НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
257
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
257
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
И ако ние се бяхме подчинили на ония наследствени качества на душата си, на ония благородни пориви, благородни желания да правим добро, които има във всеки един от нас, ще бъдем по-добре, отколкото сме сега.
Неговият организъм се нуждае от една малка почивка. Тази счупена стомна трябва да се засмоли. И сега ние възпитаваме нашите деца, че трябва да ядат много. Туй възпитание е вложено в нас, но природата казва: „Когато си гладен, иде ядеш. Когато не си гладен, ще постиш.“ И ако ние, съвременните културни хора, бихме се подчинили на този вътрешен инстинкт на глада, щяхме да бъдем десет пъти по-здрави, отколкото сега.
И ако ние се бяхме подчинили на ония наследствени качества на душата си, на ония благородни пориви, благородни желания да правим добро, които има във всеки един от нас, ще бъдем по-добре, отколкото сме сега.
Казвате: „Вълкът не е сега такъв, да правим добро. Трябва да се грижим за себе си.“ Но знаете ли как аз определям доброто за себе си? Някой казва: „Да правим добро.“
към беседата >>
Благодарение, че вярваш в щастието, защото щастието е един стимул.
Ние, съвременните хора, сме много лековерни. Те в Бога не вярват, а дойдат при мене и ми казват: „Какво е моето щастие? “ Аз в щастието не вярвам. Че как – в Бога не вярваш, а пък за щастие мислиш. Щастието, което е едно последствие, ти му вярваш, а в причината на нещата, която е Бог, не вярваш.
Благодарение, че вярваш в щастието, защото щастието е един стимул.
към беседата >>
Казвате: „Вълкът не е сега такъв, да правим добро.
Тази счупена стомна трябва да се засмоли. И сега ние възпитаваме нашите деца, че трябва да ядат много. Туй възпитание е вложено в нас, но природата казва: „Когато си гладен, иде ядеш. Когато не си гладен, ще постиш.“ И ако ние, съвременните културни хора, бихме се подчинили на този вътрешен инстинкт на глада, щяхме да бъдем десет пъти по-здрави, отколкото сега. И ако ние се бяхме подчинили на ония наследствени качества на душата си, на ония благородни пориви, благородни желания да правим добро, които има във всеки един от нас, ще бъдем по-добре, отколкото сме сега.
Казвате: „Вълкът не е сега такъв, да правим добро.
Трябва да се грижим за себе си.“ Но знаете ли как аз определям доброто за себе си? Някой казва: „Да правим добро.“
към беседата >>
Сега Христос казва: „Аз съм лозата, а вие пръчките.“ Ако ние се насадим на тази пръчка, това е важно, туй е един много кардинален въпрос.
Сега Христос казва: „Аз съм лозата, а вие пръчките.“ Ако ние се насадим на тази пръчка, това е важно, туй е един много кардинален въпрос.
Вие сте дошли вече до това положение, няма друго разрешение. Съвременните хора са дошли до една много голяма криза. Няма да се минат и десет години, хората ще минат през една органическа криза. Бубата се завързва в един пашкул. Не даде ли пашкул, опасно е.
към беседата >>
Трябва да се грижим за себе си.“ Но знаете ли как аз определям доброто за себе си?
И сега ние възпитаваме нашите деца, че трябва да ядат много. Туй възпитание е вложено в нас, но природата казва: „Когато си гладен, иде ядеш. Когато не си гладен, ще постиш.“ И ако ние, съвременните културни хора, бихме се подчинили на този вътрешен инстинкт на глада, щяхме да бъдем десет пъти по-здрави, отколкото сега. И ако ние се бяхме подчинили на ония наследствени качества на душата си, на ония благородни пориви, благородни желания да правим добро, които има във всеки един от нас, ще бъдем по-добре, отколкото сме сега. Казвате: „Вълкът не е сега такъв, да правим добро.
Трябва да се грижим за себе си.“ Но знаете ли как аз определям доброто за себе си?
Някой казва: „Да правим добро.“
към беседата >>
Вие сте дошли вече до това положение, няма друго разрешение.
Сега Христос казва: „Аз съм лозата, а вие пръчките.“ Ако ние се насадим на тази пръчка, това е важно, туй е един много кардинален въпрос.
Вие сте дошли вече до това положение, няма друго разрешение.
Съвременните хора са дошли до една много голяма криза. Няма да се минат и десет години, хората ще минат през една органическа криза. Бубата се завързва в един пашкул. Не даде ли пашкул, опасно е. Ние много мислим и това мислене е много намясто.
към беседата >>
Някой казва: „Да правим добро.“
Туй възпитание е вложено в нас, но природата казва: „Когато си гладен, иде ядеш. Когато не си гладен, ще постиш.“ И ако ние, съвременните културни хора, бихме се подчинили на този вътрешен инстинкт на глада, щяхме да бъдем десет пъти по-здрави, отколкото сега. И ако ние се бяхме подчинили на ония наследствени качества на душата си, на ония благородни пориви, благородни желания да правим добро, които има във всеки един от нас, ще бъдем по-добре, отколкото сме сега. Казвате: „Вълкът не е сега такъв, да правим добро. Трябва да се грижим за себе си.“ Но знаете ли как аз определям доброто за себе си?
Някой казва: „Да правим добро.“
към беседата >>
Съвременните хора са дошли до една много голяма криза.
Сега Христос казва: „Аз съм лозата, а вие пръчките.“ Ако ние се насадим на тази пръчка, това е важно, туй е един много кардинален въпрос. Вие сте дошли вече до това положение, няма друго разрешение.
Съвременните хора са дошли до една много голяма криза.
Няма да се минат и десет години, хората ще минат през една органическа криза. Бубата се завързва в един пашкул. Не даде ли пашкул, опасно е. Ние много мислим и това мислене е много намясто.
към беседата >>
Доброто, това е сенки.
Доброто, това е сенки.
Когато някой каже, че трябва да правим добро, аз разбирам, че както земеделецът трябва да посее петдесет-шестдесет декара земя с жито и да я обработва, защото от това зависи реколтата, така и всеки човек трябва да посее нивите си и от обработването им зависи тяхната реколта. Доброто не седи в това, да дадеш едно петаче. Доброто е засяване, разширение на човешката душа. А що е злото? Злото е обратен процес – когато оставиш своите ниви необработени.
към беседата >>
Няма да се минат и десет години, хората ще минат през една органическа криза.
Сега Христос казва: „Аз съм лозата, а вие пръчките.“ Ако ние се насадим на тази пръчка, това е важно, туй е един много кардинален въпрос. Вие сте дошли вече до това положение, няма друго разрешение. Съвременните хора са дошли до една много голяма криза.
Няма да се минат и десет години, хората ще минат през една органическа криза.
Бубата се завързва в един пашкул. Не даде ли пашкул, опасно е. Ние много мислим и това мислене е много намясто.
към беседата >>
Когато някой каже, че трябва да правим добро, аз разбирам, че както земеделецът трябва да посее петдесет-шестдесет декара земя с жито и да я обработва, защото от това зависи реколтата, така и всеки човек трябва да посее нивите си и от обработването им зависи тяхната реколта.
Доброто, това е сенки.
Когато някой каже, че трябва да правим добро, аз разбирам, че както земеделецът трябва да посее петдесет-шестдесет декара земя с жито и да я обработва, защото от това зависи реколтата, така и всеки човек трябва да посее нивите си и от обработването им зависи тяхната реколта.
Доброто не седи в това, да дадеш едно петаче. Доброто е засяване, разширение на човешката душа. А що е злото? Злото е обратен процес – когато оставиш своите ниви необработени. Какво ще донесат те?
към беседата >>
Бубата се завързва в един пашкул.
Сега Христос казва: „Аз съм лозата, а вие пръчките.“ Ако ние се насадим на тази пръчка, това е важно, туй е един много кардинален въпрос. Вие сте дошли вече до това положение, няма друго разрешение. Съвременните хора са дошли до една много голяма криза. Няма да се минат и десет години, хората ще минат през една органическа криза.
Бубата се завързва в един пашкул.
Не даде ли пашкул, опасно е. Ние много мислим и това мислене е много намясто.
към беседата >>
Доброто не седи в това, да дадеш едно петаче.
Доброто, това е сенки. Когато някой каже, че трябва да правим добро, аз разбирам, че както земеделецът трябва да посее петдесет-шестдесет декара земя с жито и да я обработва, защото от това зависи реколтата, така и всеки човек трябва да посее нивите си и от обработването им зависи тяхната реколта.
Доброто не седи в това, да дадеш едно петаче.
Доброто е засяване, разширение на човешката душа. А що е злото? Злото е обратен процес – когато оставиш своите ниви необработени. Какво ще донесат те? Глад. Туй е вярно.
към беседата >>
Не даде ли пашкул, опасно е.
Сега Христос казва: „Аз съм лозата, а вие пръчките.“ Ако ние се насадим на тази пръчка, това е важно, туй е един много кардинален въпрос. Вие сте дошли вече до това положение, няма друго разрешение. Съвременните хора са дошли до една много голяма криза. Няма да се минат и десет години, хората ще минат през една органическа криза. Бубата се завързва в един пашкул.
Не даде ли пашкул, опасно е.
Ние много мислим и това мислене е много намясто.
към беседата >>
Доброто е засяване, разширение на човешката душа.
Доброто, това е сенки. Когато някой каже, че трябва да правим добро, аз разбирам, че както земеделецът трябва да посее петдесет-шестдесет декара земя с жито и да я обработва, защото от това зависи реколтата, така и всеки човек трябва да посее нивите си и от обработването им зависи тяхната реколта. Доброто не седи в това, да дадеш едно петаче.
Доброто е засяване, разширение на човешката душа.
А що е злото? Злото е обратен процес – когато оставиш своите ниви необработени. Какво ще донесат те? Глад. Туй е вярно.
към беседата >>
Ние много мислим и това мислене е много намясто.
Вие сте дошли вече до това положение, няма друго разрешение. Съвременните хора са дошли до една много голяма криза. Няма да се минат и десет години, хората ще минат през една органическа криза. Бубата се завързва в един пашкул. Не даде ли пашкул, опасно е.
Ние много мислим и това мислене е много намясто.
към беседата >>
А що е злото?
Доброто, това е сенки. Когато някой каже, че трябва да правим добро, аз разбирам, че както земеделецът трябва да посее петдесет-шестдесет декара земя с жито и да я обработва, защото от това зависи реколтата, така и всеки човек трябва да посее нивите си и от обработването им зависи тяхната реколта. Доброто не седи в това, да дадеш едно петаче. Доброто е засяване, разширение на човешката душа.
А що е злото?
Злото е обратен процес – когато оставиш своите ниви необработени. Какво ще донесат те? Глад. Туй е вярно.
към беседата >>
„Аз съм – казва Христос – истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“
„Аз съм – казва Христос – истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“
към беседата >>
Злото е обратен процес – когато оставиш своите ниви необработени.
Доброто, това е сенки. Когато някой каже, че трябва да правим добро, аз разбирам, че както земеделецът трябва да посее петдесет-шестдесет декара земя с жито и да я обработва, защото от това зависи реколтата, така и всеки човек трябва да посее нивите си и от обработването им зависи тяхната реколта. Доброто не седи в това, да дадеш едно петаче. Доброто е засяване, разширение на човешката душа. А що е злото?
Злото е обратен процес – когато оставиш своите ниви необработени.
Какво ще донесат те? Глад. Туй е вярно.
към беседата >>
Аз задавам този въпрос сега на свещениците, на вас, питам ви тази пръчка имате ли я.
Аз задавам този въпрос сега на свещениците, на вас, питам ви тази пръчка имате ли я.
Ако действително Христос е истинната лоза, а вие пръчките, то едно положение трябва да имате – каквито сте, трябва да имате любов, второто положение – трябва да имате вяра, да сте умни хора, защото според мене вярата е само за умните, за интелигентните хора, не е за простите хора. Благородният и възвишеният свят е само за най-умните хора. Трябва да направим опит с всички хора. Аз съм в състояние, готов съм да направя опит с всички майки и бащи. Десет години са ми достатъчни, за да видят всички хора, че с неговите твърдения на окултната наука, че със силата на любовта можем да направим изменения.
към беседата >>
Какво ще донесат те?
Когато някой каже, че трябва да правим добро, аз разбирам, че както земеделецът трябва да посее петдесет-шестдесет декара земя с жито и да я обработва, защото от това зависи реколтата, така и всеки човек трябва да посее нивите си и от обработването им зависи тяхната реколта. Доброто не седи в това, да дадеш едно петаче. Доброто е засяване, разширение на човешката душа. А що е злото? Злото е обратен процес – когато оставиш своите ниви необработени.
Какво ще донесат те?
Глад. Туй е вярно.
към беседата >>
Ако действително Христос е истинната лоза, а вие пръчките, то едно положение трябва да имате – каквито сте, трябва да имате любов, второто положение – трябва да имате вяра, да сте умни хора, защото според мене вярата е само за умните, за интелигентните хора, не е за простите хора.
Аз задавам този въпрос сега на свещениците, на вас, питам ви тази пръчка имате ли я.
Ако действително Христос е истинната лоза, а вие пръчките, то едно положение трябва да имате – каквито сте, трябва да имате любов, второто положение – трябва да имате вяра, да сте умни хора, защото според мене вярата е само за умните, за интелигентните хора, не е за простите хора.
Благородният и възвишеният свят е само за най-умните хора. Трябва да направим опит с всички хора. Аз съм в състояние, готов съм да направя опит с всички майки и бащи. Десет години са ми достатъчни, за да видят всички хора, че с неговите твърдения на окултната наука, че със силата на любовта можем да направим изменения. Любовта съдържа всички най-възвишени трептения, тя съдържа този огън, в който всички вещества, даже и най-твърдите, няма да се разтопят и да ги кристализира, да ги оформи.
към беседата >>
Глад. Туй е вярно.
Доброто не седи в това, да дадеш едно петаче. Доброто е засяване, разширение на човешката душа. А що е злото? Злото е обратен процес – когато оставиш своите ниви необработени. Какво ще донесат те?
Глад. Туй е вярно.
към беседата >>
Благородният и възвишеният свят е само за най-умните хора.
Аз задавам този въпрос сега на свещениците, на вас, питам ви тази пръчка имате ли я. Ако действително Христос е истинната лоза, а вие пръчките, то едно положение трябва да имате – каквито сте, трябва да имате любов, второто положение – трябва да имате вяра, да сте умни хора, защото според мене вярата е само за умните, за интелигентните хора, не е за простите хора.
Благородният и възвишеният свят е само за най-умните хора.
Трябва да направим опит с всички хора. Аз съм в състояние, готов съм да направя опит с всички майки и бащи. Десет години са ми достатъчни, за да видят всички хора, че с неговите твърдения на окултната наука, че със силата на любовта можем да направим изменения. Любовта съдържа всички най-възвишени трептения, тя съдържа този огън, в който всички вещества, даже и най-твърдите, няма да се разтопят и да ги кристализира, да ги оформи. Невъзможните неща за обикновения живот са възможни за любовта.
към беседата >>
Сега аз мога да ви проповядвам, че Христос казва: „Аз съм истинната лоза“, но вие може да си кажете така: „Този човек дали ни говори истината, какви са неговите намерения, какви задни цели има?
Сега аз мога да ви проповядвам, че Христос казва: „Аз съм истинната лоза“, но вие може да си кажете така: „Този човек дали ни говори истината, какви са неговите намерения, какви задни цели има?
“ Аз ще ви кажа какви са моите задни цели. Вие искате да знаете истината, нали? Да кажем, че от вашия дядо ви е останала в завещание една книга, не сте я чели. Не сте я чели по единствената причина, че не сте имали свещ. Разтваряли сте тази книга, пипали сте листата ѝ и отново сте я затваряли, не сте я чели.
към беседата >>
Трябва да направим опит с всички хора.
Аз задавам този въпрос сега на свещениците, на вас, питам ви тази пръчка имате ли я. Ако действително Христос е истинната лоза, а вие пръчките, то едно положение трябва да имате – каквито сте, трябва да имате любов, второто положение – трябва да имате вяра, да сте умни хора, защото според мене вярата е само за умните, за интелигентните хора, не е за простите хора. Благородният и възвишеният свят е само за най-умните хора.
Трябва да направим опит с всички хора.
Аз съм в състояние, готов съм да направя опит с всички майки и бащи. Десет години са ми достатъчни, за да видят всички хора, че с неговите твърдения на окултната наука, че със силата на любовта можем да направим изменения. Любовта съдържа всички най-възвишени трептения, тя съдържа този огън, в който всички вещества, даже и най-твърдите, няма да се разтопят и да ги кристализира, да ги оформи. Невъзможните неща за обикновения живот са възможни за любовта. Всички са опитали това.
към беседата >>
“ Аз ще ви кажа какви са моите задни цели.
Сега аз мога да ви проповядвам, че Христос казва: „Аз съм истинната лоза“, но вие може да си кажете така: „Този човек дали ни говори истината, какви са неговите намерения, какви задни цели има?
“ Аз ще ви кажа какви са моите задни цели.
Вие искате да знаете истината, нали? Да кажем, че от вашия дядо ви е останала в завещание една книга, не сте я чели. Не сте я чели по единствената причина, че не сте имали свещ. Разтваряли сте тази книга, пипали сте листата ѝ и отново сте я затваряли, не сте я чели. Идвам аз при вас, донасям ви тази книга и казвам: „Разтворете тази книга.
към беседата >>
Аз съм в състояние, готов съм да направя опит с всички майки и бащи.
Аз задавам този въпрос сега на свещениците, на вас, питам ви тази пръчка имате ли я. Ако действително Христос е истинната лоза, а вие пръчките, то едно положение трябва да имате – каквито сте, трябва да имате любов, второто положение – трябва да имате вяра, да сте умни хора, защото според мене вярата е само за умните, за интелигентните хора, не е за простите хора. Благородният и възвишеният свят е само за най-умните хора. Трябва да направим опит с всички хора.
Аз съм в състояние, готов съм да направя опит с всички майки и бащи.
Десет години са ми достатъчни, за да видят всички хора, че с неговите твърдения на окултната наука, че със силата на любовта можем да направим изменения. Любовта съдържа всички най-възвишени трептения, тя съдържа този огън, в който всички вещества, даже и най-твърдите, няма да се разтопят и да ги кристализира, да ги оформи. Невъзможните неща за обикновения живот са възможни за любовта. Всички са опитали това. Когато сърцето ви е отворено, виждате, че всичко може да направите.
към беседата >>
Вие искате да знаете истината, нали?
Сега аз мога да ви проповядвам, че Христос казва: „Аз съм истинната лоза“, но вие може да си кажете така: „Този човек дали ни говори истината, какви са неговите намерения, какви задни цели има? “ Аз ще ви кажа какви са моите задни цели.
Вие искате да знаете истината, нали?
Да кажем, че от вашия дядо ви е останала в завещание една книга, не сте я чели. Не сте я чели по единствената причина, че не сте имали свещ. Разтваряли сте тази книга, пипали сте листата ѝ и отново сте я затваряли, не сте я чели. Идвам аз при вас, донасям ви тази книга и казвам: „Разтворете тази книга. Можете ли да четете тази книга?
към беседата >>
Десет години са ми достатъчни, за да видят всички хора, че с неговите твърдения на окултната наука, че със силата на любовта можем да направим изменения.
Аз задавам този въпрос сега на свещениците, на вас, питам ви тази пръчка имате ли я. Ако действително Христос е истинната лоза, а вие пръчките, то едно положение трябва да имате – каквито сте, трябва да имате любов, второто положение – трябва да имате вяра, да сте умни хора, защото според мене вярата е само за умните, за интелигентните хора, не е за простите хора. Благородният и възвишеният свят е само за най-умните хора. Трябва да направим опит с всички хора. Аз съм в състояние, готов съм да направя опит с всички майки и бащи.
Десет години са ми достатъчни, за да видят всички хора, че с неговите твърдения на окултната наука, че със силата на любовта можем да направим изменения.
Любовта съдържа всички най-възвишени трептения, тя съдържа този огън, в който всички вещества, даже и най-твърдите, няма да се разтопят и да ги кристализира, да ги оформи. Невъзможните неща за обикновения живот са възможни за любовта. Всички са опитали това. Когато сърцето ви е отворено, виждате, че всичко може да направите. Изгубите ли любовта, нищо не можете да направите.
към беседата >>
Да кажем, че от вашия дядо ви е останала в завещание една книга, не сте я чели.
Сега аз мога да ви проповядвам, че Христос казва: „Аз съм истинната лоза“, но вие може да си кажете така: „Този човек дали ни говори истината, какви са неговите намерения, какви задни цели има? “ Аз ще ви кажа какви са моите задни цели. Вие искате да знаете истината, нали?
Да кажем, че от вашия дядо ви е останала в завещание една книга, не сте я чели.
Не сте я чели по единствената причина, че не сте имали свещ. Разтваряли сте тази книга, пипали сте листата ѝ и отново сте я затваряли, не сте я чели. Идвам аз при вас, донасям ви тази книга и казвам: „Разтворете тази книга. Можете ли да четете тази книга? “ „Можем.“ Питам, тази светлина истинна ли е?
към беседата >>
Любовта съдържа всички най-възвишени трептения, тя съдържа този огън, в който всички вещества, даже и най-твърдите, няма да се разтопят и да ги кристализира, да ги оформи.
Ако действително Христос е истинната лоза, а вие пръчките, то едно положение трябва да имате – каквито сте, трябва да имате любов, второто положение – трябва да имате вяра, да сте умни хора, защото според мене вярата е само за умните, за интелигентните хора, не е за простите хора. Благородният и възвишеният свят е само за най-умните хора. Трябва да направим опит с всички хора. Аз съм в състояние, готов съм да направя опит с всички майки и бащи. Десет години са ми достатъчни, за да видят всички хора, че с неговите твърдения на окултната наука, че със силата на любовта можем да направим изменения.
Любовта съдържа всички най-възвишени трептения, тя съдържа този огън, в който всички вещества, даже и най-твърдите, няма да се разтопят и да ги кристализира, да ги оформи.
Невъзможните неща за обикновения живот са възможни за любовта. Всички са опитали това. Когато сърцето ви е отворено, виждате, че всичко може да направите. Изгубите ли любовта, нищо не можете да направите.
към беседата >>
Не сте я чели по единствената причина, че не сте имали свещ.
Сега аз мога да ви проповядвам, че Христос казва: „Аз съм истинната лоза“, но вие може да си кажете така: „Този човек дали ни говори истината, какви са неговите намерения, какви задни цели има? “ Аз ще ви кажа какви са моите задни цели. Вие искате да знаете истината, нали? Да кажем, че от вашия дядо ви е останала в завещание една книга, не сте я чели.
Не сте я чели по единствената причина, че не сте имали свещ.
Разтваряли сте тази книга, пипали сте листата ѝ и отново сте я затваряли, не сте я чели. Идвам аз при вас, донасям ви тази книга и казвам: „Разтворете тази книга. Можете ли да четете тази книга? “ „Можем.“ Питам, тази светлина истинна ли е? Ако моята свещ може да ви даде възможност да четете, да разберете съдържанието на тази книга, светлината ѝ е истинна.
към беседата >>
Невъзможните неща за обикновения живот са възможни за любовта.
Благородният и възвишеният свят е само за най-умните хора. Трябва да направим опит с всички хора. Аз съм в състояние, готов съм да направя опит с всички майки и бащи. Десет години са ми достатъчни, за да видят всички хора, че с неговите твърдения на окултната наука, че със силата на любовта можем да направим изменения. Любовта съдържа всички най-възвишени трептения, тя съдържа този огън, в който всички вещества, даже и най-твърдите, няма да се разтопят и да ги кристализира, да ги оформи.
Невъзможните неща за обикновения живот са възможни за любовта.
Всички са опитали това. Когато сърцето ви е отворено, виждате, че всичко може да направите. Изгубите ли любовта, нищо не можете да направите.
към беседата >>
Разтваряли сте тази книга, пипали сте листата ѝ и отново сте я затваряли, не сте я чели.
Сега аз мога да ви проповядвам, че Христос казва: „Аз съм истинната лоза“, но вие може да си кажете така: „Този човек дали ни говори истината, какви са неговите намерения, какви задни цели има? “ Аз ще ви кажа какви са моите задни цели. Вие искате да знаете истината, нали? Да кажем, че от вашия дядо ви е останала в завещание една книга, не сте я чели. Не сте я чели по единствената причина, че не сте имали свещ.
Разтваряли сте тази книга, пипали сте листата ѝ и отново сте я затваряли, не сте я чели.
Идвам аз при вас, донасям ви тази книга и казвам: „Разтворете тази книга. Можете ли да четете тази книга? “ „Можем.“ Питам, тази светлина истинна ли е? Ако моята свещ може да ви даде възможност да четете, да разберете съдържанието на тази книга, светлината ѝ е истинна. Не се ровете сега какъв е съставът на тази свещ.
към беседата >>
Всички са опитали това.
Трябва да направим опит с всички хора. Аз съм в състояние, готов съм да направя опит с всички майки и бащи. Десет години са ми достатъчни, за да видят всички хора, че с неговите твърдения на окултната наука, че със силата на любовта можем да направим изменения. Любовта съдържа всички най-възвишени трептения, тя съдържа този огън, в който всички вещества, даже и най-твърдите, няма да се разтопят и да ги кристализира, да ги оформи. Невъзможните неща за обикновения живот са възможни за любовта.
Всички са опитали това.
Когато сърцето ви е отворено, виждате, че всичко може да направите. Изгубите ли любовта, нищо не можете да направите.
към беседата >>
Идвам аз при вас, донасям ви тази книга и казвам: „Разтворете тази книга.
“ Аз ще ви кажа какви са моите задни цели. Вие искате да знаете истината, нали? Да кажем, че от вашия дядо ви е останала в завещание една книга, не сте я чели. Не сте я чели по единствената причина, че не сте имали свещ. Разтваряли сте тази книга, пипали сте листата ѝ и отново сте я затваряли, не сте я чели.
Идвам аз при вас, донасям ви тази книга и казвам: „Разтворете тази книга.
Можете ли да четете тази книга? “ „Можем.“ Питам, тази светлина истинна ли е? Ако моята свещ може да ви даде възможност да четете, да разберете съдържанието на тази книга, светлината ѝ е истинна. Не се ровете сега какъв е съставът на тази свещ. Химията казва – съставът ѝ е от восък, от мазнини.
към беседата >>
Когато сърцето ви е отворено, виждате, че всичко може да направите.
Аз съм в състояние, готов съм да направя опит с всички майки и бащи. Десет години са ми достатъчни, за да видят всички хора, че с неговите твърдения на окултната наука, че със силата на любовта можем да направим изменения. Любовта съдържа всички най-възвишени трептения, тя съдържа този огън, в който всички вещества, даже и най-твърдите, няма да се разтопят и да ги кристализира, да ги оформи. Невъзможните неща за обикновения живот са възможни за любовта. Всички са опитали това.
Когато сърцето ви е отворено, виждате, че всичко може да направите.
Изгубите ли любовта, нищо не можете да направите.
към беседата >>
Можете ли да четете тази книга?
Вие искате да знаете истината, нали? Да кажем, че от вашия дядо ви е останала в завещание една книга, не сте я чели. Не сте я чели по единствената причина, че не сте имали свещ. Разтваряли сте тази книга, пипали сте листата ѝ и отново сте я затваряли, не сте я чели. Идвам аз при вас, донасям ви тази книга и казвам: „Разтворете тази книга.
Можете ли да четете тази книга?
“ „Можем.“ Питам, тази светлина истинна ли е? Ако моята свещ може да ви даде възможност да четете, да разберете съдържанието на тази книга, светлината ѝ е истинна. Не се ровете сега какъв е съставът на тази свещ. Химията казва – съставът ѝ е от восък, от мазнини. Физиката – тази светлина има толкова и толкова вибрации.
към беседата >>
Изгубите ли любовта, нищо не можете да направите.
Десет години са ми достатъчни, за да видят всички хора, че с неговите твърдения на окултната наука, че със силата на любовта можем да направим изменения. Любовта съдържа всички най-възвишени трептения, тя съдържа този огън, в който всички вещества, даже и най-твърдите, няма да се разтопят и да ги кристализира, да ги оформи. Невъзможните неща за обикновения живот са възможни за любовта. Всички са опитали това. Когато сърцето ви е отворено, виждате, че всичко може да направите.
Изгубите ли любовта, нищо не можете да направите.
към беседата >>
“ „Можем.“ Питам, тази светлина истинна ли е?
Да кажем, че от вашия дядо ви е останала в завещание една книга, не сте я чели. Не сте я чели по единствената причина, че не сте имали свещ. Разтваряли сте тази книга, пипали сте листата ѝ и отново сте я затваряли, не сте я чели. Идвам аз при вас, донасям ви тази книга и казвам: „Разтворете тази книга. Можете ли да четете тази книга?
“ „Можем.“ Питам, тази светлина истинна ли е?
Ако моята свещ може да ви даде възможност да четете, да разберете съдържанието на тази книга, светлината ѝ е истинна. Не се ровете сега какъв е съставът на тази свещ. Химията казва – съставът ѝ е от восък, от мазнини. Физиката – тази светлина има толкова и толкова вибрации. Въпросът е прост.
към беседата >>
Двама млади се обичат.
Двама млади се обичат.
Казват, че всичко може да сторят, но един ден дойде една баба и им казва: „Синко, и ние едно време бяхме като вас, но гледайте да се осигурите.“ И жената започва да се осигурява, започва да краде мъжа си. Днес, утре го краде, осигурява се. Но щом мъжът усети това нещо, започва да се сърди, любовта изчезва и всяка вечер има поливане, дъжд, плач и сълзи. Бащата и синът също гледат да се осигурят един-друг, майката и дъщерята – също. Така са изчезнали у нас всички благородни неща, благородни желания.
към беседата >>
Ако моята свещ може да ви даде възможност да четете, да разберете съдържанието на тази книга, светлината ѝ е истинна.
Не сте я чели по единствената причина, че не сте имали свещ. Разтваряли сте тази книга, пипали сте листата ѝ и отново сте я затваряли, не сте я чели. Идвам аз при вас, донасям ви тази книга и казвам: „Разтворете тази книга. Можете ли да четете тази книга? “ „Можем.“ Питам, тази светлина истинна ли е?
Ако моята свещ може да ви даде възможност да четете, да разберете съдържанието на тази книга, светлината ѝ е истинна.
Не се ровете сега какъв е съставът на тази свещ. Химията казва – съставът ѝ е от восък, от мазнини. Физиката – тази светлина има толкова и толкова вибрации. Въпросът е прост. Можете ли да четете при тази свещ?
към беседата >>
Казват, че всичко може да сторят, но един ден дойде една баба и им казва: „Синко, и ние едно време бяхме като вас, но гледайте да се осигурите.“ И жената започва да се осигурява, започва да краде мъжа си.
Двама млади се обичат.
Казват, че всичко може да сторят, но един ден дойде една баба и им казва: „Синко, и ние едно време бяхме като вас, но гледайте да се осигурите.“ И жената започва да се осигурява, започва да краде мъжа си.
Днес, утре го краде, осигурява се. Но щом мъжът усети това нещо, започва да се сърди, любовта изчезва и всяка вечер има поливане, дъжд, плач и сълзи. Бащата и синът също гледат да се осигурят един-друг, майката и дъщерята – също. Така са изчезнали у нас всички благородни неща, благородни желания.
към беседата >>
Не се ровете сега какъв е съставът на тази свещ.
Разтваряли сте тази книга, пипали сте листата ѝ и отново сте я затваряли, не сте я чели. Идвам аз при вас, донасям ви тази книга и казвам: „Разтворете тази книга. Можете ли да четете тази книга? “ „Можем.“ Питам, тази светлина истинна ли е? Ако моята свещ може да ви даде възможност да четете, да разберете съдържанието на тази книга, светлината ѝ е истинна.
Не се ровете сега какъв е съставът на тази свещ.
Химията казва – съставът ѝ е от восък, от мазнини. Физиката – тази светлина има толкова и толкова вибрации. Въпросът е прост. Можете ли да четете при тази свещ? Можем. Добре, използвайте тази свещ, докато гори.
към беседата >>
Днес, утре го краде, осигурява се.
Двама млади се обичат. Казват, че всичко може да сторят, но един ден дойде една баба и им казва: „Синко, и ние едно време бяхме като вас, но гледайте да се осигурите.“ И жената започва да се осигурява, започва да краде мъжа си.
Днес, утре го краде, осигурява се.
Но щом мъжът усети това нещо, започва да се сърди, любовта изчезва и всяка вечер има поливане, дъжд, плач и сълзи. Бащата и синът също гледат да се осигурят един-друг, майката и дъщерята – също. Така са изчезнали у нас всички благородни неща, благородни желания.
към беседата >>
Химията казва – съставът ѝ е от восък, от мазнини.
Идвам аз при вас, донасям ви тази книга и казвам: „Разтворете тази книга. Можете ли да четете тази книга? “ „Можем.“ Питам, тази светлина истинна ли е? Ако моята свещ може да ви даде възможност да четете, да разберете съдържанието на тази книга, светлината ѝ е истинна. Не се ровете сега какъв е съставът на тази свещ.
Химията казва – съставът ѝ е от восък, от мазнини.
Физиката – тази светлина има толкова и толкова вибрации. Въпросът е прост. Можете ли да четете при тази свещ? Можем. Добре, използвайте тази свещ, докато гори. След като четете книгата и слънцето на хоризонта изгрее, тогава изгасете моята свещ, нямате нужда от нея.
към беседата >>
Но щом мъжът усети това нещо, започва да се сърди, любовта изчезва и всяка вечер има поливане, дъжд, плач и сълзи.
Двама млади се обичат. Казват, че всичко може да сторят, но един ден дойде една баба и им казва: „Синко, и ние едно време бяхме като вас, но гледайте да се осигурите.“ И жената започва да се осигурява, започва да краде мъжа си. Днес, утре го краде, осигурява се.
Но щом мъжът усети това нещо, започва да се сърди, любовта изчезва и всяка вечер има поливане, дъжд, плач и сълзи.
Бащата и синът също гледат да се осигурят един-друг, майката и дъщерята – също. Така са изчезнали у нас всички благородни неща, благородни желания.
към беседата >>
Физиката – тази светлина има толкова и толкова вибрации.
Можете ли да четете тази книга? “ „Можем.“ Питам, тази светлина истинна ли е? Ако моята свещ може да ви даде възможност да четете, да разберете съдържанието на тази книга, светлината ѝ е истинна. Не се ровете сега какъв е съставът на тази свещ. Химията казва – съставът ѝ е от восък, от мазнини.
Физиката – тази светлина има толкова и толкова вибрации.
Въпросът е прост. Можете ли да четете при тази свещ? Можем. Добре, използвайте тази свещ, докато гори. След като четете книгата и слънцето на хоризонта изгрее, тогава изгасете моята свещ, нямате нужда от нея. А сега ние казваме – този философ тъй казва, онзи професор тъй казва, аз тъй казвам.
към беседата >>
Бащата и синът също гледат да се осигурят един-друг, майката и дъщерята – също.
Двама млади се обичат. Казват, че всичко може да сторят, но един ден дойде една баба и им казва: „Синко, и ние едно време бяхме като вас, но гледайте да се осигурите.“ И жената започва да се осигурява, започва да краде мъжа си. Днес, утре го краде, осигурява се. Но щом мъжът усети това нещо, започва да се сърди, любовта изчезва и всяка вечер има поливане, дъжд, плач и сълзи.
Бащата и синът също гледат да се осигурят един-друг, майката и дъщерята – също.
Така са изчезнали у нас всички благородни неща, благородни желания.
към беседата >>
Въпросът е прост.
“ „Можем.“ Питам, тази светлина истинна ли е? Ако моята свещ може да ви даде възможност да четете, да разберете съдържанието на тази книга, светлината ѝ е истинна. Не се ровете сега какъв е съставът на тази свещ. Химията казва – съставът ѝ е от восък, от мазнини. Физиката – тази светлина има толкова и толкова вибрации.
Въпросът е прост.
Можете ли да четете при тази свещ? Можем. Добре, използвайте тази свещ, докато гори. След като четете книгата и слънцето на хоризонта изгрее, тогава изгасете моята свещ, нямате нужда от нея. А сега ние казваме – този философ тъй казва, онзи професор тъй казва, аз тъй казвам. Но на земята идва една светлина, при която и най-простите хора, и вие можете да знаете истината.
към беседата >>
Така са изчезнали у нас всички благородни неща, благородни желания.
Двама млади се обичат. Казват, че всичко може да сторят, но един ден дойде една баба и им казва: „Синко, и ние едно време бяхме като вас, но гледайте да се осигурите.“ И жената започва да се осигурява, започва да краде мъжа си. Днес, утре го краде, осигурява се. Но щом мъжът усети това нещо, започва да се сърди, любовта изчезва и всяка вечер има поливане, дъжд, плач и сълзи. Бащата и синът също гледат да се осигурят един-друг, майката и дъщерята – също.
Така са изчезнали у нас всички благородни неща, благородни желания.
към беседата >>
Можете ли да четете при тази свещ?
Ако моята свещ може да ви даде възможност да четете, да разберете съдържанието на тази книга, светлината ѝ е истинна. Не се ровете сега какъв е съставът на тази свещ. Химията казва – съставът ѝ е от восък, от мазнини. Физиката – тази светлина има толкова и толкова вибрации. Въпросът е прост.
Можете ли да четете при тази свещ?
Можем. Добре, използвайте тази свещ, докато гори. След като четете книгата и слънцето на хоризонта изгрее, тогава изгасете моята свещ, нямате нужда от нея. А сега ние казваме – този философ тъй казва, онзи професор тъй казва, аз тъй казвам. Но на земята идва една светлина, при която и най-простите хора, и вие можете да знаете истината. Ще кажете: „Как?
към беседата >>
Няма защо да се осигуряваме.
Няма защо да се осигуряваме.
Единственото сигурно нещо у нас, това е светъл ум, благородно любящо сърце и диамантена воля. Диамантена воля? Някой казва: „Ще дойда в дванадесет часа.“ А той дойде в един часа, цял час трябва да го чакаш. Англичанинът е изработил тази точност в себе си. Като каже в дванадесет часа, той е точен на минутата.
към беседата >>
Можем. Добре, използвайте тази свещ, докато гори.
Не се ровете сега какъв е съставът на тази свещ. Химията казва – съставът ѝ е от восък, от мазнини. Физиката – тази светлина има толкова и толкова вибрации. Въпросът е прост. Можете ли да четете при тази свещ?
Можем. Добре, използвайте тази свещ, докато гори.
След като четете книгата и слънцето на хоризонта изгрее, тогава изгасете моята свещ, нямате нужда от нея. А сега ние казваме – този философ тъй казва, онзи професор тъй казва, аз тъй казвам. Но на земята идва една светлина, при която и най-простите хора, и вие можете да знаете истината. Ще кажете: „Как? “ Като пътувате вечер през някоя планинска местност, трябва ви водач.
към беседата >>
Единственото сигурно нещо у нас, това е светъл ум, благородно любящо сърце и диамантена воля.
Няма защо да се осигуряваме.
Единственото сигурно нещо у нас, това е светъл ум, благородно любящо сърце и диамантена воля.
Диамантена воля? Някой казва: „Ще дойда в дванадесет часа.“ А той дойде в един часа, цял час трябва да го чакаш. Англичанинът е изработил тази точност в себе си. Като каже в дванадесет часа, той е точен на минутата. И действително в природата всички неща са точни – изгряването на слънцето, движението на земята, всичко е точно навреме.
към беседата >>
След като четете книгата и слънцето на хоризонта изгрее, тогава изгасете моята свещ, нямате нужда от нея.
Химията казва – съставът ѝ е от восък, от мазнини. Физиката – тази светлина има толкова и толкова вибрации. Въпросът е прост. Можете ли да четете при тази свещ? Можем. Добре, използвайте тази свещ, докато гори.
След като четете книгата и слънцето на хоризонта изгрее, тогава изгасете моята свещ, нямате нужда от нея.
А сега ние казваме – този философ тъй казва, онзи професор тъй казва, аз тъй казвам. Но на земята идва една светлина, при която и най-простите хора, и вие можете да знаете истината. Ще кажете: „Как? “ Като пътувате вечер през някоя планинска местност, трябва ви водач. Всеки ще каже: „Водач ни трябва.“ Защо?
към беседата >>
Диамантена воля?
Няма защо да се осигуряваме. Единственото сигурно нещо у нас, това е светъл ум, благородно любящо сърце и диамантена воля.
Диамантена воля?
Някой казва: „Ще дойда в дванадесет часа.“ А той дойде в един часа, цял час трябва да го чакаш. Англичанинът е изработил тази точност в себе си. Като каже в дванадесет часа, той е точен на минутата. И действително в природата всички неща са точни – изгряването на слънцето, движението на земята, всичко е точно навреме. И животът, както е създаден, и той върви по този закон.
към беседата >>
А сега ние казваме – този философ тъй казва, онзи професор тъй казва, аз тъй казвам.
Физиката – тази светлина има толкова и толкова вибрации. Въпросът е прост. Можете ли да четете при тази свещ? Можем. Добре, използвайте тази свещ, докато гори. След като четете книгата и слънцето на хоризонта изгрее, тогава изгасете моята свещ, нямате нужда от нея.
А сега ние казваме – този философ тъй казва, онзи професор тъй казва, аз тъй казвам.
Но на земята идва една светлина, при която и най-простите хора, и вие можете да знаете истината. Ще кажете: „Как? “ Като пътувате вечер през някоя планинска местност, трябва ви водач. Всеки ще каже: „Водач ни трябва.“ Защо? Защото може да попаднете в много опасни места, мнозина от вас може да си навехнат краката.
към беседата >>
Някой казва: „Ще дойда в дванадесет часа.“ А той дойде в един часа, цял час трябва да го чакаш.
Няма защо да се осигуряваме. Единственото сигурно нещо у нас, това е светъл ум, благородно любящо сърце и диамантена воля. Диамантена воля?
Някой казва: „Ще дойда в дванадесет часа.“ А той дойде в един часа, цял час трябва да го чакаш.
Англичанинът е изработил тази точност в себе си. Като каже в дванадесет часа, той е точен на минутата. И действително в природата всички неща са точни – изгряването на слънцето, движението на земята, всичко е точно навреме. И животът, както е създаден, и той върви по този закон.
към беседата >>
Но на земята идва една светлина, при която и най-простите хора, и вие можете да знаете истината.
Въпросът е прост. Можете ли да четете при тази свещ? Можем. Добре, използвайте тази свещ, докато гори. След като четете книгата и слънцето на хоризонта изгрее, тогава изгасете моята свещ, нямате нужда от нея. А сега ние казваме – този философ тъй казва, онзи професор тъй казва, аз тъй казвам.
Но на земята идва една светлина, при която и най-простите хора, и вие можете да знаете истината.
Ще кажете: „Как? “ Като пътувате вечер през някоя планинска местност, трябва ви водач. Всеки ще каже: „Водач ни трябва.“ Защо? Защото може да попаднете в много опасни места, мнозина от вас може да си навехнат краката. Но питам, когато слънцето изгрее и цялата местност се освети, тогава всеки не ще ли може сам да пътува към тия високите планински върхове?
към беседата >>
Англичанинът е изработил тази точност в себе си.
Няма защо да се осигуряваме. Единственото сигурно нещо у нас, това е светъл ум, благородно любящо сърце и диамантена воля. Диамантена воля? Някой казва: „Ще дойда в дванадесет часа.“ А той дойде в един часа, цял час трябва да го чакаш.
Англичанинът е изработил тази точност в себе си.
Като каже в дванадесет часа, той е точен на минутата. И действително в природата всички неща са точни – изгряването на слънцето, движението на земята, всичко е точно навреме. И животът, както е създаден, и той върви по този закон.
към беседата >>
Ще кажете: „Как?
Можете ли да четете при тази свещ? Можем. Добре, използвайте тази свещ, докато гори. След като четете книгата и слънцето на хоризонта изгрее, тогава изгасете моята свещ, нямате нужда от нея. А сега ние казваме – този философ тъй казва, онзи професор тъй казва, аз тъй казвам. Но на земята идва една светлина, при която и най-простите хора, и вие можете да знаете истината.
Ще кажете: „Как?
“ Като пътувате вечер през някоя планинска местност, трябва ви водач. Всеки ще каже: „Водач ни трябва.“ Защо? Защото може да попаднете в много опасни места, мнозина от вас може да си навехнат краката. Но питам, когато слънцето изгрее и цялата местност се освети, тогава всеки не ще ли може сам да пътува към тия високите планински върхове? Следователно няма защо да търсите водач, когато имате светлината.
към беседата >>
Като каже в дванадесет часа, той е точен на минутата.
Няма защо да се осигуряваме. Единственото сигурно нещо у нас, това е светъл ум, благородно любящо сърце и диамантена воля. Диамантена воля? Някой казва: „Ще дойда в дванадесет часа.“ А той дойде в един часа, цял час трябва да го чакаш. Англичанинът е изработил тази точност в себе си.
Като каже в дванадесет часа, той е точен на минутата.
И действително в природата всички неща са точни – изгряването на слънцето, движението на земята, всичко е точно навреме. И животът, както е създаден, и той върви по този закон.
към беседата >>
“ Като пътувате вечер през някоя планинска местност, трябва ви водач.
Можем. Добре, използвайте тази свещ, докато гори. След като четете книгата и слънцето на хоризонта изгрее, тогава изгасете моята свещ, нямате нужда от нея. А сега ние казваме – този философ тъй казва, онзи професор тъй казва, аз тъй казвам. Но на земята идва една светлина, при която и най-простите хора, и вие можете да знаете истината. Ще кажете: „Как?
“ Като пътувате вечер през някоя планинска местност, трябва ви водач.
Всеки ще каже: „Водач ни трябва.“ Защо? Защото може да попаднете в много опасни места, мнозина от вас може да си навехнат краката. Но питам, когато слънцето изгрее и цялата местност се освети, тогава всеки не ще ли може сам да пътува към тия високите планински върхове? Следователно няма защо да търсите водач, когато имате светлината. Вечерта се смрачава, стяга човешкия ум и сърце, както на коня турят такива капаци отстрани на очите, да се не стряска.
към беседата >>
И действително в природата всички неща са точни – изгряването на слънцето, движението на земята, всичко е точно навреме.
Единственото сигурно нещо у нас, това е светъл ум, благородно любящо сърце и диамантена воля. Диамантена воля? Някой казва: „Ще дойда в дванадесет часа.“ А той дойде в един часа, цял час трябва да го чакаш. Англичанинът е изработил тази точност в себе си. Като каже в дванадесет часа, той е точен на минутата.
И действително в природата всички неща са точни – изгряването на слънцето, движението на земята, всичко е точно навреме.
И животът, както е създаден, и той върви по този закон.
към беседата >>
Всеки ще каже: „Водач ни трябва.“ Защо?
След като четете книгата и слънцето на хоризонта изгрее, тогава изгасете моята свещ, нямате нужда от нея. А сега ние казваме – този философ тъй казва, онзи професор тъй казва, аз тъй казвам. Но на земята идва една светлина, при която и най-простите хора, и вие можете да знаете истината. Ще кажете: „Как? “ Като пътувате вечер през някоя планинска местност, трябва ви водач.
Всеки ще каже: „Водач ни трябва.“ Защо?
Защото може да попаднете в много опасни места, мнозина от вас може да си навехнат краката. Но питам, когато слънцето изгрее и цялата местност се освети, тогава всеки не ще ли може сам да пътува към тия високите планински върхове? Следователно няма защо да търсите водач, когато имате светлината. Вечерта се смрачава, стяга човешкия ум и сърце, както на коня турят такива капаци отстрани на очите, да се не стряска. Питам, кон, който се стряска, трябва ли да го впрягаш?
към беседата >>
И животът, както е създаден, и той върви по този закон.
Диамантена воля? Някой казва: „Ще дойда в дванадесет часа.“ А той дойде в един часа, цял час трябва да го чакаш. Англичанинът е изработил тази точност в себе си. Като каже в дванадесет часа, той е точен на минутата. И действително в природата всички неща са точни – изгряването на слънцето, движението на земята, всичко е точно навреме.
И животът, както е създаден, и той върви по този закон.
към беседата >>
Защото може да попаднете в много опасни места, мнозина от вас може да си навехнат краката.
А сега ние казваме – този философ тъй казва, онзи професор тъй казва, аз тъй казвам. Но на земята идва една светлина, при която и най-простите хора, и вие можете да знаете истината. Ще кажете: „Как? “ Като пътувате вечер през някоя планинска местност, трябва ви водач. Всеки ще каже: „Водач ни трябва.“ Защо?
Защото може да попаднете в много опасни места, мнозина от вас може да си навехнат краката.
Но питам, когато слънцето изгрее и цялата местност се освети, тогава всеки не ще ли може сам да пътува към тия високите планински върхове? Следователно няма защо да търсите водач, когато имате светлината. Вечерта се смрачава, стяга човешкия ум и сърце, както на коня турят такива капаци отстрани на очите, да се не стряска. Питам, кон, който се стряска, трябва ли да го впрягаш?
към беседата >>
Та Христос казва: „Аз съм истинната лоза и ако вие се насадите на тази лоза отгоре, и Отец ми ви стане земеделецът, вие ще принесете плод много.“
Та Христос казва: „Аз съм истинната лоза и ако вие се насадите на тази лоза отгоре, и Отец ми ви стане земеделецът, вие ще принесете плод много.“
към беседата >>
Но питам, когато слънцето изгрее и цялата местност се освети, тогава всеки не ще ли може сам да пътува към тия високите планински върхове?
Но на земята идва една светлина, при която и най-простите хора, и вие можете да знаете истината. Ще кажете: „Как? “ Като пътувате вечер през някоя планинска местност, трябва ви водач. Всеки ще каже: „Водач ни трябва.“ Защо? Защото може да попаднете в много опасни места, мнозина от вас може да си навехнат краката.
Но питам, когато слънцето изгрее и цялата местност се освети, тогава всеки не ще ли може сам да пътува към тия високите планински върхове?
Следователно няма защо да търсите водач, когато имате светлината. Вечерта се смрачава, стяга човешкия ум и сърце, както на коня турят такива капаци отстрани на очите, да се не стряска. Питам, кон, който се стряска, трябва ли да го впрягаш?
към беседата >>
Аз ще ви оставя сега с мисълта да направите опит с туй велико Христово учение на опит, а не на вяра, защото ние не проповядваме сега вяра.
Аз ще ви оставя сега с мисълта да направите опит с туй велико Христово учение на опит, а не на вяра, защото ние не проповядваме сега вяра.
Някой казва: „Повярвай сега.“ В какво? Ще вярваш само в любовта. Тя е нещо реално. Вярата пък подразбира човешкия ум. Като дойде до вярата, ще почнем да я проповядваме в нейните малки проявления.
към беседата >>
Следователно няма защо да търсите водач, когато имате светлината.
Ще кажете: „Как? “ Като пътувате вечер през някоя планинска местност, трябва ви водач. Всеки ще каже: „Водач ни трябва.“ Защо? Защото може да попаднете в много опасни места, мнозина от вас може да си навехнат краката. Но питам, когато слънцето изгрее и цялата местност се освети, тогава всеки не ще ли може сам да пътува към тия високите планински върхове?
Следователно няма защо да търсите водач, когато имате светлината.
Вечерта се смрачава, стяга човешкия ум и сърце, както на коня турят такива капаци отстрани на очите, да се не стряска. Питам, кон, който се стряска, трябва ли да го впрягаш?
към беседата >>
Някой казва: „Повярвай сега.“ В какво?
Аз ще ви оставя сега с мисълта да направите опит с туй велико Христово учение на опит, а не на вяра, защото ние не проповядваме сега вяра.
Някой казва: „Повярвай сега.“ В какво?
Ще вярваш само в любовта. Тя е нещо реално. Вярата пък подразбира човешкия ум. Като дойде до вярата, ще почнем да я проповядваме в нейните малки проявления. Да кажем, че вие сте неразположени, болни сте, на умиране сте и лекарите казват, че сте осъдени на смърт и от нийде няма никаква помощ.
към беседата >>
Вечерта се смрачава, стяга човешкия ум и сърце, както на коня турят такива капаци отстрани на очите, да се не стряска.
“ Като пътувате вечер през някоя планинска местност, трябва ви водач. Всеки ще каже: „Водач ни трябва.“ Защо? Защото може да попаднете в много опасни места, мнозина от вас може да си навехнат краката. Но питам, когато слънцето изгрее и цялата местност се освети, тогава всеки не ще ли може сам да пътува към тия високите планински върхове? Следователно няма защо да търсите водач, когато имате светлината.
Вечерта се смрачава, стяга човешкия ум и сърце, както на коня турят такива капаци отстрани на очите, да се не стряска.
Питам, кон, който се стряска, трябва ли да го впрягаш?
към беседата >>
Ще вярваш само в любовта.
Аз ще ви оставя сега с мисълта да направите опит с туй велико Христово учение на опит, а не на вяра, защото ние не проповядваме сега вяра. Някой казва: „Повярвай сега.“ В какво?
Ще вярваш само в любовта.
Тя е нещо реално. Вярата пък подразбира човешкия ум. Като дойде до вярата, ще почнем да я проповядваме в нейните малки проявления. Да кажем, че вие сте неразположени, болни сте, на умиране сте и лекарите казват, че сте осъдени на смърт и от нийде няма никаква помощ. Направете един опит със себе си, с някой ваш роднина, ако се намира на смъртно легло.
към беседата >>
Питам, кон, който се стряска, трябва ли да го впрягаш?
Всеки ще каже: „Водач ни трябва.“ Защо? Защото може да попаднете в много опасни места, мнозина от вас може да си навехнат краката. Но питам, когато слънцето изгрее и цялата местност се освети, тогава всеки не ще ли може сам да пътува към тия високите планински върхове? Следователно няма защо да търсите водач, когато имате светлината. Вечерта се смрачава, стяга човешкия ум и сърце, както на коня турят такива капаци отстрани на очите, да се не стряска.
Питам, кон, който се стряска, трябва ли да го впрягаш?
към беседата >>
Тя е нещо реално.
Аз ще ви оставя сега с мисълта да направите опит с туй велико Христово учение на опит, а не на вяра, защото ние не проповядваме сега вяра. Някой казва: „Повярвай сега.“ В какво? Ще вярваш само в любовта.
Тя е нещо реално.
Вярата пък подразбира човешкия ум. Като дойде до вярата, ще почнем да я проповядваме в нейните малки проявления. Да кажем, че вие сте неразположени, болни сте, на умиране сте и лекарите казват, че сте осъдени на смърт и от нийде няма никаква помощ. Направете един опит със себе си, с някой ваш роднина, ако се намира на смъртно легло. Кажете тъй: „Господи, аз отсега ще посветя целия си живот заради тебе, ще работя заради тебе, остави ме на земята.“ Ако ти или този твой роднина направи едно истинско изповядване, няма да се мине един час или един ден най-много според болестта и ще настане една криза на подобрение.
към беседата >>
Под „кон“ аз разбирам човешкия ум.
Под „кон“ аз разбирам човешкия ум.
Ум, който се стряска, всякога може да те хвърли. Той трябва да бъде възпитан, за да не те хвърли. Този ум, който имаме, в него са написани тия велики истини. Ние, съвременните хора, мислим, че истината не е в нас. Не, тя е в нас.
към беседата >>
Вярата пък подразбира човешкия ум.
Аз ще ви оставя сега с мисълта да направите опит с туй велико Христово учение на опит, а не на вяра, защото ние не проповядваме сега вяра. Някой казва: „Повярвай сега.“ В какво? Ще вярваш само в любовта. Тя е нещо реално.
Вярата пък подразбира човешкия ум.
Като дойде до вярата, ще почнем да я проповядваме в нейните малки проявления. Да кажем, че вие сте неразположени, болни сте, на умиране сте и лекарите казват, че сте осъдени на смърт и от нийде няма никаква помощ. Направете един опит със себе си, с някой ваш роднина, ако се намира на смъртно легло. Кажете тъй: „Господи, аз отсега ще посветя целия си живот заради тебе, ще работя заради тебе, остави ме на земята.“ Ако ти или този твой роднина направи едно истинско изповядване, няма да се мине един час или един ден най-много според болестта и ще настане една криза на подобрение.
към беседата >>
Ум, който се стряска, всякога може да те хвърли.
Под „кон“ аз разбирам човешкия ум.
Ум, който се стряска, всякога може да те хвърли.
Той трябва да бъде възпитан, за да не те хвърли. Този ум, който имаме, в него са написани тия велики истини. Ние, съвременните хора, мислим, че истината не е в нас. Не, тя е в нас. Вие дотолкова може да вярвате в моите думи, доколкото имате опитност.
към беседата >>
Като дойде до вярата, ще почнем да я проповядваме в нейните малки проявления.
Аз ще ви оставя сега с мисълта да направите опит с туй велико Христово учение на опит, а не на вяра, защото ние не проповядваме сега вяра. Някой казва: „Повярвай сега.“ В какво? Ще вярваш само в любовта. Тя е нещо реално. Вярата пък подразбира човешкия ум.
Като дойде до вярата, ще почнем да я проповядваме в нейните малки проявления.
Да кажем, че вие сте неразположени, болни сте, на умиране сте и лекарите казват, че сте осъдени на смърт и от нийде няма никаква помощ. Направете един опит със себе си, с някой ваш роднина, ако се намира на смъртно легло. Кажете тъй: „Господи, аз отсега ще посветя целия си живот заради тебе, ще работя заради тебе, остави ме на земята.“ Ако ти или този твой роднина направи едно истинско изповядване, няма да се мине един час или един ден най-много според болестта и ще настане една криза на подобрение.
към беседата >>
Той трябва да бъде възпитан, за да не те хвърли.
Под „кон“ аз разбирам човешкия ум. Ум, който се стряска, всякога може да те хвърли.
Той трябва да бъде възпитан, за да не те хвърли.
Този ум, който имаме, в него са написани тия велики истини. Ние, съвременните хора, мислим, че истината не е в нас. Не, тя е в нас. Вие дотолкова може да вярвате в моите думи, доколкото имате опитност. Ако аз ви дам едно зърно грозде и ви кажа, че не е хубаво, вие, за да повярвате, трябва да го опитате с вашия вкус.
към беседата >>
Да кажем, че вие сте неразположени, болни сте, на умиране сте и лекарите казват, че сте осъдени на смърт и от нийде няма никаква помощ.
Някой казва: „Повярвай сега.“ В какво? Ще вярваш само в любовта. Тя е нещо реално. Вярата пък подразбира човешкия ум. Като дойде до вярата, ще почнем да я проповядваме в нейните малки проявления.
Да кажем, че вие сте неразположени, болни сте, на умиране сте и лекарите казват, че сте осъдени на смърт и от нийде няма никаква помощ.
Направете един опит със себе си, с някой ваш роднина, ако се намира на смъртно легло. Кажете тъй: „Господи, аз отсега ще посветя целия си живот заради тебе, ще работя заради тебе, остави ме на земята.“ Ако ти или този твой роднина направи едно истинско изповядване, няма да се мине един час или един ден най-много според болестта и ще настане една криза на подобрение.
към беседата >>
Този ум, който имаме, в него са написани тия велики истини.
Под „кон“ аз разбирам човешкия ум. Ум, който се стряска, всякога може да те хвърли. Той трябва да бъде възпитан, за да не те хвърли.
Този ум, който имаме, в него са написани тия велики истини.
Ние, съвременните хора, мислим, че истината не е в нас. Не, тя е в нас. Вие дотолкова може да вярвате в моите думи, доколкото имате опитност. Ако аз ви дам едно зърно грозде и ви кажа, че не е хубаво, вие, за да повярвате, трябва да го опитате с вашия вкус. Като проверите и се окаже, че е вярно, добре, но иначе можете да кажете: „Излъга ни той.“ Следователно всяка дума, всяко мое предложение може да го опитате в живота си.
към беседата >>
Направете един опит със себе си, с някой ваш роднина, ако се намира на смъртно легло.
Ще вярваш само в любовта. Тя е нещо реално. Вярата пък подразбира човешкия ум. Като дойде до вярата, ще почнем да я проповядваме в нейните малки проявления. Да кажем, че вие сте неразположени, болни сте, на умиране сте и лекарите казват, че сте осъдени на смърт и от нийде няма никаква помощ.
Направете един опит със себе си, с някой ваш роднина, ако се намира на смъртно легло.
Кажете тъй: „Господи, аз отсега ще посветя целия си живот заради тебе, ще работя заради тебе, остави ме на земята.“ Ако ти или този твой роднина направи едно истинско изповядване, няма да се мине един час или един ден най-много според болестта и ще настане една криза на подобрение.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, мислим, че истината не е в нас.
Под „кон“ аз разбирам човешкия ум. Ум, който се стряска, всякога може да те хвърли. Той трябва да бъде възпитан, за да не те хвърли. Този ум, който имаме, в него са написани тия велики истини.
Ние, съвременните хора, мислим, че истината не е в нас.
Не, тя е в нас. Вие дотолкова може да вярвате в моите думи, доколкото имате опитност. Ако аз ви дам едно зърно грозде и ви кажа, че не е хубаво, вие, за да повярвате, трябва да го опитате с вашия вкус. Като проверите и се окаже, че е вярно, добре, но иначе можете да кажете: „Излъга ни той.“ Следователно всяка дума, всяко мое предложение може да го опитате в живота си. Ако е кисело, добре, но ако всяко мое предложение е вярно, може да го приемете.
към беседата >>
Кажете тъй: „Господи, аз отсега ще посветя целия си живот заради тебе, ще работя заради тебе, остави ме на земята.“ Ако ти или този твой роднина направи едно истинско изповядване, няма да се мине един час или един ден най-много според болестта и ще настане една криза на подобрение.
Тя е нещо реално. Вярата пък подразбира човешкия ум. Като дойде до вярата, ще почнем да я проповядваме в нейните малки проявления. Да кажем, че вие сте неразположени, болни сте, на умиране сте и лекарите казват, че сте осъдени на смърт и от нийде няма никаква помощ. Направете един опит със себе си, с някой ваш роднина, ако се намира на смъртно легло.
Кажете тъй: „Господи, аз отсега ще посветя целия си живот заради тебе, ще работя заради тебе, остави ме на земята.“ Ако ти или този твой роднина направи едно истинско изповядване, няма да се мине един час или един ден най-много според болестта и ще настане една криза на подобрение.
към беседата >>
Не, тя е в нас.
Под „кон“ аз разбирам човешкия ум. Ум, който се стряска, всякога може да те хвърли. Той трябва да бъде възпитан, за да не те хвърли. Този ум, който имаме, в него са написани тия велики истини. Ние, съвременните хора, мислим, че истината не е в нас.
Не, тя е в нас.
Вие дотолкова може да вярвате в моите думи, доколкото имате опитност. Ако аз ви дам едно зърно грозде и ви кажа, че не е хубаво, вие, за да повярвате, трябва да го опитате с вашия вкус. Като проверите и се окаже, че е вярно, добре, но иначе можете да кажете: „Излъга ни той.“ Следователно всяка дума, всяко мое предложение може да го опитате в живота си. Ако е кисело, добре, но ако всяко мое предложение е вярно, може да го приемете.
към беседата >>
В Америка един американец е събрал ред опити, примери от живота, как работи любовта.
В Америка един американец е събрал ред опити, примери от живота, как работи любовта.
Една жена е била болна дванадесет години и станала почти инвалид. Никой лекар не е могъл да ѝ помогне. Една вечер тя чела в една книга за резултатите на силната вяра, на любовта. И тя веднага става, напуща леглото си и почва да шета.
към беседата >>
Вие дотолкова може да вярвате в моите думи, доколкото имате опитност.
Ум, който се стряска, всякога може да те хвърли. Той трябва да бъде възпитан, за да не те хвърли. Този ум, който имаме, в него са написани тия велики истини. Ние, съвременните хора, мислим, че истината не е в нас. Не, тя е в нас.
Вие дотолкова може да вярвате в моите думи, доколкото имате опитност.
Ако аз ви дам едно зърно грозде и ви кажа, че не е хубаво, вие, за да повярвате, трябва да го опитате с вашия вкус. Като проверите и се окаже, че е вярно, добре, но иначе можете да кажете: „Излъга ни той.“ Следователно всяка дума, всяко мое предложение може да го опитате в живота си. Ако е кисело, добре, но ако всяко мое предложение е вярно, може да го приемете.
към беседата >>
Една жена е била болна дванадесет години и станала почти инвалид.
В Америка един американец е събрал ред опити, примери от живота, как работи любовта.
Една жена е била болна дванадесет години и станала почти инвалид.
Никой лекар не е могъл да ѝ помогне. Една вечер тя чела в една книга за резултатите на силната вяра, на любовта. И тя веднага става, напуща леглото си и почва да шета.
към беседата >>
Ако аз ви дам едно зърно грозде и ви кажа, че не е хубаво, вие, за да повярвате, трябва да го опитате с вашия вкус.
Той трябва да бъде възпитан, за да не те хвърли. Този ум, който имаме, в него са написани тия велики истини. Ние, съвременните хора, мислим, че истината не е в нас. Не, тя е в нас. Вие дотолкова може да вярвате в моите думи, доколкото имате опитност.
Ако аз ви дам едно зърно грозде и ви кажа, че не е хубаво, вие, за да повярвате, трябва да го опитате с вашия вкус.
Като проверите и се окаже, че е вярно, добре, но иначе можете да кажете: „Излъга ни той.“ Следователно всяка дума, всяко мое предложение може да го опитате в живота си. Ако е кисело, добре, но ако всяко мое предложение е вярно, може да го приемете.
към беседата >>
Никой лекар не е могъл да ѝ помогне.
В Америка един американец е събрал ред опити, примери от живота, как работи любовта. Една жена е била болна дванадесет години и станала почти инвалид.
Никой лекар не е могъл да ѝ помогне.
Една вечер тя чела в една книга за резултатите на силната вяра, на любовта. И тя веднага става, напуща леглото си и почва да шета.
към беседата >>
Като проверите и се окаже, че е вярно, добре, но иначе можете да кажете: „Излъга ни той.“ Следователно всяка дума, всяко мое предложение може да го опитате в живота си.
Този ум, който имаме, в него са написани тия велики истини. Ние, съвременните хора, мислим, че истината не е в нас. Не, тя е в нас. Вие дотолкова може да вярвате в моите думи, доколкото имате опитност. Ако аз ви дам едно зърно грозде и ви кажа, че не е хубаво, вие, за да повярвате, трябва да го опитате с вашия вкус.
Като проверите и се окаже, че е вярно, добре, но иначе можете да кажете: „Излъга ни той.“ Следователно всяка дума, всяко мое предложение може да го опитате в живота си.
Ако е кисело, добре, но ако всяко мое предложение е вярно, може да го приемете.
към беседата >>
Една вечер тя чела в една книга за резултатите на силната вяра, на любовта.
В Америка един американец е събрал ред опити, примери от живота, как работи любовта. Една жена е била болна дванадесет години и станала почти инвалид. Никой лекар не е могъл да ѝ помогне.
Една вечер тя чела в една книга за резултатите на силната вяра, на любовта.
И тя веднага става, напуща леглото си и почва да шета.
към беседата >>
Ако е кисело, добре, но ако всяко мое предложение е вярно, може да го приемете.
Ние, съвременните хора, мислим, че истината не е в нас. Не, тя е в нас. Вие дотолкова може да вярвате в моите думи, доколкото имате опитност. Ако аз ви дам едно зърно грозде и ви кажа, че не е хубаво, вие, за да повярвате, трябва да го опитате с вашия вкус. Като проверите и се окаже, че е вярно, добре, но иначе можете да кажете: „Излъга ни той.“ Следователно всяка дума, всяко мое предложение може да го опитате в живота си.
Ако е кисело, добре, но ако всяко мое предложение е вярно, може да го приемете.
към беседата >>
И тя веднага става, напуща леглото си и почва да шета.
В Америка един американец е събрал ред опити, примери от живота, как работи любовта. Една жена е била болна дванадесет години и станала почти инвалид. Никой лекар не е могъл да ѝ помогне. Една вечер тя чела в една книга за резултатите на силната вяра, на любовта.
И тя веднага става, напуща леглото си и почва да шета.
към беседата >>
И тъй, Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“
И тъй, Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“
към беседата >>
На мнозина съм казвал да направят опит с любовта, с вярата и те са успявали, но не обещавате ли да служите на Бога, няма да успеете.
На мнозина съм казвал да направят опит с любовта, с вярата и те са успявали, но не обещавате ли да служите на Бога, няма да успеете.
Казвам: „Ти си един фалирал търговец. Ще заложиш всичкия си живот, всичко, каквото имаш, и ще ти се помогне. Но направиш ли най-малкото отклонение, ще пропаднеш.“ Ако направите опита, ще видите. Някои опити може да излязат сполучливи, а някои може да излязат несполучливи. Ще излязат сполучливи само ония опити, при които казваш: „Аз да оздравея, ще служа на Господа.“ Но преди да оздравееш, ще решиш, ще обещаеш и ще свършиш.
към беседата >>
За възпитанието на нашите души се изискват най-добрите възпитатели.
За възпитанието на нашите души се изискват най-добрите възпитатели.
Сега мнозина казват, че този път, в който хората вървят, пътят на новото учение не е прав. Питам хората на старата култура: „Кой е правият път? “ „Ами че нашата църква.“ Казвам: „Какви са принципите на нашата църква? “ „Аз вярвам от дяда си, от баба си.“ Добре, аз зная, че единият ти дядо беше много набожен, другият ти дядо – християнин. За кой дядо говориш – за първия или за втория?
към беседата >>
Казвам: „Ти си един фалирал търговец.
На мнозина съм казвал да направят опит с любовта, с вярата и те са успявали, но не обещавате ли да служите на Бога, няма да успеете.
Казвам: „Ти си един фалирал търговец.
Ще заложиш всичкия си живот, всичко, каквото имаш, и ще ти се помогне. Но направиш ли най-малкото отклонение, ще пропаднеш.“ Ако направите опита, ще видите. Някои опити може да излязат сполучливи, а някои може да излязат несполучливи. Ще излязат сполучливи само ония опити, при които казваш: „Аз да оздравея, ще служа на Господа.“ Но преди да оздравееш, ще решиш, ще обещаеш и ще свършиш.
към беседата >>
Сега мнозина казват, че този път, в който хората вървят, пътят на новото учение не е прав.
За възпитанието на нашите души се изискват най-добрите възпитатели.
Сега мнозина казват, че този път, в който хората вървят, пътят на новото учение не е прав.
Питам хората на старата култура: „Кой е правият път? “ „Ами че нашата църква.“ Казвам: „Какви са принципите на нашата църква? “ „Аз вярвам от дяда си, от баба си.“ Добре, аз зная, че единият ти дядо беше много набожен, другият ти дядо – християнин. За кой дядо говориш – за първия или за втория? Във всички религии има една вярна основа, която е изопачена от служителите.
към беседата >>
Ще заложиш всичкия си живот, всичко, каквото имаш, и ще ти се помогне.
На мнозина съм казвал да направят опит с любовта, с вярата и те са успявали, но не обещавате ли да служите на Бога, няма да успеете. Казвам: „Ти си един фалирал търговец.
Ще заложиш всичкия си живот, всичко, каквото имаш, и ще ти се помогне.
Но направиш ли най-малкото отклонение, ще пропаднеш.“ Ако направите опита, ще видите. Някои опити може да излязат сполучливи, а някои може да излязат несполучливи. Ще излязат сполучливи само ония опити, при които казваш: „Аз да оздравея, ще служа на Господа.“ Но преди да оздравееш, ще решиш, ще обещаеш и ще свършиш.
към беседата >>
Питам хората на старата култура: „Кой е правият път?
За възпитанието на нашите души се изискват най-добрите възпитатели. Сега мнозина казват, че този път, в който хората вървят, пътят на новото учение не е прав.
Питам хората на старата култура: „Кой е правият път?
“ „Ами че нашата църква.“ Казвам: „Какви са принципите на нашата църква? “ „Аз вярвам от дяда си, от баба си.“ Добре, аз зная, че единият ти дядо беше много набожен, другият ти дядо – християнин. За кой дядо говориш – за първия или за втория? Във всички религии има една вярна основа, която е изопачена от служителите. Всички религии почиват на закона на любовта, мъдростта и истината.
към беседата >>
Но направиш ли най-малкото отклонение, ще пропаднеш.“ Ако направите опита, ще видите.
На мнозина съм казвал да направят опит с любовта, с вярата и те са успявали, но не обещавате ли да служите на Бога, няма да успеете. Казвам: „Ти си един фалирал търговец. Ще заложиш всичкия си живот, всичко, каквото имаш, и ще ти се помогне.
Но направиш ли най-малкото отклонение, ще пропаднеш.“ Ако направите опита, ще видите.
Някои опити може да излязат сполучливи, а някои може да излязат несполучливи. Ще излязат сполучливи само ония опити, при които казваш: „Аз да оздравея, ще служа на Господа.“ Но преди да оздравееш, ще решиш, ще обещаеш и ще свършиш.
към беседата >>
“ „Ами че нашата църква.“ Казвам: „Какви са принципите на нашата църква?
За възпитанието на нашите души се изискват най-добрите възпитатели. Сега мнозина казват, че този път, в който хората вървят, пътят на новото учение не е прав. Питам хората на старата култура: „Кой е правият път?
“ „Ами че нашата църква.“ Казвам: „Какви са принципите на нашата църква?
“ „Аз вярвам от дяда си, от баба си.“ Добре, аз зная, че единият ти дядо беше много набожен, другият ти дядо – християнин. За кой дядо говориш – за първия или за втория? Във всички религии има една вярна основа, която е изопачена от служителите. Всички религии почиват на закона на любовта, мъдростта и истината. Всички религии от памтивека са проповядвали три велики неща: любов беззаветна, мъдрост постоянна и истина, която да озарява всичките умове.
към беседата >>
Някои опити може да излязат сполучливи, а някои може да излязат несполучливи.
На мнозина съм казвал да направят опит с любовта, с вярата и те са успявали, но не обещавате ли да служите на Бога, няма да успеете. Казвам: „Ти си един фалирал търговец. Ще заложиш всичкия си живот, всичко, каквото имаш, и ще ти се помогне. Но направиш ли най-малкото отклонение, ще пропаднеш.“ Ако направите опита, ще видите.
Някои опити може да излязат сполучливи, а някои може да излязат несполучливи.
Ще излязат сполучливи само ония опити, при които казваш: „Аз да оздравея, ще служа на Господа.“ Но преди да оздравееш, ще решиш, ще обещаеш и ще свършиш.
към беседата >>
“ „Аз вярвам от дяда си, от баба си.“ Добре, аз зная, че единият ти дядо беше много набожен, другият ти дядо – християнин.
За възпитанието на нашите души се изискват най-добрите възпитатели. Сега мнозина казват, че този път, в който хората вървят, пътят на новото учение не е прав. Питам хората на старата култура: „Кой е правият път? “ „Ами че нашата църква.“ Казвам: „Какви са принципите на нашата църква?
“ „Аз вярвам от дяда си, от баба си.“ Добре, аз зная, че единият ти дядо беше много набожен, другият ти дядо – християнин.
За кой дядо говориш – за първия или за втория? Във всички религии има една вярна основа, която е изопачена от служителите. Всички религии почиват на закона на любовта, мъдростта и истината. Всички религии от памтивека са проповядвали три велики неща: любов беззаветна, мъдрост постоянна и истина, която да озарява всичките умове. Тази любов, тя има своето приложение.
към беседата >>
Ще излязат сполучливи само ония опити, при които казваш: „Аз да оздравея, ще служа на Господа.“ Но преди да оздравееш, ще решиш, ще обещаеш и ще свършиш.
На мнозина съм казвал да направят опит с любовта, с вярата и те са успявали, но не обещавате ли да служите на Бога, няма да успеете. Казвам: „Ти си един фалирал търговец. Ще заложиш всичкия си живот, всичко, каквото имаш, и ще ти се помогне. Но направиш ли най-малкото отклонение, ще пропаднеш.“ Ако направите опита, ще видите. Някои опити може да излязат сполучливи, а някои може да излязат несполучливи.
Ще излязат сполучливи само ония опити, при които казваш: „Аз да оздравея, ще служа на Господа.“ Но преди да оздравееш, ще решиш, ще обещаеш и ще свършиш.
към беседата >>
За кой дядо говориш – за първия или за втория?
За възпитанието на нашите души се изискват най-добрите възпитатели. Сега мнозина казват, че този път, в който хората вървят, пътят на новото учение не е прав. Питам хората на старата култура: „Кой е правият път? “ „Ами че нашата църква.“ Казвам: „Какви са принципите на нашата църква? “ „Аз вярвам от дяда си, от баба си.“ Добре, аз зная, че единият ти дядо беше много набожен, другият ти дядо – християнин.
За кой дядо говориш – за първия или за втория?
Във всички религии има една вярна основа, която е изопачена от служителите. Всички религии почиват на закона на любовта, мъдростта и истината. Всички религии от памтивека са проповядвали три велики неща: любов беззаветна, мъдрост постоянна и истина, която да озарява всичките умове. Тази любов, тя има своето приложение. Например казват за Господа, че и той бил много голям.
към беседата >>
Следователно, когато соковете на любовта, на туй Божественото проникнат в нас, у нас ще стане едно вътрешно видоизменение, умът ни ще се просвети, сърцето ни ще се разтвори и ние ще влезем в един друг, нов свят.
Следователно, когато соковете на любовта, на туй Божественото проникнат в нас, у нас ще стане едно вътрешно видоизменение, умът ни ще се просвети, сърцето ни ще се разтвори и ние ще влезем в един друг, нов свят.
Сега, ако биха ви казали, че има и други същества, които живеят на земята, какво бихте казали? Турците имат една поговорка, която казват: „Ако това е истина, голяма лъжа е.“ Е, аз сега правя следующата аналогия. Да допуснем, че негде в полето живеят на стотина купчини мравуняци и да допуснем, че съзнанието у тях е събудено и един философ започне да ми разправя, че има някакви същества, милиони пъти по-големи от тях, и живеят около тях, те ще кажат: „Докажи ни това.“ Ако този философ би взел една от тези мравки и я постави върху себе си да го види, как ще го изследва тя? Тя ще се качи по тялото му, ще почне да ходи по него и ще каже: „Грамадно нещо е това, грамадна планина, качих се на нея.“ Ще го опише тъй, както ние даваме описания за планините. Обаче, ако дойде този философ и бутне с крака си този мравуняк, те ще го почувстват и всички ще подскочат, ще кажат: „Земетресение.“ Не, казвам, само кракът на този философ ви заденал, а ако един ден този гигант тури своето рало върху мравуняка, всички ще помислят: „Потоп цял е това.“ Не, това е ралото на този гигант, а земята ни най-малко не се е подвижила.
към беседата >>
Във всички религии има една вярна основа, която е изопачена от служителите.
Сега мнозина казват, че този път, в който хората вървят, пътят на новото учение не е прав. Питам хората на старата култура: „Кой е правият път? “ „Ами че нашата църква.“ Казвам: „Какви са принципите на нашата църква? “ „Аз вярвам от дяда си, от баба си.“ Добре, аз зная, че единият ти дядо беше много набожен, другият ти дядо – християнин. За кой дядо говориш – за първия или за втория?
Във всички религии има една вярна основа, която е изопачена от служителите.
Всички религии почиват на закона на любовта, мъдростта и истината. Всички религии от памтивека са проповядвали три велики неща: любов беззаветна, мъдрост постоянна и истина, която да озарява всичките умове. Тази любов, тя има своето приложение. Например казват за Господа, че и той бил много голям. Някои схващат това, но не могат да го проверят, обаче любовта всеки може да я опита.
към беседата >>
Сега, ако биха ви казали, че има и други същества, които живеят на земята, какво бихте казали?
Следователно, когато соковете на любовта, на туй Божественото проникнат в нас, у нас ще стане едно вътрешно видоизменение, умът ни ще се просвети, сърцето ни ще се разтвори и ние ще влезем в един друг, нов свят.
Сега, ако биха ви казали, че има и други същества, които живеят на земята, какво бихте казали?
Турците имат една поговорка, която казват: „Ако това е истина, голяма лъжа е.“ Е, аз сега правя следующата аналогия. Да допуснем, че негде в полето живеят на стотина купчини мравуняци и да допуснем, че съзнанието у тях е събудено и един философ започне да ми разправя, че има някакви същества, милиони пъти по-големи от тях, и живеят около тях, те ще кажат: „Докажи ни това.“ Ако този философ би взел една от тези мравки и я постави върху себе си да го види, как ще го изследва тя? Тя ще се качи по тялото му, ще почне да ходи по него и ще каже: „Грамадно нещо е това, грамадна планина, качих се на нея.“ Ще го опише тъй, както ние даваме описания за планините. Обаче, ако дойде този философ и бутне с крака си този мравуняк, те ще го почувстват и всички ще подскочат, ще кажат: „Земетресение.“ Не, казвам, само кракът на този философ ви заденал, а ако един ден този гигант тури своето рало върху мравуняка, всички ще помислят: „Потоп цял е това.“ Не, това е ралото на този гигант, а земята ни най-малко не се е подвижила.
към беседата >>
Всички религии почиват на закона на любовта, мъдростта и истината.
Питам хората на старата култура: „Кой е правият път? “ „Ами че нашата църква.“ Казвам: „Какви са принципите на нашата църква? “ „Аз вярвам от дяда си, от баба си.“ Добре, аз зная, че единият ти дядо беше много набожен, другият ти дядо – християнин. За кой дядо говориш – за първия или за втория? Във всички религии има една вярна основа, която е изопачена от служителите.
Всички религии почиват на закона на любовта, мъдростта и истината.
Всички религии от памтивека са проповядвали три велики неща: любов беззаветна, мъдрост постоянна и истина, която да озарява всичките умове. Тази любов, тя има своето приложение. Например казват за Господа, че и той бил много голям. Някои схващат това, но не могат да го проверят, обаче любовта всеки може да я опита. И най-малкото същество в света може да схваща трептенията на любовта.
към беседата >>
Турците имат една поговорка, която казват: „Ако това е истина, голяма лъжа е.“ Е, аз сега правя следующата аналогия.
Следователно, когато соковете на любовта, на туй Божественото проникнат в нас, у нас ще стане едно вътрешно видоизменение, умът ни ще се просвети, сърцето ни ще се разтвори и ние ще влезем в един друг, нов свят. Сега, ако биха ви казали, че има и други същества, които живеят на земята, какво бихте казали?
Турците имат една поговорка, която казват: „Ако това е истина, голяма лъжа е.“ Е, аз сега правя следующата аналогия.
Да допуснем, че негде в полето живеят на стотина купчини мравуняци и да допуснем, че съзнанието у тях е събудено и един философ започне да ми разправя, че има някакви същества, милиони пъти по-големи от тях, и живеят около тях, те ще кажат: „Докажи ни това.“ Ако този философ би взел една от тези мравки и я постави върху себе си да го види, как ще го изследва тя? Тя ще се качи по тялото му, ще почне да ходи по него и ще каже: „Грамадно нещо е това, грамадна планина, качих се на нея.“ Ще го опише тъй, както ние даваме описания за планините. Обаче, ако дойде този философ и бутне с крака си този мравуняк, те ще го почувстват и всички ще подскочат, ще кажат: „Земетресение.“ Не, казвам, само кракът на този философ ви заденал, а ако един ден този гигант тури своето рало върху мравуняка, всички ще помислят: „Потоп цял е това.“ Не, това е ралото на този гигант, а земята ни най-малко не се е подвижила.
към беседата >>
Всички религии от памтивека са проповядвали три велики неща: любов беззаветна, мъдрост постоянна и истина, която да озарява всичките умове.
“ „Ами че нашата църква.“ Казвам: „Какви са принципите на нашата църква? “ „Аз вярвам от дяда си, от баба си.“ Добре, аз зная, че единият ти дядо беше много набожен, другият ти дядо – християнин. За кой дядо говориш – за първия или за втория? Във всички религии има една вярна основа, която е изопачена от служителите. Всички религии почиват на закона на любовта, мъдростта и истината.
Всички религии от памтивека са проповядвали три велики неща: любов беззаветна, мъдрост постоянна и истина, която да озарява всичките умове.
Тази любов, тя има своето приложение. Например казват за Господа, че и той бил много голям. Някои схващат това, но не могат да го проверят, обаче любовта всеки може да я опита. И най-малкото същество в света може да схваща трептенията на любовта. Той този Господ на любовта е достъпен на всички.
към беседата >>
Да допуснем, че негде в полето живеят на стотина купчини мравуняци и да допуснем, че съзнанието у тях е събудено и един философ започне да ми разправя, че има някакви същества, милиони пъти по-големи от тях, и живеят около тях, те ще кажат: „Докажи ни това.“ Ако този философ би взел една от тези мравки и я постави върху себе си да го види, как ще го изследва тя?
Следователно, когато соковете на любовта, на туй Божественото проникнат в нас, у нас ще стане едно вътрешно видоизменение, умът ни ще се просвети, сърцето ни ще се разтвори и ние ще влезем в един друг, нов свят. Сега, ако биха ви казали, че има и други същества, които живеят на земята, какво бихте казали? Турците имат една поговорка, която казват: „Ако това е истина, голяма лъжа е.“ Е, аз сега правя следующата аналогия.
Да допуснем, че негде в полето живеят на стотина купчини мравуняци и да допуснем, че съзнанието у тях е събудено и един философ започне да ми разправя, че има някакви същества, милиони пъти по-големи от тях, и живеят около тях, те ще кажат: „Докажи ни това.“ Ако този философ би взел една от тези мравки и я постави върху себе си да го види, как ще го изследва тя?
Тя ще се качи по тялото му, ще почне да ходи по него и ще каже: „Грамадно нещо е това, грамадна планина, качих се на нея.“ Ще го опише тъй, както ние даваме описания за планините. Обаче, ако дойде този философ и бутне с крака си този мравуняк, те ще го почувстват и всички ще подскочат, ще кажат: „Земетресение.“ Не, казвам, само кракът на този философ ви заденал, а ако един ден този гигант тури своето рало върху мравуняка, всички ще помислят: „Потоп цял е това.“ Не, това е ралото на този гигант, а земята ни най-малко не се е подвижила.
към беседата >>
Тази любов, тя има своето приложение.
“ „Аз вярвам от дяда си, от баба си.“ Добре, аз зная, че единият ти дядо беше много набожен, другият ти дядо – християнин. За кой дядо говориш – за първия или за втория? Във всички религии има една вярна основа, която е изопачена от служителите. Всички религии почиват на закона на любовта, мъдростта и истината. Всички религии от памтивека са проповядвали три велики неща: любов беззаветна, мъдрост постоянна и истина, която да озарява всичките умове.
Тази любов, тя има своето приложение.
Например казват за Господа, че и той бил много голям. Някои схващат това, но не могат да го проверят, обаче любовта всеки може да я опита. И най-малкото същество в света може да схваща трептенията на любовта. Той този Господ на любовта е достъпен на всички. Ти отвори днес сърцето си и този Господ на любовта ще ти заговори.
към беседата >>
Тя ще се качи по тялото му, ще почне да ходи по него и ще каже: „Грамадно нещо е това, грамадна планина, качих се на нея.“ Ще го опише тъй, както ние даваме описания за планините.
Следователно, когато соковете на любовта, на туй Божественото проникнат в нас, у нас ще стане едно вътрешно видоизменение, умът ни ще се просвети, сърцето ни ще се разтвори и ние ще влезем в един друг, нов свят. Сега, ако биха ви казали, че има и други същества, които живеят на земята, какво бихте казали? Турците имат една поговорка, която казват: „Ако това е истина, голяма лъжа е.“ Е, аз сега правя следующата аналогия. Да допуснем, че негде в полето живеят на стотина купчини мравуняци и да допуснем, че съзнанието у тях е събудено и един философ започне да ми разправя, че има някакви същества, милиони пъти по-големи от тях, и живеят около тях, те ще кажат: „Докажи ни това.“ Ако този философ би взел една от тези мравки и я постави върху себе си да го види, как ще го изследва тя?
Тя ще се качи по тялото му, ще почне да ходи по него и ще каже: „Грамадно нещо е това, грамадна планина, качих се на нея.“ Ще го опише тъй, както ние даваме описания за планините.
Обаче, ако дойде този философ и бутне с крака си този мравуняк, те ще го почувстват и всички ще подскочат, ще кажат: „Земетресение.“ Не, казвам, само кракът на този философ ви заденал, а ако един ден този гигант тури своето рало върху мравуняка, всички ще помислят: „Потоп цял е това.“ Не, това е ралото на този гигант, а земята ни най-малко не се е подвижила.
към беседата >>
Например казват за Господа, че и той бил много голям.
За кой дядо говориш – за първия или за втория? Във всички религии има една вярна основа, която е изопачена от служителите. Всички религии почиват на закона на любовта, мъдростта и истината. Всички религии от памтивека са проповядвали три велики неща: любов беззаветна, мъдрост постоянна и истина, която да озарява всичките умове. Тази любов, тя има своето приложение.
Например казват за Господа, че и той бил много голям.
Някои схващат това, но не могат да го проверят, обаче любовта всеки може да я опита. И най-малкото същество в света може да схваща трептенията на любовта. Той този Господ на любовта е достъпен на всички. Ти отвори днес сърцето си и този Господ на любовта ще ти заговори. Казват, че Господ бил много далеч.
към беседата >>
Обаче, ако дойде този философ и бутне с крака си този мравуняк, те ще го почувстват и всички ще подскочат, ще кажат: „Земетресение.“ Не, казвам, само кракът на този философ ви заденал, а ако един ден този гигант тури своето рало върху мравуняка, всички ще помислят: „Потоп цял е това.“ Не, това е ралото на този гигант, а земята ни най-малко не се е подвижила.
Следователно, когато соковете на любовта, на туй Божественото проникнат в нас, у нас ще стане едно вътрешно видоизменение, умът ни ще се просвети, сърцето ни ще се разтвори и ние ще влезем в един друг, нов свят. Сега, ако биха ви казали, че има и други същества, които живеят на земята, какво бихте казали? Турците имат една поговорка, която казват: „Ако това е истина, голяма лъжа е.“ Е, аз сега правя следующата аналогия. Да допуснем, че негде в полето живеят на стотина купчини мравуняци и да допуснем, че съзнанието у тях е събудено и един философ започне да ми разправя, че има някакви същества, милиони пъти по-големи от тях, и живеят около тях, те ще кажат: „Докажи ни това.“ Ако този философ би взел една от тези мравки и я постави върху себе си да го види, как ще го изследва тя? Тя ще се качи по тялото му, ще почне да ходи по него и ще каже: „Грамадно нещо е това, грамадна планина, качих се на нея.“ Ще го опише тъй, както ние даваме описания за планините.
Обаче, ако дойде този философ и бутне с крака си този мравуняк, те ще го почувстват и всички ще подскочат, ще кажат: „Земетресение.“ Не, казвам, само кракът на този философ ви заденал, а ако един ден този гигант тури своето рало върху мравуняка, всички ще помислят: „Потоп цял е това.“ Не, това е ралото на този гигант, а земята ни най-малко не се е подвижила.
към беседата >>
Някои схващат това, но не могат да го проверят, обаче любовта всеки може да я опита.
Във всички религии има една вярна основа, която е изопачена от служителите. Всички религии почиват на закона на любовта, мъдростта и истината. Всички религии от памтивека са проповядвали три велики неща: любов беззаветна, мъдрост постоянна и истина, която да озарява всичките умове. Тази любов, тя има своето приложение. Например казват за Господа, че и той бил много голям.
Някои схващат това, но не могат да го проверят, обаче любовта всеки може да я опита.
И най-малкото същество в света може да схваща трептенията на любовта. Той този Господ на любовта е достъпен на всички. Ти отвори днес сърцето си и този Господ на любовта ще ти заговори. Казват, че Господ бил много далеч. Не, не, ти отвори сърцето си и не ти трябва нищо.
към беседата >>
Тъй щото ние, съвременните хора, имаме малко смешни схващания за природата.
Тъй щото ние, съвременните хора, имаме малко смешни схващания за природата.
Има много неща, които учените хора не са ги проучили, много неща се преповтарят. Някои неща се преповтарят в пет години, други – в десет години, трети – в сто години, в милиони години и т.н. Тъй щото знанията, които имаме, са относителни. Тъй че сега в света иде особен период на промени, които ще организират света. И в света сега влиза нов тип човек, нов човек се създава, цяла раса.
към беседата >>
И най-малкото същество в света може да схваща трептенията на любовта.
Всички религии почиват на закона на любовта, мъдростта и истината. Всички религии от памтивека са проповядвали три велики неща: любов беззаветна, мъдрост постоянна и истина, която да озарява всичките умове. Тази любов, тя има своето приложение. Например казват за Господа, че и той бил много голям. Някои схващат това, но не могат да го проверят, обаче любовта всеки може да я опита.
И най-малкото същество в света може да схваща трептенията на любовта.
Той този Господ на любовта е достъпен на всички. Ти отвори днес сърцето си и този Господ на любовта ще ти заговори. Казват, че Господ бил много далеч. Не, не, ти отвори сърцето си и не ти трябва нищо. В който момент сърцето ти затупти, отвори го.
към беседата >>
Има много неща, които учените хора не са ги проучили, много неща се преповтарят.
Тъй щото ние, съвременните хора, имаме малко смешни схващания за природата.
Има много неща, които учените хора не са ги проучили, много неща се преповтарят.
Някои неща се преповтарят в пет години, други – в десет години, трети – в сто години, в милиони години и т.н. Тъй щото знанията, които имаме, са относителни. Тъй че сега в света иде особен период на промени, които ще организират света. И в света сега влиза нов тип човек, нов човек се създава, цяла раса. Както едно време се създадоха Адам и Ева в райската градина, тъй и сега Господ образува райска градина и ще тури там новия човек.
към беседата >>
Той този Господ на любовта е достъпен на всички.
Всички религии от памтивека са проповядвали три велики неща: любов беззаветна, мъдрост постоянна и истина, която да озарява всичките умове. Тази любов, тя има своето приложение. Например казват за Господа, че и той бил много голям. Някои схващат това, но не могат да го проверят, обаче любовта всеки може да я опита. И най-малкото същество в света може да схваща трептенията на любовта.
Той този Господ на любовта е достъпен на всички.
