тебе човек не съм срещал.
Ами майката кога ще платиш? ” - “Е, майката остави настрана.” Значи от неговите пари той му дал стоте лири, а останалите сто лири задържал за себе си. Значи, ако някой човек ви е обещал нещо, той ще вземе първо от вас нещо и ще задържи половината за себе си и половината ще ви върне.
към втори вариант >>
Туй не показва, че той е добър и светия.
(втори вариант)
Ще дам една практическа лекция върху обходата. Земята е едно училище и всички ония духове, които идват на земята, идват да се научат, как да се обхождат, понеже душите не знаят как да се обхождат. Запример немият човек никога няма да каже една лоша дума.
Туй не показва, че той е добър и светия.
Устата му е свързана, защото той е лош човек. Слепият нищо не вижда. Той нищо не вижда, но това не показва, че той е добър. Защо е станал сляп? - Само защото пожелания ще дойдат отвсякъде, които ще го съблазнят.
към втори вариант >>
Ами майката кога ще платиш?
(втори вариант)
При един турски ходжа, учен човек, идва един и му казва: “Слушай, ти имаш много пари, дай ми 200 лири на заем с сто на сто лихва.” Шест месеца редовно плащал дълга си. Той запитал ходжата: “Доволен ли си от мене? Доволен ли си от онова, което ти давам? ” - “Много съм доволен. Като тебе човек не съм срещал.
Ами майката кога ще платиш?
” - “Е, майката остави настрана.” Значи от неговите пари той му дал стоте лири, а останалите сто лири задържал за себе си. Значи, ако някой човек ви е обещал нещо, той ще вземе първо от вас нещо и ще задържи половината за себе си и половината ще ви върне.
към втори вариант >>
Устата му е свързана, защото той е лош човек.
(втори вариант)
Ще дам една практическа лекция върху обходата. Земята е едно училище и всички ония духове, които идват на земята, идват да се научат, как да се обхождат, понеже душите не знаят как да се обхождат. Запример немият човек никога няма да каже една лоша дума. Туй не показва, че той е добър и светия.
Устата му е свързана, защото той е лош човек.
Слепият нищо не вижда. Той нищо не вижда, но това не показва, че той е добър. Защо е станал сляп? - Само защото пожелания ще дойдат отвсякъде, които ще го съблазнят.
към втори вариант >>
” - “Е, майката остави настрана.” Значи от неговите пари той му дал стоте лири, а останалите сто лири задържал за себе си.
(втори вариант)
Той запитал ходжата: “Доволен ли си от мене? Доволен ли си от онова, което ти давам? ” - “Много съм доволен. Като тебе човек не съм срещал. Ами майката кога ще платиш?
” - “Е, майката остави настрана.” Значи от неговите пари той му дал стоте лири, а останалите сто лири задържал за себе си.
Значи, ако някой човек ви е обещал нещо, той ще вземе първо от вас нещо и ще задържи половината за себе си и половината ще ви върне.
към втори вариант >>
Слепият нищо не вижда.
(втори вариант)
Ще дам една практическа лекция върху обходата. Земята е едно училище и всички ония духове, които идват на земята, идват да се научат, как да се обхождат, понеже душите не знаят как да се обхождат. Запример немият човек никога няма да каже една лоша дума. Туй не показва, че той е добър и светия. Устата му е свързана, защото той е лош човек.
Слепият нищо не вижда.
Той нищо не вижда, но това не показва, че той е добър. Защо е станал сляп? - Само защото пожелания ще дойдат отвсякъде, които ще го съблазнят.
към втори вариант >>
Значи, ако някой човек ви е обещал нещо, той ще вземе първо от вас нещо и ще задържи половината за себе си и половината ще ви върне.
(втори вариант)
Доволен ли си от онова, което ти давам? ” - “Много съм доволен. Като тебе човек не съм срещал. Ами майката кога ще платиш? ” - “Е, майката остави настрана.” Значи от неговите пари той му дал стоте лири, а останалите сто лири задържал за себе си.
Значи, ако някой човек ви е обещал нещо, той ще вземе първо от вас нещо и ще задържи половината за себе си и половината ще ви върне.
към втори вариант >>
Той нищо не вижда, но това не показва, че той е добър.
(втори вариант)
Земята е едно училище и всички ония духове, които идват на земята, идват да се научат, как да се обхождат, понеже душите не знаят как да се обхождат. Запример немият човек никога няма да каже една лоша дума. Туй не показва, че той е добър и светия. Устата му е свързана, защото той е лош човек. Слепият нищо не вижда.
Той нищо не вижда, но това не показва, че той е добър.
Защо е станал сляп? - Само защото пожелания ще дойдат отвсякъде, които ще го съблазнят.
към втори вариант >>
Така вие ще се намерите в положението на онзи българин, който изгубил магарето си.
(втори вариант)
Така вие ще се намерите в положението на онзи българин, който изгубил магарето си.
В една приказка се разправя за един българин Стоян, който тръгнал в града с магарето си, да се види с владиката, да си поприказва малко, да му проповядва нещо, да го научи нещо. Той натоварил магарето си с подаръци за владиката. По едно време като пътувал, доспало му се, спрял под една круша и заспал. Някои деца наблизо, като видели магарето натоварено с подаръци, задигнали го и тръгнали за града да го продават. Като се събудил, Стоян видял едно дете държи юлара на магарето му в ръка.
към втори вариант >>
Защо е станал сляп?
(втори вариант)
Запример немият човек никога няма да каже една лоша дума. Туй не показва, че той е добър и светия. Устата му е свързана, защото той е лош човек. Слепият нищо не вижда. Той нищо не вижда, но това не показва, че той е добър.
Защо е станал сляп?
- Само защото пожелания ще дойдат отвсякъде, които ще го съблазнят.
към втори вариант >>
В една приказка се разправя за един българин Стоян, който тръгнал в града с магарето си, да се види с владиката, да си поприказва малко, да му проповядва нещо, да го научи нещо.
(втори вариант)
Така вие ще се намерите в положението на онзи българин, който изгубил магарето си.
В една приказка се разправя за един българин Стоян, който тръгнал в града с магарето си, да се види с владиката, да си поприказва малко, да му проповядва нещо, да го научи нещо.
Той натоварил магарето си с подаръци за владиката. По едно време като пътувал, доспало му се, спрял под една круша и заспал. Някои деца наблизо, като видели магарето натоварено с подаръци, задигнали го и тръгнали за града да го продават. Като се събудил, Стоян видял едно дете държи юлара на магарето му в ръка. Той го запитал: “Къде е магарето ми?
към втори вариант >>
- Само защото пожелания ще дойдат отвсякъде, които ще го съблазнят.
(втори вариант)
Туй не показва, че той е добър и светия. Устата му е свързана, защото той е лош човек. Слепият нищо не вижда. Той нищо не вижда, но това не показва, че той е добър. Защо е станал сляп?
- Само защото пожелания ще дойдат отвсякъде, които ще го съблазнят.
към втори вариант >>
Той натоварил магарето си с подаръци за владиката.
(втори вариант)
Така вие ще се намерите в положението на онзи българин, който изгубил магарето си. В една приказка се разправя за един българин Стоян, който тръгнал в града с магарето си, да се види с владиката, да си поприказва малко, да му проповядва нещо, да го научи нещо.
Той натоварил магарето си с подаръци за владиката.
По едно време като пътувал, доспало му се, спрял под една круша и заспал. Някои деца наблизо, като видели магарето натоварено с подаръци, задигнали го и тръгнали за града да го продават. Като се събудил, Стоян видял едно дете държи юлара на магарето му в ръка. Той го запитал: “Къде е магарето ми? ” Детето отговорило: “Аз съм твоето магаре.
към втори вариант >>
Сега вие не сте неми, този грях нямате.
(втори вариант)
Сега вие не сте неми, този грях нямате.
Очите ви не са свързани. Значи и този грях нямате. Сега ще ви река: не подражавайте на водата, не подражавайте на въздуха, не подражавайте на растенията и не подражавайте на животните! Водата не познава никакъв морал. Тя е кротка само докато е в твърдо състояние.
към втори вариант >>
По едно време като пътувал, доспало му се, спрял под една круша и заспал.
(втори вариант)
Така вие ще се намерите в положението на онзи българин, който изгубил магарето си. В една приказка се разправя за един българин Стоян, който тръгнал в града с магарето си, да се види с владиката, да си поприказва малко, да му проповядва нещо, да го научи нещо. Той натоварил магарето си с подаръци за владиката.
По едно време като пътувал, доспало му се, спрял под една круша и заспал.
Някои деца наблизо, като видели магарето натоварено с подаръци, задигнали го и тръгнали за града да го продават. Като се събудил, Стоян видял едно дете държи юлара на магарето му в ръка. Той го запитал: “Къде е магарето ми? ” Детето отговорило: “Аз съм твоето магаре. Едно време аз бях непослушно дете и съдбата ме превърна на магаре.” И детето удря Стояна с юларя и казва: “Хайде да си вървиш.” Стоян влиза в града и вижда магарето си.
към втори вариант >>
2.
Реалното и идеалното
,
ООК
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 28.7.1937г.,
Ябълката расте, развива се, укрепва и се превръща в голямо дърво, което започва да цъфти и да вързва плод.
Това е пътят на реалното. Да обичаш човека, това значи още да изучаваш неговия ум. Методът за изучаване на човешкия ум може да се уподоби на посаждане на ябълчна семка. Взимате една ябълчна семка и я посаждате в земята. След известно време семката покарва и от нея се образуват малко, крехко стъбълце и нежни листенца.
Ябълката расте, развива се, укрепва и се превръща в голямо дърво, което започва да цъфти и да вързва плод.
Докато изучавате процесите, през които ябълката минава, вие сте в областта на идеалното, което лесно може да се превърне в реално. – Как ще се превърне? – Като узреят ябълките, вие ще изберете една от най-хубавите ще я разгледате, ще и се порадвате, докато я турите в устата си, да опитате нейния вкус, нейните вътрешни качества. Щом опитате вкуса й и измените нейната форма, вие сте си послужили с метода на реалното. Значи, човек може да започва с реалното и да свършва с идеалното, или да започва с идеалното и да свършва с реалното.
към беседата >>
Докато изучавате процесите, през които ябълката минава, вие сте в областта на идеалното, което лесно може да се превърне в реално.
Да обичаш човека, това значи още да изучаваш неговия ум. Методът за изучаване на човешкия ум може да се уподоби на посаждане на ябълчна семка. Взимате една ябълчна семка и я посаждате в земята. След известно време семката покарва и от нея се образуват малко, крехко стъбълце и нежни листенца. Ябълката расте, развива се, укрепва и се превръща в голямо дърво, което започва да цъфти и да вързва плод.
Докато изучавате процесите, през които ябълката минава, вие сте в областта на идеалното, което лесно може да се превърне в реално.
– Как ще се превърне? – Като узреят ябълките, вие ще изберете една от най-хубавите ще я разгледате, ще и се порадвате, докато я турите в устата си, да опитате нейния вкус, нейните вътрешни качества. Щом опитате вкуса й и измените нейната форма, вие сте си послужили с метода на реалното. Значи, човек може да започва с реалното и да свършва с идеалното, или да започва с идеалното и да свършва с реалното.
към беседата >>
– Как ще се превърне?
Методът за изучаване на човешкия ум може да се уподоби на посаждане на ябълчна семка. Взимате една ябълчна семка и я посаждате в земята. След известно време семката покарва и от нея се образуват малко, крехко стъбълце и нежни листенца. Ябълката расте, развива се, укрепва и се превръща в голямо дърво, което започва да цъфти и да вързва плод. Докато изучавате процесите, през които ябълката минава, вие сте в областта на идеалното, което лесно може да се превърне в реално.
– Как ще се превърне?
– Като узреят ябълките, вие ще изберете една от най-хубавите ще я разгледате, ще и се порадвате, докато я турите в устата си, да опитате нейния вкус, нейните вътрешни качества. Щом опитате вкуса й и измените нейната форма, вие сте си послужили с метода на реалното. Значи, човек може да започва с реалното и да свършва с идеалното, или да започва с идеалното и да свършва с реалното.
към беседата >>
– Като узреят ябълките, вие ще изберете една от най-хубавите ще я разгледате, ще и се порадвате, докато я турите в устата си, да опитате нейния вкус, нейните вътрешни качества.
Взимате една ябълчна семка и я посаждате в земята. След известно време семката покарва и от нея се образуват малко, крехко стъбълце и нежни листенца. Ябълката расте, развива се, укрепва и се превръща в голямо дърво, което започва да цъфти и да вързва плод. Докато изучавате процесите, през които ябълката минава, вие сте в областта на идеалното, което лесно може да се превърне в реално. – Как ще се превърне?
– Като узреят ябълките, вие ще изберете една от най-хубавите ще я разгледате, ще и се порадвате, докато я турите в устата си, да опитате нейния вкус, нейните вътрешни качества.
Щом опитате вкуса й и измените нейната форма, вие сте си послужили с метода на реалното. Значи, човек може да започва с реалното и да свършва с идеалното, или да започва с идеалното и да свършва с реалното.
към беседата >>
Щом опитате вкуса й и измените нейната форма, вие сте си послужили с метода на реалното.
След известно време семката покарва и от нея се образуват малко, крехко стъбълце и нежни листенца. Ябълката расте, развива се, укрепва и се превръща в голямо дърво, което започва да цъфти и да вързва плод. Докато изучавате процесите, през които ябълката минава, вие сте в областта на идеалното, което лесно може да се превърне в реално. – Как ще се превърне? – Като узреят ябълките, вие ще изберете една от най-хубавите ще я разгледате, ще и се порадвате, докато я турите в устата си, да опитате нейния вкус, нейните вътрешни качества.
Щом опитате вкуса й и измените нейната форма, вие сте си послужили с метода на реалното.
Значи, човек може да започва с реалното и да свършва с идеалното, или да започва с идеалното и да свършва с реалното.
към беседата >>
Значи, човек може да започва с реалното и да свършва с идеалното, или да започва с идеалното и да свършва с реалното.
Ябълката расте, развива се, укрепва и се превръща в голямо дърво, което започва да цъфти и да вързва плод. Докато изучавате процесите, през които ябълката минава, вие сте в областта на идеалното, което лесно може да се превърне в реално. – Как ще се превърне? – Като узреят ябълките, вие ще изберете една от най-хубавите ще я разгледате, ще и се порадвате, докато я турите в устата си, да опитате нейния вкус, нейните вътрешни качества. Щом опитате вкуса й и измените нейната форма, вие сте си послужили с метода на реалното.
Значи, човек може да започва с реалното и да свършва с идеалното, или да започва с идеалното и да свършва с реалното.
към беседата >>
Пазете следното правило в живота си: Никога не оставяйте ума си да се занимава с работите на сърцето.
Пазете следното правило в живота си: Никога не оставяйте ума си да се занимава с работите на сърцето.
Никога не оставяйте сърцето си да се занимава с работите на ума. Сърцето трябва да се занимава с всичко онова, което се отнася до неговата област. Умът трябва да се занимава с всичко онова, което се отнася до неговата област. Когато сърцето изучава реалните работи, а умът – идеалните, тогава човек среща малко противоречия в живота си. И при това положение човек ще среща противоречия, но поне лесно ще ги разрешава.
към беседата >>
Никога не оставяйте сърцето си да се занимава с работите на ума.
Пазете следното правило в живота си: Никога не оставяйте ума си да се занимава с работите на сърцето.
Никога не оставяйте сърцето си да се занимава с работите на ума.
Сърцето трябва да се занимава с всичко онова, което се отнася до неговата област. Умът трябва да се занимава с всичко онова, което се отнася до неговата област. Когато сърцето изучава реалните работи, а умът – идеалните, тогава човек среща малко противоречия в живота си. И при това положение човек ще среща противоречия, но поне лесно ще ги разрешава. Запример, съмнението е едно противоречие.
към беседата >>
Сърцето трябва да се занимава с всичко онова, което се отнася до неговата област.
Пазете следното правило в живота си: Никога не оставяйте ума си да се занимава с работите на сърцето. Никога не оставяйте сърцето си да се занимава с работите на ума.
Сърцето трябва да се занимава с всичко онова, което се отнася до неговата област.
Умът трябва да се занимава с всичко онова, което се отнася до неговата област. Когато сърцето изучава реалните работи, а умът – идеалните, тогава човек среща малко противоречия в живота си. И при това положение човек ще среща противоречия, но поне лесно ще ги разрешава. Запример, съмнението е едно противоречие. То е най-слабото обезверяване, което човек може да преживее.
към беседата >>
Умът трябва да се занимава с всичко онова, което се отнася до неговата област.
Пазете следното правило в живота си: Никога не оставяйте ума си да се занимава с работите на сърцето. Никога не оставяйте сърцето си да се занимава с работите на ума. Сърцето трябва да се занимава с всичко онова, което се отнася до неговата област.
Умът трябва да се занимава с всичко онова, което се отнася до неговата област.
Когато сърцето изучава реалните работи, а умът – идеалните, тогава човек среща малко противоречия в живота си. И при това положение човек ще среща противоречия, но поне лесно ще ги разрешава. Запример, съмнението е едно противоречие. То е най-слабото обезверяване, което човек може да преживее. Как се справя човек със съмнението?
към беседата >>
Когато сърцето изучава реалните работи, а умът – идеалните, тогава човек среща малко противоречия в живота си.
Пазете следното правило в живота си: Никога не оставяйте ума си да се занимава с работите на сърцето. Никога не оставяйте сърцето си да се занимава с работите на ума. Сърцето трябва да се занимава с всичко онова, което се отнася до неговата област. Умът трябва да се занимава с всичко онова, което се отнася до неговата област.
Когато сърцето изучава реалните работи, а умът – идеалните, тогава човек среща малко противоречия в живота си.
И при това положение човек ще среща противоречия, но поне лесно ще ги разрешава. Запример, съмнението е едно противоречие. То е най-слабото обезверяване, което човек може да преживее. Как се справя човек със съмнението? За да се справи със съмнението си, човек трябва да има вяра, която да почива на законите на реалното и на идеалното, т. е.
към беседата >>
И при това положение човек ще среща противоречия, но поне лесно ще ги разрешава.
Пазете следното правило в живота си: Никога не оставяйте ума си да се занимава с работите на сърцето. Никога не оставяйте сърцето си да се занимава с работите на ума. Сърцето трябва да се занимава с всичко онова, което се отнася до неговата област. Умът трябва да се занимава с всичко онова, което се отнася до неговата област. Когато сърцето изучава реалните работи, а умът – идеалните, тогава човек среща малко противоречия в живота си.
И при това положение човек ще среща противоречия, но поне лесно ще ги разрешава.
Запример, съмнението е едно противоречие. То е най-слабото обезверяване, което човек може да преживее. Как се справя човек със съмнението? За да се справи със съмнението си, човек трябва да има вяра, която да почива на законите на реалното и на идеалното, т. е. на законите на ума и на сърцето.
към беседата >>
Съвременните хора говорят за реалното и за идеалното.
Съвременните хора говорят за реалното и за идеалното.
Кое наричаме реално и кое – идеално? Реално е това, което човек всеки момент може да опита. Идеално е това, към което човек се стреми. Нещата са реални или идеални от гледището на сегашния живот. От това гледище, именно, известни положения внасят смут в съзнанието на човека, в зависимост от дисхармонията, която съществува в тях.
към беседата >>
Запример, съмнението е едно противоречие.
Никога не оставяйте сърцето си да се занимава с работите на ума. Сърцето трябва да се занимава с всичко онова, което се отнася до неговата област. Умът трябва да се занимава с всичко онова, което се отнася до неговата област. Когато сърцето изучава реалните работи, а умът – идеалните, тогава човек среща малко противоречия в живота си. И при това положение човек ще среща противоречия, но поне лесно ще ги разрешава.
Запример, съмнението е едно противоречие.
То е най-слабото обезверяване, което човек може да преживее. Как се справя човек със съмнението? За да се справи със съмнението си, човек трябва да има вяра, която да почива на законите на реалното и на идеалното, т. е. на законите на ума и на сърцето. Човек може да се справи със съмнението, само когато се движи в тия два свята.
към беседата >>
Кое наричаме реално и кое – идеално?
Съвременните хора говорят за реалното и за идеалното.
Кое наричаме реално и кое – идеално?
Реално е това, което човек всеки момент може да опита. Идеално е това, към което човек се стреми. Нещата са реални или идеални от гледището на сегашния живот. От това гледище, именно, известни положения внасят смут в съзнанието на човека, в зависимост от дисхармонията, която съществува в тях. Запример, един певец излиза на сцената да пее, но чувствува че публиката е недоволна от него.
към беседата >>
То е най-слабото обезверяване, което човек може да преживее.
Сърцето трябва да се занимава с всичко онова, което се отнася до неговата област. Умът трябва да се занимава с всичко онова, което се отнася до неговата област. Когато сърцето изучава реалните работи, а умът – идеалните, тогава човек среща малко противоречия в живота си. И при това положение човек ще среща противоречия, но поне лесно ще ги разрешава. Запример, съмнението е едно противоречие.
То е най-слабото обезверяване, което човек може да преживее.
Как се справя човек със съмнението? За да се справи със съмнението си, човек трябва да има вяра, която да почива на законите на реалното и на идеалното, т. е. на законите на ума и на сърцето. Човек може да се справи със съмнението, само когато се движи в тия два свята. Вън от ума и сърцето си, човек нищо не може да разреши.
към беседата >>
Реално е това, което човек всеки момент може да опита.
Съвременните хора говорят за реалното и за идеалното. Кое наричаме реално и кое – идеално?
Реално е това, което човек всеки момент може да опита.
Идеално е това, към което човек се стреми. Нещата са реални или идеални от гледището на сегашния живот. От това гледище, именно, известни положения внасят смут в съзнанието на човека, в зависимост от дисхармонията, която съществува в тях. Запример, един певец излиза на сцената да пее, но чувствува че публиката е недоволна от него. Недоволството на публиката внася смущение в неговото съзнание.
към беседата >>
Как се справя човек със съмнението?
Умът трябва да се занимава с всичко онова, което се отнася до неговата област. Когато сърцето изучава реалните работи, а умът – идеалните, тогава човек среща малко противоречия в живота си. И при това положение човек ще среща противоречия, но поне лесно ще ги разрешава. Запример, съмнението е едно противоречие. То е най-слабото обезверяване, което човек може да преживее.
Как се справя човек със съмнението?
За да се справи със съмнението си, човек трябва да има вяра, която да почива на законите на реалното и на идеалното, т. е. на законите на ума и на сърцето. Човек може да се справи със съмнението, само когато се движи в тия два свята. Вън от ума и сърцето си, човек нищо не може да разреши. Съмнението неизбежно ще дойде в човека, но за да се справи с него, той трябва да разбира законите на своето сърце и на своя ум.
към беседата >>
Идеално е това, към което човек се стреми.
Съвременните хора говорят за реалното и за идеалното. Кое наричаме реално и кое – идеално? Реално е това, което човек всеки момент може да опита.
Идеално е това, към което човек се стреми.
Нещата са реални или идеални от гледището на сегашния живот. От това гледище, именно, известни положения внасят смут в съзнанието на човека, в зависимост от дисхармонията, която съществува в тях. Запример, един певец излиза на сцената да пее, но чувствува че публиката е недоволна от него. Недоволството на публиката внася смущение в неговото съзнание. Публиката е недоволна от неговото пеене.
към беседата >>
За да се справи със съмнението си, човек трябва да има вяра, която да почива на законите на реалното и на идеалното, т. е.
Когато сърцето изучава реалните работи, а умът – идеалните, тогава човек среща малко противоречия в живота си. И при това положение човек ще среща противоречия, но поне лесно ще ги разрешава. Запример, съмнението е едно противоречие. То е най-слабото обезверяване, което човек може да преживее. Как се справя човек със съмнението?
За да се справи със съмнението си, човек трябва да има вяра, която да почива на законите на реалното и на идеалното, т. е.
на законите на ума и на сърцето. Човек може да се справи със съмнението, само когато се движи в тия два свята. Вън от ума и сърцето си, човек нищо не може да разреши. Съмнението неизбежно ще дойде в човека, но за да се справи с него, той трябва да разбира законите на своето сърце и на своя ум.
към беседата >>
Нещата са реални или идеални от гледището на сегашния живот.
Съвременните хора говорят за реалното и за идеалното. Кое наричаме реално и кое – идеално? Реално е това, което човек всеки момент може да опита. Идеално е това, към което човек се стреми.
Нещата са реални или идеални от гледището на сегашния живот.
От това гледище, именно, известни положения внасят смут в съзнанието на човека, в зависимост от дисхармонията, която съществува в тях. Запример, един певец излиза на сцената да пее, но чувствува че публиката е недоволна от него. Недоволството на публиката внася смущение в неговото съзнание. Публиката е недоволна от неговото пеене. Тя не се спира нито върху произхождението, нито върху образованието, нито върху красотата му.
към беседата >>
на законите на ума и на сърцето.
И при това положение човек ще среща противоречия, но поне лесно ще ги разрешава. Запример, съмнението е едно противоречие. То е най-слабото обезверяване, което човек може да преживее. Как се справя човек със съмнението? За да се справи със съмнението си, човек трябва да има вяра, която да почива на законите на реалното и на идеалното, т. е.
на законите на ума и на сърцето.
Човек може да се справи със съмнението, само когато се движи в тия два свята. Вън от ума и сърцето си, човек нищо не може да разреши. Съмнението неизбежно ще дойде в човека, но за да се справи с него, той трябва да разбира законите на своето сърце и на своя ум.
към беседата >>
От това гледище, именно, известни положения внасят смут в съзнанието на човека, в зависимост от дисхармонията, която съществува в тях.
Съвременните хора говорят за реалното и за идеалното. Кое наричаме реално и кое – идеално? Реално е това, което човек всеки момент може да опита. Идеално е това, към което човек се стреми. Нещата са реални или идеални от гледището на сегашния живот.
От това гледище, именно, известни положения внасят смут в съзнанието на човека, в зависимост от дисхармонията, която съществува в тях.
Запример, един певец излиза на сцената да пее, но чувствува че публиката е недоволна от него. Недоволството на публиката внася смущение в неговото съзнание. Публиката е недоволна от неговото пеене. Тя не се спира нито върху произхождението, нито върху образованието, нито върху красотата му. Едно нещо иска тя от него – да пее хубаво.
към беседата >>
Човек може да се справи със съмнението, само когато се движи в тия два свята.
Запример, съмнението е едно противоречие. То е най-слабото обезверяване, което човек може да преживее. Как се справя човек със съмнението? За да се справи със съмнението си, човек трябва да има вяра, която да почива на законите на реалното и на идеалното, т. е. на законите на ума и на сърцето.
Човек може да се справи със съмнението, само когато се движи в тия два свята.
Вън от ума и сърцето си, човек нищо не може да разреши. Съмнението неизбежно ще дойде в човека, но за да се справи с него, той трябва да разбира законите на своето сърце и на своя ум.
към беседата >>
Запример, един певец излиза на сцената да пее, но чувствува че публиката е недоволна от него.
Кое наричаме реално и кое – идеално? Реално е това, което човек всеки момент може да опита. Идеално е това, към което човек се стреми. Нещата са реални или идеални от гледището на сегашния живот. От това гледище, именно, известни положения внасят смут в съзнанието на човека, в зависимост от дисхармонията, която съществува в тях.
Запример, един певец излиза на сцената да пее, но чувствува че публиката е недоволна от него.
Недоволството на публиката внася смущение в неговото съзнание. Публиката е недоволна от неговото пеене. Тя не се спира нито върху произхождението, нито върху образованието, нито върху красотата му. Едно нещо иска тя от него – да пее хубаво. Не пее ли хубаво, тя има основание да е недоволна.
към беседата >>
Вън от ума и сърцето си, човек нищо не може да разреши.
То е най-слабото обезверяване, което човек може да преживее. Как се справя човек със съмнението? За да се справи със съмнението си, човек трябва да има вяра, която да почива на законите на реалното и на идеалното, т. е. на законите на ума и на сърцето. Човек може да се справи със съмнението, само когато се движи в тия два свята.
Вън от ума и сърцето си, човек нищо не може да разреши.
Съмнението неизбежно ще дойде в човека, но за да се справи с него, той трябва да разбира законите на своето сърце и на своя ум.
към беседата >>
Недоволството на публиката внася смущение в неговото съзнание.
Реално е това, което човек всеки момент може да опита. Идеално е това, към което човек се стреми. Нещата са реални или идеални от гледището на сегашния живот. От това гледище, именно, известни положения внасят смут в съзнанието на човека, в зависимост от дисхармонията, която съществува в тях. Запример, един певец излиза на сцената да пее, но чувствува че публиката е недоволна от него.
Недоволството на публиката внася смущение в неговото съзнание.
Публиката е недоволна от неговото пеене. Тя не се спира нито върху произхождението, нито върху образованието, нито върху красотата му. Едно нещо иска тя от него – да пее хубаво. Не пее ли хубаво, тя има основание да е недоволна. За да се освободи от смущението си, певецът трябва да пее добре.
към беседата >>
Съмнението неизбежно ще дойде в човека, но за да се справи с него, той трябва да разбира законите на своето сърце и на своя ум.
Как се справя човек със съмнението? За да се справи със съмнението си, човек трябва да има вяра, която да почива на законите на реалното и на идеалното, т. е. на законите на ума и на сърцето. Човек може да се справи със съмнението, само когато се движи в тия два свята. Вън от ума и сърцето си, човек нищо не може да разреши.
Съмнението неизбежно ще дойде в човека, но за да се справи с него, той трябва да разбира законите на своето сърце и на своя ум.
към беседата >>
Публиката е недоволна от неговото пеене.
Идеално е това, към което човек се стреми. Нещата са реални или идеални от гледището на сегашния живот. От това гледище, именно, известни положения внасят смут в съзнанието на човека, в зависимост от дисхармонията, която съществува в тях. Запример, един певец излиза на сцената да пее, но чувствува че публиката е недоволна от него. Недоволството на публиката внася смущение в неговото съзнание.
Публиката е недоволна от неговото пеене.
Тя не се спира нито върху произхождението, нито върху образованието, нито върху красотата му. Едно нещо иска тя от него – да пее хубаво. Не пее ли хубаво, тя има основание да е недоволна. За да се освободи от смущението си, певецът трябва да пее добре. Певецът се запитва: Мога ли да се науча да пея толкова хубаво, че да задоволя публиката?
към беседата >>
Как влиза съмнението в човешкия ум?
Как влиза съмнението в човешкия ум?
– Много просто! Един човек влиза в една банка, отива при касиера да вземе известна сума. Касиерът му предава исканата сума. Обаче, има възможност касиерът да направи грешка, да даде повече или по-малко от определената сума. В първия случай съмнението няма да дойде, но във втория случай ще дойде.
към беседата >>
Тя не се спира нито върху произхождението, нито върху образованието, нито върху красотата му.
Нещата са реални или идеални от гледището на сегашния живот. От това гледище, именно, известни положения внасят смут в съзнанието на човека, в зависимост от дисхармонията, която съществува в тях. Запример, един певец излиза на сцената да пее, но чувствува че публиката е недоволна от него. Недоволството на публиката внася смущение в неговото съзнание. Публиката е недоволна от неговото пеене.
Тя не се спира нито върху произхождението, нито върху образованието, нито върху красотата му.
Едно нещо иска тя от него – да пее хубаво. Не пее ли хубаво, тя има основание да е недоволна. За да се освободи от смущението си, певецът трябва да пее добре. Певецът се запитва: Мога ли да се науча да пея толкова хубаво, че да задоволя публиката? – Щом е излязъл на сцената, щом е направил първата крачка, той може и трябва да пее хубаво.
към беседата >>
– Много просто!
Как влиза съмнението в човешкия ум?
– Много просто!
Един човек влиза в една банка, отива при касиера да вземе известна сума. Касиерът му предава исканата сума. Обаче, има възможност касиерът да направи грешка, да даде повече или по-малко от определената сума. В първия случай съмнението няма да дойде, но във втория случай ще дойде. Този човек ще каже: Защо касиерът ми даде по-малко от исканата сума?
към беседата >>
Едно нещо иска тя от него – да пее хубаво.
От това гледище, именно, известни положения внасят смут в съзнанието на човека, в зависимост от дисхармонията, която съществува в тях. Запример, един певец излиза на сцената да пее, но чувствува че публиката е недоволна от него. Недоволството на публиката внася смущение в неговото съзнание. Публиката е недоволна от неговото пеене. Тя не се спира нито върху произхождението, нито върху образованието, нито върху красотата му.
Едно нещо иска тя от него – да пее хубаво.
Не пее ли хубаво, тя има основание да е недоволна. За да се освободи от смущението си, певецът трябва да пее добре. Певецът се запитва: Мога ли да се науча да пея толкова хубаво, че да задоволя публиката? – Щом е излязъл на сцената, щом е направил първата крачка, той може и трябва да пее хубаво. Ако не пее хубаво, как се е решил да излезе на сцената и да очаква уважение и одобрение на публиката?
към беседата >>
Един човек влиза в една банка, отива при касиера да вземе известна сума.
Как влиза съмнението в човешкия ум? – Много просто!
Един човек влиза в една банка, отива при касиера да вземе известна сума.
Касиерът му предава исканата сума. Обаче, има възможност касиерът да направи грешка, да даде повече или по-малко от определената сума. В първия случай съмнението няма да дойде, но във втория случай ще дойде. Този човек ще каже: Защо касиерът ми даде по-малко от исканата сума? Защо в първия случай човек не се съмнява, а във втория се съмнява?
към беседата >>
Не пее ли хубаво, тя има основание да е недоволна.
Запример, един певец излиза на сцената да пее, но чувствува че публиката е недоволна от него. Недоволството на публиката внася смущение в неговото съзнание. Публиката е недоволна от неговото пеене. Тя не се спира нито върху произхождението, нито върху образованието, нито върху красотата му. Едно нещо иска тя от него – да пее хубаво.
Не пее ли хубаво, тя има основание да е недоволна.
За да се освободи от смущението си, певецът трябва да пее добре. Певецът се запитва: Мога ли да се науча да пея толкова хубаво, че да задоволя публиката? – Щом е излязъл на сцената, щом е направил първата крачка, той може и трябва да пее хубаво. Ако не пее хубаво, как се е решил да излезе на сцената и да очаква уважение и одобрение на публиката?
към беседата >>
Касиерът му предава исканата сума.
Как влиза съмнението в човешкия ум? – Много просто! Един човек влиза в една банка, отива при касиера да вземе известна сума.
Касиерът му предава исканата сума.
Обаче, има възможност касиерът да направи грешка, да даде повече или по-малко от определената сума. В първия случай съмнението няма да дойде, но във втория случай ще дойде. Този човек ще каже: Защо касиерът ми даде по-малко от исканата сума? Защо в първия случай човек не се съмнява, а във втория се съмнява? За да даде касиерът по-малко пари, погрешката може да е в него, но в повечето случаи е в онзи, който взима парите.
към беседата >>
За да се освободи от смущението си, певецът трябва да пее добре.
Недоволството на публиката внася смущение в неговото съзнание. Публиката е недоволна от неговото пеене. Тя не се спира нито върху произхождението, нито върху образованието, нито върху красотата му. Едно нещо иска тя от него – да пее хубаво. Не пее ли хубаво, тя има основание да е недоволна.
За да се освободи от смущението си, певецът трябва да пее добре.
Певецът се запитва: Мога ли да се науча да пея толкова хубаво, че да задоволя публиката? – Щом е излязъл на сцената, щом е направил първата крачка, той може и трябва да пее хубаво. Ако не пее хубаво, как се е решил да излезе на сцената и да очаква уважение и одобрение на публиката?
към беседата >>
Обаче, има възможност касиерът да направи грешка, да даде повече или по-малко от определената сума.
Как влиза съмнението в човешкия ум? – Много просто! Един човек влиза в една банка, отива при касиера да вземе известна сума. Касиерът му предава исканата сума.
Обаче, има възможност касиерът да направи грешка, да даде повече или по-малко от определената сума.
В първия случай съмнението няма да дойде, но във втория случай ще дойде. Този човек ще каже: Защо касиерът ми даде по-малко от исканата сума? Защо в първия случай човек не се съмнява, а във втория се съмнява? За да даде касиерът по-малко пари, погрешката може да е в него, но в повечето случаи е в онзи, който взима парите. – Защо?
към беседата >>
Певецът се запитва: Мога ли да се науча да пея толкова хубаво, че да задоволя публиката?
Публиката е недоволна от неговото пеене. Тя не се спира нито върху произхождението, нито върху образованието, нито върху красотата му. Едно нещо иска тя от него – да пее хубаво. Не пее ли хубаво, тя има основание да е недоволна. За да се освободи от смущението си, певецът трябва да пее добре.
Певецът се запитва: Мога ли да се науча да пея толкова хубаво, че да задоволя публиката?
– Щом е излязъл на сцената, щом е направил първата крачка, той може и трябва да пее хубаво. Ако не пее хубаво, как се е решил да излезе на сцената и да очаква уважение и одобрение на публиката?
към беседата >>
В първия случай съмнението няма да дойде, но във втория случай ще дойде.
Как влиза съмнението в човешкия ум? – Много просто! Един човек влиза в една банка, отива при касиера да вземе известна сума. Касиерът му предава исканата сума. Обаче, има възможност касиерът да направи грешка, да даде повече или по-малко от определената сума.
В първия случай съмнението няма да дойде, но във втория случай ще дойде.
Този човек ще каже: Защо касиерът ми даде по-малко от исканата сума? Защо в първия случай човек не се съмнява, а във втория се съмнява? За да даде касиерът по-малко пари, погрешката може да е в него, но в повечето случаи е в онзи, който взима парите. – Защо? – Ако той е скъперник, като се приближи до касиера, в последния се събужда желание да вземе от него нещо.
към беседата >>
– Щом е излязъл на сцената, щом е направил първата крачка, той може и трябва да пее хубаво.
Тя не се спира нито върху произхождението, нито върху образованието, нито върху красотата му. Едно нещо иска тя от него – да пее хубаво. Не пее ли хубаво, тя има основание да е недоволна. За да се освободи от смущението си, певецът трябва да пее добре. Певецът се запитва: Мога ли да се науча да пея толкова хубаво, че да задоволя публиката?
– Щом е излязъл на сцената, щом е направил първата крачка, той може и трябва да пее хубаво.
Ако не пее хубаво, как се е решил да излезе на сцената и да очаква уважение и одобрение на публиката?
към беседата >>
Този човек ще каже: Защо касиерът ми даде по-малко от исканата сума?
– Много просто! Един човек влиза в една банка, отива при касиера да вземе известна сума. Касиерът му предава исканата сума. Обаче, има възможност касиерът да направи грешка, да даде повече или по-малко от определената сума. В първия случай съмнението няма да дойде, но във втория случай ще дойде.
Този човек ще каже: Защо касиерът ми даде по-малко от исканата сума?
Защо в първия случай човек не се съмнява, а във втория се съмнява? За да даде касиерът по-малко пари, погрешката може да е в него, но в повечето случаи е в онзи, който взима парите. – Защо? – Ако той е скъперник, като се приближи до касиера, в последния се събужда желание да вземе от него нещо. Значи, каквито чувства и желания живеят в човека, който взима пари от касиера, такива чувства и желания се събуждат и в касиера.
към беседата >>
Ако не пее хубаво, как се е решил да излезе на сцената и да очаква уважение и одобрение на публиката?
Едно нещо иска тя от него – да пее хубаво. Не пее ли хубаво, тя има основание да е недоволна. За да се освободи от смущението си, певецът трябва да пее добре. Певецът се запитва: Мога ли да се науча да пея толкова хубаво, че да задоволя публиката? – Щом е излязъл на сцената, щом е направил първата крачка, той може и трябва да пее хубаво.
Ако не пее хубаво, как се е решил да излезе на сцената и да очаква уважение и одобрение на публиката?
към беседата >>
Защо в първия случай човек не се съмнява, а във втория се съмнява?
Един човек влиза в една банка, отива при касиера да вземе известна сума. Касиерът му предава исканата сума. Обаче, има възможност касиерът да направи грешка, да даде повече или по-малко от определената сума. В първия случай съмнението няма да дойде, но във втория случай ще дойде. Този човек ще каже: Защо касиерът ми даде по-малко от исканата сума?
Защо в първия случай човек не се съмнява, а във втория се съмнява?
За да даде касиерът по-малко пари, погрешката може да е в него, но в повечето случаи е в онзи, който взима парите. – Защо? – Ако той е скъперник, като се приближи до касиера, в последния се събужда желание да вземе от него нещо. Значи, каквито чувства и желания живеят в човека, който взима пари от касиера, такива чувства и желания се събуждат и в касиера. Ако е човек, който не може да се владее, той започва да прави грешки и престъпления в службата си.
към беседата >>
Много от съвременните хора са певци, излезли на сцената на живота да пеят и се запитват, може ли да излезе нещо от тях.
Много от съвременните хора са певци, излезли на сцената на живота да пеят и се запитват, може ли да излезе нещо от тях.
Щом са излезли на сцената на живота, ако пеят, ще излезе нещо от тях; ако не пеят, нищо няма да излезе. Един от видните руски певци на съвременния век, Шаляпин, разправял една своя опитност. Първата роля, която му била дадена да играе на сцената, била ролята на стражар. Обаче, той играл много несполучливо, вследствие на което бил изпъден от театъра. – Защо не изиграл ролята си добре?
към беседата >>
За да даде касиерът по-малко пари, погрешката може да е в него, но в повечето случаи е в онзи, който взима парите.
Касиерът му предава исканата сума. Обаче, има възможност касиерът да направи грешка, да даде повече или по-малко от определената сума. В първия случай съмнението няма да дойде, но във втория случай ще дойде. Този човек ще каже: Защо касиерът ми даде по-малко от исканата сума? Защо в първия случай човек не се съмнява, а във втория се съмнява?
За да даде касиерът по-малко пари, погрешката може да е в него, но в повечето случаи е в онзи, който взима парите.
– Защо? – Ако той е скъперник, като се приближи до касиера, в последния се събужда желание да вземе от него нещо. Значи, каквито чувства и желания живеят в човека, който взима пари от касиера, такива чувства и желания се събуждат и в касиера. Ако е човек, който не може да се владее, той започва да прави грешки и престъпления в службата си. Ако при касиера отиде някой щедър човек, с желание да дава от себе си, същите чувства и желания ще се събудят и в касиера.
към беседата >>
Щом са излезли на сцената на живота, ако пеят, ще излезе нещо от тях; ако не пеят, нищо няма да излезе.
Много от съвременните хора са певци, излезли на сцената на живота да пеят и се запитват, може ли да излезе нещо от тях.
Щом са излезли на сцената на живота, ако пеят, ще излезе нещо от тях; ако не пеят, нищо няма да излезе.
Един от видните руски певци на съвременния век, Шаляпин, разправял една своя опитност. Първата роля, която му била дадена да играе на сцената, била ролята на стражар. Обаче, той играл много несполучливо, вследствие на което бил изпъден от театъра. – Защо не изиграл ролята си добре? – Понеже не могъл да я преживее.
към беседата >>
– Защо?
Обаче, има възможност касиерът да направи грешка, да даде повече или по-малко от определената сума. В първия случай съмнението няма да дойде, но във втория случай ще дойде. Този човек ще каже: Защо касиерът ми даде по-малко от исканата сума? Защо в първия случай човек не се съмнява, а във втория се съмнява? За да даде касиерът по-малко пари, погрешката може да е в него, но в повечето случаи е в онзи, който взима парите.
– Защо?
– Ако той е скъперник, като се приближи до касиера, в последния се събужда желание да вземе от него нещо. Значи, каквито чувства и желания живеят в човека, който взима пари от касиера, такива чувства и желания се събуждат и в касиера. Ако е човек, който не може да се владее, той започва да прави грешки и престъпления в службата си. Ако при касиера отиде някой щедър човек, с желание да дава от себе си, същите чувства и желания ще се събудят и в касиера.
към беседата >>
Един от видните руски певци на съвременния век, Шаляпин, разправял една своя опитност.
Много от съвременните хора са певци, излезли на сцената на живота да пеят и се запитват, може ли да излезе нещо от тях. Щом са излезли на сцената на живота, ако пеят, ще излезе нещо от тях; ако не пеят, нищо няма да излезе.
Един от видните руски певци на съвременния век, Шаляпин, разправял една своя опитност.
Първата роля, която му била дадена да играе на сцената, била ролята на стражар. Обаче, той играл много несполучливо, вследствие на което бил изпъден от театъра. – Защо не изиграл ролята си добре? – Понеже не могъл да я преживее. Артистът трябва да преживява ролята, която играе на сцената.
към беседата >>
– Ако той е скъперник, като се приближи до касиера, в последния се събужда желание да вземе от него нещо.
В първия случай съмнението няма да дойде, но във втория случай ще дойде. Този човек ще каже: Защо касиерът ми даде по-малко от исканата сума? Защо в първия случай човек не се съмнява, а във втория се съмнява? За да даде касиерът по-малко пари, погрешката може да е в него, но в повечето случаи е в онзи, който взима парите. – Защо?
– Ако той е скъперник, като се приближи до касиера, в последния се събужда желание да вземе от него нещо.
Значи, каквито чувства и желания живеят в човека, който взима пари от касиера, такива чувства и желания се събуждат и в касиера. Ако е човек, който не може да се владее, той започва да прави грешки и престъпления в службата си. Ако при касиера отиде някой щедър човек, с желание да дава от себе си, същите чувства и желания ще се събудят и в касиера.
към беседата >>
Първата роля, която му била дадена да играе на сцената, била ролята на стражар.
Много от съвременните хора са певци, излезли на сцената на живота да пеят и се запитват, може ли да излезе нещо от тях. Щом са излезли на сцената на живота, ако пеят, ще излезе нещо от тях; ако не пеят, нищо няма да излезе. Един от видните руски певци на съвременния век, Шаляпин, разправял една своя опитност.
Първата роля, която му била дадена да играе на сцената, била ролята на стражар.
Обаче, той играл много несполучливо, вследствие на което бил изпъден от театъра. – Защо не изиграл ролята си добре? – Понеже не могъл да я преживее. Артистът трябва да преживява ролята, която играе на сцената. Не я ли преживява, той не е истински артист.
към беседата >>
Значи, каквито чувства и желания живеят в човека, който взима пари от касиера, такива чувства и желания се събуждат и в касиера.
Този човек ще каже: Защо касиерът ми даде по-малко от исканата сума? Защо в първия случай човек не се съмнява, а във втория се съмнява? За да даде касиерът по-малко пари, погрешката може да е в него, но в повечето случаи е в онзи, който взима парите. – Защо? – Ако той е скъперник, като се приближи до касиера, в последния се събужда желание да вземе от него нещо.
Значи, каквито чувства и желания живеят в човека, който взима пари от касиера, такива чувства и желания се събуждат и в касиера.
Ако е човек, който не може да се владее, той започва да прави грешки и престъпления в службата си. Ако при касиера отиде някой щедър човек, с желание да дава от себе си, същите чувства и желания ще се събудят и в касиера.
към беседата >>
Обаче, той играл много несполучливо, вследствие на което бил изпъден от театъра.
Много от съвременните хора са певци, излезли на сцената на живота да пеят и се запитват, може ли да излезе нещо от тях. Щом са излезли на сцената на живота, ако пеят, ще излезе нещо от тях; ако не пеят, нищо няма да излезе. Един от видните руски певци на съвременния век, Шаляпин, разправял една своя опитност. Първата роля, която му била дадена да играе на сцената, била ролята на стражар.
Обаче, той играл много несполучливо, вследствие на което бил изпъден от театъра.
– Защо не изиграл ролята си добре? – Понеже не могъл да я преживее. Артистът трябва да преживява ролята, която играе на сцената. Не я ли преживява, той не е истински артист. Да подражаваш, това не е преживяване.
към беседата >>
Ако е човек, който не може да се владее, той започва да прави грешки и престъпления в службата си.
Защо в първия случай човек не се съмнява, а във втория се съмнява? За да даде касиерът по-малко пари, погрешката може да е в него, но в повечето случаи е в онзи, който взима парите. – Защо? – Ако той е скъперник, като се приближи до касиера, в последния се събужда желание да вземе от него нещо. Значи, каквито чувства и желания живеят в човека, който взима пари от касиера, такива чувства и желания се събуждат и в касиера.
Ако е човек, който не може да се владее, той започва да прави грешки и престъпления в службата си.
Ако при касиера отиде някой щедър човек, с желание да дава от себе си, същите чувства и желания ще се събудят и в касиера.
към беседата >>
– Защо не изиграл ролята си добре?
Много от съвременните хора са певци, излезли на сцената на живота да пеят и се запитват, може ли да излезе нещо от тях. Щом са излезли на сцената на живота, ако пеят, ще излезе нещо от тях; ако не пеят, нищо няма да излезе. Един от видните руски певци на съвременния век, Шаляпин, разправял една своя опитност. Първата роля, която му била дадена да играе на сцената, била ролята на стражар. Обаче, той играл много несполучливо, вследствие на което бил изпъден от театъра.
– Защо не изиграл ролята си добре?
– Понеже не могъл да я преживее. Артистът трябва да преживява ролята, която играе на сцената. Не я ли преживява, той не е истински артист. Да подражаваш, това не е преживяване. Реалността на нещата е в преживяването им, а не в тяхното подражаване.
към беседата >>
Ако при касиера отиде някой щедър човек, с желание да дава от себе си, същите чувства и желания ще се събудят и в касиера.
За да даде касиерът по-малко пари, погрешката може да е в него, но в повечето случаи е в онзи, който взима парите. – Защо? – Ако той е скъперник, като се приближи до касиера, в последния се събужда желание да вземе от него нещо. Значи, каквито чувства и желания живеят в човека, който взима пари от касиера, такива чувства и желания се събуждат и в касиера. Ако е човек, който не може да се владее, той започва да прави грешки и престъпления в службата си.
Ако при касиера отиде някой щедър човек, с желание да дава от себе си, същите чувства и желания ще се събудят и в касиера.
към беседата >>
– Понеже не могъл да я преживее.
Щом са излезли на сцената на живота, ако пеят, ще излезе нещо от тях; ако не пеят, нищо няма да излезе. Един от видните руски певци на съвременния век, Шаляпин, разправял една своя опитност. Първата роля, която му била дадена да играе на сцената, била ролята на стражар. Обаче, той играл много несполучливо, вследствие на което бил изпъден от театъра. – Защо не изиграл ролята си добре?
– Понеже не могъл да я преживее.
Артистът трябва да преживява ролята, която играе на сцената. Не я ли преживява, той не е истински артист. Да подражаваш, това не е преживяване. Реалността на нещата е в преживяването им, а не в тяхното подражаване.
към беседата >>
Този закон се среща и в реалния, и в идеалния свят.
Този закон се среща и в реалния, и в идеалния свят.
Обичта събужда обич, омразата – омраза. Обичта е щедрост, а омразата – скъперничество. Човек обича някого, защото му дава нещо; не го обича, мрази го, защото му е взел нещо ценно, или защото не му дава това, което той иска. Омразата се дължи на факта, че някой те е онеправдал, взел ти е нещо, или ти е причинил някаква пакост. Обичта пък се дължи на факта, че някой ти е дал нещо.
към беседата >>
Артистът трябва да преживява ролята, която играе на сцената.
Един от видните руски певци на съвременния век, Шаляпин, разправял една своя опитност. Първата роля, която му била дадена да играе на сцената, била ролята на стражар. Обаче, той играл много несполучливо, вследствие на което бил изпъден от театъра. – Защо не изиграл ролята си добре? – Понеже не могъл да я преживее.
Артистът трябва да преживява ролята, която играе на сцената.
Не я ли преживява, той не е истински артист. Да подражаваш, това не е преживяване. Реалността на нещата е в преживяването им, а не в тяхното подражаване.
към беседата >>
Обичта събужда обич, омразата – омраза.
Този закон се среща и в реалния, и в идеалния свят.
Обичта събужда обич, омразата – омраза.
Обичта е щедрост, а омразата – скъперничество. Човек обича някого, защото му дава нещо; не го обича, мрази го, защото му е взел нещо ценно, или защото не му дава това, което той иска. Омразата се дължи на факта, че някой те е онеправдал, взел ти е нещо, или ти е причинил някаква пакост. Обичта пък се дължи на факта, че някой ти е дал нещо. Ти не можеш да дадеш нещо на човека, ако не го обичаш.
към беседата >>
Не я ли преживява, той не е истински артист.
Първата роля, която му била дадена да играе на сцената, била ролята на стражар. Обаче, той играл много несполучливо, вследствие на което бил изпъден от театъра. – Защо не изиграл ролята си добре? – Понеже не могъл да я преживее. Артистът трябва да преживява ролята, която играе на сцената.
Не я ли преживява, той не е истински артист.
Да подражаваш, това не е преживяване. Реалността на нещата е в преживяването им, а не в тяхното подражаване.
към беседата >>
Обичта е щедрост, а омразата – скъперничество.
Този закон се среща и в реалния, и в идеалния свят. Обичта събужда обич, омразата – омраза.
Обичта е щедрост, а омразата – скъперничество.
Човек обича някого, защото му дава нещо; не го обича, мрази го, защото му е взел нещо ценно, или защото не му дава това, което той иска. Омразата се дължи на факта, че някой те е онеправдал, взел ти е нещо, или ти е причинил някаква пакост. Обичта пък се дължи на факта, че някой ти е дал нещо. Ти не можеш да дадеш нещо на човека, ако не го обичаш. И той не може да те обича, ако не му дадеш нещо.
към беседата >>
Да подражаваш, това не е преживяване.
Обаче, той играл много несполучливо, вследствие на което бил изпъден от театъра. – Защо не изиграл ролята си добре? – Понеже не могъл да я преживее. Артистът трябва да преживява ролята, която играе на сцената. Не я ли преживява, той не е истински артист.
Да подражаваш, това не е преживяване.
Реалността на нещата е в преживяването им, а не в тяхното подражаване.
към беседата >>
Човек обича някого, защото му дава нещо; не го обича, мрази го, защото му е взел нещо ценно, или защото не му дава това, което той иска.
Този закон се среща и в реалния, и в идеалния свят. Обичта събужда обич, омразата – омраза. Обичта е щедрост, а омразата – скъперничество.
Човек обича някого, защото му дава нещо; не го обича, мрази го, защото му е взел нещо ценно, или защото не му дава това, което той иска.
Омразата се дължи на факта, че някой те е онеправдал, взел ти е нещо, или ти е причинил някаква пакост. Обичта пък се дължи на факта, че някой ти е дал нещо. Ти не можеш да дадеш нещо на човека, ако не го обичаш. И той не може да те обича, ако не му дадеш нещо. Да обичаш някого, това значи да посадиш нивата му.
към беседата >>
Реалността на нещата е в преживяването им, а не в тяхното подражаване.
– Защо не изиграл ролята си добре? – Понеже не могъл да я преживее. Артистът трябва да преживява ролята, която играе на сцената. Не я ли преживява, той не е истински артист. Да подражаваш, това не е преживяване.
Реалността на нещата е в преживяването им, а не в тяхното подражаване.
към беседата >>
Омразата се дължи на факта, че някой те е онеправдал, взел ти е нещо, или ти е причинил някаква пакост.
Този закон се среща и в реалния, и в идеалния свят. Обичта събужда обич, омразата – омраза. Обичта е щедрост, а омразата – скъперничество. Човек обича някого, защото му дава нещо; не го обича, мрази го, защото му е взел нещо ценно, или защото не му дава това, което той иска.
Омразата се дължи на факта, че някой те е онеправдал, взел ти е нещо, или ти е причинил някаква пакост.
Обичта пък се дължи на факта, че някой ти е дал нещо. Ти не можеш да дадеш нещо на човека, ако не го обичаш. И той не може да те обича, ако не му дадеш нещо. Да обичаш някого, това значи да посадиш нивата му. Да те обича някой, това значи нивата му да е родила добро жито, на което той се радва.
към беседата >>
Кое е реално в света?
Кое е реално в света?
– Това, което човек в даден момент чувства, е реално. Това, което мисли само, е идеално. Реалното има отношение към сегашния момент, към настоящето, а идеалното – към бъдещето. Земята, върху която стъпваме, представя реалното в живота. Както растенията черпят сокове от земята, така човек черпи сокове от сърцето си.
към беседата >>
Обичта пък се дължи на факта, че някой ти е дал нещо.
Този закон се среща и в реалния, и в идеалния свят. Обичта събужда обич, омразата – омраза. Обичта е щедрост, а омразата – скъперничество. Човек обича някого, защото му дава нещо; не го обича, мрази го, защото му е взел нещо ценно, или защото не му дава това, което той иска. Омразата се дължи на факта, че някой те е онеправдал, взел ти е нещо, или ти е причинил някаква пакост.
Обичта пък се дължи на факта, че някой ти е дал нещо.
Ти не можеш да дадеш нещо на човека, ако не го обичаш. И той не може да те обича, ако не му дадеш нещо. Да обичаш някого, това значи да посадиш нивата му. Да те обича някой, това значи нивата му да е родила добро жито, на което той се радва. Обичта подразбира взаимна обмяна.
към беседата >>
– Това, което човек в даден момент чувства, е реално.
Кое е реално в света?
– Това, което човек в даден момент чувства, е реално.
Това, което мисли само, е идеално. Реалното има отношение към сегашния момент, към настоящето, а идеалното – към бъдещето. Земята, върху която стъпваме, представя реалното в живота. Както растенията черпят сокове от земята, така човек черпи сокове от сърцето си. Както човек чувствува, така и мисли.
към беседата >>
Ти не можеш да дадеш нещо на човека, ако не го обичаш.
Обичта събужда обич, омразата – омраза. Обичта е щедрост, а омразата – скъперничество. Човек обича някого, защото му дава нещо; не го обича, мрази го, защото му е взел нещо ценно, или защото не му дава това, което той иска. Омразата се дължи на факта, че някой те е онеправдал, взел ти е нещо, или ти е причинил някаква пакост. Обичта пък се дължи на факта, че някой ти е дал нещо.
Ти не можеш да дадеш нещо на човека, ако не го обичаш.
И той не може да те обича, ако не му дадеш нещо. Да обичаш някого, това значи да посадиш нивата му. Да те обича някой, това значи нивата му да е родила добро жито, на което той се радва. Обичта подразбира взаимна обмяна. Обичта подразбира отношение на даване.
към беседата >>
Това, което мисли само, е идеално.
Кое е реално в света? – Това, което човек в даден момент чувства, е реално.
Това, което мисли само, е идеално.
Реалното има отношение към сегашния момент, към настоящето, а идеалното – към бъдещето. Земята, върху която стъпваме, представя реалното в живота. Както растенията черпят сокове от земята, така човек черпи сокове от сърцето си. Както човек чувствува, така и мисли. Животът на сърцето представя реалното, а животът на ума – идеалното.
към беседата >>
И той не може да те обича, ако не му дадеш нещо.
Обичта е щедрост, а омразата – скъперничество. Човек обича някого, защото му дава нещо; не го обича, мрази го, защото му е взел нещо ценно, или защото не му дава това, което той иска. Омразата се дължи на факта, че някой те е онеправдал, взел ти е нещо, или ти е причинил някаква пакост. Обичта пък се дължи на факта, че някой ти е дал нещо. Ти не можеш да дадеш нещо на човека, ако не го обичаш.
И той не може да те обича, ако не му дадеш нещо.
Да обичаш някого, това значи да посадиш нивата му. Да те обича някой, това значи нивата му да е родила добро жито, на което той се радва. Обичта подразбира взаимна обмяна. Обичта подразбира отношение на даване. Като обичаш някого, твоята обич – твоите добри мисли и чувства, раждат в него плодове, които ти имаш право да пожънеш.
към беседата >>
Реалното има отношение към сегашния момент, към настоящето, а идеалното – към бъдещето.
Кое е реално в света? – Това, което човек в даден момент чувства, е реално. Това, което мисли само, е идеално.
Реалното има отношение към сегашния момент, към настоящето, а идеалното – към бъдещето.
Земята, върху която стъпваме, представя реалното в живота. Както растенията черпят сокове от земята, така човек черпи сокове от сърцето си. Както човек чувствува, така и мисли. Животът на сърцето представя реалното, а животът на ума – идеалното. Реалното дава възможност на идеалното да се отрази.
към беседата >>
Да обичаш някого, това значи да посадиш нивата му.
Човек обича някого, защото му дава нещо; не го обича, мрази го, защото му е взел нещо ценно, или защото не му дава това, което той иска. Омразата се дължи на факта, че някой те е онеправдал, взел ти е нещо, или ти е причинил някаква пакост. Обичта пък се дължи на факта, че някой ти е дал нещо. Ти не можеш да дадеш нещо на човека, ако не го обичаш. И той не може да те обича, ако не му дадеш нещо.
Да обичаш някого, това значи да посадиш нивата му.
Да те обича някой, това значи нивата му да е родила добро жито, на което той се радва. Обичта подразбира взаимна обмяна. Обичта подразбира отношение на даване. Като обичаш някого, твоята обич – твоите добри мисли и чувства, раждат в него плодове, които ти имаш право да пожънеш. Тези плодове събуждат в любимия ти човек любов, обич към тебе.
към беседата >>
Земята, върху която стъпваме, представя реалното в живота.
Кое е реално в света? – Това, което човек в даден момент чувства, е реално. Това, което мисли само, е идеално. Реалното има отношение към сегашния момент, към настоящето, а идеалното – към бъдещето.
Земята, върху която стъпваме, представя реалното в живота.
Както растенията черпят сокове от земята, така човек черпи сокове от сърцето си. Както човек чувствува, така и мисли. Животът на сърцето представя реалното, а животът на ума – идеалното. Реалното дава възможност на идеалното да се отрази. Следователно, идеалното се изучава чрез закона на отражението.
към беседата >>
Да те обича някой, това значи нивата му да е родила добро жито, на което той се радва.
Омразата се дължи на факта, че някой те е онеправдал, взел ти е нещо, или ти е причинил някаква пакост. Обичта пък се дължи на факта, че някой ти е дал нещо. Ти не можеш да дадеш нещо на човека, ако не го обичаш. И той не може да те обича, ако не му дадеш нещо. Да обичаш някого, това значи да посадиш нивата му.
Да те обича някой, това значи нивата му да е родила добро жито, на което той се радва.
Обичта подразбира взаимна обмяна. Обичта подразбира отношение на даване. Като обичаш някого, твоята обич – твоите добри мисли и чувства, раждат в него плодове, които ти имаш право да пожънеш. Тези плодове събуждат в любимия ти човек любов, обич към тебе. Мнозина искат да бъдат обичани, без те да са обичали.
към беседата >>
Както растенията черпят сокове от земята, така човек черпи сокове от сърцето си.
Кое е реално в света? – Това, което човек в даден момент чувства, е реално. Това, което мисли само, е идеално. Реалното има отношение към сегашния момент, към настоящето, а идеалното – към бъдещето. Земята, върху която стъпваме, представя реалното в живота.
Както растенията черпят сокове от земята, така човек черпи сокове от сърцето си.
Както човек чувствува, така и мисли. Животът на сърцето представя реалното, а животът на ума – идеалното. Реалното дава възможност на идеалното да се отрази. Следователно, идеалното се изучава чрез закона на отражението.
към беседата >>
Обичта подразбира взаимна обмяна.
Обичта пък се дължи на факта, че някой ти е дал нещо. Ти не можеш да дадеш нещо на човека, ако не го обичаш. И той не може да те обича, ако не му дадеш нещо. Да обичаш някого, това значи да посадиш нивата му. Да те обича някой, това значи нивата му да е родила добро жито, на което той се радва.
Обичта подразбира взаимна обмяна.
Обичта подразбира отношение на даване. Като обичаш някого, твоята обич – твоите добри мисли и чувства, раждат в него плодове, които ти имаш право да пожънеш. Тези плодове събуждат в любимия ти човек любов, обич към тебе. Мнозина искат да бъдат обичани, без те да са обичали. Това е невъзможно.
към беседата >>
Както човек чувствува, така и мисли.
– Това, което човек в даден момент чувства, е реално. Това, което мисли само, е идеално. Реалното има отношение към сегашния момент, към настоящето, а идеалното – към бъдещето. Земята, върху която стъпваме, представя реалното в живота. Както растенията черпят сокове от земята, така човек черпи сокове от сърцето си.
Както човек чувствува, така и мисли.
Животът на сърцето представя реалното, а животът на ума – идеалното. Реалното дава възможност на идеалното да се отрази. Следователно, идеалното се изучава чрез закона на отражението.
към беседата >>
Обичта подразбира отношение на даване.
Ти не можеш да дадеш нещо на човека, ако не го обичаш. И той не може да те обича, ако не му дадеш нещо. Да обичаш някого, това значи да посадиш нивата му. Да те обича някой, това значи нивата му да е родила добро жито, на което той се радва. Обичта подразбира взаимна обмяна.
Обичта подразбира отношение на даване.
Като обичаш някого, твоята обич – твоите добри мисли и чувства, раждат в него плодове, които ти имаш право да пожънеш. Тези плодове събуждат в любимия ти човек любов, обич към тебе. Мнозина искат да бъдат обичани, без те да са обичали. Това е невъзможно. На същото основание Бог изисква от вас добри плодове.
към беседата >>
Животът на сърцето представя реалното, а животът на ума – идеалното.
Това, което мисли само, е идеално. Реалното има отношение към сегашния момент, към настоящето, а идеалното – към бъдещето. Земята, върху която стъпваме, представя реалното в живота. Както растенията черпят сокове от земята, така човек черпи сокове от сърцето си. Както човек чувствува, така и мисли.
Животът на сърцето представя реалното, а животът на ума – идеалното.
Реалното дава възможност на идеалното да се отрази. Следователно, идеалното се изучава чрез закона на отражението.
към беседата >>
Като обичаш някого, твоята обич – твоите добри мисли и чувства, раждат в него плодове, които ти имаш право да пожънеш.
И той не може да те обича, ако не му дадеш нещо. Да обичаш някого, това значи да посадиш нивата му. Да те обича някой, това значи нивата му да е родила добро жито, на което той се радва. Обичта подразбира взаимна обмяна. Обичта подразбира отношение на даване.
Като обичаш някого, твоята обич – твоите добри мисли и чувства, раждат в него плодове, които ти имаш право да пожънеш.
Тези плодове събуждат в любимия ти човек любов, обич към тебе. Мнозина искат да бъдат обичани, без те да са обичали. Това е невъзможно. На същото основание Бог изисква от вас добри плодове. Това, което някога Той е посял на вашата нива – добър живот, добри мисли, чувства и желания – трябва да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее.
към беседата >>
Реалното дава възможност на идеалното да се отрази.
Реалното има отношение към сегашния момент, към настоящето, а идеалното – към бъдещето. Земята, върху която стъпваме, представя реалното в живота. Както растенията черпят сокове от земята, така човек черпи сокове от сърцето си. Както човек чувствува, така и мисли. Животът на сърцето представя реалното, а животът на ума – идеалното.
Реалното дава възможност на идеалното да се отрази.
Следователно, идеалното се изучава чрез закона на отражението.
към беседата >>
Тези плодове събуждат в любимия ти човек любов, обич към тебе.
Да обичаш някого, това значи да посадиш нивата му. Да те обича някой, това значи нивата му да е родила добро жито, на което той се радва. Обичта подразбира взаимна обмяна. Обичта подразбира отношение на даване. Като обичаш някого, твоята обич – твоите добри мисли и чувства, раждат в него плодове, които ти имаш право да пожънеш.
Тези плодове събуждат в любимия ти човек любов, обич към тебе.
Мнозина искат да бъдат обичани, без те да са обичали. Това е невъзможно. На същото основание Бог изисква от вас добри плодове. Това, което някога Той е посял на вашата нива – добър живот, добри мисли, чувства и желания – трябва да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее. Ние не живеем за себе си, но за Онзи, Който пръв ни е възлюбил, Който е създал всичко за нас, да работим, да учим, да бъдем подобни на Него.
