НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
971
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
971
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Пътя на енергията / Прав път на енергиите
,
МОК
, София, 24.2.1933г.,
Той знае, че ако бедността изчезне, касата му ще се изпразни.
Виктор Юго написа едно от най-хубавите си произведения „Клетниците“, но и до днес още има клетници, даже повече, отколкото в негово време. Въпреки романа на Виктор Юго, клетници има и в самата природа. Добре, че са клетници. Те са на по-добър път от щастливците. Когато банкерът говори за бедните, ни най-малко не иска да се намали тяхното число.
Той знае, че ако бедността изчезне, касата му ще се изпразни.
Когато касата на банкера се пълни, броят на бедните се увеличава. Тогава защо банкерът говори за бедните? Аз питам: Защо природата е допуснала съществуването на бедни? – Защо има богати и бедни ? – Те са допуснати от гледището на закона за икономия в природата.
към беседата >>
Когато касата на банкера се пълни, броят на бедните се увеличава.
Въпреки романа на Виктор Юго, клетници има и в самата природа. Добре, че са клетници. Те са на по-добър път от щастливците. Когато банкерът говори за бедните, ни най-малко не иска да се намали тяхното число. Той знае, че ако бедността изчезне, касата му ще се изпразни.
Когато касата на банкера се пълни, броят на бедните се увеличава.
Тогава защо банкерът говори за бедните? Аз питам: Защо природата е допуснала съществуването на бедни? – Защо има богати и бедни ? – Те са допуснати от гледището на закона за икономия в природата. – Кое е по-добро: богатството, или сиромашията?
към беседата >>
Тогава защо банкерът говори за бедните?
Добре, че са клетници. Те са на по-добър път от щастливците. Когато банкерът говори за бедните, ни най-малко не иска да се намали тяхното число. Той знае, че ако бедността изчезне, касата му ще се изпразни. Когато касата на банкера се пълни, броят на бедните се увеличава.
Тогава защо банкерът говори за бедните?
Аз питам: Защо природата е допуснала съществуването на бедни? – Защо има богати и бедни ? – Те са допуснати от гледището на закона за икономия в природата. – Кое е по-добро: богатството, или сиромашията? – Богатството.
към беседата >>
Аз питам: Защо природата е допуснала съществуването на бедни?
Те са на по-добър път от щастливците. Когато банкерът говори за бедните, ни най-малко не иска да се намали тяхното число. Той знае, че ако бедността изчезне, касата му ще се изпразни. Когато касата на банкера се пълни, броят на бедните се увеличава. Тогава защо банкерът говори за бедните?
Аз питам: Защо природата е допуснала съществуването на бедни?
– Защо има богати и бедни ? – Те са допуснати от гледището на закона за икономия в природата. – Кое е по-добро: богатството, или сиромашията? – Богатството. Според мене сиромашията е за предпочитане.
към беседата >>
– Защо има богати и бедни ?
Когато банкерът говори за бедните, ни най-малко не иска да се намали тяхното число. Той знае, че ако бедността изчезне, касата му ще се изпразни. Когато касата на банкера се пълни, броят на бедните се увеличава. Тогава защо банкерът говори за бедните? Аз питам: Защо природата е допуснала съществуването на бедни?
– Защо има богати и бедни ?
– Те са допуснати от гледището на закона за икономия в природата. – Кое е по-добро: богатството, или сиромашията? – Богатството. Според мене сиромашията е за предпочитане. Аз съм демократ, от страна на бедните.
към беседата >>
– Те са допуснати от гледището на закона за икономия в природата.
Той знае, че ако бедността изчезне, касата му ще се изпразни. Когато касата на банкера се пълни, броят на бедните се увеличава. Тогава защо банкерът говори за бедните? Аз питам: Защо природата е допуснала съществуването на бедни? – Защо има богати и бедни ?
– Те са допуснати от гледището на закона за икономия в природата.
– Кое е по-добро: богатството, или сиромашията? – Богатството. Според мене сиромашията е за предпочитане. Аз съм демократ, от страна на бедните. Значи бедните са демократи, а богатите – аристократи.
към беседата >>
– Кое е по-добро: богатството, или сиромашията?
Когато касата на банкера се пълни, броят на бедните се увеличава. Тогава защо банкерът говори за бедните? Аз питам: Защо природата е допуснала съществуването на бедни? – Защо има богати и бедни ? – Те са допуснати от гледището на закона за икономия в природата.
– Кое е по-добро: богатството, или сиромашията?
– Богатството. Според мене сиромашията е за предпочитане. Аз съм демократ, от страна на бедните. Значи бедните са демократи, а богатите – аристократи. И богатството е хубаво нещо, но бедността е за предпочитане.
към беседата >>
– Богатството.
Тогава защо банкерът говори за бедните? Аз питам: Защо природата е допуснала съществуването на бедни? – Защо има богати и бедни ? – Те са допуснати от гледището на закона за икономия в природата. – Кое е по-добро: богатството, или сиромашията?
– Богатството.
Според мене сиромашията е за предпочитане. Аз съм демократ, от страна на бедните. Значи бедните са демократи, а богатите – аристократи. И богатството е хубаво нещо, но бедността е за предпочитане. Бедният се радва на най-малката монета, а богатият не се задоволява с малко.
към беседата >>
Според мене сиромашията е за предпочитане.
Аз питам: Защо природата е допуснала съществуването на бедни? – Защо има богати и бедни ? – Те са допуснати от гледището на закона за икономия в природата. – Кое е по-добро: богатството, или сиромашията? – Богатството.
Според мене сиромашията е за предпочитане.
Аз съм демократ, от страна на бедните. Значи бедните са демократи, а богатите – аристократи. И богатството е хубаво нещо, но бедността е за предпочитане. Бедният се радва на най-малката монета, а богатият не се задоволява с малко. Един американски милиардер казал: „Трите лева, които спечелих в началото на своята работа, ми причиниха по-голяма радост от всичкото богатство, с което днес разполагам“.
към беседата >>
Аз съм демократ, от страна на бедните.
– Защо има богати и бедни ? – Те са допуснати от гледището на закона за икономия в природата. – Кое е по-добро: богатството, или сиромашията? – Богатството. Според мене сиромашията е за предпочитане.
Аз съм демократ, от страна на бедните.
Значи бедните са демократи, а богатите – аристократи. И богатството е хубаво нещо, но бедността е за предпочитане. Бедният се радва на най-малката монета, а богатият не се задоволява с малко. Един американски милиардер казал: „Трите лева, които спечелих в началото на своята работа, ми причиниха по-голяма радост от всичкото богатство, с което днес разполагам“. Какъв смисъл има богатството, което не се използва?
към беседата >>
Значи бедните са демократи, а богатите – аристократи.
– Те са допуснати от гледището на закона за икономия в природата. – Кое е по-добро: богатството, или сиромашията? – Богатството. Според мене сиромашията е за предпочитане. Аз съм демократ, от страна на бедните.
Значи бедните са демократи, а богатите – аристократи.
И богатството е хубаво нещо, но бедността е за предпочитане. Бедният се радва на най-малката монета, а богатият не се задоволява с малко. Един американски милиардер казал: „Трите лева, които спечелих в началото на своята работа, ми причиниха по-голяма радост от всичкото богатство, с което днес разполагам“. Какъв смисъл има богатството, което не се използва? Истинско богатство е това, което всеки момент може да се използва.
към беседата >>
И богатството е хубаво нещо, но бедността е за предпочитане.
– Кое е по-добро: богатството, или сиромашията? – Богатството. Според мене сиромашията е за предпочитане. Аз съм демократ, от страна на бедните. Значи бедните са демократи, а богатите – аристократи.
И богатството е хубаво нещо, но бедността е за предпочитане.
Бедният се радва на най-малката монета, а богатият не се задоволява с малко. Един американски милиардер казал: „Трите лева, които спечелих в началото на своята работа, ми причиниха по-голяма радост от всичкото богатство, с което днес разполагам“. Какъв смисъл има богатството, което не се използва? Истинско богатство е това, което всеки момент може да се използва.
към беседата >>
Бедният се радва на най-малката монета, а богатият не се задоволява с малко.
– Богатството. Според мене сиромашията е за предпочитане. Аз съм демократ, от страна на бедните. Значи бедните са демократи, а богатите – аристократи. И богатството е хубаво нещо, но бедността е за предпочитане.
Бедният се радва на най-малката монета, а богатият не се задоволява с малко.
Един американски милиардер казал: „Трите лева, които спечелих в началото на своята работа, ми причиниха по-голяма радост от всичкото богатство, с което днес разполагам“. Какъв смисъл има богатството, което не се използва? Истинско богатство е това, което всеки момент може да се използва.
към беседата >>
Един американски милиардер казал: „Трите лева, които спечелих в началото на своята работа, ми причиниха по-голяма радост от всичкото богатство, с което днес разполагам“.
Според мене сиромашията е за предпочитане. Аз съм демократ, от страна на бедните. Значи бедните са демократи, а богатите – аристократи. И богатството е хубаво нещо, но бедността е за предпочитане. Бедният се радва на най-малката монета, а богатият не се задоволява с малко.
Един американски милиардер казал: „Трите лева, които спечелих в началото на своята работа, ми причиниха по-голяма радост от всичкото богатство, с което днес разполагам“.
Какъв смисъл има богатството, което не се използва? Истинско богатство е това, което всеки момент може да се използва.
към беседата >>
Какъв смисъл има богатството, което не се използва?
Аз съм демократ, от страна на бедните. Значи бедните са демократи, а богатите – аристократи. И богатството е хубаво нещо, но бедността е за предпочитане. Бедният се радва на най-малката монета, а богатият не се задоволява с малко. Един американски милиардер казал: „Трите лева, които спечелих в началото на своята работа, ми причиниха по-голяма радост от всичкото богатство, с което днес разполагам“.
Какъв смисъл има богатството, което не се използва?
Истинско богатство е това, което всеки момент може да се използва.
към беседата >>
Истинско богатство е това, което всеки момент може да се използва.
Значи бедните са демократи, а богатите – аристократи. И богатството е хубаво нещо, но бедността е за предпочитане. Бедният се радва на най-малката монета, а богатият не се задоволява с малко. Един американски милиардер казал: „Трите лева, които спечелих в началото на своята работа, ми причиниха по-голяма радост от всичкото богатство, с което днес разполагам“. Какъв смисъл има богатството, което не се използва?
Истинско богатство е това, което всеки момент може да се използва.
към беседата >>
Има два вида богатство: едното е малко богатство, но причинява радост на човека; другото е голямо богатство, но човек не го съзнава и не може да му се радва.
Има два вида богатство: едното е малко богатство, но причинява радост на човека; другото е голямо богатство, но човек не го съзнава и не може да му се радва.
Многото знания разслабва човека, а малкото го укрепва. Какво печели онзи, който пренася големи тежести от едно място на друго? – В края на краищата той се изтощава и свършва зле. Под „голям товар“ разбирам много ядене; под „малък товар“ – малко ядене. В това отношение конят не яде толкова, колкото го товарят.
към беседата >>
Многото знания разслабва човека, а малкото го укрепва.
Има два вида богатство: едното е малко богатство, но причинява радост на човека; другото е голямо богатство, но човек не го съзнава и не може да му се радва.
Многото знания разслабва човека, а малкото го укрепва.
Какво печели онзи, който пренася големи тежести от едно място на друго? – В края на краищата той се изтощава и свършва зле. Под „голям товар“ разбирам много ядене; под „малък товар“ – малко ядене. В това отношение конят не яде толкова, колкото го товарят. Обаче от малкото ядене се придобива повече енергия.
към беседата >>
Какво печели онзи, който пренася големи тежести от едно място на друго?
Има два вида богатство: едното е малко богатство, но причинява радост на човека; другото е голямо богатство, но човек не го съзнава и не може да му се радва. Многото знания разслабва човека, а малкото го укрепва.
Какво печели онзи, който пренася големи тежести от едно място на друго?
– В края на краищата той се изтощава и свършва зле. Под „голям товар“ разбирам много ядене; под „малък товар“ – малко ядене. В това отношение конят не яде толкова, колкото го товарят. Обаче от малкото ядене се придобива повече енергия. Следователно и многото знание, придобито отвън, допринася малка полза.
към беседата >>
– В края на краищата той се изтощава и свършва зле.
Има два вида богатство: едното е малко богатство, но причинява радост на човека; другото е голямо богатство, но човек не го съзнава и не може да му се радва. Многото знания разслабва човека, а малкото го укрепва. Какво печели онзи, който пренася големи тежести от едно място на друго?
– В края на краищата той се изтощава и свършва зле.
Под „голям товар“ разбирам много ядене; под „малък товар“ – малко ядене. В това отношение конят не яде толкова, колкото го товарят. Обаче от малкото ядене се придобива повече енергия. Следователно и многото знание, придобито отвън, допринася малка полза. Вътрешното знание дава много опитности.
към беседата >>
Под „голям товар“ разбирам много ядене; под „малък товар“ – малко ядене.
Има два вида богатство: едното е малко богатство, но причинява радост на човека; другото е голямо богатство, но човек не го съзнава и не може да му се радва. Многото знания разслабва човека, а малкото го укрепва. Какво печели онзи, който пренася големи тежести от едно място на друго? – В края на краищата той се изтощава и свършва зле.
Под „голям товар“ разбирам много ядене; под „малък товар“ – малко ядене.
В това отношение конят не яде толкова, колкото го товарят. Обаче от малкото ядене се придобива повече енергия. Следователно и многото знание, придобито отвън, допринася малка полза. Вътрешното знание дава много опитности. Интересен е пътят, по който работи природата.
към беседата >>
В това отношение конят не яде толкова, колкото го товарят.
Има два вида богатство: едното е малко богатство, но причинява радост на човека; другото е голямо богатство, но човек не го съзнава и не може да му се радва. Многото знания разслабва човека, а малкото го укрепва. Какво печели онзи, който пренася големи тежести от едно място на друго? – В края на краищата той се изтощава и свършва зле. Под „голям товар“ разбирам много ядене; под „малък товар“ – малко ядене.
В това отношение конят не яде толкова, колкото го товарят.
Обаче от малкото ядене се придобива повече енергия. Следователно и многото знание, придобито отвън, допринася малка полза. Вътрешното знание дава много опитности. Интересен е пътят, по който работи природата. Често в малките форми тя скрива голямо богатство.
към беседата >>
Обаче от малкото ядене се придобива повече енергия.
Многото знания разслабва човека, а малкото го укрепва. Какво печели онзи, който пренася големи тежести от едно място на друго? – В края на краищата той се изтощава и свършва зле. Под „голям товар“ разбирам много ядене; под „малък товар“ – малко ядене. В това отношение конят не яде толкова, колкото го товарят.
Обаче от малкото ядене се придобива повече енергия.
Следователно и многото знание, придобито отвън, допринася малка полза. Вътрешното знание дава много опитности. Интересен е пътят, по който работи природата. Често в малките форми тя скрива голямо богатство. Например, има риби, които разполагат с такива електрически батерии, каквито още хората не познават.
към беседата >>
Следователно и многото знание, придобито отвън, допринася малка полза.
Какво печели онзи, който пренася големи тежести от едно място на друго? – В края на краищата той се изтощава и свършва зле. Под „голям товар“ разбирам много ядене; под „малък товар“ – малко ядене. В това отношение конят не яде толкова, колкото го товарят. Обаче от малкото ядене се придобива повече енергия.
Следователно и многото знание, придобито отвън, допринася малка полза.
Вътрешното знание дава много опитности. Интересен е пътят, по който работи природата. Често в малките форми тя скрива голямо богатство. Например, има риби, които разполагат с такива електрически батерии, каквито още хората не познават. Кое е заставило природата да скрие това знание в една толкова проста форма?
към беседата >>
Вътрешното знание дава много опитности.
– В края на краищата той се изтощава и свършва зле. Под „голям товар“ разбирам много ядене; под „малък товар“ – малко ядене. В това отношение конят не яде толкова, колкото го товарят. Обаче от малкото ядене се придобива повече енергия. Следователно и многото знание, придобито отвън, допринася малка полза.
Вътрешното знание дава много опитности.
Интересен е пътят, по който работи природата. Често в малките форми тя скрива голямо богатство. Например, има риби, които разполагат с такива електрически батерии, каквито още хората не познават. Кое е заставило природата да скрие това знание в една толкова проста форма? Нека естествениците работят в това направление, да изучат този въпрос.
към беседата >>
Интересен е пътят, по който работи природата.
Под „голям товар“ разбирам много ядене; под „малък товар“ – малко ядене. В това отношение конят не яде толкова, колкото го товарят. Обаче от малкото ядене се придобива повече енергия. Следователно и многото знание, придобито отвън, допринася малка полза. Вътрешното знание дава много опитности.
Интересен е пътят, по който работи природата.
Често в малките форми тя скрива голямо богатство. Например, има риби, които разполагат с такива електрически батерии, каквито още хората не познават. Кое е заставило природата да скрие това знание в една толкова проста форма? Нека естествениците работят в това направление, да изучат този въпрос. Може ли човек да бъде беден, ако се домогне до тайните на природата?
към беседата >>
Често в малките форми тя скрива голямо богатство.
В това отношение конят не яде толкова, колкото го товарят. Обаче от малкото ядене се придобива повече енергия. Следователно и многото знание, придобито отвън, допринася малка полза. Вътрешното знание дава много опитности. Интересен е пътят, по който работи природата.
Често в малките форми тя скрива голямо богатство.
Например, има риби, които разполагат с такива електрически батерии, каквито още хората не познават. Кое е заставило природата да скрие това знание в една толкова проста форма? Нека естествениците работят в това направление, да изучат този въпрос. Може ли човек да бъде беден, ако се домогне до тайните на природата? Според мене беден е онзи, който не може да яде.
към беседата >>
Например, има риби, които разполагат с такива електрически батерии, каквито още хората не познават.
Обаче от малкото ядене се придобива повече енергия. Следователно и многото знание, придобито отвън, допринася малка полза. Вътрешното знание дава много опитности. Интересен е пътят, по който работи природата. Често в малките форми тя скрива голямо богатство.
Например, има риби, които разполагат с такива електрически батерии, каквито още хората не познават.
Кое е заставило природата да скрие това знание в една толкова проста форма? Нека естествениците работят в това направление, да изучат този въпрос. Може ли човек да бъде беден, ако се домогне до тайните на природата? Според мене беден е онзи, който не може да яде. Страшно е да имаш желание за ядене, а да не можеш да ядеш.
към беседата >>
Кое е заставило природата да скрие това знание в една толкова проста форма?
Следователно и многото знание, придобито отвън, допринася малка полза. Вътрешното знание дава много опитности. Интересен е пътят, по който работи природата. Често в малките форми тя скрива голямо богатство. Например, има риби, които разполагат с такива електрически батерии, каквито още хората не познават.
Кое е заставило природата да скрие това знание в една толкова проста форма?
Нека естествениците работят в това направление, да изучат този въпрос. Може ли човек да бъде беден, ако се домогне до тайните на природата? Според мене беден е онзи, който не може да яде. Страшно е да имаш желание за ядене, а да не можеш да ядеш. Който може да яде, е богат човек.
към беседата >>
Нека естествениците работят в това направление, да изучат този въпрос.
Вътрешното знание дава много опитности. Интересен е пътят, по който работи природата. Често в малките форми тя скрива голямо богатство. Например, има риби, които разполагат с такива електрически батерии, каквито още хората не познават. Кое е заставило природата да скрие това знание в една толкова проста форма?
Нека естествениците работят в това направление, да изучат този въпрос.
Може ли човек да бъде беден, ако се домогне до тайните на природата? Според мене беден е онзи, който не може да яде. Страшно е да имаш желание за ядене, а да не можеш да ядеш. Който може да яде, е богат човек. Не е учен онзи, който има много знание, а не може да го използва.
към беседата >>
Може ли човек да бъде беден, ако се домогне до тайните на природата?
Интересен е пътят, по който работи природата. Често в малките форми тя скрива голямо богатство. Например, има риби, които разполагат с такива електрически батерии, каквито още хората не познават. Кое е заставило природата да скрие това знание в една толкова проста форма? Нека естествениците работят в това направление, да изучат този въпрос.
Може ли човек да бъде беден, ако се домогне до тайните на природата?
Според мене беден е онзи, който не може да яде. Страшно е да имаш желание за ядене, а да не можеш да ядеш. Който може да яде, е богат човек. Не е учен онзи, който има много знание, а не може да го използва. Ако имаш малко знание, на което се радваш и което всеки момент използваш, ти си истински учен.
към беседата >>
Според мене беден е онзи, който не може да яде.
Често в малките форми тя скрива голямо богатство. Например, има риби, които разполагат с такива електрически батерии, каквито още хората не познават. Кое е заставило природата да скрие това знание в една толкова проста форма? Нека естествениците работят в това направление, да изучат този въпрос. Може ли човек да бъде беден, ако се домогне до тайните на природата?
Според мене беден е онзи, който не може да яде.
Страшно е да имаш желание за ядене, а да не можеш да ядеш. Който може да яде, е богат човек. Не е учен онзи, който има много знание, а не може да го използва. Ако имаш малко знание, на което се радваш и което всеки момент използваш, ти си истински учен. Някой свършил университет, всичко знае, а не се радва на знанието си.
към беседата >>
Страшно е да имаш желание за ядене, а да не можеш да ядеш.
Например, има риби, които разполагат с такива електрически батерии, каквито още хората не познават. Кое е заставило природата да скрие това знание в една толкова проста форма? Нека естествениците работят в това направление, да изучат този въпрос. Може ли човек да бъде беден, ако се домогне до тайните на природата? Според мене беден е онзи, който не може да яде.
Страшно е да имаш желание за ядене, а да не можеш да ядеш.
Който може да яде, е богат човек. Не е учен онзи, който има много знание, а не може да го използва. Ако имаш малко знание, на което се радваш и което всеки момент използваш, ти си истински учен. Някой свършил университет, всичко знае, а не се радва на знанието си. Срещал съм много хироманти, френолози, физиогномисти, околози и др.
към беседата >>
Който може да яде, е богат човек.
Кое е заставило природата да скрие това знание в една толкова проста форма? Нека естествениците работят в това направление, да изучат този въпрос. Може ли човек да бъде беден, ако се домогне до тайните на природата? Според мене беден е онзи, който не може да яде. Страшно е да имаш желание за ядене, а да не можеш да ядеш.
Който може да яде, е богат човек.
Не е учен онзи, който има много знание, а не може да го използва. Ако имаш малко знание, на което се радваш и което всеки момент използваш, ти си истински учен. Някой свършил университет, всичко знае, а не се радва на знанието си. Срещал съм много хироманти, френолози, физиогномисти, околози и др. Окологът изучава вървежа на човека.
към беседата >>
Не е учен онзи, който има много знание, а не може да го използва.
Нека естествениците работят в това направление, да изучат този въпрос. Може ли човек да бъде беден, ако се домогне до тайните на природата? Според мене беден е онзи, който не може да яде. Страшно е да имаш желание за ядене, а да не можеш да ядеш. Който може да яде, е богат човек.
Не е учен онзи, който има много знание, а не може да го използва.
Ако имаш малко знание, на което се радваш и което всеки момент използваш, ти си истински учен. Някой свършил университет, всичко знае, а не се радва на знанието си. Срещал съм много хироманти, френолози, физиогномисти, околози и др. Окологът изучава вървежа на човека. По него той познава дали човек е щедър, милостив, силен и др.
към беседата >>
Ако имаш малко знание, на което се радваш и което всеки момент използваш, ти си истински учен.
Може ли човек да бъде беден, ако се домогне до тайните на природата? Според мене беден е онзи, който не може да яде. Страшно е да имаш желание за ядене, а да не можеш да ядеш. Който може да яде, е богат човек. Не е учен онзи, който има много знание, а не може да го използва.
Ако имаш малко знание, на което се радваш и което всеки момент използваш, ти си истински учен.
Някой свършил университет, всичко знае, а не се радва на знанието си. Срещал съм много хироманти, френолози, физиогномисти, околози и др. Окологът изучава вървежа на човека. По него той познава дали човек е щедър, милостив, силен и др. Ще кажете, че тези неща нямат практическо приложение.
към беседата >>
Някой свършил университет, всичко знае, а не се радва на знанието си.
Според мене беден е онзи, който не може да яде. Страшно е да имаш желание за ядене, а да не можеш да ядеш. Който може да яде, е богат човек. Не е учен онзи, който има много знание, а не може да го използва. Ако имаш малко знание, на което се радваш и което всеки момент използваш, ти си истински учен.
Някой свършил университет, всичко знае, а не се радва на знанието си.
Срещал съм много хироманти, френолози, физиогномисти, околози и др. Окологът изучава вървежа на човека. По него той познава дали човек е щедър, милостив, силен и др. Ще кажете, че тези неща нямат практическо приложение. Окултната наука препоръчва да се изучава първо онова знание, което има приложение не за използване, а като допирни точки в живота.
към беседата >>
Срещал съм много хироманти, френолози, физиогномисти, околози и др.
Страшно е да имаш желание за ядене, а да не можеш да ядеш. Който може да яде, е богат човек. Не е учен онзи, който има много знание, а не може да го използва. Ако имаш малко знание, на което се радваш и което всеки момент използваш, ти си истински учен. Някой свършил университет, всичко знае, а не се радва на знанието си.
Срещал съм много хироманти, френолози, физиогномисти, околози и др.
Окологът изучава вървежа на човека. По него той познава дали човек е щедър, милостив, силен и др. Ще кажете, че тези неща нямат практическо приложение. Окултната наука препоръчва да се изучава първо онова знание, което има приложение не за използване, а като допирни точки в живота.
към беседата >>
Окологът изучава вървежа на човека.
Който може да яде, е богат човек. Не е учен онзи, който има много знание, а не може да го използва. Ако имаш малко знание, на което се радваш и което всеки момент използваш, ти си истински учен. Някой свършил университет, всичко знае, а не се радва на знанието си. Срещал съм много хироманти, френолози, физиогномисти, околози и др.
Окологът изучава вървежа на човека.
По него той познава дали човек е щедър, милостив, силен и др. Ще кажете, че тези неща нямат практическо приложение. Окултната наука препоръчва да се изучава първо онова знание, което има приложение не за използване, а като допирни точки в живота.
към беседата >>
По него той познава дали човек е щедър, милостив, силен и др.
Не е учен онзи, който има много знание, а не може да го използва. Ако имаш малко знание, на което се радваш и което всеки момент използваш, ти си истински учен. Някой свършил университет, всичко знае, а не се радва на знанието си. Срещал съм много хироманти, френолози, физиогномисти, околози и др. Окологът изучава вървежа на човека.
По него той познава дали човек е щедър, милостив, силен и др.
Ще кажете, че тези неща нямат практическо приложение. Окултната наука препоръчва да се изучава първо онова знание, което има приложение не за използване, а като допирни точки в живота.
към беседата >>
Ще кажете, че тези неща нямат практическо приложение.
Ако имаш малко знание, на което се радваш и което всеки момент използваш, ти си истински учен. Някой свършил университет, всичко знае, а не се радва на знанието си. Срещал съм много хироманти, френолози, физиогномисти, околози и др. Окологът изучава вървежа на човека. По него той познава дали човек е щедър, милостив, силен и др.
Ще кажете, че тези неща нямат практическо приложение.
Окултната наука препоръчва да се изучава първо онова знание, което има приложение не за използване, а като допирни точки в живота.
към беседата >>
Окултната наука препоръчва да се изучава първо онова знание, което има приложение не за използване, а като допирни точки в живота.
Някой свършил университет, всичко знае, а не се радва на знанието си. Срещал съм много хироманти, френолози, физиогномисти, околози и др. Окологът изучава вървежа на човека. По него той познава дали човек е щедър, милостив, силен и др. Ще кажете, че тези неща нямат практическо приложение.
Окултната наука препоръчва да се изучава първо онова знание, което има приложение не за използване, а като допирни точки в живота.
към беседата >>
Ще се върна пак към големите писатели.
Ще се върна пак към големите писатели.
Например, Виктор Юго описва живота на Козета, неговата героиня. Козета беше малко, бедно, изоставено дете. Но когато Жан Валжан го взе под свое покровителство, то израстна и стана красива мома. Това показва, че когато се събудят известни сили и чувства в човека, нова архитектура се създава в него и той става красив. Чертите на лицето, веждите, усмивката изразяват нещо особено.
към беседата >>
Например, Виктор Юго описва живота на Козета, неговата героиня.
Ще се върна пак към големите писатели.
Например, Виктор Юго описва живота на Козета, неговата героиня.
Козета беше малко, бедно, изоставено дете. Но когато Жан Валжан го взе под свое покровителство, то израстна и стана красива мома. Това показва, че когато се събудят известни сили и чувства в човека, нова архитектура се създава в него и той става красив. Чертите на лицето, веждите, усмивката изразяват нещо особено. Значи от вътрешните сили на човека зависи неговата красота или грозота.
към беседата >>
Козета беше малко, бедно, изоставено дете.
Ще се върна пак към големите писатели. Например, Виктор Юго описва живота на Козета, неговата героиня.
Козета беше малко, бедно, изоставено дете.
Но когато Жан Валжан го взе под свое покровителство, то израстна и стана красива мома. Това показва, че когато се събудят известни сили и чувства в човека, нова архитектура се създава в него и той става красив. Чертите на лицето, веждите, усмивката изразяват нещо особено. Значи от вътрешните сили на човека зависи неговата красота или грозота. Например, ставаш от сън, изпитваш особен вътрешен страх или радост.
към беседата >>
Но когато Жан Валжан го взе под свое покровителство, то израстна и стана красива мома.
Ще се върна пак към големите писатели. Например, Виктор Юго описва живота на Козета, неговата героиня. Козета беше малко, бедно, изоставено дете.
Но когато Жан Валжан го взе под свое покровителство, то израстна и стана красива мома.
Това показва, че когато се събудят известни сили и чувства в човека, нова архитектура се създава в него и той става красив. Чертите на лицето, веждите, усмивката изразяват нещо особено. Значи от вътрешните сили на човека зависи неговата красота или грозота. Например, ставаш от сън, изпитваш особен вътрешен страх или радост. В личните чувства се явява известно понижаване и човек губи своята красота.
към беседата >>
Това показва, че когато се събудят известни сили и чувства в човека, нова архитектура се създава в него и той става красив.
Ще се върна пак към големите писатели. Например, Виктор Юго описва живота на Козета, неговата героиня. Козета беше малко, бедно, изоставено дете. Но когато Жан Валжан го взе под свое покровителство, то израстна и стана красива мома.
Това показва, че когато се събудят известни сили и чувства в човека, нова архитектура се създава в него и той става красив.
Чертите на лицето, веждите, усмивката изразяват нещо особено. Значи от вътрешните сили на човека зависи неговата красота или грозота. Например, ставаш от сън, изпитваш особен вътрешен страх или радост. В личните чувства се явява известно понижаване и човек губи своята красота. Кога ревнува човек?
към беседата >>
Чертите на лицето, веждите, усмивката изразяват нещо особено.
Ще се върна пак към големите писатели. Например, Виктор Юго описва живота на Козета, неговата героиня. Козета беше малко, бедно, изоставено дете. Но когато Жан Валжан го взе под свое покровителство, то израстна и стана красива мома. Това показва, че когато се събудят известни сили и чувства в човека, нова архитектура се създава в него и той става красив.
Чертите на лицето, веждите, усмивката изразяват нещо особено.
Значи от вътрешните сили на човека зависи неговата красота или грозота. Например, ставаш от сън, изпитваш особен вътрешен страх или радост. В личните чувства се явява известно понижаване и човек губи своята красота. Кога ревнува човек? – Когато се състезава с някого.
към беседата >>
Значи от вътрешните сили на човека зависи неговата красота или грозота.
Например, Виктор Юго описва живота на Козета, неговата героиня. Козета беше малко, бедно, изоставено дете. Но когато Жан Валжан го взе под свое покровителство, то израстна и стана красива мома. Това показва, че когато се събудят известни сили и чувства в човека, нова архитектура се създава в него и той става красив. Чертите на лицето, веждите, усмивката изразяват нещо особено.
Значи от вътрешните сили на човека зависи неговата красота или грозота.
Например, ставаш от сън, изпитваш особен вътрешен страх или радост. В личните чувства се явява известно понижаване и човек губи своята красота. Кога ревнува човек? – Когато се състезава с някого. Той чувства, че другият е по-силен, по-добър, превъзхожда го в нещо.
към беседата >>
Например, ставаш от сън, изпитваш особен вътрешен страх или радост.
Козета беше малко, бедно, изоставено дете. Но когато Жан Валжан го взе под свое покровителство, то израстна и стана красива мома. Това показва, че когато се събудят известни сили и чувства в човека, нова архитектура се създава в него и той става красив. Чертите на лицето, веждите, усмивката изразяват нещо особено. Значи от вътрешните сили на човека зависи неговата красота или грозота.
Например, ставаш от сън, изпитваш особен вътрешен страх или радост.
В личните чувства се явява известно понижаване и човек губи своята красота. Кога ревнува човек? – Когато се състезава с някого. Той чувства, че другият е по-силен, по-добър, превъзхожда го в нещо. Това прави човека недоволен, обаче щом се почувства силен, добър, той изпитва особено удоволствие в себе си.
към беседата >>
В личните чувства се явява известно понижаване и човек губи своята красота.
Но когато Жан Валжан го взе под свое покровителство, то израстна и стана красива мома. Това показва, че когато се събудят известни сили и чувства в човека, нова архитектура се създава в него и той става красив. Чертите на лицето, веждите, усмивката изразяват нещо особено. Значи от вътрешните сили на човека зависи неговата красота или грозота. Например, ставаш от сън, изпитваш особен вътрешен страх или радост.
В личните чувства се явява известно понижаване и човек губи своята красота.
Кога ревнува човек? – Когато се състезава с някого. Той чувства, че другият е по-силен, по-добър, превъзхожда го в нещо. Това прави човека недоволен, обаче щом се почувства силен, добър, той изпитва особено удоволствие в себе си. Човек е доволен особено когато съзнае, че има дарби и способности, които заслужено притежава.
към беседата >>
Кога ревнува човек?
Това показва, че когато се събудят известни сили и чувства в човека, нова архитектура се създава в него и той става красив. Чертите на лицето, веждите, усмивката изразяват нещо особено. Значи от вътрешните сили на човека зависи неговата красота или грозота. Например, ставаш от сън, изпитваш особен вътрешен страх или радост. В личните чувства се явява известно понижаване и човек губи своята красота.
Кога ревнува човек?
– Когато се състезава с някого. Той чувства, че другият е по-силен, по-добър, превъзхожда го в нещо. Това прави човека недоволен, обаче щом се почувства силен, добър, той изпитва особено удоволствие в себе си. Човек е доволен особено когато съзнае, че има дарби и способности, които заслужено притежава. Всичко, което човек е придобил по вътрешен път, му е дадено заслужено; всичко, което е придобил по външен път, механически, то е временно.
към беседата >>
– Когато се състезава с някого.
Чертите на лицето, веждите, усмивката изразяват нещо особено. Значи от вътрешните сили на човека зависи неговата красота или грозота. Например, ставаш от сън, изпитваш особен вътрешен страх или радост. В личните чувства се явява известно понижаване и човек губи своята красота. Кога ревнува човек?
– Когато се състезава с някого.
Той чувства, че другият е по-силен, по-добър, превъзхожда го в нещо. Това прави човека недоволен, обаче щом се почувства силен, добър, той изпитва особено удоволствие в себе си. Човек е доволен особено когато съзнае, че има дарби и способности, които заслужено притежава. Всичко, което човек е придобил по вътрешен път, му е дадено заслужено; всичко, което е придобил по външен път, механически, то е временно. Тогава и той ще каже като Соломона: „Суета на суетите, всичко е суета“.
към беседата >>
Той чувства, че другият е по-силен, по-добър, превъзхожда го в нещо.
Значи от вътрешните сили на човека зависи неговата красота или грозота. Например, ставаш от сън, изпитваш особен вътрешен страх или радост. В личните чувства се явява известно понижаване и човек губи своята красота. Кога ревнува човек? – Когато се състезава с някого.
Той чувства, че другият е по-силен, по-добър, превъзхожда го в нещо.
Това прави човека недоволен, обаче щом се почувства силен, добър, той изпитва особено удоволствие в себе си. Човек е доволен особено когато съзнае, че има дарби и способности, които заслужено притежава. Всичко, което човек е придобил по вътрешен път, му е дадено заслужено; всичко, което е придобил по външен път, механически, то е временно. Тогава и той ще каже като Соломона: „Суета на суетите, всичко е суета“. Днес повечето хора се оправдават за неуспеха си с условията.
към беседата >>
Това прави човека недоволен, обаче щом се почувства силен, добър, той изпитва особено удоволствие в себе си.
Например, ставаш от сън, изпитваш особен вътрешен страх или радост. В личните чувства се явява известно понижаване и човек губи своята красота. Кога ревнува човек? – Когато се състезава с някого. Той чувства, че другият е по-силен, по-добър, превъзхожда го в нещо.
Това прави човека недоволен, обаче щом се почувства силен, добър, той изпитва особено удоволствие в себе си.
Човек е доволен особено когато съзнае, че има дарби и способности, които заслужено притежава. Всичко, което човек е придобил по вътрешен път, му е дадено заслужено; всичко, което е придобил по външен път, механически, то е временно. Тогава и той ще каже като Соломона: „Суета на суетите, всичко е суета“. Днес повечето хора се оправдават за неуспеха си с условията. Вината не е в условията, а във вашия вътрешен страх.
към беседата >>
Човек е доволен особено когато съзнае, че има дарби и способности, които заслужено притежава.
В личните чувства се явява известно понижаване и човек губи своята красота. Кога ревнува човек? – Когато се състезава с някого. Той чувства, че другият е по-силен, по-добър, превъзхожда го в нещо. Това прави човека недоволен, обаче щом се почувства силен, добър, той изпитва особено удоволствие в себе си.
Човек е доволен особено когато съзнае, че има дарби и способности, които заслужено притежава.
Всичко, което човек е придобил по вътрешен път, му е дадено заслужено; всичко, което е придобил по външен път, механически, то е временно. Тогава и той ще каже като Соломона: „Суета на суетите, всичко е суета“. Днес повечето хора се оправдават за неуспеха си с условията. Вината не е в условията, а във вашия вътрешен страх. Не сте герои.
към беседата >>
Всичко, което човек е придобил по вътрешен път, му е дадено заслужено; всичко, което е придобил по външен път, механически, то е временно.
Кога ревнува човек? – Когато се състезава с някого. Той чувства, че другият е по-силен, по-добър, превъзхожда го в нещо. Това прави човека недоволен, обаче щом се почувства силен, добър, той изпитва особено удоволствие в себе си. Човек е доволен особено когато съзнае, че има дарби и способности, които заслужено притежава.
Всичко, което човек е придобил по вътрешен път, му е дадено заслужено; всичко, което е придобил по външен път, механически, то е временно.
Тогава и той ще каже като Соломона: „Суета на суетите, всичко е суета“. Днес повечето хора се оправдават за неуспеха си с условията. Вината не е в условията, а във вашия вътрешен страх. Не сте герои. Казваш: „Това ще направя, онова ще направя“, но като дойде моментът да направите нещо, страхът изпъква на пръв план и вие избягвате.
към беседата >>
Тогава и той ще каже като Соломона: „Суета на суетите, всичко е суета“.
– Когато се състезава с някого. Той чувства, че другият е по-силен, по-добър, превъзхожда го в нещо. Това прави човека недоволен, обаче щом се почувства силен, добър, той изпитва особено удоволствие в себе си. Човек е доволен особено когато съзнае, че има дарби и способности, които заслужено притежава. Всичко, което човек е придобил по вътрешен път, му е дадено заслужено; всичко, което е придобил по външен път, механически, то е временно.
Тогава и той ще каже като Соломона: „Суета на суетите, всичко е суета“.
Днес повечето хора се оправдават за неуспеха си с условията. Вината не е в условията, а във вашия вътрешен страх. Не сте герои. Казваш: „Това ще направя, онова ще направя“, но като дойде моментът да направите нещо, страхът изпъква на пръв план и вие избягвате. За да не се изложите пред другите, казвате, че ви се явява някаква неотложна работа.
към беседата >>
Днес повечето хора се оправдават за неуспеха си с условията.
Той чувства, че другият е по-силен, по-добър, превъзхожда го в нещо. Това прави човека недоволен, обаче щом се почувства силен, добър, той изпитва особено удоволствие в себе си. Човек е доволен особено когато съзнае, че има дарби и способности, които заслужено притежава. Всичко, което човек е придобил по вътрешен път, му е дадено заслужено; всичко, което е придобил по външен път, механически, то е временно. Тогава и той ще каже като Соломона: „Суета на суетите, всичко е суета“.
Днес повечето хора се оправдават за неуспеха си с условията.
Вината не е в условията, а във вашия вътрешен страх. Не сте герои. Казваш: „Това ще направя, онова ще направя“, но като дойде моментът да направите нещо, страхът изпъква на пръв план и вие избягвате. За да не се изложите пред другите, казвате, че ви се явява някаква неотложна работа. Освен че не сте герои да изпълните обещанието си, но си служите още и с лъжа.
към беседата >>
Вината не е в условията, а във вашия вътрешен страх.
Това прави човека недоволен, обаче щом се почувства силен, добър, той изпитва особено удоволствие в себе си. Човек е доволен особено когато съзнае, че има дарби и способности, които заслужено притежава. Всичко, което човек е придобил по вътрешен път, му е дадено заслужено; всичко, което е придобил по външен път, механически, то е временно. Тогава и той ще каже като Соломона: „Суета на суетите, всичко е суета“. Днес повечето хора се оправдават за неуспеха си с условията.
Вината не е в условията, а във вашия вътрешен страх.
Не сте герои. Казваш: „Това ще направя, онова ще направя“, но като дойде моментът да направите нещо, страхът изпъква на пръв план и вие избягвате. За да не се изложите пред другите, казвате, че ви се явява някаква неотложна работа. Освен че не сте герои да изпълните обещанието си, но си служите още и с лъжа. То е все едно страхливият войник да се оправдава, че няма пушка.
към беседата >>
Не сте герои.
Човек е доволен особено когато съзнае, че има дарби и способности, които заслужено притежава. Всичко, което човек е придобил по вътрешен път, му е дадено заслужено; всичко, което е придобил по външен път, механически, то е временно. Тогава и той ще каже като Соломона: „Суета на суетите, всичко е суета“. Днес повечето хора се оправдават за неуспеха си с условията. Вината не е в условията, а във вашия вътрешен страх.
Не сте герои.
Казваш: „Това ще направя, онова ще направя“, но като дойде моментът да направите нещо, страхът изпъква на пръв план и вие избягвате. За да не се изложите пред другите, казвате, че ви се явява някаква неотложна работа. Освен че не сте герои да изпълните обещанието си, но си служите още и с лъжа. То е все едно страхливият войник да се оправдава, че няма пушка. Той все търси пушка и не може да намери.
към беседата >>
Казваш: „Това ще направя, онова ще направя“, но като дойде моментът да направите нещо, страхът изпъква на пръв план и вие избягвате.
Всичко, което човек е придобил по вътрешен път, му е дадено заслужено; всичко, което е придобил по външен път, механически, то е временно. Тогава и той ще каже като Соломона: „Суета на суетите, всичко е суета“. Днес повечето хора се оправдават за неуспеха си с условията. Вината не е в условията, а във вашия вътрешен страх. Не сте герои.
Казваш: „Това ще направя, онова ще направя“, но като дойде моментът да направите нещо, страхът изпъква на пръв план и вие избягвате.
За да не се изложите пред другите, казвате, че ви се явява някаква неотложна работа. Освен че не сте герои да изпълните обещанието си, но си служите още и с лъжа. То е все едно страхливият войник да се оправдава, че няма пушка. Той все търси пушка и не може да намери.
към беседата >>
За да не се изложите пред другите, казвате, че ви се явява някаква неотложна работа.
Тогава и той ще каже като Соломона: „Суета на суетите, всичко е суета“. Днес повечето хора се оправдават за неуспеха си с условията. Вината не е в условията, а във вашия вътрешен страх. Не сте герои. Казваш: „Това ще направя, онова ще направя“, но като дойде моментът да направите нещо, страхът изпъква на пръв план и вие избягвате.
За да не се изложите пред другите, казвате, че ви се явява някаква неотложна работа.
Освен че не сте герои да изпълните обещанието си, но си служите още и с лъжа. То е все едно страхливият войник да се оправдава, че няма пушка. Той все търси пушка и не може да намери.
към беседата >>
Освен че не сте герои да изпълните обещанието си, но си служите още и с лъжа.
Днес повечето хора се оправдават за неуспеха си с условията. Вината не е в условията, а във вашия вътрешен страх. Не сте герои. Казваш: „Това ще направя, онова ще направя“, но като дойде моментът да направите нещо, страхът изпъква на пръв план и вие избягвате. За да не се изложите пред другите, казвате, че ви се явява някаква неотложна работа.
Освен че не сте герои да изпълните обещанието си, но си служите още и с лъжа.
То е все едно страхливият войник да се оправдава, че няма пушка. Той все търси пушка и не може да намери.
към беседата >>
То е все едно страхливият войник да се оправдава, че няма пушка.
Вината не е в условията, а във вашия вътрешен страх. Не сте герои. Казваш: „Това ще направя, онова ще направя“, но като дойде моментът да направите нещо, страхът изпъква на пръв план и вие избягвате. За да не се изложите пред другите, казвате, че ви се явява някаква неотложна работа. Освен че не сте герои да изпълните обещанието си, но си служите още и с лъжа.
То е все едно страхливият войник да се оправдава, че няма пушка.
Той все търси пушка и не може да намери.
към беседата >>
Той все търси пушка и не може да намери.
Не сте герои. Казваш: „Това ще направя, онова ще направя“, но като дойде моментът да направите нещо, страхът изпъква на пръв план и вие избягвате. За да не се изложите пред другите, казвате, че ви се явява някаква неотложна работа. Освен че не сте герои да изпълните обещанието си, но си служите още и с лъжа. То е все едно страхливият войник да се оправдава, че няма пушка.
Той все търси пушка и не може да намери.
към беседата >>
Следователно, като изучаваш живота, спри вниманието си на положителните му страни.
Следователно, като изучаваш живота, спри вниманието си на положителните му страни.
Отрицателното в живота е нещо вметнато. Например, не е определено на хората да умират, но умират; не е определено да стават сиромаси, но стават такива. Не е определено да бъдат невежи, но изпадат в невежество. Знанието някога може да се придобие в една минута, а някога и за 100 години не може да го получиш. – Възможно ли е това?
към беседата >>
Отрицателното в живота е нещо вметнато.
Следователно, като изучаваш живота, спри вниманието си на положителните му страни.
Отрицателното в живота е нещо вметнато.
Например, не е определено на хората да умират, но умират; не е определено да стават сиромаси, но стават такива. Не е определено да бъдат невежи, но изпадат в невежество. Знанието някога може да се придобие в една минута, а някога и за 100 години не може да го получиш. – Възможно ли е това? – Възможно е.
към беседата >>
Например, не е определено на хората да умират, но умират; не е определено да стават сиромаси, но стават такива.
Следователно, като изучаваш живота, спри вниманието си на положителните му страни. Отрицателното в живота е нещо вметнато.
Например, не е определено на хората да умират, но умират; не е определено да стават сиромаси, но стават такива.
Не е определено да бъдат невежи, но изпадат в невежество. Знанието някога може да се придобие в една минута, а някога и за 100 години не може да го получиш. – Възможно ли е това? – Възможно е. Виждаш пред себе си една завеса.
към беседата >>
Не е определено да бъдат невежи, но изпадат в невежество.
Следователно, като изучаваш живота, спри вниманието си на положителните му страни. Отрицателното в живота е нещо вметнато. Например, не е определено на хората да умират, но умират; не е определено да стават сиромаси, но стават такива.
Не е определено да бъдат невежи, но изпадат в невежество.
Знанието някога може да се придобие в една минута, а някога и за 100 години не може да го получиш. – Възможно ли е това? – Възможно е. Виждаш пред себе си една завеса. Дръпваш завесата и пред тебе се открива онова, което не си знаял.
към беседата >>
Знанието някога може да се придобие в една минута, а някога и за 100 години не може да го получиш.
Следователно, като изучаваш живота, спри вниманието си на положителните му страни. Отрицателното в живота е нещо вметнато. Например, не е определено на хората да умират, но умират; не е определено да стават сиромаси, но стават такива. Не е определено да бъдат невежи, но изпадат в невежество.
Знанието някога може да се придобие в една минута, а някога и за 100 години не може да го получиш.
– Възможно ли е това? – Възможно е. Виждаш пред себе си една завеса. Дръпваш завесата и пред тебе се открива онова, което не си знаял. Колко време е нужно да дръпнеш една завеса?
към беседата >>
– Възможно ли е това?
Следователно, като изучаваш живота, спри вниманието си на положителните му страни. Отрицателното в живота е нещо вметнато. Например, не е определено на хората да умират, но умират; не е определено да стават сиромаси, но стават такива. Не е определено да бъдат невежи, но изпадат в невежество. Знанието някога може да се придобие в една минута, а някога и за 100 години не може да го получиш.
– Възможно ли е това?
– Възможно е. Виждаш пред себе си една завеса. Дръпваш завесата и пред тебе се открива онова, което не си знаял. Колко време е нужно да дръпнеш една завеса? Защо е нужно знание на човека?
към беседата >>
– Възможно е.
Отрицателното в живота е нещо вметнато. Например, не е определено на хората да умират, но умират; не е определено да стават сиромаси, но стават такива. Не е определено да бъдат невежи, но изпадат в невежество. Знанието някога може да се придобие в една минута, а някога и за 100 години не може да го получиш. – Възможно ли е това?
– Възможно е.
Виждаш пред себе си една завеса. Дръпваш завесата и пред тебе се открива онова, което не си знаял. Колко време е нужно да дръпнеш една завеса? Защо е нужно знание на човека? – За да разреши и най-трудните си задачи.
към беседата >>
Виждаш пред себе си една завеса.
Например, не е определено на хората да умират, но умират; не е определено да стават сиромаси, но стават такива. Не е определено да бъдат невежи, но изпадат в невежество. Знанието някога може да се придобие в една минута, а някога и за 100 години не може да го получиш. – Възможно ли е това? – Възможно е.
Виждаш пред себе си една завеса.
Дръпваш завесата и пред тебе се открива онова, което не си знаял. Колко време е нужно да дръпнеш една завеса? Защо е нужно знание на човека? – За да разреши и най-трудните си задачи. Например, срещаш един богат човек, от когото зависи твоята съдба.
към беседата >>
Дръпваш завесата и пред тебе се открива онова, което не си знаял.
Не е определено да бъдат невежи, но изпадат в невежество. Знанието някога може да се придобие в една минута, а някога и за 100 години не може да го получиш. – Възможно ли е това? – Възможно е. Виждаш пред себе си една завеса.
Дръпваш завесата и пред тебе се открива онова, което не си знаял.
Колко време е нужно да дръпнеш една завеса? Защо е нужно знание на човека? – За да разреши и най-трудните си задачи. Например, срещаш един богат човек, от когото зависи твоята съдба. Искаш да го спреш, да му кажеш нещо, но той не те поглежда.
към беседата >>
Има изключения вътре в природата.
(втори вариант)
По някой път вие искате да знаете колко дълго време вие ще живеете. Някой брат може да ви каже, като ви гледа ръката: „Къса е тази линия на живота.“ Но невсякога линиите определят живота.
Има изключения вътре в природата.
Верно е това за дългите и късите линии. Известни факти са верни. Човек по своя собствена воля не умира. Никой сам не иска да умре. Него го заставят да умре.
към втори вариант >>
Човек като се секне, действа благотворно върху симпатичната нервна система.
(втори вариант)
Някой път се обезсърчиш. Погледни тогава долните разширени части на носа - това е капитал, заровено богатство, което имаш. Някой път си се обезсърчил, побутни го до върха на носа, и ще ти мине. Секне- нето е за тази цел. Хората, ако не се секнат, те щяха да измрат досега.
Човек като се секне, действа благотворно върху симпатичната нервна система.
Защо хората си барат носа постоянно. То не е нещо произволно.
към втори вариант >>
Верно е това за дългите и късите линии.
(втори вариант)
По някой път вие искате да знаете колко дълго време вие ще живеете. Някой брат може да ви каже, като ви гледа ръката: „Къса е тази линия на живота.“ Но невсякога линиите определят живота. Има изключения вътре в природата.
Верно е това за дългите и късите линии.
Известни факти са верни. Човек по своя собствена воля не умира. Никой сам не иска да умре. Него го заставят да умре. Тебе те пращат на бойното поле, ти си здрав, линията ти на живота показва, че ще живееш до 80 години.
към втори вариант >>
Защо хората си барат носа постоянно.
(втори вариант)
Погледни тогава долните разширени части на носа - това е капитал, заровено богатство, което имаш. Някой път си се обезсърчил, побутни го до върха на носа, и ще ти мине. Секне- нето е за тази цел. Хората, ако не се секнат, те щяха да измрат досега. Човек като се секне, действа благотворно върху симпатичната нервна система.
Защо хората си барат носа постоянно.
То не е нещо произволно.
към втори вариант >>
Известни факти са верни.
(втори вариант)
По някой път вие искате да знаете колко дълго време вие ще живеете. Някой брат може да ви каже, като ви гледа ръката: „Къса е тази линия на живота.“ Но невсякога линиите определят живота. Има изключения вътре в природата. Верно е това за дългите и късите линии.
Известни факти са верни.
Човек по своя собствена воля не умира. Никой сам не иска да умре. Него го заставят да умре. Тебе те пращат на бойното поле, ти си здрав, линията ти на живота показва, че ще живееш до 80 години. Пращат те на бойното поле, и умираш на 33 години.
към втори вариант >>
То не е нещо произволно.
(втори вариант)
Някой път си се обезсърчил, побутни го до върха на носа, и ще ти мине. Секне- нето е за тази цел. Хората, ако не се секнат, те щяха да измрат досега. Човек като се секне, действа благотворно върху симпатичната нервна система. Защо хората си барат носа постоянно.
То не е нещо произволно.
към втори вариант >>
Човек по своя собствена воля не умира.
(втори вариант)
По някой път вие искате да знаете колко дълго време вие ще живеете. Някой брат може да ви каже, като ви гледа ръката: „Къса е тази линия на живота.“ Но невсякога линиите определят живота. Има изключения вътре в природата. Верно е това за дългите и късите линии. Известни факти са верни.
Човек по своя собствена воля не умира.
Никой сам не иска да умре. Него го заставят да умре. Тебе те пращат на бойното поле, ти си здрав, линията ти на живота показва, че ще живееш до 80 години. Пращат те на бойното поле, и умираш на 33 години. Умираш по-рано, отколкото е определено.
към втори вариант >>
Аз ви разкрих неща, за които трябва да платите.
(втори вариант)
Аз ви разкрих неща, за които трябва да платите.
Какво ще платите? Не секнете носа си много силно. Научете се да секнете хубаво. Вие с коя ръка се секнете? (С дясната.) Как започвате?
към втори вариант >>
Никой сам не иска да умре.
(втори вариант)
Някой брат може да ви каже, като ви гледа ръката: „Къса е тази линия на живота.“ Но невсякога линиите определят живота. Има изключения вътре в природата. Верно е това за дългите и късите линии. Известни факти са верни. Човек по своя собствена воля не умира.
Никой сам не иска да умре.
Него го заставят да умре. Тебе те пращат на бойното поле, ти си здрав, линията ти на живота показва, че ще живееш до 80 години. Пращат те на бойното поле, и умираш на 33 години. Умираш по-рано, отколкото е определено.
към втори вариант >>
Какво ще платите?
(втори вариант)
Аз ви разкрих неща, за които трябва да платите.
Какво ще платите?
Не секнете носа си много силно. Научете се да секнете хубаво. Вие с коя ръка се секнете? (С дясната.) Как започвате? На вас ви се вижда много смешно това, но то е много интересно, много важно.
към втори вариант >>
Него го заставят да умре.
(втори вариант)
Има изключения вътре в природата. Верно е това за дългите и късите линии. Известни факти са верни. Човек по своя собствена воля не умира. Никой сам не иска да умре.
Него го заставят да умре.
Тебе те пращат на бойното поле, ти си здрав, линията ти на живота показва, че ще живееш до 80 години. Пращат те на бойното поле, и умираш на 33 години. Умираш по-рано, отколкото е определено.
