НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1245
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1245
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Същественото
,
МОК
, София, 6.12.1935г.,
След месец като седи, пак ще стане българин.
Гледах тоз Камбуров, който се върнал от Англия, той има чисто английски маниери, ръкува се така, като англичанин.
След месец като седи, пак ще стане българин.
Англичаните са много оригинални. Те са много практични, те няма да те критикуват. Той ще ти покаже как, той ще го направи.
към беседата >>
Има някои работи, за които може да мислите, но те не са съществени, не са от такава важност.
Трябва да дойдете до съществената мисъл. Под „съществена мисъл“ разбираме това, което ще ти даде развръзката. Тя ще ти даде път за разрешение на мъчнотиите. Тъй трябва да мислите.
Има някои работи, за които може да мислите, но те не са съществени, не са от такава важност.
Сега, едно обяснение. Мъчното е да се разбере същественото. Идеята не е съществена. Представете си, че девет от тия кибритени кутии, като драскате клечките, не се запалват. Само една кутия има, на която клечките се запалват, но вие не знаете коя е.
към беседата >>
Че то е светло, дали слънцето чувствува?
Аз смея да кажа, че мога да свиря. Това кой може да го отрече? Аз смея да кажа, че слънцето е светло. Слънцето като грее, то чувствува ли, че грее? То само изгрява, ние чувствуваме.
Че то е светло, дали слънцето чувствува?
Може би съществата, които са на слънцето, да чувствуват. Каруцата, която вози учените хора, знае ли, че са учени хора? Някой път и да знае, без разлика щ е. И конят може да знае, но без разлика [му] е, но в дадения случай ние съзнаваме. Как трябва да започне най-първо една песен?
към беседата >>
Англичаните са много оригинални.
Гледах тоз Камбуров, който се върнал от Англия, той има чисто английски маниери, ръкува се така, като англичанин. След месец като седи, пак ще стане българин.
Англичаните са много оригинални.
Те са много практични, те няма да те критикуват. Той ще ти покаже как, той ще го направи.
към беседата >>
Сега, едно обяснение.
Трябва да дойдете до съществената мисъл. Под „съществена мисъл“ разбираме това, което ще ти даде развръзката. Тя ще ти даде път за разрешение на мъчнотиите. Тъй трябва да мислите. Има някои работи, за които може да мислите, но те не са съществени, не са от такава важност.
Сега, едно обяснение.
Мъчното е да се разбере същественото. Идеята не е съществена. Представете си, че девет от тия кибритени кутии, като драскате клечките, не се запалват. Само една кутия има, на която клечките се запалват, но вие не знаете коя е. Вземете една кутия, извадите клечка, драснете, не се пали.
към беседата >>
Може би съществата, които са на слънцето, да чувствуват.
Това кой може да го отрече? Аз смея да кажа, че слънцето е светло. Слънцето като грее, то чувствува ли, че грее? То само изгрява, ние чувствуваме. Че то е светло, дали слънцето чувствува?
Може би съществата, които са на слънцето, да чувствуват.
Каруцата, която вози учените хора, знае ли, че са учени хора? Някой път и да знае, без разлика щ е. И конят може да знае, но без разлика [му] е, но в дадения случай ние съзнаваме. Как трябва да започне най-първо една песен? За да започнете една песен, вие не трябва да чувствувате мъчнотия при пеенето.
към беседата >>
Те са много практични, те няма да те критикуват.
Гледах тоз Камбуров, който се върнал от Англия, той има чисто английски маниери, ръкува се така, като англичанин. След месец като седи, пак ще стане българин. Англичаните са много оригинални.
Те са много практични, те няма да те критикуват.
Той ще ти покаже как, той ще го направи.
към беседата >>
Мъчното е да се разбере същественото.
Под „съществена мисъл“ разбираме това, което ще ти даде развръзката. Тя ще ти даде път за разрешение на мъчнотиите. Тъй трябва да мислите. Има някои работи, за които може да мислите, но те не са съществени, не са от такава важност. Сега, едно обяснение.
Мъчното е да се разбере същественото.
Идеята не е съществена. Представете си, че девет от тия кибритени кутии, като драскате клечките, не се запалват. Само една кутия има, на която клечките се запалват, но вие не знаете коя е. Вземете една кутия, извадите клечка, драснете, не се пали. Вземете втора, трета клечка, не се пали.
към беседата >>
Каруцата, която вози учените хора, знае ли, че са учени хора?
Аз смея да кажа, че слънцето е светло. Слънцето като грее, то чувствува ли, че грее? То само изгрява, ние чувствуваме. Че то е светло, дали слънцето чувствува? Може би съществата, които са на слънцето, да чувствуват.
Каруцата, която вози учените хора, знае ли, че са учени хора?
Някой път и да знае, без разлика щ е. И конят може да знае, но без разлика [му] е, но в дадения случай ние съзнаваме. Как трябва да започне най-първо една песен? За да започнете една песен, вие не трябва да чувствувате мъчнотия при пеенето. Ако станеш да пееш, и основният тон не иде на песента, ти не си готов за пеене.
към беседата >>
Той ще ти покаже как, той ще го направи.
Гледах тоз Камбуров, който се върнал от Англия, той има чисто английски маниери, ръкува се така, като англичанин. След месец като седи, пак ще стане българин. Англичаните са много оригинални. Те са много практични, те няма да те критикуват.
Той ще ти покаже как, той ще го направи.
към беседата >>
Идеята не е съществена.
Тя ще ти даде път за разрешение на мъчнотиите. Тъй трябва да мислите. Има някои работи, за които може да мислите, но те не са съществени, не са от такава важност. Сега, едно обяснение. Мъчното е да се разбере същественото.
Идеята не е съществена.
Представете си, че девет от тия кибритени кутии, като драскате клечките, не се запалват. Само една кутия има, на която клечките се запалват, но вие не знаете коя е. Вземете една кутия, извадите клечка, драснете, не се пали. Вземете втора, трета клечка, не се пали. Колко клечки има в една кибритена кутия?
към беседата >>
Някой път и да знае, без разлика щ е.
Слънцето като грее, то чувствува ли, че грее? То само изгрява, ние чувствуваме. Че то е светло, дали слънцето чувствува? Може би съществата, които са на слънцето, да чувствуват. Каруцата, която вози учените хора, знае ли, че са учени хора?
Някой път и да знае, без разлика щ е.
И конят може да знае, но без разлика [му] е, но в дадения случай ние съзнаваме. Как трябва да започне най-първо една песен? За да започнете една песен, вие не трябва да чувствувате мъчнотия при пеенето. Ако станеш да пееш, и основният тон не иде на песента, ти не си готов за пеене. Основния тон трябва да вземеш.
към беседата >>
Гледайте сега да се различавате в пеенето.
Гледайте сега да се различавате в пеенето.
То е метод, то е хубаво да може човек да пее. Някои от вас, които сте даровити, да дадете подтик, светлина и другите да пеят. Гледам, толкова години, няма прогрес. Някой път го отдавам на тия диригенти при пеенето. Диригент в свиренето може да има, както и да е, но не и в пеенето.
към беседата >>
Представете си, че девет от тия кибритени кутии, като драскате клечките, не се запалват.
Тъй трябва да мислите. Има някои работи, за които може да мислите, но те не са съществени, не са от такава важност. Сега, едно обяснение. Мъчното е да се разбере същественото. Идеята не е съществена.
Представете си, че девет от тия кибритени кутии, като драскате клечките, не се запалват.
Само една кутия има, на която клечките се запалват, но вие не знаете коя е. Вземете една кутия, извадите клечка, драснете, не се пали. Вземете втора, трета клечка, не се пали. Колко клечки има в една кибритена кутия? – /„Четиридесет“./ – Хубаво число – четиридесет.
към беседата >>
И конят може да знае, но без разлика [му] е, но в дадения случай ние съзнаваме.
То само изгрява, ние чувствуваме. Че то е светло, дали слънцето чувствува? Може би съществата, които са на слънцето, да чувствуват. Каруцата, която вози учените хора, знае ли, че са учени хора? Някой път и да знае, без разлика щ е.
И конят може да знае, но без разлика [му] е, но в дадения случай ние съзнаваме.
Как трябва да започне най-първо една песен? За да започнете една песен, вие не трябва да чувствувате мъчнотия при пеенето. Ако станеш да пееш, и основният тон не иде на песента, ти не си готов за пеене. Основния тон трябва да вземеш. Сега вие ако започнете, един ще вземе по-високо, други по-ниско, всички няма да вземете верния тон.
към беседата >>
То е метод, то е хубаво да може човек да пее.
Гледайте сега да се различавате в пеенето.
То е метод, то е хубаво да може човек да пее.
Някои от вас, които сте даровити, да дадете подтик, светлина и другите да пеят. Гледам, толкова години, няма прогрес. Някой път го отдавам на тия диригенти при пеенето. Диригент в свиренето може да има, както и да е, но не и в пеенето. Певците трябва да бъдат съвършено свободни, певецът не трябва да бъде стеснен.
към беседата >>
Само една кутия има, на която клечките се запалват, но вие не знаете коя е.
Има някои работи, за които може да мислите, но те не са съществени, не са от такава важност. Сега, едно обяснение. Мъчното е да се разбере същественото. Идеята не е съществена. Представете си, че девет от тия кибритени кутии, като драскате клечките, не се запалват.
Само една кутия има, на която клечките се запалват, но вие не знаете коя е.
Вземете една кутия, извадите клечка, драснете, не се пали. Вземете втора, трета клечка, не се пали. Колко клечки има в една кибритена кутия? – /„Четиридесет“./ – Хубаво число – четиридесет. Вземете втора кутия, драскате първата клечка, запалва се.
към беседата >>
Как трябва да започне най-първо една песен?
Че то е светло, дали слънцето чувствува? Може би съществата, които са на слънцето, да чувствуват. Каруцата, която вози учените хора, знае ли, че са учени хора? Някой път и да знае, без разлика щ е. И конят може да знае, но без разлика [му] е, но в дадения случай ние съзнаваме.
Как трябва да започне най-първо една песен?
За да започнете една песен, вие не трябва да чувствувате мъчнотия при пеенето. Ако станеш да пееш, и основният тон не иде на песента, ти не си готов за пеене. Основния тон трябва да вземеш. Сега вие ако започнете, един ще вземе по-високо, други по-ниско, всички няма да вземете верния тон. Когато пееш, не трябва да чувствуваш никаква спънка, свободен трябва да се чувствуваш, една голяма самоувереност да имаш.
към беседата >>
Някои от вас, които сте даровити, да дадете подтик, светлина и другите да пеят.
Гледайте сега да се различавате в пеенето. То е метод, то е хубаво да може човек да пее.
Някои от вас, които сте даровити, да дадете подтик, светлина и другите да пеят.
Гледам, толкова години, няма прогрес. Някой път го отдавам на тия диригенти при пеенето. Диригент в свиренето може да има, както и да е, но не и в пеенето. Певците трябва да бъдат съвършено свободни, певецът не трябва да бъде стеснен. Щом ти кажат де да издигнеш и снемеш гласа, ти не можеш да пееш.
към беседата >>
Вземете една кутия, извадите клечка, драснете, не се пали.
Сега, едно обяснение. Мъчното е да се разбере същественото. Идеята не е съществена. Представете си, че девет от тия кибритени кутии, като драскате клечките, не се запалват. Само една кутия има, на която клечките се запалват, но вие не знаете коя е.
Вземете една кутия, извадите клечка, драснете, не се пали.
Вземете втора, трета клечка, не се пали. Колко клечки има в една кибритена кутия? – /„Четиридесет“./ – Хубаво число – четиридесет. Вземете втора кутия, драскате първата клечка, запалва се. То е същественото сега – огън, кибритена клечка, с която може да си свършите работата.
към беседата >>
За да започнете една песен, вие не трябва да чувствувате мъчнотия при пеенето.
Може би съществата, които са на слънцето, да чувствуват. Каруцата, която вози учените хора, знае ли, че са учени хора? Някой път и да знае, без разлика щ е. И конят може да знае, но без разлика [му] е, но в дадения случай ние съзнаваме. Как трябва да започне най-първо една песен?
За да започнете една песен, вие не трябва да чувствувате мъчнотия при пеенето.
Ако станеш да пееш, и основният тон не иде на песента, ти не си готов за пеене. Основния тон трябва да вземеш. Сега вие ако започнете, един ще вземе по-високо, други по-ниско, всички няма да вземете верния тон. Когато пееш, не трябва да чувствуваш никаква спънка, свободен трябва да се чувствуваш, една голяма самоувереност да имаш. Не самоувереност, която да няма място, но човек, който е самоуверен и знае.
към беседата >>
Гледам, толкова години, няма прогрес.
Гледайте сега да се различавате в пеенето. То е метод, то е хубаво да може човек да пее. Някои от вас, които сте даровити, да дадете подтик, светлина и другите да пеят.
Гледам, толкова години, няма прогрес.
Някой път го отдавам на тия диригенти при пеенето. Диригент в свиренето може да има, както и да е, но не и в пеенето. Певците трябва да бъдат съвършено свободни, певецът не трябва да бъде стеснен. Щом ти кажат де да издигнеш и снемеш гласа, ти не можеш да пееш. Той само трябва да даде направление.
към беседата >>
Вземете втора, трета клечка, не се пали.
Мъчното е да се разбере същественото. Идеята не е съществена. Представете си, че девет от тия кибритени кутии, като драскате клечките, не се запалват. Само една кутия има, на която клечките се запалват, но вие не знаете коя е. Вземете една кутия, извадите клечка, драснете, не се пали.
Вземете втора, трета клечка, не се пали.
Колко клечки има в една кибритена кутия? – /„Четиридесет“./ – Хубаво число – четиридесет. Вземете втора кутия, драскате първата клечка, запалва се. То е същественото сега – огън, кибритена клечка, с която може да си свършите работата. [Ако] вие намерите съществения огън, работата е разрешена.
към беседата >>
Ако станеш да пееш, и основният тон не иде на песента, ти не си готов за пеене.
Каруцата, която вози учените хора, знае ли, че са учени хора? Някой път и да знае, без разлика щ е. И конят може да знае, но без разлика [му] е, но в дадения случай ние съзнаваме. Как трябва да започне най-първо една песен? За да започнете една песен, вие не трябва да чувствувате мъчнотия при пеенето.
Ако станеш да пееш, и основният тон не иде на песента, ти не си готов за пеене.
Основния тон трябва да вземеш. Сега вие ако започнете, един ще вземе по-високо, други по-ниско, всички няма да вземете верния тон. Когато пееш, не трябва да чувствуваш никаква спънка, свободен трябва да се чувствуваш, една голяма самоувереност да имаш. Не самоувереност, която да няма място, но човек, който е самоуверен и знае. Аз смея да кажа, че слънцето е светло, нищо повече.
към беседата >>
Някой път го отдавам на тия диригенти при пеенето.
Гледайте сега да се различавате в пеенето. То е метод, то е хубаво да може човек да пее. Някои от вас, които сте даровити, да дадете подтик, светлина и другите да пеят. Гледам, толкова години, няма прогрес.
Някой път го отдавам на тия диригенти при пеенето.
Диригент в свиренето може да има, както и да е, но не и в пеенето. Певците трябва да бъдат съвършено свободни, певецът не трябва да бъде стеснен. Щом ти кажат де да издигнеш и снемеш гласа, ти не можеш да пееш. Той само трябва да даде направление. Вие сега как дирижирате, как свирите?
към беседата >>
Колко клечки има в една кибритена кутия?
Идеята не е съществена. Представете си, че девет от тия кибритени кутии, като драскате клечките, не се запалват. Само една кутия има, на която клечките се запалват, но вие не знаете коя е. Вземете една кутия, извадите клечка, драснете, не се пали. Вземете втора, трета клечка, не се пали.
Колко клечки има в една кибритена кутия?
– /„Четиридесет“./ – Хубаво число – четиридесет. Вземете втора кутия, драскате първата клечка, запалва се. То е същественото сега – огън, кибритена клечка, с която може да си свършите работата. [Ако] вие намерите съществения огън, работата е разрешена. Съществената мисъл разрешава един от най-важните въпроси в живота.
към беседата >>
Основния тон трябва да вземеш.
Някой път и да знае, без разлика щ е. И конят може да знае, но без разлика [му] е, но в дадения случай ние съзнаваме. Как трябва да започне най-първо една песен? За да започнете една песен, вие не трябва да чувствувате мъчнотия при пеенето. Ако станеш да пееш, и основният тон не иде на песента, ти не си готов за пеене.
Основния тон трябва да вземеш.
Сега вие ако започнете, един ще вземе по-високо, други по-ниско, всички няма да вземете верния тон. Когато пееш, не трябва да чувствуваш никаква спънка, свободен трябва да се чувствуваш, една голяма самоувереност да имаш. Не самоувереност, която да няма място, но човек, който е самоуверен и знае. Аз смея да кажа, че слънцето е светло, нищо повече. Ако аз мисля, това не е атрибут само на мене.
към беседата >>
Диригент в свиренето може да има, както и да е, но не и в пеенето.
Гледайте сега да се различавате в пеенето. То е метод, то е хубаво да може човек да пее. Някои от вас, които сте даровити, да дадете подтик, светлина и другите да пеят. Гледам, толкова години, няма прогрес. Някой път го отдавам на тия диригенти при пеенето.
Диригент в свиренето може да има, както и да е, но не и в пеенето.
Певците трябва да бъдат съвършено свободни, певецът не трябва да бъде стеснен. Щом ти кажат де да издигнеш и снемеш гласа, ти не можеш да пееш. Той само трябва да даде направление. Вие сега как дирижирате, как свирите? С крак вие тропате, то е диригент.
към беседата >>
– /„Четиридесет“./ – Хубаво число – четиридесет.
Представете си, че девет от тия кибритени кутии, като драскате клечките, не се запалват. Само една кутия има, на която клечките се запалват, но вие не знаете коя е. Вземете една кутия, извадите клечка, драснете, не се пали. Вземете втора, трета клечка, не се пали. Колко клечки има в една кибритена кутия?
– /„Четиридесет“./ – Хубаво число – четиридесет.
Вземете втора кутия, драскате първата клечка, запалва се. То е същественото сега – огън, кибритена клечка, с която може да си свършите работата. [Ако] вие намерите съществения огън, работата е разрешена. Съществената мисъл разрешава един от най-важните въпроси в живота. Тогава с нея всичко можеш да постигнеш.
към беседата >>
Сега вие ако започнете, един ще вземе по-високо, други по-ниско, всички няма да вземете верния тон.
И конят може да знае, но без разлика [му] е, но в дадения случай ние съзнаваме. Как трябва да започне най-първо една песен? За да започнете една песен, вие не трябва да чувствувате мъчнотия при пеенето. Ако станеш да пееш, и основният тон не иде на песента, ти не си готов за пеене. Основния тон трябва да вземеш.
Сега вие ако започнете, един ще вземе по-високо, други по-ниско, всички няма да вземете верния тон.
Когато пееш, не трябва да чувствуваш никаква спънка, свободен трябва да се чувствуваш, една голяма самоувереност да имаш. Не самоувереност, която да няма място, но човек, който е самоуверен и знае. Аз смея да кажа, че слънцето е светло, нищо повече. Ако аз мисля, това не е атрибут само на мене. Аз мисля, понеже самата природа е разумна, аз съм отзвук, проявявам една нейна мисъл.
към беседата >>
Певците трябва да бъдат съвършено свободни, певецът не трябва да бъде стеснен.
То е метод, то е хубаво да може човек да пее. Някои от вас, които сте даровити, да дадете подтик, светлина и другите да пеят. Гледам, толкова години, няма прогрес. Някой път го отдавам на тия диригенти при пеенето. Диригент в свиренето може да има, както и да е, но не и в пеенето.
Певците трябва да бъдат съвършено свободни, певецът не трябва да бъде стеснен.
Щом ти кажат де да издигнеш и снемеш гласа, ти не можеш да пееш. Той само трябва да даде направление. Вие сега как дирижирате, как свирите? С крак вие тропате, то е диригент. Първо, [при] пеенето [в] съзнанието трябва да има единство, в чувствата трябва да има единство, в мислите трябва да има единство.
към беседата >>
Вземете втора кутия, драскате първата клечка, запалва се.
Само една кутия има, на която клечките се запалват, но вие не знаете коя е. Вземете една кутия, извадите клечка, драснете, не се пали. Вземете втора, трета клечка, не се пали. Колко клечки има в една кибритена кутия? – /„Четиридесет“./ – Хубаво число – четиридесет.
Вземете втора кутия, драскате първата клечка, запалва се.
То е същественото сега – огън, кибритена клечка, с която може да си свършите работата. [Ако] вие намерите съществения огън, работата е разрешена. Съществената мисъл разрешава един от най-важните въпроси в живота. Тогава с нея всичко можеш да постигнеш. То е същественото, така се мисли.
към беседата >>
Когато пееш, не трябва да чувствуваш никаква спънка, свободен трябва да се чувствуваш, една голяма самоувереност да имаш.
Как трябва да започне най-първо една песен? За да започнете една песен, вие не трябва да чувствувате мъчнотия при пеенето. Ако станеш да пееш, и основният тон не иде на песента, ти не си готов за пеене. Основния тон трябва да вземеш. Сега вие ако започнете, един ще вземе по-високо, други по-ниско, всички няма да вземете верния тон.
Когато пееш, не трябва да чувствуваш никаква спънка, свободен трябва да се чувствуваш, една голяма самоувереност да имаш.
Не самоувереност, която да няма място, но човек, който е самоуверен и знае. Аз смея да кажа, че слънцето е светло, нищо повече. Ако аз мисля, това не е атрибут само на мене. Аз мисля, понеже самата природа е разумна, аз съм отзвук, проявявам една нейна мисъл. Следователно, тя мисли повече, аз мисля върху нея.
към беседата >>
Щом ти кажат де да издигнеш и снемеш гласа, ти не можеш да пееш.
Някои от вас, които сте даровити, да дадете подтик, светлина и другите да пеят. Гледам, толкова години, няма прогрес. Някой път го отдавам на тия диригенти при пеенето. Диригент в свиренето може да има, както и да е, но не и в пеенето. Певците трябва да бъдат съвършено свободни, певецът не трябва да бъде стеснен.
Щом ти кажат де да издигнеш и снемеш гласа, ти не можеш да пееш.
Той само трябва да даде направление. Вие сега как дирижирате, как свирите? С крак вие тропате, то е диригент. Първо, [при] пеенето [в] съзнанието трябва да има единство, в чувствата трябва да има единство, в мислите трябва да има единство. В чувствуването [и мисленето] – навсякъде трябва да има единство.
към беседата >>
То е същественото сега – огън, кибритена клечка, с която може да си свършите работата.
Вземете една кутия, извадите клечка, драснете, не се пали. Вземете втора, трета клечка, не се пали. Колко клечки има в една кибритена кутия? – /„Четиридесет“./ – Хубаво число – четиридесет. Вземете втора кутия, драскате първата клечка, запалва се.
То е същественото сега – огън, кибритена клечка, с която може да си свършите работата.
[Ако] вие намерите съществения огън, работата е разрешена. Съществената мисъл разрешава един от най-важните въпроси в живота. Тогава с нея всичко можеш да постигнеш. То е същественото, така се мисли. Онези, [останалите] неща са необходими.
към беседата >>
Не самоувереност, която да няма място, но човек, който е самоуверен и знае.
За да започнете една песен, вие не трябва да чувствувате мъчнотия при пеенето. Ако станеш да пееш, и основният тон не иде на песента, ти не си готов за пеене. Основния тон трябва да вземеш. Сега вие ако започнете, един ще вземе по-високо, други по-ниско, всички няма да вземете верния тон. Когато пееш, не трябва да чувствуваш никаква спънка, свободен трябва да се чувствуваш, една голяма самоувереност да имаш.
Не самоувереност, която да няма място, но човек, който е самоуверен и знае.
Аз смея да кажа, че слънцето е светло, нищо повече. Ако аз мисля, това не е атрибут само на мене. Аз мисля, понеже самата природа е разумна, аз съм отзвук, проявявам една нейна мисъл. Следователно, тя мисли повече, аз мисля върху нея. Аз се радвам, че мисля вече, като я съзнавам.
към беседата >>
Той само трябва да даде направление.
Гледам, толкова години, няма прогрес. Някой път го отдавам на тия диригенти при пеенето. Диригент в свиренето може да има, както и да е, но не и в пеенето. Певците трябва да бъдат съвършено свободни, певецът не трябва да бъде стеснен. Щом ти кажат де да издигнеш и снемеш гласа, ти не можеш да пееш.
Той само трябва да даде направление.
Вие сега как дирижирате, как свирите? С крак вие тропате, то е диригент. Първо, [при] пеенето [в] съзнанието трябва да има единство, в чувствата трябва да има единство, в мислите трябва да има единство. В чувствуването [и мисленето] – навсякъде трябва да има единство.
към беседата >>
[Ако] вие намерите съществения огън, работата е разрешена.
Вземете втора, трета клечка, не се пали. Колко клечки има в една кибритена кутия? – /„Четиридесет“./ – Хубаво число – четиридесет. Вземете втора кутия, драскате първата клечка, запалва се. То е същественото сега – огън, кибритена клечка, с която може да си свършите работата.
[Ако] вие намерите съществения огън, работата е разрешена.
Съществената мисъл разрешава един от най-важните въпроси в живота. Тогава с нея всичко можеш да постигнеш. То е същественото, така се мисли. Онези, [останалите] неща са необходими. Същественото е онова, с което всичко можеш да постигнеш, не изведнъж, но вече имаш ключа за постижение.
към беседата >>
Аз смея да кажа, че слънцето е светло, нищо повече.
Ако станеш да пееш, и основният тон не иде на песента, ти не си готов за пеене. Основния тон трябва да вземеш. Сега вие ако започнете, един ще вземе по-високо, други по-ниско, всички няма да вземете верния тон. Когато пееш, не трябва да чувствуваш никаква спънка, свободен трябва да се чувствуваш, една голяма самоувереност да имаш. Не самоувереност, която да няма място, но човек, който е самоуверен и знае.
Аз смея да кажа, че слънцето е светло, нищо повече.
Ако аз мисля, това не е атрибут само на мене. Аз мисля, понеже самата природа е разумна, аз съм отзвук, проявявам една нейна мисъл. Следователно, тя мисли повече, аз мисля върху нея. Аз се радвам, че мисля вече, като я съзнавам. Че когато аз стана добър, то е атрибут на Бога, на природата.
към беседата >>
Вие сега как дирижирате, как свирите?
Някой път го отдавам на тия диригенти при пеенето. Диригент в свиренето може да има, както и да е, но не и в пеенето. Певците трябва да бъдат съвършено свободни, певецът не трябва да бъде стеснен. Щом ти кажат де да издигнеш и снемеш гласа, ти не можеш да пееш. Той само трябва да даде направление.
Вие сега как дирижирате, как свирите?
С крак вие тропате, то е диригент. Първо, [при] пеенето [в] съзнанието трябва да има единство, в чувствата трябва да има единство, в мислите трябва да има единство. В чувствуването [и мисленето] – навсякъде трябва да има единство.
към беседата >>
Съществената мисъл разрешава един от най-важните въпроси в живота.
Колко клечки има в една кибритена кутия? – /„Четиридесет“./ – Хубаво число – четиридесет. Вземете втора кутия, драскате първата клечка, запалва се. То е същественото сега – огън, кибритена клечка, с която може да си свършите работата. [Ако] вие намерите съществения огън, работата е разрешена.
Съществената мисъл разрешава един от най-важните въпроси в живота.
Тогава с нея всичко можеш да постигнеш. То е същественото, така се мисли. Онези, [останалите] неща са необходими. Същественото е онова, с което всичко можеш да постигнеш, не изведнъж, но вече имаш ключа за постижение. Казва: „Да вярваме в Бога“.
към беседата >>
Ако аз мисля, това не е атрибут само на мене.
Основния тон трябва да вземеш. Сега вие ако започнете, един ще вземе по-високо, други по-ниско, всички няма да вземете верния тон. Когато пееш, не трябва да чувствуваш никаква спънка, свободен трябва да се чувствуваш, една голяма самоувереност да имаш. Не самоувереност, която да няма място, но човек, който е самоуверен и знае. Аз смея да кажа, че слънцето е светло, нищо повече.
Ако аз мисля, това не е атрибут само на мене.
Аз мисля, понеже самата природа е разумна, аз съм отзвук, проявявам една нейна мисъл. Следователно, тя мисли повече, аз мисля върху нея. Аз се радвам, че мисля вече, като я съзнавам. Че когато аз стана добър, то е атрибут на Бога, на природата. Аз трябва да чувствувам, трябва да се радвам.
към беседата >>
С крак вие тропате, то е диригент.
Диригент в свиренето може да има, както и да е, но не и в пеенето. Певците трябва да бъдат съвършено свободни, певецът не трябва да бъде стеснен. Щом ти кажат де да издигнеш и снемеш гласа, ти не можеш да пееш. Той само трябва да даде направление. Вие сега как дирижирате, как свирите?
С крак вие тропате, то е диригент.
Първо, [при] пеенето [в] съзнанието трябва да има единство, в чувствата трябва да има единство, в мислите трябва да има единство. В чувствуването [и мисленето] – навсякъде трябва да има единство.
към беседата >>
Тогава с нея всичко можеш да постигнеш.
– /„Четиридесет“./ – Хубаво число – четиридесет. Вземете втора кутия, драскате първата клечка, запалва се. То е същественото сега – огън, кибритена клечка, с която може да си свършите работата. [Ако] вие намерите съществения огън, работата е разрешена. Съществената мисъл разрешава един от най-важните въпроси в живота.
Тогава с нея всичко можеш да постигнеш.
То е същественото, така се мисли. Онези, [останалите] неща са необходими. Същественото е онова, с което всичко можеш да постигнеш, не изведнъж, но вече имаш ключа за постижение. Казва: „Да вярваме в Бога“. С това ще постигнеш ли всичко?
към беседата >>
Аз мисля, понеже самата природа е разумна, аз съм отзвук, проявявам една нейна мисъл.
Сега вие ако започнете, един ще вземе по-високо, други по-ниско, всички няма да вземете верния тон. Когато пееш, не трябва да чувствуваш никаква спънка, свободен трябва да се чувствуваш, една голяма самоувереност да имаш. Не самоувереност, която да няма място, но човек, който е самоуверен и знае. Аз смея да кажа, че слънцето е светло, нищо повече. Ако аз мисля, това не е атрибут само на мене.
Аз мисля, понеже самата природа е разумна, аз съм отзвук, проявявам една нейна мисъл.
Следователно, тя мисли повече, аз мисля върху нея. Аз се радвам, че мисля вече, като я съзнавам. Че когато аз стана добър, то е атрибут на Бога, на природата. Аз трябва да чувствувам, трябва да се радвам. Някой казва: „Аз съм добър човек“.
към беседата >>
Първо, [при] пеенето [в] съзнанието трябва да има единство, в чувствата трябва да има единство, в мислите трябва да има единство.
Певците трябва да бъдат съвършено свободни, певецът не трябва да бъде стеснен. Щом ти кажат де да издигнеш и снемеш гласа, ти не можеш да пееш. Той само трябва да даде направление. Вие сега как дирижирате, как свирите? С крак вие тропате, то е диригент.
Първо, [при] пеенето [в] съзнанието трябва да има единство, в чувствата трябва да има единство, в мислите трябва да има единство.
В чувствуването [и мисленето] – навсякъде трябва да има единство.
към беседата >>
То е същественото, така се мисли.
Вземете втора кутия, драскате първата клечка, запалва се. То е същественото сега – огън, кибритена клечка, с която може да си свършите работата. [Ако] вие намерите съществения огън, работата е разрешена. Съществената мисъл разрешава един от най-важните въпроси в живота. Тогава с нея всичко можеш да постигнеш.
То е същественото, така се мисли.
Онези, [останалите] неща са необходими. Същественото е онова, с което всичко можеш да постигнеш, не изведнъж, но вече имаш ключа за постижение. Казва: „Да вярваме в Бога“. С това ще постигнеш ли всичко? Самата вяра не е съществена: Не знаеш как да вярваш.
към беседата >>
Следователно, тя мисли повече, аз мисля върху нея.
Когато пееш, не трябва да чувствуваш никаква спънка, свободен трябва да се чувствуваш, една голяма самоувереност да имаш. Не самоувереност, която да няма място, но човек, който е самоуверен и знае. Аз смея да кажа, че слънцето е светло, нищо повече. Ако аз мисля, това не е атрибут само на мене. Аз мисля, понеже самата природа е разумна, аз съм отзвук, проявявам една нейна мисъл.
Следователно, тя мисли повече, аз мисля върху нея.
Аз се радвам, че мисля вече, като я съзнавам. Че когато аз стана добър, то е атрибут на Бога, на природата. Аз трябва да чувствувам, трябва да се радвам. Някой казва: „Аз съм добър човек“. То е съвсем материалистическо схващане.
към беседата >>
В чувствуването [и мисленето] – навсякъде трябва да има единство.
Щом ти кажат де да издигнеш и снемеш гласа, ти не можеш да пееш. Той само трябва да даде направление. Вие сега как дирижирате, как свирите? С крак вие тропате, то е диригент. Първо, [при] пеенето [в] съзнанието трябва да има единство, в чувствата трябва да има единство, в мислите трябва да има единство.
В чувствуването [и мисленето] – навсякъде трябва да има единство.
към беседата >>
Онези, [останалите] неща са необходими.
То е същественото сега – огън, кибритена клечка, с която може да си свършите работата. [Ако] вие намерите съществения огън, работата е разрешена. Съществената мисъл разрешава един от най-важните въпроси в живота. Тогава с нея всичко можеш да постигнеш. То е същественото, така се мисли.
Онези, [останалите] неща са необходими.
Същественото е онова, с което всичко можеш да постигнеш, не изведнъж, но вече имаш ключа за постижение. Казва: „Да вярваме в Бога“. С това ще постигнеш ли всичко? Самата вяра не е съществена: Не знаеш как да вярваш. Казва: „Как се вярва в Бога?
към беседата >>
Аз се радвам, че мисля вече, като я съзнавам.
Не самоувереност, която да няма място, но човек, който е самоуверен и знае. Аз смея да кажа, че слънцето е светло, нищо повече. Ако аз мисля, това не е атрибут само на мене. Аз мисля, понеже самата природа е разумна, аз съм отзвук, проявявам една нейна мисъл. Следователно, тя мисли повече, аз мисля върху нея.
Аз се радвам, че мисля вече, като я съзнавам.
Че когато аз стана добър, то е атрибут на Бога, на природата. Аз трябва да чувствувам, трябва да се радвам. Някой казва: „Аз съм добър човек“. То е съвсем материалистическо схващане. Ти всеки момент можеш да бъдеш добър.
към беседата >>
Същественото е това, което отваря път.
Същественото е това, което отваря път.
Това, което отваря път за всички възможни постижения в света. То е същественото. Това, което отваря пътя ти за всички възможности, то е същественото, към него трябва да се стреми[ш]. Ако в Бога вярваш и приемаш силата Му, то е същественото. Ако ти вярваш в природата – пак същият закон.
към беседата >>
Същественото е онова, с което всичко можеш да постигнеш, не изведнъж, но вече имаш ключа за постижение.
[Ако] вие намерите съществения огън, работата е разрешена. Съществената мисъл разрешава един от най-важните въпроси в живота. Тогава с нея всичко можеш да постигнеш. То е същественото, така се мисли. Онези, [останалите] неща са необходими.
Същественото е онова, с което всичко можеш да постигнеш, не изведнъж, но вече имаш ключа за постижение.
Казва: „Да вярваме в Бога“. С това ще постигнеш ли всичко? Самата вяра не е съществена: Не знаеш как да вярваш. Казва: „Как се вярва в Бога? “ – Този въпрос ще ни отдалечи от днешната тема.
към беседата >>
Че когато аз стана добър, то е атрибут на Бога, на природата.
Аз смея да кажа, че слънцето е светло, нищо повече. Ако аз мисля, това не е атрибут само на мене. Аз мисля, понеже самата природа е разумна, аз съм отзвук, проявявам една нейна мисъл. Следователно, тя мисли повече, аз мисля върху нея. Аз се радвам, че мисля вече, като я съзнавам.
Че когато аз стана добър, то е атрибут на Бога, на природата.
Аз трябва да чувствувам, трябва да се радвам. Някой казва: „Аз съм добър човек“. То е съвсем материалистическо схващане. Ти всеки момент можеш да бъдеш добър. Никой няма да ти препятствува да бъдеш добър.
към беседата >>
Това, което отваря път за всички възможни постижения в света.
Същественото е това, което отваря път.
Това, което отваря път за всички възможни постижения в света.
То е същественото. Това, което отваря пътя ти за всички възможности, то е същественото, към него трябва да се стреми[ш]. Ако в Бога вярваш и приемаш силата Му, то е същественото. Ако ти вярваш в природата – пак същият закон. Единство съществува там.
към беседата >>
Казва: „Да вярваме в Бога“.
Съществената мисъл разрешава един от най-важните въпроси в живота. Тогава с нея всичко можеш да постигнеш. То е същественото, така се мисли. Онези, [останалите] неща са необходими. Същественото е онова, с което всичко можеш да постигнеш, не изведнъж, но вече имаш ключа за постижение.
Казва: „Да вярваме в Бога“.
С това ще постигнеш ли всичко? Самата вяра не е съществена: Не знаеш как да вярваш. Казва: „Как се вярва в Бога? “ – Този въпрос ще ни отдалечи от днешната тема. Има ли човек в света, който да не вярва?
към беседата >>
Аз трябва да чувствувам, трябва да се радвам.
Ако аз мисля, това не е атрибут само на мене. Аз мисля, понеже самата природа е разумна, аз съм отзвук, проявявам една нейна мисъл. Следователно, тя мисли повече, аз мисля върху нея. Аз се радвам, че мисля вече, като я съзнавам. Че когато аз стана добър, то е атрибут на Бога, на природата.
Аз трябва да чувствувам, трябва да се радвам.
Някой казва: „Аз съм добър човек“. То е съвсем материалистическо схващане. Ти всеки момент можеш да бъдеш добър. Никой няма да ти препятствува да бъдеш добър. След години искате да станете добри.
към беседата >>
То е същественото.
Същественото е това, което отваря път. Това, което отваря път за всички възможни постижения в света.
То е същественото.
Това, което отваря пътя ти за всички възможности, то е същественото, към него трябва да се стреми[ш]. Ако в Бога вярваш и приемаш силата Му, то е същественото. Ако ти вярваш в природата – пак същият закон. Единство съществува там. В този смисъл, хората са израз, едно проявление на Бога.
към беседата >>
С това ще постигнеш ли всичко?
Тогава с нея всичко можеш да постигнеш. То е същественото, така се мисли. Онези, [останалите] неща са необходими. Същественото е онова, с което всичко можеш да постигнеш, не изведнъж, но вече имаш ключа за постижение. Казва: „Да вярваме в Бога“.
С това ще постигнеш ли всичко?
Самата вяра не е съществена: Не знаеш как да вярваш. Казва: „Как се вярва в Бога? “ – Този въпрос ще ни отдалечи от днешната тема. Има ли човек в света, който да не вярва? – Няма.
към беседата >>
Някой казва: „Аз съм добър човек“.
Аз мисля, понеже самата природа е разумна, аз съм отзвук, проявявам една нейна мисъл. Следователно, тя мисли повече, аз мисля върху нея. Аз се радвам, че мисля вече, като я съзнавам. Че когато аз стана добър, то е атрибут на Бога, на природата. Аз трябва да чувствувам, трябва да се радвам.
Някой казва: „Аз съм добър човек“.
То е съвсем материалистическо схващане. Ти всеки момент можеш да бъдеш добър. Никой няма да ти препятствува да бъдеш добър. След години искате да станете добри. Оставете тия празни работи.
към беседата >>
Това, което отваря пътя ти за всички възможности, то е същественото, към него трябва да се стреми[ш].
Същественото е това, което отваря път. Това, което отваря път за всички възможни постижения в света. То е същественото.
Това, което отваря пътя ти за всички възможности, то е същественото, към него трябва да се стреми[ш].
Ако в Бога вярваш и приемаш силата Му, то е същественото. Ако ти вярваш в природата – пак същият закон. Единство съществува там. В този смисъл, хората са израз, едно проявление на Бога. Всеки от вас е проявление на Бога.
към беседата >>
Самата вяра не е съществена: Не знаеш как да вярваш.
То е същественото, така се мисли. Онези, [останалите] неща са необходими. Същественото е онова, с което всичко можеш да постигнеш, не изведнъж, но вече имаш ключа за постижение. Казва: „Да вярваме в Бога“. С това ще постигнеш ли всичко?
Самата вяра не е съществена: Не знаеш как да вярваш.
Казва: „Как се вярва в Бога? “ – Този въпрос ще ни отдалечи от днешната тема. Има ли човек в света, който да не вярва? – Няма. Защото след като тръгне безверникът да ходи, той има вяра, че може да ходи, защото ако няма вяра, не можеше да ходи.
към беседата >>
То е съвсем материалистическо схващане.
Следователно, тя мисли повече, аз мисля върху нея. Аз се радвам, че мисля вече, като я съзнавам. Че когато аз стана добър, то е атрибут на Бога, на природата. Аз трябва да чувствувам, трябва да се радвам. Някой казва: „Аз съм добър човек“.
То е съвсем материалистическо схващане.
Ти всеки момент можеш да бъдеш добър. Никой няма да ти препятствува да бъдеш добър. След години искате да станете добри. Оставете тия празни работи.
към беседата >>
Ако в Бога вярваш и приемаш силата Му, то е същественото.
Същественото е това, което отваря път. Това, което отваря път за всички възможни постижения в света. То е същественото. Това, което отваря пътя ти за всички възможности, то е същественото, към него трябва да се стреми[ш].
Ако в Бога вярваш и приемаш силата Му, то е същественото.
Ако ти вярваш в природата – пак същият закон. Единство съществува там. В този смисъл, хората са израз, едно проявление на Бога. Всеки от вас е проявление на Бога. Че Бог иска вие всички да пеете добре.
към беседата >>
Казва: „Как се вярва в Бога?
Онези, [останалите] неща са необходими. Същественото е онова, с което всичко можеш да постигнеш, не изведнъж, но вече имаш ключа за постижение. Казва: „Да вярваме в Бога“. С това ще постигнеш ли всичко? Самата вяра не е съществена: Не знаеш как да вярваш.
Казва: „Как се вярва в Бога?
“ – Този въпрос ще ни отдалечи от днешната тема. Има ли човек в света, който да не вярва? – Няма. Защото след като тръгне безверникът да ходи, той има вяра, че може да ходи, защото ако няма вяра, не можеше да ходи. След като тръгнеш да вършиш каквато и да е работа, ти имаш вяра, ти имаш вярване в Бога.
към беседата >>
Ти всеки момент можеш да бъдеш добър.
Аз се радвам, че мисля вече, като я съзнавам. Че когато аз стана добър, то е атрибут на Бога, на природата. Аз трябва да чувствувам, трябва да се радвам. Някой казва: „Аз съм добър човек“. То е съвсем материалистическо схващане.
Ти всеки момент можеш да бъдеш добър.
Никой няма да ти препятствува да бъдеш добър. След години искате да станете добри. Оставете тия празни работи.
към беседата >>
Ако ти вярваш в природата – пак същият закон.
Същественото е това, което отваря път. Това, което отваря път за всички възможни постижения в света. То е същественото. Това, което отваря пътя ти за всички възможности, то е същественото, към него трябва да се стреми[ш]. Ако в Бога вярваш и приемаш силата Му, то е същественото.
Ако ти вярваш в природата – пак същият закон.
Единство съществува там. В този смисъл, хората са израз, едно проявление на Бога. Всеки от вас е проявление на Бога. Че Бог иска вие всички да пеете добре. Ако вие не пеете, няма да се развивате.
към беседата >>
“ – Този въпрос ще ни отдалечи от днешната тема.
Същественото е онова, с което всичко можеш да постигнеш, не изведнъж, но вече имаш ключа за постижение. Казва: „Да вярваме в Бога“. С това ще постигнеш ли всичко? Самата вяра не е съществена: Не знаеш как да вярваш. Казва: „Как се вярва в Бога?
“ – Този въпрос ще ни отдалечи от днешната тема.
Има ли човек в света, който да не вярва? – Няма. Защото след като тръгне безверникът да ходи, той има вяра, че може да ходи, защото ако няма вяра, не можеше да ходи. След като тръгнеш да вършиш каквато и да е работа, ти имаш вяра, ти имаш вярване в Бога. Казва: „Аз не вярвам в Бога“.
към беседата >>
Никой няма да ти препятствува да бъдеш добър.
Че когато аз стана добър, то е атрибут на Бога, на природата. Аз трябва да чувствувам, трябва да се радвам. Някой казва: „Аз съм добър човек“. То е съвсем материалистическо схващане. Ти всеки момент можеш да бъдеш добър.
Никой няма да ти препятствува да бъдеш добър.
След години искате да станете добри. Оставете тия празни работи.
към беседата >>
Единство съществува там.
Това, което отваря път за всички възможни постижения в света. То е същественото. Това, което отваря пътя ти за всички възможности, то е същественото, към него трябва да се стреми[ш]. Ако в Бога вярваш и приемаш силата Му, то е същественото. Ако ти вярваш в природата – пак същият закон.
Единство съществува там.
В този смисъл, хората са израз, едно проявление на Бога. Всеки от вас е проявление на Бога. Че Бог иска вие всички да пеете добре. Ако вие не пеете, няма да се развивате. Нали знаете, една цигулка, като се свири, тя се развива, като свири някой, тя придобива нещо.
към беседата >>
Има ли човек в света, който да не вярва?
Казва: „Да вярваме в Бога“. С това ще постигнеш ли всичко? Самата вяра не е съществена: Не знаеш как да вярваш. Казва: „Как се вярва в Бога? “ – Този въпрос ще ни отдалечи от днешната тема.
Има ли човек в света, който да не вярва?
– Няма. Защото след като тръгне безверникът да ходи, той има вяра, че може да ходи, защото ако няма вяра, не можеше да ходи. След като тръгнеш да вършиш каквато и да е работа, ти имаш вяра, ти имаш вярване в Бога. Казва: „Аз не вярвам в Бога“. Щом не вярваш в Бога, мисълта не е съществена.
към беседата >>
След години искате да станете добри.
Аз трябва да чувствувам, трябва да се радвам. Някой казва: „Аз съм добър човек“. То е съвсем материалистическо схващане. Ти всеки момент можеш да бъдеш добър. Никой няма да ти препятствува да бъдеш добър.
След години искате да станете добри.
Оставете тия празни работи.
към беседата >>
В този смисъл, хората са израз, едно проявление на Бога.
То е същественото. Това, което отваря пътя ти за всички възможности, то е същественото, към него трябва да се стреми[ш]. Ако в Бога вярваш и приемаш силата Му, то е същественото. Ако ти вярваш в природата – пак същият закон. Единство съществува там.
В този смисъл, хората са израз, едно проявление на Бога.
Всеки от вас е проявление на Бога. Че Бог иска вие всички да пеете добре. Ако вие не пеете, няма да се развивате. Нали знаете, една цигулка, като се свири, тя се развива, като свири някой, тя придобива нещо. Ако имате една цигулка, на която триста години са свирили и друга, която така стои, след като е направена, тя пак ще придобие нещо, [ще] поизсъхне, но тя няма да има тази мекота на тоновете.
към беседата >>
– Няма.
С това ще постигнеш ли всичко? Самата вяра не е съществена: Не знаеш как да вярваш. Казва: „Как се вярва в Бога? “ – Този въпрос ще ни отдалечи от днешната тема. Има ли човек в света, който да не вярва?
– Няма.
Защото след като тръгне безверникът да ходи, той има вяра, че може да ходи, защото ако няма вяра, не можеше да ходи. След като тръгнеш да вършиш каквато и да е работа, ти имаш вяра, ти имаш вярване в Бога. Казва: „Аз не вярвам в Бога“. Щом не вярваш в Бога, мисълта не е съществена. Щом мислиш, че без Бога можеш, то не е съществено.
към беседата >>
Оставете тия празни работи.
Някой казва: „Аз съм добър човек“. То е съвсем материалистическо схващане. Ти всеки момент можеш да бъдеш добър. Никой няма да ти препятствува да бъдеш добър. След години искате да станете добри.
Оставете тия празни работи.
към беседата >>
Всеки от вас е проявление на Бога.
Това, което отваря пътя ти за всички възможности, то е същественото, към него трябва да се стреми[ш]. Ако в Бога вярваш и приемаш силата Му, то е същественото. Ако ти вярваш в природата – пак същият закон. Единство съществува там. В този смисъл, хората са израз, едно проявление на Бога.
Всеки от вас е проявление на Бога.
Че Бог иска вие всички да пеете добре. Ако вие не пеете, няма да се развивате. Нали знаете, една цигулка, като се свири, тя се развива, като свири някой, тя придобива нещо. Ако имате една цигулка, на която триста години са свирили и друга, която така стои, след като е направена, тя пак ще придобие нещо, [ще] поизсъхне, но тя няма да има тази мекота на тоновете. Ако вие не пеете, пак ще придобиете нещо, ако пеете, ако свирите, ако мислите, ако чувствувате, ако постъпвате в тази разнообразна деятелност, която показва [развитие], ако превъзмогвате мъчнотиите, ще придобиете [същественото], както цигулкатата, която придобива цена.
към беседата >>
Защото след като тръгне безверникът да ходи, той има вяра, че може да ходи, защото ако няма вяра, не можеше да ходи.
Самата вяра не е съществена: Не знаеш как да вярваш. Казва: „Как се вярва в Бога? “ – Този въпрос ще ни отдалечи от днешната тема. Има ли човек в света, който да не вярва? – Няма.
Защото след като тръгне безверникът да ходи, той има вяра, че може да ходи, защото ако няма вяра, не можеше да ходи.
След като тръгнеш да вършиш каквато и да е работа, ти имаш вяра, ти имаш вярване в Бога. Казва: „Аз не вярвам в Бога“. Щом не вярваш в Бога, мисълта не е съществена. Щом мислиш, че без Бога можеш, то не е съществено. Щом се спори за нещо, то не е съществено.
към беседата >>
Сега, аз този музикант го похвалявам в едно отношение.
Сега, аз този музикант го похвалявам в едно отношение.
Той е паметлив, той запомнил всичко наизуст. Мислеше ли той къде, кой пръст да тури? Много добре изпълни цялата програма, там имаше два концерта. После, знае кога да започне – голяма самоувереност. Сега, би било интересно, ако десет души музиканти свирят, [в]се най-способни, и тогава да направиш разлика.
към беседата >>
Че Бог иска вие всички да пеете добре.
Ако в Бога вярваш и приемаш силата Му, то е същественото. Ако ти вярваш в природата – пак същият закон. Единство съществува там. В този смисъл, хората са израз, едно проявление на Бога. Всеки от вас е проявление на Бога.
Че Бог иска вие всички да пеете добре.
Ако вие не пеете, няма да се развивате. Нали знаете, една цигулка, като се свири, тя се развива, като свири някой, тя придобива нещо. Ако имате една цигулка, на която триста години са свирили и друга, която така стои, след като е направена, тя пак ще придобие нещо, [ще] поизсъхне, но тя няма да има тази мекота на тоновете. Ако вие не пеете, пак ще придобиете нещо, ако пеете, ако свирите, ако мислите, ако чувствувате, ако постъпвате в тази разнообразна деятелност, която показва [развитие], ако превъзмогвате мъчнотиите, ще придобиете [същественото], както цигулкатата, която придобива цена. Сега ви пожелавам да бъдете родени богати, да бъдете родени сиромаси, да бъдете родени цигулари, родени певци, родени да мислите, родени изпълнители, родени, родени.
към беседата >>
След като тръгнеш да вършиш каквато и да е работа, ти имаш вяра, ти имаш вярване в Бога.
Казва: „Как се вярва в Бога? “ – Този въпрос ще ни отдалечи от днешната тема. Има ли човек в света, който да не вярва? – Няма. Защото след като тръгне безверникът да ходи, той има вяра, че може да ходи, защото ако няма вяра, не можеше да ходи.
След като тръгнеш да вършиш каквато и да е работа, ти имаш вяра, ти имаш вярване в Бога.
Казва: „Аз не вярвам в Бога“. Щом не вярваш в Бога, мисълта не е съществена. Щом мислиш, че без Бога можеш, то не е съществено. Щом се спори за нещо, то не е съществено. При същественото не може да се спорите.
към беседата >>
Той е паметлив, той запомнил всичко наизуст.
Сега, аз този музикант го похвалявам в едно отношение.
Той е паметлив, той запомнил всичко наизуст.
Мислеше ли той къде, кой пръст да тури? Много добре изпълни цялата програма, там имаше два концерта. После, знае кога да започне – голяма самоувереност. Сега, би било интересно, ако десет души музиканти свирят, [в]се най-способни, и тогава да направиш разлика. Аз бих желал на един концерт да излязат не един, а няколко, трима, четирима, петима, ако дойдат десет души изведнъж, ще бъде още по-хубаво, тогава да се види, кой е пръв.
към беседата >>
Ако вие не пеете, няма да се развивате.
Ако ти вярваш в природата – пак същият закон. Единство съществува там. В този смисъл, хората са израз, едно проявление на Бога. Всеки от вас е проявление на Бога. Че Бог иска вие всички да пеете добре.
Ако вие не пеете, няма да се развивате.
Нали знаете, една цигулка, като се свири, тя се развива, като свири някой, тя придобива нещо. Ако имате една цигулка, на която триста години са свирили и друга, която така стои, след като е направена, тя пак ще придобие нещо, [ще] поизсъхне, но тя няма да има тази мекота на тоновете. Ако вие не пеете, пак ще придобиете нещо, ако пеете, ако свирите, ако мислите, ако чувствувате, ако постъпвате в тази разнообразна деятелност, която показва [развитие], ако превъзмогвате мъчнотиите, ще придобиете [същественото], както цигулкатата, която придобива цена. Сега ви пожелавам да бъдете родени богати, да бъдете родени сиромаси, да бъдете родени цигулари, родени певци, родени да мислите, родени изпълнители, родени, родени. Казвам ви, че всички сте родени, не се заблуждавайте в другото.
към беседата >>
Казва: „Аз не вярвам в Бога“.
“ – Този въпрос ще ни отдалечи от днешната тема. Има ли човек в света, който да не вярва? – Няма. Защото след като тръгне безверникът да ходи, той има вяра, че може да ходи, защото ако няма вяра, не можеше да ходи. След като тръгнеш да вършиш каквато и да е работа, ти имаш вяра, ти имаш вярване в Бога.
Казва: „Аз не вярвам в Бога“.
Щом не вярваш в Бога, мисълта не е съществена. Щом мислиш, че без Бога можеш, то не е съществено. Щом се спори за нещо, то не е съществено. При същественото не може да се спорите. Когато хората спорят за Бога, то е крива идея.
към беседата >>
Мислеше ли той къде, кой пръст да тури?
Сега, аз този музикант го похвалявам в едно отношение. Той е паметлив, той запомнил всичко наизуст.
Мислеше ли той къде, кой пръст да тури?
Много добре изпълни цялата програма, там имаше два концерта. После, знае кога да започне – голяма самоувереност. Сега, би било интересно, ако десет души музиканти свирят, [в]се най-способни, и тогава да направиш разлика. Аз бих желал на един концерт да излязат не един, а няколко, трима, четирима, петима, ако дойдат десет души изведнъж, ще бъде още по-хубаво, тогава да се види, кой е пръв. По-интересно ще бъде тогава.
към беседата >>
Нали знаете, една цигулка, като се свири, тя се развива, като свири някой, тя придобива нещо.
Единство съществува там. В този смисъл, хората са израз, едно проявление на Бога. Всеки от вас е проявление на Бога. Че Бог иска вие всички да пеете добре. Ако вие не пеете, няма да се развивате.
Нали знаете, една цигулка, като се свири, тя се развива, като свири някой, тя придобива нещо.
Ако имате една цигулка, на която триста години са свирили и друга, която така стои, след като е направена, тя пак ще придобие нещо, [ще] поизсъхне, но тя няма да има тази мекота на тоновете. Ако вие не пеете, пак ще придобиете нещо, ако пеете, ако свирите, ако мислите, ако чувствувате, ако постъпвате в тази разнообразна деятелност, която показва [развитие], ако превъзмогвате мъчнотиите, ще придобиете [същественото], както цигулкатата, която придобива цена. Сега ви пожелавам да бъдете родени богати, да бъдете родени сиромаси, да бъдете родени цигулари, родени певци, родени да мислите, родени изпълнители, родени, родени. Казвам ви, че всички сте родени, не се заблуждавайте в другото.
към беседата >>
Щом не вярваш в Бога, мисълта не е съществена.
Има ли човек в света, който да не вярва? – Няма. Защото след като тръгне безверникът да ходи, той има вяра, че може да ходи, защото ако няма вяра, не можеше да ходи. След като тръгнеш да вършиш каквато и да е работа, ти имаш вяра, ти имаш вярване в Бога. Казва: „Аз не вярвам в Бога“.
Щом не вярваш в Бога, мисълта не е съществена.
Щом мислиш, че без Бога можеш, то не е съществено. Щом се спори за нещо, то не е съществено. При същественото не може да се спорите. Когато хората спорят за Бога, то е крива идея. Имат съвсем материалистическа идея, мислят Господа като материален.
към беседата >>
Много добре изпълни цялата програма, там имаше два концерта.
Сега, аз този музикант го похвалявам в едно отношение. Той е паметлив, той запомнил всичко наизуст. Мислеше ли той къде, кой пръст да тури?
Много добре изпълни цялата програма, там имаше два концерта.
После, знае кога да започне – голяма самоувереност. Сега, би било интересно, ако десет души музиканти свирят, [в]се най-способни, и тогава да направиш разлика. Аз бих желал на един концерт да излязат не един, а няколко, трима, четирима, петима, ако дойдат десет души изведнъж, ще бъде още по-хубаво, тогава да се види, кой е пръв. По-интересно ще бъде тогава.
към беседата >>
Ако имате една цигулка, на която триста години са свирили и друга, която така стои, след като е направена, тя пак ще придобие нещо, [ще] поизсъхне, но тя няма да има тази мекота на тоновете.
В този смисъл, хората са израз, едно проявление на Бога. Всеки от вас е проявление на Бога. Че Бог иска вие всички да пеете добре. Ако вие не пеете, няма да се развивате. Нали знаете, една цигулка, като се свири, тя се развива, като свири някой, тя придобива нещо.
Ако имате една цигулка, на която триста години са свирили и друга, която така стои, след като е направена, тя пак ще придобие нещо, [ще] поизсъхне, но тя няма да има тази мекота на тоновете.
Ако вие не пеете, пак ще придобиете нещо, ако пеете, ако свирите, ако мислите, ако чувствувате, ако постъпвате в тази разнообразна деятелност, която показва [развитие], ако превъзмогвате мъчнотиите, ще придобиете [същественото], както цигулкатата, която придобива цена. Сега ви пожелавам да бъдете родени богати, да бъдете родени сиромаси, да бъдете родени цигулари, родени певци, родени да мислите, родени изпълнители, родени, родени. Казвам ви, че всички сте родени, не се заблуждавайте в другото.
към беседата >>
Щом мислиш, че без Бога можеш, то не е съществено.
– Няма. Защото след като тръгне безверникът да ходи, той има вяра, че може да ходи, защото ако няма вяра, не можеше да ходи. След като тръгнеш да вършиш каквато и да е работа, ти имаш вяра, ти имаш вярване в Бога. Казва: „Аз не вярвам в Бога“. Щом не вярваш в Бога, мисълта не е съществена.
Щом мислиш, че без Бога можеш, то не е съществено.
Щом се спори за нещо, то не е съществено. При същественото не може да се спорите. Когато хората спорят за Бога, то е крива идея. Имат съвсем материалистическа идея, мислят Господа като материален. То е тяхна идея, която са си създали, един кумир, на който те искат да се молят.
към беседата >>
После, знае кога да започне – голяма самоувереност.
Сега, аз този музикант го похвалявам в едно отношение. Той е паметлив, той запомнил всичко наизуст. Мислеше ли той къде, кой пръст да тури? Много добре изпълни цялата програма, там имаше два концерта.
После, знае кога да започне – голяма самоувереност.
Сега, би било интересно, ако десет души музиканти свирят, [в]се най-способни, и тогава да направиш разлика. Аз бих желал на един концерт да излязат не един, а няколко, трима, четирима, петима, ако дойдат десет души изведнъж, ще бъде още по-хубаво, тогава да се види, кой е пръв. По-интересно ще бъде тогава.
към беседата >>
Ако вие не пеете, пак ще придобиете нещо, ако пеете, ако свирите, ако мислите, ако чувствувате, ако постъпвате в тази разнообразна деятелност, която показва [развитие], ако превъзмогвате мъчнотиите, ще придобиете [същественото], както цигулкатата, която придобива цена.
Всеки от вас е проявление на Бога. Че Бог иска вие всички да пеете добре. Ако вие не пеете, няма да се развивате. Нали знаете, една цигулка, като се свири, тя се развива, като свири някой, тя придобива нещо. Ако имате една цигулка, на която триста години са свирили и друга, която така стои, след като е направена, тя пак ще придобие нещо, [ще] поизсъхне, но тя няма да има тази мекота на тоновете.
Ако вие не пеете, пак ще придобиете нещо, ако пеете, ако свирите, ако мислите, ако чувствувате, ако постъпвате в тази разнообразна деятелност, която показва [развитие], ако превъзмогвате мъчнотиите, ще придобиете [същественото], както цигулкатата, която придобива цена.
Сега ви пожелавам да бъдете родени богати, да бъдете родени сиромаси, да бъдете родени цигулари, родени певци, родени да мислите, родени изпълнители, родени, родени. Казвам ви, че всички сте родени, не се заблуждавайте в другото.
към беседата >>
Щом се спори за нещо, то не е съществено.
Защото след като тръгне безверникът да ходи, той има вяра, че може да ходи, защото ако няма вяра, не можеше да ходи. След като тръгнеш да вършиш каквато и да е работа, ти имаш вяра, ти имаш вярване в Бога. Казва: „Аз не вярвам в Бога“. Щом не вярваш в Бога, мисълта не е съществена. Щом мислиш, че без Бога можеш, то не е съществено.
Щом се спори за нещо, то не е съществено.
При същественото не може да се спорите. Когато хората спорят за Бога, то е крива идея. Имат съвсем материалистическа идея, мислят Господа като материален. То е тяхна идея, която са си създали, един кумир, на който те искат да се молят. Едно време хората се молеха, на какво?
към беседата >>
Сега, би било интересно, ако десет души музиканти свирят, [в]се най-способни, и тогава да направиш разлика.
Сега, аз този музикант го похвалявам в едно отношение. Той е паметлив, той запомнил всичко наизуст. Мислеше ли той къде, кой пръст да тури? Много добре изпълни цялата програма, там имаше два концерта. После, знае кога да започне – голяма самоувереност.
Сега, би било интересно, ако десет души музиканти свирят, [в]се най-способни, и тогава да направиш разлика.
Аз бих желал на един концерт да излязат не един, а няколко, трима, четирима, петима, ако дойдат десет души изведнъж, ще бъде още по-хубаво, тогава да се види, кой е пръв. По-интересно ще бъде тогава.
към беседата >>
Сега ви пожелавам да бъдете родени богати, да бъдете родени сиромаси, да бъдете родени цигулари, родени певци, родени да мислите, родени изпълнители, родени, родени.
Че Бог иска вие всички да пеете добре. Ако вие не пеете, няма да се развивате. Нали знаете, една цигулка, като се свири, тя се развива, като свири някой, тя придобива нещо. Ако имате една цигулка, на която триста години са свирили и друга, която така стои, след като е направена, тя пак ще придобие нещо, [ще] поизсъхне, но тя няма да има тази мекота на тоновете. Ако вие не пеете, пак ще придобиете нещо, ако пеете, ако свирите, ако мислите, ако чувствувате, ако постъпвате в тази разнообразна деятелност, която показва [развитие], ако превъзмогвате мъчнотиите, ще придобиете [същественото], както цигулкатата, която придобива цена.
Сега ви пожелавам да бъдете родени богати, да бъдете родени сиромаси, да бъдете родени цигулари, родени певци, родени да мислите, родени изпълнители, родени, родени.
Казвам ви, че всички сте родени, не се заблуждавайте в другото.
към беседата >>
При същественото не може да се спорите.
След като тръгнеш да вършиш каквато и да е работа, ти имаш вяра, ти имаш вярване в Бога. Казва: „Аз не вярвам в Бога“. Щом не вярваш в Бога, мисълта не е съществена. Щом мислиш, че без Бога можеш, то не е съществено. Щом се спори за нещо, то не е съществено.
При същественото не може да се спорите.
Когато хората спорят за Бога, то е крива идея. Имат съвсем материалистическа идея, мислят Господа като материален. То е тяхна идея, която са си създали, един кумир, на който те искат да се молят. Едно време хората се молеха, на какво? Нали всички вие в Бога вярвате?
към беседата >>
Аз бих желал на един концерт да излязат не един, а няколко, трима, четирима, петима, ако дойдат десет души изведнъж, ще бъде още по-хубаво, тогава да се види, кой е пръв.
Той е паметлив, той запомнил всичко наизуст. Мислеше ли той къде, кой пръст да тури? Много добре изпълни цялата програма, там имаше два концерта. После, знае кога да започне – голяма самоувереност. Сега, би било интересно, ако десет души музиканти свирят, [в]се най-способни, и тогава да направиш разлика.
Аз бих желал на един концерт да излязат не един, а няколко, трима, четирима, петима, ако дойдат десет души изведнъж, ще бъде още по-хубаво, тогава да се види, кой е пръв.
По-интересно ще бъде тогава.
към беседата >>
Казвам ви, че всички сте родени, не се заблуждавайте в другото.
Ако вие не пеете, няма да се развивате. Нали знаете, една цигулка, като се свири, тя се развива, като свири някой, тя придобива нещо. Ако имате една цигулка, на която триста години са свирили и друга, която така стои, след като е направена, тя пак ще придобие нещо, [ще] поизсъхне, но тя няма да има тази мекота на тоновете. Ако вие не пеете, пак ще придобиете нещо, ако пеете, ако свирите, ако мислите, ако чувствувате, ако постъпвате в тази разнообразна деятелност, която показва [развитие], ако превъзмогвате мъчнотиите, ще придобиете [същественото], както цигулкатата, която придобива цена. Сега ви пожелавам да бъдете родени богати, да бъдете родени сиромаси, да бъдете родени цигулари, родени певци, родени да мислите, родени изпълнители, родени, родени.
Казвам ви, че всички сте родени, не се заблуждавайте в другото.
към беседата >>
Когато хората спорят за Бога, то е крива идея.
Казва: „Аз не вярвам в Бога“. Щом не вярваш в Бога, мисълта не е съществена. Щом мислиш, че без Бога можеш, то не е съществено. Щом се спори за нещо, то не е съществено. При същественото не може да се спорите.
Когато хората спорят за Бога, то е крива идея.
Имат съвсем материалистическа идея, мислят Господа като материален. То е тяхна идея, която са си създали, един кумир, на който те искат да се молят. Едно време хората се молеха, на какво? Нали всички вие в Бога вярвате? Но богатите вярват ли в Бога?
към беседата >>
По-интересно ще бъде тогава.
Мислеше ли той къде, кой пръст да тури? Много добре изпълни цялата програма, там имаше два концерта. После, знае кога да започне – голяма самоувереност. Сега, би било интересно, ако десет души музиканти свирят, [в]се най-способни, и тогава да направиш разлика. Аз бих желал на един концерт да излязат не един, а няколко, трима, четирима, петима, ако дойдат десет души изведнъж, ще бъде още по-хубаво, тогава да се види, кой е пръв.
По-интересно ще бъде тогава.
към беседата >>
Имат съвсем материалистическа идея, мислят Господа като материален.
Щом не вярваш в Бога, мисълта не е съществена. Щом мислиш, че без Бога можеш, то не е съществено. Щом се спори за нещо, то не е съществено. При същественото не може да се спорите. Когато хората спорят за Бога, то е крива идея.
Имат съвсем материалистическа идея, мислят Господа като материален.
То е тяхна идея, която са си създали, един кумир, на който те искат да се молят. Едно време хората се молеха, на какво? Нали всички вие в Бога вярвате? Но богатите вярват ли в Бога? Те вярват в парите си.
към беседата >>
Вие трябва да се освободите.
Вие трябва да се освободите.
Имате едно състояние, което е наследено, чакате нещо отвън да дойде. Чакате благоприятни условия да дойдат. То е хубаво, но туй състояние, което вие чакате, то съществува в природата; че вие го нямате, то е друг въпрос. Да имаш условия, то е един резултат, да имаш една топла стая. Ти в даден случай можеш да нямаш пари, но ако си умен човек, ти всякога можеш да стоплиш стаята си зимно време.
към беседата >>
То е тяхна идея, която са си създали, един кумир, на който те искат да се молят.
Щом мислиш, че без Бога можеш, то не е съществено. Щом се спори за нещо, то не е съществено. При същественото не може да се спорите. Когато хората спорят за Бога, то е крива идея. Имат съвсем материалистическа идея, мислят Господа като материален.
То е тяхна идея, която са си създали, един кумир, на който те искат да се молят.
Едно време хората се молеха, на какво? Нали всички вие в Бога вярвате? Но богатите вярват ли в Бога? Те вярват в парите си. Силните вярват ли в Бога?
към беседата >>
Имате едно състояние, което е наследено, чакате нещо отвън да дойде.
Вие трябва да се освободите.
Имате едно състояние, което е наследено, чакате нещо отвън да дойде.
Чакате благоприятни условия да дойдат. То е хубаво, но туй състояние, което вие чакате, то съществува в природата; че вие го нямате, то е друг въпрос. Да имаш условия, то е един резултат, да имаш една топла стая. Ти в даден случай можеш да нямаш пари, но ако си умен човек, ти всякога можеш да стоплиш стаята си зимно време. Няма голямо препятствие да стоплиш стаята си.
към беседата >>
Едно време хората се молеха, на какво?
Щом се спори за нещо, то не е съществено. При същественото не може да се спорите. Когато хората спорят за Бога, то е крива идея. Имат съвсем материалистическа идея, мислят Господа като материален. То е тяхна идея, която са си създали, един кумир, на който те искат да се молят.
Едно време хората се молеха, на какво?
Нали всички вие в Бога вярвате? Но богатите вярват ли в Бога? Те вярват в парите си. Силните вярват ли в Бога? Те вярват в силата си.
към беседата >>
Чакате благоприятни условия да дойдат.
Вие трябва да се освободите. Имате едно състояние, което е наследено, чакате нещо отвън да дойде.
Чакате благоприятни условия да дойдат.
То е хубаво, но туй състояние, което вие чакате, то съществува в природата; че вие го нямате, то е друг въпрос. Да имаш условия, то е един резултат, да имаш една топла стая. Ти в даден случай можеш да нямаш пари, но ако си умен човек, ти всякога можеш да стоплиш стаята си зимно време. Няма голямо препятствие да стоплиш стаята си.
към беседата >>
Нали всички вие в Бога вярвате?
При същественото не може да се спорите. Когато хората спорят за Бога, то е крива идея. Имат съвсем материалистическа идея, мислят Господа като материален. То е тяхна идея, която са си създали, един кумир, на който те искат да се молят. Едно време хората се молеха, на какво?
Нали всички вие в Бога вярвате?
Но богатите вярват ли в Бога? Те вярват в парите си. Силните вярват ли в Бога? Те вярват в силата си. Учените вярват ли в Бога?
към беседата >>
То е хубаво, но туй състояние, което вие чакате, то съществува в природата; че вие го нямате, то е друг въпрос.
Вие трябва да се освободите. Имате едно състояние, което е наследено, чакате нещо отвън да дойде. Чакате благоприятни условия да дойдат.
То е хубаво, но туй състояние, което вие чакате, то съществува в природата; че вие го нямате, то е друг въпрос.
Да имаш условия, то е един резултат, да имаш една топла стая. Ти в даден случай можеш да нямаш пари, но ако си умен човек, ти всякога можеш да стоплиш стаята си зимно време. Няма голямо препятствие да стоплиш стаята си.
към беседата >>
Но богатите вярват ли в Бога?
Когато хората спорят за Бога, то е крива идея. Имат съвсем материалистическа идея, мислят Господа като материален. То е тяхна идея, която са си създали, един кумир, на който те искат да се молят. Едно време хората се молеха, на какво? Нали всички вие в Бога вярвате?
Но богатите вярват ли в Бога?
Те вярват в парите си. Силните вярват ли в Бога? Те вярват в силата си. Учените вярват ли в Бога? Те вярват в знанието си.
към беседата >>
Да имаш условия, то е един резултат, да имаш една топла стая.
Вие трябва да се освободите. Имате едно състояние, което е наследено, чакате нещо отвън да дойде. Чакате благоприятни условия да дойдат. То е хубаво, но туй състояние, което вие чакате, то съществува в природата; че вие го нямате, то е друг въпрос.
Да имаш условия, то е един резултат, да имаш една топла стая.
Ти в даден случай можеш да нямаш пари, но ако си умен човек, ти всякога можеш да стоплиш стаята си зимно време. Няма голямо препятствие да стоплиш стаята си.
към беседата >>
Те вярват в парите си.
Имат съвсем материалистическа идея, мислят Господа като материален. То е тяхна идея, която са си създали, един кумир, на който те искат да се молят. Едно време хората се молеха, на какво? Нали всички вие в Бога вярвате? Но богатите вярват ли в Бога?
Те вярват в парите си.
Силните вярват ли в Бога? Те вярват в силата си. Учените вярват ли в Бога? Те вярват в знанието си. Вземете един цигулар, който отива да свири, той вярва ли в Бога?
към беседата >>
Ти в даден случай можеш да нямаш пари, но ако си умен човек, ти всякога можеш да стоплиш стаята си зимно време.
Вие трябва да се освободите. Имате едно състояние, което е наследено, чакате нещо отвън да дойде. Чакате благоприятни условия да дойдат. То е хубаво, но туй състояние, което вие чакате, то съществува в природата; че вие го нямате, то е друг въпрос. Да имаш условия, то е един резултат, да имаш една топла стая.
Ти в даден случай можеш да нямаш пари, но ако си умен човек, ти всякога можеш да стоплиш стаята си зимно време.
Няма голямо препятствие да стоплиш стаята си.
към беседата >>
Силните вярват ли в Бога?
То е тяхна идея, която са си създали, един кумир, на който те искат да се молят. Едно време хората се молеха, на какво? Нали всички вие в Бога вярвате? Но богатите вярват ли в Бога? Те вярват в парите си.
Силните вярват ли в Бога?
Те вярват в силата си. Учените вярват ли в Бога? Те вярват в знанието си. Вземете един цигулар, който отива да свири, той вярва ли в Бога? Той вярва в цигулката си – като тегли лъка, може да свири.
към беседата >>
Няма голямо препятствие да стоплиш стаята си.
Имате едно състояние, което е наследено, чакате нещо отвън да дойде. Чакате благоприятни условия да дойдат. То е хубаво, но туй състояние, което вие чакате, то съществува в природата; че вие го нямате, то е друг въпрос. Да имаш условия, то е един резултат, да имаш една топла стая. Ти в даден случай можеш да нямаш пари, но ако си умен човек, ти всякога можеш да стоплиш стаята си зимно време.
Няма голямо препятствие да стоплиш стаята си.
към беседата >>
Те вярват в силата си.
Едно време хората се молеха, на какво? Нали всички вие в Бога вярвате? Но богатите вярват ли в Бога? Те вярват в парите си. Силните вярват ли в Бога?
Те вярват в силата си.
Учените вярват ли в Бога? Те вярват в знанието си. Вземете един цигулар, който отива да свири, той вярва ли в Бога? Той вярва в цигулката си – като тегли лъка, може да свири. [В] никакъв Господ отвън и отвътре не вярва.
към беседата >>
В пеенето трябва да се учите да пеете.
В пеенето трябва да се учите да пеете.
Пеенето е идеал. Вие свирите, приготвяте начин за пеенето. Според мене, трябва да пееш и да свириш, не само да свириш, но да свириш и да пееш едновременно. Ако свирите и пеете, ще си помогнете много по-добре на себе си. Всеки ден, като станете, ако не можете да свирите, поне попейте си.
към беседата >>
Учените вярват ли в Бога?
Нали всички вие в Бога вярвате? Но богатите вярват ли в Бога? Те вярват в парите си. Силните вярват ли в Бога? Те вярват в силата си.
Учените вярват ли в Бога?
Те вярват в знанието си. Вземете един цигулар, който отива да свири, той вярва ли в Бога? Той вярва в цигулката си – като тегли лъка, може да свири. [В] никакъв Господ отвън и отвътре не вярва. След като свърши, казва: „Господ ми помогна“.
към беседата >>
Пеенето е идеал.
В пеенето трябва да се учите да пеете.
Пеенето е идеал.
Вие свирите, приготвяте начин за пеенето. Според мене, трябва да пееш и да свириш, не само да свириш, но да свириш и да пееш едновременно. Ако свирите и пеете, ще си помогнете много по-добре на себе си. Всеки ден, като станете, ако не можете да свирите, поне попейте си. Да не бъдете като безгласни риби.
към беседата >>
Те вярват в знанието си.
Но богатите вярват ли в Бога? Те вярват в парите си. Силните вярват ли в Бога? Те вярват в силата си. Учените вярват ли в Бога?
Те вярват в знанието си.
Вземете един цигулар, който отива да свири, той вярва ли в Бога? Той вярва в цигулката си – като тегли лъка, може да свири. [В] никакъв Господ отвън и отвътре не вярва. След като свърши, казва: „Господ ми помогна“. Че свирил добре, дали Господ му помогнал?
към беседата >>
Вие свирите, приготвяте начин за пеенето.
В пеенето трябва да се учите да пеете. Пеенето е идеал.
Вие свирите, приготвяте начин за пеенето.
Според мене, трябва да пееш и да свириш, не само да свириш, но да свириш и да пееш едновременно. Ако свирите и пеете, ще си помогнете много по-добре на себе си. Всеки ден, като станете, ако не можете да свирите, поне попейте си. Да не бъдете като безгласни риби. Някои казват, че не могли да пеят.
към беседата >>
Вземете един цигулар, който отива да свири, той вярва ли в Бога?
Те вярват в парите си. Силните вярват ли в Бога? Те вярват в силата си. Учените вярват ли в Бога? Те вярват в знанието си.
Вземете един цигулар, който отива да свири, той вярва ли в Бога?
Той вярва в цигулката си – като тегли лъка, може да свири. [В] никакъв Господ отвън и отвътре не вярва. След като свърши, казва: „Господ ми помогна“. Че свирил добре, дали Господ му помогнал? Представете си: Един цигулар влезе в едно общество да свири, та малко се поразтопят хора[та].
към беседата >>
Според мене, трябва да пееш и да свириш, не само да свириш, но да свириш и да пееш едновременно.
В пеенето трябва да се учите да пеете. Пеенето е идеал. Вие свирите, приготвяте начин за пеенето.
Според мене, трябва да пееш и да свириш, не само да свириш, но да свириш и да пееш едновременно.
Ако свирите и пеете, ще си помогнете много по-добре на себе си. Всеки ден, като станете, ако не можете да свирите, поне попейте си. Да не бъдете като безгласни риби. Някои казват, че не могли да пеят. Аз виждам, от вас най-способните не пеят, а пеят тези, които са последни.