към беседата >>
Следователно, идеалното се изучава чрез закона на отражението.
Земята, върху която стъпваме, представя реалното в живота. Както растенията черпят сокове от земята, така човек черпи сокове от сърцето си. Както човек чувствува, така и мисли. Животът на сърцето представя реалното, а животът на ума – идеалното. Реалното дава възможност на идеалното да се отрази.
Следователно, идеалното се изучава чрез закона на отражението.
към беседата >>
Мнозина искат да бъдат обичани, без те да са обичали.
Да те обича някой, това значи нивата му да е родила добро жито, на което той се радва. Обичта подразбира взаимна обмяна. Обичта подразбира отношение на даване. Като обичаш някого, твоята обич – твоите добри мисли и чувства, раждат в него плодове, които ти имаш право да пожънеш. Тези плодове събуждат в любимия ти човек любов, обич към тебе.
Мнозина искат да бъдат обичани, без те да са обичали.
Това е невъзможно. На същото основание Бог изисква от вас добри плодове. Това, което някога Той е посял на вашата нива – добър живот, добри мисли, чувства и желания – трябва да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее. Ние не живеем за себе си, но за Онзи, Който пръв ни е възлюбил, Който е създал всичко за нас, да работим, да учим, да бъдем подобни на Него. Величието на човека се заключава в това, да бъде подобен на своя Създател.
към беседата >>
Всички говорят за реалното и идеалното, но за да го изучат, те трябва да бъдат ученици.
Всички говорят за реалното и идеалното, но за да го изучат, те трябва да бъдат ученици.
Само ученикът има възможност да изучава реалното и идеалното. Реалното е той самият, а идеалното - – Бог, към Когото се стреми. Ученикът е в самия човек, а учителят му е вън от него. Учителят и ученикът имат пред вид природата, която те изучават. Ако природата не съществуваше, какво би могъл учителят да предава на своя ученик?
към беседата >>
Това е невъзможно.
Обичта подразбира взаимна обмяна. Обичта подразбира отношение на даване. Като обичаш някого, твоята обич – твоите добри мисли и чувства, раждат в него плодове, които ти имаш право да пожънеш. Тези плодове събуждат в любимия ти човек любов, обич към тебе. Мнозина искат да бъдат обичани, без те да са обичали.
Това е невъзможно.
На същото основание Бог изисква от вас добри плодове. Това, което някога Той е посял на вашата нива – добър живот, добри мисли, чувства и желания – трябва да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее. Ние не живеем за себе си, но за Онзи, Който пръв ни е възлюбил, Който е създал всичко за нас, да работим, да учим, да бъдем подобни на Него. Величието на човека се заключава в това, да бъде подобен на своя Създател. Каквото Бог върши, и човек може да го върши, макар и в малък размер.
към беседата >>
Само ученикът има възможност да изучава реалното и идеалното.
Всички говорят за реалното и идеалното, но за да го изучат, те трябва да бъдат ученици.
Само ученикът има възможност да изучава реалното и идеалното.
Реалното е той самият, а идеалното - – Бог, към Когото се стреми. Ученикът е в самия човек, а учителят му е вън от него. Учителят и ученикът имат пред вид природата, която те изучават. Ако природата не съществуваше, какво би могъл учителят да предава на своя ученик?
към беседата >>
На същото основание Бог изисква от вас добри плодове.
Обичта подразбира отношение на даване. Като обичаш някого, твоята обич – твоите добри мисли и чувства, раждат в него плодове, които ти имаш право да пожънеш. Тези плодове събуждат в любимия ти човек любов, обич към тебе. Мнозина искат да бъдат обичани, без те да са обичали. Това е невъзможно.
На същото основание Бог изисква от вас добри плодове.
Това, което някога Той е посял на вашата нива – добър живот, добри мисли, чувства и желания – трябва да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее. Ние не живеем за себе си, но за Онзи, Който пръв ни е възлюбил, Който е създал всичко за нас, да работим, да учим, да бъдем подобни на Него. Величието на човека се заключава в това, да бъде подобен на своя Създател. Каквото Бог върши, и човек може да го върши, макар и в малък размер.
към беседата >>
Реалното е той самият, а идеалното - – Бог, към Когото се стреми.
Всички говорят за реалното и идеалното, но за да го изучат, те трябва да бъдат ученици. Само ученикът има възможност да изучава реалното и идеалното.
Реалното е той самият, а идеалното - – Бог, към Когото се стреми.
Ученикът е в самия човек, а учителят му е вън от него. Учителят и ученикът имат пред вид природата, която те изучават. Ако природата не съществуваше, какво би могъл учителят да предава на своя ученик?
към беседата >>
Това, което някога Той е посял на вашата нива – добър живот, добри мисли, чувства и желания – трябва да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее.
Като обичаш някого, твоята обич – твоите добри мисли и чувства, раждат в него плодове, които ти имаш право да пожънеш. Тези плодове събуждат в любимия ти човек любов, обич към тебе. Мнозина искат да бъдат обичани, без те да са обичали. Това е невъзможно. На същото основание Бог изисква от вас добри плодове.
Това, което някога Той е посял на вашата нива – добър живот, добри мисли, чувства и желания – трябва да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее.
Ние не живеем за себе си, но за Онзи, Който пръв ни е възлюбил, Който е създал всичко за нас, да работим, да учим, да бъдем подобни на Него. Величието на човека се заключава в това, да бъде подобен на своя Създател. Каквото Бог върши, и човек може да го върши, макар и в малък размер.
към беседата >>
Ученикът е в самия човек, а учителят му е вън от него.
Всички говорят за реалното и идеалното, но за да го изучат, те трябва да бъдат ученици. Само ученикът има възможност да изучава реалното и идеалното. Реалното е той самият, а идеалното - – Бог, към Когото се стреми.
Ученикът е в самия човек, а учителят му е вън от него.
Учителят и ученикът имат пред вид природата, която те изучават. Ако природата не съществуваше, какво би могъл учителят да предава на своя ученик?
към беседата >>
Ние не живеем за себе си, но за Онзи, Който пръв ни е възлюбил, Който е създал всичко за нас, да работим, да учим, да бъдем подобни на Него.
Тези плодове събуждат в любимия ти човек любов, обич към тебе. Мнозина искат да бъдат обичани, без те да са обичали. Това е невъзможно. На същото основание Бог изисква от вас добри плодове. Това, което някога Той е посял на вашата нива – добър живот, добри мисли, чувства и желания – трябва да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее.
Ние не живеем за себе си, но за Онзи, Който пръв ни е възлюбил, Който е създал всичко за нас, да работим, да учим, да бъдем подобни на Него.
Величието на човека се заключава в това, да бъде подобен на своя Създател. Каквото Бог върши, и човек може да го върши, макар и в малък размер.
към беседата >>
Учителят и ученикът имат пред вид природата, която те изучават.
Всички говорят за реалното и идеалното, но за да го изучат, те трябва да бъдат ученици. Само ученикът има възможност да изучава реалното и идеалното. Реалното е той самият, а идеалното - – Бог, към Когото се стреми. Ученикът е в самия човек, а учителят му е вън от него.
Учителят и ученикът имат пред вид природата, която те изучават.
Ако природата не съществуваше, какво би могъл учителят да предава на своя ученик?
към беседата >>
Величието на човека се заключава в това, да бъде подобен на своя Създател.
Мнозина искат да бъдат обичани, без те да са обичали. Това е невъзможно. На същото основание Бог изисква от вас добри плодове. Това, което някога Той е посял на вашата нива – добър живот, добри мисли, чувства и желания – трябва да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее. Ние не живеем за себе си, но за Онзи, Който пръв ни е възлюбил, Който е създал всичко за нас, да работим, да учим, да бъдем подобни на Него.
Величието на човека се заключава в това, да бъде подобен на своя Създател.
Каквото Бог върши, и човек може да го върши, макар и в малък размер.
към беседата >>
Ако природата не съществуваше, какво би могъл учителят да предава на своя ученик?
Всички говорят за реалното и идеалното, но за да го изучат, те трябва да бъдат ученици. Само ученикът има възможност да изучава реалното и идеалното. Реалното е той самият, а идеалното - – Бог, към Когото се стреми. Ученикът е в самия човек, а учителят му е вън от него. Учителят и ученикът имат пред вид природата, която те изучават.
Ако природата не съществуваше, какво би могъл учителят да предава на своя ученик?
към беседата >>
Каквото Бог върши, и човек може да го върши, макар и в малък размер.
Това е невъзможно. На същото основание Бог изисква от вас добри плодове. Това, което някога Той е посял на вашата нива – добър живот, добри мисли, чувства и желания – трябва да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее. Ние не живеем за себе си, но за Онзи, Който пръв ни е възлюбил, Който е създал всичко за нас, да работим, да учим, да бъдем подобни на Него. Величието на човека се заключава в това, да бъде подобен на своя Създател.
Каквото Бог върши, и човек може да го върши, макар и в малък размер.
към беседата >>
Ето, пред вас сега се разкриват ред картини от природата.
Ето, пред вас сега се разкриват ред картини от природата.
За едни съзнания тези картини изглеждат разхвърляни, за други – събрани, добре наредени. Това зависи от положението, отдето се разглеждат. Ако изучавате нещата от гледището на съзнанието, вие ще имате един образ; ако ги изучавате от гледището на самосъзнанието, ще имате друг образ; ако ги изучавате от гледището на подсъзнанието, или свръхсъзнанието, ще имате съвършено различни образи. Значи, ако изучавате нещата от гледището на четирите съзнания, вие ще имате четири различни образи за тях. Когато се фотографира един предмет, и за него има два образа: отрицателен, който не отговаря на истинския образ, и положителен, който представя образа такъв, какъвто е в действителност.
към беседата >>
И тъй, ако сте обичали, очаквайте да ви обичат!
И тъй, ако сте обичали, очаквайте да ви обичат!
Ако са ви обичали, и вие трябва да обичате, за да се отплатите. Обмяна трябва да има в любовта. Обмяна трябва да има навсякъде в природата. Дето обмяната не е правилна, там има страдания и нещастия. Страданията показват, че обмяната между реалното и идеалното не е правилна.
към беседата >>
За едни съзнания тези картини изглеждат разхвърляни, за други – събрани, добре наредени.
Ето, пред вас сега се разкриват ред картини от природата.
За едни съзнания тези картини изглеждат разхвърляни, за други – събрани, добре наредени.
Това зависи от положението, отдето се разглеждат. Ако изучавате нещата от гледището на съзнанието, вие ще имате един образ; ако ги изучавате от гледището на самосъзнанието, ще имате друг образ; ако ги изучавате от гледището на подсъзнанието, или свръхсъзнанието, ще имате съвършено различни образи. Значи, ако изучавате нещата от гледището на четирите съзнания, вие ще имате четири различни образи за тях. Когато се фотографира един предмет, и за него има два образа: отрицателен, който не отговаря на истинския образ, и положителен, който представя образа такъв, какъвто е в действителност. Следователно, за всяко нещо ние имаме най-малко два образа: реален образ, който представя нещата такива, каквито са в действителност, и идеален, който представя нещата такива, каквито не са в действителност.
към беседата >>
Ако са ви обичали, и вие трябва да обичате, за да се отплатите.
И тъй, ако сте обичали, очаквайте да ви обичат!
Ако са ви обичали, и вие трябва да обичате, за да се отплатите.
Обмяна трябва да има в любовта. Обмяна трябва да има навсякъде в природата. Дето обмяната не е правилна, там има страдания и нещастия. Страданията показват, че обмяната между реалното и идеалното не е правилна. Правилната обмяна подразбира следното: каквато е моята любов към даден човек, такава ще бъде и неговата любов към мене.
към беседата >>
Това зависи от положението, отдето се разглеждат.
Ето, пред вас сега се разкриват ред картини от природата. За едни съзнания тези картини изглеждат разхвърляни, за други – събрани, добре наредени.
Това зависи от положението, отдето се разглеждат.
Ако изучавате нещата от гледището на съзнанието, вие ще имате един образ; ако ги изучавате от гледището на самосъзнанието, ще имате друг образ; ако ги изучавате от гледището на подсъзнанието, или свръхсъзнанието, ще имате съвършено различни образи. Значи, ако изучавате нещата от гледището на четирите съзнания, вие ще имате четири различни образи за тях. Когато се фотографира един предмет, и за него има два образа: отрицателен, който не отговаря на истинския образ, и положителен, който представя образа такъв, какъвто е в действителност. Следователно, за всяко нещо ние имаме най-малко два образа: реален образ, който представя нещата такива, каквито са в действителност, и идеален, който представя нещата такива, каквито не са в действителност. Виждате, запример, на картина един локомотив.
към беседата >>
Обмяна трябва да има в любовта.
И тъй, ако сте обичали, очаквайте да ви обичат! Ако са ви обичали, и вие трябва да обичате, за да се отплатите.
Обмяна трябва да има в любовта.
Обмяна трябва да има навсякъде в природата. Дето обмяната не е правилна, там има страдания и нещастия. Страданията показват, че обмяната между реалното и идеалното не е правилна. Правилната обмяна подразбира следното: каквато е моята любов към даден човек, такава ще бъде и неговата любов към мене. Следователно, каквато любов Бог е показал към нас, такава трябва и ние да покажем към Него.
към беседата >>
Ако изучавате нещата от гледището на съзнанието, вие ще имате един образ; ако ги изучавате от гледището на самосъзнанието, ще имате друг образ; ако ги изучавате от гледището на подсъзнанието, или свръхсъзнанието, ще имате съвършено различни образи.
Ето, пред вас сега се разкриват ред картини от природата. За едни съзнания тези картини изглеждат разхвърляни, за други – събрани, добре наредени. Това зависи от положението, отдето се разглеждат.
Ако изучавате нещата от гледището на съзнанието, вие ще имате един образ; ако ги изучавате от гледището на самосъзнанието, ще имате друг образ; ако ги изучавате от гледището на подсъзнанието, или свръхсъзнанието, ще имате съвършено различни образи.
Значи, ако изучавате нещата от гледището на четирите съзнания, вие ще имате четири различни образи за тях. Когато се фотографира един предмет, и за него има два образа: отрицателен, който не отговаря на истинския образ, и положителен, който представя образа такъв, какъвто е в действителност. Следователно, за всяко нещо ние имаме най-малко два образа: реален образ, който представя нещата такива, каквито са в действителност, и идеален, който представя нещата такива, каквито не са в действителност. Виждате, запример, на картина един локомотив. Тази картина представя идеален образ на машината.
към беседата >>
Обмяна трябва да има навсякъде в природата.
И тъй, ако сте обичали, очаквайте да ви обичат! Ако са ви обичали, и вие трябва да обичате, за да се отплатите. Обмяна трябва да има в любовта.
Обмяна трябва да има навсякъде в природата.
Дето обмяната не е правилна, там има страдания и нещастия. Страданията показват, че обмяната между реалното и идеалното не е правилна. Правилната обмяна подразбира следното: каквато е моята любов към даден човек, такава ще бъде и неговата любов към мене. Следователно, каквато любов Бог е показал към нас, такава трябва и ние да покажем към Него. Казано е в Писанието, че Христос дойде на земята да ни покаже любовта, която Бог му е дал.
към беседата >>
Значи, ако изучавате нещата от гледището на четирите съзнания, вие ще имате четири различни образи за тях.
Ето, пред вас сега се разкриват ред картини от природата. За едни съзнания тези картини изглеждат разхвърляни, за други – събрани, добре наредени. Това зависи от положението, отдето се разглеждат. Ако изучавате нещата от гледището на съзнанието, вие ще имате един образ; ако ги изучавате от гледището на самосъзнанието, ще имате друг образ; ако ги изучавате от гледището на подсъзнанието, или свръхсъзнанието, ще имате съвършено различни образи.
Значи, ако изучавате нещата от гледището на четирите съзнания, вие ще имате четири различни образи за тях.
Когато се фотографира един предмет, и за него има два образа: отрицателен, който не отговаря на истинския образ, и положителен, който представя образа такъв, какъвто е в действителност. Следователно, за всяко нещо ние имаме най-малко два образа: реален образ, който представя нещата такива, каквито са в действителност, и идеален, който представя нещата такива, каквито не са в действителност. Виждате, запример, на картина един локомотив. Тази картина представя идеален образ на машината. За да се движи, тази машина се нуждае от вода, от въглища – необходима за нея храна, и от огняр, който я управлява.
към беседата >>
Дето обмяната не е правилна, там има страдания и нещастия.
И тъй, ако сте обичали, очаквайте да ви обичат! Ако са ви обичали, и вие трябва да обичате, за да се отплатите. Обмяна трябва да има в любовта. Обмяна трябва да има навсякъде в природата.
Дето обмяната не е правилна, там има страдания и нещастия.
Страданията показват, че обмяната между реалното и идеалното не е правилна. Правилната обмяна подразбира следното: каквато е моята любов към даден човек, такава ще бъде и неговата любов към мене. Следователно, каквато любов Бог е показал към нас, такава трябва и ние да покажем към Него. Казано е в Писанието, че Христос дойде на земята да ни покаже любовта, която Бог му е дал. Ние трябва да покажем оная любов, която Христос ни е дал.
към беседата >>
Когато се фотографира един предмет, и за него има два образа: отрицателен, който не отговаря на истинския образ, и положителен, който представя образа такъв, какъвто е в действителност.
Ето, пред вас сега се разкриват ред картини от природата. За едни съзнания тези картини изглеждат разхвърляни, за други – събрани, добре наредени. Това зависи от положението, отдето се разглеждат. Ако изучавате нещата от гледището на съзнанието, вие ще имате един образ; ако ги изучавате от гледището на самосъзнанието, ще имате друг образ; ако ги изучавате от гледището на подсъзнанието, или свръхсъзнанието, ще имате съвършено различни образи. Значи, ако изучавате нещата от гледището на четирите съзнания, вие ще имате четири различни образи за тях.
Когато се фотографира един предмет, и за него има два образа: отрицателен, който не отговаря на истинския образ, и положителен, който представя образа такъв, какъвто е в действителност.
Следователно, за всяко нещо ние имаме най-малко два образа: реален образ, който представя нещата такива, каквито са в действителност, и идеален, който представя нещата такива, каквито не са в действителност. Виждате, запример, на картина един локомотив. Тази картина представя идеален образ на машината. За да се движи, тази машина се нуждае от вода, от въглища – необходима за нея храна, и от огняр, който я управлява. Сама по себе си машината не съзнава, дали храната й – въглищата и водата, са достатъчни.
към беседата >>
Страданията показват, че обмяната между реалното и идеалното не е правилна.
И тъй, ако сте обичали, очаквайте да ви обичат! Ако са ви обичали, и вие трябва да обичате, за да се отплатите. Обмяна трябва да има в любовта. Обмяна трябва да има навсякъде в природата. Дето обмяната не е правилна, там има страдания и нещастия.
Страданията показват, че обмяната между реалното и идеалното не е правилна.
Правилната обмяна подразбира следното: каквато е моята любов към даден човек, такава ще бъде и неговата любов към мене. Следователно, каквато любов Бог е показал към нас, такава трябва и ние да покажем към Него. Казано е в Писанието, че Христос дойде на земята да ни покаже любовта, която Бог му е дал. Ние трябва да покажем оная любов, която Христос ни е дал. Ония пък, които са приели нашата любов, трябва да я предадат на по-долните от тях.
към беседата >>
Следователно, за всяко нещо ние имаме най-малко два образа: реален образ, който представя нещата такива, каквито са в действителност, и идеален, който представя нещата такива, каквито не са в действителност.
За едни съзнания тези картини изглеждат разхвърляни, за други – събрани, добре наредени. Това зависи от положението, отдето се разглеждат. Ако изучавате нещата от гледището на съзнанието, вие ще имате един образ; ако ги изучавате от гледището на самосъзнанието, ще имате друг образ; ако ги изучавате от гледището на подсъзнанието, или свръхсъзнанието, ще имате съвършено различни образи. Значи, ако изучавате нещата от гледището на четирите съзнания, вие ще имате четири различни образи за тях. Когато се фотографира един предмет, и за него има два образа: отрицателен, който не отговаря на истинския образ, и положителен, който представя образа такъв, какъвто е в действителност.
Следователно, за всяко нещо ние имаме най-малко два образа: реален образ, който представя нещата такива, каквито са в действителност, и идеален, който представя нещата такива, каквито не са в действителност.
Виждате, запример, на картина един локомотив. Тази картина представя идеален образ на машината. За да се движи, тази машина се нуждае от вода, от въглища – необходима за нея храна, и от огняр, който я управлява. Сама по себе си машината не съзнава, дали храната й – въглищата и водата, са достатъчни. Това знае само огнярят.
към беседата >>
Правилната обмяна подразбира следното: каквато е моята любов към даден човек, такава ще бъде и неговата любов към мене.
Ако са ви обичали, и вие трябва да обичате, за да се отплатите. Обмяна трябва да има в любовта. Обмяна трябва да има навсякъде в природата. Дето обмяната не е правилна, там има страдания и нещастия. Страданията показват, че обмяната между реалното и идеалното не е правилна.
Правилната обмяна подразбира следното: каквато е моята любов към даден човек, такава ще бъде и неговата любов към мене.
Следователно, каквато любов Бог е показал към нас, такава трябва и ние да покажем към Него. Казано е в Писанието, че Христос дойде на земята да ни покаже любовта, която Бог му е дал. Ние трябва да покажем оная любов, която Христос ни е дал. Ония пък, които са приели нашата любов, трябва да я предадат на по-долните от тях. Така ще се образува едно кръгообразно движение.
към беседата >>
Виждате, запример, на картина един локомотив.
Това зависи от положението, отдето се разглеждат. Ако изучавате нещата от гледището на съзнанието, вие ще имате един образ; ако ги изучавате от гледището на самосъзнанието, ще имате друг образ; ако ги изучавате от гледището на подсъзнанието, или свръхсъзнанието, ще имате съвършено различни образи. Значи, ако изучавате нещата от гледището на четирите съзнания, вие ще имате четири различни образи за тях. Когато се фотографира един предмет, и за него има два образа: отрицателен, който не отговаря на истинския образ, и положителен, който представя образа такъв, какъвто е в действителност. Следователно, за всяко нещо ние имаме най-малко два образа: реален образ, който представя нещата такива, каквито са в действителност, и идеален, който представя нещата такива, каквито не са в действителност.
Виждате, запример, на картина един локомотив.
Тази картина представя идеален образ на машината. За да се движи, тази машина се нуждае от вода, от въглища – необходима за нея храна, и от огняр, който я управлява. Сама по себе си машината не съзнава, дали храната й – въглищата и водата, са достатъчни. Това знае само огнярят. Между тази машина, човешкото сърце и човешкия ум има известна аналогия.
към беседата >>
Следователно, каквато любов Бог е показал към нас, такава трябва и ние да покажем към Него.
Обмяна трябва да има в любовта. Обмяна трябва да има навсякъде в природата. Дето обмяната не е правилна, там има страдания и нещастия. Страданията показват, че обмяната между реалното и идеалното не е правилна. Правилната обмяна подразбира следното: каквато е моята любов към даден човек, такава ще бъде и неговата любов към мене.
Следователно, каквато любов Бог е показал към нас, такава трябва и ние да покажем към Него.
Казано е в Писанието, че Христос дойде на земята да ни покаже любовта, която Бог му е дал. Ние трябва да покажем оная любов, която Христос ни е дал. Ония пък, които са приели нашата любов, трябва да я предадат на по-долните от тях. Така ще се образува едно кръгообразно движение. Ако човек не може да прояви Христовата Любов, как ще прояви Божията?
към беседата >>
Тази картина представя идеален образ на машината.
Ако изучавате нещата от гледището на съзнанието, вие ще имате един образ; ако ги изучавате от гледището на самосъзнанието, ще имате друг образ; ако ги изучавате от гледището на подсъзнанието, или свръхсъзнанието, ще имате съвършено различни образи. Значи, ако изучавате нещата от гледището на четирите съзнания, вие ще имате четири различни образи за тях. Когато се фотографира един предмет, и за него има два образа: отрицателен, който не отговаря на истинския образ, и положителен, който представя образа такъв, какъвто е в действителност. Следователно, за всяко нещо ние имаме най-малко два образа: реален образ, който представя нещата такива, каквито са в действителност, и идеален, който представя нещата такива, каквито не са в действителност. Виждате, запример, на картина един локомотив.
Тази картина представя идеален образ на машината.
За да се движи, тази машина се нуждае от вода, от въглища – необходима за нея храна, и от огняр, който я управлява. Сама по себе си машината не съзнава, дали храната й – въглищата и водата, са достатъчни. Това знае само огнярят. Между тази машина, човешкото сърце и човешкия ум има известна аналогия. Материалите, с които сърцето си служи, са неговите въглища.
към беседата >>
Казано е в Писанието, че Христос дойде на земята да ни покаже любовта, която Бог му е дал.
Обмяна трябва да има навсякъде в природата. Дето обмяната не е правилна, там има страдания и нещастия. Страданията показват, че обмяната между реалното и идеалното не е правилна. Правилната обмяна подразбира следното: каквато е моята любов към даден човек, такава ще бъде и неговата любов към мене. Следователно, каквато любов Бог е показал към нас, такава трябва и ние да покажем към Него.
Казано е в Писанието, че Христос дойде на земята да ни покаже любовта, която Бог му е дал.
Ние трябва да покажем оная любов, която Христос ни е дал. Ония пък, които са приели нашата любов, трябва да я предадат на по-долните от тях. Така ще се образува едно кръгообразно движение. Ако човек не може да прояви Христовата Любов, как ще прояви Божията? За да покаже Божията Любов, Христос трябваше да понесе греховете на човечеството.
към беседата >>
За да се движи, тази машина се нуждае от вода, от въглища – необходима за нея храна, и от огняр, който я управлява.
Значи, ако изучавате нещата от гледището на четирите съзнания, вие ще имате четири различни образи за тях. Когато се фотографира един предмет, и за него има два образа: отрицателен, който не отговаря на истинския образ, и положителен, който представя образа такъв, какъвто е в действителност. Следователно, за всяко нещо ние имаме най-малко два образа: реален образ, който представя нещата такива, каквито са в действителност, и идеален, който представя нещата такива, каквито не са в действителност. Виждате, запример, на картина един локомотив. Тази картина представя идеален образ на машината.
За да се движи, тази машина се нуждае от вода, от въглища – необходима за нея храна, и от огняр, който я управлява.
Сама по себе си машината не съзнава, дали храната й – въглищата и водата, са достатъчни. Това знае само огнярят. Между тази машина, човешкото сърце и човешкия ум има известна аналогия. Материалите, с които сърцето си служи, са неговите въглища. Водата, необходима за сърцето, това е човешкият ум.
към беседата >>
Ние трябва да покажем оная любов, която Христос ни е дал.
Дето обмяната не е правилна, там има страдания и нещастия. Страданията показват, че обмяната между реалното и идеалното не е правилна. Правилната обмяна подразбира следното: каквато е моята любов към даден човек, такава ще бъде и неговата любов към мене. Следователно, каквато любов Бог е показал към нас, такава трябва и ние да покажем към Него. Казано е в Писанието, че Христос дойде на земята да ни покаже любовта, която Бог му е дал.
Ние трябва да покажем оная любов, която Христос ни е дал.
Ония пък, които са приели нашата любов, трябва да я предадат на по-долните от тях. Така ще се образува едно кръгообразно движение. Ако човек не може да прояви Христовата Любов, как ще прояви Божията? За да покаже Божията Любов, Христос трябваше да понесе греховете на човечеството. Той мина през такива страдания, каквито човек не би могъл да понесе.
към беседата >>
Сама по себе си машината не съзнава, дали храната й – въглищата и водата, са достатъчни.
Когато се фотографира един предмет, и за него има два образа: отрицателен, който не отговаря на истинския образ, и положителен, който представя образа такъв, какъвто е в действителност. Следователно, за всяко нещо ние имаме най-малко два образа: реален образ, който представя нещата такива, каквито са в действителност, и идеален, който представя нещата такива, каквито не са в действителност. Виждате, запример, на картина един локомотив. Тази картина представя идеален образ на машината. За да се движи, тази машина се нуждае от вода, от въглища – необходима за нея храна, и от огняр, който я управлява.
Сама по себе си машината не съзнава, дали храната й – въглищата и водата, са достатъчни.
Това знае само огнярят. Между тази машина, човешкото сърце и човешкия ум има известна аналогия. Материалите, с които сърцето си служи, са неговите въглища. Водата, необходима за сърцето, това е човешкият ум. Разумното начало в човека е самият огняр.
към беседата >>
Ония пък, които са приели нашата любов, трябва да я предадат на по-долните от тях.
Страданията показват, че обмяната между реалното и идеалното не е правилна. Правилната обмяна подразбира следното: каквато е моята любов към даден човек, такава ще бъде и неговата любов към мене. Следователно, каквато любов Бог е показал към нас, такава трябва и ние да покажем към Него. Казано е в Писанието, че Христос дойде на земята да ни покаже любовта, която Бог му е дал. Ние трябва да покажем оная любов, която Христос ни е дал.
Ония пък, които са приели нашата любов, трябва да я предадат на по-долните от тях.
Така ще се образува едно кръгообразно движение. Ако човек не може да прояви Христовата Любов, как ще прояви Божията? За да покаже Божията Любов, Христос трябваше да понесе греховете на човечеството. Той мина през такива страдания, каквито човек не би могъл да понесе.
към беседата >>
Това знае само огнярят.
Следователно, за всяко нещо ние имаме най-малко два образа: реален образ, който представя нещата такива, каквито са в действителност, и идеален, който представя нещата такива, каквито не са в действителност. Виждате, запример, на картина един локомотив. Тази картина представя идеален образ на машината. За да се движи, тази машина се нуждае от вода, от въглища – необходима за нея храна, и от огняр, който я управлява. Сама по себе си машината не съзнава, дали храната й – въглищата и водата, са достатъчни.
Това знае само огнярят.
Между тази машина, човешкото сърце и човешкия ум има известна аналогия. Материалите, с които сърцето си служи, са неговите въглища. Водата, необходима за сърцето, това е човешкият ум. Разумното начало в човека е самият огняр.
към беседата >>
Така ще се образува едно кръгообразно движение.
Правилната обмяна подразбира следното: каквато е моята любов към даден човек, такава ще бъде и неговата любов към мене. Следователно, каквато любов Бог е показал към нас, такава трябва и ние да покажем към Него. Казано е в Писанието, че Христос дойде на земята да ни покаже любовта, която Бог му е дал. Ние трябва да покажем оная любов, която Христос ни е дал. Ония пък, които са приели нашата любов, трябва да я предадат на по-долните от тях.
Така ще се образува едно кръгообразно движение.
Ако човек не може да прояви Христовата Любов, как ще прояви Божията? За да покаже Божията Любов, Христос трябваше да понесе греховете на човечеството. Той мина през такива страдания, каквито човек не би могъл да понесе.
към беседата >>
Между тази машина, човешкото сърце и човешкия ум има известна аналогия.
Виждате, запример, на картина един локомотив. Тази картина представя идеален образ на машината. За да се движи, тази машина се нуждае от вода, от въглища – необходима за нея храна, и от огняр, който я управлява. Сама по себе си машината не съзнава, дали храната й – въглищата и водата, са достатъчни. Това знае само огнярят.
Между тази машина, човешкото сърце и човешкия ум има известна аналогия.
Материалите, с които сърцето си служи, са неговите въглища. Водата, необходима за сърцето, това е човешкият ум. Разумното начало в човека е самият огняр.
към беседата >>
Ако човек не може да прояви Христовата Любов, как ще прояви Божията?
Следователно, каквато любов Бог е показал към нас, такава трябва и ние да покажем към Него. Казано е в Писанието, че Христос дойде на земята да ни покаже любовта, която Бог му е дал. Ние трябва да покажем оная любов, която Христос ни е дал. Ония пък, които са приели нашата любов, трябва да я предадат на по-долните от тях. Така ще се образува едно кръгообразно движение.
Ако човек не може да прояви Христовата Любов, как ще прояви Божията?
За да покаже Божията Любов, Христос трябваше да понесе греховете на човечеството. Той мина през такива страдания, каквито човек не би могъл да понесе.
към беседата >>
Материалите, с които сърцето си служи, са неговите въглища.
Тази картина представя идеален образ на машината. За да се движи, тази машина се нуждае от вода, от въглища – необходима за нея храна, и от огняр, който я управлява. Сама по себе си машината не съзнава, дали храната й – въглищата и водата, са достатъчни. Това знае само огнярят. Между тази машина, човешкото сърце и човешкия ум има известна аналогия.
Материалите, с които сърцето си служи, са неговите въглища.
Водата, необходима за сърцето, това е човешкият ум. Разумното начало в човека е самият огняр.
към беседата >>
За да покаже Божията Любов, Христос трябваше да понесе греховете на човечеството.
Казано е в Писанието, че Христос дойде на земята да ни покаже любовта, която Бог му е дал. Ние трябва да покажем оная любов, която Христос ни е дал. Ония пък, които са приели нашата любов, трябва да я предадат на по-долните от тях. Така ще се образува едно кръгообразно движение. Ако човек не може да прояви Христовата Любов, как ще прояви Божията?
За да покаже Божията Любов, Христос трябваше да понесе греховете на човечеството.
Той мина през такива страдания, каквито човек не би могъл да понесе.
към беседата >>
Водата, необходима за сърцето, това е човешкият ум.
За да се движи, тази машина се нуждае от вода, от въглища – необходима за нея храна, и от огняр, който я управлява. Сама по себе си машината не съзнава, дали храната й – въглищата и водата, са достатъчни. Това знае само огнярят. Между тази машина, човешкото сърце и човешкия ум има известна аналогия. Материалите, с които сърцето си служи, са неговите въглища.
Водата, необходима за сърцето, това е човешкият ум.
Разумното начало в човека е самият огняр.
към беседата >>
Той мина през такива страдания, каквито човек не би могъл да понесе.
Ние трябва да покажем оная любов, която Христос ни е дал. Ония пък, които са приели нашата любов, трябва да я предадат на по-долните от тях. Така ще се образува едно кръгообразно движение. Ако човек не може да прояви Христовата Любов, как ще прояви Божията? За да покаже Божията Любов, Христос трябваше да понесе греховете на човечеството.
Той мина през такива страдания, каквито човек не би могъл да понесе.
към беседата >>
Разумното начало в човека е самият огняр.
Сама по себе си машината не съзнава, дали храната й – въглищата и водата, са достатъчни. Това знае само огнярят. Между тази машина, човешкото сърце и човешкия ум има известна аналогия. Материалите, с които сърцето си служи, са неговите въглища. Водата, необходима за сърцето, това е човешкият ум.
Разумното начало в човека е самият огняр.
към беседата >>
Мнозина мислят, че в любовта няма страдания.
Мнозина мислят, че в любовта няма страдания.
– Големи страдания, големи задължения има в любовта. Тя много дава, много взима; всичко дава, всичко взима. Ако дава малко, малко ще вземе. Не мислете, че с малко пари ще можете да купите много неща. Не, с малко пари, малко неща ще купите.
към беседата >>
Сегашните хора искат бързо да се развиват, да научат всичко изведнъж.
Сегашните хора искат бързо да се развиват, да научат всичко изведнъж.
Те не подозират, че бързото развитие, бързото движение е свързано с известни опасности. С каква бързина ще пътува една железница, това не е произволно. Също така не е произволна и бързината на човешкото развитие. Релсите са така направени, че да могат да издържат известна бързина на машината. Увеличи ли се бързината на машината повече, отколкото е определена, релсите се развалят, но и машината може да дерайлира.
към беседата >>
– Големи страдания, големи задължения има в любовта.
Мнозина мислят, че в любовта няма страдания.
– Големи страдания, големи задължения има в любовта.
Тя много дава, много взима; всичко дава, всичко взима. Ако дава малко, малко ще вземе. Не мислете, че с малко пари ще можете да купите много неща. Не, с малко пари, малко неща ще купите. С малко боя, малко прежда ще боядисате.
към беседата >>
Те не подозират, че бързото развитие, бързото движение е свързано с известни опасности.
Сегашните хора искат бързо да се развиват, да научат всичко изведнъж.
Те не подозират, че бързото развитие, бързото движение е свързано с известни опасности.
С каква бързина ще пътува една железница, това не е произволно. Също така не е произволна и бързината на човешкото развитие. Релсите са така направени, че да могат да издържат известна бързина на машината. Увеличи ли се бързината на машината повече, отколкото е определена, релсите се развалят, но и машината може да дерайлира. Както машината дерайлира, така и човек може да дерайлира.
към беседата >>
Тя много дава, много взима; всичко дава, всичко взима.
Мнозина мислят, че в любовта няма страдания. – Големи страдания, големи задължения има в любовта.
Тя много дава, много взима; всичко дава, всичко взима.
Ако дава малко, малко ще вземе. Не мислете, че с малко пари ще можете да купите много неща. Не, с малко пари, малко неща ще купите. С малко боя, малко прежда ще боядисате. За боядисване на много прежда е нужно много боя.
към беседата >>
С каква бързина ще пътува една железница, това не е произволно.
Сегашните хора искат бързо да се развиват, да научат всичко изведнъж. Те не подозират, че бързото развитие, бързото движение е свързано с известни опасности.
С каква бързина ще пътува една железница, това не е произволно.
Също така не е произволна и бързината на човешкото развитие. Релсите са така направени, че да могат да издържат известна бързина на машината. Увеличи ли се бързината на машината повече, отколкото е определена, релсите се развалят, но и машината може да дерайлира. Както машината дерайлира, така и човек може да дерайлира. За да не стане това, той трябва да се движи с бързина, която отговаря на неговия организъм.
към беседата >>
Ако дава малко, малко ще вземе.
Мнозина мислят, че в любовта няма страдания. – Големи страдания, големи задължения има в любовта. Тя много дава, много взима; всичко дава, всичко взима.
Ако дава малко, малко ще вземе.
Не мислете, че с малко пари ще можете да купите много неща. Не, с малко пари, малко неща ще купите. С малко боя, малко прежда ще боядисате. За боядисване на много прежда е нужно много боя. Голямото богатство подразбира много работа.
към беседата >>
Също така не е произволна и бързината на човешкото развитие.
Сегашните хора искат бързо да се развиват, да научат всичко изведнъж. Те не подозират, че бързото развитие, бързото движение е свързано с известни опасности. С каква бързина ще пътува една железница, това не е произволно.
Също така не е произволна и бързината на човешкото развитие.
Релсите са така направени, че да могат да издържат известна бързина на машината. Увеличи ли се бързината на машината повече, отколкото е определена, релсите се развалят, но и машината може да дерайлира. Както машината дерайлира, така и човек може да дерайлира. За да не стане това, той трябва да се движи с бързина, която отговаря на неговия организъм. В този смисъл, неврастенията, от която страдат много от съвременните хора, не е нищо друго, освен дерайлиране от правия път на живота.
към беседата >>
Не мислете, че с малко пари ще можете да купите много неща.
Мнозина мислят, че в любовта няма страдания. – Големи страдания, големи задължения има в любовта. Тя много дава, много взима; всичко дава, всичко взима. Ако дава малко, малко ще вземе.
Не мислете, че с малко пари ще можете да купите много неща.
Не, с малко пари, малко неща ще купите. С малко боя, малко прежда ще боядисате. За боядисване на много прежда е нужно много боя. Голямото богатство подразбира много работа. Многото знание изисква голям труд.
към беседата >>
Релсите са така направени, че да могат да издържат известна бързина на машината.
Сегашните хора искат бързо да се развиват, да научат всичко изведнъж. Те не подозират, че бързото развитие, бързото движение е свързано с известни опасности. С каква бързина ще пътува една железница, това не е произволно. Също така не е произволна и бързината на човешкото развитие.
Релсите са така направени, че да могат да издържат известна бързина на машината.
Увеличи ли се бързината на машината повече, отколкото е определена, релсите се развалят, но и машината може да дерайлира. Както машината дерайлира, така и човек може да дерайлира. За да не стане това, той трябва да се движи с бързина, която отговаря на неговия организъм. В този смисъл, неврастенията, от която страдат много от съвременните хора, не е нищо друго, освен дерайлиране от правия път на живота. Много от болестите на хората се дължат, именно, на стремежа им към преждевременно развитие.
към беседата >>
Не, с малко пари, малко неща ще купите.
Мнозина мислят, че в любовта няма страдания. – Големи страдания, големи задължения има в любовта. Тя много дава, много взима; всичко дава, всичко взима. Ако дава малко, малко ще вземе. Не мислете, че с малко пари ще можете да купите много неща.
Не, с малко пари, малко неща ще купите.
С малко боя, малко прежда ще боядисате. За боядисване на много прежда е нужно много боя. Голямото богатство подразбира много работа. Многото знание изисква голям труд.
към беседата >>
Увеличи ли се бързината на машината повече, отколкото е определена, релсите се развалят, но и машината може да дерайлира.
Сегашните хора искат бързо да се развиват, да научат всичко изведнъж. Те не подозират, че бързото развитие, бързото движение е свързано с известни опасности. С каква бързина ще пътува една железница, това не е произволно. Също така не е произволна и бързината на човешкото развитие. Релсите са така направени, че да могат да издържат известна бързина на машината.
Увеличи ли се бързината на машината повече, отколкото е определена, релсите се развалят, но и машината може да дерайлира.
Както машината дерайлира, така и човек може да дерайлира. За да не стане това, той трябва да се движи с бързина, която отговаря на неговия организъм. В този смисъл, неврастенията, от която страдат много от съвременните хора, не е нищо друго, освен дерайлиране от правия път на живота. Много от болестите на хората се дължат, именно, на стремежа им към преждевременно развитие. Те искат да постигнат всичко изведнъж.
към беседата >>
С малко боя, малко прежда ще боядисате.
– Големи страдания, големи задължения има в любовта. Тя много дава, много взима; всичко дава, всичко взима. Ако дава малко, малко ще вземе. Не мислете, че с малко пари ще можете да купите много неща. Не, с малко пари, малко неща ще купите.
С малко боя, малко прежда ще боядисате.
За боядисване на много прежда е нужно много боя. Голямото богатство подразбира много работа. Многото знание изисква голям труд.
към беседата >>
Както машината дерайлира, така и човек може да дерайлира.
Те не подозират, че бързото развитие, бързото движение е свързано с известни опасности. С каква бързина ще пътува една железница, това не е произволно. Също така не е произволна и бързината на човешкото развитие. Релсите са така направени, че да могат да издържат известна бързина на машината. Увеличи ли се бързината на машината повече, отколкото е определена, релсите се развалят, но и машината може да дерайлира.
Както машината дерайлира, така и човек може да дерайлира.
За да не стане това, той трябва да се движи с бързина, която отговаря на неговия организъм. В този смисъл, неврастенията, от която страдат много от съвременните хора, не е нищо друго, освен дерайлиране от правия път на живота. Много от болестите на хората се дължат, именно, на стремежа им към преждевременно развитие. Те искат да постигнат всичко изведнъж. Постигнат ли всичко изведнъж, те ще увеличат товара си чрезмерно, не по силите си.
към беседата >>
За боядисване на много прежда е нужно много боя.
Тя много дава, много взима; всичко дава, всичко взима. Ако дава малко, малко ще вземе. Не мислете, че с малко пари ще можете да купите много неща. Не, с малко пари, малко неща ще купите. С малко боя, малко прежда ще боядисате.
За боядисване на много прежда е нужно много боя.
Голямото богатство подразбира много работа. Многото знание изисква голям труд.
към беседата >>
За да не стане това, той трябва да се движи с бързина, която отговаря на неговия организъм.
С каква бързина ще пътува една железница, това не е произволно. Също така не е произволна и бързината на човешкото развитие. Релсите са така направени, че да могат да издържат известна бързина на машината. Увеличи ли се бързината на машината повече, отколкото е определена, релсите се развалят, но и машината може да дерайлира. Както машината дерайлира, така и човек може да дерайлира.
За да не стане това, той трябва да се движи с бързина, която отговаря на неговия организъм.
В този смисъл, неврастенията, от която страдат много от съвременните хора, не е нищо друго, освен дерайлиране от правия път на живота. Много от болестите на хората се дължат, именно, на стремежа им към преждевременно развитие. Те искат да постигнат всичко изведнъж. Постигнат ли всичко изведнъж, те ще увеличат товара си чрезмерно, не по силите си. За изяснение на мисълта си, ще си послужа със следния пример.
към беседата >>
Голямото богатство подразбира много работа.
Ако дава малко, малко ще вземе. Не мислете, че с малко пари ще можете да купите много неща. Не, с малко пари, малко неща ще купите. С малко боя, малко прежда ще боядисате. За боядисване на много прежда е нужно много боя.
Голямото богатство подразбира много работа.
Многото знание изисква голям труд.
към беседата >>
В този смисъл, неврастенията, от която страдат много от съвременните хора, не е нищо друго, освен дерайлиране от правия път на живота.
Също така не е произволна и бързината на човешкото развитие. Релсите са така направени, че да могат да издържат известна бързина на машината. Увеличи ли се бързината на машината повече, отколкото е определена, релсите се развалят, но и машината може да дерайлира. Както машината дерайлира, така и човек може да дерайлира. За да не стане това, той трябва да се движи с бързина, която отговаря на неговия организъм.
В този смисъл, неврастенията, от която страдат много от съвременните хора, не е нищо друго, освен дерайлиране от правия път на живота.
Много от болестите на хората се дължат, именно, на стремежа им към преждевременно развитие. Те искат да постигнат всичко изведнъж. Постигнат ли всичко изведнъж, те ще увеличат товара си чрезмерно, не по силите си. За изяснение на мисълта си, ще си послужа със следния пример. Някой човек иска да стане богат, без да мисли, на какви опасности се излага с това богатство.
към беседата >>
Многото знание изисква голям труд.
Не мислете, че с малко пари ще можете да купите много неща. Не, с малко пари, малко неща ще купите. С малко боя, малко прежда ще боядисате. За боядисване на много прежда е нужно много боя. Голямото богатство подразбира много работа.
Многото знание изисква голям труд.
към беседата >>
Много от болестите на хората се дължат, именно, на стремежа им към преждевременно развитие.
Релсите са така направени, че да могат да издържат известна бързина на машината. Увеличи ли се бързината на машината повече, отколкото е определена, релсите се развалят, но и машината може да дерайлира. Както машината дерайлира, така и човек може да дерайлира. За да не стане това, той трябва да се движи с бързина, която отговаря на неговия организъм. В този смисъл, неврастенията, от която страдат много от съвременните хора, не е нищо друго, освен дерайлиране от правия път на живота.
Много от болестите на хората се дължат, именно, на стремежа им към преждевременно развитие.
Те искат да постигнат всичко изведнъж. Постигнат ли всичко изведнъж, те ще увеличат товара си чрезмерно, не по силите си. За изяснение на мисълта си, ще си послужа със следния пример. Някой човек иска да стане богат, без да мисли, на какви опасности се излага с това богатство. Богатият човек е подобен на красива мома, подир която вървят десетки момци, всеки от които я желае за себе си.
към беседата >>
Сега вие искате да бъдете окултни ученици.
Сега вие искате да бъдете окултни ученици.
Обаче, аз бих желал да бъдете ученици на любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното, а с ума си – идеалното. При това положение няма опасност от преплитане между сърцето и ума, между реалното и идеалното. Докато човек не може едновременно да изучава реалното и идеалното, новият живот не може да дойде в него. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил на земята".
към беседата >>
Те искат да постигнат всичко изведнъж.
Увеличи ли се бързината на машината повече, отколкото е определена, релсите се развалят, но и машината може да дерайлира. Както машината дерайлира, така и човек може да дерайлира. За да не стане това, той трябва да се движи с бързина, която отговаря на неговия организъм. В този смисъл, неврастенията, от която страдат много от съвременните хора, не е нищо друго, освен дерайлиране от правия път на живота. Много от болестите на хората се дължат, именно, на стремежа им към преждевременно развитие.
Те искат да постигнат всичко изведнъж.
Постигнат ли всичко изведнъж, те ще увеличат товара си чрезмерно, не по силите си. За изяснение на мисълта си, ще си послужа със следния пример. Някой човек иска да стане богат, без да мисли, на какви опасности се излага с това богатство. Богатият човек е подобен на красива мома, подир която вървят десетки момци, всеки от които я желае за себе си. Красивата мома е богат банкер, след когото вървят десетки и стотици апаши.
към беседата >>
Обаче, аз бих желал да бъдете ученици на любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е.
Сега вие искате да бъдете окултни ученици.
Обаче, аз бих желал да бъдете ученици на любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е.
със сърцето си да изучавате реалното, а с ума си – идеалното. При това положение няма опасност от преплитане между сърцето и ума, между реалното и идеалното. Докато човек не може едновременно да изучава реалното и идеалното, новият живот не може да дойде в него. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил на земята". Христос е реалното, а Бог – идеалното.
към беседата >>
Постигнат ли всичко изведнъж, те ще увеличат товара си чрезмерно, не по силите си.
Както машината дерайлира, така и човек може да дерайлира. За да не стане това, той трябва да се движи с бързина, която отговаря на неговия организъм. В този смисъл, неврастенията, от която страдат много от съвременните хора, не е нищо друго, освен дерайлиране от правия път на живота. Много от болестите на хората се дължат, именно, на стремежа им към преждевременно развитие. Те искат да постигнат всичко изведнъж.
Постигнат ли всичко изведнъж, те ще увеличат товара си чрезмерно, не по силите си.
За изяснение на мисълта си, ще си послужа със следния пример. Някой човек иска да стане богат, без да мисли, на какви опасности се излага с това богатство. Богатият човек е подобен на красива мома, подир която вървят десетки момци, всеки от които я желае за себе си. Красивата мома е богат банкер, след когото вървят десетки и стотици апаши. Всеки апаш желае това богатство за себе си и се стреми да го присвои.
към беседата >>
със сърцето си да изучавате реалното, а с ума си – идеалното.
Сега вие искате да бъдете окултни ученици. Обаче, аз бих желал да бъдете ученици на любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е.
със сърцето си да изучавате реалното, а с ума си – идеалното.
При това положение няма опасност от преплитане между сърцето и ума, между реалното и идеалното. Докато човек не може едновременно да изучава реалното и идеалното, новият живот не може да дойде в него. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил на земята". Христос е реалното, а Бог – идеалното. Със сърцето си ще изучавате Христа, а с ума си – Бога.
към беседата >>
За изяснение на мисълта си, ще си послужа със следния пример.
За да не стане това, той трябва да се движи с бързина, която отговаря на неговия организъм. В този смисъл, неврастенията, от която страдат много от съвременните хора, не е нищо друго, освен дерайлиране от правия път на живота. Много от болестите на хората се дължат, именно, на стремежа им към преждевременно развитие. Те искат да постигнат всичко изведнъж. Постигнат ли всичко изведнъж, те ще увеличат товара си чрезмерно, не по силите си.
За изяснение на мисълта си, ще си послужа със следния пример.
Някой човек иска да стане богат, без да мисли, на какви опасности се излага с това богатство. Богатият човек е подобен на красива мома, подир която вървят десетки момци, всеки от които я желае за себе си. Красивата мома е богат банкер, след когото вървят десетки и стотици апаши. Всеки апаш желае това богатство за себе си и се стреми да го присвои. Какво трябва да прави този банкер?
към беседата >>
При това положение няма опасност от преплитане между сърцето и ума, между реалното и идеалното.
Сега вие искате да бъдете окултни ученици. Обаче, аз бих желал да бъдете ученици на любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното, а с ума си – идеалното.
При това положение няма опасност от преплитане между сърцето и ума, между реалното и идеалното.
Докато човек не може едновременно да изучава реалното и идеалното, новият живот не може да дойде в него. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил на земята". Христос е реалното, а Бог – идеалното. Със сърцето си ще изучавате Христа, а с ума си – Бога. Ако не сте опитали Христа със сърцето си, как ще опитате Бога с ума си?
към беседата >>
Някой човек иска да стане богат, без да мисли, на какви опасности се излага с това богатство.
В този смисъл, неврастенията, от която страдат много от съвременните хора, не е нищо друго, освен дерайлиране от правия път на живота. Много от болестите на хората се дължат, именно, на стремежа им към преждевременно развитие. Те искат да постигнат всичко изведнъж. Постигнат ли всичко изведнъж, те ще увеличат товара си чрезмерно, не по силите си. За изяснение на мисълта си, ще си послужа със следния пример.
Някой човек иска да стане богат, без да мисли, на какви опасности се излага с това богатство.
Богатият човек е подобен на красива мома, подир която вървят десетки момци, всеки от които я желае за себе си. Красивата мома е богат банкер, след когото вървят десетки и стотици апаши. Всеки апаш желае това богатство за себе си и се стреми да го присвои. Какво трябва да прави този банкер? – Той трябва да има на разположение хора, които да го пазят.
към беседата >>
Докато човек не може едновременно да изучава реалното и идеалното, новият живот не може да дойде в него.
Сега вие искате да бъдете окултни ученици. Обаче, аз бих желал да бъдете ученици на любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното, а с ума си – идеалното. При това положение няма опасност от преплитане между сърцето и ума, между реалното и идеалното.
Докато човек не може едновременно да изучава реалното и идеалното, новият живот не може да дойде в него.
Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил на земята". Христос е реалното, а Бог – идеалното. Със сърцето си ще изучавате Христа, а с ума си – Бога. Ако не сте опитали Христа със сърцето си, как ще опитате Бога с ума си? Това значи, да изучавате света така, както Бог го е създал.
към беседата >>
Богатият човек е подобен на красива мома, подир която вървят десетки момци, всеки от които я желае за себе си.
Много от болестите на хората се дължат, именно, на стремежа им към преждевременно развитие. Те искат да постигнат всичко изведнъж. Постигнат ли всичко изведнъж, те ще увеличат товара си чрезмерно, не по силите си. За изяснение на мисълта си, ще си послужа със следния пример. Някой човек иска да стане богат, без да мисли, на какви опасности се излага с това богатство.
Богатият човек е подобен на красива мома, подир която вървят десетки момци, всеки от които я желае за себе си.
Красивата мома е богат банкер, след когото вървят десетки и стотици апаши. Всеки апаш желае това богатство за себе си и се стреми да го присвои. Какво трябва да прави този банкер? – Той трябва да има на разположение хора, които да го пазят. Американските милионери имат на разположение по няколко детектива, да пазят децата им, защото всеки момент едно от децата им може да изчезне.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил на земята".
Сега вие искате да бъдете окултни ученици. Обаче, аз бих желал да бъдете ученици на любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното, а с ума си – идеалното. При това положение няма опасност от преплитане между сърцето и ума, между реалното и идеалното. Докато човек не може едновременно да изучава реалното и идеалното, новият живот не може да дойде в него.
Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил на земята".
Христос е реалното, а Бог – идеалното. Със сърцето си ще изучавате Христа, а с ума си – Бога. Ако не сте опитали Христа със сърцето си, как ще опитате Бога с ума си? Това значи, да изучавате света така, както Бог го е създал.
към беседата >>
Красивата мома е богат банкер, след когото вървят десетки и стотици апаши.
Те искат да постигнат всичко изведнъж. Постигнат ли всичко изведнъж, те ще увеличат товара си чрезмерно, не по силите си. За изяснение на мисълта си, ще си послужа със следния пример. Някой човек иска да стане богат, без да мисли, на какви опасности се излага с това богатство. Богатият човек е подобен на красива мома, подир която вървят десетки момци, всеки от които я желае за себе си.
Красивата мома е богат банкер, след когото вървят десетки и стотици апаши.
Всеки апаш желае това богатство за себе си и се стреми да го присвои. Какво трябва да прави този банкер? – Той трябва да има на разположение хора, които да го пазят. Американските милионери имат на разположение по няколко детектива, да пазят децата им, защото всеки момент едно от децата им може да изчезне. Много красиви и възвишени чувства на хората са изчезнали, както изчезват децата на американските милионери, и те трябва да ги откупват.
към беседата >>
Христос е реалното, а Бог – идеалното.
Обаче, аз бих желал да бъдете ученици на любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното, а с ума си – идеалното. При това положение няма опасност от преплитане между сърцето и ума, между реалното и идеалното. Докато човек не може едновременно да изучава реалното и идеалното, новият живот не може да дойде в него. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил на земята".
Христос е реалното, а Бог – идеалното.
Със сърцето си ще изучавате Христа, а с ума си – Бога. Ако не сте опитали Христа със сърцето си, как ще опитате Бога с ума си? Това значи, да изучавате света така, както Бог го е създал.
към беседата >>
Всеки апаш желае това богатство за себе си и се стреми да го присвои.
Постигнат ли всичко изведнъж, те ще увеличат товара си чрезмерно, не по силите си. За изяснение на мисълта си, ще си послужа със следния пример. Някой човек иска да стане богат, без да мисли, на какви опасности се излага с това богатство. Богатият човек е подобен на красива мома, подир която вървят десетки момци, всеки от които я желае за себе си. Красивата мома е богат банкер, след когото вървят десетки и стотици апаши.
Всеки апаш желае това богатство за себе си и се стреми да го присвои.
Какво трябва да прави този банкер? – Той трябва да има на разположение хора, които да го пазят. Американските милионери имат на разположение по няколко детектива, да пазят децата им, защото всеки момент едно от децата им може да изчезне. Много красиви и възвишени чувства на хората са изчезнали, както изчезват децата на американските милионери, и те трябва да ги откупват. – Кой ги е задигнал?
към беседата >>
Със сърцето си ще изучавате Христа, а с ума си – Бога.
със сърцето си да изучавате реалното, а с ума си – идеалното. При това положение няма опасност от преплитане между сърцето и ума, между реалното и идеалното. Докато човек не може едновременно да изучава реалното и идеалното, новият живот не може да дойде в него. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил на земята". Христос е реалното, а Бог – идеалното.
Със сърцето си ще изучавате Христа, а с ума си – Бога.
Ако не сте опитали Христа със сърцето си, как ще опитате Бога с ума си? Това значи, да изучавате света така, както Бог го е създал.
към беседата >>
Какво трябва да прави този банкер?
За изяснение на мисълта си, ще си послужа със следния пример. Някой човек иска да стане богат, без да мисли, на какви опасности се излага с това богатство. Богатият човек е подобен на красива мома, подир която вървят десетки момци, всеки от които я желае за себе си. Красивата мома е богат банкер, след когото вървят десетки и стотици апаши. Всеки апаш желае това богатство за себе си и се стреми да го присвои.
Какво трябва да прави този банкер?
– Той трябва да има на разположение хора, които да го пазят. Американските милионери имат на разположение по няколко детектива, да пазят децата им, защото всеки момент едно от децата им може да изчезне. Много красиви и възвишени чувства на хората са изчезнали, както изчезват децата на американските милионери, и те трябва да ги откупват. – Кой ги е задигнал? – Апаши.
към беседата >>
Ако не сте опитали Христа със сърцето си, как ще опитате Бога с ума си?
При това положение няма опасност от преплитане между сърцето и ума, между реалното и идеалното. Докато човек не може едновременно да изучава реалното и идеалното, новият живот не може да дойде в него. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил на земята". Христос е реалното, а Бог – идеалното. Със сърцето си ще изучавате Христа, а с ума си – Бога.
Ако не сте опитали Христа със сърцето си, как ще опитате Бога с ума си?
Това значи, да изучавате света така, както Бог го е създал.
към беседата >>
– Той трябва да има на разположение хора, които да го пазят.
Някой човек иска да стане богат, без да мисли, на какви опасности се излага с това богатство. Богатият човек е подобен на красива мома, подир която вървят десетки момци, всеки от които я желае за себе си. Красивата мома е богат банкер, след когото вървят десетки и стотици апаши. Всеки апаш желае това богатство за себе си и се стреми да го присвои. Какво трябва да прави този банкер?
– Той трябва да има на разположение хора, които да го пазят.
Американските милионери имат на разположение по няколко детектива, да пазят децата им, защото всеки момент едно от децата им може да изчезне. Много красиви и възвишени чувства на хората са изчезнали, както изчезват децата на американските милионери, и те трябва да ги откупват. – Кой ги е задигнал? – Апаши. Някой човек седи в стаята си разположен, вдъхновен, с някакво красиво чувство в сърцето си.
към беседата >>
Това значи, да изучавате света така, както Бог го е създал.
Докато човек не може едновременно да изучава реалното и идеалното, новият живот не може да дойде в него. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил на земята". Христос е реалното, а Бог – идеалното. Със сърцето си ще изучавате Христа, а с ума си – Бога. Ако не сте опитали Христа със сърцето си, как ще опитате Бога с ума си?
Това значи, да изучавате света така, както Бог го е създал.
към беседата >>
Американските милионери имат на разположение по няколко детектива, да пазят децата им, защото всеки момент едно от децата им може да изчезне.
Богатият човек е подобен на красива мома, подир която вървят десетки момци, всеки от които я желае за себе си. Красивата мома е богат банкер, след когото вървят десетки и стотици апаши. Всеки апаш желае това богатство за себе си и се стреми да го присвои. Какво трябва да прави този банкер? – Той трябва да има на разположение хора, които да го пазят.
Американските милионери имат на разположение по няколко детектива, да пазят децата им, защото всеки момент едно от децата им може да изчезне.
Много красиви и възвишени чувства на хората са изчезнали, както изчезват децата на американските милионери, и те трябва да ги откупват. – Кой ги е задигнал? – Апаши. Някой човек седи в стаята си разположен, вдъхновен, с някакво красиво чувство в сърцето си. Изведнъж нещо става в него, и той изгубва красивото си чувство.
към беседата >>
Съвременните хора не знаят, какво е великото предназначение на сърцето и на ума.
Съвременните хора не знаят, какво е великото предназначение на сърцето и на ума.
Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума – изучаване на идеалното. Това е смисълът на живота. От правилното изучаване на реалното и на идеалното зависи придобиването на свободата. Свободата пък води към истината. Само свободният човек може да намери истината.
към беседата >>
Много красиви и възвишени чувства на хората са изчезнали, както изчезват децата на американските милионери, и те трябва да ги откупват.
Красивата мома е богат банкер, след когото вървят десетки и стотици апаши. Всеки апаш желае това богатство за себе си и се стреми да го присвои. Какво трябва да прави този банкер? – Той трябва да има на разположение хора, които да го пазят. Американските милионери имат на разположение по няколко детектива, да пазят децата им, защото всеки момент едно от децата им може да изчезне.
Много красиви и възвишени чувства на хората са изчезнали, както изчезват децата на американските милионери, и те трябва да ги откупват.
– Кой ги е задигнал? – Апаши. Някой човек седи в стаята си разположен, вдъхновен, с някакво красиво чувство в сърцето си. Изведнъж нещо става в него, и той изгубва красивото си чувство. – Къде е отишло това чувство?
към беседата >>
Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума – изучаване на идеалното.
Съвременните хора не знаят, какво е великото предназначение на сърцето и на ума.
Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума – изучаване на идеалното.
Това е смисълът на живота. От правилното изучаване на реалното и на идеалното зависи придобиването на свободата. Свободата пък води към истината. Само свободният човек може да намери истината. Да намери човек истината, това значи да реализира живота в неговата пълнота.
към беседата >>
– Кой ги е задигнал?
Всеки апаш желае това богатство за себе си и се стреми да го присвои. Какво трябва да прави този банкер? – Той трябва да има на разположение хора, които да го пазят. Американските милионери имат на разположение по няколко детектива, да пазят децата им, защото всеки момент едно от децата им може да изчезне. Много красиви и възвишени чувства на хората са изчезнали, както изчезват децата на американските милионери, и те трябва да ги откупват.
– Кой ги е задигнал?
– Апаши. Някой човек седи в стаята си разположен, вдъхновен, с някакво красиво чувство в сърцето си. Изведнъж нещо става в него, и той изгубва красивото си чувство. – Къде е отишло това чувство? – Сменило се е с някое лошо чувство, в низходящо състояние.
към беседата >>
Това е смисълът на живота.
Съвременните хора не знаят, какво е великото предназначение на сърцето и на ума. Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума – изучаване на идеалното.
Това е смисълът на живота.
От правилното изучаване на реалното и на идеалното зависи придобиването на свободата. Свободата пък води към истината. Само свободният човек може да намери истината. Да намери човек истината, това значи да реализира живота в неговата пълнота.
към беседата >>
– Апаши.
Какво трябва да прави този банкер? – Той трябва да има на разположение хора, които да го пазят. Американските милионери имат на разположение по няколко детектива, да пазят децата им, защото всеки момент едно от децата им може да изчезне. Много красиви и възвишени чувства на хората са изчезнали, както изчезват децата на американските милионери, и те трябва да ги откупват. – Кой ги е задигнал?
– Апаши.
Някой човек седи в стаята си разположен, вдъхновен, с някакво красиво чувство в сърцето си. Изведнъж нещо става в него, и той изгубва красивото си чувство. – Къде е отишло това чувство? – Сменило се е с някое лошо чувство, в низходящо състояние. Значи, от едно реално положение, във възходяща степен, този човек е минал в друго реално положение, в низходяща степен.
към беседата >>
От правилното изучаване на реалното и на идеалното зависи придобиването на свободата.
Съвременните хора не знаят, какво е великото предназначение на сърцето и на ума. Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума – изучаване на идеалното. Това е смисълът на живота.
От правилното изучаване на реалното и на идеалното зависи придобиването на свободата.
Свободата пък води към истината. Само свободният човек може да намери истината. Да намери човек истината, това значи да реализира живота в неговата пълнота.
към беседата >>
Някой човек седи в стаята си разположен, вдъхновен, с някакво красиво чувство в сърцето си.
– Той трябва да има на разположение хора, които да го пазят. Американските милионери имат на разположение по няколко детектива, да пазят децата им, защото всеки момент едно от децата им може да изчезне. Много красиви и възвишени чувства на хората са изчезнали, както изчезват децата на американските милионери, и те трябва да ги откупват. – Кой ги е задигнал? – Апаши.
Някой човек седи в стаята си разположен, вдъхновен, с някакво красиво чувство в сърцето си.
Изведнъж нещо става в него, и той изгубва красивото си чувство. – Къде е отишло това чувство? – Сменило се е с някое лошо чувство, в низходящо състояние. Значи, от едно реално положение, във възходяща степен, този човек е минал в друго реално положение, в низходяща степен. Както има реално положение във възходяща и низходяща степен, така има и идеално положение във възходяща и низходяща степен.
към беседата >>
Свободата пък води към истината.
Съвременните хора не знаят, какво е великото предназначение на сърцето и на ума. Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума – изучаване на идеалното. Това е смисълът на живота. От правилното изучаване на реалното и на идеалното зависи придобиването на свободата.
Свободата пък води към истината.
Само свободният човек може да намери истината. Да намери човек истината, това значи да реализира живота в неговата пълнота.
към беседата >>
Изведнъж нещо става в него, и той изгубва красивото си чувство.
Американските милионери имат на разположение по няколко детектива, да пазят децата им, защото всеки момент едно от децата им може да изчезне. Много красиви и възвишени чувства на хората са изчезнали, както изчезват децата на американските милионери, и те трябва да ги откупват. – Кой ги е задигнал? – Апаши. Някой човек седи в стаята си разположен, вдъхновен, с някакво красиво чувство в сърцето си.
Изведнъж нещо става в него, и той изгубва красивото си чувство.
– Къде е отишло това чувство? – Сменило се е с някое лошо чувство, в низходящо състояние. Значи, от едно реално положение, във възходяща степен, този човек е минал в друго реално положение, в низходяща степен. Както има реално положение във възходяща и низходяща степен, така има и идеално положение във възходяща и низходяща степен.
към беседата >>
Само свободният човек може да намери истината.
Съвременните хора не знаят, какво е великото предназначение на сърцето и на ума. Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума – изучаване на идеалното. Това е смисълът на живота. От правилното изучаване на реалното и на идеалното зависи придобиването на свободата. Свободата пък води към истината.
Само свободният човек може да намери истината.
Да намери човек истината, това значи да реализира живота в неговата пълнота.
към беседата >>
– Къде е отишло това чувство?