Ти отвори днес сърцето си и този Господ на любовта ще ти заговори. Казват, че Господ бил много далеч. Не, не, ти отвори сърцето си и не ти трябва нищо. В който момент сърцето ти затупти, отвори го. В който момент го затвориш, нищо няма да получиш.
към беседата >>
Някои неща се преповтарят в пет години, други – в десет години, трети – в сто години, в милиони години и т.н.
Тъй щото ние, съвременните хора, имаме малко смешни схващания за природата. Има много неща, които учените хора не са ги проучили, много неща се преповтарят.
Някои неща се преповтарят в пет години, други – в десет години, трети – в сто години, в милиони години и т.н.
Тъй щото знанията, които имаме, са относителни. Тъй че сега в света иде особен период на промени, които ще организират света. И в света сега влиза нов тип човек, нов човек се създава, цяла раса. Както едно време се създадоха Адам и Ева в райската градина, тъй и сега Господ образува райска градина и ще тури там новия човек. Всички трябва да минете през тази врата на Адама и Ева, за да минете през тази раса.
към беседата >>
Ти отвори днес сърцето си и този Господ на любовта ще ти заговори.
Тази любов, тя има своето приложение. Например казват за Господа, че и той бил много голям. Някои схващат това, но не могат да го проверят, обаче любовта всеки може да я опита. И най-малкото същество в света може да схваща трептенията на любовта. Той този Господ на любовта е достъпен на всички.
Ти отвори днес сърцето си и този Господ на любовта ще ти заговори.
Казват, че Господ бил много далеч. Не, не, ти отвори сърцето си и не ти трябва нищо. В който момент сърцето ти затупти, отвори го. В който момент го затвориш, нищо няма да получиш. Е, кое е вярното?
към беседата >>
Тъй щото знанията, които имаме, са относителни.
Тъй щото ние, съвременните хора, имаме малко смешни схващания за природата. Има много неща, които учените хора не са ги проучили, много неща се преповтарят. Някои неща се преповтарят в пет години, други – в десет години, трети – в сто години, в милиони години и т.н.
Тъй щото знанията, които имаме, са относителни.
Тъй че сега в света иде особен период на промени, които ще организират света. И в света сега влиза нов тип човек, нов човек се създава, цяла раса. Както едно време се създадоха Адам и Ева в райската градина, тъй и сега Господ образува райска градина и ще тури там новия човек. Всички трябва да минете през тази врата на Адама и Ева, за да минете през тази раса. Ще кажете: „Как ще минем?
към беседата >>
Казват, че Господ бил много далеч.
Например казват за Господа, че и той бил много голям. Някои схващат това, но не могат да го проверят, обаче любовта всеки може да я опита. И най-малкото същество в света може да схваща трептенията на любовта. Той този Господ на любовта е достъпен на всички. Ти отвори днес сърцето си и този Господ на любовта ще ти заговори.
Казват, че Господ бил много далеч.
Не, не, ти отвори сърцето си и не ти трябва нищо. В който момент сърцето ти затупти, отвори го. В който момент го затвориш, нищо няма да получиш. Е, кое е вярното? Нас ни проповядват, проповядват и най-после казваме: „Тази работа не я разбираме.“ Знаете ли на какво уподобявам тази работа?
към беседата >>
Тъй че сега в света иде особен период на промени, които ще организират света.
Тъй щото ние, съвременните хора, имаме малко смешни схващания за природата. Има много неща, които учените хора не са ги проучили, много неща се преповтарят. Някои неща се преповтарят в пет години, други – в десет години, трети – в сто години, в милиони години и т.н. Тъй щото знанията, които имаме, са относителни.
Тъй че сега в света иде особен период на промени, които ще организират света.
И в света сега влиза нов тип човек, нов човек се създава, цяла раса. Както едно време се създадоха Адам и Ева в райската градина, тъй и сега Господ образува райска градина и ще тури там новия човек. Всички трябва да минете през тази врата на Адама и Ева, за да минете през тази раса. Ще кажете: „Как ще минем? “ Тъй както минава водата през кюнците.
към беседата >>
Не, не, ти отвори сърцето си и не ти трябва нищо.
Някои схващат това, но не могат да го проверят, обаче любовта всеки може да я опита. И най-малкото същество в света може да схваща трептенията на любовта. Той този Господ на любовта е достъпен на всички. Ти отвори днес сърцето си и този Господ на любовта ще ти заговори. Казват, че Господ бил много далеч.
Не, не, ти отвори сърцето си и не ти трябва нищо.
В който момент сърцето ти затупти, отвори го. В който момент го затвориш, нищо няма да получиш. Е, кое е вярното? Нас ни проповядват, проповядват и най-после казваме: „Тази работа не я разбираме.“ Знаете ли на какво уподобявам тази работа? Отивате на гости.
към беседата >>
И в света сега влиза нов тип човек, нов човек се създава, цяла раса.
Тъй щото ние, съвременните хора, имаме малко смешни схващания за природата. Има много неща, които учените хора не са ги проучили, много неща се преповтарят. Някои неща се преповтарят в пет години, други – в десет години, трети – в сто години, в милиони години и т.н. Тъй щото знанията, които имаме, са относителни. Тъй че сега в света иде особен период на промени, които ще организират света.
И в света сега влиза нов тип човек, нов човек се създава, цяла раса.
Както едно време се създадоха Адам и Ева в райската градина, тъй и сега Господ образува райска градина и ще тури там новия човек. Всички трябва да минете през тази врата на Адама и Ева, за да минете през тази раса. Ще кажете: „Как ще минем? “ Тъй както минава водата през кюнците.
към беседата >>
В който момент сърцето ти затупти, отвори го.
И най-малкото същество в света може да схваща трептенията на любовта. Той този Господ на любовта е достъпен на всички. Ти отвори днес сърцето си и този Господ на любовта ще ти заговори. Казват, че Господ бил много далеч. Не, не, ти отвори сърцето си и не ти трябва нищо.
В който момент сърцето ти затупти, отвори го.
В който момент го затвориш, нищо няма да получиш. Е, кое е вярното? Нас ни проповядват, проповядват и най-после казваме: „Тази работа не я разбираме.“ Знаете ли на какво уподобявам тази работа? Отивате на гости. „Хайде да се почерпим по едно винце, по една ракийка.“ На този-на онзи, но туй силица не дава.
към беседата >>
Както едно време се създадоха Адам и Ева в райската градина, тъй и сега Господ образува райска градина и ще тури там новия човек.
Има много неща, които учените хора не са ги проучили, много неща се преповтарят. Някои неща се преповтарят в пет години, други – в десет години, трети – в сто години, в милиони години и т.н. Тъй щото знанията, които имаме, са относителни. Тъй че сега в света иде особен период на промени, които ще организират света. И в света сега влиза нов тип човек, нов човек се създава, цяла раса.
Както едно време се създадоха Адам и Ева в райската градина, тъй и сега Господ образува райска градина и ще тури там новия човек.
Всички трябва да минете през тази врата на Адама и Ева, за да минете през тази раса. Ще кажете: „Как ще минем? “ Тъй както минава водата през кюнците.
към беседата >>
В който момент го затвориш, нищо няма да получиш.
Той този Господ на любовта е достъпен на всички. Ти отвори днес сърцето си и този Господ на любовта ще ти заговори. Казват, че Господ бил много далеч. Не, не, ти отвори сърцето си и не ти трябва нищо. В който момент сърцето ти затупти, отвори го.
В който момент го затвориш, нищо няма да получиш.
Е, кое е вярното? Нас ни проповядват, проповядват и най-после казваме: „Тази работа не я разбираме.“ Знаете ли на какво уподобявам тази работа? Отивате на гости. „Хайде да се почерпим по едно винце, по една ракийка.“ На този-на онзи, но туй силица не дава. Станеш сутрин, главата те боли.
към беседата >>
Всички трябва да минете през тази врата на Адама и Ева, за да минете през тази раса.
Някои неща се преповтарят в пет години, други – в десет години, трети – в сто години, в милиони години и т.н. Тъй щото знанията, които имаме, са относителни. Тъй че сега в света иде особен период на промени, които ще организират света. И в света сега влиза нов тип човек, нов човек се създава, цяла раса. Както едно време се създадоха Адам и Ева в райската градина, тъй и сега Господ образува райска градина и ще тури там новия човек.
Всички трябва да минете през тази врата на Адама и Ева, за да минете през тази раса.
Ще кажете: „Как ще минем? “ Тъй както минава водата през кюнците.
към беседата >>
Е, кое е вярното?
Ти отвори днес сърцето си и този Господ на любовта ще ти заговори. Казват, че Господ бил много далеч. Не, не, ти отвори сърцето си и не ти трябва нищо. В който момент сърцето ти затупти, отвори го. В който момент го затвориш, нищо няма да получиш.
Е, кое е вярното?
Нас ни проповядват, проповядват и най-после казваме: „Тази работа не я разбираме.“ Знаете ли на какво уподобявам тази работа? Отивате на гости. „Хайде да се почерпим по едно винце, по една ракийка.“ На този-на онзи, но туй силица не дава. Станеш сутрин, главата те боли. Пак отидеш на гости.
към беседата >>
Ще кажете: „Как ще минем?
Тъй щото знанията, които имаме, са относителни. Тъй че сега в света иде особен период на промени, които ще организират света. И в света сега влиза нов тип човек, нов човек се създава, цяла раса. Както едно време се създадоха Адам и Ева в райската градина, тъй и сега Господ образува райска градина и ще тури там новия човек. Всички трябва да минете през тази врата на Адама и Ева, за да минете през тази раса.
Ще кажете: „Как ще минем?
“ Тъй както минава водата през кюнците.
към беседата >>
Нас ни проповядват, проповядват и най-после казваме: „Тази работа не я разбираме.“ Знаете ли на какво уподобявам тази работа?
Казват, че Господ бил много далеч. Не, не, ти отвори сърцето си и не ти трябва нищо. В който момент сърцето ти затупти, отвори го. В който момент го затвориш, нищо няма да получиш. Е, кое е вярното?
Нас ни проповядват, проповядват и най-после казваме: „Тази работа не я разбираме.“ Знаете ли на какво уподобявам тази работа?
Отивате на гости. „Хайде да се почерпим по едно винце, по една ракийка.“ На този-на онзи, но туй силица не дава. Станеш сутрин, главата те боли. Пак отидеш на гости. Хайде наздравица по едно винце, хайде наздравица по една ракийка, докато отслабнем.
към беседата >>
“ Тъй както минава водата през кюнците.
Тъй че сега в света иде особен период на промени, които ще организират света. И в света сега влиза нов тип човек, нов човек се създава, цяла раса. Както едно време се създадоха Адам и Ева в райската градина, тъй и сега Господ образува райска градина и ще тури там новия човек. Всички трябва да минете през тази врата на Адама и Ева, за да минете през тази раса. Ще кажете: „Как ще минем?
“ Тъй както минава водата през кюнците.
към беседата >>
Отивате на гости.
Не, не, ти отвори сърцето си и не ти трябва нищо. В който момент сърцето ти затупти, отвори го. В който момент го затвориш, нищо няма да получиш. Е, кое е вярното? Нас ни проповядват, проповядват и най-после казваме: „Тази работа не я разбираме.“ Знаете ли на какво уподобявам тази работа?
Отивате на гости.
„Хайде да се почерпим по едно винце, по една ракийка.“ На този-на онзи, но туй силица не дава. Станеш сутрин, главата те боли. Пак отидеш на гости. Хайде наздравица по едно винце, хайде наздравица по една ракийка, докато отслабнем. Това не е и храна.
към беседата >>
А сега Христос казва: „Аз съм истинната лоза.“ Бялата раса, това е лозата.
А сега Христос казва: „Аз съм истинната лоза.“ Бялата раса, това е лозата.
На този свят трябва нещо ново, нова кръв, нова мисъл, нови сърца. Кравата все телци ще ражда. Вълкът, колкото и да се развива, все вълк ще си остане. Ако го чакаме да се развие един ден, та да се преобразува в човек, трябва да го чакаме милиони години. Нов тип хора трябват на света.
към беседата >>
„Хайде да се почерпим по едно винце, по една ракийка.“ На този-на онзи, но туй силица не дава.
В който момент сърцето ти затупти, отвори го. В който момент го затвориш, нищо няма да получиш. Е, кое е вярното? Нас ни проповядват, проповядват и най-после казваме: „Тази работа не я разбираме.“ Знаете ли на какво уподобявам тази работа? Отивате на гости.
„Хайде да се почерпим по едно винце, по една ракийка.“ На този-на онзи, но туй силица не дава.
Станеш сутрин, главата те боли. Пак отидеш на гости. Хайде наздравица по едно винце, хайде наздравица по една ракийка, докато отслабнем. Това не е и храна. Хлебец, житен хлебец и малко сиренце веднага ти дават сила и можеш да копаеш лозето.
към беседата >>
На този свят трябва нещо ново, нова кръв, нова мисъл, нови сърца.
А сега Христос казва: „Аз съм истинната лоза.“ Бялата раса, това е лозата.
На този свят трябва нещо ново, нова кръв, нова мисъл, нови сърца.
Кравата все телци ще ражда. Вълкът, колкото и да се развива, все вълк ще си остане. Ако го чакаме да се развие един ден, та да се преобразува в човек, трябва да го чакаме милиони години. Нов тип хора трябват на света.
към беседата >>
2.
Разумност в природата
,
ООК
, София, 18.10.1923г.,
Едно от най-великите проявления на Живата природа – това са страданията, това са скърбите.
Оставете тия глупави разсъждения! Вие сте родени да страдате, но вие сте родени и да се радвате; следователно вие сте родени и за радост, и за скръб. Родени сте да живеете: да чувствате, да скърбите и да се радвате. Защо имате толкова долно мнение за страданието? Защо сте тъй неприязнени към него?
Едно от най-великите проявления на Живата природа – това са страданията, това са скърбите.
И като отидете на Небето, няма да ви питат колко сте се радвали, но ще ви питат през колко страдания, през какви скърби сте минали. Там радостите не ги турят в сметка, както тук, на Земята, не питат за бедните. Като дойдете на Земята, всеки пита богат ли си. И ако си богат, интересува се за тебе; ако си беден, не се интересува. А като отидеш на Небето, там те питат скърбял ли си, и по това те зачитат.
към беседата >>
И като отидете на Небето, няма да ви питат колко сте се радвали, но ще ви питат през колко страдания, през какви скърби сте минали.
Вие сте родени да страдате, но вие сте родени и да се радвате; следователно вие сте родени и за радост, и за скръб. Родени сте да живеете: да чувствате, да скърбите и да се радвате. Защо имате толкова долно мнение за страданието? Защо сте тъй неприязнени към него? Едно от най-великите проявления на Живата природа – това са страданията, това са скърбите.
И като отидете на Небето, няма да ви питат колко сте се радвали, но ще ви питат през колко страдания, през какви скърби сте минали.
Там радостите не ги турят в сметка, както тук, на Земята, не питат за бедните. Като дойдете на Земята, всеки пита богат ли си. И ако си богат, интересува се за тебе; ако си беден, не се интересува. А като отидеш на Небето, там те питат скърбял ли си, и по това те зачитат. Ако кажеш, че си се радвал, казват: „Оставете този човек, той е харчил само.“ В радостта човек нищо не придобива, той само харчи готовата енергия.
към беседата >>
Там радостите не ги турят в сметка, както тук, на Земята, не питат за бедните.
Родени сте да живеете: да чувствате, да скърбите и да се радвате. Защо имате толкова долно мнение за страданието? Защо сте тъй неприязнени към него? Едно от най-великите проявления на Живата природа – това са страданията, това са скърбите. И като отидете на Небето, няма да ви питат колко сте се радвали, но ще ви питат през колко страдания, през какви скърби сте минали.
Там радостите не ги турят в сметка, както тук, на Земята, не питат за бедните.
Като дойдете на Земята, всеки пита богат ли си. И ако си богат, интересува се за тебе; ако си беден, не се интересува. А като отидеш на Небето, там те питат скърбял ли си, и по това те зачитат. Ако кажеш, че си се радвал, казват: „Оставете този човек, той е харчил само.“ В радостта човек нищо не придобива, той само харчи готовата енергия. Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мъдрост, облагородява се, повдига се.
към беседата >>
Като дойдете на Земята, всеки пита богат ли си.
Защо имате толкова долно мнение за страданието? Защо сте тъй неприязнени към него? Едно от най-великите проявления на Живата природа – това са страданията, това са скърбите. И като отидете на Небето, няма да ви питат колко сте се радвали, но ще ви питат през колко страдания, през какви скърби сте минали. Там радостите не ги турят в сметка, както тук, на Земята, не питат за бедните.
Като дойдете на Земята, всеки пита богат ли си.
И ако си богат, интересува се за тебе; ако си беден, не се интересува. А като отидеш на Небето, там те питат скърбял ли си, и по това те зачитат. Ако кажеш, че си се радвал, казват: „Оставете този човек, той е харчил само.“ В радостта човек нищо не придобива, той само харчи готовата енергия. Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мъдрост, облагородява се, повдига се. И мен ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само Радостта.
към беседата >>
И ако си богат, интересува се за тебе; ако си беден, не се интересува.
Защо сте тъй неприязнени към него? Едно от най-великите проявления на Живата природа – това са страданията, това са скърбите. И като отидете на Небето, няма да ви питат колко сте се радвали, но ще ви питат през колко страдания, през какви скърби сте минали. Там радостите не ги турят в сметка, както тук, на Земята, не питат за бедните. Като дойдете на Земята, всеки пита богат ли си.
И ако си богат, интересува се за тебе; ако си беден, не се интересува.
А като отидеш на Небето, там те питат скърбял ли си, и по това те зачитат. Ако кажеш, че си се радвал, казват: „Оставете този човек, той е харчил само.“ В радостта човек нищо не придобива, той само харчи готовата енергия. Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мъдрост, облагородява се, повдига се. И мен ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само Радостта. Обърнете Библията и ми кажете где се казва: „Блажени, които се радват“?
към беседата >>
А като отидеш на Небето, там те питат скърбял ли си, и по това те зачитат.
Едно от най-великите проявления на Живата природа – това са страданията, това са скърбите. И като отидете на Небето, няма да ви питат колко сте се радвали, но ще ви питат през колко страдания, през какви скърби сте минали. Там радостите не ги турят в сметка, както тук, на Земята, не питат за бедните. Като дойдете на Земята, всеки пита богат ли си. И ако си богат, интересува се за тебе; ако си беден, не се интересува.
А като отидеш на Небето, там те питат скърбял ли си, и по това те зачитат.
Ако кажеш, че си се радвал, казват: „Оставете този човек, той е харчил само.“ В радостта човек нищо не придобива, той само харчи готовата енергия. Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мъдрост, облагородява се, повдига се. И мен ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само Радостта. Обърнете Библията и ми кажете где се казва: „Блажени, които се радват“? Напротив, за тях се казва: „Горко вам, които ядете и пиете.“ А Христос казва: „Блажени нищите духом!
към беседата >>
Ако кажеш, че си се радвал, казват: „Оставете този човек, той е харчил само.“ В радостта човек нищо не придобива, той само харчи готовата енергия.
И като отидете на Небето, няма да ви питат колко сте се радвали, но ще ви питат през колко страдания, през какви скърби сте минали. Там радостите не ги турят в сметка, както тук, на Земята, не питат за бедните. Като дойдете на Земята, всеки пита богат ли си. И ако си богат, интересува се за тебе; ако си беден, не се интересува. А като отидеш на Небето, там те питат скърбял ли си, и по това те зачитат.
Ако кажеш, че си се радвал, казват: „Оставете този човек, той е харчил само.“ В радостта човек нищо не придобива, той само харчи готовата енергия.
Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мъдрост, облагородява се, повдига се. И мен ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само Радостта. Обърнете Библията и ми кажете где се казва: „Блажени, които се радват“? Напротив, за тях се казва: „Горко вам, които ядете и пиете.“ А Христос казва: „Блажени нищите духом! Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата!
към беседата >>
Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мъдрост, облагородява се, повдига се.
Там радостите не ги турят в сметка, както тук, на Земята, не питат за бедните. Като дойдете на Земята, всеки пита богат ли си. И ако си богат, интересува се за тебе; ако си беден, не се интересува. А като отидеш на Небето, там те питат скърбял ли си, и по това те зачитат. Ако кажеш, че си се радвал, казват: „Оставете този човек, той е харчил само.“ В радостта човек нищо не придобива, той само харчи готовата енергия.
Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мъдрост, облагородява се, повдига се.
И мен ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само Радостта. Обърнете Библията и ми кажете где се казва: „Блажени, които се радват“? Напротив, за тях се казва: „Горко вам, които ядете и пиете.“ А Христос казва: „Блажени нищите духом! Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата! Блажени, които страдат!
към беседата >>
И мен ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само Радостта.
Като дойдете на Земята, всеки пита богат ли си. И ако си богат, интересува се за тебе; ако си беден, не се интересува. А като отидеш на Небето, там те питат скърбял ли си, и по това те зачитат. Ако кажеш, че си се радвал, казват: „Оставете този човек, той е харчил само.“ В радостта човек нищо не придобива, той само харчи готовата енергия. Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мъдрост, облагородява се, повдига се.
И мен ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само Радостта.
Обърнете Библията и ми кажете где се казва: „Блажени, които се радват“? Напротив, за тях се казва: „Горко вам, които ядете и пиете.“ А Христос казва: „Блажени нищите духом! Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата! Блажени, които страдат! “ И при все това всички искате да бъдете щастливи.
към беседата >>
Обърнете Библията и ми кажете где се казва: „Блажени, които се радват“?
И ако си богат, интересува се за тебе; ако си беден, не се интересува. А като отидеш на Небето, там те питат скърбял ли си, и по това те зачитат. Ако кажеш, че си се радвал, казват: „Оставете този човек, той е харчил само.“ В радостта човек нищо не придобива, той само харчи готовата енергия. Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мъдрост, облагородява се, повдига се. И мен ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само Радостта.
Обърнете Библията и ми кажете где се казва: „Блажени, които се радват“?
Напротив, за тях се казва: „Горко вам, които ядете и пиете.“ А Христос казва: „Блажени нищите духом! Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата! Блажени, които страдат! “ И при все това всички искате да бъдете щастливи. Ами че две Евангелия в света може ли да има?
към беседата >>
Напротив, за тях се казва: „Горко вам, които ядете и пиете.“ А Христос казва: „Блажени нищите духом!
А като отидеш на Небето, там те питат скърбял ли си, и по това те зачитат. Ако кажеш, че си се радвал, казват: „Оставете този човек, той е харчил само.“ В радостта човек нищо не придобива, той само харчи готовата енергия. Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мъдрост, облагородява се, повдига се. И мен ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само Радостта. Обърнете Библията и ми кажете где се казва: „Блажени, които се радват“?
Напротив, за тях се казва: „Горко вам, които ядете и пиете.“ А Христос казва: „Блажени нищите духом!
Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата! Блажени, които страдат! “ И при все това всички искате да бъдете щастливи. Ами че две Евангелия в света може ли да има? Ако искате другото Евангелие: целият свят – това е сегашното евангелие.
към беседата >>
Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата!
Ако кажеш, че си се радвал, казват: „Оставете този човек, той е харчил само.“ В радостта човек нищо не придобива, той само харчи готовата енергия. Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мъдрост, облагородява се, повдига се. И мен ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само Радостта. Обърнете Библията и ми кажете где се казва: „Блажени, които се радват“? Напротив, за тях се казва: „Горко вам, които ядете и пиете.“ А Христос казва: „Блажени нищите духом!
Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата!
Блажени, които страдат! “ И при все това всички искате да бъдете щастливи. Ами че две Евангелия в света може ли да има? Ако искате другото Евангелие: целият свят – това е сегашното евангелие.
към беседата >>
Блажени, които страдат!
Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мъдрост, облагородява се, повдига се. И мен ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само Радостта. Обърнете Библията и ми кажете где се казва: „Блажени, които се радват“? Напротив, за тях се казва: „Горко вам, които ядете и пиете.“ А Христос казва: „Блажени нищите духом! Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата!
Блажени, които страдат!
“ И при все това всички искате да бъдете щастливи. Ами че две Евангелия в света може ли да има? Ако искате другото Евангелие: целият свят – това е сегашното евангелие.
към беседата >>
“ И при все това всички искате да бъдете щастливи.
И мен ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само Радостта. Обърнете Библията и ми кажете где се казва: „Блажени, които се радват“? Напротив, за тях се казва: „Горко вам, които ядете и пиете.“ А Христос казва: „Блажени нищите духом! Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата! Блажени, които страдат!
“ И при все това всички искате да бъдете щастливи.
Ами че две Евангелия в света може ли да има? Ако искате другото Евангелие: целият свят – това е сегашното евангелие.
към беседата >>
Ами че две Евангелия в света може ли да има?
Обърнете Библията и ми кажете где се казва: „Блажени, които се радват“? Напротив, за тях се казва: „Горко вам, които ядете и пиете.“ А Христос казва: „Блажени нищите духом! Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата! Блажени, които страдат! “ И при все това всички искате да бъдете щастливи.
Ами че две Евангелия в света може ли да има?
Ако искате другото Евангелие: целият свят – това е сегашното евангелие.
към беседата >>
Ако искате другото Евангелие: целият свят – това е сегашното евангелие.
Напротив, за тях се казва: „Горко вам, които ядете и пиете.“ А Христос казва: „Блажени нищите духом! Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата! Блажени, които страдат! “ И при все това всички искате да бъдете щастливи. Ами че две Евангелия в света може ли да има?
Ако искате другото Евангелие: целият свят – това е сегашното евангелие.
към беседата >>
Сега има друга една философия, която изопачава тия факти.
Сега има друга една философия, която изопачава тия факти.
Казват: „Когато някой човек страда, това е карма.“ Кармата няма нищо общо със страданията и със скърбите в света. Страданията и скърбите – това е езикът на Живата природа, това е езикът на Бога – първият език, с който Бог започва да ни говори, за да ни пробуди от дълбокия сън, в който Духът пада. Бог го пораздрусва и казва: „Стани, синко, събуди се и започни да мислиш! “ Тук няма никаква карма. Кармата е езикът, с който ни се говори да не се отклоняваме от Божествения път.
към беседата >>
Казват: „Когато някой човек страда, това е карма.“ Кармата няма нищо общо със страданията и със скърбите в света.
Сега има друга една философия, която изопачава тия факти.
Казват: „Когато някой човек страда, това е карма.“ Кармата няма нищо общо със страданията и със скърбите в света.
Страданията и скърбите – това е езикът на Живата природа, това е езикът на Бога – първият език, с който Бог започва да ни говори, за да ни пробуди от дълбокия сън, в който Духът пада. Бог го пораздрусва и казва: „Стани, синко, събуди се и започни да мислиш! “ Тук няма никаква карма. Кармата е езикът, с който ни се говори да не се отклоняваме от Божествения път. Да не смесвате скръбта и страданията с вашите грехове.
към беседата >>
Страданията и скърбите – това е езикът на Живата природа, това е езикът на Бога – първият език, с който Бог започва да ни говори, за да ни пробуди от дълбокия сън, в който Духът пада.
Сега има друга една философия, която изопачава тия факти. Казват: „Когато някой човек страда, това е карма.“ Кармата няма нищо общо със страданията и със скърбите в света.
Страданията и скърбите – това е езикът на Живата природа, това е езикът на Бога – първият език, с който Бог започва да ни говори, за да ни пробуди от дълбокия сън, в който Духът пада.
Бог го пораздрусва и казва: „Стани, синко, събуди се и започни да мислиш! “ Тук няма никаква карма. Кармата е езикът, с който ни се говори да не се отклоняваме от Божествения път. Да не смесвате скръбта и страданията с вашите грехове. Питам тогава: ако е вярно това, че страданията са кармата на човека, тогава какви грехове е направил Христос, че страда?
към беседата >>
Бог го пораздрусва и казва: „Стани, синко, събуди се и започни да мислиш!
Сега има друга една философия, която изопачава тия факти. Казват: „Когато някой човек страда, това е карма.“ Кармата няма нищо общо със страданията и със скърбите в света. Страданията и скърбите – това е езикът на Живата природа, това е езикът на Бога – първият език, с който Бог започва да ни говори, за да ни пробуди от дълбокия сън, в който Духът пада.
Бог го пораздрусва и казва: „Стани, синко, събуди се и започни да мислиш!
“ Тук няма никаква карма. Кармата е езикът, с който ни се говори да не се отклоняваме от Божествения път. Да не смесвате скръбта и страданията с вашите грехове. Питам тогава: ако е вярно това, че страданията са кармата на човека, тогава какви грехове е направил Христос, че страда? Той, макар и да е Син Божи, дойде на Земята да научи някои уроци, да се усъвършенства.
към беседата >>
“ Тук няма никаква карма.
Сега има друга една философия, която изопачава тия факти. Казват: „Когато някой човек страда, това е карма.“ Кармата няма нищо общо със страданията и със скърбите в света. Страданията и скърбите – това е езикът на Живата природа, това е езикът на Бога – първият език, с който Бог започва да ни говори, за да ни пробуди от дълбокия сън, в който Духът пада. Бог го пораздрусва и казва: „Стани, синко, събуди се и започни да мислиш!
“ Тук няма никаква карма.
Кармата е езикът, с който ни се говори да не се отклоняваме от Божествения път. Да не смесвате скръбта и страданията с вашите грехове. Питам тогава: ако е вярно това, че страданията са кармата на човека, тогава какви грехове е направил Христос, че страда? Той, макар и да е Син Божи, дойде на Земята да научи някои уроци, да се усъвършенства. Той дойде главно да научи онзи велик закон на Любовта, който Бог Му предаде: да научи как става жертвата, как Бог повдига падналите същества.
към беседата >>
Кармата е езикът, с който ни се говори да не се отклоняваме от Божествения път.
Сега има друга една философия, която изопачава тия факти. Казват: „Когато някой човек страда, това е карма.“ Кармата няма нищо общо със страданията и със скърбите в света. Страданията и скърбите – това е езикът на Живата природа, това е езикът на Бога – първият език, с който Бог започва да ни говори, за да ни пробуди от дълбокия сън, в който Духът пада. Бог го пораздрусва и казва: „Стани, синко, събуди се и започни да мислиш! “ Тук няма никаква карма.
Кармата е езикът, с който ни се говори да не се отклоняваме от Божествения път.
Да не смесвате скръбта и страданията с вашите грехове. Питам тогава: ако е вярно това, че страданията са кармата на човека, тогава какви грехове е направил Христос, че страда? Той, макар и да е Син Божи, дойде на Земята да научи някои уроци, да се усъвършенства. Той дойде главно да научи онзи велик закон на Любовта, който Бог Му предаде: да научи как става жертвата, как Бог повдига падналите същества. Този урок Христос трябваше да го предаде на своите по-малки братя.
към беседата >>
Да не смесвате скръбта и страданията с вашите грехове.
Казват: „Когато някой човек страда, това е карма.“ Кармата няма нищо общо със страданията и със скърбите в света. Страданията и скърбите – това е езикът на Живата природа, това е езикът на Бога – първият език, с който Бог започва да ни говори, за да ни пробуди от дълбокия сън, в който Духът пада. Бог го пораздрусва и казва: „Стани, синко, събуди се и започни да мислиш! “ Тук няма никаква карма. Кармата е езикът, с който ни се говори да не се отклоняваме от Божествения път.
Да не смесвате скръбта и страданията с вашите грехове.
Питам тогава: ако е вярно това, че страданията са кармата на човека, тогава какви грехове е направил Христос, че страда? Той, макар и да е Син Божи, дойде на Земята да научи някои уроци, да се усъвършенства. Той дойде главно да научи онзи велик закон на Любовта, който Бог Му предаде: да научи как става жертвата, как Бог повдига падналите същества. Този урок Христос трябваше да го предаде на своите по-малки братя. Това наричам изкупление.
към беседата >>
Питам тогава: ако е вярно това, че страданията са кармата на човека, тогава какви грехове е направил Христос, че страда?
Страданията и скърбите – това е езикът на Живата природа, това е езикът на Бога – първият език, с който Бог започва да ни говори, за да ни пробуди от дълбокия сън, в който Духът пада. Бог го пораздрусва и казва: „Стани, синко, събуди се и започни да мислиш! “ Тук няма никаква карма. Кармата е езикът, с който ни се говори да не се отклоняваме от Божествения път. Да не смесвате скръбта и страданията с вашите грехове.
Питам тогава: ако е вярно това, че страданията са кармата на човека, тогава какви грехове е направил Христос, че страда?
Той, макар и да е Син Божи, дойде на Земята да научи някои уроци, да се усъвършенства. Той дойде главно да научи онзи велик закон на Любовта, който Бог Му предаде: да научи как става жертвата, как Бог повдига падналите същества. Този урок Христос трябваше да го предаде на своите по-малки братя. Това наричам изкупление. И досега още този закон не е изяснен.
към беседата >>
Той, макар и да е Син Божи, дойде на Земята да научи някои уроци, да се усъвършенства.
Бог го пораздрусва и казва: „Стани, синко, събуди се и започни да мислиш! “ Тук няма никаква карма. Кармата е езикът, с който ни се говори да не се отклоняваме от Божествения път. Да не смесвате скръбта и страданията с вашите грехове. Питам тогава: ако е вярно това, че страданията са кармата на човека, тогава какви грехове е направил Христос, че страда?
Той, макар и да е Син Божи, дойде на Земята да научи някои уроци, да се усъвършенства.
Той дойде главно да научи онзи велик закон на Любовта, който Бог Му предаде: да научи как става жертвата, как Бог повдига падналите същества. Този урок Христос трябваше да го предаде на своите по-малки братя. Това наричам изкупление. И досега още този закон не е изяснен. Следователно страданията – това са Божествен език.
към беседата >>
Той дойде главно да научи онзи велик закон на Любовта, който Бог Му предаде: да научи как става жертвата, как Бог повдига падналите същества.
“ Тук няма никаква карма. Кармата е езикът, с който ни се говори да не се отклоняваме от Божествения път. Да не смесвате скръбта и страданията с вашите грехове. Питам тогава: ако е вярно това, че страданията са кармата на човека, тогава какви грехове е направил Христос, че страда? Той, макар и да е Син Божи, дойде на Земята да научи някои уроци, да се усъвършенства.
Той дойде главно да научи онзи велик закон на Любовта, който Бог Му предаде: да научи как става жертвата, как Бог повдига падналите същества.
Този урок Христос трябваше да го предаде на своите по-малки братя. Това наричам изкупление. И досега още този закон не е изяснен. Следователно страданията – това са Божествен език. И аз ви казвам: когато започнете да страдате, вие сте в границите на разярения живот.
към беседата >>
Този урок Христос трябваше да го предаде на своите по-малки братя.
Кармата е езикът, с който ни се говори да не се отклоняваме от Божествения път. Да не смесвате скръбта и страданията с вашите грехове. Питам тогава: ако е вярно това, че страданията са кармата на човека, тогава какви грехове е направил Христос, че страда? Той, макар и да е Син Божи, дойде на Земята да научи някои уроци, да се усъвършенства. Той дойде главно да научи онзи велик закон на Любовта, който Бог Му предаде: да научи как става жертвата, как Бог повдига падналите същества.
Този урок Христос трябваше да го предаде на своите по-малки братя.
Това наричам изкупление. И досега още този закон не е изяснен. Следователно страданията – това са Божествен език. И аз ви казвам: когато започнете да страдате, вие сте в границите на разярения живот. Страдате ли, Бог ви обича, не страдате ли, вие нямате нищо общо с Бога, с Любовта.
към беседата >>
Това наричам изкупление.
Да не смесвате скръбта и страданията с вашите грехове. Питам тогава: ако е вярно това, че страданията са кармата на човека, тогава какви грехове е направил Христос, че страда? Той, макар и да е Син Божи, дойде на Земята да научи някои уроци, да се усъвършенства. Той дойде главно да научи онзи велик закон на Любовта, който Бог Му предаде: да научи как става жертвата, как Бог повдига падналите същества. Този урок Христос трябваше да го предаде на своите по-малки братя.
Това наричам изкупление.
И досега още този закон не е изяснен. Следователно страданията – това са Божествен език. И аз ви казвам: когато започнете да страдате, вие сте в границите на разярения живот. Страдате ли, Бог ви обича, не страдате ли, вие нямате нищо общо с Бога, с Любовта. Сега вие ще кажете: „Защо са тия страдания?
към беседата >>
И досега още този закон не е изяснен.
Питам тогава: ако е вярно това, че страданията са кармата на човека, тогава какви грехове е направил Христос, че страда? Той, макар и да е Син Божи, дойде на Земята да научи някои уроци, да се усъвършенства. Той дойде главно да научи онзи велик закон на Любовта, който Бог Му предаде: да научи как става жертвата, как Бог повдига падналите същества. Този урок Христос трябваше да го предаде на своите по-малки братя. Това наричам изкупление.
И досега още този закон не е изяснен.
Следователно страданията – това са Божествен език. И аз ви казвам: когато започнете да страдате, вие сте в границите на разярения живот. Страдате ли, Бог ви обича, не страдате ли, вие нямате нищо общо с Бога, с Любовта. Сега вие ще кажете: „Защо са тия страдания? “ Не забравяйте, че вашите страдания образуват радостите на другите, а вашите радости са скърби за другите хора.
към беседата >>
Следователно страданията – това са Божествен език.
Той, макар и да е Син Божи, дойде на Земята да научи някои уроци, да се усъвършенства. Той дойде главно да научи онзи велик закон на Любовта, който Бог Му предаде: да научи как става жертвата, как Бог повдига падналите същества. Този урок Христос трябваше да го предаде на своите по-малки братя. Това наричам изкупление. И досега още този закон не е изяснен.
Следователно страданията – това са Божествен език.
И аз ви казвам: когато започнете да страдате, вие сте в границите на разярения живот. Страдате ли, Бог ви обича, не страдате ли, вие нямате нищо общо с Бога, с Любовта. Сега вие ще кажете: „Защо са тия страдания? “ Не забравяйте, че вашите страдания образуват радостите на другите, а вашите радости са скърби за другите хора. Аз ще ви приведа един пример, за да изясня тази своя мисъл.
към беседата >>
И аз ви казвам: когато започнете да страдате, вие сте в границите на разярения живот.
Той дойде главно да научи онзи велик закон на Любовта, който Бог Му предаде: да научи как става жертвата, как Бог повдига падналите същества. Този урок Христос трябваше да го предаде на своите по-малки братя. Това наричам изкупление. И досега още този закон не е изяснен. Следователно страданията – това са Божествен език.
И аз ви казвам: когато започнете да страдате, вие сте в границите на разярения живот.
Страдате ли, Бог ви обича, не страдате ли, вие нямате нищо общо с Бога, с Любовта. Сега вие ще кажете: „Защо са тия страдания? “ Не забравяйте, че вашите страдания образуват радостите на другите, а вашите радости са скърби за другите хора. Аз ще ви приведа един пример, за да изясня тази своя мисъл. Някой здрав, тежък старец, качил се на коня, язди и се радва.
към беседата >>
Страдате ли, Бог ви обича, не страдате ли, вие нямате нищо общо с Бога, с Любовта.
Този урок Христос трябваше да го предаде на своите по-малки братя. Това наричам изкупление. И досега още този закон не е изяснен. Следователно страданията – това са Божествен език. И аз ви казвам: когато започнете да страдате, вие сте в границите на разярения живот.
Страдате ли, Бог ви обича, не страдате ли, вие нямате нищо общо с Бога, с Любовта.
Сега вие ще кажете: „Защо са тия страдания? “ Не забравяйте, че вашите страдания образуват радостите на другите, а вашите радости са скърби за другите хора. Аз ще ви приведа един пример, за да изясня тази своя мисъл. Някой здрав, тежък старец, качил се на коня, язди и се радва. Конят обаче радва ли се?
към беседата >>
Сега вие ще кажете: „Защо са тия страдания?
Това наричам изкупление. И досега още този закон не е изяснен. Следователно страданията – това са Божествен език. И аз ви казвам: когато започнете да страдате, вие сте в границите на разярения живот. Страдате ли, Бог ви обича, не страдате ли, вие нямате нищо общо с Бога, с Любовта.
Сега вие ще кажете: „Защо са тия страдания?
“ Не забравяйте, че вашите страдания образуват радостите на другите, а вашите радости са скърби за другите хора. Аз ще ви приведа един пример, за да изясня тази своя мисъл. Някой здрав, тежък старец, качил се на коня, язди и се радва. Конят обаче радва ли се? – Не, не се радва.
към беседата >>
“ Не забравяйте, че вашите страдания образуват радостите на другите, а вашите радости са скърби за другите хора.
И досега още този закон не е изяснен. Следователно страданията – това са Божествен език. И аз ви казвам: когато започнете да страдате, вие сте в границите на разярения живот. Страдате ли, Бог ви обича, не страдате ли, вие нямате нищо общо с Бога, с Любовта. Сега вие ще кажете: „Защо са тия страдания?
“ Не забравяйте, че вашите страдания образуват радостите на другите, а вашите радости са скърби за другите хора.
Аз ще ви приведа един пример, за да изясня тази своя мисъл. Някой здрав, тежък старец, качил се на коня, язди и се радва. Конят обаче радва ли се? – Не, не се радва. Дойдат в гората и конят по някакъв начин се освободи от юларя си – и хайде в гората.
към беседата >>
Аз ще ви приведа един пример, за да изясня тази своя мисъл.
Следователно страданията – това са Божествен език. И аз ви казвам: когато започнете да страдате, вие сте в границите на разярения живот. Страдате ли, Бог ви обича, не страдате ли, вие нямате нищо общо с Бога, с Любовта. Сега вие ще кажете: „Защо са тия страдания? “ Не забравяйте, че вашите страдания образуват радостите на другите, а вашите радости са скърби за другите хора.
Аз ще ви приведа един пример, за да изясня тази своя мисъл.
Някой здрав, тежък старец, качил се на коня, язди и се радва. Конят обаче радва ли се? – Не, не се радва. Дойдат в гората и конят по някакъв начин се освободи от юларя си – и хайде в гората. Сега конят се радва, но старецът радва ли се?
към беседата >>
Някой здрав, тежък старец, качил се на коня, язди и се радва.
И аз ви казвам: когато започнете да страдате, вие сте в границите на разярения живот. Страдате ли, Бог ви обича, не страдате ли, вие нямате нищо общо с Бога, с Любовта. Сега вие ще кажете: „Защо са тия страдания? “ Не забравяйте, че вашите страдания образуват радостите на другите, а вашите радости са скърби за другите хора. Аз ще ви приведа един пример, за да изясня тази своя мисъл.
Някой здрав, тежък старец, качил се на коня, язди и се радва.
Конят обаче радва ли се? – Не, не се радва. Дойдат в гората и конят по някакъв начин се освободи от юларя си – и хайде в гората. Сега конят се радва, но старецът радва ли се? – Старецът скърби.
към беседата >>
Конят обаче радва ли се?
Страдате ли, Бог ви обича, не страдате ли, вие нямате нищо общо с Бога, с Любовта. Сега вие ще кажете: „Защо са тия страдания? “ Не забравяйте, че вашите страдания образуват радостите на другите, а вашите радости са скърби за другите хора. Аз ще ви приведа един пример, за да изясня тази своя мисъл. Някой здрав, тежък старец, качил се на коня, язди и се радва.
Конят обаче радва ли се?
– Не, не се радва. Дойдат в гората и конят по някакъв начин се освободи от юларя си – и хайде в гората. Сега конят се радва, но старецът радва ли се? – Старецът скърби. Докато старецът беше на коня, той се радваше, конят скърбеше, а когато конят избяга в гората, той се радваше, а старецът скърбеше.
към беседата >>
– Не, не се радва.
Сега вие ще кажете: „Защо са тия страдания? “ Не забравяйте, че вашите страдания образуват радостите на другите, а вашите радости са скърби за другите хора. Аз ще ви приведа един пример, за да изясня тази своя мисъл. Някой здрав, тежък старец, качил се на коня, язди и се радва. Конят обаче радва ли се?
– Не, не се радва.
Дойдат в гората и конят по някакъв начин се освободи от юларя си – и хайде в гората. Сега конят се радва, но старецът радва ли се? – Старецът скърби. Докато старецът беше на коня, той се радваше, конят скърбеше, а когато конят избяга в гората, той се радваше, а старецът скърбеше. Питам: скръбта на този старец скръб на коня ли е?
към беседата >>
Дойдат в гората и конят по някакъв начин се освободи от юларя си – и хайде в гората.
“ Не забравяйте, че вашите страдания образуват радостите на другите, а вашите радости са скърби за другите хора. Аз ще ви приведа един пример, за да изясня тази своя мисъл. Някой здрав, тежък старец, качил се на коня, язди и се радва. Конят обаче радва ли се? – Не, не се радва.
Дойдат в гората и конят по някакъв начин се освободи от юларя си – и хайде в гората.
Сега конят се радва, но старецът радва ли се? – Старецът скърби. Докато старецът беше на коня, той се радваше, конят скърбеше, а когато конят избяга в гората, той се радваше, а старецът скърбеше. Питам: скръбта на този старец скръб на коня ли е? – Не, конят се радва.
към беседата >>
Сега конят се радва, но старецът радва ли се?
Аз ще ви приведа един пример, за да изясня тази своя мисъл. Някой здрав, тежък старец, качил се на коня, язди и се радва. Конят обаче радва ли се? – Не, не се радва. Дойдат в гората и конят по някакъв начин се освободи от юларя си – и хайде в гората.
Сега конят се радва, но старецът радва ли се?
– Старецът скърби. Докато старецът беше на коня, той се радваше, конят скърбеше, а когато конят избяга в гората, той се радваше, а старецът скърбеше. Питам: скръбта на този старец скръб на коня ли е? – Не, конят се радва. Следователно нашите интереси в дадения случай не съвпадат.
към беседата >>
– Старецът скърби.
Някой здрав, тежък старец, качил се на коня, язди и се радва. Конят обаче радва ли се? – Не, не се радва. Дойдат в гората и конят по някакъв начин се освободи от юларя си – и хайде в гората. Сега конят се радва, но старецът радва ли се?
– Старецът скърби.
Докато старецът беше на коня, той се радваше, конят скърбеше, а когато конят избяга в гората, той се радваше, а старецът скърбеше. Питам: скръбта на този старец скръб на коня ли е? – Не, конят се радва. Следователно нашите интереси в дадения случай не съвпадат. Когато вие страдате, това значи, че вашият кон е отишъл в гората.
към беседата >>
Докато старецът беше на коня, той се радваше, конят скърбеше, а когато конят избяга в гората, той се радваше, а старецът скърбеше.
Конят обаче радва ли се? – Не, не се радва. Дойдат в гората и конят по някакъв начин се освободи от юларя си – и хайде в гората. Сега конят се радва, но старецът радва ли се? – Старецът скърби.
Докато старецът беше на коня, той се радваше, конят скърбеше, а когато конят избяга в гората, той се радваше, а старецът скърбеше.
Питам: скръбта на този старец скръб на коня ли е? – Не, конят се радва. Следователно нашите интереси в дадения случай не съвпадат. Когато вие страдате, това значи, че вашият кон е отишъл в гората. Е, хубаво, какво зло има в това, че вашият кон е отишъл в гората, я ми кажете?
към беседата >>
Питам: скръбта на този старец скръб на коня ли е?
– Не, не се радва. Дойдат в гората и конят по някакъв начин се освободи от юларя си – и хайде в гората. Сега конят се радва, но старецът радва ли се? – Старецът скърби. Докато старецът беше на коня, той се радваше, конят скърбеше, а когато конят избяга в гората, той се радваше, а старецът скърбеше.
Питам: скръбта на този старец скръб на коня ли е?
– Не, конят се радва. Следователно нашите интереси в дадения случай не съвпадат. Когато вие страдате, това значи, че вашият кон е отишъл в гората. Е, хубаво, какво зло има в това, че вашият кон е отишъл в гората, я ми кажете? Какъв грях има в това?
към беседата >>
– Не, конят се радва.
Дойдат в гората и конят по някакъв начин се освободи от юларя си – и хайде в гората. Сега конят се радва, но старецът радва ли се? – Старецът скърби. Докато старецът беше на коня, той се радваше, конят скърбеше, а когато конят избяга в гората, той се радваше, а старецът скърбеше. Питам: скръбта на този старец скръб на коня ли е?
– Не, конят се радва.
Следователно нашите интереси в дадения случай не съвпадат. Когато вие страдате, това значи, че вашият кон е отишъл в гората. Е, хубаво, какво зло има в това, че вашият кон е отишъл в гората, я ми кажете? Какъв грях има в това? Ще гледате философски на тази работа и ще кажете: „Конят ми отишъл в гората.
към беседата >>
Следователно нашите интереси в дадения случай не съвпадат.
Сега конят се радва, но старецът радва ли се? – Старецът скърби. Докато старецът беше на коня, той се радваше, конят скърбеше, а когато конят избяга в гората, той се радваше, а старецът скърбеше. Питам: скръбта на този старец скръб на коня ли е? – Не, конят се радва.
Следователно нашите интереси в дадения случай не съвпадат.
Когато вие страдате, това значи, че вашият кон е отишъл в гората. Е, хубаво, какво зло има в това, че вашият кон е отишъл в гората, я ми кажете? Какъв грях има в това? Ще гледате философски на тази работа и ще кажете: „Конят ми отишъл в гората. Що от това?
към беседата >>
Когато вие страдате, това значи, че вашият кон е отишъл в гората.
– Старецът скърби. Докато старецът беше на коня, той се радваше, конят скърбеше, а когато конят избяга в гората, той се радваше, а старецът скърбеше. Питам: скръбта на този старец скръб на коня ли е? – Не, конят се радва. Следователно нашите интереси в дадения случай не съвпадат.
Когато вие страдате, това значи, че вашият кон е отишъл в гората.
Е, хубаво, какво зло има в това, че вашият кон е отишъл в гората, я ми кажете? Какъв грях има в това? Ще гледате философски на тази работа и ще кажете: „Конят ми отишъл в гората. Що от това? Нека си почине, нека се поразходи, аз ще го почакам.
към беседата >>
Е, хубаво, какво зло има в това, че вашият кон е отишъл в гората, я ми кажете?
Докато старецът беше на коня, той се радваше, конят скърбеше, а когато конят избяга в гората, той се радваше, а старецът скърбеше. Питам: скръбта на този старец скръб на коня ли е? – Не, конят се радва. Следователно нашите интереси в дадения случай не съвпадат. Когато вие страдате, това значи, че вашият кон е отишъл в гората.
Е, хубаво, какво зло има в това, че вашият кон е отишъл в гората, я ми кажете?
Какъв грях има в това? Ще гледате философски на тази работа и ще кажете: „Конят ми отишъл в гората. Що от това? Нека си почине, нека се поразходи, аз ще го почакам. Ако дойде един ден, аз ще му се кача и тогава аз ще се радвам, а той ще скърби.“ Тия разсъждения са ви необходими.
към беседата >>
Какъв грях има в това?
Питам: скръбта на този старец скръб на коня ли е? – Не, конят се радва. Следователно нашите интереси в дадения случай не съвпадат. Когато вие страдате, това значи, че вашият кон е отишъл в гората. Е, хубаво, какво зло има в това, че вашият кон е отишъл в гората, я ми кажете?
Какъв грях има в това?
Ще гледате философски на тази работа и ще кажете: „Конят ми отишъл в гората. Що от това? Нека си почине, нека се поразходи, аз ще го почакам. Ако дойде един ден, аз ще му се кача и тогава аз ще се радвам, а той ще скърби.“ Тия разсъждения са ви необходими. Вие, като ученици, ако не разсъждавате така, няма да имате една правилна философия за живота.
към беседата >>
Ще гледате философски на тази работа и ще кажете: „Конят ми отишъл в гората.
– Не, конят се радва. Следователно нашите интереси в дадения случай не съвпадат. Когато вие страдате, това значи, че вашият кон е отишъл в гората. Е, хубаво, какво зло има в това, че вашият кон е отишъл в гората, я ми кажете? Какъв грях има в това?
Ще гледате философски на тази работа и ще кажете: „Конят ми отишъл в гората.
Що от това? Нека си почине, нека се поразходи, аз ще го почакам. Ако дойде един ден, аз ще му се кача и тогава аз ще се радвам, а той ще скърби.“ Тия разсъждения са ви необходими. Вие, като ученици, ако не разсъждавате така, няма да имате една правилна философия за живота. Божественият свят не приема невежеството.
към беседата >>
Що от това?
Следователно нашите интереси в дадения случай не съвпадат. Когато вие страдате, това значи, че вашият кон е отишъл в гората. Е, хубаво, какво зло има в това, че вашият кон е отишъл в гората, я ми кажете? Какъв грях има в това? Ще гледате философски на тази работа и ще кажете: „Конят ми отишъл в гората.
Що от това?
Нека си почине, нека се поразходи, аз ще го почакам. Ако дойде един ден, аз ще му се кача и тогава аз ще се радвам, а той ще скърби.“ Тия разсъждения са ви необходими. Вие, като ученици, ако не разсъждавате така, няма да имате една правилна философия за живота. Божественият свят не приема невежеството. Той изключва всяко невежество, изключва всяко противоречие, изключва всяко насилие.
към беседата >>
Нека си почине, нека се поразходи, аз ще го почакам.
Когато вие страдате, това значи, че вашият кон е отишъл в гората. Е, хубаво, какво зло има в това, че вашият кон е отишъл в гората, я ми кажете? Какъв грях има в това? Ще гледате философски на тази работа и ще кажете: „Конят ми отишъл в гората. Що от това?
Нека си почине, нека се поразходи, аз ще го почакам.
Ако дойде един ден, аз ще му се кача и тогава аз ще се радвам, а той ще скърби.“ Тия разсъждения са ви необходими. Вие, като ученици, ако не разсъждавате така, няма да имате една правилна философия за живота. Божественият свят не приема невежеството. Той изключва всяко невежество, изключва всяко противоречие, изключва всяко насилие. В Школата всички вие трябва да мислите здраво, и след като почнете да мислите здраво, ще започнете да прилагате тия принципи.
към беседата >>
Ако дойде един ден, аз ще му се кача и тогава аз ще се радвам, а той ще скърби.“ Тия разсъждения са ви необходими.
Е, хубаво, какво зло има в това, че вашият кон е отишъл в гората, я ми кажете? Какъв грях има в това? Ще гледате философски на тази работа и ще кажете: „Конят ми отишъл в гората. Що от това? Нека си почине, нека се поразходи, аз ще го почакам.
Ако дойде един ден, аз ще му се кача и тогава аз ще се радвам, а той ще скърби.“ Тия разсъждения са ви необходими.
Вие, като ученици, ако не разсъждавате така, няма да имате една правилна философия за живота. Божественият свят не приема невежеството. Той изключва всяко невежество, изключва всяко противоречие, изключва всяко насилие. В Школата всички вие трябва да мислите здраво, и след като почнете да мислите здраво, ще започнете да прилагате тия принципи.
към беседата >>
Вие, като ученици, ако не разсъждавате така, няма да имате една правилна философия за живота.
Какъв грях има в това? Ще гледате философски на тази работа и ще кажете: „Конят ми отишъл в гората. Що от това? Нека си почине, нека се поразходи, аз ще го почакам. Ако дойде един ден, аз ще му се кача и тогава аз ще се радвам, а той ще скърби.“ Тия разсъждения са ви необходими.
Вие, като ученици, ако не разсъждавате така, няма да имате една правилна философия за живота.
Божественият свят не приема невежеството. Той изключва всяко невежество, изключва всяко противоречие, изключва всяко насилие. В Школата всички вие трябва да мислите здраво, и след като почнете да мислите здраво, ще започнете да прилагате тия принципи.
към беседата >>
Божественият свят не приема невежеството.
Ще гледате философски на тази работа и ще кажете: „Конят ми отишъл в гората. Що от това? Нека си почине, нека се поразходи, аз ще го почакам. Ако дойде един ден, аз ще му се кача и тогава аз ще се радвам, а той ще скърби.“ Тия разсъждения са ви необходими. Вие, като ученици, ако не разсъждавате така, няма да имате една правилна философия за живота.
Божественият свят не приема невежеството.
Той изключва всяко невежество, изключва всяко противоречие, изключва всяко насилие. В Школата всички вие трябва да мислите здраво, и след като почнете да мислите здраво, ще започнете да прилагате тия принципи.
към беседата >>
Той изключва всяко невежество, изключва всяко противоречие, изключва всяко насилие.
Що от това? Нека си почине, нека се поразходи, аз ще го почакам. Ако дойде един ден, аз ще му се кача и тогава аз ще се радвам, а той ще скърби.“ Тия разсъждения са ви необходими. Вие, като ученици, ако не разсъждавате така, няма да имате една правилна философия за живота. Божественият свят не приема невежеството.
Той изключва всяко невежество, изключва всяко противоречие, изключва всяко насилие.
В Школата всички вие трябва да мислите здраво, и след като почнете да мислите здраво, ще започнете да прилагате тия принципи.
към беседата >>
В Школата всички вие трябва да мислите здраво, и след като почнете да мислите здраво, ще започнете да прилагате тия принципи.
Нека си почине, нека се поразходи, аз ще го почакам. Ако дойде един ден, аз ще му се кача и тогава аз ще се радвам, а той ще скърби.“ Тия разсъждения са ви необходими. Вие, като ученици, ако не разсъждавате така, няма да имате една правилна философия за живота. Божественият свят не приема невежеството. Той изключва всяко невежество, изключва всяко противоречие, изключва всяко насилие.
В Школата всички вие трябва да мислите здраво, и след като почнете да мислите здраво, ще започнете да прилагате тия принципи.
към беседата >>
Сега някои казват: „Ама вие не живеете добре.“ Аз ще ви задам друг един въпрос: ако вие кажете, че вашият Учител не живее добре, я ми кажете, по кои правила не живее добре?
Сега някои казват: „Ама вие не живеете добре.“ Аз ще ви задам друг един въпрос: ако вие кажете, че вашият Учител не живее добре, я ми кажете, по кои правила не живее добре?
Или ще кажете: „Нашият Учител не мисли добре.“ По кои правила не мисля добре? Трябва да ми докажете това! Само в Божествения свят съществуват правила. Дайте ми онази мярка, с която се мери добрият живот! Тази мярка не съществува на Земята, тя съществува само в Божествения свят.
към беседата >>
Или ще кажете: „Нашият Учител не мисли добре.“ По кои правила не мисля добре?
Сега някои казват: „Ама вие не живеете добре.“ Аз ще ви задам друг един въпрос: ако вие кажете, че вашият Учител не живее добре, я ми кажете, по кои правила не живее добре?
Или ще кажете: „Нашият Учител не мисли добре.“ По кои правила не мисля добре?
Трябва да ми докажете това! Само в Божествения свят съществуват правила. Дайте ми онази мярка, с която се мери добрият живот! Тази мярка не съществува на Земята, тя съществува само в Божествения свят.
към беседата >>
Трябва да ми докажете това!
Сега някои казват: „Ама вие не живеете добре.“ Аз ще ви задам друг един въпрос: ако вие кажете, че вашият Учител не живее добре, я ми кажете, по кои правила не живее добре? Или ще кажете: „Нашият Учител не мисли добре.“ По кои правила не мисля добре?
Трябва да ми докажете това!
Само в Божествения свят съществуват правила. Дайте ми онази мярка, с която се мери добрият живот! Тази мярка не съществува на Земята, тя съществува само в Божествения свят.
към беседата >>
Само в Божествения свят съществуват правила.
Сега някои казват: „Ама вие не живеете добре.“ Аз ще ви задам друг един въпрос: ако вие кажете, че вашият Учител не живее добре, я ми кажете, по кои правила не живее добре? Или ще кажете: „Нашият Учител не мисли добре.“ По кои правила не мисля добре? Трябва да ми докажете това!
Само в Божествения свят съществуват правила.
Дайте ми онази мярка, с която се мери добрият живот! Тази мярка не съществува на Земята, тя съществува само в Божествения свят.
към беседата >>
Дайте ми онази мярка, с която се мери добрият живот!
Сега някои казват: „Ама вие не живеете добре.“ Аз ще ви задам друг един въпрос: ако вие кажете, че вашият Учител не живее добре, я ми кажете, по кои правила не живее добре? Или ще кажете: „Нашият Учител не мисли добре.“ По кои правила не мисля добре? Трябва да ми докажете това! Само в Божествения свят съществуват правила.
Дайте ми онази мярка, с която се мери добрият живот!
Тази мярка не съществува на Земята, тя съществува само в Божествения свят.
към беседата >>
Тази мярка не съществува на Земята, тя съществува само в Божествения свят.
Сега някои казват: „Ама вие не живеете добре.“ Аз ще ви задам друг един въпрос: ако вие кажете, че вашият Учител не живее добре, я ми кажете, по кои правила не живее добре? Или ще кажете: „Нашият Учител не мисли добре.“ По кои правила не мисля добре? Трябва да ми докажете това! Само в Божествения свят съществуват правила. Дайте ми онази мярка, с която се мери добрият живот!
Тази мярка не съществува на Земята, тя съществува само в Божествения свят.
към беседата >>
И тъй, в дадения случай вие не може да знаете дали друг човек живее добре, или не.
И тъй, в дадения случай вие не може да знаете дали друг човек живее добре, или не.
В дадения случай само аз мога да кажа дали живея добре, или не. Нито пък за вас може да знае някой живеете ли добре, или не. Вие разсъждавате по друг начин. Ето каква е мисълта ми. Имате точката А.
към беседата >>
В дадения случай само аз мога да кажа дали живея добре, или не.
И тъй, в дадения случай вие не може да знаете дали друг човек живее добре, или не.
В дадения случай само аз мога да кажа дали живея добре, или не.
Нито пък за вас може да знае някой живеете ли добре, или не. Вие разсъждавате по друг начин. Ето каква е мисълта ми. Имате точката А. Да знаеш – това подразбира непродължителен период в даден момент.
към беседата >>
Нито пък за вас може да знае някой живеете ли добре, или не.
И тъй, в дадения случай вие не може да знаете дали друг човек живее добре, или не. В дадения случай само аз мога да кажа дали живея добре, или не.
Нито пък за вас може да знае някой живеете ли добре, или не.
Вие разсъждавате по друг начин. Ето каква е мисълта ми. Имате точката А. Да знаеш – това подразбира непродължителен период в даден момент. Този период може да е една стомилионна част от секундата и ти не можеш да го мериш.
към беседата >>
Вие разсъждавате по друг начин.
И тъй, в дадения случай вие не може да знаете дали друг човек живее добре, или не. В дадения случай само аз мога да кажа дали живея добре, или не. Нито пък за вас може да знае някой живеете ли добре, или не.
Вие разсъждавате по друг начин.
Ето каква е мисълта ми. Имате точката А. Да знаеш – това подразбира непродължителен период в даден момент. Този период може да е една стомилионна част от секундата и ти не можеш да го мериш. В този даден момент трябва да знаеш всичките възможности, които се съдържат в него, и да знаеш как да постъпиш.
към беседата >>
Ето каква е мисълта ми.
И тъй, в дадения случай вие не може да знаете дали друг човек живее добре, или не. В дадения случай само аз мога да кажа дали живея добре, или не. Нито пък за вас може да знае някой живеете ли добре, или не. Вие разсъждавате по друг начин.
Ето каква е мисълта ми.
Имате точката А. Да знаеш – това подразбира непродължителен период в даден момент. Този период може да е една стомилионна част от секундата и ти не можеш да го мериш. В този даден момент трябва да знаеш всичките възможности, които се съдържат в него, и да знаеш как да постъпиш. Може да има сто милиона начина как да постъпиш, но от тия сто милиона начина на Целокупния живот имаш да избираш един начин, според който да извършиш едно добро дело.
към беседата >>
Имате точката А.
И тъй, в дадения случай вие не може да знаете дали друг човек живее добре, или не. В дадения случай само аз мога да кажа дали живея добре, или не. Нито пък за вас може да знае някой живеете ли добре, или не. Вие разсъждавате по друг начин. Ето каква е мисълта ми.
Имате точката А.
Да знаеш – това подразбира непродължителен период в даден момент. Този период може да е една стомилионна част от секундата и ти не можеш да го мериш. В този даден момент трябва да знаеш всичките възможности, които се съдържат в него, и да знаеш как да постъпиш. Може да има сто милиона начина как да постъпиш, но от тия сто милиона начина на Целокупния живот имаш да избираш един начин, според който да извършиш едно добро дело. Ти отиваш при една бедна вдовица, например вдовицата А.
към беседата >>
Да знаеш – това подразбира непродължителен период в даден момент.
В дадения случай само аз мога да кажа дали живея добре, или не. Нито пък за вас може да знае някой живеете ли добре, или не. Вие разсъждавате по друг начин. Ето каква е мисълта ми. Имате точката А.
Да знаеш – това подразбира непродължителен период в даден момент.
Този период може да е една стомилионна част от секундата и ти не можеш да го мериш. В този даден момент трябва да знаеш всичките възможности, които се съдържат в него, и да знаеш как да постъпиш. Може да има сто милиона начина как да постъпиш, но от тия сто милиона начина на Целокупния живот имаш да избираш един начин, според който да извършиш едно добро дело. Ти отиваш при една бедна вдовица, например вдовицата А. Ще кажеш: „Какво ще направя, като отида при нея?
към беседата >>
Този период може да е една стомилионна част от секундата и ти не можеш да го мериш.
Нито пък за вас може да знае някой живеете ли добре, или не. Вие разсъждавате по друг начин. Ето каква е мисълта ми. Имате точката А. Да знаеш – това подразбира непродължителен период в даден момент.
Този период може да е една стомилионна част от секундата и ти не можеш да го мериш.
В този даден момент трябва да знаеш всичките възможности, които се съдържат в него, и да знаеш как да постъпиш. Може да има сто милиона начина как да постъпиш, но от тия сто милиона начина на Целокупния живот имаш да избираш един начин, според който да извършиш едно добро дело. Ти отиваш при една бедна вдовица, например вдовицата А. Ще кажеш: „Какво ще направя, като отида при нея? “ Ти като идеш при тази вдовица, ще извършиш своята длъжност, а именно с това свое посещение може да дадеш подтик на сто милиона други хора да направят Добро.
към беседата >>
В този даден момент трябва да знаеш всичките възможности, които се съдържат в него, и да знаеш как да постъпиш.
Вие разсъждавате по друг начин. Ето каква е мисълта ми. Имате точката А. Да знаеш – това подразбира непродължителен период в даден момент. Този период може да е една стомилионна част от секундата и ти не можеш да го мериш.
В този даден момент трябва да знаеш всичките възможности, които се съдържат в него, и да знаеш как да постъпиш.
Може да има сто милиона начина как да постъпиш, но от тия сто милиона начина на Целокупния живот имаш да избираш един начин, според който да извършиш едно добро дело. Ти отиваш при една бедна вдовица, например вдовицата А. Ще кажеш: „Какво ще направя, като отида при нея? “ Ти като идеш при тази вдовица, ще извършиш своята длъжност, а именно с това свое посещение може да дадеш подтик на сто милиона други хора да направят Добро. Туй е закон.
към беседата >>
Може да има сто милиона начина как да постъпиш, но от тия сто милиона начина на Целокупния живот имаш да избираш един начин, според който да извършиш едно добро дело.
Ето каква е мисълта ми. Имате точката А. Да знаеш – това подразбира непродължителен период в даден момент. Този период може да е една стомилионна част от секундата и ти не можеш да го мериш. В този даден момент трябва да знаеш всичките възможности, които се съдържат в него, и да знаеш как да постъпиш.
Може да има сто милиона начина как да постъпиш, но от тия сто милиона начина на Целокупния живот имаш да избираш един начин, според който да извършиш едно добро дело.
Ти отиваш при една бедна вдовица, например вдовицата А. Ще кажеш: „Какво ще направя, като отида при нея? “ Ти като идеш при тази вдовица, ще извършиш своята длъжност, а именно с това свое посещение може да дадеш подтик на сто милиона други хора да направят Добро. Туй е закон. Ти може да имаш само тази длъжност днес.
към беседата >>
Ти отиваш при една бедна вдовица, например вдовицата А.
Имате точката А. Да знаеш – това подразбира непродължителен период в даден момент. Този период може да е една стомилионна част от секундата и ти не можеш да го мериш. В този даден момент трябва да знаеш всичките възможности, които се съдържат в него, и да знаеш как да постъпиш. Може да има сто милиона начина как да постъпиш, но от тия сто милиона начина на Целокупния живот имаш да избираш един начин, според който да извършиш едно добро дело.
Ти отиваш при една бедна вдовица, например вдовицата А.
Ще кажеш: „Какво ще направя, като отида при нея? “ Ти като идеш при тази вдовица, ще извършиш своята длъжност, а именно с това свое посещение може да дадеш подтик на сто милиона други хора да направят Добро. Туй е закон. Ти може да имаш само тази длъжност днес. В дадения момент ти не си пратен да идеш при всичките бедни, а само при една бедна жена.
към беседата >>
Ще кажеш: „Какво ще направя, като отида при нея?
Да знаеш – това подразбира непродължителен период в даден момент. Този период може да е една стомилионна част от секундата и ти не можеш да го мериш. В този даден момент трябва да знаеш всичките възможности, които се съдържат в него, и да знаеш как да постъпиш. Може да има сто милиона начина как да постъпиш, но от тия сто милиона начина на Целокупния живот имаш да избираш един начин, според който да извършиш едно добро дело. Ти отиваш при една бедна вдовица, например вдовицата А.
Ще кажеш: „Какво ще направя, като отида при нея?
“ Ти като идеш при тази вдовица, ще извършиш своята длъжност, а именно с това свое посещение може да дадеш подтик на сто милиона други хора да направят Добро. Туй е закон. Ти може да имаш само тази длъжност днес. В дадения момент ти не си пратен да идеш при всичките бедни, а само при една бедна жена. Но ти си едно звено в Природата и когато туй звено се потегли от този Божествен принцип, всичките други звена от другите верижки, от другите върви, ще се наредят едно след друго.
към беседата >>
“ Ти като идеш при тази вдовица, ще извършиш своята длъжност, а именно с това свое посещение може да дадеш подтик на сто милиона други хора да направят Добро.
Този период може да е една стомилионна част от секундата и ти не можеш да го мериш. В този даден момент трябва да знаеш всичките възможности, които се съдържат в него, и да знаеш как да постъпиш. Може да има сто милиона начина как да постъпиш, но от тия сто милиона начина на Целокупния живот имаш да избираш един начин, според който да извършиш едно добро дело. Ти отиваш при една бедна вдовица, например вдовицата А. Ще кажеш: „Какво ще направя, като отида при нея?
“ Ти като идеш при тази вдовица, ще извършиш своята длъжност, а именно с това свое посещение може да дадеш подтик на сто милиона други хора да направят Добро.
Туй е закон. Ти може да имаш само тази длъжност днес. В дадения момент ти не си пратен да идеш при всичките бедни, а само при една бедна жена. Но ти си едно звено в Природата и когато туй звено се потегли от този Божествен принцип, всичките други звена от другите верижки, от другите върви, ще се наредят едно след друго. В тази Божествена верига може да влизат милиарди халки, а ако ти се откажеш да вървиш напред, то втората, третата и всички други халки няма да се мръднат – и те ще се откажат; ако ти потеглиш напред, всичките халки на веригата ще се поместят една след друга.
към беседата >>
Туй е закон.
В този даден момент трябва да знаеш всичките възможности, които се съдържат в него, и да знаеш как да постъпиш. Може да има сто милиона начина как да постъпиш, но от тия сто милиона начина на Целокупния живот имаш да избираш един начин, според който да извършиш едно добро дело. Ти отиваш при една бедна вдовица, например вдовицата А. Ще кажеш: „Какво ще направя, като отида при нея? “ Ти като идеш при тази вдовица, ще извършиш своята длъжност, а именно с това свое посещение може да дадеш подтик на сто милиона други хора да направят Добро.
Туй е закон.
Ти може да имаш само тази длъжност днес. В дадения момент ти не си пратен да идеш при всичките бедни, а само при една бедна жена. Но ти си едно звено в Природата и когато туй звено се потегли от този Божествен принцип, всичките други звена от другите верижки, от другите върви, ще се наредят едно след друго. В тази Божествена верига може да влизат милиарди халки, а ако ти се откажеш да вървиш напред, то втората, третата и всички други халки няма да се мръднат – и те ще се откажат; ако ти потеглиш напред, всичките халки на веригата ще се поместят една след друга. Това е един математически закон.
към беседата >>
Ти може да имаш само тази длъжност днес.
Може да има сто милиона начина как да постъпиш, но от тия сто милиона начина на Целокупния живот имаш да избираш един начин, според който да извършиш едно добро дело. Ти отиваш при една бедна вдовица, например вдовицата А. Ще кажеш: „Какво ще направя, като отида при нея? “ Ти като идеш при тази вдовица, ще извършиш своята длъжност, а именно с това свое посещение може да дадеш подтик на сто милиона други хора да направят Добро. Туй е закон.
Ти може да имаш само тази длъжност днес.
В дадения момент ти не си пратен да идеш при всичките бедни, а само при една бедна жена. Но ти си едно звено в Природата и когато туй звено се потегли от този Божествен принцип, всичките други звена от другите верижки, от другите върви, ще се наредят едно след друго. В тази Божествена верига може да влизат милиарди халки, а ако ти се откажеш да вървиш напред, то втората, третата и всички други халки няма да се мръднат – и те ще се откажат; ако ти потеглиш напред, всичките халки на веригата ще се поместят една след друга. Това е един математически закон. На всяка мисъл, която дойде у вас, трябва да ¢ дадете подтик, т.е.
към беседата >>
В дадения момент ти не си пратен да идеш при всичките бедни, а само при една бедна жена.
Ти отиваш при една бедна вдовица, например вдовицата А. Ще кажеш: „Какво ще направя, като отида при нея? “ Ти като идеш при тази вдовица, ще извършиш своята длъжност, а именно с това свое посещение може да дадеш подтик на сто милиона други хора да направят Добро. Туй е закон. Ти може да имаш само тази длъжност днес.
В дадения момент ти не си пратен да идеш при всичките бедни, а само при една бедна жена.
Но ти си едно звено в Природата и когато туй звено се потегли от този Божествен принцип, всичките други звена от другите верижки, от другите върви, ще се наредят едно след друго. В тази Божествена верига може да влизат милиарди халки, а ако ти се откажеш да вървиш напред, то втората, третата и всички други халки няма да се мръднат – и те ще се откажат; ако ти потеглиш напред, всичките халки на веригата ще се поместят една след друга. Това е един математически закон. На всяка мисъл, която дойде у вас, трябва да ¢ дадете подтик, т.е. не трябва да противодействате на Божествените мисли вътре в себе си.
към беседата >>
Но ти си едно звено в Природата и когато туй звено се потегли от този Божествен принцип, всичките други звена от другите верижки, от другите върви, ще се наредят едно след друго.
Ще кажеш: „Какво ще направя, като отида при нея? “ Ти като идеш при тази вдовица, ще извършиш своята длъжност, а именно с това свое посещение може да дадеш подтик на сто милиона други хора да направят Добро. Туй е закон. Ти може да имаш само тази длъжност днес. В дадения момент ти не си пратен да идеш при всичките бедни, а само при една бедна жена.
Но ти си едно звено в Природата и когато туй звено се потегли от този Божествен принцип, всичките други звена от другите верижки, от другите върви, ще се наредят едно след друго.
В тази Божествена верига може да влизат милиарди халки, а ако ти се откажеш да вървиш напред, то втората, третата и всички други халки няма да се мръднат – и те ще се откажат; ако ти потеглиш напред, всичките халки на веригата ще се поместят една след друга. Това е един математически закон. На всяка мисъл, която дойде у вас, трябва да ¢ дадете подтик, т.е. не трябва да противодействате на Божествените мисли вътре в себе си. От туй гледище се определя законът за свободата.
към беседата >>
В тази Божествена верига може да влизат милиарди халки, а ако ти се откажеш да вървиш напред, то втората, третата и всички други халки няма да се мръднат – и те ще се откажат; ако ти потеглиш напред, всичките халки на веригата ще се поместят една след друга.
“ Ти като идеш при тази вдовица, ще извършиш своята длъжност, а именно с това свое посещение може да дадеш подтик на сто милиона други хора да направят Добро. Туй е закон. Ти може да имаш само тази длъжност днес. В дадения момент ти не си пратен да идеш при всичките бедни, а само при една бедна жена. Но ти си едно звено в Природата и когато туй звено се потегли от този Божествен принцип, всичките други звена от другите верижки, от другите върви, ще се наредят едно след друго.
В тази Божествена верига може да влизат милиарди халки, а ако ти се откажеш да вървиш напред, то втората, третата и всички други халки няма да се мръднат – и те ще се откажат; ако ти потеглиш напред, всичките халки на веригата ще се поместят една след друга.
Това е един математически закон. На всяка мисъл, която дойде у вас, трябва да ¢ дадете подтик, т.е. не трябва да противодействате на Божествените мисли вътре в себе си. От туй гледище се определя законът за свободата.
към беседата >>
Това е един математически закон.
Туй е закон. Ти може да имаш само тази длъжност днес. В дадения момент ти не си пратен да идеш при всичките бедни, а само при една бедна жена. Но ти си едно звено в Природата и когато туй звено се потегли от този Божествен принцип, всичките други звена от другите верижки, от другите върви, ще се наредят едно след друго. В тази Божествена верига може да влизат милиарди халки, а ако ти се откажеш да вървиш напред, то втората, третата и всички други халки няма да се мръднат – и те ще се откажат; ако ти потеглиш напред, всичките халки на веригата ще се поместят една след друга.
Това е един математически закон.
На всяка мисъл, която дойде у вас, трябва да ¢ дадете подтик, т.е. не трябва да противодействате на Божествените мисли вътре в себе си. От туй гледище се определя законът за свободата.
към беседата >>
На всяка мисъл, която дойде у вас, трябва да ¢ дадете подтик, т.е.
Ти може да имаш само тази длъжност днес. В дадения момент ти не си пратен да идеш при всичките бедни, а само при една бедна жена. Но ти си едно звено в Природата и когато туй звено се потегли от този Божествен принцип, всичките други звена от другите верижки, от другите върви, ще се наредят едно след друго. В тази Божествена верига може да влизат милиарди халки, а ако ти се откажеш да вървиш напред, то втората, третата и всички други халки няма да се мръднат – и те ще се откажат; ако ти потеглиш напред, всичките халки на веригата ще се поместят една след друга. Това е един математически закон.
На всяка мисъл, която дойде у вас, трябва да ¢ дадете подтик, т.е.
не трябва да противодействате на Божествените мисли вътре в себе си. От туй гледище се определя законът за свободата.
към беседата >>
не трябва да противодействате на Божествените мисли вътре в себе си.
В дадения момент ти не си пратен да идеш при всичките бедни, а само при една бедна жена. Но ти си едно звено в Природата и когато туй звено се потегли от този Божествен принцип, всичките други звена от другите верижки, от другите върви, ще се наредят едно след друго. В тази Божествена верига може да влизат милиарди халки, а ако ти се откажеш да вървиш напред, то втората, третата и всички други халки няма да се мръднат – и те ще се откажат; ако ти потеглиш напред, всичките халки на веригата ще се поместят една след друга. Това е един математически закон. На всяка мисъл, която дойде у вас, трябва да ¢ дадете подтик, т.е.
не трябва да противодействате на Божествените мисли вътре в себе си.
От туй гледище се определя законът за свободата.
към беседата >>
От туй гледище се определя законът за свободата.
Но ти си едно звено в Природата и когато туй звено се потегли от този Божествен принцип, всичките други звена от другите верижки, от другите върви, ще се наредят едно след друго. В тази Божествена верига може да влизат милиарди халки, а ако ти се откажеш да вървиш напред, то втората, третата и всички други халки няма да се мръднат – и те ще се откажат; ако ти потеглиш напред, всичките халки на веригата ще се поместят една след друга. Това е един математически закон. На всяка мисъл, която дойде у вас, трябва да ¢ дадете подтик, т.е. не трябва да противодействате на Божествените мисли вътре в себе си.
От туй гледище се определя законът за свободата.
към беседата >>
Да кажем, че буквата А представлява една Божествена мисъл, а буквата В – една човешка мисъл.
Да кажем, че буквата А представлява една Божествена мисъл, а буквата В – една човешка мисъл.
Божествената мисъл върви във възходяща степен, а човешката – в низходяща степен. От тук следва, че когато двама души дружат заедно, те изведнъж в даден случай не могат да имат една и съща Божествена мисъл. Аз ви казах, че една стомилионна част от секундата – това е един момент. Значи тази мисъл, която е дошла в тебе, за една секунда може да се предаде на сто милиона души. Като мине през сто милиона души в нашия свят, тя дава една единица.
към беседата >>
Божествената мисъл върви във възходяща степен, а човешката – в низходяща степен.
Да кажем, че буквата А представлява една Божествена мисъл, а буквата В – една човешка мисъл.
Божествената мисъл върви във възходяща степен, а човешката – в низходяща степен.
От тук следва, че когато двама души дружат заедно, те изведнъж в даден случай не могат да имат една и съща Божествена мисъл. Аз ви казах, че една стомилионна част от секундата – това е един момент. Значи тази мисъл, която е дошла в тебе, за една секунда може да се предаде на сто милиона души. Като мине през сто милиона души в нашия свят, тя дава една единица. И тъй, една мисъл, като мине през сто милиона души, за една секунда образува първата единица, първата мярка.
към беседата >>
От тук следва, че когато двама души дружат заедно, те изведнъж в даден случай не могат да имат една и съща Божествена мисъл.
Да кажем, че буквата А представлява една Божествена мисъл, а буквата В – една човешка мисъл. Божествената мисъл върви във възходяща степен, а човешката – в низходяща степен.
От тук следва, че когато двама души дружат заедно, те изведнъж в даден случай не могат да имат една и съща Божествена мисъл.
Аз ви казах, че една стомилионна част от секундата – това е един момент. Значи тази мисъл, която е дошла в тебе, за една секунда може да се предаде на сто милиона души. Като мине през сто милиона души в нашия свят, тя дава една единица. И тъй, една мисъл, като мине през сто милиона души, за една секунда образува първата единица, първата мярка. Следователно онзи, у когото има човешка мисъл, трябва да се подчини на онзи, у когото има Божествена мисъл.
към беседата >>
Аз ви казах, че една стомилионна част от секундата – това е един момент.
Да кажем, че буквата А представлява една Божествена мисъл, а буквата В – една човешка мисъл. Божествената мисъл върви във възходяща степен, а човешката – в низходяща степен. От тук следва, че когато двама души дружат заедно, те изведнъж в даден случай не могат да имат една и съща Божествена мисъл.
Аз ви казах, че една стомилионна част от секундата – това е един момент.
Значи тази мисъл, която е дошла в тебе, за една секунда може да се предаде на сто милиона души. Като мине през сто милиона души в нашия свят, тя дава една единица. И тъй, една мисъл, като мине през сто милиона души, за една секунда образува първата единица, първата мярка. Следователно онзи, у когото има човешка мисъл, трябва да се подчини на онзи, у когото има Божествена мисъл. Такъв е законът.
към беседата >>
Значи тази мисъл, която е дошла в тебе, за една секунда може да се предаде на сто милиона души.
Да кажем, че буквата А представлява една Божествена мисъл, а буквата В – една човешка мисъл. Божествената мисъл върви във възходяща степен, а човешката – в низходяща степен. От тук следва, че когато двама души дружат заедно, те изведнъж в даден случай не могат да имат една и съща Божествена мисъл. Аз ви казах, че една стомилионна част от секундата – това е един момент.
Значи тази мисъл, която е дошла в тебе, за една секунда може да се предаде на сто милиона души.
Като мине през сто милиона души в нашия свят, тя дава една единица. И тъй, една мисъл, като мине през сто милиона души, за една секунда образува първата единица, първата мярка. Следователно онзи, у когото има човешка мисъл, трябва да се подчини на онзи, у когото има Божествена мисъл. Такъв е законът. Мъж или жена, брат или сестра – всички еднакво трябва да спазват закона.
към беседата >>
Като мине през сто милиона души в нашия свят, тя дава една единица.
Да кажем, че буквата А представлява една Божествена мисъл, а буквата В – една човешка мисъл. Божествената мисъл върви във възходяща степен, а човешката – в низходяща степен. От тук следва, че когато двама души дружат заедно, те изведнъж в даден случай не могат да имат една и съща Божествена мисъл. Аз ви казах, че една стомилионна част от секундата – това е един момент. Значи тази мисъл, която е дошла в тебе, за една секунда може да се предаде на сто милиона души.
Като мине през сто милиона души в нашия свят, тя дава една единица.
И тъй, една мисъл, като мине през сто милиона души, за една секунда образува първата единица, първата мярка. Следователно онзи, у когото има човешка мисъл, трябва да се подчини на онзи, у когото има Божествена мисъл. Такъв е законът. Мъж или жена, брат или сестра – всички еднакво трябва да спазват закона. Братче и сестриче живеят заедно.
към беседата >>
И тъй, една мисъл, като мине през сто милиона души, за една секунда образува първата единица, първата мярка.
Божествената мисъл върви във възходяща степен, а човешката – в низходяща степен. От тук следва, че когато двама души дружат заедно, те изведнъж в даден случай не могат да имат една и съща Божествена мисъл. Аз ви казах, че една стомилионна част от секундата – това е един момент. Значи тази мисъл, която е дошла в тебе, за една секунда може да се предаде на сто милиона души. Като мине през сто милиона души в нашия свят, тя дава една единица.
И тъй, една мисъл, като мине през сто милиона души, за една секунда образува първата единица, първата мярка.
Следователно онзи, у когото има човешка мисъл, трябва да се подчини на онзи, у когото има Божествена мисъл. Такъв е законът. Мъж или жена, брат или сестра – всички еднакво трябва да спазват закона. Братче и сестриче живеят заедно. У брата има Божествена мисъл, у сестрата има човешка мисъл.
към беседата >>
Следователно онзи, у когото има човешка мисъл, трябва да се подчини на онзи, у когото има Божествена мисъл.
От тук следва, че когато двама души дружат заедно, те изведнъж в даден случай не могат да имат една и съща Божествена мисъл. Аз ви казах, че една стомилионна част от секундата – това е един момент. Значи тази мисъл, която е дошла в тебе, за една секунда може да се предаде на сто милиона души. Като мине през сто милиона души в нашия свят, тя дава една единица. И тъй, една мисъл, като мине през сто милиона души, за една секунда образува първата единица, първата мярка.
Следователно онзи, у когото има човешка мисъл, трябва да се подчини на онзи, у когото има Божествена мисъл.
Такъв е законът. Мъж или жена, брат или сестра – всички еднакво трябва да спазват закона. Братче и сестриче живеят заедно. У брата има Божествена мисъл, у сестрата има човешка мисъл. Тя целия ден трябва да се подчинява на брата.
към беседата >>
Такъв е законът.
Аз ви казах, че една стомилионна част от секундата – това е един момент. Значи тази мисъл, която е дошла в тебе, за една секунда може да се предаде на сто милиона души. Като мине през сто милиона души в нашия свят, тя дава една единица. И тъй, една мисъл, като мине през сто милиона души, за една секунда образува първата единица, първата мярка. Следователно онзи, у когото има човешка мисъл, трябва да се подчини на онзи, у когото има Божествена мисъл.
Такъв е законът.
Мъж или жена, брат или сестра – всички еднакво трябва да спазват закона. Братче и сестриче живеят заедно. У брата има Божествена мисъл, у сестрата има човешка мисъл. Тя целия ден трябва да се подчинява на брата. Втория ден сестрата има Божествена мисъл, а братът – човешка.
към беседата >>
Мъж или жена, брат или сестра – всички еднакво трябва да спазват закона.
Значи тази мисъл, която е дошла в тебе, за една секунда може да се предаде на сто милиона души. Като мине през сто милиона души в нашия свят, тя дава една единица. И тъй, една мисъл, като мине през сто милиона души, за една секунда образува първата единица, първата мярка. Следователно онзи, у когото има човешка мисъл, трябва да се подчини на онзи, у когото има Божествена мисъл. Такъв е законът.
Мъж или жена, брат или сестра – всички еднакво трябва да спазват закона.
Братче и сестриче живеят заедно. У брата има Божествена мисъл, у сестрата има човешка мисъл. Тя целия ден трябва да се подчинява на брата. Втория ден сестрата има Божествена мисъл, а братът – човешка. Тогава братът трябва да се подчинява на сестрата.
към беседата >>
Братче и сестриче живеят заедно.
Като мине през сто милиона души в нашия свят, тя дава една единица. И тъй, една мисъл, като мине през сто милиона души, за една секунда образува първата единица, първата мярка. Следователно онзи, у когото има човешка мисъл, трябва да се подчини на онзи, у когото има Божествена мисъл. Такъв е законът. Мъж или жена, брат или сестра – всички еднакво трябва да спазват закона.
Братче и сестриче живеят заедно.
У брата има Божествена мисъл, у сестрата има човешка мисъл. Тя целия ден трябва да се подчинява на брата. Втория ден сестрата има Божествена мисъл, а братът – човешка. Тогава братът трябва да се подчинява на сестрата. Не се ли подчини, ще дойде пръчицата на майката.
към беседата >>
У брата има Божествена мисъл, у сестрата има човешка мисъл.
И тъй, една мисъл, като мине през сто милиона души, за една секунда образува първата единица, първата мярка. Следователно онзи, у когото има човешка мисъл, трябва да се подчини на онзи, у когото има Божествена мисъл. Такъв е законът. Мъж или жена, брат или сестра – всички еднакво трябва да спазват закона. Братче и сестриче живеят заедно.
У брата има Божествена мисъл, у сестрата има човешка мисъл.
Тя целия ден трябва да се подчинява на брата. Втория ден сестрата има Божествена мисъл, а братът – човешка. Тогава братът трябва да се подчинява на сестрата. Не се ли подчини, ще дойде пръчицата на майката. Всякога бият не онзи, който има Божествена мисъл, а онзи, който има човешка мисъл.
към беседата >>
Тя целия ден трябва да се подчинява на брата.
Следователно онзи, у когото има човешка мисъл, трябва да се подчини на онзи, у когото има Божествена мисъл. Такъв е законът. Мъж или жена, брат или сестра – всички еднакво трябва да спазват закона. Братче и сестриче живеят заедно. У брата има Божествена мисъл, у сестрата има човешка мисъл.
Тя целия ден трябва да се подчинява на брата.
Втория ден сестрата има Божествена мисъл, а братът – човешка. Тогава братът трябва да се подчинява на сестрата. Не се ли подчини, ще дойде пръчицата на майката. Всякога бият не онзи, който има Божествена мисъл, а онзи, който има човешка мисъл. Страданията не са нищо друго, освен доказателство за това, че вие не сте се подчинили на разумната, на Божествената мисъл.
към беседата >>
Втория ден сестрата има Божествена мисъл, а братът – човешка.
Такъв е законът. Мъж или жена, брат или сестра – всички еднакво трябва да спазват закона. Братче и сестриче живеят заедно. У брата има Божествена мисъл, у сестрата има човешка мисъл. Тя целия ден трябва да се подчинява на брата.
Втория ден сестрата има Божествена мисъл, а братът – човешка.
Тогава братът трябва да се подчинява на сестрата. Не се ли подчини, ще дойде пръчицата на майката. Всякога бият не онзи, който има Божествена мисъл, а онзи, който има човешка мисъл. Страданията не са нищо друго, освен доказателство за това, че вие не сте се подчинили на разумната, на Божествената мисъл. Всякога, когато не се подчиниш, в теб ще има една малка скръб, едно малко страдание.
към беседата >>
Тогава братът трябва да се подчинява на сестрата.
Мъж или жена, брат или сестра – всички еднакво трябва да спазват закона. Братче и сестриче живеят заедно. У брата има Божествена мисъл, у сестрата има човешка мисъл. Тя целия ден трябва да се подчинява на брата. Втория ден сестрата има Божествена мисъл, а братът – човешка.
Тогава братът трябва да се подчинява на сестрата.
Не се ли подчини, ще дойде пръчицата на майката. Всякога бият не онзи, който има Божествена мисъл, а онзи, който има човешка мисъл. Страданията не са нищо друго, освен доказателство за това, че вие не сте се подчинили на разумната, на Божествената мисъл. Всякога, когато не се подчиниш, в теб ще има една малка скръб, едно малко страдание. Казват: „Надясно в пътя!
към беседата >>
Не се ли подчини, ще дойде пръчицата на майката.
Братче и сестриче живеят заедно. У брата има Божествена мисъл, у сестрата има човешка мисъл. Тя целия ден трябва да се подчинява на брата. Втория ден сестрата има Божествена мисъл, а братът – човешка. Тогава братът трябва да се подчинява на сестрата.
Не се ли подчини, ще дойде пръчицата на майката.
Всякога бият не онзи, който има Божествена мисъл, а онзи, който има човешка мисъл. Страданията не са нищо друго, освен доказателство за това, че вие не сте се подчинили на разумната, на Божествената мисъл. Всякога, когато не се подчиниш, в теб ще има една малка скръб, едно малко страдание. Казват: „Надясно в пътя! “ Като ученици на тази велика Божествена школа вие ще имате тези мерки, с които да разграничавате правите от кривите схващания.
към беседата >>
Всякога бият не онзи, който има Божествена мисъл, а онзи, който има човешка мисъл.
У брата има Божествена мисъл, у сестрата има човешка мисъл. Тя целия ден трябва да се подчинява на брата. Втория ден сестрата има Божествена мисъл, а братът – човешка. Тогава братът трябва да се подчинява на сестрата. Не се ли подчини, ще дойде пръчицата на майката.
Всякога бият не онзи, който има Божествена мисъл, а онзи, който има човешка мисъл.
Страданията не са нищо друго, освен доказателство за това, че вие не сте се подчинили на разумната, на Божествената мисъл. Всякога, когато не се подчиниш, в теб ще има една малка скръб, едно малко страдание. Казват: „Надясно в пътя! “ Като ученици на тази велика Божествена школа вие ще имате тези мерки, с които да разграничавате правите от кривите схващания. Щом станете сутрин, ще се попитате: „Имам ли днес Божествената мисъл?
към беседата >>
Страданията не са нищо друго, освен доказателство за това, че вие не сте се подчинили на разумната, на Божествената мисъл.
Тя целия ден трябва да се подчинява на брата. Втория ден сестрата има Божествена мисъл, а братът – човешка. Тогава братът трябва да се подчинява на сестрата. Не се ли подчини, ще дойде пръчицата на майката. Всякога бият не онзи, който има Божествена мисъл, а онзи, който има човешка мисъл.
