НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
256
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
256
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Бъдете разумни!
,
НБ
, , 16.9.1923г.,
Абсолютно добър, без никакво изключение.
Тъй както днес се употребява думата „морал“, тя се употребява в много ограничен смисъл, но моралът има много по-високо произхождение, чисто Божествено произхождение. Следователно опорната точка на разума е Божественото. Вие не можете да бъдете разумен човек, ако нямата абсолютна моралност в себе си. Някои казват: „Трябва да бъдем добри“. Не, абсолютно добър трябва да бъдеш!
Абсолютно добър, без никакво изключение.
Да няма абсолютно никакво зло в сърцето ти, абсолютно никакво съмнение, абсолютно никакво неверие. Що е съмнението? Съмнението е качество само на глупавите хора. Кой се съмнява? Само невежият се съмнява.
към беседата >>
Той ще ти даде един метод, ще те вземе, ще те заведе при баща ти, той ще каже: „Синко, ела, на думите на този разумен човек аз ще те взема, ще направя опит“.
Разумът, това са известни вибрации. Няма какво да говориш. Като дойде при тебе разумният човек, ето как ще се прояви неговия разум. Да кажем, че ти си син, напуснал те баща ти, лишил те от наследство, отчаял си се, ти си отвън, бедстваш, искаш да се самоубиеш. Като намериш този разумния човек, ще го питаш какво да правиш.
Той ще ти даде един метод, ще те вземе, ще те заведе при баща ти, той ще каже: „Синко, ела, на думите на този разумен човек аз ще те взема, ще направя опит“.
Ако си дъщеря, напуснала си дома си, предала си се на разпуснат живот, този разумен човек ще те заведе при баща ти и баща ти ще каже: „Ела, на думите на този човек аз ще те взема, ще направя опит с тебе“. Ако някоя жена напусне мъжа си, оплете се в живота, срещне разумния човек и го пита: „Какво да правя? “ Той казва: „Ела, аз ще те заведа при мъжа ти“. Разумният човек върши чудеса в света. И вас аз искам да ви заведа, защото да не мислите, че както ме слушате тук, при тия условия, вие можете да бъдете разумни.
към беседата >>
Да няма абсолютно никакво зло в сърцето ти, абсолютно никакво съмнение, абсолютно никакво неверие.
Следователно опорната точка на разума е Божественото. Вие не можете да бъдете разумен човек, ако нямата абсолютна моралност в себе си. Някои казват: „Трябва да бъдем добри“. Не, абсолютно добър трябва да бъдеш! Абсолютно добър, без никакво изключение.
Да няма абсолютно никакво зло в сърцето ти, абсолютно никакво съмнение, абсолютно никакво неверие.
Що е съмнението? Съмнението е качество само на глупавите хора. Кой се съмнява? Само невежият се съмнява. Ако аз имам силата да творя всичко в света, ще се съмнявам ли?
към беседата >>
Ако си дъщеря, напуснала си дома си, предала си се на разпуснат живот, този разумен човек ще те заведе при баща ти и баща ти ще каже: „Ела, на думите на този човек аз ще те взема, ще направя опит с тебе“.
Няма какво да говориш. Като дойде при тебе разумният човек, ето как ще се прояви неговия разум. Да кажем, че ти си син, напуснал те баща ти, лишил те от наследство, отчаял си се, ти си отвън, бедстваш, искаш да се самоубиеш. Като намериш този разумния човек, ще го питаш какво да правиш. Той ще ти даде един метод, ще те вземе, ще те заведе при баща ти, той ще каже: „Синко, ела, на думите на този разумен човек аз ще те взема, ще направя опит“.
Ако си дъщеря, напуснала си дома си, предала си се на разпуснат живот, този разумен човек ще те заведе при баща ти и баща ти ще каже: „Ела, на думите на този човек аз ще те взема, ще направя опит с тебе“.
Ако някоя жена напусне мъжа си, оплете се в живота, срещне разумния човек и го пита: „Какво да правя? “ Той казва: „Ела, аз ще те заведа при мъжа ти“. Разумният човек върши чудеса в света. И вас аз искам да ви заведа, защото да не мислите, че както ме слушате тук, при тия условия, вие можете да бъдете разумни. Не, от тук трябва да ви извадя и да ви заведа на друго място, гдето е разумът.
към беседата >>
Що е съмнението?
Вие не можете да бъдете разумен човек, ако нямата абсолютна моралност в себе си. Някои казват: „Трябва да бъдем добри“. Не, абсолютно добър трябва да бъдеш! Абсолютно добър, без никакво изключение. Да няма абсолютно никакво зло в сърцето ти, абсолютно никакво съмнение, абсолютно никакво неверие.
Що е съмнението?
Съмнението е качество само на глупавите хора. Кой се съмнява? Само невежият се съмнява. Ако аз имам силата да творя всичко в света, ще се съмнявам ли? Като се разболея, ще се съмнявам, разбира се.
към беседата >>
Ако някоя жена напусне мъжа си, оплете се в живота, срещне разумния човек и го пита: „Какво да правя?
Като дойде при тебе разумният човек, ето как ще се прояви неговия разум. Да кажем, че ти си син, напуснал те баща ти, лишил те от наследство, отчаял си се, ти си отвън, бедстваш, искаш да се самоубиеш. Като намериш този разумния човек, ще го питаш какво да правиш. Той ще ти даде един метод, ще те вземе, ще те заведе при баща ти, той ще каже: „Синко, ела, на думите на този разумен човек аз ще те взема, ще направя опит“. Ако си дъщеря, напуснала си дома си, предала си се на разпуснат живот, този разумен човек ще те заведе при баща ти и баща ти ще каже: „Ела, на думите на този човек аз ще те взема, ще направя опит с тебе“.
Ако някоя жена напусне мъжа си, оплете се в живота, срещне разумния човек и го пита: „Какво да правя?
“ Той казва: „Ела, аз ще те заведа при мъжа ти“. Разумният човек върши чудеса в света. И вас аз искам да ви заведа, защото да не мислите, че както ме слушате тук, при тия условия, вие можете да бъдете разумни. Не, от тук трябва да ви извадя и да ви заведа на друго място, гдето е разумът. Где е разумът?
към беседата >>
Съмнението е качество само на глупавите хора.
Някои казват: „Трябва да бъдем добри“. Не, абсолютно добър трябва да бъдеш! Абсолютно добър, без никакво изключение. Да няма абсолютно никакво зло в сърцето ти, абсолютно никакво съмнение, абсолютно никакво неверие. Що е съмнението?
Съмнението е качество само на глупавите хора.
Кой се съмнява? Само невежият се съмнява. Ако аз имам силата да творя всичко в света, ще се съмнявам ли? Като се разболея, ще се съмнявам, разбира се. В момента, когато дигам чувала, няма да се съмнявам, но щом се разболея, не ще мога да го дигам.
към беседата >>
“ Той казва: „Ела, аз ще те заведа при мъжа ти“.
Да кажем, че ти си син, напуснал те баща ти, лишил те от наследство, отчаял си се, ти си отвън, бедстваш, искаш да се самоубиеш. Като намериш този разумния човек, ще го питаш какво да правиш. Той ще ти даде един метод, ще те вземе, ще те заведе при баща ти, той ще каже: „Синко, ела, на думите на този разумен човек аз ще те взема, ще направя опит“. Ако си дъщеря, напуснала си дома си, предала си се на разпуснат живот, този разумен човек ще те заведе при баща ти и баща ти ще каже: „Ела, на думите на този човек аз ще те взема, ще направя опит с тебе“. Ако някоя жена напусне мъжа си, оплете се в живота, срещне разумния човек и го пита: „Какво да правя?
“ Той казва: „Ела, аз ще те заведа при мъжа ти“.
Разумният човек върши чудеса в света. И вас аз искам да ви заведа, защото да не мислите, че както ме слушате тук, при тия условия, вие можете да бъдете разумни. Не, от тук трябва да ви извадя и да ви заведа на друго място, гдето е разумът. Где е разумът? – При ангелите.
към беседата >>
Кой се съмнява?
Не, абсолютно добър трябва да бъдеш! Абсолютно добър, без никакво изключение. Да няма абсолютно никакво зло в сърцето ти, абсолютно никакво съмнение, абсолютно никакво неверие. Що е съмнението? Съмнението е качество само на глупавите хора.
Кой се съмнява?
Само невежият се съмнява. Ако аз имам силата да творя всичко в света, ще се съмнявам ли? Като се разболея, ще се съмнявам, разбира се. В момента, когато дигам чувала, няма да се съмнявам, но щом се разболея, не ще мога да го дигам. Някой казва: „Аз се съмнявам“.
към беседата >>
Разумният човек върши чудеса в света.
Като намериш този разумния човек, ще го питаш какво да правиш. Той ще ти даде един метод, ще те вземе, ще те заведе при баща ти, той ще каже: „Синко, ела, на думите на този разумен човек аз ще те взема, ще направя опит“. Ако си дъщеря, напуснала си дома си, предала си се на разпуснат живот, този разумен човек ще те заведе при баща ти и баща ти ще каже: „Ела, на думите на този човек аз ще те взема, ще направя опит с тебе“. Ако някоя жена напусне мъжа си, оплете се в живота, срещне разумния човек и го пита: „Какво да правя? “ Той казва: „Ела, аз ще те заведа при мъжа ти“.
Разумният човек върши чудеса в света.
И вас аз искам да ви заведа, защото да не мислите, че както ме слушате тук, при тия условия, вие можете да бъдете разумни. Не, от тук трябва да ви извадя и да ви заведа на друго място, гдето е разумът. Где е разумът? – При ангелите. Аз ще ви заведа при тях и ще им кажа две думи.
към беседата >>
Само невежият се съмнява.
Абсолютно добър, без никакво изключение. Да няма абсолютно никакво зло в сърцето ти, абсолютно никакво съмнение, абсолютно никакво неверие. Що е съмнението? Съмнението е качество само на глупавите хора. Кой се съмнява?
Само невежият се съмнява.
Ако аз имам силата да творя всичко в света, ще се съмнявам ли? Като се разболея, ще се съмнявам, разбира се. В момента, когато дигам чувала, няма да се съмнявам, но щом се разболея, не ще мога да го дигам. Някой казва: „Аз се съмнявам“. В какво се съмняваш?
към беседата >>
И вас аз искам да ви заведа, защото да не мислите, че както ме слушате тук, при тия условия, вие можете да бъдете разумни.
Той ще ти даде един метод, ще те вземе, ще те заведе при баща ти, той ще каже: „Синко, ела, на думите на този разумен човек аз ще те взема, ще направя опит“. Ако си дъщеря, напуснала си дома си, предала си се на разпуснат живот, този разумен човек ще те заведе при баща ти и баща ти ще каже: „Ела, на думите на този човек аз ще те взема, ще направя опит с тебе“. Ако някоя жена напусне мъжа си, оплете се в живота, срещне разумния човек и го пита: „Какво да правя? “ Той казва: „Ела, аз ще те заведа при мъжа ти“. Разумният човек върши чудеса в света.
И вас аз искам да ви заведа, защото да не мислите, че както ме слушате тук, при тия условия, вие можете да бъдете разумни.
Не, от тук трябва да ви извадя и да ви заведа на друго място, гдето е разумът. Где е разумът? – При ангелите. Аз ще ви заведа при тях и ще им кажа две думи. Те ще кажат: „На тези твои думи ще ги приемем, нека седят при нас да се учат“.
към беседата >>
Ако аз имам силата да творя всичко в света, ще се съмнявам ли?
Да няма абсолютно никакво зло в сърцето ти, абсолютно никакво съмнение, абсолютно никакво неверие. Що е съмнението? Съмнението е качество само на глупавите хора. Кой се съмнява? Само невежият се съмнява.
Ако аз имам силата да творя всичко в света, ще се съмнявам ли?
Като се разболея, ще се съмнявам, разбира се. В момента, когато дигам чувала, няма да се съмнявам, но щом се разболея, не ще мога да го дигам. Някой казва: „Аз се съмнявам“. В какво се съмняваш? Някой път, който слуша, се съмнява, и който говори, и той се съмнява.
към беседата >>
Не, от тук трябва да ви извадя и да ви заведа на друго място, гдето е разумът.
Ако си дъщеря, напуснала си дома си, предала си се на разпуснат живот, този разумен човек ще те заведе при баща ти и баща ти ще каже: „Ела, на думите на този човек аз ще те взема, ще направя опит с тебе“. Ако някоя жена напусне мъжа си, оплете се в живота, срещне разумния човек и го пита: „Какво да правя? “ Той казва: „Ела, аз ще те заведа при мъжа ти“. Разумният човек върши чудеса в света. И вас аз искам да ви заведа, защото да не мислите, че както ме слушате тук, при тия условия, вие можете да бъдете разумни.
Не, от тук трябва да ви извадя и да ви заведа на друго място, гдето е разумът.
Где е разумът? – При ангелите. Аз ще ви заведа при тях и ще им кажа две думи. Те ще кажат: „На тези твои думи ще ги приемем, нека седят при нас да се учат“. Като ви посетя след 4–5 години, вие няма да бъдете такива, каквито сега ви гледам.
към беседата >>
Като се разболея, ще се съмнявам, разбира се.
Що е съмнението? Съмнението е качество само на глупавите хора. Кой се съмнява? Само невежият се съмнява. Ако аз имам силата да творя всичко в света, ще се съмнявам ли?
Като се разболея, ще се съмнявам, разбира се.
В момента, когато дигам чувала, няма да се съмнявам, но щом се разболея, не ще мога да го дигам. Някой казва: „Аз се съмнявам“. В какво се съмняваш? Някой път, който слуша, се съмнява, и който говори, и той се съмнява. Човек, който се съмнява, това значи, че има нещо, което му липсва в ума.
към беседата >>
Где е разумът?
Ако някоя жена напусне мъжа си, оплете се в живота, срещне разумния човек и го пита: „Какво да правя? “ Той казва: „Ела, аз ще те заведа при мъжа ти“. Разумният човек върши чудеса в света. И вас аз искам да ви заведа, защото да не мислите, че както ме слушате тук, при тия условия, вие можете да бъдете разумни. Не, от тук трябва да ви извадя и да ви заведа на друго място, гдето е разумът.
Где е разумът?
– При ангелите. Аз ще ви заведа при тях и ще им кажа две думи. Те ще кажат: „На тези твои думи ще ги приемем, нека седят при нас да се учат“. Като ви посетя след 4–5 години, вие няма да бъдете такива, каквито сега ви гледам. Тогава Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“.
към беседата >>
В момента, когато дигам чувала, няма да се съмнявам, но щом се разболея, не ще мога да го дигам.
Съмнението е качество само на глупавите хора. Кой се съмнява? Само невежият се съмнява. Ако аз имам силата да творя всичко в света, ще се съмнявам ли? Като се разболея, ще се съмнявам, разбира се.
В момента, когато дигам чувала, няма да се съмнявам, но щом се разболея, не ще мога да го дигам.
Някой казва: „Аз се съмнявам“. В какво се съмняваш? Някой път, който слуша, се съмнява, и който говори, и той се съмнява. Човек, който се съмнява, това значи, че има нещо, което му липсва в ума. И онзи, който говори и се съмнява, и нему липсва нещо от ума.
към беседата >>
– При ангелите.
“ Той казва: „Ела, аз ще те заведа при мъжа ти“. Разумният човек върши чудеса в света. И вас аз искам да ви заведа, защото да не мислите, че както ме слушате тук, при тия условия, вие можете да бъдете разумни. Не, от тук трябва да ви извадя и да ви заведа на друго място, гдето е разумът. Где е разумът?
– При ангелите.
Аз ще ви заведа при тях и ще им кажа две думи. Те ще кажат: „На тези твои думи ще ги приемем, нека седят при нас да се учат“. Като ви посетя след 4–5 години, вие няма да бъдете такива, каквито сега ви гледам. Тогава Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“. И вие ще се измените тъй, че никой няма да ви познае, даже и вие сами себе си няма да се познаете.
към беседата >>
Някой казва: „Аз се съмнявам“.
Кой се съмнява? Само невежият се съмнява. Ако аз имам силата да творя всичко в света, ще се съмнявам ли? Като се разболея, ще се съмнявам, разбира се. В момента, когато дигам чувала, няма да се съмнявам, но щом се разболея, не ще мога да го дигам.
Някой казва: „Аз се съмнявам“.
В какво се съмняваш? Някой път, който слуша, се съмнява, и който говори, и той се съмнява. Човек, който се съмнява, това значи, че има нещо, което му липсва в ума. И онзи, който говори и се съмнява, и нему липсва нещо от ума. Ще ви разправя един анекдот.
към беседата >>
Аз ще ви заведа при тях и ще им кажа две думи.
Разумният човек върши чудеса в света. И вас аз искам да ви заведа, защото да не мислите, че както ме слушате тук, при тия условия, вие можете да бъдете разумни. Не, от тук трябва да ви извадя и да ви заведа на друго място, гдето е разумът. Где е разумът? – При ангелите.
Аз ще ви заведа при тях и ще им кажа две думи.
Те ще кажат: „На тези твои думи ще ги приемем, нека седят при нас да се учат“. Като ви посетя след 4–5 години, вие няма да бъдете такива, каквито сега ви гледам. Тогава Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“. И вие ще се измените тъй, че никой няма да ви познае, даже и вие сами себе си няма да се познаете. И някой път аз мисля, че човек трябва да забрави и себе си.
към беседата >>
В какво се съмняваш?
Само невежият се съмнява. Ако аз имам силата да творя всичко в света, ще се съмнявам ли? Като се разболея, ще се съмнявам, разбира се. В момента, когато дигам чувала, няма да се съмнявам, но щом се разболея, не ще мога да го дигам. Някой казва: „Аз се съмнявам“.
В какво се съмняваш?
Някой път, който слуша, се съмнява, и който говори, и той се съмнява. Човек, който се съмнява, това значи, че има нещо, което му липсва в ума. И онзи, който говори и се съмнява, и нему липсва нещо от ума. Ще ви разправя един анекдот. Събрали се в древността двама знаменити адепти.
към беседата >>
Те ще кажат: „На тези твои думи ще ги приемем, нека седят при нас да се учат“.
И вас аз искам да ви заведа, защото да не мислите, че както ме слушате тук, при тия условия, вие можете да бъдете разумни. Не, от тук трябва да ви извадя и да ви заведа на друго място, гдето е разумът. Где е разумът? – При ангелите. Аз ще ви заведа при тях и ще им кажа две думи.
Те ще кажат: „На тези твои думи ще ги приемем, нека седят при нас да се учат“.
Като ви посетя след 4–5 години, вие няма да бъдете такива, каквито сега ви гледам. Тогава Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“. И вие ще се измените тъй, че никой няма да ви познае, даже и вие сами себе си няма да се познаете. И някой път аз мисля, че човек трябва да забрави и себе си. Ще кажете: „Как, да се забравиш?
към беседата >>
Някой път, който слуша, се съмнява, и който говори, и той се съмнява.
Ако аз имам силата да творя всичко в света, ще се съмнявам ли? Като се разболея, ще се съмнявам, разбира се. В момента, когато дигам чувала, няма да се съмнявам, но щом се разболея, не ще мога да го дигам. Някой казва: „Аз се съмнявам“. В какво се съмняваш?
Някой път, който слуша, се съмнява, и който говори, и той се съмнява.
Човек, който се съмнява, това значи, че има нещо, което му липсва в ума. И онзи, който говори и се съмнява, и нему липсва нещо от ума. Ще ви разправя един анекдот. Събрали се в древността двама знаменити адепти. Срещнали се те на кръстопът и почнали да разправят за силите, които са придобили от природата.
към беседата >>
Като ви посетя след 4–5 години, вие няма да бъдете такива, каквито сега ви гледам.
Не, от тук трябва да ви извадя и да ви заведа на друго място, гдето е разумът. Где е разумът? – При ангелите. Аз ще ви заведа при тях и ще им кажа две думи. Те ще кажат: „На тези твои думи ще ги приемем, нека седят при нас да се учат“.
Като ви посетя след 4–5 години, вие няма да бъдете такива, каквито сега ви гледам.
Тогава Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“. И вие ще се измените тъй, че никой няма да ви познае, даже и вие сами себе си няма да се познаете. И някой път аз мисля, че човек трябва да забрави и себе си. Ще кажете: „Как, да се забравиш? “ Да, ами че ако ти си убил 100 души и всеки ден, като станеш, мислиш, че този си убил, онзи си убил, през целия ден прекарваш всички през ума си, питам те: Не е ли време да забравиш, че си убил тези умрели, да ги извадиш от ума си?
към беседата >>
Човек, който се съмнява, това значи, че има нещо, което му липсва в ума.
Като се разболея, ще се съмнявам, разбира се. В момента, когато дигам чувала, няма да се съмнявам, но щом се разболея, не ще мога да го дигам. Някой казва: „Аз се съмнявам“. В какво се съмняваш? Някой път, който слуша, се съмнява, и който говори, и той се съмнява.
Човек, който се съмнява, това значи, че има нещо, което му липсва в ума.
И онзи, който говори и се съмнява, и нему липсва нещо от ума. Ще ви разправя един анекдот. Събрали се в древността двама знаменити адепти. Срещнали се те на кръстопът и почнали да разправят за силите, които са придобили от природата. Единият казва: „Силата ми е толкова голяма, че аз мога да отбия земята от нейния път“.
към беседата >>
Тогава Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“.
Где е разумът? – При ангелите. Аз ще ви заведа при тях и ще им кажа две думи. Те ще кажат: „На тези твои думи ще ги приемем, нека седят при нас да се учат“. Като ви посетя след 4–5 години, вие няма да бъдете такива, каквито сега ви гледам.
Тогава Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“.
И вие ще се измените тъй, че никой няма да ви познае, даже и вие сами себе си няма да се познаете. И някой път аз мисля, че човек трябва да забрави и себе си. Ще кажете: „Как, да се забравиш? “ Да, ами че ако ти си убил 100 души и всеки ден, като станеш, мислиш, че този си убил, онзи си убил, през целия ден прекарваш всички през ума си, питам те: Не е ли време да забравиш, че си убил тези умрели, да ги извадиш от ума си? Казвам: В такъв случай ние трябва да забравим сегашния наш живот, да ни олекне на душата.
към беседата >>
И онзи, който говори и се съмнява, и нему липсва нещо от ума.
В момента, когато дигам чувала, няма да се съмнявам, но щом се разболея, не ще мога да го дигам. Някой казва: „Аз се съмнявам“. В какво се съмняваш? Някой път, който слуша, се съмнява, и който говори, и той се съмнява. Човек, който се съмнява, това значи, че има нещо, което му липсва в ума.
И онзи, който говори и се съмнява, и нему липсва нещо от ума.
Ще ви разправя един анекдот. Събрали се в древността двама знаменити адепти. Срещнали се те на кръстопът и почнали да разправят за силите, които са придобили от природата. Единият казва: „Силата ми е толкова голяма, че аз мога да отбия земята от нейния път“. Този последният казва на първия, който могъл да отбие земята от нейния път: „Е, сега пристъпи вече, отбий земята, понеже ако аз отбия слънцето от пътя му, ще настане тъмнина и ти няма да си свършиш работата, а аз после ще отбия слънцето“.
към беседата >>
И вие ще се измените тъй, че никой няма да ви познае, даже и вие сами себе си няма да се познаете.
– При ангелите. Аз ще ви заведа при тях и ще им кажа две думи. Те ще кажат: „На тези твои думи ще ги приемем, нека седят при нас да се учат“. Като ви посетя след 4–5 години, вие няма да бъдете такива, каквито сега ви гледам. Тогава Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“.
И вие ще се измените тъй, че никой няма да ви познае, даже и вие сами себе си няма да се познаете.
И някой път аз мисля, че човек трябва да забрави и себе си. Ще кажете: „Как, да се забравиш? “ Да, ами че ако ти си убил 100 души и всеки ден, като станеш, мислиш, че този си убил, онзи си убил, през целия ден прекарваш всички през ума си, питам те: Не е ли време да забравиш, че си убил тези умрели, да ги извадиш от ума си? Казвам: В такъв случай ние трябва да забравим сегашния наш живот, да ни олекне на душата. Вие ще ми обещаете едно нещо: да съдействате за това, а аз ще ви заведа.
към беседата >>
Ще ви разправя един анекдот.
Някой казва: „Аз се съмнявам“. В какво се съмняваш? Някой път, който слуша, се съмнява, и който говори, и той се съмнява. Човек, който се съмнява, това значи, че има нещо, което му липсва в ума. И онзи, който говори и се съмнява, и нему липсва нещо от ума.
Ще ви разправя един анекдот.
Събрали се в древността двама знаменити адепти. Срещнали се те на кръстопът и почнали да разправят за силите, които са придобили от природата. Единият казва: „Силата ми е толкова голяма, че аз мога да отбия земята от нейния път“. Този последният казва на първия, който могъл да отбие земята от нейния път: „Е, сега пристъпи вече, отбий земята, понеже ако аз отбия слънцето от пътя му, ще настане тъмнина и ти няма да си свършиш работата, а аз после ще отбия слънцето“. Той казал: „Имам малко работа сега, ще ме почакаш малко“.
към беседата >>
И някой път аз мисля, че човек трябва да забрави и себе си.
Аз ще ви заведа при тях и ще им кажа две думи. Те ще кажат: „На тези твои думи ще ги приемем, нека седят при нас да се учат“. Като ви посетя след 4–5 години, вие няма да бъдете такива, каквито сега ви гледам. Тогава Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“. И вие ще се измените тъй, че никой няма да ви познае, даже и вие сами себе си няма да се познаете.
И някой път аз мисля, че човек трябва да забрави и себе си.
Ще кажете: „Как, да се забравиш? “ Да, ами че ако ти си убил 100 души и всеки ден, като станеш, мислиш, че този си убил, онзи си убил, през целия ден прекарваш всички през ума си, питам те: Не е ли време да забравиш, че си убил тези умрели, да ги извадиш от ума си? Казвам: В такъв случай ние трябва да забравим сегашния наш живот, да ни олекне на душата. Вие ще ми обещаете едно нещо: да съдействате за това, а аз ще ви заведа. Но казах ви, че онзи син ще ме срещне, ще каже: „Какво да правя?
към беседата >>
Събрали се в древността двама знаменити адепти.
В какво се съмняваш? Някой път, който слуша, се съмнява, и който говори, и той се съмнява. Човек, който се съмнява, това значи, че има нещо, което му липсва в ума. И онзи, който говори и се съмнява, и нему липсва нещо от ума. Ще ви разправя един анекдот.
Събрали се в древността двама знаменити адепти.
Срещнали се те на кръстопът и почнали да разправят за силите, които са придобили от природата. Единият казва: „Силата ми е толкова голяма, че аз мога да отбия земята от нейния път“. Този последният казва на първия, който могъл да отбие земята от нейния път: „Е, сега пристъпи вече, отбий земята, понеже ако аз отбия слънцето от пътя му, ще настане тъмнина и ти няма да си свършиш работата, а аз после ще отбия слънцето“. Той казал: „Имам малко работа сега, ще ме почакаш малко“. Отишъл да си свърши работата, но не се върнал.
към беседата >>
Ще кажете: „Как, да се забравиш?
Те ще кажат: „На тези твои думи ще ги приемем, нека седят при нас да се учат“. Като ви посетя след 4–5 години, вие няма да бъдете такива, каквито сега ви гледам. Тогава Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“. И вие ще се измените тъй, че никой няма да ви познае, даже и вие сами себе си няма да се познаете. И някой път аз мисля, че човек трябва да забрави и себе си.
Ще кажете: „Как, да се забравиш?
“ Да, ами че ако ти си убил 100 души и всеки ден, като станеш, мислиш, че този си убил, онзи си убил, през целия ден прекарваш всички през ума си, питам те: Не е ли време да забравиш, че си убил тези умрели, да ги извадиш от ума си? Казвам: В такъв случай ние трябва да забравим сегашния наш живот, да ни олекне на душата. Вие ще ми обещаете едно нещо: да съдействате за това, а аз ще ви заведа. Но казах ви, че онзи син ще ме срещне, ще каже: „Какво да правя? “ – Ела с мене.
към беседата >>
Срещнали се те на кръстопът и почнали да разправят за силите, които са придобили от природата.
Някой път, който слуша, се съмнява, и който говори, и той се съмнява. Човек, който се съмнява, това значи, че има нещо, което му липсва в ума. И онзи, който говори и се съмнява, и нему липсва нещо от ума. Ще ви разправя един анекдот. Събрали се в древността двама знаменити адепти.
Срещнали се те на кръстопът и почнали да разправят за силите, които са придобили от природата.
Единият казва: „Силата ми е толкова голяма, че аз мога да отбия земята от нейния път“. Този последният казва на първия, който могъл да отбие земята от нейния път: „Е, сега пристъпи вече, отбий земята, понеже ако аз отбия слънцето от пътя му, ще настане тъмнина и ти няма да си свършиш работата, а аз после ще отбия слънцето“. Той казал: „Имам малко работа сега, ще ме почакаш малко“. Отишъл да си свърши работата, но не се върнал. Защо не се върнал веднага?
към беседата >>
“ Да, ами че ако ти си убил 100 души и всеки ден, като станеш, мислиш, че този си убил, онзи си убил, през целия ден прекарваш всички през ума си, питам те: Не е ли време да забравиш, че си убил тези умрели, да ги извадиш от ума си?
Като ви посетя след 4–5 години, вие няма да бъдете такива, каквито сега ви гледам. Тогава Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“. И вие ще се измените тъй, че никой няма да ви познае, даже и вие сами себе си няма да се познаете. И някой път аз мисля, че човек трябва да забрави и себе си. Ще кажете: „Как, да се забравиш?
“ Да, ами че ако ти си убил 100 души и всеки ден, като станеш, мислиш, че този си убил, онзи си убил, през целия ден прекарваш всички през ума си, питам те: Не е ли време да забравиш, че си убил тези умрели, да ги извадиш от ума си?
Казвам: В такъв случай ние трябва да забравим сегашния наш живот, да ни олекне на душата. Вие ще ми обещаете едно нещо: да съдействате за това, а аз ще ви заведа. Но казах ви, че онзи син ще ме срещне, ще каже: „Какво да правя? “ – Ела с мене. Е, тъй, като гледам някои от вас, казвате: „Е, ако искаш, заведи ни“.
към беседата >>
Единият казва: „Силата ми е толкова голяма, че аз мога да отбия земята от нейния път“.
Човек, който се съмнява, това значи, че има нещо, което му липсва в ума. И онзи, който говори и се съмнява, и нему липсва нещо от ума. Ще ви разправя един анекдот. Събрали се в древността двама знаменити адепти. Срещнали се те на кръстопът и почнали да разправят за силите, които са придобили от природата.
Единият казва: „Силата ми е толкова голяма, че аз мога да отбия земята от нейния път“.
Този последният казва на първия, който могъл да отбие земята от нейния път: „Е, сега пристъпи вече, отбий земята, понеже ако аз отбия слънцето от пътя му, ще настане тъмнина и ти няма да си свършиш работата, а аз после ще отбия слънцето“. Той казал: „Имам малко работа сега, ще ме почакаш малко“. Отишъл да си свърши работата, но не се върнал. Защо не се върнал веднага? Защото не може да отбие земята от пътя ѝ.
към беседата >>
Казвам: В такъв случай ние трябва да забравим сегашния наш живот, да ни олекне на душата.
Тогава Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“. И вие ще се измените тъй, че никой няма да ви познае, даже и вие сами себе си няма да се познаете. И някой път аз мисля, че човек трябва да забрави и себе си. Ще кажете: „Как, да се забравиш? “ Да, ами че ако ти си убил 100 души и всеки ден, като станеш, мислиш, че този си убил, онзи си убил, през целия ден прекарваш всички през ума си, питам те: Не е ли време да забравиш, че си убил тези умрели, да ги извадиш от ума си?
Казвам: В такъв случай ние трябва да забравим сегашния наш живот, да ни олекне на душата.
Вие ще ми обещаете едно нещо: да съдействате за това, а аз ще ви заведа. Но казах ви, че онзи син ще ме срещне, ще каже: „Какво да правя? “ – Ела с мене. Е, тъй, като гледам някои от вас, казвате: „Е, ако искаш, заведи ни“. Не, не ако искаш, но трябва да искате.
към беседата >>
Този последният казва на първия, който могъл да отбие земята от нейния път: „Е, сега пристъпи вече, отбий земята, понеже ако аз отбия слънцето от пътя му, ще настане тъмнина и ти няма да си свършиш работата, а аз после ще отбия слънцето“.
И онзи, който говори и се съмнява, и нему липсва нещо от ума. Ще ви разправя един анекдот. Събрали се в древността двама знаменити адепти. Срещнали се те на кръстопът и почнали да разправят за силите, които са придобили от природата. Единият казва: „Силата ми е толкова голяма, че аз мога да отбия земята от нейния път“.
Този последният казва на първия, който могъл да отбие земята от нейния път: „Е, сега пристъпи вече, отбий земята, понеже ако аз отбия слънцето от пътя му, ще настане тъмнина и ти няма да си свършиш работата, а аз после ще отбия слънцето“.
Той казал: „Имам малко работа сега, ще ме почакаш малко“. Отишъл да си свърши работата, но не се върнал. Защо не се върнал веднага? Защото не може да отбие земята от пътя ѝ. Връща се този адепт от школата след няколко дни и казва: „Учителите, които са ми поверили тази тайна, ми казаха, че ако аз отбия земята от пътя ѝ, ще ме подложат на смъртно наказание, затова, заради своя живот, няма да отбия земята от пътя ѝ.
към беседата >>
Вие ще ми обещаете едно нещо: да съдействате за това, а аз ще ви заведа.
И вие ще се измените тъй, че никой няма да ви познае, даже и вие сами себе си няма да се познаете. И някой път аз мисля, че човек трябва да забрави и себе си. Ще кажете: „Как, да се забравиш? “ Да, ами че ако ти си убил 100 души и всеки ден, като станеш, мислиш, че този си убил, онзи си убил, през целия ден прекарваш всички през ума си, питам те: Не е ли време да забравиш, че си убил тези умрели, да ги извадиш от ума си? Казвам: В такъв случай ние трябва да забравим сегашния наш живот, да ни олекне на душата.
Вие ще ми обещаете едно нещо: да съдействате за това, а аз ще ви заведа.
Но казах ви, че онзи син ще ме срещне, ще каже: „Какво да правя? “ – Ела с мене. Е, тъй, като гледам някои от вас, казвате: „Е, ако искаш, заведи ни“. Не, не ако искаш, но трябва да искате. А вие, поставяте се тъй, честолюбиви, благородни, да не се унижи вашето достойнство.
към беседата >>
Той казал: „Имам малко работа сега, ще ме почакаш малко“.
Ще ви разправя един анекдот. Събрали се в древността двама знаменити адепти. Срещнали се те на кръстопът и почнали да разправят за силите, които са придобили от природата. Единият казва: „Силата ми е толкова голяма, че аз мога да отбия земята от нейния път“. Този последният казва на първия, който могъл да отбие земята от нейния път: „Е, сега пристъпи вече, отбий земята, понеже ако аз отбия слънцето от пътя му, ще настане тъмнина и ти няма да си свършиш работата, а аз после ще отбия слънцето“.
Той казал: „Имам малко работа сега, ще ме почакаш малко“.
Отишъл да си свърши работата, но не се върнал. Защо не се върнал веднага? Защото не може да отбие земята от пътя ѝ. Връща се този адепт от школата след няколко дни и казва: „Учителите, които са ми поверили тази тайна, ми казаха, че ако аз отбия земята от пътя ѝ, ще ме подложат на смъртно наказание, затова, заради своя живот, няма да отбия земята от пътя ѝ. Сега е твой ред, отбий слънцето от неговия път“.
към беседата >>
Но казах ви, че онзи син ще ме срещне, ще каже: „Какво да правя?
И някой път аз мисля, че човек трябва да забрави и себе си. Ще кажете: „Как, да се забравиш? “ Да, ами че ако ти си убил 100 души и всеки ден, като станеш, мислиш, че този си убил, онзи си убил, през целия ден прекарваш всички през ума си, питам те: Не е ли време да забравиш, че си убил тези умрели, да ги извадиш от ума си? Казвам: В такъв случай ние трябва да забравим сегашния наш живот, да ни олекне на душата. Вие ще ми обещаете едно нещо: да съдействате за това, а аз ще ви заведа.
Но казах ви, че онзи син ще ме срещне, ще каже: „Какво да правя?
“ – Ела с мене. Е, тъй, като гледам някои от вас, казвате: „Е, ако искаш, заведи ни“. Не, не ако искаш, но трябва да искате. А вие, поставяте се тъй, честолюбиви, благородни, да не се унижи вашето достойнство. Онзи син какво казва?
към беседата >>
Отишъл да си свърши работата, но не се върнал.
Събрали се в древността двама знаменити адепти. Срещнали се те на кръстопът и почнали да разправят за силите, които са придобили от природата. Единият казва: „Силата ми е толкова голяма, че аз мога да отбия земята от нейния път“. Този последният казва на първия, който могъл да отбие земята от нейния път: „Е, сега пристъпи вече, отбий земята, понеже ако аз отбия слънцето от пътя му, ще настане тъмнина и ти няма да си свършиш работата, а аз после ще отбия слънцето“. Той казал: „Имам малко работа сега, ще ме почакаш малко“.
Отишъл да си свърши работата, но не се върнал.
Защо не се върнал веднага? Защото не може да отбие земята от пътя ѝ. Връща се този адепт от школата след няколко дни и казва: „Учителите, които са ми поверили тази тайна, ми казаха, че ако аз отбия земята от пътя ѝ, ще ме подложат на смъртно наказание, затова, заради своя живот, няма да отбия земята от пътя ѝ. Сега е твой ред, отбий слънцето от неговия път“. Вторият адепт казва: „Чакай, и аз имам малко работа, да я свърша“.
към беседата >>
“ – Ела с мене.
Ще кажете: „Как, да се забравиш? “ Да, ами че ако ти си убил 100 души и всеки ден, като станеш, мислиш, че този си убил, онзи си убил, през целия ден прекарваш всички през ума си, питам те: Не е ли време да забравиш, че си убил тези умрели, да ги извадиш от ума си? Казвам: В такъв случай ние трябва да забравим сегашния наш живот, да ни олекне на душата. Вие ще ми обещаете едно нещо: да съдействате за това, а аз ще ви заведа. Но казах ви, че онзи син ще ме срещне, ще каже: „Какво да правя?
“ – Ела с мене.
Е, тъй, като гледам някои от вас, казвате: „Е, ако искаш, заведи ни“. Не, не ако искаш, но трябва да искате. А вие, поставяте се тъй, честолюбиви, благородни, да не се унижи вашето достойнство. Онзи син какво казва? – „Изгубен съм, помогни ми!
към беседата >>
Защо не се върнал веднага?
Срещнали се те на кръстопът и почнали да разправят за силите, които са придобили от природата. Единият казва: „Силата ми е толкова голяма, че аз мога да отбия земята от нейния път“. Този последният казва на първия, който могъл да отбие земята от нейния път: „Е, сега пристъпи вече, отбий земята, понеже ако аз отбия слънцето от пътя му, ще настане тъмнина и ти няма да си свършиш работата, а аз после ще отбия слънцето“. Той казал: „Имам малко работа сега, ще ме почакаш малко“. Отишъл да си свърши работата, но не се върнал.
Защо не се върнал веднага?
Защото не може да отбие земята от пътя ѝ. Връща се този адепт от школата след няколко дни и казва: „Учителите, които са ми поверили тази тайна, ми казаха, че ако аз отбия земята от пътя ѝ, ще ме подложат на смъртно наказание, затова, заради своя живот, няма да отбия земята от пътя ѝ. Сега е твой ред, отбий слънцето от неговия път“. Вторият адепт казва: „Чакай, и аз имам малко работа, да я свърша“. След няколко дни той се връща и казва: „Ужасна работа, казаха ми, че ако отбиеш слънцето от пътя му, ще се свърши света, ще се разруши цялата слънчева система, затова ще се откажеш“.
към беседата >>
Е, тъй, като гледам някои от вас, казвате: „Е, ако искаш, заведи ни“.
“ Да, ами че ако ти си убил 100 души и всеки ден, като станеш, мислиш, че този си убил, онзи си убил, през целия ден прекарваш всички през ума си, питам те: Не е ли време да забравиш, че си убил тези умрели, да ги извадиш от ума си? Казвам: В такъв случай ние трябва да забравим сегашния наш живот, да ни олекне на душата. Вие ще ми обещаете едно нещо: да съдействате за това, а аз ще ви заведа. Но казах ви, че онзи син ще ме срещне, ще каже: „Какво да правя? “ – Ела с мене.
Е, тъй, като гледам някои от вас, казвате: „Е, ако искаш, заведи ни“.
Не, не ако искаш, но трябва да искате. А вие, поставяте се тъй, честолюбиви, благородни, да не се унижи вашето достойнство. Онзи син какво казва? – „Изгубен съм, помогни ми! “ Дъщерята какво казва?
към беседата >>
Защото не може да отбие земята от пътя ѝ.
Единият казва: „Силата ми е толкова голяма, че аз мога да отбия земята от нейния път“. Този последният казва на първия, който могъл да отбие земята от нейния път: „Е, сега пристъпи вече, отбий земята, понеже ако аз отбия слънцето от пътя му, ще настане тъмнина и ти няма да си свършиш работата, а аз после ще отбия слънцето“. Той казал: „Имам малко работа сега, ще ме почакаш малко“. Отишъл да си свърши работата, но не се върнал. Защо не се върнал веднага?
Защото не може да отбие земята от пътя ѝ.
Връща се този адепт от школата след няколко дни и казва: „Учителите, които са ми поверили тази тайна, ми казаха, че ако аз отбия земята от пътя ѝ, ще ме подложат на смъртно наказание, затова, заради своя живот, няма да отбия земята от пътя ѝ. Сега е твой ред, отбий слънцето от неговия път“. Вторият адепт казва: „Чакай, и аз имам малко работа, да я свърша“. След няколко дни той се връща и казва: „Ужасна работа, казаха ми, че ако отбиеш слънцето от пътя му, ще се свърши света, ще се разруши цялата слънчева система, затова ще се откажеш“. Така и ние ще се откажем от да проявим своите сили.
към беседата >>
Не, не ако искаш, но трябва да искате.
Казвам: В такъв случай ние трябва да забравим сегашния наш живот, да ни олекне на душата. Вие ще ми обещаете едно нещо: да съдействате за това, а аз ще ви заведа. Но казах ви, че онзи син ще ме срещне, ще каже: „Какво да правя? “ – Ела с мене. Е, тъй, като гледам някои от вас, казвате: „Е, ако искаш, заведи ни“.
Не, не ако искаш, но трябва да искате.
А вие, поставяте се тъй, честолюбиви, благородни, да не се унижи вашето достойнство. Онзи син какво казва? – „Изгубен съм, помогни ми! “ Дъщерята какво казва? – „Изгубена съм, помогни ми.“ Жената какво казва?
към беседата >>
Връща се този адепт от школата след няколко дни и казва: „Учителите, които са ми поверили тази тайна, ми казаха, че ако аз отбия земята от пътя ѝ, ще ме подложат на смъртно наказание, затова, заради своя живот, няма да отбия земята от пътя ѝ.
Този последният казва на първия, който могъл да отбие земята от нейния път: „Е, сега пристъпи вече, отбий земята, понеже ако аз отбия слънцето от пътя му, ще настане тъмнина и ти няма да си свършиш работата, а аз после ще отбия слънцето“. Той казал: „Имам малко работа сега, ще ме почакаш малко“. Отишъл да си свърши работата, но не се върнал. Защо не се върнал веднага? Защото не може да отбие земята от пътя ѝ.
Връща се този адепт от школата след няколко дни и казва: „Учителите, които са ми поверили тази тайна, ми казаха, че ако аз отбия земята от пътя ѝ, ще ме подложат на смъртно наказание, затова, заради своя живот, няма да отбия земята от пътя ѝ.
Сега е твой ред, отбий слънцето от неговия път“. Вторият адепт казва: „Чакай, и аз имам малко работа, да я свърша“. След няколко дни той се връща и казва: „Ужасна работа, казаха ми, че ако отбиеш слънцето от пътя му, ще се свърши света, ще се разруши цялата слънчева система, затова ще се откажеш“. Така и ние ще се откажем от да проявим своите сили. Мислите ли, че тези два адепта се герои?
към беседата >>
А вие, поставяте се тъй, честолюбиви, благородни, да не се унижи вашето достойнство.
Вие ще ми обещаете едно нещо: да съдействате за това, а аз ще ви заведа. Но казах ви, че онзи син ще ме срещне, ще каже: „Какво да правя? “ – Ела с мене. Е, тъй, като гледам някои от вас, казвате: „Е, ако искаш, заведи ни“. Не, не ако искаш, но трябва да искате.
А вие, поставяте се тъй, честолюбиви, благородни, да не се унижи вашето достойнство.
Онзи син какво казва? – „Изгубен съм, помогни ми! “ Дъщерята какво казва? – „Изгубена съм, помогни ми.“ Жената какво казва? – „Изгубена съм, помогни ми“, а не, ако искаш да ми помогнеш.
към беседата >>
Сега е твой ред, отбий слънцето от неговия път“.
Той казал: „Имам малко работа сега, ще ме почакаш малко“. Отишъл да си свърши работата, но не се върнал. Защо не се върнал веднага? Защото не може да отбие земята от пътя ѝ. Връща се този адепт от школата след няколко дни и казва: „Учителите, които са ми поверили тази тайна, ми казаха, че ако аз отбия земята от пътя ѝ, ще ме подложат на смъртно наказание, затова, заради своя живот, няма да отбия земята от пътя ѝ.
Сега е твой ред, отбий слънцето от неговия път“.
Вторият адепт казва: „Чакай, и аз имам малко работа, да я свърша“. След няколко дни той се връща и казва: „Ужасна работа, казаха ми, че ако отбиеш слънцето от пътя му, ще се свърши света, ще се разруши цялата слънчева система, затова ще се откажеш“. Така и ние ще се откажем от да проявим своите сили. Мислите ли, че тези два адепта се герои? Първото, че единият може да отбие земята от нейния път, а другият – слънцето от неговия път, и второто, че ще ги подложат на смъртно наказание, това са техни измислици.
към беседата >>
Онзи син какво казва?
Но казах ви, че онзи син ще ме срещне, ще каже: „Какво да правя? “ – Ела с мене. Е, тъй, като гледам някои от вас, казвате: „Е, ако искаш, заведи ни“. Не, не ако искаш, но трябва да искате. А вие, поставяте се тъй, честолюбиви, благородни, да не се унижи вашето достойнство.
Онзи син какво казва?
– „Изгубен съм, помогни ми! “ Дъщерята какво казва? – „Изгубена съм, помогни ми.“ Жената какво казва? – „Изгубена съм, помогни ми“, а не, ако искаш да ми помогнеш. В това „ако искаш да ни помогнеш“ не е философията.
към беседата >>
Вторият адепт казва: „Чакай, и аз имам малко работа, да я свърша“.
Отишъл да си свърши работата, но не се върнал. Защо не се върнал веднага? Защото не може да отбие земята от пътя ѝ. Връща се този адепт от школата след няколко дни и казва: „Учителите, които са ми поверили тази тайна, ми казаха, че ако аз отбия земята от пътя ѝ, ще ме подложат на смъртно наказание, затова, заради своя живот, няма да отбия земята от пътя ѝ. Сега е твой ред, отбий слънцето от неговия път“.
Вторият адепт казва: „Чакай, и аз имам малко работа, да я свърша“.
След няколко дни той се връща и казва: „Ужасна работа, казаха ми, че ако отбиеш слънцето от пътя му, ще се свърши света, ще се разруши цялата слънчева система, затова ще се откажеш“. Така и ние ще се откажем от да проявим своите сили. Мислите ли, че тези два адепта се герои? Първото, че единият може да отбие земята от нейния път, а другият – слънцето от неговия път, и второто, че ще ги подложат на смъртно наказание, това са техни измислици. И съвременните философи имат такива крайни философски системи, като на тия два адепта.
към беседата >>
– „Изгубен съм, помогни ми!
“ – Ела с мене. Е, тъй, като гледам някои от вас, казвате: „Е, ако искаш, заведи ни“. Не, не ако искаш, но трябва да искате. А вие, поставяте се тъй, честолюбиви, благородни, да не се унижи вашето достойнство. Онзи син какво казва?
– „Изгубен съм, помогни ми!
“ Дъщерята какво казва? – „Изгубена съм, помогни ми.“ Жената какво казва? – „Изгубена съм, помогни ми“, а не, ако искаш да ми помогнеш. В това „ако искаш да ни помогнеш“ не е философията. Ти като дойдеш при един ангел, с всичкото си смирение ще дойдеш.
към беседата >>
След няколко дни той се връща и казва: „Ужасна работа, казаха ми, че ако отбиеш слънцето от пътя му, ще се свърши света, ще се разруши цялата слънчева система, затова ще се откажеш“.
Защо не се върнал веднага? Защото не може да отбие земята от пътя ѝ. Връща се този адепт от школата след няколко дни и казва: „Учителите, които са ми поверили тази тайна, ми казаха, че ако аз отбия земята от пътя ѝ, ще ме подложат на смъртно наказание, затова, заради своя живот, няма да отбия земята от пътя ѝ. Сега е твой ред, отбий слънцето от неговия път“. Вторият адепт казва: „Чакай, и аз имам малко работа, да я свърша“.
След няколко дни той се връща и казва: „Ужасна работа, казаха ми, че ако отбиеш слънцето от пътя му, ще се свърши света, ще се разруши цялата слънчева система, затова ще се откажеш“.
Така и ние ще се откажем от да проявим своите сили. Мислите ли, че тези два адепта се герои? Първото, че единият може да отбие земята от нейния път, а другият – слънцето от неговия път, и второто, че ще ги подложат на смъртно наказание, това са техни измислици. И съвременните философи имат такива крайни философски системи, като на тия два адепта. Смешни са, като ги погледнеш как лансират теорията за произхода на човека.
към беседата >>
“ Дъщерята какво казва?
Е, тъй, като гледам някои от вас, казвате: „Е, ако искаш, заведи ни“. Не, не ако искаш, но трябва да искате. А вие, поставяте се тъй, честолюбиви, благородни, да не се унижи вашето достойнство. Онзи син какво казва? – „Изгубен съм, помогни ми!
“ Дъщерята какво казва?
– „Изгубена съм, помогни ми.“ Жената какво казва? – „Изгубена съм, помогни ми“, а не, ако искаш да ми помогнеш. В това „ако искаш да ни помогнеш“ не е философията. Ти като дойдеш при един ангел, с всичкото си смирение ще дойдеш. В него има култура, поезия има!
към беседата >>
Така и ние ще се откажем от да проявим своите сили.
Защото не може да отбие земята от пътя ѝ. Връща се този адепт от школата след няколко дни и казва: „Учителите, които са ми поверили тази тайна, ми казаха, че ако аз отбия земята от пътя ѝ, ще ме подложат на смъртно наказание, затова, заради своя живот, няма да отбия земята от пътя ѝ. Сега е твой ред, отбий слънцето от неговия път“. Вторият адепт казва: „Чакай, и аз имам малко работа, да я свърша“. След няколко дни той се връща и казва: „Ужасна работа, казаха ми, че ако отбиеш слънцето от пътя му, ще се свърши света, ще се разруши цялата слънчева система, затова ще се откажеш“.
Така и ние ще се откажем от да проявим своите сили.
Мислите ли, че тези два адепта се герои? Първото, че единият може да отбие земята от нейния път, а другият – слънцето от неговия път, и второто, че ще ги подложат на смъртно наказание, това са техни измислици. И съвременните философи имат такива крайни философски системи, като на тия два адепта. Смешни са, като ги погледнеш как лансират теорията за произхода на човека. Е, казвам, какви са данните ви за това?
към беседата >>
– „Изгубена съм, помогни ми.“ Жената какво казва?
Не, не ако искаш, но трябва да искате. А вие, поставяте се тъй, честолюбиви, благородни, да не се унижи вашето достойнство. Онзи син какво казва? – „Изгубен съм, помогни ми! “ Дъщерята какво казва?
– „Изгубена съм, помогни ми.“ Жената какво казва?
– „Изгубена съм, помогни ми“, а не, ако искаш да ми помогнеш. В това „ако искаш да ни помогнеш“ не е философията. Ти като дойдеш при един ангел, с всичкото си смирение ще дойдеш. В него има култура, поезия има! Поезия ще се учиш.
към беседата >>
Мислите ли, че тези два адепта се герои?
Връща се този адепт от школата след няколко дни и казва: „Учителите, които са ми поверили тази тайна, ми казаха, че ако аз отбия земята от пътя ѝ, ще ме подложат на смъртно наказание, затова, заради своя живот, няма да отбия земята от пътя ѝ. Сега е твой ред, отбий слънцето от неговия път“. Вторият адепт казва: „Чакай, и аз имам малко работа, да я свърша“. След няколко дни той се връща и казва: „Ужасна работа, казаха ми, че ако отбиеш слънцето от пътя му, ще се свърши света, ще се разруши цялата слънчева система, затова ще се откажеш“. Така и ние ще се откажем от да проявим своите сили.
Мислите ли, че тези два адепта се герои?
Първото, че единият може да отбие земята от нейния път, а другият – слънцето от неговия път, и второто, че ще ги подложат на смъртно наказание, това са техни измислици. И съвременните философи имат такива крайни философски системи, като на тия два адепта. Смешни са, като ги погледнеш как лансират теорията за произхода на човека. Е, казвам, какви са данните ви за това? Намерили някъде една кост от черепа на човека и от тези черепи правят своите заключения.
към беседата >>
– „Изгубена съм, помогни ми“, а не, ако искаш да ми помогнеш.
А вие, поставяте се тъй, честолюбиви, благородни, да не се унижи вашето достойнство. Онзи син какво казва? – „Изгубен съм, помогни ми! “ Дъщерята какво казва? – „Изгубена съм, помогни ми.“ Жената какво казва?
– „Изгубена съм, помогни ми“, а не, ако искаш да ми помогнеш.
В това „ако искаш да ни помогнеш“ не е философията. Ти като дойдеш при един ангел, с всичкото си смирение ще дойдеш. В него има култура, поезия има! Поезия ще се учиш. Грамадна разлика има между един поет на земята и един поет на небето.
към беседата >>
Първото, че единият може да отбие земята от нейния път, а другият – слънцето от неговия път, и второто, че ще ги подложат на смъртно наказание, това са техни измислици.
Сега е твой ред, отбий слънцето от неговия път“. Вторият адепт казва: „Чакай, и аз имам малко работа, да я свърша“. След няколко дни той се връща и казва: „Ужасна работа, казаха ми, че ако отбиеш слънцето от пътя му, ще се свърши света, ще се разруши цялата слънчева система, затова ще се откажеш“. Така и ние ще се откажем от да проявим своите сили. Мислите ли, че тези два адепта се герои?
Първото, че единият може да отбие земята от нейния път, а другият – слънцето от неговия път, и второто, че ще ги подложат на смъртно наказание, това са техни измислици.
И съвременните философи имат такива крайни философски системи, като на тия два адепта. Смешни са, като ги погледнеш как лансират теорията за произхода на човека. Е, казвам, какви са данните ви за това? Намерили някъде една кост от черепа на човека и от тези черепи правят своите заключения. Знаете ли на какво мяза това?
към беседата >>
В това „ако искаш да ни помогнеш“ не е философията.
Онзи син какво казва? – „Изгубен съм, помогни ми! “ Дъщерята какво казва? – „Изгубена съм, помогни ми.“ Жената какво казва? – „Изгубена съм, помогни ми“, а не, ако искаш да ми помогнеш.
В това „ако искаш да ни помогнеш“ не е философията.
Ти като дойдеш при един ангел, с всичкото си смирение ще дойдеш. В него има култура, поезия има! Поезия ще се учиш. Грамадна разлика има между един поет на земята и един поет на небето. Там, при него ще седнеш с всичкото си благоговение и ще видиш как се лее неговото перо.
към беседата >>
И съвременните философи имат такива крайни философски системи, като на тия два адепта.
Вторият адепт казва: „Чакай, и аз имам малко работа, да я свърша“. След няколко дни той се връща и казва: „Ужасна работа, казаха ми, че ако отбиеш слънцето от пътя му, ще се свърши света, ще се разруши цялата слънчева система, затова ще се откажеш“. Така и ние ще се откажем от да проявим своите сили. Мислите ли, че тези два адепта се герои? Първото, че единият може да отбие земята от нейния път, а другият – слънцето от неговия път, и второто, че ще ги подложат на смъртно наказание, това са техни измислици.
И съвременните философи имат такива крайни философски системи, като на тия два адепта.
Смешни са, като ги погледнеш как лансират теорията за произхода на човека. Е, казвам, какви са данните ви за това? Намерили някъде една кост от черепа на човека и от тези черепи правят своите заключения. Знаете ли на какво мяза това? Представете си един човек, на когото очите са извадени, и вие му дадете най-хубавата картина, да се признесе върху нея.
към беседата >>
Ти като дойдеш при един ангел, с всичкото си смирение ще дойдеш.
– „Изгубен съм, помогни ми! “ Дъщерята какво казва? – „Изгубена съм, помогни ми.“ Жената какво казва? – „Изгубена съм, помогни ми“, а не, ако искаш да ми помогнеш. В това „ако искаш да ни помогнеш“ не е философията.
Ти като дойдеш при един ангел, с всичкото си смирение ще дойдеш.
В него има култура, поезия има! Поезия ще се учиш. Грамадна разлика има между един поет на земята и един поет на небето. Там, при него ще седнеш с всичкото си благоговение и ще видиш как се лее неговото перо. И като четеш тази поезия, от нея живот, живот ще блика.
към беседата >>
Смешни са, като ги погледнеш как лансират теорията за произхода на човека.
След няколко дни той се връща и казва: „Ужасна работа, казаха ми, че ако отбиеш слънцето от пътя му, ще се свърши света, ще се разруши цялата слънчева система, затова ще се откажеш“. Така и ние ще се откажем от да проявим своите сили. Мислите ли, че тези два адепта се герои? Първото, че единият може да отбие земята от нейния път, а другият – слънцето от неговия път, и второто, че ще ги подложат на смъртно наказание, това са техни измислици. И съвременните философи имат такива крайни философски системи, като на тия два адепта.
Смешни са, като ги погледнеш как лансират теорията за произхода на човека.
Е, казвам, какви са данните ви за това? Намерили някъде една кост от черепа на човека и от тези черепи правят своите заключения. Знаете ли на какво мяза това? Представете си един човек, на когото очите са извадени, и вие му дадете най-хубавата картина, да се признесе върху нея. Той откъсва едно парченце от тази картина и почва да си дава мнението, как е направена тази картина, какво е нарисувано на нея, само като я пипа.
към беседата >>
В него има култура, поезия има!
“ Дъщерята какво казва? – „Изгубена съм, помогни ми.“ Жената какво казва? – „Изгубена съм, помогни ми“, а не, ако искаш да ми помогнеш. В това „ако искаш да ни помогнеш“ не е философията. Ти като дойдеш при един ангел, с всичкото си смирение ще дойдеш.
В него има култура, поезия има!
Поезия ще се учиш. Грамадна разлика има между един поет на земята и един поет на небето. Там, при него ще седнеш с всичкото си благоговение и ще видиш как се лее неговото перо. И като четеш тази поезия, от нея живот, живот ще блика. Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпаднат ударенията и римите – не се отдава.
към беседата >>
Е, казвам, какви са данните ви за това?
Така и ние ще се откажем от да проявим своите сили. Мислите ли, че тези два адепта се герои? Първото, че единият може да отбие земята от нейния път, а другият – слънцето от неговия път, и второто, че ще ги подложат на смъртно наказание, това са техни измислици. И съвременните философи имат такива крайни философски системи, като на тия два адепта. Смешни са, като ги погледнеш как лансират теорията за произхода на човека.
Е, казвам, какви са данните ви за това?
Намерили някъде една кост от черепа на човека и от тези черепи правят своите заключения. Знаете ли на какво мяза това? Представете си един човек, на когото очите са извадени, и вие му дадете най-хубавата картина, да се признесе върху нея. Той откъсва едно парченце от тази картина и почва да си дава мнението, как е направена тази картина, какво е нарисувано на нея, само като я пипа. Не, тук се изисква един ум просветен, да се върне назад, да види онзи първоначален произход и да разбере каква роля играе човешкият разум.
към беседата >>
Поезия ще се учиш.
– „Изгубена съм, помогни ми.“ Жената какво казва? – „Изгубена съм, помогни ми“, а не, ако искаш да ми помогнеш. В това „ако искаш да ни помогнеш“ не е философията. Ти като дойдеш при един ангел, с всичкото си смирение ще дойдеш. В него има култура, поезия има!
Поезия ще се учиш.
Грамадна разлика има между един поет на земята и един поет на небето. Там, при него ще седнеш с всичкото си благоговение и ще видиш как се лее неговото перо. И като четеш тази поезия, от нея живот, живот ще блика. Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпаднат ударенията и римите – не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всички мъчнотии от душата ти.
към беседата >>
Намерили някъде една кост от черепа на човека и от тези черепи правят своите заключения.
Мислите ли, че тези два адепта се герои? Първото, че единият може да отбие земята от нейния път, а другият – слънцето от неговия път, и второто, че ще ги подложат на смъртно наказание, това са техни измислици. И съвременните философи имат такива крайни философски системи, като на тия два адепта. Смешни са, като ги погледнеш как лансират теорията за произхода на човека. Е, казвам, какви са данните ви за това?
Намерили някъде една кост от черепа на човека и от тези черепи правят своите заключения.
Знаете ли на какво мяза това? Представете си един човек, на когото очите са извадени, и вие му дадете най-хубавата картина, да се признесе върху нея. Той откъсва едно парченце от тази картина и почва да си дава мнението, как е направена тази картина, какво е нарисувано на нея, само като я пипа. Не, тук се изисква един ум просветен, да се върне назад, да види онзи първоначален произход и да разбере каква роля играе човешкият разум. Ако вземете сега млекопитаещите, всички низши същества, ще видите, че тяхното чело е обрасло с косми и в тях няма никакъв разум, никаква интелигентност, в този вътрешен, субективен смисъл.
към беседата >>
Грамадна разлика има между един поет на земята и един поет на небето.
– „Изгубена съм, помогни ми“, а не, ако искаш да ми помогнеш. В това „ако искаш да ни помогнеш“ не е философията. Ти като дойдеш при един ангел, с всичкото си смирение ще дойдеш. В него има култура, поезия има! Поезия ще се учиш.
Грамадна разлика има между един поет на земята и един поет на небето.
Там, при него ще седнеш с всичкото си благоговение и ще видиш как се лее неговото перо. И като четеш тази поезия, от нея живот, живот ще блика. Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпаднат ударенията и римите – не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всички мъчнотии от душата ти. То влива в тебе такава грамадна сила, че можеш да дигнеш земята на ръката си.
към беседата >>
Знаете ли на какво мяза това?
Първото, че единият може да отбие земята от нейния път, а другият – слънцето от неговия път, и второто, че ще ги подложат на смъртно наказание, това са техни измислици. И съвременните философи имат такива крайни философски системи, като на тия два адепта. Смешни са, като ги погледнеш как лансират теорията за произхода на човека. Е, казвам, какви са данните ви за това? Намерили някъде една кост от черепа на човека и от тези черепи правят своите заключения.
Знаете ли на какво мяза това?
Представете си един човек, на когото очите са извадени, и вие му дадете най-хубавата картина, да се признесе върху нея. Той откъсва едно парченце от тази картина и почва да си дава мнението, как е направена тази картина, какво е нарисувано на нея, само като я пипа. Не, тук се изисква един ум просветен, да се върне назад, да види онзи първоначален произход и да разбере каква роля играе човешкият разум. Ако вземете сега млекопитаещите, всички низши същества, ще видите, че тяхното чело е обрасло с косми и в тях няма никакъв разум, никаква интелигентност, в този вътрешен, субективен смисъл. У тях е развит донякъде само обективният ум.
към беседата >>
Там, при него ще седнеш с всичкото си благоговение и ще видиш как се лее неговото перо.
В това „ако искаш да ни помогнеш“ не е философията. Ти като дойдеш при един ангел, с всичкото си смирение ще дойдеш. В него има култура, поезия има! Поезия ще се учиш. Грамадна разлика има между един поет на земята и един поет на небето.
Там, при него ще седнеш с всичкото си благоговение и ще видиш как се лее неговото перо.
И като четеш тази поезия, от нея живот, живот ще блика. Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпаднат ударенията и римите – не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всички мъчнотии от душата ти. То влива в тебе такава грамадна сила, че можеш да дигнеш земята на ръката си. Такава сила развива!
към беседата >>
Представете си един човек, на когото очите са извадени, и вие му дадете най-хубавата картина, да се признесе върху нея.
И съвременните философи имат такива крайни философски системи, като на тия два адепта. Смешни са, като ги погледнеш как лансират теорията за произхода на човека. Е, казвам, какви са данните ви за това? Намерили някъде една кост от черепа на човека и от тези черепи правят своите заключения. Знаете ли на какво мяза това?
Представете си един човек, на когото очите са извадени, и вие му дадете най-хубавата картина, да се признесе върху нея.
Той откъсва едно парченце от тази картина и почва да си дава мнението, как е направена тази картина, какво е нарисувано на нея, само като я пипа. Не, тук се изисква един ум просветен, да се върне назад, да види онзи първоначален произход и да разбере каква роля играе човешкият разум. Ако вземете сега млекопитаещите, всички низши същества, ще видите, че тяхното чело е обрасло с косми и в тях няма никакъв разум, никаква интелигентност, в този вътрешен, субективен смисъл. У тях е развит донякъде само обективният ум. Само сегашният човек, който е получил тази способност – разума, – има едно благо, че неговото чело и лице е малко оголяло.
към беседата >>
И като четеш тази поезия, от нея живот, живот ще блика.
Ти като дойдеш при един ангел, с всичкото си смирение ще дойдеш. В него има култура, поезия има! Поезия ще се учиш. Грамадна разлика има между един поет на земята и един поет на небето. Там, при него ще седнеш с всичкото си благоговение и ще видиш как се лее неговото перо.
И като четеш тази поезия, от нея живот, живот ще блика.
Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпаднат ударенията и римите – не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всички мъчнотии от душата ти. То влива в тебе такава грамадна сила, че можеш да дигнеш земята на ръката си. Такава сила развива! А като четеш едно човешко стихотворение, приятно ти е, докато го четеш, а после този мехур се пуква и ти казваш: „Животът не е поезия“.
към беседата >>
Той откъсва едно парченце от тази картина и почва да си дава мнението, как е направена тази картина, какво е нарисувано на нея, само като я пипа.
Смешни са, като ги погледнеш как лансират теорията за произхода на човека. Е, казвам, какви са данните ви за това? Намерили някъде една кост от черепа на човека и от тези черепи правят своите заключения. Знаете ли на какво мяза това? Представете си един човек, на когото очите са извадени, и вие му дадете най-хубавата картина, да се признесе върху нея.
Той откъсва едно парченце от тази картина и почва да си дава мнението, как е направена тази картина, какво е нарисувано на нея, само като я пипа.
Не, тук се изисква един ум просветен, да се върне назад, да види онзи първоначален произход и да разбере каква роля играе човешкият разум. Ако вземете сега млекопитаещите, всички низши същества, ще видите, че тяхното чело е обрасло с косми и в тях няма никакъв разум, никаква интелигентност, в този вътрешен, субективен смисъл. У тях е развит донякъде само обективният ум. Само сегашният човек, който е получил тази способност – разума, – има едно благо, че неговото чело и лице е малко оголяло. Само туй място на лицето, което е голо, само то е, дето се проектира неговата интелигентност.
към беседата >>
Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпаднат ударенията и римите – не се отдава.
В него има култура, поезия има! Поезия ще се учиш. Грамадна разлика има между един поет на земята и един поет на небето. Там, при него ще седнеш с всичкото си благоговение и ще видиш как се лее неговото перо. И като четеш тази поезия, от нея живот, живот ще блика.
Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпаднат ударенията и римите – не се отдава.
Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всички мъчнотии от душата ти. То влива в тебе такава грамадна сила, че можеш да дигнеш земята на ръката си. Такава сила развива! А като четеш едно човешко стихотворение, приятно ти е, докато го четеш, а после този мехур се пуква и ти казваш: „Животът не е поезия“. Не, животът не е проза, а е поезия, и благодарение на тази ангелска поезия ние живеем.
към беседата >>
Не, тук се изисква един ум просветен, да се върне назад, да види онзи първоначален произход и да разбере каква роля играе човешкият разум.
Е, казвам, какви са данните ви за това? Намерили някъде една кост от черепа на човека и от тези черепи правят своите заключения. Знаете ли на какво мяза това? Представете си един човек, на когото очите са извадени, и вие му дадете най-хубавата картина, да се признесе върху нея. Той откъсва едно парченце от тази картина и почва да си дава мнението, как е направена тази картина, какво е нарисувано на нея, само като я пипа.
Не, тук се изисква един ум просветен, да се върне назад, да види онзи първоначален произход и да разбере каква роля играе човешкият разум.
Ако вземете сега млекопитаещите, всички низши същества, ще видите, че тяхното чело е обрасло с косми и в тях няма никакъв разум, никаква интелигентност, в този вътрешен, субективен смисъл. У тях е развит донякъде само обективният ум. Само сегашният човек, който е получил тази способност – разума, – има едно благо, че неговото чело и лице е малко оголяло. Само туй място на лицето, което е голо, само то е, дето се проектира неговата интелигентност. Може да правите наблюдения.
към беседата >>
Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всички мъчнотии от душата ти.
Поезия ще се учиш. Грамадна разлика има между един поет на земята и един поет на небето. Там, при него ще седнеш с всичкото си благоговение и ще видиш как се лее неговото перо. И като четеш тази поезия, от нея живот, живот ще блика. Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпаднат ударенията и римите – не се отдава.
Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всички мъчнотии от душата ти.
То влива в тебе такава грамадна сила, че можеш да дигнеш земята на ръката си. Такава сила развива! А като четеш едно човешко стихотворение, приятно ти е, докато го четеш, а после този мехур се пуква и ти казваш: „Животът не е поезия“. Не, животът не е проза, а е поезия, и благодарение на тази ангелска поезия ние живеем. Всички ангели са поети.
към беседата >>
Ако вземете сега млекопитаещите, всички низши същества, ще видите, че тяхното чело е обрасло с косми и в тях няма никакъв разум, никаква интелигентност, в този вътрешен, субективен смисъл.
Намерили някъде една кост от черепа на човека и от тези черепи правят своите заключения. Знаете ли на какво мяза това? Представете си един човек, на когото очите са извадени, и вие му дадете най-хубавата картина, да се признесе върху нея. Той откъсва едно парченце от тази картина и почва да си дава мнението, как е направена тази картина, какво е нарисувано на нея, само като я пипа. Не, тук се изисква един ум просветен, да се върне назад, да види онзи първоначален произход и да разбере каква роля играе човешкият разум.
Ако вземете сега млекопитаещите, всички низши същества, ще видите, че тяхното чело е обрасло с косми и в тях няма никакъв разум, никаква интелигентност, в този вътрешен, субективен смисъл.
У тях е развит донякъде само обективният ум. Само сегашният човек, който е получил тази способност – разума, – има едно благо, че неговото чело и лице е малко оголяло. Само туй място на лицето, което е голо, само то е, дето се проектира неговата интелигентност. Може да правите наблюдения. Те са следните: колкото повече се увеличава човешката интелигентност, толкова повече челото се оформя правилно и приема известни гънки, като се подига; при това, тия косми почват да се намаляват и някой път така изчезват, че челото става съвършено гладко.
към беседата >>
То влива в тебе такава грамадна сила, че можеш да дигнеш земята на ръката си.
Грамадна разлика има между един поет на земята и един поет на небето. Там, при него ще седнеш с всичкото си благоговение и ще видиш как се лее неговото перо. И като четеш тази поезия, от нея живот, живот ще блика. Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпаднат ударенията и римите – не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всички мъчнотии от душата ти.
То влива в тебе такава грамадна сила, че можеш да дигнеш земята на ръката си.
Такава сила развива! А като четеш едно човешко стихотворение, приятно ти е, докато го четеш, а после този мехур се пуква и ти казваш: „Животът не е поезия“. Не, животът не е проза, а е поезия, и благодарение на тази ангелска поезия ние живеем. Всички ангели са поети. Най-долният поет измежду ангелите върши чудеса.
към беседата >>
У тях е развит донякъде само обективният ум.
Знаете ли на какво мяза това? Представете си един човек, на когото очите са извадени, и вие му дадете най-хубавата картина, да се признесе върху нея. Той откъсва едно парченце от тази картина и почва да си дава мнението, как е направена тази картина, какво е нарисувано на нея, само като я пипа. Не, тук се изисква един ум просветен, да се върне назад, да види онзи първоначален произход и да разбере каква роля играе човешкият разум. Ако вземете сега млекопитаещите, всички низши същества, ще видите, че тяхното чело е обрасло с косми и в тях няма никакъв разум, никаква интелигентност, в този вътрешен, субективен смисъл.
У тях е развит донякъде само обективният ум.
Само сегашният човек, който е получил тази способност – разума, – има едно благо, че неговото чело и лице е малко оголяло. Само туй място на лицето, което е голо, само то е, дето се проектира неговата интелигентност. Може да правите наблюдения. Те са следните: колкото повече се увеличава човешката интелигентност, толкова повече челото се оформя правилно и приема известни гънки, като се подига; при това, тия косми почват да се намаляват и някой път така изчезват, че челото става съвършено гладко. Туй е външната страна.
към беседата >>
Такава сила развива!
Там, при него ще седнеш с всичкото си благоговение и ще видиш как се лее неговото перо. И като четеш тази поезия, от нея живот, живот ще блика. Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпаднат ударенията и римите – не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всички мъчнотии от душата ти. То влива в тебе такава грамадна сила, че можеш да дигнеш земята на ръката си.
Такава сила развива!
А като четеш едно човешко стихотворение, приятно ти е, докато го четеш, а после този мехур се пуква и ти казваш: „Животът не е поезия“. Не, животът не е проза, а е поезия, и благодарение на тази ангелска поезия ние живеем. Всички ангели са поети. Най-долният поет измежду ангелите върши чудеса. Поети са те.
към беседата >>
Само сегашният човек, който е получил тази способност – разума, – има едно благо, че неговото чело и лице е малко оголяло.
Представете си един човек, на когото очите са извадени, и вие му дадете най-хубавата картина, да се признесе върху нея. Той откъсва едно парченце от тази картина и почва да си дава мнението, как е направена тази картина, какво е нарисувано на нея, само като я пипа. Не, тук се изисква един ум просветен, да се върне назад, да види онзи първоначален произход и да разбере каква роля играе човешкият разум. Ако вземете сега млекопитаещите, всички низши същества, ще видите, че тяхното чело е обрасло с косми и в тях няма никакъв разум, никаква интелигентност, в този вътрешен, субективен смисъл. У тях е развит донякъде само обективният ум.
Само сегашният човек, който е получил тази способност – разума, – има едно благо, че неговото чело и лице е малко оголяло.
Само туй място на лицето, което е голо, само то е, дето се проектира неговата интелигентност. Може да правите наблюдения. Те са следните: колкото повече се увеличава човешката интелигентност, толкова повече челото се оформя правилно и приема известни гънки, като се подига; при това, тия косми почват да се намаляват и някой път така изчезват, че челото става съвършено гладко. Туй е външната страна. Ако отворите вътрешната страна отпред на лоба, ще видите, че в тази част на мозъка има много гънки, и при това нишките на бялото вещество се продължават, а сивото вещество отгоре се увеличава.
към беседата >>
А като четеш едно човешко стихотворение, приятно ти е, докато го четеш, а после този мехур се пуква и ти казваш: „Животът не е поезия“.
И като четеш тази поезия, от нея живот, живот ще блика. Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпаднат ударенията и римите – не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всички мъчнотии от душата ти. То влива в тебе такава грамадна сила, че можеш да дигнеш земята на ръката си. Такава сила развива!
А като четеш едно човешко стихотворение, приятно ти е, докато го четеш, а после този мехур се пуква и ти казваш: „Животът не е поезия“.
Не, животът не е проза, а е поезия, и благодарение на тази ангелска поезия ние живеем. Всички ангели са поети. Най-долният поет измежду ангелите върши чудеса. Поети са те.
към беседата >>
Само туй място на лицето, което е голо, само то е, дето се проектира неговата интелигентност.
Той откъсва едно парченце от тази картина и почва да си дава мнението, как е направена тази картина, какво е нарисувано на нея, само като я пипа. Не, тук се изисква един ум просветен, да се върне назад, да види онзи първоначален произход и да разбере каква роля играе човешкият разум. Ако вземете сега млекопитаещите, всички низши същества, ще видите, че тяхното чело е обрасло с косми и в тях няма никакъв разум, никаква интелигентност, в този вътрешен, субективен смисъл. У тях е развит донякъде само обективният ум. Само сегашният човек, който е получил тази способност – разума, – има едно благо, че неговото чело и лице е малко оголяло.
Само туй място на лицето, което е голо, само то е, дето се проектира неговата интелигентност.
Може да правите наблюдения. Те са следните: колкото повече се увеличава човешката интелигентност, толкова повече челото се оформя правилно и приема известни гънки, като се подига; при това, тия косми почват да се намаляват и някой път така изчезват, че челото става съвършено гладко. Туй е външната страна. Ако отворите вътрешната страна отпред на лоба, ще видите, че в тази част на мозъка има много гънки, и при това нишките на бялото вещество се продължават, а сивото вещество отгоре се увеличава. Но това не е разумът, това са органите или материята, чрез която се проявява тази разумна сила.
към беседата >>
Не, животът не е проза, а е поезия, и благодарение на тази ангелска поезия ние живеем.
Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпаднат ударенията и римите – не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всички мъчнотии от душата ти. То влива в тебе такава грамадна сила, че можеш да дигнеш земята на ръката си. Такава сила развива! А като четеш едно човешко стихотворение, приятно ти е, докато го четеш, а после този мехур се пуква и ти казваш: „Животът не е поезия“.
Не, животът не е проза, а е поезия, и благодарение на тази ангелска поезия ние живеем.
Всички ангели са поети. Най-долният поет измежду ангелите върши чудеса. Поети са те.
към беседата >>
Може да правите наблюдения.
Не, тук се изисква един ум просветен, да се върне назад, да види онзи първоначален произход и да разбере каква роля играе човешкият разум. Ако вземете сега млекопитаещите, всички низши същества, ще видите, че тяхното чело е обрасло с косми и в тях няма никакъв разум, никаква интелигентност, в този вътрешен, субективен смисъл. У тях е развит донякъде само обективният ум. Само сегашният човек, който е получил тази способност – разума, – има едно благо, че неговото чело и лице е малко оголяло. Само туй място на лицето, което е голо, само то е, дето се проектира неговата интелигентност.
Може да правите наблюдения.
Те са следните: колкото повече се увеличава човешката интелигентност, толкова повече челото се оформя правилно и приема известни гънки, като се подига; при това, тия косми почват да се намаляват и някой път така изчезват, че челото става съвършено гладко. Туй е външната страна. Ако отворите вътрешната страна отпред на лоба, ще видите, че в тази част на мозъка има много гънки, и при това нишките на бялото вещество се продължават, а сивото вещество отгоре се увеличава. Но това не е разумът, това са органите или материята, чрез която се проявява тази разумна сила.
към беседата >>
Всички ангели са поети.
Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всички мъчнотии от душата ти. То влива в тебе такава грамадна сила, че можеш да дигнеш земята на ръката си. Такава сила развива! А като четеш едно човешко стихотворение, приятно ти е, докато го четеш, а после този мехур се пуква и ти казваш: „Животът не е поезия“. Не, животът не е проза, а е поезия, и благодарение на тази ангелска поезия ние живеем.
Всички ангели са поети.
Най-долният поет измежду ангелите върши чудеса. Поети са те.
към беседата >>
Те са следните: колкото повече се увеличава човешката интелигентност, толкова повече челото се оформя правилно и приема известни гънки, като се подига; при това, тия косми почват да се намаляват и някой път така изчезват, че челото става съвършено гладко.
Ако вземете сега млекопитаещите, всички низши същества, ще видите, че тяхното чело е обрасло с косми и в тях няма никакъв разум, никаква интелигентност, в този вътрешен, субективен смисъл. У тях е развит донякъде само обективният ум. Само сегашният човек, който е получил тази способност – разума, – има едно благо, че неговото чело и лице е малко оголяло. Само туй място на лицето, което е голо, само то е, дето се проектира неговата интелигентност. Може да правите наблюдения.
Те са следните: колкото повече се увеличава човешката интелигентност, толкова повече челото се оформя правилно и приема известни гънки, като се подига; при това, тия косми почват да се намаляват и някой път така изчезват, че челото става съвършено гладко.
Туй е външната страна. Ако отворите вътрешната страна отпред на лоба, ще видите, че в тази част на мозъка има много гънки, и при това нишките на бялото вещество се продължават, а сивото вещество отгоре се увеличава. Но това не е разумът, това са органите или материята, чрез която се проявява тази разумна сила.
към беседата >>
Най-долният поет измежду ангелите върши чудеса.
То влива в тебе такава грамадна сила, че можеш да дигнеш земята на ръката си. Такава сила развива! А като четеш едно човешко стихотворение, приятно ти е, докато го четеш, а после този мехур се пуква и ти казваш: „Животът не е поезия“. Не, животът не е проза, а е поезия, и благодарение на тази ангелска поезия ние живеем. Всички ангели са поети.
Най-долният поет измежду ангелите върши чудеса.
Поети са те.
към беседата >>
Туй е външната страна.
У тях е развит донякъде само обективният ум. Само сегашният човек, който е получил тази способност – разума, – има едно благо, че неговото чело и лице е малко оголяло. Само туй място на лицето, което е голо, само то е, дето се проектира неговата интелигентност. Може да правите наблюдения. Те са следните: колкото повече се увеличава човешката интелигентност, толкова повече челото се оформя правилно и приема известни гънки, като се подига; при това, тия косми почват да се намаляват и някой път така изчезват, че челото става съвършено гладко.
Туй е външната страна.
Ако отворите вътрешната страна отпред на лоба, ще видите, че в тази част на мозъка има много гънки, и при това нишките на бялото вещество се продължават, а сивото вещество отгоре се увеличава. Но това не е разумът, това са органите или материята, чрез която се проявява тази разумна сила.
към беседата >>
Поети са те.
Такава сила развива! А като четеш едно човешко стихотворение, приятно ти е, докато го четеш, а после този мехур се пуква и ти казваш: „Животът не е поезия“. Не, животът не е проза, а е поезия, и благодарение на тази ангелска поезия ние живеем. Всички ангели са поети. Най-долният поет измежду ангелите върши чудеса.
Поети са те.
към беседата >>
Ако отворите вътрешната страна отпред на лоба, ще видите, че в тази част на мозъка има много гънки, и при това нишките на бялото вещество се продължават, а сивото вещество отгоре се увеличава.
Само сегашният човек, който е получил тази способност – разума, – има едно благо, че неговото чело и лице е малко оголяло. Само туй място на лицето, което е голо, само то е, дето се проектира неговата интелигентност. Може да правите наблюдения. Те са следните: колкото повече се увеличава човешката интелигентност, толкова повече челото се оформя правилно и приема известни гънки, като се подига; при това, тия косми почват да се намаляват и някой път така изчезват, че челото става съвършено гладко. Туй е външната страна.
Ако отворите вътрешната страна отпред на лоба, ще видите, че в тази част на мозъка има много гънки, и при това нишките на бялото вещество се продължават, а сивото вещество отгоре се увеличава.
Но това не е разумът, това са органите или материята, чрез която се проявява тази разумна сила.
към беседата >>
И тъй, казва Христос: „Бъдете разумни!
И тъй, казва Христос: „Бъдете разумни!
“ Аз бих желал всички вие да бъдете разумни. Колко по-лесно би текла тази беседа, ако вие бяхте разумни, но във вас има всякакви съмнения и затова не излиза. Казвате си: „Дали туй, което говори този човек, е вярно? Ами ако изгубим живота си тук на земята? “ Претегляте го, това-онова, та като се върнете у дома си, казвате: „Празна работа!
към беседата >>
Но това не е разумът, това са органите или материята, чрез която се проявява тази разумна сила.
Само туй място на лицето, което е голо, само то е, дето се проектира неговата интелигентност. Може да правите наблюдения. Те са следните: колкото повече се увеличава човешката интелигентност, толкова повече челото се оформя правилно и приема известни гънки, като се подига; при това, тия косми почват да се намаляват и някой път така изчезват, че челото става съвършено гладко. Туй е външната страна. Ако отворите вътрешната страна отпред на лоба, ще видите, че в тази част на мозъка има много гънки, и при това нишките на бялото вещество се продължават, а сивото вещество отгоре се увеличава.
Но това не е разумът, това са органите или материята, чрез която се проявява тази разумна сила.
към беседата >>
“ Аз бих желал всички вие да бъдете разумни.
И тъй, казва Христос: „Бъдете разумни!
“ Аз бих желал всички вие да бъдете разумни.
Колко по-лесно би текла тази беседа, ако вие бяхте разумни, но във вас има всякакви съмнения и затова не излиза. Казвате си: „Дали туй, което говори този човек, е вярно? Ами ако изгубим живота си тук на земята? “ Претегляте го, това-онова, та като се върнете у дома си, казвате: „Празна работа! “ Е, питам ви аз: Как дойдохте тук на земята, отгде дойдохте, помните ли онази малка врата, през която минахте?
към беседата >>
Казва сега Христос: „Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите“.
Казва сега Христос: „Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите“.
към беседата >>
Колко по-лесно би текла тази беседа, ако вие бяхте разумни, но във вас има всякакви съмнения и затова не излиза.
И тъй, казва Христос: „Бъдете разумни! “ Аз бих желал всички вие да бъдете разумни.
Колко по-лесно би текла тази беседа, ако вие бяхте разумни, но във вас има всякакви съмнения и затова не излиза.
Казвате си: „Дали туй, което говори този човек, е вярно? Ами ако изгубим живота си тук на земята? “ Претегляте го, това-онова, та като се върнете у дома си, казвате: „Празна работа! “ Е, питам ви аз: Как дойдохте тук на земята, отгде дойдохте, помните ли онази малка врата, през която минахте? Няма да се минат 5–10–15 години, и ще почнете да се връщате пак през тясната врата назад.
към беседата >>
Христос тук подразбира две велики култури, които са предшествали явяването на човека.
Христос тук подразбира две велики култури, които са предшествали явяването на човека.
Под „змиите“ ние разбираме културата, през която са минали ангелите. Културата на гълъбите, и това е един символ, култура, през която херувимите са минали. Първата култура е развила качествата на разума, а втората култура – скромността, качество, което произтича от Любовта, от незлобието.
към беседата >>
Казвате си: „Дали туй, което говори този човек, е вярно?
И тъй, казва Христос: „Бъдете разумни! “ Аз бих желал всички вие да бъдете разумни. Колко по-лесно би текла тази беседа, ако вие бяхте разумни, но във вас има всякакви съмнения и затова не излиза.
Казвате си: „Дали туй, което говори този човек, е вярно?
Ами ако изгубим живота си тук на земята? “ Претегляте го, това-онова, та като се върнете у дома си, казвате: „Празна работа! “ Е, питам ви аз: Как дойдохте тук на земята, отгде дойдохте, помните ли онази малка врата, през която минахте? Няма да се минат 5–10–15 години, и ще почнете да се връщате пак през тясната врата назад. Вчера посетих един болник, един млад момък, преди 10 години той имаше кръвоизлив.
към беседата >>
Под „змиите“ ние разбираме културата, през която са минали ангелите.
Христос тук подразбира две велики култури, които са предшествали явяването на човека.
Под „змиите“ ние разбираме културата, през която са минали ангелите.
Културата на гълъбите, и това е един символ, култура, през която херувимите са минали. Първата култура е развила качествата на разума, а втората култура – скромността, качество, което произтича от Любовта, от незлобието.
към беседата >>
Ами ако изгубим живота си тук на земята?
И тъй, казва Христос: „Бъдете разумни! “ Аз бих желал всички вие да бъдете разумни. Колко по-лесно би текла тази беседа, ако вие бяхте разумни, но във вас има всякакви съмнения и затова не излиза. Казвате си: „Дали туй, което говори този човек, е вярно?
Ами ако изгубим живота си тук на земята?
“ Претегляте го, това-онова, та като се върнете у дома си, казвате: „Празна работа! “ Е, питам ви аз: Как дойдохте тук на земята, отгде дойдохте, помните ли онази малка врата, през която минахте? Няма да се минат 5–10–15 години, и ще почнете да се връщате пак през тясната врата назад. Вчера посетих един болник, един млад момък, преди 10 години той имаше кръвоизлив. Викна ме тогава майка му, казва ми: „Спаси го, моля ти се, няма да забравя това“.
към беседата >>
Културата на гълъбите, и това е един символ, култура, през която херувимите са минали.
Христос тук подразбира две велики култури, които са предшествали явяването на човека. Под „змиите“ ние разбираме културата, през която са минали ангелите.
Културата на гълъбите, и това е един символ, култура, през която херувимите са минали.
Първата култура е развила качествата на разума, а втората култура – скромността, качество, което произтича от Любовта, от незлобието.
към беседата >>
“ Претегляте го, това-онова, та като се върнете у дома си, казвате: „Празна работа!
И тъй, казва Христос: „Бъдете разумни! “ Аз бих желал всички вие да бъдете разумни. Колко по-лесно би текла тази беседа, ако вие бяхте разумни, но във вас има всякакви съмнения и затова не излиза. Казвате си: „Дали туй, което говори този човек, е вярно? Ами ако изгубим живота си тук на земята?
“ Претегляте го, това-онова, та като се върнете у дома си, казвате: „Празна работа!
“ Е, питам ви аз: Как дойдохте тук на земята, отгде дойдохте, помните ли онази малка врата, през която минахте? Няма да се минат 5–10–15 години, и ще почнете да се връщате пак през тясната врата назад. Вчера посетих един болник, един млад момък, преди 10 години той имаше кръвоизлив. Викна ме тогава майка му, казва ми: „Спаси го, моля ти се, няма да забравя това“. Казвах на майката: Ако аз спася твоя син, ще го научиш ли да служи на Бога, да живее един чист и свят живот?
към беседата >>
Първата култура е развила качествата на разума, а втората култура – скромността, качество, което произтича от Любовта, от незлобието.
Христос тук подразбира две велики култури, които са предшествали явяването на човека. Под „змиите“ ние разбираме културата, през която са минали ангелите. Културата на гълъбите, и това е един символ, култура, през която херувимите са минали.
Първата култура е развила качествата на разума, а втората култура – скромността, качество, което произтича от Любовта, от незлобието.
към беседата >>
“ Е, питам ви аз: Как дойдохте тук на земята, отгде дойдохте, помните ли онази малка врата, през която минахте?
“ Аз бих желал всички вие да бъдете разумни. Колко по-лесно би текла тази беседа, ако вие бяхте разумни, но във вас има всякакви съмнения и затова не излиза. Казвате си: „Дали туй, което говори този човек, е вярно? Ами ако изгубим живота си тук на земята? “ Претегляте го, това-онова, та като се върнете у дома си, казвате: „Празна работа!
“ Е, питам ви аз: Как дойдохте тук на земята, отгде дойдохте, помните ли онази малка врата, през която минахте?
Няма да се минат 5–10–15 години, и ще почнете да се връщате пак през тясната врата назад. Вчера посетих един болник, един млад момък, преди 10 години той имаше кръвоизлив. Викна ме тогава майка му, казва ми: „Спаси го, моля ти се, няма да забравя това“. Казвах на майката: Ако аз спася твоя син, ще го научиш ли да служи на Бога, да живее един чист и свят живот? Обеща. Добре, аз направих този опит, спасих този човек.
към беседата >>
По какво се отличава разумният човек?
По какво се отличава разумният човек?
Разумният човек не се занимава с миналото, нито се занимава с бъдещето, няма тях за цел, а той се занимава с настоящето. Под думата „настояще“ не значи, че той е материалист. Не, настоящето е Божественото. В настоящето той работи за себе си. Разумният човек, ако има да взима от някого, той няма, като го види на улицата, да го изругае, а ще го повика в къщата си и ще му каже: „Приятелю, можеш ли да ми платиш с лихвите?
към беседата >>
Няма да се минат 5–10–15 години, и ще почнете да се връщате пак през тясната врата назад.
Колко по-лесно би текла тази беседа, ако вие бяхте разумни, но във вас има всякакви съмнения и затова не излиза. Казвате си: „Дали туй, което говори този човек, е вярно? Ами ако изгубим живота си тук на земята? “ Претегляте го, това-онова, та като се върнете у дома си, казвате: „Празна работа! “ Е, питам ви аз: Как дойдохте тук на земята, отгде дойдохте, помните ли онази малка врата, през която минахте?
Няма да се минат 5–10–15 години, и ще почнете да се връщате пак през тясната врата назад.
Вчера посетих един болник, един млад момък, преди 10 години той имаше кръвоизлив. Викна ме тогава майка му, казва ми: „Спаси го, моля ти се, няма да забравя това“. Казвах на майката: Ако аз спася твоя син, ще го научиш ли да служи на Бога, да живее един чист и свят живот? Обеща. Добре, аз направих този опит, спасих този човек. Оздравя, но после какви ли лудории не направи?
към беседата >>
Разумният човек не се занимава с миналото, нито се занимава с бъдещето, няма тях за цел, а той се занимава с настоящето.
По какво се отличава разумният човек?
Разумният човек не се занимава с миналото, нито се занимава с бъдещето, няма тях за цел, а той се занимава с настоящето.
Под думата „настояще“ не значи, че той е материалист. Не, настоящето е Божественото. В настоящето той работи за себе си. Разумният човек, ако има да взима от някого, той няма, като го види на улицата, да го изругае, а ще го повика в къщата си и ще му каже: „Приятелю, можеш ли да ми платиш с лихвите? “ – „Не мога.“ – „Оставам лихвите.
към беседата >>
Вчера посетих един болник, един млад момък, преди 10 години той имаше кръвоизлив.
Казвате си: „Дали туй, което говори този човек, е вярно? Ами ако изгубим живота си тук на земята? “ Претегляте го, това-онова, та като се върнете у дома си, казвате: „Празна работа! “ Е, питам ви аз: Как дойдохте тук на земята, отгде дойдохте, помните ли онази малка врата, през която минахте? Няма да се минат 5–10–15 години, и ще почнете да се връщате пак през тясната врата назад.
Вчера посетих един болник, един млад момък, преди 10 години той имаше кръвоизлив.
Викна ме тогава майка му, казва ми: „Спаси го, моля ти се, няма да забравя това“. Казвах на майката: Ако аз спася твоя син, ще го научиш ли да служи на Бога, да живее един чист и свят живот? Обеща. Добре, аз направих този опит, спасих този човек. Оздравя, но после какви ли лудории не направи? Жени се, разведе се, води един порочен живот, пиянства, и вчера го видях на легло, казва: „Заминавам си“.
към беседата >>
Под думата „настояще“ не значи, че той е материалист.
По какво се отличава разумният човек? Разумният човек не се занимава с миналото, нито се занимава с бъдещето, няма тях за цел, а той се занимава с настоящето.
Под думата „настояще“ не значи, че той е материалист.
Не, настоящето е Божественото. В настоящето той работи за себе си. Разумният човек, ако има да взима от някого, той няма, като го види на улицата, да го изругае, а ще го повика в къщата си и ще му каже: „Приятелю, можеш ли да ми платиш с лихвите? “ – „Не мога.“ – „Оставам лихвите. Без лихвите можеш ли?
към беседата >>
Викна ме тогава майка му, казва ми: „Спаси го, моля ти се, няма да забравя това“.
Ами ако изгубим живота си тук на земята? “ Претегляте го, това-онова, та като се върнете у дома си, казвате: „Празна работа! “ Е, питам ви аз: Как дойдохте тук на земята, отгде дойдохте, помните ли онази малка врата, през която минахте? Няма да се минат 5–10–15 години, и ще почнете да се връщате пак през тясната врата назад. Вчера посетих един болник, един млад момък, преди 10 години той имаше кръвоизлив.
Викна ме тогава майка му, казва ми: „Спаси го, моля ти се, няма да забравя това“.
Казвах на майката: Ако аз спася твоя син, ще го научиш ли да служи на Бога, да живее един чист и свят живот? Обеща. Добре, аз направих този опит, спасих този човек. Оздравя, но после какви ли лудории не направи? Жени се, разведе се, води един порочен живот, пиянства, и вчера го видях на легло, казва: „Заминавам си“. Казвам: Ще си вървиш сега.
към беседата >>
Не, настоящето е Божественото.
По какво се отличава разумният човек? Разумният човек не се занимава с миналото, нито се занимава с бъдещето, няма тях за цел, а той се занимава с настоящето. Под думата „настояще“ не значи, че той е материалист.
Не, настоящето е Божественото.
В настоящето той работи за себе си. Разумният човек, ако има да взима от някого, той няма, като го види на улицата, да го изругае, а ще го повика в къщата си и ще му каже: „Приятелю, можеш ли да ми платиш с лихвите? “ – „Не мога.“ – „Оставам лихвите. Без лихвите можеш ли? “ – „Не мога.“ – „Тогава трите четвърти можеш ли?
към беседата >>
Казвах на майката: Ако аз спася твоя син, ще го научиш ли да служи на Бога, да живее един чист и свят живот?
“ Претегляте го, това-онова, та като се върнете у дома си, казвате: „Празна работа! “ Е, питам ви аз: Как дойдохте тук на земята, отгде дойдохте, помните ли онази малка врата, през която минахте? Няма да се минат 5–10–15 години, и ще почнете да се връщате пак през тясната врата назад. Вчера посетих един болник, един млад момък, преди 10 години той имаше кръвоизлив. Викна ме тогава майка му, казва ми: „Спаси го, моля ти се, няма да забравя това“.
Казвах на майката: Ако аз спася твоя син, ще го научиш ли да служи на Бога, да живее един чист и свят живот?
Обеща. Добре, аз направих този опит, спасих този човек. Оздравя, но после какви ли лудории не направи? Жени се, разведе се, води един порочен живот, пиянства, и вчера го видях на легло, казва: „Заминавам си“. Казвам: Ще си вървиш сега. Съжалявам, че ти дадох живот, за да натрупаш такива грехове още върху си.
към беседата >>
В настоящето той работи за себе си.
По какво се отличава разумният човек? Разумният човек не се занимава с миналото, нито се занимава с бъдещето, няма тях за цел, а той се занимава с настоящето. Под думата „настояще“ не значи, че той е материалист. Не, настоящето е Божественото.
В настоящето той работи за себе си.
Разумният човек, ако има да взима от някого, той няма, като го види на улицата, да го изругае, а ще го повика в къщата си и ще му каже: „Приятелю, можеш ли да ми платиш с лихвите? “ – „Не мога.“ – „Оставам лихвите. Без лихвите можеш ли? “ – „Не мога.“ – „Тогава трите четвърти можеш ли? “ – „Не мога.“ – „Половината можеш ли?
към беседата >>
Обеща. Добре, аз направих този опит, спасих този човек.
“ Е, питам ви аз: Как дойдохте тук на земята, отгде дойдохте, помните ли онази малка врата, през която минахте? Няма да се минат 5–10–15 години, и ще почнете да се връщате пак през тясната врата назад. Вчера посетих един болник, един млад момък, преди 10 години той имаше кръвоизлив. Викна ме тогава майка му, казва ми: „Спаси го, моля ти се, няма да забравя това“. Казвах на майката: Ако аз спася твоя син, ще го научиш ли да служи на Бога, да живее един чист и свят живот?
Обеща. Добре, аз направих този опит, спасих този човек.
Оздравя, но после какви ли лудории не направи? Жени се, разведе се, води един порочен живот, пиянства, и вчера го видях на легло, казва: „Заминавам си“. Казвам: Ще си вървиш сега. Съжалявам, че ти дадох живот, за да натрупаш такива грехове още върху си. Но сега, ако ме слушаш, пак ще ти помогна да си заминеш.
към беседата >>
Разумният човек, ако има да взима от някого, той няма, като го види на улицата, да го изругае, а ще го повика в къщата си и ще му каже: „Приятелю, можеш ли да ми платиш с лихвите?
По какво се отличава разумният човек? Разумният човек не се занимава с миналото, нито се занимава с бъдещето, няма тях за цел, а той се занимава с настоящето. Под думата „настояще“ не значи, че той е материалист. Не, настоящето е Божественото. В настоящето той работи за себе си.
Разумният човек, ако има да взима от някого, той няма, като го види на улицата, да го изругае, а ще го повика в къщата си и ще му каже: „Приятелю, можеш ли да ми платиш с лихвите?