Много красиви и възвишени чувства на хората са изчезнали, както изчезват децата на американските милионери, и те трябва да ги откупват. – Кой ги е задигнал? – Апаши. Някой човек седи в стаята си разположен, вдъхновен, с някакво красиво чувство в сърцето си. Изведнъж нещо става в него, и той изгубва красивото си чувство.
– Къде е отишло това чувство?
– Сменило се е с някое лошо чувство, в низходящо състояние. Значи, от едно реално положение, във възходяща степен, този човек е минал в друго реално положение, в низходяща степен. Както има реално положение във възходяща и низходяща степен, така има и идеално положение във възходяща и низходяща степен.
към беседата >>
Да намери човек истината, това значи да реализира живота в неговата пълнота.
Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума – изучаване на идеалното. Това е смисълът на живота. От правилното изучаване на реалното и на идеалното зависи придобиването на свободата. Свободата пък води към истината. Само свободният човек може да намери истината.
Да намери човек истината, това значи да реализира живота в неговата пълнота.
към беседата >>
– Сменило се е с някое лошо чувство, в низходящо състояние.
– Кой ги е задигнал? – Апаши. Някой човек седи в стаята си разположен, вдъхновен, с някакво красиво чувство в сърцето си. Изведнъж нещо става в него, и той изгубва красивото си чувство. – Къде е отишло това чувство?
– Сменило се е с някое лошо чувство, в низходящо състояние.
Значи, от едно реално положение, във възходяща степен, този човек е минал в друго реално положение, в низходяща степен. Както има реално положение във възходяща и низходяща степен, така има и идеално положение във възходяща и низходяща степен.
към беседата >>
Мнозина се стремят към постигане на идеалния живот, към живота на светиите.
Мнозина се стремят към постигане на идеалния живот, към живота на светиите.
За да придобие идеалното, човек трябва да слезе в областта на реалното, да мине през големи страдания, като Христовите, да се смири. След това Бог ще го извади от смъртта и ще го постави в областта на идеалното. Обаче, това е възможно само в далечното бъдеще. Без страдания човек нищо не може да постигне. В същност страдания няма.
към беседата >>
Значи, от едно реално положение, във възходяща степен, този човек е минал в друго реално положение, в низходяща степен.
– Апаши. Някой човек седи в стаята си разположен, вдъхновен, с някакво красиво чувство в сърцето си. Изведнъж нещо става в него, и той изгубва красивото си чувство. – Къде е отишло това чувство? – Сменило се е с някое лошо чувство, в низходящо състояние.
Значи, от едно реално положение, във възходяща степен, този човек е минал в друго реално положение, в низходяща степен.
Както има реално положение във възходяща и низходяща степен, така има и идеално положение във възходяща и низходяща степен.
към беседата >>
За да придобие идеалното, човек трябва да слезе в областта на реалното, да мине през големи страдания, като Христовите, да се смири.
Мнозина се стремят към постигане на идеалния живот, към живота на светиите.
За да придобие идеалното, човек трябва да слезе в областта на реалното, да мине през големи страдания, като Христовите, да се смири.
След това Бог ще го извади от смъртта и ще го постави в областта на идеалното. Обаче, това е възможно само в далечното бъдеще. Без страдания човек нищо не може да постигне. В същност страдания няма. Страданията са условия само, за да изпитат човека, доколко е убеден в реалното.
към беседата >>
Както има реално положение във възходяща и низходяща степен, така има и идеално положение във възходяща и низходяща степен.
Някой човек седи в стаята си разположен, вдъхновен, с някакво красиво чувство в сърцето си. Изведнъж нещо става в него, и той изгубва красивото си чувство. – Къде е отишло това чувство? – Сменило се е с някое лошо чувство, в низходящо състояние. Значи, от едно реално положение, във възходяща степен, този човек е минал в друго реално положение, в низходяща степен.
Както има реално положение във възходяща и низходяща степен, така има и идеално положение във възходяща и низходяща степен.
към беседата >>
След това Бог ще го извади от смъртта и ще го постави в областта на идеалното.
Мнозина се стремят към постигане на идеалния живот, към живота на светиите. За да придобие идеалното, човек трябва да слезе в областта на реалното, да мине през големи страдания, като Христовите, да се смири.
След това Бог ще го извади от смъртта и ще го постави в областта на идеалното.
Обаче, това е възможно само в далечното бъдеще. Без страдания човек нищо не може да постигне. В същност страдания няма. Страданията са условия само, за да изпитат човека, доколко е убеден в реалното. Като казвам, че страдания не съществуват, имам пред вид мисълта, че страданията не се предизвикват от Бога, а от хората.
към беседата >>
Банкерът, който седи пред своята каса, пълна с пари, е доволен, щастлив, защото мисли, че е осигурен.
Банкерът, който седи пред своята каса, пълна с пари, е доволен, щастлив, защото мисли, че е осигурен.
Но ако секретарят му дойде и каже, че крадци са разбили касата му и са я обрали, той веднага изгубва разположението си. Един час преди това той е бил горд, самонадеян, а сега е сгърбен, загубен в живота. – Защо? – Парите му, в които е вярвал, са изчезнали. – Къде отидоха?
към беседата >>
Обаче, това е възможно само в далечното бъдеще.
Мнозина се стремят към постигане на идеалния живот, към живота на светиите. За да придобие идеалното, човек трябва да слезе в областта на реалното, да мине през големи страдания, като Христовите, да се смири. След това Бог ще го извади от смъртта и ще го постави в областта на идеалното.
Обаче, това е възможно само в далечното бъдеще.
Без страдания човек нищо не може да постигне. В същност страдания няма. Страданията са условия само, за да изпитат човека, доколко е убеден в реалното. Като казвам, че страдания не съществуват, имам пред вид мисълта, че страданията не се предизвикват от Бога, а от хората. Човек сам е причина за страданията.
към беседата >>
Но ако секретарят му дойде и каже, че крадци са разбили касата му и са я обрали, той веднага изгубва разположението си.
Банкерът, който седи пред своята каса, пълна с пари, е доволен, щастлив, защото мисли, че е осигурен.
Но ако секретарят му дойде и каже, че крадци са разбили касата му и са я обрали, той веднага изгубва разположението си.
Един час преди това той е бил горд, самонадеян, а сега е сгърбен, загубен в живота. – Защо? – Парите му, в които е вярвал, са изчезнали. – Къде отидоха? – В ръцете на крадците.
към беседата >>
Без страдания човек нищо не може да постигне.
Мнозина се стремят към постигане на идеалния живот, към живота на светиите. За да придобие идеалното, човек трябва да слезе в областта на реалното, да мине през големи страдания, като Христовите, да се смири. След това Бог ще го извади от смъртта и ще го постави в областта на идеалното. Обаче, това е възможно само в далечното бъдеще.
Без страдания човек нищо не може да постигне.
В същност страдания няма. Страданията са условия само, за да изпитат човека, доколко е убеден в реалното. Като казвам, че страдания не съществуват, имам пред вид мисълта, че страданията не се предизвикват от Бога, а от хората. Човек сам е причина за страданията. Ако човек върви и рита камъните с краката си, разбира се, че ще страда.
към беседата >>
Един час преди това той е бил горд, самонадеян, а сега е сгърбен, загубен в живота.
Банкерът, който седи пред своята каса, пълна с пари, е доволен, щастлив, защото мисли, че е осигурен. Но ако секретарят му дойде и каже, че крадци са разбили касата му и са я обрали, той веднага изгубва разположението си.
Един час преди това той е бил горд, самонадеян, а сега е сгърбен, загубен в живота.
– Защо? – Парите му, в които е вярвал, са изчезнали. – Къде отидоха? – В ръцете на крадците. И сега банкерът трябва да ги търси.
към беседата >>
В същност страдания няма.
Мнозина се стремят към постигане на идеалния живот, към живота на светиите. За да придобие идеалното, човек трябва да слезе в областта на реалното, да мине през големи страдания, като Христовите, да се смири. След това Бог ще го извади от смъртта и ще го постави в областта на идеалното. Обаче, това е възможно само в далечното бъдеще. Без страдания човек нищо не може да постигне.
В същност страдания няма.
Страданията са условия само, за да изпитат човека, доколко е убеден в реалното. Като казвам, че страдания не съществуват, имам пред вид мисълта, че страданията не се предизвикват от Бога, а от хората. Човек сам е причина за страданията. Ако човек върви и рита камъните с краката си, разбира се, че ще страда. Като рита камъните, той непременно ще се нарани и после ще страда.
към беседата >>
– Защо?
Банкерът, който седи пред своята каса, пълна с пари, е доволен, щастлив, защото мисли, че е осигурен. Но ако секретарят му дойде и каже, че крадци са разбили касата му и са я обрали, той веднага изгубва разположението си. Един час преди това той е бил горд, самонадеян, а сега е сгърбен, загубен в живота.
– Защо?
– Парите му, в които е вярвал, са изчезнали. – Къде отидоха? – В ръцете на крадците. И сега банкерът трябва да ги търси. Как ще ги намери?
към беседата >>
Страданията са условия само, за да изпитат човека, доколко е убеден в реалното.
За да придобие идеалното, човек трябва да слезе в областта на реалното, да мине през големи страдания, като Христовите, да се смири. След това Бог ще го извади от смъртта и ще го постави в областта на идеалното. Обаче, това е възможно само в далечното бъдеще. Без страдания човек нищо не може да постигне. В същност страдания няма.
Страданията са условия само, за да изпитат човека, доколко е убеден в реалното.
Като казвам, че страдания не съществуват, имам пред вид мисълта, че страданията не се предизвикват от Бога, а от хората. Човек сам е причина за страданията. Ако човек върви и рита камъните с краката си, разбира се, че ще страда. Като рита камъните, той непременно ще се нарани и после ще страда. Видите ли, че някой камък се е изпречил на пътя ви, не го ритайте, но наведете се, хванете го оттук, оттам и го турете настрана.
към беседата >>
– Парите му, в които е вярвал, са изчезнали.
Банкерът, който седи пред своята каса, пълна с пари, е доволен, щастлив, защото мисли, че е осигурен. Но ако секретарят му дойде и каже, че крадци са разбили касата му и са я обрали, той веднага изгубва разположението си. Един час преди това той е бил горд, самонадеян, а сега е сгърбен, загубен в живота. – Защо?
– Парите му, в които е вярвал, са изчезнали.
– Къде отидоха? – В ръцете на крадците. И сега банкерът трябва да ги търси. Как ще ги намери?
към беседата >>
Като казвам, че страдания не съществуват, имам пред вид мисълта, че страданията не се предизвикват от Бога, а от хората.
След това Бог ще го извади от смъртта и ще го постави в областта на идеалното. Обаче, това е възможно само в далечното бъдеще. Без страдания човек нищо не може да постигне. В същност страдания няма. Страданията са условия само, за да изпитат човека, доколко е убеден в реалното.
Като казвам, че страдания не съществуват, имам пред вид мисълта, че страданията не се предизвикват от Бога, а от хората.
Човек сам е причина за страданията. Ако човек върви и рита камъните с краката си, разбира се, че ще страда. Като рита камъните, той непременно ще се нарани и после ще страда. Видите ли, че някой камък се е изпречил на пътя ви, не го ритайте, но наведете се, хванете го оттук, оттам и го турете настрана. Ако камъкът е много тежък, за да не се всекнете, извикайте няколко другари да ви помогнат заедно да го преместите.
към беседата >>
– Къде отидоха?
Банкерът, който седи пред своята каса, пълна с пари, е доволен, щастлив, защото мисли, че е осигурен. Но ако секретарят му дойде и каже, че крадци са разбили касата му и са я обрали, той веднага изгубва разположението си. Един час преди това той е бил горд, самонадеян, а сега е сгърбен, загубен в живота. – Защо? – Парите му, в които е вярвал, са изчезнали.
– Къде отидоха?
– В ръцете на крадците. И сега банкерът трябва да ги търси. Как ще ги намери?
към беседата >>
Човек сам е причина за страданията.
Обаче, това е възможно само в далечното бъдеще. Без страдания човек нищо не може да постигне. В същност страдания няма. Страданията са условия само, за да изпитат човека, доколко е убеден в реалното. Като казвам, че страдания не съществуват, имам пред вид мисълта, че страданията не се предизвикват от Бога, а от хората.
Човек сам е причина за страданията.
Ако човек върви и рита камъните с краката си, разбира се, че ще страда. Като рита камъните, той непременно ще се нарани и после ще страда. Видите ли, че някой камък се е изпречил на пътя ви, не го ритайте, но наведете се, хванете го оттук, оттам и го турете настрана. Ако камъкът е много тежък, за да не се всекнете, извикайте няколко другари да ви помогнат заедно да го преместите. Мъчно се дигат големи камъни.
към беседата >>
– В ръцете на крадците.
Но ако секретарят му дойде и каже, че крадци са разбили касата му и са я обрали, той веднага изгубва разположението си. Един час преди това той е бил горд, самонадеян, а сега е сгърбен, загубен в живота. – Защо? – Парите му, в които е вярвал, са изчезнали. – Къде отидоха?
– В ръцете на крадците.
И сега банкерът трябва да ги търси. Как ще ги намери?
към беседата >>
Ако човек върви и рита камъните с краката си, разбира се, че ще страда.
Без страдания човек нищо не може да постигне. В същност страдания няма. Страданията са условия само, за да изпитат човека, доколко е убеден в реалното. Като казвам, че страдания не съществуват, имам пред вид мисълта, че страданията не се предизвикват от Бога, а от хората. Човек сам е причина за страданията.
Ако човек върви и рита камъните с краката си, разбира се, че ще страда.
Като рита камъните, той непременно ще се нарани и после ще страда. Видите ли, че някой камък се е изпречил на пътя ви, не го ритайте, но наведете се, хванете го оттук, оттам и го турете настрана. Ако камъкът е много тежък, за да не се всекнете, извикайте няколко другари да ви помогнат заедно да го преместите. Мъчно се дигат големи камъни. Когато искате да станете богати, трябва да знаете, че богатството е голям камък.
към беседата >>
И сега банкерът трябва да ги търси.
Един час преди това той е бил горд, самонадеян, а сега е сгърбен, загубен в живота. – Защо? – Парите му, в които е вярвал, са изчезнали. – Къде отидоха? – В ръцете на крадците.
И сега банкерът трябва да ги търси.
Как ще ги намери?
към беседата >>
Като рита камъните, той непременно ще се нарани и после ще страда.
В същност страдания няма. Страданията са условия само, за да изпитат човека, доколко е убеден в реалното. Като казвам, че страдания не съществуват, имам пред вид мисълта, че страданията не се предизвикват от Бога, а от хората. Човек сам е причина за страданията. Ако човек върви и рита камъните с краката си, разбира се, че ще страда.
Като рита камъните, той непременно ще се нарани и после ще страда.
Видите ли, че някой камък се е изпречил на пътя ви, не го ритайте, но наведете се, хванете го оттук, оттам и го турете настрана. Ако камъкът е много тежък, за да не се всекнете, извикайте няколко другари да ви помогнат заедно да го преместите. Мъчно се дигат големи камъни. Когато искате да станете богати, трябва да знаете, че богатството е голям камък. Речете ли сам да дигнете този камък, вие непременно ще се осакатите.
към беседата >>
Как ще ги намери?
– Защо? – Парите му, в които е вярвал, са изчезнали. – Къде отидоха? – В ръцете на крадците. И сега банкерът трябва да ги търси.
Как ще ги намери?
към беседата >>
Видите ли, че някой камък се е изпречил на пътя ви, не го ритайте, но наведете се, хванете го оттук, оттам и го турете настрана.
Страданията са условия само, за да изпитат човека, доколко е убеден в реалното. Като казвам, че страдания не съществуват, имам пред вид мисълта, че страданията не се предизвикват от Бога, а от хората. Човек сам е причина за страданията. Ако човек върви и рита камъните с краката си, разбира се, че ще страда. Като рита камъните, той непременно ще се нарани и после ще страда.
Видите ли, че някой камък се е изпречил на пътя ви, не го ритайте, но наведете се, хванете го оттук, оттам и го турете настрана.
Ако камъкът е много тежък, за да не се всекнете, извикайте няколко другари да ви помогнат заедно да го преместите. Мъчно се дигат големи камъни. Когато искате да станете богати, трябва да знаете, че богатството е голям камък. Речете ли сам да дигнете този камък, вие непременно ще се осакатите. Големите знания представят големи камъни.
към беседата >>
Сега ще направя една аналогия между парите на банкера и човешките мисли и чувства.
Сега ще направя една аналогия между парите на банкера и човешките мисли и чувства.
Както банкерът губи парите си, така и човек може да изгуби своите красиви мисли и чувства. И каквото банкерът изпитва при загуба на парите си, същото изпитва всеки човек, когато изгуби едно свое красиво чувство или една своя светла мисъл. Няма по-страшно нещо в живота на човека от това, когато той се усъмни и изгуби вяра в своя най-добър приятел. Страшно е човек да изгуби вярата си! Докато е вярвал в Бога, докато е уповавал на Него, един ден той се намира пред пълно обезверяване – не вярва в Бога, не вярва в хората – в нищо не вярва.
към беседата >>
Ако камъкът е много тежък, за да не се всекнете, извикайте няколко другари да ви помогнат заедно да го преместите.
Като казвам, че страдания не съществуват, имам пред вид мисълта, че страданията не се предизвикват от Бога, а от хората. Човек сам е причина за страданията. Ако човек върви и рита камъните с краката си, разбира се, че ще страда. Като рита камъните, той непременно ще се нарани и после ще страда. Видите ли, че някой камък се е изпречил на пътя ви, не го ритайте, но наведете се, хванете го оттук, оттам и го турете настрана.
Ако камъкът е много тежък, за да не се всекнете, извикайте няколко другари да ви помогнат заедно да го преместите.
Мъчно се дигат големи камъни. Когато искате да станете богати, трябва да знаете, че богатството е голям камък. Речете ли сам да дигнете този камък, вие непременно ще се осакатите. Големите знания представят големи камъни. Който се опита сам да дигне камъка на знанието, той непременно ще се осакати.
към беседата >>
Както банкерът губи парите си, така и човек може да изгуби своите красиви мисли и чувства.
Сега ще направя една аналогия между парите на банкера и човешките мисли и чувства.
Както банкерът губи парите си, така и човек може да изгуби своите красиви мисли и чувства.
И каквото банкерът изпитва при загуба на парите си, същото изпитва всеки човек, когато изгуби едно свое красиво чувство или една своя светла мисъл. Няма по-страшно нещо в живота на човека от това, когато той се усъмни и изгуби вяра в своя най-добър приятел. Страшно е човек да изгуби вярата си! Докато е вярвал в Бога, докато е уповавал на Него, един ден той се намира пред пълно обезверяване – не вярва в Бога, не вярва в хората – в нищо не вярва. Страшното е не само в това, че човек губи вярата си в Бога, но и Бог вече не му вярва.
към беседата >>
Мъчно се дигат големи камъни.
Човек сам е причина за страданията. Ако човек върви и рита камъните с краката си, разбира се, че ще страда. Като рита камъните, той непременно ще се нарани и после ще страда. Видите ли, че някой камък се е изпречил на пътя ви, не го ритайте, но наведете се, хванете го оттук, оттам и го турете настрана. Ако камъкът е много тежък, за да не се всекнете, извикайте няколко другари да ви помогнат заедно да го преместите.
Мъчно се дигат големи камъни.
Когато искате да станете богати, трябва да знаете, че богатството е голям камък. Речете ли сам да дигнете този камък, вие непременно ще се осакатите. Големите знания представят големи камъни. Който се опита сам да дигне камъка на знанието, той непременно ще се осакати. Изобщо, мъчните задачи на живота не са нищо друго, освен големи камъни, които човек сам не може да дига.
към беседата >>
И каквото банкерът изпитва при загуба на парите си, същото изпитва всеки човек, когато изгуби едно свое красиво чувство или една своя светла мисъл.
Сега ще направя една аналогия между парите на банкера и човешките мисли и чувства. Както банкерът губи парите си, така и човек може да изгуби своите красиви мисли и чувства.
И каквото банкерът изпитва при загуба на парите си, същото изпитва всеки човек, когато изгуби едно свое красиво чувство или една своя светла мисъл.
Няма по-страшно нещо в живота на човека от това, когато той се усъмни и изгуби вяра в своя най-добър приятел. Страшно е човек да изгуби вярата си! Докато е вярвал в Бога, докато е уповавал на Него, един ден той се намира пред пълно обезверяване – не вярва в Бога, не вярва в хората – в нищо не вярва. Страшното е не само в това, че човек губи вярата си в Бога, но и Бог вече не му вярва. Как ще му вярва, когато той престава да върши Неговата воля?
към беседата >>
Когато искате да станете богати, трябва да знаете, че богатството е голям камък.
Ако човек върви и рита камъните с краката си, разбира се, че ще страда. Като рита камъните, той непременно ще се нарани и после ще страда. Видите ли, че някой камък се е изпречил на пътя ви, не го ритайте, но наведете се, хванете го оттук, оттам и го турете настрана. Ако камъкът е много тежък, за да не се всекнете, извикайте няколко другари да ви помогнат заедно да го преместите. Мъчно се дигат големи камъни.
Когато искате да станете богати, трябва да знаете, че богатството е голям камък.
Речете ли сам да дигнете този камък, вие непременно ще се осакатите. Големите знания представят големи камъни. Който се опита сам да дигне камъка на знанието, той непременно ще се осакати. Изобщо, мъчните задачи на живота не са нищо друго, освен големи камъни, които човек сам не може да дига.
към беседата >>
Няма по-страшно нещо в живота на човека от това, когато той се усъмни и изгуби вяра в своя най-добър приятел.
Сега ще направя една аналогия между парите на банкера и човешките мисли и чувства. Както банкерът губи парите си, така и човек може да изгуби своите красиви мисли и чувства. И каквото банкерът изпитва при загуба на парите си, същото изпитва всеки човек, когато изгуби едно свое красиво чувство или една своя светла мисъл.
Няма по-страшно нещо в живота на човека от това, когато той се усъмни и изгуби вяра в своя най-добър приятел.
Страшно е човек да изгуби вярата си! Докато е вярвал в Бога, докато е уповавал на Него, един ден той се намира пред пълно обезверяване – не вярва в Бога, не вярва в хората – в нищо не вярва. Страшното е не само в това, че човек губи вярата си в Бога, но и Бог вече не му вярва. Как ще му вярва, когато той престава да върши Неговата воля? Може ли при това положение да го считат свят човек?
към беседата >>
Речете ли сам да дигнете този камък, вие непременно ще се осакатите.
Като рита камъните, той непременно ще се нарани и после ще страда. Видите ли, че някой камък се е изпречил на пътя ви, не го ритайте, но наведете се, хванете го оттук, оттам и го турете настрана. Ако камъкът е много тежък, за да не се всекнете, извикайте няколко другари да ви помогнат заедно да го преместите. Мъчно се дигат големи камъни. Когато искате да станете богати, трябва да знаете, че богатството е голям камък.
Речете ли сам да дигнете този камък, вие непременно ще се осакатите.
Големите знания представят големи камъни. Който се опита сам да дигне камъка на знанието, той непременно ще се осакати. Изобщо, мъчните задачи на живота не са нищо друго, освен големи камъни, които човек сам не може да дига.
към беседата >>
Страшно е човек да изгуби вярата си!
Сега ще направя една аналогия между парите на банкера и човешките мисли и чувства. Както банкерът губи парите си, така и човек може да изгуби своите красиви мисли и чувства. И каквото банкерът изпитва при загуба на парите си, същото изпитва всеки човек, когато изгуби едно свое красиво чувство или една своя светла мисъл. Няма по-страшно нещо в живота на човека от това, когато той се усъмни и изгуби вяра в своя най-добър приятел.
Страшно е човек да изгуби вярата си!
Докато е вярвал в Бога, докато е уповавал на Него, един ден той се намира пред пълно обезверяване – не вярва в Бога, не вярва в хората – в нищо не вярва. Страшното е не само в това, че човек губи вярата си в Бога, но и Бог вече не му вярва. Как ще му вярва, когато той престава да върши Неговата воля? Може ли при това положение да го считат свят човек? Не само Бог не му вярва, но и хората престават да му вярват.
към беседата >>
Големите знания представят големи камъни.
Видите ли, че някой камък се е изпречил на пътя ви, не го ритайте, но наведете се, хванете го оттук, оттам и го турете настрана. Ако камъкът е много тежък, за да не се всекнете, извикайте няколко другари да ви помогнат заедно да го преместите. Мъчно се дигат големи камъни. Когато искате да станете богати, трябва да знаете, че богатството е голям камък. Речете ли сам да дигнете този камък, вие непременно ще се осакатите.
Големите знания представят големи камъни.
Който се опита сам да дигне камъка на знанието, той непременно ще се осакати. Изобщо, мъчните задачи на живота не са нищо друго, освен големи камъни, които човек сам не може да дига.
към беседата >>
Докато е вярвал в Бога, докато е уповавал на Него, един ден той се намира пред пълно обезверяване – не вярва в Бога, не вярва в хората – в нищо не вярва.
Сега ще направя една аналогия между парите на банкера и човешките мисли и чувства. Както банкерът губи парите си, така и човек може да изгуби своите красиви мисли и чувства. И каквото банкерът изпитва при загуба на парите си, същото изпитва всеки човек, когато изгуби едно свое красиво чувство или една своя светла мисъл. Няма по-страшно нещо в живота на човека от това, когато той се усъмни и изгуби вяра в своя най-добър приятел. Страшно е човек да изгуби вярата си!
Докато е вярвал в Бога, докато е уповавал на Него, един ден той се намира пред пълно обезверяване – не вярва в Бога, не вярва в хората – в нищо не вярва.
Страшното е не само в това, че човек губи вярата си в Бога, но и Бог вече не му вярва. Как ще му вярва, когато той престава да върши Неговата воля? Може ли при това положение да го считат свят човек? Не само Бог не му вярва, но и хората престават да му вярват. Да мисли човек, че при всички престъпления, които върши, Бог не трябва да изменя мнението си за него, той е на крив път.
към беседата >>
Който се опита сам да дигне камъка на знанието, той непременно ще се осакати.
Ако камъкът е много тежък, за да не се всекнете, извикайте няколко другари да ви помогнат заедно да го преместите. Мъчно се дигат големи камъни. Когато искате да станете богати, трябва да знаете, че богатството е голям камък. Речете ли сам да дигнете този камък, вие непременно ще се осакатите. Големите знания представят големи камъни.
Който се опита сам да дигне камъка на знанието, той непременно ще се осакати.
Изобщо, мъчните задачи на живота не са нищо друго, освен големи камъни, които човек сам не може да дига.
към беседата >>
Страшното е не само в това, че човек губи вярата си в Бога, но и Бог вече не му вярва.
Както банкерът губи парите си, така и човек може да изгуби своите красиви мисли и чувства. И каквото банкерът изпитва при загуба на парите си, същото изпитва всеки човек, когато изгуби едно свое красиво чувство или една своя светла мисъл. Няма по-страшно нещо в живота на човека от това, когато той се усъмни и изгуби вяра в своя най-добър приятел. Страшно е човек да изгуби вярата си! Докато е вярвал в Бога, докато е уповавал на Него, един ден той се намира пред пълно обезверяване – не вярва в Бога, не вярва в хората – в нищо не вярва.
Страшното е не само в това, че човек губи вярата си в Бога, но и Бог вече не му вярва.
Как ще му вярва, когато той престава да върши Неговата воля? Може ли при това положение да го считат свят човек? Не само Бог не му вярва, но и хората престават да му вярват. Да мисли човек, че при всички престъпления, които върши, Бог не трябва да изменя мнението си за него, той е на крив път. Бог държи в ума си мисълта, че ние сме излезли от Него, че по естество сме добри, но когато не вършим волята Му, когато се отклоняваме от Него, ние внасяме нещо чуждо в нашето естество, което Бог не признава за свое.
към беседата >>
Изобщо, мъчните задачи на живота не са нищо друго, освен големи камъни, които човек сам не може да дига.
Мъчно се дигат големи камъни. Когато искате да станете богати, трябва да знаете, че богатството е голям камък. Речете ли сам да дигнете този камък, вие непременно ще се осакатите. Големите знания представят големи камъни. Който се опита сам да дигне камъка на знанието, той непременно ще се осакати.
Изобщо, мъчните задачи на живота не са нищо друго, освен големи камъни, които човек сам не може да дига.
към беседата >>
Как ще му вярва, когато той престава да върши Неговата воля?
И каквото банкерът изпитва при загуба на парите си, същото изпитва всеки човек, когато изгуби едно свое красиво чувство или една своя светла мисъл. Няма по-страшно нещо в живота на човека от това, когато той се усъмни и изгуби вяра в своя най-добър приятел. Страшно е човек да изгуби вярата си! Докато е вярвал в Бога, докато е уповавал на Него, един ден той се намира пред пълно обезверяване – не вярва в Бога, не вярва в хората – в нищо не вярва. Страшното е не само в това, че човек губи вярата си в Бога, но и Бог вече не му вярва.
Как ще му вярва, когато той престава да върши Неговата воля?
Може ли при това положение да го считат свят човек? Не само Бог не му вярва, но и хората престават да му вярват. Да мисли човек, че при всички престъпления, които върши, Бог не трябва да изменя мнението си за него, той е на крив път. Бог държи в ума си мисълта, че ние сме излезли от Него, че по естество сме добри, но когато не вършим волята Му, когато се отклоняваме от Него, ние внасяме нещо чуждо в нашето естество, което Бог не признава за свое. Следователно, като ученици, имайте пред вид, че ученикът не може да се учи при учител, в когото се съмнява и не вярва.
към беседата >>
Вчера наблюдавах, как двама братя се бяха заели с един опит, не по силите им.
Вчера наблюдавах, как двама братя се бяха заели с един опит, не по силите им.
Те видели, че един голям камък, тежък около седем-осем хиляди килограма, стои точно на пътя, дето се правят гимнастическите упражнения, и решили да го махнат от мястото му, да не пречи. Питам ги, какво мислят да правят с този камък. Те казаха, че искат да го дигнат от мястото му и да го хвърлят в езерото. Като видях, колко е голям камъкът, разбрах, че сами нищо не могат да на правят, но премълчах, не исках да ги обезсърчавам. Те започнаха работата, но нищо не можаха да направят.
към беседата >>
Може ли при това положение да го считат свят човек?
Няма по-страшно нещо в живота на човека от това, когато той се усъмни и изгуби вяра в своя най-добър приятел. Страшно е човек да изгуби вярата си! Докато е вярвал в Бога, докато е уповавал на Него, един ден той се намира пред пълно обезверяване – не вярва в Бога, не вярва в хората – в нищо не вярва. Страшното е не само в това, че човек губи вярата си в Бога, но и Бог вече не му вярва. Как ще му вярва, когато той престава да върши Неговата воля?
Може ли при това положение да го считат свят човек?
Не само Бог не му вярва, но и хората престават да му вярват. Да мисли човек, че при всички престъпления, които върши, Бог не трябва да изменя мнението си за него, той е на крив път. Бог държи в ума си мисълта, че ние сме излезли от Него, че по естество сме добри, но когато не вършим волята Му, когато се отклоняваме от Него, ние внасяме нещо чуждо в нашето естество, което Бог не признава за свое. Следователно, като ученици, имайте пред вид, че ученикът не може да се учи при учител, в когото се съмнява и не вярва. Щом не вярва в учителя си, той не може да учи.
към беседата >>
Те видели, че един голям камък, тежък около седем-осем хиляди килограма, стои точно на пътя, дето се правят гимнастическите упражнения, и решили да го махнат от мястото му, да не пречи.
Вчера наблюдавах, как двама братя се бяха заели с един опит, не по силите им.
Те видели, че един голям камък, тежък около седем-осем хиляди килограма, стои точно на пътя, дето се правят гимнастическите упражнения, и решили да го махнат от мястото му, да не пречи.
Питам ги, какво мислят да правят с този камък. Те казаха, че искат да го дигнат от мястото му и да го хвърлят в езерото. Като видях, колко е голям камъкът, разбрах, че сами нищо не могат да на правят, но премълчах, не исках да ги обезсърчавам. Те започнаха работата, но нищо не можаха да направят. Като ги видяха другите братя, веднага им се притекоха на помощ.
към беседата >>
Не само Бог не му вярва, но и хората престават да му вярват.
Страшно е човек да изгуби вярата си! Докато е вярвал в Бога, докато е уповавал на Него, един ден той се намира пред пълно обезверяване – не вярва в Бога, не вярва в хората – в нищо не вярва. Страшното е не само в това, че човек губи вярата си в Бога, но и Бог вече не му вярва. Как ще му вярва, когато той престава да върши Неговата воля? Може ли при това положение да го считат свят човек?
Не само Бог не му вярва, но и хората престават да му вярват.
Да мисли човек, че при всички престъпления, които върши, Бог не трябва да изменя мнението си за него, той е на крив път. Бог държи в ума си мисълта, че ние сме излезли от Него, че по естество сме добри, но когато не вършим волята Му, когато се отклоняваме от Него, ние внасяме нещо чуждо в нашето естество, което Бог не признава за свое. Следователно, като ученици, имайте пред вид, че ученикът не може да се учи при учител, в когото се съмнява и не вярва. Щом не вярва в учителя си, той не може да учи. За да се освободи от безверието си, нека опитва нещата.
към беседата >>
Питам ги, какво мислят да правят с този камък.
Вчера наблюдавах, как двама братя се бяха заели с един опит, не по силите им. Те видели, че един голям камък, тежък около седем-осем хиляди килограма, стои точно на пътя, дето се правят гимнастическите упражнения, и решили да го махнат от мястото му, да не пречи.
Питам ги, какво мислят да правят с този камък.
Те казаха, че искат да го дигнат от мястото му и да го хвърлят в езерото. Като видях, колко е голям камъкът, разбрах, че сами нищо не могат да на правят, но премълчах, не исках да ги обезсърчавам. Те започнаха работата, но нищо не можаха да направят. Като ги видяха другите братя, веднага им се притекоха на помощ. Събраха се около 20 души и започнаха да работят: поставиха лостове, дигаха, слагаха и след четири часова упорита работа, те можаха да преместят камъка само на един метър от мястото му.
към беседата >>
Да мисли човек, че при всички престъпления, които върши, Бог не трябва да изменя мнението си за него, той е на крив път.
Докато е вярвал в Бога, докато е уповавал на Него, един ден той се намира пред пълно обезверяване – не вярва в Бога, не вярва в хората – в нищо не вярва. Страшното е не само в това, че човек губи вярата си в Бога, но и Бог вече не му вярва. Как ще му вярва, когато той престава да върши Неговата воля? Може ли при това положение да го считат свят човек? Не само Бог не му вярва, но и хората престават да му вярват.
Да мисли човек, че при всички престъпления, които върши, Бог не трябва да изменя мнението си за него, той е на крив път.
Бог държи в ума си мисълта, че ние сме излезли от Него, че по естество сме добри, но когато не вършим волята Му, когато се отклоняваме от Него, ние внасяме нещо чуждо в нашето естество, което Бог не признава за свое. Следователно, като ученици, имайте пред вид, че ученикът не може да се учи при учител, в когото се съмнява и не вярва. Щом не вярва в учителя си, той не може да учи. За да се освободи от безверието си, нека опитва нещата. Реалното всякога се опитва.
към беседата >>
Те казаха, че искат да го дигнат от мястото му и да го хвърлят в езерото.
Вчера наблюдавах, как двама братя се бяха заели с един опит, не по силите им. Те видели, че един голям камък, тежък около седем-осем хиляди килограма, стои точно на пътя, дето се правят гимнастическите упражнения, и решили да го махнат от мястото му, да не пречи. Питам ги, какво мислят да правят с този камък.
Те казаха, че искат да го дигнат от мястото му и да го хвърлят в езерото.
Като видях, колко е голям камъкът, разбрах, че сами нищо не могат да на правят, но премълчах, не исках да ги обезсърчавам. Те започнаха работата, но нищо не можаха да направят. Като ги видяха другите братя, веднага им се притекоха на помощ. Събраха се около 20 души и започнаха да работят: поставиха лостове, дигаха, слагаха и след четири часова упорита работа, те можаха да преместят камъка само на един метър от мястото му. Какво придобиха с този метър?
към беседата >>
Бог държи в ума си мисълта, че ние сме излезли от Него, че по естество сме добри, но когато не вършим волята Му, когато се отклоняваме от Него, ние внасяме нещо чуждо в нашето естество, което Бог не признава за свое.
Страшното е не само в това, че човек губи вярата си в Бога, но и Бог вече не му вярва. Как ще му вярва, когато той престава да върши Неговата воля? Може ли при това положение да го считат свят човек? Не само Бог не му вярва, но и хората престават да му вярват. Да мисли човек, че при всички престъпления, които върши, Бог не трябва да изменя мнението си за него, той е на крив път.
Бог държи в ума си мисълта, че ние сме излезли от Него, че по естество сме добри, но когато не вършим волята Му, когато се отклоняваме от Него, ние внасяме нещо чуждо в нашето естество, което Бог не признава за свое.
Следователно, като ученици, имайте пред вид, че ученикът не може да се учи при учител, в когото се съмнява и не вярва. Щом не вярва в учителя си, той не може да учи. За да се освободи от безверието си, нека опитва нещата. Реалното всякога се опитва. За да се произнесе човек за реалността на нещата, той предварително трябва да ги е опитал.
към беседата >>
Като видях, колко е голям камъкът, разбрах, че сами нищо не могат да на правят, но премълчах, не исках да ги обезсърчавам.
Вчера наблюдавах, как двама братя се бяха заели с един опит, не по силите им. Те видели, че един голям камък, тежък около седем-осем хиляди килограма, стои точно на пътя, дето се правят гимнастическите упражнения, и решили да го махнат от мястото му, да не пречи. Питам ги, какво мислят да правят с този камък. Те казаха, че искат да го дигнат от мястото му и да го хвърлят в езерото.
Като видях, колко е голям камъкът, разбрах, че сами нищо не могат да на правят, но премълчах, не исках да ги обезсърчавам.
Те започнаха работата, но нищо не можаха да направят. Като ги видяха другите братя, веднага им се притекоха на помощ. Събраха се около 20 души и започнаха да работят: поставиха лостове, дигаха, слагаха и след четири часова упорита работа, те можаха да преместят камъка само на един метър от мястото му. Какво придобиха с този метър? – Нищо особено.
към беседата >>
Следователно, като ученици, имайте пред вид, че ученикът не може да се учи при учител, в когото се съмнява и не вярва.
Как ще му вярва, когато той престава да върши Неговата воля? Може ли при това положение да го считат свят човек? Не само Бог не му вярва, но и хората престават да му вярват. Да мисли човек, че при всички престъпления, които върши, Бог не трябва да изменя мнението си за него, той е на крив път. Бог държи в ума си мисълта, че ние сме излезли от Него, че по естество сме добри, но когато не вършим волята Му, когато се отклоняваме от Него, ние внасяме нещо чуждо в нашето естество, което Бог не признава за свое.
Следователно, като ученици, имайте пред вид, че ученикът не може да се учи при учител, в когото се съмнява и не вярва.
Щом не вярва в учителя си, той не може да учи. За да се освободи от безверието си, нека опитва нещата. Реалното всякога се опитва. За да се произнесе човек за реалността на нещата, той предварително трябва да ги е опитал. Човек не може да се съмнява в това, което е опитал.
към беседата >>
Те започнаха работата, но нищо не можаха да направят.
Вчера наблюдавах, как двама братя се бяха заели с един опит, не по силите им. Те видели, че един голям камък, тежък около седем-осем хиляди килограма, стои точно на пътя, дето се правят гимнастическите упражнения, и решили да го махнат от мястото му, да не пречи. Питам ги, какво мислят да правят с този камък. Те казаха, че искат да го дигнат от мястото му и да го хвърлят в езерото. Като видях, колко е голям камъкът, разбрах, че сами нищо не могат да на правят, но премълчах, не исках да ги обезсърчавам.
Те започнаха работата, но нищо не можаха да направят.
Като ги видяха другите братя, веднага им се притекоха на помощ. Събраха се около 20 души и започнаха да работят: поставиха лостове, дигаха, слагаха и след четири часова упорита работа, те можаха да преместят камъка само на един метър от мястото му. Какво придобиха с този метър? – Нищо особено. И без този метър място можа да мине.
към беседата >>
Щом не вярва в учителя си, той не може да учи.
Може ли при това положение да го считат свят човек? Не само Бог не му вярва, но и хората престават да му вярват. Да мисли човек, че при всички престъпления, които върши, Бог не трябва да изменя мнението си за него, той е на крив път. Бог държи в ума си мисълта, че ние сме излезли от Него, че по естество сме добри, но когато не вършим волята Му, когато се отклоняваме от Него, ние внасяме нещо чуждо в нашето естество, което Бог не признава за свое. Следователно, като ученици, имайте пред вид, че ученикът не може да се учи при учител, в когото се съмнява и не вярва.
Щом не вярва в учителя си, той не може да учи.
За да се освободи от безверието си, нека опитва нещата. Реалното всякога се опитва. За да се произнесе човек за реалността на нещата, той предварително трябва да ги е опитал. Човек не може да се съмнява в това, което е опитал. Щом го опита, то става вече реално.
към беседата >>
Като ги видяха другите братя, веднага им се притекоха на помощ.
Те видели, че един голям камък, тежък около седем-осем хиляди килограма, стои точно на пътя, дето се правят гимнастическите упражнения, и решили да го махнат от мястото му, да не пречи. Питам ги, какво мислят да правят с този камък. Те казаха, че искат да го дигнат от мястото му и да го хвърлят в езерото. Като видях, колко е голям камъкът, разбрах, че сами нищо не могат да на правят, но премълчах, не исках да ги обезсърчавам. Те започнаха работата, но нищо не можаха да направят.
Като ги видяха другите братя, веднага им се притекоха на помощ.
Събраха се около 20 души и започнаха да работят: поставиха лостове, дигаха, слагаха и след четири часова упорита работа, те можаха да преместят камъка само на един метър от мястото му. Какво придобиха с този метър? – Нищо особено. И без този метър място можа да мине. При това, този камък можа да затисне някого, да причини голямо нещастие.
към беседата >>
За да се освободи от безверието си, нека опитва нещата.
Не само Бог не му вярва, но и хората престават да му вярват. Да мисли човек, че при всички престъпления, които върши, Бог не трябва да изменя мнението си за него, той е на крив път. Бог държи в ума си мисълта, че ние сме излезли от Него, че по естество сме добри, но когато не вършим волята Му, когато се отклоняваме от Него, ние внасяме нещо чуждо в нашето естество, което Бог не признава за свое. Следователно, като ученици, имайте пред вид, че ученикът не може да се учи при учител, в когото се съмнява и не вярва. Щом не вярва в учителя си, той не може да учи.
За да се освободи от безверието си, нека опитва нещата.
Реалното всякога се опитва. За да се произнесе човек за реалността на нещата, той предварително трябва да ги е опитал. Човек не може да се съмнява в това, което е опитал. Щом го опита, то става вече реално. Докато не го е опитал, той може да се съмнява в него.
към беседата >>
Събраха се около 20 души и започнаха да работят: поставиха лостове, дигаха, слагаха и след четири часова упорита работа, те можаха да преместят камъка само на един метър от мястото му.
Питам ги, какво мислят да правят с този камък. Те казаха, че искат да го дигнат от мястото му и да го хвърлят в езерото. Като видях, колко е голям камъкът, разбрах, че сами нищо не могат да на правят, но премълчах, не исках да ги обезсърчавам. Те започнаха работата, но нищо не можаха да направят. Като ги видяха другите братя, веднага им се притекоха на помощ.
Събраха се около 20 души и започнаха да работят: поставиха лостове, дигаха, слагаха и след четири часова упорита работа, те можаха да преместят камъка само на един метър от мястото му.
Какво придобиха с този метър? – Нищо особено. И без този метър място можа да мине. При това, този камък можа да затисне някого, да причини голямо нещастие. Но всички искаха да преместят камъка.
към беседата >>
Реалното всякога се опитва.
Да мисли човек, че при всички престъпления, които върши, Бог не трябва да изменя мнението си за него, той е на крив път. Бог държи в ума си мисълта, че ние сме излезли от Него, че по естество сме добри, но когато не вършим волята Му, когато се отклоняваме от Него, ние внасяме нещо чуждо в нашето естество, което Бог не признава за свое. Следователно, като ученици, имайте пред вид, че ученикът не може да се учи при учител, в когото се съмнява и не вярва. Щом не вярва в учителя си, той не може да учи. За да се освободи от безверието си, нека опитва нещата.
Реалното всякога се опитва.
За да се произнесе човек за реалността на нещата, той предварително трябва да ги е опитал. Човек не може да се съмнява в това, което е опитал. Щом го опита, то става вече реално. Докато не го е опитал, той може да се съмнява в него. Тогава то е идеално.
към беседата >>
Какво придобиха с този метър?
Те казаха, че искат да го дигнат от мястото му и да го хвърлят в езерото. Като видях, колко е голям камъкът, разбрах, че сами нищо не могат да на правят, но премълчах, не исках да ги обезсърчавам. Те започнаха работата, но нищо не можаха да направят. Като ги видяха другите братя, веднага им се притекоха на помощ. Събраха се около 20 души и започнаха да работят: поставиха лостове, дигаха, слагаха и след четири часова упорита работа, те можаха да преместят камъка само на един метър от мястото му.
Какво придобиха с този метър?
– Нищо особено. И без този метър място можа да мине. При това, този камък можа да затисне някого, да причини голямо нещастие. Но всички искаха да преместят камъка. От този пример можем да извадим заключението: Срещнете ли на пътя на вашия индивидуален, семеен или обществен живот големи камъни, не по силата ви, не се стремете да ги дигате.
към беседата >>
За да се произнесе човек за реалността на нещата, той предварително трябва да ги е опитал.
Бог държи в ума си мисълта, че ние сме излезли от Него, че по естество сме добри, но когато не вършим волята Му, когато се отклоняваме от Него, ние внасяме нещо чуждо в нашето естество, което Бог не признава за свое. Следователно, като ученици, имайте пред вид, че ученикът не може да се учи при учител, в когото се съмнява и не вярва. Щом не вярва в учителя си, той не може да учи. За да се освободи от безверието си, нека опитва нещата. Реалното всякога се опитва.
За да се произнесе човек за реалността на нещата, той предварително трябва да ги е опитал.
Човек не може да се съмнява в това, което е опитал. Щом го опита, то става вече реално. Докато не го е опитал, той може да се съмнява в него. Тогава то е идеално. Опита ли го, обаче, излезе ли опитът му сполучлив, той не може вече да се съмнява в него.
към беседата >>
– Нищо особено.
Като видях, колко е голям камъкът, разбрах, че сами нищо не могат да на правят, но премълчах, не исках да ги обезсърчавам. Те започнаха работата, но нищо не можаха да направят. Като ги видяха другите братя, веднага им се притекоха на помощ. Събраха се около 20 души и започнаха да работят: поставиха лостове, дигаха, слагаха и след четири часова упорита работа, те можаха да преместят камъка само на един метър от мястото му. Какво придобиха с този метър?
– Нищо особено.
И без този метър място можа да мине. При това, този камък можа да затисне някого, да причини голямо нещастие. Но всички искаха да преместят камъка. От този пример можем да извадим заключението: Срещнете ли на пътя на вашия индивидуален, семеен или обществен живот големи камъни, не по силата ви, не се стремете да ги дигате. Правете опити да дигате малки камъни, тежки по 10–20 килограма най-много.
към беседата >>
Човек не може да се съмнява в това, което е опитал.
Следователно, като ученици, имайте пред вид, че ученикът не може да се учи при учител, в когото се съмнява и не вярва. Щом не вярва в учителя си, той не може да учи. За да се освободи от безверието си, нека опитва нещата. Реалното всякога се опитва. За да се произнесе човек за реалността на нещата, той предварително трябва да ги е опитал.
Човек не може да се съмнява в това, което е опитал.
Щом го опита, то става вече реално. Докато не го е опитал, той може да се съмнява в него. Тогава то е идеално. Опита ли го, обаче, излезе ли опитът му сполучлив, той не може вече да се съмнява в него. Значи, в идеалното човек може да се съмнява, но в реалното – никога.
към беседата >>
И без този метър място можа да мине.
Те започнаха работата, но нищо не можаха да направят. Като ги видяха другите братя, веднага им се притекоха на помощ. Събраха се около 20 души и започнаха да работят: поставиха лостове, дигаха, слагаха и след четири часова упорита работа, те можаха да преместят камъка само на един метър от мястото му. Какво придобиха с този метър? – Нищо особено.
И без този метър място можа да мине.
При това, този камък можа да затисне някого, да причини голямо нещастие. Но всички искаха да преместят камъка. От този пример можем да извадим заключението: Срещнете ли на пътя на вашия индивидуален, семеен или обществен живот големи камъни, не по силата ви, не се стремете да ги дигате. Правете опити да дигате малки камъни, тежки по 10–20 килограма най-много.
към беседата >>
Щом го опита, то става вече реално.
Щом не вярва в учителя си, той не може да учи. За да се освободи от безверието си, нека опитва нещата. Реалното всякога се опитва. За да се произнесе човек за реалността на нещата, той предварително трябва да ги е опитал. Човек не може да се съмнява в това, което е опитал.
Щом го опита, то става вече реално.
Докато не го е опитал, той може да се съмнява в него. Тогава то е идеално. Опита ли го, обаче, излезе ли опитът му сполучлив, той не може вече да се съмнява в него. Значи, в идеалното човек може да се съмнява, но в реалното – никога. Много реални и идеални неща остават необяснени, по единствената причина, че не могат да се подложат на опит.
към беседата >>
При това, този камък можа да затисне някого, да причини голямо нещастие.
Като ги видяха другите братя, веднага им се притекоха на помощ. Събраха се около 20 души и започнаха да работят: поставиха лостове, дигаха, слагаха и след четири часова упорита работа, те можаха да преместят камъка само на един метър от мястото му. Какво придобиха с този метър? – Нищо особено. И без този метър място можа да мине.
При това, този камък можа да затисне някого, да причини голямо нещастие.
Но всички искаха да преместят камъка. От този пример можем да извадим заключението: Срещнете ли на пътя на вашия индивидуален, семеен или обществен живот големи камъни, не по силата ви, не се стремете да ги дигате. Правете опити да дигате малки камъни, тежки по 10–20 килограма най-много.
към беседата >>
Докато не го е опитал, той може да се съмнява в него.
За да се освободи от безверието си, нека опитва нещата. Реалното всякога се опитва. За да се произнесе човек за реалността на нещата, той предварително трябва да ги е опитал. Човек не може да се съмнява в това, което е опитал. Щом го опита, то става вече реално.
Докато не го е опитал, той може да се съмнява в него.
Тогава то е идеално. Опита ли го, обаче, излезе ли опитът му сполучлив, той не може вече да се съмнява в него. Значи, в идеалното човек може да се съмнява, но в реалното – никога. Много реални и идеални неща остават необяснени, по единствената причина, че не могат да се подложат на опит.
към беседата >>
Но всички искаха да преместят камъка.
Събраха се около 20 души и започнаха да работят: поставиха лостове, дигаха, слагаха и след четири часова упорита работа, те можаха да преместят камъка само на един метър от мястото му. Какво придобиха с този метър? – Нищо особено. И без този метър място можа да мине. При това, този камък можа да затисне някого, да причини голямо нещастие.
Но всички искаха да преместят камъка.
От този пример можем да извадим заключението: Срещнете ли на пътя на вашия индивидуален, семеен или обществен живот големи камъни, не по силата ви, не се стремете да ги дигате. Правете опити да дигате малки камъни, тежки по 10–20 килограма най-много.
към беседата >>
Тогава то е идеално.
Реалното всякога се опитва. За да се произнесе човек за реалността на нещата, той предварително трябва да ги е опитал. Човек не може да се съмнява в това, което е опитал. Щом го опита, то става вече реално. Докато не го е опитал, той може да се съмнява в него.
Тогава то е идеално.
Опита ли го, обаче, излезе ли опитът му сполучлив, той не може вече да се съмнява в него. Значи, в идеалното човек може да се съмнява, но в реалното – никога. Много реални и идеални неща остават необяснени, по единствената причина, че не могат да се подложат на опит.
към беседата >>
От този пример можем да извадим заключението: Срещнете ли на пътя на вашия индивидуален, семеен или обществен живот големи камъни, не по силата ви, не се стремете да ги дигате.
Какво придобиха с този метър? – Нищо особено. И без този метър място можа да мине. При това, този камък можа да затисне някого, да причини голямо нещастие. Но всички искаха да преместят камъка.
От този пример можем да извадим заключението: Срещнете ли на пътя на вашия индивидуален, семеен или обществен живот големи камъни, не по силата ви, не се стремете да ги дигате.
Правете опити да дигате малки камъни, тежки по 10–20 килограма най-много.
към беседата >>
Опита ли го, обаче, излезе ли опитът му сполучлив, той не може вече да се съмнява в него.
За да се произнесе човек за реалността на нещата, той предварително трябва да ги е опитал. Човек не може да се съмнява в това, което е опитал. Щом го опита, то става вече реално. Докато не го е опитал, той може да се съмнява в него. Тогава то е идеално.
Опита ли го, обаче, излезе ли опитът му сполучлив, той не може вече да се съмнява в него.
Значи, в идеалното човек може да се съмнява, но в реалното – никога. Много реални и идеални неща остават необяснени, по единствената причина, че не могат да се подложат на опит.
към беседата >>
Правете опити да дигате малки камъни, тежки по 10–20 килограма най-много.
– Нищо особено. И без този метър място можа да мине. При това, този камък можа да затисне някого, да причини голямо нещастие. Но всички искаха да преместят камъка. От този пример можем да извадим заключението: Срещнете ли на пътя на вашия индивидуален, семеен или обществен живот големи камъни, не по силата ви, не се стремете да ги дигате.
Правете опити да дигате малки камъни, тежки по 10–20 килограма най-много.
към беседата >>
Значи, в идеалното човек може да се съмнява, но в реалното – никога.
Човек не може да се съмнява в това, което е опитал. Щом го опита, то става вече реално. Докато не го е опитал, той може да се съмнява в него. Тогава то е идеално. Опита ли го, обаче, излезе ли опитът му сполучлив, той не може вече да се съмнява в него.
Значи, в идеалното човек може да се съмнява, но в реалното – никога.
Много реални и идеални неща остават необяснени, по единствената причина, че не могат да се подложат на опит.
към беседата >>
Съществената мисъл, която трябва да остане в ума ви, е следната: Сърцето трябва да се занимава с изучаване на реалното – на любовта.
Съществената мисъл, която трябва да остане в ума ви, е следната: Сърцето трябва да се занимава с изучаване на реалното – на любовта.
Умът трябва да се занимава с изучаване на идеалното – на мъдростта. Като съедините тези два процеса в едно, вие ще дойдете до изучаване на истината и нейното приложение в живота. Когато приложите тия три метода в живота си, вие ще постигнете съвършенството, към което се стремите. Това е въпрос на далечното бъдеще. Това е новото, към което всеки човек се стреми.
към беседата >>
Много реални и идеални неща остават необяснени, по единствената причина, че не могат да се подложат на опит.
Щом го опита, то става вече реално. Докато не го е опитал, той може да се съмнява в него. Тогава то е идеално. Опита ли го, обаче, излезе ли опитът му сполучлив, той не може вече да се съмнява в него. Значи, в идеалното човек може да се съмнява, но в реалното – никога.
Много реални и идеални неща остават необяснени, по единствената причина, че не могат да се подложат на опит.
към беседата >>
Умът трябва да се занимава с изучаване на идеалното – на мъдростта.
Съществената мисъл, която трябва да остане в ума ви, е следната: Сърцето трябва да се занимава с изучаване на реалното – на любовта.
Умът трябва да се занимава с изучаване на идеалното – на мъдростта.
Като съедините тези два процеса в едно, вие ще дойдете до изучаване на истината и нейното приложение в живота. Когато приложите тия три метода в живота си, вие ще постигнете съвършенството, към което се стремите. Това е въпрос на далечното бъдеще. Това е новото, към което всеки човек се стреми. Досега хората не са успявали в живота си, защото са изучавали реалното с ума си, а идеалното – със сърцето си.
към беседата >>
Съвременната наука се натъква на много явления, които не може да обясни.
Съвременната наука се натъква на много явления, които не може да обясни.
Не само официалната наука, но и окултната не може да ги обясни. – Защо? – Те не се подават на опит, и колкото да се обясняват, все необяснени остават. Големи знания се изискват, за да могат да се обяснят. Запример, според окултистите единицата представя мъжки, творчески принцип, а двойката – женски, съграждащ принцип.
към беседата >>
Като съедините тези два процеса в едно, вие ще дойдете до изучаване на истината и нейното приложение в живота.
Съществената мисъл, която трябва да остане в ума ви, е следната: Сърцето трябва да се занимава с изучаване на реалното – на любовта. Умът трябва да се занимава с изучаване на идеалното – на мъдростта.
Като съедините тези два процеса в едно, вие ще дойдете до изучаване на истината и нейното приложение в живота.
Когато приложите тия три метода в живота си, вие ще постигнете съвършенството, към което се стремите. Това е въпрос на далечното бъдеще. Това е новото, към което всеки човек се стреми. Досега хората не са успявали в живота си, защото са изучавали реалното с ума си, а идеалното – със сърцето си. Това е невъзможно.
към беседата >>
Не само официалната наука, но и окултната не може да ги обясни.
Съвременната наука се натъква на много явления, които не може да обясни.
Не само официалната наука, но и окултната не може да ги обясни.
– Защо? – Те не се подават на опит, и колкото да се обясняват, все необяснени остават. Големи знания се изискват, за да могат да се обяснят. Запример, според окултистите единицата представя мъжки, творчески принцип, а двойката – женски, съграждащ принцип. Значи, единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето.
към беседата >>
Когато приложите тия три метода в живота си, вие ще постигнете съвършенството, към което се стремите.
Съществената мисъл, която трябва да остане в ума ви, е следната: Сърцето трябва да се занимава с изучаване на реалното – на любовта. Умът трябва да се занимава с изучаване на идеалното – на мъдростта. Като съедините тези два процеса в едно, вие ще дойдете до изучаване на истината и нейното приложение в живота.
Когато приложите тия три метода в живота си, вие ще постигнете съвършенството, към което се стремите.
Това е въпрос на далечното бъдеще. Това е новото, към което всеки човек се стреми. Досега хората не са успявали в живота си, защото са изучавали реалното с ума си, а идеалното – със сърцето си. Това е невъзможно. Реалното се изучава със сърцето, а идеалното – с ума.
към беседата >>
– Защо?
Съвременната наука се натъква на много явления, които не може да обясни. Не само официалната наука, но и окултната не може да ги обясни.
– Защо?
– Те не се подават на опит, и колкото да се обясняват, все необяснени остават. Големи знания се изискват, за да могат да се обяснят. Запример, според окултистите единицата представя мъжки, творчески принцип, а двойката – женски, съграждащ принцип. Значи, единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. Казваме, че 2 + 2 = 4.
към беседата >>
Това е въпрос на далечното бъдеще.
Съществената мисъл, която трябва да остане в ума ви, е следната: Сърцето трябва да се занимава с изучаване на реалното – на любовта. Умът трябва да се занимава с изучаване на идеалното – на мъдростта. Като съедините тези два процеса в едно, вие ще дойдете до изучаване на истината и нейното приложение в живота. Когато приложите тия три метода в живота си, вие ще постигнете съвършенството, към което се стремите.
Това е въпрос на далечното бъдеще.
Това е новото, към което всеки човек се стреми. Досега хората не са успявали в живота си, защото са изучавали реалното с ума си, а идеалното – със сърцето си. Това е невъзможно. Реалното се изучава със сърцето, а идеалното – с ума.
към беседата >>
– Те не се подават на опит, и колкото да се обясняват, все необяснени остават.
Съвременната наука се натъква на много явления, които не може да обясни. Не само официалната наука, но и окултната не може да ги обясни. – Защо?
– Те не се подават на опит, и колкото да се обясняват, все необяснени остават.
Големи знания се изискват, за да могат да се обяснят. Запример, според окултистите единицата представя мъжки, творчески принцип, а двойката – женски, съграждащ принцип. Значи, единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. Казваме, че 2 + 2 = 4. Две жени, събрани с още две, дават числото четири – мъжко число.
към беседата >>
Това е новото, към което всеки човек се стреми.
Съществената мисъл, която трябва да остане в ума ви, е следната: Сърцето трябва да се занимава с изучаване на реалното – на любовта. Умът трябва да се занимава с изучаване на идеалното – на мъдростта. Като съедините тези два процеса в едно, вие ще дойдете до изучаване на истината и нейното приложение в живота. Когато приложите тия три метода в живота си, вие ще постигнете съвършенството, към което се стремите. Това е въпрос на далечното бъдеще.
Това е новото, към което всеки човек се стреми.
Досега хората не са успявали в живота си, защото са изучавали реалното с ума си, а идеалното – със сърцето си. Това е невъзможно. Реалното се изучава със сърцето, а идеалното – с ума.
към беседата >>
Големи знания се изискват, за да могат да се обяснят.
Съвременната наука се натъква на много явления, които не може да обясни. Не само официалната наука, но и окултната не може да ги обясни. – Защо? – Те не се подават на опит, и колкото да се обясняват, все необяснени остават.
Големи знания се изискват, за да могат да се обяснят.
Запример, според окултистите единицата представя мъжки, творчески принцип, а двойката – женски, съграждащ принцип. Значи, единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. Казваме, че 2 + 2 = 4. Две жени, събрани с още две, дават числото четири – мъжко число. Как е възможно това?
към беседата >>
Досега хората не са успявали в живота си, защото са изучавали реалното с ума си, а идеалното – със сърцето си.
Умът трябва да се занимава с изучаване на идеалното – на мъдростта. Като съедините тези два процеса в едно, вие ще дойдете до изучаване на истината и нейното приложение в живота. Когато приложите тия три метода в живота си, вие ще постигнете съвършенството, към което се стремите. Това е въпрос на далечното бъдеще. Това е новото, към което всеки човек се стреми.
Досега хората не са успявали в живота си, защото са изучавали реалното с ума си, а идеалното – със сърцето си.
Това е невъзможно. Реалното се изучава със сърцето, а идеалното – с ума.
към беседата >>
Запример, според окултистите единицата представя мъжки, творчески принцип, а двойката – женски, съграждащ принцип.
Съвременната наука се натъква на много явления, които не може да обясни. Не само официалната наука, но и окултната не може да ги обясни. – Защо? – Те не се подават на опит, и колкото да се обясняват, все необяснени остават. Големи знания се изискват, за да могат да се обяснят.
Запример, според окултистите единицата представя мъжки, творчески принцип, а двойката – женски, съграждащ принцип.
Значи, единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. Казваме, че 2 + 2 = 4. Две жени, събрани с още две, дават числото четири – мъжко число. Как е възможно това? Възможно или невъзможно, това е факт.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Като съедините тези два процеса в едно, вие ще дойдете до изучаване на истината и нейното приложение в живота. Когато приложите тия три метода в живота си, вие ще постигнете съвършенството, към което се стремите. Това е въпрос на далечното бъдеще. Това е новото, към което всеки човек се стреми. Досега хората не са успявали в живота си, защото са изучавали реалното с ума си, а идеалното – със сърцето си.
Това е невъзможно.
Реалното се изучава със сърцето, а идеалното – с ума.
към беседата >>
Значи, единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето.
Не само официалната наука, но и окултната не може да ги обясни. – Защо? – Те не се подават на опит, и колкото да се обясняват, все необяснени остават. Големи знания се изискват, за да могат да се обяснят. Запример, според окултистите единицата представя мъжки, творчески принцип, а двойката – женски, съграждащ принцип.
Значи, единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето.
Казваме, че 2 + 2 = 4. Две жени, събрани с още две, дават числото четири – мъжко число. Как е възможно това? Възможно или невъзможно, това е факт. Факт е също така, че човек може да гледа и без очи.
към беседата >>
Реалното се изучава със сърцето, а идеалното – с ума.
Когато приложите тия три метода в живота си, вие ще постигнете съвършенството, към което се стремите. Това е въпрос на далечното бъдеще. Това е новото, към което всеки човек се стреми. Досега хората не са успявали в живота си, защото са изучавали реалното с ума си, а идеалното – със сърцето си. Това е невъзможно.
Реалното се изучава със сърцето, а идеалното – с ума.
към беседата >>
Казваме, че 2 + 2 = 4.
– Защо? – Те не се подават на опит, и колкото да се обясняват, все необяснени остават. Големи знания се изискват, за да могат да се обяснят. Запример, според окултистите единицата представя мъжки, творчески принцип, а двойката – женски, съграждащ принцип. Значи, единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето.
Казваме, че 2 + 2 = 4.
Две жени, събрани с още две, дават числото четири – мъжко число. Как е възможно това? Възможно или невъзможно, това е факт. Факт е също така, че човек може да гледа и без очи. Очите са пособие на човека, придобито отпосле.
към беседата >>
Защо идат страданията?
Защо идат страданията?
Защо хората трябва да страдат? – За да се научат да любят. Който люби, той трябва да страда. Който никога не е страдал, той не знае, какво нещо е любов. Любовта се проявява само чрез страданията.
към беседата >>
Две жени, събрани с още две, дават числото четири – мъжко число.
– Те не се подават на опит, и колкото да се обясняват, все необяснени остават. Големи знания се изискват, за да могат да се обяснят. Запример, според окултистите единицата представя мъжки, творчески принцип, а двойката – женски, съграждащ принцип. Значи, единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. Казваме, че 2 + 2 = 4.
Две жени, събрани с още две, дават числото четири – мъжко число.
Как е възможно това? Възможно или невъзможно, това е факт. Факт е също така, че човек може да гледа и без очи. Очите са пособие на човека, придобито отпосле. Първоначално в човека се е явило желанието да гледа, т. е.
към беседата >>
Защо хората трябва да страдат?
Защо идат страданията?
Защо хората трябва да страдат?
– За да се научат да любят. Който люби, той трябва да страда. Който никога не е страдал, той не знае, какво нещо е любов. Любовта се проявява само чрез страданията. Страданието е почва, върху която любовта расте.
към беседата >>
Как е възможно това?
Големи знания се изискват, за да могат да се обяснят. Запример, според окултистите единицата представя мъжки, творчески принцип, а двойката – женски, съграждащ принцип. Значи, единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. Казваме, че 2 + 2 = 4. Две жени, събрани с още две, дават числото четири – мъжко число.
Как е възможно това?
Възможно или невъзможно, това е факт. Факт е също така, че човек може да гледа и без очи. Очите са пособие на човека, придобито отпосле. Първоначално в човека се е явило желанието да гледа, т. е. зрението като сетиво, а после са създадени очите като орган .
към беседата >>
– За да се научат да любят.
Защо идат страданията? Защо хората трябва да страдат?
– За да се научат да любят.
Който люби, той трябва да страда. Който никога не е страдал, той не знае, какво нещо е любов. Любовта се проявява само чрез страданията. Страданието е почва, върху която любовта расте. Страданието е условие, за да се прояви радостта.
към беседата >>
Възможно или невъзможно, това е факт.
Запример, според окултистите единицата представя мъжки, творчески принцип, а двойката – женски, съграждащ принцип. Значи, единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. Казваме, че 2 + 2 = 4. Две жени, събрани с още две, дават числото четири – мъжко число. Как е възможно това?
Възможно или невъзможно, това е факт.
Факт е също така, че човек може да гледа и без очи. Очите са пособие на човека, придобито отпосле. Първоначално в човека се е явило желанието да гледа, т. е. зрението като сетиво, а после са създадени очите като орган . Често хората се спират върху маловажни неща в света и там губят времето си.
към беседата >>
Който люби, той трябва да страда.
Защо идат страданията? Защо хората трябва да страдат? – За да се научат да любят.
Който люби, той трябва да страда.