към беседата >>
Той вярва в цигулката си – като тегли лъка, може да свири.
Силните вярват ли в Бога? Те вярват в силата си. Учените вярват ли в Бога? Те вярват в знанието си. Вземете един цигулар, който отива да свири, той вярва ли в Бога?
Той вярва в цигулката си – като тегли лъка, може да свири.
[В] никакъв Господ отвън и отвътре не вярва. След като свърши, казва: „Господ ми помогна“. Че свирил добре, дали Господ му помогнал? Представете си: Един цигулар влезе в едно общество да свири, та малко се поразтопят хора[та]. Музиката малко разтопява.
към беседата >>
Ако свирите и пеете, ще си помогнете много по-добре на себе си.
В пеенето трябва да се учите да пеете. Пеенето е идеал. Вие свирите, приготвяте начин за пеенето. Според мене, трябва да пееш и да свириш, не само да свириш, но да свириш и да пееш едновременно.
Ако свирите и пеете, ще си помогнете много по-добре на себе си.
Всеки ден, като станете, ако не можете да свирите, поне попейте си. Да не бъдете като безгласни риби. Някои казват, че не могли да пеят. Аз виждам, от вас най-способните не пеят, а пеят тези, които са последни. Мнозина има способни, не пеят.
към беседата >>
[В] никакъв Господ отвън и отвътре не вярва.
Те вярват в силата си. Учените вярват ли в Бога? Те вярват в знанието си. Вземете един цигулар, който отива да свири, той вярва ли в Бога? Той вярва в цигулката си – като тегли лъка, може да свири.
[В] никакъв Господ отвън и отвътре не вярва.
След като свърши, казва: „Господ ми помогна“. Че свирил добре, дали Господ му помогнал? Представете си: Един цигулар влезе в едно общество да свири, та малко се поразтопят хора[та]. Музиката малко разтопява. Хората са много студени, малко с музиката да ги свържат с нещо.
към беседата >>
Всеки ден, като станете, ако не можете да свирите, поне попейте си.
В пеенето трябва да се учите да пеете. Пеенето е идеал. Вие свирите, приготвяте начин за пеенето. Според мене, трябва да пееш и да свириш, не само да свириш, но да свириш и да пееш едновременно. Ако свирите и пеете, ще си помогнете много по-добре на себе си.
Всеки ден, като станете, ако не можете да свирите, поне попейте си.
Да не бъдете като безгласни риби. Някои казват, че не могли да пеят. Аз виждам, от вас най-способните не пеят, а пеят тези, които са последни. Мнозина има способни, не пеят. Някой, който не е способен, не е даровит, той пее.
към беседата >>
След като свърши, казва: „Господ ми помогна“.
Учените вярват ли в Бога? Те вярват в знанието си. Вземете един цигулар, който отива да свири, той вярва ли в Бога? Той вярва в цигулката си – като тегли лъка, може да свири. [В] никакъв Господ отвън и отвътре не вярва.
След като свърши, казва: „Господ ми помогна“.
Че свирил добре, дали Господ му помогнал? Представете си: Един цигулар влезе в едно общество да свири, та малко се поразтопят хора[та]. Музиката малко разтопява. Хората са много студени, малко с музиката да ги свържат с нещо. Сега, музиката е нещо, което принадлежи на ума.
към беседата >>
Да не бъдете като безгласни риби.
Пеенето е идеал. Вие свирите, приготвяте начин за пеенето. Според мене, трябва да пееш и да свириш, не само да свириш, но да свириш и да пееш едновременно. Ако свирите и пеете, ще си помогнете много по-добре на себе си. Всеки ден, като станете, ако не можете да свирите, поне попейте си.
Да не бъдете като безгласни риби.
Някои казват, че не могли да пеят. Аз виждам, от вас най-способните не пеят, а пеят тези, които са последни. Мнозина има способни, не пеят. Някой, който не е способен, не е даровит, той пее. Казват: „Той роден да пее“.
към беседата >>
Че свирил добре, дали Господ му помогнал?
Те вярват в знанието си. Вземете един цигулар, който отива да свири, той вярва ли в Бога? Той вярва в цигулката си – като тегли лъка, може да свири. [В] никакъв Господ отвън и отвътре не вярва. След като свърши, казва: „Господ ми помогна“.
Че свирил добре, дали Господ му помогнал?
Представете си: Един цигулар влезе в едно общество да свири, та малко се поразтопят хора[та]. Музиката малко разтопява. Хората са много студени, малко с музиката да ги свържат с нещо. Сега, музиката е нещо, което принадлежи на ума. Сега хората много често я разбират по един чувствен начин.
към беседата >>
Някои казват, че не могли да пеят.
Вие свирите, приготвяте начин за пеенето. Според мене, трябва да пееш и да свириш, не само да свириш, но да свириш и да пееш едновременно. Ако свирите и пеете, ще си помогнете много по-добре на себе си. Всеки ден, като станете, ако не можете да свирите, поне попейте си. Да не бъдете като безгласни риби.
Някои казват, че не могли да пеят.
Аз виждам, от вас най-способните не пеят, а пеят тези, които са последни. Мнозина има способни, не пеят. Някой, който не е способен, не е даровит, той пее. Казват: „Той роден да пее“. Онзи, роденият два пъти по-добре да пее, не пее.
към беседата >>
Представете си: Един цигулар влезе в едно общество да свири, та малко се поразтопят хора[та].
Вземете един цигулар, който отива да свири, той вярва ли в Бога? Той вярва в цигулката си – като тегли лъка, може да свири. [В] никакъв Господ отвън и отвътре не вярва. След като свърши, казва: „Господ ми помогна“. Че свирил добре, дали Господ му помогнал?
Представете си: Един цигулар влезе в едно общество да свири, та малко се поразтопят хора[та].
Музиката малко разтопява. Хората са много студени, малко с музиката да ги свържат с нещо. Сега, музиката е нещо, което принадлежи на ума. Сега хората много често я разбират по един чувствен начин. Казва: „Аз усетих нещо“.
към беседата >>
Аз виждам, от вас най-способните не пеят, а пеят тези, които са последни.
Според мене, трябва да пееш и да свириш, не само да свириш, но да свириш и да пееш едновременно. Ако свирите и пеете, ще си помогнете много по-добре на себе си. Всеки ден, като станете, ако не можете да свирите, поне попейте си. Да не бъдете като безгласни риби. Някои казват, че не могли да пеят.
Аз виждам, от вас най-способните не пеят, а пеят тези, които са последни.
Мнозина има способни, не пеят. Някой, който не е способен, не е даровит, той пее. Казват: „Той роден да пее“. Онзи, роденият два пъти по-добре да пее, не пее. Пеенето е на третия свят.
към беседата >>
Музиката малко разтопява.
Той вярва в цигулката си – като тегли лъка, може да свири. [В] никакъв Господ отвън и отвътре не вярва. След като свърши, казва: „Господ ми помогна“. Че свирил добре, дали Господ му помогнал? Представете си: Един цигулар влезе в едно общество да свири, та малко се поразтопят хора[та].
Музиката малко разтопява.
Хората са много студени, малко с музиката да ги свържат с нещо. Сега, музиката е нещо, което принадлежи на ума. Сега хората много често я разбират по един чувствен начин. Казва: „Аз усетих нещо“. Усещането принадлежи към нашите представи.
към беседата >>
Мнозина има способни, не пеят.
Ако свирите и пеете, ще си помогнете много по-добре на себе си. Всеки ден, като станете, ако не можете да свирите, поне попейте си. Да не бъдете като безгласни риби. Някои казват, че не могли да пеят. Аз виждам, от вас най-способните не пеят, а пеят тези, които са последни.
Мнозина има способни, не пеят.
Някой, който не е способен, не е даровит, той пее. Казват: „Той роден да пее“. Онзи, роденият два пъти по-добре да пее, не пее. Пеенето е на третия свят. Пеенето във физическото поле е движение, пеенето в духовния свят е чувствувание, а в Божествения свят, то е мисъл.
към беседата >>
Хората са много студени, малко с музиката да ги свържат с нещо.
[В] никакъв Господ отвън и отвътре не вярва. След като свърши, казва: „Господ ми помогна“. Че свирил добре, дали Господ му помогнал? Представете си: Един цигулар влезе в едно общество да свири, та малко се поразтопят хора[та]. Музиката малко разтопява.
Хората са много студени, малко с музиката да ги свържат с нещо.
Сега, музиката е нещо, което принадлежи на ума. Сега хората много често я разбират по един чувствен начин. Казва: „Аз усетих нещо“. Усещането принадлежи към нашите представи. По какво се отличава един цигулар като свири, от друг като свири?
към беседата >>
Някой, който не е способен, не е даровит, той пее.
Всеки ден, като станете, ако не можете да свирите, поне попейте си. Да не бъдете като безгласни риби. Някои казват, че не могли да пеят. Аз виждам, от вас най-способните не пеят, а пеят тези, които са последни. Мнозина има способни, не пеят.
Някой, който не е способен, не е даровит, той пее.
Казват: „Той роден да пее“. Онзи, роденият два пъти по-добре да пее, не пее. Пеенето е на третия свят. Пеенето във физическото поле е движение, пеенето в духовния свят е чувствувание, а в Божествения свят, то е мисъл. Да мислиш, то е пеене.
към беседата >>
Сега, музиката е нещо, което принадлежи на ума.
След като свърши, казва: „Господ ми помогна“. Че свирил добре, дали Господ му помогнал? Представете си: Един цигулар влезе в едно общество да свири, та малко се поразтопят хора[та]. Музиката малко разтопява. Хората са много студени, малко с музиката да ги свържат с нещо.
Сега, музиката е нещо, което принадлежи на ума.
Сега хората много често я разбират по един чувствен начин. Казва: „Аз усетих нещо“. Усещането принадлежи към нашите представи. По какво се отличава един цигулар като свири, от друг като свири? Или, какво е правилото, че някой свири по-добре от друг?
към беседата >>
Казват: „Той роден да пее“.
Да не бъдете като безгласни риби. Някои казват, че не могли да пеят. Аз виждам, от вас най-способните не пеят, а пеят тези, които са последни. Мнозина има способни, не пеят. Някой, който не е способен, не е даровит, той пее.
Казват: „Той роден да пее“.
Онзи, роденият два пъти по-добре да пее, не пее. Пеенето е на третия свят. Пеенето във физическото поле е движение, пеенето в духовния свят е чувствувание, а в Божествения свят, то е мисъл. Да мислиш, то е пеене.
към беседата >>
Сега хората много често я разбират по един чувствен начин.
Че свирил добре, дали Господ му помогнал? Представете си: Един цигулар влезе в едно общество да свири, та малко се поразтопят хора[та]. Музиката малко разтопява. Хората са много студени, малко с музиката да ги свържат с нещо. Сега, музиката е нещо, което принадлежи на ума.
Сега хората много често я разбират по един чувствен начин.
Казва: „Аз усетих нещо“. Усещането принадлежи към нашите представи. По какво се отличава един цигулар като свири, от друг като свири? Или, какво е правилото, че някой свири по-добре от друг? То е наше субективно схващане.
към беседата >>
Онзи, роденият два пъти по-добре да пее, не пее.
Някои казват, че не могли да пеят. Аз виждам, от вас най-способните не пеят, а пеят тези, които са последни. Мнозина има способни, не пеят. Някой, който не е способен, не е даровит, той пее. Казват: „Той роден да пее“.
Онзи, роденият два пъти по-добре да пее, не пее.
Пеенето е на третия свят. Пеенето във физическото поле е движение, пеенето в духовния свят е чувствувание, а в Божествения свят, то е мисъл. Да мислиш, то е пеене.
към беседата >>
Казва: „Аз усетих нещо“.
Представете си: Един цигулар влезе в едно общество да свири, та малко се поразтопят хора[та]. Музиката малко разтопява. Хората са много студени, малко с музиката да ги свържат с нещо. Сега, музиката е нещо, което принадлежи на ума. Сега хората много често я разбират по един чувствен начин.
Казва: „Аз усетих нещо“.
Усещането принадлежи към нашите представи. По какво се отличава един цигулар като свири, от друг като свири? Или, какво е правилото, че някой свири по-добре от друг? То е наше субективно схващане. Ако двама певци пеят при един болен, болният може да познае, кой певец пее добре.
към беседата >>
Пеенето е на третия свят.
Аз виждам, от вас най-способните не пеят, а пеят тези, които са последни. Мнозина има способни, не пеят. Някой, който не е способен, не е даровит, той пее. Казват: „Той роден да пее“. Онзи, роденият два пъти по-добре да пее, не пее.
Пеенето е на третия свят.
Пеенето във физическото поле е движение, пеенето в духовния свят е чувствувание, а в Божествения свят, то е мисъл. Да мислиш, то е пеене.
към беседата >>
Усещането принадлежи към нашите представи.
Музиката малко разтопява. Хората са много студени, малко с музиката да ги свържат с нещо. Сега, музиката е нещо, което принадлежи на ума. Сега хората много често я разбират по един чувствен начин. Казва: „Аз усетих нещо“.
Усещането принадлежи към нашите представи.
По какво се отличава един цигулар като свири, от друг като свири? Или, какво е правилото, че някой свири по-добре от друг? То е наше субективно схващане. Ако двама певци пеят при един болен, болният може да познае, кой певец пее добре. Ако един певец пее, и болният казва: „Не ме смущавай“, той не пее добре.
към беседата >>
Пеенето във физическото поле е движение, пеенето в духовния свят е чувствувание, а в Божествения свят, то е мисъл.
Мнозина има способни, не пеят. Някой, който не е способен, не е даровит, той пее. Казват: „Той роден да пее“. Онзи, роденият два пъти по-добре да пее, не пее. Пеенето е на третия свят.
Пеенето във физическото поле е движение, пеенето в духовния свят е чувствувание, а в Божествения свят, то е мисъл.
Да мислиш, то е пеене.
към беседата >>
По какво се отличава един цигулар като свири, от друг като свири?
Хората са много студени, малко с музиката да ги свържат с нещо. Сега, музиката е нещо, което принадлежи на ума. Сега хората много често я разбират по един чувствен начин. Казва: „Аз усетих нещо“. Усещането принадлежи към нашите представи.
По какво се отличава един цигулар като свири, от друг като свири?
Или, какво е правилото, че някой свири по-добре от друг? То е наше субективно схващане. Ако двама певци пеят при един болен, болният може да познае, кой певец пее добре. Ако един певец пее, и болният казва: „Не ме смущавай“, той не пее добре. Ако дойде вторият, че като пее, болният даде внимание, този, вторият, пее по-добре.
към беседата >>
Да мислиш, то е пеене.
Някой, който не е способен, не е даровит, той пее. Казват: „Той роден да пее“. Онзи, роденият два пъти по-добре да пее, не пее. Пеенето е на третия свят. Пеенето във физическото поле е движение, пеенето в духовния свят е чувствувание, а в Божествения свят, то е мисъл.
Да мислиш, то е пеене.
към беседата >>
Или, какво е правилото, че някой свири по-добре от друг?
Сега, музиката е нещо, което принадлежи на ума. Сега хората много често я разбират по един чувствен начин. Казва: „Аз усетих нещо“. Усещането принадлежи към нашите представи. По какво се отличава един цигулар като свири, от друг като свири?
Или, какво е правилото, че някой свири по-добре от друг?
То е наше субективно схващане. Ако двама певци пеят при един болен, болният може да познае, кой певец пее добре. Ако един певец пее, и болният казва: „Не ме смущавай“, той не пее добре. Ако дойде вторият, че като пее, болният даде внимание, този, вторият, пее по-добре. Ако не могат да те търпят да пееш, ти не си от добрите певци; ако те търпят, ти донякъде си.
към беседата >>
Вземете в български думата „Аз“.
Вземете в български думата „Аз“.
Англичанинът, който е по-практичен, казва: „ай“. Англичанинът казва „ай“ – турчинът разбира „месечина“, а англичанинът разбира „аз“ – човекът, който мисля. Българинът някой път във възклицанието казва „ай“. Как ще смените „з“-то? Пеенето, то е за вас.
към беседата >>
То е наше субективно схващане.
Сега хората много често я разбират по един чувствен начин. Казва: „Аз усетих нещо“. Усещането принадлежи към нашите представи. По какво се отличава един цигулар като свири, от друг като свири? Или, какво е правилото, че някой свири по-добре от друг?
То е наше субективно схващане.
Ако двама певци пеят при един болен, болният може да познае, кой певец пее добре. Ако един певец пее, и болният казва: „Не ме смущавай“, той не пее добре. Ако дойде вторият, че като пее, болният даде внимание, този, вторият, пее по-добре. Ако не могат да те търпят да пееш, ти не си от добрите певци; ако те търпят, ти донякъде си. Щом не могат да те търпят хората, ти не си добър певец и добър свирец.
към беседата >>
Англичанинът, който е по-практичен, казва: „ай“.
Вземете в български думата „Аз“.
Англичанинът, който е по-практичен, казва: „ай“.
Англичанинът казва „ай“ – турчинът разбира „месечина“, а англичанинът разбира „аз“ – човекът, който мисля. Българинът някой път във възклицанието казва „ай“. Как ще смените „з“-то? Пеенето, то е за вас. То е съзнанието в музиката.
към беседата >>
Ако двама певци пеят при един болен, болният може да познае, кой певец пее добре.
Казва: „Аз усетих нещо“. Усещането принадлежи към нашите представи. По какво се отличава един цигулар като свири, от друг като свири? Или, какво е правилото, че някой свири по-добре от друг? То е наше субективно схващане.
Ако двама певци пеят при един болен, болният може да познае, кой певец пее добре.
Ако един певец пее, и болният казва: „Не ме смущавай“, той не пее добре. Ако дойде вторият, че като пее, болният даде внимание, този, вторият, пее по-добре. Ако не могат да те търпят да пееш, ти не си от добрите певци; ако те търпят, ти донякъде си. Щом не могат да те търпят хората, ти не си добър певец и добър свирец. Тогава ти ще кажеш, че те не разбират от музика.
към беседата >>
Англичанинът казва „ай“ – турчинът разбира „месечина“, а англичанинът разбира „аз“ – човекът, който мисля.
Вземете в български думата „Аз“. Англичанинът, който е по-практичен, казва: „ай“.
Англичанинът казва „ай“ – турчинът разбира „месечина“, а англичанинът разбира „аз“ – човекът, който мисля.
Българинът някой път във възклицанието казва „ай“. Как ще смените „з“-то? Пеенето, то е за вас. То е съзнанието в музиката. Имате и подсъзнание.
към беседата >>
Ако един певец пее, и болният казва: „Не ме смущавай“, той не пее добре.
Усещането принадлежи към нашите представи. По какво се отличава един цигулар като свири, от друг като свири? Или, какво е правилото, че някой свири по-добре от друг? То е наше субективно схващане. Ако двама певци пеят при един болен, болният може да познае, кой певец пее добре.
Ако един певец пее, и болният казва: „Не ме смущавай“, той не пее добре.
Ако дойде вторият, че като пее, болният даде внимание, този, вторият, пее по-добре. Ако не могат да те търпят да пееш, ти не си от добрите певци; ако те търпят, ти донякъде си. Щом не могат да те търпят хората, ти не си добър певец и добър свирец. Тогава ти ще кажеш, че те не разбират от музика. Остави това, че те не разбират.
към беседата >>
Българинът някой път във възклицанието казва „ай“.
Вземете в български думата „Аз“. Англичанинът, който е по-практичен, казва: „ай“. Англичанинът казва „ай“ – турчинът разбира „месечина“, а англичанинът разбира „аз“ – човекът, който мисля.
Българинът някой път във възклицанието казва „ай“.
Как ще смените „з“-то? Пеенето, то е за вас. То е съзнанието в музиката. Имате и подсъзнание. Подсъзнанието включва минералите, включва и растенията.
към беседата >>
Ако дойде вторият, че като пее, болният даде внимание, този, вторият, пее по-добре.
По какво се отличава един цигулар като свири, от друг като свири? Или, какво е правилото, че някой свири по-добре от друг? То е наше субективно схващане. Ако двама певци пеят при един болен, болният може да познае, кой певец пее добре. Ако един певец пее, и болният казва: „Не ме смущавай“, той не пее добре.
Ако дойде вторият, че като пее, болният даде внимание, този, вторият, пее по-добре.
Ако не могат да те търпят да пееш, ти не си от добрите певци; ако те търпят, ти донякъде си. Щом не могат да те търпят хората, ти не си добър певец и добър свирец. Тогава ти ще кажеш, че те не разбират от музика. Остави това, че те не разбират. За да те търпят, ти трябва да пееш добре, трябва да има нещо в гласа ти.
към беседата >>
Как ще смените „з“-то?
Вземете в български думата „Аз“. Англичанинът, който е по-практичен, казва: „ай“. Англичанинът казва „ай“ – турчинът разбира „месечина“, а англичанинът разбира „аз“ – човекът, който мисля. Българинът някой път във възклицанието казва „ай“.
Как ще смените „з“-то?
Пеенето, то е за вас. То е съзнанието в музиката. Имате и подсъзнание. Подсъзнанието включва минералите, включва и растенията. И в животните, и в човека има подсъзнание.
към беседата >>
Ако не могат да те търпят да пееш, ти не си от добрите певци; ако те търпят, ти донякъде си.
Или, какво е правилото, че някой свири по-добре от друг? То е наше субективно схващане. Ако двама певци пеят при един болен, болният може да познае, кой певец пее добре. Ако един певец пее, и болният казва: „Не ме смущавай“, той не пее добре. Ако дойде вторият, че като пее, болният даде внимание, този, вторият, пее по-добре.
Ако не могат да те търпят да пееш, ти не си от добрите певци; ако те търпят, ти донякъде си.
Щом не могат да те търпят хората, ти не си добър певец и добър свирец. Тогава ти ще кажеш, че те не разбират от музика. Остави това, че те не разбират. За да те търпят, ти трябва да пееш добре, трябва да има нещо в гласа ти. Най-първо, ако ти сам не можеш да се търпиш като пееш, ти не си добър певец.
към беседата >>
Пеенето, то е за вас.
Вземете в български думата „Аз“. Англичанинът, който е по-практичен, казва: „ай“. Англичанинът казва „ай“ – турчинът разбира „месечина“, а англичанинът разбира „аз“ – човекът, който мисля. Българинът някой път във възклицанието казва „ай“. Как ще смените „з“-то?
Пеенето, то е за вас.
То е съзнанието в музиката. Имате и подсъзнание. Подсъзнанието включва минералите, включва и растенията. И в животните, и в човека има подсъзнание. Подсъзнанието в нас са онези преживелици, ония черти, които сме онаследили.
към беседата >>
Щом не могат да те търпят хората, ти не си добър певец и добър свирец.
То е наше субективно схващане. Ако двама певци пеят при един болен, болният може да познае, кой певец пее добре. Ако един певец пее, и болният казва: „Не ме смущавай“, той не пее добре. Ако дойде вторият, че като пее, болният даде внимание, този, вторият, пее по-добре. Ако не могат да те търпят да пееш, ти не си от добрите певци; ако те търпят, ти донякъде си.
Щом не могат да те търпят хората, ти не си добър певец и добър свирец.
Тогава ти ще кажеш, че те не разбират от музика. Остави това, че те не разбират. За да те търпят, ти трябва да пееш добре, трябва да има нещо в гласа ти. Най-първо, ако ти сам не можеш да се търпиш като пееш, ти не си добър певец. Ако свириш [така], че не можеш да се търпиш, ти не си добър свирец.
към беседата >>
То е съзнанието в музиката.
Англичанинът, който е по-практичен, казва: „ай“. Англичанинът казва „ай“ – турчинът разбира „месечина“, а англичанинът разбира „аз“ – човекът, който мисля. Българинът някой път във възклицанието казва „ай“. Как ще смените „з“-то? Пеенето, то е за вас.
То е съзнанието в музиката.
Имате и подсъзнание. Подсъзнанието включва минералите, включва и растенията. И в животните, и в човека има подсъзнание. Подсъзнанието в нас са онези преживелици, ония черти, които сме онаследили. Подсъзнанието е завършените неща, които ги имаме, в себе си ги носим.
към беседата >>
Тогава ти ще кажеш, че те не разбират от музика.
Ако двама певци пеят при един болен, болният може да познае, кой певец пее добре. Ако един певец пее, и болният казва: „Не ме смущавай“, той не пее добре. Ако дойде вторият, че като пее, болният даде внимание, този, вторият, пее по-добре. Ако не могат да те търпят да пееш, ти не си от добрите певци; ако те търпят, ти донякъде си. Щом не могат да те търпят хората, ти не си добър певец и добър свирец.
Тогава ти ще кажеш, че те не разбират от музика.
Остави това, че те не разбират. За да те търпят, ти трябва да пееш добре, трябва да има нещо в гласа ти. Най-първо, ако ти сам не можеш да се търпиш като пееш, ти не си добър певец. Ако свириш [така], че не можеш да се търпиш, ти не си добър свирец. Едно правило ще ви дам при музиката: когато свириш, ако не можеш да се забравиш, ти не си цигулар.
към беседата >>
Имате и подсъзнание.
Англичанинът казва „ай“ – турчинът разбира „месечина“, а англичанинът разбира „аз“ – човекът, който мисля. Българинът някой път във възклицанието казва „ай“. Как ще смените „з“-то? Пеенето, то е за вас. То е съзнанието в музиката.
Имате и подсъзнание.
Подсъзнанието включва минералите, включва и растенията. И в животните, и в човека има подсъзнание. Подсъзнанието в нас са онези преживелици, ония черти, които сме онаследили. Подсъзнанието е завършените неща, които ги имаме, в себе си ги носим. Съзнанието е в животните, то включва радости и скърби, удоволствия и неудоволствия.
към беседата >>
Остави това, че те не разбират.
Ако един певец пее, и болният казва: „Не ме смущавай“, той не пее добре. Ако дойде вторият, че като пее, болният даде внимание, този, вторият, пее по-добре. Ако не могат да те търпят да пееш, ти не си от добрите певци; ако те търпят, ти донякъде си. Щом не могат да те търпят хората, ти не си добър певец и добър свирец. Тогава ти ще кажеш, че те не разбират от музика.
Остави това, че те не разбират.
За да те търпят, ти трябва да пееш добре, трябва да има нещо в гласа ти. Най-първо, ако ти сам не можеш да се търпиш като пееш, ти не си добър певец. Ако свириш [така], че не можеш да се търпиш, ти не си добър свирец. Едно правило ще ви дам при музиката: когато свириш, ако не можеш да се забравиш, ти не си цигулар. Ако започнеш да свириш и мислиш за този, за онзи, не слушаш каквото свириш, ти не си добър свирец.
към беседата >>
Подсъзнанието включва минералите, включва и растенията.
Българинът някой път във възклицанието казва „ай“. Как ще смените „з“-то? Пеенето, то е за вас. То е съзнанието в музиката. Имате и подсъзнание.
Подсъзнанието включва минералите, включва и растенията.
И в животните, и в човека има подсъзнание. Подсъзнанието в нас са онези преживелици, ония черти, които сме онаследили. Подсъзнанието е завършените неща, които ги имаме, в себе си ги носим. Съзнанието е в животните, то включва радости и скърби, удоволствия и неудоволствия. Съзнанието, то е у човека, то е представата у човека, а самосъзнанието е понятие вече.
към беседата >>
За да те търпят, ти трябва да пееш добре, трябва да има нещо в гласа ти.
Ако дойде вторият, че като пее, болният даде внимание, този, вторият, пее по-добре. Ако не могат да те търпят да пееш, ти не си от добрите певци; ако те търпят, ти донякъде си. Щом не могат да те търпят хората, ти не си добър певец и добър свирец. Тогава ти ще кажеш, че те не разбират от музика. Остави това, че те не разбират.
За да те търпят, ти трябва да пееш добре, трябва да има нещо в гласа ти.
Най-първо, ако ти сам не можеш да се търпиш като пееш, ти не си добър певец. Ако свириш [така], че не можеш да се търпиш, ти не си добър свирец. Едно правило ще ви дам при музиката: когато свириш, ако не можеш да се забравиш, ти не си цигулар. Ако започнеш да свириш и мислиш за този, за онзи, не слушаш каквото свириш, ти не си добър свирец. В свиренето трябва да се забравиш, сам трябва да участвуваш, ти като свириш, се вдъхновяваш.
към беседата >>
И в животните, и в човека има подсъзнание.
Как ще смените „з“-то? Пеенето, то е за вас. То е съзнанието в музиката. Имате и подсъзнание. Подсъзнанието включва минералите, включва и растенията.
И в животните, и в човека има подсъзнание.
Подсъзнанието в нас са онези преживелици, ония черти, които сме онаследили. Подсъзнанието е завършените неща, които ги имаме, в себе си ги носим. Съзнанието е в животните, то включва радости и скърби, удоволствия и неудоволствия. Съзнанието, то е у човека, то е представата у човека, а самосъзнанието е понятие вече. Представете си сега свръхсъзнанието.
към беседата >>
Най-първо, ако ти сам не можеш да се търпиш като пееш, ти не си добър певец.
Ако не могат да те търпят да пееш, ти не си от добрите певци; ако те търпят, ти донякъде си. Щом не могат да те търпят хората, ти не си добър певец и добър свирец. Тогава ти ще кажеш, че те не разбират от музика. Остави това, че те не разбират. За да те търпят, ти трябва да пееш добре, трябва да има нещо в гласа ти.
Най-първо, ако ти сам не можеш да се търпиш като пееш, ти не си добър певец.
Ако свириш [така], че не можеш да се търпиш, ти не си добър свирец. Едно правило ще ви дам при музиката: когато свириш, ако не можеш да се забравиш, ти не си цигулар. Ако започнеш да свириш и мислиш за този, за онзи, не слушаш каквото свириш, ти не си добър свирец. В свиренето трябва да се забравиш, сам трябва да участвуваш, ти като свириш, се вдъхновяваш. Дали другите хора се вдъхновяват, то е друг въпрос.
към беседата >>
Подсъзнанието в нас са онези преживелици, ония черти, които сме онаследили.
Пеенето, то е за вас. То е съзнанието в музиката. Имате и подсъзнание. Подсъзнанието включва минералите, включва и растенията. И в животните, и в човека има подсъзнание.
Подсъзнанието в нас са онези преживелици, ония черти, които сме онаследили.
Подсъзнанието е завършените неща, които ги имаме, в себе си ги носим. Съзнанието е в животните, то включва радости и скърби, удоволствия и неудоволствия. Съзнанието, то е у човека, то е представата у човека, а самосъзнанието е понятие вече. Представете си сега свръхсъзнанието. То е идеалният живот.
към беседата >>
Ако свириш [така], че не можеш да се търпиш, ти не си добър свирец.
Щом не могат да те търпят хората, ти не си добър певец и добър свирец. Тогава ти ще кажеш, че те не разбират от музика. Остави това, че те не разбират. За да те търпят, ти трябва да пееш добре, трябва да има нещо в гласа ти. Най-първо, ако ти сам не можеш да се търпиш като пееш, ти не си добър певец.
Ако свириш [така], че не можеш да се търпиш, ти не си добър свирец.
Едно правило ще ви дам при музиката: когато свириш, ако не можеш да се забравиш, ти не си цигулар. Ако започнеш да свириш и мислиш за този, за онзи, не слушаш каквото свириш, ти не си добър свирец. В свиренето трябва да се забравиш, сам трябва да участвуваш, ти като свириш, се вдъхновяваш. Дали другите хора се вдъхновяват, то е друг въпрос. Този закон може да го проверите: Способният ученик не иска да вярват хората, че той е способен или не.
към беседата >>
Подсъзнанието е завършените неща, които ги имаме, в себе си ги носим.
То е съзнанието в музиката. Имате и подсъзнание. Подсъзнанието включва минералите, включва и растенията. И в животните, и в човека има подсъзнание. Подсъзнанието в нас са онези преживелици, ония черти, които сме онаследили.
Подсъзнанието е завършените неща, които ги имаме, в себе си ги носим.
Съзнанието е в животните, то включва радости и скърби, удоволствия и неудоволствия. Съзнанието, то е у човека, то е представата у човека, а самосъзнанието е понятие вече. Представете си сега свръхсъзнанието. То е идеалният живот. То са идеалите вече.
към беседата >>
Едно правило ще ви дам при музиката: когато свириш, ако не можеш да се забравиш, ти не си цигулар.
Тогава ти ще кажеш, че те не разбират от музика. Остави това, че те не разбират. За да те търпят, ти трябва да пееш добре, трябва да има нещо в гласа ти. Най-първо, ако ти сам не можеш да се търпиш като пееш, ти не си добър певец. Ако свириш [така], че не можеш да се търпиш, ти не си добър свирец.
Едно правило ще ви дам при музиката: когато свириш, ако не можеш да се забравиш, ти не си цигулар.
Ако започнеш да свириш и мислиш за този, за онзи, не слушаш каквото свириш, ти не си добър свирец. В свиренето трябва да се забравиш, сам трябва да участвуваш, ти като свириш, се вдъхновяваш. Дали другите хора се вдъхновяват, то е друг въпрос. Този закон може да го проверите: Способният ученик не иска да вярват хората, че той е способен или не. Същото е и с учения човек.
към беседата >>
Съзнанието е в животните, то включва радости и скърби, удоволствия и неудоволствия.
Имате и подсъзнание. Подсъзнанието включва минералите, включва и растенията. И в животните, и в човека има подсъзнание. Подсъзнанието в нас са онези преживелици, ония черти, които сме онаследили. Подсъзнанието е завършените неща, които ги имаме, в себе си ги носим.
Съзнанието е в животните, то включва радости и скърби, удоволствия и неудоволствия.
Съзнанието, то е у човека, то е представата у човека, а самосъзнанието е понятие вече. Представете си сега свръхсъзнанието. То е идеалният живот. То са идеалите вече. Подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, през всичките тях трябва да е минал един музикант.
към беседата >>
Ако започнеш да свириш и мислиш за този, за онзи, не слушаш каквото свириш, ти не си добър свирец.
Остави това, че те не разбират. За да те търпят, ти трябва да пееш добре, трябва да има нещо в гласа ти. Най-първо, ако ти сам не можеш да се търпиш като пееш, ти не си добър певец. Ако свириш [така], че не можеш да се търпиш, ти не си добър свирец. Едно правило ще ви дам при музиката: когато свириш, ако не можеш да се забравиш, ти не си цигулар.
Ако започнеш да свириш и мислиш за този, за онзи, не слушаш каквото свириш, ти не си добър свирец.
В свиренето трябва да се забравиш, сам трябва да участвуваш, ти като свириш, се вдъхновяваш. Дали другите хора се вдъхновяват, то е друг въпрос. Този закон може да го проверите: Способният ученик не иска да вярват хората, че той е способен или не. Същото е и с учения човек. Онзи, който иска да е учен, и иска светът да го признае за учен, той още не е учен.
към беседата >>
Съзнанието, то е у човека, то е представата у човека, а самосъзнанието е понятие вече.
Подсъзнанието включва минералите, включва и растенията. И в животните, и в човека има подсъзнание. Подсъзнанието в нас са онези преживелици, ония черти, които сме онаследили. Подсъзнанието е завършените неща, които ги имаме, в себе си ги носим. Съзнанието е в животните, то включва радости и скърби, удоволствия и неудоволствия.
Съзнанието, то е у човека, то е представата у човека, а самосъзнанието е понятие вече.
Представете си сега свръхсъзнанието. То е идеалният живот. То са идеалите вече. Подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, през всичките тях трябва да е минал един музикант. За да може да даде израз, той трябва да повика всички ония опитности, набрани от безброй векове.
към беседата >>
В свиренето трябва да се забравиш, сам трябва да участвуваш, ти като свириш, се вдъхновяваш.
За да те търпят, ти трябва да пееш добре, трябва да има нещо в гласа ти. Най-първо, ако ти сам не можеш да се търпиш като пееш, ти не си добър певец. Ако свириш [така], че не можеш да се търпиш, ти не си добър свирец. Едно правило ще ви дам при музиката: когато свириш, ако не можеш да се забравиш, ти не си цигулар. Ако започнеш да свириш и мислиш за този, за онзи, не слушаш каквото свириш, ти не си добър свирец.
В свиренето трябва да се забравиш, сам трябва да участвуваш, ти като свириш, се вдъхновяваш.
Дали другите хора се вдъхновяват, то е друг въпрос. Този закон може да го проверите: Способният ученик не иска да вярват хората, че той е способен или не. Същото е и с учения човек. Онзи, който иска да е учен, и иска светът да го признае за учен, той още не е учен. Вие се намирате в положението, дето се събрали десет души юнаци и всеки започнал да показва неговата сила каква е, разправя какво е направил.
към беседата >>
Представете си сега свръхсъзнанието.
И в животните, и в човека има подсъзнание. Подсъзнанието в нас са онези преживелици, ония черти, които сме онаследили. Подсъзнанието е завършените неща, които ги имаме, в себе си ги носим. Съзнанието е в животните, то включва радости и скърби, удоволствия и неудоволствия. Съзнанието, то е у човека, то е представата у човека, а самосъзнанието е понятие вече.
Представете си сега свръхсъзнанието.
То е идеалният живот. То са идеалите вече. Подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, през всичките тях трябва да е минал един музикант. За да може да даде израз, той трябва да повика всички ония опитности, набрани от безброй векове. Той трябва да има външна представа за конкретното, обективното, да го почувствува и след туй да дойде понятието на човека за неговата мисъл.
към беседата >>
Дали другите хора се вдъхновяват, то е друг въпрос.
Най-първо, ако ти сам не можеш да се търпиш като пееш, ти не си добър певец. Ако свириш [така], че не можеш да се търпиш, ти не си добър свирец. Едно правило ще ви дам при музиката: когато свириш, ако не можеш да се забравиш, ти не си цигулар. Ако започнеш да свириш и мислиш за този, за онзи, не слушаш каквото свириш, ти не си добър свирец. В свиренето трябва да се забравиш, сам трябва да участвуваш, ти като свириш, се вдъхновяваш.
Дали другите хора се вдъхновяват, то е друг въпрос.
Този закон може да го проверите: Способният ученик не иска да вярват хората, че той е способен или не. Същото е и с учения човек. Онзи, който иска да е учен, и иска светът да го признае за учен, той още не е учен. Вие се намирате в положението, дето се събрали десет души юнаци и всеки започнал да показва неговата сила каква е, разправя какво е направил. Само един юнак от десетте мълчал.
към беседата >>
То е идеалният живот.
Подсъзнанието в нас са онези преживелици, ония черти, които сме онаследили. Подсъзнанието е завършените неща, които ги имаме, в себе си ги носим. Съзнанието е в животните, то включва радости и скърби, удоволствия и неудоволствия. Съзнанието, то е у човека, то е представата у човека, а самосъзнанието е понятие вече. Представете си сега свръхсъзнанието.
То е идеалният живот.
То са идеалите вече. Подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, през всичките тях трябва да е минал един музикант. За да може да даде израз, той трябва да повика всички ония опитности, набрани от безброй векове. Той трябва да има външна представа за конкретното, обективното, да го почувствува и след туй да дойде понятието на човека за неговата мисъл. Най-после в него трябва да се събуди Божественото.
към беседата >>
Този закон може да го проверите: Способният ученик не иска да вярват хората, че той е способен или не.
Ако свириш [така], че не можеш да се търпиш, ти не си добър свирец. Едно правило ще ви дам при музиката: когато свириш, ако не можеш да се забравиш, ти не си цигулар. Ако започнеш да свириш и мислиш за този, за онзи, не слушаш каквото свириш, ти не си добър свирец. В свиренето трябва да се забравиш, сам трябва да участвуваш, ти като свириш, се вдъхновяваш. Дали другите хора се вдъхновяват, то е друг въпрос.
Този закон може да го проверите: Способният ученик не иска да вярват хората, че той е способен или не.
Същото е и с учения човек. Онзи, който иска да е учен, и иска светът да го признае за учен, той още не е учен. Вие се намирате в положението, дето се събрали десет души юнаци и всеки започнал да показва неговата сила каква е, разправя какво е направил. Само един юнак от десетте мълчал. Всички се хвалят, че са юнаци, само той мълчи.
към беседата >>
То са идеалите вече.
Подсъзнанието е завършените неща, които ги имаме, в себе си ги носим. Съзнанието е в животните, то включва радости и скърби, удоволствия и неудоволствия. Съзнанието, то е у човека, то е представата у човека, а самосъзнанието е понятие вече. Представете си сега свръхсъзнанието. То е идеалният живот.
То са идеалите вече.
Подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, през всичките тях трябва да е минал един музикант. За да може да даде израз, той трябва да повика всички ония опитности, набрани от безброй векове. Той трябва да има външна представа за конкретното, обективното, да го почувствува и след туй да дойде понятието на човека за неговата мисъл. Най-после в него трябва да се събуди Божественото. Тогава може да пее и да свири.
към беседата >>
Същото е и с учения човек.
Едно правило ще ви дам при музиката: когато свириш, ако не можеш да се забравиш, ти не си цигулар. Ако започнеш да свириш и мислиш за този, за онзи, не слушаш каквото свириш, ти не си добър свирец. В свиренето трябва да се забравиш, сам трябва да участвуваш, ти като свириш, се вдъхновяваш. Дали другите хора се вдъхновяват, то е друг въпрос. Този закон може да го проверите: Способният ученик не иска да вярват хората, че той е способен или не.
Същото е и с учения човек.
Онзи, който иска да е учен, и иска светът да го признае за учен, той още не е учен. Вие се намирате в положението, дето се събрали десет души юнаци и всеки започнал да показва неговата сила каква е, разправя какво е направил. Само един юнак от десетте мълчал. Всички се хвалят, че са юнаци, само той мълчи. Питат го: „Ти какво направи?
към беседата >>
Подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, през всичките тях трябва да е минал един музикант.
Съзнанието е в животните, то включва радости и скърби, удоволствия и неудоволствия. Съзнанието, то е у човека, то е представата у човека, а самосъзнанието е понятие вече. Представете си сега свръхсъзнанието. То е идеалният живот. То са идеалите вече.
Подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, през всичките тях трябва да е минал един музикант.
За да може да даде израз, той трябва да повика всички ония опитности, набрани от безброй векове. Той трябва да има външна представа за конкретното, обективното, да го почувствува и след туй да дойде понятието на човека за неговата мисъл. Най-после в него трябва да се събуди Божественото. Тогава може да пее и да свири. Ти тогава трябва да се научиш да мислиш.
към беседата >>
Онзи, който иска да е учен, и иска светът да го признае за учен, той още не е учен.
Ако започнеш да свириш и мислиш за този, за онзи, не слушаш каквото свириш, ти не си добър свирец. В свиренето трябва да се забравиш, сам трябва да участвуваш, ти като свириш, се вдъхновяваш. Дали другите хора се вдъхновяват, то е друг въпрос. Този закон може да го проверите: Способният ученик не иска да вярват хората, че той е способен или не. Същото е и с учения човек.
Онзи, който иска да е учен, и иска светът да го признае за учен, той още не е учен.
Вие се намирате в положението, дето се събрали десет души юнаци и всеки започнал да показва неговата сила каква е, разправя какво е направил. Само един юнак от десетте мълчал. Всички се хвалят, че са юнаци, само той мълчи. Питат го: „Ти какво направи? “ Той духнал и всички се повалили на земята.
към беседата >>
За да може да даде израз, той трябва да повика всички ония опитности, набрани от безброй векове.
Съзнанието, то е у човека, то е представата у човека, а самосъзнанието е понятие вече. Представете си сега свръхсъзнанието. То е идеалният живот. То са идеалите вече. Подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, през всичките тях трябва да е минал един музикант.
За да може да даде израз, той трябва да повика всички ония опитности, набрани от безброй векове.
Той трябва да има външна представа за конкретното, обективното, да го почувствува и след туй да дойде понятието на човека за неговата мисъл. Най-после в него трябва да се събуди Божественото. Тогава може да пее и да свири. Ти тогава трябва да се научиш да мислиш. Вие седите и казвате: „Аз смея да кажа“.
към беседата >>
Вие се намирате в положението, дето се събрали десет души юнаци и всеки започнал да показва неговата сила каква е, разправя какво е направил.
В свиренето трябва да се забравиш, сам трябва да участвуваш, ти като свириш, се вдъхновяваш. Дали другите хора се вдъхновяват, то е друг въпрос. Този закон може да го проверите: Способният ученик не иска да вярват хората, че той е способен или не. Същото е и с учения човек. Онзи, който иска да е учен, и иска светът да го признае за учен, той още не е учен.
Вие се намирате в положението, дето се събрали десет души юнаци и всеки започнал да показва неговата сила каква е, разправя какво е направил.
Само един юнак от десетте мълчал. Всички се хвалят, че са юнаци, само той мълчи. Питат го: „Ти какво направи? “ Той духнал и всички се повалили на земята. Казват: „Кажи и ти нещо“.
към беседата >>
Той трябва да има външна представа за конкретното, обективното, да го почувствува и след туй да дойде понятието на човека за неговата мисъл.
Представете си сега свръхсъзнанието. То е идеалният живот. То са идеалите вече. Подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, през всичките тях трябва да е минал един музикант. За да може да даде израз, той трябва да повика всички ония опитности, набрани от безброй векове.
Той трябва да има външна представа за конкретното, обективното, да го почувствува и след туй да дойде понятието на човека за неговата мисъл.
Най-после в него трябва да се събуди Божественото. Тогава може да пее и да свири. Ти тогава трябва да се научиш да мислиш. Вие седите и казвате: „Аз смея да кажа“. Какво ще пееш: „Аз смея да кажа“.
към беседата >>
Само един юнак от десетте мълчал.
Дали другите хора се вдъхновяват, то е друг въпрос. Този закон може да го проверите: Способният ученик не иска да вярват хората, че той е способен или не. Същото е и с учения човек. Онзи, който иска да е учен, и иска светът да го признае за учен, той още не е учен. Вие се намирате в положението, дето се събрали десет души юнаци и всеки започнал да показва неговата сила каква е, разправя какво е направил.
Само един юнак от десетте мълчал.
Всички се хвалят, че са юнаци, само той мълчи. Питат го: „Ти какво направи? “ Той духнал и всички се повалили на земята. Казват: „Кажи и ти нещо“. Само като духнал и големите юнаци налягали на земята.
към беседата >>
Най-после в него трябва да се събуди Божественото.
То е идеалният живот. То са идеалите вече. Подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, през всичките тях трябва да е минал един музикант. За да може да даде израз, той трябва да повика всички ония опитности, набрани от безброй векове. Той трябва да има външна представа за конкретното, обективното, да го почувствува и след туй да дойде понятието на човека за неговата мисъл.
Най-после в него трябва да се събуди Божественото.
Тогава може да пее и да свири. Ти тогава трябва да се научиш да мислиш. Вие седите и казвате: „Аз смея да кажа“. Какво ще пееш: „Аз смея да кажа“. Че като мислиш за слънцето, ще помислиш за всички ония, които живеят на слънцето, те изпращат светлина.
към беседата >>
Всички се хвалят, че са юнаци, само той мълчи.
Този закон може да го проверите: Способният ученик не иска да вярват хората, че той е способен или не. Същото е и с учения човек. Онзи, който иска да е учен, и иска светът да го признае за учен, той още не е учен. Вие се намирате в положението, дето се събрали десет души юнаци и всеки започнал да показва неговата сила каква е, разправя какво е направил. Само един юнак от десетте мълчал.
Всички се хвалят, че са юнаци, само той мълчи.
Питат го: „Ти какво направи? “ Той духнал и всички се повалили на земята. Казват: „Кажи и ти нещо“. Само като духнал и големите юнаци налягали на земята. Кой е юнак сега?
към беседата >>
Тогава може да пее и да свири.
То са идеалите вече. Подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, през всичките тях трябва да е минал един музикант. За да може да даде израз, той трябва да повика всички ония опитности, набрани от безброй векове. Той трябва да има външна представа за конкретното, обективното, да го почувствува и след туй да дойде понятието на човека за неговата мисъл. Най-после в него трябва да се събуди Божественото.
Тогава може да пее и да свири.
Ти тогава трябва да се научиш да мислиш. Вие седите и казвате: „Аз смея да кажа“. Какво ще пееш: „Аз смея да кажа“. Че като мислиш за слънцето, ще помислиш за всички ония, които живеят на слънцето, те изпращат светлина. Аз смея да кажа, че те живеят, от всички тях може да се уча.
към беседата >>
Питат го: „Ти какво направи?
Същото е и с учения човек. Онзи, който иска да е учен, и иска светът да го признае за учен, той още не е учен. Вие се намирате в положението, дето се събрали десет души юнаци и всеки започнал да показва неговата сила каква е, разправя какво е направил. Само един юнак от десетте мълчал. Всички се хвалят, че са юнаци, само той мълчи.
Питат го: „Ти какво направи?
“ Той духнал и всички се повалили на земята. Казват: „Кажи и ти нещо“. Само като духнал и големите юнаци налягали на земята. Кой е юнак сега? Той искал да каже: „Това са наши разсъждения“; като духнал, всичките големи юнаци се натъркаляли на земята.
към беседата >>
Ти тогава трябва да се научиш да мислиш.
Подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, през всичките тях трябва да е минал един музикант. За да може да даде израз, той трябва да повика всички ония опитности, набрани от безброй векове. Той трябва да има външна представа за конкретното, обективното, да го почувствува и след туй да дойде понятието на човека за неговата мисъл. Най-после в него трябва да се събуди Божественото. Тогава може да пее и да свири.
Ти тогава трябва да се научиш да мислиш.
Вие седите и казвате: „Аз смея да кажа“. Какво ще пееш: „Аз смея да кажа“. Че като мислиш за слънцето, ще помислиш за всички ония, които живеят на слънцето, те изпращат светлина. Аз смея да кажа, че те живеят, от всички тях може да се уча. Туй кой може да го отрече?
към беседата >>
“ Той духнал и всички се повалили на земята.
Онзи, който иска да е учен, и иска светът да го признае за учен, той още не е учен. Вие се намирате в положението, дето се събрали десет души юнаци и всеки започнал да показва неговата сила каква е, разправя какво е направил. Само един юнак от десетте мълчал. Всички се хвалят, че са юнаци, само той мълчи. Питат го: „Ти какво направи?
“ Той духнал и всички се повалили на земята.
Казват: „Кажи и ти нещо“. Само като духнал и големите юнаци налягали на земята. Кой е юнак сега? Той искал да каже: „Това са наши разсъждения“; като духнал, всичките големи юнаци се натъркаляли на земята. Какъв е изводът сега?
към беседата >>
Вие седите и казвате: „Аз смея да кажа“.
За да може да даде израз, той трябва да повика всички ония опитности, набрани от безброй векове. Той трябва да има външна представа за конкретното, обективното, да го почувствува и след туй да дойде понятието на човека за неговата мисъл. Най-после в него трябва да се събуди Божественото. Тогава може да пее и да свири. Ти тогава трябва да се научиш да мислиш.
Вие седите и казвате: „Аз смея да кажа“.
Какво ще пееш: „Аз смея да кажа“. Че като мислиш за слънцето, ще помислиш за всички ония, които живеят на слънцето, те изпращат светлина. Аз смея да кажа, че те живеят, от всички тях може да се уча. Туй кой може да го отрече? Никой не може да го отрече.
към беседата >>
Казват: „Кажи и ти нещо“.
Вие се намирате в положението, дето се събрали десет души юнаци и всеки започнал да показва неговата сила каква е, разправя какво е направил. Само един юнак от десетте мълчал. Всички се хвалят, че са юнаци, само той мълчи. Питат го: „Ти какво направи? “ Той духнал и всички се повалили на земята.
Казват: „Кажи и ти нещо“.
Само като духнал и големите юнаци налягали на земята. Кой е юнак сега? Той искал да каже: „Това са наши разсъждения“; като духнал, всичките големи юнаци се натъркаляли на земята. Какъв е изводът сега? Ако аз дойда при вас, които сте направили такива работи, и духна, вие къде ще бъдете?
към беседата >>
Какво ще пееш: „Аз смея да кажа“.
Той трябва да има външна представа за конкретното, обективното, да го почувствува и след туй да дойде понятието на човека за неговата мисъл. Най-после в него трябва да се събуди Божественото. Тогава може да пее и да свири. Ти тогава трябва да се научиш да мислиш. Вие седите и казвате: „Аз смея да кажа“.
Какво ще пееш: „Аз смея да кажа“.
Че като мислиш за слънцето, ще помислиш за всички ония, които живеят на слънцето, те изпращат светлина. Аз смея да кажа, че те живеят, от всички тях може да се уча. Туй кой може да го отрече? Никой не може да го отрече. Кои хора могат да кажат: „Аз мога да го отрека“.
към беседата >>
Само като духнал и големите юнаци налягали на земята.
Само един юнак от десетте мълчал. Всички се хвалят, че са юнаци, само той мълчи. Питат го: „Ти какво направи? “ Той духнал и всички се повалили на земята. Казват: „Кажи и ти нещо“.
Само като духнал и големите юнаци налягали на земята.
Кой е юнак сега? Той искал да каже: „Това са наши разсъждения“; като духнал, всичките големи юнаци се натъркаляли на земята. Какъв е изводът сега? Ако аз дойда при вас, които сте направили такива работи, и духна, вие къде ще бъдете?
към беседата >>
Че като мислиш за слънцето, ще помислиш за всички ония, които живеят на слънцето, те изпращат светлина.
Най-после в него трябва да се събуди Божественото. Тогава може да пее и да свири. Ти тогава трябва да се научиш да мислиш. Вие седите и казвате: „Аз смея да кажа“. Какво ще пееш: „Аз смея да кажа“.
Че като мислиш за слънцето, ще помислиш за всички ония, които живеят на слънцето, те изпращат светлина.
Аз смея да кажа, че те живеят, от всички тях може да се уча. Туй кой може да го отрече? Никой не може да го отрече. Кои хора могат да кажат: „Аз мога да го отрека“. Ако и ние сме на едно и също място 20–30 души на един хубав обяд, кой ще каже, че обядът не е хубав?
към беседата >>
Кой е юнак сега?
Всички се хвалят, че са юнаци, само той мълчи. Питат го: „Ти какво направи? “ Той духнал и всички се повалили на земята. Казват: „Кажи и ти нещо“. Само като духнал и големите юнаци налягали на земята.
Кой е юнак сега?
Той искал да каже: „Това са наши разсъждения“; като духнал, всичките големи юнаци се натъркаляли на земята. Какъв е изводът сега? Ако аз дойда при вас, които сте направили такива работи, и духна, вие къде ще бъдете?
към беседата >>
Аз смея да кажа, че те живеят, от всички тях може да се уча.
Тогава може да пее и да свири. Ти тогава трябва да се научиш да мислиш. Вие седите и казвате: „Аз смея да кажа“. Какво ще пееш: „Аз смея да кажа“. Че като мислиш за слънцето, ще помислиш за всички ония, които живеят на слънцето, те изпращат светлина.
Аз смея да кажа, че те живеят, от всички тях може да се уча.
Туй кой може да го отрече? Никой не може да го отрече. Кои хора могат да кажат: „Аз мога да го отрека“. Ако и ние сме на едно и също място 20–30 души на един хубав обяд, кой ще каже, че обядът не е хубав? Всички сме нахранени, усещаме се добре.
към беседата >>
Той искал да каже: „Това са наши разсъждения“; като духнал, всичките големи юнаци се натъркаляли на земята.
Питат го: „Ти какво направи? “ Той духнал и всички се повалили на земята. Казват: „Кажи и ти нещо“. Само като духнал и големите юнаци налягали на земята. Кой е юнак сега?
Той искал да каже: „Това са наши разсъждения“; като духнал, всичките големи юнаци се натъркаляли на земята.
Какъв е изводът сега? Ако аз дойда при вас, които сте направили такива работи, и духна, вие къде ще бъдете?
към беседата >>
Туй кой може да го отрече?
Ти тогава трябва да се научиш да мислиш. Вие седите и казвате: „Аз смея да кажа“. Какво ще пееш: „Аз смея да кажа“. Че като мислиш за слънцето, ще помислиш за всички ония, които живеят на слънцето, те изпращат светлина. Аз смея да кажа, че те живеят, от всички тях може да се уча.
Туй кой може да го отрече?
Никой не може да го отрече. Кои хора могат да кажат: „Аз мога да го отрека“. Ако и ние сме на едно и също място 20–30 души на един хубав обяд, кой ще каже, че обядът не е хубав? Всички сме нахранени, усещаме се добре. Кой ще каже, че обядът не е хубав?
към беседата >>
Какъв е изводът сега?
“ Той духнал и всички се повалили на земята. Казват: „Кажи и ти нещо“. Само като духнал и големите юнаци налягали на земята. Кой е юнак сега? Той искал да каже: „Това са наши разсъждения“; като духнал, всичките големи юнаци се натъркаляли на земята.
Какъв е изводът сега?
Ако аз дойда при вас, които сте направили такива работи, и духна, вие къде ще бъдете?
към беседата >>
Никой не може да го отрече.
Вие седите и казвате: „Аз смея да кажа“. Какво ще пееш: „Аз смея да кажа“. Че като мислиш за слънцето, ще помислиш за всички ония, които живеят на слънцето, те изпращат светлина. Аз смея да кажа, че те живеят, от всички тях може да се уча. Туй кой може да го отрече?
Никой не може да го отрече.
Кои хора могат да кажат: „Аз мога да го отрека“. Ако и ние сме на едно и също място 20–30 души на един хубав обяд, кой ще каже, че обядът не е хубав? Всички сме нахранени, усещаме се добре. Кой ще каже, че обядът не е хубав? Никой не може да каже.
към беседата >>
Ако аз дойда при вас, които сте направили такива работи, и духна, вие къде ще бъдете?
Казват: „Кажи и ти нещо“. Само като духнал и големите юнаци налягали на земята. Кой е юнак сега? Той искал да каже: „Това са наши разсъждения“; като духнал, всичките големи юнаци се натъркаляли на земята. Какъв е изводът сега?
Ако аз дойда при вас, които сте направили такива работи, и духна, вие къде ще бъдете?
към беседата >>
Кои хора могат да кажат: „Аз мога да го отрека“.
Какво ще пееш: „Аз смея да кажа“. Че като мислиш за слънцето, ще помислиш за всички ония, които живеят на слънцето, те изпращат светлина. Аз смея да кажа, че те живеят, от всички тях може да се уча. Туй кой може да го отрече? Никой не може да го отрече.
Кои хора могат да кажат: „Аз мога да го отрека“.
Ако и ние сме на едно и също място 20–30 души на един хубав обяд, кой ще каже, че обядът не е хубав? Всички сме нахранени, усещаме се добре. Кой ще каже, че обядът не е хубав? Никой не може да каже. Онзи, който не е бил там, ще каже: „Аз смея да кажа“.
към беседата >>
Сега ще дойда да определя същественото в живота по отрицателен път.
Сега ще дойда да определя същественото в живота по отрицателен път.
Ще ви приведа един пример, който донякъде ще ви изясни същественото къде е. Един гръцки зидар, във времето на Сократа било, когато гърците вярвали в Зевса, един голям майстор качва се на една къща отгоре да работи. По невнимание паднал долу, пък си счупил и двата крака. Не може да се помести. Занесли го в къщи, станал недоволен, обърнал се към Зевса и казал: „Досега аз мислех, че ти си един от умните богове, направил си света разумно.
към беседата >>
Ако и ние сме на едно и също място 20–30 души на един хубав обяд, кой ще каже, че обядът не е хубав?
Че като мислиш за слънцето, ще помислиш за всички ония, които живеят на слънцето, те изпращат светлина. Аз смея да кажа, че те живеят, от всички тях може да се уча. Туй кой може да го отрече? Никой не може да го отрече. Кои хора могат да кажат: „Аз мога да го отрека“.
Ако и ние сме на едно и също място 20–30 души на един хубав обяд, кой ще каже, че обядът не е хубав?
Всички сме нахранени, усещаме се добре. Кой ще каже, че обядът не е хубав? Никой не може да каже. Онзи, който не е бил там, ще каже: „Аз смея да кажа“. Следователно, когато ние отказваме нещата в света, ние [не] сме [ги] вкусили, нищо повече.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример, който донякъде ще ви изясни същественото къде е.
Сега ще дойда да определя същественото в живота по отрицателен път.
Ще ви приведа един пример, който донякъде ще ви изясни същественото къде е.
Един гръцки зидар, във времето на Сократа било, когато гърците вярвали в Зевса, един голям майстор качва се на една къща отгоре да работи. По невнимание паднал долу, пък си счупил и двата крака. Не може да се помести. Занесли го в къщи, станал недоволен, обърнал се към Зевса и казал: „Досега аз мислех, че ти си един от умните богове, направил си света разумно. Но виждам, че не е много разумно направен.
към беседата >>
Всички сме нахранени, усещаме се добре.
Аз смея да кажа, че те живеят, от всички тях може да се уча. Туй кой може да го отрече? Никой не може да го отрече. Кои хора могат да кажат: „Аз мога да го отрека“. Ако и ние сме на едно и също място 20–30 души на един хубав обяд, кой ще каже, че обядът не е хубав?
Всички сме нахранени, усещаме се добре.
Кой ще каже, че обядът не е хубав? Никой не може да каже. Онзи, който не е бил там, ще каже: „Аз смея да кажа“. Следователно, когато ние отказваме нещата в света, ние [не] сме [ги] вкусили, нищо повече. Туй, което човек [е] вкусил, не може да го отрече.
към беседата >>
Един гръцки зидар, във времето на Сократа било, когато гърците вярвали в Зевса, един голям майстор качва се на една къща отгоре да работи.
Сега ще дойда да определя същественото в живота по отрицателен път. Ще ви приведа един пример, който донякъде ще ви изясни същественото къде е.
Един гръцки зидар, във времето на Сократа било, когато гърците вярвали в Зевса, един голям майстор качва се на една къща отгоре да работи.
По невнимание паднал долу, пък си счупил и двата крака. Не може да се помести. Занесли го в къщи, станал недоволен, обърнал се към Зевса и казал: „Досега аз мислех, че ти си един от умните богове, направил си света разумно. Но виждам, че не е много разумно направен. Ти трябва да направиш света така, че хората да не си чупят краката като падат.
към беседата >>
Кой ще каже, че обядът не е хубав?
Туй кой може да го отрече? Никой не може да го отрече. Кои хора могат да кажат: „Аз мога да го отрека“. Ако и ние сме на едно и също място 20–30 души на един хубав обяд, кой ще каже, че обядът не е хубав? Всички сме нахранени, усещаме се добре.
Кой ще каже, че обядът не е хубав?
Никой не може да каже. Онзи, който не е бил там, ще каже: „Аз смея да кажа“. Следователно, когато ние отказваме нещата в света, ние [не] сме [ги] вкусили, нищо повече. Туй, което човек [е] вкусил, не може да го отрече. Ако го отрече, то не е същественото.
към беседата >>
По невнимание паднал долу, пък си счупил и двата крака.
Сега ще дойда да определя същественото в живота по отрицателен път. Ще ви приведа един пример, който донякъде ще ви изясни същественото къде е. Един гръцки зидар, във времето на Сократа било, когато гърците вярвали в Зевса, един голям майстор качва се на една къща отгоре да работи.
По невнимание паднал долу, пък си счупил и двата крака.
Не може да се помести. Занесли го в къщи, станал недоволен, обърнал се към Зевса и казал: „Досега аз мислех, че ти си един от умните богове, направил си света разумно. Но виждам, че не е много разумно направен. Ти трябва да направиш света така, че хората да не си чупят краката като падат. Какво си създал тия страдания?
към беседата >>
Никой не може да каже.
Никой не може да го отрече. Кои хора могат да кажат: „Аз мога да го отрека“. Ако и ние сме на едно и също място 20–30 души на един хубав обяд, кой ще каже, че обядът не е хубав? Всички сме нахранени, усещаме се добре. Кой ще каже, че обядът не е хубав?
Никой не може да каже.
Онзи, който не е бил там, ще каже: „Аз смея да кажа“. Следователно, когато ние отказваме нещата в света, ние [не] сме [ги] вкусили, нищо повече. Туй, което човек [е] вкусил, не може да го отрече. Ако го отрече, то не е същественото. Същественото никой не може да го отрече.
към беседата >>
Не може да се помести.
Сега ще дойда да определя същественото в живота по отрицателен път. Ще ви приведа един пример, който донякъде ще ви изясни същественото къде е. Един гръцки зидар, във времето на Сократа било, когато гърците вярвали в Зевса, един голям майстор качва се на една къща отгоре да работи. По невнимание паднал долу, пък си счупил и двата крака.
Не може да се помести.
Занесли го в къщи, станал недоволен, обърнал се към Зевса и казал: „Досега аз мислех, че ти си един от умните богове, направил си света разумно. Но виждам, че не е много разумно направен. Ти трябва да направиш света така, че хората да не си чупят краката като падат. Какво си създал тия страдания? Тази работа трябва да я оправиш.
към беседата >>
Онзи, който не е бил там, ще каже: „Аз смея да кажа“.
Кои хора могат да кажат: „Аз мога да го отрека“. Ако и ние сме на едно и също място 20–30 души на един хубав обяд, кой ще каже, че обядът не е хубав? Всички сме нахранени, усещаме се добре. Кой ще каже, че обядът не е хубав? Никой не може да каже.
Онзи, който не е бил там, ще каже: „Аз смея да кажа“.
Следователно, когато ние отказваме нещата в света, ние [не] сме [ги] вкусили, нищо повече. Туй, което човек [е] вкусил, не може да го отрече. Ако го отрече, то не е същественото. Същественото никой не може да го отрече. Съществените неща не се отричат, несъществените неща ние отричаме.
към беседата >>
Занесли го в къщи, станал недоволен, обърнал се към Зевса и казал: „Досега аз мислех, че ти си един от умните богове, направил си света разумно.
Сега ще дойда да определя същественото в живота по отрицателен път. Ще ви приведа един пример, който донякъде ще ви изясни същественото къде е. Един гръцки зидар, във времето на Сократа било, когато гърците вярвали в Зевса, един голям майстор качва се на една къща отгоре да работи. По невнимание паднал долу, пък си счупил и двата крака. Не може да се помести.
Занесли го в къщи, станал недоволен, обърнал се към Зевса и казал: „Досега аз мислех, че ти си един от умните богове, направил си света разумно.
Но виждам, че не е много разумно направен. Ти трябва да направиш света така, че хората да не си чупят краката като падат. Какво си създал тия страдания? Тази работа трябва да я оправиш. Направи един свят малко по-разумен“.
към беседата >>
Следователно, когато ние отказваме нещата в света, ние [не] сме [ги] вкусили, нищо повече.
Ако и ние сме на едно и също място 20–30 души на един хубав обяд, кой ще каже, че обядът не е хубав? Всички сме нахранени, усещаме се добре. Кой ще каже, че обядът не е хубав? Никой не може да каже. Онзи, който не е бил там, ще каже: „Аз смея да кажа“.
Следователно, когато ние отказваме нещата в света, ние [не] сме [ги] вкусили, нищо повече.
Туй, което човек [е] вкусил, не може да го отрече. Ако го отрече, то не е същественото. Същественото никой не може да го отрече. Съществените неща не се отричат, несъществените неща ние отричаме. Всяко нещо, което се отрича, то не е съществено.
към беседата >>
Но виждам, че не е много разумно направен.
Ще ви приведа един пример, който донякъде ще ви изясни същественото къде е. Един гръцки зидар, във времето на Сократа било, когато гърците вярвали в Зевса, един голям майстор качва се на една къща отгоре да работи. По невнимание паднал долу, пък си счупил и двата крака. Не може да се помести. Занесли го в къщи, станал недоволен, обърнал се към Зевса и казал: „Досега аз мислех, че ти си един от умните богове, направил си света разумно.
Но виждам, че не е много разумно направен.
Ти трябва да направиш света така, че хората да не си чупят краката като падат. Какво си създал тия страдания? Тази работа трябва да я оправиш. Направи един свят малко по-разумен“. Най-после, след като мърморил така цяла седмица, идва един посланик от Зевса, който казва: „Какво искаш?
към беседата >>
Туй, което човек [е] вкусил, не може да го отрече.
Всички сме нахранени, усещаме се добре. Кой ще каже, че обядът не е хубав? Никой не може да каже. Онзи, който не е бил там, ще каже: „Аз смея да кажа“. Следователно, когато ние отказваме нещата в света, ние [не] сме [ги] вкусили, нищо повече.
Туй, което човек [е] вкусил, не може да го отрече.
Ако го отрече, то не е същественото. Същественото никой не може да го отрече. Съществените неща не се отричат, несъществените неща ние отричаме. Всяко нещо, което се отрича, то не е съществено. Сега, същественото във вас кое е?
към беседата >>
Ти трябва да направиш света така, че хората да не си чупят краката като падат.
Един гръцки зидар, във времето на Сократа било, когато гърците вярвали в Зевса, един голям майстор качва се на една къща отгоре да работи. По невнимание паднал долу, пък си счупил и двата крака. Не може да се помести. Занесли го в къщи, станал недоволен, обърнал се към Зевса и казал: „Досега аз мислех, че ти си един от умните богове, направил си света разумно. Но виждам, че не е много разумно направен.
Ти трябва да направиш света така, че хората да не си чупят краката като падат.
Какво си създал тия страдания? Тази работа трябва да я оправиш. Направи един свят малко по-разумен“. Най-после, след като мърморил така цяла седмица, идва един посланик от Зевса, който казва: „Какво искаш? “ – „Искам да бъда здрав“.
към беседата >>
Ако го отрече, то не е същественото.
Кой ще каже, че обядът не е хубав? Никой не може да каже. Онзи, който не е бил там, ще каже: „Аз смея да кажа“. Следователно, когато ние отказваме нещата в света, ние [не] сме [ги] вкусили, нищо повече. Туй, което човек [е] вкусил, не може да го отрече.
Ако го отрече, то не е същественото.
Същественото никой не може да го отрече. Съществените неща не се отричат, несъществените неща ние отричаме. Всяко нещо, което се отрича, то не е съществено. Сега, същественото във вас кое е? Колко пари вас ви трябват?
към беседата >>
Какво си създал тия страдания?
По невнимание паднал долу, пък си счупил и двата крака. Не може да се помести. Занесли го в къщи, станал недоволен, обърнал се към Зевса и казал: „Досега аз мислех, че ти си един от умните богове, направил си света разумно. Но виждам, че не е много разумно направен. Ти трябва да направиш света така, че хората да не си чупят краката като падат.
Какво си създал тия страдания?
Тази работа трябва да я оправиш. Направи един свят малко по-разумен“. Най-после, след като мърморил така цяла седмица, идва един посланик от Зевса, който казва: „Какво искаш? “ – „Искам да бъда здрав“. – „Хубаво, още днес ще бъдеш здрав“.
към беседата >>
Същественото никой не може да го отрече.
Никой не може да каже. Онзи, който не е бил там, ще каже: „Аз смея да кажа“. Следователно, когато ние отказваме нещата в света, ние [не] сме [ги] вкусили, нищо повече. Туй, което човек [е] вкусил, не може да го отрече. Ако го отрече, то не е същественото.
Същественото никой не може да го отрече.
Съществените неща не се отричат, несъществените неща ние отричаме. Всяко нещо, което се отрича, то не е съществено. Сега, същественото във вас кое е? Колко пари вас ви трябват? [На] вас не ви трябват милиони.
към беседата >>
Тази работа трябва да я оправиш.
Не може да се помести. Занесли го в къщи, станал недоволен, обърнал се към Зевса и казал: „Досега аз мислех, че ти си един от умните богове, направил си света разумно. Но виждам, че не е много разумно направен. Ти трябва да направиш света така, че хората да не си чупят краката като падат. Какво си създал тия страдания?
Тази работа трябва да я оправиш.
Направи един свят малко по-разумен“. Най-после, след като мърморил така цяла седмица, идва един посланик от Зевса, който казва: „Какво искаш? “ – „Искам да бъда здрав“. – „Хубаво, още днес ще бъдеш здрав“. Като оздравял, той се качил на къщата пак да работи.
към беседата >>
Съществените неща не се отричат, несъществените неща ние отричаме.
Онзи, който не е бил там, ще каже: „Аз смея да кажа“. Следователно, когато ние отказваме нещата в света, ние [не] сме [ги] вкусили, нищо повече. Туй, което човек [е] вкусил, не може да го отрече. Ако го отрече, то не е същественото. Същественото никой не може да го отрече.
Съществените неща не се отричат, несъществените неща ние отричаме.
Всяко нещо, което се отрича, то не е съществено. Сега, същественото във вас кое е? Колко пари вас ви трябват? [На] вас не ви трябват милиони. Аз бих ви привел едно доказателство.
към беседата >>
Направи един свят малко по-разумен“.
Занесли го в къщи, станал недоволен, обърнал се към Зевса и казал: „Досега аз мислех, че ти си един от умните богове, направил си света разумно. Но виждам, че не е много разумно направен. Ти трябва да направиш света така, че хората да не си чупят краката като падат. Какво си създал тия страдания? Тази работа трябва да я оправиш.
Направи един свят малко по-разумен“.
Най-после, след като мърморил така цяла седмица, идва един посланик от Зевса, който казва: „Какво искаш? “ – „Искам да бъда здрав“. – „Хубаво, още днес ще бъдеш здрав“. Като оздравял, той се качил на къщата пак да работи. Дига чука, удря върху гвоздея, той не се забива, удря, удря, най-после – разсърдил се, хвърля чука и той увисва във въздуха, не пада надолу.
към беседата >>
Всяко нещо, което се отрича, то не е съществено.
Следователно, когато ние отказваме нещата в света, ние [не] сме [ги] вкусили, нищо повече. Туй, което човек [е] вкусил, не може да го отрече. Ако го отрече, то не е същественото. Същественото никой не може да го отрече. Съществените неща не се отричат, несъществените неща ние отричаме.
Всяко нещо, което се отрича, то не е съществено.
Сега, същественото във вас кое е? Колко пари вас ви трябват? [На] вас не ви трябват милиони. Аз бих ви привел едно доказателство. Трябва да ви го приведа, да се съгласите и да го знаете.
към беседата >>
Най-после, след като мърморил така цяла седмица, идва един посланик от Зевса, който казва: „Какво искаш?
Но виждам, че не е много разумно направен. Ти трябва да направиш света така, че хората да не си чупят краката като падат. Какво си създал тия страдания? Тази работа трябва да я оправиш. Направи един свят малко по-разумен“.
Най-после, след като мърморил така цяла седмица, идва един посланик от Зевса, който казва: „Какво искаш?
“ – „Искам да бъда здрав“. – „Хубаво, още днес ще бъдеш здрав“. Като оздравял, той се качил на къщата пак да работи. Дига чука, удря върху гвоздея, той не се забива, удря, удря, най-после – разсърдил се, хвърля чука и той увисва във въздуха, не пада надолу. Взел триона да реже и той не върви.
към беседата >>
Сега, същественото във вас кое е?
Туй, което човек [е] вкусил, не може да го отрече. Ако го отрече, то не е същественото. Същественото никой не може да го отрече. Съществените неща не се отричат, несъществените неща ние отричаме. Всяко нещо, което се отрича, то не е съществено.
Сега, същественото във вас кое е?
Колко пари вас ви трябват? [На] вас не ви трябват милиони. Аз бих ви привел едно доказателство. Трябва да ви го приведа, да се съгласите и да го знаете. Ако обичаш златото, ти си богат; ако си сиромах, ти не го обичаш.
към беседата >>
“ – „Искам да бъда здрав“.
Ти трябва да направиш света така, че хората да не си чупят краката като падат. Какво си създал тия страдания? Тази работа трябва да я оправиш. Направи един свят малко по-разумен“. Най-после, след като мърморил така цяла седмица, идва един посланик от Зевса, който казва: „Какво искаш?
“ – „Искам да бъда здрав“.
– „Хубаво, още днес ще бъдеш здрав“. Като оздравял, той се качил на къщата пак да работи. Дига чука, удря върху гвоздея, той не се забива, удря, удря, най-после – разсърдил се, хвърля чука и той увисва във въздуха, не пада надолу. Взел триона да реже и той не върви. Хвърлил и него, и той увиснал във въздуха.
към беседата >>
Колко пари вас ви трябват?
Ако го отрече, то не е същественото. Същественото никой не може да го отрече. Съществените неща не се отричат, несъществените неща ние отричаме. Всяко нещо, което се отрича, то не е съществено. Сега, същественото във вас кое е?
Колко пари вас ви трябват?
[На] вас не ви трябват милиони. Аз бих ви привел едно доказателство. Трябва да ви го приведа, да се съгласите и да го знаете. Ако обичаш златото, ти си богат; ако си сиромах, ти не го обичаш. Затова си сиромах.
към беседата >>
– „Хубаво, още днес ще бъдеш здрав“.
Какво си създал тия страдания? Тази работа трябва да я оправиш. Направи един свят малко по-разумен“. Най-после, след като мърморил така цяла седмица, идва един посланик от Зевса, който казва: „Какво искаш? “ – „Искам да бъда здрав“.
– „Хубаво, още днес ще бъдеш здрав“.
Като оздравял, той се качил на къщата пак да работи. Дига чука, удря върху гвоздея, той не се забива, удря, удря, най-после – разсърдил се, хвърля чука и той увисва във въздуха, не пада надолу. Взел триона да реже и той не върви. Хвърлил и него, и той увиснал във въздуха. Като се разгневил, и той увиснал във въздуха, няма кой да го снеме.
към беседата >>
[На] вас не ви трябват милиони.
Същественото никой не може да го отрече. Съществените неща не се отричат, несъществените неща ние отричаме. Всяко нещо, което се отрича, то не е съществено. Сега, същественото във вас кое е? Колко пари вас ви трябват?
[На] вас не ви трябват милиони.
Аз бих ви привел едно доказателство. Трябва да ви го приведа, да се съгласите и да го знаете. Ако обичаш златото, ти си богат; ако си сиромах, ти не го обичаш. Затова си сиромах. Сега вие вярвате, че обичате някого, той не ви обича.
към беседата >>
Като оздравял, той се качил на къщата пак да работи.
Тази работа трябва да я оправиш. Направи един свят малко по-разумен“. Най-после, след като мърморил така цяла седмица, идва един посланик от Зевса, който казва: „Какво искаш? “ – „Искам да бъда здрав“. – „Хубаво, още днес ще бъдеш здрав“.
Като оздравял, той се качил на къщата пак да работи.
Дига чука, удря върху гвоздея, той не се забива, удря, удря, най-после – разсърдил се, хвърля чука и той увисва във въздуха, не пада надолу. Взел триона да реже и той не върви. Хвърлил и него, и той увиснал във въздуха. Като се разгневил, и той увиснал във въздуха, няма кой да го снеме. Ден, два, три, седмица стои, не може да слезе отгоре.
към беседата >>
Аз бих ви привел едно доказателство.
Съществените неща не се отричат, несъществените неща ние отричаме. Всяко нещо, което се отрича, то не е съществено. Сега, същественото във вас кое е? Колко пари вас ви трябват? [На] вас не ви трябват милиони.
Аз бих ви привел едно доказателство.
Трябва да ви го приведа, да се съгласите и да го знаете. Ако обичаш златото, ти си богат; ако си сиромах, ти не го обичаш. Затова си сиромах. Сега вие вярвате, че обичате някого, той не ви обича. Вие на земята имате една опитност и казвате: „Аз го обичам, но той не ме обича“.
към беседата >>
Тогава, между две съществени идеи, коя е съществената?