“ – „Не мога.“ – „Оставам лихвите. Без лихвите можеш ли? “ – „Не мога.“ – „Тогава трите четвърти можеш ли? “ – „Не мога.“ – „Половината можеш ли? “ – „Не мога.“ – „Едната четвърт можеш ли?
към беседата >>
Оздравя, но после какви ли лудории не направи?
Няма да се минат 5–10–15 години, и ще почнете да се връщате пак през тясната врата назад. Вчера посетих един болник, един млад момък, преди 10 години той имаше кръвоизлив. Викна ме тогава майка му, казва ми: „Спаси го, моля ти се, няма да забравя това“. Казвах на майката: Ако аз спася твоя син, ще го научиш ли да служи на Бога, да живее един чист и свят живот? Обеща. Добре, аз направих този опит, спасих този човек.
Оздравя, но после какви ли лудории не направи?
Жени се, разведе се, води един порочен живот, пиянства, и вчера го видях на легло, казва: „Заминавам си“. Казвам: Ще си вървиш сега. Съжалявам, че ти дадох живот, за да натрупаш такива грехове още върху си. Но сега, ако ме слушаш, пак ще ти помогна да си заминеш. „А, сега съзнавам, прости, прости, тъй ще живея.“ Не, ще се молиш, сега ще улесня пътя за заминаването ти.
към беседата >>
“ – „Не мога.“ – „Оставам лихвите.
Разумният човек не се занимава с миналото, нито се занимава с бъдещето, няма тях за цел, а той се занимава с настоящето. Под думата „настояще“ не значи, че той е материалист. Не, настоящето е Божественото. В настоящето той работи за себе си. Разумният човек, ако има да взима от някого, той няма, като го види на улицата, да го изругае, а ще го повика в къщата си и ще му каже: „Приятелю, можеш ли да ми платиш с лихвите?
“ – „Не мога.“ – „Оставам лихвите.
Без лихвите можеш ли? “ – „Не мога.“ – „Тогава трите четвърти можеш ли? “ – „Не мога.“ – „Половината можеш ли? “ – „Не мога.“ – „Едната четвърт можеш ли? “ – „Мога.“ – „Е, плати тогава!
към беседата >>
Жени се, разведе се, води един порочен живот, пиянства, и вчера го видях на легло, казва: „Заминавам си“.
Вчера посетих един болник, един млад момък, преди 10 години той имаше кръвоизлив. Викна ме тогава майка му, казва ми: „Спаси го, моля ти се, няма да забравя това“. Казвах на майката: Ако аз спася твоя син, ще го научиш ли да служи на Бога, да живее един чист и свят живот? Обеща. Добре, аз направих този опит, спасих този човек. Оздравя, но после какви ли лудории не направи?
Жени се, разведе се, води един порочен живот, пиянства, и вчера го видях на легло, казва: „Заминавам си“.
Казвам: Ще си вървиш сега. Съжалявам, че ти дадох живот, за да натрупаш такива грехове още върху си. Но сега, ако ме слушаш, пак ще ти помогна да си заминеш. „А, сега съзнавам, прости, прости, тъй ще живея.“ Не, ще се молиш, сега ще улесня пътя за заминаването ти. Майката, която толкова го обича, пита: „Ще живее ли още?
към беседата >>
Без лихвите можеш ли?
Под думата „настояще“ не значи, че той е материалист. Не, настоящето е Божественото. В настоящето той работи за себе си. Разумният човек, ако има да взима от някого, той няма, като го види на улицата, да го изругае, а ще го повика в къщата си и ще му каже: „Приятелю, можеш ли да ми платиш с лихвите? “ – „Не мога.“ – „Оставам лихвите.
Без лихвите можеш ли?
“ – „Не мога.“ – „Тогава трите четвърти можеш ли? “ – „Не мога.“ – „Половината можеш ли? “ – „Не мога.“ – „Едната четвърт можеш ли? “ – „Мога.“ – „Е, плати тогава! “ Скъсва полицата, хвърля я.
към беседата >>
Казвам: Ще си вървиш сега.
Викна ме тогава майка му, казва ми: „Спаси го, моля ти се, няма да забравя това“. Казвах на майката: Ако аз спася твоя син, ще го научиш ли да служи на Бога, да живее един чист и свят живот? Обеща. Добре, аз направих този опит, спасих този човек. Оздравя, но после какви ли лудории не направи? Жени се, разведе се, води един порочен живот, пиянства, и вчера го видях на легло, казва: „Заминавам си“.
Казвам: Ще си вървиш сега.
Съжалявам, че ти дадох живот, за да натрупаш такива грехове още върху си. Но сега, ако ме слушаш, пак ще ти помогна да си заминеш. „А, сега съзнавам, прости, прости, тъй ще живея.“ Не, ще се молиш, сега ще улесня пътя за заминаването ти. Майката, която толкова го обича, пита: „Ще живее ли още? “ Сестрата казва: „Не му казвай, че ще замине“.
към беседата >>
“ – „Не мога.“ – „Тогава трите четвърти можеш ли?
Не, настоящето е Божественото. В настоящето той работи за себе си. Разумният човек, ако има да взима от някого, той няма, като го види на улицата, да го изругае, а ще го повика в къщата си и ще му каже: „Приятелю, можеш ли да ми платиш с лихвите? “ – „Не мога.“ – „Оставам лихвите. Без лихвите можеш ли?
“ – „Не мога.“ – „Тогава трите четвърти можеш ли?
“ – „Не мога.“ – „Половината можеш ли? “ – „Не мога.“ – „Едната четвърт можеш ли? “ – „Мога.“ – „Е, плати тогава! “ Скъсва полицата, хвърля я. Вика другиго, който има да му дава, и започва с него по същия начин.
към беседата >>
Съжалявам, че ти дадох живот, за да натрупаш такива грехове още върху си.
Казвах на майката: Ако аз спася твоя син, ще го научиш ли да служи на Бога, да живее един чист и свят живот? Обеща. Добре, аз направих този опит, спасих този човек. Оздравя, но после какви ли лудории не направи? Жени се, разведе се, води един порочен живот, пиянства, и вчера го видях на легло, казва: „Заминавам си“. Казвам: Ще си вървиш сега.
Съжалявам, че ти дадох живот, за да натрупаш такива грехове още върху си.
Но сега, ако ме слушаш, пак ще ти помогна да си заминеш. „А, сега съзнавам, прости, прости, тъй ще живея.“ Не, ще се молиш, сега ще улесня пътя за заминаването ти. Майката, която толкова го обича, пита: „Ще живее ли още? “ Сестрата казва: „Не му казвай, че ще замине“. Не, ще му кажа, че ще замине, тъй съм решил.
към беседата >>
“ – „Не мога.“ – „Половината можеш ли?
В настоящето той работи за себе си. Разумният човек, ако има да взима от някого, той няма, като го види на улицата, да го изругае, а ще го повика в къщата си и ще му каже: „Приятелю, можеш ли да ми платиш с лихвите? “ – „Не мога.“ – „Оставам лихвите. Без лихвите можеш ли? “ – „Не мога.“ – „Тогава трите четвърти можеш ли?
“ – „Не мога.“ – „Половината можеш ли?
“ – „Не мога.“ – „Едната четвърт можеш ли? “ – „Мога.“ – „Е, плати тогава! “ Скъсва полицата, хвърля я. Вика другиго, който има да му дава, и започва с него по същия начин. Казва му: „Ти с лихвите можеш ли да ми платиш?
към беседата >>
Но сега, ако ме слушаш, пак ще ти помогна да си заминеш.
Обеща. Добре, аз направих този опит, спасих този човек. Оздравя, но после какви ли лудории не направи? Жени се, разведе се, води един порочен живот, пиянства, и вчера го видях на легло, казва: „Заминавам си“. Казвам: Ще си вървиш сега. Съжалявам, че ти дадох живот, за да натрупаш такива грехове още върху си.
Но сега, ако ме слушаш, пак ще ти помогна да си заминеш.
„А, сега съзнавам, прости, прости, тъй ще живея.“ Не, ще се молиш, сега ще улесня пътя за заминаването ти. Майката, която толкова го обича, пита: „Ще живее ли още? “ Сестрата казва: „Не му казвай, че ще замине“. Не, ще му кажа, че ще замине, тъй съм решил. Няма да те върна вече, туй няма да бъде.
към беседата >>
“ – „Не мога.“ – „Едната четвърт можеш ли?
Разумният човек, ако има да взима от някого, той няма, като го види на улицата, да го изругае, а ще го повика в къщата си и ще му каже: „Приятелю, можеш ли да ми платиш с лихвите? “ – „Не мога.“ – „Оставам лихвите. Без лихвите можеш ли? “ – „Не мога.“ – „Тогава трите четвърти можеш ли? “ – „Не мога.“ – „Половината можеш ли?
“ – „Не мога.“ – „Едната четвърт можеш ли?
“ – „Мога.“ – „Е, плати тогава! “ Скъсва полицата, хвърля я. Вика другиго, който има да му дава, и започва с него по същия начин. Казва му: „Ти с лихвите можеш ли да ми платиш? “ – „Не мога.“ – „Три четвърти?
към беседата >>
„А, сега съзнавам, прости, прости, тъй ще живея.“ Не, ще се молиш, сега ще улесня пътя за заминаването ти.
Оздравя, но после какви ли лудории не направи? Жени се, разведе се, води един порочен живот, пиянства, и вчера го видях на легло, казва: „Заминавам си“. Казвам: Ще си вървиш сега. Съжалявам, че ти дадох живот, за да натрупаш такива грехове още върху си. Но сега, ако ме слушаш, пак ще ти помогна да си заминеш.
„А, сега съзнавам, прости, прости, тъй ще живея.“ Не, ще се молиш, сега ще улесня пътя за заминаването ти.
Майката, която толкова го обича, пита: „Ще живее ли още? “ Сестрата казва: „Не му казвай, че ще замине“. Не, ще му кажа, че ще замине, тъй съм решил. Няма да те върна вече, туй няма да бъде. Туй е Божият закон.
към беседата >>
“ – „Мога.“ – „Е, плати тогава!
“ – „Не мога.“ – „Оставам лихвите. Без лихвите можеш ли? “ – „Не мога.“ – „Тогава трите четвърти можеш ли? “ – „Не мога.“ – „Половината можеш ли? “ – „Не мога.“ – „Едната четвърт можеш ли?
“ – „Мога.“ – „Е, плати тогава!
“ Скъсва полицата, хвърля я. Вика другиго, който има да му дава, и започва с него по същия начин. Казва му: „Ти с лихвите можеш ли да ми платиш? “ – „Не мога.“ – „Три четвърти? “ – „Не мога.“ – „Половината?
към беседата >>
Майката, която толкова го обича, пита: „Ще живее ли още?
Жени се, разведе се, води един порочен живот, пиянства, и вчера го видях на легло, казва: „Заминавам си“. Казвам: Ще си вървиш сега. Съжалявам, че ти дадох живот, за да натрупаш такива грехове още върху си. Но сега, ако ме слушаш, пак ще ти помогна да си заминеш. „А, сега съзнавам, прости, прости, тъй ще живея.“ Не, ще се молиш, сега ще улесня пътя за заминаването ти.
Майката, която толкова го обича, пита: „Ще живее ли още?
“ Сестрата казва: „Не му казвай, че ще замине“. Не, ще му кажа, че ще замине, тъй съм решил. Няма да те върна вече, туй няма да бъде. Туй е Божият закон.
към беседата >>
“ Скъсва полицата, хвърля я.
Без лихвите можеш ли? “ – „Не мога.“ – „Тогава трите четвърти можеш ли? “ – „Не мога.“ – „Половината можеш ли? “ – „Не мога.“ – „Едната четвърт можеш ли? “ – „Мога.“ – „Е, плати тогава!
“ Скъсва полицата, хвърля я.
Вика другиго, който има да му дава, и започва с него по същия начин. Казва му: „Ти с лихвите можеш ли да ми платиш? “ – „Не мога.“ – „Три четвърти? “ – „Не мога.“ – „Половината? “ – „Не мога.“ – „Една четвърт?
към беседата >>
“ Сестрата казва: „Не му казвай, че ще замине“.
Казвам: Ще си вървиш сега. Съжалявам, че ти дадох живот, за да натрупаш такива грехове още върху си. Но сега, ако ме слушаш, пак ще ти помогна да си заминеш. „А, сега съзнавам, прости, прости, тъй ще живея.“ Не, ще се молиш, сега ще улесня пътя за заминаването ти. Майката, която толкова го обича, пита: „Ще живее ли още?
“ Сестрата казва: „Не му казвай, че ще замине“.
Не, ще му кажа, че ще замине, тъй съм решил. Няма да те върна вече, туй няма да бъде. Туй е Божият закон.
към беседата >>
Вика другиго, който има да му дава, и започва с него по същия начин.
“ – „Не мога.“ – „Тогава трите четвърти можеш ли? “ – „Не мога.“ – „Половината можеш ли? “ – „Не мога.“ – „Едната четвърт можеш ли? “ – „Мога.“ – „Е, плати тогава! “ Скъсва полицата, хвърля я.
Вика другиго, който има да му дава, и започва с него по същия начин.
Казва му: „Ти с лихвите можеш ли да ми платиш? “ – „Не мога.“ – „Три четвърти? “ – „Не мога.“ – „Половината? “ – „Не мога.“ – „Една четвърт? “ – „Не мога.“ Скъсва полицата, хвърля я.
към беседата >>
Не, ще му кажа, че ще замине, тъй съм решил.
Съжалявам, че ти дадох живот, за да натрупаш такива грехове още върху си. Но сега, ако ме слушаш, пак ще ти помогна да си заминеш. „А, сега съзнавам, прости, прости, тъй ще живея.“ Не, ще се молиш, сега ще улесня пътя за заминаването ти. Майката, която толкова го обича, пита: „Ще живее ли още? “ Сестрата казва: „Не му казвай, че ще замине“.
Не, ще му кажа, че ще замине, тъй съм решил.
Няма да те върна вече, туй няма да бъде. Туй е Божият закон.
към беседата >>
Казва му: „Ти с лихвите можеш ли да ми платиш?
“ – „Не мога.“ – „Половината можеш ли? “ – „Не мога.“ – „Едната четвърт можеш ли? “ – „Мога.“ – „Е, плати тогава! “ Скъсва полицата, хвърля я. Вика другиго, който има да му дава, и започва с него по същия начин.
Казва му: „Ти с лихвите можеш ли да ми платиш?
“ – „Не мога.“ – „Три четвърти? “ – „Не мога.“ – „Половината? “ – „Не мога.“ – „Една четвърт? “ – „Не мога.“ Скъсва полицата, хвърля я. „Ликвидирам с тебе сметката, иди, работи и втори път дълг не прави!
към беседата >>
Няма да те върна вече, туй няма да бъде.
Но сега, ако ме слушаш, пак ще ти помогна да си заминеш. „А, сега съзнавам, прости, прости, тъй ще живея.“ Не, ще се молиш, сега ще улесня пътя за заминаването ти. Майката, която толкова го обича, пита: „Ще живее ли още? “ Сестрата казва: „Не му казвай, че ще замине“. Не, ще му кажа, че ще замине, тъй съм решил.
Няма да те върна вече, туй няма да бъде.
Туй е Божият закон.
към беседата >>
“ – „Не мога.“ – „Три четвърти?
“ – „Не мога.“ – „Едната четвърт можеш ли? “ – „Мога.“ – „Е, плати тогава! “ Скъсва полицата, хвърля я. Вика другиго, който има да му дава, и започва с него по същия начин. Казва му: „Ти с лихвите можеш ли да ми платиш?
“ – „Не мога.“ – „Три четвърти?
“ – „Не мога.“ – „Половината? “ – „Не мога.“ – „Една четвърт? “ – „Не мога.“ Скъсва полицата, хвърля я. „Ликвидирам с тебе сметката, иди, работи и втори път дълг не прави! “ Ще кажете: „Каква философия има в това?
към беседата >>
Туй е Божият закон.
„А, сега съзнавам, прости, прости, тъй ще живея.“ Не, ще се молиш, сега ще улесня пътя за заминаването ти. Майката, която толкова го обича, пита: „Ще живее ли още? “ Сестрата казва: „Не му казвай, че ще замине“. Не, ще му кажа, че ще замине, тъй съм решил. Няма да те върна вече, туй няма да бъде.
Туй е Божият закон.
към беседата >>
“ – „Не мога.“ – „Половината?
“ – „Мога.“ – „Е, плати тогава! “ Скъсва полицата, хвърля я. Вика другиго, който има да му дава, и започва с него по същия начин. Казва му: „Ти с лихвите можеш ли да ми платиш? “ – „Не мога.“ – „Три четвърти?
“ – „Не мога.“ – „Половината?
“ – „Не мога.“ – „Една четвърт? “ – „Не мога.“ Скъсва полицата, хвърля я. „Ликвидирам с тебе сметката, иди, работи и втори път дълг не прави! “ Ще кажете: „Каква философия има в това? “ Та разумният човек скъсва полицата и казва: „Аз искам да бъда на чисто, да се занимавам само с Божествената Мъдрост“.
към беседата >>
Питам сега вас, на които е даден този разум и туй благоволение: Как ще го иждивите вие?
Питам сега вас, на които е даден този разум и туй благоволение: Как ще го иждивите вие?
Утре всеки един от вас ще се намери на гърба си, като този млад човек. Иска да яде – не може да яде, иска да пие – не може да пие, гърлото го боли. Как ще яде? Пита ме: „Какво да правя? “ – Ще се молиш.
към беседата >>
“ – „Не мога.“ – „Една четвърт?
“ Скъсва полицата, хвърля я. Вика другиго, който има да му дава, и започва с него по същия начин. Казва му: „Ти с лихвите можеш ли да ми платиш? “ – „Не мога.“ – „Три четвърти? “ – „Не мога.“ – „Половината?
“ – „Не мога.“ – „Една четвърт?
“ – „Не мога.“ Скъсва полицата, хвърля я. „Ликвидирам с тебе сметката, иди, работи и втори път дълг не прави! “ Ще кажете: „Каква философия има в това? “ Та разумният човек скъсва полицата и казва: „Аз искам да бъда на чисто, да се занимавам само с Божествената Мъдрост“. И най-голямото зло, което сега съществува в света, т.е.
към беседата >>
Утре всеки един от вас ще се намери на гърба си, като този млад човек.
Питам сега вас, на които е даден този разум и туй благоволение: Как ще го иждивите вие?
Утре всеки един от вас ще се намери на гърба си, като този млад човек.
Иска да яде – не може да яде, иска да пие – не може да пие, гърлото го боли. Как ще яде? Пита ме: „Какво да правя? “ – Ще се молиш. – „Ще живея, или ще си замина?
към беседата >>
“ – „Не мога.“ Скъсва полицата, хвърля я.
Вика другиго, който има да му дава, и започва с него по същия начин. Казва му: „Ти с лихвите можеш ли да ми платиш? “ – „Не мога.“ – „Три четвърти? “ – „Не мога.“ – „Половината? “ – „Не мога.“ – „Една четвърт?
“ – „Не мога.“ Скъсва полицата, хвърля я.
„Ликвидирам с тебе сметката, иди, работи и втори път дълг не прави! “ Ще кажете: „Каква философия има в това? “ Та разумният човек скъсва полицата и казва: „Аз искам да бъда на чисто, да се занимавам само с Божествената Мъдрост“. И най-голямото зло, което сега съществува в света, т.е. аз не говоря за света, но за всички религиозни общества, то е, че всички тия религиозни хора държат погрешките на другите в своите умове.
към беседата >>
Иска да яде – не може да яде, иска да пие – не може да пие, гърлото го боли.
Питам сега вас, на които е даден този разум и туй благоволение: Как ще го иждивите вие? Утре всеки един от вас ще се намери на гърба си, като този млад човек.
Иска да яде – не може да яде, иска да пие – не може да пие, гърлото го боли.
Как ще яде? Пита ме: „Какво да правя? “ – Ще се молиш. – „Ще живея, или ще си замина? “ – Ще си заминеш.
към беседата >>
„Ликвидирам с тебе сметката, иди, работи и втори път дълг не прави!
Казва му: „Ти с лихвите можеш ли да ми платиш? “ – „Не мога.“ – „Три четвърти? “ – „Не мога.“ – „Половината? “ – „Не мога.“ – „Една четвърт? “ – „Не мога.“ Скъсва полицата, хвърля я.
„Ликвидирам с тебе сметката, иди, работи и втори път дълг не прави!
“ Ще кажете: „Каква философия има в това? “ Та разумният човек скъсва полицата и казва: „Аз искам да бъда на чисто, да се занимавам само с Божествената Мъдрост“. И най-голямото зло, което сега съществува в света, т.е. аз не говоря за света, но за всички религиозни общества, то е, че всички тия религиозни хора държат погрешките на другите в своите умове. Вследствие на това нашият ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да ни даде.
към беседата >>
Как ще яде?
Питам сега вас, на които е даден този разум и туй благоволение: Как ще го иждивите вие? Утре всеки един от вас ще се намери на гърба си, като този млад човек. Иска да яде – не може да яде, иска да пие – не може да пие, гърлото го боли.
Как ще яде?
Пита ме: „Какво да правя? “ – Ще се молиш. – „Ще живея, или ще си замина? “ – Ще си заминеш. – „Е – казва, – да бъде волята Божия.“ Да, да бъде волята Божия.
към беседата >>
“ Ще кажете: „Каква философия има в това?
“ – „Не мога.“ – „Три четвърти? “ – „Не мога.“ – „Половината? “ – „Не мога.“ – „Една четвърт? “ – „Не мога.“ Скъсва полицата, хвърля я. „Ликвидирам с тебе сметката, иди, работи и втори път дълг не прави!
“ Ще кажете: „Каква философия има в това?
“ Та разумният човек скъсва полицата и казва: „Аз искам да бъда на чисто, да се занимавам само с Божествената Мъдрост“. И най-голямото зло, което сега съществува в света, т.е. аз не говоря за света, но за всички религиозни общества, то е, че всички тия религиозни хора държат погрешките на другите в своите умове. Вследствие на това нашият ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да ни даде. Ние не сме свободни да видим в Божествения свят онова, което трябва да видим.
към беседата >>
Пита ме: „Какво да правя?
Питам сега вас, на които е даден този разум и туй благоволение: Как ще го иждивите вие? Утре всеки един от вас ще се намери на гърба си, като този млад човек. Иска да яде – не може да яде, иска да пие – не може да пие, гърлото го боли. Как ще яде?
Пита ме: „Какво да правя?
“ – Ще се молиш. – „Ще живея, или ще си замина? “ – Ще си заминеш. – „Е – казва, – да бъде волята Божия.“ Да, да бъде волята Божия. Като отидеш на онзи свят, едно добро ще обещаеш: да не забравяш този свят, да дойдеш да работиш.
към беседата >>
“ Та разумният човек скъсва полицата и казва: „Аз искам да бъда на чисто, да се занимавам само с Божествената Мъдрост“.
“ – „Не мога.“ – „Половината? “ – „Не мога.“ – „Една четвърт? “ – „Не мога.“ Скъсва полицата, хвърля я. „Ликвидирам с тебе сметката, иди, работи и втори път дълг не прави! “ Ще кажете: „Каква философия има в това?
“ Та разумният човек скъсва полицата и казва: „Аз искам да бъда на чисто, да се занимавам само с Божествената Мъдрост“.
И най-голямото зло, което сега съществува в света, т.е. аз не говоря за света, но за всички религиозни общества, то е, че всички тия религиозни хора държат погрешките на другите в своите умове. Вследствие на това нашият ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да ни даде. Ние не сме свободни да видим в Божествения свят онова, което трябва да видим. Е, представете си, онзи търговец, който е погълнат в своите тефтери, седи в кантората си и по цели дни постоянно се занимава с числа, какво може да види?
към беседата >>
“ – Ще се молиш.
Питам сега вас, на които е даден този разум и туй благоволение: Как ще го иждивите вие? Утре всеки един от вас ще се намери на гърба си, като този млад човек. Иска да яде – не може да яде, иска да пие – не може да пие, гърлото го боли. Как ще яде? Пита ме: „Какво да правя?
“ – Ще се молиш.
– „Ще живея, или ще си замина? “ – Ще си заминеш. – „Е – казва, – да бъде волята Божия.“ Да, да бъде волята Божия. Като отидеш на онзи свят, едно добро ще обещаеш: да не забравяш този свят, да дойдеш да работиш. Ще работиш тъй, както трябва.
към беседата >>
И най-голямото зло, което сега съществува в света, т.е.
“ – „Не мога.“ – „Една четвърт? “ – „Не мога.“ Скъсва полицата, хвърля я. „Ликвидирам с тебе сметката, иди, работи и втори път дълг не прави! “ Ще кажете: „Каква философия има в това? “ Та разумният човек скъсва полицата и казва: „Аз искам да бъда на чисто, да се занимавам само с Божествената Мъдрост“.
И най-голямото зло, което сега съществува в света, т.е.
аз не говоря за света, но за всички религиозни общества, то е, че всички тия религиозни хора държат погрешките на другите в своите умове. Вследствие на това нашият ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да ни даде. Ние не сме свободни да видим в Божествения свят онова, което трябва да видим. Е, представете си, онзи търговец, който е погълнат в своите тефтери, седи в кантората си и по цели дни постоянно се занимава с числа, какво може да види? Това са милиони, милиони числа.
към беседата >>
– „Ще живея, или ще си замина?
Утре всеки един от вас ще се намери на гърба си, като този млад човек. Иска да яде – не може да яде, иска да пие – не може да пие, гърлото го боли. Как ще яде? Пита ме: „Какво да правя? “ – Ще се молиш.
– „Ще живея, или ще си замина?
“ – Ще си заминеш. – „Е – казва, – да бъде волята Божия.“ Да, да бъде волята Божия. Като отидеш на онзи свят, едно добро ще обещаеш: да не забравяш този свят, да дойдеш да работиш. Ще работиш тъй, както трябва. Сега ще понесеш тия страдания, за да не страдаш на другия свят.
към беседата >>
аз не говоря за света, но за всички религиозни общества, то е, че всички тия религиозни хора държат погрешките на другите в своите умове.
“ – „Не мога.“ Скъсва полицата, хвърля я. „Ликвидирам с тебе сметката, иди, работи и втори път дълг не прави! “ Ще кажете: „Каква философия има в това? “ Та разумният човек скъсва полицата и казва: „Аз искам да бъда на чисто, да се занимавам само с Божествената Мъдрост“. И най-голямото зло, което сега съществува в света, т.е.
аз не говоря за света, но за всички религиозни общества, то е, че всички тия религиозни хора държат погрешките на другите в своите умове.
Вследствие на това нашият ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да ни даде. Ние не сме свободни да видим в Божествения свят онова, което трябва да видим. Е, представете си, онзи търговец, който е погълнат в своите тефтери, седи в кантората си и по цели дни постоянно се занимава с числа, какво може да види? Това са милиони, милиони числа. Че слънцето изгрява, че звезди, месечина изгряват, това са второстепенни въпроси за него.
към беседата >>
“ – Ще си заминеш.
Иска да яде – не може да яде, иска да пие – не може да пие, гърлото го боли. Как ще яде? Пита ме: „Какво да правя? “ – Ще се молиш. – „Ще живея, или ще си замина?
“ – Ще си заминеш.
– „Е – казва, – да бъде волята Божия.“ Да, да бъде волята Божия. Като отидеш на онзи свят, едно добро ще обещаеш: да не забравяш този свят, да дойдеш да работиш. Ще работиш тъй, както трябва. Сега ще понесеш тия страдания, за да не страдаш на другия свят.
към беседата >>
Вследствие на това нашият ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да ни даде.
„Ликвидирам с тебе сметката, иди, работи и втори път дълг не прави! “ Ще кажете: „Каква философия има в това? “ Та разумният човек скъсва полицата и казва: „Аз искам да бъда на чисто, да се занимавам само с Божествената Мъдрост“. И най-голямото зло, което сега съществува в света, т.е. аз не говоря за света, но за всички религиозни общества, то е, че всички тия религиозни хора държат погрешките на другите в своите умове.
Вследствие на това нашият ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да ни даде.
Ние не сме свободни да видим в Божествения свят онова, което трябва да видим. Е, представете си, онзи търговец, който е погълнат в своите тефтери, седи в кантората си и по цели дни постоянно се занимава с числа, какво може да види? Това са милиони, милиони числа. Че слънцето изгрява, че звезди, месечина изгряват, това са второстепенни въпроси за него. Той седи със своите тефтери.
към беседата >>
– „Е – казва, – да бъде волята Божия.“ Да, да бъде волята Божия.
Как ще яде? Пита ме: „Какво да правя? “ – Ще се молиш. – „Ще живея, или ще си замина? “ – Ще си заминеш.
– „Е – казва, – да бъде волята Божия.“ Да, да бъде волята Божия.
Като отидеш на онзи свят, едно добро ще обещаеш: да не забравяш този свят, да дойдеш да работиш. Ще работиш тъй, както трябва. Сега ще понесеш тия страдания, за да не страдаш на другия свят.
към беседата >>
Ние не сме свободни да видим в Божествения свят онова, което трябва да видим.
“ Ще кажете: „Каква философия има в това? “ Та разумният човек скъсва полицата и казва: „Аз искам да бъда на чисто, да се занимавам само с Божествената Мъдрост“. И най-голямото зло, което сега съществува в света, т.е. аз не говоря за света, но за всички религиозни общества, то е, че всички тия религиозни хора държат погрешките на другите в своите умове. Вследствие на това нашият ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да ни даде.
Ние не сме свободни да видим в Божествения свят онова, което трябва да видим.
Е, представете си, онзи търговец, който е погълнат в своите тефтери, седи в кантората си и по цели дни постоянно се занимава с числа, какво може да види? Това са милиони, милиони числа. Че слънцето изгрява, че звезди, месечина изгряват, това са второстепенни въпроси за него. Той седи със своите тефтери. Върне се у дома си, пак тефтери, пак полици, със сметки се занимава той.
към беседата >>
Като отидеш на онзи свят, едно добро ще обещаеш: да не забравяш този свят, да дойдеш да работиш.
Пита ме: „Какво да правя? “ – Ще се молиш. – „Ще живея, или ще си замина? “ – Ще си заминеш. – „Е – казва, – да бъде волята Божия.“ Да, да бъде волята Божия.
Като отидеш на онзи свят, едно добро ще обещаеш: да не забравяш този свят, да дойдеш да работиш.
Ще работиш тъй, както трябва. Сега ще понесеш тия страдания, за да не страдаш на другия свят.
към беседата >>
Е, представете си, онзи търговец, който е погълнат в своите тефтери, седи в кантората си и по цели дни постоянно се занимава с числа, какво може да види?
“ Та разумният човек скъсва полицата и казва: „Аз искам да бъда на чисто, да се занимавам само с Божествената Мъдрост“. И най-голямото зло, което сега съществува в света, т.е. аз не говоря за света, но за всички религиозни общества, то е, че всички тия религиозни хора държат погрешките на другите в своите умове. Вследствие на това нашият ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да ни даде. Ние не сме свободни да видим в Божествения свят онова, което трябва да видим.
Е, представете си, онзи търговец, който е погълнат в своите тефтери, седи в кантората си и по цели дни постоянно се занимава с числа, какво може да види?
Това са милиони, милиони числа. Че слънцето изгрява, че звезди, месечина изгряват, това са второстепенни въпроси за него. Той седи със своите тефтери. Върне се у дома си, пак тефтери, пак полици, със сметки се занимава той. Сметки, сметки, с години е това!
към беседата >>
Ще работиш тъй, както трябва.
“ – Ще се молиш. – „Ще живея, или ще си замина? “ – Ще си заминеш. – „Е – казва, – да бъде волята Божия.“ Да, да бъде волята Божия. Като отидеш на онзи свят, едно добро ще обещаеш: да не забравяш този свят, да дойдеш да работиш.
Ще работиш тъй, както трябва.
Сега ще понесеш тия страдания, за да не страдаш на другия свят.
към беседата >>
Това са милиони, милиони числа.
И най-голямото зло, което сега съществува в света, т.е. аз не говоря за света, но за всички религиозни общества, то е, че всички тия религиозни хора държат погрешките на другите в своите умове. Вследствие на това нашият ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да ни даде. Ние не сме свободни да видим в Божествения свят онова, което трябва да видим. Е, представете си, онзи търговец, който е погълнат в своите тефтери, седи в кантората си и по цели дни постоянно се занимава с числа, какво може да види?
Това са милиони, милиони числа.
Че слънцето изгрява, че звезди, месечина изгряват, това са второстепенни въпроси за него. Той седи със своите тефтери. Върне се у дома си, пак тефтери, пак полици, със сметки се занимава той. Сметки, сметки, с години е това! И най-после, казват за него: „Той е най-видният търговец, най-видният финансист, той ще оправи света“.
към беседата >>
Сега ще понесеш тия страдания, за да не страдаш на другия свят.
– „Ще живея, или ще си замина? “ – Ще си заминеш. – „Е – казва, – да бъде волята Божия.“ Да, да бъде волята Божия. Като отидеш на онзи свят, едно добро ще обещаеш: да не забравяш този свят, да дойдеш да работиш. Ще работиш тъй, както трябва.
Сега ще понесеш тия страдания, за да не страдаш на другия свят.
към беседата >>
Че слънцето изгрява, че звезди, месечина изгряват, това са второстепенни въпроси за него.
аз не говоря за света, но за всички религиозни общества, то е, че всички тия религиозни хора държат погрешките на другите в своите умове. Вследствие на това нашият ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да ни даде. Ние не сме свободни да видим в Божествения свят онова, което трябва да видим. Е, представете си, онзи търговец, който е погълнат в своите тефтери, седи в кантората си и по цели дни постоянно се занимава с числа, какво може да види? Това са милиони, милиони числа.
Че слънцето изгрява, че звезди, месечина изгряват, това са второстепенни въпроси за него.
Той седи със своите тефтери. Върне се у дома си, пак тефтери, пак полици, със сметки се занимава той. Сметки, сметки, с години е това! И най-после, казват за него: „Той е най-видният търговец, най-видният финансист, той ще оправи света“. Имаме ли поне един финансист в човешката история, който да е оправил света?
към беседата >>
„Бъдете – казва Христос – разумни, за да не дойде страданието отгоре ви.“ Защо ни са тези страдания, защо ни са тези мъки?
„Бъдете – казва Христос – разумни, за да не дойде страданието отгоре ви.“ Защо ни са тези страдания, защо ни са тези мъки?
Защо да бъдем свободни? След като изживеем този живот тук на земята, да дойдем до тази врата, да я отворим и да кажем спокойно: „Господи, напущаме своето тяло и си заминаваме спокойно“. А сега този младеж диша бързо, бързо и не иска да си замине. Седят всички наоколо и не могат да му помогнат.
към беседата >>
Той седи със своите тефтери.
Вследствие на това нашият ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да ни даде. Ние не сме свободни да видим в Божествения свят онова, което трябва да видим. Е, представете си, онзи търговец, който е погълнат в своите тефтери, седи в кантората си и по цели дни постоянно се занимава с числа, какво може да види? Това са милиони, милиони числа. Че слънцето изгрява, че звезди, месечина изгряват, това са второстепенни въпроси за него.
Той седи със своите тефтери.
Върне се у дома си, пак тефтери, пак полици, със сметки се занимава той. Сметки, сметки, с години е това! И най-после, казват за него: „Той е най-видният търговец, най-видният финансист, той ще оправи света“. Имаме ли поне един финансист в човешката история, който да е оправил света? Финансистите можаха ли да оправят разбърканите записи и сметките на асирийската култура, на Вавилон?
към беседата >>
Защо да бъдем свободни?
„Бъдете – казва Христос – разумни, за да не дойде страданието отгоре ви.“ Защо ни са тези страдания, защо ни са тези мъки?
Защо да бъдем свободни?
След като изживеем този живот тук на земята, да дойдем до тази врата, да я отворим и да кажем спокойно: „Господи, напущаме своето тяло и си заминаваме спокойно“. А сега този младеж диша бързо, бързо и не иска да си замине. Седят всички наоколо и не могат да му помогнат.
към беседата >>
Върне се у дома си, пак тефтери, пак полици, със сметки се занимава той.
Ние не сме свободни да видим в Божествения свят онова, което трябва да видим. Е, представете си, онзи търговец, който е погълнат в своите тефтери, седи в кантората си и по цели дни постоянно се занимава с числа, какво може да види? Това са милиони, милиони числа. Че слънцето изгрява, че звезди, месечина изгряват, това са второстепенни въпроси за него. Той седи със своите тефтери.
Върне се у дома си, пак тефтери, пак полици, със сметки се занимава той.
Сметки, сметки, с години е това! И най-после, казват за него: „Той е най-видният търговец, най-видният финансист, той ще оправи света“. Имаме ли поне един финансист в човешката история, който да е оправил света? Финансистите можаха ли да оправят разбърканите записи и сметките на асирийската култура, на Вавилон? Финансистите можаха ли да оправят забърканите сметки на евреите в Палестина преди 2000 години?
към беседата >>
След като изживеем този живот тук на земята, да дойдем до тази врата, да я отворим и да кажем спокойно: „Господи, напущаме своето тяло и си заминаваме спокойно“.
„Бъдете – казва Христос – разумни, за да не дойде страданието отгоре ви.“ Защо ни са тези страдания, защо ни са тези мъки? Защо да бъдем свободни?
След като изживеем този живот тук на земята, да дойдем до тази врата, да я отворим и да кажем спокойно: „Господи, напущаме своето тяло и си заминаваме спокойно“.
А сега този младеж диша бързо, бързо и не иска да си замине. Седят всички наоколо и не могат да му помогнат.
към беседата >>
Сметки, сметки, с години е това!
Е, представете си, онзи търговец, който е погълнат в своите тефтери, седи в кантората си и по цели дни постоянно се занимава с числа, какво може да види? Това са милиони, милиони числа. Че слънцето изгрява, че звезди, месечина изгряват, това са второстепенни въпроси за него. Той седи със своите тефтери. Върне се у дома си, пак тефтери, пак полици, със сметки се занимава той.
Сметки, сметки, с години е това!
И най-после, казват за него: „Той е най-видният търговец, най-видният финансист, той ще оправи света“. Имаме ли поне един финансист в човешката история, който да е оправил света? Финансистите можаха ли да оправят разбърканите записи и сметките на асирийската култура, на Вавилон? Финансистите можаха ли да оправят забърканите сметки на евреите в Палестина преди 2000 години? Тия финансисти можаха ли да оправят забърканите записи на великата римска империя?
към беседата >>
А сега този младеж диша бързо, бързо и не иска да си замине.
„Бъдете – казва Христос – разумни, за да не дойде страданието отгоре ви.“ Защо ни са тези страдания, защо ни са тези мъки? Защо да бъдем свободни? След като изживеем този живот тук на земята, да дойдем до тази врата, да я отворим и да кажем спокойно: „Господи, напущаме своето тяло и си заминаваме спокойно“.
А сега този младеж диша бързо, бързо и не иска да си замине.
Седят всички наоколо и не могат да му помогнат.
към беседата >>
И най-после, казват за него: „Той е най-видният търговец, най-видният финансист, той ще оправи света“.
Това са милиони, милиони числа. Че слънцето изгрява, че звезди, месечина изгряват, това са второстепенни въпроси за него. Той седи със своите тефтери. Върне се у дома си, пак тефтери, пак полици, със сметки се занимава той. Сметки, сметки, с години е това!
И най-после, казват за него: „Той е най-видният търговец, най-видният финансист, той ще оправи света“.
Имаме ли поне един финансист в човешката история, който да е оправил света? Финансистите можаха ли да оправят разбърканите записи и сметките на асирийската култура, на Вавилон? Финансистите можаха ли да оправят забърканите сметки на евреите в Палестина преди 2000 години? Тия финансисти можаха ли да оправят забърканите записи на великата римска империя? Мислите ли, че тия финансисти днес ще оправят сметките на Европа?
към беседата >>
Седят всички наоколо и не могат да му помогнат.
„Бъдете – казва Христос – разумни, за да не дойде страданието отгоре ви.“ Защо ни са тези страдания, защо ни са тези мъки? Защо да бъдем свободни? След като изживеем този живот тук на земята, да дойдем до тази врата, да я отворим и да кажем спокойно: „Господи, напущаме своето тяло и си заминаваме спокойно“. А сега този младеж диша бързо, бързо и не иска да си замине.
Седят всички наоколо и не могат да му помогнат.
към беседата >>
Имаме ли поне един финансист в човешката история, който да е оправил света?
Че слънцето изгрява, че звезди, месечина изгряват, това са второстепенни въпроси за него. Той седи със своите тефтери. Върне се у дома си, пак тефтери, пак полици, със сметки се занимава той. Сметки, сметки, с години е това! И най-после, казват за него: „Той е най-видният търговец, най-видният финансист, той ще оправи света“.
Имаме ли поне един финансист в човешката история, който да е оправил света?
Финансистите можаха ли да оправят разбърканите записи и сметките на асирийската култура, на Вавилон? Финансистите можаха ли да оправят забърканите сметки на евреите в Палестина преди 2000 години? Тия финансисти можаха ли да оправят забърканите записи на великата римска империя? Мислите ли, че тия финансисти днес ще оправят сметките на Европа? – Не.
към беседата >>
„Бъдете разумни“, казва Христос.
„Бъдете разумни“, казва Христос.
Ако този момък беше разумен, той нямаше да се намери в туй положение. И грехът, и грехопадането в света, това е едно отсъствие на човешкия разум. Хора, които нямат разум, само те грешат. А когато дойде разумът, казва: „Ще изпратя Духа си“. Този Божествен Дух, той носи разум.
към беседата >>
Финансистите можаха ли да оправят разбърканите записи и сметките на асирийската култура, на Вавилон?
Той седи със своите тефтери. Върне се у дома си, пак тефтери, пак полици, със сметки се занимава той. Сметки, сметки, с години е това! И най-после, казват за него: „Той е най-видният търговец, най-видният финансист, той ще оправи света“. Имаме ли поне един финансист в човешката история, който да е оправил света?
Финансистите можаха ли да оправят разбърканите записи и сметките на асирийската култура, на Вавилон?
Финансистите можаха ли да оправят забърканите сметки на евреите в Палестина преди 2000 години? Тия финансисти можаха ли да оправят забърканите записи на великата римска империя? Мислите ли, че тия финансисти днес ще оправят сметките на Европа? – Не.
към беседата >>
Ако този момък беше разумен, той нямаше да се намери в туй положение.
„Бъдете разумни“, казва Христос.
Ако този момък беше разумен, той нямаше да се намери в туй положение.
И грехът, и грехопадането в света, това е едно отсъствие на човешкия разум. Хора, които нямат разум, само те грешат. А когато дойде разумът, казва: „Ще изпратя Духа си“. Този Божествен Дух, той носи разум. Като влезе този Дух в нас, той ще внесе разумността.
към беседата >>
Финансистите можаха ли да оправят забърканите сметки на евреите в Палестина преди 2000 години?
Върне се у дома си, пак тефтери, пак полици, със сметки се занимава той. Сметки, сметки, с години е това! И най-после, казват за него: „Той е най-видният търговец, най-видният финансист, той ще оправи света“. Имаме ли поне един финансист в човешката история, който да е оправил света? Финансистите можаха ли да оправят разбърканите записи и сметките на асирийската култура, на Вавилон?
Финансистите можаха ли да оправят забърканите сметки на евреите в Палестина преди 2000 години?
Тия финансисти можаха ли да оправят забърканите записи на великата римска империя? Мислите ли, че тия финансисти днес ще оправят сметките на Европа? – Не.
към беседата >>
И грехът, и грехопадането в света, това е едно отсъствие на човешкия разум.
„Бъдете разумни“, казва Христос. Ако този момък беше разумен, той нямаше да се намери в туй положение.
И грехът, и грехопадането в света, това е едно отсъствие на човешкия разум.
Хора, които нямат разум, само те грешат. А когато дойде разумът, казва: „Ще изпратя Духа си“. Този Божествен Дух, той носи разум. Като влезе този Дух в нас, той ще внесе разумността. А щом влезе разумният живот в нас, ние ще знаем да приложим първата заповед на Любовта.
към беседата >>
Тия финансисти можаха ли да оправят забърканите записи на великата римска империя?
Сметки, сметки, с години е това! И най-после, казват за него: „Той е най-видният търговец, най-видният финансист, той ще оправи света“. Имаме ли поне един финансист в човешката история, който да е оправил света? Финансистите можаха ли да оправят разбърканите записи и сметките на асирийската култура, на Вавилон? Финансистите можаха ли да оправят забърканите сметки на евреите в Палестина преди 2000 години?
Тия финансисти можаха ли да оправят забърканите записи на великата римска империя?
Мислите ли, че тия финансисти днес ще оправят сметките на Европа? – Не.
към беседата >>
Хора, които нямат разум, само те грешат.
„Бъдете разумни“, казва Христос. Ако този момък беше разумен, той нямаше да се намери в туй положение. И грехът, и грехопадането в света, това е едно отсъствие на човешкия разум.
Хора, които нямат разум, само те грешат.
А когато дойде разумът, казва: „Ще изпратя Духа си“. Този Божествен Дух, той носи разум. Като влезе този Дух в нас, той ще внесе разумността. А щом влезе разумният живот в нас, ние ще знаем да приложим първата заповед на Любовта. Само един разумен човек може да приложи тази заповед: „Да възлюбим Господа Бога нашего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“.
към беседата >>
Мислите ли, че тия финансисти днес ще оправят сметките на Европа?
И най-после, казват за него: „Той е най-видният търговец, най-видният финансист, той ще оправи света“. Имаме ли поне един финансист в човешката история, който да е оправил света? Финансистите можаха ли да оправят разбърканите записи и сметките на асирийската култура, на Вавилон? Финансистите можаха ли да оправят забърканите сметки на евреите в Палестина преди 2000 години? Тия финансисти можаха ли да оправят забърканите записи на великата римска империя?
Мислите ли, че тия финансисти днес ще оправят сметките на Европа?
– Не.
към беседата >>
А когато дойде разумът, казва: „Ще изпратя Духа си“.
„Бъдете разумни“, казва Христос. Ако този момък беше разумен, той нямаше да се намери в туй положение. И грехът, и грехопадането в света, това е едно отсъствие на човешкия разум. Хора, които нямат разум, само те грешат.
А когато дойде разумът, казва: „Ще изпратя Духа си“.
Този Божествен Дух, той носи разум. Като влезе този Дух в нас, той ще внесе разумността. А щом влезе разумният живот в нас, ние ще знаем да приложим първата заповед на Любовта. Само един разумен човек може да приложи тази заповед: „Да възлюбим Господа Бога нашего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. И тогава няма да се питаме, трябва ли да обичаме или не.
към беседата >>
– Не.
Имаме ли поне един финансист в човешката история, който да е оправил света? Финансистите можаха ли да оправят разбърканите записи и сметките на асирийската култура, на Вавилон? Финансистите можаха ли да оправят забърканите сметки на евреите в Палестина преди 2000 години? Тия финансисти можаха ли да оправят забърканите записи на великата римска империя? Мислите ли, че тия финансисти днес ще оправят сметките на Европа?
– Не.
към беседата >>
Този Божествен Дух, той носи разум.
„Бъдете разумни“, казва Христос. Ако този момък беше разумен, той нямаше да се намери в туй положение. И грехът, и грехопадането в света, това е едно отсъствие на човешкия разум. Хора, които нямат разум, само те грешат. А когато дойде разумът, казва: „Ще изпратя Духа си“.
Този Божествен Дух, той носи разум.
Като влезе този Дух в нас, той ще внесе разумността. А щом влезе разумният живот в нас, ние ще знаем да приложим първата заповед на Любовта. Само един разумен човек може да приложи тази заповед: „Да възлюбим Господа Бога нашего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. И тогава няма да се питаме, трябва ли да обичаме или не. Един математик има известна задача.
към беседата >>
Казва Христос: „Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите!
Казва Христос: „Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите!
“
към беседата >>
Като влезе този Дух в нас, той ще внесе разумността.
Ако този момък беше разумен, той нямаше да се намери в туй положение. И грехът, и грехопадането в света, това е едно отсъствие на човешкия разум. Хора, които нямат разум, само те грешат. А когато дойде разумът, казва: „Ще изпратя Духа си“. Този Божествен Дух, той носи разум.
Като влезе този Дух в нас, той ще внесе разумността.
А щом влезе разумният живот в нас, ние ще знаем да приложим първата заповед на Любовта. Само един разумен човек може да приложи тази заповед: „Да възлюбим Господа Бога нашего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. И тогава няма да се питаме, трябва ли да обичаме или не. Един математик има известна задача. Веднага взима известна формула, по която може да приложи Божията Любов.
към беседата >>
“
Казва Христос: „Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите!
“
към беседата >>
А щом влезе разумният живот в нас, ние ще знаем да приложим първата заповед на Любовта.
И грехът, и грехопадането в света, това е едно отсъствие на човешкия разум. Хора, които нямат разум, само те грешат. А когато дойде разумът, казва: „Ще изпратя Духа си“. Този Божествен Дух, той носи разум. Като влезе този Дух в нас, той ще внесе разумността.
А щом влезе разумният живот в нас, ние ще знаем да приложим първата заповед на Любовта.
Само един разумен човек може да приложи тази заповед: „Да възлюбим Господа Бога нашего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. И тогава няма да се питаме, трябва ли да обичаме или не. Един математик има известна задача. Веднага взима известна формула, по която може да приложи Божията Любов. И той казва: „Първият и великият закон, върху който се гради този разумен живот, това е Божията Любов“.
към беседата >>
Е, какъв ще бъде изходният път ако не се оправят сметките?
Е, какъв ще бъде изходният път ако не се оправят сметките?
– Бой. Защо се бият хората? Българите в турско време имаха един особен навик. Българинът, когато работи, е много трезв, но щом си пийне половин килце, той става много смел и отваря сметките. Седне на дюкяна, пийне малко и казва: „Слушай, онзи Иван Стоянов има да дава 15 лева на общината, защо не си е платил данъка?
към беседата >>
Само един разумен човек може да приложи тази заповед: „Да възлюбим Господа Бога нашего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“.
Хора, които нямат разум, само те грешат. А когато дойде разумът, казва: „Ще изпратя Духа си“. Този Божествен Дух, той носи разум. Като влезе този Дух в нас, той ще внесе разумността. А щом влезе разумният живот в нас, ние ще знаем да приложим първата заповед на Любовта.
Само един разумен човек може да приложи тази заповед: „Да възлюбим Господа Бога нашего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“.
И тогава няма да се питаме, трябва ли да обичаме или не. Един математик има известна задача. Веднага взима известна формула, по която може да приложи Божията Любов. И той казва: „Първият и великият закон, върху който се гради този разумен живот, това е Божията Любов“.
към беседата >>
– Бой.
Е, какъв ще бъде изходният път ако не се оправят сметките?
– Бой.
Защо се бият хората? Българите в турско време имаха един особен навик. Българинът, когато работи, е много трезв, но щом си пийне половин килце, той става много смел и отваря сметките. Седне на дюкяна, пийне малко и казва: „Слушай, онзи Иван Стоянов има да дава 15 лева на общината, защо не си е платил данъка? Я го повикайте скоро да плати!
към беседата >>
И тогава няма да се питаме, трябва ли да обичаме или не.
А когато дойде разумът, казва: „Ще изпратя Духа си“. Този Божествен Дух, той носи разум. Като влезе този Дух в нас, той ще внесе разумността. А щом влезе разумният живот в нас, ние ще знаем да приложим първата заповед на Любовта. Само един разумен човек може да приложи тази заповед: „Да възлюбим Господа Бога нашего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“.
И тогава няма да се питаме, трябва ли да обичаме или не.
Един математик има известна задача. Веднага взима известна формула, по която може да приложи Божията Любов. И той казва: „Първият и великият закон, върху който се гради този разумен живот, това е Божията Любов“.
към беседата >>
Защо се бият хората?
Е, какъв ще бъде изходният път ако не се оправят сметките? – Бой.
Защо се бият хората?
Българите в турско време имаха един особен навик. Българинът, когато работи, е много трезв, но щом си пийне половин килце, той става много смел и отваря сметките. Седне на дюкяна, пийне малко и казва: „Слушай, онзи Иван Стоянов има да дава 15 лева на общината, защо не си е платил данъка? Я го повикайте скоро да плати! “ „Драган Наумов, там, не си е направил плета на нивите.
към беседата >>
Един математик има известна задача.
Този Божествен Дух, той носи разум. Като влезе този Дух в нас, той ще внесе разумността. А щом влезе разумният живот в нас, ние ще знаем да приложим първата заповед на Любовта. Само един разумен човек може да приложи тази заповед: „Да възлюбим Господа Бога нашего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. И тогава няма да се питаме, трябва ли да обичаме или не.
Един математик има известна задача.
Веднага взима известна формула, по която може да приложи Божията Любов. И той казва: „Първият и великият закон, върху който се гради този разумен живот, това е Божията Любов“.
към беседата >>
Българите в турско време имаха един особен навик.
Е, какъв ще бъде изходният път ако не се оправят сметките? – Бой. Защо се бият хората?
Българите в турско време имаха един особен навик.
Българинът, когато работи, е много трезв, но щом си пийне половин килце, той става много смел и отваря сметките. Седне на дюкяна, пийне малко и казва: „Слушай, онзи Иван Стоянов има да дава 15 лева на общината, защо не си е платил данъка? Я го повикайте скоро да плати! “ „Драган Наумов, там, не си е направил плета на нивите. Я го повикайте да си плати!
към беседата >>
Веднага взима известна формула, по която може да приложи Божията Любов.
Като влезе този Дух в нас, той ще внесе разумността. А щом влезе разумният живот в нас, ние ще знаем да приложим първата заповед на Любовта. Само един разумен човек може да приложи тази заповед: „Да възлюбим Господа Бога нашего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. И тогава няма да се питаме, трябва ли да обичаме или не. Един математик има известна задача.
Веднага взима известна формула, по която може да приложи Божията Любов.
И той казва: „Първият и великият закон, върху който се гради този разумен живот, това е Божията Любов“.
към беседата >>
Българинът, когато работи, е много трезв, но щом си пийне половин килце, той става много смел и отваря сметките.
Е, какъв ще бъде изходният път ако не се оправят сметките? – Бой. Защо се бият хората? Българите в турско време имаха един особен навик.
Българинът, когато работи, е много трезв, но щом си пийне половин килце, той става много смел и отваря сметките.
Седне на дюкяна, пийне малко и казва: „Слушай, онзи Иван Стоянов има да дава 15 лева на общината, защо не си е платил данъка? Я го повикайте скоро да плати! “ „Драган Наумов, там, не си е направил плета на нивите. Я го повикайте да си плати! “ И като го повикат, ако няма да си плати, търпят му един такъв бой, че му пукнат главата.
към беседата >>
И той казва: „Първият и великият закон, върху който се гради този разумен живот, това е Божията Любов“.
А щом влезе разумният живот в нас, ние ще знаем да приложим първата заповед на Любовта. Само един разумен човек може да приложи тази заповед: „Да възлюбим Господа Бога нашего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. И тогава няма да се питаме, трябва ли да обичаме или не. Един математик има известна задача. Веднага взима известна формула, по която може да приложи Божията Любов.
И той казва: „Първият и великият закон, върху който се гради този разумен живот, това е Божията Любов“.
към беседата >>
Седне на дюкяна, пийне малко и казва: „Слушай, онзи Иван Стоянов има да дава 15 лева на общината, защо не си е платил данъка?
Е, какъв ще бъде изходният път ако не се оправят сметките? – Бой. Защо се бият хората? Българите в турско време имаха един особен навик. Българинът, когато работи, е много трезв, но щом си пийне половин килце, той става много смел и отваря сметките.
Седне на дюкяна, пийне малко и казва: „Слушай, онзи Иван Стоянов има да дава 15 лева на общината, защо не си е платил данъка?
Я го повикайте скоро да плати! “ „Драган Наумов, там, не си е направил плета на нивите. Я го повикайте да си плати! “ И като го повикат, ако няма да си плати, търпят му един такъв бой, че му пукнат главата. Затварят го, да си плати глобата.
към беседата >>
Я го повикайте скоро да плати!
– Бой. Защо се бият хората? Българите в турско време имаха един особен навик. Българинът, когато работи, е много трезв, но щом си пийне половин килце, той става много смел и отваря сметките. Седне на дюкяна, пийне малко и казва: „Слушай, онзи Иван Стоянов има да дава 15 лева на общината, защо не си е платил данъка?
Я го повикайте скоро да плати!
“ „Драган Наумов, там, не си е направил плета на нивите. Я го повикайте да си плати! “ И като го повикат, ако няма да си плати, търпят му един такъв бой, че му пукнат главата. Затварят го, да си плати глобата. Но като изтрезнеят, казват: „Защо трябваше да го бием?
към беседата >>
“ „Драган Наумов, там, не си е направил плета на нивите.
Защо се бият хората? Българите в турско време имаха един особен навик. Българинът, когато работи, е много трезв, но щом си пийне половин килце, той става много смел и отваря сметките. Седне на дюкяна, пийне малко и казва: „Слушай, онзи Иван Стоянов има да дава 15 лева на общината, защо не си е платил данъка? Я го повикайте скоро да плати!
“ „Драган Наумов, там, не си е направил плета на нивите.
Я го повикайте да си плати! “ И като го повикат, ако няма да си плати, търпят му един такъв бой, че му пукнат главата. Затварят го, да си плати глобата. Но като изтрезнеят, казват: „Защо трябваше да го бием? Не направихме добре“.
към беседата >>
Я го повикайте да си плати!
Българите в турско време имаха един особен навик. Българинът, когато работи, е много трезв, но щом си пийне половин килце, той става много смел и отваря сметките. Седне на дюкяна, пийне малко и казва: „Слушай, онзи Иван Стоянов има да дава 15 лева на общината, защо не си е платил данъка? Я го повикайте скоро да плати! “ „Драган Наумов, там, не си е направил плета на нивите.
Я го повикайте да си плати!
“ И като го повикат, ако няма да си плати, търпят му един такъв бой, че му пукнат главата. Затварят го, да си плати глобата. Но като изтрезнеят, казват: „Защо трябваше да го бием? Не направихме добре“. И сега съвременните европейски народи се смеят, но постъпват точно като българите.
към беседата >>
“ И като го повикат, ако няма да си плати, търпят му един такъв бой, че му пукнат главата.
Българинът, когато работи, е много трезв, но щом си пийне половин килце, той става много смел и отваря сметките. Седне на дюкяна, пийне малко и казва: „Слушай, онзи Иван Стоянов има да дава 15 лева на общината, защо не си е платил данъка? Я го повикайте скоро да плати! “ „Драган Наумов, там, не си е направил плета на нивите. Я го повикайте да си плати!
“ И като го повикат, ако няма да си плати, търпят му един такъв бой, че му пукнат главата.
Затварят го, да си плати глобата. Но като изтрезнеят, казват: „Защо трябваше да го бием? Не направихме добре“. И сега съвременните европейски народи се смеят, но постъпват точно като българите. Като имат да взимат, готови са все със сила да действат.
към беседата >>
Затварят го, да си плати глобата.
Седне на дюкяна, пийне малко и казва: „Слушай, онзи Иван Стоянов има да дава 15 лева на общината, защо не си е платил данъка? Я го повикайте скоро да плати! “ „Драган Наумов, там, не си е направил плета на нивите. Я го повикайте да си плати! “ И като го повикат, ако няма да си плати, търпят му един такъв бой, че му пукнат главата.
Затварят го, да си плати глобата.
Но като изтрезнеят, казват: „Защо трябваше да го бием? Не направихме добре“. И сега съвременните европейски народи се смеят, но постъпват точно като българите. Като имат да взимат, готови са все със сила да действат. Питам сега: Тази всеобща война какво благо донесе на Англия, какво благо донесе на Франция, на Русия?
към беседата >>
Но като изтрезнеят, казват: „Защо трябваше да го бием?
Я го повикайте скоро да плати! “ „Драган Наумов, там, не си е направил плета на нивите. Я го повикайте да си плати! “ И като го повикат, ако няма да си плати, търпят му един такъв бой, че му пукнат главата. Затварят го, да си плати глобата.
Но като изтрезнеят, казват: „Защо трябваше да го бием?
Не направихме добре“. И сега съвременните европейски народи се смеят, но постъпват точно като българите. Като имат да взимат, готови са все със сила да действат. Питам сега: Тази всеобща война какво благо донесе на Англия, какво благо донесе на Франция, на Русия? Никакво благо!
към беседата >>
Не направихме добре“.
“ „Драган Наумов, там, не си е направил плета на нивите. Я го повикайте да си плати! “ И като го повикат, ако няма да си плати, търпят му един такъв бой, че му пукнат главата. Затварят го, да си плати глобата. Но като изтрезнеят, казват: „Защо трябваше да го бием?
Не направихме добре“.
И сега съвременните европейски народи се смеят, но постъпват точно като българите. Като имат да взимат, готови са все със сила да действат. Питам сега: Тази всеобща война какво благо донесе на Англия, какво благо донесе на Франция, на Русия? Никакво благо! Тия държави се разсипаха.
към беседата >>
И сега съвременните европейски народи се смеят, но постъпват точно като българите.
Я го повикайте да си плати! “ И като го повикат, ако няма да си плати, търпят му един такъв бой, че му пукнат главата. Затварят го, да си плати глобата. Но като изтрезнеят, казват: „Защо трябваше да го бием? Не направихме добре“.
И сега съвременните европейски народи се смеят, но постъпват точно като българите.
Като имат да взимат, готови са все със сила да действат. Питам сега: Тази всеобща война какво благо донесе на Англия, какво благо донесе на Франция, на Русия? Никакво благо! Тия държави се разсипаха. Те виждат своите погрешки, но не могат да ги поправят.
към беседата >>
Като имат да взимат, готови са все със сила да действат.
“ И като го повикат, ако няма да си плати, търпят му един такъв бой, че му пукнат главата. Затварят го, да си плати глобата. Но като изтрезнеят, казват: „Защо трябваше да го бием? Не направихме добре“. И сега съвременните европейски народи се смеят, но постъпват точно като българите.
Като имат да взимат, готови са все със сила да действат.
Питам сега: Тази всеобща война какво благо донесе на Англия, какво благо донесе на Франция, на Русия? Никакво благо! Тия държави се разсипаха. Те виждат своите погрешки, но не могат да ги поправят. Те не бяха достатъчно разумни.
към беседата >>
Питам сега: Тази всеобща война какво благо донесе на Англия, какво благо донесе на Франция, на Русия?
Затварят го, да си плати глобата. Но като изтрезнеят, казват: „Защо трябваше да го бием? Не направихме добре“. И сега съвременните европейски народи се смеят, но постъпват точно като българите. Като имат да взимат, готови са все със сила да действат.
Питам сега: Тази всеобща война какво благо донесе на Англия, какво благо донесе на Франция, на Русия?
Никакво благо! Тия държави се разсипаха. Те виждат своите погрешки, но не могат да ги поправят. Те не бяха достатъчно разумни. Сега ние ще оставим всичко това.
към беседата >>
Никакво благо!
Но като изтрезнеят, казват: „Защо трябваше да го бием? Не направихме добре“. И сега съвременните европейски народи се смеят, но постъпват точно като българите. Като имат да взимат, готови са все със сила да действат. Питам сега: Тази всеобща война какво благо донесе на Англия, какво благо донесе на Франция, на Русия?
Никакво благо!
Тия държави се разсипаха. Те виждат своите погрешки, но не могат да ги поправят. Те не бяха достатъчно разумни. Сега ние ще оставим всичко това. Ние ще приложим туй Божествено учение индивидуално.
към беседата >>
Тия държави се разсипаха.
Не направихме добре“. И сега съвременните европейски народи се смеят, но постъпват точно като българите. Като имат да взимат, готови са все със сила да действат. Питам сега: Тази всеобща война какво благо донесе на Англия, какво благо донесе на Франция, на Русия? Никакво благо!
Тия държави се разсипаха.
Те виждат своите погрешки, но не могат да ги поправят. Те не бяха достатъчно разумни. Сега ние ще оставим всичко това. Ние ще приложим туй Божествено учение индивидуално. За нас животът има друг един смисъл.
към беседата >>
Те виждат своите погрешки, но не могат да ги поправят.
И сега съвременните европейски народи се смеят, но постъпват точно като българите. Като имат да взимат, готови са все със сила да действат. Питам сега: Тази всеобща война какво благо донесе на Англия, какво благо донесе на Франция, на Русия? Никакво благо! Тия държави се разсипаха.
Те виждат своите погрешки, но не могат да ги поправят.
Те не бяха достатъчно разумни. Сега ние ще оставим всичко това. Ние ще приложим туй Божествено учение индивидуално. За нас животът има друг един смисъл. Ние се готвим за един свят, който няма нищо общо с този съвременен свят.
към беседата >>
Те не бяха достатъчно разумни.
Като имат да взимат, готови са все със сила да действат. Питам сега: Тази всеобща война какво благо донесе на Англия, какво благо донесе на Франция, на Русия? Никакво благо! Тия държави се разсипаха. Те виждат своите погрешки, но не могат да ги поправят.
Те не бяха достатъчно разумни.
Сега ние ще оставим всичко това. Ние ще приложим туй Божествено учение индивидуално. За нас животът има друг един смисъл. Ние се готвим за един свят, който няма нищо общо с този съвременен свят. Ние се готвим за една култура, на която корените не са тук на земята.
към беседата >>
Сега ние ще оставим всичко това.
Питам сега: Тази всеобща война какво благо донесе на Англия, какво благо донесе на Франция, на Русия? Никакво благо! Тия държави се разсипаха. Те виждат своите погрешки, но не могат да ги поправят. Те не бяха достатъчно разумни.
Сега ние ще оставим всичко това.
Ние ще приложим туй Божествено учение индивидуално. За нас животът има друг един смисъл. Ние се готвим за един свят, който няма нищо общо с този съвременен свят. Ние се готвим за една култура, на която корените не са тук на земята. Един ден цялото човечество съвършено ще излезе, ще напусне тази земя.
към беседата >>
2.
Съблазните
,
НБ
, , 23.9.1923г.,
Може да кажете: „Какво ни струва да мислим за другите хора тъй, както са си?
Да допуснем, че вие имате един добър, обичен приятел. В един ден вие изгубите вяра в него. Той със своите думи и със своите постъпки внесе една малка съблазън. И от този ден той губи, но и вие губите. Защо? Защото като мислите за него, неговите мисли, неговият живот засягат и вашия.
Може да кажете: „Какво ни струва да мислим за другите хора тъй, както са си?
“ В съвършения Божествен закон, за човек, който разбира в какво се състои Царството Божие, не му е позволено да мисли зло за когото и да е, не му е позволено да носи един безобразен образ в себе си и в ума си. Аз ще ви дам после един пример, да видите в какво седи съвършенството. Затуй казва Христос: „Любете враговете си“. Не казва: „Мразете ги“, не казва: „Бъдете индиферентни“, но казва: „Любете ги“. Следователно, имаш един враг, създай в ума си една красива форма за него, не мисли за неговото зло.
към беседата >>
Братът трябва да има абсолютна вяра в своята сестра.
Казвате: „Може ли? “ Може. Мъжът трябва да има абсолютна вяра в своята жена. „Може ли? “ – Може.
Братът трябва да има абсолютна вяра в своята сестра.
„Може ли? “ – Може. Слугата трябва да има абсолютна вяра в своя господар. „Може ли? “ – Може.
към беседата >>
“ В съвършения Божествен закон, за човек, който разбира в какво се състои Царството Божие, не му е позволено да мисли зло за когото и да е, не му е позволено да носи един безобразен образ в себе си и в ума си.
В един ден вие изгубите вяра в него. Той със своите думи и със своите постъпки внесе една малка съблазън. И от този ден той губи, но и вие губите. Защо? Защото като мислите за него, неговите мисли, неговият живот засягат и вашия. Може да кажете: „Какво ни струва да мислим за другите хора тъй, както са си?
“ В съвършения Божествен закон, за човек, който разбира в какво се състои Царството Божие, не му е позволено да мисли зло за когото и да е, не му е позволено да носи един безобразен образ в себе си и в ума си.
Аз ще ви дам после един пример, да видите в какво седи съвършенството. Затуй казва Христос: „Любете враговете си“. Не казва: „Мразете ги“, не казва: „Бъдете индиферентни“, но казва: „Любете ги“. Следователно, имаш един враг, създай в ума си една красива форма за него, не мисли за неговото зло. Е, да допуснем сега, че някой човек не вярва в Бога или вярва в кривия път.
към беседата >>
„Може ли?
“ Може. Мъжът трябва да има абсолютна вяра в своята жена. „Може ли? “ – Може. Братът трябва да има абсолютна вяра в своята сестра.
„Може ли?
“ – Може. Слугата трябва да има абсолютна вяра в своя господар. „Може ли? “ – Може. Сестрата трябва да има абсолютна вяра в своя брат.
към беседата >>
Аз ще ви дам после един пример, да видите в какво седи съвършенството.
Той със своите думи и със своите постъпки внесе една малка съблазън. И от този ден той губи, но и вие губите. Защо? Защото като мислите за него, неговите мисли, неговият живот засягат и вашия. Може да кажете: „Какво ни струва да мислим за другите хора тъй, както са си? “ В съвършения Божествен закон, за човек, който разбира в какво се състои Царството Божие, не му е позволено да мисли зло за когото и да е, не му е позволено да носи един безобразен образ в себе си и в ума си.
Аз ще ви дам после един пример, да видите в какво седи съвършенството.
Затуй казва Христос: „Любете враговете си“. Не казва: „Мразете ги“, не казва: „Бъдете индиферентни“, но казва: „Любете ги“. Следователно, имаш един враг, създай в ума си една красива форма за него, не мисли за неговото зло. Е, да допуснем сега, че някой човек не вярва в Бога или вярва в кривия път. Може ли той да ме спъне?
към беседата >>
“ – Може.
Мъжът трябва да има абсолютна вяра в своята жена. „Може ли? “ – Може. Братът трябва да има абсолютна вяра в своята сестра. „Може ли?
“ – Може.
Слугата трябва да има абсолютна вяра в своя господар. „Може ли? “ – Може. Сестрата трябва да има абсолютна вяра в своя брат. „Може ли?
към беседата >>
Затуй казва Христос: „Любете враговете си“.
И от този ден той губи, но и вие губите. Защо? Защото като мислите за него, неговите мисли, неговият живот засягат и вашия. Може да кажете: „Какво ни струва да мислим за другите хора тъй, както са си? “ В съвършения Божествен закон, за човек, който разбира в какво се състои Царството Божие, не му е позволено да мисли зло за когото и да е, не му е позволено да носи един безобразен образ в себе си и в ума си. Аз ще ви дам после един пример, да видите в какво седи съвършенството.
Затуй казва Христос: „Любете враговете си“.
Не казва: „Мразете ги“, не казва: „Бъдете индиферентни“, но казва: „Любете ги“. Следователно, имаш един враг, създай в ума си една красива форма за него, не мисли за неговото зло. Е, да допуснем сега, че някой човек не вярва в Бога или вярва в кривия път. Може ли той да ме спъне? Не, никой никого не може да спъне.
към беседата >>
Слугата трябва да има абсолютна вяра в своя господар.
„Може ли? “ – Може. Братът трябва да има абсолютна вяра в своята сестра. „Може ли? “ – Може.
Слугата трябва да има абсолютна вяра в своя господар.
„Може ли? “ – Може. Сестрата трябва да има абсолютна вяра в своя брат. „Може ли? “ – Може.
към беседата >>
Не казва: „Мразете ги“, не казва: „Бъдете индиферентни“, но казва: „Любете ги“.
Защото като мислите за него, неговите мисли, неговият живот засягат и вашия. Може да кажете: „Какво ни струва да мислим за другите хора тъй, както са си? “ В съвършения Божествен закон, за човек, който разбира в какво се състои Царството Божие, не му е позволено да мисли зло за когото и да е, не му е позволено да носи един безобразен образ в себе си и в ума си. Аз ще ви дам после един пример, да видите в какво седи съвършенството. Затуй казва Христос: „Любете враговете си“.
Не казва: „Мразете ги“, не казва: „Бъдете индиферентни“, но казва: „Любете ги“.
Следователно, имаш един враг, създай в ума си една красива форма за него, не мисли за неговото зло. Е, да допуснем сега, че някой човек не вярва в Бога или вярва в кривия път. Може ли той да ме спъне? Не, никой никого не може да спъне. Сега ние говорим за онези, които вървят във възходяща степен, тях никой не може да ги спъне.
към беседата >>
„Може ли?
“ – Може. Братът трябва да има абсолютна вяра в своята сестра. „Може ли? “ – Може. Слугата трябва да има абсолютна вяра в своя господар.
„Може ли?
“ – Може. Сестрата трябва да има абсолютна вяра в своя брат. „Може ли? “ – Може. Господарят трябва да има абсолютна вяра в своя слуга.
към беседата >>
Следователно, имаш един враг, създай в ума си една красива форма за него, не мисли за неговото зло.
Може да кажете: „Какво ни струва да мислим за другите хора тъй, както са си? “ В съвършения Божествен закон, за човек, който разбира в какво се състои Царството Божие, не му е позволено да мисли зло за когото и да е, не му е позволено да носи един безобразен образ в себе си и в ума си. Аз ще ви дам после един пример, да видите в какво седи съвършенството. Затуй казва Христос: „Любете враговете си“. Не казва: „Мразете ги“, не казва: „Бъдете индиферентни“, но казва: „Любете ги“.
Следователно, имаш един враг, създай в ума си една красива форма за него, не мисли за неговото зло.
Е, да допуснем сега, че някой човек не вярва в Бога или вярва в кривия път. Може ли той да ме спъне? Не, никой никого не може да спъне. Сега ние говорим за онези, които вървят във възходяща степен, тях никой не може да ги спъне. Онези, които вървят в низходяща степен, те сами се спъват и другите спъват.
към беседата >>
“ – Може.
Братът трябва да има абсолютна вяра в своята сестра. „Може ли? “ – Може. Слугата трябва да има абсолютна вяра в своя господар. „Може ли?
“ – Може.
Сестрата трябва да има абсолютна вяра в своя брат. „Може ли? “ – Може. Господарят трябва да има абсолютна вяра в своя слуга. „Може ли?
към беседата >>
Е, да допуснем сега, че някой човек не вярва в Бога или вярва в кривия път.
“ В съвършения Божествен закон, за човек, който разбира в какво се състои Царството Божие, не му е позволено да мисли зло за когото и да е, не му е позволено да носи един безобразен образ в себе си и в ума си. Аз ще ви дам после един пример, да видите в какво седи съвършенството. Затуй казва Христос: „Любете враговете си“. Не казва: „Мразете ги“, не казва: „Бъдете индиферентни“, но казва: „Любете ги“. Следователно, имаш един враг, създай в ума си една красива форма за него, не мисли за неговото зло.
Е, да допуснем сега, че някой човек не вярва в Бога или вярва в кривия път.
Може ли той да ме спъне? Не, никой никого не може да спъне. Сега ние говорим за онези, които вървят във възходяща степен, тях никой не може да ги спъне. Онези, които вървят в низходяща степен, те сами се спъват и другите спъват.
към беседата >>
Сестрата трябва да има абсолютна вяра в своя брат.
„Може ли? “ – Може. Слугата трябва да има абсолютна вяра в своя господар. „Може ли? “ – Може.
Сестрата трябва да има абсолютна вяра в своя брат.
„Може ли? “ – Може. Господарят трябва да има абсолютна вяра в своя слуга. „Може ли? “ – Може.
към беседата >>
Може ли той да ме спъне?
Аз ще ви дам после един пример, да видите в какво седи съвършенството. Затуй казва Христос: „Любете враговете си“. Не казва: „Мразете ги“, не казва: „Бъдете индиферентни“, но казва: „Любете ги“. Следователно, имаш един враг, създай в ума си една красива форма за него, не мисли за неговото зло. Е, да допуснем сега, че някой човек не вярва в Бога или вярва в кривия път.
Може ли той да ме спъне?
Не, никой никого не може да спъне. Сега ние говорим за онези, които вървят във възходяща степен, тях никой не може да ги спъне. Онези, които вървят в низходяща степен, те сами се спъват и другите спъват.
към беседата >>
„Може ли?
“ – Може. Слугата трябва да има абсолютна вяра в своя господар. „Може ли? “ – Може. Сестрата трябва да има абсолютна вяра в своя брат.
„Може ли?
“ – Може. Господарят трябва да има абсолютна вяра в своя слуга. „Може ли? “ – Може. Може да имате някакви погрешки, туй е допустимо, но трябва да знаем, че след като правим хиляди и хиляди погрешки, един ден ще познаем Бога, ще почнем да се учим и да живеем тъй, както Той обича.
към беседата >>
Не, никой никого не може да спъне.
Затуй казва Христос: „Любете враговете си“. Не казва: „Мразете ги“, не казва: „Бъдете индиферентни“, но казва: „Любете ги“. Следователно, имаш един враг, създай в ума си една красива форма за него, не мисли за неговото зло. Е, да допуснем сега, че някой човек не вярва в Бога или вярва в кривия път. Може ли той да ме спъне?
Не, никой никого не може да спъне.
Сега ние говорим за онези, които вървят във възходяща степен, тях никой не може да ги спъне. Онези, които вървят в низходяща степен, те сами се спъват и другите спъват.
към беседата >>
“ – Може.
Слугата трябва да има абсолютна вяра в своя господар. „Може ли? “ – Може. Сестрата трябва да има абсолютна вяра в своя брат. „Може ли?
“ – Може.
Господарят трябва да има абсолютна вяра в своя слуга. „Може ли? “ – Може. Може да имате някакви погрешки, туй е допустимо, но трябва да знаем, че след като правим хиляди и хиляди погрешки, един ден ще познаем Бога, ще почнем да се учим и да живеем тъй, както Той обича. Ще дойде туй време, за едни по-рано, за други – по-късно.
към беседата >>
Сега ние говорим за онези, които вървят във възходяща степен, тях никой не може да ги спъне.
Не казва: „Мразете ги“, не казва: „Бъдете индиферентни“, но казва: „Любете ги“. Следователно, имаш един враг, създай в ума си една красива форма за него, не мисли за неговото зло. Е, да допуснем сега, че някой човек не вярва в Бога или вярва в кривия път. Може ли той да ме спъне? Не, никой никого не може да спъне.
Сега ние говорим за онези, които вървят във възходяща степен, тях никой не може да ги спъне.
Онези, които вървят в низходяща степен, те сами се спъват и другите спъват.
към беседата >>
Господарят трябва да има абсолютна вяра в своя слуга.
„Може ли? “ – Може. Сестрата трябва да има абсолютна вяра в своя брат. „Може ли? “ – Може.
Господарят трябва да има абсолютна вяра в своя слуга.
„Може ли? “ – Може. Може да имате някакви погрешки, туй е допустимо, но трябва да знаем, че след като правим хиляди и хиляди погрешки, един ден ще познаем Бога, ще почнем да се учим и да живеем тъй, както Той обича. Ще дойде туй време, за едни по-рано, за други – по-късно.
към беседата >>
Онези, които вървят в низходяща степен, те сами се спъват и другите спъват.
Следователно, имаш един враг, създай в ума си една красива форма за него, не мисли за неговото зло. Е, да допуснем сега, че някой човек не вярва в Бога или вярва в кривия път. Може ли той да ме спъне? Не, никой никого не може да спъне. Сега ние говорим за онези, които вървят във възходяща степен, тях никой не може да ги спъне.
Онези, които вървят в низходяща степен, те сами се спъват и другите спъват.
към беседата >>
„Може ли?
“ – Може. Сестрата трябва да има абсолютна вяра в своя брат. „Може ли? “ – Може. Господарят трябва да има абсолютна вяра в своя слуга.
„Може ли?
“ – Може. Може да имате някакви погрешки, туй е допустимо, но трябва да знаем, че след като правим хиляди и хиляди погрешки, един ден ще познаем Бога, ще почнем да се учим и да живеем тъй, както Той обича. Ще дойде туй време, за едни по-рано, за други – по-късно.
към беседата >>
Христос казва: „Горко на света от съблазните!
Христос казва: „Горко на света от съблазните!
“ Туй, което днес руши живота, това са съблазните в света. На всяка една стъпка ние имаме съблазни, т.е. съвременните хора не са убедени във вярванията, които имат. Те нямат положителни вярвания. Всички се съблазняват в нещо, защото съблазънта и съмнението вървят ръка за ръка.
към беседата >>
“ – Може.
Сестрата трябва да има абсолютна вяра в своя брат. „Може ли? “ – Може. Господарят трябва да има абсолютна вяра в своя слуга. „Може ли?
“ – Може.
Може да имате някакви погрешки, туй е допустимо, но трябва да знаем, че след като правим хиляди и хиляди погрешки, един ден ще познаем Бога, ще почнем да се учим и да живеем тъй, както Той обича. Ще дойде туй време, за едни по-рано, за други – по-късно.
към беседата >>
“ Туй, което днес руши живота, това са съблазните в света.
Христос казва: „Горко на света от съблазните!
“ Туй, което днес руши живота, това са съблазните в света.
На всяка една стъпка ние имаме съблазни, т.е. съвременните хора не са убедени във вярванията, които имат. Те нямат положителни вярвания. Всички се съблазняват в нещо, защото съблазънта и съмнението вървят ръка за ръка. Съмнението е един умствен процес, а съблазънта е един промеждутъчен процес между сърцето и ума, едновременно засягат ума и сърцето.
към беседата >>
Може да имате някакви погрешки, туй е допустимо, но трябва да знаем, че след като правим хиляди и хиляди погрешки, един ден ще познаем Бога, ще почнем да се учим и да живеем тъй, както Той обича.
„Може ли? “ – Може. Господарят трябва да има абсолютна вяра в своя слуга. „Може ли? “ – Може.
Може да имате някакви погрешки, туй е допустимо, но трябва да знаем, че след като правим хиляди и хиляди погрешки, един ден ще познаем Бога, ще почнем да се учим и да живеем тъй, както Той обича.
Ще дойде туй време, за едни по-рано, за други – по-късно.
към беседата >>
На всяка една стъпка ние имаме съблазни, т.е.
Христос казва: „Горко на света от съблазните! “ Туй, което днес руши живота, това са съблазните в света.
На всяка една стъпка ние имаме съблазни, т.е.
съвременните хора не са убедени във вярванията, които имат. Те нямат положителни вярвания. Всички се съблазняват в нещо, защото съблазънта и съмнението вървят ръка за ръка. Съмнението е един умствен процес, а съблазънта е един промеждутъчен процес между сърцето и ума, едновременно засягат ума и сърцето. Съблазънта действа развратително, защото като се съмняваш, взима участие само ума, а щом се съблазняваш, взимат участие и сърцето, и ума, а вземе ли участие сърцето и ума в низходяща степен, животът ти непременно ще се изрази в една нежелателна форма.
към беседата >>
Ще дойде туй време, за едни по-рано, за други – по-късно.
“ – Може. Господарят трябва да има абсолютна вяра в своя слуга. „Може ли? “ – Може. Може да имате някакви погрешки, туй е допустимо, но трябва да знаем, че след като правим хиляди и хиляди погрешки, един ден ще познаем Бога, ще почнем да се учим и да живеем тъй, както Той обича.
Ще дойде туй време, за едни по-рано, за други – по-късно.
към беседата >>
съвременните хора не са убедени във вярванията, които имат.
Христос казва: „Горко на света от съблазните! “ Туй, което днес руши живота, това са съблазните в света. На всяка една стъпка ние имаме съблазни, т.е.
съвременните хора не са убедени във вярванията, които имат.
Те нямат положителни вярвания. Всички се съблазняват в нещо, защото съблазънта и съмнението вървят ръка за ръка. Съмнението е един умствен процес, а съблазънта е един промеждутъчен процес между сърцето и ума, едновременно засягат ума и сърцето. Съблазънта действа развратително, защото като се съмняваш, взима участие само ума, а щом се съблазняваш, взимат участие и сърцето, и ума, а вземе ли участие сърцето и ума в низходяща степен, животът ти непременно ще се изрази в една нежелателна форма.
към беседата >>
„Горко на света от съблазните!
„Горко на света от съблазните!
“
към беседата >>
Те нямат положителни вярвания.
Христос казва: „Горко на света от съблазните! “ Туй, което днес руши живота, това са съблазните в света. На всяка една стъпка ние имаме съблазни, т.е. съвременните хора не са убедени във вярванията, които имат.
Те нямат положителни вярвания.
Всички се съблазняват в нещо, защото съблазънта и съмнението вървят ръка за ръка. Съмнението е един умствен процес, а съблазънта е един промеждутъчен процес между сърцето и ума, едновременно засягат ума и сърцето. Съблазънта действа развратително, защото като се съмняваш, взима участие само ума, а щом се съблазняваш, взимат участие и сърцето, и ума, а вземе ли участие сърцето и ума в низходяща степен, животът ти непременно ще се изрази в една нежелателна форма.
към беседата >>
“
„Горко на света от съблазните!
“
към беседата >>
Всички се съблазняват в нещо, защото съблазънта и съмнението вървят ръка за ръка.
Христос казва: „Горко на света от съблазните! “ Туй, което днес руши живота, това са съблазните в света. На всяка една стъпка ние имаме съблазни, т.е. съвременните хора не са убедени във вярванията, които имат. Те нямат положителни вярвания.
Всички се съблазняват в нещо, защото съблазънта и съмнението вървят ръка за ръка.
Съмнението е един умствен процес, а съблазънта е един промеждутъчен процес между сърцето и ума, едновременно засягат ума и сърцето. Съблазънта действа развратително, защото като се съмняваш, взима участие само ума, а щом се съблазняваш, взимат участие и сърцето, и ума, а вземе ли участие сърцето и ума в низходяща степен, животът ти непременно ще се изрази в една нежелателна форма.
към беседата >>
Сега, ако за света е горко, за праведните не трябва да бъде горко.
Сега, ако за света е горко, за праведните не трябва да бъде горко.
Носете тази идея със себе си! Направете едно дружество, без съблазни. Но какво ще бъде правилото там? Вие ще кажете: „Може ли това? “ – Може.
към беседата >>
Съмнението е един умствен процес, а съблазънта е един промеждутъчен процес между сърцето и ума, едновременно засягат ума и сърцето.
“ Туй, което днес руши живота, това са съблазните в света. На всяка една стъпка ние имаме съблазни, т.е. съвременните хора не са убедени във вярванията, които имат. Те нямат положителни вярвания. Всички се съблазняват в нещо, защото съблазънта и съмнението вървят ръка за ръка.
Съмнението е един умствен процес, а съблазънта е един промеждутъчен процес между сърцето и ума, едновременно засягат ума и сърцето.
Съблазънта действа развратително, защото като се съмняваш, взима участие само ума, а щом се съблазняваш, взимат участие и сърцето, и ума, а вземе ли участие сърцето и ума в низходяща степен, животът ти непременно ще се изрази в една нежелателна форма.
към беседата >>
Носете тази идея със себе си!
Сега, ако за света е горко, за праведните не трябва да бъде горко.
Носете тази идея със себе си!
Направете едно дружество, без съблазни. Но какво ще бъде правилото там? Вие ще кажете: „Може ли това? “ – Може. Вие казвате: „Ако ние вложим пари, всичко, без да се съблазним, то утре касата, парите ни, всичко ще хвръкне“.
към беседата >>
Съблазънта действа развратително, защото като се съмняваш, взима участие само ума, а щом се съблазняваш, взимат участие и сърцето, и ума, а вземе ли участие сърцето и ума в низходяща степен, животът ти непременно ще се изрази в една нежелателна форма.
На всяка една стъпка ние имаме съблазни, т.е. съвременните хора не са убедени във вярванията, които имат. Те нямат положителни вярвания. Всички се съблазняват в нещо, защото съблазънта и съмнението вървят ръка за ръка. Съмнението е един умствен процес, а съблазънта е един промеждутъчен процес между сърцето и ума, едновременно засягат ума и сърцето.
Съблазънта действа развратително, защото като се съмняваш, взима участие само ума, а щом се съблазняваш, взимат участие и сърцето, и ума, а вземе ли участие сърцето и ума в низходяща степен, животът ти непременно ще се изрази в една нежелателна форма.
към беседата >>
Направете едно дружество, без съблазни.
Сега, ако за света е горко, за праведните не трябва да бъде горко. Носете тази идея със себе си!
Направете едно дружество, без съблазни.
Но какво ще бъде правилото там? Вие ще кажете: „Може ли това? “ – Може. Вие казвате: „Ако ние вложим пари, всичко, без да се съблазним, то утре касата, парите ни, всичко ще хвръкне“. Ние още не знаем дали ще хвръкнат парите.
към беседата >>
Всички съвременни хора се съблазняват от каквото и да е.
Всички съвременни хора се съблазняват от каквото и да е.
Ако вие бихте казали комуто и да е една горчива дума или бихте изнесли една негова погрешка, той би се обидил. Съвременните народи – англичани, французи, германци – за една дума се обиждат, изваждат револвер, извикват секунданти, казват: „Господине, обидихте ме, аз трябва да защитя своята чест“. Някой път това е само за една дума, за един поглед. Туй е до разбирането. Сега, като дойдем до религиозните хора, които се подигат малко, които са дошли на един по-висок уровен, и те не правят разлика, и те се обиждат.
към беседата >>
Но какво ще бъде правилото там?
Сега, ако за света е горко, за праведните не трябва да бъде горко. Носете тази идея със себе си! Направете едно дружество, без съблазни.
Но какво ще бъде правилото там?
Вие ще кажете: „Може ли това? “ – Може. Вие казвате: „Ако ние вложим пари, всичко, без да се съблазним, то утре касата, парите ни, всичко ще хвръкне“. Ние още не знаем дали ще хвръкнат парите. Ние още не сме опитали Божествените принципи, още не сме ги приложили.
към беседата >>
Ако вие бихте казали комуто и да е една горчива дума или бихте изнесли една негова погрешка, той би се обидил.
Всички съвременни хора се съблазняват от каквото и да е.
Ако вие бихте казали комуто и да е една горчива дума или бихте изнесли една негова погрешка, той би се обидил.
Съвременните народи – англичани, французи, германци – за една дума се обиждат, изваждат револвер, извикват секунданти, казват: „Господине, обидихте ме, аз трябва да защитя своята чест“. Някой път това е само за една дума, за един поглед. Туй е до разбирането. Сега, като дойдем до религиозните хора, които се подигат малко, които са дошли на един по-висок уровен, и те не правят разлика, и те се обиждат. Ще ви приведа един пример от преданията за християнството, който се отнася към епохата от времето на Нерон.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Може ли това?
Сега, ако за света е горко, за праведните не трябва да бъде горко. Носете тази идея със себе си! Направете едно дружество, без съблазни. Но какво ще бъде правилото там?
Вие ще кажете: „Може ли това?
“ – Може. Вие казвате: „Ако ние вложим пари, всичко, без да се съблазним, то утре касата, парите ни, всичко ще хвръкне“. Ние още не знаем дали ще хвръкнат парите. Ние още не сме опитали Божествените принципи, още не сме ги приложили. Ние казваме, че по този начин не може да се живее.
към беседата >>
Съвременните народи – англичани, французи, германци – за една дума се обиждат, изваждат револвер, извикват секунданти, казват: „Господине, обидихте ме, аз трябва да защитя своята чест“.
Всички съвременни хора се съблазняват от каквото и да е. Ако вие бихте казали комуто и да е една горчива дума или бихте изнесли една негова погрешка, той би се обидил.
Съвременните народи – англичани, французи, германци – за една дума се обиждат, изваждат револвер, извикват секунданти, казват: „Господине, обидихте ме, аз трябва да защитя своята чест“.
Някой път това е само за една дума, за един поглед. Туй е до разбирането. Сега, като дойдем до религиозните хора, които се подигат малко, които са дошли на един по-висок уровен, и те не правят разлика, и те се обиждат. Ще ви приведа един пример от преданията за християнството, който се отнася към епохата от времето на Нерон. Някой си виден римски патриций, наречен Хелвий, отвратен от покварения живот, запознава се с тогавашните християни и възприема християнството.
към беседата >>
“ – Може.
Сега, ако за света е горко, за праведните не трябва да бъде горко. Носете тази идея със себе си! Направете едно дружество, без съблазни. Но какво ще бъде правилото там? Вие ще кажете: „Може ли това?
“ – Може.
Вие казвате: „Ако ние вложим пари, всичко, без да се съблазним, то утре касата, парите ни, всичко ще хвръкне“. Ние още не знаем дали ще хвръкнат парите. Ние още не сме опитали Божествените принципи, още не сме ги приложили. Ние казваме, че по този начин не може да се живее. Действително, не може да се живее.
към беседата >>
Някой път това е само за една дума, за един поглед.
Всички съвременни хора се съблазняват от каквото и да е. Ако вие бихте казали комуто и да е една горчива дума или бихте изнесли една негова погрешка, той би се обидил. Съвременните народи – англичани, французи, германци – за една дума се обиждат, изваждат револвер, извикват секунданти, казват: „Господине, обидихте ме, аз трябва да защитя своята чест“.
Някой път това е само за една дума, за един поглед.
Туй е до разбирането. Сега, като дойдем до религиозните хора, които се подигат малко, които са дошли на един по-висок уровен, и те не правят разлика, и те се обиждат. Ще ви приведа един пример от преданията за християнството, който се отнася към епохата от времето на Нерон. Някой си виден римски патриций, наречен Хелвий, отвратен от покварения живот, запознава се с тогавашните християни и възприема християнството. Тази идея на християнството толкова се загнездила в главата му, че той се решил да посвети най-малко 30 години от живота си, да живее по горите, за да разбере дълбокия смисъл на живота.
към беседата >>
Вие казвате: „Ако ние вложим пари, всичко, без да се съблазним, то утре касата, парите ни, всичко ще хвръкне“.
Носете тази идея със себе си! Направете едно дружество, без съблазни. Но какво ще бъде правилото там? Вие ще кажете: „Може ли това? “ – Може.
Вие казвате: „Ако ние вложим пари, всичко, без да се съблазним, то утре касата, парите ни, всичко ще хвръкне“.
Ние още не знаем дали ще хвръкнат парите. Ние още не сме опитали Божествените принципи, още не сме ги приложили. Ние казваме, че по този начин не може да се живее. Действително, не може да се живее. Но ако ние вложим тази разумна Любов, да започне да действа отдолу, какво ще произведе тя?
към беседата >>
Туй е до разбирането.
Всички съвременни хора се съблазняват от каквото и да е. Ако вие бихте казали комуто и да е една горчива дума или бихте изнесли една негова погрешка, той би се обидил. Съвременните народи – англичани, французи, германци – за една дума се обиждат, изваждат револвер, извикват секунданти, казват: „Господине, обидихте ме, аз трябва да защитя своята чест“. Някой път това е само за една дума, за един поглед.
Туй е до разбирането.
Сега, като дойдем до религиозните хора, които се подигат малко, които са дошли на един по-висок уровен, и те не правят разлика, и те се обиждат. Ще ви приведа един пример от преданията за християнството, който се отнася към епохата от времето на Нерон. Някой си виден римски патриций, наречен Хелвий, отвратен от покварения живот, запознава се с тогавашните християни и възприема християнството. Тази идея на християнството толкова се загнездила в главата му, че той се решил да посвети най-малко 30 години от живота си, да живее по горите, за да разбере дълбокия смисъл на живота. Цели 30 години той се подвизавал самотно и се молил Богу, но един ден идва един негов събрат постник и го запитва: „По какво мога да позная кога съм благоугоден на Бога и кога не?
към беседата >>
Ние още не знаем дали ще хвръкнат парите.
Направете едно дружество, без съблазни. Но какво ще бъде правилото там? Вие ще кажете: „Може ли това? “ – Може. Вие казвате: „Ако ние вложим пари, всичко, без да се съблазним, то утре касата, парите ни, всичко ще хвръкне“.
Ние още не знаем дали ще хвръкнат парите.
Ние още не сме опитали Божествените принципи, още не сме ги приложили. Ние казваме, че по този начин не може да се живее. Действително, не може да се живее. Но ако ние вложим тази разумна Любов, да започне да действа отдолу, какво ще произведе тя? Сега двама души, мъж и жена, като тръгнат в този път, почват да спорят за своите възгледи, как разбира единият, как разбира другият.
към беседата >>
Сега, като дойдем до религиозните хора, които се подигат малко, които са дошли на един по-висок уровен, и те не правят разлика, и те се обиждат.
Всички съвременни хора се съблазняват от каквото и да е. Ако вие бихте казали комуто и да е една горчива дума или бихте изнесли една негова погрешка, той би се обидил. Съвременните народи – англичани, французи, германци – за една дума се обиждат, изваждат револвер, извикват секунданти, казват: „Господине, обидихте ме, аз трябва да защитя своята чест“. Някой път това е само за една дума, за един поглед. Туй е до разбирането.
Сега, като дойдем до религиозните хора, които се подигат малко, които са дошли на един по-висок уровен, и те не правят разлика, и те се обиждат.
Ще ви приведа един пример от преданията за християнството, който се отнася към епохата от времето на Нерон. Някой си виден римски патриций, наречен Хелвий, отвратен от покварения живот, запознава се с тогавашните християни и възприема християнството. Тази идея на християнството толкова се загнездила в главата му, че той се решил да посвети най-малко 30 години от живота си, да живее по горите, за да разбере дълбокия смисъл на живота. Цели 30 години той се подвизавал самотно и се молил Богу, но един ден идва един негов събрат постник и го запитва: „По какво мога да позная кога съм благоугоден на Бога и кога не? “ Той му казва така: „Туй, което аз съм научил в моята опитност, е това: Денят, в който те похвалят за твоята добрина, всичко си изгубил.
към беседата >>
Ние още не сме опитали Божествените принципи, още не сме ги приложили.
Но какво ще бъде правилото там? Вие ще кажете: „Може ли това? “ – Може. Вие казвате: „Ако ние вложим пари, всичко, без да се съблазним, то утре касата, парите ни, всичко ще хвръкне“. Ние още не знаем дали ще хвръкнат парите.
Ние още не сме опитали Божествените принципи, още не сме ги приложили.
Ние казваме, че по този начин не може да се живее. Действително, не може да се живее. Но ако ние вложим тази разумна Любов, да започне да действа отдолу, какво ще произведе тя? Сега двама души, мъж и жена, като тръгнат в този път, почват да спорят за своите възгледи, как разбира единият, как разбира другият. Няма какво да спорят.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример от преданията за християнството, който се отнася към епохата от времето на Нерон.
Ако вие бихте казали комуто и да е една горчива дума или бихте изнесли една негова погрешка, той би се обидил. Съвременните народи – англичани, французи, германци – за една дума се обиждат, изваждат револвер, извикват секунданти, казват: „Господине, обидихте ме, аз трябва да защитя своята чест“. Някой път това е само за една дума, за един поглед. Туй е до разбирането. Сега, като дойдем до религиозните хора, които се подигат малко, които са дошли на един по-висок уровен, и те не правят разлика, и те се обиждат.
Ще ви приведа един пример от преданията за християнството, който се отнася към епохата от времето на Нерон.
Някой си виден римски патриций, наречен Хелвий, отвратен от покварения живот, запознава се с тогавашните християни и възприема християнството. Тази идея на християнството толкова се загнездила в главата му, че той се решил да посвети най-малко 30 години от живота си, да живее по горите, за да разбере дълбокия смисъл на живота. Цели 30 години той се подвизавал самотно и се молил Богу, но един ден идва един негов събрат постник и го запитва: „По какво мога да позная кога съм благоугоден на Бога и кога не? “ Той му казва така: „Туй, което аз съм научил в моята опитност, е това: Денят, в който те похвалят за твоята добрина, всичко си изгубил. Дотогава, докато хората те корят, твоята добродетел расте, но денят, в който твоят близък те похвали, всичко си изгубил“.
към беседата >>
Ние казваме, че по този начин не може да се живее.
Вие ще кажете: „Може ли това? “ – Може. Вие казвате: „Ако ние вложим пари, всичко, без да се съблазним, то утре касата, парите ни, всичко ще хвръкне“. Ние още не знаем дали ще хвръкнат парите. Ние още не сме опитали Божествените принципи, още не сме ги приложили.
Ние казваме, че по този начин не може да се живее.
Действително, не може да се живее. Но ако ние вложим тази разумна Любов, да започне да действа отдолу, какво ще произведе тя? Сега двама души, мъж и жена, като тръгнат в този път, почват да спорят за своите възгледи, как разбира единият, как разбира другият. Няма какво да спорят. Вашата любов еднаква ли е?
към беседата >>
Някой си виден римски патриций, наречен Хелвий, отвратен от покварения живот, запознава се с тогавашните християни и възприема християнството.