Който никога не е страдал, той не знае, какво нещо е любов. Любовта се проявява само чрез страданията. Страданието е почва, върху която любовта расте. Страданието е условие, за да се прояви радостта. Радостта е плод на страданието.
към беседата >>
Факт е също така, че човек може да гледа и без очи.
Значи, единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. Казваме, че 2 + 2 = 4. Две жени, събрани с още две, дават числото четири – мъжко число. Как е възможно това? Възможно или невъзможно, това е факт.
Факт е също така, че човек може да гледа и без очи.
Очите са пособие на човека, придобито отпосле. Първоначално в човека се е явило желанието да гледа, т. е. зрението като сетиво, а после са създадени очите като орган . Често хората се спират върху маловажни неща в света и там губят времето си. Запример, като си направят нов костюм, или като си купят нова шапка, те турят огледалото пред себе си и с часове се оглеждат.
към беседата >>
Който никога не е страдал, той не знае, какво нещо е любов.
Защо идат страданията? Защо хората трябва да страдат? – За да се научат да любят. Който люби, той трябва да страда.
Който никога не е страдал, той не знае, какво нещо е любов.
Любовта се проявява само чрез страданията. Страданието е почва, върху която любовта расте. Страданието е условие, за да се прояви радостта. Радостта е плод на страданието. Колкото повече е страдал човек, толкова по-сладки плодове ще има.
към беседата >>
Очите са пособие на човека, придобито отпосле.
Казваме, че 2 + 2 = 4. Две жени, събрани с още две, дават числото четири – мъжко число. Как е възможно това? Възможно или невъзможно, това е факт. Факт е също така, че човек може да гледа и без очи.
Очите са пособие на човека, придобито отпосле.
Първоначално в човека се е явило желанието да гледа, т. е. зрението като сетиво, а после са създадени очите като орган . Често хората се спират върху маловажни неща в света и там губят времето си. Запример, като си направят нов костюм, или като си купят нова шапка, те турят огледалото пред себе си и с часове се оглеждат. Какво са придобили с новия костюм и с новата си шапка?
към беседата >>
Любовта се проявява само чрез страданията.
Защо идат страданията? Защо хората трябва да страдат? – За да се научат да любят. Който люби, той трябва да страда. Който никога не е страдал, той не знае, какво нещо е любов.
Любовта се проявява само чрез страданията.
Страданието е почва, върху която любовта расте. Страданието е условие, за да се прояви радостта. Радостта е плод на страданието. Колкото повече е страдал човек, толкова по-сладки плодове ще има. Който не е страдал, той не може да има плодове.
към беседата >>
Първоначално в човека се е явило желанието да гледа, т. е.
Две жени, събрани с още две, дават числото четири – мъжко число. Как е възможно това? Възможно или невъзможно, това е факт. Факт е също така, че човек може да гледа и без очи. Очите са пособие на човека, придобито отпосле.
Първоначално в човека се е явило желанието да гледа, т. е.
зрението като сетиво, а после са създадени очите като орган . Често хората се спират върху маловажни неща в света и там губят времето си. Запример, като си направят нов костюм, или като си купят нова шапка, те турят огледалото пред себе си и с часове се оглеждат. Какво са придобили с новия костюм и с новата си шапка? – Нищо особено.
към беседата >>
Страданието е почва, върху която любовта расте.
Защо хората трябва да страдат? – За да се научат да любят. Който люби, той трябва да страда. Който никога не е страдал, той не знае, какво нещо е любов. Любовта се проявява само чрез страданията.
Страданието е почва, върху която любовта расте.
Страданието е условие, за да се прояви радостта. Радостта е плод на страданието. Колкото повече е страдал човек, толкова по-сладки плодове ще има. Който не е страдал, той не може да има плодове. Плодовете на реалното и на идеалното израснаха от страданията на Христа.
към беседата >>
зрението като сетиво, а после са създадени очите като орган .
Как е възможно това? Възможно или невъзможно, това е факт. Факт е също така, че човек може да гледа и без очи. Очите са пособие на човека, придобито отпосле. Първоначално в човека се е явило желанието да гледа, т. е.
зрението като сетиво, а после са създадени очите като орган .
Често хората се спират върху маловажни неща в света и там губят времето си. Запример, като си направят нов костюм, или като си купят нова шапка, те турят огледалото пред себе си и с часове се оглеждат. Какво са придобили с новия костюм и с новата си шапка? – Нищо особено. Обаче, със създаване на техните слушалки – ушите, за тях се разкрива нов свят.
към беседата >>
Страданието е условие, за да се прояви радостта.
– За да се научат да любят. Който люби, той трябва да страда. Който никога не е страдал, той не знае, какво нещо е любов. Любовта се проявява само чрез страданията. Страданието е почва, върху която любовта расте.
Страданието е условие, за да се прояви радостта.
Радостта е плод на страданието. Колкото повече е страдал човек, толкова по-сладки плодове ще има. Който не е страдал, той не може да има плодове. Плодовете на реалното и на идеалното израснаха от страданията на Христа. Христовите страдания донесоха новата култура на човечеството.
към беседата >>
Често хората се спират върху маловажни неща в света и там губят времето си.
Възможно или невъзможно, това е факт. Факт е също така, че човек може да гледа и без очи. Очите са пособие на човека, придобито отпосле. Първоначално в човека се е явило желанието да гледа, т. е. зрението като сетиво, а после са създадени очите като орган .
Често хората се спират върху маловажни неща в света и там губят времето си.
Запример, като си направят нов костюм, или като си купят нова шапка, те турят огледалото пред себе си и с часове се оглеждат. Какво са придобили с новия костюм и с новата си шапка? – Нищо особено. Обаче, със създаване на техните слушалки – ушите, за тях се разкрива нов свят. Те чуват различни звукове, били те хармонични или дисхармонични.
към беседата >>
Радостта е плод на страданието.
Който люби, той трябва да страда. Който никога не е страдал, той не знае, какво нещо е любов. Любовта се проявява само чрез страданията. Страданието е почва, върху която любовта расте. Страданието е условие, за да се прояви радостта.
Радостта е плод на страданието.
Колкото повече е страдал човек, толкова по-сладки плодове ще има. Който не е страдал, той не може да има плодове. Плодовете на реалното и на идеалното израснаха от страданията на Христа. Христовите страдания донесоха новата култура на човечеството. Големи са били страданията на Христа!
към беседата >>
Запример, като си направят нов костюм, или като си купят нова шапка, те турят огледалото пред себе си и с часове се оглеждат.
Факт е също така, че човек може да гледа и без очи. Очите са пособие на човека, придобито отпосле. Първоначално в човека се е явило желанието да гледа, т. е. зрението като сетиво, а после са създадени очите като орган . Често хората се спират върху маловажни неща в света и там губят времето си.
Запример, като си направят нов костюм, или като си купят нова шапка, те турят огледалото пред себе си и с часове се оглеждат.
Какво са придобили с новия костюм и с новата си шапка? – Нищо особено. Обаче, със създаване на техните слушалки – ушите, за тях се разкрива нов свят. Те чуват различни звукове, били те хармонични или дисхармонични. С отваряне вход в организма им, т. е.
към беседата >>
Колкото повече е страдал човек, толкова по-сладки плодове ще има.
Който никога не е страдал, той не знае, какво нещо е любов. Любовта се проявява само чрез страданията. Страданието е почва, върху която любовта расте. Страданието е условие, за да се прояви радостта. Радостта е плод на страданието.
Колкото повече е страдал човек, толкова по-сладки плодове ще има.
Който не е страдал, той не може да има плодове. Плодовете на реалното и на идеалното израснаха от страданията на Христа. Христовите страдания донесоха новата култура на човечеството. Големи са били страданията на Христа! Кръв е излизало от Неговите пори.
към беседата >>
Какво са придобили с новия костюм и с новата си шапка?
Очите са пособие на човека, придобито отпосле. Първоначално в човека се е явило желанието да гледа, т. е. зрението като сетиво, а после са създадени очите като орган . Често хората се спират върху маловажни неща в света и там губят времето си. Запример, като си направят нов костюм, или като си купят нова шапка, те турят огледалото пред себе си и с часове се оглеждат.
Какво са придобили с новия костюм и с новата си шапка?
– Нищо особено. Обаче, със създаване на техните слушалки – ушите, за тях се разкрива нов свят. Те чуват различни звукове, били те хармонични или дисхармонични. С отваряне вход в организма им, т. е. със създаване на устата им, те се запознаха с благата, които съществуват на земята.
към беседата >>
Който не е страдал, той не може да има плодове.
Любовта се проявява само чрез страданията. Страданието е почва, върху която любовта расте. Страданието е условие, за да се прояви радостта. Радостта е плод на страданието. Колкото повече е страдал човек, толкова по-сладки плодове ще има.
Който не е страдал, той не може да има плодове.
Плодовете на реалното и на идеалното израснаха от страданията на Христа. Христовите страдания донесоха новата култура на човечеството. Големи са били страданията на Христа! Кръв е излизало от Неговите пори. Това показва, че Той е разрешавал трудни задачи.
към беседата >>
– Нищо особено.
Първоначално в човека се е явило желанието да гледа, т. е. зрението като сетиво, а после са създадени очите като орган . Често хората се спират върху маловажни неща в света и там губят времето си. Запример, като си направят нов костюм, или като си купят нова шапка, те турят огледалото пред себе си и с часове се оглеждат. Какво са придобили с новия костюм и с новата си шапка?
– Нищо особено.
Обаче, със създаване на техните слушалки – ушите, за тях се разкрива нов свят. Те чуват различни звукове, били те хармонични или дисхармонични. С отваряне вход в организма им, т. е. със създаване на устата им, те се запознаха с благата, които съществуват на земята. С отваряне прозорци на лицето им – техните очи, пред тях се разкри цял свят, със своята красота и необятност.
към беседата >>
Плодовете на реалното и на идеалното израснаха от страданията на Христа.
Страданието е почва, върху която любовта расте. Страданието е условие, за да се прояви радостта. Радостта е плод на страданието. Колкото повече е страдал човек, толкова по-сладки плодове ще има. Който не е страдал, той не може да има плодове.
Плодовете на реалното и на идеалното израснаха от страданията на Христа.
Христовите страдания донесоха новата култура на човечеството. Големи са били страданията на Христа! Кръв е излизало от Неговите пори. Това показва, че Той е разрешавал трудни задачи. И най-после трябваше да Го разпнат на кръст.
към беседата >>
Обаче, със създаване на техните слушалки – ушите, за тях се разкрива нов свят.
зрението като сетиво, а после са създадени очите като орган . Често хората се спират върху маловажни неща в света и там губят времето си. Запример, като си направят нов костюм, или като си купят нова шапка, те турят огледалото пред себе си и с часове се оглеждат. Какво са придобили с новия костюм и с новата си шапка? – Нищо особено.
Обаче, със създаване на техните слушалки – ушите, за тях се разкрива нов свят.
Те чуват различни звукове, били те хармонични или дисхармонични. С отваряне вход в организма им, т. е. със създаване на устата им, те се запознаха с благата, които съществуват на земята. С отваряне прозорци на лицето им – техните очи, пред тях се разкри цял свят, със своята красота и необятност. Който не съзнава цената на тия придобивки, той ще каже: Защо ни е устата, защо ни са очите, ушите, сърцето?
към беседата >>
Христовите страдания донесоха новата култура на човечеството.
Страданието е условие, за да се прояви радостта. Радостта е плод на страданието. Колкото повече е страдал човек, толкова по-сладки плодове ще има. Който не е страдал, той не може да има плодове. Плодовете на реалното и на идеалното израснаха от страданията на Христа.
Христовите страдания донесоха новата култура на човечеството.
Големи са били страданията на Христа! Кръв е излизало от Неговите пори. Това показва, че Той е разрешавал трудни задачи. И най-после трябваше да Го разпнат на кръст. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме реално на кръста, а когато не мислим добре за него, ние го приковаваме идеално на кръста.
към беседата >>
Те чуват различни звукове, били те хармонични или дисхармонични.
Често хората се спират върху маловажни неща в света и там губят времето си. Запример, като си направят нов костюм, или като си купят нова шапка, те турят огледалото пред себе си и с часове се оглеждат. Какво са придобили с новия костюм и с новата си шапка? – Нищо особено. Обаче, със създаване на техните слушалки – ушите, за тях се разкрива нов свят.
Те чуват различни звукове, били те хармонични или дисхармонични.
С отваряне вход в организма им, т. е. със създаване на устата им, те се запознаха с благата, които съществуват на земята. С отваряне прозорци на лицето им – техните очи, пред тях се разкри цял свят, със своята красота и необятност. Който не съзнава цената на тия придобивки, той ще каже: Защо ни е устата, защо ни са очите, ушите, сърцето? Влезте в положението на камъните, за да разберете, с какви блага човек разполага.
към беседата >>
Големи са били страданията на Христа!
Радостта е плод на страданието. Колкото повече е страдал човек, толкова по-сладки плодове ще има. Който не е страдал, той не може да има плодове. Плодовете на реалното и на идеалното израснаха от страданията на Христа. Христовите страдания донесоха новата култура на човечеството.
Големи са били страданията на Христа!
Кръв е излизало от Неговите пори. Това показва, че Той е разрешавал трудни задачи. И най-после трябваше да Го разпнат на кръст. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме реално на кръста, а когато не мислим добре за него, ние го приковаваме идеално на кръста. Значи, съществуват два вида приковаване на кръста: реално, когато не обичаме някого; идеално, когато не мислим добре за някого.
към беседата >>
С отваряне вход в организма им, т. е.
Запример, като си направят нов костюм, или като си купят нова шапка, те турят огледалото пред себе си и с часове се оглеждат. Какво са придобили с новия костюм и с новата си шапка? – Нищо особено. Обаче, със създаване на техните слушалки – ушите, за тях се разкрива нов свят. Те чуват различни звукове, били те хармонични или дисхармонични.
С отваряне вход в организма им, т. е.
със създаване на устата им, те се запознаха с благата, които съществуват на земята. С отваряне прозорци на лицето им – техните очи, пред тях се разкри цял свят, със своята красота и необятност. Който не съзнава цената на тия придобивки, той ще каже: Защо ни е устата, защо ни са очите, ушите, сърцето? Влезте в положението на камъните, за да разберете, с какви блага човек разполага. Камъните са лишени от очи, от уши, от уста, от сърце и от хиляди години насам чакат търпеливо, да им се дадат тия неща.
към беседата >>
Кръв е излизало от Неговите пори.
Колкото повече е страдал човек, толкова по-сладки плодове ще има. Който не е страдал, той не може да има плодове. Плодовете на реалното и на идеалното израснаха от страданията на Христа. Христовите страдания донесоха новата култура на човечеството. Големи са били страданията на Христа!
Кръв е излизало от Неговите пори.
Това показва, че Той е разрешавал трудни задачи. И най-после трябваше да Го разпнат на кръст. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме реално на кръста, а когато не мислим добре за него, ние го приковаваме идеално на кръста. Значи, съществуват два вида приковаване на кръста: реално, когато не обичаме някого; идеално, когато не мислим добре за някого.
към беседата >>
със създаване на устата им, те се запознаха с благата, които съществуват на земята.
Какво са придобили с новия костюм и с новата си шапка? – Нищо особено. Обаче, със създаване на техните слушалки – ушите, за тях се разкрива нов свят. Те чуват различни звукове, били те хармонични или дисхармонични. С отваряне вход в организма им, т. е.
със създаване на устата им, те се запознаха с благата, които съществуват на земята.
С отваряне прозорци на лицето им – техните очи, пред тях се разкри цял свят, със своята красота и необятност. Който не съзнава цената на тия придобивки, той ще каже: Защо ни е устата, защо ни са очите, ушите, сърцето? Влезте в положението на камъните, за да разберете, с какви блага човек разполага. Камъните са лишени от очи, от уши, от уста, от сърце и от хиляди години насам чакат търпеливо, да им се дадат тия неща. И те имат желание да опитат реалното в света.
към беседата >>
Това показва, че Той е разрешавал трудни задачи.
Който не е страдал, той не може да има плодове. Плодовете на реалното и на идеалното израснаха от страданията на Христа. Христовите страдания донесоха новата култура на човечеството. Големи са били страданията на Христа! Кръв е излизало от Неговите пори.
Това показва, че Той е разрешавал трудни задачи.
И най-после трябваше да Го разпнат на кръст. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме реално на кръста, а когато не мислим добре за него, ние го приковаваме идеално на кръста. Значи, съществуват два вида приковаване на кръста: реално, когато не обичаме някого; идеално, когато не мислим добре за някого.
към беседата >>
С отваряне прозорци на лицето им – техните очи, пред тях се разкри цял свят, със своята красота и необятност.
– Нищо особено. Обаче, със създаване на техните слушалки – ушите, за тях се разкрива нов свят. Те чуват различни звукове, били те хармонични или дисхармонични. С отваряне вход в организма им, т. е. със създаване на устата им, те се запознаха с благата, които съществуват на земята.
С отваряне прозорци на лицето им – техните очи, пред тях се разкри цял свят, със своята красота и необятност.
Който не съзнава цената на тия придобивки, той ще каже: Защо ни е устата, защо ни са очите, ушите, сърцето? Влезте в положението на камъните, за да разберете, с какви блага човек разполага. Камъните са лишени от очи, от уши, от уста, от сърце и от хиляди години насам чакат търпеливо, да им се дадат тия неща. И те имат желание да опитат реалното в света. При това, всеки уд в човешкия организъм има не само една функция, но няколко.
към беседата >>
И най-после трябваше да Го разпнат на кръст.
Плодовете на реалното и на идеалното израснаха от страданията на Христа. Христовите страдания донесоха новата култура на човечеството. Големи са били страданията на Христа! Кръв е излизало от Неговите пори. Това показва, че Той е разрешавал трудни задачи.
И най-после трябваше да Го разпнат на кръст.
Когато не обичаме някого, ние го приковаваме реално на кръста, а когато не мислим добре за него, ние го приковаваме идеално на кръста. Значи, съществуват два вида приковаване на кръста: реално, когато не обичаме някого; идеално, когато не мислим добре за някого.
към беседата >>
Който не съзнава цената на тия придобивки, той ще каже: Защо ни е устата, защо ни са очите, ушите, сърцето?
Обаче, със създаване на техните слушалки – ушите, за тях се разкрива нов свят. Те чуват различни звукове, били те хармонични или дисхармонични. С отваряне вход в организма им, т. е. със създаване на устата им, те се запознаха с благата, които съществуват на земята. С отваряне прозорци на лицето им – техните очи, пред тях се разкри цял свят, със своята красота и необятност.
Който не съзнава цената на тия придобивки, той ще каже: Защо ни е устата, защо ни са очите, ушите, сърцето?
Влезте в положението на камъните, за да разберете, с какви блага човек разполага. Камъните са лишени от очи, от уши, от уста, от сърце и от хиляди години насам чакат търпеливо, да им се дадат тия неща. И те имат желание да опитат реалното в света. При това, всеки уд в човешкия организъм има не само една функция, но няколко. Запример, устата на човека има три главни функции: тя приема храна отвън и я препраща във вътрешните органи; после тя опитва вкуса на приетата храна и се произнася за нея; и най-после устата говори.
към беседата >>
Когато не обичаме някого, ние го приковаваме реално на кръста, а когато не мислим добре за него, ние го приковаваме идеално на кръста.
Христовите страдания донесоха новата култура на човечеството. Големи са били страданията на Христа! Кръв е излизало от Неговите пори. Това показва, че Той е разрешавал трудни задачи. И най-после трябваше да Го разпнат на кръст.
Когато не обичаме някого, ние го приковаваме реално на кръста, а когато не мислим добре за него, ние го приковаваме идеално на кръста.
Значи, съществуват два вида приковаване на кръста: реално, когато не обичаме някого; идеално, когато не мислим добре за някого.
към беседата >>
Влезте в положението на камъните, за да разберете, с какви блага човек разполага.
Те чуват различни звукове, били те хармонични или дисхармонични. С отваряне вход в организма им, т. е. със създаване на устата им, те се запознаха с благата, които съществуват на земята. С отваряне прозорци на лицето им – техните очи, пред тях се разкри цял свят, със своята красота и необятност. Който не съзнава цената на тия придобивки, той ще каже: Защо ни е устата, защо ни са очите, ушите, сърцето?
Влезте в положението на камъните, за да разберете, с какви блага човек разполага.
Камъните са лишени от очи, от уши, от уста, от сърце и от хиляди години насам чакат търпеливо, да им се дадат тия неща. И те имат желание да опитат реалното в света. При това, всеки уд в човешкия организъм има не само една функция, но няколко. Запример, устата на човека има три главни функции: тя приема храна отвън и я препраща във вътрешните органи; после тя опитва вкуса на приетата храна и се произнася за нея; и най-после устата говори. От устата излизат благи, нежни думи.
към беседата >>
Значи, съществуват два вида приковаване на кръста: реално, когато не обичаме някого; идеално, когато не мислим добре за някого.
Големи са били страданията на Христа! Кръв е излизало от Неговите пори. Това показва, че Той е разрешавал трудни задачи. И най-после трябваше да Го разпнат на кръст. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме реално на кръста, а когато не мислим добре за него, ние го приковаваме идеално на кръста.
Значи, съществуват два вида приковаване на кръста: реално, когато не обичаме някого; идеално, когато не мислим добре за някого.
към беседата >>
Камъните са лишени от очи, от уши, от уста, от сърце и от хиляди години насам чакат търпеливо, да им се дадат тия неща.
С отваряне вход в организма им, т. е. със създаване на устата им, те се запознаха с благата, които съществуват на земята. С отваряне прозорци на лицето им – техните очи, пред тях се разкри цял свят, със своята красота и необятност. Който не съзнава цената на тия придобивки, той ще каже: Защо ни е устата, защо ни са очите, ушите, сърцето? Влезте в положението на камъните, за да разберете, с какви блага човек разполага.
Камъните са лишени от очи, от уши, от уста, от сърце и от хиляди години насам чакат търпеливо, да им се дадат тия неща.
И те имат желание да опитат реалното в света. При това, всеки уд в човешкия организъм има не само една функция, но няколко. Запример, устата на човека има три главни функции: тя приема храна отвън и я препраща във вътрешните органи; после тя опитва вкуса на приетата храна и се произнася за нея; и най-после устата говори. От устата излизат благи, нежни думи. С ушите си човек чува думите, които излизат от устата му, а с очите си той вижда последствията, които те произвеждат.
към беседата >>
Сега аз желая на всички да слезете от реалния и от идеалния си кръст!
Сега аз желая на всички да слезете от реалния и от идеалния си кръст!
Никой не може да слезе сам от кръста си. Все трябва да дойде Никодим, да ви свали от кръста, да ви завие в плащеница и да ви постави в гроба. След това два ангела трябва да слязат от небето и да ви извадят от пещерата на вашия живот. Страданията съдържат една добра страна, която всякога трябва да се има пред вид. Страданията носят в себе си велики Божии благословения за онези, които искат да се запознаят с реалното и с идеалното в живота.
към беседата >>
И те имат желание да опитат реалното в света.
със създаване на устата им, те се запознаха с благата, които съществуват на земята. С отваряне прозорци на лицето им – техните очи, пред тях се разкри цял свят, със своята красота и необятност. Който не съзнава цената на тия придобивки, той ще каже: Защо ни е устата, защо ни са очите, ушите, сърцето? Влезте в положението на камъните, за да разберете, с какви блага човек разполага. Камъните са лишени от очи, от уши, от уста, от сърце и от хиляди години насам чакат търпеливо, да им се дадат тия неща.
И те имат желание да опитат реалното в света.
При това, всеки уд в човешкия организъм има не само една функция, но няколко. Запример, устата на човека има три главни функции: тя приема храна отвън и я препраща във вътрешните органи; после тя опитва вкуса на приетата храна и се произнася за нея; и най-после устата говори. От устата излизат благи, нежни думи. С ушите си човек чува думите, които излизат от устата му, а с очите си той вижда последствията, които те произвеждат. Казвате на някого: Ела у дома, да те нагостя.
към беседата >>
Никой не може да слезе сам от кръста си.
Сега аз желая на всички да слезете от реалния и от идеалния си кръст!
Никой не може да слезе сам от кръста си.
Все трябва да дойде Никодим, да ви свали от кръста, да ви завие в плащеница и да ви постави в гроба. След това два ангела трябва да слязат от небето и да ви извадят от пещерата на вашия живот. Страданията съдържат една добра страна, която всякога трябва да се има пред вид. Страданията носят в себе си велики Божии благословения за онези, които искат да се запознаят с реалното и с идеалното в живота. Страданията са временни.
към беседата >>
При това, всеки уд в човешкия организъм има не само една функция, но няколко.
С отваряне прозорци на лицето им – техните очи, пред тях се разкри цял свят, със своята красота и необятност. Който не съзнава цената на тия придобивки, той ще каже: Защо ни е устата, защо ни са очите, ушите, сърцето? Влезте в положението на камъните, за да разберете, с какви блага човек разполага. Камъните са лишени от очи, от уши, от уста, от сърце и от хиляди години насам чакат търпеливо, да им се дадат тия неща. И те имат желание да опитат реалното в света.
При това, всеки уд в човешкия организъм има не само една функция, но няколко.
Запример, устата на човека има три главни функции: тя приема храна отвън и я препраща във вътрешните органи; после тя опитва вкуса на приетата храна и се произнася за нея; и най-после устата говори. От устата излизат благи, нежни думи. С ушите си човек чува думите, които излизат от устата му, а с очите си той вижда последствията, които те произвеждат. Казвате на някого: Ела у дома, да те нагостя. Тези думи произвеждат разположение в човека, когото сте поканили на угощение.
към беседата >>
Все трябва да дойде Никодим, да ви свали от кръста, да ви завие в плащеница и да ви постави в гроба.
Сега аз желая на всички да слезете от реалния и от идеалния си кръст! Никой не може да слезе сам от кръста си.
Все трябва да дойде Никодим, да ви свали от кръста, да ви завие в плащеница и да ви постави в гроба.
След това два ангела трябва да слязат от небето и да ви извадят от пещерата на вашия живот. Страданията съдържат една добра страна, която всякога трябва да се има пред вид. Страданията носят в себе си велики Божии благословения за онези, които искат да се запознаят с реалното и с идеалното в живота. Страданията са временни. Те траят около секунда, две, три, най-много една минута.
към беседата >>
Запример, устата на човека има три главни функции: тя приема храна отвън и я препраща във вътрешните органи; после тя опитва вкуса на приетата храна и се произнася за нея; и най-после устата говори.
Който не съзнава цената на тия придобивки, той ще каже: Защо ни е устата, защо ни са очите, ушите, сърцето? Влезте в положението на камъните, за да разберете, с какви блага човек разполага. Камъните са лишени от очи, от уши, от уста, от сърце и от хиляди години насам чакат търпеливо, да им се дадат тия неща. И те имат желание да опитат реалното в света. При това, всеки уд в човешкия организъм има не само една функция, но няколко.
Запример, устата на човека има три главни функции: тя приема храна отвън и я препраща във вътрешните органи; после тя опитва вкуса на приетата храна и се произнася за нея; и най-после устата говори.
От устата излизат благи, нежни думи. С ушите си човек чува думите, които излизат от устата му, а с очите си той вижда последствията, които те произвеждат. Казвате на някого: Ела у дома, да те нагостя. Тези думи произвеждат разположение в човека, когото сте поканили на угощение. Казвате на друг човек: Чакай, само да те срещна още един път!
към беседата >>
След това два ангела трябва да слязат от небето и да ви извадят от пещерата на вашия живот.
Сега аз желая на всички да слезете от реалния и от идеалния си кръст! Никой не може да слезе сам от кръста си. Все трябва да дойде Никодим, да ви свали от кръста, да ви завие в плащеница и да ви постави в гроба.
След това два ангела трябва да слязат от небето и да ви извадят от пещерата на вашия живот.
Страданията съдържат една добра страна, която всякога трябва да се има пред вид. Страданията носят в себе си велики Божии благословения за онези, които искат да се запознаят с реалното и с идеалното в живота. Страданията са временни. Те траят около секунда, две, три, най-много една минута. Те не достигат даже и до един час.
към беседата >>
От устата излизат благи, нежни думи.
Влезте в положението на камъните, за да разберете, с какви блага човек разполага. Камъните са лишени от очи, от уши, от уста, от сърце и от хиляди години насам чакат търпеливо, да им се дадат тия неща. И те имат желание да опитат реалното в света. При това, всеки уд в човешкия организъм има не само една функция, но няколко. Запример, устата на човека има три главни функции: тя приема храна отвън и я препраща във вътрешните органи; после тя опитва вкуса на приетата храна и се произнася за нея; и най-после устата говори.
От устата излизат благи, нежни думи.
С ушите си човек чува думите, които излизат от устата му, а с очите си той вижда последствията, които те произвеждат. Казвате на някого: Ела у дома, да те нагостя. Тези думи произвеждат разположение в човека, когото сте поканили на угощение. Казвате на друг човек: Чакай, само да те срещна още един път! Тъй ще те набия, че ще ме помниш!
към беседата >>
Страданията съдържат една добра страна, която всякога трябва да се има пред вид.
Сега аз желая на всички да слезете от реалния и от идеалния си кръст! Никой не може да слезе сам от кръста си. Все трябва да дойде Никодим, да ви свали от кръста, да ви завие в плащеница и да ви постави в гроба. След това два ангела трябва да слязат от небето и да ви извадят от пещерата на вашия живот.
Страданията съдържат една добра страна, която всякога трябва да се има пред вид.
Страданията носят в себе си велики Божии благословения за онези, които искат да се запознаят с реалното и с идеалното в живота. Страданията са временни. Те траят около секунда, две, три, най-много една минута. Те не достигат даже и до един час. Това, което продължава повече от час, е отражение на страданието.
към беседата >>
С ушите си човек чува думите, които излизат от устата му, а с очите си той вижда последствията, които те произвеждат.
Камъните са лишени от очи, от уши, от уста, от сърце и от хиляди години насам чакат търпеливо, да им се дадат тия неща. И те имат желание да опитат реалното в света. При това, всеки уд в човешкия организъм има не само една функция, но няколко. Запример, устата на човека има три главни функции: тя приема храна отвън и я препраща във вътрешните органи; после тя опитва вкуса на приетата храна и се произнася за нея; и най-после устата говори. От устата излизат благи, нежни думи.
С ушите си човек чува думите, които излизат от устата му, а с очите си той вижда последствията, които те произвеждат.
Казвате на някого: Ела у дома, да те нагостя. Тези думи произвеждат разположение в човека, когото сте поканили на угощение. Казвате на друг човек: Чакай, само да те срещна още един път! Тъй ще те набия, че ще ме помниш! Като чуе тези думи от устата ви, той бяга от нас, не иска втори път да ви среща.
към беседата >>
Страданията носят в себе си велики Божии благословения за онези, които искат да се запознаят с реалното и с идеалното в живота.
Сега аз желая на всички да слезете от реалния и от идеалния си кръст! Никой не може да слезе сам от кръста си. Все трябва да дойде Никодим, да ви свали от кръста, да ви завие в плащеница и да ви постави в гроба. След това два ангела трябва да слязат от небето и да ви извадят от пещерата на вашия живот. Страданията съдържат една добра страна, която всякога трябва да се има пред вид.
Страданията носят в себе си велики Божии благословения за онези, които искат да се запознаят с реалното и с идеалното в живота.
Страданията са временни. Те траят около секунда, две, три, най-много една минута. Те не достигат даже и до един час. Това, което продължава повече от час, е отражение на страданието. Гневът на Бога може да продължи най-много сто години, а Божието благословение продължава хиляди години.
към беседата >>
Казвате на някого: Ела у дома, да те нагостя.
И те имат желание да опитат реалното в света. При това, всеки уд в човешкия организъм има не само една функция, но няколко. Запример, устата на човека има три главни функции: тя приема храна отвън и я препраща във вътрешните органи; после тя опитва вкуса на приетата храна и се произнася за нея; и най-после устата говори. От устата излизат благи, нежни думи. С ушите си човек чува думите, които излизат от устата му, а с очите си той вижда последствията, които те произвеждат.
Казвате на някого: Ела у дома, да те нагостя.
Тези думи произвеждат разположение в човека, когото сте поканили на угощение. Казвате на друг човек: Чакай, само да те срещна още един път! Тъй ще те набия, че ще ме помниш! Като чуе тези думи от устата ви, той бяга от нас, не иска втори път да ви среща.
към беседата >>
Страданията са временни.
Никой не може да слезе сам от кръста си. Все трябва да дойде Никодим, да ви свали от кръста, да ви завие в плащеница и да ви постави в гроба. След това два ангела трябва да слязат от небето и да ви извадят от пещерата на вашия живот. Страданията съдържат една добра страна, която всякога трябва да се има пред вид. Страданията носят в себе си велики Божии благословения за онези, които искат да се запознаят с реалното и с идеалното в живота.
Страданията са временни.
Те траят около секунда, две, три, най-много една минута. Те не достигат даже и до един час. Това, което продължава повече от час, е отражение на страданието. Гневът на Бога може да продължи най-много сто години, а Божието благословение продължава хиляди години. Недоволството на Бога от хората може да продължава най-много сто години, а любовта Му – 25 000 години.
към беседата >>
Тези думи произвеждат разположение в човека, когото сте поканили на угощение.
При това, всеки уд в човешкия организъм има не само една функция, но няколко. Запример, устата на човека има три главни функции: тя приема храна отвън и я препраща във вътрешните органи; после тя опитва вкуса на приетата храна и се произнася за нея; и най-после устата говори. От устата излизат благи, нежни думи. С ушите си човек чува думите, които излизат от устата му, а с очите си той вижда последствията, които те произвеждат. Казвате на някого: Ела у дома, да те нагостя.
Тези думи произвеждат разположение в човека, когото сте поканили на угощение.
Казвате на друг човек: Чакай, само да те срещна още един път! Тъй ще те набия, че ще ме помниш! Като чуе тези думи от устата ви, той бяга от нас, не иска втори път да ви среща.
към беседата >>
Те траят около секунда, две, три, най-много една минута.
Все трябва да дойде Никодим, да ви свали от кръста, да ви завие в плащеница и да ви постави в гроба. След това два ангела трябва да слязат от небето и да ви извадят от пещерата на вашия живот. Страданията съдържат една добра страна, която всякога трябва да се има пред вид. Страданията носят в себе си велики Божии благословения за онези, които искат да се запознаят с реалното и с идеалното в живота. Страданията са временни.
Те траят около секунда, две, три, най-много една минута.
Те не достигат даже и до един час. Това, което продължава повече от час, е отражение на страданието. Гневът на Бога може да продължи най-много сто години, а Божието благословение продължава хиляди години. Недоволството на Бога от хората може да продължава най-много сто години, а любовта Му – 25 000 години. Значи, недоволството на Бога към нас може да продължава най-много една секунда, а любовта Му – 25 000 секунди.
към беседата >>
Казвате на друг човек: Чакай, само да те срещна още един път!
Запример, устата на човека има три главни функции: тя приема храна отвън и я препраща във вътрешните органи; после тя опитва вкуса на приетата храна и се произнася за нея; и най-после устата говори. От устата излизат благи, нежни думи. С ушите си човек чува думите, които излизат от устата му, а с очите си той вижда последствията, които те произвеждат. Казвате на някого: Ела у дома, да те нагостя. Тези думи произвеждат разположение в човека, когото сте поканили на угощение.
Казвате на друг човек: Чакай, само да те срещна още един път!
Тъй ще те набия, че ще ме помниш! Като чуе тези думи от устата ви, той бяга от нас, не иска втори път да ви среща.
към беседата >>
Те не достигат даже и до един час.
След това два ангела трябва да слязат от небето и да ви извадят от пещерата на вашия живот. Страданията съдържат една добра страна, която всякога трябва да се има пред вид. Страданията носят в себе си велики Божии благословения за онези, които искат да се запознаят с реалното и с идеалното в живота. Страданията са временни. Те траят около секунда, две, три, най-много една минута.
Те не достигат даже и до един час.
Това, което продължава повече от час, е отражение на страданието. Гневът на Бога може да продължи най-много сто години, а Божието благословение продължава хиляди години. Недоволството на Бога от хората може да продължава най-много сто години, а любовта Му – 25 000 години. Значи, недоволството на Бога към нас може да продължава най-много една секунда, а любовта Му – 25 000 секунди. Тъй щото, ако изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде недоволен от вас една секунда, а доволен – 25 000 секунди.
към беседата >>
Тъй ще те набия, че ще ме помниш!
От устата излизат благи, нежни думи. С ушите си човек чува думите, които излизат от устата му, а с очите си той вижда последствията, които те произвеждат. Казвате на някого: Ела у дома, да те нагостя. Тези думи произвеждат разположение в човека, когото сте поканили на угощение. Казвате на друг човек: Чакай, само да те срещна още един път!
Тъй ще те набия, че ще ме помниш!
Като чуе тези думи от устата ви, той бяга от нас, не иска втори път да ви среща.
към беседата >>
Това, което продължава повече от час, е отражение на страданието.
Страданията съдържат една добра страна, която всякога трябва да се има пред вид. Страданията носят в себе си велики Божии благословения за онези, които искат да се запознаят с реалното и с идеалното в живота. Страданията са временни. Те траят около секунда, две, три, най-много една минута. Те не достигат даже и до един час.
Това, което продължава повече от час, е отражение на страданието.
Гневът на Бога може да продължи най-много сто години, а Божието благословение продължава хиляди години. Недоволството на Бога от хората може да продължава най-много сто години, а любовта Му – 25 000 години. Значи, недоволството на Бога към нас може да продължава най-много една секунда, а любовта Му – 25 000 секунди. Тъй щото, ако изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде недоволен от вас една секунда, а доволен – 25 000 секунди. Ако не изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде доволен от вас една секунда, а недоволен – 25 000 секунди.
към беседата >>
Като чуе тези думи от устата ви, той бяга от нас, не иска втори път да ви среща.
С ушите си човек чува думите, които излизат от устата му, а с очите си той вижда последствията, които те произвеждат. Казвате на някого: Ела у дома, да те нагостя. Тези думи произвеждат разположение в човека, когото сте поканили на угощение. Казвате на друг човек: Чакай, само да те срещна още един път! Тъй ще те набия, че ще ме помниш!
Като чуе тези думи от устата ви, той бяга от нас, не иска втори път да ви среща.
към беседата >>
Гневът на Бога може да продължи най-много сто години, а Божието благословение продължава хиляди години.
Страданията носят в себе си велики Божии благословения за онези, които искат да се запознаят с реалното и с идеалното в живота. Страданията са временни. Те траят около секунда, две, три, най-много една минута. Те не достигат даже и до един час. Това, което продължава повече от час, е отражение на страданието.
Гневът на Бога може да продължи най-много сто години, а Божието благословение продължава хиляди години.
Недоволството на Бога от хората може да продължава най-много сто години, а любовта Му – 25 000 години. Значи, недоволството на Бога към нас може да продължава най-много една секунда, а любовта Му – 25 000 секунди. Тъй щото, ако изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде недоволен от вас една секунда, а доволен – 25 000 секунди. Ако не изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде доволен от вас една секунда, а недоволен – 25 000 секунди. Кое от двете положения е за предпочитане?
към беседата >>
Всички хора се оплакват от противоречията на живота.
Всички хора се оплакват от противоречията на живота.
Запример, голямо противоречие е, че от устата, един и същ уд, едновременно излизат два вида думи: отрицателни и положителни. Разумният човек, ученикът приема противоречията като условия за растене. Ако ученикът разреши известно противоречие правилно, той се повдига; не го ли разреши правилно, той се понижава. Мнозина се обезсърчават и казват, че нищо не са придобили нищо не са научили в живота си. – От тях зависи да научат нещо или да не научат.
към беседата >>
Недоволството на Бога от хората може да продължава най-много сто години, а любовта Му – 25 000 години.
Страданията са временни. Те траят около секунда, две, три, най-много една минута. Те не достигат даже и до един час. Това, което продължава повече от час, е отражение на страданието. Гневът на Бога може да продължи най-много сто години, а Божието благословение продължава хиляди години.
Недоволството на Бога от хората може да продължава най-много сто години, а любовта Му – 25 000 години.
Значи, недоволството на Бога към нас може да продължава най-много една секунда, а любовта Му – 25 000 секунди. Тъй щото, ако изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде недоволен от вас една секунда, а доволен – 25 000 секунди. Ако не изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде доволен от вас една секунда, а недоволен – 25 000 секунди. Кое от двете положения е за предпочитане? Мимолетен е гневът на Бога.
към беседата >>
Запример, голямо противоречие е, че от устата, един и същ уд, едновременно излизат два вида думи: отрицателни и положителни.
Всички хора се оплакват от противоречията на живота.
Запример, голямо противоречие е, че от устата, един и същ уд, едновременно излизат два вида думи: отрицателни и положителни.
Разумният човек, ученикът приема противоречията като условия за растене. Ако ученикът разреши известно противоречие правилно, той се повдига; не го ли разреши правилно, той се понижава. Мнозина се обезсърчават и казват, че нищо не са придобили нищо не са научили в живота си. – От тях зависи да научат нещо или да не научат. Който учи, той все ще научи нещо.
към беседата >>
Значи, недоволството на Бога към нас може да продължава най-много една секунда, а любовта Му – 25 000 секунди.
Те траят около секунда, две, три, най-много една минута. Те не достигат даже и до един час. Това, което продължава повече от час, е отражение на страданието. Гневът на Бога може да продължи най-много сто години, а Божието благословение продължава хиляди години. Недоволството на Бога от хората може да продължава най-много сто години, а любовта Му – 25 000 години.
Значи, недоволството на Бога към нас може да продължава най-много една секунда, а любовта Му – 25 000 секунди.
Тъй щото, ако изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде недоволен от вас една секунда, а доволен – 25 000 секунди. Ако не изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде доволен от вас една секунда, а недоволен – 25 000 секунди. Кое от двете положения е за предпочитане? Мимолетен е гневът на Бога. В този гняв вие ще опитате, какво нещо е страданието.
към беседата >>
Разумният човек, ученикът приема противоречията като условия за растене.
Всички хора се оплакват от противоречията на живота. Запример, голямо противоречие е, че от устата, един и същ уд, едновременно излизат два вида думи: отрицателни и положителни.
Разумният човек, ученикът приема противоречията като условия за растене.
Ако ученикът разреши известно противоречие правилно, той се повдига; не го ли разреши правилно, той се понижава. Мнозина се обезсърчават и казват, че нищо не са придобили нищо не са научили в живота си. – От тях зависи да научат нещо или да не научат. Който учи, той все ще научи нещо. При всеки обяд, човек все научава нещо.
към беседата >>
Тъй щото, ако изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде недоволен от вас една секунда, а доволен – 25 000 секунди.
Те не достигат даже и до един час. Това, което продължава повече от час, е отражение на страданието. Гневът на Бога може да продължи най-много сто години, а Божието благословение продължава хиляди години. Недоволството на Бога от хората може да продължава най-много сто години, а любовта Му – 25 000 години. Значи, недоволството на Бога към нас може да продължава най-много една секунда, а любовта Му – 25 000 секунди.
Тъй щото, ако изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде недоволен от вас една секунда, а доволен – 25 000 секунди.
Ако не изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде доволен от вас една секунда, а недоволен – 25 000 секунди. Кое от двете положения е за предпочитане? Мимолетен е гневът на Бога. В този гняв вие ще опитате, какво нещо е страданието. В доволството и разположението на Бога ще опитвате радостта.
към беседата >>
Ако ученикът разреши известно противоречие правилно, той се повдига; не го ли разреши правилно, той се понижава.
Всички хора се оплакват от противоречията на живота. Запример, голямо противоречие е, че от устата, един и същ уд, едновременно излизат два вида думи: отрицателни и положителни. Разумният човек, ученикът приема противоречията като условия за растене.
Ако ученикът разреши известно противоречие правилно, той се повдига; не го ли разреши правилно, той се понижава.
Мнозина се обезсърчават и казват, че нищо не са придобили нищо не са научили в живота си. – От тях зависи да научат нещо или да не научат. Който учи, той все ще научи нещо. При всеки обяд, човек все научава нещо. Той съзнава, че е задоволил нуждата на своя организъм и е придобил нещо реално.
към беседата >>
Ако не изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде доволен от вас една секунда, а недоволен – 25 000 секунди.
Това, което продължава повече от час, е отражение на страданието. Гневът на Бога може да продължи най-много сто години, а Божието благословение продължава хиляди години. Недоволството на Бога от хората може да продължава най-много сто години, а любовта Му – 25 000 години. Значи, недоволството на Бога към нас може да продължава най-много една секунда, а любовта Му – 25 000 секунди. Тъй щото, ако изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде недоволен от вас една секунда, а доволен – 25 000 секунди.
Ако не изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде доволен от вас една секунда, а недоволен – 25 000 секунди.
Кое от двете положения е за предпочитане? Мимолетен е гневът на Бога. В този гняв вие ще опитате, какво нещо е страданието. В доволството и разположението на Бога ще опитвате радостта.
към беседата >>
Мнозина се обезсърчават и казват, че нищо не са придобили нищо не са научили в живота си.
Всички хора се оплакват от противоречията на живота. Запример, голямо противоречие е, че от устата, един и същ уд, едновременно излизат два вида думи: отрицателни и положителни. Разумният човек, ученикът приема противоречията като условия за растене. Ако ученикът разреши известно противоречие правилно, той се повдига; не го ли разреши правилно, той се понижава.
Мнозина се обезсърчават и казват, че нищо не са придобили нищо не са научили в живота си.
– От тях зависи да научат нещо или да не научат. Който учи, той все ще научи нещо. При всеки обяд, човек все научава нещо. Той съзнава, че е задоволил нуждата на своя организъм и е придобил нещо реално. Но с един обяд не се свършва.
към беседата >>
Кое от двете положения е за предпочитане?
Гневът на Бога може да продължи най-много сто години, а Божието благословение продължава хиляди години. Недоволството на Бога от хората може да продължава най-много сто години, а любовта Му – 25 000 години. Значи, недоволството на Бога към нас може да продължава най-много една секунда, а любовта Му – 25 000 секунди. Тъй щото, ако изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде недоволен от вас една секунда, а доволен – 25 000 секунди. Ако не изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде доволен от вас една секунда, а недоволен – 25 000 секунди.
Кое от двете положения е за предпочитане?
Мимолетен е гневът на Бога. В този гняв вие ще опитате, какво нещо е страданието. В доволството и разположението на Бога ще опитвате радостта.
към беседата >>
– От тях зависи да научат нещо или да не научат.
Всички хора се оплакват от противоречията на живота. Запример, голямо противоречие е, че от устата, един и същ уд, едновременно излизат два вида думи: отрицателни и положителни. Разумният човек, ученикът приема противоречията като условия за растене. Ако ученикът разреши известно противоречие правилно, той се повдига; не го ли разреши правилно, той се понижава. Мнозина се обезсърчават и казват, че нищо не са придобили нищо не са научили в живота си.
– От тях зависи да научат нещо или да не научат.
Който учи, той все ще научи нещо. При всеки обяд, човек все научава нещо. Той съзнава, че е задоволил нуждата на своя организъм и е придобил нещо реално. Но с един обяд не се свършва. Храненето е непреривен процес.
към беседата >>
Мимолетен е гневът на Бога.
Недоволството на Бога от хората може да продължава най-много сто години, а любовта Му – 25 000 години. Значи, недоволството на Бога към нас може да продължава най-много една секунда, а любовта Му – 25 000 секунди. Тъй щото, ако изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде недоволен от вас една секунда, а доволен – 25 000 секунди. Ако не изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде доволен от вас една секунда, а недоволен – 25 000 секунди. Кое от двете положения е за предпочитане?
Мимолетен е гневът на Бога.
В този гняв вие ще опитате, какво нещо е страданието. В доволството и разположението на Бога ще опитвате радостта.
към беседата >>
Който учи, той все ще научи нещо.
Запример, голямо противоречие е, че от устата, един и същ уд, едновременно излизат два вида думи: отрицателни и положителни. Разумният човек, ученикът приема противоречията като условия за растене. Ако ученикът разреши известно противоречие правилно, той се повдига; не го ли разреши правилно, той се понижава. Мнозина се обезсърчават и казват, че нищо не са придобили нищо не са научили в живота си. – От тях зависи да научат нещо или да не научат.
Който учи, той все ще научи нещо.
При всеки обяд, човек все научава нещо. Той съзнава, че е задоволил нуждата на своя организъм и е придобил нещо реално. Но с един обяд не се свършва. Храненето е непреривен процес. Чрез храната човек се запознава с реалното и с идеалното в живота.
към беседата >>
В този гняв вие ще опитате, какво нещо е страданието.
Значи, недоволството на Бога към нас може да продължава най-много една секунда, а любовта Му – 25 000 секунди. Тъй щото, ако изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде недоволен от вас една секунда, а доволен – 25 000 секунди. Ако не изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде доволен от вас една секунда, а недоволен – 25 000 секунди. Кое от двете положения е за предпочитане? Мимолетен е гневът на Бога.
В този гняв вие ще опитате, какво нещо е страданието.
В доволството и разположението на Бога ще опитвате радостта.
към беседата >>
При всеки обяд, човек все научава нещо.
Разумният човек, ученикът приема противоречията като условия за растене. Ако ученикът разреши известно противоречие правилно, той се повдига; не го ли разреши правилно, той се понижава. Мнозина се обезсърчават и казват, че нищо не са придобили нищо не са научили в живота си. – От тях зависи да научат нещо или да не научат. Който учи, той все ще научи нещо.
При всеки обяд, човек все научава нещо.
Той съзнава, че е задоволил нуждата на своя организъм и е придобил нещо реално. Но с един обяд не се свършва. Храненето е непреривен процес. Чрез храната човек се запознава с реалното и с идеалното в живота. При всяко хранене човек придобива само толкова, колкото живот е влязъл в него.
към беседата >>
В доволството и разположението на Бога ще опитвате радостта.
Тъй щото, ако изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде недоволен от вас една секунда, а доволен – 25 000 секунди. Ако не изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде доволен от вас една секунда, а недоволен – 25 000 секунди. Кое от двете положения е за предпочитане? Мимолетен е гневът на Бога. В този гняв вие ще опитате, какво нещо е страданието.
В доволството и разположението на Бога ще опитвате радостта.
към беседата >>
Той съзнава, че е задоволил нуждата на своя организъм и е придобил нещо реално.
Ако ученикът разреши известно противоречие правилно, той се повдига; не го ли разреши правилно, той се понижава. Мнозина се обезсърчават и казват, че нищо не са придобили нищо не са научили в живота си. – От тях зависи да научат нещо или да не научат. Който учи, той все ще научи нещо. При всеки обяд, човек все научава нещо.
Той съзнава, че е задоволил нуждата на своя организъм и е придобил нещо реално.
Но с един обяд не се свършва. Храненето е непреривен процес. Чрез храната човек се запознава с реалното и с идеалното в живота. При всяко хранене човек придобива само толкова, колкото живот е влязъл в него.
към беседата >>
И тъй, сърцето ви трябва постоянно да се занимава с любовта, а умът ви – с мъдростта.
И тъй, сърцето ви трябва постоянно да се занимава с любовта, а умът ви – с мъдростта.
А вие, като ученици, всякога трябва да се занимавате с истината.
към беседата >>
Но с един обяд не се свършва.
Мнозина се обезсърчават и казват, че нищо не са придобили нищо не са научили в живота си. – От тях зависи да научат нещо или да не научат. Който учи, той все ще научи нещо. При всеки обяд, човек все научава нещо. Той съзнава, че е задоволил нуждата на своя организъм и е придобил нещо реално.
Но с един обяд не се свършва.
Храненето е непреривен процес. Чрез храната човек се запознава с реалното и с идеалното в живота. При всяко хранене човек придобива само толкова, колкото живот е влязъл в него.
към беседата >>
А вие, като ученици, всякога трябва да се занимавате с истината.
И тъй, сърцето ви трябва постоянно да се занимава с любовта, а умът ви – с мъдростта.
А вие, като ученици, всякога трябва да се занимавате с истината.
към беседата >>
Храненето е непреривен процес.
– От тях зависи да научат нещо или да не научат. Който учи, той все ще научи нещо. При всеки обяд, човек все научава нещо. Той съзнава, че е задоволил нуждата на своя организъм и е придобил нещо реално. Но с един обяд не се свършва.
Храненето е непреривен процес.
Чрез храната човек се запознава с реалното и с идеалното в живота. При всяко хранене човек придобива само толкова, колкото живот е влязъл в него.
към беседата >>
Чрез храната човек се запознава с реалното и с идеалното в живота.
Който учи, той все ще научи нещо. При всеки обяд, човек все научава нещо. Той съзнава, че е задоволил нуждата на своя организъм и е придобил нещо реално. Но с един обяд не се свършва. Храненето е непреривен процес.
Чрез храната човек се запознава с реалното и с идеалното в живота.
При всяко хранене човек придобива само толкова, колкото живот е влязъл в него.
към беседата >>
При всяко хранене човек придобива само толкова, колкото живот е влязъл в него.
При всеки обяд, човек все научава нещо. Той съзнава, че е задоволил нуждата на своя организъм и е придобил нещо реално. Но с един обяд не се свършва. Храненето е непреривен процес. Чрез храната човек се запознава с реалното и с идеалното в живота.
При всяко хранене човек придобива само толкова, колкото живот е влязъл в него.
към беседата >>
И тъй, реалното в света, това е любовта и добродетелите, които произтичат от нея.
И тъй, реалното в света, това е любовта и добродетелите, които произтичат от нея.
Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея. Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума – с идеалното. Чрез сърцето си човек се запознава с радостта и скръбта. Чрез ума си той се запознава с външния свят, със законите и явленията в природата. Чрез ума си той се запознава с великото в света.
към беседата >>
Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея.
И тъй, реалното в света, това е любовта и добродетелите, които произтичат от нея.
Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея.
Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума – с идеалното. Чрез сърцето си човек се запознава с радостта и скръбта. Чрез ума си той се запознава с външния свят, със законите и явленията в природата. Чрез ума си той се запознава с великото в света. Следователно, когато ви се говори за реалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез сърцето си.
към беседата >>
Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума – с идеалното.
И тъй, реалното в света, това е любовта и добродетелите, които произтичат от нея. Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея.
Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума – с идеалното.
Чрез сърцето си човек се запознава с радостта и скръбта. Чрез ума си той се запознава с външния свят, със законите и явленията в природата. Чрез ума си той се запознава с великото в света. Следователно, когато ви се говори за реалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез сърцето си. Когато ви се говори за идеалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез ума си.
към беседата >>
Чрез сърцето си човек се запознава с радостта и скръбта.
И тъй, реалното в света, това е любовта и добродетелите, които произтичат от нея. Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея. Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума – с идеалното.
Чрез сърцето си човек се запознава с радостта и скръбта.
Чрез ума си той се запознава с външния свят, със законите и явленията в природата. Чрез ума си той се запознава с великото в света. Следователно, когато ви се говори за реалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез сърцето си. Когато ви се говори за идеалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез ума си. Когато между учителя и ученика съществува разногласие, причината за това е, че те се намират в различни области: ако учителят е в областта на идеалното, ученикът е в областта на реалното.
към беседата >>
Чрез ума си той се запознава с външния свят, със законите и явленията в природата.
И тъй, реалното в света, това е любовта и добродетелите, които произтичат от нея. Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея. Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума – с идеалното. Чрез сърцето си човек се запознава с радостта и скръбта.
Чрез ума си той се запознава с външния свят, със законите и явленията в природата.
Чрез ума си той се запознава с великото в света. Следователно, когато ви се говори за реалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез сърцето си. Когато ви се говори за идеалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез ума си. Когато между учителя и ученика съществува разногласие, причината за това е, че те се намират в различни области: ако учителят е в областта на идеалното, ученикът е в областта на реалното. И обратно, ако учителят е в реалното – ученикът е в идеалното.
към беседата >>
Чрез ума си той се запознава с великото в света.
И тъй, реалното в света, това е любовта и добродетелите, които произтичат от нея. Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея. Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума – с идеалното. Чрез сърцето си човек се запознава с радостта и скръбта. Чрез ума си той се запознава с външния свят, със законите и явленията в природата.
Чрез ума си той се запознава с великото в света.
Следователно, когато ви се говори за реалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез сърцето си. Когато ви се говори за идеалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез ума си. Когато между учителя и ученика съществува разногласие, причината за това е, че те се намират в различни области: ако учителят е в областта на идеалното, ученикът е в областта на реалното. И обратно, ако учителят е в реалното – ученикът е в идеалното. Учителят предава на ученика урок, а последният не е доволен от него и намира, че не му преподава, както трябва.
към беседата >>
Следователно, когато ви се говори за реалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез сърцето си.
Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея. Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума – с идеалното. Чрез сърцето си човек се запознава с радостта и скръбта. Чрез ума си той се запознава с външния свят, със законите и явленията в природата. Чрез ума си той се запознава с великото в света.
Следователно, когато ви се говори за реалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез сърцето си.
Когато ви се говори за идеалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез ума си. Когато между учителя и ученика съществува разногласие, причината за това е, че те се намират в различни области: ако учителят е в областта на идеалното, ученикът е в областта на реалното. И обратно, ако учителят е в реалното – ученикът е в идеалното. Учителят предава на ученика урок, а последният не е доволен от него и намира, че не му преподава, както трябва. – Защо се явява това неразбиране?
към беседата >>
Когато ви се говори за идеалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез ума си.
Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума – с идеалното. Чрез сърцето си човек се запознава с радостта и скръбта. Чрез ума си той се запознава с външния свят, със законите и явленията в природата. Чрез ума си той се запознава с великото в света. Следователно, когато ви се говори за реалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез сърцето си.
Когато ви се говори за идеалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез ума си.
Когато между учителя и ученика съществува разногласие, причината за това е, че те се намират в различни области: ако учителят е в областта на идеалното, ученикът е в областта на реалното. И обратно, ако учителят е в реалното – ученикът е в идеалното. Учителят предава на ученика урок, а последният не е доволен от него и намира, че не му преподава, както трябва. – Защо се явява това неразбиране? – Защото ученикът е в реалното.
към беседата >>
Когато между учителя и ученика съществува разногласие, причината за това е, че те се намират в различни области: ако учителят е в областта на идеалното, ученикът е в областта на реалното.
Чрез сърцето си човек се запознава с радостта и скръбта. Чрез ума си той се запознава с външния свят, със законите и явленията в природата. Чрез ума си той се запознава с великото в света. Следователно, когато ви се говори за реалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез сърцето си. Когато ви се говори за идеалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез ума си.
Когато между учителя и ученика съществува разногласие, причината за това е, че те се намират в различни области: ако учителят е в областта на идеалното, ученикът е в областта на реалното.
И обратно, ако учителят е в реалното – ученикът е в идеалното. Учителят предава на ученика урок, а последният не е доволен от него и намира, че не му преподава, както трябва. – Защо се явява това неразбиране? – Защото ученикът е в реалното. Друг път учителят разправя нещо на ученика, а последният не го разбира и е недоволен от него.
към беседата >>
И обратно, ако учителят е в реалното – ученикът е в идеалното.
Чрез ума си той се запознава с външния свят, със законите и явленията в природата. Чрез ума си той се запознава с великото в света. Следователно, когато ви се говори за реалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез сърцето си. Когато ви се говори за идеалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез ума си. Когато между учителя и ученика съществува разногласие, причината за това е, че те се намират в различни области: ако учителят е в областта на идеалното, ученикът е в областта на реалното.
И обратно, ако учителят е в реалното – ученикът е в идеалното.
Учителят предава на ученика урок, а последният не е доволен от него и намира, че не му преподава, както трябва. – Защо се явява това неразбиране? – Защото ученикът е в реалното. Друг път учителят разправя нещо на ученика, а последният не го разбира и е недоволен от него. – Защо ученикът е недоволен?
към беседата >>
Учителят предава на ученика урок, а последният не е доволен от него и намира, че не му преподава, както трябва.
Чрез ума си той се запознава с великото в света. Следователно, когато ви се говори за реалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез сърцето си. Когато ви се говори за идеалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез ума си. Когато между учителя и ученика съществува разногласие, причината за това е, че те се намират в различни области: ако учителят е в областта на идеалното, ученикът е в областта на реалното. И обратно, ако учителят е в реалното – ученикът е в идеалното.
Учителят предава на ученика урок, а последният не е доволен от него и намира, че не му преподава, както трябва.
– Защо се явява това неразбиране? – Защото ученикът е в реалното. Друг път учителят разправя нещо на ученика, а последният не го разбира и е недоволен от него. – Защо ученикът е недоволен? – Защото е в идеалното, а учителят му говори за реалното.
към беседата >>
– Защо се явява това неразбиране?
Следователно, когато ви се говори за реалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез сърцето си. Когато ви се говори за идеалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез ума си. Когато между учителя и ученика съществува разногласие, причината за това е, че те се намират в различни области: ако учителят е в областта на идеалното, ученикът е в областта на реалното. И обратно, ако учителят е в реалното – ученикът е в идеалното. Учителят предава на ученика урок, а последният не е доволен от него и намира, че не му преподава, както трябва.
– Защо се явява това неразбиране?
– Защото ученикът е в реалното. Друг път учителят разправя нещо на ученика, а последният не го разбира и е недоволен от него. – Защо ученикът е недоволен? – Защото е в идеалното, а учителят му говори за реалното. За да бъде в хармония с учителя си, ученикът трябва да бъде в положението на дете, което има готовност да слуша, да възприема и да се учи.
към беседата >>
– Защото ученикът е в реалното.
Когато ви се говори за идеалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез ума си. Когато между учителя и ученика съществува разногласие, причината за това е, че те се намират в различни области: ако учителят е в областта на идеалното, ученикът е в областта на реалното. И обратно, ако учителят е в реалното – ученикът е в идеалното. Учителят предава на ученика урок, а последният не е доволен от него и намира, че не му преподава, както трябва. – Защо се явява това неразбиране?
– Защото ученикът е в реалното.
Друг път учителят разправя нещо на ученика, а последният не го разбира и е недоволен от него. – Защо ученикът е недоволен? – Защото е в идеалното, а учителят му говори за реалното. За да бъде в хармония с учителя си, ученикът трябва да бъде в положението на дете, което има готовност да слуша, да възприема и да се учи. Тъй щото, не заставяйте учителя си той да дойде в областта, в която сте вие, но бъдете готови вие да влезете в областта, дето е учителят ви, и оттам да го слушате.
към беседата >>
Друг път учителят разправя нещо на ученика, а последният не го разбира и е недоволен от него.
Когато между учителя и ученика съществува разногласие, причината за това е, че те се намират в различни области: ако учителят е в областта на идеалното, ученикът е в областта на реалното. И обратно, ако учителят е в реалното – ученикът е в идеалното. Учителят предава на ученика урок, а последният не е доволен от него и намира, че не му преподава, както трябва. – Защо се явява това неразбиране? – Защото ученикът е в реалното.
Друг път учителят разправя нещо на ученика, а последният не го разбира и е недоволен от него.
– Защо ученикът е недоволен? – Защото е в идеалното, а учителят му говори за реалното. За да бъде в хармония с учителя си, ученикът трябва да бъде в положението на дете, което има готовност да слуша, да възприема и да се учи. Тъй щото, не заставяйте учителя си той да дойде в областта, в която сте вие, но бъдете готови вие да влезете в областта, дето е учителят ви, и оттам да го слушате.
към беседата >>
– Защо ученикът е недоволен?
И обратно, ако учителят е в реалното – ученикът е в идеалното. Учителят предава на ученика урок, а последният не е доволен от него и намира, че не му преподава, както трябва. – Защо се явява това неразбиране? – Защото ученикът е в реалното. Друг път учителят разправя нещо на ученика, а последният не го разбира и е недоволен от него.
– Защо ученикът е недоволен?
– Защото е в идеалното, а учителят му говори за реалното. За да бъде в хармония с учителя си, ученикът трябва да бъде в положението на дете, което има готовност да слуша, да възприема и да се учи. Тъй щото, не заставяйте учителя си той да дойде в областта, в която сте вие, но бъдете готови вие да влезете в областта, дето е учителят ви, и оттам да го слушате.
към беседата >>
– Защото е в идеалното, а учителят му говори за реалното.
Учителят предава на ученика урок, а последният не е доволен от него и намира, че не му преподава, както трябва. – Защо се явява това неразбиране? – Защото ученикът е в реалното. Друг път учителят разправя нещо на ученика, а последният не го разбира и е недоволен от него. – Защо ученикът е недоволен?
– Защото е в идеалното, а учителят му говори за реалното.
За да бъде в хармония с учителя си, ученикът трябва да бъде в положението на дете, което има готовност да слуша, да възприема и да се учи. Тъй щото, не заставяйте учителя си той да дойде в областта, в която сте вие, но бъдете готови вие да влезете в областта, дето е учителят ви, и оттам да го слушате.
към беседата >>
За да бъде в хармония с учителя си, ученикът трябва да бъде в положението на дете, което има готовност да слуша, да възприема и да се учи.
– Защо се явява това неразбиране? – Защото ученикът е в реалното. Друг път учителят разправя нещо на ученика, а последният не го разбира и е недоволен от него. – Защо ученикът е недоволен? – Защото е в идеалното, а учителят му говори за реалното.
За да бъде в хармония с учителя си, ученикът трябва да бъде в положението на дете, което има готовност да слуша, да възприема и да се учи.
Тъй щото, не заставяйте учителя си той да дойде в областта, в която сте вие, но бъдете готови вие да влезете в областта, дето е учителят ви, и оттам да го слушате.
към беседата >>
Тъй щото, не заставяйте учителя си той да дойде в областта, в която сте вие, но бъдете готови вие да влезете в областта, дето е учителят ви, и оттам да го слушате.
– Защото ученикът е в реалното. Друг път учителят разправя нещо на ученика, а последният не го разбира и е недоволен от него. – Защо ученикът е недоволен? – Защото е в идеалното, а учителят му говори за реалното. За да бъде в хармония с учителя си, ученикът трябва да бъде в положението на дете, което има готовност да слуша, да възприема и да се учи.
Тъй щото, не заставяйте учителя си той да дойде в областта, в която сте вие, но бъдете готови вие да влезете в областта, дето е учителят ви, и оттам да го слушате.
към беседата >>
Като не разбират законите на разумната природа, мнозина казват: Не сме ли свободни да се движим, дето искаме?
Като не разбират законите на разумната природа, мнозина казват: Не сме ли свободни да се движим, дето искаме?
– Не сте свободни. Има места, по които човек няма право да се движи. Запример, може ли човек да върви по релсите, по които трен минава? Един милионер, човек с голямо достойнство, по някаква случайност, попада на железопътните релси и се спира там да разглежда местността. Пазачът му извиква: Господине, отстрани се от пътя!
към беседата >>
– Не сте свободни.
Като не разбират законите на разумната природа, мнозина казват: Не сме ли свободни да се движим, дето искаме?
– Не сте свободни.
Има места, по които човек няма право да се движи. Запример, може ли човек да върви по релсите, по които трен минава? Един милионер, човек с голямо достойнство, по някаква случайност, попада на железопътните релси и се спира там да разглежда местността. Пазачът му извиква: Господине, отстрани се от пътя! – Как смееш да ми заповядваш?
към беседата >>
Има места, по които човек няма право да се движи.
Като не разбират законите на разумната природа, мнозина казват: Не сме ли свободни да се движим, дето искаме? – Не сте свободни.
Има места, по които човек няма право да се движи.
Запример, може ли човек да върви по релсите, по които трен минава? Един милионер, човек с голямо достойнство, по някаква случайност, попада на железопътните релси и се спира там да разглежда местността. Пазачът му извиква: Господине, отстрани се от пътя! – Как смееш да ми заповядваш? Аз съм човек с достойнство, всички хора ми се подчиняват, всички ми правят път, а ти се осмеляваш да ми показваш, накъде да вървя.
към беседата >>
Запример, може ли човек да върви по релсите, по които трен минава?