Тогава, между две съществени идеи, коя е съществената?
Сега, какво разбирате под думата „съществено“? Кое е същественото за болния човек? – /„Здравето“./ Хлябът не е ли съществен? Дишането не е ли съществено? Здравето е резултат от правилното хранене и правилното дишане.
към беседата >>
Дига чука, удря върху гвоздея, той не се забива, удря, удря, най-после – разсърдил се, хвърля чука и той увисва във въздуха, не пада надолу.
Направи един свят малко по-разумен“. Най-после, след като мърморил така цяла седмица, идва един посланик от Зевса, който казва: „Какво искаш? “ – „Искам да бъда здрав“. – „Хубаво, още днес ще бъдеш здрав“. Като оздравял, той се качил на къщата пак да работи.
Дига чука, удря върху гвоздея, той не се забива, удря, удря, най-после – разсърдил се, хвърля чука и той увисва във въздуха, не пада надолу.
Взел триона да реже и той не върви. Хвърлил и него, и той увиснал във въздуха. Като се разгневил, и той увиснал във въздуха, няма кой да го снеме. Ден, два, три, седмица стои, не може да слезе отгоре. Пак започнал да мърмори: „Аз мислех, че ще направиш нещо по-хубаво, по-умно.
към беседата >>
Трябва да ви го приведа, да се съгласите и да го знаете.
Всяко нещо, което се отрича, то не е съществено. Сега, същественото във вас кое е? Колко пари вас ви трябват? [На] вас не ви трябват милиони. Аз бих ви привел едно доказателство.
Трябва да ви го приведа, да се съгласите и да го знаете.
Ако обичаш златото, ти си богат; ако си сиромах, ти не го обичаш. Затова си сиромах. Сега вие вярвате, че обичате някого, той не ви обича. Вие на земята имате една опитност и казвате: „Аз го обичам, но той не ме обича“. Ако ти обичаш и не те обичат, или ти не обичаш, или онзи, когото обичаш, не знае какво нещо е любов.
към беседата >>
Сега, какво разбирате под думата „съществено“?
Тогава, между две съществени идеи, коя е съществената?
Сега, какво разбирате под думата „съществено“?
Кое е същественото за болния човек? – /„Здравето“./ Хлябът не е ли съществен? Дишането не е ли съществено? Здравето е резултат от правилното хранене и правилното дишане. От какво произтича здравето?
към беседата >>
Взел триона да реже и той не върви.
Най-после, след като мърморил така цяла седмица, идва един посланик от Зевса, който казва: „Какво искаш? “ – „Искам да бъда здрав“. – „Хубаво, още днес ще бъдеш здрав“. Като оздравял, той се качил на къщата пак да работи. Дига чука, удря върху гвоздея, той не се забива, удря, удря, най-после – разсърдил се, хвърля чука и той увисва във въздуха, не пада надолу.
Взел триона да реже и той не върви.
Хвърлил и него, и той увиснал във въздуха. Като се разгневил, и той увиснал във въздуха, няма кой да го снеме. Ден, два, три, седмица стои, не може да слезе отгоре. Пак започнал да мърмори: „Аз мислех, че ще направиш нещо по-хубаво, по-умно. Тук гладен ще умра.
към беседата >>
Ако обичаш златото, ти си богат; ако си сиромах, ти не го обичаш.
Сега, същественото във вас кое е? Колко пари вас ви трябват? [На] вас не ви трябват милиони. Аз бих ви привел едно доказателство. Трябва да ви го приведа, да се съгласите и да го знаете.
Ако обичаш златото, ти си богат; ако си сиромах, ти не го обичаш.
Затова си сиромах. Сега вие вярвате, че обичате някого, той не ви обича. Вие на земята имате една опитност и казвате: „Аз го обичам, но той не ме обича“. Ако ти обичаш и не те обичат, или ти не обичаш, или онзи, когото обичаш, не знае какво нещо е любов. Тогава, защо ще обичаш онзи, който не може да те обича?
към беседата >>
Кое е същественото за болния човек?
Тогава, между две съществени идеи, коя е съществената? Сега, какво разбирате под думата „съществено“?
Кое е същественото за болния човек?
– /„Здравето“./ Хлябът не е ли съществен? Дишането не е ли съществено? Здравето е резултат от правилното хранене и правилното дишане. От какво произтича здравето? – /„[От] правилния живот“./ – За умния човек кое е същественото?
към беседата >>
Хвърлил и него, и той увиснал във въздуха.
“ – „Искам да бъда здрав“. – „Хубаво, още днес ще бъдеш здрав“. Като оздравял, той се качил на къщата пак да работи. Дига чука, удря върху гвоздея, той не се забива, удря, удря, най-после – разсърдил се, хвърля чука и той увисва във въздуха, не пада надолу. Взел триона да реже и той не върви.
Хвърлил и него, и той увиснал във въздуха.
Като се разгневил, и той увиснал във въздуха, няма кой да го снеме. Ден, два, три, седмица стои, не може да слезе отгоре. Пак започнал да мърмори: „Аз мислех, че ще направиш нещо по-хубаво, по-умно. Тук гладен ще умра. Онзи път си счупих краката, сега гладен ще умра“.
към беседата >>
Затова си сиромах.
Колко пари вас ви трябват? [На] вас не ви трябват милиони. Аз бих ви привел едно доказателство. Трябва да ви го приведа, да се съгласите и да го знаете. Ако обичаш златото, ти си богат; ако си сиромах, ти не го обичаш.
Затова си сиромах.
Сега вие вярвате, че обичате някого, той не ви обича. Вие на земята имате една опитност и казвате: „Аз го обичам, но той не ме обича“. Ако ти обичаш и не те обичат, или ти не обичаш, или онзи, когото обичаш, не знае какво нещо е любов. Тогава, защо ще обичаш онзи, който не може да те обича? Какво ви заставлява да обичате този, който не знае да ви обича?
към беседата >>
– /„Здравето“./ Хлябът не е ли съществен?
Тогава, между две съществени идеи, коя е съществената? Сега, какво разбирате под думата „съществено“? Кое е същественото за болния човек?
– /„Здравето“./ Хлябът не е ли съществен?
Дишането не е ли съществено? Здравето е резултат от правилното хранене и правилното дишане. От какво произтича здравето? – /„[От] правилния живот“./ – За умния човек кое е същественото? За човека кое е същественото?
към беседата >>
Като се разгневил, и той увиснал във въздуха, няма кой да го снеме.
– „Хубаво, още днес ще бъдеш здрав“. Като оздравял, той се качил на къщата пак да работи. Дига чука, удря върху гвоздея, той не се забива, удря, удря, най-после – разсърдил се, хвърля чука и той увисва във въздуха, не пада надолу. Взел триона да реже и той не върви. Хвърлил и него, и той увиснал във въздуха.
Като се разгневил, и той увиснал във въздуха, няма кой да го снеме.
Ден, два, три, седмица стои, не може да слезе отгоре. Пак започнал да мърмори: „Аз мислех, че ще направиш нещо по-хубаво, по-умно. Тук гладен ще умра. Онзи път си счупих краката, сега гладен ще умра“. Тогава Зевс ни казва: „Едно от двете ще бъде светът.
към беседата >>
Сега вие вярвате, че обичате някого, той не ви обича.
[На] вас не ви трябват милиони. Аз бих ви привел едно доказателство. Трябва да ви го приведа, да се съгласите и да го знаете. Ако обичаш златото, ти си богат; ако си сиромах, ти не го обичаш. Затова си сиромах.
Сега вие вярвате, че обичате някого, той не ви обича.
Вие на земята имате една опитност и казвате: „Аз го обичам, но той не ме обича“. Ако ти обичаш и не те обичат, или ти не обичаш, или онзи, когото обичаш, не знае какво нещо е любов. Тогава, защо ще обичаш онзи, който не може да те обича? Какво ви заставлява да обичате този, който не знае да ви обича? Златото, това е едно условие.
към беседата >>
Дишането не е ли съществено?
Тогава, между две съществени идеи, коя е съществената? Сега, какво разбирате под думата „съществено“? Кое е същественото за болния човек? – /„Здравето“./ Хлябът не е ли съществен?
Дишането не е ли съществено?
Здравето е резултат от правилното хранене и правилното дишане. От какво произтича здравето? – /„[От] правилния живот“./ – За умния човек кое е същественото? За човека кое е същественото? Вие казвате, че на първо място е да мислим, да бъдем умни, то е същественото.
към беседата >>
Ден, два, три, седмица стои, не може да слезе отгоре.
Като оздравял, той се качил на къщата пак да работи. Дига чука, удря върху гвоздея, той не се забива, удря, удря, най-после – разсърдил се, хвърля чука и той увисва във въздуха, не пада надолу. Взел триона да реже и той не върви. Хвърлил и него, и той увиснал във въздуха. Като се разгневил, и той увиснал във въздуха, няма кой да го снеме.
Ден, два, три, седмица стои, не може да слезе отгоре.
Пак започнал да мърмори: „Аз мислех, че ще направиш нещо по-хубаво, по-умно. Тук гладен ще умра. Онзи път си счупих краката, сега гладен ще умра“. Тогава Зевс ни казва: „Едно от двете ще бъде светът. Аз направих света такъв – да не си чупят краката хората.
към беседата >>
Вие на земята имате една опитност и казвате: „Аз го обичам, но той не ме обича“.
Аз бих ви привел едно доказателство. Трябва да ви го приведа, да се съгласите и да го знаете. Ако обичаш златото, ти си богат; ако си сиромах, ти не го обичаш. Затова си сиромах. Сега вие вярвате, че обичате някого, той не ви обича.
Вие на земята имате една опитност и казвате: „Аз го обичам, но той не ме обича“.
Ако ти обичаш и не те обичат, или ти не обичаш, или онзи, когото обичаш, не знае какво нещо е любов. Тогава, защо ще обичаш онзи, който не може да те обича? Какво ви заставлява да обичате този, който не знае да ви обича? Златото, това е едно условие. То се туря като емблема на живота.
към беседата >>
Здравето е резултат от правилното хранене и правилното дишане.
Тогава, между две съществени идеи, коя е съществената? Сега, какво разбирате под думата „съществено“? Кое е същественото за болния човек? – /„Здравето“./ Хлябът не е ли съществен? Дишането не е ли съществено?
Здравето е резултат от правилното хранене и правилното дишане.
От какво произтича здравето? – /„[От] правилния живот“./ – За умния човек кое е същественото? За човека кое е същественото? Вие казвате, че на първо място е да мислим, да бъдем умни, то е същественото. Тогава, животът не е ли съществен?
към беседата >>
Пак започнал да мърмори: „Аз мислех, че ще направиш нещо по-хубаво, по-умно.
Дига чука, удря върху гвоздея, той не се забива, удря, удря, най-после – разсърдил се, хвърля чука и той увисва във въздуха, не пада надолу. Взел триона да реже и той не върви. Хвърлил и него, и той увиснал във въздуха. Като се разгневил, и той увиснал във въздуха, няма кой да го снеме. Ден, два, три, седмица стои, не може да слезе отгоре.
Пак започнал да мърмори: „Аз мислех, че ще направиш нещо по-хубаво, по-умно.
Тук гладен ще умра. Онзи път си счупих краката, сега гладен ще умра“. Тогава Зевс ни казва: „Едно от двете ще бъде светът. Аз направих света такъв – да не си чупят краката хората. Тъй, преспокойно, няма да си трошат краката и никакви болки няма да чувствуват“.
към беседата >>
Ако ти обичаш и не те обичат, или ти не обичаш, или онзи, когото обичаш, не знае какво нещо е любов.
Трябва да ви го приведа, да се съгласите и да го знаете. Ако обичаш златото, ти си богат; ако си сиромах, ти не го обичаш. Затова си сиромах. Сега вие вярвате, че обичате някого, той не ви обича. Вие на земята имате една опитност и казвате: „Аз го обичам, но той не ме обича“.
Ако ти обичаш и не те обичат, или ти не обичаш, или онзи, когото обичаш, не знае какво нещо е любов.
Тогава, защо ще обичаш онзи, който не може да те обича? Какво ви заставлява да обичате този, който не знае да ви обича? Златото, това е едно условие. То се туря като емблема на живота. Онзи начин, по който [човек] може да се развива нормално, то е злато.
към беседата >>
От какво произтича здравето?
Сега, какво разбирате под думата „съществено“? Кое е същественото за болния човек? – /„Здравето“./ Хлябът не е ли съществен? Дишането не е ли съществено? Здравето е резултат от правилното хранене и правилното дишане.
От какво произтича здравето?
– /„[От] правилния живот“./ – За умния човек кое е същественото? За човека кое е същественото? Вие казвате, че на първо място е да мислим, да бъдем умни, то е същественото. Тогава, животът не е ли съществен? По какво се отличава един резултат?
към беседата >>
Тук гладен ще умра.
Взел триона да реже и той не върви. Хвърлил и него, и той увиснал във въздуха. Като се разгневил, и той увиснал във въздуха, няма кой да го снеме. Ден, два, три, седмица стои, не може да слезе отгоре. Пак започнал да мърмори: „Аз мислех, че ще направиш нещо по-хубаво, по-умно.
Тук гладен ще умра.
Онзи път си счупих краката, сега гладен ще умра“. Тогава Зевс ни казва: „Едно от двете ще бъде светът. Аз направих света такъв – да не си чупят краката хората. Тъй, преспокойно, няма да си трошат краката и никакви болки няма да чувствуват“. Тогава работникът казал на Зевса: „Моля ти се, обърни първото положение, което беше направил, и да имаме ум да разбираме, че да не си чупим краката.
към беседата >>
Тогава, защо ще обичаш онзи, който не може да те обича?
Ако обичаш златото, ти си богат; ако си сиромах, ти не го обичаш. Затова си сиромах. Сега вие вярвате, че обичате някого, той не ви обича. Вие на земята имате една опитност и казвате: „Аз го обичам, но той не ме обича“. Ако ти обичаш и не те обичат, или ти не обичаш, или онзи, когото обичаш, не знае какво нещо е любов.
Тогава, защо ще обичаш онзи, който не може да те обича?
Какво ви заставлява да обичате този, който не знае да ви обича? Златото, това е едно условие. То се туря като емблема на живота. Онзи начин, по който [човек] може да се развива нормално, то е злато. Ако ти имаш това качество, златото ще дойде при тебе.
към беседата >>
– /„[От] правилния живот“./ – За умния човек кое е същественото?
Кое е същественото за болния човек? – /„Здравето“./ Хлябът не е ли съществен? Дишането не е ли съществено? Здравето е резултат от правилното хранене и правилното дишане. От какво произтича здравето?
– /„[От] правилния живот“./ – За умния човек кое е същественото?
За човека кое е същественото? Вие казвате, че на първо място е да мислим, да бъдем умни, то е същественото. Тогава, животът не е ли съществен? По какво се отличава един резултат? По какво се отличава същественото?
към беседата >>
Онзи път си счупих краката, сега гладен ще умра“.
Хвърлил и него, и той увиснал във въздуха. Като се разгневил, и той увиснал във въздуха, няма кой да го снеме. Ден, два, три, седмица стои, не може да слезе отгоре. Пак започнал да мърмори: „Аз мислех, че ще направиш нещо по-хубаво, по-умно. Тук гладен ще умра.
Онзи път си счупих краката, сега гладен ще умра“.
Тогава Зевс ни казва: „Едно от двете ще бъде светът. Аз направих света такъв – да не си чупят краката хората. Тъй, преспокойно, няма да си трошат краката и никакви болки няма да чувствуват“. Тогава работникът казал на Зевса: „Моля ти се, обърни първото положение, което беше направил, и да имаме ум да разбираме, че да не си чупим краката. По-лошо е, когато няма никакво движение“.
към беседата >>
Какво ви заставлява да обичате този, който не знае да ви обича?
Затова си сиромах. Сега вие вярвате, че обичате някого, той не ви обича. Вие на земята имате една опитност и казвате: „Аз го обичам, но той не ме обича“. Ако ти обичаш и не те обичат, или ти не обичаш, или онзи, когото обичаш, не знае какво нещо е любов. Тогава, защо ще обичаш онзи, който не може да те обича?
Какво ви заставлява да обичате този, който не знае да ви обича?
Златото, това е едно условие. То се туря като емблема на живота. Онзи начин, по който [човек] може да се развива нормално, то е злато. Ако ти имаш това качество, златото ще дойде при тебе. Всички хора, отдето минеш, ще имат разположение към тебе, ти няма да бъдеш сиромах.
към беседата >>
За човека кое е същественото?
– /„Здравето“./ Хлябът не е ли съществен? Дишането не е ли съществено? Здравето е резултат от правилното хранене и правилното дишане. От какво произтича здравето? – /„[От] правилния живот“./ – За умния човек кое е същественото?
За човека кое е същественото?
Вие казвате, че на първо място е да мислим, да бъдем умни, то е същественото. Тогава, животът не е ли съществен? По какво се отличава един резултат? По какво се отличава същественото? Един от вас казва, че същественото е да бъде добър ученик.
към беседата >>
Тогава Зевс ни казва: „Едно от двете ще бъде светът.
Като се разгневил, и той увиснал във въздуха, няма кой да го снеме. Ден, два, три, седмица стои, не може да слезе отгоре. Пак започнал да мърмори: „Аз мислех, че ще направиш нещо по-хубаво, по-умно. Тук гладен ще умра. Онзи път си счупих краката, сега гладен ще умра“.
Тогава Зевс ни казва: „Едно от двете ще бъде светът.
Аз направих света такъв – да не си чупят краката хората. Тъй, преспокойно, няма да си трошат краката и никакви болки няма да чувствуват“. Тогава работникът казал на Зевса: „Моля ти се, обърни първото положение, което беше направил, и да имаме ум да разбираме, че да не си чупим краката. По-лошо е, когато няма никакво движение“. Какво разбрахте?
към беседата >>
Златото, това е едно условие.
Сега вие вярвате, че обичате някого, той не ви обича. Вие на земята имате една опитност и казвате: „Аз го обичам, но той не ме обича“. Ако ти обичаш и не те обичат, или ти не обичаш, или онзи, когото обичаш, не знае какво нещо е любов. Тогава, защо ще обичаш онзи, който не може да те обича? Какво ви заставлява да обичате този, който не знае да ви обича?
Златото, това е едно условие.
То се туря като емблема на живота. Онзи начин, по който [човек] може да се развива нормално, то е злато. Ако ти имаш това качество, златото ще дойде при тебе. Всички хора, отдето минеш, ще имат разположение към тебе, ти няма да бъдеш сиромах. При сегашното положение на живота, понеше нямате туй съзнание, намирате се в трудно положение.
към беседата >>
Вие казвате, че на първо място е да мислим, да бъдем умни, то е същественото.
Дишането не е ли съществено? Здравето е резултат от правилното хранене и правилното дишане. От какво произтича здравето? – /„[От] правилния живот“./ – За умния човек кое е същественото? За човека кое е същественото?
Вие казвате, че на първо място е да мислим, да бъдем умни, то е същественото.
Тогава, животът не е ли съществен? По какво се отличава един резултат? По какво се отличава същественото? Един от вас казва, че същественото е да бъде добър ученик. Да бъде добър ученик, това е резултат.
към беседата >>
Аз направих света такъв – да не си чупят краката хората.
Ден, два, три, седмица стои, не може да слезе отгоре. Пак започнал да мърмори: „Аз мислех, че ще направиш нещо по-хубаво, по-умно. Тук гладен ще умра. Онзи път си счупих краката, сега гладен ще умра“. Тогава Зевс ни казва: „Едно от двете ще бъде светът.
Аз направих света такъв – да не си чупят краката хората.
Тъй, преспокойно, няма да си трошат краката и никакви болки няма да чувствуват“. Тогава работникът казал на Зевса: „Моля ти се, обърни първото положение, което беше направил, и да имаме ум да разбираме, че да не си чупим краката. По-лошо е, когато няма никакво движение“. Какво разбрахте? Вие нали сте всички от мърморковците?
към беседата >>
То се туря като емблема на живота.
Вие на земята имате една опитност и казвате: „Аз го обичам, но той не ме обича“. Ако ти обичаш и не те обичат, или ти не обичаш, или онзи, когото обичаш, не знае какво нещо е любов. Тогава, защо ще обичаш онзи, който не може да те обича? Какво ви заставлява да обичате този, който не знае да ви обича? Златото, това е едно условие.
То се туря като емблема на живота.
Онзи начин, по който [човек] може да се развива нормално, то е злато. Ако ти имаш това качество, златото ще дойде при тебе. Всички хора, отдето минеш, ще имат разположение към тебе, ти няма да бъдеш сиромах. При сегашното положение на живота, понеше нямате туй съзнание, намирате се в трудно положение. Вие съзнавате, че сте сиромах, съзнавате, че сте роден сиромах.
към беседата >>
Тогава, животът не е ли съществен?
Здравето е резултат от правилното хранене и правилното дишане. От какво произтича здравето? – /„[От] правилния живот“./ – За умния човек кое е същественото? За човека кое е същественото? Вие казвате, че на първо място е да мислим, да бъдем умни, то е същественото.
Тогава, животът не е ли съществен?
По какво се отличава един резултат? По какво се отличава същественото? Един от вас казва, че същественото е да бъде добър ученик. Да бъде добър ученик, това е резултат. Да вярваш в Бога, това е резултат.
към беседата >>
Тъй, преспокойно, няма да си трошат краката и никакви болки няма да чувствуват“.
Пак започнал да мърмори: „Аз мислех, че ще направиш нещо по-хубаво, по-умно. Тук гладен ще умра. Онзи път си счупих краката, сега гладен ще умра“. Тогава Зевс ни казва: „Едно от двете ще бъде светът. Аз направих света такъв – да не си чупят краката хората.
Тъй, преспокойно, няма да си трошат краката и никакви болки няма да чувствуват“.
Тогава работникът казал на Зевса: „Моля ти се, обърни първото положение, което беше направил, и да имаме ум да разбираме, че да не си чупим краката. По-лошо е, когато няма никакво движение“. Какво разбрахте? Вие нали сте всички от мърморковците? Всички вие намирате, че този свят, както е направен, липсва му нещо, че не е направен така добре.
към беседата >>
Онзи начин, по който [човек] може да се развива нормално, то е злато.
Ако ти обичаш и не те обичат, или ти не обичаш, или онзи, когото обичаш, не знае какво нещо е любов. Тогава, защо ще обичаш онзи, който не може да те обича? Какво ви заставлява да обичате този, който не знае да ви обича? Златото, това е едно условие. То се туря като емблема на живота.
Онзи начин, по който [човек] може да се развива нормално, то е злато.
Ако ти имаш това качество, златото ще дойде при тебе. Всички хора, отдето минеш, ще имат разположение към тебе, ти няма да бъдеш сиромах. При сегашното положение на живота, понеше нямате туй съзнание, намирате се в трудно положение. Вие съзнавате, че сте сиромах, съзнавате, че сте роден сиромах. Роден сте да бъдете сиромах, за какво?
към беседата >>
По какво се отличава един резултат?
От какво произтича здравето? – /„[От] правилния живот“./ – За умния човек кое е същественото? За човека кое е същественото? Вие казвате, че на първо място е да мислим, да бъдем умни, то е същественото. Тогава, животът не е ли съществен?
По какво се отличава един резултат?
По какво се отличава същественото? Един от вас казва, че същественото е да бъде добър ученик. Да бъде добър ученик, това е резултат. Да вярваш в Бога, това е резултат. Да се храним добре, това е резултат.
към беседата >>
Тогава работникът казал на Зевса: „Моля ти се, обърни първото положение, което беше направил, и да имаме ум да разбираме, че да не си чупим краката.
Тук гладен ще умра. Онзи път си счупих краката, сега гладен ще умра“. Тогава Зевс ни казва: „Едно от двете ще бъде светът. Аз направих света такъв – да не си чупят краката хората. Тъй, преспокойно, няма да си трошат краката и никакви болки няма да чувствуват“.
Тогава работникът казал на Зевса: „Моля ти се, обърни първото положение, което беше направил, и да имаме ум да разбираме, че да не си чупим краката.
По-лошо е, когато няма никакво движение“. Какво разбрахте? Вие нали сте всички от мърморковците? Всички вие намирате, че този свят, както е направен, липсва му нещо, че не е направен така добре. Вие казвате: „Човек да бъде способен, това да направи, онова да направи“.
към беседата >>
Ако ти имаш това качество, златото ще дойде при тебе.
Тогава, защо ще обичаш онзи, който не може да те обича? Какво ви заставлява да обичате този, който не знае да ви обича? Златото, това е едно условие. То се туря като емблема на живота. Онзи начин, по който [човек] може да се развива нормално, то е злато.
Ако ти имаш това качество, златото ще дойде при тебе.
Всички хора, отдето минеш, ще имат разположение към тебе, ти няма да бъдеш сиромах. При сегашното положение на живота, понеше нямате туй съзнание, намирате се в трудно положение. Вие съзнавате, че сте сиромах, съзнавате, че сте роден сиромах. Роден сте да бъдете сиромах, за какво? На български нали имате така: „Си“ и „Бо“.
към беседата >>
По какво се отличава същественото?
– /„[От] правилния живот“./ – За умния човек кое е същественото? За човека кое е същественото? Вие казвате, че на първо място е да мислим, да бъдем умни, то е същественото. Тогава, животът не е ли съществен? По какво се отличава един резултат?
По какво се отличава същественото?
Един от вас казва, че същественото е да бъде добър ученик. Да бъде добър ученик, това е резултат. Да вярваш в Бога, това е резултат. Да се храним добре, това е резултат. Има нещо, което те заставлява да се храниш.
към беседата >>
По-лошо е, когато няма никакво движение“.
Онзи път си счупих краката, сега гладен ще умра“. Тогава Зевс ни казва: „Едно от двете ще бъде светът. Аз направих света такъв – да не си чупят краката хората. Тъй, преспокойно, няма да си трошат краката и никакви болки няма да чувствуват“. Тогава работникът казал на Зевса: „Моля ти се, обърни първото положение, което беше направил, и да имаме ум да разбираме, че да не си чупим краката.
По-лошо е, когато няма никакво движение“.
Какво разбрахте? Вие нали сте всички от мърморковците? Всички вие намирате, че този свят, както е направен, липсва му нещо, че не е направен така добре. Вие казвате: „Човек да бъде способен, това да направи, онова да направи“. Вие благодарете, че сте от глупавите хора.
към беседата >>
Всички хора, отдето минеш, ще имат разположение към тебе, ти няма да бъдеш сиромах.
Какво ви заставлява да обичате този, който не знае да ви обича? Златото, това е едно условие. То се туря като емблема на живота. Онзи начин, по който [човек] може да се развива нормално, то е злато. Ако ти имаш това качество, златото ще дойде при тебе.
Всички хора, отдето минеш, ще имат разположение към тебе, ти няма да бъдеш сиромах.
При сегашното положение на живота, понеше нямате туй съзнание, намирате се в трудно положение. Вие съзнавате, че сте сиромах, съзнавате, че сте роден сиромах. Роден сте да бъдете сиромах, за какво? На български нали имате така: „Си“ и „Бо“. Имате „Бо“ и „Си“, какво става – „Сибо“.
към беседата >>
Един от вас казва, че същественото е да бъде добър ученик.
За човека кое е същественото? Вие казвате, че на първо място е да мислим, да бъдем умни, то е същественото. Тогава, животът не е ли съществен? По какво се отличава един резултат? По какво се отличава същественото?
Един от вас казва, че същественото е да бъде добър ученик.
Да бъде добър ученик, това е резултат. Да вярваш в Бога, това е резултат. Да се храним добре, това е резултат. Има нещо, което те заставлява да се храниш. Кое е най-същественото, без което човек не може?
към беседата >>
Какво разбрахте?
Тогава Зевс ни казва: „Едно от двете ще бъде светът. Аз направих света такъв – да не си чупят краката хората. Тъй, преспокойно, няма да си трошат краката и никакви болки няма да чувствуват“. Тогава работникът казал на Зевса: „Моля ти се, обърни първото положение, което беше направил, и да имаме ум да разбираме, че да не си чупим краката. По-лошо е, когато няма никакво движение“.
Какво разбрахте?
Вие нали сте всички от мърморковците? Всички вие намирате, че този свят, както е направен, липсва му нещо, че не е направен така добре. Вие казвате: „Човек да бъде способен, това да направи, онова да направи“. Вие благодарете, че сте от глупавите хора. Ако един човек е беден, в какво седи лошавината на беднотията?
към беседата >>
При сегашното положение на живота, понеше нямате туй съзнание, намирате се в трудно положение.
Златото, това е едно условие. То се туря като емблема на живота. Онзи начин, по който [човек] може да се развива нормално, то е злато. Ако ти имаш това качество, златото ще дойде при тебе. Всички хора, отдето минеш, ще имат разположение към тебе, ти няма да бъдеш сиромах.
При сегашното положение на живота, понеше нямате туй съзнание, намирате се в трудно положение.
Вие съзнавате, че сте сиромах, съзнавате, че сте роден сиромах. Роден сте да бъдете сиромах, за какво? На български нали имате така: „Си“ и „Бо“. Имате „Бо“ и „Си“, какво става – „Сибо“. Русите казват: „Спасибо“. Благодаря.
към беседата >>
Да бъде добър ученик, това е резултат.
Вие казвате, че на първо място е да мислим, да бъдем умни, то е същественото. Тогава, животът не е ли съществен? По какво се отличава един резултат? По какво се отличава същественото? Един от вас казва, че същественото е да бъде добър ученик.
Да бъде добър ученик, това е резултат.
Да вярваш в Бога, това е резултат. Да се храним добре, това е резултат. Има нещо, което те заставлява да се храниш. Кое е най-същественото, без което човек не може? Защото същественото трябва да определите в даден случай, не за през целия живот, кое е същественото.
към беседата >>
Вие нали сте всички от мърморковците?
Аз направих света такъв – да не си чупят краката хората. Тъй, преспокойно, няма да си трошат краката и никакви болки няма да чувствуват“. Тогава работникът казал на Зевса: „Моля ти се, обърни първото положение, което беше направил, и да имаме ум да разбираме, че да не си чупим краката. По-лошо е, когато няма никакво движение“. Какво разбрахте?
Вие нали сте всички от мърморковците?
Всички вие намирате, че този свят, както е направен, липсва му нещо, че не е направен така добре. Вие казвате: „Човек да бъде способен, това да направи, онова да направи“. Вие благодарете, че сте от глупавите хора. Ако един човек е беден, в какво седи лошавината на беднотията? Или, ако е богат, в какво седи преимуществото на неговото богатство?
към беседата >>
Вие съзнавате, че сте сиромах, съзнавате, че сте роден сиромах.
То се туря като емблема на живота. Онзи начин, по който [човек] може да се развива нормално, то е злато. Ако ти имаш това качество, златото ще дойде при тебе. Всички хора, отдето минеш, ще имат разположение към тебе, ти няма да бъдеш сиромах. При сегашното положение на живота, понеше нямате туй съзнание, намирате се в трудно положение.
Вие съзнавате, че сте сиромах, съзнавате, че сте роден сиромах.
Роден сте да бъдете сиромах, за какво? На български нали имате така: „Си“ и „Бо“. Имате „Бо“ и „Си“, какво става – „Сибо“. Русите казват: „Спасибо“. Благодаря. [Какво е] в дадения случай „Б“-то?
към беседата >>
Да вярваш в Бога, това е резултат.
Тогава, животът не е ли съществен? По какво се отличава един резултат? По какво се отличава същественото? Един от вас казва, че същественото е да бъде добър ученик. Да бъде добър ученик, това е резултат.
Да вярваш в Бога, това е резултат.
Да се храним добре, това е резултат. Има нещо, което те заставлява да се храниш. Кое е най-същественото, без което човек не може? Защото същественото трябва да определите в даден случай, не за през целия живот, кое е същественото. То не е същественото.
към беседата >>
Всички вие намирате, че този свят, както е направен, липсва му нещо, че не е направен така добре.
Тъй, преспокойно, няма да си трошат краката и никакви болки няма да чувствуват“. Тогава работникът казал на Зевса: „Моля ти се, обърни първото положение, което беше направил, и да имаме ум да разбираме, че да не си чупим краката. По-лошо е, когато няма никакво движение“. Какво разбрахте? Вие нали сте всички от мърморковците?
Всички вие намирате, че този свят, както е направен, липсва му нещо, че не е направен така добре.
Вие казвате: „Човек да бъде способен, това да направи, онова да направи“. Вие благодарете, че сте от глупавите хора. Ако един човек е беден, в какво седи лошавината на беднотията? Или, ако е богат, в какво седи преимуществото на неговото богатство? Вие турите на богатия нещо, което той няма, неща, които не [му] се падат, а на бедния не туряте.
към беседата >>
Роден сте да бъдете сиромах, за какво?
Онзи начин, по който [човек] може да се развива нормално, то е злато. Ако ти имаш това качество, златото ще дойде при тебе. Всички хора, отдето минеш, ще имат разположение към тебе, ти няма да бъдеш сиромах. При сегашното положение на живота, понеше нямате туй съзнание, намирате се в трудно положение. Вие съзнавате, че сте сиромах, съзнавате, че сте роден сиромах.
Роден сте да бъдете сиромах, за какво?
На български нали имате така: „Си“ и „Бо“. Имате „Бо“ и „Си“, какво става – „Сибо“. Русите казват: „Спасибо“. Благодаря. [Какво е] в дадения случай „Б“-то? В еврейския език, с „Б“-то е създаден светът.
към беседата >>
Да се храним добре, това е резултат.
По какво се отличава един резултат? По какво се отличава същественото? Един от вас казва, че същественото е да бъде добър ученик. Да бъде добър ученик, това е резултат. Да вярваш в Бога, това е резултат.
Да се храним добре, това е резултат.
Има нещо, което те заставлява да се храниш. Кое е най-същественото, без което човек не може? Защото същественото трябва да определите в даден случай, не за през целия живот, кое е същественото. То не е същественото. За през целия живот да търсиш същественото, то не се мисли така.
към беседата >>
Вие казвате: „Човек да бъде способен, това да направи, онова да направи“.
Тогава работникът казал на Зевса: „Моля ти се, обърни първото положение, което беше направил, и да имаме ум да разбираме, че да не си чупим краката. По-лошо е, когато няма никакво движение“. Какво разбрахте? Вие нали сте всички от мърморковците? Всички вие намирате, че този свят, както е направен, липсва му нещо, че не е направен така добре.
Вие казвате: „Човек да бъде способен, това да направи, онова да направи“.
Вие благодарете, че сте от глупавите хора. Ако един човек е беден, в какво седи лошавината на беднотията? Или, ако е богат, в какво седи преимуществото на неговото богатство? Вие турите на богатия нещо, което той няма, неща, които не [му] се падат, а на бедния не туряте. Казвате: „Той е беден човек“.
към беседата >>
На български нали имате така: „Си“ и „Бо“.
Ако ти имаш това качество, златото ще дойде при тебе. Всички хора, отдето минеш, ще имат разположение към тебе, ти няма да бъдеш сиромах. При сегашното положение на живота, понеше нямате туй съзнание, намирате се в трудно положение. Вие съзнавате, че сте сиромах, съзнавате, че сте роден сиромах. Роден сте да бъдете сиромах, за какво?
На български нали имате така: „Си“ и „Бо“.
Имате „Бо“ и „Си“, какво става – „Сибо“. Русите казват: „Спасибо“. Благодаря. [Какво е] в дадения случай „Б“-то? В еврейския език, с „Б“-то е създаден светът. Нещата от „Б“-то започнали да растат.
към беседата >>
Има нещо, което те заставлява да се храниш.
По какво се отличава същественото? Един от вас казва, че същественото е да бъде добър ученик. Да бъде добър ученик, това е резултат. Да вярваш в Бога, това е резултат. Да се храним добре, това е резултат.
Има нещо, което те заставлява да се храниш.
Кое е най-същественото, без което човек не може? Защото същественото трябва да определите в даден случай, не за през целия живот, кое е същественото. То не е същественото. За през целия живот да търсиш същественото, то не се мисли така. Какъв е целият живот?
към беседата >>
Вие благодарете, че сте от глупавите хора.
По-лошо е, когато няма никакво движение“. Какво разбрахте? Вие нали сте всички от мърморковците? Всички вие намирате, че този свят, както е направен, липсва му нещо, че не е направен така добре. Вие казвате: „Човек да бъде способен, това да направи, онова да направи“.
Вие благодарете, че сте от глупавите хора.
Ако един човек е беден, в какво седи лошавината на беднотията? Или, ако е богат, в какво седи преимуществото на неговото богатство? Вие турите на богатия нещо, което той няма, неща, които не [му] се падат, а на бедния не туряте. Казвате: „Той е беден човек“. Добре, ако той е беден или богат, в какво седи преимуществото на богатството?
към беседата >>
Имате „Бо“ и „Си“, какво става – „Сибо“.
Всички хора, отдето минеш, ще имат разположение към тебе, ти няма да бъдеш сиромах. При сегашното положение на живота, понеше нямате туй съзнание, намирате се в трудно положение. Вие съзнавате, че сте сиромах, съзнавате, че сте роден сиромах. Роден сте да бъдете сиромах, за какво? На български нали имате така: „Си“ и „Бо“.
Имате „Бо“ и „Си“, какво става – „Сибо“.
Русите казват: „Спасибо“. Благодаря. [Какво е] в дадения случай „Б“-то? В еврейския език, с „Б“-то е създаден светът. Нещата от „Б“-то започнали да растат. Ако искаш да растеш, богат трябва да бъдеш.
към беседата >>
Кое е най-същественото, без което човек не може?
Един от вас казва, че същественото е да бъде добър ученик. Да бъде добър ученик, това е резултат. Да вярваш в Бога, това е резултат. Да се храним добре, това е резултат. Има нещо, което те заставлява да се храниш.
Кое е най-същественото, без което човек не може?
Защото същественото трябва да определите в даден случай, не за през целия живот, кое е същественото. То не е същественото. За през целия живот да търсиш същественото, то не се мисли така. Какъв е целият живот? Целият живот не седи човек да живее осемдесет години.
към беседата >>
Ако един човек е беден, в какво седи лошавината на беднотията?
Какво разбрахте? Вие нали сте всички от мърморковците? Всички вие намирате, че този свят, както е направен, липсва му нещо, че не е направен така добре. Вие казвате: „Човек да бъде способен, това да направи, онова да направи“. Вие благодарете, че сте от глупавите хора.
Ако един човек е беден, в какво седи лошавината на беднотията?
Или, ако е богат, в какво седи преимуществото на неговото богатство? Вие турите на богатия нещо, което той няма, неща, които не [му] се падат, а на бедния не туряте. Казвате: „Той е беден човек“. Добре, ако той е беден или богат, в какво седи преимуществото на богатството? Да ви наведа на една мисъл.
към беседата >>
Русите казват: „Спасибо“. Благодаря.
При сегашното положение на живота, понеше нямате туй съзнание, намирате се в трудно положение. Вие съзнавате, че сте сиромах, съзнавате, че сте роден сиромах. Роден сте да бъдете сиромах, за какво? На български нали имате така: „Си“ и „Бо“. Имате „Бо“ и „Си“, какво става – „Сибо“.
Русите казват: „Спасибо“. Благодаря.
[Какво е] в дадения случай „Б“-то? В еврейския език, с „Б“-то е създаден светът. Нещата от „Б“-то започнали да растат. Ако искаш да растеш, богат трябва да бъдеш. „О“-то – имаш условия, по които животът да се развива.
към беседата >>
Защото същественото трябва да определите в даден случай, не за през целия живот, кое е същественото.
Да бъде добър ученик, това е резултат. Да вярваш в Бога, това е резултат. Да се храним добре, това е резултат. Има нещо, което те заставлява да се храниш. Кое е най-същественото, без което човек не може?
Защото същественото трябва да определите в даден случай, не за през целия живот, кое е същественото.
То не е същественото. За през целия живот да търсиш същественото, то не се мисли така. Какъв е целият живот? Целият живот не седи човек да живее осемдесет години. В дадения случай то е извън времето и пространството.
към беседата >>
Или, ако е богат, в какво седи преимуществото на неговото богатство?
Вие нали сте всички от мърморковците? Всички вие намирате, че този свят, както е направен, липсва му нещо, че не е направен така добре. Вие казвате: „Човек да бъде способен, това да направи, онова да направи“. Вие благодарете, че сте от глупавите хора. Ако един човек е беден, в какво седи лошавината на беднотията?
Или, ако е богат, в какво седи преимуществото на неговото богатство?
Вие турите на богатия нещо, което той няма, неща, които не [му] се падат, а на бедния не туряте. Казвате: „Той е беден човек“. Добре, ако той е беден или богат, в какво седи преимуществото на богатството? Да ви наведа на една мисъл. Представете си, че вие отивате на една чешма с пълно шише, напълнено, запечатано.
към беседата >>
[Какво е] в дадения случай „Б“-то?
Вие съзнавате, че сте сиромах, съзнавате, че сте роден сиромах. Роден сте да бъдете сиромах, за какво? На български нали имате така: „Си“ и „Бо“. Имате „Бо“ и „Си“, какво става – „Сибо“. Русите казват: „Спасибо“. Благодаря.
[Какво е] в дадения случай „Б“-то?
В еврейския език, с „Б“-то е създаден светът. Нещата от „Б“-то започнали да растат. Ако искаш да растеш, богат трябва да бъдеш. „О“-то – имаш условия, по които животът да се развива. Ако искаш да намериш пътя на живота, да намериш истината, там ти трябва сиромашия.
към беседата >>
То не е същественото.
Да вярваш в Бога, това е резултат. Да се храним добре, това е резултат. Има нещо, което те заставлява да се храниш. Кое е най-същественото, без което човек не може? Защото същественото трябва да определите в даден случай, не за през целия живот, кое е същественото.
То не е същественото.
За през целия живот да търсиш същественото, то не се мисли така. Какъв е целият живот? Целият живот не седи човек да живее осемдесет години. В дадения случай то е извън времето и пространството. В най-малкото време, [в] което ти не можеш без нещо.
към беседата >>
Вие турите на богатия нещо, което той няма, неща, които не [му] се падат, а на бедния не туряте.
Всички вие намирате, че този свят, както е направен, липсва му нещо, че не е направен така добре. Вие казвате: „Човек да бъде способен, това да направи, онова да направи“. Вие благодарете, че сте от глупавите хора. Ако един човек е беден, в какво седи лошавината на беднотията? Или, ако е богат, в какво седи преимуществото на неговото богатство?
Вие турите на богатия нещо, което той няма, неща, които не [му] се падат, а на бедния не туряте.
Казвате: „Той е беден човек“. Добре, ако той е беден или богат, в какво седи преимуществото на богатството? Да ви наведа на една мисъл. Представете си, че вие отивате на една чешма с пълно шише, напълнено, запечатано. Представете си, че туй шише ви е нужно, какво ще направите?
към беседата >>
В еврейския език, с „Б“-то е създаден светът.
Роден сте да бъдете сиромах, за какво? На български нали имате така: „Си“ и „Бо“. Имате „Бо“ и „Си“, какво става – „Сибо“. Русите казват: „Спасибо“. Благодаря. [Какво е] в дадения случай „Б“-то?
В еврейския език, с „Б“-то е създаден светът.
Нещата от „Б“-то започнали да растат. Ако искаш да растеш, богат трябва да бъдеш. „О“-то – имаш условия, по които животът да се развива. Ако искаш да намериш пътя на живота, да намериш истината, там ти трябва сиромашия. „С“-то е месечината, която приема светлина и изпраща.
към беседата >>
За през целия живот да търсиш същественото, то не се мисли така.
Да се храним добре, това е резултат. Има нещо, което те заставлява да се храниш. Кое е най-същественото, без което човек не може? Защото същественото трябва да определите в даден случай, не за през целия живот, кое е същественото. То не е същественото.
За през целия живот да търсиш същественото, то не се мисли така.
Какъв е целият живот? Целият живот не седи човек да живее осемдесет години. В дадения случай то е извън времето и пространството. В най-малкото време, [в] което ти не можеш без нещо. Има ли нещо, без което ти не можеш?
към беседата >>
Казвате: „Той е беден човек“.
Вие казвате: „Човек да бъде способен, това да направи, онова да направи“. Вие благодарете, че сте от глупавите хора. Ако един човек е беден, в какво седи лошавината на беднотията? Или, ако е богат, в какво седи преимуществото на неговото богатство? Вие турите на богатия нещо, което той няма, неща, които не [му] се падат, а на бедния не туряте.
Казвате: „Той е беден човек“.
Добре, ако той е беден или богат, в какво седи преимуществото на богатството? Да ви наведа на една мисъл. Представете си, че вие отивате на една чешма с пълно шише, напълнено, запечатано. Представете си, че туй шише ви е нужно, какво ще направите? Туй шише е богато.
към беседата >>
Нещата от „Б“-то започнали да растат.
На български нали имате така: „Си“ и „Бо“. Имате „Бо“ и „Си“, какво става – „Сибо“. Русите казват: „Спасибо“. Благодаря. [Какво е] в дадения случай „Б“-то? В еврейския език, с „Б“-то е създаден светът.
Нещата от „Б“-то започнали да растат.
Ако искаш да растеш, богат трябва да бъдеш. „О“-то – имаш условия, по които животът да се развива. Ако искаш да намериш пътя на живота, да намериш истината, там ти трябва сиромашия. „С“-то е месечината, която приема светлина и изпраща. Ти, ако искаш да намериш истината, ако искаш да намериш доброто, трябва да идеш на месечината.
към беседата >>
Какъв е целият живот?
Има нещо, което те заставлява да се храниш. Кое е най-същественото, без което човек не може? Защото същественото трябва да определите в даден случай, не за през целия живот, кое е същественото. То не е същественото. За през целия живот да търсиш същественото, то не се мисли така.
Какъв е целият живот?
Целият живот не седи човек да живее осемдесет години. В дадения случай то е извън времето и пространството. В най-малкото време, [в] което ти не можеш без нещо. Има ли нещо, без което ти не можеш? Кое е онова, без което човек не може?
към беседата >>
Добре, ако той е беден или богат, в какво седи преимуществото на богатството?
Вие благодарете, че сте от глупавите хора. Ако един човек е беден, в какво седи лошавината на беднотията? Или, ако е богат, в какво седи преимуществото на неговото богатство? Вие турите на богатия нещо, което той няма, неща, които не [му] се падат, а на бедния не туряте. Казвате: „Той е беден човек“.
Добре, ако той е беден или богат, в какво седи преимуществото на богатството?
Да ви наведа на една мисъл. Представете си, че вие отивате на една чешма с пълно шише, напълнено, запечатано. Представете си, че туй шише ви е нужно, какво ще направите? Туй шише е богато. Какво ще направите, като идете при извора?
към беседата >>
Ако искаш да растеш, богат трябва да бъдеш.
Имате „Бо“ и „Си“, какво става – „Сибо“. Русите казват: „Спасибо“. Благодаря. [Какво е] в дадения случай „Б“-то? В еврейския език, с „Б“-то е създаден светът. Нещата от „Б“-то започнали да растат.
Ако искаш да растеш, богат трябва да бъдеш.
„О“-то – имаш условия, по които животът да се развива. Ако искаш да намериш пътя на живота, да намериш истината, там ти трябва сиромашия. „С“-то е месечината, която приема светлина и изпраща. Ти, ако искаш да намериш истината, ако искаш да намериш доброто, трябва да идеш на месечината. Тя гледа земята никак да не дойде между нея и слънцето, тя знае, като види слънцето, тя приема светлина.
към беседата >>
Целият живот не седи човек да живее осемдесет години.
Кое е най-същественото, без което човек не може? Защото същественото трябва да определите в даден случай, не за през целия живот, кое е същественото. То не е същественото. За през целия живот да търсиш същественото, то не се мисли така. Какъв е целият живот?
Целият живот не седи човек да живее осемдесет години.
В дадения случай то е извън времето и пространството. В най-малкото време, [в] което ти не можеш без нещо. Има ли нещо, без което ти не можеш? Кое е онова, без което човек не може? – /„Без Бога“./ – Безверник си ти, как ще бъде то съществено за тебе?
към беседата >>
Да ви наведа на една мисъл.
Ако един човек е беден, в какво седи лошавината на беднотията? Или, ако е богат, в какво седи преимуществото на неговото богатство? Вие турите на богатия нещо, което той няма, неща, които не [му] се падат, а на бедния не туряте. Казвате: „Той е беден човек“. Добре, ако той е беден или богат, в какво седи преимуществото на богатството?
Да ви наведа на една мисъл.
Представете си, че вие отивате на една чешма с пълно шише, напълнено, запечатано. Представете си, че туй шише ви е нужно, какво ще направите? Туй шише е богато. Какво ще направите, като идете при извора? Представете си, че шишето е пълно не с вода, а с друга някоя течност.
към беседата >>
„О“-то – имаш условия, по които животът да се развива.
Русите казват: „Спасибо“. Благодаря. [Какво е] в дадения случай „Б“-то? В еврейския език, с „Б“-то е създаден светът. Нещата от „Б“-то започнали да растат. Ако искаш да растеш, богат трябва да бъдеш.
„О“-то – имаш условия, по които животът да се развива.
Ако искаш да намериш пътя на живота, да намериш истината, там ти трябва сиромашия. „С“-то е месечината, която приема светлина и изпраща. Ти, ако искаш да намериш истината, ако искаш да намериш доброто, трябва да идеш на месечината. Тя гледа земята никак да не дойде между нея и слънцето, тя знае, като види слънцето, тя приема светлина. После, светлината не е нейна – колкото приеме; задържа ли излишната светлина в себе си?
към беседата >>
В дадения случай то е извън времето и пространството.
Защото същественото трябва да определите в даден случай, не за през целия живот, кое е същественото. То не е същественото. За през целия живот да търсиш същественото, то не се мисли така. Какъв е целият живот? Целият живот не седи човек да живее осемдесет години.
В дадения случай то е извън времето и пространството.
В най-малкото време, [в] което ти не можеш без нещо. Има ли нещо, без което ти не можеш? Кое е онова, без което човек не може? – /„Без Бога“./ – Безверник си ти, как ще бъде то съществено за тебе? То са наши разсъждения.
към беседата >>
Представете си, че вие отивате на една чешма с пълно шише, напълнено, запечатано.
Или, ако е богат, в какво седи преимуществото на неговото богатство? Вие турите на богатия нещо, което той няма, неща, които не [му] се падат, а на бедния не туряте. Казвате: „Той е беден човек“. Добре, ако той е беден или богат, в какво седи преимуществото на богатството? Да ви наведа на една мисъл.
Представете си, че вие отивате на една чешма с пълно шише, напълнено, запечатано.
Представете си, че туй шише ви е нужно, какво ще направите? Туй шише е богато. Какво ще направите, като идете при извора? Представете си, че шишето е пълно не с вода, а с друга някоя течност. Изпразвате шишето, но то пак има дъх, водата, която налеете, тя пак ще се поквари.
към беседата >>
Ако искаш да намериш пътя на живота, да намериш истината, там ти трябва сиромашия.
[Какво е] в дадения случай „Б“-то? В еврейския език, с „Б“-то е създаден светът. Нещата от „Б“-то започнали да растат. Ако искаш да растеш, богат трябва да бъдеш. „О“-то – имаш условия, по които животът да се развива.
Ако искаш да намериш пътя на живота, да намериш истината, там ти трябва сиромашия.
„С“-то е месечината, която приема светлина и изпраща. Ти, ако искаш да намериш истината, ако искаш да намериш доброто, трябва да идеш на месечината. Тя гледа земята никак да не дойде между нея и слънцето, тя знае, като види слънцето, тя приема светлина. После, светлината не е нейна – колкото приеме; задържа ли излишната светлина в себе си? Туй, което не трябва на нея, тя го изпраща на земята.
към беседата >>
В най-малкото време, [в] което ти не можеш без нещо.
То не е същественото. За през целия живот да търсиш същественото, то не се мисли така. Какъв е целият живот? Целият живот не седи човек да живее осемдесет години. В дадения случай то е извън времето и пространството.
В най-малкото време, [в] което ти не можеш без нещо.
Има ли нещо, без което ти не можеш? Кое е онова, без което човек не може? – /„Без Бога“./ – Безверник си ти, как ще бъде то съществено за тебе? То са наши разсъждения. Най-същественото е онова, което не ти трябва.
към беседата >>
Представете си, че туй шише ви е нужно, какво ще направите?
Вие турите на богатия нещо, което той няма, неща, които не [му] се падат, а на бедния не туряте. Казвате: „Той е беден човек“. Добре, ако той е беден или богат, в какво седи преимуществото на богатството? Да ви наведа на една мисъл. Представете си, че вие отивате на една чешма с пълно шише, напълнено, запечатано.
Представете си, че туй шише ви е нужно, какво ще направите?
Туй шише е богато. Какво ще направите, като идете при извора? Представете си, че шишето е пълно не с вода, а с друга някоя течност. Изпразвате шишето, но то пак има дъх, водата, която налеете, тя пак ще се поквари. При отиването на извора какво е потребно?
към беседата >>
„С“-то е месечината, която приема светлина и изпраща.
В еврейския език, с „Б“-то е създаден светът. Нещата от „Б“-то започнали да растат. Ако искаш да растеш, богат трябва да бъдеш. „О“-то – имаш условия, по които животът да се развива. Ако искаш да намериш пътя на живота, да намериш истината, там ти трябва сиромашия.
„С“-то е месечината, която приема светлина и изпраща.
Ти, ако искаш да намериш истината, ако искаш да намериш доброто, трябва да идеш на месечината. Тя гледа земята никак да не дойде между нея и слънцето, тя знае, като види слънцето, тя приема светлина. После, светлината не е нейна – колкото приеме; задържа ли излишната светлина в себе си? Туй, което не трябва на нея, тя го изпраща на земята. Следователно, сиромашията е път, по който да възприемем светлината, и туй, което не ни трябва, да го препратим на другите.
към беседата >>
Има ли нещо, без което ти не можеш?
За през целия живот да търсиш същественото, то не се мисли така. Какъв е целият живот? Целият живот не седи човек да живее осемдесет години. В дадения случай то е извън времето и пространството. В най-малкото време, [в] което ти не можеш без нещо.
Има ли нещо, без което ти не можеш?
Кое е онова, без което човек не може? – /„Без Бога“./ – Безверник си ти, как ще бъде то съществено за тебе? То са наши разсъждения. Най-същественото е онова, което не ти трябва. Щом съзнавате, че най-същественото е Бог, тогава не зная какво трябва да направите.
към беседата >>
Туй шише е богато.
Казвате: „Той е беден човек“. Добре, ако той е беден или богат, в какво седи преимуществото на богатството? Да ви наведа на една мисъл. Представете си, че вие отивате на една чешма с пълно шише, напълнено, запечатано. Представете си, че туй шише ви е нужно, какво ще направите?
Туй шише е богато.
Какво ще направите, като идете при извора? Представете си, че шишето е пълно не с вода, а с друга някоя течност. Изпразвате шишето, но то пак има дъх, водата, която налеете, тя пак ще се поквари. При отиването на извора какво е потребно? Потребно е празно и чисто сърце.
към беседата >>
Ти, ако искаш да намериш истината, ако искаш да намериш доброто, трябва да идеш на месечината.
Нещата от „Б“-то започнали да растат. Ако искаш да растеш, богат трябва да бъдеш. „О“-то – имаш условия, по които животът да се развива. Ако искаш да намериш пътя на живота, да намериш истината, там ти трябва сиромашия. „С“-то е месечината, която приема светлина и изпраща.
Ти, ако искаш да намериш истината, ако искаш да намериш доброто, трябва да идеш на месечината.
Тя гледа земята никак да не дойде между нея и слънцето, тя знае, като види слънцето, тя приема светлина. После, светлината не е нейна – колкото приеме; задържа ли излишната светлина в себе си? Туй, което не трябва на нея, тя го изпраща на земята. Следователно, сиромашията е път, по който да възприемем светлината, и туй, което не ни трябва, да го препратим на другите. Де е сега лошавината в сиромашията?
към беседата >>
Кое е онова, без което човек не може?
Какъв е целият живот? Целият живот не седи човек да живее осемдесет години. В дадения случай то е извън времето и пространството. В най-малкото време, [в] което ти не можеш без нещо. Има ли нещо, без което ти не можеш?
Кое е онова, без което човек не може?
– /„Без Бога“./ – Безверник си ти, как ще бъде то съществено за тебе? То са наши разсъждения. Най-същественото е онова, което не ти трябва. Щом съзнавате, че най-същественото е Бог, тогава не зная какво трябва да направите. – /„Да му служим“./ – Как?
към беседата >>
Какво ще направите, като идете при извора?
Добре, ако той е беден или богат, в какво седи преимуществото на богатството? Да ви наведа на една мисъл. Представете си, че вие отивате на една чешма с пълно шише, напълнено, запечатано. Представете си, че туй шише ви е нужно, какво ще направите? Туй шише е богато.
Какво ще направите, като идете при извора?
Представете си, че шишето е пълно не с вода, а с друга някоя течност. Изпразвате шишето, но то пак има дъх, водата, която налеете, тя пак ще се поквари. При отиването на извора какво е потребно? Потребно е празно и чисто сърце. Ами че хората са такива.
към беседата >>
Тя гледа земята никак да не дойде между нея и слънцето, тя знае, като види слънцето, тя приема светлина.
Ако искаш да растеш, богат трябва да бъдеш. „О“-то – имаш условия, по които животът да се развива. Ако искаш да намериш пътя на живота, да намериш истината, там ти трябва сиромашия. „С“-то е месечината, която приема светлина и изпраща. Ти, ако искаш да намериш истината, ако искаш да намериш доброто, трябва да идеш на месечината.
Тя гледа земята никак да не дойде между нея и слънцето, тя знае, като види слънцето, тя приема светлина.
После, светлината не е нейна – колкото приеме; задържа ли излишната светлина в себе си? Туй, което не трябва на нея, тя го изпраща на земята. Следователно, сиромашията е път, по който да възприемем светлината, и туй, което не ни трябва, да го препратим на другите. Де е сега лошавината в сиромашията? Няма никаква лошавина.
към беседата >>
– /„Без Бога“./ – Безверник си ти, как ще бъде то съществено за тебе?
Целият живот не седи човек да живее осемдесет години. В дадения случай то е извън времето и пространството. В най-малкото време, [в] което ти не можеш без нещо. Има ли нещо, без което ти не можеш? Кое е онова, без което човек не може?
– /„Без Бога“./ – Безверник си ти, как ще бъде то съществено за тебе?
То са наши разсъждения. Най-същественото е онова, което не ти трябва. Щом съзнавате, че най-същественото е Бог, тогава не зная какво трябва да направите. – /„Да му служим“./ – Как? – /„Безкористно“./ – Да служи човек безкористно, с добро сърце, то са неща неопределени.
към беседата >>
Представете си, че шишето е пълно не с вода, а с друга някоя течност.
Да ви наведа на една мисъл. Представете си, че вие отивате на една чешма с пълно шише, напълнено, запечатано. Представете си, че туй шише ви е нужно, какво ще направите? Туй шише е богато. Какво ще направите, като идете при извора?
Представете си, че шишето е пълно не с вода, а с друга някоя течност.
Изпразвате шишето, но то пак има дъх, водата, която налеете, тя пак ще се поквари. При отиването на извора какво е потребно? Потребно е празно и чисто сърце. Ами че хората са такива. Ако ти си беден, ти си едно празно шише, имаш най-добрите условия.
към беседата >>
После, светлината не е нейна – колкото приеме; задържа ли излишната светлина в себе си?
„О“-то – имаш условия, по които животът да се развива. Ако искаш да намериш пътя на живота, да намериш истината, там ти трябва сиромашия. „С“-то е месечината, която приема светлина и изпраща. Ти, ако искаш да намериш истината, ако искаш да намериш доброто, трябва да идеш на месечината. Тя гледа земята никак да не дойде между нея и слънцето, тя знае, като види слънцето, тя приема светлина.
После, светлината не е нейна – колкото приеме; задържа ли излишната светлина в себе си?
Туй, което не трябва на нея, тя го изпраща на земята. Следователно, сиромашията е път, по който да възприемем светлината, и туй, което не ни трябва, да го препратим на другите. Де е сега лошавината в сиромашията? Няма никаква лошавина. То са ваши разсъждения.
към беседата >>
То са наши разсъждения.
В дадения случай то е извън времето и пространството. В най-малкото време, [в] което ти не можеш без нещо. Има ли нещо, без което ти не можеш? Кое е онова, без което човек не може? – /„Без Бога“./ – Безверник си ти, как ще бъде то съществено за тебе?
То са наши разсъждения.
Най-същественото е онова, което не ти трябва. Щом съзнавате, че най-същественото е Бог, тогава не зная какво трябва да направите. – /„Да му служим“./ – Как? – /„Безкористно“./ – Да служи човек безкористно, с добро сърце, то са неща неопределени.
към беседата >>
Изпразвате шишето, но то пак има дъх, водата, която налеете, тя пак ще се поквари.
Представете си, че вие отивате на една чешма с пълно шише, напълнено, запечатано. Представете си, че туй шише ви е нужно, какво ще направите? Туй шише е богато. Какво ще направите, като идете при извора? Представете си, че шишето е пълно не с вода, а с друга някоя течност.
Изпразвате шишето, но то пак има дъх, водата, която налеете, тя пак ще се поквари.
При отиването на извора какво е потребно? Потребно е празно и чисто сърце. Ами че хората са такива. Ако ти си беден, ти си едно празно шише, имаш най-добрите условия. Щом си богат и осиромашееш, то е друг въпрос.
към беседата >>
Туй, което не трябва на нея, тя го изпраща на земята.
Ако искаш да намериш пътя на живота, да намериш истината, там ти трябва сиромашия. „С“-то е месечината, която приема светлина и изпраща. Ти, ако искаш да намериш истината, ако искаш да намериш доброто, трябва да идеш на месечината. Тя гледа земята никак да не дойде между нея и слънцето, тя знае, като види слънцето, тя приема светлина. После, светлината не е нейна – колкото приеме; задържа ли излишната светлина в себе си?
Туй, което не трябва на нея, тя го изпраща на земята.
Следователно, сиромашията е път, по който да възприемем светлината, и туй, което не ни трябва, да го препратим на другите. Де е сега лошавината в сиромашията? Няма никаква лошавина. То са ваши разсъждения. Ти ще кажеш: „Така се говори, но животът е груб“.
към беседата >>
Най-същественото е онова, което не ти трябва.
В най-малкото време, [в] което ти не можеш без нещо. Има ли нещо, без което ти не можеш? Кое е онова, без което човек не може? – /„Без Бога“./ – Безверник си ти, как ще бъде то съществено за тебе? То са наши разсъждения.
Най-същественото е онова, което не ти трябва.
Щом съзнавате, че най-същественото е Бог, тогава не зная какво трябва да направите. – /„Да му служим“./ – Как? – /„Безкористно“./ – Да служи човек безкористно, с добро сърце, то са неща неопределени.
към беседата >>
При отиването на извора какво е потребно?
Представете си, че туй шише ви е нужно, какво ще направите? Туй шише е богато. Какво ще направите, като идете при извора? Представете си, че шишето е пълно не с вода, а с друга някоя течност. Изпразвате шишето, но то пак има дъх, водата, която налеете, тя пак ще се поквари.
При отиването на извора какво е потребно?
Потребно е празно и чисто сърце. Ами че хората са такива. Ако ти си беден, ти си едно празно шише, имаш най-добрите условия. Щом си богат и осиромашееш, то е друг въпрос. Да си роден сиромах и да си роден богат.
към беседата >>
Следователно, сиромашията е път, по който да възприемем светлината, и туй, което не ни трябва, да го препратим на другите.
„С“-то е месечината, която приема светлина и изпраща. Ти, ако искаш да намериш истината, ако искаш да намериш доброто, трябва да идеш на месечината. Тя гледа земята никак да не дойде между нея и слънцето, тя знае, като види слънцето, тя приема светлина. После, светлината не е нейна – колкото приеме; задържа ли излишната светлина в себе си? Туй, което не трябва на нея, тя го изпраща на земята.
Следователно, сиромашията е път, по който да възприемем светлината, и туй, което не ни трябва, да го препратим на другите.
Де е сега лошавината в сиромашията? Няма никаква лошавина. То са ваши разсъждения. Ти ще кажеш: „Така се говори, но животът е груб“. В какво седи грубият живот?
към беседата >>
Щом съзнавате, че най-същественото е Бог, тогава не зная какво трябва да направите.
Има ли нещо, без което ти не можеш? Кое е онова, без което човек не може? – /„Без Бога“./ – Безверник си ти, как ще бъде то съществено за тебе? То са наши разсъждения. Най-същественото е онова, което не ти трябва.
Щом съзнавате, че най-същественото е Бог, тогава не зная какво трябва да направите.
– /„Да му служим“./ – Как? – /„Безкористно“./ – Да служи човек безкористно, с добро сърце, то са неща неопределени.
към беседата >>
Потребно е празно и чисто сърце.
Туй шише е богато. Какво ще направите, като идете при извора? Представете си, че шишето е пълно не с вода, а с друга някоя течност. Изпразвате шишето, но то пак има дъх, водата, която налеете, тя пак ще се поквари. При отиването на извора какво е потребно?
Потребно е празно и чисто сърце.
Ами че хората са такива. Ако ти си беден, ти си едно празно шише, имаш най-добрите условия. Щом си богат и осиромашееш, то е друг въпрос. Да си роден сиромах и да си роден богат. Ако ти си богат и осиромашееш, то е актьорство, то е представление, то не е реално.
към беседата >>
Де е сега лошавината в сиромашията?
Ти, ако искаш да намериш истината, ако искаш да намериш доброто, трябва да идеш на месечината. Тя гледа земята никак да не дойде между нея и слънцето, тя знае, като види слънцето, тя приема светлина. После, светлината не е нейна – колкото приеме; задържа ли излишната светлина в себе си? Туй, което не трябва на нея, тя го изпраща на земята. Следователно, сиромашията е път, по който да възприемем светлината, и туй, което не ни трябва, да го препратим на другите.
Де е сега лошавината в сиромашията?
Няма никаква лошавина. То са ваши разсъждения. Ти ще кажеш: „Така се говори, но животът е груб“. В какво седи грубият живот? Запример, ако тук вие не можете да направите българската атмосфера по-мека, тогава какви българи сте вие?
към беседата >>
– /„Да му служим“./ – Как?
Кое е онова, без което човек не може? – /„Без Бога“./ – Безверник си ти, как ще бъде то съществено за тебе? То са наши разсъждения. Най-същественото е онова, което не ти трябва. Щом съзнавате, че най-същественото е Бог, тогава не зная какво трябва да направите.
– /„Да му служим“./ – Как?
– /„Безкористно“./ – Да служи човек безкористно, с добро сърце, то са неща неопределени.
към беседата >>
Ами че хората са такива.
Какво ще направите, като идете при извора? Представете си, че шишето е пълно не с вода, а с друга някоя течност. Изпразвате шишето, но то пак има дъх, водата, която налеете, тя пак ще се поквари. При отиването на извора какво е потребно? Потребно е празно и чисто сърце.
Ами че хората са такива.
Ако ти си беден, ти си едно празно шише, имаш най-добрите условия. Щом си богат и осиромашееш, то е друг въпрос. Да си роден сиромах и да си роден богат. Ако ти си богат и осиромашееш, то е актьорство, то е представление, то не е реално. Той е богат човек, но той не е роден богат.
към беседата >>
Няма никаква лошавина.
Тя гледа земята никак да не дойде между нея и слънцето, тя знае, като види слънцето, тя приема светлина. После, светлината не е нейна – колкото приеме; задържа ли излишната светлина в себе си? Туй, което не трябва на нея, тя го изпраща на земята. Следователно, сиромашията е път, по който да възприемем светлината, и туй, което не ни трябва, да го препратим на другите. Де е сега лошавината в сиромашията?
Няма никаква лошавина.
То са ваши разсъждения. Ти ще кажеш: „Така се говори, но животът е груб“. В какво седи грубият живот? Запример, ако тук вие не можете да направите българската атмосфера по-мека, тогава какви българи сте вие? „Да съм един англичанин“.
към беседата >>
– /„Безкористно“./ – Да служи човек безкористно, с добро сърце, то са неща неопределени.
– /„Без Бога“./ – Безверник си ти, как ще бъде то съществено за тебе? То са наши разсъждения. Най-същественото е онова, което не ти трябва. Щом съзнавате, че най-същественото е Бог, тогава не зная какво трябва да направите. – /„Да му служим“./ – Как?
– /„Безкористно“./ – Да служи човек безкористно, с добро сърце, то са неща неопределени.
към беседата >>
Ако ти си беден, ти си едно празно шише, имаш най-добрите условия.
Представете си, че шишето е пълно не с вода, а с друга някоя течност. Изпразвате шишето, но то пак има дъх, водата, която налеете, тя пак ще се поквари. При отиването на извора какво е потребно? Потребно е празно и чисто сърце. Ами че хората са такива.
Ако ти си беден, ти си едно празно шише, имаш най-добрите условия.
Щом си богат и осиромашееш, то е друг въпрос. Да си роден сиромах и да си роден богат. Ако ти си богат и осиромашееш, то е актьорство, то е представление, то не е реално. Той е богат човек, но той не е роден богат. Той е сиромах, [но] сиромах не е роден.
към беседата >>
То са ваши разсъждения.
После, светлината не е нейна – колкото приеме; задържа ли излишната светлина в себе си? Туй, което не трябва на нея, тя го изпраща на земята. Следователно, сиромашията е път, по който да възприемем светлината, и туй, което не ни трябва, да го препратим на другите. Де е сега лошавината в сиромашията? Няма никаква лошавина.
То са ваши разсъждения.
Ти ще кажеш: „Така се говори, но животът е груб“. В какво седи грубият живот? Запример, ако тук вие не можете да направите българската атмосфера по-мека, тогава какви българи сте вие? „Да съм един англичанин“. Англичаните са направили атмосферата по-мека.
към беседата >>
Общо не може да се определи, кое е най-същественото.
Общо не може да се определи, кое е най-същественото.
Много работи има. Щом се домогнете до същественото, вие не можете да бъдете в това положение. Щом си ученик, ти не си при същественото, ти си при необходимото. Ти трябва да използуваш кое е същественото. Да кажем: Един се мъчи.
към беседата >>
Щом си богат и осиромашееш, то е друг въпрос.
Изпразвате шишето, но то пак има дъх, водата, която налеете, тя пак ще се поквари. При отиването на извора какво е потребно? Потребно е празно и чисто сърце. Ами че хората са такива. Ако ти си беден, ти си едно празно шише, имаш най-добрите условия.
Щом си богат и осиромашееш, то е друг въпрос.
Да си роден сиромах и да си роден богат. Ако ти си богат и осиромашееш, то е актьорство, то е представление, то не е реално. Той е богат човек, но той не е роден богат. Той е сиромах, [но] сиромах не е роден. Някой има ролята на сцената, че е цар, то е актьорство, той не е роден цар.
към беседата >>
Ти ще кажеш: „Така се говори, но животът е груб“.
Туй, което не трябва на нея, тя го изпраща на земята. Следователно, сиромашията е път, по който да възприемем светлината, и туй, което не ни трябва, да го препратим на другите. Де е сега лошавината в сиромашията? Няма никаква лошавина. То са ваши разсъждения.
Ти ще кажеш: „Така се говори, но животът е груб“.
В какво седи грубият живот? Запример, ако тук вие не можете да направите българската атмосфера по-мека, тогава какви българи сте вие? „Да съм един англичанин“. Англичаните са направили атмосферата по-мека. Вие направете на Изгрева атмосферата по-мека.
към беседата >>
Много работи има.
Общо не може да се определи, кое е най-същественото.
Много работи има.
Щом се домогнете до същественото, вие не можете да бъдете в това положение. Щом си ученик, ти не си при същественото, ти си при необходимото. Ти трябва да използуваш кое е същественото. Да кажем: Един се мъчи. Същественото е да се освободи.
към беседата >>
Да си роден сиромах и да си роден богат.
При отиването на извора какво е потребно? Потребно е празно и чисто сърце. Ами че хората са такива. Ако ти си беден, ти си едно празно шише, имаш най-добрите условия. Щом си богат и осиромашееш, то е друг въпрос.
Да си роден сиромах и да си роден богат.
Ако ти си богат и осиромашееш, то е актьорство, то е представление, то не е реално. Той е богат човек, но той не е роден богат. Той е сиромах, [но] сиромах не е роден. Някой има ролята на сцената, че е цар, то е актьорство, той не е роден цар. Някой играе ролята на някой крадец, но той не е роден крадец.
към беседата >>
В какво седи грубият живот?
Следователно, сиромашията е път, по който да възприемем светлината, и туй, което не ни трябва, да го препратим на другите. Де е сега лошавината в сиромашията? Няма никаква лошавина. То са ваши разсъждения. Ти ще кажеш: „Така се говори, но животът е груб“.
В какво седи грубият живот?
Запример, ако тук вие не можете да направите българската атмосфера по-мека, тогава какви българи сте вие? „Да съм един англичанин“. Англичаните са направили атмосферата по-мека. Вие направете на Изгрева атмосферата по-мека. Вие седите тук и не е толкова меко.
към беседата >>
Щом се домогнете до същественото, вие не можете да бъдете в това положение.
Общо не може да се определи, кое е най-същественото. Много работи има.
Щом се домогнете до същественото, вие не можете да бъдете в това положение.
Щом си ученик, ти не си при същественото, ти си при необходимото. Ти трябва да използуваш кое е същественото. Да кажем: Един се мъчи. Същественото е да се освободи. Той, след като се освободи, още не е при същественото.
към беседата >>
Ако ти си богат и осиромашееш, то е актьорство, то е представление, то не е реално.
Потребно е празно и чисто сърце. Ами че хората са такива. Ако ти си беден, ти си едно празно шише, имаш най-добрите условия. Щом си богат и осиромашееш, то е друг въпрос. Да си роден сиромах и да си роден богат.
Ако ти си богат и осиромашееш, то е актьорство, то е представление, то не е реално.
Той е богат човек, но той не е роден богат. Той е сиромах, [но] сиромах не е роден. Някой има ролята на сцената, че е цар, то е актьорство, той не е роден цар. Някой играе ролята на някой крадец, но той не е роден крадец. За уважение са богатите хора, за уважение са и сиромасите хора, които се раждат богати и сиромаси.
към беседата >>
Запример, ако тук вие не можете да направите българската атмосфера по-мека, тогава какви българи сте вие?
Де е сега лошавината в сиромашията? Няма никаква лошавина. То са ваши разсъждения. Ти ще кажеш: „Така се говори, но животът е груб“. В какво седи грубият живот?
Запример, ако тук вие не можете да направите българската атмосфера по-мека, тогава какви българи сте вие?
„Да съм един англичанин“. Англичаните са направили атмосферата по-мека. Вие направете на Изгрева атмосферата по-мека. Вие седите тук и не е толкова меко. Някои търсите меката атмосфера в света.
към беседата >>
Щом си ученик, ти не си при същественото, ти си при необходимото.
Общо не може да се определи, кое е най-същественото. Много работи има. Щом се домогнете до същественото, вие не можете да бъдете в това положение.
Щом си ученик, ти не си при същественото, ти си при необходимото.
Ти трябва да използуваш кое е същественото. Да кажем: Един се мъчи. Същественото е да се освободи. Той, след като се освободи, още не е при същественото. Коя е най-съществената мисъл?
към беседата >>
Той е богат човек, но той не е роден богат.
Ами че хората са такива. Ако ти си беден, ти си едно празно шише, имаш най-добрите условия. Щом си богат и осиромашееш, то е друг въпрос. Да си роден сиромах и да си роден богат. Ако ти си богат и осиромашееш, то е актьорство, то е представление, то не е реално.
Той е богат човек, но той не е роден богат.
Той е сиромах, [но] сиромах не е роден. Някой има ролята на сцената, че е цар, то е актьорство, той не е роден цар. Някой играе ролята на някой крадец, но той не е роден крадец. За уважение са богатите хора, за уважение са и сиромасите хора, които се раждат богати и сиромаси. Богатите са богати по единствената причина на сиромасите.
към беседата >>
„Да съм един англичанин“.
Няма никаква лошавина. То са ваши разсъждения. Ти ще кажеш: „Така се говори, но животът е груб“. В какво седи грубият живот? Запример, ако тук вие не можете да направите българската атмосфера по-мека, тогава какви българи сте вие?
„Да съм един англичанин“.
Англичаните са направили атмосферата по-мека. Вие направете на Изгрева атмосферата по-мека. Вие седите тук и не е толкова меко. Някои търсите меката атмосфера в света. Нямам нищо против.
към беседата >>
Ти трябва да използуваш кое е същественото.
Общо не може да се определи, кое е най-същественото. Много работи има. Щом се домогнете до същественото, вие не можете да бъдете в това положение. Щом си ученик, ти не си при същественото, ти си при необходимото.
Ти трябва да използуваш кое е същественото.
Да кажем: Един се мъчи. Същественото е да се освободи. Той, след като се освободи, още не е при същественото. Коя е най-съществената мисъл? Да се освободите от всичко онова, което не ви трябва.
към беседата >>
Той е сиромах, [но] сиромах не е роден.
Ако ти си беден, ти си едно празно шише, имаш най-добрите условия. Щом си богат и осиромашееш, то е друг въпрос. Да си роден сиромах и да си роден богат. Ако ти си богат и осиромашееш, то е актьорство, то е представление, то не е реално. Той е богат човек, но той не е роден богат.
Той е сиромах, [но] сиромах не е роден.
Някой има ролята на сцената, че е цар, то е актьорство, той не е роден цар. Някой играе ролята на някой крадец, но той не е роден крадец. За уважение са богатите хора, за уважение са и сиромасите хора, които се раждат богати и сиромаси. Богатите са богати по единствената причина на сиромасите. И сиромасите са сиромаси по единствената причина на богатите.
към беседата >>
Англичаните са направили атмосферата по-мека.
То са ваши разсъждения. Ти ще кажеш: „Така се говори, но животът е груб“. В какво седи грубият живот? Запример, ако тук вие не можете да направите българската атмосфера по-мека, тогава какви българи сте вие? „Да съм един англичанин“.
Англичаните са направили атмосферата по-мека.
Вие направете на Изгрева атмосферата по-мека. Вие седите тук и не е толкова меко. Някои търсите меката атмосфера в света. Нямам нищо против. Светът пък търси меката атмосфера при нас, вие търсите в света.
към беседата >>
Да кажем: Един се мъчи.
Общо не може да се определи, кое е най-същественото. Много работи има. Щом се домогнете до същественото, вие не можете да бъдете в това положение. Щом си ученик, ти не си при същественото, ти си при необходимото. Ти трябва да използуваш кое е същественото.
Да кажем: Един се мъчи.
Същественото е да се освободи. Той, след като се освободи, още не е при същественото. Коя е най-съществената мисъл? Да се освободите от всичко онова, което не ви трябва. По отрицателен път определяме същественото: да се освободим от всичко онова, което не ни трябва.
към беседата >>
Някой има ролята на сцената, че е цар, то е актьорство, той не е роден цар.
Щом си богат и осиромашееш, то е друг въпрос. Да си роден сиромах и да си роден богат. Ако ти си богат и осиромашееш, то е актьорство, то е представление, то не е реално. Той е богат човек, но той не е роден богат. Той е сиромах, [но] сиромах не е роден.
Някой има ролята на сцената, че е цар, то е актьорство, той не е роден цар.