Страданията не са нищо друго, освен доказателство за това, че вие не сте се подчинили на разумната, на Божествената мисъл.
Всякога, когато не се подчиниш, в теб ще има една малка скръб, едно малко страдание. Казват: „Надясно в пътя! “ Като ученици на тази велика Божествена школа вие ще имате тези мерки, с които да разграничавате правите от кривите схващания. Щом станете сутрин, ще се попитате: „Имам ли днес Божествената мисъл? “ Ако след като станеш сутрин мислиш най-първо какво да сготвиш, у теб е дошла човешката мисъл.
към беседата >>
Всякога, когато не се подчиниш, в теб ще има една малка скръб, едно малко страдание.
Втория ден сестрата има Божествена мисъл, а братът – човешка. Тогава братът трябва да се подчинява на сестрата. Не се ли подчини, ще дойде пръчицата на майката. Всякога бият не онзи, който има Божествена мисъл, а онзи, който има човешка мисъл. Страданията не са нищо друго, освен доказателство за това, че вие не сте се подчинили на разумната, на Божествената мисъл.
Всякога, когато не се подчиниш, в теб ще има една малка скръб, едно малко страдание.
Казват: „Надясно в пътя! “ Като ученици на тази велика Божествена школа вие ще имате тези мерки, с които да разграничавате правите от кривите схващания. Щом станете сутрин, ще се попитате: „Имам ли днес Божествената мисъл? “ Ако след като станеш сутрин мислиш най-първо какво да сготвиш, у теб е дошла човешката мисъл. Станеш ли сутрин, не мисли за човешкото, но започни да се молиш Богу, помисли за бедните вдовици и кажи: „Днес мъжът ми може и без готвено.“ Тогава и той ще каже: „Днес Божественото се проявява у жена ми, нека отиде при бедните.“ На другия ден пък може в мъжа да се прояви Божествената мисъл и той ще каже: „Днес няма да нося нищо за готвене, ще отида да посетя някои бедни.“ Постъпи ли така, и жената няма да се сърди, че не е донесъл нищо вкъщи.
към беседата >>
Казват: „Надясно в пътя!
Тогава братът трябва да се подчинява на сестрата. Не се ли подчини, ще дойде пръчицата на майката. Всякога бият не онзи, който има Божествена мисъл, а онзи, който има човешка мисъл. Страданията не са нищо друго, освен доказателство за това, че вие не сте се подчинили на разумната, на Божествената мисъл. Всякога, когато не се подчиниш, в теб ще има една малка скръб, едно малко страдание.
Казват: „Надясно в пътя!
“ Като ученици на тази велика Божествена школа вие ще имате тези мерки, с които да разграничавате правите от кривите схващания. Щом станете сутрин, ще се попитате: „Имам ли днес Божествената мисъл? “ Ако след като станеш сутрин мислиш най-първо какво да сготвиш, у теб е дошла човешката мисъл. Станеш ли сутрин, не мисли за човешкото, но започни да се молиш Богу, помисли за бедните вдовици и кажи: „Днес мъжът ми може и без готвено.“ Тогава и той ще каже: „Днес Божественото се проявява у жена ми, нека отиде при бедните.“ На другия ден пък може в мъжа да се прояви Божествената мисъл и той ще каже: „Днес няма да нося нищо за готвене, ще отида да посетя някои бедни.“ Постъпи ли така, и жената няма да се сърди, че не е донесъл нищо вкъщи. Туй е закон!
към беседата >>
“ Като ученици на тази велика Божествена школа вие ще имате тези мерки, с които да разграничавате правите от кривите схващания.
Не се ли подчини, ще дойде пръчицата на майката. Всякога бият не онзи, който има Божествена мисъл, а онзи, който има човешка мисъл. Страданията не са нищо друго, освен доказателство за това, че вие не сте се подчинили на разумната, на Божествената мисъл. Всякога, когато не се подчиниш, в теб ще има една малка скръб, едно малко страдание. Казват: „Надясно в пътя!
“ Като ученици на тази велика Божествена школа вие ще имате тези мерки, с които да разграничавате правите от кривите схващания.
Щом станете сутрин, ще се попитате: „Имам ли днес Божествената мисъл? “ Ако след като станеш сутрин мислиш най-първо какво да сготвиш, у теб е дошла човешката мисъл. Станеш ли сутрин, не мисли за човешкото, но започни да се молиш Богу, помисли за бедните вдовици и кажи: „Днес мъжът ми може и без готвено.“ Тогава и той ще каже: „Днес Божественото се проявява у жена ми, нека отиде при бедните.“ На другия ден пък може в мъжа да се прояви Божествената мисъл и той ще каже: „Днес няма да нося нищо за готвене, ще отида да посетя някои бедни.“ Постъпи ли така, и жената няма да се сърди, че не е донесъл нищо вкъщи. Туй е закон! Щом един човек има Божествен подтик за нещо, не му въздействайте по никой начин!
към беседата >>
Щом станете сутрин, ще се попитате: „Имам ли днес Божествената мисъл?
Всякога бият не онзи, който има Божествена мисъл, а онзи, който има човешка мисъл. Страданията не са нищо друго, освен доказателство за това, че вие не сте се подчинили на разумната, на Божествената мисъл. Всякога, когато не се подчиниш, в теб ще има една малка скръб, едно малко страдание. Казват: „Надясно в пътя! “ Като ученици на тази велика Божествена школа вие ще имате тези мерки, с които да разграничавате правите от кривите схващания.
Щом станете сутрин, ще се попитате: „Имам ли днес Божествената мисъл?
“ Ако след като станеш сутрин мислиш най-първо какво да сготвиш, у теб е дошла човешката мисъл. Станеш ли сутрин, не мисли за човешкото, но започни да се молиш Богу, помисли за бедните вдовици и кажи: „Днес мъжът ми може и без готвено.“ Тогава и той ще каже: „Днес Божественото се проявява у жена ми, нека отиде при бедните.“ На другия ден пък може в мъжа да се прояви Божествената мисъл и той ще каже: „Днес няма да нося нищо за готвене, ще отида да посетя някои бедни.“ Постъпи ли така, и жената няма да се сърди, че не е донесъл нищо вкъщи. Туй е закон! Щом един човек има Божествен подтик за нещо, не му въздействайте по никой начин! Въздействате ли, непременно ще ви дойде едно голямо страдание.
към беседата >>
“ Ако след като станеш сутрин мислиш най-първо какво да сготвиш, у теб е дошла човешката мисъл.
Страданията не са нищо друго, освен доказателство за това, че вие не сте се подчинили на разумната, на Божествената мисъл. Всякога, когато не се подчиниш, в теб ще има една малка скръб, едно малко страдание. Казват: „Надясно в пътя! “ Като ученици на тази велика Божествена школа вие ще имате тези мерки, с които да разграничавате правите от кривите схващания. Щом станете сутрин, ще се попитате: „Имам ли днес Божествената мисъл?
“ Ако след като станеш сутрин мислиш най-първо какво да сготвиш, у теб е дошла човешката мисъл.
Станеш ли сутрин, не мисли за човешкото, но започни да се молиш Богу, помисли за бедните вдовици и кажи: „Днес мъжът ми може и без готвено.“ Тогава и той ще каже: „Днес Божественото се проявява у жена ми, нека отиде при бедните.“ На другия ден пък може в мъжа да се прояви Божествената мисъл и той ще каже: „Днес няма да нося нищо за готвене, ще отида да посетя някои бедни.“ Постъпи ли така, и жената няма да се сърди, че не е донесъл нищо вкъщи. Туй е закон! Щом един човек има Божествен подтик за нещо, не му въздействайте по никой начин! Въздействате ли, непременно ще ви дойде едно голямо страдание. Дайте ход на Божествените мисли, на Божествените желания, на Божествените действия!
към беседата >>
Станеш ли сутрин, не мисли за човешкото, но започни да се молиш Богу, помисли за бедните вдовици и кажи: „Днес мъжът ми може и без готвено.“ Тогава и той ще каже: „Днес Божественото се проявява у жена ми, нека отиде при бедните.“ На другия ден пък може в мъжа да се прояви Божествената мисъл и той ще каже: „Днес няма да нося нищо за готвене, ще отида да посетя някои бедни.“ Постъпи ли така, и жената няма да се сърди, че не е донесъл нищо вкъщи.
Всякога, когато не се подчиниш, в теб ще има една малка скръб, едно малко страдание. Казват: „Надясно в пътя! “ Като ученици на тази велика Божествена школа вие ще имате тези мерки, с които да разграничавате правите от кривите схващания. Щом станете сутрин, ще се попитате: „Имам ли днес Божествената мисъл? “ Ако след като станеш сутрин мислиш най-първо какво да сготвиш, у теб е дошла човешката мисъл.
Станеш ли сутрин, не мисли за човешкото, но започни да се молиш Богу, помисли за бедните вдовици и кажи: „Днес мъжът ми може и без готвено.“ Тогава и той ще каже: „Днес Божественото се проявява у жена ми, нека отиде при бедните.“ На другия ден пък може в мъжа да се прояви Божествената мисъл и той ще каже: „Днес няма да нося нищо за готвене, ще отида да посетя някои бедни.“ Постъпи ли така, и жената няма да се сърди, че не е донесъл нищо вкъщи.
Туй е закон! Щом един човек има Божествен подтик за нещо, не му въздействайте по никой начин! Въздействате ли, непременно ще ви дойде едно голямо страдание. Дайте ход на Божествените мисли, на Божествените желания, на Божествените действия! Само по този начин може да растете правилно, да придобивате знание и мъдрост.
към беседата >>
Туй е закон!
Казват: „Надясно в пътя! “ Като ученици на тази велика Божествена школа вие ще имате тези мерки, с които да разграничавате правите от кривите схващания. Щом станете сутрин, ще се попитате: „Имам ли днес Божествената мисъл? “ Ако след като станеш сутрин мислиш най-първо какво да сготвиш, у теб е дошла човешката мисъл. Станеш ли сутрин, не мисли за човешкото, но започни да се молиш Богу, помисли за бедните вдовици и кажи: „Днес мъжът ми може и без готвено.“ Тогава и той ще каже: „Днес Божественото се проявява у жена ми, нека отиде при бедните.“ На другия ден пък може в мъжа да се прояви Божествената мисъл и той ще каже: „Днес няма да нося нищо за готвене, ще отида да посетя някои бедни.“ Постъпи ли така, и жената няма да се сърди, че не е донесъл нищо вкъщи.
Туй е закон!
Щом един човек има Божествен подтик за нещо, не му въздействайте по никой начин! Въздействате ли, непременно ще ви дойде едно голямо страдание. Дайте ход на Божествените мисли, на Божествените желания, на Божествените действия! Само по този начин може да растете правилно, да придобивате знание и мъдрост. Всичко туй зависи от вашата свободна воля.
към беседата >>
Щом един човек има Божествен подтик за нещо, не му въздействайте по никой начин!
“ Като ученици на тази велика Божествена школа вие ще имате тези мерки, с които да разграничавате правите от кривите схващания. Щом станете сутрин, ще се попитате: „Имам ли днес Божествената мисъл? “ Ако след като станеш сутрин мислиш най-първо какво да сготвиш, у теб е дошла човешката мисъл. Станеш ли сутрин, не мисли за човешкото, но започни да се молиш Богу, помисли за бедните вдовици и кажи: „Днес мъжът ми може и без готвено.“ Тогава и той ще каже: „Днес Божественото се проявява у жена ми, нека отиде при бедните.“ На другия ден пък може в мъжа да се прояви Божествената мисъл и той ще каже: „Днес няма да нося нищо за готвене, ще отида да посетя някои бедни.“ Постъпи ли така, и жената няма да се сърди, че не е донесъл нищо вкъщи. Туй е закон!
Щом един човек има Божествен подтик за нещо, не му въздействайте по никой начин!
Въздействате ли, непременно ще ви дойде едно голямо страдание. Дайте ход на Божествените мисли, на Божествените желания, на Божествените действия! Само по този начин може да растете правилно, да придобивате знание и мъдрост. Всичко туй зависи от вашата свободна воля. Никой не може да каже как сте изпълнили Волята Божия, само вие знаете.
към беседата >>
Въздействате ли, непременно ще ви дойде едно голямо страдание.
Щом станете сутрин, ще се попитате: „Имам ли днес Божествената мисъл? “ Ако след като станеш сутрин мислиш най-първо какво да сготвиш, у теб е дошла човешката мисъл. Станеш ли сутрин, не мисли за човешкото, но започни да се молиш Богу, помисли за бедните вдовици и кажи: „Днес мъжът ми може и без готвено.“ Тогава и той ще каже: „Днес Божественото се проявява у жена ми, нека отиде при бедните.“ На другия ден пък може в мъжа да се прояви Божествената мисъл и той ще каже: „Днес няма да нося нищо за готвене, ще отида да посетя някои бедни.“ Постъпи ли така, и жената няма да се сърди, че не е донесъл нищо вкъщи. Туй е закон! Щом един човек има Божествен подтик за нещо, не му въздействайте по никой начин!
Въздействате ли, непременно ще ви дойде едно голямо страдание.
Дайте ход на Божествените мисли, на Божествените желания, на Божествените действия! Само по този начин може да растете правилно, да придобивате знание и мъдрост. Всичко туй зависи от вашата свободна воля. Никой не може да каже как сте изпълнили Волята Божия, само вие знаете. Щом вие почувствате едно малко страдание, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия.
към беседата >>
Дайте ход на Божествените мисли, на Божествените желания, на Божествените действия!
“ Ако след като станеш сутрин мислиш най-първо какво да сготвиш, у теб е дошла човешката мисъл. Станеш ли сутрин, не мисли за човешкото, но започни да се молиш Богу, помисли за бедните вдовици и кажи: „Днес мъжът ми може и без готвено.“ Тогава и той ще каже: „Днес Божественото се проявява у жена ми, нека отиде при бедните.“ На другия ден пък може в мъжа да се прояви Божествената мисъл и той ще каже: „Днес няма да нося нищо за готвене, ще отида да посетя някои бедни.“ Постъпи ли така, и жената няма да се сърди, че не е донесъл нищо вкъщи. Туй е закон! Щом един човек има Божествен подтик за нещо, не му въздействайте по никой начин! Въздействате ли, непременно ще ви дойде едно голямо страдание.
Дайте ход на Божествените мисли, на Божествените желания, на Божествените действия!
Само по този начин може да растете правилно, да придобивате знание и мъдрост. Всичко туй зависи от вашата свободна воля. Никой не може да каже как сте изпълнили Волята Божия, само вие знаете. Щом вие почувствате едно малко страдание, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия. Някой път човек може да се смее, да е радостен, без да подозирате в него някаква скръб.
към беседата >>
Само по този начин може да растете правилно, да придобивате знание и мъдрост.
Станеш ли сутрин, не мисли за човешкото, но започни да се молиш Богу, помисли за бедните вдовици и кажи: „Днес мъжът ми може и без готвено.“ Тогава и той ще каже: „Днес Божественото се проявява у жена ми, нека отиде при бедните.“ На другия ден пък може в мъжа да се прояви Божествената мисъл и той ще каже: „Днес няма да нося нищо за готвене, ще отида да посетя някои бедни.“ Постъпи ли така, и жената няма да се сърди, че не е донесъл нищо вкъщи. Туй е закон! Щом един човек има Божествен подтик за нещо, не му въздействайте по никой начин! Въздействате ли, непременно ще ви дойде едно голямо страдание. Дайте ход на Божествените мисли, на Божествените желания, на Божествените действия!
Само по този начин може да растете правилно, да придобивате знание и мъдрост.
Всичко туй зависи от вашата свободна воля. Никой не може да каже как сте изпълнили Волята Божия, само вие знаете. Щом вие почувствате едно малко страдание, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия. Някой път човек може да се смее, да е радостен, без да подозирате в него някаква скръб. Външно той е много радостен, но зад тази външна радост се крие една голяма скръб.
към беседата >>
Всичко туй зависи от вашата свободна воля.
Туй е закон! Щом един човек има Божествен подтик за нещо, не му въздействайте по никой начин! Въздействате ли, непременно ще ви дойде едно голямо страдание. Дайте ход на Божествените мисли, на Божествените желания, на Божествените действия! Само по този начин може да растете правилно, да придобивате знание и мъдрост.
Всичко туй зависи от вашата свободна воля.
Никой не може да каже как сте изпълнили Волята Божия, само вие знаете. Щом вие почувствате едно малко страдание, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия. Някой път човек може да се смее, да е радостен, без да подозирате в него някаква скръб. Външно той е много радостен, но зад тази външна радост се крие една голяма скръб. Някой път човек е скръбен, но зад тази скръб се крие радост.
към беседата >>
Никой не може да каже как сте изпълнили Волята Божия, само вие знаете.
Щом един човек има Божествен подтик за нещо, не му въздействайте по никой начин! Въздействате ли, непременно ще ви дойде едно голямо страдание. Дайте ход на Божествените мисли, на Божествените желания, на Божествените действия! Само по този начин може да растете правилно, да придобивате знание и мъдрост. Всичко туй зависи от вашата свободна воля.
Никой не може да каже как сте изпълнили Волята Божия, само вие знаете.
Щом вие почувствате едно малко страдание, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия. Някой път човек може да се смее, да е радостен, без да подозирате в него някаква скръб. Външно той е много радостен, но зад тази външна радост се крие една голяма скръб. Някой път човек е скръбен, но зад тази скръб се крие радост. Ние не можем да знаем каква е същността на нещата.
към беседата >>
Щом вие почувствате едно малко страдание, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия.
Въздействате ли, непременно ще ви дойде едно голямо страдание. Дайте ход на Божествените мисли, на Божествените желания, на Божествените действия! Само по този начин може да растете правилно, да придобивате знание и мъдрост. Всичко туй зависи от вашата свободна воля. Никой не може да каже как сте изпълнили Волята Божия, само вие знаете.
Щом вие почувствате едно малко страдание, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия.
Някой път човек може да се смее, да е радостен, без да подозирате в него някаква скръб. Външно той е много радостен, но зад тази външна радост се крие една голяма скръб. Някой път човек е скръбен, но зад тази скръб се крие радост. Ние не можем да знаем каква е същността на нещата. Следователно всеки човек, у когото разумното е започнало да се проявява, той трябва да проверява тия свои състояния, защото само след като ги проверява, той ще може да се домогне до тази вътрешна Светлина, която е необходима за живота.
към беседата >>
Някой път човек може да се смее, да е радостен, без да подозирате в него някаква скръб.
Дайте ход на Божествените мисли, на Божествените желания, на Божествените действия! Само по този начин може да растете правилно, да придобивате знание и мъдрост. Всичко туй зависи от вашата свободна воля. Никой не може да каже как сте изпълнили Волята Божия, само вие знаете. Щом вие почувствате едно малко страдание, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия.
Някой път човек може да се смее, да е радостен, без да подозирате в него някаква скръб.
Външно той е много радостен, но зад тази външна радост се крие една голяма скръб. Някой път човек е скръбен, но зад тази скръб се крие радост. Ние не можем да знаем каква е същността на нещата. Следователно всеки човек, у когото разумното е започнало да се проявява, той трябва да проверява тия свои състояния, защото само след като ги проверява, той ще може да се домогне до тази вътрешна Светлина, която е необходима за живота. Така той ще нареди живота си по най-добрия начин.
към беседата >>
Външно той е много радостен, но зад тази външна радост се крие една голяма скръб.
Само по този начин може да растете правилно, да придобивате знание и мъдрост. Всичко туй зависи от вашата свободна воля. Никой не може да каже как сте изпълнили Волята Божия, само вие знаете. Щом вие почувствате едно малко страдание, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия. Някой път човек може да се смее, да е радостен, без да подозирате в него някаква скръб.
Външно той е много радостен, но зад тази външна радост се крие една голяма скръб.
Някой път човек е скръбен, но зад тази скръб се крие радост. Ние не можем да знаем каква е същността на нещата. Следователно всеки човек, у когото разумното е започнало да се проявява, той трябва да проверява тия свои състояния, защото само след като ги проверява, той ще може да се домогне до тази вътрешна Светлина, която е необходима за живота. Така той ще нареди живота си по най-добрия начин. Кой е най-добрият начин?
към беседата >>
Някой път човек е скръбен, но зад тази скръб се крие радост.
Всичко туй зависи от вашата свободна воля. Никой не може да каже как сте изпълнили Волята Божия, само вие знаете. Щом вие почувствате едно малко страдание, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия. Някой път човек може да се смее, да е радостен, без да подозирате в него някаква скръб. Външно той е много радостен, но зад тази външна радост се крие една голяма скръб.
Някой път човек е скръбен, но зад тази скръб се крие радост.
Ние не можем да знаем каква е същността на нещата. Следователно всеки човек, у когото разумното е започнало да се проявява, той трябва да проверява тия свои състояния, защото само след като ги проверява, той ще може да се домогне до тази вътрешна Светлина, която е необходима за живота. Така той ще нареди живота си по най-добрия начин. Кой е най-добрият начин? – Този, по който Бог е създал света.
към беседата >>
Ние не можем да знаем каква е същността на нещата.
Никой не може да каже как сте изпълнили Волята Божия, само вие знаете. Щом вие почувствате едно малко страдание, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия. Някой път човек може да се смее, да е радостен, без да подозирате в него някаква скръб. Външно той е много радостен, но зад тази външна радост се крие една голяма скръб. Някой път човек е скръбен, но зад тази скръб се крие радост.
Ние не можем да знаем каква е същността на нещата.
Следователно всеки човек, у когото разумното е започнало да се проявява, той трябва да проверява тия свои състояния, защото само след като ги проверява, той ще може да се домогне до тази вътрешна Светлина, която е необходима за живота. Така той ще нареди живота си по най-добрия начин. Кой е най-добрият начин? – Този, по който Бог е създал света. По някой път ние казваме: „Да се обичаме!
към беседата >>
Следователно всеки човек, у когото разумното е започнало да се проявява, той трябва да проверява тия свои състояния, защото само след като ги проверява, той ще може да се домогне до тази вътрешна Светлина, която е необходима за живота.
Щом вие почувствате едно малко страдание, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия. Някой път човек може да се смее, да е радостен, без да подозирате в него някаква скръб. Външно той е много радостен, но зад тази външна радост се крие една голяма скръб. Някой път човек е скръбен, но зад тази скръб се крие радост. Ние не можем да знаем каква е същността на нещата.
Следователно всеки човек, у когото разумното е започнало да се проявява, той трябва да проверява тия свои състояния, защото само след като ги проверява, той ще може да се домогне до тази вътрешна Светлина, която е необходима за живота.
Така той ще нареди живота си по най-добрия начин. Кой е най-добрият начин? – Този, по който Бог е създал света. По някой път ние казваме: „Да се обичаме! “ Но как, по кой начин да се обичаме?
към беседата >>
Така той ще нареди живота си по най-добрия начин.
Някой път човек може да се смее, да е радостен, без да подозирате в него някаква скръб. Външно той е много радостен, но зад тази външна радост се крие една голяма скръб. Някой път човек е скръбен, но зад тази скръб се крие радост. Ние не можем да знаем каква е същността на нещата. Следователно всеки човек, у когото разумното е започнало да се проявява, той трябва да проверява тия свои състояния, защото само след като ги проверява, той ще може да се домогне до тази вътрешна Светлина, която е необходима за живота.
Така той ще нареди живота си по най-добрия начин.
Кой е най-добрият начин? – Този, по който Бог е създал света. По някой път ние казваме: „Да се обичаме! “ Но как, по кой начин да се обичаме? – Като постъпваме разумно.
към беседата >>
Кой е най-добрият начин?
Външно той е много радостен, но зад тази външна радост се крие една голяма скръб. Някой път човек е скръбен, но зад тази скръб се крие радост. Ние не можем да знаем каква е същността на нещата. Следователно всеки човек, у когото разумното е започнало да се проявява, той трябва да проверява тия свои състояния, защото само след като ги проверява, той ще може да се домогне до тази вътрешна Светлина, която е необходима за живота. Така той ще нареди живота си по най-добрия начин.
Кой е най-добрият начин?
– Този, по който Бог е създал света. По някой път ние казваме: „Да се обичаме! “ Но как, по кой начин да се обичаме? – Като постъпваме разумно. По кой начин?
към беседата >>
– Този, по който Бог е създал света.
Някой път човек е скръбен, но зад тази скръб се крие радост. Ние не можем да знаем каква е същността на нещата. Следователно всеки човек, у когото разумното е започнало да се проявява, той трябва да проверява тия свои състояния, защото само след като ги проверява, той ще може да се домогне до тази вътрешна Светлина, която е необходима за живота. Така той ще нареди живота си по най-добрия начин. Кой е най-добрият начин?
– Този, по който Бог е създал света.
По някой път ние казваме: „Да се обичаме! “ Но как, по кой начин да се обичаме? – Като постъпваме разумно. По кой начин? – Като се разбираме.
към беседата >>
По някой път ние казваме: „Да се обичаме!
Ние не можем да знаем каква е същността на нещата. Следователно всеки човек, у когото разумното е започнало да се проявява, той трябва да проверява тия свои състояния, защото само след като ги проверява, той ще може да се домогне до тази вътрешна Светлина, която е необходима за живота. Така той ще нареди живота си по най-добрия начин. Кой е най-добрият начин? – Този, по който Бог е създал света.
По някой път ние казваме: „Да се обичаме!
“ Но как, по кой начин да се обичаме? – Като постъпваме разумно. По кой начин? – Като се разбираме. Да, но как да става всичко това, ние трябва да знаем.
към беседата >>
“ Но как, по кой начин да се обичаме?
Следователно всеки човек, у когото разумното е започнало да се проявява, той трябва да проверява тия свои състояния, защото само след като ги проверява, той ще може да се домогне до тази вътрешна Светлина, която е необходима за живота. Така той ще нареди живота си по най-добрия начин. Кой е най-добрият начин? – Този, по който Бог е създал света. По някой път ние казваме: „Да се обичаме!
“ Но как, по кой начин да се обичаме?
– Като постъпваме разумно. По кой начин? – Като се разбираме. Да, но как да става всичко това, ние трябва да знаем. Например правилото е: щом някой брат започне да ти говори, спри се, наложи си всичкото спокойствие да го изслушаш докрай.
към беседата >>
– Като постъпваме разумно.
Така той ще нареди живота си по най-добрия начин. Кой е най-добрият начин? – Този, по който Бог е създал света. По някой път ние казваме: „Да се обичаме! “ Но как, по кой начин да се обичаме?
– Като постъпваме разумно.
По кой начин? – Като се разбираме. Да, но как да става всичко това, ние трябва да знаем. Например правилото е: щом някой брат започне да ти говори, спри се, наложи си всичкото спокойствие да го изслушаш докрай. А пък ако братът ти говори Божествено, той няма да говори дълго време.
към беседата >>
По кой начин?
Кой е най-добрият начин? – Този, по който Бог е създал света. По някой път ние казваме: „Да се обичаме! “ Но как, по кой начин да се обичаме? – Като постъпваме разумно.
По кой начин?
– Като се разбираме. Да, но как да става всичко това, ние трябва да знаем. Например правилото е: щом някой брат започне да ти говори, спри се, наложи си всичкото спокойствие да го изслушаш докрай. А пък ако братът ти говори Божествено, той няма да говори дълго време. Онези хора, които имат Божествена мисъл, те говорят кратко.
към беседата >>
– Като се разбираме.
– Този, по който Бог е създал света. По някой път ние казваме: „Да се обичаме! “ Но как, по кой начин да се обичаме? – Като постъпваме разумно. По кой начин?
– Като се разбираме.
Да, но как да става всичко това, ние трябва да знаем. Например правилото е: щом някой брат започне да ти говори, спри се, наложи си всичкото спокойствие да го изслушаш докрай. А пък ако братът ти говори Божествено, той няма да говори дълго време. Онези хора, които имат Божествена мисъл, те говорят кратко.
към беседата >>
Да, но как да става всичко това, ние трябва да знаем.
По някой път ние казваме: „Да се обичаме! “ Но как, по кой начин да се обичаме? – Като постъпваме разумно. По кой начин? – Като се разбираме.
Да, но как да става всичко това, ние трябва да знаем.
Например правилото е: щом някой брат започне да ти говори, спри се, наложи си всичкото спокойствие да го изслушаш докрай. А пък ако братът ти говори Божествено, той няма да говори дълго време. Онези хора, които имат Божествена мисъл, те говорят кратко.
към беседата >>
Например правилото е: щом някой брат започне да ти говори, спри се, наложи си всичкото спокойствие да го изслушаш докрай.
“ Но как, по кой начин да се обичаме? – Като постъпваме разумно. По кой начин? – Като се разбираме. Да, но как да става всичко това, ние трябва да знаем.
Например правилото е: щом някой брат започне да ти говори, спри се, наложи си всичкото спокойствие да го изслушаш докрай.
А пък ако братът ти говори Божествено, той няма да говори дълго време. Онези хора, които имат Божествена мисъл, те говорят кратко.
към беседата >>
А пък ако братът ти говори Божествено, той няма да говори дълго време.
– Като постъпваме разумно. По кой начин? – Като се разбираме. Да, но как да става всичко това, ние трябва да знаем. Например правилото е: щом някой брат започне да ти говори, спри се, наложи си всичкото спокойствие да го изслушаш докрай.
А пък ако братът ти говори Божествено, той няма да говори дълго време.
Онези хора, които имат Божествена мисъл, те говорят кратко.
към беседата >>
Онези хора, които имат Божествена мисъл, те говорят кратко.
По кой начин? – Като се разбираме. Да, но как да става всичко това, ние трябва да знаем. Например правилото е: щом някой брат започне да ти говори, спри се, наложи си всичкото спокойствие да го изслушаш докрай. А пък ако братът ти говори Божествено, той няма да говори дълго време.
Онези хора, които имат Божествена мисъл, те говорят кратко.
към беседата >>
Сега вие ще ми възразите: „Христос е държал дълги бе¬седи, по няколко часа.“ Туй се нуждае от доказателство.
Сега вие ще ми възразите: „Христос е държал дълги бе¬седи, по няколко часа.“ Туй се нуждае от доказателство.
Една беседа може да е дълга, може и да е кратка. Дългите беседи са несъдържателни, а кратките беседи са съдържателни. Да ви докажа това. Говорителят е А. Започва да говори.
към беседата >>
Една беседа може да е дълга, може и да е кратка.
Сега вие ще ми възразите: „Христос е държал дълги бе¬седи, по няколко часа.“ Туй се нуждае от доказателство.
Една беседа може да е дълга, може и да е кратка.
Дългите беседи са несъдържателни, а кратките беседи са съдържателни. Да ви докажа това. Говорителят е А. Започва да говори. Слушателят му е В, но е зле разположен към А.
към беседата >>
Дългите беседи са несъдържателни, а кратките беседи са съдържателни.
Сега вие ще ми възразите: „Христос е държал дълги бе¬седи, по няколко часа.“ Туй се нуждае от доказателство. Една беседа може да е дълга, може и да е кратка.
Дългите беседи са несъдържателни, а кратките беседи са съдържателни.
Да ви докажа това. Говорителят е А. Започва да говори. Слушателят му е В, но е зле разположен към А. И двамата са отрицателни.
към беседата >>
Да ви докажа това.
Сега вие ще ми възразите: „Христос е държал дълги бе¬седи, по няколко часа.“ Туй се нуждае от доказателство. Една беседа може да е дълга, може и да е кратка. Дългите беседи са несъдържателни, а кратките беседи са съдържателни.
Да ви докажа това.
Говорителят е А. Започва да говори. Слушателят му е В, но е зле разположен към А. И двамата са отрицателни. Едва-що А е казал десет думи, В го прекъсва: „Много говориш, стига, аз те разбрах.“ В този случай беседата е дълга.
към беседата >>
Говорителят е А.
Сега вие ще ми възразите: „Христос е държал дълги бе¬седи, по няколко часа.“ Туй се нуждае от доказателство. Една беседа може да е дълга, може и да е кратка. Дългите беседи са несъдържателни, а кратките беседи са съдържателни. Да ви докажа това.
Говорителят е А.
Започва да говори. Слушателят му е В, но е зле разположен към А. И двамата са отрицателни. Едва-що А е казал десет думи, В го прекъсва: „Много говориш, стига, аз те разбрах.“ В този случай беседата е дълга. Така е, когато някой не те обича.
към беседата >>
Започва да говори.
Сега вие ще ми възразите: „Христос е държал дълги бе¬седи, по няколко часа.“ Туй се нуждае от доказателство. Една беседа може да е дълга, може и да е кратка. Дългите беседи са несъдържателни, а кратките беседи са съдържателни. Да ви докажа това. Говорителят е А.
Започва да говори.
Слушателят му е В, но е зле разположен към А. И двамата са отрицателни. Едва-що А е казал десет думи, В го прекъсва: „Много говориш, стига, аз те разбрах.“ В този случай беседата е дълга. Така е, когато някой не те обича. Ако пък А и В са положителни, като започне А да говори, В се страхува да не би скоро да свърши, и току му казва: „Говори, говори, много малко е това.“ След като А говори два часа, В казва: „Говори още!
към беседата >>
Слушателят му е В, но е зле разположен към А.
Една беседа може да е дълга, може и да е кратка. Дългите беседи са несъдържателни, а кратките беседи са съдържателни. Да ви докажа това. Говорителят е А. Започва да говори.
Слушателят му е В, но е зле разположен към А.
И двамата са отрицателни. Едва-що А е казал десет думи, В го прекъсва: „Много говориш, стига, аз те разбрах.“ В този случай беседата е дълга. Така е, когато някой не те обича. Ако пък А и В са положителни, като започне А да говори, В се страхува да не би скоро да свърши, и току му казва: „Говори, говори, много малко е това.“ След като А говори два часа, В казва: „Говори още! “ Значи беседата е къса.
към беседата >>
И двамата са отрицателни.
Дългите беседи са несъдържателни, а кратките беседи са съдържателни. Да ви докажа това. Говорителят е А. Започва да говори. Слушателят му е В, но е зле разположен към А.
И двамата са отрицателни.
Едва-що А е казал десет думи, В го прекъсва: „Много говориш, стига, аз те разбрах.“ В този случай беседата е дълга. Така е, когато някой не те обича. Ако пък А и В са положителни, като започне А да говори, В се страхува да не би скоро да свърши, и току му казва: „Говори, говори, много малко е това.“ След като А говори два часа, В казва: „Говори още! “ Значи беседата е къса. Всичките съдържателни беседи са все кратки, понеже са моментни, т.е.
към беседата >>
Едва-що А е казал десет думи, В го прекъсва: „Много говориш, стига, аз те разбрах.“ В този случай беседата е дълга.
Да ви докажа това. Говорителят е А. Започва да говори. Слушателят му е В, но е зле разположен към А. И двамата са отрицателни.
Едва-що А е казал десет думи, В го прекъсва: „Много говориш, стига, аз те разбрах.“ В този случай беседата е дълга.
Така е, когато някой не те обича. Ако пък А и В са положителни, като започне А да говори, В се страхува да не би скоро да свърши, и току му казва: „Говори, говори, много малко е това.“ След като А говори два часа, В казва: „Говори още! “ Значи беседата е къса. Всичките съдържателни беседи са все кратки, понеже са моментни, т.е. всяка една беседа е свързана с един малък момент.
към беседата >>
Така е, когато някой не те обича.
Говорителят е А. Започва да говори. Слушателят му е В, но е зле разположен към А. И двамата са отрицателни. Едва-що А е казал десет думи, В го прекъсва: „Много говориш, стига, аз те разбрах.“ В този случай беседата е дълга.
Така е, когато някой не те обича.
Ако пък А и В са положителни, като започне А да говори, В се страхува да не би скоро да свърши, и току му казва: „Говори, говори, много малко е това.“ След като А говори два часа, В казва: „Говори още! “ Значи беседата е къса. Всичките съдържателни беседи са все кратки, понеже са моментни, т.е. всяка една беседа е свързана с един малък момент. Някой път някой човек говори много работи, но ти от цялата му беседа схванеш само една негова мисъл.
към беседата >>
Ако пък А и В са положителни, като започне А да говори, В се страхува да не би скоро да свърши, и току му казва: „Говори, говори, много малко е това.“ След като А говори два часа, В казва: „Говори още!
Започва да говори. Слушателят му е В, но е зле разположен към А. И двамата са отрицателни. Едва-що А е казал десет думи, В го прекъсва: „Много говориш, стига, аз те разбрах.“ В този случай беседата е дълга. Така е, когато някой не те обича.
Ако пък А и В са положителни, като започне А да говори, В се страхува да не би скоро да свърши, и току му казва: „Говори, говори, много малко е това.“ След като А говори два часа, В казва: „Говори още!
“ Значи беседата е къса. Всичките съдържателни беседи са все кратки, понеже са моментни, т.е. всяка една беседа е свързана с един малък момент. Някой път някой човек говори много работи, но ти от цялата му беседа схванеш само една негова мисъл. Това е беседата.
към беседата >>
“ Значи беседата е къса.
Слушателят му е В, но е зле разположен към А. И двамата са отрицателни. Едва-що А е казал десет думи, В го прекъсва: „Много говориш, стига, аз те разбрах.“ В този случай беседата е дълга. Така е, когато някой не те обича. Ако пък А и В са положителни, като започне А да говори, В се страхува да не би скоро да свърши, и току му казва: „Говори, говори, много малко е това.“ След като А говори два часа, В казва: „Говори още!
“ Значи беседата е къса.
Всичките съдържателни беседи са все кратки, понеже са моментни, т.е. всяка една беседа е свързана с един малък момент. Някой път някой човек говори много работи, но ти от цялата му беседа схванеш само една негова мисъл. Това е беседата. Другите работи ти не слушаш, а разсъждаваш само върху една мисъл: „Бог е Любов!
към беседата >>
Всичките съдържателни беседи са все кратки, понеже са моментни, т.е.
И двамата са отрицателни. Едва-що А е казал десет думи, В го прекъсва: „Много говориш, стига, аз те разбрах.“ В този случай беседата е дълга. Така е, когато някой не те обича. Ако пък А и В са положителни, като започне А да говори, В се страхува да не би скоро да свърши, и току му казва: „Говори, говори, много малко е това.“ След като А говори два часа, В казва: „Говори още! “ Значи беседата е къса.
Всичките съдържателни беседи са все кратки, понеже са моментни, т.е.
всяка една беседа е свързана с един малък момент. Някой път някой човек говори много работи, но ти от цялата му беседа схванеш само една негова мисъл. Това е беседата. Другите работи ти не слушаш, а разсъждаваш само върху една мисъл: „Бог е Любов! “ Друг пък взел друг пасаж от беседата.
към беседата >>
всяка една беседа е свързана с един малък момент.
Едва-що А е казал десет думи, В го прекъсва: „Много говориш, стига, аз те разбрах.“ В този случай беседата е дълга. Така е, когато някой не те обича. Ако пък А и В са положителни, като започне А да говори, В се страхува да не би скоро да свърши, и току му казва: „Говори, говори, много малко е това.“ След като А говори два часа, В казва: „Говори още! “ Значи беседата е къса. Всичките съдържателни беседи са все кратки, понеже са моментни, т.е.
всяка една беседа е свързана с един малък момент.
Някой път някой човек говори много работи, но ти от цялата му беседа схванеш само една негова мисъл. Това е беседата. Другите работи ти не слушаш, а разсъждаваш само върху една мисъл: „Бог е Любов! “ Друг пък взел друг пасаж от беседата. Следователно късите беседи са по-съдържателни.
към беседата >>
Някой път някой човек говори много работи, но ти от цялата му беседа схванеш само една негова мисъл.
Така е, когато някой не те обича. Ако пък А и В са положителни, като започне А да говори, В се страхува да не би скоро да свърши, и току му казва: „Говори, говори, много малко е това.“ След като А говори два часа, В казва: „Говори още! “ Значи беседата е къса. Всичките съдържателни беседи са все кратки, понеже са моментни, т.е. всяка една беседа е свързана с един малък момент.
Някой път някой човек говори много работи, но ти от цялата му беседа схванеш само една негова мисъл.
Това е беседата. Другите работи ти не слушаш, а разсъждаваш само върху една мисъл: „Бог е Любов! “ Друг пък взел друг пасаж от беседата. Следователно късите беседи са по-съдържателни. Ако ти запомниш цялата беседа на проповедника, ти ще бъдеш нещо като фонограф.
към беседата >>
Това е беседата.
Ако пък А и В са положителни, като започне А да говори, В се страхува да не би скоро да свърши, и току му казва: „Говори, говори, много малко е това.“ След като А говори два часа, В казва: „Говори още! “ Значи беседата е къса. Всичките съдържателни беседи са все кратки, понеже са моментни, т.е. всяка една беседа е свързана с един малък момент. Някой път някой човек говори много работи, но ти от цялата му беседа схванеш само една негова мисъл.
Това е беседата.
Другите работи ти не слушаш, а разсъждаваш само върху една мисъл: „Бог е Любов! “ Друг пък взел друг пасаж от беседата. Следователно късите беседи са по-съдържателни. Ако ти запомниш цялата беседа на проповедника, ти ще бъдеш нещо като фонограф. А какво значи думата фонограф, можете ли да я изтълкувате?
към беседата >>
Другите работи ти не слушаш, а разсъждаваш само върху една мисъл: „Бог е Любов!
“ Значи беседата е къса. Всичките съдържателни беседи са все кратки, понеже са моментни, т.е. всяка една беседа е свързана с един малък момент. Някой път някой човек говори много работи, но ти от цялата му беседа схванеш само една негова мисъл. Това е беседата.
Другите работи ти не слушаш, а разсъждаваш само върху една мисъл: „Бог е Любов!
“ Друг пък взел друг пасаж от беседата. Следователно късите беседи са по-съдържателни. Ако ти запомниш цялата беседа на проповедника, ти ще бъдеш нещо като фонограф. А какво значи думата фонограф, можете ли да я изтълкувате? Фоно – на гръцки значи звук, глас.
към беседата >>
Това е една философска тема.
Това е една философска тема.
Верующите ще кажат, че има разумност, но това трябва да се докаже. В математиката казваме, че А:В=В:С. Това са величини, които трябва да се докажат. Как ще докажете, че А=В? Математиците имат правила, имат известни методи, с които може да докажат това.
към беседата >>
“ Друг пък взел друг пасаж от беседата.
Всичките съдържателни беседи са все кратки, понеже са моментни, т.е. всяка една беседа е свързана с един малък момент. Някой път някой човек говори много работи, но ти от цялата му беседа схванеш само една негова мисъл. Това е беседата. Другите работи ти не слушаш, а разсъждаваш само върху една мисъл: „Бог е Любов!
“ Друг пък взел друг пасаж от беседата.
Следователно късите беседи са по-съдържателни. Ако ти запомниш цялата беседа на проповедника, ти ще бъдеш нещо като фонограф. А какво значи думата фонограф, можете ли да я изтълкувате? Фоно – на гръцки значи звук, глас.
към беседата >>
Верующите ще кажат, че има разумност, но това трябва да се докаже.
Това е една философска тема.
Верующите ще кажат, че има разумност, но това трябва да се докаже.
В математиката казваме, че А:В=В:С. Това са величини, които трябва да се докажат. Как ще докажете, че А=В? Математиците имат правила, имат известни методи, с които може да докажат това. Тия правила са разумни.
към беседата >>
Следователно късите беседи са по-съдържателни.
всяка една беседа е свързана с един малък момент. Някой път някой човек говори много работи, но ти от цялата му беседа схванеш само една негова мисъл. Това е беседата. Другите работи ти не слушаш, а разсъждаваш само върху една мисъл: „Бог е Любов! “ Друг пък взел друг пасаж от беседата.
Следователно късите беседи са по-съдържателни.
Ако ти запомниш цялата беседа на проповедника, ти ще бъдеш нещо като фонограф. А какво значи думата фонограф, можете ли да я изтълкувате? Фоно – на гръцки значи звук, глас.
към беседата >>
В математиката казваме, че А:В=В:С.
Това е една философска тема. Верующите ще кажат, че има разумност, но това трябва да се докаже.
В математиката казваме, че А:В=В:С.
Това са величини, които трябва да се докажат. Как ще докажете, че А=В? Математиците имат правила, имат известни методи, с които може да докажат това. Тия правила са разумни.
към беседата >>
Ако ти запомниш цялата беседа на проповедника, ти ще бъдеш нещо като фонограф.
Някой път някой човек говори много работи, но ти от цялата му беседа схванеш само една негова мисъл. Това е беседата. Другите работи ти не слушаш, а разсъждаваш само върху една мисъл: „Бог е Любов! “ Друг пък взел друг пасаж от беседата. Следователно късите беседи са по-съдържателни.
Ако ти запомниш цялата беседа на проповедника, ти ще бъдеш нещо като фонограф.
А какво значи думата фонограф, можете ли да я изтълкувате? Фоно – на гръцки значи звук, глас.
към беседата >>
Това са величини, които трябва да се докажат.
Това е една философска тема. Верующите ще кажат, че има разумност, но това трябва да се докаже. В математиката казваме, че А:В=В:С.
Това са величини, които трябва да се докажат.
Как ще докажете, че А=В? Математиците имат правила, имат известни методи, с които може да докажат това. Тия правила са разумни.
към беседата >>
А какво значи думата фонограф, можете ли да я изтълкувате?
Това е беседата. Другите работи ти не слушаш, а разсъждаваш само върху една мисъл: „Бог е Любов! “ Друг пък взел друг пасаж от беседата. Следователно късите беседи са по-съдържателни. Ако ти запомниш цялата беседа на проповедника, ти ще бъдеш нещо като фонограф.
А какво значи думата фонограф, можете ли да я изтълкувате?
Фоно – на гръцки значи звук, глас.
към беседата >>
Как ще докажете, че А=В?
Това е една философска тема. Верующите ще кажат, че има разумност, но това трябва да се докаже. В математиката казваме, че А:В=В:С. Това са величини, които трябва да се докажат.
Как ще докажете, че А=В?
Математиците имат правила, имат известни методи, с които може да докажат това. Тия правила са разумни.
към беседата >>
Фоно – на гръцки значи звук, глас.
Другите работи ти не слушаш, а разсъждаваш само върху една мисъл: „Бог е Любов! “ Друг пък взел друг пасаж от беседата. Следователно късите беседи са по-съдържателни. Ако ти запомниш цялата беседа на проповедника, ти ще бъдеш нещо като фонограф. А какво значи думата фонограф, можете ли да я изтълкувате?
Фоно – на гръцки значи звук, глас.
към беседата >>
Математиците имат правила, имат известни методи, с които може да докажат това.
Това е една философска тема. Верующите ще кажат, че има разумност, но това трябва да се докаже. В математиката казваме, че А:В=В:С. Това са величини, които трябва да се докажат. Как ще докажете, че А=В?
Математиците имат правила, имат известни методи, с които може да докажат това.
Тия правила са разумни.
към беседата >>
Туй е философско разбиране на въпроса.
Туй е философско разбиране на въпроса.
Късите беседи подразбират определен момент. Всяко предложение в късата беседа е нещо отделно, като житно зърно. Веднъж посято туй зърно вътре в тебе, то постепенно ще се размножава и след време тази беседа ще стане дълга. Вземете например колко малко е записано в Евангелието от това, което Христос е говорил, но върху туй, малкото, колко много са писали хората! И ако разгледате цялата литература, ще видите, че тя се гради върху туй, малкото, останало от Христа.
към беседата >>
Тия правила са разумни.
Верующите ще кажат, че има разумност, но това трябва да се докаже. В математиката казваме, че А:В=В:С. Това са величини, които трябва да се докажат. Как ще докажете, че А=В? Математиците имат правила, имат известни методи, с които може да докажат това.
Тия правила са разумни.
към беседата >>
Късите беседи подразбират определен момент.
Туй е философско разбиране на въпроса.
Късите беседи подразбират определен момент.
Всяко предложение в късата беседа е нещо отделно, като житно зърно. Веднъж посято туй зърно вътре в тебе, то постепенно ще се размножава и след време тази беседа ще стане дълга. Вземете например колко малко е записано в Евангелието от това, което Христос е говорил, но върху туй, малкото, колко много са писали хората! И ако разгледате цялата литература, ще видите, че тя се гради върху туй, малкото, останало от Христа. И тъй, в живота трябва растене!
към беседата >>
Първото доказателство за това, че в Природата съществува разумност, е движението.
Първото доказателство за това, че в Природата съществува разумност, е движението.
Разумността започва с движение. Там, дето няма движение, не може да има разумност. Ще каже някой: „Защо е именно така? “ Онзи, който може да констатира най-малкото движение между две точки, в него има зачатък на разумност: значи прави разлика, че един предмет се е преместил от едно място на друго. Туй движение, което става във външната Природа, става и в мозъка на човека.
към беседата >>
Всяко предложение в късата беседа е нещо отделно, като житно зърно.
Туй е философско разбиране на въпроса. Късите беседи подразбират определен момент.
Всяко предложение в късата беседа е нещо отделно, като житно зърно.
Веднъж посято туй зърно вътре в тебе, то постепенно ще се размножава и след време тази беседа ще стане дълга. Вземете например колко малко е записано в Евангелието от това, което Христос е говорил, но върху туй, малкото, колко много са писали хората! И ако разгледате цялата литература, ще видите, че тя се гради върху туй, малкото, останало от Христа. И тъй, в живота трябва растене! Растенето поражда чувстване, а в чувстването има радост и страдание.
към беседата >>
Разумността започва с движение.
Първото доказателство за това, че в Природата съществува разумност, е движението.
Разумността започва с движение.
Там, дето няма движение, не може да има разумност. Ще каже някой: „Защо е именно така? “ Онзи, който може да констатира най-малкото движение между две точки, в него има зачатък на разумност: значи прави разлика, че един предмет се е преместил от едно място на друго. Туй движение, което става във външната Природа, става и в мозъка на човека.
към беседата >>
Веднъж посято туй зърно вътре в тебе, то постепенно ще се размножава и след време тази беседа ще стане дълга.
Туй е философско разбиране на въпроса. Късите беседи подразбират определен момент. Всяко предложение в късата беседа е нещо отделно, като житно зърно.
Веднъж посято туй зърно вътре в тебе, то постепенно ще се размножава и след време тази беседа ще стане дълга.
Вземете например колко малко е записано в Евангелието от това, което Христос е говорил, но върху туй, малкото, колко много са писали хората! И ако разгледате цялата литература, ще видите, че тя се гради върху туй, малкото, останало от Христа. И тъй, в живота трябва растене! Растенето поражда чувстване, а в чувстването има радост и страдание. Със страданието започва Разумният живот.
към беседата >>
Там, дето няма движение, не може да има разумност.
Първото доказателство за това, че в Природата съществува разумност, е движението. Разумността започва с движение.
Там, дето няма движение, не може да има разумност.
Ще каже някой: „Защо е именно така? “ Онзи, който може да констатира най-малкото движение между две точки, в него има зачатък на разумност: значи прави разлика, че един предмет се е преместил от едно място на друго. Туй движение, което става във външната Природа, става и в мозъка на човека.
към беседата >>
Вземете например колко малко е записано в Евангелието от това, което Христос е говорил, но върху туй, малкото, колко много са писали хората!
Туй е философско разбиране на въпроса. Късите беседи подразбират определен момент. Всяко предложение в късата беседа е нещо отделно, като житно зърно. Веднъж посято туй зърно вътре в тебе, то постепенно ще се размножава и след време тази беседа ще стане дълга.
Вземете например колко малко е записано в Евангелието от това, което Христос е говорил, но върху туй, малкото, колко много са писали хората!
И ако разгледате цялата литература, ще видите, че тя се гради върху туй, малкото, останало от Христа. И тъй, в живота трябва растене! Растенето поражда чувстване, а в чувстването има радост и страдание. Със страданието започва Разумният живот. Радост и скръб – това са двата елемента на Разумния живот.
към беседата >>
Ще каже някой: „Защо е именно така?
Първото доказателство за това, че в Природата съществува разумност, е движението. Разумността започва с движение. Там, дето няма движение, не може да има разумност.
Ще каже някой: „Защо е именно така?
“ Онзи, който може да констатира най-малкото движение между две точки, в него има зачатък на разумност: значи прави разлика, че един предмет се е преместил от едно място на друго. Туй движение, което става във външната Природа, става и в мозъка на човека.
към беседата >>
И ако разгледате цялата литература, ще видите, че тя се гради върху туй, малкото, останало от Христа.
Туй е философско разбиране на въпроса. Късите беседи подразбират определен момент. Всяко предложение в късата беседа е нещо отделно, като житно зърно. Веднъж посято туй зърно вътре в тебе, то постепенно ще се размножава и след време тази беседа ще стане дълга. Вземете например колко малко е записано в Евангелието от това, което Христос е говорил, но върху туй, малкото, колко много са писали хората!
И ако разгледате цялата литература, ще видите, че тя се гради върху туй, малкото, останало от Христа.
И тъй, в живота трябва растене! Растенето поражда чувстване, а в чувстването има радост и страдание. Със страданието започва Разумният живот. Радост и скръб – това са двата елемента на Разумния живот. Щом дойдем до Разумния живот, ще се яви Светлината, а дето има Светлина, там има и Знание.
към беседата >>
“ Онзи, който може да констатира най-малкото движение между две точки, в него има зачатък на разумност: значи прави разлика, че един предмет се е преместил от едно място на друго.
Първото доказателство за това, че в Природата съществува разумност, е движението. Разумността започва с движение. Там, дето няма движение, не може да има разумност. Ще каже някой: „Защо е именно така?
“ Онзи, който може да констатира най-малкото движение между две точки, в него има зачатък на разумност: значи прави разлика, че един предмет се е преместил от едно място на друго.
Туй движение, което става във външната Природа, става и в мозъка на човека.
към беседата >>
И тъй, в живота трябва растене!
Късите беседи подразбират определен момент. Всяко предложение в късата беседа е нещо отделно, като житно зърно. Веднъж посято туй зърно вътре в тебе, то постепенно ще се размножава и след време тази беседа ще стане дълга. Вземете например колко малко е записано в Евангелието от това, което Христос е говорил, но върху туй, малкото, колко много са писали хората! И ако разгледате цялата литература, ще видите, че тя се гради върху туй, малкото, останало от Христа.
И тъй, в живота трябва растене!
Растенето поражда чувстване, а в чувстването има радост и страдание. Със страданието започва Разумният живот. Радост и скръб – това са двата елемента на Разумния живот. Щом дойдем до Разумния живот, ще се яви Светлината, а дето има Светлина, там има и Знание. Щом дойде Знанието, ще има Свобода, ще се прояви свободната воля.
към беседата >>
Туй движение, което става във външната Природа, става и в мозъка на човека.
Първото доказателство за това, че в Природата съществува разумност, е движението. Разумността започва с движение. Там, дето няма движение, не може да има разумност. Ще каже някой: „Защо е именно така? “ Онзи, който може да констатира най-малкото движение между две точки, в него има зачатък на разумност: значи прави разлика, че един предмет се е преместил от едно място на друго.
Туй движение, което става във външната Природа, става и в мозъка на човека.
към беседата >>
Растенето поражда чувстване, а в чувстването има радост и страдание.
Всяко предложение в късата беседа е нещо отделно, като житно зърно. Веднъж посято туй зърно вътре в тебе, то постепенно ще се размножава и след време тази беседа ще стане дълга. Вземете например колко малко е записано в Евангелието от това, което Христос е говорил, но върху туй, малкото, колко много са писали хората! И ако разгледате цялата литература, ще видите, че тя се гради върху туй, малкото, останало от Христа. И тъй, в живота трябва растене!
Растенето поражда чувстване, а в чувстването има радост и страдание.
Със страданието започва Разумният живот. Радост и скръб – това са двата елемента на Разумния живот. Щом дойдем до Разумния живот, ще се яви Светлината, а дето има Светлина, там има и Знание. Щом дойде Знанието, ще има Свобода, ще се прояви свободната воля. Тогава Висшият разумен живот може да се прояви в своята пълнота, а това е целта, към която всички ученици на окултните школи в света се стремят – да подготвят почва за Разумния живот на Земята.
към беседата >>
Да кажем, че имате точката А (фиг. 1).
Да кажем, че имате точката А (фиг. 1).
Тази точка е едно силово движение, един подтик. Вие не го знаете. Имате линията АС. Тя представлява едно движение, едно състояние в човека. Човек, който е започнал с линията АС, е започнал с радостта.
към беседата >>
Със страданието започва Разумният живот.
Веднъж посято туй зърно вътре в тебе, то постепенно ще се размножава и след време тази беседа ще стане дълга. Вземете например колко малко е записано в Евангелието от това, което Христос е говорил, но върху туй, малкото, колко много са писали хората! И ако разгледате цялата литература, ще видите, че тя се гради върху туй, малкото, останало от Христа. И тъй, в живота трябва растене! Растенето поражда чувстване, а в чувстването има радост и страдание.
Със страданието започва Разумният живот.
Радост и скръб – това са двата елемента на Разумния живот. Щом дойдем до Разумния живот, ще се яви Светлината, а дето има Светлина, там има и Знание. Щом дойде Знанието, ще има Свобода, ще се прояви свободната воля. Тогава Висшият разумен живот може да се прояви в своята пълнота, а това е целта, към която всички ученици на окултните школи в света се стремят – да подготвят почва за Разумния живот на Земята. Под думата земя се разбира разумният човек вътре в неговата душа.
към беседата >>
Тази точка е едно силово движение, един подтик.
Да кажем, че имате точката А (фиг. 1).
Тази точка е едно силово движение, един подтик.
Вие не го знаете. Имате линията АС. Тя представлява едно движение, едно състояние в човека. Човек, който е започнал с линията АС, е започнал с радостта. Като дойде горе до точката С, тази радост започва да слиза надолу.
към беседата >>
Радост и скръб – това са двата елемента на Разумния живот.
Вземете например колко малко е записано в Евангелието от това, което Христос е говорил, но върху туй, малкото, колко много са писали хората! И ако разгледате цялата литература, ще видите, че тя се гради върху туй, малкото, останало от Христа. И тъй, в живота трябва растене! Растенето поражда чувстване, а в чувстването има радост и страдание. Със страданието започва Разумният живот.
Радост и скръб – това са двата елемента на Разумния живот.
Щом дойдем до Разумния живот, ще се яви Светлината, а дето има Светлина, там има и Знание. Щом дойде Знанието, ще има Свобода, ще се прояви свободната воля. Тогава Висшият разумен живот може да се прояви в своята пълнота, а това е целта, към която всички ученици на окултните школи в света се стремят – да подготвят почва за Разумния живот на Земята. Под думата земя се разбира разумният човек вътре в неговата душа. Тези Божествени мисли трябва да се посеят в неговия ум, че за в бъдеще да няма нужда да се занимаваме с елементарни работи и да ги доказваме.
към беседата >>
Вие не го знаете.
Да кажем, че имате точката А (фиг. 1). Тази точка е едно силово движение, един подтик.
Вие не го знаете.
Имате линията АС. Тя представлява едно движение, едно състояние в човека. Човек, който е започнал с линията АС, е започнал с радостта. Като дойде горе до точката С, тази радост започва да слиза надолу. Под думата радост разбирам най-голямата интензивност на силата, с която започва всяко движение.
към беседата >>
Щом дойдем до Разумния живот, ще се яви Светлината, а дето има Светлина, там има и Знание.
И ако разгледате цялата литература, ще видите, че тя се гради върху туй, малкото, останало от Христа. И тъй, в живота трябва растене! Растенето поражда чувстване, а в чувстването има радост и страдание. Със страданието започва Разумният живот. Радост и скръб – това са двата елемента на Разумния живот.
Щом дойдем до Разумния живот, ще се яви Светлината, а дето има Светлина, там има и Знание.
Щом дойде Знанието, ще има Свобода, ще се прояви свободната воля. Тогава Висшият разумен живот може да се прояви в своята пълнота, а това е целта, към която всички ученици на окултните школи в света се стремят – да подготвят почва за Разумния живот на Земята. Под думата земя се разбира разумният човек вътре в неговата душа. Тези Божествени мисли трябва да се посеят в неговия ум, че за в бъдеще да няма нужда да се занимаваме с елементарни работи и да ги доказваме.
към беседата >>
Имате линията АС.
Да кажем, че имате точката А (фиг. 1). Тази точка е едно силово движение, един подтик. Вие не го знаете.
Имате линията АС.
Тя представлява едно движение, едно състояние в човека. Човек, който е започнал с линията АС, е започнал с радостта. Като дойде горе до точката С, тази радост започва да слиза надолу. Под думата радост разбирам най-голямата интензивност на силата, с която започва всяко движение. Радостта е подтик отвътре.
към беседата >>
Щом дойде Знанието, ще има Свобода, ще се прояви свободната воля.
И тъй, в живота трябва растене! Растенето поражда чувстване, а в чувстването има радост и страдание. Със страданието започва Разумният живот. Радост и скръб – това са двата елемента на Разумния живот. Щом дойдем до Разумния живот, ще се яви Светлината, а дето има Светлина, там има и Знание.
Щом дойде Знанието, ще има Свобода, ще се прояви свободната воля.
Тогава Висшият разумен живот може да се прояви в своята пълнота, а това е целта, към която всички ученици на окултните школи в света се стремят – да подготвят почва за Разумния живот на Земята. Под думата земя се разбира разумният човек вътре в неговата душа. Тези Божествени мисли трябва да се посеят в неговия ум, че за в бъдеще да няма нужда да се занимаваме с елементарни работи и да ги доказваме.
към беседата >>
Тя представлява едно движение, едно състояние в човека.
Да кажем, че имате точката А (фиг. 1). Тази точка е едно силово движение, един подтик. Вие не го знаете. Имате линията АС.
Тя представлява едно движение, едно състояние в човека.
Човек, който е започнал с линията АС, е започнал с радостта. Като дойде горе до точката С, тази радост започва да слиза надолу. Под думата радост разбирам най-голямата интензивност на силата, с която започва всяко движение. Радостта е подтик отвътре. Значи точката С е крайната, прицелната точка на движението.
към беседата >>
Тогава Висшият разумен живот може да се прояви в своята пълнота, а това е целта, към която всички ученици на окултните школи в света се стремят – да подготвят почва за Разумния живот на Земята.
Растенето поражда чувстване, а в чувстването има радост и страдание. Със страданието започва Разумният живот. Радост и скръб – това са двата елемента на Разумния живот. Щом дойдем до Разумния живот, ще се яви Светлината, а дето има Светлина, там има и Знание. Щом дойде Знанието, ще има Свобода, ще се прояви свободната воля.
Тогава Висшият разумен живот може да се прояви в своята пълнота, а това е целта, към която всички ученици на окултните школи в света се стремят – да подготвят почва за Разумния живот на Земята.
Под думата земя се разбира разумният човек вътре в неговата душа. Тези Божествени мисли трябва да се посеят в неговия ум, че за в бъдеще да няма нужда да се занимаваме с елементарни работи и да ги доказваме.
към беседата >>
Човек, който е започнал с линията АС, е започнал с радостта.
Да кажем, че имате точката А (фиг. 1). Тази точка е едно силово движение, един подтик. Вие не го знаете. Имате линията АС. Тя представлява едно движение, едно състояние в човека.
Човек, който е започнал с линията АС, е започнал с радостта.
Като дойде горе до точката С, тази радост започва да слиза надолу. Под думата радост разбирам най-голямата интензивност на силата, с която започва всяко движение. Радостта е подтик отвътре. Значи точката С е крайната, прицелната точка на движението. Тя е краят, докъдето може да се достигне.
към беседата >>
Под думата земя се разбира разумният човек вътре в неговата душа.
Със страданието започва Разумният живот. Радост и скръб – това са двата елемента на Разумния живот. Щом дойдем до Разумния живот, ще се яви Светлината, а дето има Светлина, там има и Знание. Щом дойде Знанието, ще има Свобода, ще се прояви свободната воля. Тогава Висшият разумен живот може да се прояви в своята пълнота, а това е целта, към която всички ученици на окултните школи в света се стремят – да подготвят почва за Разумния живот на Земята.
Под думата земя се разбира разумният човек вътре в неговата душа.
Тези Божествени мисли трябва да се посеят в неговия ум, че за в бъдеще да няма нужда да се занимаваме с елементарни работи и да ги доказваме.
към беседата >>
Като дойде горе до точката С, тази радост започва да слиза надолу.
Тази точка е едно силово движение, един подтик. Вие не го знаете. Имате линията АС. Тя представлява едно движение, едно състояние в човека. Човек, който е започнал с линията АС, е започнал с радостта.
Като дойде горе до точката С, тази радост започва да слиза надолу.
Под думата радост разбирам най-голямата интензивност на силата, с която започва всяко движение. Радостта е подтик отвътре. Значи точката С е крайната, прицелната точка на движението. Тя е краят, докъдето може да се достигне. Оттук нагоре радостта не може да отиде.
към беседата >>
Тези Божествени мисли трябва да се посеят в неговия ум, че за в бъдеще да няма нужда да се занимаваме с елементарни работи и да ги доказваме.
Радост и скръб – това са двата елемента на Разумния живот. Щом дойдем до Разумния живот, ще се яви Светлината, а дето има Светлина, там има и Знание. Щом дойде Знанието, ще има Свобода, ще се прояви свободната воля. Тогава Висшият разумен живот може да се прояви в своята пълнота, а това е целта, към която всички ученици на окултните школи в света се стремят – да подготвят почва за Разумния живот на Земята. Под думата земя се разбира разумният човек вътре в неговата душа.
Тези Божествени мисли трябва да се посеят в неговия ум, че за в бъдеще да няма нужда да се занимаваме с елементарни работи и да ги доказваме.
към беседата >>
Под думата радост разбирам най-голямата интензивност на силата, с която започва всяко движение.
Вие не го знаете. Имате линията АС. Тя представлява едно движение, едно състояние в човека. Човек, който е започнал с линията АС, е започнал с радостта. Като дойде горе до точката С, тази радост започва да слиза надолу.
Под думата радост разбирам най-голямата интензивност на силата, с която започва всяко движение.
Радостта е подтик отвътре. Значи точката С е крайната, прицелната точка на движението. Тя е краят, докъдето може да се достигне. Оттук нагоре радостта не може да отиде. От точката С започва обратно движение надолу, което се изразява с линията СВ.
към беседата >>
Упражнение: С малко свити пръсти поставяме ръцете на гърдите.
Упражнение: С малко свити пръсти поставяме ръцете на гърдите.
Постепенно изправяме ръцете напред, а пръстите държим допрени. Ръцете пак на гърдите и после пак напред, но пръстите държим отдалечени. Съединяваме пръстите и поставяме ръцете на гърдите.
към беседата >>
Радостта е подтик отвътре.
Имате линията АС. Тя представлява едно движение, едно състояние в човека. Човек, който е започнал с линията АС, е започнал с радостта. Като дойде горе до точката С, тази радост започва да слиза надолу. Под думата радост разбирам най-голямата интензивност на силата, с която започва всяко движение.
Радостта е подтик отвътре.
Значи точката С е крайната, прицелната точка на движението. Тя е краят, докъдето може да се достигне. Оттук нагоре радостта не може да отиде. От точката С започва обратно движение надолу, което се изразява с линията СВ. От тази точка С започвате вече с най-малката скръб, с най-малкото страдание, защото трябва да слизате, но когато слезете в точка В, имате най-голямото страдание.
към беседата >>
Постепенно изправяме ръцете напред, а пръстите държим допрени.
Упражнение: С малко свити пръсти поставяме ръцете на гърдите.
Постепенно изправяме ръцете напред, а пръстите държим допрени.
Ръцете пак на гърдите и после пак напред, но пръстите държим отдалечени. Съединяваме пръстите и поставяме ръцете на гърдите.
към беседата >>
Значи точката С е крайната, прицелната точка на движението.
Тя представлява едно движение, едно състояние в човека. Човек, който е започнал с линията АС, е започнал с радостта. Като дойде горе до точката С, тази радост започва да слиза надолу. Под думата радост разбирам най-голямата интензивност на силата, с която започва всяко движение. Радостта е подтик отвътре.
Значи точката С е крайната, прицелната точка на движението.
Тя е краят, докъдето може да се достигне. Оттук нагоре радостта не може да отиде. От точката С започва обратно движение надолу, което се изразява с линията СВ. От тази точка С започвате вече с най-малката скръб, с най-малкото страдание, защото трябва да слизате, но когато слезете в точка В, имате най-голямото страдание. Значи тук процесът е обратен.
към беседата >>
Ръцете пак на гърдите и после пак напред, но пръстите държим отдалечени.
Упражнение: С малко свити пръсти поставяме ръцете на гърдите. Постепенно изправяме ръцете напред, а пръстите държим допрени.
Ръцете пак на гърдите и после пак напред, но пръстите държим отдалечени.
Съединяваме пръстите и поставяме ръцете на гърдите.
към беседата >>
Тя е краят, докъдето може да се достигне.
Човек, който е започнал с линията АС, е започнал с радостта. Като дойде горе до точката С, тази радост започва да слиза надолу. Под думата радост разбирам най-голямата интензивност на силата, с която започва всяко движение. Радостта е подтик отвътре. Значи точката С е крайната, прицелната точка на движението.
Тя е краят, докъдето може да се достигне.
Оттук нагоре радостта не може да отиде. От точката С започва обратно движение надолу, което се изразява с линията СВ. От тази точка С започвате вече с най-малката скръб, с най-малкото страдание, защото трябва да слизате, но когато слезете в точка В, имате най-голямото страдание. Значи тук процесът е обратен. От точка А започва радостта, С е точката на най-голямата радост, отдето надолу тя почва да се намалява, минава в малка скръб, която постепенно се увеличава и като достигне точка В, това е мястото на най-голямата скръб.
към беседата >>
Съединяваме пръстите и поставяме ръцете на гърдите.
Упражнение: С малко свити пръсти поставяме ръцете на гърдите. Постепенно изправяме ръцете напред, а пръстите държим допрени. Ръцете пак на гърдите и после пак напред, но пръстите държим отдалечени.
Съединяваме пръстите и поставяме ръцете на гърдите.
към беседата >>
Оттук нагоре радостта не може да отиде.
Като дойде горе до точката С, тази радост започва да слиза надолу. Под думата радост разбирам най-голямата интензивност на силата, с която започва всяко движение. Радостта е подтик отвътре. Значи точката С е крайната, прицелната точка на движението. Тя е краят, докъдето може да се достигне.
Оттук нагоре радостта не може да отиде.
От точката С започва обратно движение надолу, което се изразява с линията СВ. От тази точка С започвате вече с най-малката скръб, с най-малкото страдание, защото трябва да слизате, но когато слезете в точка В, имате най-голямото страдание. Значи тук процесът е обратен. От точка А започва радостта, С е точката на най-голямата радост, отдето надолу тя почва да се намалява, минава в малка скръб, която постепенно се увеличава и като достигне точка В, това е мястото на най-голямата скръб. От точка В по-надолу туй страдание не може да слезе.
към беседата >>
Ръцете успоредно напред, с дланите навън и успоредно на лицето.
Ръцете успоредно напред, с дланите навън и успоредно на лицето.
към беседата >>
От точката С започва обратно движение надолу, което се изразява с линията СВ.
Под думата радост разбирам най-голямата интензивност на силата, с която започва всяко движение. Радостта е подтик отвътре. Значи точката С е крайната, прицелната точка на движението. Тя е краят, докъдето може да се достигне. Оттук нагоре радостта не може да отиде.
От точката С започва обратно движение надолу, което се изразява с линията СВ.
От тази точка С започвате вече с най-малката скръб, с най-малкото страдание, защото трябва да слизате, но когато слезете в точка В, имате най-голямото страдание. Значи тук процесът е обратен. От точка А започва радостта, С е точката на най-голямата радост, отдето надолу тя почва да се намалява, минава в малка скръб, която постепенно се увеличава и като достигне точка В, това е мястото на най-голямата скръб. От точка В по-надолу туй страдание не може да слезе.
към беседата >>
Ръцете настрана, с бавно движение на хвърчене, после с постепенно засилване.
Ръцете настрана, с бавно движение на хвърчене, после с постепенно засилване.
към беседата >>
От тази точка С започвате вече с най-малката скръб, с най-малкото страдание, защото трябва да слизате, но когато слезете в точка В, имате най-голямото страдание.
Радостта е подтик отвътре. Значи точката С е крайната, прицелната точка на движението. Тя е краят, докъдето може да се достигне. Оттук нагоре радостта не може да отиде. От точката С започва обратно движение надолу, което се изразява с линията СВ.
От тази точка С започвате вече с най-малката скръб, с най-малкото страдание, защото трябва да слизате, но когато слезете в точка В, имате най-голямото страдание.
Значи тук процесът е обратен. От точка А започва радостта, С е точката на най-голямата радост, отдето надолу тя почва да се намалява, минава в малка скръб, която постепенно се увеличава и като достигне точка В, това е мястото на най-голямата скръб. От точка В по-надолу туй страдание не може да слезе.
към беседата >>
Ръцете напред, на гърдите, настрана, напред, на гърдите, напред с допрени пръсти, на гърдите със свити пръсти, напред с полукръгове.
Ръцете напред, на гърдите, настрана, напред, на гърдите, напред с допрени пръсти, на гърдите със свити пръсти, напред с полукръгове.
Ръцете нагоре успоредно, бавно спущане настрана, после напред и със съединени пръсти ги поставете на гърдите.
към беседата >>
Значи тук процесът е обратен.
Значи точката С е крайната, прицелната точка на движението. Тя е краят, докъдето може да се достигне. Оттук нагоре радостта не може да отиде. От точката С започва обратно движение надолу, което се изразява с линията СВ. От тази точка С започвате вече с най-малката скръб, с най-малкото страдание, защото трябва да слизате, но когато слезете в точка В, имате най-голямото страдание.
Значи тук процесът е обратен.
От точка А започва радостта, С е точката на най-голямата радост, отдето надолу тя почва да се намалява, минава в малка скръб, която постепенно се увеличава и като достигне точка В, това е мястото на най-голямата скръб. От точка В по-надолу туй страдание не може да слезе.
към беседата >>
Ръцете нагоре успоредно, бавно спущане настрана, после напред и със съединени пръсти ги поставете на гърдите.
Ръцете напред, на гърдите, настрана, напред, на гърдите, напред с допрени пръсти, на гърдите със свити пръсти, напред с полукръгове.
Ръцете нагоре успоредно, бавно спущане настрана, после напред и със съединени пръсти ги поставете на гърдите.
към беседата >>
От точка А започва радостта, С е точката на най-голямата радост, отдето надолу тя почва да се намалява, минава в малка скръб, която постепенно се увеличава и като достигне точка В, това е мястото на най-голямата скръб.
Тя е краят, докъдето може да се достигне. Оттук нагоре радостта не може да отиде. От точката С започва обратно движение надолу, което се изразява с линията СВ. От тази точка С започвате вече с най-малката скръб, с най-малкото страдание, защото трябва да слизате, но когато слезете в точка В, имате най-голямото страдание. Значи тук процесът е обратен.
От точка А започва радостта, С е точката на най-голямата радост, отдето надолу тя почва да се намалява, минава в малка скръб, която постепенно се увеличава и като достигне точка В, това е мястото на най-голямата скръб.
От точка В по-надолу туй страдание не може да слезе.
към беседата >>
От точка В по-надолу туй страдание не може да слезе.
Оттук нагоре радостта не може да отиде. От точката С започва обратно движение надолу, което се изразява с линията СВ. От тази точка С започвате вече с най-малката скръб, с най-малкото страдание, защото трябва да слизате, но когато слезете в точка В, имате най-голямото страдание. Значи тук процесът е обратен. От точка А започва радостта, С е точката на най-голямата радост, отдето надолу тя почва да се намалява, минава в малка скръб, която постепенно се увеличава и като достигне точка В, това е мястото на най-голямата скръб.
От точка В по-надолу туй страдание не може да слезе.
към беседата >>
И тъй, в Природата има един закон, който превръща тия две енергии.
И тъй, в Природата има един закон, който превръща тия две енергии.
Тогава имате движение на радост АС и движение на скръб СВ, т.е. А:С=С:В. Човек накопява в себе си тия природни сили, за да може да се прояви наново. Този, първият подтик АС, ние го наричаме подтик на Живота – Ж. От Живота се ражда растенето – Р. Този процес, растенето – това са корените надолу.
към беседата >>
Тогава имате движение на радост АС и движение на скръб СВ, т.е. А:С=С:В.
И тъй, в Природата има един закон, който превръща тия две енергии.
Тогава имате движение на радост АС и движение на скръб СВ, т.е. А:С=С:В.
Човек накопява в себе си тия природни сили, за да може да се прояви наново. Този, първият подтик АС, ние го наричаме подтик на Живота – Ж. От Живота се ражда растенето – Р. Този процес, растенето – това са корените надолу. Значи животът ражда растенето, т.е.
към беседата >>
Човек накопява в себе си тия природни сили, за да може да се прояви наново.
И тъй, в Природата има един закон, който превръща тия две енергии. Тогава имате движение на радост АС и движение на скръб СВ, т.е. А:С=С:В.
Човек накопява в себе си тия природни сили, за да може да се прояви наново.
Този, първият подтик АС, ние го наричаме подтик на Живота – Ж. От Живота се ражда растенето – Р. Този процес, растенето – това са корените надолу. Значи животът ражда растенето, т.е. той произвежда едно движение надолу, в низходяща степен.
към беседата >>
Този, първият подтик АС, ние го наричаме подтик на Живота – Ж.
И тъй, в Природата има един закон, който превръща тия две енергии. Тогава имате движение на радост АС и движение на скръб СВ, т.е. А:С=С:В. Човек накопява в себе си тия природни сили, за да може да се прояви наново.
Този, първият подтик АС, ние го наричаме подтик на Живота – Ж.
От Живота се ражда растенето – Р. Този процес, растенето – това са корените надолу. Значи животът ражда растенето, т.е. той произвежда едно движение надолу, в низходяща степен. Но за да се произведе това растене, изисква се разумност, защото животът може да се проявява само при една разумност в Природата.
към беседата >>
От Живота се ражда растенето – Р.
И тъй, в Природата има един закон, който превръща тия две енергии. Тогава имате движение на радост АС и движение на скръб СВ, т.е. А:С=С:В. Човек накопява в себе си тия природни сили, за да може да се прояви наново. Този, първият подтик АС, ние го наричаме подтик на Живота – Ж.
От Живота се ражда растенето – Р.
Този процес, растенето – това са корените надолу. Значи животът ражда растенето, т.е. той произвежда едно движение надолу, в низходяща степен. Но за да се произведе това растене, изисква се разумност, защото животът може да се проявява само при една разумност в Природата. Без разумност животът не може да се проявява.
към беседата >>
Този процес, растенето – това са корените надолу.
И тъй, в Природата има един закон, който превръща тия две енергии. Тогава имате движение на радост АС и движение на скръб СВ, т.е. А:С=С:В. Човек накопява в себе си тия природни сили, за да може да се прояви наново. Този, първият подтик АС, ние го наричаме подтик на Живота – Ж. От Живота се ражда растенето – Р.
Този процес, растенето – това са корените надолу.
Значи животът ражда растенето, т.е. той произвежда едно движение надолу, в низходяща степен. Но за да се произведе това растене, изисква се разумност, защото животът може да се проявява само при една разумност в Природата. Без разумност животът не може да се проявява. Този живот се ражда от Любовта.
към беседата >>
Значи животът ражда растенето, т.е.
Тогава имате движение на радост АС и движение на скръб СВ, т.е. А:С=С:В. Човек накопява в себе си тия природни сили, за да може да се прояви наново. Този, първият подтик АС, ние го наричаме подтик на Живота – Ж. От Живота се ражда растенето – Р. Този процес, растенето – това са корените надолу.
Значи животът ражда растенето, т.е.
той произвежда едно движение надолу, в низходяща степен. Но за да се произведе това растене, изисква се разумност, защото животът може да се проявява само при една разумност в Природата. Без разумност животът не може да се проявява. Този живот се ражда от Любовта. Първото проявление на Любовта е Животът.
към беседата >>
той произвежда едно движение надолу, в низходяща степен.
Човек накопява в себе си тия природни сили, за да може да се прояви наново. Този, първият подтик АС, ние го наричаме подтик на Живота – Ж. От Живота се ражда растенето – Р. Този процес, растенето – това са корените надолу. Значи животът ражда растенето, т.е.
той произвежда едно движение надолу, в низходяща степен.
Но за да се произведе това растене, изисква се разумност, защото животът може да се проявява само при една разумност в Природата. Без разумност животът не може да се проявява. Този живот се ражда от Любовта. Първото проявление на Любовта е Животът. Първото проявление на живота е растенето, а понеже при проявлението на растенето влиза движението, то тук се създава условие за светлината.
към беседата >>
Но за да се произведе това растене, изисква се разумност, защото животът може да се проявява само при една разумност в Природата.
Този, първият подтик АС, ние го наричаме подтик на Живота – Ж. От Живота се ражда растенето – Р. Този процес, растенето – това са корените надолу. Значи животът ражда растенето, т.е. той произвежда едно движение надолу, в низходяща степен.
Но за да се произведе това растене, изисква се разумност, защото животът може да се проявява само при една разумност в Природата.
Без разумност животът не може да се проявява. Този живот се ражда от Любовта. Първото проявление на Любовта е Животът. Първото проявление на живота е растенето, а понеже при проявлението на растенето влиза движението, то тук се създава условие за светлината. Тази светлина е резултат на мъдростта.
към беседата >>
Без разумност животът не може да се проявява.
От Живота се ражда растенето – Р. Този процес, растенето – това са корените надолу. Значи животът ражда растенето, т.е. той произвежда едно движение надолу, в низходяща степен. Но за да се произведе това растене, изисква се разумност, защото животът може да се проявява само при една разумност в Природата.
Без разумност животът не може да се проявява.
Този живот се ражда от Любовта. Първото проявление на Любовта е Животът. Първото проявление на живота е растенето, а понеже при проявлението на растенето влиза движението, то тук се създава условие за светлината. Тази светлина е резултат на мъдростта. Щом има мъдрост, ще има и знание.
към беседата >>
Този живот се ражда от Любовта.
Този процес, растенето – това са корените надолу. Значи животът ражда растенето, т.е. той произвежда едно движение надолу, в низходяща степен. Но за да се произведе това растене, изисква се разумност, защото животът може да се проявява само при една разумност в Природата. Без разумност животът не може да се проявява.
Този живот се ражда от Любовта.
Първото проявление на Любовта е Животът. Първото проявление на живота е растенето, а понеже при проявлението на растенето влиза движението, то тук се създава условие за светлината. Тази светлина е резултат на мъдростта. Щом има мъдрост, ще има и знание. Само при светлината може да има знание.
към беседата >>
Първото проявление на Любовта е Животът.
Значи животът ражда растенето, т.е. той произвежда едно движение надолу, в низходяща степен. Но за да се произведе това растене, изисква се разумност, защото животът може да се проявява само при една разумност в Природата. Без разумност животът не може да се проявява. Този живот се ражда от Любовта.
Първото проявление на Любовта е Животът.
Първото проявление на живота е растенето, а понеже при проявлението на растенето влиза движението, то тук се създава условие за светлината. Тази светлина е резултат на мъдростта. Щом има мъдрост, ще има и знание. Само при светлината може да има знание. Когато мислим за ангелите, ние си представяме, че те живеят в една непреривна светлина, а когато мислим за Бога, трябва да знаем, че Той е Светлина без никакви сенки.
към беседата >>
Първото проявление на живота е растенето, а понеже при проявлението на растенето влиза движението, то тук се създава условие за светлината.
той произвежда едно движение надолу, в низходяща степен. Но за да се произведе това растене, изисква се разумност, защото животът може да се проявява само при една разумност в Природата. Без разумност животът не може да се проявява. Този живот се ражда от Любовта. Първото проявление на Любовта е Животът.
Първото проявление на живота е растенето, а понеже при проявлението на растенето влиза движението, то тук се създава условие за светлината.
Тази светлина е резултат на мъдростта. Щом има мъдрост, ще има и знание. Само при светлината може да има знание. Когато мислим за ангелите, ние си представяме, че те живеят в една непреривна светлина, а когато мислим за Бога, трябва да знаем, че Той е Светлина без никакви сенки. Следователно там, дето има светлина, има знание, а дето има знание, има един друг подтик в Природата, а именно, че в светлината трябва да има простор, свобода.
към беседата >>
Тази светлина е резултат на мъдростта.
Но за да се произведе това растене, изисква се разумност, защото животът може да се проявява само при една разумност в Природата. Без разумност животът не може да се проявява. Този живот се ражда от Любовта. Първото проявление на Любовта е Животът. Първото проявление на живота е растенето, а понеже при проявлението на растенето влиза движението, то тук се създава условие за светлината.
Тази светлина е резултат на мъдростта.
Щом има мъдрост, ще има и знание. Само при светлината може да има знание. Когато мислим за ангелите, ние си представяме, че те живеят в една непреривна светлина, а когато мислим за Бога, трябва да знаем, че Той е Светлина без никакви сенки. Следователно там, дето има светлина, има знание, а дето има знание, има един друг подтик в Природата, а именно, че в светлината трябва да има простор, свобода. И тъй, имаме едно друго движение.
към беседата >>
Щом има мъдрост, ще има и знание.
Без разумност животът не може да се проявява. Този живот се ражда от Любовта. Първото проявление на Любовта е Животът. Първото проявление на живота е растенето, а понеже при проявлението на растенето влиза движението, то тук се създава условие за светлината. Тази светлина е резултат на мъдростта.
Щом има мъдрост, ще има и знание.
Само при светлината може да има знание. Когато мислим за ангелите, ние си представяме, че те живеят в една непреривна светлина, а когато мислим за Бога, трябва да знаем, че Той е Светлина без никакви сенки. Следователно там, дето има светлина, има знание, а дето има знание, има един друг подтик в Природата, а именно, че в светлината трябва да има простор, свобода. И тъй, имаме едно друго движение. От С към В се ражда свободата, а свободата ражда свободната воля (фиг. 2).
към беседата >>
Само при светлината може да има знание.
Този живот се ражда от Любовта. Първото проявление на Любовта е Животът. Първото проявление на живота е растенето, а понеже при проявлението на растенето влиза движението, то тук се създава условие за светлината. Тази светлина е резултат на мъдростта. Щом има мъдрост, ще има и знание.
Само при светлината може да има знание.
Когато мислим за ангелите, ние си представяме, че те живеят в една непреривна светлина, а когато мислим за Бога, трябва да знаем, че Той е Светлина без никакви сенки. Следователно там, дето има светлина, има знание, а дето има знание, има един друг подтик в Природата, а именно, че в светлината трябва да има простор, свобода. И тъй, имаме едно друго движение. От С към В се ражда свободата, а свободата ражда свободната воля (фиг. 2).
към беседата >>
Когато мислим за ангелите, ние си представяме, че те живеят в една непреривна светлина, а когато мислим за Бога, трябва да знаем, че Той е Светлина без никакви сенки.
Първото проявление на Любовта е Животът. Първото проявление на живота е растенето, а понеже при проявлението на растенето влиза движението, то тук се създава условие за светлината. Тази светлина е резултат на мъдростта. Щом има мъдрост, ще има и знание. Само при светлината може да има знание.
Когато мислим за ангелите, ние си представяме, че те живеят в една непреривна светлина, а когато мислим за Бога, трябва да знаем, че Той е Светлина без никакви сенки.
Следователно там, дето има светлина, има знание, а дето има знание, има един друг подтик в Природата, а именно, че в светлината трябва да има простор, свобода. И тъй, имаме едно друго движение. От С към В се ражда свободата, а свободата ражда свободната воля (фиг. 2).
към беседата >>
Следователно там, дето има светлина, има знание, а дето има знание, има един друг подтик в Природата, а именно, че в светлината трябва да има простор, свобода.
Първото проявление на живота е растенето, а понеже при проявлението на растенето влиза движението, то тук се създава условие за светлината. Тази светлина е резултат на мъдростта. Щом има мъдрост, ще има и знание. Само при светлината може да има знание. Когато мислим за ангелите, ние си представяме, че те живеят в една непреривна светлина, а когато мислим за Бога, трябва да знаем, че Той е Светлина без никакви сенки.
Следователно там, дето има светлина, има знание, а дето има знание, има един друг подтик в Природата, а именно, че в светлината трябва да има простор, свобода.
И тъй, имаме едно друго движение. От С към В се ражда свободата, а свободата ражда свободната воля (фиг. 2).
към беседата >>
И тъй, имаме едно друго движение.
Тази светлина е резултат на мъдростта. Щом има мъдрост, ще има и знание. Само при светлината може да има знание. Когато мислим за ангелите, ние си представяме, че те живеят в една непреривна светлина, а когато мислим за Бога, трябва да знаем, че Той е Светлина без никакви сенки. Следователно там, дето има светлина, има знание, а дето има знание, има един друг подтик в Природата, а именно, че в светлината трябва да има простор, свобода.
И тъй, имаме едно друго движение.
От С към В се ражда свободата, а свободата ражда свободната воля (фиг. 2).
към беседата >>
От С към В се ражда свободата, а свободата ражда свободната воля (фиг. 2).
Щом има мъдрост, ще има и знание. Само при светлината може да има знание. Когато мислим за ангелите, ние си представяме, че те живеят в една непреривна светлина, а когато мислим за Бога, трябва да знаем, че Той е Светлина без никакви сенки. Следователно там, дето има светлина, има знание, а дето има знание, има един друг подтик в Природата, а именно, че в светлината трябва да има простор, свобода. И тъй, имаме едно друго движение.
От С към В се ражда свободата, а свободата ражда свободната воля (фиг. 2).
към беседата >>
Само при свободата се проявява свободната воля, а там, дето се проявява свободната воля, се проявява Истината.
Само при свободата се проявява свободната воля, а там, дето се проявява свободната воля, се проявява Истината.
Следователно вие не може да започнете с живота по обратен път. Растенията не растат от горе на долу, а растат от долу на горе. В Божествения свят е така – всички неща растат от долу на горе. Основата на всички неща е Любовта. Не може да израсне нещо в света без Любов.
към беседата >>
Следователно вие не може да започнете с живота по обратен път.
Само при свободата се проявява свободната воля, а там, дето се проявява свободната воля, се проявява Истината.
Следователно вие не може да започнете с живота по обратен път.
Растенията не растат от горе на долу, а растат от долу на горе. В Божествения свят е така – всички неща растат от долу на горе. Основата на всички неща е Любовта. Не може да израсне нещо в света без Любов. Любовта е основа за проявяването на какъвто и да е живот, на каквато и да е разумност, на каквато и да е свобода или свободна воля.
към беседата >>
Растенията не растат от горе на долу, а растат от долу на горе.
Само при свободата се проявява свободната воля, а там, дето се проявява свободната воля, се проявява Истината. Следователно вие не може да започнете с живота по обратен път.
Растенията не растат от горе на долу, а растат от долу на горе.
В Божествения свят е така – всички неща растат от долу на горе. Основата на всички неща е Любовта. Не може да израсне нещо в света без Любов. Любовта е основа за проявяването на какъвто и да е живот, на каквато и да е разумност, на каквато и да е свобода или свободна воля. Сега, щом се говори за любовта, вие разбирате едни вътрешни трептения, но това не е любов.
към беседата >>
В Божествения свят е така – всички неща растат от долу на горе.
Само при свободата се проявява свободната воля, а там, дето се проявява свободната воля, се проявява Истината. Следователно вие не може да започнете с живота по обратен път. Растенията не растат от горе на долу, а растат от долу на горе.
В Божествения свят е така – всички неща растат от долу на горе.
Основата на всички неща е Любовта. Не може да израсне нещо в света без Любов. Любовта е основа за проявяването на какъвто и да е живот, на каквато и да е разумност, на каквато и да е свобода или свободна воля. Сега, щом се говори за любовта, вие разбирате едни вътрешни трептения, но това не е любов. Любовта е почва, в която се проявява животът.
към беседата >>
Основата на всички неща е Любовта.
Само при свободата се проявява свободната воля, а там, дето се проявява свободната воля, се проявява Истината. Следователно вие не може да започнете с живота по обратен път. Растенията не растат от горе на долу, а растат от долу на горе. В Божествения свят е така – всички неща растат от долу на горе.
Основата на всички неща е Любовта.
Не може да израсне нещо в света без Любов. Любовта е основа за проявяването на какъвто и да е живот, на каквато и да е разумност, на каквато и да е свобода или свободна воля. Сега, щом се говори за любовта, вие разбирате едни вътрешни трептения, но това не е любов. Любовта е почва, в която се проявява животът. Няма друга основа в света, освен Любовта.
към беседата >>
Не може да израсне нещо в света без Любов.
Само при свободата се проявява свободната воля, а там, дето се проявява свободната воля, се проявява Истината. Следователно вие не може да започнете с живота по обратен път. Растенията не растат от горе на долу, а растат от долу на горе. В Божествения свят е така – всички неща растат от долу на горе. Основата на всички неща е Любовта.
Не може да израсне нещо в света без Любов.
Любовта е основа за проявяването на какъвто и да е живот, на каквато и да е разумност, на каквато и да е свобода или свободна воля. Сега, щом се говори за любовта, вие разбирате едни вътрешни трептения, но това не е любов. Любовта е почва, в която се проявява животът. Няма друга основа в света, освен Любовта. Туй може да го проверите: щом загасне Любовта, хората веднага умират.
към беседата >>
Любовта е основа за проявяването на какъвто и да е живот, на каквато и да е разумност, на каквато и да е свобода или свободна воля.
Следователно вие не може да започнете с живота по обратен път. Растенията не растат от горе на долу, а растат от долу на горе. В Божествения свят е така – всички неща растат от долу на горе. Основата на всички неща е Любовта. Не може да израсне нещо в света без Любов.
Любовта е основа за проявяването на какъвто и да е живот, на каквато и да е разумност, на каквато и да е свобода или свободна воля.
Сега, щом се говори за любовта, вие разбирате едни вътрешни трептения, но това не е любов. Любовта е почва, в която се проявява животът. Няма друга основа в света, освен Любовта. Туй може да го проверите: щом загасне Любовта, хората веднага умират. И когато някой умира от разрив на сърцето, от що умира?
към беседата >>
Сега, щом се говори за любовта, вие разбирате едни вътрешни трептения, но това не е любов.
Растенията не растат от горе на долу, а растат от долу на горе. В Божествения свят е така – всички неща растат от долу на горе. Основата на всички неща е Любовта. Не може да израсне нещо в света без Любов. Любовта е основа за проявяването на какъвто и да е живот, на каквато и да е разумност, на каквато и да е свобода или свободна воля.