към втори вариант >>
Не секнете носа си много силно.
(втори вариант)
Аз ви разкрих неща, за които трябва да платите. Какво ще платите?
Не секнете носа си много силно.
Научете се да секнете хубаво. Вие с коя ръка се секнете? (С дясната.) Как започвате? На вас ви се вижда много смешно това, но то е много интересно, много важно. Казва се, че Бог вдъхнал живот чрез ноздрите, а не чрез устата.
към втори вариант >>
Тебе те пращат на бойното поле, ти си здрав, линията ти на живота показва, че ще живееш до 80 години.
(втори вариант)
Верно е това за дългите и късите линии. Известни факти са верни. Човек по своя собствена воля не умира. Никой сам не иска да умре. Него го заставят да умре.
Тебе те пращат на бойното поле, ти си здрав, линията ти на живота показва, че ще живееш до 80 години.
Пращат те на бойното поле, и умираш на 33 години. Умираш по-рано, отколкото е определено.
към втори вариант >>
Научете се да секнете хубаво.
(втори вариант)
Аз ви разкрих неща, за които трябва да платите. Какво ще платите? Не секнете носа си много силно.
Научете се да секнете хубаво.
Вие с коя ръка се секнете? (С дясната.) Как започвате? На вас ви се вижда много смешно това, но то е много интересно, много важно. Казва се, че Бог вдъхнал живот чрез ноздрите, а не чрез устата. Трябва да знаете как да вкарате въздуха през носа си, за да живеете по-дълго време.
към втори вариант >>
Пращат те на бойното поле, и умираш на 33 години.
(втори вариант)
Известни факти са верни. Човек по своя собствена воля не умира. Никой сам не иска да умре. Него го заставят да умре. Тебе те пращат на бойното поле, ти си здрав, линията ти на живота показва, че ще живееш до 80 години.
Пращат те на бойното поле, и умираш на 33 години.
Умираш по-рано, отколкото е определено.
към втори вариант >>
Вие с коя ръка се секнете?
(втори вариант)
Аз ви разкрих неща, за които трябва да платите. Какво ще платите? Не секнете носа си много силно. Научете се да секнете хубаво.
Вие с коя ръка се секнете?
(С дясната.) Как започвате? На вас ви се вижда много смешно това, но то е много интересно, много важно. Казва се, че Бог вдъхнал живот чрез ноздрите, а не чрез устата. Трябва да знаете как да вкарате въздуха през носа си, за да живеете по-дълго време. Индусите имат един начин за отделянето на праната от въздуха и за нейното приемане.
към втори вариант >>
Умираш по-рано, отколкото е определено.
(втори вариант)
Човек по своя собствена воля не умира. Никой сам не иска да умре. Него го заставят да умре. Тебе те пращат на бойното поле, ти си здрав, линията ти на живота показва, че ще живееш до 80 години. Пращат те на бойното поле, и умираш на 33 години.
Умираш по-рано, отколкото е определено.
към втори вариант >>
(С дясната.) Как започвате?
(втори вариант)
Аз ви разкрих неща, за които трябва да платите. Какво ще платите? Не секнете носа си много силно. Научете се да секнете хубаво. Вие с коя ръка се секнете?
(С дясната.) Как започвате?
На вас ви се вижда много смешно това, но то е много интересно, много важно. Казва се, че Бог вдъхнал живот чрез ноздрите, а не чрез устата. Трябва да знаете как да вкарате въздуха през носа си, за да живеете по-дълго време. Индусите имат един начин за отделянето на праната от въздуха и за нейното приемане. Ти може да дишаш, без да изваждаш праната, която е необходима за дробовете, а пък тази прана е необходима.
към втори вариант >>
Може да има едно чувство, знак, който показва, че се случва някой път нещо непредвидено.
(втори вариант)
Може да има едно чувство, знак, който показва, че се случва някой път нещо непредвидено.
А пък някой път има хора, те са изключения. Той може да мине през цялата артилерия, гранати се пукат, и нищо не го засяга. Другите биват убити, всички други умират, но него не хваща куршум.
към втори вариант >>
На вас ви се вижда много смешно това, но то е много интересно, много важно.
(втори вариант)
Какво ще платите? Не секнете носа си много силно. Научете се да секнете хубаво. Вие с коя ръка се секнете? (С дясната.) Как започвате?
На вас ви се вижда много смешно това, но то е много интересно, много важно.
Казва се, че Бог вдъхнал живот чрез ноздрите, а не чрез устата. Трябва да знаете как да вкарате въздуха през носа си, за да живеете по-дълго време. Индусите имат един начин за отделянето на праната от въздуха и за нейното приемане. Ти може да дишаш, без да изваждаш праната, която е необходима за дробовете, а пък тази прана е необходима. Вие се занимавате с работи, които не са важни.
към втори вариант >>
А пък някой път има хора, те са изключения.
(втори вариант)
Може да има едно чувство, знак, който показва, че се случва някой път нещо непредвидено.
А пък някой път има хора, те са изключения.
Той може да мине през цялата артилерия, гранати се пукат, и нищо не го засяга. Другите биват убити, всички други умират, но него не хваща куршум.
към втори вариант >>
Казва се, че Бог вдъхнал живот чрез ноздрите, а не чрез устата.
(втори вариант)
Не секнете носа си много силно. Научете се да секнете хубаво. Вие с коя ръка се секнете? (С дясната.) Как започвате? На вас ви се вижда много смешно това, но то е много интересно, много важно.
Казва се, че Бог вдъхнал живот чрез ноздрите, а не чрез устата.
Трябва да знаете как да вкарате въздуха през носа си, за да живеете по-дълго време. Индусите имат един начин за отделянето на праната от въздуха и за нейното приемане. Ти може да дишаш, без да изваждаш праната, която е необходима за дробовете, а пък тази прана е необходима. Вие се занимавате с работи, които не са важни. Как вкарвате въздух през носа си?
към втори вариант >>
Той може да мине през цялата артилерия, гранати се пукат, и нищо не го засяга.
(втори вариант)
Може да има едно чувство, знак, който показва, че се случва някой път нещо непредвидено. А пък някой път има хора, те са изключения.
Той може да мине през цялата артилерия, гранати се пукат, и нищо не го засяга.
Другите биват убити, всички други умират, но него не хваща куршум.
към втори вариант >>
Трябва да знаете как да вкарате въздуха през носа си, за да живеете по-дълго време.
(втори вариант)
Научете се да секнете хубаво. Вие с коя ръка се секнете? (С дясната.) Как започвате? На вас ви се вижда много смешно това, но то е много интересно, много важно. Казва се, че Бог вдъхнал живот чрез ноздрите, а не чрез устата.
Трябва да знаете как да вкарате въздуха през носа си, за да живеете по-дълго време.
Индусите имат един начин за отделянето на праната от въздуха и за нейното приемане. Ти може да дишаш, без да изваждаш праната, която е необходима за дробовете, а пък тази прана е необходима. Вие се занимавате с работи, които не са важни. Как вкарвате въздух през носа си? Ако тази енергия влезе в ума ти на място, дето трябва, тогава много работи ще станат много ясни за вас.
към втори вариант >>
Другите биват убити, всички други умират, но него не хваща куршум.
(втори вариант)
Може да има едно чувство, знак, който показва, че се случва някой път нещо непредвидено. А пък някой път има хора, те са изключения. Той може да мине през цялата артилерия, гранати се пукат, и нищо не го засяга.
Другите биват убити, всички други умират, но него не хваща куршум.
към втори вариант >>
Индусите имат един начин за отделянето на праната от въздуха и за нейното приемане.
(втори вариант)
Вие с коя ръка се секнете? (С дясната.) Как започвате? На вас ви се вижда много смешно това, но то е много интересно, много важно. Казва се, че Бог вдъхнал живот чрез ноздрите, а не чрез устата. Трябва да знаете как да вкарате въздуха през носа си, за да живеете по-дълго време.
Индусите имат един начин за отделянето на праната от въздуха и за нейното приемане.
Ти може да дишаш, без да изваждаш праната, която е необходима за дробовете, а пък тази прана е необходима. Вие се занимавате с работи, които не са важни. Как вкарвате въздух през носа си? Ако тази енергия влезе в ума ти на място, дето трябва, тогава много работи ще станат много ясни за вас.
към втори вариант >>
Питам, ако човек умре преждевременно, коя е причината?
(втори вариант)
Питам, ако човек умре преждевременно, коя е причината?
В природата съществува една икономия. Обезсърчението и то не е лошо. От гледището на научната икономия обезсърчението е икономия. Всеки един човек, който се радва, той гуляе много и трябва да го стегнат малко, за да харчи по-малко. Например, когато той е насърчен, яде много, облича се В най- хубави дрехи.
към втори вариант >>
Ти може да дишаш, без да изваждаш праната, която е необходима за дробовете, а пък тази прана е необходима.
(втори вариант)
(С дясната.) Как започвате? На вас ви се вижда много смешно това, но то е много интересно, много важно. Казва се, че Бог вдъхнал живот чрез ноздрите, а не чрез устата. Трябва да знаете как да вкарате въздуха през носа си, за да живеете по-дълго време. Индусите имат един начин за отделянето на праната от въздуха и за нейното приемане.
Ти може да дишаш, без да изваждаш праната, която е необходима за дробовете, а пък тази прана е необходима.
Вие се занимавате с работи, които не са важни. Как вкарвате въздух през носа си? Ако тази енергия влезе в ума ти на място, дето трябва, тогава много работи ще станат много ясни за вас.
към втори вариант >>
В природата съществува една икономия.
(втори вариант)
Питам, ако човек умре преждевременно, коя е причината?
В природата съществува една икономия.
Обезсърчението и то не е лошо. От гледището на научната икономия обезсърчението е икономия. Всеки един човек, който се радва, той гуляе много и трябва да го стегнат малко, за да харчи по-малко. Например, когато той е насърчен, яде много, облича се В най- хубави дрехи. А пък като се обезсърчи, яде малко и ходи със скъсани обуща.
към втори вариант >>
Вие се занимавате с работи, които не са важни.
(втори вариант)
На вас ви се вижда много смешно това, но то е много интересно, много важно. Казва се, че Бог вдъхнал живот чрез ноздрите, а не чрез устата. Трябва да знаете как да вкарате въздуха през носа си, за да живеете по-дълго време. Индусите имат един начин за отделянето на праната от въздуха и за нейното приемане. Ти може да дишаш, без да изваждаш праната, която е необходима за дробовете, а пък тази прана е необходима.
Вие се занимавате с работи, които не са важни.
Как вкарвате въздух през носа си? Ако тази енергия влезе в ума ти на място, дето трябва, тогава много работи ще станат много ясни за вас.
към втори вариант >>
Обезсърчението и то не е лошо.
(втори вариант)
Питам, ако човек умре преждевременно, коя е причината? В природата съществува една икономия.
Обезсърчението и то не е лошо.
От гледището на научната икономия обезсърчението е икономия. Всеки един човек, който се радва, той гуляе много и трябва да го стегнат малко, за да харчи по-малко. Например, когато той е насърчен, яде много, облича се В най- хубави дрехи. А пък като се обезсърчи, яде малко и ходи със скъсани обуща. А пък вие казвате: „Не е хубав песимизмът.“ Това е икономия.
към втори вариант >>
Как вкарвате въздух през носа си?
(втори вариант)
Казва се, че Бог вдъхнал живот чрез ноздрите, а не чрез устата. Трябва да знаете как да вкарате въздуха през носа си, за да живеете по-дълго време. Индусите имат един начин за отделянето на праната от въздуха и за нейното приемане. Ти може да дишаш, без да изваждаш праната, която е необходима за дробовете, а пък тази прана е необходима. Вие се занимавате с работи, които не са важни.
Как вкарвате въздух през носа си?
Ако тази енергия влезе в ума ти на място, дето трябва, тогава много работи ще станат много ясни за вас.
към втори вариант >>
От гледището на научната икономия обезсърчението е икономия.
(втори вариант)
Питам, ако човек умре преждевременно, коя е причината? В природата съществува една икономия. Обезсърчението и то не е лошо.
От гледището на научната икономия обезсърчението е икономия.
Всеки един човек, който се радва, той гуляе много и трябва да го стегнат малко, за да харчи по-малко. Например, когато той е насърчен, яде много, облича се В най- хубави дрехи. А пък като се обезсърчи, яде малко и ходи със скъсани обуща. А пък вие казвате: „Не е хубав песимизмът.“ Това е икономия. Страданията, скърбите са икономия.
към втори вариант >>
Ако тази енергия влезе в ума ти на място, дето трябва, тогава много работи ще станат много ясни за вас.
(втори вариант)
Трябва да знаете как да вкарате въздуха през носа си, за да живеете по-дълго време. Индусите имат един начин за отделянето на праната от въздуха и за нейното приемане. Ти може да дишаш, без да изваждаш праната, която е необходима за дробовете, а пък тази прана е необходима. Вие се занимавате с работи, които не са важни. Как вкарвате въздух през носа си?
Ако тази енергия влезе в ума ти на място, дето трябва, тогава много работи ще станат много ясни за вас.
към втори вариант >>
Всеки един човек, който се радва, той гуляе много и трябва да го стегнат малко, за да харчи по-малко.
(втори вариант)
Питам, ако човек умре преждевременно, коя е причината? В природата съществува една икономия. Обезсърчението и то не е лошо. От гледището на научната икономия обезсърчението е икономия.
Всеки един човек, който се радва, той гуляе много и трябва да го стегнат малко, за да харчи по-малко.
Например, когато той е насърчен, яде много, облича се В най- хубави дрехи. А пък като се обезсърчи, яде малко и ходи със скъсани обуща. А пък вие казвате: „Не е хубав песимизмът.“ Това е икономия. Страданията, скърбите са икономия. И когато природата иска да икономисва, тя съкращава бюджета.
към втори вариант >>
В обходата ти трябва да знаеш какво трябва да дадеш от себе си всекиму и това, което даваш, всеки да е доволен от него.
(втори вариант)
В обходата ти трябва да знаеш какво трябва да дадеш от себе си всекиму и това, което даваш, всеки да е доволен от него.
Срещнеш някои човек - той да се радва, че си го срещнал. Необходима е сега една нова философия. Ако вие сега постарому вървите, както вървят хората в света, този процес е чисто механически. В ума ви има идея, че човек трябва да бъде умен, силен, трябва да има къща, храна достатъчно. Това са все завършени процеси.
към втори вариант >>
Например, когато той е насърчен, яде много, облича се В най- хубави дрехи.
(втори вариант)
Питам, ако човек умре преждевременно, коя е причината? В природата съществува една икономия. Обезсърчението и то не е лошо. От гледището на научната икономия обезсърчението е икономия. Всеки един човек, който се радва, той гуляе много и трябва да го стегнат малко, за да харчи по-малко.
Например, когато той е насърчен, яде много, облича се В най- хубави дрехи.
А пък като се обезсърчи, яде малко и ходи със скъсани обуща. А пък вие казвате: „Не е хубав песимизмът.“ Това е икономия. Страданията, скърбите са икономия. И когато природата иска да икономисва, тя съкращава бюджета. Това е съкращение в бюджета.
към втори вариант >>
Срещнеш някои човек - той да се радва, че си го срещнал.
(втори вариант)
В обходата ти трябва да знаеш какво трябва да дадеш от себе си всекиму и това, което даваш, всеки да е доволен от него.
Срещнеш някои човек - той да се радва, че си го срещнал.
Необходима е сега една нова философия. Ако вие сега постарому вървите, както вървят хората в света, този процес е чисто механически. В ума ви има идея, че човек трябва да бъде умен, силен, трябва да има къща, храна достатъчно. Това са все завършени процеси. Вие казвате: „Нямам тези работи.“
към втори вариант >>
А пък като се обезсърчи, яде малко и ходи със скъсани обуща.
(втори вариант)
В природата съществува една икономия. Обезсърчението и то не е лошо. От гледището на научната икономия обезсърчението е икономия. Всеки един човек, който се радва, той гуляе много и трябва да го стегнат малко, за да харчи по-малко. Например, когато той е насърчен, яде много, облича се В най- хубави дрехи.
А пък като се обезсърчи, яде малко и ходи със скъсани обуща.
А пък вие казвате: „Не е хубав песимизмът.“ Това е икономия. Страданията, скърбите са икономия. И когато природата иска да икономисва, тя съкращава бюджета. Това е съкращение в бюджета. Това го наричам нещастие, че животът няма смисъл.
към втори вариант >>
Необходима е сега една нова философия.
(втори вариант)
В обходата ти трябва да знаеш какво трябва да дадеш от себе си всекиму и това, което даваш, всеки да е доволен от него. Срещнеш някои човек - той да се радва, че си го срещнал.
Необходима е сега една нова философия.
Ако вие сега постарому вървите, както вървят хората в света, този процес е чисто механически. В ума ви има идея, че човек трябва да бъде умен, силен, трябва да има къща, храна достатъчно. Това са все завършени процеси. Вие казвате: „Нямам тези работи.“
към втори вариант >>
А пък вие казвате: „Не е хубав песимизмът.“ Това е икономия.
(втори вариант)
Обезсърчението и то не е лошо. От гледището на научната икономия обезсърчението е икономия. Всеки един човек, който се радва, той гуляе много и трябва да го стегнат малко, за да харчи по-малко. Например, когато той е насърчен, яде много, облича се В най- хубави дрехи. А пък като се обезсърчи, яде малко и ходи със скъсани обуща.
А пък вие казвате: „Не е хубав песимизмът.“ Това е икономия.
Страданията, скърбите са икономия. И когато природата иска да икономисва, тя съкращава бюджета. Това е съкращение в бюджета. Това го наричам нещастие, че животът няма смисъл. Не, животът има смисъл.
към втори вариант >>
Ако вие сега постарому вървите, както вървят хората в света, този процес е чисто механически.
(втори вариант)
В обходата ти трябва да знаеш какво трябва да дадеш от себе си всекиму и това, което даваш, всеки да е доволен от него. Срещнеш някои човек - той да се радва, че си го срещнал. Необходима е сега една нова философия.
Ако вие сега постарому вървите, както вървят хората в света, този процес е чисто механически.
В ума ви има идея, че човек трябва да бъде умен, силен, трябва да има къща, храна достатъчно. Това са все завършени процеси. Вие казвате: „Нямам тези работи.“
към втори вариант >>
Страданията, скърбите са икономия.
(втори вариант)
От гледището на научната икономия обезсърчението е икономия. Всеки един човек, който се радва, той гуляе много и трябва да го стегнат малко, за да харчи по-малко. Например, когато той е насърчен, яде много, облича се В най- хубави дрехи. А пък като се обезсърчи, яде малко и ходи със скъсани обуща. А пък вие казвате: „Не е хубав песимизмът.“ Това е икономия.
Страданията, скърбите са икономия.
И когато природата иска да икономисва, тя съкращава бюджета. Това е съкращение в бюджета. Това го наричам нещастие, че животът няма смисъл. Не, животът има смисъл. Че не може да ядеш много, това е икономия.
към втори вариант >>
В ума ви има идея, че човек трябва да бъде умен, силен, трябва да има къща, храна достатъчно.
(втори вариант)
В обходата ти трябва да знаеш какво трябва да дадеш от себе си всекиму и това, което даваш, всеки да е доволен от него. Срещнеш някои човек - той да се радва, че си го срещнал. Необходима е сега една нова философия. Ако вие сега постарому вървите, както вървят хората в света, този процес е чисто механически.
В ума ви има идея, че човек трябва да бъде умен, силен, трябва да има къща, храна достатъчно.
Това са все завършени процеси. Вие казвате: „Нямам тези работи.“
към втори вариант >>
И когато природата иска да икономисва, тя съкращава бюджета.
(втори вариант)
Всеки един човек, който се радва, той гуляе много и трябва да го стегнат малко, за да харчи по-малко. Например, когато той е насърчен, яде много, облича се В най- хубави дрехи. А пък като се обезсърчи, яде малко и ходи със скъсани обуща. А пък вие казвате: „Не е хубав песимизмът.“ Това е икономия. Страданията, скърбите са икономия.
И когато природата иска да икономисва, тя съкращава бюджета.
Това е съкращение в бюджета. Това го наричам нещастие, че животът няма смисъл. Не, животът има смисъл. Че не може да ядеш много, това е икономия.
към втори вариант >>
Това са все завършени процеси.
(втори вариант)
В обходата ти трябва да знаеш какво трябва да дадеш от себе си всекиму и това, което даваш, всеки да е доволен от него. Срещнеш някои човек - той да се радва, че си го срещнал. Необходима е сега една нова философия. Ако вие сега постарому вървите, както вървят хората в света, този процес е чисто механически. В ума ви има идея, че човек трябва да бъде умен, силен, трябва да има къща, храна достатъчно.
Това са все завършени процеси.
Вие казвате: „Нямам тези работи.“
към втори вариант >>
Това е съкращение в бюджета.
(втори вариант)
Например, когато той е насърчен, яде много, облича се В най- хубави дрехи. А пък като се обезсърчи, яде малко и ходи със скъсани обуща. А пък вие казвате: „Не е хубав песимизмът.“ Това е икономия. Страданията, скърбите са икономия. И когато природата иска да икономисва, тя съкращава бюджета.
Това е съкращение в бюджета.
Това го наричам нещастие, че животът няма смисъл. Не, животът има смисъл. Че не може да ядеш много, това е икономия.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Нямам тези работи.“
(втори вариант)
Срещнеш някои човек - той да се радва, че си го срещнал. Необходима е сега една нова философия. Ако вие сега постарому вървите, както вървят хората в света, този процес е чисто механически. В ума ви има идея, че човек трябва да бъде умен, силен, трябва да има къща, храна достатъчно. Това са все завършени процеси.
Вие казвате: „Нямам тези работи.“
към втори вариант >>
Това го наричам нещастие, че животът няма смисъл.
(втори вариант)
А пък като се обезсърчи, яде малко и ходи със скъсани обуща. А пък вие казвате: „Не е хубав песимизмът.“ Това е икономия. Страданията, скърбите са икономия. И когато природата иска да икономисва, тя съкращава бюджета. Това е съкращение в бюджета.
Това го наричам нещастие, че животът няма смисъл.
Не, животът има смисъл. Че не може да ядеш много, това е икономия.
към втори вариант >>
Как ще може да живее?
(втори вариант)
Как ще може да живее?
Така не се говори. Хиляди и милиони същества са работили, за да създадат тази плодородна почва. Нямаше първоначално, но хиляди и милиони същества са работили да я приготвят. Ако ние влезем във връзка с тях, ще подобрим живота си. Ние казваме - тези растения, животни са били глупави.
към втори вариант >>
Не, животът има смисъл.
(втори вариант)
А пък вие казвате: „Не е хубав песимизмът.“ Това е икономия. Страданията, скърбите са икономия. И когато природата иска да икономисва, тя съкращава бюджета. Това е съкращение в бюджета. Това го наричам нещастие, че животът няма смисъл.
Не, животът има смисъл.
Че не може да ядеш много, това е икономия.
към втори вариант >>
Така не се говори.
(втори вариант)
Как ще може да живее?
Така не се говори.
Хиляди и милиони същества са работили, за да създадат тази плодородна почва. Нямаше първоначално, но хиляди и милиони същества са работили да я приготвят. Ако ние влезем във връзка с тях, ще подобрим живота си. Ние казваме - тези растения, животни са били глупави. Тези изгнили растения нямат значения.
към втори вариант >>
Че не може да ядеш много, това е икономия.
(втори вариант)
Страданията, скърбите са икономия. И когато природата иска да икономисва, тя съкращава бюджета. Това е съкращение в бюджета. Това го наричам нещастие, че животът няма смисъл. Не, животът има смисъл.
Че не може да ядеш много, това е икономия.
към втори вариант >>
Хиляди и милиони същества са работили, за да създадат тази плодородна почва.
(втори вариант)
Как ще може да живее? Така не се говори.
Хиляди и милиони същества са работили, за да създадат тази плодородна почва.
Нямаше първоначално, но хиляди и милиони същества са работили да я приготвят. Ако ние влезем във връзка с тях, ще подобрим живота си. Ние казваме - тези растения, животни са били глупави. Тези изгнили растения нямат значения.
към втори вариант >>
За някого казваш, че е много даровит.
(втори вариант)
За някого казваш, че е много даровит.
Каква даровитост е това? Написал е сто тома книги. От каква полза са тези книги? Вземете романите на Толстой, на Виктор Юго и на другите. Ако прочетете всичките романи, какво ще научите?
към втори вариант >>
Нямаше първоначално, но хиляди и милиони същества са работили да я приготвят.
(втори вариант)
Как ще може да живее? Така не се говори. Хиляди и милиони същества са работили, за да създадат тази плодородна почва.
Нямаше първоначално, но хиляди и милиони същества са работили да я приготвят.
Ако ние влезем във връзка с тях, ще подобрим живота си. Ние казваме - тези растения, животни са били глупави. Тези изгнили растения нямат значения.
към втори вариант >>
Каква даровитост е това?
(втори вариант)
За някого казваш, че е много даровит.
Каква даровитост е това?
Написал е сто тома книги. От каква полза са тези книги? Вземете романите на Толстой, на Виктор Юго и на другите. Ако прочетете всичките романи, какво ще научите? Има един герой и една героиня.
към втори вариант >>
Ако ние влезем във връзка с тях, ще подобрим живота си.
(втори вариант)
Как ще може да живее? Така не се говори. Хиляди и милиони същества са работили, за да създадат тази плодородна почва. Нямаше първоначално, но хиляди и милиони същества са работили да я приготвят.
Ако ние влезем във връзка с тях, ще подобрим живота си.
Ние казваме - тези растения, животни са били глупави. Тези изгнили растения нямат значения.
към втори вариант >>
Написал е сто тома книги.
(втори вариант)
За някого казваш, че е много даровит. Каква даровитост е това?
Написал е сто тома книги.
От каква полза са тези книги? Вземете романите на Толстой, на Виктор Юго и на другите. Ако прочетете всичките романи, какво ще научите? Има един герой и една героиня. Тези двама герои ще живеят или ще умрат, или ще живеят добре, или ще живеят зле.
към втори вариант >>
Ние казваме - тези растения, животни са били глупави.
(втори вариант)
Как ще може да живее? Така не се говори. Хиляди и милиони същества са работили, за да създадат тази плодородна почва. Нямаше първоначално, но хиляди и милиони същества са работили да я приготвят. Ако ние влезем във връзка с тях, ще подобрим живота си.
Ние казваме - тези растения, животни са били глупави.
Тези изгнили растения нямат значения.
към втори вариант >>
От каква полза са тези книги?
(втори вариант)
За някого казваш, че е много даровит. Каква даровитост е това? Написал е сто тома книги.
От каква полза са тези книги?
Вземете романите на Толстой, на Виктор Юго и на другите. Ако прочетете всичките романи, какво ще научите? Има един герой и една героиня. Тези двама герои ще живеят или ще умрат, или ще живеят добре, или ще живеят зле. В романа се говори за окръжаващите наоколо.
към втори вариант >>
Тези изгнили растения нямат значения.
(втори вариант)
Така не се говори. Хиляди и милиони същества са работили, за да създадат тази плодородна почва. Нямаше първоначално, но хиляди и милиони същества са работили да я приготвят. Ако ние влезем във връзка с тях, ще подобрим живота си. Ние казваме - тези растения, животни са били глупави.
Тези изгнили растения нямат значения.
към втори вариант >>
Вземете романите на Толстой, на Виктор Юго и на другите.
(втори вариант)
За някого казваш, че е много даровит. Каква даровитост е това? Написал е сто тома книги. От каква полза са тези книги?
Вземете романите на Толстой, на Виктор Юго и на другите.
Ако прочетете всичките романи, какво ще научите? Има един герой и една героиня. Тези двама герои ще живеят или ще умрат, или ще живеят добре, или ще живеят зле. В романа се говори за окръжаващите наоколо. Какво е искал да каже Толстой, като е написал „Война и мир“?
към втори вариант >>
Мога да се спра върху обходата, да разгледам по какво трябва да се различава човек в обходата.
(втори вариант)
Мога да се спра върху обходата, да разгледам по какво трябва да се различава човек в обходата.
Вие имате знание, което трябва да ги координира. Това знание на ново трябва да се преорганизира някак си. Стомахът може да приеме по-малко храна, но добре сдъвкана, отколкото да се товари с ненужна храна. У всинца ви има много желания, много мисли, но всяка мисъл, всяко желание трябва да се постави на място и да се извади тази сила, която трябва и да се тури на работа.
към втори вариант >>
Ако прочетете всичките романи, какво ще научите?
(втори вариант)
За някого казваш, че е много даровит. Каква даровитост е това? Написал е сто тома книги. От каква полза са тези книги? Вземете романите на Толстой, на Виктор Юго и на другите.
Ако прочетете всичките романи, какво ще научите?
Има един герой и една героиня. Тези двама герои ще живеят или ще умрат, или ще живеят добре, или ще живеят зле. В романа се говори за окръжаващите наоколо. Какво е искал да каже Толстой, като е написал „Война и мир“? Писал е един роман и искал да каже, че войната е нещо несъвместимо, че тя не е хубаво нещо.
към втори вариант >>
Вие имате знание, което трябва да ги координира.
(втори вариант)
Мога да се спра върху обходата, да разгледам по какво трябва да се различава човек в обходата.
Вие имате знание, което трябва да ги координира.
Това знание на ново трябва да се преорганизира някак си. Стомахът може да приеме по-малко храна, но добре сдъвкана, отколкото да се товари с ненужна храна. У всинца ви има много желания, много мисли, но всяка мисъл, всяко желание трябва да се постави на място и да се извади тази сила, която трябва и да се тури на работа.
към втори вариант >>
Има един герой и една героиня.
(втори вариант)
Каква даровитост е това? Написал е сто тома книги. От каква полза са тези книги? Вземете романите на Толстой, на Виктор Юго и на другите. Ако прочетете всичките романи, какво ще научите?
Има един герой и една героиня.
Тези двама герои ще живеят или ще умрат, или ще живеят добре, или ще живеят зле. В романа се говори за окръжаващите наоколо. Какво е искал да каже Толстой, като е написал „Война и мир“? Писал е един роман и искал да каже, че войната е нещо несъвместимо, че тя не е хубаво нещо. Пишат романи, а пък се бият хората.
към втори вариант >>
Това знание на ново трябва да се преорганизира някак си.
(втори вариант)
Мога да се спра върху обходата, да разгледам по какво трябва да се различава човек в обходата. Вие имате знание, което трябва да ги координира.
Това знание на ново трябва да се преорганизира някак си.
Стомахът може да приеме по-малко храна, но добре сдъвкана, отколкото да се товари с ненужна храна. У всинца ви има много желания, много мисли, но всяка мисъл, всяко желание трябва да се постави на място и да се извади тази сила, която трябва и да се тури на работа.
към втори вариант >>
Тези двама герои ще живеят или ще умрат, или ще живеят добре, или ще живеят зле.
(втори вариант)
Написал е сто тома книги. От каква полза са тези книги? Вземете романите на Толстой, на Виктор Юго и на другите. Ако прочетете всичките романи, какво ще научите? Има един герой и една героиня.
Тези двама герои ще живеят или ще умрат, или ще живеят добре, или ще живеят зле.
В романа се говори за окръжаващите наоколо. Какво е искал да каже Толстой, като е написал „Война и мир“? Писал е един роман и искал да каже, че войната е нещо несъвместимо, че тя не е хубаво нещо. Пишат романи, а пък се бият хората. И след романа на Толстоя хората се бият повече.
към втори вариант >>
Стомахът може да приеме по-малко храна, но добре сдъвкана, отколкото да се товари с ненужна храна.
(втори вариант)
Мога да се спра върху обходата, да разгледам по какво трябва да се различава човек в обходата. Вие имате знание, което трябва да ги координира. Това знание на ново трябва да се преорганизира някак си.
Стомахът може да приеме по-малко храна, но добре сдъвкана, отколкото да се товари с ненужна храна.
У всинца ви има много желания, много мисли, но всяка мисъл, всяко желание трябва да се постави на място и да се извади тази сила, която трябва и да се тури на работа.
към втори вариант >>
В романа се говори за окръжаващите наоколо.
(втори вариант)
От каква полза са тези книги? Вземете романите на Толстой, на Виктор Юго и на другите. Ако прочетете всичките романи, какво ще научите? Има един герой и една героиня. Тези двама герои ще живеят или ще умрат, или ще живеят добре, или ще живеят зле.
В романа се говори за окръжаващите наоколо.
Какво е искал да каже Толстой, като е написал „Война и мир“? Писал е един роман и искал да каже, че войната е нещо несъвместимо, че тя не е хубаво нещо. Пишат романи, а пък се бият хората. И след романа на Толстоя хората се бият повече. И Виктор Юго като е написал най-хубавия си роман „Клетниците“, тези клетници намалиха ли се?
към втори вариант >>
У всинца ви има много желания, много мисли, но всяка мисъл, всяко желание трябва да се постави на място и да се извади тази сила, която трябва и да се тури на работа.
(втори вариант)
Мога да се спра върху обходата, да разгледам по какво трябва да се различава човек в обходата. Вие имате знание, което трябва да ги координира. Това знание на ново трябва да се преорганизира някак си. Стомахът може да приеме по-малко храна, но добре сдъвкана, отколкото да се товари с ненужна храна.
У всинца ви има много желания, много мисли, но всяка мисъл, всяко желание трябва да се постави на място и да се извади тази сила, която трябва и да се тури на работа.
към втори вариант >>
Какво е искал да каже Толстой, като е написал „Война и мир“?
(втори вариант)
Вземете романите на Толстой, на Виктор Юго и на другите. Ако прочетете всичките романи, какво ще научите? Има един герой и една героиня. Тези двама герои ще живеят или ще умрат, или ще живеят добре, или ще живеят зле. В романа се говори за окръжаващите наоколо.
Какво е искал да каже Толстой, като е написал „Война и мир“?
Писал е един роман и искал да каже, че войната е нещо несъвместимо, че тя не е хубаво нещо. Пишат романи, а пък се бият хората. И след романа на Толстоя хората се бият повече. И Виктор Юго като е написал най-хубавия си роман „Клетниците“, тези клетници намалиха ли се? Не, даже се увеличиха.
към втори вариант >>
Сега може да работим върху носа си, да моделираме носа.
(втори вариант)
Сега може да работим върху носа си, да моделираме носа.
Това е отлична работа да се моделират ухото, устата, очите също. Всичкото бъдеще на човека зависи от носа, очите, устата и ухото. Изправи ги, и всичкото друго само по себе си е лесно.
към втори вариант >>
Писал е един роман и искал да каже, че войната е нещо несъвместимо, че тя не е хубаво нещо.
(втори вариант)
Ако прочетете всичките романи, какво ще научите? Има един герой и една героиня. Тези двама герои ще живеят или ще умрат, или ще живеят добре, или ще живеят зле. В романа се говори за окръжаващите наоколо. Какво е искал да каже Толстой, като е написал „Война и мир“?
Писал е един роман и искал да каже, че войната е нещо несъвместимо, че тя не е хубаво нещо.
Пишат романи, а пък се бият хората. И след романа на Толстоя хората се бият повече. И Виктор Юго като е написал най-хубавия си роман „Клетниците“, тези клетници намалиха ли се? Не, даже се увеличиха. Тогава защо е писал своя роман Виктор Юго.
към втори вариант >>
Това е отлична работа да се моделират ухото, устата, очите също.
(втори вариант)
Сега може да работим върху носа си, да моделираме носа.
Това е отлична работа да се моделират ухото, устата, очите също.
Всичкото бъдеще на човека зависи от носа, очите, устата и ухото. Изправи ги, и всичкото друго само по себе си е лесно.
към втори вариант >>
Пишат романи, а пък се бият хората.
(втори вариант)
Има един герой и една героиня. Тези двама герои ще живеят или ще умрат, или ще живеят добре, или ще живеят зле. В романа се говори за окръжаващите наоколо. Какво е искал да каже Толстой, като е написал „Война и мир“? Писал е един роман и искал да каже, че войната е нещо несъвместимо, че тя не е хубаво нещо.
Пишат романи, а пък се бият хората.
И след романа на Толстоя хората се бият повече. И Виктор Юго като е написал най-хубавия си роман „Клетниците“, тези клетници намалиха ли се? Не, даже се увеличиха. Тогава защо е писал своя роман Виктор Юго. Той какво е имал предвид?
към втори вариант >>
Всичкото бъдеще на човека зависи от носа, очите, устата и ухото.
(втори вариант)
Сега може да работим върху носа си, да моделираме носа. Това е отлична работа да се моделират ухото, устата, очите също.
Всичкото бъдеще на човека зависи от носа, очите, устата и ухото.
Изправи ги, и всичкото друго само по себе си е лесно.
към втори вариант >>
И след романа на Толстоя хората се бият повече.
(втори вариант)
Тези двама герои ще живеят или ще умрат, или ще живеят добре, или ще живеят зле. В романа се говори за окръжаващите наоколо. Какво е искал да каже Толстой, като е написал „Война и мир“? Писал е един роман и искал да каже, че войната е нещо несъвместимо, че тя не е хубаво нещо. Пишат романи, а пък се бият хората.
И след романа на Толстоя хората се бият повече.
И Виктор Юго като е написал най-хубавия си роман „Клетниците“, тези клетници намалиха ли се? Не, даже се увеличиха. Тогава защо е писал своя роман Виктор Юго. Той какво е имал предвид? Да помогне да има по-малко клетници ли?
към втори вариант >>
Изправи ги, и всичкото друго само по себе си е лесно.
(втори вариант)
Сега може да работим върху носа си, да моделираме носа. Това е отлична работа да се моделират ухото, устата, очите също. Всичкото бъдеще на човека зависи от носа, очите, устата и ухото.
Изправи ги, и всичкото друго само по себе си е лесно.
към втори вариант >>
И Виктор Юго като е написал най-хубавия си роман „Клетниците“, тези клетници намалиха ли се?
(втори вариант)
В романа се говори за окръжаващите наоколо. Какво е искал да каже Толстой, като е написал „Война и мир“? Писал е един роман и искал да каже, че войната е нещо несъвместимо, че тя не е хубаво нещо. Пишат романи, а пък се бият хората. И след романа на Толстоя хората се бият повече.
И Виктор Юго като е написал най-хубавия си роман „Клетниците“, тези клетници намалиха ли се?
Не, даже се увеличиха. Тогава защо е писал своя роман Виктор Юго. Той какво е имал предвид? Да помогне да има по-малко клетници ли? Не. Виктор Юго искаше да каже - тези клетници са един номер вътре в природата.
към втори вариант >>
Ти само премахни малкото препятствие на ръката, и тази ръка сама ще се канализира.
(втори вариант)
Ти само премахни малкото препятствие на ръката, и тази ръка сама ще се канализира.
Такова нещо са тези човешки енергии. Постави ги на прав път, и те ще моделират своя път и няма какво да се трудиш за това. А пък ние сега се трудим, дето не трябва, а дето трябва, не се трудим.
към втори вариант >>
Не, даже се увеличиха.
(втори вариант)
Какво е искал да каже Толстой, като е написал „Война и мир“? Писал е един роман и искал да каже, че войната е нещо несъвместимо, че тя не е хубаво нещо. Пишат романи, а пък се бият хората. И след романа на Толстоя хората се бият повече. И Виктор Юго като е написал най-хубавия си роман „Клетниците“, тези клетници намалиха ли се?
Не, даже се увеличиха.
Тогава защо е писал своя роман Виктор Юго. Той какво е имал предвид? Да помогне да има по-малко клетници ли? Не. Виктор Юго искаше да каже - тези клетници са един номер вътре в природата. Те трябва да се радват, че са клетници.
към втори вариант >>
Такова нещо са тези човешки енергии.
(втори вариант)
Ти само премахни малкото препятствие на ръката, и тази ръка сама ще се канализира.
Такова нещо са тези човешки енергии.
Постави ги на прав път, и те ще моделират своя път и няма какво да се трудиш за това. А пък ние сега се трудим, дето не трябва, а дето трябва, не се трудим.
към втори вариант >>
Тогава защо е писал своя роман Виктор Юго.
(втори вариант)
Писал е един роман и искал да каже, че войната е нещо несъвместимо, че тя не е хубаво нещо. Пишат романи, а пък се бият хората. И след романа на Толстоя хората се бият повече. И Виктор Юго като е написал най-хубавия си роман „Клетниците“, тези клетници намалиха ли се? Не, даже се увеличиха.
Тогава защо е писал своя роман Виктор Юго.
Той какво е имал предвид? Да помогне да има по-малко клетници ли? Не. Виктор Юго искаше да каже - тези клетници са един номер вътре в природата. Те трябва да се радват, че са клетници. След романа „Война и мир“ имаше повече войни, не могат да се сравнят със сегашните.
към втори вариант >>
Постави ги на прав път, и те ще моделират своя път и няма какво да се трудиш за това.
(втори вариант)
Ти само премахни малкото препятствие на ръката, и тази ръка сама ще се канализира. Такова нещо са тези човешки енергии.
Постави ги на прав път, и те ще моделират своя път и няма какво да се трудиш за това.
А пък ние сега се трудим, дето не трябва, а дето трябва, не се трудим.
към втори вариант >>
Той какво е имал предвид?
(втори вариант)
Пишат романи, а пък се бият хората. И след романа на Толстоя хората се бият повече. И Виктор Юго като е написал най-хубавия си роман „Клетниците“, тези клетници намалиха ли се? Не, даже се увеличиха. Тогава защо е писал своя роман Виктор Юго.
Той какво е имал предвид?
Да помогне да има по-малко клетници ли? Не. Виктор Юго искаше да каже - тези клетници са един номер вътре в природата. Те трябва да се радват, че са клетници. След романа „Война и мир“ имаше повече войни, не могат да се сравнят със сегашните. Романът „Война и мир“ разправя за 30 хиляди души, паднали на бойното поле.
към втори вариант >>
А пък ние сега се трудим, дето не трябва, а дето трябва, не се трудим.
(втори вариант)
Ти само премахни малкото препятствие на ръката, и тази ръка сама ще се канализира. Такова нещо са тези човешки енергии. Постави ги на прав път, и те ще моделират своя път и няма какво да се трудиш за това.
А пък ние сега се трудим, дето не трябва, а дето трябва, не се трудим.
към втори вариант >>
Да помогне да има по-малко клетници ли?
(втори вариант)
И след романа на Толстоя хората се бият повече. И Виктор Юго като е написал най-хубавия си роман „Клетниците“, тези клетници намалиха ли се? Не, даже се увеличиха. Тогава защо е писал своя роман Виктор Юго. Той какво е имал предвид?
Да помогне да има по-малко клетници ли?
Не. Виктор Юго искаше да каже - тези клетници са един номер вътре в природата. Те трябва да се радват, че са клетници. След романа „Война и мир“ имаше повече войни, не могат да се сравнят със сегашните. Романът „Война и мир“ разправя за 30 хиляди души, паднали на бойното поле. А пък сега падат не 30 хиляди души, но много повече.
към втори вариант >>
Не. Виктор Юго искаше да каже - тези клетници са един номер вътре в природата.
(втори вариант)
И Виктор Юго като е написал най-хубавия си роман „Клетниците“, тези клетници намалиха ли се? Не, даже се увеличиха. Тогава защо е писал своя роман Виктор Юго. Той какво е имал предвид? Да помогне да има по-малко клетници ли?
Не. Виктор Юго искаше да каже - тези клетници са един номер вътре в природата.
Те трябва да се радват, че са клетници. След романа „Война и мир“ имаше повече войни, не могат да се сравнят със сегашните. Романът „Война и мир“ разправя за 30 хиляди души, паднали на бойното поле. А пък сега падат не 30 хиляди души, но много повече.
към втори вариант >>
Те трябва да се радват, че са клетници.
(втори вариант)
Не, даже се увеличиха. Тогава защо е писал своя роман Виктор Юго. Той какво е имал предвид? Да помогне да има по-малко клетници ли? Не. Виктор Юго искаше да каже - тези клетници са един номер вътре в природата.
Те трябва да се радват, че са клетници.
След романа „Война и мир“ имаше повече войни, не могат да се сравнят със сегашните. Романът „Война и мир“ разправя за 30 хиляди души, паднали на бойното поле. А пък сега падат не 30 хиляди души, но много повече.
към втори вариант >>
След романа „Война и мир“ имаше повече войни, не могат да се сравнят със сегашните.
(втори вариант)
Тогава защо е писал своя роман Виктор Юго. Той какво е имал предвид? Да помогне да има по-малко клетници ли? Не. Виктор Юго искаше да каже - тези клетници са един номер вътре в природата. Те трябва да се радват, че са клетници.
След романа „Война и мир“ имаше повече войни, не могат да се сравнят със сегашните.
Романът „Война и мир“ разправя за 30 хиляди души, паднали на бойното поле. А пък сега падат не 30 хиляди души, но много повече.
към втори вариант >>
Романът „Война и мир“ разправя за 30 хиляди души, паднали на бойното поле.
(втори вариант)
Той какво е имал предвид? Да помогне да има по-малко клетници ли? Не. Виктор Юго искаше да каже - тези клетници са един номер вътре в природата. Те трябва да се радват, че са клетници. След романа „Война и мир“ имаше повече войни, не могат да се сравнят със сегашните.
Романът „Война и мир“ разправя за 30 хиляди души, паднали на бойното поле.
А пък сега падат не 30 хиляди души, но много повече.
към втори вариант >>
А пък сега падат не 30 хиляди души, но много повече.
(втори вариант)
Да помогне да има по-малко клетници ли? Не. Виктор Юго искаше да каже - тези клетници са един номер вътре в природата. Те трябва да се радват, че са клетници. След романа „Война и мир“ имаше повече войни, не могат да се сравнят със сегашните. Романът „Война и мир“ разправя за 30 хиляди души, паднали на бойното поле.
А пък сега падат не 30 хиляди души, но много повече.
към втори вариант >>
Питам, каква е била основната идея в ума на Толстоя, когато е писал „Война и мир“?
(втори вариант)
Питам, каква е била основната идея в ума на Толстоя, когато е писал „Война и мир“?
Всички писатели имат една слабост. Писателите не искат да се намалят страданията, понеже няма за какво да пишат. И когато един банкер говори за сиромашията, той ни най-малко не иска да се намали тя, защото, ако сиромашията се намали, тогава неговата каса ще осиромашее. Но когато забогатява неговата каса, другите осиромашават. Тогава защо банкерът говори за сиромашията?
към втори вариант >>
Всички писатели имат една слабост.
(втори вариант)
Питам, каква е била основната идея в ума на Толстоя, когато е писал „Война и мир“?
Всички писатели имат една слабост.
Писателите не искат да се намалят страданията, понеже няма за какво да пишат. И когато един банкер говори за сиромашията, той ни най-малко не иска да се намали тя, защото, ако сиромашията се намали, тогава неговата каса ще осиромашее. Но когато забогатява неговата каса, другите осиромашават. Тогава защо банкерът говори за сиромашията? Той говори, че всички сиромаси трябва да вземат пари с лихва от него.
към втори вариант >>
Писателите не искат да се намалят страданията, понеже няма за какво да пишат.
(втори вариант)
Питам, каква е била основната идея в ума на Толстоя, когато е писал „Война и мир“? Всички писатели имат една слабост.
Писателите не искат да се намалят страданията, понеже няма за какво да пишат.
И когато един банкер говори за сиромашията, той ни най-малко не иска да се намали тя, защото, ако сиромашията се намали, тогава неговата каса ще осиромашее. Но когато забогатява неговата каса, другите осиромашават. Тогава защо банкерът говори за сиромашията? Той говори, че всички сиромаси трябва да вземат пари с лихва от него. Богати и сиромаси - от икономическо гледище природата защо ги е допуснала?
към втори вариант >>
И когато един банкер говори за сиромашията, той ни най-малко не иска да се намали тя, защото, ако сиромашията се намали, тогава неговата каса ще осиромашее.
(втори вариант)
Питам, каква е била основната идея в ума на Толстоя, когато е писал „Война и мир“? Всички писатели имат една слабост. Писателите не искат да се намалят страданията, понеже няма за какво да пишат.
И когато един банкер говори за сиромашията, той ни най-малко не иска да се намали тя, защото, ако сиромашията се намали, тогава неговата каса ще осиромашее.
Но когато забогатява неговата каса, другите осиромашават. Тогава защо банкерът говори за сиромашията? Той говори, че всички сиромаси трябва да вземат пари с лихва от него. Богати и сиромаси - от икономическо гледище природата защо ги е допуснала? Кое положение е по-хубаво - богатството или сиромашията?
към втори вариант >>
Но когато забогатява неговата каса, другите осиромашават.
(втори вариант)
Питам, каква е била основната идея в ума на Толстоя, когато е писал „Война и мир“? Всички писатели имат една слабост. Писателите не искат да се намалят страданията, понеже няма за какво да пишат. И когато един банкер говори за сиромашията, той ни най-малко не иска да се намали тя, защото, ако сиромашията се намали, тогава неговата каса ще осиромашее.
Но когато забогатява неговата каса, другите осиромашават.
Тогава защо банкерът говори за сиромашията? Той говори, че всички сиромаси трябва да вземат пари с лихва от него. Богати и сиромаси - от икономическо гледище природата защо ги е допуснала? Кое положение е по-хубаво - богатството или сиромашията? (Богатството.)
към втори вариант >>
Тогава защо банкерът говори за сиромашията?
(втори вариант)
Питам, каква е била основната идея в ума на Толстоя, когато е писал „Война и мир“? Всички писатели имат една слабост. Писателите не искат да се намалят страданията, понеже няма за какво да пишат. И когато един банкер говори за сиромашията, той ни най-малко не иска да се намали тя, защото, ако сиромашията се намали, тогава неговата каса ще осиромашее. Но когато забогатява неговата каса, другите осиромашават.
Тогава защо банкерът говори за сиромашията?
Той говори, че всички сиромаси трябва да вземат пари с лихва от него. Богати и сиромаси - от икономическо гледище природата защо ги е допуснала? Кое положение е по-хубаво - богатството или сиромашията? (Богатството.)
към втори вариант >>
Той говори, че всички сиромаси трябва да вземат пари с лихва от него.
(втори вариант)
Всички писатели имат една слабост. Писателите не искат да се намалят страданията, понеже няма за какво да пишат. И когато един банкер говори за сиромашията, той ни най-малко не иска да се намали тя, защото, ако сиромашията се намали, тогава неговата каса ще осиромашее. Но когато забогатява неговата каса, другите осиромашават. Тогава защо банкерът говори за сиромашията?
Той говори, че всички сиромаси трябва да вземат пари с лихва от него.
Богати и сиромаси - от икономическо гледище природата защо ги е допуснала? Кое положение е по-хубаво - богатството или сиромашията? (Богатството.)
към втори вариант >>
Богати и сиромаси - от икономическо гледище природата защо ги е допуснала?
(втори вариант)
Писателите не искат да се намалят страданията, понеже няма за какво да пишат. И когато един банкер говори за сиромашията, той ни най-малко не иска да се намали тя, защото, ако сиромашията се намали, тогава неговата каса ще осиромашее. Но когато забогатява неговата каса, другите осиромашават. Тогава защо банкерът говори за сиромашията? Той говори, че всички сиромаси трябва да вземат пари с лихва от него.
Богати и сиромаси - от икономическо гледище природата защо ги е допуснала?
Кое положение е по-хубаво - богатството или сиромашията? (Богатството.)
към втори вариант >>
Кое положение е по-хубаво - богатството или сиромашията?
(втори вариант)
И когато един банкер говори за сиромашията, той ни най-малко не иска да се намали тя, защото, ако сиромашията се намали, тогава неговата каса ще осиромашее. Но когато забогатява неговата каса, другите осиромашават. Тогава защо банкерът говори за сиромашията? Той говори, че всички сиромаси трябва да вземат пари с лихва от него. Богати и сиромаси - от икономическо гледище природата защо ги е допуснала?
Кое положение е по-хубаво - богатството или сиромашията?
(Богатството.)
към втори вариант >>
(Богатството.)
(втори вариант)
Но когато забогатява неговата каса, другите осиромашават. Тогава защо банкерът говори за сиромашията? Той говори, че всички сиромаси трябва да вземат пари с лихва от него. Богати и сиромаси - от икономическо гледище природата защо ги е допуснала? Кое положение е по-хубаво - богатството или сиромашията?
(Богатството.)
към втори вариант >>
Аз съм демократ, аз съм от страна на сиромашията.
(втори вариант)
Аз съм демократ, аз съм от страна на сиромашията.
Сиромашията е демокрация, богатството е хубаво, но сиромашията е още по-хубава. Сиромахът може да се радва на парите. Богатият не може да се радва. Когато на сиромаха се даде една звонкова монета, той се радва. Един американски милиардер казва: „Трите лева, които аз спечелих в началото, ми причиниха много по-голяма радост, отколкото сегашните милиони, които влизат в касите, без да ги виждам.“ В дадения случай богатство е това, което човек съзнава.
към втори вариант >>
Сиромашията е демокрация, богатството е хубаво, но сиромашията е още по-хубава.
(втори вариант)
Аз съм демократ, аз съм от страна на сиромашията.
Сиромашията е демокрация, богатството е хубаво, но сиромашията е още по-хубава.
Сиромахът може да се радва на парите. Богатият не може да се радва. Когато на сиромаха се даде една звонкова монета, той се радва. Един американски милиардер казва: „Трите лева, които аз спечелих в началото, ми причиниха много по-голяма радост, отколкото сегашните милиони, които влизат в касите, без да ги виждам.“ В дадения случай богатство е това, което човек съзнава.
към втори вариант >>
Сиромахът може да се радва на парите.
(втори вариант)
Аз съм демократ, аз съм от страна на сиромашията. Сиромашията е демокрация, богатството е хубаво, но сиромашията е още по-хубава.
Сиромахът може да се радва на парите.
Богатият не може да се радва. Когато на сиромаха се даде една звонкова монета, той се радва. Един американски милиардер казва: „Трите лева, които аз спечелих в началото, ми причиниха много по-голяма радост, отколкото сегашните милиони, които влизат в касите, без да ги виждам.“ В дадения случай богатство е това, което човек съзнава.
към втори вариант >>
Богатият не може да се радва.
(втори вариант)
Аз съм демократ, аз съм от страна на сиромашията. Сиромашията е демокрация, богатството е хубаво, но сиромашията е още по-хубава. Сиромахът може да се радва на парите.
Богатият не може да се радва.
Когато на сиромаха се даде една звонкова монета, той се радва. Един американски милиардер казва: „Трите лева, които аз спечелих в началото, ми причиниха много по-голяма радост, отколкото сегашните милиони, които влизат в касите, без да ги виждам.“ В дадения случай богатство е това, което човек съзнава.
към втори вариант >>
Когато на сиромаха се даде една звонкова монета, той се радва.
(втори вариант)
Аз съм демократ, аз съм от страна на сиромашията. Сиромашията е демокрация, богатството е хубаво, но сиромашията е още по-хубава. Сиромахът може да се радва на парите. Богатият не може да се радва.
Когато на сиромаха се даде една звонкова монета, той се радва.
Един американски милиардер казва: „Трите лева, които аз спечелих в началото, ми причиниха много по-голяма радост, отколкото сегашните милиони, които влизат в касите, без да ги виждам.“ В дадения случай богатство е това, което човек съзнава.
към втори вариант >>
Един американски милиардер казва: „Трите лева, които аз спечелих в началото, ми причиниха много по-голяма радост, отколкото сегашните милиони, които влизат в касите, без да ги виждам.“ В дадения случай богатство е това, което човек съзнава.
(втори вариант)
Аз съм демократ, аз съм от страна на сиромашията. Сиромашията е демокрация, богатството е хубаво, но сиромашията е още по-хубава. Сиромахът може да се радва на парите. Богатият не може да се радва. Когато на сиромаха се даде една звонкова монета, той се радва.
Един американски милиардер казва: „Трите лева, които аз спечелих в началото, ми причиниха много по-голяма радост, отколкото сегашните милиони, които влизат в касите, без да ги виждам.“ В дадения случай богатство е това, което човек съзнава.
към втори вариант >>
Има два вида богатство.
(втори вариант)
Има два вида богатство.
Малкото, което човек съзнава и при което човек чувства малка радост - тогава човек е богат. Има две неща, които трябва да държите в ума си. Много знания разслабват човека. Малкото знание усилва човека. Да направя едно сравнение.