Съвременните народи – англичани, французи, германци – за една дума се обиждат, изваждат револвер, извикват секунданти, казват: „Господине, обидихте ме, аз трябва да защитя своята чест“. Някой път това е само за една дума, за един поглед. Туй е до разбирането. Сега, като дойдем до религиозните хора, които се подигат малко, които са дошли на един по-висок уровен, и те не правят разлика, и те се обиждат. Ще ви приведа един пример от преданията за християнството, който се отнася към епохата от времето на Нерон.
Някой си виден римски патриций, наречен Хелвий, отвратен от покварения живот, запознава се с тогавашните християни и възприема християнството.
Тази идея на християнството толкова се загнездила в главата му, че той се решил да посвети най-малко 30 години от живота си, да живее по горите, за да разбере дълбокия смисъл на живота. Цели 30 години той се подвизавал самотно и се молил Богу, но един ден идва един негов събрат постник и го запитва: „По какво мога да позная кога съм благоугоден на Бога и кога не? “ Той му казва така: „Туй, което аз съм научил в моята опитност, е това: Денят, в който те похвалят за твоята добрина, всичко си изгубил. Дотогава, докато хората те корят, твоята добродетел расте, но денят, в който твоят близък те похвали, всичко си изгубил“. И той тъй щателно се стараел да го не похвали никой.
към беседата >>
Действително, не може да се живее.
“ – Може. Вие казвате: „Ако ние вложим пари, всичко, без да се съблазним, то утре касата, парите ни, всичко ще хвръкне“. Ние още не знаем дали ще хвръкнат парите. Ние още не сме опитали Божествените принципи, още не сме ги приложили. Ние казваме, че по този начин не може да се живее.
Действително, не може да се живее.
Но ако ние вложим тази разумна Любов, да започне да действа отдолу, какво ще произведе тя? Сега двама души, мъж и жена, като тръгнат в този път, почват да спорят за своите възгледи, как разбира единият, как разбира другият. Няма какво да спорят. Вашата любов еднаква ли е? Двама души, като тръгнат в Божествения път, всеки трябва да бъде готов да се жертва за своя ближен, за този, с когото живее, толкова, колкото и за себе си.
към беседата >>
Тази идея на християнството толкова се загнездила в главата му, че той се решил да посвети най-малко 30 години от живота си, да живее по горите, за да разбере дълбокия смисъл на живота.
Някой път това е само за една дума, за един поглед. Туй е до разбирането. Сега, като дойдем до религиозните хора, които се подигат малко, които са дошли на един по-висок уровен, и те не правят разлика, и те се обиждат. Ще ви приведа един пример от преданията за християнството, който се отнася към епохата от времето на Нерон. Някой си виден римски патриций, наречен Хелвий, отвратен от покварения живот, запознава се с тогавашните християни и възприема християнството.
Тази идея на християнството толкова се загнездила в главата му, че той се решил да посвети най-малко 30 години от живота си, да живее по горите, за да разбере дълбокия смисъл на живота.
Цели 30 години той се подвизавал самотно и се молил Богу, но един ден идва един негов събрат постник и го запитва: „По какво мога да позная кога съм благоугоден на Бога и кога не? “ Той му казва така: „Туй, което аз съм научил в моята опитност, е това: Денят, в който те похвалят за твоята добрина, всичко си изгубил. Дотогава, докато хората те корят, твоята добродетел расте, но денят, в който твоят близък те похвали, всичко си изгубил“. И той тъй щателно се стараел да го не похвали никой. Обаче след 30 години, когато мислил, че е навършил своето развитие и поискал да отиде в света да проповядва Христовото учение, един ден отива при един свой приятел, който му казва: „Ти си много добър и свят човек“.
към беседата >>
Но ако ние вложим тази разумна Любов, да започне да действа отдолу, какво ще произведе тя?
Вие казвате: „Ако ние вложим пари, всичко, без да се съблазним, то утре касата, парите ни, всичко ще хвръкне“. Ние още не знаем дали ще хвръкнат парите. Ние още не сме опитали Божествените принципи, още не сме ги приложили. Ние казваме, че по този начин не може да се живее. Действително, не може да се живее.
Но ако ние вложим тази разумна Любов, да започне да действа отдолу, какво ще произведе тя?
Сега двама души, мъж и жена, като тръгнат в този път, почват да спорят за своите възгледи, как разбира единият, как разбира другият. Няма какво да спорят. Вашата любов еднаква ли е? Двама души, като тръгнат в Божествения път, всеки трябва да бъде готов да се жертва за своя ближен, за този, с когото живее, толкова, колкото и за себе си. Ако бихте турили туй правило в живота си, какво подобрение би станало!
към беседата >>
Цели 30 години той се подвизавал самотно и се молил Богу, но един ден идва един негов събрат постник и го запитва: „По какво мога да позная кога съм благоугоден на Бога и кога не?
Туй е до разбирането. Сега, като дойдем до религиозните хора, които се подигат малко, които са дошли на един по-висок уровен, и те не правят разлика, и те се обиждат. Ще ви приведа един пример от преданията за християнството, който се отнася към епохата от времето на Нерон. Някой си виден римски патриций, наречен Хелвий, отвратен от покварения живот, запознава се с тогавашните християни и възприема християнството. Тази идея на християнството толкова се загнездила в главата му, че той се решил да посвети най-малко 30 години от живота си, да живее по горите, за да разбере дълбокия смисъл на живота.
Цели 30 години той се подвизавал самотно и се молил Богу, но един ден идва един негов събрат постник и го запитва: „По какво мога да позная кога съм благоугоден на Бога и кога не?
“ Той му казва така: „Туй, което аз съм научил в моята опитност, е това: Денят, в който те похвалят за твоята добрина, всичко си изгубил. Дотогава, докато хората те корят, твоята добродетел расте, но денят, в който твоят близък те похвали, всичко си изгубил“. И той тъй щателно се стараел да го не похвали никой. Обаче след 30 години, когато мислил, че е навършил своето развитие и поискал да отиде в света да проповядва Христовото учение, един ден отива при един свой приятел, който му казва: „Ти си много добър и свят човек“. – „А – казал той, – ти ме съсипа, съсипа целия ми живот, всичките ми 30 години отидоха.“ Върнал се в пустинята и 10 дни плакал.
към беседата >>
Сега двама души, мъж и жена, като тръгнат в този път, почват да спорят за своите възгледи, как разбира единият, как разбира другият.
Ние още не знаем дали ще хвръкнат парите. Ние още не сме опитали Божествените принципи, още не сме ги приложили. Ние казваме, че по този начин не може да се живее. Действително, не може да се живее. Но ако ние вложим тази разумна Любов, да започне да действа отдолу, какво ще произведе тя?
Сега двама души, мъж и жена, като тръгнат в този път, почват да спорят за своите възгледи, как разбира единият, как разбира другият.
Няма какво да спорят. Вашата любов еднаква ли е? Двама души, като тръгнат в Божествения път, всеки трябва да бъде готов да се жертва за своя ближен, за този, с когото живее, толкова, колкото и за себе си. Ако бихте турили туй правило в живота си, какво подобрение би станало! А лошото е там, че ние жертваме за себе си повече, отколкото за всички други.
към беседата >>
“ Той му казва така: „Туй, което аз съм научил в моята опитност, е това: Денят, в който те похвалят за твоята добрина, всичко си изгубил.
Сега, като дойдем до религиозните хора, които се подигат малко, които са дошли на един по-висок уровен, и те не правят разлика, и те се обиждат. Ще ви приведа един пример от преданията за християнството, който се отнася към епохата от времето на Нерон. Някой си виден римски патриций, наречен Хелвий, отвратен от покварения живот, запознава се с тогавашните християни и възприема християнството. Тази идея на християнството толкова се загнездила в главата му, че той се решил да посвети най-малко 30 години от живота си, да живее по горите, за да разбере дълбокия смисъл на живота. Цели 30 години той се подвизавал самотно и се молил Богу, но един ден идва един негов събрат постник и го запитва: „По какво мога да позная кога съм благоугоден на Бога и кога не?
“ Той му казва така: „Туй, което аз съм научил в моята опитност, е това: Денят, в който те похвалят за твоята добрина, всичко си изгубил.
Дотогава, докато хората те корят, твоята добродетел расте, но денят, в който твоят близък те похвали, всичко си изгубил“. И той тъй щателно се стараел да го не похвали никой. Обаче след 30 години, когато мислил, че е навършил своето развитие и поискал да отиде в света да проповядва Христовото учение, един ден отива при един свой приятел, който му казва: „Ти си много добър и свят човек“. – „А – казал той, – ти ме съсипа, съсипа целия ми живот, всичките ми 30 години отидоха.“ Върнал се в пустинята и 10 дни плакал. Сега питам: Този идеал съществува ли между съвременното християнство?
към беседата >>
Няма какво да спорят.
Ние още не сме опитали Божествените принципи, още не сме ги приложили. Ние казваме, че по този начин не може да се живее. Действително, не може да се живее. Но ако ние вложим тази разумна Любов, да започне да действа отдолу, какво ще произведе тя? Сега двама души, мъж и жена, като тръгнат в този път, почват да спорят за своите възгледи, как разбира единият, как разбира другият.
Няма какво да спорят.
Вашата любов еднаква ли е? Двама души, като тръгнат в Божествения път, всеки трябва да бъде готов да се жертва за своя ближен, за този, с когото живее, толкова, колкото и за себе си. Ако бихте турили туй правило в живота си, какво подобрение би станало! А лошото е там, че ние жертваме за себе си повече, отколкото за всички други. В Писанието се казва: „Бог, като изпратил Своя Син, Той пожертвал всичко от своята Любов, за да могат съвременните хора да се подигнат“.
към беседата >>
Дотогава, докато хората те корят, твоята добродетел расте, но денят, в който твоят близък те похвали, всичко си изгубил“.
Ще ви приведа един пример от преданията за християнството, който се отнася към епохата от времето на Нерон. Някой си виден римски патриций, наречен Хелвий, отвратен от покварения живот, запознава се с тогавашните християни и възприема християнството. Тази идея на християнството толкова се загнездила в главата му, че той се решил да посвети най-малко 30 години от живота си, да живее по горите, за да разбере дълбокия смисъл на живота. Цели 30 години той се подвизавал самотно и се молил Богу, но един ден идва един негов събрат постник и го запитва: „По какво мога да позная кога съм благоугоден на Бога и кога не? “ Той му казва така: „Туй, което аз съм научил в моята опитност, е това: Денят, в който те похвалят за твоята добрина, всичко си изгубил.
Дотогава, докато хората те корят, твоята добродетел расте, но денят, в който твоят близък те похвали, всичко си изгубил“.
И той тъй щателно се стараел да го не похвали никой. Обаче след 30 години, когато мислил, че е навършил своето развитие и поискал да отиде в света да проповядва Христовото учение, един ден отива при един свой приятел, който му казва: „Ти си много добър и свят човек“. – „А – казал той, – ти ме съсипа, съсипа целия ми живот, всичките ми 30 години отидоха.“ Върнал се в пустинята и 10 дни плакал. Сега питам: Този идеал съществува ли между съвременното християнство? Приложете този идеал!
към беседата >>
Вашата любов еднаква ли е?
Ние казваме, че по този начин не може да се живее. Действително, не може да се живее. Но ако ние вложим тази разумна Любов, да започне да действа отдолу, какво ще произведе тя? Сега двама души, мъж и жена, като тръгнат в този път, почват да спорят за своите възгледи, как разбира единият, как разбира другият. Няма какво да спорят.
Вашата любов еднаква ли е?
Двама души, като тръгнат в Божествения път, всеки трябва да бъде готов да се жертва за своя ближен, за този, с когото живее, толкова, колкото и за себе си. Ако бихте турили туй правило в живота си, какво подобрение би станало! А лошото е там, че ние жертваме за себе си повече, отколкото за всички други. В Писанието се казва: „Бог, като изпратил Своя Син, Той пожертвал всичко от своята Любов, за да могат съвременните хора да се подигнат“. И ако ние схванем тази велика мисъл, идването на Христа на земята, жертвата, която Бог е принесъл, ако се въодушевим със същите Негови мисли, с тази вяра на Христа, и да изпълним волята Божия, ние вярваме, че този свят ще се подигне в един ден, в един Божествен ден.
към беседата >>
И той тъй щателно се стараел да го не похвали никой.
Някой си виден римски патриций, наречен Хелвий, отвратен от покварения живот, запознава се с тогавашните християни и възприема християнството. Тази идея на християнството толкова се загнездила в главата му, че той се решил да посвети най-малко 30 години от живота си, да живее по горите, за да разбере дълбокия смисъл на живота. Цели 30 години той се подвизавал самотно и се молил Богу, но един ден идва един негов събрат постник и го запитва: „По какво мога да позная кога съм благоугоден на Бога и кога не? “ Той му казва така: „Туй, което аз съм научил в моята опитност, е това: Денят, в който те похвалят за твоята добрина, всичко си изгубил. Дотогава, докато хората те корят, твоята добродетел расте, но денят, в който твоят близък те похвали, всичко си изгубил“.
И той тъй щателно се стараел да го не похвали никой.
Обаче след 30 години, когато мислил, че е навършил своето развитие и поискал да отиде в света да проповядва Христовото учение, един ден отива при един свой приятел, който му казва: „Ти си много добър и свят човек“. – „А – казал той, – ти ме съсипа, съсипа целия ми живот, всичките ми 30 години отидоха.“ Върнал се в пустинята и 10 дни плакал. Сега питам: Този идеал съществува ли между съвременното християнство? Приложете този идеал! Кой от вас би постъпил като този пустинник?
към беседата >>
Двама души, като тръгнат в Божествения път, всеки трябва да бъде готов да се жертва за своя ближен, за този, с когото живее, толкова, колкото и за себе си.
Действително, не може да се живее. Но ако ние вложим тази разумна Любов, да започне да действа отдолу, какво ще произведе тя? Сега двама души, мъж и жена, като тръгнат в този път, почват да спорят за своите възгледи, как разбира единият, как разбира другият. Няма какво да спорят. Вашата любов еднаква ли е?
Двама души, като тръгнат в Божествения път, всеки трябва да бъде готов да се жертва за своя ближен, за този, с когото живее, толкова, колкото и за себе си.
Ако бихте турили туй правило в живота си, какво подобрение би станало! А лошото е там, че ние жертваме за себе си повече, отколкото за всички други. В Писанието се казва: „Бог, като изпратил Своя Син, Той пожертвал всичко от своята Любов, за да могат съвременните хора да се подигнат“. И ако ние схванем тази велика мисъл, идването на Христа на земята, жертвата, която Бог е принесъл, ако се въодушевим със същите Негови мисли, с тази вяра на Христа, и да изпълним волята Божия, ние вярваме, че този свят ще се подигне в един ден, в един Божествен ден. Сега във вашия ум ще остане мисълта: „Може ли, аз съм стар, другояче съм свикнал, баща ми е ходил в друг път“.
към беседата >>
Обаче след 30 години, когато мислил, че е навършил своето развитие и поискал да отиде в света да проповядва Христовото учение, един ден отива при един свой приятел, който му казва: „Ти си много добър и свят човек“.
Тази идея на християнството толкова се загнездила в главата му, че той се решил да посвети най-малко 30 години от живота си, да живее по горите, за да разбере дълбокия смисъл на живота. Цели 30 години той се подвизавал самотно и се молил Богу, но един ден идва един негов събрат постник и го запитва: „По какво мога да позная кога съм благоугоден на Бога и кога не? “ Той му казва така: „Туй, което аз съм научил в моята опитност, е това: Денят, в който те похвалят за твоята добрина, всичко си изгубил. Дотогава, докато хората те корят, твоята добродетел расте, но денят, в който твоят близък те похвали, всичко си изгубил“. И той тъй щателно се стараел да го не похвали никой.
Обаче след 30 години, когато мислил, че е навършил своето развитие и поискал да отиде в света да проповядва Христовото учение, един ден отива при един свой приятел, който му казва: „Ти си много добър и свят човек“.
– „А – казал той, – ти ме съсипа, съсипа целия ми живот, всичките ми 30 години отидоха.“ Върнал се в пустинята и 10 дни плакал. Сега питам: Този идеал съществува ли между съвременното християнство? Приложете този идеал! Кой от вас би постъпил като този пустинник? Той е единственият, когото аз съм срещнал в цялата християнска история.
към беседата >>
Ако бихте турили туй правило в живота си, какво подобрение би станало!
Но ако ние вложим тази разумна Любов, да започне да действа отдолу, какво ще произведе тя? Сега двама души, мъж и жена, като тръгнат в този път, почват да спорят за своите възгледи, как разбира единият, как разбира другият. Няма какво да спорят. Вашата любов еднаква ли е? Двама души, като тръгнат в Божествения път, всеки трябва да бъде готов да се жертва за своя ближен, за този, с когото живее, толкова, колкото и за себе си.
Ако бихте турили туй правило в живота си, какво подобрение би станало!
А лошото е там, че ние жертваме за себе си повече, отколкото за всички други. В Писанието се казва: „Бог, като изпратил Своя Син, Той пожертвал всичко от своята Любов, за да могат съвременните хора да се подигнат“. И ако ние схванем тази велика мисъл, идването на Христа на земята, жертвата, която Бог е принесъл, ако се въодушевим със същите Негови мисли, с тази вяра на Христа, и да изпълним волята Божия, ние вярваме, че този свят ще се подигне в един ден, в един Божествен ден. Сега във вашия ум ще остане мисълта: „Може ли, аз съм стар, другояче съм свикнал, баща ми е ходил в друг път“. – Може.
към беседата >>
– „А – казал той, – ти ме съсипа, съсипа целия ми живот, всичките ми 30 години отидоха.“ Върнал се в пустинята и 10 дни плакал.
Цели 30 години той се подвизавал самотно и се молил Богу, но един ден идва един негов събрат постник и го запитва: „По какво мога да позная кога съм благоугоден на Бога и кога не? “ Той му казва така: „Туй, което аз съм научил в моята опитност, е това: Денят, в който те похвалят за твоята добрина, всичко си изгубил. Дотогава, докато хората те корят, твоята добродетел расте, но денят, в който твоят близък те похвали, всичко си изгубил“. И той тъй щателно се стараел да го не похвали никой. Обаче след 30 години, когато мислил, че е навършил своето развитие и поискал да отиде в света да проповядва Христовото учение, един ден отива при един свой приятел, който му казва: „Ти си много добър и свят човек“.
– „А – казал той, – ти ме съсипа, съсипа целия ми живот, всичките ми 30 години отидоха.“ Върнал се в пустинята и 10 дни плакал.
Сега питам: Този идеал съществува ли между съвременното християнство? Приложете този идеал! Кой от вас би постъпил като този пустинник? Той е единственият, когото аз съм срещнал в цялата християнска история. Той е единственият, който е плакал, дето го похвалили, че е много добър, много свят човек.
към беседата >>
А лошото е там, че ние жертваме за себе си повече, отколкото за всички други.
Сега двама души, мъж и жена, като тръгнат в този път, почват да спорят за своите възгледи, как разбира единият, как разбира другият. Няма какво да спорят. Вашата любов еднаква ли е? Двама души, като тръгнат в Божествения път, всеки трябва да бъде готов да се жертва за своя ближен, за този, с когото живее, толкова, колкото и за себе си. Ако бихте турили туй правило в живота си, какво подобрение би станало!
А лошото е там, че ние жертваме за себе си повече, отколкото за всички други.
В Писанието се казва: „Бог, като изпратил Своя Син, Той пожертвал всичко от своята Любов, за да могат съвременните хора да се подигнат“. И ако ние схванем тази велика мисъл, идването на Христа на земята, жертвата, която Бог е принесъл, ако се въодушевим със същите Негови мисли, с тази вяра на Христа, и да изпълним волята Божия, ние вярваме, че този свят ще се подигне в един ден, в един Божествен ден. Сега във вашия ум ще остане мисълта: „Може ли, аз съм стар, другояче съм свикнал, баща ми е ходил в друг път“. – Може. В закона на Любовта няма нищо невъзможно.
към беседата >>
Сега питам: Този идеал съществува ли между съвременното християнство?
“ Той му казва така: „Туй, което аз съм научил в моята опитност, е това: Денят, в който те похвалят за твоята добрина, всичко си изгубил. Дотогава, докато хората те корят, твоята добродетел расте, но денят, в който твоят близък те похвали, всичко си изгубил“. И той тъй щателно се стараел да го не похвали никой. Обаче след 30 години, когато мислил, че е навършил своето развитие и поискал да отиде в света да проповядва Христовото учение, един ден отива при един свой приятел, който му казва: „Ти си много добър и свят човек“. – „А – казал той, – ти ме съсипа, съсипа целия ми живот, всичките ми 30 години отидоха.“ Върнал се в пустинята и 10 дни плакал.
Сега питам: Този идеал съществува ли между съвременното християнство?
Приложете този идеал! Кой от вас би постъпил като този пустинник? Той е единственият, когото аз съм срещнал в цялата християнска история. Той е единственият, който е плакал, дето го похвалили, че е много добър, много свят човек. Може да има и други такива, но аз само този зная.
към беседата >>
В Писанието се казва: „Бог, като изпратил Своя Син, Той пожертвал всичко от своята Любов, за да могат съвременните хора да се подигнат“.
Няма какво да спорят. Вашата любов еднаква ли е? Двама души, като тръгнат в Божествения път, всеки трябва да бъде готов да се жертва за своя ближен, за този, с когото живее, толкова, колкото и за себе си. Ако бихте турили туй правило в живота си, какво подобрение би станало! А лошото е там, че ние жертваме за себе си повече, отколкото за всички други.
В Писанието се казва: „Бог, като изпратил Своя Син, Той пожертвал всичко от своята Любов, за да могат съвременните хора да се подигнат“.
И ако ние схванем тази велика мисъл, идването на Христа на земята, жертвата, която Бог е принесъл, ако се въодушевим със същите Негови мисли, с тази вяра на Христа, и да изпълним волята Божия, ние вярваме, че този свят ще се подигне в един ден, в един Божествен ден. Сега във вашия ум ще остане мисълта: „Може ли, аз съм стар, другояче съм свикнал, баща ми е ходил в друг път“. – Може. В закона на Любовта няма нищо невъзможно. За пример, някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия“.
към беседата >>
Приложете този идеал!
Дотогава, докато хората те корят, твоята добродетел расте, но денят, в който твоят близък те похвали, всичко си изгубил“. И той тъй щателно се стараел да го не похвали никой. Обаче след 30 години, когато мислил, че е навършил своето развитие и поискал да отиде в света да проповядва Христовото учение, един ден отива при един свой приятел, който му казва: „Ти си много добър и свят човек“. – „А – казал той, – ти ме съсипа, съсипа целия ми живот, всичките ми 30 години отидоха.“ Върнал се в пустинята и 10 дни плакал. Сега питам: Този идеал съществува ли между съвременното християнство?
Приложете този идеал!
Кой от вас би постъпил като този пустинник? Той е единственият, когото аз съм срещнал в цялата християнска история. Той е единственият, който е плакал, дето го похвалили, че е много добър, много свят човек. Може да има и други такива, но аз само този зная. А нас колко ни е приятно, като ни кажат: „Ние виждаме, че от едно време сте станали благородни, покаяли сте се, и жената, и децата ви са по-добри“.
към беседата >>
И ако ние схванем тази велика мисъл, идването на Христа на земята, жертвата, която Бог е принесъл, ако се въодушевим със същите Негови мисли, с тази вяра на Христа, и да изпълним волята Божия, ние вярваме, че този свят ще се подигне в един ден, в един Божествен ден.
Вашата любов еднаква ли е? Двама души, като тръгнат в Божествения път, всеки трябва да бъде готов да се жертва за своя ближен, за този, с когото живее, толкова, колкото и за себе си. Ако бихте турили туй правило в живота си, какво подобрение би станало! А лошото е там, че ние жертваме за себе си повече, отколкото за всички други. В Писанието се казва: „Бог, като изпратил Своя Син, Той пожертвал всичко от своята Любов, за да могат съвременните хора да се подигнат“.
И ако ние схванем тази велика мисъл, идването на Христа на земята, жертвата, която Бог е принесъл, ако се въодушевим със същите Негови мисли, с тази вяра на Христа, и да изпълним волята Божия, ние вярваме, че този свят ще се подигне в един ден, в един Божествен ден.
Сега във вашия ум ще остане мисълта: „Може ли, аз съм стар, другояче съм свикнал, баща ми е ходил в друг път“. – Може. В закона на Любовта няма нищо невъзможно. За пример, някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия“. Е, в какво седи изпълнението на волята Божия?
към беседата >>
Кой от вас би постъпил като този пустинник?
И той тъй щателно се стараел да го не похвали никой. Обаче след 30 години, когато мислил, че е навършил своето развитие и поискал да отиде в света да проповядва Христовото учение, един ден отива при един свой приятел, който му казва: „Ти си много добър и свят човек“. – „А – казал той, – ти ме съсипа, съсипа целия ми живот, всичките ми 30 години отидоха.“ Върнал се в пустинята и 10 дни плакал. Сега питам: Този идеал съществува ли между съвременното християнство? Приложете този идеал!
Кой от вас би постъпил като този пустинник?
Той е единственият, когото аз съм срещнал в цялата християнска история. Той е единственият, който е плакал, дето го похвалили, че е много добър, много свят човек. Може да има и други такива, но аз само този зная. А нас колко ни е приятно, като ни кажат: „Ние виждаме, че от едно време сте станали благородни, покаяли сте се, и жената, и децата ви са по-добри“. Вие се зарадвате, надуете се и казвате: „Да, действително, не сме като в миналото, нашето верую, нашите правила са особени, ние особено пием, особено ядем, особено се молим“.
към беседата >>
Сега във вашия ум ще остане мисълта: „Може ли, аз съм стар, другояче съм свикнал, баща ми е ходил в друг път“.
Двама души, като тръгнат в Божествения път, всеки трябва да бъде готов да се жертва за своя ближен, за този, с когото живее, толкова, колкото и за себе си. Ако бихте турили туй правило в живота си, какво подобрение би станало! А лошото е там, че ние жертваме за себе си повече, отколкото за всички други. В Писанието се казва: „Бог, като изпратил Своя Син, Той пожертвал всичко от своята Любов, за да могат съвременните хора да се подигнат“. И ако ние схванем тази велика мисъл, идването на Христа на земята, жертвата, която Бог е принесъл, ако се въодушевим със същите Негови мисли, с тази вяра на Христа, и да изпълним волята Божия, ние вярваме, че този свят ще се подигне в един ден, в един Божествен ден.
Сега във вашия ум ще остане мисълта: „Може ли, аз съм стар, другояче съм свикнал, баща ми е ходил в друг път“.
– Може. В закона на Любовта няма нищо невъзможно. За пример, някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия“. Е, в какво седи изпълнението на волята Божия? Някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия, да служа на Бога“.
към беседата >>
Той е единственият, когото аз съм срещнал в цялата християнска история.
Обаче след 30 години, когато мислил, че е навършил своето развитие и поискал да отиде в света да проповядва Христовото учение, един ден отива при един свой приятел, който му казва: „Ти си много добър и свят човек“. – „А – казал той, – ти ме съсипа, съсипа целия ми живот, всичките ми 30 години отидоха.“ Върнал се в пустинята и 10 дни плакал. Сега питам: Този идеал съществува ли между съвременното християнство? Приложете този идеал! Кой от вас би постъпил като този пустинник?
Той е единственият, когото аз съм срещнал в цялата християнска история.
Той е единственият, който е плакал, дето го похвалили, че е много добър, много свят човек. Може да има и други такива, но аз само този зная. А нас колко ни е приятно, като ни кажат: „Ние виждаме, че от едно време сте станали благородни, покаяли сте се, и жената, и децата ви са по-добри“. Вие се зарадвате, надуете се и казвате: „Да, действително, не сме като в миналото, нашето верую, нашите правила са особени, ние особено пием, особено ядем, особено се молим“. Не, не, всичко това е празна работа.
към беседата >>
– Може.
Ако бихте турили туй правило в живота си, какво подобрение би станало! А лошото е там, че ние жертваме за себе си повече, отколкото за всички други. В Писанието се казва: „Бог, като изпратил Своя Син, Той пожертвал всичко от своята Любов, за да могат съвременните хора да се подигнат“. И ако ние схванем тази велика мисъл, идването на Христа на земята, жертвата, която Бог е принесъл, ако се въодушевим със същите Негови мисли, с тази вяра на Христа, и да изпълним волята Божия, ние вярваме, че този свят ще се подигне в един ден, в един Божествен ден. Сега във вашия ум ще остане мисълта: „Може ли, аз съм стар, другояче съм свикнал, баща ми е ходил в друг път“.
– Може.
В закона на Любовта няма нищо невъзможно. За пример, някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия“. Е, в какво седи изпълнението на волята Божия? Някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия, да служа на Бога“. Бог нуждае ли се от нашето служене?
към беседата >>
Той е единственият, който е плакал, дето го похвалили, че е много добър, много свят човек.
– „А – казал той, – ти ме съсипа, съсипа целия ми живот, всичките ми 30 години отидоха.“ Върнал се в пустинята и 10 дни плакал. Сега питам: Този идеал съществува ли между съвременното християнство? Приложете този идеал! Кой от вас би постъпил като този пустинник? Той е единственият, когото аз съм срещнал в цялата християнска история.
Той е единственият, който е плакал, дето го похвалили, че е много добър, много свят човек.
Може да има и други такива, но аз само този зная. А нас колко ни е приятно, като ни кажат: „Ние виждаме, че от едно време сте станали благородни, покаяли сте се, и жената, и децата ви са по-добри“. Вие се зарадвате, надуете се и казвате: „Да, действително, не сме като в миналото, нашето верую, нашите правила са особени, ние особено пием, особено ядем, особено се молим“. Не, не, всичко това е празна работа. В момента, когато те похвалят хората, всичко отива и като че се струпва една топка на сърцето ти и усещаш едно недоволство.
към беседата >>
В закона на Любовта няма нищо невъзможно.
А лошото е там, че ние жертваме за себе си повече, отколкото за всички други. В Писанието се казва: „Бог, като изпратил Своя Син, Той пожертвал всичко от своята Любов, за да могат съвременните хора да се подигнат“. И ако ние схванем тази велика мисъл, идването на Христа на земята, жертвата, която Бог е принесъл, ако се въодушевим със същите Негови мисли, с тази вяра на Христа, и да изпълним волята Божия, ние вярваме, че този свят ще се подигне в един ден, в един Божествен ден. Сега във вашия ум ще остане мисълта: „Може ли, аз съм стар, другояче съм свикнал, баща ми е ходил в друг път“. – Може.
В закона на Любовта няма нищо невъзможно.
За пример, някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия“. Е, в какво седи изпълнението на волята Божия? Някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия, да служа на Бога“. Бог нуждае ли се от нашето служене? От що се нуждае Той?
към беседата >>
Може да има и други такива, но аз само този зная.
Сега питам: Този идеал съществува ли между съвременното християнство? Приложете този идеал! Кой от вас би постъпил като този пустинник? Той е единственият, когото аз съм срещнал в цялата християнска история. Той е единственият, който е плакал, дето го похвалили, че е много добър, много свят човек.
Може да има и други такива, но аз само този зная.
А нас колко ни е приятно, като ни кажат: „Ние виждаме, че от едно време сте станали благородни, покаяли сте се, и жената, и децата ви са по-добри“. Вие се зарадвате, надуете се и казвате: „Да, действително, не сме като в миналото, нашето верую, нашите правила са особени, ние особено пием, особено ядем, особено се молим“. Не, не, всичко това е празна работа. В момента, когато те похвалят хората, всичко отива и като че се струпва една топка на сърцето ти и усещаш едно недоволство. В Писанието никъде не се казва: „Блажени хвалените“, никъде не се казва, че Царството Божие е на добрите, на светиите, на праведните на земята, а се казва: „Блажени гонените, онеправданите, хуканите“.
към беседата >>
За пример, някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия“.
В Писанието се казва: „Бог, като изпратил Своя Син, Той пожертвал всичко от своята Любов, за да могат съвременните хора да се подигнат“. И ако ние схванем тази велика мисъл, идването на Христа на земята, жертвата, която Бог е принесъл, ако се въодушевим със същите Негови мисли, с тази вяра на Христа, и да изпълним волята Божия, ние вярваме, че този свят ще се подигне в един ден, в един Божествен ден. Сега във вашия ум ще остане мисълта: „Може ли, аз съм стар, другояче съм свикнал, баща ми е ходил в друг път“. – Може. В закона на Любовта няма нищо невъзможно.
За пример, някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия“.
Е, в какво седи изпълнението на волята Божия? Някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия, да служа на Бога“. Бог нуждае ли се от нашето служене? От що се нуждае Той? Някое цветенце изсъхнало, ти минаваш по пътя, и Той ти казва: „Полей това цветенце!
към беседата >>
А нас колко ни е приятно, като ни кажат: „Ние виждаме, че от едно време сте станали благородни, покаяли сте се, и жената, и децата ви са по-добри“.
Приложете този идеал! Кой от вас би постъпил като този пустинник? Той е единственият, когото аз съм срещнал в цялата християнска история. Той е единственият, който е плакал, дето го похвалили, че е много добър, много свят човек. Може да има и други такива, но аз само този зная.
А нас колко ни е приятно, като ни кажат: „Ние виждаме, че от едно време сте станали благородни, покаяли сте се, и жената, и децата ви са по-добри“.
Вие се зарадвате, надуете се и казвате: „Да, действително, не сме като в миналото, нашето верую, нашите правила са особени, ние особено пием, особено ядем, особено се молим“. Не, не, всичко това е празна работа. В момента, когато те похвалят хората, всичко отива и като че се струпва една топка на сърцето ти и усещаш едно недоволство. В Писанието никъде не се казва: „Блажени хвалените“, никъде не се казва, че Царството Божие е на добрите, на светиите, на праведните на земята, а се казва: „Блажени гонените, онеправданите, хуканите“. Имайте предвид, че праведните и добрите хора на земята не са добрите и праведните хора на небето, но грешните, неправедните хора на земята са праведните на небето.
към беседата >>
Е, в какво седи изпълнението на волята Божия?
И ако ние схванем тази велика мисъл, идването на Христа на земята, жертвата, която Бог е принесъл, ако се въодушевим със същите Негови мисли, с тази вяра на Христа, и да изпълним волята Божия, ние вярваме, че този свят ще се подигне в един ден, в един Божествен ден. Сега във вашия ум ще остане мисълта: „Може ли, аз съм стар, другояче съм свикнал, баща ми е ходил в друг път“. – Може. В закона на Любовта няма нищо невъзможно. За пример, някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия“.
Е, в какво седи изпълнението на волята Божия?
Някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия, да служа на Бога“. Бог нуждае ли се от нашето служене? От що се нуждае Той? Някое цветенце изсъхнало, ти минаваш по пътя, и Той ти казва: „Полей това цветенце! “ Някое дете останало сираче, без баща и майка, Господ казва: „Иди, помогни!
към беседата >>
Вие се зарадвате, надуете се и казвате: „Да, действително, не сме като в миналото, нашето верую, нашите правила са особени, ние особено пием, особено ядем, особено се молим“.
Кой от вас би постъпил като този пустинник? Той е единственият, когото аз съм срещнал в цялата християнска история. Той е единственият, който е плакал, дето го похвалили, че е много добър, много свят човек. Може да има и други такива, но аз само този зная. А нас колко ни е приятно, като ни кажат: „Ние виждаме, че от едно време сте станали благородни, покаяли сте се, и жената, и децата ви са по-добри“.
Вие се зарадвате, надуете се и казвате: „Да, действително, не сме като в миналото, нашето верую, нашите правила са особени, ние особено пием, особено ядем, особено се молим“.
Не, не, всичко това е празна работа. В момента, когато те похвалят хората, всичко отива и като че се струпва една топка на сърцето ти и усещаш едно недоволство. В Писанието никъде не се казва: „Блажени хвалените“, никъде не се казва, че Царството Божие е на добрите, на светиите, на праведните на земята, а се казва: „Блажени гонените, онеправданите, хуканите“. Имайте предвид, че праведните и добрите хора на земята не са добрите и праведните хора на небето, но грешните, неправедните хора на земята са праведните на небето. Щом те кръщават на земята, че ти си отличен човек, в Царството Божие си на лявата страна.
към беседата >>
Някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия, да служа на Бога“.
Сега във вашия ум ще остане мисълта: „Може ли, аз съм стар, другояче съм свикнал, баща ми е ходил в друг път“. – Може. В закона на Любовта няма нищо невъзможно. За пример, някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия“. Е, в какво седи изпълнението на волята Божия?
Някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия, да служа на Бога“.
Бог нуждае ли се от нашето служене? От що се нуждае Той? Някое цветенце изсъхнало, ти минаваш по пътя, и Той ти казва: „Полей това цветенце! “ Някое дете останало сираче, без баща и майка, Господ казва: „Иди, помогни! “ Той като ни изпраща своята благословия, казва: „Идете, изпълнете моята воля, покажете на хората как трябва да живеят!
към беседата >>
Не, не, всичко това е празна работа.
Той е единственият, когото аз съм срещнал в цялата християнска история. Той е единственият, който е плакал, дето го похвалили, че е много добър, много свят човек. Може да има и други такива, но аз само този зная. А нас колко ни е приятно, като ни кажат: „Ние виждаме, че от едно време сте станали благородни, покаяли сте се, и жената, и децата ви са по-добри“. Вие се зарадвате, надуете се и казвате: „Да, действително, не сме като в миналото, нашето верую, нашите правила са особени, ние особено пием, особено ядем, особено се молим“.
Не, не, всичко това е празна работа.
В момента, когато те похвалят хората, всичко отива и като че се струпва една топка на сърцето ти и усещаш едно недоволство. В Писанието никъде не се казва: „Блажени хвалените“, никъде не се казва, че Царството Божие е на добрите, на светиите, на праведните на земята, а се казва: „Блажени гонените, онеправданите, хуканите“. Имайте предвид, че праведните и добрите хора на земята не са добрите и праведните хора на небето, но грешните, неправедните хора на земята са праведните на небето. Щом те кръщават на земята, че ти си отличен човек, в Царството Божие си на лявата страна. И аз бих желал да ми кажете, имало ли е в историята някой учител или пророк, който да е дошъл на земята и хората да са говорили за него добре.
към беседата >>
Бог нуждае ли се от нашето служене?
– Може. В закона на Любовта няма нищо невъзможно. За пример, някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия“. Е, в какво седи изпълнението на волята Божия? Някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия, да служа на Бога“.
Бог нуждае ли се от нашето служене?
От що се нуждае Той? Някое цветенце изсъхнало, ти минаваш по пътя, и Той ти казва: „Полей това цветенце! “ Някое дете останало сираче, без баща и майка, Господ казва: „Иди, помогни! “ Той като ни изпраща своята благословия, казва: „Идете, изпълнете моята воля, покажете на хората как трябва да живеят! “ И колко красив щеше да бъде светът, ако правехме своите добрини и никой не ги знаеше!
към беседата >>
В момента, когато те похвалят хората, всичко отива и като че се струпва една топка на сърцето ти и усещаш едно недоволство.
Той е единственият, който е плакал, дето го похвалили, че е много добър, много свят човек. Може да има и други такива, но аз само този зная. А нас колко ни е приятно, като ни кажат: „Ние виждаме, че от едно време сте станали благородни, покаяли сте се, и жената, и децата ви са по-добри“. Вие се зарадвате, надуете се и казвате: „Да, действително, не сме като в миналото, нашето верую, нашите правила са особени, ние особено пием, особено ядем, особено се молим“. Не, не, всичко това е празна работа.
В момента, когато те похвалят хората, всичко отива и като че се струпва една топка на сърцето ти и усещаш едно недоволство.
В Писанието никъде не се казва: „Блажени хвалените“, никъде не се казва, че Царството Божие е на добрите, на светиите, на праведните на земята, а се казва: „Блажени гонените, онеправданите, хуканите“. Имайте предвид, че праведните и добрите хора на земята не са добрите и праведните хора на небето, но грешните, неправедните хора на земята са праведните на небето. Щом те кръщават на земята, че ти си отличен човек, в Царството Божие си на лявата страна. И аз бих желал да ми кажете, имало ли е в историята някой учител или пророк, който да е дошъл на земята и хората да са говорили за него добре. И в това седи тяхното особено положение, че върху тях са се струпвали хули, но това именно е било гаранцията, че са на правия път.
към беседата >>
От що се нуждае Той?
В закона на Любовта няма нищо невъзможно. За пример, някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия“. Е, в какво седи изпълнението на волята Божия? Някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия, да служа на Бога“. Бог нуждае ли се от нашето служене?
От що се нуждае Той?
Някое цветенце изсъхнало, ти минаваш по пътя, и Той ти казва: „Полей това цветенце! “ Някое дете останало сираче, без баща и майка, Господ казва: „Иди, помогни! “ Той като ни изпраща своята благословия, казва: „Идете, изпълнете моята воля, покажете на хората как трябва да живеят! “ И колко красив щеше да бъде светът, ако правехме своите добрини и никой не ги знаеше! Сега, някога ние оповестяваме своите добрини, за да поощряваме другите.
към беседата >>
В Писанието никъде не се казва: „Блажени хвалените“, никъде не се казва, че Царството Божие е на добрите, на светиите, на праведните на земята, а се казва: „Блажени гонените, онеправданите, хуканите“.
Може да има и други такива, но аз само този зная. А нас колко ни е приятно, като ни кажат: „Ние виждаме, че от едно време сте станали благородни, покаяли сте се, и жената, и децата ви са по-добри“. Вие се зарадвате, надуете се и казвате: „Да, действително, не сме като в миналото, нашето верую, нашите правила са особени, ние особено пием, особено ядем, особено се молим“. Не, не, всичко това е празна работа. В момента, когато те похвалят хората, всичко отива и като че се струпва една топка на сърцето ти и усещаш едно недоволство.
В Писанието никъде не се казва: „Блажени хвалените“, никъде не се казва, че Царството Божие е на добрите, на светиите, на праведните на земята, а се казва: „Блажени гонените, онеправданите, хуканите“.
Имайте предвид, че праведните и добрите хора на земята не са добрите и праведните хора на небето, но грешните, неправедните хора на земята са праведните на небето. Щом те кръщават на земята, че ти си отличен човек, в Царството Божие си на лявата страна. И аз бих желал да ми кажете, имало ли е в историята някой учител или пророк, който да е дошъл на земята и хората да са говорили за него добре. И в това седи тяхното особено положение, че върху тях са се струпвали хули, но това именно е било гаранцията, че са на правия път.
към беседата >>
Някое цветенце изсъхнало, ти минаваш по пътя, и Той ти казва: „Полей това цветенце!
За пример, някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия“. Е, в какво седи изпълнението на волята Божия? Някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия, да служа на Бога“. Бог нуждае ли се от нашето служене? От що се нуждае Той?
Някое цветенце изсъхнало, ти минаваш по пътя, и Той ти казва: „Полей това цветенце!
“ Някое дете останало сираче, без баща и майка, Господ казва: „Иди, помогни! “ Той като ни изпраща своята благословия, казва: „Идете, изпълнете моята воля, покажете на хората как трябва да живеят! “ И колко красив щеше да бъде светът, ако правехме своите добрини и никой не ги знаеше! Сега, някога ние оповестяваме своите добрини, за да поощряваме другите. Някой път със своите добрини спъваме другите хора.
към беседата >>
Имайте предвид, че праведните и добрите хора на земята не са добрите и праведните хора на небето, но грешните, неправедните хора на земята са праведните на небето.
А нас колко ни е приятно, като ни кажат: „Ние виждаме, че от едно време сте станали благородни, покаяли сте се, и жената, и децата ви са по-добри“. Вие се зарадвате, надуете се и казвате: „Да, действително, не сме като в миналото, нашето верую, нашите правила са особени, ние особено пием, особено ядем, особено се молим“. Не, не, всичко това е празна работа. В момента, когато те похвалят хората, всичко отива и като че се струпва една топка на сърцето ти и усещаш едно недоволство. В Писанието никъде не се казва: „Блажени хвалените“, никъде не се казва, че Царството Божие е на добрите, на светиите, на праведните на земята, а се казва: „Блажени гонените, онеправданите, хуканите“.
Имайте предвид, че праведните и добрите хора на земята не са добрите и праведните хора на небето, но грешните, неправедните хора на земята са праведните на небето.
Щом те кръщават на земята, че ти си отличен човек, в Царството Божие си на лявата страна. И аз бих желал да ми кажете, имало ли е в историята някой учител или пророк, който да е дошъл на земята и хората да са говорили за него добре. И в това седи тяхното особено положение, че върху тях са се струпвали хули, но това именно е било гаранцията, че са на правия път.
към беседата >>
“ Някое дете останало сираче, без баща и майка, Господ казва: „Иди, помогни!
Е, в какво седи изпълнението на волята Божия? Някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия, да служа на Бога“. Бог нуждае ли се от нашето служене? От що се нуждае Той? Някое цветенце изсъхнало, ти минаваш по пътя, и Той ти казва: „Полей това цветенце!
“ Някое дете останало сираче, без баща и майка, Господ казва: „Иди, помогни!
“ Той като ни изпраща своята благословия, казва: „Идете, изпълнете моята воля, покажете на хората как трябва да живеят! “ И колко красив щеше да бъде светът, ако правехме своите добрини и никой не ги знаеше! Сега, някога ние оповестяваме своите добрини, за да поощряваме другите. Някой път със своите добрини спъваме другите хора. За пример, аз съм богат човек, дам 100,000 лева, запиша името си.
към беседата >>
Щом те кръщават на земята, че ти си отличен човек, в Царството Божие си на лявата страна.
Вие се зарадвате, надуете се и казвате: „Да, действително, не сме като в миналото, нашето верую, нашите правила са особени, ние особено пием, особено ядем, особено се молим“. Не, не, всичко това е празна работа. В момента, когато те похвалят хората, всичко отива и като че се струпва една топка на сърцето ти и усещаш едно недоволство. В Писанието никъде не се казва: „Блажени хвалените“, никъде не се казва, че Царството Божие е на добрите, на светиите, на праведните на земята, а се казва: „Блажени гонените, онеправданите, хуканите“. Имайте предвид, че праведните и добрите хора на земята не са добрите и праведните хора на небето, но грешните, неправедните хора на земята са праведните на небето.
Щом те кръщават на земята, че ти си отличен човек, в Царството Божие си на лявата страна.
И аз бих желал да ми кажете, имало ли е в историята някой учител или пророк, който да е дошъл на земята и хората да са говорили за него добре. И в това седи тяхното особено положение, че върху тях са се струпвали хули, но това именно е било гаранцията, че са на правия път.
към беседата >>
“ Той като ни изпраща своята благословия, казва: „Идете, изпълнете моята воля, покажете на хората как трябва да живеят!
Някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия, да служа на Бога“. Бог нуждае ли се от нашето служене? От що се нуждае Той? Някое цветенце изсъхнало, ти минаваш по пътя, и Той ти казва: „Полей това цветенце! “ Някое дете останало сираче, без баща и майка, Господ казва: „Иди, помогни!
“ Той като ни изпраща своята благословия, казва: „Идете, изпълнете моята воля, покажете на хората как трябва да живеят!
“ И колко красив щеше да бъде светът, ако правехме своите добрини и никой не ги знаеше! Сега, някога ние оповестяваме своите добрини, за да поощряваме другите. Някой път със своите добрини спъваме другите хора. За пример, аз съм богат човек, дам 100,000 лева, запиша името си. Дойде един сиромах, той не може да даде повече от 5 лева, но като види записани 100,000 лева, не смее да даде и тях, честолюбие има.
към беседата >>
И аз бих желал да ми кажете, имало ли е в историята някой учител или пророк, който да е дошъл на земята и хората да са говорили за него добре.
Не, не, всичко това е празна работа. В момента, когато те похвалят хората, всичко отива и като че се струпва една топка на сърцето ти и усещаш едно недоволство. В Писанието никъде не се казва: „Блажени хвалените“, никъде не се казва, че Царството Божие е на добрите, на светиите, на праведните на земята, а се казва: „Блажени гонените, онеправданите, хуканите“. Имайте предвид, че праведните и добрите хора на земята не са добрите и праведните хора на небето, но грешните, неправедните хора на земята са праведните на небето. Щом те кръщават на земята, че ти си отличен човек, в Царството Божие си на лявата страна.
И аз бих желал да ми кажете, имало ли е в историята някой учител или пророк, който да е дошъл на земята и хората да са говорили за него добре.
И в това седи тяхното особено положение, че върху тях са се струпвали хули, но това именно е било гаранцията, че са на правия път.
към беседата >>
“ И колко красив щеше да бъде светът, ако правехме своите добрини и никой не ги знаеше!
Бог нуждае ли се от нашето служене? От що се нуждае Той? Някое цветенце изсъхнало, ти минаваш по пътя, и Той ти казва: „Полей това цветенце! “ Някое дете останало сираче, без баща и майка, Господ казва: „Иди, помогни! “ Той като ни изпраща своята благословия, казва: „Идете, изпълнете моята воля, покажете на хората как трябва да живеят!
“ И колко красив щеше да бъде светът, ако правехме своите добрини и никой не ги знаеше!
Сега, някога ние оповестяваме своите добрини, за да поощряваме другите. Някой път със своите добрини спъваме другите хора. За пример, аз съм богат човек, дам 100,000 лева, запиша името си. Дойде един сиромах, той не може да даде повече от 5 лева, но като види записани 100,000 лева, не смее да даде и тях, честолюбие има. Затуй трябва да се подпишат първо тези, които дават най-малко, а които са богати и дават повече, най-после трябва да се подписват, за да не се съблазняват сиромасите.
към беседата >>
И в това седи тяхното особено положение, че върху тях са се струпвали хули, но това именно е било гаранцията, че са на правия път.
В момента, когато те похвалят хората, всичко отива и като че се струпва една топка на сърцето ти и усещаш едно недоволство. В Писанието никъде не се казва: „Блажени хвалените“, никъде не се казва, че Царството Божие е на добрите, на светиите, на праведните на земята, а се казва: „Блажени гонените, онеправданите, хуканите“. Имайте предвид, че праведните и добрите хора на земята не са добрите и праведните хора на небето, но грешните, неправедните хора на земята са праведните на небето. Щом те кръщават на земята, че ти си отличен човек, в Царството Божие си на лявата страна. И аз бих желал да ми кажете, имало ли е в историята някой учител или пророк, който да е дошъл на земята и хората да са говорили за него добре.
И в това седи тяхното особено положение, че върху тях са се струпвали хули, но това именно е било гаранцията, че са на правия път.
към беседата >>
Сега, някога ние оповестяваме своите добрини, за да поощряваме другите.
От що се нуждае Той? Някое цветенце изсъхнало, ти минаваш по пътя, и Той ти казва: „Полей това цветенце! “ Някое дете останало сираче, без баща и майка, Господ казва: „Иди, помогни! “ Той като ни изпраща своята благословия, казва: „Идете, изпълнете моята воля, покажете на хората как трябва да живеят! “ И колко красив щеше да бъде светът, ако правехме своите добрини и никой не ги знаеше!
Сега, някога ние оповестяваме своите добрини, за да поощряваме другите.
Някой път със своите добрини спъваме другите хора. За пример, аз съм богат човек, дам 100,000 лева, запиша името си. Дойде един сиромах, той не може да даде повече от 5 лева, но като види записани 100,000 лева, не смее да даде и тях, честолюбие има. Затуй трябва да се подпишат първо тези, които дават най-малко, а които са богати и дават повече, най-после трябва да се подписват, за да не се съблазняват сиромасите. А сега, вие виждате, дойде един лист с подписи, погледнете, казвате: „Видите ли колко богат човек е този, колко пари е записал!
към беседата >>
Сега Христос, Който разбира този закон, казва: „Горко на света от съблазните!
Сега Христос, Който разбира този закон, казва: „Горко на света от съблазните!
“ Ако ви кажа една горчива истина, вие може да се съблазните и ще кажете: „Нима вие имате толкова долно мнение за мене? Мислите ли, че аз мога да направя това? Мислите ли, че аз съм способен за това, не знаете ли, че баща ми, майка ми са от високо произхождение? “ Но питам: Ако нашите бащи и майки са толкова благородни и възвишени, то ако разровите аналите на техните животи, книгите на техния живот, не както гледат хората на земята, а както гледат на небето, както гледа Бог със своето око, знаете ли в какво положение ще видите майка си и баща си? Ще кажат: „Ние не сме направили никакво престъпление“.
към беседата >>
Някой път със своите добрини спъваме другите хора.
Някое цветенце изсъхнало, ти минаваш по пътя, и Той ти казва: „Полей това цветенце! “ Някое дете останало сираче, без баща и майка, Господ казва: „Иди, помогни! “ Той като ни изпраща своята благословия, казва: „Идете, изпълнете моята воля, покажете на хората как трябва да живеят! “ И колко красив щеше да бъде светът, ако правехме своите добрини и никой не ги знаеше! Сега, някога ние оповестяваме своите добрини, за да поощряваме другите.
Някой път със своите добрини спъваме другите хора.
За пример, аз съм богат човек, дам 100,000 лева, запиша името си. Дойде един сиромах, той не може да даде повече от 5 лева, но като види записани 100,000 лева, не смее да даде и тях, честолюбие има. Затуй трябва да се подпишат първо тези, които дават най-малко, а които са богати и дават повече, най-после трябва да се подписват, за да не се съблазняват сиромасите. А сега, вие виждате, дойде един лист с подписи, погледнете, казвате: „Видите ли колко богат човек е този, колко пари е записал! “ Да, но туй, което той е внесъл, става причина да се изгуби толкова, колкото всичките сиромаси заедно биха внесли.
към беседата >>
“ Ако ви кажа една горчива истина, вие може да се съблазните и ще кажете: „Нима вие имате толкова долно мнение за мене?
Сега Христос, Който разбира този закон, казва: „Горко на света от съблазните!
“ Ако ви кажа една горчива истина, вие може да се съблазните и ще кажете: „Нима вие имате толкова долно мнение за мене?
Мислите ли, че аз мога да направя това? Мислите ли, че аз съм способен за това, не знаете ли, че баща ми, майка ми са от високо произхождение? “ Но питам: Ако нашите бащи и майки са толкова благородни и възвишени, то ако разровите аналите на техните животи, книгите на техния живот, не както гледат хората на земята, а както гледат на небето, както гледа Бог със своето око, знаете ли в какво положение ще видите майка си и баща си? Ще кажат: „Ние не сме направили никакво престъпление“. Можете ли да си турите ръката на сърцето и да кажете, че през вашите ум, сърце и воля не са минали една нечиста мисъл, едно нечисто желание или действие?
към беседата >>
За пример, аз съм богат човек, дам 100,000 лева, запиша името си.
“ Някое дете останало сираче, без баща и майка, Господ казва: „Иди, помогни! “ Той като ни изпраща своята благословия, казва: „Идете, изпълнете моята воля, покажете на хората как трябва да живеят! “ И колко красив щеше да бъде светът, ако правехме своите добрини и никой не ги знаеше! Сега, някога ние оповестяваме своите добрини, за да поощряваме другите. Някой път със своите добрини спъваме другите хора.
За пример, аз съм богат човек, дам 100,000 лева, запиша името си.
Дойде един сиромах, той не може да даде повече от 5 лева, но като види записани 100,000 лева, не смее да даде и тях, честолюбие има. Затуй трябва да се подпишат първо тези, които дават най-малко, а които са богати и дават повече, най-после трябва да се подписват, за да не се съблазняват сиромасите. А сега, вие виждате, дойде един лист с подписи, погледнете, казвате: „Видите ли колко богат човек е този, колко пари е записал! “ Да, но туй, което той е внесъл, става причина да се изгуби толкова, колкото всичките сиромаси заедно биха внесли. И когато богатите дават, а сиромасите нищо не дават, светът не върви напред.
към беседата >>
Мислите ли, че аз мога да направя това?
Сега Христос, Който разбира този закон, казва: „Горко на света от съблазните! “ Ако ви кажа една горчива истина, вие може да се съблазните и ще кажете: „Нима вие имате толкова долно мнение за мене?
Мислите ли, че аз мога да направя това?
Мислите ли, че аз съм способен за това, не знаете ли, че баща ми, майка ми са от високо произхождение? “ Но питам: Ако нашите бащи и майки са толкова благородни и възвишени, то ако разровите аналите на техните животи, книгите на техния живот, не както гледат хората на земята, а както гледат на небето, както гледа Бог със своето око, знаете ли в какво положение ще видите майка си и баща си? Ще кажат: „Ние не сме направили никакво престъпление“. Можете ли да си турите ръката на сърцето и да кажете, че през вашите ум, сърце и воля не са минали една нечиста мисъл, едно нечисто желание или действие? Това не е една мисъл, а хиляди такива са минали.
към беседата >>
Дойде един сиромах, той не може да даде повече от 5 лева, но като види записани 100,000 лева, не смее да даде и тях, честолюбие има.
“ Той като ни изпраща своята благословия, казва: „Идете, изпълнете моята воля, покажете на хората как трябва да живеят! “ И колко красив щеше да бъде светът, ако правехме своите добрини и никой не ги знаеше! Сега, някога ние оповестяваме своите добрини, за да поощряваме другите. Някой път със своите добрини спъваме другите хора. За пример, аз съм богат човек, дам 100,000 лева, запиша името си.
Дойде един сиромах, той не може да даде повече от 5 лева, но като види записани 100,000 лева, не смее да даде и тях, честолюбие има.
Затуй трябва да се подпишат първо тези, които дават най-малко, а които са богати и дават повече, най-после трябва да се подписват, за да не се съблазняват сиромасите. А сега, вие виждате, дойде един лист с подписи, погледнете, казвате: „Видите ли колко богат човек е този, колко пари е записал! “ Да, но туй, което той е внесъл, става причина да се изгуби толкова, колкото всичките сиромаси заедно биха внесли. И когато богатите дават, а сиромасите нищо не дават, светът не върви напред. И тъй, светът се поддържа не от богатите, а от сиромасите.
към беседата >>
Мислите ли, че аз съм способен за това, не знаете ли, че баща ми, майка ми са от високо произхождение?
Сега Христос, Който разбира този закон, казва: „Горко на света от съблазните! “ Ако ви кажа една горчива истина, вие може да се съблазните и ще кажете: „Нима вие имате толкова долно мнение за мене? Мислите ли, че аз мога да направя това?
Мислите ли, че аз съм способен за това, не знаете ли, че баща ми, майка ми са от високо произхождение?
“ Но питам: Ако нашите бащи и майки са толкова благородни и възвишени, то ако разровите аналите на техните животи, книгите на техния живот, не както гледат хората на земята, а както гледат на небето, както гледа Бог със своето око, знаете ли в какво положение ще видите майка си и баща си? Ще кажат: „Ние не сме направили никакво престъпление“. Можете ли да си турите ръката на сърцето и да кажете, че през вашите ум, сърце и воля не са минали една нечиста мисъл, едно нечисто желание или действие? Това не е една мисъл, а хиляди такива са минали. Добрите мисли, желания и действия в нашия живот са нещо случайно.
към беседата >>
Затуй трябва да се подпишат първо тези, които дават най-малко, а които са богати и дават повече, най-после трябва да се подписват, за да не се съблазняват сиромасите.
“ И колко красив щеше да бъде светът, ако правехме своите добрини и никой не ги знаеше! Сега, някога ние оповестяваме своите добрини, за да поощряваме другите. Някой път със своите добрини спъваме другите хора. За пример, аз съм богат човек, дам 100,000 лева, запиша името си. Дойде един сиромах, той не може да даде повече от 5 лева, но като види записани 100,000 лева, не смее да даде и тях, честолюбие има.
Затуй трябва да се подпишат първо тези, които дават най-малко, а които са богати и дават повече, най-после трябва да се подписват, за да не се съблазняват сиромасите.
А сега, вие виждате, дойде един лист с подписи, погледнете, казвате: „Видите ли колко богат човек е този, колко пари е записал! “ Да, но туй, което той е внесъл, става причина да се изгуби толкова, колкото всичките сиромаси заедно биха внесли. И когато богатите дават, а сиромасите нищо не дават, светът не върви напред. И тъй, светът се поддържа не от богатите, а от сиромасите. Друго изяснение на своята мисъл: светът се издържа не с капитали и пари, а – с труд.
към беседата >>
“ Но питам: Ако нашите бащи и майки са толкова благородни и възвишени, то ако разровите аналите на техните животи, книгите на техния живот, не както гледат хората на земята, а както гледат на небето, както гледа Бог със своето око, знаете ли в какво положение ще видите майка си и баща си?
Сега Христос, Който разбира този закон, казва: „Горко на света от съблазните! “ Ако ви кажа една горчива истина, вие може да се съблазните и ще кажете: „Нима вие имате толкова долно мнение за мене? Мислите ли, че аз мога да направя това? Мислите ли, че аз съм способен за това, не знаете ли, че баща ми, майка ми са от високо произхождение?
“ Но питам: Ако нашите бащи и майки са толкова благородни и възвишени, то ако разровите аналите на техните животи, книгите на техния живот, не както гледат хората на земята, а както гледат на небето, както гледа Бог със своето око, знаете ли в какво положение ще видите майка си и баща си?
Ще кажат: „Ние не сме направили никакво престъпление“. Можете ли да си турите ръката на сърцето и да кажете, че през вашите ум, сърце и воля не са минали една нечиста мисъл, едно нечисто желание или действие? Това не е една мисъл, а хиляди такива са минали. Добрите мисли, желания и действия в нашия живот са нещо случайно. И благодарение на невидимия свят, благодарение на онези напреднали хора, които идват постоянно на земята и помагат на съвременното човечество, то напредва, иначе съвременното човечество би се схумило.
към беседата >>
А сега, вие виждате, дойде един лист с подписи, погледнете, казвате: „Видите ли колко богат човек е този, колко пари е записал!
Сега, някога ние оповестяваме своите добрини, за да поощряваме другите. Някой път със своите добрини спъваме другите хора. За пример, аз съм богат човек, дам 100,000 лева, запиша името си. Дойде един сиромах, той не може да даде повече от 5 лева, но като види записани 100,000 лева, не смее да даде и тях, честолюбие има. Затуй трябва да се подпишат първо тези, които дават най-малко, а които са богати и дават повече, най-после трябва да се подписват, за да не се съблазняват сиромасите.
А сега, вие виждате, дойде един лист с подписи, погледнете, казвате: „Видите ли колко богат човек е този, колко пари е записал!
“ Да, но туй, което той е внесъл, става причина да се изгуби толкова, колкото всичките сиромаси заедно биха внесли. И когато богатите дават, а сиромасите нищо не дават, светът не върви напред. И тъй, светът се поддържа не от богатите, а от сиромасите. Друго изяснение на своята мисъл: светът се издържа не с капитали и пари, а – с труд. Всички казват: „Дайте пари!
към беседата >>
Ще кажат: „Ние не сме направили никакво престъпление“.
Сега Христос, Който разбира този закон, казва: „Горко на света от съблазните! “ Ако ви кажа една горчива истина, вие може да се съблазните и ще кажете: „Нима вие имате толкова долно мнение за мене? Мислите ли, че аз мога да направя това? Мислите ли, че аз съм способен за това, не знаете ли, че баща ми, майка ми са от високо произхождение? “ Но питам: Ако нашите бащи и майки са толкова благородни и възвишени, то ако разровите аналите на техните животи, книгите на техния живот, не както гледат хората на земята, а както гледат на небето, както гледа Бог със своето око, знаете ли в какво положение ще видите майка си и баща си?
Ще кажат: „Ние не сме направили никакво престъпление“.
Можете ли да си турите ръката на сърцето и да кажете, че през вашите ум, сърце и воля не са минали една нечиста мисъл, едно нечисто желание или действие? Това не е една мисъл, а хиляди такива са минали. Добрите мисли, желания и действия в нашия живот са нещо случайно. И благодарение на невидимия свят, благодарение на онези напреднали хора, които идват постоянно на земята и помагат на съвременното човечество, то напредва, иначе съвременното човечество би се схумило. Как би се схумило?
към беседата >>
“ Да, но туй, което той е внесъл, става причина да се изгуби толкова, колкото всичките сиромаси заедно биха внесли.
Някой път със своите добрини спъваме другите хора. За пример, аз съм богат човек, дам 100,000 лева, запиша името си. Дойде един сиромах, той не може да даде повече от 5 лева, но като види записани 100,000 лева, не смее да даде и тях, честолюбие има. Затуй трябва да се подпишат първо тези, които дават най-малко, а които са богати и дават повече, най-после трябва да се подписват, за да не се съблазняват сиромасите. А сега, вие виждате, дойде един лист с подписи, погледнете, казвате: „Видите ли колко богат човек е този, колко пари е записал!
“ Да, но туй, което той е внесъл, става причина да се изгуби толкова, колкото всичките сиромаси заедно биха внесли.
И когато богатите дават, а сиромасите нищо не дават, светът не върви напред. И тъй, светът се поддържа не от богатите, а от сиромасите. Друго изяснение на своята мисъл: светът се издържа не с капитали и пари, а – с труд. Всички казват: „Дайте пари! “ Не, трудът е, който поддържа света.
към беседата >>
Можете ли да си турите ръката на сърцето и да кажете, че през вашите ум, сърце и воля не са минали една нечиста мисъл, едно нечисто желание или действие?
“ Ако ви кажа една горчива истина, вие може да се съблазните и ще кажете: „Нима вие имате толкова долно мнение за мене? Мислите ли, че аз мога да направя това? Мислите ли, че аз съм способен за това, не знаете ли, че баща ми, майка ми са от високо произхождение? “ Но питам: Ако нашите бащи и майки са толкова благородни и възвишени, то ако разровите аналите на техните животи, книгите на техния живот, не както гледат хората на земята, а както гледат на небето, както гледа Бог със своето око, знаете ли в какво положение ще видите майка си и баща си? Ще кажат: „Ние не сме направили никакво престъпление“.
Можете ли да си турите ръката на сърцето и да кажете, че през вашите ум, сърце и воля не са минали една нечиста мисъл, едно нечисто желание или действие?
Това не е една мисъл, а хиляди такива са минали. Добрите мисли, желания и действия в нашия живот са нещо случайно. И благодарение на невидимия свят, благодарение на онези напреднали хора, които идват постоянно на земята и помагат на съвременното човечество, то напредва, иначе съвременното човечество би се схумило. Как би се схумило? Как мислите, ако майката не би употребила грижи за своето дете, то не би ли се схумило?
към беседата >>
И когато богатите дават, а сиромасите нищо не дават, светът не върви напред.
За пример, аз съм богат човек, дам 100,000 лева, запиша името си. Дойде един сиромах, той не може да даде повече от 5 лева, но като види записани 100,000 лева, не смее да даде и тях, честолюбие има. Затуй трябва да се подпишат първо тези, които дават най-малко, а които са богати и дават повече, най-после трябва да се подписват, за да не се съблазняват сиромасите. А сега, вие виждате, дойде един лист с подписи, погледнете, казвате: „Видите ли колко богат човек е този, колко пари е записал! “ Да, но туй, което той е внесъл, става причина да се изгуби толкова, колкото всичките сиромаси заедно биха внесли.
И когато богатите дават, а сиромасите нищо не дават, светът не върви напред.
И тъй, светът се поддържа не от богатите, а от сиромасите. Друго изяснение на своята мисъл: светът се издържа не с капитали и пари, а – с труд. Всички казват: „Дайте пари! “ Не, трудът е, който поддържа света. Трудът, който ние влагаме, ония работни ръце, ония работни маси, това не са маси, нито екземпляри, нито елементи, а това са онези работещи души, които влагат своята воля, които ден и нощ работят.
към беседата >>
Това не е една мисъл, а хиляди такива са минали.
Мислите ли, че аз мога да направя това? Мислите ли, че аз съм способен за това, не знаете ли, че баща ми, майка ми са от високо произхождение? “ Но питам: Ако нашите бащи и майки са толкова благородни и възвишени, то ако разровите аналите на техните животи, книгите на техния живот, не както гледат хората на земята, а както гледат на небето, както гледа Бог със своето око, знаете ли в какво положение ще видите майка си и баща си? Ще кажат: „Ние не сме направили никакво престъпление“. Можете ли да си турите ръката на сърцето и да кажете, че през вашите ум, сърце и воля не са минали една нечиста мисъл, едно нечисто желание или действие?
Това не е една мисъл, а хиляди такива са минали.
Добрите мисли, желания и действия в нашия живот са нещо случайно. И благодарение на невидимия свят, благодарение на онези напреднали хора, които идват постоянно на земята и помагат на съвременното човечество, то напредва, иначе съвременното човечество би се схумило. Как би се схумило? Как мислите, ако майката не би употребила грижи за своето дете, то не би ли се схумило? Не, ако детето оцелява, то е благодарение грижите на майката; ако съвременните хора оцеляват, то не е благодарение на нас, то е благодарение на нашите по-големи братя, или благодарение на Христа, Който е дошъл да спаси света.
към беседата >>
И тъй, светът се поддържа не от богатите, а от сиромасите.
Дойде един сиромах, той не може да даде повече от 5 лева, но като види записани 100,000 лева, не смее да даде и тях, честолюбие има. Затуй трябва да се подпишат първо тези, които дават най-малко, а които са богати и дават повече, най-после трябва да се подписват, за да не се съблазняват сиромасите. А сега, вие виждате, дойде един лист с подписи, погледнете, казвате: „Видите ли колко богат човек е този, колко пари е записал! “ Да, но туй, което той е внесъл, става причина да се изгуби толкова, колкото всичките сиромаси заедно биха внесли. И когато богатите дават, а сиромасите нищо не дават, светът не върви напред.
И тъй, светът се поддържа не от богатите, а от сиромасите.
Друго изяснение на своята мисъл: светът се издържа не с капитали и пари, а – с труд. Всички казват: „Дайте пари! “ Не, трудът е, който поддържа света. Трудът, който ние влагаме, ония работни ръце, ония работни маси, това не са маси, нито екземпляри, нито елементи, а това са онези работещи души, които влагат своята воля, които ден и нощ работят. Аз наричам това „свещен труд“, който поддържа света.
към беседата >>
Добрите мисли, желания и действия в нашия живот са нещо случайно.
Мислите ли, че аз съм способен за това, не знаете ли, че баща ми, майка ми са от високо произхождение? “ Но питам: Ако нашите бащи и майки са толкова благородни и възвишени, то ако разровите аналите на техните животи, книгите на техния живот, не както гледат хората на земята, а както гледат на небето, както гледа Бог със своето око, знаете ли в какво положение ще видите майка си и баща си? Ще кажат: „Ние не сме направили никакво престъпление“. Можете ли да си турите ръката на сърцето и да кажете, че през вашите ум, сърце и воля не са минали една нечиста мисъл, едно нечисто желание или действие? Това не е една мисъл, а хиляди такива са минали.
Добрите мисли, желания и действия в нашия живот са нещо случайно.
И благодарение на невидимия свят, благодарение на онези напреднали хора, които идват постоянно на земята и помагат на съвременното човечество, то напредва, иначе съвременното човечество би се схумило. Как би се схумило? Как мислите, ако майката не би употребила грижи за своето дете, то не би ли се схумило? Не, ако детето оцелява, то е благодарение грижите на майката; ако съвременните хора оцеляват, то не е благодарение на нас, то е благодарение на нашите по-големи братя, или благодарение на Христа, Който е дошъл да спаси света. Но разбирате ли какво нещо е, в това отношение, Христос?
към беседата >>
Друго изяснение на своята мисъл: светът се издържа не с капитали и пари, а – с труд.
Затуй трябва да се подпишат първо тези, които дават най-малко, а които са богати и дават повече, най-после трябва да се подписват, за да не се съблазняват сиромасите. А сега, вие виждате, дойде един лист с подписи, погледнете, казвате: „Видите ли колко богат човек е този, колко пари е записал! “ Да, но туй, което той е внесъл, става причина да се изгуби толкова, колкото всичките сиромаси заедно биха внесли. И когато богатите дават, а сиромасите нищо не дават, светът не върви напред. И тъй, светът се поддържа не от богатите, а от сиромасите.
Друго изяснение на своята мисъл: светът се издържа не с капитали и пари, а – с труд.
Всички казват: „Дайте пари! “ Не, трудът е, който поддържа света. Трудът, който ние влагаме, ония работни ръце, ония работни маси, това не са маси, нито екземпляри, нито елементи, а това са онези работещи души, които влагат своята воля, които ден и нощ работят. Аз наричам това „свещен труд“, който поддържа света. И ние се нуждаем не от пари, а от труд.
към беседата >>
И благодарение на невидимия свят, благодарение на онези напреднали хора, които идват постоянно на земята и помагат на съвременното човечество, то напредва, иначе съвременното човечество би се схумило.
“ Но питам: Ако нашите бащи и майки са толкова благородни и възвишени, то ако разровите аналите на техните животи, книгите на техния живот, не както гледат хората на земята, а както гледат на небето, както гледа Бог със своето око, знаете ли в какво положение ще видите майка си и баща си? Ще кажат: „Ние не сме направили никакво престъпление“. Можете ли да си турите ръката на сърцето и да кажете, че през вашите ум, сърце и воля не са минали една нечиста мисъл, едно нечисто желание или действие? Това не е една мисъл, а хиляди такива са минали. Добрите мисли, желания и действия в нашия живот са нещо случайно.
И благодарение на невидимия свят, благодарение на онези напреднали хора, които идват постоянно на земята и помагат на съвременното човечество, то напредва, иначе съвременното човечество би се схумило.
Как би се схумило? Как мислите, ако майката не би употребила грижи за своето дете, то не би ли се схумило? Не, ако детето оцелява, то е благодарение грижите на майката; ако съвременните хора оцеляват, то не е благодарение на нас, то е благодарение на нашите по-големи братя, или благодарение на Христа, Който е дошъл да спаси света. Но разбирате ли какво нещо е, в това отношение, Христос? Казвам, че някои от вас Го разбират, не казвам, че всички не Го разбират.
към беседата >>
Всички казват: „Дайте пари!
А сега, вие виждате, дойде един лист с подписи, погледнете, казвате: „Видите ли колко богат човек е този, колко пари е записал! “ Да, но туй, което той е внесъл, става причина да се изгуби толкова, колкото всичките сиромаси заедно биха внесли. И когато богатите дават, а сиромасите нищо не дават, светът не върви напред. И тъй, светът се поддържа не от богатите, а от сиромасите. Друго изяснение на своята мисъл: светът се издържа не с капитали и пари, а – с труд.
Всички казват: „Дайте пари!
“ Не, трудът е, който поддържа света. Трудът, който ние влагаме, ония работни ръце, ония работни маси, това не са маси, нито екземпляри, нито елементи, а това са онези работещи души, които влагат своята воля, които ден и нощ работят. Аз наричам това „свещен труд“, който поддържа света. И ние се нуждаем не от пари, а от труд. Има ли този свещен труд, парите ще дойдат.
към беседата >>
Как би се схумило?
Ще кажат: „Ние не сме направили никакво престъпление“. Можете ли да си турите ръката на сърцето и да кажете, че през вашите ум, сърце и воля не са минали една нечиста мисъл, едно нечисто желание или действие? Това не е една мисъл, а хиляди такива са минали. Добрите мисли, желания и действия в нашия живот са нещо случайно. И благодарение на невидимия свят, благодарение на онези напреднали хора, които идват постоянно на земята и помагат на съвременното човечество, то напредва, иначе съвременното човечество би се схумило.
Как би се схумило?
Как мислите, ако майката не би употребила грижи за своето дете, то не би ли се схумило? Не, ако детето оцелява, то е благодарение грижите на майката; ако съвременните хора оцеляват, то не е благодарение на нас, то е благодарение на нашите по-големи братя, или благодарение на Христа, Който е дошъл да спаси света. Но разбирате ли какво нещо е, в това отношение, Христос? Казвам, че някои от вас Го разбират, не казвам, че всички не Го разбират. Питам: Ако имате един приятел, който ви обича, оценили ли сте неговата любов?
към беседата >>
“ Не, трудът е, който поддържа света.
“ Да, но туй, което той е внесъл, става причина да се изгуби толкова, колкото всичките сиромаси заедно биха внесли. И когато богатите дават, а сиромасите нищо не дават, светът не върви напред. И тъй, светът се поддържа не от богатите, а от сиромасите. Друго изяснение на своята мисъл: светът се издържа не с капитали и пари, а – с труд. Всички казват: „Дайте пари!
“ Не, трудът е, който поддържа света.
Трудът, който ние влагаме, ония работни ръце, ония работни маси, това не са маси, нито екземпляри, нито елементи, а това са онези работещи души, които влагат своята воля, които ден и нощ работят. Аз наричам това „свещен труд“, който поддържа света. И ние се нуждаем не от пари, а от труд. Има ли този свещен труд, парите ще дойдат. Парите са равносилни на онова, което ние добиваме от природата.
към беседата >>
Как мислите, ако майката не би употребила грижи за своето дете, то не би ли се схумило?
Можете ли да си турите ръката на сърцето и да кажете, че през вашите ум, сърце и воля не са минали една нечиста мисъл, едно нечисто желание или действие? Това не е една мисъл, а хиляди такива са минали. Добрите мисли, желания и действия в нашия живот са нещо случайно. И благодарение на невидимия свят, благодарение на онези напреднали хора, които идват постоянно на земята и помагат на съвременното човечество, то напредва, иначе съвременното човечество би се схумило. Как би се схумило?
Как мислите, ако майката не би употребила грижи за своето дете, то не би ли се схумило?
Не, ако детето оцелява, то е благодарение грижите на майката; ако съвременните хора оцеляват, то не е благодарение на нас, то е благодарение на нашите по-големи братя, или благодарение на Христа, Който е дошъл да спаси света. Но разбирате ли какво нещо е, в това отношение, Христос? Казвам, че някои от вас Го разбират, не казвам, че всички не Го разбират. Питам: Ако имате един приятел, който ви обича, оценили ли сте неговата любов? Ако у нас се зароди онова велико съзнание да чувстваме Божествената Любов, само по този начин животът ни може да се реформира; а ние, откак се родим и умрем, животът ни е пълен само с терзания и съмнения.
към беседата >>
Трудът, който ние влагаме, ония работни ръце, ония работни маси, това не са маси, нито екземпляри, нито елементи, а това са онези работещи души, които влагат своята воля, които ден и нощ работят.
И когато богатите дават, а сиромасите нищо не дават, светът не върви напред. И тъй, светът се поддържа не от богатите, а от сиромасите. Друго изяснение на своята мисъл: светът се издържа не с капитали и пари, а – с труд. Всички казват: „Дайте пари! “ Не, трудът е, който поддържа света.
Трудът, който ние влагаме, ония работни ръце, ония работни маси, това не са маси, нито екземпляри, нито елементи, а това са онези работещи души, които влагат своята воля, които ден и нощ работят.
Аз наричам това „свещен труд“, който поддържа света. И ние се нуждаем не от пари, а от труд. Има ли този свещен труд, парите ще дойдат. Парите са равносилни на онова, което ние добиваме от природата. В съвременния културен живот хората имат само една лъжлива идея.
към беседата >>
Не, ако детето оцелява, то е благодарение грижите на майката; ако съвременните хора оцеляват, то не е благодарение на нас, то е благодарение на нашите по-големи братя, или благодарение на Христа, Който е дошъл да спаси света.
Това не е една мисъл, а хиляди такива са минали. Добрите мисли, желания и действия в нашия живот са нещо случайно. И благодарение на невидимия свят, благодарение на онези напреднали хора, които идват постоянно на земята и помагат на съвременното човечество, то напредва, иначе съвременното човечество би се схумило. Как би се схумило? Как мислите, ако майката не би употребила грижи за своето дете, то не би ли се схумило?
Не, ако детето оцелява, то е благодарение грижите на майката; ако съвременните хора оцеляват, то не е благодарение на нас, то е благодарение на нашите по-големи братя, или благодарение на Христа, Който е дошъл да спаси света.
Но разбирате ли какво нещо е, в това отношение, Христос? Казвам, че някои от вас Го разбират, не казвам, че всички не Го разбират. Питам: Ако имате един приятел, който ви обича, оценили ли сте неговата любов? Ако у нас се зароди онова велико съзнание да чувстваме Божествената Любов, само по този начин животът ни може да се реформира; а ние, откак се родим и умрем, животът ни е пълен само с терзания и съмнения.
към беседата >>
Аз наричам това „свещен труд“, който поддържа света.
И тъй, светът се поддържа не от богатите, а от сиромасите. Друго изяснение на своята мисъл: светът се издържа не с капитали и пари, а – с труд. Всички казват: „Дайте пари! “ Не, трудът е, който поддържа света. Трудът, който ние влагаме, ония работни ръце, ония работни маси, това не са маси, нито екземпляри, нито елементи, а това са онези работещи души, които влагат своята воля, които ден и нощ работят.
Аз наричам това „свещен труд“, който поддържа света.
И ние се нуждаем не от пари, а от труд. Има ли този свещен труд, парите ще дойдат. Парите са равносилни на онова, което ние добиваме от природата. В съвременния културен живот хората имат само една лъжлива идея. Правят сметки да се уравни бюджета.
към беседата >>
Но разбирате ли какво нещо е, в това отношение, Христос?
Добрите мисли, желания и действия в нашия живот са нещо случайно. И благодарение на невидимия свят, благодарение на онези напреднали хора, които идват постоянно на земята и помагат на съвременното човечество, то напредва, иначе съвременното човечество би се схумило. Как би се схумило? Как мислите, ако майката не би употребила грижи за своето дете, то не би ли се схумило? Не, ако детето оцелява, то е благодарение грижите на майката; ако съвременните хора оцеляват, то не е благодарение на нас, то е благодарение на нашите по-големи братя, или благодарение на Христа, Който е дошъл да спаси света.
Но разбирате ли какво нещо е, в това отношение, Христос?
Казвам, че някои от вас Го разбират, не казвам, че всички не Го разбират. Питам: Ако имате един приятел, който ви обича, оценили ли сте неговата любов? Ако у нас се зароди онова велико съзнание да чувстваме Божествената Любов, само по този начин животът ни може да се реформира; а ние, откак се родим и умрем, животът ни е пълен само с терзания и съмнения.
към беседата >>
И ние се нуждаем не от пари, а от труд.
Друго изяснение на своята мисъл: светът се издържа не с капитали и пари, а – с труд. Всички казват: „Дайте пари! “ Не, трудът е, който поддържа света. Трудът, който ние влагаме, ония работни ръце, ония работни маси, това не са маси, нито екземпляри, нито елементи, а това са онези работещи души, които влагат своята воля, които ден и нощ работят. Аз наричам това „свещен труд“, който поддържа света.
И ние се нуждаем не от пари, а от труд.
Има ли този свещен труд, парите ще дойдат. Парите са равносилни на онова, което ние добиваме от природата. В съвременния културен живот хората имат само една лъжлива идея. Правят сметки да се уравни бюджета. Не, трудът е, който оправя света.
към беседата >>
Казвам, че някои от вас Го разбират, не казвам, че всички не Го разбират.
И благодарение на невидимия свят, благодарение на онези напреднали хора, които идват постоянно на земята и помагат на съвременното човечество, то напредва, иначе съвременното човечество би се схумило. Как би се схумило? Как мислите, ако майката не би употребила грижи за своето дете, то не би ли се схумило? Не, ако детето оцелява, то е благодарение грижите на майката; ако съвременните хора оцеляват, то не е благодарение на нас, то е благодарение на нашите по-големи братя, или благодарение на Христа, Който е дошъл да спаси света. Но разбирате ли какво нещо е, в това отношение, Христос?
Казвам, че някои от вас Го разбират, не казвам, че всички не Го разбират.
Питам: Ако имате един приятел, който ви обича, оценили ли сте неговата любов? Ако у нас се зароди онова велико съзнание да чувстваме Божествената Любов, само по този начин животът ни може да се реформира; а ние, откак се родим и умрем, животът ни е пълен само с терзания и съмнения.
към беседата >>
Има ли този свещен труд, парите ще дойдат.
Всички казват: „Дайте пари! “ Не, трудът е, който поддържа света. Трудът, който ние влагаме, ония работни ръце, ония работни маси, това не са маси, нито екземпляри, нито елементи, а това са онези работещи души, които влагат своята воля, които ден и нощ работят. Аз наричам това „свещен труд“, който поддържа света. И ние се нуждаем не от пари, а от труд.
Има ли този свещен труд, парите ще дойдат.
Парите са равносилни на онова, което ние добиваме от природата. В съвременния културен живот хората имат само една лъжлива идея. Правят сметки да се уравни бюджета. Не, трудът е, който оправя света. Когато всички почнат да работят честно и почтено, ние ще имаме един строй по-добре уреден, отколкото днешния.
към беседата >>
Питам: Ако имате един приятел, който ви обича, оценили ли сте неговата любов?
Как би се схумило? Как мислите, ако майката не би употребила грижи за своето дете, то не би ли се схумило? Не, ако детето оцелява, то е благодарение грижите на майката; ако съвременните хора оцеляват, то не е благодарение на нас, то е благодарение на нашите по-големи братя, или благодарение на Христа, Който е дошъл да спаси света. Но разбирате ли какво нещо е, в това отношение, Христос? Казвам, че някои от вас Го разбират, не казвам, че всички не Го разбират.
Питам: Ако имате един приятел, който ви обича, оценили ли сте неговата любов?
Ако у нас се зароди онова велико съзнание да чувстваме Божествената Любов, само по този начин животът ни може да се реформира; а ние, откак се родим и умрем, животът ни е пълен само с терзания и съмнения.
към беседата >>
Парите са равносилни на онова, което ние добиваме от природата.
“ Не, трудът е, който поддържа света. Трудът, който ние влагаме, ония работни ръце, ония работни маси, това не са маси, нито екземпляри, нито елементи, а това са онези работещи души, които влагат своята воля, които ден и нощ работят. Аз наричам това „свещен труд“, който поддържа света. И ние се нуждаем не от пари, а от труд. Има ли този свещен труд, парите ще дойдат.
Парите са равносилни на онова, което ние добиваме от природата.
В съвременния културен живот хората имат само една лъжлива идея. Правят сметки да се уравни бюджета. Не, трудът е, който оправя света. Когато всички почнат да работят честно и почтено, ние ще имаме един строй по-добре уреден, отколкото днешния.
към беседата >>
Ако у нас се зароди онова велико съзнание да чувстваме Божествената Любов, само по този начин животът ни може да се реформира; а ние, откак се родим и умрем, животът ни е пълен само с терзания и съмнения.
Как мислите, ако майката не би употребила грижи за своето дете, то не би ли се схумило? Не, ако детето оцелява, то е благодарение грижите на майката; ако съвременните хора оцеляват, то не е благодарение на нас, то е благодарение на нашите по-големи братя, или благодарение на Христа, Който е дошъл да спаси света. Но разбирате ли какво нещо е, в това отношение, Христос? Казвам, че някои от вас Го разбират, не казвам, че всички не Го разбират. Питам: Ако имате един приятел, който ви обича, оценили ли сте неговата любов?
Ако у нас се зароди онова велико съзнание да чувстваме Божествената Любов, само по този начин животът ни може да се реформира; а ние, откак се родим и умрем, животът ни е пълен само с терзания и съмнения.
към беседата >>
В съвременния културен живот хората имат само една лъжлива идея.
Трудът, който ние влагаме, ония работни ръце, ония работни маси, това не са маси, нито екземпляри, нито елементи, а това са онези работещи души, които влагат своята воля, които ден и нощ работят. Аз наричам това „свещен труд“, който поддържа света. И ние се нуждаем не от пари, а от труд. Има ли този свещен труд, парите ще дойдат. Парите са равносилни на онова, което ние добиваме от природата.
В съвременния културен живот хората имат само една лъжлива идея.
Правят сметки да се уравни бюджета. Не, трудът е, който оправя света. Когато всички почнат да работят честно и почтено, ние ще имаме един строй по-добре уреден, отколкото днешния.
към беседата >>
Христос казва: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно съблазните ще дойдат“.
Христос казва: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно съблазните ще дойдат“.
Светът има право да се съблазнява. От съвременния свят ще дойдат съблазните, но онези, които са тръгнали по пътеката, по която върви Христос, за да избягнат съмненията, съблазните, непременно сърцето им трябва да бъде изпълнено с Божествената Любов. Вие ще кажете: „Ние знаем какво нещо е Божествената Любов“. При влизането на Божествената Любов в сърцето ти, най-първо тя внася едно качество на интелигентност, небивала до туй време. Онзи, който има Божествената Любов, той вече е внимателен не в големите си погрешки, той вече е внимателен в микроскопическите си погрешки.
към беседата >>
Правят сметки да се уравни бюджета.
Аз наричам това „свещен труд“, който поддържа света. И ние се нуждаем не от пари, а от труд. Има ли този свещен труд, парите ще дойдат. Парите са равносилни на онова, което ние добиваме от природата. В съвременния културен живот хората имат само една лъжлива идея.
Правят сметки да се уравни бюджета.
Не, трудът е, който оправя света. Когато всички почнат да работят честно и почтено, ние ще имаме един строй по-добре уреден, отколкото днешния.
към беседата >>
Светът има право да се съблазнява.
Христос казва: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно съблазните ще дойдат“.
Светът има право да се съблазнява.
От съвременния свят ще дойдат съблазните, но онези, които са тръгнали по пътеката, по която върви Христос, за да избягнат съмненията, съблазните, непременно сърцето им трябва да бъде изпълнено с Божествената Любов. Вие ще кажете: „Ние знаем какво нещо е Божествената Любов“. При влизането на Божествената Любов в сърцето ти, най-първо тя внася едно качество на интелигентност, небивала до туй време. Онзи, който има Божествената Любов, той вече е внимателен не в големите си погрешки, той вече е внимателен в микроскопическите си погрешки. Всички грешки произтичат именно от най-малките постъпки.
към беседата >>
Не, трудът е, който оправя света.
И ние се нуждаем не от пари, а от труд. Има ли този свещен труд, парите ще дойдат. Парите са равносилни на онова, което ние добиваме от природата. В съвременния културен живот хората имат само една лъжлива идея. Правят сметки да се уравни бюджета.
Не, трудът е, който оправя света.
Когато всички почнат да работят честно и почтено, ние ще имаме един строй по-добре уреден, отколкото днешния.
към беседата >>
От съвременния свят ще дойдат съблазните, но онези, които са тръгнали по пътеката, по която върви Христос, за да избягнат съмненията, съблазните, непременно сърцето им трябва да бъде изпълнено с Божествената Любов.
Христос казва: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно съблазните ще дойдат“. Светът има право да се съблазнява.
От съвременния свят ще дойдат съблазните, но онези, които са тръгнали по пътеката, по която върви Христос, за да избягнат съмненията, съблазните, непременно сърцето им трябва да бъде изпълнено с Божествената Любов.
Вие ще кажете: „Ние знаем какво нещо е Божествената Любов“. При влизането на Божествената Любов в сърцето ти, най-първо тя внася едно качество на интелигентност, небивала до туй време. Онзи, който има Божествената Любов, той вече е внимателен не в големите си погрешки, той вече е внимателен в микроскопическите си погрешки. Всички грешки произтичат именно от най-малките постъпки. И аз съм следил, че всички грешки произлизат от най-малката дума, невнимателно казана, тя обтяга, разгорява.
към беседата >>
Когато всички почнат да работят честно и почтено, ние ще имаме един строй по-добре уреден, отколкото днешния.
Има ли този свещен труд, парите ще дойдат. Парите са равносилни на онова, което ние добиваме от природата. В съвременния културен живот хората имат само една лъжлива идея. Правят сметки да се уравни бюджета. Не, трудът е, който оправя света.
Когато всички почнат да работят честно и почтено, ние ще имаме един строй по-добре уреден, отколкото днешния.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Ние знаем какво нещо е Божествената Любов“.
Христос казва: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно съблазните ще дойдат“. Светът има право да се съблазнява. От съвременния свят ще дойдат съблазните, но онези, които са тръгнали по пътеката, по която върви Христос, за да избягнат съмненията, съблазните, непременно сърцето им трябва да бъде изпълнено с Божествената Любов.
Вие ще кажете: „Ние знаем какво нещо е Божествената Любов“.
При влизането на Божествената Любов в сърцето ти, най-първо тя внася едно качество на интелигентност, небивала до туй време. Онзи, който има Божествената Любов, той вече е внимателен не в големите си погрешки, той вече е внимателен в микроскопическите си погрешки. Всички грешки произтичат именно от най-малките постъпки. И аз съм следил, че всички грешки произлизат от най-малката дума, невнимателно казана, тя обтяга, разгорява. Съберат се няколко сестри, започват коментари, казват за някоя: „Нима мислите, че тя е много набожна?
към беседата >>
„Горко на света от съблазните!
„Горко на света от съблазните!
“
към беседата >>
При влизането на Божествената Любов в сърцето ти, най-първо тя внася едно качество на интелигентност, небивала до туй време.
Христос казва: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно съблазните ще дойдат“. Светът има право да се съблазнява. От съвременния свят ще дойдат съблазните, но онези, които са тръгнали по пътеката, по която върви Христос, за да избягнат съмненията, съблазните, непременно сърцето им трябва да бъде изпълнено с Божествената Любов. Вие ще кажете: „Ние знаем какво нещо е Божествената Любов“.
При влизането на Божествената Любов в сърцето ти, най-първо тя внася едно качество на интелигентност, небивала до туй време.
Онзи, който има Божествената Любов, той вече е внимателен не в големите си погрешки, той вече е внимателен в микроскопическите си погрешки. Всички грешки произтичат именно от най-малките постъпки. И аз съм следил, че всички грешки произлизат от най-малката дума, невнимателно казана, тя обтяга, разгорява. Съберат се няколко сестри, започват коментари, казват за някоя: „Нима мислите, че тя е много набожна? “ И тия братя и сестри, тъй събрани, обтягат, обтягат и заключат: „Видите ли, тя никога не е била набожна“.
към беседата >>
“
„Горко на света от съблазните!
“
към беседата >>
Онзи, който има Божествената Любов, той вече е внимателен не в големите си погрешки, той вече е внимателен в микроскопическите си погрешки.
Христос казва: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно съблазните ще дойдат“. Светът има право да се съблазнява. От съвременния свят ще дойдат съблазните, но онези, които са тръгнали по пътеката, по която върви Христос, за да избягнат съмненията, съблазните, непременно сърцето им трябва да бъде изпълнено с Божествената Любов. Вие ще кажете: „Ние знаем какво нещо е Божествената Любов“. При влизането на Божествената Любов в сърцето ти, най-първо тя внася едно качество на интелигентност, небивала до туй време.
Онзи, който има Божествената Любов, той вече е внимателен не в големите си погрешки, той вече е внимателен в микроскопическите си погрешки.
Всички грешки произтичат именно от най-малките постъпки. И аз съм следил, че всички грешки произлизат от най-малката дума, невнимателно казана, тя обтяга, разгорява. Съберат се няколко сестри, започват коментари, казват за някоя: „Нима мислите, че тя е много набожна? “ И тия братя и сестри, тъй събрани, обтягат, обтягат и заключат: „Видите ли, тя никога не е била набожна“. Че питам: Кой човек е набожен?
към беседата >>
Аз казвам: имайте този урок – извадете съблазънта!
Аз казвам: имайте този урок – извадете съблазънта!
Мъже и жени, братя и сестри, господари и слуги, учители и ученици, всички трябва да вървят в този път без съблазни. И навсякъде трябва да се проповядва онази свещена Любов, онзи свещен труд, взаимно почитание, взаимно уважение, взаимна Любов, за да се изпълни волята Божия на земята.
към беседата >>
Всички грешки произтичат именно от най-малките постъпки.
Светът има право да се съблазнява. От съвременния свят ще дойдат съблазните, но онези, които са тръгнали по пътеката, по която върви Христос, за да избягнат съмненията, съблазните, непременно сърцето им трябва да бъде изпълнено с Божествената Любов. Вие ще кажете: „Ние знаем какво нещо е Божествената Любов“. При влизането на Божествената Любов в сърцето ти, най-първо тя внася едно качество на интелигентност, небивала до туй време. Онзи, който има Божествената Любов, той вече е внимателен не в големите си погрешки, той вече е внимателен в микроскопическите си погрешки.
Всички грешки произтичат именно от най-малките постъпки.
И аз съм следил, че всички грешки произлизат от най-малката дума, невнимателно казана, тя обтяга, разгорява. Съберат се няколко сестри, започват коментари, казват за някоя: „Нима мислите, че тя е много набожна? “ И тия братя и сестри, тъй събрани, обтягат, обтягат и заключат: „Видите ли, тя никога не е била набожна“. Че питам: Кой човек е набожен? Чудни са хората, като казват, че еди-кой си бил набожен!
към беседата >>
Мъже и жени, братя и сестри, господари и слуги, учители и ученици, всички трябва да вървят в този път без съблазни.
Аз казвам: имайте този урок – извадете съблазънта!
Мъже и жени, братя и сестри, господари и слуги, учители и ученици, всички трябва да вървят в този път без съблазни.
И навсякъде трябва да се проповядва онази свещена Любов, онзи свещен труд, взаимно почитание, взаимно уважение, взаимна Любов, за да се изпълни волята Божия на земята.
към беседата >>
И аз съм следил, че всички грешки произлизат от най-малката дума, невнимателно казана, тя обтяга, разгорява.
От съвременния свят ще дойдат съблазните, но онези, които са тръгнали по пътеката, по която върви Христос, за да избягнат съмненията, съблазните, непременно сърцето им трябва да бъде изпълнено с Божествената Любов. Вие ще кажете: „Ние знаем какво нещо е Божествената Любов“. При влизането на Божествената Любов в сърцето ти, най-първо тя внася едно качество на интелигентност, небивала до туй време. Онзи, който има Божествената Любов, той вече е внимателен не в големите си погрешки, той вече е внимателен в микроскопическите си погрешки. Всички грешки произтичат именно от най-малките постъпки.
И аз съм следил, че всички грешки произлизат от най-малката дума, невнимателно казана, тя обтяга, разгорява.
Съберат се няколко сестри, започват коментари, казват за някоя: „Нима мислите, че тя е много набожна? “ И тия братя и сестри, тъй събрани, обтягат, обтягат и заключат: „Видите ли, тя никога не е била набожна“. Че питам: Кой човек е набожен? Чудни са хората, като казват, че еди-кой си бил набожен! За да си набожен, Любовта трябва да проникне из всичките гънки на твоите сърце, ум, душа и дух; да си любовен не само към твоите деца, към твоята жена, да си любовен не само към цялото човечество, но да си любовен към всички най-малки същества – към всичко.
към беседата >>
И навсякъде трябва да се проповядва онази свещена Любов, онзи свещен труд, взаимно почитание, взаимно уважение, взаимна Любов, за да се изпълни волята Божия на земята.
Аз казвам: имайте този урок – извадете съблазънта! Мъже и жени, братя и сестри, господари и слуги, учители и ученици, всички трябва да вървят в този път без съблазни.
И навсякъде трябва да се проповядва онази свещена Любов, онзи свещен труд, взаимно почитание, взаимно уважение, взаимна Любов, за да се изпълни волята Божия на земята.
към беседата >>
Съберат се няколко сестри, започват коментари, казват за някоя: „Нима мислите, че тя е много набожна?
Вие ще кажете: „Ние знаем какво нещо е Божествената Любов“. При влизането на Божествената Любов в сърцето ти, най-първо тя внася едно качество на интелигентност, небивала до туй време. Онзи, който има Божествената Любов, той вече е внимателен не в големите си погрешки, той вече е внимателен в микроскопическите си погрешки. Всички грешки произтичат именно от най-малките постъпки. И аз съм следил, че всички грешки произлизат от най-малката дума, невнимателно казана, тя обтяга, разгорява.
Съберат се няколко сестри, започват коментари, казват за някоя: „Нима мислите, че тя е много набожна?
“ И тия братя и сестри, тъй събрани, обтягат, обтягат и заключат: „Видите ли, тя никога не е била набожна“. Че питам: Кой човек е набожен? Чудни са хората, като казват, че еди-кой си бил набожен! За да си набожен, Любовта трябва да проникне из всичките гънки на твоите сърце, ум, душа и дух; да си любовен не само към твоите деца, към твоята жена, да си любовен не само към цялото човечество, но да си любовен към всички най-малки същества – към всичко. Туй значи да бъдем Божествени; туй значи да угодим на Бога.
към беседата >>
Само по такъв начин ще дойде Царството Божие на земята!
Само по такъв начин ще дойде Царството Божие на земята!
към беседата >>
“ И тия братя и сестри, тъй събрани, обтягат, обтягат и заключат: „Видите ли, тя никога не е била набожна“.