Сега, щом се говори за любовта, вие разбирате едни вътрешни трептения, но това не е любов.
Любовта е почва, в която се проявява животът. Няма друга основа в света, освен Любовта. Туй може да го проверите: щом загасне Любовта, хората веднага умират. И когато някой умира от разрив на сърцето, от що умира? – От безлюбие.
към беседата >>
Любовта е почва, в която се проявява животът.
В Божествения свят е така – всички неща растат от долу на горе. Основата на всички неща е Любовта. Не може да израсне нещо в света без Любов. Любовта е основа за проявяването на какъвто и да е живот, на каквато и да е разумност, на каквато и да е свобода или свободна воля. Сега, щом се говори за любовта, вие разбирате едни вътрешни трептения, но това не е любов.
Любовта е почва, в която се проявява животът.
Няма друга основа в света, освен Любовта. Туй може да го проверите: щом загасне Любовта, хората веднага умират. И когато някой умира от разрив на сърцето, от що умира? – От безлюбие. Някой има апоплектичен удар в мозъка.
към беседата >>
Няма друга основа в света, освен Любовта.
Основата на всички неща е Любовта. Не може да израсне нещо в света без Любов. Любовта е основа за проявяването на какъвто и да е живот, на каквато и да е разумност, на каквато и да е свобода или свободна воля. Сега, щом се говори за любовта, вие разбирате едни вътрешни трептения, но това не е любов. Любовта е почва, в която се проявява животът.
Няма друга основа в света, освен Любовта.
Туй може да го проверите: щом загасне Любовта, хората веднага умират. И когато някой умира от разрив на сърцето, от що умира? – От безлюбие. Някой има апоплектичен удар в мозъка. От какво става туй?
към беседата >>
Туй може да го проверите: щом загасне Любовта, хората веднага умират.
Не може да израсне нещо в света без Любов. Любовта е основа за проявяването на какъвто и да е живот, на каквато и да е разумност, на каквато и да е свобода или свободна воля. Сега, щом се говори за любовта, вие разбирате едни вътрешни трептения, но това не е любов. Любовта е почва, в която се проявява животът. Няма друга основа в света, освен Любовта.
Туй може да го проверите: щом загасне Любовта, хората веднага умират.
И когато някой умира от разрив на сърцето, от що умира? – От безлюбие. Някой има апоплектичен удар в мозъка. От какво става туй? – От малко светлина.
към беседата >>
И когато някой умира от разрив на сърцето, от що умира?
Любовта е основа за проявяването на какъвто и да е живот, на каквато и да е разумност, на каквато и да е свобода или свободна воля. Сега, щом се говори за любовта, вие разбирате едни вътрешни трептения, но това не е любов. Любовта е почва, в която се проявява животът. Няма друга основа в света, освен Любовта. Туй може да го проверите: щом загасне Любовта, хората веднага умират.
И когато някой умира от разрив на сърцето, от що умира?
– От безлюбие. Някой има апоплектичен удар в мозъка. От какво става туй? – От малко светлина. Някой се задушава.
към беседата >>
– От безлюбие.
Сега, щом се говори за любовта, вие разбирате едни вътрешни трептения, но това не е любов. Любовта е почва, в която се проявява животът. Няма друга основа в света, освен Любовта. Туй може да го проверите: щом загасне Любовта, хората веднага умират. И когато някой умира от разрив на сърцето, от що умира?
– От безлюбие.
Някой има апоплектичен удар в мозъка. От какво става туй? – От малко светлина. Някой се задушава. От какво става това?
към беседата >>
Някой има апоплектичен удар в мозъка.
Любовта е почва, в която се проявява животът. Няма друга основа в света, освен Любовта. Туй може да го проверите: щом загасне Любовта, хората веднага умират. И когато някой умира от разрив на сърцето, от що умира? – От безлюбие.
Някой има апоплектичен удар в мозъка.
От какво става туй? – От малко светлина. Някой се задушава. От какво става това? – От малко въздух.
към беседата >>
От какво става туй?
Няма друга основа в света, освен Любовта. Туй може да го проверите: щом загасне Любовта, хората веднага умират. И когато някой умира от разрив на сърцето, от що умира? – От безлюбие. Някой има апоплектичен удар в мозъка.
От какво става туй?
– От малко светлина. Някой се задушава. От какво става това? – От малко въздух. Значи няма свобода на дишането.
към беседата >>
– От малко светлина.
Туй може да го проверите: щом загасне Любовта, хората веднага умират. И когато някой умира от разрив на сърцето, от що умира? – От безлюбие. Някой има апоплектичен удар в мозъка. От какво става туй?
– От малко светлина.
Някой се задушава. От какво става това? – От малко въздух. Значи няма свобода на дишането. Следователно, когато някой каже, че животът няма смисъл, този човек вече не разсъждава правилно.
към беседата >>
Някой се задушава.
И когато някой умира от разрив на сърцето, от що умира? – От безлюбие. Някой има апоплектичен удар в мозъка. От какво става туй? – От малко светлина.
Някой се задушава.
От какво става това? – От малко въздух. Значи няма свобода на дишането. Следователно, когато някой каже, че животът няма смисъл, този човек вече не разсъждава правилно. Ние запитваме: от где е туй разсъждение, че животът няма смисъл?
към беседата >>
От какво става това?
– От безлюбие. Някой има апоплектичен удар в мозъка. От какво става туй? – От малко светлина. Някой се задушава.
От какво става това?
– От малко въздух. Значи няма свобода на дишането. Следователно, когато някой каже, че животът няма смисъл, този човек вече не разсъждава правилно. Ние запитваме: от где е туй разсъждение, че животът няма смисъл? Ако вие отричате живота, вие отричате и разумността.
към беседата >>
– От малко въздух.
Някой има апоплектичен удар в мозъка. От какво става туй? – От малко светлина. Някой се задушава. От какво става това?
– От малко въздух.
Значи няма свобода на дишането. Следователно, когато някой каже, че животът няма смисъл, този човек вече не разсъждава правилно. Ние запитваме: от где е туй разсъждение, че животът няма смисъл? Ако вие отричате живота, вие отричате и разумността. С какво сравнявате това разсъждение?
към беседата >>
Значи няма свобода на дишането.
От какво става туй? – От малко светлина. Някой се задушава. От какво става това? – От малко въздух.
Значи няма свобода на дишането.
Следователно, когато някой каже, че животът няма смисъл, този човек вече не разсъждава правилно. Ние запитваме: от где е туй разсъждение, че животът няма смисъл? Ако вие отричате живота, вие отричате и разумността. С какво сравнявате това разсъждение? За да направите каквото и да е сравнение в математиката или в каквато и да е друга наука, вие трябва да имате предмет, с който да сравнявате.
към беседата >>
Следователно, когато някой каже, че животът няма смисъл, този човек вече не разсъждава правилно.
– От малко светлина. Някой се задушава. От какво става това? – От малко въздух. Значи няма свобода на дишането.
Следователно, когато някой каже, че животът няма смисъл, този човек вече не разсъждава правилно.
Ние запитваме: от где е туй разсъждение, че животът няма смисъл? Ако вие отричате живота, вие отричате и разумността. С какво сравнявате това разсъждение? За да направите каквото и да е сравнение в математиката или в каквато и да е друга наука, вие трябва да имате предмет, с който да сравнявате. Следователно във вашия ум имате мярка, а тази мярка принадлежи на Разумния живот, и тогава вие разсъждавате.
към беседата >>
Ние запитваме: от где е туй разсъждение, че животът няма смисъл?
Някой се задушава. От какво става това? – От малко въздух. Значи няма свобода на дишането. Следователно, когато някой каже, че животът няма смисъл, този човек вече не разсъждава правилно.
Ние запитваме: от где е туй разсъждение, че животът няма смисъл?
Ако вие отричате живота, вие отричате и разумността. С какво сравнявате това разсъждение? За да направите каквото и да е сравнение в математиката или в каквато и да е друга наука, вие трябва да имате предмет, с който да сравнявате. Следователно във вашия ум имате мярка, а тази мярка принадлежи на Разумния живот, и тогава вие разсъждавате. Казвате: „Животът няма смисъл.“ Да, няма смисъл, но кой живот?
към беседата >>
Ако вие отричате живота, вие отричате и разумността.
От какво става това? – От малко въздух. Значи няма свобода на дишането. Следователно, когато някой каже, че животът няма смисъл, този човек вече не разсъждава правилно. Ние запитваме: от где е туй разсъждение, че животът няма смисъл?
Ако вие отричате живота, вие отричате и разумността.
С какво сравнявате това разсъждение? За да направите каквото и да е сравнение в математиката или в каквато и да е друга наука, вие трябва да имате предмет, с който да сравнявате. Следователно във вашия ум имате мярка, а тази мярка принадлежи на Разумния живот, и тогава вие разсъждавате. Казвате: „Животът няма смисъл.“ Да, няма смисъл, но кой живот? Когато ние казваме, че животът няма смисъл, подразбираме живот, употребен не съобразно законите на разумността, но вън от тази разумност.
към беседата >>
С какво сравнявате това разсъждение?
– От малко въздух. Значи няма свобода на дишането. Следователно, когато някой каже, че животът няма смисъл, този човек вече не разсъждава правилно. Ние запитваме: от где е туй разсъждение, че животът няма смисъл? Ако вие отричате живота, вие отричате и разумността.
С какво сравнявате това разсъждение?
За да направите каквото и да е сравнение в математиката или в каквато и да е друга наука, вие трябва да имате предмет, с който да сравнявате. Следователно във вашия ум имате мярка, а тази мярка принадлежи на Разумния живот, и тогава вие разсъждавате. Казвате: „Животът няма смисъл.“ Да, няма смисъл, но кой живот? Когато ние казваме, че животът няма смисъл, подразбираме живот, употребен не съобразно законите на разумността, но вън от тази разумност. И тогава казваме: такъв един живот, употребен вън от разумността, няма смисъл.
към беседата >>
За да направите каквото и да е сравнение в математиката или в каквато и да е друга наука, вие трябва да имате предмет, с който да сравнявате.
Значи няма свобода на дишането. Следователно, когато някой каже, че животът няма смисъл, този човек вече не разсъждава правилно. Ние запитваме: от где е туй разсъждение, че животът няма смисъл? Ако вие отричате живота, вие отричате и разумността. С какво сравнявате това разсъждение?
За да направите каквото и да е сравнение в математиката или в каквато и да е друга наука, вие трябва да имате предмет, с който да сравнявате.
Следователно във вашия ум имате мярка, а тази мярка принадлежи на Разумния живот, и тогава вие разсъждавате. Казвате: „Животът няма смисъл.“ Да, няма смисъл, но кой живот? Когато ние казваме, че животът няма смисъл, подразбираме живот, употребен не съобразно законите на разумността, но вън от тази разумност. И тогава казваме: такъв един живот, употребен вън от разумността, няма смисъл.
към беседата >>
Следователно във вашия ум имате мярка, а тази мярка принадлежи на Разумния живот, и тогава вие разсъждавате.
Следователно, когато някой каже, че животът няма смисъл, този човек вече не разсъждава правилно. Ние запитваме: от где е туй разсъждение, че животът няма смисъл? Ако вие отричате живота, вие отричате и разумността. С какво сравнявате това разсъждение? За да направите каквото и да е сравнение в математиката или в каквато и да е друга наука, вие трябва да имате предмет, с който да сравнявате.
Следователно във вашия ум имате мярка, а тази мярка принадлежи на Разумния живот, и тогава вие разсъждавате.
Казвате: „Животът няма смисъл.“ Да, няма смисъл, но кой живот? Когато ние казваме, че животът няма смисъл, подразбираме живот, употребен не съобразно законите на разумността, но вън от тази разумност. И тогава казваме: такъв един живот, употребен вън от разумността, няма смисъл.
към беседата >>
Казвате: „Животът няма смисъл.“ Да, няма смисъл, но кой живот?
Ние запитваме: от где е туй разсъждение, че животът няма смисъл? Ако вие отричате живота, вие отричате и разумността. С какво сравнявате това разсъждение? За да направите каквото и да е сравнение в математиката или в каквато и да е друга наука, вие трябва да имате предмет, с който да сравнявате. Следователно във вашия ум имате мярка, а тази мярка принадлежи на Разумния живот, и тогава вие разсъждавате.
Казвате: „Животът няма смисъл.“ Да, няма смисъл, но кой живот?
Когато ние казваме, че животът няма смисъл, подразбираме живот, употребен не съобразно законите на разумността, но вън от тази разумност. И тогава казваме: такъв един живот, употребен вън от разумността, няма смисъл.
към беседата >>
Когато ние казваме, че животът няма смисъл, подразбираме живот, употребен не съобразно законите на разумността, но вън от тази разумност.
Ако вие отричате живота, вие отричате и разумността. С какво сравнявате това разсъждение? За да направите каквото и да е сравнение в математиката или в каквато и да е друга наука, вие трябва да имате предмет, с който да сравнявате. Следователно във вашия ум имате мярка, а тази мярка принадлежи на Разумния живот, и тогава вие разсъждавате. Казвате: „Животът няма смисъл.“ Да, няма смисъл, но кой живот?
Когато ние казваме, че животът няма смисъл, подразбираме живот, употребен не съобразно законите на разумността, но вън от тази разумност.
И тогава казваме: такъв един живот, употребен вън от разумността, няма смисъл.
към беседата >>
И тогава казваме: такъв един живот, употребен вън от разумността, няма смисъл.
С какво сравнявате това разсъждение? За да направите каквото и да е сравнение в математиката или в каквато и да е друга наука, вие трябва да имате предмет, с който да сравнявате. Следователно във вашия ум имате мярка, а тази мярка принадлежи на Разумния живот, и тогава вие разсъждавате. Казвате: „Животът няма смисъл.“ Да, няма смисъл, но кой живот? Когато ние казваме, че животът няма смисъл, подразбираме живот, употребен не съобразно законите на разумността, но вън от тази разумност.
И тогава казваме: такъв един живот, употребен вън от разумността, няма смисъл.
към беседата >>
И тъй, животът започва с чувстването.
И тъй, животът започва с чувстването.
Там, дето има растене, има и едно малко чувстване, а там, дето може да се появи едно чувстване, има и растеж. Гдето има растеж, там се явява радост и скръб. Това е неизменен закон. Щом чувствате, щом имате разумен живот, неизбежно ще дойдат и радостите, и скърбите. И ако вие искате да имате живота, без да растете, без да чувствате, такива неща в Природата не съществуват.
към беседата >>
Там, дето има растене, има и едно малко чувстване, а там, дето може да се появи едно чувстване, има и растеж.
И тъй, животът започва с чувстването.
Там, дето има растене, има и едно малко чувстване, а там, дето може да се появи едно чувстване, има и растеж.
Гдето има растеж, там се явява радост и скръб. Това е неизменен закон. Щом чувствате, щом имате разумен живот, неизбежно ще дойдат и радостите, и скърбите. И ако вие искате да имате живота, без да растете, без да чувствате, такива неща в Природата не съществуват. Следователно, когато един човек скърби или казва, че скърби, това е доказателство, че в него съществува един разумен живот.
към беседата >>
Гдето има растеж, там се явява радост и скръб.
И тъй, животът започва с чувстването. Там, дето има растене, има и едно малко чувстване, а там, дето може да се появи едно чувстване, има и растеж.
Гдето има растеж, там се явява радост и скръб.
Това е неизменен закон. Щом чувствате, щом имате разумен живот, неизбежно ще дойдат и радостите, и скърбите. И ако вие искате да имате живота, без да растете, без да чувствате, такива неща в Природата не съществуват. Следователно, когато един човек скърби или казва, че скърби, това е доказателство, че в него съществува един разумен живот. Той прави разлика между радост и между скръб, значи той едновременно с това мисли.
към беседата >>
Това е неизменен закон.
И тъй, животът започва с чувстването. Там, дето има растене, има и едно малко чувстване, а там, дето може да се появи едно чувстване, има и растеж. Гдето има растеж, там се явява радост и скръб.
Това е неизменен закон.
Щом чувствате, щом имате разумен живот, неизбежно ще дойдат и радостите, и скърбите. И ако вие искате да имате живота, без да растете, без да чувствате, такива неща в Природата не съществуват. Следователно, когато един човек скърби или казва, че скърби, това е доказателство, че в него съществува един разумен живот. Той прави разлика между радост и между скръб, значи той едновременно с това мисли. Питам: вие досега виждали ли сте какво нещо е скръбта, какво нещо е радостта?
към беседата >>
Щом чувствате, щом имате разумен живот, неизбежно ще дойдат и радостите, и скърбите.
И тъй, животът започва с чувстването. Там, дето има растене, има и едно малко чувстване, а там, дето може да се появи едно чувстване, има и растеж. Гдето има растеж, там се явява радост и скръб. Това е неизменен закон.
Щом чувствате, щом имате разумен живот, неизбежно ще дойдат и радостите, и скърбите.
И ако вие искате да имате живота, без да растете, без да чувствате, такива неща в Природата не съществуват. Следователно, когато един човек скърби или казва, че скърби, това е доказателство, че в него съществува един разумен живот. Той прави разлика между радост и между скръб, значи той едновременно с това мисли. Питам: вие досега виждали ли сте какво нещо е скръбта, какво нещо е радостта? Някои казват: „Всяко нещо, което човек знае, той го вижда.“ Не може да знаеш нещо, преди да си го видял.
към беседата >>
И ако вие искате да имате живота, без да растете, без да чувствате, такива неща в Природата не съществуват.
И тъй, животът започва с чувстването. Там, дето има растене, има и едно малко чувстване, а там, дето може да се появи едно чувстване, има и растеж. Гдето има растеж, там се явява радост и скръб. Това е неизменен закон. Щом чувствате, щом имате разумен живот, неизбежно ще дойдат и радостите, и скърбите.
И ако вие искате да имате живота, без да растете, без да чувствате, такива неща в Природата не съществуват.
Следователно, когато един човек скърби или казва, че скърби, това е доказателство, че в него съществува един разумен живот. Той прави разлика между радост и между скръб, значи той едновременно с това мисли. Питам: вие досега виждали ли сте какво нещо е скръбта, какво нещо е радостта? Някои казват: „Всяко нещо, което човек знае, той го вижда.“ Не може да знаеш нещо, преди да си го видял. Знанието произтича от виждането.
към беседата >>
Следователно, когато един човек скърби или казва, че скърби, това е доказателство, че в него съществува един разумен живот.
Там, дето има растене, има и едно малко чувстване, а там, дето може да се появи едно чувстване, има и растеж. Гдето има растеж, там се явява радост и скръб. Това е неизменен закон. Щом чувствате, щом имате разумен живот, неизбежно ще дойдат и радостите, и скърбите. И ако вие искате да имате живота, без да растете, без да чувствате, такива неща в Природата не съществуват.
Следователно, когато един човек скърби или казва, че скърби, това е доказателство, че в него съществува един разумен живот.
Той прави разлика между радост и между скръб, значи той едновременно с това мисли. Питам: вие досега виждали ли сте какво нещо е скръбта, какво нещо е радостта? Някои казват: „Всяко нещо, което човек знае, той го вижда.“ Не може да знаеш нещо, преди да си го видял. Знанието произтича от виждането. Трябва да видиш, за да знаеш.
към беседата >>
Той прави разлика между радост и между скръб, значи той едновременно с това мисли.
Гдето има растеж, там се явява радост и скръб. Това е неизменен закон. Щом чувствате, щом имате разумен живот, неизбежно ще дойдат и радостите, и скърбите. И ако вие искате да имате живота, без да растете, без да чувствате, такива неща в Природата не съществуват. Следователно, когато един човек скърби или казва, че скърби, това е доказателство, че в него съществува един разумен живот.
Той прави разлика между радост и между скръб, значи той едновременно с това мисли.
Питам: вие досега виждали ли сте какво нещо е скръбта, какво нещо е радостта? Някои казват: „Всяко нещо, което човек знае, той го вижда.“ Не може да знаеш нещо, преди да си го видял. Знанието произтича от виждането. Трябва да видиш, за да знаеш. И в Природата е така.
към беседата >>
Питам: вие досега виждали ли сте какво нещо е скръбта, какво нещо е радостта?
Това е неизменен закон. Щом чувствате, щом имате разумен живот, неизбежно ще дойдат и радостите, и скърбите. И ако вие искате да имате живота, без да растете, без да чувствате, такива неща в Природата не съществуват. Следователно, когато един човек скърби или казва, че скърби, това е доказателство, че в него съществува един разумен живот. Той прави разлика между радост и между скръб, значи той едновременно с това мисли.
Питам: вие досега виждали ли сте какво нещо е скръбта, какво нещо е радостта?
Някои казват: „Всяко нещо, което човек знае, той го вижда.“ Не може да знаеш нещо, преди да си го видял. Знанието произтича от виждането. Трябва да видиш, за да знаеш. И в Природата е така. Знанието се е появило отпосле.
към беседата >>
Някои казват: „Всяко нещо, което човек знае, той го вижда.“ Не може да знаеш нещо, преди да си го видял.
Щом чувствате, щом имате разумен живот, неизбежно ще дойдат и радостите, и скърбите. И ако вие искате да имате живота, без да растете, без да чувствате, такива неща в Природата не съществуват. Следователно, когато един човек скърби или казва, че скърби, това е доказателство, че в него съществува един разумен живот. Той прави разлика между радост и между скръб, значи той едновременно с това мисли. Питам: вие досега виждали ли сте какво нещо е скръбта, какво нещо е радостта?
Някои казват: „Всяко нещо, което човек знае, той го вижда.“ Не може да знаеш нещо, преди да си го видял.
Знанието произтича от виждането. Трябва да видиш, за да знаеш. И в Природата е така. Знанието се е появило отпосле. Най-първо се е появило чувстването и когато човек е придобил външни впечатления, на тази почва се е появил органът за досегашното гледане.
към беседата >>
Знанието произтича от виждането.
И ако вие искате да имате живота, без да растете, без да чувствате, такива неща в Природата не съществуват. Следователно, когато един човек скърби или казва, че скърби, това е доказателство, че в него съществува един разумен живот. Той прави разлика между радост и между скръб, значи той едновременно с това мисли. Питам: вие досега виждали ли сте какво нещо е скръбта, какво нещо е радостта? Някои казват: „Всяко нещо, което човек знае, той го вижда.“ Не може да знаеш нещо, преди да си го видял.
Знанието произтича от виждането.
Трябва да видиш, за да знаеш. И в Природата е така. Знанието се е появило отпосле. Най-първо се е появило чувстването и когато човек е придобил външни впечатления, на тази почва се е появил органът за досегашното гледане. Например в глистите няма очи, което потвърждава мисълта, че очите се явяват късно.
към беседата >>
Трябва да видиш, за да знаеш.
Следователно, когато един човек скърби или казва, че скърби, това е доказателство, че в него съществува един разумен живот. Той прави разлика между радост и между скръб, значи той едновременно с това мисли. Питам: вие досега виждали ли сте какво нещо е скръбта, какво нещо е радостта? Някои казват: „Всяко нещо, което човек знае, той го вижда.“ Не може да знаеш нещо, преди да си го видял. Знанието произтича от виждането.
Трябва да видиш, за да знаеш.
И в Природата е така. Знанието се е появило отпосле. Най-първо се е появило чувстването и когато човек е придобил външни впечатления, на тази почва се е появил органът за досегашното гледане. Например в глистите няма очи, което потвърждава мисълта, че очите се явяват късно. Какво мислят съвременните учени хора по този въпрос, не зная.
към беседата >>
И в Природата е така.
Той прави разлика между радост и между скръб, значи той едновременно с това мисли. Питам: вие досега виждали ли сте какво нещо е скръбта, какво нещо е радостта? Някои казват: „Всяко нещо, което човек знае, той го вижда.“ Не може да знаеш нещо, преди да си го видял. Знанието произтича от виждането. Трябва да видиш, за да знаеш.
И в Природата е така.
Знанието се е появило отпосле. Най-първо се е появило чувстването и когато човек е придобил външни впечатления, на тази почва се е появил органът за досегашното гледане. Например в глистите няма очи, което потвърждава мисълта, че очите се явяват късно. Какво мислят съвременните учени хора по този въпрос, не зная. Глистите имат само зачатък от очи, но нямат орган за зрение.
към беседата >>
Знанието се е появило отпосле.
Питам: вие досега виждали ли сте какво нещо е скръбта, какво нещо е радостта? Някои казват: „Всяко нещо, което човек знае, той го вижда.“ Не може да знаеш нещо, преди да си го видял. Знанието произтича от виждането. Трябва да видиш, за да знаеш. И в Природата е така.
Знанието се е появило отпосле.
Най-първо се е появило чувстването и когато човек е придобил външни впечатления, на тази почва се е появил органът за досегашното гледане. Например в глистите няма очи, което потвърждава мисълта, че очите се явяват късно. Какво мислят съвременните учени хора по този въпрос, не зная. Глистите имат само зачатък от очи, но нямат орган за зрение.
към беседата >>
Най-първо се е появило чувстването и когато човек е придобил външни впечатления, на тази почва се е появил органът за досегашното гледане.
Някои казват: „Всяко нещо, което човек знае, той го вижда.“ Не може да знаеш нещо, преди да си го видял. Знанието произтича от виждането. Трябва да видиш, за да знаеш. И в Природата е така. Знанието се е появило отпосле.
Най-първо се е появило чувстването и когато човек е придобил външни впечатления, на тази почва се е появил органът за досегашното гледане.
Например в глистите няма очи, което потвърждава мисълта, че очите се явяват късно. Какво мислят съвременните учени хора по този въпрос, не зная. Глистите имат само зачатък от очи, но нямат орган за зрение.
към беседата >>
Например в глистите няма очи, което потвърждава мисълта, че очите се явяват късно.
Знанието произтича от виждането. Трябва да видиш, за да знаеш. И в Природата е така. Знанието се е появило отпосле. Най-първо се е появило чувстването и когато човек е придобил външни впечатления, на тази почва се е появил органът за досегашното гледане.
Например в глистите няма очи, което потвърждава мисълта, че очите се явяват късно.
Какво мислят съвременните учени хора по този въпрос, не зная. Глистите имат само зачатък от очи, но нямат орган за зрение.
към беседата >>
Какво мислят съвременните учени хора по този въпрос, не зная.
Трябва да видиш, за да знаеш. И в Природата е така. Знанието се е появило отпосле. Най-първо се е появило чувстването и когато човек е придобил външни впечатления, на тази почва се е появил органът за досегашното гледане. Например в глистите няма очи, което потвърждава мисълта, че очите се явяват късно.
Какво мислят съвременните учени хора по този въпрос, не зная.
Глистите имат само зачатък от очи, но нямат орган за зрение.
към беседата >>
Глистите имат само зачатък от очи, но нямат орган за зрение.
И в Природата е така. Знанието се е появило отпосле. Най-първо се е появило чувстването и когато човек е придобил външни впечатления, на тази почва се е появил органът за досегашното гледане. Например в глистите няма очи, което потвърждава мисълта, че очите се явяват късно. Какво мислят съвременните учени хора по този въпрос, не зная.
Глистите имат само зачатък от очи, но нямат орган за зрение.
към беседата >>
И тъй, радостта и скръбта, това са две качества на всичките чувства, които се появяват в човека.
И тъй, радостта и скръбта, това са две качества на всичките чувства, които се появяват в човека.
към беседата >>
Сега аз ви говоря върху този предмет, защото във вашия ум има забъркани работи.
Сега аз ви говоря върху този предмет, защото във вашия ум има забъркани работи.
Вие казвате: „Защо светът не е така направен, не е иначе направен, че ние ли трябва да страдаме? “, и т.н. Оставете тия глупави разсъждения! Вие сте родени да страдате, но вие сте родени и да се радвате; следователно вие сте родени и за радост, и за скръб. Родени сте да живеете: да чувствате, да скърбите и да се радвате.
към беседата >>
Вие казвате: „Защо светът не е така направен, не е иначе направен, че ние ли трябва да страдаме?
Сега аз ви говоря върху този предмет, защото във вашия ум има забъркани работи.
Вие казвате: „Защо светът не е така направен, не е иначе направен, че ние ли трябва да страдаме?
“, и т.н. Оставете тия глупави разсъждения! Вие сте родени да страдате, но вие сте родени и да се радвате; следователно вие сте родени и за радост, и за скръб. Родени сте да живеете: да чувствате, да скърбите и да се радвате. Защо имате толкова долно мнение за страданието?
към беседата >>
“, и т.н.
Сега аз ви говоря върху този предмет, защото във вашия ум има забъркани работи. Вие казвате: „Защо светът не е така направен, не е иначе направен, че ние ли трябва да страдаме?
“, и т.н.
Оставете тия глупави разсъждения! Вие сте родени да страдате, но вие сте родени и да се радвате; следователно вие сте родени и за радост, и за скръб. Родени сте да живеете: да чувствате, да скърбите и да се радвате. Защо имате толкова долно мнение за страданието? Защо сте тъй неприязнени към него?
към беседата >>
Оставете тия глупави разсъждения!
Сега аз ви говоря върху този предмет, защото във вашия ум има забъркани работи. Вие казвате: „Защо светът не е така направен, не е иначе направен, че ние ли трябва да страдаме? “, и т.н.
Оставете тия глупави разсъждения!
Вие сте родени да страдате, но вие сте родени и да се радвате; следователно вие сте родени и за радост, и за скръб. Родени сте да живеете: да чувствате, да скърбите и да се радвате. Защо имате толкова долно мнение за страданието? Защо сте тъй неприязнени към него? Едно от най-великите проявления на Живата природа – това са страданията, това са скърбите.
към беседата >>
Вие сте родени да страдате, но вие сте родени и да се радвате; следователно вие сте родени и за радост, и за скръб.
Сега аз ви говоря върху този предмет, защото във вашия ум има забъркани работи. Вие казвате: „Защо светът не е така направен, не е иначе направен, че ние ли трябва да страдаме? “, и т.н. Оставете тия глупави разсъждения!
Вие сте родени да страдате, но вие сте родени и да се радвате; следователно вие сте родени и за радост, и за скръб.
Родени сте да живеете: да чувствате, да скърбите и да се радвате. Защо имате толкова долно мнение за страданието? Защо сте тъй неприязнени към него? Едно от най-великите проявления на Живата природа – това са страданията, това са скърбите. И като отидете на Небето, няма да ви питат колко сте се радвали, но ще ви питат през колко страдания, през какви скърби сте минали.
към беседата >>
Родени сте да живеете: да чувствате, да скърбите и да се радвате.
Сега аз ви говоря върху този предмет, защото във вашия ум има забъркани работи. Вие казвате: „Защо светът не е така направен, не е иначе направен, че ние ли трябва да страдаме? “, и т.н. Оставете тия глупави разсъждения! Вие сте родени да страдате, но вие сте родени и да се радвате; следователно вие сте родени и за радост, и за скръб.
Родени сте да живеете: да чувствате, да скърбите и да се радвате.
Защо имате толкова долно мнение за страданието? Защо сте тъй неприязнени към него? Едно от най-великите проявления на Живата природа – това са страданията, това са скърбите. И като отидете на Небето, няма да ви питат колко сте се радвали, но ще ви питат през колко страдания, през какви скърби сте минали. Там радостите не ги турят в сметка, както тук, на Земята, не питат за бедните.
към беседата >>
Защо имате толкова долно мнение за страданието?
Вие казвате: „Защо светът не е така направен, не е иначе направен, че ние ли трябва да страдаме? “, и т.н. Оставете тия глупави разсъждения! Вие сте родени да страдате, но вие сте родени и да се радвате; следователно вие сте родени и за радост, и за скръб. Родени сте да живеете: да чувствате, да скърбите и да се радвате.
Защо имате толкова долно мнение за страданието?
Защо сте тъй неприязнени към него? Едно от най-великите проявления на Живата природа – това са страданията, това са скърбите. И като отидете на Небето, няма да ви питат колко сте се радвали, но ще ви питат през колко страдания, през какви скърби сте минали. Там радостите не ги турят в сметка, както тук, на Земята, не питат за бедните. Като дойдете на Земята, всеки пита богат ли си.
към беседата >>
Защо сте тъй неприязнени към него?
“, и т.н. Оставете тия глупави разсъждения! Вие сте родени да страдате, но вие сте родени и да се радвате; следователно вие сте родени и за радост, и за скръб. Родени сте да живеете: да чувствате, да скърбите и да се радвате. Защо имате толкова долно мнение за страданието?
Защо сте тъй неприязнени към него?
Едно от най-великите проявления на Живата природа – това са страданията, това са скърбите. И като отидете на Небето, няма да ви питат колко сте се радвали, но ще ви питат през колко страдания, през какви скърби сте минали. Там радостите не ги турят в сметка, както тук, на Земята, не питат за бедните. Като дойдете на Земята, всеки пита богат ли си. И ако си богат, интересува се за тебе; ако си беден, не се интересува.
към беседата >>
3.
Разумният живот
,
МОК
, София, 21.10.1923г.,
Ние не искаме да разрушим сегашните ви схващания за живота, сегашните ви познания в науката, но казваме, че могат да възникнат различни възражения в умовете на хората.
– Не го е видял. Науката твърди това. Философски може да се възрази, че не съществува никакъв водород, никакъв кислород. Това. че водородът и кислородът образуват вода, може да е така, може и да не е така. Образуването на водата може да се обясни и по друг начин.
Ние не искаме да разрушим сегашните ви схващания за живота, сегашните ви познания в науката, но казваме, че могат да възникнат различни възражения в умовете на хората.
Факт е, че водата съществува в света, знаем нейната цена, нейната полза, но как се е образувала, това е въпрос на бъдещата наука.
към беседата >>
Факт е, че водата съществува в света, знаем нейната цена, нейната полза, но как се е образувала, това е въпрос на бъдещата наука.
Науката твърди това. Философски може да се възрази, че не съществува никакъв водород, никакъв кислород. Това. че водородът и кислородът образуват вода, може да е така, може и да не е така. Образуването на водата може да се обясни и по друг начин. Ние не искаме да разрушим сегашните ви схващания за живота, сегашните ви познания в науката, но казваме, че могат да възникнат различни възражения в умовете на хората.
Факт е, че водата съществува в света, знаем нейната цена, нейната полза, но как се е образувала, това е въпрос на бъдещата наука.
към беседата >>
Вие още не сте започнали да изучавате истинската наука.
Вие още не сте започнали да изучавате истинската наука.
Тази наука, която сега изучавате в университета, е само предговор, приготовление за онази велика наука на бъдещето. Сегашната наука представлява тухличките, необходими за строежа на онова велико здание на бъдещето. Това знание, което всеки от вас придобива в продължение на 60–70 годишен живот, ще се постави в котлите на бъдещата наука. В тия котли тя ще вари знанията, придобити от всички хора и ще ги събере в едно малко мускалче, както събират гюловото масло в такива малки мускалчета. Малко, но ценно е това мускалче!
към беседата >>
Тази наука, която сега изучавате в университета, е само предговор, приготовление за онази велика наука на бъдещето.
Вие още не сте започнали да изучавате истинската наука.
Тази наука, която сега изучавате в университета, е само предговор, приготовление за онази велика наука на бъдещето.
Сегашната наука представлява тухличките, необходими за строежа на онова велико здание на бъдещето. Това знание, което всеки от вас придобива в продължение на 60–70 годишен живот, ще се постави в котлите на бъдещата наука. В тия котли тя ще вари знанията, придобити от всички хора и ще ги събере в едно малко мускалче, както събират гюловото масло в такива малки мускалчета. Малко, но ценно е това мускалче! Всеки ще го носи в джоба си и ще каже: много работих през живота си и едва изкарах това малко мускалче.
към беседата >>
Сегашната наука представлява тухличките, необходими за строежа на онова велико здание на бъдещето.
Вие още не сте започнали да изучавате истинската наука. Тази наука, която сега изучавате в университета, е само предговор, приготовление за онази велика наука на бъдещето.
Сегашната наука представлява тухличките, необходими за строежа на онова велико здание на бъдещето.
Това знание, което всеки от вас придобива в продължение на 60–70 годишен живот, ще се постави в котлите на бъдещата наука. В тия котли тя ще вари знанията, придобити от всички хора и ще ги събере в едно малко мускалче, както събират гюловото масло в такива малки мускалчета. Малко, но ценно е това мускалче! Всеки ще го носи в джоба си и ще каже: много работих през живота си и едва изкарах това малко мускалче. И природата по същия начин вари в своите котли нашите опитности, знания, придобивки и изкарва от тях нещо малко, но ценно.
към беседата >>
Това знание, което всеки от вас придобива в продължение на 60–70 годишен живот, ще се постави в котлите на бъдещата наука.
Вие още не сте започнали да изучавате истинската наука. Тази наука, която сега изучавате в университета, е само предговор, приготовление за онази велика наука на бъдещето. Сегашната наука представлява тухличките, необходими за строежа на онова велико здание на бъдещето.
Това знание, което всеки от вас придобива в продължение на 60–70 годишен живот, ще се постави в котлите на бъдещата наука.
В тия котли тя ще вари знанията, придобити от всички хора и ще ги събере в едно малко мускалче, както събират гюловото масло в такива малки мускалчета. Малко, но ценно е това мускалче! Всеки ще го носи в джоба си и ще каже: много работих през живота си и едва изкарах това малко мускалче. И природата по същия начин вари в своите котли нашите опитности, знания, придобивки и изкарва от тях нещо малко, но ценно. За една душа, която отива на небето, и най-малката игла да ѝ се закачи, е тежка.
към беседата >>
В тия котли тя ще вари знанията, придобити от всички хора и ще ги събере в едно малко мускалче, както събират гюловото масло в такива малки мускалчета.
Вие още не сте започнали да изучавате истинската наука. Тази наука, която сега изучавате в университета, е само предговор, приготовление за онази велика наука на бъдещето. Сегашната наука представлява тухличките, необходими за строежа на онова велико здание на бъдещето. Това знание, което всеки от вас придобива в продължение на 60–70 годишен живот, ще се постави в котлите на бъдещата наука.
В тия котли тя ще вари знанията, придобити от всички хора и ще ги събере в едно малко мускалче, както събират гюловото масло в такива малки мускалчета.
Малко, но ценно е това мускалче! Всеки ще го носи в джоба си и ще каже: много работих през живота си и едва изкарах това малко мускалче. И природата по същия начин вари в своите котли нашите опитности, знания, придобивки и изкарва от тях нещо малко, но ценно. За една душа, която отива на небето, и най-малката игла да ѝ се закачи, е тежка. С тази игла тя едва ще достигне до второто небе и там ще спре.
към беседата >>
Малко, но ценно е това мускалче!
Вие още не сте започнали да изучавате истинската наука. Тази наука, която сега изучавате в университета, е само предговор, приготовление за онази велика наука на бъдещето. Сегашната наука представлява тухличките, необходими за строежа на онова велико здание на бъдещето. Това знание, което всеки от вас придобива в продължение на 60–70 годишен живот, ще се постави в котлите на бъдещата наука. В тия котли тя ще вари знанията, придобити от всички хора и ще ги събере в едно малко мускалче, както събират гюловото масло в такива малки мускалчета.
Малко, но ценно е това мускалче!
Всеки ще го носи в джоба си и ще каже: много работих през живота си и едва изкарах това малко мускалче. И природата по същия начин вари в своите котли нашите опитности, знания, придобивки и изкарва от тях нещо малко, но ценно. За една душа, която отива на небето, и най-малката игла да ѝ се закачи, е тежка. С тази игла тя едва ще достигне до второто небе и там ще спре. Толкова тежка e тя.
към беседата >>
Всеки ще го носи в джоба си и ще каже: много работих през живота си и едва изкарах това малко мускалче.
Тази наука, която сега изучавате в университета, е само предговор, приготовление за онази велика наука на бъдещето. Сегашната наука представлява тухличките, необходими за строежа на онова велико здание на бъдещето. Това знание, което всеки от вас придобива в продължение на 60–70 годишен живот, ще се постави в котлите на бъдещата наука. В тия котли тя ще вари знанията, придобити от всички хора и ще ги събере в едно малко мускалче, както събират гюловото масло в такива малки мускалчета. Малко, но ценно е това мускалче!
Всеки ще го носи в джоба си и ще каже: много работих през живота си и едва изкарах това малко мускалче.
И природата по същия начин вари в своите котли нашите опитности, знания, придобивки и изкарва от тях нещо малко, но ценно. За една душа, която отива на небето, и най-малката игла да ѝ се закачи, е тежка. С тази игла тя едва ще достигне до второто небе и там ще спре. Толкова тежка e тя. И най-малката игла от този свят е в състояние да ви спре във вашия път.
към беседата >>
И природата по същия начин вари в своите котли нашите опитности, знания, придобивки и изкарва от тях нещо малко, но ценно.
Сегашната наука представлява тухличките, необходими за строежа на онова велико здание на бъдещето. Това знание, което всеки от вас придобива в продължение на 60–70 годишен живот, ще се постави в котлите на бъдещата наука. В тия котли тя ще вари знанията, придобити от всички хора и ще ги събере в едно малко мускалче, както събират гюловото масло в такива малки мускалчета. Малко, но ценно е това мускалче! Всеки ще го носи в джоба си и ще каже: много работих през живота си и едва изкарах това малко мускалче.
И природата по същия начин вари в своите котли нашите опитности, знания, придобивки и изкарва от тях нещо малко, но ценно.
За една душа, която отива на небето, и най-малката игла да ѝ се закачи, е тежка. С тази игла тя едва ще достигне до второто небе и там ще спре. Толкова тежка e тя. И най-малката игла от този свят е в състояние да ви спре във вашия път. Следователно всички желания във вас, които са в низходяще състояние, ще ви спрат и вие ще започнете да слизате надолу.
към беседата >>
За една душа, която отива на небето, и най-малката игла да ѝ се закачи, е тежка.
Това знание, което всеки от вас придобива в продължение на 60–70 годишен живот, ще се постави в котлите на бъдещата наука. В тия котли тя ще вари знанията, придобити от всички хора и ще ги събере в едно малко мускалче, както събират гюловото масло в такива малки мускалчета. Малко, но ценно е това мускалче! Всеки ще го носи в джоба си и ще каже: много работих през живота си и едва изкарах това малко мускалче. И природата по същия начин вари в своите котли нашите опитности, знания, придобивки и изкарва от тях нещо малко, но ценно.
За една душа, която отива на небето, и най-малката игла да ѝ се закачи, е тежка.
С тази игла тя едва ще достигне до второто небе и там ще спре. Толкова тежка e тя. И най-малката игла от този свят е в състояние да ви спре във вашия път. Следователно всички желания във вас, които са в низходяще състояние, ще ви спрат и вие ще започнете да слизате надолу. После ще дойде едно възходяще желание и вие ще се качите нагоре.
към беседата >>
С тази игла тя едва ще достигне до второто небе и там ще спре.
В тия котли тя ще вари знанията, придобити от всички хора и ще ги събере в едно малко мускалче, както събират гюловото масло в такива малки мускалчета. Малко, но ценно е това мускалче! Всеки ще го носи в джоба си и ще каже: много работих през живота си и едва изкарах това малко мускалче. И природата по същия начин вари в своите котли нашите опитности, знания, придобивки и изкарва от тях нещо малко, но ценно. За една душа, която отива на небето, и най-малката игла да ѝ се закачи, е тежка.
С тази игла тя едва ще достигне до второто небе и там ще спре.
Толкова тежка e тя. И най-малката игла от този свят е в състояние да ви спре във вашия път. Следователно всички желания във вас, които са в низходяще състояние, ще ви спрат и вие ще започнете да слизате надолу. После ще дойде едно възходяще желание и вие ще се качите нагоре. Така постоянно ще се сменяват състоянията ви: вие ще се радвате и ще скърбите, ще се качвате и ще слизате, при което този триъгълник ще се движи и ще се изправя все по-нагоре и по-нагоре в точките C1C2…
към беседата >>
Толкова тежка e тя.
Малко, но ценно е това мускалче! Всеки ще го носи в джоба си и ще каже: много работих през живота си и едва изкарах това малко мускалче. И природата по същия начин вари в своите котли нашите опитности, знания, придобивки и изкарва от тях нещо малко, но ценно. За една душа, която отива на небето, и най-малката игла да ѝ се закачи, е тежка. С тази игла тя едва ще достигне до второто небе и там ще спре.
Толкова тежка e тя.
И най-малката игла от този свят е в състояние да ви спре във вашия път. Следователно всички желания във вас, които са в низходяще състояние, ще ви спрат и вие ще започнете да слизате надолу. После ще дойде едно възходяще желание и вие ще се качите нагоре. Така постоянно ще се сменяват състоянията ви: вие ще се радвате и ще скърбите, ще се качвате и ще слизате, при което този триъгълник ще се движи и ще се изправя все по-нагоре и по-нагоре в точките C1C2…
към беседата >>
И най-малката игла от този свят е в състояние да ви спре във вашия път.
Всеки ще го носи в джоба си и ще каже: много работих през живота си и едва изкарах това малко мускалче. И природата по същия начин вари в своите котли нашите опитности, знания, придобивки и изкарва от тях нещо малко, но ценно. За една душа, която отива на небето, и най-малката игла да ѝ се закачи, е тежка. С тази игла тя едва ще достигне до второто небе и там ще спре. Толкова тежка e тя.
И най-малката игла от този свят е в състояние да ви спре във вашия път.
Следователно всички желания във вас, които са в низходяще състояние, ще ви спрат и вие ще започнете да слизате надолу. После ще дойде едно възходяще желание и вие ще се качите нагоре. Така постоянно ще се сменяват състоянията ви: вие ще се радвате и ще скърбите, ще се качвате и ще слизате, при което този триъгълник ще се движи и ще се изправя все по-нагоре и по-нагоре в точките C1C2…
към беседата >>
Следователно всички желания във вас, които са в низходяще състояние, ще ви спрат и вие ще започнете да слизате надолу.
И природата по същия начин вари в своите котли нашите опитности, знания, придобивки и изкарва от тях нещо малко, но ценно. За една душа, която отива на небето, и най-малката игла да ѝ се закачи, е тежка. С тази игла тя едва ще достигне до второто небе и там ще спре. Толкова тежка e тя. И най-малката игла от този свят е в състояние да ви спре във вашия път.
Следователно всички желания във вас, които са в низходяще състояние, ще ви спрат и вие ще започнете да слизате надолу.
После ще дойде едно възходяще желание и вие ще се качите нагоре. Така постоянно ще се сменяват състоянията ви: вие ще се радвате и ще скърбите, ще се качвате и ще слизате, при което този триъгълник ще се движи и ще се изправя все по-нагоре и по-нагоре в точките C1C2…
към беседата >>
После ще дойде едно възходяще желание и вие ще се качите нагоре.
За една душа, която отива на небето, и най-малката игла да ѝ се закачи, е тежка. С тази игла тя едва ще достигне до второто небе и там ще спре. Толкова тежка e тя. И най-малката игла от този свят е в състояние да ви спре във вашия път. Следователно всички желания във вас, които са в низходяще състояние, ще ви спрат и вие ще започнете да слизате надолу.
После ще дойде едно възходяще желание и вие ще се качите нагоре.
Така постоянно ще се сменяват състоянията ви: вие ще се радвате и ще скърбите, ще се качвате и ще слизате, при което този триъгълник ще се движи и ще се изправя все по-нагоре и по-нагоре в точките C1C2…
към беседата >>
Така постоянно ще се сменяват състоянията ви: вие ще се радвате и ще скърбите, ще се качвате и ще слизате, при което този триъгълник ще се движи и ще се изправя все по-нагоре и по-нагоре в точките C1C2…
С тази игла тя едва ще достигне до второто небе и там ще спре. Толкова тежка e тя. И най-малката игла от този свят е в състояние да ви спре във вашия път. Следователно всички желания във вас, които са в низходяще състояние, ще ви спрат и вие ще започнете да слизате надолу. После ще дойде едно възходяще желание и вие ще се качите нагоре.
Така постоянно ще се сменяват състоянията ви: вие ще се радвате и ще скърбите, ще се качвате и ще слизате, при което този триъгълник ще се движи и ще се изправя все по-нагоре и по-нагоре в точките C1C2…
към беседата >>
Ще кажете най-после: де е краят на този триъгълник?
Ще кажете най-после: де е краят на този триъгълник?
– Той е без начало и без край.
към беседата >>
– Той е без начало и без край.
Ще кажете най-после: де е краят на този триъгълник?
– Той е без начало и без край.
към беседата >>
И тъй, да се повърнем към живота.
И тъй, да се повърнем към живота.
Животът е условие за проявяване н а разумното. Ето защо ние трябва да се стремим към живота, за да добием разумното, а само разумното може да ни научи как да използваме условията, в които сме поставени. Сега, всички вие сте млади, някои са свършили гимназия, някои са студенти, трети са свършили вече университета. Всичко това е хубаво засега, но след 50–60–70 години вие ще бъдете стари и ще изгубите това вдъхновение, което имате сега. Всичко, което днес ви въодушевява, ще се стопи тъй, както снегът и ледът се стопяват.
към беседата >>
Животът е условие за проявяване н а разумното.
И тъй, да се повърнем към живота.
Животът е условие за проявяване н а разумното.
Ето защо ние трябва да се стремим към живота, за да добием разумното, а само разумното може да ни научи как да използваме условията, в които сме поставени. Сега, всички вие сте млади, някои са свършили гимназия, някои са студенти, трети са свършили вече университета. Всичко това е хубаво засега, но след 50–60–70 години вие ще бъдете стари и ще изгубите това вдъхновение, което имате сега. Всичко, което днес ви въодушевява, ще се стопи тъй, както снегът и ледът се стопяват. Питам ви: на какво ще се базира тогава вашият живот?
към беседата >>
Ето защо ние трябва да се стремим към живота, за да добием разумното, а само разумното може да ни научи как да използваме условията, в които сме поставени.
И тъй, да се повърнем към живота. Животът е условие за проявяване н а разумното.
Ето защо ние трябва да се стремим към живота, за да добием разумното, а само разумното може да ни научи как да използваме условията, в които сме поставени.
Сега, всички вие сте млади, някои са свършили гимназия, някои са студенти, трети са свършили вече университета. Всичко това е хубаво засега, но след 50–60–70 години вие ще бъдете стари и ще изгубите това вдъхновение, което имате сега. Всичко, което днес ви въодушевява, ще се стопи тъй, както снегът и ледът се стопяват. Питам ви: на какво ще се базира тогава вашият живот? Докато свършите науките си, вие казвате: веднъж да свършим университета, че да станем учители.
към беседата >>
Сега, всички вие сте млади, някои са свършили гимназия, някои са студенти, трети са свършили вече университета.
И тъй, да се повърнем към живота. Животът е условие за проявяване н а разумното. Ето защо ние трябва да се стремим към живота, за да добием разумното, а само разумното може да ни научи как да използваме условията, в които сме поставени.
Сега, всички вие сте млади, някои са свършили гимназия, някои са студенти, трети са свършили вече университета.
Всичко това е хубаво засега, но след 50–60–70 години вие ще бъдете стари и ще изгубите това вдъхновение, което имате сега. Всичко, което днес ви въодушевява, ще се стопи тъй, както снегът и ледът се стопяват. Питам ви: на какво ще се базира тогава вашият живот? Докато свършите науките си, вие казвате: веднъж да свършим университета, че да станем учители. Добре, свършите университета, ставате учители, учителствате 20–30 години и после ви пенсионират.
към беседата >>
Всичко това е хубаво засега, но след 50–60–70 години вие ще бъдете стари и ще изгубите това вдъхновение, което имате сега.
И тъй, да се повърнем към живота. Животът е условие за проявяване н а разумното. Ето защо ние трябва да се стремим към живота, за да добием разумното, а само разумното може да ни научи как да използваме условията, в които сме поставени. Сега, всички вие сте млади, някои са свършили гимназия, някои са студенти, трети са свършили вече университета.
Всичко това е хубаво засега, но след 50–60–70 години вие ще бъдете стари и ще изгубите това вдъхновение, което имате сега.
Всичко, което днес ви въодушевява, ще се стопи тъй, както снегът и ледът се стопяват. Питам ви: на какво ще се базира тогава вашият живот? Докато свършите науките си, вие казвате: веднъж да свършим университета, че да станем учители. Добре, свършите университета, ставате учители, учителствате 20–30 години и после ви пенсионират. Питам ви: какво придобихте от всичко това?
към беседата >>
Всичко, което днес ви въодушевява, ще се стопи тъй, както снегът и ледът се стопяват.
И тъй, да се повърнем към живота. Животът е условие за проявяване н а разумното. Ето защо ние трябва да се стремим към живота, за да добием разумното, а само разумното може да ни научи как да използваме условията, в които сме поставени. Сега, всички вие сте млади, някои са свършили гимназия, някои са студенти, трети са свършили вече университета. Всичко това е хубаво засега, но след 50–60–70 години вие ще бъдете стари и ще изгубите това вдъхновение, което имате сега.
Всичко, което днес ви въодушевява, ще се стопи тъй, както снегът и ледът се стопяват.
Питам ви: на какво ще се базира тогава вашият живот? Докато свършите науките си, вие казвате: веднъж да свършим университета, че да станем учители. Добре, свършите университета, ставате учители, учителствате 20–30 години и после ви пенсионират. Питам ви: какво придобихте от всичко това? Задайте си следния философски въпрос: какво е придобила онази воденица, която е смляла 15 000 тона жито?
към беседата >>
Питам ви: на какво ще се базира тогава вашият живот?
Животът е условие за проявяване н а разумното. Ето защо ние трябва да се стремим към живота, за да добием разумното, а само разумното може да ни научи как да използваме условията, в които сме поставени. Сега, всички вие сте млади, някои са свършили гимназия, някои са студенти, трети са свършили вече университета. Всичко това е хубаво засега, но след 50–60–70 години вие ще бъдете стари и ще изгубите това вдъхновение, което имате сега. Всичко, което днес ви въодушевява, ще се стопи тъй, както снегът и ледът се стопяват.
Питам ви: на какво ще се базира тогава вашият живот?
Докато свършите науките си, вие казвате: веднъж да свършим университета, че да станем учители. Добре, свършите университета, ставате учители, учителствате 20–30 години и после ви пенсионират. Питам ви: какво придобихте от всичко това? Задайте си следния философски въпрос: какво е придобила онази воденица, която е смляла 15 000 тона жито? – Нищо не е придобила.
към беседата >>
Докато свършите науките си, вие казвате: веднъж да свършим университета, че да станем учители.
Ето защо ние трябва да се стремим към живота, за да добием разумното, а само разумното може да ни научи как да използваме условията, в които сме поставени. Сега, всички вие сте млади, някои са свършили гимназия, някои са студенти, трети са свършили вече университета. Всичко това е хубаво засега, но след 50–60–70 години вие ще бъдете стари и ще изгубите това вдъхновение, което имате сега. Всичко, което днес ви въодушевява, ще се стопи тъй, както снегът и ледът се стопяват. Питам ви: на какво ще се базира тогава вашият живот?
Докато свършите науките си, вие казвате: веднъж да свършим университета, че да станем учители.
Добре, свършите университета, ставате учители, учителствате 20–30 години и после ви пенсионират. Питам ви: какво придобихте от всичко това? Задайте си следния философски въпрос: какво е придобила онази воденица, която е смляла 15 000 тона жито? – Нищо не е придобила. Колко камъни са се изтъркали, докато се смели това жито!
към беседата >>
Добре, свършите университета, ставате учители, учителствате 20–30 години и после ви пенсионират.
Сега, всички вие сте млади, някои са свършили гимназия, някои са студенти, трети са свършили вече университета. Всичко това е хубаво засега, но след 50–60–70 години вие ще бъдете стари и ще изгубите това вдъхновение, което имате сега. Всичко, което днес ви въодушевява, ще се стопи тъй, както снегът и ледът се стопяват. Питам ви: на какво ще се базира тогава вашият живот? Докато свършите науките си, вие казвате: веднъж да свършим университета, че да станем учители.
Добре, свършите университета, ставате учители, учителствате 20–30 години и после ви пенсионират.
Питам ви: какво придобихте от всичко това? Задайте си следния философски въпрос: какво е придобила онази воденица, която е смляла 15 000 тона жито? – Нищо не е придобила. Колко камъни са се изтъркали, докато се смели това жито! По същия начин, ако и нашият живот минава през нас, както водата минава през воденичните колела, какво ни ползва?
към беседата >>
Питам ви: какво придобихте от всичко това?
Всичко това е хубаво засега, но след 50–60–70 години вие ще бъдете стари и ще изгубите това вдъхновение, което имате сега. Всичко, което днес ви въодушевява, ще се стопи тъй, както снегът и ледът се стопяват. Питам ви: на какво ще се базира тогава вашият живот? Докато свършите науките си, вие казвате: веднъж да свършим университета, че да станем учители. Добре, свършите университета, ставате учители, учителствате 20–30 години и после ви пенсионират.
Питам ви: какво придобихте от всичко това?
Задайте си следния философски въпрос: какво е придобила онази воденица, която е смляла 15 000 тона жито? – Нищо не е придобила. Колко камъни са се изтъркали, докато се смели това жито! По същия начин, ако и нашият живот минава през нас, както водата минава през воденичните колела, какво ни ползва? Това не е живот, това е едно механическо действие.
към беседата >>
Задайте си следния философски въпрос: какво е придобила онази воденица, която е смляла 15 000 тона жито?
Всичко, което днес ви въодушевява, ще се стопи тъй, както снегът и ледът се стопяват. Питам ви: на какво ще се базира тогава вашият живот? Докато свършите науките си, вие казвате: веднъж да свършим университета, че да станем учители. Добре, свършите университета, ставате учители, учителствате 20–30 години и после ви пенсионират. Питам ви: какво придобихте от всичко това?
Задайте си следния философски въпрос: какво е придобила онази воденица, която е смляла 15 000 тона жито?
– Нищо не е придобила. Колко камъни са се изтъркали, докато се смели това жито! По същия начин, ако и нашият живот минава през нас, както водата минава през воденичните колела, какво ни ползва? Това не е живот, това е едно механическо действие. Следователно страданията показват, че нашият живот е неразумен – нищо повече.
към беседата >>
– Нищо не е придобила.
Питам ви: на какво ще се базира тогава вашият живот? Докато свършите науките си, вие казвате: веднъж да свършим университета, че да станем учители. Добре, свършите университета, ставате учители, учителствате 20–30 години и после ви пенсионират. Питам ви: какво придобихте от всичко това? Задайте си следния философски въпрос: какво е придобила онази воденица, която е смляла 15 000 тона жито?
– Нищо не е придобила.
Колко камъни са се изтъркали, докато се смели това жито! По същия начин, ако и нашият живот минава през нас, както водата минава през воденичните колела, какво ни ползва? Това не е живот, това е едно механическо действие. Следователно страданията показват, че нашият живот е неразумен – нищо повече. Защо страдаме?
към беседата >>
Колко камъни са се изтъркали, докато се смели това жито!
Докато свършите науките си, вие казвате: веднъж да свършим университета, че да станем учители. Добре, свършите университета, ставате учители, учителствате 20–30 години и после ви пенсионират. Питам ви: какво придобихте от всичко това? Задайте си следния философски въпрос: какво е придобила онази воденица, която е смляла 15 000 тона жито? – Нищо не е придобила.
Колко камъни са се изтъркали, докато се смели това жито!
По същия начин, ако и нашият живот минава през нас, както водата минава през воденичните колела, какво ни ползва? Това не е живот, това е едно механическо действие. Следователно страданията показват, че нашият живот е неразумен – нищо повече. Защо страдаме? Защото сме неразумни.
към беседата >>
По същия начин, ако и нашият живот минава през нас, както водата минава през воденичните колела, какво ни ползва?
Добре, свършите университета, ставате учители, учителствате 20–30 години и после ви пенсионират. Питам ви: какво придобихте от всичко това? Задайте си следния философски въпрос: какво е придобила онази воденица, която е смляла 15 000 тона жито? – Нищо не е придобила. Колко камъни са се изтъркали, докато се смели това жито!
По същия начин, ако и нашият живот минава през нас, както водата минава през воденичните колела, какво ни ползва?
Това не е живот, това е едно механическо действие. Следователно страданията показват, че нашият живот е неразумен – нищо повече. Защо страдаме? Защото сме неразумни. Защо се радваме?
към беседата >>
Това не е живот, това е едно механическо действие.
Питам ви: какво придобихте от всичко това? Задайте си следния философски въпрос: какво е придобила онази воденица, която е смляла 15 000 тона жито? – Нищо не е придобила. Колко камъни са се изтъркали, докато се смели това жито! По същия начин, ако и нашият живот минава през нас, както водата минава през воденичните колела, какво ни ползва?
Това не е живот, това е едно механическо действие.
Следователно страданията показват, че нашият живот е неразумен – нищо повече. Защо страдаме? Защото сме неразумни. Защо се радваме? Защото поумняваме.
към беседата >>
Следователно страданията показват, че нашият живот е неразумен – нищо повече.
Задайте си следния философски въпрос: какво е придобила онази воденица, която е смляла 15 000 тона жито? – Нищо не е придобила. Колко камъни са се изтъркали, докато се смели това жито! По същия начин, ако и нашият живот минава през нас, както водата минава през воденичните колела, какво ни ползва? Това не е живот, това е едно механическо действие.
Следователно страданията показват, че нашият живот е неразумен – нищо повече.
Защо страдаме? Защото сме неразумни. Защо се радваме? Защото поумняваме. Туй е един прост факт.
към беседата >>
Защо страдаме?
– Нищо не е придобила. Колко камъни са се изтъркали, докато се смели това жито! По същия начин, ако и нашият живот минава през нас, както водата минава през воденичните колела, какво ни ползва? Това не е живот, това е едно механическо действие. Следователно страданията показват, че нашият живот е неразумен – нищо повече.
Защо страдаме?
Защото сме неразумни. Защо се радваме? Защото поумняваме. Туй е един прост факт. Когато някой човек свърши по музика и може да свири добре, или когато свърши по рисуване и може да рисува добре, не се ли радва?
към беседата >>
Защото сме неразумни.
Колко камъни са се изтъркали, докато се смели това жито! По същия начин, ако и нашият живот минава през нас, както водата минава през воденичните колела, какво ни ползва? Това не е живот, това е едно механическо действие. Следователно страданията показват, че нашият живот е неразумен – нищо повече. Защо страдаме?
Защото сме неразумни.
Защо се радваме? Защото поумняваме. Туй е един прост факт. Когато някой човек свърши по музика и може да свири добре, или когато свърши по рисуване и може да рисува добре, не се ли радва? Радва се, защото има нещо разумно, с което може да се прояви.
към беседата >>
Защо се радваме?
По същия начин, ако и нашият живот минава през нас, както водата минава през воденичните колела, какво ни ползва? Това не е живот, това е едно механическо действие. Следователно страданията показват, че нашият живот е неразумен – нищо повече. Защо страдаме? Защото сме неразумни.
Защо се радваме?
Защото поумняваме. Туй е един прост факт. Когато някой човек свърши по музика и може да свири добре, или когато свърши по рисуване и може да рисува добре, не се ли радва? Радва се, защото има нещо разумно, с което може да се прояви. Идиотът не може да се радва.
към беседата >>
Защото поумняваме.
Това не е живот, това е едно механическо действие. Следователно страданията показват, че нашият живот е неразумен – нищо повече. Защо страдаме? Защото сме неразумни. Защо се радваме?
Защото поумняваме.
Туй е един прост факт. Когато някой човек свърши по музика и може да свири добре, или когато свърши по рисуване и може да рисува добре, не се ли радва? Радва се, защото има нещо разумно, с което може да се прояви. Идиотът не може да се радва.
към беседата >>
Туй е един прост факт.
Следователно страданията показват, че нашият живот е неразумен – нищо повече. Защо страдаме? Защото сме неразумни. Защо се радваме? Защото поумняваме.
Туй е един прост факт.
Когато някой човек свърши по музика и може да свири добре, или когато свърши по рисуване и може да рисува добре, не се ли радва? Радва се, защото има нещо разумно, с което може да се прояви. Идиотът не може да се радва.
към беседата >>
Когато някой човек свърши по музика и може да свири добре, или когато свърши по рисуване и може да рисува добре, не се ли радва?
Защо страдаме? Защото сме неразумни. Защо се радваме? Защото поумняваме. Туй е един прост факт.
Когато някой човек свърши по музика и може да свири добре, или когато свърши по рисуване и може да рисува добре, не се ли радва?
Радва се, защото има нещо разумно, с което може да се прояви. Идиотът не може да се радва.
към беседата >>
Радва се, защото има нещо разумно, с което може да се прояви.
Защото сме неразумни. Защо се радваме? Защото поумняваме. Туй е един прост факт. Когато някой човек свърши по музика и може да свири добре, или когато свърши по рисуване и може да рисува добре, не се ли радва?
Радва се, защото има нещо разумно, с което може да се прояви.
Идиотът не може да се радва.
към беседата >>
Идиотът не може да се радва.
Защо се радваме? Защото поумняваме. Туй е един прост факт. Когато някой човек свърши по музика и може да свири добре, или когато свърши по рисуване и може да рисува добре, не се ли радва? Радва се, защото има нещо разумно, с което може да се прояви.
Идиотът не може да се радва.
към беседата >>
И тъй, вие не питайте защо идват страданията.
И тъй, вие не питайте защо идват страданията.
Щом дойдат страданията, кажете: ние трябва да бъдем разумни! Вие, обаче, казвате: Защо Господ ми дава тия страдания? Защо природата ми дава тия страдания? – С тия страдания природата иска да ви направи разумни. Тя казва: „Ти не разбираш живота, слушай мене, аз ще те науча!
към беседата >>
Щом дойдат страданията, кажете: ние трябва да бъдем разумни!
И тъй, вие не питайте защо идват страданията.
Щом дойдат страданията, кажете: ние трябва да бъдем разумни!
Вие, обаче, казвате: Защо Господ ми дава тия страдания? Защо природата ми дава тия страдания? – С тия страдания природата иска да ви направи разумни. Тя казва: „Ти не разбираш живота, слушай мене, аз ще те науча! “ Страданието, това е езикът на природата.
към беседата >>
Вие, обаче, казвате: Защо Господ ми дава тия страдания?
И тъй, вие не питайте защо идват страданията. Щом дойдат страданията, кажете: ние трябва да бъдем разумни!
Вие, обаче, казвате: Защо Господ ми дава тия страдания?
Защо природата ми дава тия страдания? – С тия страдания природата иска да ви направи разумни. Тя казва: „Ти не разбираш живота, слушай мене, аз ще те науча! “ Страданието, това е езикът на природата. Вие, учениците на Окултната школа, така трябва да схващате този въпрос.
към беседата >>
Защо природата ми дава тия страдания?
И тъй, вие не питайте защо идват страданията. Щом дойдат страданията, кажете: ние трябва да бъдем разумни! Вие, обаче, казвате: Защо Господ ми дава тия страдания?
Защо природата ми дава тия страдания?
– С тия страдания природата иска да ви направи разумни. Тя казва: „Ти не разбираш живота, слушай мене, аз ще те науча! “ Страданието, това е езикът на природата. Вие, учениците на Окултната школа, така трябва да схващате този въпрос. Всеки ден имате поне по 10 случаи да проверите, че това е вярно.
към беседата >>
– С тия страдания природата иска да ви направи разумни.
И тъй, вие не питайте защо идват страданията. Щом дойдат страданията, кажете: ние трябва да бъдем разумни! Вие, обаче, казвате: Защо Господ ми дава тия страдания? Защо природата ми дава тия страдания?
– С тия страдания природата иска да ви направи разумни.
Тя казва: „Ти не разбираш живота, слушай мене, аз ще те науча! “ Страданието, това е езикът на природата. Вие, учениците на Окултната школа, така трябва да схващате този въпрос. Всеки ден имате поне по 10 случаи да проверите, че това е вярно. Дойде ви някоя неприятност, кажете: аз трябва да бъда разумен!
към беседата >>
Тя казва: „Ти не разбираш живота, слушай мене, аз ще те науча!
И тъй, вие не питайте защо идват страданията. Щом дойдат страданията, кажете: ние трябва да бъдем разумни! Вие, обаче, казвате: Защо Господ ми дава тия страдания? Защо природата ми дава тия страдания? – С тия страдания природата иска да ви направи разумни.
Тя казва: „Ти не разбираш живота, слушай мене, аз ще те науча!
“ Страданието, това е езикът на природата. Вие, учениците на Окултната школа, така трябва да схващате този въпрос. Всеки ден имате поне по 10 случаи да проверите, че това е вярно. Дойде ви някоя неприятност, кажете: аз трябва да бъда разумен! Дойде ви някоя несполука, кажете: аз трябва да бъда разумен!
към беседата >>
“ Страданието, това е езикът на природата.
Щом дойдат страданията, кажете: ние трябва да бъдем разумни! Вие, обаче, казвате: Защо Господ ми дава тия страдания? Защо природата ми дава тия страдания? – С тия страдания природата иска да ви направи разумни. Тя казва: „Ти не разбираш живота, слушай мене, аз ще те науча!
“ Страданието, това е езикът на природата.
Вие, учениците на Окултната школа, така трябва да схващате този въпрос. Всеки ден имате поне по 10 случаи да проверите, че това е вярно. Дойде ви някоя неприятност, кажете: аз трябва да бъда разумен! Дойде ви някоя несполука, кажете: аз трябва да бъда разумен! Казвате ли така, във вас ще почне да се явява една вътрешна светлина, едно вътрешно доволство.
към беседата >>
Вие, учениците на Окултната школа, така трябва да схващате този въпрос.
Вие, обаче, казвате: Защо Господ ми дава тия страдания? Защо природата ми дава тия страдания? – С тия страдания природата иска да ви направи разумни. Тя казва: „Ти не разбираш живота, слушай мене, аз ще те науча! “ Страданието, това е езикът на природата.
Вие, учениците на Окултната школа, така трябва да схващате този въпрос.
Всеки ден имате поне по 10 случаи да проверите, че това е вярно. Дойде ви някоя неприятност, кажете: аз трябва да бъда разумен! Дойде ви някоя несполука, кажете: аз трябва да бъда разумен! Казвате ли така, във вас ще почне да се явява една вътрешна светлина, едно вътрешно доволство.
към беседата >>
Всеки ден имате поне по 10 случаи да проверите, че това е вярно.
Защо природата ми дава тия страдания? – С тия страдания природата иска да ви направи разумни. Тя казва: „Ти не разбираш живота, слушай мене, аз ще те науча! “ Страданието, това е езикът на природата. Вие, учениците на Окултната школа, така трябва да схващате този въпрос.
Всеки ден имате поне по 10 случаи да проверите, че това е вярно.
Дойде ви някоя неприятност, кажете: аз трябва да бъда разумен! Дойде ви някоя несполука, кажете: аз трябва да бъда разумен! Казвате ли така, във вас ще почне да се явява една вътрешна светлина, едно вътрешно доволство.
към беседата >>
Дойде ви някоя неприятност, кажете: аз трябва да бъда разумен!
– С тия страдания природата иска да ви направи разумни. Тя казва: „Ти не разбираш живота, слушай мене, аз ще те науча! “ Страданието, това е езикът на природата. Вие, учениците на Окултната школа, така трябва да схващате този въпрос. Всеки ден имате поне по 10 случаи да проверите, че това е вярно.
Дойде ви някоя неприятност, кажете: аз трябва да бъда разумен!
Дойде ви някоя несполука, кажете: аз трябва да бъда разумен! Казвате ли така, във вас ще почне да се явява една вътрешна светлина, едно вътрешно доволство.
към беседата >>
Дойде ви някоя несполука, кажете: аз трябва да бъда разумен!
Тя казва: „Ти не разбираш живота, слушай мене, аз ще те науча! “ Страданието, това е езикът на природата. Вие, учениците на Окултната школа, така трябва да схващате този въпрос. Всеки ден имате поне по 10 случаи да проверите, че това е вярно. Дойде ви някоя неприятност, кажете: аз трябва да бъда разумен!
Дойде ви някоя несполука, кажете: аз трябва да бъда разумен!
Казвате ли така, във вас ще почне да се явява една вътрешна светлина, едно вътрешно доволство.
към беседата >>
Казвате ли така, във вас ще почне да се явява една вътрешна светлина, едно вътрешно доволство.
“ Страданието, това е езикът на природата. Вие, учениците на Окултната школа, така трябва да схващате този въпрос. Всеки ден имате поне по 10 случаи да проверите, че това е вярно. Дойде ви някоя неприятност, кажете: аз трябва да бъда разумен! Дойде ви някоя несполука, кажете: аз трябва да бъда разумен!
Казвате ли така, във вас ще почне да се явява една вътрешна светлина, едно вътрешно доволство.
към беседата >>
Другото положение, което трябва да имате предвид, е, че животът, който сега ви е даден, не е произволен.
Другото положение, което трябва да имате предвид, е, че животът, който сега ви е даден, не е произволен.
Има хиляди разумни същества, които се грижат за вашия живот. Всички мисли, чувства, желания, всички подтици, импулси, вдъхновения, които имате за доброто, са все резултати на тия разумни сили в живота, които работят върху вашия живот, за да го оползотворите в права посока. Те никога не ви изнасилват, оставят ви да действате свободно, понеже работят разумно. Но когато искат да ви покажат, че сте прегрешили, създават ви едно малко страдание. Когато пък искат да ви покажат, че сте придобили нещо в това, което са ви учили, създават ви една малка радост.
към беседата >>
Има хиляди разумни същества, които се грижат за вашия живот.
Другото положение, което трябва да имате предвид, е, че животът, който сега ви е даден, не е произволен.
Има хиляди разумни същества, които се грижат за вашия живот.
Всички мисли, чувства, желания, всички подтици, импулси, вдъхновения, които имате за доброто, са все резултати на тия разумни сили в живота, които работят върху вашия живот, за да го оползотворите в права посока. Те никога не ви изнасилват, оставят ви да действате свободно, понеже работят разумно. Но когато искат да ви покажат, че сте прегрешили, създават ви едно малко страдание. Когато пък искат да ви покажат, че сте придобили нещо в това, което са ви учили, създават ви една малка радост. Ако разберете живота по този начин, съвременната наука ще ви ползва във всяко отношение.
към беседата >>
Всички мисли, чувства, желания, всички подтици, импулси, вдъхновения, които имате за доброто, са все резултати на тия разумни сили в живота, които работят върху вашия живот, за да го оползотворите в права посока.
Другото положение, което трябва да имате предвид, е, че животът, който сега ви е даден, не е произволен. Има хиляди разумни същества, които се грижат за вашия живот.
Всички мисли, чувства, желания, всички подтици, импулси, вдъхновения, които имате за доброто, са все резултати на тия разумни сили в живота, които работят върху вашия живот, за да го оползотворите в права посока.
Те никога не ви изнасилват, оставят ви да действате свободно, понеже работят разумно. Но когато искат да ви покажат, че сте прегрешили, създават ви едно малко страдание. Когато пък искат да ви покажат, че сте придобили нещо в това, което са ви учили, създават ви една малка радост. Ако разберете живота по този начин, съвременната наука ще ви ползва във всяко отношение. Запример, ако сте лекар и разбирате живота разумно, вашите лекарства, вашите методи ще дадат добри резултати.
към беседата >>
Те никога не ви изнасилват, оставят ви да действате свободно, понеже работят разумно.
Другото положение, което трябва да имате предвид, е, че животът, който сега ви е даден, не е произволен. Има хиляди разумни същества, които се грижат за вашия живот. Всички мисли, чувства, желания, всички подтици, импулси, вдъхновения, които имате за доброто, са все резултати на тия разумни сили в живота, които работят върху вашия живот, за да го оползотворите в права посока.
Те никога не ви изнасилват, оставят ви да действате свободно, понеже работят разумно.
Но когато искат да ви покажат, че сте прегрешили, създават ви едно малко страдание. Когато пък искат да ви покажат, че сте придобили нещо в това, което са ви учили, създават ви една малка радост. Ако разберете живота по този начин, съвременната наука ще ви ползва във всяко отношение. Запример, ако сте лекар и разбирате живота разумно, вашите лекарства, вашите методи ще дадат добри резултати. Другояче вие скоро ще загрубеете между болните и ще избегнете тази работа.
към беседата >>
Но когато искат да ви покажат, че сте прегрешили, създават ви едно малко страдание.
Другото положение, което трябва да имате предвид, е, че животът, който сега ви е даден, не е произволен. Има хиляди разумни същества, които се грижат за вашия живот. Всички мисли, чувства, желания, всички подтици, импулси, вдъхновения, които имате за доброто, са все резултати на тия разумни сили в живота, които работят върху вашия живот, за да го оползотворите в права посока. Те никога не ви изнасилват, оставят ви да действате свободно, понеже работят разумно.
Но когато искат да ви покажат, че сте прегрешили, създават ви едно малко страдание.
Когато пък искат да ви покажат, че сте придобили нещо в това, което са ви учили, създават ви една малка радост. Ако разберете живота по този начин, съвременната наука ще ви ползва във всяко отношение. Запример, ако сте лекар и разбирате живота разумно, вашите лекарства, вашите методи ще дадат добри резултати. Другояче вие скоро ще загрубеете между болните и ще избегнете тази работа. Незавидно е днес положението па лекаря при съвременните разбирания на живота!
към беседата >>
Когато пък искат да ви покажат, че сте придобили нещо в това, което са ви учили, създават ви една малка радост.
Другото положение, което трябва да имате предвид, е, че животът, който сега ви е даден, не е произволен. Има хиляди разумни същества, които се грижат за вашия живот. Всички мисли, чувства, желания, всички подтици, импулси, вдъхновения, които имате за доброто, са все резултати на тия разумни сили в живота, които работят върху вашия живот, за да го оползотворите в права посока. Те никога не ви изнасилват, оставят ви да действате свободно, понеже работят разумно. Но когато искат да ви покажат, че сте прегрешили, създават ви едно малко страдание.
Когато пък искат да ви покажат, че сте придобили нещо в това, което са ви учили, създават ви една малка радост.
Ако разберете живота по този начин, съвременната наука ще ви ползва във всяко отношение. Запример, ако сте лекар и разбирате живота разумно, вашите лекарства, вашите методи ще дадат добри резултати. Другояче вие скоро ще загрубеете между болните и ще избегнете тази работа. Незавидно е днес положението па лекаря при съвременните разбирания на живота! Той отиде при един болен, при друг болен, този пипне, онзи пипне, все дава нещо от себе си и всички болни очакват да им помогне нещо.
към беседата >>
Ако разберете живота по този начин, съвременната наука ще ви ползва във всяко отношение.
Има хиляди разумни същества, които се грижат за вашия живот. Всички мисли, чувства, желания, всички подтици, импулси, вдъхновения, които имате за доброто, са все резултати на тия разумни сили в живота, които работят върху вашия живот, за да го оползотворите в права посока. Те никога не ви изнасилват, оставят ви да действате свободно, понеже работят разумно. Но когато искат да ви покажат, че сте прегрешили, създават ви едно малко страдание. Когато пък искат да ви покажат, че сте придобили нещо в това, което са ви учили, създават ви една малка радост.
Ако разберете живота по този начин, съвременната наука ще ви ползва във всяко отношение.
Запример, ако сте лекар и разбирате живота разумно, вашите лекарства, вашите методи ще дадат добри резултати. Другояче вие скоро ще загрубеете между болните и ще избегнете тази работа. Незавидно е днес положението па лекаря при съвременните разбирания на живота! Той отиде при един болен, при друг болен, този пипне, онзи пипне, все дава нещо от себе си и всички болни очакват да им помогне нещо. Незавидно е положението и на един архитект или на някой агроном, или на какъвто и да е учен изобщо. Защо?
към беседата >>
Запример, ако сте лекар и разбирате живота разумно, вашите лекарства, вашите методи ще дадат добри резултати.
Всички мисли, чувства, желания, всички подтици, импулси, вдъхновения, които имате за доброто, са все резултати на тия разумни сили в живота, които работят върху вашия живот, за да го оползотворите в права посока. Те никога не ви изнасилват, оставят ви да действате свободно, понеже работят разумно. Но когато искат да ви покажат, че сте прегрешили, създават ви едно малко страдание. Когато пък искат да ви покажат, че сте придобили нещо в това, което са ви учили, създават ви една малка радост. Ако разберете живота по този начин, съвременната наука ще ви ползва във всяко отношение.
Запример, ако сте лекар и разбирате живота разумно, вашите лекарства, вашите методи ще дадат добри резултати.
Другояче вие скоро ще загрубеете между болните и ще избегнете тази работа. Незавидно е днес положението па лекаря при съвременните разбирания на живота! Той отиде при един болен, при друг болен, този пипне, онзи пипне, все дава нещо от себе си и всички болни очакват да им помогне нещо. Незавидно е положението и на един архитект или на някой агроном, или на какъвто и да е учен изобщо. Защо? – Всички тия учени се занимават с известен отрасъл от науката, боравят с известни елементи, които седят по-низко от тях, и с това им оказват някакво влияние.
към беседата >>
Другояче вие скоро ще загрубеете между болните и ще избегнете тази работа.
Те никога не ви изнасилват, оставят ви да действате свободно, понеже работят разумно. Но когато искат да ви покажат, че сте прегрешили, създават ви едно малко страдание. Когато пък искат да ви покажат, че сте придобили нещо в това, което са ви учили, създават ви една малка радост. Ако разберете живота по този начин, съвременната наука ще ви ползва във всяко отношение. Запример, ако сте лекар и разбирате живота разумно, вашите лекарства, вашите методи ще дадат добри резултати.
Другояче вие скоро ще загрубеете между болните и ще избегнете тази работа.
Незавидно е днес положението па лекаря при съвременните разбирания на живота! Той отиде при един болен, при друг болен, този пипне, онзи пипне, все дава нещо от себе си и всички болни очакват да им помогне нещо. Незавидно е положението и на един архитект или на някой агроном, или на какъвто и да е учен изобщо. Защо? – Всички тия учени се занимават с известен отрасъл от науката, боравят с известни елементи, които седят по-низко от тях, и с това им оказват някакво влияние. Лекарят например, изучава болезнените състояния на човешкия организъм; агрономът изучава условията, при които растат растенията; биологът изучава състоянията на клетките в организмите, как се развиват те и т.н., но всичко това още не е наука.
към беседата >>
Незавидно е днес положението па лекаря при съвременните разбирания на живота!
Но когато искат да ви покажат, че сте прегрешили, създават ви едно малко страдание. Когато пък искат да ви покажат, че сте придобили нещо в това, което са ви учили, създават ви една малка радост. Ако разберете живота по този начин, съвременната наука ще ви ползва във всяко отношение. Запример, ако сте лекар и разбирате живота разумно, вашите лекарства, вашите методи ще дадат добри резултати. Другояче вие скоро ще загрубеете между болните и ще избегнете тази работа.
Незавидно е днес положението па лекаря при съвременните разбирания на живота!
Той отиде при един болен, при друг болен, този пипне, онзи пипне, все дава нещо от себе си и всички болни очакват да им помогне нещо. Незавидно е положението и на един архитект или на някой агроном, или на какъвто и да е учен изобщо. Защо? – Всички тия учени се занимават с известен отрасъл от науката, боравят с известни елементи, които седят по-низко от тях, и с това им оказват някакво влияние. Лекарят например, изучава болезнените състояния на човешкия организъм; агрономът изучава условията, при които растат растенията; биологът изучава състоянията на клетките в организмите, как се развиват те и т.н., но всичко това още не е наука. То е предговор на онази велика наука, която ще дойде за в бъдеще.
към беседата >>
Той отиде при един болен, при друг болен, този пипне, онзи пипне, все дава нещо от себе си и всички болни очакват да им помогне нещо.
Когато пък искат да ви покажат, че сте придобили нещо в това, което са ви учили, създават ви една малка радост. Ако разберете живота по този начин, съвременната наука ще ви ползва във всяко отношение. Запример, ако сте лекар и разбирате живота разумно, вашите лекарства, вашите методи ще дадат добри резултати. Другояче вие скоро ще загрубеете между болните и ще избегнете тази работа. Незавидно е днес положението па лекаря при съвременните разбирания на живота!
Той отиде при един болен, при друг болен, този пипне, онзи пипне, все дава нещо от себе си и всички болни очакват да им помогне нещо.
Незавидно е положението и на един архитект или на някой агроном, или на какъвто и да е учен изобщо. Защо? – Всички тия учени се занимават с известен отрасъл от науката, боравят с известни елементи, които седят по-низко от тях, и с това им оказват някакво влияние. Лекарят например, изучава болезнените състояния на човешкия организъм; агрономът изучава условията, при които растат растенията; биологът изучава състоянията на клетките в организмите, как се развиват те и т.н., но всичко това още не е наука. То е предговор на онази велика наука, която ще дойде за в бъдеще. Ако съвременните хора биха имали тази нова наука, биха преустроили живота си.
към беседата >>
Незавидно е положението и на един архитект или на някой агроном, или на какъвто и да е учен изобщо. Защо?
Ако разберете живота по този начин, съвременната наука ще ви ползва във всяко отношение. Запример, ако сте лекар и разбирате живота разумно, вашите лекарства, вашите методи ще дадат добри резултати. Другояче вие скоро ще загрубеете между болните и ще избегнете тази работа. Незавидно е днес положението па лекаря при съвременните разбирания на живота! Той отиде при един болен, при друг болен, този пипне, онзи пипне, все дава нещо от себе си и всички болни очакват да им помогне нещо.
Незавидно е положението и на един архитект или на някой агроном, или на какъвто и да е учен изобщо. Защо?
– Всички тия учени се занимават с известен отрасъл от науката, боравят с известни елементи, които седят по-низко от тях, и с това им оказват някакво влияние. Лекарят например, изучава болезнените състояния на човешкия организъм; агрономът изучава условията, при които растат растенията; биологът изучава състоянията на клетките в организмите, как се развиват те и т.н., но всичко това още не е наука. То е предговор на онази велика наука, която ще дойде за в бъдеще. Ако съвременните хора биха имали тази нова наука, биха преустроили живота си.
към беседата >>
– Всички тия учени се занимават с известен отрасъл от науката, боравят с известни елементи, които седят по-низко от тях, и с това им оказват някакво влияние.
Запример, ако сте лекар и разбирате живота разумно, вашите лекарства, вашите методи ще дадат добри резултати. Другояче вие скоро ще загрубеете между болните и ще избегнете тази работа. Незавидно е днес положението па лекаря при съвременните разбирания на живота! Той отиде при един болен, при друг болен, този пипне, онзи пипне, все дава нещо от себе си и всички болни очакват да им помогне нещо. Незавидно е положението и на един архитект или на някой агроном, или на какъвто и да е учен изобщо. Защо?
– Всички тия учени се занимават с известен отрасъл от науката, боравят с известни елементи, които седят по-низко от тях, и с това им оказват някакво влияние.
Лекарят например, изучава болезнените състояния на човешкия организъм; агрономът изучава условията, при които растат растенията; биологът изучава състоянията на клетките в организмите, как се развиват те и т.н., но всичко това още не е наука. То е предговор на онази велика наука, която ще дойде за в бъдеще. Ако съвременните хора биха имали тази нова наука, биха преустроили живота си.
към беседата >>
Лекарят например, изучава болезнените състояния на човешкия организъм; агрономът изучава условията, при които растат растенията; биологът изучава състоянията на клетките в организмите, как се развиват те и т.н., но всичко това още не е наука.
Другояче вие скоро ще загрубеете между болните и ще избегнете тази работа. Незавидно е днес положението па лекаря при съвременните разбирания на живота! Той отиде при един болен, при друг болен, този пипне, онзи пипне, все дава нещо от себе си и всички болни очакват да им помогне нещо. Незавидно е положението и на един архитект или на някой агроном, или на какъвто и да е учен изобщо. Защо? – Всички тия учени се занимават с известен отрасъл от науката, боравят с известни елементи, които седят по-низко от тях, и с това им оказват някакво влияние.
Лекарят например, изучава болезнените състояния на човешкия организъм; агрономът изучава условията, при които растат растенията; биологът изучава състоянията на клетките в организмите, как се развиват те и т.н., но всичко това още не е наука.
То е предговор на онази велика наука, която ще дойде за в бъдеще. Ако съвременните хора биха имали тази нова наука, биха преустроили живота си.
към беседата >>
То е предговор на онази велика наука, която ще дойде за в бъдеще.
Незавидно е днес положението па лекаря при съвременните разбирания на живота! Той отиде при един болен, при друг болен, този пипне, онзи пипне, все дава нещо от себе си и всички болни очакват да им помогне нещо. Незавидно е положението и на един архитект или на някой агроном, или на какъвто и да е учен изобщо. Защо? – Всички тия учени се занимават с известен отрасъл от науката, боравят с известни елементи, които седят по-низко от тях, и с това им оказват някакво влияние. Лекарят например, изучава болезнените състояния на човешкия организъм; агрономът изучава условията, при които растат растенията; биологът изучава състоянията на клетките в организмите, как се развиват те и т.н., но всичко това още не е наука.
То е предговор на онази велика наука, която ще дойде за в бъдеще.
Ако съвременните хора биха имали тази нова наука, биха преустроили живота си.
към беседата >>
Ако съвременните хора биха имали тази нова наука, биха преустроили живота си.
Той отиде при един болен, при друг болен, този пипне, онзи пипне, все дава нещо от себе си и всички болни очакват да им помогне нещо. Незавидно е положението и на един архитект или на някой агроном, или на какъвто и да е учен изобщо. Защо? – Всички тия учени се занимават с известен отрасъл от науката, боравят с известни елементи, които седят по-низко от тях, и с това им оказват някакво влияние. Лекарят например, изучава болезнените състояния на човешкия организъм; агрономът изучава условията, при които растат растенията; биологът изучава състоянията на клетките в организмите, как се развиват те и т.н., но всичко това още не е наука. То е предговор на онази велика наука, която ще дойде за в бъдеще.
Ако съвременните хора биха имали тази нова наука, биха преустроили живота си.
към беседата >>
Вие наблюдавали ли сте как се проявяват някои противоположности в самите вас?
Вие наблюдавали ли сте как се проявяват някои противоположности в самите вас?
Забележете: в един окултен клас като този, или в някое по-висше учебно заведение, между много хубавите работи се явяват и някои отрицателни прояви. Запример, някои ученици не могат да се търпят помежду си. Вие говорите за морал, за любов, но дойде ли да проявите вашия морал, вашата любов, не знаете как да ги проявите. Докато не разберете какво нещо е самият живот, не можете да разберете и Любовта, понеже вървите по еволюционен път – отдолу нагоре. Животът е резултат па Любовта.
към беседата >>
Забележете: в един окултен клас като този, или в някое по-висше учебно заведение, между много хубавите работи се явяват и някои отрицателни прояви.
Вие наблюдавали ли сте как се проявяват някои противоположности в самите вас?
Забележете: в един окултен клас като този, или в някое по-висше учебно заведение, между много хубавите работи се явяват и някои отрицателни прояви.
Запример, някои ученици не могат да се търпят помежду си. Вие говорите за морал, за любов, но дойде ли да проявите вашия морал, вашата любов, не знаете как да ги проявите. Докато не разберете какво нещо е самият живот, не можете да разберете и Любовта, понеже вървите по еволюционен път – отдолу нагоре. Животът е резултат па Любовта. Следователно първо вие трябва да разберете резултата, за да можете после да разберете и онзи велик принцип – Любовта, от която животът произтича.
към беседата >>
Запример, някои ученици не могат да се търпят помежду си.
Вие наблюдавали ли сте как се проявяват някои противоположности в самите вас? Забележете: в един окултен клас като този, или в някое по-висше учебно заведение, между много хубавите работи се явяват и някои отрицателни прояви.
Запример, някои ученици не могат да се търпят помежду си.
Вие говорите за морал, за любов, но дойде ли да проявите вашия морал, вашата любов, не знаете как да ги проявите. Докато не разберете какво нещо е самият живот, не можете да разберете и Любовта, понеже вървите по еволюционен път – отдолу нагоре. Животът е резултат па Любовта. Следователно първо вие трябва да разберете резултата, за да можете после да разберете и онзи велик принцип – Любовта, от която животът произтича.
към беседата >>
Вие говорите за морал, за любов, но дойде ли да проявите вашия морал, вашата любов, не знаете как да ги проявите.
Вие наблюдавали ли сте как се проявяват някои противоположности в самите вас? Забележете: в един окултен клас като този, или в някое по-висше учебно заведение, между много хубавите работи се явяват и някои отрицателни прояви. Запример, някои ученици не могат да се търпят помежду си.
Вие говорите за морал, за любов, но дойде ли да проявите вашия морал, вашата любов, не знаете как да ги проявите.
Докато не разберете какво нещо е самият живот, не можете да разберете и Любовта, понеже вървите по еволюционен път – отдолу нагоре. Животът е резултат па Любовта. Следователно първо вие трябва да разберете резултата, за да можете после да разберете и онзи велик принцип – Любовта, от която животът произтича.
към беседата >>
Докато не разберете какво нещо е самият живот, не можете да разберете и Любовта, понеже вървите по еволюционен път – отдолу нагоре.
Вие наблюдавали ли сте как се проявяват някои противоположности в самите вас? Забележете: в един окултен клас като този, или в някое по-висше учебно заведение, между много хубавите работи се явяват и някои отрицателни прояви. Запример, някои ученици не могат да се търпят помежду си. Вие говорите за морал, за любов, но дойде ли да проявите вашия морал, вашата любов, не знаете как да ги проявите.
Докато не разберете какво нещо е самият живот, не можете да разберете и Любовта, понеже вървите по еволюционен път – отдолу нагоре.
Животът е резултат па Любовта. Следователно първо вие трябва да разберете резултата, за да можете после да разберете и онзи велик принцип – Любовта, от която животът произтича.
към беседата >>
Животът е резултат па Любовта.
Вие наблюдавали ли сте как се проявяват някои противоположности в самите вас? Забележете: в един окултен клас като този, или в някое по-висше учебно заведение, между много хубавите работи се явяват и някои отрицателни прояви. Запример, някои ученици не могат да се търпят помежду си. Вие говорите за морал, за любов, но дойде ли да проявите вашия морал, вашата любов, не знаете как да ги проявите. Докато не разберете какво нещо е самият живот, не можете да разберете и Любовта, понеже вървите по еволюционен път – отдолу нагоре.
Животът е резултат па Любовта.
Следователно първо вие трябва да разберете резултата, за да можете после да разберете и онзи велик принцип – Любовта, от която животът произтича.
към беседата >>
Следователно първо вие трябва да разберете резултата, за да можете после да разберете и онзи велик принцип – Любовта, от която животът произтича.