Някой играе ролята на някой крадец, но той не е роден крадец. За уважение са богатите хора, за уважение са и сиромасите хора, които се раждат богати и сиромаси. Богатите са богати по единствената причина на сиромасите. И сиромасите са сиромаси по единствената причина на богатите. Богатите и сиромасите хора се много обичат.
към беседата >>
Вие направете на Изгрева атмосферата по-мека.
Ти ще кажеш: „Така се говори, но животът е груб“. В какво седи грубият живот? Запример, ако тук вие не можете да направите българската атмосфера по-мека, тогава какви българи сте вие? „Да съм един англичанин“. Англичаните са направили атмосферата по-мека.
Вие направете на Изгрева атмосферата по-мека.
Вие седите тук и не е толкова меко. Някои търсите меката атмосфера в света. Нямам нищо против. Светът пък търси меката атмосфера при нас, вие търсите в света. Вие мислите като че сте разбрали живота.
към беседата >>
Същественото е да се освободи.
Много работи има. Щом се домогнете до същественото, вие не можете да бъдете в това положение. Щом си ученик, ти не си при същественото, ти си при необходимото. Ти трябва да използуваш кое е същественото. Да кажем: Един се мъчи.
Същественото е да се освободи.
Той, след като се освободи, още не е при същественото. Коя е най-съществената мисъл? Да се освободите от всичко онова, което не ви трябва. По отрицателен път определяме същественото: да се освободим от всичко онова, което не ни трябва. То е същественото.
към беседата >>
Някой играе ролята на някой крадец, но той не е роден крадец.
Да си роден сиромах и да си роден богат. Ако ти си богат и осиромашееш, то е актьорство, то е представление, то не е реално. Той е богат човек, но той не е роден богат. Той е сиромах, [но] сиромах не е роден. Някой има ролята на сцената, че е цар, то е актьорство, той не е роден цар.
Някой играе ролята на някой крадец, но той не е роден крадец.
За уважение са богатите хора, за уважение са и сиромасите хора, които се раждат богати и сиромаси. Богатите са богати по единствената причина на сиромасите. И сиромасите са сиромаси по единствената причина на богатите. Богатите и сиромасите хора се много обичат. Най-голямата обич съществува между сиромасите и богатите хора.
към беседата >>
Вие седите тук и не е толкова меко.
В какво седи грубият живот? Запример, ако тук вие не можете да направите българската атмосфера по-мека, тогава какви българи сте вие? „Да съм един англичанин“. Англичаните са направили атмосферата по-мека. Вие направете на Изгрева атмосферата по-мека.
Вие седите тук и не е толкова меко.
Някои търсите меката атмосфера в света. Нямам нищо против. Светът пък търси меката атмосфера при нас, вие търсите в света. Вие мислите като че сте разбрали живота. Песента трябва да започне от СОЛ.
към беседата >>
Той, след като се освободи, още не е при същественото.
Щом се домогнете до същественото, вие не можете да бъдете в това положение. Щом си ученик, ти не си при същественото, ти си при необходимото. Ти трябва да използуваш кое е същественото. Да кажем: Един се мъчи. Същественото е да се освободи.
Той, след като се освободи, още не е при същественото.
Коя е най-съществената мисъл? Да се освободите от всичко онова, което не ви трябва. По отрицателен път определяме същественото: да се освободим от всичко онова, което не ни трябва. То е същественото. Ти вярваш в Бога и се безпокоиш.
към беседата >>
За уважение са богатите хора, за уважение са и сиромасите хора, които се раждат богати и сиромаси.
Ако ти си богат и осиромашееш, то е актьорство, то е представление, то не е реално. Той е богат човек, но той не е роден богат. Той е сиромах, [но] сиромах не е роден. Някой има ролята на сцената, че е цар, то е актьорство, той не е роден цар. Някой играе ролята на някой крадец, но той не е роден крадец.
За уважение са богатите хора, за уважение са и сиромасите хора, които се раждат богати и сиромаси.
Богатите са богати по единствената причина на сиромасите. И сиромасите са сиромаси по единствената причина на богатите. Богатите и сиромасите хора се много обичат. Най-голямата обич съществува между сиромасите и богатите хора. Аз тъй зная, и в природата нали е така.
към беседата >>
Някои търсите меката атмосфера в света.
Запример, ако тук вие не можете да направите българската атмосфера по-мека, тогава какви българи сте вие? „Да съм един англичанин“. Англичаните са направили атмосферата по-мека. Вие направете на Изгрева атмосферата по-мека. Вие седите тук и не е толкова меко.
Някои търсите меката атмосфера в света.
Нямам нищо против. Светът пък търси меката атмосфера при нас, вие търсите в света. Вие мислите като че сте разбрали живота. Песента трябва да започне от СОЛ. После, „А“-то е важно.
към беседата >>
Коя е най-съществената мисъл?
Щом си ученик, ти не си при същественото, ти си при необходимото. Ти трябва да използуваш кое е същественото. Да кажем: Един се мъчи. Същественото е да се освободи. Той, след като се освободи, още не е при същественото.
Коя е най-съществената мисъл?
Да се освободите от всичко онова, което не ви трябва. По отрицателен път определяме същественото: да се освободим от всичко онова, което не ни трябва. То е същественото. Ти вярваш в Бога и се безпокоиш. Това съществено ли е?
към беседата >>
Богатите са богати по единствената причина на сиромасите.
Той е богат човек, но той не е роден богат. Той е сиромах, [но] сиромах не е роден. Някой има ролята на сцената, че е цар, то е актьорство, той не е роден цар. Някой играе ролята на някой крадец, но той не е роден крадец. За уважение са богатите хора, за уважение са и сиромасите хора, които се раждат богати и сиромаси.
Богатите са богати по единствената причина на сиромасите.
И сиромасите са сиромаси по единствената причина на богатите. Богатите и сиромасите хора се много обичат. Най-голямата обич съществува между сиромасите и богатите хора. Аз тъй зная, и в природата нали е така.
към беседата >>
Нямам нищо против.
„Да съм един англичанин“. Англичаните са направили атмосферата по-мека. Вие направете на Изгрева атмосферата по-мека. Вие седите тук и не е толкова меко. Някои търсите меката атмосфера в света.
Нямам нищо против.
Светът пък търси меката атмосфера при нас, вие търсите в света. Вие мислите като че сте разбрали живота. Песента трябва да започне от СОЛ. После, „А“-то е важно. Туй е заченато[то].
към беседата >>
Да се освободите от всичко онова, което не ви трябва.
Ти трябва да използуваш кое е същественото. Да кажем: Един се мъчи. Същественото е да се освободи. Той, след като се освободи, още не е при същественото. Коя е най-съществената мисъл?
Да се освободите от всичко онова, което не ви трябва.
По отрицателен път определяме същественото: да се освободим от всичко онова, което не ни трябва. То е същественото. Ти вярваш в Бога и се безпокоиш. Това съществено ли е? Кое те заставлява някой път да се съмняваш?
към беседата >>
И сиромасите са сиромаси по единствената причина на богатите.
Той е сиромах, [но] сиромах не е роден. Някой има ролята на сцената, че е цар, то е актьорство, той не е роден цар. Някой играе ролята на някой крадец, но той не е роден крадец. За уважение са богатите хора, за уважение са и сиромасите хора, които се раждат богати и сиромаси. Богатите са богати по единствената причина на сиромасите.
И сиромасите са сиромаси по единствената причина на богатите.
Богатите и сиромасите хора се много обичат. Най-голямата обич съществува между сиромасите и богатите хора. Аз тъй зная, и в природата нали е така.
към беседата >>
Светът пък търси меката атмосфера при нас, вие търсите в света.
Англичаните са направили атмосферата по-мека. Вие направете на Изгрева атмосферата по-мека. Вие седите тук и не е толкова меко. Някои търсите меката атмосфера в света. Нямам нищо против.
Светът пък търси меката атмосфера при нас, вие търсите в света.
Вие мислите като че сте разбрали живота. Песента трябва да започне от СОЛ. После, „А“-то е важно. Туй е заченато[то]. Има нещо, което заченато.
към беседата >>
По отрицателен път определяме същественото: да се освободим от всичко онова, което не ни трябва.
Да кажем: Един се мъчи. Същественото е да се освободи. Той, след като се освободи, още не е при същественото. Коя е най-съществената мисъл? Да се освободите от всичко онова, което не ви трябва.
По отрицателен път определяме същественото: да се освободим от всичко онова, което не ни трябва.
То е същественото. Ти вярваш в Бога и се безпокоиш. Това съществено ли е? Кое те заставлява някой път да се съмняваш? Или ще кажеш: „Еди-кое си е същественото“, но това, същественото, тебе те безпокои.
към беседата >>
Богатите и сиромасите хора се много обичат.
Някой има ролята на сцената, че е цар, то е актьорство, той не е роден цар. Някой играе ролята на някой крадец, но той не е роден крадец. За уважение са богатите хора, за уважение са и сиромасите хора, които се раждат богати и сиромаси. Богатите са богати по единствената причина на сиромасите. И сиромасите са сиромаси по единствената причина на богатите.
Богатите и сиромасите хора се много обичат.
Най-голямата обич съществува между сиромасите и богатите хора. Аз тъй зная, и в природата нали е така.
към беседата >>
Вие мислите като че сте разбрали живота.
Вие направете на Изгрева атмосферата по-мека. Вие седите тук и не е толкова меко. Някои търсите меката атмосфера в света. Нямам нищо против. Светът пък търси меката атмосфера при нас, вие търсите в света.
Вие мислите като че сте разбрали живота.
Песента трябва да започне от СОЛ. После, „А“-то е важно. Туй е заченато[то]. Има нещо, което заченато. То е СОЛ, което помага за реализирането на човешките идеи.
към беседата >>
То е същественото.
Същественото е да се освободи. Той, след като се освободи, още не е при същественото. Коя е най-съществената мисъл? Да се освободите от всичко онова, което не ви трябва. По отрицателен път определяме същественото: да се освободим от всичко онова, което не ни трябва.
То е същественото.
Ти вярваш в Бога и се безпокоиш. Това съществено ли е? Кое те заставлява някой път да се съмняваш? Или ще кажеш: „Еди-кое си е същественото“, но това, същественото, тебе те безпокои. Същественото в живота, то не може да безпокои човека.
към беседата >>
Най-голямата обич съществува между сиромасите и богатите хора.
Някой играе ролята на някой крадец, но той не е роден крадец. За уважение са богатите хора, за уважение са и сиромасите хора, които се раждат богати и сиромаси. Богатите са богати по единствената причина на сиромасите. И сиромасите са сиромаси по единствената причина на богатите. Богатите и сиромасите хора се много обичат.
Най-голямата обич съществува между сиромасите и богатите хора.
Аз тъй зная, и в природата нали е така.
към беседата >>
Песента трябва да започне от СОЛ.
Вие седите тук и не е толкова меко. Някои търсите меката атмосфера в света. Нямам нищо против. Светът пък търси меката атмосфера при нас, вие търсите в света. Вие мислите като че сте разбрали живота.
Песента трябва да започне от СОЛ.
После, „А“-то е важно. Туй е заченато[то]. Има нещо, което заченато. То е СОЛ, което помага за реализирането на човешките идеи. Щом си бременен с една идея, трябва да пееш „А“-то е бременно, натоварена камила е то.
към беседата >>
Ти вярваш в Бога и се безпокоиш.
Той, след като се освободи, още не е при същественото. Коя е най-съществената мисъл? Да се освободите от всичко онова, което не ви трябва. По отрицателен път определяме същественото: да се освободим от всичко онова, което не ни трябва. То е същественото.
Ти вярваш в Бога и се безпокоиш.
Това съществено ли е? Кое те заставлява някой път да се съмняваш? Или ще кажеш: „Еди-кое си е същественото“, но това, същественото, тебе те безпокои. Същественото в живота, то не може да безпокои човека. То вече дава смисъл на целия живот.
към беседата >>
Аз тъй зная, и в природата нали е така.
За уважение са богатите хора, за уважение са и сиромасите хора, които се раждат богати и сиромаси. Богатите са богати по единствената причина на сиромасите. И сиромасите са сиромаси по единствената причина на богатите. Богатите и сиромасите хора се много обичат. Най-голямата обич съществува между сиромасите и богатите хора.
Аз тъй зная, и в природата нали е така.
към беседата >>
После, „А“-то е важно.
Някои търсите меката атмосфера в света. Нямам нищо против. Светът пък търси меката атмосфера при нас, вие търсите в света. Вие мислите като че сте разбрали живота. Песента трябва да започне от СОЛ.
После, „А“-то е важно.
Туй е заченато[то]. Има нещо, което заченато. То е СОЛ, което помага за реализирането на човешките идеи. Щом си бременен с една идея, трябва да пееш „А“-то е бременно, натоварена камила е то. [Казваш:] „Аз“.
към беседата >>
Това съществено ли е?
Коя е най-съществената мисъл? Да се освободите от всичко онова, което не ви трябва. По отрицателен път определяме същественото: да се освободим от всичко онова, което не ни трябва. То е същественото. Ти вярваш в Бога и се безпокоиш.
Това съществено ли е?
Кое те заставлява някой път да се съмняваш? Или ще кажеш: „Еди-кое си е същественото“, но това, същественото, тебе те безпокои. Същественото в живота, то не може да безпокои човека. То вече дава смисъл на целия живот. Сега вие може да дадете сравнение и да кажете: „Кое е същественото?
към беседата >>
Богатият човек е онзи, на когото устата е [затворена] (фиг. 1).
Богатият човек е онзи, на когото устата е [затворена] (фиг. 1).
Сиромах човек е онзи, на когото устата е отворена (фиг. 2). Ти, като напълниш кесията си, отворена ли я оставяш? Пълната кесия е положителна. Отрицателното в природата е по същия закон. Ако ти не си беден в дадения случай, ти богат човек никога не можеш да бъдеш.
към беседата >>
Туй е заченато[то].
Нямам нищо против. Светът пък търси меката атмосфера при нас, вие търсите в света. Вие мислите като че сте разбрали живота. Песента трябва да започне от СОЛ. После, „А“-то е важно.
Туй е заченато[то].
Има нещо, което заченато. То е СОЛ, което помага за реализирането на човешките идеи. Щом си бременен с една идея, трябва да пееш „А“-то е бременно, натоварена камила е то. [Казваш:] „Аз“. Ако вземете в английски, там имате другояче – „I“ /„АЙ“/.
към беседата >>
Кое те заставлява някой път да се съмняваш?
Да се освободите от всичко онова, което не ви трябва. По отрицателен път определяме същественото: да се освободим от всичко онова, което не ни трябва. То е същественото. Ти вярваш в Бога и се безпокоиш. Това съществено ли е?
Кое те заставлява някой път да се съмняваш?
Или ще кажеш: „Еди-кое си е същественото“, но това, същественото, тебе те безпокои. Същественото в живота, то не може да безпокои човека. То вече дава смисъл на целия живот. Сега вие може да дадете сравнение и да кажете: „Кое е същественото? “ Всички вие казахте по един съществен резултат.
към беседата >>
Сиромах човек е онзи, на когото устата е отворена (фиг. 2).
Богатият човек е онзи, на когото устата е [затворена] (фиг. 1).
Сиромах човек е онзи, на когото устата е отворена (фиг. 2).
Ти, като напълниш кесията си, отворена ли я оставяш? Пълната кесия е положителна. Отрицателното в природата е по същия закон. Ако ти не си беден в дадения случай, ти богат човек никога не можеш да бъдеш. Или, казано другояче: едно шише, което е празно, е сиромашко, ако има нещо в шишето, то е богато.
към беседата >>
Има нещо, което заченато.
Светът пък търси меката атмосфера при нас, вие търсите в света. Вие мислите като че сте разбрали живота. Песента трябва да започне от СОЛ. После, „А“-то е важно. Туй е заченато[то].
Има нещо, което заченато.
То е СОЛ, което помага за реализирането на човешките идеи. Щом си бременен с една идея, трябва да пееш „А“-то е бременно, натоварена камила е то. [Казваш:] „Аз“. Ако вземете в английски, там имате другояче – „I“ /„АЙ“/. То е десетата буква в еврейския език, тя е * .
към беседата >>
Или ще кажеш: „Еди-кое си е същественото“, но това, същественото, тебе те безпокои.
По отрицателен път определяме същественото: да се освободим от всичко онова, което не ни трябва. То е същественото. Ти вярваш в Бога и се безпокоиш. Това съществено ли е? Кое те заставлява някой път да се съмняваш?
Или ще кажеш: „Еди-кое си е същественото“, но това, същественото, тебе те безпокои.
Същественото в живота, то не може да безпокои човека. То вече дава смисъл на целия живот. Сега вие може да дадете сравнение и да кажете: „Кое е същественото? “ Всички вие казахте по един съществен резултат. Да учи човек, да вярва в Бога, то е резултат.
към беседата >>
Ти, като напълниш кесията си, отворена ли я оставяш?
Богатият човек е онзи, на когото устата е [затворена] (фиг. 1). Сиромах човек е онзи, на когото устата е отворена (фиг. 2).
Ти, като напълниш кесията си, отворена ли я оставяш?
Пълната кесия е положителна. Отрицателното в природата е по същия закон. Ако ти не си беден в дадения случай, ти богат човек никога не можеш да бъдеш. Или, казано другояче: едно шише, което е празно, е сиромашко, ако има нещо в шишето, то е богато. Питам: Това съдържание, което се туря в шишето, ползува ли самото шише?
към беседата >>
То е СОЛ, което помага за реализирането на човешките идеи.
Вие мислите като че сте разбрали живота. Песента трябва да започне от СОЛ. После, „А“-то е важно. Туй е заченато[то]. Има нещо, което заченато.
То е СОЛ, което помага за реализирането на човешките идеи.
Щом си бременен с една идея, трябва да пееш „А“-то е бременно, натоварена камила е то. [Казваш:] „Аз“. Ако вземете в английски, там имате другояче – „I“ /„АЙ“/. То е десетата буква в еврейския език, тя е * . Една малка наша запетая.
към беседата >>
Същественото в живота, то не може да безпокои човека.
То е същественото. Ти вярваш в Бога и се безпокоиш. Това съществено ли е? Кое те заставлява някой път да се съмняваш? Или ще кажеш: „Еди-кое си е същественото“, но това, същественото, тебе те безпокои.
Същественото в живота, то не може да безпокои човека.
То вече дава смисъл на целия живот. Сега вие може да дадете сравнение и да кажете: „Кое е същественото? “ Всички вие казахте по един съществен резултат. Да учи човек, да вярва в Бога, то е резултат. Това са усилия.
към беседата >>
Пълната кесия е положителна.
Богатият човек е онзи, на когото устата е [затворена] (фиг. 1). Сиромах човек е онзи, на когото устата е отворена (фиг. 2). Ти, като напълниш кесията си, отворена ли я оставяш?
Пълната кесия е положителна.
Отрицателното в природата е по същия закон. Ако ти не си беден в дадения случай, ти богат човек никога не можеш да бъдеш. Или, казано другояче: едно шише, което е празно, е сиромашко, ако има нещо в шишето, то е богато. Питам: Това съдържание, което се туря в шишето, ползува ли самото шише? Дали шишето е богато или сиромашко, какво се ползува то, ако е сиромашко или богато?
към беседата >>
Щом си бременен с една идея, трябва да пееш „А“-то е бременно, натоварена камила е то.
Песента трябва да започне от СОЛ. После, „А“-то е важно. Туй е заченато[то]. Има нещо, което заченато. То е СОЛ, което помага за реализирането на човешките идеи.
Щом си бременен с една идея, трябва да пееш „А“-то е бременно, натоварена камила е то.
[Казваш:] „Аз“. Ако вземете в английски, там имате другояче – „I“ /„АЙ“/. То е десетата буква в еврейския език, тя е * . Една малка наша запетая. „Вав“** - у тях е запетая, която показва творческите сили, с които Бог създал света.
към беседата >>
То вече дава смисъл на целия живот.
Ти вярваш в Бога и се безпокоиш. Това съществено ли е? Кое те заставлява някой път да се съмняваш? Или ще кажеш: „Еди-кое си е същественото“, но това, същественото, тебе те безпокои. Същественото в живота, то не може да безпокои човека.
То вече дава смисъл на целия живот.
Сега вие може да дадете сравнение и да кажете: „Кое е същественото? “ Всички вие казахте по един съществен резултат. Да учи човек, да вярва в Бога, то е резултат. Това са усилия. Но съществената мисъл е ключ.
към беседата >>
Отрицателното в природата е по същия закон.
Богатият човек е онзи, на когото устата е [затворена] (фиг. 1). Сиромах човек е онзи, на когото устата е отворена (фиг. 2). Ти, като напълниш кесията си, отворена ли я оставяш? Пълната кесия е положителна.
Отрицателното в природата е по същия закон.
Ако ти не си беден в дадения случай, ти богат човек никога не можеш да бъдеш. Или, казано другояче: едно шише, което е празно, е сиромашко, ако има нещо в шишето, то е богато. Питам: Това съдържание, което се туря в шишето, ползува ли самото шише? Дали шишето е богато или сиромашко, какво се ползува то, ако е сиромашко или богато? Какво се ползува богатото шише, какво се ползува сиромашкото шише?
към беседата >>
[Казваш:] „Аз“.
После, „А“-то е важно. Туй е заченато[то]. Има нещо, което заченато. То е СОЛ, което помага за реализирането на човешките идеи. Щом си бременен с една идея, трябва да пееш „А“-то е бременно, натоварена камила е то.
[Казваш:] „Аз“.
Ако вземете в английски, там имате другояче – „I“ /„АЙ“/. То е десетата буква в еврейския език, тя е * . Една малка наша запетая. „Вав“** - у тях е запетая, която показва творческите сили, с които Бог създал света. Йехова, имате йот хей, вав хей.*** Хей е подобна на българската буква „П“.
към беседата >>
Сега вие може да дадете сравнение и да кажете: „Кое е същественото?
Това съществено ли е? Кое те заставлява някой път да се съмняваш? Или ще кажеш: „Еди-кое си е същественото“, но това, същественото, тебе те безпокои. Същественото в живота, то не може да безпокои човека. То вече дава смисъл на целия живот.
Сега вие може да дадете сравнение и да кажете: „Кое е същественото?
“ Всички вие казахте по един съществен резултат. Да учи човек, да вярва в Бога, то е резултат. Това са усилия. Но съществената мисъл е ключ. Тя е пробният камък.
към беседата >>
Ако ти не си беден в дадения случай, ти богат човек никога не можеш да бъдеш.
Богатият човек е онзи, на когото устата е [затворена] (фиг. 1). Сиромах човек е онзи, на когото устата е отворена (фиг. 2). Ти, като напълниш кесията си, отворена ли я оставяш? Пълната кесия е положителна. Отрицателното в природата е по същия закон.
Ако ти не си беден в дадения случай, ти богат човек никога не можеш да бъдеш.
Или, казано другояче: едно шише, което е празно, е сиромашко, ако има нещо в шишето, то е богато. Питам: Това съдържание, което се туря в шишето, ползува ли самото шише? Дали шишето е богато или сиромашко, какво се ползува то, ако е сиромашко или богато? Какво се ползува богатото шише, какво се ползува сиромашкото шише? Че господарят понякога е доволен от богатото шише, някой път е доволен от сиромашкото шише, той еднакво е доволен.
към беседата >>
Ако вземете в английски, там имате другояче – „I“ /„АЙ“/.
Туй е заченато[то]. Има нещо, което заченато. То е СОЛ, което помага за реализирането на човешките идеи. Щом си бременен с една идея, трябва да пееш „А“-то е бременно, натоварена камила е то. [Казваш:] „Аз“.
Ако вземете в английски, там имате другояче – „I“ /„АЙ“/.
То е десетата буква в еврейския език, тя е * . Една малка наша запетая. „Вав“** - у тях е запетая, която показва творческите сили, с които Бог създал света. Йехова, имате йот хей, вав хей.*** Хей е подобна на българската буква „П“. Само че има едно отвърстие от лявата страна .
към беседата >>
“ Всички вие казахте по един съществен резултат.
Кое те заставлява някой път да се съмняваш? Или ще кажеш: „Еди-кое си е същественото“, но това, същественото, тебе те безпокои. Същественото в живота, то не може да безпокои човека. То вече дава смисъл на целия живот. Сега вие може да дадете сравнение и да кажете: „Кое е същественото?
“ Всички вие казахте по един съществен резултат.
Да учи човек, да вярва в Бога, то е резултат. Това са усилия. Но съществената мисъл е ключ. Тя е пробният камък. Същественото в живота е пробният камък.
към беседата >>
Или, казано другояче: едно шише, което е празно, е сиромашко, ако има нещо в шишето, то е богато.
Сиромах човек е онзи, на когото устата е отворена (фиг. 2). Ти, като напълниш кесията си, отворена ли я оставяш? Пълната кесия е положителна. Отрицателното в природата е по същия закон. Ако ти не си беден в дадения случай, ти богат човек никога не можеш да бъдеш.
Или, казано другояче: едно шише, което е празно, е сиромашко, ако има нещо в шишето, то е богато.
Питам: Това съдържание, което се туря в шишето, ползува ли самото шише? Дали шишето е богато или сиромашко, какво се ползува то, ако е сиромашко или богато? Какво се ползува богатото шише, какво се ползува сиромашкото шише? Че господарят понякога е доволен от богатото шише, някой път е доволен от сиромашкото шише, той еднакво е доволен. Сега, никой от вас не искате да бъдете сиромаси, нали?
към беседата >>
То е десетата буква в еврейския език, тя е * .
Има нещо, което заченато. То е СОЛ, което помага за реализирането на човешките идеи. Щом си бременен с една идея, трябва да пееш „А“-то е бременно, натоварена камила е то. [Казваш:] „Аз“. Ако вземете в английски, там имате другояче – „I“ /„АЙ“/.
То е десетата буква в еврейския език, тя е * .
Една малка наша запетая. „Вав“** - у тях е запетая, която показва творческите сили, с които Бог създал света. Йехова, имате йот хей, вав хей.*** Хей е подобна на българската буква „П“. Само че има едно отвърстие от лявата страна . То е сиромашко, принципът, който възприема.
към беседата >>
Да учи човек, да вярва в Бога, то е резултат.
Или ще кажеш: „Еди-кое си е същественото“, но това, същественото, тебе те безпокои. Същественото в живота, то не може да безпокои човека. То вече дава смисъл на целия живот. Сега вие може да дадете сравнение и да кажете: „Кое е същественото? “ Всички вие казахте по един съществен резултат.
Да учи човек, да вярва в Бога, то е резултат.
Това са усилия. Но съществената мисъл е ключ. Тя е пробният камък. Същественото в живота е пробният камък. Ти, като имаш пробния камък – съществената мисъл, ти всичките мъчнотии ще разрешиш.
към беседата >>
Питам: Това съдържание, което се туря в шишето, ползува ли самото шише?
Ти, като напълниш кесията си, отворена ли я оставяш? Пълната кесия е положителна. Отрицателното в природата е по същия закон. Ако ти не си беден в дадения случай, ти богат човек никога не можеш да бъдеш. Или, казано другояче: едно шише, което е празно, е сиромашко, ако има нещо в шишето, то е богато.
Питам: Това съдържание, което се туря в шишето, ползува ли самото шише?
Дали шишето е богато или сиромашко, какво се ползува то, ако е сиромашко или богато? Какво се ползува богатото шише, какво се ползува сиромашкото шише? Че господарят понякога е доволен от богатото шише, някой път е доволен от сиромашкото шише, той еднакво е доволен. Сега, никой от вас не искате да бъдете сиромаси, нали? Тогава, какви искате да бъдете?
към беседата >>
Една малка наша запетая.
То е СОЛ, което помага за реализирането на човешките идеи. Щом си бременен с една идея, трябва да пееш „А“-то е бременно, натоварена камила е то. [Казваш:] „Аз“. Ако вземете в английски, там имате другояче – „I“ /„АЙ“/. То е десетата буква в еврейския език, тя е * .
Една малка наша запетая.
„Вав“** - у тях е запетая, която показва творческите сили, с които Бог създал света. Йехова, имате йот хей, вав хей.*** Хей е подобна на българската буква „П“. Само че има едно отвърстие от лявата страна . То е сиромашко, принципът, който възприема. Животът е положителен принцип.
към беседата >>
Това са усилия.
Същественото в живота, то не може да безпокои човека. То вече дава смисъл на целия живот. Сега вие може да дадете сравнение и да кажете: „Кое е същественото? “ Всички вие казахте по един съществен резултат. Да учи човек, да вярва в Бога, то е резултат.
Това са усилия.
Но съществената мисъл е ключ. Тя е пробният камък. Същественото в живота е пробният камък. Ти, като имаш пробния камък – съществената мисъл, ти всичките мъчнотии ще разрешиш. Другите разсъждават и казват: „Няма какво да мисли човек“.
към беседата >>
Дали шишето е богато или сиромашко, какво се ползува то, ако е сиромашко или богато?
Пълната кесия е положителна. Отрицателното в природата е по същия закон. Ако ти не си беден в дадения случай, ти богат човек никога не можеш да бъдеш. Или, казано другояче: едно шише, което е празно, е сиромашко, ако има нещо в шишето, то е богато. Питам: Това съдържание, което се туря в шишето, ползува ли самото шише?
Дали шишето е богато или сиромашко, какво се ползува то, ако е сиромашко или богато?
Какво се ползува богатото шише, какво се ползува сиромашкото шише? Че господарят понякога е доволен от богатото шише, някой път е доволен от сиромашкото шише, той еднакво е доволен. Сега, никой от вас не искате да бъдете сиромаси, нали? Тогава, какви искате да бъдете? Тогава, защо не се родихте богати, съвсем сте загазили.
към беседата >>
„Вав“** - у тях е запетая, която показва творческите сили, с които Бог създал света.
Щом си бременен с една идея, трябва да пееш „А“-то е бременно, натоварена камила е то. [Казваш:] „Аз“. Ако вземете в английски, там имате другояче – „I“ /„АЙ“/. То е десетата буква в еврейския език, тя е * . Една малка наша запетая.
„Вав“** - у тях е запетая, която показва творческите сили, с които Бог създал света.
Йехова, имате йот хей, вав хей.*** Хей е подобна на българската буква „П“. Само че има едно отвърстие от лявата страна . То е сиромашко, принципът, който възприема. Животът е положителен принцип. Пък „Вав“ е закон, който означава равновесие.
към беседата >>
Но съществената мисъл е ключ.
То вече дава смисъл на целия живот. Сега вие може да дадете сравнение и да кажете: „Кое е същественото? “ Всички вие казахте по един съществен резултат. Да учи човек, да вярва в Бога, то е резултат. Това са усилия.
Но съществената мисъл е ключ.
Тя е пробният камък. Същественото в живота е пробният камък. Ти, като имаш пробния камък – съществената мисъл, ти всичките мъчнотии ще разрешиш. Другите разсъждават и казват: „Няма какво да мисли човек“. Щом [така] мислиш, ти мислиш по принуждение.
към беседата >>
Какво се ползува богатото шише, какво се ползува сиромашкото шише?
Отрицателното в природата е по същия закон. Ако ти не си беден в дадения случай, ти богат човек никога не можеш да бъдеш. Или, казано другояче: едно шише, което е празно, е сиромашко, ако има нещо в шишето, то е богато. Питам: Това съдържание, което се туря в шишето, ползува ли самото шише? Дали шишето е богато или сиромашко, какво се ползува то, ако е сиромашко или богато?
Какво се ползува богатото шише, какво се ползува сиромашкото шише?
Че господарят понякога е доволен от богатото шише, някой път е доволен от сиромашкото шише, той еднакво е доволен. Сега, никой от вас не искате да бъдете сиромаси, нали? Тогава, какви искате да бъдете? Тогава, защо не се родихте богати, съвсем сте загазили. Щом искате да бъдете богати, съвсем сте загазили; значи, не сте родени богати.
към беседата >>
Йехова, имате йот хей, вав хей.*** Хей е подобна на българската буква „П“.
[Казваш:] „Аз“. Ако вземете в английски, там имате другояче – „I“ /„АЙ“/. То е десетата буква в еврейския език, тя е * . Една малка наша запетая. „Вав“** - у тях е запетая, която показва творческите сили, с които Бог създал света.
Йехова, имате йот хей, вав хей.*** Хей е подобна на българската буква „П“.
Само че има едно отвърстие от лявата страна . То е сиромашко, принципът, който възприема. Животът е положителен принцип. Пък „Вав“ е закон, който означава равновесие. Та ще започнете със СОЛ.
към беседата >>
Тя е пробният камък.
Сега вие може да дадете сравнение и да кажете: „Кое е същественото? “ Всички вие казахте по един съществен резултат. Да учи човек, да вярва в Бога, то е резултат. Това са усилия. Но съществената мисъл е ключ.
Тя е пробният камък.
Същественото в живота е пробният камък. Ти, като имаш пробния камък – съществената мисъл, ти всичките мъчнотии ще разрешиш. Другите разсъждават и казват: „Няма какво да мисли човек“. Щом [така] мислиш, ти мислиш по принуждение. Кое е същественото за водата?
към беседата >>
Че господарят понякога е доволен от богатото шише, някой път е доволен от сиромашкото шише, той еднакво е доволен.
Ако ти не си беден в дадения случай, ти богат човек никога не можеш да бъдеш. Или, казано другояче: едно шише, което е празно, е сиромашко, ако има нещо в шишето, то е богато. Питам: Това съдържание, което се туря в шишето, ползува ли самото шише? Дали шишето е богато или сиромашко, какво се ползува то, ако е сиромашко или богато? Какво се ползува богатото шише, какво се ползува сиромашкото шише?
Че господарят понякога е доволен от богатото шише, някой път е доволен от сиромашкото шише, той еднакво е доволен.
Сега, никой от вас не искате да бъдете сиромаси, нали? Тогава, какви искате да бъдете? Тогава, защо не се родихте богати, съвсем сте загазили. Щом искате да бъдете богати, съвсем сте загазили; значи, не сте родени богати. После, искате да бъдете учени.
към беседата >>
Само че има едно отвърстие от лявата страна .
Ако вземете в английски, там имате другояче – „I“ /„АЙ“/. То е десетата буква в еврейския език, тя е * . Една малка наша запетая. „Вав“** - у тях е запетая, която показва творческите сили, с които Бог създал света. Йехова, имате йот хей, вав хей.*** Хей е подобна на българската буква „П“.
Само че има едно отвърстие от лявата страна .
То е сиромашко, принципът, който възприема. Животът е положителен принцип. Пък „Вав“ е закон, който означава равновесие. Та ще започнете със СОЛ. Щом пееш една песен, тя да ти допринесе сила и онова, което си заченал [да расте], защото всеки един от вас е бременен.
към беседата >>
Същественото в живота е пробният камък.
“ Всички вие казахте по един съществен резултат. Да учи човек, да вярва в Бога, то е резултат. Това са усилия. Но съществената мисъл е ключ. Тя е пробният камък.
Същественото в живота е пробният камък.
Ти, като имаш пробния камък – съществената мисъл, ти всичките мъчнотии ще разрешиш. Другите разсъждават и казват: „Няма какво да мисли човек“. Щом [така] мислиш, ти мислиш по принуждение. Кое е същественото за водата? Вие ще кажете: „Да тече“.
към беседата >>
Сега, никой от вас не искате да бъдете сиромаси, нали?
Или, казано другояче: едно шише, което е празно, е сиромашко, ако има нещо в шишето, то е богато. Питам: Това съдържание, което се туря в шишето, ползува ли самото шише? Дали шишето е богато или сиромашко, какво се ползува то, ако е сиромашко или богато? Какво се ползува богатото шише, какво се ползува сиромашкото шише? Че господарят понякога е доволен от богатото шише, някой път е доволен от сиромашкото шише, той еднакво е доволен.
Сега, никой от вас не искате да бъдете сиромаси, нали?
Тогава, какви искате да бъдете? Тогава, защо не се родихте богати, съвсем сте загазили. Щом искате да бъдете богати, съвсем сте загазили; значи, не сте родени богати. После, искате да бъдете учени. Там е погрешката.
към беседата >>
То е сиромашко, принципът, който възприема.
То е десетата буква в еврейския език, тя е * . Една малка наша запетая. „Вав“** - у тях е запетая, която показва творческите сили, с които Бог създал света. Йехова, имате йот хей, вав хей.*** Хей е подобна на българската буква „П“. Само че има едно отвърстие от лявата страна .
То е сиромашко, принципът, който възприема.
Животът е положителен принцип. Пък „Вав“ е закон, който означава равновесие. Та ще започнете със СОЛ. Щом пееш една песен, тя да ти допринесе сила и онова, което си заченал [да расте], защото всеки един от вас е бременен. Криво ще ме разберете.
към беседата >>
Ти, като имаш пробния камък – съществената мисъл, ти всичките мъчнотии ще разрешиш.
Да учи човек, да вярва в Бога, то е резултат. Това са усилия. Но съществената мисъл е ключ. Тя е пробният камък. Същественото в живота е пробният камък.
Ти, като имаш пробния камък – съществената мисъл, ти всичките мъчнотии ще разрешиш.
Другите разсъждават и казват: „Няма какво да мисли човек“. Щом [така] мислиш, ти мислиш по принуждение. Кое е същественото за водата? Вие ще кажете: „Да тече“. Ако водата е замръзнала?
към беседата >>
Тогава, какви искате да бъдете?
Питам: Това съдържание, което се туря в шишето, ползува ли самото шише? Дали шишето е богато или сиромашко, какво се ползува то, ако е сиромашко или богато? Какво се ползува богатото шише, какво се ползува сиромашкото шише? Че господарят понякога е доволен от богатото шише, някой път е доволен от сиромашкото шише, той еднакво е доволен. Сега, никой от вас не искате да бъдете сиромаси, нали?
Тогава, какви искате да бъдете?
Тогава, защо не се родихте богати, съвсем сте загазили. Щом искате да бъдете богати, съвсем сте загазили; значи, не сте родени богати. После, искате да бъдете учени. Там е погрешката. Ти трябва да бъдеш роден учен.
към беседата >>
Животът е положителен принцип.
Една малка наша запетая. „Вав“** - у тях е запетая, която показва творческите сили, с които Бог създал света. Йехова, имате йот хей, вав хей.*** Хей е подобна на българската буква „П“. Само че има едно отвърстие от лявата страна . То е сиромашко, принципът, който възприема.
Животът е положителен принцип.
Пък „Вав“ е закон, който означава равновесие. Та ще започнете със СОЛ. Щом пееш една песен, тя да ти допринесе сила и онова, което си заченал [да расте], защото всеки един от вас е бременен. Криво ще ме разберете. Бременни, обременени – имаш нещо в сърцето, в ума нещо носиш.
към беседата >>
Другите разсъждават и казват: „Няма какво да мисли човек“.
Това са усилия. Но съществената мисъл е ключ. Тя е пробният камък. Същественото в живота е пробният камък. Ти, като имаш пробния камък – съществената мисъл, ти всичките мъчнотии ще разрешиш.
Другите разсъждават и казват: „Няма какво да мисли човек“.
Щом [така] мислиш, ти мислиш по принуждение. Кое е същественото за водата? Вие ще кажете: „Да тече“. Ако водата е замръзнала? Следователно, същественото в живота, който животните имат, и живота, който човек има, тия мисли, които сега имате, то още не е същественото, те са преходни състояния, не са същественото.
към беседата >>
Тогава, защо не се родихте богати, съвсем сте загазили.
Дали шишето е богато или сиромашко, какво се ползува то, ако е сиромашко или богато? Какво се ползува богатото шише, какво се ползува сиромашкото шише? Че господарят понякога е доволен от богатото шише, някой път е доволен от сиромашкото шише, той еднакво е доволен. Сега, никой от вас не искате да бъдете сиромаси, нали? Тогава, какви искате да бъдете?
Тогава, защо не се родихте богати, съвсем сте загазили.
Щом искате да бъдете богати, съвсем сте загазили; значи, не сте родени богати. После, искате да бъдете учени. Там е погрешката. Ти трябва да бъдеш роден учен. За да бъде човек учен, той трябва да бъде роден учен.
към беседата >>
Пък „Вав“ е закон, който означава равновесие.
„Вав“** - у тях е запетая, която показва творческите сили, с които Бог създал света. Йехова, имате йот хей, вав хей.*** Хей е подобна на българската буква „П“. Само че има едно отвърстие от лявата страна . То е сиромашко, принципът, който възприема. Животът е положителен принцип.
Пък „Вав“ е закон, който означава равновесие.
Та ще започнете със СОЛ. Щом пееш една песен, тя да ти допринесе сила и онова, което си заченал [да расте], защото всеки един от вас е бременен. Криво ще ме разберете. Бременни, обременени – имаш нещо в сърцето, в ума нещо носиш. Носи човек в ума си един идеал, или едно чувство да се развие.
към беседата >>
Щом [така] мислиш, ти мислиш по принуждение.
Но съществената мисъл е ключ. Тя е пробният камък. Същественото в живота е пробният камък. Ти, като имаш пробния камък – съществената мисъл, ти всичките мъчнотии ще разрешиш. Другите разсъждават и казват: „Няма какво да мисли човек“.
Щом [така] мислиш, ти мислиш по принуждение.
Кое е същественото за водата? Вие ще кажете: „Да тече“. Ако водата е замръзнала? Следователно, същественото в живота, който животните имат, и живота, който човек има, тия мисли, които сега имате, то още не е същественото, те са преходни състояния, не са същественото. Същественото вие го свързвате с необходимото.
към беседата >>
Щом искате да бъдете богати, съвсем сте загазили; значи, не сте родени богати.
Какво се ползува богатото шише, какво се ползува сиромашкото шише? Че господарят понякога е доволен от богатото шише, някой път е доволен от сиромашкото шише, той еднакво е доволен. Сега, никой от вас не искате да бъдете сиромаси, нали? Тогава, какви искате да бъдете? Тогава, защо не се родихте богати, съвсем сте загазили.
Щом искате да бъдете богати, съвсем сте загазили; значи, не сте родени богати.
После, искате да бъдете учени. Там е погрешката. Ти трябва да бъдеш роден учен. За да бъде човек учен, той трябва да бъде роден учен. Тогава аз разсъждавам: ако си роден учен, ти след някое време ще почнеш да съзнаваш, че си учен човек.
към беседата >>
Та ще започнете със СОЛ.
Йехова, имате йот хей, вав хей.*** Хей е подобна на българската буква „П“. Само че има едно отвърстие от лявата страна . То е сиромашко, принципът, който възприема. Животът е положителен принцип. Пък „Вав“ е закон, който означава равновесие.
Та ще започнете със СОЛ.
Щом пееш една песен, тя да ти допринесе сила и онова, което си заченал [да расте], защото всеки един от вас е бременен. Криво ще ме разберете. Бременни, обременени – имаш нещо в сърцето, в ума нещо носиш. Носи човек в ума си един идеал, или едно чувство да се развие. Ти [като] започнеш [да пееш] туй, което си заченал, да може да се развива, да расте.
към беседата >>
Кое е същественото за водата?
Тя е пробният камък. Същественото в живота е пробният камък. Ти, като имаш пробния камък – съществената мисъл, ти всичките мъчнотии ще разрешиш. Другите разсъждават и казват: „Няма какво да мисли човек“. Щом [така] мислиш, ти мислиш по принуждение.
Кое е същественото за водата?
Вие ще кажете: „Да тече“. Ако водата е замръзнала? Следователно, същественото в живота, който животните имат, и живота, който човек има, тия мисли, които сега имате, то още не е същественото, те са преходни състояния, не са същественото. Същественото вие го свързвате с необходимото. Същественото с какво го свързвате?
към беседата >>
После, искате да бъдете учени.
Че господарят понякога е доволен от богатото шише, някой път е доволен от сиромашкото шише, той еднакво е доволен. Сега, никой от вас не искате да бъдете сиромаси, нали? Тогава, какви искате да бъдете? Тогава, защо не се родихте богати, съвсем сте загазили. Щом искате да бъдете богати, съвсем сте загазили; значи, не сте родени богати.
После, искате да бъдете учени.
Там е погрешката. Ти трябва да бъдеш роден учен. За да бъде човек учен, той трябва да бъде роден учен. Тогава аз разсъждавам: ако си роден учен, ти след някое време ще почнеш да съзнаваш, че си учен човек. Ти не съзнаваш, мислиш, че отпосле си придобил това знание.
към беседата >>
Щом пееш една песен, тя да ти допринесе сила и онова, което си заченал [да расте], защото всеки един от вас е бременен.
Само че има едно отвърстие от лявата страна . То е сиромашко, принципът, който възприема. Животът е положителен принцип. Пък „Вав“ е закон, който означава равновесие. Та ще започнете със СОЛ.
Щом пееш една песен, тя да ти допринесе сила и онова, което си заченал [да расте], защото всеки един от вас е бременен.
Криво ще ме разберете. Бременни, обременени – имаш нещо в сърцето, в ума нещо носиш. Носи човек в ума си един идеал, или едно чувство да се развие. Ти [като] започнеш [да пееш] туй, което си заченал, да може да се развива, да расте. Тогава, ако кажа някому да пее и е раздвоен, нека не пее.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Да тече“.
Същественото в живота е пробният камък. Ти, като имаш пробния камък – съществената мисъл, ти всичките мъчнотии ще разрешиш. Другите разсъждават и казват: „Няма какво да мисли човек“. Щом [така] мислиш, ти мислиш по принуждение. Кое е същественото за водата?
Вие ще кажете: „Да тече“.
Ако водата е замръзнала? Следователно, същественото в живота, който животните имат, и живота, който човек има, тия мисли, които сега имате, то още не е същественото, те са преходни състояния, не са същественото. Същественото вие го свързвате с необходимото. Същественото с какво го свързвате? Кои неща наричат съществени?
към беседата >>
Там е погрешката.
Сега, никой от вас не искате да бъдете сиромаси, нали? Тогава, какви искате да бъдете? Тогава, защо не се родихте богати, съвсем сте загазили. Щом искате да бъдете богати, съвсем сте загазили; значи, не сте родени богати. После, искате да бъдете учени.
Там е погрешката.
Ти трябва да бъдеш роден учен. За да бъде човек учен, той трябва да бъде роден учен. Тогава аз разсъждавам: ако си роден учен, ти след някое време ще почнеш да съзнаваш, че си учен човек. Ти не съзнаваш, мислиш, че отпосле си придобил това знание. Представи си, че ти си написана книга, съдържаш голямо богатство.
към беседата >>
Криво ще ме разберете.
То е сиромашко, принципът, който възприема. Животът е положителен принцип. Пък „Вав“ е закон, който означава равновесие. Та ще започнете със СОЛ. Щом пееш една песен, тя да ти допринесе сила и онова, което си заченал [да расте], защото всеки един от вас е бременен.
Криво ще ме разберете.
Бременни, обременени – имаш нещо в сърцето, в ума нещо носиш. Носи човек в ума си един идеал, или едно чувство да се развие. Ти [като] започнеш [да пееш] туй, което си заченал, да може да се развива, да расте. Тогава, ако кажа някому да пее и е раздвоен, нека не пее. Ако е напълно свободен, да пее.
към беседата >>
Ако водата е замръзнала?
Ти, като имаш пробния камък – съществената мисъл, ти всичките мъчнотии ще разрешиш. Другите разсъждават и казват: „Няма какво да мисли човек“. Щом [така] мислиш, ти мислиш по принуждение. Кое е същественото за водата? Вие ще кажете: „Да тече“.
Ако водата е замръзнала?
Следователно, същественото в живота, който животните имат, и живота, който човек има, тия мисли, които сега имате, то още не е същественото, те са преходни състояния, не са същественото. Същественото вие го свързвате с необходимото. Същественото с какво го свързвате? Кои неща наричат съществени? Вие нямате една идея за същественото.
към беседата >>
Ти трябва да бъдеш роден учен.
Тогава, какви искате да бъдете? Тогава, защо не се родихте богати, съвсем сте загазили. Щом искате да бъдете богати, съвсем сте загазили; значи, не сте родени богати. После, искате да бъдете учени. Там е погрешката.
Ти трябва да бъдеш роден учен.
За да бъде човек учен, той трябва да бъде роден учен. Тогава аз разсъждавам: ако си роден учен, ти след някое време ще почнеш да съзнаваш, че си учен човек. Ти не съзнаваш, мислиш, че отпосле си придобил това знание. Представи си, че ти си написана книга, съдържаш голямо богатство. Ти сам себе си не можеш да използуваш – онова написаното.
към беседата >>
Бременни, обременени – имаш нещо в сърцето, в ума нещо носиш.
Животът е положителен принцип. Пък „Вав“ е закон, който означава равновесие. Та ще започнете със СОЛ. Щом пееш една песен, тя да ти допринесе сила и онова, което си заченал [да расте], защото всеки един от вас е бременен. Криво ще ме разберете.
Бременни, обременени – имаш нещо в сърцето, в ума нещо носиш.
Носи човек в ума си един идеал, или едно чувство да се развие. Ти [като] започнеш [да пееш] туй, което си заченал, да може да се развива, да расте. Тогава, ако кажа някому да пее и е раздвоен, нека не пее. Ако е напълно свободен, да пее. Ако не си разположен да пееш, ще кажеш: „Мене ли намери да пея, да ме изложи“.
към беседата >>
Следователно, същественото в живота, който животните имат, и живота, който човек има, тия мисли, които сега имате, то още не е същественото, те са преходни състояния, не са същественото.
Другите разсъждават и казват: „Няма какво да мисли човек“. Щом [така] мислиш, ти мислиш по принуждение. Кое е същественото за водата? Вие ще кажете: „Да тече“. Ако водата е замръзнала?
Следователно, същественото в живота, който животните имат, и живота, който човек има, тия мисли, които сега имате, то още не е същественото, те са преходни състояния, не са същественото.
Същественото вие го свързвате с необходимото. Същественото с какво го свързвате? Кои неща наричат съществени? Вие нямате една идея за същественото. Във вашия ум трябва да седи една съществена мисъл.
към беседата >>
За да бъде човек учен, той трябва да бъде роден учен.
Тогава, защо не се родихте богати, съвсем сте загазили. Щом искате да бъдете богати, съвсем сте загазили; значи, не сте родени богати. После, искате да бъдете учени. Там е погрешката. Ти трябва да бъдеш роден учен.
За да бъде човек учен, той трябва да бъде роден учен.
Тогава аз разсъждавам: ако си роден учен, ти след някое време ще почнеш да съзнаваш, че си учен човек. Ти не съзнаваш, мислиш, че отпосле си придобил това знание. Представи си, че ти си написана книга, съдържаш голямо богатство. Ти сам себе си не можеш да използуваш – онова написаното. Идва един мъдрец, който започва да чете на глас, представете си, че книгата започва да слуша.
към беседата >>
Носи човек в ума си един идеал, или едно чувство да се развие.
Пък „Вав“ е закон, който означава равновесие. Та ще започнете със СОЛ. Щом пееш една песен, тя да ти допринесе сила и онова, което си заченал [да расте], защото всеки един от вас е бременен. Криво ще ме разберете. Бременни, обременени – имаш нещо в сърцето, в ума нещо носиш.
Носи човек в ума си един идеал, или едно чувство да се развие.
Ти [като] започнеш [да пееш] туй, което си заченал, да може да се развива, да расте. Тогава, ако кажа някому да пее и е раздвоен, нека не пее. Ако е напълно свободен, да пее. Ако не си разположен да пееш, ще кажеш: „Мене ли намери да пея, да ме изложи“. Ако изпееш хубаво, ще кажеш: „Добре“, но ако не изпееш хубаво, другите могат да кажат, че „повече очаквахме от него“.
към беседата >>
Същественото вие го свързвате с необходимото.
Щом [така] мислиш, ти мислиш по принуждение. Кое е същественото за водата? Вие ще кажете: „Да тече“. Ако водата е замръзнала? Следователно, същественото в живота, който животните имат, и живота, който човек има, тия мисли, които сега имате, то още не е същественото, те са преходни състояния, не са същественото.
Същественото вие го свързвате с необходимото.
Същественото с какво го свързвате? Кои неща наричат съществени? Вие нямате една идея за същественото. Във вашия ум трябва да седи една съществена мисъл. Туй трябва да подразбирате в буквален смисъл – свободата във всяко отношение.
към беседата >>
Тогава аз разсъждавам: ако си роден учен, ти след някое време ще почнеш да съзнаваш, че си учен човек.
Щом искате да бъдете богати, съвсем сте загазили; значи, не сте родени богати. После, искате да бъдете учени. Там е погрешката. Ти трябва да бъдеш роден учен. За да бъде човек учен, той трябва да бъде роден учен.
Тогава аз разсъждавам: ако си роден учен, ти след някое време ще почнеш да съзнаваш, че си учен човек.
Ти не съзнаваш, мислиш, че отпосле си придобил това знание. Представи си, че ти си написана книга, съдържаш голямо богатство. Ти сам себе си не можеш да използуваш – онова написаното. Идва един мъдрец, който започва да чете на глас, представете си, че книгата започва да слуша. Мъдрецът отваря първата страница, чете, книгата казва: „Не знаех тия неща“.
към беседата >>
Ти [като] започнеш [да пееш] туй, което си заченал, да може да се развива, да расте.
Та ще започнете със СОЛ. Щом пееш една песен, тя да ти допринесе сила и онова, което си заченал [да расте], защото всеки един от вас е бременен. Криво ще ме разберете. Бременни, обременени – имаш нещо в сърцето, в ума нещо носиш. Носи човек в ума си един идеал, или едно чувство да се развие.
Ти [като] започнеш [да пееш] туй, което си заченал, да може да се развива, да расте.
Тогава, ако кажа някому да пее и е раздвоен, нека не пее. Ако е напълно свободен, да пее. Ако не си разположен да пееш, ще кажеш: „Мене ли намери да пея, да ме изложи“. Ако изпееш хубаво, ще кажеш: „Добре“, но ако не изпееш хубаво, другите могат да кажат, че „повече очаквахме от него“. Критиката ще дойде.
към беседата >>
Същественото с какво го свързвате?
Кое е същественото за водата? Вие ще кажете: „Да тече“. Ако водата е замръзнала? Следователно, същественото в живота, който животните имат, и живота, който човек има, тия мисли, които сега имате, то още не е същественото, те са преходни състояния, не са същественото. Същественото вие го свързвате с необходимото.
Същественото с какво го свързвате?
Кои неща наричат съществени? Вие нямате една идея за същественото. Във вашия ум трябва да седи една съществена мисъл. Туй трябва да подразбирате в буквален смисъл – свободата във всяко отношение. Трябва да имате ключа, за да бъдете свободни.
към беседата >>
Ти не съзнаваш, мислиш, че отпосле си придобил това знание.
После, искате да бъдете учени. Там е погрешката. Ти трябва да бъдеш роден учен. За да бъде човек учен, той трябва да бъде роден учен. Тогава аз разсъждавам: ако си роден учен, ти след някое време ще почнеш да съзнаваш, че си учен човек.
Ти не съзнаваш, мислиш, че отпосле си придобил това знание.
Представи си, че ти си написана книга, съдържаш голямо богатство. Ти сам себе си не можеш да използуваш – онова написаното. Идва един мъдрец, който започва да чете на глас, представете си, че книгата започва да слуша. Мъдрецът отваря първата страница, чете, книгата казва: „Не знаех тия неща“. После обърне втора, трета, четвърта – чете, книгата казва: „Чудно!
към беседата >>
Тогава, ако кажа някому да пее и е раздвоен, нека не пее.
Щом пееш една песен, тя да ти допринесе сила и онова, което си заченал [да расте], защото всеки един от вас е бременен. Криво ще ме разберете. Бременни, обременени – имаш нещо в сърцето, в ума нещо носиш. Носи човек в ума си един идеал, или едно чувство да се развие. Ти [като] започнеш [да пееш] туй, което си заченал, да може да се развива, да расте.
Тогава, ако кажа някому да пее и е раздвоен, нека не пее.
Ако е напълно свободен, да пее. Ако не си разположен да пееш, ще кажеш: „Мене ли намери да пея, да ме изложи“. Ако изпееш хубаво, ще кажеш: „Добре“, но ако не изпееш хубаво, другите могат да кажат, че „повече очаквахме от него“. Критиката ще дойде. Нека изпее този, който минава за неспособен, понеже всички ще му се смеят, поне да има защо.
към беседата >>
Кои неща наричат съществени?
Вие ще кажете: „Да тече“. Ако водата е замръзнала? Следователно, същественото в живота, който животните имат, и живота, който човек има, тия мисли, които сега имате, то още не е същественото, те са преходни състояния, не са същественото. Същественото вие го свързвате с необходимото. Същественото с какво го свързвате?
Кои неща наричат съществени?
Вие нямате една идея за същественото. Във вашия ум трябва да седи една съществена мисъл. Туй трябва да подразбирате в буквален смисъл – свободата във всяко отношение. Трябва да имате ключа, за да бъдете свободни. Свободата е вече резултат на нещата.
към беседата >>
Представи си, че ти си написана книга, съдържаш голямо богатство.
Там е погрешката. Ти трябва да бъдеш роден учен. За да бъде човек учен, той трябва да бъде роден учен. Тогава аз разсъждавам: ако си роден учен, ти след някое време ще почнеш да съзнаваш, че си учен човек. Ти не съзнаваш, мислиш, че отпосле си придобил това знание.
Представи си, че ти си написана книга, съдържаш голямо богатство.
Ти сам себе си не можеш да използуваш – онова написаното. Идва един мъдрец, който започва да чете на глас, представете си, че книгата започва да слуша. Мъдрецът отваря първата страница, чете, книгата казва: „Не знаех тия неща“. После обърне втора, трета, четвърта – чете, книгата казва: „Чудно! “. Мъдрецът чете.
към беседата >>
Ако е напълно свободен, да пее.
Криво ще ме разберете. Бременни, обременени – имаш нещо в сърцето, в ума нещо носиш. Носи човек в ума си един идеал, или едно чувство да се развие. Ти [като] започнеш [да пееш] туй, което си заченал, да може да се развива, да расте. Тогава, ако кажа някому да пее и е раздвоен, нека не пее.
Ако е напълно свободен, да пее.
Ако не си разположен да пееш, ще кажеш: „Мене ли намери да пея, да ме изложи“. Ако изпееш хубаво, ще кажеш: „Добре“, но ако не изпееш хубаво, другите могат да кажат, че „повече очаквахме от него“. Критиката ще дойде. Нека изпее този, който минава за неспособен, понеже всички ще му се смеят, поне да има защо. Може да изпееш песента от ДО, но тогава вече не се мъти, то вече е измътено.
към беседата >>
Вие нямате една идея за същественото.
Ако водата е замръзнала? Следователно, същественото в живота, който животните имат, и живота, който човек има, тия мисли, които сега имате, то още не е същественото, те са преходни състояния, не са същественото. Същественото вие го свързвате с необходимото. Същественото с какво го свързвате? Кои неща наричат съществени?
Вие нямате една идея за същественото.
Във вашия ум трябва да седи една съществена мисъл. Туй трябва да подразбирате в буквален смисъл – свободата във всяко отношение. Трябва да имате ключа, за да бъдете свободни. Свободата е вече резултат на нещата. Най-съществената мисъл е път или ключ, или сила; щом я имате, с нея навсякъде ще бъдете свободни.
към беседата >>
Ти сам себе си не можеш да използуваш – онова написаното.
Ти трябва да бъдеш роден учен. За да бъде човек учен, той трябва да бъде роден учен. Тогава аз разсъждавам: ако си роден учен, ти след някое време ще почнеш да съзнаваш, че си учен човек. Ти не съзнаваш, мислиш, че отпосле си придобил това знание. Представи си, че ти си написана книга, съдържаш голямо богатство.
Ти сам себе си не можеш да използуваш – онова написаното.
Идва един мъдрец, който започва да чете на глас, представете си, че книгата започва да слуша. Мъдрецът отваря първата страница, чете, книгата казва: „Не знаех тия неща“. После обърне втора, трета, четвърта – чете, книгата казва: „Чудно! “. Мъдрецът чете.
към беседата >>
Ако не си разположен да пееш, ще кажеш: „Мене ли намери да пея, да ме изложи“.
Бременни, обременени – имаш нещо в сърцето, в ума нещо носиш. Носи човек в ума си един идеал, или едно чувство да се развие. Ти [като] започнеш [да пееш] туй, което си заченал, да може да се развива, да расте. Тогава, ако кажа някому да пее и е раздвоен, нека не пее. Ако е напълно свободен, да пее.
Ако не си разположен да пееш, ще кажеш: „Мене ли намери да пея, да ме изложи“.
Ако изпееш хубаво, ще кажеш: „Добре“, но ако не изпееш хубаво, другите могат да кажат, че „повече очаквахме от него“. Критиката ще дойде. Нека изпее този, който минава за неспособен, понеже всички ще му се смеят, поне да има защо. Може да изпееш песента от ДО, но тогава вече не се мъти, то вече е измътено. Аз една песен никога не мога да пея по един и същ начин.
към беседата >>
Във вашия ум трябва да седи една съществена мисъл.
Следователно, същественото в живота, който животните имат, и живота, който човек има, тия мисли, които сега имате, то още не е същественото, те са преходни състояния, не са същественото. Същественото вие го свързвате с необходимото. Същественото с какво го свързвате? Кои неща наричат съществени? Вие нямате една идея за същественото.
Във вашия ум трябва да седи една съществена мисъл.
Туй трябва да подразбирате в буквален смисъл – свободата във всяко отношение. Трябва да имате ключа, за да бъдете свободни. Свободата е вече резултат на нещата. Най-съществената мисъл е път или ключ, или сила; щом я имате, с нея навсякъде ще бъдете свободни. Пък как ще знаете съществената мисъл?
към беседата >>
Идва един мъдрец, който започва да чете на глас, представете си, че книгата започва да слуша.
За да бъде човек учен, той трябва да бъде роден учен. Тогава аз разсъждавам: ако си роден учен, ти след някое време ще почнеш да съзнаваш, че си учен човек. Ти не съзнаваш, мислиш, че отпосле си придобил това знание. Представи си, че ти си написана книга, съдържаш голямо богатство. Ти сам себе си не можеш да използуваш – онова написаното.
Идва един мъдрец, който започва да чете на глас, представете си, че книгата започва да слуша.
Мъдрецът отваря първата страница, чете, книгата казва: „Не знаех тия неща“. После обърне втора, трета, четвърта – чете, книгата казва: „Чудно! “. Мъдрецът чете.
към беседата >>
Ако изпееш хубаво, ще кажеш: „Добре“, но ако не изпееш хубаво, другите могат да кажат, че „повече очаквахме от него“.
Носи човек в ума си един идеал, или едно чувство да се развие. Ти [като] започнеш [да пееш] туй, което си заченал, да може да се развива, да расте. Тогава, ако кажа някому да пее и е раздвоен, нека не пее. Ако е напълно свободен, да пее. Ако не си разположен да пееш, ще кажеш: „Мене ли намери да пея, да ме изложи“.
Ако изпееш хубаво, ще кажеш: „Добре“, но ако не изпееш хубаво, другите могат да кажат, че „повече очаквахме от него“.
Критиката ще дойде. Нека изпее този, който минава за неспособен, понеже всички ще му се смеят, поне да има защо. Може да изпееш песента от ДО, но тогава вече не се мъти, то вече е измътено. Аз една песен никога не мога да пея по един и същ начин. Не съм научил някои правила на пеенето.
към беседата >>
Туй трябва да подразбирате в буквален смисъл – свободата във всяко отношение.
Същественото вие го свързвате с необходимото. Същественото с какво го свързвате? Кои неща наричат съществени? Вие нямате една идея за същественото. Във вашия ум трябва да седи една съществена мисъл.
Туй трябва да подразбирате в буквален смисъл – свободата във всяко отношение.
Трябва да имате ключа, за да бъдете свободни. Свободата е вече резултат на нещата. Най-съществената мисъл е път или ключ, или сила; щом я имате, с нея навсякъде ще бъдете свободни. Пък как ще знаете съществената мисъл? Можеш ли да знаеш това, което не си опитал?
към беседата >>
Мъдрецът отваря първата страница, чете, книгата казва: „Не знаех тия неща“.
Тогава аз разсъждавам: ако си роден учен, ти след някое време ще почнеш да съзнаваш, че си учен човек. Ти не съзнаваш, мислиш, че отпосле си придобил това знание. Представи си, че ти си написана книга, съдържаш голямо богатство. Ти сам себе си не можеш да използуваш – онова написаното. Идва един мъдрец, който започва да чете на глас, представете си, че книгата започва да слуша.
Мъдрецът отваря първата страница, чете, книгата казва: „Не знаех тия неща“.
После обърне втора, трета, четвърта – чете, книгата казва: „Чудно! “. Мъдрецът чете.
към беседата >>
Критиката ще дойде.
Ти [като] започнеш [да пееш] туй, което си заченал, да може да се развива, да расте. Тогава, ако кажа някому да пее и е раздвоен, нека не пее. Ако е напълно свободен, да пее. Ако не си разположен да пееш, ще кажеш: „Мене ли намери да пея, да ме изложи“. Ако изпееш хубаво, ще кажеш: „Добре“, но ако не изпееш хубаво, другите могат да кажат, че „повече очаквахме от него“.
Критиката ще дойде.
Нека изпее този, който минава за неспособен, понеже всички ще му се смеят, поне да има защо. Може да изпееш песента от ДО, но тогава вече не се мъти, то вече е измътено. Аз една песен никога не мога да пея по един и същ начин. Не съм научил някои правила на пеенето. Някой път правя погрешки против музикалните правила.
към беседата >>
Трябва да имате ключа, за да бъдете свободни.
Същественото с какво го свързвате? Кои неща наричат съществени? Вие нямате една идея за същественото. Във вашия ум трябва да седи една съществена мисъл. Туй трябва да подразбирате в буквален смисъл – свободата във всяко отношение.
Трябва да имате ключа, за да бъдете свободни.
Свободата е вече резултат на нещата. Най-съществената мисъл е път или ключ, или сила; щом я имате, с нея навсякъде ще бъдете свободни. Пък как ще знаете съществената мисъл? Можеш ли да знаеш това, което не си опитал? Вие казвате: „Съществената мисъл“.
към беседата >>
После обърне втора, трета, четвърта – чете, книгата казва: „Чудно!
Ти не съзнаваш, мислиш, че отпосле си придобил това знание. Представи си, че ти си написана книга, съдържаш голямо богатство. Ти сам себе си не можеш да използуваш – онова написаното. Идва един мъдрец, който започва да чете на глас, представете си, че книгата започва да слуша. Мъдрецът отваря първата страница, чете, книгата казва: „Не знаех тия неща“.
После обърне втора, трета, четвърта – чете, книгата казва: „Чудно!
“. Мъдрецът чете.
към беседата >>
Нека изпее този, който минава за неспособен, понеже всички ще му се смеят, поне да има защо.
Тогава, ако кажа някому да пее и е раздвоен, нека не пее. Ако е напълно свободен, да пее. Ако не си разположен да пееш, ще кажеш: „Мене ли намери да пея, да ме изложи“. Ако изпееш хубаво, ще кажеш: „Добре“, но ако не изпееш хубаво, другите могат да кажат, че „повече очаквахме от него“. Критиката ще дойде.
Нека изпее този, който минава за неспособен, понеже всички ще му се смеят, поне да има защо.
Може да изпееш песента от ДО, но тогава вече не се мъти, то вече е измътено. Аз една песен никога не мога да пея по един и същ начин. Не съм научил някои правила на пеенето. Някой път правя погрешки против музикалните правила. Хайде сега да изпеем десет пъти само тази част от песента: „Аз смея да кажа, че слънцето е светло“.
към беседата >>
Свободата е вече резултат на нещата.
Кои неща наричат съществени? Вие нямате една идея за същественото. Във вашия ум трябва да седи една съществена мисъл. Туй трябва да подразбирате в буквален смисъл – свободата във всяко отношение. Трябва да имате ключа, за да бъдете свободни.
Свободата е вече резултат на нещата.
Най-съществената мисъл е път или ключ, или сила; щом я имате, с нея навсякъде ще бъдете свободни. Пък как ще знаете съществената мисъл? Можеш ли да знаеш това, което не си опитал? Вие казвате: „Съществената мисъл“. – Може ли да говорите за неща, които не знаете?
към беседата >>
“. Мъдрецът чете.
Представи си, че ти си написана книга, съдържаш голямо богатство. Ти сам себе си не можеш да използуваш – онова написаното. Идва един мъдрец, който започва да чете на глас, представете си, че книгата започва да слуша. Мъдрецът отваря първата страница, чете, книгата казва: „Не знаех тия неща“. После обърне втора, трета, четвърта – чете, книгата казва: „Чудно!
“. Мъдрецът чете.
към беседата >>
Може да изпееш песента от ДО, но тогава вече не се мъти, то вече е измътено.
Ако е напълно свободен, да пее. Ако не си разположен да пееш, ще кажеш: „Мене ли намери да пея, да ме изложи“. Ако изпееш хубаво, ще кажеш: „Добре“, но ако не изпееш хубаво, другите могат да кажат, че „повече очаквахме от него“. Критиката ще дойде. Нека изпее този, който минава за неспособен, понеже всички ще му се смеят, поне да има защо.
Може да изпееш песента от ДО, но тогава вече не се мъти, то вече е измътено.
Аз една песен никога не мога да пея по един и същ начин. Не съм научил някои правила на пеенето. Някой път правя погрешки против музикалните правила. Хайде сега да изпеем десет пъти само тази част от песента: „Аз смея да кажа, че слънцето е светло“. /Изпяхме пет пъти и после Учителят го пя сам./ Може различно да го изпеем.
към беседата >>
Най-съществената мисъл е път или ключ, или сила; щом я имате, с нея навсякъде ще бъдете свободни.
Вие нямате една идея за същественото. Във вашия ум трябва да седи една съществена мисъл. Туй трябва да подразбирате в буквален смисъл – свободата във всяко отношение. Трябва да имате ключа, за да бъдете свободни. Свободата е вече резултат на нещата.
Най-съществената мисъл е път или ключ, или сила; щом я имате, с нея навсякъде ще бъдете свободни.
Пък как ще знаете съществената мисъл? Можеш ли да знаеш това, което не си опитал? Вие казвате: „Съществената мисъл“. – Може ли да говорите за неща, които не знаете?
към беседата >>
Снощи бях на един концерт и хубаво свири.
Снощи бях на един концерт и хубаво свири.
Този Боян Константинов свири много хубаво, защото Сашо беше отзад. След като посвириха, хващаха се за ръка. Благодарение на това той свири. Казва на публиката: „Благодарение на него аз свиря“. Казват: „Роден музикант“.
към беседата >>
Аз една песен никога не мога да пея по един и същ начин.
Ако не си разположен да пееш, ще кажеш: „Мене ли намери да пея, да ме изложи“. Ако изпееш хубаво, ще кажеш: „Добре“, но ако не изпееш хубаво, другите могат да кажат, че „повече очаквахме от него“. Критиката ще дойде. Нека изпее този, който минава за неспособен, понеже всички ще му се смеят, поне да има защо. Може да изпееш песента от ДО, но тогава вече не се мъти, то вече е измътено.
Аз една песен никога не мога да пея по един и същ начин.
Не съм научил някои правила на пеенето. Някой път правя погрешки против музикалните правила. Хайде сега да изпеем десет пъти само тази част от песента: „Аз смея да кажа, че слънцето е светло“. /Изпяхме пет пъти и после Учителят го пя сам./ Може различно да го изпеем. Може да го изпеем като представление.
към беседата >>
Пък как ще знаете съществената мисъл?
Във вашия ум трябва да седи една съществена мисъл. Туй трябва да подразбирате в буквален смисъл – свободата във всяко отношение. Трябва да имате ключа, за да бъдете свободни. Свободата е вече резултат на нещата. Най-съществената мисъл е път или ключ, или сила; щом я имате, с нея навсякъде ще бъдете свободни.
Пък как ще знаете съществената мисъл?
Можеш ли да знаеш това, което не си опитал? Вие казвате: „Съществената мисъл“. – Може ли да говорите за неща, които не знаете?
към беседата >>
Този Боян Константинов свири много хубаво, защото Сашо беше отзад.
Снощи бях на един концерт и хубаво свири.
Този Боян Константинов свири много хубаво, защото Сашо беше отзад.
След като посвириха, хващаха се за ръка. Благодарение на това той свири. Казва на публиката: „Благодарение на него аз свиря“. Казват: „Роден музикант“. Този се мъчи да бъде музикант, свири хубаво, технически придобивки на музиката има, [но] Сашо е роден музикант.
към беседата >>
Не съм научил някои правила на пеенето.
Ако изпееш хубаво, ще кажеш: „Добре“, но ако не изпееш хубаво, другите могат да кажат, че „повече очаквахме от него“. Критиката ще дойде. Нека изпее този, който минава за неспособен, понеже всички ще му се смеят, поне да има защо. Може да изпееш песента от ДО, но тогава вече не се мъти, то вече е измътено. Аз една песен никога не мога да пея по един и същ начин.
Не съм научил някои правила на пеенето.
Някой път правя погрешки против музикалните правила. Хайде сега да изпеем десет пъти само тази част от песента: „Аз смея да кажа, че слънцето е светло“. /Изпяхме пет пъти и после Учителят го пя сам./ Може различно да го изпеем. Може да го изпеем като представление. В представлението има нещо натрапено, нещата не са организирани.
към беседата >>
Можеш ли да знаеш това, което не си опитал?
Туй трябва да подразбирате в буквален смисъл – свободата във всяко отношение. Трябва да имате ключа, за да бъдете свободни. Свободата е вече резултат на нещата. Най-съществената мисъл е път или ключ, или сила; щом я имате, с нея навсякъде ще бъдете свободни. Пък как ще знаете съществената мисъл?
Можеш ли да знаеш това, което не си опитал?
Вие казвате: „Съществената мисъл“. – Може ли да говорите за неща, които не знаете?
към беседата >>
След като посвириха, хващаха се за ръка.
Снощи бях на един концерт и хубаво свири. Този Боян Константинов свири много хубаво, защото Сашо беше отзад.
След като посвириха, хващаха се за ръка.
Благодарение на това той свири. Казва на публиката: „Благодарение на него аз свиря“. Казват: „Роден музикант“. Този се мъчи да бъде музикант, свири хубаво, технически придобивки на музиката има, [но] Сашо е роден музикант.
към беседата >>
Някой път правя погрешки против музикалните правила.
Критиката ще дойде. Нека изпее този, който минава за неспособен, понеже всички ще му се смеят, поне да има защо. Може да изпееш песента от ДО, но тогава вече не се мъти, то вече е измътено. Аз една песен никога не мога да пея по един и същ начин. Не съм научил някои правила на пеенето.
Някой път правя погрешки против музикалните правила.
Хайде сега да изпеем десет пъти само тази част от песента: „Аз смея да кажа, че слънцето е светло“. /Изпяхме пет пъти и после Учителят го пя сам./ Може различно да го изпеем. Може да го изпеем като представление. В представлението има нещо натрапено, нещата не са организирани. Целият свят минава по органическия път на музиката.
към беседата >>
Вие казвате: „Съществената мисъл“.
Трябва да имате ключа, за да бъдете свободни. Свободата е вече резултат на нещата. Най-съществената мисъл е път или ключ, или сила; щом я имате, с нея навсякъде ще бъдете свободни. Пък как ще знаете съществената мисъл? Можеш ли да знаеш това, което не си опитал?
Вие казвате: „Съществената мисъл“.
– Може ли да говорите за неща, които не знаете?
към беседата >>
Благодарение на това той свири.
Снощи бях на един концерт и хубаво свири. Този Боян Константинов свири много хубаво, защото Сашо беше отзад. След като посвириха, хващаха се за ръка.
Благодарение на това той свири.
Казва на публиката: „Благодарение на него аз свиря“. Казват: „Роден музикант“. Този се мъчи да бъде музикант, свири хубаво, технически придобивки на музиката има, [но] Сашо е роден музикант.
към беседата >>
Хайде сега да изпеем десет пъти само тази част от песента: „Аз смея да кажа, че слънцето е светло“.
Нека изпее този, който минава за неспособен, понеже всички ще му се смеят, поне да има защо. Може да изпееш песента от ДО, но тогава вече не се мъти, то вече е измътено. Аз една песен никога не мога да пея по един и същ начин. Не съм научил някои правила на пеенето. Някой път правя погрешки против музикалните правила.
Хайде сега да изпеем десет пъти само тази част от песента: „Аз смея да кажа, че слънцето е светло“.
/Изпяхме пет пъти и после Учителят го пя сам./ Може различно да го изпеем. Може да го изпеем като представление. В представлението има нещо натрапено, нещата не са организирани. Целият свят минава по органическия път на музиката. Има музика на представи и музика на понятия.
към беседата >>
– Може ли да говорите за неща, които не знаете?
Свободата е вече резултат на нещата. Най-съществената мисъл е път или ключ, или сила; щом я имате, с нея навсякъде ще бъдете свободни. Пък как ще знаете съществената мисъл? Можеш ли да знаеш това, което не си опитал? Вие казвате: „Съществената мисъл“.
– Може ли да говорите за неща, които не знаете?
към беседата >>
Казва на публиката: „Благодарение на него аз свиря“.
Снощи бях на един концерт и хубаво свири. Този Боян Константинов свири много хубаво, защото Сашо беше отзад. След като посвириха, хващаха се за ръка. Благодарение на това той свири.
Казва на публиката: „Благодарение на него аз свиря“.
Казват: „Роден музикант“. Този се мъчи да бъде музикант, свири хубаво, технически придобивки на музиката има, [но] Сашо е роден музикант.
към беседата >>
/Изпяхме пет пъти и после Учителят го пя сам./ Може различно да го изпеем.
Може да изпееш песента от ДО, но тогава вече не се мъти, то вече е измътено. Аз една песен никога не мога да пея по един и същ начин. Не съм научил някои правила на пеенето. Някой път правя погрешки против музикалните правила. Хайде сега да изпеем десет пъти само тази част от песента: „Аз смея да кажа, че слънцето е светло“.
/Изпяхме пет пъти и после Учителят го пя сам./ Може различно да го изпеем.
Може да го изпеем като представление. В представлението има нещо натрапено, нещата не са организирани. Целият свят минава по органическия път на музиката. Има музика на представи и музика на понятия. Там трябва да влезеш и да мислиш.
към беседата >>
Аз ще си позволя да ви кажа един пример.
Аз ще си позволя да ви кажа един пример.
Човек има пет сетива, нали така? Представете си, че в един човек зрението е слабо, той не вижда, но въпреки това, той има други сетива, с тях си служи. Някъде си служи със слуха, с пипане, с мирис. Той се домогва до ценни неща, за знанието се намира път. Защото в зрението е движението.
към беседата >>
Казват: „Роден музикант“.
Снощи бях на един концерт и хубаво свири. Този Боян Константинов свири много хубаво, защото Сашо беше отзад. След като посвириха, хващаха се за ръка. Благодарение на това той свири. Казва на публиката: „Благодарение на него аз свиря“.
Казват: „Роден музикант“.
Този се мъчи да бъде музикант, свири хубаво, технически придобивки на музиката има, [но] Сашо е роден музикант.
към беседата >>
Може да го изпеем като представление.
Аз една песен никога не мога да пея по един и същ начин. Не съм научил някои правила на пеенето. Някой път правя погрешки против музикалните правила. Хайде сега да изпеем десет пъти само тази част от песента: „Аз смея да кажа, че слънцето е светло“. /Изпяхме пет пъти и после Учителят го пя сам./ Може различно да го изпеем.