При влизането на Божествената Любов в сърцето ти, най-първо тя внася едно качество на интелигентност, небивала до туй време. Онзи, който има Божествената Любов, той вече е внимателен не в големите си погрешки, той вече е внимателен в микроскопическите си погрешки. Всички грешки произтичат именно от най-малките постъпки. И аз съм следил, че всички грешки произлизат от най-малката дума, невнимателно казана, тя обтяга, разгорява. Съберат се няколко сестри, започват коментари, казват за някоя: „Нима мислите, че тя е много набожна?
“ И тия братя и сестри, тъй събрани, обтягат, обтягат и заключат: „Видите ли, тя никога не е била набожна“.
Че питам: Кой човек е набожен? Чудни са хората, като казват, че еди-кой си бил набожен! За да си набожен, Любовта трябва да проникне из всичките гънки на твоите сърце, ум, душа и дух; да си любовен не само към твоите деца, към твоята жена, да си любовен не само към цялото човечество, но да си любовен към всички най-малки същества – към всичко. Туй значи да бъдем Божествени; туй значи да угодим на Бога. На един мой приятел аз казвах следното: Много пъти, като срещна един вол, аз се спра, помилвам го.
към беседата >>
Че питам: Кой човек е набожен?
Онзи, който има Божествената Любов, той вече е внимателен не в големите си погрешки, той вече е внимателен в микроскопическите си погрешки. Всички грешки произтичат именно от най-малките постъпки. И аз съм следил, че всички грешки произлизат от най-малката дума, невнимателно казана, тя обтяга, разгорява. Съберат се няколко сестри, започват коментари, казват за някоя: „Нима мислите, че тя е много набожна? “ И тия братя и сестри, тъй събрани, обтягат, обтягат и заключат: „Видите ли, тя никога не е била набожна“.
Че питам: Кой човек е набожен?
Чудни са хората, като казват, че еди-кой си бил набожен! За да си набожен, Любовта трябва да проникне из всичките гънки на твоите сърце, ум, душа и дух; да си любовен не само към твоите деца, към твоята жена, да си любовен не само към цялото човечество, но да си любовен към всички най-малки същества – към всичко. Туй значи да бъдем Божествени; туй значи да угодим на Бога. На един мой приятел аз казвах следното: Много пъти, като срещна един вол, аз се спра, помилвам го. Много волове съм помилвал, но хора не съм си позволявал.
към беседата >>
Чудни са хората, като казват, че еди-кой си бил набожен!
Всички грешки произтичат именно от най-малките постъпки. И аз съм следил, че всички грешки произлизат от най-малката дума, невнимателно казана, тя обтяга, разгорява. Съберат се няколко сестри, започват коментари, казват за някоя: „Нима мислите, че тя е много набожна? “ И тия братя и сестри, тъй събрани, обтягат, обтягат и заключат: „Видите ли, тя никога не е била набожна“. Че питам: Кой човек е набожен?
Чудни са хората, като казват, че еди-кой си бил набожен!
За да си набожен, Любовта трябва да проникне из всичките гънки на твоите сърце, ум, душа и дух; да си любовен не само към твоите деца, към твоята жена, да си любовен не само към цялото човечество, но да си любовен към всички най-малки същества – към всичко. Туй значи да бъдем Божествени; туй значи да угодим на Бога. На един мой приятел аз казвах следното: Много пъти, като срещна един вол, аз се спра, помилвам го. Много волове съм помилвал, но хора не съм си позволявал. Да помилваш един вол има смисъл.
към беседата >>
За да си набожен, Любовта трябва да проникне из всичките гънки на твоите сърце, ум, душа и дух; да си любовен не само към твоите деца, към твоята жена, да си любовен не само към цялото човечество, но да си любовен към всички най-малки същества – към всичко.
И аз съм следил, че всички грешки произлизат от най-малката дума, невнимателно казана, тя обтяга, разгорява. Съберат се няколко сестри, започват коментари, казват за някоя: „Нима мислите, че тя е много набожна? “ И тия братя и сестри, тъй събрани, обтягат, обтягат и заключат: „Видите ли, тя никога не е била набожна“. Че питам: Кой човек е набожен? Чудни са хората, като казват, че еди-кой си бил набожен!
За да си набожен, Любовта трябва да проникне из всичките гънки на твоите сърце, ум, душа и дух; да си любовен не само към твоите деца, към твоята жена, да си любовен не само към цялото човечество, но да си любовен към всички най-малки същества – към всичко.
Туй значи да бъдем Божествени; туй значи да угодим на Бога. На един мой приятел аз казвах следното: Много пъти, като срещна един вол, аз се спра, помилвам го. Много волове съм помилвал, но хора не съм си позволявал. Да помилваш един вол има смисъл. Казвам му така: Действително, твоето положение е много тежко, но ще излезеш от това положение.
към беседата >>
Туй значи да бъдем Божествени; туй значи да угодим на Бога.
Съберат се няколко сестри, започват коментари, казват за някоя: „Нима мислите, че тя е много набожна? “ И тия братя и сестри, тъй събрани, обтягат, обтягат и заключат: „Видите ли, тя никога не е била набожна“. Че питам: Кой човек е набожен? Чудни са хората, като казват, че еди-кой си бил набожен! За да си набожен, Любовта трябва да проникне из всичките гънки на твоите сърце, ум, душа и дух; да си любовен не само към твоите деца, към твоята жена, да си любовен не само към цялото човечество, но да си любовен към всички най-малки същества – към всичко.
Туй значи да бъдем Божествени; туй значи да угодим на Бога.
На един мой приятел аз казвах следното: Много пъти, като срещна един вол, аз се спра, помилвам го. Много волове съм помилвал, но хора не съм си позволявал. Да помилваш един вол има смисъл. Казвам му така: Действително, твоето положение е много тежко, но ще излезеш от това положение. И като го помилвам, той ме погледне умилно и казва: „Много ти благодаря, че в туй трудно положение, в тази мъка се намери един, който да ме помилва“.
към беседата >>
На един мой приятел аз казвах следното: Много пъти, като срещна един вол, аз се спра, помилвам го.
“ И тия братя и сестри, тъй събрани, обтягат, обтягат и заключат: „Видите ли, тя никога не е била набожна“. Че питам: Кой човек е набожен? Чудни са хората, като казват, че еди-кой си бил набожен! За да си набожен, Любовта трябва да проникне из всичките гънки на твоите сърце, ум, душа и дух; да си любовен не само към твоите деца, към твоята жена, да си любовен не само към цялото човечество, но да си любовен към всички най-малки същества – към всичко. Туй значи да бъдем Божествени; туй значи да угодим на Бога.
На един мой приятел аз казвах следното: Много пъти, като срещна един вол, аз се спра, помилвам го.
Много волове съм помилвал, но хора не съм си позволявал. Да помилваш един вол има смисъл. Казвам му така: Действително, твоето положение е много тежко, но ще излезеш от това положение. И като го помилвам, той ме погледне умилно и казва: „Много ти благодаря, че в туй трудно положение, в тази мъка се намери един, който да ме помилва“. Е, казвам: Ако ти погладиш един твой брат, той ще те попита: „Защо ме гладиш?
към беседата >>
Много волове съм помилвал, но хора не съм си позволявал.
Че питам: Кой човек е набожен? Чудни са хората, като казват, че еди-кой си бил набожен! За да си набожен, Любовта трябва да проникне из всичките гънки на твоите сърце, ум, душа и дух; да си любовен не само към твоите деца, към твоята жена, да си любовен не само към цялото човечество, но да си любовен към всички най-малки същества – към всичко. Туй значи да бъдем Божествени; туй значи да угодим на Бога. На един мой приятел аз казвах следното: Много пъти, като срещна един вол, аз се спра, помилвам го.
Много волове съм помилвал, но хора не съм си позволявал.
Да помилваш един вол има смисъл. Казвам му така: Действително, твоето положение е много тежко, но ще излезеш от това положение. И като го помилвам, той ме погледне умилно и казва: „Много ти благодаря, че в туй трудно положение, в тази мъка се намери един, който да ме помилва“. Е, казвам: Ако ти погладиш един твой брат, той ще те попита: „Защо ме гладиш? “ Той се съблазнява.
към беседата >>
Да помилваш един вол има смисъл.
Чудни са хората, като казват, че еди-кой си бил набожен! За да си набожен, Любовта трябва да проникне из всичките гънки на твоите сърце, ум, душа и дух; да си любовен не само към твоите деца, към твоята жена, да си любовен не само към цялото човечество, но да си любовен към всички най-малки същества – към всичко. Туй значи да бъдем Божествени; туй значи да угодим на Бога. На един мой приятел аз казвах следното: Много пъти, като срещна един вол, аз се спра, помилвам го. Много волове съм помилвал, но хора не съм си позволявал.
Да помилваш един вол има смисъл.
Казвам му така: Действително, твоето положение е много тежко, но ще излезеш от това положение. И като го помилвам, той ме погледне умилно и казва: „Много ти благодаря, че в туй трудно положение, в тази мъка се намери един, който да ме помилва“. Е, казвам: Ако ти погладиш един твой брат, той ще те попита: „Защо ме гладиш? “ Той се съблазнява. Ако жената дойде и поглади мъжа си, мъжът ѝ ще се посъблазни и ще каже: „Тази жена не ме е гладила друг път, тя има някаква задна цел, глади ме, но кесията ми ще пообеднее“.
към беседата >>
Казвам му така: Действително, твоето положение е много тежко, но ще излезеш от това положение.
За да си набожен, Любовта трябва да проникне из всичките гънки на твоите сърце, ум, душа и дух; да си любовен не само към твоите деца, към твоята жена, да си любовен не само към цялото човечество, но да си любовен към всички най-малки същества – към всичко. Туй значи да бъдем Божествени; туй значи да угодим на Бога. На един мой приятел аз казвах следното: Много пъти, като срещна един вол, аз се спра, помилвам го. Много волове съм помилвал, но хора не съм си позволявал. Да помилваш един вол има смисъл.
Казвам му така: Действително, твоето положение е много тежко, но ще излезеш от това положение.
И като го помилвам, той ме погледне умилно и казва: „Много ти благодаря, че в туй трудно положение, в тази мъка се намери един, който да ме помилва“. Е, казвам: Ако ти погладиш един твой брат, той ще те попита: „Защо ме гладиш? “ Той се съблазнява. Ако жената дойде и поглади мъжа си, мъжът ѝ ще се посъблазни и ще каже: „Тази жена не ме е гладила друг път, тя има някаква задна цел, глади ме, но кесията ми ще пообеднее“. Той се спира и мисли.
към беседата >>
И като го помилвам, той ме погледне умилно и казва: „Много ти благодаря, че в туй трудно положение, в тази мъка се намери един, който да ме помилва“.
Туй значи да бъдем Божествени; туй значи да угодим на Бога. На един мой приятел аз казвах следното: Много пъти, като срещна един вол, аз се спра, помилвам го. Много волове съм помилвал, но хора не съм си позволявал. Да помилваш един вол има смисъл. Казвам му така: Действително, твоето положение е много тежко, но ще излезеш от това положение.
И като го помилвам, той ме погледне умилно и казва: „Много ти благодаря, че в туй трудно положение, в тази мъка се намери един, който да ме помилва“.
Е, казвам: Ако ти погладиш един твой брат, той ще те попита: „Защо ме гладиш? “ Той се съблазнява. Ако жената дойде и поглади мъжа си, мъжът ѝ ще се посъблазни и ще каже: „Тази жена не ме е гладила друг път, тя има някаква задна цел, глади ме, но кесията ми ще пообеднее“. Той се спира и мисли. Ако ние напишем едно хубаво писмо някому, той се спре, съблазни се и казва: „Той друг път не ми е писал такива писма, значи има нещо“.
към беседата >>
Е, казвам: Ако ти погладиш един твой брат, той ще те попита: „Защо ме гладиш?
На един мой приятел аз казвах следното: Много пъти, като срещна един вол, аз се спра, помилвам го. Много волове съм помилвал, но хора не съм си позволявал. Да помилваш един вол има смисъл. Казвам му така: Действително, твоето положение е много тежко, но ще излезеш от това положение. И като го помилвам, той ме погледне умилно и казва: „Много ти благодаря, че в туй трудно положение, в тази мъка се намери един, който да ме помилва“.
Е, казвам: Ако ти погладиш един твой брат, той ще те попита: „Защо ме гладиш?
“ Той се съблазнява. Ако жената дойде и поглади мъжа си, мъжът ѝ ще се посъблазни и ще каже: „Тази жена не ме е гладила друг път, тя има някаква задна цел, глади ме, но кесията ми ще пообеднее“. Той се спира и мисли. Ако ние напишем едно хубаво писмо някому, той се спре, съблазни се и казва: „Той друг път не ми е писал такива писма, значи има нещо“. И съблазънта се роди в душата му.
към беседата >>
“ Той се съблазнява.
Много волове съм помилвал, но хора не съм си позволявал. Да помилваш един вол има смисъл. Казвам му така: Действително, твоето положение е много тежко, но ще излезеш от това положение. И като го помилвам, той ме погледне умилно и казва: „Много ти благодаря, че в туй трудно положение, в тази мъка се намери един, който да ме помилва“. Е, казвам: Ако ти погладиш един твой брат, той ще те попита: „Защо ме гладиш?
“ Той се съблазнява.
Ако жената дойде и поглади мъжа си, мъжът ѝ ще се посъблазни и ще каже: „Тази жена не ме е гладила друг път, тя има някаква задна цел, глади ме, но кесията ми ще пообеднее“. Той се спира и мисли. Ако ние напишем едно хубаво писмо някому, той се спре, съблазни се и казва: „Той друг път не ми е писал такива писма, значи има нещо“. И съблазънта се роди в душата му. Четеш някой автор, казваш: „Дали туй, което пише, е вярно?
към беседата >>
Ако жената дойде и поглади мъжа си, мъжът ѝ ще се посъблазни и ще каже: „Тази жена не ме е гладила друг път, тя има някаква задна цел, глади ме, но кесията ми ще пообеднее“.
Да помилваш един вол има смисъл. Казвам му така: Действително, твоето положение е много тежко, но ще излезеш от това положение. И като го помилвам, той ме погледне умилно и казва: „Много ти благодаря, че в туй трудно положение, в тази мъка се намери един, който да ме помилва“. Е, казвам: Ако ти погладиш един твой брат, той ще те попита: „Защо ме гладиш? “ Той се съблазнява.
Ако жената дойде и поглади мъжа си, мъжът ѝ ще се посъблазни и ще каже: „Тази жена не ме е гладила друг път, тя има някаква задна цел, глади ме, но кесията ми ще пообеднее“.
Той се спира и мисли. Ако ние напишем едно хубаво писмо някому, той се спре, съблазни се и казва: „Той друг път не ми е писал такива писма, значи има нещо“. И съблазънта се роди в душата му. Четеш някой автор, казваш: „Дали туй, което пише, е вярно? “ Четеш Библията, пак дойде съблазънта, казваш: „Ами ако туй не е вярно?
към беседата >>
Той се спира и мисли.
Казвам му така: Действително, твоето положение е много тежко, но ще излезеш от това положение. И като го помилвам, той ме погледне умилно и казва: „Много ти благодаря, че в туй трудно положение, в тази мъка се намери един, който да ме помилва“. Е, казвам: Ако ти погладиш един твой брат, той ще те попита: „Защо ме гладиш? “ Той се съблазнява. Ако жената дойде и поглади мъжа си, мъжът ѝ ще се посъблазни и ще каже: „Тази жена не ме е гладила друг път, тя има някаква задна цел, глади ме, но кесията ми ще пообеднее“.
Той се спира и мисли.
Ако ние напишем едно хубаво писмо някому, той се спре, съблазни се и казва: „Той друг път не ми е писал такива писма, значи има нещо“. И съблазънта се роди в душата му. Четеш някой автор, казваш: „Дали туй, което пише, е вярно? “ Четеш Библията, пак дойде съблазънта, казваш: „Ами ако туй не е вярно? “ Четеш за Христа, казваш: „Ами ако Той не е пратеник Божии, ако не е Син Божи?
към беседата >>
Ако ние напишем едно хубаво писмо някому, той се спре, съблазни се и казва: „Той друг път не ми е писал такива писма, значи има нещо“.
И като го помилвам, той ме погледне умилно и казва: „Много ти благодаря, че в туй трудно положение, в тази мъка се намери един, който да ме помилва“. Е, казвам: Ако ти погладиш един твой брат, той ще те попита: „Защо ме гладиш? “ Той се съблазнява. Ако жената дойде и поглади мъжа си, мъжът ѝ ще се посъблазни и ще каже: „Тази жена не ме е гладила друг път, тя има някаква задна цел, глади ме, но кесията ми ще пообеднее“. Той се спира и мисли.
Ако ние напишем едно хубаво писмо някому, той се спре, съблазни се и казва: „Той друг път не ми е писал такива писма, значи има нещо“.
И съблазънта се роди в душата му. Четеш някой автор, казваш: „Дали туй, което пише, е вярно? “ Четеш Библията, пак дойде съблазънта, казваш: „Ами ако туй не е вярно? “ Четеш за Христа, казваш: „Ами ако Той не е пратеник Божии, ако не е Син Божи? “ „Ами ако не е вярно всичко туй за апостолите?
към беседата >>
И съблазънта се роди в душата му.
Е, казвам: Ако ти погладиш един твой брат, той ще те попита: „Защо ме гладиш? “ Той се съблазнява. Ако жената дойде и поглади мъжа си, мъжът ѝ ще се посъблазни и ще каже: „Тази жена не ме е гладила друг път, тя има някаква задна цел, глади ме, но кесията ми ще пообеднее“. Той се спира и мисли. Ако ние напишем едно хубаво писмо някому, той се спре, съблазни се и казва: „Той друг път не ми е писал такива писма, значи има нещо“.
И съблазънта се роди в душата му.
Четеш някой автор, казваш: „Дали туй, което пише, е вярно? “ Четеш Библията, пак дойде съблазънта, казваш: „Ами ако туй не е вярно? “ Четеш за Христа, казваш: „Ами ако Той не е пратеник Божии, ако не е Син Божи? “ „Ами ако не е вярно всичко туй за апостолите? “ – Дойде съблазънта.
към беседата >>
Четеш някой автор, казваш: „Дали туй, което пише, е вярно?
“ Той се съблазнява. Ако жената дойде и поглади мъжа си, мъжът ѝ ще се посъблазни и ще каже: „Тази жена не ме е гладила друг път, тя има някаква задна цел, глади ме, но кесията ми ще пообеднее“. Той се спира и мисли. Ако ние напишем едно хубаво писмо някому, той се спре, съблазни се и казва: „Той друг път не ми е писал такива писма, значи има нещо“. И съблазънта се роди в душата му.
Четеш някой автор, казваш: „Дали туй, което пише, е вярно?
“ Четеш Библията, пак дойде съблазънта, казваш: „Ами ако туй не е вярно? “ Четеш за Христа, казваш: „Ами ако Той не е пратеник Божии, ако не е Син Божи? “ „Ами ако не е вярно всичко туй за апостолите? “ – Дойде съблазънта. И тъй, нашият живот е пълен навсякъде със съблазни.
към беседата >>
“ Четеш Библията, пак дойде съблазънта, казваш: „Ами ако туй не е вярно?
Ако жената дойде и поглади мъжа си, мъжът ѝ ще се посъблазни и ще каже: „Тази жена не ме е гладила друг път, тя има някаква задна цел, глади ме, но кесията ми ще пообеднее“. Той се спира и мисли. Ако ние напишем едно хубаво писмо някому, той се спре, съблазни се и казва: „Той друг път не ми е писал такива писма, значи има нещо“. И съблазънта се роди в душата му. Четеш някой автор, казваш: „Дали туй, което пише, е вярно?
“ Четеш Библията, пак дойде съблазънта, казваш: „Ами ако туй не е вярно?
“ Четеш за Христа, казваш: „Ами ако Той не е пратеник Божии, ако не е Син Божи? “ „Ами ако не е вярно всичко туй за апостолите? “ – Дойде съблазънта. И тъй, нашият живот е пълен навсякъде със съблазни. Някой те погледне, каже ти някоя лоша дума, съблазни те.
към беседата >>
“ Четеш за Христа, казваш: „Ами ако Той не е пратеник Божии, ако не е Син Божи?
Той се спира и мисли. Ако ние напишем едно хубаво писмо някому, той се спре, съблазни се и казва: „Той друг път не ми е писал такива писма, значи има нещо“. И съблазънта се роди в душата му. Четеш някой автор, казваш: „Дали туй, което пише, е вярно? “ Четеш Библията, пак дойде съблазънта, казваш: „Ами ако туй не е вярно?
“ Четеш за Христа, казваш: „Ами ако Той не е пратеник Божии, ако не е Син Божи?
“ „Ами ако не е вярно всичко туй за апостолите? “ – Дойде съблазънта. И тъй, нашият живот е пълен навсякъде със съблазни. Някой те погледне, каже ти някоя лоша дума, съблазни те. Ние, съвременните хора, нямаме един приятел, на когото можем да разчитаме при всички условия.
към беседата >>
“ „Ами ако не е вярно всичко туй за апостолите?
Ако ние напишем едно хубаво писмо някому, той се спре, съблазни се и казва: „Той друг път не ми е писал такива писма, значи има нещо“. И съблазънта се роди в душата му. Четеш някой автор, казваш: „Дали туй, което пише, е вярно? “ Четеш Библията, пак дойде съблазънта, казваш: „Ами ако туй не е вярно? “ Четеш за Христа, казваш: „Ами ако Той не е пратеник Божии, ако не е Син Божи?
“ „Ами ако не е вярно всичко туй за апостолите?
“ – Дойде съблазънта. И тъй, нашият живот е пълен навсякъде със съблазни. Някой те погледне, каже ти някоя лоша дума, съблазни те. Ние, съвременните хора, нямаме един приятел, на когото можем да разчитаме при всички условия. Все пак ще се съблазним, ще кажем: „Кой знае!
към беседата >>
“ – Дойде съблазънта.
И съблазънта се роди в душата му. Четеш някой автор, казваш: „Дали туй, което пише, е вярно? “ Четеш Библията, пак дойде съблазънта, казваш: „Ами ако туй не е вярно? “ Четеш за Христа, казваш: „Ами ако Той не е пратеник Божии, ако не е Син Божи? “ „Ами ако не е вярно всичко туй за апостолите?
“ – Дойде съблазънта.
И тъй, нашият живот е пълен навсякъде със съблазни. Някой те погледне, каже ти някоя лоша дума, съблазни те. Ние, съвременните хора, нямаме един приятел, на когото можем да разчитаме при всички условия. Все пак ще се съблазним, ще кажем: „Кой знае! “ Питам тогава: В християнския живот, или в духовния живот, има ли правила, чрез които ние можем да познаем един човек?
към беседата >>
И тъй, нашият живот е пълен навсякъде със съблазни.
Четеш някой автор, казваш: „Дали туй, което пише, е вярно? “ Четеш Библията, пак дойде съблазънта, казваш: „Ами ако туй не е вярно? “ Четеш за Христа, казваш: „Ами ако Той не е пратеник Божии, ако не е Син Божи? “ „Ами ако не е вярно всичко туй за апостолите? “ – Дойде съблазънта.
И тъй, нашият живот е пълен навсякъде със съблазни.
Някой те погледне, каже ти някоя лоша дума, съблазни те. Ние, съвременните хора, нямаме един приятел, на когото можем да разчитаме при всички условия. Все пак ще се съблазним, ще кажем: „Кой знае! “ Питам тогава: В християнския живот, или в духовния живот, има ли правила, чрез които ние можем да познаем един човек? – Има.
към беседата >>
Някой те погледне, каже ти някоя лоша дума, съблазни те.
“ Четеш Библията, пак дойде съблазънта, казваш: „Ами ако туй не е вярно? “ Четеш за Христа, казваш: „Ами ако Той не е пратеник Божии, ако не е Син Божи? “ „Ами ако не е вярно всичко туй за апостолите? “ – Дойде съблазънта. И тъй, нашият живот е пълен навсякъде със съблазни.
Някой те погледне, каже ти някоя лоша дума, съблазни те.
Ние, съвременните хора, нямаме един приятел, на когото можем да разчитаме при всички условия. Все пак ще се съблазним, ще кажем: „Кой знае! “ Питам тогава: В християнския живот, или в духовния живот, има ли правила, чрез които ние можем да познаем един човек? – Има. Има едно велико правило в живота, в което няма никакво изключение.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, нямаме един приятел, на когото можем да разчитаме при всички условия.
“ Четеш за Христа, казваш: „Ами ако Той не е пратеник Божии, ако не е Син Божи? “ „Ами ако не е вярно всичко туй за апостолите? “ – Дойде съблазънта. И тъй, нашият живот е пълен навсякъде със съблазни. Някой те погледне, каже ти някоя лоша дума, съблазни те.
Ние, съвременните хора, нямаме един приятел, на когото можем да разчитаме при всички условия.
Все пак ще се съблазним, ще кажем: „Кой знае! “ Питам тогава: В християнския живот, или в духовния живот, има ли правила, чрез които ние можем да познаем един човек? – Има. Има едно велико правило в живота, в което няма никакво изключение. Ако ти си един човек чист по сърце, невинен като детето, няма да има никаква лукавщина в душата ти и щом срещнеш един човек, който се стреми към Бога, ти ще почувстваш едно разширение в ума си, едно разширение в сърцето ти, ще почувстваш, че този човек е добър, че той върви във възходяща степен, по Бога.
към беседата >>
Все пак ще се съблазним, ще кажем: „Кой знае!
“ „Ами ако не е вярно всичко туй за апостолите? “ – Дойде съблазънта. И тъй, нашият живот е пълен навсякъде със съблазни. Някой те погледне, каже ти някоя лоша дума, съблазни те. Ние, съвременните хора, нямаме един приятел, на когото можем да разчитаме при всички условия.
Все пак ще се съблазним, ще кажем: „Кой знае!
“ Питам тогава: В християнския живот, или в духовния живот, има ли правила, чрез които ние можем да познаем един човек? – Има. Има едно велико правило в живота, в което няма никакво изключение. Ако ти си един човек чист по сърце, невинен като детето, няма да има никаква лукавщина в душата ти и щом срещнеш един човек, който се стреми към Бога, ти ще почувстваш едно разширение в ума си, едно разширение в сърцето ти, ще почувстваш, че този човек е добър, че той върви във възходяща степен, по Бога. Този човек може да не е красив по външност, може да е груб, може да е гърбавичък, но почувстваш ли това към него, непременно този човек върви по Бога, макар че той е груб.
към беседата >>
“ Питам тогава: В християнския живот, или в духовния живот, има ли правила, чрез които ние можем да познаем един човек?
“ – Дойде съблазънта. И тъй, нашият живот е пълен навсякъде със съблазни. Някой те погледне, каже ти някоя лоша дума, съблазни те. Ние, съвременните хора, нямаме един приятел, на когото можем да разчитаме при всички условия. Все пак ще се съблазним, ще кажем: „Кой знае!
“ Питам тогава: В християнския живот, или в духовния живот, има ли правила, чрез които ние можем да познаем един човек?
– Има. Има едно велико правило в живота, в което няма никакво изключение. Ако ти си един човек чист по сърце, невинен като детето, няма да има никаква лукавщина в душата ти и щом срещнеш един човек, който се стреми към Бога, ти ще почувстваш едно разширение в ума си, едно разширение в сърцето ти, ще почувстваш, че този човек е добър, че той върви във възходяща степен, по Бога. Този човек може да не е красив по външност, може да е груб, може да е гърбавичък, но почувстваш ли това към него, непременно този човек върви по Бога, макар че той е груб. Може да направите опит.
към беседата >>
– Има.
И тъй, нашият живот е пълен навсякъде със съблазни. Някой те погледне, каже ти някоя лоша дума, съблазни те. Ние, съвременните хора, нямаме един приятел, на когото можем да разчитаме при всички условия. Все пак ще се съблазним, ще кажем: „Кой знае! “ Питам тогава: В християнския живот, или в духовния живот, има ли правила, чрез които ние можем да познаем един човек?
– Има.
Има едно велико правило в живота, в което няма никакво изключение. Ако ти си един човек чист по сърце, невинен като детето, няма да има никаква лукавщина в душата ти и щом срещнеш един човек, който се стреми към Бога, ти ще почувстваш едно разширение в ума си, едно разширение в сърцето ти, ще почувстваш, че този човек е добър, че той върви във възходяща степен, по Бога. Този човек може да не е красив по външност, може да е груб, може да е гърбавичък, но почувстваш ли това към него, непременно този човек върви по Бога, макар че той е груб. Може да направите опит. Ако ти си един чист човек и срещнеш един човек с красиво лице, красиви, хубави очи, нос правилен, гръцки тип, усетиш ли едно раздвояване вътре в себе си, почувстваш ли едно стеснение в ума си, а в сърцето си едно разширение, туй значи, че този човек е наполовина добър, сърцето му е прекрасно, а в ума му има нещо развалено.
към беседата >>
Има едно велико правило в живота, в което няма никакво изключение.
Някой те погледне, каже ти някоя лоша дума, съблазни те. Ние, съвременните хора, нямаме един приятел, на когото можем да разчитаме при всички условия. Все пак ще се съблазним, ще кажем: „Кой знае! “ Питам тогава: В християнския живот, или в духовния живот, има ли правила, чрез които ние можем да познаем един човек? – Има.
Има едно велико правило в живота, в което няма никакво изключение.
Ако ти си един човек чист по сърце, невинен като детето, няма да има никаква лукавщина в душата ти и щом срещнеш един човек, който се стреми към Бога, ти ще почувстваш едно разширение в ума си, едно разширение в сърцето ти, ще почувстваш, че този човек е добър, че той върви във възходяща степен, по Бога. Този човек може да не е красив по външност, може да е груб, може да е гърбавичък, но почувстваш ли това към него, непременно този човек върви по Бога, макар че той е груб. Може да направите опит. Ако ти си един чист човек и срещнеш един човек с красиво лице, красиви, хубави очи, нос правилен, гръцки тип, усетиш ли едно раздвояване вътре в себе си, почувстваш ли едно стеснение в ума си, а в сърцето си едно разширение, туй значи, че този човек е наполовина добър, сърцето му е прекрасно, а в ума му има нещо развалено. Обратно: Ако в ума си почувстваш едно разширение, а в сърцето си едно стеснение, туй значи, че умът на този човек е прекрасен, а в сърцето си има нещо развалено.
към беседата >>
Ако ти си един човек чист по сърце, невинен като детето, няма да има никаква лукавщина в душата ти и щом срещнеш един човек, който се стреми към Бога, ти ще почувстваш едно разширение в ума си, едно разширение в сърцето ти, ще почувстваш, че този човек е добър, че той върви във възходяща степен, по Бога.
Ние, съвременните хора, нямаме един приятел, на когото можем да разчитаме при всички условия. Все пак ще се съблазним, ще кажем: „Кой знае! “ Питам тогава: В християнския живот, или в духовния живот, има ли правила, чрез които ние можем да познаем един човек? – Има. Има едно велико правило в живота, в което няма никакво изключение.
Ако ти си един човек чист по сърце, невинен като детето, няма да има никаква лукавщина в душата ти и щом срещнеш един човек, който се стреми към Бога, ти ще почувстваш едно разширение в ума си, едно разширение в сърцето ти, ще почувстваш, че този човек е добър, че той върви във възходяща степен, по Бога.
Този човек може да не е красив по външност, може да е груб, може да е гърбавичък, но почувстваш ли това към него, непременно този човек върви по Бога, макар че той е груб. Може да направите опит. Ако ти си един чист човек и срещнеш един човек с красиво лице, красиви, хубави очи, нос правилен, гръцки тип, усетиш ли едно раздвояване вътре в себе си, почувстваш ли едно стеснение в ума си, а в сърцето си едно разширение, туй значи, че този човек е наполовина добър, сърцето му е прекрасно, а в ума му има нещо развалено. Обратно: Ако в ума си почувстваш едно разширение, а в сърцето си едно стеснение, туй значи, че умът на този човек е прекрасен, а в сърцето си има нещо развалено. За този човек Белите Братя, живата природа ти казва: „С този човек никакви съдружия не прави, никакви взимания-давания нямай, той не разбира, в него има нещо недоразвито.
към беседата >>
Този човек може да не е красив по външност, може да е груб, може да е гърбавичък, но почувстваш ли това към него, непременно този човек върви по Бога, макар че той е груб.
Все пак ще се съблазним, ще кажем: „Кой знае! “ Питам тогава: В християнския живот, или в духовния живот, има ли правила, чрез които ние можем да познаем един човек? – Има. Има едно велико правило в живота, в което няма никакво изключение. Ако ти си един човек чист по сърце, невинен като детето, няма да има никаква лукавщина в душата ти и щом срещнеш един човек, който се стреми към Бога, ти ще почувстваш едно разширение в ума си, едно разширение в сърцето ти, ще почувстваш, че този човек е добър, че той върви във възходяща степен, по Бога.
Този човек може да не е красив по външност, може да е груб, може да е гърбавичък, но почувстваш ли това към него, непременно този човек върви по Бога, макар че той е груб.
Може да направите опит. Ако ти си един чист човек и срещнеш един човек с красиво лице, красиви, хубави очи, нос правилен, гръцки тип, усетиш ли едно раздвояване вътре в себе си, почувстваш ли едно стеснение в ума си, а в сърцето си едно разширение, туй значи, че този човек е наполовина добър, сърцето му е прекрасно, а в ума му има нещо развалено. Обратно: Ако в ума си почувстваш едно разширение, а в сърцето си едно стеснение, туй значи, че умът на този човек е прекрасен, а в сърцето си има нещо развалено. За този човек Белите Братя, живата природа ти казва: „С този човек никакви съдружия не прави, никакви взимания-давания нямай, той не разбира, в него има нещо недоразвито. Каквато работа и да започнеш с него, утре ще се скарате“.
към беседата >>
Може да направите опит.
“ Питам тогава: В християнския живот, или в духовния живот, има ли правила, чрез които ние можем да познаем един човек? – Има. Има едно велико правило в живота, в което няма никакво изключение. Ако ти си един човек чист по сърце, невинен като детето, няма да има никаква лукавщина в душата ти и щом срещнеш един човек, който се стреми към Бога, ти ще почувстваш едно разширение в ума си, едно разширение в сърцето ти, ще почувстваш, че този човек е добър, че той върви във възходяща степен, по Бога. Този човек може да не е красив по външност, може да е груб, може да е гърбавичък, но почувстваш ли това към него, непременно този човек върви по Бога, макар че той е груб.
Може да направите опит.
Ако ти си един чист човек и срещнеш един човек с красиво лице, красиви, хубави очи, нос правилен, гръцки тип, усетиш ли едно раздвояване вътре в себе си, почувстваш ли едно стеснение в ума си, а в сърцето си едно разширение, туй значи, че този човек е наполовина добър, сърцето му е прекрасно, а в ума му има нещо развалено. Обратно: Ако в ума си почувстваш едно разширение, а в сърцето си едно стеснение, туй значи, че умът на този човек е прекрасен, а в сърцето си има нещо развалено. За този човек Белите Братя, живата природа ти казва: „С този човек никакви съдружия не прави, никакви взимания-давания нямай, той не разбира, в него има нещо недоразвито. Каквато работа и да започнеш с него, утре ще се скарате“. Ако искаш да се жениш, за такъв човек не се жени.
към беседата >>
Ако ти си един чист човек и срещнеш един човек с красиво лице, красиви, хубави очи, нос правилен, гръцки тип, усетиш ли едно раздвояване вътре в себе си, почувстваш ли едно стеснение в ума си, а в сърцето си едно разширение, туй значи, че този човек е наполовина добър, сърцето му е прекрасно, а в ума му има нещо развалено.
– Има. Има едно велико правило в живота, в което няма никакво изключение. Ако ти си един човек чист по сърце, невинен като детето, няма да има никаква лукавщина в душата ти и щом срещнеш един човек, който се стреми към Бога, ти ще почувстваш едно разширение в ума си, едно разширение в сърцето ти, ще почувстваш, че този човек е добър, че той върви във възходяща степен, по Бога. Този човек може да не е красив по външност, може да е груб, може да е гърбавичък, но почувстваш ли това към него, непременно този човек върви по Бога, макар че той е груб. Може да направите опит.
Ако ти си един чист човек и срещнеш един човек с красиво лице, красиви, хубави очи, нос правилен, гръцки тип, усетиш ли едно раздвояване вътре в себе си, почувстваш ли едно стеснение в ума си, а в сърцето си едно разширение, туй значи, че този човек е наполовина добър, сърцето му е прекрасно, а в ума му има нещо развалено.
Обратно: Ако в ума си почувстваш едно разширение, а в сърцето си едно стеснение, туй значи, че умът на този човек е прекрасен, а в сърцето си има нещо развалено. За този човек Белите Братя, живата природа ти казва: „С този човек никакви съдружия не прави, никакви взимания-давания нямай, той не разбира, в него има нещо недоразвито. Каквато работа и да започнеш с него, утре ще се скарате“. Ако искаш да се жениш, за такъв човек не се жени. Двама глупави хора като се оженят, ще могат ли да завъртят един дом?
към беседата >>
Обратно: Ако в ума си почувстваш едно разширение, а в сърцето си едно стеснение, туй значи, че умът на този човек е прекрасен, а в сърцето си има нещо развалено.
Има едно велико правило в живота, в което няма никакво изключение. Ако ти си един човек чист по сърце, невинен като детето, няма да има никаква лукавщина в душата ти и щом срещнеш един човек, който се стреми към Бога, ти ще почувстваш едно разширение в ума си, едно разширение в сърцето ти, ще почувстваш, че този човек е добър, че той върви във възходяща степен, по Бога. Този човек може да не е красив по външност, може да е груб, може да е гърбавичък, но почувстваш ли това към него, непременно този човек върви по Бога, макар че той е груб. Може да направите опит. Ако ти си един чист човек и срещнеш един човек с красиво лице, красиви, хубави очи, нос правилен, гръцки тип, усетиш ли едно раздвояване вътре в себе си, почувстваш ли едно стеснение в ума си, а в сърцето си едно разширение, туй значи, че този човек е наполовина добър, сърцето му е прекрасно, а в ума му има нещо развалено.
Обратно: Ако в ума си почувстваш едно разширение, а в сърцето си едно стеснение, туй значи, че умът на този човек е прекрасен, а в сърцето си има нещо развалено.
За този човек Белите Братя, живата природа ти казва: „С този човек никакви съдружия не прави, никакви взимания-давания нямай, той не разбира, в него има нещо недоразвито. Каквато работа и да започнеш с него, утре ще се скарате“. Ако искаш да се жениш, за такъв човек не се жени. Двама глупави хора като се оженят, ще могат ли да завъртят един дом? Не се женете така!
към беседата >>
За този човек Белите Братя, живата природа ти казва: „С този човек никакви съдружия не прави, никакви взимания-давания нямай, той не разбира, в него има нещо недоразвито.
Ако ти си един човек чист по сърце, невинен като детето, няма да има никаква лукавщина в душата ти и щом срещнеш един човек, който се стреми към Бога, ти ще почувстваш едно разширение в ума си, едно разширение в сърцето ти, ще почувстваш, че този човек е добър, че той върви във възходяща степен, по Бога. Този човек може да не е красив по външност, може да е груб, може да е гърбавичък, но почувстваш ли това към него, непременно този човек върви по Бога, макар че той е груб. Може да направите опит. Ако ти си един чист човек и срещнеш един човек с красиво лице, красиви, хубави очи, нос правилен, гръцки тип, усетиш ли едно раздвояване вътре в себе си, почувстваш ли едно стеснение в ума си, а в сърцето си едно разширение, туй значи, че този човек е наполовина добър, сърцето му е прекрасно, а в ума му има нещо развалено. Обратно: Ако в ума си почувстваш едно разширение, а в сърцето си едно стеснение, туй значи, че умът на този човек е прекрасен, а в сърцето си има нещо развалено.
За този човек Белите Братя, живата природа ти казва: „С този човек никакви съдружия не прави, никакви взимания-давания нямай, той не разбира, в него има нещо недоразвито.
Каквато работа и да започнеш с него, утре ще се скарате“. Ако искаш да се жениш, за такъв човек не се жени. Двама глупави хора като се оженят, ще могат ли да завъртят един дом? Не се женете така! Когато Бог създаде първоначално хората, мъжете и жените, те имаха друго нещо, те бяха чисти и святи и можеха да живеят такъв живот, но сегашните хора, след грехопадането, нямат чист живот.
към беседата >>
Каквато работа и да започнеш с него, утре ще се скарате“.
Този човек може да не е красив по външност, може да е груб, може да е гърбавичък, но почувстваш ли това към него, непременно този човек върви по Бога, макар че той е груб. Може да направите опит. Ако ти си един чист човек и срещнеш един човек с красиво лице, красиви, хубави очи, нос правилен, гръцки тип, усетиш ли едно раздвояване вътре в себе си, почувстваш ли едно стеснение в ума си, а в сърцето си едно разширение, туй значи, че този човек е наполовина добър, сърцето му е прекрасно, а в ума му има нещо развалено. Обратно: Ако в ума си почувстваш едно разширение, а в сърцето си едно стеснение, туй значи, че умът на този човек е прекрасен, а в сърцето си има нещо развалено. За този човек Белите Братя, живата природа ти казва: „С този човек никакви съдружия не прави, никакви взимания-давания нямай, той не разбира, в него има нещо недоразвито.
Каквато работа и да започнеш с него, утре ще се скарате“.
Ако искаш да се жениш, за такъв човек не се жени. Двама глупави хора като се оженят, ще могат ли да завъртят един дом? Не се женете така! Когато Бог създаде първоначално хората, мъжете и жените, те имаха друго нещо, те бяха чисти и святи и можеха да живеят такъв живот, но сегашните хора, след грехопадането, нямат чист живот. Днес, и мъже, и жени, без разлика, нямат чист живот.
към беседата >>
Ако искаш да се жениш, за такъв човек не се жени.
Може да направите опит. Ако ти си един чист човек и срещнеш един човек с красиво лице, красиви, хубави очи, нос правилен, гръцки тип, усетиш ли едно раздвояване вътре в себе си, почувстваш ли едно стеснение в ума си, а в сърцето си едно разширение, туй значи, че този човек е наполовина добър, сърцето му е прекрасно, а в ума му има нещо развалено. Обратно: Ако в ума си почувстваш едно разширение, а в сърцето си едно стеснение, туй значи, че умът на този човек е прекрасен, а в сърцето си има нещо развалено. За този човек Белите Братя, живата природа ти казва: „С този човек никакви съдружия не прави, никакви взимания-давания нямай, той не разбира, в него има нещо недоразвито. Каквато работа и да започнеш с него, утре ще се скарате“.
Ако искаш да се жениш, за такъв човек не се жени.
Двама глупави хора като се оженят, ще могат ли да завъртят един дом? Не се женете така! Когато Бог създаде първоначално хората, мъжете и жените, те имаха друго нещо, те бяха чисти и святи и можеха да живеят такъв живот, но сегашните хора, след грехопадането, нямат чист живот. Днес, и мъже, и жени, без разлика, нямат чист живот. Най-първо ние трябва да възстановим чистотата.
към беседата >>
Двама глупави хора като се оженят, ще могат ли да завъртят един дом?
Ако ти си един чист човек и срещнеш един човек с красиво лице, красиви, хубави очи, нос правилен, гръцки тип, усетиш ли едно раздвояване вътре в себе си, почувстваш ли едно стеснение в ума си, а в сърцето си едно разширение, туй значи, че този човек е наполовина добър, сърцето му е прекрасно, а в ума му има нещо развалено. Обратно: Ако в ума си почувстваш едно разширение, а в сърцето си едно стеснение, туй значи, че умът на този човек е прекрасен, а в сърцето си има нещо развалено. За този човек Белите Братя, живата природа ти казва: „С този човек никакви съдружия не прави, никакви взимания-давания нямай, той не разбира, в него има нещо недоразвито. Каквато работа и да започнеш с него, утре ще се скарате“. Ако искаш да се жениш, за такъв човек не се жени.
Двама глупави хора като се оженят, ще могат ли да завъртят един дом?
Не се женете така! Когато Бог създаде първоначално хората, мъжете и жените, те имаха друго нещо, те бяха чисти и святи и можеха да живеят такъв живот, но сегашните хора, след грехопадането, нямат чист живот. Днес, и мъже, и жени, без разлика, нямат чист живот. Най-първо ние трябва да възстановим чистотата. Аз бих желал във всяко общество да се образува сдружение за чист живот, хората да имат доверие един към друг.
към беседата >>
Не се женете така!
Обратно: Ако в ума си почувстваш едно разширение, а в сърцето си едно стеснение, туй значи, че умът на този човек е прекрасен, а в сърцето си има нещо развалено. За този човек Белите Братя, живата природа ти казва: „С този човек никакви съдружия не прави, никакви взимания-давания нямай, той не разбира, в него има нещо недоразвито. Каквато работа и да започнеш с него, утре ще се скарате“. Ако искаш да се жениш, за такъв човек не се жени. Двама глупави хора като се оженят, ще могат ли да завъртят един дом?
Не се женете така!
Когато Бог създаде първоначално хората, мъжете и жените, те имаха друго нещо, те бяха чисти и святи и можеха да живеят такъв живот, но сегашните хора, след грехопадането, нямат чист живот. Днес, и мъже, и жени, без разлика, нямат чист живот. Най-първо ние трябва да възстановим чистотата. Аз бих желал във всяко общество да се образува сдружение за чист живот, хората да имат доверие един към друг. Такъв един пример има в романа на Виктор Юго – „Клетниците“ – за Жан Валжан, който откраднал сервиза на епископа.
към беседата >>
Когато Бог създаде първоначално хората, мъжете и жените, те имаха друго нещо, те бяха чисти и святи и можеха да живеят такъв живот, но сегашните хора, след грехопадането, нямат чист живот.
За този човек Белите Братя, живата природа ти казва: „С този човек никакви съдружия не прави, никакви взимания-давания нямай, той не разбира, в него има нещо недоразвито. Каквато работа и да започнеш с него, утре ще се скарате“. Ако искаш да се жениш, за такъв човек не се жени. Двама глупави хора като се оженят, ще могат ли да завъртят един дом? Не се женете така!
Когато Бог създаде първоначално хората, мъжете и жените, те имаха друго нещо, те бяха чисти и святи и можеха да живеят такъв живот, но сегашните хора, след грехопадането, нямат чист живот.
Днес, и мъже, и жени, без разлика, нямат чист живот. Най-първо ние трябва да възстановим чистотата. Аз бих желал във всяко общество да се образува сдружение за чист живот, хората да имат доверие един към друг. Такъв един пример има в романа на Виктор Юго – „Клетниците“ – за Жан Валжан, който откраднал сервиза на епископа. Когато улавят Жан Валжан и запитват епископа дали познава тия вещи, той казва: „Мои са, аз му ги дадох“.
към беседата >>
Днес, и мъже, и жени, без разлика, нямат чист живот.
Каквато работа и да започнеш с него, утре ще се скарате“. Ако искаш да се жениш, за такъв човек не се жени. Двама глупави хора като се оженят, ще могат ли да завъртят един дом? Не се женете така! Когато Бог създаде първоначално хората, мъжете и жените, те имаха друго нещо, те бяха чисти и святи и можеха да живеят такъв живот, но сегашните хора, след грехопадането, нямат чист живот.
Днес, и мъже, и жени, без разлика, нямат чист живот.
Най-първо ние трябва да възстановим чистотата. Аз бих желал във всяко общество да се образува сдружение за чист живот, хората да имат доверие един към друг. Такъв един пример има в романа на Виктор Юго – „Клетниците“ – за Жан Валжан, който откраднал сервиза на епископа. Когато улавят Жан Валжан и запитват епископа дали познава тия вещи, той казва: „Мои са, аз му ги дадох“. Тъй казал, защото иначе Жан Валжан щеше да бъде в затвора.
към беседата >>
Най-първо ние трябва да възстановим чистотата.
Ако искаш да се жениш, за такъв човек не се жени. Двама глупави хора като се оженят, ще могат ли да завъртят един дом? Не се женете така! Когато Бог създаде първоначално хората, мъжете и жените, те имаха друго нещо, те бяха чисти и святи и можеха да живеят такъв живот, но сегашните хора, след грехопадането, нямат чист живот. Днес, и мъже, и жени, без разлика, нямат чист живот.
Най-първо ние трябва да възстановим чистотата.
Аз бих желал във всяко общество да се образува сдружение за чист живот, хората да имат доверие един към друг. Такъв един пример има в романа на Виктор Юго – „Клетниците“ – за Жан Валжан, който откраднал сервиза на епископа. Когато улавят Жан Валжан и запитват епископа дали познава тия вещи, той казва: „Мои са, аз му ги дадох“. Тъй казал, защото иначе Жан Валжан щеше да бъде в затвора. Трябва да се стремим да имаме доверие един към друг, към всичките хора, не заради нас, а заради Бога, защото туй, за което Бог съизволява, то е да мислим добро за всички хора.
към беседата >>
Аз бих желал във всяко общество да се образува сдружение за чист живот, хората да имат доверие един към друг.
Двама глупави хора като се оженят, ще могат ли да завъртят един дом? Не се женете така! Когато Бог създаде първоначално хората, мъжете и жените, те имаха друго нещо, те бяха чисти и святи и можеха да живеят такъв живот, но сегашните хора, след грехопадането, нямат чист живот. Днес, и мъже, и жени, без разлика, нямат чист живот. Най-първо ние трябва да възстановим чистотата.
Аз бих желал във всяко общество да се образува сдружение за чист живот, хората да имат доверие един към друг.
Такъв един пример има в романа на Виктор Юго – „Клетниците“ – за Жан Валжан, който откраднал сервиза на епископа. Когато улавят Жан Валжан и запитват епископа дали познава тия вещи, той казва: „Мои са, аз му ги дадох“. Тъй казал, защото иначе Жан Валжан щеше да бъде в затвора. Трябва да се стремим да имаме доверие един към друг, към всичките хора, не заради нас, а заради Бога, защото туй, за което Бог съизволява, то е да мислим добро за всички хора. Туй е, което донася добро на всички хора.
към беседата >>
Такъв един пример има в романа на Виктор Юго – „Клетниците“ – за Жан Валжан, който откраднал сервиза на епископа.
Не се женете така! Когато Бог създаде първоначално хората, мъжете и жените, те имаха друго нещо, те бяха чисти и святи и можеха да живеят такъв живот, но сегашните хора, след грехопадането, нямат чист живот. Днес, и мъже, и жени, без разлика, нямат чист живот. Най-първо ние трябва да възстановим чистотата. Аз бих желал във всяко общество да се образува сдружение за чист живот, хората да имат доверие един към друг.
Такъв един пример има в романа на Виктор Юго – „Клетниците“ – за Жан Валжан, който откраднал сервиза на епископа.
Когато улавят Жан Валжан и запитват епископа дали познава тия вещи, той казва: „Мои са, аз му ги дадох“. Тъй казал, защото иначе Жан Валжан щеше да бъде в затвора. Трябва да се стремим да имаме доверие един към друг, към всичките хора, не заради нас, а заради Бога, защото туй, за което Бог съизволява, то е да мислим добро за всички хора. Туй е, което донася добро на всички хора. Бог познава всички гънки на нашата душа.
към беседата >>
Когато улавят Жан Валжан и запитват епископа дали познава тия вещи, той казва: „Мои са, аз му ги дадох“.
Когато Бог създаде първоначално хората, мъжете и жените, те имаха друго нещо, те бяха чисти и святи и можеха да живеят такъв живот, но сегашните хора, след грехопадането, нямат чист живот. Днес, и мъже, и жени, без разлика, нямат чист живот. Най-първо ние трябва да възстановим чистотата. Аз бих желал във всяко общество да се образува сдружение за чист живот, хората да имат доверие един към друг. Такъв един пример има в романа на Виктор Юго – „Клетниците“ – за Жан Валжан, който откраднал сервиза на епископа.
Когато улавят Жан Валжан и запитват епископа дали познава тия вещи, той казва: „Мои са, аз му ги дадох“.
Тъй казал, защото иначе Жан Валжан щеше да бъде в затвора. Трябва да се стремим да имаме доверие един към друг, към всичките хора, не заради нас, а заради Бога, защото туй, за което Бог съизволява, то е да мислим добро за всички хора. Туй е, което донася добро на всички хора. Бог познава всички гънки на нашата душа. Но какво казва Христос?
към беседата >>
Тъй казал, защото иначе Жан Валжан щеше да бъде в затвора.
Днес, и мъже, и жени, без разлика, нямат чист живот. Най-първо ние трябва да възстановим чистотата. Аз бих желал във всяко общество да се образува сдружение за чист живот, хората да имат доверие един към друг. Такъв един пример има в романа на Виктор Юго – „Клетниците“ – за Жан Валжан, който откраднал сервиза на епископа. Когато улавят Жан Валжан и запитват епископа дали познава тия вещи, той казва: „Мои са, аз му ги дадох“.
Тъй казал, защото иначе Жан Валжан щеше да бъде в затвора.
Трябва да се стремим да имаме доверие един към друг, към всичките хора, не заради нас, а заради Бога, защото туй, за което Бог съизволява, то е да мислим добро за всички хора. Туй е, което донася добро на всички хора. Бог познава всички гънки на нашата душа. Но какво казва Христос? Тоз ваш Отец заповядва на туй слънце да грее еднакво и за добрите, и за лошите хора, еднакво праща дъжд и на едните, и на другите.
към беседата >>
Трябва да се стремим да имаме доверие един към друг, към всичките хора, не заради нас, а заради Бога, защото туй, за което Бог съизволява, то е да мислим добро за всички хора.
Най-първо ние трябва да възстановим чистотата. Аз бих желал във всяко общество да се образува сдружение за чист живот, хората да имат доверие един към друг. Такъв един пример има в романа на Виктор Юго – „Клетниците“ – за Жан Валжан, който откраднал сервиза на епископа. Когато улавят Жан Валжан и запитват епископа дали познава тия вещи, той казва: „Мои са, аз му ги дадох“. Тъй казал, защото иначе Жан Валжан щеше да бъде в затвора.
Трябва да се стремим да имаме доверие един към друг, към всичките хора, не заради нас, а заради Бога, защото туй, за което Бог съизволява, то е да мислим добро за всички хора.
Туй е, което донася добро на всички хора. Бог познава всички гънки на нашата душа. Но какво казва Христос? Тоз ваш Отец заповядва на туй слънце да грее еднакво и за добрите, и за лошите хора, еднакво праща дъжд и на едните, и на другите. Даже някой път на лошите хора Бог дава най-големи благословения. Защо?
към беседата >>
Туй е, което донася добро на всички хора.
Аз бих желал във всяко общество да се образува сдружение за чист живот, хората да имат доверие един към друг. Такъв един пример има в романа на Виктор Юго – „Клетниците“ – за Жан Валжан, който откраднал сервиза на епископа. Когато улавят Жан Валжан и запитват епископа дали познава тия вещи, той казва: „Мои са, аз му ги дадох“. Тъй казал, защото иначе Жан Валжан щеше да бъде в затвора. Трябва да се стремим да имаме доверие един към друг, към всичките хора, не заради нас, а заради Бога, защото туй, за което Бог съизволява, то е да мислим добро за всички хора.
Туй е, което донася добро на всички хора.
Бог познава всички гънки на нашата душа. Но какво казва Христос? Тоз ваш Отец заповядва на туй слънце да грее еднакво и за добрите, и за лошите хора, еднакво праща дъжд и на едните, и на другите. Даже някой път на лошите хора Бог дава най-големи благословения. Защо? За да ги задоволи.
към беседата >>
Бог познава всички гънки на нашата душа.
Такъв един пример има в романа на Виктор Юго – „Клетниците“ – за Жан Валжан, който откраднал сервиза на епископа. Когато улавят Жан Валжан и запитват епископа дали познава тия вещи, той казва: „Мои са, аз му ги дадох“. Тъй казал, защото иначе Жан Валжан щеше да бъде в затвора. Трябва да се стремим да имаме доверие един към друг, към всичките хора, не заради нас, а заради Бога, защото туй, за което Бог съизволява, то е да мислим добро за всички хора. Туй е, което донася добро на всички хора.
Бог познава всички гънки на нашата душа.
Но какво казва Христос? Тоз ваш Отец заповядва на туй слънце да грее еднакво и за добрите, и за лошите хора, еднакво праща дъжд и на едните, и на другите. Даже някой път на лошите хора Бог дава най-големи благословения. Защо? За да ги задоволи. От ваше гледище, вие ще кажете: „Добрите хора трябва да бъдат богати“.
към беседата >>
Но какво казва Христос?
Когато улавят Жан Валжан и запитват епископа дали познава тия вещи, той казва: „Мои са, аз му ги дадох“. Тъй казал, защото иначе Жан Валжан щеше да бъде в затвора. Трябва да се стремим да имаме доверие един към друг, към всичките хора, не заради нас, а заради Бога, защото туй, за което Бог съизволява, то е да мислим добро за всички хора. Туй е, което донася добро на всички хора. Бог познава всички гънки на нашата душа.
Но какво казва Христос?
Тоз ваш Отец заповядва на туй слънце да грее еднакво и за добрите, и за лошите хора, еднакво праща дъжд и на едните, и на другите. Даже някой път на лошите хора Бог дава най-големи благословения. Защо? За да ги задоволи. От ваше гледище, вие ще кажете: „Добрите хора трябва да бъдат богати“. Не, лошите хора трябва да бъдат богати. Защо?
към беседата >>
Тоз ваш Отец заповядва на туй слънце да грее еднакво и за добрите, и за лошите хора, еднакво праща дъжд и на едните, и на другите.
Тъй казал, защото иначе Жан Валжан щеше да бъде в затвора. Трябва да се стремим да имаме доверие един към друг, към всичките хора, не заради нас, а заради Бога, защото туй, за което Бог съизволява, то е да мислим добро за всички хора. Туй е, което донася добро на всички хора. Бог познава всички гънки на нашата душа. Но какво казва Христос?
Тоз ваш Отец заповядва на туй слънце да грее еднакво и за добрите, и за лошите хора, еднакво праща дъжд и на едните, и на другите.
Даже някой път на лошите хора Бог дава най-големи благословения. Защо? За да ги задоволи. От ваше гледище, вие ще кажете: „Добрите хора трябва да бъдат богати“. Не, лошите хора трябва да бъдат богати. Защо? – За да имат работа, с какво да се занимават.
към беседата >>
Даже някой път на лошите хора Бог дава най-големи благословения. Защо?
Трябва да се стремим да имаме доверие един към друг, към всичките хора, не заради нас, а заради Бога, защото туй, за което Бог съизволява, то е да мислим добро за всички хора. Туй е, което донася добро на всички хора. Бог познава всички гънки на нашата душа. Но какво казва Христос? Тоз ваш Отец заповядва на туй слънце да грее еднакво и за добрите, и за лошите хора, еднакво праща дъжд и на едните, и на другите.
Даже някой път на лошите хора Бог дава най-големи благословения. Защо?
За да ги задоволи. От ваше гледище, вие ще кажете: „Добрите хора трябва да бъдат богати“. Не, лошите хора трябва да бъдат богати. Защо? – За да имат работа, с какво да се занимават. Лошият човек, като е богат, ще има ниви, лозя, ще има туй-онуй, ще има с какво да се занимава.
към беседата >>
За да ги задоволи.
Туй е, което донася добро на всички хора. Бог познава всички гънки на нашата душа. Но какво казва Христос? Тоз ваш Отец заповядва на туй слънце да грее еднакво и за добрите, и за лошите хора, еднакво праща дъжд и на едните, и на другите. Даже някой път на лошите хора Бог дава най-големи благословения. Защо?
За да ги задоволи.
От ваше гледище, вие ще кажете: „Добрите хора трябва да бъдат богати“. Не, лошите хора трябва да бъдат богати. Защо? – За да имат работа, с какво да се занимават. Лошият човек, като е богат, ще има ниви, лозя, ще има туй-онуй, ще има с какво да се занимава. А добрият човек, като е богат умствено и по сърце, той и да няма богатство, пак ще си създаде условия да има работа.
към беседата >>
От ваше гледище, вие ще кажете: „Добрите хора трябва да бъдат богати“.
Бог познава всички гънки на нашата душа. Но какво казва Христос? Тоз ваш Отец заповядва на туй слънце да грее еднакво и за добрите, и за лошите хора, еднакво праща дъжд и на едните, и на другите. Даже някой път на лошите хора Бог дава най-големи благословения. Защо? За да ги задоволи.
От ваше гледище, вие ще кажете: „Добрите хора трябва да бъдат богати“.
Не, лошите хора трябва да бъдат богати. Защо? – За да имат работа, с какво да се занимават. Лошият човек, като е богат, ще има ниви, лозя, ще има туй-онуй, ще има с какво да се занимава. А добрият човек, като е богат умствено и по сърце, той и да няма богатство, пак ще си създаде условия да има работа. Сега, туй е редът на нещата при днешния живот.
към беседата >>
Не, лошите хора трябва да бъдат богати. Защо?
Но какво казва Христос? Тоз ваш Отец заповядва на туй слънце да грее еднакво и за добрите, и за лошите хора, еднакво праща дъжд и на едните, и на другите. Даже някой път на лошите хора Бог дава най-големи благословения. Защо? За да ги задоволи. От ваше гледище, вие ще кажете: „Добрите хора трябва да бъдат богати“.
Не, лошите хора трябва да бъдат богати. Защо?
– За да имат работа, с какво да се занимават. Лошият човек, като е богат, ще има ниви, лозя, ще има туй-онуй, ще има с какво да се занимава. А добрият човек, като е богат умствено и по сърце, той и да няма богатство, пак ще си създаде условия да има работа. Сега, туй е редът на нещата при днешния живот. Но при други условия на живота ще има друг ред, порядъкът ще бъде друг.
към беседата >>
– За да имат работа, с какво да се занимават.
Тоз ваш Отец заповядва на туй слънце да грее еднакво и за добрите, и за лошите хора, еднакво праща дъжд и на едните, и на другите. Даже някой път на лошите хора Бог дава най-големи благословения. Защо? За да ги задоволи. От ваше гледище, вие ще кажете: „Добрите хора трябва да бъдат богати“. Не, лошите хора трябва да бъдат богати. Защо?
– За да имат работа, с какво да се занимават.
Лошият човек, като е богат, ще има ниви, лозя, ще има туй-онуй, ще има с какво да се занимава. А добрият човек, като е богат умствено и по сърце, той и да няма богатство, пак ще си създаде условия да има работа. Сега, туй е редът на нещата при днешния живот. Но при други условия на живота ще има друг ред, порядъкът ще бъде друг. При сегашните условия, при законите, които съществуват в космоса, всичките възвишени духове работят за подигането на падналите.
към беседата >>
Лошият човек, като е богат, ще има ниви, лозя, ще има туй-онуй, ще има с какво да се занимава.
Даже някой път на лошите хора Бог дава най-големи благословения. Защо? За да ги задоволи. От ваше гледище, вие ще кажете: „Добрите хора трябва да бъдат богати“. Не, лошите хора трябва да бъдат богати. Защо? – За да имат работа, с какво да се занимават.
Лошият човек, като е богат, ще има ниви, лозя, ще има туй-онуй, ще има с какво да се занимава.
А добрият човек, като е богат умствено и по сърце, той и да няма богатство, пак ще си създаде условия да има работа. Сега, туй е редът на нещата при днешния живот. Но при други условия на живота ще има друг ред, порядъкът ще бъде друг. При сегашните условия, при законите, които съществуват в космоса, всичките възвишени духове работят за подигането на падналите. Не е въпросът за спасението на праведните, а на грешните; не е въпросът да учим учените, а – глупавите.
към беседата >>
А добрият човек, като е богат умствено и по сърце, той и да няма богатство, пак ще си създаде условия да има работа.
За да ги задоволи. От ваше гледище, вие ще кажете: „Добрите хора трябва да бъдат богати“. Не, лошите хора трябва да бъдат богати. Защо? – За да имат работа, с какво да се занимават. Лошият човек, като е богат, ще има ниви, лозя, ще има туй-онуй, ще има с какво да се занимава.
А добрият човек, като е богат умствено и по сърце, той и да няма богатство, пак ще си създаде условия да има работа.
Сега, туй е редът на нещата при днешния живот. Но при други условия на живота ще има друг ред, порядъкът ще бъде друг. При сегашните условия, при законите, които съществуват в космоса, всичките възвишени духове работят за подигането на падналите. Не е въпросът за спасението на праведните, а на грешните; не е въпросът да учим учените, а – глупавите. Следователно Христос предупреждава верующите и казва: „Горко на света от съблазните, защото съблазънта неизбежно ще дойде в света“.
към беседата >>
Сега, туй е редът на нещата при днешния живот.
От ваше гледище, вие ще кажете: „Добрите хора трябва да бъдат богати“. Не, лошите хора трябва да бъдат богати. Защо? – За да имат работа, с какво да се занимават. Лошият човек, като е богат, ще има ниви, лозя, ще има туй-онуй, ще има с какво да се занимава. А добрият човек, като е богат умствено и по сърце, той и да няма богатство, пак ще си създаде условия да има работа.
Сега, туй е редът на нещата при днешния живот.
Но при други условия на живота ще има друг ред, порядъкът ще бъде друг. При сегашните условия, при законите, които съществуват в космоса, всичките възвишени духове работят за подигането на падналите. Не е въпросът за спасението на праведните, а на грешните; не е въпросът да учим учените, а – глупавите. Следователно Христос предупреждава верующите и казва: „Горко на света от съблазните, защото съблазънта неизбежно ще дойде в света“. Сега съблазънта ще дойде не само по отношение на това, че ние можем да се съблазним в другите, но по някой път ще се съблазним в себе си: можем да се съблазним в своя ум, можем да се съблазним в своето сърце, можем да се съблазним в своята душа, можем да се съблазним в своите благородни пориви.
към беседата >>
Но при други условия на живота ще има друг ред, порядъкът ще бъде друг.
Не, лошите хора трябва да бъдат богати. Защо? – За да имат работа, с какво да се занимават. Лошият човек, като е богат, ще има ниви, лозя, ще има туй-онуй, ще има с какво да се занимава. А добрият човек, като е богат умствено и по сърце, той и да няма богатство, пак ще си създаде условия да има работа. Сега, туй е редът на нещата при днешния живот.
Но при други условия на живота ще има друг ред, порядъкът ще бъде друг.
При сегашните условия, при законите, които съществуват в космоса, всичките възвишени духове работят за подигането на падналите. Не е въпросът за спасението на праведните, а на грешните; не е въпросът да учим учените, а – глупавите. Следователно Христос предупреждава верующите и казва: „Горко на света от съблазните, защото съблазънта неизбежно ще дойде в света“. Сега съблазънта ще дойде не само по отношение на това, че ние можем да се съблазним в другите, но по някой път ще се съблазним в себе си: можем да се съблазним в своя ум, можем да се съблазним в своето сърце, можем да се съблазним в своята душа, можем да се съблазним в своите благородни пориви. Няма по-голямо нещастие от това, да се съблазни и разколебае човек в себе си.
към беседата >>
При сегашните условия, при законите, които съществуват в космоса, всичките възвишени духове работят за подигането на падналите.
– За да имат работа, с какво да се занимават. Лошият човек, като е богат, ще има ниви, лозя, ще има туй-онуй, ще има с какво да се занимава. А добрият човек, като е богат умствено и по сърце, той и да няма богатство, пак ще си създаде условия да има работа. Сега, туй е редът на нещата при днешния живот. Но при други условия на живота ще има друг ред, порядъкът ще бъде друг.
При сегашните условия, при законите, които съществуват в космоса, всичките възвишени духове работят за подигането на падналите.
Не е въпросът за спасението на праведните, а на грешните; не е въпросът да учим учените, а – глупавите. Следователно Христос предупреждава верующите и казва: „Горко на света от съблазните, защото съблазънта неизбежно ще дойде в света“. Сега съблазънта ще дойде не само по отношение на това, че ние можем да се съблазним в другите, но по някой път ще се съблазним в себе си: можем да се съблазним в своя ум, можем да се съблазним в своето сърце, можем да се съблазним в своята душа, можем да се съблазним в своите благородни пориви. Няма по-голямо нещастие от това, да се съблазни и разколебае човек в себе си. Ние казваме: „Досега Господ ме поддържаше, но аз направих прегрешения и сега Господ ме остави“.
към беседата >>
Не е въпросът за спасението на праведните, а на грешните; не е въпросът да учим учените, а – глупавите.
Лошият човек, като е богат, ще има ниви, лозя, ще има туй-онуй, ще има с какво да се занимава. А добрият човек, като е богат умствено и по сърце, той и да няма богатство, пак ще си създаде условия да има работа. Сега, туй е редът на нещата при днешния живот. Но при други условия на живота ще има друг ред, порядъкът ще бъде друг. При сегашните условия, при законите, които съществуват в космоса, всичките възвишени духове работят за подигането на падналите.
Не е въпросът за спасението на праведните, а на грешните; не е въпросът да учим учените, а – глупавите.
Следователно Христос предупреждава верующите и казва: „Горко на света от съблазните, защото съблазънта неизбежно ще дойде в света“. Сега съблазънта ще дойде не само по отношение на това, че ние можем да се съблазним в другите, но по някой път ще се съблазним в себе си: можем да се съблазним в своя ум, можем да се съблазним в своето сърце, можем да се съблазним в своята душа, можем да се съблазним в своите благородни пориви. Няма по-голямо нещастие от това, да се съблазни и разколебае човек в себе си. Ние казваме: „Досега Господ ме поддържаше, но аз направих прегрешения и сега Господ ме остави“. Аз съм казвал много пъти и сега пак ще кажа: Можете да се съблазните в когото и да е, но в Бога на Любовта – никога!
към беседата >>
Следователно Христос предупреждава верующите и казва: „Горко на света от съблазните, защото съблазънта неизбежно ще дойде в света“.
А добрият човек, като е богат умствено и по сърце, той и да няма богатство, пак ще си създаде условия да има работа. Сега, туй е редът на нещата при днешния живот. Но при други условия на живота ще има друг ред, порядъкът ще бъде друг. При сегашните условия, при законите, които съществуват в космоса, всичките възвишени духове работят за подигането на падналите. Не е въпросът за спасението на праведните, а на грешните; не е въпросът да учим учените, а – глупавите.
Следователно Христос предупреждава верующите и казва: „Горко на света от съблазните, защото съблазънта неизбежно ще дойде в света“.
Сега съблазънта ще дойде не само по отношение на това, че ние можем да се съблазним в другите, но по някой път ще се съблазним в себе си: можем да се съблазним в своя ум, можем да се съблазним в своето сърце, можем да се съблазним в своята душа, можем да се съблазним в своите благородни пориви. Няма по-голямо нещастие от това, да се съблазни и разколебае човек в себе си. Ние казваме: „Досега Господ ме поддържаше, но аз направих прегрешения и сега Господ ме остави“. Аз съм казвал много пъти и сега пак ще кажа: Можете да се съблазните в когото и да е, но в Бога на Любовта – никога! Имайте предвид едно правило: В този живия Господ – Когото светът още не познава, не че не Го познава, живее в Него, но Го търси на друго място, – в Него ние трябва да имаме вяра.
към беседата >>
Сега съблазънта ще дойде не само по отношение на това, че ние можем да се съблазним в другите, но по някой път ще се съблазним в себе си: можем да се съблазним в своя ум, можем да се съблазним в своето сърце, можем да се съблазним в своята душа, можем да се съблазним в своите благородни пориви.
Сега, туй е редът на нещата при днешния живот. Но при други условия на живота ще има друг ред, порядъкът ще бъде друг. При сегашните условия, при законите, които съществуват в космоса, всичките възвишени духове работят за подигането на падналите. Не е въпросът за спасението на праведните, а на грешните; не е въпросът да учим учените, а – глупавите. Следователно Христос предупреждава верующите и казва: „Горко на света от съблазните, защото съблазънта неизбежно ще дойде в света“.
Сега съблазънта ще дойде не само по отношение на това, че ние можем да се съблазним в другите, но по някой път ще се съблазним в себе си: можем да се съблазним в своя ум, можем да се съблазним в своето сърце, можем да се съблазним в своята душа, можем да се съблазним в своите благородни пориви.
Няма по-голямо нещастие от това, да се съблазни и разколебае човек в себе си. Ние казваме: „Досега Господ ме поддържаше, но аз направих прегрешения и сега Господ ме остави“. Аз съм казвал много пъти и сега пак ще кажа: Можете да се съблазните в когото и да е, но в Бога на Любовта – никога! Имайте предвид едно правило: В този живия Господ – Когото светът още не познава, не че не Го познава, живее в Него, но Го търси на друго място, – в Него ние трябва да имаме вяра. Бог в своите намерения има желание да ни изведе от сегашните тягостни страдания.
към беседата >>
Няма по-голямо нещастие от това, да се съблазни и разколебае човек в себе си.
Но при други условия на живота ще има друг ред, порядъкът ще бъде друг. При сегашните условия, при законите, които съществуват в космоса, всичките възвишени духове работят за подигането на падналите. Не е въпросът за спасението на праведните, а на грешните; не е въпросът да учим учените, а – глупавите. Следователно Христос предупреждава верующите и казва: „Горко на света от съблазните, защото съблазънта неизбежно ще дойде в света“. Сега съблазънта ще дойде не само по отношение на това, че ние можем да се съблазним в другите, но по някой път ще се съблазним в себе си: можем да се съблазним в своя ум, можем да се съблазним в своето сърце, можем да се съблазним в своята душа, можем да се съблазним в своите благородни пориви.
Няма по-голямо нещастие от това, да се съблазни и разколебае човек в себе си.
Ние казваме: „Досега Господ ме поддържаше, но аз направих прегрешения и сега Господ ме остави“. Аз съм казвал много пъти и сега пак ще кажа: Можете да се съблазните в когото и да е, но в Бога на Любовта – никога! Имайте предвид едно правило: В този живия Господ – Когото светът още не познава, не че не Го познава, живее в Него, но Го търси на друго място, – в Него ние трябва да имаме вяра. Бог в своите намерения има желание да ни изведе от сегашните тягостни страдания. Той е допуснал страданията, за да даде на всинца ни един велик урок.
към беседата >>
Ние казваме: „Досега Господ ме поддържаше, но аз направих прегрешения и сега Господ ме остави“.
При сегашните условия, при законите, които съществуват в космоса, всичките възвишени духове работят за подигането на падналите. Не е въпросът за спасението на праведните, а на грешните; не е въпросът да учим учените, а – глупавите. Следователно Христос предупреждава верующите и казва: „Горко на света от съблазните, защото съблазънта неизбежно ще дойде в света“. Сега съблазънта ще дойде не само по отношение на това, че ние можем да се съблазним в другите, но по някой път ще се съблазним в себе си: можем да се съблазним в своя ум, можем да се съблазним в своето сърце, можем да се съблазним в своята душа, можем да се съблазним в своите благородни пориви. Няма по-голямо нещастие от това, да се съблазни и разколебае човек в себе си.
Ние казваме: „Досега Господ ме поддържаше, но аз направих прегрешения и сега Господ ме остави“.
Аз съм казвал много пъти и сега пак ще кажа: Можете да се съблазните в когото и да е, но в Бога на Любовта – никога! Имайте предвид едно правило: В този живия Господ – Когото светът още не познава, не че не Го познава, живее в Него, но Го търси на друго място, – в Него ние трябва да имаме вяра. Бог в своите намерения има желание да ни изведе от сегашните тягостни страдания. Той е допуснал страданията, за да даде на всинца ни един велик урок. Такъв урок ще ни даде, за да съзнаем, че ако ходим само по тия закони и пътища, които Той е поставил, ние ще можем да се подигнем, а всички онези закони, които ние сме поставили, всичкият онзи наш морал, по който можем да ходим, той е само за земята.
към беседата >>
Аз съм казвал много пъти и сега пак ще кажа: Можете да се съблазните в когото и да е, но в Бога на Любовта – никога!
Не е въпросът за спасението на праведните, а на грешните; не е въпросът да учим учените, а – глупавите. Следователно Христос предупреждава верующите и казва: „Горко на света от съблазните, защото съблазънта неизбежно ще дойде в света“. Сега съблазънта ще дойде не само по отношение на това, че ние можем да се съблазним в другите, но по някой път ще се съблазним в себе си: можем да се съблазним в своя ум, можем да се съблазним в своето сърце, можем да се съблазним в своята душа, можем да се съблазним в своите благородни пориви. Няма по-голямо нещастие от това, да се съблазни и разколебае човек в себе си. Ние казваме: „Досега Господ ме поддържаше, но аз направих прегрешения и сега Господ ме остави“.
Аз съм казвал много пъти и сега пак ще кажа: Можете да се съблазните в когото и да е, но в Бога на Любовта – никога!
Имайте предвид едно правило: В този живия Господ – Когото светът още не познава, не че не Го познава, живее в Него, но Го търси на друго място, – в Него ние трябва да имаме вяра. Бог в своите намерения има желание да ни изведе от сегашните тягостни страдания. Той е допуснал страданията, за да даде на всинца ни един велик урок. Такъв урок ще ни даде, за да съзнаем, че ако ходим само по тия закони и пътища, които Той е поставил, ние ще можем да се подигнем, а всички онези закони, които ние сме поставили, всичкият онзи наш морал, по който можем да ходим, той е само за земята.
към беседата >>
Имайте предвид едно правило: В този живия Господ – Когото светът още не познава, не че не Го познава, живее в Него, но Го търси на друго място, – в Него ние трябва да имаме вяра.
Следователно Христос предупреждава верующите и казва: „Горко на света от съблазните, защото съблазънта неизбежно ще дойде в света“. Сега съблазънта ще дойде не само по отношение на това, че ние можем да се съблазним в другите, но по някой път ще се съблазним в себе си: можем да се съблазним в своя ум, можем да се съблазним в своето сърце, можем да се съблазним в своята душа, можем да се съблазним в своите благородни пориви. Няма по-голямо нещастие от това, да се съблазни и разколебае човек в себе си. Ние казваме: „Досега Господ ме поддържаше, но аз направих прегрешения и сега Господ ме остави“. Аз съм казвал много пъти и сега пак ще кажа: Можете да се съблазните в когото и да е, но в Бога на Любовта – никога!
Имайте предвид едно правило: В този живия Господ – Когото светът още не познава, не че не Го познава, живее в Него, но Го търси на друго място, – в Него ние трябва да имаме вяра.
Бог в своите намерения има желание да ни изведе от сегашните тягостни страдания. Той е допуснал страданията, за да даде на всинца ни един велик урок. Такъв урок ще ни даде, за да съзнаем, че ако ходим само по тия закони и пътища, които Той е поставил, ние ще можем да се подигнем, а всички онези закони, които ние сме поставили, всичкият онзи наш морал, по който можем да ходим, той е само за земята.
към беседата >>
Бог в своите намерения има желание да ни изведе от сегашните тягостни страдания.
Сега съблазънта ще дойде не само по отношение на това, че ние можем да се съблазним в другите, но по някой път ще се съблазним в себе си: можем да се съблазним в своя ум, можем да се съблазним в своето сърце, можем да се съблазним в своята душа, можем да се съблазним в своите благородни пориви. Няма по-голямо нещастие от това, да се съблазни и разколебае човек в себе си. Ние казваме: „Досега Господ ме поддържаше, но аз направих прегрешения и сега Господ ме остави“. Аз съм казвал много пъти и сега пак ще кажа: Можете да се съблазните в когото и да е, но в Бога на Любовта – никога! Имайте предвид едно правило: В този живия Господ – Когото светът още не познава, не че не Го познава, живее в Него, но Го търси на друго място, – в Него ние трябва да имаме вяра.
Бог в своите намерения има желание да ни изведе от сегашните тягостни страдания.
Той е допуснал страданията, за да даде на всинца ни един велик урок. Такъв урок ще ни даде, за да съзнаем, че ако ходим само по тия закони и пътища, които Той е поставил, ние ще можем да се подигнем, а всички онези закони, които ние сме поставили, всичкият онзи наш морал, по който можем да ходим, той е само за земята.
към беседата >>
Той е допуснал страданията, за да даде на всинца ни един велик урок.
Няма по-голямо нещастие от това, да се съблазни и разколебае човек в себе си. Ние казваме: „Досега Господ ме поддържаше, но аз направих прегрешения и сега Господ ме остави“. Аз съм казвал много пъти и сега пак ще кажа: Можете да се съблазните в когото и да е, но в Бога на Любовта – никога! Имайте предвид едно правило: В този живия Господ – Когото светът още не познава, не че не Го познава, живее в Него, но Го търси на друго място, – в Него ние трябва да имаме вяра. Бог в своите намерения има желание да ни изведе от сегашните тягостни страдания.
Той е допуснал страданията, за да даде на всинца ни един велик урок.
Такъв урок ще ни даде, за да съзнаем, че ако ходим само по тия закони и пътища, които Той е поставил, ние ще можем да се подигнем, а всички онези закони, които ние сме поставили, всичкият онзи наш морал, по който можем да ходим, той е само за земята.
към беседата >>
Такъв урок ще ни даде, за да съзнаем, че ако ходим само по тия закони и пътища, които Той е поставил, ние ще можем да се подигнем, а всички онези закони, които ние сме поставили, всичкият онзи наш морал, по който можем да ходим, той е само за земята.
Ние казваме: „Досега Господ ме поддържаше, но аз направих прегрешения и сега Господ ме остави“. Аз съм казвал много пъти и сега пак ще кажа: Можете да се съблазните в когото и да е, но в Бога на Любовта – никога! Имайте предвид едно правило: В този живия Господ – Когото светът още не познава, не че не Го познава, живее в Него, но Го търси на друго място, – в Него ние трябва да имаме вяра. Бог в своите намерения има желание да ни изведе от сегашните тягостни страдания. Той е допуснал страданията, за да даде на всинца ни един велик урок.
Такъв урок ще ни даде, за да съзнаем, че ако ходим само по тия закони и пътища, които Той е поставил, ние ще можем да се подигнем, а всички онези закони, които ние сме поставили, всичкият онзи наш морал, по който можем да ходим, той е само за земята.
към беседата >>
„Блажени – казва Писанието – онези, които страдат, на тях е Царството Божие.“ Ще кажете: „Тази работа е много хубава“.
„Блажени – казва Писанието – онези, които страдат, на тях е Царството Божие.“ Ще кажете: „Тази работа е много хубава“.
Аз бих желал, от утре да започнете с тази формула: да се не съблазнявате! Сега, някой казва: „Аз съм от новото учение“. Ами че едно от качествата на новото учение е да не се съмняваш, да не желаеш да бъдеш богат, но да искаш да бъдеш сиромах, т.е. не да искаш да си сиромах, но ако не ти се отдава богатство по един честен начин, то от богатство, придобито по един нечестен начин, трябва да се откажеш. Аз мога да приведа ред факти от съвременния живот, има ред статистики, които доказват, че нечистото богатство съсипва хората.
към беседата >>
Аз бих желал, от утре да започнете с тази формула: да се не съблазнявате!
„Блажени – казва Писанието – онези, които страдат, на тях е Царството Божие.“ Ще кажете: „Тази работа е много хубава“.
Аз бих желал, от утре да започнете с тази формула: да се не съблазнявате!
Сега, някой казва: „Аз съм от новото учение“. Ами че едно от качествата на новото учение е да не се съмняваш, да не желаеш да бъдеш богат, но да искаш да бъдеш сиромах, т.е. не да искаш да си сиромах, но ако не ти се отдава богатство по един честен начин, то от богатство, придобито по един нечестен начин, трябва да се откажеш. Аз мога да приведа ред факти от съвременния живот, има ред статистики, които доказват, че нечистото богатство съсипва хората. Внесете в едно най-хубаво предприятие 100,000 лева, придобити чрез кражба, чрез зло, чрез насилия, след 4–5 години туй предприятие, туй съдружие ще рухне.
към беседата >>
Сега, някой казва: „Аз съм от новото учение“.
„Блажени – казва Писанието – онези, които страдат, на тях е Царството Божие.“ Ще кажете: „Тази работа е много хубава“. Аз бих желал, от утре да започнете с тази формула: да се не съблазнявате!
Сега, някой казва: „Аз съм от новото учение“.
Ами че едно от качествата на новото учение е да не се съмняваш, да не желаеш да бъдеш богат, но да искаш да бъдеш сиромах, т.е. не да искаш да си сиромах, но ако не ти се отдава богатство по един честен начин, то от богатство, придобито по един нечестен начин, трябва да се откажеш. Аз мога да приведа ред факти от съвременния живот, има ред статистики, които доказват, че нечистото богатство съсипва хората. Внесете в едно най-хубаво предприятие 100,000 лева, придобити чрез кражба, чрез зло, чрез насилия, след 4–5 години туй предприятие, туй съдружие ще рухне. И ако разгледате живота на съвременните народи, всички страдат все от този недъг, т.е.
към беседата >>
Ами че едно от качествата на новото учение е да не се съмняваш, да не желаеш да бъдеш богат, но да искаш да бъдеш сиромах, т.е.
„Блажени – казва Писанието – онези, които страдат, на тях е Царството Божие.“ Ще кажете: „Тази работа е много хубава“. Аз бих желал, от утре да започнете с тази формула: да се не съблазнявате! Сега, някой казва: „Аз съм от новото учение“.
Ами че едно от качествата на новото учение е да не се съмняваш, да не желаеш да бъдеш богат, но да искаш да бъдеш сиромах, т.е.
не да искаш да си сиромах, но ако не ти се отдава богатство по един честен начин, то от богатство, придобито по един нечестен начин, трябва да се откажеш. Аз мога да приведа ред факти от съвременния живот, има ред статистики, които доказват, че нечистото богатство съсипва хората. Внесете в едно най-хубаво предприятие 100,000 лева, придобити чрез кражба, чрез зло, чрез насилия, след 4–5 години туй предприятие, туй съдружие ще рухне. И ако разгледате живота на съвременните народи, всички страдат все от този недъг, т.е. че те не издържат своята, те не изпълняват Божията дума тъй, както Бог изисква.
към беседата >>
не да искаш да си сиромах, но ако не ти се отдава богатство по един честен начин, то от богатство, придобито по един нечестен начин, трябва да се откажеш.
„Блажени – казва Писанието – онези, които страдат, на тях е Царството Божие.“ Ще кажете: „Тази работа е много хубава“. Аз бих желал, от утре да започнете с тази формула: да се не съблазнявате! Сега, някой казва: „Аз съм от новото учение“. Ами че едно от качествата на новото учение е да не се съмняваш, да не желаеш да бъдеш богат, но да искаш да бъдеш сиромах, т.е.
не да искаш да си сиромах, но ако не ти се отдава богатство по един честен начин, то от богатство, придобито по един нечестен начин, трябва да се откажеш.
Аз мога да приведа ред факти от съвременния живот, има ред статистики, които доказват, че нечистото богатство съсипва хората. Внесете в едно най-хубаво предприятие 100,000 лева, придобити чрез кражба, чрез зло, чрез насилия, след 4–5 години туй предприятие, туй съдружие ще рухне. И ако разгледате живота на съвременните народи, всички страдат все от този недъг, т.е. че те не издържат своята, те не изпълняват Божията дума тъй, както Бог изисква. И ако всички съвременни християни, които поддържат Христовото учение, биха си турили за задача да се не съблазняват, да се не огорчават, когато им се каже горчивата истина, знаете ли какъв приятен ден щеше да бъде животът им?
към беседата >>
Аз мога да приведа ред факти от съвременния живот, има ред статистики, които доказват, че нечистото богатство съсипва хората.
„Блажени – казва Писанието – онези, които страдат, на тях е Царството Божие.“ Ще кажете: „Тази работа е много хубава“. Аз бих желал, от утре да започнете с тази формула: да се не съблазнявате! Сега, някой казва: „Аз съм от новото учение“. Ами че едно от качествата на новото учение е да не се съмняваш, да не желаеш да бъдеш богат, но да искаш да бъдеш сиромах, т.е. не да искаш да си сиромах, но ако не ти се отдава богатство по един честен начин, то от богатство, придобито по един нечестен начин, трябва да се откажеш.
Аз мога да приведа ред факти от съвременния живот, има ред статистики, които доказват, че нечистото богатство съсипва хората.
Внесете в едно най-хубаво предприятие 100,000 лева, придобити чрез кражба, чрез зло, чрез насилия, след 4–5 години туй предприятие, туй съдружие ще рухне. И ако разгледате живота на съвременните народи, всички страдат все от този недъг, т.е. че те не издържат своята, те не изпълняват Божията дума тъй, както Бог изисква. И ако всички съвременни християни, които поддържат Христовото учение, биха си турили за задача да се не съблазняват, да се не огорчават, когато им се каже горчивата истина, знаете ли какъв приятен ден щеше да бъде животът им? Ако някой път мъжът каже на жена си няколко горчиви думи, жена му нека седне да му наточи една хубава баница.
към беседата >>
Внесете в едно най-хубаво предприятие 100,000 лева, придобити чрез кражба, чрез зло, чрез насилия, след 4–5 години туй предприятие, туй съдружие ще рухне.
Аз бих желал, от утре да започнете с тази формула: да се не съблазнявате! Сега, някой казва: „Аз съм от новото учение“. Ами че едно от качествата на новото учение е да не се съмняваш, да не желаеш да бъдеш богат, но да искаш да бъдеш сиромах, т.е. не да искаш да си сиромах, но ако не ти се отдава богатство по един честен начин, то от богатство, придобито по един нечестен начин, трябва да се откажеш. Аз мога да приведа ред факти от съвременния живот, има ред статистики, които доказват, че нечистото богатство съсипва хората.
Внесете в едно най-хубаво предприятие 100,000 лева, придобити чрез кражба, чрез зло, чрез насилия, след 4–5 години туй предприятие, туй съдружие ще рухне.
И ако разгледате живота на съвременните народи, всички страдат все от този недъг, т.е. че те не издържат своята, те не изпълняват Божията дума тъй, както Бог изисква. И ако всички съвременни християни, които поддържат Христовото учение, биха си турили за задача да се не съблазняват, да се не огорчават, когато им се каже горчивата истина, знаете ли какъв приятен ден щеше да бъде животът им? Ако някой път мъжът каже на жена си няколко горчиви думи, жена му нека седне да му наточи една хубава баница. „Защо ми правиш тази баница?
към беседата >>
И ако разгледате живота на съвременните народи, всички страдат все от този недъг, т.е.
Сега, някой казва: „Аз съм от новото учение“. Ами че едно от качествата на новото учение е да не се съмняваш, да не желаеш да бъдеш богат, но да искаш да бъдеш сиромах, т.е. не да искаш да си сиромах, но ако не ти се отдава богатство по един честен начин, то от богатство, придобито по един нечестен начин, трябва да се откажеш. Аз мога да приведа ред факти от съвременния живот, има ред статистики, които доказват, че нечистото богатство съсипва хората. Внесете в едно най-хубаво предприятие 100,000 лева, придобити чрез кражба, чрез зло, чрез насилия, след 4–5 години туй предприятие, туй съдружие ще рухне.
И ако разгледате живота на съвременните народи, всички страдат все от този недъг, т.е.
че те не издържат своята, те не изпълняват Божията дума тъй, както Бог изисква. И ако всички съвременни християни, които поддържат Христовото учение, биха си турили за задача да се не съблазняват, да се не огорчават, когато им се каже горчивата истина, знаете ли какъв приятен ден щеше да бъде животът им? Ако някой път мъжът каже на жена си няколко горчиви думи, жена му нека седне да му наточи една хубава баница. „Защо ми правиш тази баница? “ – „За сладките ти думи.“ А сега какво става?
към беседата >>
че те не издържат своята, те не изпълняват Божията дума тъй, както Бог изисква.
Ами че едно от качествата на новото учение е да не се съмняваш, да не желаеш да бъдеш богат, но да искаш да бъдеш сиромах, т.е. не да искаш да си сиромах, но ако не ти се отдава богатство по един честен начин, то от богатство, придобито по един нечестен начин, трябва да се откажеш. Аз мога да приведа ред факти от съвременния живот, има ред статистики, които доказват, че нечистото богатство съсипва хората. Внесете в едно най-хубаво предприятие 100,000 лева, придобити чрез кражба, чрез зло, чрез насилия, след 4–5 години туй предприятие, туй съдружие ще рухне. И ако разгледате живота на съвременните народи, всички страдат все от този недъг, т.е.
че те не издържат своята, те не изпълняват Божията дума тъй, както Бог изисква.
И ако всички съвременни християни, които поддържат Христовото учение, биха си турили за задача да се не съблазняват, да се не огорчават, когато им се каже горчивата истина, знаете ли какъв приятен ден щеше да бъде животът им? Ако някой път мъжът каже на жена си няколко горчиви думи, жена му нека седне да му наточи една хубава баница. „Защо ми правиш тази баница? “ – „За сладките ти думи.“ А сега какво става? – Мъжът каже няколко обидни думи на жена си, и на другия ден няма вече готвене.
към беседата >>
И ако всички съвременни християни, които поддържат Христовото учение, биха си турили за задача да се не съблазняват, да се не огорчават, когато им се каже горчивата истина, знаете ли какъв приятен ден щеше да бъде животът им?
не да искаш да си сиромах, но ако не ти се отдава богатство по един честен начин, то от богатство, придобито по един нечестен начин, трябва да се откажеш. Аз мога да приведа ред факти от съвременния живот, има ред статистики, които доказват, че нечистото богатство съсипва хората. Внесете в едно най-хубаво предприятие 100,000 лева, придобити чрез кражба, чрез зло, чрез насилия, след 4–5 години туй предприятие, туй съдружие ще рухне. И ако разгледате живота на съвременните народи, всички страдат все от този недъг, т.е. че те не издържат своята, те не изпълняват Божията дума тъй, както Бог изисква.
И ако всички съвременни християни, които поддържат Христовото учение, биха си турили за задача да се не съблазняват, да се не огорчават, когато им се каже горчивата истина, знаете ли какъв приятен ден щеше да бъде животът им?
Ако някой път мъжът каже на жена си няколко горчиви думи, жена му нека седне да му наточи една хубава баница. „Защо ми правиш тази баница? “ – „За сладките ти думи.“ А сега какво става? – Мъжът каже няколко обидни думи на жена си, и на другия ден няма вече готвене. Тя излезе вънка и казва: „Представете си, моят мъж ме нахука хамалски.
към беседата >>
Ако някой път мъжът каже на жена си няколко горчиви думи, жена му нека седне да му наточи една хубава баница.
Аз мога да приведа ред факти от съвременния живот, има ред статистики, които доказват, че нечистото богатство съсипва хората. Внесете в едно най-хубаво предприятие 100,000 лева, придобити чрез кражба, чрез зло, чрез насилия, след 4–5 години туй предприятие, туй съдружие ще рухне. И ако разгледате живота на съвременните народи, всички страдат все от този недъг, т.е. че те не издържат своята, те не изпълняват Божията дума тъй, както Бог изисква. И ако всички съвременни християни, които поддържат Христовото учение, биха си турили за задача да се не съблазняват, да се не огорчават, когато им се каже горчивата истина, знаете ли какъв приятен ден щеше да бъде животът им?
Ако някой път мъжът каже на жена си няколко горчиви думи, жена му нека седне да му наточи една хубава баница.
„Защо ми правиш тази баница? “ – „За сладките ти думи.“ А сега какво става? – Мъжът каже няколко обидни думи на жена си, и на другия ден няма вече готвене. Тя излезе вънка и казва: „Представете си, моят мъж ме нахука хамалски. Баници ли?
към беседата >>
„Защо ми правиш тази баница?
Внесете в едно най-хубаво предприятие 100,000 лева, придобити чрез кражба, чрез зло, чрез насилия, след 4–5 години туй предприятие, туй съдружие ще рухне. И ако разгледате живота на съвременните народи, всички страдат все от този недъг, т.е. че те не издържат своята, те не изпълняват Божията дума тъй, както Бог изисква. И ако всички съвременни християни, които поддържат Христовото учение, биха си турили за задача да се не съблазняват, да се не огорчават, когато им се каже горчивата истина, знаете ли какъв приятен ден щеше да бъде животът им? Ако някой път мъжът каже на жена си няколко горчиви думи, жена му нека седне да му наточи една хубава баница.
„Защо ми правиш тази баница?
“ – „За сладките ти думи.“ А сега какво става? – Мъжът каже няколко обидни думи на жена си, и на другия ден няма вече готвене. Тя излезе вънка и казва: „Представете си, моят мъж ме нахука хамалски. Баници ли? Нищо няма да му направя, ще му дам един урок“.
към беседата >>
“ – „За сладките ти думи.“ А сега какво става?
И ако разгледате живота на съвременните народи, всички страдат все от този недъг, т.е. че те не издържат своята, те не изпълняват Божията дума тъй, както Бог изисква. И ако всички съвременни християни, които поддържат Христовото учение, биха си турили за задача да се не съблазняват, да се не огорчават, когато им се каже горчивата истина, знаете ли какъв приятен ден щеше да бъде животът им? Ако някой път мъжът каже на жена си няколко горчиви думи, жена му нека седне да му наточи една хубава баница. „Защо ми правиш тази баница?
“ – „За сладките ти думи.“ А сега какво става?
– Мъжът каже няколко обидни думи на жена си, и на другия ден няма вече готвене. Тя излезе вънка и казва: „Представете си, моят мъж ме нахука хамалски. Баници ли? Нищо няма да му направя, ще му дам един урок“. Не, наточи му една първокачествена баница!
към беседата >>
– Мъжът каже няколко обидни думи на жена си, и на другия ден няма вече готвене.
че те не издържат своята, те не изпълняват Божията дума тъй, както Бог изисква. И ако всички съвременни християни, които поддържат Христовото учение, биха си турили за задача да се не съблазняват, да се не огорчават, когато им се каже горчивата истина, знаете ли какъв приятен ден щеше да бъде животът им? Ако някой път мъжът каже на жена си няколко горчиви думи, жена му нека седне да му наточи една хубава баница. „Защо ми правиш тази баница? “ – „За сладките ти думи.“ А сега какво става?
– Мъжът каже няколко обидни думи на жена си, и на другия ден няма вече готвене.
Тя излезе вънка и казва: „Представете си, моят мъж ме нахука хамалски. Баници ли? Нищо няма да му направя, ще му дам един урок“. Не, наточи му една първокачествена баница! Аз съм срещнал досега в България само една българка, наша сестра, която щом дойде нейният възлюбен и я нахука, стане на другия ден рано, наточи му една баница и го гости.
към беседата >>
Тя излезе вънка и казва: „Представете си, моят мъж ме нахука хамалски.
И ако всички съвременни християни, които поддържат Христовото учение, биха си турили за задача да се не съблазняват, да се не огорчават, когато им се каже горчивата истина, знаете ли какъв приятен ден щеше да бъде животът им? Ако някой път мъжът каже на жена си няколко горчиви думи, жена му нека седне да му наточи една хубава баница. „Защо ми правиш тази баница? “ – „За сладките ти думи.“ А сега какво става? – Мъжът каже няколко обидни думи на жена си, и на другия ден няма вече готвене.
Тя излезе вънка и казва: „Представете си, моят мъж ме нахука хамалски.
Баници ли? Нищо няма да му направя, ще му дам един урок“. Не, наточи му една първокачествена баница! Аз съм срещнал досега в България само една българка, наша сестра, която щом дойде нейният възлюбен и я нахука, стане на другия ден рано, наточи му една баница и го гости. Той, след като се наяде, почне да се извинява: „Извини, бях малко неразположен духом“.
към беседата >>
Баници ли?
Ако някой път мъжът каже на жена си няколко горчиви думи, жена му нека седне да му наточи една хубава баница. „Защо ми правиш тази баница? “ – „За сладките ти думи.“ А сега какво става? – Мъжът каже няколко обидни думи на жена си, и на другия ден няма вече готвене. Тя излезе вънка и казва: „Представете си, моят мъж ме нахука хамалски.
Баници ли?
Нищо няма да му направя, ще му дам един урок“. Не, наточи му една първокачествена баница! Аз съм срещнал досега в България само една българка, наша сестра, която щом дойде нейният възлюбен и я нахука, стане на другия ден рано, наточи му една баница и го гости. Той, след като се наяде, почне да се извинява: „Извини, бях малко неразположен духом“. Тя тъй ще му угоди.
към беседата >>
Нищо няма да му направя, ще му дам един урок“.
„Защо ми правиш тази баница? “ – „За сладките ти думи.“ А сега какво става? – Мъжът каже няколко обидни думи на жена си, и на другия ден няма вече готвене. Тя излезе вънка и казва: „Представете си, моят мъж ме нахука хамалски. Баници ли?
Нищо няма да му направя, ще му дам един урок“.
Не, наточи му една първокачествена баница! Аз съм срещнал досега в България само една българка, наша сестра, която щом дойде нейният възлюбен и я нахука, стане на другия ден рано, наточи му една баница и го гости. Той, след като се наяде, почне да се извинява: „Извини, бях малко неразположен духом“. Тя тъй ще му угоди. Казва: „Баница му направих“.