Забележете: в един окултен клас като този, или в някое по-висше учебно заведение, между много хубавите работи се явяват и някои отрицателни прояви. Запример, някои ученици не могат да се търпят помежду си. Вие говорите за морал, за любов, но дойде ли да проявите вашия морал, вашата любов, не знаете как да ги проявите. Докато не разберете какво нещо е самият живот, не можете да разберете и Любовта, понеже вървите по еволюционен път – отдолу нагоре. Животът е резултат па Любовта.
Следователно първо вие трябва да разберете резултата, за да можете после да разберете и онзи велик принцип – Любовта, от която животът произтича.
към беседата >>
Като се разсъждава по този начин, съвременните хора изпадат често в догматизъм.
Като се разсъждава по този начин, съвременните хора изпадат често в догматизъм.
Всички хора разбират, че трябва да се живее, но как? Казват: трябва да се осигурим! При сегашните условия животът се разбира само като процес на ядене и пиене. Ще посеем нивите, ще изорем, ще съберем зимовището, ще напълним хамбарите – във всичко, което вършим, изучаваме закона на яденето. Запитайте когото и да е след като умрете де ще отидете?
към беседата >>
Всички хора разбират, че трябва да се живее, но как?
Като се разсъждава по този начин, съвременните хора изпадат често в догматизъм.
Всички хора разбират, че трябва да се живее, но как?
Казват: трябва да се осигурим! При сегашните условия животът се разбира само като процес на ядене и пиене. Ще посеем нивите, ще изорем, ще съберем зимовището, ще напълним хамбарите – във всичко, което вършим, изучаваме закона на яденето. Запитайте когото и да е след като умрете де ще отидете? Какво има след този живот?
към беседата >>
Казват: трябва да се осигурим!
Като се разсъждава по този начин, съвременните хора изпадат често в догматизъм. Всички хора разбират, че трябва да се живее, но как?
Казват: трябва да се осигурим!
При сегашните условия животът се разбира само като процес на ядене и пиене. Ще посеем нивите, ще изорем, ще съберем зимовището, ще напълним хамбарите – във всичко, което вършим, изучаваме закона на яденето. Запитайте когото и да е след като умрете де ще отидете? Какво има след този живот? Всички казват: Не знаем, да поживеем сега горе-доле, както Господ дал, че за бъдещето няма какво да мислим.
към беседата >>
При сегашните условия животът се разбира само като процес на ядене и пиене.
Като се разсъждава по този начин, съвременните хора изпадат често в догматизъм. Всички хора разбират, че трябва да се живее, но как? Казват: трябва да се осигурим!
При сегашните условия животът се разбира само като процес на ядене и пиене.
Ще посеем нивите, ще изорем, ще съберем зимовището, ще напълним хамбарите – във всичко, което вършим, изучаваме закона на яденето. Запитайте когото и да е след като умрете де ще отидете? Какво има след този живот? Всички казват: Не знаем, да поживеем сега горе-доле, както Господ дал, че за бъдещето няма какво да мислим. Това не е живот, това е само изучаване закона на яденето.
към беседата >>
Ще посеем нивите, ще изорем, ще съберем зимовището, ще напълним хамбарите – във всичко, което вършим, изучаваме закона на яденето.
Като се разсъждава по този начин, съвременните хора изпадат често в догматизъм. Всички хора разбират, че трябва да се живее, но как? Казват: трябва да се осигурим! При сегашните условия животът се разбира само като процес на ядене и пиене.
Ще посеем нивите, ще изорем, ще съберем зимовището, ще напълним хамбарите – във всичко, което вършим, изучаваме закона на яденето.
Запитайте когото и да е след като умрете де ще отидете? Какво има след този живот? Всички казват: Не знаем, да поживеем сега горе-доле, както Господ дал, че за бъдещето няма какво да мислим. Това не е живот, това е само изучаване закона на яденето. Когато вземем втората стъпка в живота, тогава животът ще представлява преходна стадия към разумния живот, ще имаме правилно разбиране за нещата и всичко в живота ни ще се осмисли.
към беседата >>
Запитайте когото и да е след като умрете де ще отидете?
Като се разсъждава по този начин, съвременните хора изпадат често в догматизъм. Всички хора разбират, че трябва да се живее, но как? Казват: трябва да се осигурим! При сегашните условия животът се разбира само като процес на ядене и пиене. Ще посеем нивите, ще изорем, ще съберем зимовището, ще напълним хамбарите – във всичко, което вършим, изучаваме закона на яденето.
Запитайте когото и да е след като умрете де ще отидете?
Какво има след този живот? Всички казват: Не знаем, да поживеем сега горе-доле, както Господ дал, че за бъдещето няма какво да мислим. Това не е живот, това е само изучаване закона на яденето. Когато вземем втората стъпка в живота, тогава животът ще представлява преходна стадия към разумния живот, ще имаме правилно разбиране за нещата и всичко в живота ни ще се осмисли. Не казвам, че не трябва да ядете, но яденето считам само като условие за живота, а животът е условие за проявяване разумното в света.
към беседата >>
Какво има след този живот?
Всички хора разбират, че трябва да се живее, но как? Казват: трябва да се осигурим! При сегашните условия животът се разбира само като процес на ядене и пиене. Ще посеем нивите, ще изорем, ще съберем зимовището, ще напълним хамбарите – във всичко, което вършим, изучаваме закона на яденето. Запитайте когото и да е след като умрете де ще отидете?
Какво има след този живот?
Всички казват: Не знаем, да поживеем сега горе-доле, както Господ дал, че за бъдещето няма какво да мислим. Това не е живот, това е само изучаване закона на яденето. Когато вземем втората стъпка в живота, тогава животът ще представлява преходна стадия към разумния живот, ще имаме правилно разбиране за нещата и всичко в живота ни ще се осмисли. Не казвам, че не трябва да ядете, но яденето считам само като условие за живота, а животът е условие за проявяване разумното в света.
към беседата >>
Всички казват: Не знаем, да поживеем сега горе-доле, както Господ дал, че за бъдещето няма какво да мислим.
Казват: трябва да се осигурим! При сегашните условия животът се разбира само като процес на ядене и пиене. Ще посеем нивите, ще изорем, ще съберем зимовището, ще напълним хамбарите – във всичко, което вършим, изучаваме закона на яденето. Запитайте когото и да е след като умрете де ще отидете? Какво има след този живот?
Всички казват: Не знаем, да поживеем сега горе-доле, както Господ дал, че за бъдещето няма какво да мислим.
Това не е живот, това е само изучаване закона на яденето. Когато вземем втората стъпка в живота, тогава животът ще представлява преходна стадия към разумния живот, ще имаме правилно разбиране за нещата и всичко в живота ни ще се осмисли. Не казвам, че не трябва да ядете, но яденето считам само като условие за живота, а животът е условие за проявяване разумното в света.
към беседата >>
Това не е живот, това е само изучаване закона на яденето.
При сегашните условия животът се разбира само като процес на ядене и пиене. Ще посеем нивите, ще изорем, ще съберем зимовището, ще напълним хамбарите – във всичко, което вършим, изучаваме закона на яденето. Запитайте когото и да е след като умрете де ще отидете? Какво има след този живот? Всички казват: Не знаем, да поживеем сега горе-доле, както Господ дал, че за бъдещето няма какво да мислим.
Това не е живот, това е само изучаване закона на яденето.
Когато вземем втората стъпка в живота, тогава животът ще представлява преходна стадия към разумния живот, ще имаме правилно разбиране за нещата и всичко в живота ни ще се осмисли. Не казвам, че не трябва да ядете, но яденето считам само като условие за живота, а животът е условие за проявяване разумното в света.
към беседата >>
Когато вземем втората стъпка в живота, тогава животът ще представлява преходна стадия към разумния живот, ще имаме правилно разбиране за нещата и всичко в живота ни ще се осмисли.
Ще посеем нивите, ще изорем, ще съберем зимовището, ще напълним хамбарите – във всичко, което вършим, изучаваме закона на яденето. Запитайте когото и да е след като умрете де ще отидете? Какво има след този живот? Всички казват: Не знаем, да поживеем сега горе-доле, както Господ дал, че за бъдещето няма какво да мислим. Това не е живот, това е само изучаване закона на яденето.
Когато вземем втората стъпка в живота, тогава животът ще представлява преходна стадия към разумния живот, ще имаме правилно разбиране за нещата и всичко в живота ни ще се осмисли.
Не казвам, че не трябва да ядете, но яденето считам само като условие за живота, а животът е условие за проявяване разумното в света.
към беседата >>
Не казвам, че не трябва да ядете, но яденето считам само като условие за живота, а животът е условие за проявяване разумното в света.
Запитайте когото и да е след като умрете де ще отидете? Какво има след този живот? Всички казват: Не знаем, да поживеем сега горе-доле, както Господ дал, че за бъдещето няма какво да мислим. Това не е живот, това е само изучаване закона на яденето. Когато вземем втората стъпка в живота, тогава животът ще представлява преходна стадия към разумния живот, ще имаме правилно разбиране за нещата и всичко в живота ни ще се осмисли.
Не казвам, че не трябва да ядете, но яденето считам само като условие за живота, а животът е условие за проявяване разумното в света.
към беседата >>
Сега, като разсъждавате тъй, вие изпадате в една погрешка.
Сега, като разсъждавате тъй, вие изпадате в една погрешка.
В какво седи тази погрешка? – Вие мислите, че сте единствените фактори в света и затова казвате, че трябва да се грижите за себе си, че трябва да се осигурите. Това е една велика погрешка. Вие трябва да знаете, че в живота на всеки едного от вас взимат участие както Божественият, така и ангелският свят. Значи, разумният живот взима живо участие във вашия живот.
към беседата >>
В какво седи тази погрешка?
Сега, като разсъждавате тъй, вие изпадате в една погрешка.
В какво седи тази погрешка?
– Вие мислите, че сте единствените фактори в света и затова казвате, че трябва да се грижите за себе си, че трябва да се осигурите. Това е една велика погрешка. Вие трябва да знаете, че в живота на всеки едного от вас взимат участие както Божественият, така и ангелският свят. Значи, разумният живот взима живо участие във вашия живот. И често меланхолията, песимизмът, които ви обхващат, че няма да успеете, че няма да постигнете желанията си, че няма да можете да се проявите, това са заблуждения.
към беседата >>
– Вие мислите, че сте единствените фактори в света и затова казвате, че трябва да се грижите за себе си, че трябва да се осигурите.
Сега, като разсъждавате тъй, вие изпадате в една погрешка. В какво седи тази погрешка?
– Вие мислите, че сте единствените фактори в света и затова казвате, че трябва да се грижите за себе си, че трябва да се осигурите.
Това е една велика погрешка. Вие трябва да знаете, че в живота на всеки едного от вас взимат участие както Божественият, така и ангелският свят. Значи, разумният живот взима живо участие във вашия живот. И често меланхолията, песимизмът, които ви обхващат, че няма да успеете, че няма да постигнете желанията си, че няма да можете да се проявите, това са заблуждения. Всичко ще се реализира във вашия живот, само че ви трябва търпение и постоянство, а вие бързате.
към беседата >>
Това е една велика погрешка.
Сега, като разсъждавате тъй, вие изпадате в една погрешка. В какво седи тази погрешка? – Вие мислите, че сте единствените фактори в света и затова казвате, че трябва да се грижите за себе си, че трябва да се осигурите.
Това е една велика погрешка.
Вие трябва да знаете, че в живота на всеки едного от вас взимат участие както Божественият, така и ангелският свят. Значи, разумният живот взима живо участие във вашия живот. И често меланхолията, песимизмът, които ви обхващат, че няма да успеете, че няма да постигнете желанията си, че няма да можете да се проявите, това са заблуждения. Всичко ще се реализира във вашия живот, само че ви трябва търпение и постоянство, а вие бързате.
към беседата >>
Вие трябва да знаете, че в живота на всеки едного от вас взимат участие както Божественият, така и ангелският свят.
Сега, като разсъждавате тъй, вие изпадате в една погрешка. В какво седи тази погрешка? – Вие мислите, че сте единствените фактори в света и затова казвате, че трябва да се грижите за себе си, че трябва да се осигурите. Това е една велика погрешка.
Вие трябва да знаете, че в живота на всеки едного от вас взимат участие както Божественият, така и ангелският свят.
Значи, разумният живот взима живо участие във вашия живот. И често меланхолията, песимизмът, които ви обхващат, че няма да успеете, че няма да постигнете желанията си, че няма да можете да се проявите, това са заблуждения. Всичко ще се реализира във вашия живот, само че ви трябва търпение и постоянство, а вие бързате.
към беседата >>
Значи, разумният живот взима живо участие във вашия живот.
Сега, като разсъждавате тъй, вие изпадате в една погрешка. В какво седи тази погрешка? – Вие мислите, че сте единствените фактори в света и затова казвате, че трябва да се грижите за себе си, че трябва да се осигурите. Това е една велика погрешка. Вие трябва да знаете, че в живота на всеки едного от вас взимат участие както Божественият, така и ангелският свят.
Значи, разумният живот взима живо участие във вашия живот.
И често меланхолията, песимизмът, които ви обхващат, че няма да успеете, че няма да постигнете желанията си, че няма да можете да се проявите, това са заблуждения. Всичко ще се реализира във вашия живот, само че ви трябва търпение и постоянство, а вие бързате.
към беседата >>
И често меланхолията, песимизмът, които ви обхващат, че няма да успеете, че няма да постигнете желанията си, че няма да можете да се проявите, това са заблуждения.
В какво седи тази погрешка? – Вие мислите, че сте единствените фактори в света и затова казвате, че трябва да се грижите за себе си, че трябва да се осигурите. Това е една велика погрешка. Вие трябва да знаете, че в живота на всеки едного от вас взимат участие както Божественият, така и ангелският свят. Значи, разумният живот взима живо участие във вашия живот.
И често меланхолията, песимизмът, които ви обхващат, че няма да успеете, че няма да постигнете желанията си, че няма да можете да се проявите, това са заблуждения.
Всичко ще се реализира във вашия живот, само че ви трябва търпение и постоянство, а вие бързате.
към беседата >>
Всичко ще се реализира във вашия живот, само че ви трябва търпение и постоянство, а вие бързате.
– Вие мислите, че сте единствените фактори в света и затова казвате, че трябва да се грижите за себе си, че трябва да се осигурите. Това е една велика погрешка. Вие трябва да знаете, че в живота на всеки едного от вас взимат участие както Божественият, така и ангелският свят. Значи, разумният живот взима живо участие във вашия живот. И често меланхолията, песимизмът, които ви обхващат, че няма да успеете, че няма да постигнете желанията си, че няма да можете да се проявите, това са заблуждения.
Всичко ще се реализира във вашия живот, само че ви трябва търпение и постоянство, а вие бързате.
към беседата >>
Друга капитална погрешка, която ви спъва, е тази, че вие се стараете да разберете външния живот, без да сте разбрали вашия вътрешен живот.
Друга капитална погрешка, която ви спъва, е тази, че вие се стараете да разберете външния живот, без да сте разбрали вашия вътрешен живот.
Щом искате да разберете живота първо отвън, а после отвътре, аз ще ви представя една картина според вашата философия, Да видите в какво положение се намирате. Допуснете, че вие ми дойдете на гости и аз съм изготвил много вкусно ядене в една тенджера, но отварям капака на тенджерата и ви казвам: погледнете отгоре яденето и разсъждавайте, произнасяйте се за него, но без да го вкусите. Ще може ли да кажете нещо за него? Не, яденето първо трябва да се опита отвътре и тогава ще имаме верни, положителни заключения за него. Някой човек страда.
към беседата >>
Щом искате да разберете живота първо отвън, а после отвътре, аз ще ви представя една картина според вашата философия, Да видите в какво положение се намирате.
Друга капитална погрешка, която ви спъва, е тази, че вие се стараете да разберете външния живот, без да сте разбрали вашия вътрешен живот.
Щом искате да разберете живота първо отвън, а после отвътре, аз ще ви представя една картина според вашата философия, Да видите в какво положение се намирате.
Допуснете, че вие ми дойдете на гости и аз съм изготвил много вкусно ядене в една тенджера, но отварям капака на тенджерата и ви казвам: погледнете отгоре яденето и разсъждавайте, произнасяйте се за него, но без да го вкусите. Ще може ли да кажете нещо за него? Не, яденето първо трябва да се опита отвътре и тогава ще имаме верни, положителни заключения за него. Някой човек страда. Влез вътре в себе си и ти ще разбереш защо страда, а не се старай да разбереш отвън каква е неговата скръб.
към беседата >>
Допуснете, че вие ми дойдете на гости и аз съм изготвил много вкусно ядене в една тенджера, но отварям капака на тенджерата и ви казвам: погледнете отгоре яденето и разсъждавайте, произнасяйте се за него, но без да го вкусите.
Друга капитална погрешка, която ви спъва, е тази, че вие се стараете да разберете външния живот, без да сте разбрали вашия вътрешен живот. Щом искате да разберете живота първо отвън, а после отвътре, аз ще ви представя една картина според вашата философия, Да видите в какво положение се намирате.
Допуснете, че вие ми дойдете на гости и аз съм изготвил много вкусно ядене в една тенджера, но отварям капака на тенджерата и ви казвам: погледнете отгоре яденето и разсъждавайте, произнасяйте се за него, но без да го вкусите.
Ще може ли да кажете нещо за него? Не, яденето първо трябва да се опита отвътре и тогава ще имаме верни, положителни заключения за него. Някой човек страда. Влез вътре в себе си и ти ще разбереш защо страда, а не се старай да разбереш отвън каква е неговата скръб. Някой човек се радва, а ти искаш да разбереш защо се радва.
към беседата >>
Ще може ли да кажете нещо за него?
Друга капитална погрешка, която ви спъва, е тази, че вие се стараете да разберете външния живот, без да сте разбрали вашия вътрешен живот. Щом искате да разберете живота първо отвън, а после отвътре, аз ще ви представя една картина според вашата философия, Да видите в какво положение се намирате. Допуснете, че вие ми дойдете на гости и аз съм изготвил много вкусно ядене в една тенджера, но отварям капака на тенджерата и ви казвам: погледнете отгоре яденето и разсъждавайте, произнасяйте се за него, но без да го вкусите.
Ще може ли да кажете нещо за него?
Не, яденето първо трябва да се опита отвътре и тогава ще имаме верни, положителни заключения за него. Някой човек страда. Влез вътре в себе си и ти ще разбереш защо страда, а не се старай да разбереш отвън каква е неговата скръб. Някой човек се радва, а ти искаш да разбереш защо се радва. Влез вътре в себе си и ще разбереш защо този човек се радва.
към беседата >>
Не, яденето първо трябва да се опита отвътре и тогава ще имаме верни, положителни заключения за него.
Друга капитална погрешка, която ви спъва, е тази, че вие се стараете да разберете външния живот, без да сте разбрали вашия вътрешен живот. Щом искате да разберете живота първо отвън, а после отвътре, аз ще ви представя една картина според вашата философия, Да видите в какво положение се намирате. Допуснете, че вие ми дойдете на гости и аз съм изготвил много вкусно ядене в една тенджера, но отварям капака на тенджерата и ви казвам: погледнете отгоре яденето и разсъждавайте, произнасяйте се за него, но без да го вкусите. Ще може ли да кажете нещо за него?
Не, яденето първо трябва да се опита отвътре и тогава ще имаме верни, положителни заключения за него.
Някой човек страда. Влез вътре в себе си и ти ще разбереш защо страда, а не се старай да разбереш отвън каква е неговата скръб. Някой човек се радва, а ти искаш да разбереш защо се радва. Влез вътре в себе си и ще разбереш защо този човек се радва. Вие ще кажете: Ами как може така?
към беседата >>
Някой човек страда.
Друга капитална погрешка, която ви спъва, е тази, че вие се стараете да разберете външния живот, без да сте разбрали вашия вътрешен живот. Щом искате да разберете живота първо отвън, а после отвътре, аз ще ви представя една картина според вашата философия, Да видите в какво положение се намирате. Допуснете, че вие ми дойдете на гости и аз съм изготвил много вкусно ядене в една тенджера, но отварям капака на тенджерата и ви казвам: погледнете отгоре яденето и разсъждавайте, произнасяйте се за него, но без да го вкусите. Ще може ли да кажете нещо за него? Не, яденето първо трябва да се опита отвътре и тогава ще имаме верни, положителни заключения за него.
Някой човек страда.
Влез вътре в себе си и ти ще разбереш защо страда, а не се старай да разбереш отвън каква е неговата скръб. Някой човек се радва, а ти искаш да разбереш защо се радва. Влез вътре в себе си и ще разбереш защо този човек се радва. Вие ще кажете: Ами как може така? Някой човек скърби или се радва, пък аз да вляза в себе си, за да разбера причината на неговата скръб или радост.
към беседата >>
Влез вътре в себе си и ти ще разбереш защо страда, а не се старай да разбереш отвън каква е неговата скръб.
Щом искате да разберете живота първо отвън, а после отвътре, аз ще ви представя една картина според вашата философия, Да видите в какво положение се намирате. Допуснете, че вие ми дойдете на гости и аз съм изготвил много вкусно ядене в една тенджера, но отварям капака на тенджерата и ви казвам: погледнете отгоре яденето и разсъждавайте, произнасяйте се за него, но без да го вкусите. Ще може ли да кажете нещо за него? Не, яденето първо трябва да се опита отвътре и тогава ще имаме верни, положителни заключения за него. Някой човек страда.
Влез вътре в себе си и ти ще разбереш защо страда, а не се старай да разбереш отвън каква е неговата скръб.
Някой човек се радва, а ти искаш да разбереш защо се радва. Влез вътре в себе си и ще разбереш защо този човек се радва. Вие ще кажете: Ами как може така? Някой човек скърби или се радва, пък аз да вляза в себе си, за да разбера причината на неговата скръб или радост. Аз ще ви обясня как може да стане това и защо е необходимо.
към беседата >>
Някой човек се радва, а ти искаш да разбереш защо се радва.
Допуснете, че вие ми дойдете на гости и аз съм изготвил много вкусно ядене в една тенджера, но отварям капака на тенджерата и ви казвам: погледнете отгоре яденето и разсъждавайте, произнасяйте се за него, но без да го вкусите. Ще може ли да кажете нещо за него? Не, яденето първо трябва да се опита отвътре и тогава ще имаме верни, положителни заключения за него. Някой човек страда. Влез вътре в себе си и ти ще разбереш защо страда, а не се старай да разбереш отвън каква е неговата скръб.
Някой човек се радва, а ти искаш да разбереш защо се радва.
Влез вътре в себе си и ще разбереш защо този човек се радва. Вие ще кажете: Ами как може така? Някой човек скърби или се радва, пък аз да вляза в себе си, за да разбера причината на неговата скръб или радост. Аз ще ви обясня как може да стане това и защо е необходимо. Допуснете, че отивате в дома на някой ваш приятел и на двора още виждате неговото малко момиченце или момченце, че скача, радва се за нещо.
към беседата >>
Влез вътре в себе си и ще разбереш защо този човек се радва.
Ще може ли да кажете нещо за него? Не, яденето първо трябва да се опита отвътре и тогава ще имаме верни, положителни заключения за него. Някой човек страда. Влез вътре в себе си и ти ще разбереш защо страда, а не се старай да разбереш отвън каква е неговата скръб. Някой човек се радва, а ти искаш да разбереш защо се радва.
Влез вътре в себе си и ще разбереш защо този човек се радва.
Вие ще кажете: Ами как може така? Някой човек скърби или се радва, пък аз да вляза в себе си, за да разбера причината на неговата скръб или радост. Аз ще ви обясня как може да стане това и защо е необходимо. Допуснете, че отивате в дома на някой ваш приятел и на двора още виждате неговото малко момиченце или момченце, че скача, радва се за нещо. Вие се запитвате: защо ли това дете се радва?
към беседата >>
Вие ще кажете: Ами как може така?
Не, яденето първо трябва да се опита отвътре и тогава ще имаме верни, положителни заключения за него. Някой човек страда. Влез вътре в себе си и ти ще разбереш защо страда, а не се старай да разбереш отвън каква е неговата скръб. Някой човек се радва, а ти искаш да разбереш защо се радва. Влез вътре в себе си и ще разбереш защо този човек се радва.
Вие ще кажете: Ами как може така?
Някой човек скърби или се радва, пък аз да вляза в себе си, за да разбера причината на неговата скръб или радост. Аз ще ви обясня как може да стане това и защо е необходимо. Допуснете, че отивате в дома на някой ваш приятел и на двора още виждате неговото малко момиченце или момченце, че скача, радва се за нещо. Вие се запитвате: защо ли това дете се радва? Аз казвам: влезте в стаята на това дете и ще видите защо се радва.
към беседата >>
Някой човек скърби или се радва, пък аз да вляза в себе си, за да разбера причината на неговата скръб или радост.
Някой човек страда. Влез вътре в себе си и ти ще разбереш защо страда, а не се старай да разбереш отвън каква е неговата скръб. Някой човек се радва, а ти искаш да разбереш защо се радва. Влез вътре в себе си и ще разбереш защо този човек се радва. Вие ще кажете: Ами как може така?
Някой човек скърби или се радва, пък аз да вляза в себе си, за да разбера причината на неговата скръб или радост.
Аз ще ви обясня как може да стане това и защо е необходимо. Допуснете, че отивате в дома на някой ваш приятел и на двора още виждате неговото малко момиченце или момченце, че скача, радва се за нещо. Вие се запитвате: защо ли това дете се радва? Аз казвам: влезте в стаята на това дете и ще видите защо се радва. Като влезете в стаята му, ще видите, че баща му купил една хубава кукла, ако то е момиченце, или един хубав кон, ако то е момченце.
към беседата >>
Аз ще ви обясня как може да стане това и защо е необходимо.
Влез вътре в себе си и ти ще разбереш защо страда, а не се старай да разбереш отвън каква е неговата скръб. Някой човек се радва, а ти искаш да разбереш защо се радва. Влез вътре в себе си и ще разбереш защо този човек се радва. Вие ще кажете: Ами как може така? Някой човек скърби или се радва, пък аз да вляза в себе си, за да разбера причината на неговата скръб или радост.
Аз ще ви обясня как може да стане това и защо е необходимо.
Допуснете, че отивате в дома на някой ваш приятел и на двора още виждате неговото малко момиченце или момченце, че скача, радва се за нещо. Вие се запитвате: защо ли това дете се радва? Аз казвам: влезте в стаята на това дете и ще видите защо се радва. Като влезете в стаята му, ще видите, че баща му купил една хубава кукла, ако то е момиченце, или един хубав кон, ако то е момченце. Тази е причината за радостта му – никоя друга!
към беседата >>
Допуснете, че отивате в дома на някой ваш приятел и на двора още виждате неговото малко момиченце или момченце, че скача, радва се за нещо.
Някой човек се радва, а ти искаш да разбереш защо се радва. Влез вътре в себе си и ще разбереш защо този човек се радва. Вие ще кажете: Ами как може така? Някой човек скърби или се радва, пък аз да вляза в себе си, за да разбера причината на неговата скръб или радост. Аз ще ви обясня как може да стане това и защо е необходимо.
Допуснете, че отивате в дома на някой ваш приятел и на двора още виждате неговото малко момиченце или момченце, че скача, радва се за нещо.
Вие се запитвате: защо ли това дете се радва? Аз казвам: влезте в стаята на това дете и ще видите защо се радва. Като влезете в стаята му, ще видите, че баща му купил една хубава кукла, ако то е момиченце, или един хубав кон, ако то е момченце. Тази е причината за радостта му – никоя друга!
към беседата >>
Вие се запитвате: защо ли това дете се радва?
Влез вътре в себе си и ще разбереш защо този човек се радва. Вие ще кажете: Ами как може така? Някой човек скърби или се радва, пък аз да вляза в себе си, за да разбера причината на неговата скръб или радост. Аз ще ви обясня как може да стане това и защо е необходимо. Допуснете, че отивате в дома на някой ваш приятел и на двора още виждате неговото малко момиченце или момченце, че скача, радва се за нещо.
Вие се запитвате: защо ли това дете се радва?
Аз казвам: влезте в стаята на това дете и ще видите защо се радва. Като влезете в стаята му, ще видите, че баща му купил една хубава кукла, ако то е момиченце, или един хубав кон, ако то е момченце. Тази е причината за радостта му – никоя друга!
към беседата >>
Аз казвам: влезте в стаята на това дете и ще видите защо се радва.
Вие ще кажете: Ами как може така? Някой човек скърби или се радва, пък аз да вляза в себе си, за да разбера причината на неговата скръб или радост. Аз ще ви обясня как може да стане това и защо е необходимо. Допуснете, че отивате в дома на някой ваш приятел и на двора още виждате неговото малко момиченце или момченце, че скача, радва се за нещо. Вие се запитвате: защо ли това дете се радва?
Аз казвам: влезте в стаята на това дете и ще видите защо се радва.
Като влезете в стаята му, ще видите, че баща му купил една хубава кукла, ако то е момиченце, или един хубав кон, ако то е момченце. Тази е причината за радостта му – никоя друга!
към беседата >>
Като влезете в стаята му, ще видите, че баща му купил една хубава кукла, ако то е момиченце, или един хубав кон, ако то е момченце.
Някой човек скърби или се радва, пък аз да вляза в себе си, за да разбера причината на неговата скръб или радост. Аз ще ви обясня как може да стане това и защо е необходимо. Допуснете, че отивате в дома на някой ваш приятел и на двора още виждате неговото малко момиченце или момченце, че скача, радва се за нещо. Вие се запитвате: защо ли това дете се радва? Аз казвам: влезте в стаята на това дете и ще видите защо се радва.
Като влезете в стаята му, ще видите, че баща му купил една хубава кукла, ако то е момиченце, или един хубав кон, ако то е момченце.
Тази е причината за радостта му – никоя друга!
към беседата >>
Тази е причината за радостта му – никоя друга!
Аз ще ви обясня как може да стане това и защо е необходимо. Допуснете, че отивате в дома на някой ваш приятел и на двора още виждате неговото малко момиченце или момченце, че скача, радва се за нещо. Вие се запитвате: защо ли това дете се радва? Аз казвам: влезте в стаята на това дете и ще видите защо се радва. Като влезете в стаята му, ще видите, че баща му купил една хубава кукла, ако то е момиченце, или един хубав кон, ако то е момченце.
Тази е причината за радостта му – никоя друга!
към беседата >>
Оттук изваждам следния окултен закон: 3а да разбереш живота на другите хора, трябва да влезеш в себе си, да знаеш как да отваряш ключа на светлината и да осветяваш всичкото пространство наоколо.
Оттук изваждам следния окултен закон: 3а да разбереш живота на другите хора, трябва да влезеш в себе си, да знаеш как да отваряш ключа на светлината и да осветяваш всичкото пространство наоколо.
Само така ще разбереш причината на страданията и радостите в хората. Светлина трябва на всички ви! Човек разбира другите хора дотолкова, доколкото може да хвърли светлина в полето, в което те живеят. Може ли да хвърли светлина, той ще ги разбере; не може ли да хвърли светлина, техният живот остава непонятен за него. И тогава ние казваме: животът се разбира само при онази абсолютна вяра, която човек трябва да има към Бога, Който е цел и смисъл на разумния живот.
към беседата >>
Само така ще разбереш причината на страданията и радостите в хората.
Оттук изваждам следния окултен закон: 3а да разбереш живота на другите хора, трябва да влезеш в себе си, да знаеш как да отваряш ключа на светлината и да осветяваш всичкото пространство наоколо.
Само така ще разбереш причината на страданията и радостите в хората.
Светлина трябва на всички ви! Човек разбира другите хора дотолкова, доколкото може да хвърли светлина в полето, в което те живеят. Може ли да хвърли светлина, той ще ги разбере; не може ли да хвърли светлина, техният живот остава непонятен за него. И тогава ние казваме: животът се разбира само при онази абсолютна вяра, която човек трябва да има към Бога, Който е цел и смисъл на разумния живот. Всички същества се стремят към Него, защото Той осмисля живота им.
към беседата >>
Светлина трябва на всички ви!
Оттук изваждам следния окултен закон: 3а да разбереш живота на другите хора, трябва да влезеш в себе си, да знаеш как да отваряш ключа на светлината и да осветяваш всичкото пространство наоколо. Само така ще разбереш причината на страданията и радостите в хората.
Светлина трябва на всички ви!
Човек разбира другите хора дотолкова, доколкото може да хвърли светлина в полето, в което те живеят. Може ли да хвърли светлина, той ще ги разбере; не може ли да хвърли светлина, техният живот остава непонятен за него. И тогава ние казваме: животът се разбира само при онази абсолютна вяра, която човек трябва да има към Бога, Който е цел и смисъл на разумния живот. Всички същества се стремят към Него, защото Той осмисля живота им. Отпаднете ли някой път духом, ни най-малко не се обезсърчавайте!
към беседата >>
Човек разбира другите хора дотолкова, доколкото може да хвърли светлина в полето, в което те живеят.
Оттук изваждам следния окултен закон: 3а да разбереш живота на другите хора, трябва да влезеш в себе си, да знаеш как да отваряш ключа на светлината и да осветяваш всичкото пространство наоколо. Само така ще разбереш причината на страданията и радостите в хората. Светлина трябва на всички ви!
Човек разбира другите хора дотолкова, доколкото може да хвърли светлина в полето, в което те живеят.
Може ли да хвърли светлина, той ще ги разбере; не може ли да хвърли светлина, техният живот остава непонятен за него. И тогава ние казваме: животът се разбира само при онази абсолютна вяра, която човек трябва да има към Бога, Който е цел и смисъл на разумния живот. Всички същества се стремят към Него, защото Той осмисля живота им. Отпаднете ли някой път духом, ни най-малко не се обезсърчавайте! Ако животът ви се обезсмисли, ако вие се обезсърчите, още този момент отправете погледа си, ума си към разумното в света и помощта, която ви е необходима, ще дойде.
към беседата >>
Може ли да хвърли светлина, той ще ги разбере; не може ли да хвърли светлина, техният живот остава непонятен за него.
Оттук изваждам следния окултен закон: 3а да разбереш живота на другите хора, трябва да влезеш в себе си, да знаеш как да отваряш ключа на светлината и да осветяваш всичкото пространство наоколо. Само така ще разбереш причината на страданията и радостите в хората. Светлина трябва на всички ви! Човек разбира другите хора дотолкова, доколкото може да хвърли светлина в полето, в което те живеят.
Може ли да хвърли светлина, той ще ги разбере; не може ли да хвърли светлина, техният живот остава непонятен за него.
И тогава ние казваме: животът се разбира само при онази абсолютна вяра, която човек трябва да има към Бога, Който е цел и смисъл на разумния живот. Всички същества се стремят към Него, защото Той осмисля живота им. Отпаднете ли някой път духом, ни най-малко не се обезсърчавайте! Ако животът ви се обезсмисли, ако вие се обезсърчите, още този момент отправете погледа си, ума си към разумното в света и помощта, която ви е необходима, ще дойде. Постъпите ли така, в каквото положение и да сте, животът ви ще се осмисли.
към беседата >>
И тогава ние казваме: животът се разбира само при онази абсолютна вяра, която човек трябва да има към Бога, Който е цел и смисъл на разумния живот.
Оттук изваждам следния окултен закон: 3а да разбереш живота на другите хора, трябва да влезеш в себе си, да знаеш как да отваряш ключа на светлината и да осветяваш всичкото пространство наоколо. Само така ще разбереш причината на страданията и радостите в хората. Светлина трябва на всички ви! Човек разбира другите хора дотолкова, доколкото може да хвърли светлина в полето, в което те живеят. Може ли да хвърли светлина, той ще ги разбере; не може ли да хвърли светлина, техният живот остава непонятен за него.
И тогава ние казваме: животът се разбира само при онази абсолютна вяра, която човек трябва да има към Бога, Който е цел и смисъл на разумния живот.
Всички същества се стремят към Него, защото Той осмисля живота им. Отпаднете ли някой път духом, ни най-малко не се обезсърчавайте! Ако животът ви се обезсмисли, ако вие се обезсърчите, още този момент отправете погледа си, ума си към разумното в света и помощта, която ви е необходима, ще дойде. Постъпите ли така, в каквото положение и да сте, животът ви ще се осмисли.
към беседата >>
Всички същества се стремят към Него, защото Той осмисля живота им.
Само така ще разбереш причината на страданията и радостите в хората. Светлина трябва на всички ви! Човек разбира другите хора дотолкова, доколкото може да хвърли светлина в полето, в което те живеят. Може ли да хвърли светлина, той ще ги разбере; не може ли да хвърли светлина, техният живот остава непонятен за него. И тогава ние казваме: животът се разбира само при онази абсолютна вяра, която човек трябва да има към Бога, Който е цел и смисъл на разумния живот.
Всички същества се стремят към Него, защото Той осмисля живота им.
Отпаднете ли някой път духом, ни най-малко не се обезсърчавайте! Ако животът ви се обезсмисли, ако вие се обезсърчите, още този момент отправете погледа си, ума си към разумното в света и помощта, която ви е необходима, ще дойде. Постъпите ли така, в каквото положение и да сте, животът ви ще се осмисли.
към беседата >>
Отпаднете ли някой път духом, ни най-малко не се обезсърчавайте!
Светлина трябва на всички ви! Човек разбира другите хора дотолкова, доколкото може да хвърли светлина в полето, в което те живеят. Може ли да хвърли светлина, той ще ги разбере; не може ли да хвърли светлина, техният живот остава непонятен за него. И тогава ние казваме: животът се разбира само при онази абсолютна вяра, която човек трябва да има към Бога, Който е цел и смисъл на разумния живот. Всички същества се стремят към Него, защото Той осмисля живота им.
Отпаднете ли някой път духом, ни най-малко не се обезсърчавайте!
Ако животът ви се обезсмисли, ако вие се обезсърчите, още този момент отправете погледа си, ума си към разумното в света и помощта, която ви е необходима, ще дойде. Постъпите ли така, в каквото положение и да сте, животът ви ще се осмисли.
към беседата >>
Ако животът ви се обезсмисли, ако вие се обезсърчите, още този момент отправете погледа си, ума си към разумното в света и помощта, която ви е необходима, ще дойде.
Човек разбира другите хора дотолкова, доколкото може да хвърли светлина в полето, в което те живеят. Може ли да хвърли светлина, той ще ги разбере; не може ли да хвърли светлина, техният живот остава непонятен за него. И тогава ние казваме: животът се разбира само при онази абсолютна вяра, която човек трябва да има към Бога, Който е цел и смисъл на разумния живот. Всички същества се стремят към Него, защото Той осмисля живота им. Отпаднете ли някой път духом, ни най-малко не се обезсърчавайте!
Ако животът ви се обезсмисли, ако вие се обезсърчите, още този момент отправете погледа си, ума си към разумното в света и помощта, която ви е необходима, ще дойде.
Постъпите ли така, в каквото положение и да сте, животът ви ще се осмисли.
към беседата >>
Постъпите ли така, в каквото положение и да сте, животът ви ще се осмисли.
Може ли да хвърли светлина, той ще ги разбере; не може ли да хвърли светлина, техният живот остава непонятен за него. И тогава ние казваме: животът се разбира само при онази абсолютна вяра, която човек трябва да има към Бога, Който е цел и смисъл на разумния живот. Всички същества се стремят към Него, защото Той осмисля живота им. Отпаднете ли някой път духом, ни най-малко не се обезсърчавайте! Ако животът ви се обезсмисли, ако вие се обезсърчите, още този момент отправете погледа си, ума си към разумното в света и помощта, която ви е необходима, ще дойде.
Постъпите ли така, в каквото положение и да сте, животът ви ще се осмисли.
към беседата >>
Разправяше ми една млада майка своята опитност с нейното 10-годишно детенце.
Разправяше ми една млада майка своята опитност с нейното 10-годишно детенце.
Един ден то заболява, и при това много сериозно. От силна простуда то изгубва съзнание и температурата му се увеличава до 40 градуса. Майката извиква лекар. Дохожда лекарят и като вижда детето в такова състояние, препоръчва да му се направи студен компрес. Майката започва да приготовлява компреса, но в това време детето се съвзема и едва изговаря: „Не искам студен компрес, искам топъл, с топла вода“ – изказва тия думи и отново се унася, повторно изгубва съзнание.
към беседата >>
Един ден то заболява, и при това много сериозно.
Разправяше ми една млада майка своята опитност с нейното 10-годишно детенце.
Един ден то заболява, и при това много сериозно.
От силна простуда то изгубва съзнание и температурата му се увеличава до 40 градуса. Майката извиква лекар. Дохожда лекарят и като вижда детето в такова състояние, препоръчва да му се направи студен компрес. Майката започва да приготовлява компреса, но в това време детето се съвзема и едва изговаря: „Не искам студен компрес, искам топъл, с топла вода“ – изказва тия думи и отново се унася, повторно изгубва съзнание. Какво означава това нещо?
към беседата >>
От силна простуда то изгубва съзнание и температурата му се увеличава до 40 градуса.
Разправяше ми една млада майка своята опитност с нейното 10-годишно детенце. Един ден то заболява, и при това много сериозно.
От силна простуда то изгубва съзнание и температурата му се увеличава до 40 градуса.
Майката извиква лекар. Дохожда лекарят и като вижда детето в такова състояние, препоръчва да му се направи студен компрес. Майката започва да приготовлява компреса, но в това време детето се съвзема и едва изговаря: „Не искам студен компрес, искам топъл, с топла вода“ – изказва тия думи и отново се унася, повторно изгубва съзнание. Какво означава това нещо? То значи, че разумното, или Божественото в това дете казва за болестта: топло с топло се лекува.
към беседата >>
Майката извиква лекар.
Разправяше ми една млада майка своята опитност с нейното 10-годишно детенце. Един ден то заболява, и при това много сериозно. От силна простуда то изгубва съзнание и температурата му се увеличава до 40 градуса.
Майката извиква лекар.
Дохожда лекарят и като вижда детето в такова състояние, препоръчва да му се направи студен компрес. Майката започва да приготовлява компреса, но в това време детето се съвзема и едва изговаря: „Не искам студен компрес, искам топъл, с топла вода“ – изказва тия думи и отново се унася, повторно изгубва съзнание. Какво означава това нещо? То значи, че разумното, или Божественото в това дете казва за болестта: топло с топло се лекува. Такъв е великият закон.
към беседата >>
Дохожда лекарят и като вижда детето в такова състояние, препоръчва да му се направи студен компрес.
Разправяше ми една млада майка своята опитност с нейното 10-годишно детенце. Един ден то заболява, и при това много сериозно. От силна простуда то изгубва съзнание и температурата му се увеличава до 40 градуса. Майката извиква лекар.
Дохожда лекарят и като вижда детето в такова състояние, препоръчва да му се направи студен компрес.
Майката започва да приготовлява компреса, но в това време детето се съвзема и едва изговаря: „Не искам студен компрес, искам топъл, с топла вода“ – изказва тия думи и отново се унася, повторно изгубва съзнание. Какво означава това нещо? То значи, че разумното, или Божественото в това дете казва за болестта: топло с топло се лекува. Такъв е великият закон. На любов се действа с любов и на омраза се действа с омраза.
към беседата >>
Майката започва да приготовлява компреса, но в това време детето се съвзема и едва изговаря: „Не искам студен компрес, искам топъл, с топла вода“ – изказва тия думи и отново се унася, повторно изгубва съзнание.
Разправяше ми една млада майка своята опитност с нейното 10-годишно детенце. Един ден то заболява, и при това много сериозно. От силна простуда то изгубва съзнание и температурата му се увеличава до 40 градуса. Майката извиква лекар. Дохожда лекарят и като вижда детето в такова състояние, препоръчва да му се направи студен компрес.
Майката започва да приготовлява компреса, но в това време детето се съвзема и едва изговаря: „Не искам студен компрес, искам топъл, с топла вода“ – изказва тия думи и отново се унася, повторно изгубва съзнание.
Какво означава това нещо? То значи, че разумното, или Божественото в това дете казва за болестта: топло с топло се лекува. Такъв е великият закон. На любов се действа с любов и на омраза се действа с омраза. От тук вадим заключението: скръбта с любов не може да се цери.
към беседата >>
Какво означава това нещо?
Един ден то заболява, и при това много сериозно. От силна простуда то изгубва съзнание и температурата му се увеличава до 40 градуса. Майката извиква лекар. Дохожда лекарят и като вижда детето в такова състояние, препоръчва да му се направи студен компрес. Майката започва да приготовлява компреса, но в това време детето се съвзема и едва изговаря: „Не искам студен компрес, искам топъл, с топла вода“ – изказва тия думи и отново се унася, повторно изгубва съзнание.
Какво означава това нещо?
То значи, че разумното, или Божественото в това дете казва за болестта: топло с топло се лекува. Такъв е великият закон. На любов се действа с любов и на омраза се действа с омраза. От тук вадим заключението: скръбта с любов не може да се цери. Българите имат за случая една поговорка: „Клин клин избива“.
към беседата >>
То значи, че разумното, или Божественото в това дете казва за болестта: топло с топло се лекува.
От силна простуда то изгубва съзнание и температурата му се увеличава до 40 градуса. Майката извиква лекар. Дохожда лекарят и като вижда детето в такова състояние, препоръчва да му се направи студен компрес. Майката започва да приготовлява компреса, но в това време детето се съвзема и едва изговаря: „Не искам студен компрес, искам топъл, с топла вода“ – изказва тия думи и отново се унася, повторно изгубва съзнание. Какво означава това нещо?
То значи, че разумното, или Божественото в това дете казва за болестта: топло с топло се лекува.
Такъв е великият закон. На любов се действа с любов и на омраза се действа с омраза. От тук вадим заключението: скръбта с любов не може да се цери. Българите имат за случая една поговорка: „Клин клин избива“. Как се избива клинът?
към беседата >>
Такъв е великият закон.
Майката извиква лекар. Дохожда лекарят и като вижда детето в такова състояние, препоръчва да му се направи студен компрес. Майката започва да приготовлява компреса, но в това време детето се съвзема и едва изговаря: „Не искам студен компрес, искам топъл, с топла вода“ – изказва тия думи и отново се унася, повторно изгубва съзнание. Какво означава това нещо? То значи, че разумното, или Божественото в това дете казва за болестта: топло с топло се лекува.
Такъв е великият закон.
На любов се действа с любов и на омраза се действа с омраза. От тук вадим заключението: скръбта с любов не може да се цери. Българите имат за случая една поговорка: „Клин клин избива“. Как се избива клинът? – Клинът се избива, когато се разцепи цялото дърво.
към беседата >>
На любов се действа с любов и на омраза се действа с омраза.
Дохожда лекарят и като вижда детето в такова състояние, препоръчва да му се направи студен компрес. Майката започва да приготовлява компреса, но в това време детето се съвзема и едва изговаря: „Не искам студен компрес, искам топъл, с топла вода“ – изказва тия думи и отново се унася, повторно изгубва съзнание. Какво означава това нещо? То значи, че разумното, или Божественото в това дете казва за болестта: топло с топло се лекува. Такъв е великият закон.
На любов се действа с любов и на омраза се действа с омраза.
От тук вадим заключението: скръбта с любов не може да се цери. Българите имат за случая една поговорка: „Клин клин избива“. Как се избива клинът? – Клинът се избива, когато се разцепи цялото дърво. Но знаете ли какво нещо е разцепването?
към беседата >>
От тук вадим заключението: скръбта с любов не може да се цери.
Майката започва да приготовлява компреса, но в това време детето се съвзема и едва изговаря: „Не искам студен компрес, искам топъл, с топла вода“ – изказва тия думи и отново се унася, повторно изгубва съзнание. Какво означава това нещо? То значи, че разумното, или Божественото в това дете казва за болестта: топло с топло се лекува. Такъв е великият закон. На любов се действа с любов и на омраза се действа с омраза.
От тук вадим заключението: скръбта с любов не може да се цери.
Българите имат за случая една поговорка: „Клин клин избива“. Как се избива клинът? – Клинът се избива, когато се разцепи цялото дърво. Но знаете ли какво нещо е разцепването? Разцепване, от което се ражда живот, разбирам, но разцепване, което произвежда смърт, не разбирам.
към беседата >>
Българите имат за случая една поговорка: „Клин клин избива“.
Какво означава това нещо? То значи, че разумното, или Божественото в това дете казва за болестта: топло с топло се лекува. Такъв е великият закон. На любов се действа с любов и на омраза се действа с омраза. От тук вадим заключението: скръбта с любов не може да се цери.
Българите имат за случая една поговорка: „Клин клин избива“.
Как се избива клинът? – Клинът се избива, когато се разцепи цялото дърво. Но знаете ли какво нещо е разцепването? Разцепване, от което се ражда живот, разбирам, но разцепване, което произвежда смърт, не разбирам. Когато поставите едно зрънце в земята, там става разцепване.
към беседата >>
Как се избива клинът?
То значи, че разумното, или Божественото в това дете казва за болестта: топло с топло се лекува. Такъв е великият закон. На любов се действа с любов и на омраза се действа с омраза. От тук вадим заключението: скръбта с любов не може да се цери. Българите имат за случая една поговорка: „Клин клин избива“.
Как се избива клинът?
– Клинът се избива, когато се разцепи цялото дърво. Но знаете ли какво нещо е разцепването? Разцепване, от което се ражда живот, разбирам, но разцепване, което произвежда смърт, не разбирам. Когато поставите едно зрънце в земята, там става разцепване. Влагата и слънчевата топлина се забиват в зрънцето като клин.
към беседата >>
– Клинът се избива, когато се разцепи цялото дърво.
Такъв е великият закон. На любов се действа с любов и на омраза се действа с омраза. От тук вадим заключението: скръбта с любов не може да се цери. Българите имат за случая една поговорка: „Клин клин избива“. Как се избива клинът?
– Клинът се избива, когато се разцепи цялото дърво.
Но знаете ли какво нещо е разцепването? Разцепване, от което се ражда живот, разбирам, но разцепване, което произвежда смърт, не разбирам. Когато поставите едно зрънце в земята, там става разцепване. Влагата и слънчевата топлина се забиват в зрънцето като клин. В това зрънце става едно разпукване, едно разцепване, и в него се явява силно желание да расте нагоре.
към беседата >>
Но знаете ли какво нещо е разцепването?
На любов се действа с любов и на омраза се действа с омраза. От тук вадим заключението: скръбта с любов не може да се цери. Българите имат за случая една поговорка: „Клин клин избива“. Как се избива клинът? – Клинът се избива, когато се разцепи цялото дърво.
Но знаете ли какво нещо е разцепването?
Разцепване, от което се ражда живот, разбирам, но разцепване, което произвежда смърт, не разбирам. Когато поставите едно зрънце в земята, там става разцепване. Влагата и слънчевата топлина се забиват в зрънцето като клин. В това зрънце става едно разпукване, едно разцепване, и в него се явява силно желание да расте нагоре. Тази силна енергия го отправя към слънцето.
към беседата >>
Разцепване, от което се ражда живот, разбирам, но разцепване, което произвежда смърт, не разбирам.
От тук вадим заключението: скръбта с любов не може да се цери. Българите имат за случая една поговорка: „Клин клин избива“. Как се избива клинът? – Клинът се избива, когато се разцепи цялото дърво. Но знаете ли какво нещо е разцепването?
Разцепване, от което се ражда живот, разбирам, но разцепване, което произвежда смърт, не разбирам.
Когато поставите едно зрънце в земята, там става разцепване. Влагата и слънчевата топлина се забиват в зрънцето като клин. В това зрънце става едно разпукване, едно разцепване, и в него се явява силно желание да расте нагоре. Тази силна енергия го отправя към слънцето. Излезе ли на повърхността на почвата, страданията на това зрънце престават.
към беседата >>
Когато поставите едно зрънце в земята, там става разцепване.
Българите имат за случая една поговорка: „Клин клин избива“. Как се избива клинът? – Клинът се избива, когато се разцепи цялото дърво. Но знаете ли какво нещо е разцепването? Разцепване, от което се ражда живот, разбирам, но разцепване, което произвежда смърт, не разбирам.
Когато поставите едно зрънце в земята, там става разцепване.
Влагата и слънчевата топлина се забиват в зрънцето като клин. В това зрънце става едно разпукване, едно разцепване, и в него се явява силно желание да расте нагоре. Тази силна енергия го отправя към слънцето. Излезе ли на повърхността на почвата, страданията на това зрънце престават. Тъй че всяко страдание се предшества от един силен импулс към живота, към дадена цел.
към беседата >>
Влагата и слънчевата топлина се забиват в зрънцето като клин.
Как се избива клинът? – Клинът се избива, когато се разцепи цялото дърво. Но знаете ли какво нещо е разцепването? Разцепване, от което се ражда живот, разбирам, но разцепване, което произвежда смърт, не разбирам. Когато поставите едно зрънце в земята, там става разцепване.
Влагата и слънчевата топлина се забиват в зрънцето като клин.
В това зрънце става едно разпукване, едно разцепване, и в него се явява силно желание да расте нагоре. Тази силна енергия го отправя към слънцето. Излезе ли на повърхността на почвата, страданията на това зрънце престават. Тъй че всяко страдание се предшества от един силен импулс към живота, към дадена цел. Тази цел може да ви е позната, може да не ви е позната, но вие всякога трябва да давате път на тия енергии, не трябва да ги подпушвате.
към беседата >>
В това зрънце става едно разпукване, едно разцепване, и в него се явява силно желание да расте нагоре.
– Клинът се избива, когато се разцепи цялото дърво. Но знаете ли какво нещо е разцепването? Разцепване, от което се ражда живот, разбирам, но разцепване, което произвежда смърт, не разбирам. Когато поставите едно зрънце в земята, там става разцепване. Влагата и слънчевата топлина се забиват в зрънцето като клин.
В това зрънце става едно разпукване, едно разцепване, и в него се явява силно желание да расте нагоре.
Тази силна енергия го отправя към слънцето. Излезе ли на повърхността на почвата, страданията на това зрънце престават. Тъй че всяко страдание се предшества от един силен импулс към живота, към дадена цел. Тази цел може да ви е позната, може да не ви е позната, но вие всякога трябва да давате път на тия енергии, не трябва да ги подпушвате.
към беседата >>
Тази силна енергия го отправя към слънцето.
Но знаете ли какво нещо е разцепването? Разцепване, от което се ражда живот, разбирам, но разцепване, което произвежда смърт, не разбирам. Когато поставите едно зрънце в земята, там става разцепване. Влагата и слънчевата топлина се забиват в зрънцето като клин. В това зрънце става едно разпукване, едно разцепване, и в него се явява силно желание да расте нагоре.
Тази силна енергия го отправя към слънцето.
Излезе ли на повърхността на почвата, страданията на това зрънце престават. Тъй че всяко страдание се предшества от един силен импулс към живота, към дадена цел. Тази цел може да ви е позната, може да не ви е позната, но вие всякога трябва да давате път на тия енергии, не трябва да ги подпушвате.
към беседата >>
Излезе ли на повърхността на почвата, страданията на това зрънце престават.
Разцепване, от което се ражда живот, разбирам, но разцепване, което произвежда смърт, не разбирам. Когато поставите едно зрънце в земята, там става разцепване. Влагата и слънчевата топлина се забиват в зрънцето като клин. В това зрънце става едно разпукване, едно разцепване, и в него се явява силно желание да расте нагоре. Тази силна енергия го отправя към слънцето.
Излезе ли на повърхността на почвата, страданията на това зрънце престават.
Тъй че всяко страдание се предшества от един силен импулс към живота, към дадена цел. Тази цел може да ви е позната, може да не ви е позната, но вие всякога трябва да давате път на тия енергии, не трябва да ги подпушвате.
към беседата >>
Тъй че всяко страдание се предшества от един силен импулс към живота, към дадена цел.
Когато поставите едно зрънце в земята, там става разцепване. Влагата и слънчевата топлина се забиват в зрънцето като клин. В това зрънце става едно разпукване, едно разцепване, и в него се явява силно желание да расте нагоре. Тази силна енергия го отправя към слънцето. Излезе ли на повърхността на почвата, страданията на това зрънце престават.
Тъй че всяко страдание се предшества от един силен импулс към живота, към дадена цел.
Тази цел може да ви е позната, може да не ви е позната, но вие всякога трябва да давате път на тия енергии, не трябва да ги подпушвате.
към беседата >>
Тази цел може да ви е позната, може да не ви е позната, но вие всякога трябва да давате път на тия енергии, не трябва да ги подпушвате.
Влагата и слънчевата топлина се забиват в зрънцето като клин. В това зрънце става едно разпукване, едно разцепване, и в него се явява силно желание да расте нагоре. Тази силна енергия го отправя към слънцето. Излезе ли на повърхността на почвата, страданията на това зрънце престават. Тъй че всяко страдание се предшества от един силен импулс към живота, към дадена цел.
Тази цел може да ви е позната, може да не ви е позната, но вие всякога трябва да давате път на тия енергии, не трябва да ги подпушвате.
към беседата >>
И тъй, нека остане у вас съществената мисъл: животът е едно велико условие за проявяване на разумното.
И тъй, нека остане у вас съществената мисъл: животът е едно велико условие за проявяване на разумното.
Разумното пък осмисля целта, към която се стремим. Имате ли това разумно или Божествено начало в себе си, всичко може да постигнете. Нямате ли разумното в себе си, вие ще страдате, докато го придобиете. Придобиете ли го, пътят ви се отваря веднага. Христос е изразил тази идея по следния начин: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единаго Истиннаго Бога.“ То подразбира: придобием ли разумното, това е живот вечен, понеже Бог е велика Мъдрост, велика Разумност.
към беседата >>
Разумното пък осмисля целта, към която се стремим.
И тъй, нека остане у вас съществената мисъл: животът е едно велико условие за проявяване на разумното.
Разумното пък осмисля целта, към която се стремим.
Имате ли това разумно или Божествено начало в себе си, всичко може да постигнете. Нямате ли разумното в себе си, вие ще страдате, докато го придобиете. Придобиете ли го, пътят ви се отваря веднага. Христос е изразил тази идея по следния начин: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единаго Истиннаго Бога.“ То подразбира: придобием ли разумното, това е живот вечен, понеже Бог е велика Мъдрост, велика Разумност.
към беседата >>
Имате ли това разумно или Божествено начало в себе си, всичко може да постигнете.
И тъй, нека остане у вас съществената мисъл: животът е едно велико условие за проявяване на разумното. Разумното пък осмисля целта, към която се стремим.
Имате ли това разумно или Божествено начало в себе си, всичко може да постигнете.
Нямате ли разумното в себе си, вие ще страдате, докато го придобиете. Придобиете ли го, пътят ви се отваря веднага. Христос е изразил тази идея по следния начин: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единаго Истиннаго Бога.“ То подразбира: придобием ли разумното, това е живот вечен, понеже Бог е велика Мъдрост, велика Разумност.
към беседата >>
Нямате ли разумното в себе си, вие ще страдате, докато го придобиете.
И тъй, нека остане у вас съществената мисъл: животът е едно велико условие за проявяване на разумното. Разумното пък осмисля целта, към която се стремим. Имате ли това разумно или Божествено начало в себе си, всичко може да постигнете.
Нямате ли разумното в себе си, вие ще страдате, докато го придобиете.
Придобиете ли го, пътят ви се отваря веднага. Христос е изразил тази идея по следния начин: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единаго Истиннаго Бога.“ То подразбира: придобием ли разумното, това е живот вечен, понеже Бог е велика Мъдрост, велика Разумност.
към беседата >>
Придобиете ли го, пътят ви се отваря веднага.
И тъй, нека остане у вас съществената мисъл: животът е едно велико условие за проявяване на разумното. Разумното пък осмисля целта, към която се стремим. Имате ли това разумно или Божествено начало в себе си, всичко може да постигнете. Нямате ли разумното в себе си, вие ще страдате, докато го придобиете.
Придобиете ли го, пътят ви се отваря веднага.
Христос е изразил тази идея по следния начин: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единаго Истиннаго Бога.“ То подразбира: придобием ли разумното, това е живот вечен, понеже Бог е велика Мъдрост, велика Разумност.
към беседата >>
Христос е изразил тази идея по следния начин: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единаго Истиннаго Бога.“ То подразбира: придобием ли разумното, това е живот вечен, понеже Бог е велика Мъдрост, велика Разумност.
И тъй, нека остане у вас съществената мисъл: животът е едно велико условие за проявяване на разумното. Разумното пък осмисля целта, към която се стремим. Имате ли това разумно или Божествено начало в себе си, всичко може да постигнете. Нямате ли разумното в себе си, вие ще страдате, докато го придобиете. Придобиете ли го, пътят ви се отваря веднага.
Христос е изразил тази идея по следния начин: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единаго Истиннаго Бога.“ То подразбира: придобием ли разумното, това е живот вечен, понеже Бог е велика Мъдрост, велика Разумност.
към беседата >>
Вие трябва да знаете, че всичко, което става в живота, е разумно.
Вие трябва да знаете, че всичко, което става в живота, е разумно.
Като казвам, че всичко в живота е разумно, не подразбирам, че всичко, каквото вие вършите, всичко, което вие разбирате, е разумно, но казвам, че всичко онова, което става в живата природа и което ни се налага отвътре по една необходимост, е разумно. Щом е разумно, то е добро. Затова всички трябва да бъдете смели и решителни, да знаете, че няма сила в света, която може да ви спъне и отклони от пътя, освен вие самите.
към беседата >>
Като казвам, че всичко в живота е разумно, не подразбирам, че всичко, каквото вие вършите, всичко, което вие разбирате, е разумно, но казвам, че всичко онова, което става в живата природа и което ни се налага отвътре по една необходимост, е разумно.
Вие трябва да знаете, че всичко, което става в живота, е разумно.
Като казвам, че всичко в живота е разумно, не подразбирам, че всичко, каквото вие вършите, всичко, което вие разбирате, е разумно, но казвам, че всичко онова, което става в живата природа и което ни се налага отвътре по една необходимост, е разумно.
Щом е разумно, то е добро. Затова всички трябва да бъдете смели и решителни, да знаете, че няма сила в света, която може да ви спъне и отклони от пътя, освен вие самите.
към беседата >>
Щом е разумно, то е добро.
Вие трябва да знаете, че всичко, което става в живота, е разумно. Като казвам, че всичко в живота е разумно, не подразбирам, че всичко, каквото вие вършите, всичко, което вие разбирате, е разумно, но казвам, че всичко онова, което става в живата природа и което ни се налага отвътре по една необходимост, е разумно.
Щом е разумно, то е добро.
Затова всички трябва да бъдете смели и решителни, да знаете, че няма сила в света, която може да ви спъне и отклони от пътя, освен вие самите.
към беседата >>
Затова всички трябва да бъдете смели и решителни, да знаете, че няма сила в света, която може да ви спъне и отклони от пътя, освен вие самите.
Вие трябва да знаете, че всичко, което става в живота, е разумно. Като казвам, че всичко в живота е разумно, не подразбирам, че всичко, каквото вие вършите, всичко, което вие разбирате, е разумно, но казвам, че всичко онова, което става в живата природа и което ни се налага отвътре по една необходимост, е разумно. Щом е разумно, то е добро.
Затова всички трябва да бъдете смели и решителни, да знаете, че няма сила в света, която може да ви спъне и отклони от пътя, освен вие самите.
към беседата >>
Сега, във връзка с този въпрос, ще ви запитам друг един въпрос: можете ли да познаете един човек, който сам себе си не познава?
Сега, във връзка с този въпрос, ще ви запитам друг един въпрос: можете ли да познаете един човек, който сам себе си не познава?
– Може да се познава само разумното. Ако един човек е неразумен, как ще го познаеш? Онези от вас, които учат философия, нека кажат могат ли да познаят неразумния човек! Ако кажат, че могат да го познаят, това е крива философия. Защо? Допуснете, че аз имам една кесия и вие казвате, че я познавате.
към беседата >>
– Може да се познава само разумното.
Сега, във връзка с този въпрос, ще ви запитам друг един въпрос: можете ли да познаете един човек, който сам себе си не познава?
– Може да се познава само разумното.
Ако един човек е неразумен, как ще го познаеш? Онези от вас, които учат философия, нека кажат могат ли да познаят неразумния човек! Ако кажат, че могат да го познаят, това е крива философия. Защо? Допуснете, че аз имам една кесия и вие казвате, че я познавате. Питам ви: в какво седи познаването на кесията?
към беседата >>
Ако един човек е неразумен, как ще го познаеш?
Сега, във връзка с този въпрос, ще ви запитам друг един въпрос: можете ли да познаете един човек, който сам себе си не познава? – Може да се познава само разумното.
Ако един човек е неразумен, как ще го познаеш?
Онези от вас, които учат философия, нека кажат могат ли да познаят неразумния човек! Ако кажат, че могат да го познаят, това е крива философия. Защо? Допуснете, че аз имам една кесия и вие казвате, че я познавате. Питам ви: в какво седи познаването на кесията? Познаването на една кесия седи в парите, които тя съдържа.
към беседата >>
Онези от вас, които учат философия, нека кажат могат ли да познаят неразумния човек!
Сега, във връзка с този въпрос, ще ви запитам друг един въпрос: можете ли да познаете един човек, който сам себе си не познава? – Може да се познава само разумното. Ако един човек е неразумен, как ще го познаеш?
Онези от вас, които учат философия, нека кажат могат ли да познаят неразумния човек!
Ако кажат, че могат да го познаят, това е крива философия. Защо? Допуснете, че аз имам една кесия и вие казвате, че я познавате. Питам ви: в какво седи познаването на кесията? Познаването на една кесия седи в парите, които тя съдържа. Ако е празна, какво ще ѝ познавате?
към беседата >>
Ако кажат, че могат да го познаят, това е крива философия. Защо?
Сега, във връзка с този въпрос, ще ви запитам друг един въпрос: можете ли да познаете един човек, който сам себе си не познава? – Може да се познава само разумното. Ако един човек е неразумен, как ще го познаеш? Онези от вас, които учат философия, нека кажат могат ли да познаят неразумния човек!
Ако кажат, че могат да го познаят, това е крива философия. Защо?
Допуснете, че аз имам една кесия и вие казвате, че я познавате. Питам ви: в какво седи познаването на кесията? Познаването на една кесия седи в парите, които тя съдържа. Ако е празна, какво ще ѝ познавате? Но ако отворите тази кесия и прочетете колко монети съдържа и кажете, че съдържа 100 монети, казвам: да, вие сте прави, познавате тази кесия.
към беседата >>
Допуснете, че аз имам една кесия и вие казвате, че я познавате.
Сега, във връзка с този въпрос, ще ви запитам друг един въпрос: можете ли да познаете един човек, който сам себе си не познава? – Може да се познава само разумното. Ако един човек е неразумен, как ще го познаеш? Онези от вас, които учат философия, нека кажат могат ли да познаят неразумния човек! Ако кажат, че могат да го познаят, това е крива философия. Защо?
Допуснете, че аз имам една кесия и вие казвате, че я познавате.
Питам ви: в какво седи познаването на кесията? Познаването на една кесия седи в парите, които тя съдържа. Ако е празна, какво ще ѝ познавате? Но ако отворите тази кесия и прочетете колко монети съдържа и кажете, че съдържа 100 монети, казвам: да, вие сте прави, познавате тази кесия. Тази кесия съществува за парите.
към беседата >>
Питам ви: в какво седи познаването на кесията?
– Може да се познава само разумното. Ако един човек е неразумен, как ще го познаеш? Онези от вас, които учат философия, нека кажат могат ли да познаят неразумния човек! Ако кажат, че могат да го познаят, това е крива философия. Защо? Допуснете, че аз имам една кесия и вие казвате, че я познавате.
Питам ви: в какво седи познаването на кесията?
Познаването на една кесия седи в парите, които тя съдържа. Ако е празна, какво ще ѝ познавате? Но ако отворите тази кесия и прочетете колко монети съдържа и кажете, че съдържа 100 монети, казвам: да, вие сте прави, познавате тази кесия. Тази кесия съществува за парите. Но ако отворя една празна кесия, мога ли да я познавам?
към беседата >>
Познаването на една кесия седи в парите, които тя съдържа.
Ако един човек е неразумен, как ще го познаеш? Онези от вас, които учат философия, нека кажат могат ли да познаят неразумния човек! Ако кажат, че могат да го познаят, това е крива философия. Защо? Допуснете, че аз имам една кесия и вие казвате, че я познавате. Питам ви: в какво седи познаването на кесията?
Познаването на една кесия седи в парите, които тя съдържа.
Ако е празна, какво ще ѝ познавате? Но ако отворите тази кесия и прочетете колко монети съдържа и кажете, че съдържа 100 монети, казвам: да, вие сте прави, познавате тази кесия. Тази кесия съществува за парите. Но ако отворя една празна кесия, мога ли да я познавам? Следователно, глупавите хора са празни кесии, а умните хора са пълни кесии.
към беседата >>
Ако е празна, какво ще ѝ познавате?
Онези от вас, които учат философия, нека кажат могат ли да познаят неразумния човек! Ако кажат, че могат да го познаят, това е крива философия. Защо? Допуснете, че аз имам една кесия и вие казвате, че я познавате. Питам ви: в какво седи познаването на кесията? Познаването на една кесия седи в парите, които тя съдържа.
Ако е празна, какво ще ѝ познавате?
Но ако отворите тази кесия и прочетете колко монети съдържа и кажете, че съдържа 100 монети, казвам: да, вие сте прави, познавате тази кесия. Тази кесия съществува за парите. Но ако отворя една празна кесия, мога ли да я познавам? Следователно, глупавите хора са празни кесии, а умните хора са пълни кесии. Пълната кесия можеш да я познаеш, а празната кесия можеш само да я подритнеш.
към беседата >>
Но ако отворите тази кесия и прочетете колко монети съдържа и кажете, че съдържа 100 монети, казвам: да, вие сте прави, познавате тази кесия.
Ако кажат, че могат да го познаят, това е крива философия. Защо? Допуснете, че аз имам една кесия и вие казвате, че я познавате. Питам ви: в какво седи познаването на кесията? Познаването на една кесия седи в парите, които тя съдържа. Ако е празна, какво ще ѝ познавате?
Но ако отворите тази кесия и прочетете колко монети съдържа и кажете, че съдържа 100 монети, казвам: да, вие сте прави, познавате тази кесия.
Тази кесия съществува за парите. Но ако отворя една празна кесия, мога ли да я познавам? Следователно, глупавите хора са празни кесии, а умните хора са пълни кесии. Пълната кесия можеш да я познаеш, а празната кесия можеш само да я подритнеш. Според вашата философия вие казвате: Аз имам нужда от една празна кесия, за да си турям в нея пари, когато имам.
към беседата >>
Тази кесия съществува за парите.
Допуснете, че аз имам една кесия и вие казвате, че я познавате. Питам ви: в какво седи познаването на кесията? Познаването на една кесия седи в парите, които тя съдържа. Ако е празна, какво ще ѝ познавате? Но ако отворите тази кесия и прочетете колко монети съдържа и кажете, че съдържа 100 монети, казвам: да, вие сте прави, познавате тази кесия.
Тази кесия съществува за парите.
Но ако отворя една празна кесия, мога ли да я познавам? Следователно, глупавите хора са празни кесии, а умните хора са пълни кесии. Пълната кесия можеш да я познаеш, а празната кесия можеш само да я подритнеш. Според вашата философия вие казвате: Аз имам нужда от една празна кесия, за да си турям в нея пари, когато имам. Тогава се заражда онзи средновековен въпрос: кое е съществувало по-напред, кокошката или яйцето?
към беседата >>
Но ако отворя една празна кесия, мога ли да я познавам?
Питам ви: в какво седи познаването на кесията? Познаването на една кесия седи в парите, които тя съдържа. Ако е празна, какво ще ѝ познавате? Но ако отворите тази кесия и прочетете колко монети съдържа и кажете, че съдържа 100 монети, казвам: да, вие сте прави, познавате тази кесия. Тази кесия съществува за парите.
Но ако отворя една празна кесия, мога ли да я познавам?
Следователно, глупавите хора са празни кесии, а умните хора са пълни кесии. Пълната кесия можеш да я познаеш, а празната кесия можеш само да я подритнеш. Според вашата философия вие казвате: Аз имам нужда от една празна кесия, за да си турям в нея пари, когато имам. Тогава се заражда онзи средновековен въпрос: кое е съществувало по-напред, кокошката или яйцето? Кое е съществувало по-напред, кесията или парите?
към беседата >>
Следователно, глупавите хора са празни кесии, а умните хора са пълни кесии.
Познаването на една кесия седи в парите, които тя съдържа. Ако е празна, какво ще ѝ познавате? Но ако отворите тази кесия и прочетете колко монети съдържа и кажете, че съдържа 100 монети, казвам: да, вие сте прави, познавате тази кесия. Тази кесия съществува за парите. Но ако отворя една празна кесия, мога ли да я познавам?
Следователно, глупавите хора са празни кесии, а умните хора са пълни кесии.
Пълната кесия можеш да я познаеш, а празната кесия можеш само да я подритнеш. Според вашата философия вие казвате: Аз имам нужда от една празна кесия, за да си турям в нея пари, когато имам. Тогава се заражда онзи средновековен въпрос: кое е съществувало по-напред, кокошката или яйцето? Кое е съществувало по-напред, кесията или парите? Това е един дълбок въпрос, който засега ще оставим.
към беседата >>
Пълната кесия можеш да я познаеш, а празната кесия можеш само да я подритнеш.
Ако е празна, какво ще ѝ познавате? Но ако отворите тази кесия и прочетете колко монети съдържа и кажете, че съдържа 100 монети, казвам: да, вие сте прави, познавате тази кесия. Тази кесия съществува за парите. Но ако отворя една празна кесия, мога ли да я познавам? Следователно, глупавите хора са празни кесии, а умните хора са пълни кесии.
Пълната кесия можеш да я познаеш, а празната кесия можеш само да я подритнеш.
Според вашата философия вие казвате: Аз имам нужда от една празна кесия, за да си турям в нея пари, когато имам. Тогава се заражда онзи средновековен въпрос: кое е съществувало по-напред, кокошката или яйцето? Кое е съществувало по-напред, кесията или парите? Това е един дълбок въпрос, който засега ще оставим. За следния път ще ви задам тема № 1: „Произход на яйцето и кокошката“.
към беседата >>
Според вашата философия вие казвате: Аз имам нужда от една празна кесия, за да си турям в нея пари, когато имам.
Но ако отворите тази кесия и прочетете колко монети съдържа и кажете, че съдържа 100 монети, казвам: да, вие сте прави, познавате тази кесия. Тази кесия съществува за парите. Но ако отворя една празна кесия, мога ли да я познавам? Следователно, глупавите хора са празни кесии, а умните хора са пълни кесии. Пълната кесия можеш да я познаеш, а празната кесия можеш само да я подритнеш.
Според вашата философия вие казвате: Аз имам нужда от една празна кесия, за да си турям в нея пари, когато имам.
Тогава се заражда онзи средновековен въпрос: кое е съществувало по-напред, кокошката или яйцето? Кое е съществувало по-напред, кесията или парите? Това е един дълбок въпрос, който засега ще оставим. За следния път ще ви задам тема № 1: „Произход на яйцето и кокошката“. Тази тема ще я развиете философски, научно обосновано и доказано.
към беседата >>
Тогава се заражда онзи средновековен въпрос: кое е съществувало по-напред, кокошката или яйцето?
Тази кесия съществува за парите. Но ако отворя една празна кесия, мога ли да я познавам? Следователно, глупавите хора са празни кесии, а умните хора са пълни кесии. Пълната кесия можеш да я познаеш, а празната кесия можеш само да я подритнеш. Според вашата философия вие казвате: Аз имам нужда от една празна кесия, за да си турям в нея пари, когато имам.
Тогава се заражда онзи средновековен въпрос: кое е съществувало по-напред, кокошката или яйцето?
Кое е съществувало по-напред, кесията или парите? Това е един дълбок въпрос, който засега ще оставим. За следния път ще ви задам тема № 1: „Произход на яйцето и кокошката“. Тази тема ще я развиете философски, научно обосновано и доказано.
към беседата >>
Кое е съществувало по-напред, кесията или парите?
Но ако отворя една празна кесия, мога ли да я познавам? Следователно, глупавите хора са празни кесии, а умните хора са пълни кесии. Пълната кесия можеш да я познаеш, а празната кесия можеш само да я подритнеш. Според вашата философия вие казвате: Аз имам нужда от една празна кесия, за да си турям в нея пари, когато имам. Тогава се заражда онзи средновековен въпрос: кое е съществувало по-напред, кокошката или яйцето?
Кое е съществувало по-напред, кесията или парите?
Това е един дълбок въпрос, който засега ще оставим. За следния път ще ви задам тема № 1: „Произход на яйцето и кокошката“. Тази тема ще я развиете философски, научно обосновано и доказано.
към беседата >>
Това е един дълбок въпрос, който засега ще оставим.
Следователно, глупавите хора са празни кесии, а умните хора са пълни кесии. Пълната кесия можеш да я познаеш, а празната кесия можеш само да я подритнеш. Според вашата философия вие казвате: Аз имам нужда от една празна кесия, за да си турям в нея пари, когато имам. Тогава се заражда онзи средновековен въпрос: кое е съществувало по-напред, кокошката или яйцето? Кое е съществувало по-напред, кесията или парите?
Това е един дълбок въпрос, който засега ще оставим.
За следния път ще ви задам тема № 1: „Произход на яйцето и кокошката“. Тази тема ще я развиете философски, научно обосновано и доказано.
към беседата >>
За следния път ще ви задам тема № 1: „Произход на яйцето и кокошката“.
Пълната кесия можеш да я познаеш, а празната кесия можеш само да я подритнеш. Според вашата философия вие казвате: Аз имам нужда от една празна кесия, за да си турям в нея пари, когато имам. Тогава се заражда онзи средновековен въпрос: кое е съществувало по-напред, кокошката или яйцето? Кое е съществувало по-напред, кесията или парите? Това е един дълбок въпрос, който засега ще оставим.
За следния път ще ви задам тема № 1: „Произход на яйцето и кокошката“.
Тази тема ще я развиете философски, научно обосновано и доказано.
към беседата >>
Тази тема ще я развиете философски, научно обосновано и доказано.
Според вашата философия вие казвате: Аз имам нужда от една празна кесия, за да си турям в нея пари, когато имам. Тогава се заражда онзи средновековен въпрос: кое е съществувало по-напред, кокошката или яйцето? Кое е съществувало по-напред, кесията или парите? Това е един дълбок въпрос, който засега ще оставим. За следния път ще ви задам тема № 1: „Произход на яйцето и кокошката“.
Тази тема ще я развиете философски, научно обосновано и доказано.
към беседата >>
Важната мисъл, която ви оставям тази вечер във връзка с другите посторонни мисли, е, че животът е едно велико условие за проявление на разумното в света.
Важната мисъл, която ви оставям тази вечер във връзка с другите посторонни мисли, е, че животът е едно велико условие за проявление на разумното в света.
Радостите, това е пътят нагоре; скърбите, това е пътят надолу. Следователно, когато разумният живот се прояви в света, той носи със себе си скръбта като необходим указател на пътя. Затова разумните същества, когато се радват и благуват, всякога отделят половината от своето благо и го дават на онези, които страдат. По такъв начин те разрешават правилно задачите в живота.
към беседата >>
Тази вечер ще ви говоря върху „разумния живот“.
Тази вечер ще ви говоря върху „разумния живот“.
Съвременната наука определя живота по разни начини. Тя го определя в неговата проста форма, като подтик отвътре навън, т.е. от центъра към периферията. Окултната наука определя живота като едно условие за проявление на разумното в света. Затова разумният живот започва с проявяване на две преходни състояния – състояния на радост и скръб, но не тъй, както вие ги разбирате.
към беседата >>
Радостите, това е пътят нагоре; скърбите, това е пътят надолу.
Важната мисъл, която ви оставям тази вечер във връзка с другите посторонни мисли, е, че животът е едно велико условие за проявление на разумното в света.
Радостите, това е пътят нагоре; скърбите, това е пътят надолу.
Следователно, когато разумният живот се прояви в света, той носи със себе си скръбта като необходим указател на пътя. Затова разумните същества, когато се радват и благуват, всякога отделят половината от своето благо и го дават на онези, които страдат. По такъв начин те разрешават правилно задачите в живота.
към беседата >>
Съвременната наука определя живота по разни начини.
Тази вечер ще ви говоря върху „разумния живот“.
Съвременната наука определя живота по разни начини.
Тя го определя в неговата проста форма, като подтик отвътре навън, т.е. от центъра към периферията. Окултната наука определя живота като едно условие за проявление на разумното в света. Затова разумният живот започва с проявяване на две преходни състояния – състояния на радост и скръб, но не тъй, както вие ги разбирате. Скръбта, това е едно от великите условия в живота.
към беседата >>
Следователно, когато разумният живот се прояви в света, той носи със себе си скръбта като необходим указател на пътя.
Важната мисъл, която ви оставям тази вечер във връзка с другите посторонни мисли, е, че животът е едно велико условие за проявление на разумното в света. Радостите, това е пътят нагоре; скърбите, това е пътят надолу.
Следователно, когато разумният живот се прояви в света, той носи със себе си скръбта като необходим указател на пътя.
Затова разумните същества, когато се радват и благуват, всякога отделят половината от своето благо и го дават на онези, които страдат. По такъв начин те разрешават правилно задачите в живота.
към беседата >>
Тя го определя в неговата проста форма, като подтик отвътре навън, т.е.
Тази вечер ще ви говоря върху „разумния живот“. Съвременната наука определя живота по разни начини.
Тя го определя в неговата проста форма, като подтик отвътре навън, т.е.
от центъра към периферията. Окултната наука определя живота като едно условие за проявление на разумното в света. Затова разумният живот започва с проявяване на две преходни състояния – състояния на радост и скръб, но не тъй, както вие ги разбирате. Скръбта, това е едно от великите условия в живота. Няма по-велико благо от скръбта, затова тя предшества радостта.
към беседата >>
Затова разумните същества, когато се радват и благуват, всякога отделят половината от своето благо и го дават на онези, които страдат.
Важната мисъл, която ви оставям тази вечер във връзка с другите посторонни мисли, е, че животът е едно велико условие за проявление на разумното в света. Радостите, това е пътят нагоре; скърбите, това е пътят надолу. Следователно, когато разумният живот се прояви в света, той носи със себе си скръбта като необходим указател на пътя.
Затова разумните същества, когато се радват и благуват, всякога отделят половината от своето благо и го дават на онези, които страдат.
По такъв начин те разрешават правилно задачите в живота.
към беседата >>
от центъра към периферията.
Тази вечер ще ви говоря върху „разумния живот“. Съвременната наука определя живота по разни начини. Тя го определя в неговата проста форма, като подтик отвътре навън, т.е.
от центъра към периферията.
Окултната наука определя живота като едно условие за проявление на разумното в света. Затова разумният живот започва с проявяване на две преходни състояния – състояния на радост и скръб, но не тъй, както вие ги разбирате. Скръбта, това е едно от великите условия в живота. Няма по-велико благо от скръбта, затова тя предшества радостта. Тия състояния на скръб и радост графически може да се изразят по следния начин: от точка A нагоре започва едно движение към точка C.
към беседата >>
По такъв начин те разрешават правилно задачите в живота.
Важната мисъл, която ви оставям тази вечер във връзка с другите посторонни мисли, е, че животът е едно велико условие за проявление на разумното в света. Радостите, това е пътят нагоре; скърбите, това е пътят надолу. Следователно, когато разумният живот се прояви в света, той носи със себе си скръбта като необходим указател на пътя. Затова разумните същества, когато се радват и благуват, всякога отделят половината от своето благо и го дават на онези, които страдат.
По такъв начин те разрешават правилно задачите в живота.
към беседата >>
Окултната наука определя живота като едно условие за проявление на разумното в света.
Тази вечер ще ви говоря върху „разумния живот“. Съвременната наука определя живота по разни начини. Тя го определя в неговата проста форма, като подтик отвътре навън, т.е. от центъра към периферията.
Окултната наука определя живота като едно условие за проявление на разумното в света.
Затова разумният живот започва с проявяване на две преходни състояния – състояния на радост и скръб, но не тъй, както вие ги разбирате. Скръбта, това е едно от великите условия в живота. Няма по-велико благо от скръбта, затова тя предшества радостта. Тия състояния на скръб и радост графически може да се изразят по следния начин: от точка A нагоре започва едно движение към точка C.
към беседата >>
Аз ви говоря сега върху този въпрос, защото забелязвам, че често отпадате духом.
Аз ви говоря сега върху този въпрос, защото забелязвам, че често отпадате духом.
Някой път сте въодушевени, подигнати, мислите, че можете да направите всичко, но не се мине много време, виждам ви с оскубани пера и казвате: свърши се с нас! Казвам: чакайте, не бързайте, сега са ви изпаднали няколко перца, но няма да се мине дълго време и перцата ви пак ще поникнат. След 5–6 месеца наново ще можете да си хвръкнете нависоко, вашето равновесие ще се върне. Когато скърбиш много и когато се радваш много, и двете състояния са приятни. Не се обезсърчавайте!
към беседата >>
Затова разумният живот започва с проявяване на две преходни състояния – състояния на радост и скръб, но не тъй, както вие ги разбирате.
Тази вечер ще ви говоря върху „разумния живот“. Съвременната наука определя живота по разни начини. Тя го определя в неговата проста форма, като подтик отвътре навън, т.е. от центъра към периферията. Окултната наука определя живота като едно условие за проявление на разумното в света.
Затова разумният живот започва с проявяване на две преходни състояния – състояния на радост и скръб, но не тъй, както вие ги разбирате.
Скръбта, това е едно от великите условия в живота. Няма по-велико благо от скръбта, затова тя предшества радостта. Тия състояния на скръб и радост графически може да се изразят по следния начин: от точка A нагоре започва едно движение към точка C.
към беседата >>
Някой път сте въодушевени, подигнати, мислите, че можете да направите всичко, но не се мине много време, виждам ви с оскубани пера и казвате: свърши се с нас!
Аз ви говоря сега върху този въпрос, защото забелязвам, че често отпадате духом.
Някой път сте въодушевени, подигнати, мислите, че можете да направите всичко, но не се мине много време, виждам ви с оскубани пера и казвате: свърши се с нас!
Казвам: чакайте, не бързайте, сега са ви изпаднали няколко перца, но няма да се мине дълго време и перцата ви пак ще поникнат. След 5–6 месеца наново ще можете да си хвръкнете нависоко, вашето равновесие ще се върне. Когато скърбиш много и когато се радваш много, и двете състояния са приятни. Не се обезсърчавайте! – това е разумното в света.
към беседата >>
Скръбта, това е едно от великите условия в живота.
Съвременната наука определя живота по разни начини. Тя го определя в неговата проста форма, като подтик отвътре навън, т.е. от центъра към периферията. Окултната наука определя живота като едно условие за проявление на разумното в света. Затова разумният живот започва с проявяване на две преходни състояния – състояния на радост и скръб, но не тъй, както вие ги разбирате.
Скръбта, това е едно от великите условия в живота.
Няма по-велико благо от скръбта, затова тя предшества радостта. Тия състояния на скръб и радост графически може да се изразят по следния начин: от точка A нагоре започва едно движение към точка C.
към беседата >>
Казвам: чакайте, не бързайте, сега са ви изпаднали няколко перца, но няма да се мине дълго време и перцата ви пак ще поникнат.
Аз ви говоря сега върху този въпрос, защото забелязвам, че често отпадате духом. Някой път сте въодушевени, подигнати, мислите, че можете да направите всичко, но не се мине много време, виждам ви с оскубани пера и казвате: свърши се с нас!
Казвам: чакайте, не бързайте, сега са ви изпаднали няколко перца, но няма да се мине дълго време и перцата ви пак ще поникнат.
След 5–6 месеца наново ще можете да си хвръкнете нависоко, вашето равновесие ще се върне. Когато скърбиш много и когато се радваш много, и двете състояния са приятни. Не се обезсърчавайте! – това е разумното в света. Тъй трябва да постъпвате като ученици на Окултната школа, като ученици на Любовта.
към беседата >>
Няма по-велико благо от скръбта, затова тя предшества радостта.
Тя го определя в неговата проста форма, като подтик отвътре навън, т.е. от центъра към периферията. Окултната наука определя живота като едно условие за проявление на разумното в света. Затова разумният живот започва с проявяване на две преходни състояния – състояния на радост и скръб, но не тъй, както вие ги разбирате. Скръбта, това е едно от великите условия в живота.
Няма по-велико благо от скръбта, затова тя предшества радостта.
Тия състояния на скръб и радост графически може да се изразят по следния начин: от точка A нагоре започва едно движение към точка C.
към беседата >>
След 5–6 месеца наново ще можете да си хвръкнете нависоко, вашето равновесие ще се върне.
Аз ви говоря сега върху този въпрос, защото забелязвам, че често отпадате духом. Някой път сте въодушевени, подигнати, мислите, че можете да направите всичко, но не се мине много време, виждам ви с оскубани пера и казвате: свърши се с нас! Казвам: чакайте, не бързайте, сега са ви изпаднали няколко перца, но няма да се мине дълго време и перцата ви пак ще поникнат.
След 5–6 месеца наново ще можете да си хвръкнете нависоко, вашето равновесие ще се върне.
Когато скърбиш много и когато се радваш много, и двете състояния са приятни. Не се обезсърчавайте! – това е разумното в света. Тъй трябва да постъпвате като ученици на Окултната школа, като ученици на Любовта. Някои мислят, че имат по-гол ям а любов от другите.
към беседата >>
Тия състояния на скръб и радост графически може да се изразят по следния начин: от точка A нагоре започва едно движение към точка C.
от центъра към периферията. Окултната наука определя живота като едно условие за проявление на разумното в света. Затова разумният живот започва с проявяване на две преходни състояния – състояния на радост и скръб, но не тъй, както вие ги разбирате. Скръбта, това е едно от великите условия в живота. Няма по-велико благо от скръбта, затова тя предшества радостта.
Тия състояния на скръб и радост графически може да се изразят по следния начин: от точка A нагоре започва едно движение към точка C.
към беседата >>
Когато скърбиш много и когато се радваш много, и двете състояния са приятни.
Аз ви говоря сега върху този въпрос, защото забелязвам, че често отпадате духом. Някой път сте въодушевени, подигнати, мислите, че можете да направите всичко, но не се мине много време, виждам ви с оскубани пера и казвате: свърши се с нас! Казвам: чакайте, не бързайте, сега са ви изпаднали няколко перца, но няма да се мине дълго време и перцата ви пак ще поникнат. След 5–6 месеца наново ще можете да си хвръкнете нависоко, вашето равновесие ще се върне.
Когато скърбиш много и когато се радваш много, и двете състояния са приятни.
Не се обезсърчавайте! – това е разумното в света. Тъй трябва да постъпвате като ученици на Окултната школа, като ученици на Любовта. Някои мислят, че имат по-гол ям а любов от другите. Любовта не може да бъде нито по-голяма, нито по-малка.
към беседата >>
Туй движение е възходяще, което изразява възходящето състояние на ума.
Туй движение е възходяще, което изразява възходящето състояние на ума.
От точка C към точка B има друго движение надолу, което изразява низходящето състояние на сърцето. Третото движение пък е от точка B към точка A – примирителното състояние, което изразява творческото набиране на изразява творческото набиране на волевата енергия. Тъй могат да се класифицират и всичките състояния на радост и скръб в живота. Запример, при възходящето състояние от A към C вие харчите енергия, краката ви отмаляват, но понеже целта ви е високо нагоре, към C и се приближавате към нея, вие се радвате, защото щом стигнете в точка C, всичките жертви, които сте направили, ще се възнаградят. Дойдете ли в точка C, започва вече слизането към точка B, т. е.
към беседата >>
Не се обезсърчавайте!
Аз ви говоря сега върху този въпрос, защото забелязвам, че често отпадате духом. Някой път сте въодушевени, подигнати, мислите, че можете да направите всичко, но не се мине много време, виждам ви с оскубани пера и казвате: свърши се с нас! Казвам: чакайте, не бързайте, сега са ви изпаднали няколко перца, но няма да се мине дълго време и перцата ви пак ще поникнат. След 5–6 месеца наново ще можете да си хвръкнете нависоко, вашето равновесие ще се върне. Когато скърбиш много и когато се радваш много, и двете състояния са приятни.
Не се обезсърчавайте!
– това е разумното в света. Тъй трябва да постъпвате като ученици на Окултната школа, като ученици на Любовта. Някои мислят, че имат по-гол ям а любов от другите. Любовта не може да бъде нито по-голяма, нито по-малка.
към беседата >>
От точка C към точка B има друго движение надолу, което изразява низходящето състояние на сърцето.
Туй движение е възходяще, което изразява възходящето състояние на ума.
От точка C към точка B има друго движение надолу, което изразява низходящето състояние на сърцето.
Третото движение пък е от точка B към точка A – примирителното състояние, което изразява творческото набиране на изразява творческото набиране на волевата енергия. Тъй могат да се класифицират и всичките състояния на радост и скръб в живота. Запример, при възходящето състояние от A към C вие харчите енергия, краката ви отмаляват, но понеже целта ви е високо нагоре, към C и се приближавате към нея, вие се радвате, защото щом стигнете в точка C, всичките жертви, които сте направили, ще се възнаградят. Дойдете ли в точка C, започва вече слизането към точка B, т. е. започват страданията.
към беседата >>
– това е разумното в света.
Някой път сте въодушевени, подигнати, мислите, че можете да направите всичко, но не се мине много време, виждам ви с оскубани пера и казвате: свърши се с нас! Казвам: чакайте, не бързайте, сега са ви изпаднали няколко перца, но няма да се мине дълго време и перцата ви пак ще поникнат. След 5–6 месеца наново ще можете да си хвръкнете нависоко, вашето равновесие ще се върне. Когато скърбиш много и когато се радваш много, и двете състояния са приятни. Не се обезсърчавайте!
– това е разумното в света.
Тъй трябва да постъпвате като ученици на Окултната школа, като ученици на Любовта. Някои мислят, че имат по-гол ям а любов от другите. Любовта не може да бъде нито по-голяма, нито по-малка.
към беседата >>
Третото движение пък е от точка B към точка A – примирителното състояние, което изразява творческото набиране на изразява творческото набиране на волевата енергия.
Туй движение е възходяще, което изразява възходящето състояние на ума. От точка C към точка B има друго движение надолу, което изразява низходящето състояние на сърцето.