към втори вариант >>
Малкото, което човек съзнава и при което човек чувства малка радост - тогава човек е богат.
(втори вариант)
Има два вида богатство.
Малкото, което човек съзнава и при което човек чувства малка радост - тогава човек е богат.
Има две неща, които трябва да държите в ума си. Много знания разслабват човека. Малкото знание усилва човека. Да направя едно сравнение. Онзи кон, който пренася един голям товар, какво е спечелил?
към втори вариант >>
Има две неща, които трябва да държите в ума си.
(втори вариант)
Има два вида богатство. Малкото, което човек съзнава и при което човек чувства малка радост - тогава човек е богат.
Има две неща, които трябва да държите в ума си.
Много знания разслабват човека. Малкото знание усилва човека. Да направя едно сравнение. Онзи кон, който пренася един голям товар, какво е спечелил? Той е изхарчил грамадна енергия и в края на краищата той ще свърши зле.
към втори вариант >>
Много знания разслабват човека.
(втори вариант)
Има два вида богатство. Малкото, което човек съзнава и при което човек чувства малка радост - тогава човек е богат. Има две неща, които трябва да държите в ума си.
Много знания разслабват човека.
Малкото знание усилва човека. Да направя едно сравнение. Онзи кон, който пренася един голям товар, какво е спечелил? Той е изхарчил грамадна енергия и в края на краищата той ще свърши зле. Под малкото аз разбирам ядене.
към втори вариант >>
Малкото знание усилва човека.
(втори вариант)
Има два вида богатство. Малкото, което човек съзнава и при което човек чувства малка радост - тогава човек е богат. Има две неща, които трябва да държите в ума си. Много знания разслабват човека.
Малкото знание усилва човека.
Да направя едно сравнение. Онзи кон, който пренася един голям товар, какво е спечелил? Той е изхарчил грамадна енергия и в края на краищата той ще свърши зле. Под малкото аз разбирам ядене. Един кон не го товарят много.
към втори вариант >>
Да направя едно сравнение.
(втори вариант)
Има два вида богатство. Малкото, което човек съзнава и при което човек чувства малка радост - тогава човек е богат. Има две неща, които трябва да държите в ума си. Много знания разслабват човека. Малкото знание усилва човека.
Да направя едно сравнение.
Онзи кон, който пренася един голям товар, какво е спечелил? Той е изхарчил грамадна енергия и в края на краищата той ще свърши зле. Под малкото аз разбирам ядене. Един кон не го товарят много. Той може да изяде 5-10 килограма зоб и този товар ще му донесе много по-голяма енергия.
към втори вариант >>
Онзи кон, който пренася един голям товар, какво е спечелил?
(втори вариант)
Малкото, което човек съзнава и при което човек чувства малка радост - тогава човек е богат. Има две неща, които трябва да държите в ума си. Много знания разслабват човека. Малкото знание усилва човека. Да направя едно сравнение.
Онзи кон, който пренася един голям товар, какво е спечелил?
Той е изхарчил грамадна енергия и в края на краищата той ще свърши зле. Под малкото аз разбирам ядене. Един кон не го товарят много. Той може да изяде 5-10 килограма зоб и този товар ще му донесе много по-голяма енергия. Това знание, което приемете в голямо количество отвън, то няма да ви ползва.
към втори вариант >>
Той е изхарчил грамадна енергия и в края на краищата той ще свърши зле.
(втори вариант)
Има две неща, които трябва да държите в ума си. Много знания разслабват човека. Малкото знание усилва човека. Да направя едно сравнение. Онзи кон, който пренася един голям товар, какво е спечелил?
Той е изхарчил грамадна енергия и в края на краищата той ще свърши зле.
Под малкото аз разбирам ядене. Един кон не го товарят много. Той може да изяде 5-10 килограма зоб и този товар ще му донесе много по-голяма енергия. Това знание, което приемете в голямо количество отвън, то няма да ви ползва. Много малката опитност, която имате вие и приемате отвътре, тя ще ви ползва много.
към втори вариант >>
Под малкото аз разбирам ядене.
(втори вариант)
Много знания разслабват човека. Малкото знание усилва човека. Да направя едно сравнение. Онзи кон, който пренася един голям товар, какво е спечелил? Той е изхарчил грамадна енергия и в края на краищата той ще свърши зле.
Под малкото аз разбирам ядене.
Един кон не го товарят много. Той може да изяде 5-10 килограма зоб и този товар ще му донесе много по-голяма енергия. Това знание, което приемете в голямо количество отвън, то няма да ви ползва. Много малката опитност, която имате вие и приемате отвътре, тя ще ви ползва много.
към втори вариант >>
Един кон не го товарят много.
(втори вариант)
Малкото знание усилва човека. Да направя едно сравнение. Онзи кон, който пренася един голям товар, какво е спечелил? Той е изхарчил грамадна енергия и в края на краищата той ще свърши зле. Под малкото аз разбирам ядене.
Един кон не го товарят много.
Той може да изяде 5-10 килограма зоб и този товар ще му донесе много по-голяма енергия. Това знание, което приемете в голямо количество отвън, то няма да ви ползва. Много малката опитност, която имате вие и приемате отвътре, тя ще ви ползва много.
към втори вариант >>
Той може да изяде 5-10 килограма зоб и този товар ще му донесе много по-голяма енергия.
(втори вариант)
Да направя едно сравнение. Онзи кон, който пренася един голям товар, какво е спечелил? Той е изхарчил грамадна енергия и в края на краищата той ще свърши зле. Под малкото аз разбирам ядене. Един кон не го товарят много.
Той може да изяде 5-10 килограма зоб и този товар ще му донесе много по-голяма енергия.
Това знание, което приемете в голямо количество отвън, то няма да ви ползва. Много малката опитност, която имате вие и приемате отвътре, тя ще ви ползва много.
към втори вариант >>
Това знание, което приемете в голямо количество отвън, то няма да ви ползва.
(втори вариант)
Онзи кон, който пренася един голям товар, какво е спечелил? Той е изхарчил грамадна енергия и в края на краищата той ще свърши зле. Под малкото аз разбирам ядене. Един кон не го товарят много. Той може да изяде 5-10 килограма зоб и този товар ще му донесе много по-голяма енергия.
Това знание, което приемете в голямо количество отвън, то няма да ви ползва.
Много малката опитност, която имате вие и приемате отвътре, тя ще ви ползва много.
към втори вариант >>
Много малката опитност, която имате вие и приемате отвътре, тя ще ви ползва много.
(втори вариант)
Той е изхарчил грамадна енергия и в края на краищата той ще свърши зле. Под малкото аз разбирам ядене. Един кон не го товарят много. Той може да изяде 5-10 килограма зоб и този товар ще му донесе много по-голяма енергия. Това знание, което приемете в голямо количество отвън, то няма да ви ползва.
Много малката опитност, която имате вие и приемате отвътре, тя ще ви ползва много.
към втори вариант >>
За пример, ако аз бях естественик и изучавах рибите, щях да изучавам при какви условия те са направили една електрическа батерия и какви са били подбудителните причини за това.
(втори вариант)
За пример, ако аз бях естественик и изучавах рибите, щях да изучавам при какви условия те са направили една електрическа батерия и какви са били подбудителните причини за това.
Бих искал да вляза в онези причини, които са заставили природата да скрие В тези пластове тези богатства.
към втори вариант >>
Бих искал да вляза в онези причини, които са заставили природата да скрие В тези пластове тези богатства.
(втори вариант)
За пример, ако аз бях естественик и изучавах рибите, щях да изучавам при какви условия те са направили една електрическа батерия и какви са били подбудителните причини за това.
Бих искал да вляза в онези причини, които са заставили природата да скрие В тези пластове тези богатства.
към втори вариант >>
Не е само едно просто знание.
(втори вариант)
Не е само едно просто знание.
Това скритото има отношение към нас. Ако за пример вие изучавате по този начин, може точно да определите къде се крият някои богатства. Тогава можехте ли да бъдете беден човек? Не. Беден човек аз наричам този, който не може да яде. Това е най-голямата беднотия според мене.
към втори вариант >>
Това скритото има отношение към нас.
(втори вариант)
Не е само едно просто знание.
Това скритото има отношение към нас.
Ако за пример вие изучавате по този начин, може точно да определите къде се крият някои богатства. Тогава можехте ли да бъдете беден човек? Не. Беден човек аз наричам този, който не може да яде. Това е най-голямата беднотия според мене. Един човек, който яде, е богат.
към втори вариант >>
Ако за пример вие изучавате по този начин, може точно да определите къде се крият някои богатства.
(втори вариант)
Не е само едно просто знание. Това скритото има отношение към нас.
Ако за пример вие изучавате по този начин, може точно да определите къде се крият някои богатства.
Тогава можехте ли да бъдете беден човек? Не. Беден човек аз наричам този, който не може да яде. Това е най-голямата беднотия според мене. Един човек, който яде, е богат. А човек, който иска да яде и не може, той е беден.
към втори вариант >>
Тогава можехте ли да бъдете беден човек?
(втори вариант)
Не е само едно просто знание. Това скритото има отношение към нас. Ако за пример вие изучавате по този начин, може точно да определите къде се крият някои богатства.
Тогава можехте ли да бъдете беден човек?
Не. Беден човек аз наричам този, който не може да яде. Това е най-голямата беднотия според мене. Един човек, който яде, е богат. А човек, който иска да яде и не може, той е беден. Не е учен онзи, който има много знания, но онзи, който възприема малкото знание, и то му причинява радост.
към втори вариант >>
Не. Беден човек аз наричам този, който не може да яде.
(втори вариант)
Не е само едно просто знание. Това скритото има отношение към нас. Ако за пример вие изучавате по този начин, може точно да определите къде се крият някои богатства. Тогава можехте ли да бъдете беден човек?
Не. Беден човек аз наричам този, който не може да яде.
Това е най-голямата беднотия според мене. Един човек, който яде, е богат. А човек, който иска да яде и не може, той е беден. Не е учен онзи, който има много знания, но онзи, който възприема малкото знание, и то му причинява радост. Той е учен човек, а пък някой казва, че е свършил университет, всичко знае, но пак е празна работа.
към втори вариант >>
Това е най-голямата беднотия според мене.
(втори вариант)
Не е само едно просто знание. Това скритото има отношение към нас. Ако за пример вие изучавате по този начин, може точно да определите къде се крият някои богатства. Тогава можехте ли да бъдете беден човек? Не. Беден човек аз наричам този, който не може да яде.
Това е най-голямата беднотия според мене.
Един човек, който яде, е богат. А човек, който иска да яде и не може, той е беден. Не е учен онзи, който има много знания, но онзи, който възприема малкото знание, и то му причинява радост. Той е учен човек, а пък някой казва, че е свършил университет, всичко знае, но пак е празна работа. Той не се радва на знанието.
към втори вариант >>
Един човек, който яде, е богат.
(втори вариант)
Това скритото има отношение към нас. Ако за пример вие изучавате по този начин, може точно да определите къде се крият някои богатства. Тогава можехте ли да бъдете беден човек? Не. Беден човек аз наричам този, който не може да яде. Това е най-голямата беднотия според мене.
Един човек, който яде, е богат.
А човек, който иска да яде и не може, той е беден. Не е учен онзи, който има много знания, но онзи, който възприема малкото знание, и то му причинява радост. Той е учен човек, а пък някой казва, че е свършил университет, всичко знае, но пак е празна работа. Той не се радва на знанието.
към втори вариант >>
А човек, който иска да яде и не може, той е беден.
(втори вариант)
Ако за пример вие изучавате по този начин, може точно да определите къде се крият някои богатства. Тогава можехте ли да бъдете беден човек? Не. Беден човек аз наричам този, който не може да яде. Това е най-голямата беднотия според мене. Един човек, който яде, е богат.
А човек, който иска да яде и не може, той е беден.
Не е учен онзи, който има много знания, но онзи, който възприема малкото знание, и то му причинява радост. Той е учен човек, а пък някой казва, че е свършил университет, всичко знае, но пак е празна работа. Той не се радва на знанието.
към втори вариант >>
Не е учен онзи, който има много знания, но онзи, който възприема малкото знание, и то му причинява радост.
(втори вариант)
Тогава можехте ли да бъдете беден човек? Не. Беден човек аз наричам този, който не може да яде. Това е най-голямата беднотия според мене. Един човек, който яде, е богат. А човек, който иска да яде и не може, той е беден.
Не е учен онзи, който има много знания, но онзи, който възприема малкото знание, и то му причинява радост.
Той е учен човек, а пък някой казва, че е свършил университет, всичко знае, но пак е празна работа. Той не се радва на знанието.
към втори вариант >>
Той е учен човек, а пък някой казва, че е свършил университет, всичко знае, но пак е празна работа.
(втори вариант)
Не. Беден човек аз наричам този, който не може да яде. Това е най-голямата беднотия според мене. Един човек, който яде, е богат. А човек, който иска да яде и не може, той е беден. Не е учен онзи, който има много знания, но онзи, който възприема малкото знание, и то му причинява радост.
Той е учен човек, а пък някой казва, че е свършил университет, всичко знае, но пак е празна работа.
Той не се радва на знанието.
към втори вариант >>
Той не се радва на знанието.
(втори вариант)
Това е най-голямата беднотия според мене. Един човек, който яде, е богат. А човек, който иска да яде и не може, той е беден. Не е учен онзи, който има много знания, но онзи, който възприема малкото знание, и то му причинява радост. Той е учен човек, а пък някой казва, че е свършил университет, всичко знае, но пак е празна работа.
Той не се радва на знанието.
към втори вариант >>
Вие искате да изучавате човека.
(втори вариант)
Вие искате да изучавате човека.
Аз съм виждал графолози, околози, хиромантици, френолози, физиогномисти. Окологията това е да познаваш човека, като ходи. Като ходи, да го изучаваш. Дали е щедър, или не, дали е милостив, или не. Не да познаваш дали е силен, дали е богат, дали е от височко произхождение.
към втори вариант >>
Аз съм виждал графолози, околози, хиромантици, френолози, физиогномисти.
(втори вариант)
Вие искате да изучавате човека.
Аз съм виждал графолози, околози, хиромантици, френолози, физиогномисти.
Окологията това е да познаваш човека, като ходи. Като ходи, да го изучаваш. Дали е щедър, или не, дали е милостив, или не. Не да познаваш дали е силен, дали е богат, дали е от височко произхождение. Тези работи нямат практическо приложение.
към втори вариант >>
Окологията това е да познаваш човека, като ходи.
(втори вариант)
Вие искате да изучавате човека. Аз съм виждал графолози, околози, хиромантици, френолози, физиогномисти.
Окологията това е да познаваш човека, като ходи.
Като ходи, да го изучаваш. Дали е щедър, или не, дали е милостив, или не. Не да познаваш дали е силен, дали е богат, дали е от височко произхождение. Тези работи нямат практическо приложение. В окултната наука най-първо изучават това, което има практическо приложение.
към втори вариант >>
Като ходи, да го изучаваш.
(втори вариант)
Вие искате да изучавате човека. Аз съм виждал графолози, околози, хиромантици, френолози, физиогномисти. Окологията това е да познаваш човека, като ходи.
Като ходи, да го изучаваш.
Дали е щедър, или не, дали е милостив, или не. Не да познаваш дали е силен, дали е богат, дали е от височко произхождение. Тези работи нямат практическо приложение. В окултната наука най-първо изучават това, което има практическо приложение. Но не да използват, аз ги наричам допирните точки.
към втори вариант >>
Дали е щедър, или не, дали е милостив, или не.
(втори вариант)
Вие искате да изучавате човека. Аз съм виждал графолози, околози, хиромантици, френолози, физиогномисти. Окологията това е да познаваш човека, като ходи. Като ходи, да го изучаваш.
Дали е щедър, или не, дали е милостив, или не.
Не да познаваш дали е силен, дали е богат, дали е от височко произхождение. Тези работи нямат практическо приложение. В окултната наука най-първо изучават това, което има практическо приложение. Но не да използват, аз ги наричам допирните точки. За някого казват: „Набожен човек.“ По какво се отличават набожните хора?
към втори вариант >>
Не да познаваш дали е силен, дали е богат, дали е от височко произхождение.
(втори вариант)
Вие искате да изучавате човека. Аз съм виждал графолози, околози, хиромантици, френолози, физиогномисти. Окологията това е да познаваш човека, като ходи. Като ходи, да го изучаваш. Дали е щедър, или не, дали е милостив, или не.
Не да познаваш дали е силен, дали е богат, дали е от височко произхождение.
Тези работи нямат практическо приложение. В окултната наука най-първо изучават това, което има практическо приложение. Но не да използват, аз ги наричам допирните точки. За някого казват: „Набожен човек.“ По какво се отличават набожните хора? Или казват за някого: „Той е учен човек.“ По какво се отличават учените хора?
към втори вариант >>
Тези работи нямат практическо приложение.
(втори вариант)
Аз съм виждал графолози, околози, хиромантици, френолози, физиогномисти. Окологията това е да познаваш човека, като ходи. Като ходи, да го изучаваш. Дали е щедър, или не, дали е милостив, или не. Не да познаваш дали е силен, дали е богат, дали е от височко произхождение.
Тези работи нямат практическо приложение.
В окултната наука най-първо изучават това, което има практическо приложение. Но не да използват, аз ги наричам допирните точки. За някого казват: „Набожен човек.“ По какво се отличават набожните хора? Или казват за някого: „Той е учен човек.“ По какво се отличават учените хора? Или казват: „Красив човек.“ По какво се отличават красивите хора?
към втори вариант >>
В окултната наука най-първо изучават това, което има практическо приложение.
(втори вариант)
Окологията това е да познаваш човека, като ходи. Като ходи, да го изучаваш. Дали е щедър, или не, дали е милостив, или не. Не да познаваш дали е силен, дали е богат, дали е от височко произхождение. Тези работи нямат практическо приложение.
В окултната наука най-първо изучават това, което има практическо приложение.
Но не да използват, аз ги наричам допирните точки. За някого казват: „Набожен човек.“ По какво се отличават набожните хора? Или казват за някого: „Той е учен човек.“ По какво се отличават учените хора? Или казват: „Красив човек.“ По какво се отличават красивите хора?
към втори вариант >>
Но не да използват, аз ги наричам допирните точки.
(втори вариант)
Като ходи, да го изучаваш. Дали е щедър, или не, дали е милостив, или не. Не да познаваш дали е силен, дали е богат, дали е от височко произхождение. Тези работи нямат практическо приложение. В окултната наука най-първо изучават това, което има практическо приложение.
Но не да използват, аз ги наричам допирните точки.
За някого казват: „Набожен човек.“ По какво се отличават набожните хора? Или казват за някого: „Той е учен човек.“ По какво се отличават учените хора? Или казват: „Красив човек.“ По какво се отличават красивите хора?
към втори вариант >>
За някого казват: „Набожен човек.“ По какво се отличават набожните хора?
(втори вариант)
Дали е щедър, или не, дали е милостив, или не. Не да познаваш дали е силен, дали е богат, дали е от височко произхождение. Тези работи нямат практическо приложение. В окултната наука най-първо изучават това, което има практическо приложение. Но не да използват, аз ги наричам допирните точки.
За някого казват: „Набожен човек.“ По какво се отличават набожните хора?
Или казват за някого: „Той е учен човек.“ По какво се отличават учените хора? Или казват: „Красив човек.“ По какво се отличават красивите хора?
към втори вариант >>
Или казват за някого: „Той е учен човек.“ По какво се отличават учените хора?
(втори вариант)
Не да познаваш дали е силен, дали е богат, дали е от височко произхождение. Тези работи нямат практическо приложение. В окултната наука най-първо изучават това, което има практическо приложение. Но не да използват, аз ги наричам допирните точки. За някого казват: „Набожен човек.“ По какво се отличават набожните хора?
Или казват за някого: „Той е учен човек.“ По какво се отличават учените хора?
Или казват: „Красив човек.“ По какво се отличават красивите хора?
към втори вариант >>
Или казват: „Красив човек.“ По какво се отличават красивите хора?
(втори вариант)
Тези работи нямат практическо приложение. В окултната наука най-първо изучават това, което има практическо приложение. Но не да използват, аз ги наричам допирните точки. За някого казват: „Набожен човек.“ По какво се отличават набожните хора? Или казват за някого: „Той е учен човек.“ По какво се отличават учените хора?
Или казват: „Красив човек.“ По какво се отличават красивите хора?
към втори вариант >>
Нали в своя роман Виктор Юго разправя за героинята.
(втори вариант)
Нали в своя роман Виктор Юго разправя за героинята.
Тя беше ли красива? От начало не беше, но после стана красива. В човека има известни чувства, които, като се събудят, образуват една нова архитектура, едно ново съпоставяне. Мускулите, веждите, усмивката на устата, всичко дава една приятност. Та човек може да стане красив, а може да стане и грозен.
към втори вариант >>
Тя беше ли красива?
(втори вариант)
Нали в своя роман Виктор Юго разправя за героинята.
Тя беше ли красива?
От начало не беше, но после стана красива. В човека има известни чувства, които, като се събудят, образуват една нова архитектура, едно ново съпоставяне. Мускулите, веждите, усмивката на устата, всичко дава една приятност. Та човек може да стане красив, а може да стане и грозен. Някой път вие сте много грозни.
към втори вариант >>
От начало не беше, но после стана красива.
(втори вариант)
Нали в своя роман Виктор Юго разправя за героинята. Тя беше ли красива?
От начало не беше, но после стана красива.
В човека има известни чувства, които, като се събудят, образуват една нова архитектура, едно ново съпоставяне. Мускулите, веждите, усмивката на устата, всичко дава една приятност. Та човек може да стане красив, а може да стане и грозен. Някой път вие сте много грозни. Например събудите се.
към втори вариант >>
В човека има известни чувства, които, като се събудят, образуват една нова архитектура, едно ново съпоставяне.
(втори вариант)
Нали в своя роман Виктор Юго разправя за героинята. Тя беше ли красива? От начало не беше, но после стана красива.
В човека има известни чувства, които, като се събудят, образуват една нова архитектура, едно ново съпоставяне.
Мускулите, веждите, усмивката на устата, всичко дава една приятност. Та човек може да стане красив, а може да стане и грозен. Някой път вие сте много грозни. Например събудите се. В подсъзнанието ви има страх.
към втори вариант >>
Мускулите, веждите, усмивката на устата, всичко дава една приятност.
(втори вариант)
Нали в своя роман Виктор Юго разправя за героинята. Тя беше ли красива? От начало не беше, но после стана красива. В човека има известни чувства, които, като се събудят, образуват една нова архитектура, едно ново съпоставяне.
Мускулите, веждите, усмивката на устата, всичко дава една приятност.
Та човек може да стане красив, а може да стане и грозен. Някой път вие сте много грозни. Например събудите се. В подсъзнанието ви има страх. Страхувате се.
към втори вариант >>
Та човек може да стане красив, а може да стане и грозен.
(втори вариант)
Нали в своя роман Виктор Юго разправя за героинята. Тя беше ли красива? От начало не беше, но после стана красива. В човека има известни чувства, които, като се събудят, образуват една нова архитектура, едно ново съпоставяне. Мускулите, веждите, усмивката на устата, всичко дава една приятност.
Та човек може да стане красив, а може да стане и грозен.
Някой път вие сте много грозни. Например събудите се. В подсъзнанието ви има страх. Страхувате се. Или се събуди у вас ревност.
към втори вариант >>
Някой път вие сте много грозни.
(втори вариант)
Тя беше ли красива? От начало не беше, но после стана красива. В човека има известни чувства, които, като се събудят, образуват една нова архитектура, едно ново съпоставяне. Мускулите, веждите, усмивката на устата, всичко дава една приятност. Та човек може да стане красив, а може да стане и грозен.
Някой път вие сте много грозни.
Например събудите се. В подсъзнанието ви има страх. Страхувате се. Или се събуди у вас ревност. Дойдат в низходящата степен вашите лични чувства.
към втори вариант >>
Например събудите се.
(втори вариант)
От начало не беше, но после стана красива. В човека има известни чувства, които, като се събудят, образуват една нова архитектура, едно ново съпоставяне. Мускулите, веждите, усмивката на устата, всичко дава една приятност. Та човек може да стане красив, а може да стане и грозен. Някой път вие сте много грозни.
Например събудите се.
В подсъзнанието ви има страх. Страхувате се. Или се събуди у вас ревност. Дойдат в низходящата степен вашите лични чувства. Ревността иде, когато вие се състезавате с някого.
към втори вариант >>
В подсъзнанието ви има страх.
(втори вариант)
В човека има известни чувства, които, като се събудят, образуват една нова архитектура, едно ново съпоставяне. Мускулите, веждите, усмивката на устата, всичко дава една приятност. Та човек може да стане красив, а може да стане и грозен. Някой път вие сте много грозни. Например събудите се.
В подсъзнанието ви има страх.
Страхувате се. Или се събуди у вас ревност. Дойдат в низходящата степен вашите лични чувства. Ревността иде, когато вие се състезавате с някого. Чувствате, че някой човек е по- силен от вас.
към втори вариант >>
Страхувате се.
(втори вариант)
Мускулите, веждите, усмивката на устата, всичко дава една приятност. Та човек може да стане красив, а може да стане и грозен. Някой път вие сте много грозни. Например събудите се. В подсъзнанието ви има страх.
Страхувате се.
Или се събуди у вас ревност. Дойдат в низходящата степен вашите лични чувства. Ревността иде, когато вие се състезавате с някого. Чувствате, че някой човек е по- силен от вас. Тогава се заражда едно недоволство.
към втори вариант >>
Или се събуди у вас ревност.
(втори вариант)
Та човек може да стане красив, а може да стане и грозен. Някой път вие сте много грозни. Например събудите се. В подсъзнанието ви има страх. Страхувате се.
Или се събуди у вас ревност.
Дойдат в низходящата степен вашите лични чувства. Ревността иде, когато вие се състезавате с някого. Чувствате, че някой човек е по- силен от вас. Тогава се заражда едно недоволство. А пък когато вие сте силен, във вас се заражда едно удоволствие.
към втори вариант >>
Дойдат в низходящата степен вашите лични чувства.
(втори вариант)
Някой път вие сте много грозни. Например събудите се. В подсъзнанието ви има страх. Страхувате се. Или се събуди у вас ревност.
Дойдат в низходящата степен вашите лични чувства.
Ревността иде, когато вие се състезавате с някого. Чувствате, че някой човек е по- силен от вас. Тогава се заражда едно недоволство. А пък когато вие сте силен, във вас се заражда едно удоволствие. Често в ума на човека се зараждат някои неща необясними.
към втори вариант >>
Ревността иде, когато вие се състезавате с някого.
(втори вариант)
Например събудите се. В подсъзнанието ви има страх. Страхувате се. Или се събуди у вас ревност. Дойдат в низходящата степен вашите лични чувства.
Ревността иде, когато вие се състезавате с някого.
Чувствате, че някой човек е по- силен от вас. Тогава се заражда едно недоволство. А пък когато вие сте силен, във вас се заражда едно удоволствие. Често в ума на човека се зараждат някои неща необясними. За пример някой човек има някои дарби, някои знания, но това, което той носи, той го заслужава.
към втори вариант >>
Чувствате, че някой човек е по- силен от вас.
(втори вариант)
В подсъзнанието ви има страх. Страхувате се. Или се събуди у вас ревност. Дойдат в низходящата степен вашите лични чувства. Ревността иде, когато вие се състезавате с някого.
Чувствате, че някой човек е по- силен от вас.
Тогава се заражда едно недоволство. А пък когато вие сте силен, във вас се заражда едно удоволствие. Често в ума на човека се зараждат някои неща необясними. За пример някой човек има някои дарби, някои знания, но това, което той носи, той го заслужава. Ако това знание е дошло по вътрешна опитност, той го заслужава.
към втори вариант >>
Тогава се заражда едно недоволство.
(втори вариант)
Страхувате се. Или се събуди у вас ревност. Дойдат в низходящата степен вашите лични чувства. Ревността иде, когато вие се състезавате с някого. Чувствате, че някой човек е по- силен от вас.
Тогава се заражда едно недоволство.
А пък когато вие сте силен, във вас се заражда едно удоволствие. Често в ума на човека се зараждат някои неща необясними. За пример някой човек има някои дарби, някои знания, но това, което той носи, той го заслужава. Ако това знание е дошло по вътрешна опитност, той го заслужава. Ако това знание е дошло по механически начин, то е временно.
към втори вариант >>
А пък когато вие сте силен, във вас се заражда едно удоволствие.
(втори вариант)
Или се събуди у вас ревност. Дойдат в низходящата степен вашите лични чувства. Ревността иде, когато вие се състезавате с някого. Чувствате, че някой човек е по- силен от вас. Тогава се заражда едно недоволство.
А пък когато вие сте силен, във вас се заражда едно удоволствие.
Често в ума на човека се зараждат някои неща необясними. За пример някой човек има някои дарби, някои знания, но това, което той носи, той го заслужава. Ако това знание е дошло по вътрешна опитност, той го заслужава. Ако това знание е дошло по механически начин, то е временно. Както Соломон е казал: „Суета на суетите.“
към втори вариант >>
Често в ума на човека се зараждат някои неща необясними.
(втори вариант)
Дойдат в низходящата степен вашите лични чувства. Ревността иде, когато вие се състезавате с някого. Чувствате, че някой човек е по- силен от вас. Тогава се заражда едно недоволство. А пък когато вие сте силен, във вас се заражда едно удоволствие.
Често в ума на човека се зараждат някои неща необясними.
За пример някой човек има някои дарби, някои знания, но това, което той носи, той го заслужава. Ако това знание е дошло по вътрешна опитност, той го заслужава. Ако това знание е дошло по механически начин, то е временно. Както Соломон е казал: „Суета на суетите.“
към втори вариант >>
За пример някой човек има някои дарби, някои знания, но това, което той носи, той го заслужава.
(втори вариант)
Ревността иде, когато вие се състезавате с някого. Чувствате, че някой човек е по- силен от вас. Тогава се заражда едно недоволство. А пък когато вие сте силен, във вас се заражда едно удоволствие. Често в ума на човека се зараждат някои неща необясними.
За пример някой човек има някои дарби, някои знания, но това, което той носи, той го заслужава.
Ако това знание е дошло по вътрешна опитност, той го заслужава. Ако това знание е дошло по механически начин, то е временно. Както Соломон е казал: „Суета на суетите.“
към втори вариант >>
Ако това знание е дошло по вътрешна опитност, той го заслужава.
(втори вариант)
Чувствате, че някой човек е по- силен от вас. Тогава се заражда едно недоволство. А пък когато вие сте силен, във вас се заражда едно удоволствие. Често в ума на човека се зараждат някои неща необясними. За пример някой човек има някои дарби, някои знания, но това, което той носи, той го заслужава.
Ако това знание е дошло по вътрешна опитност, той го заслужава.
Ако това знание е дошло по механически начин, то е временно. Както Соломон е казал: „Суета на суетите.“
към втори вариант >>
Ако това знание е дошло по механически начин, то е временно.
(втори вариант)
Тогава се заражда едно недоволство. А пък когато вие сте силен, във вас се заражда едно удоволствие. Често в ума на човека се зараждат някои неща необясними. За пример някой човек има някои дарби, някои знания, но това, което той носи, той го заслужава. Ако това знание е дошло по вътрешна опитност, той го заслужава.
Ако това знание е дошло по механически начин, то е временно.
Както Соломон е казал: „Суета на суетите.“
към втори вариант >>
Както Соломон е казал: „Суета на суетите.“
(втори вариант)
А пък когато вие сте силен, във вас се заражда едно удоволствие. Често в ума на човека се зараждат някои неща необясними. За пример някой човек има някои дарби, някои знания, но това, което той носи, той го заслужава. Ако това знание е дошло по вътрешна опитност, той го заслужава. Ако това знание е дошло по механически начин, то е временно.
Както Соломон е казал: „Суета на суетите.“
към втори вариант >>
Вие оставяте някои неща през куп за грош и се оправдавате с условията.
(втори вариант)
Вие оставяте някои неща през куп за грош и се оправдавате с условията.
И при това малко сте страхливи, не сте герои. Казвате: „Аз това ще направя, онова ще направя“, но когато дойдете в момента, ти се уплашваш и ще офейкаш. Ще направиш дипломация, уж, че си отишъл някъде да вземеш нож. Освен че нямаш геройството да се биеш, но туряш една лъжа, за да се маскираш. Ти ходиш да търсиш пушки, но ти всякога ти търсиш и никога не можеш да ги намериш.
към втори вариант >>
И при това малко сте страхливи, не сте герои.
(втори вариант)
Вие оставяте някои неща през куп за грош и се оправдавате с условията.
И при това малко сте страхливи, не сте герои.
Казвате: „Аз това ще направя, онова ще направя“, но когато дойдете в момента, ти се уплашваш и ще офейкаш. Ще направиш дипломация, уж, че си отишъл някъде да вземеш нож. Освен че нямаш геройството да се биеш, но туряш една лъжа, за да се маскираш. Ти ходиш да търсиш пушки, но ти всякога ти търсиш и никога не можеш да ги намериш.
към втори вариант >>
Колко неща се засегнаха в миналата лекция?
(втори вариант)
Колко неща се засегнаха в миналата лекция?
Можеше ли човек да съществува без уста. Можеше ли Бог да направи едно същество без уста. Какво са казали философите по този въпрос. Чели ли сте някой автор, който да го засяга. Или да поставим въпроса другояче.
към втори вариант >>
Казвате: „Аз това ще направя, онова ще направя“, но когато дойдете в момента, ти се уплашваш и ще офейкаш.
(втори вариант)
Вие оставяте някои неща през куп за грош и се оправдавате с условията. И при това малко сте страхливи, не сте герои.
Казвате: „Аз това ще направя, онова ще направя“, но когато дойдете в момента, ти се уплашваш и ще офейкаш.
Ще направиш дипломация, уж, че си отишъл някъде да вземеш нож. Освен че нямаш геройството да се биеш, но туряш една лъжа, за да се маскираш. Ти ходиш да търсиш пушки, но ти всякога ти търсиш и никога не можеш да ги намериш.
към втори вариант >>
Можеше ли човек да съществува без уста.
(втори вариант)
Колко неща се засегнаха в миналата лекция?
Можеше ли човек да съществува без уста.
Можеше ли Бог да направи едно същество без уста. Какво са казали философите по този въпрос. Чели ли сте някой автор, който да го засяга. Или да поставим въпроса другояче. Може ли животът да се прояви без форма?
към втори вариант >>
Ще направиш дипломация, уж, че си отишъл някъде да вземеш нож.
(втори вариант)
Вие оставяте някои неща през куп за грош и се оправдавате с условията. И при това малко сте страхливи, не сте герои. Казвате: „Аз това ще направя, онова ще направя“, но когато дойдете в момента, ти се уплашваш и ще офейкаш.
Ще направиш дипломация, уж, че си отишъл някъде да вземеш нож.
Освен че нямаш геройството да се биеш, но туряш една лъжа, за да се маскираш. Ти ходиш да търсиш пушки, но ти всякога ти търсиш и никога не можеш да ги намериш.
към втори вариант >>
Можеше ли Бог да направи едно същество без уста.
(втори вариант)
Колко неща се засегнаха в миналата лекция? Можеше ли човек да съществува без уста.
Можеше ли Бог да направи едно същество без уста.
Какво са казали философите по този въпрос. Чели ли сте някой автор, който да го засяга. Или да поставим въпроса другояче. Може ли животът да се прояви без форма? Безграничният живот е без уста, никой не го е виждал.
към втори вариант >>
Освен че нямаш геройството да се биеш, но туряш една лъжа, за да се маскираш.
(втори вариант)
Вие оставяте някои неща през куп за грош и се оправдавате с условията. И при това малко сте страхливи, не сте герои. Казвате: „Аз това ще направя, онова ще направя“, но когато дойдете в момента, ти се уплашваш и ще офейкаш. Ще направиш дипломация, уж, че си отишъл някъде да вземеш нож.
Освен че нямаш геройството да се биеш, но туряш една лъжа, за да се маскираш.
Ти ходиш да търсиш пушки, но ти всякога ти търсиш и никога не можеш да ги намериш.
към втори вариант >>
Какво са казали философите по този въпрос.
(втори вариант)
Колко неща се засегнаха в миналата лекция? Можеше ли човек да съществува без уста. Можеше ли Бог да направи едно същество без уста.
Какво са казали философите по този въпрос.
Чели ли сте някой автор, който да го засяга. Или да поставим въпроса другояче. Може ли животът да се прояви без форма? Безграничният живот е без уста, никой не го е виждал. А пък при граничния живот устата са потребни.
към втори вариант >>
Ти ходиш да търсиш пушки, но ти всякога ти търсиш и никога не можеш да ги намериш.
(втори вариант)
Вие оставяте някои неща през куп за грош и се оправдавате с условията. И при това малко сте страхливи, не сте герои. Казвате: „Аз това ще направя, онова ще направя“, но когато дойдете в момента, ти се уплашваш и ще офейкаш. Ще направиш дипломация, уж, че си отишъл някъде да вземеш нож. Освен че нямаш геройството да се биеш, но туряш една лъжа, за да се маскираш.
Ти ходиш да търсиш пушки, но ти всякога ти търсиш и никога не можеш да ги намериш.
към втори вариант >>
Чели ли сте някой автор, който да го засяга.
(втори вариант)
Колко неща се засегнаха в миналата лекция? Можеше ли човек да съществува без уста. Можеше ли Бог да направи едно същество без уста. Какво са казали философите по този въпрос.
Чели ли сте някой автор, който да го засяга.
Или да поставим въпроса другояче. Може ли животът да се прояви без форма? Безграничният живот е без уста, никой не го е виждал. А пък при граничния живот устата са потребни. Във вас се заражда идеята.
към втори вариант >>
Когато изучавате нещата, изучавайте положителните страни на живота.
(втори вариант)
Когато изучавате нещата, изучавайте положителните страни на живота.
Отрицателните страни на живота са вметнати неща, отпосле са дошли. Например не е съдено на хората да умират, но умират. Не е съдено на хората да бъдат сиромаси, но стават сиромаси. Не е съдено на хората да бъдат невежи, но са невежи. Не си невежа, нищо от това.
към втори вариант >>
Или да поставим въпроса другояче.
(втори вариант)
Колко неща се засегнаха в миналата лекция? Можеше ли човек да съществува без уста. Можеше ли Бог да направи едно същество без уста. Какво са казали философите по този въпрос. Чели ли сте някой автор, който да го засяга.
Или да поставим въпроса другояче.
Може ли животът да се прояви без форма? Безграничният живот е без уста, никой не го е виждал. А пък при граничния живот устата са потребни. Във вас се заражда идеята. Да допуснем следното.
към втори вариант >>
Отрицателните страни на живота са вметнати неща, отпосле са дошли.
(втори вариант)
Когато изучавате нещата, изучавайте положителните страни на живота.
Отрицателните страни на живота са вметнати неща, отпосле са дошли.
Например не е съдено на хората да умират, но умират. Не е съдено на хората да бъдат сиромаси, но стават сиромаси. Не е съдено на хората да бъдат невежи, но са невежи. Не си невежа, нищо от това. То знанието може да го добиеш в една секунда, в една минута, а може да го добиеш и след 100 години.
към втори вариант >>
Може ли животът да се прояви без форма?
(втори вариант)
Можеше ли човек да съществува без уста. Можеше ли Бог да направи едно същество без уста. Какво са казали философите по този въпрос. Чели ли сте някой автор, който да го засяга. Или да поставим въпроса другояче.
Може ли животът да се прояви без форма?
Безграничният живот е без уста, никой не го е виждал. А пък при граничния живот устата са потребни. Във вас се заражда идеята. Да допуснем следното. Човешката енергия само през едно ли място може да мине.
към втори вариант >>
Например не е съдено на хората да умират, но умират.
(втори вариант)
Когато изучавате нещата, изучавайте положителните страни на живота. Отрицателните страни на живота са вметнати неща, отпосле са дошли.
Например не е съдено на хората да умират, но умират.
Не е съдено на хората да бъдат сиромаси, но стават сиромаси. Не е съдено на хората да бъдат невежи, но са невежи. Не си невежа, нищо от това. То знанието може да го добиеш в една секунда, в една минута, а може да го добиеш и след 100 години. Например теглите една завеса, има една завеса.
към втори вариант >>
Безграничният живот е без уста, никой не го е виждал.
(втори вариант)
Можеше ли Бог да направи едно същество без уста. Какво са казали философите по този въпрос. Чели ли сте някой автор, който да го засяга. Или да поставим въпроса другояче. Може ли животът да се прояви без форма?
Безграничният живот е без уста, никой не го е виждал.
А пък при граничния живот устата са потребни. Във вас се заражда идеята. Да допуснем следното. Човешката енергия само през едно ли място може да мине. Умствената енергия откъде може да мине?
към втори вариант >>
Не е съдено на хората да бъдат сиромаси, но стават сиромаси.
(втори вариант)
Когато изучавате нещата, изучавайте положителните страни на живота. Отрицателните страни на живота са вметнати неща, отпосле са дошли. Например не е съдено на хората да умират, но умират.
Не е съдено на хората да бъдат сиромаси, но стават сиромаси.
Не е съдено на хората да бъдат невежи, но са невежи. Не си невежа, нищо от това. То знанието може да го добиеш в една секунда, в една минута, а може да го добиеш и след 100 години. Например теглите една завеса, има една завеса. Ако дигнете тази завеса, колко време ще ви вземе да знаете това, което е на сцената?
към втори вариант >>
А пък при граничния живот устата са потребни.
(втори вариант)
Какво са казали философите по този въпрос. Чели ли сте някой автор, който да го засяга. Или да поставим въпроса другояче. Може ли животът да се прояви без форма? Безграничният живот е без уста, никой не го е виждал.
А пък при граничния живот устата са потребни.
Във вас се заражда идеята. Да допуснем следното. Човешката енергия само през едно ли място може да мине. Умствената енергия откъде може да мине? Най-първо ти се предава на мозъка.
към втори вариант >>
Не е съдено на хората да бъдат невежи, но са невежи.
(втори вариант)
Когато изучавате нещата, изучавайте положителните страни на живота. Отрицателните страни на живота са вметнати неща, отпосле са дошли. Например не е съдено на хората да умират, но умират. Не е съдено на хората да бъдат сиромаси, но стават сиромаси.
Не е съдено на хората да бъдат невежи, но са невежи.
Не си невежа, нищо от това. То знанието може да го добиеш в една секунда, в една минута, а може да го добиеш и след 100 години. Например теглите една завеса, има една завеса. Ако дигнете тази завеса, колко време ще ви вземе да знаете това, което е на сцената?
към втори вариант >>
Във вас се заражда идеята.
(втори вариант)
Чели ли сте някой автор, който да го засяга. Или да поставим въпроса другояче. Може ли животът да се прояви без форма? Безграничният живот е без уста, никой не го е виждал. А пък при граничния живот устата са потребни.
Във вас се заражда идеята.
Да допуснем следното. Човешката енергия само през едно ли място може да мине. Умствената енергия откъде може да мине? Най-първо ти се предава на мозъка. Става ли някакво трансформиране?
към втори вариант >>
Не си невежа, нищо от това.
(втори вариант)
Когато изучавате нещата, изучавайте положителните страни на живота. Отрицателните страни на живота са вметнати неща, отпосле са дошли. Например не е съдено на хората да умират, но умират. Не е съдено на хората да бъдат сиромаси, но стават сиромаси. Не е съдено на хората да бъдат невежи, но са невежи.
Не си невежа, нищо от това.
То знанието може да го добиеш в една секунда, в една минута, а може да го добиеш и след 100 години. Например теглите една завеса, има една завеса. Ако дигнете тази завеса, колко време ще ви вземе да знаете това, което е на сцената?
към втори вариант >>
Да допуснем следното.
(втори вариант)
Или да поставим въпроса другояче. Може ли животът да се прояви без форма? Безграничният живот е без уста, никой не го е виждал. А пък при граничния живот устата са потребни. Във вас се заражда идеята.
Да допуснем следното.
Човешката енергия само през едно ли място може да мине. Умствената енергия откъде може да мине? Най-първо ти се предава на мозъка. Става ли някакво трансформиране? Така, както е приета в мозъка, става ли някаква промяна, за да премине в тялото.
към втори вариант >>
То знанието може да го добиеш в една секунда, в една минута, а може да го добиеш и след 100 години.
(втори вариант)
Отрицателните страни на живота са вметнати неща, отпосле са дошли. Например не е съдено на хората да умират, но умират. Не е съдено на хората да бъдат сиромаси, но стават сиромаси. Не е съдено на хората да бъдат невежи, но са невежи. Не си невежа, нищо от това.
То знанието може да го добиеш в една секунда, в една минута, а може да го добиеш и след 100 години.
Например теглите една завеса, има една завеса. Ако дигнете тази завеса, колко време ще ви вземе да знаете това, което е на сцената?
към втори вариант >>
Човешката енергия само през едно ли място може да мине.
(втори вариант)
Може ли животът да се прояви без форма? Безграничният живот е без уста, никой не го е виждал. А пък при граничния живот устата са потребни. Във вас се заражда идеята. Да допуснем следното.
Човешката енергия само през едно ли място може да мине.
Умствената енергия откъде може да мине? Най-първо ти се предава на мозъка. Става ли някакво трансформиране? Така, както е приета в мозъка, става ли някаква промяна, за да премине в тялото.
към втори вариант >>
Например теглите една завеса, има една завеса.
(втори вариант)
Например не е съдено на хората да умират, но умират. Не е съдено на хората да бъдат сиромаси, но стават сиромаси. Не е съдено на хората да бъдат невежи, но са невежи. Не си невежа, нищо от това. То знанието може да го добиеш в една секунда, в една минута, а може да го добиеш и след 100 години.
Например теглите една завеса, има една завеса.
Ако дигнете тази завеса, колко време ще ви вземе да знаете това, което е на сцената?
към втори вариант >>
Умствената енергия откъде може да мине?
(втори вариант)
Безграничният живот е без уста, никой не го е виждал. А пък при граничния живот устата са потребни. Във вас се заражда идеята. Да допуснем следното. Човешката енергия само през едно ли място може да мине.
Умствената енергия откъде може да мине?
Най-първо ти се предава на мозъка. Става ли някакво трансформиране? Така, както е приета в мозъка, става ли някаква промяна, за да премине в тялото.
към втори вариант >>
Ако дигнете тази завеса, колко време ще ви вземе да знаете това, което е на сцената?
(втори вариант)
Не е съдено на хората да бъдат сиромаси, но стават сиромаси. Не е съдено на хората да бъдат невежи, но са невежи. Не си невежа, нищо от това. То знанието може да го добиеш в една секунда, в една минута, а може да го добиеш и след 100 години. Например теглите една завеса, има една завеса.
Ако дигнете тази завеса, колко време ще ви вземе да знаете това, което е на сцената?
към втори вариант >>
Най-първо ти се предава на мозъка.
(втори вариант)
А пък при граничния живот устата са потребни. Във вас се заражда идеята. Да допуснем следното. Човешката енергия само през едно ли място може да мине. Умствената енергия откъде може да мине?
Най-първо ти се предава на мозъка.
Става ли някакво трансформиране? Така, както е приета в мозъка, става ли някаква промяна, за да премине в тялото.
към втори вариант >>
В науката има друга страна.
(втори вариант)
В науката има друга страна.
Тя е в следното. Имате един недостъпен богаташ, аристократ, който мисли само за себе си. Той не иска да се запознае с когото и да е и няма време да го спират. Той казва: „Питайте слугата ми. Той си е свободен.“ С такъв един богаташ как бихте се запознали от ваше гледище?
към втори вариант >>
Става ли някакво трансформиране?
(втори вариант)
Във вас се заражда идеята. Да допуснем следното. Човешката енергия само през едно ли място може да мине. Умствената енергия откъде може да мине? Най-първо ти се предава на мозъка.
Става ли някакво трансформиране?
Така, както е приета в мозъка, става ли някаква промяна, за да премине в тялото.
към втори вариант >>
Тя е в следното.
(втори вариант)
В науката има друга страна.
Тя е в следното.
Имате един недостъпен богаташ, аристократ, който мисли само за себе си. Той не иска да се запознае с когото и да е и няма време да го спират. Той казва: „Питайте слугата ми. Той си е свободен.“ С такъв един богаташ как бихте се запознали от ваше гледище? Да кажем, не е необходимо да се запознаете с него.
към втори вариант >>
Така, както е приета в мозъка, става ли някаква промяна, за да премине в тялото.
(втори вариант)
Да допуснем следното. Човешката енергия само през едно ли място може да мине. Умствената енергия откъде може да мине? Най-първо ти се предава на мозъка. Става ли някакво трансформиране?
Така, както е приета в мозъка, става ли някаква промяна, за да премине в тялото.
към втори вариант >>
Имате един недостъпен богаташ, аристократ, който мисли само за себе си.
(втори вариант)
В науката има друга страна. Тя е в следното.
Имате един недостъпен богаташ, аристократ, който мисли само за себе си.
Той не иска да се запознае с когото и да е и няма време да го спират. Той казва: „Питайте слугата ми. Той си е свободен.“ С такъв един богаташ как бихте се запознали от ваше гледище? Да кажем, не е необходимо да се запознаете с него. Ако дам такава тема: „Да се запознаете с един недостъпен богаташ“, да дадете проект по какъв начин можете да се запознаете с него, колко проекти има?
към втори вариант >>
Или представете си, че имате някакво желание.
(втори вариант)
Или представете си, че имате някакво желание.
Вие го проектирате. Дойде някоя ваша мисъл. Мисълта не се вижда, нали? Желанието вижда ли се? Вие се стараете да предадете на някой човек това видимото, вашата мисъл, вашите желания.
към втори вариант >>
Той не иска да се запознае с когото и да е и няма време да го спират.
(втори вариант)
В науката има друга страна. Тя е в следното. Имате един недостъпен богаташ, аристократ, който мисли само за себе си.
Той не иска да се запознае с когото и да е и няма време да го спират.
Той казва: „Питайте слугата ми. Той си е свободен.“ С такъв един богаташ как бихте се запознали от ваше гледище? Да кажем, не е необходимо да се запознаете с него. Ако дам такава тема: „Да се запознаете с един недостъпен богаташ“, да дадете проект по какъв начин можете да се запознаете с него, колко проекти има? Ако мога да му направя една голяма услуга.
към втори вариант >>
Вие го проектирате.
(втори вариант)
Или представете си, че имате някакво желание.
Вие го проектирате.
Дойде някоя ваша мисъл. Мисълта не се вижда, нали? Желанието вижда ли се? Вие се стараете да предадете на някой човек това видимото, вашата мисъл, вашите желания. Употребявайте известен знак.
към втори вариант >>
Той казва: „Питайте слугата ми.
(втори вариант)
В науката има друга страна. Тя е в следното. Имате един недостъпен богаташ, аристократ, който мисли само за себе си. Той не иска да се запознае с когото и да е и няма време да го спират.
Той казва: „Питайте слугата ми.
Той си е свободен.“ С такъв един богаташ как бихте се запознали от ваше гледище? Да кажем, не е необходимо да се запознаете с него. Ако дам такава тема: „Да се запознаете с един недостъпен богаташ“, да дадете проект по какъв начин можете да се запознаете с него, колко проекти има? Ако мога да му направя една голяма услуга. Представете си сега.
към втори вариант >>
Дойде някоя ваша мисъл.
(втори вариант)
Или представете си, че имате някакво желание. Вие го проектирате.
Дойде някоя ваша мисъл.
Мисълта не се вижда, нали? Желанието вижда ли се? Вие се стараете да предадете на някой човек това видимото, вашата мисъл, вашите желания. Употребявайте известен знак. Например казвате, че сте гладен.
към втори вариант >>
Той си е свободен.“ С такъв един богаташ как бихте се запознали от ваше гледище?
(втори вариант)
В науката има друга страна. Тя е в следното. Имате един недостъпен богаташ, аристократ, който мисли само за себе си. Той не иска да се запознае с когото и да е и няма време да го спират. Той казва: „Питайте слугата ми.
Той си е свободен.“ С такъв един богаташ как бихте се запознали от ваше гледище?
Да кажем, не е необходимо да се запознаете с него. Ако дам такава тема: „Да се запознаете с един недостъпен богаташ“, да дадете проект по какъв начин можете да се запознаете с него, колко проекти има? Ако мога да му направя една голяма услуга. Представете си сега. Имате един голям недостъпен богаташ, ти се обезсърчиш и казваш: „Аз не мога да направя това.“ Онзи човек не пуща при себе си, обезсърчението идва при тебе и това спира твоите сили.
към втори вариант >>
Мисълта не се вижда, нали?
(втори вариант)
Или представете си, че имате някакво желание. Вие го проектирате. Дойде някоя ваша мисъл.
Мисълта не се вижда, нали?
Желанието вижда ли се? Вие се стараете да предадете на някой човек това видимото, вашата мисъл, вашите желания. Употребявайте известен знак. Например казвате, че сте гладен. Представете си, че аз не разбирам.
към втори вариант >>
Да кажем, не е необходимо да се запознаете с него.
(втори вариант)
Тя е в следното. Имате един недостъпен богаташ, аристократ, който мисли само за себе си. Той не иска да се запознае с когото и да е и няма време да го спират. Той казва: „Питайте слугата ми. Той си е свободен.“ С такъв един богаташ как бихте се запознали от ваше гледище?
Да кажем, не е необходимо да се запознаете с него.
Ако дам такава тема: „Да се запознаете с един недостъпен богаташ“, да дадете проект по какъв начин можете да се запознаете с него, колко проекти има? Ако мога да му направя една голяма услуга. Представете си сега. Имате един голям недостъпен богаташ, ти се обезсърчиш и казваш: „Аз не мога да направя това.“ Онзи човек не пуща при себе си, обезсърчението идва при тебе и това спира твоите сили. Има един пазач там, който не пуща.
към втори вариант >>
Желанието вижда ли се?
(втори вариант)
Или представете си, че имате някакво желание. Вие го проектирате. Дойде някоя ваша мисъл. Мисълта не се вижда, нали?
Желанието вижда ли се?
Вие се стараете да предадете на някой човек това видимото, вашата мисъл, вашите желания. Употребявайте известен знак. Например казвате, че сте гладен. Представете си, че аз не разбирам. Как бихте ми обяснили какво нещо е гладът.
към втори вариант >>
Ако дам такава тема: „Да се запознаете с един недостъпен богаташ“, да дадете проект по какъв начин можете да се запознаете с него, колко проекти има?
(втори вариант)
Имате един недостъпен богаташ, аристократ, който мисли само за себе си. Той не иска да се запознае с когото и да е и няма време да го спират. Той казва: „Питайте слугата ми. Той си е свободен.“ С такъв един богаташ как бихте се запознали от ваше гледище? Да кажем, не е необходимо да се запознаете с него.
Ако дам такава тема: „Да се запознаете с един недостъпен богаташ“, да дадете проект по какъв начин можете да се запознаете с него, колко проекти има?
Ако мога да му направя една голяма услуга. Представете си сега. Имате един голям недостъпен богаташ, ти се обезсърчиш и казваш: „Аз не мога да направя това.“ Онзи човек не пуща при себе си, обезсърчението идва при тебе и това спира твоите сили. Има един пазач там, който не пуща. Какво трябва да направиш с този пазач, когато се обезсърчиш.
към втори вариант >>
Вие се стараете да предадете на някой човек това видимото, вашата мисъл, вашите желания.
(втори вариант)
Или представете си, че имате някакво желание. Вие го проектирате. Дойде някоя ваша мисъл. Мисълта не се вижда, нали? Желанието вижда ли се?
Вие се стараете да предадете на някой човек това видимото, вашата мисъл, вашите желания.
Употребявайте известен знак. Например казвате, че сте гладен. Представете си, че аз не разбирам. Как бихте ми обяснили какво нещо е гладът. Че то е чувство, едно чувство, да кажем.
към втори вариант >>
Ако мога да му направя една голяма услуга.
(втори вариант)
Той не иска да се запознае с когото и да е и няма време да го спират. Той казва: „Питайте слугата ми. Той си е свободен.“ С такъв един богаташ как бихте се запознали от ваше гледище? Да кажем, не е необходимо да се запознаете с него. Ако дам такава тема: „Да се запознаете с един недостъпен богаташ“, да дадете проект по какъв начин можете да се запознаете с него, колко проекти има?
Ако мога да му направя една голяма услуга.