Може да го изпеем като представление.
В представлението има нещо натрапено, нещата не са организирани. Целият свят минава по органическия път на музиката. Има музика на представи и музика на понятия. Там трябва да влезеш и да мислиш. Като пееш, ти го свързваш нещо.
към беседата >>
Човек има пет сетива, нали така?
Аз ще си позволя да ви кажа един пример.
Човек има пет сетива, нали така?
Представете си, че в един човек зрението е слабо, той не вижда, но въпреки това, той има други сетива, с тях си служи. Някъде си служи със слуха, с пипане, с мирис. Той се домогва до ценни неща, за знанието се намира път. Защото в зрението е движението. Той, без да има зрение, ходи, но не така правилно.
към беседата >>
Този се мъчи да бъде музикант, свири хубаво, технически придобивки на музиката има, [но] Сашо е роден музикант.
Този Боян Константинов свири много хубаво, защото Сашо беше отзад. След като посвириха, хващаха се за ръка. Благодарение на това той свири. Казва на публиката: „Благодарение на него аз свиря“. Казват: „Роден музикант“.
Този се мъчи да бъде музикант, свири хубаво, технически придобивки на музиката има, [но] Сашо е роден музикант.
към беседата >>
В представлението има нещо натрапено, нещата не са организирани.
Не съм научил някои правила на пеенето. Някой път правя погрешки против музикалните правила. Хайде сега да изпеем десет пъти само тази част от песента: „Аз смея да кажа, че слънцето е светло“. /Изпяхме пет пъти и после Учителят го пя сам./ Може различно да го изпеем. Може да го изпеем като представление.
В представлението има нещо натрапено, нещата не са организирани.
Целият свят минава по органическия път на музиката. Има музика на представи и музика на понятия. Там трябва да влезеш и да мислиш. Като пееш, ти го свързваш нещо. Ти като пееш така, трябва да се забравиш, не да се забравиш, съвсем ще забравиш окръжаващата среда, ще считаш, че тази работа е разрешена.
към беседата >>
Представете си, че в един човек зрението е слабо, той не вижда, но въпреки това, той има други сетива, с тях си служи.
Аз ще си позволя да ви кажа един пример. Човек има пет сетива, нали така?
Представете си, че в един човек зрението е слабо, той не вижда, но въпреки това, той има други сетива, с тях си служи.
Някъде си служи със слуха, с пипане, с мирис. Той се домогва до ценни неща, за знанието се намира път. Защото в зрението е движението. Той, без да има зрение, ходи, но не така правилно. После, можем да кажем: „Добре да мисли човек“.
към беседата >>
Сега, не разсъждавайте повърхностно.
Сега, не разсъждавайте повърхностно.
Всички сте чудни по някой път, когато разглеждате идеята за Бога. Ако не престанете да гледате на Бога другояче, вие нищо няма да постигнете. Сегашните вярвания спъват хората. Казва: „Да не вярваме“. Това спъва хората.
към беседата >>
Целият свят минава по органическия път на музиката.
Някой път правя погрешки против музикалните правила. Хайде сега да изпеем десет пъти само тази част от песента: „Аз смея да кажа, че слънцето е светло“. /Изпяхме пет пъти и после Учителят го пя сам./ Може различно да го изпеем. Може да го изпеем като представление. В представлението има нещо натрапено, нещата не са организирани.
Целият свят минава по органическия път на музиката.
Има музика на представи и музика на понятия. Там трябва да влезеш и да мислиш. Като пееш, ти го свързваш нещо. Ти като пееш така, трябва да се забравиш, не да се забравиш, съвсем ще забравиш окръжаващата среда, ще считаш, че тази работа е разрешена. Сега, в представлението всякога има [нещо] двояко.
към беседата >>
Някъде си служи със слуха, с пипане, с мирис.
Аз ще си позволя да ви кажа един пример. Човек има пет сетива, нали така? Представете си, че в един човек зрението е слабо, той не вижда, но въпреки това, той има други сетива, с тях си служи.
Някъде си служи със слуха, с пипане, с мирис.
Той се домогва до ценни неща, за знанието се намира път. Защото в зрението е движението. Той, без да има зрение, ходи, но не така правилно. После, можем да кажем: „Добре да мисли човек“. То е процес.
към беседата >>
Всички сте чудни по някой път, когато разглеждате идеята за Бога.
Сега, не разсъждавайте повърхностно.
Всички сте чудни по някой път, когато разглеждате идеята за Бога.
Ако не престанете да гледате на Бога другояче, вие нищо няма да постигнете. Сегашните вярвания спъват хората. Казва: „Да не вярваме“. Това спъва хората. Вие, като вярвате в Бога, ще бъдете един гениален музикант.
към беседата >>
Има музика на представи и музика на понятия.
Хайде сега да изпеем десет пъти само тази част от песента: „Аз смея да кажа, че слънцето е светло“. /Изпяхме пет пъти и после Учителят го пя сам./ Може различно да го изпеем. Може да го изпеем като представление. В представлението има нещо натрапено, нещата не са организирани. Целият свят минава по органическия път на музиката.
Има музика на представи и музика на понятия.
Там трябва да влезеш и да мислиш. Като пееш, ти го свързваш нещо. Ти като пееш така, трябва да се забравиш, не да се забравиш, съвсем ще забравиш окръжаващата среда, ще считаш, че тази работа е разрешена. Сега, в представлението всякога има [нещо] двояко. Когато някой оратор говори, казва: „Господа!
към беседата >>
Той се домогва до ценни неща, за знанието се намира път.
Аз ще си позволя да ви кажа един пример. Човек има пет сетива, нали така? Представете си, че в един човек зрението е слабо, той не вижда, но въпреки това, той има други сетива, с тях си служи. Някъде си служи със слуха, с пипане, с мирис.
Той се домогва до ценни неща, за знанието се намира път.
Защото в зрението е движението. Той, без да има зрение, ходи, но не така правилно. После, можем да кажем: „Добре да мисли човек“. То е процес. Коя е съществената мисъл?
към беседата >>
Ако не престанете да гледате на Бога другояче, вие нищо няма да постигнете.
Сега, не разсъждавайте повърхностно. Всички сте чудни по някой път, когато разглеждате идеята за Бога.
Ако не престанете да гледате на Бога другояче, вие нищо няма да постигнете.
Сегашните вярвания спъват хората. Казва: „Да не вярваме“. Това спъва хората. Вие, като вярвате в Бога, ще бъдете един гениален музикант. Това е идеята.
към беседата >>
Там трябва да влезеш и да мислиш.
/Изпяхме пет пъти и после Учителят го пя сам./ Може различно да го изпеем. Може да го изпеем като представление. В представлението има нещо натрапено, нещата не са организирани. Целият свят минава по органическия път на музиката. Има музика на представи и музика на понятия.
Там трябва да влезеш и да мислиш.
Като пееш, ти го свързваш нещо. Ти като пееш така, трябва да се забравиш, не да се забравиш, съвсем ще забравиш окръжаващата среда, ще считаш, че тази работа е разрешена. Сега, в представлението всякога има [нещо] двояко. Когато някой оратор говори, казва: „Господа! Народ!
към беседата >>
Защото в зрението е движението.
Аз ще си позволя да ви кажа един пример. Човек има пет сетива, нали така? Представете си, че в един човек зрението е слабо, той не вижда, но въпреки това, той има други сетива, с тях си служи. Някъде си служи със слуха, с пипане, с мирис. Той се домогва до ценни неща, за знанието се намира път.
Защото в зрението е движението.
Той, без да има зрение, ходи, но не така правилно. После, можем да кажем: „Добре да мисли човек“. То е процес. Коя е съществената мисъл? При съществената мисъл вие няма вече какво да се оплаквате от живота.
към беседата >>
Сегашните вярвания спъват хората.
Сега, не разсъждавайте повърхностно. Всички сте чудни по някой път, когато разглеждате идеята за Бога. Ако не престанете да гледате на Бога другояче, вие нищо няма да постигнете.
Сегашните вярвания спъват хората.
Казва: „Да не вярваме“. Това спъва хората. Вие, като вярвате в Бога, ще бъдете един гениален музикант. Това е идеята. Ти, като вярваш в Бога, ще бъдеш гениален математик, естественик, гениален зоолог, социолог, моралист, във всяко отношение да бъдеш гениален.
към беседата >>
Като пееш, ти го свързваш нещо.
Може да го изпеем като представление. В представлението има нещо натрапено, нещата не са организирани. Целият свят минава по органическия път на музиката. Има музика на представи и музика на понятия. Там трябва да влезеш и да мислиш.
Като пееш, ти го свързваш нещо.
Ти като пееш така, трябва да се забравиш, не да се забравиш, съвсем ще забравиш окръжаващата среда, ще считаш, че тази работа е разрешена. Сега, в представлението всякога има [нещо] двояко. Когато някой оратор говори, казва: „Господа! Народ! “ /Драматично го изговори./ Няма нищо свързано с това говорене.
към беседата >>
Той, без да има зрение, ходи, но не така правилно.
Човек има пет сетива, нали така? Представете си, че в един човек зрението е слабо, той не вижда, но въпреки това, той има други сетива, с тях си служи. Някъде си служи със слуха, с пипане, с мирис. Той се домогва до ценни неща, за знанието се намира път. Защото в зрението е движението.
Той, без да има зрение, ходи, но не така правилно.
После, можем да кажем: „Добре да мисли човек“. То е процес. Коя е съществената мисъл? При съществената мисъл вие няма вече какво да се оплаквате от живота. Има ли някой от вас, който да не се оплаква?
към беседата >>
Казва: „Да не вярваме“.
Сега, не разсъждавайте повърхностно. Всички сте чудни по някой път, когато разглеждате идеята за Бога. Ако не престанете да гледате на Бога другояче, вие нищо няма да постигнете. Сегашните вярвания спъват хората.
Казва: „Да не вярваме“.
Това спъва хората. Вие, като вярвате в Бога, ще бъдете един гениален музикант. Това е идеята. Ти, като вярваш в Бога, ще бъдеш гениален математик, естественик, гениален зоолог, социолог, моралист, във всяко отношение да бъдеш гениален. Ти, като вярваш в Бога, всичко може да бъдеш.
към беседата >>
Ти като пееш така, трябва да се забравиш, не да се забравиш, съвсем ще забравиш окръжаващата среда, ще считаш, че тази работа е разрешена.
В представлението има нещо натрапено, нещата не са организирани. Целият свят минава по органическия път на музиката. Има музика на представи и музика на понятия. Там трябва да влезеш и да мислиш. Като пееш, ти го свързваш нещо.
Ти като пееш така, трябва да се забравиш, не да се забравиш, съвсем ще забравиш окръжаващата среда, ще считаш, че тази работа е разрешена.
Сега, в представлението всякога има [нещо] двояко. Когато някой оратор говори, казва: „Господа! Народ! “ /Драматично го изговори./ Няма нищо свързано с това говорене. „Трябва да помогнем, господа, на страдущия народ!
към беседата >>
После, можем да кажем: „Добре да мисли човек“.
Представете си, че в един човек зрението е слабо, той не вижда, но въпреки това, той има други сетива, с тях си служи. Някъде си служи със слуха, с пипане, с мирис. Той се домогва до ценни неща, за знанието се намира път. Защото в зрението е движението. Той, без да има зрение, ходи, но не така правилно.
После, можем да кажем: „Добре да мисли човек“.
То е процес. Коя е съществената мисъл? При съществената мисъл вие няма вече какво да се оплаквате от живота. Има ли някой от вас, който да не се оплаква? По този начин на разсъждение идваме до едно противоречие.
към беседата >>
Това спъва хората.
Сега, не разсъждавайте повърхностно. Всички сте чудни по някой път, когато разглеждате идеята за Бога. Ако не престанете да гледате на Бога другояче, вие нищо няма да постигнете. Сегашните вярвания спъват хората. Казва: „Да не вярваме“.
Това спъва хората.
Вие, като вярвате в Бога, ще бъдете един гениален музикант. Това е идеята. Ти, като вярваш в Бога, ще бъдеш гениален математик, естественик, гениален зоолог, социолог, моралист, във всяко отношение да бъдеш гениален. Ти, като вярваш в Бога, всичко може да бъдеш. Като не вярваш в Бога, нищо няма да бъдеш.
към беседата >>
Сега, в представлението всякога има [нещо] двояко.
Целият свят минава по органическия път на музиката. Има музика на представи и музика на понятия. Там трябва да влезеш и да мислиш. Като пееш, ти го свързваш нещо. Ти като пееш така, трябва да се забравиш, не да се забравиш, съвсем ще забравиш окръжаващата среда, ще считаш, че тази работа е разрешена.
Сега, в представлението всякога има [нещо] двояко.
Когато някой оратор говори, казва: „Господа! Народ! “ /Драматично го изговори./ Няма нищо свързано с това говорене. „Трябва да помогнем, господа, на страдущия народ! “
към беседата >>
То е процес.
Някъде си служи със слуха, с пипане, с мирис. Той се домогва до ценни неща, за знанието се намира път. Защото в зрението е движението. Той, без да има зрение, ходи, но не така правилно. После, можем да кажем: „Добре да мисли човек“.
То е процес.
Коя е съществената мисъл? При съществената мисъл вие няма вече какво да се оплаквате от живота. Има ли някой от вас, който да не се оплаква? По този начин на разсъждение идваме до едно противоречие. Може да кажете, че този начин е метафизически.
към беседата >>
Вие, като вярвате в Бога, ще бъдете един гениален музикант.
Всички сте чудни по някой път, когато разглеждате идеята за Бога. Ако не престанете да гледате на Бога другояче, вие нищо няма да постигнете. Сегашните вярвания спъват хората. Казва: „Да не вярваме“. Това спъва хората.
Вие, като вярвате в Бога, ще бъдете един гениален музикант.
Това е идеята. Ти, като вярваш в Бога, ще бъдеш гениален математик, естественик, гениален зоолог, социолог, моралист, във всяко отношение да бъдеш гениален. Ти, като вярваш в Бога, всичко може да бъдеш. Като не вярваш в Бога, нищо няма да бъдеш. Не само в едно отношение, но като се държиш за Бога, всичко онова, за което сърцето ти копнее и умът, [ще постигнеш].
към беседата >>
Когато някой оратор говори, казва: „Господа!
Има музика на представи и музика на понятия. Там трябва да влезеш и да мислиш. Като пееш, ти го свързваш нещо. Ти като пееш така, трябва да се забравиш, не да се забравиш, съвсем ще забравиш окръжаващата среда, ще считаш, че тази работа е разрешена. Сега, в представлението всякога има [нещо] двояко.
Когато някой оратор говори, казва: „Господа!
Народ! “ /Драматично го изговори./ Няма нищо свързано с това говорене. „Трябва да помогнем, господа, на страдущия народ! “
към беседата >>
Коя е съществената мисъл?
Той се домогва до ценни неща, за знанието се намира път. Защото в зрението е движението. Той, без да има зрение, ходи, но не така правилно. После, можем да кажем: „Добре да мисли човек“. То е процес.
Коя е съществената мисъл?
При съществената мисъл вие няма вече какво да се оплаквате от живота. Има ли някой от вас, който да не се оплаква? По този начин на разсъждение идваме до едно противоречие. Може да кажете, че този начин е метафизически. Дотогава, докогато човек има препятствия в живота си, той не е намерил съществената мисъл.
към беседата >>
Това е идеята.
Ако не престанете да гледате на Бога другояче, вие нищо няма да постигнете. Сегашните вярвания спъват хората. Казва: „Да не вярваме“. Това спъва хората. Вие, като вярвате в Бога, ще бъдете един гениален музикант.
Това е идеята.
Ти, като вярваш в Бога, ще бъдеш гениален математик, естественик, гениален зоолог, социолог, моралист, във всяко отношение да бъдеш гениален. Ти, като вярваш в Бога, всичко може да бъдеш. Като не вярваш в Бога, нищо няма да бъдеш. Не само в едно отношение, но като се държиш за Бога, всичко онова, за което сърцето ти копнее и умът, [ще постигнеш]. Хващаш Господа за ръка и Той всичко може да направи.
към беседата >>
Народ!
Там трябва да влезеш и да мислиш. Като пееш, ти го свързваш нещо. Ти като пееш така, трябва да се забравиш, не да се забравиш, съвсем ще забравиш окръжаващата среда, ще считаш, че тази работа е разрешена. Сега, в представлението всякога има [нещо] двояко. Когато някой оратор говори, казва: „Господа!
Народ!
“ /Драматично го изговори./ Няма нищо свързано с това говорене. „Трябва да помогнем, господа, на страдущия народ! “
към беседата >>
2.
Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги / Трите книги
,
УС
, София, 8.12.1935г.,
Мисли, че е живо.
А движението е резултат на живота. И следователно по-низшите същества винаги, дето има движение, мислят, че е живо. Едно куче, като мине покрай една кола, която седи, няма да я лае кучето. Кучето мисли, че колата е мъртва. Но щом потеглиш колата, колелетата се завъртат, то се затичва и почва да ги лае.
Мисли, че е живо.
Казва: „Кой ви е позволил да се въртите? “ И започва да лае подире. Питам: Право ли е кучето? Не. И то се заблуждава.
към беседата >>
Ако пееш хубаво, баща ти и майка ти са отлични.
Кой е баща ти и коя е майка ти, после ще ги уча. Ако пееш хубаво, ще мисля, че баща ти и майка ти пеят хубаво. Но ако ти пееш лошо, ще мисля, че баща ти и майка ти са като тебе. Какво ще ми препоръча едно вълче баща си? Каквото е вълчето, такъв е и вълкът – баща му.
Ако пееш хубаво, баща ти и майка ти са отлични.
Ако не пееш хубаво, баща ти и майка ти, всички сте един чук. Разсъждавайте сега. – „Ама знаеш ли аз къде ходих? “ И това не ме интересува. Ако ти не постъпваш разумно, и там, където ходиш, всички са като тебе.
към беседата >>
Аз видях Господа Исуса Христа.“ Не ми говорете за тази любов.
Така трябва да гледате. Правилни постъпки трябва да имате. Ако така не постъпвате, нищо няма да направите. Всичката философия, която може да имате, всичко е празна философия. „Ама аз любя Господа.
Аз видях Господа Исуса Христа.“ Не ми говорете за тази любов.
Че ме обича той, не ми говорете. Човек е много двойствен. Момък и мома искат да се женят, но бащата не струва хас от момъка. Така се сърди бащата, казва: „Остави го този.“ Момъкът казва: „Или трябва да избягаме, или трябва да се откажеш от баща си, или при мене трябва да дойдеш.“ Тя мисли, че може да го стопи, тя казва: „Аз ще го накарам той да се съгласи.“ Дъщерята иска да накара баща си да се съгласи. Докато този момък се сърди на бащата, годен ли е за момата?
към беседата >>
Веднъж тази работа трябва да се извърши, ти ще я извършиш.
За мене тия работи са второстепенни. Болен-не болен, вярваш или не вярваш, слабне слаб, работата трябва да се изпълни. При всичките условия ти ще се стегнеш да изпълниш Волята Божия! Разбираш ли? И ще я свършиш без никакви завъртания, без колебания.
Веднъж тази работа трябва да се извърши, ти ще я извършиш.
Тъй казвам на себе си. Ще свършиш тази работа, няма да очакваш от хората нищо. И за всички така трябва да бъде. И като вършим така Волята Божия, тогава ще имаме една основа. И тогава Мъдростта, Любовта, Истината, тогава ще има взаимно уважение и почит.
към беседата >>
Казва: „Кой ви е позволил да се въртите?
И следователно по-низшите същества винаги, дето има движение, мислят, че е живо. Едно куче, като мине покрай една кола, която седи, няма да я лае кучето. Кучето мисли, че колата е мъртва. Но щом потеглиш колата, колелетата се завъртат, то се затичва и почва да ги лае. Мисли, че е живо.
Казва: „Кой ви е позволил да се въртите?
“ И започва да лае подире. Питам: Право ли е кучето? Не. И то се заблуждава.
към беседата >>
Ако не пееш хубаво, баща ти и майка ти, всички сте един чук.
Ако пееш хубаво, ще мисля, че баща ти и майка ти пеят хубаво. Но ако ти пееш лошо, ще мисля, че баща ти и майка ти са като тебе. Какво ще ми препоръча едно вълче баща си? Каквото е вълчето, такъв е и вълкът – баща му. Ако пееш хубаво, баща ти и майка ти са отлични.
Ако не пееш хубаво, баща ти и майка ти, всички сте един чук.
Разсъждавайте сега. – „Ама знаеш ли аз къде ходих? “ И това не ме интересува. Ако ти не постъпваш разумно, и там, където ходиш, всички са като тебе. Ако те търпят тия хора, ти си като тях.
към беседата >>
Че ме обича той, не ми говорете.
Правилни постъпки трябва да имате. Ако така не постъпвате, нищо няма да направите. Всичката философия, която може да имате, всичко е празна философия. „Ама аз любя Господа. Аз видях Господа Исуса Христа.“ Не ми говорете за тази любов.
Че ме обича той, не ми говорете.
Човек е много двойствен. Момък и мома искат да се женят, но бащата не струва хас от момъка. Така се сърди бащата, казва: „Остави го този.“ Момъкът казва: „Или трябва да избягаме, или трябва да се откажеш от баща си, или при мене трябва да дойдеш.“ Тя мисли, че може да го стопи, тя казва: „Аз ще го накарам той да се съгласи.“ Дъщерята иска да накара баща си да се съгласи. Докато този момък се сърди на бащата, годен ли е за момата? Не.
към беседата >>
Тъй казвам на себе си.
Болен-не болен, вярваш или не вярваш, слабне слаб, работата трябва да се изпълни. При всичките условия ти ще се стегнеш да изпълниш Волята Божия! Разбираш ли? И ще я свършиш без никакви завъртания, без колебания. Веднъж тази работа трябва да се извърши, ти ще я извършиш.
Тъй казвам на себе си.
Ще свършиш тази работа, няма да очакваш от хората нищо. И за всички така трябва да бъде. И като вършим така Волята Божия, тогава ще имаме една основа. И тогава Мъдростта, Любовта, Истината, тогава ще има взаимно уважение и почит.
към беседата >>
“ И започва да лае подире.
Едно куче, като мине покрай една кола, която седи, няма да я лае кучето. Кучето мисли, че колата е мъртва. Но щом потеглиш колата, колелетата се завъртат, то се затичва и почва да ги лае. Мисли, че е живо. Казва: „Кой ви е позволил да се въртите?
“ И започва да лае подире.
Питам: Право ли е кучето? Не. И то се заблуждава.
към беседата >>
Разсъждавайте сега.
Но ако ти пееш лошо, ще мисля, че баща ти и майка ти са като тебе. Какво ще ми препоръча едно вълче баща си? Каквото е вълчето, такъв е и вълкът – баща му. Ако пееш хубаво, баща ти и майка ти са отлични. Ако не пееш хубаво, баща ти и майка ти, всички сте един чук.
Разсъждавайте сега.
– „Ама знаеш ли аз къде ходих? “ И това не ме интересува. Ако ти не постъпваш разумно, и там, където ходиш, всички са като тебе. Ако те търпят тия хора, ти си като тях. Защото подобното подобното търпи.
към беседата >>
Човек е много двойствен.
Ако така не постъпвате, нищо няма да направите. Всичката философия, която може да имате, всичко е празна философия. „Ама аз любя Господа. Аз видях Господа Исуса Христа.“ Не ми говорете за тази любов. Че ме обича той, не ми говорете.
Човек е много двойствен.
Момък и мома искат да се женят, но бащата не струва хас от момъка. Така се сърди бащата, казва: „Остави го този.“ Момъкът казва: „Или трябва да избягаме, или трябва да се откажеш от баща си, или при мене трябва да дойдеш.“ Тя мисли, че може да го стопи, тя казва: „Аз ще го накарам той да се съгласи.“ Дъщерята иска да накара баща си да се съгласи. Докато този момък се сърди на бащата, годен ли е за момата? Не.
към беседата >>
Ще свършиш тази работа, няма да очакваш от хората нищо.
При всичките условия ти ще се стегнеш да изпълниш Волята Божия! Разбираш ли? И ще я свършиш без никакви завъртания, без колебания. Веднъж тази работа трябва да се извърши, ти ще я извършиш. Тъй казвам на себе си.
Ще свършиш тази работа, няма да очакваш от хората нищо.
И за всички така трябва да бъде. И като вършим така Волята Божия, тогава ще имаме една основа. И тогава Мъдростта, Любовта, Истината, тогава ще има взаимно уважение и почит.
към беседата >>
Питам: Право ли е кучето?
Кучето мисли, че колата е мъртва. Но щом потеглиш колата, колелетата се завъртат, то се затичва и почва да ги лае. Мисли, че е живо. Казва: „Кой ви е позволил да се въртите? “ И започва да лае подире.
Питам: Право ли е кучето?
Не. И то се заблуждава.
към беседата >>
– „Ама знаеш ли аз къде ходих?
Какво ще ми препоръча едно вълче баща си? Каквото е вълчето, такъв е и вълкът – баща му. Ако пееш хубаво, баща ти и майка ти са отлични. Ако не пееш хубаво, баща ти и майка ти, всички сте един чук. Разсъждавайте сега.
– „Ама знаеш ли аз къде ходих?
“ И това не ме интересува. Ако ти не постъпваш разумно, и там, където ходиш, всички са като тебе. Ако те търпят тия хора, ти си като тях. Защото подобното подобното търпи.
към беседата >>
Момък и мома искат да се женят, но бащата не струва хас от момъка.
Всичката философия, която може да имате, всичко е празна философия. „Ама аз любя Господа. Аз видях Господа Исуса Христа.“ Не ми говорете за тази любов. Че ме обича той, не ми говорете. Човек е много двойствен.
Момък и мома искат да се женят, но бащата не струва хас от момъка.
Така се сърди бащата, казва: „Остави го този.“ Момъкът казва: „Или трябва да избягаме, или трябва да се откажеш от баща си, или при мене трябва да дойдеш.“ Тя мисли, че може да го стопи, тя казва: „Аз ще го накарам той да се съгласи.“ Дъщерята иска да накара баща си да се съгласи. Докато този момък се сърди на бащата, годен ли е за момата? Не.
към беседата >>
И за всички така трябва да бъде.
Разбираш ли? И ще я свършиш без никакви завъртания, без колебания. Веднъж тази работа трябва да се извърши, ти ще я извършиш. Тъй казвам на себе си. Ще свършиш тази работа, няма да очакваш от хората нищо.
И за всички така трябва да бъде.
И като вършим така Волята Божия, тогава ще имаме една основа. И тогава Мъдростта, Любовта, Истината, тогава ще има взаимно уважение и почит.
към беседата >>
Не. И то се заблуждава.
Но щом потеглиш колата, колелетата се завъртат, то се затичва и почва да ги лае. Мисли, че е живо. Казва: „Кой ви е позволил да се въртите? “ И започва да лае подире. Питам: Право ли е кучето?
Не. И то се заблуждава.
към беседата >>
“ И това не ме интересува.
Каквото е вълчето, такъв е и вълкът – баща му. Ако пееш хубаво, баща ти и майка ти са отлични. Ако не пееш хубаво, баща ти и майка ти, всички сте един чук. Разсъждавайте сега. – „Ама знаеш ли аз къде ходих?
“ И това не ме интересува.
Ако ти не постъпваш разумно, и там, където ходиш, всички са като тебе. Ако те търпят тия хора, ти си като тях. Защото подобното подобното търпи.
към беседата >>
Така се сърди бащата, казва: „Остави го този.“ Момъкът казва: „Или трябва да избягаме, или трябва да се откажеш от баща си, или при мене трябва да дойдеш.“ Тя мисли, че може да го стопи, тя казва: „Аз ще го накарам той да се съгласи.“ Дъщерята иска да накара баща си да се съгласи.
„Ама аз любя Господа. Аз видях Господа Исуса Христа.“ Не ми говорете за тази любов. Че ме обича той, не ми говорете. Човек е много двойствен. Момък и мома искат да се женят, но бащата не струва хас от момъка.
Така се сърди бащата, казва: „Остави го този.“ Момъкът казва: „Или трябва да избягаме, или трябва да се откажеш от баща си, или при мене трябва да дойдеш.“ Тя мисли, че може да го стопи, тя казва: „Аз ще го накарам той да се съгласи.“ Дъщерята иска да накара баща си да се съгласи.
Докато този момък се сърди на бащата, годен ли е за момата? Не.
към беседата >>
И като вършим така Волята Божия, тогава ще имаме една основа.
И ще я свършиш без никакви завъртания, без колебания. Веднъж тази работа трябва да се извърши, ти ще я извършиш. Тъй казвам на себе си. Ще свършиш тази работа, няма да очакваш от хората нищо. И за всички така трябва да бъде.
И като вършим така Волята Божия, тогава ще имаме една основа.
И тогава Мъдростта, Любовта, Истината, тогава ще има взаимно уважение и почит.
към беседата >>
Та, и ние много пъти лаем така против някоя кола.
Та, и ние много пъти лаем така против някоя кола.
Станало нещо в света, завъртяло се [на] някоя кола колелото – ти искаш да знаеш защо Господ позволил туй колело да се върти. Когато колата се върти, кой заповядва? Че като се качи някой на колата, трябва да се движи тази кола. Или, станало е нещо в твоя живот, ти казваш: „Защо Господ го е позволил? “
към беседата >>
Ако ти не постъпваш разумно, и там, където ходиш, всички са като тебе.
Ако пееш хубаво, баща ти и майка ти са отлични. Ако не пееш хубаво, баща ти и майка ти, всички сте един чук. Разсъждавайте сега. – „Ама знаеш ли аз къде ходих? “ И това не ме интересува.
Ако ти не постъпваш разумно, и там, където ходиш, всички са като тебе.
Ако те търпят тия хора, ти си като тях. Защото подобното подобното търпи.
към беседата >>
Докато този момък се сърди на бащата, годен ли е за момата?
Аз видях Господа Исуса Христа.“ Не ми говорете за тази любов. Че ме обича той, не ми говорете. Човек е много двойствен. Момък и мома искат да се женят, но бащата не струва хас от момъка. Така се сърди бащата, казва: „Остави го този.“ Момъкът казва: „Или трябва да избягаме, или трябва да се откажеш от баща си, или при мене трябва да дойдеш.“ Тя мисли, че може да го стопи, тя казва: „Аз ще го накарам той да се съгласи.“ Дъщерята иска да накара баща си да се съгласи.
Докато този момък се сърди на бащата, годен ли е за момата?
Не.
към беседата >>
И тогава Мъдростта, Любовта, Истината, тогава ще има взаимно уважение и почит.
Веднъж тази работа трябва да се извърши, ти ще я извършиш. Тъй казвам на себе си. Ще свършиш тази работа, няма да очакваш от хората нищо. И за всички така трябва да бъде. И като вършим така Волята Божия, тогава ще имаме една основа.
И тогава Мъдростта, Любовта, Истината, тогава ще има взаимно уважение и почит.
към беседата >>
Станало нещо в света, завъртяло се [на] някоя кола колелото – ти искаш да знаеш защо Господ позволил туй колело да се върти.
Та, и ние много пъти лаем така против някоя кола.
Станало нещо в света, завъртяло се [на] някоя кола колелото – ти искаш да знаеш защо Господ позволил туй колело да се върти.
Когато колата се върти, кой заповядва? Че като се качи някой на колата, трябва да се движи тази кола. Или, станало е нещо в твоя живот, ти казваш: „Защо Господ го е позволил? “
към беседата >>
Ако те търпят тия хора, ти си като тях.
Ако не пееш хубаво, баща ти и майка ти, всички сте един чук. Разсъждавайте сега. – „Ама знаеш ли аз къде ходих? “ И това не ме интересува. Ако ти не постъпваш разумно, и там, където ходиш, всички са като тебе.
Ако те търпят тия хора, ти си като тях.
Защото подобното подобното търпи.
към беседата >>
Не.
Че ме обича той, не ми говорете. Човек е много двойствен. Момък и мома искат да се женят, но бащата не струва хас от момъка. Така се сърди бащата, казва: „Остави го този.“ Момъкът казва: „Или трябва да избягаме, или трябва да се откажеш от баща си, или при мене трябва да дойдеш.“ Тя мисли, че може да го стопи, тя казва: „Аз ще го накарам той да се съгласи.“ Дъщерята иска да накара баща си да се съгласи. Докато този момък се сърди на бащата, годен ли е за момата?
Не.
към беседата >>
Сега ние се налагаме, казвате: „Нямаме уважение.“ И аз ви виждам.
Сега ние се налагаме, казвате: „Нямаме уважение.“ И аз ви виждам.
И към мене хората нямат уважение. Мислите ли, че много уважение имат към мене? И ако река, аз [се] справям. Никой от вас не е хулен толкоз, колкото аз съм хулен. Какви неща не са турени на гърба ми.
към беседата >>
Когато колата се върти, кой заповядва?
Та, и ние много пъти лаем така против някоя кола. Станало нещо в света, завъртяло се [на] някоя кола колелото – ти искаш да знаеш защо Господ позволил туй колело да се върти.
Когато колата се върти, кой заповядва?
Че като се качи някой на колата, трябва да се движи тази кола. Или, станало е нещо в твоя живот, ти казваш: „Защо Господ го е позволил? “
към беседата >>
Защото подобното подобното търпи.
Разсъждавайте сега. – „Ама знаеш ли аз къде ходих? “ И това не ме интересува. Ако ти не постъпваш разумно, и там, където ходиш, всички са като тебе. Ако те търпят тия хора, ти си като тях.
Защото подобното подобното търпи.
към беседата >>
Докато ти се сърдиш на един човек, ти не можеш да го обичаш.
Докато ти се сърдиш на един човек, ти не можеш да го обичаш.
Ти можеш да се сърдиш за нещо външно, но трябва да имаш някакво различие в себе си. Ако нещата отвън и вътре са лоши, трябва да ги изхвърлите, там няма никаква любов. Ти не можеш да обичаш един дявол. И никъде в Писанието не е казано, че можеш да обичаш дявола. От дявола се пази като от огън.
към беседата >>
И към мене хората нямат уважение.
Сега ние се налагаме, казвате: „Нямаме уважение.“ И аз ви виждам.
И към мене хората нямат уважение.
Мислите ли, че много уважение имат към мене? И ако река, аз [се] справям. Никой от вас не е хулен толкоз, колкото аз съм хулен. Какви неща не са турени на гърба ми. Не мислете, че е само за вас така.
към беседата >>
Че като се качи някой на колата, трябва да се движи тази кола.
Та, и ние много пъти лаем така против някоя кола. Станало нещо в света, завъртяло се [на] някоя кола колелото – ти искаш да знаеш защо Господ позволил туй колело да се върти. Когато колата се върти, кой заповядва?
Че като се качи някой на колата, трябва да се движи тази кола.
Или, станало е нещо в твоя живот, ти казваш: „Защо Господ го е позволил? “
към беседата >>
Сега, туй трябва да го имате като едно правило.
Сега, туй трябва да го имате като едно правило.
Да различавате доброто и лошото. Някой път вие сте много снизходителни, казвате: „То без погрешки не може.“ Погрешките трябва да бъдат нещо външно, а не вътрешно. И никога не се допуща да имаш в живота една вътрешна погрешка! Външно може да ги правиш колкото искаш, но вътрешно погрешки да допущаш, то е опасна работа. Животът не търпи вътрешни погрешки.
към беседата >>
Ти можеш да се сърдиш за нещо външно, но трябва да имаш някакво различие в себе си.
Докато ти се сърдиш на един човек, ти не можеш да го обичаш.
Ти можеш да се сърдиш за нещо външно, но трябва да имаш някакво различие в себе си.
Ако нещата отвън и вътре са лоши, трябва да ги изхвърлите, там няма никаква любов. Ти не можеш да обичаш един дявол. И никъде в Писанието не е казано, че можеш да обичаш дявола. От дявола се пази като от огън. А човекът, какъвто и да е, към него отношенията ти трябва да бъдат други.
към беседата >>
Мислите ли, че много уважение имат към мене?
Сега ние се налагаме, казвате: „Нямаме уважение.“ И аз ви виждам. И към мене хората нямат уважение.
Мислите ли, че много уважение имат към мене?
И ако река, аз [се] справям. Никой от вас не е хулен толкоз, колкото аз съм хулен. Какви неща не са турени на гърба ми. Не мислете, че е само за вас така. Някой път, аз съм казал, аз ще ви имам пред вид.
към беседата >>
Или, станало е нещо в твоя живот, ти казваш: „Защо Господ го е позволил?
Та, и ние много пъти лаем така против някоя кола. Станало нещо в света, завъртяло се [на] някоя кола колелото – ти искаш да знаеш защо Господ позволил туй колело да се върти. Когато колата се върти, кой заповядва? Че като се качи някой на колата, трябва да се движи тази кола.
Или, станало е нещо в твоя живот, ти казваш: „Защо Господ го е позволил?
“
към беседата >>
Да различавате доброто и лошото.
Сега, туй трябва да го имате като едно правило.
Да различавате доброто и лошото.
Някой път вие сте много снизходителни, казвате: „То без погрешки не може.“ Погрешките трябва да бъдат нещо външно, а не вътрешно. И никога не се допуща да имаш в живота една вътрешна погрешка! Външно може да ги правиш колкото искаш, но вътрешно погрешки да допущаш, то е опасна работа. Животът не търпи вътрешни погрешки. И да се благодарят хората, че Адам и Ева направиха една външна погрешка.
към беседата >>
Ако нещата отвън и вътре са лоши, трябва да ги изхвърлите, там няма никаква любов.
Докато ти се сърдиш на един човек, ти не можеш да го обичаш. Ти можеш да се сърдиш за нещо външно, но трябва да имаш някакво различие в себе си.
Ако нещата отвън и вътре са лоши, трябва да ги изхвърлите, там няма никаква любов.
Ти не можеш да обичаш един дявол. И никъде в Писанието не е казано, че можеш да обичаш дявола. От дявола се пази като от огън. А човекът, какъвто и да е, към него отношенията ти трябва да бъдат други. Не е също отношението към един дявол.
към беседата >>
И ако река, аз [се] справям.
Сега ние се налагаме, казвате: „Нямаме уважение.“ И аз ви виждам. И към мене хората нямат уважение. Мислите ли, че много уважение имат към мене?
И ако река, аз [се] справям.
Никой от вас не е хулен толкоз, колкото аз съм хулен. Какви неща не са турени на гърба ми. Не мислете, че е само за вас така. Някой път, аз съм казал, аз ще ви имам пред вид. Не мислете, че аз тъй ще оставя.
към беседата >>
“
Та, и ние много пъти лаем така против някоя кола. Станало нещо в света, завъртяло се [на] някоя кола колелото – ти искаш да знаеш защо Господ позволил туй колело да се върти. Когато колата се върти, кой заповядва? Че като се качи някой на колата, трябва да се движи тази кола. Или, станало е нещо в твоя живот, ти казваш: „Защо Господ го е позволил?
“
към беседата >>
Някой път вие сте много снизходителни, казвате: „То без погрешки не може.“ Погрешките трябва да бъдат нещо външно, а не вътрешно.
Сега, туй трябва да го имате като едно правило. Да различавате доброто и лошото.
Някой път вие сте много снизходителни, казвате: „То без погрешки не може.“ Погрешките трябва да бъдат нещо външно, а не вътрешно.
И никога не се допуща да имаш в живота една вътрешна погрешка! Външно може да ги правиш колкото искаш, но вътрешно погрешки да допущаш, то е опасна работа. Животът не търпи вътрешни погрешки. И да се благодарят хората, че Адам и Ева направиха една външна погрешка. Яденето, то е един външен процес.
към беседата >>
Ти не можеш да обичаш един дявол.
Докато ти се сърдиш на един човек, ти не можеш да го обичаш. Ти можеш да се сърдиш за нещо външно, но трябва да имаш някакво различие в себе си. Ако нещата отвън и вътре са лоши, трябва да ги изхвърлите, там няма никаква любов.
Ти не можеш да обичаш един дявол.
И никъде в Писанието не е казано, че можеш да обичаш дявола. От дявола се пази като от огън. А човекът, какъвто и да е, към него отношенията ти трябва да бъдат други. Не е също отношението към един дявол. Той спада към друг един свят.
към беседата >>
Никой от вас не е хулен толкоз, колкото аз съм хулен.
Сега ние се налагаме, казвате: „Нямаме уважение.“ И аз ви виждам. И към мене хората нямат уважение. Мислите ли, че много уважение имат към мене? И ако река, аз [се] справям.
Никой от вас не е хулен толкоз, колкото аз съм хулен.
Какви неща не са турени на гърба ми. Не мислете, че е само за вас така. Някой път, аз съм казал, аз ще ви имам пред вид. Не мислете, че аз тъй ще оставя. И аз ще го туря в книгата.
към беседата >>
Е, питам, ти седиш пред един силен човек и му казваш една обидна дума, той ти плесне две плесници и ти се повалиш на земята.
Е, питам, ти седиш пред един силен човек и му казваш една обидна дума, той ти плесне две плесници и ти се повалиш на земята.
Ти питаш защо Господ му позволи да ти удари две плесници. Пък защо Господ на тебе позволи най-първо да му кажеш две обидни думи? И на него казва Господ: „Уший му две плесници, да се научи добре да мисли.“ Е, какво трябва да си кажеш? Кажи му две думи, да не ти ушие две плесници. Не му казвай, че той е нехранимайко, или че е винопиец и тем подобни.
към беседата >>
И никога не се допуща да имаш в живота една вътрешна погрешка!
Сега, туй трябва да го имате като едно правило. Да различавате доброто и лошото. Някой път вие сте много снизходителни, казвате: „То без погрешки не може.“ Погрешките трябва да бъдат нещо външно, а не вътрешно.
И никога не се допуща да имаш в живота една вътрешна погрешка!
Външно може да ги правиш колкото искаш, но вътрешно погрешки да допущаш, то е опасна работа. Животът не търпи вътрешни погрешки. И да се благодарят хората, че Адам и Ева направиха една външна погрешка. Яденето, то е един външен процес. И за яденето, за една малка погрешка ги изпъдиха от рая.
към беседата >>
И никъде в Писанието не е казано, че можеш да обичаш дявола.
Докато ти се сърдиш на един човек, ти не можеш да го обичаш. Ти можеш да се сърдиш за нещо външно, но трябва да имаш някакво различие в себе си. Ако нещата отвън и вътре са лоши, трябва да ги изхвърлите, там няма никаква любов. Ти не можеш да обичаш един дявол.
И никъде в Писанието не е казано, че можеш да обичаш дявола.
От дявола се пази като от огън. А човекът, какъвто и да е, към него отношенията ти трябва да бъдат други. Не е също отношението към един дявол. Той спада към друг един свят. Вие даже не сте виждали, някои от вас виждали ли сте дявола?
към беседата >>
Какви неща не са турени на гърба ми.
Сега ние се налагаме, казвате: „Нямаме уважение.“ И аз ви виждам. И към мене хората нямат уважение. Мислите ли, че много уважение имат към мене? И ако река, аз [се] справям. Никой от вас не е хулен толкоз, колкото аз съм хулен.
Какви неща не са турени на гърба ми.
Не мислете, че е само за вас така. Някой път, аз съм казал, аз ще ви имам пред вид. Не мислете, че аз тъй ще оставя. И аз ще го туря в книгата. И аз имам три книги.
към беседата >>
Ти питаш защо Господ му позволи да ти удари две плесници.
Е, питам, ти седиш пред един силен човек и му казваш една обидна дума, той ти плесне две плесници и ти се повалиш на земята.
Ти питаш защо Господ му позволи да ти удари две плесници.
Пък защо Господ на тебе позволи най-първо да му кажеш две обидни думи? И на него казва Господ: „Уший му две плесници, да се научи добре да мисли.“ Е, какво трябва да си кажеш? Кажи му две думи, да не ти ушие две плесници. Не му казвай, че той е нехранимайко, или че е винопиец и тем подобни. Но му кажи: „Аз бих желал да имам твоята сила.
към беседата >>
Външно може да ги правиш колкото искаш, но вътрешно погрешки да допущаш, то е опасна работа.
Сега, туй трябва да го имате като едно правило. Да различавате доброто и лошото. Някой път вие сте много снизходителни, казвате: „То без погрешки не може.“ Погрешките трябва да бъдат нещо външно, а не вътрешно. И никога не се допуща да имаш в живота една вътрешна погрешка!
Външно може да ги правиш колкото искаш, но вътрешно погрешки да допущаш, то е опасна работа.
Животът не търпи вътрешни погрешки. И да се благодарят хората, че Адам и Ева направиха една външна погрешка. Яденето, то е един външен процес. И за яденето, за една малка погрешка ги изпъдиха от рая. Те не можаха да направят разлика между един плод на едно дърво и друг плод.
към беседата >>
От дявола се пази като от огън.
Докато ти се сърдиш на един човек, ти не можеш да го обичаш. Ти можеш да се сърдиш за нещо външно, но трябва да имаш някакво различие в себе си. Ако нещата отвън и вътре са лоши, трябва да ги изхвърлите, там няма никаква любов. Ти не можеш да обичаш един дявол. И никъде в Писанието не е казано, че можеш да обичаш дявола.
От дявола се пази като от огън.
А човекът, какъвто и да е, към него отношенията ти трябва да бъдат други. Не е също отношението към един дявол. Той спада към друг един свят. Вие даже не сте виждали, някои от вас виждали ли сте дявола? То е страшна работа.
към беседата >>
Не мислете, че е само за вас така.
И към мене хората нямат уважение. Мислите ли, че много уважение имат към мене? И ако река, аз [се] справям. Никой от вас не е хулен толкоз, колкото аз съм хулен. Какви неща не са турени на гърба ми.
Не мислете, че е само за вас така.
Някой път, аз съм казал, аз ще ви имам пред вид. Не мислете, че аз тъй ще оставя. И аз ще го туря в книгата. И аз имам три книги. Като ме обиди някой, запиша го в книгата на обидите.
към беседата >>
Пък защо Господ на тебе позволи най-първо да му кажеш две обидни думи?
Е, питам, ти седиш пред един силен човек и му казваш една обидна дума, той ти плесне две плесници и ти се повалиш на земята. Ти питаш защо Господ му позволи да ти удари две плесници.
Пък защо Господ на тебе позволи най-първо да му кажеш две обидни думи?
И на него казва Господ: „Уший му две плесници, да се научи добре да мисли.“ Е, какво трябва да си кажеш? Кажи му две думи, да не ти ушие две плесници. Не му казвай, че той е нехранимайко, или че е винопиец и тем подобни. Но му кажи: „Аз бих желал да имам твоята сила. Като тебе силен човек няма.
към беседата >>
Животът не търпи вътрешни погрешки.
Сега, туй трябва да го имате като едно правило. Да различавате доброто и лошото. Някой път вие сте много снизходителни, казвате: „То без погрешки не може.“ Погрешките трябва да бъдат нещо външно, а не вътрешно. И никога не се допуща да имаш в живота една вътрешна погрешка! Външно може да ги правиш колкото искаш, но вътрешно погрешки да допущаш, то е опасна работа.
Животът не търпи вътрешни погрешки.
И да се благодарят хората, че Адам и Ева направиха една външна погрешка. Яденето, то е един външен процес. И за яденето, за една малка погрешка ги изпъдиха от рая. Те не можаха да направят разлика между един плод на едно дърво и друг плод.
към беседата >>
А човекът, какъвто и да е, към него отношенията ти трябва да бъдат други.
Ти можеш да се сърдиш за нещо външно, но трябва да имаш някакво различие в себе си. Ако нещата отвън и вътре са лоши, трябва да ги изхвърлите, там няма никаква любов. Ти не можеш да обичаш един дявол. И никъде в Писанието не е казано, че можеш да обичаш дявола. От дявола се пази като от огън.
А човекът, какъвто и да е, към него отношенията ти трябва да бъдат други.
Не е също отношението към един дявол. Той спада към друг един свят. Вие даже не сте виждали, някои от вас виждали ли сте дявола? То е страшна работа. Дето дяволът стъпи в някоя къща, тази къща запустява.
към беседата >>
Някой път, аз съм казал, аз ще ви имам пред вид.
Мислите ли, че много уважение имат към мене? И ако река, аз [се] справям. Никой от вас не е хулен толкоз, колкото аз съм хулен. Какви неща не са турени на гърба ми. Не мислете, че е само за вас така.
Някой път, аз съм казал, аз ще ви имам пред вид.
Не мислете, че аз тъй ще оставя. И аз ще го туря в книгата. И аз имам три книги. Като ме обиди някой, запиша го в книгата на обидите. Като ми направи някой добро, отворя втората книга и там го запиша.
към беседата >>
И на него казва Господ: „Уший му две плесници, да се научи добре да мисли.“ Е, какво трябва да си кажеш?
Е, питам, ти седиш пред един силен човек и му казваш една обидна дума, той ти плесне две плесници и ти се повалиш на земята. Ти питаш защо Господ му позволи да ти удари две плесници. Пък защо Господ на тебе позволи най-първо да му кажеш две обидни думи?
И на него казва Господ: „Уший му две плесници, да се научи добре да мисли.“ Е, какво трябва да си кажеш?
Кажи му две думи, да не ти ушие две плесници. Не му казвай, че той е нехранимайко, или че е винопиец и тем подобни. Но му кажи: „Аз бих желал да имам твоята сила. Като тебе силен човек няма. Голям герой си ти, аз не съм виждал като тебе човек.
към беседата >>
И да се благодарят хората, че Адам и Ева направиха една външна погрешка.
Да различавате доброто и лошото. Някой път вие сте много снизходителни, казвате: „То без погрешки не може.“ Погрешките трябва да бъдат нещо външно, а не вътрешно. И никога не се допуща да имаш в живота една вътрешна погрешка! Външно може да ги правиш колкото искаш, но вътрешно погрешки да допущаш, то е опасна работа. Животът не търпи вътрешни погрешки.
И да се благодарят хората, че Адам и Ева направиха една външна погрешка.
Яденето, то е един външен процес. И за яденето, за една малка погрешка ги изпъдиха от рая. Те не можаха да направят разлика между един плод на едно дърво и друг плод.
към беседата >>
Не е също отношението към един дявол.
Ако нещата отвън и вътре са лоши, трябва да ги изхвърлите, там няма никаква любов. Ти не можеш да обичаш един дявол. И никъде в Писанието не е казано, че можеш да обичаш дявола. От дявола се пази като от огън. А човекът, какъвто и да е, към него отношенията ти трябва да бъдат други.
Не е също отношението към един дявол.
Той спада към друг един свят. Вие даже не сте виждали, някои от вас виждали ли сте дявола? То е страшна работа. Дето дяволът стъпи в някоя къща, тази къща запустява.
към беседата >>
Не мислете, че аз тъй ще оставя.
И ако река, аз [се] справям. Никой от вас не е хулен толкоз, колкото аз съм хулен. Какви неща не са турени на гърба ми. Не мислете, че е само за вас така. Някой път, аз съм казал, аз ще ви имам пред вид.
Не мислете, че аз тъй ще оставя.
И аз ще го туря в книгата. И аз имам три книги. Като ме обиди някой, запиша го в книгата на обидите. Като ми направи някой добро, отворя втората книга и там го запиша. След туй, трета книга има и казвам: И аз ще го възнаградя.
към беседата >>
Кажи му две думи, да не ти ушие две плесници.
Е, питам, ти седиш пред един силен човек и му казваш една обидна дума, той ти плесне две плесници и ти се повалиш на земята. Ти питаш защо Господ му позволи да ти удари две плесници. Пък защо Господ на тебе позволи най-първо да му кажеш две обидни думи? И на него казва Господ: „Уший му две плесници, да се научи добре да мисли.“ Е, какво трябва да си кажеш?
Кажи му две думи, да не ти ушие две плесници.
Не му казвай, че той е нехранимайко, или че е винопиец и тем подобни. Но му кажи: „Аз бих желал да имам твоята сила. Като тебе силен човек няма. Голям герой си ти, аз не съм виждал като тебе човек. Бих желал да зная, да ми кажеш как доби силата.“ И човекът веднага ще погледне на тебе другояче.
към беседата >>
Яденето, то е един външен процес.
Някой път вие сте много снизходителни, казвате: „То без погрешки не може.“ Погрешките трябва да бъдат нещо външно, а не вътрешно. И никога не се допуща да имаш в живота една вътрешна погрешка! Външно може да ги правиш колкото искаш, но вътрешно погрешки да допущаш, то е опасна работа. Животът не търпи вътрешни погрешки. И да се благодарят хората, че Адам и Ева направиха една външна погрешка.
Яденето, то е един външен процес.
И за яденето, за една малка погрешка ги изпъдиха от рая. Те не можаха да направят разлика между един плод на едно дърво и друг плод.
към беседата >>
Той спада към друг един свят.
Ти не можеш да обичаш един дявол. И никъде в Писанието не е казано, че можеш да обичаш дявола. От дявола се пази като от огън. А човекът, какъвто и да е, към него отношенията ти трябва да бъдат други. Не е също отношението към един дявол.
Той спада към друг един свят.
Вие даже не сте виждали, някои от вас виждали ли сте дявола? То е страшна работа. Дето дяволът стъпи в някоя къща, тази къща запустява.
към беседата >>
И аз ще го туря в книгата.
Никой от вас не е хулен толкоз, колкото аз съм хулен. Какви неща не са турени на гърба ми. Не мислете, че е само за вас така. Някой път, аз съм казал, аз ще ви имам пред вид. Не мислете, че аз тъй ще оставя.
И аз ще го туря в книгата.
И аз имам три книги. Като ме обиди някой, запиша го в книгата на обидите. Като ми направи някой добро, отворя втората книга и там го запиша. След туй, трета книга има и казвам: И аз ще го възнаградя. Не мислете, че аз не хващам кусур, не, не.
към беседата >>
Не му казвай, че той е нехранимайко, или че е винопиец и тем подобни.
Е, питам, ти седиш пред един силен човек и му казваш една обидна дума, той ти плесне две плесници и ти се повалиш на земята. Ти питаш защо Господ му позволи да ти удари две плесници. Пък защо Господ на тебе позволи най-първо да му кажеш две обидни думи? И на него казва Господ: „Уший му две плесници, да се научи добре да мисли.“ Е, какво трябва да си кажеш? Кажи му две думи, да не ти ушие две плесници.
Не му казвай, че той е нехранимайко, или че е винопиец и тем подобни.
Но му кажи: „Аз бих желал да имам твоята сила. Като тебе силен човек няма. Голям герой си ти, аз не съм виждал като тебе човек. Бих желал да зная, да ми кажеш как доби силата.“ И човекът веднага ще погледне на тебе другояче. И може да ти бъде полезен.
към беседата >>
И за яденето, за една малка погрешка ги изпъдиха от рая.
И никога не се допуща да имаш в живота една вътрешна погрешка! Външно може да ги правиш колкото искаш, но вътрешно погрешки да допущаш, то е опасна работа. Животът не търпи вътрешни погрешки. И да се благодарят хората, че Адам и Ева направиха една външна погрешка. Яденето, то е един външен процес.
И за яденето, за една малка погрешка ги изпъдиха от рая.
Те не можаха да направят разлика между един плод на едно дърво и друг плод.
към беседата >>
Вие даже не сте виждали, някои от вас виждали ли сте дявола?
И никъде в Писанието не е казано, че можеш да обичаш дявола. От дявола се пази като от огън. А човекът, какъвто и да е, към него отношенията ти трябва да бъдат други. Не е също отношението към един дявол. Той спада към друг един свят.
Вие даже не сте виждали, някои от вас виждали ли сте дявола?
То е страшна работа. Дето дяволът стъпи в някоя къща, тази къща запустява.
към беседата >>
И аз имам три книги.
Какви неща не са турени на гърба ми. Не мислете, че е само за вас така. Някой път, аз съм казал, аз ще ви имам пред вид. Не мислете, че аз тъй ще оставя. И аз ще го туря в книгата.
И аз имам три книги.
Като ме обиди някой, запиша го в книгата на обидите. Като ми направи някой добро, отворя втората книга и там го запиша. След туй, трета книга има и казвам: И аз ще го възнаградя. Не мислете, че аз не хващам кусур, не, не. Хващам кусур.
към беседата >>
Но му кажи: „Аз бих желал да имам твоята сила.
Ти питаш защо Господ му позволи да ти удари две плесници. Пък защо Господ на тебе позволи най-първо да му кажеш две обидни думи? И на него казва Господ: „Уший му две плесници, да се научи добре да мисли.“ Е, какво трябва да си кажеш? Кажи му две думи, да не ти ушие две плесници. Не му казвай, че той е нехранимайко, или че е винопиец и тем подобни.
Но му кажи: „Аз бих желал да имам твоята сила.
Като тебе силен човек няма. Голям герой си ти, аз не съм виждал като тебе човек. Бих желал да зная, да ми кажеш как доби силата.“ И човекът веднага ще погледне на тебе другояче. И може да ти бъде полезен. Ти ще кажеш: „От него ли ще се уча аз?
към беседата >>
Те не можаха да направят разлика между един плод на едно дърво и друг плод.
Външно може да ги правиш колкото искаш, но вътрешно погрешки да допущаш, то е опасна работа. Животът не търпи вътрешни погрешки. И да се благодарят хората, че Адам и Ева направиха една външна погрешка. Яденето, то е един външен процес. И за яденето, за една малка погрешка ги изпъдиха от рая.
Те не можаха да направят разлика между един плод на едно дърво и друг плод.
към беседата >>
То е страшна работа.
От дявола се пази като от огън. А човекът, какъвто и да е, към него отношенията ти трябва да бъдат други. Не е също отношението към един дявол. Той спада към друг един свят. Вие даже не сте виждали, някои от вас виждали ли сте дявола?
То е страшна работа.
Дето дяволът стъпи в някоя къща, тази къща запустява.
към беседата >>
Като ме обиди някой, запиша го в книгата на обидите.
Не мислете, че е само за вас така. Някой път, аз съм казал, аз ще ви имам пред вид. Не мислете, че аз тъй ще оставя. И аз ще го туря в книгата. И аз имам три книги.
Като ме обиди някой, запиша го в книгата на обидите.
Като ми направи някой добро, отворя втората книга и там го запиша. След туй, трета книга има и казвам: И аз ще го възнаградя. Не мислете, че аз не хващам кусур, не, не. Хващам кусур. Но понеже имам важна работа, да свърша работата за Господа, тогава ще му дам.
към беседата >>
Като тебе силен човек няма.
Пък защо Господ на тебе позволи най-първо да му кажеш две обидни думи? И на него казва Господ: „Уший му две плесници, да се научи добре да мисли.“ Е, какво трябва да си кажеш? Кажи му две думи, да не ти ушие две плесници. Не му казвай, че той е нехранимайко, или че е винопиец и тем подобни. Но му кажи: „Аз бих желал да имам твоята сила.
Като тебе силен човек няма.
Голям герой си ти, аз не съм виждал като тебе човек. Бих желал да зная, да ми кажеш как доби силата.“ И човекът веднага ще погледне на тебе другояче. И може да ти бъде полезен. Ти ще кажеш: „От него ли ще се уча аз? “ От него ще знаеш по кой начин е добил тази сила.
към беседата >>
Че, ако вие отсъждате криво, не сте ли изяли един плод?
Че, ако вие отсъждате криво, не сте ли изяли един плод?
Ако вашата любов е неестествена, не проявявате любовта както трябва, не е ли онзи плод, който Ева изяде? Че, същият закон е. Ако вие ядете онова – мислите, че в любовта все възприемат, или давате това, което не е, същият плод е. Ако искате да убедите един човек в това, в което и вие не вярвате, не е ли това един плод на заблуждение? Че как ще убедя един човек, че аз вярвам ли в Бога или не?
към беседата >>
Дето дяволът стъпи в някоя къща, тази къща запустява.
А човекът, какъвто и да е, към него отношенията ти трябва да бъдат други. Не е също отношението към един дявол. Той спада към друг един свят. Вие даже не сте виждали, някои от вас виждали ли сте дявола? То е страшна работа.
Дето дяволът стъпи в някоя къща, тази къща запустява.
към беседата >>
Като ми направи някой добро, отворя втората книга и там го запиша.
Някой път, аз съм казал, аз ще ви имам пред вид. Не мислете, че аз тъй ще оставя. И аз ще го туря в книгата. И аз имам три книги. Като ме обиди някой, запиша го в книгата на обидите.
Като ми направи някой добро, отворя втората книга и там го запиша.
След туй, трета книга има и казвам: И аз ще го възнаградя. Не мислете, че аз не хващам кусур, не, не. Хващам кусур. Но понеже имам важна работа, да свърша работата за Господа, тогава ще му дам. Аз записвам в книгата си и казвам: Като свърша работата, която Господ ми е дал, ще видя как Господ отсъди, та и аз ще отсъдя по същия начин.
към беседата >>
Голям герой си ти, аз не съм виждал като тебе човек.
И на него казва Господ: „Уший му две плесници, да се научи добре да мисли.“ Е, какво трябва да си кажеш? Кажи му две думи, да не ти ушие две плесници. Не му казвай, че той е нехранимайко, или че е винопиец и тем подобни. Но му кажи: „Аз бих желал да имам твоята сила. Като тебе силен човек няма.
Голям герой си ти, аз не съм виждал като тебе човек.
Бих желал да зная, да ми кажеш как доби силата.“ И човекът веднага ще погледне на тебе другояче. И може да ти бъде полезен. Ти ще кажеш: „От него ли ще се уча аз? “ От него ще знаеш по кой начин е добил тази сила.
към беседата >>
Ако вашата любов е неестествена, не проявявате любовта както трябва, не е ли онзи плод, който Ева изяде?
Че, ако вие отсъждате криво, не сте ли изяли един плод?
Ако вашата любов е неестествена, не проявявате любовта както трябва, не е ли онзи плод, който Ева изяде?
Че, същият закон е. Ако вие ядете онова – мислите, че в любовта все възприемат, или давате това, което не е, същият плод е. Ако искате да убедите един човек в това, в което и вие не вярвате, не е ли това един плод на заблуждение? Че как ще убедя един човек, че аз вярвам ли в Бога или не? Ако някой пита: „Ти вярваш ли в Бога или не?
към беседата >>
Да ви приведа един пример.
Да ви приведа един пример.
То е един анекдот. В един гръцки монастир игуменът бил малко несправедлив човек, направил много погрешки в манастира. Та, след като умира, неговият наместник не може да оправи работите, та се молил да го пратят от онзи свят, да му каже как да се оправи работата. Той бил в ада. Дошъл в монастира, казал как да се оправят работите, но такава воня внесъл, че трябвало да напуснат монастиря.
към беседата >>
След туй, трета книга има и казвам: И аз ще го възнаградя.
Не мислете, че аз тъй ще оставя. И аз ще го туря в книгата. И аз имам три книги. Като ме обиди някой, запиша го в книгата на обидите. Като ми направи някой добро, отворя втората книга и там го запиша.
След туй, трета книга има и казвам: И аз ще го възнаградя.
Не мислете, че аз не хващам кусур, не, не. Хващам кусур. Но понеже имам важна работа, да свърша работата за Господа, тогава ще му дам. Аз записвам в книгата си и казвам: Като свърша работата, която Господ ми е дал, ще видя как Господ отсъди, та и аз ще отсъдя по същия начин.
към беседата >>
Бих желал да зная, да ми кажеш как доби силата.“ И човекът веднага ще погледне на тебе другояче.
Кажи му две думи, да не ти ушие две плесници. Не му казвай, че той е нехранимайко, или че е винопиец и тем подобни. Но му кажи: „Аз бих желал да имам твоята сила. Като тебе силен човек няма. Голям герой си ти, аз не съм виждал като тебе човек.
Бих желал да зная, да ми кажеш как доби силата.“ И човекът веднага ще погледне на тебе другояче.
И може да ти бъде полезен. Ти ще кажеш: „От него ли ще се уча аз? “ От него ще знаеш по кой начин е добил тази сила.
към беседата >>
Че, същият закон е.
Че, ако вие отсъждате криво, не сте ли изяли един плод? Ако вашата любов е неестествена, не проявявате любовта както трябва, не е ли онзи плод, който Ева изяде?
Че, същият закон е.
Ако вие ядете онова – мислите, че в любовта все възприемат, или давате това, което не е, същият плод е. Ако искате да убедите един човек в това, в което и вие не вярвате, не е ли това един плод на заблуждение? Че как ще убедя един човек, че аз вярвам ли в Бога или не? Ако някой пита: „Ти вярваш ли в Бога или не? “, ще кажа: „Ела живей с мен една година и туй, което аз правя, то ще ти каже вярвам ли аз в Бога или не.
към беседата >>
То е един анекдот.
Да ви приведа един пример.
То е един анекдот.
В един гръцки монастир игуменът бил малко несправедлив човек, направил много погрешки в манастира. Та, след като умира, неговият наместник не може да оправи работите, та се молил да го пратят от онзи свят, да му каже как да се оправи работата. Той бил в ада. Дошъл в монастира, казал как да се оправят работите, но такава воня внесъл, че трябвало да напуснат монастиря. Ако един, който от ада излиза, че запустява монастирят, та ако дойде в къщата ти дяволът, ти искаш да харосаш.
към беседата >>
Не мислете, че аз не хващам кусур, не, не.
И аз ще го туря в книгата. И аз имам три книги. Като ме обиди някой, запиша го в книгата на обидите. Като ми направи някой добро, отворя втората книга и там го запиша. След туй, трета книга има и казвам: И аз ще го възнаградя.
Не мислете, че аз не хващам кусур, не, не.
Хващам кусур. Но понеже имам важна работа, да свърша работата за Господа, тогава ще му дам. Аз записвам в книгата си и казвам: Като свърша работата, която Господ ми е дал, ще видя как Господ отсъди, та и аз ще отсъдя по същия начин.
към беседата >>
И може да ти бъде полезен.
Не му казвай, че той е нехранимайко, или че е винопиец и тем подобни. Но му кажи: „Аз бих желал да имам твоята сила. Като тебе силен човек няма. Голям герой си ти, аз не съм виждал като тебе човек. Бих желал да зная, да ми кажеш как доби силата.“ И човекът веднага ще погледне на тебе другояче.
И може да ти бъде полезен.
Ти ще кажеш: „От него ли ще се уча аз? “ От него ще знаеш по кой начин е добил тази сила.
към беседата >>
Ако вие ядете онова – мислите, че в любовта все възприемат, или давате това, което не е, същият плод е.
Че, ако вие отсъждате криво, не сте ли изяли един плод? Ако вашата любов е неестествена, не проявявате любовта както трябва, не е ли онзи плод, който Ева изяде? Че, същият закон е.
Ако вие ядете онова – мислите, че в любовта все възприемат, или давате това, което не е, същият плод е.
Ако искате да убедите един човек в това, в което и вие не вярвате, не е ли това един плод на заблуждение? Че как ще убедя един човек, че аз вярвам ли в Бога или не? Ако някой пита: „Ти вярваш ли в Бога или не? “, ще кажа: „Ела живей с мен една година и туй, което аз правя, то ще ти каже вярвам ли аз в Бога или не. И ти ще познаеш тогава аз вярвам ли в Бога или не.“ Сега, в какво отношение?
към беседата >>
В един гръцки монастир игуменът бил малко несправедлив човек, направил много погрешки в манастира.
Да ви приведа един пример. То е един анекдот.
В един гръцки монастир игуменът бил малко несправедлив човек, направил много погрешки в манастира.
Та, след като умира, неговият наместник не може да оправи работите, та се молил да го пратят от онзи свят, да му каже как да се оправи работата. Той бил в ада. Дошъл в монастира, казал как да се оправят работите, но такава воня внесъл, че трябвало да напуснат монастиря. Ако един, който от ада излиза, че запустява монастирят, та ако дойде в къщата ти дяволът, ти искаш да харосаш. И казва: Стани с дявола ортак, докато минеш моста.
към беседата >>
Хващам кусур.
И аз имам три книги. Като ме обиди някой, запиша го в книгата на обидите. Като ми направи някой добро, отворя втората книга и там го запиша. След туй, трета книга има и казвам: И аз ще го възнаградя. Не мислете, че аз не хващам кусур, не, не.
Хващам кусур.
Но понеже имам важна работа, да свърша работата за Господа, тогава ще му дам. Аз записвам в книгата си и казвам: Като свърша работата, която Господ ми е дал, ще видя как Господ отсъди, та и аз ще отсъдя по същия начин.
към беседата >>
Ти ще кажеш: „От него ли ще се уча аз?
Но му кажи: „Аз бих желал да имам твоята сила. Като тебе силен човек няма. Голям герой си ти, аз не съм виждал като тебе човек. Бих желал да зная, да ми кажеш как доби силата.“ И човекът веднага ще погледне на тебе другояче. И може да ти бъде полезен.
Ти ще кажеш: „От него ли ще се уча аз?
“ От него ще знаеш по кой начин е добил тази сила.
към беседата >>
Ако искате да убедите един човек в това, в което и вие не вярвате, не е ли това един плод на заблуждение?
Че, ако вие отсъждате криво, не сте ли изяли един плод? Ако вашата любов е неестествена, не проявявате любовта както трябва, не е ли онзи плод, който Ева изяде? Че, същият закон е. Ако вие ядете онова – мислите, че в любовта все възприемат, или давате това, което не е, същият плод е.
Ако искате да убедите един човек в това, в което и вие не вярвате, не е ли това един плод на заблуждение?
Че как ще убедя един човек, че аз вярвам ли в Бога или не? Ако някой пита: „Ти вярваш ли в Бога или не? “, ще кажа: „Ела живей с мен една година и туй, което аз правя, то ще ти каже вярвам ли аз в Бога или не. И ти ще познаеш тогава аз вярвам ли в Бога или не.“ Сега, в какво отношение? Приложение нали трябва да има.
към беседата >>
Та, след като умира, неговият наместник не може да оправи работите, та се молил да го пратят от онзи свят, да му каже как да се оправи работата.
Да ви приведа един пример. То е един анекдот. В един гръцки монастир игуменът бил малко несправедлив човек, направил много погрешки в манастира.
Та, след като умира, неговият наместник не може да оправи работите, та се молил да го пратят от онзи свят, да му каже как да се оправи работата.
Той бил в ада. Дошъл в монастира, казал как да се оправят работите, но такава воня внесъл, че трябвало да напуснат монастиря. Ако един, който от ада излиза, че запустява монастирят, та ако дойде в къщата ти дяволът, ти искаш да харосаш. И казва: Стани с дявола ортак, докато минеш моста. А и къщата, и всичко ще запустее.
към беседата >>
Но понеже имам важна работа, да свърша работата за Господа, тогава ще му дам.
Като ме обиди някой, запиша го в книгата на обидите. Като ми направи някой добро, отворя втората книга и там го запиша. След туй, трета книга има и казвам: И аз ще го възнаградя. Не мислете, че аз не хващам кусур, не, не. Хващам кусур.
Но понеже имам важна работа, да свърша работата за Господа, тогава ще му дам.
Аз записвам в книгата си и казвам: Като свърша работата, която Господ ми е дал, ще видя как Господ отсъди, та и аз ще отсъдя по същия начин.
към беседата >>
“ От него ще знаеш по кой начин е добил тази сила.
Като тебе силен човек няма. Голям герой си ти, аз не съм виждал като тебе човек. Бих желал да зная, да ми кажеш как доби силата.“ И човекът веднага ще погледне на тебе другояче. И може да ти бъде полезен. Ти ще кажеш: „От него ли ще се уча аз?
“ От него ще знаеш по кой начин е добил тази сила.
към беседата >>
Че как ще убедя един човек, че аз вярвам ли в Бога или не?
Че, ако вие отсъждате криво, не сте ли изяли един плод? Ако вашата любов е неестествена, не проявявате любовта както трябва, не е ли онзи плод, който Ева изяде? Че, същият закон е. Ако вие ядете онова – мислите, че в любовта все възприемат, или давате това, което не е, същият плод е. Ако искате да убедите един човек в това, в което и вие не вярвате, не е ли това един плод на заблуждение?
Че как ще убедя един човек, че аз вярвам ли в Бога или не?
Ако някой пита: „Ти вярваш ли в Бога или не? “, ще кажа: „Ела живей с мен една година и туй, което аз правя, то ще ти каже вярвам ли аз в Бога или не. И ти ще познаеш тогава аз вярвам ли в Бога или не.“ Сега, в какво отношение? Приложение нали трябва да има.
към беседата >>
Той бил в ада.
Да ви приведа един пример. То е един анекдот. В един гръцки монастир игуменът бил малко несправедлив човек, направил много погрешки в манастира. Та, след като умира, неговият наместник не може да оправи работите, та се молил да го пратят от онзи свят, да му каже как да се оправи работата.
Той бил в ада.
Дошъл в монастира, казал как да се оправят работите, но такава воня внесъл, че трябвало да напуснат монастиря. Ако един, който от ада излиза, че запустява монастирят, та ако дойде в къщата ти дяволът, ти искаш да харосаш. И казва: Стани с дявола ортак, докато минеш моста. А и къщата, и всичко ще запустее. Не ти трябва ортаклък с дявола.
към беседата >>
Аз записвам в книгата си и казвам: Като свърша работата, която Господ ми е дал, ще видя как Господ отсъди, та и аз ще отсъдя по същия начин.
Като ми направи някой добро, отворя втората книга и там го запиша. След туй, трета книга има и казвам: И аз ще го възнаградя. Не мислете, че аз не хващам кусур, не, не. Хващам кусур. Но понеже имам важна работа, да свърша работата за Господа, тогава ще му дам.
Аз записвам в книгата си и казвам: Като свърша работата, която Господ ми е дал, ще видя как Господ отсъди, та и аз ще отсъдя по същия начин.
към беседата >>
Ама ти ще кажеш: „Той се е родил така.“ Нещата тъй, както се проявяват, не се раждат.
Ама ти ще кажеш: „Той се е родил така.“ Нещата тъй, както се проявяват, не се раждат.
Те са родени вътрешно, като едно семенце е родено. Един желъд е роден като желъд. Като дърво то не се ражда, то расте. Дърво, което се развива, то не се ражда, родил се е желъдът. Ражда се яйцето.
към беседата >>
Ако някой пита: „Ти вярваш ли в Бога или не?
Ако вашата любов е неестествена, не проявявате любовта както трябва, не е ли онзи плод, който Ева изяде? Че, същият закон е. Ако вие ядете онова – мислите, че в любовта все възприемат, или давате това, което не е, същият плод е. Ако искате да убедите един човек в това, в което и вие не вярвате, не е ли това един плод на заблуждение? Че как ще убедя един човек, че аз вярвам ли в Бога или не?
Ако някой пита: „Ти вярваш ли в Бога или не?
“, ще кажа: „Ела живей с мен една година и туй, което аз правя, то ще ти каже вярвам ли аз в Бога или не. И ти ще познаеш тогава аз вярвам ли в Бога или не.“ Сега, в какво отношение? Приложение нали трябва да има.
към беседата >>
Дошъл в монастира, казал как да се оправят работите, но такава воня внесъл, че трябвало да напуснат монастиря.
Да ви приведа един пример. То е един анекдот. В един гръцки монастир игуменът бил малко несправедлив човек, направил много погрешки в манастира. Та, след като умира, неговият наместник не може да оправи работите, та се молил да го пратят от онзи свят, да му каже как да се оправи работата. Той бил в ада.
Дошъл в монастира, казал как да се оправят работите, но такава воня внесъл, че трябвало да напуснат монастиря.
Ако един, който от ада излиза, че запустява монастирят, та ако дойде в къщата ти дяволът, ти искаш да харосаш. И казва: Стани с дявола ортак, докато минеш моста. А и къщата, и всичко ще запустее. Не ти трябва ортаклък с дявола. На този игумен не му трябваше да извика стария игумен от ада, да му каже как да оправи работите.
към беседата >>
И аз бих желал и на вас да дам както Господ дава.
И аз бих желал и на вас да дам както Господ дава.
И вие си имате три книги, записвайте си. Ама свършете си работата, която към Господа имате. Тогава отворете книгите си и записвайте. Казват: „Прощавай! “ Не, не, не прощавайте, запиши го.
към беседата >>
Те са родени вътрешно, като едно семенце е родено.
Ама ти ще кажеш: „Той се е родил така.“ Нещата тъй, както се проявяват, не се раждат.
Те са родени вътрешно, като едно семенце е родено.
Един желъд е роден като желъд. Като дърво то не се ражда, то расте. Дърво, което се развива, то не се ражда, родил се е желъдът. Ражда се яйцето. Но пилето не се ражда.
към беседата >>
“, ще кажа: „Ела живей с мен една година и туй, което аз правя, то ще ти каже вярвам ли аз в Бога или не.
Че, същият закон е. Ако вие ядете онова – мислите, че в любовта все възприемат, или давате това, което не е, същият плод е. Ако искате да убедите един човек в това, в което и вие не вярвате, не е ли това един плод на заблуждение? Че как ще убедя един човек, че аз вярвам ли в Бога или не? Ако някой пита: „Ти вярваш ли в Бога или не?
“, ще кажа: „Ела живей с мен една година и туй, което аз правя, то ще ти каже вярвам ли аз в Бога или не.
И ти ще познаеш тогава аз вярвам ли в Бога или не.“ Сега, в какво отношение? Приложение нали трябва да има.
към беседата >>
Ако един, който от ада излиза, че запустява монастирят, та ако дойде в къщата ти дяволът, ти искаш да харосаш.
То е един анекдот. В един гръцки монастир игуменът бил малко несправедлив човек, направил много погрешки в манастира. Та, след като умира, неговият наместник не може да оправи работите, та се молил да го пратят от онзи свят, да му каже как да се оправи работата. Той бил в ада. Дошъл в монастира, казал как да се оправят работите, но такава воня внесъл, че трябвало да напуснат монастиря.
Ако един, който от ада излиза, че запустява монастирят, та ако дойде в къщата ти дяволът, ти искаш да харосаш.
И казва: Стани с дявола ортак, докато минеш моста. А и къщата, и всичко ще запустее. Не ти трябва ортаклък с дявола. На този игумен не му трябваше да извика стария игумен от ада, да му каже как да оправи работите. Нека седи там.
към беседата >>
И вие си имате три книги, записвайте си.
И аз бих желал и на вас да дам както Господ дава.
И вие си имате три книги, записвайте си.
Ама свършете си работата, която към Господа имате. Тогава отворете книгите си и записвайте. Казват: „Прощавай! “ Не, не, не прощавайте, запиши го. Обиди те някой – запиши; направи ти някой добро – запиши, и в третата книга запишете какво трябва да направите заради него.
към беседата >>
Един желъд е роден като желъд.
Ама ти ще кажеш: „Той се е родил така.“ Нещата тъй, както се проявяват, не се раждат. Те са родени вътрешно, като едно семенце е родено.
Един желъд е роден като желъд.
Като дърво то не се ражда, то расте. Дърво, което се развива, то не се ражда, родил се е желъдът. Ражда се яйцето. Но пилето не се ражда. То се излюпва.
към беседата >>
И ти ще познаеш тогава аз вярвам ли в Бога или не.“ Сега, в какво отношение?
Ако вие ядете онова – мислите, че в любовта все възприемат, или давате това, което не е, същият плод е. Ако искате да убедите един човек в това, в което и вие не вярвате, не е ли това един плод на заблуждение? Че как ще убедя един човек, че аз вярвам ли в Бога или не? Ако някой пита: „Ти вярваш ли в Бога или не? “, ще кажа: „Ела живей с мен една година и туй, което аз правя, то ще ти каже вярвам ли аз в Бога или не.