Като не разбират законите на разумната природа, мнозина казват: Не сме ли свободни да се движим, дето искаме? – Не сте свободни. Има места, по които човек няма право да се движи.
Запример, може ли човек да върви по релсите, по които трен минава?
Един милионер, човек с голямо достойнство, по някаква случайност, попада на железопътните релси и се спира там да разглежда местността. Пазачът му извиква: Господине, отстрани се от пътя! – Как смееш да ми заповядваш? Аз съм човек с достойнство, всички хора ми се подчиняват, всички ми правят път, а ти се осмеляваш да ми показваш, накъде да вървя. Аз съм свободен човек и ще стоя, ще ходя, дето искам.
към беседата >>
Един милионер, човек с голямо достойнство, по някаква случайност, попада на железопътните релси и се спира там да разглежда местността.
Като не разбират законите на разумната природа, мнозина казват: Не сме ли свободни да се движим, дето искаме? – Не сте свободни. Има места, по които човек няма право да се движи. Запример, може ли човек да върви по релсите, по които трен минава?
Един милионер, човек с голямо достойнство, по някаква случайност, попада на железопътните релси и се спира там да разглежда местността.
Пазачът му извиква: Господине, отстрани се от пътя! – Как смееш да ми заповядваш? Аз съм човек с достойнство, всички хора ми се подчиняват, всички ми правят път, а ти се осмеляваш да ми показваш, накъде да вървя. Аз съм свободен човек и ще стоя, ще ходя, дето искам. – Да, господине, ти можеш да стоиш, дето искаш, но не и на релсите, по които тренът минава.
към беседата >>
Пазачът му извиква: Господине, отстрани се от пътя!
Като не разбират законите на разумната природа, мнозина казват: Не сме ли свободни да се движим, дето искаме? – Не сте свободни. Има места, по които човек няма право да се движи. Запример, може ли човек да върви по релсите, по които трен минава? Един милионер, човек с голямо достойнство, по някаква случайност, попада на железопътните релси и се спира там да разглежда местността.
Пазачът му извиква: Господине, отстрани се от пътя!
– Как смееш да ми заповядваш? Аз съм човек с достойнство, всички хора ми се подчиняват, всички ми правят път, а ти се осмеляваш да ми показваш, накъде да вървя. Аз съм свободен човек и ще стоя, ще ходя, дето искам. – Да, господине, ти можеш да стоиш, дето искаш, но не и на релсите, по които тренът минава. Ти нямаш право да спъваш движението на треновете.
към беседата >>
– Как смееш да ми заповядваш?
– Не сте свободни. Има места, по които човек няма право да се движи. Запример, може ли човек да върви по релсите, по които трен минава? Един милионер, човек с голямо достойнство, по някаква случайност, попада на железопътните релси и се спира там да разглежда местността. Пазачът му извиква: Господине, отстрани се от пътя!
– Как смееш да ми заповядваш?
Аз съм човек с достойнство, всички хора ми се подчиняват, всички ми правят път, а ти се осмеляваш да ми показваш, накъде да вървя. Аз съм свободен човек и ще стоя, ще ходя, дето искам. – Да, господине, ти можеш да стоиш, дето искаш, но не и на релсите, по които тренът минава. Ти нямаш право да спъваш движението на треновете. Ако останеш на това място още малко, тренът ще пристигне и ще те прегази.
към беседата >>
Аз съм човек с достойнство, всички хора ми се подчиняват, всички ми правят път, а ти се осмеляваш да ми показваш, накъде да вървя.
Има места, по които човек няма право да се движи. Запример, може ли човек да върви по релсите, по които трен минава? Един милионер, човек с голямо достойнство, по някаква случайност, попада на железопътните релси и се спира там да разглежда местността. Пазачът му извиква: Господине, отстрани се от пътя! – Как смееш да ми заповядваш?
Аз съм човек с достойнство, всички хора ми се подчиняват, всички ми правят път, а ти се осмеляваш да ми показваш, накъде да вървя.
Аз съм свободен човек и ще стоя, ще ходя, дето искам. – Да, господине, ти можеш да стоиш, дето искаш, но не и на релсите, по които тренът минава. Ти нямаш право да спъваш движението на треновете. Ако останеш на това място още малко, тренът ще пристигне и ще те прегази.
към беседата >>
Аз съм свободен човек и ще стоя, ще ходя, дето искам.
Запример, може ли човек да върви по релсите, по които трен минава? Един милионер, човек с голямо достойнство, по някаква случайност, попада на железопътните релси и се спира там да разглежда местността. Пазачът му извиква: Господине, отстрани се от пътя! – Как смееш да ми заповядваш? Аз съм човек с достойнство, всички хора ми се подчиняват, всички ми правят път, а ти се осмеляваш да ми показваш, накъде да вървя.
Аз съм свободен човек и ще стоя, ще ходя, дето искам.
– Да, господине, ти можеш да стоиш, дето искаш, но не и на релсите, по които тренът минава. Ти нямаш право да спъваш движението на треновете. Ако останеш на това място още малко, тренът ще пристигне и ще те прегази.
към беседата >>
– Да, господине, ти можеш да стоиш, дето искаш, но не и на релсите, по които тренът минава.
Един милионер, човек с голямо достойнство, по някаква случайност, попада на железопътните релси и се спира там да разглежда местността. Пазачът му извиква: Господине, отстрани се от пътя! – Как смееш да ми заповядваш? Аз съм човек с достойнство, всички хора ми се подчиняват, всички ми правят път, а ти се осмеляваш да ми показваш, накъде да вървя. Аз съм свободен човек и ще стоя, ще ходя, дето искам.
– Да, господине, ти можеш да стоиш, дето искаш, но не и на релсите, по които тренът минава.
Ти нямаш право да спъваш движението на треновете. Ако останеш на това място още малко, тренът ще пристигне и ще те прегази.
към беседата >>
Ти нямаш право да спъваш движението на треновете.
Пазачът му извиква: Господине, отстрани се от пътя! – Как смееш да ми заповядваш? Аз съм човек с достойнство, всички хора ми се подчиняват, всички ми правят път, а ти се осмеляваш да ми показваш, накъде да вървя. Аз съм свободен човек и ще стоя, ще ходя, дето искам. – Да, господине, ти можеш да стоиш, дето искаш, но не и на релсите, по които тренът минава.
Ти нямаш право да спъваш движението на треновете.
Ако останеш на това място още малко, тренът ще пристигне и ще те прегази.
към беседата >>
Ако останеш на това място още малко, тренът ще пристигне и ще те прегази.
– Как смееш да ми заповядваш? Аз съм човек с достойнство, всички хора ми се подчиняват, всички ми правят път, а ти се осмеляваш да ми показваш, накъде да вървя. Аз съм свободен човек и ще стоя, ще ходя, дето искам. – Да, господине, ти можеш да стоиш, дето искаш, но не и на релсите, по които тренът минава. Ти нямаш право да спъваш движението на треновете.
Ако останеш на това място още малко, тренът ще пристигне и ще те прегази.
към беседата >>
Следователно, който иска да бъде свободен, той няма право да стои на пътя, дето стават големи движения.
Следователно, който иска да бъде свободен, той няма право да стои на пътя, дето стават големи движения.
На този път могат да седят, или да се движат свободно само ония предмети, на които е определено от по-високо място. Много от страданията на окултните ученици се дължат на това, че те спират на пътища, дето тренове се движат. Който не разбира законите, той мисли, че има право да ходи, да седи, дето иска и казва: Аз съм свободен човек и мога да правя, каквото искам. – Ще опиташ, колко си свободен.
към беседата >>
На този път могат да седят, или да се движат свободно само ония предмети, на които е определено от по-високо място.
Следователно, който иска да бъде свободен, той няма право да стои на пътя, дето стават големи движения.
На този път могат да седят, или да се движат свободно само ония предмети, на които е определено от по-високо място.
Много от страданията на окултните ученици се дължат на това, че те спират на пътища, дето тренове се движат. Който не разбира законите, той мисли, че има право да ходи, да седи, дето иска и казва: Аз съм свободен човек и мога да правя, каквото искам. – Ще опиташ, колко си свободен.
към беседата >>
Много от страданията на окултните ученици се дължат на това, че те спират на пътища, дето тренове се движат.
Следователно, който иска да бъде свободен, той няма право да стои на пътя, дето стават големи движения. На този път могат да седят, или да се движат свободно само ония предмети, на които е определено от по-високо място.
Много от страданията на окултните ученици се дължат на това, че те спират на пътища, дето тренове се движат.
Който не разбира законите, той мисли, че има право да ходи, да седи, дето иска и казва: Аз съм свободен човек и мога да правя, каквото искам. – Ще опиташ, колко си свободен.
към беседата >>
Който не разбира законите, той мисли, че има право да ходи, да седи, дето иска и казва: Аз съм свободен човек и мога да правя, каквото искам.
Следователно, който иска да бъде свободен, той няма право да стои на пътя, дето стават големи движения. На този път могат да седят, или да се движат свободно само ония предмети, на които е определено от по-високо място. Много от страданията на окултните ученици се дължат на това, че те спират на пътища, дето тренове се движат.
Който не разбира законите, той мисли, че има право да ходи, да седи, дето иска и казва: Аз съм свободен човек и мога да правя, каквото искам.
– Ще опиташ, колко си свободен.
към беседата >>
– Ще опиташ, колко си свободен.
Следователно, който иска да бъде свободен, той няма право да стои на пътя, дето стават големи движения. На този път могат да седят, или да се движат свободно само ония предмети, на които е определено от по-високо място. Много от страданията на окултните ученици се дължат на това, че те спират на пътища, дето тренове се движат. Който не разбира законите, той мисли, че има право да ходи, да седи, дето иска и казва: Аз съм свободен човек и мога да правя, каквото искам.
– Ще опиташ, колко си свободен.
към беседата >>
Преди години, когато била прокарана железницата от Варна за София, първото пътуване по тази линия било отбелязано със смазването на един бивол.
Преди години, когато била прокарана железницата от Варна за София, първото пътуване по тази линия било отбелязано със смазването на един бивол.
Като наближил трена към Гебедже, един бивол бил изненадан от шума и се затичал към локомотива, дигнал рогата си нагоре, искал да се бори, да му препречи пътя. Локомотивът му се видял като никакво голямо чудовище. Биволът решил да го спре, да препятствува на движението му. Машинистът изсвирил няколко пъти, за да отстрани бивола от релсите, но той продължавал да се заканва на локомотива. В края на краищата борбата на бивола с локомотива се свършила в ущърб на първия.
към беседата >>
Като наближил трена към Гебедже, един бивол бил изненадан от шума и се затичал към локомотива, дигнал рогата си нагоре, искал да се бори, да му препречи пътя.
Преди години, когато била прокарана железницата от Варна за София, първото пътуване по тази линия било отбелязано със смазването на един бивол.
Като наближил трена към Гебедже, един бивол бил изненадан от шума и се затичал към локомотива, дигнал рогата си нагоре, искал да се бори, да му препречи пътя.
Локомотивът му се видял като никакво голямо чудовище. Биволът решил да го спре, да препятствува на движението му. Машинистът изсвирил няколко пъти, за да отстрани бивола от релсите, но той продължавал да се заканва на локомотива. В края на краищата борбата на бивола с локомотива се свършила в ущърб на първия. Биволът се намерил под колелата на локомотива, но съвършено смазан, превърнат на каша.
към беседата >>
Локомотивът му се видял като никакво голямо чудовище.
Преди години, когато била прокарана железницата от Варна за София, първото пътуване по тази линия било отбелязано със смазването на един бивол. Като наближил трена към Гебедже, един бивол бил изненадан от шума и се затичал към локомотива, дигнал рогата си нагоре, искал да се бори, да му препречи пътя.
Локомотивът му се видял като никакво голямо чудовище.
Биволът решил да го спре, да препятствува на движението му. Машинистът изсвирил няколко пъти, за да отстрани бивола от релсите, но той продължавал да се заканва на локомотива. В края на краищата борбата на бивола с локомотива се свършила в ущърб на първия. Биволът се намерил под колелата на локомотива, но съвършено смазан, превърнат на каша. – Няма защо да се бори с машината.
към беседата >>
Биволът решил да го спре, да препятствува на движението му.
Преди години, когато била прокарана железницата от Варна за София, първото пътуване по тази линия било отбелязано със смазването на един бивол. Като наближил трена към Гебедже, един бивол бил изненадан от шума и се затичал към локомотива, дигнал рогата си нагоре, искал да се бори, да му препречи пътя. Локомотивът му се видял като никакво голямо чудовище.
Биволът решил да го спре, да препятствува на движението му.
Машинистът изсвирил няколко пъти, за да отстрани бивола от релсите, но той продължавал да се заканва на локомотива. В края на краищата борбата на бивола с локомотива се свършила в ущърб на първия. Биволът се намерил под колелата на локомотива, но съвършено смазан, превърнат на каша. – Няма защо да се бори с машината. Държавата й е дала право да минава по този път.
към беседата >>
Машинистът изсвирил няколко пъти, за да отстрани бивола от релсите, но той продължавал да се заканва на локомотива.
Преди години, когато била прокарана железницата от Варна за София, първото пътуване по тази линия било отбелязано със смазването на един бивол. Като наближил трена към Гебедже, един бивол бил изненадан от шума и се затичал към локомотива, дигнал рогата си нагоре, искал да се бори, да му препречи пътя. Локомотивът му се видял като никакво голямо чудовище. Биволът решил да го спре, да препятствува на движението му.
Машинистът изсвирил няколко пъти, за да отстрани бивола от релсите, но той продължавал да се заканва на локомотива.
В края на краищата борбата на бивола с локомотива се свършила в ущърб на първия. Биволът се намерил под колелата на локомотива, но съвършено смазан, превърнат на каша. – Няма защо да се бори с машината. Държавата й е дала право да минава по този път.
към беседата >>
В края на краищата борбата на бивола с локомотива се свършила в ущърб на първия.
Преди години, когато била прокарана железницата от Варна за София, първото пътуване по тази линия било отбелязано със смазването на един бивол. Като наближил трена към Гебедже, един бивол бил изненадан от шума и се затичал към локомотива, дигнал рогата си нагоре, искал да се бори, да му препречи пътя. Локомотивът му се видял като никакво голямо чудовище. Биволът решил да го спре, да препятствува на движението му. Машинистът изсвирил няколко пъти, за да отстрани бивола от релсите, но той продължавал да се заканва на локомотива.
В края на краищата борбата на бивола с локомотива се свършила в ущърб на първия.
Биволът се намерил под колелата на локомотива, но съвършено смазан, превърнат на каша. – Няма защо да се бори с машината. Държавата й е дала право да минава по този път.
към беседата >>
Биволът се намерил под колелата на локомотива, но съвършено смазан, превърнат на каша.
Като наближил трена към Гебедже, един бивол бил изненадан от шума и се затичал към локомотива, дигнал рогата си нагоре, искал да се бори, да му препречи пътя. Локомотивът му се видял като никакво голямо чудовище. Биволът решил да го спре, да препятствува на движението му. Машинистът изсвирил няколко пъти, за да отстрани бивола от релсите, но той продължавал да се заканва на локомотива. В края на краищата борбата на бивола с локомотива се свършила в ущърб на първия.
Биволът се намерил под колелата на локомотива, но съвършено смазан, превърнат на каша.
– Няма защо да се бори с машината. Държавата й е дала право да минава по този път.
към беседата >>
– Няма защо да се бори с машината.
Локомотивът му се видял като никакво голямо чудовище. Биволът решил да го спре, да препятствува на движението му. Машинистът изсвирил няколко пъти, за да отстрани бивола от релсите, но той продължавал да се заканва на локомотива. В края на краищата борбата на бивола с локомотива се свършила в ущърб на първия. Биволът се намерил под колелата на локомотива, но съвършено смазан, превърнат на каша.
– Няма защо да се бори с машината.
Държавата й е дала право да минава по този път.
към беседата >>
Държавата й е дала право да минава по този път.
Биволът решил да го спре, да препятствува на движението му. Машинистът изсвирил няколко пъти, за да отстрани бивола от релсите, но той продължавал да се заканва на локомотива. В края на краищата борбата на бивола с локомотива се свършила в ущърб на първия. Биволът се намерил под колелата на локомотива, но съвършено смазан, превърнат на каша. – Няма защо да се бори с машината.
Държавата й е дала право да минава по този път.
към беседата >>
Това е един несполучлив опит, в които биволът станал жертва.
Това е един несполучлив опит, в които биволът станал жертва.
Често и хората правят такива опити, за които плащат скъпо. Някой човек намислил да прави нещо. Ти излизаш срещу него, искаш да му препятствуваш. – Защо? – Защото работата му била необмислена.
към беседата >>
Често и хората правят такива опити, за които плащат скъпо.
Това е един несполучлив опит, в които биволът станал жертва.
Често и хората правят такива опити, за които плащат скъпо.
Някой човек намислил да прави нещо. Ти излизаш срещу него, искаш да му препятствуваш. – Защо? – Защото работата му била необмислена. – Остави го да прави каквото иска.
към беседата >>
Някой човек намислил да прави нещо.
Това е един несполучлив опит, в които биволът станал жертва. Често и хората правят такива опити, за които плащат скъпо.
Някой човек намислил да прави нещо.
Ти излизаш срещу него, искаш да му препятствуваш. – Защо? – Защото работата му била необмислена. – Остави го да прави каквото иска. Не му препятствувай.
към беседата >>
Ти излизаш срещу него, искаш да му препятствуваш.
Това е един несполучлив опит, в които биволът станал жертва. Често и хората правят такива опити, за които плащат скъпо. Някой човек намислил да прави нещо.
Ти излизаш срещу него, искаш да му препятствуваш.
– Защо? – Защото работата му била необмислена. – Остави го да прави каквото иска. Не му препятствувай. Някои обича никого, но окръжаващите започват да го разубеждават, да му казват, че този човек не заслужава неговата любов.
към беседата >>
– Защо?
Това е един несполучлив опит, в които биволът станал жертва. Често и хората правят такива опити, за които плащат скъпо. Някой човек намислил да прави нещо. Ти излизаш срещу него, искаш да му препятствуваш.
– Защо?
– Защото работата му била необмислена. – Остави го да прави каквото иска. Не му препятствувай. Някои обича никого, но окръжаващите започват да го разубеждават, да му казват, че този човек не заслужава неговата любов. – Чудни са хората!
към беседата >>
– Защото работата му била необмислена.
Това е един несполучлив опит, в които биволът станал жертва. Често и хората правят такива опити, за които плащат скъпо. Някой човек намислил да прави нещо. Ти излизаш срещу него, искаш да му препятствуваш. – Защо?
– Защото работата му била необмислена.
– Остави го да прави каквото иска. Не му препятствувай. Някои обича никого, но окръжаващите започват да го разубеждават, да му казват, че този човек не заслужава неговата любов. – Чудни са хората! Според мене, никой няма право да се меси в любовта, в чувствата на другия.
към беседата >>
– Остави го да прави каквото иска.
Често и хората правят такива опити, за които плащат скъпо. Някой човек намислил да прави нещо. Ти излизаш срещу него, искаш да му препятствуваш. – Защо? – Защото работата му била необмислена.
– Остави го да прави каквото иска.
Не му препятствувай. Някои обича никого, но окръжаващите започват да го разубеждават, да му казват, че този човек не заслужава неговата любов. – Чудни са хората! Според мене, никой няма право да се меси в любовта, в чувствата на другия. Кой кого обича, това е негова работа.
към беседата >>
Не му препятствувай.
Някой човек намислил да прави нещо. Ти излизаш срещу него, искаш да му препятствуваш. – Защо? – Защото работата му била необмислена. – Остави го да прави каквото иска.
Не му препятствувай.
Някои обича никого, но окръжаващите започват да го разубеждават, да му казват, че този човек не заслужава неговата любов. – Чудни са хората! Според мене, никой няма право да се меси в любовта, в чувствата на другия. Кой кого обича, това е негова работа. Да питате защо даден човек обича еди-кого си, това значи да питате, защо той се е заел да обработва тази нива.
към беседата >>
Някои обича никого, но окръжаващите започват да го разубеждават, да му казват, че този човек не заслужава неговата любов.
Ти излизаш срещу него, искаш да му препятствуваш. – Защо? – Защото работата му била необмислена. – Остави го да прави каквото иска. Не му препятствувай.
Някои обича никого, но окръжаващите започват да го разубеждават, да му казват, че този човек не заслужава неговата любов.
– Чудни са хората! Според мене, никой няма право да се меси в любовта, в чувствата на другия. Кой кого обича, това е негова работа. Да питате защо даден човек обича еди-кого си, това значи да питате, защо той се е заел да обработва тази нива. – Защо този човек обработва една нива, а не друга, това е негова работа.
към беседата >>
– Чудни са хората!
– Защо? – Защото работата му била необмислена. – Остави го да прави каквото иска. Не му препятствувай. Някои обича никого, но окръжаващите започват да го разубеждават, да му казват, че този човек не заслужава неговата любов.
– Чудни са хората!
Според мене, никой няма право да се меси в любовта, в чувствата на другия. Кой кого обича, това е негова работа. Да питате защо даден човек обича еди-кого си, това значи да питате, защо той се е заел да обработва тази нива. – Защо този човек обработва една нива, а не друга, това е негова работа. Той избрал тази нива и нея иска да обработва.
към беседата >>
Според мене, никой няма право да се меси в любовта, в чувствата на другия.
– Защото работата му била необмислена. – Остави го да прави каквото иска. Не му препятствувай. Някои обича никого, но окръжаващите започват да го разубеждават, да му казват, че този човек не заслужава неговата любов. – Чудни са хората!
Според мене, никой няма право да се меси в любовта, в чувствата на другия.
Кой кого обича, това е негова работа. Да питате защо даден човек обича еди-кого си, това значи да питате, защо той се е заел да обработва тази нива. – Защо този човек обработва една нива, а не друга, това е негова работа. Той избрал тази нива и нея иска да обработва. Никой няма право да му противодействува.
към беседата >>
Кой кого обича, това е негова работа.
– Остави го да прави каквото иска. Не му препятствувай. Някои обича никого, но окръжаващите започват да го разубеждават, да му казват, че този човек не заслужава неговата любов. – Чудни са хората! Според мене, никой няма право да се меси в любовта, в чувствата на другия.
Кой кого обича, това е негова работа.
Да питате защо даден човек обича еди-кого си, това значи да питате, защо той се е заел да обработва тази нива. – Защо този човек обработва една нива, а не друга, това е негова работа. Той избрал тази нива и нея иска да обработва. Никой няма право да му противодействува.
към беседата >>
Да питате защо даден човек обича еди-кого си, това значи да питате, защо той се е заел да обработва тази нива.
Не му препятствувай. Някои обича никого, но окръжаващите започват да го разубеждават, да му казват, че този човек не заслужава неговата любов. – Чудни са хората! Според мене, никой няма право да се меси в любовта, в чувствата на другия. Кой кого обича, това е негова работа.
Да питате защо даден човек обича еди-кого си, това значи да питате, защо той се е заел да обработва тази нива.
– Защо този човек обработва една нива, а не друга, това е негова работа. Той избрал тази нива и нея иска да обработва. Никой няма право да му противодействува.
към беседата >>
– Защо този човек обработва една нива, а не друга, това е негова работа.
Някои обича никого, но окръжаващите започват да го разубеждават, да му казват, че този човек не заслужава неговата любов. – Чудни са хората! Според мене, никой няма право да се меси в любовта, в чувствата на другия. Кой кого обича, това е негова работа. Да питате защо даден човек обича еди-кого си, това значи да питате, защо той се е заел да обработва тази нива.
– Защо този човек обработва една нива, а не друга, това е негова работа.
Той избрал тази нива и нея иска да обработва. Никой няма право да му противодействува.
към беседата >>
Той избрал тази нива и нея иска да обработва.
– Чудни са хората! Според мене, никой няма право да се меси в любовта, в чувствата на другия. Кой кого обича, това е негова работа. Да питате защо даден човек обича еди-кого си, това значи да питате, защо той се е заел да обработва тази нива. – Защо този човек обработва една нива, а не друга, това е негова работа.
Той избрал тази нива и нея иска да обработва.
Никой няма право да му противодействува.
към беседата >>
Никой няма право да му противодействува.
Според мене, никой няма право да се меси в любовта, в чувствата на другия. Кой кого обича, това е негова работа. Да питате защо даден човек обича еди-кого си, това значи да питате, защо той се е заел да обработва тази нива. – Защо този човек обработва една нива, а не друга, това е негова работа. Той избрал тази нива и нея иска да обработва.
Никой няма право да му противодействува.
към беседата >>
Да обичате човека, това значи, да се запознаете с реалното и идеалното в него, т. е.
Да обичате човека, това значи, да се запознаете с реалното и идеалното в него, т. е.
да се запознаете с неговия ум и с неговото сърце. Методите, с които човек изучава сърцето, са едни, а методите, с които изучава ума, са други. Тези методи коренно се различават едни от други. Един от методите за изучаване на човешкото сърце е подобен на изучаване вкуса на ябълката. Да изучиш вкуса на ябълката, това значи съвършено да измениш формата й и, така изменена, да я приемеш в себе си.
към беседата >>
да се запознаете с неговия ум и с неговото сърце.
Да обичате човека, това значи, да се запознаете с реалното и идеалното в него, т. е.
да се запознаете с неговия ум и с неговото сърце.
Методите, с които човек изучава сърцето, са едни, а методите, с които изучава ума, са други. Тези методи коренно се различават едни от други. Един от методите за изучаване на човешкото сърце е подобен на изучаване вкуса на ябълката. Да изучиш вкуса на ябълката, това значи съвършено да измениш формата й и, така изменена, да я приемеш в себе си. Положението на ябълката вън и вътре в човека е едно и също – в смисъл, че тя продължава да съществува, но с видоизменена форма.
към беседата >>
Методите, с които човек изучава сърцето, са едни, а методите, с които изучава ума, са други.
Да обичате човека, това значи, да се запознаете с реалното и идеалното в него, т. е. да се запознаете с неговия ум и с неговото сърце.
Методите, с които човек изучава сърцето, са едни, а методите, с които изучава ума, са други.
Тези методи коренно се различават едни от други. Един от методите за изучаване на човешкото сърце е подобен на изучаване вкуса на ябълката. Да изучиш вкуса на ябълката, това значи съвършено да измениш формата й и, така изменена, да я приемеш в себе си. Положението на ябълката вън и вътре в човека е едно и също – в смисъл, че тя продължава да съществува, но с видоизменена форма.
към беседата >>
Тези методи коренно се различават едни от други.
Да обичате човека, това значи, да се запознаете с реалното и идеалното в него, т. е. да се запознаете с неговия ум и с неговото сърце. Методите, с които човек изучава сърцето, са едни, а методите, с които изучава ума, са други.
Тези методи коренно се различават едни от други.
Един от методите за изучаване на човешкото сърце е подобен на изучаване вкуса на ябълката. Да изучиш вкуса на ябълката, това значи съвършено да измениш формата й и, така изменена, да я приемеш в себе си. Положението на ябълката вън и вътре в човека е едно и също – в смисъл, че тя продължава да съществува, но с видоизменена форма.
към беседата >>
Един от методите за изучаване на човешкото сърце е подобен на изучаване вкуса на ябълката.
Да обичате човека, това значи, да се запознаете с реалното и идеалното в него, т. е. да се запознаете с неговия ум и с неговото сърце. Методите, с които човек изучава сърцето, са едни, а методите, с които изучава ума, са други. Тези методи коренно се различават едни от други.
Един от методите за изучаване на човешкото сърце е подобен на изучаване вкуса на ябълката.
Да изучиш вкуса на ябълката, това значи съвършено да измениш формата й и, така изменена, да я приемеш в себе си. Положението на ябълката вън и вътре в човека е едно и също – в смисъл, че тя продължава да съществува, но с видоизменена форма.
към беседата >>
Да изучиш вкуса на ябълката, това значи съвършено да измениш формата й и, така изменена, да я приемеш в себе си.
Да обичате човека, това значи, да се запознаете с реалното и идеалното в него, т. е. да се запознаете с неговия ум и с неговото сърце. Методите, с които човек изучава сърцето, са едни, а методите, с които изучава ума, са други. Тези методи коренно се различават едни от други. Един от методите за изучаване на човешкото сърце е подобен на изучаване вкуса на ябълката.
Да изучиш вкуса на ябълката, това значи съвършено да измениш формата й и, така изменена, да я приемеш в себе си.
Положението на ябълката вън и вътре в човека е едно и също – в смисъл, че тя продължава да съществува, но с видоизменена форма.
към беседата >>
Положението на ябълката вън и вътре в човека е едно и също – в смисъл, че тя продължава да съществува, но с видоизменена форма.
да се запознаете с неговия ум и с неговото сърце. Методите, с които човек изучава сърцето, са едни, а методите, с които изучава ума, са други. Тези методи коренно се различават едни от други. Един от методите за изучаване на човешкото сърце е подобен на изучаване вкуса на ябълката. Да изучиш вкуса на ябълката, това значи съвършено да измениш формата й и, така изменена, да я приемеш в себе си.
Положението на ябълката вън и вътре в човека е едно и също – в смисъл, че тя продължава да съществува, но с видоизменена форма.
към беседата >>
Следователно, да приложиш към човека метода на сърцето, това значи да опиташ всички негови вътрешни качества.
Следователно, да приложиш към човека метода на сърцето, това значи да опиташ всички негови вътрешни качества.
Това е пътят на реалното. Да обичаш човека, това значи още да изучаваш неговия ум. Методът за изучаване на човешкия ум може да се уподоби на посаждане на ябълчна семка. Взимате една ябълчна семка и я посаждате в земята. След известно време семката покарва и от нея се образуват малко, крехко стъбълце и нежни листенца.
към беседата >>
Това е пътят на реалното.
Следователно, да приложиш към човека метода на сърцето, това значи да опиташ всички негови вътрешни качества.
Това е пътят на реалното.
Да обичаш човека, това значи още да изучаваш неговия ум. Методът за изучаване на човешкия ум може да се уподоби на посаждане на ябълчна семка. Взимате една ябълчна семка и я посаждате в земята. След известно време семката покарва и от нея се образуват малко, крехко стъбълце и нежни листенца. Ябълката расте, развива се, укрепва и се превръща в голямо дърво, което започва да цъфти и да вързва плод.
към беседата >>
Да обичаш човека, това значи още да изучаваш неговия ум.
Следователно, да приложиш към човека метода на сърцето, това значи да опиташ всички негови вътрешни качества. Това е пътят на реалното.
Да обичаш човека, това значи още да изучаваш неговия ум.
Методът за изучаване на човешкия ум може да се уподоби на посаждане на ябълчна семка. Взимате една ябълчна семка и я посаждате в земята. След известно време семката покарва и от нея се образуват малко, крехко стъбълце и нежни листенца. Ябълката расте, развива се, укрепва и се превръща в голямо дърво, което започва да цъфти и да вързва плод. Докато изучавате процесите, през които ябълката минава, вие сте в областта на идеалното, което лесно може да се превърне в реално.
към беседата >>
Методът за изучаване на човешкия ум може да се уподоби на посаждане на ябълчна семка.
Следователно, да приложиш към човека метода на сърцето, това значи да опиташ всички негови вътрешни качества. Това е пътят на реалното. Да обичаш човека, това значи още да изучаваш неговия ум.
Методът за изучаване на човешкия ум може да се уподоби на посаждане на ябълчна семка.
Взимате една ябълчна семка и я посаждате в земята. След известно време семката покарва и от нея се образуват малко, крехко стъбълце и нежни листенца. Ябълката расте, развива се, укрепва и се превръща в голямо дърво, което започва да цъфти и да вързва плод. Докато изучавате процесите, през които ябълката минава, вие сте в областта на идеалното, което лесно може да се превърне в реално. – Как ще се превърне?
към беседата >>
Взимате една ябълчна семка и я посаждате в земята.
Следователно, да приложиш към човека метода на сърцето, това значи да опиташ всички негови вътрешни качества. Това е пътят на реалното. Да обичаш човека, това значи още да изучаваш неговия ум. Методът за изучаване на човешкия ум може да се уподоби на посаждане на ябълчна семка.
Взимате една ябълчна семка и я посаждате в земята.
След известно време семката покарва и от нея се образуват малко, крехко стъбълце и нежни листенца. Ябълката расте, развива се, укрепва и се превръща в голямо дърво, което започва да цъфти и да вързва плод. Докато изучавате процесите, през които ябълката минава, вие сте в областта на идеалното, което лесно може да се превърне в реално. – Как ще се превърне? – Като узреят ябълките, вие ще изберете една от най-хубавите ще я разгледате, ще и се порадвате, докато я турите в устата си, да опитате нейния вкус, нейните вътрешни качества.
към беседата >>
След известно време семката покарва и от нея се образуват малко, крехко стъбълце и нежни листенца.
Следователно, да приложиш към човека метода на сърцето, това значи да опиташ всички негови вътрешни качества. Това е пътят на реалното. Да обичаш човека, това значи още да изучаваш неговия ум. Методът за изучаване на човешкия ум може да се уподоби на посаждане на ябълчна семка. Взимате една ябълчна семка и я посаждате в земята.
След известно време семката покарва и от нея се образуват малко, крехко стъбълце и нежни листенца.
Ябълката расте, развива се, укрепва и се превръща в голямо дърво, което започва да цъфти и да вързва плод. Докато изучавате процесите, през които ябълката минава, вие сте в областта на идеалното, което лесно може да се превърне в реално. – Как ще се превърне? – Като узреят ябълките, вие ще изберете една от най-хубавите ще я разгледате, ще и се порадвате, докато я турите в устата си, да опитате нейния вкус, нейните вътрешни качества. Щом опитате вкуса й и измените нейната форма, вие сте си послужили с метода на реалното.
към беседата >>
Една хубава мисъл и едно хубаво чувство човек може да ги изгуби.
(втори вариант)
И като сравнявате това с някои неща от живота ви, може да се каже, че вие всички имате подобни опитности. Някой път много от вашите най-хубави мисли и чувствувания са изчезнали. Апашите са ги задигнали. И трябва да ги откупите. Казвате: “Изгубих си това хубаво настроение”.
Една хубава мисъл и едно хубаво чувство човек може да ги изгуби.
Аз взимам нещата в тяхната обикновена смисъл. Ти имаш едно хубаво чувство. Веднага това чувство се изгуби. Вие казвате: “Сменило се е.” Ти си минал от едно реално положение в друго реално положение; от едно реално положение в възходяща степен в друго реално положение в низходяща степен. Има и низходящи положения в идеалното, и възходящи положения в идеалното.
към втори вариант >>
Сега има у хората едно самочувствие.
(втори вариант)
Сега има у хората едно самочувствие.
Има големи задължения в любовта! Любовта всичко дава и всичко взема. Много дава и много взема. Когато малко дава и малко взема. Това трябва да имате пред вид.
към втори вариант >>
Аз взимам нещата в тяхната обикновена смисъл.
(втори вариант)
Някой път много от вашите най-хубави мисли и чувствувания са изчезнали. Апашите са ги задигнали. И трябва да ги откупите. Казвате: “Изгубих си това хубаво настроение”. Една хубава мисъл и едно хубаво чувство човек може да ги изгуби.
Аз взимам нещата в тяхната обикновена смисъл.
Ти имаш едно хубаво чувство. Веднага това чувство се изгуби. Вие казвате: “Сменило се е.” Ти си минал от едно реално положение в друго реално положение; от едно реално положение в възходяща степен в друго реално положение в низходяща степен. Има и низходящи положения в идеалното, и възходящи положения в идеалното. Питам: Ако се е сменило вашето добро настроение в друго, което не е тъй добро, то другото, доброто ваше чувство или вашето настроение къде е отишло?
към втори вариант >>
Има големи задължения в любовта!
(втори вариант)
Сега има у хората едно самочувствие.
Има големи задължения в любовта!
Любовта всичко дава и всичко взема. Много дава и много взема. Когато малко дава и малко взема. Това трябва да имате пред вид. Вие искате с пет пари да боядисате 100 килограма прежда.
към втори вариант >>
Ти имаш едно хубаво чувство.
(втори вариант)
Апашите са ги задигнали. И трябва да ги откупите. Казвате: “Изгубих си това хубаво настроение”. Една хубава мисъл и едно хубаво чувство човек може да ги изгуби. Аз взимам нещата в тяхната обикновена смисъл.
Ти имаш едно хубаво чувство.
Веднага това чувство се изгуби. Вие казвате: “Сменило се е.” Ти си минал от едно реално положение в друго реално положение; от едно реално положение в възходяща степен в друго реално положение в низходяща степен. Има и низходящи положения в идеалното, и възходящи положения в идеалното. Питам: Ако се е сменило вашето добро настроение в друго, което не е тъй добро, то другото, доброто ваше чувство или вашето настроение къде е отишло? Задигнато е!
към втори вариант >>
Любовта всичко дава и всичко взема.
(втори вариант)
Сега има у хората едно самочувствие. Има големи задължения в любовта!
Любовта всичко дава и всичко взема.
Много дава и много взема. Когато малко дава и малко взема. Това трябва да имате пред вид. Вие искате с пет пари да боядисате 100 килограма прежда. Не може!
към втори вариант >>
Веднага това чувство се изгуби.
(втори вариант)
И трябва да ги откупите. Казвате: “Изгубих си това хубаво настроение”. Една хубава мисъл и едно хубаво чувство човек може да ги изгуби. Аз взимам нещата в тяхната обикновена смисъл. Ти имаш едно хубаво чувство.
Веднага това чувство се изгуби.
Вие казвате: “Сменило се е.” Ти си минал от едно реално положение в друго реално положение; от едно реално положение в възходяща степен в друго реално положение в низходяща степен. Има и низходящи положения в идеалното, и възходящи положения в идеалното. Питам: Ако се е сменило вашето добро настроение в друго, което не е тъй добро, то другото, доброто ваше чувство или вашето настроение къде е отишло? Задигнато е!
към втори вариант >>
Много дава и много взема.
(втори вариант)
Сега има у хората едно самочувствие. Има големи задължения в любовта! Любовта всичко дава и всичко взема.
Много дава и много взема.
Когато малко дава и малко взема. Това трябва да имате пред вид. Вие искате с пет пари да боядисате 100 килограма прежда. Не може! Многото прежда изисква много боя.
към втори вариант >>
Вие казвате: “Сменило се е.” Ти си минал от едно реално положение в друго реално положение; от едно реално положение в възходяща степен в друго реално положение в низходяща степен.
(втори вариант)
Казвате: “Изгубих си това хубаво настроение”. Една хубава мисъл и едно хубаво чувство човек може да ги изгуби. Аз взимам нещата в тяхната обикновена смисъл. Ти имаш едно хубаво чувство. Веднага това чувство се изгуби.
Вие казвате: “Сменило се е.” Ти си минал от едно реално положение в друго реално положение; от едно реално положение в възходяща степен в друго реално положение в низходяща степен.
Има и низходящи положения в идеалното, и възходящи положения в идеалното. Питам: Ако се е сменило вашето добро настроение в друго, което не е тъй добро, то другото, доброто ваше чувство или вашето настроение къде е отишло? Задигнато е!
към втори вариант >>
Когато малко дава и малко взема.
(втори вариант)
Сега има у хората едно самочувствие. Има големи задължения в любовта! Любовта всичко дава и всичко взема. Много дава и много взема.
Когато малко дава и малко взема.
Това трябва да имате пред вид. Вие искате с пет пари да боядисате 100 килограма прежда. Не може! Многото прежда изисква много боя. Голямото богатство изисква голяма работа.
към втори вариант >>
Има и низходящи положения в идеалното, и възходящи положения в идеалното.
(втори вариант)
Една хубава мисъл и едно хубаво чувство човек може да ги изгуби. Аз взимам нещата в тяхната обикновена смисъл. Ти имаш едно хубаво чувство. Веднага това чувство се изгуби. Вие казвате: “Сменило се е.” Ти си минал от едно реално положение в друго реално положение; от едно реално положение в възходяща степен в друго реално положение в низходяща степен.
Има и низходящи положения в идеалното, и възходящи положения в идеалното.
Питам: Ако се е сменило вашето добро настроение в друго, което не е тъй добро, то другото, доброто ваше чувство или вашето настроение къде е отишло? Задигнато е!
към втори вариант >>
Това трябва да имате пред вид.
(втори вариант)
Сега има у хората едно самочувствие. Има големи задължения в любовта! Любовта всичко дава и всичко взема. Много дава и много взема. Когато малко дава и малко взема.
Това трябва да имате пред вид.
Вие искате с пет пари да боядисате 100 килограма прежда. Не може! Многото прежда изисква много боя. Голямото богатство изисква голяма работа. Многото учение изисква голям труд.
към втори вариант >>
Питам: Ако се е сменило вашето добро настроение в друго, което не е тъй добро, то другото, доброто ваше чувство или вашето настроение къде е отишло?
(втори вариант)
Аз взимам нещата в тяхната обикновена смисъл. Ти имаш едно хубаво чувство. Веднага това чувство се изгуби. Вие казвате: “Сменило се е.” Ти си минал от едно реално положение в друго реално положение; от едно реално положение в възходяща степен в друго реално положение в низходяща степен. Има и низходящи положения в идеалното, и възходящи положения в идеалното.
Питам: Ако се е сменило вашето добро настроение в друго, което не е тъй добро, то другото, доброто ваше чувство или вашето настроение къде е отишло?
Задигнато е!
към втори вариант >>
Вие искате с пет пари да боядисате 100 килограма прежда.
(втори вариант)
Има големи задължения в любовта! Любовта всичко дава и всичко взема. Много дава и много взема. Когато малко дава и малко взема. Това трябва да имате пред вид.
Вие искате с пет пари да боядисате 100 килограма прежда.
Не може! Многото прежда изисква много боя. Голямото богатство изисква голяма работа. Многото учение изисква голям труд. Вие искате сега да бъдете окултни ученици.
към втори вариант >>
Задигнато е!
(втори вариант)
Ти имаш едно хубаво чувство. Веднага това чувство се изгуби. Вие казвате: “Сменило се е.” Ти си минал от едно реално положение в друго реално положение; от едно реално положение в възходяща степен в друго реално положение в низходяща степен. Има и низходящи положения в идеалното, и възходящи положения в идеалното. Питам: Ако се е сменило вашето добро настроение в друго, което не е тъй добро, то другото, доброто ваше чувство или вашето настроение къде е отишло?
Задигнато е!
към втори вариант >>
Не може!
(втори вариант)
Любовта всичко дава и всичко взема. Много дава и много взема. Когато малко дава и малко взема. Това трябва да имате пред вид. Вие искате с пет пари да боядисате 100 килограма прежда.
Не може!
Многото прежда изисква много боя. Голямото богатство изисква голяма работа. Многото учение изисква голям труд. Вие искате сега да бъдете окултни ученици. Не, аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното.
към втори вариант >>
Нека да извадим предметно учение сега: вземам банкерин, който има вече съзнание, че има пари.
(втори вариант)
Нека да извадим предметно учение сега: вземам банкерин, който има вече съзнание, че има пари.
Осигурен е. Но дойде неговият секретар и казва: “Касата е праздна. Обрали са те тая вечер.” Веднага се смени настронието на банкерина. Чувството се смени. Този, който беше изправен, сега се сгуши.
към втори вариант >>
Многото прежда изисква много боя.
(втори вариант)
Много дава и много взема. Когато малко дава и малко взема. Това трябва да имате пред вид. Вие искате с пет пари да боядисате 100 килограма прежда. Не може!
Многото прежда изисква много боя.
Голямото богатство изисква голяма работа. Многото учение изисква голям труд. Вие искате сега да бъдете окултни ученици. Не, аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното. Да изучавате нещата вярно с сърдцето си и да изучавате идеалното вярно с ума си.
към втори вариант >>
Осигурен е.
(втори вариант)
Нека да извадим предметно учение сега: вземам банкерин, който има вече съзнание, че има пари.
Осигурен е.
Но дойде неговият секретар и казва: “Касата е праздна. Обрали са те тая вечер.” Веднага се смени настронието на банкерина. Чувството се смени. Този, който беше изправен, сега се сгуши. За какво мисли той?
към втори вариант >>
Голямото богатство изисква голяма работа.
(втори вариант)
Когато малко дава и малко взема. Това трябва да имате пред вид. Вие искате с пет пари да боядисате 100 килограма прежда. Не може! Многото прежда изисква много боя.
Голямото богатство изисква голяма работа.
Многото учение изисква голям труд. Вие искате сега да бъдете окултни ученици. Не, аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното. Да изучавате нещата вярно с сърдцето си и да изучавате идеалното вярно с ума си. И тогаз няма преплитане между ума и сърдцето, идеалното няма да се преплете с реалното.
към втори вариант >>
Но дойде неговият секретар и казва: “Касата е праздна.
(втори вариант)
Нека да извадим предметно учение сега: вземам банкерин, който има вече съзнание, че има пари. Осигурен е.
Но дойде неговият секретар и казва: “Касата е праздна.
Обрали са те тая вечер.” Веднага се смени настронието на банкерина. Чувството се смени. Този, който беше изправен, сега се сгуши. За какво мисли той? Какво изчезна от него?
към втори вариант >>
Многото учение изисква голям труд.
(втори вариант)
Това трябва да имате пред вид. Вие искате с пет пари да боядисате 100 килограма прежда. Не може! Многото прежда изисква много боя. Голямото богатство изисква голяма работа.
Многото учение изисква голям труд.
Вие искате сега да бъдете окултни ученици. Не, аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното. Да изучавате нещата вярно с сърдцето си и да изучавате идеалното вярно с ума си. И тогаз няма преплитане между ума и сърдцето, идеалното няма да се преплете с реалното. И от това едновременно изучаване на реалното и идеалното започва животът.
към втори вариант >>
Обрали са те тая вечер.” Веднага се смени настронието на банкерина.
(втори вариант)
Нека да извадим предметно учение сега: вземам банкерин, който има вече съзнание, че има пари. Осигурен е. Но дойде неговият секретар и казва: “Касата е праздна.
Обрали са те тая вечер.” Веднага се смени настронието на банкерина.
Чувството се смени. Този, който беше изправен, сега се сгуши. За какво мисли той? Какво изчезна от него? Изчезнаха парите, в които той вярваше.
към втори вариант >>
Вие искате сега да бъдете окултни ученици.
(втори вариант)
Вие искате с пет пари да боядисате 100 килограма прежда. Не може! Многото прежда изисква много боя. Голямото богатство изисква голяма работа. Многото учение изисква голям труд.
Вие искате сега да бъдете окултни ученици.
Не, аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното. Да изучавате нещата вярно с сърдцето си и да изучавате идеалното вярно с ума си. И тогаз няма преплитане между ума и сърдцето, идеалното няма да се преплете с реалното. И от това едновременно изучаване на реалното и идеалното започва животът. Ако вие не можете едновременно да изучавате реалното и идеалното, не може да дойде новият живот в вас.
към втори вариант >>
Чувството се смени.
(втори вариант)
Нека да извадим предметно учение сега: вземам банкерин, който има вече съзнание, че има пари. Осигурен е. Но дойде неговият секретар и казва: “Касата е праздна. Обрали са те тая вечер.” Веднага се смени настронието на банкерина.
Чувството се смени.
Този, който беше изправен, сега се сгуши. За какво мисли той? Какво изчезна от него? Изчезнаха парите, в които той вярваше. Къде отидоха?
към втори вариант >>
Не, аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното.
(втори вариант)
Не може! Многото прежда изисква много боя. Голямото богатство изисква голяма работа. Многото учение изисква голям труд. Вие искате сега да бъдете окултни ученици.
Не, аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното.
Да изучавате нещата вярно с сърдцето си и да изучавате идеалното вярно с ума си. И тогаз няма преплитане между ума и сърдцето, идеалното няма да се преплете с реалното. И от това едновременно изучаване на реалното и идеалното започва животът. Ако вие не можете едновременно да изучавате реалното и идеалното, не може да дойде новият живот в вас. Писанието казва: “И това е живот вечен да познаят Тебе Единого Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа Когото си изпратил.” Христос е реалното, а пък Бог е идеалното.
към втори вариант >>
Този, който беше изправен, сега се сгуши.
(втори вариант)
Нека да извадим предметно учение сега: вземам банкерин, който има вече съзнание, че има пари. Осигурен е. Но дойде неговият секретар и казва: “Касата е праздна. Обрали са те тая вечер.” Веднага се смени настронието на банкерина. Чувството се смени.
Този, който беше изправен, сега се сгуши.
За какво мисли той? Какво изчезна от него? Изчезнаха парите, в които той вярваше. Къде отидоха? На някъде!
към втори вариант >>
Да изучавате нещата вярно с сърдцето си и да изучавате идеалното вярно с ума си.
(втори вариант)
Многото прежда изисква много боя. Голямото богатство изисква голяма работа. Многото учение изисква голям труд. Вие искате сега да бъдете окултни ученици. Не, аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното.
Да изучавате нещата вярно с сърдцето си и да изучавате идеалното вярно с ума си.
И тогаз няма преплитане между ума и сърдцето, идеалното няма да се преплете с реалното. И от това едновременно изучаване на реалното и идеалното започва животът. Ако вие не можете едновременно да изучавате реалното и идеалното, не може да дойде новият живот в вас. Писанието казва: “И това е живот вечен да познаят Тебе Единого Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа Когото си изпратил.” Христос е реалното, а пък Бог е идеалното. По [м]ое разбиране е това.
към втори вариант >>
За какво мисли той?
(втори вариант)
Осигурен е. Но дойде неговият секретар и казва: “Касата е праздна. Обрали са те тая вечер.” Веднага се смени настронието на банкерина. Чувството се смени. Този, който беше изправен, сега се сгуши.
За какво мисли той?
Какво изчезна от него? Изчезнаха парите, в които той вярваше. Къде отидоха? На някъде! Те са в нисходяще положение, пътуват някъде.
към втори вариант >>
И тогаз няма преплитане между ума и сърдцето, идеалното няма да се преплете с реалното.
(втори вариант)
Голямото богатство изисква голяма работа. Многото учение изисква голям труд. Вие искате сега да бъдете окултни ученици. Не, аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното. Да изучавате нещата вярно с сърдцето си и да изучавате идеалното вярно с ума си.
И тогаз няма преплитане между ума и сърдцето, идеалното няма да се преплете с реалното.
И от това едновременно изучаване на реалното и идеалното започва животът. Ако вие не можете едновременно да изучавате реалното и идеалното, не може да дойде новият живот в вас. Писанието казва: “И това е живот вечен да познаят Тебе Единого Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа Когото си изпратил.” Христос е реалното, а пък Бог е идеалното. По [м]ое разбиране е това. Реалното е Христос.
към втори вариант >>
Какво изчезна от него?
(втори вариант)
Но дойде неговият секретар и казва: “Касата е праздна. Обрали са те тая вечер.” Веднага се смени настронието на банкерина. Чувството се смени. Този, който беше изправен, сега се сгуши. За какво мисли той?
Какво изчезна от него?
Изчезнаха парите, в които той вярваше. Къде отидоха? На някъде! Те са в нисходяще положение, пътуват някъде. Крият ги някъде.
към втори вариант >>
И от това едновременно изучаване на реалното и идеалното започва животът.
(втори вариант)
Многото учение изисква голям труд. Вие искате сега да бъдете окултни ученици. Не, аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното. Да изучавате нещата вярно с сърдцето си и да изучавате идеалното вярно с ума си. И тогаз няма преплитане между ума и сърдцето, идеалното няма да се преплете с реалното.
И от това едновременно изучаване на реалното и идеалното започва животът.
Ако вие не можете едновременно да изучавате реалното и идеалното, не може да дойде новият живот в вас. Писанието казва: “И това е живот вечен да познаят Тебе Единого Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа Когото си изпратил.” Христос е реалното, а пък Бог е идеалното. По [м]ое разбиране е това. Реалното е Христос. С сърдцето си трябва да Го опитате.
към втори вариант >>
Изчезнаха парите, в които той вярваше.
(втори вариант)
Обрали са те тая вечер.” Веднага се смени настронието на банкерина. Чувството се смени. Този, който беше изправен, сега се сгуши. За какво мисли той? Какво изчезна от него?
Изчезнаха парите, в които той вярваше.
Къде отидоха? На някъде! Те са в нисходяще положение, пътуват някъде. Крият ги някъде. И той трябва да тръгне с детективи, за да намери тия крадци и да си възвърне богатството назад.
към втори вариант >>
Ако вие не можете едновременно да изучавате реалното и идеалното, не може да дойде новият живот в вас.
(втори вариант)
Вие искате сега да бъдете окултни ученици. Не, аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното. Да изучавате нещата вярно с сърдцето си и да изучавате идеалното вярно с ума си. И тогаз няма преплитане между ума и сърдцето, идеалното няма да се преплете с реалното. И от това едновременно изучаване на реалното и идеалното започва животът.
Ако вие не можете едновременно да изучавате реалното и идеалното, не може да дойде новият живот в вас.
Писанието казва: “И това е живот вечен да познаят Тебе Единого Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа Когото си изпратил.” Христос е реалното, а пък Бог е идеалното. По [м]ое разбиране е това. Реалното е Христос. С сърдцето си трябва да Го опитате. И ако ти не си опитал Христа с сърдцето си, как ще опиташ с ума си Бога?
към втори вариант >>
Къде отидоха?
(втори вариант)
Чувството се смени. Този, който беше изправен, сега се сгуши. За какво мисли той? Какво изчезна от него? Изчезнаха парите, в които той вярваше.
Къде отидоха?
На някъде! Те са в нисходяще положение, пътуват някъде. Крият ги някъде. И той трябва да тръгне с детективи, за да намери тия крадци и да си възвърне богатството назад. Интересно е, по какъв начин вие задържате вашите добри мисли и вашите добри чувства.
към втори вариант >>
Писанието казва: “И това е живот вечен да познаят Тебе Единого Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа Когото си изпратил.” Христос е реалното, а пък Бог е идеалното.
(втори вариант)
Не, аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното. Да изучавате нещата вярно с сърдцето си и да изучавате идеалното вярно с ума си. И тогаз няма преплитане между ума и сърдцето, идеалното няма да се преплете с реалното. И от това едновременно изучаване на реалното и идеалното започва животът. Ако вие не можете едновременно да изучавате реалното и идеалното, не може да дойде новият живот в вас.
Писанието казва: “И това е живот вечен да познаят Тебе Единого Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа Когото си изпратил.” Христос е реалното, а пък Бог е идеалното.
По [м]ое разбиране е това. Реалното е Христос. С сърдцето си трябва да Го опитате. И ако ти не си опитал Христа с сърдцето си, как ще опиташ с ума си Бога? Тогаз вие можете да кажете: “Толкоз прости ли са хората, че да ни пълнят главите?
към втори вариант >>
На някъде!
(втори вариант)
Този, който беше изправен, сега се сгуши. За какво мисли той? Какво изчезна от него? Изчезнаха парите, в които той вярваше. Къде отидоха?
На някъде!
Те са в нисходяще положение, пътуват някъде. Крият ги някъде. И той трябва да тръгне с детективи, за да намери тия крадци и да си възвърне богатството назад. Интересно е, по какъв начин вие задържате вашите добри мисли и вашите добри чувства. Каква е вашата опитност?
към втори вариант >>
По [м]ое разбиране е това.
(втори вариант)
Да изучавате нещата вярно с сърдцето си и да изучавате идеалното вярно с ума си. И тогаз няма преплитане между ума и сърдцето, идеалното няма да се преплете с реалното. И от това едновременно изучаване на реалното и идеалното започва животът. Ако вие не можете едновременно да изучавате реалното и идеалното, не може да дойде новият живот в вас. Писанието казва: “И това е живот вечен да познаят Тебе Единого Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа Когото си изпратил.” Христос е реалното, а пък Бог е идеалното.
По [м]ое разбиране е това.
Реалното е Христос. С сърдцето си трябва да Го опитате. И ако ти не си опитал Христа с сърдцето си, как ще опиташ с ума си Бога? Тогаз вие можете да кажете: “Толкоз прости ли са хората, че да ни пълнят главите? ” Аз не искам да ви пълня главите.
към втори вариант >>
Те са в нисходяще положение, пътуват някъде.
(втори вариант)
За какво мисли той? Какво изчезна от него? Изчезнаха парите, в които той вярваше. Къде отидоха? На някъде!
Те са в нисходяще положение, пътуват някъде.
Крият ги някъде. И той трябва да тръгне с детективи, за да намери тия крадци и да си възвърне богатството назад. Интересно е, по какъв начин вие задържате вашите добри мисли и вашите добри чувства. Каква е вашата опитност? Когато си изгубил една своя мисъл или чувство, по какъв начин си ги възвръщаш?
към втори вариант >>
Реалното е Христос.
(втори вариант)
И тогаз няма преплитане между ума и сърдцето, идеалното няма да се преплете с реалното. И от това едновременно изучаване на реалното и идеалното започва животът. Ако вие не можете едновременно да изучавате реалното и идеалното, не може да дойде новият живот в вас. Писанието казва: “И това е живот вечен да познаят Тебе Единого Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа Когото си изпратил.” Христос е реалното, а пък Бог е идеалното. По [м]ое разбиране е това.
Реалното е Христос.
С сърдцето си трябва да Го опитате. И ако ти не си опитал Христа с сърдцето си, как ще опиташ с ума си Бога? Тогаз вие можете да кажете: “Толкоз прости ли са хората, че да ни пълнят главите? ” Аз не искам да ви пълня главите. Не сте някоя пушка да ви пълня главата.
към втори вариант >>
Крият ги някъде.
(втори вариант)
Какво изчезна от него? Изчезнаха парите, в които той вярваше. Къде отидоха? На някъде! Те са в нисходяще положение, пътуват някъде.
Крият ги някъде.
И той трябва да тръгне с детективи, за да намери тия крадци и да си възвърне богатството назад. Интересно е, по какъв начин вие задържате вашите добри мисли и вашите добри чувства. Каква е вашата опитност? Когато си изгубил една своя мисъл или чувство, по какъв начин си ги възвръщаш? Да допуснем, че вие имате един брат, който ви обича и вие сте го обичали и един ден, по някои причини, по някакъв донос, веднага се усъмните и с вашето съмнение веднага изгубвате онова приятното, което имате.
към втори вариант >>
С сърдцето си трябва да Го опитате.
(втори вариант)
И от това едновременно изучаване на реалното и идеалното започва животът. Ако вие не можете едновременно да изучавате реалното и идеалното, не може да дойде новият живот в вас. Писанието казва: “И това е живот вечен да познаят Тебе Единого Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа Когото си изпратил.” Христос е реалното, а пък Бог е идеалното. По [м]ое разбиране е това. Реалното е Христос.
С сърдцето си трябва да Го опитате.
И ако ти не си опитал Христа с сърдцето си, как ще опиташ с ума си Бога? Тогаз вие можете да кажете: “Толкоз прости ли са хората, че да ни пълнят главите? ” Аз не искам да ви пълня главите. Не сте някоя пушка да ви пълня главата. Не сте някое шише да налея вода вътре. Не!
към втори вариант >>
И той трябва да тръгне с детективи, за да намери тия крадци и да си възвърне богатството назад.
(втори вариант)
Изчезнаха парите, в които той вярваше. Къде отидоха? На някъде! Те са в нисходяще положение, пътуват някъде. Крият ги някъде.
И той трябва да тръгне с детективи, за да намери тия крадци и да си възвърне богатството назад.
Интересно е, по какъв начин вие задържате вашите добри мисли и вашите добри чувства. Каква е вашата опитност? Когато си изгубил една своя мисъл или чувство, по какъв начин си ги възвръщаш? Да допуснем, че вие имате един брат, който ви обича и вие сте го обичали и един ден, по някои причини, по някакъв донос, веднага се усъмните и с вашето съмнение веднага изгубвате онова приятното, което имате. Или това идва, което наричаме обезверяване.
към втори вариант >>
И ако ти не си опитал Христа с сърдцето си, как ще опиташ с ума си Бога?
(втори вариант)
Ако вие не можете едновременно да изучавате реалното и идеалното, не може да дойде новият живот в вас. Писанието казва: “И това е живот вечен да познаят Тебе Единого Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа Когото си изпратил.” Христос е реалното, а пък Бог е идеалното. По [м]ое разбиране е това. Реалното е Христос. С сърдцето си трябва да Го опитате.
И ако ти не си опитал Христа с сърдцето си, как ще опиташ с ума си Бога?
Тогаз вие можете да кажете: “Толкоз прости ли са хората, че да ни пълнят главите? ” Аз не искам да ви пълня главите. Не сте някоя пушка да ви пълня главата. Не сте някое шише да налея вода вътре. Не! Рекох, да изучаваме света така както Бог го е създал.
към втори вариант >>
Интересно е, по какъв начин вие задържате вашите добри мисли и вашите добри чувства.
(втори вариант)
Къде отидоха? На някъде! Те са в нисходяще положение, пътуват някъде. Крият ги някъде. И той трябва да тръгне с детективи, за да намери тия крадци и да си възвърне богатството назад.
Интересно е, по какъв начин вие задържате вашите добри мисли и вашите добри чувства.
Каква е вашата опитност? Когато си изгубил една своя мисъл или чувство, по какъв начин си ги възвръщаш? Да допуснем, че вие имате един брат, който ви обича и вие сте го обичали и един ден, по някои причини, по някакъв донос, веднага се усъмните и с вашето съмнение веднага изгубвате онова приятното, което имате. Или това идва, което наричаме обезверяване. Казвате: “Може ли да се обезвери човек?
към втори вариант >>
Тогаз вие можете да кажете: “Толкоз прости ли са хората, че да ни пълнят главите?
(втори вариант)
Писанието казва: “И това е живот вечен да познаят Тебе Единого Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа Когото си изпратил.” Христос е реалното, а пък Бог е идеалното. По [м]ое разбиране е това. Реалното е Христос. С сърдцето си трябва да Го опитате. И ако ти не си опитал Христа с сърдцето си, как ще опиташ с ума си Бога?
Тогаз вие можете да кажете: “Толкоз прости ли са хората, че да ни пълнят главите?
” Аз не искам да ви пълня главите. Не сте някоя пушка да ви пълня главата. Не сте някое шише да налея вода вътре. Не! Рекох, да изучаваме света така както Бог го е създал. И до сега вие не знаете, защо е вашето сърдце.
към втори вариант >>
Каква е вашата опитност?
(втори вариант)
На някъде! Те са в нисходяще положение, пътуват някъде. Крият ги някъде. И той трябва да тръгне с детективи, за да намери тия крадци и да си възвърне богатството назад. Интересно е, по какъв начин вие задържате вашите добри мисли и вашите добри чувства.
Каква е вашата опитност?
Когато си изгубил една своя мисъл или чувство, по какъв начин си ги възвръщаш? Да допуснем, че вие имате един брат, който ви обича и вие сте го обичали и един ден, по някои причини, по някакъв донос, веднага се усъмните и с вашето съмнение веднага изгубвате онова приятното, което имате. Или това идва, което наричаме обезверяване. Казвате: “Може ли да се обезвери човек? ” Може.
към втори вариант >>
” Аз не искам да ви пълня главите.
(втори вариант)
По [м]ое разбиране е това. Реалното е Христос. С сърдцето си трябва да Го опитате. И ако ти не си опитал Христа с сърдцето си, как ще опиташ с ума си Бога? Тогаз вие можете да кажете: “Толкоз прости ли са хората, че да ни пълнят главите?
” Аз не искам да ви пълня главите.
Не сте някоя пушка да ви пълня главата. Не сте някое шише да налея вода вътре. Не! Рекох, да изучаваме света така както Бог го е създал. И до сега вие не знаете, защо е вашето сърдце. Само сърдцето е, което изучава реалното.
към втори вариант >>
Когато си изгубил една своя мисъл или чувство, по какъв начин си ги възвръщаш?
(втори вариант)
Те са в нисходяще положение, пътуват някъде. Крият ги някъде. И той трябва да тръгне с детективи, за да намери тия крадци и да си възвърне богатството назад. Интересно е, по какъв начин вие задържате вашите добри мисли и вашите добри чувства. Каква е вашата опитност?
Когато си изгубил една своя мисъл или чувство, по какъв начин си ги възвръщаш?
Да допуснем, че вие имате един брат, който ви обича и вие сте го обичали и един ден, по някои причини, по някакъв донос, веднага се усъмните и с вашето съмнение веднага изгубвате онова приятното, което имате. Или това идва, което наричаме обезверяване. Казвате: “Може ли да се обезвери човек? ” Може. Хората са се обезверили в Бога.
към втори вариант >>
Не сте някоя пушка да ви пълня главата.
(втори вариант)
Реалното е Христос. С сърдцето си трябва да Го опитате. И ако ти не си опитал Христа с сърдцето си, как ще опиташ с ума си Бога? Тогаз вие можете да кажете: “Толкоз прости ли са хората, че да ни пълнят главите? ” Аз не искам да ви пълня главите.
Не сте някоя пушка да ви пълня главата.
Не сте някое шише да налея вода вътре. Не! Рекох, да изучаваме света така както Бог го е създал. И до сега вие не знаете, защо е вашето сърдце. Само сърдцето е, което изучава реалното. Защо ви е умът?
към втори вариант >>
Да допуснем, че вие имате един брат, който ви обича и вие сте го обичали и един ден, по някои причини, по някакъв донос, веднага се усъмните и с вашето съмнение веднага изгубвате онова приятното, което имате.
(втори вариант)
Крият ги някъде. И той трябва да тръгне с детективи, за да намери тия крадци и да си възвърне богатството назад. Интересно е, по какъв начин вие задържате вашите добри мисли и вашите добри чувства. Каква е вашата опитност? Когато си изгубил една своя мисъл или чувство, по какъв начин си ги възвръщаш?
Да допуснем, че вие имате един брат, който ви обича и вие сте го обичали и един ден, по някои причини, по някакъв донос, веднага се усъмните и с вашето съмнение веднага изгубвате онова приятното, което имате.
Или това идва, което наричаме обезверяване. Казвате: “Може ли да се обезвери човек? ” Може. Хората са се обезверили в Бога. Ти, който си вярвал в Бога, казваш: “Няма Господ.” И веднага се измени твоето вътрешно чувство.
към втори вариант >>
Не сте някое шише да налея вода вътре. Не!
(втори вариант)
С сърдцето си трябва да Го опитате. И ако ти не си опитал Христа с сърдцето си, как ще опиташ с ума си Бога? Тогаз вие можете да кажете: “Толкоз прости ли са хората, че да ни пълнят главите? ” Аз не искам да ви пълня главите. Не сте някоя пушка да ви пълня главата.
Не сте някое шише да налея вода вътре. Не!
Рекох, да изучаваме света така както Бог го е създал. И до сега вие не знаете, защо е вашето сърдце. Само сърдцето е, което изучава реалното. Защо ви е умът? Само умът е, който изучава идеалното.
към втори вариант >>
Или това идва, което наричаме обезверяване.
(втори вариант)
И той трябва да тръгне с детективи, за да намери тия крадци и да си възвърне богатството назад. Интересно е, по какъв начин вие задържате вашите добри мисли и вашите добри чувства. Каква е вашата опитност? Когато си изгубил една своя мисъл или чувство, по какъв начин си ги възвръщаш? Да допуснем, че вие имате един брат, който ви обича и вие сте го обичали и един ден, по някои причини, по някакъв донос, веднага се усъмните и с вашето съмнение веднага изгубвате онова приятното, което имате.
Или това идва, което наричаме обезверяване.
Казвате: “Може ли да се обезвери човек? ” Може. Хората са се обезверили в Бога. Ти, който си вярвал в Бога, казваш: “Няма Господ.” И веднага се измени твоето вътрешно чувство. Убедиш се и веднага тръгнеш да проповядваш, че няма Господ.
към втори вариант >>
Рекох, да изучаваме света така както Бог го е създал.
(втори вариант)
И ако ти не си опитал Христа с сърдцето си, как ще опиташ с ума си Бога? Тогаз вие можете да кажете: “Толкоз прости ли са хората, че да ни пълнят главите? ” Аз не искам да ви пълня главите. Не сте някоя пушка да ви пълня главата. Не сте някое шише да налея вода вътре. Не!