към беседата >>
Не, наточи му една първокачествена баница!
“ – „За сладките ти думи.“ А сега какво става? – Мъжът каже няколко обидни думи на жена си, и на другия ден няма вече готвене. Тя излезе вънка и казва: „Представете си, моят мъж ме нахука хамалски. Баници ли? Нищо няма да му направя, ще му дам един урок“.
Не, наточи му една първокачествена баница!
Аз съм срещнал досега в България само една българка, наша сестра, която щом дойде нейният възлюбен и я нахука, стане на другия ден рано, наточи му една баница и го гости. Той, след като се наяде, почне да се извинява: „Извини, бях малко неразположен духом“. Тя тъй ще му угоди. Казва: „Баница му направих“. Казвам: Ти постъпваш съобразно Христовото учение.
към беседата >>
Аз съм срещнал досега в България само една българка, наша сестра, която щом дойде нейният възлюбен и я нахука, стане на другия ден рано, наточи му една баница и го гости.
– Мъжът каже няколко обидни думи на жена си, и на другия ден няма вече готвене. Тя излезе вънка и казва: „Представете си, моят мъж ме нахука хамалски. Баници ли? Нищо няма да му направя, ще му дам един урок“. Не, наточи му една първокачествена баница!
Аз съм срещнал досега в България само една българка, наша сестра, която щом дойде нейният възлюбен и я нахука, стане на другия ден рано, наточи му една баница и го гости.
Той, след като се наяде, почне да се извинява: „Извини, бях малко неразположен духом“. Тя тъй ще му угоди. Казва: „Баница му направих“. Казвам: Ти постъпваш съобразно Христовото учение.
към беседата >>
Той, след като се наяде, почне да се извинява: „Извини, бях малко неразположен духом“.
Тя излезе вънка и казва: „Представете си, моят мъж ме нахука хамалски. Баници ли? Нищо няма да му направя, ще му дам един урок“. Не, наточи му една първокачествена баница! Аз съм срещнал досега в България само една българка, наша сестра, която щом дойде нейният възлюбен и я нахука, стане на другия ден рано, наточи му една баница и го гости.
Той, след като се наяде, почне да се извинява: „Извини, бях малко неразположен духом“.
Тя тъй ще му угоди. Казва: „Баница му направих“. Казвам: Ти постъпваш съобразно Христовото учение.
към беседата >>
Тя тъй ще му угоди.
Баници ли? Нищо няма да му направя, ще му дам един урок“. Не, наточи му една първокачествена баница! Аз съм срещнал досега в България само една българка, наша сестра, която щом дойде нейният възлюбен и я нахука, стане на другия ден рано, наточи му една баница и го гости. Той, след като се наяде, почне да се извинява: „Извини, бях малко неразположен духом“.
Тя тъй ще му угоди.
Казва: „Баница му направих“. Казвам: Ти постъпваш съобразно Христовото учение.
към беседата >>
Казва: „Баница му направих“.
Нищо няма да му направя, ще му дам един урок“. Не, наточи му една първокачествена баница! Аз съм срещнал досега в България само една българка, наша сестра, която щом дойде нейният възлюбен и я нахука, стане на другия ден рано, наточи му една баница и го гости. Той, след като се наяде, почне да се извинява: „Извини, бях малко неразположен духом“. Тя тъй ще му угоди.
Казва: „Баница му направих“.
Казвам: Ти постъпваш съобразно Христовото учение.
към беседата >>
Казвам: Ти постъпваш съобразно Христовото учение.
Не, наточи му една първокачествена баница! Аз съм срещнал досега в България само една българка, наша сестра, която щом дойде нейният възлюбен и я нахука, стане на другия ден рано, наточи му една баница и го гости. Той, след като се наяде, почне да се извинява: „Извини, бях малко неразположен духом“. Тя тъй ще му угоди. Казва: „Баница му направих“.
Казвам: Ти постъпваш съобразно Христовото учение.
към беседата >>
Сега, мнозина питат: „Как трябва да живеем?
Сега, мнозина питат: „Как трябва да живеем?
“ Казвам: Не се съблазнявайте! Мъжът дойде, има някаква неприятност, носи някаква тежест, каже на жена си някои обидни думи. Жената нека направи една баница, да тури повече масълце, да наточи малко винце. Тъй, не само със сладки думи, но действително в живота си ние трябва да постъпваме тъй. Туй говоря за учениците, които искат да водят един живот за самоусъвършенстване.
към беседата >>
“ Казвам: Не се съблазнявайте!
Сега, мнозина питат: „Как трябва да живеем?
“ Казвам: Не се съблазнявайте!
Мъжът дойде, има някаква неприятност, носи някаква тежест, каже на жена си някои обидни думи. Жената нека направи една баница, да тури повече масълце, да наточи малко винце. Тъй, не само със сладки думи, но действително в живота си ние трябва да постъпваме тъй. Туй говоря за учениците, които искат да водят един живот за самоусъвършенстване. Сега, вие казвате: „Дали сме напреднали?
към беседата >>
Мъжът дойде, има някаква неприятност, носи някаква тежест, каже на жена си някои обидни думи.
Сега, мнозина питат: „Как трябва да живеем? “ Казвам: Не се съблазнявайте!
Мъжът дойде, има някаква неприятност, носи някаква тежест, каже на жена си някои обидни думи.
Жената нека направи една баница, да тури повече масълце, да наточи малко винце. Тъй, не само със сладки думи, но действително в живота си ние трябва да постъпваме тъй. Туй говоря за учениците, които искат да водят един живот за самоусъвършенстване. Сега, вие казвате: „Дали сме напреднали? “ Всяка вечер вие си правѐте един отчет, ще си намерите една от грешките от през деня и ще я поправите.
към беседата >>
Жената нека направи една баница, да тури повече масълце, да наточи малко винце.
Сега, мнозина питат: „Как трябва да живеем? “ Казвам: Не се съблазнявайте! Мъжът дойде, има някаква неприятност, носи някаква тежест, каже на жена си някои обидни думи.
Жената нека направи една баница, да тури повече масълце, да наточи малко винце.
Тъй, не само със сладки думи, но действително в живота си ние трябва да постъпваме тъй. Туй говоря за учениците, които искат да водят един живот за самоусъвършенстване. Сега, вие казвате: „Дали сме напреднали? “ Всяка вечер вие си правѐте един отчет, ще си намерите една от грешките от през деня и ще я поправите. Казвате: „Дали сме забогатели?
към беседата >>
Тъй, не само със сладки думи, но действително в живота си ние трябва да постъпваме тъй.
Сега, мнозина питат: „Как трябва да живеем? “ Казвам: Не се съблазнявайте! Мъжът дойде, има някаква неприятност, носи някаква тежест, каже на жена си някои обидни думи. Жената нека направи една баница, да тури повече масълце, да наточи малко винце.
Тъй, не само със сладки думи, но действително в живота си ние трябва да постъпваме тъй.
Туй говоря за учениците, които искат да водят един живот за самоусъвършенстване. Сега, вие казвате: „Дали сме напреднали? “ Всяка вечер вие си правѐте един отчет, ще си намерите една от грешките от през деня и ще я поправите. Казвате: „Дали сме забогатели? “ Ще си направите един отчет.
към беседата >>
Туй говоря за учениците, които искат да водят един живот за самоусъвършенстване.
Сега, мнозина питат: „Как трябва да живеем? “ Казвам: Не се съблазнявайте! Мъжът дойде, има някаква неприятност, носи някаква тежест, каже на жена си някои обидни думи. Жената нека направи една баница, да тури повече масълце, да наточи малко винце. Тъй, не само със сладки думи, но действително в живота си ние трябва да постъпваме тъй.
Туй говоря за учениците, които искат да водят един живот за самоусъвършенстване.
Сега, вие казвате: „Дали сме напреднали? “ Всяка вечер вие си правѐте един отчет, ще си намерите една от грешките от през деня и ще я поправите. Казвате: „Дали сме забогатели? “ Ще си направите един отчет. Вземете пример от търговците.
към беседата >>
Сега, вие казвате: „Дали сме напреднали?
“ Казвам: Не се съблазнявайте! Мъжът дойде, има някаква неприятност, носи някаква тежест, каже на жена си някои обидни думи. Жената нека направи една баница, да тури повече масълце, да наточи малко винце. Тъй, не само със сладки думи, но действително в живота си ние трябва да постъпваме тъй. Туй говоря за учениците, които искат да водят един живот за самоусъвършенстване.
Сега, вие казвате: „Дали сме напреднали?
“ Всяка вечер вие си правѐте един отчет, ще си намерите една от грешките от през деня и ще я поправите. Казвате: „Дали сме забогатели? “ Ще си направите един отчет. Вземете пример от търговците. Един търговец има да изплаща 40–50 полици.
към беседата >>
“ Всяка вечер вие си правѐте един отчет, ще си намерите една от грешките от през деня и ще я поправите.
Мъжът дойде, има някаква неприятност, носи някаква тежест, каже на жена си някои обидни думи. Жената нека направи една баница, да тури повече масълце, да наточи малко винце. Тъй, не само със сладки думи, но действително в живота си ние трябва да постъпваме тъй. Туй говоря за учениците, които искат да водят един живот за самоусъвършенстване. Сега, вие казвате: „Дали сме напреднали?
“ Всяка вечер вие си правѐте един отчет, ще си намерите една от грешките от през деня и ще я поправите.
Казвате: „Дали сме забогатели? “ Ще си направите един отчет. Вземете пример от търговците. Един търговец има да изплаща 40–50 полици. Той си записал датите, кога трябва да ги изплати.
към беседата >>
Казвате: „Дали сме забогатели?
Жената нека направи една баница, да тури повече масълце, да наточи малко винце. Тъй, не само със сладки думи, но действително в живота си ние трябва да постъпваме тъй. Туй говоря за учениците, които искат да водят един живот за самоусъвършенстване. Сега, вие казвате: „Дали сме напреднали? “ Всяка вечер вие си правѐте един отчет, ще си намерите една от грешките от през деня и ще я поправите.
Казвате: „Дали сме забогатели?
“ Ще си направите един отчет. Вземете пример от търговците. Един търговец има да изплаща 40–50 полици. Той си записал датите, кога трябва да ги изплати. Вземе ключа от касата си, отвори я и гледа дали има пари да ги изплати.
към беседата >>
“ Ще си направите един отчет.
Тъй, не само със сладки думи, но действително в живота си ние трябва да постъпваме тъй. Туй говоря за учениците, които искат да водят един живот за самоусъвършенстване. Сега, вие казвате: „Дали сме напреднали? “ Всяка вечер вие си правѐте един отчет, ще си намерите една от грешките от през деня и ще я поправите. Казвате: „Дали сме забогатели?
“ Ще си направите един отчет.
Вземете пример от търговците. Един търговец има да изплаща 40–50 полици. Той си записал датите, кога трябва да ги изплати. Вземе ключа от касата си, отвори я и гледа дали има пари да ги изплати. Той не се залъгва с малките печалби.
към беседата >>
Вземете пример от търговците.
Туй говоря за учениците, които искат да водят един живот за самоусъвършенстване. Сега, вие казвате: „Дали сме напреднали? “ Всяка вечер вие си правѐте един отчет, ще си намерите една от грешките от през деня и ще я поправите. Казвате: „Дали сме забогатели? “ Ще си направите един отчет.
Вземете пример от търговците.
Един търговец има да изплаща 40–50 полици. Той си записал датите, кога трябва да ги изплати. Вземе ключа от касата си, отвори я и гледа дали има пари да ги изплати. Той не се залъгва с малките печалби. Някой от вас направи едно добро, но забравя онези 40–50 полици.
към беседата >>
Един търговец има да изплаща 40–50 полици.
Сега, вие казвате: „Дали сме напреднали? “ Всяка вечер вие си правѐте един отчет, ще си намерите една от грешките от през деня и ще я поправите. Казвате: „Дали сме забогатели? “ Ще си направите един отчет. Вземете пример от търговците.
Един търговец има да изплаща 40–50 полици.
Той си записал датите, кога трябва да ги изплати. Вземе ключа от касата си, отвори я и гледа дали има пари да ги изплати. Той не се залъгва с малките печалби. Някой от вас направи едно добро, но забравя онези 40–50 полици. На другия ден дойде кредиторът, хване го за гушата.
към беседата >>
Той си записал датите, кога трябва да ги изплати.
“ Всяка вечер вие си правѐте един отчет, ще си намерите една от грешките от през деня и ще я поправите. Казвате: „Дали сме забогатели? “ Ще си направите един отчет. Вземете пример от търговците. Един търговец има да изплаща 40–50 полици.
Той си записал датите, кога трябва да ги изплати.
Вземе ключа от касата си, отвори я и гледа дали има пари да ги изплати. Той не се залъгва с малките печалби. Някой от вас направи едно добро, но забравя онези 40–50 полици. На другия ден дойде кредиторът, хване го за гушата. Сериозен ще бъдеш, ще кажеш: „Аз ще изплатя всичко, с лихвите ще го изплатя“.
към беседата >>
Вземе ключа от касата си, отвори я и гледа дали има пари да ги изплати.
Казвате: „Дали сме забогатели? “ Ще си направите един отчет. Вземете пример от търговците. Един търговец има да изплаща 40–50 полици. Той си записал датите, кога трябва да ги изплати.
Вземе ключа от касата си, отвори я и гледа дали има пари да ги изплати.
Той не се залъгва с малките печалби. Някой от вас направи едно добро, но забравя онези 40–50 полици. На другия ден дойде кредиторът, хване го за гушата. Сериозен ще бъдеш, ще кажеш: „Аз ще изплатя всичко, с лихвите ще го изплатя“. Ако ние имаме туй дълбоко желание да направим всичко това заради Бога, а не заради хората, от колко страдания щяхме да се освободим!
към беседата >>
Той не се залъгва с малките печалби.
“ Ще си направите един отчет. Вземете пример от търговците. Един търговец има да изплаща 40–50 полици. Той си записал датите, кога трябва да ги изплати. Вземе ключа от касата си, отвори я и гледа дали има пари да ги изплати.
Той не се залъгва с малките печалби.
Някой от вас направи едно добро, но забравя онези 40–50 полици. На другия ден дойде кредиторът, хване го за гушата. Сериозен ще бъдеш, ще кажеш: „Аз ще изплатя всичко, с лихвите ще го изплатя“. Ако ние имаме туй дълбоко желание да направим всичко това заради Бога, а не заради хората, от колко страдания щяхме да се освободим! И в очите ни, и в мозъка ни, и в ума ни, и в сърцето ни други добрини щяха да царуват.
към беседата >>
Някой от вас направи едно добро, но забравя онези 40–50 полици.
Вземете пример от търговците. Един търговец има да изплаща 40–50 полици. Той си записал датите, кога трябва да ги изплати. Вземе ключа от касата си, отвори я и гледа дали има пари да ги изплати. Той не се залъгва с малките печалби.
Някой от вас направи едно добро, но забравя онези 40–50 полици.
На другия ден дойде кредиторът, хване го за гушата. Сериозен ще бъдеш, ще кажеш: „Аз ще изплатя всичко, с лихвите ще го изплатя“. Ако ние имаме туй дълбоко желание да направим всичко това заради Бога, а не заради хората, от колко страдания щяхме да се освободим! И в очите ни, и в мозъка ни, и в ума ни, и в сърцето ни други добрини щяха да царуват. Много по-добре щеше да бъде, ако хората отвънка ви хукат.
към беседата >>
На другия ден дойде кредиторът, хване го за гушата.
Един търговец има да изплаща 40–50 полици. Той си записал датите, кога трябва да ги изплати. Вземе ключа от касата си, отвори я и гледа дали има пари да ги изплати. Той не се залъгва с малките печалби. Някой от вас направи едно добро, но забравя онези 40–50 полици.
На другия ден дойде кредиторът, хване го за гушата.
Сериозен ще бъдеш, ще кажеш: „Аз ще изплатя всичко, с лихвите ще го изплатя“. Ако ние имаме туй дълбоко желание да направим всичко това заради Бога, а не заради хората, от колко страдания щяхме да се освободим! И в очите ни, и в мозъка ни, и в ума ни, и в сърцето ни други добрини щяха да царуват. Много по-добре щеше да бъде, ако хората отвънка ви хукат. Тогава Господ ще каже: „Не бой се, аз съм с тебе, но нищо не казвай“.
към беседата >>
Сериозен ще бъдеш, ще кажеш: „Аз ще изплатя всичко, с лихвите ще го изплатя“.
Той си записал датите, кога трябва да ги изплати. Вземе ключа от касата си, отвори я и гледа дали има пари да ги изплати. Той не се залъгва с малките печалби. Някой от вас направи едно добро, но забравя онези 40–50 полици. На другия ден дойде кредиторът, хване го за гушата.
Сериозен ще бъдеш, ще кажеш: „Аз ще изплатя всичко, с лихвите ще го изплатя“.
Ако ние имаме туй дълбоко желание да направим всичко това заради Бога, а не заради хората, от колко страдания щяхме да се освободим! И в очите ни, и в мозъка ни, и в ума ни, и в сърцето ни други добрини щяха да царуват. Много по-добре щеше да бъде, ако хората отвънка ви хукат. Тогава Господ ще каже: „Не бой се, аз съм с тебе, но нищо не казвай“. Много от вас имат следната слабост.
към беседата >>
Ако ние имаме туй дълбоко желание да направим всичко това заради Бога, а не заради хората, от колко страдания щяхме да се освободим!
Вземе ключа от касата си, отвори я и гледа дали има пари да ги изплати. Той не се залъгва с малките печалби. Някой от вас направи едно добро, но забравя онези 40–50 полици. На другия ден дойде кредиторът, хване го за гушата. Сериозен ще бъдеш, ще кажеш: „Аз ще изплатя всичко, с лихвите ще го изплатя“.
Ако ние имаме туй дълбоко желание да направим всичко това заради Бога, а не заради хората, от колко страдания щяхме да се освободим!
И в очите ни, и в мозъка ни, и в ума ни, и в сърцето ни други добрини щяха да царуват. Много по-добре щеше да бъде, ако хората отвънка ви хукат. Тогава Господ ще каже: „Не бой се, аз съм с тебе, но нищо не казвай“. Много от вас имат следната слабост. Някой сънувал през нощта, че Христос му се явил, и той като стане, хукне през цялата махала да разказва на всички за своята опитност.
към беседата >>
И в очите ни, и в мозъка ни, и в ума ни, и в сърцето ни други добрини щяха да царуват.
Той не се залъгва с малките печалби. Някой от вас направи едно добро, но забравя онези 40–50 полици. На другия ден дойде кредиторът, хване го за гушата. Сериозен ще бъдеш, ще кажеш: „Аз ще изплатя всичко, с лихвите ще го изплатя“. Ако ние имаме туй дълбоко желание да направим всичко това заради Бога, а не заради хората, от колко страдания щяхме да се освободим!
И в очите ни, и в мозъка ни, и в ума ни, и в сърцето ни други добрини щяха да царуват.
Много по-добре щеше да бъде, ако хората отвънка ви хукат. Тогава Господ ще каже: „Не бой се, аз съм с тебе, но нищо не казвай“. Много от вас имат следната слабост. Някой сънувал през нощта, че Христос му се явил, и той като стане, хукне през цялата махала да разказва на всички за своята опитност. Оттам насетне Христос няма да му се яви, нищо няма да му каже.
към беседата >>
Много по-добре щеше да бъде, ако хората отвънка ви хукат.
Някой от вас направи едно добро, но забравя онези 40–50 полици. На другия ден дойде кредиторът, хване го за гушата. Сериозен ще бъдеш, ще кажеш: „Аз ще изплатя всичко, с лихвите ще го изплатя“. Ако ние имаме туй дълбоко желание да направим всичко това заради Бога, а не заради хората, от колко страдания щяхме да се освободим! И в очите ни, и в мозъка ни, и в ума ни, и в сърцето ни други добрини щяха да царуват.
Много по-добре щеше да бъде, ако хората отвънка ви хукат.
Тогава Господ ще каже: „Не бой се, аз съм с тебе, но нищо не казвай“. Много от вас имат следната слабост. Някой сънувал през нощта, че Христос му се явил, и той като стане, хукне през цялата махала да разказва на всички за своята опитност. Оттам насетне Христос няма да му се яви, нищо няма да му каже. Тази своя опитност ти трябва да задържиш дълбоко в душата си и никой от твоите ближни да не знае, че Христос ти се явил, но в живота ти да настане моментално промяна и от това да разберат, че Христос ти се явил.
към беседата >>
Тогава Господ ще каже: „Не бой се, аз съм с тебе, но нищо не казвай“.
На другия ден дойде кредиторът, хване го за гушата. Сериозен ще бъдеш, ще кажеш: „Аз ще изплатя всичко, с лихвите ще го изплатя“. Ако ние имаме туй дълбоко желание да направим всичко това заради Бога, а не заради хората, от колко страдания щяхме да се освободим! И в очите ни, и в мозъка ни, и в ума ни, и в сърцето ни други добрини щяха да царуват. Много по-добре щеше да бъде, ако хората отвънка ви хукат.
Тогава Господ ще каже: „Не бой се, аз съм с тебе, но нищо не казвай“.
Много от вас имат следната слабост. Някой сънувал през нощта, че Христос му се явил, и той като стане, хукне през цялата махала да разказва на всички за своята опитност. Оттам насетне Христос няма да му се яви, нищо няма да му каже. Тази своя опитност ти трябва да задържиш дълбоко в душата си и никой от твоите ближни да не знае, че Христос ти се явил, но в живота ти да настане моментално промяна и от това да разберат, че Христос ти се явил. Мъж си, видял си Христа, никому няма да разправяш, ще си мълчиш, но ще повикаш бедните, сакатите, слепите, клосните и ще им направиш едно угощение.
към беседата >>
Много от вас имат следната слабост.
Сериозен ще бъдеш, ще кажеш: „Аз ще изплатя всичко, с лихвите ще го изплатя“. Ако ние имаме туй дълбоко желание да направим всичко това заради Бога, а не заради хората, от колко страдания щяхме да се освободим! И в очите ни, и в мозъка ни, и в ума ни, и в сърцето ни други добрини щяха да царуват. Много по-добре щеше да бъде, ако хората отвънка ви хукат. Тогава Господ ще каже: „Не бой се, аз съм с тебе, но нищо не казвай“.
Много от вас имат следната слабост.
Някой сънувал през нощта, че Христос му се явил, и той като стане, хукне през цялата махала да разказва на всички за своята опитност. Оттам насетне Христос няма да му се яви, нищо няма да му каже. Тази своя опитност ти трябва да задържиш дълбоко в душата си и никой от твоите ближни да не знае, че Христос ти се явил, но в живота ти да настане моментално промяна и от това да разберат, че Христос ти се явил. Мъж си, видял си Христа, никому няма да разправяш, ще си мълчиш, но ще повикаш бедните, сакатите, слепите, клосните и ще им направиш едно угощение. Всички хора да видят, че става една промяна в твоя живот.
към беседата >>
Някой сънувал през нощта, че Христос му се явил, и той като стане, хукне през цялата махала да разказва на всички за своята опитност.
Ако ние имаме туй дълбоко желание да направим всичко това заради Бога, а не заради хората, от колко страдания щяхме да се освободим! И в очите ни, и в мозъка ни, и в ума ни, и в сърцето ни други добрини щяха да царуват. Много по-добре щеше да бъде, ако хората отвънка ви хукат. Тогава Господ ще каже: „Не бой се, аз съм с тебе, но нищо не казвай“. Много от вас имат следната слабост.
Някой сънувал през нощта, че Христос му се явил, и той като стане, хукне през цялата махала да разказва на всички за своята опитност.
Оттам насетне Христос няма да му се яви, нищо няма да му каже. Тази своя опитност ти трябва да задържиш дълбоко в душата си и никой от твоите ближни да не знае, че Христос ти се явил, но в живота ти да настане моментално промяна и от това да разберат, че Христос ти се явил. Мъж си, видял си Христа, никому няма да разправяш, ще си мълчиш, но ще повикаш бедните, сакатите, слепите, клосните и ще им направиш едно угощение. Всички хора да видят, че става една промяна в твоя живот. Ако те питат: „Защо правиш това?
към беседата >>
Оттам насетне Христос няма да му се яви, нищо няма да му каже.
И в очите ни, и в мозъка ни, и в ума ни, и в сърцето ни други добрини щяха да царуват. Много по-добре щеше да бъде, ако хората отвънка ви хукат. Тогава Господ ще каже: „Не бой се, аз съм с тебе, но нищо не казвай“. Много от вас имат следната слабост. Някой сънувал през нощта, че Христос му се явил, и той като стане, хукне през цялата махала да разказва на всички за своята опитност.
Оттам насетне Христос няма да му се яви, нищо няма да му каже.
Тази своя опитност ти трябва да задържиш дълбоко в душата си и никой от твоите ближни да не знае, че Христос ти се явил, но в живота ти да настане моментално промяна и от това да разберат, че Христос ти се явил. Мъж си, видял си Христа, никому няма да разправяш, ще си мълчиш, но ще повикаш бедните, сакатите, слепите, клосните и ще им направиш едно угощение. Всички хора да видят, че става една промяна в твоя живот. Ако те питат: „Защо правиш това? “ – ще си мълчиш.
към беседата >>
Тази своя опитност ти трябва да задържиш дълбоко в душата си и никой от твоите ближни да не знае, че Христос ти се явил, но в живота ти да настане моментално промяна и от това да разберат, че Христос ти се явил.
Много по-добре щеше да бъде, ако хората отвънка ви хукат. Тогава Господ ще каже: „Не бой се, аз съм с тебе, но нищо не казвай“. Много от вас имат следната слабост. Някой сънувал през нощта, че Христос му се явил, и той като стане, хукне през цялата махала да разказва на всички за своята опитност. Оттам насетне Христос няма да му се яви, нищо няма да му каже.
Тази своя опитност ти трябва да задържиш дълбоко в душата си и никой от твоите ближни да не знае, че Христос ти се явил, но в живота ти да настане моментално промяна и от това да разберат, че Христос ти се явил.
Мъж си, видял си Христа, никому няма да разправяш, ще си мълчиш, но ще повикаш бедните, сакатите, слепите, клосните и ще им направиш едно угощение. Всички хора да видят, че става една промяна в твоя живот. Ако те питат: „Защо правиш това? “ – ще си мълчиш. Туй са малки, дребни работи, които всеки може да направи.
към беседата >>
Мъж си, видял си Христа, никому няма да разправяш, ще си мълчиш, но ще повикаш бедните, сакатите, слепите, клосните и ще им направиш едно угощение.
Тогава Господ ще каже: „Не бой се, аз съм с тебе, но нищо не казвай“. Много от вас имат следната слабост. Някой сънувал през нощта, че Христос му се явил, и той като стане, хукне през цялата махала да разказва на всички за своята опитност. Оттам насетне Христос няма да му се яви, нищо няма да му каже. Тази своя опитност ти трябва да задържиш дълбоко в душата си и никой от твоите ближни да не знае, че Христос ти се явил, но в живота ти да настане моментално промяна и от това да разберат, че Христос ти се явил.
Мъж си, видял си Христа, никому няма да разправяш, ще си мълчиш, но ще повикаш бедните, сакатите, слепите, клосните и ще им направиш едно угощение.
Всички хора да видят, че става една промяна в твоя живот. Ако те питат: „Защо правиш това? “ – ще си мълчиш. Туй са малки, дребни работи, които всеки може да направи. Всеки може да направи едно угощение.
към беседата >>
Всички хора да видят, че става една промяна в твоя живот.
Много от вас имат следната слабост. Някой сънувал през нощта, че Христос му се явил, и той като стане, хукне през цялата махала да разказва на всички за своята опитност. Оттам насетне Христос няма да му се яви, нищо няма да му каже. Тази своя опитност ти трябва да задържиш дълбоко в душата си и никой от твоите ближни да не знае, че Христос ти се явил, но в живота ти да настане моментално промяна и от това да разберат, че Христос ти се явил. Мъж си, видял си Христа, никому няма да разправяш, ще си мълчиш, но ще повикаш бедните, сакатите, слепите, клосните и ще им направиш едно угощение.
Всички хора да видят, че става една промяна в твоя живот.
Ако те питат: „Защо правиш това? “ – ще си мълчиш. Туй са малки, дребни работи, които всеки може да направи. Всеки може да направи едно угощение. Така Христос ще почувства, че си Го видял.
към беседата >>
Ако те питат: „Защо правиш това?
Някой сънувал през нощта, че Христос му се явил, и той като стане, хукне през цялата махала да разказва на всички за своята опитност. Оттам насетне Христос няма да му се яви, нищо няма да му каже. Тази своя опитност ти трябва да задържиш дълбоко в душата си и никой от твоите ближни да не знае, че Христос ти се явил, но в живота ти да настане моментално промяна и от това да разберат, че Христос ти се явил. Мъж си, видял си Христа, никому няма да разправяш, ще си мълчиш, но ще повикаш бедните, сакатите, слепите, клосните и ще им направиш едно угощение. Всички хора да видят, че става една промяна в твоя живот.
Ако те питат: „Защо правиш това?
“ – ще си мълчиш. Туй са малки, дребни работи, които всеки може да направи. Всеки може да направи едно угощение. Така Христос ще почувства, че си Го видял.
към беседата >>
“ – ще си мълчиш.
Оттам насетне Христос няма да му се яви, нищо няма да му каже. Тази своя опитност ти трябва да задържиш дълбоко в душата си и никой от твоите ближни да не знае, че Христос ти се явил, но в живота ти да настане моментално промяна и от това да разберат, че Христос ти се явил. Мъж си, видял си Христа, никому няма да разправяш, ще си мълчиш, но ще повикаш бедните, сакатите, слепите, клосните и ще им направиш едно угощение. Всички хора да видят, че става една промяна в твоя живот. Ако те питат: „Защо правиш това?
“ – ще си мълчиш.
Туй са малки, дребни работи, които всеки може да направи. Всеки може да направи едно угощение. Така Христос ще почувства, че си Го видял.
към беседата >>
Туй са малки, дребни работи, които всеки може да направи.
Тази своя опитност ти трябва да задържиш дълбоко в душата си и никой от твоите ближни да не знае, че Христос ти се явил, но в живота ти да настане моментално промяна и от това да разберат, че Христос ти се явил. Мъж си, видял си Христа, никому няма да разправяш, ще си мълчиш, но ще повикаш бедните, сакатите, слепите, клосните и ще им направиш едно угощение. Всички хора да видят, че става една промяна в твоя живот. Ако те питат: „Защо правиш това? “ – ще си мълчиш.
Туй са малки, дребни работи, които всеки може да направи.
Всеки може да направи едно угощение. Така Христос ще почувства, че си Го видял.
към беседата >>
Всеки може да направи едно угощение.
Мъж си, видял си Христа, никому няма да разправяш, ще си мълчиш, но ще повикаш бедните, сакатите, слепите, клосните и ще им направиш едно угощение. Всички хора да видят, че става една промяна в твоя живот. Ако те питат: „Защо правиш това? “ – ще си мълчиш. Туй са малки, дребни работи, които всеки може да направи.
Всеки може да направи едно угощение.
Така Христос ще почувства, че си Го видял.
към беседата >>
Така Христос ще почувства, че си Го видял.
Всички хора да видят, че става една промяна в твоя живот. Ако те питат: „Защо правиш това? “ – ще си мълчиш. Туй са малки, дребни работи, които всеки може да направи. Всеки може да направи едно угощение.
Така Христос ще почувства, че си Го видял.
към беседата >>
Та ние, съвременните хора, мязаме на малките деца, даваме голяма оценка на нашите добрини.
Та ние, съвременните хора, мязаме на малките деца, даваме голяма оценка на нашите добрини.
Като направим една малка добрина, всички я знаят. Сега ще ви приведа един пример за един богат американец. Той правил големи благодеяния: дал 3,000,000 долара за постройката на една църква, дал 4,000,000 долара за направата на едно училище, раздал всичкото си богатство. Казвал си: „Като ида горе, Бог ще бъде доволен от мене, че съм раздал богатството си“. Умира той, викат го от онзи свят при свети Петър.
към беседата >>
Като направим една малка добрина, всички я знаят.
Та ние, съвременните хора, мязаме на малките деца, даваме голяма оценка на нашите добрини.
Като направим една малка добрина, всички я знаят.
Сега ще ви приведа един пример за един богат американец. Той правил големи благодеяния: дал 3,000,000 долара за постройката на една църква, дал 4,000,000 долара за направата на едно училище, раздал всичкото си богатство. Казвал си: „Като ида горе, Бог ще бъде доволен от мене, че съм раздал богатството си“. Умира той, викат го от онзи свят при свети Петър. „Какви добрини прави на земята?
към беседата >>
Сега ще ви приведа един пример за един богат американец.
Та ние, съвременните хора, мязаме на малките деца, даваме голяма оценка на нашите добрини. Като направим една малка добрина, всички я знаят.
Сега ще ви приведа един пример за един богат американец.
Той правил големи благодеяния: дал 3,000,000 долара за постройката на една църква, дал 4,000,000 долара за направата на едно училище, раздал всичкото си богатство. Казвал си: „Като ида горе, Бог ще бъде доволен от мене, че съм раздал богатството си“. Умира той, викат го от онзи свят при свети Петър. „Какви добрини прави на земята? “ – „Дадох 3,000,000 долара за една църква.“ – „Ами името ти записано ли е между благодетелите?
към беседата >>
Той правил големи благодеяния: дал 3,000,000 долара за постройката на една църква, дал 4,000,000 долара за направата на едно училище, раздал всичкото си богатство.
Та ние, съвременните хора, мязаме на малките деца, даваме голяма оценка на нашите добрини. Като направим една малка добрина, всички я знаят. Сега ще ви приведа един пример за един богат американец.
Той правил големи благодеяния: дал 3,000,000 долара за постройката на една църква, дал 4,000,000 долара за направата на едно училище, раздал всичкото си богатство.
Казвал си: „Като ида горе, Бог ще бъде доволен от мене, че съм раздал богатството си“. Умира той, викат го от онзи свят при свети Петър. „Какви добрини прави на земята? “ – „Дадох 3,000,000 долара за една църква.“ – „Ами името ти записано ли е между благодетелите? “ – „Да, турено е там.“ –„Е, платено ти е значи. Друго?
към беседата >>
Казвал си: „Като ида горе, Бог ще бъде доволен от мене, че съм раздал богатството си“.
Та ние, съвременните хора, мязаме на малките деца, даваме голяма оценка на нашите добрини. Като направим една малка добрина, всички я знаят. Сега ще ви приведа един пример за един богат американец. Той правил големи благодеяния: дал 3,000,000 долара за постройката на една църква, дал 4,000,000 долара за направата на едно училище, раздал всичкото си богатство.
Казвал си: „Като ида горе, Бог ще бъде доволен от мене, че съм раздал богатството си“.
Умира той, викат го от онзи свят при свети Петър. „Какви добрини прави на земята? “ – „Дадох 3,000,000 долара за една църква.“ – „Ами името ти записано ли е между благодетелите? “ – „Да, турено е там.“ –„Е, платено ти е значи. Друго? “ – „За училище дадох 4,000,000 долара.“ – „Ами името ти между имената на почетните лица турено ли е?
към беседата >>
Умира той, викат го от онзи свят при свети Петър.
Та ние, съвременните хора, мязаме на малките деца, даваме голяма оценка на нашите добрини. Като направим една малка добрина, всички я знаят. Сега ще ви приведа един пример за един богат американец. Той правил големи благодеяния: дал 3,000,000 долара за постройката на една църква, дал 4,000,000 долара за направата на едно училище, раздал всичкото си богатство. Казвал си: „Като ида горе, Бог ще бъде доволен от мене, че съм раздал богатството си“.
Умира той, викат го от онзи свят при свети Петър.
„Какви добрини прави на земята? “ – „Дадох 3,000,000 долара за една църква.“ – „Ами името ти записано ли е между благодетелите? “ – „Да, турено е там.“ –„Е, платено ти е значи. Друго? “ – „За училище дадох 4,000,000 долара.“ – „Ами името ти между имената на почетните лица турено ли е? “ – „Турено е, ами нали трябва да се знае, че има добродетелни хора?
към беседата >>
„Какви добрини прави на земята?
Като направим една малка добрина, всички я знаят. Сега ще ви приведа един пример за един богат американец. Той правил големи благодеяния: дал 3,000,000 долара за постройката на една църква, дал 4,000,000 долара за направата на едно училище, раздал всичкото си богатство. Казвал си: „Като ида горе, Бог ще бъде доволен от мене, че съм раздал богатството си“. Умира той, викат го от онзи свят при свети Петър.
„Какви добрини прави на земята?
“ – „Дадох 3,000,000 долара за една църква.“ – „Ами името ти записано ли е между благодетелите? “ – „Да, турено е там.“ –„Е, платено ти е значи. Друго? “ – „За училище дадох 4,000,000 долара.“ – „Ами името ти между имената на почетните лица турено ли е? “ – „Турено е, ами нали трябва да се знае, че има добродетелни хора? “ – „Добре, платено ти е и за това.
към беседата >>
“ – „Дадох 3,000,000 долара за една църква.“ – „Ами името ти записано ли е между благодетелите?
Сега ще ви приведа един пример за един богат американец. Той правил големи благодеяния: дал 3,000,000 долара за постройката на една църква, дал 4,000,000 долара за направата на едно училище, раздал всичкото си богатство. Казвал си: „Като ида горе, Бог ще бъде доволен от мене, че съм раздал богатството си“. Умира той, викат го от онзи свят при свети Петър. „Какви добрини прави на земята?
“ – „Дадох 3,000,000 долара за една църква.“ – „Ами името ти записано ли е между благодетелите?
“ – „Да, турено е там.“ –„Е, платено ти е значи. Друго? “ – „За училище дадох 4,000,000 долара.“ – „Ами името ти между имената на почетните лица турено ли е? “ – „Турено е, ами нали трябва да се знае, че има добродетелни хора? “ – „Добре, платено ти е и за това. Кажи ми сега нещо, за което да не ти е платено.“ – „Е, един ден бързах, имах работа, една бедна вдовица ме последва, молеше ме за помощ, имала малки деца сирачета.
към беседата >>
“ – „Да, турено е там.“ –„Е, платено ти е значи. Друго?
Той правил големи благодеяния: дал 3,000,000 долара за постройката на една църква, дал 4,000,000 долара за направата на едно училище, раздал всичкото си богатство. Казвал си: „Като ида горе, Бог ще бъде доволен от мене, че съм раздал богатството си“. Умира той, викат го от онзи свят при свети Петър. „Какви добрини прави на земята? “ – „Дадох 3,000,000 долара за една църква.“ – „Ами името ти записано ли е между благодетелите?
“ – „Да, турено е там.“ –„Е, платено ти е значи. Друго?
“ – „За училище дадох 4,000,000 долара.“ – „Ами името ти между имената на почетните лица турено ли е? “ – „Турено е, ами нали трябва да се знае, че има добродетелни хора? “ – „Добре, платено ти е и за това. Кажи ми сега нещо, за което да не ти е платено.“ – „Е, един ден бързах, имах работа, една бедна вдовица ме последва, молеше ме за помощ, имала малки деца сирачета. Дадох ѝ един долар и ѝ казах да не ме безпокои, защото отивам по работа.“ – „А виж, за туй не ти е платено, може да те приемат на небето.“ Разправя свети Петър на Господа за всичките благодеяния на американеца и Господ казва: „Дайте му два долара, че и той да си върви, да не ме безпокои“.
към беседата >>
“ – „За училище дадох 4,000,000 долара.“ – „Ами името ти между имената на почетните лица турено ли е?
Казвал си: „Като ида горе, Бог ще бъде доволен от мене, че съм раздал богатството си“. Умира той, викат го от онзи свят при свети Петър. „Какви добрини прави на земята? “ – „Дадох 3,000,000 долара за една църква.“ – „Ами името ти записано ли е между благодетелите? “ – „Да, турено е там.“ –„Е, платено ти е значи. Друго?
“ – „За училище дадох 4,000,000 долара.“ – „Ами името ти между имената на почетните лица турено ли е?
“ – „Турено е, ами нали трябва да се знае, че има добродетелни хора? “ – „Добре, платено ти е и за това. Кажи ми сега нещо, за което да не ти е платено.“ – „Е, един ден бързах, имах работа, една бедна вдовица ме последва, молеше ме за помощ, имала малки деца сирачета. Дадох ѝ един долар и ѝ казах да не ме безпокои, защото отивам по работа.“ – „А виж, за туй не ти е платено, може да те приемат на небето.“ Разправя свети Петър на Господа за всичките благодеяния на американеца и Господ казва: „Дайте му два долара, че и той да си върви, да не ме безпокои“. Порядките и разбиранията на невидимия свят се различават диаметрално от нашите схващания.
към беседата >>
“ – „Турено е, ами нали трябва да се знае, че има добродетелни хора?
Умира той, викат го от онзи свят при свети Петър. „Какви добрини прави на земята? “ – „Дадох 3,000,000 долара за една църква.“ – „Ами името ти записано ли е между благодетелите? “ – „Да, турено е там.“ –„Е, платено ти е значи. Друго? “ – „За училище дадох 4,000,000 долара.“ – „Ами името ти между имената на почетните лица турено ли е?
“ – „Турено е, ами нали трябва да се знае, че има добродетелни хора?
“ – „Добре, платено ти е и за това. Кажи ми сега нещо, за което да не ти е платено.“ – „Е, един ден бързах, имах работа, една бедна вдовица ме последва, молеше ме за помощ, имала малки деца сирачета. Дадох ѝ един долар и ѝ казах да не ме безпокои, защото отивам по работа.“ – „А виж, за туй не ти е платено, може да те приемат на небето.“ Разправя свети Петър на Господа за всичките благодеяния на американеца и Господ казва: „Дайте му два долара, че и той да си върви, да не ме безпокои“. Порядките и разбиранията на невидимия свят се различават диаметрално от нашите схващания. Добрият човек дълбоко в своята душа трябва да бъде благороден.
към беседата >>
“ – „Добре, платено ти е и за това.
„Какви добрини прави на земята? “ – „Дадох 3,000,000 долара за една църква.“ – „Ами името ти записано ли е между благодетелите? “ – „Да, турено е там.“ –„Е, платено ти е значи. Друго? “ – „За училище дадох 4,000,000 долара.“ – „Ами името ти между имената на почетните лица турено ли е? “ – „Турено е, ами нали трябва да се знае, че има добродетелни хора?
“ – „Добре, платено ти е и за това.
Кажи ми сега нещо, за което да не ти е платено.“ – „Е, един ден бързах, имах работа, една бедна вдовица ме последва, молеше ме за помощ, имала малки деца сирачета. Дадох ѝ един долар и ѝ казах да не ме безпокои, защото отивам по работа.“ – „А виж, за туй не ти е платено, може да те приемат на небето.“ Разправя свети Петър на Господа за всичките благодеяния на американеца и Господ казва: „Дайте му два долара, че и той да си върви, да не ме безпокои“. Порядките и разбиранията на невидимия свят се различават диаметрално от нашите схващания. Добрият човек дълбоко в своята душа трябва да бъде благороден. Той трябва да бъде като една дълбока река, че при всичките мъчнотии в живота си да не се размътва.
към беседата >>
Кажи ми сега нещо, за което да не ти е платено.“ – „Е, един ден бързах, имах работа, една бедна вдовица ме последва, молеше ме за помощ, имала малки деца сирачета.
“ – „Дадох 3,000,000 долара за една църква.“ – „Ами името ти записано ли е между благодетелите? “ – „Да, турено е там.“ –„Е, платено ти е значи. Друго? “ – „За училище дадох 4,000,000 долара.“ – „Ами името ти между имената на почетните лица турено ли е? “ – „Турено е, ами нали трябва да се знае, че има добродетелни хора? “ – „Добре, платено ти е и за това.
Кажи ми сега нещо, за което да не ти е платено.“ – „Е, един ден бързах, имах работа, една бедна вдовица ме последва, молеше ме за помощ, имала малки деца сирачета.
Дадох ѝ един долар и ѝ казах да не ме безпокои, защото отивам по работа.“ – „А виж, за туй не ти е платено, може да те приемат на небето.“ Разправя свети Петър на Господа за всичките благодеяния на американеца и Господ казва: „Дайте му два долара, че и той да си върви, да не ме безпокои“. Порядките и разбиранията на невидимия свят се различават диаметрално от нашите схващания. Добрият човек дълбоко в своята душа трябва да бъде благороден. Той трябва да бъде като една дълбока река, че при всичките мъчнотии в живота си да не се размътва. Бреговете ѝ може да се размътват, но дълбочините да не се размътват.
към беседата >>
Дадох ѝ един долар и ѝ казах да не ме безпокои, защото отивам по работа.“ – „А виж, за туй не ти е платено, може да те приемат на небето.“ Разправя свети Петър на Господа за всичките благодеяния на американеца и Господ казва: „Дайте му два долара, че и той да си върви, да не ме безпокои“.
“ – „Да, турено е там.“ –„Е, платено ти е значи. Друго? “ – „За училище дадох 4,000,000 долара.“ – „Ами името ти между имената на почетните лица турено ли е? “ – „Турено е, ами нали трябва да се знае, че има добродетелни хора? “ – „Добре, платено ти е и за това. Кажи ми сега нещо, за което да не ти е платено.“ – „Е, един ден бързах, имах работа, една бедна вдовица ме последва, молеше ме за помощ, имала малки деца сирачета.
Дадох ѝ един долар и ѝ казах да не ме безпокои, защото отивам по работа.“ – „А виж, за туй не ти е платено, може да те приемат на небето.“ Разправя свети Петър на Господа за всичките благодеяния на американеца и Господ казва: „Дайте му два долара, че и той да си върви, да не ме безпокои“.
Порядките и разбиранията на невидимия свят се различават диаметрално от нашите схващания. Добрият човек дълбоко в своята душа трябва да бъде благороден. Той трябва да бъде като една дълбока река, че при всичките мъчнотии в живота си да не се размътва. Бреговете ѝ може да се размътват, но дълбочините да не се размътват. Каква благородна черта е, след като го обидят, след като му създадат най-големите мъчнотии, той си подигне очите към Бога, и у него не се яви желание да отмъсти, а едно благородно желание, в името на Бога, да покаже тази Любов.
към беседата >>
Порядките и разбиранията на невидимия свят се различават диаметрално от нашите схващания.
“ – „За училище дадох 4,000,000 долара.“ – „Ами името ти между имената на почетните лица турено ли е? “ – „Турено е, ами нали трябва да се знае, че има добродетелни хора? “ – „Добре, платено ти е и за това. Кажи ми сега нещо, за което да не ти е платено.“ – „Е, един ден бързах, имах работа, една бедна вдовица ме последва, молеше ме за помощ, имала малки деца сирачета. Дадох ѝ един долар и ѝ казах да не ме безпокои, защото отивам по работа.“ – „А виж, за туй не ти е платено, може да те приемат на небето.“ Разправя свети Петър на Господа за всичките благодеяния на американеца и Господ казва: „Дайте му два долара, че и той да си върви, да не ме безпокои“.
Порядките и разбиранията на невидимия свят се различават диаметрално от нашите схващания.
Добрият човек дълбоко в своята душа трябва да бъде благороден. Той трябва да бъде като една дълбока река, че при всичките мъчнотии в живота си да не се размътва. Бреговете ѝ може да се размътват, но дълбочините да не се размътват. Каква благородна черта е, след като го обидят, след като му създадат най-големите мъчнотии, той си подигне очите към Бога, и у него не се яви желание да отмъсти, а едно благородно желание, в името на Бога, да покаже тази Любов. Сега наскоро аз имах случай да се срещна с един български офицер: като психологически пример ще ви приведа следното преживяно от него, което той ми разправяше.
към беседата >>
Добрият човек дълбоко в своята душа трябва да бъде благороден.
“ – „Турено е, ами нали трябва да се знае, че има добродетелни хора? “ – „Добре, платено ти е и за това. Кажи ми сега нещо, за което да не ти е платено.“ – „Е, един ден бързах, имах работа, една бедна вдовица ме последва, молеше ме за помощ, имала малки деца сирачета. Дадох ѝ един долар и ѝ казах да не ме безпокои, защото отивам по работа.“ – „А виж, за туй не ти е платено, може да те приемат на небето.“ Разправя свети Петър на Господа за всичките благодеяния на американеца и Господ казва: „Дайте му два долара, че и той да си върви, да не ме безпокои“. Порядките и разбиранията на невидимия свят се различават диаметрално от нашите схващания.
Добрият човек дълбоко в своята душа трябва да бъде благороден.
Той трябва да бъде като една дълбока река, че при всичките мъчнотии в живота си да не се размътва. Бреговете ѝ може да се размътват, но дълбочините да не се размътват. Каква благородна черта е, след като го обидят, след като му създадат най-големите мъчнотии, той си подигне очите към Бога, и у него не се яви желание да отмъсти, а едно благородно желание, в името на Бога, да покаже тази Любов. Сега наскоро аз имах случай да се срещна с един български офицер: като психологически пример ще ви приведа следното преживяно от него, което той ми разправяше. „Жена ми е отличен човек и много добра писателка, но аз съм много лош, ревнувах я, и най-лошите мисли хвърлях отгоре ѝ.
към беседата >>
Той трябва да бъде като една дълбока река, че при всичките мъчнотии в живота си да не се размътва.
“ – „Добре, платено ти е и за това. Кажи ми сега нещо, за което да не ти е платено.“ – „Е, един ден бързах, имах работа, една бедна вдовица ме последва, молеше ме за помощ, имала малки деца сирачета. Дадох ѝ един долар и ѝ казах да не ме безпокои, защото отивам по работа.“ – „А виж, за туй не ти е платено, може да те приемат на небето.“ Разправя свети Петър на Господа за всичките благодеяния на американеца и Господ казва: „Дайте му два долара, че и той да си върви, да не ме безпокои“. Порядките и разбиранията на невидимия свят се различават диаметрално от нашите схващания. Добрият човек дълбоко в своята душа трябва да бъде благороден.
Той трябва да бъде като една дълбока река, че при всичките мъчнотии в живота си да не се размътва.
Бреговете ѝ може да се размътват, но дълбочините да не се размътват. Каква благородна черта е, след като го обидят, след като му създадат най-големите мъчнотии, той си подигне очите към Бога, и у него не се яви желание да отмъсти, а едно благородно желание, в името на Бога, да покаже тази Любов. Сега наскоро аз имах случай да се срещна с един български офицер: като психологически пример ще ви приведа следното преживяно от него, което той ми разправяше. „Жена ми е отличен човек и много добра писателка, но аз съм много лош, ревнувах я, и най-лошите мисли хвърлях отгоре ѝ. Аз да я оставя да върви сама някъде, Боже съхрани!
към беседата >>
Бреговете ѝ може да се размътват, но дълбочините да не се размътват.
Кажи ми сега нещо, за което да не ти е платено.“ – „Е, един ден бързах, имах работа, една бедна вдовица ме последва, молеше ме за помощ, имала малки деца сирачета. Дадох ѝ един долар и ѝ казах да не ме безпокои, защото отивам по работа.“ – „А виж, за туй не ти е платено, може да те приемат на небето.“ Разправя свети Петър на Господа за всичките благодеяния на американеца и Господ казва: „Дайте му два долара, че и той да си върви, да не ме безпокои“. Порядките и разбиранията на невидимия свят се различават диаметрално от нашите схващания. Добрият човек дълбоко в своята душа трябва да бъде благороден. Той трябва да бъде като една дълбока река, че при всичките мъчнотии в живота си да не се размътва.
Бреговете ѝ може да се размътват, но дълбочините да не се размътват.
Каква благородна черта е, след като го обидят, след като му създадат най-големите мъчнотии, той си подигне очите към Бога, и у него не се яви желание да отмъсти, а едно благородно желание, в името на Бога, да покаже тази Любов. Сега наскоро аз имах случай да се срещна с един български офицер: като психологически пример ще ви приведа следното преживяно от него, което той ми разправяше. „Жена ми е отличен човек и много добра писателка, но аз съм много лош, ревнувах я, и най-лошите мисли хвърлях отгоре ѝ. Аз да я оставя да върви сама някъде, Боже съхрани! Водя един непорядъчен живот.
към беседата >>
Каква благородна черта е, след като го обидят, след като му създадат най-големите мъчнотии, той си подигне очите към Бога, и у него не се яви желание да отмъсти, а едно благородно желание, в името на Бога, да покаже тази Любов.
Дадох ѝ един долар и ѝ казах да не ме безпокои, защото отивам по работа.“ – „А виж, за туй не ти е платено, може да те приемат на небето.“ Разправя свети Петър на Господа за всичките благодеяния на американеца и Господ казва: „Дайте му два долара, че и той да си върви, да не ме безпокои“. Порядките и разбиранията на невидимия свят се различават диаметрално от нашите схващания. Добрият човек дълбоко в своята душа трябва да бъде благороден. Той трябва да бъде като една дълбока река, че при всичките мъчнотии в живота си да не се размътва. Бреговете ѝ може да се размътват, но дълбочините да не се размътват.
Каква благородна черта е, след като го обидят, след като му създадат най-големите мъчнотии, той си подигне очите към Бога, и у него не се яви желание да отмъсти, а едно благородно желание, в името на Бога, да покаже тази Любов.
Сега наскоро аз имах случай да се срещна с един български офицер: като психологически пример ще ви приведа следното преживяно от него, което той ми разправяше. „Жена ми е отличен човек и много добра писателка, но аз съм много лош, ревнувах я, и най-лошите мисли хвърлях отгоре ѝ. Аз да я оставя да върви сама някъде, Боже съхрани! Водя един непорядъчен живот. Не стига това, но един ден тя иска да отиде в Германия, да учи немски език.
към беседата >>
Сега наскоро аз имах случай да се срещна с един български офицер: като психологически пример ще ви приведа следното преживяно от него, което той ми разправяше.
Порядките и разбиранията на невидимия свят се различават диаметрално от нашите схващания. Добрият човек дълбоко в своята душа трябва да бъде благороден. Той трябва да бъде като една дълбока река, че при всичките мъчнотии в живота си да не се размътва. Бреговете ѝ може да се размътват, но дълбочините да не се размътват. Каква благородна черта е, след като го обидят, след като му създадат най-големите мъчнотии, той си подигне очите към Бога, и у него не се яви желание да отмъсти, а едно благородно желание, в името на Бога, да покаже тази Любов.
Сега наскоро аз имах случай да се срещна с един български офицер: като психологически пример ще ви приведа следното преживяно от него, което той ми разправяше.
„Жена ми е отличен човек и много добра писателка, но аз съм много лош, ревнувах я, и най-лошите мисли хвърлях отгоре ѝ. Аз да я оставя да върви сама някъде, Боже съхрани! Водя един непорядъчен живот. Не стига това, но един ден тя иска да отиде в Германия, да учи немски език. Но при това и дете имаме.
към беседата >>
„Жена ми е отличен човек и много добра писателка, но аз съм много лош, ревнувах я, и най-лошите мисли хвърлях отгоре ѝ.
Добрият човек дълбоко в своята душа трябва да бъде благороден. Той трябва да бъде като една дълбока река, че при всичките мъчнотии в живота си да не се размътва. Бреговете ѝ може да се размътват, но дълбочините да не се размътват. Каква благородна черта е, след като го обидят, след като му създадат най-големите мъчнотии, той си подигне очите към Бога, и у него не се яви желание да отмъсти, а едно благородно желание, в името на Бога, да покаже тази Любов. Сега наскоро аз имах случай да се срещна с един български офицер: като психологически пример ще ви приведа следното преживяно от него, което той ми разправяше.
„Жена ми е отличен човек и много добра писателка, но аз съм много лош, ревнувах я, и най-лошите мисли хвърлях отгоре ѝ.
Аз да я оставя да върви сама някъде, Боже съхрани! Водя един непорядъчен живот. Не стига това, но един ден тя иска да отиде в Германия, да учи немски език. Но при това и дете имаме. Тя ме моли: „За 3 месеца ми позволи да замина“.
към беседата >>
Аз да я оставя да върви сама някъде, Боже съхрани!
Той трябва да бъде като една дълбока река, че при всичките мъчнотии в живота си да не се размътва. Бреговете ѝ може да се размътват, но дълбочините да не се размътват. Каква благородна черта е, след като го обидят, след като му създадат най-големите мъчнотии, той си подигне очите към Бога, и у него не се яви желание да отмъсти, а едно благородно желание, в името на Бога, да покаже тази Любов. Сега наскоро аз имах случай да се срещна с един български офицер: като психологически пример ще ви приведа следното преживяно от него, което той ми разправяше. „Жена ми е отличен човек и много добра писателка, но аз съм много лош, ревнувах я, и най-лошите мисли хвърлях отгоре ѝ.
Аз да я оставя да върви сама някъде, Боже съхрани!
Водя един непорядъчен живот. Не стига това, но един ден тя иска да отиде в Германия, да учи немски език. Но при това и дете имаме. Тя ме моли: „За 3 месеца ми позволи да замина“. – Не мога, за 40 дена – може.
към беседата >>
Водя един непорядъчен живот.
Бреговете ѝ може да се размътват, но дълбочините да не се размътват. Каква благородна черта е, след като го обидят, след като му създадат най-големите мъчнотии, той си подигне очите към Бога, и у него не се яви желание да отмъсти, а едно благородно желание, в името на Бога, да покаже тази Любов. Сега наскоро аз имах случай да се срещна с един български офицер: като психологически пример ще ви приведа следното преживяно от него, което той ми разправяше. „Жена ми е отличен човек и много добра писателка, но аз съм много лош, ревнувах я, и най-лошите мисли хвърлях отгоре ѝ. Аз да я оставя да върви сама някъде, Боже съхрани!
Водя един непорядъчен живот.
Не стига това, но един ден тя иска да отиде в Германия, да учи немски език. Но при това и дете имаме. Тя ме моли: „За 3 месеца ми позволи да замина“. – Не мога, за 40 дена – може. Породи се в мене една борба: с какво право аз искам да бъда свободен, а нея ограничавам?
към беседата >>
Не стига това, но един ден тя иска да отиде в Германия, да учи немски език.
Каква благородна черта е, след като го обидят, след като му създадат най-големите мъчнотии, той си подигне очите към Бога, и у него не се яви желание да отмъсти, а едно благородно желание, в името на Бога, да покаже тази Любов. Сега наскоро аз имах случай да се срещна с един български офицер: като психологически пример ще ви приведа следното преживяно от него, което той ми разправяше. „Жена ми е отличен човек и много добра писателка, но аз съм много лош, ревнувах я, и най-лошите мисли хвърлях отгоре ѝ. Аз да я оставя да върви сама някъде, Боже съхрани! Водя един непорядъчен живот.
Не стига това, но един ден тя иска да отиде в Германия, да учи немски език.
Но при това и дете имаме. Тя ме моли: „За 3 месеца ми позволи да замина“. – Не мога, за 40 дена – може. Породи се в мене една борба: с какво право аз искам да бъда свободен, а нея ограничавам? Нека и тя бъде свободна, мисля си.
към беседата >>
Но при това и дете имаме.
Сега наскоро аз имах случай да се срещна с един български офицер: като психологически пример ще ви приведа следното преживяно от него, което той ми разправяше. „Жена ми е отличен човек и много добра писателка, но аз съм много лош, ревнувах я, и най-лошите мисли хвърлях отгоре ѝ. Аз да я оставя да върви сама някъде, Боже съхрани! Водя един непорядъчен живот. Не стига това, но един ден тя иска да отиде в Германия, да учи немски език.
Но при това и дете имаме.
Тя ме моли: „За 3 месеца ми позволи да замина“. – Не мога, за 40 дена – може. Породи се в мене една борба: с какво право аз искам да бъда свободен, а нея ограничавам? Нека и тя бъде свободна, мисля си. Един ден ѝ дадох 5,000 лева и казвам: Иди в странство и стой колкото искаш.
към беседата >>
Тя ме моли: „За 3 месеца ми позволи да замина“.
„Жена ми е отличен човек и много добра писателка, но аз съм много лош, ревнувах я, и най-лошите мисли хвърлях отгоре ѝ. Аз да я оставя да върви сама някъде, Боже съхрани! Водя един непорядъчен живот. Не стига това, но един ден тя иска да отиде в Германия, да учи немски език. Но при това и дете имаме.
Тя ме моли: „За 3 месеца ми позволи да замина“.
– Не мога, за 40 дена – може. Породи се в мене една борба: с какво право аз искам да бъда свободен, а нея ограничавам? Нека и тя бъде свободна, мисля си. Един ден ѝ дадох 5,000 лева и казвам: Иди в странство и стой колкото искаш. Едва що изказах тия думи, усетих, че ми падна един товар от сърцето.
към беседата >>
– Не мога, за 40 дена – може.
Аз да я оставя да върви сама някъде, Боже съхрани! Водя един непорядъчен живот. Не стига това, но един ден тя иска да отиде в Германия, да учи немски език. Но при това и дете имаме. Тя ме моли: „За 3 месеца ми позволи да замина“.
– Не мога, за 40 дена – може.
Породи се в мене една борба: с какво право аз искам да бъда свободен, а нея ограничавам? Нека и тя бъде свободна, мисля си. Един ден ѝ дадох 5,000 лева и казвам: Иди в странство и стой колкото искаш. Едва що изказах тия думи, усетих, че ми падна един товар от сърцето. Това беше първата вечер, когато спах спокойно.“ Казвам му: Ти си изпълнил Христовия закон.
към беседата >>
Породи се в мене една борба: с какво право аз искам да бъда свободен, а нея ограничавам?
Водя един непорядъчен живот. Не стига това, но един ден тя иска да отиде в Германия, да учи немски език. Но при това и дете имаме. Тя ме моли: „За 3 месеца ми позволи да замина“. – Не мога, за 40 дена – може.
Породи се в мене една борба: с какво право аз искам да бъда свободен, а нея ограничавам?
Нека и тя бъде свободна, мисля си. Един ден ѝ дадох 5,000 лева и казвам: Иди в странство и стой колкото искаш. Едва що изказах тия думи, усетих, че ми падна един товар от сърцето. Това беше първата вечер, когато спах спокойно.“ Казвам му: Ти си изпълнил Христовия закон. По-рано мислеше, че като иде в странство, тя ще води оргии.
към беседата >>
Нека и тя бъде свободна, мисля си.
Не стига това, но един ден тя иска да отиде в Германия, да учи немски език. Но при това и дете имаме. Тя ме моли: „За 3 месеца ми позволи да замина“. – Не мога, за 40 дена – може. Породи се в мене една борба: с какво право аз искам да бъда свободен, а нея ограничавам?
Нека и тя бъде свободна, мисля си.
Един ден ѝ дадох 5,000 лева и казвам: Иди в странство и стой колкото искаш. Едва що изказах тия думи, усетих, че ми падна един товар от сърцето. Това беше първата вечер, когато спах спокойно.“ Казвам му: Ти си изпълнил Христовия закон. По-рано мислеше, че като иде в странство, тя ще води оргии. Каза: „Иди в странство“, и се успокои.
към беседата >>
Един ден ѝ дадох 5,000 лева и казвам: Иди в странство и стой колкото искаш.
Но при това и дете имаме. Тя ме моли: „За 3 месеца ми позволи да замина“. – Не мога, за 40 дена – може. Породи се в мене една борба: с какво право аз искам да бъда свободен, а нея ограничавам? Нека и тя бъде свободна, мисля си.
Един ден ѝ дадох 5,000 лева и казвам: Иди в странство и стой колкото искаш.
Едва що изказах тия думи, усетих, че ми падна един товар от сърцето. Това беше първата вечер, когато спах спокойно.“ Казвам му: Ти си изпълнил Христовия закон. По-рано мислеше, че като иде в странство, тя ще води оргии. Каза: „Иди в странство“, и се успокои. Една благородна черта!
към беседата >>
Едва що изказах тия думи, усетих, че ми падна един товар от сърцето.
Тя ме моли: „За 3 месеца ми позволи да замина“. – Не мога, за 40 дена – може. Породи се в мене една борба: с какво право аз искам да бъда свободен, а нея ограничавам? Нека и тя бъде свободна, мисля си. Един ден ѝ дадох 5,000 лева и казвам: Иди в странство и стой колкото искаш.
Едва що изказах тия думи, усетих, че ми падна един товар от сърцето.
Това беше първата вечер, когато спах спокойно.“ Казвам му: Ти си изпълнил Христовия закон. По-рано мислеше, че като иде в странство, тя ще води оргии. Каза: „Иди в странство“, и се успокои. Една благородна черта! Да, но той е претърпял една вътрешна борба, вътрешна криза.
към беседата >>
Това беше първата вечер, когато спах спокойно.“ Казвам му: Ти си изпълнил Христовия закон.
– Не мога, за 40 дена – може. Породи се в мене една борба: с какво право аз искам да бъда свободен, а нея ограничавам? Нека и тя бъде свободна, мисля си. Един ден ѝ дадох 5,000 лева и казвам: Иди в странство и стой колкото искаш. Едва що изказах тия думи, усетих, че ми падна един товар от сърцето.
Това беше първата вечер, когато спах спокойно.“ Казвам му: Ти си изпълнил Христовия закон.
По-рано мислеше, че като иде в странство, тя ще води оргии. Каза: „Иди в странство“, и се успокои. Една благородна черта! Да, но той е претърпял една вътрешна борба, вътрешна криза. Ние всички ще минем през тия вътрешни борби, и невидимият свят ще изпрати една комисия да види как ще постъпим.
към беседата >>
По-рано мислеше, че като иде в странство, тя ще води оргии.
Породи се в мене една борба: с какво право аз искам да бъда свободен, а нея ограничавам? Нека и тя бъде свободна, мисля си. Един ден ѝ дадох 5,000 лева и казвам: Иди в странство и стой колкото искаш. Едва що изказах тия думи, усетих, че ми падна един товар от сърцето. Това беше първата вечер, когато спах спокойно.“ Казвам му: Ти си изпълнил Христовия закон.
По-рано мислеше, че като иде в странство, тя ще води оргии.
Каза: „Иди в странство“, и се успокои. Една благородна черта! Да, но той е претърпял една вътрешна борба, вътрешна криза. Ние всички ще минем през тия вътрешни борби, и невидимият свят ще изпрати една комисия да види как ще постъпим. Съблазните непременно ще дойдат за изпит.
към беседата >>
Каза: „Иди в странство“, и се успокои.
Нека и тя бъде свободна, мисля си. Един ден ѝ дадох 5,000 лева и казвам: Иди в странство и стой колкото искаш. Едва що изказах тия думи, усетих, че ми падна един товар от сърцето. Това беше първата вечер, когато спах спокойно.“ Казвам му: Ти си изпълнил Христовия закон. По-рано мислеше, че като иде в странство, тя ще води оргии.
Каза: „Иди в странство“, и се успокои.
Една благородна черта! Да, но той е претърпял една вътрешна борба, вътрешна криза. Ние всички ще минем през тия вътрешни борби, и невидимият свят ще изпрати една комисия да види как ще постъпим. Съблазните непременно ще дойдат за изпит.
към беседата >>
Една благородна черта!
Един ден ѝ дадох 5,000 лева и казвам: Иди в странство и стой колкото искаш. Едва що изказах тия думи, усетих, че ми падна един товар от сърцето. Това беше първата вечер, когато спах спокойно.“ Казвам му: Ти си изпълнил Христовия закон. По-рано мислеше, че като иде в странство, тя ще води оргии. Каза: „Иди в странство“, и се успокои.
Една благородна черта!
Да, но той е претърпял една вътрешна борба, вътрешна криза. Ние всички ще минем през тия вътрешни борби, и невидимият свят ще изпрати една комисия да види как ще постъпим. Съблазните непременно ще дойдат за изпит.
към беседата >>
Да, но той е претърпял една вътрешна борба, вътрешна криза.
Едва що изказах тия думи, усетих, че ми падна един товар от сърцето. Това беше първата вечер, когато спах спокойно.“ Казвам му: Ти си изпълнил Христовия закон. По-рано мислеше, че като иде в странство, тя ще води оргии. Каза: „Иди в странство“, и се успокои. Една благородна черта!
Да, но той е претърпял една вътрешна борба, вътрешна криза.
Ние всички ще минем през тия вътрешни борби, и невидимият свят ще изпрати една комисия да види как ще постъпим. Съблазните непременно ще дойдат за изпит.
към беседата >>
Ние всички ще минем през тия вътрешни борби, и невидимият свят ще изпрати една комисия да види как ще постъпим.
Това беше първата вечер, когато спах спокойно.“ Казвам му: Ти си изпълнил Христовия закон. По-рано мислеше, че като иде в странство, тя ще води оргии. Каза: „Иди в странство“, и се успокои. Една благородна черта! Да, но той е претърпял една вътрешна борба, вътрешна криза.
Ние всички ще минем през тия вътрешни борби, и невидимият свят ще изпрати една комисия да види как ще постъпим.
Съблазните непременно ще дойдат за изпит.
към беседата >>
Съблазните непременно ще дойдат за изпит.
По-рано мислеше, че като иде в странство, тя ще води оргии. Каза: „Иди в странство“, и се успокои. Една благородна черта! Да, но той е претърпял една вътрешна борба, вътрешна криза. Ние всички ще минем през тия вътрешни борби, и невидимият свят ще изпрати една комисия да види как ще постъпим.
Съблазните непременно ще дойдат за изпит.
към беседата >>
Сега вие искате да знаете дали Христос е доволен от вас.
Сега вие искате да знаете дали Христос е доволен от вас.
Христос е доволен от всички ви. Един учител може да е доволен от учениците си, но не е доволен от техните упражнения, от техните тетрадки. Защо? – Пълни са с погрешки. Един ученик може да е добър, морален, но при разрешение на задачата да има ред погрешки. Учителят му казва: „От твоите задачи не съм доволен“.
към беседата >>
За да направя мисълта си ясна, ще направя едно малко разяснение върху един термин, който мисля да употребя.
За да направя мисълта си ясна, ще направя едно малко разяснение върху един термин, който мисля да употребя.
Често аз употребявам думите „положителни и отрицателни сили на природата“. Така ги употребява и съвременната наука. И ние всякога мислим, че злото е в отрицателната страна. Аз подразделям тия сили на положителни възходящи и отрицателни възходящи, положителни низходящи и отрицателни низходящи. При това, за отрицателните сили аз употребявам друг един термин, аз ги наричам примирителни.
към беседата >>
Христос е доволен от всички ви.
Сега вие искате да знаете дали Христос е доволен от вас.
Христос е доволен от всички ви.
Един учител може да е доволен от учениците си, но не е доволен от техните упражнения, от техните тетрадки. Защо? – Пълни са с погрешки. Един ученик може да е добър, морален, но при разрешение на задачата да има ред погрешки. Учителят му казва: „От твоите задачи не съм доволен“. Следователно Христос не е доволен от нас по отношение на нашите погрешки в света.
към беседата >>
Често аз употребявам думите „положителни и отрицателни сили на природата“.
За да направя мисълта си ясна, ще направя едно малко разяснение върху един термин, който мисля да употребя.
Често аз употребявам думите „положителни и отрицателни сили на природата“.
Така ги употребява и съвременната наука. И ние всякога мислим, че злото е в отрицателната страна. Аз подразделям тия сили на положителни възходящи и отрицателни възходящи, положителни низходящи и отрицателни низходящи. При това, за отрицателните сили аз употребявам друг един термин, аз ги наричам примирителни. Те в себе си са съграждащи, но не всякога са такива.
към беседата >>
Един учител може да е доволен от учениците си, но не е доволен от техните упражнения, от техните тетрадки. Защо?
Сега вие искате да знаете дали Христос е доволен от вас. Христос е доволен от всички ви.
Един учител може да е доволен от учениците си, но не е доволен от техните упражнения, от техните тетрадки. Защо?
– Пълни са с погрешки. Един ученик може да е добър, морален, но при разрешение на задачата да има ред погрешки. Учителят му казва: „От твоите задачи не съм доволен“. Следователно Христос не е доволен от нас по отношение на нашите погрешки в света. Като от хора, той е доволен от нас, но при нашите ежедневни постъпки, при нашите отношения в света ние не сме постъпили съобразно закона на Христа.
към беседата >>
Така ги употребява и съвременната наука.
За да направя мисълта си ясна, ще направя едно малко разяснение върху един термин, който мисля да употребя. Често аз употребявам думите „положителни и отрицателни сили на природата“.
Така ги употребява и съвременната наука.
И ние всякога мислим, че злото е в отрицателната страна. Аз подразделям тия сили на положителни възходящи и отрицателни възходящи, положителни низходящи и отрицателни низходящи. При това, за отрицателните сили аз употребявам друг един термин, аз ги наричам примирителни. Те в себе си са съграждащи, но не всякога са такива.
към беседата >>
– Пълни са с погрешки.
Сега вие искате да знаете дали Христос е доволен от вас. Христос е доволен от всички ви. Един учител може да е доволен от учениците си, но не е доволен от техните упражнения, от техните тетрадки. Защо?
– Пълни са с погрешки.
Един ученик може да е добър, морален, но при разрешение на задачата да има ред погрешки. Учителят му казва: „От твоите задачи не съм доволен“. Следователно Христос не е доволен от нас по отношение на нашите погрешки в света. Като от хора, той е доволен от нас, но при нашите ежедневни постъпки, при нашите отношения в света ние не сме постъпили съобразно закона на Христа. Христос е недоволен от нашите некоректни постъпки.
към беседата >>
И ние всякога мислим, че злото е в отрицателната страна.
За да направя мисълта си ясна, ще направя едно малко разяснение върху един термин, който мисля да употребя. Често аз употребявам думите „положителни и отрицателни сили на природата“. Така ги употребява и съвременната наука.
И ние всякога мислим, че злото е в отрицателната страна.
Аз подразделям тия сили на положителни възходящи и отрицателни възходящи, положителни низходящи и отрицателни низходящи. При това, за отрицателните сили аз употребявам друг един термин, аз ги наричам примирителни. Те в себе си са съграждащи, но не всякога са такива.
към беседата >>
Един ученик може да е добър, морален, но при разрешение на задачата да има ред погрешки.
Сега вие искате да знаете дали Христос е доволен от вас. Христос е доволен от всички ви. Един учител може да е доволен от учениците си, но не е доволен от техните упражнения, от техните тетрадки. Защо? – Пълни са с погрешки.
Един ученик може да е добър, морален, но при разрешение на задачата да има ред погрешки.
Учителят му казва: „От твоите задачи не съм доволен“. Следователно Христос не е доволен от нас по отношение на нашите погрешки в света. Като от хора, той е доволен от нас, но при нашите ежедневни постъпки, при нашите отношения в света ние не сме постъпили съобразно закона на Христа. Христос е недоволен от нашите некоректни постъпки. Ние постоянно се съблазняваме и мислим, че можем да намерим друг начин, друг път. Няма.
към беседата >>
Аз подразделям тия сили на положителни възходящи и отрицателни възходящи, положителни низходящи и отрицателни низходящи.
За да направя мисълта си ясна, ще направя едно малко разяснение върху един термин, който мисля да употребя. Често аз употребявам думите „положителни и отрицателни сили на природата“. Така ги употребява и съвременната наука. И ние всякога мислим, че злото е в отрицателната страна.
Аз подразделям тия сили на положителни възходящи и отрицателни възходящи, положителни низходящи и отрицателни низходящи.
При това, за отрицателните сили аз употребявам друг един термин, аз ги наричам примирителни. Те в себе си са съграждащи, но не всякога са такива.
към беседата >>
Учителят му казва: „От твоите задачи не съм доволен“.
Сега вие искате да знаете дали Христос е доволен от вас. Христос е доволен от всички ви. Един учител може да е доволен от учениците си, но не е доволен от техните упражнения, от техните тетрадки. Защо? – Пълни са с погрешки. Един ученик може да е добър, морален, но при разрешение на задачата да има ред погрешки.
Учителят му казва: „От твоите задачи не съм доволен“.
Следователно Христос не е доволен от нас по отношение на нашите погрешки в света. Като от хора, той е доволен от нас, но при нашите ежедневни постъпки, при нашите отношения в света ние не сме постъпили съобразно закона на Христа. Христос е недоволен от нашите некоректни постъпки. Ние постоянно се съблазняваме и мислим, че можем да намерим друг начин, друг път. Няма. Единственият начин за издигане на човешката душа е човек да има абсолютна вяра в своите братя.
към беседата >>
При това, за отрицателните сили аз употребявам друг един термин, аз ги наричам примирителни.
За да направя мисълта си ясна, ще направя едно малко разяснение върху един термин, който мисля да употребя. Често аз употребявам думите „положителни и отрицателни сили на природата“. Така ги употребява и съвременната наука. И ние всякога мислим, че злото е в отрицателната страна. Аз подразделям тия сили на положителни възходящи и отрицателни възходящи, положителни низходящи и отрицателни низходящи.
При това, за отрицателните сили аз употребявам друг един термин, аз ги наричам примирителни.
Те в себе си са съграждащи, но не всякога са такива.
към беседата >>
Следователно Христос не е доволен от нас по отношение на нашите погрешки в света.
Христос е доволен от всички ви. Един учител може да е доволен от учениците си, но не е доволен от техните упражнения, от техните тетрадки. Защо? – Пълни са с погрешки. Един ученик може да е добър, морален, но при разрешение на задачата да има ред погрешки. Учителят му казва: „От твоите задачи не съм доволен“.
Следователно Христос не е доволен от нас по отношение на нашите погрешки в света.
Като от хора, той е доволен от нас, но при нашите ежедневни постъпки, при нашите отношения в света ние не сме постъпили съобразно закона на Христа. Христос е недоволен от нашите некоректни постъпки. Ние постоянно се съблазняваме и мислим, че можем да намерим друг начин, друг път. Няма. Единственият начин за издигане на човешката душа е човек да има абсолютна вяра в своите братя. Жената трябва да има абсолютна вяра в своя мъж.
към беседата >>
Те в себе си са съграждащи, но не всякога са такива.
Често аз употребявам думите „положителни и отрицателни сили на природата“. Така ги употребява и съвременната наука. И ние всякога мислим, че злото е в отрицателната страна. Аз подразделям тия сили на положителни възходящи и отрицателни възходящи, положителни низходящи и отрицателни низходящи. При това, за отрицателните сили аз употребявам друг един термин, аз ги наричам примирителни.
Те в себе си са съграждащи, но не всякога са такива.
към беседата >>
Като от хора, той е доволен от нас, но при нашите ежедневни постъпки, при нашите отношения в света ние не сме постъпили съобразно закона на Христа.
Един учител може да е доволен от учениците си, но не е доволен от техните упражнения, от техните тетрадки. Защо? – Пълни са с погрешки. Един ученик може да е добър, морален, но при разрешение на задачата да има ред погрешки. Учителят му казва: „От твоите задачи не съм доволен“. Следователно Христос не е доволен от нас по отношение на нашите погрешки в света.
Като от хора, той е доволен от нас, но при нашите ежедневни постъпки, при нашите отношения в света ние не сме постъпили съобразно закона на Христа.
Христос е недоволен от нашите некоректни постъпки. Ние постоянно се съблазняваме и мислим, че можем да намерим друг начин, друг път. Няма. Единственият начин за издигане на човешката душа е човек да има абсолютна вяра в своите братя. Жената трябва да има абсолютна вяра в своя мъж. Казвате: „Може ли?
към беседата >>
Казва Христос: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно те ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда“.
Казва Христос: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно те ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда“.
Съблазънта всякога образува едно малко вкисване, но вкисване не по подобие на подквасата, с която жените подмесват хляба. Не, това подквасване е във възходяща степен. Вкисването произвежда разлагане у човека. Да допуснем, че вие имате един добър, обичен приятел. В един ден вие изгубите вяра в него.
към беседата >>
Христос е недоволен от нашите некоректни постъпки.
– Пълни са с погрешки. Един ученик може да е добър, морален, но при разрешение на задачата да има ред погрешки. Учителят му казва: „От твоите задачи не съм доволен“. Следователно Христос не е доволен от нас по отношение на нашите погрешки в света. Като от хора, той е доволен от нас, но при нашите ежедневни постъпки, при нашите отношения в света ние не сме постъпили съобразно закона на Христа.
Христос е недоволен от нашите некоректни постъпки.
Ние постоянно се съблазняваме и мислим, че можем да намерим друг начин, друг път. Няма. Единственият начин за издигане на човешката душа е човек да има абсолютна вяра в своите братя. Жената трябва да има абсолютна вяра в своя мъж. Казвате: „Може ли? “ Може.
към беседата >>
Съблазънта всякога образува едно малко вкисване, но вкисване не по подобие на подквасата, с която жените подмесват хляба.
Казва Христос: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно те ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда“.
Съблазънта всякога образува едно малко вкисване, но вкисване не по подобие на подквасата, с която жените подмесват хляба.
Не, това подквасване е във възходяща степен. Вкисването произвежда разлагане у човека. Да допуснем, че вие имате един добър, обичен приятел. В един ден вие изгубите вяра в него. Той със своите думи и със своите постъпки внесе една малка съблазън.
към беседата >>
Ние постоянно се съблазняваме и мислим, че можем да намерим друг начин, друг път. Няма.
Един ученик може да е добър, морален, но при разрешение на задачата да има ред погрешки. Учителят му казва: „От твоите задачи не съм доволен“. Следователно Христос не е доволен от нас по отношение на нашите погрешки в света. Като от хора, той е доволен от нас, но при нашите ежедневни постъпки, при нашите отношения в света ние не сме постъпили съобразно закона на Христа. Христос е недоволен от нашите некоректни постъпки.
Ние постоянно се съблазняваме и мислим, че можем да намерим друг начин, друг път. Няма.
Единственият начин за издигане на човешката душа е човек да има абсолютна вяра в своите братя. Жената трябва да има абсолютна вяра в своя мъж. Казвате: „Може ли? “ Може. Мъжът трябва да има абсолютна вяра в своята жена.
към беседата >>
Не, това подквасване е във възходяща степен.
Казва Христос: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно те ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда“. Съблазънта всякога образува едно малко вкисване, но вкисване не по подобие на подквасата, с която жените подмесват хляба.
Не, това подквасване е във възходяща степен.
Вкисването произвежда разлагане у човека. Да допуснем, че вие имате един добър, обичен приятел. В един ден вие изгубите вяра в него. Той със своите думи и със своите постъпки внесе една малка съблазън. И от този ден той губи, но и вие губите. Защо?
към беседата >>
Единственият начин за издигане на човешката душа е човек да има абсолютна вяра в своите братя.
Учителят му казва: „От твоите задачи не съм доволен“. Следователно Христос не е доволен от нас по отношение на нашите погрешки в света. Като от хора, той е доволен от нас, но при нашите ежедневни постъпки, при нашите отношения в света ние не сме постъпили съобразно закона на Христа. Христос е недоволен от нашите некоректни постъпки. Ние постоянно се съблазняваме и мислим, че можем да намерим друг начин, друг път. Няма.
Единственият начин за издигане на човешката душа е човек да има абсолютна вяра в своите братя.
Жената трябва да има абсолютна вяра в своя мъж. Казвате: „Може ли? “ Може. Мъжът трябва да има абсолютна вяра в своята жена. „Може ли?
към беседата >>
Вкисването произвежда разлагане у човека.
Казва Христос: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно те ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда“. Съблазънта всякога образува едно малко вкисване, но вкисване не по подобие на подквасата, с която жените подмесват хляба. Не, това подквасване е във възходяща степен.
Вкисването произвежда разлагане у човека.
Да допуснем, че вие имате един добър, обичен приятел. В един ден вие изгубите вяра в него. Той със своите думи и със своите постъпки внесе една малка съблазън. И от този ден той губи, но и вие губите. Защо? Защото като мислите за него, неговите мисли, неговият живот засягат и вашия.
към беседата >>
Жената трябва да има абсолютна вяра в своя мъж.
Следователно Христос не е доволен от нас по отношение на нашите погрешки в света. Като от хора, той е доволен от нас, но при нашите ежедневни постъпки, при нашите отношения в света ние не сме постъпили съобразно закона на Христа. Христос е недоволен от нашите некоректни постъпки. Ние постоянно се съблазняваме и мислим, че можем да намерим друг начин, друг път. Няма. Единственият начин за издигане на човешката душа е човек да има абсолютна вяра в своите братя.
Жената трябва да има абсолютна вяра в своя мъж.
Казвате: „Може ли? “ Може. Мъжът трябва да има абсолютна вяра в своята жена. „Може ли? “ – Може.
към беседата >>
Да допуснем, че вие имате един добър, обичен приятел.
Казва Христос: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно те ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда“. Съблазънта всякога образува едно малко вкисване, но вкисване не по подобие на подквасата, с която жените подмесват хляба. Не, това подквасване е във възходяща степен. Вкисването произвежда разлагане у човека.
Да допуснем, че вие имате един добър, обичен приятел.
В един ден вие изгубите вяра в него. Той със своите думи и със своите постъпки внесе една малка съблазън. И от този ден той губи, но и вие губите. Защо? Защото като мислите за него, неговите мисли, неговият живот засягат и вашия. Може да кажете: „Какво ни струва да мислим за другите хора тъй, както са си?
към беседата >>
Казвате: „Може ли?
Като от хора, той е доволен от нас, но при нашите ежедневни постъпки, при нашите отношения в света ние не сме постъпили съобразно закона на Христа. Христос е недоволен от нашите некоректни постъпки. Ние постоянно се съблазняваме и мислим, че можем да намерим друг начин, друг път. Няма. Единственият начин за издигане на човешката душа е човек да има абсолютна вяра в своите братя. Жената трябва да има абсолютна вяра в своя мъж.
Казвате: „Може ли?
“ Може. Мъжът трябва да има абсолютна вяра в своята жена. „Може ли? “ – Може. Братът трябва да има абсолютна вяра в своята сестра.
към беседата >>
В един ден вие изгубите вяра в него.
Казва Христос: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно те ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда“. Съблазънта всякога образува едно малко вкисване, но вкисване не по подобие на подквасата, с която жените подмесват хляба. Не, това подквасване е във възходяща степен. Вкисването произвежда разлагане у човека. Да допуснем, че вие имате един добър, обичен приятел.
В един ден вие изгубите вяра в него.
Той със своите думи и със своите постъпки внесе една малка съблазън. И от този ден той губи, но и вие губите. Защо? Защото като мислите за него, неговите мисли, неговият живот засягат и вашия. Може да кажете: „Какво ни струва да мислим за другите хора тъй, както са си? “ В съвършения Божествен закон, за човек, който разбира в какво се състои Царството Божие, не му е позволено да мисли зло за когото и да е, не му е позволено да носи един безобразен образ в себе си и в ума си.
към беседата >>
“ Може.
Христос е недоволен от нашите некоректни постъпки. Ние постоянно се съблазняваме и мислим, че можем да намерим друг начин, друг път. Няма. Единственият начин за издигане на човешката душа е човек да има абсолютна вяра в своите братя. Жената трябва да има абсолютна вяра в своя мъж. Казвате: „Може ли?
“ Може.
Мъжът трябва да има абсолютна вяра в своята жена. „Може ли? “ – Може. Братът трябва да има абсолютна вяра в своята сестра. „Може ли?
към беседата >>
Той със своите думи и със своите постъпки внесе една малка съблазън.
Съблазънта всякога образува едно малко вкисване, но вкисване не по подобие на подквасата, с която жените подмесват хляба. Не, това подквасване е във възходяща степен. Вкисването произвежда разлагане у човека. Да допуснем, че вие имате един добър, обичен приятел. В един ден вие изгубите вяра в него.
Той със своите думи и със своите постъпки внесе една малка съблазън.
И от този ден той губи, но и вие губите. Защо? Защото като мислите за него, неговите мисли, неговият живот засягат и вашия. Може да кажете: „Какво ни струва да мислим за другите хора тъй, както са си? “ В съвършения Божествен закон, за човек, който разбира в какво се състои Царството Божие, не му е позволено да мисли зло за когото и да е, не му е позволено да носи един безобразен образ в себе си и в ума си. Аз ще ви дам после един пример, да видите в какво седи съвършенството.
към беседата >>
Мъжът трябва да има абсолютна вяра в своята жена.
Ние постоянно се съблазняваме и мислим, че можем да намерим друг начин, друг път. Няма. Единственият начин за издигане на човешката душа е човек да има абсолютна вяра в своите братя. Жената трябва да има абсолютна вяра в своя мъж. Казвате: „Може ли? “ Може.
Мъжът трябва да има абсолютна вяра в своята жена.
„Може ли? “ – Може. Братът трябва да има абсолютна вяра в своята сестра. „Може ли? “ – Може.
към беседата >>
И от този ден той губи, но и вие губите. Защо?
Не, това подквасване е във възходяща степен. Вкисването произвежда разлагане у човека. Да допуснем, че вие имате един добър, обичен приятел. В един ден вие изгубите вяра в него. Той със своите думи и със своите постъпки внесе една малка съблазън.
И от този ден той губи, но и вие губите. Защо?
Защото като мислите за него, неговите мисли, неговият живот засягат и вашия. Може да кажете: „Какво ни струва да мислим за другите хора тъй, както са си? “ В съвършения Божествен закон, за човек, който разбира в какво се състои Царството Божие, не му е позволено да мисли зло за когото и да е, не му е позволено да носи един безобразен образ в себе си и в ума си. Аз ще ви дам после един пример, да видите в какво седи съвършенството. Затуй казва Христос: „Любете враговете си“.
към беседата >>
„Може ли?
Единственият начин за издигане на човешката душа е човек да има абсолютна вяра в своите братя. Жената трябва да има абсолютна вяра в своя мъж. Казвате: „Може ли? “ Може. Мъжът трябва да има абсолютна вяра в своята жена.
„Може ли?
“ – Може. Братът трябва да има абсолютна вяра в своята сестра. „Може ли? “ – Може. Слугата трябва да има абсолютна вяра в своя господар.
към беседата >>
Защото като мислите за него, неговите мисли, неговият живот засягат и вашия.
Вкисването произвежда разлагане у човека. Да допуснем, че вие имате един добър, обичен приятел. В един ден вие изгубите вяра в него. Той със своите думи и със своите постъпки внесе една малка съблазън. И от този ден той губи, но и вие губите. Защо?
Защото като мислите за него, неговите мисли, неговият живот засягат и вашия.
Може да кажете: „Какво ни струва да мислим за другите хора тъй, както са си? “ В съвършения Божествен закон, за човек, който разбира в какво се състои Царството Божие, не му е позволено да мисли зло за когото и да е, не му е позволено да носи един безобразен образ в себе си и в ума си. Аз ще ви дам после един пример, да видите в какво седи съвършенството. Затуй казва Христос: „Любете враговете си“. Не казва: „Мразете ги“, не казва: „Бъдете индиферентни“, но казва: „Любете ги“.
към беседата >>
“ – Може.
Жената трябва да има абсолютна вяра в своя мъж. Казвате: „Може ли? “ Може. Мъжът трябва да има абсолютна вяра в своята жена. „Може ли?
“ – Може.
Братът трябва да има абсолютна вяра в своята сестра. „Може ли? “ – Може. Слугата трябва да има абсолютна вяра в своя господар. „Може ли?
към беседата >>
3.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
Станеш сутрин, главата те боли.
В който момент го затвориш, нищо няма да получиш. Е, кое е вярното? Нас ни проповядват, проповядват и най-после казваме: „Тази работа не я разбираме.“ Знаете ли на какво уподобявам тази работа? Отивате на гости. „Хайде да се почерпим по едно винце, по една ракийка.“ На този-на онзи, но туй силица не дава.
Станеш сутрин, главата те боли.
Пак отидеш на гости. Хайде наздравица по едно винце, хайде наздравица по една ракийка, докато отслабнем. Това не е и храна. Хлебец, житен хлебец и малко сиренце веднага ти дават сила и можеш да копаеш лозето. Кои копаят днес на лозето?
към беседата >>
Кравата все телци ще ражда.
А сега Христос казва: „Аз съм истинната лоза.“ Бялата раса, това е лозата. На този свят трябва нещо ново, нова кръв, нова мисъл, нови сърца.
Кравата все телци ще ражда.
Вълкът, колкото и да се развива, все вълк ще си остане. Ако го чакаме да се развие един ден, та да се преобразува в човек, трябва да го чакаме милиони години. Нов тип хора трябват на света.
към беседата >>
Пак отидеш на гости.
Е, кое е вярното? Нас ни проповядват, проповядват и най-после казваме: „Тази работа не я разбираме.“ Знаете ли на какво уподобявам тази работа? Отивате на гости. „Хайде да се почерпим по едно винце, по една ракийка.“ На този-на онзи, но туй силица не дава. Станеш сутрин, главата те боли.
Пак отидеш на гости.
Хайде наздравица по едно винце, хайде наздравица по една ракийка, докато отслабнем. Това не е и храна. Хлебец, житен хлебец и малко сиренце веднага ти дават сила и можеш да копаеш лозето. Кои копаят днес на лозето? Които пият винце или които ядат хлебец?
към беседата >>
Вълкът, колкото и да се развива, все вълк ще си остане.
А сега Христос казва: „Аз съм истинната лоза.“ Бялата раса, това е лозата. На този свят трябва нещо ново, нова кръв, нова мисъл, нови сърца. Кравата все телци ще ражда.
Вълкът, колкото и да се развива, все вълк ще си остане.
Ако го чакаме да се развие един ден, та да се преобразува в човек, трябва да го чакаме милиони години. Нов тип хора трябват на света.
към беседата >>
Хайде наздравица по едно винце, хайде наздравица по една ракийка, докато отслабнем.
Нас ни проповядват, проповядват и най-после казваме: „Тази работа не я разбираме.“ Знаете ли на какво уподобявам тази работа? Отивате на гости. „Хайде да се почерпим по едно винце, по една ракийка.“ На този-на онзи, но туй силица не дава. Станеш сутрин, главата те боли. Пак отидеш на гости.
Хайде наздравица по едно винце, хайде наздравица по една ракийка, докато отслабнем.
Това не е и храна. Хлебец, житен хлебец и малко сиренце веднага ти дават сила и можеш да копаеш лозето. Кои копаят днес на лозето? Които пият винце или които ядат хлебец? Сега това не е един упрек.
към беседата >>
Ако го чакаме да се развие един ден, та да се преобразува в човек, трябва да го чакаме милиони години.
А сега Христос казва: „Аз съм истинната лоза.“ Бялата раса, това е лозата. На този свят трябва нещо ново, нова кръв, нова мисъл, нови сърца. Кравата все телци ще ражда. Вълкът, колкото и да се развива, все вълк ще си остане.
Ако го чакаме да се развие един ден, та да се преобразува в човек, трябва да го чакаме милиони години.
Нов тип хора трябват на света.
към беседата >>
Това не е и храна.
Отивате на гости. „Хайде да се почерпим по едно винце, по една ракийка.“ На този-на онзи, но туй силица не дава. Станеш сутрин, главата те боли. Пак отидеш на гости. Хайде наздравица по едно винце, хайде наздравица по една ракийка, докато отслабнем.
Това не е и храна.
Хлебец, житен хлебец и малко сиренце веднага ти дават сила и можеш да копаеш лозето. Кои копаят днес на лозето? Които пият винце или които ядат хлебец? Сега това не е един упрек. Ще кажете: „Ние, които култивираме гроздето.“ Че виното е ваше изобретение.
към беседата >>
Нов тип хора трябват на света.
А сега Христос казва: „Аз съм истинната лоза.“ Бялата раса, това е лозата. На този свят трябва нещо ново, нова кръв, нова мисъл, нови сърца. Кравата все телци ще ражда. Вълкът, колкото и да се развива, все вълк ще си остане. Ако го чакаме да се развие един ден, та да се преобразува в човек, трябва да го чакаме милиони години.
Нов тип хора трябват на света.
към беседата >>
Хлебец, житен хлебец и малко сиренце веднага ти дават сила и можеш да копаеш лозето.
„Хайде да се почерпим по едно винце, по една ракийка.“ На този-на онзи, но туй силица не дава. Станеш сутрин, главата те боли. Пак отидеш на гости. Хайде наздравица по едно винце, хайде наздравица по една ракийка, докато отслабнем. Това не е и храна.
Хлебец, житен хлебец и малко сиренце веднага ти дават сила и можеш да копаеш лозето.
Кои копаят днес на лозето? Които пият винце или които ядат хлебец? Сега това не е един упрек. Ще кажете: „Ние, които култивираме гроздето.“ Че виното е ваше изобретение. Казвате: „Какво да правим с виното и ракията?
към беседата >>
Сега някои от вас може да се присадите на лозата туй християнство трябва да се новороди.
Сега някои от вас може да се присадите на лозата туй християнство трябва да се новороди.
Какво подразбирам? Този човек, който е сега в плът, трябва тъй да се видоизмени, че неговите способности, неговите мисли да се повдигнат. И не само схващанията и разбиранията му да се видоизменят, но и силите му да вземат друго направление. Сега ние сме изгубили тази възможност. Сега ние вярваме само в това, че сме родени грешни, че трябва да умрем, да се готвим за ада, трябва да приготовляваме пари за ковчези, за гробове, нареждаме как да ни погребат.
към беседата >>
Кои копаят днес на лозето?
Станеш сутрин, главата те боли. Пак отидеш на гости. Хайде наздравица по едно винце, хайде наздравица по една ракийка, докато отслабнем. Това не е и храна. Хлебец, житен хлебец и малко сиренце веднага ти дават сила и можеш да копаеш лозето.
Кои копаят днес на лозето?
Които пият винце или които ядат хлебец? Сега това не е един упрек. Ще кажете: „Ние, които култивираме гроздето.“ Че виното е ваше изобретение. Казвате: „Какво да правим с виното и ракията? “ Виното и ракията вие ги създадохте, вие ще се грижите за тях, а Господ създаде гроздето.
към беседата >>
Какво подразбирам?
Сега някои от вас може да се присадите на лозата туй християнство трябва да се новороди.
Какво подразбирам?
Този човек, който е сега в плът, трябва тъй да се видоизмени, че неговите способности, неговите мисли да се повдигнат. И не само схващанията и разбиранията му да се видоизменят, но и силите му да вземат друго направление. Сега ние сме изгубили тази възможност. Сега ние вярваме само в това, че сме родени грешни, че трябва да умрем, да се готвим за ада, трябва да приготовляваме пари за ковчези, за гробове, нареждаме как да ни погребат. Не, не, човекът от шестата раса за никаква смърт не мисли, за никакви пари не мисли, за никакви ковчези.
към беседата >>
Които пият винце или които ядат хлебец?
Пак отидеш на гости. Хайде наздравица по едно винце, хайде наздравица по една ракийка, докато отслабнем. Това не е и храна. Хлебец, житен хлебец и малко сиренце веднага ти дават сила и можеш да копаеш лозето. Кои копаят днес на лозето?
Които пият винце или които ядат хлебец?
Сега това не е един упрек. Ще кажете: „Ние, които култивираме гроздето.“ Че виното е ваше изобретение. Казвате: „Какво да правим с виното и ракията? “ Виното и ракията вие ги създадохте, вие ще се грижите за тях, а Господ създаде гроздето. Вие можете да подслаждате виното, можете да правите особено, това е ваша работа, ще видите какви са резултатите.
към беседата >>
Този човек, който е сега в плът, трябва тъй да се видоизмени, че неговите способности, неговите мисли да се повдигнат.
Сега някои от вас може да се присадите на лозата туй християнство трябва да се новороди. Какво подразбирам?
Този човек, който е сега в плът, трябва тъй да се видоизмени, че неговите способности, неговите мисли да се повдигнат.
И не само схващанията и разбиранията му да се видоизменят, но и силите му да вземат друго направление. Сега ние сме изгубили тази възможност. Сега ние вярваме само в това, че сме родени грешни, че трябва да умрем, да се готвим за ада, трябва да приготовляваме пари за ковчези, за гробове, нареждаме как да ни погребат. Не, не, човекът от шестата раса за никаква смърт не мисли, за никакви пари не мисли, за никакви ковчези. Питам, какъв ковчег имаше Христос?
към беседата >>
Сега това не е един упрек.
Хайде наздравица по едно винце, хайде наздравица по една ракийка, докато отслабнем. Това не е и храна. Хлебец, житен хлебец и малко сиренце веднага ти дават сила и можеш да копаеш лозето. Кои копаят днес на лозето? Които пият винце или които ядат хлебец?
Сега това не е един упрек.
Ще кажете: „Ние, които култивираме гроздето.“ Че виното е ваше изобретение. Казвате: „Какво да правим с виното и ракията? “ Виното и ракията вие ги създадохте, вие ще се грижите за тях, а Господ създаде гроздето. Вие можете да подслаждате виното, можете да правите особено, това е ваша работа, ще видите какви са резултатите. Ще кажете: „Виното е хубава работа, трябва да има приходи, трябва да има едно перо.“ Питам, коя държава е прокопсала от това перо?