Третото движение пък е от точка B към точка A – примирителното състояние, което изразява творческото набиране на изразява творческото набиране на волевата енергия.
Тъй могат да се класифицират и всичките състояния на радост и скръб в живота. Запример, при възходящето състояние от A към C вие харчите енергия, краката ви отмаляват, но понеже целта ви е високо нагоре, към C и се приближавате към нея, вие се радвате, защото щом стигнете в точка C, всичките жертви, които сте направили, ще се възнаградят. Дойдете ли в точка C, започва вече слизането към точка B, т. е. започват страданията. Тогава вие казвате: всичко се свършва вече, няма накъде, ще се слиза надолу.
към беседата >>
Тъй трябва да постъпвате като ученици на Окултната школа, като ученици на Любовта.
Казвам: чакайте, не бързайте, сега са ви изпаднали няколко перца, но няма да се мине дълго време и перцата ви пак ще поникнат. След 5–6 месеца наново ще можете да си хвръкнете нависоко, вашето равновесие ще се върне. Когато скърбиш много и когато се радваш много, и двете състояния са приятни. Не се обезсърчавайте! – това е разумното в света.
Тъй трябва да постъпвате като ученици на Окултната школа, като ученици на Любовта.
Някои мислят, че имат по-гол ям а любов от другите. Любовта не може да бъде нито по-голяма, нито по-малка.
към беседата >>
Тъй могат да се класифицират и всичките състояния на радост и скръб в живота.
Туй движение е възходяще, което изразява възходящето състояние на ума. От точка C към точка B има друго движение надолу, което изразява низходящето състояние на сърцето. Третото движение пък е от точка B към точка A – примирителното състояние, което изразява творческото набиране на изразява творческото набиране на волевата енергия.
Тъй могат да се класифицират и всичките състояния на радост и скръб в живота.
Запример, при възходящето състояние от A към C вие харчите енергия, краката ви отмаляват, но понеже целта ви е високо нагоре, към C и се приближавате към нея, вие се радвате, защото щом стигнете в точка C, всичките жертви, които сте направили, ще се възнаградят. Дойдете ли в точка C, започва вече слизането към точка B, т. е. започват страданията. Тогава вие казвате: всичко се свършва вече, няма накъде, ще се слиза надолу. Обаче страните AC и CB постоянно се движат, а същевременно постоянно се увеличават и скъсяват, вследствие на което вие имате по-големи и по-малки радости и скърби.
към беседата >>
Някои мислят, че имат по-гол ям а любов от другите.
След 5–6 месеца наново ще можете да си хвръкнете нависоко, вашето равновесие ще се върне. Когато скърбиш много и когато се радваш много, и двете състояния са приятни. Не се обезсърчавайте! – това е разумното в света. Тъй трябва да постъпвате като ученици на Окултната школа, като ученици на Любовта.
Някои мислят, че имат по-гол ям а любов от другите.
Любовта не може да бъде нито по-голяма, нито по-малка.
към беседата >>
Запример, при възходящето състояние от A към C вие харчите енергия, краката ви отмаляват, но понеже целта ви е високо нагоре, към C и се приближавате към нея, вие се радвате, защото щом стигнете в точка C, всичките жертви, които сте направили, ще се възнаградят.
Туй движение е възходяще, което изразява възходящето състояние на ума. От точка C към точка B има друго движение надолу, което изразява низходящето състояние на сърцето. Третото движение пък е от точка B към точка A – примирителното състояние, което изразява творческото набиране на изразява творческото набиране на волевата енергия. Тъй могат да се класифицират и всичките състояния на радост и скръб в живота.
Запример, при възходящето състояние от A към C вие харчите енергия, краката ви отмаляват, но понеже целта ви е високо нагоре, към C и се приближавате към нея, вие се радвате, защото щом стигнете в точка C, всичките жертви, които сте направили, ще се възнаградят.
Дойдете ли в точка C, започва вече слизането към точка B, т. е. започват страданията. Тогава вие казвате: всичко се свършва вече, няма накъде, ще се слиза надолу. Обаче страните AC и CB постоянно се движат, а същевременно постоянно се увеличават и скъсяват, вследствие на което вие имате по-големи и по-малки радости и скърби. Засега се спирам само върху тия две състояния: CA и CB.
към беседата >>
Любовта не може да бъде нито по-голяма, нито по-малка.
Когато скърбиш много и когато се радваш много, и двете състояния са приятни. Не се обезсърчавайте! – това е разумното в света. Тъй трябва да постъпвате като ученици на Окултната школа, като ученици на Любовта. Някои мислят, че имат по-гол ям а любов от другите.
Любовта не може да бъде нито по-голяма, нито по-малка.
към беседата >>
Дойдете ли в точка C, започва вече слизането към точка B, т. е.
Туй движение е възходяще, което изразява възходящето състояние на ума. От точка C към точка B има друго движение надолу, което изразява низходящето състояние на сърцето. Третото движение пък е от точка B към точка A – примирителното състояние, което изразява творческото набиране на изразява творческото набиране на волевата енергия. Тъй могат да се класифицират и всичките състояния на радост и скръб в живота. Запример, при възходящето състояние от A към C вие харчите енергия, краката ви отмаляват, но понеже целта ви е високо нагоре, към C и се приближавате към нея, вие се радвате, защото щом стигнете в точка C, всичките жертви, които сте направили, ще се възнаградят.
Дойдете ли в точка C, започва вече слизането към точка B, т. е.
започват страданията. Тогава вие казвате: всичко се свършва вече, няма накъде, ще се слиза надолу. Обаче страните AC и CB постоянно се движат, а същевременно постоянно се увеличават и скъсяват, вследствие на което вие имате по-големи и по-малки радости и скърби. Засега се спирам само върху тия две състояния: CA и CB. Друг път ще ви обясня как се свързват двете точки A и B и каква роля играят в живота.
към беседата >>
Всички вие трябва да се стремите към здраво разсъждение, а не към обикновеното разсъждение.
Всички вие трябва да се стремите към здраво разсъждение, а не към обикновеното разсъждение.
Щом започнеш да страдаш много, ще разсъждаваш защо страдаш, кои са причините и т. н. Това ви е необходимо, за да извлечете полза от тия страдания. Имайте предвид, че когато ви дойде една голяма радост, зад нея седи една голяма скръб; и когато ви сполети някоя голяма скръб, зад нея седи една голяма радост. Например, някой ваш чичо умира и ви оставя едно голямо наследство от 10 милиона лева. Вие се зарадвате.
към беседата >>
започват страданията.
От точка C към точка B има друго движение надолу, което изразява низходящето състояние на сърцето. Третото движение пък е от точка B към точка A – примирителното състояние, което изразява творческото набиране на изразява творческото набиране на волевата енергия. Тъй могат да се класифицират и всичките състояния на радост и скръб в живота. Запример, при възходящето състояние от A към C вие харчите енергия, краката ви отмаляват, но понеже целта ви е високо нагоре, към C и се приближавате към нея, вие се радвате, защото щом стигнете в точка C, всичките жертви, които сте направили, ще се възнаградят. Дойдете ли в точка C, започва вече слизането към точка B, т. е.
започват страданията.
Тогава вие казвате: всичко се свършва вече, няма накъде, ще се слиза надолу. Обаче страните AC и CB постоянно се движат, а същевременно постоянно се увеличават и скъсяват, вследствие на което вие имате по-големи и по-малки радости и скърби. Засега се спирам само върху тия две състояния: CA и CB. Друг път ще ви обясня как се свързват двете точки A и B и каква роля играят в живота. Понякога вие предизвиквате страданията преждевременно, а то става всякога, когато предизвиквате и радостите преждевременно.
към беседата >>
Щом започнеш да страдаш много, ще разсъждаваш защо страдаш, кои са причините и т. н.
Всички вие трябва да се стремите към здраво разсъждение, а не към обикновеното разсъждение.
Щом започнеш да страдаш много, ще разсъждаваш защо страдаш, кои са причините и т. н.
Това ви е необходимо, за да извлечете полза от тия страдания. Имайте предвид, че когато ви дойде една голяма радост, зад нея седи една голяма скръб; и когато ви сполети някоя голяма скръб, зад нея седи една голяма радост. Например, някой ваш чичо умира и ви оставя едно голямо наследство от 10 милиона лева. Вие се зарадвате. Но зад тази радост седят големи нещастия.
към беседата >>
Тогава вие казвате: всичко се свършва вече, няма накъде, ще се слиза надолу.
Третото движение пък е от точка B към точка A – примирителното състояние, което изразява творческото набиране на изразява творческото набиране на волевата енергия. Тъй могат да се класифицират и всичките състояния на радост и скръб в живота. Запример, при възходящето състояние от A към C вие харчите енергия, краката ви отмаляват, но понеже целта ви е високо нагоре, към C и се приближавате към нея, вие се радвате, защото щом стигнете в точка C, всичките жертви, които сте направили, ще се възнаградят. Дойдете ли в точка C, започва вече слизането към точка B, т. е. започват страданията.
Тогава вие казвате: всичко се свършва вече, няма накъде, ще се слиза надолу.
Обаче страните AC и CB постоянно се движат, а същевременно постоянно се увеличават и скъсяват, вследствие на което вие имате по-големи и по-малки радости и скърби. Засега се спирам само върху тия две състояния: CA и CB. Друг път ще ви обясня как се свързват двете точки A и B и каква роля играят в живота. Понякога вие предизвиквате страданията преждевременно, а то става всякога, когато предизвиквате и радостите преждевременно. Следователно, ако вие оставите нещата да текат по своя Божествен, естествен път, по законите, които природата е определила, страданията и радостите ще идват у вас точно на време и животът ви тогава ще бъде приятен и осмислен.
към беседата >>
Това ви е необходимо, за да извлечете полза от тия страдания.
Всички вие трябва да се стремите към здраво разсъждение, а не към обикновеното разсъждение. Щом започнеш да страдаш много, ще разсъждаваш защо страдаш, кои са причините и т. н.
Това ви е необходимо, за да извлечете полза от тия страдания.
Имайте предвид, че когато ви дойде една голяма радост, зад нея седи една голяма скръб; и когато ви сполети някоя голяма скръб, зад нея седи една голяма радост. Например, някой ваш чичо умира и ви оставя едно голямо наследство от 10 милиона лева. Вие се зарадвате. Но зад тази радост седят големи нещастия. Какви нещастия ще ви последват например?
към беседата >>
Обаче страните AC и CB постоянно се движат, а същевременно постоянно се увеличават и скъсяват, вследствие на което вие имате по-големи и по-малки радости и скърби.
Тъй могат да се класифицират и всичките състояния на радост и скръб в живота. Запример, при възходящето състояние от A към C вие харчите енергия, краката ви отмаляват, но понеже целта ви е високо нагоре, към C и се приближавате към нея, вие се радвате, защото щом стигнете в точка C, всичките жертви, които сте направили, ще се възнаградят. Дойдете ли в точка C, започва вече слизането към точка B, т. е. започват страданията. Тогава вие казвате: всичко се свършва вече, няма накъде, ще се слиза надолу.
Обаче страните AC и CB постоянно се движат, а същевременно постоянно се увеличават и скъсяват, вследствие на което вие имате по-големи и по-малки радости и скърби.
Засега се спирам само върху тия две състояния: CA и CB. Друг път ще ви обясня как се свързват двете точки A и B и каква роля играят в живота. Понякога вие предизвиквате страданията преждевременно, а то става всякога, когато предизвиквате и радостите преждевременно. Следователно, ако вие оставите нещата да текат по своя Божествен, естествен път, по законите, които природата е определила, страданията и радостите ще идват у вас точно на време и животът ви тогава ще бъде приятен и осмислен. Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека да търси радостта?
към беседата >>
Имайте предвид, че когато ви дойде една голяма радост, зад нея седи една голяма скръб; и когато ви сполети някоя голяма скръб, зад нея седи една голяма радост.
Всички вие трябва да се стремите към здраво разсъждение, а не към обикновеното разсъждение. Щом започнеш да страдаш много, ще разсъждаваш защо страдаш, кои са причините и т. н. Това ви е необходимо, за да извлечете полза от тия страдания.
Имайте предвид, че когато ви дойде една голяма радост, зад нея седи една голяма скръб; и когато ви сполети някоя голяма скръб, зад нея седи една голяма радост.
Например, някой ваш чичо умира и ви оставя едно голямо наследство от 10 милиона лева. Вие се зарадвате. Но зад тази радост седят големи нещастия. Какви нещастия ще ви последват например? Ами че вие дотогава сте имали вяра в Бога, обичали сте своите ближни, но след като забогатеете, вие се отдръпвате от всички хора, започвате да мислите само за себе си, загубвате вяра в ближните си, ставате краен егоист.
към беседата >>
Засега се спирам само върху тия две състояния: CA и CB.
Запример, при възходящето състояние от A към C вие харчите енергия, краката ви отмаляват, но понеже целта ви е високо нагоре, към C и се приближавате към нея, вие се радвате, защото щом стигнете в точка C, всичките жертви, които сте направили, ще се възнаградят. Дойдете ли в точка C, започва вече слизането към точка B, т. е. започват страданията. Тогава вие казвате: всичко се свършва вече, няма накъде, ще се слиза надолу. Обаче страните AC и CB постоянно се движат, а същевременно постоянно се увеличават и скъсяват, вследствие на което вие имате по-големи и по-малки радости и скърби.
Засега се спирам само върху тия две състояния: CA и CB.
Друг път ще ви обясня как се свързват двете точки A и B и каква роля играят в живота. Понякога вие предизвиквате страданията преждевременно, а то става всякога, когато предизвиквате и радостите преждевременно. Следователно, ако вие оставите нещата да текат по своя Божествен, естествен път, по законите, които природата е определила, страданията и радостите ще идват у вас точно на време и животът ви тогава ще бъде приятен и осмислен. Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека да търси радостта? Какво е забелязано при радостите и страданията в живота?
към беседата >>
Например, някой ваш чичо умира и ви оставя едно голямо наследство от 10 милиона лева.
Всички вие трябва да се стремите към здраво разсъждение, а не към обикновеното разсъждение. Щом започнеш да страдаш много, ще разсъждаваш защо страдаш, кои са причините и т. н. Това ви е необходимо, за да извлечете полза от тия страдания. Имайте предвид, че когато ви дойде една голяма радост, зад нея седи една голяма скръб; и когато ви сполети някоя голяма скръб, зад нея седи една голяма радост.
Например, някой ваш чичо умира и ви оставя едно голямо наследство от 10 милиона лева.
Вие се зарадвате. Но зад тази радост седят големи нещастия. Какви нещастия ще ви последват например? Ами че вие дотогава сте имали вяра в Бога, обичали сте своите ближни, но след като забогатеете, вие се отдръпвате от всички хора, започвате да мислите само за себе си, загубвате вяра в ближните си, ставате краен егоист. Всичко това носи вашето нещастие.
към беседата >>
Друг път ще ви обясня как се свързват двете точки A и B и каква роля играят в живота.
Дойдете ли в точка C, започва вече слизането към точка B, т. е. започват страданията. Тогава вие казвате: всичко се свършва вече, няма накъде, ще се слиза надолу. Обаче страните AC и CB постоянно се движат, а същевременно постоянно се увеличават и скъсяват, вследствие на което вие имате по-големи и по-малки радости и скърби. Засега се спирам само върху тия две състояния: CA и CB.
Друг път ще ви обясня как се свързват двете точки A и B и каква роля играят в живота.
Понякога вие предизвиквате страданията преждевременно, а то става всякога, когато предизвиквате и радостите преждевременно. Следователно, ако вие оставите нещата да текат по своя Божествен, естествен път, по законите, които природата е определила, страданията и радостите ще идват у вас точно на време и животът ви тогава ще бъде приятен и осмислен. Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека да търси радостта? Какво е забелязано при радостите и страданията в живота? – Всяка радост за едно същество е скръб за друго същество.
към беседата >>
Вие се зарадвате.
Всички вие трябва да се стремите към здраво разсъждение, а не към обикновеното разсъждение. Щом започнеш да страдаш много, ще разсъждаваш защо страдаш, кои са причините и т. н. Това ви е необходимо, за да извлечете полза от тия страдания. Имайте предвид, че когато ви дойде една голяма радост, зад нея седи една голяма скръб; и когато ви сполети някоя голяма скръб, зад нея седи една голяма радост. Например, някой ваш чичо умира и ви оставя едно голямо наследство от 10 милиона лева.
Вие се зарадвате.
Но зад тази радост седят големи нещастия. Какви нещастия ще ви последват например? Ами че вие дотогава сте имали вяра в Бога, обичали сте своите ближни, но след като забогатеете, вие се отдръпвате от всички хора, започвате да мислите само за себе си, загубвате вяра в ближните си, ставате краен егоист. Всичко това носи вашето нещастие. Но ако при това си богатство можете да запазите вярата си в Бога и обичта си към ближните, това богатство ще бъде за вас едно благо.
към беседата >>
Понякога вие предизвиквате страданията преждевременно, а то става всякога, когато предизвиквате и радостите преждевременно.
започват страданията. Тогава вие казвате: всичко се свършва вече, няма накъде, ще се слиза надолу. Обаче страните AC и CB постоянно се движат, а същевременно постоянно се увеличават и скъсяват, вследствие на което вие имате по-големи и по-малки радости и скърби. Засега се спирам само върху тия две състояния: CA и CB. Друг път ще ви обясня как се свързват двете точки A и B и каква роля играят в живота.
Понякога вие предизвиквате страданията преждевременно, а то става всякога, когато предизвиквате и радостите преждевременно.
Следователно, ако вие оставите нещата да текат по своя Божествен, естествен път, по законите, които природата е определила, страданията и радостите ще идват у вас точно на време и животът ви тогава ще бъде приятен и осмислен. Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека да търси радостта? Какво е забелязано при радостите и страданията в живота? – Всяка радост за едно същество е скръб за друго същество. И обратно: скръбта за едно същество е радост за друго същество.
към беседата >>
Но зад тази радост седят големи нещастия.
Щом започнеш да страдаш много, ще разсъждаваш защо страдаш, кои са причините и т. н. Това ви е необходимо, за да извлечете полза от тия страдания. Имайте предвид, че когато ви дойде една голяма радост, зад нея седи една голяма скръб; и когато ви сполети някоя голяма скръб, зад нея седи една голяма радост. Например, някой ваш чичо умира и ви оставя едно голямо наследство от 10 милиона лева. Вие се зарадвате.
Но зад тази радост седят големи нещастия.
Какви нещастия ще ви последват например? Ами че вие дотогава сте имали вяра в Бога, обичали сте своите ближни, но след като забогатеете, вие се отдръпвате от всички хора, започвате да мислите само за себе си, загубвате вяра в ближните си, ставате краен егоист. Всичко това носи вашето нещастие. Но ако при това си богатство можете да запазите вярата си в Бога и обичта си към ближните, това богатство ще бъде за вас едно благо. Ако пък богатството ви донесе едно голямо нещастие, то не ви е потребно.
към беседата >>
Следователно, ако вие оставите нещата да текат по своя Божествен, естествен път, по законите, които природата е определила, страданията и радостите ще идват у вас точно на време и животът ви тогава ще бъде приятен и осмислен.
Тогава вие казвате: всичко се свършва вече, няма накъде, ще се слиза надолу. Обаче страните AC и CB постоянно се движат, а същевременно постоянно се увеличават и скъсяват, вследствие на което вие имате по-големи и по-малки радости и скърби. Засега се спирам само върху тия две състояния: CA и CB. Друг път ще ви обясня как се свързват двете точки A и B и каква роля играят в живота. Понякога вие предизвиквате страданията преждевременно, а то става всякога, когато предизвиквате и радостите преждевременно.
Следователно, ако вие оставите нещата да текат по своя Божествен, естествен път, по законите, които природата е определила, страданията и радостите ще идват у вас точно на време и животът ви тогава ще бъде приятен и осмислен.
Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека да търси радостта? Какво е забелязано при радостите и страданията в живота? – Всяка радост за едно същество е скръб за друго същество. И обратно: скръбта за едно същество е радост за друго същество. Конят, върху гърба на който язди някой човек, страда, но за човека това е приятност, даже голяма радост.
към беседата >>
Какви нещастия ще ви последват например?
Това ви е необходимо, за да извлечете полза от тия страдания. Имайте предвид, че когато ви дойде една голяма радост, зад нея седи една голяма скръб; и когато ви сполети някоя голяма скръб, зад нея седи една голяма радост. Например, някой ваш чичо умира и ви оставя едно голямо наследство от 10 милиона лева. Вие се зарадвате. Но зад тази радост седят големи нещастия.
Какви нещастия ще ви последват например?
Ами че вие дотогава сте имали вяра в Бога, обичали сте своите ближни, но след като забогатеете, вие се отдръпвате от всички хора, започвате да мислите само за себе си, загубвате вяра в ближните си, ставате краен егоист. Всичко това носи вашето нещастие. Но ако при това си богатство можете да запазите вярата си в Бога и обичта си към ближните, това богатство ще бъде за вас едно благо. Ако пък богатството ви донесе едно голямо нещастие, то не ви е потребно. Вие ще ми възразите: как ще свършим университет без пари?
към беседата >>
Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека да търси радостта?
Обаче страните AC и CB постоянно се движат, а същевременно постоянно се увеличават и скъсяват, вследствие на което вие имате по-големи и по-малки радости и скърби. Засега се спирам само върху тия две състояния: CA и CB. Друг път ще ви обясня как се свързват двете точки A и B и каква роля играят в живота. Понякога вие предизвиквате страданията преждевременно, а то става всякога, когато предизвиквате и радостите преждевременно. Следователно, ако вие оставите нещата да текат по своя Божествен, естествен път, по законите, които природата е определила, страданията и радостите ще идват у вас точно на време и животът ви тогава ще бъде приятен и осмислен.
Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека да търси радостта?
Какво е забелязано при радостите и страданията в живота? – Всяка радост за едно същество е скръб за друго същество. И обратно: скръбта за едно същество е радост за друго същество. Конят, върху гърба на който язди някой човек, страда, но за човека това е приятност, даже голяма радост. Значи радостта за човека не е радост и за коня.
към беседата >>
Ами че вие дотогава сте имали вяра в Бога, обичали сте своите ближни, но след като забогатеете, вие се отдръпвате от всички хора, започвате да мислите само за себе си, загубвате вяра в ближните си, ставате краен егоист.
Имайте предвид, че когато ви дойде една голяма радост, зад нея седи една голяма скръб; и когато ви сполети някоя голяма скръб, зад нея седи една голяма радост. Например, някой ваш чичо умира и ви оставя едно голямо наследство от 10 милиона лева. Вие се зарадвате. Но зад тази радост седят големи нещастия. Какви нещастия ще ви последват например?
Ами че вие дотогава сте имали вяра в Бога, обичали сте своите ближни, но след като забогатеете, вие се отдръпвате от всички хора, започвате да мислите само за себе си, загубвате вяра в ближните си, ставате краен егоист.
Всичко това носи вашето нещастие. Но ако при това си богатство можете да запазите вярата си в Бога и обичта си към ближните, това богатство ще бъде за вас едно благо. Ако пък богатството ви донесе едно голямо нещастие, то не ви е потребно. Вие ще ми възразите: как ще свършим университет без пари? Чудни сте вие!
към беседата >>
Какво е забелязано при радостите и страданията в живота?
Засега се спирам само върху тия две състояния: CA и CB. Друг път ще ви обясня как се свързват двете точки A и B и каква роля играят в живота. Понякога вие предизвиквате страданията преждевременно, а то става всякога, когато предизвиквате и радостите преждевременно. Следователно, ако вие оставите нещата да текат по своя Божествен, естествен път, по законите, които природата е определила, страданията и радостите ще идват у вас точно на време и животът ви тогава ще бъде приятен и осмислен. Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека да търси радостта?
Какво е забелязано при радостите и страданията в живота?
– Всяка радост за едно същество е скръб за друго същество. И обратно: скръбта за едно същество е радост за друго същество. Конят, върху гърба на който язди някой човек, страда, но за човека това е приятност, даже голяма радост. Значи радостта за човека не е радост и за коня. Но ако конят на този човек успее да избяга някъде в гората, той се радва, скача, защото е свободен.
към беседата >>
Всичко това носи вашето нещастие.
Например, някой ваш чичо умира и ви оставя едно голямо наследство от 10 милиона лева. Вие се зарадвате. Но зад тази радост седят големи нещастия. Какви нещастия ще ви последват например? Ами че вие дотогава сте имали вяра в Бога, обичали сте своите ближни, но след като забогатеете, вие се отдръпвате от всички хора, започвате да мислите само за себе си, загубвате вяра в ближните си, ставате краен егоист.
Всичко това носи вашето нещастие.
Но ако при това си богатство можете да запазите вярата си в Бога и обичта си към ближните, това богатство ще бъде за вас едно благо. Ако пък богатството ви донесе едно голямо нещастие, то не ви е потребно. Вие ще ми възразите: как ще свършим университет без пари? Чудни сте вие! С пари ли се свършва университетът?
към беседата >>
– Всяка радост за едно същество е скръб за друго същество.
Друг път ще ви обясня как се свързват двете точки A и B и каква роля играят в живота. Понякога вие предизвиквате страданията преждевременно, а то става всякога, когато предизвиквате и радостите преждевременно. Следователно, ако вие оставите нещата да текат по своя Божествен, естествен път, по законите, които природата е определила, страданията и радостите ще идват у вас точно на време и животът ви тогава ще бъде приятен и осмислен. Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека да търси радостта? Какво е забелязано при радостите и страданията в живота?
– Всяка радост за едно същество е скръб за друго същество.
И обратно: скръбта за едно същество е радост за друго същество. Конят, върху гърба на който язди някой човек, страда, но за човека това е приятност, даже голяма радост. Значи радостта за човека не е радост и за коня. Но ако конят на този човек успее да избяга някъде в гората, той се радва, скача, защото е свободен. В този случай пък човекът скърби.
към беседата >>
Но ако при това си богатство можете да запазите вярата си в Бога и обичта си към ближните, това богатство ще бъде за вас едно благо.
Вие се зарадвате. Но зад тази радост седят големи нещастия. Какви нещастия ще ви последват например? Ами че вие дотогава сте имали вяра в Бога, обичали сте своите ближни, но след като забогатеете, вие се отдръпвате от всички хора, започвате да мислите само за себе си, загубвате вяра в ближните си, ставате краен егоист. Всичко това носи вашето нещастие.
Но ако при това си богатство можете да запазите вярата си в Бога и обичта си към ближните, това богатство ще бъде за вас едно благо.
Ако пък богатството ви донесе едно голямо нещастие, то не ви е потребно. Вие ще ми възразите: как ще свършим университет без пари? Чудни сте вие! С пари ли се свършва университетът? Туй, което ви помага да свършите университета, това е вашият ум, който Бог ви дал, а парите в този случай са заблуждение за вас.
към беседата >>
И обратно: скръбта за едно същество е радост за друго същество.
Понякога вие предизвиквате страданията преждевременно, а то става всякога, когато предизвиквате и радостите преждевременно. Следователно, ако вие оставите нещата да текат по своя Божествен, естествен път, по законите, които природата е определила, страданията и радостите ще идват у вас точно на време и животът ви тогава ще бъде приятен и осмислен. Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека да търси радостта? Какво е забелязано при радостите и страданията в живота? – Всяка радост за едно същество е скръб за друго същество.
И обратно: скръбта за едно същество е радост за друго същество.
Конят, върху гърба на който язди някой човек, страда, но за човека това е приятност, даже голяма радост. Значи радостта за човека не е радост и за коня. Но ако конят на този човек успее да избяга някъде в гората, той се радва, скача, защото е свободен. В този случай пък човекът скърби. Казвам: когато ти яздеше коня, радваше се, а сега конят се радва – значи състоянията се сменят.
към беседата >>
Ако пък богатството ви донесе едно голямо нещастие, то не ви е потребно.
Но зад тази радост седят големи нещастия. Какви нещастия ще ви последват например? Ами че вие дотогава сте имали вяра в Бога, обичали сте своите ближни, но след като забогатеете, вие се отдръпвате от всички хора, започвате да мислите само за себе си, загубвате вяра в ближните си, ставате краен егоист. Всичко това носи вашето нещастие. Но ако при това си богатство можете да запазите вярата си в Бога и обичта си към ближните, това богатство ще бъде за вас едно благо.
Ако пък богатството ви донесе едно голямо нещастие, то не ви е потребно.
Вие ще ми възразите: как ще свършим университет без пари? Чудни сте вие! С пари ли се свършва университетът? Туй, което ви помага да свършите университета, това е вашият ум, който Бог ви дал, а парите в този случай са заблуждение за вас. Ако отидете в Америка, ще видите, че там има много бедни студенти и студентки, които свършват университета с успех само като ходят при някои богати хора и им помагат: палят им печки, работят в домовете им каквото намерят.
към беседата >>
Конят, върху гърба на който язди някой човек, страда, но за човека това е приятност, даже голяма радост.
Следователно, ако вие оставите нещата да текат по своя Божествен, естествен път, по законите, които природата е определила, страданията и радостите ще идват у вас точно на време и животът ви тогава ще бъде приятен и осмислен. Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека да търси радостта? Какво е забелязано при радостите и страданията в живота? – Всяка радост за едно същество е скръб за друго същество. И обратно: скръбта за едно същество е радост за друго същество.
Конят, върху гърба на който язди някой човек, страда, но за човека това е приятност, даже голяма радост.
Значи радостта за човека не е радост и за коня. Но ако конят на този човек успее да избяга някъде в гората, той се радва, скача, защото е свободен. В този случай пък човекът скърби. Казвам: когато ти яздеше коня, радваше се, а сега конят се радва – значи състоянията се сменят. Човекът казва: отиде ми конят!
към беседата >>
Вие ще ми възразите: как ще свършим университет без пари?
Какви нещастия ще ви последват например? Ами че вие дотогава сте имали вяра в Бога, обичали сте своите ближни, но след като забогатеете, вие се отдръпвате от всички хора, започвате да мислите само за себе си, загубвате вяра в ближните си, ставате краен егоист. Всичко това носи вашето нещастие. Но ако при това си богатство можете да запазите вярата си в Бога и обичта си към ближните, това богатство ще бъде за вас едно благо. Ако пък богатството ви донесе едно голямо нещастие, то не ви е потребно.
Вие ще ми възразите: как ще свършим университет без пари?
Чудни сте вие! С пари ли се свършва университетът? Туй, което ви помага да свършите университета, това е вашият ум, който Бог ви дал, а парите в този случай са заблуждение за вас. Ако отидете в Америка, ще видите, че там има много бедни студенти и студентки, които свършват университета с успех само като ходят при някои богати хора и им помагат: палят им печки, работят в домовете им каквото намерят. Някъде пък ще срещнете богати американски синове, бащите на които харчат по 40–50 000 долари годишно, но те не могат да свършат нищо.
към беседата >>
Значи радостта за човека не е радост и за коня.
Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека да търси радостта? Какво е забелязано при радостите и страданията в живота? – Всяка радост за едно същество е скръб за друго същество. И обратно: скръбта за едно същество е радост за друго същество. Конят, върху гърба на който язди някой човек, страда, но за човека това е приятност, даже голяма радост.
Значи радостта за човека не е радост и за коня.
Но ако конят на този човек успее да избяга някъде в гората, той се радва, скача, защото е свободен. В този случай пък човекът скърби. Казвам: когато ти яздеше коня, радваше се, а сега конят се радва – значи състоянията се сменят. Човекът казва: отиде ми конят! Как ще пътувам пеш?
към беседата >>
Чудни сте вие!
Ами че вие дотогава сте имали вяра в Бога, обичали сте своите ближни, но след като забогатеете, вие се отдръпвате от всички хора, започвате да мислите само за себе си, загубвате вяра в ближните си, ставате краен егоист. Всичко това носи вашето нещастие. Но ако при това си богатство можете да запазите вярата си в Бога и обичта си към ближните, това богатство ще бъде за вас едно благо. Ако пък богатството ви донесе едно голямо нещастие, то не ви е потребно. Вие ще ми възразите: как ще свършим университет без пари?
Чудни сте вие!
С пари ли се свършва университетът? Туй, което ви помага да свършите университета, това е вашият ум, който Бог ви дал, а парите в този случай са заблуждение за вас. Ако отидете в Америка, ще видите, че там има много бедни студенти и студентки, които свършват университета с успех само като ходят при някои богати хора и им помагат: палят им печки, работят в домовете им каквото намерят. Някъде пък ще срещнете богати американски синове, бащите на които харчат по 40–50 000 долари годишно, но те не могат да свършат нищо. Има изключения и за богатските синове, както и за бедните, но искам да кажа, че силата не е в парите.
към беседата >>
Но ако конят на този човек успее да избяга някъде в гората, той се радва, скача, защото е свободен.
Какво е забелязано при радостите и страданията в живота? – Всяка радост за едно същество е скръб за друго същество. И обратно: скръбта за едно същество е радост за друго същество. Конят, върху гърба на който язди някой човек, страда, но за човека това е приятност, даже голяма радост. Значи радостта за човека не е радост и за коня.
Но ако конят на този човек успее да избяга някъде в гората, той се радва, скача, защото е свободен.
В този случай пък човекът скърби. Казвам: когато ти яздеше коня, радваше се, а сега конят се радва – значи състоянията се сменят. Човекът казва: отиде ми конят! Как ще пътувам пеш? Когато господарят се радва, слугата скърби; когато слугата се радва, господарят скърби.
към беседата >>
С пари ли се свършва университетът?
Всичко това носи вашето нещастие. Но ако при това си богатство можете да запазите вярата си в Бога и обичта си към ближните, това богатство ще бъде за вас едно благо. Ако пък богатството ви донесе едно голямо нещастие, то не ви е потребно. Вие ще ми възразите: как ще свършим университет без пари? Чудни сте вие!
С пари ли се свършва университетът?
Туй, което ви помага да свършите университета, това е вашият ум, който Бог ви дал, а парите в този случай са заблуждение за вас. Ако отидете в Америка, ще видите, че там има много бедни студенти и студентки, които свършват университета с успех само като ходят при някои богати хора и им помагат: палят им печки, работят в домовете им каквото намерят. Някъде пък ще срещнете богати американски синове, бащите на които харчат по 40–50 000 долари годишно, но те не могат да свършат нищо. Има изключения и за богатските синове, както и за бедните, но искам да кажа, че силата не е в парите. Бедни има и между богатите, бедни има и между бедните.
към беседата >>
В този случай пък човекът скърби.
– Всяка радост за едно същество е скръб за друго същество. И обратно: скръбта за едно същество е радост за друго същество. Конят, върху гърба на който язди някой човек, страда, но за човека това е приятност, даже голяма радост. Значи радостта за човека не е радост и за коня. Но ако конят на този човек успее да избяга някъде в гората, той се радва, скача, защото е свободен.
В този случай пък човекът скърби.
Казвам: когато ти яздеше коня, радваше се, а сега конят се радва – значи състоянията се сменят. Човекът казва: отиде ми конят! Как ще пътувам пеш? Когато господарят се радва, слугата скърби; когато слугата се радва, господарят скърби. Това не е абсолютен закон, но то е само съотношение на известни сили.
към беседата >>
Туй, което ви помага да свършите университета, това е вашият ум, който Бог ви дал, а парите в този случай са заблуждение за вас.
Но ако при това си богатство можете да запазите вярата си в Бога и обичта си към ближните, това богатство ще бъде за вас едно благо. Ако пък богатството ви донесе едно голямо нещастие, то не ви е потребно. Вие ще ми възразите: как ще свършим университет без пари? Чудни сте вие! С пари ли се свършва университетът?
Туй, което ви помага да свършите университета, това е вашият ум, който Бог ви дал, а парите в този случай са заблуждение за вас.
Ако отидете в Америка, ще видите, че там има много бедни студенти и студентки, които свършват университета с успех само като ходят при някои богати хора и им помагат: палят им печки, работят в домовете им каквото намерят. Някъде пък ще срещнете богати американски синове, бащите на които харчат по 40–50 000 долари годишно, но те не могат да свършат нищо. Има изключения и за богатските синове, както и за бедните, но искам да кажа, че силата не е в парите. Бедни има и между богатите, бедни има и между бедните. Богатият е беден, когато е неразумен; и бедният е беден, когато има всички условия да бъде разумен, а не ги използва.
към беседата >>
Казвам: когато ти яздеше коня, радваше се, а сега конят се радва – значи състоянията се сменят.
И обратно: скръбта за едно същество е радост за друго същество. Конят, върху гърба на който язди някой човек, страда, но за човека това е приятност, даже голяма радост. Значи радостта за човека не е радост и за коня. Но ако конят на този човек успее да избяга някъде в гората, той се радва, скача, защото е свободен. В този случай пък човекът скърби.
Казвам: когато ти яздеше коня, радваше се, а сега конят се радва – значи състоянията се сменят.
Човекът казва: отиде ми конят! Как ще пътувам пеш? Когато господарят се радва, слугата скърби; когато слугата се радва, господарят скърби. Това не е абсолютен закон, но то е само съотношение на известни сили. При сегашното състояние, в което се намирате, при този преходен живот, който минавате, тъй трябва да гледате на нещата, за да може корабът ви свободно да плува и да не потъне някъде в морето.
към беседата >>
Ако отидете в Америка, ще видите, че там има много бедни студенти и студентки, които свършват университета с успех само като ходят при някои богати хора и им помагат: палят им печки, работят в домовете им каквото намерят.
Ако пък богатството ви донесе едно голямо нещастие, то не ви е потребно. Вие ще ми възразите: как ще свършим университет без пари? Чудни сте вие! С пари ли се свършва университетът? Туй, което ви помага да свършите университета, това е вашият ум, който Бог ви дал, а парите в този случай са заблуждение за вас.
Ако отидете в Америка, ще видите, че там има много бедни студенти и студентки, които свършват университета с успех само като ходят при някои богати хора и им помагат: палят им печки, работят в домовете им каквото намерят.
Някъде пък ще срещнете богати американски синове, бащите на които харчат по 40–50 000 долари годишно, но те не могат да свършат нищо. Има изключения и за богатските синове, както и за бедните, но искам да кажа, че силата не е в парите. Бедни има и между богатите, бедни има и между бедните. Богатият е беден, когато е неразумен; и бедният е беден, когато има всички условия да бъде разумен, а не ги използва. Тогава неговата беднотия е още по-голяма.
към беседата >>
Човекът казва: отиде ми конят!
Конят, върху гърба на който язди някой човек, страда, но за човека това е приятност, даже голяма радост. Значи радостта за човека не е радост и за коня. Но ако конят на този човек успее да избяга някъде в гората, той се радва, скача, защото е свободен. В този случай пък човекът скърби. Казвам: когато ти яздеше коня, радваше се, а сега конят се радва – значи състоянията се сменят.
Човекът казва: отиде ми конят!
Как ще пътувам пеш? Когато господарят се радва, слугата скърби; когато слугата се радва, господарят скърби. Това не е абсолютен закон, но то е само съотношение на известни сили. При сегашното състояние, в което се намирате, при този преходен живот, който минавате, тъй трябва да гледате на нещата, за да може корабът ви свободно да плува и да не потъне някъде в морето. За в бъдеще, когато животът се устрои другояче, тогава едновременно и господарят ще се радва, и слугата ще се радва.
към беседата >>
Някъде пък ще срещнете богати американски синове, бащите на които харчат по 40–50 000 долари годишно, но те не могат да свършат нищо.
Вие ще ми възразите: как ще свършим университет без пари? Чудни сте вие! С пари ли се свършва университетът? Туй, което ви помага да свършите университета, това е вашият ум, който Бог ви дал, а парите в този случай са заблуждение за вас. Ако отидете в Америка, ще видите, че там има много бедни студенти и студентки, които свършват университета с успех само като ходят при някои богати хора и им помагат: палят им печки, работят в домовете им каквото намерят.
Някъде пък ще срещнете богати американски синове, бащите на които харчат по 40–50 000 долари годишно, но те не могат да свършат нищо.
Има изключения и за богатските синове, както и за бедните, но искам да кажа, че силата не е в парите. Бедни има и между богатите, бедни има и между бедните. Богатият е беден, когато е неразумен; и бедният е беден, когато има всички условия да бъде разумен, а не ги използва. Тогава неговата беднотия е още по-голяма.
към беседата >>
Как ще пътувам пеш?
Значи радостта за човека не е радост и за коня. Но ако конят на този човек успее да избяга някъде в гората, той се радва, скача, защото е свободен. В този случай пък човекът скърби. Казвам: когато ти яздеше коня, радваше се, а сега конят се радва – значи състоянията се сменят. Човекът казва: отиде ми конят!
Как ще пътувам пеш?
Когато господарят се радва, слугата скърби; когато слугата се радва, господарят скърби. Това не е абсолютен закон, но то е само съотношение на известни сили. При сегашното състояние, в което се намирате, при този преходен живот, който минавате, тъй трябва да гледате на нещата, за да може корабът ви свободно да плува и да не потъне някъде в морето. За в бъдеще, когато животът се устрои другояче, тогава едновременно и господарят ще се радва, и слугата ще се радва.
към беседата >>
Има изключения и за богатските синове, както и за бедните, но искам да кажа, че силата не е в парите.
Чудни сте вие! С пари ли се свършва университетът? Туй, което ви помага да свършите университета, това е вашият ум, който Бог ви дал, а парите в този случай са заблуждение за вас. Ако отидете в Америка, ще видите, че там има много бедни студенти и студентки, които свършват университета с успех само като ходят при някои богати хора и им помагат: палят им печки, работят в домовете им каквото намерят. Някъде пък ще срещнете богати американски синове, бащите на които харчат по 40–50 000 долари годишно, но те не могат да свършат нищо.
Има изключения и за богатските синове, както и за бедните, но искам да кажа, че силата не е в парите.
Бедни има и между богатите, бедни има и между бедните. Богатият е беден, когато е неразумен; и бедният е беден, когато има всички условия да бъде разумен, а не ги използва. Тогава неговата беднотия е още по-голяма.
към беседата >>
Когато господарят се радва, слугата скърби; когато слугата се радва, господарят скърби.
Но ако конят на този човек успее да избяга някъде в гората, той се радва, скача, защото е свободен. В този случай пък човекът скърби. Казвам: когато ти яздеше коня, радваше се, а сега конят се радва – значи състоянията се сменят. Човекът казва: отиде ми конят! Как ще пътувам пеш?
Когато господарят се радва, слугата скърби; когато слугата се радва, господарят скърби.
Това не е абсолютен закон, но то е само съотношение на известни сили. При сегашното състояние, в което се намирате, при този преходен живот, който минавате, тъй трябва да гледате на нещата, за да може корабът ви свободно да плува и да не потъне някъде в морето. За в бъдеще, когато животът се устрои другояче, тогава едновременно и господарят ще се радва, и слугата ще се радва.
към беседата >>
Бедни има и между богатите, бедни има и между бедните.
С пари ли се свършва университетът? Туй, което ви помага да свършите университета, това е вашият ум, който Бог ви дал, а парите в този случай са заблуждение за вас. Ако отидете в Америка, ще видите, че там има много бедни студенти и студентки, които свършват университета с успех само като ходят при някои богати хора и им помагат: палят им печки, работят в домовете им каквото намерят. Някъде пък ще срещнете богати американски синове, бащите на които харчат по 40–50 000 долари годишно, но те не могат да свършат нищо. Има изключения и за богатските синове, както и за бедните, но искам да кажа, че силата не е в парите.
Бедни има и между богатите, бедни има и между бедните.
Богатият е беден, когато е неразумен; и бедният е беден, когато има всички условия да бъде разумен, а не ги използва. Тогава неговата беднотия е още по-голяма.
към беседата >>
Това не е абсолютен закон, но то е само съотношение на известни сили.
В този случай пък човекът скърби. Казвам: когато ти яздеше коня, радваше се, а сега конят се радва – значи състоянията се сменят. Човекът казва: отиде ми конят! Как ще пътувам пеш? Когато господарят се радва, слугата скърби; когато слугата се радва, господарят скърби.
Това не е абсолютен закон, но то е само съотношение на известни сили.
При сегашното състояние, в което се намирате, при този преходен живот, който минавате, тъй трябва да гледате на нещата, за да може корабът ви свободно да плува и да не потъне някъде в морето. За в бъдеще, когато животът се устрои другояче, тогава едновременно и господарят ще се радва, и слугата ще се радва.
към беседата >>
Богатият е беден, когато е неразумен; и бедният е беден, когато има всички условия да бъде разумен, а не ги използва.
Туй, което ви помага да свършите университета, това е вашият ум, който Бог ви дал, а парите в този случай са заблуждение за вас. Ако отидете в Америка, ще видите, че там има много бедни студенти и студентки, които свършват университета с успех само като ходят при някои богати хора и им помагат: палят им печки, работят в домовете им каквото намерят. Някъде пък ще срещнете богати американски синове, бащите на които харчат по 40–50 000 долари годишно, но те не могат да свършат нищо. Има изключения и за богатските синове, както и за бедните, но искам да кажа, че силата не е в парите. Бедни има и между богатите, бедни има и между бедните.
Богатият е беден, когато е неразумен; и бедният е беден, когато има всички условия да бъде разумен, а не ги използва.
Тогава неговата беднотия е още по-голяма.
към беседата >>
При сегашното състояние, в което се намирате, при този преходен живот, който минавате, тъй трябва да гледате на нещата, за да може корабът ви свободно да плува и да не потъне някъде в морето.
Казвам: когато ти яздеше коня, радваше се, а сега конят се радва – значи състоянията се сменят. Човекът казва: отиде ми конят! Как ще пътувам пеш? Когато господарят се радва, слугата скърби; когато слугата се радва, господарят скърби. Това не е абсолютен закон, но то е само съотношение на известни сили.
При сегашното състояние, в което се намирате, при този преходен живот, който минавате, тъй трябва да гледате на нещата, за да може корабът ви свободно да плува и да не потъне някъде в морето.
За в бъдеще, когато животът се устрои другояче, тогава едновременно и господарят ще се радва, и слугата ще се радва.
към беседата >>
Тогава неговата беднотия е още по-голяма.
Ако отидете в Америка, ще видите, че там има много бедни студенти и студентки, които свършват университета с успех само като ходят при някои богати хора и им помагат: палят им печки, работят в домовете им каквото намерят. Някъде пък ще срещнете богати американски синове, бащите на които харчат по 40–50 000 долари годишно, но те не могат да свършат нищо. Има изключения и за богатските синове, както и за бедните, но искам да кажа, че силата не е в парите. Бедни има и между богатите, бедни има и между бедните. Богатият е беден, когато е неразумен; и бедният е беден, когато има всички условия да бъде разумен, а не ги използва.
Тогава неговата беднотия е още по-голяма.
към беседата >>
За в бъдеще, когато животът се устрои другояче, тогава едновременно и господарят ще се радва, и слугата ще се радва.
Човекът казва: отиде ми конят! Как ще пътувам пеш? Когато господарят се радва, слугата скърби; когато слугата се радва, господарят скърби. Това не е абсолютен закон, но то е само съотношение на известни сили. При сегашното състояние, в което се намирате, при този преходен живот, който минавате, тъй трябва да гледате на нещата, за да може корабът ви свободно да плува и да не потъне някъде в морето.
За в бъдеще, когато животът се устрои другояче, тогава едновременно и господарят ще се радва, и слугата ще се радва.
към беседата >>
Сега, вие трябва да се въодушевите с тия светли идеи, да знаете, че може да си пробиете път към разумния живот и този път е положителен.
Сега, вие трябва да се въодушевите с тия светли идеи, да знаете, че може да си пробиете път към разумния живот и този път е положителен.
Тогава само ще разберете, че този път ви е предопределен и затова всичко разумно ще ви съдейства, за да го постигнете, да тръгнете по този предначертая път. Не оставяйте свещения път, който Бог ви е предначертал! Той е пътят на разумното във вас.
към беседата >>
Още от памтивека, от незапомнени времена децата, които се раждат, идват със свити на юмрук ръце.
Още от памтивека, от незапомнени времена децата, които се раждат, идват със свити на юмрук ръце.
Какво означава това? С това детето казва: аз идвам да завладея този свят. То пораства, бори се с живота, пада, става, докато най-после един ден умре, разтвори ръцете си и ги спусне надолу. Какво означават сега разтворените ръце? Този човек казва: нищо не можах да уловя в живота си!
към беседата >>
Тогава само ще разберете, че този път ви е предопределен и затова всичко разумно ще ви съдейства, за да го постигнете, да тръгнете по този предначертая път.
Сега, вие трябва да се въодушевите с тия светли идеи, да знаете, че може да си пробиете път към разумния живот и този път е положителен.
Тогава само ще разберете, че този път ви е предопределен и затова всичко разумно ще ви съдейства, за да го постигнете, да тръгнете по този предначертая път.
Не оставяйте свещения път, който Бог ви е предначертал! Той е пътят на разумното във вас.
към беседата >>
Какво означава това?
Още от памтивека, от незапомнени времена децата, които се раждат, идват със свити на юмрук ръце.
Какво означава това?
С това детето казва: аз идвам да завладея този свят. То пораства, бори се с живота, пада, става, докато най-после един ден умре, разтвори ръцете си и ги спусне надолу. Какво означават сега разтворените ръце? Този човек казва: нищо не можах да уловя в живота си! За в бъдеще децата ще се раждат с отворени ръце, което ще означава: ние сме млади, силни, ще се трудим, ще работим, за да придобием нещо.
към беседата >>
Не оставяйте свещения път, който Бог ви е предначертал!
Сега, вие трябва да се въодушевите с тия светли идеи, да знаете, че може да си пробиете път към разумния живот и този път е положителен. Тогава само ще разберете, че този път ви е предопределен и затова всичко разумно ще ви съдейства, за да го постигнете, да тръгнете по този предначертая път.
Не оставяйте свещения път, който Бог ви е предначертал!
Той е пътят на разумното във вас.
към беседата >>
С това детето казва: аз идвам да завладея този свят.
Още от памтивека, от незапомнени времена децата, които се раждат, идват със свити на юмрук ръце. Какво означава това?
С това детето казва: аз идвам да завладея този свят.
То пораства, бори се с живота, пада, става, докато най-после един ден умре, разтвори ръцете си и ги спусне надолу. Какво означават сега разтворените ръце? Този човек казва: нищо не можах да уловя в живота си! За в бъдеще децата ще се раждат с отворени ръце, което ще означава: ние сме млади, силни, ще се трудим, ще работим, за да придобием нещо. Възрастните хора пък, тия, които са работили в живота, ще умират със свити ръце, което ще означава: аз нося една велика идея със себе си и не съжалявам, че напущам този свят.
към беседата >>
Той е пътят на разумното във вас.
Сега, вие трябва да се въодушевите с тия светли идеи, да знаете, че може да си пробиете път към разумния живот и този път е положителен. Тогава само ще разберете, че този път ви е предопределен и затова всичко разумно ще ви съдейства, за да го постигнете, да тръгнете по този предначертая път. Не оставяйте свещения път, който Бог ви е предначертал!
Той е пътят на разумното във вас.
към беседата >>
То пораства, бори се с живота, пада, става, докато най-после един ден умре, разтвори ръцете си и ги спусне надолу.
Още от памтивека, от незапомнени времена децата, които се раждат, идват със свити на юмрук ръце. Какво означава това? С това детето казва: аз идвам да завладея този свят.
То пораства, бори се с живота, пада, става, докато най-после един ден умре, разтвори ръцете си и ги спусне надолу.
Какво означават сега разтворените ръце? Този човек казва: нищо не можах да уловя в живота си! За в бъдеще децата ще се раждат с отворени ръце, което ще означава: ние сме млади, силни, ще се трудим, ще работим, за да придобием нещо. Възрастните хора пък, тия, които са работили в живота, ще умират със свити ръце, което ще означава: аз нося една велика идея със себе си и не съжалявам, че напущам този свят. Живях с разбиране на живота и сега зная де отивам.
към беседата >>
Упражнение: Лявата ръка се поставя свободно на коляното.
Упражнение: Лявата ръка се поставя свободно на коляното.
Дясната ръка се изнася настрана хоризонтално, след това напред, нагоре, назад в кръг, надолу. Туй въртене на ръката се повтаря няколко пъти. Същото нещо се прави и с лявата ръка, а после и с двете ръце заедно. Ръцете спират хоризонтално и се спущат надолу.
към беседата >>
Какво означават сега разтворените ръце?
Още от памтивека, от незапомнени времена децата, които се раждат, идват със свити на юмрук ръце. Какво означава това? С това детето казва: аз идвам да завладея този свят. То пораства, бори се с живота, пада, става, докато най-после един ден умре, разтвори ръцете си и ги спусне надолу.
Какво означават сега разтворените ръце?
Този човек казва: нищо не можах да уловя в живота си! За в бъдеще децата ще се раждат с отворени ръце, което ще означава: ние сме млади, силни, ще се трудим, ще работим, за да придобием нещо. Възрастните хора пък, тия, които са работили в живота, ще умират със свити ръце, което ще означава: аз нося една велика идея със себе си и не съжалявам, че напущам този свят. Живях с разбиране на живота и сега зная де отивам. Обаче, за сегашното положение, в което се намира човекът, турците казват: „Теле дошъл, вол си отишъл.“
към беседата >>
Дясната ръка се изнася настрана хоризонтално, след това напред, нагоре, назад в кръг, надолу.
Упражнение: Лявата ръка се поставя свободно на коляното.
Дясната ръка се изнася настрана хоризонтално, след това напред, нагоре, назад в кръг, надолу.
Туй въртене на ръката се повтаря няколко пъти. Същото нещо се прави и с лявата ръка, а после и с двете ръце заедно. Ръцете спират хоризонтално и се спущат надолу.
към беседата >>
Този човек казва: нищо не можах да уловя в живота си!
Още от памтивека, от незапомнени времена децата, които се раждат, идват със свити на юмрук ръце. Какво означава това? С това детето казва: аз идвам да завладея този свят. То пораства, бори се с живота, пада, става, докато най-после един ден умре, разтвори ръцете си и ги спусне надолу. Какво означават сега разтворените ръце?
Този човек казва: нищо не можах да уловя в живота си!
За в бъдеще децата ще се раждат с отворени ръце, което ще означава: ние сме млади, силни, ще се трудим, ще работим, за да придобием нещо. Възрастните хора пък, тия, които са работили в живота, ще умират със свити ръце, което ще означава: аз нося една велика идея със себе си и не съжалявам, че напущам този свят. Живях с разбиране на живота и сега зная де отивам. Обаче, за сегашното положение, в което се намира човекът, турците казват: „Теле дошъл, вол си отишъл.“
към беседата >>
Туй въртене на ръката се повтаря няколко пъти.
Упражнение: Лявата ръка се поставя свободно на коляното. Дясната ръка се изнася настрана хоризонтално, след това напред, нагоре, назад в кръг, надолу.
Туй въртене на ръката се повтаря няколко пъти.
Същото нещо се прави и с лявата ръка, а после и с двете ръце заедно. Ръцете спират хоризонтално и се спущат надолу.
към беседата >>
За в бъдеще децата ще се раждат с отворени ръце, което ще означава: ние сме млади, силни, ще се трудим, ще работим, за да придобием нещо.
Какво означава това? С това детето казва: аз идвам да завладея този свят. То пораства, бори се с живота, пада, става, докато най-после един ден умре, разтвори ръцете си и ги спусне надолу. Какво означават сега разтворените ръце? Този човек казва: нищо не можах да уловя в живота си!
За в бъдеще децата ще се раждат с отворени ръце, което ще означава: ние сме млади, силни, ще се трудим, ще работим, за да придобием нещо.
Възрастните хора пък, тия, които са работили в живота, ще умират със свити ръце, което ще означава: аз нося една велика идея със себе си и не съжалявам, че напущам този свят. Живях с разбиране на живота и сега зная де отивам. Обаче, за сегашното положение, в което се намира човекът, турците казват: „Теле дошъл, вол си отишъл.“
към беседата >>
Същото нещо се прави и с лявата ръка, а после и с двете ръце заедно.
Упражнение: Лявата ръка се поставя свободно на коляното. Дясната ръка се изнася настрана хоризонтално, след това напред, нагоре, назад в кръг, надолу. Туй въртене на ръката се повтаря няколко пъти.
Същото нещо се прави и с лявата ръка, а после и с двете ръце заедно.
Ръцете спират хоризонтално и се спущат надолу.
към беседата >>
Възрастните хора пък, тия, които са работили в живота, ще умират със свити ръце, което ще означава: аз нося една велика идея със себе си и не съжалявам, че напущам този свят.
С това детето казва: аз идвам да завладея този свят. То пораства, бори се с живота, пада, става, докато най-после един ден умре, разтвори ръцете си и ги спусне надолу. Какво означават сега разтворените ръце? Този човек казва: нищо не можах да уловя в живота си! За в бъдеще децата ще се раждат с отворени ръце, което ще означава: ние сме млади, силни, ще се трудим, ще работим, за да придобием нещо.
Възрастните хора пък, тия, които са работили в живота, ще умират със свити ръце, което ще означава: аз нося една велика идея със себе си и не съжалявам, че напущам този свят.
Живях с разбиране на живота и сега зная де отивам. Обаче, за сегашното положение, в което се намира човекът, турците казват: „Теле дошъл, вол си отишъл.“
към беседата >>
Ръцете спират хоризонтално и се спущат надолу.
Упражнение: Лявата ръка се поставя свободно на коляното. Дясната ръка се изнася настрана хоризонтално, след това напред, нагоре, назад в кръг, надолу. Туй въртене на ръката се повтаря няколко пъти. Същото нещо се прави и с лявата ръка, а после и с двете ръце заедно.
Ръцете спират хоризонтално и се спущат надолу.
към беседата >>
Живях с разбиране на живота и сега зная де отивам.
То пораства, бори се с живота, пада, става, докато най-после един ден умре, разтвори ръцете си и ги спусне надолу. Какво означават сега разтворените ръце? Този човек казва: нищо не можах да уловя в живота си! За в бъдеще децата ще се раждат с отворени ръце, което ще означава: ние сме млади, силни, ще се трудим, ще работим, за да придобием нещо. Възрастните хора пък, тия, които са работили в живота, ще умират със свити ръце, което ще означава: аз нося една велика идея със себе си и не съжалявам, че напущам този свят.
Живях с разбиране на живота и сега зная де отивам.
Обаче, за сегашното положение, в което се намира човекът, турците казват: „Теле дошъл, вол си отишъл.“
към беседата >>
Това упражнение ще се прави през седмицата, при случаи, когато се забъркат нещо мислите или чувствата ви.
Това упражнение ще се прави през седмицата, при случаи, когато се забъркат нещо мислите или чувствата ви.
Когато се забъркат мислите ви, ще правите упражнението само с дясната ръка, а когато се забъркат чувствата ви, ще правите упражнението само с лявата ръка.
към беседата >>
Обаче, за сегашното положение, в което се намира човекът, турците казват: „Теле дошъл, вол си отишъл.“
Какво означават сега разтворените ръце? Този човек казва: нищо не можах да уловя в живота си! За в бъдеще децата ще се раждат с отворени ръце, което ще означава: ние сме млади, силни, ще се трудим, ще работим, за да придобием нещо. Възрастните хора пък, тия, които са работили в живота, ще умират със свити ръце, което ще означава: аз нося една велика идея със себе си и не съжалявам, че напущам този свят. Живях с разбиране на живота и сега зная де отивам.
Обаче, за сегашното положение, в което се намира човекът, турците казват: „Теле дошъл, вол си отишъл.“
към беседата >>
Когато се забъркат мислите ви, ще правите упражнението само с дясната ръка, а когато се забъркат чувствата ви, ще правите упражнението само с лявата ръка.
Това упражнение ще се прави през седмицата, при случаи, когато се забъркат нещо мислите или чувствата ви.
Когато се забъркат мислите ви, ще правите упражнението само с дясната ръка, а когато се забъркат чувствата ви, ще правите упражнението само с лявата ръка.
към беседата >>
Страданията и съмненията във вас като ученици Ще се усилят много, но вие трябва да бъдете силни, да издържите.
Страданията и съмненията във вас като ученици Ще се усилят много, но вие трябва да бъдете силни, да издържите.
Учениците на Окултната школа трябва да бъдат силни! В Окултната школа не могат да влязат слаби ученици. Слабите остават вън. Там най-първо ще изпитат характера ви, да видят по любов ли живеете, или вършите всичко от страх. Само благородните хора живеят по копа па Любовта, по законите на разумния живот, а страхливите не признават Любовта, те са жестоки хора.
към беседата >>
Упражненията, които ви давам, са напълно естествени, тъй както природата действа.
Упражненията, които ви давам, са напълно естествени, тъй както природата действа.
Природата всякога се проявява в човека, без оглед на това дали той съзнава това нещо или не. Например, вървите някога по пътя и махнете с ръката си настрана, направите едно движение. Какво означава това движение? – Влязла е в ума ви някаква мисъл, която ви безпокои, и с това движение на ръката вие я изпъждате навън. Това движение изразява един волев акт.
към беседата >>
Учениците на Окултната школа трябва да бъдат силни!
Страданията и съмненията във вас като ученици Ще се усилят много, но вие трябва да бъдете силни, да издържите.
Учениците на Окултната школа трябва да бъдат силни!
В Окултната школа не могат да влязат слаби ученици. Слабите остават вън. Там най-първо ще изпитат характера ви, да видят по любов ли живеете, или вършите всичко от страх. Само благородните хора живеят по копа па Любовта, по законите на разумния живот, а страхливите не признават Любовта, те са жестоки хора.
към беседата >>
Природата всякога се проявява в човека, без оглед на това дали той съзнава това нещо или не.
Упражненията, които ви давам, са напълно естествени, тъй както природата действа.
Природата всякога се проявява в човека, без оглед на това дали той съзнава това нещо или не.
Например, вървите някога по пътя и махнете с ръката си настрана, направите едно движение. Какво означава това движение? – Влязла е в ума ви някаква мисъл, която ви безпокои, и с това движение на ръката вие я изпъждате навън. Това движение изразява един волев акт. Понеже сте във физическия свят, ръцете ви трябва да се движат съзнателно.
към беседата >>
В Окултната школа не могат да влязат слаби ученици.
Страданията и съмненията във вас като ученици Ще се усилят много, но вие трябва да бъдете силни, да издържите. Учениците на Окултната школа трябва да бъдат силни!
В Окултната школа не могат да влязат слаби ученици.
Слабите остават вън. Там най-първо ще изпитат характера ви, да видят по любов ли живеете, или вършите всичко от страх. Само благородните хора живеят по копа па Любовта, по законите на разумния живот, а страхливите не признават Любовта, те са жестоки хора.
към беседата >>
Например, вървите някога по пътя и махнете с ръката си настрана, направите едно движение.
Упражненията, които ви давам, са напълно естествени, тъй както природата действа. Природата всякога се проявява в човека, без оглед на това дали той съзнава това нещо или не.
Например, вървите някога по пътя и махнете с ръката си настрана, направите едно движение.
Какво означава това движение? – Влязла е в ума ви някаква мисъл, която ви безпокои, и с това движение на ръката вие я изпъждате навън. Това движение изразява един волев акт. Понеже сте във физическия свят, ръцете ви трябва да се движат съзнателно. Ако вие проточите дясната си ръка наляво, всички разумни сили, които направляват това движение, са при вас.
към беседата >>
Слабите остават вън.
Страданията и съмненията във вас като ученици Ще се усилят много, но вие трябва да бъдете силни, да издържите. Учениците на Окултната школа трябва да бъдат силни! В Окултната школа не могат да влязат слаби ученици.
Слабите остават вън.
Там най-първо ще изпитат характера ви, да видят по любов ли живеете, или вършите всичко от страх. Само благородните хора живеят по копа па Любовта, по законите на разумния живот, а страхливите не признават Любовта, те са жестоки хора.
към беседата >>
Какво означава това движение?
Упражненията, които ви давам, са напълно естествени, тъй както природата действа. Природата всякога се проявява в човека, без оглед на това дали той съзнава това нещо или не. Например, вървите някога по пътя и махнете с ръката си настрана, направите едно движение.
Какво означава това движение?
– Влязла е в ума ви някаква мисъл, която ви безпокои, и с това движение на ръката вие я изпъждате навън. Това движение изразява един волев акт. Понеже сте във физическия свят, ръцете ви трябва да се движат съзнателно. Ако вие проточите дясната си ръка наляво, всички разумни сили, които направляват това движение, са при вас. Това движение изразява като че ви дават нещо и вие го взимате.
към беседата >>
Там най-първо ще изпитат характера ви, да видят по любов ли живеете, или вършите всичко от страх.
Страданията и съмненията във вас като ученици Ще се усилят много, но вие трябва да бъдете силни, да издържите. Учениците на Окултната школа трябва да бъдат силни! В Окултната школа не могат да влязат слаби ученици. Слабите остават вън.
Там най-първо ще изпитат характера ви, да видят по любов ли живеете, или вършите всичко от страх.
Само благородните хора живеят по копа па Любовта, по законите на разумния живот, а страхливите не признават Любовта, те са жестоки хора.
към беседата >>
– Влязла е в ума ви някаква мисъл, която ви безпокои, и с това движение на ръката вие я изпъждате навън.
Упражненията, които ви давам, са напълно естествени, тъй както природата действа. Природата всякога се проявява в човека, без оглед на това дали той съзнава това нещо или не. Например, вървите някога по пътя и махнете с ръката си настрана, направите едно движение. Какво означава това движение?
– Влязла е в ума ви някаква мисъл, която ви безпокои, и с това движение на ръката вие я изпъждате навън.
Това движение изразява един волев акт. Понеже сте във физическия свят, ръцете ви трябва да се движат съзнателно. Ако вие проточите дясната си ръка наляво, всички разумни сили, които направляват това движение, са при вас. Това движение изразява като че ви дават нещо и вие го взимате. Проточите ли ръката си напред, ще вземете това, което ви дават.
към беседата >>
Само благородните хора живеят по копа па Любовта, по законите на разумния живот, а страхливите не признават Любовта, те са жестоки хора.
Страданията и съмненията във вас като ученици Ще се усилят много, но вие трябва да бъдете силни, да издържите. Учениците на Окултната школа трябва да бъдат силни! В Окултната школа не могат да влязат слаби ученици. Слабите остават вън. Там най-първо ще изпитат характера ви, да видят по любов ли живеете, или вършите всичко от страх.
Само благородните хора живеят по копа па Любовта, по законите на разумния живот, а страхливите не признават Любовта, те са жестоки хора.
към беседата >>
Това движение изразява един волев акт.
Упражненията, които ви давам, са напълно естествени, тъй както природата действа. Природата всякога се проявява в човека, без оглед на това дали той съзнава това нещо или не. Например, вървите някога по пътя и махнете с ръката си настрана, направите едно движение. Какво означава това движение? – Влязла е в ума ви някаква мисъл, която ви безпокои, и с това движение на ръката вие я изпъждате навън.
Това движение изразява един волев акт.
Понеже сте във физическия свят, ръцете ви трябва да се движат съзнателно. Ако вие проточите дясната си ръка наляво, всички разумни сили, които направляват това движение, са при вас. Това движение изразява като че ви дават нещо и вие го взимате. Проточите ли ръката си напред, ще вземете това, което ви дават. Някога ти кажеш на някой свой приятел: можеш ли да ми услужиш с една малка сума?
към беседата >>
Като влезете в школата, първо ще ви изпитат за безстрашие.
Като влезете в школата, първо ще ви изпитат за безстрашие.
Днес в България има благоприятни условия за изпити на окултните ученици.
към беседата >>
Понеже сте във физическия свят, ръцете ви трябва да се движат съзнателно.
Природата всякога се проявява в човека, без оглед на това дали той съзнава това нещо или не. Например, вървите някога по пътя и махнете с ръката си настрана, направите едно движение. Какво означава това движение? – Влязла е в ума ви някаква мисъл, която ви безпокои, и с това движение на ръката вие я изпъждате навън. Това движение изразява един волев акт.
Понеже сте във физическия свят, ръцете ви трябва да се движат съзнателно.
Ако вие проточите дясната си ръка наляво, всички разумни сили, които направляват това движение, са при вас. Това движение изразява като че ви дават нещо и вие го взимате. Проточите ли ръката си напред, ще вземете това, което ви дават. Някога ти кажеш на някой свой приятел: можеш ли да ми услужиш с една малка сума? Той веднага бръква в джоба си, изважда пари и ти услужва.
към беседата >>
Днес в България има благоприятни условия за изпити на окултните ученици.
Като влезете в школата, първо ще ви изпитат за безстрашие.
Днес в България има благоприятни условия за изпити на окултните ученици.
към беседата >>
Ако вие проточите дясната си ръка наляво, всички разумни сили, които направляват това движение, са при вас.
Например, вървите някога по пътя и махнете с ръката си настрана, направите едно движение. Какво означава това движение? – Влязла е в ума ви някаква мисъл, която ви безпокои, и с това движение на ръката вие я изпъждате навън. Това движение изразява един волев акт. Понеже сте във физическия свят, ръцете ви трябва да се движат съзнателно.
Ако вие проточите дясната си ръка наляво, всички разумни сили, които направляват това движение, са при вас.
Това движение изразява като че ви дават нещо и вие го взимате. Проточите ли ръката си напред, ще вземете това, което ви дават. Някога ти кажеш на някой свой приятел: можеш ли да ми услужиш с една малка сума? Той веднага бръква в джоба си, изважда пари и ти услужва. Ти взимаш парите и си доволен.
към беседата >>
Ще ви дам едно правило: Гневи се, без да си разгневен!
Ще ви дам едно правило: Гневи се, без да си разгневен!
Обезверявай се, но не оставай назад!
към беседата >>
Това движение изразява като че ви дават нещо и вие го взимате.
Какво означава това движение? – Влязла е в ума ви някаква мисъл, която ви безпокои, и с това движение на ръката вие я изпъждате навън. Това движение изразява един волев акт. Понеже сте във физическия свят, ръцете ви трябва да се движат съзнателно. Ако вие проточите дясната си ръка наляво, всички разумни сили, които направляват това движение, са при вас.
Това движение изразява като че ви дават нещо и вие го взимате.
Проточите ли ръката си напред, ще вземете това, което ви дават. Някога ти кажеш на някой свой приятел: можеш ли да ми услужиш с една малка сума? Той веднага бръква в джоба си, изважда пари и ти услужва. Ти взимаш парите и си доволен. Това негово движение е смислено.
към беседата >>
Обезверявай се, но не оставай назад!
Ще ви дам едно правило: Гневи се, без да си разгневен!
Обезверявай се, но не оставай назад!
към беседата >>
Проточите ли ръката си напред, ще вземете това, което ви дават.
– Влязла е в ума ви някаква мисъл, която ви безпокои, и с това движение на ръката вие я изпъждате навън. Това движение изразява един волев акт. Понеже сте във физическия свят, ръцете ви трябва да се движат съзнателно. Ако вие проточите дясната си ръка наляво, всички разумни сили, които направляват това движение, са при вас. Това движение изразява като че ви дават нещо и вие го взимате.
Проточите ли ръката си напред, ще вземете това, което ви дават.
Някога ти кажеш на някой свой приятел: можеш ли да ми услужиш с една малка сума? Той веднага бръква в джоба си, изважда пари и ти услужва. Ти взимаш парите и си доволен. Това негово движение е смислено. Щом движенията ви са съзнателни, те са приятни.
към беседата >>
Всинца вие носите бъклици с вода, но минете покрай някой човек, той ви казва, че еди-къде си има хубав, чист извор, и вие веднага изливате водата от бъклицата си и тръгвате да търсите посочения извор.
Всинца вие носите бъклици с вода, но минете покрай някой човек, той ви казва, че еди-къде си има хубав, чист извор, и вие веднага изливате водата от бъклицата си и тръгвате да търсите посочения извор.
Вървите час, два, три, пет, десет и едва намирате извора. Не изливайте водата от бъклицата си преждевременно! Когато дойдете до хубавия извор, тогава я излейте! Какво представлява бъклицата с водата? – Това са вашите знания.
към беседата >>
Някога ти кажеш на някой свой приятел: можеш ли да ми услужиш с една малка сума?
Това движение изразява един волев акт. Понеже сте във физическия свят, ръцете ви трябва да се движат съзнателно. Ако вие проточите дясната си ръка наляво, всички разумни сили, които направляват това движение, са при вас. Това движение изразява като че ви дават нещо и вие го взимате. Проточите ли ръката си напред, ще вземете това, което ви дават.
Някога ти кажеш на някой свой приятел: можеш ли да ми услужиш с една малка сума?
Той веднага бръква в джоба си, изважда пари и ти услужва. Ти взимаш парите и си доволен. Това негово движение е смислено. Щом движенията ви са съзнателни, те са приятни. Ако правите несъзнателни движения, вие напразно харчите енергията си.
към беседата >>
Вървите час, два, три, пет, десет и едва намирате извора.
Всинца вие носите бъклици с вода, но минете покрай някой човек, той ви казва, че еди-къде си има хубав, чист извор, и вие веднага изливате водата от бъклицата си и тръгвате да търсите посочения извор.
Вървите час, два, три, пет, десет и едва намирате извора.
Не изливайте водата от бъклицата си преждевременно! Когато дойдете до хубавия извор, тогава я излейте! Какво представлява бъклицата с водата? – Това са вашите знания.
към беседата >>
Той веднага бръква в джоба си, изважда пари и ти услужва.
Понеже сте във физическия свят, ръцете ви трябва да се движат съзнателно. Ако вие проточите дясната си ръка наляво, всички разумни сили, които направляват това движение, са при вас. Това движение изразява като че ви дават нещо и вие го взимате. Проточите ли ръката си напред, ще вземете това, което ви дават. Някога ти кажеш на някой свой приятел: можеш ли да ми услужиш с една малка сума?
Той веднага бръква в джоба си, изважда пари и ти услужва.
Ти взимаш парите и си доволен. Това негово движение е смислено. Щом движенията ви са съзнателни, те са приятни. Ако правите несъзнателни движения, вие напразно харчите енергията си. Всяко движение трябва да бъде осмислено и свещено!
към беседата >>
Не изливайте водата от бъклицата си преждевременно!
Всинца вие носите бъклици с вода, но минете покрай някой човек, той ви казва, че еди-къде си има хубав, чист извор, и вие веднага изливате водата от бъклицата си и тръгвате да търсите посочения извор. Вървите час, два, три, пет, десет и едва намирате извора.
Не изливайте водата от бъклицата си преждевременно!
Когато дойдете до хубавия извор, тогава я излейте! Какво представлява бъклицата с водата? – Това са вашите знания.
към беседата >>
Ти взимаш парите и си доволен.
Ако вие проточите дясната си ръка наляво, всички разумни сили, които направляват това движение, са при вас. Това движение изразява като че ви дават нещо и вие го взимате. Проточите ли ръката си напред, ще вземете това, което ви дават. Някога ти кажеш на някой свой приятел: можеш ли да ми услужиш с една малка сума? Той веднага бръква в джоба си, изважда пари и ти услужва.
Ти взимаш парите и си доволен.
Това негово движение е смислено. Щом движенията ви са съзнателни, те са приятни. Ако правите несъзнателни движения, вие напразно харчите енергията си. Всяко движение трябва да бъде осмислено и свещено! Затова всички трябва да се стремите към красивите движения.
към беседата >>
Когато дойдете до хубавия извор, тогава я излейте!
Всинца вие носите бъклици с вода, но минете покрай някой човек, той ви казва, че еди-къде си има хубав, чист извор, и вие веднага изливате водата от бъклицата си и тръгвате да търсите посочения извор. Вървите час, два, три, пет, десет и едва намирате извора. Не изливайте водата от бъклицата си преждевременно!
Когато дойдете до хубавия извор, тогава я излейте!
Какво представлява бъклицата с водата? – Това са вашите знания.
към беседата >>
Това негово движение е смислено.
Това движение изразява като че ви дават нещо и вие го взимате. Проточите ли ръката си напред, ще вземете това, което ви дават. Някога ти кажеш на някой свой приятел: можеш ли да ми услужиш с една малка сума? Той веднага бръква в джоба си, изважда пари и ти услужва. Ти взимаш парите и си доволен.
Това негово движение е смислено.
Щом движенията ви са съзнателни, те са приятни. Ако правите несъзнателни движения, вие напразно харчите енергията си. Всяко движение трябва да бъде осмислено и свещено! Затова всички трябва да се стремите към красивите движения. Всяко движение, в една или в друга посока, трябва да предизвиква съответстващи разумни сили, с които да можете да влезете във връзка.
към беседата >>
Какво представлява бъклицата с водата?
Всинца вие носите бъклици с вода, но минете покрай някой човек, той ви казва, че еди-къде си има хубав, чист извор, и вие веднага изливате водата от бъклицата си и тръгвате да търсите посочения извор. Вървите час, два, три, пет, десет и едва намирате извора. Не изливайте водата от бъклицата си преждевременно! Когато дойдете до хубавия извор, тогава я излейте!
Какво представлява бъклицата с водата?
– Това са вашите знания.
към беседата >>
Щом движенията ви са съзнателни, те са приятни.
Проточите ли ръката си напред, ще вземете това, което ви дават. Някога ти кажеш на някой свой приятел: можеш ли да ми услужиш с една малка сума? Той веднага бръква в джоба си, изважда пари и ти услужва. Ти взимаш парите и си доволен. Това негово движение е смислено.
Щом движенията ви са съзнателни, те са приятни.
Ако правите несъзнателни движения, вие напразно харчите енергията си. Всяко движение трябва да бъде осмислено и свещено! Затова всички трябва да се стремите към красивите движения. Всяко движение, в една или в друга посока, трябва да предизвиква съответстващи разумни сили, с които да можете да влезете във връзка. Само така движенията имат смисъл и полза.
към беседата >>
– Това са вашите знания.
Всинца вие носите бъклици с вода, но минете покрай някой човек, той ви казва, че еди-къде си има хубав, чист извор, и вие веднага изливате водата от бъклицата си и тръгвате да търсите посочения извор. Вървите час, два, три, пет, десет и едва намирате извора. Не изливайте водата от бъклицата си преждевременно! Когато дойдете до хубавия извор, тогава я излейте! Какво представлява бъклицата с водата?
– Това са вашите знания.
към беседата >>
Ако правите несъзнателни движения, вие напразно харчите енергията си.
Някога ти кажеш на някой свой приятел: можеш ли да ми услужиш с една малка сума? Той веднага бръква в джоба си, изважда пари и ти услужва. Ти взимаш парите и си доволен. Това негово движение е смислено. Щом движенията ви са съзнателни, те са приятни.
Ако правите несъзнателни движения, вие напразно харчите енергията си.
Всяко движение трябва да бъде осмислено и свещено! Затова всички трябва да се стремите към красивите движения. Всяко движение, в една или в друга посока, трябва да предизвиква съответстващи разумни сили, с които да можете да влезете във връзка. Само така движенията имат смисъл и полза. Запример човек, който се моли, не може да държи ръцете си надолу, той ще вдигне ръцете си – a, b – нагоре, в положението на фигура A.
към беседата >>
Допуснете сега, че у вас се заражда желание да знаете всичко.
Допуснете сега, че у вас се заражда желание да знаете всичко.
Имате ли ясна представа какво значи да знаеш всичко? Аз ще ви отговоря отчасти само на този въпрос. Да знаеш всичко, значи да можеш да определиш всички възможности и условия около дадена точка, в която се намираш за даден момент. Всяка точка съдържа известни възможности, в които ти можеш да се проявиш. Тези възможности може да са 1, 2, 3, 10 или 100, но ако ти можеш да определиш всичките, значи, че знаеш всичко.
към беседата >>
Всяко движение трябва да бъде осмислено и свещено!
Той веднага бръква в джоба си, изважда пари и ти услужва. Ти взимаш парите и си доволен. Това негово движение е смислено. Щом движенията ви са съзнателни, те са приятни. Ако правите несъзнателни движения, вие напразно харчите енергията си.
Всяко движение трябва да бъде осмислено и свещено!
Затова всички трябва да се стремите към красивите движения. Всяко движение, в една или в друга посока, трябва да предизвиква съответстващи разумни сили, с които да можете да влезете във връзка. Само така движенията имат смисъл и полза. Запример човек, който се моли, не може да държи ръцете си надолу, той ще вдигне ръцете си – a, b – нагоре, в положението на фигура A. Човек, който иска да воюва за възвишеното, за благородното в света, също тъй издига ръцете си нагоре (в положение A).
към беседата >>
Имате ли ясна представа какво значи да знаеш всичко?
Допуснете сега, че у вас се заражда желание да знаете всичко.
Имате ли ясна представа какво значи да знаеш всичко?
Аз ще ви отговоря отчасти само на този въпрос. Да знаеш всичко, значи да можеш да определиш всички възможности и условия около дадена точка, в която се намираш за даден момент. Всяка точка съдържа известни възможности, в които ти можеш да се проявиш. Тези възможности може да са 1, 2, 3, 10 или 100, но ако ти можеш да определиш всичките, значи, че знаеш всичко. Съвременните хора не искат да знаят възможностите само на своя живот, те искат да знаят възможностите и в живота на другите, но това няма да ги ползва.
към беседата >>
Затова всички трябва да се стремите към красивите движения.
Ти взимаш парите и си доволен. Това негово движение е смислено. Щом движенията ви са съзнателни, те са приятни. Ако правите несъзнателни движения, вие напразно харчите енергията си. Всяко движение трябва да бъде осмислено и свещено!
Затова всички трябва да се стремите към красивите движения.
Всяко движение, в една или в друга посока, трябва да предизвиква съответстващи разумни сили, с които да можете да влезете във връзка. Само така движенията имат смисъл и полза. Запример човек, който се моли, не може да държи ръцете си надолу, той ще вдигне ръцете си – a, b – нагоре, в положението на фигура A. Човек, който иска да воюва за възвишеното, за благородното в света, също тъй издига ръцете си нагоре (в положение A).
към беседата >>
Аз ще ви отговоря отчасти само на този въпрос.
Допуснете сега, че у вас се заражда желание да знаете всичко. Имате ли ясна представа какво значи да знаеш всичко?
Аз ще ви отговоря отчасти само на този въпрос.
Да знаеш всичко, значи да можеш да определиш всички възможности и условия около дадена точка, в която се намираш за даден момент. Всяка точка съдържа известни възможности, в които ти можеш да се проявиш. Тези възможности може да са 1, 2, 3, 10 или 100, но ако ти можеш да определиш всичките, значи, че знаеш всичко. Съвременните хора не искат да знаят възможностите само на своя живот, те искат да знаят възможностите и в живота на другите, но това няма да ги ползва. Вземете Запример един съвременен химик, вещ в своята материя и го запитайте знае ли нещо положително за елементите, с които борави?
към беседата >>
Всяко движение, в една или в друга посока, трябва да предизвиква съответстващи разумни сили, с които да можете да влезете във връзка.
Това негово движение е смислено. Щом движенията ви са съзнателни, те са приятни. Ако правите несъзнателни движения, вие напразно харчите енергията си. Всяко движение трябва да бъде осмислено и свещено! Затова всички трябва да се стремите към красивите движения.
Всяко движение, в една или в друга посока, трябва да предизвиква съответстващи разумни сили, с които да можете да влезете във връзка.
Само така движенията имат смисъл и полза. Запример човек, който се моли, не може да държи ръцете си надолу, той ще вдигне ръцете си – a, b – нагоре, в положението на фигура A. Човек, който иска да воюва за възвишеното, за благородното в света, също тъй издига ръцете си нагоре (в положение A).
към беседата >>
Да знаеш всичко, значи да можеш да определиш всички възможности и условия около дадена точка, в която се намираш за даден момент.
Допуснете сега, че у вас се заражда желание да знаете всичко. Имате ли ясна представа какво значи да знаеш всичко? Аз ще ви отговоря отчасти само на този въпрос.
Да знаеш всичко, значи да можеш да определиш всички възможности и условия около дадена точка, в която се намираш за даден момент.
Всяка точка съдържа известни възможности, в които ти можеш да се проявиш. Тези възможности може да са 1, 2, 3, 10 или 100, но ако ти можеш да определиш всичките, значи, че знаеш всичко. Съвременните хора не искат да знаят възможностите само на своя живот, те искат да знаят възможностите и в живота на другите, но това няма да ги ползва. Вземете Запример един съвременен химик, вещ в своята материя и го запитайте знае ли нещо положително за елементите, с които борави? Действително, той знае техните свойства, знае законите, на които се подчиняват елементите при съединяването си един с друг, но за същината на самата материя, за същината на скритите сили в елементите той знае толкова, колкото и този, който никак не е учил химия.
към беседата >>
Само така движенията имат смисъл и полза.
Щом движенията ви са съзнателни, те са приятни. Ако правите несъзнателни движения, вие напразно харчите енергията си. Всяко движение трябва да бъде осмислено и свещено! Затова всички трябва да се стремите към красивите движения. Всяко движение, в една или в друга посока, трябва да предизвиква съответстващи разумни сили, с които да можете да влезете във връзка.
Само така движенията имат смисъл и полза.
Запример човек, който се моли, не може да държи ръцете си надолу, той ще вдигне ръцете си – a, b – нагоре, в положението на фигура A. Човек, който иска да воюва за възвишеното, за благородното в света, също тъй издига ръцете си нагоре (в положение A).
към беседата >>
Всяка точка съдържа известни възможности, в които ти можеш да се проявиш.
Допуснете сега, че у вас се заражда желание да знаете всичко. Имате ли ясна представа какво значи да знаеш всичко? Аз ще ви отговоря отчасти само на този въпрос. Да знаеш всичко, значи да можеш да определиш всички възможности и условия около дадена точка, в която се намираш за даден момент.
Всяка точка съдържа известни възможности, в които ти можеш да се проявиш.
Тези възможности може да са 1, 2, 3, 10 или 100, но ако ти можеш да определиш всичките, значи, че знаеш всичко. Съвременните хора не искат да знаят възможностите само на своя живот, те искат да знаят възможностите и в живота на другите, но това няма да ги ползва. Вземете Запример един съвременен химик, вещ в своята материя и го запитайте знае ли нещо положително за елементите, с които борави? Действително, той знае техните свойства, знае законите, на които се подчиняват елементите при съединяването си един с друг, но за същината на самата материя, за същината на скритите сили в елементите той знае толкова, колкото и този, който никак не е учил химия. Химикът казва, че водородът и кислородът се съединяват и се получава вода, но видял ли е това нещо?
към беседата >>
Запример човек, който се моли, не може да държи ръцете си надолу, той ще вдигне ръцете си – a, b – нагоре, в положението на фигура A.
Ако правите несъзнателни движения, вие напразно харчите енергията си. Всяко движение трябва да бъде осмислено и свещено! Затова всички трябва да се стремите към красивите движения. Всяко движение, в една или в друга посока, трябва да предизвиква съответстващи разумни сили, с които да можете да влезете във връзка. Само така движенията имат смисъл и полза.
Запример човек, който се моли, не може да държи ръцете си надолу, той ще вдигне ръцете си – a, b – нагоре, в положението на фигура A.
Човек, който иска да воюва за възвишеното, за благородното в света, също тъй издига ръцете си нагоре (в положение A).
към беседата >>
Тези възможности може да са 1, 2, 3, 10 или 100, но ако ти можеш да определиш всичките, значи, че знаеш всичко.
Допуснете сега, че у вас се заражда желание да знаете всичко. Имате ли ясна представа какво значи да знаеш всичко? Аз ще ви отговоря отчасти само на този въпрос. Да знаеш всичко, значи да можеш да определиш всички възможности и условия около дадена точка, в която се намираш за даден момент. Всяка точка съдържа известни възможности, в които ти можеш да се проявиш.
Тези възможности може да са 1, 2, 3, 10 или 100, но ако ти можеш да определиш всичките, значи, че знаеш всичко.
Съвременните хора не искат да знаят възможностите само на своя живот, те искат да знаят възможностите и в живота на другите, но това няма да ги ползва. Вземете Запример един съвременен химик, вещ в своята материя и го запитайте знае ли нещо положително за елементите, с които борави? Действително, той знае техните свойства, знае законите, на които се подчиняват елементите при съединяването си един с друг, но за същината на самата материя, за същината на скритите сили в елементите той знае толкова, колкото и този, който никак не е учил химия. Химикът казва, че водородът и кислородът се съединяват и се получава вода, но видял ли е това нещо? – Не го е видял.
към беседата >>
Човек, който иска да воюва за възвишеното, за благородното в света, също тъй издига ръцете си нагоре (в положение A).
Всяко движение трябва да бъде осмислено и свещено! Затова всички трябва да се стремите към красивите движения. Всяко движение, в една или в друга посока, трябва да предизвиква съответстващи разумни сили, с които да можете да влезете във връзка. Само така движенията имат смисъл и полза. Запример човек, който се моли, не може да държи ръцете си надолу, той ще вдигне ръцете си – a, b – нагоре, в положението на фигура A.
Човек, който иска да воюва за възвишеното, за благородното в света, също тъй издига ръцете си нагоре (в положение A).
към беседата >>
Съвременните хора не искат да знаят възможностите само на своя живот, те искат да знаят възможностите и в живота на другите, но това няма да ги ползва.
Имате ли ясна представа какво значи да знаеш всичко? Аз ще ви отговоря отчасти само на този въпрос. Да знаеш всичко, значи да можеш да определиш всички възможности и условия около дадена точка, в която се намираш за даден момент. Всяка точка съдържа известни възможности, в които ти можеш да се проявиш. Тези възможности може да са 1, 2, 3, 10 или 100, но ако ти можеш да определиш всичките, значи, че знаеш всичко.
Съвременните хора не искат да знаят възможностите само на своя живот, те искат да знаят възможностите и в живота на другите, но това няма да ги ползва.
Вземете Запример един съвременен химик, вещ в своята материя и го запитайте знае ли нещо положително за елементите, с които борави? Действително, той знае техните свойства, знае законите, на които се подчиняват елементите при съединяването си един с друг, но за същината на самата материя, за същината на скритите сили в елементите той знае толкова, колкото и този, който никак не е учил химия. Химикът казва, че водородът и кислородът се съединяват и се получава вода, но видял ли е това нещо? – Не го е видял. Науката твърди това.
към беседата >>
Растението, което изниква из почвата и отива нагоре към Слънцето, заема същото положение.
Растението, което изниква из почвата и отива нагоре към Слънцето, заема същото положение.
Онзи човек обаче, който държи с двете си ръце – a, b – в тояга и се готви да воюва в света за низките, за обикновените работи, държи ръцете си надолу и се намира в положението B.
към беседата >>
Вземете Запример един съвременен химик, вещ в своята материя и го запитайте знае ли нещо положително за елементите, с които борави?
Аз ще ви отговоря отчасти само на този въпрос. Да знаеш всичко, значи да можеш да определиш всички възможности и условия около дадена точка, в която се намираш за даден момент. Всяка точка съдържа известни възможности, в които ти можеш да се проявиш. Тези възможности може да са 1, 2, 3, 10 или 100, но ако ти можеш да определиш всичките, значи, че знаеш всичко. Съвременните хора не искат да знаят възможностите само на своя живот, те искат да знаят възможностите и в живота на другите, но това няма да ги ползва.
Вземете Запример един съвременен химик, вещ в своята материя и го запитайте знае ли нещо положително за елементите, с които борави?
Действително, той знае техните свойства, знае законите, на които се подчиняват елементите при съединяването си един с друг, но за същината на самата материя, за същината на скритите сили в елементите той знае толкова, колкото и този, който никак не е учил химия. Химикът казва, че водородът и кислородът се съединяват и се получава вода, но видял ли е това нещо? – Не го е видял. Науката твърди това. Философски може да се възрази, че не съществува никакъв водород, никакъв кислород. Това.
към беседата >>
Онзи човек обаче, който държи с двете си ръце – a, b – в тояга и се готви да воюва в света за низките, за обикновените работи, държи ръцете си надолу и се намира в положението B.
Растението, което изниква из почвата и отива нагоре към Слънцето, заема същото положение.
Онзи човек обаче, който държи с двете си ръце – a, b – в тояга и се готви да воюва в света за низките, за обикновените работи, държи ръцете си надолу и се намира в положението B.
към беседата >>
Действително, той знае техните свойства, знае законите, на които се подчиняват елементите при съединяването си един с друг, но за същината на самата материя, за същината на скритите сили в елементите той знае толкова, колкото и този, който никак не е учил химия.
Да знаеш всичко, значи да можеш да определиш всички възможности и условия около дадена точка, в която се намираш за даден момент. Всяка точка съдържа известни възможности, в които ти можеш да се проявиш. Тези възможности може да са 1, 2, 3, 10 или 100, но ако ти можеш да определиш всичките, значи, че знаеш всичко. Съвременните хора не искат да знаят възможностите само на своя живот, те искат да знаят възможностите и в живота на другите, но това няма да ги ползва. Вземете Запример един съвременен химик, вещ в своята материя и го запитайте знае ли нещо положително за елементите, с които борави?
Действително, той знае техните свойства, знае законите, на които се подчиняват елементите при съединяването си един с друг, но за същината на самата материя, за същината на скритите сили в елементите той знае толкова, колкото и този, който никак не е учил химия.
Химикът казва, че водородът и кислородът се съединяват и се получава вода, но видял ли е това нещо? – Не го е видял. Науката твърди това. Философски може да се възрази, че не съществува никакъв водород, никакъв кислород. Това. че водородът и кислородът образуват вода, може да е така, може и да не е така.
към беседата >>
Това положение представлява една готова, напрегната стрела, която чака само последния момент за нападение.
Това положение представлява една готова, напрегната стрела, която чака само последния момент за нападение.
към беседата >>
Химикът казва, че водородът и кислородът се съединяват и се получава вода, но видял ли е това нещо?
Всяка точка съдържа известни възможности, в които ти можеш да се проявиш. Тези възможности може да са 1, 2, 3, 10 или 100, но ако ти можеш да определиш всичките, значи, че знаеш всичко. Съвременните хора не искат да знаят възможностите само на своя живот, те искат да знаят възможностите и в живота на другите, но това няма да ги ползва. Вземете Запример един съвременен химик, вещ в своята материя и го запитайте знае ли нещо положително за елементите, с които борави? Действително, той знае техните свойства, знае законите, на които се подчиняват елементите при съединяването си един с друг, но за същината на самата материя, за същината на скритите сили в елементите той знае толкова, колкото и този, който никак не е учил химия.
Химикът казва, че водородът и кислородът се съединяват и се получава вода, но видял ли е това нещо?
– Не го е видял. Науката твърди това. Философски може да се възрази, че не съществува никакъв водород, никакъв кислород. Това. че водородът и кислородът образуват вода, може да е така, може и да не е така. Образуването на водата може да се обясни и по друг начин.