Рекох, да изучаваме света така както Бог го е създал.
И до сега вие не знаете, защо е вашето сърдце. Само сърдцето е, което изучава реалното. Защо ви е умът? Само умът е, който изучава идеалното. А пък при изучаването на реалното и на идеалното влиза животът.
към втори вариант >>
Казвате: “Може ли да се обезвери човек?
(втори вариант)
Интересно е, по какъв начин вие задържате вашите добри мисли и вашите добри чувства. Каква е вашата опитност? Когато си изгубил една своя мисъл или чувство, по какъв начин си ги възвръщаш? Да допуснем, че вие имате един брат, който ви обича и вие сте го обичали и един ден, по някои причини, по някакъв донос, веднага се усъмните и с вашето съмнение веднага изгубвате онова приятното, което имате. Или това идва, което наричаме обезверяване.
Казвате: “Може ли да се обезвери човек?
” Може. Хората са се обезверили в Бога. Ти, който си вярвал в Бога, казваш: “Няма Господ.” И веднага се измени твоето вътрешно чувство. Убедиш се и веднага тръгнеш да проповядваш, че няма Господ. Досега си вярвал, че има Господ.
към втори вариант >>
И до сега вие не знаете, защо е вашето сърдце.
(втори вариант)
Тогаз вие можете да кажете: “Толкоз прости ли са хората, че да ни пълнят главите? ” Аз не искам да ви пълня главите. Не сте някоя пушка да ви пълня главата. Не сте някое шише да налея вода вътре. Не! Рекох, да изучаваме света така както Бог го е създал.
И до сега вие не знаете, защо е вашето сърдце.
Само сърдцето е, което изучава реалното. Защо ви е умът? Само умът е, който изучава идеалното. А пък при изучаването на реалното и на идеалното влиза животът. То е смисъла, целта, към която се стремим.
към втори вариант >>
” Може.
(втори вариант)
Каква е вашата опитност? Когато си изгубил една своя мисъл или чувство, по какъв начин си ги възвръщаш? Да допуснем, че вие имате един брат, който ви обича и вие сте го обичали и един ден, по някои причини, по някакъв донос, веднага се усъмните и с вашето съмнение веднага изгубвате онова приятното, което имате. Или това идва, което наричаме обезверяване. Казвате: “Може ли да се обезвери човек?
” Може.
Хората са се обезверили в Бога. Ти, който си вярвал в Бога, казваш: “Няма Господ.” И веднага се измени твоето вътрешно чувство. Убедиш се и веднага тръгнеш да проповядваш, че няма Господ. Досега си вярвал, че има Господ. И това обезверяване става често.
към втори вариант >>
Само сърдцето е, което изучава реалното.
(втори вариант)
” Аз не искам да ви пълня главите. Не сте някоя пушка да ви пълня главата. Не сте някое шише да налея вода вътре. Не! Рекох, да изучаваме света така както Бог го е създал. И до сега вие не знаете, защо е вашето сърдце.
Само сърдцето е, което изучава реалното.
Защо ви е умът? Само умът е, който изучава идеалното. А пък при изучаването на реалното и на идеалното влиза животът. То е смисъла, целта, към която се стремим. А пък в живота, след като изучаваме реалното и идеалното, ние добиваме свободата, а пък в свободата човек може да намери Истината.
към втори вариант >>
Хората са се обезверили в Бога.
(втори вариант)
Когато си изгубил една своя мисъл или чувство, по какъв начин си ги възвръщаш? Да допуснем, че вие имате един брат, който ви обича и вие сте го обичали и един ден, по някои причини, по някакъв донос, веднага се усъмните и с вашето съмнение веднага изгубвате онова приятното, което имате. Или това идва, което наричаме обезверяване. Казвате: “Може ли да се обезвери човек? ” Може.
Хората са се обезверили в Бога.
Ти, който си вярвал в Бога, казваш: “Няма Господ.” И веднага се измени твоето вътрешно чувство. Убедиш се и веднага тръгнеш да проповядваш, че няма Господ. Досега си вярвал, че има Господ. И това обезверяване става често. Хората, когато тръгнат работите им назад на земята, веднага се усъмнят, дали има Господ.
към втори вариант >>
Защо ви е умът?
(втори вариант)
Не сте някоя пушка да ви пълня главата. Не сте някое шише да налея вода вътре. Не! Рекох, да изучаваме света така както Бог го е създал. И до сега вие не знаете, защо е вашето сърдце. Само сърдцето е, което изучава реалното.
Защо ви е умът?
Само умът е, който изучава идеалното. А пък при изучаването на реалното и на идеалното влиза животът. То е смисъла, целта, към която се стремим. А пък в живота, след като изучаваме реалното и идеалното, ние добиваме свободата, а пък в свободата човек може да намери Истината. Свободният човек може да намери Истината.
към втори вариант >>
Ти, който си вярвал в Бога, казваш: “Няма Господ.” И веднага се измени твоето вътрешно чувство.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие имате един брат, който ви обича и вие сте го обичали и един ден, по някои причини, по някакъв донос, веднага се усъмните и с вашето съмнение веднага изгубвате онова приятното, което имате. Или това идва, което наричаме обезверяване. Казвате: “Може ли да се обезвери човек? ” Може. Хората са се обезверили в Бога.
Ти, който си вярвал в Бога, казваш: “Няма Господ.” И веднага се измени твоето вътрешно чувство.
Убедиш се и веднага тръгнеш да проповядваш, че няма Господ. Досега си вярвал, че има Господ. И това обезверяване става често. Хората, когато тръгнат работите им назад на земята, веднага се усъмнят, дали има Господ. Питам тогаз, по същия закон: когато ти не живееш добре, тогаз и Бог почва да се обезверява в теб.
към втори вариант >>
Само умът е, който изучава идеалното.
(втори вариант)
Не сте някое шише да налея вода вътре. Не! Рекох, да изучаваме света така както Бог го е създал. И до сега вие не знаете, защо е вашето сърдце. Само сърдцето е, което изучава реалното. Защо ви е умът?
Само умът е, който изучава идеалното.
А пък при изучаването на реалното и на идеалното влиза животът. То е смисъла, целта, към която се стремим. А пък в живота, след като изучаваме реалното и идеалното, ние добиваме свободата, а пък в свободата човек може да намери Истината. Свободният човек може да намери Истината. А пък като намериш Истината, тогаз се реализира животът, това към което всички се стремим.
към втори вариант >>
Убедиш се и веднага тръгнеш да проповядваш, че няма Господ.
(втори вариант)
Или това идва, което наричаме обезверяване. Казвате: “Може ли да се обезвери човек? ” Може. Хората са се обезверили в Бога. Ти, който си вярвал в Бога, казваш: “Няма Господ.” И веднага се измени твоето вътрешно чувство.
Убедиш се и веднага тръгнеш да проповядваш, че няма Господ.
Досега си вярвал, че има Господ. И това обезверяване става често. Хората, когато тръгнат работите им назад на земята, веднага се усъмнят, дали има Господ. Питам тогаз, по същия закон: когато ти не живееш добре, тогаз и Бог почва да се обезверява в теб. Докато ти вършиш Неговата воля, Той вярва в тебе, но като престанеш да изпълняваш Неговата воля, Той какво ще мисли за тебе?
към втори вариант >>
А пък при изучаването на реалното и на идеалното влиза животът.
(втори вариант)
Рекох, да изучаваме света така както Бог го е създал. И до сега вие не знаете, защо е вашето сърдце. Само сърдцето е, което изучава реалното. Защо ви е умът? Само умът е, който изучава идеалното.
А пък при изучаването на реалното и на идеалното влиза животът.
То е смисъла, целта, към която се стремим. А пък в живота, след като изучаваме реалното и идеалното, ние добиваме свободата, а пък в свободата човек може да намери Истината. Свободният човек може да намери Истината. А пък като намериш Истината, тогаз се реализира животът, това към което всички се стремим.
към втори вариант >>
Досега си вярвал, че има Господ.
(втори вариант)
Казвате: “Може ли да се обезвери човек? ” Може. Хората са се обезверили в Бога. Ти, който си вярвал в Бога, казваш: “Няма Господ.” И веднага се измени твоето вътрешно чувство. Убедиш се и веднага тръгнеш да проповядваш, че няма Господ.
Досега си вярвал, че има Господ.
И това обезверяване става често. Хората, когато тръгнат работите им назад на земята, веднага се усъмнят, дали има Господ. Питам тогаз, по същия закон: когато ти не живееш добре, тогаз и Бог почва да се обезверява в теб. Докато ти вършиш Неговата воля, Той вярва в тебе, но като престанеш да изпълняваш Неговата воля, Той какво ще мисли за тебе? Ще мисли ли, че ти си светия.
към втори вариант >>
То е смисъла, целта, към която се стремим.
(втори вариант)
И до сега вие не знаете, защо е вашето сърдце. Само сърдцето е, което изучава реалното. Защо ви е умът? Само умът е, който изучава идеалното. А пък при изучаването на реалното и на идеалното влиза животът.
То е смисъла, целта, към която се стремим.
А пък в живота, след като изучаваме реалното и идеалното, ние добиваме свободата, а пък в свободата човек може да намери Истината. Свободният човек може да намери Истината. А пък като намериш Истината, тогаз се реализира животът, това към което всички се стремим.
към втори вариант >>
И това обезверяване става често.
(втори вариант)
” Може. Хората са се обезверили в Бога. Ти, който си вярвал в Бога, казваш: “Няма Господ.” И веднага се измени твоето вътрешно чувство. Убедиш се и веднага тръгнеш да проповядваш, че няма Господ. Досега си вярвал, че има Господ.
И това обезверяване става често.
Хората, когато тръгнат работите им назад на земята, веднага се усъмнят, дали има Господ. Питам тогаз, по същия закон: когато ти не живееш добре, тогаз и Бог почва да се обезверява в теб. Докато ти вършиш Неговата воля, Той вярва в тебе, но като престанеш да изпълняваш Неговата воля, Той какво ще мисли за тебе? Ще мисли ли, че ти си светия. Ще мисли, че ти си един човек, който престъпваш Неговия закон.
към втори вариант >>
А пък в живота, след като изучаваме реалното и идеалното, ние добиваме свободата, а пък в свободата човек може да намери Истината.
(втори вариант)
Само сърдцето е, което изучава реалното. Защо ви е умът? Само умът е, който изучава идеалното. А пък при изучаването на реалното и на идеалното влиза животът. То е смисъла, целта, към която се стремим.
А пък в живота, след като изучаваме реалното и идеалното, ние добиваме свободата, а пък в свободата човек може да намери Истината.
Свободният човек може да намери Истината. А пък като намериш Истината, тогаз се реализира животът, това към което всички се стремим.
към втори вариант >>
Хората, когато тръгнат работите им назад на земята, веднага се усъмнят, дали има Господ.
(втори вариант)
Хората са се обезверили в Бога. Ти, който си вярвал в Бога, казваш: “Няма Господ.” И веднага се измени твоето вътрешно чувство. Убедиш се и веднага тръгнеш да проповядваш, че няма Господ. Досега си вярвал, че има Господ. И това обезверяване става често.
Хората, когато тръгнат работите им назад на земята, веднага се усъмнят, дали има Господ.
Питам тогаз, по същия закон: когато ти не живееш добре, тогаз и Бог почва да се обезверява в теб. Докато ти вършиш Неговата воля, Той вярва в тебе, но като престанеш да изпълняваш Неговата воля, Той какво ще мисли за тебе? Ще мисли ли, че ти си светия. Ще мисли, че ти си един човек, който престъпваш Неговия закон. Сега в нас има една идея: Ние мислим, че при всичките ни грехове и престъпления Господ не трябва да си измени своето мнение за нас и да мисли, че ние сме много добри хора.
към втори вариант >>
Свободният човек може да намери Истината.
(втори вариант)
Защо ви е умът? Само умът е, който изучава идеалното. А пък при изучаването на реалното и на идеалното влиза животът. То е смисъла, целта, към която се стремим. А пък в живота, след като изучаваме реалното и идеалното, ние добиваме свободата, а пък в свободата човек може да намери Истината.
Свободният човек може да намери Истината.
А пък като намериш Истината, тогаз се реализира животът, това към което всички се стремим.
към втори вариант >>
Питам тогаз, по същия закон: когато ти не живееш добре, тогаз и Бог почва да се обезверява в теб.
(втори вариант)
Ти, който си вярвал в Бога, казваш: “Няма Господ.” И веднага се измени твоето вътрешно чувство. Убедиш се и веднага тръгнеш да проповядваш, че няма Господ. Досега си вярвал, че има Господ. И това обезверяване става често. Хората, когато тръгнат работите им назад на земята, веднага се усъмнят, дали има Господ.
Питам тогаз, по същия закон: когато ти не живееш добре, тогаз и Бог почва да се обезверява в теб.
Докато ти вършиш Неговата воля, Той вярва в тебе, но като престанеш да изпълняваш Неговата воля, Той какво ще мисли за тебе? Ще мисли ли, че ти си светия. Ще мисли, че ти си един човек, който престъпваш Неговия закон. Сега в нас има една идея: Ние мислим, че при всичките ни грехове и престъпления Господ не трябва да си измени своето мнение за нас и да мисли, че ние сме много добри хора. То е вярно, че Господ в съзнанието си държи, че сме излезли от Него и че Той ни е създал, но в дадения случай, когато аз не постъпвам добре, Той мисли точно тъй, както ние мислим.
към втори вариант >>
А пък като намериш Истината, тогаз се реализира животът, това към което всички се стремим.
(втори вариант)
Само умът е, който изучава идеалното. А пък при изучаването на реалното и на идеалното влиза животът. То е смисъла, целта, към която се стремим. А пък в живота, след като изучаваме реалното и идеалното, ние добиваме свободата, а пък в свободата човек може да намери Истината. Свободният човек може да намери Истината.
А пък като намериш Истината, тогаз се реализира животът, това към което всички се стремим.
към втори вариант >>
Докато ти вършиш Неговата воля, Той вярва в тебе, но като престанеш да изпълняваш Неговата воля, Той какво ще мисли за тебе?
(втори вариант)
Убедиш се и веднага тръгнеш да проповядваш, че няма Господ. Досега си вярвал, че има Господ. И това обезверяване става често. Хората, когато тръгнат работите им назад на земята, веднага се усъмнят, дали има Господ. Питам тогаз, по същия закон: когато ти не живееш добре, тогаз и Бог почва да се обезверява в теб.
Докато ти вършиш Неговата воля, Той вярва в тебе, но като престанеш да изпълняваш Неговата воля, Той какво ще мисли за тебе?
Ще мисли ли, че ти си светия. Ще мисли, че ти си един човек, който престъпваш Неговия закон. Сега в нас има една идея: Ние мислим, че при всичките ни грехове и престъпления Господ не трябва да си измени своето мнение за нас и да мисли, че ние сме много добри хора. То е вярно, че Господ в съзнанието си държи, че сме излезли от Него и че Той ни е създал, но в дадения случай, когато аз не постъпвам добре, Той мисли точно тъй, както ние мислим.
към втори вариант >>
Та сега дойде един ученик при мене и каза, че дълго време, като се е учил, учил, едно противоречие имал и не смее да ми каже.
(втори вариант)
Та сега дойде един ученик при мене и каза, че дълго време, като се е учил, учил, едно противоречие имал и не смее да ми каже.
Аз виждам какво му е. Зная каква му е болката. Той казва: “Недоволен съм от себе си. Опаки човек съм. Бамбашка човек съм.” И не може да излезе от опакито.
към втори вариант >>
Ще мисли ли, че ти си светия.
(втори вариант)
Досега си вярвал, че има Господ. И това обезверяване става често. Хората, когато тръгнат работите им назад на земята, веднага се усъмнят, дали има Господ. Питам тогаз, по същия закон: когато ти не живееш добре, тогаз и Бог почва да се обезверява в теб. Докато ти вършиш Неговата воля, Той вярва в тебе, но като престанеш да изпълняваш Неговата воля, Той какво ще мисли за тебе?
Ще мисли ли, че ти си светия.
Ще мисли, че ти си един човек, който престъпваш Неговия закон. Сега в нас има една идея: Ние мислим, че при всичките ни грехове и престъпления Господ не трябва да си измени своето мнение за нас и да мисли, че ние сме много добри хора. То е вярно, че Господ в съзнанието си държи, че сме излезли от Него и че Той ни е създал, но в дадения случай, когато аз не постъпвам добре, Той мисли точно тъй, както ние мислим.
към втори вариант >>
Аз виждам какво му е.
(втори вариант)
Та сега дойде един ученик при мене и каза, че дълго време, като се е учил, учил, едно противоречие имал и не смее да ми каже.
Аз виждам какво му е.
Зная каква му е болката. Той казва: “Недоволен съм от себе си. Опаки човек съм. Бамбашка човек съм.” И не може да излезе от опакито. Той съзнава де е опакито, но не знае как да излезе от това.
към втори вариант >>
Ще мисли, че ти си един човек, който престъпваш Неговия закон.
(втори вариант)
И това обезверяване става често. Хората, когато тръгнат работите им назад на земята, веднага се усъмнят, дали има Господ. Питам тогаз, по същия закон: когато ти не живееш добре, тогаз и Бог почва да се обезверява в теб. Докато ти вършиш Неговата воля, Той вярва в тебе, но като престанеш да изпълняваш Неговата воля, Той какво ще мисли за тебе? Ще мисли ли, че ти си светия.
Ще мисли, че ти си един човек, който престъпваш Неговия закон.
Сега в нас има една идея: Ние мислим, че при всичките ни грехове и престъпления Господ не трябва да си измени своето мнение за нас и да мисли, че ние сме много добри хора. То е вярно, че Господ в съзнанието си държи, че сме излезли от Него и че Той ни е създал, но в дадения случай, когато аз не постъпвам добре, Той мисли точно тъй, както ние мислим.
към втори вариант >>
Зная каква му е болката.
(втори вариант)
Та сега дойде един ученик при мене и каза, че дълго време, като се е учил, учил, едно противоречие имал и не смее да ми каже. Аз виждам какво му е.
Зная каква му е болката.
Той казва: “Недоволен съм от себе си. Опаки човек съм. Бамбашка човек съм.” И не може да излезе от опакито. Той съзнава де е опакито, но не знае как да излезе от това. Той е дошъл в стълкновение с реалното, с чувствата.
към втори вариант >>
Сега в нас има една идея: Ние мислим, че при всичките ни грехове и престъпления Господ не трябва да си измени своето мнение за нас и да мисли, че ние сме много добри хора.
(втори вариант)
Хората, когато тръгнат работите им назад на земята, веднага се усъмнят, дали има Господ. Питам тогаз, по същия закон: когато ти не живееш добре, тогаз и Бог почва да се обезверява в теб. Докато ти вършиш Неговата воля, Той вярва в тебе, но като престанеш да изпълняваш Неговата воля, Той какво ще мисли за тебе? Ще мисли ли, че ти си светия. Ще мисли, че ти си един човек, който престъпваш Неговия закон.
Сега в нас има една идея: Ние мислим, че при всичките ни грехове и престъпления Господ не трябва да си измени своето мнение за нас и да мисли, че ние сме много добри хора.
То е вярно, че Господ в съзнанието си държи, че сме излезли от Него и че Той ни е създал, но в дадения случай, когато аз не постъпвам добре, Той мисли точно тъй, както ние мислим.
към втори вариант >>
Той казва: “Недоволен съм от себе си.
(втори вариант)
Та сега дойде един ученик при мене и каза, че дълго време, като се е учил, учил, едно противоречие имал и не смее да ми каже. Аз виждам какво му е. Зная каква му е болката.
Той казва: “Недоволен съм от себе си.
Опаки човек съм. Бамбашка човек съм.” И не може да излезе от опакито. Той съзнава де е опакито, но не знае как да излезе от това. Той е дошъл в стълкновение с реалното, с чувствата. И аз отговорям на този ученик, брат.
към втори вариант >>
То е вярно, че Господ в съзнанието си държи, че сме излезли от Него и че Той ни е създал, но в дадения случай, когато аз не постъпвам добре, Той мисли точно тъй, както ние мислим.
(втори вариант)
Питам тогаз, по същия закон: когато ти не живееш добре, тогаз и Бог почва да се обезверява в теб. Докато ти вършиш Неговата воля, Той вярва в тебе, но като престанеш да изпълняваш Неговата воля, Той какво ще мисли за тебе? Ще мисли ли, че ти си светия. Ще мисли, че ти си един човек, който престъпваш Неговия закон. Сега в нас има една идея: Ние мислим, че при всичките ни грехове и престъпления Господ не трябва да си измени своето мнение за нас и да мисли, че ние сме много добри хора.
То е вярно, че Господ в съзнанието си държи, че сме излезли от Него и че Той ни е създал, но в дадения случай, когато аз не постъпвам добре, Той мисли точно тъй, както ние мислим.
към втори вариант >>
Опаки човек съм.
(втори вариант)
Та сега дойде един ученик при мене и каза, че дълго време, като се е учил, учил, едно противоречие имал и не смее да ми каже. Аз виждам какво му е. Зная каква му е болката. Той казва: “Недоволен съм от себе си.
Опаки човек съм.
Бамбашка човек съм.” И не може да излезе от опакито. Той съзнава де е опакито, но не знае как да излезе от това. Той е дошъл в стълкновение с реалното, с чувствата. И аз отговорям на този ученик, брат. Ученик е сега тук той.
към втори вариант >>
Та рекох, приложението.
(втори вариант)
Та рекох, приложението.
Може ли един ученик да се учи при един учител, в когото не вярва? Преподава му учител, но той казва: “Я, е така, я не е така! ” Съмнява се! Ако се съмняваш, трябва да провериш. Защото в реалното всякога има един опит, приложение.
към втори вариант >>
Бамбашка човек съм.” И не може да излезе от опакито.
(втори вариант)
Та сега дойде един ученик при мене и каза, че дълго време, като се е учил, учил, едно противоречие имал и не смее да ми каже. Аз виждам какво му е. Зная каква му е болката. Той казва: “Недоволен съм от себе си. Опаки човек съм.
Бамбашка човек съм.” И не може да излезе от опакито.
Той съзнава де е опакито, но не знае как да излезе от това. Той е дошъл в стълкновение с реалното, с чувствата. И аз отговорям на този ученик, брат. Ученик е сега тук той. Той се е забъркал в реалното и идеалното.
към втори вариант >>
Може ли един ученик да се учи при един учител, в когото не вярва?
(втори вариант)
Та рекох, приложението.
Може ли един ученик да се учи при един учител, в когото не вярва?
Преподава му учител, но той казва: “Я, е така, я не е така! ” Съмнява се! Ако се съмняваш, трябва да провериш. Защото в реалното всякога има един опит, приложение. Ти имаш право да се съмняваш в реалното в това, което си опитал.
към втори вариант >>
Той съзнава де е опакито, но не знае как да излезе от това.
(втори вариант)
Аз виждам какво му е. Зная каква му е болката. Той казва: “Недоволен съм от себе си. Опаки човек съм. Бамбашка човек съм.” И не може да излезе от опакито.
Той съзнава де е опакито, но не знае как да излезе от това.
Той е дошъл в стълкновение с реалното, с чувствата. И аз отговорям на този ученик, брат. Ученик е сега тук той. Той се е забъркал в реалното и идеалното.
към втори вариант >>
Преподава му учител, но той казва: “Я, е така, я не е така!
(втори вариант)
Та рекох, приложението. Може ли един ученик да се учи при един учител, в когото не вярва?
Преподава му учител, но той казва: “Я, е така, я не е така!
” Съмнява се! Ако се съмняваш, трябва да провериш. Защото в реалното всякога има един опит, приложение. Ти имаш право да се съмняваш в реалното в това, което си опитал. В него вече може да се съмняваш.
към втори вариант >>
Той е дошъл в стълкновение с реалното, с чувствата.
(втори вариант)
Зная каква му е болката. Той казва: “Недоволен съм от себе си. Опаки човек съм. Бамбашка човек съм.” И не може да излезе от опакито. Той съзнава де е опакито, но не знае как да излезе от това.
Той е дошъл в стълкновение с реалното, с чувствата.
И аз отговорям на този ученик, брат. Ученик е сега тук той. Той се е забъркал в реалното и идеалното.
към втори вариант >>
” Съмнява се!
(втори вариант)
Та рекох, приложението. Може ли един ученик да се учи при един учител, в когото не вярва? Преподава му учител, но той казва: “Я, е така, я не е така!
” Съмнява се!
Ако се съмняваш, трябва да провериш. Защото в реалното всякога има един опит, приложение. Ти имаш право да се съмняваш в реалното в това, което си опитал. В него вече може да се съмняваш. В идеалното ти съмнение можеш да имаш, но идеалното трябва да стане реално и реалното трябва да се опита и тогаз да се съмняваш в идеалното.
към втори вариант >>
И аз отговорям на този ученик, брат.
(втори вариант)
Той казва: “Недоволен съм от себе си. Опаки човек съм. Бамбашка човек съм.” И не може да излезе от опакито. Той съзнава де е опакито, но не знае как да излезе от това. Той е дошъл в стълкновение с реалното, с чувствата.
И аз отговорям на този ученик, брат.
Ученик е сега тук той. Той се е забъркал в реалното и идеалното.
към втори вариант >>
Ако се съмняваш, трябва да провериш.
(втори вариант)
Та рекох, приложението. Може ли един ученик да се учи при един учител, в когото не вярва? Преподава му учител, но той казва: “Я, е така, я не е така! ” Съмнява се!
Ако се съмняваш, трябва да провериш.
Защото в реалното всякога има един опит, приложение. Ти имаш право да се съмняваш в реалното в това, което си опитал. В него вече може да се съмняваш. В идеалното ти съмнение можеш да имаш, но идеалното трябва да стане реално и реалното трябва да се опита и тогаз да се съмняваш в идеалното. Реалното, като го опиташ и ако опитът не излезе сполучлив, тогаз ти можеш да се съмняваш.
към втори вариант >>
Ученик е сега тук той.
(втори вариант)
Опаки човек съм. Бамбашка човек съм.” И не може да излезе от опакито. Той съзнава де е опакито, но не знае как да излезе от това. Той е дошъл в стълкновение с реалното, с чувствата. И аз отговорям на този ученик, брат.
Ученик е сега тук той.
Той се е забъркал в реалното и идеалното.
към втори вариант >>
Защото в реалното всякога има един опит, приложение.
(втори вариант)
Та рекох, приложението. Може ли един ученик да се учи при един учител, в когото не вярва? Преподава му учител, но той казва: “Я, е така, я не е така! ” Съмнява се! Ако се съмняваш, трябва да провериш.
Защото в реалното всякога има един опит, приложение.
Ти имаш право да се съмняваш в реалното в това, което си опитал. В него вече може да се съмняваш. В идеалното ти съмнение можеш да имаш, но идеалното трябва да стане реално и реалното трябва да се опита и тогаз да се съмняваш в идеалното. Реалното, като го опиташ и ако опитът не излезе сполучлив, тогаз ти можеш да се съмняваш. В кабалата и в окултната наука има такива работи, които досега окултните учители не могат да си ги обяснят.
към втори вариант >>
Той се е забъркал в реалното и идеалното.
(втори вариант)
Бамбашка човек съм.” И не може да излезе от опакито. Той съзнава де е опакито, но не знае как да излезе от това. Той е дошъл в стълкновение с реалното, с чувствата. И аз отговорям на този ученик, брат. Ученик е сега тук той.
Той се е забъркал в реалното и идеалното.
към втори вариант >>
Ти имаш право да се съмняваш в реалното в това, което си опитал.
(втори вариант)
Може ли един ученик да се учи при един учител, в когото не вярва? Преподава му учител, но той казва: “Я, е така, я не е така! ” Съмнява се! Ако се съмняваш, трябва да провериш. Защото в реалното всякога има един опит, приложение.
Ти имаш право да се съмняваш в реалното в това, което си опитал.
В него вече може да се съмняваш. В идеалното ти съмнение можеш да имаш, но идеалното трябва да стане реално и реалното трябва да се опита и тогаз да се съмняваш в идеалното. Реалното, като го опиташ и ако опитът не излезе сполучлив, тогаз ти можеш да се съмняваш. В кабалата и в окултната наука има такива работи, които досега окултните учители не могат да си ги обяснят. Те ги обясняват, но нещата са недообяснени.
към втори вариант >>
Ние искаме да постигнем идеалния живот, да бъдем като светиите.
(втори вариант)
Ние искаме да постигнем идеалния живот, да бъдем като светиите.
Ти, за да постигнеш идеалното, трябва да слезеш в реалното, да имаш големи страдания като Христа, да се смириш и след това Бог да те въздигне от смъртта и след това да влезеш в идеалния живот. Това е далечното бъдеще, което те очаква. Докато не минеш през тия тежки страдания, не можеш да постигнеш това. И сега всички вие искате да избегнете страданията. В същност няма страдания.
към втори вариант >>
В него вече може да се съмняваш.
(втори вариант)
Преподава му учител, но той казва: “Я, е така, я не е така! ” Съмнява се! Ако се съмняваш, трябва да провериш. Защото в реалното всякога има един опит, приложение. Ти имаш право да се съмняваш в реалното в това, което си опитал.
В него вече може да се съмняваш.
В идеалното ти съмнение можеш да имаш, но идеалното трябва да стане реално и реалното трябва да се опита и тогаз да се съмняваш в идеалното. Реалното, като го опиташ и ако опитът не излезе сполучлив, тогаз ти можеш да се съмняваш. В кабалата и в окултната наука има такива работи, които досега окултните учители не могат да си ги обяснят. Те ги обясняват, но нещата са недообяснени. Не, че не могат да се обяснят. Могат.
към втори вариант >>
Ти, за да постигнеш идеалното, трябва да слезеш в реалното, да имаш големи страдания като Христа, да се смириш и след това Бог да те въздигне от смъртта и след това да влезеш в идеалния живот.
(втори вариант)
Ние искаме да постигнем идеалния живот, да бъдем като светиите.
Ти, за да постигнеш идеалното, трябва да слезеш в реалното, да имаш големи страдания като Христа, да се смириш и след това Бог да те въздигне от смъртта и след това да влезеш в идеалния живот.
Това е далечното бъдеще, което те очаква. Докато не минеш през тия тежки страдания, не можеш да постигнеш това. И сега всички вие искате да избегнете страданията. В същност няма страдания. Страданията са едно средство само, за да изпитат доколко си убеден в реалното.
към втори вариант >>
В идеалното ти съмнение можеш да имаш, но идеалното трябва да стане реално и реалното трябва да се опита и тогаз да се съмняваш в идеалното.
(втори вариант)
” Съмнява се! Ако се съмняваш, трябва да провериш. Защото в реалното всякога има един опит, приложение. Ти имаш право да се съмняваш в реалното в това, което си опитал. В него вече може да се съмняваш.
В идеалното ти съмнение можеш да имаш, но идеалното трябва да стане реално и реалното трябва да се опита и тогаз да се съмняваш в идеалното.
Реалното, като го опиташ и ако опитът не излезе сполучлив, тогаз ти можеш да се съмняваш. В кабалата и в окултната наука има такива работи, които досега окултните учители не могат да си ги обяснят. Те ги обясняват, но нещата са недообяснени. Не, че не могат да се обяснят. Могат. Но трябва много голямо знание!
към втори вариант >>
Това е далечното бъдеще, което те очаква.
(втори вариант)
Ние искаме да постигнем идеалния живот, да бъдем като светиите. Ти, за да постигнеш идеалното, трябва да слезеш в реалното, да имаш големи страдания като Христа, да се смириш и след това Бог да те въздигне от смъртта и след това да влезеш в идеалния живот.
Това е далечното бъдеще, което те очаква.
Докато не минеш през тия тежки страдания, не можеш да постигнеш това. И сега всички вие искате да избегнете страданията. В същност няма страдания. Страданията са едно средство само, за да изпитат доколко си убеден в реалното. Няма никакви страдания в света.
към втори вариант >>
Реалното, като го опиташ и ако опитът не излезе сполучлив, тогаз ти можеш да се съмняваш.
(втори вариант)
Ако се съмняваш, трябва да провериш. Защото в реалното всякога има един опит, приложение. Ти имаш право да се съмняваш в реалното в това, което си опитал. В него вече може да се съмняваш. В идеалното ти съмнение можеш да имаш, но идеалното трябва да стане реално и реалното трябва да се опита и тогаз да се съмняваш в идеалното.
Реалното, като го опиташ и ако опитът не излезе сполучлив, тогаз ти можеш да се съмняваш.
В кабалата и в окултната наука има такива работи, които досега окултните учители не могат да си ги обяснят. Те ги обясняват, но нещата са недообяснени. Не, че не могат да се обяснят. Могат. Но трябва много голямо знание! Те казват, че единицата е мъжко творческо число, което е създало всичко и че двете е женско число.
към втори вариант >>
Докато не минеш през тия тежки страдания, не можеш да постигнеш това.
(втори вариант)
Ние искаме да постигнем идеалния живот, да бъдем като светиите. Ти, за да постигнеш идеалното, трябва да слезеш в реалното, да имаш големи страдания като Христа, да се смириш и след това Бог да те въздигне от смъртта и след това да влезеш в идеалния живот. Това е далечното бъдеще, което те очаква.
Докато не минеш през тия тежки страдания, не можеш да постигнеш това.
И сега всички вие искате да избегнете страданията. В същност няма страдания. Страданията са едно средство само, за да изпитат доколко си убеден в реалното. Няма никакви страдания в света. Не, че отричам.
към втори вариант >>
В кабалата и в окултната наука има такива работи, които досега окултните учители не могат да си ги обяснят.
(втори вариант)
Защото в реалното всякога има един опит, приложение. Ти имаш право да се съмняваш в реалното в това, което си опитал. В него вече може да се съмняваш. В идеалното ти съмнение можеш да имаш, но идеалното трябва да стане реално и реалното трябва да се опита и тогаз да се съмняваш в идеалното. Реалното, като го опиташ и ако опитът не излезе сполучлив, тогаз ти можеш да се съмняваш.
В кабалата и в окултната наука има такива работи, които досега окултните учители не могат да си ги обяснят.
Те ги обясняват, но нещата са недообяснени. Не, че не могат да се обяснят. Могат. Но трябва много голямо знание! Те казват, че единицата е мъжко творческо число, което е създало всичко и че двете е женско число. Или казват, че единицата е бащата, а пък двойката е майката, а тройката е детето.
към втори вариант >>
И сега всички вие искате да избегнете страданията.
(втори вариант)
Ние искаме да постигнем идеалния живот, да бъдем като светиите. Ти, за да постигнеш идеалното, трябва да слезеш в реалното, да имаш големи страдания като Христа, да се смириш и след това Бог да те въздигне от смъртта и след това да влезеш в идеалния живот. Това е далечното бъдеще, което те очаква. Докато не минеш през тия тежки страдания, не можеш да постигнеш това.
И сега всички вие искате да избегнете страданията.
В същност няма страдания. Страданията са едно средство само, за да изпитат доколко си убеден в реалното. Няма никакви страдания в света. Не, че отричам. Не, че няма страдания.
към втори вариант >>
Те ги обясняват, но нещата са недообяснени.
(втори вариант)
Ти имаш право да се съмняваш в реалното в това, което си опитал. В него вече може да се съмняваш. В идеалното ти съмнение можеш да имаш, но идеалното трябва да стане реално и реалното трябва да се опита и тогаз да се съмняваш в идеалното. Реалното, като го опиташ и ако опитът не излезе сполучлив, тогаз ти можеш да се съмняваш. В кабалата и в окултната наука има такива работи, които досега окултните учители не могат да си ги обяснят.
Те ги обясняват, но нещата са недообяснени.
Не, че не могат да се обяснят. Могат. Но трябва много голямо знание! Те казват, че единицата е мъжко творческо число, което е създало всичко и че двете е женско число. Или казват, че единицата е бащата, а пък двойката е майката, а тройката е детето. Като дойде да се работи с числа имаме: […] Значи две жени събрани на едно място правят един мъж.
към втори вариант >>
В същност няма страдания.
(втори вариант)
Ние искаме да постигнем идеалния живот, да бъдем като светиите. Ти, за да постигнеш идеалното, трябва да слезеш в реалното, да имаш големи страдания като Христа, да се смириш и след това Бог да те въздигне от смъртта и след това да влезеш в идеалния живот. Това е далечното бъдеще, което те очаква. Докато не минеш през тия тежки страдания, не можеш да постигнеш това. И сега всички вие искате да избегнете страданията.
В същност няма страдания.
Страданията са едно средство само, за да изпитат доколко си убеден в реалното. Няма никакви страдания в света. Не, че отричам. Не, че няма страдания. Страданията не Господ е създал в света.
към втори вариант >>
Не, че не могат да се обяснят. Могат.
(втори вариант)
В него вече може да се съмняваш. В идеалното ти съмнение можеш да имаш, но идеалното трябва да стане реално и реалното трябва да се опита и тогаз да се съмняваш в идеалното. Реалното, като го опиташ и ако опитът не излезе сполучлив, тогаз ти можеш да се съмняваш. В кабалата и в окултната наука има такива работи, които досега окултните учители не могат да си ги обяснят. Те ги обясняват, но нещата са недообяснени.
Не, че не могат да се обяснят. Могат.
Но трябва много голямо знание! Те казват, че единицата е мъжко творческо число, което е създало всичко и че двете е женско число. Или казват, че единицата е бащата, а пък двойката е майката, а тройката е детето. Като дойде да се работи с числа имаме: […] Значи две жени събрани на едно място правят един мъж. Дават едно мъжко число.
към втори вариант >>
Страданията са едно средство само, за да изпитат доколко си убеден в реалното.
(втори вариант)
Ти, за да постигнеш идеалното, трябва да слезеш в реалното, да имаш големи страдания като Христа, да се смириш и след това Бог да те въздигне от смъртта и след това да влезеш в идеалния живот. Това е далечното бъдеще, което те очаква. Докато не минеш през тия тежки страдания, не можеш да постигнеш това. И сега всички вие искате да избегнете страданията. В същност няма страдания.
Страданията са едно средство само, за да изпитат доколко си убеден в реалното.
Няма никакви страдания в света. Не, че отричам. Не, че няма страдания. Страданията не Господ е създал в света. Аз всяка минута мога да си създам страдания на себе си.
към втори вариант >>
Но трябва много голямо знание!
(втори вариант)
В идеалното ти съмнение можеш да имаш, но идеалното трябва да стане реално и реалното трябва да се опита и тогаз да се съмняваш в идеалното. Реалното, като го опиташ и ако опитът не излезе сполучлив, тогаз ти можеш да се съмняваш. В кабалата и в окултната наука има такива работи, които досега окултните учители не могат да си ги обяснят. Те ги обясняват, но нещата са недообяснени. Не, че не могат да се обяснят. Могат.
Но трябва много голямо знание!
Те казват, че единицата е мъжко творческо число, което е създало всичко и че двете е женско число. Или казват, че единицата е бащата, а пък двойката е майката, а тройката е детето. Като дойде да се работи с числа имаме: […] Значи две жени събрани на едно място правят един мъж. Дават едно мъжко число. Как е станало това?
към втори вариант >>
Няма никакви страдания в света.
(втори вариант)
Това е далечното бъдеще, което те очаква. Докато не минеш през тия тежки страдания, не можеш да постигнеш това. И сега всички вие искате да избегнете страданията. В същност няма страдания. Страданията са едно средство само, за да изпитат доколко си убеден в реалното.
Няма никакви страдания в света.
Не, че отричам. Не, че няма страдания. Страданията не Господ е създал в света. Аз всяка минута мога да си създам страдания на себе си. Ако страдам, че ритам камъните по пътя, мога да кажа: “Кой те е турил тук?
към втори вариант >>
Те казват, че единицата е мъжко творческо число, което е създало всичко и че двете е женско число.
(втори вариант)
Реалното, като го опиташ и ако опитът не излезе сполучлив, тогаз ти можеш да се съмняваш. В кабалата и в окултната наука има такива работи, които досега окултните учители не могат да си ги обяснят. Те ги обясняват, но нещата са недообяснени. Не, че не могат да се обяснят. Могат. Но трябва много голямо знание!
Те казват, че единицата е мъжко творческо число, което е създало всичко и че двете е женско число.
Или казват, че единицата е бащата, а пък двойката е майката, а тройката е детето. Като дойде да се работи с числа имаме: […] Значи две жени събрани на едно място правят един мъж. Дават едно мъжко число. Как е станало това? То е все така, когато вярваме, че и без очи човек може да гледа.
към втори вариант >>
Не, че отричам.
(втори вариант)
Докато не минеш през тия тежки страдания, не можеш да постигнеш това. И сега всички вие искате да избегнете страданията. В същност няма страдания. Страданията са едно средство само, за да изпитат доколко си убеден в реалното. Няма никакви страдания в света.
Не, че отричам.
Не, че няма страдания. Страданията не Господ е създал в света. Аз всяка минута мога да си създам страдания на себе си. Ако страдам, че ритам камъните по пътя, мога да кажа: “Кой те е турил тук? ” И като се ударя о камъните, после ще почна да се мажа с малко дървено масло.
към втори вариант >>
Или казват, че единицата е бащата, а пък двойката е майката, а тройката е детето.
(втори вариант)
В кабалата и в окултната наука има такива работи, които досега окултните учители не могат да си ги обяснят. Те ги обясняват, но нещата са недообяснени. Не, че не могат да се обяснят. Могат. Но трябва много голямо знание! Те казват, че единицата е мъжко творческо число, което е създало всичко и че двете е женско число.
Или казват, че единицата е бащата, а пък двойката е майката, а тройката е детето.
Като дойде да се работи с числа имаме: […] Значи две жени събрани на едно място правят един мъж. Дават едно мъжко число. Как е станало това? То е все така, когато вярваме, че и без очи човек може да гледа. Желанието да гледаш е съществувало по-рано.
към втори вариант >>
Не, че няма страдания.
(втори вариант)
И сега всички вие искате да избегнете страданията. В същност няма страдания. Страданията са едно средство само, за да изпитат доколко си убеден в реалното. Няма никакви страдания в света. Не, че отричам.
Не, че няма страдания.
Страданията не Господ е създал в света. Аз всяка минута мога да си създам страдания на себе си. Ако страдам, че ритам камъните по пътя, мога да кажа: “Кой те е турил тук? ” И като се ударя о камъните, после ще почна да се мажа с малко дървено масло. Няма какво да ритам камъка.
към втори вариант >>
Като дойде да се работи с числа имаме: […] Значи две жени събрани на едно място правят един мъж.
(втори вариант)
Те ги обясняват, но нещата са недообяснени. Не, че не могат да се обяснят. Могат. Но трябва много голямо знание! Те казват, че единицата е мъжко творческо число, което е създало всичко и че двете е женско число. Или казват, че единицата е бащата, а пък двойката е майката, а тройката е детето.
Като дойде да се работи с числа имаме: […] Значи две жени събрани на едно място правят един мъж.
Дават едно мъжко число. Как е станало това? То е все така, когато вярваме, че и без очи човек може да гледа. Желанието да гледаш е съществувало по-рано. Зрението е съществувало преди очите.
към втори вариант >>
Страданията не Господ е създал в света.
(втори вариант)
В същност няма страдания. Страданията са едно средство само, за да изпитат доколко си убеден в реалното. Няма никакви страдания в света. Не, че отричам. Не, че няма страдания.
Страданията не Господ е създал в света.
Аз всяка минута мога да си създам страдания на себе си. Ако страдам, че ритам камъните по пътя, мога да кажа: “Кой те е турил тук? ” И като се ударя о камъните, после ще почна да се мажа с малко дървено масло. Няма какво да ритам камъка. Един камък не го ритай, но вземи, че го повдигни и го отхвърли някъде надолу.
към втори вариант >>
Дават едно мъжко число.
(втори вариант)
Не, че не могат да се обяснят. Могат. Но трябва много голямо знание! Те казват, че единицата е мъжко творческо число, което е създало всичко и че двете е женско число. Или казват, че единицата е бащата, а пък двойката е майката, а тройката е детето. Като дойде да се работи с числа имаме: […] Значи две жени събрани на едно място правят един мъж.
Дават едно мъжко число.
Как е станало това? То е все така, когато вярваме, че и без очи човек може да гледа. Желанието да гледаш е съществувало по-рано. Зрението е съществувало преди очите. Очите са само едно пособие вече.
към втори вариант >>
Аз всяка минута мога да си създам страдания на себе си.
(втори вариант)
Страданията са едно средство само, за да изпитат доколко си убеден в реалното. Няма никакви страдания в света. Не, че отричам. Не, че няма страдания. Страданията не Господ е създал в света.
Аз всяка минута мога да си създам страдания на себе си.
Ако страдам, че ритам камъните по пътя, мога да кажа: “Кой те е турил тук? ” И като се ударя о камъните, после ще почна да се мажа с малко дървено масло. Няма какво да ритам камъка. Един камък не го ритай, но вземи, че го повдигни и го отхвърли някъде надолу. Не го ритай и му кажи: “Много си благороден.” После има друга една опасност: ако е тежък камъкът, ще почувствуваш болка, ще се орезиш[2] в гръбнака си.
към втори вариант >>
Как е станало това?
(втори вариант)
Но трябва много голямо знание! Те казват, че единицата е мъжко творческо число, което е създало всичко и че двете е женско число. Или казват, че единицата е бащата, а пък двойката е майката, а тройката е детето. Като дойде да се работи с числа имаме: […] Значи две жени събрани на едно място правят един мъж. Дават едно мъжко число.
Как е станало това?
То е все така, когато вярваме, че и без очи човек може да гледа. Желанието да гледаш е съществувало по-рано. Зрението е съществувало преди очите. Очите са само едно пособие вече. У човека има две очи.
към втори вариант >>
Ако страдам, че ритам камъните по пътя, мога да кажа: “Кой те е турил тук?
(втори вариант)
Няма никакви страдания в света. Не, че отричам. Не, че няма страдания. Страданията не Господ е създал в света. Аз всяка минута мога да си създам страдания на себе си.
Ако страдам, че ритам камъните по пътя, мога да кажа: “Кой те е турил тук?
” И като се ударя о камъните, после ще почна да се мажа с малко дървено масло. Няма какво да ритам камъка. Един камък не го ритай, но вземи, че го повдигни и го отхвърли някъде надолу. Не го ритай и му кажи: “Много си благороден.” После има друга една опасност: ако е тежък камъкът, ще почувствуваш болка, ще се орезиш[2] в гръбнака си.
към втори вариант >>
То е все така, когато вярваме, че и без очи човек може да гледа.
(втори вариант)
Те казват, че единицата е мъжко творческо число, което е създало всичко и че двете е женско число. Или казват, че единицата е бащата, а пък двойката е майката, а тройката е детето. Като дойде да се работи с числа имаме: […] Значи две жени събрани на едно място правят един мъж. Дават едно мъжко число. Как е станало това?
То е все така, когато вярваме, че и без очи човек може да гледа.
Желанието да гледаш е съществувало по-рано. Зрението е съществувало преди очите. Очите са само едно пособие вече. У човека има две очи. А у някои насекоми има по много очи, има повече очи, отколкото има човек.
към втори вариант >>
” И като се ударя о камъните, после ще почна да се мажа с малко дървено масло.
(втори вариант)
Не, че отричам. Не, че няма страдания. Страданията не Господ е създал в света. Аз всяка минута мога да си създам страдания на себе си. Ако страдам, че ритам камъните по пътя, мога да кажа: “Кой те е турил тук?
” И като се ударя о камъните, после ще почна да се мажа с малко дървено масло.
Няма какво да ритам камъка. Един камък не го ритай, но вземи, че го повдигни и го отхвърли някъде надолу. Не го ритай и му кажи: “Много си благороден.” После има друга една опасност: ако е тежък камъкът, ще почувствуваш болка, ще се орезиш[2] в гръбнака си.
към втори вариант >>
Желанието да гледаш е съществувало по-рано.
(втори вариант)
Или казват, че единицата е бащата, а пък двойката е майката, а тройката е детето. Като дойде да се работи с числа имаме: […] Значи две жени събрани на едно място правят един мъж. Дават едно мъжко число. Как е станало това? То е все така, когато вярваме, че и без очи човек може да гледа.
Желанието да гледаш е съществувало по-рано.
Зрението е съществувало преди очите. Очите са само едно пособие вече. У човека има две очи. А у някои насекоми има по много очи, има повече очи, отколкото има човек. Ние сега се отдалечаваме от ония реалните предмети.
към втори вариант >>
Няма какво да ритам камъка.
(втори вариант)
Не, че няма страдания. Страданията не Господ е създал в света. Аз всяка минута мога да си създам страдания на себе си. Ако страдам, че ритам камъните по пътя, мога да кажа: “Кой те е турил тук? ” И като се ударя о камъните, после ще почна да се мажа с малко дървено масло.
Няма какво да ритам камъка.
Един камък не го ритай, но вземи, че го повдигни и го отхвърли някъде надолу. Не го ритай и му кажи: “Много си благороден.” После има друга една опасност: ако е тежък камъкът, ще почувствуваш болка, ще се орезиш[2] в гръбнака си.
към втори вариант >>
Зрението е съществувало преди очите.
(втори вариант)
Като дойде да се работи с числа имаме: […] Значи две жени събрани на едно място правят един мъж. Дават едно мъжко число. Как е станало това? То е все така, когато вярваме, че и без очи човек може да гледа. Желанието да гледаш е съществувало по-рано.
Зрението е съществувало преди очите.
Очите са само едно пособие вече. У човека има две очи. А у някои насекоми има по много очи, има повече очи, отколкото има човек. Ние сега се отдалечаваме от ония реалните предмети.
към втори вариант >>
Един камък не го ритай, но вземи, че го повдигни и го отхвърли някъде надолу.
(втори вариант)
Страданията не Господ е създал в света. Аз всяка минута мога да си създам страдания на себе си. Ако страдам, че ритам камъните по пътя, мога да кажа: “Кой те е турил тук? ” И като се ударя о камъните, после ще почна да се мажа с малко дървено масло. Няма какво да ритам камъка.
Един камък не го ритай, но вземи, че го повдигни и го отхвърли някъде надолу.
Не го ритай и му кажи: “Много си благороден.” После има друга една опасност: ако е тежък камъкът, ще почувствуваш болка, ще се орезиш[2] в гръбнака си.
към втори вариант >>
Очите са само едно пособие вече.
(втори вариант)
Дават едно мъжко число. Как е станало това? То е все така, когато вярваме, че и без очи човек може да гледа. Желанието да гледаш е съществувало по-рано. Зрението е съществувало преди очите.
Очите са само едно пособие вече.
У човека има две очи. А у някои насекоми има по много очи, има повече очи, отколкото има човек. Ние сега се отдалечаваме от ония реалните предмети.
към втори вариант >>
Не го ритай и му кажи: “Много си благороден.” После има друга една опасност: ако е тежък камъкът, ще почувствуваш болка, ще се орезиш[2] в гръбнака си.
(втори вариант)
Аз всяка минута мога да си създам страдания на себе си. Ако страдам, че ритам камъните по пътя, мога да кажа: “Кой те е турил тук? ” И като се ударя о камъните, после ще почна да се мажа с малко дървено масло. Няма какво да ритам камъка. Един камък не го ритай, но вземи, че го повдигни и го отхвърли някъде надолу.
Не го ритай и му кажи: “Много си благороден.” После има друга една опасност: ако е тежък камъкът, ще почувствуваш болка, ще се орезиш[2] в гръбнака си.
към втори вариант >>
У човека има две очи.
(втори вариант)
Как е станало това? То е все така, когато вярваме, че и без очи човек може да гледа. Желанието да гледаш е съществувало по-рано. Зрението е съществувало преди очите. Очите са само едно пособие вече.
У човека има две очи.
А у някои насекоми има по много очи, има повече очи, отколкото има човек. Ние сега се отдалечаваме от ония реалните предмети.
към втори вариант >>
Вие в живота искате да бъдете богати.
(втори вариант)
Вие в живота искате да бъдете богати.
Знаете ли, че богатството е голям камък? Ако го дигнете, ще се орезите. Знаете ли, че ако сте много учен човек, пак ще се орезите. Че мъчните задачи в живота са големи камъни, които искате да дигнете.
към втори вариант >>
А у някои насекоми има по много очи, има повече очи, отколкото има човек.
(втори вариант)
То е все така, когато вярваме, че и без очи човек може да гледа. Желанието да гледаш е съществувало по-рано. Зрението е съществувало преди очите. Очите са само едно пособие вече. У човека има две очи.
А у някои насекоми има по много очи, има повече очи, отколкото има човек.
Ние сега се отдалечаваме от ония реалните предмети.
към втори вариант >>
Знаете ли, че богатството е голям камък?
(втори вариант)
Вие в живота искате да бъдете богати.
Знаете ли, че богатството е голям камък?
Ако го дигнете, ще се орезите. Знаете ли, че ако сте много учен човек, пак ще се орезите. Че мъчните задачи в живота са големи камъни, които искате да дигнете.
към втори вариант >>
Ние сега се отдалечаваме от ония реалните предмети.
(втори вариант)
Желанието да гледаш е съществувало по-рано. Зрението е съществувало преди очите. Очите са само едно пособие вече. У човека има две очи. А у някои насекоми има по много очи, има повече очи, отколкото има човек.
Ние сега се отдалечаваме от ония реалните предмети.
към втори вариант >>
Ако го дигнете, ще се орезите.
(втори вариант)
Вие в живота искате да бъдете богати. Знаете ли, че богатството е голям камък?
Ако го дигнете, ще се орезите.
Знаете ли, че ако сте много учен човек, пак ще се орезите. Че мъчните задачи в живота са големи камъни, които искате да дигнете.
към втори вариант >>
Вие седите и разглеждате нещата такива, каквито не са.
(втори вариант)
Вие седите и разглеждате нещата такива, каквито не са.
Например разглеждате вашата дреха, дали ви прилича или не. Например туриш си една шапка пред огледалото и гледаш, дали шапката ти прилича. Питам: след като си турите новата шапка, какво ще ви придаде тя? Не, че без шапка трябва да ходите. Аз правя сравнение с шапката.
към втори вариант >>
Знаете ли, че ако сте много учен човек, пак ще се орезите.
(втори вариант)
Вие в живота искате да бъдете богати. Знаете ли, че богатството е голям камък? Ако го дигнете, ще се орезите.
Знаете ли, че ако сте много учен човек, пак ще се орезите.
Че мъчните задачи в живота са големи камъни, които искате да дигнете.
към втори вариант >>
Например разглеждате вашата дреха, дали ви прилича или не.
(втори вариант)
Вие седите и разглеждате нещата такива, каквито не са.
Например разглеждате вашата дреха, дали ви прилича или не.
Например туриш си една шапка пред огледалото и гледаш, дали шапката ти прилича. Питам: след като си турите новата шапка, какво ще ви придаде тя? Не, че без шапка трябва да ходите. Аз правя сравнение с шапката. След като ви дадат две слушалки - вашите уши, какво ще добиете?
към втори вариант >>
Че мъчните задачи в живота са големи камъни, които искате да дигнете.
(втори вариант)
Вие в живота искате да бъдете богати. Знаете ли, че богатството е голям камък? Ако го дигнете, ще се орезите. Знаете ли, че ако сте много учен човек, пак ще се орезите.
Че мъчните задачи в живота са големи камъни, които искате да дигнете.
към втори вариант >>
Например туриш си една шапка пред огледалото и гледаш, дали шапката ти прилича.
(втори вариант)
Вие седите и разглеждате нещата такива, каквито не са. Например разглеждате вашата дреха, дали ви прилича или не.
Например туриш си една шапка пред огледалото и гледаш, дали шапката ти прилича.
Питам: след като си турите новата шапка, какво ще ви придаде тя? Не, че без шапка трябва да ходите. Аз правя сравнение с шапката. След като ви дадат две слушалки - вашите уши, какво ще добиете? Много неща, сцени, един свят ще се открие заради вас!
към втори вариант >>
Вчера двама ученика искаха да дигнат долу близо до огнището един голям камък, който тежи 6-7 хиляди килограми.
(втори вариант)
Вчера двама ученика искаха да дигнат долу близо до огнището един голям камък, който тежи 6-7 хиляди килограми.
Искаха да го дигнат и да го хвърлят в езерото. Аз като отидох, седнах там и мислех дълго време, 4 часа като работеха, едвам го търкулнаха на 3 метра. И се събраха повече от 20 души хора. И турихме всички пейки все като лостове, а пък те двама искаха да го търколят до езерото! Като отидах, видях, че няма нужда да се премества от там този камък, но понеже са започнали работата, не исках да ги обезсърдчавам и рекох: “Хайде да го търкулнем.” Питам сега: защо ще търкаляме този камък от неговото място?
към втори вариант >>
Питам: след като си турите новата шапка, какво ще ви придаде тя?
(втори вариант)
Вие седите и разглеждате нещата такива, каквито не са. Например разглеждате вашата дреха, дали ви прилича или не. Например туриш си една шапка пред огледалото и гледаш, дали шапката ти прилича.
Питам: след като си турите новата шапка, какво ще ви придаде тя?
Не, че без шапка трябва да ходите. Аз правя сравнение с шапката. След като ви дадат две слушалки - вашите уши, какво ще добиете? Много неща, сцени, един свят ще се открие заради вас! И като ви направят един вход, както са вашите уста, през които да влизате в апартаментите на душата, вие ще опитате всички блага, които съществуват на земята.
към втори вариант >>
Искаха да го дигнат и да го хвърлят в езерото.
(втори вариант)
Вчера двама ученика искаха да дигнат долу близо до огнището един голям камък, който тежи 6-7 хиляди килограми.
Искаха да го дигнат и да го хвърлят в езерото.
Аз като отидох, седнах там и мислех дълго време, 4 часа като работеха, едвам го търкулнаха на 3 метра. И се събраха повече от 20 души хора. И турихме всички пейки все като лостове, а пък те двама искаха да го търколят до езерото! Като отидах, видях, че няма нужда да се премества от там този камък, но понеже са започнали работата, не исках да ги обезсърдчавам и рекох: “Хайде да го търкулнем.” Питам сега: защо ще търкаляме този камък от неговото място? Той е на почетно място.
към втори вариант >>
Не, че без шапка трябва да ходите.
(втори вариант)
Вие седите и разглеждате нещата такива, каквито не са. Например разглеждате вашата дреха, дали ви прилича или не. Например туриш си една шапка пред огледалото и гледаш, дали шапката ти прилича. Питам: след като си турите новата шапка, какво ще ви придаде тя?
Не, че без шапка трябва да ходите.
Аз правя сравнение с шапката. След като ви дадат две слушалки - вашите уши, какво ще добиете? Много неща, сцени, един свят ще се открие заради вас! И като ви направят един вход, както са вашите уста, през които да влизате в апартаментите на душата, вие ще опитате всички блага, които съществуват на земята. Представете си, че нямате уста.
към втори вариант >>
Аз като отидох, седнах там и мислех дълго време, 4 часа като работеха, едвам го търкулнаха на 3 метра.
(втори вариант)
Вчера двама ученика искаха да дигнат долу близо до огнището един голям камък, който тежи 6-7 хиляди килограми. Искаха да го дигнат и да го хвърлят в езерото.
Аз като отидох, седнах там и мислех дълго време, 4 часа като работеха, едвам го търкулнаха на 3 метра.
И се събраха повече от 20 души хора. И турихме всички пейки все като лостове, а пък те двама искаха да го търколят до езерото! Като отидах, видях, че няма нужда да се премества от там този камък, но понеже са започнали работата, не исках да ги обезсърдчавам и рекох: “Хайде да го търкулнем.” Питам сега: защо ще търкаляме този камък от неговото място? Той е на почетно място. Те казват: “Ние искаме да го търкулнем в езерото.” Питам: какво ще придобием, ако го търкулнем в езерото?
към втори вариант >>
Аз правя сравнение с шапката.
(втори вариант)
Вие седите и разглеждате нещата такива, каквито не са. Например разглеждате вашата дреха, дали ви прилича или не. Например туриш си една шапка пред огледалото и гледаш, дали шапката ти прилича. Питам: след като си турите новата шапка, какво ще ви придаде тя? Не, че без шапка трябва да ходите.
Аз правя сравнение с шапката.
След като ви дадат две слушалки - вашите уши, какво ще добиете? Много неща, сцени, един свят ще се открие заради вас! И като ви направят един вход, както са вашите уста, през които да влизате в апартаментите на душата, вие ще опитате всички блага, които съществуват на земята. Представете си, че нямате уста. Тогаз какво щяхте да знаете за всички блага, които съществуват на земята?
към втори вариант >>
И се събраха повече от 20 души хора.
(втори вариант)
Вчера двама ученика искаха да дигнат долу близо до огнището един голям камък, който тежи 6-7 хиляди килограми. Искаха да го дигнат и да го хвърлят в езерото. Аз като отидох, седнах там и мислех дълго време, 4 часа като работеха, едвам го търкулнаха на 3 метра.
И се събраха повече от 20 души хора.
И турихме всички пейки все като лостове, а пък те двама искаха да го търколят до езерото! Като отидах, видях, че няма нужда да се премества от там този камък, но понеже са започнали работата, не исках да ги обезсърдчавам и рекох: “Хайде да го търкулнем.” Питам сега: защо ще търкаляме този камък от неговото място? Той е на почетно място. Те казват: “Ние искаме да го търкулнем в езерото.” Питам: какво ще придобием, ако го търкулнем в езерото? Но щял да отвори място за гимнастика, че “квадратът” не ставал както трябва!
към втори вариант >>
След като ви дадат две слушалки - вашите уши, какво ще добиете?
(втори вариант)
Например разглеждате вашата дреха, дали ви прилича или не. Например туриш си една шапка пред огледалото и гледаш, дали шапката ти прилича. Питам: след като си турите новата шапка, какво ще ви придаде тя? Не, че без шапка трябва да ходите. Аз правя сравнение с шапката.
След като ви дадат две слушалки - вашите уши, какво ще добиете?
Много неща, сцени, един свят ще се открие заради вас! И като ви направят един вход, както са вашите уста, през които да влизате в апартаментите на душата, вие ще опитате всички блага, които съществуват на земята. Представете си, че нямате уста. Тогаз какво щяхте да знаете за всички блага, които съществуват на земята? Някой път питате: “Защо ни е това сърдце?
към втори вариант >>
И турихме всички пейки все като лостове, а пък те двама искаха да го търколят до езерото!
(втори вариант)
Вчера двама ученика искаха да дигнат долу близо до огнището един голям камък, който тежи 6-7 хиляди килограми. Искаха да го дигнат и да го хвърлят в езерото. Аз като отидох, седнах там и мислех дълго време, 4 часа като работеха, едвам го търкулнаха на 3 метра. И се събраха повече от 20 души хора.
И турихме всички пейки все като лостове, а пък те двама искаха да го търколят до езерото!
Като отидах, видях, че няма нужда да се премества от там този камък, но понеже са започнали работата, не исках да ги обезсърдчавам и рекох: “Хайде да го търкулнем.” Питам сега: защо ще търкаляме този камък от неговото място? Той е на почетно място. Те казват: “Ние искаме да го търкулнем в езерото.” Питам: какво ще придобием, ако го търкулнем в езерото? Но щял да отвори място за гимнастика, че “квадратът” не ставал както трябва! И колко място отвори той?
към втори вариант >>
Много неща, сцени, един свят ще се открие заради вас!
(втори вариант)
Например туриш си една шапка пред огледалото и гледаш, дали шапката ти прилича. Питам: след като си турите новата шапка, какво ще ви придаде тя? Не, че без шапка трябва да ходите. Аз правя сравнение с шапката. След като ви дадат две слушалки - вашите уши, какво ще добиете?
Много неща, сцени, един свят ще се открие заради вас!
И като ви направят един вход, както са вашите уста, през които да влизате в апартаментите на душата, вие ще опитате всички блага, които съществуват на земята. Представете си, че нямате уста. Тогаз какво щяхте да знаете за всички блага, които съществуват на земята? Някой път питате: “Защо ни е това сърдце? Защо ни е тая уста?
към втори вариант >>
Като отидах, видях, че няма нужда да се премества от там този камък, но понеже са започнали работата, не исках да ги обезсърдчавам и рекох: “Хайде да го търкулнем.” Питам сега: защо ще търкаляме този камък от неговото място?
(втори вариант)
Вчера двама ученика искаха да дигнат долу близо до огнището един голям камък, който тежи 6-7 хиляди килограми. Искаха да го дигнат и да го хвърлят в езерото. Аз като отидох, седнах там и мислех дълго време, 4 часа като работеха, едвам го търкулнаха на 3 метра. И се събраха повече от 20 души хора. И турихме всички пейки все като лостове, а пък те двама искаха да го търколят до езерото!
Като отидах, видях, че няма нужда да се премества от там този камък, но понеже са започнали работата, не исках да ги обезсърдчавам и рекох: “Хайде да го търкулнем.” Питам сега: защо ще търкаляме този камък от неговото място?
Той е на почетно място. Те казват: “Ние искаме да го търкулнем в езерото.” Питам: какво ще придобием, ако го търкулнем в езерото? Но щял да отвори място за гимнастика, че “квадратът” не ставал както трябва! И колко място отвори той? За 4 часа едвам един метър място!
към втори вариант >>
И като ви направят един вход, както са вашите уста, през които да влизате в апартаментите на душата, вие ще опитате всички блага, които съществуват на земята.
(втори вариант)
Питам: след като си турите новата шапка, какво ще ви придаде тя? Не, че без шапка трябва да ходите. Аз правя сравнение с шапката. След като ви дадат две слушалки - вашите уши, какво ще добиете? Много неща, сцени, един свят ще се открие заради вас!
И като ви направят един вход, както са вашите уста, през които да влизате в апартаментите на душата, вие ще опитате всички блага, които съществуват на земята.
Представете си, че нямате уста. Тогаз какво щяхте да знаете за всички блага, които съществуват на земята? Някой път питате: “Защо ни е това сърдце? Защо ни е тая уста? ” Без уста какво щяхте да бъдете?
към втори вариант >>
Той е на почетно място.
(втори вариант)
Искаха да го дигнат и да го хвърлят в езерото. Аз като отидох, седнах там и мислех дълго време, 4 часа като работеха, едвам го търкулнаха на 3 метра. И се събраха повече от 20 души хора. И турихме всички пейки все като лостове, а пък те двама искаха да го търколят до езерото! Като отидах, видях, че няма нужда да се премества от там този камък, но понеже са започнали работата, не исках да ги обезсърдчавам и рекох: “Хайде да го търкулнем.” Питам сега: защо ще търкаляме този камък от неговото място?
Той е на почетно място.
Те казват: “Ние искаме да го търкулнем в езерото.” Питам: какво ще придобием, ако го търкулнем в езерото? Но щял да отвори място за гимнастика, че “квадратът” не ставал както трябва! И колко място отвори той? За 4 часа едвам един метър място! И без него можеше!
към втори вариант >>
Представете си, че нямате уста.
(втори вариант)
Не, че без шапка трябва да ходите. Аз правя сравнение с шапката. След като ви дадат две слушалки - вашите уши, какво ще добиете? Много неща, сцени, един свят ще се открие заради вас! И като ви направят един вход, както са вашите уста, през които да влизате в апартаментите на душата, вие ще опитате всички блага, които съществуват на земята.
Представете си, че нямате уста.
Тогаз какво щяхте да знаете за всички блага, които съществуват на земята? Някой път питате: “Защо ни е това сърдце? Защо ни е тая уста? ” Без уста какво щяхте да бъдете? Камъните са без уста.
към втори вариант >>
Те казват: “Ние искаме да го търкулнем в езерото.” Питам: какво ще придобием, ако го търкулнем в езерото?