Представете си сега. Имате един голям недостъпен богаташ, ти се обезсърчиш и казваш: „Аз не мога да направя това.“ Онзи човек не пуща при себе си, обезсърчението идва при тебе и това спира твоите сили. Има един пазач там, който не пуща. Какво трябва да направиш с този пазач, когато се обезсърчиш. Ти казваш: „Не си струва да се живее, аз съм нещастен, без късмет, приятели нямам.“ Може всичко това да е вярно, но това не разрешава въпроса.
към втори вариант >>
Употребявайте известен знак.
(втори вариант)
Вие го проектирате. Дойде някоя ваша мисъл. Мисълта не се вижда, нали? Желанието вижда ли се? Вие се стараете да предадете на някой човек това видимото, вашата мисъл, вашите желания.
Употребявайте известен знак.
Например казвате, че сте гладен. Представете си, че аз не разбирам. Как бихте ми обяснили какво нещо е гладът. Че то е чувство, едно чувство, да кажем. Да кажем, във вас е влязла идеята за безпаричие и казвате, че нямате нищо в джоба си.
към втори вариант >>
Представете си сега.
(втори вариант)
Той казва: „Питайте слугата ми. Той си е свободен.“ С такъв един богаташ как бихте се запознали от ваше гледище? Да кажем, не е необходимо да се запознаете с него. Ако дам такава тема: „Да се запознаете с един недостъпен богаташ“, да дадете проект по какъв начин можете да се запознаете с него, колко проекти има? Ако мога да му направя една голяма услуга.
Представете си сега.
Имате един голям недостъпен богаташ, ти се обезсърчиш и казваш: „Аз не мога да направя това.“ Онзи човек не пуща при себе си, обезсърчението идва при тебе и това спира твоите сили. Има един пазач там, който не пуща. Какво трябва да направиш с този пазач, когато се обезсърчиш. Ти казваш: „Не си струва да се живее, аз съм нещастен, без късмет, приятели нямам.“ Може всичко това да е вярно, но това не разрешава въпроса. Чашата се е изпразнила в устата, ти си насърчен.
към втори вариант >>
Например казвате, че сте гладен.
(втори вариант)
Дойде някоя ваша мисъл. Мисълта не се вижда, нали? Желанието вижда ли се? Вие се стараете да предадете на някой човек това видимото, вашата мисъл, вашите желания. Употребявайте известен знак.
Например казвате, че сте гладен.
Представете си, че аз не разбирам. Как бихте ми обяснили какво нещо е гладът. Че то е чувство, едно чувство, да кажем. Да кажем, във вас е влязла идеята за безпаричие и казвате, че нямате нищо в джоба си. Нима, ако джобът ви е празен, е нещо лошо.
към втори вариант >>
Имате един голям недостъпен богаташ, ти се обезсърчиш и казваш: „Аз не мога да направя това.“ Онзи човек не пуща при себе си, обезсърчението идва при тебе и това спира твоите сили.
(втори вариант)
Той си е свободен.“ С такъв един богаташ как бихте се запознали от ваше гледище? Да кажем, не е необходимо да се запознаете с него. Ако дам такава тема: „Да се запознаете с един недостъпен богаташ“, да дадете проект по какъв начин можете да се запознаете с него, колко проекти има? Ако мога да му направя една голяма услуга. Представете си сега.
Имате един голям недостъпен богаташ, ти се обезсърчиш и казваш: „Аз не мога да направя това.“ Онзи човек не пуща при себе си, обезсърчението идва при тебе и това спира твоите сили.
Има един пазач там, който не пуща. Какво трябва да направиш с този пазач, когато се обезсърчиш. Ти казваш: „Не си струва да се живее, аз съм нещастен, без късмет, приятели нямам.“ Може всичко това да е вярно, но това не разрешава въпроса. Чашата се е изпразнила в устата, ти си насърчен.
към втори вариант >>
Представете си, че аз не разбирам.
(втори вариант)
Мисълта не се вижда, нали? Желанието вижда ли се? Вие се стараете да предадете на някой човек това видимото, вашата мисъл, вашите желания. Употребявайте известен знак. Например казвате, че сте гладен.
Представете си, че аз не разбирам.
Как бихте ми обяснили какво нещо е гладът. Че то е чувство, едно чувство, да кажем. Да кажем, във вас е влязла идеята за безпаричие и казвате, че нямате нищо в джоба си. Нима, ако джобът ви е празен, е нещо лошо. Щом нямаш нищо в джоба си, че лошо ли е това.
към втори вариант >>
Има един пазач там, който не пуща.
(втори вариант)
Да кажем, не е необходимо да се запознаете с него. Ако дам такава тема: „Да се запознаете с един недостъпен богаташ“, да дадете проект по какъв начин можете да се запознаете с него, колко проекти има? Ако мога да му направя една голяма услуга. Представете си сега. Имате един голям недостъпен богаташ, ти се обезсърчиш и казваш: „Аз не мога да направя това.“ Онзи човек не пуща при себе си, обезсърчението идва при тебе и това спира твоите сили.
Има един пазач там, който не пуща.
Какво трябва да направиш с този пазач, когато се обезсърчиш. Ти казваш: „Не си струва да се живее, аз съм нещастен, без късмет, приятели нямам.“ Може всичко това да е вярно, но това не разрешава въпроса. Чашата се е изпразнила в устата, ти си насърчен.
към втори вариант >>
Как бихте ми обяснили какво нещо е гладът.
(втори вариант)
Желанието вижда ли се? Вие се стараете да предадете на някой човек това видимото, вашата мисъл, вашите желания. Употребявайте известен знак. Например казвате, че сте гладен. Представете си, че аз не разбирам.
Как бихте ми обяснили какво нещо е гладът.
Че то е чувство, едно чувство, да кажем. Да кажем, във вас е влязла идеята за безпаричие и казвате, че нямате нищо в джоба си. Нима, ако джобът ви е празен, е нещо лошо. Щом нямаш нищо в джоба си, че лошо ли е това. Ще ти бъде по-леко.
към втори вариант >>
Какво трябва да направиш с този пазач, когато се обезсърчиш.
(втори вариант)
Ако дам такава тема: „Да се запознаете с един недостъпен богаташ“, да дадете проект по какъв начин можете да се запознаете с него, колко проекти има? Ако мога да му направя една голяма услуга. Представете си сега. Имате един голям недостъпен богаташ, ти се обезсърчиш и казваш: „Аз не мога да направя това.“ Онзи човек не пуща при себе си, обезсърчението идва при тебе и това спира твоите сили. Има един пазач там, който не пуща.
Какво трябва да направиш с този пазач, когато се обезсърчиш.
Ти казваш: „Не си струва да се живее, аз съм нещастен, без късмет, приятели нямам.“ Може всичко това да е вярно, но това не разрешава въпроса. Чашата се е изпразнила в устата, ти си насърчен.
към втори вариант >>
Че то е чувство, едно чувство, да кажем.
(втори вариант)
Вие се стараете да предадете на някой човек това видимото, вашата мисъл, вашите желания. Употребявайте известен знак. Например казвате, че сте гладен. Представете си, че аз не разбирам. Как бихте ми обяснили какво нещо е гладът.
Че то е чувство, едно чувство, да кажем.
Да кажем, във вас е влязла идеята за безпаричие и казвате, че нямате нищо в джоба си. Нима, ако джобът ви е празен, е нещо лошо. Щом нямаш нищо в джоба си, че лошо ли е това. Ще ти бъде по-леко. Казваш, че нямаш дрехи.
към втори вариант >>
Ти казваш: „Не си струва да се живее, аз съм нещастен, без късмет, приятели нямам.“ Може всичко това да е вярно, но това не разрешава въпроса.
(втори вариант)
Ако мога да му направя една голяма услуга. Представете си сега. Имате един голям недостъпен богаташ, ти се обезсърчиш и казваш: „Аз не мога да направя това.“ Онзи човек не пуща при себе си, обезсърчението идва при тебе и това спира твоите сили. Има един пазач там, който не пуща. Какво трябва да направиш с този пазач, когато се обезсърчиш.
Ти казваш: „Не си струва да се живее, аз съм нещастен, без късмет, приятели нямам.“ Може всичко това да е вярно, но това не разрешава въпроса.
Чашата се е изпразнила в устата, ти си насърчен.
към втори вариант >>
Да кажем, във вас е влязла идеята за безпаричие и казвате, че нямате нищо в джоба си.
(втори вариант)
Употребявайте известен знак. Например казвате, че сте гладен. Представете си, че аз не разбирам. Как бихте ми обяснили какво нещо е гладът. Че то е чувство, едно чувство, да кажем.
Да кажем, във вас е влязла идеята за безпаричие и казвате, че нямате нищо в джоба си.
Нима, ако джобът ви е празен, е нещо лошо. Щом нямаш нищо в джоба си, че лошо ли е това. Ще ти бъде по-леко. Казваш, че нямаш дрехи. Че лошо ли е това?
към втори вариант >>
Чашата се е изпразнила в устата, ти си насърчен.
(втори вариант)
Представете си сега. Имате един голям недостъпен богаташ, ти се обезсърчиш и казваш: „Аз не мога да направя това.“ Онзи човек не пуща при себе си, обезсърчението идва при тебе и това спира твоите сили. Има един пазач там, който не пуща. Какво трябва да направиш с този пазач, когато се обезсърчиш. Ти казваш: „Не си струва да се живее, аз съм нещастен, без късмет, приятели нямам.“ Може всичко това да е вярно, но това не разрешава въпроса.
Чашата се е изпразнила в устата, ти си насърчен.
към втори вариант >>
Нима, ако джобът ви е празен, е нещо лошо.
(втори вариант)
Например казвате, че сте гладен. Представете си, че аз не разбирам. Как бихте ми обяснили какво нещо е гладът. Че то е чувство, едно чувство, да кажем. Да кажем, във вас е влязла идеята за безпаричие и казвате, че нямате нищо в джоба си.
Нима, ако джобът ви е празен, е нещо лошо.
Щом нямаш нищо в джоба си, че лошо ли е това. Ще ти бъде по-леко. Казваш, че нямаш дрехи. Че лошо ли е това? Ще ти бъде по- леко.
към втори вариант >>
Но след като си пия чашата, на онзи, който иде насърчен тебе, какво ще бъде положението?
(втори вариант)
Но след като си пия чашата, на онзи, който иде насърчен тебе, какво ще бъде положението?
Ти си минал вече край дървото. На него имало пет плода. Ти си ги обезсърчен изял и си се насърчил. Този, който минава след тебе, няма да намери нищо. Но в природата съществуват хиляди дървета.
към втори вариант >>
Щом нямаш нищо в джоба си, че лошо ли е това.
(втори вариант)
Представете си, че аз не разбирам. Как бихте ми обяснили какво нещо е гладът. Че то е чувство, едно чувство, да кажем. Да кажем, във вас е влязла идеята за безпаричие и казвате, че нямате нищо в джоба си. Нима, ако джобът ви е празен, е нещо лошо.
Щом нямаш нищо в джоба си, че лошо ли е това.
Ще ти бъде по-леко. Казваш, че нямаш дрехи. Че лошо ли е това? Ще ти бъде по- леко. Това е външно схващане.
към втори вариант >>
Ти си минал вече край дървото.
(втори вариант)
Но след като си пия чашата, на онзи, който иде насърчен тебе, какво ще бъде положението?
Ти си минал вече край дървото.
На него имало пет плода. Ти си ги обезсърчен изял и си се насърчил. Този, който минава след тебе, няма да намери нищо. Но в природата съществуват хиляди дървета. Значи, ако при първото дърво си се обезсърчил, иди при второто.
към втори вариант >>
Ще ти бъде по-леко.
(втори вариант)
Как бихте ми обяснили какво нещо е гладът. Че то е чувство, едно чувство, да кажем. Да кажем, във вас е влязла идеята за безпаричие и казвате, че нямате нищо в джоба си. Нима, ако джобът ви е празен, е нещо лошо. Щом нямаш нищо в джоба си, че лошо ли е това.
Ще ти бъде по-леко.
Казваш, че нямаш дрехи. Че лошо ли е това? Ще ти бъде по- леко. Това е външно схващане.
към втори вариант >>
На него имало пет плода.
(втори вариант)
Но след като си пия чашата, на онзи, който иде насърчен тебе, какво ще бъде положението? Ти си минал вече край дървото.
На него имало пет плода.
Ти си ги обезсърчен изял и си се насърчил. Този, който минава след тебе, няма да намери нищо. Но в природата съществуват хиляди дървета. Значи, ако при първото дърво си се обезсърчил, иди при второто. Третият да иде при третото дърво.
към втори вариант >>
Казваш, че нямаш дрехи.
(втори вариант)
Че то е чувство, едно чувство, да кажем. Да кажем, във вас е влязла идеята за безпаричие и казвате, че нямате нищо в джоба си. Нима, ако джобът ви е празен, е нещо лошо. Щом нямаш нищо в джоба си, че лошо ли е това. Ще ти бъде по-леко.
Казваш, че нямаш дрехи.
Че лошо ли е това? Ще ти бъде по- леко. Това е външно схващане.
към втори вариант >>
Ти си ги обезсърчен изял и си се насърчил.
(втори вариант)
Но след като си пия чашата, на онзи, който иде насърчен тебе, какво ще бъде положението? Ти си минал вече край дървото. На него имало пет плода.
Ти си ги обезсърчен изял и си се насърчил.
Този, който минава след тебе, няма да намери нищо. Но в природата съществуват хиляди дървета. Значи, ако при първото дърво си се обезсърчил, иди при второто. Третият да иде при третото дърво. Сто дървета има.
към втори вариант >>
Че лошо ли е това?
(втори вариант)
Да кажем, във вас е влязла идеята за безпаричие и казвате, че нямате нищо в джоба си. Нима, ако джобът ви е празен, е нещо лошо. Щом нямаш нищо в джоба си, че лошо ли е това. Ще ти бъде по-леко. Казваш, че нямаш дрехи.
Че лошо ли е това?
Ще ти бъде по- леко. Това е външно схващане.
към втори вариант >>
Този, който минава след тебе, няма да намери нищо.
(втори вариант)
Но след като си пия чашата, на онзи, който иде насърчен тебе, какво ще бъде положението? Ти си минал вече край дървото. На него имало пет плода. Ти си ги обезсърчен изял и си се насърчил.
Този, който минава след тебе, няма да намери нищо.
Но в природата съществуват хиляди дървета. Значи, ако при първото дърво си се обезсърчил, иди при второто. Третият да иде при третото дърво. Сто дървета има. Нищо, че ще отидеш при друго дърво.
към втори вариант >>
Ще ти бъде по- леко.
(втори вариант)
Нима, ако джобът ви е празен, е нещо лошо. Щом нямаш нищо в джоба си, че лошо ли е това. Ще ти бъде по-леко. Казваш, че нямаш дрехи. Че лошо ли е това?
Ще ти бъде по- леко.
Това е външно схващане.
към втори вариант >>
Но в природата съществуват хиляди дървета.
(втори вариант)
Но след като си пия чашата, на онзи, който иде насърчен тебе, какво ще бъде положението? Ти си минал вече край дървото. На него имало пет плода. Ти си ги обезсърчен изял и си се насърчил. Този, който минава след тебе, няма да намери нищо.
Но в природата съществуват хиляди дървета.
Значи, ако при първото дърво си се обезсърчил, иди при второто. Третият да иде при третото дърво. Сто дървета има. Нищо, че ще отидеш при друго дърво. Обезсърчиш се веднъж, втори път, 99 пъти се обезсърчиш.
към втори вариант >>
Това е външно схващане.
(втори вариант)
Щом нямаш нищо в джоба си, че лошо ли е това. Ще ти бъде по-леко. Казваш, че нямаш дрехи. Че лошо ли е това? Ще ти бъде по- леко.
Това е външно схващане.
към втори вариант >>
Значи, ако при първото дърво си се обезсърчил, иди при второто.
(втори вариант)
Ти си минал вече край дървото. На него имало пет плода. Ти си ги обезсърчен изял и си се насърчил. Този, който минава след тебе, няма да намери нищо. Но в природата съществуват хиляди дървета.
Значи, ако при първото дърво си се обезсърчил, иди при второто.
Третият да иде при третото дърво. Сто дървета има. Нищо, че ще отидеш при друго дърво. Обезсърчиш се веднъж, втори път, 99 пъти се обезсърчиш. След 99 обезсърчения иде едно насърчение.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Условията, средствата и т.н.“ Питам, ако човек нямаше нужда от храна, от облекло, ако нямаше нужда да живее в къща, би ли имал той нужда от пари?
(втори вариант)
Вие казвате: „Условията, средствата и т.н.“ Питам, ако човек нямаше нужда от храна, от облекло, ако нямаше нужда да живее в къща, би ли имал той нужда от пари?
Нито от слуги. Нито от слуги, а ако нямаше нужда, нито от нещо подобно. Тогава парите за какво щяха да бъдат потребни? Кои са условията, че се създадоха парите? Нуждите. Какви са тези нужди?
към втори вариант >>
Третият да иде при третото дърво.
(втори вариант)
На него имало пет плода. Ти си ги обезсърчен изял и си се насърчил. Този, който минава след тебе, няма да намери нищо. Но в природата съществуват хиляди дървета. Значи, ако при първото дърво си се обезсърчил, иди при второто.
Третият да иде при третото дърво.
Сто дървета има. Нищо, че ще отидеш при друго дърво. Обезсърчиш се веднъж, втори път, 99 пъти се обезсърчиш. След 99 обезсърчения иде едно насърчение. Та когато аз ви обезсърчавам, колкото по-дълго време ви обезсърчавам, казвам: „Пред вас са минали много души и са изпояли всичко, те не са стигнали до 99-о дърво.
към втори вариант >>
Нито от слуги.
(втори вариант)
Вие казвате: „Условията, средствата и т.н.“ Питам, ако човек нямаше нужда от храна, от облекло, ако нямаше нужда да живее в къща, би ли имал той нужда от пари?
Нито от слуги.
Нито от слуги, а ако нямаше нужда, нито от нещо подобно. Тогава парите за какво щяха да бъдат потребни? Кои са условията, че се създадоха парите? Нуждите. Какви са тези нужди? Без пари хората сега не може да живеят при сегашните условия, но в природата това не е единственият начин, това не е единственият начин, както сега правим, както сега ходят животните по земята.
към втори вариант >>
Сто дървета има.
(втори вариант)
Ти си ги обезсърчен изял и си се насърчил. Този, който минава след тебе, няма да намери нищо. Но в природата съществуват хиляди дървета. Значи, ако при първото дърво си се обезсърчил, иди при второто. Третият да иде при третото дърво.
Сто дървета има.
Нищо, че ще отидеш при друго дърво. Обезсърчиш се веднъж, втори път, 99 пъти се обезсърчиш. След 99 обезсърчения иде едно насърчение. Та когато аз ви обезсърчавам, колкото по-дълго време ви обезсърчавам, казвам: „Пред вас са минали много души и са изпояли всичко, те не са стигнали до 99-о дърво. Като стигнете до стотно дърво, ще има 10 плода за тебе.“ Това е един правилен начин за разсъждение.
към втори вариант >>
Нито от слуги, а ако нямаше нужда, нито от нещо подобно.
(втори вариант)
Вие казвате: „Условията, средствата и т.н.“ Питам, ако човек нямаше нужда от храна, от облекло, ако нямаше нужда да живее в къща, би ли имал той нужда от пари? Нито от слуги.
Нито от слуги, а ако нямаше нужда, нито от нещо подобно.
Тогава парите за какво щяха да бъдат потребни? Кои са условията, че се създадоха парите? Нуждите. Какви са тези нужди? Без пари хората сега не може да живеят при сегашните условия, но в природата това не е единственият начин, това не е единственият начин, както сега правим, както сега ходят животните по земята. Ние ходим най- идеално.
към втори вариант >>
Нищо, че ще отидеш при друго дърво.
(втори вариант)
Този, който минава след тебе, няма да намери нищо. Но в природата съществуват хиляди дървета. Значи, ако при първото дърво си се обезсърчил, иди при второто. Третият да иде при третото дърво. Сто дървета има.
Нищо, че ще отидеш при друго дърво.
Обезсърчиш се веднъж, втори път, 99 пъти се обезсърчиш. След 99 обезсърчения иде едно насърчение. Та когато аз ви обезсърчавам, колкото по-дълго време ви обезсърчавам, казвам: „Пред вас са минали много души и са изпояли всичко, те не са стигнали до 99-о дърво. Като стигнете до стотно дърво, ще има 10 плода за тебе.“ Това е един правилен начин за разсъждение. Който мисли другояче, ще се спъне, той ще каже: „Аз по-нататъка не отивам, ще се върна.“
към втори вариант >>
Тогава парите за какво щяха да бъдат потребни?
(втори вариант)
Вие казвате: „Условията, средствата и т.н.“ Питам, ако човек нямаше нужда от храна, от облекло, ако нямаше нужда да живее в къща, би ли имал той нужда от пари? Нито от слуги. Нито от слуги, а ако нямаше нужда, нито от нещо подобно.
Тогава парите за какво щяха да бъдат потребни?
Кои са условията, че се създадоха парите? Нуждите. Какви са тези нужди? Без пари хората сега не може да живеят при сегашните условия, но в природата това не е единственият начин, това не е единственият начин, както сега правим, както сега ходят животните по земята. Ние ходим най- идеално. Ние сме по-близо до истинското ходене.
към втори вариант >>
Обезсърчиш се веднъж, втори път, 99 пъти се обезсърчиш.
(втори вариант)
Но в природата съществуват хиляди дървета. Значи, ако при първото дърво си се обезсърчил, иди при второто. Третият да иде при третото дърво. Сто дървета има. Нищо, че ще отидеш при друго дърво.
Обезсърчиш се веднъж, втори път, 99 пъти се обезсърчиш.
След 99 обезсърчения иде едно насърчение. Та когато аз ви обезсърчавам, колкото по-дълго време ви обезсърчавам, казвам: „Пред вас са минали много души и са изпояли всичко, те не са стигнали до 99-о дърво. Като стигнете до стотно дърво, ще има 10 плода за тебе.“ Това е един правилен начин за разсъждение. Който мисли другояче, ще се спъне, той ще каже: „Аз по-нататъка не отивам, ще се върна.“
към втори вариант >>
Кои са условията, че се създадоха парите?
(втори вариант)
Вие казвате: „Условията, средствата и т.н.“ Питам, ако човек нямаше нужда от храна, от облекло, ако нямаше нужда да живее в къща, би ли имал той нужда от пари? Нито от слуги. Нито от слуги, а ако нямаше нужда, нито от нещо подобно. Тогава парите за какво щяха да бъдат потребни?
Кои са условията, че се създадоха парите?
Нуждите. Какви са тези нужди? Без пари хората сега не може да живеят при сегашните условия, но в природата това не е единственият начин, това не е единственият начин, както сега правим, както сега ходят животните по земята. Ние ходим най- идеално. Ние сме по-близо до истинското ходене. Но питам тогава, ако човешкото ходене е идеално, може ли човек в бягането да се състезава с коня, който не може да ходи толкоз идеално, но може да бяга по-добре от човека.
към втори вариант >>
След 99 обезсърчения иде едно насърчение.
(втори вариант)
Значи, ако при първото дърво си се обезсърчил, иди при второто. Третият да иде при третото дърво. Сто дървета има. Нищо, че ще отидеш при друго дърво. Обезсърчиш се веднъж, втори път, 99 пъти се обезсърчиш.
След 99 обезсърчения иде едно насърчение.
Та когато аз ви обезсърчавам, колкото по-дълго време ви обезсърчавам, казвам: „Пред вас са минали много души и са изпояли всичко, те не са стигнали до 99-о дърво. Като стигнете до стотно дърво, ще има 10 плода за тебе.“ Това е един правилен начин за разсъждение. Който мисли другояче, ще се спъне, той ще каже: „Аз по-нататъка не отивам, ще се върна.“
към втори вариант >>
Нуждите. Какви са тези нужди?
(втори вариант)
Вие казвате: „Условията, средствата и т.н.“ Питам, ако човек нямаше нужда от храна, от облекло, ако нямаше нужда да живее в къща, би ли имал той нужда от пари? Нито от слуги. Нито от слуги, а ако нямаше нужда, нито от нещо подобно. Тогава парите за какво щяха да бъдат потребни? Кои са условията, че се създадоха парите?
Нуждите. Какви са тези нужди?
Без пари хората сега не може да живеят при сегашните условия, но в природата това не е единственият начин, това не е единственият начин, както сега правим, както сега ходят животните по земята. Ние ходим най- идеално. Ние сме по-близо до истинското ходене. Но питам тогава, ако човешкото ходене е идеално, може ли човек в бягането да се състезава с коня, който не може да ходи толкоз идеално, но може да бяга по-добре от човека.
към втори вариант >>
Та когато аз ви обезсърчавам, колкото по-дълго време ви обезсърчавам, казвам: „Пред вас са минали много души и са изпояли всичко, те не са стигнали до 99-о дърво.
(втори вариант)
Третият да иде при третото дърво. Сто дървета има. Нищо, че ще отидеш при друго дърво. Обезсърчиш се веднъж, втори път, 99 пъти се обезсърчиш. След 99 обезсърчения иде едно насърчение.
Та когато аз ви обезсърчавам, колкото по-дълго време ви обезсърчавам, казвам: „Пред вас са минали много души и са изпояли всичко, те не са стигнали до 99-о дърво.
Като стигнете до стотно дърво, ще има 10 плода за тебе.“ Това е един правилен начин за разсъждение. Който мисли другояче, ще се спъне, той ще каже: „Аз по-нататъка не отивам, ще се върна.“
към втори вариант >>
Без пари хората сега не може да живеят при сегашните условия, но в природата това не е единственият начин, това не е единственият начин, както сега правим, както сега ходят животните по земята.
(втори вариант)
Нито от слуги. Нито от слуги, а ако нямаше нужда, нито от нещо подобно. Тогава парите за какво щяха да бъдат потребни? Кои са условията, че се създадоха парите? Нуждите. Какви са тези нужди?
Без пари хората сега не може да живеят при сегашните условия, но в природата това не е единственият начин, това не е единственият начин, както сега правим, както сега ходят животните по земята.
Ние ходим най- идеално. Ние сме по-близо до истинското ходене. Но питам тогава, ако човешкото ходене е идеално, може ли човек в бягането да се състезава с коня, който не може да ходи толкоз идеално, но може да бяга по-добре от човека.
към втори вариант >>
Като стигнете до стотно дърво, ще има 10 плода за тебе.“ Това е един правилен начин за разсъждение.
(втори вариант)
Сто дървета има. Нищо, че ще отидеш при друго дърво. Обезсърчиш се веднъж, втори път, 99 пъти се обезсърчиш. След 99 обезсърчения иде едно насърчение. Та когато аз ви обезсърчавам, колкото по-дълго време ви обезсърчавам, казвам: „Пред вас са минали много души и са изпояли всичко, те не са стигнали до 99-о дърво.
Като стигнете до стотно дърво, ще има 10 плода за тебе.“ Това е един правилен начин за разсъждение.
Който мисли другояче, ще се спъне, той ще каже: „Аз по-нататъка не отивам, ще се върна.“
към втори вариант >>
Ние ходим най- идеално.
(втори вариант)
Нито от слуги, а ако нямаше нужда, нито от нещо подобно. Тогава парите за какво щяха да бъдат потребни? Кои са условията, че се създадоха парите? Нуждите. Какви са тези нужди? Без пари хората сега не може да живеят при сегашните условия, но в природата това не е единственият начин, това не е единственият начин, както сега правим, както сега ходят животните по земята.
Ние ходим най- идеално.
Ние сме по-близо до истинското ходене. Но питам тогава, ако човешкото ходене е идеално, може ли човек в бягането да се състезава с коня, който не може да ходи толкоз идеално, но може да бяга по-добре от човека.
към втори вариант >>
Който мисли другояче, ще се спъне, той ще каже: „Аз по-нататъка не отивам, ще се върна.“
(втори вариант)
Нищо, че ще отидеш при друго дърво. Обезсърчиш се веднъж, втори път, 99 пъти се обезсърчиш. След 99 обезсърчения иде едно насърчение. Та когато аз ви обезсърчавам, колкото по-дълго време ви обезсърчавам, казвам: „Пред вас са минали много души и са изпояли всичко, те не са стигнали до 99-о дърво. Като стигнете до стотно дърво, ще има 10 плода за тебе.“ Това е един правилен начин за разсъждение.
Който мисли другояче, ще се спъне, той ще каже: „Аз по-нататъка не отивам, ще се върна.“
към втори вариант >>
Ние сме по-близо до истинското ходене.
(втори вариант)
Тогава парите за какво щяха да бъдат потребни? Кои са условията, че се създадоха парите? Нуждите. Какви са тези нужди? Без пари хората сега не може да живеят при сегашните условия, но в природата това не е единственият начин, това не е единственият начин, както сега правим, както сега ходят животните по земята. Ние ходим най- идеално.
Ние сме по-близо до истинското ходене.
Но питам тогава, ако човешкото ходене е идеално, може ли човек в бягането да се състезава с коня, който не може да ходи толкоз идеално, но може да бяга по-добре от човека.
към втори вариант >>
В природата процесите са незавършени.
(втори вариант)
В природата процесите са незавършени.
Тя всякога е предвидяла нещо за когото и да е. Когато ви види, че вие живеете без никакъв смисъл, природата ще тури някой изходен пункт. Та на някой от вас ви липсва сравнение. На някой от вас ви липсва вкус към красивото, към хубавото. На някой от вас ви липсва постоянство, съзнание за справедливост, любов към Бога, милосърдие.
към втори вариант >>
Но питам тогава, ако човешкото ходене е идеално, може ли човек в бягането да се състезава с коня, който не може да ходи толкоз идеално, но може да бяга по-добре от човека.
(втори вариант)
Кои са условията, че се създадоха парите? Нуждите. Какви са тези нужди? Без пари хората сега не може да живеят при сегашните условия, но в природата това не е единственият начин, това не е единственият начин, както сега правим, както сега ходят животните по земята. Ние ходим най- идеално. Ние сме по-близо до истинското ходене.
Но питам тогава, ако човешкото ходене е идеално, може ли човек в бягането да се състезава с коня, който не може да ходи толкоз идеално, но може да бяга по-добре от човека.
към втори вариант >>
Тя всякога е предвидяла нещо за когото и да е.
(втори вариант)
В природата процесите са незавършени.
Тя всякога е предвидяла нещо за когото и да е.
Когато ви види, че вие живеете без никакъв смисъл, природата ще тури някой изходен пункт. Та на някой от вас ви липсва сравнение. На някой от вас ви липсва вкус към красивото, към хубавото. На някой от вас ви липсва постоянство, съзнание за справедливост, любов към Бога, милосърдие. Милосърдието е слабо развито, дружелюбието, приятелството.
към втори вариант >>
Може да се постави и другояче въпросът.
(втори вариант)
Може да се постави и другояче въпросът.
Имало един човек, който е най-големият бегач, и друг, който по-малко бяга. Ако ги турите да се надбягат - единият да бяга към върха на планината, а другият да слиза от планината, кой ще бяга повече? Но има една опасност, че той много пъти ще се прекатурва. Онзи, който бяга нагоре, няма тази опасност.
към втори вариант >>
Когато ви види, че вие живеете без никакъв смисъл, природата ще тури някой изходен пункт.
(втори вариант)
В природата процесите са незавършени. Тя всякога е предвидяла нещо за когото и да е.
Когато ви види, че вие живеете без никакъв смисъл, природата ще тури някой изходен пункт.
Та на някой от вас ви липсва сравнение. На някой от вас ви липсва вкус към красивото, към хубавото. На някой от вас ви липсва постоянство, съзнание за справедливост, любов към Бога, милосърдие. Милосърдието е слабо развито, дружелюбието, приятелството. Ако всички тези способности в човека се поставят в изправно положение, животът ще се подобри.
към втори вариант >>
Имало един човек, който е най-големият бегач, и друг, който по-малко бяга.
(втори вариант)
Може да се постави и другояче въпросът.
Имало един човек, който е най-големият бегач, и друг, който по-малко бяга.
Ако ги турите да се надбягат - единият да бяга към върха на планината, а другият да слиза от планината, кой ще бяга повече? Но има една опасност, че той много пъти ще се прекатурва. Онзи, който бяга нагоре, няма тази опасност.
към втори вариант >>
Та на някой от вас ви липсва сравнение.
(втори вариант)
В природата процесите са незавършени. Тя всякога е предвидяла нещо за когото и да е. Когато ви види, че вие живеете без никакъв смисъл, природата ще тури някой изходен пункт.
Та на някой от вас ви липсва сравнение.
На някой от вас ви липсва вкус към красивото, към хубавото. На някой от вас ви липсва постоянство, съзнание за справедливост, любов към Бога, милосърдие. Милосърдието е слабо развито, дружелюбието, приятелството. Ако всички тези способности в човека се поставят в изправно положение, животът ще се подобри. Страданията всякога подразбират липса на нещо, което човек в даден случай желае, и когато ти можеш да бъдеш благоприятен на някого и когато ти видиш какво му липсва и го задоволиш, и той ще бъде доволен.
към втори вариант >>
Ако ги турите да се надбягат - единият да бяга към върха на планината, а другият да слиза от планината, кой ще бяга повече?
(втори вариант)
Може да се постави и другояче въпросът. Имало един човек, който е най-големият бегач, и друг, който по-малко бяга.
Ако ги турите да се надбягат - единият да бяга към върха на планината, а другият да слиза от планината, кой ще бяга повече?
Но има една опасност, че той много пъти ще се прекатурва. Онзи, който бяга нагоре, няма тази опасност.
към втори вариант >>
На някой от вас ви липсва вкус към красивото, към хубавото.
(втори вариант)
В природата процесите са незавършени. Тя всякога е предвидяла нещо за когото и да е. Когато ви види, че вие живеете без никакъв смисъл, природата ще тури някой изходен пункт. Та на някой от вас ви липсва сравнение.
На някой от вас ви липсва вкус към красивото, към хубавото.
На някой от вас ви липсва постоянство, съзнание за справедливост, любов към Бога, милосърдие. Милосърдието е слабо развито, дружелюбието, приятелството. Ако всички тези способности в човека се поставят в изправно положение, животът ще се подобри. Страданията всякога подразбират липса на нещо, което човек в даден случай желае, и когато ти можеш да бъдеш благоприятен на някого и когато ти видиш какво му липсва и го задоволиш, и той ще бъде доволен. На човека е потребно нещо много малко.
към втори вариант >>
Но има една опасност, че той много пъти ще се прекатурва.
(втори вариант)
Може да се постави и другояче въпросът. Имало един човек, който е най-големият бегач, и друг, който по-малко бяга. Ако ги турите да се надбягат - единият да бяга към върха на планината, а другият да слиза от планината, кой ще бяга повече?
Но има една опасност, че той много пъти ще се прекатурва.
Онзи, който бяга нагоре, няма тази опасност.
към втори вариант >>
На някой от вас ви липсва постоянство, съзнание за справедливост, любов към Бога, милосърдие.
(втори вариант)
В природата процесите са незавършени. Тя всякога е предвидяла нещо за когото и да е. Когато ви види, че вие живеете без никакъв смисъл, природата ще тури някой изходен пункт. Та на някой от вас ви липсва сравнение. На някой от вас ви липсва вкус към красивото, към хубавото.
На някой от вас ви липсва постоянство, съзнание за справедливост, любов към Бога, милосърдие.
Милосърдието е слабо развито, дружелюбието, приятелството. Ако всички тези способности в човека се поставят в изправно положение, животът ще се подобри. Страданията всякога подразбират липса на нещо, което човек в даден случай желае, и когато ти можеш да бъдеш благоприятен на някого и когато ти видиш какво му липсва и го задоволиш, и той ще бъде доволен. На човека е потребно нещо много малко. М ако ти можеш да му направиш услуга в това направление, тогава е добре.
към втори вариант >>
Онзи, който бяга нагоре, няма тази опасност.
(втори вариант)
Може да се постави и другояче въпросът. Имало един човек, който е най-големият бегач, и друг, който по-малко бяга. Ако ги турите да се надбягат - единият да бяга към върха на планината, а другият да слиза от планината, кой ще бяга повече? Но има една опасност, че той много пъти ще се прекатурва.
Онзи, който бяга нагоре, няма тази опасност.
към втори вариант >>
Милосърдието е слабо развито, дружелюбието, приятелството.
(втори вариант)
Тя всякога е предвидяла нещо за когото и да е. Когато ви види, че вие живеете без никакъв смисъл, природата ще тури някой изходен пункт. Та на някой от вас ви липсва сравнение. На някой от вас ви липсва вкус към красивото, към хубавото. На някой от вас ви липсва постоянство, съзнание за справедливост, любов към Бога, милосърдие.
Милосърдието е слабо развито, дружелюбието, приятелството.
Ако всички тези способности в човека се поставят в изправно положение, животът ще се подобри. Страданията всякога подразбират липса на нещо, което човек в даден случай желае, и когато ти можеш да бъдеш благоприятен на някого и когато ти видиш какво му липсва и го задоволиш, и той ще бъде доволен. На човека е потребно нещо много малко. М ако ти можеш да му направиш услуга в това направление, тогава е добре. Та малката услуга, която можеш да направиш навреме, струва повече, отколкото онези големите добродетели.
към втори вариант >>
Разумните хора нагоре ли бягат или надолу?
(втори вариант)
Разумните хора нагоре ли бягат или надолу?
Ако си на слънцето и ако от слънцето наблюдавате земята, как ще я видите? От чисто астрономическо гледище как ще видите земята. Може ли да бъде Видима земята от слънцето? Ще изгрява ли земята, или ще залязва? Тогава питам, как ще се домогнете до знанието за жителите на слънцето, за планетите?
към втори вариант >>
Ако всички тези способности в човека се поставят в изправно положение, животът ще се подобри.
(втори вариант)
Когато ви види, че вие живеете без никакъв смисъл, природата ще тури някой изходен пункт. Та на някой от вас ви липсва сравнение. На някой от вас ви липсва вкус към красивото, към хубавото. На някой от вас ви липсва постоянство, съзнание за справедливост, любов към Бога, милосърдие. Милосърдието е слабо развито, дружелюбието, приятелството.
Ако всички тези способности в човека се поставят в изправно положение, животът ще се подобри.
Страданията всякога подразбират липса на нещо, което човек в даден случай желае, и когато ти можеш да бъдеш благоприятен на някого и когато ти видиш какво му липсва и го задоволиш, и той ще бъде доволен. На човека е потребно нещо много малко. М ако ти можеш да му направиш услуга в това направление, тогава е добре. Та малката услуга, която можеш да направиш навреме, струва повече, отколкото онези големите добродетели.
към втори вариант >>
Ако си на слънцето и ако от слънцето наблюдавате земята, как ще я видите?
(втори вариант)
Разумните хора нагоре ли бягат или надолу?
Ако си на слънцето и ако от слънцето наблюдавате земята, как ще я видите?
От чисто астрономическо гледище как ще видите земята. Може ли да бъде Видима земята от слънцето? Ще изгрява ли земята, или ще залязва? Тогава питам, как ще се домогнете до знанието за жителите на слънцето, за планетите? Когато слънцето има постоянна светлина, а пък светлината на планетите е съвсем малко.
към втори вариант >>
Страданията всякога подразбират липса на нещо, което човек в даден случай желае, и когато ти можеш да бъдеш благоприятен на някого и когато ти видиш какво му липсва и го задоволиш, и той ще бъде доволен.
(втори вариант)
Та на някой от вас ви липсва сравнение. На някой от вас ви липсва вкус към красивото, към хубавото. На някой от вас ви липсва постоянство, съзнание за справедливост, любов към Бога, милосърдие. Милосърдието е слабо развито, дружелюбието, приятелството. Ако всички тези способности в човека се поставят в изправно положение, животът ще се подобри.
Страданията всякога подразбират липса на нещо, което човек в даден случай желае, и когато ти можеш да бъдеш благоприятен на някого и когато ти видиш какво му липсва и го задоволиш, и той ще бъде доволен.
На човека е потребно нещо много малко. М ако ти можеш да му направиш услуга в това направление, тогава е добре. Та малката услуга, която можеш да направиш навреме, струва повече, отколкото онези големите добродетели.
към втори вариант >>
От чисто астрономическо гледище как ще видите земята.
(втори вариант)
Разумните хора нагоре ли бягат или надолу? Ако си на слънцето и ако от слънцето наблюдавате земята, как ще я видите?
От чисто астрономическо гледище как ще видите земята.
Може ли да бъде Видима земята от слънцето? Ще изгрява ли земята, или ще залязва? Тогава питам, как ще се домогнете до знанието за жителите на слънцето, за планетите? Когато слънцето има постоянна светлина, а пък светлината на планетите е съвсем малко. Можем да извадим една теория, че всички слънчеви жители имат желание да посетят другите планети: Меркурий, Земя, Венера, Юпитер, Сатурн и т.н.
към втори вариант >>
На човека е потребно нещо много малко.
(втори вариант)
На някой от вас ви липсва вкус към красивото, към хубавото. На някой от вас ви липсва постоянство, съзнание за справедливост, любов към Бога, милосърдие. Милосърдието е слабо развито, дружелюбието, приятелството. Ако всички тези способности в човека се поставят в изправно положение, животът ще се подобри. Страданията всякога подразбират липса на нещо, което човек в даден случай желае, и когато ти можеш да бъдеш благоприятен на някого и когато ти видиш какво му липсва и го задоволиш, и той ще бъде доволен.
На човека е потребно нещо много малко.
М ако ти можеш да му направиш услуга в това направление, тогава е добре. Та малката услуга, която можеш да направиш навреме, струва повече, отколкото онези големите добродетели.
към втори вариант >>
Може ли да бъде Видима земята от слънцето?
(втори вариант)
Разумните хора нагоре ли бягат или надолу? Ако си на слънцето и ако от слънцето наблюдавате земята, как ще я видите? От чисто астрономическо гледище как ще видите земята.
Може ли да бъде Видима земята от слънцето?
Ще изгрява ли земята, или ще залязва? Тогава питам, как ще се домогнете до знанието за жителите на слънцето, за планетите? Когато слънцето има постоянна светлина, а пък светлината на планетите е съвсем малко. Можем да извадим една теория, че всички слънчеви жители имат желание да посетят другите планети: Меркурий, Земя, Венера, Юпитер, Сатурн и т.н. От слънцето те не могат да знаят какво представят планетите.
към втори вариант >>
М ако ти можеш да му направиш услуга в това направление, тогава е добре.
(втори вариант)
На някой от вас ви липсва постоянство, съзнание за справедливост, любов към Бога, милосърдие. Милосърдието е слабо развито, дружелюбието, приятелството. Ако всички тези способности в човека се поставят в изправно положение, животът ще се подобри. Страданията всякога подразбират липса на нещо, което човек в даден случай желае, и когато ти можеш да бъдеш благоприятен на някого и когато ти видиш какво му липсва и го задоволиш, и той ще бъде доволен. На човека е потребно нещо много малко.
М ако ти можеш да му направиш услуга в това направление, тогава е добре.
Та малката услуга, която можеш да направиш навреме, струва повече, отколкото онези големите добродетели.
към втори вариант >>
Ще изгрява ли земята, или ще залязва?
(втори вариант)
Разумните хора нагоре ли бягат или надолу? Ако си на слънцето и ако от слънцето наблюдавате земята, как ще я видите? От чисто астрономическо гледище как ще видите земята. Може ли да бъде Видима земята от слънцето?
Ще изгрява ли земята, или ще залязва?
Тогава питам, как ще се домогнете до знанието за жителите на слънцето, за планетите? Когато слънцето има постоянна светлина, а пък светлината на планетите е съвсем малко. Можем да извадим една теория, че всички слънчеви жители имат желание да посетят другите планети: Меркурий, Земя, Венера, Юпитер, Сатурн и т.н. От слънцето те не могат да знаят какво представят планетите. Ние разсъждаваме по земному.
към втори вариант >>
Та малката услуга, която можеш да направиш навреме, струва повече, отколкото онези големите добродетели.
(втори вариант)
Милосърдието е слабо развито, дружелюбието, приятелството. Ако всички тези способности в човека се поставят в изправно положение, животът ще се подобри. Страданията всякога подразбират липса на нещо, което човек в даден случай желае, и когато ти можеш да бъдеш благоприятен на някого и когато ти видиш какво му липсва и го задоволиш, и той ще бъде доволен. На човека е потребно нещо много малко. М ако ти можеш да му направиш услуга в това направление, тогава е добре.
Та малката услуга, която можеш да направиш навреме, струва повече, отколкото онези големите добродетели.
към втори вариант >>
Тогава питам, как ще се домогнете до знанието за жителите на слънцето, за планетите?
(втори вариант)
Разумните хора нагоре ли бягат или надолу? Ако си на слънцето и ако от слънцето наблюдавате земята, как ще я видите? От чисто астрономическо гледище как ще видите земята. Може ли да бъде Видима земята от слънцето? Ще изгрява ли земята, или ще залязва?
Тогава питам, как ще се домогнете до знанието за жителите на слънцето, за планетите?
Когато слънцето има постоянна светлина, а пък светлината на планетите е съвсем малко. Можем да извадим една теория, че всички слънчеви жители имат желание да посетят другите планети: Меркурий, Земя, Венера, Юпитер, Сатурн и т.н. От слънцето те не могат да знаят какво представят планетите. Ние разсъждаваме по земному. Такава е нашата логика.
към втори вариант >>
Та казвам, има четири начина за изучаване на реалността, на физическия свят.
(втори вариант)
Та казвам, има четири начина за изучаване на реалността, на физическия свят.
За да знаеш какво ще се случи отвън и как ще се случат нещата в света - за да бъдеш гадател в това отношение, трябва да знаеш строежа на човешкото ухо. А пък възможностите, съдържанието, което се крие, за да знаеш, ти трябва да знаеш онези сили, които се крият в човешкия нос. После, за да знаеш дали ще бъдат тези неща трайни или не, ти трябва да изучаваш свойствата на човешката уста. Устата показва колко дълго време ще живее човек. Това се познава от неговия език, от неговия вкус.
към втори вариант >>
Когато слънцето има постоянна светлина, а пък светлината на планетите е съвсем малко.
(втори вариант)
Ако си на слънцето и ако от слънцето наблюдавате земята, как ще я видите? От чисто астрономическо гледище как ще видите земята. Може ли да бъде Видима земята от слънцето? Ще изгрява ли земята, или ще залязва? Тогава питам, как ще се домогнете до знанието за жителите на слънцето, за планетите?
Когато слънцето има постоянна светлина, а пък светлината на планетите е съвсем малко.
Можем да извадим една теория, че всички слънчеви жители имат желание да посетят другите планети: Меркурий, Земя, Венера, Юпитер, Сатурн и т.н. От слънцето те не могат да знаят какво представят планетите. Ние разсъждаваме по земному. Такава е нашата логика. Статуята има ли желание да яде?
към втори вариант >>
За да знаеш какво ще се случи отвън и как ще се случат нещата в света - за да бъдеш гадател в това отношение, трябва да знаеш строежа на човешкото ухо.
(втори вариант)
Та казвам, има четири начина за изучаване на реалността, на физическия свят.
За да знаеш какво ще се случи отвън и как ще се случат нещата в света - за да бъдеш гадател в това отношение, трябва да знаеш строежа на човешкото ухо.
А пък възможностите, съдържанието, което се крие, за да знаеш, ти трябва да знаеш онези сили, които се крият в човешкия нос. После, за да знаеш дали ще бъдат тези неща трайни или не, ти трябва да изучаваш свойствата на човешката уста. Устата показва колко дълго време ще живее човек. Това се познава от неговия език, от неговия вкус. Ако ти при всяко вкусване нямаш противоречиви чувства, ти ще продължиш живота си.
към втори вариант >>
Можем да извадим една теория, че всички слънчеви жители имат желание да посетят другите планети: Меркурий, Земя, Венера, Юпитер, Сатурн и т.н.
(втори вариант)
От чисто астрономическо гледище как ще видите земята. Може ли да бъде Видима земята от слънцето? Ще изгрява ли земята, или ще залязва? Тогава питам, как ще се домогнете до знанието за жителите на слънцето, за планетите? Когато слънцето има постоянна светлина, а пък светлината на планетите е съвсем малко.
Можем да извадим една теория, че всички слънчеви жители имат желание да посетят другите планети: Меркурий, Земя, Венера, Юпитер, Сатурн и т.н.
От слънцето те не могат да знаят какво представят планетите. Ние разсъждаваме по земному. Такава е нашата логика. Статуята има ли желание да яде? Не. Но у гладния всякога се явява желание за храна.
към втори вариант >>
А пък възможностите, съдържанието, което се крие, за да знаеш, ти трябва да знаеш онези сили, които се крият в човешкия нос.
(втори вариант)
Та казвам, има четири начина за изучаване на реалността, на физическия свят. За да знаеш какво ще се случи отвън и как ще се случат нещата в света - за да бъдеш гадател в това отношение, трябва да знаеш строежа на човешкото ухо.
А пък възможностите, съдържанието, което се крие, за да знаеш, ти трябва да знаеш онези сили, които се крият в човешкия нос.
После, за да знаеш дали ще бъдат тези неща трайни или не, ти трябва да изучаваш свойствата на човешката уста. Устата показва колко дълго време ще живее човек. Това се познава от неговия език, от неговия вкус. Ако ти при всяко вкусване нямаш противоречиви чувства, ти ще продължиш живота си.
към втори вариант >>
От слънцето те не могат да знаят какво представят планетите.
(втори вариант)
Може ли да бъде Видима земята от слънцето? Ще изгрява ли земята, или ще залязва? Тогава питам, как ще се домогнете до знанието за жителите на слънцето, за планетите? Когато слънцето има постоянна светлина, а пък светлината на планетите е съвсем малко. Можем да извадим една теория, че всички слънчеви жители имат желание да посетят другите планети: Меркурий, Земя, Венера, Юпитер, Сатурн и т.н.
От слънцето те не могат да знаят какво представят планетите.
Ние разсъждаваме по земному. Такава е нашата логика. Статуята има ли желание да яде? Не. Но у гладния всякога се явява желание за храна.
към втори вариант >>
После, за да знаеш дали ще бъдат тези неща трайни или не, ти трябва да изучаваш свойствата на човешката уста.
(втори вариант)
Та казвам, има четири начина за изучаване на реалността, на физическия свят. За да знаеш какво ще се случи отвън и как ще се случат нещата в света - за да бъдеш гадател в това отношение, трябва да знаеш строежа на човешкото ухо. А пък възможностите, съдържанието, което се крие, за да знаеш, ти трябва да знаеш онези сили, които се крият в човешкия нос.
После, за да знаеш дали ще бъдат тези неща трайни или не, ти трябва да изучаваш свойствата на човешката уста.
Устата показва колко дълго време ще живее човек. Това се познава от неговия език, от неговия вкус. Ако ти при всяко вкусване нямаш противоречиви чувства, ти ще продължиш живота си.
към втори вариант >>
Ние разсъждаваме по земному.
(втори вариант)
Ще изгрява ли земята, или ще залязва? Тогава питам, как ще се домогнете до знанието за жителите на слънцето, за планетите? Когато слънцето има постоянна светлина, а пък светлината на планетите е съвсем малко. Можем да извадим една теория, че всички слънчеви жители имат желание да посетят другите планети: Меркурий, Земя, Венера, Юпитер, Сатурн и т.н. От слънцето те не могат да знаят какво представят планетите.
Ние разсъждаваме по земному.
Такава е нашата логика. Статуята има ли желание да яде? Не. Но у гладния всякога се явява желание за храна.
към втори вариант >>
Устата показва колко дълго време ще живее човек.
(втори вариант)
Та казвам, има четири начина за изучаване на реалността, на физическия свят. За да знаеш какво ще се случи отвън и как ще се случат нещата в света - за да бъдеш гадател в това отношение, трябва да знаеш строежа на човешкото ухо. А пък възможностите, съдържанието, което се крие, за да знаеш, ти трябва да знаеш онези сили, които се крият в човешкия нос. После, за да знаеш дали ще бъдат тези неща трайни или не, ти трябва да изучаваш свойствата на човешката уста.
Устата показва колко дълго време ще живее човек.
Това се познава от неговия език, от неговия вкус. Ако ти при всяко вкусване нямаш противоречиви чувства, ти ще продължиш живота си.
към втори вариант >>
Такава е нашата логика.
(втори вариант)
Тогава питам, как ще се домогнете до знанието за жителите на слънцето, за планетите? Когато слънцето има постоянна светлина, а пък светлината на планетите е съвсем малко. Можем да извадим една теория, че всички слънчеви жители имат желание да посетят другите планети: Меркурий, Земя, Венера, Юпитер, Сатурн и т.н. От слънцето те не могат да знаят какво представят планетите. Ние разсъждаваме по земному.
Такава е нашата логика.
Статуята има ли желание да яде? Не. Но у гладния всякога се явява желание за храна.
към втори вариант >>
Това се познава от неговия език, от неговия вкус.
(втори вариант)
Та казвам, има четири начина за изучаване на реалността, на физическия свят. За да знаеш какво ще се случи отвън и как ще се случат нещата в света - за да бъдеш гадател в това отношение, трябва да знаеш строежа на човешкото ухо. А пък възможностите, съдържанието, което се крие, за да знаеш, ти трябва да знаеш онези сили, които се крият в човешкия нос. После, за да знаеш дали ще бъдат тези неща трайни или не, ти трябва да изучаваш свойствата на човешката уста. Устата показва колко дълго време ще живее човек.
Това се познава от неговия език, от неговия вкус.
Ако ти при всяко вкусване нямаш противоречиви чувства, ти ще продължиш живота си.
към втори вариант >>
Статуята има ли желание да яде?
(втори вариант)
Когато слънцето има постоянна светлина, а пък светлината на планетите е съвсем малко. Можем да извадим една теория, че всички слънчеви жители имат желание да посетят другите планети: Меркурий, Земя, Венера, Юпитер, Сатурн и т.н. От слънцето те не могат да знаят какво представят планетите. Ние разсъждаваме по земному. Такава е нашата логика.
Статуята има ли желание да яде?
Не. Но у гладния всякога се явява желание за храна.
към втори вариант >>
Ако ти при всяко вкусване нямаш противоречиви чувства, ти ще продължиш живота си.
(втори вариант)
За да знаеш какво ще се случи отвън и как ще се случат нещата в света - за да бъдеш гадател в това отношение, трябва да знаеш строежа на човешкото ухо. А пък възможностите, съдържанието, което се крие, за да знаеш, ти трябва да знаеш онези сили, които се крият в човешкия нос. После, за да знаеш дали ще бъдат тези неща трайни или не, ти трябва да изучаваш свойствата на човешката уста. Устата показва колко дълго време ще живее човек. Това се познава от неговия език, от неговия вкус.
Ако ти при всяко вкусване нямаш противоречиви чувства, ти ще продължиш живота си.
към втори вариант >>
Не. Но у гладния всякога се явява желание за храна.
(втори вариант)
Можем да извадим една теория, че всички слънчеви жители имат желание да посетят другите планети: Меркурий, Земя, Венера, Юпитер, Сатурн и т.н. От слънцето те не могат да знаят какво представят планетите. Ние разсъждаваме по земному. Такава е нашата логика. Статуята има ли желание да яде?
Не. Но у гладния всякога се явява желание за храна.
към втори вариант >>
Ухото показва резултатите, завършените процеси, а пък устата показва незавършените процеси.
(втори вариант)
Ухото показва резултатите, завършените процеси, а пък устата показва незавършените процеси.
към втори вариант >>
Теоретически питам за слънцето.
(втори вариант)
Теоретически питам за слънцето.
Другите слънца ще бъдат ли видими? Всички тези теоретически въпроси какво ни ползват, ако изучаваме колко крака имат някои животни. Колко крака има човекът, млекопитающите, птиците и т.н. Каква полза ще има от тази наука? Всичко това е гимнастика на ума.
към втори вариант >>
Носът и очите също.
(втори вариант)
Носът и очите също.
Завършените процеси само в ухото са изразени. Ако буташ ухото си, може да си напомниш нещо. Ако човек иска да бъде здрав, той трябва да изучава устата си. Хигиената зависи от устата му. Устните му не трябва да бъдат нито отворени, нито много стиснати, а средно допрени.
към втори вариант >>
Другите слънца ще бъдат ли видими?
(втори вариант)
Теоретически питам за слънцето.
Другите слънца ще бъдат ли видими?