към беседата >>
Първото положение – A, и второто положение – B са хармонични движения, които са във връзка помежду си.
Първото положение – A, и второто положение – B са хармонични движения, които са във връзка помежду си.
Следователно тия две същества, които правят движенията A и B, според степента на своето развитие се намират в два различни свята, вследствие на което и техните понятия за живота са съвсем различни. Но и едното, и другото положение – нагоре и надолу, изразяват полюси на живота, които трябва да се проучват съзнателно, защото само животът ще ви доведе във връзка с разумното.
към беседата >>
– Не го е видял.
Тези възможности може да са 1, 2, 3, 10 или 100, но ако ти можеш да определиш всичките, значи, че знаеш всичко. Съвременните хора не искат да знаят възможностите само на своя живот, те искат да знаят възможностите и в живота на другите, но това няма да ги ползва. Вземете Запример един съвременен химик, вещ в своята материя и го запитайте знае ли нещо положително за елементите, с които борави? Действително, той знае техните свойства, знае законите, на които се подчиняват елементите при съединяването си един с друг, но за същината на самата материя, за същината на скритите сили в елементите той знае толкова, колкото и този, който никак не е учил химия. Химикът казва, че водородът и кислородът се съединяват и се получава вода, но видял ли е това нещо?
– Не го е видял.
Науката твърди това. Философски може да се възрази, че не съществува никакъв водород, никакъв кислород. Това. че водородът и кислородът образуват вода, може да е така, може и да не е така. Образуването на водата може да се обясни и по друг начин. Ние не искаме да разрушим сегашните ви схващания за живота, сегашните ви познания в науката, но казваме, че могат да възникнат различни възражения в умовете на хората.
към беседата >>
Следователно тия две същества, които правят движенията A и B, според степента на своето развитие се намират в два различни свята, вследствие на което и техните понятия за живота са съвсем различни.
Първото положение – A, и второто положение – B са хармонични движения, които са във връзка помежду си.
Следователно тия две същества, които правят движенията A и B, според степента на своето развитие се намират в два различни свята, вследствие на което и техните понятия за живота са съвсем различни.
Но и едното, и другото положение – нагоре и надолу, изразяват полюси на живота, които трябва да се проучват съзнателно, защото само животът ще ви доведе във връзка с разумното.
към беседата >>
Науката твърди това.
Съвременните хора не искат да знаят възможностите само на своя живот, те искат да знаят възможностите и в живота на другите, но това няма да ги ползва. Вземете Запример един съвременен химик, вещ в своята материя и го запитайте знае ли нещо положително за елементите, с които борави? Действително, той знае техните свойства, знае законите, на които се подчиняват елементите при съединяването си един с друг, но за същината на самата материя, за същината на скритите сили в елементите той знае толкова, колкото и този, който никак не е учил химия. Химикът казва, че водородът и кислородът се съединяват и се получава вода, но видял ли е това нещо? – Не го е видял.
Науката твърди това.
Философски може да се възрази, че не съществува никакъв водород, никакъв кислород. Това. че водородът и кислородът образуват вода, може да е така, може и да не е така. Образуването на водата може да се обясни и по друг начин. Ние не искаме да разрушим сегашните ви схващания за живота, сегашните ви познания в науката, но казваме, че могат да възникнат различни възражения в умовете на хората. Факт е, че водата съществува в света, знаем нейната цена, нейната полза, но как се е образувала, това е въпрос на бъдещата наука.
към беседата >>
Но и едното, и другото положение – нагоре и надолу, изразяват полюси на живота, които трябва да се проучват съзнателно, защото само животът ще ви доведе във връзка с разумното.
Първото положение – A, и второто положение – B са хармонични движения, които са във връзка помежду си. Следователно тия две същества, които правят движенията A и B, според степента на своето развитие се намират в два различни свята, вследствие на което и техните понятия за живота са съвсем различни.
Но и едното, и другото положение – нагоре и надолу, изразяват полюси на живота, които трябва да се проучват съзнателно, защото само животът ще ви доведе във връзка с разумното.
към беседата >>
Философски може да се възрази, че не съществува никакъв водород, никакъв кислород. Това.
Вземете Запример един съвременен химик, вещ в своята материя и го запитайте знае ли нещо положително за елементите, с които борави? Действително, той знае техните свойства, знае законите, на които се подчиняват елементите при съединяването си един с друг, но за същината на самата материя, за същината на скритите сили в елементите той знае толкова, колкото и този, който никак не е учил химия. Химикът казва, че водородът и кислородът се съединяват и се получава вода, но видял ли е това нещо? – Не го е видял. Науката твърди това.
Философски може да се възрази, че не съществува никакъв водород, никакъв кислород. Това.
че водородът и кислородът образуват вода, може да е така, може и да не е така. Образуването на водата може да се обясни и по друг начин. Ние не искаме да разрушим сегашните ви схващания за живота, сегашните ви познания в науката, но казваме, че могат да възникнат различни възражения в умовете на хората. Факт е, че водата съществува в света, знаем нейната цена, нейната полза, но как се е образувала, това е въпрос на бъдещата наука.
към беседата >>
че водородът и кислородът образуват вода, може да е така, може и да не е така.
Действително, той знае техните свойства, знае законите, на които се подчиняват елементите при съединяването си един с друг, но за същината на самата материя, за същината на скритите сили в елементите той знае толкова, колкото и този, който никак не е учил химия. Химикът казва, че водородът и кислородът се съединяват и се получава вода, но видял ли е това нещо? – Не го е видял. Науката твърди това. Философски може да се възрази, че не съществува никакъв водород, никакъв кислород. Това.
че водородът и кислородът образуват вода, може да е така, може и да не е така.
Образуването на водата може да се обясни и по друг начин. Ние не искаме да разрушим сегашните ви схващания за живота, сегашните ви познания в науката, но казваме, че могат да възникнат различни възражения в умовете на хората. Факт е, че водата съществува в света, знаем нейната цена, нейната полза, но как се е образувала, това е въпрос на бъдещата наука.
към беседата >>
Образуването на водата може да се обясни и по друг начин.
Химикът казва, че водородът и кислородът се съединяват и се получава вода, но видял ли е това нещо? – Не го е видял. Науката твърди това. Философски може да се възрази, че не съществува никакъв водород, никакъв кислород. Това. че водородът и кислородът образуват вода, може да е така, може и да не е така.
Образуването на водата може да се обясни и по друг начин.
Ние не искаме да разрушим сегашните ви схващания за живота, сегашните ви познания в науката, но казваме, че могат да възникнат различни възражения в умовете на хората. Факт е, че водата съществува в света, знаем нейната цена, нейната полза, но как се е образувала, това е въпрос на бъдещата наука.
към беседата >>
4.
Ще ви направи свободни/ Истината
,
НБ
, , 21.10.1923г.,
Туй е един велик вътрешен подтик, не на обикновения човек, казано на съвременен език, но на съзнателния човек.
Има едно изречение в свещената книга, което казва: „Истината ще ви направи свободни“ – казано някога отдавна, може би преди хиляди години. Това изречение е повтаряно и всеки ден се повтаря: „Истината ще ви направи свободни“. Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна.
Туй е един велик вътрешен подтик, не на обикновения човек, казано на съвременен език, но на съзнателния човек.
Аз казвам: Туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда Божественото, защото човек е с двояка природа. Той има нещо човешко, има нещо Божествено. Освен това у човека има нещо животинско, още по-долу; това са три естества, свързани едно с друго. Човешкото е една присадка върху животинското, а Божественото е една присадка върху човешкото.
към беседата >>
Да, ти си един човек, на когото главата е дваж повече букова.
Тъй правят буковите растения. Ти, като срещнеш някой човек, казваш: „Букова глава е той“. Да, но умът на този бук, за да достигне своята свобода, стига повече, отколкото твоя. А ти седиш и казваш: „Моята глава не е букова“. Не е букова, но дълговете още не си си платил, с приятелите не си се помирил, майка си, баща си си изпъдил, а казваш: „А, аз съм свободен човек“.
Да, ти си един човек, на когото главата е дваж повече букова.
Това е логика. Това са факти вътре в природата. Идете в гробищата и вижте какво казва Господ за тези глави! Извадят една глава, казват: „Тази глава е празна! “ – „Празна е – казва Господ, – защото не е имало посадено в нея нищо Божествено.“ Затуй и нашите глави се изпразват.
към беседата >>
Аз казвам: Туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда Божественото, защото човек е с двояка природа.
Има едно изречение в свещената книга, което казва: „Истината ще ви направи свободни“ – казано някога отдавна, може би преди хиляди години. Това изречение е повтаряно и всеки ден се повтаря: „Истината ще ви направи свободни“. Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един велик вътрешен подтик, не на обикновения човек, казано на съвременен език, но на съзнателния човек.
Аз казвам: Туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда Божественото, защото човек е с двояка природа.
Той има нещо човешко, има нещо Божествено. Освен това у човека има нещо животинско, още по-долу; това са три естества, свързани едно с друго. Човешкото е една присадка върху животинското, а Божественото е една присадка върху човешкото.
към беседата >>
Това е логика.
Ти, като срещнеш някой човек, казваш: „Букова глава е той“. Да, но умът на този бук, за да достигне своята свобода, стига повече, отколкото твоя. А ти седиш и казваш: „Моята глава не е букова“. Не е букова, но дълговете още не си си платил, с приятелите не си се помирил, майка си, баща си си изпъдил, а казваш: „А, аз съм свободен човек“. Да, ти си един човек, на когото главата е дваж повече букова.
Това е логика.
Това са факти вътре в природата. Идете в гробищата и вижте какво казва Господ за тези глави! Извадят една глава, казват: „Тази глава е празна! “ – „Празна е – казва Господ, – защото не е имало посадено в нея нищо Божествено.“ Затуй и нашите глави се изпразват. И най-после, ще останат да живеят хора, на които главите са пълни с нещо свещено.
към беседата >>
Той има нещо човешко, има нещо Божествено.
Има едно изречение в свещената книга, което казва: „Истината ще ви направи свободни“ – казано някога отдавна, може би преди хиляди години. Това изречение е повтаряно и всеки ден се повтаря: „Истината ще ви направи свободни“. Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един велик вътрешен подтик, не на обикновения човек, казано на съвременен език, но на съзнателния човек. Аз казвам: Туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда Божественото, защото човек е с двояка природа.
Той има нещо човешко, има нещо Божествено.
Освен това у човека има нещо животинско, още по-долу; това са три естества, свързани едно с друго. Човешкото е една присадка върху животинското, а Божественото е една присадка върху човешкото.
към беседата >>
Това са факти вътре в природата.
Да, но умът на този бук, за да достигне своята свобода, стига повече, отколкото твоя. А ти седиш и казваш: „Моята глава не е букова“. Не е букова, но дълговете още не си си платил, с приятелите не си се помирил, майка си, баща си си изпъдил, а казваш: „А, аз съм свободен човек“. Да, ти си един човек, на когото главата е дваж повече букова. Това е логика.
Това са факти вътре в природата.
Идете в гробищата и вижте какво казва Господ за тези глави! Извадят една глава, казват: „Тази глава е празна! “ – „Празна е – казва Господ, – защото не е имало посадено в нея нищо Божествено.“ Затуй и нашите глави се изпразват. И най-после, ще останат да живеят хора, на които главите са пълни с нещо свещено. Какво искат хората?
към беседата >>
Освен това у човека има нещо животинско, още по-долу; това са три естества, свързани едно с друго.
Това изречение е повтаряно и всеки ден се повтаря: „Истината ще ви направи свободни“. Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един велик вътрешен подтик, не на обикновения човек, казано на съвременен език, но на съзнателния човек. Аз казвам: Туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда Божественото, защото човек е с двояка природа. Той има нещо човешко, има нещо Божествено.
Освен това у човека има нещо животинско, още по-долу; това са три естества, свързани едно с друго.
Човешкото е една присадка върху животинското, а Божественото е една присадка върху човешкото.
към беседата >>
Идете в гробищата и вижте какво казва Господ за тези глави!
А ти седиш и казваш: „Моята глава не е букова“. Не е букова, но дълговете още не си си платил, с приятелите не си се помирил, майка си, баща си си изпъдил, а казваш: „А, аз съм свободен човек“. Да, ти си един човек, на когото главата е дваж повече букова. Това е логика. Това са факти вътре в природата.
Идете в гробищата и вижте какво казва Господ за тези глави!
Извадят една глава, казват: „Тази глава е празна! “ – „Празна е – казва Господ, – защото не е имало посадено в нея нищо Божествено.“ Затуй и нашите глави се изпразват. И най-после, ще останат да живеят хора, на които главите са пълни с нещо свещено. Какво искат хората? Срещне ме един апаш, с пълен в ръка револвер, казва: „Горе ръцете!
към беседата >>
Човешкото е една присадка върху животинското, а Божественото е една присадка върху човешкото.
Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един велик вътрешен подтик, не на обикновения човек, казано на съвременен език, но на съзнателния човек. Аз казвам: Туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда Божественото, защото човек е с двояка природа. Той има нещо човешко, има нещо Божествено. Освен това у човека има нещо животинско, още по-долу; това са три естества, свързани едно с друго.
Човешкото е една присадка върху животинското, а Божественото е една присадка върху човешкото.
към беседата >>
Извадят една глава, казват: „Тази глава е празна!
Не е букова, но дълговете още не си си платил, с приятелите не си се помирил, майка си, баща си си изпъдил, а казваш: „А, аз съм свободен човек“. Да, ти си един човек, на когото главата е дваж повече букова. Това е логика. Това са факти вътре в природата. Идете в гробищата и вижте какво казва Господ за тези глави!
Извадят една глава, казват: „Тази глава е празна!
“ – „Празна е – казва Господ, – защото не е имало посадено в нея нищо Божествено.“ Затуй и нашите глави се изпразват. И най-после, ще останат да живеят хора, на които главите са пълни с нещо свещено. Какво искат хората? Срещне ме един апаш, с пълен в ръка револвер, казва: „Горе ръцете! “ – Няма защо.
към беседата >>
Сега мнозина философи се спъват върху думата „свобода“, седят да доказват психологически какво нещо е свободата.
Сега мнозина философи се спъват върху думата „свобода“, седят да доказват психологически какво нещо е свободата.
Ние няма да се занимаваме, да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни народи воюват за свобода.
към беседата >>
“ – „Празна е – казва Господ, – защото не е имало посадено в нея нищо Божествено.“ Затуй и нашите глави се изпразват.
Да, ти си един човек, на когото главата е дваж повече букова. Това е логика. Това са факти вътре в природата. Идете в гробищата и вижте какво казва Господ за тези глави! Извадят една глава, казват: „Тази глава е празна!
“ – „Празна е – казва Господ, – защото не е имало посадено в нея нищо Божествено.“ Затуй и нашите глави се изпразват.
И най-после, ще останат да живеят хора, на които главите са пълни с нещо свещено. Какво искат хората? Срещне ме един апаш, с пълен в ръка револвер, казва: „Горе ръцете! “ – Няма защо. Какво искаш?
към беседата >>
Ние няма да се занимаваме, да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои.
Сега мнозина философи се спъват върху думата „свобода“, седят да доказват психологически какво нещо е свободата.
Ние няма да се занимаваме, да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои.
Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни народи воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата.
към беседата >>
И най-после, ще останат да живеят хора, на които главите са пълни с нещо свещено.
Това е логика. Това са факти вътре в природата. Идете в гробищата и вижте какво казва Господ за тези глави! Извадят една глава, казват: „Тази глава е празна! “ – „Празна е – казва Господ, – защото не е имало посадено в нея нищо Божествено.“ Затуй и нашите глави се изпразват.
И най-после, ще останат да живеят хора, на които главите са пълни с нещо свещено.
Какво искат хората? Срещне ме един апаш, с пълен в ръка револвер, казва: „Горе ръцете! “ – Няма защо. Какво искаш? – „Е, 10,000 лева.“ – Ела у дома, аз ще ти ги дам, няма защо да вадиш револвер, аз съм свободен човек.
към беседата >>
Това е механическата страна, това не е свобода.
Сега мнозина философи се спъват върху думата „свобода“, седят да доказват психологически какво нещо е свободата. Ние няма да се занимаваме, да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои.
Това е механическата страна, това не е свобода.
Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни народи воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми.
към беседата >>
Какво искат хората?
Това са факти вътре в природата. Идете в гробищата и вижте какво казва Господ за тези глави! Извадят една глава, казват: „Тази глава е празна! “ – „Празна е – казва Господ, – защото не е имало посадено в нея нищо Божествено.“ Затуй и нашите глави се изпразват. И най-после, ще останат да живеят хора, на които главите са пълни с нещо свещено.
Какво искат хората?
Срещне ме един апаш, с пълен в ръка револвер, казва: „Горе ръцете! “ – Няма защо. Какво искаш? – „Е, 10,000 лева.“ – Ела у дома, аз ще ти ги дам, няма защо да вадиш револвер, аз съм свободен човек. Аз му тегля друг револвер, и той си снема ръката и скрива револвера.
към беседата >>
Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено.
Сега мнозина философи се спъват върху думата „свобода“, седят да доказват психологически какво нещо е свободата. Ние няма да се занимаваме, да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода.
Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено.
И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни народи воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми. Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека човекът е воювал, един народ е освобождавал друг, мъже са освобождавали жени, жени са освобождавали мъже.
към беседата >>
Срещне ме един апаш, с пълен в ръка револвер, казва: „Горе ръцете!
Идете в гробищата и вижте какво казва Господ за тези глави! Извадят една глава, казват: „Тази глава е празна! “ – „Празна е – казва Господ, – защото не е имало посадено в нея нищо Божествено.“ Затуй и нашите глави се изпразват. И най-после, ще останат да живеят хора, на които главите са пълни с нещо свещено. Какво искат хората?
Срещне ме един апаш, с пълен в ръка револвер, казва: „Горе ръцете!
“ – Няма защо. Какво искаш? – „Е, 10,000 лева.“ – Ела у дома, аз ще ти ги дам, няма защо да вадиш револвер, аз съм свободен човек. Аз му тегля друг револвер, и той си снема ръката и скрива револвера. Щом не правя насилие, той казва: „О, ти си благороден човек“.
към беседата >>
И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим.
Сега мнозина философи се спъват върху думата „свобода“, седят да доказват психологически какво нещо е свободата. Ние няма да се занимаваме, да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено.
И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим.
Всички съвременни народи воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми. Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека човекът е воювал, един народ е освобождавал друг, мъже са освобождавали жени, жени са освобождавали мъже. Кой не е воювал, но въпреки това пак не е свободен.
към беседата >>
“ – Няма защо.
Извадят една глава, казват: „Тази глава е празна! “ – „Празна е – казва Господ, – защото не е имало посадено в нея нищо Божествено.“ Затуй и нашите глави се изпразват. И най-после, ще останат да живеят хора, на които главите са пълни с нещо свещено. Какво искат хората? Срещне ме един апаш, с пълен в ръка револвер, казва: „Горе ръцете!
“ – Няма защо.
Какво искаш? – „Е, 10,000 лева.“ – Ела у дома, аз ще ти ги дам, няма защо да вадиш револвер, аз съм свободен човек. Аз му тегля друг револвер, и той си снема ръката и скрива револвера. Щом не правя насилие, той казва: „О, ти си благороден човек“. Да, благороден човек съм, ще ти докажа.
към беседата >>
Всички съвременни народи воюват за свобода.
Сега мнозина философи се спъват върху думата „свобода“, седят да доказват психологически какво нещо е свободата. Ние няма да се занимаваме, да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим.
Всички съвременни народи воюват за свобода.
Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми. Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека човекът е воювал, един народ е освобождавал друг, мъже са освобождавали жени, жени са освобождавали мъже. Кой не е воювал, но въпреки това пак не е свободен. Туй е на физическия свят.
към беседата >>
Какво искаш?
“ – „Празна е – казва Господ, – защото не е имало посадено в нея нищо Божествено.“ Затуй и нашите глави се изпразват. И най-после, ще останат да живеят хора, на които главите са пълни с нещо свещено. Какво искат хората? Срещне ме един апаш, с пълен в ръка револвер, казва: „Горе ръцете! “ – Няма защо.
Какво искаш?
– „Е, 10,000 лева.“ – Ела у дома, аз ще ти ги дам, няма защо да вадиш револвер, аз съм свободен човек. Аз му тегля друг револвер, и той си снема ръката и скрива револвера. Щом не правя насилие, той казва: „О, ти си благороден човек“. Да, благороден човек съм, ще ти докажа. А сега ние ще кажем там на този апаш, на улицата, да постъпва разумно, но трябва да знаем кои са причините, които са го заставили да действа така.
към беседата >>
Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата.
Ние няма да се занимаваме, да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни народи воюват за свобода.
Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата.
Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми. Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека човекът е воювал, един народ е освобождавал друг, мъже са освобождавали жени, жени са освобождавали мъже. Кой не е воювал, но въпреки това пак не е свободен. Туй е на физическия свят. Ако дойдем до умствения свят, и там всички се стремят към свобода, кой да има правилни възгледи.
към беседата >>
– „Е, 10,000 лева.“ – Ела у дома, аз ще ти ги дам, няма защо да вадиш револвер, аз съм свободен човек.
И най-после, ще останат да живеят хора, на които главите са пълни с нещо свещено. Какво искат хората? Срещне ме един апаш, с пълен в ръка револвер, казва: „Горе ръцете! “ – Няма защо. Какво искаш?
– „Е, 10,000 лева.“ – Ела у дома, аз ще ти ги дам, няма защо да вадиш револвер, аз съм свободен човек.
Аз му тегля друг револвер, и той си снема ръката и скрива револвера. Щом не правя насилие, той казва: „О, ти си благороден човек“. Да, благороден човек съм, ще ти докажа. А сега ние ще кажем там на този апаш, на улицата, да постъпва разумно, но трябва да знаем кои са причините, които са го заставили да действа така. Той иска да живее един разкошен, лек живот.
към беседата >>
Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми.
Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни народи воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата.
Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми.
Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека човекът е воювал, един народ е освобождавал друг, мъже са освобождавали жени, жени са освобождавали мъже. Кой не е воювал, но въпреки това пак не е свободен. Туй е на физическия свят. Ако дойдем до умствения свят, и там всички се стремят към свобода, кой да има правилни възгледи. Свободен трябва да бъде човек!
към беседата >>
Аз му тегля друг револвер, и той си снема ръката и скрива револвера.
Какво искат хората? Срещне ме един апаш, с пълен в ръка револвер, казва: „Горе ръцете! “ – Няма защо. Какво искаш? – „Е, 10,000 лева.“ – Ела у дома, аз ще ти ги дам, няма защо да вадиш револвер, аз съм свободен човек.
Аз му тегля друг револвер, и той си снема ръката и скрива револвера.
Щом не правя насилие, той казва: „О, ти си благороден човек“. Да, благороден човек съм, ще ти докажа. А сега ние ще кажем там на този апаш, на улицата, да постъпва разумно, но трябва да знаем кои са причините, които са го заставили да действа така. Той иска да живее един разкошен, лек живот. Там е кривата философия, че ние всички искаме да живеем на земята тъй, както ни подобава.
към беседата >>
Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека човекът е воювал, един народ е освобождавал друг, мъже са освобождавали жени, жени са освобождавали мъже.
Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни народи воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми.
Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека човекът е воювал, един народ е освобождавал друг, мъже са освобождавали жени, жени са освобождавали мъже.
Кой не е воювал, но въпреки това пак не е свободен. Туй е на физическия свят. Ако дойдем до умствения свят, и там всички се стремят към свобода, кой да има правилни възгледи. Свободен трябва да бъде човек! Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека.
към беседата >>
Щом не правя насилие, той казва: „О, ти си благороден човек“.
Срещне ме един апаш, с пълен в ръка револвер, казва: „Горе ръцете! “ – Няма защо. Какво искаш? – „Е, 10,000 лева.“ – Ела у дома, аз ще ти ги дам, няма защо да вадиш револвер, аз съм свободен човек. Аз му тегля друг револвер, и той си снема ръката и скрива револвера.
Щом не правя насилие, той казва: „О, ти си благороден човек“.
Да, благороден човек съм, ще ти докажа. А сега ние ще кажем там на този апаш, на улицата, да постъпва разумно, но трябва да знаем кои са причините, които са го заставили да действа така. Той иска да живее един разкошен, лек живот. Там е кривата философия, че ние всички искаме да живеем на земята тъй, както ни подобава. Ние знаем, че Истината ще ни направи свободни, и всички трябва да бъдем свободни. Как?
към беседата >>
Кой не е воювал, но въпреки това пак не е свободен.
И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни народи воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми. Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека човекът е воювал, един народ е освобождавал друг, мъже са освобождавали жени, жени са освобождавали мъже.
Кой не е воювал, но въпреки това пак не е свободен.
Туй е на физическия свят. Ако дойдем до умствения свят, и там всички се стремят към свобода, кой да има правилни възгледи. Свободен трябва да бъде човек! Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека. Само разумният човек може да бъде свободен.
към беседата >>
Да, благороден човек съм, ще ти докажа.
“ – Няма защо. Какво искаш? – „Е, 10,000 лева.“ – Ела у дома, аз ще ти ги дам, няма защо да вадиш револвер, аз съм свободен човек. Аз му тегля друг револвер, и той си снема ръката и скрива револвера. Щом не правя насилие, той казва: „О, ти си благороден човек“.
Да, благороден човек съм, ще ти докажа.
А сега ние ще кажем там на този апаш, на улицата, да постъпва разумно, но трябва да знаем кои са причините, които са го заставили да действа така. Той иска да живее един разкошен, лек живот. Там е кривата философия, че ние всички искаме да живеем на земята тъй, както ни подобава. Ние знаем, че Истината ще ни направи свободни, и всички трябва да бъдем свободни. Как? Вие казвате: „Като подобрим външните условия“.
към беседата >>
Туй е на физическия свят.
Всички съвременни народи воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми. Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека човекът е воювал, един народ е освобождавал друг, мъже са освобождавали жени, жени са освобождавали мъже. Кой не е воювал, но въпреки това пак не е свободен.
Туй е на физическия свят.
Ако дойдем до умствения свят, и там всички се стремят към свобода, кой да има правилни възгледи. Свободен трябва да бъде човек! Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека. Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате предвид.
към беседата >>
А сега ние ще кажем там на този апаш, на улицата, да постъпва разумно, но трябва да знаем кои са причините, които са го заставили да действа така.
Какво искаш? – „Е, 10,000 лева.“ – Ела у дома, аз ще ти ги дам, няма защо да вадиш револвер, аз съм свободен човек. Аз му тегля друг револвер, и той си снема ръката и скрива револвера. Щом не правя насилие, той казва: „О, ти си благороден човек“. Да, благороден човек съм, ще ти докажа.
А сега ние ще кажем там на този апаш, на улицата, да постъпва разумно, но трябва да знаем кои са причините, които са го заставили да действа така.
Той иска да живее един разкошен, лек живот. Там е кривата философия, че ние всички искаме да живеем на земята тъй, както ни подобава. Ние знаем, че Истината ще ни направи свободни, и всички трябва да бъдем свободни. Как? Вие казвате: „Като подобрим външните условия“. Ако това е вярно, то богатите хора са най-благородните.
към беседата >>
Ако дойдем до умствения свят, и там всички се стремят към свобода, кой да има правилни възгледи.
Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми. Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека човекът е воювал, един народ е освобождавал друг, мъже са освобождавали жени, жени са освобождавали мъже. Кой не е воювал, но въпреки това пак не е свободен. Туй е на физическия свят.
Ако дойдем до умствения свят, и там всички се стремят към свобода, кой да има правилни възгледи.
Свободен трябва да бъде човек! Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека. Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате предвид. Живата природа е решила да даде тази свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила, в бутилки ги е турила.
към беседата >>
Той иска да живее един разкошен, лек живот.
– „Е, 10,000 лева.“ – Ела у дома, аз ще ти ги дам, няма защо да вадиш револвер, аз съм свободен човек. Аз му тегля друг револвер, и той си снема ръката и скрива револвера. Щом не правя насилие, той казва: „О, ти си благороден човек“. Да, благороден човек съм, ще ти докажа. А сега ние ще кажем там на този апаш, на улицата, да постъпва разумно, но трябва да знаем кои са причините, които са го заставили да действа така.
Той иска да живее един разкошен, лек живот.
Там е кривата философия, че ние всички искаме да живеем на земята тъй, както ни подобава. Ние знаем, че Истината ще ни направи свободни, и всички трябва да бъдем свободни. Как? Вие казвате: „Като подобрим външните условия“. Ако това е вярно, то богатите хора са най-благородните. Не, трябва да извадим друго заключение: Нито богатството съдържа в себе си благородството, нито сиромашията, но богатството съдържа в себе си условия за постигане на благородството.
към беседата >>
Свободен трябва да бъде човек!
Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми. Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека човекът е воювал, един народ е освобождавал друг, мъже са освобождавали жени, жени са освобождавали мъже. Кой не е воювал, но въпреки това пак не е свободен. Туй е на физическия свят. Ако дойдем до умствения свят, и там всички се стремят към свобода, кой да има правилни възгледи.
Свободен трябва да бъде човек!
Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека. Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате предвид. Живата природа е решила да даде тази свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила, в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо?
към беседата >>
Там е кривата философия, че ние всички искаме да живеем на земята тъй, както ни подобава.
Аз му тегля друг револвер, и той си снема ръката и скрива револвера. Щом не правя насилие, той казва: „О, ти си благороден човек“. Да, благороден човек съм, ще ти докажа. А сега ние ще кажем там на този апаш, на улицата, да постъпва разумно, но трябва да знаем кои са причините, които са го заставили да действа така. Той иска да живее един разкошен, лек живот.
Там е кривата философия, че ние всички искаме да живеем на земята тъй, както ни подобава.
Ние знаем, че Истината ще ни направи свободни, и всички трябва да бъдем свободни. Как? Вие казвате: „Като подобрим външните условия“. Ако това е вярно, то богатите хора са най-благородните. Не, трябва да извадим друго заключение: Нито богатството съдържа в себе си благородството, нито сиромашията, но богатството съдържа в себе си условия за постигане на благородството. Питам сега: Ако хвърлите в морето един богат човек с всичкото му богатство, ще може ли да изплува?
към беседата >>
Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека.
Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека човекът е воювал, един народ е освобождавал друг, мъже са освобождавали жени, жени са освобождавали мъже. Кой не е воювал, но въпреки това пак не е свободен. Туй е на физическия свят. Ако дойдем до умствения свят, и там всички се стремят към свобода, кой да има правилни възгледи. Свободен трябва да бъде човек!
Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека.
Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате предвид. Живата природа е решила да даде тази свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила, в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока.
към беседата >>
Ние знаем, че Истината ще ни направи свободни, и всички трябва да бъдем свободни. Как?
Щом не правя насилие, той казва: „О, ти си благороден човек“. Да, благороден човек съм, ще ти докажа. А сега ние ще кажем там на този апаш, на улицата, да постъпва разумно, но трябва да знаем кои са причините, които са го заставили да действа така. Той иска да живее един разкошен, лек живот. Там е кривата философия, че ние всички искаме да живеем на земята тъй, както ни подобава.
Ние знаем, че Истината ще ни направи свободни, и всички трябва да бъдем свободни. Как?
Вие казвате: „Като подобрим външните условия“. Ако това е вярно, то богатите хора са най-благородните. Не, трябва да извадим друго заключение: Нито богатството съдържа в себе си благородството, нито сиромашията, но богатството съдържа в себе си условия за постигане на благородството. Питам сега: Ако хвърлите в морето един богат човек с всичкото му богатство, ще може ли да изплува? Не, не може, ще отиде на дъното на морето.
към беседата >>
Само разумният човек може да бъде свободен.
Кой не е воювал, но въпреки това пак не е свободен. Туй е на физическия свят. Ако дойдем до умствения свят, и там всички се стремят към свобода, кой да има правилни възгледи. Свободен трябва да бъде човек! Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека.
Само разумният човек може да бъде свободен.
Туй трябва да го имате предвид. Живата природа е решила да даде тази свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила, в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока. Когато изтича онзи балкански извор, по всички посоки ли върви?
към беседата >>
Вие казвате: „Като подобрим външните условия“.
Да, благороден човек съм, ще ти докажа. А сега ние ще кажем там на този апаш, на улицата, да постъпва разумно, но трябва да знаем кои са причините, които са го заставили да действа така. Той иска да живее един разкошен, лек живот. Там е кривата философия, че ние всички искаме да живеем на земята тъй, както ни подобава. Ние знаем, че Истината ще ни направи свободни, и всички трябва да бъдем свободни. Как?
Вие казвате: „Като подобрим външните условия“.
Ако това е вярно, то богатите хора са най-благородните. Не, трябва да извадим друго заключение: Нито богатството съдържа в себе си благородството, нито сиромашията, но богатството съдържа в себе си условия за постигане на благородството. Питам сега: Ако хвърлите в морето един богат човек с всичкото му богатство, ще може ли да изплува? Не, не може, ще отиде на дъното на морето. Но ако хвърлят в морето един беден със съдрани гащи, той ще изплува на другия край.
към беседата >>
Туй трябва да го имате предвид.
Туй е на физическия свят. Ако дойдем до умствения свят, и там всички се стремят към свобода, кой да има правилни възгледи. Свободен трябва да бъде човек! Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека. Само разумният човек може да бъде свободен.
Туй трябва да го имате предвид.
Живата природа е решила да даде тази свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила, в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока. Когато изтича онзи балкански извор, по всички посоки ли върви? Не, той избира една, друга посока, и най-после, като си пробие път, върви в една посока.
към беседата >>
Ако това е вярно, то богатите хора са най-благородните.
А сега ние ще кажем там на този апаш, на улицата, да постъпва разумно, но трябва да знаем кои са причините, които са го заставили да действа така. Той иска да живее един разкошен, лек живот. Там е кривата философия, че ние всички искаме да живеем на земята тъй, както ни подобава. Ние знаем, че Истината ще ни направи свободни, и всички трябва да бъдем свободни. Как? Вие казвате: „Като подобрим външните условия“.
Ако това е вярно, то богатите хора са най-благородните.
Не, трябва да извадим друго заключение: Нито богатството съдържа в себе си благородството, нито сиромашията, но богатството съдържа в себе си условия за постигане на благородството. Питам сега: Ако хвърлите в морето един богат човек с всичкото му богатство, ще може ли да изплува? Не, не може, ще отиде на дъното на морето. Но ако хвърлят в морето един беден със съдрани гащи, той ще изплува на другия край. Добре, но ако един параход пропадне, и ти, след като излезеш на сушата, нямаш хляб, а вътре в парахода има жито, то ако ти не вземеш една крина жито в твоята лодка, та като излезеш на брега, да имаш малко жито за посяване, ти не си постъпил разумно.
към беседата >>
Живата природа е решила да даде тази свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила, в бутилки ги е турила.
Ако дойдем до умствения свят, и там всички се стремят към свобода, кой да има правилни възгледи. Свободен трябва да бъде човек! Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека. Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате предвид.
Живата природа е решила да даде тази свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила, в бутилки ги е турила.
Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока. Когато изтича онзи балкански извор, по всички посоки ли върви? Не, той избира една, друга посока, и най-после, като си пробие път, върви в една посока. Той намира една посока и върви накъде?
към беседата >>
Не, трябва да извадим друго заключение: Нито богатството съдържа в себе си благородството, нито сиромашията, но богатството съдържа в себе си условия за постигане на благородството.
Той иска да живее един разкошен, лек живот. Там е кривата философия, че ние всички искаме да живеем на земята тъй, както ни подобава. Ние знаем, че Истината ще ни направи свободни, и всички трябва да бъдем свободни. Как? Вие казвате: „Като подобрим външните условия“. Ако това е вярно, то богатите хора са най-благородните.
Не, трябва да извадим друго заключение: Нито богатството съдържа в себе си благородството, нито сиромашията, но богатството съдържа в себе си условия за постигане на благородството.
Питам сега: Ако хвърлите в морето един богат човек с всичкото му богатство, ще може ли да изплува? Не, не може, ще отиде на дъното на морето. Но ако хвърлят в морето един беден със съдрани гащи, той ще изплува на другия край. Добре, но ако един параход пропадне, и ти, след като излезеш на сушата, нямаш хляб, а вътре в парахода има жито, то ако ти не вземеш една крина жито в твоята лодка, та като излезеш на брега, да имаш малко жито за посяване, ти не си постъпил разумно. Следователно, когато ние искаме да осигурим един живот, нас ни трябва такова богатство, такова семе, да го посеем за благото на другите хора, за благото на своя народ.
към беседата >>
Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо?
Свободен трябва да бъде човек! Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека. Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате предвид. Живата природа е решила да даде тази свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила, в бутилки ги е турила.
Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо?
Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока. Когато изтича онзи балкански извор, по всички посоки ли върви? Не, той избира една, друга посока, и най-после, като си пробие път, върви в една посока. Той намира една посока и върви накъде? – Към морето.
към беседата >>
Питам сега: Ако хвърлите в морето един богат човек с всичкото му богатство, ще може ли да изплува?
Там е кривата философия, че ние всички искаме да живеем на земята тъй, както ни подобава. Ние знаем, че Истината ще ни направи свободни, и всички трябва да бъдем свободни. Как? Вие казвате: „Като подобрим външните условия“. Ако това е вярно, то богатите хора са най-благородните. Не, трябва да извадим друго заключение: Нито богатството съдържа в себе си благородството, нито сиромашията, но богатството съдържа в себе си условия за постигане на благородството.
Питам сега: Ако хвърлите в морето един богат човек с всичкото му богатство, ще може ли да изплува?
Не, не може, ще отиде на дъното на морето. Но ако хвърлят в морето един беден със съдрани гащи, той ще изплува на другия край. Добре, но ако един параход пропадне, и ти, след като излезеш на сушата, нямаш хляб, а вътре в парахода има жито, то ако ти не вземеш една крина жито в твоята лодка, та като излезеш на брега, да имаш малко жито за посяване, ти не си постъпил разумно. Следователно, когато ние искаме да осигурим един живот, нас ни трябва такова богатство, такова семе, да го посеем за благото на другите хора, за благото на своя народ. И така, всички богати хора трябва да бъдат хора на идеи.
към беседата >>
Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока.
Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека. Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате предвид. Живата природа е решила да даде тази свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила, в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо?
Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока.
Когато изтича онзи балкански извор, по всички посоки ли върви? Не, той избира една, друга посока, и най-после, като си пробие път, върви в една посока. Той намира една посока и върви накъде? – Към морето. Никога не вика – „Елате да ми отворите път“, но сам си намира пътя.
към беседата >>
Не, не може, ще отиде на дъното на морето.
Ние знаем, че Истината ще ни направи свободни, и всички трябва да бъдем свободни. Как? Вие казвате: „Като подобрим външните условия“. Ако това е вярно, то богатите хора са най-благородните. Не, трябва да извадим друго заключение: Нито богатството съдържа в себе си благородството, нито сиромашията, но богатството съдържа в себе си условия за постигане на благородството. Питам сега: Ако хвърлите в морето един богат човек с всичкото му богатство, ще може ли да изплува?
Не, не може, ще отиде на дъното на морето.
Но ако хвърлят в морето един беден със съдрани гащи, той ще изплува на другия край. Добре, но ако един параход пропадне, и ти, след като излезеш на сушата, нямаш хляб, а вътре в парахода има жито, то ако ти не вземеш една крина жито в твоята лодка, та като излезеш на брега, да имаш малко жито за посяване, ти не си постъпил разумно. Следователно, когато ние искаме да осигурим един живот, нас ни трябва такова богатство, такова семе, да го посеем за благото на другите хора, за благото на своя народ. И така, всички богати хора трябва да бъдат хора на идеи. Положително богатство, положителни знания трябва да имаме всички.
към беседата >>
Когато изтича онзи балкански извор, по всички посоки ли върви?
Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате предвид. Живата природа е решила да даде тази свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила, в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока.
Когато изтича онзи балкански извор, по всички посоки ли върви?
Не, той избира една, друга посока, и най-после, като си пробие път, върви в една посока. Той намира една посока и върви накъде? – Към морето. Никога не вика – „Елате да ми отворите път“, но сам си намира пътя. Сега съвременните хора, па и религиозните хора, са попаднали в едно заблуждение.
към беседата >>
Но ако хвърлят в морето един беден със съдрани гащи, той ще изплува на другия край.
Вие казвате: „Като подобрим външните условия“. Ако това е вярно, то богатите хора са най-благородните. Не, трябва да извадим друго заключение: Нито богатството съдържа в себе си благородството, нито сиромашията, но богатството съдържа в себе си условия за постигане на благородството. Питам сега: Ако хвърлите в морето един богат човек с всичкото му богатство, ще може ли да изплува? Не, не може, ще отиде на дъното на морето.
Но ако хвърлят в морето един беден със съдрани гащи, той ще изплува на другия край.
Добре, но ако един параход пропадне, и ти, след като излезеш на сушата, нямаш хляб, а вътре в парахода има жито, то ако ти не вземеш една крина жито в твоята лодка, та като излезеш на брега, да имаш малко жито за посяване, ти не си постъпил разумно. Следователно, когато ние искаме да осигурим един живот, нас ни трябва такова богатство, такова семе, да го посеем за благото на другите хора, за благото на своя народ. И така, всички богати хора трябва да бъдат хора на идеи. Положително богатство, положителни знания трябва да имаме всички. Ражда се едно дете.
към беседата >>
Не, той избира една, друга посока, и най-после, като си пробие път, върви в една посока.
Туй трябва да го имате предвид. Живата природа е решила да даде тази свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила, в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока. Когато изтича онзи балкански извор, по всички посоки ли върви?
Не, той избира една, друга посока, и най-после, като си пробие път, върви в една посока.
Той намира една посока и върви накъде? – Към морето. Никога не вика – „Елате да ми отворите път“, но сам си намира пътя. Сега съвременните хора, па и религиозните хора, са попаднали в едно заблуждение. Те очакват светът да се оправи, целият свят да стане свободен, че и те да бъдат свободни.
към беседата >>
Добре, но ако един параход пропадне, и ти, след като излезеш на сушата, нямаш хляб, а вътре в парахода има жито, то ако ти не вземеш една крина жито в твоята лодка, та като излезеш на брега, да имаш малко жито за посяване, ти не си постъпил разумно.
Ако това е вярно, то богатите хора са най-благородните. Не, трябва да извадим друго заключение: Нито богатството съдържа в себе си благородството, нито сиромашията, но богатството съдържа в себе си условия за постигане на благородството. Питам сега: Ако хвърлите в морето един богат човек с всичкото му богатство, ще може ли да изплува? Не, не може, ще отиде на дъното на морето. Но ако хвърлят в морето един беден със съдрани гащи, той ще изплува на другия край.
Добре, но ако един параход пропадне, и ти, след като излезеш на сушата, нямаш хляб, а вътре в парахода има жито, то ако ти не вземеш една крина жито в твоята лодка, та като излезеш на брега, да имаш малко жито за посяване, ти не си постъпил разумно.
Следователно, когато ние искаме да осигурим един живот, нас ни трябва такова богатство, такова семе, да го посеем за благото на другите хора, за благото на своя народ. И така, всички богати хора трябва да бъдат хора на идеи. Положително богатство, положителни знания трябва да имаме всички. Ражда се едно дете. Но когато Господ ти изпрати туй дете, ти чете ли писмото, което Бог му даде?
към беседата >>
Той намира една посока и върви накъде?
Живата природа е решила да даде тази свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила, в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока. Когато изтича онзи балкански извор, по всички посоки ли върви? Не, той избира една, друга посока, и най-после, като си пробие път, върви в една посока.
Той намира една посока и върви накъде?
– Към морето. Никога не вика – „Елате да ми отворите път“, но сам си намира пътя. Сега съвременните хора, па и религиозните хора, са попаднали в едно заблуждение. Те очакват светът да се оправи, целият свят да стане свободен, че и те да бъдат свободни. Това е едно заблуждение.
към беседата >>
Следователно, когато ние искаме да осигурим един живот, нас ни трябва такова богатство, такова семе, да го посеем за благото на другите хора, за благото на своя народ.
Не, трябва да извадим друго заключение: Нито богатството съдържа в себе си благородството, нито сиромашията, но богатството съдържа в себе си условия за постигане на благородството. Питам сега: Ако хвърлите в морето един богат човек с всичкото му богатство, ще може ли да изплува? Не, не може, ще отиде на дъното на морето. Но ако хвърлят в морето един беден със съдрани гащи, той ще изплува на другия край. Добре, но ако един параход пропадне, и ти, след като излезеш на сушата, нямаш хляб, а вътре в парахода има жито, то ако ти не вземеш една крина жито в твоята лодка, та като излезеш на брега, да имаш малко жито за посяване, ти не си постъпил разумно.
Следователно, когато ние искаме да осигурим един живот, нас ни трябва такова богатство, такова семе, да го посеем за благото на другите хора, за благото на своя народ.
И така, всички богати хора трябва да бъдат хора на идеи. Положително богатство, положителни знания трябва да имаме всички. Ражда се едно дете. Но когато Господ ти изпрати туй дете, ти чете ли писмото, което Бог му даде? Когато се изпраща един посланик за една държава, нали му дават такива акредитивни, препоръчителни писма?
към беседата >>
– Към морето.
Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока. Когато изтича онзи балкански извор, по всички посоки ли върви? Не, той избира една, друга посока, и най-после, като си пробие път, върви в една посока. Той намира една посока и върви накъде?
– Към морето.
Никога не вика – „Елате да ми отворите път“, но сам си намира пътя. Сега съвременните хора, па и религиозните хора, са попаднали в едно заблуждение. Те очакват светът да се оправи, целият свят да стане свободен, че и те да бъдат свободни. Това е едно заблуждение. То е необходимо, но този постулат тъй наречен, това изказано положение е невярно в основата си.
към беседата >>
И така, всички богати хора трябва да бъдат хора на идеи.
Питам сега: Ако хвърлите в морето един богат човек с всичкото му богатство, ще може ли да изплува? Не, не може, ще отиде на дъното на морето. Но ако хвърлят в морето един беден със съдрани гащи, той ще изплува на другия край. Добре, но ако един параход пропадне, и ти, след като излезеш на сушата, нямаш хляб, а вътре в парахода има жито, то ако ти не вземеш една крина жито в твоята лодка, та като излезеш на брега, да имаш малко жито за посяване, ти не си постъпил разумно. Следователно, когато ние искаме да осигурим един живот, нас ни трябва такова богатство, такова семе, да го посеем за благото на другите хора, за благото на своя народ.
И така, всички богати хора трябва да бъдат хора на идеи.
Положително богатство, положителни знания трябва да имаме всички. Ражда се едно дете. Но когато Господ ти изпрати туй дете, ти чете ли писмото, което Бог му даде? Когато се изпраща един посланик за една държава, нали му дават такива акредитивни, препоръчителни писма? Този посланик ще дойде в държавата, ще се срещне с царя, ще подаде акредитивните си писма, ще поговори с него и след това царят ще го приеме.
към беседата >>
Никога не вика – „Елате да ми отворите път“, но сам си намира пътя.
Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока. Когато изтича онзи балкански извор, по всички посоки ли върви? Не, той избира една, друга посока, и най-после, като си пробие път, върви в една посока. Той намира една посока и върви накъде? – Към морето.
Никога не вика – „Елате да ми отворите път“, но сам си намира пътя.
Сега съвременните хора, па и религиозните хора, са попаднали в едно заблуждение. Те очакват светът да се оправи, целият свят да стане свободен, че и те да бъдат свободни. Това е едно заблуждение. То е необходимо, но този постулат тъй наречен, това изказано положение е невярно в основата си. Първоначално всички същества са създадени свободни.
към беседата >>
Положително богатство, положителни знания трябва да имаме всички.
Не, не може, ще отиде на дъното на морето. Но ако хвърлят в морето един беден със съдрани гащи, той ще изплува на другия край. Добре, но ако един параход пропадне, и ти, след като излезеш на сушата, нямаш хляб, а вътре в парахода има жито, то ако ти не вземеш една крина жито в твоята лодка, та като излезеш на брега, да имаш малко жито за посяване, ти не си постъпил разумно. Следователно, когато ние искаме да осигурим един живот, нас ни трябва такова богатство, такова семе, да го посеем за благото на другите хора, за благото на своя народ. И така, всички богати хора трябва да бъдат хора на идеи.
Положително богатство, положителни знания трябва да имаме всички.
Ражда се едно дете. Но когато Господ ти изпрати туй дете, ти чете ли писмото, което Бог му даде? Когато се изпраща един посланик за една държава, нали му дават такива акредитивни, препоръчителни писма? Този посланик ще дойде в държавата, ще се срещне с царя, ще подаде акредитивните си писма, ще поговори с него и след това царят ще го приеме. Е, питам: Туй дете, което дойде като някой посланик в твоя дом, ти чете ли акредитивните му писма?
към беседата >>
Сега съвременните хора, па и религиозните хора, са попаднали в едно заблуждение.
Когато изтича онзи балкански извор, по всички посоки ли върви? Не, той избира една, друга посока, и най-после, като си пробие път, върви в една посока. Той намира една посока и върви накъде? – Към морето. Никога не вика – „Елате да ми отворите път“, но сам си намира пътя.
Сега съвременните хора, па и религиозните хора, са попаднали в едно заблуждение.
Те очакват светът да се оправи, целият свят да стане свободен, че и те да бъдат свободни. Това е едно заблуждение. То е необходимо, но този постулат тъй наречен, това изказано положение е невярно в основата си. Първоначално всички същества са създадени свободни. И ако днес свободата е изчезнала от света, причината сме ние.
към беседата >>
Ражда се едно дете.
Но ако хвърлят в морето един беден със съдрани гащи, той ще изплува на другия край. Добре, но ако един параход пропадне, и ти, след като излезеш на сушата, нямаш хляб, а вътре в парахода има жито, то ако ти не вземеш една крина жито в твоята лодка, та като излезеш на брега, да имаш малко жито за посяване, ти не си постъпил разумно. Следователно, когато ние искаме да осигурим един живот, нас ни трябва такова богатство, такова семе, да го посеем за благото на другите хора, за благото на своя народ. И така, всички богати хора трябва да бъдат хора на идеи. Положително богатство, положителни знания трябва да имаме всички.
Ражда се едно дете.
Но когато Господ ти изпрати туй дете, ти чете ли писмото, което Бог му даде? Когато се изпраща един посланик за една държава, нали му дават такива акредитивни, препоръчителни писма? Този посланик ще дойде в държавата, ще се срещне с царя, ще подаде акредитивните си писма, ще поговори с него и след това царят ще го приеме. Е, питам: Туй дете, което дойде като някой посланик в твоя дом, ти чете ли акредитивните му писма? Не, то се препоръчва, ти го приемаш, а след време ще излезе един отличен вагабонт.
към беседата >>
Те очакват светът да се оправи, целият свят да стане свободен, че и те да бъдат свободни.
Не, той избира една, друга посока, и най-после, като си пробие път, върви в една посока. Той намира една посока и върви накъде? – Към морето. Никога не вика – „Елате да ми отворите път“, но сам си намира пътя. Сега съвременните хора, па и религиозните хора, са попаднали в едно заблуждение.
Те очакват светът да се оправи, целият свят да стане свободен, че и те да бъдат свободни.
Това е едно заблуждение. То е необходимо, но този постулат тъй наречен, това изказано положение е невярно в основата си. Първоначално всички същества са създадени свободни. И ако днес свободата е изчезнала от света, причината сме ние. Този закон вие, майките и бащите, го проверявате всеки ден.
към беседата >>
Но когато Господ ти изпрати туй дете, ти чете ли писмото, което Бог му даде?
Добре, но ако един параход пропадне, и ти, след като излезеш на сушата, нямаш хляб, а вътре в парахода има жито, то ако ти не вземеш една крина жито в твоята лодка, та като излезеш на брега, да имаш малко жито за посяване, ти не си постъпил разумно. Следователно, когато ние искаме да осигурим един живот, нас ни трябва такова богатство, такова семе, да го посеем за благото на другите хора, за благото на своя народ. И така, всички богати хора трябва да бъдат хора на идеи. Положително богатство, положителни знания трябва да имаме всички. Ражда се едно дете.
Но когато Господ ти изпрати туй дете, ти чете ли писмото, което Бог му даде?
Когато се изпраща един посланик за една държава, нали му дават такива акредитивни, препоръчителни писма? Този посланик ще дойде в държавата, ще се срещне с царя, ще подаде акредитивните си писма, ще поговори с него и след това царят ще го приеме. Е, питам: Туй дете, което дойде като някой посланик в твоя дом, ти чете ли акредитивните му писма? Не, то се препоръчва, ти го приемаш, а след време ще излезе един отличен вагабонт. Сега аз не говоря за онези посланици в дома ви.
към беседата >>
Това е едно заблуждение.
Той намира една посока и върви накъде? – Към морето. Никога не вика – „Елате да ми отворите път“, но сам си намира пътя. Сега съвременните хора, па и религиозните хора, са попаднали в едно заблуждение. Те очакват светът да се оправи, целият свят да стане свободен, че и те да бъдат свободни.
Това е едно заблуждение.
То е необходимо, но този постулат тъй наречен, това изказано положение е невярно в основата си. Първоначално всички същества са създадени свободни. И ако днес свободата е изчезнала от света, причината сме ние. Този закон вие, майките и бащите, го проверявате всеки ден. Вие имате едно любимо дете, нали?
към беседата >>
Когато се изпраща един посланик за една държава, нали му дават такива акредитивни, препоръчителни писма?
Следователно, когато ние искаме да осигурим един живот, нас ни трябва такова богатство, такова семе, да го посеем за благото на другите хора, за благото на своя народ. И така, всички богати хора трябва да бъдат хора на идеи. Положително богатство, положителни знания трябва да имаме всички. Ражда се едно дете. Но когато Господ ти изпрати туй дете, ти чете ли писмото, което Бог му даде?
Когато се изпраща един посланик за една държава, нали му дават такива акредитивни, препоръчителни писма?
Този посланик ще дойде в държавата, ще се срещне с царя, ще подаде акредитивните си писма, ще поговори с него и след това царят ще го приеме. Е, питам: Туй дете, което дойде като някой посланик в твоя дом, ти чете ли акредитивните му писма? Не, то се препоръчва, ти го приемаш, а след време ще излезе един отличен вагабонт. Сега аз не говоря за онези посланици в дома ви. Ами кой от нас е изпълнил волята Божия тъй, както трябва, както Бог изисква?
към беседата >>
То е необходимо, но този постулат тъй наречен, това изказано положение е невярно в основата си.
– Към морето. Никога не вика – „Елате да ми отворите път“, но сам си намира пътя. Сега съвременните хора, па и религиозните хора, са попаднали в едно заблуждение. Те очакват светът да се оправи, целият свят да стане свободен, че и те да бъдат свободни. Това е едно заблуждение.
То е необходимо, но този постулат тъй наречен, това изказано положение е невярно в основата си.
Първоначално всички същества са създадени свободни. И ако днес свободата е изчезнала от света, причината сме ние. Този закон вие, майките и бащите, го проверявате всеки ден. Вие имате едно любимо дете, нали? Донесете му ябълки, хубави шишенца, играчки, но това дете започне да ги кълца, да ги чупи. Защо?
към беседата >>
Този посланик ще дойде в държавата, ще се срещне с царя, ще подаде акредитивните си писма, ще поговори с него и след това царят ще го приеме.
И така, всички богати хора трябва да бъдат хора на идеи. Положително богатство, положителни знания трябва да имаме всички. Ражда се едно дете. Но когато Господ ти изпрати туй дете, ти чете ли писмото, което Бог му даде? Когато се изпраща един посланик за една държава, нали му дават такива акредитивни, препоръчителни писма?
Този посланик ще дойде в държавата, ще се срещне с царя, ще подаде акредитивните си писма, ще поговори с него и след това царят ще го приеме.
Е, питам: Туй дете, което дойде като някой посланик в твоя дом, ти чете ли акредитивните му писма? Не, то се препоръчва, ти го приемаш, а след време ще излезе един отличен вагабонт. Сега аз не говоря за онези посланици в дома ви. Ами кой от нас е изпълнил волята Божия тъй, както трябва, както Бог изисква? Можем ли да турим ръката на сърцето си и да кажем: „Ние извършихме всички тия свещени работи, изпълнихме всичко разумно, което Бог изисква от нас“.
към беседата >>
Първоначално всички същества са създадени свободни.
Никога не вика – „Елате да ми отворите път“, но сам си намира пътя. Сега съвременните хора, па и религиозните хора, са попаднали в едно заблуждение. Те очакват светът да се оправи, целият свят да стане свободен, че и те да бъдат свободни. Това е едно заблуждение. То е необходимо, но този постулат тъй наречен, това изказано положение е невярно в основата си.
Първоначално всички същества са създадени свободни.
И ако днес свободата е изчезнала от света, причината сме ние. Този закон вие, майките и бащите, го проверявате всеки ден. Вие имате едно любимо дете, нали? Донесете му ябълки, хубави шишенца, играчки, но това дете започне да ги кълца, да ги чупи. Защо? И вие вземете всичко това и го затворите в някой долап. Защо?
към беседата >>
Е, питам: Туй дете, което дойде като някой посланик в твоя дом, ти чете ли акредитивните му писма?
Положително богатство, положителни знания трябва да имаме всички. Ражда се едно дете. Но когато Господ ти изпрати туй дете, ти чете ли писмото, което Бог му даде? Когато се изпраща един посланик за една държава, нали му дават такива акредитивни, препоръчителни писма? Този посланик ще дойде в държавата, ще се срещне с царя, ще подаде акредитивните си писма, ще поговори с него и след това царят ще го приеме.
Е, питам: Туй дете, което дойде като някой посланик в твоя дом, ти чете ли акредитивните му писма?
Не, то се препоръчва, ти го приемаш, а след време ще излезе един отличен вагабонт. Сега аз не говоря за онези посланици в дома ви. Ами кой от нас е изпълнил волята Божия тъй, както трябва, както Бог изисква? Можем ли да турим ръката на сърцето си и да кажем: „Ние извършихме всички тия свещени работи, изпълнихме всичко разумно, което Бог изисква от нас“. Ние трябва да погледнем прямо на тази работа.
към беседата >>
И ако днес свободата е изчезнала от света, причината сме ние.
Сега съвременните хора, па и религиозните хора, са попаднали в едно заблуждение. Те очакват светът да се оправи, целият свят да стане свободен, че и те да бъдат свободни. Това е едно заблуждение. То е необходимо, но този постулат тъй наречен, това изказано положение е невярно в основата си. Първоначално всички същества са създадени свободни.
И ако днес свободата е изчезнала от света, причината сме ние.
Този закон вие, майките и бащите, го проверявате всеки ден. Вие имате едно любимо дете, нали? Донесете му ябълки, хубави шишенца, играчки, но това дете започне да ги кълца, да ги чупи. Защо? И вие вземете всичко това и го затворите в някой долап. Защо? Намирате, че туй ваше дете е неразумно.
към беседата >>
Не, то се препоръчва, ти го приемаш, а след време ще излезе един отличен вагабонт.
Ражда се едно дете. Но когато Господ ти изпрати туй дете, ти чете ли писмото, което Бог му даде? Когато се изпраща един посланик за една държава, нали му дават такива акредитивни, препоръчителни писма? Този посланик ще дойде в държавата, ще се срещне с царя, ще подаде акредитивните си писма, ще поговори с него и след това царят ще го приеме. Е, питам: Туй дете, което дойде като някой посланик в твоя дом, ти чете ли акредитивните му писма?
Не, то се препоръчва, ти го приемаш, а след време ще излезе един отличен вагабонт.
Сега аз не говоря за онези посланици в дома ви. Ами кой от нас е изпълнил волята Божия тъй, както трябва, както Бог изисква? Можем ли да турим ръката на сърцето си и да кажем: „Ние извършихме всички тия свещени работи, изпълнихме всичко разумно, което Бог изисква от нас“. Ние трябва да погледнем прямо на тази работа.
към беседата >>
Този закон вие, майките и бащите, го проверявате всеки ден.
Те очакват светът да се оправи, целият свят да стане свободен, че и те да бъдат свободни. Това е едно заблуждение. То е необходимо, но този постулат тъй наречен, това изказано положение е невярно в основата си. Първоначално всички същества са създадени свободни. И ако днес свободата е изчезнала от света, причината сме ние.
Този закон вие, майките и бащите, го проверявате всеки ден.
Вие имате едно любимо дете, нали? Донесете му ябълки, хубави шишенца, играчки, но това дете започне да ги кълца, да ги чупи. Защо? И вие вземете всичко това и го затворите в някой долап. Защо? Намирате, че туй ваше дете е неразумно. И после какво става?
към беседата >>
Сега аз не говоря за онези посланици в дома ви.
Но когато Господ ти изпрати туй дете, ти чете ли писмото, което Бог му даде? Когато се изпраща един посланик за една държава, нали му дават такива акредитивни, препоръчителни писма? Този посланик ще дойде в държавата, ще се срещне с царя, ще подаде акредитивните си писма, ще поговори с него и след това царят ще го приеме. Е, питам: Туй дете, което дойде като някой посланик в твоя дом, ти чете ли акредитивните му писма? Не, то се препоръчва, ти го приемаш, а след време ще излезе един отличен вагабонт.
Сега аз не говоря за онези посланици в дома ви.
Ами кой от нас е изпълнил волята Божия тъй, както трябва, както Бог изисква? Можем ли да турим ръката на сърцето си и да кажем: „Ние извършихме всички тия свещени работи, изпълнихме всичко разумно, което Бог изисква от нас“. Ние трябва да погледнем прямо на тази работа.
към беседата >>
Вие имате едно любимо дете, нали?
Това е едно заблуждение. То е необходимо, но този постулат тъй наречен, това изказано положение е невярно в основата си. Първоначално всички същества са създадени свободни. И ако днес свободата е изчезнала от света, причината сме ние. Този закон вие, майките и бащите, го проверявате всеки ден.
Вие имате едно любимо дете, нали?
Донесете му ябълки, хубави шишенца, играчки, но това дете започне да ги кълца, да ги чупи. Защо? И вие вземете всичко това и го затворите в някой долап. Защо? Намирате, че туй ваше дете е неразумно. И после какво става? – Туй ваше дете плаче.
към беседата >>
Ами кой от нас е изпълнил волята Божия тъй, както трябва, както Бог изисква?
Когато се изпраща един посланик за една държава, нали му дават такива акредитивни, препоръчителни писма? Този посланик ще дойде в държавата, ще се срещне с царя, ще подаде акредитивните си писма, ще поговори с него и след това царят ще го приеме. Е, питам: Туй дете, което дойде като някой посланик в твоя дом, ти чете ли акредитивните му писма? Не, то се препоръчва, ти го приемаш, а след време ще излезе един отличен вагабонт. Сега аз не говоря за онези посланици в дома ви.
Ами кой от нас е изпълнил волята Божия тъй, както трябва, както Бог изисква?
Можем ли да турим ръката на сърцето си и да кажем: „Ние извършихме всички тия свещени работи, изпълнихме всичко разумно, което Бог изисква от нас“. Ние трябва да погледнем прямо на тази работа.
към беседата >>
Донесете му ябълки, хубави шишенца, играчки, но това дете започне да ги кълца, да ги чупи. Защо?
То е необходимо, но този постулат тъй наречен, това изказано положение е невярно в основата си. Първоначално всички същества са създадени свободни. И ако днес свободата е изчезнала от света, причината сме ние. Този закон вие, майките и бащите, го проверявате всеки ден. Вие имате едно любимо дете, нали?
Донесете му ябълки, хубави шишенца, играчки, но това дете започне да ги кълца, да ги чупи. Защо?
И вие вземете всичко това и го затворите в някой долап. Защо? Намирате, че туй ваше дете е неразумно. И после какво става? – Туй ваше дете плаче. Пита: „Мамо, защо затвори тия ябълки, защо скри тия шишенца?
към беседата >>
Можем ли да турим ръката на сърцето си и да кажем: „Ние извършихме всички тия свещени работи, изпълнихме всичко разумно, което Бог изисква от нас“.
Този посланик ще дойде в държавата, ще се срещне с царя, ще подаде акредитивните си писма, ще поговори с него и след това царят ще го приеме. Е, питам: Туй дете, което дойде като някой посланик в твоя дом, ти чете ли акредитивните му писма? Не, то се препоръчва, ти го приемаш, а след време ще излезе един отличен вагабонт. Сега аз не говоря за онези посланици в дома ви. Ами кой от нас е изпълнил волята Божия тъй, както трябва, както Бог изисква?
Можем ли да турим ръката на сърцето си и да кажем: „Ние извършихме всички тия свещени работи, изпълнихме всичко разумно, което Бог изисква от нас“.
Ние трябва да погледнем прямо на тази работа.
към беседата >>
И вие вземете всичко това и го затворите в някой долап. Защо?
Първоначално всички същества са създадени свободни. И ако днес свободата е изчезнала от света, причината сме ние. Този закон вие, майките и бащите, го проверявате всеки ден. Вие имате едно любимо дете, нали? Донесете му ябълки, хубави шишенца, играчки, но това дете започне да ги кълца, да ги чупи. Защо?
И вие вземете всичко това и го затворите в някой долап. Защо?
Намирате, че туй ваше дете е неразумно. И после какво става? – Туй ваше дете плаче. Пита: „Мамо, защо затвори тия ябълки, защо скри тия шишенца? “ И въпреки това ние, съвременните хора, не спираме върху единствената причина да разрешим свободата по естество, принципиално, а търсим далечните причини.
към беседата >>
Ние трябва да погледнем прямо на тази работа.
Е, питам: Туй дете, което дойде като някой посланик в твоя дом, ти чете ли акредитивните му писма? Не, то се препоръчва, ти го приемаш, а след време ще излезе един отличен вагабонт. Сега аз не говоря за онези посланици в дома ви. Ами кой от нас е изпълнил волята Божия тъй, както трябва, както Бог изисква? Можем ли да турим ръката на сърцето си и да кажем: „Ние извършихме всички тия свещени работи, изпълнихме всичко разумно, което Бог изисква от нас“.
Ние трябва да погледнем прямо на тази работа.
към беседата >>
Намирате, че туй ваше дете е неразумно.
И ако днес свободата е изчезнала от света, причината сме ние. Този закон вие, майките и бащите, го проверявате всеки ден. Вие имате едно любимо дете, нали? Донесете му ябълки, хубави шишенца, играчки, но това дете започне да ги кълца, да ги чупи. Защо? И вие вземете всичко това и го затворите в някой долап. Защо?
Намирате, че туй ваше дете е неразумно.
И после какво става? – Туй ваше дете плаче. Пита: „Мамо, защо затвори тия ябълки, защо скри тия шишенца? “ И въпреки това ние, съвременните хора, не спираме върху единствената причина да разрешим свободата по естество, принципиално, а търсим далечните причини. Християните търсят причината в някоя жена, която съгрешила в едемския рай, и на нея стоварват всичката вина.
към беседата >>
„Истината ще ви направи свободни.“ Кога?
„Истината ще ви направи свободни.“ Кога?
Най-първо човек трябва да признае всички свои погрешки. Спрямо себе си той трябва да бъде безпощаден, не да се самоунижава, но той трябва, като разумен човек, да каже: „Аз трябва да бъда доблестен, да призная своите погрешки. Аз съм по-горе от тези мои погрешки и мога да ги изправя“. Сега всички имаме една погрешка, че сме хора мстителни, хора на съмнението. Опитвали ли сте вие да се примирите с някого?
към беседата >>
И после какво става?
Този закон вие, майките и бащите, го проверявате всеки ден. Вие имате едно любимо дете, нали? Донесете му ябълки, хубави шишенца, играчки, но това дете започне да ги кълца, да ги чупи. Защо? И вие вземете всичко това и го затворите в някой долап. Защо? Намирате, че туй ваше дете е неразумно.
И после какво става?
– Туй ваше дете плаче. Пита: „Мамо, защо затвори тия ябълки, защо скри тия шишенца? “ И въпреки това ние, съвременните хора, не спираме върху единствената причина да разрешим свободата по естество, принципиално, а търсим далечните причини. Християните търсят причината в някоя жена, която съгрешила в едемския рай, и на нея стоварват всичката вина. Но вие можете да разрешите този въпрос в самата природа.
към беседата >>
Най-първо човек трябва да признае всички свои погрешки.
„Истината ще ви направи свободни.“ Кога?
Най-първо човек трябва да признае всички свои погрешки.
Спрямо себе си той трябва да бъде безпощаден, не да се самоунижава, но той трябва, като разумен човек, да каже: „Аз трябва да бъда доблестен, да призная своите погрешки. Аз съм по-горе от тези мои погрешки и мога да ги изправя“. Сега всички имаме една погрешка, че сме хора мстителни, хора на съмнението. Опитвали ли сте вие да се примирите с някого? Не само отвънка да се примириш и да кажеш: „Аз съм доволен“.
към беседата >>
– Туй ваше дете плаче.
Вие имате едно любимо дете, нали? Донесете му ябълки, хубави шишенца, играчки, но това дете започне да ги кълца, да ги чупи. Защо? И вие вземете всичко това и го затворите в някой долап. Защо? Намирате, че туй ваше дете е неразумно. И после какво става?
– Туй ваше дете плаче.
Пита: „Мамо, защо затвори тия ябълки, защо скри тия шишенца? “ И въпреки това ние, съвременните хора, не спираме върху единствената причина да разрешим свободата по естество, принципиално, а търсим далечните причини. Християните търсят причината в някоя жена, която съгрешила в едемския рай, и на нея стоварват всичката вина. Но вие можете да разрешите този въпрос в самата природа. Идете да видите, че по-низшите животни сами разрешават въпроса.
към беседата >>
Спрямо себе си той трябва да бъде безпощаден, не да се самоунижава, но той трябва, като разумен човек, да каже: „Аз трябва да бъда доблестен, да призная своите погрешки.
„Истината ще ви направи свободни.“ Кога? Най-първо човек трябва да признае всички свои погрешки.
Спрямо себе си той трябва да бъде безпощаден, не да се самоунижава, но той трябва, като разумен човек, да каже: „Аз трябва да бъда доблестен, да призная своите погрешки.
Аз съм по-горе от тези мои погрешки и мога да ги изправя“. Сега всички имаме една погрешка, че сме хора мстителни, хора на съмнението. Опитвали ли сте вие да се примирите с някого? Не само отвънка да се примириш и да кажеш: „Аз съм доволен“. Не, не, да си кажеш: „Господи, заради Тебе, заради Твоята Любов, аз съм готов да се примиря“.
към беседата >>
Пита: „Мамо, защо затвори тия ябълки, защо скри тия шишенца?
Донесете му ябълки, хубави шишенца, играчки, но това дете започне да ги кълца, да ги чупи. Защо? И вие вземете всичко това и го затворите в някой долап. Защо? Намирате, че туй ваше дете е неразумно. И после какво става? – Туй ваше дете плаче.
Пита: „Мамо, защо затвори тия ябълки, защо скри тия шишенца?
“ И въпреки това ние, съвременните хора, не спираме върху единствената причина да разрешим свободата по естество, принципиално, а търсим далечните причини. Християните търсят причината в някоя жена, която съгрешила в едемския рай, и на нея стоварват всичката вина. Но вие можете да разрешите този въпрос в самата природа. Идете да видите, че по-низшите животни сами разрешават въпроса. Свържете един кон и едно куче с едно въже, ще видите как ще разрешат въпроса.
към беседата >>
Аз съм по-горе от тези мои погрешки и мога да ги изправя“.
„Истината ще ви направи свободни.“ Кога? Най-първо човек трябва да признае всички свои погрешки. Спрямо себе си той трябва да бъде безпощаден, не да се самоунижава, но той трябва, като разумен човек, да каже: „Аз трябва да бъда доблестен, да призная своите погрешки.
Аз съм по-горе от тези мои погрешки и мога да ги изправя“.
Сега всички имаме една погрешка, че сме хора мстителни, хора на съмнението. Опитвали ли сте вие да се примирите с някого? Не само отвънка да се примириш и да кажеш: „Аз съм доволен“. Не, не, да си кажеш: „Господи, заради Тебе, заради Твоята Любов, аз съм готов да се примиря“. Тъй ще опиташ своята любов.
към беседата >>
“ И въпреки това ние, съвременните хора, не спираме върху единствената причина да разрешим свободата по естество, принципиално, а търсим далечните причини.
И вие вземете всичко това и го затворите в някой долап. Защо? Намирате, че туй ваше дете е неразумно. И после какво става? – Туй ваше дете плаче. Пита: „Мамо, защо затвори тия ябълки, защо скри тия шишенца?
“ И въпреки това ние, съвременните хора, не спираме върху единствената причина да разрешим свободата по естество, принципиално, а търсим далечните причини.
Християните търсят причината в някоя жена, която съгрешила в едемския рай, и на нея стоварват всичката вина. Но вие можете да разрешите този въпрос в самата природа. Идете да видите, че по-низшите животни сами разрешават въпроса. Свържете един кон и едно куче с едно въже, ще видите как ще разрешат въпроса. Конят ще чака да му снеме някой углавника, ще рече: „Дано се намери някой добър и благороден човек да ми снеме углавника“, а кучето ни най-малко не ще чака.
към беседата >>
Сега всички имаме една погрешка, че сме хора мстителни, хора на съмнението.
„Истината ще ви направи свободни.“ Кога? Най-първо човек трябва да признае всички свои погрешки. Спрямо себе си той трябва да бъде безпощаден, не да се самоунижава, но той трябва, като разумен човек, да каже: „Аз трябва да бъда доблестен, да призная своите погрешки. Аз съм по-горе от тези мои погрешки и мога да ги изправя“.
Сега всички имаме една погрешка, че сме хора мстителни, хора на съмнението.
Опитвали ли сте вие да се примирите с някого? Не само отвънка да се примириш и да кажеш: „Аз съм доволен“. Не, не, да си кажеш: „Господи, заради Тебе, заради Твоята Любов, аз съм готов да се примиря“. Тъй ще опиташ своята любов. Кажи: „Аз ще докажа, че съм свободен човек“.
към беседата >>
Християните търсят причината в някоя жена, която съгрешила в едемския рай, и на нея стоварват всичката вина.
Намирате, че туй ваше дете е неразумно. И после какво става? – Туй ваше дете плаче. Пита: „Мамо, защо затвори тия ябълки, защо скри тия шишенца? “ И въпреки това ние, съвременните хора, не спираме върху единствената причина да разрешим свободата по естество, принципиално, а търсим далечните причини.
Християните търсят причината в някоя жена, която съгрешила в едемския рай, и на нея стоварват всичката вина.
Но вие можете да разрешите този въпрос в самата природа. Идете да видите, че по-низшите животни сами разрешават въпроса. Свържете един кон и едно куче с едно въже, ще видите как ще разрешат въпроса. Конят ще чака да му снеме някой углавника, ще рече: „Дано се намери някой добър и благороден човек да ми снеме углавника“, а кучето ни най-малко не ще чака. То ще прегризе въжето и ще се освободи.
към беседата >>
Опитвали ли сте вие да се примирите с някого?
„Истината ще ви направи свободни.“ Кога? Най-първо човек трябва да признае всички свои погрешки. Спрямо себе си той трябва да бъде безпощаден, не да се самоунижава, но той трябва, като разумен човек, да каже: „Аз трябва да бъда доблестен, да призная своите погрешки. Аз съм по-горе от тези мои погрешки и мога да ги изправя“. Сега всички имаме една погрешка, че сме хора мстителни, хора на съмнението.
Опитвали ли сте вие да се примирите с някого?
Не само отвънка да се примириш и да кажеш: „Аз съм доволен“. Не, не, да си кажеш: „Господи, заради Тебе, заради Твоята Любов, аз съм готов да се примиря“. Тъй ще опиташ своята любов. Кажи: „Аз ще докажа, че съм свободен човек“.
към беседата >>
Но вие можете да разрешите този въпрос в самата природа.
И после какво става? – Туй ваше дете плаче. Пита: „Мамо, защо затвори тия ябълки, защо скри тия шишенца? “ И въпреки това ние, съвременните хора, не спираме върху единствената причина да разрешим свободата по естество, принципиално, а търсим далечните причини. Християните търсят причината в някоя жена, която съгрешила в едемския рай, и на нея стоварват всичката вина.
Но вие можете да разрешите този въпрос в самата природа.
Идете да видите, че по-низшите животни сами разрешават въпроса. Свържете един кон и едно куче с едно въже, ще видите как ще разрешат въпроса. Конят ще чака да му снеме някой углавника, ще рече: „Дано се намери някой добър и благороден човек да ми снеме углавника“, а кучето ни най-малко не ще чака. То ще прегризе въжето и ще се освободи. Казваш: „Какво направи туй куче?
към беседата >>
Не само отвънка да се примириш и да кажеш: „Аз съм доволен“.
Най-първо човек трябва да признае всички свои погрешки. Спрямо себе си той трябва да бъде безпощаден, не да се самоунижава, но той трябва, като разумен човек, да каже: „Аз трябва да бъда доблестен, да призная своите погрешки. Аз съм по-горе от тези мои погрешки и мога да ги изправя“. Сега всички имаме една погрешка, че сме хора мстителни, хора на съмнението. Опитвали ли сте вие да се примирите с някого?
Не само отвънка да се примириш и да кажеш: „Аз съм доволен“.
Не, не, да си кажеш: „Господи, заради Тебе, заради Твоята Любов, аз съм готов да се примиря“. Тъй ще опиташ своята любов. Кажи: „Аз ще докажа, че съм свободен човек“.
към беседата >>
Идете да видите, че по-низшите животни сами разрешават въпроса.
– Туй ваше дете плаче. Пита: „Мамо, защо затвори тия ябълки, защо скри тия шишенца? “ И въпреки това ние, съвременните хора, не спираме върху единствената причина да разрешим свободата по естество, принципиално, а търсим далечните причини. Християните търсят причината в някоя жена, която съгрешила в едемския рай, и на нея стоварват всичката вина. Но вие можете да разрешите този въпрос в самата природа.
Идете да видите, че по-низшите животни сами разрешават въпроса.
Свържете един кон и едно куче с едно въже, ще видите как ще разрешат въпроса. Конят ще чака да му снеме някой углавника, ще рече: „Дано се намери някой добър и благороден човек да ми снеме углавника“, а кучето ни най-малко не ще чака. То ще прегризе въжето и ще се освободи. Казваш: „Какво направи туй куче? “ То казва: „Господ не ми е турил туй въже“.
към беседата >>
Не, не, да си кажеш: „Господи, заради Тебе, заради Твоята Любов, аз съм готов да се примиря“.
Спрямо себе си той трябва да бъде безпощаден, не да се самоунижава, но той трябва, като разумен човек, да каже: „Аз трябва да бъда доблестен, да призная своите погрешки. Аз съм по-горе от тези мои погрешки и мога да ги изправя“. Сега всички имаме една погрешка, че сме хора мстителни, хора на съмнението. Опитвали ли сте вие да се примирите с някого? Не само отвънка да се примириш и да кажеш: „Аз съм доволен“.
Не, не, да си кажеш: „Господи, заради Тебе, заради Твоята Любов, аз съм готов да се примиря“.
Тъй ще опиташ своята любов. Кажи: „Аз ще докажа, че съм свободен човек“.
към беседата >>
Свържете един кон и едно куче с едно въже, ще видите как ще разрешат въпроса.
Пита: „Мамо, защо затвори тия ябълки, защо скри тия шишенца? “ И въпреки това ние, съвременните хора, не спираме върху единствената причина да разрешим свободата по естество, принципиално, а търсим далечните причини. Християните търсят причината в някоя жена, която съгрешила в едемския рай, и на нея стоварват всичката вина. Но вие можете да разрешите този въпрос в самата природа. Идете да видите, че по-низшите животни сами разрешават въпроса.
Свържете един кон и едно куче с едно въже, ще видите как ще разрешат въпроса.
Конят ще чака да му снеме някой углавника, ще рече: „Дано се намери някой добър и благороден човек да ми снеме углавника“, а кучето ни най-малко не ще чака. То ще прегризе въжето и ще се освободи. Казваш: „Какво направи туй куче? “ То казва: „Господ не ми е турил туй въже“. А конят казва: „Туй въже е от Бога“.
към беседата >>
Тъй ще опиташ своята любов.
Аз съм по-горе от тези мои погрешки и мога да ги изправя“. Сега всички имаме една погрешка, че сме хора мстителни, хора на съмнението. Опитвали ли сте вие да се примирите с някого? Не само отвънка да се примириш и да кажеш: „Аз съм доволен“. Не, не, да си кажеш: „Господи, заради Тебе, заради Твоята Любов, аз съм готов да се примиря“.
Тъй ще опиташ своята любов.
Кажи: „Аз ще докажа, че съм свободен човек“.
към беседата >>
Конят ще чака да му снеме някой углавника, ще рече: „Дано се намери някой добър и благороден човек да ми снеме углавника“, а кучето ни най-малко не ще чака.
“ И въпреки това ние, съвременните хора, не спираме върху единствената причина да разрешим свободата по естество, принципиално, а търсим далечните причини. Християните търсят причината в някоя жена, която съгрешила в едемския рай, и на нея стоварват всичката вина. Но вие можете да разрешите този въпрос в самата природа. Идете да видите, че по-низшите животни сами разрешават въпроса. Свържете един кон и едно куче с едно въже, ще видите как ще разрешат въпроса.
Конят ще чака да му снеме някой углавника, ще рече: „Дано се намери някой добър и благороден човек да ми снеме углавника“, а кучето ни най-малко не ще чака.
То ще прегризе въжето и ще се освободи. Казваш: „Какво направи туй куче? “ То казва: „Господ не ми е турил туй въже“. А конят казва: „Туй въже е от Бога“. Единственото нещо, което Бог е турил в нас, то е нашият живот, а ограниченията отвънка ние сами сме ги турили.
към беседата >>
Кажи: „Аз ще докажа, че съм свободен човек“.
Сега всички имаме една погрешка, че сме хора мстителни, хора на съмнението. Опитвали ли сте вие да се примирите с някого? Не само отвънка да се примириш и да кажеш: „Аз съм доволен“. Не, не, да си кажеш: „Господи, заради Тебе, заради Твоята Любов, аз съм готов да се примиря“. Тъй ще опиташ своята любов.
Кажи: „Аз ще докажа, че съм свободен човек“.
към беседата >>
То ще прегризе въжето и ще се освободи.
Християните търсят причината в някоя жена, която съгрешила в едемския рай, и на нея стоварват всичката вина. Но вие можете да разрешите този въпрос в самата природа. Идете да видите, че по-низшите животни сами разрешават въпроса. Свържете един кон и едно куче с едно въже, ще видите как ще разрешат въпроса. Конят ще чака да му снеме някой углавника, ще рече: „Дано се намери някой добър и благороден човек да ми снеме углавника“, а кучето ни най-малко не ще чака.
То ще прегризе въжето и ще се освободи.
Казваш: „Какво направи туй куче? “ То казва: „Господ не ми е турил туй въже“. А конят казва: „Туй въже е от Бога“. Единственото нещо, което Бог е турил в нас, то е нашият живот, а ограниченията отвънка ние сами сме ги турили. Сега схващайте въпроса по същество.
към беседата >>
„Истината ще ви направи свободни.“ Тази свобода идва от разумния живот на човека.
„Истината ще ви направи свободни.“ Тази свобода идва от разумния живот на човека.
Най-първо трябва да се яви Любовта. Без Любов Истината не може да дойде. Щом се яви Любовта у тебе, идва един подтик за добро. Любовта всякога се отбелязва с подтик към доброто. Няма ли подтик към добро, това не е добро.
към беседата >>
Казваш: „Какво направи туй куче?
Но вие можете да разрешите този въпрос в самата природа. Идете да видите, че по-низшите животни сами разрешават въпроса. Свържете един кон и едно куче с едно въже, ще видите как ще разрешат въпроса. Конят ще чака да му снеме някой углавника, ще рече: „Дано се намери някой добър и благороден човек да ми снеме углавника“, а кучето ни най-малко не ще чака. То ще прегризе въжето и ще се освободи.
Казваш: „Какво направи туй куче?
“ То казва: „Господ не ми е турил туй въже“. А конят казва: „Туй въже е от Бога“. Единственото нещо, което Бог е турил в нас, то е нашият живот, а ограниченията отвънка ние сами сме ги турили. Сега схващайте въпроса по същество. Аз говоря за вътрешния човек.
към беседата >>
Най-първо трябва да се яви Любовта.
„Истината ще ви направи свободни.“ Тази свобода идва от разумния живот на човека.
Най-първо трябва да се яви Любовта.
Без Любов Истината не може да дойде. Щом се яви Любовта у тебе, идва един подтик за добро. Любовта всякога се отбелязва с подтик към доброто. Няма ли подтик към добро, това не е добро. Първото качество на Любовта е да направиш едно добро, каквото и да е.
към беседата >>
“ То казва: „Господ не ми е турил туй въже“.
Идете да видите, че по-низшите животни сами разрешават въпроса. Свържете един кон и едно куче с едно въже, ще видите как ще разрешат въпроса. Конят ще чака да му снеме някой углавника, ще рече: „Дано се намери някой добър и благороден човек да ми снеме углавника“, а кучето ни най-малко не ще чака. То ще прегризе въжето и ще се освободи. Казваш: „Какво направи туй куче?
“ То казва: „Господ не ми е турил туй въже“.
А конят казва: „Туй въже е от Бога“. Единственото нещо, което Бог е турил в нас, то е нашият живот, а ограниченията отвънка ние сами сме ги турили. Сега схващайте въпроса по същество. Аз говоря за вътрешния човек.
към беседата >>
Без Любов Истината не може да дойде.
„Истината ще ви направи свободни.“ Тази свобода идва от разумния живот на човека. Най-първо трябва да се яви Любовта.
Без Любов Истината не може да дойде.
Щом се яви Любовта у тебе, идва един подтик за добро. Любовта всякога се отбелязва с подтик към доброто. Няма ли подтик към добро, това не е добро. Първото качество на Любовта е да направиш едно добро, каквото и да е. Аз не разбирам добро, когато един момък срещне една хубава мома, целуне я, вземе я под ръка и я заведе в някоя сладкарница.
към беседата >>
А конят казва: „Туй въже е от Бога“.
Свържете един кон и едно куче с едно въже, ще видите как ще разрешат въпроса. Конят ще чака да му снеме някой углавника, ще рече: „Дано се намери някой добър и благороден човек да ми снеме углавника“, а кучето ни най-малко не ще чака. То ще прегризе въжето и ще се освободи. Казваш: „Какво направи туй куче? “ То казва: „Господ не ми е турил туй въже“.
А конят казва: „Туй въже е от Бога“.
Единственото нещо, което Бог е турил в нас, то е нашият живот, а ограниченията отвънка ние сами сме ги турили. Сега схващайте въпроса по същество. Аз говоря за вътрешния човек.
към беседата >>
Щом се яви Любовта у тебе, идва един подтик за добро.
„Истината ще ви направи свободни.“ Тази свобода идва от разумния живот на човека. Най-първо трябва да се яви Любовта. Без Любов Истината не може да дойде.
Щом се яви Любовта у тебе, идва един подтик за добро.
Любовта всякога се отбелязва с подтик към доброто. Няма ли подтик към добро, това не е добро. Първото качество на Любовта е да направиш едно добро, каквото и да е. Аз не разбирам добро, когато един момък срещне една хубава мома, целуне я, вземе я под ръка и я заведе в някоя сладкарница. Не, не, това е робство.
към беседата >>
Единственото нещо, което Бог е турил в нас, то е нашият живот, а ограниченията отвънка ние сами сме ги турили.
Конят ще чака да му снеме някой углавника, ще рече: „Дано се намери някой добър и благороден човек да ми снеме углавника“, а кучето ни най-малко не ще чака. То ще прегризе въжето и ще се освободи. Казваш: „Какво направи туй куче? “ То казва: „Господ не ми е турил туй въже“. А конят казва: „Туй въже е от Бога“.
Единственото нещо, което Бог е турил в нас, то е нашият живот, а ограниченията отвънка ние сами сме ги турили.
Сега схващайте въпроса по същество. Аз говоря за вътрешния човек.
към беседата >>
Любовта всякога се отбелязва с подтик към доброто.
„Истината ще ви направи свободни.“ Тази свобода идва от разумния живот на човека. Най-първо трябва да се яви Любовта. Без Любов Истината не може да дойде. Щом се яви Любовта у тебе, идва един подтик за добро.
Любовта всякога се отбелязва с подтик към доброто.
Няма ли подтик към добро, това не е добро. Първото качество на Любовта е да направиш едно добро, каквото и да е. Аз не разбирам добро, когато един момък срещне една хубава мома, целуне я, вземе я под ръка и я заведе в някоя сладкарница. Не, не, това е робство. Аз разбирам добро, този момък, като срещне някое бедно сираче момиченце, окъсано, да го вземе под ръка и да му каже: „Ти си бедно дете, майка ти е умряла, аз ще те взема да те поддържам.
към беседата >>
Сега схващайте въпроса по същество.
То ще прегризе въжето и ще се освободи. Казваш: „Какво направи туй куче? “ То казва: „Господ не ми е турил туй въже“. А конят казва: „Туй въже е от Бога“. Единственото нещо, което Бог е турил в нас, то е нашият живот, а ограниченията отвънка ние сами сме ги турили.
Сега схващайте въпроса по същество.
Аз говоря за вътрешния човек.
към беседата >>
Няма ли подтик към добро, това не е добро.
„Истината ще ви направи свободни.“ Тази свобода идва от разумния живот на човека. Най-първо трябва да се яви Любовта. Без Любов Истината не може да дойде. Щом се яви Любовта у тебе, идва един подтик за добро. Любовта всякога се отбелязва с подтик към доброто.
Няма ли подтик към добро, това не е добро.
Първото качество на Любовта е да направиш едно добро, каквото и да е. Аз не разбирам добро, когато един момък срещне една хубава мома, целуне я, вземе я под ръка и я заведе в някоя сладкарница. Не, не, това е робство. Аз разбирам добро, този момък, като срещне някое бедно сираче момиченце, окъсано, да го вземе под ръка и да му каже: „Ти си бедно дете, майка ти е умряла, аз ще те взема да те поддържам. Не се бой, ще те пратя на училище, ти в мое лице ще имаш един брат“.
към беседата >>
Аз говоря за вътрешния човек.
Казваш: „Какво направи туй куче? “ То казва: „Господ не ми е турил туй въже“. А конят казва: „Туй въже е от Бога“. Единственото нещо, което Бог е турил в нас, то е нашият живот, а ограниченията отвънка ние сами сме ги турили. Сега схващайте въпроса по същество.
Аз говоря за вътрешния човек.
към беседата >>
Първото качество на Любовта е да направиш едно добро, каквото и да е.
Най-първо трябва да се яви Любовта. Без Любов Истината не може да дойде. Щом се яви Любовта у тебе, идва един подтик за добро. Любовта всякога се отбелязва с подтик към доброто. Няма ли подтик към добро, това не е добро.
Първото качество на Любовта е да направиш едно добро, каквото и да е.
Аз не разбирам добро, когато един момък срещне една хубава мома, целуне я, вземе я под ръка и я заведе в някоя сладкарница. Не, не, това е робство. Аз разбирам добро, този момък, като срещне някое бедно сираче момиченце, окъсано, да го вземе под ръка и да му каже: „Ти си бедно дете, майка ти е умряла, аз ще те взема да те поддържам. Не се бой, ще те пратя на училище, ти в мое лице ще имаш един брат“. Това трябва да бъде първото чувство на Любовта, което се явява в една млада мома, в една млада майка, в един млад баща.
към беседата >>
„Истината ще ви направи свободни.“ Кога?
„Истината ще ви направи свободни.“ Кога?
– Когато почнете да мислите, както мисли Господ. „Вюзлюбил си – казва Писанието – Истината у човека“, т.е. възлюбил си Истината, която е скрита в разумното. Туй се подразбира. Бог люби Истината, защото само разумният живот носи Истината в себе си, за да ни се изяви.
към беседата >>
Аз не разбирам добро, когато един момък срещне една хубава мома, целуне я, вземе я под ръка и я заведе в някоя сладкарница.
Без Любов Истината не може да дойде. Щом се яви Любовта у тебе, идва един подтик за добро. Любовта всякога се отбелязва с подтик към доброто. Няма ли подтик към добро, това не е добро. Първото качество на Любовта е да направиш едно добро, каквото и да е.
Аз не разбирам добро, когато един момък срещне една хубава мома, целуне я, вземе я под ръка и я заведе в някоя сладкарница.
Не, не, това е робство. Аз разбирам добро, този момък, като срещне някое бедно сираче момиченце, окъсано, да го вземе под ръка и да му каже: „Ти си бедно дете, майка ти е умряла, аз ще те взема да те поддържам. Не се бой, ще те пратя на училище, ти в мое лице ще имаш един брат“. Това трябва да бъде първото чувство на Любовта, което се явява в една млада мома, в една млада майка, в един млад баща. Това е първото чувство, което трябва да се прояви в когото и да е, в един проповедник, в един владика, в един учен, в един цар, в един беден, в един стражар.
към беседата >>
– Когато почнете да мислите, както мисли Господ.
„Истината ще ви направи свободни.“ Кога?
– Когато почнете да мислите, както мисли Господ.
„Вюзлюбил си – казва Писанието – Истината у човека“, т.е. възлюбил си Истината, която е скрита в разумното. Туй се подразбира. Бог люби Истината, защото само разумният живот носи Истината в себе си, за да ни се изяви. Някой казва: „Аз искам да зная Истината“.
към беседата >>
Не, не, това е робство.
Щом се яви Любовта у тебе, идва един подтик за добро. Любовта всякога се отбелязва с подтик към доброто. Няма ли подтик към добро, това не е добро. Първото качество на Любовта е да направиш едно добро, каквото и да е. Аз не разбирам добро, когато един момък срещне една хубава мома, целуне я, вземе я под ръка и я заведе в някоя сладкарница.
Не, не, това е робство.
Аз разбирам добро, този момък, като срещне някое бедно сираче момиченце, окъсано, да го вземе под ръка и да му каже: „Ти си бедно дете, майка ти е умряла, аз ще те взема да те поддържам. Не се бой, ще те пратя на училище, ти в мое лице ще имаш един брат“. Това трябва да бъде първото чувство на Любовта, което се явява в една млада мома, в една млада майка, в един млад баща. Това е първото чувство, което трябва да се прояви в когото и да е, в един проповедник, в един владика, в един учен, в един цар, в един беден, в един стражар. Нека и един стражар, като срещне някого, да каже: „Макар че съм на длъжност, и аз мога да ти направя една малка услуга“.