И ти ще познаеш тогава аз вярвам ли в Бога или не.“ Сега, в какво отношение?
Приложение нали трябва да има.
към беседата >>
И казва: Стани с дявола ортак, докато минеш моста.
В един гръцки монастир игуменът бил малко несправедлив човек, направил много погрешки в манастира. Та, след като умира, неговият наместник не може да оправи работите, та се молил да го пратят от онзи свят, да му каже как да се оправи работата. Той бил в ада. Дошъл в монастира, казал как да се оправят работите, но такава воня внесъл, че трябвало да напуснат монастиря. Ако един, който от ада излиза, че запустява монастирят, та ако дойде в къщата ти дяволът, ти искаш да харосаш.
И казва: Стани с дявола ортак, докато минеш моста.
А и къщата, и всичко ще запустее. Не ти трябва ортаклък с дявола. На този игумен не му трябваше да извика стария игумен от ада, да му каже как да оправи работите. Нека седи там. Не извиквайте вашето минало да дойде сега, нищо повече.
към беседата >>
Ама свършете си работата, която към Господа имате.
И аз бих желал и на вас да дам както Господ дава. И вие си имате три книги, записвайте си.
Ама свършете си работата, която към Господа имате.
Тогава отворете книгите си и записвайте. Казват: „Прощавай! “ Не, не, не прощавайте, запиши го. Обиди те някой – запиши; направи ти някой добро – запиши, и в третата книга запишете какво трябва да направите заради него. Сега запиши в книгата и остави я.
към беседата >>
Като дърво то не се ражда, то расте.
Ама ти ще кажеш: „Той се е родил така.“ Нещата тъй, както се проявяват, не се раждат. Те са родени вътрешно, като едно семенце е родено. Един желъд е роден като желъд.
Като дърво то не се ражда, то расте.
Дърво, което се развива, то не се ражда, родил се е желъдът. Ражда се яйцето. Но пилето не се ражда. То се излюпва. И човек, който отпосле израства, той не се ражда така.
към беседата >>
Приложение нали трябва да има.
Ако искате да убедите един човек в това, в което и вие не вярвате, не е ли това един плод на заблуждение? Че как ще убедя един човек, че аз вярвам ли в Бога или не? Ако някой пита: „Ти вярваш ли в Бога или не? “, ще кажа: „Ела живей с мен една година и туй, което аз правя, то ще ти каже вярвам ли аз в Бога или не. И ти ще познаеш тогава аз вярвам ли в Бога или не.“ Сега, в какво отношение?
Приложение нали трябва да има.
към беседата >>
А и къщата, и всичко ще запустее.
Та, след като умира, неговият наместник не може да оправи работите, та се молил да го пратят от онзи свят, да му каже как да се оправи работата. Той бил в ада. Дошъл в монастира, казал как да се оправят работите, но такава воня внесъл, че трябвало да напуснат монастиря. Ако един, който от ада излиза, че запустява монастирят, та ако дойде в къщата ти дяволът, ти искаш да харосаш. И казва: Стани с дявола ортак, докато минеш моста.
А и къщата, и всичко ще запустее.
Не ти трябва ортаклък с дявола. На този игумен не му трябваше да извика стария игумен от ада, да му каже как да оправи работите. Нека седи там. Не извиквайте вашето минало да дойде сега, нищо повече.
към беседата >>
Тогава отворете книгите си и записвайте.
И аз бих желал и на вас да дам както Господ дава. И вие си имате три книги, записвайте си. Ама свършете си работата, която към Господа имате.
Тогава отворете книгите си и записвайте.
Казват: „Прощавай! “ Не, не, не прощавайте, запиши го. Обиди те някой – запиши; направи ти някой добро – запиши, и в третата книга запишете какво трябва да направите заради него. Сега запиши в книгата и остави я. То са счетоводни търговски книги.
към беседата >>
Дърво, което се развива, то не се ражда, родил се е желъдът.
Ама ти ще кажеш: „Той се е родил така.“ Нещата тъй, както се проявяват, не се раждат. Те са родени вътрешно, като едно семенце е родено. Един желъд е роден като желъд. Като дърво то не се ражда, то расте.
Дърво, което се развива, то не се ражда, родил се е желъдът.
Ражда се яйцето. Но пилето не се ражда. То се излюпва. И човек, който отпосле израства, той не се ражда така. Той се ражда малък.
към беседата >>
Сега говорите за новото учение.
Сега говорите за новото учение.
Казвате: „Едно време, когато Христос беше, то беше новото учение.“ Ако едно ново учение не може да преобрази живота, в какво седи неговата новина? Ако ти ядеш най-хубавият хляб, тъй, повидимому, и този хляб не може да произведе в тебе един резултат, да внесе здраве и сили... Ако ти дишаш въздух и този въздух не може да произведе туй, което искаш, питам: туй дишане правилно ли е? Къде е погрешката? Погрешката е в начина на дишането. Ти дишаш бързо.
към беседата >>
Не ти трябва ортаклък с дявола.
Той бил в ада. Дошъл в монастира, казал как да се оправят работите, но такава воня внесъл, че трябвало да напуснат монастиря. Ако един, който от ада излиза, че запустява монастирят, та ако дойде в къщата ти дяволът, ти искаш да харосаш. И казва: Стани с дявола ортак, докато минеш моста. А и къщата, и всичко ще запустее.
Не ти трябва ортаклък с дявола.
На този игумен не му трябваше да извика стария игумен от ада, да му каже как да оправи работите. Нека седи там. Не извиквайте вашето минало да дойде сега, нищо повече.
към беседата >>
Казват: „Прощавай!
И аз бих желал и на вас да дам както Господ дава. И вие си имате три книги, записвайте си. Ама свършете си работата, която към Господа имате. Тогава отворете книгите си и записвайте.
Казват: „Прощавай!
“ Не, не, не прощавайте, запиши го. Обиди те някой – запиши; направи ти някой добро – запиши, и в третата книга запишете какво трябва да направите заради него. Сега запиши в книгата и остави я. То са счетоводни търговски книги. Запишете си нещата.
към беседата >>
Ражда се яйцето.
Ама ти ще кажеш: „Той се е родил така.“ Нещата тъй, както се проявяват, не се раждат. Те са родени вътрешно, като едно семенце е родено. Един желъд е роден като желъд. Като дърво то не се ражда, то расте. Дърво, което се развива, то не се ражда, родил се е желъдът.
Ражда се яйцето.
Но пилето не се ражда. То се излюпва. И човек, който отпосле израства, той не се ражда така. Той се ражда малък. Израстването е вече един процес.
към беседата >>
Казвате: „Едно време, когато Христос беше, то беше новото учение.“ Ако едно ново учение не може да преобрази живота, в какво седи неговата новина?
Сега говорите за новото учение.
Казвате: „Едно време, когато Христос беше, то беше новото учение.“ Ако едно ново учение не може да преобрази живота, в какво седи неговата новина?
Ако ти ядеш най-хубавият хляб, тъй, повидимому, и този хляб не може да произведе в тебе един резултат, да внесе здраве и сили... Ако ти дишаш въздух и този въздух не може да произведе туй, което искаш, питам: туй дишане правилно ли е? Къде е погрешката? Погрешката е в начина на дишането. Ти дишаш бързо. И издишаш бързо.
към беседата >>
На този игумен не му трябваше да извика стария игумен от ада, да му каже как да оправи работите.
Дошъл в монастира, казал как да се оправят работите, но такава воня внесъл, че трябвало да напуснат монастиря. Ако един, който от ада излиза, че запустява монастирят, та ако дойде в къщата ти дяволът, ти искаш да харосаш. И казва: Стани с дявола ортак, докато минеш моста. А и къщата, и всичко ще запустее. Не ти трябва ортаклък с дявола.
На този игумен не му трябваше да извика стария игумен от ада, да му каже как да оправи работите.
Нека седи там. Не извиквайте вашето минало да дойде сега, нищо повече.
към беседата >>
“ Не, не, не прощавайте, запиши го.
И аз бих желал и на вас да дам както Господ дава. И вие си имате три книги, записвайте си. Ама свършете си работата, която към Господа имате. Тогава отворете книгите си и записвайте. Казват: „Прощавай!
“ Не, не, не прощавайте, запиши го.
Обиди те някой – запиши; направи ти някой добро – запиши, и в третата книга запишете какво трябва да направите заради него. Сега запиши в книгата и остави я. То са счетоводни търговски книги. Запишете си нещата. Като запишеш погрешката на един човек, не се спирай върху нея, но затвори книгата и остави я.
към беседата >>
Но пилето не се ражда.
Те са родени вътрешно, като едно семенце е родено. Един желъд е роден като желъд. Като дърво то не се ражда, то расте. Дърво, което се развива, то не се ражда, родил се е желъдът. Ражда се яйцето.
Но пилето не се ражда.
То се излюпва. И човек, който отпосле израства, той не се ражда така. Той се ражда малък. Израстването е вече един процес. Вие седите и гледате, дано човек е по-добър.
към беседата >>
Ако ти ядеш най-хубавият хляб, тъй, повидимому, и този хляб не може да произведе в тебе един резултат, да внесе здраве и сили... Ако ти дишаш въздух и този въздух не може да произведе туй, което искаш, питам: туй дишане правилно ли е?
Сега говорите за новото учение. Казвате: „Едно време, когато Христос беше, то беше новото учение.“ Ако едно ново учение не може да преобрази живота, в какво седи неговата новина?
Ако ти ядеш най-хубавият хляб, тъй, повидимому, и този хляб не може да произведе в тебе един резултат, да внесе здраве и сили... Ако ти дишаш въздух и този въздух не може да произведе туй, което искаш, питам: туй дишане правилно ли е?
Къде е погрешката? Погрешката е в начина на дишането. Ти дишаш бързо. И издишаш бързо. Погрешката е там.
към беседата >>
Нека седи там.
Ако един, който от ада излиза, че запустява монастирят, та ако дойде в къщата ти дяволът, ти искаш да харосаш. И казва: Стани с дявола ортак, докато минеш моста. А и къщата, и всичко ще запустее. Не ти трябва ортаклък с дявола. На този игумен не му трябваше да извика стария игумен от ада, да му каже как да оправи работите.
Нека седи там.
Не извиквайте вашето минало да дойде сега, нищо повече.
към беседата >>
Обиди те някой – запиши; направи ти някой добро – запиши, и в третата книга запишете какво трябва да направите заради него.
И вие си имате три книги, записвайте си. Ама свършете си работата, която към Господа имате. Тогава отворете книгите си и записвайте. Казват: „Прощавай! “ Не, не, не прощавайте, запиши го.
Обиди те някой – запиши; направи ти някой добро – запиши, и в третата книга запишете какво трябва да направите заради него.
Сега запиши в книгата и остави я. То са счетоводни търговски книги. Запишете си нещата. Като запишеш погрешката на един човек, не се спирай върху нея, но затвори книгата и остави я. Не мисли защо той направил тази погрешка.
към беседата >>
То се излюпва.
Един желъд е роден като желъд. Като дърво то не се ражда, то расте. Дърво, което се развива, то не се ражда, родил се е желъдът. Ражда се яйцето. Но пилето не се ражда.
То се излюпва.
И човек, който отпосле израства, той не се ражда така. Той се ражда малък. Израстването е вече един процес. Вие седите и гледате, дано човек е по-добър. Той не се е родил добър, той е станал добър с усилие.
към беседата >>
Къде е погрешката?
Сега говорите за новото учение. Казвате: „Едно време, когато Христос беше, то беше новото учение.“ Ако едно ново учение не може да преобрази живота, в какво седи неговата новина? Ако ти ядеш най-хубавият хляб, тъй, повидимому, и този хляб не може да произведе в тебе един резултат, да внесе здраве и сили... Ако ти дишаш въздух и този въздух не може да произведе туй, което искаш, питам: туй дишане правилно ли е?
Къде е погрешката?
Погрешката е в начина на дишането. Ти дишаш бързо. И издишаш бързо. Погрешката е там. Ако ти дишаш чистия въздух и не ти помага, тогава казвам: не е погрешката във въздуха, а погрешката е в тебе – че този въздух ти го дишаш много бързо и го издишаш много бързо.
към беседата >>
Не извиквайте вашето минало да дойде сега, нищо повече.
И казва: Стани с дявола ортак, докато минеш моста. А и къщата, и всичко ще запустее. Не ти трябва ортаклък с дявола. На този игумен не му трябваше да извика стария игумен от ада, да му каже как да оправи работите. Нека седи там.
Не извиквайте вашето минало да дойде сега, нищо повече.
към беседата >>
Сега запиши в книгата и остави я.
Ама свършете си работата, която към Господа имате. Тогава отворете книгите си и записвайте. Казват: „Прощавай! “ Не, не, не прощавайте, запиши го. Обиди те някой – запиши; направи ти някой добро – запиши, и в третата книга запишете какво трябва да направите заради него.
Сега запиши в книгата и остави я.
То са счетоводни търговски книги. Запишете си нещата. Като запишеш погрешката на един човек, не се спирай върху нея, но затвори книгата и остави я. Не мисли защо той направил тази погрешка. Запиши, затвори книгата и остави я.
към беседата >>
И човек, който отпосле израства, той не се ражда така.
Като дърво то не се ражда, то расте. Дърво, което се развива, то не се ражда, родил се е желъдът. Ражда се яйцето. Но пилето не се ражда. То се излюпва.
И човек, който отпосле израства, той не се ражда така.
Той се ражда малък. Израстването е вече един процес. Вие седите и гледате, дано човек е по-добър. Той не се е родил добър, той е станал добър с усилие. Или виждате, че той е силен или има много знание, или че е придобил богатство.
към беседата >>
Погрешката е в начина на дишането.
Сега говорите за новото учение. Казвате: „Едно време, когато Христос беше, то беше новото учение.“ Ако едно ново учение не може да преобрази живота, в какво седи неговата новина? Ако ти ядеш най-хубавият хляб, тъй, повидимому, и този хляб не може да произведе в тебе един резултат, да внесе здраве и сили... Ако ти дишаш въздух и този въздух не може да произведе туй, което искаш, питам: туй дишане правилно ли е? Къде е погрешката?
Погрешката е в начина на дишането.
Ти дишаш бързо. И издишаш бързо. Погрешката е там. Ако ти дишаш чистия въздух и не ти помага, тогава казвам: не е погрешката във въздуха, а погрешката е в тебе – че този въздух ти го дишаш много бързо и го издишаш много бързо. Ти не си го търпял толкова, колкото трябва.
към беседата >>
По някой път вие искате да знаете какво има – карма, страдание или какво става.
По някой път вие искате да знаете какво има – карма, страдание или какво става.
Каквото и да е, не искайте да знаете какво е вашето минало. Някой път вие искате да знаете какво е то – да спи зло под камък. И Писанието казва: „Ще хвърля греховете зад гърба Си, ще ги залича и няма да ги помена.“ Не извиквайте вашето минало. Туй, което е заличено, Господ го е турил зад гърба Си, не го извиквайте сега. Не правете нови погрешки.
към беседата >>
То са счетоводни търговски книги.
Тогава отворете книгите си и записвайте. Казват: „Прощавай! “ Не, не, не прощавайте, запиши го. Обиди те някой – запиши; направи ти някой добро – запиши, и в третата книга запишете какво трябва да направите заради него. Сега запиши в книгата и остави я.
То са счетоводни търговски книги.
Запишете си нещата. Като запишеш погрешката на един човек, не се спирай върху нея, но затвори книгата и остави я. Не мисли защо той направил тази погрешка. Запиши, затвори книгата и остави я.
към беседата >>
Той се ражда малък.
Дърво, което се развива, то не се ражда, родил се е желъдът. Ражда се яйцето. Но пилето не се ражда. То се излюпва. И човек, който отпосле израства, той не се ражда така.
Той се ражда малък.
Израстването е вече един процес. Вие седите и гледате, дано човек е по-добър. Той не се е родил добър, той е станал добър с усилие. Или виждате, че той е силен или има много знание, или че е придобил богатство. Той не е роден с богатство.
към беседата >>
Ти дишаш бързо.
Сега говорите за новото учение. Казвате: „Едно време, когато Христос беше, то беше новото учение.“ Ако едно ново учение не може да преобрази живота, в какво седи неговата новина? Ако ти ядеш най-хубавият хляб, тъй, повидимому, и този хляб не може да произведе в тебе един резултат, да внесе здраве и сили... Ако ти дишаш въздух и този въздух не може да произведе туй, което искаш, питам: туй дишане правилно ли е? Къде е погрешката? Погрешката е в начина на дишането.
Ти дишаш бързо.
И издишаш бързо. Погрешката е там. Ако ти дишаш чистия въздух и не ти помага, тогава казвам: не е погрешката във въздуха, а погрешката е в тебе – че този въздух ти го дишаш много бързо и го издишаш много бързо. Ти не си го търпял толкова, колкото трябва. И вследствие на това, можем да кажем някой път: ти може да имаш недоимък, не си приел достатъчно въздух.
към беседата >>
Каквото и да е, не искайте да знаете какво е вашето минало.
По някой път вие искате да знаете какво има – карма, страдание или какво става.
Каквото и да е, не искайте да знаете какво е вашето минало.
Някой път вие искате да знаете какво е то – да спи зло под камък. И Писанието казва: „Ще хвърля греховете зад гърба Си, ще ги залича и няма да ги помена.“ Не извиквайте вашето минало. Туй, което е заличено, Господ го е турил зад гърба Си, не го извиквайте сега. Не правете нови погрешки. Да не би, като види Господ сега новите ви погрешки, да види и старите.
към беседата >>
Запишете си нещата.
Казват: „Прощавай! “ Не, не, не прощавайте, запиши го. Обиди те някой – запиши; направи ти някой добро – запиши, и в третата книга запишете какво трябва да направите заради него. Сега запиши в книгата и остави я. То са счетоводни търговски книги.
Запишете си нещата.
Като запишеш погрешката на един човек, не се спирай върху нея, но затвори книгата и остави я. Не мисли защо той направил тази погрешка. Запиши, затвори книгата и остави я.
към беседата >>
Израстването е вече един процес.
Ражда се яйцето. Но пилето не се ражда. То се излюпва. И човек, който отпосле израства, той не се ражда така. Той се ражда малък.
Израстването е вече един процес.
Вие седите и гледате, дано човек е по-добър. Той не се е родил добър, той е станал добър с усилие. Или виждате, че той е силен или има много знание, или че е придобил богатство. Той не е роден с богатство. И после, ако бащата остави по някой път на един от синовете си повече богатство, той си има своите основания за това.
към беседата >>
И издишаш бързо.
Казвате: „Едно време, когато Христос беше, то беше новото учение.“ Ако едно ново учение не може да преобрази живота, в какво седи неговата новина? Ако ти ядеш най-хубавият хляб, тъй, повидимому, и този хляб не може да произведе в тебе един резултат, да внесе здраве и сили... Ако ти дишаш въздух и този въздух не може да произведе туй, което искаш, питам: туй дишане правилно ли е? Къде е погрешката? Погрешката е в начина на дишането. Ти дишаш бързо.
И издишаш бързо.
Погрешката е там. Ако ти дишаш чистия въздух и не ти помага, тогава казвам: не е погрешката във въздуха, а погрешката е в тебе – че този въздух ти го дишаш много бързо и го издишаш много бързо. Ти не си го търпял толкова, колкото трябва. И вследствие на това, можем да кажем някой път: ти може да имаш недоимък, не си приел достатъчно въздух. Правите тъй: (Учителят диша бързо).
към беседата >>
Някой път вие искате да знаете какво е то – да спи зло под камък.
По някой път вие искате да знаете какво има – карма, страдание или какво става. Каквото и да е, не искайте да знаете какво е вашето минало.
Някой път вие искате да знаете какво е то – да спи зло под камък.
И Писанието казва: „Ще хвърля греховете зад гърба Си, ще ги залича и няма да ги помена.“ Не извиквайте вашето минало. Туй, което е заличено, Господ го е турил зад гърба Си, не го извиквайте сега. Не правете нови погрешки. Да не би, като види Господ сега новите ви погрешки, да види и старите. Не заставяйте Господа да отвори книгата на възпоменанието, да види какви неща има там.
към беседата >>
Като запишеш погрешката на един човек, не се спирай върху нея, но затвори книгата и остави я.
“ Не, не, не прощавайте, запиши го. Обиди те някой – запиши; направи ти някой добро – запиши, и в третата книга запишете какво трябва да направите заради него. Сега запиши в книгата и остави я. То са счетоводни търговски книги. Запишете си нещата.
Като запишеш погрешката на един човек, не се спирай върху нея, но затвори книгата и остави я.
Не мисли защо той направил тази погрешка. Запиши, затвори книгата и остави я.
към беседата >>
Вие седите и гледате, дано човек е по-добър.
Но пилето не се ражда. То се излюпва. И човек, който отпосле израства, той не се ражда така. Той се ражда малък. Израстването е вече един процес.
Вие седите и гледате, дано човек е по-добър.
Той не се е родил добър, той е станал добър с усилие. Или виждате, че той е силен или има много знание, или че е придобил богатство. Той не е роден с богатство. И после, ако бащата остави по някой път на един от синовете си повече богатство, той си има своите основания за това. Вижда, че синът е по-силен, по-умен.
към беседата >>
Погрешката е там.
Ако ти ядеш най-хубавият хляб, тъй, повидимому, и този хляб не може да произведе в тебе един резултат, да внесе здраве и сили... Ако ти дишаш въздух и този въздух не може да произведе туй, което искаш, питам: туй дишане правилно ли е? Къде е погрешката? Погрешката е в начина на дишането. Ти дишаш бързо. И издишаш бързо.
Погрешката е там.
Ако ти дишаш чистия въздух и не ти помага, тогава казвам: не е погрешката във въздуха, а погрешката е в тебе – че този въздух ти го дишаш много бързо и го издишаш много бързо. Ти не си го търпял толкова, колкото трябва. И вследствие на това, можем да кажем някой път: ти може да имаш недоимък, не си приел достатъчно въздух. Правите тъй: (Учителят диша бързо). Ама туй не е дишане.
към беседата >>
И Писанието казва: „Ще хвърля греховете зад гърба Си, ще ги залича и няма да ги помена.“ Не извиквайте вашето минало.
По някой път вие искате да знаете какво има – карма, страдание или какво става. Каквото и да е, не искайте да знаете какво е вашето минало. Някой път вие искате да знаете какво е то – да спи зло под камък.
И Писанието казва: „Ще хвърля греховете зад гърба Си, ще ги залича и няма да ги помена.“ Не извиквайте вашето минало.
Туй, което е заличено, Господ го е турил зад гърба Си, не го извиквайте сега. Не правете нови погрешки. Да не би, като види Господ сега новите ви погрешки, да види и старите. Не заставяйте Господа да отвори книгата на възпоменанието, да види какви неща има там. Защото Господ, като затвори, Той не иска да ги знае, а като направите едно престъпление, Той ще отвори книгата да запише, пък като види там, работата става лоша.
към беседата >>
Не мисли защо той направил тази погрешка.
Обиди те някой – запиши; направи ти някой добро – запиши, и в третата книга запишете какво трябва да направите заради него. Сега запиши в книгата и остави я. То са счетоводни търговски книги. Запишете си нещата. Като запишеш погрешката на един човек, не се спирай върху нея, но затвори книгата и остави я.
Не мисли защо той направил тази погрешка.
Запиши, затвори книгата и остави я.
към беседата >>
Той не се е родил добър, той е станал добър с усилие.
То се излюпва. И човек, който отпосле израства, той не се ражда така. Той се ражда малък. Израстването е вече един процес. Вие седите и гледате, дано човек е по-добър.
Той не се е родил добър, той е станал добър с усилие.
Или виждате, че той е силен или има много знание, или че е придобил богатство. Той не е роден с богатство. И после, ако бащата остави по някой път на един от синовете си повече богатство, той си има своите основания за това. Вижда, че синът е по-силен, по-умен. Е, на онзи, който е по-способен, повече се оставя.
към беседата >>
Ако ти дишаш чистия въздух и не ти помага, тогава казвам: не е погрешката във въздуха, а погрешката е в тебе – че този въздух ти го дишаш много бързо и го издишаш много бързо.
Къде е погрешката? Погрешката е в начина на дишането. Ти дишаш бързо. И издишаш бързо. Погрешката е там.
Ако ти дишаш чистия въздух и не ти помага, тогава казвам: не е погрешката във въздуха, а погрешката е в тебе – че този въздух ти го дишаш много бързо и го издишаш много бързо.
Ти не си го търпял толкова, колкото трябва. И вследствие на това, можем да кажем някой път: ти може да имаш недоимък, не си приел достатъчно въздух. Правите тъй: (Учителят диша бързо). Ама туй не е дишане. С туй дишане ще си създадеш всичките болести.
към беседата >>
Туй, което е заличено, Господ го е турил зад гърба Си, не го извиквайте сега.
По някой път вие искате да знаете какво има – карма, страдание или какво става. Каквото и да е, не искайте да знаете какво е вашето минало. Някой път вие искате да знаете какво е то – да спи зло под камък. И Писанието казва: „Ще хвърля греховете зад гърба Си, ще ги залича и няма да ги помена.“ Не извиквайте вашето минало.
Туй, което е заличено, Господ го е турил зад гърба Си, не го извиквайте сега.
Не правете нови погрешки. Да не би, като види Господ сега новите ви погрешки, да види и старите. Не заставяйте Господа да отвори книгата на възпоменанието, да види какви неща има там. Защото Господ, като затвори, Той не иска да ги знае, а като направите едно престъпление, Той ще отвори книгата да запише, пък като види там, работата става лоша. Щом Господ започне да мисли за вашето минало, и вие започнете да си спомняте и грехът дойде във вас.
към беседата >>
Запиши, затвори книгата и остави я.
Сега запиши в книгата и остави я. То са счетоводни търговски книги. Запишете си нещата. Като запишеш погрешката на един човек, не се спирай върху нея, но затвори книгата и остави я. Не мисли защо той направил тази погрешка.
Запиши, затвори книгата и остави я.
към беседата >>
Или виждате, че той е силен или има много знание, или че е придобил богатство.
И човек, който отпосле израства, той не се ражда така. Той се ражда малък. Израстването е вече един процес. Вие седите и гледате, дано човек е по-добър. Той не се е родил добър, той е станал добър с усилие.
Или виждате, че той е силен или има много знание, или че е придобил богатство.
Той не е роден с богатство. И после, ако бащата остави по някой път на един от синовете си повече богатство, той си има своите основания за това. Вижда, че синът е по-силен, по-умен. Е, на онзи, който е по-способен, повече се оставя. А който е прахосник, малко се оставя.
към беседата >>
Ти не си го търпял толкова, колкото трябва.
Погрешката е в начина на дишането. Ти дишаш бързо. И издишаш бързо. Погрешката е там. Ако ти дишаш чистия въздух и не ти помага, тогава казвам: не е погрешката във въздуха, а погрешката е в тебе – че този въздух ти го дишаш много бързо и го издишаш много бързо.
Ти не си го търпял толкова, колкото трябва.
И вследствие на това, можем да кажем някой път: ти може да имаш недоимък, не си приел достатъчно въздух. Правите тъй: (Учителят диша бързо). Ама туй не е дишане. С туй дишане ще си създадеш всичките болести. Някой казва: „Дишам и бързо дишам.“ Но то не е дишане.
към беседата >>
Не правете нови погрешки.
По някой път вие искате да знаете какво има – карма, страдание или какво става. Каквото и да е, не искайте да знаете какво е вашето минало. Някой път вие искате да знаете какво е то – да спи зло под камък. И Писанието казва: „Ще хвърля греховете зад гърба Си, ще ги залича и няма да ги помена.“ Не извиквайте вашето минало. Туй, което е заличено, Господ го е турил зад гърба Си, не го извиквайте сега.
Не правете нови погрешки.
Да не би, като види Господ сега новите ви погрешки, да види и старите. Не заставяйте Господа да отвори книгата на възпоменанието, да види какви неща има там. Защото Господ, като затвори, Той не иска да ги знае, а като направите едно престъпление, Той ще отвори книгата да запише, пък като види там, работата става лоша. Щом Господ започне да мисли за вашето минало, и вие започнете да си спомняте и грехът дойде във вас. Питам: Какво се ползувате тогава?
към беседата >>
„Бъдете съвършени, както Отец ваш е съвършен.“ „Истина, истина ви казвам, крадецът не иде освен да открадне, да заколи и да погуби.“ „Аз дойдох да им дам живот.“ И казвам ви, на всички ви трябва да бъде задача: отдето минете, да носите Божествените мисли; отдето минете, да носите и Божествената Правда – Божиите блага.
„Бъдете съвършени, както Отец ваш е съвършен.“ „Истина, истина ви казвам, крадецът не иде освен да открадне, да заколи и да погуби.“ „Аз дойдох да им дам живот.“ И казвам ви, на всички ви трябва да бъде задача: отдето минете, да носите Божествените мисли; отдето минете, да носите и Божествената Правда – Божиите блага.
Навсякъде да бъдете като ухание на тия цветя и който ви види, да каже: „Има хора в този свят, които носят Името Божие.“ Желая Господ да отвори книгата на възнаграждението – какво да даде.
към беседата >>
Той не е роден с богатство.
Той се ражда малък. Израстването е вече един процес. Вие седите и гледате, дано човек е по-добър. Той не се е родил добър, той е станал добър с усилие. Или виждате, че той е силен или има много знание, или че е придобил богатство.
Той не е роден с богатство.
И после, ако бащата остави по някой път на един от синовете си повече богатство, той си има своите основания за това. Вижда, че синът е по-силен, по-умен. Е, на онзи, който е по-способен, повече се оставя. А който е прахосник, малко се оставя. Де е правото?
към беседата >>
И вследствие на това, можем да кажем някой път: ти може да имаш недоимък, не си приел достатъчно въздух.
Ти дишаш бързо. И издишаш бързо. Погрешката е там. Ако ти дишаш чистия въздух и не ти помага, тогава казвам: не е погрешката във въздуха, а погрешката е в тебе – че този въздух ти го дишаш много бързо и го издишаш много бързо. Ти не си го търпял толкова, колкото трябва.
И вследствие на това, можем да кажем някой път: ти може да имаш недоимък, не си приел достатъчно въздух.
Правите тъй: (Учителят диша бързо). Ама туй не е дишане. С туй дишане ще си създадеш всичките болести. Някой казва: „Дишам и бързо дишам.“ Но то не е дишане. Ти, щом си подигаш рамената нагоре, нищо не вземаш.
към беседата >>
Да не би, като види Господ сега новите ви погрешки, да види и старите.
Каквото и да е, не искайте да знаете какво е вашето минало. Някой път вие искате да знаете какво е то – да спи зло под камък. И Писанието казва: „Ще хвърля греховете зад гърба Си, ще ги залича и няма да ги помена.“ Не извиквайте вашето минало. Туй, което е заличено, Господ го е турил зад гърба Си, не го извиквайте сега. Не правете нови погрешки.
Да не би, като види Господ сега новите ви погрешки, да види и старите.
Не заставяйте Господа да отвори книгата на възпоменанието, да види какви неща има там. Защото Господ, като затвори, Той не иска да ги знае, а като направите едно престъпление, Той ще отвори книгата да запише, пък като види там, работата става лоша. Щом Господ започне да мисли за вашето минало, и вие започнете да си спомняте и грехът дойде във вас. Питам: Какво се ползувате тогава? По-добре Господ да отвори книгата на живота, да вижда добрите работи, които сте направили, че като си спомни за тях, да вижда доброто.
към беседата >>
Навсякъде да бъдете като ухание на тия цветя и който ви види, да каже: „Има хора в този свят, които носят Името Божие.“ Желая Господ да отвори книгата на възнаграждението – какво да даде.
„Бъдете съвършени, както Отец ваш е съвършен.“ „Истина, истина ви казвам, крадецът не иде освен да открадне, да заколи и да погуби.“ „Аз дойдох да им дам живот.“ И казвам ви, на всички ви трябва да бъде задача: отдето минете, да носите Божествените мисли; отдето минете, да носите и Божествената Правда – Божиите блага.
Навсякъде да бъдете като ухание на тия цветя и който ви види, да каже: „Има хора в този свят, които носят Името Божие.“ Желая Господ да отвори книгата на възнаграждението – какво да даде.
към беседата >>
И после, ако бащата остави по някой път на един от синовете си повече богатство, той си има своите основания за това.
Израстването е вече един процес. Вие седите и гледате, дано човек е по-добър. Той не се е родил добър, той е станал добър с усилие. Или виждате, че той е силен или има много знание, или че е придобил богатство. Той не е роден с богатство.
И после, ако бащата остави по някой път на един от синовете си повече богатство, той си има своите основания за това.
Вижда, че синът е по-силен, по-умен. Е, на онзи, който е по-способен, повече се оставя. А който е прахосник, малко се оставя. Де е правото?
към беседата >>
Правите тъй: (Учителят диша бързо).
И издишаш бързо. Погрешката е там. Ако ти дишаш чистия въздух и не ти помага, тогава казвам: не е погрешката във въздуха, а погрешката е в тебе – че този въздух ти го дишаш много бързо и го издишаш много бързо. Ти не си го търпял толкова, колкото трябва. И вследствие на това, можем да кажем някой път: ти може да имаш недоимък, не си приел достатъчно въздух.
Правите тъй: (Учителят диша бързо).
Ама туй не е дишане. С туй дишане ще си създадеш всичките болести. Някой казва: „Дишам и бързо дишам.“ Но то не е дишане. Ти, щом си подигаш рамената нагоре, нищо не вземаш. При дишането ще вземеш дълбоко.
към беседата >>
Не заставяйте Господа да отвори книгата на възпоменанието, да види какви неща има там.
Някой път вие искате да знаете какво е то – да спи зло под камък. И Писанието казва: „Ще хвърля греховете зад гърба Си, ще ги залича и няма да ги помена.“ Не извиквайте вашето минало. Туй, което е заличено, Господ го е турил зад гърба Си, не го извиквайте сега. Не правете нови погрешки. Да не би, като види Господ сега новите ви погрешки, да види и старите.
Не заставяйте Господа да отвори книгата на възпоменанието, да види какви неща има там.
Защото Господ, като затвори, Той не иска да ги знае, а като направите едно престъпление, Той ще отвори книгата да запише, пък като види там, работата става лоша. Щом Господ започне да мисли за вашето минало, и вие започнете да си спомняте и грехът дойде във вас. Питам: Какво се ползувате тогава? По-добре Господ да отвори книгата на живота, да вижда добрите работи, които сте направили, че като си спомни за тях, да вижда доброто.
към беседата >>
Вижда, че синът е по-силен, по-умен.
Вие седите и гледате, дано човек е по-добър. Той не се е родил добър, той е станал добър с усилие. Или виждате, че той е силен или има много знание, или че е придобил богатство. Той не е роден с богатство. И после, ако бащата остави по някой път на един от синовете си повече богатство, той си има своите основания за това.
Вижда, че синът е по-силен, по-умен.
Е, на онзи, който е по-способен, повече се оставя. А който е прахосник, малко се оставя. Де е правото?
към беседата >>
Ама туй не е дишане.
Погрешката е там. Ако ти дишаш чистия въздух и не ти помага, тогава казвам: не е погрешката във въздуха, а погрешката е в тебе – че този въздух ти го дишаш много бързо и го издишаш много бързо. Ти не си го търпял толкова, колкото трябва. И вследствие на това, можем да кажем някой път: ти може да имаш недоимък, не си приел достатъчно въздух. Правите тъй: (Учителят диша бързо).
Ама туй не е дишане.
С туй дишане ще си създадеш всичките болести. Някой казва: „Дишам и бързо дишам.“ Но то не е дишане. Ти, щом си подигаш рамената нагоре, нищо не вземаш. При дишането ще вземеш дълбоко. Като дишаш, като че никога не си дишал – ти ще напълниш дробовете си, след туй ще задържиш въздуха, за да може онова, Божественото благо, което е скрито във въздуха, да проникне в твоята кръв, да стане известно съединение, да се пречисти кръвта.
към беседата >>
Защото Господ, като затвори, Той не иска да ги знае, а като направите едно престъпление, Той ще отвори книгата да запише, пък като види там, работата става лоша.
И Писанието казва: „Ще хвърля греховете зад гърба Си, ще ги залича и няма да ги помена.“ Не извиквайте вашето минало. Туй, което е заличено, Господ го е турил зад гърба Си, не го извиквайте сега. Не правете нови погрешки. Да не би, като види Господ сега новите ви погрешки, да види и старите. Не заставяйте Господа да отвори книгата на възпоменанието, да види какви неща има там.
Защото Господ, като затвори, Той не иска да ги знае, а като направите едно престъпление, Той ще отвори книгата да запише, пък като види там, работата става лоша.
Щом Господ започне да мисли за вашето минало, и вие започнете да си спомняте и грехът дойде във вас. Питам: Какво се ползувате тогава? По-добре Господ да отвори книгата на живота, да вижда добрите работи, които сте направили, че като си спомни за тях, да вижда доброто.
към беседата >>
Е, на онзи, който е по-способен, повече се оставя.
Той не се е родил добър, той е станал добър с усилие. Или виждате, че той е силен или има много знание, или че е придобил богатство. Той не е роден с богатство. И после, ако бащата остави по някой път на един от синовете си повече богатство, той си има своите основания за това. Вижда, че синът е по-силен, по-умен.
Е, на онзи, който е по-способен, повече се оставя.
А който е прахосник, малко се оставя. Де е правото?
към беседата >>
С туй дишане ще си създадеш всичките болести.
Ако ти дишаш чистия въздух и не ти помага, тогава казвам: не е погрешката във въздуха, а погрешката е в тебе – че този въздух ти го дишаш много бързо и го издишаш много бързо. Ти не си го търпял толкова, колкото трябва. И вследствие на това, можем да кажем някой път: ти може да имаш недоимък, не си приел достатъчно въздух. Правите тъй: (Учителят диша бързо). Ама туй не е дишане.
С туй дишане ще си създадеш всичките болести.
Някой казва: „Дишам и бързо дишам.“ Но то не е дишане. Ти, щом си подигаш рамената нагоре, нищо не вземаш. При дишането ще вземеш дълбоко. Като дишаш, като че никога не си дишал – ти ще напълниш дробовете си, след туй ще задържиш въздуха, за да може онова, Божественото благо, което е скрито във въздуха, да проникне в твоята кръв, да стане известно съединение, да се пречисти кръвта. Въздухът е за пречистването на венозната кръв.
към беседата >>
Щом Господ започне да мисли за вашето минало, и вие започнете да си спомняте и грехът дойде във вас.
Туй, което е заличено, Господ го е турил зад гърба Си, не го извиквайте сега. Не правете нови погрешки. Да не би, като види Господ сега новите ви погрешки, да види и старите. Не заставяйте Господа да отвори книгата на възпоменанието, да види какви неща има там. Защото Господ, като затвори, Той не иска да ги знае, а като направите едно престъпление, Той ще отвори книгата да запише, пък като види там, работата става лоша.
Щом Господ започне да мисли за вашето минало, и вие започнете да си спомняте и грехът дойде във вас.
Питам: Какво се ползувате тогава? По-добре Господ да отвори книгата на живота, да вижда добрите работи, които сте направили, че като си спомни за тях, да вижда доброто.
към беседата >>
А който е прахосник, малко се оставя.
Или виждате, че той е силен или има много знание, или че е придобил богатство. Той не е роден с богатство. И после, ако бащата остави по някой път на един от синовете си повече богатство, той си има своите основания за това. Вижда, че синът е по-силен, по-умен. Е, на онзи, който е по-способен, повече се оставя.
А който е прахосник, малко се оставя.
Де е правото?
към беседата >>
Някой казва: „Дишам и бързо дишам.“ Но то не е дишане.
Ти не си го търпял толкова, колкото трябва. И вследствие на това, можем да кажем някой път: ти може да имаш недоимък, не си приел достатъчно въздух. Правите тъй: (Учителят диша бързо). Ама туй не е дишане. С туй дишане ще си създадеш всичките болести.
Някой казва: „Дишам и бързо дишам.“ Но то не е дишане.
Ти, щом си подигаш рамената нагоре, нищо не вземаш. При дишането ще вземеш дълбоко. Като дишаш, като че никога не си дишал – ти ще напълниш дробовете си, след туй ще задържиш въздуха, за да може онова, Божественото благо, което е скрито във въздуха, да проникне в твоята кръв, да стане известно съединение, да се пречисти кръвта. Въздухът е за пречистването на венозната кръв. Едно ново качество се внася в кръвта.
към беседата >>
Питам: Какво се ползувате тогава?
Не правете нови погрешки. Да не би, като види Господ сега новите ви погрешки, да види и старите. Не заставяйте Господа да отвори книгата на възпоменанието, да види какви неща има там. Защото Господ, като затвори, Той не иска да ги знае, а като направите едно престъпление, Той ще отвори книгата да запише, пък като види там, работата става лоша. Щом Господ започне да мисли за вашето минало, и вие започнете да си спомняте и грехът дойде във вас.
Питам: Какво се ползувате тогава?
По-добре Господ да отвори книгата на живота, да вижда добрите работи, които сте направили, че като си спомни за тях, да вижда доброто.
към беседата >>
Де е правото?
Той не е роден с богатство. И после, ако бащата остави по някой път на един от синовете си повече богатство, той си има своите основания за това. Вижда, че синът е по-силен, по-умен. Е, на онзи, който е по-способен, повече се оставя. А който е прахосник, малко се оставя.
Де е правото?
към беседата >>
Ти, щом си подигаш рамената нагоре, нищо не вземаш.
И вследствие на това, можем да кажем някой път: ти може да имаш недоимък, не си приел достатъчно въздух. Правите тъй: (Учителят диша бързо). Ама туй не е дишане. С туй дишане ще си създадеш всичките болести. Някой казва: „Дишам и бързо дишам.“ Но то не е дишане.
Ти, щом си подигаш рамената нагоре, нищо не вземаш.
При дишането ще вземеш дълбоко. Като дишаш, като че никога не си дишал – ти ще напълниш дробовете си, след туй ще задържиш въздуха, за да може онова, Божественото благо, което е скрито във въздуха, да проникне в твоята кръв, да стане известно съединение, да се пречисти кръвта. Въздухът е за пречистването на венозната кръв. Едно ново качество се внася в кръвта. Въздухът като се пречисти, като влезе, той е като един инспектор на труда, той се подписва, че тази кръв може да се употреби.
към беседата >>
По-добре Господ да отвори книгата на живота, да вижда добрите работи, които сте направили, че като си спомни за тях, да вижда доброто.
Да не би, като види Господ сега новите ви погрешки, да види и старите. Не заставяйте Господа да отвори книгата на възпоменанието, да види какви неща има там. Защото Господ, като затвори, Той не иска да ги знае, а като направите едно престъпление, Той ще отвори книгата да запише, пък като види там, работата става лоша. Щом Господ започне да мисли за вашето минало, и вие започнете да си спомняте и грехът дойде във вас. Питам: Какво се ползувате тогава?
По-добре Господ да отвори книгата на живота, да вижда добрите работи, които сте направили, че като си спомни за тях, да вижда доброто.
към беседата >>
Ама ако дойде при вас някой, на когото чувалът е скъсан?
Ама ако дойде при вас някой, на когото чувалът е скъсан?
Да кажем, на половината чувалът има две големи дупки такива. Де ще му туриш брашно? Ще му туриш до скъсаните дупки само. Другояче не може. Защото, ако напълниш чувала, брашното ще почне да се изсипва.
към беседата >>
При дишането ще вземеш дълбоко.
Правите тъй: (Учителят диша бързо). Ама туй не е дишане. С туй дишане ще си създадеш всичките болести. Някой казва: „Дишам и бързо дишам.“ Но то не е дишане. Ти, щом си подигаш рамената нагоре, нищо не вземаш.
При дишането ще вземеш дълбоко.
Като дишаш, като че никога не си дишал – ти ще напълниш дробовете си, след туй ще задържиш въздуха, за да може онова, Божественото благо, което е скрито във въздуха, да проникне в твоята кръв, да стане известно съединение, да се пречисти кръвта. Въздухът е за пречистването на венозната кръв. Едно ново качество се внася в кръвта. Въздухът като се пречисти, като влезе, той е като един инспектор на труда, той се подписва, че тази кръв може да се употреби.
към беседата >>
Когато вие сте радостен, Господ е отворил книгата на живота, пък когато вие сте скръбен, Господ е отворил книгата на възпоменанията и ще помене вашите деяния.
Когато вие сте радостен, Господ е отворил книгата на живота, пък когато вие сте скръбен, Господ е отворил книгата на възпоменанията и ще помене вашите деяния.
Тогава скръб и страдание прониква в душата ви. Защо са тия скърби? Защото заставяте Господа да отвори книгата на възпоменанията. Не Го заставяйте да отваря тази книга. Наука е това.
към беседата >>
Да кажем, на половината чувалът има две големи дупки такива.
Ама ако дойде при вас някой, на когото чувалът е скъсан?
Да кажем, на половината чувалът има две големи дупки такива.
Де ще му туриш брашно? Ще му туриш до скъсаните дупки само. Другояче не може. Защото, ако напълниш чувала, брашното ще почне да се изсипва. Не си умен човек.
към беседата >>
Като дишаш, като че никога не си дишал – ти ще напълниш дробовете си, след туй ще задържиш въздуха, за да може онова, Божественото благо, което е скрито във въздуха, да проникне в твоята кръв, да стане известно съединение, да се пречисти кръвта.
Ама туй не е дишане. С туй дишане ще си създадеш всичките болести. Някой казва: „Дишам и бързо дишам.“ Но то не е дишане. Ти, щом си подигаш рамената нагоре, нищо не вземаш. При дишането ще вземеш дълбоко.
Като дишаш, като че никога не си дишал – ти ще напълниш дробовете си, след туй ще задържиш въздуха, за да може онова, Божественото благо, което е скрито във въздуха, да проникне в твоята кръв, да стане известно съединение, да се пречисти кръвта.
Въздухът е за пречистването на венозната кръв. Едно ново качество се внася в кръвта. Въздухът като се пречисти, като влезе, той е като един инспектор на труда, той се подписва, че тази кръв може да се употреби.
към беседата >>
Тогава скръб и страдание прониква в душата ви.
Когато вие сте радостен, Господ е отворил книгата на живота, пък когато вие сте скръбен, Господ е отворил книгата на възпоменанията и ще помене вашите деяния.
Тогава скръб и страдание прониква в душата ви.
Защо са тия скърби? Защото заставяте Господа да отвори книгата на възпоменанията. Не Го заставяйте да отваря тази книга. Наука е това. И не ходете да разправяте, че този направил това, онзи – онова.
към беседата >>
Де ще му туриш брашно?
Ама ако дойде при вас някой, на когото чувалът е скъсан? Да кажем, на половината чувалът има две големи дупки такива.
Де ще му туриш брашно?
Ще му туриш до скъсаните дупки само. Другояче не може. Защото, ако напълниш чувала, брашното ще почне да се изсипва. Не си умен човек. Дойде друг, който има здрав чувал.
към беседата >>
Въздухът е за пречистването на венозната кръв.
С туй дишане ще си създадеш всичките болести. Някой казва: „Дишам и бързо дишам.“ Но то не е дишане. Ти, щом си подигаш рамената нагоре, нищо не вземаш. При дишането ще вземеш дълбоко. Като дишаш, като че никога не си дишал – ти ще напълниш дробовете си, след туй ще задържиш въздуха, за да може онова, Божественото благо, което е скрито във въздуха, да проникне в твоята кръв, да стане известно съединение, да се пречисти кръвта.
Въздухът е за пречистването на венозната кръв.
Едно ново качество се внася в кръвта. Въздухът като се пречисти, като влезе, той е като един инспектор на труда, той се подписва, че тази кръв може да се употреби.
към беседата >>
Защо са тия скърби?
Когато вие сте радостен, Господ е отворил книгата на живота, пък когато вие сте скръбен, Господ е отворил книгата на възпоменанията и ще помене вашите деяния. Тогава скръб и страдание прониква в душата ви.
Защо са тия скърби?
Защото заставяте Господа да отвори книгата на възпоменанията. Не Го заставяйте да отваря тази книга. Наука е това. И не ходете да разправяте, че този направил това, онзи – онова. Идва някой и се оплаква, че страда.
към беседата >>
Ще му туриш до скъсаните дупки само.
Ама ако дойде при вас някой, на когото чувалът е скъсан? Да кажем, на половината чувалът има две големи дупки такива. Де ще му туриш брашно?
Ще му туриш до скъсаните дупки само.
Другояче не може. Защото, ако напълниш чувала, брашното ще почне да се изсипва. Не си умен човек. Дойде друг, който има здрав чувал. Ще му напълниш чувала.
към беседата >>
Едно ново качество се внася в кръвта.
Някой казва: „Дишам и бързо дишам.“ Но то не е дишане. Ти, щом си подигаш рамената нагоре, нищо не вземаш. При дишането ще вземеш дълбоко. Като дишаш, като че никога не си дишал – ти ще напълниш дробовете си, след туй ще задържиш въздуха, за да може онова, Божественото благо, което е скрито във въздуха, да проникне в твоята кръв, да стане известно съединение, да се пречисти кръвта. Въздухът е за пречистването на венозната кръв.
Едно ново качество се внася в кръвта.
Въздухът като се пречисти, като влезе, той е като един инспектор на труда, той се подписва, че тази кръв може да се употреби.
към беседата >>
Защото заставяте Господа да отвори книгата на възпоменанията.
Когато вие сте радостен, Господ е отворил книгата на живота, пък когато вие сте скръбен, Господ е отворил книгата на възпоменанията и ще помене вашите деяния. Тогава скръб и страдание прониква в душата ви. Защо са тия скърби?
Защото заставяте Господа да отвори книгата на възпоменанията.
Не Го заставяйте да отваря тази книга. Наука е това. И не ходете да разправяте, че този направил това, онзи – онова. Идва някой и се оплаква, че страда. Не заставяйте Господа да отваря книгата на възпоменанията.
към беседата >>
Другояче не може.
Ама ако дойде при вас някой, на когото чувалът е скъсан? Да кажем, на половината чувалът има две големи дупки такива. Де ще му туриш брашно? Ще му туриш до скъсаните дупки само.
Другояче не може.
Защото, ако напълниш чувала, брашното ще почне да се изсипва. Не си умен човек. Дойде друг, който има здрав чувал. Ще му напълниш чувала. Ще кажеш: „Този заслужава, а онзи не заслужава.“ Казвам: Те са потънкости, върху които трябва да разсъждавате.
към беседата >>
Въздухът като се пречисти, като влезе, той е като един инспектор на труда, той се подписва, че тази кръв може да се употреби.
Ти, щом си подигаш рамената нагоре, нищо не вземаш. При дишането ще вземеш дълбоко. Като дишаш, като че никога не си дишал – ти ще напълниш дробовете си, след туй ще задържиш въздуха, за да може онова, Божественото благо, което е скрито във въздуха, да проникне в твоята кръв, да стане известно съединение, да се пречисти кръвта. Въздухът е за пречистването на венозната кръв. Едно ново качество се внася в кръвта.
Въздухът като се пречисти, като влезе, той е като един инспектор на труда, той се подписва, че тази кръв може да се употреби.
към беседата >>
Не Го заставяйте да отваря тази книга.
Когато вие сте радостен, Господ е отворил книгата на живота, пък когато вие сте скръбен, Господ е отворил книгата на възпоменанията и ще помене вашите деяния. Тогава скръб и страдание прониква в душата ви. Защо са тия скърби? Защото заставяте Господа да отвори книгата на възпоменанията.
Не Го заставяйте да отваря тази книга.
Наука е това. И не ходете да разправяте, че този направил това, онзи – онова. Идва някой и се оплаква, че страда. Не заставяйте Господа да отваря книгата на възпоменанията. Нека отвори Господ книгата на живота, на хубавото.
към беседата >>
Защото, ако напълниш чувала, брашното ще почне да се изсипва.
Ама ако дойде при вас някой, на когото чувалът е скъсан? Да кажем, на половината чувалът има две големи дупки такива. Де ще му туриш брашно? Ще му туриш до скъсаните дупки само. Другояче не може.
Защото, ако напълниш чувала, брашното ще почне да се изсипва.
Не си умен човек. Дойде друг, който има здрав чувал. Ще му напълниш чувала. Ще кажеш: „Този заслужава, а онзи не заслужава.“ Казвам: Те са потънкости, върху които трябва да разсъждавате. Аз гледам, тук така повърхностни разсъждения има.
към беседата >>
По какво се отличават англичаните в своята индустрия, в своите произведения?
По какво се отличават англичаните в своята индустрия, в своите произведения?
В Англия ножчета или платове не се изваждат оттам. Те си имат инспектор; или машини, ще ги поставят на изпит. И ако този инспектор даде най-добрите данни, тогава ще се даде позволение да се извади една стока навън. Може да се продава вън, в света. Да не компрометира производството.
към беседата >>
Наука е това.
Когато вие сте радостен, Господ е отворил книгата на живота, пък когато вие сте скръбен, Господ е отворил книгата на възпоменанията и ще помене вашите деяния. Тогава скръб и страдание прониква в душата ви. Защо са тия скърби? Защото заставяте Господа да отвори книгата на възпоменанията. Не Го заставяйте да отваря тази книга.
Наука е това.
И не ходете да разправяте, че този направил това, онзи – онова. Идва някой и се оплаква, че страда. Не заставяйте Господа да отваря книгата на възпоменанията. Нека отвори Господ книгата на живота, на хубавото. Защото Господ има три книги.
към беседата >>
Не си умен човек.
Да кажем, на половината чувалът има две големи дупки такива. Де ще му туриш брашно? Ще му туриш до скъсаните дупки само. Другояче не може. Защото, ако напълниш чувала, брашното ще почне да се изсипва.
Не си умен човек.
Дойде друг, който има здрав чувал. Ще му напълниш чувала. Ще кажеш: „Този заслужава, а онзи не заслужава.“ Казвам: Те са потънкости, върху които трябва да разсъждавате. Аз гледам, тук така повърхностни разсъждения има. Тук има първокласни невежи сестри и братя.
към беседата >>
В Англия ножчета или платове не се изваждат оттам.
По какво се отличават англичаните в своята индустрия, в своите произведения?
В Англия ножчета или платове не се изваждат оттам.
Те си имат инспектор; или машини, ще ги поставят на изпит. И ако този инспектор даде най-добрите данни, тогава ще се даде позволение да се извади една стока навън. Може да се продава вън, в света. Да не компрометира производството. Когато, австрийските произведения, без инспектор, всички в България отиват.
към беседата >>
И не ходете да разправяте, че този направил това, онзи – онова.
Тогава скръб и страдание прониква в душата ви. Защо са тия скърби? Защото заставяте Господа да отвори книгата на възпоменанията. Не Го заставяйте да отваря тази книга. Наука е това.
И не ходете да разправяте, че този направил това, онзи – онова.
Идва някой и се оплаква, че страда. Не заставяйте Господа да отваря книгата на възпоменанията. Нека отвори Господ книгата на живота, на хубавото. Защото Господ има три книги. В едната записва хубавите постъпки, в другата записва лошите и в третата книга записва какво възнаграждение има да даде, какво благословение да даде.
към беседата >>
Дойде друг, който има здрав чувал.
Де ще му туриш брашно? Ще му туриш до скъсаните дупки само. Другояче не може. Защото, ако напълниш чувала, брашното ще почне да се изсипва. Не си умен човек.
Дойде друг, който има здрав чувал.
Ще му напълниш чувала. Ще кажеш: „Този заслужава, а онзи не заслужава.“ Казвам: Те са потънкости, върху които трябва да разсъждавате. Аз гледам, тук така повърхностни разсъждения има. Тук има първокласни невежи сестри и братя. И толкова невежи някой път.
към беседата >>
Те си имат инспектор; или машини, ще ги поставят на изпит.
По какво се отличават англичаните в своята индустрия, в своите произведения? В Англия ножчета или платове не се изваждат оттам.
Те си имат инспектор; или машини, ще ги поставят на изпит.
И ако този инспектор даде най-добрите данни, тогава ще се даде позволение да се извади една стока навън. Може да се продава вън, в света. Да не компрометира производството. Когато, австрийските произведения, без инспектор, всички в България отиват. Плата го виждаш много хубав, но след като го носиш един–два месеци, избелее.
към беседата >>
Идва някой и се оплаква, че страда.
Защо са тия скърби? Защото заставяте Господа да отвори книгата на възпоменанията. Не Го заставяйте да отваря тази книга. Наука е това. И не ходете да разправяте, че този направил това, онзи – онова.
Идва някой и се оплаква, че страда.
Не заставяйте Господа да отваря книгата на възпоменанията. Нека отвори Господ книгата на живота, на хубавото. Защото Господ има три книги. В едната записва хубавите постъпки, в другата записва лошите и в третата книга записва какво възнаграждение има да даде, какво благословение да даде. Това са трите книги: за вашите постъпки, за добрите чувства и за вашите мисли.
към беседата >>
Ще му напълниш чувала.
Ще му туриш до скъсаните дупки само. Другояче не може. Защото, ако напълниш чувала, брашното ще почне да се изсипва. Не си умен човек. Дойде друг, който има здрав чувал.
Ще му напълниш чувала.
Ще кажеш: „Този заслужава, а онзи не заслужава.“ Казвам: Те са потънкости, върху които трябва да разсъждавате. Аз гледам, тук така повърхностни разсъждения има. Тук има първокласни невежи сестри и братя. И толкова невежи някой път. Някои от тях са по-невежи от животните.
към беседата >>
И ако този инспектор даде най-добрите данни, тогава ще се даде позволение да се извади една стока навън.
По какво се отличават англичаните в своята индустрия, в своите произведения? В Англия ножчета или платове не се изваждат оттам. Те си имат инспектор; или машини, ще ги поставят на изпит.
И ако този инспектор даде най-добрите данни, тогава ще се даде позволение да се извади една стока навън.
Може да се продава вън, в света. Да не компрометира производството. Когато, австрийските произведения, без инспектор, всички в България отиват. Плата го виждаш много хубав, но след като го носиш един–два месеци, избелее. А английският плат, след като го носиш две–три години, не си е изменил цвета.
към беседата >>
Не заставяйте Господа да отваря книгата на възпоменанията.
Защото заставяте Господа да отвори книгата на възпоменанията. Не Го заставяйте да отваря тази книга. Наука е това. И не ходете да разправяте, че този направил това, онзи – онова. Идва някой и се оплаква, че страда.
Не заставяйте Господа да отваря книгата на възпоменанията.
Нека отвори Господ книгата на живота, на хубавото. Защото Господ има три книги. В едната записва хубавите постъпки, в другата записва лошите и в третата книга записва какво възнаграждение има да даде, какво благословение да даде. Това са трите книги: за вашите постъпки, за добрите чувства и за вашите мисли. Ако така разбирахте живота, тук щеше да бъде едно общество на светии.
към беседата >>
Ще кажеш: „Този заслужава, а онзи не заслужава.“ Казвам: Те са потънкости, върху които трябва да разсъждавате.
Другояче не може. Защото, ако напълниш чувала, брашното ще почне да се изсипва. Не си умен човек. Дойде друг, който има здрав чувал. Ще му напълниш чувала.
Ще кажеш: „Този заслужава, а онзи не заслужава.“ Казвам: Те са потънкости, върху които трябва да разсъждавате.
Аз гледам, тук така повърхностни разсъждения има. Тук има първокласни невежи сестри и братя. И толкова невежи някой път. Някои от тях са по-невежи от животните. Кажеш му веднъж, той си разрешава – как другите ядели и пиели, а той огризва хляба, че колко е лошо тук, че нямал къща, че нямал юрган.
към беседата >>
Може да се продава вън, в света.
По какво се отличават англичаните в своята индустрия, в своите произведения? В Англия ножчета или платове не се изваждат оттам. Те си имат инспектор; или машини, ще ги поставят на изпит. И ако този инспектор даде най-добрите данни, тогава ще се даде позволение да се извади една стока навън.
Може да се продава вън, в света.
Да не компрометира производството. Когато, австрийските произведения, без инспектор, всички в България отиват. Плата го виждаш много хубав, но след като го носиш един–два месеци, избелее. А английският плат, след като го носиш две–три години, не си е изменил цвета. Здраво нещо е.
към беседата >>
Нека отвори Господ книгата на живота, на хубавото.
Не Го заставяйте да отваря тази книга. Наука е това. И не ходете да разправяте, че този направил това, онзи – онова. Идва някой и се оплаква, че страда. Не заставяйте Господа да отваря книгата на възпоменанията.
Нека отвори Господ книгата на живота, на хубавото.
Защото Господ има три книги. В едната записва хубавите постъпки, в другата записва лошите и в третата книга записва какво възнаграждение има да даде, какво благословение да даде. Това са трите книги: за вашите постъпки, за добрите чувства и за вашите мисли. Ако така разбирахте живота, тук щеше да бъде едно общество на светии.
към беседата >>
Аз гледам, тук така повърхностни разсъждения има.
Защото, ако напълниш чувала, брашното ще почне да се изсипва. Не си умен човек. Дойде друг, който има здрав чувал. Ще му напълниш чувала. Ще кажеш: „Този заслужава, а онзи не заслужава.“ Казвам: Те са потънкости, върху които трябва да разсъждавате.
Аз гледам, тук така повърхностни разсъждения има.
Тук има първокласни невежи сестри и братя. И толкова невежи някой път. Някои от тях са по-невежи от животните. Кажеш му веднъж, той си разрешава – как другите ядели и пиели, а той огризва хляба, че колко е лошо тук, че нямал къща, че нямал юрган. Та кой ти е крив, че нямаш юрган?
към беседата >>
Да не компрометира производството.
По какво се отличават англичаните в своята индустрия, в своите произведения? В Англия ножчета или платове не се изваждат оттам. Те си имат инспектор; или машини, ще ги поставят на изпит. И ако този инспектор даде най-добрите данни, тогава ще се даде позволение да се извади една стока навън. Може да се продава вън, в света.
Да не компрометира производството.
Когато, австрийските произведения, без инспектор, всички в България отиват. Плата го виждаш много хубав, но след като го носиш един–два месеци, избелее. А английският плат, след като го носиш две–три години, не си е изменил цвета. Здраво нещо е. Че това е англичанин човек, преценява.
към беседата >>
Защото Господ има три книги.
Наука е това. И не ходете да разправяте, че този направил това, онзи – онова. Идва някой и се оплаква, че страда. Не заставяйте Господа да отваря книгата на възпоменанията. Нека отвори Господ книгата на живота, на хубавото.
Защото Господ има три книги.
В едната записва хубавите постъпки, в другата записва лошите и в третата книга записва какво възнаграждение има да даде, какво благословение да даде. Това са трите книги: за вашите постъпки, за добрите чувства и за вашите мисли. Ако така разбирахте живота, тук щеше да бъде едно общество на светии.
към беседата >>
Тук има първокласни невежи сестри и братя.
Не си умен човек. Дойде друг, който има здрав чувал. Ще му напълниш чувала. Ще кажеш: „Този заслужава, а онзи не заслужава.“ Казвам: Те са потънкости, върху които трябва да разсъждавате. Аз гледам, тук така повърхностни разсъждения има.
Тук има първокласни невежи сестри и братя.
И толкова невежи някой път. Някои от тях са по-невежи от животните. Кажеш му веднъж, той си разрешава – как другите ядели и пиели, а той огризва хляба, че колко е лошо тук, че нямал къща, че нямал юрган. Та кой ти е крив, че нямаш юрган? Ако искаш юрган, в света иди, отлични юргани ще имаш!
към беседата >>
Когато, австрийските произведения, без инспектор, всички в България отиват.
В Англия ножчета или платове не се изваждат оттам. Те си имат инспектор; или машини, ще ги поставят на изпит. И ако този инспектор даде най-добрите данни, тогава ще се даде позволение да се извади една стока навън. Може да се продава вън, в света. Да не компрометира производството.
Когато, австрийските произведения, без инспектор, всички в България отиват.
Плата го виждаш много хубав, но след като го носиш един–два месеци, избелее. А английският плат, след като го носиш две–три години, не си е изменил цвета. Здраво нещо е. Че това е англичанин човек, преценява.
към беседата >>
В едната записва хубавите постъпки, в другата записва лошите и в третата книга записва какво възнаграждение има да даде, какво благословение да даде.
И не ходете да разправяте, че този направил това, онзи – онова. Идва някой и се оплаква, че страда. Не заставяйте Господа да отваря книгата на възпоменанията. Нека отвори Господ книгата на живота, на хубавото. Защото Господ има три книги.
В едната записва хубавите постъпки, в другата записва лошите и в третата книга записва какво възнаграждение има да даде, какво благословение да даде.
Това са трите книги: за вашите постъпки, за добрите чувства и за вашите мисли. Ако така разбирахте живота, тук щеше да бъде едно общество на светии.
към беседата >>
И толкова невежи някой път.
Дойде друг, който има здрав чувал. Ще му напълниш чувала. Ще кажеш: „Този заслужава, а онзи не заслужава.“ Казвам: Те са потънкости, върху които трябва да разсъждавате. Аз гледам, тук така повърхностни разсъждения има. Тук има първокласни невежи сестри и братя.
И толкова невежи някой път.
Някои от тях са по-невежи от животните. Кажеш му веднъж, той си разрешава – как другите ядели и пиели, а той огризва хляба, че колко е лошо тук, че нямал къща, че нямал юрган. Та кой ти е крив, че нямаш юрган? Ако искаш юрган, в света иди, отлични юргани ще имаш! Каквито искаш, копринени.
към беседата >>
Плата го виждаш много хубав, но след като го носиш един–два месеци, избелее.
Те си имат инспектор; или машини, ще ги поставят на изпит. И ако този инспектор даде най-добрите данни, тогава ще се даде позволение да се извади една стока навън. Може да се продава вън, в света. Да не компрометира производството. Когато, австрийските произведения, без инспектор, всички в България отиват.
Плата го виждаш много хубав, но след като го носиш един–два месеци, избелее.
А английският плат, след като го носиш две–три години, не си е изменил цвета. Здраво нещо е. Че това е англичанин човек, преценява.
към беседата >>
Това са трите книги: за вашите постъпки, за добрите чувства и за вашите мисли.
Идва някой и се оплаква, че страда. Не заставяйте Господа да отваря книгата на възпоменанията. Нека отвори Господ книгата на живота, на хубавото. Защото Господ има три книги. В едната записва хубавите постъпки, в другата записва лошите и в третата книга записва какво възнаграждение има да даде, какво благословение да даде.
Това са трите книги: за вашите постъпки, за добрите чувства и за вашите мисли.
Ако така разбирахте живота, тук щеше да бъде едно общество на светии.
към беседата >>
Някои от тях са по-невежи от животните.
Ще му напълниш чувала. Ще кажеш: „Този заслужава, а онзи не заслужава.“ Казвам: Те са потънкости, върху които трябва да разсъждавате. Аз гледам, тук така повърхностни разсъждения има. Тук има първокласни невежи сестри и братя. И толкова невежи някой път.
Някои от тях са по-невежи от животните.
Кажеш му веднъж, той си разрешава – как другите ядели и пиели, а той огризва хляба, че колко е лошо тук, че нямал къща, че нямал юрган. Та кой ти е крив, че нямаш юрган? Ако искаш юрган, в света иди, отлични юргани ще имаш! Каквито искаш, копринени. Не търси нещата там, дето ги няма.
към беседата >>
А английският плат, след като го носиш две–три години, не си е изменил цвета.
И ако този инспектор даде най-добрите данни, тогава ще се даде позволение да се извади една стока навън. Може да се продава вън, в света. Да не компрометира производството. Когато, австрийските произведения, без инспектор, всички в България отиват. Плата го виждаш много хубав, но след като го носиш един–два месеци, избелее.
А английският плат, след като го носиш две–три години, не си е изменил цвета.
Здраво нещо е. Че това е англичанин човек, преценява.
към беседата >>
Ако така разбирахте живота, тук щеше да бъде едно общество на светии.
Не заставяйте Господа да отваря книгата на възпоменанията. Нека отвори Господ книгата на живота, на хубавото. Защото Господ има три книги. В едната записва хубавите постъпки, в другата записва лошите и в третата книга записва какво възнаграждение има да даде, какво благословение да даде. Това са трите книги: за вашите постъпки, за добрите чувства и за вашите мисли.
Ако така разбирахте живота, тук щеше да бъде едно общество на светии.
към беседата >>
Кажеш му веднъж, той си разрешава – как другите ядели и пиели, а той огризва хляба, че колко е лошо тук, че нямал къща, че нямал юрган.
Ще кажеш: „Този заслужава, а онзи не заслужава.“ Казвам: Те са потънкости, върху които трябва да разсъждавате. Аз гледам, тук така повърхностни разсъждения има. Тук има първокласни невежи сестри и братя. И толкова невежи някой път. Някои от тях са по-невежи от животните.
Кажеш му веднъж, той си разрешава – как другите ядели и пиели, а той огризва хляба, че колко е лошо тук, че нямал къща, че нямал юрган.
Та кой ти е крив, че нямаш юрган? Ако искаш юрган, в света иди, отлични юргани ще имаш! Каквито искаш, копринени. Не търси нещата там, дето ги няма. В една църква не се търсят пари.
към беседата >>
Здраво нещо е.
Може да се продава вън, в света. Да не компрометира производството. Когато, австрийските произведения, без инспектор, всички в България отиват. Плата го виждаш много хубав, но след като го носиш един–два месеци, избелее. А английският плат, след като го носиш две–три години, не си е изменил цвета.
Здраво нещо е.
Че това е англичанин човек, преценява.
към беседата >>
Понеже се приготовлявате за едно бъдещо общество, се изискват хора здрави.
Понеже се приготовлявате за едно бъдещо общество, се изискват хора здрави.
Доброто е общо за целия свят. Една Школа има. Няма никаква разлика. Във всички хора доброто трябва да бъде добро и лошото за всички хора трябва да бъде лошо. И възнаграждението за всички хора без разлика трябва да бъде едно.
към беседата >>
Та кой ти е крив, че нямаш юрган?
Аз гледам, тук така повърхностни разсъждения има. Тук има първокласни невежи сестри и братя. И толкова невежи някой път. Някои от тях са по-невежи от животните. Кажеш му веднъж, той си разрешава – как другите ядели и пиели, а той огризва хляба, че колко е лошо тук, че нямал къща, че нямал юрган.
Та кой ти е крив, че нямаш юрган?
Ако искаш юрган, в света иди, отлични юргани ще имаш! Каквито искаш, копринени. Не търси нещата там, дето ги няма. В една църква не се търсят пари. В едно училище какво се търси?
към беседата >>
Че това е англичанин човек, преценява.
Да не компрометира производството. Когато, австрийските произведения, без инспектор, всички в България отиват. Плата го виждаш много хубав, но след като го носиш един–два месеци, избелее. А английският плат, след като го носиш две–три години, не си е изменил цвета. Здраво нещо е.
Че това е англичанин човек, преценява.
към беседата >>
Доброто е общо за целия свят.
Понеже се приготовлявате за едно бъдещо общество, се изискват хора здрави.
Доброто е общо за целия свят.
Една Школа има. Няма никаква разлика. Във всички хора доброто трябва да бъде добро и лошото за всички хора трябва да бъде лошо. И възнаграждението за всички хора без разлика трябва да бъде едно. В Божествения свят не трябва да правим никаква разлика.
към беседата >>
Ако искаш юрган, в света иди, отлични юргани ще имаш!
Тук има първокласни невежи сестри и братя. И толкова невежи някой път. Някои от тях са по-невежи от животните. Кажеш му веднъж, той си разрешава – как другите ядели и пиели, а той огризва хляба, че колко е лошо тук, че нямал къща, че нямал юрган. Та кой ти е крив, че нямаш юрган?
Ако искаш юрган, в света иди, отлични юргани ще имаш!
Каквито искаш, копринени. Не търси нещата там, дето ги няма. В една църква не се търсят пари. В едно училище какво се търси? Там трябва да учи човек.
към беседата >>
Тогава, по какво трябва да се познава едно верую?
Тогава, по какво трябва да се познава едно верую?
Един човек, който иска да бъде обичан от Бога, може ли по този начин? И ако аз не живея както Той иска, може ли да бъда обичан от Бога? Ще кажа: „Бог е Любов.“ Бог е Любов, но ще имам ушиване на плесница. И Господ, като те види при Него че седиш така, ще ти ушие една плесница, та на Земята ще се повалиш. Ти бърбориш много – ще ти даде една болест.
към беседата >>
Една Школа има.
Понеже се приготовлявате за едно бъдещо общество, се изискват хора здрави. Доброто е общо за целия свят.
Една Школа има.
Няма никаква разлика. Във всички хора доброто трябва да бъде добро и лошото за всички хора трябва да бъде лошо. И възнаграждението за всички хора без разлика трябва да бъде едно. В Божествения свят не трябва да правим никаква разлика. Добрите хора отвсякъде си мязат.
към беседата >>
Каквито искаш, копринени.
И толкова невежи някой път. Някои от тях са по-невежи от животните. Кажеш му веднъж, той си разрешава – как другите ядели и пиели, а той огризва хляба, че колко е лошо тук, че нямал къща, че нямал юрган. Та кой ти е крив, че нямаш юрган? Ако искаш юрган, в света иди, отлични юргани ще имаш!
Каквито искаш, копринени.
Не търси нещата там, дето ги няма. В една църква не се търсят пари. В едно училище какво се търси? Там трябва да учи човек.
към беседата >>
Един човек, който иска да бъде обичан от Бога, може ли по този начин?
Тогава, по какво трябва да се познава едно верую?
Един човек, който иска да бъде обичан от Бога, може ли по този начин?
И ако аз не живея както Той иска, може ли да бъда обичан от Бога? Ще кажа: „Бог е Любов.“ Бог е Любов, но ще имам ушиване на плесница. И Господ, като те види при Него че седиш така, ще ти ушие една плесница, та на Земята ще се повалиш. Ти бърбориш много – ще ти даде една болест. Три месеца като боледуваш, ще станеш на чироз; ще ти даде една сиромашия, та никъде банка няма да намериш; някой път – безпаричие, някой път – без служба, някой път – ревматизъм; някой път – тупане на сърцето, коремоболие, кръстоболие, главоболие.
към беседата >>
Няма никаква разлика.
Понеже се приготовлявате за едно бъдещо общество, се изискват хора здрави. Доброто е общо за целия свят. Една Школа има.
Няма никаква разлика.
Във всички хора доброто трябва да бъде добро и лошото за всички хора трябва да бъде лошо. И възнаграждението за всички хора без разлика трябва да бъде едно. В Божествения свят не трябва да правим никаква разлика. Добрите хора отвсякъде си мязат. Те са от една школа.
към беседата >>
Не търси нещата там, дето ги няма.
Някои от тях са по-невежи от животните. Кажеш му веднъж, той си разрешава – как другите ядели и пиели, а той огризва хляба, че колко е лошо тук, че нямал къща, че нямал юрган. Та кой ти е крив, че нямаш юрган? Ако искаш юрган, в света иди, отлични юргани ще имаш! Каквито искаш, копринени.
Не търси нещата там, дето ги няма.
В една църква не се търсят пари. В едно училище какво се търси? Там трябва да учи човек.
към беседата >>
И ако аз не живея както Той иска, може ли да бъда обичан от Бога?
Тогава, по какво трябва да се познава едно верую? Един човек, който иска да бъде обичан от Бога, може ли по този начин?
И ако аз не живея както Той иска, може ли да бъда обичан от Бога?
Ще кажа: „Бог е Любов.“ Бог е Любов, но ще имам ушиване на плесница. И Господ, като те види при Него че седиш така, ще ти ушие една плесница, та на Земята ще се повалиш. Ти бърбориш много – ще ти даде една болест. Три месеца като боледуваш, ще станеш на чироз; ще ти даде една сиромашия, та никъде банка няма да намериш; някой път – безпаричие, някой път – без служба, някой път – ревматизъм; някой път – тупане на сърцето, коремоболие, кръстоболие, главоболие.
към беседата >>
Във всички хора доброто трябва да бъде добро и лошото за всички хора трябва да бъде лошо.
Понеже се приготовлявате за едно бъдещо общество, се изискват хора здрави. Доброто е общо за целия свят. Една Школа има. Няма никаква разлика.
Във всички хора доброто трябва да бъде добро и лошото за всички хора трябва да бъде лошо.
И възнаграждението за всички хора без разлика трябва да бъде едно. В Божествения свят не трябва да правим никаква разлика. Добрите хора отвсякъде си мязат. Те са от една школа. Лошите хора, и те си мязат.
към беседата >>
В една църква не се търсят пари.
Кажеш му веднъж, той си разрешава – как другите ядели и пиели, а той огризва хляба, че колко е лошо тук, че нямал къща, че нямал юрган. Та кой ти е крив, че нямаш юрган? Ако искаш юрган, в света иди, отлични юргани ще имаш! Каквито искаш, копринени. Не търси нещата там, дето ги няма.
В една църква не се търсят пари.
В едно училище какво се търси? Там трябва да учи човек.
към беседата >>
Ще кажа: „Бог е Любов.“ Бог е Любов, но ще имам ушиване на плесница.
Тогава, по какво трябва да се познава едно верую? Един човек, който иска да бъде обичан от Бога, може ли по този начин? И ако аз не живея както Той иска, може ли да бъда обичан от Бога?
Ще кажа: „Бог е Любов.“ Бог е Любов, но ще имам ушиване на плесница.
И Господ, като те види при Него че седиш така, ще ти ушие една плесница, та на Земята ще се повалиш. Ти бърбориш много – ще ти даде една болест. Три месеца като боледуваш, ще станеш на чироз; ще ти даде една сиромашия, та никъде банка няма да намериш; някой път – безпаричие, някой път – без служба, някой път – ревматизъм; някой път – тупане на сърцето, коремоболие, кръстоболие, главоболие.
към беседата >>
И възнаграждението за всички хора без разлика трябва да бъде едно.
Понеже се приготовлявате за едно бъдещо общество, се изискват хора здрави. Доброто е общо за целия свят. Една Школа има. Няма никаква разлика. Във всички хора доброто трябва да бъде добро и лошото за всички хора трябва да бъде лошо.
И възнаграждението за всички хора без разлика трябва да бъде едно.
В Божествения свят не трябва да правим никаква разлика. Добрите хора отвсякъде си мязат. Те са от една школа. Лошите хора, и те си мязат. Няма религиозни и няма светски хора, ние ги делим.
към беседата >>
В едно училище какво се търси?
Та кой ти е крив, че нямаш юрган? Ако искаш юрган, в света иди, отлични юргани ще имаш! Каквито искаш, копринени. Не търси нещата там, дето ги няма. В една църква не се търсят пари.
В едно училище какво се търси?
Там трябва да учи човек.
към беседата >>
И Господ, като те види при Него че седиш така, ще ти ушие една плесница, та на Земята ще се повалиш.
Тогава, по какво трябва да се познава едно верую? Един човек, който иска да бъде обичан от Бога, може ли по този начин? И ако аз не живея както Той иска, може ли да бъда обичан от Бога? Ще кажа: „Бог е Любов.“ Бог е Любов, но ще имам ушиване на плесница.
И Господ, като те види при Него че седиш така, ще ти ушие една плесница, та на Земята ще се повалиш.
Ти бърбориш много – ще ти даде една болест. Три месеца като боледуваш, ще станеш на чироз; ще ти даде една сиромашия, та никъде банка няма да намериш; някой път – безпаричие, някой път – без служба, някой път – ревматизъм; някой път – тупане на сърцето, коремоболие, кръстоболие, главоболие.