към беседата >>
И не само схващанията и разбиранията му да се видоизменят, но и силите му да вземат друго направление.
Сега някои от вас може да се присадите на лозата туй християнство трябва да се новороди. Какво подразбирам? Този човек, който е сега в плът, трябва тъй да се видоизмени, че неговите способности, неговите мисли да се повдигнат.
И не само схващанията и разбиранията му да се видоизменят, но и силите му да вземат друго направление.
Сега ние сме изгубили тази възможност. Сега ние вярваме само в това, че сме родени грешни, че трябва да умрем, да се готвим за ада, трябва да приготовляваме пари за ковчези, за гробове, нареждаме как да ни погребат. Не, не, човекът от шестата раса за никаква смърт не мисли, за никакви пари не мисли, за никакви ковчези. Питам, какъв ковчег имаше Христос? Туриха го в една пещера.
към беседата >>
Ще кажете: „Ние, които култивираме гроздето.“ Че виното е ваше изобретение.
Това не е и храна. Хлебец, житен хлебец и малко сиренце веднага ти дават сила и можеш да копаеш лозето. Кои копаят днес на лозето? Които пият винце или които ядат хлебец? Сега това не е един упрек.
Ще кажете: „Ние, които култивираме гроздето.“ Че виното е ваше изобретение.
Казвате: „Какво да правим с виното и ракията? “ Виното и ракията вие ги създадохте, вие ще се грижите за тях, а Господ създаде гроздето. Вие можете да подслаждате виното, можете да правите особено, това е ваша работа, ще видите какви са резултатите. Ще кажете: „Виното е хубава работа, трябва да има приходи, трябва да има едно перо.“ Питам, коя държава е прокопсала от това перо? Какво е направил българският цар Крум?
към беседата >>
Сега ние сме изгубили тази възможност.
Сега някои от вас може да се присадите на лозата туй християнство трябва да се новороди. Какво подразбирам? Този човек, който е сега в плът, трябва тъй да се видоизмени, че неговите способности, неговите мисли да се повдигнат. И не само схващанията и разбиранията му да се видоизменят, но и силите му да вземат друго направление.
Сега ние сме изгубили тази възможност.
Сега ние вярваме само в това, че сме родени грешни, че трябва да умрем, да се готвим за ада, трябва да приготовляваме пари за ковчези, за гробове, нареждаме как да ни погребат. Не, не, човекът от шестата раса за никаква смърт не мисли, за никакви пари не мисли, за никакви ковчези. Питам, какъв ковчег имаше Христос? Туриха го в една пещера. Питам, туй, което стана с Христа, не може ли да стане с нас?
към беседата >>
Казвате: „Какво да правим с виното и ракията?
Хлебец, житен хлебец и малко сиренце веднага ти дават сила и можеш да копаеш лозето. Кои копаят днес на лозето? Които пият винце или които ядат хлебец? Сега това не е един упрек. Ще кажете: „Ние, които култивираме гроздето.“ Че виното е ваше изобретение.
Казвате: „Какво да правим с виното и ракията?
“ Виното и ракията вие ги създадохте, вие ще се грижите за тях, а Господ създаде гроздето. Вие можете да подслаждате виното, можете да правите особено, това е ваша работа, ще видите какви са резултатите. Ще кажете: „Виното е хубава работа, трябва да има приходи, трябва да има едно перо.“ Питам, коя държава е прокопсала от това перо? Какво е направил българският цар Крум? Той е бил много умен.
към беседата >>
Сега ние вярваме само в това, че сме родени грешни, че трябва да умрем, да се готвим за ада, трябва да приготовляваме пари за ковчези, за гробове, нареждаме как да ни погребат.
Сега някои от вас може да се присадите на лозата туй християнство трябва да се новороди. Какво подразбирам? Този човек, който е сега в плът, трябва тъй да се видоизмени, че неговите способности, неговите мисли да се повдигнат. И не само схващанията и разбиранията му да се видоизменят, но и силите му да вземат друго направление. Сега ние сме изгубили тази възможност.
Сега ние вярваме само в това, че сме родени грешни, че трябва да умрем, да се готвим за ада, трябва да приготовляваме пари за ковчези, за гробове, нареждаме как да ни погребат.
Не, не, човекът от шестата раса за никаква смърт не мисли, за никакви пари не мисли, за никакви ковчези. Питам, какъв ковчег имаше Христос? Туриха го в една пещера. Питам, туй, което стана с Христа, не може ли да стане с нас? Ние може да се видоизменим.
към беседата >>
“ Виното и ракията вие ги създадохте, вие ще се грижите за тях, а Господ създаде гроздето.
Кои копаят днес на лозето? Които пият винце или които ядат хлебец? Сега това не е един упрек. Ще кажете: „Ние, които култивираме гроздето.“ Че виното е ваше изобретение. Казвате: „Какво да правим с виното и ракията?
“ Виното и ракията вие ги създадохте, вие ще се грижите за тях, а Господ създаде гроздето.
Вие можете да подслаждате виното, можете да правите особено, това е ваша работа, ще видите какви са резултатите. Ще кажете: „Виното е хубава работа, трябва да има приходи, трябва да има едно перо.“ Питам, коя държава е прокопсала от това перо? Какво е направил българският цар Крум? Той е бил много умен. Някои държави сега са много умни, изваждат туй перо от своя бюджет.
към беседата >>
Не, не, човекът от шестата раса за никаква смърт не мисли, за никакви пари не мисли, за никакви ковчези.
Какво подразбирам? Този човек, който е сега в плът, трябва тъй да се видоизмени, че неговите способности, неговите мисли да се повдигнат. И не само схващанията и разбиранията му да се видоизменят, но и силите му да вземат друго направление. Сега ние сме изгубили тази възможност. Сега ние вярваме само в това, че сме родени грешни, че трябва да умрем, да се готвим за ада, трябва да приготовляваме пари за ковчези, за гробове, нареждаме как да ни погребат.
Не, не, човекът от шестата раса за никаква смърт не мисли, за никакви пари не мисли, за никакви ковчези.
Питам, какъв ковчег имаше Христос? Туриха го в една пещера. Питам, туй, което стана с Христа, не може ли да стане с нас? Ние може да се видоизменим. Туй, което стана със светиите, може да стане и с нас.
към беседата >>
Вие можете да подслаждате виното, можете да правите особено, това е ваша работа, ще видите какви са резултатите.
Които пият винце или които ядат хлебец? Сега това не е един упрек. Ще кажете: „Ние, които култивираме гроздето.“ Че виното е ваше изобретение. Казвате: „Какво да правим с виното и ракията? “ Виното и ракията вие ги създадохте, вие ще се грижите за тях, а Господ създаде гроздето.
Вие можете да подслаждате виното, можете да правите особено, това е ваша работа, ще видите какви са резултатите.
Ще кажете: „Виното е хубава работа, трябва да има приходи, трябва да има едно перо.“ Питам, коя държава е прокопсала от това перо? Какво е направил българският цар Крум? Той е бил много умен. Някои държави сега са много умни, изваждат туй перо от своя бюджет. Има друг начин.
към беседата >>
Питам, какъв ковчег имаше Христос?
Този човек, който е сега в плът, трябва тъй да се видоизмени, че неговите способности, неговите мисли да се повдигнат. И не само схващанията и разбиранията му да се видоизменят, но и силите му да вземат друго направление. Сега ние сме изгубили тази възможност. Сега ние вярваме само в това, че сме родени грешни, че трябва да умрем, да се готвим за ада, трябва да приготовляваме пари за ковчези, за гробове, нареждаме как да ни погребат. Не, не, човекът от шестата раса за никаква смърт не мисли, за никакви пари не мисли, за никакви ковчези.
Питам, какъв ковчег имаше Христос?
Туриха го в една пещера. Питам, туй, което стана с Христа, не може ли да стане с нас? Ние може да се видоизменим. Туй, което стана със светиите, може да стане и с нас. А сега ни проповядват едно чисто материалистично учение.
към беседата >>
Ще кажете: „Виното е хубава работа, трябва да има приходи, трябва да има едно перо.“ Питам, коя държава е прокопсала от това перо?
Сега това не е един упрек. Ще кажете: „Ние, които култивираме гроздето.“ Че виното е ваше изобретение. Казвате: „Какво да правим с виното и ракията? “ Виното и ракията вие ги създадохте, вие ще се грижите за тях, а Господ създаде гроздето. Вие можете да подслаждате виното, можете да правите особено, това е ваша работа, ще видите какви са резултатите.
Ще кажете: „Виното е хубава работа, трябва да има приходи, трябва да има едно перо.“ Питам, коя държава е прокопсала от това перо?
Какво е направил българският цар Крум? Той е бил много умен. Някои държави сега са много умни, изваждат туй перо от своя бюджет. Има друг начин. Може това грозде да се консервира, да се дойде до един изходен път.
към беседата >>
Туриха го в една пещера.
И не само схващанията и разбиранията му да се видоизменят, но и силите му да вземат друго направление. Сега ние сме изгубили тази възможност. Сега ние вярваме само в това, че сме родени грешни, че трябва да умрем, да се готвим за ада, трябва да приготовляваме пари за ковчези, за гробове, нареждаме как да ни погребат. Не, не, човекът от шестата раса за никаква смърт не мисли, за никакви пари не мисли, за никакви ковчези. Питам, какъв ковчег имаше Христос?
Туриха го в една пещера.
Питам, туй, което стана с Христа, не може ли да стане с нас? Ние може да се видоизменим. Туй, което стана със светиите, може да стане и с нас. А сега ни проповядват едно чисто материалистично учение.
към беседата >>
Какво е направил българският цар Крум?
Ще кажете: „Ние, които култивираме гроздето.“ Че виното е ваше изобретение. Казвате: „Какво да правим с виното и ракията? “ Виното и ракията вие ги създадохте, вие ще се грижите за тях, а Господ създаде гроздето. Вие можете да подслаждате виното, можете да правите особено, това е ваша работа, ще видите какви са резултатите. Ще кажете: „Виното е хубава работа, трябва да има приходи, трябва да има едно перо.“ Питам, коя държава е прокопсала от това перо?
Какво е направил българският цар Крум?
Той е бил много умен. Някои държави сега са много умни, изваждат туй перо от своя бюджет. Има друг начин. Може това грозде да се консервира, да се дойде до един изходен път.
към беседата >>
Питам, туй, което стана с Христа, не може ли да стане с нас?
Сега ние сме изгубили тази възможност. Сега ние вярваме само в това, че сме родени грешни, че трябва да умрем, да се готвим за ада, трябва да приготовляваме пари за ковчези, за гробове, нареждаме как да ни погребат. Не, не, човекът от шестата раса за никаква смърт не мисли, за никакви пари не мисли, за никакви ковчези. Питам, какъв ковчег имаше Христос? Туриха го в една пещера.
Питам, туй, което стана с Христа, не може ли да стане с нас?
Ние може да се видоизменим. Туй, което стана със светиите, може да стане и с нас. А сега ни проповядват едно чисто материалистично учение.
към беседата >>
Той е бил много умен.
Казвате: „Какво да правим с виното и ракията? “ Виното и ракията вие ги създадохте, вие ще се грижите за тях, а Господ създаде гроздето. Вие можете да подслаждате виното, можете да правите особено, това е ваша работа, ще видите какви са резултатите. Ще кажете: „Виното е хубава работа, трябва да има приходи, трябва да има едно перо.“ Питам, коя държава е прокопсала от това перо? Какво е направил българският цар Крум?
Той е бил много умен.
Някои държави сега са много умни, изваждат туй перо от своя бюджет. Има друг начин. Може това грозде да се консервира, да се дойде до един изходен път.
към беседата >>
Ние може да се видоизменим.
Сега ние вярваме само в това, че сме родени грешни, че трябва да умрем, да се готвим за ада, трябва да приготовляваме пари за ковчези, за гробове, нареждаме как да ни погребат. Не, не, човекът от шестата раса за никаква смърт не мисли, за никакви пари не мисли, за никакви ковчези. Питам, какъв ковчег имаше Христос? Туриха го в една пещера. Питам, туй, което стана с Христа, не може ли да стане с нас?
Ние може да се видоизменим.
Туй, което стана със светиите, може да стане и с нас. А сега ни проповядват едно чисто материалистично учение.
към беседата >>
Някои държави сега са много умни, изваждат туй перо от своя бюджет.
“ Виното и ракията вие ги създадохте, вие ще се грижите за тях, а Господ създаде гроздето. Вие можете да подслаждате виното, можете да правите особено, това е ваша работа, ще видите какви са резултатите. Ще кажете: „Виното е хубава работа, трябва да има приходи, трябва да има едно перо.“ Питам, коя държава е прокопсала от това перо? Какво е направил българският цар Крум? Той е бил много умен.
Някои държави сега са много умни, изваждат туй перо от своя бюджет.
Има друг начин. Може това грозде да се консервира, да се дойде до един изходен път.
към беседата >>
Туй, което стана със светиите, може да стане и с нас.
Не, не, човекът от шестата раса за никаква смърт не мисли, за никакви пари не мисли, за никакви ковчези. Питам, какъв ковчег имаше Христос? Туриха го в една пещера. Питам, туй, което стана с Христа, не може ли да стане с нас? Ние може да се видоизменим.
Туй, което стана със светиите, може да стане и с нас.
А сега ни проповядват едно чисто материалистично учение.
към беседата >>
Има друг начин.
Вие можете да подслаждате виното, можете да правите особено, това е ваша работа, ще видите какви са резултатите. Ще кажете: „Виното е хубава работа, трябва да има приходи, трябва да има едно перо.“ Питам, коя държава е прокопсала от това перо? Какво е направил българският цар Крум? Той е бил много умен. Някои държави сега са много умни, изваждат туй перо от своя бюджет.
Има друг начин.
Може това грозде да се консервира, да се дойде до един изходен път.
към беседата >>
А сега ни проповядват едно чисто материалистично учение.
Питам, какъв ковчег имаше Христос? Туриха го в една пещера. Питам, туй, което стана с Христа, не може ли да стане с нас? Ние може да се видоизменим. Туй, което стана със светиите, може да стане и с нас.
А сега ни проповядват едно чисто материалистично учение.
към беседата >>
Може това грозде да се консервира, да се дойде до един изходен път.
Ще кажете: „Виното е хубава работа, трябва да има приходи, трябва да има едно перо.“ Питам, коя държава е прокопсала от това перо? Какво е направил българският цар Крум? Той е бил много умен. Някои държави сега са много умни, изваждат туй перо от своя бюджет. Има друг начин.
Може това грозде да се консервира, да се дойде до един изходен път.
към беседата >>
Присадете се на лозата, за да опитате този Господ, и то не само да го опитате, но и да го чуете.
Присадете се на лозата, за да опитате този Господ, и то не само да го опитате, но и да го чуете.
Този глас мнозина са го чули. Този тихия глас ви е проговорил. Искаш да извършиш едно престъпление, този Божественият глас на любовта ти казва: „Недей! Въздържай се! “ Мнозина хора казват: „Нещо ми казва на ума.“ Този ум, това е Божественото, което те въздържа.
към беседата >>
Сега да дойдем до лозата в обществения живот.
Сега да дойдем до лозата в обществения живот.
Тия неща ще се поправят, когато дойдем до разумния живот. Само умните хора са в състояние да поправят живота.
към беседата >>
Този глас мнозина са го чули.
Присадете се на лозата, за да опитате този Господ, и то не само да го опитате, но и да го чуете.
Този глас мнозина са го чули.
Този тихия глас ви е проговорил. Искаш да извършиш едно престъпление, този Божественият глас на любовта ти казва: „Недей! Въздържай се! “ Мнозина хора казват: „Нещо ми казва на ума.“ Този ум, това е Божественото, което те въздържа. Въздържай се, не бързай.
към беседата >>
Тия неща ще се поправят, когато дойдем до разумния живот.
Сега да дойдем до лозата в обществения живот.
Тия неща ще се поправят, когато дойдем до разумния живот.
Само умните хора са в състояние да поправят живота.
към беседата >>
Този тихия глас ви е проговорил.
Присадете се на лозата, за да опитате този Господ, и то не само да го опитате, но и да го чуете. Този глас мнозина са го чули.
Този тихия глас ви е проговорил.
Искаш да извършиш едно престъпление, този Божественият глас на любовта ти казва: „Недей! Въздържай се! “ Мнозина хора казват: „Нещо ми казва на ума.“ Този ум, това е Божественото, което те въздържа. Въздържай се, не бързай. Някой път може да дойдете до края на отчаянието си, този глас ще ти проговори.
към беседата >>
Само умните хора са в състояние да поправят живота.
Сега да дойдем до лозата в обществения живот. Тия неща ще се поправят, когато дойдем до разумния живот.
Само умните хора са в състояние да поправят живота.
към беседата >>
Искаш да извършиш едно престъпление, този Божественият глас на любовта ти казва: „Недей!
Присадете се на лозата, за да опитате този Господ, и то не само да го опитате, но и да го чуете. Този глас мнозина са го чули. Този тихия глас ви е проговорил.
Искаш да извършиш едно престъпление, този Божественият глас на любовта ти казва: „Недей!
Въздържай се! “ Мнозина хора казват: „Нещо ми казва на ума.“ Този ум, това е Божественото, което те въздържа. Въздържай се, не бързай. Някой път може да дойдете до края на отчаянието си, този глас ще ти проговори. Когато един човек дойде до положението на най-голямото отчаяние, зад тази граница седи онова Божественото начало.
към беседата >>
Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ В тази лоза циркулират соковете на любовта, а любовта е сила, която носи живот в себе си, в живота се явява човешкото съзнание, в човешкото съзнание пък се явява човешкият ум.
Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ В тази лоза циркулират соковете на любовта, а любовта е сила, която носи живот в себе си, в живота се явява човешкото съзнание, в човешкото съзнание пък се явява човешкият ум.
Следователно, ако любовта не дойде в света, животът не може да се прояви, т.е., разбирам, живот на деятелност – да можем да се проявим. А щом дойде до живота, с него ще де яви съзнанието. Съзнанието е тази малка светлина, която се запалва. Всички органически същества се различават по тази малка светлина. Ако бихте били поне малко ясновидци, щяхте да видите, че всички същества се различават по тази светлина.
към беседата >>
Въздържай се!
Присадете се на лозата, за да опитате този Господ, и то не само да го опитате, но и да го чуете. Този глас мнозина са го чули. Този тихия глас ви е проговорил. Искаш да извършиш едно престъпление, този Божественият глас на любовта ти казва: „Недей!
Въздържай се!
“ Мнозина хора казват: „Нещо ми казва на ума.“ Този ум, това е Божественото, което те въздържа. Въздържай се, не бързай. Някой път може да дойдете до края на отчаянието си, този глас ще ти проговори. Когато един човек дойде до положението на най-голямото отчаяние, зад тази граница седи онова Божественото начало. Не се обезсърчавай.
към беседата >>
Следователно, ако любовта не дойде в света, животът не може да се прояви, т.е., разбирам, живот на деятелност – да можем да се проявим.
Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ В тази лоза циркулират соковете на любовта, а любовта е сила, която носи живот в себе си, в живота се явява човешкото съзнание, в човешкото съзнание пък се явява човешкият ум.
Следователно, ако любовта не дойде в света, животът не може да се прояви, т.е., разбирам, живот на деятелност – да можем да се проявим.
А щом дойде до живота, с него ще де яви съзнанието. Съзнанието е тази малка светлина, която се запалва. Всички органически същества се различават по тази малка светлина. Ако бихте били поне малко ясновидци, щяхте да видите, че всички същества се различават по тази светлина. Когато дойдем до малките същества, в тях тази светлина слабо се проявява, а в човека тя е грамадна.
към беседата >>
“ Мнозина хора казват: „Нещо ми казва на ума.“ Този ум, това е Божественото, което те въздържа.
Присадете се на лозата, за да опитате този Господ, и то не само да го опитате, но и да го чуете. Този глас мнозина са го чули. Този тихия глас ви е проговорил. Искаш да извършиш едно престъпление, този Божественият глас на любовта ти казва: „Недей! Въздържай се!
“ Мнозина хора казват: „Нещо ми казва на ума.“ Този ум, това е Божественото, което те въздържа.
Въздържай се, не бързай. Някой път може да дойдете до края на отчаянието си, този глас ще ти проговори. Когато един човек дойде до положението на най-голямото отчаяние, зад тази граница седи онова Божественото начало. Не се обезсърчавай. След големите скърби идват големите радости.
към беседата >>
А щом дойде до живота, с него ще де яви съзнанието.
Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ В тази лоза циркулират соковете на любовта, а любовта е сила, която носи живот в себе си, в живота се явява човешкото съзнание, в човешкото съзнание пък се явява човешкият ум. Следователно, ако любовта не дойде в света, животът не може да се прояви, т.е., разбирам, живот на деятелност – да можем да се проявим.
А щом дойде до живота, с него ще де яви съзнанието.
Съзнанието е тази малка светлина, която се запалва. Всички органически същества се различават по тази малка светлина. Ако бихте били поне малко ясновидци, щяхте да видите, че всички същества се различават по тази светлина. Когато дойдем до малките същества, в тях тази светлина слабо се проявява, а в човека тя е грамадна. Запример в ума на един гений и светия и в обикновените хора тази светлина различно се проявява.
към беседата >>
Въздържай се, не бързай.
Този глас мнозина са го чули. Този тихия глас ви е проговорил. Искаш да извършиш едно престъпление, този Божественият глас на любовта ти казва: „Недей! Въздържай се! “ Мнозина хора казват: „Нещо ми казва на ума.“ Този ум, това е Божественото, което те въздържа.
Въздържай се, не бързай.
Някой път може да дойдете до края на отчаянието си, този глас ще ти проговори. Когато един човек дойде до положението на най-голямото отчаяние, зад тази граница седи онова Божественото начало. Не се обезсърчавай. След големите скърби идват големите радости. И когато човек се намира в едно затруднено положение, нещо му казва: „Не бой се, ще се оправят работите.“ И действително, няма да минат една-две години, всичко ще се оправи.
към беседата >>
Съзнанието е тази малка светлина, която се запалва.
Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ В тази лоза циркулират соковете на любовта, а любовта е сила, която носи живот в себе си, в живота се явява човешкото съзнание, в човешкото съзнание пък се явява човешкият ум. Следователно, ако любовта не дойде в света, животът не може да се прояви, т.е., разбирам, живот на деятелност – да можем да се проявим. А щом дойде до живота, с него ще де яви съзнанието.
Съзнанието е тази малка светлина, която се запалва.
Всички органически същества се различават по тази малка светлина. Ако бихте били поне малко ясновидци, щяхте да видите, че всички същества се различават по тази светлина. Когато дойдем до малките същества, в тях тази светлина слабо се проявява, а в човека тя е грамадна. Запример в ума на един гений и светия и в обикновените хора тази светлина различно се проявява. Даже и в обикновените хора, ако тази светлина е много голяма, тя може да се появи в лицето на човека.
към беседата >>
Някой път може да дойдете до края на отчаянието си, този глас ще ти проговори.
Този тихия глас ви е проговорил. Искаш да извършиш едно престъпление, този Божественият глас на любовта ти казва: „Недей! Въздържай се! “ Мнозина хора казват: „Нещо ми казва на ума.“ Този ум, това е Божественото, което те въздържа. Въздържай се, не бързай.
Някой път може да дойдете до края на отчаянието си, този глас ще ти проговори.
Когато един човек дойде до положението на най-голямото отчаяние, зад тази граница седи онова Божественото начало. Не се обезсърчавай. След големите скърби идват големите радости. И когато човек се намира в едно затруднено положение, нещо му казва: „Не бой се, ще се оправят работите.“ И действително, няма да минат една-две години, всичко ще се оправи.
към беседата >>
Всички органически същества се различават по тази малка светлина.
Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ В тази лоза циркулират соковете на любовта, а любовта е сила, която носи живот в себе си, в живота се явява човешкото съзнание, в човешкото съзнание пък се явява човешкият ум. Следователно, ако любовта не дойде в света, животът не може да се прояви, т.е., разбирам, живот на деятелност – да можем да се проявим. А щом дойде до живота, с него ще де яви съзнанието. Съзнанието е тази малка светлина, която се запалва.
Всички органически същества се различават по тази малка светлина.
Ако бихте били поне малко ясновидци, щяхте да видите, че всички същества се различават по тази светлина. Когато дойдем до малките същества, в тях тази светлина слабо се проявява, а в човека тя е грамадна. Запример в ума на един гений и светия и в обикновените хора тази светлина различно се проявява. Даже и в обикновените хора, ако тази светлина е много голяма, тя може да се появи в лицето на човека. Казвате, светло лицето му или тъмно е лицето му, или потъмняло е човешкото съзнание.
към беседата >>
Когато един човек дойде до положението на най-голямото отчаяние, зад тази граница седи онова Божественото начало.
Искаш да извършиш едно престъпление, този Божественият глас на любовта ти казва: „Недей! Въздържай се! “ Мнозина хора казват: „Нещо ми казва на ума.“ Този ум, това е Божественото, което те въздържа. Въздържай се, не бързай. Някой път може да дойдете до края на отчаянието си, този глас ще ти проговори.
Когато един човек дойде до положението на най-голямото отчаяние, зад тази граница седи онова Божественото начало.
Не се обезсърчавай. След големите скърби идват големите радости. И когато човек се намира в едно затруднено положение, нещо му казва: „Не бой се, ще се оправят работите.“ И действително, няма да минат една-две години, всичко ще се оправи.
към беседата >>
Ако бихте били поне малко ясновидци, щяхте да видите, че всички същества се различават по тази светлина.
Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ В тази лоза циркулират соковете на любовта, а любовта е сила, която носи живот в себе си, в живота се явява човешкото съзнание, в човешкото съзнание пък се явява човешкият ум. Следователно, ако любовта не дойде в света, животът не може да се прояви, т.е., разбирам, живот на деятелност – да можем да се проявим. А щом дойде до живота, с него ще де яви съзнанието. Съзнанието е тази малка светлина, която се запалва. Всички органически същества се различават по тази малка светлина.
Ако бихте били поне малко ясновидци, щяхте да видите, че всички същества се различават по тази светлина.
Когато дойдем до малките същества, в тях тази светлина слабо се проявява, а в човека тя е грамадна. Запример в ума на един гений и светия и в обикновените хора тази светлина различно се проявява. Даже и в обикновените хора, ако тази светлина е много голяма, тя може да се появи в лицето на човека. Казвате, светло лицето му или тъмно е лицето му, или потъмняло е човешкото съзнание. Когато у човека потъмнее съзнанието му, той извършва най-големите престъпления, а когато съзнанието му се пробуди, той извършва най-великите добродетели.
към беседата >>
Не се обезсърчавай.
Въздържай се! “ Мнозина хора казват: „Нещо ми казва на ума.“ Този ум, това е Божественото, което те въздържа. Въздържай се, не бързай. Някой път може да дойдете до края на отчаянието си, този глас ще ти проговори. Когато един човек дойде до положението на най-голямото отчаяние, зад тази граница седи онова Божественото начало.
Не се обезсърчавай.
След големите скърби идват големите радости. И когато човек се намира в едно затруднено положение, нещо му казва: „Не бой се, ще се оправят работите.“ И действително, няма да минат една-две години, всичко ще се оправи.
към беседата >>
Когато дойдем до малките същества, в тях тази светлина слабо се проявява, а в човека тя е грамадна.
Следователно, ако любовта не дойде в света, животът не може да се прояви, т.е., разбирам, живот на деятелност – да можем да се проявим. А щом дойде до живота, с него ще де яви съзнанието. Съзнанието е тази малка светлина, която се запалва. Всички органически същества се различават по тази малка светлина. Ако бихте били поне малко ясновидци, щяхте да видите, че всички същества се различават по тази светлина.
Когато дойдем до малките същества, в тях тази светлина слабо се проявява, а в човека тя е грамадна.
Запример в ума на един гений и светия и в обикновените хора тази светлина различно се проявява. Даже и в обикновените хора, ако тази светлина е много голяма, тя може да се появи в лицето на човека. Казвате, светло лицето му или тъмно е лицето му, или потъмняло е човешкото съзнание. Когато у човека потъмнее съзнанието му, той извършва най-големите престъпления, а когато съзнанието му се пробуди, той извършва най-великите добродетели. Сега при този закон трябва да изучаваме условията, при които човешката душа може правилно да расте.
към беседата >>
След големите скърби идват големите радости.
“ Мнозина хора казват: „Нещо ми казва на ума.“ Този ум, това е Божественото, което те въздържа. Въздържай се, не бързай. Някой път може да дойдете до края на отчаянието си, този глас ще ти проговори. Когато един човек дойде до положението на най-голямото отчаяние, зад тази граница седи онова Божественото начало. Не се обезсърчавай.
След големите скърби идват големите радости.
И когато човек се намира в едно затруднено положение, нещо му казва: „Не бой се, ще се оправят работите.“ И действително, няма да минат една-две години, всичко ще се оправи.
към беседата >>
Запример в ума на един гений и светия и в обикновените хора тази светлина различно се проявява.
А щом дойде до живота, с него ще де яви съзнанието. Съзнанието е тази малка светлина, която се запалва. Всички органически същества се различават по тази малка светлина. Ако бихте били поне малко ясновидци, щяхте да видите, че всички същества се различават по тази светлина. Когато дойдем до малките същества, в тях тази светлина слабо се проявява, а в човека тя е грамадна.
Запример в ума на един гений и светия и в обикновените хора тази светлина различно се проявява.
Даже и в обикновените хора, ако тази светлина е много голяма, тя може да се появи в лицето на човека. Казвате, светло лицето му или тъмно е лицето му, или потъмняло е човешкото съзнание. Когато у човека потъмнее съзнанието му, той извършва най-големите престъпления, а когато съзнанието му се пробуди, той извършва най-великите добродетели. Сега при този закон трябва да изучаваме условията, при които човешката душа може правилно да расте. Запример как бихте поправили един човек, който има известни престъпни склонности?
към беседата >>
И когато човек се намира в едно затруднено положение, нещо му казва: „Не бой се, ще се оправят работите.“ И действително, няма да минат една-две години, всичко ще се оправи.
Въздържай се, не бързай. Някой път може да дойдете до края на отчаянието си, този глас ще ти проговори. Когато един човек дойде до положението на най-голямото отчаяние, зад тази граница седи онова Божественото начало. Не се обезсърчавай. След големите скърби идват големите радости.
И когато човек се намира в едно затруднено положение, нещо му казва: „Не бой се, ще се оправят работите.“ И действително, няма да минат една-две години, всичко ще се оправи.
към беседата >>
Даже и в обикновените хора, ако тази светлина е много голяма, тя може да се появи в лицето на човека.
Съзнанието е тази малка светлина, която се запалва. Всички органически същества се различават по тази малка светлина. Ако бихте били поне малко ясновидци, щяхте да видите, че всички същества се различават по тази светлина. Когато дойдем до малките същества, в тях тази светлина слабо се проявява, а в човека тя е грамадна. Запример в ума на един гений и светия и в обикновените хора тази светлина различно се проявява.
Даже и в обикновените хора, ако тази светлина е много голяма, тя може да се появи в лицето на човека.
Казвате, светло лицето му или тъмно е лицето му, или потъмняло е човешкото съзнание. Когато у човека потъмнее съзнанието му, той извършва най-големите престъпления, а когато съзнанието му се пробуди, той извършва най-великите добродетели. Сега при този закон трябва да изучаваме условията, при които човешката душа може правилно да расте. Запример как бихте поправили един човек, който има известни престъпни склонности?
към беседата >>
Преди една-две години ме питат какво ще стане с България.
Преди една-две години ме питат какво ще стане с България.
Казвам, а, България е в най-добро положение, щастлива е тя. Че как? Ние имаме толкова големи загуби с гърците на солунския фронт, наложиха ни такава голяма контрибуция, всичко ни продадоха. Казвам, вие сте в най-добро положение. На гърците пардесютата им ще бъдат в хоризонтално положение, ще видите.
към беседата >>
Казвате, светло лицето му или тъмно е лицето му, или потъмняло е човешкото съзнание.
Всички органически същества се различават по тази малка светлина. Ако бихте били поне малко ясновидци, щяхте да видите, че всички същества се различават по тази светлина. Когато дойдем до малките същества, в тях тази светлина слабо се проявява, а в човека тя е грамадна. Запример в ума на един гений и светия и в обикновените хора тази светлина различно се проявява. Даже и в обикновените хора, ако тази светлина е много голяма, тя може да се появи в лицето на човека.
Казвате, светло лицето му или тъмно е лицето му, или потъмняло е човешкото съзнание.
Когато у човека потъмнее съзнанието му, той извършва най-големите престъпления, а когато съзнанието му се пробуди, той извършва най-великите добродетели. Сега при този закон трябва да изучаваме условията, при които човешката душа може правилно да расте. Запример как бихте поправили един човек, който има известни престъпни склонности?
към беседата >>
Казвам, а, България е в най-добро положение, щастлива е тя.
Преди една-две години ме питат какво ще стане с България.
Казвам, а, България е в най-добро положение, щастлива е тя.
Че как? Ние имаме толкова големи загуби с гърците на солунския фронт, наложиха ни такава голяма контрибуция, всичко ни продадоха. Казвам, вие сте в най-добро положение. На гърците пардесютата им ще бъдат в хоризонтално положение, ще видите. Не бих желал българите да са на положението на гърците.
към беседата >>
Когато у човека потъмнее съзнанието му, той извършва най-големите престъпления, а когато съзнанието му се пробуди, той извършва най-великите добродетели.
Ако бихте били поне малко ясновидци, щяхте да видите, че всички същества се различават по тази светлина. Когато дойдем до малките същества, в тях тази светлина слабо се проявява, а в човека тя е грамадна. Запример в ума на един гений и светия и в обикновените хора тази светлина различно се проявява. Даже и в обикновените хора, ако тази светлина е много голяма, тя може да се появи в лицето на човека. Казвате, светло лицето му или тъмно е лицето му, или потъмняло е човешкото съзнание.
Когато у човека потъмнее съзнанието му, той извършва най-големите престъпления, а когато съзнанието му се пробуди, той извършва най-великите добродетели.
Сега при този закон трябва да изучаваме условията, при които човешката душа може правилно да расте. Запример как бихте поправили един човек, който има известни престъпни склонности?
към беседата >>
Че как?
Преди една-две години ме питат какво ще стане с България. Казвам, а, България е в най-добро положение, щастлива е тя.
Че как?
Ние имаме толкова големи загуби с гърците на солунския фронт, наложиха ни такава голяма контрибуция, всичко ни продадоха. Казвам, вие сте в най-добро положение. На гърците пардесютата им ще бъдат в хоризонтално положение, ще видите. Не бих желал българите да са на положението на гърците. Ще видите доколко са осигурени те.
към беседата >>
Сега при този закон трябва да изучаваме условията, при които човешката душа може правилно да расте.
Когато дойдем до малките същества, в тях тази светлина слабо се проявява, а в човека тя е грамадна. Запример в ума на един гений и светия и в обикновените хора тази светлина различно се проявява. Даже и в обикновените хора, ако тази светлина е много голяма, тя може да се появи в лицето на човека. Казвате, светло лицето му или тъмно е лицето му, или потъмняло е човешкото съзнание. Когато у човека потъмнее съзнанието му, той извършва най-големите престъпления, а когато съзнанието му се пробуди, той извършва най-великите добродетели.
Сега при този закон трябва да изучаваме условията, при които човешката душа може правилно да расте.
Запример как бихте поправили един човек, който има известни престъпни склонности?
към беседата >>
Ние имаме толкова големи загуби с гърците на солунския фронт, наложиха ни такава голяма контрибуция, всичко ни продадоха.
Преди една-две години ме питат какво ще стане с България. Казвам, а, България е в най-добро положение, щастлива е тя. Че как?
Ние имаме толкова големи загуби с гърците на солунския фронт, наложиха ни такава голяма контрибуция, всичко ни продадоха.
Казвам, вие сте в най-добро положение. На гърците пардесютата им ще бъдат в хоризонтално положение, ще видите. Не бих желал българите да са на положението на гърците. Ще видите доколко са осигурени те. Българите биха ли разменили своето сегашно положение с положението на гърците?
към беседата >>
Запример как бихте поправили един човек, който има известни престъпни склонности?
Запример в ума на един гений и светия и в обикновените хора тази светлина различно се проявява. Даже и в обикновените хора, ако тази светлина е много голяма, тя може да се появи в лицето на човека. Казвате, светло лицето му или тъмно е лицето му, или потъмняло е човешкото съзнание. Когато у човека потъмнее съзнанието му, той извършва най-големите престъпления, а когато съзнанието му се пробуди, той извършва най-великите добродетели. Сега при този закон трябва да изучаваме условията, при които човешката душа може правилно да расте.
Запример как бихте поправили един човек, който има известни престъпни склонности?
към беседата >>
Казвам, вие сте в най-добро положение.
Преди една-две години ме питат какво ще стане с България. Казвам, а, България е в най-добро положение, щастлива е тя. Че как? Ние имаме толкова големи загуби с гърците на солунския фронт, наложиха ни такава голяма контрибуция, всичко ни продадоха.
Казвам, вие сте в най-добро положение.
На гърците пардесютата им ще бъдат в хоризонтално положение, ще видите. Не бих желал българите да са на положението на гърците. Ще видите доколко са осигурени те. Българите биха ли разменили своето сегашно положение с положението на гърците? Не, гръцкото осигуряване е глупаво осигуряване, гръцко, византийско осигуряване е то.
към беседата >>
Що е престъпна склонност?
Що е престъпна склонност?
към беседата >>
На гърците пардесютата им ще бъдат в хоризонтално положение, ще видите.
Преди една-две години ме питат какво ще стане с България. Казвам, а, България е в най-добро положение, щастлива е тя. Че как? Ние имаме толкова големи загуби с гърците на солунския фронт, наложиха ни такава голяма контрибуция, всичко ни продадоха. Казвам, вие сте в най-добро положение.
На гърците пардесютата им ще бъдат в хоризонтално положение, ще видите.
Не бих желал българите да са на положението на гърците. Ще видите доколко са осигурени те. Българите биха ли разменили своето сегашно положение с положението на гърците? Не, гръцкото осигуряване е глупаво осигуряване, гръцко, византийско осигуряване е то. Българинът не трябва да се осигурява като гърка.
към беседата >>
То е изопачаване на естествените сили в човешкия организъм.
То е изопачаване на естествените сили в човешкия организъм.
Аз ще ви приведа един пример. В Америка имало едно момче, което четяло мислите на животните. Един земеделец имал един бик, който един ден пощурява, започва да рита, да бяга, не могат да го спрат. Туй момче се доближава до бика, туря ръката си на главата му и го пита: „Какво имаш? “ „Не зная точно къде е, но на задната част на крака си имам един трън.“ Поглежда момчето, вижда в петата на задния му крак един трън.
към беседата >>
Не бих желал българите да са на положението на гърците.
Казвам, а, България е в най-добро положение, щастлива е тя. Че как? Ние имаме толкова големи загуби с гърците на солунския фронт, наложиха ни такава голяма контрибуция, всичко ни продадоха. Казвам, вие сте в най-добро положение. На гърците пардесютата им ще бъдат в хоризонтално положение, ще видите.
Не бих желал българите да са на положението на гърците.
Ще видите доколко са осигурени те. Българите биха ли разменили своето сегашно положение с положението на гърците? Не, гръцкото осигуряване е глупаво осигуряване, гръцко, византийско осигуряване е то. Българинът не трябва да се осигурява като гърка. В книгата на Талмуда има едно изречение за гърка: „И в гроба когато ти говори гъркът, не му хващай вяра.“ Туй е едно старо вярване, на старите египтяни за гърците.
към беседата >>
Аз ще ви приведа един пример.
То е изопачаване на естествените сили в човешкия организъм.
Аз ще ви приведа един пример.
В Америка имало едно момче, което четяло мислите на животните. Един земеделец имал един бик, който един ден пощурява, започва да рита, да бяга, не могат да го спрат. Туй момче се доближава до бика, туря ръката си на главата му и го пита: „Какво имаш? “ „Не зная точно къде е, но на задната част на крака си имам един трън.“ Поглежда момчето, вижда в петата на задния му крак един трън. Затова той боде и рита.
към беседата >>
Ще видите доколко са осигурени те.
Че как? Ние имаме толкова големи загуби с гърците на солунския фронт, наложиха ни такава голяма контрибуция, всичко ни продадоха. Казвам, вие сте в най-добро положение. На гърците пардесютата им ще бъдат в хоризонтално положение, ще видите. Не бих желал българите да са на положението на гърците.
Ще видите доколко са осигурени те.
Българите биха ли разменили своето сегашно положение с положението на гърците? Не, гръцкото осигуряване е глупаво осигуряване, гръцко, византийско осигуряване е то. Българинът не трябва да се осигурява като гърка. В книгата на Талмуда има едно изречение за гърка: „И в гроба когато ти говори гъркът, не му хващай вяра.“ Туй е едно старо вярване, на старите египтяни за гърците. Питагор трябваше дълго време да живее между гърците, за да ги разбере.
към беседата >>
В Америка имало едно момче, което четяло мислите на животните.
То е изопачаване на естествените сили в човешкия организъм. Аз ще ви приведа един пример.
В Америка имало едно момче, което четяло мислите на животните.
Един земеделец имал един бик, който един ден пощурява, започва да рита, да бяга, не могат да го спрат. Туй момче се доближава до бика, туря ръката си на главата му и го пита: „Какво имаш? “ „Не зная точно къде е, но на задната част на крака си имам един трън.“ Поглежда момчето, вижда в петата на задния му крак един трън. Затова той боде и рита. Момчето изважда тръна и бикът идва в своето естествено състояние.
към беседата >>
Българите биха ли разменили своето сегашно положение с положението на гърците?
Ние имаме толкова големи загуби с гърците на солунския фронт, наложиха ни такава голяма контрибуция, всичко ни продадоха. Казвам, вие сте в най-добро положение. На гърците пардесютата им ще бъдат в хоризонтално положение, ще видите. Не бих желал българите да са на положението на гърците. Ще видите доколко са осигурени те.
Българите биха ли разменили своето сегашно положение с положението на гърците?
Не, гръцкото осигуряване е глупаво осигуряване, гръцко, византийско осигуряване е то. Българинът не трябва да се осигурява като гърка. В книгата на Талмуда има едно изречение за гърка: „И в гроба когато ти говори гъркът, не му хващай вяра.“ Туй е едно старо вярване, на старите египтяни за гърците. Питагор трябваше дълго време да живее между гърците, за да ги разбере. Българинът, колкото и да е упорит, възприел е от гърците една черта – бърза да разбогатява.
към беседата >>
Един земеделец имал един бик, който един ден пощурява, започва да рита, да бяга, не могат да го спрат.
То е изопачаване на естествените сили в човешкия организъм. Аз ще ви приведа един пример. В Америка имало едно момче, което четяло мислите на животните.
Един земеделец имал един бик, който един ден пощурява, започва да рита, да бяга, не могат да го спрат.
Туй момче се доближава до бика, туря ръката си на главата му и го пита: „Какво имаш? “ „Не зная точно къде е, но на задната част на крака си имам един трън.“ Поглежда момчето, вижда в петата на задния му крак един трън. Затова той боде и рита. Момчето изважда тръна и бикът идва в своето естествено състояние.
към беседата >>
Не, гръцкото осигуряване е глупаво осигуряване, гръцко, византийско осигуряване е то.
Казвам, вие сте в най-добро положение. На гърците пардесютата им ще бъдат в хоризонтално положение, ще видите. Не бих желал българите да са на положението на гърците. Ще видите доколко са осигурени те. Българите биха ли разменили своето сегашно положение с положението на гърците?
Не, гръцкото осигуряване е глупаво осигуряване, гръцко, византийско осигуряване е то.
Българинът не трябва да се осигурява като гърка. В книгата на Талмуда има едно изречение за гърка: „И в гроба когато ти говори гъркът, не му хващай вяра.“ Туй е едно старо вярване, на старите египтяни за гърците. Питагор трябваше дълго време да живее между гърците, за да ги разбере. Българинът, колкото и да е упорит, възприел е от гърците една черта – бърза да разбогатява. Всеки иска скоро да разбогатява.
към беседата >>
Туй момче се доближава до бика, туря ръката си на главата му и го пита: „Какво имаш?
То е изопачаване на естествените сили в човешкия организъм. Аз ще ви приведа един пример. В Америка имало едно момче, което четяло мислите на животните. Един земеделец имал един бик, който един ден пощурява, започва да рита, да бяга, не могат да го спрат.
Туй момче се доближава до бика, туря ръката си на главата му и го пита: „Какво имаш?
“ „Не зная точно къде е, но на задната част на крака си имам един трън.“ Поглежда момчето, вижда в петата на задния му крак един трън. Затова той боде и рита. Момчето изважда тръна и бикът идва в своето естествено състояние.
към беседата >>
Българинът не трябва да се осигурява като гърка.
На гърците пардесютата им ще бъдат в хоризонтално положение, ще видите. Не бих желал българите да са на положението на гърците. Ще видите доколко са осигурени те. Българите биха ли разменили своето сегашно положение с положението на гърците? Не, гръцкото осигуряване е глупаво осигуряване, гръцко, византийско осигуряване е то.
Българинът не трябва да се осигурява като гърка.
В книгата на Талмуда има едно изречение за гърка: „И в гроба когато ти говори гъркът, не му хващай вяра.“ Туй е едно старо вярване, на старите египтяни за гърците. Питагор трябваше дълго време да живее между гърците, за да ги разбере. Българинът, колкото и да е упорит, възприел е от гърците една черта – бърза да разбогатява. Всеки иска скоро да разбогатява. Това не е българско, то е гръцко.
към беседата >>
“ „Не зная точно къде е, но на задната част на крака си имам един трън.“ Поглежда момчето, вижда в петата на задния му крак един трън.
То е изопачаване на естествените сили в човешкия организъм. Аз ще ви приведа един пример. В Америка имало едно момче, което четяло мислите на животните. Един земеделец имал един бик, който един ден пощурява, започва да рита, да бяга, не могат да го спрат. Туй момче се доближава до бика, туря ръката си на главата му и го пита: „Какво имаш?
“ „Не зная точно къде е, но на задната част на крака си имам един трън.“ Поглежда момчето, вижда в петата на задния му крак един трън.
Затова той боде и рита. Момчето изважда тръна и бикът идва в своето естествено състояние.
към беседата >>
В книгата на Талмуда има едно изречение за гърка: „И в гроба когато ти говори гъркът, не му хващай вяра.“ Туй е едно старо вярване, на старите египтяни за гърците.
Не бих желал българите да са на положението на гърците. Ще видите доколко са осигурени те. Българите биха ли разменили своето сегашно положение с положението на гърците? Не, гръцкото осигуряване е глупаво осигуряване, гръцко, византийско осигуряване е то. Българинът не трябва да се осигурява като гърка.
В книгата на Талмуда има едно изречение за гърка: „И в гроба когато ти говори гъркът, не му хващай вяра.“ Туй е едно старо вярване, на старите египтяни за гърците.
Питагор трябваше дълго време да живее между гърците, за да ги разбере. Българинът, колкото и да е упорит, възприел е от гърците една черта – бърза да разбогатява. Всеки иска скоро да разбогатява. Това не е българско, то е гръцко. Българско е ралото.
към беседата >>
Затова той боде и рита.
Аз ще ви приведа един пример. В Америка имало едно момче, което четяло мислите на животните. Един земеделец имал един бик, който един ден пощурява, започва да рита, да бяга, не могат да го спрат. Туй момче се доближава до бика, туря ръката си на главата му и го пита: „Какво имаш? “ „Не зная точно къде е, но на задната част на крака си имам един трън.“ Поглежда момчето, вижда в петата на задния му крак един трън.
Затова той боде и рита.
Момчето изважда тръна и бикът идва в своето естествено състояние.
към беседата >>
Питагор трябваше дълго време да живее между гърците, за да ги разбере.
Ще видите доколко са осигурени те. Българите биха ли разменили своето сегашно положение с положението на гърците? Не, гръцкото осигуряване е глупаво осигуряване, гръцко, византийско осигуряване е то. Българинът не трябва да се осигурява като гърка. В книгата на Талмуда има едно изречение за гърка: „И в гроба когато ти говори гъркът, не му хващай вяра.“ Туй е едно старо вярване, на старите египтяни за гърците.
Питагор трябваше дълго време да живее между гърците, за да ги разбере.
Българинът, колкото и да е упорит, възприел е от гърците една черта – бърза да разбогатява. Всеки иска скоро да разбогатява. Това не е българско, то е гръцко. Българско е ралото. С ралото ще работиш десет-петнадесет години и Бог ще благослови.
към беседата >>
Момчето изважда тръна и бикът идва в своето естествено състояние.
В Америка имало едно момче, което четяло мислите на животните. Един земеделец имал един бик, който един ден пощурява, започва да рита, да бяга, не могат да го спрат. Туй момче се доближава до бика, туря ръката си на главата му и го пита: „Какво имаш? “ „Не зная точно къде е, но на задната част на крака си имам един трън.“ Поглежда момчето, вижда в петата на задния му крак един трън. Затова той боде и рита.
Момчето изважда тръна и бикът идва в своето естествено състояние.
към беседата >>
Българинът, колкото и да е упорит, възприел е от гърците една черта – бърза да разбогатява.
Българите биха ли разменили своето сегашно положение с положението на гърците? Не, гръцкото осигуряване е глупаво осигуряване, гръцко, византийско осигуряване е то. Българинът не трябва да се осигурява като гърка. В книгата на Талмуда има едно изречение за гърка: „И в гроба когато ти говори гъркът, не му хващай вяра.“ Туй е едно старо вярване, на старите египтяни за гърците. Питагор трябваше дълго време да живее между гърците, за да ги разбере.
Българинът, колкото и да е упорит, възприел е от гърците една черта – бърза да разбогатява.
Всеки иска скоро да разбогатява. Това не е българско, то е гръцко. Българско е ралото. С ралото ще работиш десет-петнадесет години и Бог ще благослови. А туй, което набързо, в една-две години спечелиш, после като гърците пардесюто ти ще бъде хоризонтално.
към беседата >>
И ние, съвременните хора, някой път като този бик пощръкляваме.
И ние, съвременните хора, някой път като този бик пощръкляваме.
Какво има? Някой трън е влязъл в петата ни. Трябва да дойде най-вещият лекар, който разбира как се вадят тръни, та да ги извадят, защото има лекари, които не могат да ги вадят майсторски. Тия последните лекари спрат болестта за дванадесет дни, но после тя се яви в още по-тежка форма. Пак дойде лекарят, казва: „Пак ще вадим тръна.“ Вади го, но идва още по-тежка криза и казва: „Криза има, не мога да помогна.“ Значи лекарят не може да извади тръна.
към беседата >>
Всеки иска скоро да разбогатява.
Не, гръцкото осигуряване е глупаво осигуряване, гръцко, византийско осигуряване е то. Българинът не трябва да се осигурява като гърка. В книгата на Талмуда има едно изречение за гърка: „И в гроба когато ти говори гъркът, не му хващай вяра.“ Туй е едно старо вярване, на старите египтяни за гърците. Питагор трябваше дълго време да живее между гърците, за да ги разбере. Българинът, колкото и да е упорит, възприел е от гърците една черта – бърза да разбогатява.
Всеки иска скоро да разбогатява.
Това не е българско, то е гръцко. Българско е ралото. С ралото ще работиш десет-петнадесет години и Бог ще благослови. А туй, което набързо, в една-две години спечелиш, после като гърците пардесюто ти ще бъде хоризонтално.
към беседата >>
Какво има?
И ние, съвременните хора, някой път като този бик пощръкляваме.
Какво има?
Някой трън е влязъл в петата ни. Трябва да дойде най-вещият лекар, който разбира как се вадят тръни, та да ги извадят, защото има лекари, които не могат да ги вадят майсторски. Тия последните лекари спрат болестта за дванадесет дни, но после тя се яви в още по-тежка форма. Пак дойде лекарят, казва: „Пак ще вадим тръна.“ Вади го, но идва още по-тежка криза и казва: „Криза има, не мога да помогна.“ Значи лекарят не може да извади тръна. Дойде свещеникът, казва: „Обсебил го лош дух.“ Извади требника си, чете, чете, моли се, поуталожат се малко болките.
към беседата >>
Това не е българско, то е гръцко.
Българинът не трябва да се осигурява като гърка. В книгата на Талмуда има едно изречение за гърка: „И в гроба когато ти говори гъркът, не му хващай вяра.“ Туй е едно старо вярване, на старите египтяни за гърците. Питагор трябваше дълго време да живее между гърците, за да ги разбере. Българинът, колкото и да е упорит, възприел е от гърците една черта – бърза да разбогатява. Всеки иска скоро да разбогатява.
Това не е българско, то е гръцко.
Българско е ралото. С ралото ще работиш десет-петнадесет години и Бог ще благослови. А туй, което набързо, в една-две години спечелиш, после като гърците пардесюто ти ще бъде хоризонтално.
към беседата >>
Някой трън е влязъл в петата ни.
И ние, съвременните хора, някой път като този бик пощръкляваме. Какво има?
Някой трън е влязъл в петата ни.
Трябва да дойде най-вещият лекар, който разбира как се вадят тръни, та да ги извадят, защото има лекари, които не могат да ги вадят майсторски. Тия последните лекари спрат болестта за дванадесет дни, но после тя се яви в още по-тежка форма. Пак дойде лекарят, казва: „Пак ще вадим тръна.“ Вади го, но идва още по-тежка криза и казва: „Криза има, не мога да помогна.“ Значи лекарят не може да извади тръна. Дойде свещеникът, казва: „Обсебил го лош дух.“ Извади требника си, чете, чете, моли се, поуталожат се малко болките. Но след една неделя положението е още по-тежко.
към беседата >>
Българско е ралото.
В книгата на Талмуда има едно изречение за гърка: „И в гроба когато ти говори гъркът, не му хващай вяра.“ Туй е едно старо вярване, на старите египтяни за гърците. Питагор трябваше дълго време да живее между гърците, за да ги разбере. Българинът, колкото и да е упорит, възприел е от гърците една черта – бърза да разбогатява. Всеки иска скоро да разбогатява. Това не е българско, то е гръцко.
Българско е ралото.
С ралото ще работиш десет-петнадесет години и Бог ще благослови. А туй, което набързо, в една-две години спечелиш, после като гърците пардесюто ти ще бъде хоризонтално.
към беседата >>
Трябва да дойде най-вещият лекар, който разбира как се вадят тръни, та да ги извадят, защото има лекари, които не могат да ги вадят майсторски.
И ние, съвременните хора, някой път като този бик пощръкляваме. Какво има? Някой трън е влязъл в петата ни.
Трябва да дойде най-вещият лекар, който разбира как се вадят тръни, та да ги извадят, защото има лекари, които не могат да ги вадят майсторски.
Тия последните лекари спрат болестта за дванадесет дни, но после тя се яви в още по-тежка форма. Пак дойде лекарят, казва: „Пак ще вадим тръна.“ Вади го, но идва още по-тежка криза и казва: „Криза има, не мога да помогна.“ Значи лекарят не може да извади тръна. Дойде свещеникът, казва: „Обсебил го лош дух.“ Извади требника си, чете, чете, моли се, поуталожат се малко болките. Но след една неделя положението е още по-тежко. И после казва: „Не мога да му помогна.
към беседата >>
С ралото ще работиш десет-петнадесет години и Бог ще благослови.
Питагор трябваше дълго време да живее между гърците, за да ги разбере. Българинът, колкото и да е упорит, възприел е от гърците една черта – бърза да разбогатява. Всеки иска скоро да разбогатява. Това не е българско, то е гръцко. Българско е ралото.
С ралото ще работиш десет-петнадесет години и Бог ще благослови.
А туй, което набързо, в една-две години спечелиш, после като гърците пардесюто ти ще бъде хоризонтално.
към беседата >>
Тия последните лекари спрат болестта за дванадесет дни, но после тя се яви в още по-тежка форма.
И ние, съвременните хора, някой път като този бик пощръкляваме. Какво има? Някой трън е влязъл в петата ни. Трябва да дойде най-вещият лекар, който разбира как се вадят тръни, та да ги извадят, защото има лекари, които не могат да ги вадят майсторски.
Тия последните лекари спрат болестта за дванадесет дни, но после тя се яви в още по-тежка форма.
Пак дойде лекарят, казва: „Пак ще вадим тръна.“ Вади го, но идва още по-тежка криза и казва: „Криза има, не мога да помогна.“ Значи лекарят не може да извади тръна. Дойде свещеникът, казва: „Обсебил го лош дух.“ Извади требника си, чете, чете, моли се, поуталожат се малко болките. Но след една неделя положението е още по-тежко. И после казва: „Не мога да му помогна. Нека дойде някой, който разбира.“ Ако дойде един светия, той само като прочете една молитва, трънът излезе, понеже знае законите, знае как да вади тия тръни.
към беседата >>
А туй, което набързо, в една-две години спечелиш, после като гърците пардесюто ти ще бъде хоризонтално.
Българинът, колкото и да е упорит, възприел е от гърците една черта – бърза да разбогатява. Всеки иска скоро да разбогатява. Това не е българско, то е гръцко. Българско е ралото. С ралото ще работиш десет-петнадесет години и Бог ще благослови.
А туй, което набързо, в една-две години спечелиш, после като гърците пардесюто ти ще бъде хоризонтално.
към беседата >>
Пак дойде лекарят, казва: „Пак ще вадим тръна.“ Вади го, но идва още по-тежка криза и казва: „Криза има, не мога да помогна.“ Значи лекарят не може да извади тръна.
И ние, съвременните хора, някой път като този бик пощръкляваме. Какво има? Някой трън е влязъл в петата ни. Трябва да дойде най-вещият лекар, който разбира как се вадят тръни, та да ги извадят, защото има лекари, които не могат да ги вадят майсторски. Тия последните лекари спрат болестта за дванадесет дни, но после тя се яви в още по-тежка форма.
Пак дойде лекарят, казва: „Пак ще вадим тръна.“ Вади го, но идва още по-тежка криза и казва: „Криза има, не мога да помогна.“ Значи лекарят не може да извади тръна.
Дойде свещеникът, казва: „Обсебил го лош дух.“ Извади требника си, чете, чете, моли се, поуталожат се малко болките. Но след една неделя положението е още по-тежко. И после казва: „Не мога да му помогна. Нека дойде някой, който разбира.“ Ако дойде един светия, той само като прочете една молитва, трънът излезе, понеже знае законите, знае как да вади тия тръни.
към беседата >>
Питам, онези българи, които разбогатяха по време на войната, какво ги направи член на четвърти?
Питам, онези българи, които разбогатяха по време на войната, какво ги направи член на четвърти?
Един казваше: „Будала бях аз. Искаха ми шест хиляди лева, а не давах. А като влязох в затвора, дадох и двадесет хиляди лева.“ Като ти искат, ще дадеш. И Господ има член четвърти, по който съди хората. Като те хванат по този член четвърти, ще ти охлузгат костите, главата ти само ще остане.
към беседата >>
Дойде свещеникът, казва: „Обсебил го лош дух.“ Извади требника си, чете, чете, моли се, поуталожат се малко болките.
Какво има? Някой трън е влязъл в петата ни. Трябва да дойде най-вещият лекар, който разбира как се вадят тръни, та да ги извадят, защото има лекари, които не могат да ги вадят майсторски. Тия последните лекари спрат болестта за дванадесет дни, но после тя се яви в още по-тежка форма. Пак дойде лекарят, казва: „Пак ще вадим тръна.“ Вади го, но идва още по-тежка криза и казва: „Криза има, не мога да помогна.“ Значи лекарят не може да извади тръна.
Дойде свещеникът, казва: „Обсебил го лош дух.“ Извади требника си, чете, чете, моли се, поуталожат се малко болките.
Но след една неделя положението е още по-тежко. И после казва: „Не мога да му помогна. Нека дойде някой, който разбира.“ Ако дойде един светия, той само като прочете една молитва, трънът излезе, понеже знае законите, знае как да вади тия тръни.
към беседата >>
Един казваше: „Будала бях аз.
Питам, онези българи, които разбогатяха по време на войната, какво ги направи член на четвърти?
Един казваше: „Будала бях аз.
Искаха ми шест хиляди лева, а не давах. А като влязох в затвора, дадох и двадесет хиляди лева.“ Като ти искат, ще дадеш. И Господ има член четвърти, по който съди хората. Като те хванат по този член четвърти, ще ти охлузгат костите, главата ти само ще остане. И попът после му чете: „Благословен раб Божий.“ На член четвърти няма благословен.
към беседата >>
Но след една неделя положението е още по-тежко.
Някой трън е влязъл в петата ни. Трябва да дойде най-вещият лекар, който разбира как се вадят тръни, та да ги извадят, защото има лекари, които не могат да ги вадят майсторски. Тия последните лекари спрат болестта за дванадесет дни, но после тя се яви в още по-тежка форма. Пак дойде лекарят, казва: „Пак ще вадим тръна.“ Вади го, но идва още по-тежка криза и казва: „Криза има, не мога да помогна.“ Значи лекарят не може да извади тръна. Дойде свещеникът, казва: „Обсебил го лош дух.“ Извади требника си, чете, чете, моли се, поуталожат се малко болките.
Но след една неделя положението е още по-тежко.
И после казва: „Не мога да му помогна. Нека дойде някой, който разбира.“ Ако дойде един светия, той само като прочете една молитва, трънът излезе, понеже знае законите, знае как да вади тия тръни.
към беседата >>
Искаха ми шест хиляди лева, а не давах.
Питам, онези българи, които разбогатяха по време на войната, какво ги направи член на четвърти? Един казваше: „Будала бях аз.
Искаха ми шест хиляди лева, а не давах.
А като влязох в затвора, дадох и двадесет хиляди лева.“ Като ти искат, ще дадеш. И Господ има член четвърти, по който съди хората. Като те хванат по този член четвърти, ще ти охлузгат костите, главата ти само ще остане. И попът после му чете: „Благословен раб Божий.“ На член четвърти няма благословен. Една грешна душа, която е живяла безчестно и изтезавала своите братя, заслужава да се охлузгат костите му.
към беседата >>
И после казва: „Не мога да му помогна.
Трябва да дойде най-вещият лекар, който разбира как се вадят тръни, та да ги извадят, защото има лекари, които не могат да ги вадят майсторски. Тия последните лекари спрат болестта за дванадесет дни, но после тя се яви в още по-тежка форма. Пак дойде лекарят, казва: „Пак ще вадим тръна.“ Вади го, но идва още по-тежка криза и казва: „Криза има, не мога да помогна.“ Значи лекарят не може да извади тръна. Дойде свещеникът, казва: „Обсебил го лош дух.“ Извади требника си, чете, чете, моли се, поуталожат се малко болките. Но след една неделя положението е още по-тежко.
И после казва: „Не мога да му помогна.
Нека дойде някой, който разбира.“ Ако дойде един светия, той само като прочете една молитва, трънът излезе, понеже знае законите, знае как да вади тия тръни.
към беседата >>
А като влязох в затвора, дадох и двадесет хиляди лева.“ Като ти искат, ще дадеш.
Питам, онези българи, които разбогатяха по време на войната, какво ги направи член на четвърти? Един казваше: „Будала бях аз. Искаха ми шест хиляди лева, а не давах.
А като влязох в затвора, дадох и двадесет хиляди лева.“ Като ти искат, ще дадеш.
И Господ има член четвърти, по който съди хората. Като те хванат по този член четвърти, ще ти охлузгат костите, главата ти само ще остане. И попът после му чете: „Благословен раб Божий.“ На член четвърти няма благословен. Една грешна душа, която е живяла безчестно и изтезавала своите братя, заслужава да се охлузгат костите му. Ако питате защо умират хората, казвам, защото не се обичат хората.
към беседата >>
Нека дойде някой, който разбира.“ Ако дойде един светия, той само като прочете една молитва, трънът излезе, понеже знае законите, знае как да вади тия тръни.
Тия последните лекари спрат болестта за дванадесет дни, но после тя се яви в още по-тежка форма. Пак дойде лекарят, казва: „Пак ще вадим тръна.“ Вади го, но идва още по-тежка криза и казва: „Криза има, не мога да помогна.“ Значи лекарят не може да извади тръна. Дойде свещеникът, казва: „Обсебил го лош дух.“ Извади требника си, чете, чете, моли се, поуталожат се малко болките. Но след една неделя положението е още по-тежко. И после казва: „Не мога да му помогна.
Нека дойде някой, който разбира.“ Ако дойде един светия, той само като прочете една молитва, трънът излезе, понеже знае законите, знае как да вади тия тръни.
към беседата >>
И Господ има член четвърти, по който съди хората.
Питам, онези българи, които разбогатяха по време на войната, какво ги направи член на четвърти? Един казваше: „Будала бях аз. Искаха ми шест хиляди лева, а не давах. А като влязох в затвора, дадох и двадесет хиляди лева.“ Като ти искат, ще дадеш.
И Господ има член четвърти, по който съди хората.
Като те хванат по този член четвърти, ще ти охлузгат костите, главата ти само ще остане. И попът после му чете: „Благословен раб Божий.“ На член четвърти няма благословен. Една грешна душа, която е живяла безчестно и изтезавала своите братя, заслужава да се охлузгат костите му. Ако питате защо умират хората, казвам, защото не се обичат хората. Говоря ли аз истината?
към беседата >>
Та казвам, при сегашните условия, като дойде да говорим истината, ние се натъкваме на едно противоречие.
Та казвам, при сегашните условия, като дойде да говорим истината, ние се натъкваме на едно противоречие.
към беседата >>
Като те хванат по този член четвърти, ще ти охлузгат костите, главата ти само ще остане.
Питам, онези българи, които разбогатяха по време на войната, какво ги направи член на четвърти? Един казваше: „Будала бях аз. Искаха ми шест хиляди лева, а не давах. А като влязох в затвора, дадох и двадесет хиляди лева.“ Като ти искат, ще дадеш. И Господ има член четвърти, по който съди хората.
Като те хванат по този член четвърти, ще ти охлузгат костите, главата ти само ще остане.
И попът после му чете: „Благословен раб Божий.“ На член четвърти няма благословен. Една грешна душа, която е живяла безчестно и изтезавала своите братя, заслужава да се охлузгат костите му. Ако питате защо умират хората, казвам, защото не се обичат хората. Говоря ли аз истината? Говоря, член четвърти има.
към беседата >>
Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“
Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“
към беседата >>
И попът после му чете: „Благословен раб Божий.“ На член четвърти няма благословен.
Един казваше: „Будала бях аз. Искаха ми шест хиляди лева, а не давах. А като влязох в затвора, дадох и двадесет хиляди лева.“ Като ти искат, ще дадеш. И Господ има член четвърти, по който съди хората. Като те хванат по този член четвърти, ще ти охлузгат костите, главата ти само ще остане.
И попът после му чете: „Благословен раб Божий.“ На член четвърти няма благословен.
Една грешна душа, която е живяла безчестно и изтезавала своите братя, заслужава да се охлузгат костите му. Ако питате защо умират хората, казвам, защото не се обичат хората. Говоря ли аз истината? Говоря, член четвърти има. Ако искате да се избавите от член четвърти, един метод има.
към беседата >>
Аз задавам тогава въпроса, всички християнски народи насадени ли са днес на тази лоза.
Аз задавам тогава въпроса, всички християнски народи насадени ли са днес на тази лоза.
Не са. Някои са насадени, но някои не са. Ако бяха всички насадени, всеобща война нямаше да има, а ние, съвременните хора, имахме най-жестоката война. В другите времена хората излизаха на открито, биеха се, но след това скоро се примиряваха и събираха своите мъртви, даваха примирие да погребват мъртвите си, и пак война. А в сегашната война – четири години никакво примирие и мъртвите остават кой където е паднал.
към беседата >>
Една грешна душа, която е живяла безчестно и изтезавала своите братя, заслужава да се охлузгат костите му.
Искаха ми шест хиляди лева, а не давах. А като влязох в затвора, дадох и двадесет хиляди лева.“ Като ти искат, ще дадеш. И Господ има член четвърти, по който съди хората. Като те хванат по този член четвърти, ще ти охлузгат костите, главата ти само ще остане. И попът после му чете: „Благословен раб Божий.“ На член четвърти няма благословен.
Една грешна душа, която е живяла безчестно и изтезавала своите братя, заслужава да се охлузгат костите му.
Ако питате защо умират хората, казвам, защото не се обичат хората. Говоря ли аз истината? Говоря, член четвърти има. Ако искате да се избавите от член четвърти, един метод има. Ще се присадите на тази лоза.
към беседата >>
Не са.
Аз задавам тогава въпроса, всички християнски народи насадени ли са днес на тази лоза.
Не са.
Някои са насадени, но някои не са. Ако бяха всички насадени, всеобща война нямаше да има, а ние, съвременните хора, имахме най-жестоката война. В другите времена хората излизаха на открито, биеха се, но след това скоро се примиряваха и събираха своите мъртви, даваха примирие да погребват мъртвите си, и пак война. А в сегашната война – четири години никакво примирие и мъртвите остават кой където е паднал. Казваше ми един полковник, който паднал ранен във войната, следното: „Раниха ме, паднах в една мъртва зона, от която никой не можеше да ме спаси.
към беседата >>
Ако питате защо умират хората, казвам, защото не се обичат хората.
А като влязох в затвора, дадох и двадесет хиляди лева.“ Като ти искат, ще дадеш. И Господ има член четвърти, по който съди хората. Като те хванат по този член четвърти, ще ти охлузгат костите, главата ти само ще остане. И попът после му чете: „Благословен раб Божий.“ На член четвърти няма благословен. Една грешна душа, която е живяла безчестно и изтезавала своите братя, заслужава да се охлузгат костите му.
Ако питате защо умират хората, казвам, защото не се обичат хората.
Говоря ли аз истината? Говоря, член четвърти има. Ако искате да се избавите от член четвърти, един метод има. Ще се присадите на тази лоза. Никакви свещеници, никакви попове, владици, видяхте тяхната култура.
към беседата >>
Някои са насадени, но някои не са.
Аз задавам тогава въпроса, всички християнски народи насадени ли са днес на тази лоза. Не са.
Някои са насадени, но някои не са.
Ако бяха всички насадени, всеобща война нямаше да има, а ние, съвременните хора, имахме най-жестоката война. В другите времена хората излизаха на открито, биеха се, но след това скоро се примиряваха и събираха своите мъртви, даваха примирие да погребват мъртвите си, и пак война. А в сегашната война – четири години никакво примирие и мъртвите остават кой където е паднал. Казваше ми един полковник, който паднал ранен във войната, следното: „Раниха ме, паднах в една мъртва зона, от която никой не можеше да ме спаси. Вечерта дойдоха няколко войници, завързаха ме за ремъците си и докато ме извадиха, главата ми знае какво преживя, какво премина.“ Ние казваме: „Тъй писал Господ.“ „Е, това са интересите на нашия народ.“ На кой народ?
към беседата >>
Говоря ли аз истината?
И Господ има член четвърти, по който съди хората. Като те хванат по този член четвърти, ще ти охлузгат костите, главата ти само ще остане. И попът после му чете: „Благословен раб Божий.“ На член четвърти няма благословен. Една грешна душа, която е живяла безчестно и изтезавала своите братя, заслужава да се охлузгат костите му. Ако питате защо умират хората, казвам, защото не се обичат хората.
Говоря ли аз истината?
Говоря, член четвърти има. Ако искате да се избавите от член четвърти, един метод има. Ще се присадите на тази лоза. Никакви свещеници, никакви попове, владици, видяхте тяхната култура. Няма да се присаждате нито на мене.
към беседата >>
Ако бяха всички насадени, всеобща война нямаше да има, а ние, съвременните хора, имахме най-жестоката война.
Аз задавам тогава въпроса, всички християнски народи насадени ли са днес на тази лоза. Не са. Някои са насадени, но някои не са.
Ако бяха всички насадени, всеобща война нямаше да има, а ние, съвременните хора, имахме най-жестоката война.
В другите времена хората излизаха на открито, биеха се, но след това скоро се примиряваха и събираха своите мъртви, даваха примирие да погребват мъртвите си, и пак война. А в сегашната война – четири години никакво примирие и мъртвите остават кой където е паднал. Казваше ми един полковник, който паднал ранен във войната, следното: „Раниха ме, паднах в една мъртва зона, от която никой не можеше да ме спаси. Вечерта дойдоха няколко войници, завързаха ме за ремъците си и докато ме извадиха, главата ми знае какво преживя, какво премина.“ Ние казваме: „Тъй писал Господ.“ „Е, това са интересите на нашия народ.“ На кой народ? Интересите на българския народ са да избиват синовете му?
към беседата >>
Говоря, член четвърти има.
Като те хванат по този член четвърти, ще ти охлузгат костите, главата ти само ще остане. И попът после му чете: „Благословен раб Божий.“ На член четвърти няма благословен. Една грешна душа, която е живяла безчестно и изтезавала своите братя, заслужава да се охлузгат костите му. Ако питате защо умират хората, казвам, защото не се обичат хората. Говоря ли аз истината?
Говоря, член четвърти има.
Ако искате да се избавите от член четвърти, един метод има. Ще се присадите на тази лоза. Никакви свещеници, никакви попове, владици, видяхте тяхната култура. Няма да се присаждате нито на мене. А на какво?
към беседата >>
В другите времена хората излизаха на открито, биеха се, но след това скоро се примиряваха и събираха своите мъртви, даваха примирие да погребват мъртвите си, и пак война.
Аз задавам тогава въпроса, всички християнски народи насадени ли са днес на тази лоза. Не са. Някои са насадени, но някои не са. Ако бяха всички насадени, всеобща война нямаше да има, а ние, съвременните хора, имахме най-жестоката война.
В другите времена хората излизаха на открито, биеха се, но след това скоро се примиряваха и събираха своите мъртви, даваха примирие да погребват мъртвите си, и пак война.
А в сегашната война – четири години никакво примирие и мъртвите остават кой където е паднал. Казваше ми един полковник, който паднал ранен във войната, следното: „Раниха ме, паднах в една мъртва зона, от която никой не можеше да ме спаси. Вечерта дойдоха няколко войници, завързаха ме за ремъците си и докато ме извадиха, главата ми знае какво преживя, какво премина.“ Ние казваме: „Тъй писал Господ.“ „Е, това са интересите на нашия народ.“ На кой народ? Интересите на българския народ са да избиват синовете му? Тия лъжи да престанат.
към беседата >>
Ако искате да се избавите от член четвърти, един метод има.
И попът после му чете: „Благословен раб Божий.“ На член четвърти няма благословен. Една грешна душа, която е живяла безчестно и изтезавала своите братя, заслужава да се охлузгат костите му. Ако питате защо умират хората, казвам, защото не се обичат хората. Говоря ли аз истината? Говоря, член четвърти има.
Ако искате да се избавите от член четвърти, един метод има.
Ще се присадите на тази лоза. Никакви свещеници, никакви попове, владици, видяхте тяхната култура. Няма да се присаждате нито на мене. А на какво? На любовта.
към беседата >>
А в сегашната война – четири години никакво примирие и мъртвите остават кой където е паднал.
Аз задавам тогава въпроса, всички християнски народи насадени ли са днес на тази лоза. Не са. Някои са насадени, но някои не са. Ако бяха всички насадени, всеобща война нямаше да има, а ние, съвременните хора, имахме най-жестоката война. В другите времена хората излизаха на открито, биеха се, но след това скоро се примиряваха и събираха своите мъртви, даваха примирие да погребват мъртвите си, и пак война.
А в сегашната война – четири години никакво примирие и мъртвите остават кой където е паднал.
Казваше ми един полковник, който паднал ранен във войната, следното: „Раниха ме, паднах в една мъртва зона, от която никой не можеше да ме спаси. Вечерта дойдоха няколко войници, завързаха ме за ремъците си и докато ме извадиха, главата ми знае какво преживя, какво премина.“ Ние казваме: „Тъй писал Господ.“ „Е, това са интересите на нашия народ.“ На кой народ? Интересите на българския народ са да избиват синовете му? Тия лъжи да престанат. Не, интересите на един народ, каквото положение да заема той, не му диктуват да върши глупави работи.
към беседата >>
Ще се присадите на тази лоза.
Една грешна душа, която е живяла безчестно и изтезавала своите братя, заслужава да се охлузгат костите му. Ако питате защо умират хората, казвам, защото не се обичат хората. Говоря ли аз истината? Говоря, член четвърти има. Ако искате да се избавите от член четвърти, един метод има.
Ще се присадите на тази лоза.
Никакви свещеници, никакви попове, владици, видяхте тяхната култура. Няма да се присаждате нито на мене. А на какво? На любовта. Аз ще дойда при тебе, ще ти покажа любовта.
към беседата >>
Казваше ми един полковник, който паднал ранен във войната, следното: „Раниха ме, паднах в една мъртва зона, от която никой не можеше да ме спаси.
Не са. Някои са насадени, но някои не са. Ако бяха всички насадени, всеобща война нямаше да има, а ние, съвременните хора, имахме най-жестоката война. В другите времена хората излизаха на открито, биеха се, но след това скоро се примиряваха и събираха своите мъртви, даваха примирие да погребват мъртвите си, и пак война. А в сегашната война – четири години никакво примирие и мъртвите остават кой където е паднал.
Казваше ми един полковник, който паднал ранен във войната, следното: „Раниха ме, паднах в една мъртва зона, от която никой не можеше да ме спаси.
Вечерта дойдоха няколко войници, завързаха ме за ремъците си и докато ме извадиха, главата ми знае какво преживя, какво премина.“ Ние казваме: „Тъй писал Господ.“ „Е, това са интересите на нашия народ.“ На кой народ? Интересите на българския народ са да избиват синовете му? Тия лъжи да престанат. Не, интересите на един народ, каквото положение да заема той, не му диктуват да върши глупави работи. За всички хора – кой на каквото място и да е, има място в света.
към беседата >>
Никакви свещеници, никакви попове, владици, видяхте тяхната култура.
Ако питате защо умират хората, казвам, защото не се обичат хората. Говоря ли аз истината? Говоря, член четвърти има. Ако искате да се избавите от член четвърти, един метод има. Ще се присадите на тази лоза.
Никакви свещеници, никакви попове, владици, видяхте тяхната култура.
Няма да се присаждате нито на мене. А на какво? На любовта. Аз ще дойда при тебе, ще ти покажа любовта. Правило е: учителят показва, а ученикът ще следва подире му.
към беседата >>
Вечерта дойдоха няколко войници, завързаха ме за ремъците си и докато ме извадиха, главата ми знае какво преживя, какво премина.“ Ние казваме: „Тъй писал Господ.“ „Е, това са интересите на нашия народ.“ На кой народ?
Някои са насадени, но някои не са. Ако бяха всички насадени, всеобща война нямаше да има, а ние, съвременните хора, имахме най-жестоката война. В другите времена хората излизаха на открито, биеха се, но след това скоро се примиряваха и събираха своите мъртви, даваха примирие да погребват мъртвите си, и пак война. А в сегашната война – четири години никакво примирие и мъртвите остават кой където е паднал. Казваше ми един полковник, който паднал ранен във войната, следното: „Раниха ме, паднах в една мъртва зона, от която никой не можеше да ме спаси.
Вечерта дойдоха няколко войници, завързаха ме за ремъците си и докато ме извадиха, главата ми знае какво преживя, какво премина.“ Ние казваме: „Тъй писал Господ.“ „Е, това са интересите на нашия народ.“ На кой народ?
Интересите на българския народ са да избиват синовете му? Тия лъжи да престанат. Не, интересите на един народ, каквото положение да заема той, не му диктуват да върши глупави работи. За всички хора – кой на каквото място и да е, има място в света. Казвате: „Ами какво да правим тогава с военните?
към беседата >>
Няма да се присаждате нито на мене.
Говоря ли аз истината? Говоря, член четвърти има. Ако искате да се избавите от член четвърти, един метод има. Ще се присадите на тази лоза. Никакви свещеници, никакви попове, владици, видяхте тяхната култура.
Няма да се присаждате нито на мене.
А на какво? На любовта. Аз ще дойда при тебе, ще ти покажа любовта. Правило е: учителят показва, а ученикът ще следва подире му. Учителят ще решава, а ученикът ще върви подир учителя си.
към беседата >>
Интересите на българския народ са да избиват синовете му?
Ако бяха всички насадени, всеобща война нямаше да има, а ние, съвременните хора, имахме най-жестоката война. В другите времена хората излизаха на открито, биеха се, но след това скоро се примиряваха и събираха своите мъртви, даваха примирие да погребват мъртвите си, и пак война. А в сегашната война – четири години никакво примирие и мъртвите остават кой където е паднал. Казваше ми един полковник, който паднал ранен във войната, следното: „Раниха ме, паднах в една мъртва зона, от която никой не можеше да ме спаси. Вечерта дойдоха няколко войници, завързаха ме за ремъците си и докато ме извадиха, главата ми знае какво преживя, какво премина.“ Ние казваме: „Тъй писал Господ.“ „Е, това са интересите на нашия народ.“ На кой народ?
Интересите на българския народ са да избиват синовете му?
Тия лъжи да престанат. Не, интересите на един народ, каквото положение да заема той, не му диктуват да върши глупави работи. За всички хора – кой на каквото място и да е, има място в света. Казвате: „Ами какво да правим тогава с военните? “ Те ще защитават, ще турят ред и порядък в света.
към беседата >>
А на какво?
Говоря, член четвърти има. Ако искате да се избавите от член четвърти, един метод има. Ще се присадите на тази лоза. Никакви свещеници, никакви попове, владици, видяхте тяхната култура. Няма да се присаждате нито на мене.
А на какво?
На любовта. Аз ще дойда при тебе, ще ти покажа любовта. Правило е: учителят показва, а ученикът ще следва подире му. Учителят ще решава, а ученикът ще върви подир учителя си. Свещеници и учители ще работят заедно.
към беседата >>
Тия лъжи да престанат.
В другите времена хората излизаха на открито, биеха се, но след това скоро се примиряваха и събираха своите мъртви, даваха примирие да погребват мъртвите си, и пак война. А в сегашната война – четири години никакво примирие и мъртвите остават кой където е паднал. Казваше ми един полковник, който паднал ранен във войната, следното: „Раниха ме, паднах в една мъртва зона, от която никой не можеше да ме спаси. Вечерта дойдоха няколко войници, завързаха ме за ремъците си и докато ме извадиха, главата ми знае какво преживя, какво премина.“ Ние казваме: „Тъй писал Господ.“ „Е, това са интересите на нашия народ.“ На кой народ? Интересите на българския народ са да избиват синовете му?
Тия лъжи да престанат.
Не, интересите на един народ, каквото положение да заема той, не му диктуват да върши глупави работи. За всички хора – кой на каквото място и да е, има място в света. Казвате: „Ами какво да правим тогава с военните? “ Те ще защитават, ще турят ред и порядък в света. „Какво да правят съдиите?
към беседата >>
На любовта.
Ако искате да се избавите от член четвърти, един метод има. Ще се присадите на тази лоза. Никакви свещеници, никакви попове, владици, видяхте тяхната култура. Няма да се присаждате нито на мене. А на какво?
На любовта.
Аз ще дойда при тебе, ще ти покажа любовта. Правило е: учителят показва, а ученикът ще следва подире му. Учителят ще решава, а ученикът ще върви подир учителя си. Свещеници и учители ще работят заедно.
към беседата >>
Не, интересите на един народ, каквото положение да заема той, не му диктуват да върши глупави работи.
А в сегашната война – четири години никакво примирие и мъртвите остават кой където е паднал. Казваше ми един полковник, който паднал ранен във войната, следното: „Раниха ме, паднах в една мъртва зона, от която никой не можеше да ме спаси. Вечерта дойдоха няколко войници, завързаха ме за ремъците си и докато ме извадиха, главата ми знае какво преживя, какво премина.“ Ние казваме: „Тъй писал Господ.“ „Е, това са интересите на нашия народ.“ На кой народ? Интересите на българския народ са да избиват синовете му? Тия лъжи да престанат.
Не, интересите на един народ, каквото положение да заема той, не му диктуват да върши глупави работи.
За всички хора – кой на каквото място и да е, има място в света. Казвате: „Ами какво да правим тогава с военните? “ Те ще защитават, ще турят ред и порядък в света. „Какво да правят съдиите? “ Ще отсъждат истината.
към беседата >>
Аз ще дойда при тебе, ще ти покажа любовта.
Ще се присадите на тази лоза. Никакви свещеници, никакви попове, владици, видяхте тяхната култура. Няма да се присаждате нито на мене. А на какво? На любовта.
Аз ще дойда при тебе, ще ти покажа любовта.
Правило е: учителят показва, а ученикът ще следва подире му. Учителят ще решава, а ученикът ще върви подир учителя си. Свещеници и учители ще работят заедно.
към беседата >>
За всички хора – кой на каквото място и да е, има място в света.
Казваше ми един полковник, който паднал ранен във войната, следното: „Раниха ме, паднах в една мъртва зона, от която никой не можеше да ме спаси. Вечерта дойдоха няколко войници, завързаха ме за ремъците си и докато ме извадиха, главата ми знае какво преживя, какво премина.“ Ние казваме: „Тъй писал Господ.“ „Е, това са интересите на нашия народ.“ На кой народ? Интересите на българския народ са да избиват синовете му? Тия лъжи да престанат. Не, интересите на един народ, каквото положение да заема той, не му диктуват да върши глупави работи.
За всички хора – кой на каквото място и да е, има място в света.
Казвате: „Ами какво да правим тогава с военните? “ Те ще защитават, ще турят ред и порядък в света. „Какво да правят съдиите? “ Ще отсъждат истината. „Какво да правят свещениците?
към беседата >>
Правило е: учителят показва, а ученикът ще следва подире му.
Никакви свещеници, никакви попове, владици, видяхте тяхната култура. Няма да се присаждате нито на мене. А на какво? На любовта. Аз ще дойда при тебе, ще ти покажа любовта.
Правило е: учителят показва, а ученикът ще следва подире му.
Учителят ще решава, а ученикът ще върви подир учителя си. Свещеници и учители ще работят заедно.
към беседата >>
Казвате: „Ами какво да правим тогава с военните?
Вечерта дойдоха няколко войници, завързаха ме за ремъците си и докато ме извадиха, главата ми знае какво преживя, какво премина.“ Ние казваме: „Тъй писал Господ.“ „Е, това са интересите на нашия народ.“ На кой народ? Интересите на българския народ са да избиват синовете му? Тия лъжи да престанат. Не, интересите на един народ, каквото положение да заема той, не му диктуват да върши глупави работи. За всички хора – кой на каквото място и да е, има място в света.
Казвате: „Ами какво да правим тогава с военните?
“ Те ще защитават, ще турят ред и порядък в света. „Какво да правят съдиите? “ Ще отсъждат истината. „Какво да правят свещениците? “ Ще служат безплатно, безкористно.
към беседата >>
Учителят ще решава, а ученикът ще върви подир учителя си.
Няма да се присаждате нито на мене. А на какво? На любовта. Аз ще дойда при тебе, ще ти покажа любовта. Правило е: учителят показва, а ученикът ще следва подире му.
Учителят ще решава, а ученикът ще върви подир учителя си.
Свещеници и учители ще работят заедно.
към беседата >>
“ Те ще защитават, ще турят ред и порядък в света.
Интересите на българския народ са да избиват синовете му? Тия лъжи да престанат. Не, интересите на един народ, каквото положение да заема той, не му диктуват да върши глупави работи. За всички хора – кой на каквото място и да е, има място в света. Казвате: „Ами какво да правим тогава с военните?
“ Те ще защитават, ще турят ред и порядък в света.
„Какво да правят съдиите? “ Ще отсъждат истината. „Какво да правят свещениците? “ Ще служат безплатно, безкористно. „Ами какво да правят със своите деца?
към беседата >>
Свещеници и учители ще работят заедно.
А на какво? На любовта. Аз ще дойда при тебе, ще ти покажа любовта. Правило е: учителят показва, а ученикът ще следва подире му. Учителят ще решава, а ученикът ще върви подир учителя си.
Свещеници и учители ще работят заедно.
към беседата >>
„Какво да правят съдиите?
Тия лъжи да престанат. Не, интересите на един народ, каквото положение да заема той, не му диктуват да върши глупави работи. За всички хора – кой на каквото място и да е, има място в света. Казвате: „Ами какво да правим тогава с военните? “ Те ще защитават, ще турят ред и порядък в света.
„Какво да правят съдиите?
“ Ще отсъждат истината. „Какво да правят свещениците? “ Ще служат безплатно, безкористно. „Ами какво да правят със своите деца? “ Чудно нещо.
към беседата >>
Вие казвате: „Покажете ни как се живее сега.“ Ако дойде при мене някой, аз ще му покажа как се живее.
Вие казвате: „Покажете ни как се живее сега.“ Ако дойде при мене някой, аз ще му покажа как се живее.
Нека дойде при мене някой, който е напълно нещастен, да живее с мене една цяла седмица и след това ще бъде радостен, ще се разхождаме заедно. Тъй правя аз. Мога да ви приведа един пример. Изведох сто и четири-сто и пет души на Мусала, и то не само юнаци на двадесет-двадесет и пет години. Имаше и една стара жена на седемдесет и две години.
към беседата >>
“ Ще отсъждат истината.
Не, интересите на един народ, каквото положение да заема той, не му диктуват да върши глупави работи. За всички хора – кой на каквото място и да е, има място в света. Казвате: „Ами какво да правим тогава с военните? “ Те ще защитават, ще турят ред и порядък в света. „Какво да правят съдиите?
“ Ще отсъждат истината.
„Какво да правят свещениците? “ Ще служат безплатно, безкористно. „Ами какво да правят със своите деца? “ Чудно нещо. Питам, ами какво става с децата на птичките, като измътят?
към беседата >>
Нека дойде при мене някой, който е напълно нещастен, да живее с мене една цяла седмица и след това ще бъде радостен, ще се разхождаме заедно.
Вие казвате: „Покажете ни как се живее сега.“ Ако дойде при мене някой, аз ще му покажа как се живее.
Нека дойде при мене някой, който е напълно нещастен, да живее с мене една цяла седмица и след това ще бъде радостен, ще се разхождаме заедно.
Тъй правя аз. Мога да ви приведа един пример. Изведох сто и четири-сто и пет души на Мусала, и то не само юнаци на двадесет-двадесет и пет години. Имаше и една стара жена на седемдесет и две години. Имаше и деца, момичета и момчета на десет, шестнадесет, седемнадесет години.
към беседата >>
„Какво да правят свещениците?
За всички хора – кой на каквото място и да е, има място в света. Казвате: „Ами какво да правим тогава с военните? “ Те ще защитават, ще турят ред и порядък в света. „Какво да правят съдиите? “ Ще отсъждат истината.
„Какво да правят свещениците?
“ Ще служат безплатно, безкористно. „Ами какво да правят със своите деца? “ Чудно нещо. Питам, ами какво става с децата на птичките, като измътят? Една птичка, като излюпи своите пиленца, и те хвръкват.
към беседата >>
Тъй правя аз.
Вие казвате: „Покажете ни как се живее сега.“ Ако дойде при мене някой, аз ще му покажа как се живее. Нека дойде при мене някой, който е напълно нещастен, да живее с мене една цяла седмица и след това ще бъде радостен, ще се разхождаме заедно.
Тъй правя аз.
Мога да ви приведа един пример. Изведох сто и четири-сто и пет души на Мусала, и то не само юнаци на двадесет-двадесет и пет години. Имаше и една стара жена на седемдесет и две години. Имаше и деца, момичета и момчета на десет, шестнадесет, седемнадесет години. Качихме се горе на Мусала и стояхме цели четири-пет часа.
към беседата >>
“ Ще служат безплатно, безкористно.
Казвате: „Ами какво да правим тогава с военните? “ Те ще защитават, ще турят ред и порядък в света. „Какво да правят съдиите? “ Ще отсъждат истината. „Какво да правят свещениците?
“ Ще служат безплатно, безкористно.
„Ами какво да правят със своите деца? “ Чудно нещо. Питам, ами какво става с децата на птичките, като измътят? Една птичка, като излюпи своите пиленца, и те хвръкват. Осигуряват ли ги?
към беседата >>
Мога да ви приведа един пример.
Вие казвате: „Покажете ни как се живее сега.“ Ако дойде при мене някой, аз ще му покажа как се живее. Нека дойде при мене някой, който е напълно нещастен, да живее с мене една цяла седмица и след това ще бъде радостен, ще се разхождаме заедно. Тъй правя аз.
Мога да ви приведа един пример.
Изведох сто и четири-сто и пет души на Мусала, и то не само юнаци на двадесет-двадесет и пет години. Имаше и една стара жена на седемдесет и две години. Имаше и деца, момичета и момчета на десет, шестнадесет, седемнадесет години. Качихме се горе на Мусала и стояхме цели четири-пет часа. Там си починахме хубаво, когато обикновено там стоят едва по десет-петнадесет минути – тъй е студено.
към беседата >>
„Ами какво да правят със своите деца?
“ Те ще защитават, ще турят ред и порядък в света. „Какво да правят съдиите? “ Ще отсъждат истината. „Какво да правят свещениците? “ Ще служат безплатно, безкористно.
„Ами какво да правят със своите деца?
“ Чудно нещо. Питам, ами какво става с децата на птичките, като измътят? Една птичка, като излюпи своите пиленца, и те хвръкват. Осигуряват ли ги? Ако вложиш на своята дъщеря едно хубаво сърце, светъл ум и диамантена воля, туй дете ще има крилца да излети.
към беседата >>
Изведох сто и четири-сто и пет души на Мусала, и то не само юнаци на двадесет-двадесет и пет години.
Вие казвате: „Покажете ни как се живее сега.“ Ако дойде при мене някой, аз ще му покажа как се живее. Нека дойде при мене някой, който е напълно нещастен, да живее с мене една цяла седмица и след това ще бъде радостен, ще се разхождаме заедно. Тъй правя аз. Мога да ви приведа един пример.
Изведох сто и четири-сто и пет души на Мусала, и то не само юнаци на двадесет-двадесет и пет години.
Имаше и една стара жена на седемдесет и две години. Имаше и деца, момичета и момчета на десет, шестнадесет, седемнадесет години. Качихме се горе на Мусала и стояхме цели четири-пет часа. Там си починахме хубаво, когато обикновено там стоят едва по десет-петнадесет минути – тъй е студено. Защо ние можахме да стоим повече?
към беседата >>
“ Чудно нещо.
„Какво да правят съдиите? “ Ще отсъждат истината. „Какво да правят свещениците? “ Ще служат безплатно, безкористно. „Ами какво да правят със своите деца?
“ Чудно нещо.
Питам, ами какво става с децата на птичките, като измътят? Една птичка, като излюпи своите пиленца, и те хвръкват. Осигуряват ли ги? Ако вложиш на своята дъщеря едно хубаво сърце, светъл ум и диамантена воля, туй дете ще има крилца да излети.
към беседата >>
Имаше и една стара жена на седемдесет и две години.
Вие казвате: „Покажете ни как се живее сега.“ Ако дойде при мене някой, аз ще му покажа как се живее. Нека дойде при мене някой, който е напълно нещастен, да живее с мене една цяла седмица и след това ще бъде радостен, ще се разхождаме заедно. Тъй правя аз. Мога да ви приведа един пример. Изведох сто и четири-сто и пет души на Мусала, и то не само юнаци на двадесет-двадесет и пет години.
Имаше и една стара жена на седемдесет и две години.
Имаше и деца, момичета и момчета на десет, шестнадесет, седемнадесет години. Качихме се горе на Мусала и стояхме цели четири-пет часа. Там си починахме хубаво, когато обикновено там стоят едва по десет-петнадесет минути – тъй е студено. Защо ние можахме да стоим повече? Защото избрахме най-благоприятното време, знаем кога и как се пътува.
към беседата >>
Когато Христос е изговорил тия думи, той е вложил една велика идея в тях.
Когато Христос е изговорил тия думи, той е вложил една велика идея в тях.
Западните народи са малко запознати с онзи символически език на източните народи, защото всеки един език си има закони, по които се развива, всеки един народ си има закони, по които се развива. Източните народи изобщо са богати с тази символистика и духовният живот може да се изказва само с такъв език, символистичен.
към беседата >>
Питам, ами какво става с децата на птичките, като измътят?
“ Ще отсъждат истината. „Какво да правят свещениците? “ Ще служат безплатно, безкористно. „Ами какво да правят със своите деца? “ Чудно нещо.
Питам, ами какво става с децата на птичките, като измътят?
Една птичка, като излюпи своите пиленца, и те хвръкват. Осигуряват ли ги? Ако вложиш на своята дъщеря едно хубаво сърце, светъл ум и диамантена воля, туй дете ще има крилца да излети.
към беседата >>
Имаше и деца, момичета и момчета на десет, шестнадесет, седемнадесет години.
Нека дойде при мене някой, който е напълно нещастен, да живее с мене една цяла седмица и след това ще бъде радостен, ще се разхождаме заедно. Тъй правя аз. Мога да ви приведа един пример. Изведох сто и четири-сто и пет души на Мусала, и то не само юнаци на двадесет-двадесет и пет години. Имаше и една стара жена на седемдесет и две години.
Имаше и деца, момичета и момчета на десет, шестнадесет, седемнадесет години.
Качихме се горе на Мусала и стояхме цели четири-пет часа. Там си починахме хубаво, когато обикновено там стоят едва по десет-петнадесет минути – тъй е студено. Защо ние можахме да стоим повече? Защото избрахме най-благоприятното време, знаем кога и как се пътува. Ние си носим топла вода и само такава пием.
към беседата >>
Западните народи са малко запознати с онзи символически език на източните народи, защото всеки един език си има закони, по които се развива, всеки един народ си има закони, по които се развива.
Когато Христос е изговорил тия думи, той е вложил една велика идея в тях.
Западните народи са малко запознати с онзи символически език на източните народи, защото всеки един език си има закони, по които се развива, всеки един народ си има закони, по които се развива.
Източните народи изобщо са богати с тази символистика и духовният живот може да се изказва само с такъв език, символистичен.
към беседата >>
Една птичка, като излюпи своите пиленца, и те хвръкват.
„Какво да правят свещениците? “ Ще служат безплатно, безкористно. „Ами какво да правят със своите деца? “ Чудно нещо. Питам, ами какво става с децата на птичките, като измътят?
Една птичка, като излюпи своите пиленца, и те хвръкват.
Осигуряват ли ги? Ако вложиш на своята дъщеря едно хубаво сърце, светъл ум и диамантена воля, туй дете ще има крилца да излети.
към беседата >>
Качихме се горе на Мусала и стояхме цели четири-пет часа.
Тъй правя аз. Мога да ви приведа един пример. Изведох сто и четири-сто и пет души на Мусала, и то не само юнаци на двадесет-двадесет и пет години. Имаше и една стара жена на седемдесет и две години. Имаше и деца, момичета и момчета на десет, шестнадесет, седемнадесет години.
Качихме се горе на Мусала и стояхме цели четири-пет часа.
Там си починахме хубаво, когато обикновено там стоят едва по десет-петнадесет минути – тъй е студено. Защо ние можахме да стоим повече? Защото избрахме най-благоприятното време, знаем кога и как се пътува. Ние си носим топла вода и само такава пием. Никой от нас не се разболя и всички се върнахме бодри и весели.
към беседата >>
Източните народи изобщо са богати с тази символистика и духовният живот може да се изказва само с такъв език, символистичен.
Когато Христос е изговорил тия думи, той е вложил една велика идея в тях. Западните народи са малко запознати с онзи символически език на източните народи, защото всеки един език си има закони, по които се развива, всеки един народ си има закони, по които се развива.
Източните народи изобщо са богати с тази символистика и духовният живот може да се изказва само с такъв език, символистичен.
към беседата >>
Осигуряват ли ги?
“ Ще служат безплатно, безкористно. „Ами какво да правят със своите деца? “ Чудно нещо. Питам, ами какво става с децата на птичките, като измътят? Една птичка, като излюпи своите пиленца, и те хвръкват.
Осигуряват ли ги?
Ако вложиш на своята дъщеря едно хубаво сърце, светъл ум и диамантена воля, туй дете ще има крилца да излети.
към беседата >>
Там си починахме хубаво, когато обикновено там стоят едва по десет-петнадесет минути – тъй е студено.
Мога да ви приведа един пример. Изведох сто и четири-сто и пет души на Мусала, и то не само юнаци на двадесет-двадесет и пет години. Имаше и една стара жена на седемдесет и две години. Имаше и деца, момичета и момчета на десет, шестнадесет, седемнадесет години. Качихме се горе на Мусала и стояхме цели четири-пет часа.
Там си починахме хубаво, когато обикновено там стоят едва по десет-петнадесет минути – тъй е студено.
Защо ние можахме да стоим повече? Защото избрахме най-благоприятното време, знаем кога и как се пътува. Ние си носим топла вода и само такава пием. Никой от нас не се разболя и всички се върнахме бодри и весели. Онези екскурзианти, които ходят по високите места, какво правят?