(втори вариант)
Аз като отидох, седнах там и мислех дълго време, 4 часа като работеха, едвам го търкулнаха на 3 метра. И се събраха повече от 20 души хора. И турихме всички пейки все като лостове, а пък те двама искаха да го търколят до езерото! Като отидах, видях, че няма нужда да се премества от там този камък, но понеже са започнали работата, не исках да ги обезсърдчавам и рекох: “Хайде да го търкулнем.” Питам сега: защо ще търкаляме този камък от неговото място? Той е на почетно място.
Те казват: “Ние искаме да го търкулнем в езерото.” Питам: какво ще придобием, ако го търкулнем в езерото?
Но щял да отвори място за гимнастика, че “квадратът” не ставал както трябва! И колко място отвори той? За 4 часа едвам един метър място! И без него можеше!
към втори вариант >>
Тогаз какво щяхте да знаете за всички блага, които съществуват на земята?
(втори вариант)
Аз правя сравнение с шапката. След като ви дадат две слушалки - вашите уши, какво ще добиете? Много неща, сцени, един свят ще се открие заради вас! И като ви направят един вход, както са вашите уста, през които да влизате в апартаментите на душата, вие ще опитате всички блага, които съществуват на земята. Представете си, че нямате уста.
Тогаз какво щяхте да знаете за всички блага, които съществуват на земята?
Някой път питате: “Защо ни е това сърдце? Защо ни е тая уста? ” Без уста какво щяхте да бъдете? Камъните са без уста. Желанието на тия камъни е да им се създадат уста.
към втори вариант >>
Но щял да отвори място за гимнастика, че “квадратът” не ставал както трябва!
(втори вариант)
И се събраха повече от 20 души хора. И турихме всички пейки все като лостове, а пък те двама искаха да го търколят до езерото! Като отидах, видях, че няма нужда да се премества от там този камък, но понеже са започнали работата, не исках да ги обезсърдчавам и рекох: “Хайде да го търкулнем.” Питам сега: защо ще търкаляме този камък от неговото място? Той е на почетно място. Те казват: “Ние искаме да го търкулнем в езерото.” Питам: какво ще придобием, ако го търкулнем в езерото?
Но щял да отвори място за гимнастика, че “квадратът” не ставал както трябва!
И колко място отвори той? За 4 часа едвам един метър място! И без него можеше!
към втори вариант >>
Някой път питате: “Защо ни е това сърдце?
(втори вариант)
След като ви дадат две слушалки - вашите уши, какво ще добиете? Много неща, сцени, един свят ще се открие заради вас! И като ви направят един вход, както са вашите уста, през които да влизате в апартаментите на душата, вие ще опитате всички блага, които съществуват на земята. Представете си, че нямате уста. Тогаз какво щяхте да знаете за всички блага, които съществуват на земята?
Някой път питате: “Защо ни е това сърдце?
Защо ни е тая уста? ” Без уста какво щяхте да бъдете? Камъните са без уста. Желанието на тия камъни е да им се създадат уста. И те затова чакат тук с търпение, за да им се дадат уста, за да опитат реалното.
към втори вариант >>
И колко място отвори той?
(втори вариант)
И турихме всички пейки все като лостове, а пък те двама искаха да го търколят до езерото! Като отидах, видях, че няма нужда да се премества от там този камък, но понеже са започнали работата, не исках да ги обезсърдчавам и рекох: “Хайде да го търкулнем.” Питам сега: защо ще търкаляме този камък от неговото място? Той е на почетно място. Те казват: “Ние искаме да го търкулнем в езерото.” Питам: какво ще придобием, ако го търкулнем в езерото? Но щял да отвори място за гимнастика, че “квадратът” не ставал както трябва!
И колко място отвори той?
За 4 часа едвам един метър място! И без него можеше!
към втори вариант >>
Защо ни е тая уста?
(втори вариант)
Много неща, сцени, един свят ще се открие заради вас! И като ви направят един вход, както са вашите уста, през които да влизате в апартаментите на душата, вие ще опитате всички блага, които съществуват на земята. Представете си, че нямате уста. Тогаз какво щяхте да знаете за всички блага, които съществуват на земята? Някой път питате: “Защо ни е това сърдце?
Защо ни е тая уста?
” Без уста какво щяхте да бъдете? Камъните са без уста. Желанието на тия камъни е да им се създадат уста. И те затова чакат тук с търпение, за да им се дадат уста, за да опитат реалното.
към втори вариант >>
За 4 часа едвам един метър място!
(втори вариант)
Като отидах, видях, че няма нужда да се премества от там този камък, но понеже са започнали работата, не исках да ги обезсърдчавам и рекох: “Хайде да го търкулнем.” Питам сега: защо ще търкаляме този камък от неговото място? Той е на почетно място. Те казват: “Ние искаме да го търкулнем в езерото.” Питам: какво ще придобием, ако го търкулнем в езерото? Но щял да отвори място за гимнастика, че “квадратът” не ставал както трябва! И колко място отвори той?
За 4 часа едвам един метър място!
И без него можеше!
към втори вариант >>
” Без уста какво щяхте да бъдете?
(втори вариант)
И като ви направят един вход, както са вашите уста, през които да влизате в апартаментите на душата, вие ще опитате всички блага, които съществуват на земята. Представете си, че нямате уста. Тогаз какво щяхте да знаете за всички блага, които съществуват на земята? Някой път питате: “Защо ни е това сърдце? Защо ни е тая уста?
” Без уста какво щяхте да бъдете?
Камъните са без уста. Желанието на тия камъни е да им се създадат уста. И те затова чакат тук с търпение, за да им се дадат уста, за да опитат реалното.
към втори вариант >>
И без него можеше!
(втори вариант)
Той е на почетно място. Те казват: “Ние искаме да го търкулнем в езерото.” Питам: какво ще придобием, ако го търкулнем в езерото? Но щял да отвори място за гимнастика, че “квадратът” не ставал както трябва! И колко място отвори той? За 4 часа едвам един метър място!
И без него можеше!
към втори вариант >>
Камъните са без уста.
(втори вариант)
Представете си, че нямате уста. Тогаз какво щяхте да знаете за всички блага, които съществуват на земята? Някой път питате: “Защо ни е това сърдце? Защо ни е тая уста? ” Без уста какво щяхте да бъдете?
Камъните са без уста.
Желанието на тия камъни е да им се създадат уста. И те затова чакат тук с търпение, за да им се дадат уста, за да опитат реалното.
към втори вариант >>
Та рекох сега: Аз сядам и виждам, какви нещастия могат да станат чрез големи камъни с братя и сестри.
(втори вариант)
Та рекох сега: Аз сядам и виждам, какви нещастия могат да станат чрез големи камъни с братя и сестри.
Ако се търкулне, може да затисне някого! Могат да станат големи нещастия. Защо у всички има желание да се премести този камък. Та в обществения живот често ние търкаляме такива големи камъни. Двама души не се занимавайте да дигнете камъни тежащи 4-5 хиляди килограми.
към втори вариант >>
Желанието на тия камъни е да им се създадат уста.
(втори вариант)
Тогаз какво щяхте да знаете за всички блага, които съществуват на земята? Някой път питате: “Защо ни е това сърдце? Защо ни е тая уста? ” Без уста какво щяхте да бъдете? Камъните са без уста.
Желанието на тия камъни е да им се създадат уста.
И те затова чакат тук с търпение, за да им се дадат уста, за да опитат реалното.
към втори вариант >>
Ако се търкулне, може да затисне някого!
(втори вариант)
Та рекох сега: Аз сядам и виждам, какви нещастия могат да станат чрез големи камъни с братя и сестри.
Ако се търкулне, може да затисне някого!
Могат да станат големи нещастия. Защо у всички има желание да се премести този камък. Та в обществения живот често ние търкаляме такива големи камъни. Двама души не се занимавайте да дигнете камъни тежащи 4-5 хиляди килограми. Дигайте малки камъни по 5-10 килограма.
към втори вариант >>
И те затова чакат тук с търпение, за да им се дадат уста, за да опитат реалното.
(втори вариант)
Някой път питате: “Защо ни е това сърдце? Защо ни е тая уста? ” Без уста какво щяхте да бъдете? Камъните са без уста. Желанието на тия камъни е да им се създадат уста.
И те затова чакат тук с търпение, за да им се дадат уста, за да опитат реалното.
към втори вариант >>
Могат да станат големи нещастия.
(втори вариант)
Та рекох сега: Аз сядам и виждам, какви нещастия могат да станат чрез големи камъни с братя и сестри. Ако се търкулне, може да затисне някого!
Могат да станат големи нещастия.
Защо у всички има желание да се премести този камък. Та в обществения живот често ние търкаляме такива големи камъни. Двама души не се занимавайте да дигнете камъни тежащи 4-5 хиляди килограми. Дигайте малки камъни по 5-10 килограма.
към втори вариант >>
И най-първо вие започвате с опитването на храните, които ви се дават.
(втори вариант)
И най-първо вие започвате с опитването на храните, които ви се дават.
Но устата имат няколко функции: Възприемането на храната, която е необходима за човека, вкусването на тая храна, за да си състави човек едно понятие за нея. После устата има една друга функция: с въздуха, който излиза, да изказва една блага дума и той трябва да оцени думите, които говори. Като каже една дума, той трябва да я чуе и да види нейните последствия. Ти минаваш покрай някой човек и му казваш: “Ела у дома, аз ще те угостя.” Този човек тръгва подир тебе. И казваш другиму: “Ела да те натупам с дърво, да ти тегля едно дърво, че да ме помниш!
към втори вариант >>
Защо у всички има желание да се премести този камък.
(втори вариант)
Та рекох сега: Аз сядам и виждам, какви нещастия могат да станат чрез големи камъни с братя и сестри. Ако се търкулне, може да затисне някого! Могат да станат големи нещастия.
Защо у всички има желание да се премести този камък.
Та в обществения живот често ние търкаляме такива големи камъни. Двама души не се занимавайте да дигнете камъни тежащи 4-5 хиляди килограми. Дигайте малки камъни по 5-10 килограма.
към втори вариант >>
Но устата имат няколко функции: Възприемането на храната, която е необходима за човека, вкусването на тая храна, за да си състави човек едно понятие за нея.
(втори вариант)
И най-първо вие започвате с опитването на храните, които ви се дават.
Но устата имат няколко функции: Възприемането на храната, която е необходима за човека, вкусването на тая храна, за да си състави човек едно понятие за нея.
После устата има една друга функция: с въздуха, който излиза, да изказва една блага дума и той трябва да оцени думите, които говори. Като каже една дума, той трябва да я чуе и да види нейните последствия. Ти минаваш покрай някой човек и му казваш: “Ела у дома, аз ще те угостя.” Този човек тръгва подир тебе. И казваш другиму: “Ела да те натупам с дърво, да ти тегля едно дърво, че да ме помниш! ” И този човек бяга от тебе.
към втори вариант >>
Та в обществения живот често ние търкаляме такива големи камъни.
(втори вариант)
Та рекох сега: Аз сядам и виждам, какви нещастия могат да станат чрез големи камъни с братя и сестри. Ако се търкулне, може да затисне някого! Могат да станат големи нещастия. Защо у всички има желание да се премести този камък.
Та в обществения живот често ние търкаляме такива големи камъни.
Двама души не се занимавайте да дигнете камъни тежащи 4-5 хиляди килограми. Дигайте малки камъни по 5-10 килограма.
към втори вариант >>
После устата има една друга функция: с въздуха, който излиза, да изказва една блага дума и той трябва да оцени думите, които говори.
(втори вариант)
И най-първо вие започвате с опитването на храните, които ви се дават. Но устата имат няколко функции: Възприемането на храната, която е необходима за човека, вкусването на тая храна, за да си състави човек едно понятие за нея.
После устата има една друга функция: с въздуха, който излиза, да изказва една блага дума и той трябва да оцени думите, които говори.
Като каже една дума, той трябва да я чуе и да види нейните последствия. Ти минаваш покрай някой човек и му казваш: “Ела у дома, аз ще те угостя.” Този човек тръгва подир тебе. И казваш другиму: “Ела да те натупам с дърво, да ти тегля едно дърво, че да ме помниш! ” И този човек бяга от тебе. Защо бяга от тебе?
към втори вариант >>
Двама души не се занимавайте да дигнете камъни тежащи 4-5 хиляди килограми.
(втори вариант)
Та рекох сега: Аз сядам и виждам, какви нещастия могат да станат чрез големи камъни с братя и сестри. Ако се търкулне, може да затисне някого! Могат да станат големи нещастия. Защо у всички има желание да се премести този камък. Та в обществения живот често ние търкаляме такива големи камъни.
Двама души не се занимавайте да дигнете камъни тежащи 4-5 хиляди килограми.
Дигайте малки камъни по 5-10 килограма.
към втори вариант >>
Като каже една дума, той трябва да я чуе и да види нейните последствия.
(втори вариант)
И най-първо вие започвате с опитването на храните, които ви се дават. Но устата имат няколко функции: Възприемането на храната, която е необходима за човека, вкусването на тая храна, за да си състави човек едно понятие за нея. После устата има една друга функция: с въздуха, който излиза, да изказва една блага дума и той трябва да оцени думите, които говори.
Като каже една дума, той трябва да я чуе и да види нейните последствия.
Ти минаваш покрай някой човек и му казваш: “Ела у дома, аз ще те угостя.” Този човек тръгва подир тебе. И казваш другиму: “Ела да те натупам с дърво, да ти тегля едно дърво, че да ме помниш! ” И този човек бяга от тебе. Защо бяга от тебе? Защото впечатленията, които е приел от тебе, са противоположни на неговите желания.
към втори вариант >>
Дигайте малки камъни по 5-10 килограма.
(втори вариант)
Ако се търкулне, може да затисне някого! Могат да станат големи нещастия. Защо у всички има желание да се премести този камък. Та в обществения живот често ние търкаляме такива големи камъни. Двама души не се занимавайте да дигнете камъни тежащи 4-5 хиляди килограми.
Дигайте малки камъни по 5-10 килограма.
към втори вариант >>
Ти минаваш покрай някой човек и му казваш: “Ела у дома, аз ще те угостя.” Този човек тръгва подир тебе.
(втори вариант)
И най-първо вие започвате с опитването на храните, които ви се дават. Но устата имат няколко функции: Възприемането на храната, която е необходима за човека, вкусването на тая храна, за да си състави човек едно понятие за нея. После устата има една друга функция: с въздуха, който излиза, да изказва една блага дума и той трябва да оцени думите, които говори. Като каже една дума, той трябва да я чуе и да види нейните последствия.
Ти минаваш покрай някой човек и му казваш: “Ела у дома, аз ще те угостя.” Този човек тръгва подир тебе.
И казваш другиму: “Ела да те натупам с дърво, да ти тегля едно дърво, че да ме помниш! ” И този човек бяга от тебе. Защо бяга от тебе? Защото впечатленията, които е приел от тебе, са противоположни на неговите желания. А пък яденето, дадено на първия, е точно това, което той желае.
към втори вариант >>
Та, в ума ви да остане съществената мисъл: Сърдцето ви да се занимава с изучаването на реалното, това е Любовта.
(втори вариант)
Та, в ума ви да остане съществената мисъл: Сърдцето ви да се занимава с изучаването на реалното, това е Любовта.
Умът ви да се занимава с изучаването на идеалното. А пък двата процеса съединени в вас: реалното или Любовта и Мъдростта, вие по този начин ще изучавате Истината и нейното приложение в живота. Когато приложим тия три методи, ние ще бъдем съвършени, а пък то е далечното бъдеще, към което сега се стремите.
към втори вариант >>
И казваш другиму: “Ела да те натупам с дърво, да ти тегля едно дърво, че да ме помниш!
(втори вариант)
И най-първо вие започвате с опитването на храните, които ви се дават. Но устата имат няколко функции: Възприемането на храната, която е необходима за човека, вкусването на тая храна, за да си състави човек едно понятие за нея. После устата има една друга функция: с въздуха, който излиза, да изказва една блага дума и той трябва да оцени думите, които говори. Като каже една дума, той трябва да я чуе и да види нейните последствия. Ти минаваш покрай някой човек и му казваш: “Ела у дома, аз ще те угостя.” Този човек тръгва подир тебе.
И казваш другиму: “Ела да те натупам с дърво, да ти тегля едно дърво, че да ме помниш!
” И този човек бяга от тебе. Защо бяга от тебе? Защото впечатленията, които е приел от тебе, са противоположни на неговите желания. А пък яденето, дадено на първия, е точно това, което той желае.
към втори вариант >>
Умът ви да се занимава с изучаването на идеалното.
(втори вариант)
Та, в ума ви да остане съществената мисъл: Сърдцето ви да се занимава с изучаването на реалното, това е Любовта.
Умът ви да се занимава с изучаването на идеалното.
А пък двата процеса съединени в вас: реалното или Любовта и Мъдростта, вие по този начин ще изучавате Истината и нейното приложение в живота. Когато приложим тия три методи, ние ще бъдем съвършени, а пък то е далечното бъдеще, към което сега се стремите.
към втори вариант >>
” И този човек бяга от тебе.
(втори вариант)
Но устата имат няколко функции: Възприемането на храната, която е необходима за човека, вкусването на тая храна, за да си състави човек едно понятие за нея. После устата има една друга функция: с въздуха, който излиза, да изказва една блага дума и той трябва да оцени думите, които говори. Като каже една дума, той трябва да я чуе и да види нейните последствия. Ти минаваш покрай някой човек и му казваш: “Ела у дома, аз ще те угостя.” Този човек тръгва подир тебе. И казваш другиму: “Ела да те натупам с дърво, да ти тегля едно дърво, че да ме помниш!
” И този човек бяга от тебе.
Защо бяга от тебе? Защото впечатленията, които е приел от тебе, са противоположни на неговите желания. А пък яденето, дадено на първия, е точно това, което той желае.
към втори вариант >>
А пък двата процеса съединени в вас: реалното или Любовта и Мъдростта, вие по този начин ще изучавате Истината и нейното приложение в живота.
(втори вариант)
Та, в ума ви да остане съществената мисъл: Сърдцето ви да се занимава с изучаването на реалното, това е Любовта. Умът ви да се занимава с изучаването на идеалното.
А пък двата процеса съединени в вас: реалното или Любовта и Мъдростта, вие по този начин ще изучавате Истината и нейното приложение в живота.
Когато приложим тия три методи, ние ще бъдем съвършени, а пък то е далечното бъдеще, към което сега се стремите.
към втори вариант >>
Защо бяга от тебе?
(втори вариант)
После устата има една друга функция: с въздуха, който излиза, да изказва една блага дума и той трябва да оцени думите, които говори. Като каже една дума, той трябва да я чуе и да види нейните последствия. Ти минаваш покрай някой човек и му казваш: “Ела у дома, аз ще те угостя.” Този човек тръгва подир тебе. И казваш другиму: “Ела да те натупам с дърво, да ти тегля едно дърво, че да ме помниш! ” И този човек бяга от тебе.
Защо бяга от тебе?
Защото впечатленията, които е приел от тебе, са противоположни на неговите желания. А пък яденето, дадено на първия, е точно това, което той желае.
към втори вариант >>
Когато приложим тия три методи, ние ще бъдем съвършени, а пък то е далечното бъдеще, към което сега се стремите.
(втори вариант)
Та, в ума ви да остане съществената мисъл: Сърдцето ви да се занимава с изучаването на реалното, това е Любовта. Умът ви да се занимава с изучаването на идеалното. А пък двата процеса съединени в вас: реалното или Любовта и Мъдростта, вие по този начин ще изучавате Истината и нейното приложение в живота.
Когато приложим тия три методи, ние ще бъдем съвършени, а пък то е далечното бъдеще, към което сега се стремите.
към втори вариант >>
Защото впечатленията, които е приел от тебе, са противоположни на неговите желания.
(втори вариант)
Като каже една дума, той трябва да я чуе и да види нейните последствия. Ти минаваш покрай някой човек и му казваш: “Ела у дома, аз ще те угостя.” Този човек тръгва подир тебе. И казваш другиму: “Ела да те натупам с дърво, да ти тегля едно дърво, че да ме помниш! ” И този човек бяга от тебе. Защо бяга от тебе?
Защото впечатленията, които е приел от тебе, са противоположни на неговите желания.
А пък яденето, дадено на първия, е точно това, което той желае.
към втори вариант >>
Днес започнете тъй да разбирате!
(втори вариант)
Днес започнете тъй да разбирате!
Не, че не сте вървели, но тая идея сте нямали в умовете си. Това е ново за вас. Вие реалното го чоплите с ума си, а пък идеалното чоплите с сърдцето си. И имали ли сте някакъв резултат? Когато изучаваш реалното, сърдцето ти да участвува, а когато изучаваш идеалното, умът ти да участвува.
към втори вариант >>
А пък яденето, дадено на първия, е точно това, което той желае.
(втори вариант)
Ти минаваш покрай някой човек и му казваш: “Ела у дома, аз ще те угостя.” Този човек тръгва подир тебе. И казваш другиму: “Ела да те натупам с дърво, да ти тегля едно дърво, че да ме помниш! ” И този човек бяга от тебе. Защо бяга от тебе? Защото впечатленията, които е приел от тебе, са противоположни на неговите желания.
А пък яденето, дадено на първия, е точно това, което той желае.
към втори вариант >>
Не, че не сте вървели, но тая идея сте нямали в умовете си.
(втори вариант)
Днес започнете тъй да разбирате!
Не, че не сте вървели, но тая идея сте нямали в умовете си.
Това е ново за вас. Вие реалното го чоплите с ума си, а пък идеалното чоплите с сърдцето си. И имали ли сте някакъв резултат? Когато изучаваш реалното, сърдцето ти да участвува, а когато изучаваш идеалното, умът ти да участвува. Ако речеш да постигнеш идеалното в сърдцето си, то е непостижимо.
към втори вариант >>
Аналогията, която можете да извадите: Противоречията, които могат да се срещат в живота ви, са едно средство за повдигане.
(втори вариант)
Аналогията, която можете да извадите: Противоречията, които могат да се срещат в живота ви, са едно средство за повдигане.
Все се зараждат известни противоречия. И щом ученикът разреши някое противоречие, той се повдига в по-висока степен. И щом не може да го разреши, той не се е повдигнал. Някой път слушам да казват: “Толкоз години следвам. Какво съм научил?
към втори вариант >>
Това е ново за вас.
(втори вариант)
Днес започнете тъй да разбирате! Не, че не сте вървели, но тая идея сте нямали в умовете си.
Това е ново за вас.
Вие реалното го чоплите с ума си, а пък идеалното чоплите с сърдцето си. И имали ли сте някакъв резултат? Когато изучаваш реалното, сърдцето ти да участвува, а когато изучаваш идеалното, умът ти да участвува. Ако речеш да постигнеш идеалното в сърдцето си, то е непостижимо. И ако искаш да постигнеш реалното с ума си, то пак е немислимо.
към втори вариант >>
Все се зараждат известни противоречия.
(втори вариант)
Аналогията, която можете да извадите: Противоречията, които могат да се срещат в живота ви, са едно средство за повдигане.
Все се зараждат известни противоречия.
И щом ученикът разреши някое противоречие, той се повдига в по-висока степен. И щом не може да го разреши, той не се е повдигнал. Някой път слушам да казват: “Толкоз години следвам. Какво съм научил? ” Човек, който учи, все ще научи нещо.
към втори вариант >>
Вие реалното го чоплите с ума си, а пък идеалното чоплите с сърдцето си.
(втори вариант)
Днес започнете тъй да разбирате! Не, че не сте вървели, но тая идея сте нямали в умовете си. Това е ново за вас.
Вие реалното го чоплите с ума си, а пък идеалното чоплите с сърдцето си.
И имали ли сте някакъв резултат? Когато изучаваш реалното, сърдцето ти да участвува, а когато изучаваш идеалното, умът ти да участвува. Ако речеш да постигнеш идеалното в сърдцето си, то е непостижимо. И ако искаш да постигнеш реалното с ума си, то пак е немислимо. Защо Бог е създал тъй нещата?
към втори вариант >>
И щом ученикът разреши някое противоречие, той се повдига в по-висока степен.
(втори вариант)
Аналогията, която можете да извадите: Противоречията, които могат да се срещат в живота ви, са едно средство за повдигане. Все се зараждат известни противоречия.
И щом ученикът разреши някое противоречие, той се повдига в по-висока степен.
И щом не може да го разреши, той не се е повдигнал. Някой път слушам да казват: “Толкоз години следвам. Какво съм научил? ” Човек, който учи, все ще научи нещо. Не, че не сте научили.
към втори вариант >>
И имали ли сте някакъв резултат?
(втори вариант)
Днес започнете тъй да разбирате! Не, че не сте вървели, но тая идея сте нямали в умовете си. Това е ново за вас. Вие реалното го чоплите с ума си, а пък идеалното чоплите с сърдцето си.
И имали ли сте някакъв резултат?
Когато изучаваш реалното, сърдцето ти да участвува, а когато изучаваш идеалното, умът ти да участвува. Ако речеш да постигнеш идеалното в сърдцето си, то е непостижимо. И ако искаш да постигнеш реалното с ума си, то пак е немислимо. Защо Бог е създал тъй нещата? Ако ти не страдаш, ти не можеш да любиш.
към втори вариант >>
И щом не може да го разреши, той не се е повдигнал.
(втори вариант)
Аналогията, която можете да извадите: Противоречията, които могат да се срещат в живота ви, са едно средство за повдигане. Все се зараждат известни противоречия. И щом ученикът разреши някое противоречие, той се повдига в по-висока степен.
И щом не може да го разреши, той не се е повдигнал.
Някой път слушам да казват: “Толкоз години следвам. Какво съм научил? ” Човек, който учи, все ще научи нещо. Не, че не сте научили. При един обед ти си научил нещо.
към втори вариант >>
Когато изучаваш реалното, сърдцето ти да участвува, а когато изучаваш идеалното, умът ти да участвува.
(втори вариант)
Днес започнете тъй да разбирате! Не, че не сте вървели, но тая идея сте нямали в умовете си. Това е ново за вас. Вие реалното го чоплите с ума си, а пък идеалното чоплите с сърдцето си. И имали ли сте някакъв резултат?
Когато изучаваш реалното, сърдцето ти да участвува, а когато изучаваш идеалното, умът ти да участвува.
Ако речеш да постигнеш идеалното в сърдцето си, то е непостижимо. И ако искаш да постигнеш реалното с ума си, то пак е немислимо. Защо Бог е създал тъй нещата? Ако ти не страдаш, ти не можеш да любиш. Който не е страдал, той не може да люби.
към втори вариант >>
Някой път слушам да казват: “Толкоз години следвам.
(втори вариант)
Аналогията, която можете да извадите: Противоречията, които могат да се срещат в живота ви, са едно средство за повдигане. Все се зараждат известни противоречия. И щом ученикът разреши някое противоречие, той се повдига в по-висока степен. И щом не може да го разреши, той не се е повдигнал.
Някой път слушам да казват: “Толкоз години следвам.
Какво съм научил? ” Човек, който учи, все ще научи нещо. Не, че не сте научили. При един обед ти си научил нещо. Ти имаш съзнанието, че си придобил реалното и нуждата, която имаш, е задоволена.
към втори вариант >>
Ако речеш да постигнеш идеалното в сърдцето си, то е непостижимо.
(втори вариант)
Не, че не сте вървели, но тая идея сте нямали в умовете си. Това е ново за вас. Вие реалното го чоплите с ума си, а пък идеалното чоплите с сърдцето си. И имали ли сте някакъв резултат? Когато изучаваш реалното, сърдцето ти да участвува, а когато изучаваш идеалното, умът ти да участвува.
Ако речеш да постигнеш идеалното в сърдцето си, то е непостижимо.
И ако искаш да постигнеш реалното с ума си, то пак е немислимо. Защо Бог е създал тъй нещата? Ако ти не страдаш, ти не можеш да любиш. Който не е страдал, той не може да люби. И който обича, той трябва да страда.
към втори вариант >>
Какво съм научил?
(втори вариант)
Аналогията, която можете да извадите: Противоречията, които могат да се срещат в живота ви, са едно средство за повдигане. Все се зараждат известни противоречия. И щом ученикът разреши някое противоречие, той се повдига в по-висока степен. И щом не може да го разреши, той не се е повдигнал. Някой път слушам да казват: “Толкоз години следвам.
Какво съм научил?
” Човек, който учи, все ще научи нещо. Не, че не сте научили. При един обед ти си научил нещо. Ти имаш съзнанието, че си придобил реалното и нуждата, която имаш, е задоволена. Но само с един обед не се свършва.
към втори вариант >>
И ако искаш да постигнеш реалното с ума си, то пак е немислимо.
(втори вариант)
Това е ново за вас. Вие реалното го чоплите с ума си, а пък идеалното чоплите с сърдцето си. И имали ли сте някакъв резултат? Когато изучаваш реалното, сърдцето ти да участвува, а когато изучаваш идеалното, умът ти да участвува. Ако речеш да постигнеш идеалното в сърдцето си, то е непостижимо.
И ако искаш да постигнеш реалното с ума си, то пак е немислимо.
Защо Бог е създал тъй нещата? Ако ти не страдаш, ти не можеш да любиш. Който не е страдал, той не може да люби. И който обича, той трябва да страда. Защото Любовта се проявява само в страданията.
към втори вариант >>
” Човек, който учи, все ще научи нещо.
(втори вариант)
Все се зараждат известни противоречия. И щом ученикът разреши някое противоречие, той се повдига в по-висока степен. И щом не може да го разреши, той не се е повдигнал. Някой път слушам да казват: “Толкоз години следвам. Какво съм научил?
” Човек, който учи, все ще научи нещо.
Не, че не сте научили. При един обед ти си научил нещо. Ти имаш съзнанието, че си придобил реалното и нуждата, която имаш, е задоволена. Но само с един обед не се свършва. Храненето е един непреривен процес.
към втори вариант >>
Защо Бог е създал тъй нещата?
(втори вариант)
Вие реалното го чоплите с ума си, а пък идеалното чоплите с сърдцето си. И имали ли сте някакъв резултат? Когато изучаваш реалното, сърдцето ти да участвува, а когато изучаваш идеалното, умът ти да участвува. Ако речеш да постигнеш идеалното в сърдцето си, то е непостижимо. И ако искаш да постигнеш реалното с ума си, то пак е немислимо.
Защо Бог е създал тъй нещата?
Ако ти не страдаш, ти не можеш да любиш. Който не е страдал, той не може да люби. И който обича, той трябва да страда. Защото Любовта се проявява само в страданията. А пък страданието трябва да дойде в света, понеже то е почва.
към втори вариант >>
Не, че не сте научили.
(втори вариант)
И щом ученикът разреши някое противоречие, той се повдига в по-висока степен. И щом не може да го разреши, той не се е повдигнал. Някой път слушам да казват: “Толкоз години следвам. Какво съм научил? ” Човек, който учи, все ще научи нещо.
Не, че не сте научили.
При един обед ти си научил нещо. Ти имаш съзнанието, че си придобил реалното и нуждата, която имаш, е задоволена. Но само с един обед не се свършва. Храненето е един непреривен процес. В храненето е опознаването с реалното.
към втори вариант >>
Ако ти не страдаш, ти не можеш да любиш.
(втори вариант)
И имали ли сте някакъв резултат? Когато изучаваш реалното, сърдцето ти да участвува, а когато изучаваш идеалното, умът ти да участвува. Ако речеш да постигнеш идеалното в сърдцето си, то е непостижимо. И ако искаш да постигнеш реалното с ума си, то пак е немислимо. Защо Бог е създал тъй нещата?
Ако ти не страдаш, ти не можеш да любиш.
Който не е страдал, той не може да люби. И който обича, той трябва да страда. Защото Любовта се проявява само в страданията. А пък страданието трябва да дойде в света, понеже то е почва. Само върху страданията може да излезе радостта.
към втори вариант >>
При един обед ти си научил нещо.
(втори вариант)
И щом не може да го разреши, той не се е повдигнал. Някой път слушам да казват: “Толкоз години следвам. Какво съм научил? ” Човек, който учи, все ще научи нещо. Не, че не сте научили.
При един обед ти си научил нещо.
Ти имаш съзнанието, че си придобил реалното и нуждата, която имаш, е задоволена. Но само с един обед не се свършва. Храненето е един непреривен процес. В храненето е опознаването с реалното. Ако не се храниш, ти не можеш да се опознаеш с него.
към втори вариант >>
Който не е страдал, той не може да люби.
(втори вариант)
Когато изучаваш реалното, сърдцето ти да участвува, а когато изучаваш идеалното, умът ти да участвува. Ако речеш да постигнеш идеалното в сърдцето си, то е непостижимо. И ако искаш да постигнеш реалното с ума си, то пак е немислимо. Защо Бог е създал тъй нещата? Ако ти не страдаш, ти не можеш да любиш.
Който не е страдал, той не може да люби.
И който обича, той трябва да страда. Защото Любовта се проявява само в страданията. А пък страданието трябва да дойде в света, понеже то е почва. Само върху страданията може да излезе радостта. Радостта е плод на страданието.
към втори вариант >>
Ти имаш съзнанието, че си придобил реалното и нуждата, която имаш, е задоволена.
(втори вариант)
Някой път слушам да казват: “Толкоз години следвам. Какво съм научил? ” Човек, който учи, все ще научи нещо. Не, че не сте научили. При един обед ти си научил нещо.
Ти имаш съзнанието, че си придобил реалното и нуждата, която имаш, е задоволена.
Но само с един обед не се свършва. Храненето е един непреривен процес. В храненето е опознаването с реалното. Ако не се храниш, ти не можеш да се опознаеш с него. Ти, като се храниш, чрез храната ще се опознаеш с реалното, т.е.
към втори вариант >>
И който обича, той трябва да страда.
(втори вариант)
Ако речеш да постигнеш идеалното в сърдцето си, то е непостижимо. И ако искаш да постигнеш реалното с ума си, то пак е немислимо. Защо Бог е създал тъй нещата? Ако ти не страдаш, ти не можеш да любиш. Който не е страдал, той не може да люби.
И който обича, той трябва да страда.
Защото Любовта се проявява само в страданията. А пък страданието трябва да дойде в света, понеже то е почва. Само върху страданията може да излезе радостта. Радостта е плод на страданието. Колкото повече си страдал, толкоз по-сладки плодове ще имаш.
към втори вариант >>
Но само с един обед не се свършва.
(втори вариант)
Какво съм научил? ” Човек, който учи, все ще научи нещо. Не, че не сте научили. При един обед ти си научил нещо. Ти имаш съзнанието, че си придобил реалното и нуждата, която имаш, е задоволена.
Но само с един обед не се свършва.
Храненето е един непреривен процес. В храненето е опознаването с реалното. Ако не се храниш, ти не можеш да се опознаеш с него. Ти, като се храниш, чрез храната ще се опознаеш с реалното, т.е. чрез тая храна ти ще се опознаеш с живота.
към втори вариант >>
Защото Любовта се проявява само в страданията.
(втори вариант)
И ако искаш да постигнеш реалното с ума си, то пак е немислимо. Защо Бог е създал тъй нещата? Ако ти не страдаш, ти не можеш да любиш. Който не е страдал, той не може да люби. И който обича, той трябва да страда.
Защото Любовта се проявява само в страданията.
А пък страданието трябва да дойде в света, понеже то е почва. Само върху страданията може да излезе радостта. Радостта е плод на страданието. Колкото повече си страдал, толкоз по-сладки плодове ще имаш. Ако не страдаш, не можеш да имаш плодове.
към втори вариант >>
Храненето е един непреривен процес.
(втори вариант)
” Човек, който учи, все ще научи нещо. Не, че не сте научили. При един обед ти си научил нещо. Ти имаш съзнанието, че си придобил реалното и нуждата, която имаш, е задоволена. Но само с един обед не се свършва.
Храненето е един непреривен процес.
В храненето е опознаването с реалното. Ако не се храниш, ти не можеш да се опознаеш с него. Ти, като се храниш, чрез храната ще се опознаеш с реалното, т.е. чрез тая храна ти ще се опознаеш с живота. Ти ще възприемеш от всяка храна дотолкоз, доколкото си възприел живот, доколкото чрез нея е внесен живот в теб, или онова благо, което Бог ти е дал в дадения случай.
към втори вариант >>
А пък страданието трябва да дойде в света, понеже то е почва.
(втори вариант)
Защо Бог е създал тъй нещата? Ако ти не страдаш, ти не можеш да любиш. Който не е страдал, той не може да люби. И който обича, той трябва да страда. Защото Любовта се проявява само в страданията.
А пък страданието трябва да дойде в света, понеже то е почва.
Само върху страданията може да излезе радостта. Радостта е плод на страданието. Колкото повече си страдал, толкоз по-сладки плодове ще имаш. Ако не страдаш, не можеш да имаш плодове. Казваш: “Другояче не може ли?
към втори вариант >>
В храненето е опознаването с реалното.
(втори вариант)
Не, че не сте научили. При един обед ти си научил нещо. Ти имаш съзнанието, че си придобил реалното и нуждата, която имаш, е задоволена. Но само с един обед не се свършва. Храненето е един непреривен процес.
В храненето е опознаването с реалното.
Ако не се храниш, ти не можеш да се опознаеш с него. Ти, като се храниш, чрез храната ще се опознаеш с реалното, т.е. чрез тая храна ти ще се опознаеш с живота. Ти ще възприемеш от всяка храна дотолкоз, доколкото си възприел живот, доколкото чрез нея е внесен живот в теб, или онова благо, което Бог ти е дал в дадения случай. Тъй че, при всяка една храна ние влизаме в съприкосновение и с идеалното и с реалното.
към втори вариант >>
Само върху страданията може да излезе радостта.
(втори вариант)
Ако ти не страдаш, ти не можеш да любиш. Който не е страдал, той не може да люби. И който обича, той трябва да страда. Защото Любовта се проявява само в страданията. А пък страданието трябва да дойде в света, понеже то е почва.
Само върху страданията може да излезе радостта.
Радостта е плод на страданието. Колкото повече си страдал, толкоз по-сладки плодове ще имаш. Ако не страдаш, не можеш да имаш плодове. Казваш: “Другояче не може ли? ” Това, което съм намерил аз, това е!
към втори вариант >>
Ако не се храниш, ти не можеш да се опознаеш с него.
(втори вариант)
При един обед ти си научил нещо. Ти имаш съзнанието, че си придобил реалното и нуждата, която имаш, е задоволена. Но само с един обед не се свършва. Храненето е един непреривен процес. В храненето е опознаването с реалното.
Ако не се храниш, ти не можеш да се опознаеш с него.
Ти, като се храниш, чрез храната ще се опознаеш с реалното, т.е. чрез тая храна ти ще се опознаеш с живота. Ти ще възприемеш от всяка храна дотолкоз, доколкото си възприел живот, доколкото чрез нея е внесен живот в теб, или онова благо, което Бог ти е дал в дадения случай. Тъй че, при всяка една храна ние влизаме в съприкосновение и с идеалното и с реалното.
към втори вариант >>
Радостта е плод на страданието.
(втори вариант)
Който не е страдал, той не може да люби. И който обича, той трябва да страда. Защото Любовта се проявява само в страданията. А пък страданието трябва да дойде в света, понеже то е почва. Само върху страданията може да излезе радостта.
Радостта е плод на страданието.
Колкото повече си страдал, толкоз по-сладки плодове ще имаш. Ако не страдаш, не можеш да имаш плодове. Казваш: “Другояче не може ли? ” Това, което съм намерил аз, това е! А пък ако вие намерите друго, елате да ми кажете и аз ще ви благодаря.
към втори вариант >>
Ти, като се храниш, чрез храната ще се опознаеш с реалното, т.е.
(втори вариант)
Ти имаш съзнанието, че си придобил реалното и нуждата, която имаш, е задоволена. Но само с един обед не се свършва. Храненето е един непреривен процес. В храненето е опознаването с реалното. Ако не се храниш, ти не можеш да се опознаеш с него.
Ти, като се храниш, чрез храната ще се опознаеш с реалното, т.е.
чрез тая храна ти ще се опознаеш с живота. Ти ще възприемеш от всяка храна дотолкоз, доколкото си възприел живот, доколкото чрез нея е внесен живот в теб, или онова благо, което Бог ти е дал в дадения случай. Тъй че, при всяка една храна ние влизаме в съприкосновение и с идеалното и с реалното.
към втори вариант >>
Колкото повече си страдал, толкоз по-сладки плодове ще имаш.
(втори вариант)
И който обича, той трябва да страда. Защото Любовта се проявява само в страданията. А пък страданието трябва да дойде в света, понеже то е почва. Само върху страданията може да излезе радостта. Радостта е плод на страданието.
Колкото повече си страдал, толкоз по-сладки плодове ще имаш.
Ако не страдаш, не можеш да имаш плодове. Казваш: “Другояче не може ли? ” Това, което съм намерил аз, това е! А пък ако вие намерите друго, елате да ми кажете и аз ще ви благодаря. Колкото повече страдаш, толкоз повече плодове ще имаш.
към втори вариант >>
чрез тая храна ти ще се опознаеш с живота.
(втори вариант)
Но само с един обед не се свършва. Храненето е един непреривен процес. В храненето е опознаването с реалното. Ако не се храниш, ти не можеш да се опознаеш с него. Ти, като се храниш, чрез храната ще се опознаеш с реалното, т.е.
чрез тая храна ти ще се опознаеш с живота.
Ти ще възприемеш от всяка храна дотолкоз, доколкото си възприел живот, доколкото чрез нея е внесен живот в теб, или онова благо, което Бог ти е дал в дадения случай. Тъй че, при всяка една храна ние влизаме в съприкосновение и с идеалното и с реалното.
към втори вариант >>
Ако не страдаш, не можеш да имаш плодове.
(втори вариант)
Защото Любовта се проявява само в страданията. А пък страданието трябва да дойде в света, понеже то е почва. Само върху страданията може да излезе радостта. Радостта е плод на страданието. Колкото повече си страдал, толкоз по-сладки плодове ще имаш.
Ако не страдаш, не можеш да имаш плодове.
Казваш: “Другояче не може ли? ” Това, което съм намерил аз, това е! А пък ако вие намерите друго, елате да ми кажете и аз ще ви благодаря. Колкото повече страдаш, толкоз повече плодове ще имаш. И големите страдания на Христа донесоха тая култура.
към втори вариант >>
Ти ще възприемеш от всяка храна дотолкоз, доколкото си възприел живот, доколкото чрез нея е внесен живот в теб, или онова благо, което Бог ти е дал в дадения случай.
(втори вариант)
Храненето е един непреривен процес. В храненето е опознаването с реалното. Ако не се храниш, ти не можеш да се опознаеш с него. Ти, като се храниш, чрез храната ще се опознаеш с реалното, т.е. чрез тая храна ти ще се опознаеш с живота.
Ти ще възприемеш от всяка храна дотолкоз, доколкото си възприел живот, доколкото чрез нея е внесен живот в теб, или онова благо, което Бог ти е дал в дадения случай.
Тъй че, при всяка една храна ние влизаме в съприкосновение и с идеалното и с реалното.
към втори вариант >>
Казваш: “Другояче не може ли?
(втори вариант)
А пък страданието трябва да дойде в света, понеже то е почва. Само върху страданията може да излезе радостта. Радостта е плод на страданието. Колкото повече си страдал, толкоз по-сладки плодове ще имаш. Ако не страдаш, не можеш да имаш плодове.
Казваш: “Другояче не може ли?
” Това, което съм намерил аз, това е! А пък ако вие намерите друго, елате да ми кажете и аз ще ви благодаря. Колкото повече страдаш, толкоз повече плодове ще имаш. И големите страдания на Христа донесоха тая култура. В страданията на Христа израстнаха тия плодове на идеалното и реалното.
към втори вариант >>
Тъй че, при всяка една храна ние влизаме в съприкосновение и с идеалното и с реалното.
(втори вариант)
В храненето е опознаването с реалното. Ако не се храниш, ти не можеш да се опознаеш с него. Ти, като се храниш, чрез храната ще се опознаеш с реалното, т.е. чрез тая храна ти ще се опознаеш с живота. Ти ще възприемеш от всяка храна дотолкоз, доколкото си възприел живот, доколкото чрез нея е внесен живот в теб, или онова благо, което Бог ти е дал в дадения случай.
Тъй че, при всяка една храна ние влизаме в съприкосновение и с идеалното и с реалното.
към втори вариант >>
” Това, което съм намерил аз, това е!
(втори вариант)
Само върху страданията може да излезе радостта. Радостта е плод на страданието. Колкото повече си страдал, толкоз по-сладки плодове ще имаш. Ако не страдаш, не можеш да имаш плодове. Казваш: “Другояче не може ли?
” Това, което съм намерил аз, това е!
А пък ако вие намерите друго, елате да ми кажете и аз ще ви благодаря. Колкото повече страдаш, толкоз повече плодове ще имаш. И големите страдания на Христа донесоха тая култура. В страданията на Христа израстнаха тия плодове на идеалното и реалното. И се казва там, че кръв излизала от порите Му!
към втори вариант >>
Сега, реалното в света, това е Любовта.
(втори вариант)
Сега, реалното в света, това е Любовта.
Реалното в света е Добродетелта. Идеалното е Мъдростта, идеалното е знанието, което ти придобиваш. Те са неща идеални. Следователно с сърдцето си ние се запознаваме с реалното, а пък с ума си ние се запознаваме с идеалното. Умът се запознава с идеалните работи.
към втори вариант >>
А пък ако вие намерите друго, елате да ми кажете и аз ще ви благодаря.
(втори вариант)
Радостта е плод на страданието. Колкото повече си страдал, толкоз по-сладки плодове ще имаш. Ако не страдаш, не можеш да имаш плодове. Казваш: “Другояче не може ли? ” Това, което съм намерил аз, това е!
А пък ако вие намерите друго, елате да ми кажете и аз ще ви благодаря.
Колкото повече страдаш, толкоз повече плодове ще имаш. И големите страдания на Христа донесоха тая култура. В страданията на Христа израстнаха тия плодове на идеалното и реалното. И се казва там, че кръв излизала от порите Му! Христос е разрешавал трудни въпроси.
към втори вариант >>
Реалното в света е Добродетелта.
(втори вариант)
Сега, реалното в света, това е Любовта.
Реалното в света е Добродетелта.
Идеалното е Мъдростта, идеалното е знанието, което ти придобиваш. Те са неща идеални. Следователно с сърдцето си ние се запознаваме с реалното, а пък с ума си ние се запознаваме с идеалното. Умът се запознава с идеалните работи. Някой път ние искаме познанието на ума да ни даде реалното.
към втори вариант >>
Колкото повече страдаш, толкоз повече плодове ще имаш.
(втори вариант)
Колкото повече си страдал, толкоз по-сладки плодове ще имаш. Ако не страдаш, не можеш да имаш плодове. Казваш: “Другояче не може ли? ” Това, което съм намерил аз, това е! А пък ако вие намерите друго, елате да ми кажете и аз ще ви благодаря.
Колкото повече страдаш, толкоз повече плодове ще имаш.
И големите страдания на Христа донесоха тая култура. В страданията на Христа израстнаха тия плодове на идеалното и реалното. И се казва там, че кръв излизала от порите Му! Христос е разрешавал трудни въпроси. Христос е бил закован на кръста.
към втори вариант >>
Идеалното е Мъдростта, идеалното е знанието, което ти придобиваш.
(втори вариант)
Сега, реалното в света, това е Любовта. Реалното в света е Добродетелта.
Идеалното е Мъдростта, идеалното е знанието, което ти придобиваш.
Те са неща идеални. Следователно с сърдцето си ние се запознаваме с реалното, а пък с ума си ние се запознаваме с идеалното. Умът се запознава с идеалните работи. Някой път ние искаме познанието на ума да ни даде реалното. Реалното приемаме чрез сърдцето, а това, което ние чувствуваме, радостта, страданията ни идат чрез сърдцето.
към втори вариант >>
И големите страдания на Христа донесоха тая култура.
(втори вариант)
Ако не страдаш, не можеш да имаш плодове. Казваш: “Другояче не може ли? ” Това, което съм намерил аз, това е! А пък ако вие намерите друго, елате да ми кажете и аз ще ви благодаря. Колкото повече страдаш, толкоз повече плодове ще имаш.
И големите страдания на Христа донесоха тая култура.
В страданията на Христа израстнаха тия плодове на идеалното и реалното. И се казва там, че кръв излизала от порите Му! Христос е разрешавал трудни въпроси. Христос е бил закован на кръста. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме на кръст.
към втори вариант >>
Те са неща идеални.
(втори вариант)
Сега, реалното в света, това е Любовта. Реалното в света е Добродетелта. Идеалното е Мъдростта, идеалното е знанието, което ти придобиваш.
Те са неща идеални.
Следователно с сърдцето си ние се запознаваме с реалното, а пък с ума си ние се запознаваме с идеалното. Умът се запознава с идеалните работи. Някой път ние искаме познанието на ума да ни даде реалното. Реалното приемаме чрез сърдцето, а това, което ние чувствуваме, радостта, страданията ни идат чрез сърдцето. А пък какъв е невидимият свят пред нас, какво е предназначението на нещата в природата, какви са законите в света, ония закони, които работят, нашето сърдце не може да ни каже нищо по това.
към втори вариант >>
В страданията на Христа израстнаха тия плодове на идеалното и реалното.
(втори вариант)
Казваш: “Другояче не може ли? ” Това, което съм намерил аз, това е! А пък ако вие намерите друго, елате да ми кажете и аз ще ви благодаря. Колкото повече страдаш, толкоз повече плодове ще имаш. И големите страдания на Христа донесоха тая култура.
В страданията на Христа израстнаха тия плодове на идеалното и реалното.
И се казва там, че кръв излизала от порите Му! Христос е разрешавал трудни въпроси. Христос е бил закован на кръста. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме на кръст. Когато не мислим добре за някого, ние също го приковаваме на кръст.
към втори вариант >>
Следователно с сърдцето си ние се запознаваме с реалното, а пък с ума си ние се запознаваме с идеалното.
(втори вариант)
Сега, реалното в света, това е Любовта. Реалното в света е Добродетелта. Идеалното е Мъдростта, идеалното е знанието, което ти придобиваш. Те са неща идеални.
Следователно с сърдцето си ние се запознаваме с реалното, а пък с ума си ние се запознаваме с идеалното.
Умът се запознава с идеалните работи. Някой път ние искаме познанието на ума да ни даде реалното. Реалното приемаме чрез сърдцето, а това, което ние чувствуваме, радостта, страданията ни идат чрез сърдцето. А пък какъв е невидимият свят пред нас, какво е предназначението на нещата в природата, какви са законите в света, ония закони, които работят, нашето сърдце не може да ни каже нищо по това. Нашият ум ни казва, какво е предназначението на нещата в природата.
към втори вариант >>
И се казва там, че кръв излизала от порите Му!
(втори вариант)
” Това, което съм намерил аз, това е! А пък ако вие намерите друго, елате да ми кажете и аз ще ви благодаря. Колкото повече страдаш, толкоз повече плодове ще имаш. И големите страдания на Христа донесоха тая култура. В страданията на Христа израстнаха тия плодове на идеалното и реалното.
И се казва там, че кръв излизала от порите Му!
Христос е разрешавал трудни въпроси. Христос е бил закован на кръста. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме на кръст. Когато не мислим добре за някого, ние също го приковаваме на кръст. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме реално за кръста, а пък когато не мислим добре за някого, ние го заковаваме идеално на кръста.
към втори вариант >>
Умът се запознава с идеалните работи.
(втори вариант)
Сега, реалното в света, това е Любовта. Реалното в света е Добродетелта. Идеалното е Мъдростта, идеалното е знанието, което ти придобиваш. Те са неща идеални. Следователно с сърдцето си ние се запознаваме с реалното, а пък с ума си ние се запознаваме с идеалното.
Умът се запознава с идеалните работи.
Някой път ние искаме познанието на ума да ни даде реалното. Реалното приемаме чрез сърдцето, а това, което ние чувствуваме, радостта, страданията ни идат чрез сърдцето. А пък какъв е невидимият свят пред нас, какво е предназначението на нещата в природата, какви са законите в света, ония закони, които работят, нашето сърдце не може да ни каже нищо по това. Нашият ум ни казва, какво е предназначението на нещата в природата. То е идеалното, Великото в света.
към втори вариант >>
Христос е разрешавал трудни въпроси.
(втори вариант)
А пък ако вие намерите друго, елате да ми кажете и аз ще ви благодаря. Колкото повече страдаш, толкоз повече плодове ще имаш. И големите страдания на Христа донесоха тая култура. В страданията на Христа израстнаха тия плодове на идеалното и реалното. И се казва там, че кръв излизала от порите Му!
Христос е разрешавал трудни въпроси.
Христос е бил закован на кръста. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме на кръст. Когато не мислим добре за някого, ние също го приковаваме на кръст. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме реално за кръста, а пък когато не мислим добре за някого, ние го заковаваме идеално на кръста. За мене има две приковавания: когато не ме обичат, мен ме заковават реално на кръста, а когато зле мислят за мен, идеално ме разпъват.
към втори вариант >>
Някой път ние искаме познанието на ума да ни даде реалното.
(втори вариант)
Реалното в света е Добродетелта. Идеалното е Мъдростта, идеалното е знанието, което ти придобиваш. Те са неща идеални. Следователно с сърдцето си ние се запознаваме с реалното, а пък с ума си ние се запознаваме с идеалното. Умът се запознава с идеалните работи.
Някой път ние искаме познанието на ума да ни даде реалното.
Реалното приемаме чрез сърдцето, а това, което ние чувствуваме, радостта, страданията ни идат чрез сърдцето. А пък какъв е невидимият свят пред нас, какво е предназначението на нещата в природата, какви са законите в света, ония закони, които работят, нашето сърдце не може да ни каже нищо по това. Нашият ум ни казва, какво е предназначението на нещата в природата. То е идеалното, Великото в света. Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате с сърдцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си.
към втори вариант >>
Христос е бил закован на кръста.
(втори вариант)
Колкото повече страдаш, толкоз повече плодове ще имаш. И големите страдания на Христа донесоха тая култура. В страданията на Христа израстнаха тия плодове на идеалното и реалното. И се казва там, че кръв излизала от порите Му! Христос е разрешавал трудни въпроси.
Христос е бил закован на кръста.
Когато не обичаме някого, ние го приковаваме на кръст. Когато не мислим добре за някого, ние също го приковаваме на кръст. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме реално за кръста, а пък когато не мислим добре за някого, ние го заковаваме идеално на кръста. За мене има две приковавания: когато не ме обичат, мен ме заковават реално на кръста, а когато зле мислят за мен, идеално ме разпъват.
към втори вариант >>
Реалното приемаме чрез сърдцето, а това, което ние чувствуваме, радостта, страданията ни идат чрез сърдцето.
(втори вариант)
Идеалното е Мъдростта, идеалното е знанието, което ти придобиваш. Те са неща идеални. Следователно с сърдцето си ние се запознаваме с реалното, а пък с ума си ние се запознаваме с идеалното. Умът се запознава с идеалните работи. Някой път ние искаме познанието на ума да ни даде реалното.
Реалното приемаме чрез сърдцето, а това, което ние чувствуваме, радостта, страданията ни идат чрез сърдцето.
А пък какъв е невидимият свят пред нас, какво е предназначението на нещата в природата, какви са законите в света, ония закони, които работят, нашето сърдце не може да ни каже нищо по това. Нашият ум ни казва, какво е предназначението на нещата в природата. То е идеалното, Великото в света. Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате с сърдцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си. И когато има разногласие между Учителя и ученика, то Учителят говори едно, а пък ученикът разбира друго.
към втори вариант >>
Когато не обичаме някого, ние го приковаваме на кръст.
(втори вариант)
И големите страдания на Христа донесоха тая култура. В страданията на Христа израстнаха тия плодове на идеалното и реалното. И се казва там, че кръв излизала от порите Му! Христос е разрешавал трудни въпроси. Христос е бил закован на кръста.
Когато не обичаме някого, ние го приковаваме на кръст.
Когато не мислим добре за някого, ние също го приковаваме на кръст. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме реално за кръста, а пък когато не мислим добре за някого, ние го заковаваме идеално на кръста. За мене има две приковавания: когато не ме обичат, мен ме заковават реално на кръста, а когато зле мислят за мен, идеално ме разпъват.
към втори вариант >>
А пък какъв е невидимият свят пред нас, какво е предназначението на нещата в природата, какви са законите в света, ония закони, които работят, нашето сърдце не може да ни каже нищо по това.
(втори вариант)
Те са неща идеални. Следователно с сърдцето си ние се запознаваме с реалното, а пък с ума си ние се запознаваме с идеалното. Умът се запознава с идеалните работи. Някой път ние искаме познанието на ума да ни даде реалното. Реалното приемаме чрез сърдцето, а това, което ние чувствуваме, радостта, страданията ни идат чрез сърдцето.
А пък какъв е невидимият свят пред нас, какво е предназначението на нещата в природата, какви са законите в света, ония закони, които работят, нашето сърдце не може да ни каже нищо по това.
Нашият ум ни казва, какво е предназначението на нещата в природата. То е идеалното, Великото в света. Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате с сърдцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си. И когато има разногласие между Учителя и ученика, то Учителят говори едно, а пък ученикът разбира друго. Когато Учителят му говори за реалното, за земята, ученикът [е в] идеалното.
към втори вариант >>
Когато не мислим добре за някого, ние също го приковаваме на кръст.
(втори вариант)
В страданията на Христа израстнаха тия плодове на идеалното и реалното. И се казва там, че кръв излизала от порите Му! Христос е разрешавал трудни въпроси. Христос е бил закован на кръста. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме на кръст.
Когато не мислим добре за някого, ние също го приковаваме на кръст.
Когато не обичаме някого, ние го приковаваме реално за кръста, а пък когато не мислим добре за някого, ние го заковаваме идеално на кръста. За мене има две приковавания: когато не ме обичат, мен ме заковават реално на кръста, а когато зле мислят за мен, идеално ме разпъват.
към втори вариант >>
Нашият ум ни казва, какво е предназначението на нещата в природата.
(втори вариант)
Следователно с сърдцето си ние се запознаваме с реалното, а пък с ума си ние се запознаваме с идеалното. Умът се запознава с идеалните работи. Някой път ние искаме познанието на ума да ни даде реалното. Реалното приемаме чрез сърдцето, а това, което ние чувствуваме, радостта, страданията ни идат чрез сърдцето. А пък какъв е невидимият свят пред нас, какво е предназначението на нещата в природата, какви са законите в света, ония закони, които работят, нашето сърдце не може да ни каже нищо по това.
Нашият ум ни казва, какво е предназначението на нещата в природата.
То е идеалното, Великото в света. Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате с сърдцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си. И когато има разногласие между Учителя и ученика, то Учителят говори едно, а пък ученикът разбира друго. Когато Учителят му говори за реалното, за земята, ученикът [е в] идеалното. Той казва: “Не ми разправя за това, което аз искам.” Някой път Учителят е в идеалното, а пък ученикът е в реалното и казва последният: “Не ми разправяй за това, което не искам.” Когато Учителят разправя за реалното и ученикът трябва да е там.
към втори вариант >>
Когато не обичаме някого, ние го приковаваме реално за кръста, а пък когато не мислим добре за някого, ние го заковаваме идеално на кръста.
(втори вариант)
И се казва там, че кръв излизала от порите Му! Христос е разрешавал трудни въпроси. Христос е бил закован на кръста. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме на кръст. Когато не мислим добре за някого, ние също го приковаваме на кръст.
Когато не обичаме някого, ние го приковаваме реално за кръста, а пък когато не мислим добре за някого, ние го заковаваме идеално на кръста.
За мене има две приковавания: когато не ме обичат, мен ме заковават реално на кръста, а когато зле мислят за мен, идеално ме разпъват.
към втори вариант >>
То е идеалното, Великото в света.
(втори вариант)
Умът се запознава с идеалните работи. Някой път ние искаме познанието на ума да ни даде реалното. Реалното приемаме чрез сърдцето, а това, което ние чувствуваме, радостта, страданията ни идат чрез сърдцето. А пък какъв е невидимият свят пред нас, какво е предназначението на нещата в природата, какви са законите в света, ония закони, които работят, нашето сърдце не може да ни каже нищо по това. Нашият ум ни казва, какво е предназначението на нещата в природата.
То е идеалното, Великото в света.
Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате с сърдцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си. И когато има разногласие между Учителя и ученика, то Учителят говори едно, а пък ученикът разбира друго. Когато Учителят му говори за реалното, за земята, ученикът [е в] идеалното. Той казва: “Не ми разправя за това, което аз искам.” Някой път Учителят е в идеалното, а пък ученикът е в реалното и казва последният: “Не ми разправяй за това, което не искам.” Когато Учителят разправя за реалното и ученикът трябва да е там. Когато Учителят [разправя] за идеалното и ученикът трябва да е там.
към втори вариант >>
За мене има две приковавания: когато не ме обичат, мен ме заковават реално на кръста, а когато зле мислят за мен, идеално ме разпъват.
(втори вариант)
Христос е разрешавал трудни въпроси. Христос е бил закован на кръста. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме на кръст. Когато не мислим добре за някого, ние също го приковаваме на кръст. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме реално за кръста, а пък когато не мислим добре за някого, ние го заковаваме идеално на кръста.
За мене има две приковавания: когато не ме обичат, мен ме заковават реално на кръста, а когато зле мислят за мен, идеално ме разпъват.
към втори вариант >>
Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате с сърдцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си.
(втори вариант)
Някой път ние искаме познанието на ума да ни даде реалното. Реалното приемаме чрез сърдцето, а това, което ние чувствуваме, радостта, страданията ни идат чрез сърдцето. А пък какъв е невидимият свят пред нас, какво е предназначението на нещата в природата, какви са законите в света, ония закони, които работят, нашето сърдце не може да ни каже нищо по това. Нашият ум ни казва, какво е предназначението на нещата в природата. То е идеалното, Великото в света.
Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате с сърдцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си.
И когато има разногласие между Учителя и ученика, то Учителят говори едно, а пък ученикът разбира друго. Когато Учителят му говори за реалното, за земята, ученикът [е в] идеалното. Той казва: “Не ми разправя за това, което аз искам.” Някой път Учителят е в идеалното, а пък ученикът е в реалното и казва последният: “Не ми разправяй за това, което не искам.” Когато Учителят разправя за реалното и ученикът трябва да е там. Когато Учителят [разправя] за идеалното и ученикът трябва да е там. Това са две положения, които трябва да поддържате в ума си.
към втори вариант >>
Сега аз ви пожелавам да слезете от идеалния си и от реалния си кръст.
(втори вариант)
Сега аз ви пожелавам да слезете от идеалния си и от реалния си кръст.
Сами не можете да слезете. Все трябва да дойде един Никодим и да ви снеме от кръста и да ви обвие с плащаница. И все таки после трябва да дойдат двама ангели от небето и да ви извадят от мястото на вашата пещера на вашия живот.
към втори вариант >>
И когато има разногласие между Учителя и ученика, то Учителят говори едно, а пък ученикът разбира друго.
(втори вариант)
Реалното приемаме чрез сърдцето, а това, което ние чувствуваме, радостта, страданията ни идат чрез сърдцето. А пък какъв е невидимият свят пред нас, какво е предназначението на нещата в природата, какви са законите в света, ония закони, които работят, нашето сърдце не може да ни каже нищо по това. Нашият ум ни казва, какво е предназначението на нещата в природата. То е идеалното, Великото в света. Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате с сърдцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си.
И когато има разногласие между Учителя и ученика, то Учителят говори едно, а пък ученикът разбира друго.
Когато Учителят му говори за реалното, за земята, ученикът [е в] идеалното. Той казва: “Не ми разправя за това, което аз искам.” Някой път Учителят е в идеалното, а пък ученикът е в реалното и казва последният: “Не ми разправяй за това, което не искам.” Когато Учителят разправя за реалното и ученикът трябва да е там. Когато Учителят [разправя] за идеалното и ученикът трябва да е там. Това са две положения, които трябва да поддържате в ума си.
към втори вариант >>
Сами не можете да слезете.
(втори вариант)
Сега аз ви пожелавам да слезете от идеалния си и от реалния си кръст.
Сами не можете да слезете.
Все трябва да дойде един Никодим и да ви снеме от кръста и да ви обвие с плащаница. И все таки после трябва да дойдат двама ангели от небето и да ви извадят от мястото на вашата пещера на вашия живот.
към втори вариант >>
Когато Учителят му говори за реалното, за земята, ученикът [е в] идеалното.
(втори вариант)
А пък какъв е невидимият свят пред нас, какво е предназначението на нещата в природата, какви са законите в света, ония закони, които работят, нашето сърдце не може да ни каже нищо по това. Нашият ум ни казва, какво е предназначението на нещата в природата. То е идеалното, Великото в света. Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате с сърдцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си. И когато има разногласие между Учителя и ученика, то Учителят говори едно, а пък ученикът разбира друго.
Когато Учителят му говори за реалното, за земята, ученикът [е в] идеалното.
Той казва: “Не ми разправя за това, което аз искам.” Някой път Учителят е в идеалното, а пък ученикът е в реалното и казва последният: “Не ми разправяй за това, което не искам.” Когато Учителят разправя за реалното и ученикът трябва да е там. Когато Учителят [разправя] за идеалното и ученикът трябва да е там. Това са две положения, които трябва да поддържате в ума си.
към втори вариант >>
Все трябва да дойде един Никодим и да ви снеме от кръста и да ви обвие с плащаница.
(втори вариант)
Сега аз ви пожелавам да слезете от идеалния си и от реалния си кръст. Сами не можете да слезете.
Все трябва да дойде един Никодим и да ви снеме от кръста и да ви обвие с плащаница.
И все таки после трябва да дойдат двама ангели от небето и да ви извадят от мястото на вашата пещера на вашия живот.
към втори вариант >>
Той казва: “Не ми разправя за това, което аз искам.” Някой път Учителят е в идеалното, а пък ученикът е в реалното и казва последният: “Не ми разправяй за това, което не искам.” Когато Учителят разправя за реалното и ученикът трябва да е там.
(втори вариант)
Нашият ум ни казва, какво е предназначението на нещата в природата. То е идеалното, Великото в света. Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате с сърдцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си. И когато има разногласие между Учителя и ученика, то Учителят говори едно, а пък ученикът разбира друго. Когато Учителят му говори за реалното, за земята, ученикът [е в] идеалното.
Той казва: “Не ми разправя за това, което аз искам.” Някой път Учителят е в идеалното, а пък ученикът е в реалното и казва последният: “Не ми разправяй за това, което не искам.” Когато Учителят разправя за реалното и ученикът трябва да е там.
Когато Учителят [разправя] за идеалното и ученикът трябва да е там. Това са две положения, които трябва да поддържате в ума си.
към втори вариант >>
И все таки после трябва да дойдат двама ангели от небето и да ви извадят от мястото на вашата пещера на вашия живот.
(втори вариант)
Сега аз ви пожелавам да слезете от идеалния си и от реалния си кръст. Сами не можете да слезете. Все трябва да дойде един Никодим и да ви снеме от кръста и да ви обвие с плащаница.
И все таки после трябва да дойдат двама ангели от небето и да ви извадят от мястото на вашата пещера на вашия живот.
към втори вариант >>
Когато Учителят [разправя] за идеалното и ученикът трябва да е там.
(втори вариант)
То е идеалното, Великото в света. Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате с сърдцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си. И когато има разногласие между Учителя и ученика, то Учителят говори едно, а пък ученикът разбира друго. Когато Учителят му говори за реалното, за земята, ученикът [е в] идеалното. Той казва: “Не ми разправя за това, което аз искам.” Някой път Учителят е в идеалното, а пък ученикът е в реалното и казва последният: “Не ми разправяй за това, което не искам.” Когато Учителят разправя за реалното и ученикът трябва да е там.
Когато Учителят [разправя] за идеалното и ученикът трябва да е там.
Това са две положения, които трябва да поддържате в ума си.
към втори вариант >>
Сега да ви дам добрата страна.
(втори вариант)
Сега да ви дам добрата страна.