към беседата >>
„Вюзлюбил си – казва Писанието – Истината у човека“, т.е.
„Истината ще ви направи свободни.“ Кога? – Когато почнете да мислите, както мисли Господ.
„Вюзлюбил си – казва Писанието – Истината у човека“, т.е.
възлюбил си Истината, която е скрита в разумното. Туй се подразбира. Бог люби Истината, защото само разумният живот носи Истината в себе си, за да ни се изяви. Някой казва: „Аз искам да зная Истината“. Разумният живот е скрит в туй житно зърно.
към беседата >>
Аз разбирам добро, този момък, като срещне някое бедно сираче момиченце, окъсано, да го вземе под ръка и да му каже: „Ти си бедно дете, майка ти е умряла, аз ще те взема да те поддържам.
Любовта всякога се отбелязва с подтик към доброто. Няма ли подтик към добро, това не е добро. Първото качество на Любовта е да направиш едно добро, каквото и да е. Аз не разбирам добро, когато един момък срещне една хубава мома, целуне я, вземе я под ръка и я заведе в някоя сладкарница. Не, не, това е робство.
Аз разбирам добро, този момък, като срещне някое бедно сираче момиченце, окъсано, да го вземе под ръка и да му каже: „Ти си бедно дете, майка ти е умряла, аз ще те взема да те поддържам.
Не се бой, ще те пратя на училище, ти в мое лице ще имаш един брат“. Това трябва да бъде първото чувство на Любовта, което се явява в една млада мома, в една млада майка, в един млад баща. Това е първото чувство, което трябва да се прояви в когото и да е, в един проповедник, в един владика, в един учен, в един цар, в един беден, в един стражар. Нека и един стражар, като срещне някого, да каже: „Макар че съм на длъжност, и аз мога да ти направя една малка услуга“. Това са хора разумни, хора свободни!
към беседата >>
възлюбил си Истината, която е скрита в разумното.
„Истината ще ви направи свободни.“ Кога? – Когато почнете да мислите, както мисли Господ. „Вюзлюбил си – казва Писанието – Истината у човека“, т.е.
възлюбил си Истината, която е скрита в разумното.
Туй се подразбира. Бог люби Истината, защото само разумният живот носи Истината в себе си, за да ни се изяви. Някой казва: „Аз искам да зная Истината“. Разумният живот е скрит в туй житно зърно. Когато се изявява туй житно зърно, наблюдавали ли сте как никне то, кога никне?
към беседата >>
Не се бой, ще те пратя на училище, ти в мое лице ще имаш един брат“.
Няма ли подтик към добро, това не е добро. Първото качество на Любовта е да направиш едно добро, каквото и да е. Аз не разбирам добро, когато един момък срещне една хубава мома, целуне я, вземе я под ръка и я заведе в някоя сладкарница. Не, не, това е робство. Аз разбирам добро, този момък, като срещне някое бедно сираче момиченце, окъсано, да го вземе под ръка и да му каже: „Ти си бедно дете, майка ти е умряла, аз ще те взема да те поддържам.
Не се бой, ще те пратя на училище, ти в мое лице ще имаш един брат“.
Това трябва да бъде първото чувство на Любовта, което се явява в една млада мома, в една млада майка, в един млад баща. Това е първото чувство, което трябва да се прояви в когото и да е, в един проповедник, в един владика, в един учен, в един цар, в един беден, в един стражар. Нека и един стражар, като срещне някого, да каже: „Макар че съм на длъжност, и аз мога да ти направя една малка услуга“. Това са хора разумни, хора свободни! Вие ще кажете: „Отлично нещо, но мъчно става“.
към беседата >>
Туй се подразбира.
„Истината ще ви направи свободни.“ Кога? – Когато почнете да мислите, както мисли Господ. „Вюзлюбил си – казва Писанието – Истината у човека“, т.е. възлюбил си Истината, която е скрита в разумното.
Туй се подразбира.
Бог люби Истината, защото само разумният живот носи Истината в себе си, за да ни се изяви. Някой казва: „Аз искам да зная Истината“. Разумният живот е скрит в туй житно зърно. Когато се изявява туй житно зърно, наблюдавали ли сте как никне то, кога никне? – На пролет, само когато има топлина.
към беседата >>
Това трябва да бъде първото чувство на Любовта, което се явява в една млада мома, в една млада майка, в един млад баща.
Първото качество на Любовта е да направиш едно добро, каквото и да е. Аз не разбирам добро, когато един момък срещне една хубава мома, целуне я, вземе я под ръка и я заведе в някоя сладкарница. Не, не, това е робство. Аз разбирам добро, този момък, като срещне някое бедно сираче момиченце, окъсано, да го вземе под ръка и да му каже: „Ти си бедно дете, майка ти е умряла, аз ще те взема да те поддържам. Не се бой, ще те пратя на училище, ти в мое лице ще имаш един брат“.
Това трябва да бъде първото чувство на Любовта, което се явява в една млада мома, в една млада майка, в един млад баща.
Това е първото чувство, което трябва да се прояви в когото и да е, в един проповедник, в един владика, в един учен, в един цар, в един беден, в един стражар. Нека и един стражар, като срещне някого, да каже: „Макар че съм на длъжност, и аз мога да ти направя една малка услуга“. Това са хора разумни, хора свободни! Вие ще кажете: „Отлично нещо, но мъчно става“. Да, мъчно става, но онази мома не дава тъй лесно сърцето си.
към беседата >>
Бог люби Истината, защото само разумният живот носи Истината в себе си, за да ни се изяви.
„Истината ще ви направи свободни.“ Кога? – Когато почнете да мислите, както мисли Господ. „Вюзлюбил си – казва Писанието – Истината у човека“, т.е. възлюбил си Истината, която е скрита в разумното. Туй се подразбира.
Бог люби Истината, защото само разумният живот носи Истината в себе си, за да ни се изяви.
Някой казва: „Аз искам да зная Истината“. Разумният живот е скрит в туй житно зърно. Когато се изявява туй житно зърно, наблюдавали ли сте как никне то, кога никне? – На пролет, само когато има топлина. Що е топлина?
към беседата >>
Това е първото чувство, което трябва да се прояви в когото и да е, в един проповедник, в един владика, в един учен, в един цар, в един беден, в един стражар.
Аз не разбирам добро, когато един момък срещне една хубава мома, целуне я, вземе я под ръка и я заведе в някоя сладкарница. Не, не, това е робство. Аз разбирам добро, този момък, като срещне някое бедно сираче момиченце, окъсано, да го вземе под ръка и да му каже: „Ти си бедно дете, майка ти е умряла, аз ще те взема да те поддържам. Не се бой, ще те пратя на училище, ти в мое лице ще имаш един брат“. Това трябва да бъде първото чувство на Любовта, което се явява в една млада мома, в една млада майка, в един млад баща.
Това е първото чувство, което трябва да се прояви в когото и да е, в един проповедник, в един владика, в един учен, в един цар, в един беден, в един стражар.
Нека и един стражар, като срещне някого, да каже: „Макар че съм на длъжност, и аз мога да ти направя една малка услуга“. Това са хора разумни, хора свободни! Вие ще кажете: „Отлично нещо, но мъчно става“. Да, мъчно става, но онази мома не дава тъй лесно сърцето си. Вие сте любили едно време.
към беседата >>
Някой казва: „Аз искам да зная Истината“.
– Когато почнете да мислите, както мисли Господ. „Вюзлюбил си – казва Писанието – Истината у човека“, т.е. възлюбил си Истината, която е скрита в разумното. Туй се подразбира. Бог люби Истината, защото само разумният живот носи Истината в себе си, за да ни се изяви.
Някой казва: „Аз искам да зная Истината“.
Разумният живот е скрит в туй житно зърно. Когато се изявява туй житно зърно, наблюдавали ли сте как никне то, кога никне? – На пролет, само когато има топлина. Що е топлина? – Топлината е Любовта.
към беседата >>
Нека и един стражар, като срещне някого, да каже: „Макар че съм на длъжност, и аз мога да ти направя една малка услуга“.
Не, не, това е робство. Аз разбирам добро, този момък, като срещне някое бедно сираче момиченце, окъсано, да го вземе под ръка и да му каже: „Ти си бедно дете, майка ти е умряла, аз ще те взема да те поддържам. Не се бой, ще те пратя на училище, ти в мое лице ще имаш един брат“. Това трябва да бъде първото чувство на Любовта, което се явява в една млада мома, в една млада майка, в един млад баща. Това е първото чувство, което трябва да се прояви в когото и да е, в един проповедник, в един владика, в един учен, в един цар, в един беден, в един стражар.
Нека и един стражар, като срещне някого, да каже: „Макар че съм на длъжност, и аз мога да ти направя една малка услуга“.
Това са хора разумни, хора свободни! Вие ще кажете: „Отлично нещо, но мъчно става“. Да, мъчно става, но онази мома не дава тъй лесно сърцето си. Вие сте любили едно време. Аз уважавам вашата любов.
към беседата >>
Разумният живот е скрит в туй житно зърно.
„Вюзлюбил си – казва Писанието – Истината у човека“, т.е. възлюбил си Истината, която е скрита в разумното. Туй се подразбира. Бог люби Истината, защото само разумният живот носи Истината в себе си, за да ни се изяви. Някой казва: „Аз искам да зная Истината“.
Разумният живот е скрит в туй житно зърно.
Когато се изявява туй житно зърно, наблюдавали ли сте как никне то, кога никне? – На пролет, само когато има топлина. Що е топлина? – Топлината е Любовта. Значи Истината може да се прояви само при Любовта.
към беседата >>
Това са хора разумни, хора свободни!
Аз разбирам добро, този момък, като срещне някое бедно сираче момиченце, окъсано, да го вземе под ръка и да му каже: „Ти си бедно дете, майка ти е умряла, аз ще те взема да те поддържам. Не се бой, ще те пратя на училище, ти в мое лице ще имаш един брат“. Това трябва да бъде първото чувство на Любовта, което се явява в една млада мома, в една млада майка, в един млад баща. Това е първото чувство, което трябва да се прояви в когото и да е, в един проповедник, в един владика, в един учен, в един цар, в един беден, в един стражар. Нека и един стражар, като срещне някого, да каже: „Макар че съм на длъжност, и аз мога да ти направя една малка услуга“.
Това са хора разумни, хора свободни!
Вие ще кажете: „Отлично нещо, но мъчно става“. Да, мъчно става, но онази мома не дава тъй лесно сърцето си. Вие сте любили едно време. Аз уважавам вашата любов. Давате ли изведнъж сърцето си?
към беседата >>
Когато се изявява туй житно зърно, наблюдавали ли сте как никне то, кога никне?
възлюбил си Истината, която е скрита в разумното. Туй се подразбира. Бог люби Истината, защото само разумният живот носи Истината в себе си, за да ни се изяви. Някой казва: „Аз искам да зная Истината“. Разумният живот е скрит в туй житно зърно.
Когато се изявява туй житно зърно, наблюдавали ли сте как никне то, кога никне?
– На пролет, само когато има топлина. Що е топлина? – Топлината е Любовта. Значи Истината може да се прояви само при Любовта. Любовта носи онези елементи, които са необходими за растенето.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Отлично нещо, но мъчно става“.
Не се бой, ще те пратя на училище, ти в мое лице ще имаш един брат“. Това трябва да бъде първото чувство на Любовта, което се явява в една млада мома, в една млада майка, в един млад баща. Това е първото чувство, което трябва да се прояви в когото и да е, в един проповедник, в един владика, в един учен, в един цар, в един беден, в един стражар. Нека и един стражар, като срещне някого, да каже: „Макар че съм на длъжност, и аз мога да ти направя една малка услуга“. Това са хора разумни, хора свободни!
Вие ще кажете: „Отлично нещо, но мъчно става“.
Да, мъчно става, но онази мома не дава тъй лесно сърцето си. Вие сте любили едно време. Аз уважавам вашата любов. Давате ли изведнъж сърцето си? Опитвате момъка.
към беседата >>
– На пролет, само когато има топлина.
Туй се подразбира. Бог люби Истината, защото само разумният живот носи Истината в себе си, за да ни се изяви. Някой казва: „Аз искам да зная Истината“. Разумният живот е скрит в туй житно зърно. Когато се изявява туй житно зърно, наблюдавали ли сте как никне то, кога никне?
– На пролет, само когато има топлина.
Що е топлина? – Топлината е Любовта. Значи Истината може да се прояви само при Любовта. Любовта носи онези елементи, които са необходими за растенето. Тя омекчава външните условия, ограниченията.
към беседата >>
Да, мъчно става, но онази мома не дава тъй лесно сърцето си.
Това трябва да бъде първото чувство на Любовта, което се явява в една млада мома, в една млада майка, в един млад баща. Това е първото чувство, което трябва да се прояви в когото и да е, в един проповедник, в един владика, в един учен, в един цар, в един беден, в един стражар. Нека и един стражар, като срещне някого, да каже: „Макар че съм на длъжност, и аз мога да ти направя една малка услуга“. Това са хора разумни, хора свободни! Вие ще кажете: „Отлично нещо, но мъчно става“.
Да, мъчно става, но онази мома не дава тъй лесно сърцето си.
Вие сте любили едно време. Аз уважавам вашата любов. Давате ли изведнъж сърцето си? Опитвате момъка. Най-напред ще се преструвате, че не го обичате, ще го опитвате дали той ви обича.
към беседата >>
Що е топлина?
Бог люби Истината, защото само разумният живот носи Истината в себе си, за да ни се изяви. Някой казва: „Аз искам да зная Истината“. Разумният живот е скрит в туй житно зърно. Когато се изявява туй житно зърно, наблюдавали ли сте как никне то, кога никне? – На пролет, само когато има топлина.
Що е топлина?
– Топлината е Любовта. Значи Истината може да се прояви само при Любовта. Любовта носи онези елементи, които са необходими за растенето. Тя омекчава външните условия, ограниченията. Сега всички вие имате известни възгледи, нали, т.е.
към беседата >>
Вие сте любили едно време.
Това е първото чувство, което трябва да се прояви в когото и да е, в един проповедник, в един владика, в един учен, в един цар, в един беден, в един стражар. Нека и един стражар, като срещне някого, да каже: „Макар че съм на длъжност, и аз мога да ти направя една малка услуга“. Това са хора разумни, хора свободни! Вие ще кажете: „Отлично нещо, но мъчно става“. Да, мъчно става, но онази мома не дава тъй лесно сърцето си.
Вие сте любили едно време.
Аз уважавам вашата любов. Давате ли изведнъж сърцето си? Опитвате момъка. Най-напред ще се преструвате, че не го обичате, ще го опитвате дали той ви обича. Цели 7–8 години ще го държите и после се оженвате.
към беседата >>
– Топлината е Любовта.
Някой казва: „Аз искам да зная Истината“. Разумният живот е скрит в туй житно зърно. Когато се изявява туй житно зърно, наблюдавали ли сте как никне то, кога никне? – На пролет, само когато има топлина. Що е топлина?
– Топлината е Любовта.
Значи Истината може да се прояви само при Любовта. Любовта носи онези елементи, които са необходими за растенето. Тя омекчава външните условия, ограниченията. Сега всички вие имате известни възгледи, нали, т.е. вътрешно всинца се усещате, че не сте свободни.
към беседата >>
Аз уважавам вашата любов.
Нека и един стражар, като срещне някого, да каже: „Макар че съм на длъжност, и аз мога да ти направя една малка услуга“. Това са хора разумни, хора свободни! Вие ще кажете: „Отлично нещо, но мъчно става“. Да, мъчно става, но онази мома не дава тъй лесно сърцето си. Вие сте любили едно време.
Аз уважавам вашата любов.
Давате ли изведнъж сърцето си? Опитвате момъка. Най-напред ще се преструвате, че не го обичате, ще го опитвате дали той ви обича. Цели 7–8 години ще го държите и после се оженвате. Имате право.
към беседата >>
Значи Истината може да се прояви само при Любовта.
Разумният живот е скрит в туй житно зърно. Когато се изявява туй житно зърно, наблюдавали ли сте как никне то, кога никне? – На пролет, само когато има топлина. Що е топлина? – Топлината е Любовта.
Значи Истината може да се прояви само при Любовта.
Любовта носи онези елементи, които са необходими за растенето. Тя омекчава външните условия, ограниченията. Сега всички вие имате известни възгледи, нали, т.е. вътрешно всинца се усещате, че не сте свободни. Да се определя: физическа свобода вие имате, защото, слава Богу, краката ви са прави, ръцете – здрави, очите – отворени.
към беседата >>
Давате ли изведнъж сърцето си?
Това са хора разумни, хора свободни! Вие ще кажете: „Отлично нещо, но мъчно става“. Да, мъчно става, но онази мома не дава тъй лесно сърцето си. Вие сте любили едно време. Аз уважавам вашата любов.
Давате ли изведнъж сърцето си?
Опитвате момъка. Най-напред ще се преструвате, че не го обичате, ще го опитвате дали той ви обича. Цели 7–8 години ще го държите и после се оженвате. Имате право. Е, мислите ли, че Истината тъй ще ви се даде?
към беседата >>
Любовта носи онези елементи, които са необходими за растенето.
Когато се изявява туй житно зърно, наблюдавали ли сте как никне то, кога никне? – На пролет, само когато има топлина. Що е топлина? – Топлината е Любовта. Значи Истината може да се прояви само при Любовта.
Любовта носи онези елементи, които са необходими за растенето.
Тя омекчава външните условия, ограниченията. Сега всички вие имате известни възгледи, нали, т.е. вътрешно всинца се усещате, че не сте свободни. Да се определя: физическа свобода вие имате, защото, слава Богу, краката ви са прави, ръцете – здрави, очите – отворени. Физически несвободни, то значи краката ви да са свързани, ръцете счупени, очите затворени.
към беседата >>
Опитвате момъка.
Вие ще кажете: „Отлично нещо, но мъчно става“. Да, мъчно става, но онази мома не дава тъй лесно сърцето си. Вие сте любили едно време. Аз уважавам вашата любов. Давате ли изведнъж сърцето си?
Опитвате момъка.
Най-напред ще се преструвате, че не го обичате, ще го опитвате дали той ви обича. Цели 7–8 години ще го държите и после се оженвате. Имате право. Е, мислите ли, че Истината тъй ще ви се даде? Аз мога да вляза да живея само в този дом, дето има Любов.
към беседата >>
Тя омекчава външните условия, ограниченията.
– На пролет, само когато има топлина. Що е топлина? – Топлината е Любовта. Значи Истината може да се прояви само при Любовта. Любовта носи онези елементи, които са необходими за растенето.
Тя омекчава външните условия, ограниченията.
Сега всички вие имате известни възгледи, нали, т.е. вътрешно всинца се усещате, че не сте свободни. Да се определя: физическа свобода вие имате, защото, слава Богу, краката ви са прави, ръцете – здрави, очите – отворени. Физически несвободни, то значи краката ви да са свързани, ръцете счупени, очите затворени. Щом ръцете, краката са развързани, очите отворени, този човек физически е свободен.
към беседата >>
Най-напред ще се преструвате, че не го обичате, ще го опитвате дали той ви обича.
Да, мъчно става, но онази мома не дава тъй лесно сърцето си. Вие сте любили едно време. Аз уважавам вашата любов. Давате ли изведнъж сърцето си? Опитвате момъка.
Най-напред ще се преструвате, че не го обичате, ще го опитвате дали той ви обича.
Цели 7–8 години ще го държите и после се оженвате. Имате право. Е, мислите ли, че Истината тъй ще ви се даде? Аз мога да вляза да живея само в този дом, дето има Любов. Истината казва: „Аз мога да живея само там, дето има Любов, Мъдрост; там, дето няма Любов, дето няма Мъдрост, аз се прощавам със своите сестри и си излизам“.
към беседата >>
Сега всички вие имате известни възгледи, нали, т.е.
Що е топлина? – Топлината е Любовта. Значи Истината може да се прояви само при Любовта. Любовта носи онези елементи, които са необходими за растенето. Тя омекчава външните условия, ограниченията.
Сега всички вие имате известни възгледи, нали, т.е.
вътрешно всинца се усещате, че не сте свободни. Да се определя: физическа свобода вие имате, защото, слава Богу, краката ви са прави, ръцете – здрави, очите – отворени. Физически несвободни, то значи краката ви да са свързани, ръцете счупени, очите затворени. Щом ръцете, краката са развързани, очите отворени, този човек физически е свободен. Следователно, от физическо гледище, има малцина хора, които не са свободни.
към беседата >>
Цели 7–8 години ще го държите и после се оженвате.
Вие сте любили едно време. Аз уважавам вашата любов. Давате ли изведнъж сърцето си? Опитвате момъка. Най-напред ще се преструвате, че не го обичате, ще го опитвате дали той ви обича.
Цели 7–8 години ще го държите и после се оженвате.
Имате право. Е, мислите ли, че Истината тъй ще ви се даде? Аз мога да вляза да живея само в този дом, дето има Любов. Истината казва: „Аз мога да живея само там, дето има Любов, Мъдрост; там, дето няма Любов, дето няма Мъдрост, аз се прощавам със своите сестри и си излизам“.
към беседата >>
вътрешно всинца се усещате, че не сте свободни.
– Топлината е Любовта. Значи Истината може да се прояви само при Любовта. Любовта носи онези елементи, които са необходими за растенето. Тя омекчава външните условия, ограниченията. Сега всички вие имате известни възгледи, нали, т.е.
вътрешно всинца се усещате, че не сте свободни.
Да се определя: физическа свобода вие имате, защото, слава Богу, краката ви са прави, ръцете – здрави, очите – отворени. Физически несвободни, то значи краката ви да са свързани, ръцете счупени, очите затворени. Щом ръцете, краката са развързани, очите отворени, този човек физически е свободен. Следователно, от физическо гледище, има малцина хора, които не са свободни. Свободата сега е минала към умствения живот.
към беседата >>
Имате право.
Аз уважавам вашата любов. Давате ли изведнъж сърцето си? Опитвате момъка. Най-напред ще се преструвате, че не го обичате, ще го опитвате дали той ви обича. Цели 7–8 години ще го държите и после се оженвате.
Имате право.
Е, мислите ли, че Истината тъй ще ви се даде? Аз мога да вляза да живея само в този дом, дето има Любов. Истината казва: „Аз мога да живея само там, дето има Любов, Мъдрост; там, дето няма Любов, дето няма Мъдрост, аз се прощавам със своите сестри и си излизам“.
към беседата >>
Да се определя: физическа свобода вие имате, защото, слава Богу, краката ви са прави, ръцете – здрави, очите – отворени.
Значи Истината може да се прояви само при Любовта. Любовта носи онези елементи, които са необходими за растенето. Тя омекчава външните условия, ограниченията. Сега всички вие имате известни възгледи, нали, т.е. вътрешно всинца се усещате, че не сте свободни.
Да се определя: физическа свобода вие имате, защото, слава Богу, краката ви са прави, ръцете – здрави, очите – отворени.
Физически несвободни, то значи краката ви да са свързани, ръцете счупени, очите затворени. Щом ръцете, краката са развързани, очите отворени, този човек физически е свободен. Следователно, от физическо гледище, има малцина хора, които не са свободни. Свободата сега е минала към умствения живот. Умствените хора не са свободни, но понеже умът е една присадка върху чувствата, вследствие на това и самите чувства на хората не са свободни.
към беседата >>
Е, мислите ли, че Истината тъй ще ви се даде?
Давате ли изведнъж сърцето си? Опитвате момъка. Най-напред ще се преструвате, че не го обичате, ще го опитвате дали той ви обича. Цели 7–8 години ще го държите и после се оженвате. Имате право.
Е, мислите ли, че Истината тъй ще ви се даде?
Аз мога да вляза да живея само в този дом, дето има Любов. Истината казва: „Аз мога да живея само там, дето има Любов, Мъдрост; там, дето няма Любов, дето няма Мъдрост, аз се прощавам със своите сестри и си излизам“.
към беседата >>
Физически несвободни, то значи краката ви да са свързани, ръцете счупени, очите затворени.
Любовта носи онези елементи, които са необходими за растенето. Тя омекчава външните условия, ограниченията. Сега всички вие имате известни възгледи, нали, т.е. вътрешно всинца се усещате, че не сте свободни. Да се определя: физическа свобода вие имате, защото, слава Богу, краката ви са прави, ръцете – здрави, очите – отворени.
Физически несвободни, то значи краката ви да са свързани, ръцете счупени, очите затворени.
Щом ръцете, краката са развързани, очите отворени, този човек физически е свободен. Следователно, от физическо гледище, има малцина хора, които не са свободни. Свободата сега е минала към умствения живот. Умствените хора не са свободни, но понеже умът е една присадка върху чувствата, вследствие на това и самите чувства на хората не са свободни. Ако вие отидете в Англия, един англичанин не би ви обичал тъй, както обича себе си.
към беседата >>
Аз мога да вляза да живея само в този дом, дето има Любов.
Опитвате момъка. Най-напред ще се преструвате, че не го обичате, ще го опитвате дали той ви обича. Цели 7–8 години ще го държите и после се оженвате. Имате право. Е, мислите ли, че Истината тъй ще ви се даде?
Аз мога да вляза да живея само в този дом, дето има Любов.
Истината казва: „Аз мога да живея само там, дето има Любов, Мъдрост; там, дето няма Любов, дето няма Мъдрост, аз се прощавам със своите сестри и си излизам“.
към беседата >>
Щом ръцете, краката са развързани, очите отворени, този човек физически е свободен.
Тя омекчава външните условия, ограниченията. Сега всички вие имате известни възгледи, нали, т.е. вътрешно всинца се усещате, че не сте свободни. Да се определя: физическа свобода вие имате, защото, слава Богу, краката ви са прави, ръцете – здрави, очите – отворени. Физически несвободни, то значи краката ви да са свързани, ръцете счупени, очите затворени.
Щом ръцете, краката са развързани, очите отворени, този човек физически е свободен.
Следователно, от физическо гледище, има малцина хора, които не са свободни. Свободата сега е минала към умствения живот. Умствените хора не са свободни, но понеже умът е една присадка върху чувствата, вследствие на това и самите чувства на хората не са свободни. Ако вие отидете в Англия, един англичанин не би ви обичал тъй, както обича себе си. И ако дойде друг един англичанин на масата при вас, веднага той ще заговори със своя сънародник, а ти ще се усетиш като един странник. Защо?
към беседата >>
Истината казва: „Аз мога да живея само там, дето има Любов, Мъдрост; там, дето няма Любов, дето няма Мъдрост, аз се прощавам със своите сестри и си излизам“.
Най-напред ще се преструвате, че не го обичате, ще го опитвате дали той ви обича. Цели 7–8 години ще го държите и после се оженвате. Имате право. Е, мислите ли, че Истината тъй ще ви се даде? Аз мога да вляза да живея само в този дом, дето има Любов.
Истината казва: „Аз мога да живея само там, дето има Любов, Мъдрост; там, дето няма Любов, дето няма Мъдрост, аз се прощавам със своите сестри и си излизам“.
към беседата >>
Следователно, от физическо гледище, има малцина хора, които не са свободни.
Сега всички вие имате известни възгледи, нали, т.е. вътрешно всинца се усещате, че не сте свободни. Да се определя: физическа свобода вие имате, защото, слава Богу, краката ви са прави, ръцете – здрави, очите – отворени. Физически несвободни, то значи краката ви да са свързани, ръцете счупени, очите затворени. Щом ръцете, краката са развързани, очите отворени, този човек физически е свободен.
Следователно, от физическо гледище, има малцина хора, които не са свободни.
Свободата сега е минала към умствения живот. Умствените хора не са свободни, но понеже умът е една присадка върху чувствата, вследствие на това и самите чувства на хората не са свободни. Ако вие отидете в Англия, един англичанин не би ви обичал тъй, както обича себе си. И ако дойде друг един англичанин на масата при вас, веднага той ще заговори със своя сънародник, а ти ще се усетиш като един странник. Защо? – Тук има традиции на чувствата.
към беседата >>
„Истината ще ви направи свободни.“ Тази Истина е свързана със сегашния ни живот.
„Истината ще ви направи свободни.“ Тази Истина е свързана със сегашния ни живот.
Вие ще кажете, че Истината е отвлечена. Не, тя е единственото реално нещо, което се проявява във вашия живот. Вашата търговия, вашето богатство, каквато и да е професия, почиват върху Истината. Ако вие сте един лекар, имате Истината предвид, ще бъдете един най-виден лекар; ако сте един адвокат и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден адвокат; ако сте един свещеник и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден свещеник; ако сте един държавник или какъвто и да е, имате ли Истината предвид, вие ще бъдете пръв човек в тази държава. Ако сте една жена и имате Истината в себе си, вие ще бъдете отлична жена и Господ ще пита: „Как е моята дъщеря Марийка?
към беседата >>
Свободата сега е минала към умствения живот.
вътрешно всинца се усещате, че не сте свободни. Да се определя: физическа свобода вие имате, защото, слава Богу, краката ви са прави, ръцете – здрави, очите – отворени. Физически несвободни, то значи краката ви да са свързани, ръцете счупени, очите затворени. Щом ръцете, краката са развързани, очите отворени, този човек физически е свободен. Следователно, от физическо гледище, има малцина хора, които не са свободни.
Свободата сега е минала към умствения живот.
Умствените хора не са свободни, но понеже умът е една присадка върху чувствата, вследствие на това и самите чувства на хората не са свободни. Ако вие отидете в Англия, един англичанин не би ви обичал тъй, както обича себе си. И ако дойде друг един англичанин на масата при вас, веднага той ще заговори със своя сънародник, а ти ще се усетиш като един странник. Защо? – Тук има традиции на чувствата. Същото е и с един българин.
към беседата >>
Вие ще кажете, че Истината е отвлечена.
„Истината ще ви направи свободни.“ Тази Истина е свързана със сегашния ни живот.
Вие ще кажете, че Истината е отвлечена.
Не, тя е единственото реално нещо, което се проявява във вашия живот. Вашата търговия, вашето богатство, каквато и да е професия, почиват върху Истината. Ако вие сте един лекар, имате Истината предвид, ще бъдете един най-виден лекар; ако сте един адвокат и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден адвокат; ако сте един свещеник и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден свещеник; ако сте един държавник или какъвто и да е, имате ли Истината предвид, вие ще бъдете пръв човек в тази държава. Ако сте една жена и имате Истината в себе си, вие ще бъдете отлична жена и Господ ще пита: „Как е моята дъщеря Марийка? “ Или: „Как е моята дъщеря Стоянка, Драганка, как е моят син Петко еди-кой си?
към беседата >>
Умствените хора не са свободни, но понеже умът е една присадка върху чувствата, вследствие на това и самите чувства на хората не са свободни.
Да се определя: физическа свобода вие имате, защото, слава Богу, краката ви са прави, ръцете – здрави, очите – отворени. Физически несвободни, то значи краката ви да са свързани, ръцете счупени, очите затворени. Щом ръцете, краката са развързани, очите отворени, този човек физически е свободен. Следователно, от физическо гледище, има малцина хора, които не са свободни. Свободата сега е минала към умствения живот.
Умствените хора не са свободни, но понеже умът е една присадка върху чувствата, вследствие на това и самите чувства на хората не са свободни.
Ако вие отидете в Англия, един англичанин не би ви обичал тъй, както обича себе си. И ако дойде друг един англичанин на масата при вас, веднага той ще заговори със своя сънародник, а ти ще се усетиш като един странник. Защо? – Тук има традиции на чувствата. Същото е и с един българин. Ако при един българин дойде един англичанин, и българинът няма да прояви много любов към него.
към беседата >>
Не, тя е единственото реално нещо, което се проявява във вашия живот.
„Истината ще ви направи свободни.“ Тази Истина е свързана със сегашния ни живот. Вие ще кажете, че Истината е отвлечена.
Не, тя е единственото реално нещо, което се проявява във вашия живот.
Вашата търговия, вашето богатство, каквато и да е професия, почиват върху Истината. Ако вие сте един лекар, имате Истината предвид, ще бъдете един най-виден лекар; ако сте един адвокат и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден адвокат; ако сте един свещеник и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден свещеник; ако сте един държавник или какъвто и да е, имате ли Истината предвид, вие ще бъдете пръв човек в тази държава. Ако сте една жена и имате Истината в себе си, вие ще бъдете отлична жена и Господ ще пита: „Как е моята дъщеря Марийка? “ Или: „Как е моята дъщеря Стоянка, Драганка, как е моят син Петко еди-кой си? “ По име ги зове Той, познава ги.
към беседата >>
Ако вие отидете в Англия, един англичанин не би ви обичал тъй, както обича себе си.
Физически несвободни, то значи краката ви да са свързани, ръцете счупени, очите затворени. Щом ръцете, краката са развързани, очите отворени, този човек физически е свободен. Следователно, от физическо гледище, има малцина хора, които не са свободни. Свободата сега е минала към умствения живот. Умствените хора не са свободни, но понеже умът е една присадка върху чувствата, вследствие на това и самите чувства на хората не са свободни.
Ако вие отидете в Англия, един англичанин не би ви обичал тъй, както обича себе си.
И ако дойде друг един англичанин на масата при вас, веднага той ще заговори със своя сънародник, а ти ще се усетиш като един странник. Защо? – Тук има традиции на чувствата. Същото е и с един българин. Ако при един българин дойде един англичанин, и българинът няма да прояви много любов към него. Дойде ли друг българин, веднага англичанинът ще се почувства като странник.
към беседата >>
Вашата търговия, вашето богатство, каквато и да е професия, почиват върху Истината.
„Истината ще ви направи свободни.“ Тази Истина е свързана със сегашния ни живот. Вие ще кажете, че Истината е отвлечена. Не, тя е единственото реално нещо, което се проявява във вашия живот.
Вашата търговия, вашето богатство, каквато и да е професия, почиват върху Истината.
Ако вие сте един лекар, имате Истината предвид, ще бъдете един най-виден лекар; ако сте един адвокат и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден адвокат; ако сте един свещеник и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден свещеник; ако сте един държавник или какъвто и да е, имате ли Истината предвид, вие ще бъдете пръв човек в тази държава. Ако сте една жена и имате Истината в себе си, вие ще бъдете отлична жена и Господ ще пита: „Как е моята дъщеря Марийка? “ Или: „Как е моята дъщеря Стоянка, Драганка, как е моят син Петко еди-кой си? “ По име ги зове Той, познава ги. А тия, които нямат тази Истина, Той ги туря под номер, номер 1, номер 2, номер 3, номер 4.
към беседата >>
И ако дойде друг един англичанин на масата при вас, веднага той ще заговори със своя сънародник, а ти ще се усетиш като един странник. Защо?
Щом ръцете, краката са развързани, очите отворени, този човек физически е свободен. Следователно, от физическо гледище, има малцина хора, които не са свободни. Свободата сега е минала към умствения живот. Умствените хора не са свободни, но понеже умът е една присадка върху чувствата, вследствие на това и самите чувства на хората не са свободни. Ако вие отидете в Англия, един англичанин не би ви обичал тъй, както обича себе си.
И ако дойде друг един англичанин на масата при вас, веднага той ще заговори със своя сънародник, а ти ще се усетиш като един странник. Защо?
– Тук има традиции на чувствата. Същото е и с един българин. Ако при един българин дойде един англичанин, и българинът няма да прояви много любов към него. Дойде ли друг българин, веднага англичанинът ще се почувства като странник. И тъй, свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който човек се стреми.
към беседата >>
Ако вие сте един лекар, имате Истината предвид, ще бъдете един най-виден лекар; ако сте един адвокат и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден адвокат; ако сте един свещеник и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден свещеник; ако сте един държавник или какъвто и да е, имате ли Истината предвид, вие ще бъдете пръв човек в тази държава.
„Истината ще ви направи свободни.“ Тази Истина е свързана със сегашния ни живот. Вие ще кажете, че Истината е отвлечена. Не, тя е единственото реално нещо, което се проявява във вашия живот. Вашата търговия, вашето богатство, каквато и да е професия, почиват върху Истината.
Ако вие сте един лекар, имате Истината предвид, ще бъдете един най-виден лекар; ако сте един адвокат и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден адвокат; ако сте един свещеник и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден свещеник; ако сте един държавник или какъвто и да е, имате ли Истината предвид, вие ще бъдете пръв човек в тази държава.
Ако сте една жена и имате Истината в себе си, вие ще бъдете отлична жена и Господ ще пита: „Как е моята дъщеря Марийка? “ Или: „Как е моята дъщеря Стоянка, Драганка, как е моят син Петко еди-кой си? “ По име ги зове Той, познава ги. А тия, които нямат тази Истина, Той ги туря под номер, номер 1, номер 2, номер 3, номер 4. „Аз – казва някой – съм човек.“ Зове ли те Господ по име, или казва номер 1 да дойде?
към беседата >>
– Тук има традиции на чувствата.
Следователно, от физическо гледище, има малцина хора, които не са свободни. Свободата сега е минала към умствения живот. Умствените хора не са свободни, но понеже умът е една присадка върху чувствата, вследствие на това и самите чувства на хората не са свободни. Ако вие отидете в Англия, един англичанин не би ви обичал тъй, както обича себе си. И ако дойде друг един англичанин на масата при вас, веднага той ще заговори със своя сънародник, а ти ще се усетиш като един странник. Защо?
– Тук има традиции на чувствата.
Същото е и с един българин. Ако при един българин дойде един англичанин, и българинът няма да прояви много любов към него. Дойде ли друг българин, веднага англичанинът ще се почувства като странник. И тъй, свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който човек се стреми. Всички вие имате един вътрешен, непреодолим копнеж, стремите се към Бога и казвате: „Аз искам да постигна нещо“. Какво?
към беседата >>
Ако сте една жена и имате Истината в себе си, вие ще бъдете отлична жена и Господ ще пита: „Как е моята дъщеря Марийка?
„Истината ще ви направи свободни.“ Тази Истина е свързана със сегашния ни живот. Вие ще кажете, че Истината е отвлечена. Не, тя е единственото реално нещо, което се проявява във вашия живот. Вашата търговия, вашето богатство, каквато и да е професия, почиват върху Истината. Ако вие сте един лекар, имате Истината предвид, ще бъдете един най-виден лекар; ако сте един адвокат и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден адвокат; ако сте един свещеник и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден свещеник; ако сте един държавник или какъвто и да е, имате ли Истината предвид, вие ще бъдете пръв човек в тази държава.
Ако сте една жена и имате Истината в себе си, вие ще бъдете отлична жена и Господ ще пита: „Как е моята дъщеря Марийка?
“ Или: „Как е моята дъщеря Стоянка, Драганка, как е моят син Петко еди-кой си? “ По име ги зове Той, познава ги. А тия, които нямат тази Истина, Той ги туря под номер, номер 1, номер 2, номер 3, номер 4. „Аз – казва някой – съм човек.“ Зове ли те Господ по име, или казва номер 1 да дойде? Знаете ли какво значи да носи човек едно свещено име?
към беседата >>
Същото е и с един българин.
Свободата сега е минала към умствения живот. Умствените хора не са свободни, но понеже умът е една присадка върху чувствата, вследствие на това и самите чувства на хората не са свободни. Ако вие отидете в Англия, един англичанин не би ви обичал тъй, както обича себе си. И ако дойде друг един англичанин на масата при вас, веднага той ще заговори със своя сънародник, а ти ще се усетиш като един странник. Защо? – Тук има традиции на чувствата.
Същото е и с един българин.
Ако при един българин дойде един англичанин, и българинът няма да прояви много любов към него. Дойде ли друг българин, веднага англичанинът ще се почувства като странник. И тъй, свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който човек се стреми. Всички вие имате един вътрешен, непреодолим копнеж, стремите се към Бога и казвате: „Аз искам да постигна нещо“. Какво? – Да направя нещо в света.
към беседата >>
“ Или: „Как е моята дъщеря Стоянка, Драганка, как е моят син Петко еди-кой си?
Вие ще кажете, че Истината е отвлечена. Не, тя е единственото реално нещо, което се проявява във вашия живот. Вашата търговия, вашето богатство, каквато и да е професия, почиват върху Истината. Ако вие сте един лекар, имате Истината предвид, ще бъдете един най-виден лекар; ако сте един адвокат и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден адвокат; ако сте един свещеник и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден свещеник; ако сте един държавник или какъвто и да е, имате ли Истината предвид, вие ще бъдете пръв човек в тази държава. Ако сте една жена и имате Истината в себе си, вие ще бъдете отлична жена и Господ ще пита: „Как е моята дъщеря Марийка?
“ Или: „Как е моята дъщеря Стоянка, Драганка, как е моят син Петко еди-кой си?
“ По име ги зове Той, познава ги. А тия, които нямат тази Истина, Той ги туря под номер, номер 1, номер 2, номер 3, номер 4. „Аз – казва някой – съм човек.“ Зове ли те Господ по име, или казва номер 1 да дойде? Знаете ли какво значи да носи човек едно свещено име? Да носи някой името Иван.
към беседата >>
Ако при един българин дойде един англичанин, и българинът няма да прояви много любов към него.
Умствените хора не са свободни, но понеже умът е една присадка върху чувствата, вследствие на това и самите чувства на хората не са свободни. Ако вие отидете в Англия, един англичанин не би ви обичал тъй, както обича себе си. И ако дойде друг един англичанин на масата при вас, веднага той ще заговори със своя сънародник, а ти ще се усетиш като един странник. Защо? – Тук има традиции на чувствата. Същото е и с един българин.
Ако при един българин дойде един англичанин, и българинът няма да прояви много любов към него.
Дойде ли друг българин, веднага англичанинът ще се почувства като странник. И тъй, свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който човек се стреми. Всички вие имате един вътрешен, непреодолим копнеж, стремите се към Бога и казвате: „Аз искам да постигна нещо“. Какво? – Да направя нещо в света. Е, какво ще направите?
към беседата >>
“ По име ги зове Той, познава ги.
Не, тя е единственото реално нещо, което се проявява във вашия живот. Вашата търговия, вашето богатство, каквато и да е професия, почиват върху Истината. Ако вие сте един лекар, имате Истината предвид, ще бъдете един най-виден лекар; ако сте един адвокат и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден адвокат; ако сте един свещеник и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден свещеник; ако сте един държавник или какъвто и да е, имате ли Истината предвид, вие ще бъдете пръв човек в тази държава. Ако сте една жена и имате Истината в себе си, вие ще бъдете отлична жена и Господ ще пита: „Как е моята дъщеря Марийка? “ Или: „Как е моята дъщеря Стоянка, Драганка, как е моят син Петко еди-кой си?
“ По име ги зове Той, познава ги.
А тия, които нямат тази Истина, Той ги туря под номер, номер 1, номер 2, номер 3, номер 4. „Аз – казва някой – съм човек.“ Зове ли те Господ по име, или казва номер 1 да дойде? Знаете ли какво значи да носи човек едно свещено име? Да носи някой името Иван. Знаете ли какво значи „Иван“?
към беседата >>
Дойде ли друг българин, веднага англичанинът ще се почувства като странник.
Ако вие отидете в Англия, един англичанин не би ви обичал тъй, както обича себе си. И ако дойде друг един англичанин на масата при вас, веднага той ще заговори със своя сънародник, а ти ще се усетиш като един странник. Защо? – Тук има традиции на чувствата. Същото е и с един българин. Ако при един българин дойде един англичанин, и българинът няма да прояви много любов към него.
Дойде ли друг българин, веднага англичанинът ще се почувства като странник.
И тъй, свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който човек се стреми. Всички вие имате един вътрешен, непреодолим копнеж, стремите се към Бога и казвате: „Аз искам да постигна нещо“. Какво? – Да направя нещо в света. Е, какво ще направите? Добрините, и те са от трите категории.
към беседата >>
А тия, които нямат тази Истина, Той ги туря под номер, номер 1, номер 2, номер 3, номер 4.
Вашата търговия, вашето богатство, каквато и да е професия, почиват върху Истината. Ако вие сте един лекар, имате Истината предвид, ще бъдете един най-виден лекар; ако сте един адвокат и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден адвокат; ако сте един свещеник и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден свещеник; ако сте един държавник или какъвто и да е, имате ли Истината предвид, вие ще бъдете пръв човек в тази държава. Ако сте една жена и имате Истината в себе си, вие ще бъдете отлична жена и Господ ще пита: „Как е моята дъщеря Марийка? “ Или: „Как е моята дъщеря Стоянка, Драганка, как е моят син Петко еди-кой си? “ По име ги зове Той, познава ги.
А тия, които нямат тази Истина, Той ги туря под номер, номер 1, номер 2, номер 3, номер 4.
„Аз – казва някой – съм човек.“ Зове ли те Господ по име, или казва номер 1 да дойде? Знаете ли какво значи да носи човек едно свещено име? Да носи някой името Иван. Знаете ли какво значи „Иван“? „Иван“ значи човекът, който люби Истината.
към беседата >>
И тъй, свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който човек се стреми.
И ако дойде друг един англичанин на масата при вас, веднага той ще заговори със своя сънародник, а ти ще се усетиш като един странник. Защо? – Тук има традиции на чувствата. Същото е и с един българин. Ако при един българин дойде един англичанин, и българинът няма да прояви много любов към него. Дойде ли друг българин, веднага англичанинът ще се почувства като странник.
И тъй, свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който човек се стреми.
Всички вие имате един вътрешен, непреодолим копнеж, стремите се към Бога и казвате: „Аз искам да постигна нещо“. Какво? – Да направя нещо в света. Е, какво ще направите? Добрините, и те са от трите категории. Може да съградите една църква, това е външната страна.
към беседата >>
„Аз – казва някой – съм човек.“ Зове ли те Господ по име, или казва номер 1 да дойде?
Ако вие сте един лекар, имате Истината предвид, ще бъдете един най-виден лекар; ако сте един адвокат и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден адвокат; ако сте един свещеник и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден свещеник; ако сте един държавник или какъвто и да е, имате ли Истината предвид, вие ще бъдете пръв човек в тази държава. Ако сте една жена и имате Истината в себе си, вие ще бъдете отлична жена и Господ ще пита: „Как е моята дъщеря Марийка? “ Или: „Как е моята дъщеря Стоянка, Драганка, как е моят син Петко еди-кой си? “ По име ги зове Той, познава ги. А тия, които нямат тази Истина, Той ги туря под номер, номер 1, номер 2, номер 3, номер 4.
„Аз – казва някой – съм човек.“ Зове ли те Господ по име, или казва номер 1 да дойде?
Знаете ли какво значи да носи човек едно свещено име? Да носи някой името Иван. Знаете ли какво значи „Иван“? „Иван“ значи човекът, който люби Истината. На физическия свят той е готов да извади ножа си заради нея, да прекара 10 войни и да има 100 рани заради нея, това значи „Иван“.
към беседата >>
Всички вие имате един вътрешен, непреодолим копнеж, стремите се към Бога и казвате: „Аз искам да постигна нещо“. Какво?
– Тук има традиции на чувствата. Същото е и с един българин. Ако при един българин дойде един англичанин, и българинът няма да прояви много любов към него. Дойде ли друг българин, веднага англичанинът ще се почувства като странник. И тъй, свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който човек се стреми.
Всички вие имате един вътрешен, непреодолим копнеж, стремите се към Бога и казвате: „Аз искам да постигна нещо“. Какво?
– Да направя нещо в света. Е, какво ще направите? Добрините, и те са от трите категории. Може да съградите една църква, това е външната страна. Ако само със съграждане на църкви в света можеше да се донесе свободата на хората, то светът днес е пълен с църкви, навсякъде ги има.
към беседата >>
Знаете ли какво значи да носи човек едно свещено име?
Ако сте една жена и имате Истината в себе си, вие ще бъдете отлична жена и Господ ще пита: „Как е моята дъщеря Марийка? “ Или: „Как е моята дъщеря Стоянка, Драганка, как е моят син Петко еди-кой си? “ По име ги зове Той, познава ги. А тия, които нямат тази Истина, Той ги туря под номер, номер 1, номер 2, номер 3, номер 4. „Аз – казва някой – съм човек.“ Зове ли те Господ по име, или казва номер 1 да дойде?
Знаете ли какво значи да носи човек едно свещено име?
Да носи някой името Иван. Знаете ли какво значи „Иван“? „Иван“ значи човекът, който люби Истината. На физическия свят той е готов да извади ножа си заради нея, да прекара 10 войни и да има 100 рани заради нея, това значи „Иван“. А „Мария“ означава всички онези, които са готови заради Любовта да издържат всички страдания, да носят всички хули.
към беседата >>
– Да направя нещо в света.
Същото е и с един българин. Ако при един българин дойде един англичанин, и българинът няма да прояви много любов към него. Дойде ли друг българин, веднага англичанинът ще се почувства като странник. И тъй, свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който човек се стреми. Всички вие имате един вътрешен, непреодолим копнеж, стремите се към Бога и казвате: „Аз искам да постигна нещо“. Какво?
– Да направя нещо в света.
Е, какво ще направите? Добрините, и те са от трите категории. Може да съградите една църква, това е външната страна. Ако само със съграждане на църкви в света можеше да се донесе свободата на хората, то светът днес е пълен с църкви, навсякъде ги има. Тъй е, но църквата е само едно условие.
към беседата >>
Да носи някой името Иван.
“ Или: „Как е моята дъщеря Стоянка, Драганка, как е моят син Петко еди-кой си? “ По име ги зове Той, познава ги. А тия, които нямат тази Истина, Той ги туря под номер, номер 1, номер 2, номер 3, номер 4. „Аз – казва някой – съм човек.“ Зове ли те Господ по име, или казва номер 1 да дойде? Знаете ли какво значи да носи човек едно свещено име?
Да носи някой името Иван.
Знаете ли какво значи „Иван“? „Иван“ значи човекът, който люби Истината. На физическия свят той е готов да извади ножа си заради нея, да прекара 10 войни и да има 100 рани заради нея, това значи „Иван“. А „Мария“ означава всички онези, които са готови заради Любовта да издържат всички страдания, да носят всички хули.
към беседата >>
Е, какво ще направите?
Ако при един българин дойде един англичанин, и българинът няма да прояви много любов към него. Дойде ли друг българин, веднага англичанинът ще се почувства като странник. И тъй, свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който човек се стреми. Всички вие имате един вътрешен, непреодолим копнеж, стремите се към Бога и казвате: „Аз искам да постигна нещо“. Какво? – Да направя нещо в света.
Е, какво ще направите?
Добрините, и те са от трите категории. Може да съградите една църква, това е външната страна. Ако само със съграждане на църкви в света можеше да се донесе свободата на хората, то светът днес е пълен с църкви, навсякъде ги има. Тъй е, но църквата е само едно условие. Някои хора казват: „Да се напълни светът с богомолци“.
към беседата >>
Знаете ли какво значи „Иван“?
“ По име ги зове Той, познава ги. А тия, които нямат тази Истина, Той ги туря под номер, номер 1, номер 2, номер 3, номер 4. „Аз – казва някой – съм човек.“ Зове ли те Господ по име, или казва номер 1 да дойде? Знаете ли какво значи да носи човек едно свещено име? Да носи някой името Иван.
Знаете ли какво значи „Иван“?
„Иван“ значи човекът, който люби Истината. На физическия свят той е готов да извади ножа си заради нея, да прекара 10 войни и да има 100 рани заради нея, това значи „Иван“. А „Мария“ означава всички онези, които са готови заради Любовта да издържат всички страдания, да носят всички хули.
към беседата >>
Добрините, и те са от трите категории.
Дойде ли друг българин, веднага англичанинът ще се почувства като странник. И тъй, свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който човек се стреми. Всички вие имате един вътрешен, непреодолим копнеж, стремите се към Бога и казвате: „Аз искам да постигна нещо“. Какво? – Да направя нещо в света. Е, какво ще направите?
Добрините, и те са от трите категории.
Може да съградите една църква, това е външната страна. Ако само със съграждане на църкви в света можеше да се донесе свободата на хората, то светът днес е пълен с църкви, навсякъде ги има. Тъй е, но църквата е само едно условие. Някои хора казват: „Да се напълни светът с богомолци“. Светът е пълен с богомолци!
към беседата >>
„Иван“ значи човекът, който люби Истината.
А тия, които нямат тази Истина, Той ги туря под номер, номер 1, номер 2, номер 3, номер 4. „Аз – казва някой – съм човек.“ Зове ли те Господ по име, или казва номер 1 да дойде? Знаете ли какво значи да носи човек едно свещено име? Да носи някой името Иван. Знаете ли какво значи „Иван“?
„Иван“ значи човекът, който люби Истината.
На физическия свят той е готов да извади ножа си заради нея, да прекара 10 войни и да има 100 рани заради нея, това значи „Иван“. А „Мария“ означава всички онези, които са готови заради Любовта да издържат всички страдания, да носят всички хули.
към беседата >>
Може да съградите една църква, това е външната страна.
И тъй, свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който човек се стреми. Всички вие имате един вътрешен, непреодолим копнеж, стремите се към Бога и казвате: „Аз искам да постигна нещо“. Какво? – Да направя нещо в света. Е, какво ще направите? Добрините, и те са от трите категории.
Може да съградите една църква, това е външната страна.
Ако само със съграждане на църкви в света можеше да се донесе свободата на хората, то светът днес е пълен с църкви, навсякъде ги има. Тъй е, но църквата е само едно условие. Някои хора казват: „Да се напълни светът с богомолци“. Светът е пълен с богомолци! Идете навсякъде в света, църквите, с малки изключения, са пълни с богомолци, но при това свободата я няма още.
към беседата >>
На физическия свят той е готов да извади ножа си заради нея, да прекара 10 войни и да има 100 рани заради нея, това значи „Иван“.
„Аз – казва някой – съм човек.“ Зове ли те Господ по име, или казва номер 1 да дойде? Знаете ли какво значи да носи човек едно свещено име? Да носи някой името Иван. Знаете ли какво значи „Иван“? „Иван“ значи човекът, който люби Истината.
На физическия свят той е готов да извади ножа си заради нея, да прекара 10 войни и да има 100 рани заради нея, това значи „Иван“.
А „Мария“ означава всички онези, които са готови заради Любовта да издържат всички страдания, да носят всички хули.
към беседата >>
Ако само със съграждане на църкви в света можеше да се донесе свободата на хората, то светът днес е пълен с църкви, навсякъде ги има.
Всички вие имате един вътрешен, непреодолим копнеж, стремите се към Бога и казвате: „Аз искам да постигна нещо“. Какво? – Да направя нещо в света. Е, какво ще направите? Добрините, и те са от трите категории. Може да съградите една църква, това е външната страна.
Ако само със съграждане на църкви в света можеше да се донесе свободата на хората, то светът днес е пълен с църкви, навсякъде ги има.
Тъй е, но църквата е само едно условие. Някои хора казват: „Да се напълни светът с богомолци“. Светът е пълен с богомолци! Идете навсякъде в света, църквите, с малки изключения, са пълни с богомолци, но при това свободата я няма още. Има едно условие, което хората са пропуснали.
към беседата >>
А „Мария“ означава всички онези, които са готови заради Любовта да издържат всички страдания, да носят всички хули.
Знаете ли какво значи да носи човек едно свещено име? Да носи някой името Иван. Знаете ли какво значи „Иван“? „Иван“ значи човекът, който люби Истината. На физическия свят той е готов да извади ножа си заради нея, да прекара 10 войни и да има 100 рани заради нея, това значи „Иван“.
А „Мария“ означава всички онези, които са готови заради Любовта да издържат всички страдания, да носят всички хули.
към беседата >>
Тъй е, но църквата е само едно условие.
– Да направя нещо в света. Е, какво ще направите? Добрините, и те са от трите категории. Може да съградите една църква, това е външната страна. Ако само със съграждане на църкви в света можеше да се донесе свободата на хората, то светът днес е пълен с църкви, навсякъде ги има.
Тъй е, но църквата е само едно условие.
Някои хора казват: „Да се напълни светът с богомолци“. Светът е пълен с богомолци! Идете навсякъде в света, църквите, с малки изключения, са пълни с богомолци, но при това свободата я няма още. Има едно условие, което хората са пропуснали.
към беседата >>
„Истината ще ви направи свободни.“ Ние, съвременните хора, имаме известни философски възрения за Истината.
„Истината ще ви направи свободни.“ Ние, съвременните хора, имаме известни философски възрения за Истината.
Мнозина мислим, че ако сме силни, ще имаме свобода. Така е. Силният човек може да бъде свободен само физически. Ние казваме: Силен, богат трябва да бъде човек. Ако си богат, ако си силен, можеш да бъдеш свободен само във физическия свят.
към беседата >>
Някои хора казват: „Да се напълни светът с богомолци“.
Е, какво ще направите? Добрините, и те са от трите категории. Може да съградите една църква, това е външната страна. Ако само със съграждане на църкви в света можеше да се донесе свободата на хората, то светът днес е пълен с църкви, навсякъде ги има. Тъй е, но църквата е само едно условие.
Някои хора казват: „Да се напълни светът с богомолци“.
Светът е пълен с богомолци! Идете навсякъде в света, църквите, с малки изключения, са пълни с богомолци, но при това свободата я няма още. Има едно условие, което хората са пропуснали.
към беседата >>
Мнозина мислим, че ако сме силни, ще имаме свобода.
„Истината ще ви направи свободни.“ Ние, съвременните хора, имаме известни философски възрения за Истината.
Мнозина мислим, че ако сме силни, ще имаме свобода.
Така е. Силният човек може да бъде свободен само физически. Ние казваме: Силен, богат трябва да бъде човек. Ако си богат, ако си силен, можеш да бъдеш свободен само във физическия свят. Нима мислите вие, че един силен и богат човек във физическия свят може да бъде свободен в умствения свят?
към беседата >>
Светът е пълен с богомолци!
Добрините, и те са от трите категории. Може да съградите една църква, това е външната страна. Ако само със съграждане на църкви в света можеше да се донесе свободата на хората, то светът днес е пълен с църкви, навсякъде ги има. Тъй е, но църквата е само едно условие. Някои хора казват: „Да се напълни светът с богомолци“.
Светът е пълен с богомолци!
Идете навсякъде в света, църквите, с малки изключения, са пълни с богомолци, но при това свободата я няма още. Има едно условие, което хората са пропуснали.
към беседата >>
Така е.
„Истината ще ви направи свободни.“ Ние, съвременните хора, имаме известни философски възрения за Истината. Мнозина мислим, че ако сме силни, ще имаме свобода.
Така е.
Силният човек може да бъде свободен само физически. Ние казваме: Силен, богат трябва да бъде човек. Ако си богат, ако си силен, можеш да бъдеш свободен само във физическия свят. Нима мислите вие, че един силен и богат човек във физическия свят може да бъде свободен в умствения свят? Не. Нима онзи, който е интелигентен, богат в умствения свят, а беден, сиромах във физическия свят, има еднакви условия, както първия?
към беседата >>
Идете навсякъде в света, църквите, с малки изключения, са пълни с богомолци, но при това свободата я няма още.
Може да съградите една църква, това е външната страна. Ако само със съграждане на църкви в света можеше да се донесе свободата на хората, то светът днес е пълен с църкви, навсякъде ги има. Тъй е, но църквата е само едно условие. Някои хора казват: „Да се напълни светът с богомолци“. Светът е пълен с богомолци!
Идете навсякъде в света, църквите, с малки изключения, са пълни с богомолци, но при това свободата я няма още.
Има едно условие, което хората са пропуснали.
към беседата >>
Силният човек може да бъде свободен само физически.
„Истината ще ви направи свободни.“ Ние, съвременните хора, имаме известни философски възрения за Истината. Мнозина мислим, че ако сме силни, ще имаме свобода. Така е.
Силният човек може да бъде свободен само физически.
Ние казваме: Силен, богат трябва да бъде човек. Ако си богат, ако си силен, можеш да бъдеш свободен само във физическия свят. Нима мислите вие, че един силен и богат човек във физическия свят може да бъде свободен в умствения свят? Не. Нима онзи, който е интелигентен, богат в умствения свят, а беден, сиромах във физическия свят, има еднакви условия, както първия? Следователно умствено свободния човек и физически свободния човек не са едно и също нещо.
към беседата >>
Има едно условие, което хората са пропуснали.
Ако само със съграждане на църкви в света можеше да се донесе свободата на хората, то светът днес е пълен с църкви, навсякъде ги има. Тъй е, но църквата е само едно условие. Някои хора казват: „Да се напълни светът с богомолци“. Светът е пълен с богомолци! Идете навсякъде в света, църквите, с малки изключения, са пълни с богомолци, но при това свободата я няма още.
Има едно условие, което хората са пропуснали.
към беседата >>
Ние казваме: Силен, богат трябва да бъде човек.
„Истината ще ви направи свободни.“ Ние, съвременните хора, имаме известни философски възрения за Истината. Мнозина мислим, че ако сме силни, ще имаме свобода. Така е. Силният човек може да бъде свободен само физически.
Ние казваме: Силен, богат трябва да бъде човек.
Ако си богат, ако си силен, можеш да бъдеш свободен само във физическия свят. Нима мислите вие, че един силен и богат човек във физическия свят може да бъде свободен в умствения свят? Не. Нима онзи, който е интелигентен, богат в умствения свят, а беден, сиромах във физическия свят, има еднакви условия, както първия? Следователно умствено свободния човек и физически свободния човек не са едно и също нещо. Умствено свободния човек трябва да бъде умен.
към беседата >>
„Истината ще ви направи свободни.“ Как?
„Истината ще ви направи свободни.“ Как?
Най-първо вие ще си зададете въпроса защо сте дошли на тази земя. Прямо, съществено ще го разрешите. Мнозина се запитват защо са дошли на земята. Необходимо е да разрешите този въпрос. Аз ще ви докажа защо е необходимо.
към беседата >>
Ако си богат, ако си силен, можеш да бъдеш свободен само във физическия свят.
„Истината ще ви направи свободни.“ Ние, съвременните хора, имаме известни философски възрения за Истината. Мнозина мислим, че ако сме силни, ще имаме свобода. Така е. Силният човек може да бъде свободен само физически. Ние казваме: Силен, богат трябва да бъде човек.
Ако си богат, ако си силен, можеш да бъдеш свободен само във физическия свят.
Нима мислите вие, че един силен и богат човек във физическия свят може да бъде свободен в умствения свят? Не. Нима онзи, който е интелигентен, богат в умствения свят, а беден, сиромах във физическия свят, има еднакви условия, както първия? Следователно умствено свободния човек и физически свободния човек не са едно и също нещо. Умствено свободния човек трябва да бъде умен. Умът се занимава само с физическия свят, с отношенията на външния свят.
към беседата >>
Най-първо вие ще си зададете въпроса защо сте дошли на тази земя.
„Истината ще ви направи свободни.“ Как?
Най-първо вие ще си зададете въпроса защо сте дошли на тази земя.
Прямо, съществено ще го разрешите. Мнозина се запитват защо са дошли на земята. Необходимо е да разрешите този въпрос. Аз ще ви докажа защо е необходимо. Ще бъде смешно за онзи ученик, който е дошъл на земята, да не знае защо е дошъл и откъде идва.
към беседата >>
Нима мислите вие, че един силен и богат човек във физическия свят може да бъде свободен в умствения свят?
Мнозина мислим, че ако сме силни, ще имаме свобода. Така е. Силният човек може да бъде свободен само физически. Ние казваме: Силен, богат трябва да бъде човек. Ако си богат, ако си силен, можеш да бъдеш свободен само във физическия свят.
Нима мислите вие, че един силен и богат човек във физическия свят може да бъде свободен в умствения свят?
Не. Нима онзи, който е интелигентен, богат в умствения свят, а беден, сиромах във физическия свят, има еднакви условия, както първия? Следователно умствено свободния човек и физически свободния човек не са едно и също нещо. Умствено свободния човек трябва да бъде умен. Умът се занимава само с физическия свят, с отношенията на външния свят. Той е само едно условие.
към беседата >>
Прямо, съществено ще го разрешите.
„Истината ще ви направи свободни.“ Как? Най-първо вие ще си зададете въпроса защо сте дошли на тази земя.
Прямо, съществено ще го разрешите.
Мнозина се запитват защо са дошли на земята. Необходимо е да разрешите този въпрос. Аз ще ви докажа защо е необходимо. Ще бъде смешно за онзи ученик, който е дошъл на земята, да не знае защо е дошъл и откъде идва. Отивам в Германия, трябва да зная откъде идвам.
към беседата >>
Не. Нима онзи, който е интелигентен, богат в умствения свят, а беден, сиромах във физическия свят, има еднакви условия, както първия?
Така е. Силният човек може да бъде свободен само физически. Ние казваме: Силен, богат трябва да бъде човек. Ако си богат, ако си силен, можеш да бъдеш свободен само във физическия свят. Нима мислите вие, че един силен и богат човек във физическия свят може да бъде свободен в умствения свят?
Не. Нима онзи, който е интелигентен, богат в умствения свят, а беден, сиромах във физическия свят, има еднакви условия, както първия?
Следователно умствено свободния човек и физически свободния човек не са едно и също нещо. Умствено свободния човек трябва да бъде умен. Умът се занимава само с физическия свят, с отношенията на външния свят. Той е само едно условие. А ние, когато кажем „духът на човека“, подразбираме най-висшето нещо – свободата.
към беседата >>
Мнозина се запитват защо са дошли на земята.
„Истината ще ви направи свободни.“ Как? Най-първо вие ще си зададете въпроса защо сте дошли на тази земя. Прямо, съществено ще го разрешите.
Мнозина се запитват защо са дошли на земята.
Необходимо е да разрешите този въпрос. Аз ще ви докажа защо е необходимо. Ще бъде смешно за онзи ученик, който е дошъл на земята, да не знае защо е дошъл и откъде идва. Отивам в Германия, трябва да зная откъде идвам. – От България.
към беседата >>
Следователно умствено свободния човек и физически свободния човек не са едно и също нещо.
Силният човек може да бъде свободен само физически. Ние казваме: Силен, богат трябва да бъде човек. Ако си богат, ако си силен, можеш да бъдеш свободен само във физическия свят. Нима мислите вие, че един силен и богат човек във физическия свят може да бъде свободен в умствения свят? Не. Нима онзи, който е интелигентен, богат в умствения свят, а беден, сиромах във физическия свят, има еднакви условия, както първия?
Следователно умствено свободния човек и физически свободния човек не са едно и също нещо.
Умствено свободния човек трябва да бъде умен. Умът се занимава само с физическия свят, с отношенията на външния свят. Той е само едно условие. А ние, когато кажем „духът на човека“, подразбираме най-висшето нещо – свободата. „Дето е Духът – казва Господ, – там е свободата.“ Значи веднъж сме придобили сила, придобили сме Духът, тогава можем да бъдем свободни.
към беседата >>
Необходимо е да разрешите този въпрос.
„Истината ще ви направи свободни.“ Как? Най-първо вие ще си зададете въпроса защо сте дошли на тази земя. Прямо, съществено ще го разрешите. Мнозина се запитват защо са дошли на земята.
Необходимо е да разрешите този въпрос.
Аз ще ви докажа защо е необходимо. Ще бъде смешно за онзи ученик, който е дошъл на земята, да не знае защо е дошъл и откъде идва. Отивам в Германия, трябва да зная откъде идвам. – От България. Дошъл съм в един университет. Защо?
към беседата >>
Умствено свободния човек трябва да бъде умен.
Ние казваме: Силен, богат трябва да бъде човек. Ако си богат, ако си силен, можеш да бъдеш свободен само във физическия свят. Нима мислите вие, че един силен и богат човек във физическия свят може да бъде свободен в умствения свят? Не. Нима онзи, който е интелигентен, богат в умствения свят, а беден, сиромах във физическия свят, има еднакви условия, както първия? Следователно умствено свободния човек и физически свободния човек не са едно и също нещо.
Умствено свободния човек трябва да бъде умен.
Умът се занимава само с физическия свят, с отношенията на външния свят. Той е само едно условие. А ние, когато кажем „духът на човека“, подразбираме най-висшето нещо – свободата. „Дето е Духът – казва Господ, – там е свободата.“ Значи веднъж сме придобили сила, придобили сме Духът, тогава можем да бъдем свободни. А то значи да дойде Бог да живее вътре у нас, да се прояви и да слушаме Неговите съвети.
към беседата >>
Аз ще ви докажа защо е необходимо.
„Истината ще ви направи свободни.“ Как? Най-първо вие ще си зададете въпроса защо сте дошли на тази земя. Прямо, съществено ще го разрешите. Мнозина се запитват защо са дошли на земята. Необходимо е да разрешите този въпрос.
Аз ще ви докажа защо е необходимо.
Ще бъде смешно за онзи ученик, който е дошъл на земята, да не знае защо е дошъл и откъде идва. Отивам в Германия, трябва да зная откъде идвам. – От България. Дошъл съм в един университет. Защо? – Да следвам по химия, физика, инженерство.
към беседата >>
Умът се занимава само с физическия свят, с отношенията на външния свят.
Ако си богат, ако си силен, можеш да бъдеш свободен само във физическия свят. Нима мислите вие, че един силен и богат човек във физическия свят може да бъде свободен в умствения свят? Не. Нима онзи, който е интелигентен, богат в умствения свят, а беден, сиромах във физическия свят, има еднакви условия, както първия? Следователно умствено свободния човек и физически свободния човек не са едно и също нещо. Умствено свободния човек трябва да бъде умен.
Умът се занимава само с физическия свят, с отношенията на външния свят.
Той е само едно условие. А ние, когато кажем „духът на човека“, подразбираме най-висшето нещо – свободата. „Дето е Духът – казва Господ, – там е свободата.“ Значи веднъж сме придобили сила, придобили сме Духът, тогава можем да бъдем свободни. А то значи да дойде Бог да живее вътре у нас, да се прояви и да слушаме Неговите съвети. Е, допуснете сега, че дойдат Божествени мисли вътре у когото и да е.
към беседата >>
Ще бъде смешно за онзи ученик, който е дошъл на земята, да не знае защо е дошъл и откъде идва.
Най-първо вие ще си зададете въпроса защо сте дошли на тази земя. Прямо, съществено ще го разрешите. Мнозина се запитват защо са дошли на земята. Необходимо е да разрешите този въпрос. Аз ще ви докажа защо е необходимо.
Ще бъде смешно за онзи ученик, който е дошъл на земята, да не знае защо е дошъл и откъде идва.
Отивам в Германия, трябва да зная откъде идвам. – От България. Дошъл съм в един университет. Защо? – Да следвам по химия, физика, инженерство. Не, строго трябва да определя себе си защо влизам в този университет.
към беседата >>
Той е само едно условие.
Нима мислите вие, че един силен и богат човек във физическия свят може да бъде свободен в умствения свят? Не. Нима онзи, който е интелигентен, богат в умствения свят, а беден, сиромах във физическия свят, има еднакви условия, както първия? Следователно умствено свободния човек и физически свободния човек не са едно и също нещо. Умствено свободния човек трябва да бъде умен. Умът се занимава само с физическия свят, с отношенията на външния свят.
Той е само едно условие.
А ние, когато кажем „духът на човека“, подразбираме най-висшето нещо – свободата. „Дето е Духът – казва Господ, – там е свободата.“ Значи веднъж сме придобили сила, придобили сме Духът, тогава можем да бъдем свободни. А то значи да дойде Бог да живее вътре у нас, да се прояви и да слушаме Неговите съвети. Е, допуснете сега, че дойдат Божествени мисли вътре у когото и да е. Външният свят ще дойде около вас да ви казва, че тази мисъл не е Божествена.
към беседата >>
Отивам в Германия, трябва да зная откъде идвам.
Прямо, съществено ще го разрешите. Мнозина се запитват защо са дошли на земята. Необходимо е да разрешите този въпрос. Аз ще ви докажа защо е необходимо. Ще бъде смешно за онзи ученик, който е дошъл на земята, да не знае защо е дошъл и откъде идва.
Отивам в Германия, трябва да зная откъде идвам.
– От България. Дошъл съм в един университет. Защо? – Да следвам по химия, физика, инженерство. Не, строго трябва да определя себе си защо влизам в този университет. Хората са дошли на земята и не знаят защо.
към беседата >>
А ние, когато кажем „духът на човека“, подразбираме най-висшето нещо – свободата.
Не. Нима онзи, който е интелигентен, богат в умствения свят, а беден, сиромах във физическия свят, има еднакви условия, както първия? Следователно умствено свободния човек и физически свободния човек не са едно и също нещо. Умствено свободния човек трябва да бъде умен. Умът се занимава само с физическия свят, с отношенията на външния свят. Той е само едно условие.
А ние, когато кажем „духът на човека“, подразбираме най-висшето нещо – свободата.
„Дето е Духът – казва Господ, – там е свободата.“ Значи веднъж сме придобили сила, придобили сме Духът, тогава можем да бъдем свободни. А то значи да дойде Бог да живее вътре у нас, да се прояви и да слушаме Неговите съвети. Е, допуснете сега, че дойдат Божествени мисли вътре у когото и да е. Външният свят ще дойде около вас да ви казва, че тази мисъл не е Божествена. Аз се чудя някой път на хората, които казват на тези, които ме слушат: „Той ви мами“.
към беседата >>
– От България.
Мнозина се запитват защо са дошли на земята. Необходимо е да разрешите този въпрос. Аз ще ви докажа защо е необходимо. Ще бъде смешно за онзи ученик, който е дошъл на земята, да не знае защо е дошъл и откъде идва. Отивам в Германия, трябва да зная откъде идвам.
– От България.
Дошъл съм в един университет. Защо? – Да следвам по химия, физика, инженерство. Не, строго трябва да определя себе си защо влизам в този университет. Хората са дошли на земята и не знаят защо. Това са съвременни любители, дошли отнякъде, не знаят защо, а искат свобода.
към беседата >>
„Дето е Духът – казва Господ, – там е свободата.“ Значи веднъж сме придобили сила, придобили сме Духът, тогава можем да бъдем свободни.
Следователно умствено свободния човек и физически свободния човек не са едно и също нещо. Умствено свободния човек трябва да бъде умен. Умът се занимава само с физическия свят, с отношенията на външния свят. Той е само едно условие. А ние, когато кажем „духът на човека“, подразбираме най-висшето нещо – свободата.
„Дето е Духът – казва Господ, – там е свободата.“ Значи веднъж сме придобили сила, придобили сме Духът, тогава можем да бъдем свободни.
А то значи да дойде Бог да живее вътре у нас, да се прояви и да слушаме Неговите съвети. Е, допуснете сега, че дойдат Божествени мисли вътре у когото и да е. Външният свят ще дойде около вас да ви казва, че тази мисъл не е Божествена. Аз се чудя някой път на хората, които казват на тези, които ме слушат: „Той ви мами“. Я ми покажете един човек, който да не е мамил досега?
към беседата >>
Дошъл съм в един университет. Защо?
Необходимо е да разрешите този въпрос. Аз ще ви докажа защо е необходимо. Ще бъде смешно за онзи ученик, който е дошъл на земята, да не знае защо е дошъл и откъде идва. Отивам в Германия, трябва да зная откъде идвам. – От България.
Дошъл съм в един университет. Защо?
– Да следвам по химия, физика, инженерство. Не, строго трябва да определя себе си защо влизам в този университет. Хората са дошли на земята и не знаят защо. Това са съвременни любители, дошли отнякъде, не знаят защо, а искат свобода. Свободата иска знания, знанията искат потене.
към беседата >>
А то значи да дойде Бог да живее вътре у нас, да се прояви и да слушаме Неговите съвети.
Умствено свободния човек трябва да бъде умен. Умът се занимава само с физическия свят, с отношенията на външния свят. Той е само едно условие. А ние, когато кажем „духът на човека“, подразбираме най-висшето нещо – свободата. „Дето е Духът – казва Господ, – там е свободата.“ Значи веднъж сме придобили сила, придобили сме Духът, тогава можем да бъдем свободни.
А то значи да дойде Бог да живее вътре у нас, да се прояви и да слушаме Неговите съвети.
Е, допуснете сега, че дойдат Божествени мисли вътре у когото и да е. Външният свят ще дойде около вас да ви казва, че тази мисъл не е Божествена. Аз се чудя някой път на хората, които казват на тези, които ме слушат: „Той ви мами“. Я ми покажете един човек, който да не е мамил досега? За Христа какво казваха?
към беседата >>
– Да следвам по химия, физика, инженерство.
Аз ще ви докажа защо е необходимо. Ще бъде смешно за онзи ученик, който е дошъл на земята, да не знае защо е дошъл и откъде идва. Отивам в Германия, трябва да зная откъде идвам. – От България. Дошъл съм в един университет. Защо?
– Да следвам по химия, физика, инженерство.
Не, строго трябва да определя себе си защо влизам в този университет. Хората са дошли на земята и не знаят защо. Това са съвременни любители, дошли отнякъде, не знаят защо, а искат свобода. Свободата иска знания, знанията искат потене. По 10 пъти на ден ще се изпотиш, докато си научиш уроците.
към беседата >>
Е, допуснете сега, че дойдат Божествени мисли вътре у когото и да е.
Умът се занимава само с физическия свят, с отношенията на външния свят. Той е само едно условие. А ние, когато кажем „духът на човека“, подразбираме най-висшето нещо – свободата. „Дето е Духът – казва Господ, – там е свободата.“ Значи веднъж сме придобили сила, придобили сме Духът, тогава можем да бъдем свободни. А то значи да дойде Бог да живее вътре у нас, да се прояви и да слушаме Неговите съвети.
Е, допуснете сега, че дойдат Божествени мисли вътре у когото и да е.
Външният свят ще дойде около вас да ви казва, че тази мисъл не е Божествена. Аз се чудя някой път на хората, които казват на тези, които ме слушат: „Той ви мами“. Я ми покажете един човек, който да не е мамил досега? За Христа какво казваха? „Той ви мами вас, мами народа, не Го слушайте!
към беседата >>
Не, строго трябва да определя себе си защо влизам в този университет.
Ще бъде смешно за онзи ученик, който е дошъл на земята, да не знае защо е дошъл и откъде идва. Отивам в Германия, трябва да зная откъде идвам. – От България. Дошъл съм в един университет. Защо? – Да следвам по химия, физика, инженерство.
Не, строго трябва да определя себе си защо влизам в този университет.
Хората са дошли на земята и не знаят защо. Това са съвременни любители, дошли отнякъде, не знаят защо, а искат свобода. Свободата иска знания, знанията искат потене. По 10 пъти на ден ще се изпотиш, докато си научиш уроците. Някой казва: „Да съм учен човек“.
към беседата >>
Външният свят ще дойде около вас да ви казва, че тази мисъл не е Божествена.
Той е само едно условие. А ние, когато кажем „духът на човека“, подразбираме най-висшето нещо – свободата. „Дето е Духът – казва Господ, – там е свободата.“ Значи веднъж сме придобили сила, придобили сме Духът, тогава можем да бъдем свободни. А то значи да дойде Бог да живее вътре у нас, да се прояви и да слушаме Неговите съвети. Е, допуснете сега, че дойдат Божествени мисли вътре у когото и да е.
Външният свят ще дойде около вас да ви казва, че тази мисъл не е Божествена.
Аз се чудя някой път на хората, които казват на тези, които ме слушат: „Той ви мами“. Я ми покажете един човек, който да не е мамил досега? За Христа какво казваха? „Той ви мами вас, мами народа, не Го слушайте! “ По какво се познава този, който говори Истината?
към беседата >>
Хората са дошли на земята и не знаят защо.
Отивам в Германия, трябва да зная откъде идвам. – От България. Дошъл съм в един университет. Защо? – Да следвам по химия, физика, инженерство. Не, строго трябва да определя себе си защо влизам в този университет.
Хората са дошли на земята и не знаят защо.
Това са съвременни любители, дошли отнякъде, не знаят защо, а искат свобода. Свободата иска знания, знанията искат потене. По 10 пъти на ден ще се изпотиш, докато си научиш уроците. Някой казва: „Да съм учен човек“. Е, за да си учен човек, ще трябва да работиш по 4–5 часа на ден върху някоя задача.
към беседата >>
Аз се чудя някой път на хората, които казват на тези, които ме слушат: „Той ви мами“.
А ние, когато кажем „духът на човека“, подразбираме най-висшето нещо – свободата. „Дето е Духът – казва Господ, – там е свободата.“ Значи веднъж сме придобили сила, придобили сме Духът, тогава можем да бъдем свободни. А то значи да дойде Бог да живее вътре у нас, да се прояви и да слушаме Неговите съвети. Е, допуснете сега, че дойдат Божествени мисли вътре у когото и да е. Външният свят ще дойде около вас да ви казва, че тази мисъл не е Божествена.
Аз се чудя някой път на хората, които казват на тези, които ме слушат: „Той ви мами“.
Я ми покажете един човек, който да не е мамил досега? За Христа какво казваха? „Той ви мами вас, мами народа, не Го слушайте! “ По какво се познава този, който говори Истината? Аз ви казвам: Да направим следния опит сега, не после, не след 100 години.
към беседата >>
Това са съвременни любители, дошли отнякъде, не знаят защо, а искат свобода.
– От България. Дошъл съм в един университет. Защо? – Да следвам по химия, физика, инженерство. Не, строго трябва да определя себе си защо влизам в този университет. Хората са дошли на земята и не знаят защо.
Това са съвременни любители, дошли отнякъде, не знаят защо, а искат свобода.
Свободата иска знания, знанията искат потене. По 10 пъти на ден ще се изпотиш, докато си научиш уроците. Някой казва: „Да съм учен човек“. Е, за да си учен човек, ще трябва да работиш по 4–5 часа на ден върху някоя задача. Технически задачи има.
към беседата >>
Я ми покажете един човек, който да не е мамил досега?
„Дето е Духът – казва Господ, – там е свободата.“ Значи веднъж сме придобили сила, придобили сме Духът, тогава можем да бъдем свободни. А то значи да дойде Бог да живее вътре у нас, да се прояви и да слушаме Неговите съвети. Е, допуснете сега, че дойдат Божествени мисли вътре у когото и да е. Външният свят ще дойде около вас да ви казва, че тази мисъл не е Божествена. Аз се чудя някой път на хората, които казват на тези, които ме слушат: „Той ви мами“.
Я ми покажете един човек, който да не е мамил досега?
За Христа какво казваха? „Той ви мами вас, мами народа, не Го слушайте! “ По какво се познава този, който говори Истината? Аз ви казвам: Да направим следния опит сега, не после, не след 100 години. Двама лекари сме, имаме двама болни от тифус.
към беседата >>
Свободата иска знания, знанията искат потене.
Дошъл съм в един университет. Защо? – Да следвам по химия, физика, инженерство. Не, строго трябва да определя себе си защо влизам в този университет. Хората са дошли на земята и не знаят защо. Това са съвременни любители, дошли отнякъде, не знаят защо, а искат свобода.
Свободата иска знания, знанията искат потене.
По 10 пъти на ден ще се изпотиш, докато си научиш уроците. Някой казва: „Да съм учен човек“. Е, за да си учен човек, ще трябва да работиш по 4–5 часа на ден върху някоя задача. Технически задачи има. После, има друго едно криво схващане на живота.
към беседата >>
За Христа какво казваха?
А то значи да дойде Бог да живее вътре у нас, да се прояви и да слушаме Неговите съвети. Е, допуснете сега, че дойдат Божествени мисли вътре у когото и да е. Външният свят ще дойде около вас да ви казва, че тази мисъл не е Божествена. Аз се чудя някой път на хората, които казват на тези, които ме слушат: „Той ви мами“. Я ми покажете един човек, който да не е мамил досега?
За Христа какво казваха?
„Той ви мами вас, мами народа, не Го слушайте! “ По какво се познава този, който говори Истината? Аз ви казвам: Да направим следния опит сега, не после, не след 100 години. Двама лекари сме, имаме двама болни от тифус. Аз казвам: Приятелю, няма какво да спорим, ще опитаме.
към беседата >>
По 10 пъти на ден ще се изпотиш, докато си научиш уроците.
– Да следвам по химия, физика, инженерство. Не, строго трябва да определя себе си защо влизам в този университет. Хората са дошли на земята и не знаят защо. Това са съвременни любители, дошли отнякъде, не знаят защо, а искат свобода. Свободата иска знания, знанията искат потене.
По 10 пъти на ден ще се изпотиш, докато си научиш уроците.
Някой казва: „Да съм учен човек“. Е, за да си учен човек, ще трябва да работиш по 4–5 часа на ден върху някоя задача. Технически задачи има. После, има друго едно криво схващане на живота. Ние мислим, че сме дошли на земята да благуваме.
към беседата >>
„Той ви мами вас, мами народа, не Го слушайте!
Е, допуснете сега, че дойдат Божествени мисли вътре у когото и да е. Външният свят ще дойде около вас да ви казва, че тази мисъл не е Божествена. Аз се чудя някой път на хората, които казват на тези, които ме слушат: „Той ви мами“. Я ми покажете един човек, който да не е мамил досега? За Христа какво казваха?
„Той ви мами вас, мами народа, не Го слушайте!
“ По какво се познава този, който говори Истината? Аз ви казвам: Да направим следния опит сега, не после, не след 100 години. Двама лекари сме, имаме двама болни от тифус. Аз казвам: Приятелю, няма какво да спорим, ще опитаме. Давам едно лекарство на моя болен, и това мое лекарство в 20 минути ще даде резултат.
към беседата >>
Някой казва: „Да съм учен човек“.
Не, строго трябва да определя себе си защо влизам в този университет. Хората са дошли на земята и не знаят защо. Това са съвременни любители, дошли отнякъде, не знаят защо, а искат свобода. Свободата иска знания, знанията искат потене. По 10 пъти на ден ще се изпотиш, докато си научиш уроците.
Някой казва: „Да съм учен човек“.
Е, за да си учен човек, ще трябва да работиш по 4–5 часа на ден върху някоя задача. Технически задачи има. После, има друго едно криво схващане на живота. Ние мислим, че сме дошли на земята да благуваме. Вземете някоя мома, която иска да се жени.
към беседата >>
“ По какво се познава този, който говори Истината?
Външният свят ще дойде около вас да ви казва, че тази мисъл не е Божествена. Аз се чудя някой път на хората, които казват на тези, които ме слушат: „Той ви мами“. Я ми покажете един човек, който да не е мамил досега? За Христа какво казваха? „Той ви мами вас, мами народа, не Го слушайте!
“ По какво се познава този, който говори Истината?
Аз ви казвам: Да направим следния опит сега, не после, не след 100 години. Двама лекари сме, имаме двама болни от тифус. Аз казвам: Приятелю, няма какво да спорим, ще опитаме. Давам едно лекарство на моя болен, и това мое лекарство в 20 минути ще даде резултат. Утре ще видим.
към беседата >>
Е, за да си учен човек, ще трябва да работиш по 4–5 часа на ден върху някоя задача.
Хората са дошли на земята и не знаят защо. Това са съвременни любители, дошли отнякъде, не знаят защо, а искат свобода. Свободата иска знания, знанията искат потене. По 10 пъти на ден ще се изпотиш, докато си научиш уроците. Някой казва: „Да съм учен човек“.
Е, за да си учен човек, ще трябва да работиш по 4–5 часа на ден върху някоя задача.
Технически задачи има. После, има друго едно криво схващане на живота. Ние мислим, че сме дошли на земята да благуваме. Вземете някоя мома, която иска да се жени. Тя си представя някой княз, хубаво облечен, после си представя някой палат, че слугини, хубави облекла, кревати, покрити с копринени покривки, и цял ден седи пред огледала.
към беседата >>
Аз ви казвам: Да направим следния опит сега, не после, не след 100 години.
Аз се чудя някой път на хората, които казват на тези, които ме слушат: „Той ви мами“. Я ми покажете един човек, който да не е мамил досега? За Христа какво казваха? „Той ви мами вас, мами народа, не Го слушайте! “ По какво се познава този, който говори Истината?
Аз ви казвам: Да направим следния опит сега, не после, не след 100 години.
Двама лекари сме, имаме двама болни от тифус. Аз казвам: Приятелю, няма какво да спорим, ще опитаме. Давам едно лекарство на моя болен, и това мое лекарство в 20 минути ще даде резултат. Утре ще видим. „А, може ли?
към беседата >>
Технически задачи има.
Това са съвременни любители, дошли отнякъде, не знаят защо, а искат свобода. Свободата иска знания, знанията искат потене. По 10 пъти на ден ще се изпотиш, докато си научиш уроците. Някой казва: „Да съм учен човек“. Е, за да си учен човек, ще трябва да работиш по 4–5 часа на ден върху някоя задача.
Технически задачи има.
После, има друго едно криво схващане на живота. Ние мислим, че сме дошли на земята да благуваме. Вземете някоя мома, която иска да се жени. Тя си представя някой княз, хубаво облечен, после си представя някой палат, че слугини, хубави облекла, кревати, покрити с копринени покривки, и цял ден седи пред огледала. Мисли, че там ще намери свободата.
към беседата >>
Двама лекари сме, имаме двама болни от тифус.
Я ми покажете един човек, който да не е мамил досега? За Христа какво казваха? „Той ви мами вас, мами народа, не Го слушайте! “ По какво се познава този, който говори Истината? Аз ви казвам: Да направим следния опит сега, не после, не след 100 години.
Двама лекари сме, имаме двама болни от тифус.
Аз казвам: Приятелю, няма какво да спорим, ще опитаме. Давам едно лекарство на моя болен, и това мое лекарство в 20 минути ще даде резултат. Утре ще видим. „А, може ли? “ Няма какво да опъваш, ще видиш.
към беседата >>
После, има друго едно криво схващане на живота.
Свободата иска знания, знанията искат потене. По 10 пъти на ден ще се изпотиш, докато си научиш уроците. Някой казва: „Да съм учен човек“. Е, за да си учен човек, ще трябва да работиш по 4–5 часа на ден върху някоя задача. Технически задачи има.
После, има друго едно криво схващане на живота.
Ние мислим, че сме дошли на земята да благуваме. Вземете някоя мома, която иска да се жени. Тя си представя някой княз, хубаво облечен, после си представя някой палат, че слугини, хубави облекла, кревати, покрити с копринени покривки, и цял ден седи пред огледала. Мисли, че там ще намери свободата. Не, там вътре е робството.
към беседата >>
Аз казвам: Приятелю, няма какво да спорим, ще опитаме.
За Христа какво казваха? „Той ви мами вас, мами народа, не Го слушайте! “ По какво се познава този, който говори Истината? Аз ви казвам: Да направим следния опит сега, не после, не след 100 години. Двама лекари сме, имаме двама болни от тифус.
Аз казвам: Приятелю, няма какво да спорим, ще опитаме.
Давам едно лекарство на моя болен, и това мое лекарство в 20 минути ще даде резултат. Утре ще видим. „А, може ли? “ Няма какво да опъваш, ще видиш. Ако това, което съм казал, даде още утре резултат, какво ще кажете?
към беседата >>
Ние мислим, че сме дошли на земята да благуваме.
По 10 пъти на ден ще се изпотиш, докато си научиш уроците. Някой казва: „Да съм учен човек“. Е, за да си учен човек, ще трябва да работиш по 4–5 часа на ден върху някоя задача. Технически задачи има. После, има друго едно криво схващане на живота.
Ние мислим, че сме дошли на земята да благуваме.
Вземете някоя мома, която иска да се жени. Тя си представя някой княз, хубаво облечен, после си представя някой палат, че слугини, хубави облекла, кревати, покрити с копринени покривки, и цял ден седи пред огледала. Мисли, че там ще намери свободата. Не, там вътре е робството. Не е туй, което носи свободата.
към беседата >>
Давам едно лекарство на моя болен, и това мое лекарство в 20 минути ще даде резултат.
„Той ви мами вас, мами народа, не Го слушайте! “ По какво се познава този, който говори Истината? Аз ви казвам: Да направим следния опит сега, не после, не след 100 години. Двама лекари сме, имаме двама болни от тифус. Аз казвам: Приятелю, няма какво да спорим, ще опитаме.
Давам едно лекарство на моя болен, и това мое лекарство в 20 минути ще даде резултат.
Утре ще видим. „А, може ли? “ Няма какво да опъваш, ще видиш. Ако това, което съм казал, даде още утре резултат, какво ще кажете? „Ама тъй се случило!
към беседата >>
Вземете някоя мома, която иска да се жени.
Някой казва: „Да съм учен човек“. Е, за да си учен човек, ще трябва да работиш по 4–5 часа на ден върху някоя задача. Технически задачи има. После, има друго едно криво схващане на живота. Ние мислим, че сме дошли на земята да благуваме.
Вземете някоя мома, която иска да се жени.
Тя си представя някой княз, хубаво облечен, после си представя някой палат, че слугини, хубави облекла, кревати, покрити с копринени покривки, и цял ден седи пред огледала. Мисли, че там ще намери свободата. Не, там вътре е робството. Не е туй, което носи свободата. Тази жена още не е разбрала същественото, в което седи свободата.
към беседата >>
Утре ще видим.
“ По какво се познава този, който говори Истината? Аз ви казвам: Да направим следния опит сега, не после, не след 100 години. Двама лекари сме, имаме двама болни от тифус. Аз казвам: Приятелю, няма какво да спорим, ще опитаме. Давам едно лекарство на моя болен, и това мое лекарство в 20 минути ще даде резултат.
Утре ще видим.
„А, може ли? “ Няма какво да опъваш, ще видиш. Ако това, което съм казал, даде още утре резултат, какво ще кажете? „Ама тъй се случило! “ Е, хубаво, днес така се случило, утре така се случило, ами ако на 100 случаи 99 пъти се получат добри резултати, какво ще кажете?
към беседата >>
Тя си представя някой княз, хубаво облечен, после си представя някой палат, че слугини, хубави облекла, кревати, покрити с копринени покривки, и цял ден седи пред огледала.
Е, за да си учен човек, ще трябва да работиш по 4–5 часа на ден върху някоя задача. Технически задачи има. После, има друго едно криво схващане на живота. Ние мислим, че сме дошли на земята да благуваме. Вземете някоя мома, която иска да се жени.
Тя си представя някой княз, хубаво облечен, после си представя някой палат, че слугини, хубави облекла, кревати, покрити с копринени покривки, и цял ден седи пред огледала.
Мисли, че там ще намери свободата. Не, там вътре е робството. Не е туй, което носи свободата. Тази жена още не е разбрала същественото, в което седи свободата.
към беседата >>
НАГОРЕ