към беседата >>
В Божествения свят не трябва да правим никаква разлика.
Доброто е общо за целия свят. Една Школа има. Няма никаква разлика. Във всички хора доброто трябва да бъде добро и лошото за всички хора трябва да бъде лошо. И възнаграждението за всички хора без разлика трябва да бъде едно.
В Божествения свят не трябва да правим никаква разлика.
Добрите хора отвсякъде си мязат. Те са от една школа. Лошите хора, и те си мязат. Няма религиозни и няма светски хора, ние ги делим. Добрият си е добър, лошият си е лош.
към беседата >>
Там трябва да учи човек.
Ако искаш юрган, в света иди, отлични юргани ще имаш! Каквито искаш, копринени. Не търси нещата там, дето ги няма. В една църква не се търсят пари. В едно училище какво се търси?
Там трябва да учи човек.
към беседата >>
Ти бърбориш много – ще ти даде една болест.
Тогава, по какво трябва да се познава едно верую? Един човек, който иска да бъде обичан от Бога, може ли по този начин? И ако аз не живея както Той иска, може ли да бъда обичан от Бога? Ще кажа: „Бог е Любов.“ Бог е Любов, но ще имам ушиване на плесница. И Господ, като те види при Него че седиш така, ще ти ушие една плесница, та на Земята ще се повалиш.
Ти бърбориш много – ще ти даде една болест.
Три месеца като боледуваш, ще станеш на чироз; ще ти даде една сиромашия, та никъде банка няма да намериш; някой път – безпаричие, някой път – без служба, някой път – ревматизъм; някой път – тупане на сърцето, коремоболие, кръстоболие, главоболие.
към беседата >>
Добрите хора отвсякъде си мязат.
Една Школа има. Няма никаква разлика. Във всички хора доброто трябва да бъде добро и лошото за всички хора трябва да бъде лошо. И възнаграждението за всички хора без разлика трябва да бъде едно. В Божествения свят не трябва да правим никаква разлика.
Добрите хора отвсякъде си мязат.
Те са от една школа. Лошите хора, и те си мязат. Няма религиозни и няма светски хора, ние ги делим. Добрият си е добър, лошият си е лош. Светията има туй преимущество, че има възнаграждение за себе си.
към беседата >>
Сега вие се приготовлявате за другия свят, нали?
Сега вие се приготовлявате за другия свят, нали?
Та вие излезнахте от другия свят и дойдохте в този свят и забравихте онзи свят. И сега се питате какъв е онзи свят. Аз гледам, много философи има, които искат да ми докажат какъв е онзи свят. Че, ако един водолаз, който влиза вътре в морето с един прибор на водолаз във водата, влиза вътре, той мисли, че е човекът с този прибор във водата, та като излезе вън с тази водолазка дреха, мисли, че му е потребна, необходима. Във водата може, но като ходи между хората така, той е като страшилище!
към беседата >>
Три месеца като боледуваш, ще станеш на чироз; ще ти даде една сиромашия, та никъде банка няма да намериш; някой път – безпаричие, някой път – без служба, някой път – ревматизъм; някой път – тупане на сърцето, коремоболие, кръстоболие, главоболие.
Един човек, който иска да бъде обичан от Бога, може ли по този начин? И ако аз не живея както Той иска, може ли да бъда обичан от Бога? Ще кажа: „Бог е Любов.“ Бог е Любов, но ще имам ушиване на плесница. И Господ, като те види при Него че седиш така, ще ти ушие една плесница, та на Земята ще се повалиш. Ти бърбориш много – ще ти даде една болест.
Три месеца като боледуваш, ще станеш на чироз; ще ти даде една сиромашия, та никъде банка няма да намериш; някой път – безпаричие, някой път – без служба, някой път – ревматизъм; някой път – тупане на сърцето, коремоболие, кръстоболие, главоболие.
към беседата >>
Те са от една школа.
Няма никаква разлика. Във всички хора доброто трябва да бъде добро и лошото за всички хора трябва да бъде лошо. И възнаграждението за всички хора без разлика трябва да бъде едно. В Божествения свят не трябва да правим никаква разлика. Добрите хора отвсякъде си мязат.
Те са от една школа.
Лошите хора, и те си мязат. Няма религиозни и няма светски хора, ние ги делим. Добрият си е добър, лошият си е лош. Светията има туй преимущество, че има възнаграждение за себе си. Благословението Божие следва с него.
към беседата >>
Та вие излезнахте от другия свят и дойдохте в този свят и забравихте онзи свят.
Сега вие се приготовлявате за другия свят, нали?
Та вие излезнахте от другия свят и дойдохте в този свят и забравихте онзи свят.
И сега се питате какъв е онзи свят. Аз гледам, много философи има, които искат да ми докажат какъв е онзи свят. Че, ако един водолаз, който влиза вътре в морето с един прибор на водолаз във водата, влиза вътре, той мисли, че е човекът с този прибор във водата, та като излезе вън с тази водолазка дреха, мисли, че му е потребна, необходима. Във водата може, но като ходи между хората така, той е като страшилище!
към беседата >>
Всичките тия болести, това все са методи за възпитание.
Всичките тия болести, това все са методи за възпитание.
Всяка една болест, която претърпявате, вие сте виновати. Не се извинявайте. Имате известни грешки, какви са: минали или сегашни, изправете погрешките си, да се махнат болестите ви. Аз да ви кажа всичките болести от какво произтичат, ама не искам да ви кажа. Зная произхода на всичките болести и като дойде някой, аз го зная какво е правил вече.
към беседата >>
Лошите хора, и те си мязат.
Във всички хора доброто трябва да бъде добро и лошото за всички хора трябва да бъде лошо. И възнаграждението за всички хора без разлика трябва да бъде едно. В Божествения свят не трябва да правим никаква разлика. Добрите хора отвсякъде си мязат. Те са от една школа.
Лошите хора, и те си мязат.
Няма религиозни и няма светски хора, ние ги делим. Добрият си е добър, лошият си е лош. Светията има туй преимущество, че има възнаграждение за себе си. Благословението Божие следва с него. Гениите аз наричам хора на доброто.
към беседата >>
И сега се питате какъв е онзи свят.
Сега вие се приготовлявате за другия свят, нали? Та вие излезнахте от другия свят и дойдохте в този свят и забравихте онзи свят.
И сега се питате какъв е онзи свят.
Аз гледам, много философи има, които искат да ми докажат какъв е онзи свят. Че, ако един водолаз, който влиза вътре в морето с един прибор на водолаз във водата, влиза вътре, той мисли, че е човекът с този прибор във водата, та като излезе вън с тази водолазка дреха, мисли, че му е потребна, необходима. Във водата може, но като ходи между хората така, той е като страшилище!
към беседата >>
Всяка една болест, която претърпявате, вие сте виновати.
Всичките тия болести, това все са методи за възпитание.
Всяка една болест, която претърпявате, вие сте виновати.
Не се извинявайте. Имате известни грешки, какви са: минали или сегашни, изправете погрешките си, да се махнат болестите ви. Аз да ви кажа всичките болести от какво произтичат, ама не искам да ви кажа. Зная произхода на всичките болести и като дойде някой, аз го зная какво е правил вече. Като дойде някой, че го болят зъбите, зная вече причината – той не може да кръшка.
към беседата >>
Няма религиозни и няма светски хора, ние ги делим.
И възнаграждението за всички хора без разлика трябва да бъде едно. В Божествения свят не трябва да правим никаква разлика. Добрите хора отвсякъде си мязат. Те са от една школа. Лошите хора, и те си мязат.
Няма религиозни и няма светски хора, ние ги делим.
Добрият си е добър, лошият си е лош. Светията има туй преимущество, че има възнаграждение за себе си. Благословението Божие следва с него. Гениите аз наричам хора на доброто. А светиите носят Божието възнаграждение.
към беседата >>
Аз гледам, много философи има, които искат да ми докажат какъв е онзи свят.
Сега вие се приготовлявате за другия свят, нали? Та вие излезнахте от другия свят и дойдохте в този свят и забравихте онзи свят. И сега се питате какъв е онзи свят.
Аз гледам, много философи има, които искат да ми докажат какъв е онзи свят.
Че, ако един водолаз, който влиза вътре в морето с един прибор на водолаз във водата, влиза вътре, той мисли, че е човекът с този прибор във водата, та като излезе вън с тази водолазка дреха, мисли, че му е потребна, необходима. Във водата може, но като ходи между хората така, той е като страшилище!
към беседата >>
Не се извинявайте.
Всичките тия болести, това все са методи за възпитание. Всяка една болест, която претърпявате, вие сте виновати.
Не се извинявайте.
Имате известни грешки, какви са: минали или сегашни, изправете погрешките си, да се махнат болестите ви. Аз да ви кажа всичките болести от какво произтичат, ама не искам да ви кажа. Зная произхода на всичките болести и като дойде някой, аз го зная какво е правил вече. Като дойде някой, че го болят зъбите, зная вече причината – той не може да кръшка. Зная защо го болят зъбите.
към беседата >>
Добрият си е добър, лошият си е лош.
В Божествения свят не трябва да правим никаква разлика. Добрите хора отвсякъде си мязат. Те са от една школа. Лошите хора, и те си мязат. Няма религиозни и няма светски хора, ние ги делим.
Добрият си е добър, лошият си е лош.
Светията има туй преимущество, че има възнаграждение за себе си. Благословението Божие следва с него. Гениите аз наричам хора на доброто. А светиите носят Божието възнаграждение. А обикновените хора носят своите погрешки и страдания.
към беседата >>
Че, ако един водолаз, който влиза вътре в морето с един прибор на водолаз във водата, влиза вътре, той мисли, че е човекът с този прибор във водата, та като излезе вън с тази водолазка дреха, мисли, че му е потребна, необходима.
Сега вие се приготовлявате за другия свят, нали? Та вие излезнахте от другия свят и дойдохте в този свят и забравихте онзи свят. И сега се питате какъв е онзи свят. Аз гледам, много философи има, които искат да ми докажат какъв е онзи свят.
Че, ако един водолаз, който влиза вътре в морето с един прибор на водолаз във водата, влиза вътре, той мисли, че е човекът с този прибор във водата, та като излезе вън с тази водолазка дреха, мисли, че му е потребна, необходима.
Във водата може, но като ходи между хората така, той е като страшилище!
към беседата >>
Имате известни грешки, какви са: минали или сегашни, изправете погрешките си, да се махнат болестите ви.
Всичките тия болести, това все са методи за възпитание. Всяка една болест, която претърпявате, вие сте виновати. Не се извинявайте.
Имате известни грешки, какви са: минали или сегашни, изправете погрешките си, да се махнат болестите ви.
Аз да ви кажа всичките болести от какво произтичат, ама не искам да ви кажа. Зная произхода на всичките болести и като дойде някой, аз го зная какво е правил вече. Като дойде някой, че го болят зъбите, зная вече причината – той не може да кръшка. Зная защо го болят зъбите. Осиромашал – зная го защо: пак не може да кръшка.
към беседата >>
Светията има туй преимущество, че има възнаграждение за себе си.
Добрите хора отвсякъде си мязат. Те са от една школа. Лошите хора, и те си мязат. Няма религиозни и няма светски хора, ние ги делим. Добрият си е добър, лошият си е лош.
Светията има туй преимущество, че има възнаграждение за себе си.
Благословението Божие следва с него. Гениите аз наричам хора на доброто. А светиите носят Божието възнаграждение. А обикновените хора носят своите погрешки и страдания. Ако страдате в живота, Бог е отворил книгата на възпоменанията на вашите минали погрешки и благодарете за това.
към беседата >>
Във водата може, но като ходи между хората така, той е като страшилище!
Сега вие се приготовлявате за другия свят, нали? Та вие излезнахте от другия свят и дойдохте в този свят и забравихте онзи свят. И сега се питате какъв е онзи свят. Аз гледам, много философи има, които искат да ми докажат какъв е онзи свят. Че, ако един водолаз, който влиза вътре в морето с един прибор на водолаз във водата, влиза вътре, той мисли, че е човекът с този прибор във водата, та като излезе вън с тази водолазка дреха, мисли, че му е потребна, необходима.
Във водата може, но като ходи между хората така, той е като страшилище!
към беседата >>
Аз да ви кажа всичките болести от какво произтичат, ама не искам да ви кажа.
Всичките тия болести, това все са методи за възпитание. Всяка една болест, която претърпявате, вие сте виновати. Не се извинявайте. Имате известни грешки, какви са: минали или сегашни, изправете погрешките си, да се махнат болестите ви.
Аз да ви кажа всичките болести от какво произтичат, ама не искам да ви кажа.
Зная произхода на всичките болести и като дойде някой, аз го зная какво е правил вече. Като дойде някой, че го болят зъбите, зная вече причината – той не може да кръшка. Зная защо го болят зъбите. Осиромашал – зная го защо: пак не може да кръшка. Той ми се оплаква, че туй било, онуй било.
към беседата >>
Благословението Божие следва с него.
Те са от една школа. Лошите хора, и те си мязат. Няма религиозни и няма светски хора, ние ги делим. Добрият си е добър, лошият си е лош. Светията има туй преимущество, че има възнаграждение за себе си.
Благословението Божие следва с него.
Гениите аз наричам хора на доброто. А светиите носят Божието възнаграждение. А обикновените хора носят своите погрешки и страдания. Ако страдате в живота, Бог е отворил книгата на възпоменанията на вашите минали погрешки и благодарете за това. Като страдате, трябва да се изправите; ако не страдате, няма изправление.
към беседата >>
Та, мислите ли, че това е човекът?
Та, мислите ли, че това е човекът?
Вие със сегашните си дрехи хем искате с туй тяло, туй, животинското, което имате, както сте, че като възкръснете, да идете в онзи свят. Че, вие сте цели водолази! Туй е само за вас, тук си има място. Но в онзи свят тия водолазки дрехи ще ги хвърлите. Че, то е смешно.
към беседата >>
Зная произхода на всичките болести и като дойде някой, аз го зная какво е правил вече.
Всичките тия болести, това все са методи за възпитание. Всяка една болест, която претърпявате, вие сте виновати. Не се извинявайте. Имате известни грешки, какви са: минали или сегашни, изправете погрешките си, да се махнат болестите ви. Аз да ви кажа всичките болести от какво произтичат, ама не искам да ви кажа.
Зная произхода на всичките болести и като дойде някой, аз го зная какво е правил вече.
Като дойде някой, че го болят зъбите, зная вече причината – той не може да кръшка. Зная защо го болят зъбите. Осиромашал – зная го защо: пак не може да кръшка. Той ми се оплаква, че туй било, онуй било. Не, не, не е така.
към беседата >>
Гениите аз наричам хора на доброто.
Лошите хора, и те си мязат. Няма религиозни и няма светски хора, ние ги делим. Добрият си е добър, лошият си е лош. Светията има туй преимущество, че има възнаграждение за себе си. Благословението Божие следва с него.
Гениите аз наричам хора на доброто.
А светиите носят Божието възнаграждение. А обикновените хора носят своите погрешки и страдания. Ако страдате в живота, Бог е отворил книгата на възпоменанията на вашите минали погрешки и благодарете за това. Като страдате, трябва да се изправите; ако не страдате, няма изправление. Със страданията е лошо, но без страдания е два пъти по-лошо.
към беседата >>
Вие със сегашните си дрехи хем искате с туй тяло, туй, животинското, което имате, както сте, че като възкръснете, да идете в онзи свят.
Та, мислите ли, че това е човекът?
Вие със сегашните си дрехи хем искате с туй тяло, туй, животинското, което имате, както сте, че като възкръснете, да идете в онзи свят.
Че, вие сте цели водолази! Туй е само за вас, тук си има място. Но в онзи свят тия водолазки дрехи ще ги хвърлите. Че, то е смешно. Там ни най-малко няма нужда от тях.
към беседата >>
Като дойде някой, че го болят зъбите, зная вече причината – той не може да кръшка.
Всяка една болест, която претърпявате, вие сте виновати. Не се извинявайте. Имате известни грешки, какви са: минали или сегашни, изправете погрешките си, да се махнат болестите ви. Аз да ви кажа всичките болести от какво произтичат, ама не искам да ви кажа. Зная произхода на всичките болести и като дойде някой, аз го зная какво е правил вече.
Като дойде някой, че го болят зъбите, зная вече причината – той не може да кръшка.
Зная защо го болят зъбите. Осиромашал – зная го защо: пак не може да кръшка. Той ми се оплаква, че туй било, онуй било. Не, не, не е така.
към беседата >>
А светиите носят Божието възнаграждение.
Няма религиозни и няма светски хора, ние ги делим. Добрият си е добър, лошият си е лош. Светията има туй преимущество, че има възнаграждение за себе си. Благословението Божие следва с него. Гениите аз наричам хора на доброто.
А светиите носят Божието възнаграждение.
А обикновените хора носят своите погрешки и страдания. Ако страдате в живота, Бог е отворил книгата на възпоменанията на вашите минали погрешки и благодарете за това. Като страдате, трябва да се изправите; ако не страдате, няма изправление. Със страданията е лошо, но без страдания е два пъти по-лошо. Да страдаш е хубаво нещо, но без страданията е два пъти по-лошо.
към беседата >>
Че, вие сте цели водолази!
Та, мислите ли, че това е човекът? Вие със сегашните си дрехи хем искате с туй тяло, туй, животинското, което имате, както сте, че като възкръснете, да идете в онзи свят.
Че, вие сте цели водолази!
Туй е само за вас, тук си има място. Но в онзи свят тия водолазки дрехи ще ги хвърлите. Че, то е смешно. Там ни най-малко няма нужда от тях. Че, вие си представлявате какви лица ще имате тогава.
към беседата >>
Зная защо го болят зъбите.
Не се извинявайте. Имате известни грешки, какви са: минали или сегашни, изправете погрешките си, да се махнат болестите ви. Аз да ви кажа всичките болести от какво произтичат, ама не искам да ви кажа. Зная произхода на всичките болести и като дойде някой, аз го зная какво е правил вече. Като дойде някой, че го болят зъбите, зная вече причината – той не може да кръшка.
Зная защо го болят зъбите.
Осиромашал – зная го защо: пак не може да кръшка. Той ми се оплаква, че туй било, онуй било. Не, не, не е така.
към беседата >>
А обикновените хора носят своите погрешки и страдания.
Добрият си е добър, лошият си е лош. Светията има туй преимущество, че има възнаграждение за себе си. Благословението Божие следва с него. Гениите аз наричам хора на доброто. А светиите носят Божието възнаграждение.
А обикновените хора носят своите погрешки и страдания.
Ако страдате в живота, Бог е отворил книгата на възпоменанията на вашите минали погрешки и благодарете за това. Като страдате, трябва да се изправите; ако не страдате, няма изправление. Със страданията е лошо, но без страдания е два пъти по-лошо. Да страдаш е хубаво нещо, но без страданията е два пъти по-лошо. То е една неизбежност.
към беседата >>
Туй е само за вас, тук си има място.
Та, мислите ли, че това е човекът? Вие със сегашните си дрехи хем искате с туй тяло, туй, животинското, което имате, както сте, че като възкръснете, да идете в онзи свят. Че, вие сте цели водолази!
Туй е само за вас, тук си има място.
Но в онзи свят тия водолазки дрехи ще ги хвърлите. Че, то е смешно. Там ни най-малко няма нужда от тях. Че, вие си представлявате какви лица ще имате тогава.
към беседата >>
Осиромашал – зная го защо: пак не може да кръшка.
Имате известни грешки, какви са: минали или сегашни, изправете погрешките си, да се махнат болестите ви. Аз да ви кажа всичките болести от какво произтичат, ама не искам да ви кажа. Зная произхода на всичките болести и като дойде някой, аз го зная какво е правил вече. Като дойде някой, че го болят зъбите, зная вече причината – той не може да кръшка. Зная защо го болят зъбите.
Осиромашал – зная го защо: пак не може да кръшка.
Той ми се оплаква, че туй било, онуй било. Не, не, не е така.
към беседата >>
Ако страдате в живота, Бог е отворил книгата на възпоменанията на вашите минали погрешки и благодарете за това.
Светията има туй преимущество, че има възнаграждение за себе си. Благословението Божие следва с него. Гениите аз наричам хора на доброто. А светиите носят Божието възнаграждение. А обикновените хора носят своите погрешки и страдания.
Ако страдате в живота, Бог е отворил книгата на възпоменанията на вашите минали погрешки и благодарете за това.
Като страдате, трябва да се изправите; ако не страдате, няма изправление. Със страданията е лошо, но без страдания е два пъти по-лошо. Да страдаш е хубаво нещо, но без страданията е два пъти по-лошо. То е една неизбежност. Ако твоите страдания не могат да те внесат в пътя на доброто, страданието не е на място.
към беседата >>
Но в онзи свят тия водолазки дрехи ще ги хвърлите.
Та, мислите ли, че това е човекът? Вие със сегашните си дрехи хем искате с туй тяло, туй, животинското, което имате, както сте, че като възкръснете, да идете в онзи свят. Че, вие сте цели водолази! Туй е само за вас, тук си има място.
Но в онзи свят тия водолазки дрехи ще ги хвърлите.
Че, то е смешно. Там ни най-малко няма нужда от тях. Че, вие си представлявате какви лица ще имате тогава.
към беседата >>
Той ми се оплаква, че туй било, онуй било.
Аз да ви кажа всичките болести от какво произтичат, ама не искам да ви кажа. Зная произхода на всичките болести и като дойде някой, аз го зная какво е правил вече. Като дойде някой, че го болят зъбите, зная вече причината – той не може да кръшка. Зная защо го болят зъбите. Осиромашал – зная го защо: пак не може да кръшка.
Той ми се оплаква, че туй било, онуй било.
Не, не, не е така.
към беседата >>
Като страдате, трябва да се изправите; ако не страдате, няма изправление.
Благословението Божие следва с него. Гениите аз наричам хора на доброто. А светиите носят Божието възнаграждение. А обикновените хора носят своите погрешки и страдания. Ако страдате в живота, Бог е отворил книгата на възпоменанията на вашите минали погрешки и благодарете за това.
Като страдате, трябва да се изправите; ако не страдате, няма изправление.
Със страданията е лошо, но без страдания е два пъти по-лошо. Да страдаш е хубаво нещо, но без страданията е два пъти по-лошо. То е една неизбежност. Ако твоите страдания не могат да те внесат в пътя на доброто, страданието не е на място. И ако твоето добро не може да те внесе да имаш Божиите блага, да имаш възнаграждението, доброто не е на място.
към беседата >>
Че, то е смешно.
Та, мислите ли, че това е човекът? Вие със сегашните си дрехи хем искате с туй тяло, туй, животинското, което имате, както сте, че като възкръснете, да идете в онзи свят. Че, вие сте цели водолази! Туй е само за вас, тук си има място. Но в онзи свят тия водолазки дрехи ще ги хвърлите.
Че, то е смешно.
Там ни най-малко няма нужда от тях. Че, вие си представлявате какви лица ще имате тогава.
към беседата >>
Не, не, не е така.
Зная произхода на всичките болести и като дойде някой, аз го зная какво е правил вече. Като дойде някой, че го болят зъбите, зная вече причината – той не може да кръшка. Зная защо го болят зъбите. Осиромашал – зная го защо: пак не може да кръшка. Той ми се оплаква, че туй било, онуй било.
Не, не, не е така.
към беседата >>
Със страданията е лошо, но без страдания е два пъти по-лошо.
Гениите аз наричам хора на доброто. А светиите носят Божието възнаграждение. А обикновените хора носят своите погрешки и страдания. Ако страдате в живота, Бог е отворил книгата на възпоменанията на вашите минали погрешки и благодарете за това. Като страдате, трябва да се изправите; ако не страдате, няма изправление.
Със страданията е лошо, но без страдания е два пъти по-лошо.
Да страдаш е хубаво нещо, но без страданията е два пъти по-лошо. То е една неизбежност. Ако твоите страдания не могат да те внесат в пътя на доброто, страданието не е на място. И ако твоето добро не може да те внесе да имаш Божиите блага, да имаш възнаграждението, доброто не е на място. Ще минеш в едната книга, втората и третата книга.
към беседата >>
Там ни най-малко няма нужда от тях.
Вие със сегашните си дрехи хем искате с туй тяло, туй, животинското, което имате, както сте, че като възкръснете, да идете в онзи свят. Че, вие сте цели водолази! Туй е само за вас, тук си има място. Но в онзи свят тия водолазки дрехи ще ги хвърлите. Че, то е смешно.
Там ни най-малко няма нужда от тях.
Че, вие си представлявате какви лица ще имате тогава.
към беседата >>
Всяко нещо, каквото Господ е направил, то е съвършено – по Божия път трябва да се ходи.
Всяко нещо, каквото Господ е направил, то е съвършено – по Божия път трябва да се ходи.
Така разбирам. Той не да каже: „Учението е причината.“ Не [е] въпрос за учение, нито за знание, но приложение трябва. И според мене, знание е само това, когато ти постъпваш по Божия закон. Щом не постъпваш по Божия закон, това не е знание. Ти може да си учен човек – ще изгубиш знанието си; може да си богат човек – ще изгубиш богатството си; ти може да бъдеш най-щастливият човек и ще изгубиш щастието; ти можеш да бъдеш млад и ще остарееш и ще оглупееш.
към беседата >>
Да страдаш е хубаво нещо, но без страданията е два пъти по-лошо.
А светиите носят Божието възнаграждение. А обикновените хора носят своите погрешки и страдания. Ако страдате в живота, Бог е отворил книгата на възпоменанията на вашите минали погрешки и благодарете за това. Като страдате, трябва да се изправите; ако не страдате, няма изправление. Със страданията е лошо, но без страдания е два пъти по-лошо.
Да страдаш е хубаво нещо, но без страданията е два пъти по-лошо.
То е една неизбежност. Ако твоите страдания не могат да те внесат в пътя на доброто, страданието не е на място. И ако твоето добро не може да те внесе да имаш Божиите блага, да имаш възнаграждението, доброто не е на място. Ще минеш в едната книга, втората и третата книга. Тогава и страданията, и доброто, и възнагражденията, всичко е на място.
към беседата >>
Че, вие си представлявате какви лица ще имате тогава.
Че, вие сте цели водолази! Туй е само за вас, тук си има място. Но в онзи свят тия водолазки дрехи ще ги хвърлите. Че, то е смешно. Там ни най-малко няма нужда от тях.
Че, вие си представлявате какви лица ще имате тогава.
към беседата >>
Така разбирам.
Всяко нещо, каквото Господ е направил, то е съвършено – по Божия път трябва да се ходи.
Така разбирам.
Той не да каже: „Учението е причината.“ Не [е] въпрос за учение, нито за знание, но приложение трябва. И според мене, знание е само това, когато ти постъпваш по Божия закон. Щом не постъпваш по Божия закон, това не е знание. Ти може да си учен човек – ще изгубиш знанието си; може да си богат човек – ще изгубиш богатството си; ти може да бъдеш най-щастливият човек и ще изгубиш щастието; ти можеш да бъдеш млад и ще остарееш и ще оглупееш. Не само ще остарееш, но и ще оглупееш.
към беседата >>
То е една неизбежност.
А обикновените хора носят своите погрешки и страдания. Ако страдате в живота, Бог е отворил книгата на възпоменанията на вашите минали погрешки и благодарете за това. Като страдате, трябва да се изправите; ако не страдате, няма изправление. Със страданията е лошо, но без страдания е два пъти по-лошо. Да страдаш е хубаво нещо, но без страданията е два пъти по-лошо.
То е една неизбежност.
Ако твоите страдания не могат да те внесат в пътя на доброто, страданието не е на място. И ако твоето добро не може да те внесе да имаш Божиите блага, да имаш възнаграждението, доброто не е на място. Ще минеш в едната книга, втората и третата книга. Тогава и страданията, и доброто, и възнагражденията, всичко е на място.
към беседата >>
Аз ви навеждам тия, малките работи, за да имате една ясна представа, малка, за онзи, духовния свят и да имате повече съзнание за качествата на духовния човек.
Аз ви навеждам тия, малките работи, за да имате една ясна представа, малка, за онзи, духовния свят и да имате повече съзнание за качествата на духовния човек.
Вие не знаете по какво се отличава един светски човек и един духовен човек. Той има качества отличителни. Казват: „Този е духовен, а другият е светски човек.“ Тъй не се говори. Кои са качествата на духовния и на светския човек? Казват: „Ама той вярва.“ Та и онзи човек вярва.
към беседата >>
Той не да каже: „Учението е причината.“ Не [е] въпрос за учение, нито за знание, но приложение трябва.
Всяко нещо, каквото Господ е направил, то е съвършено – по Божия път трябва да се ходи. Така разбирам.
Той не да каже: „Учението е причината.“ Не [е] въпрос за учение, нито за знание, но приложение трябва.
И според мене, знание е само това, когато ти постъпваш по Божия закон. Щом не постъпваш по Божия закон, това не е знание. Ти може да си учен човек – ще изгубиш знанието си; може да си богат човек – ще изгубиш богатството си; ти може да бъдеш най-щастливият човек и ще изгубиш щастието; ти можеш да бъдеш млад и ще остарееш и ще оглупееш. Не само ще остарееш, но и ще оглупееш. Не се самозаблуждавайте.
към беседата >>
Ако твоите страдания не могат да те внесат в пътя на доброто, страданието не е на място.
Ако страдате в живота, Бог е отворил книгата на възпоменанията на вашите минали погрешки и благодарете за това. Като страдате, трябва да се изправите; ако не страдате, няма изправление. Със страданията е лошо, но без страдания е два пъти по-лошо. Да страдаш е хубаво нещо, но без страданията е два пъти по-лошо. То е една неизбежност.
Ако твоите страдания не могат да те внесат в пътя на доброто, страданието не е на място.
И ако твоето добро не може да те внесе да имаш Божиите блага, да имаш възнаграждението, доброто не е на място. Ще минеш в едната книга, втората и третата книга. Тогава и страданията, и доброто, и възнагражденията, всичко е на място.
към беседата >>
Вие не знаете по какво се отличава един светски човек и един духовен човек.
Аз ви навеждам тия, малките работи, за да имате една ясна представа, малка, за онзи, духовния свят и да имате повече съзнание за качествата на духовния човек.
Вие не знаете по какво се отличава един светски човек и един духовен човек.
Той има качества отличителни. Казват: „Този е духовен, а другият е светски човек.“ Тъй не се говори. Кои са качествата на духовния и на светския човек? Казват: „Ама той вярва.“ Та и онзи човек вярва. Ти вярваш и къща нямаш, а той не вярва и къща има.
към беседата >>
И според мене, знание е само това, когато ти постъпваш по Божия закон.
Всяко нещо, каквото Господ е направил, то е съвършено – по Божия път трябва да се ходи. Така разбирам. Той не да каже: „Учението е причината.“ Не [е] въпрос за учение, нито за знание, но приложение трябва.
И според мене, знание е само това, когато ти постъпваш по Божия закон.
Щом не постъпваш по Божия закон, това не е знание. Ти може да си учен човек – ще изгубиш знанието си; може да си богат човек – ще изгубиш богатството си; ти може да бъдеш най-щастливият човек и ще изгубиш щастието; ти можеш да бъдеш млад и ще остарееш и ще оглупееш. Не само ще остарееш, но и ще оглупееш. Не се самозаблуждавайте. Когато, ако остарявате, ако умът във вас става по-светъл и не станете по-млади, ти не постъпваш по Божия закон.
към беседата >>
И ако твоето добро не може да те внесе да имаш Божиите блага, да имаш възнаграждението, доброто не е на място.
Като страдате, трябва да се изправите; ако не страдате, няма изправление. Със страданията е лошо, но без страдания е два пъти по-лошо. Да страдаш е хубаво нещо, но без страданията е два пъти по-лошо. То е една неизбежност. Ако твоите страдания не могат да те внесат в пътя на доброто, страданието не е на място.
И ако твоето добро не може да те внесе да имаш Божиите блага, да имаш възнаграждението, доброто не е на място.
Ще минеш в едната книга, втората и третата книга. Тогава и страданията, и доброто, и възнагражденията, всичко е на място.
към беседата >>
Той има качества отличителни.
Аз ви навеждам тия, малките работи, за да имате една ясна представа, малка, за онзи, духовния свят и да имате повече съзнание за качествата на духовния човек. Вие не знаете по какво се отличава един светски човек и един духовен човек.
Той има качества отличителни.
Казват: „Този е духовен, а другият е светски човек.“ Тъй не се говори. Кои са качествата на духовния и на светския човек? Казват: „Ама той вярва.“ Та и онзи човек вярва. Ти вярваш и къща нямаш, а той не вярва и къща има. Ти вярваш в Бога и децата ти пт са болни, а той, ти го считаш безверник, но неговата жена е здрава и децата му са здрави.
към беседата >>
Щом не постъпваш по Божия закон, това не е знание.
Всяко нещо, каквото Господ е направил, то е съвършено – по Божия път трябва да се ходи. Така разбирам. Той не да каже: „Учението е причината.“ Не [е] въпрос за учение, нито за знание, но приложение трябва. И според мене, знание е само това, когато ти постъпваш по Божия закон.
Щом не постъпваш по Божия закон, това не е знание.
Ти може да си учен човек – ще изгубиш знанието си; може да си богат човек – ще изгубиш богатството си; ти може да бъдеш най-щастливият човек и ще изгубиш щастието; ти можеш да бъдеш млад и ще остарееш и ще оглупееш. Не само ще остарееш, но и ще оглупееш. Не се самозаблуждавайте. Когато, ако остарявате, ако умът във вас става по-светъл и не станете по-млади, ти не постъпваш по Божия закон. Някоя стара сестра казва: „Остаряхме вече.“ Глупави сте, това не е християнство.
към беседата >>
Ще минеш в едната книга, втората и третата книга.
Със страданията е лошо, но без страдания е два пъти по-лошо. Да страдаш е хубаво нещо, но без страданията е два пъти по-лошо. То е една неизбежност. Ако твоите страдания не могат да те внесат в пътя на доброто, страданието не е на място. И ако твоето добро не може да те внесе да имаш Божиите блага, да имаш възнаграждението, доброто не е на място.
Ще минеш в едната книга, втората и третата книга.
Тогава и страданията, и доброто, и възнагражденията, всичко е на място.
към беседата >>
Казват: „Този е духовен, а другият е светски човек.“ Тъй не се говори.
Аз ви навеждам тия, малките работи, за да имате една ясна представа, малка, за онзи, духовния свят и да имате повече съзнание за качествата на духовния човек. Вие не знаете по какво се отличава един светски човек и един духовен човек. Той има качества отличителни.
Казват: „Този е духовен, а другият е светски човек.“ Тъй не се говори.
Кои са качествата на духовния и на светския човек? Казват: „Ама той вярва.“ Та и онзи човек вярва. Ти вярваш и къща нямаш, а той не вярва и къща има. Ти вярваш в Бога и децата ти пт са болни, а той, ти го считаш безверник, но неговата жена е здрава и децата му са здрави. Така не се говори.
към беседата >>
Ти може да си учен човек – ще изгубиш знанието си; може да си богат човек – ще изгубиш богатството си; ти може да бъдеш най-щастливият човек и ще изгубиш щастието; ти можеш да бъдеш млад и ще остарееш и ще оглупееш.
Всяко нещо, каквото Господ е направил, то е съвършено – по Божия път трябва да се ходи. Така разбирам. Той не да каже: „Учението е причината.“ Не [е] въпрос за учение, нито за знание, но приложение трябва. И според мене, знание е само това, когато ти постъпваш по Божия закон. Щом не постъпваш по Божия закон, това не е знание.
Ти може да си учен човек – ще изгубиш знанието си; може да си богат човек – ще изгубиш богатството си; ти може да бъдеш най-щастливият човек и ще изгубиш щастието; ти можеш да бъдеш млад и ще остарееш и ще оглупееш.
Не само ще остарееш, но и ще оглупееш. Не се самозаблуждавайте. Когато, ако остарявате, ако умът във вас става по-светъл и не станете по-млади, ти не постъпваш по Божия закон. Някоя стара сестра казва: „Остаряхме вече.“ Глупави сте, това не е християнство. Той в Христа вярва и чакате колесница да дойде да ви задигне.
към беседата >>
Тогава и страданията, и доброто, и възнагражденията, всичко е на място.
Да страдаш е хубаво нещо, но без страданията е два пъти по-лошо. То е една неизбежност. Ако твоите страдания не могат да те внесат в пътя на доброто, страданието не е на място. И ако твоето добро не може да те внесе да имаш Божиите блага, да имаш възнаграждението, доброто не е на място. Ще минеш в едната книга, втората и третата книга.
Тогава и страданията, и доброто, и възнагражденията, всичко е на място.
към беседата >>
Кои са качествата на духовния и на светския човек?
Аз ви навеждам тия, малките работи, за да имате една ясна представа, малка, за онзи, духовния свят и да имате повече съзнание за качествата на духовния човек. Вие не знаете по какво се отличава един светски човек и един духовен човек. Той има качества отличителни. Казват: „Този е духовен, а другият е светски човек.“ Тъй не се говори.
Кои са качествата на духовния и на светския човек?
Казват: „Ама той вярва.“ Та и онзи човек вярва. Ти вярваш и къща нямаш, а той не вярва и къща има. Ти вярваш в Бога и децата ти пт са болни, а той, ти го считаш безверник, но неговата жена е здрава и децата му са здрави. Така не се говори.
към беседата >>
Не само ще остарееш, но и ще оглупееш.
Така разбирам. Той не да каже: „Учението е причината.“ Не [е] въпрос за учение, нито за знание, но приложение трябва. И според мене, знание е само това, когато ти постъпваш по Божия закон. Щом не постъпваш по Божия закон, това не е знание. Ти може да си учен човек – ще изгубиш знанието си; може да си богат човек – ще изгубиш богатството си; ти може да бъдеш най-щастливият човек и ще изгубиш щастието; ти можеш да бъдеш млад и ще остарееш и ще оглупееш.
Не само ще остарееш, но и ще оглупееш.
Не се самозаблуждавайте. Когато, ако остарявате, ако умът във вас става по-светъл и не станете по-млади, ти не постъпваш по Божия закон. Някоя стара сестра казва: „Остаряхме вече.“ Глупави сте, това не е християнство. Той в Христа вярва и чакате колесница да дойде да ви задигне. Няма колесница.
към беседата >>
Сега, не мислете, че аз искам да ви съдя. Не.
Сега, не мислете, че аз искам да ви съдя. Не.
Каквото сте вършили, е написано. Не го пиша аз, написано е. Ако сте добри, и то е написано. Каквото има за възнаграждение, и туй го има. Аз само констатирам фактите.
към беседата >>
Казват: „Ама той вярва.“ Та и онзи човек вярва.
Аз ви навеждам тия, малките работи, за да имате една ясна представа, малка, за онзи, духовния свят и да имате повече съзнание за качествата на духовния човек. Вие не знаете по какво се отличава един светски човек и един духовен човек. Той има качества отличителни. Казват: „Този е духовен, а другият е светски човек.“ Тъй не се говори. Кои са качествата на духовния и на светския човек?
Казват: „Ама той вярва.“ Та и онзи човек вярва.
Ти вярваш и къща нямаш, а той не вярва и къща има. Ти вярваш в Бога и децата ти пт са болни, а той, ти го считаш безверник, но неговата жена е здрава и децата му са здрави. Така не се говори.
към беседата >>
Не се самозаблуждавайте.
Той не да каже: „Учението е причината.“ Не [е] въпрос за учение, нито за знание, но приложение трябва. И според мене, знание е само това, когато ти постъпваш по Божия закон. Щом не постъпваш по Божия закон, това не е знание. Ти може да си учен човек – ще изгубиш знанието си; може да си богат човек – ще изгубиш богатството си; ти може да бъдеш най-щастливият човек и ще изгубиш щастието; ти можеш да бъдеш млад и ще остарееш и ще оглупееш. Не само ще остарееш, но и ще оглупееш.
Не се самозаблуждавайте.
Когато, ако остарявате, ако умът във вас става по-светъл и не станете по-млади, ти не постъпваш по Божия закон. Някоя стара сестра казва: „Остаряхме вече.“ Глупави сте, това не е християнство. Той в Христа вярва и чакате колесница да дойде да ви задигне. Няма колесница. На тарга.
към беседата >>
Каквото сте вършили, е написано.
Сега, не мислете, че аз искам да ви съдя. Не.
Каквото сте вършили, е написано.
Не го пиша аз, написано е. Ако сте добри, и то е написано. Каквото има за възнаграждение, и туй го има. Аз само констатирам фактите. Не мислете, че каквото аз казвам, то става.
към беседата >>
Ти вярваш и къща нямаш, а той не вярва и къща има.
Вие не знаете по какво се отличава един светски човек и един духовен човек. Той има качества отличителни. Казват: „Този е духовен, а другият е светски човек.“ Тъй не се говори. Кои са качествата на духовния и на светския човек? Казват: „Ама той вярва.“ Та и онзи човек вярва.
Ти вярваш и къща нямаш, а той не вярва и къща има.
Ти вярваш в Бога и децата ти пт са болни, а той, ти го считаш безверник, но неговата жена е здрава и децата му са здрави. Така не се говори.
към беседата >>
Когато, ако остарявате, ако умът във вас става по-светъл и не станете по-млади, ти не постъпваш по Божия закон.
И според мене, знание е само това, когато ти постъпваш по Божия закон. Щом не постъпваш по Божия закон, това не е знание. Ти може да си учен човек – ще изгубиш знанието си; може да си богат човек – ще изгубиш богатството си; ти може да бъдеш най-щастливият човек и ще изгубиш щастието; ти можеш да бъдеш млад и ще остарееш и ще оглупееш. Не само ще остарееш, но и ще оглупееш. Не се самозаблуждавайте.
Когато, ако остарявате, ако умът във вас става по-светъл и не станете по-млади, ти не постъпваш по Божия закон.
Някоя стара сестра казва: „Остаряхме вече.“ Глупави сте, това не е християнство. Той в Христа вярва и чакате колесница да дойде да ви задигне. Няма колесница. На тарга. Тарга те чака.
към беседата >>
Не го пиша аз, написано е.
Сега, не мислете, че аз искам да ви съдя. Не. Каквото сте вършили, е написано.
Не го пиша аз, написано е.
Ако сте добри, и то е написано. Каквото има за възнаграждение, и туй го има. Аз само констатирам фактите. Не мислете, че каквото аз казвам, то става. Аз говоря за неща, които са станали.
към беседата >>
Ти вярваш в Бога и децата ти пт са болни, а той, ти го считаш безверник, но неговата жена е здрава и децата му са здрави.
Той има качества отличителни. Казват: „Този е духовен, а другият е светски човек.“ Тъй не се говори. Кои са качествата на духовния и на светския човек? Казват: „Ама той вярва.“ Та и онзи човек вярва. Ти вярваш и къща нямаш, а той не вярва и къща има.
Ти вярваш в Бога и децата ти пт са болни, а той, ти го считаш безверник, но неговата жена е здрава и децата му са здрави.
Така не се говори.
към беседата >>
Някоя стара сестра казва: „Остаряхме вече.“ Глупави сте, това не е християнство.
Щом не постъпваш по Божия закон, това не е знание. Ти може да си учен човек – ще изгубиш знанието си; може да си богат човек – ще изгубиш богатството си; ти може да бъдеш най-щастливият човек и ще изгубиш щастието; ти можеш да бъдеш млад и ще остарееш и ще оглупееш. Не само ще остарееш, но и ще оглупееш. Не се самозаблуждавайте. Когато, ако остарявате, ако умът във вас става по-светъл и не станете по-млади, ти не постъпваш по Божия закон.
Някоя стара сестра казва: „Остаряхме вече.“ Глупави сте, това не е християнство.
Той в Христа вярва и чакате колесница да дойде да ви задигне. Няма колесница. На тарга. Тарга те чака. Ще кажете: „Как така?
към беседата >>
Ако сте добри, и то е написано.
Сега, не мислете, че аз искам да ви съдя. Не. Каквото сте вършили, е написано. Не го пиша аз, написано е.
Ако сте добри, и то е написано.
Каквото има за възнаграждение, и туй го има. Аз само констатирам фактите. Не мислете, че каквото аз казвам, то става. Аз говоря за неща, които са станали. И за онова, което за бъдеще искате да правите.
към беседата >>
Така не се говори.
Казват: „Този е духовен, а другият е светски човек.“ Тъй не се говори. Кои са качествата на духовния и на светския човек? Казват: „Ама той вярва.“ Та и онзи човек вярва. Ти вярваш и къща нямаш, а той не вярва и къща има. Ти вярваш в Бога и децата ти пт са болни, а той, ти го считаш безверник, но неговата жена е здрава и децата му са здрави.
Така не се говори.
към беседата >>
Той в Христа вярва и чакате колесница да дойде да ви задигне.
Ти може да си учен човек – ще изгубиш знанието си; може да си богат човек – ще изгубиш богатството си; ти може да бъдеш най-щастливият човек и ще изгубиш щастието; ти можеш да бъдеш млад и ще остарееш и ще оглупееш. Не само ще остарееш, но и ще оглупееш. Не се самозаблуждавайте. Когато, ако остарявате, ако умът във вас става по-светъл и не станете по-млади, ти не постъпваш по Божия закон. Някоя стара сестра казва: „Остаряхме вече.“ Глупави сте, това не е християнство.
Той в Христа вярва и чакате колесница да дойде да ви задигне.
Няма колесница. На тарга. Тарга те чака. Ще кажете: „Как така? “ Ние се възмущаваме: как с тарга да го носят човека в онзи свят?
към беседата >>
Каквото има за възнаграждение, и туй го има.
Сега, не мислете, че аз искам да ви съдя. Не. Каквото сте вършили, е написано. Не го пиша аз, написано е. Ако сте добри, и то е написано.
Каквото има за възнаграждение, и туй го има.
Аз само констатирам фактите. Не мислете, че каквото аз казвам, то става. Аз говоря за неща, които са станали. И за онова, което за бъдеще искате да правите. Вашето бъдеще се определя от онова, което сте написали в едната и другата книга.
към беседата >>
Трябва да има някои качества.
Трябва да има някои качества.
Когато правим разлика между желязото и златото, има едно съществено качество, което отличава желязото от златото. То е, че златото не се окислява. И всякога всички ще предпочитат златото пред желязото. Ако е за една съдина, пособие, желязото ще ръждяса, а златото не ръждясва. И цената на златото седи в това, че то не се окислява.
към беседата >>
Няма колесница.
Не само ще остарееш, но и ще оглупееш. Не се самозаблуждавайте. Когато, ако остарявате, ако умът във вас става по-светъл и не станете по-млади, ти не постъпваш по Божия закон. Някоя стара сестра казва: „Остаряхме вече.“ Глупави сте, това не е християнство. Той в Христа вярва и чакате колесница да дойде да ви задигне.
Няма колесница.
На тарга. Тарга те чака. Ще кажете: „Как така? “ Ние се възмущаваме: как с тарга да го носят човека в онзи свят? Че, аз бих желал с тарга да ме занесат тук до гробищата за онзи свят, а с колесница да ме посрещнат в другия свят, отколкото тук с колесница да ме занесат, а с тарга – в другия свят.
към беседата >>
Аз само констатирам фактите.
Сега, не мислете, че аз искам да ви съдя. Не. Каквото сте вършили, е написано. Не го пиша аз, написано е. Ако сте добри, и то е написано. Каквото има за възнаграждение, и туй го има.
Аз само констатирам фактите.
Не мислете, че каквото аз казвам, то става. Аз говоря за неща, които са станали. И за онова, което за бъдеще искате да правите. Вашето бъдеще се определя от онова, което сте написали в едната и другата книга. В постъпките, в чувствата и в мислите всичко е написано.
към беседата >>
Когато правим разлика между желязото и златото, има едно съществено качество, което отличава желязото от златото.
Трябва да има някои качества.
Когато правим разлика между желязото и златото, има едно съществено качество, което отличава желязото от златото.
То е, че златото не се окислява. И всякога всички ще предпочитат златото пред желязото. Ако е за една съдина, пособие, желязото ще ръждяса, а златото не ръждясва. И цената на златото седи в това, че то не се окислява. Следователно един лош човек и един добър човек, те са като златото и желязото.
към беседата >>
На тарга.
Не се самозаблуждавайте. Когато, ако остарявате, ако умът във вас става по-светъл и не станете по-млади, ти не постъпваш по Божия закон. Някоя стара сестра казва: „Остаряхме вече.“ Глупави сте, това не е християнство. Той в Христа вярва и чакате колесница да дойде да ви задигне. Няма колесница.
На тарга.
Тарга те чака. Ще кажете: „Как така? “ Ние се възмущаваме: как с тарга да го носят човека в онзи свят? Че, аз бих желал с тарга да ме занесат тук до гробищата за онзи свят, а с колесница да ме посрещнат в другия свят, отколкото тук с колесница да ме занесат, а с тарга – в другия свят. Щом тук с колесница те занесат, там с тарга ще те вземат.
към беседата >>
Не мислете, че каквото аз казвам, то става.
Каквото сте вършили, е написано. Не го пиша аз, написано е. Ако сте добри, и то е написано. Каквото има за възнаграждение, и туй го има. Аз само констатирам фактите.
Не мислете, че каквото аз казвам, то става.
Аз говоря за неща, които са станали. И за онова, което за бъдеще искате да правите. Вашето бъдеще се определя от онова, което сте написали в едната и другата книга. В постъпките, в чувствата и в мислите всичко е написано. Ако страдате, радвайте се, че влизате в книгата на доброто; ако не сте добри, радвайте се – ще дойдете до книгата на възпоменанията, ще имате Божиите благословения.
към беседата >>
То е, че златото не се окислява.
Трябва да има някои качества. Когато правим разлика между желязото и златото, има едно съществено качество, което отличава желязото от златото.
То е, че златото не се окислява.
И всякога всички ще предпочитат златото пред желязото. Ако е за една съдина, пособие, желязото ще ръждяса, а златото не ръждясва. И цената на златото седи в това, че то не се окислява. Следователно един лош човек и един добър човек, те са като златото и желязото. Единият, лошият човек мяза на желязото, а добрият мяза на златото.
към беседата >>
Тарга те чака.
Когато, ако остарявате, ако умът във вас става по-светъл и не станете по-млади, ти не постъпваш по Божия закон. Някоя стара сестра казва: „Остаряхме вече.“ Глупави сте, това не е християнство. Той в Христа вярва и чакате колесница да дойде да ви задигне. Няма колесница. На тарга.
Тарга те чака.
Ще кажете: „Как така? “ Ние се възмущаваме: как с тарга да го носят човека в онзи свят? Че, аз бих желал с тарга да ме занесат тук до гробищата за онзи свят, а с колесница да ме посрещнат в другия свят, отколкото тук с колесница да ме занесат, а с тарга – в другия свят. Щом тук с колесница те занесат, там с тарга ще те вземат.
към беседата >>
Аз говоря за неща, които са станали.
Не го пиша аз, написано е. Ако сте добри, и то е написано. Каквото има за възнаграждение, и туй го има. Аз само констатирам фактите. Не мислете, че каквото аз казвам, то става.
Аз говоря за неща, които са станали.
И за онова, което за бъдеще искате да правите. Вашето бъдеще се определя от онова, което сте написали в едната и другата книга. В постъпките, в чувствата и в мислите всичко е написано. Ако страдате, радвайте се, че влизате в книгата на доброто; ако не сте добри, радвайте се – ще дойдете до книгата на възпоменанията, ще имате Божиите благословения.
към беседата >>
И всякога всички ще предпочитат златото пред желязото.
Трябва да има някои качества. Когато правим разлика между желязото и златото, има едно съществено качество, което отличава желязото от златото. То е, че златото не се окислява.
И всякога всички ще предпочитат златото пред желязото.
Ако е за една съдина, пособие, желязото ще ръждяса, а златото не ръждясва. И цената на златото седи в това, че то не се окислява. Следователно един лош човек и един добър човек, те са като златото и желязото. Единият, лошият човек мяза на желязото, а добрият мяза на златото. Такива качества той има.
към беседата >>
Ще кажете: „Как така?
Някоя стара сестра казва: „Остаряхме вече.“ Глупави сте, това не е християнство. Той в Христа вярва и чакате колесница да дойде да ви задигне. Няма колесница. На тарга. Тарга те чака.
Ще кажете: „Как така?
“ Ние се възмущаваме: как с тарга да го носят човека в онзи свят? Че, аз бих желал с тарга да ме занесат тук до гробищата за онзи свят, а с колесница да ме посрещнат в другия свят, отколкото тук с колесница да ме занесат, а с тарга – в другия свят. Щом тук с колесница те занесат, там с тарга ще те вземат.
към беседата >>
И за онова, което за бъдеще искате да правите.
Ако сте добри, и то е написано. Каквото има за възнаграждение, и туй го има. Аз само констатирам фактите. Не мислете, че каквото аз казвам, то става. Аз говоря за неща, които са станали.
И за онова, което за бъдеще искате да правите.
Вашето бъдеще се определя от онова, което сте написали в едната и другата книга. В постъпките, в чувствата и в мислите всичко е написано. Ако страдате, радвайте се, че влизате в книгата на доброто; ако не сте добри, радвайте се – ще дойдете до книгата на възпоменанията, ще имате Божиите благословения.
към беседата >>
Ако е за една съдина, пособие, желязото ще ръждяса, а златото не ръждясва.
Трябва да има някои качества. Когато правим разлика между желязото и златото, има едно съществено качество, което отличава желязото от златото. То е, че златото не се окислява. И всякога всички ще предпочитат златото пред желязото.
Ако е за една съдина, пособие, желязото ще ръждяса, а златото не ръждясва.
И цената на златото седи в това, че то не се окислява. Следователно един лош човек и един добър човек, те са като златото и желязото. Единият, лошият човек мяза на желязото, а добрият мяза на златото. Такива качества той има. Добрият човек разделя хапката си със своя ближен.
към беседата >>
“ Ние се възмущаваме: как с тарга да го носят човека в онзи свят?
Той в Христа вярва и чакате колесница да дойде да ви задигне. Няма колесница. На тарга. Тарга те чака. Ще кажете: „Как така?
“ Ние се възмущаваме: как с тарга да го носят човека в онзи свят?
Че, аз бих желал с тарга да ме занесат тук до гробищата за онзи свят, а с колесница да ме посрещнат в другия свят, отколкото тук с колесница да ме занесат, а с тарга – в другия свят. Щом тук с колесница те занесат, там с тарга ще те вземат.
към беседата >>
Вашето бъдеще се определя от онова, което сте написали в едната и другата книга.
Каквото има за възнаграждение, и туй го има. Аз само констатирам фактите. Не мислете, че каквото аз казвам, то става. Аз говоря за неща, които са станали. И за онова, което за бъдеще искате да правите.
Вашето бъдеще се определя от онова, което сте написали в едната и другата книга.
В постъпките, в чувствата и в мислите всичко е написано. Ако страдате, радвайте се, че влизате в книгата на доброто; ако не сте добри, радвайте се – ще дойдете до книгата на възпоменанията, ще имате Божиите благословения.
към беседата >>
И цената на златото седи в това, че то не се окислява.
Трябва да има някои качества. Когато правим разлика между желязото и златото, има едно съществено качество, което отличава желязото от златото. То е, че златото не се окислява. И всякога всички ще предпочитат златото пред желязото. Ако е за една съдина, пособие, желязото ще ръждяса, а златото не ръждясва.
И цената на златото седи в това, че то не се окислява.
Следователно един лош човек и един добър човек, те са като златото и желязото. Единият, лошият човек мяза на желязото, а добрият мяза на златото. Такива качества той има. Добрият човек разделя хапката си със своя ближен. А лошият човек взема хапката от ближния.
към беседата >>
Че, аз бих желал с тарга да ме занесат тук до гробищата за онзи свят, а с колесница да ме посрещнат в другия свят, отколкото тук с колесница да ме занесат, а с тарга – в другия свят.
Няма колесница. На тарга. Тарга те чака. Ще кажете: „Как така? “ Ние се възмущаваме: как с тарга да го носят човека в онзи свят?
Че, аз бих желал с тарга да ме занесат тук до гробищата за онзи свят, а с колесница да ме посрещнат в другия свят, отколкото тук с колесница да ме занесат, а с тарга – в другия свят.
Щом тук с колесница те занесат, там с тарга ще те вземат.
към беседата >>
В постъпките, в чувствата и в мислите всичко е написано.
Аз само констатирам фактите. Не мислете, че каквото аз казвам, то става. Аз говоря за неща, които са станали. И за онова, което за бъдеще искате да правите. Вашето бъдеще се определя от онова, което сте написали в едната и другата книга.
В постъпките, в чувствата и в мислите всичко е написано.
Ако страдате, радвайте се, че влизате в книгата на доброто; ако не сте добри, радвайте се – ще дойдете до книгата на възпоменанията, ще имате Божиите благословения.
към беседата >>
Следователно един лош човек и един добър човек, те са като златото и желязото.
Когато правим разлика между желязото и златото, има едно съществено качество, което отличава желязото от златото. То е, че златото не се окислява. И всякога всички ще предпочитат златото пред желязото. Ако е за една съдина, пособие, желязото ще ръждяса, а златото не ръждясва. И цената на златото седи в това, че то не се окислява.
Следователно един лош човек и един добър човек, те са като златото и желязото.
Единият, лошият човек мяза на желязото, а добрият мяза на златото. Такива качества той има. Добрият човек разделя хапката си със своя ближен. А лошият човек взема хапката от ближния. Добрият човек, като има два чифта обуща, едните ще ти даде, а лошият, като има един чифт обуща, още един ще вземе.
към беседата >>
Щом тук с колесница те занесат, там с тарга ще те вземат.
На тарга. Тарга те чака. Ще кажете: „Как така? “ Ние се възмущаваме: как с тарга да го носят човека в онзи свят? Че, аз бих желал с тарга да ме занесат тук до гробищата за онзи свят, а с колесница да ме посрещнат в другия свят, отколкото тук с колесница да ме занесат, а с тарга – в другия свят.
Щом тук с колесница те занесат, там с тарга ще те вземат.
към беседата >>
Ако страдате, радвайте се, че влизате в книгата на доброто; ако не сте добри, радвайте се – ще дойдете до книгата на възпоменанията, ще имате Божиите благословения.
Не мислете, че каквото аз казвам, то става. Аз говоря за неща, които са станали. И за онова, което за бъдеще искате да правите. Вашето бъдеще се определя от онова, което сте написали в едната и другата книга. В постъпките, в чувствата и в мислите всичко е написано.
Ако страдате, радвайте се, че влизате в книгата на доброто; ако не сте добри, радвайте се – ще дойдете до книгата на възпоменанията, ще имате Божиите благословения.
към беседата >>
Единият, лошият човек мяза на желязото, а добрият мяза на златото.
То е, че златото не се окислява. И всякога всички ще предпочитат златото пред желязото. Ако е за една съдина, пособие, желязото ще ръждяса, а златото не ръждясва. И цената на златото седи в това, че то не се окислява. Следователно един лош човек и един добър човек, те са като златото и желязото.
Единият, лошият човек мяза на желязото, а добрият мяза на златото.
Такива качества той има. Добрият човек разделя хапката си със своя ближен. А лошият човек взема хапката от ближния. Добрият човек, като има два чифта обуща, едните ще ти даде, а лошият, като има един чифт обуща, още един ще вземе. Това са качества.
към беседата >>
То е само фигура на речта.
То е само фигура на речта.
Не че с тарга, но по същия начин, от един свят като влезете, така ще те извадят отвънка. Не можеш да се намериш там и не уповавай да кажеш, че Бог е Любов. Бог е Любов тук, на Земята, но Божията Любов не търпи престъпления. Любовта търпи престъпленията вън, но вътре – никога. Вътре Любовта никакво престъпление не търпи.
към беседата >>
Защото Любовта е в първата книга – на прегрешенията, Мъдростта е във втората книга – на доброто, а Истината е място на възнагражденията.
Защото Любовта е в първата книга – на прегрешенията, Мъдростта е във втората книга – на доброто, а Истината е място на възнагражденията.
Като дойдете до Истината, тя определя кой как да се възнагради. Любовта ще ти покаже пътя за доброто, Мъдростта ще ти покаже пътя за Истината, какво възнаграждение ще има. Ти при Любовта не оставай, ще влезеш при Мъдростта и при Истината. Ще обиколиш тия, Божествените книги. Ти като влезеш в Любовта, тя ще те изправи.
към беседата >>
Такива качества той има.
И всякога всички ще предпочитат златото пред желязото. Ако е за една съдина, пособие, желязото ще ръждяса, а златото не ръждясва. И цената на златото седи в това, че то не се окислява. Следователно един лош човек и един добър човек, те са като златото и желязото. Единият, лошият човек мяза на желязото, а добрият мяза на златото.
Такива качества той има.
Добрият човек разделя хапката си със своя ближен. А лошият човек взема хапката от ближния. Добрият човек, като има два чифта обуща, едните ще ти даде, а лошият, като има един чифт обуща, още един ще вземе. Това са качества. Той има ненаситно око.
към беседата >>
Не че с тарга, но по същия начин, от един свят като влезете, така ще те извадят отвънка.
То е само фигура на речта.
Не че с тарга, но по същия начин, от един свят като влезете, така ще те извадят отвънка.
Не можеш да се намериш там и не уповавай да кажеш, че Бог е Любов. Бог е Любов тук, на Земята, но Божията Любов не търпи престъпления. Любовта търпи престъпленията вън, но вътре – никога. Вътре Любовта никакво престъпление не търпи. По-нетърпелива от Любовта няма в света и по-търпелива няма вънка.
към беседата >>
Като дойдете до Истината, тя определя кой как да се възнагради.
Защото Любовта е в първата книга – на прегрешенията, Мъдростта е във втората книга – на доброто, а Истината е място на възнагражденията.
Като дойдете до Истината, тя определя кой как да се възнагради.
Любовта ще ти покаже пътя за доброто, Мъдростта ще ти покаже пътя за Истината, какво възнаграждение ще има. Ти при Любовта не оставай, ще влезеш при Мъдростта и при Истината. Ще обиколиш тия, Божествените книги. Ти като влезеш в Любовта, тя ще те изправи. Любовта е път за изправление в живота.
към беседата >>
Добрият човек разделя хапката си със своя ближен.
Ако е за една съдина, пособие, желязото ще ръждяса, а златото не ръждясва. И цената на златото седи в това, че то не се окислява. Следователно един лош човек и един добър човек, те са като златото и желязото. Единият, лошият човек мяза на желязото, а добрият мяза на златото. Такива качества той има.
Добрият човек разделя хапката си със своя ближен.
А лошият човек взема хапката от ближния. Добрият човек, като има два чифта обуща, едните ще ти даде, а лошият, като има един чифт обуща, още един ще вземе. Това са качества. Той има ненаситно око. Лошият човек, отдето мине, каквото види, пожелава.
към беседата >>
Не можеш да се намериш там и не уповавай да кажеш, че Бог е Любов.
То е само фигура на речта. Не че с тарга, но по същия начин, от един свят като влезете, така ще те извадят отвънка.
Не можеш да се намериш там и не уповавай да кажеш, че Бог е Любов.
Бог е Любов тук, на Земята, но Божията Любов не търпи престъпления. Любовта търпи престъпленията вън, но вътре – никога. Вътре Любовта никакво престъпление не търпи. По-нетърпелива от Любовта няма в света и по-търпелива няма вънка.
към беседата >>
Любовта ще ти покаже пътя за доброто, Мъдростта ще ти покаже пътя за Истината, какво възнаграждение ще има.
Защото Любовта е в първата книга – на прегрешенията, Мъдростта е във втората книга – на доброто, а Истината е място на възнагражденията. Като дойдете до Истината, тя определя кой как да се възнагради.
Любовта ще ти покаже пътя за доброто, Мъдростта ще ти покаже пътя за Истината, какво възнаграждение ще има.
Ти при Любовта не оставай, ще влезеш при Мъдростта и при Истината. Ще обиколиш тия, Божествените книги. Ти като влезеш в Любовта, тя ще те изправи. Любовта е път за изправление в живота. Ако ти в Любовта не можеш да се изправиш, ако не я вземеш като едно от великите блага, да се издигнеш, да се изправиш... Любовта не е да чувствуваш и да се радваш.
към беседата >>
А лошият човек взема хапката от ближния.
И цената на златото седи в това, че то не се окислява. Следователно един лош човек и един добър човек, те са като златото и желязото. Единият, лошият човек мяза на желязото, а добрият мяза на златото. Такива качества той има. Добрият човек разделя хапката си със своя ближен.
А лошият човек взема хапката от ближния.
Добрият човек, като има два чифта обуща, едните ще ти даде, а лошият, като има един чифт обуща, още един ще вземе. Това са качества. Той има ненаситно око. Лошият човек, отдето мине, каквото види, пожелава.
към беседата >>
Бог е Любов тук, на Земята, но Божията Любов не търпи престъпления.
То е само фигура на речта. Не че с тарга, но по същия начин, от един свят като влезете, така ще те извадят отвънка. Не можеш да се намериш там и не уповавай да кажеш, че Бог е Любов.
Бог е Любов тук, на Земята, но Божията Любов не търпи престъпления.
Любовта търпи престъпленията вън, но вътре – никога. Вътре Любовта никакво престъпление не търпи. По-нетърпелива от Любовта няма в света и по-търпелива няма вънка.
към беседата >>
Ти при Любовта не оставай, ще влезеш при Мъдростта и при Истината.
Защото Любовта е в първата книга – на прегрешенията, Мъдростта е във втората книга – на доброто, а Истината е място на възнагражденията. Като дойдете до Истината, тя определя кой как да се възнагради. Любовта ще ти покаже пътя за доброто, Мъдростта ще ти покаже пътя за Истината, какво възнаграждение ще има.
Ти при Любовта не оставай, ще влезеш при Мъдростта и при Истината.
Ще обиколиш тия, Божествените книги. Ти като влезеш в Любовта, тя ще те изправи. Любовта е път за изправление в живота. Ако ти в Любовта не можеш да се изправиш, ако не я вземеш като едно от великите блага, да се издигнеш, да се изправиш... Любовта не е да чувствуваш и да се радваш. Радостта е привидна.
към беседата >>
Добрият човек, като има два чифта обуща, едните ще ти даде, а лошият, като има един чифт обуща, още един ще вземе.
Следователно един лош човек и един добър човек, те са като златото и желязото. Единият, лошият човек мяза на желязото, а добрият мяза на златото. Такива качества той има. Добрият човек разделя хапката си със своя ближен. А лошият човек взема хапката от ближния.
Добрият човек, като има два чифта обуща, едните ще ти даде, а лошият, като има един чифт обуща, още един ще вземе.
Това са качества. Той има ненаситно око. Лошият човек, отдето мине, каквото види, пожелава.
към беседата >>
Любовта търпи престъпленията вън, но вътре – никога.
То е само фигура на речта. Не че с тарга, но по същия начин, от един свят като влезете, така ще те извадят отвънка. Не можеш да се намериш там и не уповавай да кажеш, че Бог е Любов. Бог е Любов тук, на Земята, но Божията Любов не търпи престъпления.
Любовта търпи престъпленията вън, но вътре – никога.
Вътре Любовта никакво престъпление не търпи. По-нетърпелива от Любовта няма в света и по-търпелива няма вънка.
към беседата >>
Ще обиколиш тия, Божествените книги.
Защото Любовта е в първата книга – на прегрешенията, Мъдростта е във втората книга – на доброто, а Истината е място на възнагражденията. Като дойдете до Истината, тя определя кой как да се възнагради. Любовта ще ти покаже пътя за доброто, Мъдростта ще ти покаже пътя за Истината, какво възнаграждение ще има. Ти при Любовта не оставай, ще влезеш при Мъдростта и при Истината.
Ще обиколиш тия, Божествените книги.
Ти като влезеш в Любовта, тя ще те изправи. Любовта е път за изправление в живота. Ако ти в Любовта не можеш да се изправиш, ако не я вземеш като едно от великите блага, да се издигнеш, да се изправиш... Любовта не е да чувствуваш и да се радваш. Радостта е привидна. За изправление е тя.
към беседата >>
Това са качества.
Единият, лошият човек мяза на желязото, а добрият мяза на златото. Такива качества той има. Добрият човек разделя хапката си със своя ближен. А лошият човек взема хапката от ближния. Добрият човек, като има два чифта обуща, едните ще ти даде, а лошият, като има един чифт обуща, още един ще вземе.
Това са качества.
Той има ненаситно око. Лошият човек, отдето мине, каквото види, пожелава.
към беседата >>
Вътре Любовта никакво престъпление не търпи.
То е само фигура на речта. Не че с тарга, но по същия начин, от един свят като влезете, така ще те извадят отвънка. Не можеш да се намериш там и не уповавай да кажеш, че Бог е Любов. Бог е Любов тук, на Земята, но Божията Любов не търпи престъпления. Любовта търпи престъпленията вън, но вътре – никога.
Вътре Любовта никакво престъпление не търпи.
По-нетърпелива от Любовта няма в света и по-търпелива няма вънка.
към беседата >>
Ти като влезеш в Любовта, тя ще те изправи.
Защото Любовта е в първата книга – на прегрешенията, Мъдростта е във втората книга – на доброто, а Истината е място на възнагражденията. Като дойдете до Истината, тя определя кой как да се възнагради. Любовта ще ти покаже пътя за доброто, Мъдростта ще ти покаже пътя за Истината, какво възнаграждение ще има. Ти при Любовта не оставай, ще влезеш при Мъдростта и при Истината. Ще обиколиш тия, Божествените книги.
Ти като влезеш в Любовта, тя ще те изправи.
Любовта е път за изправление в живота. Ако ти в Любовта не можеш да се изправиш, ако не я вземеш като едно от великите блага, да се издигнеш, да се изправиш... Любовта не е да чувствуваш и да се радваш. Радостта е привидна. За изправление е тя. Да влезеш в доброто, да разбираш.
към беседата >>
Той има ненаситно око.
Такива качества той има. Добрият човек разделя хапката си със своя ближен. А лошият човек взема хапката от ближния. Добрият човек, като има два чифта обуща, едните ще ти даде, а лошият, като има един чифт обуща, още един ще вземе. Това са качества.
Той има ненаситно око.
Лошият човек, отдето мине, каквото види, пожелава.
към беседата >>
По-нетърпелива от Любовта няма в света и по-търпелива няма вънка.
Не че с тарга, но по същия начин, от един свят като влезете, така ще те извадят отвънка. Не можеш да се намериш там и не уповавай да кажеш, че Бог е Любов. Бог е Любов тук, на Земята, но Божията Любов не търпи престъпления. Любовта търпи престъпленията вън, но вътре – никога. Вътре Любовта никакво престъпление не търпи.
По-нетърпелива от Любовта няма в света и по-търпелива няма вънка.
към беседата >>
Любовта е път за изправление в живота.
Като дойдете до Истината, тя определя кой как да се възнагради. Любовта ще ти покаже пътя за доброто, Мъдростта ще ти покаже пътя за Истината, какво възнаграждение ще има. Ти при Любовта не оставай, ще влезеш при Мъдростта и при Истината. Ще обиколиш тия, Божествените книги. Ти като влезеш в Любовта, тя ще те изправи.
Любовта е път за изправление в живота.
Ако ти в Любовта не можеш да се изправиш, ако не я вземеш като едно от великите блага, да се издигнеш, да се изправиш... Любовта не е да чувствуваш и да се радваш. Радостта е привидна. За изправление е тя. Да влезеш в доброто, да разбираш. И като влезеш, да имаш Божието благословение.
към беседата >>
Лошият човек, отдето мине, каквото види, пожелава.
Добрият човек разделя хапката си със своя ближен. А лошият човек взема хапката от ближния. Добрият човек, като има два чифта обуща, едните ще ти даде, а лошият, като има един чифт обуща, още един ще вземе. Това са качества. Той има ненаситно око.
Лошият човек, отдето мине, каквото види, пожелава.
към беседата >>
Единственото нещо, което Любовта не търпи, то е престъплението.
Единственото нещо, което Любовта не търпи, то е престъплението.
Тя го премълчава отвънка, но вътре в света тя го чисти. В това седи безсмъртието. Външната любов, всичко тя чисти. Но вътре, тя там абсолютна чистота изисква. По това се отличава Любовта.
към беседата >>
Ако ти в Любовта не можеш да се изправиш, ако не я вземеш като едно от великите блага, да се издигнеш, да се изправиш... Любовта не е да чувствуваш и да се радваш.
Любовта ще ти покаже пътя за доброто, Мъдростта ще ти покаже пътя за Истината, какво възнаграждение ще има. Ти при Любовта не оставай, ще влезеш при Мъдростта и при Истината. Ще обиколиш тия, Божествените книги. Ти като влезеш в Любовта, тя ще те изправи. Любовта е път за изправление в живота.
Ако ти в Любовта не можеш да се изправиш, ако не я вземеш като едно от великите блага, да се издигнеш, да се изправиш... Любовта не е да чувствуваш и да се радваш.
Радостта е привидна. За изправление е тя. Да влезеш в доброто, да разбираш. И като влезеш, да имаш Божието благословение.
към беседата >>
И вие ако минавате някой път и някои неща пожелавате, нали?
И вие ако минавате някой път и някои неща пожелавате, нали?
Вие не правите наблюдения. Оставете вашата култура, тази амалгама. Казвате: „Културен човек.“ Това е позлатяване, посребряване. Културата не е нещо много съществено. Ходил в Европа, културен човек станал.
към беседата >>
Тя го премълчава отвънка, но вътре в света тя го чисти.
Единственото нещо, което Любовта не търпи, то е престъплението.
Тя го премълчава отвънка, но вътре в света тя го чисти.
В това седи безсмъртието. Външната любов, всичко тя чисти. Но вътре, тя там абсолютна чистота изисква. По това се отличава Любовта. По същия закон се отличава Мъдростта – и тя търпи глупостите отвънка.
към беседата >>
Радостта е привидна.
Ти при Любовта не оставай, ще влезеш при Мъдростта и при Истината. Ще обиколиш тия, Божествените книги. Ти като влезеш в Любовта, тя ще те изправи. Любовта е път за изправление в живота. Ако ти в Любовта не можеш да се изправиш, ако не я вземеш като едно от великите блага, да се издигнеш, да се изправиш... Любовта не е да чувствуваш и да се радваш.
Радостта е привидна.
За изправление е тя. Да влезеш в доброто, да разбираш. И като влезеш, да имаш Божието благословение.
към беседата >>
Вие не правите наблюдения.
И вие ако минавате някой път и някои неща пожелавате, нали?
Вие не правите наблюдения.
Оставете вашата култура, тази амалгама. Казвате: „Културен човек.“ Това е позлатяване, посребряване. Културата не е нещо много съществено. Ходил в Европа, културен човек станал. В какво седи културата?
към беседата >>
В това седи безсмъртието.
Единственото нещо, което Любовта не търпи, то е престъплението. Тя го премълчава отвънка, но вътре в света тя го чисти.
В това седи безсмъртието.
Външната любов, всичко тя чисти. Но вътре, тя там абсолютна чистота изисква. По това се отличава Любовта. По същия закон се отличава Мъдростта – и тя търпи глупостите отвънка. Те си мязат.
към беседата >>
За изправление е тя.
Ще обиколиш тия, Божествените книги. Ти като влезеш в Любовта, тя ще те изправи. Любовта е път за изправление в живота. Ако ти в Любовта не можеш да се изправиш, ако не я вземеш като едно от великите блага, да се издигнеш, да се изправиш... Любовта не е да чувствуваш и да се радваш. Радостта е привидна.
За изправление е тя.
Да влезеш в доброто, да разбираш. И като влезеш, да имаш Божието благословение.
към беседата >>
Оставете вашата култура, тази амалгама.
И вие ако минавате някой път и някои неща пожелавате, нали? Вие не правите наблюдения.
Оставете вашата култура, тази амалгама.
Казвате: „Културен човек.“ Това е позлатяване, посребряване. Културата не е нещо много съществено. Ходил в Европа, културен човек станал. В какво седи културата? Че той може да е учен човек, да изопачава това, каква култура е това?
към беседата >>
Външната любов, всичко тя чисти.
Единственото нещо, което Любовта не търпи, то е престъплението. Тя го премълчава отвънка, но вътре в света тя го чисти. В това седи безсмъртието.
Външната любов, всичко тя чисти.
Но вътре, тя там абсолютна чистота изисква. По това се отличава Любовта. По същия закон се отличава Мъдростта – и тя търпи глупостите отвънка. Те си мязат. После, Истината и Мъдростта си мязат.
към беседата >>
Да влезеш в доброто, да разбираш.
Ти като влезеш в Любовта, тя ще те изправи. Любовта е път за изправление в живота. Ако ти в Любовта не можеш да се изправиш, ако не я вземеш като едно от великите блага, да се издигнеш, да се изправиш... Любовта не е да чувствуваш и да се радваш. Радостта е привидна. За изправление е тя.
Да влезеш в доброто, да разбираш.
И като влезеш, да имаш Божието благословение.
към беседата >>
Казвате: „Културен човек.“ Това е позлатяване, посребряване.
И вие ако минавате някой път и някои неща пожелавате, нали? Вие не правите наблюдения. Оставете вашата култура, тази амалгама.
Казвате: „Културен човек.“ Това е позлатяване, посребряване.
Културата не е нещо много съществено. Ходил в Европа, културен човек станал. В какво седи културата? Че той може да е учен човек, да изопачава това, каква култура е това? Култура за изопачаване.
към беседата >>
Но вътре, тя там абсолютна чистота изисква.
Единственото нещо, което Любовта не търпи, то е престъплението. Тя го премълчава отвънка, но вътре в света тя го чисти. В това седи безсмъртието. Външната любов, всичко тя чисти.
Но вътре, тя там абсолютна чистота изисква.
По това се отличава Любовта. По същия закон се отличава Мъдростта – и тя търпи глупостите отвънка. Те си мязат. После, Истината и Мъдростта си мязат. Отвън Мъдростта е много снизходителна, но отвътре никакво снизхождение няма.
към беседата >>
И като влезеш, да имаш Божието благословение.
Любовта е път за изправление в живота. Ако ти в Любовта не можеш да се изправиш, ако не я вземеш като едно от великите блага, да се издигнеш, да се изправиш... Любовта не е да чувствуваш и да се радваш. Радостта е привидна. За изправление е тя. Да влезеш в доброто, да разбираш.
И като влезеш, да имаш Божието благословение.
към беседата >>
Културата не е нещо много съществено.
И вие ако минавате някой път и някои неща пожелавате, нали? Вие не правите наблюдения. Оставете вашата култура, тази амалгама. Казвате: „Културен човек.“ Това е позлатяване, посребряване.
Културата не е нещо много съществено.
Ходил в Европа, културен човек станал. В какво седи културата? Че той може да е учен човек, да изопачава това, каква култура е това? Култура за изопачаване.
към беседата >>
По това се отличава Любовта.
Единственото нещо, което Любовта не търпи, то е престъплението. Тя го премълчава отвънка, но вътре в света тя го чисти. В това седи безсмъртието. Външната любов, всичко тя чисти. Но вътре, тя там абсолютна чистота изисква.
По това се отличава Любовта.
По същия закон се отличава Мъдростта – и тя търпи глупостите отвънка. Те си мязат. После, Истината и Мъдростта си мязат. Отвън Мъдростта е много снизходителна, но отвътре никакво снизхождение няма. Отвън някой е невежа – тя го извинява.