Страданията са едно велико Божие благословение за всичките ученици, които искат да се запознаят с идеалното и реалното в живота. И те са временни. Те няма да бъдат в веки веков! Траят по една секунда, по 1/10 от секундата, най-много една минута. Но едно страдание даже един час не може да отиде.
към втори вариант >>
Това са две положения, които трябва да поддържате в ума си.
(втори вариант)
Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате с сърдцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си. И когато има разногласие между Учителя и ученика, то Учителят говори едно, а пък ученикът разбира друго. Когато Учителят му говори за реалното, за земята, ученикът [е в] идеалното. Той казва: “Не ми разправя за това, което аз искам.” Някой път Учителят е в идеалното, а пък ученикът е в реалното и казва последният: “Не ми разправяй за това, което не искам.” Когато Учителят разправя за реалното и ученикът трябва да е там. Когато Учителят [разправя] за идеалното и ученикът трябва да е там.
Това са две положения, които трябва да поддържате в ума си.
към втори вариант >>
Страданията са едно велико Божие благословение за всичките ученици, които искат да се запознаят с идеалното и реалното в живота.
(втори вариант)
Сега да ви дам добрата страна.
Страданията са едно велико Божие благословение за всичките ученици, които искат да се запознаят с идеалното и реалното в живота.
И те са временни. Те няма да бъдат в веки веков! Траят по една секунда, по 1/10 от секундата, най-много една минута. Но едно страдание даже един час не може да отиде. Повече от един час не може да отиде.
към втори вариант >>
Седи един богат човек, милионер, който има голямо достойнство, и кара всички хора да му отстъпват място.
(втори вариант)
Седи един богат човек, милионер, който има голямо достойнство, и кара всички хора да му отстъпват място.
От дето мине, да му отварят път. И по една случайност, спира се на железния път. И пазачът му казва: “Отстрани се от пътя! ” Богатият казва: “Защо? Аз мога да седя тук.
към втори вариант >>
И те са временни.
(втори вариант)
Сега да ви дам добрата страна. Страданията са едно велико Божие благословение за всичките ученици, които искат да се запознаят с идеалното и реалното в живота.
И те са временни.
Те няма да бъдат в веки веков! Траят по една секунда, по 1/10 от секундата, най-много една минута. Но едно страдание даже един час не може да отиде. Повече от един час не може да отиде. Един час е много.
към втори вариант >>
От дето мине, да му отварят път.
(втори вариант)
Седи един богат човек, милионер, който има голямо достойнство, и кара всички хора да му отстъпват място.
От дето мине, да му отварят път.
И по една случайност, спира се на железния път. И пазачът му казва: “Отстрани се от пътя! ” Богатият казва: “Защо? Аз мога да седя тук. Аз съм свободен.
към втори вариант >>
Те няма да бъдат в веки веков!
(втори вариант)
Сега да ви дам добрата страна. Страданията са едно велико Божие благословение за всичките ученици, които искат да се запознаят с идеалното и реалното в живота. И те са временни.
Те няма да бъдат в веки веков!
Траят по една секунда, по 1/10 от секундата, най-много една минута. Но едно страдание даже един час не може да отиде. Повече от един час не може да отиде. Един час е много. Една секунда пак е много.
към втори вариант >>
И по една случайност, спира се на железния път.
(втори вариант)
Седи един богат човек, милионер, който има голямо достойнство, и кара всички хора да му отстъпват място. От дето мине, да му отварят път.
И по една случайност, спира се на железния път.
И пазачът му казва: “Отстрани се от пътя! ” Богатият казва: “Защо? Аз мога да седя тук. Аз съм свободен. Никой не може да ми заповяда.” Ти можеш да седиш навсякъде, но не и върху релсите, по които пътува тренът.
към втори вариант >>
Траят по една секунда, по 1/10 от секундата, най-много една минута.
(втори вариант)
Сега да ви дам добрата страна. Страданията са едно велико Божие благословение за всичките ученици, които искат да се запознаят с идеалното и реалното в живота. И те са временни. Те няма да бъдат в веки веков!
Траят по една секунда, по 1/10 от секундата, най-много една минута.
Но едно страдание даже един час не може да отиде. Повече от един час не може да отиде. Един час е много. Една секунда пак е много. Гневът на Бога продължава до 100 години, а пък благословението Му продължава до хиляди години.
към втори вариант >>
И пазачът му казва: “Отстрани се от пътя!
(втори вариант)
Седи един богат човек, милионер, който има голямо достойнство, и кара всички хора да му отстъпват място. От дето мине, да му отварят път. И по една случайност, спира се на железния път.
И пазачът му казва: “Отстрани се от пътя!
” Богатият казва: “Защо? Аз мога да седя тук. Аз съм свободен. Никой не може да ми заповяда.” Ти можеш да седиш навсякъде, но не и върху релсите, по които пътува тренът. Ти нямаш право да запречваш пътя на треновете.
към втори вариант >>
Но едно страдание даже един час не може да отиде.
(втори вариант)
Сега да ви дам добрата страна. Страданията са едно велико Божие благословение за всичките ученици, които искат да се запознаят с идеалното и реалното в живота. И те са временни. Те няма да бъдат в веки веков! Траят по една секунда, по 1/10 от секундата, най-много една минута.
Но едно страдание даже един час не може да отиде.
Повече от един час не може да отиде. Един час е много. Една секунда пак е много. Гневът на Бога продължава до 100 години, а пък благословението Му продължава до хиляди години. Любовта Му, най-хубавите Божии мисли продължават благото ви за 25 000 години, а пък едно Божие недоволство за някого само за 100 години.
към втори вариант >>
” Богатият казва: “Защо?
(втори вариант)
Седи един богат човек, милионер, който има голямо достойнство, и кара всички хора да му отстъпват място. От дето мине, да му отварят път. И по една случайност, спира се на железния път. И пазачът му казва: “Отстрани се от пътя!
” Богатият казва: “Защо?
Аз мога да седя тук. Аз съм свободен. Никой не може да ми заповяда.” Ти можеш да седиш навсякъде, но не и върху релсите, по които пътува тренът. Ти нямаш право да запречваш пътя на треновете. Излез извън релсите, защото всеки трен може да те прегази.
към втори вариант >>
Повече от един час не може да отиде.
(втори вариант)
Страданията са едно велико Божие благословение за всичките ученици, които искат да се запознаят с идеалното и реалното в живота. И те са временни. Те няма да бъдат в веки веков! Траят по една секунда, по 1/10 от секундата, най-много една минута. Но едно страдание даже един час не може да отиде.
Повече от един час не може да отиде.
Един час е много. Една секунда пак е много. Гневът на Бога продължава до 100 години, а пък благословението Му продължава до хиляди години. Любовта Му, най-хубавите Божии мисли продължават благото ви за 25 000 години, а пък едно Божие недоволство за някого само за 100 години.
към втори вариант >>
Аз мога да седя тук.
(втори вариант)
Седи един богат човек, милионер, който има голямо достойнство, и кара всички хора да му отстъпват място. От дето мине, да му отварят път. И по една случайност, спира се на железния път. И пазачът му казва: “Отстрани се от пътя! ” Богатият казва: “Защо?
Аз мога да седя тук.
Аз съм свободен. Никой не може да ми заповяда.” Ти можеш да седиш навсякъде, но не и върху релсите, по които пътува тренът. Ти нямаш право да запречваш пътя на треновете. Излез извън релсите, защото всеки трен може да те прегази. Вие в пътя на движението не можете да бъдете свободни.
към втори вариант >>
Един час е много.
(втори вариант)
И те са временни. Те няма да бъдат в веки веков! Траят по една секунда, по 1/10 от секундата, най-много една минута. Но едно страдание даже един час не може да отиде. Повече от един час не може да отиде.
Един час е много.
Една секунда пак е много. Гневът на Бога продължава до 100 години, а пък благословението Му продължава до хиляди години. Любовта Му, най-хубавите Божии мисли продължават благото ви за 25 000 години, а пък едно Божие недоволство за някого само за 100 години.
към втори вариант >>
Аз съм свободен.
(втори вариант)
От дето мине, да му отварят път. И по една случайност, спира се на железния път. И пазачът му казва: “Отстрани се от пътя! ” Богатият казва: “Защо? Аз мога да седя тук.
Аз съм свободен.
Никой не може да ми заповяда.” Ти можеш да седиш навсякъде, но не и върху релсите, по които пътува тренът. Ти нямаш право да запречваш пътя на треновете. Излез извън релсите, защото всеки трен може да те прегази. Вие в пътя на движението не можете да бъдете свободни. Там свобода има само за тия предмети, които се движат в този път.
към втори вариант >>
Една секунда пак е много.
(втори вариант)
Те няма да бъдат в веки веков! Траят по една секунда, по 1/10 от секундата, най-много една минута. Но едно страдание даже един час не може да отиде. Повече от един час не може да отиде. Един час е много.
Една секунда пак е много.
Гневът на Бога продължава до 100 години, а пък благословението Му продължава до хиляди години. Любовта Му, най-хубавите Божии мисли продължават благото ви за 25 000 години, а пък едно Божие недоволство за някого само за 100 години.
към втори вариант >>
Никой не може да ми заповяда.” Ти можеш да седиш навсякъде, но не и върху релсите, по които пътува тренът.
(втори вариант)
И по една случайност, спира се на железния път. И пазачът му казва: “Отстрани се от пътя! ” Богатият казва: “Защо? Аз мога да седя тук. Аз съм свободен.
Никой не може да ми заповяда.” Ти можеш да седиш навсякъде, но не и върху релсите, по които пътува тренът.
Ти нямаш право да запречваш пътя на треновете. Излез извън релсите, защото всеки трен може да те прегази. Вие в пътя на движението не можете да бъдете свободни. Там свобода има само за тия предмети, които се движат в този път. И в окултната наука много ученици си създават големи нещастия, че се поставят на пътя, дето тренове се движат.
към втори вариант >>
Гневът на Бога продължава до 100 години, а пък благословението Му продължава до хиляди години.
(втори вариант)
Траят по една секунда, по 1/10 от секундата, най-много една минута. Но едно страдание даже един час не може да отиде. Повече от един час не може да отиде. Един час е много. Една секунда пак е много.
Гневът на Бога продължава до 100 години, а пък благословението Му продължава до хиляди години.
Любовта Му, най-хубавите Божии мисли продължават благото ви за 25 000 години, а пък едно Божие недоволство за някого само за 100 години.
към втори вариант >>
Ти нямаш право да запречваш пътя на треновете.
(втори вариант)
И пазачът му казва: “Отстрани се от пътя! ” Богатият казва: “Защо? Аз мога да седя тук. Аз съм свободен. Никой не може да ми заповяда.” Ти можеш да седиш навсякъде, но не и върху релсите, по които пътува тренът.
Ти нямаш право да запречваш пътя на треновете.
Излез извън релсите, защото всеки трен може да те прегази. Вие в пътя на движението не можете да бъдете свободни. Там свобода има само за тия предмети, които се движат в този път. И в окултната наука много ученици си създават големи нещастия, че се поставят на пътя, дето тренове се движат. Ти казваш: “Ще опитам работите.
към втори вариант >>
Любовта Му, най-хубавите Божии мисли продължават благото ви за 25 000 години, а пък едно Божие недоволство за някого само за 100 години.
(втори вариант)
Но едно страдание даже един час не може да отиде. Повече от един час не може да отиде. Един час е много. Една секунда пак е много. Гневът на Бога продължава до 100 години, а пък благословението Му продължава до хиляди години.
Любовта Му, най-хубавите Божии мисли продължават благото ви за 25 000 години, а пък едно Божие недоволство за някого само за 100 години.
към втори вариант >>
Излез извън релсите, защото всеки трен може да те прегази.
(втори вариант)
” Богатият казва: “Защо? Аз мога да седя тук. Аз съм свободен. Никой не може да ми заповяда.” Ти можеш да седиш навсякъде, но не и върху релсите, по които пътува тренът. Ти нямаш право да запречваш пътя на треновете.
Излез извън релсите, защото всеки трен може да те прегази.
Вие в пътя на движението не можете да бъдете свободни. Там свобода има само за тия предмети, които се движат в този път. И в окултната наука много ученици си създават големи нещастия, че се поставят на пътя, дето тренове се движат. Ти казваш: “Ще опитам работите. Аз съм свободен.” Ще опиташ работите.
към втори вариант >>
Та Бог е недоволен от вас за една секунда, а пък 25 000 секунди е била Неговата обич или любов към вас.
(втори вариант)
Та Бог е недоволен от вас за една секунда, а пък 25 000 секунди е била Неговата обич или любов към вас.
Не струва ли една секунда да е недоволен от вас и 25 000 секунди да е доволен от вас? Та затова, ако изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде недоволен от вас само една секунда и доволен 25 000 секунди. А пък, ако не изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде доволен от вас една секунда и 25 000 секунди недоволен. Гневът на Бога е мимолетен, т.е. Неговото неразположение.
към втори вариант >>
Вие в пътя на движението не можете да бъдете свободни.
(втори вариант)
Аз мога да седя тук. Аз съм свободен. Никой не може да ми заповяда.” Ти можеш да седиш навсякъде, но не и върху релсите, по които пътува тренът. Ти нямаш право да запречваш пътя на треновете. Излез извън релсите, защото всеки трен може да те прегази.
Вие в пътя на движението не можете да бъдете свободни.
Там свобода има само за тия предмети, които се движат в този път. И в окултната наука много ученици си създават големи нещастия, че се поставят на пътя, дето тренове се движат. Ти казваш: “Ще опитам работите. Аз съм свободен.” Ще опиташ работите. Аз уподобявам това на един гебедженски бивол[1].
към втори вариант >>
Не струва ли една секунда да е недоволен от вас и 25 000 секунди да е доволен от вас?
(втори вариант)
Та Бог е недоволен от вас за една секунда, а пък 25 000 секунди е била Неговата обич или любов към вас.
Не струва ли една секунда да е недоволен от вас и 25 000 секунди да е доволен от вас?
Та затова, ако изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде недоволен от вас само една секунда и доволен 25 000 секунди. А пък, ако не изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде доволен от вас една секунда и 25 000 секунди недоволен. Гневът на Бога е мимолетен, т.е. Неговото неразположение. Вие само някой път сте опитвали пламъците на ада.
към втори вариант >>
Там свобода има само за тия предмети, които се движат в този път.
(втори вариант)
Аз съм свободен. Никой не може да ми заповяда.” Ти можеш да седиш навсякъде, но не и върху релсите, по които пътува тренът. Ти нямаш право да запречваш пътя на треновете. Излез извън релсите, защото всеки трен може да те прегази. Вие в пътя на движението не можете да бъдете свободни.
Там свобода има само за тия предмети, които се движат в този път.
И в окултната наука много ученици си създават големи нещастия, че се поставят на пътя, дето тренове се движат. Ти казваш: “Ще опитам работите. Аз съм свободен.” Ще опиташ работите. Аз уподобявам това на един гебедженски бивол[1]. Когато в варненско англичаните направили първия железен път и машината тръгнала, един гебедженски бивол дошъл всред релсите и като видял машината, ококорил се и надигнал си рогата.
към втори вариант >>
Та затова, ако изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде недоволен от вас само една секунда и доволен 25 000 секунди.
(втори вариант)
Та Бог е недоволен от вас за една секунда, а пък 25 000 секунди е била Неговата обич или любов към вас. Не струва ли една секунда да е недоволен от вас и 25 000 секунди да е доволен от вас?
Та затова, ако изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде недоволен от вас само една секунда и доволен 25 000 секунди.
А пък, ако не изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде доволен от вас една секунда и 25 000 секунди недоволен. Гневът на Бога е мимолетен, т.е. Неговото неразположение. Вие само някой път сте опитвали пламъците на ада. Малко сте ги опитвали пламъците на ада.
към втори вариант >>
И в окултната наука много ученици си създават големи нещастия, че се поставят на пътя, дето тренове се движат.
(втори вариант)
Никой не може да ми заповяда.” Ти можеш да седиш навсякъде, но не и върху релсите, по които пътува тренът. Ти нямаш право да запречваш пътя на треновете. Излез извън релсите, защото всеки трен може да те прегази. Вие в пътя на движението не можете да бъдете свободни. Там свобода има само за тия предмети, които се движат в този път.
И в окултната наука много ученици си създават големи нещастия, че се поставят на пътя, дето тренове се движат.
Ти казваш: “Ще опитам работите. Аз съм свободен.” Ще опиташ работите. Аз уподобявам това на един гебедженски бивол[1]. Когато в варненско англичаните направили първия железен път и машината тръгнала, един гебедженски бивол дошъл всред релсите и като видял машината, ококорил се и надигнал си рогата. Машинистът свирил, свирил, а биволът казвал: “Тук не можете да минавате.
към втори вариант >>
А пък, ако не изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде доволен от вас една секунда и 25 000 секунди недоволен.
(втори вариант)
Та Бог е недоволен от вас за една секунда, а пък 25 000 секунди е била Неговата обич или любов към вас. Не струва ли една секунда да е недоволен от вас и 25 000 секунди да е доволен от вас? Та затова, ако изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде недоволен от вас само една секунда и доволен 25 000 секунди.
А пък, ако не изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде доволен от вас една секунда и 25 000 секунди недоволен.
Гневът на Бога е мимолетен, т.е. Неговото неразположение. Вие само някой път сте опитвали пламъците на ада. Малко сте ги опитвали пламъците на ада. Сега мисълта, която може да ви даде потик, е: Да оставим ада.
към втори вариант >>
Ти казваш: “Ще опитам работите.
(втори вариант)
Ти нямаш право да запречваш пътя на треновете. Излез извън релсите, защото всеки трен може да те прегази. Вие в пътя на движението не можете да бъдете свободни. Там свобода има само за тия предмети, които се движат в този път. И в окултната наука много ученици си създават големи нещастия, че се поставят на пътя, дето тренове се движат.
Ти казваш: “Ще опитам работите.
Аз съм свободен.” Ще опиташ работите. Аз уподобявам това на един гебедженски бивол[1]. Когато в варненско англичаните направили първия железен път и машината тръгнала, един гебедженски бивол дошъл всред релсите и като видял машината, ококорил се и надигнал си рогата. Машинистът свирил, свирил, а биволът казвал: “Тук не можете да минавате. Аз тук не позволявам!
към втори вариант >>
Гневът на Бога е мимолетен, т.е.
(втори вариант)
Та Бог е недоволен от вас за една секунда, а пък 25 000 секунди е била Неговата обич или любов към вас. Не струва ли една секунда да е недоволен от вас и 25 000 секунди да е доволен от вас? Та затова, ако изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде недоволен от вас само една секунда и доволен 25 000 секунди. А пък, ако не изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде доволен от вас една секунда и 25 000 секунди недоволен.
Гневът на Бога е мимолетен, т.е.
Неговото неразположение. Вие само някой път сте опитвали пламъците на ада. Малко сте ги опитвали пламъците на ада. Сега мисълта, която може да ви даде потик, е: Да оставим ада. Адът е нещо идеално.
към втори вариант >>
Аз съм свободен.” Ще опиташ работите.
(втори вариант)
Излез извън релсите, защото всеки трен може да те прегази. Вие в пътя на движението не можете да бъдете свободни. Там свобода има само за тия предмети, които се движат в този път. И в окултната наука много ученици си създават големи нещастия, че се поставят на пътя, дето тренове се движат. Ти казваш: “Ще опитам работите.
Аз съм свободен.” Ще опиташ работите.
Аз уподобявам това на един гебедженски бивол[1]. Когато в варненско англичаните направили първия железен път и машината тръгнала, един гебедженски бивол дошъл всред релсите и като видял машината, ококорил се и надигнал си рогата. Машинистът свирил, свирил, а биволът казвал: “Тук не можете да минавате. Аз тук не позволявам! ” И като минала машината целият този бивол станал на каша вътре.
към втори вариант >>
Неговото неразположение.
(втори вариант)
Та Бог е недоволен от вас за една секунда, а пък 25 000 секунди е била Неговата обич или любов към вас. Не струва ли една секунда да е недоволен от вас и 25 000 секунди да е доволен от вас? Та затова, ако изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде недоволен от вас само една секунда и доволен 25 000 секунди. А пък, ако не изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде доволен от вас една секунда и 25 000 секунди недоволен. Гневът на Бога е мимолетен, т.е.
Неговото неразположение.
Вие само някой път сте опитвали пламъците на ада. Малко сте ги опитвали пламъците на ада. Сега мисълта, която може да ви даде потик, е: Да оставим ада. Адът е нещо идеално. Адът е идеален и раят е идеален, а пък земният ни, нашият живот тук е реалното.
към втори вариант >>
Аз уподобявам това на един гебедженски бивол[1].
(втори вариант)
Вие в пътя на движението не можете да бъдете свободни. Там свобода има само за тия предмети, които се движат в този път. И в окултната наука много ученици си създават големи нещастия, че се поставят на пътя, дето тренове се движат. Ти казваш: “Ще опитам работите. Аз съм свободен.” Ще опиташ работите.
Аз уподобявам това на един гебедженски бивол[1].
Когато в варненско англичаните направили първия железен път и машината тръгнала, един гебедженски бивол дошъл всред релсите и като видял машината, ококорил се и надигнал си рогата. Машинистът свирил, свирил, а биволът казвал: “Тук не можете да минавате. Аз тук не позволявам! ” И като минала машината целият този бивол станал на каша вътре. Този бивол е мислел: “По какви съображения, от де е взела право тая машина да минава от тук!
към втори вариант >>
Вие само някой път сте опитвали пламъците на ада.
(втори вариант)
Не струва ли една секунда да е недоволен от вас и 25 000 секунди да е доволен от вас? Та затова, ако изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде недоволен от вас само една секунда и доволен 25 000 секунди. А пък, ако не изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде доволен от вас една секунда и 25 000 секунди недоволен. Гневът на Бога е мимолетен, т.е. Неговото неразположение.
Вие само някой път сте опитвали пламъците на ада.
Малко сте ги опитвали пламъците на ада. Сега мисълта, която може да ви даде потик, е: Да оставим ада. Адът е нещо идеално. Адът е идеален и раят е идеален, а пък земният ни, нашият живот тук е реалното. В тия страдания ви опитват малко какво нещо е адът, а пък в радостта ще опитвате какво нещо е небето, раят.
към втори вариант >>
Когато в варненско англичаните направили първия железен път и машината тръгнала, един гебедженски бивол дошъл всред релсите и като видял машината, ококорил се и надигнал си рогата.
(втори вариант)
Там свобода има само за тия предмети, които се движат в този път. И в окултната наука много ученици си създават големи нещастия, че се поставят на пътя, дето тренове се движат. Ти казваш: “Ще опитам работите. Аз съм свободен.” Ще опиташ работите. Аз уподобявам това на един гебедженски бивол[1].
Когато в варненско англичаните направили първия железен път и машината тръгнала, един гебедженски бивол дошъл всред релсите и като видял машината, ококорил се и надигнал си рогата.
Машинистът свирил, свирил, а биволът казвал: “Тук не можете да минавате. Аз тук не позволявам! ” И като минала машината целият този бивол станал на каша вътре. Този бивол е мислел: “По какви съображения, от де е взела право тая машина да минава от тук! ” Тя има гражданско право, държавата е дала позволение да се съгради този път.
към втори вариант >>
Малко сте ги опитвали пламъците на ада.
(втори вариант)
Та затова, ако изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде недоволен от вас само една секунда и доволен 25 000 секунди. А пък, ако не изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде доволен от вас една секунда и 25 000 секунди недоволен. Гневът на Бога е мимолетен, т.е. Неговото неразположение. Вие само някой път сте опитвали пламъците на ада.
Малко сте ги опитвали пламъците на ада.
Сега мисълта, която може да ви даде потик, е: Да оставим ада. Адът е нещо идеално. Адът е идеален и раят е идеален, а пък земният ни, нашият живот тук е реалното. В тия страдания ви опитват малко какво нещо е адът, а пък в радостта ще опитвате какво нещо е небето, раят.
към втори вариант >>
Машинистът свирил, свирил, а биволът казвал: “Тук не можете да минавате.
(втори вариант)
И в окултната наука много ученици си създават големи нещастия, че се поставят на пътя, дето тренове се движат. Ти казваш: “Ще опитам работите. Аз съм свободен.” Ще опиташ работите. Аз уподобявам това на един гебедженски бивол[1]. Когато в варненско англичаните направили първия железен път и машината тръгнала, един гебедженски бивол дошъл всред релсите и като видял машината, ококорил се и надигнал си рогата.
Машинистът свирил, свирил, а биволът казвал: “Тук не можете да минавате.
Аз тук не позволявам! ” И като минала машината целият този бивол станал на каша вътре. Този бивол е мислел: “По какви съображения, от де е взела право тая машина да минава от тук! ” Тя има гражданско право, държавата е дала позволение да се съгради този път.
към втори вариант >>
Сега мисълта, която може да ви даде потик, е: Да оставим ада.
(втори вариант)
А пък, ако не изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде доволен от вас една секунда и 25 000 секунди недоволен. Гневът на Бога е мимолетен, т.е. Неговото неразположение. Вие само някой път сте опитвали пламъците на ада. Малко сте ги опитвали пламъците на ада.
Сега мисълта, която може да ви даде потик, е: Да оставим ада.
Адът е нещо идеално. Адът е идеален и раят е идеален, а пък земният ни, нашият живот тук е реалното. В тия страдания ви опитват малко какво нещо е адът, а пък в радостта ще опитвате какво нещо е небето, раят.
към втори вариант >>
Ще говоря върху това, което наричат реално и идеално в света.
(втори вариант)
Ще говоря върху това, което наричат реално и идеално в света.
Ще ви прочета от “Царският път на душата” само няколко пасажа. (Учителят прочете 156 страница.)
към втори вариант >>
Аз тук не позволявам!
(втори вариант)
Ти казваш: “Ще опитам работите. Аз съм свободен.” Ще опиташ работите. Аз уподобявам това на един гебедженски бивол[1]. Когато в варненско англичаните направили първия железен път и машината тръгнала, един гебедженски бивол дошъл всред релсите и като видял машината, ококорил се и надигнал си рогата. Машинистът свирил, свирил, а биволът казвал: “Тук не можете да минавате.
Аз тук не позволявам!
” И като минала машината целият този бивол станал на каша вътре. Този бивол е мислел: “По какви съображения, от де е взела право тая машина да минава от тук! ” Тя има гражданско право, държавата е дала позволение да се съгради този път.
към втори вариант >>
Адът е нещо идеално.
(втори вариант)
Гневът на Бога е мимолетен, т.е. Неговото неразположение. Вие само някой път сте опитвали пламъците на ада. Малко сте ги опитвали пламъците на ада. Сега мисълта, която може да ви даде потик, е: Да оставим ада.
Адът е нещо идеално.
Адът е идеален и раят е идеален, а пък земният ни, нашият живот тук е реалното. В тия страдания ви опитват малко какво нещо е адът, а пък в радостта ще опитвате какво нещо е небето, раят.
към втори вариант >>
Ще ви прочета от “Царският път на душата” само няколко пасажа.
(втори вариант)
Ще говоря върху това, което наричат реално и идеално в света.
Ще ви прочета от “Царският път на душата” само няколко пасажа.
(Учителят прочете 156 страница.)
към втори вариант >>
” И като минала машината целият този бивол станал на каша вътре.
(втори вариант)
Аз съм свободен.” Ще опиташ работите. Аз уподобявам това на един гебедженски бивол[1]. Когато в варненско англичаните направили първия железен път и машината тръгнала, един гебедженски бивол дошъл всред релсите и като видял машината, ококорил се и надигнал си рогата. Машинистът свирил, свирил, а биволът казвал: “Тук не можете да минавате. Аз тук не позволявам!
” И като минала машината целият този бивол станал на каша вътре.
Този бивол е мислел: “По какви съображения, от де е взела право тая машина да минава от тук! ” Тя има гражданско право, държавата е дала позволение да се съгради този път.
към втори вариант >>
Адът е идеален и раят е идеален, а пък земният ни, нашият живот тук е реалното.
(втори вариант)
Неговото неразположение. Вие само някой път сте опитвали пламъците на ада. Малко сте ги опитвали пламъците на ада. Сега мисълта, която може да ви даде потик, е: Да оставим ада. Адът е нещо идеално.
Адът е идеален и раят е идеален, а пък земният ни, нашият живот тук е реалното.
В тия страдания ви опитват малко какво нещо е адът, а пък в радостта ще опитвате какво нещо е небето, раят.
към втори вариант >>
(Учителят прочете 156 страница.)
(втори вариант)
Ще говоря върху това, което наричат реално и идеално в света. Ще ви прочета от “Царският път на душата” само няколко пасажа.
(Учителят прочете 156 страница.)
към втори вариант >>
Този бивол е мислел: “По какви съображения, от де е взела право тая машина да минава от тук!
(втори вариант)
Аз уподобявам това на един гебедженски бивол[1]. Когато в варненско англичаните направили първия железен път и машината тръгнала, един гебедженски бивол дошъл всред релсите и като видял машината, ококорил се и надигнал си рогата. Машинистът свирил, свирил, а биволът казвал: “Тук не можете да минавате. Аз тук не позволявам! ” И като минала машината целият този бивол станал на каша вътре.
Този бивол е мислел: “По какви съображения, от де е взела право тая машина да минава от тук!
” Тя има гражданско право, държавата е дала позволение да се съгради този път.
към втори вариант >>
В тия страдания ви опитват малко какво нещо е адът, а пък в радостта ще опитвате какво нещо е небето, раят.
(втори вариант)
Вие само някой път сте опитвали пламъците на ада. Малко сте ги опитвали пламъците на ада. Сега мисълта, която може да ви даде потик, е: Да оставим ада. Адът е нещо идеално. Адът е идеален и раят е идеален, а пък земният ни, нашият живот тук е реалното.
В тия страдания ви опитват малко какво нещо е адът, а пък в радостта ще опитвате какво нещо е небето, раят.
към втори вариант >>
Реално е това, което човек опитва в дадения случай.
(втори вариант)
Реално е това, което човек опитва в дадения случай.
А идеално е това, към което се стреми. Ние говорим от гледището на сегашния живот. Някой път известни познания внасят смут в човешкото съзнание. Смущението у човека е един вътрешен дисонанс в съзнанието му. Например представете си един певец, който пее и вижда, че публиката не е доволна от него.
към втори вариант >>
” Тя има гражданско право, държавата е дала позволение да се съгради този път.
(втори вариант)
Когато в варненско англичаните направили първия железен път и машината тръгнала, един гебедженски бивол дошъл всред релсите и като видял машината, ококорил се и надигнал си рогата. Машинистът свирил, свирил, а биволът казвал: “Тук не можете да минавате. Аз тук не позволявам! ” И като минала машината целият този бивол станал на каша вътре. Този бивол е мислел: “По какви съображения, от де е взела право тая машина да минава от тук!
” Тя има гражданско право, държавата е дала позволение да се съгради този път.
към втори вариант >>
Сърдцето ви да е занято с Любовта постоянно!
(втори вариант)
Сърдцето ви да е занято с Любовта постоянно!
А пък умът ви всякога да е занят с Мъдростта, а пък вие като ученици да сте всякога заняти с Истината!
към втори вариант >>
А идеално е това, към което се стреми.
(втори вариант)
Реално е това, което човек опитва в дадения случай.
А идеално е това, към което се стреми.
Ние говорим от гледището на сегашния живот. Някой път известни познания внасят смут в човешкото съзнание. Смущението у човека е един вътрешен дисонанс в съзнанието му. Например представете си един певец, който пее и вижда, че публиката не е доволна от него. Той се чуди защо публиката не е доволна.
към втори вариант >>
Често ние правим такива малки опити, които ни излизат много скъпо.
(втори вариант)
Често ние правим такива малки опити, които ни излизат много скъпо.
Някой човек си е намислил да направи нещо. Ти намислиш да му препятствуваш. Остави го да си върви по своя си път! Някой път вие си задавате въпрос:”Защо той обича този човек? Той нищо не струва!
към втори вариант >>
А пък умът ви всякога да е занят с Мъдростта, а пък вие като ученици да сте всякога заняти с Истината!
(втори вариант)
Сърдцето ви да е занято с Любовта постоянно!
А пък умът ви всякога да е занят с Мъдростта, а пък вие като ученици да сте всякога заняти с Истината!
към втори вариант >>
Ние говорим от гледището на сегашния живот.
(втори вариант)
Реално е това, което човек опитва в дадения случай. А идеално е това, към което се стреми.
Ние говорим от гледището на сегашния живот.
Някой път известни познания внасят смут в човешкото съзнание. Смущението у човека е един вътрешен дисонанс в съзнанието му. Например представете си един певец, който пее и вижда, че публиката не е доволна от него. Той се чуди защо публиката не е доволна. Защото не пее хубаво.
към втори вариант >>
Някой човек си е намислил да направи нещо.
(втори вариант)
Често ние правим такива малки опити, които ни излизат много скъпо.
Някой човек си е намислил да направи нещо.
Ти намислиш да му препятствуваш. Остави го да си върви по своя си път! Някой път вие си задавате въпрос:”Защо той обича този човек? Той нищо не струва! ” Рекох, то е негова работа.
към втори вариант >>
Някой път известни познания внасят смут в човешкото съзнание.
(втори вариант)
Реално е това, което човек опитва в дадения случай. А идеално е това, към което се стреми. Ние говорим от гледището на сегашния живот.
Някой път известни познания внасят смут в човешкото съзнание.
Смущението у човека е един вътрешен дисонанс в съзнанието му. Например представете си един певец, който пее и вижда, че публиката не е доволна от него. Той се чуди защо публиката не е доволна. Защото не пее хубаво. Това не се отнася до неговото произхождение, не се отнася и до неговото учение, не се отнася до неговата красота или до неговото здраве.
към втори вариант >>
Ти намислиш да му препятствуваш.
(втори вариант)
Често ние правим такива малки опити, които ни излизат много скъпо. Някой човек си е намислил да направи нещо.
Ти намислиш да му препятствуваш.
Остави го да си върви по своя си път! Някой път вие си задавате въпрос:”Защо той обича този човек? Той нищо не струва! ” Рекох, то е негова работа. То е все таки да питате, защо този човек обработва тая нива.
към втори вариант >>
Смущението у човека е един вътрешен дисонанс в съзнанието му.
(втори вариант)
Реално е това, което човек опитва в дадения случай. А идеално е това, към което се стреми. Ние говорим от гледището на сегашния живот. Някой път известни познания внасят смут в човешкото съзнание.
Смущението у човека е един вътрешен дисонанс в съзнанието му.
Например представете си един певец, който пее и вижда, че публиката не е доволна от него. Той се чуди защо публиката не е доволна. Защото не пее хубаво. Това не се отнася до неговото произхождение, не се отнася и до неговото учение, не се отнася до неговата красота или до неговото здраве. Единственото нещо, от което публиката не е доволна, в дадения случай, е че не пее хубаво.
към втори вариант >>
Остави го да си върви по своя си път!
(втори вариант)
Често ние правим такива малки опити, които ни излизат много скъпо. Някой човек си е намислил да направи нещо. Ти намислиш да му препятствуваш.
Остави го да си върви по своя си път!
Някой път вие си задавате въпрос:”Защо той обича този човек? Той нищо не струва! ” Рекох, то е негова работа. То е все таки да питате, защо този човек обработва тая нива. Негова работа е!
към втори вариант >>
Например представете си един певец, който пее и вижда, че публиката не е доволна от него.
(втори вариант)
Реално е това, което човек опитва в дадения случай. А идеално е това, към което се стреми. Ние говорим от гледището на сегашния живот. Някой път известни познания внасят смут в човешкото съзнание. Смущението у човека е един вътрешен дисонанс в съзнанието му.
Например представете си един певец, който пее и вижда, че публиката не е доволна от него.
Той се чуди защо публиката не е доволна. Защото не пее хубаво. Това не се отнася до неговото произхождение, не се отнася и до неговото учение, не се отнася до неговата красота или до неговото здраве. Единственото нещо, от което публиката не е доволна, в дадения случай, е че не пее хубаво. И следователно не го слуша.
към втори вариант >>
Някой път вие си задавате въпрос:”Защо той обича този човек?
(втори вариант)
Често ние правим такива малки опити, които ни излизат много скъпо. Някой човек си е намислил да направи нещо. Ти намислиш да му препятствуваш. Остави го да си върви по своя си път!
Някой път вие си задавате въпрос:”Защо той обича този човек?
Той нищо не струва! ” Рекох, то е негова работа. То е все таки да питате, защо този човек обработва тая нива. Негова работа е! Той това място намерил да обработва.
към втори вариант >>
Той се чуди защо публиката не е доволна.
(втори вариант)
А идеално е това, към което се стреми. Ние говорим от гледището на сегашния живот. Някой път известни познания внасят смут в човешкото съзнание. Смущението у човека е един вътрешен дисонанс в съзнанието му. Например представете си един певец, който пее и вижда, че публиката не е доволна от него.
Той се чуди защо публиката не е доволна.
Защото не пее хубаво. Това не се отнася до неговото произхождение, не се отнася и до неговото учение, не се отнася до неговата красота или до неговото здраве. Единственото нещо, от което публиката не е доволна, в дадения случай, е че не пее хубаво. И следователно не го слуша. И ако в вас има едно смущение, трябва да знаем как да го премахнем.
към втори вариант >>
Той нищо не струва!
(втори вариант)
Често ние правим такива малки опити, които ни излизат много скъпо. Някой човек си е намислил да направи нещо. Ти намислиш да му препятствуваш. Остави го да си върви по своя си път! Някой път вие си задавате въпрос:”Защо той обича този човек?
Той нищо не струва!
” Рекох, то е негова работа. То е все таки да питате, защо този човек обработва тая нива. Негова работа е! Той това място намерил да обработва. Може да има друго място, но това място намерил да обработва.
към втори вариант >>
Защото не пее хубаво.
(втори вариант)
Ние говорим от гледището на сегашния живот. Някой път известни познания внасят смут в човешкото съзнание. Смущението у човека е един вътрешен дисонанс в съзнанието му. Например представете си един певец, който пее и вижда, че публиката не е доволна от него. Той се чуди защо публиката не е доволна.
Защото не пее хубаво.
Това не се отнася до неговото произхождение, не се отнася и до неговото учение, не се отнася до неговата красота или до неговото здраве. Единственото нещо, от което публиката не е доволна, в дадения случай, е че не пее хубаво. И следователно не го слуша. И ако в вас има едно смущение, трябва да знаем как да го премахнем. Певецът трябва да знае, че за да премахне това смущение, той трябва да се научи да пее.
към втори вариант >>
” Рекох, то е негова работа.
(втори вариант)
Някой човек си е намислил да направи нещо. Ти намислиш да му препятствуваш. Остави го да си върви по своя си път! Някой път вие си задавате въпрос:”Защо той обича този човек? Той нищо не струва!
” Рекох, то е негова работа.
То е все таки да питате, защо този човек обработва тая нива. Негова работа е! Той това място намерил да обработва. Може да има друго място, но това място намерил да обработва. Обработва го човекът!
към втори вариант >>
Това не се отнася до неговото произхождение, не се отнася и до неговото учение, не се отнася до неговата красота или до неговото здраве.
(втори вариант)
Някой път известни познания внасят смут в човешкото съзнание. Смущението у човека е един вътрешен дисонанс в съзнанието му. Например представете си един певец, който пее и вижда, че публиката не е доволна от него. Той се чуди защо публиката не е доволна. Защото не пее хубаво.
Това не се отнася до неговото произхождение, не се отнася и до неговото учение, не се отнася до неговата красота или до неговото здраве.
Единственото нещо, от което публиката не е доволна, в дадения случай, е че не пее хубаво. И следователно не го слуша. И ако в вас има едно смущение, трябва да знаем как да го премахнем. Певецът трябва да знае, че за да премахне това смущение, той трябва да се научи да пее. Той може да се запита: “Възможно ли е аз да пея?
към втори вариант >>
То е все таки да питате, защо този човек обработва тая нива.
(втори вариант)
Ти намислиш да му препятствуваш. Остави го да си върви по своя си път! Някой път вие си задавате въпрос:”Защо той обича този човек? Той нищо не струва! ” Рекох, то е негова работа.
То е все таки да питате, защо този човек обработва тая нива.
Негова работа е! Той това място намерил да обработва. Може да има друго място, но това място намерил да обработва. Обработва го човекът!
към втори вариант >>
Единственото нещо, от което публиката не е доволна, в дадения случай, е че не пее хубаво.
(втори вариант)
Смущението у човека е един вътрешен дисонанс в съзнанието му. Например представете си един певец, който пее и вижда, че публиката не е доволна от него. Той се чуди защо публиката не е доволна. Защото не пее хубаво. Това не се отнася до неговото произхождение, не се отнася и до неговото учение, не се отнася до неговата красота или до неговото здраве.
Единственото нещо, от което публиката не е доволна, в дадения случай, е че не пее хубаво.
И следователно не го слуша. И ако в вас има едно смущение, трябва да знаем как да го премахнем. Певецът трябва да знае, че за да премахне това смущение, той трябва да се научи да пее. Той може да се запита: “Възможно ли е аз да пея? ” Че щом си си позволил да излезеш на сцената, защо питаш: “Възможно ли е аз да бъда певец?
към втори вариант >>
Негова работа е!
(втори вариант)
Остави го да си върви по своя си път! Някой път вие си задавате въпрос:”Защо той обича този човек? Той нищо не струва! ” Рекох, то е негова работа. То е все таки да питате, защо този човек обработва тая нива.
Негова работа е!
Той това място намерил да обработва. Може да има друго място, но това място намерил да обработва. Обработва го човекът!
към втори вариант >>
И следователно не го слуша.
(втори вариант)
Например представете си един певец, който пее и вижда, че публиката не е доволна от него. Той се чуди защо публиката не е доволна. Защото не пее хубаво. Това не се отнася до неговото произхождение, не се отнася и до неговото учение, не се отнася до неговата красота или до неговото здраве. Единственото нещо, от което публиката не е доволна, в дадения случай, е че не пее хубаво.
И следователно не го слуша.
И ако в вас има едно смущение, трябва да знаем как да го премахнем. Певецът трябва да знае, че за да премахне това смущение, той трябва да се научи да пее. Той може да се запита: “Възможно ли е аз да пея? ” Че щом си си позволил да излезеш на сцената, защо питаш: “Възможно ли е аз да бъда певец? ” Ти си направил първата крачка!
към втори вариант >>
Той това място намерил да обработва.
(втори вариант)
Някой път вие си задавате въпрос:”Защо той обича този човек? Той нищо не струва! ” Рекох, то е негова работа. То е все таки да питате, защо този човек обработва тая нива. Негова работа е!
Той това място намерил да обработва.
Може да има друго място, но това място намерил да обработва. Обработва го човекът!
към втори вариант >>
И ако в вас има едно смущение, трябва да знаем как да го премахнем.
(втори вариант)
Той се чуди защо публиката не е доволна. Защото не пее хубаво. Това не се отнася до неговото произхождение, не се отнася и до неговото учение, не се отнася до неговата красота или до неговото здраве. Единственото нещо, от което публиката не е доволна, в дадения случай, е че не пее хубаво. И следователно не го слуша.
И ако в вас има едно смущение, трябва да знаем как да го премахнем.
Певецът трябва да знае, че за да премахне това смущение, той трябва да се научи да пее. Той може да се запита: “Възможно ли е аз да пея? ” Че щом си си позволил да излезеш на сцената, защо питаш: “Възможно ли е аз да бъда певец? ” Ти си направил първата крачка! Как тъй, ти без да си певец, си излязъл на сцената и искаш да ти дадат известно почитание и уважение?
към втори вариант >>
Може да има друго място, но това място намерил да обработва.
(втори вариант)
Той нищо не струва! ” Рекох, то е негова работа. То е все таки да питате, защо този човек обработва тая нива. Негова работа е! Той това място намерил да обработва.
Може да има друго място, но това място намерил да обработва.
Обработва го човекът!
към втори вариант >>
Певецът трябва да знае, че за да премахне това смущение, той трябва да се научи да пее.
(втори вариант)
Защото не пее хубаво. Това не се отнася до неговото произхождение, не се отнася и до неговото учение, не се отнася до неговата красота или до неговото здраве. Единственото нещо, от което публиката не е доволна, в дадения случай, е че не пее хубаво. И следователно не го слуша. И ако в вас има едно смущение, трябва да знаем как да го премахнем.
Певецът трябва да знае, че за да премахне това смущение, той трябва да се научи да пее.
Той може да се запита: “Възможно ли е аз да пея? ” Че щом си си позволил да излезеш на сцената, защо питаш: “Възможно ли е аз да бъда певец? ” Ти си направил първата крачка! Как тъй, ти без да си певец, си излязъл на сцената и искаш да ти дадат известно почитание и уважение?
към втори вариант >>
Обработва го човекът!
(втори вариант)
” Рекох, то е негова работа. То е все таки да питате, защо този човек обработва тая нива. Негова работа е! Той това място намерил да обработва. Може да има друго място, но това място намерил да обработва.
Обработва го човекът!
към втори вариант >>
Той може да се запита: “Възможно ли е аз да пея?
(втори вариант)
Това не се отнася до неговото произхождение, не се отнася и до неговото учение, не се отнася до неговата красота или до неговото здраве. Единственото нещо, от което публиката не е доволна, в дадения случай, е че не пее хубаво. И следователно не го слуша. И ако в вас има едно смущение, трябва да знаем как да го премахнем. Певецът трябва да знае, че за да премахне това смущение, той трябва да се научи да пее.
Той може да се запита: “Възможно ли е аз да пея?
” Че щом си си позволил да излезеш на сцената, защо питаш: “Възможно ли е аз да бъда певец? ” Ти си направил първата крачка! Как тъй, ти без да си певец, си излязъл на сцената и искаш да ти дадат известно почитание и уважение?
към втори вариант >>
Когато вие обичате някой човек, каква е вашата цел?
(втори вариант)
Когато вие обичате някой човек, каква е вашата цел?
Да се запознаете с реалното и идеалното, които са в този човек. Когато ти обичаш някого, ти имаш две цели: да се запознаеш с неговото сърдце и да се запознаеш с неговия ум. Какъв е първият ваш метод, когато вие обичате по сърдце някого? Някой път може да го обичате и с ума си. Какви са методите в опитите на сърдцето?
към втори вариант >>
” Че щом си си позволил да излезеш на сцената, защо питаш: “Възможно ли е аз да бъда певец?
(втори вариант)
Единственото нещо, от което публиката не е доволна, в дадения случай, е че не пее хубаво. И следователно не го слуша. И ако в вас има едно смущение, трябва да знаем как да го премахнем. Певецът трябва да знае, че за да премахне това смущение, той трябва да се научи да пее. Той може да се запита: “Възможно ли е аз да пея?
” Че щом си си позволил да излезеш на сцената, защо питаш: “Възможно ли е аз да бъда певец?
” Ти си направил първата крачка! Как тъй, ти без да си певец, си излязъл на сцената и искаш да ти дадат известно почитание и уважение?
към втори вариант >>
Да се запознаете с реалното и идеалното, които са в този човек.
(втори вариант)
Когато вие обичате някой човек, каква е вашата цел?
Да се запознаете с реалното и идеалното, които са в този човек.
Когато ти обичаш някого, ти имаш две цели: да се запознаеш с неговото сърдце и да се запознаеш с неговия ум. Какъв е първият ваш метод, когато вие обичате по сърдце някого? Някой път може да го обичате и с ума си. Какви са методите в опитите на сърдцето? Първият опит на сърдцето е: Ако аз опитвам една ябълка, която имам, непременно ще я туря в устата си, ще я изям, ще ѝ дам едно угощение.
към втори вариант >>
” Ти си направил първата крачка!
(втори вариант)
И следователно не го слуша. И ако в вас има едно смущение, трябва да знаем как да го премахнем. Певецът трябва да знае, че за да премахне това смущение, той трябва да се научи да пее. Той може да се запита: “Възможно ли е аз да пея? ” Че щом си си позволил да излезеш на сцената, защо питаш: “Възможно ли е аз да бъда певец?
” Ти си направил първата крачка!
Как тъй, ти без да си певец, си излязъл на сцената и искаш да ти дадат известно почитание и уважение?
към втори вариант >>
Когато ти обичаш някого, ти имаш две цели: да се запознаеш с неговото сърдце и да се запознаеш с неговия ум.
(втори вариант)
Когато вие обичате някой човек, каква е вашата цел? Да се запознаете с реалното и идеалното, които са в този човек.
Когато ти обичаш някого, ти имаш две цели: да се запознаеш с неговото сърдце и да се запознаеш с неговия ум.
Какъв е първият ваш метод, когато вие обичате по сърдце някого? Някой път може да го обичате и с ума си. Какви са методите в опитите на сърдцето? Първият опит на сърдцето е: Ако аз опитвам една ябълка, която имам, непременно ще я туря в устата си, ще я изям, ще ѝ дам едно угощение. Ще я запитам, ще ѝ кажа, че тя в мен не може да живее по същия начин, както живее отвън в света и съвсем трябва да си измени формата, за да ѝ бъде благоприятно вътре.
към втори вариант >>
Как тъй, ти без да си певец, си излязъл на сцената и искаш да ти дадат известно почитание и уважение?
(втори вариант)
И ако в вас има едно смущение, трябва да знаем как да го премахнем. Певецът трябва да знае, че за да премахне това смущение, той трябва да се научи да пее. Той може да се запита: “Възможно ли е аз да пея? ” Че щом си си позволил да излезеш на сцената, защо питаш: “Възможно ли е аз да бъда певец? ” Ти си направил първата крачка!
Как тъй, ти без да си певец, си излязъл на сцената и искаш да ти дадат известно почитание и уважение?
към втори вариант >>
Какъв е първият ваш метод, когато вие обичате по сърдце някого?
(втори вариант)
Когато вие обичате някой човек, каква е вашата цел? Да се запознаете с реалното и идеалното, които са в този човек. Когато ти обичаш някого, ти имаш две цели: да се запознаеш с неговото сърдце и да се запознаеш с неговия ум.
Какъв е първият ваш метод, когато вие обичате по сърдце някого?
Някой път може да го обичате и с ума си. Какви са методите в опитите на сърдцето? Първият опит на сърдцето е: Ако аз опитвам една ябълка, която имам, непременно ще я туря в устата си, ще я изям, ще ѝ дам едно угощение. Ще я запитам, ще ѝ кажа, че тя в мен не може да живее по същия начин, както живее отвън в света и съвсем трябва да си измени формата, за да ѝ бъде благоприятно вътре. И тя ще се съгласи.
към втори вариант >>
И мнозина от вас сте такива певци.
(втори вариант)
И мнозина от вас сте такива певци.
Вие сте дошли на сцената на живота и питате: “Дали от нас ще излезе нещо? ” Че вие сте вече на сцената на живота. Ако пеете, ще излезе нещо. Ако не пеете, няма да излезе. Руският певец Шаляпин разправя своята история.
към втори вариант >>
Някой път може да го обичате и с ума си.
(втори вариант)
Когато вие обичате някой човек, каква е вашата цел? Да се запознаете с реалното и идеалното, които са в този човек. Когато ти обичаш някого, ти имаш две цели: да се запознаеш с неговото сърдце и да се запознаеш с неговия ум. Какъв е първият ваш метод, когато вие обичате по сърдце някого?
Някой път може да го обичате и с ума си.
Какви са методите в опитите на сърдцето? Първият опит на сърдцето е: Ако аз опитвам една ябълка, която имам, непременно ще я туря в устата си, ще я изям, ще ѝ дам едно угощение. Ще я запитам, ще ѝ кажа, че тя в мен не може да живее по същия начин, както живее отвън в света и съвсем трябва да си измени формата, за да ѝ бъде благоприятно вътре. И тя ще се съгласи. Това е реалното.
към втори вариант >>
Вие сте дошли на сцената на живота и питате: “Дали от нас ще излезе нещо?
(втори вариант)
И мнозина от вас сте такива певци.
Вие сте дошли на сцената на живота и питате: “Дали от нас ще излезе нещо?
” Че вие сте вече на сцената на живота. Ако пеете, ще излезе нещо. Ако не пеете, няма да излезе. Руският певец Шаляпин разправя своята история. В първата роля, която имал, той играл ролята на един стражарин и не знаел, как да я играе и го изхвърлили извън театъра и му дали един ритник.
към втори вариант >>
Какви са методите в опитите на сърдцето?
(втори вариант)
Когато вие обичате някой човек, каква е вашата цел? Да се запознаете с реалното и идеалното, които са в този човек. Когато ти обичаш някого, ти имаш две цели: да се запознаеш с неговото сърдце и да се запознаеш с неговия ум. Какъв е първият ваш метод, когато вие обичате по сърдце някого? Някой път може да го обичате и с ума си.
Какви са методите в опитите на сърдцето?
Първият опит на сърдцето е: Ако аз опитвам една ябълка, която имам, непременно ще я туря в устата си, ще я изям, ще ѝ дам едно угощение. Ще я запитам, ще ѝ кажа, че тя в мен не може да живее по същия начин, както живее отвън в света и съвсем трябва да си измени формата, за да ѝ бъде благоприятно вътре. И тя ще се съгласи. Това е реалното. И аз ще си съставя понятие за ябълката.
към втори вариант >>
” Че вие сте вече на сцената на живота.
(втори вариант)
И мнозина от вас сте такива певци. Вие сте дошли на сцената на живота и питате: “Дали от нас ще излезе нещо?
” Че вие сте вече на сцената на живота.
Ако пеете, ще излезе нещо. Ако не пеете, няма да излезе. Руският певец Шаляпин разправя своята история. В първата роля, която имал, той играл ролята на един стражарин и не знаел, как да я играе и го изхвърлили извън театъра и му дали един ритник. Тъй както той разправя на вестниците, е било така.
към втори вариант >>
Първият опит на сърдцето е: Ако аз опитвам една ябълка, която имам, непременно ще я туря в устата си, ще я изям, ще ѝ дам едно угощение.
(втори вариант)
Да се запознаете с реалното и идеалното, които са в този човек. Когато ти обичаш някого, ти имаш две цели: да се запознаеш с неговото сърдце и да се запознаеш с неговия ум. Какъв е първият ваш метод, когато вие обичате по сърдце някого? Някой път може да го обичате и с ума си. Какви са методите в опитите на сърдцето?
Първият опит на сърдцето е: Ако аз опитвам една ябълка, която имам, непременно ще я туря в устата си, ще я изям, ще ѝ дам едно угощение.
Ще я запитам, ще ѝ кажа, че тя в мен не може да живее по същия начин, както живее отвън в света и съвсем трябва да си измени формата, за да ѝ бъде благоприятно вътре. И тя ще се съгласи. Това е реалното. И аз ще си съставя понятие за ябълката.
към втори вариант >>
Ако пеете, ще излезе нещо.
(втори вариант)
И мнозина от вас сте такива певци. Вие сте дошли на сцената на живота и питате: “Дали от нас ще излезе нещо? ” Че вие сте вече на сцената на живота.
Ако пеете, ще излезе нещо.
Ако не пеете, няма да излезе. Руският певец Шаляпин разправя своята история. В първата роля, която имал, той играл ролята на един стражарин и не знаел, как да я играе и го изхвърлили извън театъра и му дали един ритник. Тъй както той разправя на вестниците, е било така. Аз от устата му не съм чул.
към втори вариант >>
Ще я запитам, ще ѝ кажа, че тя в мен не може да живее по същия начин, както живее отвън в света и съвсем трябва да си измени формата, за да ѝ бъде благоприятно вътре.
(втори вариант)
Когато ти обичаш някого, ти имаш две цели: да се запознаеш с неговото сърдце и да се запознаеш с неговия ум. Какъв е първият ваш метод, когато вие обичате по сърдце някого? Някой път може да го обичате и с ума си. Какви са методите в опитите на сърдцето? Първият опит на сърдцето е: Ако аз опитвам една ябълка, която имам, непременно ще я туря в устата си, ще я изям, ще ѝ дам едно угощение.
Ще я запитам, ще ѝ кажа, че тя в мен не може да живее по същия начин, както живее отвън в света и съвсем трябва да си измени формата, за да ѝ бъде благоприятно вътре.
И тя ще се съгласи. Това е реалното. И аз ще си съставя понятие за ябълката.
към втори вариант >>
Ако не пеете, няма да излезе.
(втори вариант)
И мнозина от вас сте такива певци. Вие сте дошли на сцената на живота и питате: “Дали от нас ще излезе нещо? ” Че вие сте вече на сцената на живота. Ако пеете, ще излезе нещо.
Ако не пеете, няма да излезе.
Руският певец Шаляпин разправя своята история. В първата роля, която имал, той играл ролята на един стражарин и не знаел, как да я играе и го изхвърлили извън театъра и му дали един ритник. Тъй както той разправя на вестниците, е било така. Аз от устата му не съм чул. Виждам, че вестникарите 50% говорят истината и 50% не я говорят.
към втори вариант >>
И тя ще се съгласи.
(втори вариант)
Какъв е първият ваш метод, когато вие обичате по сърдце някого? Някой път може да го обичате и с ума си. Какви са методите в опитите на сърдцето? Първият опит на сърдцето е: Ако аз опитвам една ябълка, която имам, непременно ще я туря в устата си, ще я изям, ще ѝ дам едно угощение. Ще я запитам, ще ѝ кажа, че тя в мен не може да живее по същия начин, както живее отвън в света и съвсем трябва да си измени формата, за да ѝ бъде благоприятно вътре.
И тя ще се съгласи.
Това е реалното. И аз ще си съставя понятие за ябълката.
към втори вариант >>
Руският певец Шаляпин разправя своята история.
(втори вариант)
И мнозина от вас сте такива певци. Вие сте дошли на сцената на живота и питате: “Дали от нас ще излезе нещо? ” Че вие сте вече на сцената на живота. Ако пеете, ще излезе нещо. Ако не пеете, няма да излезе.
Руският певец Шаляпин разправя своята история.
В първата роля, която имал, той играл ролята на един стражарин и не знаел, как да я играе и го изхвърлили извън театъра и му дали един ритник. Тъй както той разправя на вестниците, е било така. Аз от устата му не съм чул. Виждам, че вестникарите 50% говорят истината и 50% не я говорят. Той за самия себе си казва, че много му подражавали.
към втори вариант >>
Това е реалното.
(втори вариант)
Някой път може да го обичате и с ума си. Какви са методите в опитите на сърдцето? Първият опит на сърдцето е: Ако аз опитвам една ябълка, която имам, непременно ще я туря в устата си, ще я изям, ще ѝ дам едно угощение. Ще я запитам, ще ѝ кажа, че тя в мен не може да живее по същия начин, както живее отвън в света и съвсем трябва да си измени формата, за да ѝ бъде благоприятно вътре. И тя ще се съгласи.
Това е реалното.
И аз ще си съставя понятие за ябълката.
към втори вариант >>
В първата роля, която имал, той играл ролята на един стражарин и не знаел, как да я играе и го изхвърлили извън театъра и му дали един ритник.
(втори вариант)
Вие сте дошли на сцената на живота и питате: “Дали от нас ще излезе нещо? ” Че вие сте вече на сцената на живота. Ако пеете, ще излезе нещо. Ако не пеете, няма да излезе. Руският певец Шаляпин разправя своята история.
В първата роля, която имал, той играл ролята на един стражарин и не знаел, как да я играе и го изхвърлили извън театъра и му дали един ритник.
Тъй както той разправя на вестниците, е било така. Аз от устата му не съм чул. Виждам, че вестникарите 50% говорят истината и 50% не я говорят. Той за самия себе си казва, че много му подражавали. Той казва: “Аз не бих желал да ме подражават.” Всеки един артист трябва да преживява онова, което ще представи на сцената.
към втори вариант >>
И аз ще си съставя понятие за ябълката.
(втори вариант)
Какви са методите в опитите на сърдцето? Първият опит на сърдцето е: Ако аз опитвам една ябълка, която имам, непременно ще я туря в устата си, ще я изям, ще ѝ дам едно угощение. Ще я запитам, ще ѝ кажа, че тя в мен не може да живее по същия начин, както живее отвън в света и съвсем трябва да си измени формата, за да ѝ бъде благоприятно вътре. И тя ще се съгласи. Това е реалното.
И аз ще си съставя понятие за ябълката.
към втори вариант >>
Тъй както той разправя на вестниците, е било така.
(втори вариант)
” Че вие сте вече на сцената на живота. Ако пеете, ще излезе нещо. Ако не пеете, няма да излезе. Руският певец Шаляпин разправя своята история. В първата роля, която имал, той играл ролята на един стражарин и не знаел, как да я играе и го изхвърлили извън театъра и му дали един ритник.
Тъй както той разправя на вестниците, е било така.
Аз от устата му не съм чул. Виждам, че вестникарите 50% говорят истината и 50% не я говорят. Той за самия себе си казва, че много му подражавали. Той казва: “Аз не бих желал да ме подражават.” Всеки един артист трябва да преживява онова, което ще представи на сцената. Ако той не го преживява, той не е артист.
към втори вариант >>
А ако искам да изуча идеалното, аз ще взема семката и ще я посадя.
(втори вариант)
А ако искам да изуча идеалното, аз ще взема семката и ще я посадя.
И в този случай ще имам съвсем друг резултат. Тогаз от идеалното как се ражда реалното? Това идеално ще расте, ще стане дърво, ще цъвне, ще завърже и ще даде плод и от идеалното ще дойде реалното, което ние ще опитаме. Тъй че, вие трябва да започнете с идеалното и после ще дойдете да се запознаете с реалното. Или може да започнете първо с реалното и да дойдем до идеалното.
към втори вариант >>
Аз от устата му не съм чул.
(втори вариант)
Ако пеете, ще излезе нещо. Ако не пеете, няма да излезе. Руският певец Шаляпин разправя своята история. В първата роля, която имал, той играл ролята на един стражарин и не знаел, как да я играе и го изхвърлили извън театъра и му дали един ритник. Тъй както той разправя на вестниците, е било така.
Аз от устата му не съм чул.
Виждам, че вестникарите 50% говорят истината и 50% не я говорят. Той за самия себе си казва, че много му подражавали. Той казва: “Аз не бих желал да ме подражават.” Всеки един артист трябва да преживява онова, което ще представи на сцената. Ако той не го преживява, той не е артист. Няма какво да подражава.
към втори вариант >>
И в този случай ще имам съвсем друг резултат.
(втори вариант)
А ако искам да изуча идеалното, аз ще взема семката и ще я посадя.
И в този случай ще имам съвсем друг резултат.
Тогаз от идеалното как се ражда реалното? Това идеално ще расте, ще стане дърво, ще цъвне, ще завърже и ще даде плод и от идеалното ще дойде реалното, което ние ще опитаме. Тъй че, вие трябва да започнете с идеалното и после ще дойдете да се запознаете с реалното. Или може да започнете първо с реалното и да дойдем до идеалното. Ако почнем от идеалното, след това ще имаме една реална опитност и след това семката, която остава, пак ще посеем.
към втори вариант >>
Виждам, че вестникарите 50% говорят истината и 50% не я говорят.
(втори вариант)
Ако не пеете, няма да излезе. Руският певец Шаляпин разправя своята история. В първата роля, която имал, той играл ролята на един стражарин и не знаел, как да я играе и го изхвърлили извън театъра и му дали един ритник. Тъй както той разправя на вестниците, е било така. Аз от устата му не съм чул.
Виждам, че вестникарите 50% говорят истината и 50% не я говорят.
Той за самия себе си казва, че много му подражавали. Той казва: “Аз не бих желал да ме подражават.” Всеки един артист трябва да преживява онова, което ще представи на сцената. Ако той не го преживява, той не е артист. Няма какво да подражава. Подражаването не е преживяване.
към втори вариант >>
Тогаз от идеалното как се ражда реалното?
(втори вариант)
А ако искам да изуча идеалното, аз ще взема семката и ще я посадя. И в този случай ще имам съвсем друг резултат.
Тогаз от идеалното как се ражда реалното?
Това идеално ще расте, ще стане дърво, ще цъвне, ще завърже и ще даде плод и от идеалното ще дойде реалното, което ние ще опитаме. Тъй че, вие трябва да започнете с идеалното и после ще дойдете да се запознаете с реалното. Или може да започнете първо с реалното и да дойдем до идеалното. Ако почнем от идеалното, след това ще имаме една реална опитност и след това семката, която остава, пак ще посеем.
към втори вариант >>
Той за самия себе си казва, че много му подражавали.
(втори вариант)
Руският певец Шаляпин разправя своята история. В първата роля, която имал, той играл ролята на един стражарин и не знаел, как да я играе и го изхвърлили извън театъра и му дали един ритник. Тъй както той разправя на вестниците, е било така. Аз от устата му не съм чул. Виждам, че вестникарите 50% говорят истината и 50% не я говорят.
Той за самия себе си казва, че много му подражавали.
Той казва: “Аз не бих желал да ме подражават.” Всеки един артист трябва да преживява онова, което ще представи на сцената. Ако той не го преживява, той не е артист. Няма какво да подражава. Подражаването не е преживяване. Някой човек е умрял преди години, но страдал, бил мъченик, а пък ти искаш да играеш ролята и искаш да станеш мъченик.
към втори вариант >>
Това идеално ще расте, ще стане дърво, ще цъвне, ще завърже и ще даде плод и от идеалното ще дойде реалното, което ние ще опитаме.
(втори вариант)
А ако искам да изуча идеалното, аз ще взема семката и ще я посадя. И в този случай ще имам съвсем друг резултат. Тогаз от идеалното как се ражда реалното?
Това идеално ще расте, ще стане дърво, ще цъвне, ще завърже и ще даде плод и от идеалното ще дойде реалното, което ние ще опитаме.
Тъй че, вие трябва да започнете с идеалното и после ще дойдете да се запознаете с реалното. Или може да започнете първо с реалното и да дойдем до идеалното. Ако почнем от идеалното, след това ще имаме една реална опитност и след това семката, която остава, пак ще посеем.
към втори вариант >>
Той казва: “Аз не бих желал да ме подражават.” Всеки един артист трябва да преживява онова, което ще представи на сцената.
(втори вариант)
В първата роля, която имал, той играл ролята на един стражарин и не знаел, как да я играе и го изхвърлили извън театъра и му дали един ритник. Тъй както той разправя на вестниците, е било така. Аз от устата му не съм чул. Виждам, че вестникарите 50% говорят истината и 50% не я говорят. Той за самия себе си казва, че много му подражавали.
Той казва: “Аз не бих желал да ме подражават.” Всеки един артист трябва да преживява онова, което ще представи на сцената.
Ако той не го преживява, той не е артист. Няма какво да подражава. Подражаването не е преживяване. Някой човек е умрял преди години, но страдал, бил мъченик, а пък ти искаш да играеш ролята и искаш да станеш мъченик.
към втори вариант >>
Тъй че, вие трябва да започнете с идеалното и после ще дойдете да се запознаете с реалното.
(втори вариант)
А ако искам да изуча идеалното, аз ще взема семката и ще я посадя. И в този случай ще имам съвсем друг резултат. Тогаз от идеалното как се ражда реалното? Това идеално ще расте, ще стане дърво, ще цъвне, ще завърже и ще даде плод и от идеалното ще дойде реалното, което ние ще опитаме.
Тъй че, вие трябва да започнете с идеалното и после ще дойдете да се запознаете с реалното.
Или може да започнете първо с реалното и да дойдем до идеалното. Ако почнем от идеалното, след това ще имаме една реална опитност и след това семката, която остава, пак ще посеем.
към втори вариант >>
Ако той не го преживява, той не е артист.
(втори вариант)
Тъй както той разправя на вестниците, е било така. Аз от устата му не съм чул. Виждам, че вестникарите 50% говорят истината и 50% не я говорят. Той за самия себе си казва, че много му подражавали. Той казва: “Аз не бих желал да ме подражават.” Всеки един артист трябва да преживява онова, което ще представи на сцената.
Ако той не го преживява, той не е артист.
Няма какво да подражава. Подражаването не е преживяване. Някой човек е умрял преди години, но страдал, бил мъченик, а пък ти искаш да играеш ролята и искаш да станеш мъченик.
към втори вариант >>
НАГОРЕ