Всички тези теоретически въпроси какво ни ползват, ако изучаваме колко крака имат някои животни. Колко крака има човекът, млекопитающите, птиците и т.н. Каква полза ще има от тази наука? Всичко това е гимнастика на ума. Гимнастика, но доста сериозна.
към втори вариант >>
Завършените процеси само в ухото са изразени.
(втори вариант)
Носът и очите също.
Завършените процеси само в ухото са изразени.
Ако буташ ухото си, може да си напомниш нещо. Ако човек иска да бъде здрав, той трябва да изучава устата си. Хигиената зависи от устата му. Устните му не трябва да бъдат нито отворени, нито много стиснати, а средно допрени. Трябва да бъдат много подвижни.
към втори вариант >>
Всички тези теоретически въпроси какво ни ползват, ако изучаваме колко крака имат някои животни.
(втори вариант)
Теоретически питам за слънцето. Другите слънца ще бъдат ли видими?
Всички тези теоретически въпроси какво ни ползват, ако изучаваме колко крака имат някои животни.
Колко крака има човекът, млекопитающите, птиците и т.н. Каква полза ще има от тази наука? Всичко това е гимнастика на ума. Гимнастика, но доста сериозна. Някой път опасна гимнастика.
към втори вариант >>
Ако буташ ухото си, може да си напомниш нещо.
(втори вариант)
Носът и очите също. Завършените процеси само в ухото са изразени.
Ако буташ ухото си, може да си напомниш нещо.
Ако човек иска да бъде здрав, той трябва да изучава устата си. Хигиената зависи от устата му. Устните му не трябва да бъдат нито отворени, нито много стиснати, а средно допрени. Трябва да бъдат много подвижни. Сутрин станеш, вземи едно огледало да си поприбереш устата.
към втори вариант >>
Колко крака има човекът, млекопитающите, птиците и т.н.
(втори вариант)
Теоретически питам за слънцето. Другите слънца ще бъдат ли видими? Всички тези теоретически въпроси какво ни ползват, ако изучаваме колко крака имат някои животни.
Колко крака има човекът, млекопитающите, птиците и т.н.
Каква полза ще има от тази наука? Всичко това е гимнастика на ума. Гимнастика, но доста сериозна. Някой път опасна гимнастика.
към втори вариант >>
Ако човек иска да бъде здрав, той трябва да изучава устата си.
(втори вариант)
Носът и очите също. Завършените процеси само в ухото са изразени. Ако буташ ухото си, може да си напомниш нещо.
Ако човек иска да бъде здрав, той трябва да изучава устата си.
Хигиената зависи от устата му. Устните му не трябва да бъдат нито отворени, нито много стиснати, а средно допрени. Трябва да бъдат много подвижни. Сутрин станеш, вземи едно огледало да си поприбереш устата. Хигиена е това.
към втори вариант >>
Каква полза ще има от тази наука?
(втори вариант)
Теоретически питам за слънцето. Другите слънца ще бъдат ли видими? Всички тези теоретически въпроси какво ни ползват, ако изучаваме колко крака имат някои животни. Колко крака има човекът, млекопитающите, птиците и т.н.
Каква полза ще има от тази наука?
Всичко това е гимнастика на ума. Гимнастика, но доста сериозна. Някой път опасна гимнастика.
към втори вариант >>
Хигиената зависи от устата му.
(втори вариант)
Носът и очите също. Завършените процеси само в ухото са изразени. Ако буташ ухото си, може да си напомниш нещо. Ако човек иска да бъде здрав, той трябва да изучава устата си.
Хигиената зависи от устата му.
Устните му не трябва да бъдат нито отворени, нито много стиснати, а средно допрени. Трябва да бъдат много подвижни. Сутрин станеш, вземи едно огледало да си поприбереш устата. Хигиена е това. За пример някой път погледнете и виждате, че устните са малко синкави, черни.
към втори вариант >>
Всичко това е гимнастика на ума.
(втори вариант)
Теоретически питам за слънцето. Другите слънца ще бъдат ли видими? Всички тези теоретически въпроси какво ни ползват, ако изучаваме колко крака имат някои животни. Колко крака има човекът, млекопитающите, птиците и т.н. Каква полза ще има от тази наука?
Всичко това е гимнастика на ума.
Гимнастика, но доста сериозна. Някой път опасна гимнастика.
към втори вариант >>
Устните му не трябва да бъдат нито отворени, нито много стиснати, а средно допрени.
(втори вариант)
Носът и очите също. Завършените процеси само в ухото са изразени. Ако буташ ухото си, може да си напомниш нещо. Ако човек иска да бъде здрав, той трябва да изучава устата си. Хигиената зависи от устата му.
Устните му не трябва да бъдат нито отворени, нито много стиснати, а средно допрени.
Трябва да бъдат много подвижни. Сутрин станеш, вземи едно огледало да си поприбереш устата. Хигиена е това. За пример някой път погледнете и виждате, че устните са малко синкави, черни. Премахнете черния цвят на устата си.
към втори вариант >>
Гимнастика, но доста сериозна.
(втори вариант)
Другите слънца ще бъдат ли видими? Всички тези теоретически въпроси какво ни ползват, ако изучаваме колко крака имат някои животни. Колко крака има човекът, млекопитающите, птиците и т.н. Каква полза ще има от тази наука? Всичко това е гимнастика на ума.
Гимнастика, но доста сериозна.
Някой път опасна гимнастика.
към втори вариант >>
Трябва да бъдат много подвижни.
(втори вариант)
Завършените процеси само в ухото са изразени. Ако буташ ухото си, може да си напомниш нещо. Ако човек иска да бъде здрав, той трябва да изучава устата си. Хигиената зависи от устата му. Устните му не трябва да бъдат нито отворени, нито много стиснати, а средно допрени.
Трябва да бъдат много подвижни.
Сутрин станеш, вземи едно огледало да си поприбереш устата. Хигиена е това. За пример някой път погледнете и виждате, че устните са малко синкави, черни. Премахнете черния цвят на устата си. Щом е черен цветът, във вас има едно користолюбиво чувство.
към втори вариант >>
Някой път опасна гимнастика.
(втори вариант)
Всички тези теоретически въпроси какво ни ползват, ако изучаваме колко крака имат някои животни. Колко крака има човекът, млекопитающите, птиците и т.н. Каква полза ще има от тази наука? Всичко това е гимнастика на ума. Гимнастика, но доста сериозна.
Някой път опасна гимнастика.
към втори вариант >>
Сутрин станеш, вземи едно огледало да си поприбереш устата.
(втори вариант)
Ако буташ ухото си, може да си напомниш нещо. Ако човек иска да бъде здрав, той трябва да изучава устата си. Хигиената зависи от устата му. Устните му не трябва да бъдат нито отворени, нито много стиснати, а средно допрени. Трябва да бъдат много подвижни.
Сутрин станеш, вземи едно огледало да си поприбереш устата.
Хигиена е това. За пример някой път погледнете и виждате, че устните са малко синкави, черни. Премахнете черния цвят на устата си. Щом е черен цветът, във вас има едно користолюбиво чувство. Във вас центърът на стяженолюбието чрезмерно се е развил.
към втори вариант >>
Същественото е човек да влезе във връзка със силите на живата природа.
(втори вариант)
Същественото е човек да влезе във връзка със силите на живата природа.
Природата постепенно се разкрива на човека. Колкото повече той може да възприема от нейните сили, толкоз условията на неговия живот се подобряват. Имайте предвид, когато говорим за природата, тя е едно надарено същество със способности, чувства, с воля. Ако тези разумни същества, които ръководят природата, ти помагат, тези мъчнотии няма да съществуват. Представете си, че живеете в един свят, дето всички ви обичат.
към втори вариант >>
Хигиена е това.
(втори вариант)
Ако човек иска да бъде здрав, той трябва да изучава устата си. Хигиената зависи от устата му. Устните му не трябва да бъдат нито отворени, нито много стиснати, а средно допрени. Трябва да бъдат много подвижни. Сутрин станеш, вземи едно огледало да си поприбереш устата.
Хигиена е това.
За пример някой път погледнете и виждате, че устните са малко синкави, черни. Премахнете черния цвят на устата си. Щом е черен цветът, във вас има едно користолюбиво чувство. Във вас центърът на стяженолюбието чрезмерно се е развил. Страхът се е усилил.
към втори вариант >>
Природата постепенно се разкрива на човека.
(втори вариант)
Същественото е човек да влезе във връзка със силите на живата природа.
Природата постепенно се разкрива на човека.
Колкото повече той може да възприема от нейните сили, толкоз условията на неговия живот се подобряват. Имайте предвид, когато говорим за природата, тя е едно надарено същество със способности, чувства, с воля. Ако тези разумни същества, които ръководят природата, ти помагат, тези мъчнотии няма да съществуват. Представете си, че живеете в един свят, дето всички ви обичат. Такъв свят го няма сега, но представете си го.
към втори вариант >>
За пример някой път погледнете и виждате, че устните са малко синкави, черни.
(втори вариант)
Хигиената зависи от устата му. Устните му не трябва да бъдат нито отворени, нито много стиснати, а средно допрени. Трябва да бъдат много подвижни. Сутрин станеш, вземи едно огледало да си поприбереш устата. Хигиена е това.
За пример някой път погледнете и виждате, че устните са малко синкави, черни.
Премахнете черния цвят на устата си. Щом е черен цветът, във вас има едно користолюбиво чувство. Във вас центърът на стяженолюбието чрезмерно се е развил. Страхът се е усилил. Честолюбието и то е набъбнало.
към втори вариант >>
Колкото повече той може да възприема от нейните сили, толкоз условията на неговия живот се подобряват.
(втори вариант)
Същественото е човек да влезе във връзка със силите на живата природа. Природата постепенно се разкрива на човека.
Колкото повече той може да възприема от нейните сили, толкоз условията на неговия живот се подобряват.
Имайте предвид, когато говорим за природата, тя е едно надарено същество със способности, чувства, с воля. Ако тези разумни същества, които ръководят природата, ти помагат, тези мъчнотии няма да съществуват. Представете си, че живеете в един свят, дето всички ви обичат. Такъв свят го няма сега, но представете си го. Все таки това, което можем да си въобразим, то съществува.
към втори вариант >>
Премахнете черния цвят на устата си.
(втори вариант)
Устните му не трябва да бъдат нито отворени, нито много стиснати, а средно допрени. Трябва да бъдат много подвижни. Сутрин станеш, вземи едно огледало да си поприбереш устата. Хигиена е това. За пример някой път погледнете и виждате, че устните са малко синкави, черни.
Премахнете черния цвят на устата си.
Щом е черен цветът, във вас има едно користолюбиво чувство. Във вас центърът на стяженолюбието чрезмерно се е развил. Страхът се е усилил. Честолюбието и то е набъбнало. Та внесете милосърдие, любов към живота и почнете да се радвате.
към втори вариант >>
Имайте предвид, когато говорим за природата, тя е едно надарено същество със способности, чувства, с воля.
(втори вариант)
Същественото е човек да влезе във връзка със силите на живата природа. Природата постепенно се разкрива на човека. Колкото повече той може да възприема от нейните сили, толкоз условията на неговия живот се подобряват.
Имайте предвид, когато говорим за природата, тя е едно надарено същество със способности, чувства, с воля.
Ако тези разумни същества, които ръководят природата, ти помагат, тези мъчнотии няма да съществуват. Представете си, че живеете в един свят, дето всички ви обичат. Такъв свят го няма сега, но представете си го. Все таки това, което можем да си въобразим, то съществува.
към втори вариант >>
Щом е черен цветът, във вас има едно користолюбиво чувство.
(втори вариант)
Трябва да бъдат много подвижни. Сутрин станеш, вземи едно огледало да си поприбереш устата. Хигиена е това. За пример някой път погледнете и виждате, че устните са малко синкави, черни. Премахнете черния цвят на устата си.
Щом е черен цветът, във вас има едно користолюбиво чувство.
Във вас центърът на стяженолюбието чрезмерно се е развил. Страхът се е усилил. Честолюбието и то е набъбнало. Та внесете милосърдие, любов към живота и почнете да се радвате. Щом почнеш да се радваш, радостта дава подтик на артериалната кръв и устните станат червенички.
към втори вариант >>
Ако тези разумни същества, които ръководят природата, ти помагат, тези мъчнотии няма да съществуват.
(втори вариант)
Същественото е човек да влезе във връзка със силите на живата природа. Природата постепенно се разкрива на човека. Колкото повече той може да възприема от нейните сили, толкоз условията на неговия живот се подобряват. Имайте предвид, когато говорим за природата, тя е едно надарено същество със способности, чувства, с воля.
Ако тези разумни същества, които ръководят природата, ти помагат, тези мъчнотии няма да съществуват.
Представете си, че живеете в един свят, дето всички ви обичат. Такъв свят го няма сега, но представете си го. Все таки това, което можем да си въобразим, то съществува.
към втори вариант >>
Във вас центърът на стяженолюбието чрезмерно се е развил.
(втори вариант)
Сутрин станеш, вземи едно огледало да си поприбереш устата. Хигиена е това. За пример някой път погледнете и виждате, че устните са малко синкави, черни. Премахнете черния цвят на устата си. Щом е черен цветът, във вас има едно користолюбиво чувство.
Във вас центърът на стяженолюбието чрезмерно се е развил.
Страхът се е усилил. Честолюбието и то е набъбнало. Та внесете милосърдие, любов към живота и почнете да се радвате. Щом почнеш да се радваш, радостта дава подтик на артериалната кръв и устните станат червенички. Това показва, че центърът на надеждата се е усилил.
към втори вариант >>
Представете си, че живеете в един свят, дето всички ви обичат.
(втори вариант)
Същественото е човек да влезе във връзка със силите на живата природа. Природата постепенно се разкрива на човека. Колкото повече той може да възприема от нейните сили, толкоз условията на неговия живот се подобряват. Имайте предвид, когато говорим за природата, тя е едно надарено същество със способности, чувства, с воля. Ако тези разумни същества, които ръководят природата, ти помагат, тези мъчнотии няма да съществуват.
Представете си, че живеете в един свят, дето всички ви обичат.
Такъв свят го няма сега, но представете си го. Все таки това, което можем да си въобразим, то съществува.
към втори вариант >>
Страхът се е усилил.
(втори вариант)
Хигиена е това. За пример някой път погледнете и виждате, че устните са малко синкави, черни. Премахнете черния цвят на устата си. Щом е черен цветът, във вас има едно користолюбиво чувство. Във вас центърът на стяженолюбието чрезмерно се е развил.
Страхът се е усилил.
Честолюбието и то е набъбнало. Та внесете милосърдие, любов към живота и почнете да се радвате. Щом почнеш да се радваш, радостта дава подтик на артериалната кръв и устните станат червенички. Това показва, че центърът на надеждата се е усилил. Щом устните ви са синкави, черни, това значи, че надеждата ви е слаба.
към втори вариант >>
Такъв свят го няма сега, но представете си го.
(втори вариант)
Природата постепенно се разкрива на човека. Колкото повече той може да възприема от нейните сили, толкоз условията на неговия живот се подобряват. Имайте предвид, когато говорим за природата, тя е едно надарено същество със способности, чувства, с воля. Ако тези разумни същества, които ръководят природата, ти помагат, тези мъчнотии няма да съществуват. Представете си, че живеете в един свят, дето всички ви обичат.
Такъв свят го няма сега, но представете си го.
Все таки това, което можем да си въобразим, то съществува.
към втори вариант >>
Честолюбието и то е набъбнало.
(втори вариант)
За пример някой път погледнете и виждате, че устните са малко синкави, черни. Премахнете черния цвят на устата си. Щом е черен цветът, във вас има едно користолюбиво чувство. Във вас центърът на стяженолюбието чрезмерно се е развил. Страхът се е усилил.
Честолюбието и то е набъбнало.
Та внесете милосърдие, любов към живота и почнете да се радвате. Щом почнеш да се радваш, радостта дава подтик на артериалната кръв и устните станат червенички. Това показва, че центърът на надеждата се е усилил. Щом устните ви са синкави, черни, това значи, че надеждата ви е слаба. Вие искате да живеете, но така, както живеете, не може да се живее.
към втори вариант >>
Все таки това, което можем да си въобразим, то съществува.
(втори вариант)
Колкото повече той може да възприема от нейните сили, толкоз условията на неговия живот се подобряват. Имайте предвид, когато говорим за природата, тя е едно надарено същество със способности, чувства, с воля. Ако тези разумни същества, които ръководят природата, ти помагат, тези мъчнотии няма да съществуват. Представете си, че живеете в един свят, дето всички ви обичат. Такъв свят го няма сега, но представете си го.
Все таки това, което можем да си въобразим, то съществува.
към втори вариант >>
Та внесете милосърдие, любов към живота и почнете да се радвате.
(втори вариант)
Премахнете черния цвят на устата си. Щом е черен цветът, във вас има едно користолюбиво чувство. Във вас центърът на стяженолюбието чрезмерно се е развил. Страхът се е усилил. Честолюбието и то е набъбнало.
Та внесете милосърдие, любов към живота и почнете да се радвате.
Щом почнеш да се радваш, радостта дава подтик на артериалната кръв и устните станат червенички. Това показва, че центърът на надеждата се е усилил. Щом устните ви са синкави, черни, това значи, че надеждата ви е слаба. Вие искате да живеете, но така, както живеете, не може да се живее. Този живот го наричам живот на робуване.
към втори вариант >>
Представете си едно низше същество на земята, което може да мисли като човека.
(втори вариант)
Представете си едно низше същество на земята, което може да мисли като човека.
Това същество не знае да пее и да свири, но си представя същевременно, че съществува един свят, дето знаят да свирят и да пеят. За него това не е действително. Това, което не е действително за него, за човека е реално. Защото недействителните неща, които съществуват в ума, те са една реалност за едно по-широко съзнание. Когато вие чувствате, че някои неща са възможни, те са възможни за едно друго съзнание, за един по-висок живот, но при дадените условия са невъзможни.
към втори вариант >>
Щом почнеш да се радваш, радостта дава подтик на артериалната кръв и устните станат червенички.
(втори вариант)
Щом е черен цветът, във вас има едно користолюбиво чувство. Във вас центърът на стяженолюбието чрезмерно се е развил. Страхът се е усилил. Честолюбието и то е набъбнало. Та внесете милосърдие, любов към живота и почнете да се радвате.
Щом почнеш да се радваш, радостта дава подтик на артериалната кръв и устните станат червенички.
Това показва, че центърът на надеждата се е усилил. Щом устните ви са синкави, черни, това значи, че надеждата ви е слаба. Вие искате да живеете, но така, както живеете, не може да се живее. Този живот го наричам живот на робуване. Дойде господарят ти, казва, че от тебе нищо няма да стане.
към втори вариант >>
Това същество не знае да пее и да свири, но си представя същевременно, че съществува един свят, дето знаят да свирят и да пеят.
(втори вариант)
Представете си едно низше същество на земята, което може да мисли като човека.
Това същество не знае да пее и да свири, но си представя същевременно, че съществува един свят, дето знаят да свирят и да пеят.
За него това не е действително. Това, което не е действително за него, за човека е реално. Защото недействителните неща, които съществуват в ума, те са една реалност за едно по-широко съзнание. Когато вие чувствате, че някои неща са възможни, те са възможни за едно друго съзнание, за един по-висок живот, но при дадените условия са невъзможни. Защо рибите не могат да говорят?
към втори вариант >>
Това показва, че центърът на надеждата се е усилил.
(втори вариант)
Във вас центърът на стяженолюбието чрезмерно се е развил. Страхът се е усилил. Честолюбието и то е набъбнало. Та внесете милосърдие, любов към живота и почнете да се радвате. Щом почнеш да се радваш, радостта дава подтик на артериалната кръв и устните станат червенички.
Това показва, че центърът на надеждата се е усилил.
Щом устните ви са синкави, черни, това значи, че надеждата ви е слаба. Вие искате да живеете, но така, както живеете, не може да се живее. Този живот го наричам живот на робуване. Дойде господарят ти, казва, че от тебе нищо няма да стане. Но това е интересът на господаря.
към втори вариант >>
За него това не е действително.
(втори вариант)
Представете си едно низше същество на земята, което може да мисли като човека. Това същество не знае да пее и да свири, но си представя същевременно, че съществува един свят, дето знаят да свирят и да пеят.
За него това не е действително.
Това, което не е действително за него, за човека е реално. Защото недействителните неща, които съществуват в ума, те са една реалност за едно по-широко съзнание. Когато вие чувствате, че някои неща са възможни, те са възможни за едно друго съзнание, за един по-висок живот, но при дадените условия са невъзможни. Защо рибите не могат да говорят? Кои са причините?
към втори вариант >>
Щом устните ви са синкави, черни, това значи, че надеждата ви е слаба.
(втори вариант)
Страхът се е усилил. Честолюбието и то е набъбнало. Та внесете милосърдие, любов към живота и почнете да се радвате. Щом почнеш да се радваш, радостта дава подтик на артериалната кръв и устните станат червенички. Това показва, че центърът на надеждата се е усилил.
Щом устните ви са синкави, черни, това значи, че надеждата ви е слаба.
Вие искате да живеете, но така, както живеете, не може да се живее. Този живот го наричам живот на робуване. Дойде господарят ти, казва, че от тебе нищо няма да стане. Но това е интересът на господаря. Той ти туря в кочината да ядеш.
към втори вариант >>
Това, което не е действително за него, за човека е реално.
(втори вариант)
Представете си едно низше същество на земята, което може да мисли като човека. Това същество не знае да пее и да свири, но си представя същевременно, че съществува един свят, дето знаят да свирят и да пеят. За него това не е действително.
Това, което не е действително за него, за човека е реално.
Защото недействителните неща, които съществуват в ума, те са една реалност за едно по-широко съзнание. Когато вие чувствате, че някои неща са възможни, те са възможни за едно друго съзнание, за един по-висок живот, но при дадените условия са невъзможни. Защо рибите не могат да говорят? Кои са причините? Уста имат, могат да ядат, но не могат да говорят.
към втори вариант >>
Вие искате да живеете, но така, както живеете, не може да се живее.
(втори вариант)
Честолюбието и то е набъбнало. Та внесете милосърдие, любов към живота и почнете да се радвате. Щом почнеш да се радваш, радостта дава подтик на артериалната кръв и устните станат червенички. Това показва, че центърът на надеждата се е усилил. Щом устните ви са синкави, черни, това значи, че надеждата ви е слаба.
Вие искате да живеете, но така, както живеете, не може да се живее.
Този живот го наричам живот на робуване. Дойде господарят ти, казва, че от тебе нищо няма да стане. Но това е интересът на господаря. Той ти туря в кочината да ядеш. Пет пъти на ден само ядеш и само пиеш, но си в кочината, дето си турен от този господар.
към втори вариант >>
Защото недействителните неща, които съществуват в ума, те са една реалност за едно по-широко съзнание.
(втори вариант)
Представете си едно низше същество на земята, което може да мисли като човека. Това същество не знае да пее и да свири, но си представя същевременно, че съществува един свят, дето знаят да свирят и да пеят. За него това не е действително. Това, което не е действително за него, за човека е реално.
Защото недействителните неща, които съществуват в ума, те са една реалност за едно по-широко съзнание.
Когато вие чувствате, че някои неща са възможни, те са възможни за едно друго съзнание, за един по-висок живот, но при дадените условия са невъзможни. Защо рибите не могат да говорят? Кои са причините? Уста имат, могат да ядат, но не могат да говорят. Значи за говора трябва една среда.
към втори вариант >>
Този живот го наричам живот на робуване.
(втори вариант)
Та внесете милосърдие, любов към живота и почнете да се радвате. Щом почнеш да се радваш, радостта дава подтик на артериалната кръв и устните станат червенички. Това показва, че центърът на надеждата се е усилил. Щом устните ви са синкави, черни, това значи, че надеждата ви е слаба. Вие искате да живеете, но така, както живеете, не може да се живее.
Този живот го наричам живот на робуване.
Дойде господарят ти, казва, че от тебе нищо няма да стане. Но това е интересът на господаря. Той ти туря в кочината да ядеш. Пет пъти на ден само ядеш и само пиеш, но си в кочината, дето си турен от този господар.
към втори вариант >>
Когато вие чувствате, че някои неща са възможни, те са възможни за едно друго съзнание, за един по-висок живот, но при дадените условия са невъзможни.
(втори вариант)
Представете си едно низше същество на земята, което може да мисли като човека. Това същество не знае да пее и да свири, но си представя същевременно, че съществува един свят, дето знаят да свирят и да пеят. За него това не е действително. Това, което не е действително за него, за човека е реално. Защото недействителните неща, които съществуват в ума, те са една реалност за едно по-широко съзнание.
Когато вие чувствате, че някои неща са възможни, те са възможни за едно друго съзнание, за един по-висок живот, но при дадените условия са невъзможни.
Защо рибите не могат да говорят? Кои са причините? Уста имат, могат да ядат, но не могат да говорят. Значи за говора трябва една среда. Трябва да се изследва черепа на рибите, да се види дали има този център на говора, дали съществуват тези мозъчни центрове в рибите.
към втори вариант >>
Дойде господарят ти, казва, че от тебе нищо няма да стане.
(втори вариант)
Щом почнеш да се радваш, радостта дава подтик на артериалната кръв и устните станат червенички. Това показва, че центърът на надеждата се е усилил. Щом устните ви са синкави, черни, това значи, че надеждата ви е слаба. Вие искате да живеете, но така, както живеете, не може да се живее. Този живот го наричам живот на робуване.
Дойде господарят ти, казва, че от тебе нищо няма да стане.
Но това е интересът на господаря. Той ти туря в кочината да ядеш. Пет пъти на ден само ядеш и само пиеш, но си в кочината, дето си турен от този господар.
към втори вариант >>
Защо рибите не могат да говорят?
(втори вариант)
Това същество не знае да пее и да свири, но си представя същевременно, че съществува един свят, дето знаят да свирят и да пеят. За него това не е действително. Това, което не е действително за него, за човека е реално. Защото недействителните неща, които съществуват в ума, те са една реалност за едно по-широко съзнание. Когато вие чувствате, че някои неща са възможни, те са възможни за едно друго съзнание, за един по-висок живот, но при дадените условия са невъзможни.
Защо рибите не могат да говорят?
Кои са причините? Уста имат, могат да ядат, но не могат да говорят. Значи за говора трябва една среда. Трябва да се изследва черепа на рибите, да се види дали има този център на говора, дали съществуват тези мозъчни центрове в рибите. Може да има едно желание в рибите да говорят, но да не може да говорят.
към втори вариант >>
Но това е интересът на господаря.
(втори вариант)
Това показва, че центърът на надеждата се е усилил. Щом устните ви са синкави, черни, това значи, че надеждата ви е слаба. Вие искате да живеете, но така, както живеете, не може да се живее. Този живот го наричам живот на робуване. Дойде господарят ти, казва, че от тебе нищо няма да стане.
Но това е интересът на господаря.
Той ти туря в кочината да ядеш. Пет пъти на ден само ядеш и само пиеш, но си в кочината, дето си турен от този господар.
към втори вариант >>
Кои са причините?
(втори вариант)
За него това не е действително. Това, което не е действително за него, за човека е реално. Защото недействителните неща, които съществуват в ума, те са една реалност за едно по-широко съзнание. Когато вие чувствате, че някои неща са възможни, те са възможни за едно друго съзнание, за един по-висок живот, но при дадените условия са невъзможни. Защо рибите не могат да говорят?
Кои са причините?
Уста имат, могат да ядат, но не могат да говорят. Значи за говора трябва една среда. Трябва да се изследва черепа на рибите, да се види дали има този център на говора, дали съществуват тези мозъчни центрове в рибите. Може да има едно желание в рибите да говорят, но да не може да говорят.
към втори вариант >>
Той ти туря в кочината да ядеш.
(втори вариант)
Щом устните ви са синкави, черни, това значи, че надеждата ви е слаба. Вие искате да живеете, но така, както живеете, не може да се живее. Този живот го наричам живот на робуване. Дойде господарят ти, казва, че от тебе нищо няма да стане. Но това е интересът на господаря.
Той ти туря в кочината да ядеш.
Пет пъти на ден само ядеш и само пиеш, но си в кочината, дето си турен от този господар.
към втори вариант >>
Уста имат, могат да ядат, но не могат да говорят.
(втори вариант)
Това, което не е действително за него, за човека е реално. Защото недействителните неща, които съществуват в ума, те са една реалност за едно по-широко съзнание. Когато вие чувствате, че някои неща са възможни, те са възможни за едно друго съзнание, за един по-висок живот, но при дадените условия са невъзможни. Защо рибите не могат да говорят? Кои са причините?
Уста имат, могат да ядат, но не могат да говорят.
Значи за говора трябва една среда. Трябва да се изследва черепа на рибите, да се види дали има този център на говора, дали съществуват тези мозъчни центрове в рибите. Може да има едно желание в рибите да говорят, но да не може да говорят.
към втори вариант >>
Пет пъти на ден само ядеш и само пиеш, но си в кочината, дето си турен от този господар.
(втори вариант)
Вие искате да живеете, но така, както живеете, не може да се живее. Този живот го наричам живот на робуване. Дойде господарят ти, казва, че от тебе нищо няма да стане. Но това е интересът на господаря. Той ти туря в кочината да ядеш.
Пет пъти на ден само ядеш и само пиеш, но си в кочината, дето си турен от този господар.
към втори вариант >>
Значи за говора трябва една среда.
(втори вариант)
Защото недействителните неща, които съществуват в ума, те са една реалност за едно по-широко съзнание. Когато вие чувствате, че някои неща са възможни, те са възможни за едно друго съзнание, за един по-висок живот, но при дадените условия са невъзможни. Защо рибите не могат да говорят? Кои са причините? Уста имат, могат да ядат, но не могат да говорят.
Значи за говора трябва една среда.
Трябва да се изследва черепа на рибите, да се види дали има този център на говора, дали съществуват тези мозъчни центрове в рибите. Може да има едно желание в рибите да говорят, но да не може да говорят.
към втори вариант >>
Ако вие страдате, каква нужда има Господ от вашето страдание?
(втори вариант)
Ако вие страдате, каква нужда има Господ от вашето страдание?
Че ако имате някой друг господар и той ви е турил в кочината и ви гои, тогава какво ще кажете? Той гои във вас безверието, обезсърчението, сиромашията и т.н. Аз ви питам: „Как сте? “ Защото насърчението да се обезсърчи, пак е възможно. Чистият да се опетни, пак е възможно.
към втори вариант >>
Трябва да се изследва черепа на рибите, да се види дали има този център на говора, дали съществуват тези мозъчни центрове в рибите.
(втори вариант)
Когато вие чувствате, че някои неща са възможни, те са възможни за едно друго съзнание, за един по-висок живот, но при дадените условия са невъзможни. Защо рибите не могат да говорят? Кои са причините? Уста имат, могат да ядат, но не могат да говорят. Значи за говора трябва една среда.
Трябва да се изследва черепа на рибите, да се види дали има този център на говора, дали съществуват тези мозъчни центрове в рибите.
Може да има едно желание в рибите да говорят, но да не може да говорят.
към втори вариант >>
Че ако имате някой друг господар и той ви е турил в кочината и ви гои, тогава какво ще кажете?
(втори вариант)
Ако вие страдате, каква нужда има Господ от вашето страдание?
Че ако имате някой друг господар и той ви е турил в кочината и ви гои, тогава какво ще кажете?
Той гои във вас безверието, обезсърчението, сиромашията и т.н. Аз ви питам: „Как сте? “ Защото насърчението да се обезсърчи, пак е възможно. Чистият да се опетни, пак е възможно. Как е възможно един човек да се окаля?
към втори вариант >>
Може да има едно желание в рибите да говорят, но да не може да говорят.
(втори вариант)
Защо рибите не могат да говорят? Кои са причините? Уста имат, могат да ядат, но не могат да говорят. Значи за говора трябва една среда. Трябва да се изследва черепа на рибите, да се види дали има този център на говора, дали съществуват тези мозъчни центрове в рибите.
Може да има едно желание в рибите да говорят, но да не може да говорят.
към втори вариант >>
Той гои във вас безверието, обезсърчението, сиромашията и т.н.
(втори вариант)
Ако вие страдате, каква нужда има Господ от вашето страдание? Че ако имате някой друг господар и той ви е турил в кочината и ви гои, тогава какво ще кажете?
Той гои във вас безверието, обезсърчението, сиромашията и т.н.
Аз ви питам: „Как сте? “ Защото насърчението да се обезсърчи, пак е възможно. Чистият да се опетни, пак е възможно. Как е възможно един човек да се окаля? Освен ако се допусне някъде да се пързаля, и то когато снегът почне да се топи.
към втори вариант >>
Аз искам да ви наведа на тези разсъждения.
(втори вариант)
Аз искам да ви наведа на тези разсъждения.
Вие се намирате в сегашния живот, в известно положение, но, представете си, че се намирате в едно песимистично настроение. Тъмно ви е, животът ви е обезсмислен. Не намирате никакъв смисъл в живота. От ваше гледище не намирате никаква разумност в живота. Не ви се работи, но ви се спи.
към втори вариант >>
Аз ви питам: „Как сте?
(втори вариант)
Ако вие страдате, каква нужда има Господ от вашето страдание? Че ако имате някой друг господар и той ви е турил в кочината и ви гои, тогава какво ще кажете? Той гои във вас безверието, обезсърчението, сиромашията и т.н.
Аз ви питам: „Как сте?
“ Защото насърчението да се обезсърчи, пак е възможно. Чистият да се опетни, пак е възможно. Как е възможно един човек да се окаля? Освен ако се допусне някъде да се пързаля, и то когато снегът почне да се топи. Но ако снегът се топи, не може да се окаля.
към втори вариант >>
Вие се намирате в сегашния живот, в известно положение, но, представете си, че се намирате в едно песимистично настроение.
(втори вариант)
Аз искам да ви наведа на тези разсъждения.
Вие се намирате в сегашния живот, в известно положение, но, представете си, че се намирате в едно песимистично настроение.
Тъмно ви е, животът ви е обезсмислен. Не намирате никакъв смисъл в живота. От ваше гледище не намирате никаква разумност в живота. Не ви се работи, но ви се спи. Като ходите, недоволни сте.
към втори вариант >>
“ Защото насърчението да се обезсърчи, пак е възможно.
(втори вариант)
Ако вие страдате, каква нужда има Господ от вашето страдание? Че ако имате някой друг господар и той ви е турил в кочината и ви гои, тогава какво ще кажете? Той гои във вас безверието, обезсърчението, сиромашията и т.н. Аз ви питам: „Как сте?
“ Защото насърчението да се обезсърчи, пак е възможно.
Чистият да се опетни, пак е възможно. Как е възможно един човек да се окаля? Освен ако се допусне някъде да се пързаля, и то когато снегът почне да се топи. Но ако снегът се топи, не може да се окаля.
към втори вариант >>
Тъмно ви е, животът ви е обезсмислен.
(втори вариант)
Аз искам да ви наведа на тези разсъждения. Вие се намирате в сегашния живот, в известно положение, но, представете си, че се намирате в едно песимистично настроение.
Тъмно ви е, животът ви е обезсмислен.
Не намирате никакъв смисъл в живота. От ваше гледище не намирате никаква разумност в живота. Не ви се работи, но ви се спи. Като ходите, недоволни сте. Седите, недоволен сте.
към втори вариант >>
Чистият да се опетни, пак е възможно.
(втори вариант)
Ако вие страдате, каква нужда има Господ от вашето страдание? Че ако имате някой друг господар и той ви е турил в кочината и ви гои, тогава какво ще кажете? Той гои във вас безверието, обезсърчението, сиромашията и т.н. Аз ви питам: „Как сте? “ Защото насърчението да се обезсърчи, пак е възможно.
Чистият да се опетни, пак е възможно.
Как е възможно един човек да се окаля? Освен ако се допусне някъде да се пързаля, и то когато снегът почне да се топи. Но ако снегът се топи, не може да се окаля.
към втори вариант >>
Не намирате никакъв смисъл в живота.
(втори вариант)
Аз искам да ви наведа на тези разсъждения. Вие се намирате в сегашния живот, в известно положение, но, представете си, че се намирате в едно песимистично настроение. Тъмно ви е, животът ви е обезсмислен.
Не намирате никакъв смисъл в живота.
От ваше гледище не намирате никаква разумност в живота. Не ви се работи, но ви се спи. Като ходите, недоволни сте. Седите, недоволен сте. Ядете, недоволен сте.
към втори вариант >>
Как е възможно един човек да се окаля?
(втори вариант)
Че ако имате някой друг господар и той ви е турил в кочината и ви гои, тогава какво ще кажете? Той гои във вас безверието, обезсърчението, сиромашията и т.н. Аз ви питам: „Как сте? “ Защото насърчението да се обезсърчи, пак е възможно. Чистият да се опетни, пак е възможно.
Как е възможно един човек да се окаля?
Освен ако се допусне някъде да се пързаля, и то когато снегът почне да се топи. Но ако снегът се топи, не може да се окаля.
към втори вариант >>
От ваше гледище не намирате никаква разумност в живота.
(втори вариант)
Аз искам да ви наведа на тези разсъждения. Вие се намирате в сегашния живот, в известно положение, но, представете си, че се намирате в едно песимистично настроение. Тъмно ви е, животът ви е обезсмислен. Не намирате никакъв смисъл в живота.
От ваше гледище не намирате никаква разумност в живота.
Не ви се работи, но ви се спи. Като ходите, недоволни сте. Седите, недоволен сте. Ядете, недоволен сте. Питам, какво трябва да правите при такова едно състояние.
към втори вариант >>
Освен ако се допусне някъде да се пързаля, и то когато снегът почне да се топи.
(втори вариант)
Той гои във вас безверието, обезсърчението, сиромашията и т.н. Аз ви питам: „Как сте? “ Защото насърчението да се обезсърчи, пак е възможно. Чистият да се опетни, пак е възможно. Как е възможно един човек да се окаля?
Освен ако се допусне някъде да се пързаля, и то когато снегът почне да се топи.
Но ако снегът се топи, не може да се окаля.
към втори вариант >>
Не ви се работи, но ви се спи.
(втори вариант)
Аз искам да ви наведа на тези разсъждения. Вие се намирате в сегашния живот, в известно положение, но, представете си, че се намирате в едно песимистично настроение. Тъмно ви е, животът ви е обезсмислен. Не намирате никакъв смисъл в живота. От ваше гледище не намирате никаква разумност в живота.
Не ви се работи, но ви се спи.
Като ходите, недоволни сте. Седите, недоволен сте. Ядете, недоволен сте. Питам, какво трябва да правите при такова едно състояние. Нали трябва да го проучите.
към втори вариант >>
Но ако снегът се топи, не може да се окаля.
(втори вариант)
Аз ви питам: „Как сте? “ Защото насърчението да се обезсърчи, пак е възможно. Чистият да се опетни, пак е възможно. Как е възможно един човек да се окаля? Освен ако се допусне някъде да се пързаля, и то когато снегът почне да се топи.
Но ако снегът се топи, не може да се окаля.
към втори вариант >>
Като ходите, недоволни сте.
(втори вариант)
Вие се намирате в сегашния живот, в известно положение, но, представете си, че се намирате в едно песимистично настроение. Тъмно ви е, животът ви е обезсмислен. Не намирате никакъв смисъл в живота. От ваше гледище не намирате никаква разумност в живота. Не ви се работи, но ви се спи.
Като ходите, недоволни сте.
Седите, недоволен сте. Ядете, недоволен сте. Питам, какво трябва да правите при такова едно състояние. Нали трябва да го проучите. От какво то произтича?
към втори вариант >>
Сегашната лекция прилича на следното.
(втори вариант)
Сегашната лекция прилича на следното.
Един показва едни хубави зрели плодове, показва ги, и пак ги турга в кутията. После пак ги показва, пак ги туря, казва: „Ако сте послушни, втория път пак ще ги донесете. Аз бих ви дал да ги изядете. Аз не съм от скъперниците. В природата съществува закон.
към втори вариант >>
Седите, недоволен сте.
(втори вариант)
Тъмно ви е, животът ви е обезсмислен. Не намирате никакъв смисъл в живота. От ваше гледище не намирате никаква разумност в живота. Не ви се работи, но ви се спи. Като ходите, недоволни сте.
Седите, недоволен сте.
Ядете, недоволен сте. Питам, какво трябва да правите при такова едно състояние. Нали трябва да го проучите. От какво то произтича?
към втори вариант >>
Един показва едни хубави зрели плодове, показва ги, и пак ги турга в кутията.
(втори вариант)
Сегашната лекция прилича на следното.
Един показва едни хубави зрели плодове, показва ги, и пак ги турга в кутията.
После пак ги показва, пак ги туря, казва: „Ако сте послушни, втория път пак ще ги донесете. Аз бих ви дал да ги изядете. Аз не съм от скъперниците. В природата съществува закон. Трябва да посеете семки.
към втори вариант >>
Ядете, недоволен сте.
(втори вариант)
Не намирате никакъв смисъл в живота. От ваше гледище не намирате никаква разумност в живота. Не ви се работи, но ви се спи. Като ходите, недоволни сте. Седите, недоволен сте.
Ядете, недоволен сте.
Питам, какво трябва да правите при такова едно състояние. Нали трябва да го проучите. От какво то произтича?
към втори вариант >>
После пак ги показва, пак ги туря, казва: „Ако сте послушни, втория път пак ще ги донесете.
(втори вариант)
Сегашната лекция прилича на следното. Един показва едни хубави зрели плодове, показва ги, и пак ги турга в кутията.
После пак ги показва, пак ги туря, казва: „Ако сте послушни, втория път пак ще ги донесете.
Аз бих ви дал да ги изядете. Аз не съм от скъперниците. В природата съществува закон. Трябва да посеете семки. Ако е въпрос за знание, вие някои работи знаете повече от мене.
към втори вариант >>
Питам, какво трябва да правите при такова едно състояние.
(втори вариант)
От ваше гледище не намирате никаква разумност в живота. Не ви се работи, но ви се спи. Като ходите, недоволни сте. Седите, недоволен сте. Ядете, недоволен сте.
Питам, какво трябва да правите при такова едно състояние.
Нали трябва да го проучите. От какво то произтича?
към втори вариант >>
Аз бих ви дал да ги изядете.
(втори вариант)
Сегашната лекция прилича на следното. Един показва едни хубави зрели плодове, показва ги, и пак ги турга в кутията. После пак ги показва, пак ги туря, казва: „Ако сте послушни, втория път пак ще ги донесете.
Аз бих ви дал да ги изядете.
Аз не съм от скъперниците. В природата съществува закон. Трябва да посеете семки. Ако е въпрос за знание, вие някои работи знаете повече от мене. Но ви трябва едно знание положително, знание, в което да нямате абсолютно никакво съмнение.
към втори вариант >>
Нали трябва да го проучите.
(втори вариант)
Не ви се работи, но ви се спи. Като ходите, недоволни сте. Седите, недоволен сте. Ядете, недоволен сте. Питам, какво трябва да правите при такова едно състояние.
Нали трябва да го проучите.
От какво то произтича?
към втори вариант >>
Аз не съм от скъперниците.
(втори вариант)
Сегашната лекция прилича на следното. Един показва едни хубави зрели плодове, показва ги, и пак ги турга в кутията. После пак ги показва, пак ги туря, казва: „Ако сте послушни, втория път пак ще ги донесете. Аз бих ви дал да ги изядете.
Аз не съм от скъперниците.
В природата съществува закон. Трябва да посеете семки. Ако е въпрос за знание, вие някои работи знаете повече от мене. Но ви трябва едно знание положително, знание, в което да нямате абсолютно никакво съмнение. То е, знайте, което подкрепва човешкия характер, човешкия ум, а пък силата на човека седи в истинското знание.
към втори вариант >>
От какво то произтича?
(втори вариант)
Като ходите, недоволни сте. Седите, недоволен сте. Ядете, недоволен сте. Питам, какво трябва да правите при такова едно състояние. Нали трябва да го проучите.
От какво то произтича?
към втори вариант >>
В природата съществува закон.
(втори вариант)
Сегашната лекция прилича на следното. Един показва едни хубави зрели плодове, показва ги, и пак ги турга в кутията. После пак ги показва, пак ги туря, казва: „Ако сте послушни, втория път пак ще ги донесете. Аз бих ви дал да ги изядете. Аз не съм от скъперниците.
В природата съществува закон.
Трябва да посеете семки. Ако е въпрос за знание, вие някои работи знаете повече от мене. Но ви трябва едно знание положително, знание, в което да нямате абсолютно никакво съмнение. То е, знайте, което подкрепва човешкия характер, човешкия ум, а пък силата на човека седи в истинското знание. Това, което в съвременната философия наричат разширение на съзнанието, то е същественото.
към втори вариант >>
Вие сте здрав, някой ви нанесе някой удар на някое деликатно място, имате болка и оттогава не сте разположен.
(втори вариант)
Вие сте здрав, някой ви нанесе някой удар на някое деликатно място, имате болка и оттогава не сте разположен.
Всичкото ви внимание е към този удар, към тази болка. А това състояние ще продължи дотогава, докато раната ви заздравее. Когато дойде у човека едно песимистично състояние, вие знаете ли произхода му? Например били сте студент, минавате някой студентски изпит и казвате: „Имам чувството, че ще ме скъсат.“ Имате едно песимистично чувство и забравяте фактите. И това забравяне произтича от един вътрешен страх.
към втори вариант >>
Трябва да посеете семки.
(втори вариант)
Един показва едни хубави зрели плодове, показва ги, и пак ги турга в кутията. После пак ги показва, пак ги туря, казва: „Ако сте послушни, втория път пак ще ги донесете. Аз бих ви дал да ги изядете. Аз не съм от скъперниците. В природата съществува закон.
Трябва да посеете семки.
Ако е въпрос за знание, вие някои работи знаете повече от мене. Но ви трябва едно знание положително, знание, в което да нямате абсолютно никакво съмнение. То е, знайте, което подкрепва човешкия характер, човешкия ум, а пък силата на човека седи в истинското знание. Това, което в съвременната философия наричат разширение на съзнанието, то е същественото.
към втори вариант >>
Всичкото ви внимание е към този удар, към тази болка.
(втори вариант)
Вие сте здрав, някой ви нанесе някой удар на някое деликатно място, имате болка и оттогава не сте разположен.
Всичкото ви внимание е към този удар, към тази болка.
А това състояние ще продължи дотогава, докато раната ви заздравее. Когато дойде у човека едно песимистично състояние, вие знаете ли произхода му? Например били сте студент, минавате някой студентски изпит и казвате: „Имам чувството, че ще ме скъсат.“ Имате едно песимистично чувство и забравяте фактите. И това забравяне произтича от един вътрешен страх. Образът на професора е строго взискателен и този образ завзема цялото ви съзнание, засенчва всички чувства.
към втори вариант >>
Ако е въпрос за знание, вие някои работи знаете повече от мене.
(втори вариант)
После пак ги показва, пак ги туря, казва: „Ако сте послушни, втория път пак ще ги донесете. Аз бих ви дал да ги изядете. Аз не съм от скъперниците. В природата съществува закон. Трябва да посеете семки.
Ако е въпрос за знание, вие някои работи знаете повече от мене.
Но ви трябва едно знание положително, знание, в което да нямате абсолютно никакво съмнение. То е, знайте, което подкрепва човешкия характер, човешкия ум, а пък силата на човека седи в истинското знание. Това, което в съвременната философия наричат разширение на съзнанието, то е същественото.
към втори вариант >>
А това състояние ще продължи дотогава, докато раната ви заздравее.
(втори вариант)
Вие сте здрав, някой ви нанесе някой удар на някое деликатно място, имате болка и оттогава не сте разположен. Всичкото ви внимание е към този удар, към тази болка.
А това състояние ще продължи дотогава, докато раната ви заздравее.
Когато дойде у човека едно песимистично състояние, вие знаете ли произхода му? Например били сте студент, минавате някой студентски изпит и казвате: „Имам чувството, че ще ме скъсат.“ Имате едно песимистично чувство и забравяте фактите. И това забравяне произтича от един вътрешен страх. Образът на професора е строго взискателен и този образ завзема цялото ви съзнание, засенчва всички чувства. Вие изгубвате съзнанието, забравяте.
към втори вариант >>
Но ви трябва едно знание положително, знание, в което да нямате абсолютно никакво съмнение.
(втори вариант)
Аз бих ви дал да ги изядете. Аз не съм от скъперниците. В природата съществува закон. Трябва да посеете семки. Ако е въпрос за знание, вие някои работи знаете повече от мене.
Но ви трябва едно знание положително, знание, в което да нямате абсолютно никакво съмнение.
То е, знайте, което подкрепва човешкия характер, човешкия ум, а пък силата на човека седи в истинското знание. Това, което в съвременната философия наричат разширение на съзнанието, то е същественото.
към втори вариант >>
Когато дойде у човека едно песимистично състояние, вие знаете ли произхода му?
(втори вариант)
Вие сте здрав, някой ви нанесе някой удар на някое деликатно място, имате болка и оттогава не сте разположен. Всичкото ви внимание е към този удар, към тази болка. А това състояние ще продължи дотогава, докато раната ви заздравее.
Когато дойде у човека едно песимистично състояние, вие знаете ли произхода му?
Например били сте студент, минавате някой студентски изпит и казвате: „Имам чувството, че ще ме скъсат.“ Имате едно песимистично чувство и забравяте фактите. И това забравяне произтича от един вътрешен страх. Образът на професора е строго взискателен и този образ завзема цялото ви съзнание, засенчва всички чувства. Вие изгубвате съзнанието, забравяте. Но случва се, че след като сте имали тези предчувствия, нищо не се случва, издържате много добре изпита.
към втори вариант >>
То е, знайте, което подкрепва човешкия характер, човешкия ум, а пък силата на човека седи в истинското знание.
(втори вариант)
Аз не съм от скъперниците. В природата съществува закон. Трябва да посеете семки. Ако е въпрос за знание, вие някои работи знаете повече от мене. Но ви трябва едно знание положително, знание, в което да нямате абсолютно никакво съмнение.
То е, знайте, което подкрепва човешкия характер, човешкия ум, а пък силата на човека седи в истинското знание.
Това, което в съвременната философия наричат разширение на съзнанието, то е същественото.
към втори вариант >>
Например били сте студент, минавате някой студентски изпит и казвате: „Имам чувството, че ще ме скъсат.“ Имате едно песимистично чувство и забравяте фактите.
(втори вариант)
Вие сте здрав, някой ви нанесе някой удар на някое деликатно място, имате болка и оттогава не сте разположен. Всичкото ви внимание е към този удар, към тази болка. А това състояние ще продължи дотогава, докато раната ви заздравее. Когато дойде у човека едно песимистично състояние, вие знаете ли произхода му?
Например били сте студент, минавате някой студентски изпит и казвате: „Имам чувството, че ще ме скъсат.“ Имате едно песимистично чувство и забравяте фактите.
И това забравяне произтича от един вътрешен страх. Образът на професора е строго взискателен и този образ завзема цялото ви съзнание, засенчва всички чувства. Вие изгубвате съзнанието, забравяте. Но случва се, че след като сте имали тези предчувствия, нищо не се случва, издържате много добре изпита.
към втори вариант >>
Това, което в съвременната философия наричат разширение на съзнанието, то е същественото.
(втори вариант)
В природата съществува закон. Трябва да посеете семки. Ако е въпрос за знание, вие някои работи знаете повече от мене. Но ви трябва едно знание положително, знание, в което да нямате абсолютно никакво съмнение. То е, знайте, което подкрепва човешкия характер, човешкия ум, а пък силата на човека седи в истинското знание.
Това, което в съвременната философия наричат разширение на съзнанието, то е същественото.
към втори вариант >>
И това забравяне произтича от един вътрешен страх.
(втори вариант)
Вие сте здрав, някой ви нанесе някой удар на някое деликатно място, имате болка и оттогава не сте разположен. Всичкото ви внимание е към този удар, към тази болка. А това състояние ще продължи дотогава, докато раната ви заздравее. Когато дойде у човека едно песимистично състояние, вие знаете ли произхода му? Например били сте студент, минавате някой студентски изпит и казвате: „Имам чувството, че ще ме скъсат.“ Имате едно песимистично чувство и забравяте фактите.
И това забравяне произтича от един вътрешен страх.
Образът на професора е строго взискателен и този образ завзема цялото ви съзнание, засенчва всички чувства. Вие изгубвате съзнанието, забравяте. Но случва се, че след като сте имали тези предчувствия, нищо не се случва, издържате много добре изпита.
към втори вариант >>
Между двете крила на носа и между ушите има едно подобие.
(втори вариант)
Между двете крила на носа и между ушите има едно подобие.
Ако се смалява кривата линия на ухото, ще се изменява и носът. Горната част на ухото трябва да бъде по-широка, а долната страна на ухото трябва да бъде по-тясна. Стомахът трябва да бъде подчинен на дробовете, слуга на дробовете, а дробовете трябва да бъдат слуга на мозъка. Следователно долната част на ухото не трябва да бъде така широка, колкото горната. За да се покаже, че умът е който ръководи, то винаги горната част на ухото трябва да бъде по- широка.
към втори вариант >>
Образът на професора е строго взискателен и този образ завзема цялото ви съзнание, засенчва всички чувства.
(втори вариант)
Всичкото ви внимание е към този удар, към тази болка. А това състояние ще продължи дотогава, докато раната ви заздравее. Когато дойде у човека едно песимистично състояние, вие знаете ли произхода му? Например били сте студент, минавате някой студентски изпит и казвате: „Имам чувството, че ще ме скъсат.“ Имате едно песимистично чувство и забравяте фактите. И това забравяне произтича от един вътрешен страх.
Образът на професора е строго взискателен и този образ завзема цялото ви съзнание, засенчва всички чувства.
Вие изгубвате съзнанието, забравяте. Но случва се, че след като сте имали тези предчувствия, нищо не се случва, издържате много добре изпита.
към втори вариант >>
Ако се смалява кривата линия на ухото, ще се изменява и носът.
(втори вариант)
Между двете крила на носа и между ушите има едно подобие.
Ако се смалява кривата линия на ухото, ще се изменява и носът.
Горната част на ухото трябва да бъде по-широка, а долната страна на ухото трябва да бъде по-тясна. Стомахът трябва да бъде подчинен на дробовете, слуга на дробовете, а дробовете трябва да бъдат слуга на мозъка. Следователно долната част на ухото не трябва да бъде така широка, колкото горната. За да се покаже, че умът е който ръководи, то винаги горната част на ухото трябва да бъде по- широка. Това показва, че този човек мисли.
към втори вариант >>
Вие изгубвате съзнанието, забравяте.
(втори вариант)
А това състояние ще продължи дотогава, докато раната ви заздравее. Когато дойде у човека едно песимистично състояние, вие знаете ли произхода му? Например били сте студент, минавате някой студентски изпит и казвате: „Имам чувството, че ще ме скъсат.“ Имате едно песимистично чувство и забравяте фактите. И това забравяне произтича от един вътрешен страх. Образът на професора е строго взискателен и този образ завзема цялото ви съзнание, засенчва всички чувства.
Вие изгубвате съзнанието, забравяте.
Но случва се, че след като сте имали тези предчувствия, нищо не се случва, издържате много добре изпита.
към втори вариант >>
Горната част на ухото трябва да бъде по-широка, а долната страна на ухото трябва да бъде по-тясна.
(втори вариант)
Между двете крила на носа и между ушите има едно подобие. Ако се смалява кривата линия на ухото, ще се изменява и носът.
Горната част на ухото трябва да бъде по-широка, а долната страна на ухото трябва да бъде по-тясна.
Стомахът трябва да бъде подчинен на дробовете, слуга на дробовете, а дробовете трябва да бъдат слуга на мозъка. Следователно долната част на ухото не трябва да бъде така широка, колкото горната. За да се покаже, че умът е който ръководи, то винаги горната част на ухото трябва да бъде по- широка. Това показва, че този човек мисли. И ред поколения като мислят по този начин, сформира се правилното ухо.
към втори вариант >>
Но случва се, че след като сте имали тези предчувствия, нищо не се случва, издържате много добре изпита.
(втори вариант)
Когато дойде у човека едно песимистично състояние, вие знаете ли произхода му? Например били сте студент, минавате някой студентски изпит и казвате: „Имам чувството, че ще ме скъсат.“ Имате едно песимистично чувство и забравяте фактите. И това забравяне произтича от един вътрешен страх. Образът на професора е строго взискателен и този образ завзема цялото ви съзнание, засенчва всички чувства. Вие изгубвате съзнанието, забравяте.