към беседата >>
Ние, съвременните хора, почти малко понятие имаме за истинската лоза.
Ние, съвременните хора, почти малко понятие имаме за истинската лоза.
Тя е като символ. Символът на тази съвременна лоза е животът. Човек се уподобява на лоза. В този стих Христос е вложил две неща – лозата и лозарят. Значи тази лоза, която е насадена в това лозе, има един лозар от небето, той ѝ е Отец, Бог, който разбира законите, знае кое време да я посади, каква пръст, каква почва, какви условия да ѝ създаде, как да я обреже и какви грижи да вземе.
към беседата >>
Ако вложиш на своята дъщеря едно хубаво сърце, светъл ум и диамантена воля, туй дете ще има крилца да излети.
„Ами какво да правят със своите деца? “ Чудно нещо. Питам, ами какво става с децата на птичките, като измътят? Една птичка, като излюпи своите пиленца, и те хвръкват. Осигуряват ли ги?
Ако вложиш на своята дъщеря едно хубаво сърце, светъл ум и диамантена воля, туй дете ще има крилца да излети.
към беседата >>
Защо ние можахме да стоим повече?
Изведох сто и четири-сто и пет души на Мусала, и то не само юнаци на двадесет-двадесет и пет години. Имаше и една стара жена на седемдесет и две години. Имаше и деца, момичета и момчета на десет, шестнадесет, седемнадесет години. Качихме се горе на Мусала и стояхме цели четири-пет часа. Там си починахме хубаво, когато обикновено там стоят едва по десет-петнадесет минути – тъй е студено.
Защо ние можахме да стоим повече?
Защото избрахме най-благоприятното време, знаем кога и как се пътува. Ние си носим топла вода и само такава пием. Никой от нас не се разболя и всички се върнахме бодри и весели. Онези екскурзианти, които ходят по високите места, какво правят? Напиват се хубаво със студена вода и се разболяват.
към беседата >>
Тя е като символ.
Ние, съвременните хора, почти малко понятие имаме за истинската лоза.
Тя е като символ.
Символът на тази съвременна лоза е животът. Човек се уподобява на лоза. В този стих Христос е вложил две неща – лозата и лозарят. Значи тази лоза, която е насадена в това лозе, има един лозар от небето, той ѝ е Отец, Бог, който разбира законите, знае кое време да я посади, каква пръст, каква почва, какви условия да ѝ създаде, как да я обреже и какви грижи да вземе. Христос уподобява човешката душа на тази лоза и той казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ Значи този земеделец е толкова умен, че той не може да пропусне да направи някаква погрешка в обработването на тази лоза.
към беседата >>
„Аз съм – казва Христос – истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“
„Аз съм – казва Христос – истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“
към беседата >>
Защото избрахме най-благоприятното време, знаем кога и как се пътува.
Имаше и една стара жена на седемдесет и две години. Имаше и деца, момичета и момчета на десет, шестнадесет, седемнадесет години. Качихме се горе на Мусала и стояхме цели четири-пет часа. Там си починахме хубаво, когато обикновено там стоят едва по десет-петнадесет минути – тъй е студено. Защо ние можахме да стоим повече?
Защото избрахме най-благоприятното време, знаем кога и как се пътува.
Ние си носим топла вода и само такава пием. Никой от нас не се разболя и всички се върнахме бодри и весели. Онези екскурзианти, които ходят по високите места, какво правят? Напиват се хубаво със студена вода и се разболяват. А от нас никой не се разболява.
към беседата >>
Символът на тази съвременна лоза е животът.
Ние, съвременните хора, почти малко понятие имаме за истинската лоза. Тя е като символ.
Символът на тази съвременна лоза е животът.
Човек се уподобява на лоза. В този стих Христос е вложил две неща – лозата и лозарят. Значи тази лоза, която е насадена в това лозе, има един лозар от небето, той ѝ е Отец, Бог, който разбира законите, знае кое време да я посади, каква пръст, каква почва, какви условия да ѝ създаде, как да я обреже и какви грижи да вземе. Христос уподобява човешката душа на тази лоза и той казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ Значи този земеделец е толкова умен, че той не може да пропусне да направи някаква погрешка в обработването на тази лоза. Съвременните лозари използват само за вино, искат да накарат лозата да роди повече, да имат повече пари.
към беседата >>
На това настоявам.
На това настоявам.
Докато Бог не ни стане истинският лозар, земеделецът и докато не дойде най-добрият дух, ние не сме пръчки от тази лоза. Като говориш на съвременните хора за духове, те се плашат. Духът, това е разумното. Когато ти казват, че говориш разумно, това е духът, движение на Словото. Този дух е нещо велико и той не е като вятъра.
към беседата >>
Ние си носим топла вода и само такава пием.
Имаше и деца, момичета и момчета на десет, шестнадесет, седемнадесет години. Качихме се горе на Мусала и стояхме цели четири-пет часа. Там си починахме хубаво, когато обикновено там стоят едва по десет-петнадесет минути – тъй е студено. Защо ние можахме да стоим повече? Защото избрахме най-благоприятното време, знаем кога и как се пътува.
Ние си носим топла вода и само такава пием.
Никой от нас не се разболя и всички се върнахме бодри и весели. Онези екскурзианти, които ходят по високите места, какво правят? Напиват се хубаво със студена вода и се разболяват. А от нас никой не се разболява. Ние казваме: „Топла вода ще пиеш.“ Хората ни се смеят.
към беседата >>
Човек се уподобява на лоза.
Ние, съвременните хора, почти малко понятие имаме за истинската лоза. Тя е като символ. Символът на тази съвременна лоза е животът.
Човек се уподобява на лоза.
В този стих Христос е вложил две неща – лозата и лозарят. Значи тази лоза, която е насадена в това лозе, има един лозар от небето, той ѝ е Отец, Бог, който разбира законите, знае кое време да я посади, каква пръст, каква почва, какви условия да ѝ създаде, как да я обреже и какви грижи да вземе. Христос уподобява човешката душа на тази лоза и той казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ Значи този земеделец е толкова умен, че той не може да пропусне да направи някаква погрешка в обработването на тази лоза. Съвременните лозари използват само за вино, искат да накарат лозата да роди повече, да имат повече пари. Онзи, който обработва лозата, не я обработва от любов, лозарят е напълно користолюбив.
към беседата >>
Докато Бог не ни стане истинският лозар, земеделецът и докато не дойде най-добрият дух, ние не сме пръчки от тази лоза.
На това настоявам.
Докато Бог не ни стане истинският лозар, земеделецът и докато не дойде най-добрият дух, ние не сме пръчки от тази лоза.
Като говориш на съвременните хора за духове, те се плашат. Духът, това е разумното. Когато ти казват, че говориш разумно, това е духът, движение на Словото. Този дух е нещо велико и той не е като вятъра. И вятърът е образуван от дух, но духът е нещо велико, духът е тази вътрешна основа, върху която ние сега живеем.
към беседата >>
Никой от нас не се разболя и всички се върнахме бодри и весели.
Качихме се горе на Мусала и стояхме цели четири-пет часа. Там си починахме хубаво, когато обикновено там стоят едва по десет-петнадесет минути – тъй е студено. Защо ние можахме да стоим повече? Защото избрахме най-благоприятното време, знаем кога и как се пътува. Ние си носим топла вода и само такава пием.
Никой от нас не се разболя и всички се върнахме бодри и весели.
Онези екскурзианти, които ходят по високите места, какво правят? Напиват се хубаво със студена вода и се разболяват. А от нас никой не се разболява. Ние казваме: „Топла вода ще пиеш.“ Хората ни се смеят. Казвам, ако една седемдесетгодишна баба може да излезе на Мусала, и то не само да мине през най-лесния път, да се качи и да се върне, да мине през Бистрица, през южната страна на Марица и после се върне през Чамкория, това не е лесна работа.
към беседата >>
В този стих Христос е вложил две неща – лозата и лозарят.
Ние, съвременните хора, почти малко понятие имаме за истинската лоза. Тя е като символ. Символът на тази съвременна лоза е животът. Човек се уподобява на лоза.
В този стих Христос е вложил две неща – лозата и лозарят.
Значи тази лоза, която е насадена в това лозе, има един лозар от небето, той ѝ е Отец, Бог, който разбира законите, знае кое време да я посади, каква пръст, каква почва, какви условия да ѝ създаде, как да я обреже и какви грижи да вземе. Христос уподобява човешката душа на тази лоза и той казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ Значи този земеделец е толкова умен, че той не може да пропусне да направи някаква погрешка в обработването на тази лоза. Съвременните лозари използват само за вино, искат да накарат лозата да роди повече, да имат повече пари. Онзи, който обработва лозата, не я обработва от любов, лозарят е напълно користолюбив. Днес всички са лозари. Защо?
към беседата >>
Като говориш на съвременните хора за духове, те се плашат.
На това настоявам. Докато Бог не ни стане истинският лозар, земеделецът и докато не дойде най-добрият дух, ние не сме пръчки от тази лоза.
Като говориш на съвременните хора за духове, те се плашат.
Духът, това е разумното. Когато ти казват, че говориш разумно, това е духът, движение на Словото. Този дух е нещо велико и той не е като вятъра. И вятърът е образуван от дух, но духът е нещо велико, духът е тази вътрешна основа, върху която ние сега живеем. И от тази основа произтича любовта, от която пък произтича тази вътрешна радост, която всички ние хора на миналото и настоящето търсим.
към беседата >>
Онези екскурзианти, които ходят по високите места, какво правят?
Там си починахме хубаво, когато обикновено там стоят едва по десет-петнадесет минути – тъй е студено. Защо ние можахме да стоим повече? Защото избрахме най-благоприятното време, знаем кога и как се пътува. Ние си носим топла вода и само такава пием. Никой от нас не се разболя и всички се върнахме бодри и весели.
Онези екскурзианти, които ходят по високите места, какво правят?
Напиват се хубаво със студена вода и се разболяват. А от нас никой не се разболява. Ние казваме: „Топла вода ще пиеш.“ Хората ни се смеят. Казвам, ако една седемдесетгодишна баба може да излезе на Мусала, и то не само да мине през най-лесния път, да се качи и да се върне, да мине през Бистрица, през южната страна на Марица и после се върне през Чамкория, това не е лесна работа. Но това става с постепенно приготовление.
към беседата >>
Значи тази лоза, която е насадена в това лозе, има един лозар от небето, той ѝ е Отец, Бог, който разбира законите, знае кое време да я посади, каква пръст, каква почва, какви условия да ѝ създаде, как да я обреже и какви грижи да вземе.
Ние, съвременните хора, почти малко понятие имаме за истинската лоза. Тя е като символ. Символът на тази съвременна лоза е животът. Човек се уподобява на лоза. В този стих Христос е вложил две неща – лозата и лозарят.
Значи тази лоза, която е насадена в това лозе, има един лозар от небето, той ѝ е Отец, Бог, който разбира законите, знае кое време да я посади, каква пръст, каква почва, какви условия да ѝ създаде, как да я обреже и какви грижи да вземе.
Христос уподобява човешката душа на тази лоза и той казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ Значи този земеделец е толкова умен, че той не може да пропусне да направи някаква погрешка в обработването на тази лоза. Съвременните лозари използват само за вино, искат да накарат лозата да роди повече, да имат повече пари. Онзи, който обработва лозата, не я обработва от любов, лозарят е напълно користолюбив. Днес всички са лозари. Защо? Защото имат сметка.
към беседата >>
Духът, това е разумното.
На това настоявам. Докато Бог не ни стане истинският лозар, земеделецът и докато не дойде най-добрият дух, ние не сме пръчки от тази лоза. Като говориш на съвременните хора за духове, те се плашат.
Духът, това е разумното.
Когато ти казват, че говориш разумно, това е духът, движение на Словото. Този дух е нещо велико и той не е като вятъра. И вятърът е образуван от дух, но духът е нещо велико, духът е тази вътрешна основа, върху която ние сега живеем. И от тази основа произтича любовта, от която пък произтича тази вътрешна радост, която всички ние хора на миналото и настоящето търсим.
към беседата >>
Напиват се хубаво със студена вода и се разболяват.
Защо ние можахме да стоим повече? Защото избрахме най-благоприятното време, знаем кога и как се пътува. Ние си носим топла вода и само такава пием. Никой от нас не се разболя и всички се върнахме бодри и весели. Онези екскурзианти, които ходят по високите места, какво правят?
Напиват се хубаво със студена вода и се разболяват.
А от нас никой не се разболява. Ние казваме: „Топла вода ще пиеш.“ Хората ни се смеят. Казвам, ако една седемдесетгодишна баба може да излезе на Мусала, и то не само да мине през най-лесния път, да се качи и да се върне, да мине през Бистрица, през южната страна на Марица и после се върне през Чамкория, това не е лесна работа. Но това става с постепенно приготовление.
към беседата >>
Христос уподобява човешката душа на тази лоза и той казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ Значи този земеделец е толкова умен, че той не може да пропусне да направи някаква погрешка в обработването на тази лоза.
Тя е като символ. Символът на тази съвременна лоза е животът. Човек се уподобява на лоза. В този стих Христос е вложил две неща – лозата и лозарят. Значи тази лоза, която е насадена в това лозе, има един лозар от небето, той ѝ е Отец, Бог, който разбира законите, знае кое време да я посади, каква пръст, каква почва, какви условия да ѝ създаде, как да я обреже и какви грижи да вземе.
Христос уподобява човешката душа на тази лоза и той казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ Значи този земеделец е толкова умен, че той не може да пропусне да направи някаква погрешка в обработването на тази лоза.
Съвременните лозари използват само за вино, искат да накарат лозата да роди повече, да имат повече пари. Онзи, който обработва лозата, не я обработва от любов, лозарят е напълно користолюбив. Днес всички са лозари. Защо? Защото имат сметка. Утре, като поевтинее гроздето, напущат го.
към беседата >>
Когато ти казват, че говориш разумно, това е духът, движение на Словото.
На това настоявам. Докато Бог не ни стане истинският лозар, земеделецът и докато не дойде най-добрият дух, ние не сме пръчки от тази лоза. Като говориш на съвременните хора за духове, те се плашат. Духът, това е разумното.
Когато ти казват, че говориш разумно, това е духът, движение на Словото.
Този дух е нещо велико и той не е като вятъра. И вятърът е образуван от дух, но духът е нещо велико, духът е тази вътрешна основа, върху която ние сега живеем. И от тази основа произтича любовта, от която пък произтича тази вътрешна радост, която всички ние хора на миналото и настоящето търсим.
към беседата >>
А от нас никой не се разболява.
Защото избрахме най-благоприятното време, знаем кога и как се пътува. Ние си носим топла вода и само такава пием. Никой от нас не се разболя и всички се върнахме бодри и весели. Онези екскурзианти, които ходят по високите места, какво правят? Напиват се хубаво със студена вода и се разболяват.
А от нас никой не се разболява.
Ние казваме: „Топла вода ще пиеш.“ Хората ни се смеят. Казвам, ако една седемдесетгодишна баба може да излезе на Мусала, и то не само да мине през най-лесния път, да се качи и да се върне, да мине през Бистрица, през южната страна на Марица и после се върне през Чамкория, това не е лесна работа. Но това става с постепенно приготовление.
към беседата >>
Съвременните лозари използват само за вино, искат да накарат лозата да роди повече, да имат повече пари.
Символът на тази съвременна лоза е животът. Човек се уподобява на лоза. В този стих Христос е вложил две неща – лозата и лозарят. Значи тази лоза, която е насадена в това лозе, има един лозар от небето, той ѝ е Отец, Бог, който разбира законите, знае кое време да я посади, каква пръст, каква почва, какви условия да ѝ създаде, как да я обреже и какви грижи да вземе. Христос уподобява човешката душа на тази лоза и той казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ Значи този земеделец е толкова умен, че той не може да пропусне да направи някаква погрешка в обработването на тази лоза.
Съвременните лозари използват само за вино, искат да накарат лозата да роди повече, да имат повече пари.
Онзи, който обработва лозата, не я обработва от любов, лозарят е напълно користолюбив. Днес всички са лозари. Защо? Защото имат сметка. Утре, като поевтинее гроздето, напущат го. Щом поевтинее, напущат го и казват: „Това изкуство не е заради нас.“
към беседата >>
Този дух е нещо велико и той не е като вятъра.
На това настоявам. Докато Бог не ни стане истинският лозар, земеделецът и докато не дойде най-добрият дух, ние не сме пръчки от тази лоза. Като говориш на съвременните хора за духове, те се плашат. Духът, това е разумното. Когато ти казват, че говориш разумно, това е духът, движение на Словото.
Този дух е нещо велико и той не е като вятъра.
И вятърът е образуван от дух, но духът е нещо велико, духът е тази вътрешна основа, върху която ние сега живеем. И от тази основа произтича любовта, от която пък произтича тази вътрешна радост, която всички ние хора на миналото и настоящето търсим.
към беседата >>
Ние казваме: „Топла вода ще пиеш.“ Хората ни се смеят.
Ние си носим топла вода и само такава пием. Никой от нас не се разболя и всички се върнахме бодри и весели. Онези екскурзианти, които ходят по високите места, какво правят? Напиват се хубаво със студена вода и се разболяват. А от нас никой не се разболява.
Ние казваме: „Топла вода ще пиеш.“ Хората ни се смеят.
Казвам, ако една седемдесетгодишна баба може да излезе на Мусала, и то не само да мине през най-лесния път, да се качи и да се върне, да мине през Бистрица, през южната страна на Марица и после се върне през Чамкория, това не е лесна работа. Но това става с постепенно приготовление.
към беседата >>
Онзи, който обработва лозата, не я обработва от любов, лозарят е напълно користолюбив.
Човек се уподобява на лоза. В този стих Христос е вложил две неща – лозата и лозарят. Значи тази лоза, която е насадена в това лозе, има един лозар от небето, той ѝ е Отец, Бог, който разбира законите, знае кое време да я посади, каква пръст, каква почва, какви условия да ѝ създаде, как да я обреже и какви грижи да вземе. Христос уподобява човешката душа на тази лоза и той казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ Значи този земеделец е толкова умен, че той не може да пропусне да направи някаква погрешка в обработването на тази лоза. Съвременните лозари използват само за вино, искат да накарат лозата да роди повече, да имат повече пари.
Онзи, който обработва лозата, не я обработва от любов, лозарят е напълно користолюбив.
Днес всички са лозари. Защо? Защото имат сметка. Утре, като поевтинее гроздето, напущат го. Щом поевтинее, напущат го и казват: „Това изкуство не е заради нас.“
към беседата >>
И вятърът е образуван от дух, но духът е нещо велико, духът е тази вътрешна основа, върху която ние сега живеем.
Докато Бог не ни стане истинският лозар, земеделецът и докато не дойде най-добрият дух, ние не сме пръчки от тази лоза. Като говориш на съвременните хора за духове, те се плашат. Духът, това е разумното. Когато ти казват, че говориш разумно, това е духът, движение на Словото. Този дух е нещо велико и той не е като вятъра.
И вятърът е образуван от дух, но духът е нещо велико, духът е тази вътрешна основа, върху която ние сега живеем.
И от тази основа произтича любовта, от която пък произтича тази вътрешна радост, която всички ние хора на миналото и настоящето търсим.
към беседата >>
Казвам, ако една седемдесетгодишна баба може да излезе на Мусала, и то не само да мине през най-лесния път, да се качи и да се върне, да мине през Бистрица, през южната страна на Марица и после се върне през Чамкория, това не е лесна работа.
Никой от нас не се разболя и всички се върнахме бодри и весели. Онези екскурзианти, които ходят по високите места, какво правят? Напиват се хубаво със студена вода и се разболяват. А от нас никой не се разболява. Ние казваме: „Топла вода ще пиеш.“ Хората ни се смеят.
Казвам, ако една седемдесетгодишна баба може да излезе на Мусала, и то не само да мине през най-лесния път, да се качи и да се върне, да мине през Бистрица, през южната страна на Марица и после се върне през Чамкория, това не е лесна работа.
Но това става с постепенно приготовление.
към беседата >>
Днес всички са лозари. Защо?
В този стих Христос е вложил две неща – лозата и лозарят. Значи тази лоза, която е насадена в това лозе, има един лозар от небето, той ѝ е Отец, Бог, който разбира законите, знае кое време да я посади, каква пръст, каква почва, какви условия да ѝ създаде, как да я обреже и какви грижи да вземе. Христос уподобява човешката душа на тази лоза и той казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ Значи този земеделец е толкова умен, че той не може да пропусне да направи някаква погрешка в обработването на тази лоза. Съвременните лозари използват само за вино, искат да накарат лозата да роди повече, да имат повече пари. Онзи, който обработва лозата, не я обработва от любов, лозарят е напълно користолюбив.
Днес всички са лозари. Защо?
Защото имат сметка. Утре, като поевтинее гроздето, напущат го. Щом поевтинее, напущат го и казват: „Това изкуство не е заради нас.“
към беседата >>
И от тази основа произтича любовта, от която пък произтича тази вътрешна радост, която всички ние хора на миналото и настоящето търсим.
Като говориш на съвременните хора за духове, те се плашат. Духът, това е разумното. Когато ти казват, че говориш разумно, това е духът, движение на Словото. Този дух е нещо велико и той не е като вятъра. И вятърът е образуван от дух, но духът е нещо велико, духът е тази вътрешна основа, върху която ние сега живеем.
И от тази основа произтича любовта, от която пък произтича тази вътрешна радост, която всички ние хора на миналото и настоящето търсим.
към беседата >>
Но това става с постепенно приготовление.
Онези екскурзианти, които ходят по високите места, какво правят? Напиват се хубаво със студена вода и се разболяват. А от нас никой не се разболява. Ние казваме: „Топла вода ще пиеш.“ Хората ни се смеят. Казвам, ако една седемдесетгодишна баба може да излезе на Мусала, и то не само да мине през най-лесния път, да се качи и да се върне, да мине през Бистрица, през южната страна на Марица и после се върне през Чамкория, това не е лесна работа.
Но това става с постепенно приготовление.
към беседата >>
Защото имат сметка.
Значи тази лоза, която е насадена в това лозе, има един лозар от небето, той ѝ е Отец, Бог, който разбира законите, знае кое време да я посади, каква пръст, каква почва, какви условия да ѝ създаде, как да я обреже и какви грижи да вземе. Христос уподобява човешката душа на тази лоза и той казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ Значи този земеделец е толкова умен, че той не може да пропусне да направи някаква погрешка в обработването на тази лоза. Съвременните лозари използват само за вино, искат да накарат лозата да роди повече, да имат повече пари. Онзи, който обработва лозата, не я обработва от любов, лозарят е напълно користолюбив. Днес всички са лозари. Защо?
Защото имат сметка.
Утре, като поевтинее гроздето, напущат го. Щом поевтинее, напущат го и казват: „Това изкуство не е заради нас.“
към беседата >>
И казва Христос: „Отец ми е земеделецът.“ Значи в този смисъл земеделецът е духът.
И казва Христос: „Отец ми е земеделецът.“ Значи в този смисъл земеделецът е духът.
Той ще роди любовта. Синът я представлява любовта, истинната лоза, а ние – пръчките, това е изявление на живота. Това можем да го опитаме.
към беседата >>
Следователно навсякъде трябва да имаме едни положителни знания.
Следователно навсякъде трябва да имаме едни положителни знания.
И когато говоря за тия знания, това са опити, те изведнъж не могат да се предадат. Христовото учение не е учение на теория, но е опитно учение, то е опитна школа, в нея има задачи за разрешение, има методи. Христовото учение е една малка микроскопическа работа.
към беседата >>
Утре, като поевтинее гроздето, напущат го.
Христос уподобява човешката душа на тази лоза и той казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ Значи този земеделец е толкова умен, че той не може да пропусне да направи някаква погрешка в обработването на тази лоза. Съвременните лозари използват само за вино, искат да накарат лозата да роди повече, да имат повече пари. Онзи, който обработва лозата, не я обработва от любов, лозарят е напълно користолюбив. Днес всички са лозари. Защо? Защото имат сметка.
Утре, като поевтинее гроздето, напущат го.
Щом поевтинее, напущат го и казват: „Това изкуство не е заради нас.“
към беседата >>
Той ще роди любовта.
И казва Христос: „Отец ми е земеделецът.“ Значи в този смисъл земеделецът е духът.
Той ще роди любовта.
Синът я представлява любовта, истинната лоза, а ние – пръчките, това е изявление на живота. Това можем да го опитаме.
към беседата >>
И когато говоря за тия знания, това са опити, те изведнъж не могат да се предадат.
Следователно навсякъде трябва да имаме едни положителни знания.
И когато говоря за тия знания, това са опити, те изведнъж не могат да се предадат.
Христовото учение не е учение на теория, но е опитно учение, то е опитна школа, в нея има задачи за разрешение, има методи. Христовото учение е една малка микроскопическа работа.
към беседата >>
Щом поевтинее, напущат го и казват: „Това изкуство не е заради нас.“
Съвременните лозари използват само за вино, искат да накарат лозата да роди повече, да имат повече пари. Онзи, който обработва лозата, не я обработва от любов, лозарят е напълно користолюбив. Днес всички са лозари. Защо? Защото имат сметка. Утре, като поевтинее гроздето, напущат го.
Щом поевтинее, напущат го и казват: „Това изкуство не е заради нас.“
към беседата >>
Синът я представлява любовта, истинната лоза, а ние – пръчките, това е изявление на живота.
И казва Христос: „Отец ми е земеделецът.“ Значи в този смисъл земеделецът е духът. Той ще роди любовта.
Синът я представлява любовта, истинната лоза, а ние – пръчките, това е изявление на живота.
Това можем да го опитаме.
към беседата >>
Христовото учение не е учение на теория, но е опитно учение, то е опитна школа, в нея има задачи за разрешение, има методи.
Следователно навсякъде трябва да имаме едни положителни знания. И когато говоря за тия знания, това са опити, те изведнъж не могат да се предадат.
Христовото учение не е учение на теория, но е опитно учение, то е опитна школа, в нея има задачи за разрешение, има методи.
Христовото учение е една малка микроскопическа работа.
към беседата >>
Сега съвременната лоза страда от филоксера и понеже лозата е емблема на човешката душа, то се прави един паралел, че откак влезе филоксерата вътре в тази лоза, тази филоксера се пренесе и в човешката душа.
Сега съвременната лоза страда от филоксера и понеже лозата е емблема на човешката душа, то се прави един паралел, че откак влезе филоксерата вътре в тази лоза, тази филоксера се пренесе и в човешката душа.
филоксерата пречисти всички лози от Европа. На един французин му дошло наум да пренесе лозата, но с това заедно пренесе и филоксерата. Тази филоксера обаче се пренесе и в душите на хората. Сега на съвременната лоза турят подложка американска лоза, а отгоре ѝ турят местна лоза и така вирее. Но за човешката душа още не са намерили каква подложка трябва да се тури.
към беседата >>
Това можем да го опитаме.
И казва Христос: „Отец ми е земеделецът.“ Значи в този смисъл земеделецът е духът. Той ще роди любовта. Синът я представлява любовта, истинната лоза, а ние – пръчките, това е изявление на живота.
Това можем да го опитаме.
към беседата >>
Христовото учение е една малка микроскопическа работа.
Следователно навсякъде трябва да имаме едни положителни знания. И когато говоря за тия знания, това са опити, те изведнъж не могат да се предадат. Христовото учение не е учение на теория, но е опитно учение, то е опитна школа, в нея има задачи за разрешение, има методи.
Христовото учение е една малка микроскопическа работа.
към беседата >>
филоксерата пречисти всички лози от Европа.
Сега съвременната лоза страда от филоксера и понеже лозата е емблема на човешката душа, то се прави един паралел, че откак влезе филоксерата вътре в тази лоза, тази филоксера се пренесе и в човешката душа.
филоксерата пречисти всички лози от Европа.
На един французин му дошло наум да пренесе лозата, но с това заедно пренесе и филоксерата. Тази филоксера обаче се пренесе и в душите на хората. Сега на съвременната лоза турят подложка американска лоза, а отгоре ѝ турят местна лоза и така вирее. Но за човешката душа още не са намерили каква подложка трябва да се тури. Значи трябва един изкусен, опитен лозар да дойде.
към беседата >>
Сега питам всички, които сте се събрали да ме слушате, доволни ли сте от живота си, осигурени ли сте.
Сега питам всички, които сте се събрали да ме слушате, доволни ли сте от живота си, осигурени ли сте.
Там, в разни банки, в разни дружества сте се осигурили. Няма човек в света, който да е осигурен. Няма държава, нито общество, нито народ, който да е осигурен. Всички народи са фалирали, никой не е осигурен. Цялата земя е покрита с кости и глави.
към беседата >>
Писанието казва, че Христос говорил толкова много работи и ако всички тия работи бяха написани, щеше да се знае много нещо.
Писанието казва, че Христос говорил толкова много работи и ако всички тия работи бяха написани, щеше да се знае много нещо.
Но Йоан казва: „Душите Христови не са загубили.“ Туй, което е вярно, което е Божествено, то не изчезва, то се написва на тия Божествени скрижали и то не се губи. Христовото учение е насипано във вашите умове и сърца и ако Бог ви стане земеделецът, вие ще имате един жив опит и ще кажете: „Сега вярвам и опитах.“
към беседата >>
На един французин му дошло наум да пренесе лозата, но с това заедно пренесе и филоксерата.
Сега съвременната лоза страда от филоксера и понеже лозата е емблема на човешката душа, то се прави един паралел, че откак влезе филоксерата вътре в тази лоза, тази филоксера се пренесе и в човешката душа. филоксерата пречисти всички лози от Европа.
На един французин му дошло наум да пренесе лозата, но с това заедно пренесе и филоксерата.
Тази филоксера обаче се пренесе и в душите на хората. Сега на съвременната лоза турят подложка американска лоза, а отгоре ѝ турят местна лоза и така вирее. Но за човешката душа още не са намерили каква подложка трябва да се тури. Значи трябва един изкусен, опитен лозар да дойде.
към беседата >>
Там, в разни банки, в разни дружества сте се осигурили.
Сега питам всички, които сте се събрали да ме слушате, доволни ли сте от живота си, осигурени ли сте.
Там, в разни банки, в разни дружества сте се осигурили.
Няма човек в света, който да е осигурен. Няма държава, нито общество, нито народ, който да е осигурен. Всички народи са фалирали, никой не е осигурен. Цялата земя е покрита с кости и глави. И всички тия хора са били все осигурени.
към беседата >>
Но Йоан казва: „Душите Христови не са загубили.“ Туй, което е вярно, което е Божествено, то не изчезва, то се написва на тия Божествени скрижали и то не се губи.
Писанието казва, че Христос говорил толкова много работи и ако всички тия работи бяха написани, щеше да се знае много нещо.
Но Йоан казва: „Душите Христови не са загубили.“ Туй, което е вярно, което е Божествено, то не изчезва, то се написва на тия Божествени скрижали и то не се губи.
Христовото учение е насипано във вашите умове и сърца и ако Бог ви стане земеделецът, вие ще имате един жив опит и ще кажете: „Сега вярвам и опитах.“
към беседата >>
Тази филоксера обаче се пренесе и в душите на хората.
Сега съвременната лоза страда от филоксера и понеже лозата е емблема на човешката душа, то се прави един паралел, че откак влезе филоксерата вътре в тази лоза, тази филоксера се пренесе и в човешката душа. филоксерата пречисти всички лози от Европа. На един французин му дошло наум да пренесе лозата, но с това заедно пренесе и филоксерата.
Тази филоксера обаче се пренесе и в душите на хората.
Сега на съвременната лоза турят подложка американска лоза, а отгоре ѝ турят местна лоза и така вирее. Но за човешката душа още не са намерили каква подложка трябва да се тури. Значи трябва един изкусен, опитен лозар да дойде.
към беседата >>
Няма човек в света, който да е осигурен.
Сега питам всички, които сте се събрали да ме слушате, доволни ли сте от живота си, осигурени ли сте. Там, в разни банки, в разни дружества сте се осигурили.
Няма човек в света, който да е осигурен.
Няма държава, нито общество, нито народ, който да е осигурен. Всички народи са фалирали, никой не е осигурен. Цялата земя е покрита с кости и глави. И всички тия хора са били все осигурени. Сигурността има само едно място.
към беседата >>
Христовото учение е насипано във вашите умове и сърца и ако Бог ви стане земеделецът, вие ще имате един жив опит и ще кажете: „Сега вярвам и опитах.“
Писанието казва, че Христос говорил толкова много работи и ако всички тия работи бяха написани, щеше да се знае много нещо. Но Йоан казва: „Душите Христови не са загубили.“ Туй, което е вярно, което е Божествено, то не изчезва, то се написва на тия Божествени скрижали и то не се губи.
Христовото учение е насипано във вашите умове и сърца и ако Бог ви стане земеделецът, вие ще имате един жив опит и ще кажете: „Сега вярвам и опитах.“
към беседата >>
Сега на съвременната лоза турят подложка американска лоза, а отгоре ѝ турят местна лоза и така вирее.
Сега съвременната лоза страда от филоксера и понеже лозата е емблема на човешката душа, то се прави един паралел, че откак влезе филоксерата вътре в тази лоза, тази филоксера се пренесе и в човешката душа. филоксерата пречисти всички лози от Европа. На един французин му дошло наум да пренесе лозата, но с това заедно пренесе и филоксерата. Тази филоксера обаче се пренесе и в душите на хората.
Сега на съвременната лоза турят подложка американска лоза, а отгоре ѝ турят местна лоза и така вирее.
Но за човешката душа още не са намерили каква подложка трябва да се тури. Значи трябва един изкусен, опитен лозар да дойде.
към беседата >>
Няма държава, нито общество, нито народ, който да е осигурен.
Сега питам всички, които сте се събрали да ме слушате, доволни ли сте от живота си, осигурени ли сте. Там, в разни банки, в разни дружества сте се осигурили. Няма човек в света, който да е осигурен.
Няма държава, нито общество, нито народ, който да е осигурен.
Всички народи са фалирали, никой не е осигурен. Цялата земя е покрита с кости и глави. И всички тия хора са били все осигурени. Сигурността има само едно място. Сигурност има само в Божествената любов, сигурността е само в Божествената мъдрост, сигурност има само в Божествената истина.
към беседата >>
Аз бих желал за в бъдеще религията, за която ще говорим, да бъде опитана един, два и повече пъти и да кажем: „Аз вярвам, защото съм направил опити, а не защото дядо ми вярва.“ Хубаво, дядо ти може да бъде по-умен от тебе и ти можеш да бъдеш като дядо си.
Аз бих желал за в бъдеще религията, за която ще говорим, да бъде опитана един, два и повече пъти и да кажем: „Аз вярвам, защото съм направил опити, а не защото дядо ми вярва.“ Хубаво, дядо ти може да бъде по-умен от тебе и ти можеш да бъдеш като дядо си.
към беседата >>
Но за човешката душа още не са намерили каква подложка трябва да се тури.
Сега съвременната лоза страда от филоксера и понеже лозата е емблема на човешката душа, то се прави един паралел, че откак влезе филоксерата вътре в тази лоза, тази филоксера се пренесе и в човешката душа. филоксерата пречисти всички лози от Европа. На един французин му дошло наум да пренесе лозата, но с това заедно пренесе и филоксерата. Тази филоксера обаче се пренесе и в душите на хората. Сега на съвременната лоза турят подложка американска лоза, а отгоре ѝ турят местна лоза и така вирее.
Но за човешката душа още не са намерили каква подложка трябва да се тури.
Значи трябва един изкусен, опитен лозар да дойде.
към беседата >>
Всички народи са фалирали, никой не е осигурен.
Сега питам всички, които сте се събрали да ме слушате, доволни ли сте от живота си, осигурени ли сте. Там, в разни банки, в разни дружества сте се осигурили. Няма човек в света, който да е осигурен. Няма държава, нито общество, нито народ, който да е осигурен.
Всички народи са фалирали, никой не е осигурен.
Цялата земя е покрита с кости и глави. И всички тия хора са били все осигурени. Сигурността има само едно място. Сигурност има само в Божествената любов, сигурността е само в Божествената мъдрост, сигурност има само в Божествената истина. Само в тях има осигуряване.
към беседата >>
И тъй, на вас ви проповядват да се занимавате с Христовото учение, защото вие не го познавате, и тогава един ден член четвърти ще дойде и за вас.
И тъй, на вас ви проповядват да се занимавате с Христовото учение, защото вие не го познавате, и тогава един ден член четвърти ще дойде и за вас.
Какво ще правите? Е, Господ да ни е на помощ. Не, отсега да се осигуриш. На онзи българин му искали шест хиляди лева, не дава. Дай ги, защото иначе – в затвора.
към беседата >>
Значи трябва един изкусен, опитен лозар да дойде.
филоксерата пречисти всички лози от Европа. На един французин му дошло наум да пренесе лозата, но с това заедно пренесе и филоксерата. Тази филоксера обаче се пренесе и в душите на хората. Сега на съвременната лоза турят подложка американска лоза, а отгоре ѝ турят местна лоза и така вирее. Но за човешката душа още не са намерили каква подложка трябва да се тури.
Значи трябва един изкусен, опитен лозар да дойде.
към беседата >>
Цялата земя е покрита с кости и глави.
Сега питам всички, които сте се събрали да ме слушате, доволни ли сте от живота си, осигурени ли сте. Там, в разни банки, в разни дружества сте се осигурили. Няма човек в света, който да е осигурен. Няма държава, нито общество, нито народ, който да е осигурен. Всички народи са фалирали, никой не е осигурен.
Цялата земя е покрита с кости и глави.
И всички тия хора са били все осигурени. Сигурността има само едно място. Сигурност има само в Божествената любов, сигурността е само в Божествената мъдрост, сигурност има само в Божествената истина. Само в тях има осигуряване. Имате ли ги, можете да живеете, колкото искате, и върху вас смъртта няма да има никакво влияние.
към беседата >>
Какво ще правите?
И тъй, на вас ви проповядват да се занимавате с Христовото учение, защото вие не го познавате, и тогава един ден член четвърти ще дойде и за вас.
Какво ще правите?
Е, Господ да ни е на помощ. Не, отсега да се осигуриш. На онзи българин му искали шест хиляди лева, не дава. Дай ги, защото иначе – в затвора. А който влезе в затвора – има страдания.
към беседата >>
Питам тогава, трябва ли да оставим възпитанието или обработването на човешката душа в ръцете на най-невежите хора на този свят?
Питам тогава, трябва ли да оставим възпитанието или обработването на човешката душа в ръцете на най-невежите хора на този свят?
Не, начело трябва да изпъкнат най-възвишените, най-благородните хора, със светли умове, с чисти души. За в бъдеще ония майки, които трябва да раждат, онази почва, върху която трябва да се култивират тия пръчки, трябва да бъдат добре обработени, най-добрите майки трябват, най-добрите почви трябват. Сега гледат да бъдат здрави отвънка, а доколко са здрави умствено, сърдечно, доколко е добре възпитана волята им, то е друг въпрос. Стига жената да е здрава, да е снажна, тя се счита като дойна крава. Като я пипнеш отгоре, да дава мляко.
към беседата >>
И всички тия хора са били все осигурени.
Там, в разни банки, в разни дружества сте се осигурили. Няма човек в света, който да е осигурен. Няма държава, нито общество, нито народ, който да е осигурен. Всички народи са фалирали, никой не е осигурен. Цялата земя е покрита с кости и глави.
И всички тия хора са били все осигурени.
Сигурността има само едно място. Сигурност има само в Божествената любов, сигурността е само в Божествената мъдрост, сигурност има само в Божествената истина. Само в тях има осигуряване. Имате ли ги, можете да живеете, колкото искате, и върху вас смъртта няма да има никакво влияние. Ако в душата на майката беше проникнала любовта, мъдростта и истината не като отвлечена, мъртва идея, а като жива идея, то, ако само би положила ръката си върху болното си дете, начаса ще го оздрави.
към беседата >>
Е, Господ да ни е на помощ.
И тъй, на вас ви проповядват да се занимавате с Христовото учение, защото вие не го познавате, и тогава един ден член четвърти ще дойде и за вас. Какво ще правите?
Е, Господ да ни е на помощ.
Не, отсега да се осигуриш. На онзи българин му искали шест хиляди лева, не дава. Дай ги, защото иначе – в затвора. А който влезе в затвора – има страдания. Трябва да излезем навънка.
към беседата >>
Не, начело трябва да изпъкнат най-възвишените, най-благородните хора, със светли умове, с чисти души.
Питам тогава, трябва ли да оставим възпитанието или обработването на човешката душа в ръцете на най-невежите хора на този свят?
Не, начело трябва да изпъкнат най-възвишените, най-благородните хора, със светли умове, с чисти души.
За в бъдеще ония майки, които трябва да раждат, онази почва, върху която трябва да се култивират тия пръчки, трябва да бъдат добре обработени, най-добрите майки трябват, най-добрите почви трябват. Сега гледат да бъдат здрави отвънка, а доколко са здрави умствено, сърдечно, доколко е добре възпитана волята им, то е друг въпрос. Стига жената да е здрава, да е снажна, тя се счита като дойна крава. Като я пипнеш отгоре, да дава мляко. Това гледат днес.
към беседата >>
Сигурността има само едно място.
Няма човек в света, който да е осигурен. Няма държава, нито общество, нито народ, който да е осигурен. Всички народи са фалирали, никой не е осигурен. Цялата земя е покрита с кости и глави. И всички тия хора са били все осигурени.
Сигурността има само едно място.
Сигурност има само в Божествената любов, сигурността е само в Божествената мъдрост, сигурност има само в Божествената истина. Само в тях има осигуряване. Имате ли ги, можете да живеете, колкото искате, и върху вас смъртта няма да има никакво влияние. Ако в душата на майката беше проникнала любовта, мъдростта и истината не като отвлечена, мъртва идея, а като жива идея, то, ако само би положила ръката си върху болното си дете, начаса ще го оздрави. Защо Христос оздравяваше болни и оживяваше мъртви?
към беседата >>
Не, отсега да се осигуриш.
И тъй, на вас ви проповядват да се занимавате с Христовото учение, защото вие не го познавате, и тогава един ден член четвърти ще дойде и за вас. Какво ще правите? Е, Господ да ни е на помощ.
Не, отсега да се осигуриш.
На онзи българин му искали шест хиляди лева, не дава. Дай ги, защото иначе – в затвора. А който влезе в затвора – има страдания. Трябва да излезем навънка. Благодарим за такъв затвор.
към беседата >>
За в бъдеще ония майки, които трябва да раждат, онази почва, върху която трябва да се култивират тия пръчки, трябва да бъдат добре обработени, най-добрите майки трябват, най-добрите почви трябват.
Питам тогава, трябва ли да оставим възпитанието или обработването на човешката душа в ръцете на най-невежите хора на този свят? Не, начело трябва да изпъкнат най-възвишените, най-благородните хора, със светли умове, с чисти души.
За в бъдеще ония майки, които трябва да раждат, онази почва, върху която трябва да се култивират тия пръчки, трябва да бъдат добре обработени, най-добрите майки трябват, най-добрите почви трябват.
Сега гледат да бъдат здрави отвънка, а доколко са здрави умствено, сърдечно, доколко е добре възпитана волята им, то е друг въпрос. Стига жената да е здрава, да е снажна, тя се счита като дойна крава. Като я пипнеш отгоре, да дава мляко. Това гледат днес.
към беседата >>
Сигурност има само в Божествената любов, сигурността е само в Божествената мъдрост, сигурност има само в Божествената истина.
Няма държава, нито общество, нито народ, който да е осигурен. Всички народи са фалирали, никой не е осигурен. Цялата земя е покрита с кости и глави. И всички тия хора са били все осигурени. Сигурността има само едно място.
Сигурност има само в Божествената любов, сигурността е само в Божествената мъдрост, сигурност има само в Божествената истина.
Само в тях има осигуряване. Имате ли ги, можете да живеете, колкото искате, и върху вас смъртта няма да има никакво влияние. Ако в душата на майката беше проникнала любовта, мъдростта и истината не като отвлечена, мъртва идея, а като жива идея, то, ако само би положила ръката си върху болното си дете, начаса ще го оздрави. Защо Христос оздравяваше болни и оживяваше мъртви? Защото той имаше тази велика любов, мъдрост и истина и полагаше ръката си върху болни – на тази ръка имаше всичко това написано.
към беседата >>
На онзи българин му искали шест хиляди лева, не дава.
И тъй, на вас ви проповядват да се занимавате с Христовото учение, защото вие не го познавате, и тогава един ден член четвърти ще дойде и за вас. Какво ще правите? Е, Господ да ни е на помощ. Не, отсега да се осигуриш.
На онзи българин му искали шест хиляди лева, не дава.
Дай ги, защото иначе – в затвора. А който влезе в затвора – има страдания. Трябва да излезем навънка. Благодарим за такъв затвор. Да не чакаме да ни турят в гроба, в затвора, че като ни охлузят всичките кости, тогава да давам.
към беседата >>
Сега гледат да бъдат здрави отвънка, а доколко са здрави умствено, сърдечно, доколко е добре възпитана волята им, то е друг въпрос.
Питам тогава, трябва ли да оставим възпитанието или обработването на човешката душа в ръцете на най-невежите хора на този свят? Не, начело трябва да изпъкнат най-възвишените, най-благородните хора, със светли умове, с чисти души. За в бъдеще ония майки, които трябва да раждат, онази почва, върху която трябва да се култивират тия пръчки, трябва да бъдат добре обработени, най-добрите майки трябват, най-добрите почви трябват.
Сега гледат да бъдат здрави отвънка, а доколко са здрави умствено, сърдечно, доколко е добре възпитана волята им, то е друг въпрос.
Стига жената да е здрава, да е снажна, тя се счита като дойна крава. Като я пипнеш отгоре, да дава мляко. Това гледат днес.
към беседата >>
Само в тях има осигуряване.
Всички народи са фалирали, никой не е осигурен. Цялата земя е покрита с кости и глави. И всички тия хора са били все осигурени. Сигурността има само едно място. Сигурност има само в Божествената любов, сигурността е само в Божествената мъдрост, сигурност има само в Божествената истина.
Само в тях има осигуряване.
Имате ли ги, можете да живеете, колкото искате, и върху вас смъртта няма да има никакво влияние. Ако в душата на майката беше проникнала любовта, мъдростта и истината не като отвлечена, мъртва идея, а като жива идея, то, ако само би положила ръката си върху болното си дете, начаса ще го оздрави. Защо Христос оздравяваше болни и оживяваше мъртви? Защото той имаше тази велика любов, мъдрост и истина и полагаше ръката си върху болни – на тази ръка имаше всичко това написано. Христос имаше тази сила, този Божи дух в себе си и казваше: „Ти отче, който си земеделецът, искам чрез тебе тази пръчка да живее.“ И оживяваше. Защо?
към беседата >>
Дай ги, защото иначе – в затвора.
И тъй, на вас ви проповядват да се занимавате с Христовото учение, защото вие не го познавате, и тогава един ден член четвърти ще дойде и за вас. Какво ще правите? Е, Господ да ни е на помощ. Не, отсега да се осигуриш. На онзи българин му искали шест хиляди лева, не дава.
Дай ги, защото иначе – в затвора.
А който влезе в затвора – има страдания. Трябва да излезем навънка. Благодарим за такъв затвор. Да не чакаме да ни турят в гроба, в затвора, че като ни охлузят всичките кости, тогава да давам. Аз всичко бих дал, но в гроба да не вляза.
към беседата >>
Стига жената да е здрава, да е снажна, тя се счита като дойна крава.
Питам тогава, трябва ли да оставим възпитанието или обработването на човешката душа в ръцете на най-невежите хора на този свят? Не, начело трябва да изпъкнат най-възвишените, най-благородните хора, със светли умове, с чисти души. За в бъдеще ония майки, които трябва да раждат, онази почва, върху която трябва да се култивират тия пръчки, трябва да бъдат добре обработени, най-добрите майки трябват, най-добрите почви трябват. Сега гледат да бъдат здрави отвънка, а доколко са здрави умствено, сърдечно, доколко е добре възпитана волята им, то е друг въпрос.
Стига жената да е здрава, да е снажна, тя се счита като дойна крава.
Като я пипнеш отгоре, да дава мляко. Това гледат днес.
към беседата >>
Имате ли ги, можете да живеете, колкото искате, и върху вас смъртта няма да има никакво влияние.
Цялата земя е покрита с кости и глави. И всички тия хора са били все осигурени. Сигурността има само едно място. Сигурност има само в Божествената любов, сигурността е само в Божествената мъдрост, сигурност има само в Божествената истина. Само в тях има осигуряване.
Имате ли ги, можете да живеете, колкото искате, и върху вас смъртта няма да има никакво влияние.
Ако в душата на майката беше проникнала любовта, мъдростта и истината не като отвлечена, мъртва идея, а като жива идея, то, ако само би положила ръката си върху болното си дете, начаса ще го оздрави. Защо Христос оздравяваше болни и оживяваше мъртви? Защото той имаше тази велика любов, мъдрост и истина и полагаше ръката си върху болни – на тази ръка имаше всичко това написано. Христос имаше тази сила, този Божи дух в себе си и казваше: „Ти отче, който си земеделецът, искам чрез тебе тази пръчка да живее.“ И оживяваше. Защо? Защото е насадена на тази пръчка.
към беседата >>
А който влезе в затвора – има страдания.
Какво ще правите? Е, Господ да ни е на помощ. Не, отсега да се осигуриш. На онзи българин му искали шест хиляди лева, не дава. Дай ги, защото иначе – в затвора.
А който влезе в затвора – има страдания.
Трябва да излезем навънка. Благодарим за такъв затвор. Да не чакаме да ни турят в гроба, в затвора, че като ни охлузят всичките кости, тогава да давам. Аз всичко бих дал, но в гроба да не вляза. Опасно нещо е гробът.
към беседата >>
Като я пипнеш отгоре, да дава мляко.
Питам тогава, трябва ли да оставим възпитанието или обработването на човешката душа в ръцете на най-невежите хора на този свят? Не, начело трябва да изпъкнат най-възвишените, най-благородните хора, със светли умове, с чисти души. За в бъдеще ония майки, които трябва да раждат, онази почва, върху която трябва да се култивират тия пръчки, трябва да бъдат добре обработени, най-добрите майки трябват, най-добрите почви трябват. Сега гледат да бъдат здрави отвънка, а доколко са здрави умствено, сърдечно, доколко е добре възпитана волята им, то е друг въпрос. Стига жената да е здрава, да е снажна, тя се счита като дойна крава.
Като я пипнеш отгоре, да дава мляко.
Това гледат днес.
към беседата >>
Ако в душата на майката беше проникнала любовта, мъдростта и истината не като отвлечена, мъртва идея, а като жива идея, то, ако само би положила ръката си върху болното си дете, начаса ще го оздрави.
И всички тия хора са били все осигурени. Сигурността има само едно място. Сигурност има само в Божествената любов, сигурността е само в Божествената мъдрост, сигурност има само в Божествената истина. Само в тях има осигуряване. Имате ли ги, можете да живеете, колкото искате, и върху вас смъртта няма да има никакво влияние.
Ако в душата на майката беше проникнала любовта, мъдростта и истината не като отвлечена, мъртва идея, а като жива идея, то, ако само би положила ръката си върху болното си дете, начаса ще го оздрави.
Защо Христос оздравяваше болни и оживяваше мъртви? Защото той имаше тази велика любов, мъдрост и истина и полагаше ръката си върху болни – на тази ръка имаше всичко това написано. Христос имаше тази сила, този Божи дух в себе си и казваше: „Ти отче, който си земеделецът, искам чрез тебе тази пръчка да живее.“ И оживяваше. Защо? Защото е насадена на тази пръчка. Този опит можем да го направим и сега.
към беседата >>
Трябва да излезем навънка.
Е, Господ да ни е на помощ. Не, отсега да се осигуриш. На онзи българин му искали шест хиляди лева, не дава. Дай ги, защото иначе – в затвора. А който влезе в затвора – има страдания.
Трябва да излезем навънка.
Благодарим за такъв затвор. Да не чакаме да ни турят в гроба, в затвора, че като ни охлузят всичките кости, тогава да давам. Аз всичко бих дал, но в гроба да не вляза. Опасно нещо е гробът. И действително българинът, който е толкова практичен, казва: „Опасно нещо е да те заровят в тази черна земя.
към беседата >>
Това гледат днес.
Не, начело трябва да изпъкнат най-възвишените, най-благородните хора, със светли умове, с чисти души. За в бъдеще ония майки, които трябва да раждат, онази почва, върху която трябва да се култивират тия пръчки, трябва да бъдат добре обработени, най-добрите майки трябват, най-добрите почви трябват. Сега гледат да бъдат здрави отвънка, а доколко са здрави умствено, сърдечно, доколко е добре възпитана волята им, то е друг въпрос. Стига жената да е здрава, да е снажна, тя се счита като дойна крава. Като я пипнеш отгоре, да дава мляко.
Това гледат днес.
към беседата >>
Защо Христос оздравяваше болни и оживяваше мъртви?
Сигурността има само едно място. Сигурност има само в Божествената любов, сигурността е само в Божествената мъдрост, сигурност има само в Божествената истина. Само в тях има осигуряване. Имате ли ги, можете да живеете, колкото искате, и върху вас смъртта няма да има никакво влияние. Ако в душата на майката беше проникнала любовта, мъдростта и истината не като отвлечена, мъртва идея, а като жива идея, то, ако само би положила ръката си върху болното си дете, начаса ще го оздрави.
Защо Христос оздравяваше болни и оживяваше мъртви?
Защото той имаше тази велика любов, мъдрост и истина и полагаше ръката си върху болни – на тази ръка имаше всичко това написано. Христос имаше тази сила, този Божи дух в себе си и казваше: „Ти отче, който си земеделецът, искам чрез тебе тази пръчка да живее.“ И оживяваше. Защо? Защото е насадена на тази пръчка. Този опит можем да го направим и сега. Сега можем да го направим този опит.
към беседата >>
Благодарим за такъв затвор.
Не, отсега да се осигуриш. На онзи българин му искали шест хиляди лева, не дава. Дай ги, защото иначе – в затвора. А който влезе в затвора – има страдания. Трябва да излезем навънка.
Благодарим за такъв затвор.
Да не чакаме да ни турят в гроба, в затвора, че като ни охлузят всичките кости, тогава да давам. Аз всичко бих дал, но в гроба да не вляза. Опасно нещо е гробът. И действително българинът, който е толкова практичен, казва: „Опасно нещо е да те заровят в тази черна земя. Какво да правим?
към беседата >>
Питам, при тия схващания, които съвременните хора имаме, каква култура може да се насади?
Питам, при тия схващания, които съвременните хора имаме, каква култура може да се насади?
Сега, слава Богу, всички вие спадате към християнската култура и християнските народи считат, че са от висока култура, че не са много набожни, не принасят човешки жертви и т.н. Не, когато християнските народи се поставиха на изпит, показаха, че не са отишли много далеч в своята култура. Днес даже навсякъде има един вид едно безверие. В какво? В това, дали може да се подобри човешкото, или не.
към беседата >>
Защото той имаше тази велика любов, мъдрост и истина и полагаше ръката си върху болни – на тази ръка имаше всичко това написано.
Сигурност има само в Божествената любов, сигурността е само в Божествената мъдрост, сигурност има само в Божествената истина. Само в тях има осигуряване. Имате ли ги, можете да живеете, колкото искате, и върху вас смъртта няма да има никакво влияние. Ако в душата на майката беше проникнала любовта, мъдростта и истината не като отвлечена, мъртва идея, а като жива идея, то, ако само би положила ръката си върху болното си дете, начаса ще го оздрави. Защо Христос оздравяваше болни и оживяваше мъртви?
Защото той имаше тази велика любов, мъдрост и истина и полагаше ръката си върху болни – на тази ръка имаше всичко това написано.
Христос имаше тази сила, този Божи дух в себе си и казваше: „Ти отче, който си земеделецът, искам чрез тебе тази пръчка да живее.“ И оживяваше. Защо? Защото е насадена на тази пръчка. Този опит можем да го направим и сега. Сега можем да го направим този опит. Турете същите условия.
към беседата >>
Да не чакаме да ни турят в гроба, в затвора, че като ни охлузят всичките кости, тогава да давам.
На онзи българин му искали шест хиляди лева, не дава. Дай ги, защото иначе – в затвора. А който влезе в затвора – има страдания. Трябва да излезем навънка. Благодарим за такъв затвор.
Да не чакаме да ни турят в гроба, в затвора, че като ни охлузят всичките кости, тогава да давам.
Аз всичко бих дал, но в гроба да не вляза. Опасно нещо е гробът. И действително българинът, който е толкова практичен, казва: „Опасно нещо е да те заровят в тази черна земя. Какво да правим? “ Ще се насадиш на тази Божествена лоза, Господ ще ти бъде земеделецът, и тогава ще има вето, няма да има умиране, ще дойде вечният живот.
към беседата >>
Сега, слава Богу, всички вие спадате към християнската култура и християнските народи считат, че са от висока култура, че не са много набожни, не принасят човешки жертви и т.н.
Питам, при тия схващания, които съвременните хора имаме, каква култура може да се насади?
Сега, слава Богу, всички вие спадате към християнската култура и християнските народи считат, че са от висока култура, че не са много набожни, не принасят човешки жертви и т.н.
Не, когато християнските народи се поставиха на изпит, показаха, че не са отишли много далеч в своята култура. Днес даже навсякъде има един вид едно безверие. В какво? В това, дали може да се подобри човешкото, или не. Всички казват, че може да се подобри, но за това се изисква един дълъг период, за това трябват милиони години.
към беседата >>
Христос имаше тази сила, този Божи дух в себе си и казваше: „Ти отче, който си земеделецът, искам чрез тебе тази пръчка да живее.“ И оживяваше. Защо?
Само в тях има осигуряване. Имате ли ги, можете да живеете, колкото искате, и върху вас смъртта няма да има никакво влияние. Ако в душата на майката беше проникнала любовта, мъдростта и истината не като отвлечена, мъртва идея, а като жива идея, то, ако само би положила ръката си върху болното си дете, начаса ще го оздрави. Защо Христос оздравяваше болни и оживяваше мъртви? Защото той имаше тази велика любов, мъдрост и истина и полагаше ръката си върху болни – на тази ръка имаше всичко това написано.
Христос имаше тази сила, този Божи дух в себе си и казваше: „Ти отче, който си земеделецът, искам чрез тебе тази пръчка да живее.“ И оживяваше. Защо?
Защото е насадена на тази пръчка. Този опит можем да го направим и сега. Сега можем да го направим този опит. Турете същите условия. Но ако във вашия ум има туй съмнение, няма да имате резултат.
към беседата >>
Аз всичко бих дал, но в гроба да не вляза.
Дай ги, защото иначе – в затвора. А който влезе в затвора – има страдания. Трябва да излезем навънка. Благодарим за такъв затвор. Да не чакаме да ни турят в гроба, в затвора, че като ни охлузят всичките кости, тогава да давам.
Аз всичко бих дал, но в гроба да не вляза.
Опасно нещо е гробът. И действително българинът, който е толкова практичен, казва: „Опасно нещо е да те заровят в тази черна земя. Какво да правим? “ Ще се насадиш на тази Божествена лоза, Господ ще ти бъде земеделецът, и тогава ще има вето, няма да има умиране, ще дойде вечният живот.
към беседата >>
Не, когато християнските народи се поставиха на изпит, показаха, че не са отишли много далеч в своята култура.
Питам, при тия схващания, които съвременните хора имаме, каква култура може да се насади? Сега, слава Богу, всички вие спадате към християнската култура и християнските народи считат, че са от висока култура, че не са много набожни, не принасят човешки жертви и т.н.
Не, когато християнските народи се поставиха на изпит, показаха, че не са отишли много далеч в своята култура.
Днес даже навсякъде има един вид едно безверие. В какво? В това, дали може да се подобри човешкото, или не. Всички казват, че може да се подобри, но за това се изисква един дълъг период, за това трябват милиони години.
към беседата >>
Защото е насадена на тази пръчка.
Имате ли ги, можете да живеете, колкото искате, и върху вас смъртта няма да има никакво влияние. Ако в душата на майката беше проникнала любовта, мъдростта и истината не като отвлечена, мъртва идея, а като жива идея, то, ако само би положила ръката си върху болното си дете, начаса ще го оздрави. Защо Христос оздравяваше болни и оживяваше мъртви? Защото той имаше тази велика любов, мъдрост и истина и полагаше ръката си върху болни – на тази ръка имаше всичко това написано. Христос имаше тази сила, този Божи дух в себе си и казваше: „Ти отче, който си земеделецът, искам чрез тебе тази пръчка да живее.“ И оживяваше. Защо?
Защото е насадена на тази пръчка.
Този опит можем да го направим и сега. Сега можем да го направим този опит. Турете същите условия. Но ако във вашия ум има туй съмнение, няма да имате резултат. Съмнението е един червей, който разяжда и малките, и големите растения и дървета.
към беседата >>
Опасно нещо е гробът.
А който влезе в затвора – има страдания. Трябва да излезем навънка. Благодарим за такъв затвор. Да не чакаме да ни турят в гроба, в затвора, че като ни охлузят всичките кости, тогава да давам. Аз всичко бих дал, но в гроба да не вляза.
Опасно нещо е гробът.
И действително българинът, който е толкова практичен, казва: „Опасно нещо е да те заровят в тази черна земя. Какво да правим? “ Ще се насадиш на тази Божествена лоза, Господ ще ти бъде земеделецът, и тогава ще има вето, няма да има умиране, ще дойде вечният живот.
към беседата >>
Днес даже навсякъде има един вид едно безверие.
Питам, при тия схващания, които съвременните хора имаме, каква култура може да се насади? Сега, слава Богу, всички вие спадате към християнската култура и християнските народи считат, че са от висока култура, че не са много набожни, не принасят човешки жертви и т.н. Не, когато християнските народи се поставиха на изпит, показаха, че не са отишли много далеч в своята култура.
Днес даже навсякъде има един вид едно безверие.
В какво? В това, дали може да се подобри човешкото, или не. Всички казват, че може да се подобри, но за това се изисква един дълъг период, за това трябват милиони години.
към беседата >>
Този опит можем да го направим и сега.
Ако в душата на майката беше проникнала любовта, мъдростта и истината не като отвлечена, мъртва идея, а като жива идея, то, ако само би положила ръката си върху болното си дете, начаса ще го оздрави. Защо Христос оздравяваше болни и оживяваше мъртви? Защото той имаше тази велика любов, мъдрост и истина и полагаше ръката си върху болни – на тази ръка имаше всичко това написано. Христос имаше тази сила, този Божи дух в себе си и казваше: „Ти отче, който си земеделецът, искам чрез тебе тази пръчка да живее.“ И оживяваше. Защо? Защото е насадена на тази пръчка.
Този опит можем да го направим и сега.
Сега можем да го направим този опит. Турете същите условия. Но ако във вашия ум има туй съмнение, няма да имате резултат. Съмнението е един червей, който разяжда и малките, и големите растения и дървета. Следователно, пусне ли един просветен ум в себе си туй съмнение, то може да развали неговия ум.
към беседата >>
И действително българинът, който е толкова практичен, казва: „Опасно нещо е да те заровят в тази черна земя.
Трябва да излезем навънка. Благодарим за такъв затвор. Да не чакаме да ни турят в гроба, в затвора, че като ни охлузят всичките кости, тогава да давам. Аз всичко бих дал, но в гроба да не вляза. Опасно нещо е гробът.
И действително българинът, който е толкова практичен, казва: „Опасно нещо е да те заровят в тази черна земя.
Какво да правим? “ Ще се насадиш на тази Божествена лоза, Господ ще ти бъде земеделецът, и тогава ще има вето, няма да има умиране, ще дойде вечният живот.
към беседата >>
В какво?
Питам, при тия схващания, които съвременните хора имаме, каква култура може да се насади? Сега, слава Богу, всички вие спадате към християнската култура и християнските народи считат, че са от висока култура, че не са много набожни, не принасят човешки жертви и т.н. Не, когато християнските народи се поставиха на изпит, показаха, че не са отишли много далеч в своята култура. Днес даже навсякъде има един вид едно безверие.
В какво?
В това, дали може да се подобри човешкото, или не. Всички казват, че може да се подобри, но за това се изисква един дълъг период, за това трябват милиони години.
към беседата >>
Сега можем да го направим този опит.
Защо Христос оздравяваше болни и оживяваше мъртви? Защото той имаше тази велика любов, мъдрост и истина и полагаше ръката си върху болни – на тази ръка имаше всичко това написано. Христос имаше тази сила, този Божи дух в себе си и казваше: „Ти отче, който си земеделецът, искам чрез тебе тази пръчка да живее.“ И оживяваше. Защо? Защото е насадена на тази пръчка. Този опит можем да го направим и сега.
Сега можем да го направим този опит.
Турете същите условия. Но ако във вашия ум има туй съмнение, няма да имате резултат. Съмнението е един червей, който разяжда и малките, и големите растения и дървета. Следователно, пусне ли един просветен ум в себе си туй съмнение, то може да развали неговия ум.
към беседата >>
Какво да правим?
Благодарим за такъв затвор. Да не чакаме да ни турят в гроба, в затвора, че като ни охлузят всичките кости, тогава да давам. Аз всичко бих дал, но в гроба да не вляза. Опасно нещо е гробът. И действително българинът, който е толкова практичен, казва: „Опасно нещо е да те заровят в тази черна земя.
Какво да правим?
“ Ще се насадиш на тази Божествена лоза, Господ ще ти бъде земеделецът, и тогава ще има вето, няма да има умиране, ще дойде вечният живот.
към беседата >>
В това, дали може да се подобри човешкото, или не.
Питам, при тия схващания, които съвременните хора имаме, каква култура може да се насади? Сега, слава Богу, всички вие спадате към християнската култура и християнските народи считат, че са от висока култура, че не са много набожни, не принасят човешки жертви и т.н. Не, когато християнските народи се поставиха на изпит, показаха, че не са отишли много далеч в своята култура. Днес даже навсякъде има един вид едно безверие. В какво?
В това, дали може да се подобри човешкото, или не.
Всички казват, че може да се подобри, но за това се изисква един дълъг период, за това трябват милиони години.
към беседата >>
Турете същите условия.
Защото той имаше тази велика любов, мъдрост и истина и полагаше ръката си върху болни – на тази ръка имаше всичко това написано. Христос имаше тази сила, този Божи дух в себе си и казваше: „Ти отче, който си земеделецът, искам чрез тебе тази пръчка да живее.“ И оживяваше. Защо? Защото е насадена на тази пръчка. Този опит можем да го направим и сега. Сега можем да го направим този опит.
Турете същите условия.
Но ако във вашия ум има туй съмнение, няма да имате резултат. Съмнението е един червей, който разяжда и малките, и големите растения и дървета. Следователно, пусне ли един просветен ум в себе си туй съмнение, то може да развали неговия ум.
към беседата >>
“ Ще се насадиш на тази Божествена лоза, Господ ще ти бъде земеделецът, и тогава ще има вето, няма да има умиране, ще дойде вечният живот.
Да не чакаме да ни турят в гроба, в затвора, че като ни охлузят всичките кости, тогава да давам. Аз всичко бих дал, но в гроба да не вляза. Опасно нещо е гробът. И действително българинът, който е толкова практичен, казва: „Опасно нещо е да те заровят в тази черна земя. Какво да правим?
“ Ще се насадиш на тази Божествена лоза, Господ ще ти бъде земеделецът, и тогава ще има вето, няма да има умиране, ще дойде вечният живот.
към беседата >>
Всички казват, че може да се подобри, но за това се изисква един дълъг период, за това трябват милиони години.
Сега, слава Богу, всички вие спадате към християнската култура и християнските народи считат, че са от висока култура, че не са много набожни, не принасят човешки жертви и т.н. Не, когато християнските народи се поставиха на изпит, показаха, че не са отишли много далеч в своята култура. Днес даже навсякъде има един вид едно безверие. В какво? В това, дали може да се подобри човешкото, или не.
Всички казват, че може да се подобри, но за това се изисква един дълъг период, за това трябват милиони години.
към беседата >>
Но ако във вашия ум има туй съмнение, няма да имате резултат.
Христос имаше тази сила, този Божи дух в себе си и казваше: „Ти отче, който си земеделецът, искам чрез тебе тази пръчка да живее.“ И оживяваше. Защо? Защото е насадена на тази пръчка. Този опит можем да го направим и сега. Сега можем да го направим този опит. Турете същите условия.
Но ако във вашия ум има туй съмнение, няма да имате резултат.
Съмнението е един червей, който разяжда и малките, и големите растения и дървета. Следователно, пусне ли един просветен ум в себе си туй съмнение, то може да развали неговия ум.
към беседата >>
Вечният живот започва с любовта.
Вечният живот започва с любовта.
Ще кажете: „Тази любов ние я знаем.“ Не, тази съвременна любов, за която хората говорят, аз я наричам любов от картошки. Любов, която не може да издържи ден, два, на какво мяза тя? Ще ви приведа следующия пример. Събрали се вълците на конгрес и прокарали закон, чрез който решили за в бъдеще да не нападат овците. Изпратили делегати при всички млекопитающи, за да знаят как за в бъдеще ще живеят с всички свои братя и сестри в мир и съгласие.
към беседата >>
Питам, какъв е законът?
Питам, какъв е законът?
Законът на подобрението, той и в своите малки проявления, и в своите големи проявления е един и същ. Туй, което е вярно в своите микроскопически проявления, вярно е и в своите грамадни размери на проявления. Всяка капчица във водата трябва да бъде чиста от известни животинки. Онази вода, която е чиста от органически вещества, тя е чиста вода, съдържа само своите първоначални елементи.
към беседата >>
Съмнението е един червей, който разяжда и малките, и големите растения и дървета.
Защото е насадена на тази пръчка. Този опит можем да го направим и сега. Сега можем да го направим този опит. Турете същите условия. Но ако във вашия ум има туй съмнение, няма да имате резултат.
Съмнението е един червей, който разяжда и малките, и големите растения и дървета.
Следователно, пусне ли един просветен ум в себе си туй съмнение, то може да развали неговия ум.
към беседата >>
Ще кажете: „Тази любов ние я знаем.“ Не, тази съвременна любов, за която хората говорят, аз я наричам любов от картошки.
Вечният живот започва с любовта.
Ще кажете: „Тази любов ние я знаем.“ Не, тази съвременна любов, за която хората говорят, аз я наричам любов от картошки.
Любов, която не може да издържи ден, два, на какво мяза тя? Ще ви приведа следующия пример. Събрали се вълците на конгрес и прокарали закон, чрез който решили за в бъдеще да не нападат овците. Изпратили делегати при всички млекопитающи, за да знаят как за в бъдеще ще живеят с всички свои братя и сестри в мир и съгласие. Един млад вълк, като отишъл при овците да им съобщи това тяхно решение, една млада овца се влюбила в него, защото той бил много красив.
към беседата >>
Законът на подобрението, той и в своите малки проявления, и в своите големи проявления е един и същ.
Питам, какъв е законът?
Законът на подобрението, той и в своите малки проявления, и в своите големи проявления е един и същ.
Туй, което е вярно в своите микроскопически проявления, вярно е и в своите грамадни размери на проявления. Всяка капчица във водата трябва да бъде чиста от известни животинки. Онази вода, която е чиста от органически вещества, тя е чиста вода, съдържа само своите първоначални елементи.
към беседата >>
Следователно, пусне ли един просветен ум в себе си туй съмнение, то може да развали неговия ум.
Този опит можем да го направим и сега. Сега можем да го направим този опит. Турете същите условия. Но ако във вашия ум има туй съмнение, няма да имате резултат. Съмнението е един червей, който разяжда и малките, и големите растения и дървета.
Следователно, пусне ли един просветен ум в себе си туй съмнение, то може да развали неговия ум.
към беседата >>
Любов, която не може да издържи ден, два, на какво мяза тя?
Вечният живот започва с любовта. Ще кажете: „Тази любов ние я знаем.“ Не, тази съвременна любов, за която хората говорят, аз я наричам любов от картошки.
Любов, която не може да издържи ден, два, на какво мяза тя?
Ще ви приведа следующия пример. Събрали се вълците на конгрес и прокарали закон, чрез който решили за в бъдеще да не нападат овците. Изпратили делегати при всички млекопитающи, за да знаят как за в бъдеще ще живеят с всички свои братя и сестри в мир и съгласие. Един млад вълк, като отишъл при овците да им съобщи това тяхно решение, една млада овца се влюбила в него, защото той бил много красив. Той ѝ казал: „Ти бъди спокойна, не се безпокой, ние ще живеем в мир и съгласие, по любов.“ Майката дала съгласието си и те се оженили.
към беседата >>
Туй, което е вярно в своите микроскопически проявления, вярно е и в своите грамадни размери на проявления.
Питам, какъв е законът? Законът на подобрението, той и в своите малки проявления, и в своите големи проявления е един и същ.
Туй, което е вярно в своите микроскопически проявления, вярно е и в своите грамадни размери на проявления.
Всяка капчица във водата трябва да бъде чиста от известни животинки. Онази вода, която е чиста от органически вещества, тя е чиста вода, съдържа само своите първоначални елементи.
към беседата >>
Питам, в какво трябва да се съмняваме?
Питам, в какво трябва да се съмняваме?
Съвременната наука казва, че знанието започвало със съмнение, човек трябвало да се съмнява. Нямам нищо против съмнението, но съмнението, това не е знание. Съмнението само по себе си е отричане на една велика истина. Ти се съмняваш запример в постъпките на твой някой приятел, че той е честен спрямо тебе. Можеш да се съмняваш.
към беседата >>
Ще ви приведа следующия пример.
Вечният живот започва с любовта. Ще кажете: „Тази любов ние я знаем.“ Не, тази съвременна любов, за която хората говорят, аз я наричам любов от картошки. Любов, която не може да издържи ден, два, на какво мяза тя?
Ще ви приведа следующия пример.
Събрали се вълците на конгрес и прокарали закон, чрез който решили за в бъдеще да не нападат овците. Изпратили делегати при всички млекопитающи, за да знаят как за в бъдеще ще живеят с всички свои братя и сестри в мир и съгласие. Един млад вълк, като отишъл при овците да им съобщи това тяхно решение, една млада овца се влюбила в него, защото той бил много красив. Той ѝ казал: „Ти бъди спокойна, не се безпокой, ние ще живеем в мир и съгласие, по любов.“ Майката дала съгласието си и те се оженили. Първия ден добре вървяло, живели в любов, втория ден – също, но вълкът бил малко замислен, третия ден – също, но четвъртия ден ѝ казал: „Аз не съм готов за този брак.“ Любовта на вълка траяла четири дни.
към беседата >>
Всяка капчица във водата трябва да бъде чиста от известни животинки.
Питам, какъв е законът? Законът на подобрението, той и в своите малки проявления, и в своите големи проявления е един и същ. Туй, което е вярно в своите микроскопически проявления, вярно е и в своите грамадни размери на проявления.
Всяка капчица във водата трябва да бъде чиста от известни животинки.
Онази вода, която е чиста от органически вещества, тя е чиста вода, съдържа само своите първоначални елементи.
към беседата >>
Съвременната наука казва, че знанието започвало със съмнение, човек трябвало да се съмнява.
Питам, в какво трябва да се съмняваме?
Съвременната наука казва, че знанието започвало със съмнение, човек трябвало да се съмнява.
Нямам нищо против съмнението, но съмнението, това не е знание. Съмнението само по себе си е отричане на една велика истина. Ти се съмняваш запример в постъпките на твой някой приятел, че той е честен спрямо тебе. Можеш да се съмняваш. Но твоят приятел може да е толкова далновиден, че отдалеч предвижда как да се държи с тебе и в постъпките си е отличен, благороден, но ти въпреки всичко това храниш съмнение към него.
към беседата >>
Събрали се вълците на конгрес и прокарали закон, чрез който решили за в бъдеще да не нападат овците.
Вечният живот започва с любовта. Ще кажете: „Тази любов ние я знаем.“ Не, тази съвременна любов, за която хората говорят, аз я наричам любов от картошки. Любов, която не може да издържи ден, два, на какво мяза тя? Ще ви приведа следующия пример.
Събрали се вълците на конгрес и прокарали закон, чрез който решили за в бъдеще да не нападат овците.
Изпратили делегати при всички млекопитающи, за да знаят как за в бъдеще ще живеят с всички свои братя и сестри в мир и съгласие. Един млад вълк, като отишъл при овците да им съобщи това тяхно решение, една млада овца се влюбила в него, защото той бил много красив. Той ѝ казал: „Ти бъди спокойна, не се безпокой, ние ще живеем в мир и съгласие, по любов.“ Майката дала съгласието си и те се оженили. Първия ден добре вървяло, живели в любов, втория ден – също, но вълкът бил малко замислен, третия ден – също, но четвъртия ден ѝ казал: „Аз не съм готов за този брак.“ Любовта на вълка траяла четири дни.
към беседата >>
Онази вода, която е чиста от органически вещества, тя е чиста вода, съдържа само своите първоначални елементи.
Питам, какъв е законът? Законът на подобрението, той и в своите малки проявления, и в своите големи проявления е един и същ. Туй, което е вярно в своите микроскопически проявления, вярно е и в своите грамадни размери на проявления. Всяка капчица във водата трябва да бъде чиста от известни животинки.
Онази вода, която е чиста от органически вещества, тя е чиста вода, съдържа само своите първоначални елементи.
към беседата >>
Нямам нищо против съмнението, но съмнението, това не е знание.
Питам, в какво трябва да се съмняваме? Съвременната наука казва, че знанието започвало със съмнение, човек трябвало да се съмнява.
Нямам нищо против съмнението, но съмнението, това не е знание.
Съмнението само по себе си е отричане на една велика истина. Ти се съмняваш запример в постъпките на твой някой приятел, че той е честен спрямо тебе. Можеш да се съмняваш. Но твоят приятел може да е толкова далновиден, че отдалеч предвижда как да се държи с тебе и в постъпките си е отличен, благороден, но ти въпреки всичко това храниш съмнение към него. След време обаче виждаш, че си се лъгал.
към беседата >>
Изпратили делегати при всички млекопитающи, за да знаят как за в бъдеще ще живеят с всички свои братя и сестри в мир и съгласие.
Вечният живот започва с любовта. Ще кажете: „Тази любов ние я знаем.“ Не, тази съвременна любов, за която хората говорят, аз я наричам любов от картошки. Любов, която не може да издържи ден, два, на какво мяза тя? Ще ви приведа следующия пример. Събрали се вълците на конгрес и прокарали закон, чрез който решили за в бъдеще да не нападат овците.
Изпратили делегати при всички млекопитающи, за да знаят как за в бъдеще ще живеят с всички свои братя и сестри в мир и съгласие.
Един млад вълк, като отишъл при овците да им съобщи това тяхно решение, една млада овца се влюбила в него, защото той бил много красив. Той ѝ казал: „Ти бъди спокойна, не се безпокой, ние ще живеем в мир и съгласие, по любов.“ Майката дала съгласието си и те се оженили. Първия ден добре вървяло, живели в любов, втория ден – също, но вълкът бил малко замислен, третия ден – също, но четвъртия ден ѝ казал: „Аз не съм готов за този брак.“ Любовта на вълка траяла четири дни.
към беседата >>
Сега Христос казва: „Аз съм истинска лоза, вие – пръчките.“
Сега Христос казва: „Аз съм истинска лоза, вие – пръчките.“
към беседата >>
Съмнението само по себе си е отричане на една велика истина.
Питам, в какво трябва да се съмняваме? Съвременната наука казва, че знанието започвало със съмнение, човек трябвало да се съмнява. Нямам нищо против съмнението, но съмнението, това не е знание.
Съмнението само по себе си е отричане на една велика истина.
Ти се съмняваш запример в постъпките на твой някой приятел, че той е честен спрямо тебе. Можеш да се съмняваш. Но твоят приятел може да е толкова далновиден, че отдалеч предвижда как да се държи с тебе и в постъпките си е отличен, благороден, но ти въпреки всичко това храниш съмнение към него. След време обаче виждаш, че си се лъгал. Съмнението в съвременния свят играе голяма роля.
към беседата >>
Един млад вълк, като отишъл при овците да им съобщи това тяхно решение, една млада овца се влюбила в него, защото той бил много красив.
Ще кажете: „Тази любов ние я знаем.“ Не, тази съвременна любов, за която хората говорят, аз я наричам любов от картошки. Любов, която не може да издържи ден, два, на какво мяза тя? Ще ви приведа следующия пример. Събрали се вълците на конгрес и прокарали закон, чрез който решили за в бъдеще да не нападат овците. Изпратили делегати при всички млекопитающи, за да знаят как за в бъдеще ще живеят с всички свои братя и сестри в мир и съгласие.
Един млад вълк, като отишъл при овците да им съобщи това тяхно решение, една млада овца се влюбила в него, защото той бил много красив.
Той ѝ казал: „Ти бъди спокойна, не се безпокой, ние ще живеем в мир и съгласие, по любов.“ Майката дала съгласието си и те се оженили. Първия ден добре вървяло, живели в любов, втория ден – също, но вълкът бил малко замислен, третия ден – също, но четвъртия ден ѝ казал: „Аз не съм готов за този брак.“ Любовта на вълка траяла четири дни.
към беседата >>
Тогава задава се въпросът, съвременните християнски народи насадени ли са на тази лоза?
Тогава задава се въпросът, съвременните християнски народи насадени ли са на тази лоза?
Казвате: „Ние сме насадени, ние сме християни.“ Добре, аз не оспорвам това. Ние поставяме нещата на опит. Ако някой ми каже: „Аз имам една доброкачествена лоза“, ще му кажа: „Хубаво, ще я опитам.“ Преди десет-петнадесет години, мисля беше, ходих в Новопазарско и там директорът на прогимназията ме заведе в училищната градина и ми каза: „Ние си изписахме от Париж особени цветя. Вижте това цвете какво е особено.“ Какво е то? Мяза на магарешки трън, но е нещо особено.
към беседата >>
Ти се съмняваш запример в постъпките на твой някой приятел, че той е честен спрямо тебе.
Питам, в какво трябва да се съмняваме? Съвременната наука казва, че знанието започвало със съмнение, човек трябвало да се съмнява. Нямам нищо против съмнението, но съмнението, това не е знание. Съмнението само по себе си е отричане на една велика истина.
Ти се съмняваш запример в постъпките на твой някой приятел, че той е честен спрямо тебе.
Можеш да се съмняваш. Но твоят приятел може да е толкова далновиден, че отдалеч предвижда как да се държи с тебе и в постъпките си е отличен, благороден, но ти въпреки всичко това храниш съмнение към него. След време обаче виждаш, че си се лъгал. Съмнението в съвременния свят играе голяма роля. Имаш пари – две-три хиляди лева, туриш ги някъде вкъщи.
към беседата >>
Той ѝ казал: „Ти бъди спокойна, не се безпокой, ние ще живеем в мир и съгласие, по любов.“ Майката дала съгласието си и те се оженили.
Любов, която не може да издържи ден, два, на какво мяза тя? Ще ви приведа следующия пример. Събрали се вълците на конгрес и прокарали закон, чрез който решили за в бъдеще да не нападат овците. Изпратили делегати при всички млекопитающи, за да знаят как за в бъдеще ще живеят с всички свои братя и сестри в мир и съгласие. Един млад вълк, като отишъл при овците да им съобщи това тяхно решение, една млада овца се влюбила в него, защото той бил много красив.
Той ѝ казал: „Ти бъди спокойна, не се безпокой, ние ще живеем в мир и съгласие, по любов.“ Майката дала съгласието си и те се оженили.
Първия ден добре вървяло, живели в любов, втория ден – също, но вълкът бил малко замислен, третия ден – също, но четвъртия ден ѝ казал: „Аз не съм готов за този брак.“ Любовта на вълка траяла четири дни.
към беседата >>
Казвате: „Ние сме насадени, ние сме християни.“ Добре, аз не оспорвам това.
Тогава задава се въпросът, съвременните християнски народи насадени ли са на тази лоза?
Казвате: „Ние сме насадени, ние сме християни.“ Добре, аз не оспорвам това.
Ние поставяме нещата на опит. Ако някой ми каже: „Аз имам една доброкачествена лоза“, ще му кажа: „Хубаво, ще я опитам.“ Преди десет-петнадесет години, мисля беше, ходих в Новопазарско и там директорът на прогимназията ме заведе в училищната градина и ми каза: „Ние си изписахме от Париж особени цветя. Вижте това цвете какво е особено.“ Какво е то? Мяза на магарешки трън, но е нещо особено. И действително след време се разви един отличен магарешки трън от Париж.
към беседата >>
Можеш да се съмняваш.
Питам, в какво трябва да се съмняваме? Съвременната наука казва, че знанието започвало със съмнение, човек трябвало да се съмнява. Нямам нищо против съмнението, но съмнението, това не е знание. Съмнението само по себе си е отричане на една велика истина. Ти се съмняваш запример в постъпките на твой някой приятел, че той е честен спрямо тебе.
Можеш да се съмняваш.
Но твоят приятел може да е толкова далновиден, че отдалеч предвижда как да се държи с тебе и в постъпките си е отличен, благороден, но ти въпреки всичко това храниш съмнение към него. След време обаче виждаш, че си се лъгал. Съмнението в съвременния свят играе голяма роля. Имаш пари – две-три хиляди лева, туриш ги някъде вкъщи. Дойде ти някой приятел, поседи, поразговори се с вас и си отиде.
към беседата >>
Първия ден добре вървяло, живели в любов, втория ден – също, но вълкът бил малко замислен, третия ден – също, но четвъртия ден ѝ казал: „Аз не съм готов за този брак.“ Любовта на вълка траяла четири дни.
Ще ви приведа следующия пример. Събрали се вълците на конгрес и прокарали закон, чрез който решили за в бъдеще да не нападат овците. Изпратили делегати при всички млекопитающи, за да знаят как за в бъдеще ще живеят с всички свои братя и сестри в мир и съгласие. Един млад вълк, като отишъл при овците да им съобщи това тяхно решение, една млада овца се влюбила в него, защото той бил много красив. Той ѝ казал: „Ти бъди спокойна, не се безпокой, ние ще живеем в мир и съгласие, по любов.“ Майката дала съгласието си и те се оженили.
Първия ден добре вървяло, живели в любов, втория ден – също, но вълкът бил малко замислен, третия ден – също, но четвъртия ден ѝ казал: „Аз не съм готов за този брак.“ Любовта на вълка траяла четири дни.
към беседата >>
Ние поставяме нещата на опит.
Тогава задава се въпросът, съвременните християнски народи насадени ли са на тази лоза? Казвате: „Ние сме насадени, ние сме християни.“ Добре, аз не оспорвам това.
Ние поставяме нещата на опит.
Ако някой ми каже: „Аз имам една доброкачествена лоза“, ще му кажа: „Хубаво, ще я опитам.“ Преди десет-петнадесет години, мисля беше, ходих в Новопазарско и там директорът на прогимназията ме заведе в училищната градина и ми каза: „Ние си изписахме от Париж особени цветя. Вижте това цвете какво е особено.“ Какво е то? Мяза на магарешки трън, но е нещо особено. И действително след време се разви един отличен магарешки трън от Париж.
към беседата >>
Но твоят приятел може да е толкова далновиден, че отдалеч предвижда как да се държи с тебе и в постъпките си е отличен, благороден, но ти въпреки всичко това храниш съмнение към него.
Съвременната наука казва, че знанието започвало със съмнение, човек трябвало да се съмнява. Нямам нищо против съмнението, но съмнението, това не е знание. Съмнението само по себе си е отричане на една велика истина. Ти се съмняваш запример в постъпките на твой някой приятел, че той е честен спрямо тебе. Можеш да се съмняваш.
Но твоят приятел може да е толкова далновиден, че отдалеч предвижда как да се държи с тебе и в постъпките си е отличен, благороден, но ти въпреки всичко това храниш съмнение към него.
След време обаче виждаш, че си се лъгал. Съмнението в съвременния свят играе голяма роля. Имаш пари – две-три хиляди лева, туриш ги някъде вкъщи. Дойде ти някой приятел, поседи, поразговори се с вас и си отиде. След него ти потърсиш парите си тук-там, няма ги.
към беседата >>
И сегашната любов на хората трая четири дни.
И сегашната любов на хората трая четири дни.
Вие обичате хората, нали? Но когато ви пипнат хиляда лева от кесията, ще ги обичате ли? Не, тази Божествена любов, за която ви говоря, тя е друга. Ако дойде някой и ми вземе всичкото богатство, ще кажа на драго сърце: „Нека го вземе.“ А в туй новото учение няма никакви обири, обирания. Да допуснем, че аз имам стотина килограма злато и някой го вземе.
към беседата >>
Ако някой ми каже: „Аз имам една доброкачествена лоза“, ще му кажа: „Хубаво, ще я опитам.“ Преди десет-петнадесет години, мисля беше, ходих в Новопазарско и там директорът на прогимназията ме заведе в училищната градина и ми каза: „Ние си изписахме от Париж особени цветя.
Тогава задава се въпросът, съвременните християнски народи насадени ли са на тази лоза? Казвате: „Ние сме насадени, ние сме християни.“ Добре, аз не оспорвам това. Ние поставяме нещата на опит.
Ако някой ми каже: „Аз имам една доброкачествена лоза“, ще му кажа: „Хубаво, ще я опитам.“ Преди десет-петнадесет години, мисля беше, ходих в Новопазарско и там директорът на прогимназията ме заведе в училищната градина и ми каза: „Ние си изписахме от Париж особени цветя.
Вижте това цвете какво е особено.“ Какво е то? Мяза на магарешки трън, но е нещо особено. И действително след време се разви един отличен магарешки трън от Париж.
към беседата >>
След време обаче виждаш, че си се лъгал.
Нямам нищо против съмнението, но съмнението, това не е знание. Съмнението само по себе си е отричане на една велика истина. Ти се съмняваш запример в постъпките на твой някой приятел, че той е честен спрямо тебе. Можеш да се съмняваш. Но твоят приятел може да е толкова далновиден, че отдалеч предвижда как да се държи с тебе и в постъпките си е отличен, благороден, но ти въпреки всичко това храниш съмнение към него.
След време обаче виждаш, че си се лъгал.
Съмнението в съвременния свят играе голяма роля. Имаш пари – две-три хиляди лева, туриш ги някъде вкъщи. Дойде ти някой приятел, поседи, поразговори се с вас и си отиде. След него ти потърсиш парите си тук-там, няма ги. Казваш: „Тук бяха те.“ Изведнъж дойде съмнението – той ги е задигнал, кой друг, нямаше никой друг тука.
към беседата >>
Вие обичате хората, нали?
И сегашната любов на хората трая четири дни.
Вие обичате хората, нали?
Но когато ви пипнат хиляда лева от кесията, ще ги обичате ли? Не, тази Божествена любов, за която ви говоря, тя е друга. Ако дойде някой и ми вземе всичкото богатство, ще кажа на драго сърце: „Нека го вземе.“ А в туй новото учение няма никакви обири, обирания. Да допуснем, че аз имам стотина килограма злато и някой го вземе. Аз по законите, които зная, трансформирам златото, и то пак се връща при мене.
към беседата >>
Вижте това цвете какво е особено.“ Какво е то?
Тогава задава се въпросът, съвременните християнски народи насадени ли са на тази лоза? Казвате: „Ние сме насадени, ние сме християни.“ Добре, аз не оспорвам това. Ние поставяме нещата на опит. Ако някой ми каже: „Аз имам една доброкачествена лоза“, ще му кажа: „Хубаво, ще я опитам.“ Преди десет-петнадесет години, мисля беше, ходих в Новопазарско и там директорът на прогимназията ме заведе в училищната градина и ми каза: „Ние си изписахме от Париж особени цветя.
Вижте това цвете какво е особено.“ Какво е то?
Мяза на магарешки трън, но е нещо особено. И действително след време се разви един отличен магарешки трън от Париж.
към беседата >>
Съмнението в съвременния свят играе голяма роля.
Съмнението само по себе си е отричане на една велика истина. Ти се съмняваш запример в постъпките на твой някой приятел, че той е честен спрямо тебе. Можеш да се съмняваш. Но твоят приятел може да е толкова далновиден, че отдалеч предвижда как да се държи с тебе и в постъпките си е отличен, благороден, но ти въпреки всичко това храниш съмнение към него. След време обаче виждаш, че си се лъгал.
Съмнението в съвременния свят играе голяма роля.
Имаш пари – две-три хиляди лева, туриш ги някъде вкъщи. Дойде ти някой приятел, поседи, поразговори се с вас и си отиде. След него ти потърсиш парите си тук-там, няма ги. Казваш: „Тук бяха те.“ Изведнъж дойде съмнението – той ги е задигнал, кой друг, нямаше никой друг тука. Търсиш пак, и не мине една-две минути, намериш ги.
към беседата >>
Но когато ви пипнат хиляда лева от кесията, ще ги обичате ли?
И сегашната любов на хората трая четири дни. Вие обичате хората, нали?
Но когато ви пипнат хиляда лева от кесията, ще ги обичате ли?
Не, тази Божествена любов, за която ви говоря, тя е друга. Ако дойде някой и ми вземе всичкото богатство, ще кажа на драго сърце: „Нека го вземе.“ А в туй новото учение няма никакви обири, обирания. Да допуснем, че аз имам стотина килограма злато и някой го вземе. Аз по законите, които зная, трансформирам златото, и то пак се връща при мене. Крадецът може да го носи сто пъти у дома си, то пак ще се върне при мене.
към беседата >>
Мяза на магарешки трън, но е нещо особено.
Тогава задава се въпросът, съвременните християнски народи насадени ли са на тази лоза? Казвате: „Ние сме насадени, ние сме християни.“ Добре, аз не оспорвам това. Ние поставяме нещата на опит. Ако някой ми каже: „Аз имам една доброкачествена лоза“, ще му кажа: „Хубаво, ще я опитам.“ Преди десет-петнадесет години, мисля беше, ходих в Новопазарско и там директорът на прогимназията ме заведе в училищната градина и ми каза: „Ние си изписахме от Париж особени цветя. Вижте това цвете какво е особено.“ Какво е то?
Мяза на магарешки трън, но е нещо особено.
И действително след време се разви един отличен магарешки трън от Париж.
към беседата >>
Имаш пари – две-три хиляди лева, туриш ги някъде вкъщи.
Ти се съмняваш запример в постъпките на твой някой приятел, че той е честен спрямо тебе. Можеш да се съмняваш. Но твоят приятел може да е толкова далновиден, че отдалеч предвижда как да се държи с тебе и в постъпките си е отличен, благороден, но ти въпреки всичко това храниш съмнение към него. След време обаче виждаш, че си се лъгал. Съмнението в съвременния свят играе голяма роля.
Имаш пари – две-три хиляди лева, туриш ги някъде вкъщи.
Дойде ти някой приятел, поседи, поразговори се с вас и си отиде. След него ти потърсиш парите си тук-там, няма ги. Казваш: „Тук бяха те.“ Изведнъж дойде съмнението – той ги е задигнал, кой друг, нямаше никой друг тука. Търсиш пак, и не мине една-две минути, намериш ги. А, не бил той виновен.
към беседата >>
Не, тази Божествена любов, за която ви говоря, тя е друга.
И сегашната любов на хората трая четири дни. Вие обичате хората, нали? Но когато ви пипнат хиляда лева от кесията, ще ги обичате ли?
Не, тази Божествена любов, за която ви говоря, тя е друга.
Ако дойде някой и ми вземе всичкото богатство, ще кажа на драго сърце: „Нека го вземе.“ А в туй новото учение няма никакви обири, обирания. Да допуснем, че аз имам стотина килограма злато и някой го вземе. Аз по законите, които зная, трансформирам златото, и то пак се връща при мене. Крадецът може да го носи сто пъти у дома си, то пак ще се върне при мене. Някои хора казват: „Пари, пари, пари.“ Аз казвам: „Магарето и хиляда килограма злато да пренесе, пак магаре ще си остане.
към беседата >>
И действително след време се разви един отличен магарешки трън от Париж.
Казвате: „Ние сме насадени, ние сме християни.“ Добре, аз не оспорвам това. Ние поставяме нещата на опит. Ако някой ми каже: „Аз имам една доброкачествена лоза“, ще му кажа: „Хубаво, ще я опитам.“ Преди десет-петнадесет години, мисля беше, ходих в Новопазарско и там директорът на прогимназията ме заведе в училищната градина и ми каза: „Ние си изписахме от Париж особени цветя. Вижте това цвете какво е особено.“ Какво е то? Мяза на магарешки трън, но е нещо особено.
И действително след време се разви един отличен магарешки трън от Париж.
към беседата >>
Дойде ти някой приятел, поседи, поразговори се с вас и си отиде.
Можеш да се съмняваш. Но твоят приятел може да е толкова далновиден, че отдалеч предвижда как да се държи с тебе и в постъпките си е отличен, благороден, но ти въпреки всичко това храниш съмнение към него. След време обаче виждаш, че си се лъгал. Съмнението в съвременния свят играе голяма роля. Имаш пари – две-три хиляди лева, туриш ги някъде вкъщи.
Дойде ти някой приятел, поседи, поразговори се с вас и си отиде.
След него ти потърсиш парите си тук-там, няма ги. Казваш: „Тук бяха те.“ Изведнъж дойде съмнението – той ги е задигнал, кой друг, нямаше никой друг тука. Търсиш пак, и не мине една-две минути, намериш ги. А, не бил той виновен. Твоето съмнение не било основателно.
към беседата >>
Ако дойде някой и ми вземе всичкото богатство, ще кажа на драго сърце: „Нека го вземе.“ А в туй новото учение няма никакви обири, обирания.
И сегашната любов на хората трая четири дни. Вие обичате хората, нали? Но когато ви пипнат хиляда лева от кесията, ще ги обичате ли? Не, тази Божествена любов, за която ви говоря, тя е друга.
Ако дойде някой и ми вземе всичкото богатство, ще кажа на драго сърце: „Нека го вземе.“ А в туй новото учение няма никакви обири, обирания.
Да допуснем, че аз имам стотина килограма злато и някой го вземе. Аз по законите, които зная, трансформирам златото, и то пак се връща при мене. Крадецът може да го носи сто пъти у дома си, то пак ще се върне при мене. Някои хора казват: „Пари, пари, пари.“ Аз казвам: „Магарето и хиляда килограма злато да пренесе, пак магаре ще си остане. Малко сламица му трябва.“ Парите, това са енергията, която трябва да се пренесе за нашето развитие.
към беседата >>
Казвам, такива магарешки тръни и ние имаме в България, само че не са тъй облагородени.
Казвам, такива магарешки тръни и ние имаме в България, само че не са тъй облагородени.
Ако тази пръчка е насадена на истинската лоза, която е Христос, който е любов, какво грозде трябва да даде? Трябва да даде царско грозде, каквото се развива в Русия. Та като го откъснеш, да си кажеш: „Това е царско грозде за ядене.“ Сега някой ще каже – това са отвлечени въпроси, ние първо трябва да осигурим материалния живот, че тогава да се занимаваме с духовни работи. Не, обратен е процесът в света. Първо трябва да се занимаваме с духовни работи, а после с материални работи.
към беседата >>
След него ти потърсиш парите си тук-там, няма ги.
Но твоят приятел може да е толкова далновиден, че отдалеч предвижда как да се държи с тебе и в постъпките си е отличен, благороден, но ти въпреки всичко това храниш съмнение към него. След време обаче виждаш, че си се лъгал. Съмнението в съвременния свят играе голяма роля. Имаш пари – две-три хиляди лева, туриш ги някъде вкъщи. Дойде ти някой приятел, поседи, поразговори се с вас и си отиде.
След него ти потърсиш парите си тук-там, няма ги.
Казваш: „Тук бяха те.“ Изведнъж дойде съмнението – той ги е задигнал, кой друг, нямаше никой друг тука. Търсиш пак, и не мине една-две минути, намериш ги. А, не бил той виновен. Твоето съмнение не било основателно.
към беседата >>
Да допуснем, че аз имам стотина килограма злато и някой го вземе.
И сегашната любов на хората трая четири дни. Вие обичате хората, нали? Но когато ви пипнат хиляда лева от кесията, ще ги обичате ли? Не, тази Божествена любов, за която ви говоря, тя е друга. Ако дойде някой и ми вземе всичкото богатство, ще кажа на драго сърце: „Нека го вземе.“ А в туй новото учение няма никакви обири, обирания.
Да допуснем, че аз имам стотина килограма злато и някой го вземе.