към беседата >>
Сега, това е път за едно ясно и чисто разбиране – без разлика ни на йота.
Сега, това е път за едно ясно и чисто разбиране – без разлика ни на йота.
Отвън Господ търпи нещата, отвътре не ги търпи. И за доброто е същият закон. Добрите хора отвън могат да търпят, но отвътре трябва да бъдете нетърпеливи. Добрите хора отвън могат да обичат лошите хора, но отвътре – никога. Добрия човек, може добрият да го обича и отвън, и отвътре, а лошия човек могат да го обичат само отвънка, те отвътре не могат да го обичат.
към беседата >>
Ходил в Европа, културен човек станал.
И вие ако минавате някой път и някои неща пожелавате, нали? Вие не правите наблюдения. Оставете вашата култура, тази амалгама. Казвате: „Културен човек.“ Това е позлатяване, посребряване. Културата не е нещо много съществено.
Ходил в Европа, културен човек станал.
В какво седи културата? Че той може да е учен човек, да изопачава това, каква култура е това? Култура за изопачаване.
към беседата >>
По същия закон се отличава Мъдростта – и тя търпи глупостите отвънка.
Тя го премълчава отвънка, но вътре в света тя го чисти. В това седи безсмъртието. Външната любов, всичко тя чисти. Но вътре, тя там абсолютна чистота изисква. По това се отличава Любовта.
По същия закон се отличава Мъдростта – и тя търпи глупостите отвънка.
Те си мязат. После, Истината и Мъдростта си мязат. Отвън Мъдростта е много снизходителна, но отвътре никакво снизхождение няма. Отвън някой е невежа – тя го извинява. Но при нея да идеш да я матохариш, че да минеш някак си – не, не.
към беседата >>
Отвън Господ търпи нещата, отвътре не ги търпи.
Сега, това е път за едно ясно и чисто разбиране – без разлика ни на йота.
Отвън Господ търпи нещата, отвътре не ги търпи.
И за доброто е същият закон. Добрите хора отвън могат да търпят, но отвътре трябва да бъдете нетърпеливи. Добрите хора отвън могат да обичат лошите хора, но отвътре – никога. Добрия човек, може добрият да го обича и отвън, и отвътре, а лошия човек могат да го обичат само отвънка, те отвътре не могат да го обичат.
към беседата >>
В какво седи културата?
Вие не правите наблюдения. Оставете вашата култура, тази амалгама. Казвате: „Културен човек.“ Това е позлатяване, посребряване. Културата не е нещо много съществено. Ходил в Европа, културен човек станал.
В какво седи културата?
Че той може да е учен човек, да изопачава това, каква култура е това? Култура за изопачаване.
към беседата >>
Те си мязат.
В това седи безсмъртието. Външната любов, всичко тя чисти. Но вътре, тя там абсолютна чистота изисква. По това се отличава Любовта. По същия закон се отличава Мъдростта – и тя търпи глупостите отвънка.
Те си мязат.
После, Истината и Мъдростта си мязат. Отвън Мъдростта е много снизходителна, но отвътре никакво снизхождение няма. Отвън някой е невежа – тя го извинява. Но при нея да идеш да я матохариш, че да минеш някак си – не, не. Всичко трябва да знаеш безпогрешно.
към беседата >>
И за доброто е същият закон.
Сега, това е път за едно ясно и чисто разбиране – без разлика ни на йота. Отвън Господ търпи нещата, отвътре не ги търпи.
И за доброто е същият закон.
Добрите хора отвън могат да търпят, но отвътре трябва да бъдете нетърпеливи. Добрите хора отвън могат да обичат лошите хора, но отвътре – никога. Добрия човек, може добрият да го обича и отвън, и отвътре, а лошия човек могат да го обичат само отвънка, те отвътре не могат да го обичат.
към беседата >>
Че той може да е учен човек, да изопачава това, каква култура е това?
Оставете вашата култура, тази амалгама. Казвате: „Културен човек.“ Това е позлатяване, посребряване. Културата не е нещо много съществено. Ходил в Европа, културен човек станал. В какво седи културата?
Че той може да е учен човек, да изопачава това, каква култура е това?
Култура за изопачаване.
към беседата >>
После, Истината и Мъдростта си мязат.
Външната любов, всичко тя чисти. Но вътре, тя там абсолютна чистота изисква. По това се отличава Любовта. По същия закон се отличава Мъдростта – и тя търпи глупостите отвънка. Те си мязат.
После, Истината и Мъдростта си мязат.
Отвън Мъдростта е много снизходителна, но отвътре никакво снизхождение няма. Отвън някой е невежа – тя го извинява. Но при нея да идеш да я матохариш, че да минеш някак си – не, не. Всичко трябва да знаеш безпогрешно. Съвършено, без упрек трябва да бъде.
към беседата >>
Добрите хора отвън могат да търпят, но отвътре трябва да бъдете нетърпеливи.
Сега, това е път за едно ясно и чисто разбиране – без разлика ни на йота. Отвън Господ търпи нещата, отвътре не ги търпи. И за доброто е същият закон.
Добрите хора отвън могат да търпят, но отвътре трябва да бъдете нетърпеливи.
Добрите хора отвън могат да обичат лошите хора, но отвътре – никога. Добрия човек, може добрият да го обича и отвън, и отвътре, а лошия човек могат да го обичат само отвънка, те отвътре не могат да го обичат.
към беседата >>
Подигна се един спор между учените евреи и Христа.
Подигна се един спор между учените евреи и Христа.
Един религиозен спор – дали е излезнал Той от Бога или не е. Питам: Как тия хора, които вярваха в пророците, които мислеха, че вярват в Бога, кои бяха онези причини, които не им дадоха светлина да възприемат Истината, да разберат нещата тъй, както са? Вас може да ви се види малко чудно сравнението, но и вие имате нещо, и вие се намирате точно в положението на духовните учени равини – тъй като седите и мислите, че вашата вяра е туй обясняване. Вярвате в нещо, но туй, което вярвате, е тъй смътно и толкова необосновано, че ако ви поставят на един изпит, не зная колко може да издържите. Запример минавате вие за търпелив човек, нали така.
към беседата >>
Култура за изопачаване.
Казвате: „Културен човек.“ Това е позлатяване, посребряване. Културата не е нещо много съществено. Ходил в Европа, културен човек станал. В какво седи културата? Че той може да е учен човек, да изопачава това, каква култура е това?
Култура за изопачаване.
към беседата >>
Отвън Мъдростта е много снизходителна, но отвътре никакво снизхождение няма.
Но вътре, тя там абсолютна чистота изисква. По това се отличава Любовта. По същия закон се отличава Мъдростта – и тя търпи глупостите отвънка. Те си мязат. После, Истината и Мъдростта си мязат.
Отвън Мъдростта е много снизходителна, но отвътре никакво снизхождение няма.
Отвън някой е невежа – тя го извинява. Но при нея да идеш да я матохариш, че да минеш някак си – не, не. Всичко трябва да знаеш безпогрешно. Съвършено, без упрек трябва да бъде.
към беседата >>
Добрите хора отвън могат да обичат лошите хора, но отвътре – никога.
Сега, това е път за едно ясно и чисто разбиране – без разлика ни на йота. Отвън Господ търпи нещата, отвътре не ги търпи. И за доброто е същият закон. Добрите хора отвън могат да търпят, но отвътре трябва да бъдете нетърпеливи.
Добрите хора отвън могат да обичат лошите хора, но отвътре – никога.
Добрия човек, може добрият да го обича и отвън, и отвътре, а лошия човек могат да го обичат само отвънка, те отвътре не могат да го обичат.
към беседата >>
Един религиозен спор – дали е излезнал Той от Бога или не е.
Подигна се един спор между учените евреи и Христа.
Един религиозен спор – дали е излезнал Той от Бога или не е.
Питам: Как тия хора, които вярваха в пророците, които мислеха, че вярват в Бога, кои бяха онези причини, които не им дадоха светлина да възприемат Истината, да разберат нещата тъй, както са? Вас може да ви се види малко чудно сравнението, но и вие имате нещо, и вие се намирате точно в положението на духовните учени равини – тъй като седите и мислите, че вашата вяра е туй обясняване. Вярвате в нещо, но туй, което вярвате, е тъй смътно и толкова необосновано, че ако ви поставят на един изпит, не зная колко може да издържите. Запример минавате вие за търпелив човек, нали така. Но ако ви дойде един човек, който да ви безпокои 99 пъти, на стотния път ще кажете: „Прекали, то бива, бива веднъж, два пъти, 10 пъти, но 99 пъти?
към беседата >>
Сега не вземайте така.
Сега не вземайте така.
Културата да се измени. Културен човек, в когото естеството му така да се измени – не да се измени, но да се пробуди неговото естество такова, каквото е всъщност. Не такова, каквото не е. Ако вие се проявявате такива, каквито сте родени, такива, каквито Бог ви е създал, вие сте добри хора. Ако вие сте такива, каквито Бог не ви е създал, вие сте лоши хора.
към беседата >>
Отвън някой е невежа – тя го извинява.
По това се отличава Любовта. По същия закон се отличава Мъдростта – и тя търпи глупостите отвънка. Те си мязат. После, Истината и Мъдростта си мязат. Отвън Мъдростта е много снизходителна, но отвътре никакво снизхождение няма.
Отвън някой е невежа – тя го извинява.
Но при нея да идеш да я матохариш, че да минеш някак си – не, не. Всичко трябва да знаеш безпогрешно. Съвършено, без упрек трябва да бъде.
към беседата >>
Добрия човек, може добрият да го обича и отвън, и отвътре, а лошия човек могат да го обичат само отвънка, те отвътре не могат да го обичат.
Сега, това е път за едно ясно и чисто разбиране – без разлика ни на йота. Отвън Господ търпи нещата, отвътре не ги търпи. И за доброто е същият закон. Добрите хора отвън могат да търпят, но отвътре трябва да бъдете нетърпеливи. Добрите хора отвън могат да обичат лошите хора, но отвътре – никога.
Добрия човек, може добрият да го обича и отвън, и отвътре, а лошия човек могат да го обичат само отвънка, те отвътре не могат да го обичат.
към беседата >>
Питам: Как тия хора, които вярваха в пророците, които мислеха, че вярват в Бога, кои бяха онези причини, които не им дадоха светлина да възприемат Истината, да разберат нещата тъй, както са?
Подигна се един спор между учените евреи и Христа. Един религиозен спор – дали е излезнал Той от Бога или не е.
Питам: Как тия хора, които вярваха в пророците, които мислеха, че вярват в Бога, кои бяха онези причини, които не им дадоха светлина да възприемат Истината, да разберат нещата тъй, както са?
Вас може да ви се види малко чудно сравнението, но и вие имате нещо, и вие се намирате точно в положението на духовните учени равини – тъй като седите и мислите, че вашата вяра е туй обясняване. Вярвате в нещо, но туй, което вярвате, е тъй смътно и толкова необосновано, че ако ви поставят на един изпит, не зная колко може да издържите. Запример минавате вие за търпелив човек, нали така. Но ако ви дойде един човек, който да ви безпокои 99 пъти, на стотния път ще кажете: „Прекали, то бива, бива веднъж, два пъти, 10 пъти, но 99 пъти? То вече не може.“
към беседата >>
Културата да се измени.
Сега не вземайте така.
Културата да се измени.
Културен човек, в когото естеството му така да се измени – не да се измени, но да се пробуди неговото естество такова, каквото е всъщност. Не такова, каквото не е. Ако вие се проявявате такива, каквито сте родени, такива, каквито Бог ви е създал, вие сте добри хора. Ако вие сте такива, каквито Бог не ви е създал, вие сте лоши хора. Без разлика какво име носиш.
към беседата >>
Но при нея да идеш да я матохариш, че да минеш някак си – не, не.
По същия закон се отличава Мъдростта – и тя търпи глупостите отвънка. Те си мязат. После, Истината и Мъдростта си мязат. Отвън Мъдростта е много снизходителна, но отвътре никакво снизхождение няма. Отвън някой е невежа – тя го извинява.
Но при нея да идеш да я матохариш, че да минеш някак си – не, не.
Всичко трябва да знаеш безпогрешно. Съвършено, без упрек трябва да бъде.
към беседата >>
Следователно, ако отвън тебе те обичат, ти не си от добрите.
Следователно, ако отвън тебе те обичат, ти не си от добрите.
Ако отвън и отвътре те обичат, ти си от добрите. Туй е закон. Там е, в него е разликата. Да не мислиш, че като си лош, на топло ще те турят? Богатият като отишъл, къде го туриха?
към беседата >>
Вас може да ви се види малко чудно сравнението, но и вие имате нещо, и вие се намирате точно в положението на духовните учени равини – тъй като седите и мислите, че вашата вяра е туй обясняване.
Подигна се един спор между учените евреи и Христа. Един религиозен спор – дали е излезнал Той от Бога или не е. Питам: Как тия хора, които вярваха в пророците, които мислеха, че вярват в Бога, кои бяха онези причини, които не им дадоха светлина да възприемат Истината, да разберат нещата тъй, както са?
Вас може да ви се види малко чудно сравнението, но и вие имате нещо, и вие се намирате точно в положението на духовните учени равини – тъй като седите и мислите, че вашата вяра е туй обясняване.
Вярвате в нещо, но туй, което вярвате, е тъй смътно и толкова необосновано, че ако ви поставят на един изпит, не зная колко може да издържите. Запример минавате вие за търпелив човек, нали така. Но ако ви дойде един човек, който да ви безпокои 99 пъти, на стотния път ще кажете: „Прекали, то бива, бива веднъж, два пъти, 10 пъти, но 99 пъти? То вече не може.“
към беседата >>
Културен човек, в когото естеството му така да се измени – не да се измени, но да се пробуди неговото естество такова, каквото е всъщност.
Сега не вземайте така. Културата да се измени.
Културен човек, в когото естеството му така да се измени – не да се измени, но да се пробуди неговото естество такова, каквото е всъщност.
Не такова, каквото не е. Ако вие се проявявате такива, каквито сте родени, такива, каквито Бог ви е създал, вие сте добри хора. Ако вие сте такива, каквито Бог не ви е създал, вие сте лоши хора. Без разлика какво име носиш. Нищо не значи външните имена.
към беседата >>
Всичко трябва да знаеш безпогрешно.
Те си мязат. После, Истината и Мъдростта си мязат. Отвън Мъдростта е много снизходителна, но отвътре никакво снизхождение няма. Отвън някой е невежа – тя го извинява. Но при нея да идеш да я матохариш, че да минеш някак си – не, не.
Всичко трябва да знаеш безпогрешно.
Съвършено, без упрек трябва да бъде.
към беседата >>
Ако отвън и отвътре те обичат, ти си от добрите.
Следователно, ако отвън тебе те обичат, ти не си от добрите.
Ако отвън и отвътре те обичат, ти си от добрите.
Туй е закон. Там е, в него е разликата. Да не мислиш, че като си лош, на топло ще те турят? Богатият като отишъл, къде го туриха? На топло.
към беседата >>
Вярвате в нещо, но туй, което вярвате, е тъй смътно и толкова необосновано, че ако ви поставят на един изпит, не зная колко може да издържите.
Подигна се един спор между учените евреи и Христа. Един религиозен спор – дали е излезнал Той от Бога или не е. Питам: Как тия хора, които вярваха в пророците, които мислеха, че вярват в Бога, кои бяха онези причини, които не им дадоха светлина да възприемат Истината, да разберат нещата тъй, както са? Вас може да ви се види малко чудно сравнението, но и вие имате нещо, и вие се намирате точно в положението на духовните учени равини – тъй като седите и мислите, че вашата вяра е туй обясняване.
Вярвате в нещо, но туй, което вярвате, е тъй смътно и толкова необосновано, че ако ви поставят на един изпит, не зная колко може да издържите.
Запример минавате вие за търпелив човек, нали така. Но ако ви дойде един човек, който да ви безпокои 99 пъти, на стотния път ще кажете: „Прекали, то бива, бива веднъж, два пъти, 10 пъти, но 99 пъти? То вече не може.“
към беседата >>
Не такова, каквото не е.
Сега не вземайте така. Културата да се измени. Културен човек, в когото естеството му така да се измени – не да се измени, но да се пробуди неговото естество такова, каквото е всъщност.
Не такова, каквото не е.
Ако вие се проявявате такива, каквито сте родени, такива, каквито Бог ви е създал, вие сте добри хора. Ако вие сте такива, каквито Бог не ви е създал, вие сте лоши хора. Без разлика какво име носиш. Нищо не значи външните имена. Ще кажеш: „Ама че аз съм човек свободен.“ Хубаво, човек си, на два крака ходиш, но ти имаш всичките постъпки на едно животно – тогава какъв човек си?
към беседата >>
Съвършено, без упрек трябва да бъде.
После, Истината и Мъдростта си мязат. Отвън Мъдростта е много снизходителна, но отвътре никакво снизхождение няма. Отвън някой е невежа – тя го извинява. Но при нея да идеш да я матохариш, че да минеш някак си – не, не. Всичко трябва да знаеш безпогрешно.
Съвършено, без упрек трябва да бъде.
към беседата >>
Туй е закон.
Следователно, ако отвън тебе те обичат, ти не си от добрите. Ако отвън и отвътре те обичат, ти си от добрите.
Туй е закон.
Там е, в него е разликата. Да не мислиш, че като си лош, на топло ще те турят? Богатият като отишъл, къде го туриха? На топло. Без въглища не го турил Господ, на студено не го оставил.
към беседата >>
Запример минавате вие за търпелив човек, нали така.
Подигна се един спор между учените евреи и Христа. Един религиозен спор – дали е излезнал Той от Бога или не е. Питам: Как тия хора, които вярваха в пророците, които мислеха, че вярват в Бога, кои бяха онези причини, които не им дадоха светлина да възприемат Истината, да разберат нещата тъй, както са? Вас може да ви се види малко чудно сравнението, но и вие имате нещо, и вие се намирате точно в положението на духовните учени равини – тъй като седите и мислите, че вашата вяра е туй обясняване. Вярвате в нещо, но туй, което вярвате, е тъй смътно и толкова необосновано, че ако ви поставят на един изпит, не зная колко може да издържите.
Запример минавате вие за търпелив човек, нали така.
Но ако ви дойде един човек, който да ви безпокои 99 пъти, на стотния път ще кажете: „Прекали, то бива, бива веднъж, два пъти, 10 пъти, но 99 пъти? То вече не може.“
към беседата >>
Ако вие се проявявате такива, каквито сте родени, такива, каквито Бог ви е създал, вие сте добри хора.
Сега не вземайте така. Културата да се измени. Културен човек, в когото естеството му така да се измени – не да се измени, но да се пробуди неговото естество такова, каквото е всъщност. Не такова, каквото не е.
Ако вие се проявявате такива, каквито сте родени, такива, каквито Бог ви е създал, вие сте добри хора.
Ако вие сте такива, каквито Бог не ви е създал, вие сте лоши хора. Без разлика какво име носиш. Нищо не значи външните имена. Ще кажеш: „Ама че аз съм човек свободен.“ Хубаво, човек си, на два крака ходиш, но ти имаш всичките постъпки на едно животно – тогава какъв човек си? Действително човек ходи на два крака, малко другояче е лицето му, но още това не е човек.
към беседата >>
И Писанието казва така: „Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен.“ Така се цитира стихът.
И Писанието казва така: „Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен.“ Така се цитира стихът.
Съвършен в своята мисъл. Ти като човек можеш да мислиш – отвън можеш да допуснеш някои погрешки, но като дойдеш до вътрешния живот, никаква погрешка не се търпи. Там ще бъдеш безпощаден. И ако ти не знаеш как да се съдиш, други ще те съдят. А светът е крайно справедлив отвънка, а крайно несправедлив отвътре.
към беседата >>
Там е, в него е разликата.
Следователно, ако отвън тебе те обичат, ти не си от добрите. Ако отвън и отвътре те обичат, ти си от добрите. Туй е закон.
Там е, в него е разликата.
Да не мислиш, че като си лош, на топло ще те турят? Богатият като отишъл, къде го туриха? На топло. Без въглища не го турил Господ, на студено не го оставил. Пак има едно снизхождение от Божия страна.
към беседата >>
Но ако ви дойде един човек, който да ви безпокои 99 пъти, на стотния път ще кажете: „Прекали, то бива, бива веднъж, два пъти, 10 пъти, но 99 пъти?
Един религиозен спор – дали е излезнал Той от Бога или не е. Питам: Как тия хора, които вярваха в пророците, които мислеха, че вярват в Бога, кои бяха онези причини, които не им дадоха светлина да възприемат Истината, да разберат нещата тъй, както са? Вас може да ви се види малко чудно сравнението, но и вие имате нещо, и вие се намирате точно в положението на духовните учени равини – тъй като седите и мислите, че вашата вяра е туй обясняване. Вярвате в нещо, но туй, което вярвате, е тъй смътно и толкова необосновано, че ако ви поставят на един изпит, не зная колко може да издържите. Запример минавате вие за търпелив човек, нали така.
Но ако ви дойде един човек, който да ви безпокои 99 пъти, на стотния път ще кажете: „Прекали, то бива, бива веднъж, два пъти, 10 пъти, но 99 пъти?
То вече не може.“
към беседата >>
Ако вие сте такива, каквито Бог не ви е създал, вие сте лоши хора.
Сега не вземайте така. Културата да се измени. Културен човек, в когото естеството му така да се измени – не да се измени, но да се пробуди неговото естество такова, каквото е всъщност. Не такова, каквото не е. Ако вие се проявявате такива, каквито сте родени, такива, каквито Бог ви е създал, вие сте добри хора.
Ако вие сте такива, каквито Бог не ви е създал, вие сте лоши хора.
Без разлика какво име носиш. Нищо не значи външните имена. Ще кажеш: „Ама че аз съм човек свободен.“ Хубаво, човек си, на два крака ходиш, но ти имаш всичките постъпки на едно животно – тогава какъв човек си? Действително човек ходи на два крака, малко другояче е лицето му, но още това не е човек.
към беседата >>
Съвършен в своята мисъл.
И Писанието казва така: „Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен.“ Така се цитира стихът.
Съвършен в своята мисъл.
Ти като човек можеш да мислиш – отвън можеш да допуснеш някои погрешки, но като дойдеш до вътрешния живот, никаква погрешка не се търпи. Там ще бъдеш безпощаден. И ако ти не знаеш как да се съдиш, други ще те съдят. А светът е крайно справедлив отвънка, а крайно несправедлив отвътре. Духовният свят е крайно снизходителен отвънка, а отвътре е крайно взискателен.
към беседата >>
Да не мислиш, че като си лош, на топло ще те турят?
Следователно, ако отвън тебе те обичат, ти не си от добрите. Ако отвън и отвътре те обичат, ти си от добрите. Туй е закон. Там е, в него е разликата.
Да не мислиш, че като си лош, на топло ще те турят?
Богатият като отишъл, къде го туриха? На топло. Без въглища не го турил Господ, на студено не го оставил. Пак има едно снизхождение от Божия страна. Не го е оставил на студено, да трепери.
към беседата >>
То вече не може.“
Питам: Как тия хора, които вярваха в пророците, които мислеха, че вярват в Бога, кои бяха онези причини, които не им дадоха светлина да възприемат Истината, да разберат нещата тъй, както са? Вас може да ви се види малко чудно сравнението, но и вие имате нещо, и вие се намирате точно в положението на духовните учени равини – тъй като седите и мислите, че вашата вяра е туй обясняване. Вярвате в нещо, но туй, което вярвате, е тъй смътно и толкова необосновано, че ако ви поставят на един изпит, не зная колко може да издържите. Запример минавате вие за търпелив човек, нали така. Но ако ви дойде един човек, който да ви безпокои 99 пъти, на стотния път ще кажете: „Прекали, то бива, бива веднъж, два пъти, 10 пъти, но 99 пъти?
То вече не може.“
към беседата >>
Без разлика какво име носиш.
Културата да се измени. Културен човек, в когото естеството му така да се измени – не да се измени, но да се пробуди неговото естество такова, каквото е всъщност. Не такова, каквото не е. Ако вие се проявявате такива, каквито сте родени, такива, каквито Бог ви е създал, вие сте добри хора. Ако вие сте такива, каквито Бог не ви е създал, вие сте лоши хора.
Без разлика какво име носиш.
Нищо не значи външните имена. Ще кажеш: „Ама че аз съм човек свободен.“ Хубаво, човек си, на два крака ходиш, но ти имаш всичките постъпки на едно животно – тогава какъв човек си? Действително човек ходи на два крака, малко другояче е лицето му, но още това не е човек.
към беседата >>
Ти като човек можеш да мислиш – отвън можеш да допуснеш някои погрешки, но като дойдеш до вътрешния живот, никаква погрешка не се търпи.
И Писанието казва така: „Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен.“ Така се цитира стихът. Съвършен в своята мисъл.
Ти като човек можеш да мислиш – отвън можеш да допуснеш някои погрешки, но като дойдеш до вътрешния живот, никаква погрешка не се търпи.
Там ще бъдеш безпощаден. И ако ти не знаеш как да се съдиш, други ще те съдят. А светът е крайно справедлив отвънка, а крайно несправедлив отвътре. Духовният свят е крайно снизходителен отвънка, а отвътре е крайно взискателен. Както светът отвънка е снизходителен, а отвътре никак не е снизходителен.
към беседата >>
Богатият като отишъл, къде го туриха?
Следователно, ако отвън тебе те обичат, ти не си от добрите. Ако отвън и отвътре те обичат, ти си от добрите. Туй е закон. Там е, в него е разликата. Да не мислиш, че като си лош, на топло ще те турят?
Богатият като отишъл, къде го туриха?
На топло. Без въглища не го турил Господ, на студено не го оставил. Пак има едно снизхождение от Божия страна. Не го е оставил на студено, да трепери. И казва богатият: „Отче Аврааме, много е топло тук, засъхна ми гърлото.“ (Вж.
към беседата >>
Най-първо, какво нещо е търпение?
Най-първо, какво нещо е търпение?
Разни определения има за търпението. Бог е дълготърпелив. И защо трябва да търпи? Защото нещата без търпение не може да се свършат. Запример има разно търпение.
към беседата >>
Нищо не значи външните имена.
Културен човек, в когото естеството му така да се измени – не да се измени, но да се пробуди неговото естество такова, каквото е всъщност. Не такова, каквото не е. Ако вие се проявявате такива, каквито сте родени, такива, каквито Бог ви е създал, вие сте добри хора. Ако вие сте такива, каквито Бог не ви е създал, вие сте лоши хора. Без разлика какво име носиш.
Нищо не значи външните имена.
Ще кажеш: „Ама че аз съм човек свободен.“ Хубаво, човек си, на два крака ходиш, но ти имаш всичките постъпки на едно животно – тогава какъв човек си? Действително човек ходи на два крака, малко другояче е лицето му, но още това не е човек.
към беседата >>
Там ще бъдеш безпощаден.
И Писанието казва така: „Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен.“ Така се цитира стихът. Съвършен в своята мисъл. Ти като човек можеш да мислиш – отвън можеш да допуснеш някои погрешки, но като дойдеш до вътрешния живот, никаква погрешка не се търпи.
Там ще бъдеш безпощаден.
И ако ти не знаеш как да се съдиш, други ще те съдят. А светът е крайно справедлив отвънка, а крайно несправедлив отвътре. Духовният свят е крайно снизходителен отвънка, а отвътре е крайно взискателен. Както светът отвънка е снизходителен, а отвътре никак не е снизходителен.
към беседата >>
На топло.
Ако отвън и отвътре те обичат, ти си от добрите. Туй е закон. Там е, в него е разликата. Да не мислиш, че като си лош, на топло ще те турят? Богатият като отишъл, къде го туриха?
На топло.
Без въглища не го турил Господ, на студено не го оставил. Пак има едно снизхождение от Божия страна. Не го е оставил на студено, да трепери. И казва богатият: „Отче Аврааме, много е топло тук, засъхна ми гърлото.“ (Вж. Евангелие от Лука, гл.
към беседата >>
Разни определения има за търпението.
Най-първо, какво нещо е търпение?
Разни определения има за търпението.
Бог е дълготърпелив. И защо трябва да търпи? Защото нещата без търпение не може да се свършат. Запример има разно търпение. Външният повод за търпението може да бъде различен.
към беседата >>
Ще кажеш: „Ама че аз съм човек свободен.“ Хубаво, човек си, на два крака ходиш, но ти имаш всичките постъпки на едно животно – тогава какъв човек си?
Не такова, каквото не е. Ако вие се проявявате такива, каквито сте родени, такива, каквито Бог ви е създал, вие сте добри хора. Ако вие сте такива, каквито Бог не ви е създал, вие сте лоши хора. Без разлика какво име носиш. Нищо не значи външните имена.
Ще кажеш: „Ама че аз съм човек свободен.“ Хубаво, човек си, на два крака ходиш, но ти имаш всичките постъпки на едно животно – тогава какъв човек си?
Действително човек ходи на два крака, малко другояче е лицето му, но още това не е човек.
към беседата >>
И ако ти не знаеш как да се съдиш, други ще те съдят.
И Писанието казва така: „Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен.“ Така се цитира стихът. Съвършен в своята мисъл. Ти като човек можеш да мислиш – отвън можеш да допуснеш някои погрешки, но като дойдеш до вътрешния живот, никаква погрешка не се търпи. Там ще бъдеш безпощаден.
И ако ти не знаеш как да се съдиш, други ще те съдят.
А светът е крайно справедлив отвънка, а крайно несправедлив отвътре. Духовният свят е крайно снизходителен отвънка, а отвътре е крайно взискателен. Както светът отвънка е снизходителен, а отвътре никак не е снизходителен.
към беседата >>
Без въглища не го турил Господ, на студено не го оставил.
Туй е закон. Там е, в него е разликата. Да не мислиш, че като си лош, на топло ще те турят? Богатият като отишъл, къде го туриха? На топло.
Без въглища не го турил Господ, на студено не го оставил.
Пак има едно снизхождение от Божия страна. Не го е оставил на студено, да трепери. И казва богатият: „Отче Аврааме, много е топло тук, засъхна ми гърлото.“ (Вж. Евангелие от Лука, гл. 16, от ст.
към беседата >>
Бог е дълготърпелив.
Най-първо, какво нещо е търпение? Разни определения има за търпението.
Бог е дълготърпелив.
И защо трябва да търпи? Защото нещата без търпение не може да се свършат. Запример има разно търпение. Външният повод за търпението може да бъде различен. Гладен си, хляб няма.
към беседата >>
Действително човек ходи на два крака, малко другояче е лицето му, но още това не е човек.
Ако вие се проявявате такива, каквито сте родени, такива, каквито Бог ви е създал, вие сте добри хора. Ако вие сте такива, каквито Бог не ви е създал, вие сте лоши хора. Без разлика какво име носиш. Нищо не значи външните имена. Ще кажеш: „Ама че аз съм човек свободен.“ Хубаво, човек си, на два крака ходиш, но ти имаш всичките постъпки на едно животно – тогава какъв човек си?
Действително човек ходи на два крака, малко другояче е лицето му, но още това не е човек.
към беседата >>
А светът е крайно справедлив отвънка, а крайно несправедлив отвътре.
И Писанието казва така: „Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен.“ Така се цитира стихът. Съвършен в своята мисъл. Ти като човек можеш да мислиш – отвън можеш да допуснеш някои погрешки, но като дойдеш до вътрешния живот, никаква погрешка не се търпи. Там ще бъдеш безпощаден. И ако ти не знаеш как да се съдиш, други ще те съдят.
А светът е крайно справедлив отвънка, а крайно несправедлив отвътре.
Духовният свят е крайно снизходителен отвънка, а отвътре е крайно взискателен. Както светът отвънка е снизходителен, а отвътре никак не е снизходителен.
към беседата >>
Пак има едно снизхождение от Божия страна.
Там е, в него е разликата. Да не мислиш, че като си лош, на топло ще те турят? Богатият като отишъл, къде го туриха? На топло. Без въглища не го турил Господ, на студено не го оставил.
Пак има едно снизхождение от Божия страна.
Не го е оставил на студено, да трепери. И казва богатият: „Отче Аврааме, много е топло тук, засъхна ми гърлото.“ (Вж. Евангелие от Лука, гл. 16, от ст. 19 до края.)
към беседата >>
И защо трябва да търпи?
Най-първо, какво нещо е търпение? Разни определения има за търпението. Бог е дълготърпелив.
И защо трябва да търпи?
Защото нещата без търпение не може да се свършат. Запример има разно търпение. Външният повод за търпението може да бъде различен. Гладен си, хляб няма. Пекат го.
към беседата >>
Важното в човека, това е неговата мисъл.
Важното в човека, това е неговата мисъл.
Човекът мисли, а животното не мисли. Туй е съществената разлика. Животното и човекът си мязат в много неща, но в едно не си мязат – животното не мисли; не че няма ум, но не мисли. Единственото същество, което мисли, то е човекът. И като мисли, прави разлика между доброто и злото.
към беседата >>
Духовният свят е крайно снизходителен отвънка, а отвътре е крайно взискателен.
Съвършен в своята мисъл. Ти като човек можеш да мислиш – отвън можеш да допуснеш някои погрешки, но като дойдеш до вътрешния живот, никаква погрешка не се търпи. Там ще бъдеш безпощаден. И ако ти не знаеш как да се съдиш, други ще те съдят. А светът е крайно справедлив отвънка, а крайно несправедлив отвътре.
Духовният свят е крайно снизходителен отвънка, а отвътре е крайно взискателен.
Както светът отвънка е снизходителен, а отвътре никак не е снизходителен.
към беседата >>
Не го е оставил на студено, да трепери.
Да не мислиш, че като си лош, на топло ще те турят? Богатият като отишъл, къде го туриха? На топло. Без въглища не го турил Господ, на студено не го оставил. Пак има едно снизхождение от Божия страна.
Не го е оставил на студено, да трепери.
И казва богатият: „Отче Аврааме, много е топло тук, засъхна ми гърлото.“ (Вж. Евангелие от Лука, гл. 16, от ст. 19 до края.)
към беседата >>
Защото нещата без търпение не може да се свършат.
Най-първо, какво нещо е търпение? Разни определения има за търпението. Бог е дълготърпелив. И защо трябва да търпи?
Защото нещата без търпение не може да се свършат.
Запример има разно търпение. Външният повод за търпението може да бъде различен. Гладен си, хляб няма. Пекат го. Трябва да търпиш.
към беседата >>
Човекът мисли, а животното не мисли.
Важното в човека, това е неговата мисъл.
Човекът мисли, а животното не мисли.
Туй е съществената разлика. Животното и човекът си мязат в много неща, но в едно не си мязат – животното не мисли; не че няма ум, но не мисли. Единственото същество, което мисли, то е човекът. И като мисли, прави разлика между доброто и злото. И изпитанието Бог даде на човека по кой път?
към беседата >>
Както светът отвънка е снизходителен, а отвътре никак не е снизходителен.
Ти като човек можеш да мислиш – отвън можеш да допуснеш някои погрешки, но като дойдеш до вътрешния живот, никаква погрешка не се търпи. Там ще бъдеш безпощаден. И ако ти не знаеш как да се съдиш, други ще те съдят. А светът е крайно справедлив отвънка, а крайно несправедлив отвътре. Духовният свят е крайно снизходителен отвънка, а отвътре е крайно взискателен.
Както светът отвънка е снизходителен, а отвътре никак не е снизходителен.
към беседата >>
И казва богатият: „Отче Аврааме, много е топло тук, засъхна ми гърлото.“ (Вж.
Богатият като отишъл, къде го туриха? На топло. Без въглища не го турил Господ, на студено не го оставил. Пак има едно снизхождение от Божия страна. Не го е оставил на студено, да трепери.
И казва богатият: „Отче Аврааме, много е топло тук, засъхна ми гърлото.“ (Вж.
Евангелие от Лука, гл. 16, от ст. 19 до края.)
към беседата >>
Запример има разно търпение.
Най-първо, какво нещо е търпение? Разни определения има за търпението. Бог е дълготърпелив. И защо трябва да търпи? Защото нещата без търпение не може да се свършат.
Запример има разно търпение.
Външният повод за търпението може да бъде различен. Гладен си, хляб няма. Пекат го. Трябва да търпиш. Ти се притесняваш.
към беседата >>
Туй е съществената разлика.
Важното в човека, това е неговата мисъл. Човекът мисли, а животното не мисли.
Туй е съществената разлика.
Животното и човекът си мязат в много неща, но в едно не си мязат – животното не мисли; не че няма ум, но не мисли. Единственото същество, което мисли, то е човекът. И като мисли, прави разлика между доброто и злото. И изпитанието Бог даде на човека по кой път? Вие казвате: „Пък не можеше ли без това изпитание?
към беседата >>
Та, най-първо трябва да се съблечем.
Та, най-първо трябва да се съблечем.
Нали казва: „Да се съблечем и да се облечем в Христа.“ Да се съблечем от онова животинското състояние и да се облечем в духовното вътре. Сега може да попитате: „Че досега не сме ли се съблекли? “ Не сте се съблекли още. Някой път тълкуват, че апостол Павел в 8-ата глава е намерил пътя. Вие нямате опитността на апостол Павел, но той е минал вече.
към беседата >>
Евангелие от Лука, гл.
На топло. Без въглища не го турил Господ, на студено не го оставил. Пак има едно снизхождение от Божия страна. Не го е оставил на студено, да трепери. И казва богатият: „Отче Аврааме, много е топло тук, засъхна ми гърлото.“ (Вж.
Евангелие от Лука, гл.
16, от ст. 19 до края.)
към беседата >>
Външният повод за търпението може да бъде различен.
Разни определения има за търпението. Бог е дълготърпелив. И защо трябва да търпи? Защото нещата без търпение не може да се свършат. Запример има разно търпение.
Външният повод за търпението може да бъде различен.
Гладен си, хляб няма. Пекат го. Трябва да търпиш. Ти се притесняваш. Какво има?
към беседата >>
Животното и човекът си мязат в много неща, но в едно не си мязат – животното не мисли; не че няма ум, но не мисли.
Важното в човека, това е неговата мисъл. Човекът мисли, а животното не мисли. Туй е съществената разлика.
Животното и човекът си мязат в много неща, но в едно не си мязат – животното не мисли; не че няма ум, но не мисли.
Единственото същество, което мисли, то е човекът. И като мисли, прави разлика между доброто и злото. И изпитанието Бог даде на човека по кой път? Вие казвате: „Пък не можеше ли без това изпитание? Отде се намери това изпитание?
към беседата >>
Нали казва: „Да се съблечем и да се облечем в Христа.“ Да се съблечем от онова животинското състояние и да се облечем в духовното вътре.
Та, най-първо трябва да се съблечем.
Нали казва: „Да се съблечем и да се облечем в Христа.“ Да се съблечем от онова животинското състояние и да се облечем в духовното вътре.
Сега може да попитате: „Че досега не сме ли се съблекли? “ Не сте се съблекли още. Някой път тълкуват, че апостол Павел в 8-ата глава е намерил пътя. Вие нямате опитността на апостол Павел, но той е минал вече. Някой път гледам, някой мисли, че е намерил пътя.
към беседата >>
16, от ст.
Без въглища не го турил Господ, на студено не го оставил. Пак има едно снизхождение от Божия страна. Не го е оставил на студено, да трепери. И казва богатият: „Отче Аврааме, много е топло тук, засъхна ми гърлото.“ (Вж. Евангелие от Лука, гл.
16, от ст.
19 до края.)
към беседата >>
Гладен си, хляб няма.
Бог е дълготърпелив. И защо трябва да търпи? Защото нещата без търпение не може да се свършат. Запример има разно търпение. Външният повод за търпението може да бъде различен.
Гладен си, хляб няма.
Пекат го. Трябва да търпиш. Ти се притесняваш. Какво има? Чакай 1, 2, 3 часа.
към беседата >>
Единственото същество, което мисли, то е човекът.
Важното в човека, това е неговата мисъл. Човекът мисли, а животното не мисли. Туй е съществената разлика. Животното и човекът си мязат в много неща, но в едно не си мязат – животното не мисли; не че няма ум, но не мисли.
Единственото същество, което мисли, то е човекът.
И като мисли, прави разлика между доброто и злото. И изпитанието Бог даде на човека по кой път? Вие казвате: „Пък не можеше ли без това изпитание? Отде се намери това изпитание? Пък не можеше ли друго?
към беседата >>
Сега може да попитате: „Че досега не сме ли се съблекли?
Та, най-първо трябва да се съблечем. Нали казва: „Да се съблечем и да се облечем в Христа.“ Да се съблечем от онова животинското състояние и да се облечем в духовното вътре.
Сега може да попитате: „Че досега не сме ли се съблекли?
“ Не сте се съблекли още. Някой път тълкуват, че апостол Павел в 8-ата глава е намерил пътя. Вие нямате опитността на апостол Павел, но той е минал вече. Някой път гледам, някой мисли, че е намерил пътя. Има малко радостни мисли и мисли, че е намерил пътя.
към беседата >>
19 до края.)
Пак има едно снизхождение от Божия страна. Не го е оставил на студено, да трепери. И казва богатият: „Отче Аврааме, много е топло тук, засъхна ми гърлото.“ (Вж. Евангелие от Лука, гл. 16, от ст.
19 до края.)
към беседата >>
Пекат го.
И защо трябва да търпи? Защото нещата без търпение не може да се свършат. Запример има разно търпение. Външният повод за търпението може да бъде различен. Гладен си, хляб няма.
Пекат го.
Трябва да търпиш. Ти се притесняваш. Какво има? Чакай 1, 2, 3 часа. Може само един час откак е турен хлябът в пещта или в огнището.
към беседата >>
И като мисли, прави разлика между доброто и злото.
Важното в човека, това е неговата мисъл. Човекът мисли, а животното не мисли. Туй е съществената разлика. Животното и човекът си мязат в много неща, но в едно не си мязат – животното не мисли; не че няма ум, но не мисли. Единственото същество, което мисли, то е човекът.
И като мисли, прави разлика между доброто и злото.
И изпитанието Бог даде на човека по кой път? Вие казвате: „Пък не можеше ли без това изпитание? Отде се намери това изпитание? Пък не можеше ли друго? И на нас се създадоха толкова нещастия.“ Вие нямате никаква философия, не разбирате нещата.
към беседата >>
“ Не сте се съблекли още.
Та, най-първо трябва да се съблечем. Нали казва: „Да се съблечем и да се облечем в Христа.“ Да се съблечем от онова животинското състояние и да се облечем в духовното вътре. Сега може да попитате: „Че досега не сме ли се съблекли?
“ Не сте се съблекли още.
Някой път тълкуват, че апостол Павел в 8-ата глава е намерил пътя. Вие нямате опитността на апостол Павел, но той е минал вече. Някой път гледам, някой мисли, че е намерил пътя. Има малко радостни мисли и мисли, че е намерил пътя. Някой път и вие мислите, че сте намерили пътя.
към беседата >>
Сега искам да ви избия един гвоздей из ума.
Сега искам да ви избия един гвоздей из ума.
Вие седите, недоволни като че сте. Мислите: „Двадесет години си изгубихме от времето.“ Че защо го изгубихте, какво чакахте? Да идете в онзи свят, нали така? Да си оправите работите. Може да си оправите работите – ако вие може да постъпвате добре, ако вие може да любите, ако вие сте умни и ако вие обичате истината, вие сиромах човек не можете да бъдете.
към беседата >>
Трябва да търпиш.
Защото нещата без търпение не може да се свършат. Запример има разно търпение. Външният повод за търпението може да бъде различен. Гладен си, хляб няма. Пекат го.
Трябва да търпиш.
Ти се притесняваш. Какво има? Чакай 1, 2, 3 часа. Може само един час откак е турен хлябът в пещта или в огнището. А може би иска се по-дълго време.
към беседата >>
И изпитанието Бог даде на човека по кой път?
Човекът мисли, а животното не мисли. Туй е съществената разлика. Животното и човекът си мязат в много неща, но в едно не си мязат – животното не мисли; не че няма ум, но не мисли. Единственото същество, което мисли, то е човекът. И като мисли, прави разлика между доброто и злото.
И изпитанието Бог даде на човека по кой път?
Вие казвате: „Пък не можеше ли без това изпитание? Отде се намери това изпитание? Пък не можеше ли друго? И на нас се създадоха толкова нещастия.“ Вие нямате никаква философия, не разбирате нещата. Щом се даде правото на човека да мисли, ще дойде изпитание, да направи разлика между бяло и черно.
към беседата >>
Някой път тълкуват, че апостол Павел в 8-ата глава е намерил пътя.
Та, най-първо трябва да се съблечем. Нали казва: „Да се съблечем и да се облечем в Христа.“ Да се съблечем от онова животинското състояние и да се облечем в духовното вътре. Сега може да попитате: „Че досега не сме ли се съблекли? “ Не сте се съблекли още.
Някой път тълкуват, че апостол Павел в 8-ата глава е намерил пътя.
Вие нямате опитността на апостол Павел, но той е минал вече. Някой път гледам, някой мисли, че е намерил пътя. Има малко радостни мисли и мисли, че е намерил пътя. Някой път и вие мислите, че сте намерили пътя. Не, не, не се самоизмамвайте с онази светлина, която има в картините.
към беседата >>
Вие седите, недоволни като че сте.
Сега искам да ви избия един гвоздей из ума.
Вие седите, недоволни като че сте.
Мислите: „Двадесет години си изгубихме от времето.“ Че защо го изгубихте, какво чакахте? Да идете в онзи свят, нали така? Да си оправите работите. Може да си оправите работите – ако вие може да постъпвате добре, ако вие може да любите, ако вие сте умни и ако вие обичате истината, вие сиромах човек не можете да бъдете. Ще кажете: праведният Иов.
към беседата >>
Ти се притесняваш.
Запример има разно търпение. Външният повод за търпението може да бъде различен. Гладен си, хляб няма. Пекат го. Трябва да търпиш.
Ти се притесняваш.
Какво има? Чакай 1, 2, 3 часа. Може само един час откак е турен хлябът в пещта или в огнището. А може би иска се по-дълго време. Брашното не е смляно, занесено е на воденицата А ти се безпокоиш и сал току казваш: „Как тъй да няма сега хляб?
към беседата >>
Вие казвате: „Пък не можеше ли без това изпитание?
Туй е съществената разлика. Животното и човекът си мязат в много неща, но в едно не си мязат – животното не мисли; не че няма ум, но не мисли. Единственото същество, което мисли, то е човекът. И като мисли, прави разлика между доброто и злото. И изпитанието Бог даде на човека по кой път?
Вие казвате: „Пък не можеше ли без това изпитание?
Отде се намери това изпитание? Пък не можеше ли друго? И на нас се създадоха толкова нещастия.“ Вие нямате никаква философия, не разбирате нещата. Щом се даде правото на човека да мисли, ще дойде изпитание, да направи разлика между бяло и черно. Ще му дадат един бял плат и [един] черен плат.
към беседата >>
Вие нямате опитността на апостол Павел, но той е минал вече.
Та, най-първо трябва да се съблечем. Нали казва: „Да се съблечем и да се облечем в Христа.“ Да се съблечем от онова животинското състояние и да се облечем в духовното вътре. Сега може да попитате: „Че досега не сме ли се съблекли? “ Не сте се съблекли още. Някой път тълкуват, че апостол Павел в 8-ата глава е намерил пътя.
Вие нямате опитността на апостол Павел, но той е минал вече.
Някой път гледам, някой мисли, че е намерил пътя. Има малко радостни мисли и мисли, че е намерил пътя. Някой път и вие мислите, че сте намерили пътя. Не, не, не се самоизмамвайте с онази светлина, която има в картините. Художниците често заблуждават хората.
към беседата >>
Мислите: „Двадесет години си изгубихме от времето.“ Че защо го изгубихте, какво чакахте?
Сега искам да ви избия един гвоздей из ума. Вие седите, недоволни като че сте.
Мислите: „Двадесет години си изгубихме от времето.“ Че защо го изгубихте, какво чакахте?
Да идете в онзи свят, нали така? Да си оправите работите. Може да си оправите работите – ако вие може да постъпвате добре, ако вие може да любите, ако вие сте умни и ако вие обичате истината, вие сиромах човек не можете да бъдете. Ще кажете: праведният Иов. Оставете тази история на Иова.
към беседата >>
Какво има?
Външният повод за търпението може да бъде различен. Гладен си, хляб няма. Пекат го. Трябва да търпиш. Ти се притесняваш.
Какво има?
Чакай 1, 2, 3 часа. Може само един час откак е турен хлябът в пещта или в огнището. А може би иска се по-дълго време. Брашното не е смляно, занесено е на воденицата А ти се безпокоиш и сал току казваш: „Как тъй да няма сега хляб? “ Сега, тъй, както ти изискваш, ти не можеш да търпиш, че хората не могат да ти приготвят; но представете си, че и вас не могат да търпят – дадат ви една работа и този, който ви я е дал, иска скоро да свършите работата.
към беседата >>
Отде се намери това изпитание?
Животното и човекът си мязат в много неща, но в едно не си мязат – животното не мисли; не че няма ум, но не мисли. Единственото същество, което мисли, то е човекът. И като мисли, прави разлика между доброто и злото. И изпитанието Бог даде на човека по кой път? Вие казвате: „Пък не можеше ли без това изпитание?
Отде се намери това изпитание?
Пък не можеше ли друго? И на нас се създадоха толкова нещастия.“ Вие нямате никаква философия, не разбирате нещата. Щом се даде правото на човека да мисли, ще дойде изпитание, да направи разлика между бяло и черно. Ще му дадат един бял плат и [един] черен плат. Ще направи ли разлика?
към беседата >>
Някой път гледам, някой мисли, че е намерил пътя.
Нали казва: „Да се съблечем и да се облечем в Христа.“ Да се съблечем от онова животинското състояние и да се облечем в духовното вътре. Сега може да попитате: „Че досега не сме ли се съблекли? “ Не сте се съблекли още. Някой път тълкуват, че апостол Павел в 8-ата глава е намерил пътя. Вие нямате опитността на апостол Павел, но той е минал вече.
Някой път гледам, някой мисли, че е намерил пътя.
Има малко радостни мисли и мисли, че е намерил пътя. Някой път и вие мислите, че сте намерили пътя. Не, не, не се самоизмамвайте с онази светлина, която има в картините. Художниците често заблуждават хората. Те искат да ви представят духовното, защото художникът представя една духовна картина на платно.
към беседата >>
Да идете в онзи свят, нали така?
Сега искам да ви избия един гвоздей из ума. Вие седите, недоволни като че сте. Мислите: „Двадесет години си изгубихме от времето.“ Че защо го изгубихте, какво чакахте?
Да идете в онзи свят, нали така?
Да си оправите работите. Може да си оправите работите – ако вие може да постъпвате добре, ако вие може да любите, ако вие сте умни и ако вие обичате истината, вие сиромах човек не можете да бъдете. Ще кажете: праведният Иов. Оставете тази история на Иова.
към беседата >>
Чакай 1, 2, 3 часа.
Гладен си, хляб няма. Пекат го. Трябва да търпиш. Ти се притесняваш. Какво има?
Чакай 1, 2, 3 часа.
Може само един час откак е турен хлябът в пещта или в огнището. А може би иска се по-дълго време. Брашното не е смляно, занесено е на воденицата А ти се безпокоиш и сал току казваш: „Как тъй да няма сега хляб? “ Сега, тъй, както ти изискваш, ти не можеш да търпиш, че хората не могат да ти приготвят; но представете си, че и вас не могат да търпят – дадат ви една работа и този, който ви я е дал, иска скоро да свършите работата. А ти като гледаш, тази работа не е за един час, 5–6 часа трябват.
към беседата >>
Пък не можеше ли друго?
Единственото същество, което мисли, то е човекът. И като мисли, прави разлика между доброто и злото. И изпитанието Бог даде на човека по кой път? Вие казвате: „Пък не можеше ли без това изпитание? Отде се намери това изпитание?
Пък не можеше ли друго?
И на нас се създадоха толкова нещастия.“ Вие нямате никаква философия, не разбирате нещата. Щом се даде правото на човека да мисли, ще дойде изпитание, да направи разлика между бяло и черно. Ще му дадат един бял плат и [един] черен плат. Ще направи ли разлика? Ако той не може да направи разлика между бяло и черно, тогава той е сляп, нищо повече.
към беседата >>
Има малко радостни мисли и мисли, че е намерил пътя.
Сега може да попитате: „Че досега не сме ли се съблекли? “ Не сте се съблекли още. Някой път тълкуват, че апостол Павел в 8-ата глава е намерил пътя. Вие нямате опитността на апостол Павел, но той е минал вече. Някой път гледам, някой мисли, че е намерил пътя.
Има малко радостни мисли и мисли, че е намерил пътя.
Някой път и вие мислите, че сте намерили пътя. Не, не, не се самоизмамвайте с онази светлина, която има в картините. Художниците често заблуждават хората. Те искат да ви представят духовното, защото художникът представя една духовна картина на платно. Запример идете в кинематографа.
към беседата >>
Да си оправите работите.
Сега искам да ви избия един гвоздей из ума. Вие седите, недоволни като че сте. Мислите: „Двадесет години си изгубихме от времето.“ Че защо го изгубихте, какво чакахте? Да идете в онзи свят, нали така?
Да си оправите работите.
Може да си оправите работите – ако вие може да постъпвате добре, ако вие може да любите, ако вие сте умни и ако вие обичате истината, вие сиромах човек не можете да бъдете. Ще кажете: праведният Иов. Оставете тази история на Иова.
към беседата >>
Може само един час откак е турен хлябът в пещта или в огнището.
Пекат го. Трябва да търпиш. Ти се притесняваш. Какво има? Чакай 1, 2, 3 часа.
Може само един час откак е турен хлябът в пещта или в огнището.
А може би иска се по-дълго време. Брашното не е смляно, занесено е на воденицата А ти се безпокоиш и сал току казваш: „Как тъй да няма сега хляб? “ Сега, тъй, както ти изискваш, ти не можеш да търпиш, че хората не могат да ти приготвят; но представете си, че и вас не могат да търпят – дадат ви една работа и този, който ви я е дал, иска скоро да свършите работата. А ти като гледаш, тази работа не е за един час, 5–6 часа трябват. А този господин постоянно обикаля, казва: „Какво правиш?
към беседата >>
И на нас се създадоха толкова нещастия.“ Вие нямате никаква философия, не разбирате нещата.
И като мисли, прави разлика между доброто и злото. И изпитанието Бог даде на човека по кой път? Вие казвате: „Пък не можеше ли без това изпитание? Отде се намери това изпитание? Пък не можеше ли друго?
И на нас се създадоха толкова нещастия.“ Вие нямате никаква философия, не разбирате нещата.
Щом се даде правото на човека да мисли, ще дойде изпитание, да направи разлика между бяло и черно. Ще му дадат един бял плат и [един] черен плат. Ще направи ли разлика? Ако той не може да направи разлика между бяло и черно, тогава той е сляп, нищо повече. Че, ако ти не можеш да направиш разлика между добро и зло, ти не мислиш.
към беседата >>
Някой път и вие мислите, че сте намерили пътя.
“ Не сте се съблекли още. Някой път тълкуват, че апостол Павел в 8-ата глава е намерил пътя. Вие нямате опитността на апостол Павел, но той е минал вече. Някой път гледам, някой мисли, че е намерил пътя. Има малко радостни мисли и мисли, че е намерил пътя.
Някой път и вие мислите, че сте намерили пътя.
Не, не, не се самоизмамвайте с онази светлина, която има в картините. Художниците често заблуждават хората. Те искат да ви представят духовното, защото художникът представя една духовна картина на платно. Запример идете в кинематографа. Нали виждате, хората минават, много неща минават пред очите ви.
към беседата >>
Може да си оправите работите – ако вие може да постъпвате добре, ако вие може да любите, ако вие сте умни и ако вие обичате истината, вие сиромах човек не можете да бъдете.
Сега искам да ви избия един гвоздей из ума. Вие седите, недоволни като че сте. Мислите: „Двадесет години си изгубихме от времето.“ Че защо го изгубихте, какво чакахте? Да идете в онзи свят, нали така? Да си оправите работите.
Може да си оправите работите – ако вие може да постъпвате добре, ако вие може да любите, ако вие сте умни и ако вие обичате истината, вие сиромах човек не можете да бъдете.
Ще кажете: праведният Иов. Оставете тази история на Иова.
към беседата >>
А може би иска се по-дълго време.
Трябва да търпиш. Ти се притесняваш. Какво има? Чакай 1, 2, 3 часа. Може само един час откак е турен хлябът в пещта или в огнището.
А може би иска се по-дълго време.
Брашното не е смляно, занесено е на воденицата А ти се безпокоиш и сал току казваш: „Как тъй да няма сега хляб? “ Сега, тъй, както ти изискваш, ти не можеш да търпиш, че хората не могат да ти приготвят; но представете си, че и вас не могат да търпят – дадат ви една работа и този, който ви я е дал, иска скоро да свършите работата. А ти като гледаш, тази работа не е за един час, 5–6 часа трябват. А този господин постоянно обикаля, казва: „Какво правиш? Денят мина.
към беседата >>
Щом се даде правото на човека да мисли, ще дойде изпитание, да направи разлика между бяло и черно.
И изпитанието Бог даде на човека по кой път? Вие казвате: „Пък не можеше ли без това изпитание? Отде се намери това изпитание? Пък не можеше ли друго? И на нас се създадоха толкова нещастия.“ Вие нямате никаква философия, не разбирате нещата.
Щом се даде правото на човека да мисли, ще дойде изпитание, да направи разлика между бяло и черно.
Ще му дадат един бял плат и [един] черен плат. Ще направи ли разлика? Ако той не може да направи разлика между бяло и черно, тогава той е сляп, нищо повече. Че, ако ти не можеш да направиш разлика между добро и зло, ти не мислиш.
към беседата >>
Не, не, не се самоизмамвайте с онази светлина, която има в картините.
Някой път тълкуват, че апостол Павел в 8-ата глава е намерил пътя. Вие нямате опитността на апостол Павел, но той е минал вече. Някой път гледам, някой мисли, че е намерил пътя. Има малко радостни мисли и мисли, че е намерил пътя. Някой път и вие мислите, че сте намерили пътя.
Не, не, не се самоизмамвайте с онази светлина, която има в картините.
Художниците често заблуждават хората. Те искат да ви представят духовното, защото художникът представя една духовна картина на платно. Запример идете в кинематографа. Нали виждате, хората минават, много неща минават пред очите ви. Какъв свят е там?
към беседата >>
Ще кажете: праведният Иов.
Вие седите, недоволни като че сте. Мислите: „Двадесет години си изгубихме от времето.“ Че защо го изгубихте, какво чакахте? Да идете в онзи свят, нали така? Да си оправите работите. Може да си оправите работите – ако вие може да постъпвате добре, ако вие може да любите, ако вие сте умни и ако вие обичате истината, вие сиромах човек не можете да бъдете.
Ще кажете: праведният Иов.
Оставете тази история на Иова.
към беседата >>
Брашното не е смляно, занесено е на воденицата А ти се безпокоиш и сал току казваш: „Как тъй да няма сега хляб?
Ти се притесняваш. Какво има? Чакай 1, 2, 3 часа. Може само един час откак е турен хлябът в пещта или в огнището. А може би иска се по-дълго време.
Брашното не е смляно, занесено е на воденицата А ти се безпокоиш и сал току казваш: „Как тъй да няма сега хляб?
“ Сега, тъй, както ти изискваш, ти не можеш да търпиш, че хората не могат да ти приготвят; но представете си, че и вас не могат да търпят – дадат ви една работа и този, който ви я е дал, иска скоро да свършите работата. А ти като гледаш, тази работа не е за един час, 5–6 часа трябват. А този господин постоянно обикаля, казва: „Какво правиш? Денят мина. Ти нищо не си свършил.“ Безпокои се.
към беседата >>
Ще му дадат един бял плат и [един] черен плат.
Вие казвате: „Пък не можеше ли без това изпитание? Отде се намери това изпитание? Пък не можеше ли друго? И на нас се създадоха толкова нещастия.“ Вие нямате никаква философия, не разбирате нещата. Щом се даде правото на човека да мисли, ще дойде изпитание, да направи разлика между бяло и черно.
Ще му дадат един бял плат и [един] черен плат.
Ще направи ли разлика? Ако той не може да направи разлика между бяло и черно, тогава той е сляп, нищо повече. Че, ако ти не можеш да направиш разлика между добро и зло, ти не мислиш.
към беседата >>
Художниците често заблуждават хората.
Вие нямате опитността на апостол Павел, но той е минал вече. Някой път гледам, някой мисли, че е намерил пътя. Има малко радостни мисли и мисли, че е намерил пътя. Някой път и вие мислите, че сте намерили пътя. Не, не, не се самоизмамвайте с онази светлина, която има в картините.
Художниците често заблуждават хората.
Те искат да ви представят духовното, защото художникът представя една духовна картина на платно. Запример идете в кинематографа. Нали виждате, хората минават, много неща минават пред очите ви. Какъв свят е там? Виждаш, те плачат, умират, говор има, безпокоене, вдигане на шум.
към беседата >>
Оставете тази история на Иова.
Мислите: „Двадесет години си изгубихме от времето.“ Че защо го изгубихте, какво чакахте? Да идете в онзи свят, нали така? Да си оправите работите. Може да си оправите работите – ако вие може да постъпвате добре, ако вие може да любите, ако вие сте умни и ако вие обичате истината, вие сиромах човек не можете да бъдете. Ще кажете: праведният Иов.
Оставете тази история на Иова.
към беседата >>
“ Сега, тъй, както ти изискваш, ти не можеш да търпиш, че хората не могат да ти приготвят; но представете си, че и вас не могат да търпят – дадат ви една работа и този, който ви я е дал, иска скоро да свършите работата.
Какво има? Чакай 1, 2, 3 часа. Може само един час откак е турен хлябът в пещта или в огнището. А може би иска се по-дълго време. Брашното не е смляно, занесено е на воденицата А ти се безпокоиш и сал току казваш: „Как тъй да няма сега хляб?
“ Сега, тъй, както ти изискваш, ти не можеш да търпиш, че хората не могат да ти приготвят; но представете си, че и вас не могат да търпят – дадат ви една работа и този, който ви я е дал, иска скоро да свършите работата.
А ти като гледаш, тази работа не е за един час, 5–6 часа трябват. А този господин постоянно обикаля, казва: „Какво правиш? Денят мина. Ти нищо не си свършил.“ Безпокои се. В дадения случай и той не може да търпи; и той като започне да те бута, и ти не можеш да го търпиш.
към беседата >>
Ще направи ли разлика?
Отде се намери това изпитание? Пък не можеше ли друго? И на нас се създадоха толкова нещастия.“ Вие нямате никаква философия, не разбирате нещата. Щом се даде правото на човека да мисли, ще дойде изпитание, да направи разлика между бяло и черно. Ще му дадат един бял плат и [един] черен плат.
Ще направи ли разлика?
Ако той не може да направи разлика между бяло и черно, тогава той е сляп, нищо повече. Че, ако ти не можеш да направиш разлика между добро и зло, ти не мислиш.
към беседата >>
Те искат да ви представят духовното, защото художникът представя една духовна картина на платно.
Някой път гледам, някой мисли, че е намерил пътя. Има малко радостни мисли и мисли, че е намерил пътя. Някой път и вие мислите, че сте намерили пътя. Не, не, не се самоизмамвайте с онази светлина, която има в картините. Художниците често заблуждават хората.
Те искат да ви представят духовното, защото художникът представя една духовна картина на платно.
Запример идете в кинематографа. Нали виждате, хората минават, много неща минават пред очите ви. Какъв свят е там? Виждаш, те плачат, умират, говор има, безпокоене, вдигане на шум. Казвате: „Бре, изпокараха се.“ Нищо не се изпокараха.
към беседата >>
Иов е един адепт, един първокласен светия, когото от рая туриха на изпитание: взеха му всичко.
Иов е един адепт, един първокласен светия, когото от рая туриха на изпитание: взеха му всичко.
Другите казват на Господа: „А му опитай любовта, той е добър, той Те обича заради говедата, заради синовете, дъщерите. Я му вземи тия работи, да се опита неговият живот.“
към беседата >>
А ти като гледаш, тази работа не е за един час, 5–6 часа трябват.
Чакай 1, 2, 3 часа. Може само един час откак е турен хлябът в пещта или в огнището. А може би иска се по-дълго време. Брашното не е смляно, занесено е на воденицата А ти се безпокоиш и сал току казваш: „Как тъй да няма сега хляб? “ Сега, тъй, както ти изискваш, ти не можеш да търпиш, че хората не могат да ти приготвят; но представете си, че и вас не могат да търпят – дадат ви една работа и този, който ви я е дал, иска скоро да свършите работата.
А ти като гледаш, тази работа не е за един час, 5–6 часа трябват.
А този господин постоянно обикаля, казва: „Какво правиш? Денят мина. Ти нищо не си свършил.“ Безпокои се. В дадения случай и той не може да търпи; и той като започне да те бута, и ти не можеш да го търпиш. Ти го погледнеш и казваш: „Какво познание има този човек за нещата?
към беседата >>
Ако той не може да направи разлика между бяло и черно, тогава той е сляп, нищо повече.
Пък не можеше ли друго? И на нас се създадоха толкова нещастия.“ Вие нямате никаква философия, не разбирате нещата. Щом се даде правото на човека да мисли, ще дойде изпитание, да направи разлика между бяло и черно. Ще му дадат един бял плат и [един] черен плат. Ще направи ли разлика?
Ако той не може да направи разлика между бяло и черно, тогава той е сляп, нищо повече.
Че, ако ти не можеш да направиш разлика между добро и зло, ти не мислиш.
към беседата >>
Запример идете в кинематографа.
Има малко радостни мисли и мисли, че е намерил пътя. Някой път и вие мислите, че сте намерили пътя. Не, не, не се самоизмамвайте с онази светлина, която има в картините. Художниците често заблуждават хората. Те искат да ви представят духовното, защото художникът представя една духовна картина на платно.
Запример идете в кинематографа.
Нали виждате, хората минават, много неща минават пред очите ви. Какъв свят е там? Виждаш, те плачат, умират, говор има, безпокоене, вдигане на шум. Казвате: „Бре, изпокараха се.“ Нищо не се изпокараха. Но едно малко фенерче има там, откъдето се проектират нещата на платното.
към беседата >>
Другите казват на Господа: „А му опитай любовта, той е добър, той Те обича заради говедата, заради синовете, дъщерите.
Иов е един адепт, един първокласен светия, когото от рая туриха на изпитание: взеха му всичко.
Другите казват на Господа: „А му опитай любовта, той е добър, той Те обича заради говедата, заради синовете, дъщерите.
Я му вземи тия работи, да се опита неговият живот.“
към беседата >>
А този господин постоянно обикаля, казва: „Какво правиш?
Може само един час откак е турен хлябът в пещта или в огнището. А може би иска се по-дълго време. Брашното не е смляно, занесено е на воденицата А ти се безпокоиш и сал току казваш: „Как тъй да няма сега хляб? “ Сега, тъй, както ти изискваш, ти не можеш да търпиш, че хората не могат да ти приготвят; но представете си, че и вас не могат да търпят – дадат ви една работа и този, който ви я е дал, иска скоро да свършите работата. А ти като гледаш, тази работа не е за един час, 5–6 часа трябват.
А този господин постоянно обикаля, казва: „Какво правиш?
Денят мина. Ти нищо не си свършил.“ Безпокои се. В дадения случай и той не може да търпи; и той като започне да те бута, и ти не можеш да го търпиш. Ти го погледнеш и казваш: „Какво познание има този човек за нещата? “
към беседата >>
Че, ако ти не можеш да направиш разлика между добро и зло, ти не мислиш.
И на нас се създадоха толкова нещастия.“ Вие нямате никаква философия, не разбирате нещата. Щом се даде правото на човека да мисли, ще дойде изпитание, да направи разлика между бяло и черно. Ще му дадат един бял плат и [един] черен плат. Ще направи ли разлика? Ако той не може да направи разлика между бяло и черно, тогава той е сляп, нищо повече.
Че, ако ти не можеш да направиш разлика между добро и зло, ти не мислиш.
към беседата >>
Нали виждате, хората минават, много неща минават пред очите ви.
Някой път и вие мислите, че сте намерили пътя. Не, не, не се самоизмамвайте с онази светлина, която има в картините. Художниците често заблуждават хората. Те искат да ви представят духовното, защото художникът представя една духовна картина на платно. Запример идете в кинематографа.
Нали виждате, хората минават, много неща минават пред очите ви.
Какъв свят е там? Виждаш, те плачат, умират, говор има, безпокоене, вдигане на шум. Казвате: „Бре, изпокараха се.“ Нищо не се изпокараха. Но едно малко фенерче има там, откъдето се проектират нещата на платното. И ти казваш: „Какво правят там, на платното?
към беседата >>
Я му вземи тия работи, да се опита неговият живот.“
Иов е един адепт, един първокласен светия, когото от рая туриха на изпитание: взеха му всичко. Другите казват на Господа: „А му опитай любовта, той е добър, той Те обича заради говедата, заради синовете, дъщерите.
Я му вземи тия работи, да се опита неговият живот.“
към беседата >>
Денят мина.
А може би иска се по-дълго време. Брашното не е смляно, занесено е на воденицата А ти се безпокоиш и сал току казваш: „Как тъй да няма сега хляб? “ Сега, тъй, както ти изискваш, ти не можеш да търпиш, че хората не могат да ти приготвят; но представете си, че и вас не могат да търпят – дадат ви една работа и този, който ви я е дал, иска скоро да свършите работата. А ти като гледаш, тази работа не е за един час, 5–6 часа трябват. А този господин постоянно обикаля, казва: „Какво правиш?
Денят мина.
Ти нищо не си свършил.“ Безпокои се. В дадения случай и той не може да търпи; и той като започне да те бута, и ти не можеш да го търпиш. Ти го погледнеш и казваш: „Какво познание има този човек за нещата? “
към беседата >>
Един вълк, след като изяде една овца, него му е приятно, казва: „Отлична работа е това, утре да има пак.“ Той си седи.
Един вълк, след като изяде една овца, него му е приятно, казва: „Отлична работа е това, утре да има пак.“ Той си седи.
Питам тогава: Онзи, който е заклал една кокошка, че я е опапал, религиозен там, той се моли на Господа, сега, съзнанието доде е дошло? Той седи и се радва сега, че му пекат кокошка, жена му приготовлява. Религиозен е, печено има и после чорбица с лимон, оризец, едно яйце разбито хубаво, така. Въодушевлява се той и след като изяде кокошката, ще благодари на Бога, че Господ е промислил за него. Каква разлика има между този културен човек и онзи вълк, който изял овцата?
към беседата >>
Какъв свят е там?
Не, не, не се самоизмамвайте с онази светлина, която има в картините. Художниците често заблуждават хората. Те искат да ви представят духовното, защото художникът представя една духовна картина на платно. Запример идете в кинематографа. Нали виждате, хората минават, много неща минават пред очите ви.
Какъв свят е там?
Виждаш, те плачат, умират, говор има, безпокоене, вдигане на шум. Казвате: „Бре, изпокараха се.“ Нищо не се изпокараха. Но едно малко фенерче има там, откъдето се проектират нещата на платното. И ти казваш: „Какво правят там, на платното? Глупост е това, там не е реалността.“ Тогава, вие сте в този свят на кинематографа и мислите, че знаете нещо.
към беседата >>
И Христос, и Той повтори същия изпит.
И Христос, и Той повтори същия изпит.
Че, Той на кръста, след като погледна всичко, казва: „Да бъде Твоята Воля. Тази работа не я разбирам. Каквото можах, направих в света, но виждам, никакъв резултат няма. В Твоите ръце предавам Духа Си и оставям всичките противоречия.“ Въздигна Го Бог. Това е изпит.
към беседата >>
Ти нищо не си свършил.“ Безпокои се.
Брашното не е смляно, занесено е на воденицата А ти се безпокоиш и сал току казваш: „Как тъй да няма сега хляб? “ Сега, тъй, както ти изискваш, ти не можеш да търпиш, че хората не могат да ти приготвят; но представете си, че и вас не могат да търпят – дадат ви една работа и този, който ви я е дал, иска скоро да свършите работата. А ти като гледаш, тази работа не е за един час, 5–6 часа трябват. А този господин постоянно обикаля, казва: „Какво правиш? Денят мина.
Ти нищо не си свършил.“ Безпокои се.
В дадения случай и той не може да търпи; и той като започне да те бута, и ти не можеш да го търпиш. Ти го погледнеш и казваш: „Какво познание има този човек за нещата? “
към беседата >>
Питам тогава: Онзи, който е заклал една кокошка, че я е опапал, религиозен там, той се моли на Господа, сега, съзнанието доде е дошло?
Един вълк, след като изяде една овца, него му е приятно, казва: „Отлична работа е това, утре да има пак.“ Той си седи.
Питам тогава: Онзи, който е заклал една кокошка, че я е опапал, религиозен там, той се моли на Господа, сега, съзнанието доде е дошло?
Той седи и се радва сега, че му пекат кокошка, жена му приготовлява. Религиозен е, печено има и после чорбица с лимон, оризец, едно яйце разбито хубаво, така. Въодушевлява се той и след като изяде кокошката, ще благодари на Бога, че Господ е промислил за него. Каква разлика има между този културен човек и онзи вълк, който изял овцата? Ще кажете, той не я мъчи, не я разкъсва както вълкът – ама отрязва ѝ главата.
към беседата >>
Виждаш, те плачат, умират, говор има, безпокоене, вдигане на шум.
Художниците често заблуждават хората. Те искат да ви представят духовното, защото художникът представя една духовна картина на платно. Запример идете в кинематографа. Нали виждате, хората минават, много неща минават пред очите ви. Какъв свят е там?
Виждаш, те плачат, умират, говор има, безпокоене, вдигане на шум.
Казвате: „Бре, изпокараха се.“ Нищо не се изпокараха. Но едно малко фенерче има там, откъдето се проектират нещата на платното. И ти казваш: „Какво правят там, на платното? Глупост е това, там не е реалността.“ Тогава, вие сте в този свят на кинематографа и мислите, че знаете нещо. Не, нищо не знаете.
към беседата >>
Че, Той на кръста, след като погледна всичко, казва: „Да бъде Твоята Воля.
И Христос, и Той повтори същия изпит.
Че, Той на кръста, след като погледна всичко, казва: „Да бъде Твоята Воля.
Тази работа не я разбирам. Каквото можах, направих в света, но виждам, никакъв резултат няма. В Твоите ръце предавам Духа Си и оставям всичките противоречия.“ Въздигна Го Бог. Това е изпит. Едно голямо противоречие.
към беседата >>
В дадения случай и той не може да търпи; и той като започне да те бута, и ти не можеш да го търпиш.
“ Сега, тъй, както ти изискваш, ти не можеш да търпиш, че хората не могат да ти приготвят; но представете си, че и вас не могат да търпят – дадат ви една работа и този, който ви я е дал, иска скоро да свършите работата. А ти като гледаш, тази работа не е за един час, 5–6 часа трябват. А този господин постоянно обикаля, казва: „Какво правиш? Денят мина. Ти нищо не си свършил.“ Безпокои се.
В дадения случай и той не може да търпи; и той като започне да те бута, и ти не можеш да го търпиш.
Ти го погледнеш и казваш: „Какво познание има този човек за нещата? “
към беседата >>
Той седи и се радва сега, че му пекат кокошка, жена му приготовлява.
Един вълк, след като изяде една овца, него му е приятно, казва: „Отлична работа е това, утре да има пак.“ Той си седи. Питам тогава: Онзи, който е заклал една кокошка, че я е опапал, религиозен там, той се моли на Господа, сега, съзнанието доде е дошло?
Той седи и се радва сега, че му пекат кокошка, жена му приготовлява.
Религиозен е, печено има и после чорбица с лимон, оризец, едно яйце разбито хубаво, така. Въодушевлява се той и след като изяде кокошката, ще благодари на Бога, че Господ е промислил за него. Каква разлика има между този културен човек и онзи вълк, който изял овцата? Ще кажете, той не я мъчи, не я разкъсва както вълкът – ама отрязва ѝ главата. Че, вълкът поне не го дере, агнето.
към беседата >>
Казвате: „Бре, изпокараха се.“ Нищо не се изпокараха.
Те искат да ви представят духовното, защото художникът представя една духовна картина на платно. Запример идете в кинематографа. Нали виждате, хората минават, много неща минават пред очите ви. Какъв свят е там? Виждаш, те плачат, умират, говор има, безпокоене, вдигане на шум.
Казвате: „Бре, изпокараха се.“ Нищо не се изпокараха.
Но едно малко фенерче има там, откъдето се проектират нещата на платното. И ти казваш: „Какво правят там, на платното? Глупост е това, там не е реалността.“ Тогава, вие сте в този свят на кинематографа и мислите, че знаете нещо. Не, нищо не знаете. Обърнете погледа назад, оттам, отдето се проектира този свят.
към беседата >>
Тази работа не я разбирам.
И Христос, и Той повтори същия изпит. Че, Той на кръста, след като погледна всичко, казва: „Да бъде Твоята Воля.
Тази работа не я разбирам.
Каквото можах, направих в света, но виждам, никакъв резултат няма. В Твоите ръце предавам Духа Си и оставям всичките противоречия.“ Въздигна Го Бог. Това е изпит. Едно голямо противоречие. Моли се да мине тази чаша, да не дойдат страданията, а страданията дойдоха отгоре.
към беседата >>
Ти го погледнеш и казваш: „Какво познание има този човек за нещата?
А ти като гледаш, тази работа не е за един час, 5–6 часа трябват. А този господин постоянно обикаля, казва: „Какво правиш? Денят мина. Ти нищо не си свършил.“ Безпокои се. В дадения случай и той не може да търпи; и той като започне да те бута, и ти не можеш да го търпиш.
Ти го погледнеш и казваш: „Какво познание има този човек за нещата?
“
към беседата >>
Религиозен е, печено има и после чорбица с лимон, оризец, едно яйце разбито хубаво, така.
Един вълк, след като изяде една овца, него му е приятно, казва: „Отлична работа е това, утре да има пак.“ Той си седи. Питам тогава: Онзи, който е заклал една кокошка, че я е опапал, религиозен там, той се моли на Господа, сега, съзнанието доде е дошло? Той седи и се радва сега, че му пекат кокошка, жена му приготовлява.
Религиозен е, печено има и после чорбица с лимон, оризец, едно яйце разбито хубаво, така.
Въодушевлява се той и след като изяде кокошката, ще благодари на Бога, че Господ е промислил за него. Каква разлика има между този културен човек и онзи вълк, който изял овцата? Ще кажете, той не я мъчи, не я разкъсва както вълкът – ама отрязва ѝ главата. Че, вълкът поне не го дере, агнето. А човек ще го дере, агнето, взима му кожата.
към беседата >>
Но едно малко фенерче има там, откъдето се проектират нещата на платното.
Запример идете в кинематографа. Нали виждате, хората минават, много неща минават пред очите ви. Какъв свят е там? Виждаш, те плачат, умират, говор има, безпокоене, вдигане на шум. Казвате: „Бре, изпокараха се.“ Нищо не се изпокараха.
Но едно малко фенерче има там, откъдето се проектират нещата на платното.
И ти казваш: „Какво правят там, на платното? Глупост е това, там не е реалността.“ Тогава, вие сте в този свят на кинематографа и мислите, че знаете нещо. Не, нищо не знаете. Обърнете погледа назад, оттам, отдето се проектира този свят.
към беседата >>
НАГОРЕ