Но случва се, че след като сте имали тези предчувствия, нищо не се случва, издържате много добре изпита.
към втори вариант >>
Стомахът трябва да бъде подчинен на дробовете, слуга на дробовете, а дробовете трябва да бъдат слуга на мозъка.
(втори вариант)
Между двете крила на носа и между ушите има едно подобие. Ако се смалява кривата линия на ухото, ще се изменява и носът. Горната част на ухото трябва да бъде по-широка, а долната страна на ухото трябва да бъде по-тясна.
Стомахът трябва да бъде подчинен на дробовете, слуга на дробовете, а дробовете трябва да бъдат слуга на мозъка.
Следователно долната част на ухото не трябва да бъде така широка, колкото горната. За да се покаже, че умът е който ръководи, то винаги горната част на ухото трябва да бъде по- широка. Това показва, че този човек мисли. И ред поколения като мислят по този начин, сформира се правилното ухо. Долната част на носа е обърнато ухо.
към втори вариант >>
А по някой път отивате с голяма надежда и ви скъсват по всичките правила.
(втори вариант)
А по някой път отивате с голяма надежда и ви скъсват по всичките правила.
В единия случай ти се опасяваш и не те скъсват. А в другия случай - при най- голямата надежда, която имаш, скъсват те и се чудиш как не си могъл да предвидиш, че ще ше скъсат. Дават ви там някой маловажен въпрос, по който не си чел. Но професорът се хваща за този маловажен въпрос и ти тури бележка. Как наричате вие това?
към втори вариант >>
Следователно долната част на ухото не трябва да бъде така широка, колкото горната.
(втори вариант)
Между двете крила на носа и между ушите има едно подобие. Ако се смалява кривата линия на ухото, ще се изменява и носът. Горната част на ухото трябва да бъде по-широка, а долната страна на ухото трябва да бъде по-тясна. Стомахът трябва да бъде подчинен на дробовете, слуга на дробовете, а дробовете трябва да бъдат слуга на мозъка.
Следователно долната част на ухото не трябва да бъде така широка, колкото горната.
За да се покаже, че умът е който ръководи, то винаги горната част на ухото трябва да бъде по- широка. Това показва, че този човек мисли. И ред поколения като мислят по този начин, сформира се правилното ухо. Долната част на носа е обърнато ухо. Ако я вземете и турите на ухото, същото е и при ухото.
към втори вариант >>
В единия случай ти се опасяваш и не те скъсват.
(втори вариант)
А по някой път отивате с голяма надежда и ви скъсват по всичките правила.
В единия случай ти се опасяваш и не те скъсват.
А в другия случай - при най- голямата надежда, която имаш, скъсват те и се чудиш как не си могъл да предвидиш, че ще ше скъсат. Дават ви там някой маловажен въпрос, по който не си чел. Но професорът се хваща за този маловажен въпрос и ти тури бележка. Как наричате вие това? Съвпадение ли е, съчетание ли е, когато нещата стават, когато ние не очакваме.
към втори вариант >>
За да се покаже, че умът е който ръководи, то винаги горната част на ухото трябва да бъде по- широка.
(втори вариант)
Между двете крила на носа и между ушите има едно подобие. Ако се смалява кривата линия на ухото, ще се изменява и носът. Горната част на ухото трябва да бъде по-широка, а долната страна на ухото трябва да бъде по-тясна. Стомахът трябва да бъде подчинен на дробовете, слуга на дробовете, а дробовете трябва да бъдат слуга на мозъка. Следователно долната част на ухото не трябва да бъде така широка, колкото горната.
За да се покаже, че умът е който ръководи, то винаги горната част на ухото трябва да бъде по- широка.
Това показва, че този човек мисли. И ред поколения като мислят по този начин, сформира се правилното ухо. Долната част на носа е обърнато ухо. Ако я вземете и турите на ухото, същото е и при ухото. Ако отзад долната част на носа е по- широка, доказва, че стомашната система е здрава.
към втори вариант >>
А в другия случай - при най- голямата надежда, която имаш, скъсват те и се чудиш как не си могъл да предвидиш, че ще ше скъсат.
(втори вариант)
А по някой път отивате с голяма надежда и ви скъсват по всичките правила. В единия случай ти се опасяваш и не те скъсват.
А в другия случай - при най- голямата надежда, която имаш, скъсват те и се чудиш как не си могъл да предвидиш, че ще ше скъсат.
Дават ви там някой маловажен въпрос, по който не си чел. Но професорът се хваща за този маловажен въпрос и ти тури бележка. Как наричате вие това? Съвпадение ли е, съчетание ли е, когато нещата стават, когато ние не очакваме.
към втори вариант >>
Това показва, че този човек мисли.
(втори вариант)
Ако се смалява кривата линия на ухото, ще се изменява и носът. Горната част на ухото трябва да бъде по-широка, а долната страна на ухото трябва да бъде по-тясна. Стомахът трябва да бъде подчинен на дробовете, слуга на дробовете, а дробовете трябва да бъдат слуга на мозъка. Следователно долната част на ухото не трябва да бъде така широка, колкото горната. За да се покаже, че умът е който ръководи, то винаги горната част на ухото трябва да бъде по- широка.
Това показва, че този човек мисли.
И ред поколения като мислят по този начин, сформира се правилното ухо. Долната част на носа е обърнато ухо. Ако я вземете и турите на ухото, същото е и при ухото. Ако отзад долната част на носа е по- широка, доказва, че стомашната система е здрава. Ако тази широчина е малка, това показва, че стомахът не е здрав.
към втори вариант >>
Дават ви там някой маловажен въпрос, по който не си чел.
(втори вариант)
А по някой път отивате с голяма надежда и ви скъсват по всичките правила. В единия случай ти се опасяваш и не те скъсват. А в другия случай - при най- голямата надежда, която имаш, скъсват те и се чудиш как не си могъл да предвидиш, че ще ше скъсат.
Дават ви там някой маловажен въпрос, по който не си чел.
Но професорът се хваща за този маловажен въпрос и ти тури бележка. Как наричате вие това? Съвпадение ли е, съчетание ли е, когато нещата стават, когато ние не очакваме.
към втори вариант >>
И ред поколения като мислят по този начин, сформира се правилното ухо.
(втори вариант)
Горната част на ухото трябва да бъде по-широка, а долната страна на ухото трябва да бъде по-тясна. Стомахът трябва да бъде подчинен на дробовете, слуга на дробовете, а дробовете трябва да бъдат слуга на мозъка. Следователно долната част на ухото не трябва да бъде така широка, колкото горната. За да се покаже, че умът е който ръководи, то винаги горната част на ухото трябва да бъде по- широка. Това показва, че този човек мисли.
И ред поколения като мислят по този начин, сформира се правилното ухо.
Долната част на носа е обърнато ухо. Ако я вземете и турите на ухото, същото е и при ухото. Ако отзад долната част на носа е по- широка, доказва, че стомашната система е здрава. Ако тази широчина е малка, това показва, че стомахът не е здрав. И от това зависи дължината на живота.
към втори вариант >>
Но професорът се хваща за този маловажен въпрос и ти тури бележка.
(втори вариант)
А по някой път отивате с голяма надежда и ви скъсват по всичките правила. В единия случай ти се опасяваш и не те скъсват. А в другия случай - при най- голямата надежда, която имаш, скъсват те и се чудиш как не си могъл да предвидиш, че ще ше скъсат. Дават ви там някой маловажен въпрос, по който не си чел.
Но професорът се хваща за този маловажен въпрос и ти тури бележка.
Как наричате вие това? Съвпадение ли е, съчетание ли е, когато нещата стават, когато ние не очакваме.
към втори вариант >>
Долната част на носа е обърнато ухо.
(втори вариант)
Стомахът трябва да бъде подчинен на дробовете, слуга на дробовете, а дробовете трябва да бъдат слуга на мозъка. Следователно долната част на ухото не трябва да бъде така широка, колкото горната. За да се покаже, че умът е който ръководи, то винаги горната част на ухото трябва да бъде по- широка. Това показва, че този човек мисли. И ред поколения като мислят по този начин, сформира се правилното ухо.
Долната част на носа е обърнато ухо.
Ако я вземете и турите на ухото, същото е и при ухото. Ако отзад долната част на носа е по- широка, доказва, че стомашната система е здрава. Ако тази широчина е малка, това показва, че стомахът не е здрав. И от това зависи дължината на живота. Има измерване в това отношение.
към втори вариант >>
Как наричате вие това?
(втори вариант)
А по някой път отивате с голяма надежда и ви скъсват по всичките правила. В единия случай ти се опасяваш и не те скъсват. А в другия случай - при най- голямата надежда, която имаш, скъсват те и се чудиш как не си могъл да предвидиш, че ще ше скъсат. Дават ви там някой маловажен въпрос, по който не си чел. Но професорът се хваща за този маловажен въпрос и ти тури бележка.
Как наричате вие това?
Съвпадение ли е, съчетание ли е, когато нещата стават, когато ние не очакваме.
към втори вариант >>
Ако я вземете и турите на ухото, същото е и при ухото.
(втори вариант)
Следователно долната част на ухото не трябва да бъде така широка, колкото горната. За да се покаже, че умът е който ръководи, то винаги горната част на ухото трябва да бъде по- широка. Това показва, че този човек мисли. И ред поколения като мислят по този начин, сформира се правилното ухо. Долната част на носа е обърнато ухо.
Ако я вземете и турите на ухото, същото е и при ухото.
Ако отзад долната част на носа е по- широка, доказва, че стомашната система е здрава. Ако тази широчина е малка, това показва, че стомахът не е здрав. И от това зависи дължината на живота. Има измерване в това отношение. Когато тези крила - малките разширения на носа, не са развити, тези хора изобщо имат по-слабо развита дихателна система.
към втори вариант >>
Съвпадение ли е, съчетание ли е, когато нещата стават, когато ние не очакваме.
(втори вариант)
В единия случай ти се опасяваш и не те скъсват. А в другия случай - при най- голямата надежда, която имаш, скъсват те и се чудиш как не си могъл да предвидиш, че ще ше скъсат. Дават ви там някой маловажен въпрос, по който не си чел. Но професорът се хваща за този маловажен въпрос и ти тури бележка. Как наричате вие това?
Съвпадение ли е, съчетание ли е, когато нещата стават, когато ние не очакваме.
към втори вариант >>
Ако отзад долната част на носа е по- широка, доказва, че стомашната система е здрава.
(втори вариант)
За да се покаже, че умът е който ръководи, то винаги горната част на ухото трябва да бъде по- широка. Това показва, че този човек мисли. И ред поколения като мислят по този начин, сформира се правилното ухо. Долната част на носа е обърнато ухо. Ако я вземете и турите на ухото, същото е и при ухото.
Ако отзад долната част на носа е по- широка, доказва, че стомашната система е здрава.
Ако тази широчина е малка, това показва, че стомахът не е здрав. И от това зависи дължината на живота. Има измерване в това отношение. Когато тези крила - малките разширения на носа, не са развити, тези хора изобщо имат по-слабо развита дихателна система. Щом физическите системи са слабо развити, тогава и умът не е развит.
към втори вариант >>
Завчера дойде една рускиня, образована жена, която била податлива на внушение.
(втори вариант)
Завчера дойде една рускиня, образована жена, която била податлива на внушение.
Една нейна приятелка й казва: „Дълго време ти няма да живееш. Много е кратък животът ти? “ И като й казва така, в ума на онази се втълпява мисълта, че тя ще умре. Обезсърчава се, почва да пуши тютюн. Животът се обезсмисля за нея, не й се работи.
към втори вариант >>
Ако тази широчина е малка, това показва, че стомахът не е здрав.
(втори вариант)
Това показва, че този човек мисли. И ред поколения като мислят по този начин, сформира се правилното ухо. Долната част на носа е обърнато ухо. Ако я вземете и турите на ухото, същото е и при ухото. Ако отзад долната част на носа е по- широка, доказва, че стомашната система е здрава.
Ако тази широчина е малка, това показва, че стомахът не е здрав.
И от това зависи дължината на живота. Има измерване в това отношение. Когато тези крила - малките разширения на носа, не са развити, тези хора изобщо имат по-слабо развита дихателна система. Щом физическите системи са слабо развити, тогава и умът не е развит.
към втори вариант >>
Една нейна приятелка й казва: „Дълго време ти няма да живееш.
(втори вариант)
Завчера дойде една рускиня, образована жена, която била податлива на внушение.
Една нейна приятелка й казва: „Дълго време ти няма да живееш.
Много е кратък животът ти? “ И като й казва така, в ума на онази се втълпява мисълта, че тя ще умре. Обезсърчава се, почва да пуши тютюн. Животът се обезсмисля за нея, не й се работи. Нищо не иска да работи.
към втори вариант >>
И от това зависи дължината на живота.
(втори вариант)
И ред поколения като мислят по този начин, сформира се правилното ухо. Долната част на носа е обърнато ухо. Ако я вземете и турите на ухото, същото е и при ухото. Ако отзад долната част на носа е по- широка, доказва, че стомашната система е здрава. Ако тази широчина е малка, това показва, че стомахът не е здрав.
И от това зависи дължината на живота.
Има измерване в това отношение. Когато тези крила - малките разширения на носа, не са развити, тези хора изобщо имат по-слабо развита дихателна система. Щом физическите системи са слабо развити, тогава и умът не е развит.
към втори вариант >>
Много е кратък животът ти?
(втори вариант)
Завчера дойде една рускиня, образована жена, която била податлива на внушение. Една нейна приятелка й казва: „Дълго време ти няма да живееш.
Много е кратък животът ти?
“ И като й казва така, в ума на онази се втълпява мисълта, че тя ще умре. Обезсърчава се, почва да пуши тютюн. Животът се обезсмисля за нея, не й се работи. Нищо не иска да работи. Какво е мислила нейната приятелка?
към втори вариант >>
Има измерване в това отношение.
(втори вариант)
Долната част на носа е обърнато ухо. Ако я вземете и турите на ухото, същото е и при ухото. Ако отзад долната част на носа е по- широка, доказва, че стомашната система е здрава. Ако тази широчина е малка, това показва, че стомахът не е здрав. И от това зависи дължината на живота.
Има измерване в това отношение.
Когато тези крила - малките разширения на носа, не са развити, тези хора изобщо имат по-слабо развита дихателна система. Щом физическите системи са слабо развити, тогава и умът не е развит.
към втори вариант >>
“ И като й казва така, в ума на онази се втълпява мисълта, че тя ще умре.
(втори вариант)
Завчера дойде една рускиня, образована жена, която била податлива на внушение. Една нейна приятелка й казва: „Дълго време ти няма да живееш. Много е кратък животът ти?
“ И като й казва така, в ума на онази се втълпява мисълта, че тя ще умре.
Обезсърчава се, почва да пуши тютюн. Животът се обезсмисля за нея, не й се работи. Нищо не иска да работи. Какво е мислила нейната приятелка?
към втори вариант >>
Когато тези крила - малките разширения на носа, не са развити, тези хора изобщо имат по-слабо развита дихателна система.
(втори вариант)
Ако я вземете и турите на ухото, същото е и при ухото. Ако отзад долната част на носа е по- широка, доказва, че стомашната система е здрава. Ако тази широчина е малка, това показва, че стомахът не е здрав. И от това зависи дължината на живота. Има измерване в това отношение.
Когато тези крила - малките разширения на носа, не са развити, тези хора изобщо имат по-слабо развита дихателна система.
Щом физическите системи са слабо развити, тогава и умът не е развит.
към втори вариант >>
Обезсърчава се, почва да пуши тютюн.
(втори вариант)
Завчера дойде една рускиня, образована жена, която била податлива на внушение. Една нейна приятелка й казва: „Дълго време ти няма да живееш. Много е кратък животът ти? “ И като й казва така, в ума на онази се втълпява мисълта, че тя ще умре.
Обезсърчава се, почва да пуши тютюн.
Животът се обезсмисля за нея, не й се работи. Нищо не иска да работи. Какво е мислила нейната приятелка?
към втори вариант >>
Щом физическите системи са слабо развити, тогава и умът не е развит.
(втори вариант)
Ако отзад долната част на носа е по- широка, доказва, че стомашната система е здрава. Ако тази широчина е малка, това показва, че стомахът не е здрав. И от това зависи дължината на живота. Има измерване в това отношение. Когато тези крила - малките разширения на носа, не са развити, тези хора изобщо имат по-слабо развита дихателна система.
Щом физическите системи са слабо развити, тогава и умът не е развит.
към втори вариант >>
Животът се обезсмисля за нея, не й се работи.
(втори вариант)
Завчера дойде една рускиня, образована жена, която била податлива на внушение. Една нейна приятелка й казва: „Дълго време ти няма да живееш. Много е кратък животът ти? “ И като й казва така, в ума на онази се втълпява мисълта, че тя ще умре. Обезсърчава се, почва да пуши тютюн.
Животът се обезсмисля за нея, не й се работи.
Нищо не иска да работи. Какво е мислила нейната приятелка?
към втори вариант >>
Някой път се обезсърчиш.
(втори вариант)
Някой път се обезсърчиш.
Погледни тогава долните разширени части на носа - това е капитал, заровено богатство, което имаш. Някой път си се обезсърчил, побутни го до върха на носа, и ще ти мине. Секне- нето е за тази цел. Хората, ако не се секнат, те щяха да измрат досега. Човек като се секне, действа благотворно върху симпатичната нервна система.
към втори вариант >>
Нищо не иска да работи.
(втори вариант)
Една нейна приятелка й казва: „Дълго време ти няма да живееш. Много е кратък животът ти? “ И като й казва така, в ума на онази се втълпява мисълта, че тя ще умре. Обезсърчава се, почва да пуши тютюн. Животът се обезсмисля за нея, не й се работи.
Нищо не иска да работи.
Какво е мислила нейната приятелка?
към втори вариант >>
Погледни тогава долните разширени части на носа - това е капитал, заровено богатство, което имаш.
(втори вариант)
Някой път се обезсърчиш.
Погледни тогава долните разширени части на носа - това е капитал, заровено богатство, което имаш.
Някой път си се обезсърчил, побутни го до върха на носа, и ще ти мине. Секне- нето е за тази цел. Хората, ако не се секнат, те щяха да измрат досега. Човек като се секне, действа благотворно върху симпатичната нервна система. Защо хората си барат носа постоянно.
към втори вариант >>
Какво е мислила нейната приятелка?
(втори вариант)
Много е кратък животът ти? “ И като й казва така, в ума на онази се втълпява мисълта, че тя ще умре. Обезсърчава се, почва да пуши тютюн. Животът се обезсмисля за нея, не й се работи. Нищо не иска да работи.
Какво е мислила нейната приятелка?
към втори вариант >>
Някой път си се обезсърчил, побутни го до върха на носа, и ще ти мине.
(втори вариант)
Някой път се обезсърчиш. Погледни тогава долните разширени части на носа - това е капитал, заровено богатство, което имаш.
Някой път си се обезсърчил, побутни го до върха на носа, и ще ти мине.
Секне- нето е за тази цел. Хората, ако не се секнат, те щяха да измрат досега. Човек като се секне, действа благотворно върху симпатичната нервна система. Защо хората си барат носа постоянно. То не е нещо произволно.
към втори вариант >>
По някой път вие искате да знаете колко дълго време вие ще живеете.
(втори вариант)
По някой път вие искате да знаете колко дълго време вие ще живеете.
Някой брат може да ви каже, като ви гледа ръката: „Къса е тази линия на живота.“ Но невсякога линиите определят живота. Има изключения вътре в природата. Верно е това за дългите и късите линии. Известни факти са верни. Човек по своя собствена воля не умира.
към втори вариант >>
Секне- нето е за тази цел.
(втори вариант)
Някой път се обезсърчиш. Погледни тогава долните разширени части на носа - това е капитал, заровено богатство, което имаш. Някой път си се обезсърчил, побутни го до върха на носа, и ще ти мине.
Секне- нето е за тази цел.
Хората, ако не се секнат, те щяха да измрат досега. Човек като се секне, действа благотворно върху симпатичната нервна система. Защо хората си барат носа постоянно. То не е нещо произволно.
към втори вариант >>
Някой брат може да ви каже, като ви гледа ръката: „Къса е тази линия на живота.“ Но невсякога линиите определят живота.
(втори вариант)
По някой път вие искате да знаете колко дълго време вие ще живеете.
Някой брат може да ви каже, като ви гледа ръката: „Къса е тази линия на живота.“ Но невсякога линиите определят живота.
Има изключения вътре в природата. Верно е това за дългите и късите линии. Известни факти са верни. Човек по своя собствена воля не умира. Никой сам не иска да умре.
към втори вариант >>
Хората, ако не се секнат, те щяха да измрат досега.
(втори вариант)
Някой път се обезсърчиш. Погледни тогава долните разширени части на носа - това е капитал, заровено богатство, което имаш. Някой път си се обезсърчил, побутни го до върха на носа, и ще ти мине. Секне- нето е за тази цел.
Хората, ако не се секнат, те щяха да измрат досега.
Човек като се секне, действа благотворно върху симпатичната нервна система. Защо хората си барат носа постоянно. То не е нещо произволно.
към втори вариант >>
2.
Блажени сте
,
УС
, София, 26.2.1933г.,
В човека се крие чувството на тщеславие.
Това е престъпление. Има ли смисъл човек да се хвали със своите грехове и престъпления? И тъй, като се молиш на Господа да прости греховете ти, кажи: „Господи, умий ме, очисти ме! Няма да споменавам за греховете си, да се цапам повече. Умий ме с Твоята вода, да не повтарям вече греховете си“.
В човека се крие чувството на тщеславие.
Той ще се изповяда един–два пъти, ще изнесе греховете си от тщеславие, да видят хората как е могъл да греши. Приятно е на човека да изнесе греховете си пред Господа. Той иска Бог да го носи в мисълта си. Някой казва: „На колко хора съм задигнал парите. От този съм взел 1000 лева, от онзи – 2000 лева, от трети – 5000 лева.
към беседата >>
Той ще се изповяда един–два пъти, ще изнесе греховете си от тщеславие, да видят хората как е могъл да греши.
Има ли смисъл човек да се хвали със своите грехове и престъпления? И тъй, като се молиш на Господа да прости греховете ти, кажи: „Господи, умий ме, очисти ме! Няма да споменавам за греховете си, да се цапам повече. Умий ме с Твоята вода, да не повтарям вече греховете си“. В човека се крие чувството на тщеславие.
Той ще се изповяда един–два пъти, ще изнесе греховете си от тщеславие, да видят хората как е могъл да греши.
Приятно е на човека да изнесе греховете си пред Господа. Той иска Бог да го носи в мисълта си. Някой казва: „На колко хора съм задигнал парите. От този съм взел 1000 лева, от онзи – 2000 лева, от трети – 5000 лева. Не зная какво ще ме правят на онзи свят“.
към беседата >>
Приятно е на човека да изнесе греховете си пред Господа.
И тъй, като се молиш на Господа да прости греховете ти, кажи: „Господи, умий ме, очисти ме! Няма да споменавам за греховете си, да се цапам повече. Умий ме с Твоята вода, да не повтарям вече греховете си“. В човека се крие чувството на тщеславие. Той ще се изповяда един–два пъти, ще изнесе греховете си от тщеславие, да видят хората как е могъл да греши.
Приятно е на човека да изнесе греховете си пред Господа.
Той иска Бог да го носи в мисълта си. Някой казва: „На колко хора съм задигнал парите. От този съм взел 1000 лева, от онзи – 2000 лева, от трети – 5000 лева. Не зная какво ще ме правят на онзи свят“. После се усмихне, иска да мине за герой.
към беседата >>
Той иска Бог да го носи в мисълта си.
Няма да споменавам за греховете си, да се цапам повече. Умий ме с Твоята вода, да не повтарям вече греховете си“. В човека се крие чувството на тщеславие. Той ще се изповяда един–два пъти, ще изнесе греховете си от тщеславие, да видят хората как е могъл да греши. Приятно е на човека да изнесе греховете си пред Господа.
Той иска Бог да го носи в мисълта си.
Някой казва: „На колко хора съм задигнал парите. От този съм взел 1000 лева, от онзи – 2000 лева, от трети – 5000 лева. Не зная какво ще ме правят на онзи свят“. После се усмихне, иска да мине за герой. Това е тщеславие.
към беседата >>
Някой казва: „На колко хора съм задигнал парите.
Умий ме с Твоята вода, да не повтарям вече греховете си“. В човека се крие чувството на тщеславие. Той ще се изповяда един–два пъти, ще изнесе греховете си от тщеславие, да видят хората как е могъл да греши. Приятно е на човека да изнесе греховете си пред Господа. Той иска Бог да го носи в мисълта си.
Някой казва: „На колко хора съм задигнал парите.
От този съм взел 1000 лева, от онзи – 2000 лева, от трети – 5000 лева. Не зная какво ще ме правят на онзи свят“. После се усмихне, иска да мине за герой. Това е тщеславие. Този човек се хвали със своите недъзи.
към беседата >>
От този съм взел 1000 лева, от онзи – 2000 лева, от трети – 5000 лева.
В човека се крие чувството на тщеславие. Той ще се изповяда един–два пъти, ще изнесе греховете си от тщеславие, да видят хората как е могъл да греши. Приятно е на човека да изнесе греховете си пред Господа. Той иска Бог да го носи в мисълта си. Някой казва: „На колко хора съм задигнал парите.
От този съм взел 1000 лева, от онзи – 2000 лева, от трети – 5000 лева.
Не зная какво ще ме правят на онзи свят“. После се усмихне, иска да мине за герой. Това е тщеславие. Този човек се хвали със своите недъзи. Друг пък се хвали с добродетели, които няма.
към беседата >>
Не зная какво ще ме правят на онзи свят“.
Той ще се изповяда един–два пъти, ще изнесе греховете си от тщеславие, да видят хората как е могъл да греши. Приятно е на човека да изнесе греховете си пред Господа. Той иска Бог да го носи в мисълта си. Някой казва: „На колко хора съм задигнал парите. От този съм взел 1000 лева, от онзи – 2000 лева, от трети – 5000 лева.
Не зная какво ще ме правят на онзи свят“.
После се усмихне, иска да мине за герой. Това е тщеславие. Този човек се хвали със своите недъзи. Друг пък се хвали с добродетели, които няма. Той казва: „На никого не съм направил зло; на мнозина помогнах материално“.
към беседата >>
После се усмихне, иска да мине за герой.
Приятно е на човека да изнесе греховете си пред Господа. Той иска Бог да го носи в мисълта си. Някой казва: „На колко хора съм задигнал парите. От този съм взел 1000 лева, от онзи – 2000 лева, от трети – 5000 лева. Не зная какво ще ме правят на онзи свят“.
После се усмихне, иска да мине за герой.
Това е тщеславие. Този човек се хвали със своите недъзи. Друг пък се хвали с добродетели, които няма. Той казва: „На никого не съм направил зло; на мнозина помогнах материално“. – Той умира от глад, а се хвали, че помогнал на този, на онзи.
към беседата >>
Това е тщеславие.
Той иска Бог да го носи в мисълта си. Някой казва: „На колко хора съм задигнал парите. От този съм взел 1000 лева, от онзи – 2000 лева, от трети – 5000 лева. Не зная какво ще ме правят на онзи свят“. После се усмихне, иска да мине за герой.
Това е тщеславие.
Този човек се хвали със своите недъзи. Друг пък се хвали с добродетели, които няма. Той казва: „На никого не съм направил зло; на мнозина помогнах материално“. – Той умира от глад, а се хвали, че помогнал на този, на онзи. Той се хвали с дребни неща.
към беседата >>
Този човек се хвали със своите недъзи.
Някой казва: „На колко хора съм задигнал парите. От този съм взел 1000 лева, от онзи – 2000 лева, от трети – 5000 лева. Не зная какво ще ме правят на онзи свят“. После се усмихне, иска да мине за герой. Това е тщеславие.
Този човек се хвали със своите недъзи.
Друг пък се хвали с добродетели, които няма. Той казва: „На никого не съм направил зло; на мнозина помогнах материално“. – Той умира от глад, а се хвали, че помогнал на този, на онзи. Той се хвали с дребни неща. Какво дал?
към беседата >>
Друг пък се хвали с добродетели, които няма.
От този съм взел 1000 лева, от онзи – 2000 лева, от трети – 5000 лева. Не зная какво ще ме правят на онзи свят“. После се усмихне, иска да мине за герой. Това е тщеславие. Този човек се хвали със своите недъзи.
Друг пък се хвали с добродетели, които няма.
Той казва: „На никого не съм направил зло; на мнозина помогнах материално“. – Той умира от глад, а се хвали, че помогнал на този, на онзи. Той се хвали с дребни неща. Какво дал? – На едного – два лева, на друг – пет лева, на трети – парче хляб.
към беседата >>
Той казва: „На никого не съм направил зло; на мнозина помогнах материално“.
Не зная какво ще ме правят на онзи свят“. После се усмихне, иска да мине за герой. Това е тщеславие. Този човек се хвали със своите недъзи. Друг пък се хвали с добродетели, които няма.
Той казва: „На никого не съм направил зло; на мнозина помогнах материално“.
– Той умира от глад, а се хвали, че помогнал на този, на онзи. Той се хвали с дребни неща. Какво дал? – На едного – два лева, на друг – пет лева, на трети – парче хляб. Колкото повече разказва, толкова повече се увлича в своите благодеяния.
към беседата >>
– Той умира от глад, а се хвали, че помогнал на този, на онзи.
После се усмихне, иска да мине за герой. Това е тщеславие. Този човек се хвали със своите недъзи. Друг пък се хвали с добродетели, които няма. Той казва: „На никого не съм направил зло; на мнозина помогнах материално“.
– Той умира от глад, а се хвали, че помогнал на този, на онзи.
Той се хвали с дребни неща. Какво дал? – На едного – два лева, на друг – пет лева, на трети – парче хляб. Колкото повече разказва, толкова повече се увлича в своите благодеяния. На такъв човек аз възразявам: Знаеш ли какво направих аз?
към беседата >>
Той се хвали с дребни неща.
Това е тщеславие. Този човек се хвали със своите недъзи. Друг пък се хвали с добродетели, които няма. Той казва: „На никого не съм направил зло; на мнозина помогнах материално“. – Той умира от глад, а се хвали, че помогнал на този, на онзи.
Той се хвали с дребни неща.
Какво дал? – На едного – два лева, на друг – пет лева, на трети – парче хляб. Колкото повече разказва, толкова повече се увлича в своите благодеяния. На такъв човек аз възразявам: Знаеш ли какво направих аз? Колкото убити видях на бойното поле, всички насърчих и възкресих.
към беседата >>
Какво дал?
Този човек се хвали със своите недъзи. Друг пък се хвали с добродетели, които няма. Той казва: „На никого не съм направил зло; на мнозина помогнах материално“. – Той умира от глад, а се хвали, че помогнал на този, на онзи. Той се хвали с дребни неща.
Какво дал?
– На едного – два лева, на друг – пет лева, на трети – парче хляб. Колкото повече разказва, толкова повече се увлича в своите благодеяния. На такъв човек аз възразявам: Знаеш ли какво направих аз? Колкото убити видях на бойното поле, всички насърчих и възкресих. – „Възможно ли е това?
към беседата >>
– На едного – два лева, на друг – пет лева, на трети – парче хляб.
Друг пък се хвали с добродетели, които няма. Той казва: „На никого не съм направил зло; на мнозина помогнах материално“. – Той умира от глад, а се хвали, че помогнал на този, на онзи. Той се хвали с дребни неща. Какво дал?
– На едного – два лева, на друг – пет лева, на трети – парче хляб.
Колкото повече разказва, толкова повече се увлича в своите благодеяния. На такъв човек аз възразявам: Знаеш ли какво направих аз? Колкото убити видях на бойното поле, всички насърчих и възкресих. – „Възможно ли е това? Как ще възкресиш толкова хора?
към беседата >>
Колкото повече разказва, толкова повече се увлича в своите благодеяния.
Той казва: „На никого не съм направил зло; на мнозина помогнах материално“. – Той умира от глад, а се хвали, че помогнал на този, на онзи. Той се хвали с дребни неща. Какво дал? – На едного – два лева, на друг – пет лева, на трети – парче хляб.
Колкото повече разказва, толкова повече се увлича в своите благодеяния.
На такъв човек аз възразявам: Знаеш ли какво направих аз? Колкото убити видях на бойното поле, всички насърчих и възкресих. – „Възможно ли е това? Как ще възкресиш толкова хора? “ – Колкото аз можах да ги възкреся, толкова и ти си направил.
към беседата >>
На такъв човек аз възразявам: Знаеш ли какво направих аз?
– Той умира от глад, а се хвали, че помогнал на този, на онзи. Той се хвали с дребни неща. Какво дал? – На едного – два лева, на друг – пет лева, на трети – парче хляб. Колкото повече разказва, толкова повече се увлича в своите благодеяния.
На такъв човек аз възразявам: Знаеш ли какво направих аз?
Колкото убити видях на бойното поле, всички насърчих и възкресих. – „Възможно ли е това? Как ще възкресиш толкова хора? “ – Колкото аз можах да ги възкреся, толкова и ти си направил. Значи каквото съм аз, това си и ти.
към беседата >>
Колкото убити видях на бойното поле, всички насърчих и възкресих.
Той се хвали с дребни неща. Какво дал? – На едного – два лева, на друг – пет лева, на трети – парче хляб. Колкото повече разказва, толкова повече се увлича в своите благодеяния. На такъв човек аз възразявам: Знаеш ли какво направих аз?
Колкото убити видях на бойното поле, всички насърчих и възкресих.
– „Възможно ли е това? Как ще възкресиш толкова хора? “ – Колкото аз можах да ги възкреся, толкова и ти си направил. Значи каквото съм аз, това си и ти. В света съществува един порядък, който трябва да се спазва от всички.
към беседата >>
– „Възможно ли е това?
Какво дал? – На едного – два лева, на друг – пет лева, на трети – парче хляб. Колкото повече разказва, толкова повече се увлича в своите благодеяния. На такъв човек аз възразявам: Знаеш ли какво направих аз? Колкото убити видях на бойното поле, всички насърчих и възкресих.
– „Възможно ли е това?
Как ще възкресиш толкова хора? “ – Колкото аз можах да ги възкреся, толкова и ти си направил. Значи каквото съм аз, това си и ти. В света съществува един порядък, който трябва да се спазва от всички. Той е Божественият порядък – порядъкът на доброто.
към беседата >>
Как ще възкресиш толкова хора?
– На едного – два лева, на друг – пет лева, на трети – парче хляб. Колкото повече разказва, толкова повече се увлича в своите благодеяния. На такъв човек аз възразявам: Знаеш ли какво направих аз? Колкото убити видях на бойното поле, всички насърчих и възкресих. – „Възможно ли е това?
Как ще възкресиш толкова хора?
“ – Колкото аз можах да ги възкреся, толкова и ти си направил. Значи каквото съм аз, това си и ти. В света съществува един порядък, който трябва да се спазва от всички. Той е Божественият порядък – порядъкът на доброто. Всеки може да бъде носител на доброто.
към беседата >>
“ – Колкото аз можах да ги възкреся, толкова и ти си направил.
Колкото повече разказва, толкова повече се увлича в своите благодеяния. На такъв човек аз възразявам: Знаеш ли какво направих аз? Колкото убити видях на бойното поле, всички насърчих и възкресих. – „Възможно ли е това? Как ще възкресиш толкова хора?
“ – Колкото аз можах да ги възкреся, толкова и ти си направил.
Значи каквото съм аз, това си и ти. В света съществува един порядък, който трябва да се спазва от всички. Той е Божественият порядък – порядъкът на доброто. Всеки може да бъде носител на доброто. Казваш: „Аз не съм направил добро на никого“.
към беседата >>
Значи каквото съм аз, това си и ти.
На такъв човек аз възразявам: Знаеш ли какво направих аз? Колкото убити видях на бойното поле, всички насърчих и възкресих. – „Възможно ли е това? Как ще възкресиш толкова хора? “ – Колкото аз можах да ги възкреся, толкова и ти си направил.
Значи каквото съм аз, това си и ти.
В света съществува един порядък, който трябва да се спазва от всички. Той е Божественият порядък – порядъкът на доброто. Всеки може да бъде носител на доброто. Казваш: „Аз не съм направил добро на никого“. – Ще правиш добро, но за себе си.
към беседата >>
В света съществува един порядък, който трябва да се спазва от всички.
Колкото убити видях на бойното поле, всички насърчих и възкресих. – „Възможно ли е това? Как ще възкресиш толкова хора? “ – Колкото аз можах да ги възкреся, толкова и ти си направил. Значи каквото съм аз, това си и ти.
В света съществува един порядък, който трябва да се спазва от всички.
Той е Божественият порядък – порядъкът на доброто. Всеки може да бъде носител на доброто. Казваш: „Аз не съм направил добро на никого“. – Ще правиш добро, но за себе си. Отиваш при извора с една чаша.
към беседата >>
Той е Божественият порядък – порядъкът на доброто.
– „Възможно ли е това? Как ще възкресиш толкова хора? “ – Колкото аз можах да ги възкреся, толкова и ти си направил. Значи каквото съм аз, това си и ти. В света съществува един порядък, който трябва да се спазва от всички.
Той е Божественият порядък – порядъкът на доброто.
Всеки може да бъде носител на доброто. Казваш: „Аз не съм направил добро на никого“. – Ще правиш добро, но за себе си. Отиваш при извора с една чаша. Гребни от водата и кажи на извора: „Аз черпя от тебе, облекчавам те.
към беседата >>
Всеки може да бъде носител на доброто.
Как ще възкресиш толкова хора? “ – Колкото аз можах да ги възкреся, толкова и ти си направил. Значи каквото съм аз, това си и ти. В света съществува един порядък, който трябва да се спазва от всички. Той е Божественият порядък – порядъкът на доброто.
Всеки може да бъде носител на доброто.
Казваш: „Аз не съм направил добро на никого“. – Ще правиш добро, но за себе си. Отиваш при извора с една чаша. Гребни от водата и кажи на извора: „Аз черпя от тебе, облекчавам те. Иначе водата ти ще се разлива и ще се каля“.
към беседата >>
Казваш: „Аз не съм направил добро на никого“.
“ – Колкото аз можах да ги възкреся, толкова и ти си направил. Значи каквото съм аз, това си и ти. В света съществува един порядък, който трябва да се спазва от всички. Той е Божественият порядък – порядъкът на доброто. Всеки може да бъде носител на доброто.
Казваш: „Аз не съм направил добро на никого“.
– Ще правиш добро, но за себе си. Отиваш при извора с една чаша. Гребни от водата и кажи на извора: „Аз черпя от тебе, облекчавам те. Иначе водата ти ще се разлива и ще се каля“. Ето едно добро.
към беседата >>
– Ще правиш добро, но за себе си.
Значи каквото съм аз, това си и ти. В света съществува един порядък, който трябва да се спазва от всички. Той е Божественият порядък – порядъкът на доброто. Всеки може да бъде носител на доброто. Казваш: „Аз не съм направил добро на никого“.
– Ще правиш добро, но за себе си.
Отиваш при извора с една чаша. Гребни от водата и кажи на извора: „Аз черпя от тебе, облекчавам те. Иначе водата ти ще се разлива и ще се каля“. Ето едно добро. Някога водата влива в човека на чисто място, а някога – на нечисто място.
към беседата >>
Отиваш при извора с една чаша.
В света съществува един порядък, който трябва да се спазва от всички. Той е Божественият порядък – порядъкът на доброто. Всеки може да бъде носител на доброто. Казваш: „Аз не съм направил добро на никого“. – Ще правиш добро, но за себе си.
Отиваш при извора с една чаша.
Гребни от водата и кажи на извора: „Аз черпя от тебе, облекчавам те. Иначе водата ти ще се разлива и ще се каля“. Ето едно добро. Някога водата влива в човека на чисто място, а някога – на нечисто място. Тогава за предпочитане е водата да се разлива по пътя, отколкото да влезе в нечист човек.
към беседата >>
Гребни от водата и кажи на извора: „Аз черпя от тебе, облекчавам те.
Той е Божественият порядък – порядъкът на доброто. Всеки може да бъде носител на доброто. Казваш: „Аз не съм направил добро на никого“. – Ще правиш добро, но за себе си. Отиваш при извора с една чаша.
Гребни от водата и кажи на извора: „Аз черпя от тебе, облекчавам те.
Иначе водата ти ще се разлива и ще се каля“. Ето едно добро. Някога водата влива в човека на чисто място, а някога – на нечисто място. Тогава за предпочитане е водата да се разлива по пътя, отколкото да влезе в нечист човек. Това е вътрешната страна на живота.
към беседата >>
Иначе водата ти ще се разлива и ще се каля“.
Всеки може да бъде носител на доброто. Казваш: „Аз не съм направил добро на никого“. – Ще правиш добро, но за себе си. Отиваш при извора с една чаша. Гребни от водата и кажи на извора: „Аз черпя от тебе, облекчавам те.
Иначе водата ти ще се разлива и ще се каля“.
Ето едно добро. Някога водата влива в човека на чисто място, а някога – на нечисто място. Тогава за предпочитане е водата да се разлива по пътя, отколкото да влезе в нечист човек. Това е вътрешната страна на живота. Това е духовният живот.
към беседата >>
Ето едно добро.
Казваш: „Аз не съм направил добро на никого“. – Ще правиш добро, но за себе си. Отиваш при извора с една чаша. Гребни от водата и кажи на извора: „Аз черпя от тебе, облекчавам те. Иначе водата ти ще се разлива и ще се каля“.
Ето едно добро.
Някога водата влива в човека на чисто място, а някога – на нечисто място. Тогава за предпочитане е водата да се разлива по пътя, отколкото да влезе в нечист човек. Това е вътрешната страна на живота. Това е духовният живот. Някога, в живота си, човек изпада в изкушения, в изпитания.
към беседата >>
Някога водата влива в човека на чисто място, а някога – на нечисто място.
– Ще правиш добро, но за себе си. Отиваш при извора с една чаша. Гребни от водата и кажи на извора: „Аз черпя от тебе, облекчавам те. Иначе водата ти ще се разлива и ще се каля“. Ето едно добро.
Някога водата влива в човека на чисто място, а някога – на нечисто място.
Тогава за предпочитане е водата да се разлива по пътя, отколкото да влезе в нечист човек. Това е вътрешната страна на живота. Това е духовният живот. Някога, в живота си, човек изпада в изкушения, в изпитания. – Какво представлява изпитанието?
към беседата >>
Тогава за предпочитане е водата да се разлива по пътя, отколкото да влезе в нечист човек.
Отиваш при извора с една чаша. Гребни от водата и кажи на извора: „Аз черпя от тебе, облекчавам те. Иначе водата ти ще се разлива и ще се каля“. Ето едно добро. Някога водата влива в човека на чисто място, а някога – на нечисто място.
Тогава за предпочитане е водата да се разлива по пътя, отколкото да влезе в нечист човек.
Това е вътрешната страна на живота. Това е духовният живот. Някога, в живота си, човек изпада в изкушения, в изпитания. – Какво представлява изпитанието? – Като се натъква на доброто и на злото, човек неизбежно се натъква на изпитания, не знае кое е добро и кое – зло.
към беседата >>
Това е вътрешната страна на живота.
Гребни от водата и кажи на извора: „Аз черпя от тебе, облекчавам те. Иначе водата ти ще се разлива и ще се каля“. Ето едно добро. Някога водата влива в човека на чисто място, а някога – на нечисто място. Тогава за предпочитане е водата да се разлива по пътя, отколкото да влезе в нечист човек.
Това е вътрешната страна на живота.
Това е духовният живот. Някога, в живота си, човек изпада в изкушения, в изпитания. – Какво представлява изпитанието? – Като се натъква на доброто и на злото, човек неизбежно се натъква на изпитания, не знае кое е добро и кое – зло. Казваш, че един човек е добър, а друг – лош.
към беседата >>
Това е духовният живот.
Иначе водата ти ще се разлива и ще се каля“. Ето едно добро. Някога водата влива в човека на чисто място, а някога – на нечисто място. Тогава за предпочитане е водата да се разлива по пътя, отколкото да влезе в нечист човек. Това е вътрешната страна на живота.
Това е духовният живот.
Някога, в живота си, човек изпада в изкушения, в изпитания. – Какво представлява изпитанието? – Като се натъква на доброто и на злото, човек неизбежно се натъква на изпитания, не знае кое е добро и кое – зло. Казваш, че един човек е добър, а друг – лош. – По какво ги познаваш?
към беседата >>
Някога, в живота си, човек изпада в изкушения, в изпитания.
Ето едно добро. Някога водата влива в човека на чисто място, а някога – на нечисто място. Тогава за предпочитане е водата да се разлива по пътя, отколкото да влезе в нечист човек. Това е вътрешната страна на живота. Това е духовният живот.
Някога, в живота си, човек изпада в изкушения, в изпитания.
– Какво представлява изпитанието? – Като се натъква на доброто и на злото, човек неизбежно се натъква на изпитания, не знае кое е добро и кое – зло. Казваш, че един човек е добър, а друг – лош. – По какво ги познаваш? Лошият не е толкова лош, но и добрият не е толкова добър.
към беседата >>
– Какво представлява изпитанието?
Някога водата влива в човека на чисто място, а някога – на нечисто място. Тогава за предпочитане е водата да се разлива по пътя, отколкото да влезе в нечист човек. Това е вътрешната страна на живота. Това е духовният живот. Някога, в живота си, човек изпада в изкушения, в изпитания.
– Какво представлява изпитанието?
– Като се натъква на доброто и на злото, човек неизбежно се натъква на изпитания, не знае кое е добро и кое – зло. Казваш, че един човек е добър, а друг – лош. – По какво ги познаваш? Лошият не е толкова лош, но и добрият не е толкова добър. И в двата случая има нещо невярно.
към беседата >>
– Като се натъква на доброто и на злото, човек неизбежно се натъква на изпитания, не знае кое е добро и кое – зло.
Тогава за предпочитане е водата да се разлива по пътя, отколкото да влезе в нечист човек. Това е вътрешната страна на живота. Това е духовният живот. Някога, в живота си, човек изпада в изкушения, в изпитания. – Какво представлява изпитанието?
– Като се натъква на доброто и на злото, човек неизбежно се натъква на изпитания, не знае кое е добро и кое – зло.
Казваш, че един човек е добър, а друг – лош. – По какво ги познаваш? Лошият не е толкова лош, но и добрият не е толкова добър. И в двата случая има нещо невярно. И в лошия има нещо добро, но и в добрия човек има нещо лошо.
към беседата >>
Казваш, че един човек е добър, а друг – лош.
Това е вътрешната страна на живота. Това е духовният живот. Някога, в живота си, човек изпада в изкушения, в изпитания. – Какво представлява изпитанието? – Като се натъква на доброто и на злото, човек неизбежно се натъква на изпитания, не знае кое е добро и кое – зло.
Казваш, че един човек е добър, а друг – лош.
– По какво ги познаваш? Лошият не е толкова лош, но и добрият не е толкова добър. И в двата случая има нещо невярно. И в лошия има нещо добро, но и в добрия човек има нещо лошо. Че си добър или лош, това са само надписи.
към беседата >>
– По какво ги познаваш?
Това е духовният живот. Някога, в живота си, човек изпада в изкушения, в изпитания. – Какво представлява изпитанието? – Като се натъква на доброто и на злото, човек неизбежно се натъква на изпитания, не знае кое е добро и кое – зло. Казваш, че един човек е добър, а друг – лош.
– По какво ги познаваш?
Лошият не е толкова лош, но и добрият не е толкова добър. И в двата случая има нещо невярно. И в лошия има нещо добро, но и в добрия човек има нещо лошо. Че си добър или лош, това са само надписи. Надписът, обаче, не прави нещата нито добри, нито лоши.
към беседата >>
Лошият не е толкова лош, но и добрият не е толкова добър.
Някога, в живота си, човек изпада в изкушения, в изпитания. – Какво представлява изпитанието? – Като се натъква на доброто и на злото, човек неизбежно се натъква на изпитания, не знае кое е добро и кое – зло. Казваш, че един човек е добър, а друг – лош. – По какво ги познаваш?
Лошият не е толкова лош, но и добрият не е толкова добър.
И в двата случая има нещо невярно. И в лошия има нещо добро, но и в добрия човек има нещо лошо. Че си добър или лош, това са само надписи. Надписът, обаче, не прави нещата нито добри, нито лоши. Ако облечеш вълка в овча кожа, ще стане ли овца?
към беседата >>
И в двата случая има нещо невярно.
– Какво представлява изпитанието? – Като се натъква на доброто и на злото, човек неизбежно се натъква на изпитания, не знае кое е добро и кое – зло. Казваш, че един човек е добър, а друг – лош. – По какво ги познаваш? Лошият не е толкова лош, но и добрият не е толкова добър.
И в двата случая има нещо невярно.
И в лошия има нещо добро, но и в добрия човек има нещо лошо. Че си добър или лош, това са само надписи. Надписът, обаче, не прави нещата нито добри, нито лоши. Ако облечеш вълка в овча кожа, ще стане ли овца? Ще стане ли по-добър?
към беседата >>
И в лошия има нещо добро, но и в добрия човек има нещо лошо.
– Като се натъква на доброто и на злото, човек неизбежно се натъква на изпитания, не знае кое е добро и кое – зло. Казваш, че един човек е добър, а друг – лош. – По какво ги познаваш? Лошият не е толкова лош, но и добрият не е толкова добър. И в двата случая има нещо невярно.
И в лошия има нещо добро, но и в добрия човек има нещо лошо.
Че си добър или лош, това са само надписи. Надписът, обаче, не прави нещата нито добри, нито лоши. Ако облечеш вълка в овча кожа, ще стане ли овца? Ще стане ли по-добър? Ако облечеш овцата във вълча кожа, ще стане ли вълк?
към беседата >>
Че си добър или лош, това са само надписи.
Казваш, че един човек е добър, а друг – лош. – По какво ги познаваш? Лошият не е толкова лош, но и добрият не е толкова добър. И в двата случая има нещо невярно. И в лошия има нещо добро, но и в добрия човек има нещо лошо.
Че си добър или лош, това са само надписи.
Надписът, обаче, не прави нещата нито добри, нито лоши. Ако облечеш вълка в овча кожа, ще стане ли овца? Ще стане ли по-добър? Ако облечеш овцата във вълча кожа, ще стане ли вълк? Казва се: „Вълци, облечени в овчи кожи; и овце, облечени във вълчи кожи“.
към беседата >>
Надписът, обаче, не прави нещата нито добри, нито лоши.
– По какво ги познаваш? Лошият не е толкова лош, но и добрият не е толкова добър. И в двата случая има нещо невярно. И в лошия има нещо добро, но и в добрия човек има нещо лошо. Че си добър или лош, това са само надписи.
Надписът, обаче, не прави нещата нито добри, нито лоши.
Ако облечеш вълка в овча кожа, ще стане ли овца? Ще стане ли по-добър? Ако облечеш овцата във вълча кожа, ще стане ли вълк? Казва се: „Вълци, облечени в овчи кожи; и овце, облечени във вълчи кожи“. Това са символи.
към беседата >>
Ако облечеш вълка в овча кожа, ще стане ли овца?
Лошият не е толкова лош, но и добрият не е толкова добър. И в двата случая има нещо невярно. И в лошия има нещо добро, но и в добрия човек има нещо лошо. Че си добър или лош, това са само надписи. Надписът, обаче, не прави нещата нито добри, нито лоши.
Ако облечеш вълка в овча кожа, ще стане ли овца?
Ще стане ли по-добър? Ако облечеш овцата във вълча кожа, ще стане ли вълк? Казва се: „Вълци, облечени в овчи кожи; и овце, облечени във вълчи кожи“. Това са символи. Грешно ли е, че овцата се облякла във вълча кожа?
към беседата >>
Ще стане ли по-добър?
И в двата случая има нещо невярно. И в лошия има нещо добро, но и в добрия човек има нещо лошо. Че си добър или лош, това са само надписи. Надписът, обаче, не прави нещата нито добри, нито лоши. Ако облечеш вълка в овча кожа, ще стане ли овца?
Ще стане ли по-добър?
Ако облечеш овцата във вълча кожа, ще стане ли вълк? Казва се: „Вълци, облечени в овчи кожи; и овце, облечени във вълчи кожи“. Това са символи. Грешно ли е, че овцата се облякла във вълча кожа? Грешно ли е, че вълкът се облякъл в овча кожа?
към беседата >>
Ако облечеш овцата във вълча кожа, ще стане ли вълк?
И в лошия има нещо добро, но и в добрия човек има нещо лошо. Че си добър или лош, това са само надписи. Надписът, обаче, не прави нещата нито добри, нито лоши. Ако облечеш вълка в овча кожа, ще стане ли овца? Ще стане ли по-добър?
Ако облечеш овцата във вълча кожа, ще стане ли вълк?
Казва се: „Вълци, облечени в овчи кожи; и овце, облечени във вълчи кожи“. Това са символи. Грешно ли е, че овцата се облякла във вълча кожа? Грешно ли е, че вълкът се облякъл в овча кожа? Ако вълкът стане по-добър, той печели.
към беседата >>
Казва се: „Вълци, облечени в овчи кожи; и овце, облечени във вълчи кожи“.
Че си добър или лош, това са само надписи. Надписът, обаче, не прави нещата нито добри, нито лоши. Ако облечеш вълка в овча кожа, ще стане ли овца? Ще стане ли по-добър? Ако облечеш овцата във вълча кожа, ще стане ли вълк?
Казва се: „Вълци, облечени в овчи кожи; и овце, облечени във вълчи кожи“.
Това са символи. Грешно ли е, че овцата се облякла във вълча кожа? Грешно ли е, че вълкът се облякъл в овча кожа? Ако вълкът стане по-добър, той печели. Ако овцата стане по-лоша, тя губи.
към беседата >>
Това са символи.
Надписът, обаче, не прави нещата нито добри, нито лоши. Ако облечеш вълка в овча кожа, ще стане ли овца? Ще стане ли по-добър? Ако облечеш овцата във вълча кожа, ще стане ли вълк? Казва се: „Вълци, облечени в овчи кожи; и овце, облечени във вълчи кожи“.
Това са символи.
Грешно ли е, че овцата се облякла във вълча кожа? Грешно ли е, че вълкът се облякъл в овча кожа? Ако вълкът стане по-добър, той печели. Ако овцата стане по-лоша, тя губи. Но ако не стане никаква промяна, безпредметно е да се обличаш в чужда кожа.
към беседата >>
Грешно ли е, че овцата се облякла във вълча кожа?
Ако облечеш вълка в овча кожа, ще стане ли овца? Ще стане ли по-добър? Ако облечеш овцата във вълча кожа, ще стане ли вълк? Казва се: „Вълци, облечени в овчи кожи; и овце, облечени във вълчи кожи“. Това са символи.
Грешно ли е, че овцата се облякла във вълча кожа?
Грешно ли е, че вълкът се облякъл в овча кожа? Ако вълкът стане по-добър, той печели. Ако овцата стане по-лоша, тя губи. Но ако не стане никаква промяна, безпредметно е да се обличаш в чужда кожа. Ако овцата се облече във вълча кожа и се страхува, тя не е герой; ако и вълкът, като се облече в овча кожа, се страхува, и той не е герой.
към беседата >>
Грешно ли е, че вълкът се облякъл в овча кожа?
Ще стане ли по-добър? Ако облечеш овцата във вълча кожа, ще стане ли вълк? Казва се: „Вълци, облечени в овчи кожи; и овце, облечени във вълчи кожи“. Това са символи. Грешно ли е, че овцата се облякла във вълча кожа?
Грешно ли е, че вълкът се облякъл в овча кожа?
Ако вълкът стане по-добър, той печели. Ако овцата стане по-лоша, тя губи. Но ако не стане никаква промяна, безпредметно е да се обличаш в чужда кожа. Ако овцата се облече във вълча кожа и се страхува, тя не е герой; ако и вълкът, като се облече в овча кожа, се страхува, и той не е герой. – Много естествено.
към беседата >>
Ако вълкът стане по-добър, той печели.
Ако облечеш овцата във вълча кожа, ще стане ли вълк? Казва се: „Вълци, облечени в овчи кожи; и овце, облечени във вълчи кожи“. Това са символи. Грешно ли е, че овцата се облякла във вълча кожа? Грешно ли е, че вълкът се облякъл в овча кожа?