Аз по законите, които зная, трансформирам златото, и то пак се връща при мене. Крадецът може да го носи сто пъти у дома си, то пак ще се върне при мене. Някои хора казват: „Пари, пари, пари.“ Аз казвам: „Магарето и хиляда килограма злато да пренесе, пак магаре ще си остане. Малко сламица му трябва.“ Парите, това са енергията, която трябва да се пренесе за нашето развитие. Можем ли да пренесем тази енергия в нашата кръв, в нашето сърце, в нашия ум, в нашата воля, това е злато, а да го туриш в касата си, това не е злато.
към беседата >>
Ако тази пръчка е насадена на истинската лоза, която е Христос, който е любов, какво грозде трябва да даде?
Казвам, такива магарешки тръни и ние имаме в България, само че не са тъй облагородени.
Ако тази пръчка е насадена на истинската лоза, която е Христос, който е любов, какво грозде трябва да даде?
Трябва да даде царско грозде, каквото се развива в Русия. Та като го откъснеш, да си кажеш: „Това е царско грозде за ядене.“ Сега някой ще каже – това са отвлечени въпроси, ние първо трябва да осигурим материалния живот, че тогава да се занимаваме с духовни работи. Не, обратен е процесът в света. Първо трябва да се занимаваме с духовни работи, а после с материални работи. Чудни са съвременните хора, когато твърдят, че трябва човек първо материалния живот да си осигури.
към беседата >>
Казваш: „Тук бяха те.“ Изведнъж дойде съмнението – той ги е задигнал, кой друг, нямаше никой друг тука.
След време обаче виждаш, че си се лъгал. Съмнението в съвременния свят играе голяма роля. Имаш пари – две-три хиляди лева, туриш ги някъде вкъщи. Дойде ти някой приятел, поседи, поразговори се с вас и си отиде. След него ти потърсиш парите си тук-там, няма ги.
Казваш: „Тук бяха те.“ Изведнъж дойде съмнението – той ги е задигнал, кой друг, нямаше никой друг тука.
Търсиш пак, и не мине една-две минути, намериш ги. А, не бил той виновен. Твоето съмнение не било основателно.
към беседата >>
Аз по законите, които зная, трансформирам златото, и то пак се връща при мене.
Вие обичате хората, нали? Но когато ви пипнат хиляда лева от кесията, ще ги обичате ли? Не, тази Божествена любов, за която ви говоря, тя е друга. Ако дойде някой и ми вземе всичкото богатство, ще кажа на драго сърце: „Нека го вземе.“ А в туй новото учение няма никакви обири, обирания. Да допуснем, че аз имам стотина килограма злато и някой го вземе.
Аз по законите, които зная, трансформирам златото, и то пак се връща при мене.
Крадецът може да го носи сто пъти у дома си, то пак ще се върне при мене. Някои хора казват: „Пари, пари, пари.“ Аз казвам: „Магарето и хиляда килограма злато да пренесе, пак магаре ще си остане. Малко сламица му трябва.“ Парите, това са енергията, която трябва да се пренесе за нашето развитие. Можем ли да пренесем тази енергия в нашата кръв, в нашето сърце, в нашия ум, в нашата воля, това е злато, а да го туриш в касата си, това не е злато. Еврейският пророк е казал, че за в бъдеще парите ще имат друго предназначение.
към беседата >>
Трябва да даде царско грозде, каквото се развива в Русия.
Казвам, такива магарешки тръни и ние имаме в България, само че не са тъй облагородени. Ако тази пръчка е насадена на истинската лоза, която е Христос, който е любов, какво грозде трябва да даде?
Трябва да даде царско грозде, каквото се развива в Русия.
Та като го откъснеш, да си кажеш: „Това е царско грозде за ядене.“ Сега някой ще каже – това са отвлечени въпроси, ние първо трябва да осигурим материалния живот, че тогава да се занимаваме с духовни работи. Не, обратен е процесът в света. Първо трябва да се занимаваме с духовни работи, а после с материални работи. Чудни са съвременните хора, когато твърдят, че трябва човек първо материалния живот да си осигури. Най-първо човек трябва да се подсигури духовно.
към беседата >>
Търсиш пак, и не мине една-две минути, намериш ги.
Съмнението в съвременния свят играе голяма роля. Имаш пари – две-три хиляди лева, туриш ги някъде вкъщи. Дойде ти някой приятел, поседи, поразговори се с вас и си отиде. След него ти потърсиш парите си тук-там, няма ги. Казваш: „Тук бяха те.“ Изведнъж дойде съмнението – той ги е задигнал, кой друг, нямаше никой друг тука.
Търсиш пак, и не мине една-две минути, намериш ги.
А, не бил той виновен. Твоето съмнение не било основателно.
към беседата >>
Крадецът може да го носи сто пъти у дома си, то пак ще се върне при мене.
Но когато ви пипнат хиляда лева от кесията, ще ги обичате ли? Не, тази Божествена любов, за която ви говоря, тя е друга. Ако дойде някой и ми вземе всичкото богатство, ще кажа на драго сърце: „Нека го вземе.“ А в туй новото учение няма никакви обири, обирания. Да допуснем, че аз имам стотина килограма злато и някой го вземе. Аз по законите, които зная, трансформирам златото, и то пак се връща при мене.
Крадецът може да го носи сто пъти у дома си, то пак ще се върне при мене.
Някои хора казват: „Пари, пари, пари.“ Аз казвам: „Магарето и хиляда килограма злато да пренесе, пак магаре ще си остане. Малко сламица му трябва.“ Парите, това са енергията, която трябва да се пренесе за нашето развитие. Можем ли да пренесем тази енергия в нашата кръв, в нашето сърце, в нашия ум, в нашата воля, това е злато, а да го туриш в касата си, това не е злато. Еврейският пророк е казал, че за в бъдеще парите ще имат друго предназначение.
към беседата >>
Та като го откъснеш, да си кажеш: „Това е царско грозде за ядене.“ Сега някой ще каже – това са отвлечени въпроси, ние първо трябва да осигурим материалния живот, че тогава да се занимаваме с духовни работи.
Казвам, такива магарешки тръни и ние имаме в България, само че не са тъй облагородени. Ако тази пръчка е насадена на истинската лоза, която е Христос, който е любов, какво грозде трябва да даде? Трябва да даде царско грозде, каквото се развива в Русия.
Та като го откъснеш, да си кажеш: „Това е царско грозде за ядене.“ Сега някой ще каже – това са отвлечени въпроси, ние първо трябва да осигурим материалния живот, че тогава да се занимаваме с духовни работи.
Не, обратен е процесът в света. Първо трябва да се занимаваме с духовни работи, а после с материални работи. Чудни са съвременните хора, когато твърдят, че трябва човек първо материалния живот да си осигури. Най-първо човек трябва да се подсигури духовно. Има формули, които той трябва да владее, за да знае как да се справя с материята.
към беседата >>
А, не бил той виновен.
Имаш пари – две-три хиляди лева, туриш ги някъде вкъщи. Дойде ти някой приятел, поседи, поразговори се с вас и си отиде. След него ти потърсиш парите си тук-там, няма ги. Казваш: „Тук бяха те.“ Изведнъж дойде съмнението – той ги е задигнал, кой друг, нямаше никой друг тука. Търсиш пак, и не мине една-две минути, намериш ги.
А, не бил той виновен.
Твоето съмнение не било основателно.
към беседата >>
Някои хора казват: „Пари, пари, пари.“ Аз казвам: „Магарето и хиляда килограма злато да пренесе, пак магаре ще си остане.
Не, тази Божествена любов, за която ви говоря, тя е друга. Ако дойде някой и ми вземе всичкото богатство, ще кажа на драго сърце: „Нека го вземе.“ А в туй новото учение няма никакви обири, обирания. Да допуснем, че аз имам стотина килограма злато и някой го вземе. Аз по законите, които зная, трансформирам златото, и то пак се връща при мене. Крадецът може да го носи сто пъти у дома си, то пак ще се върне при мене.
Някои хора казват: „Пари, пари, пари.“ Аз казвам: „Магарето и хиляда килограма злато да пренесе, пак магаре ще си остане.
Малко сламица му трябва.“ Парите, това са енергията, която трябва да се пренесе за нашето развитие. Можем ли да пренесем тази енергия в нашата кръв, в нашето сърце, в нашия ум, в нашата воля, това е злато, а да го туриш в касата си, това не е злато. Еврейският пророк е казал, че за в бъдеще парите ще имат друго предназначение.
към беседата >>
Не, обратен е процесът в света.
Казвам, такива магарешки тръни и ние имаме в България, само че не са тъй облагородени. Ако тази пръчка е насадена на истинската лоза, която е Христос, който е любов, какво грозде трябва да даде? Трябва да даде царско грозде, каквото се развива в Русия. Та като го откъснеш, да си кажеш: „Това е царско грозде за ядене.“ Сега някой ще каже – това са отвлечени въпроси, ние първо трябва да осигурим материалния живот, че тогава да се занимаваме с духовни работи.
Не, обратен е процесът в света.
Първо трябва да се занимаваме с духовни работи, а после с материални работи. Чудни са съвременните хора, когато твърдят, че трябва човек първо материалния живот да си осигури. Най-първо човек трябва да се подсигури духовно. Има формули, които той трябва да владее, за да знае как да се справя с материята. Кои хора са осигурени днес?
към беседата >>
Твоето съмнение не било основателно.
Дойде ти някой приятел, поседи, поразговори се с вас и си отиде. След него ти потърсиш парите си тук-там, няма ги. Казваш: „Тук бяха те.“ Изведнъж дойде съмнението – той ги е задигнал, кой друг, нямаше никой друг тука. Търсиш пак, и не мине една-две минути, намериш ги. А, не бил той виновен.
Твоето съмнение не било основателно.
към беседата >>
Малко сламица му трябва.“ Парите, това са енергията, която трябва да се пренесе за нашето развитие.
Ако дойде някой и ми вземе всичкото богатство, ще кажа на драго сърце: „Нека го вземе.“ А в туй новото учение няма никакви обири, обирания. Да допуснем, че аз имам стотина килограма злато и някой го вземе. Аз по законите, които зная, трансформирам златото, и то пак се връща при мене. Крадецът може да го носи сто пъти у дома си, то пак ще се върне при мене. Някои хора казват: „Пари, пари, пари.“ Аз казвам: „Магарето и хиляда килограма злато да пренесе, пак магаре ще си остане.
Малко сламица му трябва.“ Парите, това са енергията, която трябва да се пренесе за нашето развитие.
Можем ли да пренесем тази енергия в нашата кръв, в нашето сърце, в нашия ум, в нашата воля, това е злато, а да го туриш в касата си, това не е злато. Еврейският пророк е казал, че за в бъдеще парите ще имат друго предназначение.
към беседата >>
Първо трябва да се занимаваме с духовни работи, а после с материални работи.
Казвам, такива магарешки тръни и ние имаме в България, само че не са тъй облагородени. Ако тази пръчка е насадена на истинската лоза, която е Христос, който е любов, какво грозде трябва да даде? Трябва да даде царско грозде, каквото се развива в Русия. Та като го откъснеш, да си кажеш: „Това е царско грозде за ядене.“ Сега някой ще каже – това са отвлечени въпроси, ние първо трябва да осигурим материалния живот, че тогава да се занимаваме с духовни работи. Не, обратен е процесът в света.
Първо трябва да се занимаваме с духовни работи, а после с материални работи.
Чудни са съвременните хора, когато твърдят, че трябва човек първо материалния живот да си осигури. Най-първо човек трябва да се подсигури духовно. Има формули, които той трябва да владее, за да знае как да се справя с материята. Кои хора са осигурени днес? Нали тези, у които умствените способности са повече развити?
към беседата >>
Следователно Христос казва – ние трябва да подложим учението на Христа на един жив опит.
Следователно Христос казва – ние трябва да подложим учението на Христа на един жив опит.
Вече две хиляди години са се изминали, откак Христос е дошъл на земята. И какъв е смисълът на този живот? Казваме: „Да живеем.“ Да, но ние не живеем сега. Аз определям живота така. В живота има мъчения, има труд, има и работа.
към беседата >>
Можем ли да пренесем тази енергия в нашата кръв, в нашето сърце, в нашия ум, в нашата воля, това е злато, а да го туриш в касата си, това не е злато.
Да допуснем, че аз имам стотина килограма злато и някой го вземе. Аз по законите, които зная, трансформирам златото, и то пак се връща при мене. Крадецът може да го носи сто пъти у дома си, то пак ще се върне при мене. Някои хора казват: „Пари, пари, пари.“ Аз казвам: „Магарето и хиляда килограма злато да пренесе, пак магаре ще си остане. Малко сламица му трябва.“ Парите, това са енергията, която трябва да се пренесе за нашето развитие.
Можем ли да пренесем тази енергия в нашата кръв, в нашето сърце, в нашия ум, в нашата воля, това е злато, а да го туриш в касата си, това не е злато.
Еврейският пророк е казал, че за в бъдеще парите ще имат друго предназначение.
към беседата >>
Чудни са съвременните хора, когато твърдят, че трябва човек първо материалния живот да си осигури.
Ако тази пръчка е насадена на истинската лоза, която е Христос, който е любов, какво грозде трябва да даде? Трябва да даде царско грозде, каквото се развива в Русия. Та като го откъснеш, да си кажеш: „Това е царско грозде за ядене.“ Сега някой ще каже – това са отвлечени въпроси, ние първо трябва да осигурим материалния живот, че тогава да се занимаваме с духовни работи. Не, обратен е процесът в света. Първо трябва да се занимаваме с духовни работи, а после с материални работи.
Чудни са съвременните хора, когато твърдят, че трябва човек първо материалния живот да си осигури.
Най-първо човек трябва да се подсигури духовно. Има формули, които той трябва да владее, за да знае как да се справя с материята. Кои хора са осигурени днес? Нали тези, у които умствените способности са повече развити?
към беседата >>
Вече две хиляди години са се изминали, откак Христос е дошъл на земята.
Следователно Христос казва – ние трябва да подложим учението на Христа на един жив опит.
Вече две хиляди години са се изминали, откак Христос е дошъл на земята.
И какъв е смисълът на този живот? Казваме: „Да живеем.“ Да, но ние не живеем сега. Аз определям живота така. В живота има мъчения, има труд, има и работа. Някои хора са минали мъчението, сега са в труда.
към беседата >>
Еврейският пророк е казал, че за в бъдеще парите ще имат друго предназначение.
Аз по законите, които зная, трансформирам златото, и то пак се връща при мене. Крадецът може да го носи сто пъти у дома си, то пак ще се върне при мене. Някои хора казват: „Пари, пари, пари.“ Аз казвам: „Магарето и хиляда килограма злато да пренесе, пак магаре ще си остане. Малко сламица му трябва.“ Парите, това са енергията, която трябва да се пренесе за нашето развитие. Можем ли да пренесем тази енергия в нашата кръв, в нашето сърце, в нашия ум, в нашата воля, това е злато, а да го туриш в касата си, това не е злато.
Еврейският пророк е казал, че за в бъдеще парите ще имат друго предназначение.
към беседата >>
Най-първо човек трябва да се подсигури духовно.
Трябва да даде царско грозде, каквото се развива в Русия. Та като го откъснеш, да си кажеш: „Това е царско грозде за ядене.“ Сега някой ще каже – това са отвлечени въпроси, ние първо трябва да осигурим материалния живот, че тогава да се занимаваме с духовни работи. Не, обратен е процесът в света. Първо трябва да се занимаваме с духовни работи, а после с материални работи. Чудни са съвременните хора, когато твърдят, че трябва човек първо материалния живот да си осигури.
Най-първо човек трябва да се подсигури духовно.
Има формули, които той трябва да владее, за да знае как да се справя с материята. Кои хора са осигурени днес? Нали тези, у които умствените способности са повече развити?
към беседата >>
И какъв е смисълът на този живот?
Следователно Христос казва – ние трябва да подложим учението на Христа на един жив опит. Вече две хиляди години са се изминали, откак Христос е дошъл на земята.
И какъв е смисълът на този живот?
Казваме: „Да живеем.“ Да, но ние не живеем сега. Аз определям живота така. В живота има мъчения, има труд, има и работа. Някои хора са минали мъчението, сега са в труда. Казвате: „Трудовата повинност е минала.“ Малцина са хората, които сега работят.
към беседата >>
И тъй, разменната монета за в бъдеще ще бъде законът на любовта.
И тъй, разменната монета за в бъдеще ще бъде законът на любовта.
Ще дойде ден, когато хората няма да имат за разменна монета парите. Ще кажете: „Ами тогава как ще живеят хората? “ Как ще живеят хората тогава, аз често уподобявам това на следующото. Ако отидете в небето да си купите нещо и предложите пари, ще причините на търговеца най-голяма обида. Той ще ви каже: „Пари не ми трябват.“ Той ще счита за най-голямо щастие това, че идвате да вземате нещо без пари.
към беседата >>
Има формули, които той трябва да владее, за да знае как да се справя с материята.
Та като го откъснеш, да си кажеш: „Това е царско грозде за ядене.“ Сега някой ще каже – това са отвлечени въпроси, ние първо трябва да осигурим материалния живот, че тогава да се занимаваме с духовни работи. Не, обратен е процесът в света. Първо трябва да се занимаваме с духовни работи, а после с материални работи. Чудни са съвременните хора, когато твърдят, че трябва човек първо материалния живот да си осигури. Най-първо човек трябва да се подсигури духовно.
Има формули, които той трябва да владее, за да знае как да се справя с материята.
Кои хора са осигурени днес? Нали тези, у които умствените способности са повече развити?
към беседата >>
Казваме: „Да живеем.“ Да, но ние не живеем сега.
Следователно Христос казва – ние трябва да подложим учението на Христа на един жив опит. Вече две хиляди години са се изминали, откак Христос е дошъл на земята. И какъв е смисълът на този живот?
Казваме: „Да живеем.“ Да, но ние не живеем сега.
Аз определям живота така. В живота има мъчения, има труд, има и работа. Някои хора са минали мъчението, сега са в труда. Казвате: „Трудовата повинност е минала.“ Малцина са хората, които сега работят. Работят поетите, музикантите, художниците.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато хората няма да имат за разменна монета парите.
И тъй, разменната монета за в бъдеще ще бъде законът на любовта.
Ще дойде ден, когато хората няма да имат за разменна монета парите.
Ще кажете: „Ами тогава как ще живеят хората? “ Как ще живеят хората тогава, аз често уподобявам това на следующото. Ако отидете в небето да си купите нещо и предложите пари, ще причините на търговеца най-голяма обида. Той ще ви каже: „Пари не ми трябват.“ Той ще счита за най-голямо щастие това, че идвате да вземате нещо без пари. Там всички хора купуват нещата без пари.
към беседата >>
Кои хора са осигурени днес?
Не, обратен е процесът в света. Първо трябва да се занимаваме с духовни работи, а после с материални работи. Чудни са съвременните хора, когато твърдят, че трябва човек първо материалния живот да си осигури. Най-първо човек трябва да се подсигури духовно. Има формули, които той трябва да владее, за да знае как да се справя с материята.
Кои хора са осигурени днес?
Нали тези, у които умствените способности са повече развити?
към беседата >>
Аз определям живота така.
Следователно Христос казва – ние трябва да подложим учението на Христа на един жив опит. Вече две хиляди години са се изминали, откак Христос е дошъл на земята. И какъв е смисълът на този живот? Казваме: „Да живеем.“ Да, но ние не живеем сега.
Аз определям живота така.
В живота има мъчения, има труд, има и работа. Някои хора са минали мъчението, сега са в труда. Казвате: „Трудовата повинност е минала.“ Малцина са хората, които сега работят. Работят поетите, музикантите, художниците. Един ден, когато дойде времето всички да работят, но без да се измъчваме, трудът ще се налага чрез закон, мъчението – също. Защо?
към беседата >>
Ще кажете: „Ами тогава как ще живеят хората?
И тъй, разменната монета за в бъдеще ще бъде законът на любовта. Ще дойде ден, когато хората няма да имат за разменна монета парите.
Ще кажете: „Ами тогава как ще живеят хората?
“ Как ще живеят хората тогава, аз често уподобявам това на следующото. Ако отидете в небето да си купите нещо и предложите пари, ще причините на търговеца най-голяма обида. Той ще ви каже: „Пари не ми трябват.“ Той ще счита за най-голямо щастие това, че идвате да вземате нещо без пари. Там всички хора купуват нещата без пари. И ако искате да знаете какво нещо е духовният живот, ще ви кажа: тук с пари, там без пари, тук с омраза, там с любов, тук с лъжа, там с истина.
към беседата >>
Нали тези, у които умствените способности са повече развити?
Първо трябва да се занимаваме с духовни работи, а после с материални работи. Чудни са съвременните хора, когато твърдят, че трябва човек първо материалния живот да си осигури. Най-първо човек трябва да се подсигури духовно. Има формули, които той трябва да владее, за да знае как да се справя с материята. Кои хора са осигурени днес?
Нали тези, у които умствените способности са повече развити?
към беседата >>
В живота има мъчения, има труд, има и работа.
Следователно Христос казва – ние трябва да подложим учението на Христа на един жив опит. Вече две хиляди години са се изминали, откак Христос е дошъл на земята. И какъв е смисълът на този живот? Казваме: „Да живеем.“ Да, но ние не живеем сега. Аз определям живота така.
В живота има мъчения, има труд, има и работа.
Някои хора са минали мъчението, сега са в труда. Казвате: „Трудовата повинност е минала.“ Малцина са хората, които сега работят. Работят поетите, музикантите, художниците. Един ден, когато дойде времето всички да работят, но без да се измъчваме, трудът ще се налага чрез закон, мъчението – също. Защо? По единствената причина, че сме напуснали Божията любов.
към беседата >>
“ Как ще живеят хората тогава, аз често уподобявам това на следующото.
И тъй, разменната монета за в бъдеще ще бъде законът на любовта. Ще дойде ден, когато хората няма да имат за разменна монета парите. Ще кажете: „Ами тогава как ще живеят хората?
“ Как ще живеят хората тогава, аз често уподобявам това на следующото.
Ако отидете в небето да си купите нещо и предложите пари, ще причините на търговеца най-голяма обида. Той ще ви каже: „Пари не ми трябват.“ Той ще счита за най-голямо щастие това, че идвате да вземате нещо без пари. Там всички хора купуват нещата без пари. И ако искате да знаете какво нещо е духовният живот, ще ви кажа: тук с пари, там без пари, тук с омраза, там с любов, тук с лъжа, там с истина. Там всичко е точно обратното.
към беседата >>
Следователно на първо място човек трябва да облагороди своя ум, а за да се облагороди човешкият ум, изисква се не – както казват съвременните хора, гранитна и желязна воля.
Следователно на първо място човек трябва да облагороди своя ум, а за да се облагороди човешкият ум, изисква се не – както казват съвременните хора, гранитна и желязна воля.
Казвам, не, това не е култура. Желязна и гранитна воля не са култури на растене. Гранитната воля създава прах, а желязната воля – война, насилие. А каква воля трябва? Диамантена. Казвам, ние, съвременните хора, и онези, които искат да следват христовото учение, трябва да имаме диамантена воля, воля, която пред никакви мъчнотии, пред никакви страдания да не прави никакви отклонения.
към беседата >>
Някои хора са минали мъчението, сега са в труда.
Вече две хиляди години са се изминали, откак Христос е дошъл на земята. И какъв е смисълът на този живот? Казваме: „Да живеем.“ Да, но ние не живеем сега. Аз определям живота така. В живота има мъчения, има труд, има и работа.
Някои хора са минали мъчението, сега са в труда.
Казвате: „Трудовата повинност е минала.“ Малцина са хората, които сега работят. Работят поетите, музикантите, художниците. Един ден, когато дойде времето всички да работят, но без да се измъчваме, трудът ще се налага чрез закон, мъчението – също. Защо? По единствената причина, че сме напуснали Божията любов. Когато обичаме някого, ние не го измъчваме, даваме му лека работа, но щом не го обичаме, даваме му мъчна работа.
към беседата >>
Ако отидете в небето да си купите нещо и предложите пари, ще причините на търговеца най-голяма обида.
И тъй, разменната монета за в бъдеще ще бъде законът на любовта. Ще дойде ден, когато хората няма да имат за разменна монета парите. Ще кажете: „Ами тогава как ще живеят хората? “ Как ще живеят хората тогава, аз често уподобявам това на следующото.
Ако отидете в небето да си купите нещо и предложите пари, ще причините на търговеца най-голяма обида.
Той ще ви каже: „Пари не ми трябват.“ Той ще счита за най-голямо щастие това, че идвате да вземате нещо без пари. Там всички хора купуват нещата без пари. И ако искате да знаете какво нещо е духовният живот, ще ви кажа: тук с пари, там без пари, тук с омраза, там с любов, тук с лъжа, там с истина. Там всичко е точно обратното.
към беседата >>
Казвам, не, това не е култура.
Следователно на първо място човек трябва да облагороди своя ум, а за да се облагороди човешкият ум, изисква се не – както казват съвременните хора, гранитна и желязна воля.
Казвам, не, това не е култура.
Желязна и гранитна воля не са култури на растене. Гранитната воля създава прах, а желязната воля – война, насилие. А каква воля трябва? Диамантена. Казвам, ние, съвременните хора, и онези, които искат да следват христовото учение, трябва да имаме диамантена воля, воля, която пред никакви мъчнотии, пред никакви страдания да не прави никакви отклонения. А сега ние, съвременните хора, даже и вие, които имате свои възгледи, колко често може да се отклоните от пътя си.
към беседата >>
Казвате: „Трудовата повинност е минала.“ Малцина са хората, които сега работят.
И какъв е смисълът на този живот? Казваме: „Да живеем.“ Да, но ние не живеем сега. Аз определям живота така. В живота има мъчения, има труд, има и работа. Някои хора са минали мъчението, сега са в труда.
Казвате: „Трудовата повинност е минала.“ Малцина са хората, които сега работят.
Работят поетите, музикантите, художниците. Един ден, когато дойде времето всички да работят, но без да се измъчваме, трудът ще се налага чрез закон, мъчението – също. Защо? По единствената причина, че сме напуснали Божията любов. Когато обичаме някого, ние не го измъчваме, даваме му лека работа, но щом не го обичаме, даваме му мъчна работа.
към беседата >>
Той ще ви каже: „Пари не ми трябват.“ Той ще счита за най-голямо щастие това, че идвате да вземате нещо без пари.
И тъй, разменната монета за в бъдеще ще бъде законът на любовта. Ще дойде ден, когато хората няма да имат за разменна монета парите. Ще кажете: „Ами тогава как ще живеят хората? “ Как ще живеят хората тогава, аз често уподобявам това на следующото. Ако отидете в небето да си купите нещо и предложите пари, ще причините на търговеца най-голяма обида.
Той ще ви каже: „Пари не ми трябват.“ Той ще счита за най-голямо щастие това, че идвате да вземате нещо без пари.
Там всички хора купуват нещата без пари. И ако искате да знаете какво нещо е духовният живот, ще ви кажа: тук с пари, там без пари, тук с омраза, там с любов, тук с лъжа, там с истина. Там всичко е точно обратното.
към беседата >>
Желязна и гранитна воля не са култури на растене.
Следователно на първо място човек трябва да облагороди своя ум, а за да се облагороди човешкият ум, изисква се не – както казват съвременните хора, гранитна и желязна воля. Казвам, не, това не е култура.
Желязна и гранитна воля не са култури на растене.
Гранитната воля създава прах, а желязната воля – война, насилие. А каква воля трябва? Диамантена. Казвам, ние, съвременните хора, и онези, които искат да следват христовото учение, трябва да имаме диамантена воля, воля, която пред никакви мъчнотии, пред никакви страдания да не прави никакви отклонения. А сега ние, съвременните хора, даже и вие, които имате свои възгледи, колко често може да се отклоните от пътя си. Някой философ писал, че нямало задгробен живот и следователно вие повярвате в тази философия.
към беседата >>
Работят поетите, музикантите, художниците.
Казваме: „Да живеем.“ Да, но ние не живеем сега. Аз определям живота така. В живота има мъчения, има труд, има и работа. Някои хора са минали мъчението, сега са в труда. Казвате: „Трудовата повинност е минала.“ Малцина са хората, които сега работят.
Работят поетите, музикантите, художниците.
Един ден, когато дойде времето всички да работят, но без да се измъчваме, трудът ще се налага чрез закон, мъчението – също. Защо? По единствената причина, че сме напуснали Божията любов. Когато обичаме някого, ние не го измъчваме, даваме му лека работа, но щом не го обичаме, даваме му мъчна работа.
към беседата >>
Там всички хора купуват нещата без пари.
Ще дойде ден, когато хората няма да имат за разменна монета парите. Ще кажете: „Ами тогава как ще живеят хората? “ Как ще живеят хората тогава, аз често уподобявам това на следующото. Ако отидете в небето да си купите нещо и предложите пари, ще причините на търговеца най-голяма обида. Той ще ви каже: „Пари не ми трябват.“ Той ще счита за най-голямо щастие това, че идвате да вземате нещо без пари.
Там всички хора купуват нещата без пари.
И ако искате да знаете какво нещо е духовният живот, ще ви кажа: тук с пари, там без пари, тук с омраза, там с любов, тук с лъжа, там с истина. Там всичко е точно обратното.
към беседата >>
Гранитната воля създава прах, а желязната воля – война, насилие.
Следователно на първо място човек трябва да облагороди своя ум, а за да се облагороди човешкият ум, изисква се не – както казват съвременните хора, гранитна и желязна воля. Казвам, не, това не е култура. Желязна и гранитна воля не са култури на растене.
Гранитната воля създава прах, а желязната воля – война, насилие.
А каква воля трябва? Диамантена. Казвам, ние, съвременните хора, и онези, които искат да следват христовото учение, трябва да имаме диамантена воля, воля, която пред никакви мъчнотии, пред никакви страдания да не прави никакви отклонения. А сега ние, съвременните хора, даже и вие, които имате свои възгледи, колко често може да се отклоните от пътя си. Някой философ писал, че нямало задгробен живот и следователно вие повярвате в тази философия. Питам ви, опитали ли сте тази философия?
към беседата >>
Един ден, когато дойде времето всички да работят, но без да се измъчваме, трудът ще се налага чрез закон, мъчението – също. Защо?
Аз определям живота така. В живота има мъчения, има труд, има и работа. Някои хора са минали мъчението, сега са в труда. Казвате: „Трудовата повинност е минала.“ Малцина са хората, които сега работят. Работят поетите, музикантите, художниците.
Един ден, когато дойде времето всички да работят, но без да се измъчваме, трудът ще се налага чрез закон, мъчението – също. Защо?
По единствената причина, че сме напуснали Божията любов. Когато обичаме някого, ние не го измъчваме, даваме му лека работа, но щом не го обичаме, даваме му мъчна работа.
към беседата >>
И ако искате да знаете какво нещо е духовният живот, ще ви кажа: тук с пари, там без пари, тук с омраза, там с любов, тук с лъжа, там с истина.
Ще кажете: „Ами тогава как ще живеят хората? “ Как ще живеят хората тогава, аз често уподобявам това на следующото. Ако отидете в небето да си купите нещо и предложите пари, ще причините на търговеца най-голяма обида. Той ще ви каже: „Пари не ми трябват.“ Той ще счита за най-голямо щастие това, че идвате да вземате нещо без пари. Там всички хора купуват нещата без пари.
И ако искате да знаете какво нещо е духовният живот, ще ви кажа: тук с пари, там без пари, тук с омраза, там с любов, тук с лъжа, там с истина.
Там всичко е точно обратното.
към беседата >>
А каква воля трябва?
Следователно на първо място човек трябва да облагороди своя ум, а за да се облагороди човешкият ум, изисква се не – както казват съвременните хора, гранитна и желязна воля. Казвам, не, това не е култура. Желязна и гранитна воля не са култури на растене. Гранитната воля създава прах, а желязната воля – война, насилие.
А каква воля трябва?
Диамантена. Казвам, ние, съвременните хора, и онези, които искат да следват христовото учение, трябва да имаме диамантена воля, воля, която пред никакви мъчнотии, пред никакви страдания да не прави никакви отклонения. А сега ние, съвременните хора, даже и вие, които имате свои възгледи, колко често може да се отклоните от пътя си. Някой философ писал, че нямало задгробен живот и следователно вие повярвате в тази философия. Питам ви, опитали ли сте тази философия? Някои казват: „Ние ще умрем.“ На мнозина казвам тъй: „Ти можа ли да докажеш, че има смърт в света?
към беседата >>
По единствената причина, че сме напуснали Божията любов.
В живота има мъчения, има труд, има и работа. Някои хора са минали мъчението, сега са в труда. Казвате: „Трудовата повинност е минала.“ Малцина са хората, които сега работят. Работят поетите, музикантите, художниците. Един ден, когато дойде времето всички да работят, но без да се измъчваме, трудът ще се налага чрез закон, мъчението – също. Защо?
По единствената причина, че сме напуснали Божията любов.
Когато обичаме някого, ние не го измъчваме, даваме му лека работа, но щом не го обичаме, даваме му мъчна работа.
към беседата >>
Там всичко е точно обратното.
“ Как ще живеят хората тогава, аз често уподобявам това на следующото. Ако отидете в небето да си купите нещо и предложите пари, ще причините на търговеца най-голяма обида. Той ще ви каже: „Пари не ми трябват.“ Той ще счита за най-голямо щастие това, че идвате да вземате нещо без пари. Там всички хора купуват нещата без пари. И ако искате да знаете какво нещо е духовният живот, ще ви кажа: тук с пари, там без пари, тук с омраза, там с любов, тук с лъжа, там с истина.
Там всичко е точно обратното.
към беседата >>
Диамантена. Казвам, ние, съвременните хора, и онези, които искат да следват христовото учение, трябва да имаме диамантена воля, воля, която пред никакви мъчнотии, пред никакви страдания да не прави никакви отклонения.
Следователно на първо място човек трябва да облагороди своя ум, а за да се облагороди човешкият ум, изисква се не – както казват съвременните хора, гранитна и желязна воля. Казвам, не, това не е култура. Желязна и гранитна воля не са култури на растене. Гранитната воля създава прах, а желязната воля – война, насилие. А каква воля трябва?
Диамантена. Казвам, ние, съвременните хора, и онези, които искат да следват христовото учение, трябва да имаме диамантена воля, воля, която пред никакви мъчнотии, пред никакви страдания да не прави никакви отклонения.
А сега ние, съвременните хора, даже и вие, които имате свои възгледи, колко често може да се отклоните от пътя си. Някой философ писал, че нямало задгробен живот и следователно вие повярвате в тази философия. Питам ви, опитали ли сте тази философия? Някои казват: „Ние ще умрем.“ На мнозина казвам тъй: „Ти можа ли да докажеш, че има смърт в света? “ Че живеем, това можем да докажем.
към беседата >>
Когато обичаме някого, ние не го измъчваме, даваме му лека работа, но щом не го обичаме, даваме му мъчна работа.
Някои хора са минали мъчението, сега са в труда. Казвате: „Трудовата повинност е минала.“ Малцина са хората, които сега работят. Работят поетите, музикантите, художниците. Един ден, когато дойде времето всички да работят, но без да се измъчваме, трудът ще се налага чрез закон, мъчението – също. Защо? По единствената причина, че сме напуснали Божията любов.
Когато обичаме някого, ние не го измъчваме, даваме му лека работа, но щом не го обичаме, даваме му мъчна работа.
към беседата >>
И следователно, като се насадим на тази лоза, земята тогава ще се преобрази, животът ще бъде преобразен, земята ще ражда толкова много, че всички хора ще имат за ядене и пиене и умовете и сърцата им ще бъдат приготвени за тази нова култура.
И следователно, като се насадим на тази лоза, земята тогава ще се преобрази, животът ще бъде преобразен, земята ще ражда толкова много, че всички хора ще имат за ядене и пиене и умовете и сърцата им ще бъдат приготвени за тази нова култура.
Ще опитате това. Това не го говоря само аз, това са говорили много хора на миналото, това е една епоха и вие, които сте дошли до последните времена, отворете Евангелието и се запитайте насадени ли сме на тази лоза, познаваме ли Бога, готови ли сме да служим? Накъде ще отидем, няма да питате това.
към беседата >>
А сега ние, съвременните хора, даже и вие, които имате свои възгледи, колко често може да се отклоните от пътя си.
Казвам, не, това не е култура. Желязна и гранитна воля не са култури на растене. Гранитната воля създава прах, а желязната воля – война, насилие. А каква воля трябва? Диамантена. Казвам, ние, съвременните хора, и онези, които искат да следват христовото учение, трябва да имаме диамантена воля, воля, която пред никакви мъчнотии, пред никакви страдания да не прави никакви отклонения.
А сега ние, съвременните хора, даже и вие, които имате свои възгледи, колко често може да се отклоните от пътя си.
Някой философ писал, че нямало задгробен живот и следователно вие повярвате в тази философия. Питам ви, опитали ли сте тази философия? Някои казват: „Ние ще умрем.“ На мнозина казвам тъй: „Ти можа ли да докажеш, че има смърт в света? “ Че живеем, това можем да докажем. Но че ще умрем, това никой не може да докаже, а при това всички хора вярват, че ще умрат.
към беседата >>
Сега за разрешението на нашия мъчен живот, понеже той ни интересува, аз го определям така.
Сега за разрешението на нашия мъчен живот, понеже той ни интересува, аз го определям така.
Един народ или едно човечество в своите размери, това е един космически човек, развит в своята цялост. Малкият орех, плодът, е равен на големия орех, дървото. Тъй гласи окултната математика. Частта е равна на своето цяло. Ще кажете – това е един абсурд.
към беседата >>
Ще опитате това.
И следователно, като се насадим на тази лоза, земята тогава ще се преобрази, животът ще бъде преобразен, земята ще ражда толкова много, че всички хора ще имат за ядене и пиене и умовете и сърцата им ще бъдат приготвени за тази нова култура.
Ще опитате това.
Това не го говоря само аз, това са говорили много хора на миналото, това е една епоха и вие, които сте дошли до последните времена, отворете Евангелието и се запитайте насадени ли сме на тази лоза, познаваме ли Бога, готови ли сме да служим? Накъде ще отидем, няма да питате това.
към беседата >>
Някой философ писал, че нямало задгробен живот и следователно вие повярвате в тази философия.
Желязна и гранитна воля не са култури на растене. Гранитната воля създава прах, а желязната воля – война, насилие. А каква воля трябва? Диамантена. Казвам, ние, съвременните хора, и онези, които искат да следват христовото учение, трябва да имаме диамантена воля, воля, която пред никакви мъчнотии, пред никакви страдания да не прави никакви отклонения. А сега ние, съвременните хора, даже и вие, които имате свои възгледи, колко често може да се отклоните от пътя си.
Някой философ писал, че нямало задгробен живот и следователно вие повярвате в тази философия.
Питам ви, опитали ли сте тази философия? Някои казват: „Ние ще умрем.“ На мнозина казвам тъй: „Ти можа ли да докажеш, че има смърт в света? “ Че живеем, това можем да докажем. Но че ще умрем, това никой не може да докаже, а при това всички хора вярват, че ще умрат. Е, как ще докажем, че има смърт?
към беседата >>
Един народ или едно човечество в своите размери, това е един космически човек, развит в своята цялост.
Сега за разрешението на нашия мъчен живот, понеже той ни интересува, аз го определям така.
Един народ или едно човечество в своите размери, това е един космически човек, развит в своята цялост.
Малкият орех, плодът, е равен на големия орех, дървото. Тъй гласи окултната математика. Частта е равна на своето цяло. Ще кажете – това е един абсурд. Не, аз ще ви определя, че това е така.
към беседата >>
Това не го говоря само аз, това са говорили много хора на миналото, това е една епоха и вие, които сте дошли до последните времена, отворете Евангелието и се запитайте насадени ли сме на тази лоза, познаваме ли Бога, готови ли сме да служим?
И следователно, като се насадим на тази лоза, земята тогава ще се преобрази, животът ще бъде преобразен, земята ще ражда толкова много, че всички хора ще имат за ядене и пиене и умовете и сърцата им ще бъдат приготвени за тази нова култура. Ще опитате това.
Това не го говоря само аз, това са говорили много хора на миналото, това е една епоха и вие, които сте дошли до последните времена, отворете Евангелието и се запитайте насадени ли сме на тази лоза, познаваме ли Бога, готови ли сме да служим?
Накъде ще отидем, няма да питате това.
към беседата >>
Питам ви, опитали ли сте тази философия?
Гранитната воля създава прах, а желязната воля – война, насилие. А каква воля трябва? Диамантена. Казвам, ние, съвременните хора, и онези, които искат да следват христовото учение, трябва да имаме диамантена воля, воля, която пред никакви мъчнотии, пред никакви страдания да не прави никакви отклонения. А сега ние, съвременните хора, даже и вие, които имате свои възгледи, колко често може да се отклоните от пътя си. Някой философ писал, че нямало задгробен живот и следователно вие повярвате в тази философия.
Питам ви, опитали ли сте тази философия?
Някои казват: „Ние ще умрем.“ На мнозина казвам тъй: „Ти можа ли да докажеш, че има смърт в света? “ Че живеем, това можем да докажем. Но че ще умрем, това никой не може да докаже, а при това всички хора вярват, че ще умрат. Е, как ще докажем, че има смърт? Престава сърцето да тупа.
към беседата >>
Малкият орех, плодът, е равен на големия орех, дървото.
Сега за разрешението на нашия мъчен живот, понеже той ни интересува, аз го определям така. Един народ или едно човечество в своите размери, това е един космически човек, развит в своята цялост.
Малкият орех, плодът, е равен на големия орех, дървото.
Тъй гласи окултната математика. Частта е равна на своето цяло. Ще кажете – това е един абсурд. Не, аз ще ви определя, че това е така. Онзи малкият орех, който е паднал от големия, той е част от него, но ако вие го посадите в добра почва и му дадете същите условия, същия брой години, той ще стане толкова голям, колкото и другия.
към беседата >>
Накъде ще отидем, няма да питате това.
И следователно, като се насадим на тази лоза, земята тогава ще се преобрази, животът ще бъде преобразен, земята ще ражда толкова много, че всички хора ще имат за ядене и пиене и умовете и сърцата им ще бъдат приготвени за тази нова култура. Ще опитате това. Това не го говоря само аз, това са говорили много хора на миналото, това е една епоха и вие, които сте дошли до последните времена, отворете Евангелието и се запитайте насадени ли сме на тази лоза, познаваме ли Бога, готови ли сме да служим?
Накъде ще отидем, няма да питате това.
към беседата >>
Някои казват: „Ние ще умрем.“ На мнозина казвам тъй: „Ти можа ли да докажеш, че има смърт в света?
А каква воля трябва? Диамантена. Казвам, ние, съвременните хора, и онези, които искат да следват христовото учение, трябва да имаме диамантена воля, воля, която пред никакви мъчнотии, пред никакви страдания да не прави никакви отклонения. А сега ние, съвременните хора, даже и вие, които имате свои възгледи, колко често може да се отклоните от пътя си. Някой философ писал, че нямало задгробен живот и следователно вие повярвате в тази философия. Питам ви, опитали ли сте тази философия?
Някои казват: „Ние ще умрем.“ На мнозина казвам тъй: „Ти можа ли да докажеш, че има смърт в света?
“ Че живеем, това можем да докажем. Но че ще умрем, това никой не може да докаже, а при това всички хора вярват, че ще умрат. Е, как ще докажем, че има смърт? Престава сърцето да тупа. Спирането на сърцето доказва ли, че това е смърт?
към беседата >>
Тъй гласи окултната математика.
Сега за разрешението на нашия мъчен живот, понеже той ни интересува, аз го определям така. Един народ или едно човечество в своите размери, това е един космически човек, развит в своята цялост. Малкият орех, плодът, е равен на големия орех, дървото.
Тъй гласи окултната математика.
Частта е равна на своето цяло. Ще кажете – това е един абсурд. Не, аз ще ви определя, че това е така. Онзи малкият орех, който е паднал от големия, той е част от него, но ако вие го посадите в добра почва и му дадете същите условия, същия брой години, той ще стане толкова голям, колкото и другия. Следователно той съдържа в себе си възможността да стане също толкова голям.
към беседата >>
Христос казва: „Аз съм истинната лоза.“ На друго място: „В дома на Отца ми много жилища има и дето отидете, ще дойде да ви вземе.“ Значи има други места, дето условията са по-хубави, отколкото тия на земята.
Христос казва: „Аз съм истинната лоза.“ На друго място: „В дома на Отца ми много жилища има и дето отидете, ще дойде да ви вземе.“ Значи има други места, дето условията са по-хубави, отколкото тия на земята.
Нима условията на един вол тук, на земята, са много добри? Ако един човек вземе един вол и го трансформира във формата на човек, няма ли да го пренесе в друг живот по-добър? Ако човек вземе една риза и я трансформира във формата на човек, няма ли да подобри условията на нейния живот.
към беседата >>
“ Че живеем, това можем да докажем.
Диамантена. Казвам, ние, съвременните хора, и онези, които искат да следват христовото учение, трябва да имаме диамантена воля, воля, която пред никакви мъчнотии, пред никакви страдания да не прави никакви отклонения. А сега ние, съвременните хора, даже и вие, които имате свои възгледи, колко често може да се отклоните от пътя си. Някой философ писал, че нямало задгробен живот и следователно вие повярвате в тази философия. Питам ви, опитали ли сте тази философия? Някои казват: „Ние ще умрем.“ На мнозина казвам тъй: „Ти можа ли да докажеш, че има смърт в света?
“ Че живеем, това можем да докажем.
Но че ще умрем, това никой не може да докаже, а при това всички хора вярват, че ще умрат. Е, как ще докажем, че има смърт? Престава сърцето да тупа. Спирането на сърцето доказва ли, че това е смърт? Аз мога да ви покажа в природата хиляди същества, на които сърцата престават да тупат, а при това напролет пак се събуждат.
към беседата >>
Частта е равна на своето цяло.
Сега за разрешението на нашия мъчен живот, понеже той ни интересува, аз го определям така. Един народ или едно човечество в своите размери, това е един космически човек, развит в своята цялост. Малкият орех, плодът, е равен на големия орех, дървото. Тъй гласи окултната математика.
Частта е равна на своето цяло.
Ще кажете – това е един абсурд. Не, аз ще ви определя, че това е така. Онзи малкият орех, който е паднал от големия, той е част от него, но ако вие го посадите в добра почва и му дадете същите условия, същия брой години, той ще стане толкова голям, колкото и другия. Следователно той съдържа в себе си възможността да стане също толкова голям.
към беседата >>
Нима условията на един вол тук, на земята, са много добри?
Христос казва: „Аз съм истинната лоза.“ На друго място: „В дома на Отца ми много жилища има и дето отидете, ще дойде да ви вземе.“ Значи има други места, дето условията са по-хубави, отколкото тия на земята.
Нима условията на един вол тук, на земята, са много добри?
Ако един човек вземе един вол и го трансформира във формата на човек, няма ли да го пренесе в друг живот по-добър? Ако човек вземе една риза и я трансформира във формата на човек, няма ли да подобри условията на нейния живот.
към беседата >>
Но че ще умрем, това никой не може да докаже, а при това всички хора вярват, че ще умрат.
А сега ние, съвременните хора, даже и вие, които имате свои възгледи, колко често може да се отклоните от пътя си. Някой философ писал, че нямало задгробен живот и следователно вие повярвате в тази философия. Питам ви, опитали ли сте тази философия? Някои казват: „Ние ще умрем.“ На мнозина казвам тъй: „Ти можа ли да докажеш, че има смърт в света? “ Че живеем, това можем да докажем.
Но че ще умрем, това никой не може да докаже, а при това всички хора вярват, че ще умрат.
Е, как ще докажем, че има смърт? Престава сърцето да тупа. Спирането на сърцето доказва ли, че това е смърт? Аз мога да ви покажа в природата хиляди същества, на които сърцата престават да тупат, а при това напролет пак се събуждат. Те падат като в летаргически сън и напролет пак се събуждат.
към беседата >>
Ще кажете – това е един абсурд.
Сега за разрешението на нашия мъчен живот, понеже той ни интересува, аз го определям така. Един народ или едно човечество в своите размери, това е един космически човек, развит в своята цялост. Малкият орех, плодът, е равен на големия орех, дървото. Тъй гласи окултната математика. Частта е равна на своето цяло.
Ще кажете – това е един абсурд.
Не, аз ще ви определя, че това е така. Онзи малкият орех, който е паднал от големия, той е част от него, но ако вие го посадите в добра почва и му дадете същите условия, същия брой години, той ще стане толкова голям, колкото и другия. Следователно той съдържа в себе си възможността да стане също толкова голям.
към беседата >>
Ако един човек вземе един вол и го трансформира във формата на човек, няма ли да го пренесе в друг живот по-добър?
Христос казва: „Аз съм истинната лоза.“ На друго място: „В дома на Отца ми много жилища има и дето отидете, ще дойде да ви вземе.“ Значи има други места, дето условията са по-хубави, отколкото тия на земята. Нима условията на един вол тук, на земята, са много добри?
Ако един човек вземе един вол и го трансформира във формата на човек, няма ли да го пренесе в друг живот по-добър?
Ако човек вземе една риза и я трансформира във формата на човек, няма ли да подобри условията на нейния живот.
към беседата >>
Е, как ще докажем, че има смърт?
Някой философ писал, че нямало задгробен живот и следователно вие повярвате в тази философия. Питам ви, опитали ли сте тази философия? Някои казват: „Ние ще умрем.“ На мнозина казвам тъй: „Ти можа ли да докажеш, че има смърт в света? “ Че живеем, това можем да докажем. Но че ще умрем, това никой не може да докаже, а при това всички хора вярват, че ще умрат.
Е, как ще докажем, че има смърт?
Престава сърцето да тупа. Спирането на сърцето доказва ли, че това е смърт? Аз мога да ви покажа в природата хиляди същества, на които сърцата престават да тупат, а при това напролет пак се събуждат. Те падат като в летаргически сън и напролет пак се събуждат.
към беседата >>
Не, аз ще ви определя, че това е така.
Един народ или едно човечество в своите размери, това е един космически човек, развит в своята цялост. Малкият орех, плодът, е равен на големия орех, дървото. Тъй гласи окултната математика. Частта е равна на своето цяло. Ще кажете – това е един абсурд.
Не, аз ще ви определя, че това е така.
Онзи малкият орех, който е паднал от големия, той е част от него, но ако вие го посадите в добра почва и му дадете същите условия, същия брой години, той ще стане толкова голям, колкото и другия. Следователно той съдържа в себе си възможността да стане също толкова голям.
към беседата >>
Ако човек вземе една риза и я трансформира във формата на човек, няма ли да подобри условията на нейния живот.
Христос казва: „Аз съм истинната лоза.“ На друго място: „В дома на Отца ми много жилища има и дето отидете, ще дойде да ви вземе.“ Значи има други места, дето условията са по-хубави, отколкото тия на земята. Нима условията на един вол тук, на земята, са много добри? Ако един човек вземе един вол и го трансформира във формата на човек, няма ли да го пренесе в друг живот по-добър?
Ако човек вземе една риза и я трансформира във формата на човек, няма ли да подобри условията на нейния живот.
към беседата >>
Престава сърцето да тупа.
Питам ви, опитали ли сте тази философия? Някои казват: „Ние ще умрем.“ На мнозина казвам тъй: „Ти можа ли да докажеш, че има смърт в света? “ Че живеем, това можем да докажем. Но че ще умрем, това никой не може да докаже, а при това всички хора вярват, че ще умрат. Е, как ще докажем, че има смърт?
Престава сърцето да тупа.
Спирането на сърцето доказва ли, че това е смърт? Аз мога да ви покажа в природата хиляди същества, на които сърцата престават да тупат, а при това напролет пак се събуждат. Те падат като в летаргически сън и напролет пак се събуждат.
към беседата >>
Онзи малкият орех, който е паднал от големия, той е част от него, но ако вие го посадите в добра почва и му дадете същите условия, същия брой години, той ще стане толкова голям, колкото и другия.
Малкият орех, плодът, е равен на големия орех, дървото. Тъй гласи окултната математика. Частта е равна на своето цяло. Ще кажете – това е един абсурд. Не, аз ще ви определя, че това е така.
Онзи малкият орех, който е паднал от големия, той е част от него, но ако вие го посадите в добра почва и му дадете същите условия, същия брой години, той ще стане толкова голям, колкото и другия.
Следователно той съдържа в себе си възможността да стане също толкова голям.
към беседата >>
Следователно Христос идва да вземе хората, да ги преобрази, да им даде нови форми на живот и когато се отворят очите им, да кажат: „Слепи бяхме едно време, но сега виждаме.“
Следователно Христос идва да вземе хората, да ги преобрази, да им даде нови форми на живот и когато се отворят очите им, да кажат: „Слепи бяхме едно време, но сега виждаме.“
към беседата >>
Спирането на сърцето доказва ли, че това е смърт?
Някои казват: „Ние ще умрем.“ На мнозина казвам тъй: „Ти можа ли да докажеш, че има смърт в света? “ Че живеем, това можем да докажем. Но че ще умрем, това никой не може да докаже, а при това всички хора вярват, че ще умрат. Е, как ще докажем, че има смърт? Престава сърцето да тупа.
Спирането на сърцето доказва ли, че това е смърт?
Аз мога да ви покажа в природата хиляди същества, на които сърцата престават да тупат, а при това напролет пак се събуждат. Те падат като в летаргически сън и напролет пак се събуждат.
към беседата >>
Следователно той съдържа в себе си възможността да стане също толкова голям.
Тъй гласи окултната математика. Частта е равна на своето цяло. Ще кажете – това е един абсурд. Не, аз ще ви определя, че това е така. Онзи малкият орех, който е паднал от големия, той е част от него, но ако вие го посадите в добра почва и му дадете същите условия, същия брой години, той ще стане толкова голям, колкото и другия.
Следователно той съдържа в себе си възможността да стане също толкова голям.
към беседата >>
Аз мога да ви покажа в природата хиляди същества, на които сърцата престават да тупат, а при това напролет пак се събуждат.
“ Че живеем, това можем да докажем. Но че ще умрем, това никой не може да докаже, а при това всички хора вярват, че ще умрат. Е, как ще докажем, че има смърт? Престава сърцето да тупа. Спирането на сърцето доказва ли, че това е смърт?
Аз мога да ви покажа в природата хиляди същества, на които сърцата престават да тупат, а при това напролет пак се събуждат.
Те падат като в летаргически сън и напролет пак се събуждат.
към беседата >>
И сега, ако ние приложим туй учение вътре в себе си, ще можем да пораснем.
И сега, ако ние приложим туй учение вътре в себе си, ще можем да пораснем.
Запример всеки един от вас да се запита откъде иде, защо е дошъл на земята и где отива. Откъде идем и къде отиваме, ние нищо не знаем. Често казвате: „Онзи свят.“ Но где е той, знаете ли го? Имате ли карта за онзи свят? За Америка отиваме, имаме карта.
към беседата >>
Те падат като в летаргически сън и напролет пак се събуждат.
Но че ще умрем, това никой не може да докаже, а при това всички хора вярват, че ще умрат. Е, как ще докажем, че има смърт? Престава сърцето да тупа. Спирането на сърцето доказва ли, че това е смърт? Аз мога да ви покажа в природата хиляди същества, на които сърцата престават да тупат, а при това напролет пак се събуждат.
Те падат като в летаргически сън и напролет пак се събуждат.
към беседата >>
Запример всеки един от вас да се запита откъде иде, защо е дошъл на земята и где отива.
И сега, ако ние приложим туй учение вътре в себе си, ще можем да пораснем.
Запример всеки един от вас да се запита откъде иде, защо е дошъл на земята и где отива.
Откъде идем и къде отиваме, ние нищо не знаем. Често казвате: „Онзи свят.“ Но где е той, знаете ли го? Имате ли карта за онзи свят? За Америка отиваме, имаме карта. Казвам, за онзи свят има точно определен път.
към беседата >>
Следователно реалното в света, това е животът, а смъртта, това е преходното състояние, това е по възможност най-минималната деятелност, която животът може да уподоби в даден момент.
Следователно реалното в света, това е животът, а смъртта, това е преходното състояние, това е по възможност най-минималната деятелност, която животът може да уподоби в даден момент.
Следователно животът започва със смъртта и там, дето има смърт, има и живот. Аз определям най-малката деятелност в живота, това е смъртта. Питам тогава, где е вашата смърт? Когато един организъм вече е разстроен в своите най-широки размери и изхарчил своята деятелност, тогава Господ му налага смъртта. Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
Откъде идем и къде отиваме, ние нищо не знаем.
И сега, ако ние приложим туй учение вътре в себе си, ще можем да пораснем. Запример всеки един от вас да се запита откъде иде, защо е дошъл на земята и где отива.
Откъде идем и къде отиваме, ние нищо не знаем.
Често казвате: „Онзи свят.“ Но где е той, знаете ли го? Имате ли карта за онзи свят? За Америка отиваме, имаме карта. Казвам, за онзи свят има точно определен път. Има методи, чрез които вие може да се научите как да направлявате тялото си, да отидете в друг свят, да видите какво има там, че има ред и порядък.
към беседата >>
Следователно животът започва със смъртта и там, дето има смърт, има и живот.
Следователно реалното в света, това е животът, а смъртта, това е преходното състояние, това е по възможност най-минималната деятелност, която животът може да уподоби в даден момент.
Следователно животът започва със смъртта и там, дето има смърт, има и живот.
Аз определям най-малката деятелност в живота, това е смъртта. Питам тогава, где е вашата смърт? Когато един организъм вече е разстроен в своите най-широки размери и изхарчил своята деятелност, тогава Господ му налага смъртта. Ще ви приведа един пример. Един богат търговец имал големи разноски – сто хиляди лева в годината.
към беседата >>
Често казвате: „Онзи свят.“ Но где е той, знаете ли го?
И сега, ако ние приложим туй учение вътре в себе си, ще можем да пораснем. Запример всеки един от вас да се запита откъде иде, защо е дошъл на земята и где отива. Откъде идем и къде отиваме, ние нищо не знаем.
Често казвате: „Онзи свят.“ Но где е той, знаете ли го?
Имате ли карта за онзи свят? За Америка отиваме, имаме карта. Казвам, за онзи свят има точно определен път. Има методи, чрез които вие може да се научите как да направлявате тялото си, да отидете в друг свят, да видите какво има там, че има ред и порядък.
към беседата >>
Аз определям най-малката деятелност в живота, това е смъртта.
Следователно реалното в света, това е животът, а смъртта, това е преходното състояние, това е по възможност най-минималната деятелност, която животът може да уподоби в даден момент. Следователно животът започва със смъртта и там, дето има смърт, има и живот.
Аз определям най-малката деятелност в живота, това е смъртта.
Питам тогава, где е вашата смърт? Когато един организъм вече е разстроен в своите най-широки размери и изхарчил своята деятелност, тогава Господ му налага смъртта. Ще ви приведа един пример. Един богат търговец имал големи разноски – сто хиляди лева в годината. Всяка година гледал да съкрати нещо от бюджета си, но не могъл да съкрати нищо.
към беседата >>
Имате ли карта за онзи свят?
И сега, ако ние приложим туй учение вътре в себе си, ще можем да пораснем. Запример всеки един от вас да се запита откъде иде, защо е дошъл на земята и где отива. Откъде идем и къде отиваме, ние нищо не знаем. Често казвате: „Онзи свят.“ Но где е той, знаете ли го?
Имате ли карта за онзи свят?
За Америка отиваме, имаме карта. Казвам, за онзи свят има точно определен път. Има методи, чрез които вие може да се научите как да направлявате тялото си, да отидете в друг свят, да видите какво има там, че има ред и порядък.
към беседата >>
Питам тогава, где е вашата смърт?
Следователно реалното в света, това е животът, а смъртта, това е преходното състояние, това е по възможност най-минималната деятелност, която животът може да уподоби в даден момент. Следователно животът започва със смъртта и там, дето има смърт, има и живот. Аз определям най-малката деятелност в живота, това е смъртта.
Питам тогава, где е вашата смърт?
Когато един организъм вече е разстроен в своите най-широки размери и изхарчил своята деятелност, тогава Господ му налага смъртта. Ще ви приведа един пример. Един богат търговец имал големи разноски – сто хиляди лева в годината. Всяка година гледал да съкрати нещо от бюджета си, но не могъл да съкрати нищо. Една година изгубил три четвърти от своя капитал и на другата година съкратил половината от своите разноски.
към беседата >>
За Америка отиваме, имаме карта.
И сега, ако ние приложим туй учение вътре в себе си, ще можем да пораснем. Запример всеки един от вас да се запита откъде иде, защо е дошъл на земята и где отива. Откъде идем и къде отиваме, ние нищо не знаем. Често казвате: „Онзи свят.“ Но где е той, знаете ли го? Имате ли карта за онзи свят?
За Америка отиваме, имаме карта.
Казвам, за онзи свят има точно определен път. Има методи, чрез които вие може да се научите как да направлявате тялото си, да отидете в друг свят, да видите какво има там, че има ред и порядък.
към беседата >>
Когато един организъм вече е разстроен в своите най-широки размери и изхарчил своята деятелност, тогава Господ му налага смъртта.
Следователно реалното в света, това е животът, а смъртта, това е преходното състояние, това е по възможност най-минималната деятелност, която животът може да уподоби в даден момент. Следователно животът започва със смъртта и там, дето има смърт, има и живот. Аз определям най-малката деятелност в живота, това е смъртта. Питам тогава, где е вашата смърт?
Когато един организъм вече е разстроен в своите най-широки размери и изхарчил своята деятелност, тогава Господ му налага смъртта.
Ще ви приведа един пример. Един богат търговец имал големи разноски – сто хиляди лева в годината. Всяка година гледал да съкрати нещо от бюджета си, но не могъл да съкрати нищо. Една година изгубил три четвърти от своя капитал и на другата година съкратил половината от своите разноски.
към беседата >>
Казвам, за онзи свят има точно определен път.
Запример всеки един от вас да се запита откъде иде, защо е дошъл на земята и где отива. Откъде идем и къде отиваме, ние нищо не знаем. Често казвате: „Онзи свят.“ Но где е той, знаете ли го? Имате ли карта за онзи свят? За Америка отиваме, имаме карта.
Казвам, за онзи свят има точно определен път.
Има методи, чрез които вие може да се научите как да направлявате тялото си, да отидете в друг свят, да видите какво има там, че има ред и порядък.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
Следователно реалното в света, това е животът, а смъртта, това е преходното състояние, това е по възможност най-минималната деятелност, която животът може да уподоби в даден момент. Следователно животът започва със смъртта и там, дето има смърт, има и живот. Аз определям най-малката деятелност в живота, това е смъртта. Питам тогава, где е вашата смърт? Когато един организъм вече е разстроен в своите най-широки размери и изхарчил своята деятелност, тогава Господ му налага смъртта.
Ще ви приведа един пример.
Един богат търговец имал големи разноски – сто хиляди лева в годината. Всяка година гледал да съкрати нещо от бюджета си, но не могъл да съкрати нищо. Една година изгубил три четвърти от своя капитал и на другата година съкратил половината от своите разноски.
към беседата >>
Има методи, чрез които вие може да се научите как да направлявате тялото си, да отидете в друг свят, да видите какво има там, че има ред и порядък.
Откъде идем и къде отиваме, ние нищо не знаем. Често казвате: „Онзи свят.“ Но где е той, знаете ли го? Имате ли карта за онзи свят? За Америка отиваме, имаме карта. Казвам, за онзи свят има точно определен път.
Има методи, чрез които вие може да се научите как да направлявате тялото си, да отидете в друг свят, да видите какво има там, че има ред и порядък.
към беседата >>
Един богат търговец имал големи разноски – сто хиляди лева в годината.
Следователно животът започва със смъртта и там, дето има смърт, има и живот. Аз определям най-малката деятелност в живота, това е смъртта. Питам тогава, где е вашата смърт? Когато един организъм вече е разстроен в своите най-широки размери и изхарчил своята деятелност, тогава Господ му налага смъртта. Ще ви приведа един пример.
Един богат търговец имал големи разноски – сто хиляди лева в годината.
Всяка година гледал да съкрати нещо от бюджета си, но не могъл да съкрати нищо. Една година изгубил три четвърти от своя капитал и на другата година съкратил половината от своите разноски.
към беседата >>
Съвременните хора сме като онези затворници, затворени в своите мазгали, разбираме толкова, колкото виждаме.
Съвременните хора сме като онези затворници, затворени в своите мазгали, разбираме толкова, колкото виждаме.
Да, но като ни извадят от тия затвори, ще видим повече. Казваме: „Като умрем, ще познаем всичко.“ Не, Христос е проповядвал друго учение. Той е казал, че трябва да намалим своята деятелност, да минем в най-малката деятелност. Следователно от тази минимална деятелност трябва да преминем в истинския живот, дето условията са други, във вечния живот, в който не съществува. Следователно Христос е имал друга задача – чрез смъртта да покаже на хората начин как да се освободят от ограничителните условия на живота, а тази смърт съществува навсякъде – в нашите сърца, в нашите умове, в нашата воля.
към беседата >>
Всяка година гледал да съкрати нещо от бюджета си, но не могъл да съкрати нищо.
Аз определям най-малката деятелност в живота, това е смъртта. Питам тогава, где е вашата смърт? Когато един организъм вече е разстроен в своите най-широки размери и изхарчил своята деятелност, тогава Господ му налага смъртта. Ще ви приведа един пример. Един богат търговец имал големи разноски – сто хиляди лева в годината.
Всяка година гледал да съкрати нещо от бюджета си, но не могъл да съкрати нищо.
Една година изгубил три четвърти от своя капитал и на другата година съкратил половината от своите разноски.
към беседата >>
Да, но като ни извадят от тия затвори, ще видим повече.
Съвременните хора сме като онези затворници, затворени в своите мазгали, разбираме толкова, колкото виждаме.
Да, но като ни извадят от тия затвори, ще видим повече.
Казваме: „Като умрем, ще познаем всичко.“ Не, Христос е проповядвал друго учение. Той е казал, че трябва да намалим своята деятелност, да минем в най-малката деятелност. Следователно от тази минимална деятелност трябва да преминем в истинския живот, дето условията са други, във вечния живот, в който не съществува. Следователно Христос е имал друга задача – чрез смъртта да покаже на хората начин как да се освободят от ограничителните условия на живота, а тази смърт съществува навсякъде – в нашите сърца, в нашите умове, в нашата воля.
към беседата >>
Една година изгубил три четвърти от своя капитал и на другата година съкратил половината от своите разноски.
Питам тогава, где е вашата смърт? Когато един организъм вече е разстроен в своите най-широки размери и изхарчил своята деятелност, тогава Господ му налага смъртта. Ще ви приведа един пример. Един богат търговец имал големи разноски – сто хиляди лева в годината. Всяка година гледал да съкрати нещо от бюджета си, но не могъл да съкрати нищо.
Една година изгубил три четвърти от своя капитал и на другата година съкратил половината от своите разноски.
към беседата >>
Казваме: „Като умрем, ще познаем всичко.“ Не, Христос е проповядвал друго учение.
Съвременните хора сме като онези затворници, затворени в своите мазгали, разбираме толкова, колкото виждаме. Да, но като ни извадят от тия затвори, ще видим повече.
Казваме: „Като умрем, ще познаем всичко.“ Не, Христос е проповядвал друго учение.
Той е казал, че трябва да намалим своята деятелност, да минем в най-малката деятелност. Следователно от тази минимална деятелност трябва да преминем в истинския живот, дето условията са други, във вечния живот, в който не съществува. Следователно Христос е имал друга задача – чрез смъртта да покаже на хората начин как да се освободят от ограничителните условия на живота, а тази смърт съществува навсякъде – в нашите сърца, в нашите умове, в нашата воля.
към беседата >>
Следователно, когато ние, съвременните хора, заборчнеем и нямаме отгде да добием средствата си, тогава идва смъртта.
Следователно, когато ние, съвременните хора, заборчнеем и нямаме отгде да добием средствата си, тогава идва смъртта.
Това е минималният кредит, който Бог дава на едно същество, за да може правилно да се развива. Като казваме, че ще умрем, то значи, че ще се върнем към смъртта, за да ни пречисти тя от нашата грандомания. Всеки иска да има печени патки, пуйки, гъски. Питам, кой философ, като е ял печени пуйки, гъски, е станал философ? Кой светия, като е ял печени пуйки, гъски, е станал светия?
към беседата >>
Той е казал, че трябва да намалим своята деятелност, да минем в най-малката деятелност.
Съвременните хора сме като онези затворници, затворени в своите мазгали, разбираме толкова, колкото виждаме. Да, но като ни извадят от тия затвори, ще видим повече. Казваме: „Като умрем, ще познаем всичко.“ Не, Христос е проповядвал друго учение.
Той е казал, че трябва да намалим своята деятелност, да минем в най-малката деятелност.
Следователно от тази минимална деятелност трябва да преминем в истинския живот, дето условията са други, във вечния живот, в който не съществува. Следователно Христос е имал друга задача – чрез смъртта да покаже на хората начин как да се освободят от ограничителните условия на живота, а тази смърт съществува навсякъде – в нашите сърца, в нашите умове, в нашата воля.
към беседата >>
Това е минималният кредит, който Бог дава на едно същество, за да може правилно да се развива.
Следователно, когато ние, съвременните хора, заборчнеем и нямаме отгде да добием средствата си, тогава идва смъртта.
Това е минималният кредит, който Бог дава на едно същество, за да може правилно да се развива.
Като казваме, че ще умрем, то значи, че ще се върнем към смъртта, за да ни пречисти тя от нашата грандомания. Всеки иска да има печени патки, пуйки, гъски. Питам, кой философ, като е ял печени пуйки, гъски, е станал философ? Кой светия, като е ял печени пуйки, гъски, е станал светия? И при това твърдим.
към беседата >>
Следователно от тази минимална деятелност трябва да преминем в истинския живот, дето условията са други, във вечния живот, в който не съществува.
Съвременните хора сме като онези затворници, затворени в своите мазгали, разбираме толкова, колкото виждаме. Да, но като ни извадят от тия затвори, ще видим повече. Казваме: „Като умрем, ще познаем всичко.“ Не, Христос е проповядвал друго учение. Той е казал, че трябва да намалим своята деятелност, да минем в най-малката деятелност.
Следователно от тази минимална деятелност трябва да преминем в истинския живот, дето условията са други, във вечния живот, в който не съществува.
Следователно Христос е имал друга задача – чрез смъртта да покаже на хората начин как да се освободят от ограничителните условия на живота, а тази смърт съществува навсякъде – в нашите сърца, в нашите умове, в нашата воля.
към беседата >>
Като казваме, че ще умрем, то значи, че ще се върнем към смъртта, за да ни пречисти тя от нашата грандомания.
Следователно, когато ние, съвременните хора, заборчнеем и нямаме отгде да добием средствата си, тогава идва смъртта. Това е минималният кредит, който Бог дава на едно същество, за да може правилно да се развива.
Като казваме, че ще умрем, то значи, че ще се върнем към смъртта, за да ни пречисти тя от нашата грандомания.
Всеки иска да има печени патки, пуйки, гъски. Питам, кой философ, като е ял печени пуйки, гъски, е станал философ? Кой светия, като е ял печени пуйки, гъски, е станал светия? И при това твърдим. Да, за обикновения човек не отричам това – печените пуйки и гъски.
към беседата >>
Следователно Христос е имал друга задача – чрез смъртта да покаже на хората начин как да се освободят от ограничителните условия на живота, а тази смърт съществува навсякъде – в нашите сърца, в нашите умове, в нашата воля.
Съвременните хора сме като онези затворници, затворени в своите мазгали, разбираме толкова, колкото виждаме. Да, но като ни извадят от тия затвори, ще видим повече. Казваме: „Като умрем, ще познаем всичко.“ Не, Христос е проповядвал друго учение. Той е казал, че трябва да намалим своята деятелност, да минем в най-малката деятелност. Следователно от тази минимална деятелност трябва да преминем в истинския живот, дето условията са други, във вечния живот, в който не съществува.
Следователно Христос е имал друга задача – чрез смъртта да покаже на хората начин как да се освободят от ограничителните условия на живота, а тази смърт съществува навсякъде – в нашите сърца, в нашите умове, в нашата воля.
към беседата >>
Всеки иска да има печени патки, пуйки, гъски.
Следователно, когато ние, съвременните хора, заборчнеем и нямаме отгде да добием средствата си, тогава идва смъртта. Това е минималният кредит, който Бог дава на едно същество, за да може правилно да се развива. Като казваме, че ще умрем, то значи, че ще се върнем към смъртта, за да ни пречисти тя от нашата грандомания.
Всеки иска да има печени патки, пуйки, гъски.
Питам, кой философ, като е ял печени пуйки, гъски, е станал философ? Кой светия, като е ял печени пуйки, гъски, е станал светия? И при това твърдим. Да, за обикновения човек не отричам това – печените пуйки и гъски. Но ако той иска да стане благородно същество, не му трябват тия неща.
към беседата >>
Питам, как ще обясните на философски език тия външни настроения, които хората имат един към друг?
Питам, как ще обясните на философски език тия външни настроения, които хората имат един към друг?
Как ще се обяснят вашите отношения на един господар към неговия слуга, как ще се обясни положението на един син, който се е озлобил към баща си, или положението на една дъщеря, която се озлобила срещу майка си, или озлоблението на един ученик срещу учителя си, и обратно? Как ще обясните всичко това? Аз го обяснявам по следующия начин. Ако вие имате само един самун хляб, а около вас има хиляди души, които са гладни, то между тях ще има такъв бой, такова налагане за този хляб, а при това този хляб ще стигне най-много за десетина души. Какво трябва да се прави?
към беседата >>
Питам, кой философ, като е ял печени пуйки, гъски, е станал философ?
Следователно, когато ние, съвременните хора, заборчнеем и нямаме отгде да добием средствата си, тогава идва смъртта. Това е минималният кредит, който Бог дава на едно същество, за да може правилно да се развива. Като казваме, че ще умрем, то значи, че ще се върнем към смъртта, за да ни пречисти тя от нашата грандомания. Всеки иска да има печени патки, пуйки, гъски.
Питам, кой философ, като е ял печени пуйки, гъски, е станал философ?
Кой светия, като е ял печени пуйки, гъски, е станал светия? И при това твърдим. Да, за обикновения човек не отричам това – печените пуйки и гъски. Но ако той иска да стане благородно същество, не му трябват тия неща. И следователно Христос казва: „Разумният живот не седи в това изобилие, а в онуй дълбоко разбиране да владеем енергиите вътре в себе си.“ Сега вие, които ме слушате, да не се обиждате от моите думи, от разсъжденията ми.
към беседата >>
Как ще се обяснят вашите отношения на един господар към неговия слуга, как ще се обясни положението на един син, който се е озлобил към баща си, или положението на една дъщеря, която се озлобила срещу майка си, или озлоблението на един ученик срещу учителя си, и обратно?
Питам, как ще обясните на философски език тия външни настроения, които хората имат един към друг?
Как ще се обяснят вашите отношения на един господар към неговия слуга, как ще се обясни положението на един син, който се е озлобил към баща си, или положението на една дъщеря, която се озлобила срещу майка си, или озлоблението на един ученик срещу учителя си, и обратно?
Как ще обясните всичко това? Аз го обяснявам по следующия начин. Ако вие имате само един самун хляб, а около вас има хиляди души, които са гладни, то между тях ще има такъв бой, такова налагане за този хляб, а при това този хляб ще стигне най-много за десетина души. Какво трябва да се прави? Въпросът лесно ще се разреши.
към беседата >>
Кой светия, като е ял печени пуйки, гъски, е станал светия?
Следователно, когато ние, съвременните хора, заборчнеем и нямаме отгде да добием средствата си, тогава идва смъртта. Това е минималният кредит, който Бог дава на едно същество, за да може правилно да се развива. Като казваме, че ще умрем, то значи, че ще се върнем към смъртта, за да ни пречисти тя от нашата грандомания. Всеки иска да има печени патки, пуйки, гъски. Питам, кой философ, като е ял печени пуйки, гъски, е станал философ?
Кой светия, като е ял печени пуйки, гъски, е станал светия?
И при това твърдим. Да, за обикновения човек не отричам това – печените пуйки и гъски. Но ако той иска да стане благородно същество, не му трябват тия неща. И следователно Христос казва: „Разумният живот не седи в това изобилие, а в онуй дълбоко разбиране да владеем енергиите вътре в себе си.“ Сега вие, които ме слушате, да не се обиждате от моите думи, от разсъжденията ми. Многото ядене аз го оприличавам на една счупена стомна – колкото ѝ сипваш, тя все се изпразва.
към беседата >>
Как ще обясните всичко това?
Питам, как ще обясните на философски език тия външни настроения, които хората имат един към друг? Как ще се обяснят вашите отношения на един господар към неговия слуга, как ще се обясни положението на един син, който се е озлобил към баща си, или положението на една дъщеря, която се озлобила срещу майка си, или озлоблението на един ученик срещу учителя си, и обратно?
Как ще обясните всичко това?
Аз го обяснявам по следующия начин. Ако вие имате само един самун хляб, а около вас има хиляди души, които са гладни, то между тях ще има такъв бой, такова налагане за този хляб, а при това този хляб ще стигне най-много за десетина души. Какво трябва да се прави? Въпросът лесно ще се разреши. Аз имам хиляда декара земя.
към беседата >>
И при това твърдим.
Това е минималният кредит, който Бог дава на едно същество, за да може правилно да се развива. Като казваме, че ще умрем, то значи, че ще се върнем към смъртта, за да ни пречисти тя от нашата грандомания. Всеки иска да има печени патки, пуйки, гъски. Питам, кой философ, като е ял печени пуйки, гъски, е станал философ? Кой светия, като е ял печени пуйки, гъски, е станал светия?
И при това твърдим.
Да, за обикновения човек не отричам това – печените пуйки и гъски. Но ако той иска да стане благородно същество, не му трябват тия неща. И следователно Христос казва: „Разумният живот не седи в това изобилие, а в онуй дълбоко разбиране да владеем енергиите вътре в себе си.“ Сега вие, които ме слушате, да не се обиждате от моите думи, от разсъжденията ми. Многото ядене аз го оприличавам на една счупена стомна – колкото ѝ сипваш, тя все се изпразва. Кои стомни са пукнати?
към беседата >>
Аз го обяснявам по следующия начин.
Питам, как ще обясните на философски език тия външни настроения, които хората имат един към друг? Как ще се обяснят вашите отношения на един господар към неговия слуга, как ще се обясни положението на един син, който се е озлобил към баща си, или положението на една дъщеря, която се озлобила срещу майка си, или озлоблението на един ученик срещу учителя си, и обратно? Как ще обясните всичко това?
Аз го обяснявам по следующия начин.
Ако вие имате само един самун хляб, а около вас има хиляди души, които са гладни, то между тях ще има такъв бой, такова налагане за този хляб, а при това този хляб ще стигне най-много за десетина души. Какво трябва да се прави? Въпросът лесно ще се разреши. Аз имам хиляда декара земя. Ще ги посадя с жито и догодина ще има за всички по един самун.
към беседата >>
Да, за обикновения човек не отричам това – печените пуйки и гъски.
Като казваме, че ще умрем, то значи, че ще се върнем към смъртта, за да ни пречисти тя от нашата грандомания. Всеки иска да има печени патки, пуйки, гъски. Питам, кой философ, като е ял печени пуйки, гъски, е станал философ? Кой светия, като е ял печени пуйки, гъски, е станал светия? И при това твърдим.
Да, за обикновения човек не отричам това – печените пуйки и гъски.
Но ако той иска да стане благородно същество, не му трябват тия неща. И следователно Христос казва: „Разумният живот не седи в това изобилие, а в онуй дълбоко разбиране да владеем енергиите вътре в себе си.“ Сега вие, които ме слушате, да не се обиждате от моите думи, от разсъжденията ми. Многото ядене аз го оприличавам на една счупена стомна – колкото ѝ сипваш, тя все се изпразва. Кои стомни са пукнати? Кои хора ядат много?
към беседата >>
Ако вие имате само един самун хляб, а около вас има хиляди души, които са гладни, то между тях ще има такъв бой, такова налагане за този хляб, а при това този хляб ще стигне най-много за десетина души.
Питам, как ще обясните на философски език тия външни настроения, които хората имат един към друг? Как ще се обяснят вашите отношения на един господар към неговия слуга, как ще се обясни положението на един син, който се е озлобил към баща си, или положението на една дъщеря, която се озлобила срещу майка си, или озлоблението на един ученик срещу учителя си, и обратно? Как ще обясните всичко това? Аз го обяснявам по следующия начин.
Ако вие имате само един самун хляб, а около вас има хиляди души, които са гладни, то между тях ще има такъв бой, такова налагане за този хляб, а при това този хляб ще стигне най-много за десетина души.
Какво трябва да се прави? Въпросът лесно ще се разреши. Аз имам хиляда декара земя. Ще ги посадя с жито и догодина ще има за всички по един самун. Ще му кажа: „Дай, братко, торбата си.“ Като му я напълня, ще се бия ли?
към беседата >>
Но ако той иска да стане благородно същество, не му трябват тия неща.
Всеки иска да има печени патки, пуйки, гъски. Питам, кой философ, като е ял печени пуйки, гъски, е станал философ? Кой светия, като е ял печени пуйки, гъски, е станал светия? И при това твърдим. Да, за обикновения човек не отричам това – печените пуйки и гъски.
Но ако той иска да стане благородно същество, не му трябват тия неща.
И следователно Христос казва: „Разумният живот не седи в това изобилие, а в онуй дълбоко разбиране да владеем енергиите вътре в себе си.“ Сега вие, които ме слушате, да не се обиждате от моите думи, от разсъжденията ми. Многото ядене аз го оприличавам на една счупена стомна – колкото ѝ сипваш, тя все се изпразва. Кои стомни са пукнати? Кои хора ядат много? Болните хора.
към беседата >>
Какво трябва да се прави?
Питам, как ще обясните на философски език тия външни настроения, които хората имат един към друг? Как ще се обяснят вашите отношения на един господар към неговия слуга, как ще се обясни положението на един син, който се е озлобил към баща си, или положението на една дъщеря, която се озлобила срещу майка си, или озлоблението на един ученик срещу учителя си, и обратно? Как ще обясните всичко това? Аз го обяснявам по следующия начин. Ако вие имате само един самун хляб, а около вас има хиляди души, които са гладни, то между тях ще има такъв бой, такова налагане за този хляб, а при това този хляб ще стигне най-много за десетина души.
Какво трябва да се прави?
Въпросът лесно ще се разреши. Аз имам хиляда декара земя. Ще ги посадя с жито и догодина ще има за всички по един самун. Ще му кажа: „Дай, братко, торбата си.“ Като му я напълня, ще се бия ли? Не, осигуриха се всички.
към беседата >>
И следователно Христос казва: „Разумният живот не седи в това изобилие, а в онуй дълбоко разбиране да владеем енергиите вътре в себе си.“ Сега вие, които ме слушате, да не се обиждате от моите думи, от разсъжденията ми.
Питам, кой философ, като е ял печени пуйки, гъски, е станал философ? Кой светия, като е ял печени пуйки, гъски, е станал светия? И при това твърдим. Да, за обикновения човек не отричам това – печените пуйки и гъски. Но ако той иска да стане благородно същество, не му трябват тия неща.
И следователно Христос казва: „Разумният живот не седи в това изобилие, а в онуй дълбоко разбиране да владеем енергиите вътре в себе си.“ Сега вие, които ме слушате, да не се обиждате от моите думи, от разсъжденията ми.
Многото ядене аз го оприличавам на една счупена стомна – колкото ѝ сипваш, тя все се изпразва. Кои стомни са пукнати? Кои хора ядат много? Болните хора. „Ох, докторе, умирам!
към беседата >>
Въпросът лесно ще се разреши.
Как ще се обяснят вашите отношения на един господар към неговия слуга, как ще се обясни положението на един син, който се е озлобил към баща си, или положението на една дъщеря, която се озлобила срещу майка си, или озлоблението на един ученик срещу учителя си, и обратно? Как ще обясните всичко това? Аз го обяснявам по следующия начин. Ако вие имате само един самун хляб, а около вас има хиляди души, които са гладни, то между тях ще има такъв бой, такова налагане за този хляб, а при това този хляб ще стигне най-много за десетина души. Какво трябва да се прави?
Въпросът лесно ще се разреши.
Аз имам хиляда декара земя. Ще ги посадя с жито и догодина ще има за всички по един самун. Ще му кажа: „Дай, братко, торбата си.“ Като му я напълня, ще се бия ли? Не, осигуриха се всички.
към беседата >>
Многото ядене аз го оприличавам на една счупена стомна – колкото ѝ сипваш, тя все се изпразва.
Кой светия, като е ял печени пуйки, гъски, е станал светия? И при това твърдим. Да, за обикновения човек не отричам това – печените пуйки и гъски. Но ако той иска да стане благородно същество, не му трябват тия неща. И следователно Христос казва: „Разумният живот не седи в това изобилие, а в онуй дълбоко разбиране да владеем енергиите вътре в себе си.“ Сега вие, които ме слушате, да не се обиждате от моите думи, от разсъжденията ми.
Многото ядене аз го оприличавам на една счупена стомна – колкото ѝ сипваш, тя все се изпразва.
Кои стомни са пукнати? Кои хора ядат много? Болните хора. „Ох, докторе, умирам! Умирам, аз трябва да ям, за да спася живота си.“ Ами че той именно с това ядене разваля живота си.
към беседата >>
Аз имам хиляда декара земя.
Как ще обясните всичко това? Аз го обяснявам по следующия начин. Ако вие имате само един самун хляб, а около вас има хиляди души, които са гладни, то между тях ще има такъв бой, такова налагане за този хляб, а при това този хляб ще стигне най-много за десетина души. Какво трябва да се прави? Въпросът лесно ще се разреши.
Аз имам хиляда декара земя.
Ще ги посадя с жито и догодина ще има за всички по един самун. Ще му кажа: „Дай, братко, торбата си.“ Като му я напълня, ще се бия ли? Не, осигуриха се всички.
към беседата >>
Кои стомни са пукнати?
И при това твърдим. Да, за обикновения човек не отричам това – печените пуйки и гъски. Но ако той иска да стане благородно същество, не му трябват тия неща. И следователно Христос казва: „Разумният живот не седи в това изобилие, а в онуй дълбоко разбиране да владеем енергиите вътре в себе си.“ Сега вие, които ме слушате, да не се обиждате от моите думи, от разсъжденията ми. Многото ядене аз го оприличавам на една счупена стомна – колкото ѝ сипваш, тя все се изпразва.
Кои стомни са пукнати?
Кои хора ядат много? Болните хора. „Ох, докторе, умирам! Умирам, аз трябва да ям, за да спася живота си.“ Ами че той именно с това ядене разваля живота си. Неговият организъм се нуждае от една малка почивка.
към беседата >>
Ще ги посадя с жито и догодина ще има за всички по един самун.
Аз го обяснявам по следующия начин. Ако вие имате само един самун хляб, а около вас има хиляди души, които са гладни, то между тях ще има такъв бой, такова налагане за този хляб, а при това този хляб ще стигне най-много за десетина души. Какво трябва да се прави? Въпросът лесно ще се разреши. Аз имам хиляда декара земя.
Ще ги посадя с жито и догодина ще има за всички по един самун.
Ще му кажа: „Дай, братко, торбата си.“ Като му я напълня, ще се бия ли? Не, осигуриха се всички.
към беседата >>
Кои хора ядат много?
Да, за обикновения човек не отричам това – печените пуйки и гъски. Но ако той иска да стане благородно същество, не му трябват тия неща. И следователно Христос казва: „Разумният живот не седи в това изобилие, а в онуй дълбоко разбиране да владеем енергиите вътре в себе си.“ Сега вие, които ме слушате, да не се обиждате от моите думи, от разсъжденията ми. Многото ядене аз го оприличавам на една счупена стомна – колкото ѝ сипваш, тя все се изпразва. Кои стомни са пукнати?
Кои хора ядат много?
Болните хора. „Ох, докторе, умирам! Умирам, аз трябва да ям, за да спася живота си.“ Ами че той именно с това ядене разваля живота си. Неговият организъм се нуждае от една малка почивка. Тази счупена стомна трябва да се засмоли.
към беседата >>
Ще му кажа: „Дай, братко, торбата си.“ Като му я напълня, ще се бия ли?
Ако вие имате само един самун хляб, а около вас има хиляди души, които са гладни, то между тях ще има такъв бой, такова налагане за този хляб, а при това този хляб ще стигне най-много за десетина души. Какво трябва да се прави? Въпросът лесно ще се разреши. Аз имам хиляда декара земя. Ще ги посадя с жито и догодина ще има за всички по един самун.
Ще му кажа: „Дай, братко, торбата си.“ Като му я напълня, ще се бия ли?
Не, осигуриха се всички.
към беседата >>
Болните хора.
Но ако той иска да стане благородно същество, не му трябват тия неща. И следователно Христос казва: „Разумният живот не седи в това изобилие, а в онуй дълбоко разбиране да владеем енергиите вътре в себе си.“ Сега вие, които ме слушате, да не се обиждате от моите думи, от разсъжденията ми. Многото ядене аз го оприличавам на една счупена стомна – колкото ѝ сипваш, тя все се изпразва. Кои стомни са пукнати? Кои хора ядат много?
Болните хора.
„Ох, докторе, умирам! Умирам, аз трябва да ям, за да спася живота си.“ Ами че той именно с това ядене разваля живота си. Неговият организъм се нуждае от една малка почивка. Тази счупена стомна трябва да се засмоли. И сега ние възпитаваме нашите деца, че трябва да ядат много.
към беседата >>
Не, осигуриха се всички.
Какво трябва да се прави? Въпросът лесно ще се разреши. Аз имам хиляда декара земя. Ще ги посадя с жито и догодина ще има за всички по един самун. Ще му кажа: „Дай, братко, торбата си.“ Като му я напълня, ще се бия ли?
Не, осигуриха се всички.
към беседата >>
„Ох, докторе, умирам!
И следователно Христос казва: „Разумният живот не седи в това изобилие, а в онуй дълбоко разбиране да владеем енергиите вътре в себе си.“ Сега вие, които ме слушате, да не се обиждате от моите думи, от разсъжденията ми. Многото ядене аз го оприличавам на една счупена стомна – колкото ѝ сипваш, тя все се изпразва. Кои стомни са пукнати? Кои хора ядат много? Болните хора.
„Ох, докторе, умирам!
Умирам, аз трябва да ям, за да спася живота си.“ Ами че той именно с това ядене разваля живота си. Неговият организъм се нуждае от една малка почивка. Тази счупена стомна трябва да се засмоли. И сега ние възпитаваме нашите деца, че трябва да ядат много. Туй възпитание е вложено в нас, но природата казва: „Когато си гладен, иде ядеш.
към беседата >>
Следователно ние, съвременните хора, страдаме от това, че нямаме любов, която да внесе живота.
Следователно ние, съвременните хора, страдаме от това, че нямаме любов, която да внесе живота.
Изгубили сме ние своята любов, своята надежда, своята вяра. Ние, съвременните хора, сме много лековерни. Те в Бога не вярват, а дойдат при мене и ми казват: „Какво е моето щастие? “ Аз в щастието не вярвам. Че как – в Бога не вярваш, а пък за щастие мислиш.
към беседата >>
Умирам, аз трябва да ям, за да спася живота си.“ Ами че той именно с това ядене разваля живота си.
Многото ядене аз го оприличавам на една счупена стомна – колкото ѝ сипваш, тя все се изпразва. Кои стомни са пукнати? Кои хора ядат много? Болните хора. „Ох, докторе, умирам!
Умирам, аз трябва да ям, за да спася живота си.“ Ами че той именно с това ядене разваля живота си.
Неговият организъм се нуждае от една малка почивка. Тази счупена стомна трябва да се засмоли. И сега ние възпитаваме нашите деца, че трябва да ядат много. Туй възпитание е вложено в нас, но природата казва: „Когато си гладен, иде ядеш. Когато не си гладен, ще постиш.“ И ако ние, съвременните културни хора, бихме се подчинили на този вътрешен инстинкт на глада, щяхме да бъдем десет пъти по-здрави, отколкото сега.
към беседата >>
Изгубили сме ние своята любов, своята надежда, своята вяра.
Следователно ние, съвременните хора, страдаме от това, че нямаме любов, която да внесе живота.
Изгубили сме ние своята любов, своята надежда, своята вяра.
Ние, съвременните хора, сме много лековерни. Те в Бога не вярват, а дойдат при мене и ми казват: „Какво е моето щастие? “ Аз в щастието не вярвам. Че как – в Бога не вярваш, а пък за щастие мислиш. Щастието, което е едно последствие, ти му вярваш, а в причината на нещата, която е Бог, не вярваш.
към беседата >>
Неговият организъм се нуждае от една малка почивка.
Кои стомни са пукнати? Кои хора ядат много? Болните хора. „Ох, докторе, умирам! Умирам, аз трябва да ям, за да спася живота си.“ Ами че той именно с това ядене разваля живота си.
Неговият организъм се нуждае от една малка почивка.
Тази счупена стомна трябва да се засмоли. И сега ние възпитаваме нашите деца, че трябва да ядат много. Туй възпитание е вложено в нас, но природата казва: „Когато си гладен, иде ядеш. Когато не си гладен, ще постиш.“ И ако ние, съвременните културни хора, бихме се подчинили на този вътрешен инстинкт на глада, щяхме да бъдем десет пъти по-здрави, отколкото сега. И ако ние се бяхме подчинили на ония наследствени качества на душата си, на ония благородни пориви, благородни желания да правим добро, които има във всеки един от нас, ще бъдем по-добре, отколкото сме сега.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, сме много лековерни.
Следователно ние, съвременните хора, страдаме от това, че нямаме любов, която да внесе живота. Изгубили сме ние своята любов, своята надежда, своята вяра.
Ние, съвременните хора, сме много лековерни.
Те в Бога не вярват, а дойдат при мене и ми казват: „Какво е моето щастие? “ Аз в щастието не вярвам. Че как – в Бога не вярваш, а пък за щастие мислиш. Щастието, което е едно последствие, ти му вярваш, а в причината на нещата, която е Бог, не вярваш. Благодарение, че вярваш в щастието, защото щастието е един стимул.
към беседата >>
Тази счупена стомна трябва да се засмоли.
Кои хора ядат много? Болните хора. „Ох, докторе, умирам! Умирам, аз трябва да ям, за да спася живота си.“ Ами че той именно с това ядене разваля живота си. Неговият организъм се нуждае от една малка почивка.
Тази счупена стомна трябва да се засмоли.
И сега ние възпитаваме нашите деца, че трябва да ядат много. Туй възпитание е вложено в нас, но природата казва: „Когато си гладен, иде ядеш. Когато не си гладен, ще постиш.“ И ако ние, съвременните културни хора, бихме се подчинили на този вътрешен инстинкт на глада, щяхме да бъдем десет пъти по-здрави, отколкото сега. И ако ние се бяхме подчинили на ония наследствени качества на душата си, на ония благородни пориви, благородни желания да правим добро, които има във всеки един от нас, ще бъдем по-добре, отколкото сме сега. Казвате: „Вълкът не е сега такъв, да правим добро.
към беседата >>
Те в Бога не вярват, а дойдат при мене и ми казват: „Какво е моето щастие?
Следователно ние, съвременните хора, страдаме от това, че нямаме любов, която да внесе живота. Изгубили сме ние своята любов, своята надежда, своята вяра. Ние, съвременните хора, сме много лековерни.
Те в Бога не вярват, а дойдат при мене и ми казват: „Какво е моето щастие?
“ Аз в щастието не вярвам. Че как – в Бога не вярваш, а пък за щастие мислиш. Щастието, което е едно последствие, ти му вярваш, а в причината на нещата, която е Бог, не вярваш. Благодарение, че вярваш в щастието, защото щастието е един стимул.
към беседата >>
И сега ние възпитаваме нашите деца, че трябва да ядат много.
Болните хора. „Ох, докторе, умирам! Умирам, аз трябва да ям, за да спася живота си.“ Ами че той именно с това ядене разваля живота си. Неговият организъм се нуждае от една малка почивка. Тази счупена стомна трябва да се засмоли.
И сега ние възпитаваме нашите деца, че трябва да ядат много.
Туй възпитание е вложено в нас, но природата казва: „Когато си гладен, иде ядеш. Когато не си гладен, ще постиш.“ И ако ние, съвременните културни хора, бихме се подчинили на този вътрешен инстинкт на глада, щяхме да бъдем десет пъти по-здрави, отколкото сега. И ако ние се бяхме подчинили на ония наследствени качества на душата си, на ония благородни пориви, благородни желания да правим добро, които има във всеки един от нас, ще бъдем по-добре, отколкото сме сега. Казвате: „Вълкът не е сега такъв, да правим добро. Трябва да се грижим за себе си.“ Но знаете ли как аз определям доброто за себе си?
към беседата >>
“ Аз в щастието не вярвам.
Следователно ние, съвременните хора, страдаме от това, че нямаме любов, която да внесе живота. Изгубили сме ние своята любов, своята надежда, своята вяра. Ние, съвременните хора, сме много лековерни. Те в Бога не вярват, а дойдат при мене и ми казват: „Какво е моето щастие?
“ Аз в щастието не вярвам.
Че как – в Бога не вярваш, а пък за щастие мислиш. Щастието, което е едно последствие, ти му вярваш, а в причината на нещата, която е Бог, не вярваш. Благодарение, че вярваш в щастието, защото щастието е един стимул.
към беседата >>
Туй възпитание е вложено в нас, но природата казва: „Когато си гладен, иде ядеш.
„Ох, докторе, умирам! Умирам, аз трябва да ям, за да спася живота си.“ Ами че той именно с това ядене разваля живота си. Неговият организъм се нуждае от една малка почивка. Тази счупена стомна трябва да се засмоли. И сега ние възпитаваме нашите деца, че трябва да ядат много.
Туй възпитание е вложено в нас, но природата казва: „Когато си гладен, иде ядеш.
Когато не си гладен, ще постиш.“ И ако ние, съвременните културни хора, бихме се подчинили на този вътрешен инстинкт на глада, щяхме да бъдем десет пъти по-здрави, отколкото сега. И ако ние се бяхме подчинили на ония наследствени качества на душата си, на ония благородни пориви, благородни желания да правим добро, които има във всеки един от нас, ще бъдем по-добре, отколкото сме сега. Казвате: „Вълкът не е сега такъв, да правим добро. Трябва да се грижим за себе си.“ Но знаете ли как аз определям доброто за себе си? Някой казва: „Да правим добро.“
към беседата >>
Че как – в Бога не вярваш, а пък за щастие мислиш.
Следователно ние, съвременните хора, страдаме от това, че нямаме любов, която да внесе живота. Изгубили сме ние своята любов, своята надежда, своята вяра. Ние, съвременните хора, сме много лековерни. Те в Бога не вярват, а дойдат при мене и ми казват: „Какво е моето щастие? “ Аз в щастието не вярвам.
Че как – в Бога не вярваш, а пък за щастие мислиш.
Щастието, което е едно последствие, ти му вярваш, а в причината на нещата, която е Бог, не вярваш. Благодарение, че вярваш в щастието, защото щастието е един стимул.
към беседата >>
Когато не си гладен, ще постиш.“ И ако ние, съвременните културни хора, бихме се подчинили на този вътрешен инстинкт на глада, щяхме да бъдем десет пъти по-здрави, отколкото сега.
Умирам, аз трябва да ям, за да спася живота си.“ Ами че той именно с това ядене разваля живота си. Неговият организъм се нуждае от една малка почивка. Тази счупена стомна трябва да се засмоли. И сега ние възпитаваме нашите деца, че трябва да ядат много. Туй възпитание е вложено в нас, но природата казва: „Когато си гладен, иде ядеш.
Когато не си гладен, ще постиш.“ И ако ние, съвременните културни хора, бихме се подчинили на този вътрешен инстинкт на глада, щяхме да бъдем десет пъти по-здрави, отколкото сега.
И ако ние се бяхме подчинили на ония наследствени качества на душата си, на ония благородни пориви, благородни желания да правим добро, които има във всеки един от нас, ще бъдем по-добре, отколкото сме сега. Казвате: „Вълкът не е сега такъв, да правим добро. Трябва да се грижим за себе си.“ Но знаете ли как аз определям доброто за себе си? Някой казва: „Да правим добро.“
към беседата >>
Щастието, което е едно последствие, ти му вярваш, а в причината на нещата, която е Бог, не вярваш.
Изгубили сме ние своята любов, своята надежда, своята вяра. Ние, съвременните хора, сме много лековерни. Те в Бога не вярват, а дойдат при мене и ми казват: „Какво е моето щастие? “ Аз в щастието не вярвам. Че как – в Бога не вярваш, а пък за щастие мислиш.
Щастието, което е едно последствие, ти му вярваш, а в причината на нещата, която е Бог, не вярваш.
Благодарение, че вярваш в щастието, защото щастието е един стимул.
към беседата >>
НАГОРЕ