Ако вълкът стане по-добър, той печели.
Ако овцата стане по-лоша, тя губи. Но ако не стане никаква промяна, безпредметно е да се обличаш в чужда кожа. Ако овцата се облече във вълча кожа и се страхува, тя не е герой; ако и вълкът, като се облече в овча кожа, се страхува, и той не е герой. – Много естествено. Когато грешникът вземе ролята на праведния, ще се страхува; и когато праведният вземе ролята на грешника, и той ще се страхува.
към беседата >>
Ако овцата стане по-лоша, тя губи.
Казва се: „Вълци, облечени в овчи кожи; и овце, облечени във вълчи кожи“. Това са символи. Грешно ли е, че овцата се облякла във вълча кожа? Грешно ли е, че вълкът се облякъл в овча кожа? Ако вълкът стане по-добър, той печели.
Ако овцата стане по-лоша, тя губи.
Но ако не стане никаква промяна, безпредметно е да се обличаш в чужда кожа. Ако овцата се облече във вълча кожа и се страхува, тя не е герой; ако и вълкът, като се облече в овча кожа, се страхува, и той не е герой. – Много естествено. Когато грешникът вземе ролята на праведния, ще се страхува; и когато праведният вземе ролята на грешника, и той ще се страхува.
към беседата >>
Но ако не стане никаква промяна, безпредметно е да се обличаш в чужда кожа.
Това са символи. Грешно ли е, че овцата се облякла във вълча кожа? Грешно ли е, че вълкът се облякъл в овча кожа? Ако вълкът стане по-добър, той печели. Ако овцата стане по-лоша, тя губи.
Но ако не стане никаква промяна, безпредметно е да се обличаш в чужда кожа.
Ако овцата се облече във вълча кожа и се страхува, тя не е герой; ако и вълкът, като се облече в овча кожа, се страхува, и той не е герой. – Много естествено. Когато грешникът вземе ролята на праведния, ще се страхува; и когато праведният вземе ролята на грешника, и той ще се страхува.
към беседата >>
Ако овцата се облече във вълча кожа и се страхува, тя не е герой; ако и вълкът, като се облече в овча кожа, се страхува, и той не е герой.
Грешно ли е, че овцата се облякла във вълча кожа? Грешно ли е, че вълкът се облякъл в овча кожа? Ако вълкът стане по-добър, той печели. Ако овцата стане по-лоша, тя губи. Но ако не стане никаква промяна, безпредметно е да се обличаш в чужда кожа.
Ако овцата се облече във вълча кожа и се страхува, тя не е герой; ако и вълкът, като се облече в овча кожа, се страхува, и той не е герой.
– Много естествено. Когато грешникът вземе ролята на праведния, ще се страхува; и когато праведният вземе ролята на грешника, и той ще се страхува.
към беседата >>
– Много естествено.
Грешно ли е, че вълкът се облякъл в овча кожа? Ако вълкът стане по-добър, той печели. Ако овцата стане по-лоша, тя губи. Но ако не стане никаква промяна, безпредметно е да се обличаш в чужда кожа. Ако овцата се облече във вълча кожа и се страхува, тя не е герой; ако и вълкът, като се облече в овча кожа, се страхува, и той не е герой.
– Много естествено.
Когато грешникът вземе ролята на праведния, ще се страхува; и когато праведният вземе ролята на грешника, и той ще се страхува.
към беседата >>
Когато грешникът вземе ролята на праведния, ще се страхува; и когато праведният вземе ролята на грешника, и той ще се страхува.
Ако вълкът стане по-добър, той печели. Ако овцата стане по-лоша, тя губи. Но ако не стане никаква промяна, безпредметно е да се обличаш в чужда кожа. Ако овцата се облече във вълча кожа и се страхува, тя не е герой; ако и вълкът, като се облече в овча кожа, се страхува, и той не е герой. – Много естествено.
Когато грешникът вземе ролята на праведния, ще се страхува; и когато праведният вземе ролята на грешника, и той ще се страхува.
към беседата >>
Обикновеният праведник лесно се изкушава и може да стане грешник.
Обикновеният праведник лесно се изкушава и може да стане грешник.
Обаче съвършеният праведник – никога! Той стои по-високо от условията, нищо не може да го изкуси. Има условия, при които и праведният може да се изкуси, както има условия да превърнеш водата във вино. Казвам: Ние не се нуждаем от виното на грешния; не се нуждаем и от неговото ядене. Предпочитам да гладувам три дена, но няма да ям от яденето на грешния.
към беседата >>
Обаче съвършеният праведник – никога!
Обикновеният праведник лесно се изкушава и може да стане грешник.
Обаче съвършеният праведник – никога!
Той стои по-високо от условията, нищо не може да го изкуси. Има условия, при които и праведният може да се изкуси, както има условия да превърнеш водата във вино. Казвам: Ние не се нуждаем от виното на грешния; не се нуждаем и от неговото ядене. Предпочитам да гладувам три дена, но няма да ям от яденето на грешния. Ще мина и замина край него, без да се изкуся от неговото ядене.
към беседата >>
Той стои по-високо от условията, нищо не може да го изкуси.
Обикновеният праведник лесно се изкушава и може да стане грешник. Обаче съвършеният праведник – никога!
Той стои по-високо от условията, нищо не може да го изкуси.
Има условия, при които и праведният може да се изкуси, както има условия да превърнеш водата във вино. Казвам: Ние не се нуждаем от виното на грешния; не се нуждаем и от неговото ядене. Предпочитам да гладувам три дена, но няма да ям от яденето на грешния. Ще мина и замина край него, без да се изкуся от неговото ядене. Има едно положение, което не извинява човека.
към беседата >>
Има условия, при които и праведният може да се изкуси, както има условия да превърнеш водата във вино.
Обикновеният праведник лесно се изкушава и може да стане грешник. Обаче съвършеният праведник – никога! Той стои по-високо от условията, нищо не може да го изкуси.
Има условия, при които и праведният може да се изкуси, както има условия да превърнеш водата във вино.
Казвам: Ние не се нуждаем от виното на грешния; не се нуждаем и от неговото ядене. Предпочитам да гладувам три дена, но няма да ям от яденето на грешния. Ще мина и замина край него, без да се изкуся от неговото ядене. Има едно положение, което не извинява човека. Само онзи може да извинява, който е в състояние да направи това, което е недостъпно за другите.
към беседата >>
Казвам: Ние не се нуждаем от виното на грешния; не се нуждаем и от неговото ядене.
Обикновеният праведник лесно се изкушава и може да стане грешник. Обаче съвършеният праведник – никога! Той стои по-високо от условията, нищо не може да го изкуси. Има условия, при които и праведният може да се изкуси, както има условия да превърнеш водата във вино.
Казвам: Ние не се нуждаем от виното на грешния; не се нуждаем и от неговото ядене.
Предпочитам да гладувам три дена, но няма да ям от яденето на грешния. Ще мина и замина край него, без да се изкуся от неговото ядене. Има едно положение, което не извинява човека. Само онзи може да извинява, който е в състояние да направи това, което е недостъпно за другите. Например, може ли обикновеният човек да направи един скъпоценен камък?
към беседата >>
Предпочитам да гладувам три дена, но няма да ям от яденето на грешния.
Обикновеният праведник лесно се изкушава и може да стане грешник. Обаче съвършеният праведник – никога! Той стои по-високо от условията, нищо не може да го изкуси. Има условия, при които и праведният може да се изкуси, както има условия да превърнеш водата във вино. Казвам: Ние не се нуждаем от виното на грешния; не се нуждаем и от неговото ядене.
Предпочитам да гладувам три дена, но няма да ям от яденето на грешния.
Ще мина и замина край него, без да се изкуся от неговото ядене. Има едно положение, което не извинява човека. Само онзи може да извинява, който е в състояние да направи това, което е недостъпно за другите. Например, може ли обикновеният човек да направи един скъпоценен камък? – Не може.
към беседата >>
Ще мина и замина край него, без да се изкуся от неговото ядене.
Обаче съвършеният праведник – никога! Той стои по-високо от условията, нищо не може да го изкуси. Има условия, при които и праведният може да се изкуси, както има условия да превърнеш водата във вино. Казвам: Ние не се нуждаем от виното на грешния; не се нуждаем и от неговото ядене. Предпочитам да гладувам три дена, но няма да ям от яденето на грешния.
Ще мина и замина край него, без да се изкуся от неговото ядене.
Има едно положение, което не извинява човека. Само онзи може да извинява, който е в състояние да направи това, което е недостъпно за другите. Например, може ли обикновеният човек да направи един скъпоценен камък? – Не може. Обаче има високонапреднали същества, които мислят различно от обикновените хора.
към беседата >>
Има едно положение, което не извинява човека.
Той стои по-високо от условията, нищо не може да го изкуси. Има условия, при които и праведният може да се изкуси, както има условия да превърнеш водата във вино. Казвам: Ние не се нуждаем от виното на грешния; не се нуждаем и от неговото ядене. Предпочитам да гладувам три дена, но няма да ям от яденето на грешния. Ще мина и замина край него, без да се изкуся от неговото ядене.
Има едно положение, което не извинява човека.
Само онзи може да извинява, който е в състояние да направи това, което е недостъпно за другите. Например, може ли обикновеният човек да направи един скъпоценен камък? – Не може. Обаче има високонапреднали същества, които мислят различно от обикновените хора. Тяхната мисъл е чиста като кристал.
към беседата >>
Само онзи може да извинява, който е в състояние да направи това, което е недостъпно за другите.
Има условия, при които и праведният може да се изкуси, както има условия да превърнеш водата във вино. Казвам: Ние не се нуждаем от виното на грешния; не се нуждаем и от неговото ядене. Предпочитам да гладувам три дена, но няма да ям от яденето на грешния. Ще мина и замина край него, без да се изкуся от неговото ядене. Има едно положение, което не извинява човека.
Само онзи може да извинява, който е в състояние да направи това, което е недостъпно за другите.
Например, може ли обикновеният човек да направи един скъпоценен камък? – Не може. Обаче има високонапреднали същества, които мислят различно от обикновените хора. Тяхната мисъл е чиста като кристал. Тя стои по-високо от всички обикновени същества.
към беседата >>
Например, може ли обикновеният човек да направи един скъпоценен камък?
Казвам: Ние не се нуждаем от виното на грешния; не се нуждаем и от неговото ядене. Предпочитам да гладувам три дена, но няма да ям от яденето на грешния. Ще мина и замина край него, без да се изкуся от неговото ядене. Има едно положение, което не извинява човека. Само онзи може да извинява, който е в състояние да направи това, което е недостъпно за другите.
Например, може ли обикновеният човек да направи един скъпоценен камък?
– Не може. Обаче има високонапреднали същества, които мислят различно от обикновените хора. Тяхната мисъл е чиста като кристал. Тя стои по-високо от всички обикновени същества. И тогава, който се опита да превърне тяхната мисъл в обикновена, както скъпоценния камък в обикновен, непременно ще изпадне в противоречие.
към беседата >>
– Не може.
Предпочитам да гладувам три дена, но няма да ям от яденето на грешния. Ще мина и замина край него, без да се изкуся от неговото ядене. Има едно положение, което не извинява човека. Само онзи може да извинява, който е в състояние да направи това, което е недостъпно за другите. Например, може ли обикновеният човек да направи един скъпоценен камък?
– Не може.
Обаче има високонапреднали същества, които мислят различно от обикновените хора. Тяхната мисъл е чиста като кристал. Тя стои по-високо от всички обикновени същества. И тогава, който се опита да превърне тяхната мисъл в обикновена, както скъпоценния камък в обикновен, непременно ще изпадне в противоречие. Кой би си позволил да превърне скъпоценния камък в обикновен?
към беседата >>
Обаче има високонапреднали същества, които мислят различно от обикновените хора.
Ще мина и замина край него, без да се изкуся от неговото ядене. Има едно положение, което не извинява човека. Само онзи може да извинява, който е в състояние да направи това, което е недостъпно за другите. Например, може ли обикновеният човек да направи един скъпоценен камък? – Не може.
Обаче има високонапреднали същества, които мислят различно от обикновените хора.
Тяхната мисъл е чиста като кристал. Тя стои по-високо от всички обикновени същества. И тогава, който се опита да превърне тяхната мисъл в обикновена, както скъпоценния камък в обикновен, непременно ще изпадне в противоречие. Кой би си позволил да превърне скъпоценния камък в обикновен? Който не разбира, може да се излъже, да приеме обикновения камък за скъпоценен, но който разбира, не може да се излъже.
към беседата >>
Тяхната мисъл е чиста като кристал.
Има едно положение, което не извинява човека. Само онзи може да извинява, който е в състояние да направи това, което е недостъпно за другите. Например, може ли обикновеният човек да направи един скъпоценен камък? – Не може. Обаче има високонапреднали същества, които мислят различно от обикновените хора.
Тяхната мисъл е чиста като кристал.
Тя стои по-високо от всички обикновени същества. И тогава, който се опита да превърне тяхната мисъл в обикновена, както скъпоценния камък в обикновен, непременно ще изпадне в противоречие. Кой би си позволил да превърне скъпоценния камък в обикновен? Който не разбира, може да се излъже, да приеме обикновения камък за скъпоценен, но който разбира, не може да се излъже. Мнозина идват при мене и ми казват: „Не мисли, че сме лоши хора“.
към беседата >>
Тя стои по-високо от всички обикновени същества.
Само онзи може да извинява, който е в състояние да направи това, което е недостъпно за другите. Например, може ли обикновеният човек да направи един скъпоценен камък? – Не може. Обаче има високонапреднали същества, които мислят различно от обикновените хора. Тяхната мисъл е чиста като кристал.
Тя стои по-високо от всички обикновени същества.
И тогава, който се опита да превърне тяхната мисъл в обикновена, както скъпоценния камък в обикновен, непременно ще изпадне в противоречие. Кой би си позволил да превърне скъпоценния камък в обикновен? Който не разбира, може да се излъже, да приеме обикновения камък за скъпоценен, но който разбира, не може да се излъже. Мнозина идват при мене и ми казват: „Не мисли, че сме лоши хора“. – Откъде знаете какво мисля за вас?
към беседата >>
И тогава, който се опита да превърне тяхната мисъл в обикновена, както скъпоценния камък в обикновен, непременно ще изпадне в противоречие.
Например, може ли обикновеният човек да направи един скъпоценен камък? – Не може. Обаче има високонапреднали същества, които мислят различно от обикновените хора. Тяхната мисъл е чиста като кристал. Тя стои по-високо от всички обикновени същества.
И тогава, който се опита да превърне тяхната мисъл в обикновена, както скъпоценния камък в обикновен, непременно ще изпадне в противоречие.
Кой би си позволил да превърне скъпоценния камък в обикновен? Който не разбира, може да се излъже, да приеме обикновения камък за скъпоценен, но който разбира, не може да се излъже. Мнозина идват при мене и ми казват: „Не мисли, че сме лоши хора“. – Откъде знаете какво мисля за вас? Кое ви дава повод да мислите, че нямам добро мнение за вас?
към беседата >>
Кой би си позволил да превърне скъпоценния камък в обикновен?
– Не може. Обаче има високонапреднали същества, които мислят различно от обикновените хора. Тяхната мисъл е чиста като кристал. Тя стои по-високо от всички обикновени същества. И тогава, който се опита да превърне тяхната мисъл в обикновена, както скъпоценния камък в обикновен, непременно ще изпадне в противоречие.
Кой би си позволил да превърне скъпоценния камък в обикновен?
Който не разбира, може да се излъже, да приеме обикновения камък за скъпоценен, но който разбира, не може да се излъже. Мнозина идват при мене и ми казват: „Не мисли, че сме лоши хора“. – Откъде знаете какво мисля за вас? Кое ви дава повод да мислите, че нямам добро мнение за вас? Като погледна човека, първо го измервам на височина.
към беседата >>
Който не разбира, може да се излъже, да приеме обикновения камък за скъпоценен, но който разбира, не може да се излъже.
Обаче има високонапреднали същества, които мислят различно от обикновените хора. Тяхната мисъл е чиста като кристал. Тя стои по-високо от всички обикновени същества. И тогава, който се опита да превърне тяхната мисъл в обикновена, както скъпоценния камък в обикновен, непременно ще изпадне в противоречие. Кой би си позволил да превърне скъпоценния камък в обикновен?
Който не разбира, може да се излъже, да приеме обикновения камък за скъпоценен, но който разбира, не може да се излъже.
Мнозина идват при мене и ми казват: „Не мисли, че сме лоши хора“. – Откъде знаете какво мисля за вас? Кое ви дава повод да мислите, че нямам добро мнение за вас? Като погледна човека, първо го измервам на височина. Казвам: Ти си висок 1.65 метра, не си от гигантите.
към беседата >>
Мнозина идват при мене и ми казват: „Не мисли, че сме лоши хора“.
Тяхната мисъл е чиста като кристал. Тя стои по-високо от всички обикновени същества. И тогава, който се опита да превърне тяхната мисъл в обикновена, както скъпоценния камък в обикновен, непременно ще изпадне в противоречие. Кой би си позволил да превърне скъпоценния камък в обикновен? Който не разбира, може да се излъже, да приеме обикновения камък за скъпоценен, но който разбира, не може да се излъже.
Мнозина идват при мене и ми казват: „Не мисли, че сме лоши хора“.
– Откъде знаете какво мисля за вас? Кое ви дава повод да мислите, че нямам добро мнение за вас? Като погледна човека, първо го измервам на височина. Казвам: Ти си висок 1.65 метра, не си от гигантите. Ръцете ти са меки, деликатни, не си за физическа работа.
към беседата >>
– Откъде знаете какво мисля за вас?
Тя стои по-високо от всички обикновени същества. И тогава, който се опита да превърне тяхната мисъл в обикновена, както скъпоценния камък в обикновен, непременно ще изпадне в противоречие. Кой би си позволил да превърне скъпоценния камък в обикновен? Който не разбира, може да се излъже, да приеме обикновения камък за скъпоценен, но който разбира, не може да се излъже. Мнозина идват при мене и ми казват: „Не мисли, че сме лоши хора“.
– Откъде знаете какво мисля за вас?
Кое ви дава повод да мислите, че нямам добро мнение за вас? Като погледна човека, първо го измервам на височина. Казвам: Ти си висок 1.65 метра, не си от гигантите. Ръцете ти са меки, деликатни, не си за физическа работа. Ти не си за чук и за мотика.
към беседата >>
Кое ви дава повод да мислите, че нямам добро мнение за вас?
И тогава, който се опита да превърне тяхната мисъл в обикновена, както скъпоценния камък в обикновен, непременно ще изпадне в противоречие. Кой би си позволил да превърне скъпоценния камък в обикновен? Който не разбира, може да се излъже, да приеме обикновения камък за скъпоценен, но който разбира, не може да се излъже. Мнозина идват при мене и ми казват: „Не мисли, че сме лоши хора“. – Откъде знаете какво мисля за вас?
Кое ви дава повод да мислите, че нямам добро мнение за вас?
Като погледна човека, първо го измервам на височина. Казвам: Ти си висок 1.65 метра, не си от гигантите. Ръцете ти са меки, деликатни, не си за физическа работа. Ти не си за чук и за мотика. Широк си 40 сантиметра, не можеш много да работиш.
към беседата >>
Като погледна човека, първо го измервам на височина.
Кой би си позволил да превърне скъпоценния камък в обикновен? Който не разбира, може да се излъже, да приеме обикновения камък за скъпоценен, но който разбира, не може да се излъже. Мнозина идват при мене и ми казват: „Не мисли, че сме лоши хора“. – Откъде знаете какво мисля за вас? Кое ви дава повод да мислите, че нямам добро мнение за вас?
Като погледна човека, първо го измервам на височина.
Казвам: Ти си висок 1.65 метра, не си от гигантите. Ръцете ти са меки, деликатни, не си за физическа работа. Ти не си за чук и за мотика. Широк си 40 сантиметра, не можеш много да работиш. Не си и много красив, чертите на лицето ти не са много симетрични.
към беседата >>
Казвам: Ти си висок 1.65 метра, не си от гигантите.
Който не разбира, може да се излъже, да приеме обикновения камък за скъпоценен, но който разбира, не може да се излъже. Мнозина идват при мене и ми казват: „Не мисли, че сме лоши хора“. – Откъде знаете какво мисля за вас? Кое ви дава повод да мислите, че нямам добро мнение за вас? Като погледна човека, първо го измервам на височина.
Казвам: Ти си висок 1.65 метра, не си от гигантите.
Ръцете ти са меки, деликатни, не си за физическа работа. Ти не си за чук и за мотика. Широк си 40 сантиметра, не можеш много да работиш. Не си и много красив, чертите на лицето ти не са много симетрични. Между челото и носа ти няма никаква симетрия.
към беседата >>
Ръцете ти са меки, деликатни, не си за физическа работа.
Мнозина идват при мене и ми казват: „Не мисли, че сме лоши хора“. – Откъде знаете какво мисля за вас? Кое ви дава повод да мислите, че нямам добро мнение за вас? Като погледна човека, първо го измервам на височина. Казвам: Ти си висок 1.65 метра, не си от гигантите.
Ръцете ти са меки, деликатни, не си за физическа работа.
Ти не си за чук и за мотика. Широк си 40 сантиметра, не можеш много да работиш. Не си и много красив, чертите на лицето ти не са много симетрични. Между челото и носа ти няма никаква симетрия. Казваш, че баща ти и дядо ти са били такива, и ти приличаш на тях.
към беседата >>
Ти не си за чук и за мотика.
– Откъде знаете какво мисля за вас? Кое ви дава повод да мислите, че нямам добро мнение за вас? Като погледна човека, първо го измервам на височина. Казвам: Ти си висок 1.65 метра, не си от гигантите. Ръцете ти са меки, деликатни, не си за физическа работа.
Ти не си за чук и за мотика.
Широк си 40 сантиметра, не можеш много да работиш. Не си и много красив, чертите на лицето ти не са много симетрични. Между челото и носа ти няма никаква симетрия. Казваш, че баща ти и дядо ти са били такива, и ти приличаш на тях. – Аз не се интересувам от твоя баща и дядо.
към беседата >>
Широк си 40 сантиметра, не можеш много да работиш.
Кое ви дава повод да мислите, че нямам добро мнение за вас? Като погледна човека, първо го измервам на височина. Казвам: Ти си висок 1.65 метра, не си от гигантите. Ръцете ти са меки, деликатни, не си за физическа работа. Ти не си за чук и за мотика.
Широк си 40 сантиметра, не можеш много да работиш.
Не си и много красив, чертите на лицето ти не са много симетрични. Между челото и носа ти няма никаква симетрия. Казваш, че баща ти и дядо ти са били такива, и ти приличаш на тях. – Аз не се интересувам от твоя баща и дядо. Ти си бил съдружник с тях, но това не ти дава право да отдадеш всичките си недъзи на тях.
към беседата >>
Не си и много красив, чертите на лицето ти не са много симетрични.
Като погледна човека, първо го измервам на височина. Казвам: Ти си висок 1.65 метра, не си от гигантите. Ръцете ти са меки, деликатни, не си за физическа работа. Ти не си за чук и за мотика. Широк си 40 сантиметра, не можеш много да работиш.
Не си и много красив, чертите на лицето ти не са много симетрични.
Между челото и носа ти няма никаква симетрия. Казваш, че баща ти и дядо ти са били такива, и ти приличаш на тях. – Аз не се интересувам от твоя баща и дядо. Ти си бил съдружник с тях, но това не ти дава право да отдадеш всичките си недъзи на тях. Днес носиш наследствени черти от баща си и майка си, но преди четири поколения ти си бил баща на своя баща.
към беседата >>
Между челото и носа ти няма никаква симетрия.
Казвам: Ти си висок 1.65 метра, не си от гигантите. Ръцете ти са меки, деликатни, не си за физическа работа. Ти не си за чук и за мотика. Широк си 40 сантиметра, не можеш много да работиш. Не си и много красив, чертите на лицето ти не са много симетрични.
Между челото и носа ти няма никаква симетрия.
Казваш, че баща ти и дядо ти са били такива, и ти приличаш на тях. – Аз не се интересувам от твоя баща и дядо. Ти си бил съдружник с тях, но това не ти дава право да отдадеш всичките си недъзи на тях. Днес носиш наследствени черти от баща си и майка си, но преди четири поколения ти си бил баща на своя баща. Значи, което си унаследил от баща си днес, това някога си вложил в него.
към беседата >>
Казваш, че баща ти и дядо ти са били такива, и ти приличаш на тях.
Ръцете ти са меки, деликатни, не си за физическа работа. Ти не си за чук и за мотика. Широк си 40 сантиметра, не можеш много да работиш. Не си и много красив, чертите на лицето ти не са много симетрични. Между челото и носа ти няма никаква симетрия.
Казваш, че баща ти и дядо ти са били такива, и ти приличаш на тях.
– Аз не се интересувам от твоя баща и дядо. Ти си бил съдружник с тях, но това не ти дава право да отдадеш всичките си недъзи на тях. Днес носиш наследствени черти от баща си и майка си, но преди четири поколения ти си бил баща на своя баща. Значи, което си унаследил от баща си днес, това някога си вложил в него.
към беседата >>
– Аз не се интересувам от твоя баща и дядо.
Ти не си за чук и за мотика. Широк си 40 сантиметра, не можеш много да работиш. Не си и много красив, чертите на лицето ти не са много симетрични. Между челото и носа ти няма никаква симетрия. Казваш, че баща ти и дядо ти са били такива, и ти приличаш на тях.
– Аз не се интересувам от твоя баща и дядо.
Ти си бил съдружник с тях, но това не ти дава право да отдадеш всичките си недъзи на тях. Днес носиш наследствени черти от баща си и майка си, но преди четири поколения ти си бил баща на своя баща. Значи, което си унаследил от баща си днес, това някога си вложил в него.
към беседата >>
Ти си бил съдружник с тях, но това не ти дава право да отдадеш всичките си недъзи на тях.
Широк си 40 сантиметра, не можеш много да работиш. Не си и много красив, чертите на лицето ти не са много симетрични. Между челото и носа ти няма никаква симетрия. Казваш, че баща ти и дядо ти са били такива, и ти приличаш на тях. – Аз не се интересувам от твоя баща и дядо.
Ти си бил съдружник с тях, но това не ти дава право да отдадеш всичките си недъзи на тях.
Днес носиш наследствени черти от баща си и майка си, но преди четири поколения ти си бил баща на своя баща. Значи, което си унаследил от баща си днес, това някога си вложил в него.
към беседата >>
Днес носиш наследствени черти от баща си и майка си, но преди четири поколения ти си бил баща на своя баща.
Не си и много красив, чертите на лицето ти не са много симетрични. Между челото и носа ти няма никаква симетрия. Казваш, че баща ти и дядо ти са били такива, и ти приличаш на тях. – Аз не се интересувам от твоя баща и дядо. Ти си бил съдружник с тях, но това не ти дава право да отдадеш всичките си недъзи на тях.
Днес носиш наследствени черти от баща си и майка си, но преди четири поколения ти си бил баща на своя баща.
Значи, което си унаследил от баща си днес, това някога си вложил в него.
към беседата >>
Значи, което си унаследил от баща си днес, това някога си вложил в него.
Между челото и носа ти няма никаква симетрия. Казваш, че баща ти и дядо ти са били такива, и ти приличаш на тях. – Аз не се интересувам от твоя баща и дядо. Ти си бил съдружник с тях, но това не ти дава право да отдадеш всичките си недъзи на тях. Днес носиш наследствени черти от баща си и майка си, но преди четири поколения ти си бил баща на своя баща.
Значи, което си унаследил от баща си днес, това някога си вложил в него.
към беседата >>
Следователно не възставай против себе си, против това, което някога ти си вложил в своя ближен.
Следователно не възставай против себе си, против това, което някога ти си вложил в своя ближен.
Не се оправдавай с баща си и с дядо си. Кажи си: „Тази работа е моя, т.е. този грях е мой, аз сам ще го изправя“. Кажеш ли, че така си създаден от Бога, не си прав. Значи Бог те е създал такъв, за да правиш зло.
към беседата >>
Не се оправдавай с баща си и с дядо си.
Следователно не възставай против себе си, против това, което някога ти си вложил в своя ближен.
Не се оправдавай с баща си и с дядо си.
Кажи си: „Тази работа е моя, т.е. този грях е мой, аз сам ще го изправя“. Кажеш ли, че така си създаден от Бога, не си прав. Значи Бог те е създал такъв, за да правиш зло. – Не, ти създаде злото; ти създаде страха, противоречията, а не Бог.
към беседата >>
Кажи си: „Тази работа е моя, т.е.
Следователно не възставай против себе си, против това, което някога ти си вложил в своя ближен. Не се оправдавай с баща си и с дядо си.
Кажи си: „Тази работа е моя, т.е.
този грях е мой, аз сам ще го изправя“. Кажеш ли, че така си създаден от Бога, не си прав. Значи Бог те е създал такъв, за да правиш зло. – Не, ти създаде злото; ти създаде страха, противоречията, а не Бог. Той създаде добри неща, а това, което ти създаде, Бог ти го завеща.
към беседата >>
този грях е мой, аз сам ще го изправя“.
Следователно не възставай против себе си, против това, което някога ти си вложил в своя ближен. Не се оправдавай с баща си и с дядо си. Кажи си: „Тази работа е моя, т.е.
този грях е мой, аз сам ще го изправя“.
Кажеш ли, че така си създаден от Бога, не си прав. Значи Бог те е създал такъв, за да правиш зло. – Не, ти създаде злото; ти създаде страха, противоречията, а не Бог. Той създаде добри неща, а това, което ти създаде, Бог ти го завеща. Той окичва хората с техните собствени деяния.
към беседата >>
Кажеш ли, че така си създаден от Бога, не си прав.
Следователно не възставай против себе си, против това, което някога ти си вложил в своя ближен. Не се оправдавай с баща си и с дядо си. Кажи си: „Тази работа е моя, т.е. този грях е мой, аз сам ще го изправя“.
Кажеш ли, че така си създаден от Бога, не си прав.
Значи Бог те е създал такъв, за да правиш зло. – Не, ти създаде злото; ти създаде страха, противоречията, а не Бог. Той създаде добри неща, а това, което ти създаде, Бог ти го завеща. Той окичва хората с техните собствени деяния. Той има съкровищница, в която слага онова, което ти си спечелил.
към беседата >>
Значи Бог те е създал такъв, за да правиш зло.
Следователно не възставай против себе си, против това, което някога ти си вложил в своя ближен. Не се оправдавай с баща си и с дядо си. Кажи си: „Тази работа е моя, т.е. този грях е мой, аз сам ще го изправя“. Кажеш ли, че така си създаден от Бога, не си прав.
Значи Бог те е създал такъв, за да правиш зло.
– Не, ти създаде злото; ти създаде страха, противоречията, а не Бог. Той създаде добри неща, а това, което ти създаде, Бог ти го завеща. Той окичва хората с техните собствени деяния. Той има съкровищница, в която слага онова, което ти си спечелил. И като дойдеш на земята, Той те накичва с това, което си спечелил, безразлично дали е добро или лошо.
към беседата >>
– Не, ти създаде злото; ти създаде страха, противоречията, а не Бог.
Не се оправдавай с баща си и с дядо си. Кажи си: „Тази работа е моя, т.е. този грях е мой, аз сам ще го изправя“. Кажеш ли, че така си създаден от Бога, не си прав. Значи Бог те е създал такъв, за да правиш зло.
– Не, ти създаде злото; ти създаде страха, противоречията, а не Бог.
Той създаде добри неща, а това, което ти създаде, Бог ти го завеща. Той окичва хората с техните собствени деяния. Той има съкровищница, в която слага онова, което ти си спечелил. И като дойдеш на земята, Той те накичва с това, което си спечелил, безразлично дали е добро или лошо. Казва: „Това намерих в твоя склад“.
към беседата >>
Той създаде добри неща, а това, което ти създаде, Бог ти го завеща.
Кажи си: „Тази работа е моя, т.е. този грях е мой, аз сам ще го изправя“. Кажеш ли, че така си създаден от Бога, не си прав. Значи Бог те е създал такъв, за да правиш зло. – Не, ти създаде злото; ти създаде страха, противоречията, а не Бог.
Той създаде добри неща, а това, което ти създаде, Бог ти го завеща.
Той окичва хората с техните собствени деяния. Той има съкровищница, в която слага онова, което ти си спечелил. И като дойдеш на земята, Той те накичва с това, което си спечелил, безразлично дали е добро или лошо. Казва: „Това намерих в твоя склад“. Ето защо, като живеете добре, вие слагате доброто в складовете на Бога, та като дойдете отново на земята, да има с какво да се облечете.
към беседата >>
Той окичва хората с техните собствени деяния.
този грях е мой, аз сам ще го изправя“. Кажеш ли, че така си създаден от Бога, не си прав. Значи Бог те е създал такъв, за да правиш зло. – Не, ти създаде злото; ти създаде страха, противоречията, а не Бог. Той създаде добри неща, а това, което ти създаде, Бог ти го завеща.
Той окичва хората с техните собствени деяния.
Той има съкровищница, в която слага онова, което ти си спечелил. И като дойдеш на земята, Той те накичва с това, което си спечелил, безразлично дали е добро или лошо. Казва: „Това намерих в твоя склад“. Ето защо, като живеете добре, вие слагате доброто в складовете на Бога, та като дойдете отново на земята, да има с какво да се облечете. Като знаете това, не се оплаквайте от живота.
към беседата >>
Той има съкровищница, в която слага онова, което ти си спечелил.
Кажеш ли, че така си създаден от Бога, не си прав. Значи Бог те е създал такъв, за да правиш зло. – Не, ти създаде злото; ти създаде страха, противоречията, а не Бог. Той създаде добри неща, а това, което ти създаде, Бог ти го завеща. Той окичва хората с техните собствени деяния.
Той има съкровищница, в която слага онова, което ти си спечелил.
И като дойдеш на земята, Той те накичва с това, което си спечелил, безразлично дали е добро или лошо. Казва: „Това намерих в твоя склад“. Ето защо, като живеете добре, вие слагате доброто в складовете на Бога, та като дойдете отново на земята, да има с какво да се облечете. Като знаете това, не се оплаквайте от живота. Смелост се иска от вас.
към беседата >>
И като дойдеш на земята, Той те накичва с това, което си спечелил, безразлично дали е добро или лошо.
Значи Бог те е създал такъв, за да правиш зло. – Не, ти създаде злото; ти създаде страха, противоречията, а не Бог. Той създаде добри неща, а това, което ти създаде, Бог ти го завеща. Той окичва хората с техните собствени деяния. Той има съкровищница, в която слага онова, което ти си спечелил.
И като дойдеш на земята, Той те накичва с това, което си спечелил, безразлично дали е добро или лошо.
Казва: „Това намерих в твоя склад“. Ето защо, като живеете добре, вие слагате доброто в складовете на Бога, та като дойдете отново на земята, да има с какво да се облечете. Като знаете това, не се оплаквайте от живота. Смелост се иска от вас. Смел е онзи, който не се страхува от греховете си.
към беседата >>
Казва: „Това намерих в твоя склад“.
– Не, ти създаде злото; ти създаде страха, противоречията, а не Бог. Той създаде добри неща, а това, което ти създаде, Бог ти го завеща. Той окичва хората с техните собствени деяния. Той има съкровищница, в която слага онова, което ти си спечелил. И като дойдеш на земята, Той те накичва с това, което си спечелил, безразлично дали е добро или лошо.
Казва: „Това намерих в твоя склад“.
Ето защо, като живеете добре, вие слагате доброто в складовете на Бога, та като дойдете отново на земята, да има с какво да се облечете. Като знаете това, не се оплаквайте от живота. Смелост се иска от вас. Смел е онзи, който не се страхува от греховете си. Щом видиш греха в себе си, хвани го за главата и опашката и го питай откъде е дошъл.
към беседата >>
Ето защо, като живеете добре, вие слагате доброто в складовете на Бога, та като дойдете отново на земята, да има с какво да се облечете.
Той създаде добри неща, а това, което ти създаде, Бог ти го завеща. Той окичва хората с техните собствени деяния. Той има съкровищница, в която слага онова, което ти си спечелил. И като дойдеш на земята, Той те накичва с това, което си спечелил, безразлично дали е добро или лошо. Казва: „Това намерих в твоя склад“.
Ето защо, като живеете добре, вие слагате доброто в складовете на Бога, та като дойдете отново на земята, да има с какво да се облечете.
Като знаете това, не се оплаквайте от живота. Смелост се иска от вас. Смел е онзи, който не се страхува от греховете си. Щом видиш греха в себе си, хвани го за главата и опашката и го питай откъде е дошъл. – Дошъл е отнякъде.
към беседата >>
Като знаете това, не се оплаквайте от живота.
Той окичва хората с техните собствени деяния. Той има съкровищница, в която слага онова, което ти си спечелил. И като дойдеш на земята, Той те накичва с това, което си спечелил, безразлично дали е добро или лошо. Казва: „Това намерих в твоя склад“. Ето защо, като живеете добре, вие слагате доброто в складовете на Бога, та като дойдете отново на земята, да има с какво да се облечете.
Като знаете това, не се оплаквайте от живота.
Смелост се иска от вас. Смел е онзи, който не се страхува от греховете си. Щом видиш греха в себе си, хвани го за главата и опашката и го питай откъде е дошъл. – Дошъл е отнякъде. Дръж го, докато се изповяда.
към беседата >>
Смелост се иска от вас.
Той има съкровищница, в която слага онова, което ти си спечелил. И като дойдеш на земята, Той те накичва с това, което си спечелил, безразлично дали е добро или лошо. Казва: „Това намерих в твоя склад“. Ето защо, като живеете добре, вие слагате доброто в складовете на Бога, та като дойдете отново на земята, да има с какво да се облечете. Като знаете това, не се оплаквайте от живота.
Смелост се иска от вас.
Смел е онзи, който не се страхува от греховете си. Щом видиш греха в себе си, хвани го за главата и опашката и го питай откъде е дошъл. – Дошъл е отнякъде. Дръж го, докато се изповяда. И аз, като хвана дявола, който ми е направил хиляди пакости, възседна го.
към беседата >>
Смел е онзи, който не се страхува от греховете си.
И като дойдеш на земята, Той те накичва с това, което си спечелил, безразлично дали е добро или лошо. Казва: „Това намерих в твоя склад“. Ето защо, като живеете добре, вие слагате доброто в складовете на Бога, та като дойдете отново на земята, да има с какво да се облечете. Като знаете това, не се оплаквайте от живота. Смелост се иска от вас.
Смел е онзи, който не се страхува от греховете си.
Щом видиш греха в себе си, хвани го за главата и опашката и го питай откъде е дошъл. – Дошъл е отнякъде. Дръж го, докато се изповяда. И аз, като хвана дявола, който ми е направил хиляди пакости, възседна го. Казвам му: Едно време ти беше господар, сега аз ще ти бъда господар, а ти – слуга.
към беседата >>
Щом видиш греха в себе си, хвани го за главата и опашката и го питай откъде е дошъл.
Казва: „Това намерих в твоя склад“. Ето защо, като живеете добре, вие слагате доброто в складовете на Бога, та като дойдете отново на земята, да има с какво да се облечете. Като знаете това, не се оплаквайте от живота. Смелост се иска от вас. Смел е онзи, който не се страхува от греховете си.
Щом видиш греха в себе си, хвани го за главата и опашката и го питай откъде е дошъл.
– Дошъл е отнякъде. Дръж го, докато се изповяда. И аз, като хвана дявола, който ми е направил хиляди пакости, възседна го. Казвам му: Едно време ти беше господар, сега аз ще ти бъда господар, а ти – слуга. Не се страхувайте от дявола.
към беседата >>
– Дошъл е отнякъде.
Ето защо, като живеете добре, вие слагате доброто в складовете на Бога, та като дойдете отново на земята, да има с какво да се облечете. Като знаете това, не се оплаквайте от живота. Смелост се иска от вас. Смел е онзи, който не се страхува от греховете си. Щом видиш греха в себе си, хвани го за главата и опашката и го питай откъде е дошъл.
– Дошъл е отнякъде.
Дръж го, докато се изповяда. И аз, като хвана дявола, който ми е направил хиляди пакости, възседна го. Казвам му: Едно време ти беше господар, сега аз ще ти бъда господар, а ти – слуга. Не се страхувайте от дявола. Той има камшик, но не се страхувайте от него.
към беседата >>
Дръж го, докато се изповяда.
Като знаете това, не се оплаквайте от живота. Смелост се иска от вас. Смел е онзи, който не се страхува от греховете си. Щом видиш греха в себе си, хвани го за главата и опашката и го питай откъде е дошъл. – Дошъл е отнякъде.
Дръж го, докато се изповяда.
И аз, като хвана дявола, който ми е направил хиляди пакости, възседна го. Казвам му: Едно време ти беше господар, сега аз ще ти бъда господар, а ти – слуга. Не се страхувайте от дявола. Той има камшик, но не се страхувайте от него. Вземете камшика му и с него върху гърба му.
към беседата >>
И аз, като хвана дявола, който ми е направил хиляди пакости, възседна го.
Смелост се иска от вас. Смел е онзи, който не се страхува от греховете си. Щом видиш греха в себе си, хвани го за главата и опашката и го питай откъде е дошъл. – Дошъл е отнякъде. Дръж го, докато се изповяда.
И аз, като хвана дявола, който ми е направил хиляди пакости, възседна го.
Казвам му: Едно време ти беше господар, сега аз ще ти бъда господар, а ти – слуга. Не се страхувайте от дявола. Той има камшик, но не се страхувайте от него. Вземете камшика му и с него върху гърба му. Казано е в Откровението: „Вързан е князът на този свят“.
към беседата >>
Казвам му: Едно време ти беше господар, сега аз ще ти бъда господар, а ти – слуга.
Смел е онзи, който не се страхува от греховете си. Щом видиш греха в себе си, хвани го за главата и опашката и го питай откъде е дошъл. – Дошъл е отнякъде. Дръж го, докато се изповяда. И аз, като хвана дявола, който ми е направил хиляди пакости, възседна го.
Казвам му: Едно време ти беше господар, сега аз ще ти бъда господар, а ти – слуга.
Не се страхувайте от дявола. Той има камшик, но не се страхувайте от него. Вземете камшика му и с него върху гърба му. Казано е в Откровението: „Вързан е князът на този свят“. Следователно, докато не вържеш злото в себе си, всякога ще слугуваш на дявола.
към беседата >>
Не се страхувайте от дявола.
Щом видиш греха в себе си, хвани го за главата и опашката и го питай откъде е дошъл. – Дошъл е отнякъде. Дръж го, докато се изповяда. И аз, като хвана дявола, който ми е направил хиляди пакости, възседна го. Казвам му: Едно време ти беше господар, сега аз ще ти бъда господар, а ти – слуга.
Не се страхувайте от дявола.
Той има камшик, но не се страхувайте от него. Вземете камшика му и с него върху гърба му. Казано е в Откровението: „Вързан е князът на този свят“. Следователно, докато не вържеш злото в себе си, всякога ще слугуваш на дявола. Геройство е да вържеш дявола, т.е.
към беседата >>
Той има камшик, но не се страхувайте от него.
– Дошъл е отнякъде. Дръж го, докато се изповяда. И аз, като хвана дявола, който ми е направил хиляди пакости, възседна го. Казвам му: Едно време ти беше господар, сега аз ще ти бъда господар, а ти – слуга. Не се страхувайте от дявола.
Той има камшик, но не се страхувайте от него.
Вземете камшика му и с него върху гърба му. Казано е в Откровението: „Вързан е князът на този свят“. Следователно, докато не вържеш злото в себе си, всякога ще слугуваш на дявола. Геройство е да вържеш дявола, т.е. дявола в себе си.
към беседата >>
Вземете камшика му и с него върху гърба му.
Дръж го, докато се изповяда. И аз, като хвана дявола, който ми е направил хиляди пакости, възседна го. Казвам му: Едно време ти беше господар, сега аз ще ти бъда господар, а ти – слуга. Не се страхувайте от дявола. Той има камшик, но не се страхувайте от него.
Вземете камшика му и с него върху гърба му.
Казано е в Откровението: „Вързан е князът на този свят“. Следователно, докато не вържеш злото в себе си, всякога ще слугуваш на дявола. Геройство е да вържеш дявола, т.е. дявола в себе си. Под „връзване“ разбирам да вържеш злото в себе си, но когато станеш едно с Бога.
към беседата >>
Казано е в Откровението: „Вързан е князът на този свят“.
И аз, като хвана дявола, който ми е направил хиляди пакости, възседна го. Казвам му: Едно време ти беше господар, сега аз ще ти бъда господар, а ти – слуга. Не се страхувайте от дявола. Той има камшик, но не се страхувайте от него. Вземете камшика му и с него върху гърба му.
Казано е в Откровението: „Вързан е князът на този свят“.
Следователно, докато не вържеш злото в себе си, всякога ще слугуваш на дявола. Геройство е да вържеш дявола, т.е. дявола в себе си. Под „връзване“ разбирам да вържеш злото в себе си, но когато станеш едно с Бога. Щом си в противоречие с Божа, дяволът ще те върже.
към беседата >>
Следователно, докато не вържеш злото в себе си, всякога ще слугуваш на дявола.
Казвам му: Едно време ти беше господар, сега аз ще ти бъда господар, а ти – слуга. Не се страхувайте от дявола. Той има камшик, но не се страхувайте от него. Вземете камшика му и с него върху гърба му. Казано е в Откровението: „Вързан е князът на този свят“.
Следователно, докато не вържеш злото в себе си, всякога ще слугуваш на дявола.
Геройство е да вържеш дявола, т.е. дявола в себе си. Под „връзване“ разбирам да вържеш злото в себе си, но когато станеш едно с Бога. Щом си в противоречие с Божа, дяволът ще те върже. – „Кога ще бъдем свободни?
към беседата >>
Геройство е да вържеш дявола, т.е.
Не се страхувайте от дявола. Той има камшик, но не се страхувайте от него. Вземете камшика му и с него върху гърба му. Казано е в Откровението: „Вързан е князът на този свят“. Следователно, докато не вържеш злото в себе си, всякога ще слугуваш на дявола.
Геройство е да вържеш дявола, т.е.
дявола в себе си. Под „връзване“ разбирам да вържеш злото в себе си, но когато станеш едно с Бога. Щом си в противоречие с Божа, дяволът ще те върже. – „Кога ще бъдем свободни? “ – Когато станете едно с Бога.
към беседата >>
дявола в себе си.
Той има камшик, но не се страхувайте от него. Вземете камшика му и с него върху гърба му. Казано е в Откровението: „Вързан е князът на този свят“. Следователно, докато не вържеш злото в себе си, всякога ще слугуваш на дявола. Геройство е да вържеш дявола, т.е.
дявола в себе си.
Под „връзване“ разбирам да вържеш злото в себе си, но когато станеш едно с Бога. Щом си в противоречие с Божа, дяволът ще те върже. – „Кога ще бъдем свободни? “ – Когато станете едно с Бога. Питате: „Как ще станем едно с Бога?
към беседата >>
Под „връзване“ разбирам да вържеш злото в себе си, но когато станеш едно с Бога.
Вземете камшика му и с него върху гърба му. Казано е в Откровението: „Вързан е князът на този свят“. Следователно, докато не вържеш злото в себе си, всякога ще слугуваш на дявола. Геройство е да вържеш дявола, т.е. дявола в себе си.
Под „връзване“ разбирам да вържеш злото в себе си, но когато станеш едно с Бога.
Щом си в противоречие с Божа, дяволът ще те върже. – „Кога ще бъдем свободни? “ – Когато станете едно с Бога. Питате: „Как ще станем едно с Бога? “ – Имате две шишета с вода.
към беседата >>
Щом си в противоречие с Божа, дяволът ще те върже.
Казано е в Откровението: „Вързан е князът на този свят“. Следователно, докато не вържеш злото в себе си, всякога ще слугуваш на дявола. Геройство е да вържеш дявола, т.е. дявола в себе си. Под „връзване“ разбирам да вържеш злото в себе си, но когато станеш едно с Бога.
Щом си в противоречие с Божа, дяволът ще те върже.
– „Кога ще бъдем свободни? “ – Когато станете едно с Бога. Питате: „Как ще станем едно с Бога? “ – Имате две шишета с вода. Казвам: Водата на тези шишета трябва да стане една.
към беседата >>
– „Кога ще бъдем свободни?
Следователно, докато не вържеш злото в себе си, всякога ще слугуваш на дявола. Геройство е да вържеш дявола, т.е. дявола в себе си. Под „връзване“ разбирам да вържеш злото в себе си, но когато станеш едно с Бога. Щом си в противоречие с Божа, дяволът ще те върже.
– „Кога ще бъдем свободни?
“ – Когато станете едно с Бога. Питате: „Как ще станем едно с Бога? “ – Имате две шишета с вода. Казвам: Водата на тези шишета трябва да стане една. – „Как ще направим това?
към беседата >>
“ – Когато станете едно с Бога.
Геройство е да вържеш дявола, т.е. дявола в себе си. Под „връзване“ разбирам да вържеш злото в себе си, но когато станеш едно с Бога. Щом си в противоречие с Божа, дяволът ще те върже. – „Кога ще бъдем свободни?
“ – Когато станете едно с Бога.
Питате: „Как ще станем едно с Бога? “ – Имате две шишета с вода. Казвам: Водата на тези шишета трябва да стане една. – „Как ще направим това? “ – Ще вземете едно голямо шише, ще сипете в него водата от двете шишета и тя ще стане една.
към беседата >>
Питате: „Как ще станем едно с Бога?
дявола в себе си. Под „връзване“ разбирам да вържеш злото в себе си, но когато станеш едно с Бога. Щом си в противоречие с Божа, дяволът ще те върже. – „Кога ще бъдем свободни? “ – Когато станете едно с Бога.
Питате: „Как ще станем едно с Бога?
“ – Имате две шишета с вода. Казвам: Водата на тези шишета трябва да стане една. – „Как ще направим това? “ – Ще вземете едно голямо шише, ще сипете в него водата от двете шишета и тя ще стане една. Щом водата се смеси, и вие ще станете едно с Господа.
към беседата >>
“ – Имате две шишета с вода.
Под „връзване“ разбирам да вържеш злото в себе си, но когато станеш едно с Бога. Щом си в противоречие с Божа, дяволът ще те върже. – „Кога ще бъдем свободни? “ – Когато станете едно с Бога. Питате: „Как ще станем едно с Бога?
“ – Имате две шишета с вода.
Казвам: Водата на тези шишета трябва да стане една. – „Как ще направим това? “ – Ще вземете едно голямо шише, ще сипете в него водата от двете шишета и тя ще стане една. Щом водата се смеси, и вие ще станете едно с Господа. Не говоря за обикновената фирма на всеки човек, но за общата фирма – служител на Бога.
към беседата >>
Казвам: Водата на тези шишета трябва да стане една.
Щом си в противоречие с Божа, дяволът ще те върже. – „Кога ще бъдем свободни? “ – Когато станете едно с Бога. Питате: „Как ще станем едно с Бога? “ – Имате две шишета с вода.
Казвам: Водата на тези шишета трябва да стане една.
– „Как ще направим това? “ – Ще вземете едно голямо шише, ще сипете в него водата от двете шишета и тя ще стане една. Щом водата се смеси, и вие ще станете едно с Господа. Не говоря за обикновената фирма на всеки човек, но за общата фирма – служител на Бога. – „Искам да бъда силен, богат.“ – Не, ще станеш слуга на Господа.
към беседата >>
– „Как ще направим това?
– „Кога ще бъдем свободни? “ – Когато станете едно с Бога. Питате: „Как ще станем едно с Бога? “ – Имате две шишета с вода. Казвам: Водата на тези шишета трябва да стане една.
– „Как ще направим това?
“ – Ще вземете едно голямо шише, ще сипете в него водата от двете шишета и тя ще стане една. Щом водата се смеси, и вие ще станете едно с Господа. Не говоря за обикновената фирма на всеки човек, но за общата фирма – служител на Бога. – „Искам да бъда силен, богат.“ – Не, ще станеш слуга на Господа. По-добре да станеш слуга на мира, отколкото господар на безпокойството и размирието.
към беседата >>
“ – Ще вземете едно голямо шише, ще сипете в него водата от двете шишета и тя ще стане една.
“ – Когато станете едно с Бога. Питате: „Как ще станем едно с Бога? “ – Имате две шишета с вода. Казвам: Водата на тези шишета трябва да стане една. – „Как ще направим това?
“ – Ще вземете едно голямо шише, ще сипете в него водата от двете шишета и тя ще стане една.
Щом водата се смеси, и вие ще станете едно с Господа. Не говоря за обикновената фирма на всеки човек, но за общата фирма – служител на Бога. – „Искам да бъда силен, богат.“ – Не, ще станеш слуга на Господа. По-добре да станеш слуга на мира, отколкото господар на безпокойството и размирието. Предпочитам да съм слуга, да не дължа на никого, отколкото да бъда господар с големи дългове.
към беседата >>
Щом водата се смеси, и вие ще станете едно с Господа.
Питате: „Как ще станем едно с Бога? “ – Имате две шишета с вода. Казвам: Водата на тези шишета трябва да стане една. – „Как ще направим това? “ – Ще вземете едно голямо шише, ще сипете в него водата от двете шишета и тя ще стане една.
Щом водата се смеси, и вие ще станете едно с Господа.
Не говоря за обикновената фирма на всеки човек, но за общата фирма – служител на Бога. – „Искам да бъда силен, богат.“ – Не, ще станеш слуга на Господа. По-добре да станеш слуга на мира, отколкото господар на безпокойството и размирието. Предпочитам да съм слуга, да не дължа на никого, отколкото да бъда господар с големи дългове. Един ден тази фирма ще фалира.
към беседата >>
Не говоря за обикновената фирма на всеки човек, но за общата фирма – служител на Бога.
“ – Имате две шишета с вода. Казвам: Водата на тези шишета трябва да стане една. – „Как ще направим това? “ – Ще вземете едно голямо шише, ще сипете в него водата от двете шишета и тя ще стане една. Щом водата се смеси, и вие ще станете едно с Господа.
Не говоря за обикновената фирма на всеки човек, но за общата фирма – служител на Бога.
– „Искам да бъда силен, богат.“ – Не, ще станеш слуга на Господа. По-добре да станеш слуга на мира, отколкото господар на безпокойството и размирието. Предпочитам да съм слуга, да не дължа на никого, отколкото да бъда господар с големи дългове. Един ден тази фирма ще фалира. За предпочитане е да бъда слуга, който никога не фалира, отколкото господар, осъден на фалиране.
към беседата >>
– „Искам да бъда силен, богат.“ – Не, ще станеш слуга на Господа.
Казвам: Водата на тези шишета трябва да стане една. – „Как ще направим това? “ – Ще вземете едно голямо шише, ще сипете в него водата от двете шишета и тя ще стане една. Щом водата се смеси, и вие ще станете едно с Господа. Не говоря за обикновената фирма на всеки човек, но за общата фирма – служител на Бога.
– „Искам да бъда силен, богат.“ – Не, ще станеш слуга на Господа.
По-добре да станеш слуга на мира, отколкото господар на безпокойството и размирието. Предпочитам да съм слуга, да не дължа на никого, отколкото да бъда господар с големи дългове. Един ден тази фирма ще фалира. За предпочитане е да бъда слуга, който никога не фалира, отколкото господар, осъден на фалиране. Сега аз изнасям тези понятия, за да се роди у вас известна идея.
към беседата >>
По-добре да станеш слуга на мира, отколкото господар на безпокойството и размирието.
– „Как ще направим това? “ – Ще вземете едно голямо шише, ще сипете в него водата от двете шишета и тя ще стане една. Щом водата се смеси, и вие ще станете едно с Господа. Не говоря за обикновената фирма на всеки човек, но за общата фирма – служител на Бога. – „Искам да бъда силен, богат.“ – Не, ще станеш слуга на Господа.
По-добре да станеш слуга на мира, отколкото господар на безпокойството и размирието.
Предпочитам да съм слуга, да не дължа на никого, отколкото да бъда господар с големи дългове. Един ден тази фирма ще фалира. За предпочитане е да бъда слуга, който никога не фалира, отколкото господар, осъден на фалиране. Сега аз изнасям тези понятия, за да се роди у вас известна идея. От това ще се види доколко сте напреднали.
към беседата >>
Предпочитам да съм слуга, да не дължа на никого, отколкото да бъда господар с големи дългове.
“ – Ще вземете едно голямо шише, ще сипете в него водата от двете шишета и тя ще стане една. Щом водата се смеси, и вие ще станете едно с Господа. Не говоря за обикновената фирма на всеки човек, но за общата фирма – служител на Бога. – „Искам да бъда силен, богат.“ – Не, ще станеш слуга на Господа. По-добре да станеш слуга на мира, отколкото господар на безпокойството и размирието.
Предпочитам да съм слуга, да не дължа на никого, отколкото да бъда господар с големи дългове.
Един ден тази фирма ще фалира. За предпочитане е да бъда слуга, който никога не фалира, отколкото господар, осъден на фалиране. Сега аз изнасям тези понятия, за да се роди у вас известна идея. От това ще се види доколко сте напреднали. Обаче напредъкът ви не зависи от вас.
към беседата >>
Един ден тази фирма ще фалира.
Щом водата се смеси, и вие ще станете едно с Господа. Не говоря за обикновената фирма на всеки човек, но за общата фирма – служител на Бога. – „Искам да бъда силен, богат.“ – Не, ще станеш слуга на Господа. По-добре да станеш слуга на мира, отколкото господар на безпокойството и размирието. Предпочитам да съм слуга, да не дължа на никого, отколкото да бъда господар с големи дългове.
Един ден тази фирма ще фалира.
За предпочитане е да бъда слуга, който никога не фалира, отколкото господар, осъден на фалиране. Сега аз изнасям тези понятия, за да се роди у вас известна идея. От това ще се види доколко сте напреднали. Обаче напредъкът ви не зависи от вас. Каквото сте достигнали досега, това е важно; остане ли отсега нататък да постигате нещо, всичко е изгубено.
към беседата >>
За предпочитане е да бъда слуга, който никога не фалира, отколкото господар, осъден на фалиране.
Не говоря за обикновената фирма на всеки човек, но за общата фирма – служител на Бога. – „Искам да бъда силен, богат.“ – Не, ще станеш слуга на Господа. По-добре да станеш слуга на мира, отколкото господар на безпокойството и размирието. Предпочитам да съм слуга, да не дължа на никого, отколкото да бъда господар с големи дългове. Един ден тази фирма ще фалира.
За предпочитане е да бъда слуга, който никога не фалира, отколкото господар, осъден на фалиране.
Сега аз изнасям тези понятия, за да се роди у вас известна идея. От това ще се види доколко сте напреднали. Обаче напредъкът ви не зависи от вас. Каквото сте достигнали досега, това е важно; остане ли отсега нататък да постигате нещо, всичко е изгубено. Доколко е напреднал човек, това се вижда още от детската му възраст.
към беседата >>
Сега аз изнасям тези понятия, за да се роди у вас известна идея.
– „Искам да бъда силен, богат.“ – Не, ще станеш слуга на Господа. По-добре да станеш слуга на мира, отколкото господар на безпокойството и размирието. Предпочитам да съм слуга, да не дължа на никого, отколкото да бъда господар с големи дългове. Един ден тази фирма ще фалира. За предпочитане е да бъда слуга, който никога не фалира, отколкото господар, осъден на фалиране.
Сега аз изнасям тези понятия, за да се роди у вас известна идея.
От това ще се види доколко сте напреднали. Обаче напредъкът ви не зависи от вас. Каквото сте достигнали досега, това е важно; остане ли отсега нататък да постигате нещо, всичко е изгубено. Доколко е напреднал човек, това се вижда още от детската му възраст. Детето носи дарбите в себе си.
към беседата >>
От това ще се види доколко сте напреднали.
По-добре да станеш слуга на мира, отколкото господар на безпокойството и размирието. Предпочитам да съм слуга, да не дължа на никого, отколкото да бъда господар с големи дългове. Един ден тази фирма ще фалира. За предпочитане е да бъда слуга, който никога не фалира, отколкото господар, осъден на фалиране. Сега аз изнасям тези понятия, за да се роди у вас известна идея.
От това ще се види доколко сте напреднали.
Обаче напредъкът ви не зависи от вас. Каквото сте достигнали досега, това е важно; остане ли отсега нататък да постигате нещо, всичко е изгубено. Доколко е напреднал човек, това се вижда още от детската му възраст. Детето носи дарбите в себе си. В училището му се дава възможност да развие своите дарби.
към беседата >>
Обаче напредъкът ви не зависи от вас.
Предпочитам да съм слуга, да не дължа на никого, отколкото да бъда господар с големи дългове. Един ден тази фирма ще фалира. За предпочитане е да бъда слуга, който никога не фалира, отколкото господар, осъден на фалиране. Сега аз изнасям тези понятия, за да се роди у вас известна идея. От това ще се види доколко сте напреднали.
Обаче напредъкът ви не зависи от вас.
Каквото сте достигнали досега, това е важно; остане ли отсега нататък да постигате нещо, всичко е изгубено. Доколко е напреднал човек, това се вижда още от детската му възраст. Детето носи дарбите в себе си. В училището му се дава възможност да развие своите дарби. Един подтик е достатъчен да помогне за тяхното развитие.
към беседата >>
Каквото сте достигнали досега, това е важно; остане ли отсега нататък да постигате нещо, всичко е изгубено.
Един ден тази фирма ще фалира. За предпочитане е да бъда слуга, който никога не фалира, отколкото господар, осъден на фалиране. Сега аз изнасям тези понятия, за да се роди у вас известна идея. От това ще се види доколко сте напреднали. Обаче напредъкът ви не зависи от вас.
Каквото сте достигнали досега, това е важно; остане ли отсега нататък да постигате нещо, всичко е изгубено.
Доколко е напреднал човек, това се вижда още от детската му възраст. Детето носи дарбите в себе си. В училището му се дава възможност да развие своите дарби. Един подтик е достатъчен да помогне за тяхното развитие. Ако неодареният влезе в училището, скоро го напуща.
към беседата >>
Като чета тази глава, вие се запитвате: „За кого ли е говорил Христос?
Като чета тази глава, вие се запитвате: „За кого ли е говорил Христос?
“ – За тогавашните учени – книжници и фарисеи. С това слово Христос искал да покаже на учениците си и на народа кое спъва хората да се развиват правилно. Разбирането на учените, които се считат за ръководители на човечеството, спъва хората. Простите хора не могат да те спънат. Този закон работи и днес.
към беседата >>
Доколко е напреднал човек, това се вижда още от детската му възраст.
За предпочитане е да бъда слуга, който никога не фалира, отколкото господар, осъден на фалиране. Сега аз изнасям тези понятия, за да се роди у вас известна идея. От това ще се види доколко сте напреднали. Обаче напредъкът ви не зависи от вас. Каквото сте достигнали досега, това е важно; остане ли отсега нататък да постигате нещо, всичко е изгубено.
Доколко е напреднал човек, това се вижда още от детската му възраст.
Детето носи дарбите в себе си. В училището му се дава възможност да развие своите дарби. Един подтик е достатъчен да помогне за тяхното развитие. Ако неодареният влезе в училището, скоро го напуща. Аз говоря на вас като на одарени.
към беседата >>
“ – За тогавашните учени – книжници и фарисеи.
Като чета тази глава, вие се запитвате: „За кого ли е говорил Христос?
“ – За тогавашните учени – книжници и фарисеи.
С това слово Христос искал да покаже на учениците си и на народа кое спъва хората да се развиват правилно. Разбирането на учените, които се считат за ръководители на човечеството, спъва хората. Простите хора не могат да те спънат. Този закон работи и днес. Сегашните духовници и учени не са по-добри от миналите.
към беседата >>
Детето носи дарбите в себе си.
Сега аз изнасям тези понятия, за да се роди у вас известна идея. От това ще се види доколко сте напреднали. Обаче напредъкът ви не зависи от вас. Каквото сте достигнали досега, това е важно; остане ли отсега нататък да постигате нещо, всичко е изгубено. Доколко е напреднал човек, това се вижда още от детската му възраст.
Детето носи дарбите в себе си.
В училището му се дава възможност да развие своите дарби. Един подтик е достатъчен да помогне за тяхното развитие. Ако неодареният влезе в училището, скоро го напуща. Аз говоря на вас като на одарени. Тъй щото, няма защо да ме питате одарени ли сте или не.
към беседата >>
С това слово Христос искал да покаже на учениците си и на народа кое спъва хората да се развиват правилно.
Като чета тази глава, вие се запитвате: „За кого ли е говорил Христос? “ – За тогавашните учени – книжници и фарисеи.
С това слово Христос искал да покаже на учениците си и на народа кое спъва хората да се развиват правилно.
Разбирането на учените, които се считат за ръководители на човечеството, спъва хората. Простите хора не могат да те спънат. Този закон работи и днес. Сегашните духовници и учени не са по-добри от миналите. – „Не се ли е подобрило човечеството от миналото досега?
към беседата >>
В училището му се дава възможност да развие своите дарби.
От това ще се види доколко сте напреднали. Обаче напредъкът ви не зависи от вас. Каквото сте достигнали досега, това е важно; остане ли отсега нататък да постигате нещо, всичко е изгубено. Доколко е напреднал човек, това се вижда още от детската му възраст. Детето носи дарбите в себе си.
В училището му се дава възможност да развие своите дарби.
Един подтик е достатъчен да помогне за тяхното развитие. Ако неодареният влезе в училището, скоро го напуща. Аз говоря на вас като на одарени. Тъй щото, няма защо да ме питате одарени ли сте или не. Всеки човек се изпитва, сам да се познае.
към беседата >>
Разбирането на учените, които се считат за ръководители на човечеството, спъва хората.
Като чета тази глава, вие се запитвате: „За кого ли е говорил Христос? “ – За тогавашните учени – книжници и фарисеи. С това слово Христос искал да покаже на учениците си и на народа кое спъва хората да се развиват правилно.
Разбирането на учените, които се считат за ръководители на човечеството, спъва хората.
Простите хора не могат да те спънат. Този закон работи и днес. Сегашните духовници и учени не са по-добри от миналите. – „Не се ли е подобрило човечеството от миналото досега? “ – Има микроскопическо подобрение, което почти не се забелязва.
към беседата >>
Един подтик е достатъчен да помогне за тяхното развитие.
Обаче напредъкът ви не зависи от вас. Каквото сте достигнали досега, това е важно; остане ли отсега нататък да постигате нещо, всичко е изгубено. Доколко е напреднал човек, това се вижда още от детската му възраст. Детето носи дарбите в себе си. В училището му се дава възможност да развие своите дарби.
Един подтик е достатъчен да помогне за тяхното развитие.
Ако неодареният влезе в училището, скоро го напуща. Аз говоря на вас като на одарени. Тъй щото, няма защо да ме питате одарени ли сте или не. Всеки човек се изпитва, сам да се познае. Знайте, че никой не може да се скрие.
към беседата >>
Простите хора не могат да те спънат.
Като чета тази глава, вие се запитвате: „За кого ли е говорил Христос? “ – За тогавашните учени – книжници и фарисеи. С това слово Христос искал да покаже на учениците си и на народа кое спъва хората да се развиват правилно. Разбирането на учените, които се считат за ръководители на човечеството, спъва хората.
Простите хора не могат да те спънат.
Този закон работи и днес. Сегашните духовници и учени не са по-добри от миналите. – „Не се ли е подобрило човечеството от миналото досега? “ – Има микроскопическо подобрение, което почти не се забелязва. Не зная, дали вълкът се е подобрил от хиляди години досега?
към беседата >>
Ако неодареният влезе в училището, скоро го напуща.
Каквото сте достигнали досега, това е важно; остане ли отсега нататък да постигате нещо, всичко е изгубено. Доколко е напреднал човек, това се вижда още от детската му възраст. Детето носи дарбите в себе си. В училището му се дава възможност да развие своите дарби. Един подтик е достатъчен да помогне за тяхното развитие.
Ако неодареният влезе в училището, скоро го напуща.
Аз говоря на вас като на одарени. Тъй щото, няма защо да ме питате одарени ли сте или не. Всеки човек се изпитва, сам да се познае. Знайте, че никой не може да се скрие. Всичко в човека е написано.
към беседата >>
Този закон работи и днес.
Като чета тази глава, вие се запитвате: „За кого ли е говорил Христос? “ – За тогавашните учени – книжници и фарисеи. С това слово Христос искал да покаже на учениците си и на народа кое спъва хората да се развиват правилно. Разбирането на учените, които се считат за ръководители на човечеството, спъва хората. Простите хора не могат да те спънат.
Този закон работи и днес.
Сегашните духовници и учени не са по-добри от миналите. – „Не се ли е подобрило човечеството от миналото досега? “ – Има микроскопическо подобрение, което почти не се забелязва. Не зная, дали вълкът се е подобрил от хиляди години досега? Поне аз не зная такъв случай.
към беседата >>
Аз говоря на вас като на одарени.
Доколко е напреднал човек, това се вижда още от детската му възраст. Детето носи дарбите в себе си. В училището му се дава възможност да развие своите дарби. Един подтик е достатъчен да помогне за тяхното развитие. Ако неодареният влезе в училището, скоро го напуща.
Аз говоря на вас като на одарени.
Тъй щото, няма защо да ме питате одарени ли сте или не. Всеки човек се изпитва, сам да се познае. Знайте, че никой не може да се скрие. Всичко в човека е написано. Добродетелите и пороците са написани в човека – няма нищо скрито-покрито.
към беседата >>
Сегашните духовници и учени не са по-добри от миналите.
“ – За тогавашните учени – книжници и фарисеи. С това слово Христос искал да покаже на учениците си и на народа кое спъва хората да се развиват правилно. Разбирането на учените, които се считат за ръководители на човечеството, спъва хората. Простите хора не могат да те спънат. Този закон работи и днес.
Сегашните духовници и учени не са по-добри от миналите.
– „Не се ли е подобрило човечеството от миналото досега? “ – Има микроскопическо подобрение, което почти не се забелязва. Не зная, дали вълкът се е подобрил от хиляди години досега? Поне аз не зная такъв случай. Аз не зная нито едно благотворително общество от вълци.
към беседата >>
Тъй щото, няма защо да ме питате одарени ли сте или не.
Детето носи дарбите в себе си. В училището му се дава възможност да развие своите дарби. Един подтик е достатъчен да помогне за тяхното развитие. Ако неодареният влезе в училището, скоро го напуща. Аз говоря на вас като на одарени.
Тъй щото, няма защо да ме питате одарени ли сте или не.
Всеки човек се изпитва, сам да се познае. Знайте, че никой не може да се скрие. Всичко в човека е написано. Добродетелите и пороците са написани в човека – няма нищо скрито-покрито. Скрито е за онзи, който нищо не знае.
към беседата >>
– „Не се ли е подобрило човечеството от миналото досега?
С това слово Христос искал да покаже на учениците си и на народа кое спъва хората да се развиват правилно. Разбирането на учените, които се считат за ръководители на човечеството, спъва хората. Простите хора не могат да те спънат. Този закон работи и днес. Сегашните духовници и учени не са по-добри от миналите.
– „Не се ли е подобрило човечеството от миналото досега?
“ – Има микроскопическо подобрение, което почти не се забелязва. Не зная, дали вълкът се е подобрил от хиляди години досега? Поне аз не зная такъв случай. Аз не зная нито едно благотворително общество от вълци. Ако е въпрос да кажа нещо добро за вълка, и това мога да направя.
към беседата >>
Всеки човек се изпитва, сам да се познае.
В училището му се дава възможност да развие своите дарби. Един подтик е достатъчен да помогне за тяхното развитие. Ако неодареният влезе в училището, скоро го напуща. Аз говоря на вас като на одарени. Тъй щото, няма защо да ме питате одарени ли сте или не.
Всеки човек се изпитва, сам да се познае.
Знайте, че никой не може да се скрие. Всичко в човека е написано. Добродетелите и пороците са написани в човека – няма нищо скрито-покрито. Скрито е за онзи, който нищо не знае. Обаче за онзи, който знае, няма нищо скрито.
към беседата >>
“ – Има микроскопическо подобрение, което почти не се забелязва.
Разбирането на учените, които се считат за ръководители на човечеството, спъва хората. Простите хора не могат да те спънат. Този закон работи и днес. Сегашните духовници и учени не са по-добри от миналите. – „Не се ли е подобрило човечеството от миналото досега?
“ – Има микроскопическо подобрение, което почти не се забелязва.
Не зная, дали вълкът се е подобрил от хиляди години досега? Поне аз не зная такъв случай. Аз не зная нито едно благотворително общество от вълци. Ако е въпрос да кажа нещо добро за вълка, и това мога да направя. Вълкът никога не яде болни овце.
към беседата >>
Знайте, че никой не може да се скрие.
Един подтик е достатъчен да помогне за тяхното развитие. Ако неодареният влезе в училището, скоро го напуща. Аз говоря на вас като на одарени. Тъй щото, няма защо да ме питате одарени ли сте или не. Всеки човек се изпитва, сам да се познае.
Знайте, че никой не може да се скрие.
Всичко в човека е написано. Добродетелите и пороците са написани в човека – няма нищо скрито-покрито. Скрито е за онзи, който нищо не знае. Обаче за онзи, който знае, няма нищо скрито.
към беседата >>
Не зная, дали вълкът се е подобрил от хиляди години досега?
Простите хора не могат да те спънат. Този закон работи и днес. Сегашните духовници и учени не са по-добри от миналите. – „Не се ли е подобрило човечеството от миналото досега? “ – Има микроскопическо подобрение, което почти не се забелязва.
Не зная, дали вълкът се е подобрил от хиляди години досега?
Поне аз не зная такъв случай. Аз не зная нито едно благотворително общество от вълци. Ако е въпрос да кажа нещо добро за вълка, и това мога да направя. Вълкът никога не яде болни овце. Тази е една добра черта на вълка.
към беседата >>
Всичко в човека е написано.
Ако неодареният влезе в училището, скоро го напуща. Аз говоря на вас като на одарени. Тъй щото, няма защо да ме питате одарени ли сте или не. Всеки човек се изпитва, сам да се познае. Знайте, че никой не може да се скрие.
Всичко в човека е написано.
Добродетелите и пороците са написани в човека – няма нищо скрито-покрито. Скрито е за онзи, който нищо не знае. Обаче за онзи, който знае, няма нищо скрито.
към беседата >>
Поне аз не зная такъв случай.
Този закон работи и днес. Сегашните духовници и учени не са по-добри от миналите. – „Не се ли е подобрило човечеството от миналото досега? “ – Има микроскопическо подобрение, което почти не се забелязва. Не зная, дали вълкът се е подобрил от хиляди години досега?
Поне аз не зная такъв случай.
Аз не зная нито едно благотворително общество от вълци. Ако е въпрос да кажа нещо добро за вълка, и това мога да направя. Вълкът никога не яде болни овце. Тази е една добра черта на вълка. Той може да мине през стотици овце, само ще ги прегледа и ако се окажат болни, нито една от тях няма да докосне.
към беседата >>
Добродетелите и пороците са написани в човека – няма нищо скрито-покрито.
Аз говоря на вас като на одарени. Тъй щото, няма защо да ме питате одарени ли сте или не. Всеки човек се изпитва, сам да се познае. Знайте, че никой не може да се скрие. Всичко в човека е написано.
Добродетелите и пороците са написани в човека – няма нищо скрито-покрито.
Скрито е за онзи, който нищо не знае. Обаче за онзи, който знае, няма нищо скрито.
към беседата >>
Аз не зная нито едно благотворително общество от вълци.
Сегашните духовници и учени не са по-добри от миналите. – „Не се ли е подобрило човечеството от миналото досега? “ – Има микроскопическо подобрение, което почти не се забелязва. Не зная, дали вълкът се е подобрил от хиляди години досега? Поне аз не зная такъв случай.
Аз не зная нито едно благотворително общество от вълци.
Ако е въпрос да кажа нещо добро за вълка, и това мога да направя. Вълкът никога не яде болни овце. Тази е една добра черта на вълка. Той може да мине през стотици овце, само ще ги прегледа и ако се окажат болни, нито една от тях няма да докосне. След това той сам ще се похвали: „Ето, минах през толкова овце, но нито една не пострада“.
към беседата >>
Скрито е за онзи, който нищо не знае.
Тъй щото, няма защо да ме питате одарени ли сте или не. Всеки човек се изпитва, сам да се познае. Знайте, че никой не може да се скрие. Всичко в човека е написано. Добродетелите и пороците са написани в човека – няма нищо скрито-покрито.
Скрито е за онзи, който нищо не знае.
Обаче за онзи, който знае, няма нищо скрито.
към беседата >>
Ако е въпрос да кажа нещо добро за вълка, и това мога да направя.
– „Не се ли е подобрило човечеството от миналото досега? “ – Има микроскопическо подобрение, което почти не се забелязва. Не зная, дали вълкът се е подобрил от хиляди години досега? Поне аз не зная такъв случай. Аз не зная нито едно благотворително общество от вълци.
Ако е въпрос да кажа нещо добро за вълка, и това мога да направя.
Вълкът никога не яде болни овце. Тази е една добра черта на вълка. Той може да мине през стотици овце, само ще ги прегледа и ако се окажат болни, нито една от тях няма да докосне. След това той сам ще се похвали: „Ето, минах през толкова овце, но нито една не пострада“. – Защо?
към беседата >>
Обаче за онзи, който знае, няма нищо скрито.
Всеки човек се изпитва, сам да се познае. Знайте, че никой не може да се скрие. Всичко в човека е написано. Добродетелите и пороците са написани в човека – няма нищо скрито-покрито. Скрито е за онзи, който нищо не знае.
Обаче за онзи, който знае, няма нищо скрито.
към беседата >>
Вълкът никога не яде болни овце.
“ – Има микроскопическо подобрение, което почти не се забелязва. Не зная, дали вълкът се е подобрил от хиляди години досега? Поне аз не зная такъв случай. Аз не зная нито едно благотворително общество от вълци. Ако е въпрос да кажа нещо добро за вълка, и това мога да направя.
Вълкът никога не яде болни овце.
Тази е една добра черта на вълка. Той може да мине през стотици овце, само ще ги прегледа и ако се окажат болни, нито една от тях няма да докосне. След това той сам ще се похвали: „Ето, минах през толкова овце, но нито една не пострада“. – Защо? – Има си съображения той.
към беседата >>
Тази сутрин ще ви дам няколко правила.
Тази сутрин ще ви дам няколко правила.
Като станете от сън, измийте добре ушите си. Гледайте на тях като на големи господари. Те представляват една голяма фирма в света. По-голяма фирма от тях не съществува. Който от нейните чиновници сгреши, излиза вън от фирмата.
към беседата >>
Тази е една добра черта на вълка.
Не зная, дали вълкът се е подобрил от хиляди години досега? Поне аз не зная такъв случай. Аз не зная нито едно благотворително общество от вълци. Ако е въпрос да кажа нещо добро за вълка, и това мога да направя. Вълкът никога не яде болни овце.
Тази е една добра черта на вълка.
Той може да мине през стотици овце, само ще ги прегледа и ако се окажат болни, нито една от тях няма да докосне. След това той сам ще се похвали: „Ето, минах през толкова овце, но нито една не пострада“. – Защо? – Има си съображения той. От хигиенично гледище вълкът не яде болна овца, за да не разболее и той.
към беседата >>
Като станете от сън, измийте добре ушите си.
Тази сутрин ще ви дам няколко правила.
Като станете от сън, измийте добре ушите си.
Гледайте на тях като на големи господари. Те представляват една голяма фирма в света. По-голяма фирма от тях не съществува. Който от нейните чиновници сгреши, излиза вън от фирмата. За да не греши никой, хващайте леко ушите си и благодарете за тях.
към беседата >>
Той може да мине през стотици овце, само ще ги прегледа и ако се окажат болни, нито една от тях няма да докосне.
Поне аз не зная такъв случай. Аз не зная нито едно благотворително общество от вълци. Ако е въпрос да кажа нещо добро за вълка, и това мога да направя. Вълкът никога не яде болни овце. Тази е една добра черта на вълка.
Той може да мине през стотици овце, само ще ги прегледа и ако се окажат болни, нито една от тях няма да докосне.
След това той сам ще се похвали: „Ето, минах през толкова овце, но нито една не пострада“. – Защо? – Има си съображения той. От хигиенично гледище вълкът не яде болна овца, за да не разболее и той. И хората, като вълка, се хвалят някога със своите добродетели.
към беседата >>
Гледайте на тях като на големи господари.
Тази сутрин ще ви дам няколко правила. Като станете от сън, измийте добре ушите си.
Гледайте на тях като на големи господари.
Те представляват една голяма фирма в света. По-голяма фирма от тях не съществува. Който от нейните чиновници сгреши, излиза вън от фирмата. За да не греши никой, хващайте леко ушите си и благодарете за тях. Като се обезсърчиш, хвани ушите си и благодари на Господа за тях.
към беседата >>
След това той сам ще се похвали: „Ето, минах през толкова овце, но нито една не пострада“.
Аз не зная нито едно благотворително общество от вълци. Ако е въпрос да кажа нещо добро за вълка, и това мога да направя. Вълкът никога не яде болни овце. Тази е една добра черта на вълка. Той може да мине през стотици овце, само ще ги прегледа и ако се окажат болни, нито една от тях няма да докосне.
След това той сам ще се похвали: „Ето, минах през толкова овце, но нито една не пострада“.
– Защо? – Има си съображения той. От хигиенично гледище вълкът не яде болна овца, за да не разболее и той. И хората, като вълка, се хвалят някога със своите добродетели. Като засягам този въпрос, мнозина ще ме запитат: „До кого се отнася това?
към беседата >>
Те представляват една голяма фирма в света.
Тази сутрин ще ви дам няколко правила. Като станете от сън, измийте добре ушите си. Гледайте на тях като на големи господари.
Те представляват една голяма фирма в света.
По-голяма фирма от тях не съществува. Който от нейните чиновници сгреши, излиза вън от фирмата. За да не греши никой, хващайте леко ушите си и благодарете за тях. Като се обезсърчиш, хвани ушите си и благодари на Господа за тях. Кажи си: „Едно време бях по-лош, сега съм по-добър“.
към беседата >>
– Защо?
Ако е въпрос да кажа нещо добро за вълка, и това мога да направя. Вълкът никога не яде болни овце. Тази е една добра черта на вълка. Той може да мине през стотици овце, само ще ги прегледа и ако се окажат болни, нито една от тях няма да докосне. След това той сам ще се похвали: „Ето, минах през толкова овце, но нито една не пострада“.
– Защо?
– Има си съображения той. От хигиенично гледище вълкът не яде болна овца, за да не разболее и той. И хората, като вълка, се хвалят някога със своите добродетели. Като засягам този въпрос, мнозина ще ме запитат: „До кого се отнася това? “ – Специално до никого.
към беседата >>
По-голяма фирма от тях не съществува.
Тази сутрин ще ви дам няколко правила. Като станете от сън, измийте добре ушите си. Гледайте на тях като на големи господари. Те представляват една голяма фирма в света.
По-голяма фирма от тях не съществува.
Който от нейните чиновници сгреши, излиза вън от фирмата. За да не греши никой, хващайте леко ушите си и благодарете за тях. Като се обезсърчиш, хвани ушите си и благодари на Господа за тях. Кажи си: „Едно време бях по-лош, сега съм по-добър“. Ако имаш кал в ушите си, запитай се защо се е събрала тази кал.
към беседата >>
– Има си съображения той.
Вълкът никога не яде болни овце. Тази е една добра черта на вълка. Той може да мине през стотици овце, само ще ги прегледа и ако се окажат болни, нито една от тях няма да докосне. След това той сам ще се похвали: „Ето, минах през толкова овце, но нито една не пострада“. – Защо?
– Има си съображения той.
От хигиенично гледище вълкът не яде болна овца, за да не разболее и той. И хората, като вълка, се хвалят някога със своите добродетели. Като засягам този въпрос, мнозина ще ме запитат: „До кого се отнася това? “ – Специално до никого. Ако дрехата на гърба ти е кална, ще ти кажа да я изчистиш.
към беседата >>
Който от нейните чиновници сгреши, излиза вън от фирмата.
Тази сутрин ще ви дам няколко правила. Като станете от сън, измийте добре ушите си. Гледайте на тях като на големи господари. Те представляват една голяма фирма в света. По-голяма фирма от тях не съществува.
Който от нейните чиновници сгреши, излиза вън от фирмата.
За да не греши никой, хващайте леко ушите си и благодарете за тях. Като се обезсърчиш, хвани ушите си и благодари на Господа за тях. Кажи си: „Едно време бях по-лош, сега съм по-добър“. Ако имаш кал в ушите си, запитай се защо се е събрала тази кал. Аз зная какво означава тя.
към беседата >>
От хигиенично гледище вълкът не яде болна овца, за да не разболее и той.
Тази е една добра черта на вълка. Той може да мине през стотици овце, само ще ги прегледа и ако се окажат болни, нито една от тях няма да докосне. След това той сам ще се похвали: „Ето, минах през толкова овце, но нито една не пострада“. – Защо? – Има си съображения той.
От хигиенично гледище вълкът не яде болна овца, за да не разболее и той.
И хората, като вълка, се хвалят някога със своите добродетели. Като засягам този въпрос, мнозина ще ме запитат: „До кого се отнася това? “ – Специално до никого. Ако дрехата на гърба ти е кална, ще ти кажа да я изчистиш. Това се отнася до тебе.
към беседата >>
За да не греши никой, хващайте леко ушите си и благодарете за тях.
Като станете от сън, измийте добре ушите си. Гледайте на тях като на големи господари. Те представляват една голяма фирма в света. По-голяма фирма от тях не съществува. Който от нейните чиновници сгреши, излиза вън от фирмата.
За да не греши никой, хващайте леко ушите си и благодарете за тях.
Като се обезсърчиш, хвани ушите си и благодари на Господа за тях. Кажи си: „Едно време бях по-лош, сега съм по-добър“. Ако имаш кал в ушите си, запитай се защо се е събрала тази кал. Аз зная какво означава тя. Изчисти калта, измий добре ушите си.
към беседата >>
И хората, като вълка, се хвалят някога със своите добродетели.
Той може да мине през стотици овце, само ще ги прегледа и ако се окажат болни, нито една от тях няма да докосне. След това той сам ще се похвали: „Ето, минах през толкова овце, но нито една не пострада“. – Защо? – Има си съображения той. От хигиенично гледище вълкът не яде болна овца, за да не разболее и той.
И хората, като вълка, се хвалят някога със своите добродетели.
Като засягам този въпрос, мнозина ще ме запитат: „До кого се отнася това? “ – Специално до никого. Ако дрехата на гърба ти е кална, ще ти кажа да я изчистиш. Това се отнася до тебе. Калната дреха трябва да се изчисти!
към беседата >>
Като се обезсърчиш, хвани ушите си и благодари на Господа за тях.
Гледайте на тях като на големи господари. Те представляват една голяма фирма в света. По-голяма фирма от тях не съществува. Който от нейните чиновници сгреши, излиза вън от фирмата. За да не греши никой, хващайте леко ушите си и благодарете за тях.
Като се обезсърчиш, хвани ушите си и благодари на Господа за тях.
Кажи си: „Едно време бях по-лош, сега съм по-добър“. Ако имаш кал в ушите си, запитай се защо се е събрала тази кал. Аз зная какво означава тя. Изчисти калта, измий добре ушите си. Тогава ще се махнат поне една четвърт от мъчнотиите ти.
към беседата >>
Като засягам този въпрос, мнозина ще ме запитат: „До кого се отнася това?
След това той сам ще се похвали: „Ето, минах през толкова овце, но нито една не пострада“. – Защо? – Има си съображения той. От хигиенично гледище вълкът не яде болна овца, за да не разболее и той. И хората, като вълка, се хвалят някога със своите добродетели.
Като засягам този въпрос, мнозина ще ме запитат: „До кого се отнася това?
“ – Специално до никого. Ако дрехата на гърба ти е кална, ще ти кажа да я изчистиш. Това се отнася до тебе. Калната дреха трябва да се изчисти! – „Обиждате ни.“ – Обидата е в самата кал.
към беседата >>
Кажи си: „Едно време бях по-лош, сега съм по-добър“.
Те представляват една голяма фирма в света. По-голяма фирма от тях не съществува. Който от нейните чиновници сгреши, излиза вън от фирмата. За да не греши никой, хващайте леко ушите си и благодарете за тях. Като се обезсърчиш, хвани ушите си и благодари на Господа за тях.
Кажи си: „Едно време бях по-лош, сега съм по-добър“.
Ако имаш кал в ушите си, запитай се защо се е събрала тази кал. Аз зная какво означава тя. Изчисти калта, измий добре ушите си. Тогава ще се махнат поне една четвърт от мъчнотиите ти. Второто правило: Измивайте добре носа си.
към беседата >>
“ – Специално до никого.
– Защо? – Има си съображения той. От хигиенично гледище вълкът не яде болна овца, за да не разболее и той. И хората, като вълка, се хвалят някога със своите добродетели. Като засягам този въпрос, мнозина ще ме запитат: „До кого се отнася това?
“ – Специално до никого.
Ако дрехата на гърба ти е кална, ще ти кажа да я изчистиш. Това се отнася до тебе. Калната дреха трябва да се изчисти! – „Обиждате ни.“ – Обидата е в самата кал. Щом се каляш, ти сам се обиждаш.
към беседата >>
Ако имаш кал в ушите си, запитай се защо се е събрала тази кал.
По-голяма фирма от тях не съществува. Който от нейните чиновници сгреши, излиза вън от фирмата. За да не греши никой, хващайте леко ушите си и благодарете за тях. Като се обезсърчиш, хвани ушите си и благодари на Господа за тях. Кажи си: „Едно време бях по-лош, сега съм по-добър“.
Ако имаш кал в ушите си, запитай се защо се е събрала тази кал.
Аз зная какво означава тя. Изчисти калта, измий добре ушите си. Тогава ще се махнат поне една четвърт от мъчнотиите ти. Второто правило: Измивайте добре носа си. Още със ставането си от сън благодари на Бога, че имаш нос.
към беседата >>
Ако дрехата на гърба ти е кална, ще ти кажа да я изчистиш.
– Има си съображения той. От хигиенично гледище вълкът не яде болна овца, за да не разболее и той. И хората, като вълка, се хвалят някога със своите добродетели. Като засягам този въпрос, мнозина ще ме запитат: „До кого се отнася това? “ – Специално до никого.
Ако дрехата на гърба ти е кална, ще ти кажа да я изчистиш.
Това се отнася до тебе. Калната дреха трябва да се изчисти! – „Обиждате ни.“ – Обидата е в самата кал. Щом се каляш, ти сам се обиждаш. Снеми калта от гърба си – нищо повече.
към беседата >>
Аз зная какво означава тя.
Който от нейните чиновници сгреши, излиза вън от фирмата. За да не греши никой, хващайте леко ушите си и благодарете за тях. Като се обезсърчиш, хвани ушите си и благодари на Господа за тях. Кажи си: „Едно време бях по-лош, сега съм по-добър“. Ако имаш кал в ушите си, запитай се защо се е събрала тази кал.
Аз зная какво означава тя.
Изчисти калта, измий добре ушите си. Тогава ще се махнат поне една четвърт от мъчнотиите ти. Второто правило: Измивайте добре носа си. Още със ставането си от сън благодари на Бога, че имаш нос. Знай, че през този нос Бог е вдъхнал дихание на живот и ти си станал жива душа.
към беседата >>
Това се отнася до тебе.
От хигиенично гледище вълкът не яде болна овца, за да не разболее и той. И хората, като вълка, се хвалят някога със своите добродетели. Като засягам този въпрос, мнозина ще ме запитат: „До кого се отнася това? “ – Специално до никого. Ако дрехата на гърба ти е кална, ще ти кажа да я изчистиш.
Това се отнася до тебе.
Калната дреха трябва да се изчисти! – „Обиждате ни.“ – Обидата е в самата кал. Щом се каляш, ти сам се обиждаш. Снеми калта от гърба си – нищо повече. Няма защо да се обиждаш и оправдаваш.
към беседата >>
Изчисти калта, измий добре ушите си.
За да не греши никой, хващайте леко ушите си и благодарете за тях. Като се обезсърчиш, хвани ушите си и благодари на Господа за тях. Кажи си: „Едно време бях по-лош, сега съм по-добър“. Ако имаш кал в ушите си, запитай се защо се е събрала тази кал. Аз зная какво означава тя.
Изчисти калта, измий добре ушите си.
Тогава ще се махнат поне една четвърт от мъчнотиите ти. Второто правило: Измивайте добре носа си. Още със ставането си от сън благодари на Бога, че имаш нос. Знай, че през този нос Бог е вдъхнал дихание на живот и ти си станал жива душа. Като помислиш, че през твоя нос е минал Божественият живот, измий се със свещен трепет.
към беседата >>
Калната дреха трябва да се изчисти!
И хората, като вълка, се хвалят някога със своите добродетели. Като засягам този въпрос, мнозина ще ме запитат: „До кого се отнася това? “ – Специално до никого. Ако дрехата на гърба ти е кална, ще ти кажа да я изчистиш. Това се отнася до тебе.
Калната дреха трябва да се изчисти!
– „Обиждате ни.“ – Обидата е в самата кал. Щом се каляш, ти сам се обиждаш. Снеми калта от гърба си – нищо повече. Няма защо да се обиждаш и оправдаваш. Колкото повече се оправдаваш, толкова повече се каляш.
към беседата >>
Тогава ще се махнат поне една четвърт от мъчнотиите ти.
Като се обезсърчиш, хвани ушите си и благодари на Господа за тях. Кажи си: „Едно време бях по-лош, сега съм по-добър“. Ако имаш кал в ушите си, запитай се защо се е събрала тази кал. Аз зная какво означава тя. Изчисти калта, измий добре ушите си.
Тогава ще се махнат поне една четвърт от мъчнотиите ти.
Второто правило: Измивайте добре носа си. Още със ставането си от сън благодари на Бога, че имаш нос. Знай, че през този нос Бог е вдъхнал дихание на живот и ти си станал жива душа. Като помислиш, че през твоя нос е минал Божественият живот, измий се със свещен трепет. Казваш: „Къде е Господ?
към беседата >>
– „Обиждате ни.“ – Обидата е в самата кал.
Като засягам този въпрос, мнозина ще ме запитат: „До кого се отнася това? “ – Специално до никого. Ако дрехата на гърба ти е кална, ще ти кажа да я изчистиш. Това се отнася до тебе. Калната дреха трябва да се изчисти!
– „Обиждате ни.“ – Обидата е в самата кал.
Щом се каляш, ти сам се обиждаш. Снеми калта от гърба си – нищо повече. Няма защо да се обиждаш и оправдаваш. Колкото повече се оправдаваш, толкова повече се каляш. Калта е грехът в човека.
към беседата >>
Второто правило: Измивайте добре носа си.
Кажи си: „Едно време бях по-лош, сега съм по-добър“. Ако имаш кал в ушите си, запитай се защо се е събрала тази кал. Аз зная какво означава тя. Изчисти калта, измий добре ушите си. Тогава ще се махнат поне една четвърт от мъчнотиите ти.
Второто правило: Измивайте добре носа си.
Още със ставането си от сън благодари на Бога, че имаш нос. Знай, че през този нос Бог е вдъхнал дихание на живот и ти си станал жива душа. Като помислиш, че през твоя нос е минал Божественият живот, измий се със свещен трепет. Казваш: „Къде е Господ? “ – Всеки ден Бог влиза през носа.
към беседата >>
Щом се каляш, ти сам се обиждаш.
“ – Специално до никого. Ако дрехата на гърба ти е кална, ще ти кажа да я изчистиш. Това се отнася до тебе. Калната дреха трябва да се изчисти! – „Обиждате ни.“ – Обидата е в самата кал.
Щом се каляш, ти сам се обиждаш.
Снеми калта от гърба си – нищо повече. Няма защо да се обиждаш и оправдаваш. Колкото повече се оправдаваш, толкова повече се каляш. Калта е грехът в човека. Ако оправдаваш греха в себе си, ти сам се каляш.
към беседата >>
Още със ставането си от сън благодари на Бога, че имаш нос.
Ако имаш кал в ушите си, запитай се защо се е събрала тази кал. Аз зная какво означава тя. Изчисти калта, измий добре ушите си. Тогава ще се махнат поне една четвърт от мъчнотиите ти. Второто правило: Измивайте добре носа си.
Още със ставането си от сън благодари на Бога, че имаш нос.
Знай, че през този нос Бог е вдъхнал дихание на живот и ти си станал жива душа. Като помислиш, че през твоя нос е минал Божественият живот, измий се със свещен трепет. Казваш: „Къде е Господ? “ – Всеки ден Бог влиза през носа. Носът е врата за Божественото.
към беседата >>
Снеми калта от гърба си – нищо повече.
Ако дрехата на гърба ти е кална, ще ти кажа да я изчистиш. Това се отнася до тебе. Калната дреха трябва да се изчисти! – „Обиждате ни.“ – Обидата е в самата кал. Щом се каляш, ти сам се обиждаш.
Снеми калта от гърба си – нищо повече.
Няма защо да се обиждаш и оправдаваш. Колкото повече се оправдаваш, толкова повече се каляш. Калта е грехът в човека. Ако оправдаваш греха в себе си, ти сам се каляш. – „Ама аз не съм сгрешил.“ – Не се оправдавай.
към беседата >>
Знай, че през този нос Бог е вдъхнал дихание на живот и ти си станал жива душа.
Аз зная какво означава тя. Изчисти калта, измий добре ушите си. Тогава ще се махнат поне една четвърт от мъчнотиите ти. Второто правило: Измивайте добре носа си. Още със ставането си от сън благодари на Бога, че имаш нос.
Знай, че през този нос Бог е вдъхнал дихание на живот и ти си станал жива душа.
Като помислиш, че през твоя нос е минал Божественият живот, измий се със свещен трепет. Казваш: „Къде е Господ? “ – Всеки ден Бог влиза през носа. Носът е врата за Божественото. Чрез въздуха Бог влиза през носа, а излиза през устата.
към беседата >>
Няма защо да се обиждаш и оправдаваш.
Това се отнася до тебе. Калната дреха трябва да се изчисти! – „Обиждате ни.“ – Обидата е в самата кал. Щом се каляш, ти сам се обиждаш. Снеми калта от гърба си – нищо повече.
Няма защо да се обиждаш и оправдаваш.
Колкото повече се оправдаваш, толкова повече се каляш. Калта е грехът в човека. Ако оправдаваш греха в себе си, ти сам се каляш. – „Ама аз не съм сгрешил.“ – Не се оправдавай. Още като вървиш по улиците, ти сам произвеждаш калта.
към беседата >>
Като помислиш, че през твоя нос е минал Божественият живот, измий се със свещен трепет.
Изчисти калта, измий добре ушите си. Тогава ще се махнат поне една четвърт от мъчнотиите ти. Второто правило: Измивайте добре носа си. Още със ставането си от сън благодари на Бога, че имаш нос. Знай, че през този нос Бог е вдъхнал дихание на живот и ти си станал жива душа.
Като помислиш, че през твоя нос е минал Божественият живот, измий се със свещен трепет.
Казваш: „Къде е Господ? “ – Всеки ден Бог влиза през носа. Носът е врата за Божественото. Чрез въздуха Бог влиза през носа, а излиза през устата. И когато излиза Господ, ще отвориш устата си и ще благодариш.
към беседата >>
Колкото повече се оправдаваш, толкова повече се каляш.
Калната дреха трябва да се изчисти! – „Обиждате ни.“ – Обидата е в самата кал. Щом се каляш, ти сам се обиждаш. Снеми калта от гърба си – нищо повече. Няма защо да се обиждаш и оправдаваш.
Колкото повече се оправдаваш, толкова повече се каляш.
Калта е грехът в човека. Ако оправдаваш греха в себе си, ти сам се каляш. – „Ама аз не съм сгрешил.“ – Не се оправдавай. Още като вървиш по улиците, ти сам произвеждаш калта. Калта съществува в природата, но човек я разбърква, като стъпва в нея.
към беседата >>
Казваш: „Къде е Господ?
Тогава ще се махнат поне една четвърт от мъчнотиите ти. Второто правило: Измивайте добре носа си. Още със ставането си от сън благодари на Бога, че имаш нос. Знай, че през този нос Бог е вдъхнал дихание на живот и ти си станал жива душа. Като помислиш, че през твоя нос е минал Божественият живот, измий се със свещен трепет.
Казваш: „Къде е Господ?
“ – Всеки ден Бог влиза през носа. Носът е врата за Божественото. Чрез въздуха Бог влиза през носа, а излиза през устата. И когато излиза Господ, ще отвориш устата си и ще благодариш. Благодари, че имаш уста и можеш да кажеш най-хубавите работи.
към беседата >>
Калта е грехът в човека.
– „Обиждате ни.“ – Обидата е в самата кал. Щом се каляш, ти сам се обиждаш. Снеми калта от гърба си – нищо повече. Няма защо да се обиждаш и оправдаваш. Колкото повече се оправдаваш, толкова повече се каляш.
Калта е грехът в човека.
Ако оправдаваш греха в себе си, ти сам се каляш. – „Ама аз не съм сгрешил.“ – Не се оправдавай. Още като вървиш по улиците, ти сам произвеждаш калта. Калта съществува в природата, но човек я разбърква, като стъпва в нея. – Кое е лошото на калта?
към беседата >>
“ – Всеки ден Бог влиза през носа.
Второто правило: Измивайте добре носа си. Още със ставането си от сън благодари на Бога, че имаш нос. Знай, че през този нос Бог е вдъхнал дихание на живот и ти си станал жива душа. Като помислиш, че през твоя нос е минал Божественият живот, измий се със свещен трепет. Казваш: „Къде е Господ?
“ – Всеки ден Бог влиза през носа.
Носът е врата за Божественото. Чрез въздуха Бог влиза през носа, а излиза през устата. И когато излиза Господ, ще отвориш устата си и ще благодариш. Благодари, че имаш уста и можеш да кажеш най-хубавите работи. Устата е място, което може да спаси човека.
към беседата >>
Ако оправдаваш греха в себе си, ти сам се каляш.
Щом се каляш, ти сам се обиждаш. Снеми калта от гърба си – нищо повече. Няма защо да се обиждаш и оправдаваш. Колкото повече се оправдаваш, толкова повече се каляш. Калта е грехът в човека.
Ако оправдаваш греха в себе си, ти сам се каляш.
– „Ама аз не съм сгрешил.“ – Не се оправдавай. Още като вървиш по улиците, ти сам произвеждаш калта. Калта съществува в природата, но човек я разбърква, като стъпва в нея. – Кое е лошото на калта? – Цапа дрехите и обувките.
към беседата >>
Носът е врата за Божественото.
Още със ставането си от сън благодари на Бога, че имаш нос. Знай, че през този нос Бог е вдъхнал дихание на живот и ти си станал жива душа. Като помислиш, че през твоя нос е минал Божественият живот, измий се със свещен трепет. Казваш: „Къде е Господ? “ – Всеки ден Бог влиза през носа.
Носът е врата за Божественото.
Чрез въздуха Бог влиза през носа, а излиза през устата. И когато излиза Господ, ще отвориш устата си и ще благодариш. Благодари, че имаш уста и можеш да кажеш най-хубавите работи. Устата е място, което може да спаси човека. След това измий добре очите си и благодари, че можеш да гледаш с тях най-красиви неща.
към беседата >>
– „Ама аз не съм сгрешил.“ – Не се оправдавай.
Снеми калта от гърба си – нищо повече. Няма защо да се обиждаш и оправдаваш. Колкото повече се оправдаваш, толкова повече се каляш. Калта е грехът в човека. Ако оправдаваш греха в себе си, ти сам се каляш.
– „Ама аз не съм сгрешил.“ – Не се оправдавай.
Още като вървиш по улиците, ти сам произвеждаш калта. Калта съществува в природата, но човек я разбърква, като стъпва в нея. – Кое е лошото на калта? – Цапа дрехите и обувките. – От какво е съставена калта?
към беседата >>
Чрез въздуха Бог влиза през носа, а излиза през устата.
Знай, че през този нос Бог е вдъхнал дихание на живот и ти си станал жива душа. Като помислиш, че през твоя нос е минал Божественият живот, измий се със свещен трепет. Казваш: „Къде е Господ? “ – Всеки ден Бог влиза през носа. Носът е врата за Божественото.
Чрез въздуха Бог влиза през носа, а излиза през устата.
И когато излиза Господ, ще отвориш устата си и ще благодариш. Благодари, че имаш уста и можеш да кажеш най-хубавите работи. Устата е място, което може да спаси човека. След това измий добре очите си и благодари, че можеш да гледаш с тях най-красиви неща. Човек е едно учреждение, кредитирано от четири големи фирми: от фирмата на ушите – Божествената Мъдрост; от фирмата на носа – човешкият ум; от фирмата на устата – Божествената Любов и от фирмата на очите – Божествената Истина.
към беседата >>
Още като вървиш по улиците, ти сам произвеждаш калта.
Няма защо да се обиждаш и оправдаваш. Колкото повече се оправдаваш, толкова повече се каляш. Калта е грехът в човека. Ако оправдаваш греха в себе си, ти сам се каляш. – „Ама аз не съм сгрешил.“ – Не се оправдавай.
Още като вървиш по улиците, ти сам произвеждаш калта.
Калта съществува в природата, но човек я разбърква, като стъпва в нея. – Кое е лошото на калта? – Цапа дрехите и обувките. – От какво е съставена калта? – От пръст и вода.
към беседата >>
И когато излиза Господ, ще отвориш устата си и ще благодариш.
Като помислиш, че през твоя нос е минал Божественият живот, измий се със свещен трепет. Казваш: „Къде е Господ? “ – Всеки ден Бог влиза през носа. Носът е врата за Божественото. Чрез въздуха Бог влиза през носа, а излиза през устата.
И когато излиза Господ, ще отвориш устата си и ще благодариш.
Благодари, че имаш уста и можеш да кажеш най-хубавите работи. Устата е място, което може да спаси човека. След това измий добре очите си и благодари, че можеш да гледаш с тях най-красиви неща. Човек е едно учреждение, кредитирано от четири големи фирми: от фирмата на ушите – Божествената Мъдрост; от фирмата на носа – човешкият ум; от фирмата на устата – Божествената Любов и от фирмата на очите – Божествената Истина. Тези четири фирми са застъпени в Божествения свят.
към беседата >>
Калта съществува в природата, но човек я разбърква, като стъпва в нея.
Колкото повече се оправдаваш, толкова повече се каляш. Калта е грехът в човека. Ако оправдаваш греха в себе си, ти сам се каляш. – „Ама аз не съм сгрешил.“ – Не се оправдавай. Още като вървиш по улиците, ти сам произвеждаш калта.
Калта съществува в природата, но човек я разбърква, като стъпва в нея.
– Кое е лошото на калта? – Цапа дрехите и обувките. – От какво е съставена калта? – От пръст и вода. Често калта цапа и тялото, и така запушва порите.
към беседата >>
Благодари, че имаш уста и можеш да кажеш най-хубавите работи.
Казваш: „Къде е Господ? “ – Всеки ден Бог влиза през носа. Носът е врата за Божественото. Чрез въздуха Бог влиза през носа, а излиза през устата. И когато излиза Господ, ще отвориш устата си и ще благодариш.
Благодари, че имаш уста и можеш да кажеш най-хубавите работи.
Устата е място, което може да спаси човека. След това измий добре очите си и благодари, че можеш да гледаш с тях най-красиви неща. Човек е едно учреждение, кредитирано от четири големи фирми: от фирмата на ушите – Божествената Мъдрост; от фирмата на носа – човешкият ум; от фирмата на устата – Божествената Любов и от фирмата на очите – Божествената Истина. Тези четири фирми са застъпени в Божествения свят. Ако те не подкрепят човека, никаква работа не може да се свърши.
към беседата >>
– Кое е лошото на калта?
Калта е грехът в човека. Ако оправдаваш греха в себе си, ти сам се каляш. – „Ама аз не съм сгрешил.“ – Не се оправдавай. Още като вървиш по улиците, ти сам произвеждаш калта. Калта съществува в природата, но човек я разбърква, като стъпва в нея.
– Кое е лошото на калта?
– Цапа дрехите и обувките. – От какво е съставена калта? – От пръст и вода. Често калта цапа и тялото, и така запушва порите. На това се дължат много болести.
към беседата >>
Устата е място, което може да спаси човека.
“ – Всеки ден Бог влиза през носа. Носът е врата за Божественото. Чрез въздуха Бог влиза през носа, а излиза през устата. И когато излиза Господ, ще отвориш устата си и ще благодариш. Благодари, че имаш уста и можеш да кажеш най-хубавите работи.
Устата е място, което може да спаси човека.
След това измий добре очите си и благодари, че можеш да гледаш с тях най-красиви неща. Човек е едно учреждение, кредитирано от четири големи фирми: от фирмата на ушите – Божествената Мъдрост; от фирмата на носа – човешкият ум; от фирмата на устата – Божествената Любов и от фирмата на очите – Божествената Истина. Тези четири фирми са застъпени в Божествения свят. Ако те не подкрепят човека, никаква работа не може да се свърши. Разберете това вътрешно; не го разправяйте на други, които не могат да се ползват.
към беседата >>
– Цапа дрехите и обувките.
Ако оправдаваш греха в себе си, ти сам се каляш. – „Ама аз не съм сгрешил.“ – Не се оправдавай. Още като вървиш по улиците, ти сам произвеждаш калта. Калта съществува в природата, но човек я разбърква, като стъпва в нея. – Кое е лошото на калта?
– Цапа дрехите и обувките.
– От какво е съставена калта? – От пръст и вода. Често калта цапа и тялото, и така запушва порите. На това се дължат много болести. Като се запушат порите на тялото, човек мъчно диша.
към беседата >>
След това измий добре очите си и благодари, че можеш да гледаш с тях най-красиви неща.
Носът е врата за Божественото. Чрез въздуха Бог влиза през носа, а излиза през устата. И когато излиза Господ, ще отвориш устата си и ще благодариш. Благодари, че имаш уста и можеш да кажеш най-хубавите работи. Устата е място, което може да спаси човека.
След това измий добре очите си и благодари, че можеш да гледаш с тях най-красиви неща.
Човек е едно учреждение, кредитирано от четири големи фирми: от фирмата на ушите – Божествената Мъдрост; от фирмата на носа – човешкият ум; от фирмата на устата – Божествената Любов и от фирмата на очите – Божествената Истина. Тези четири фирми са застъпени в Божествения свят. Ако те не подкрепят човека, никаква работа не може да се свърши. Разберете това вътрешно; не го разправяйте на други, които не могат да се ползват. Ако си скръбен, радвай се на ушите си, на очите си, на носа и на устата си.
към беседата >>
– От какво е съставена калта?
– „Ама аз не съм сгрешил.“ – Не се оправдавай. Още като вървиш по улиците, ти сам произвеждаш калта. Калта съществува в природата, но човек я разбърква, като стъпва в нея. – Кое е лошото на калта? – Цапа дрехите и обувките.
– От какво е съставена калта?
– От пръст и вода. Често калта цапа и тялото, и така запушва порите. На това се дължат много болести. Като се запушат порите на тялото, човек мъчно диша. Това запушване се отразява вредно и върху нервната система.
към беседата >>
Човек е едно учреждение, кредитирано от четири големи фирми: от фирмата на ушите – Божествената Мъдрост; от фирмата на носа – човешкият ум; от фирмата на устата – Божествената Любов и от фирмата на очите – Божествената Истина.
Чрез въздуха Бог влиза през носа, а излиза през устата. И когато излиза Господ, ще отвориш устата си и ще благодариш. Благодари, че имаш уста и можеш да кажеш най-хубавите работи. Устата е място, което може да спаси човека. След това измий добре очите си и благодари, че можеш да гледаш с тях най-красиви неща.
Човек е едно учреждение, кредитирано от четири големи фирми: от фирмата на ушите – Божествената Мъдрост; от фирмата на носа – човешкият ум; от фирмата на устата – Божествената Любов и от фирмата на очите – Божествената Истина.
Тези четири фирми са застъпени в Божествения свят. Ако те не подкрепят човека, никаква работа не може да се свърши. Разберете това вътрешно; не го разправяйте на други, които не могат да се ползват. Ако си скръбен, радвай се на ушите си, на очите си, на носа и на устата си. Като се радваш така, ти ще влезеш в съприкосновение със силите, които действат чрез очите, чрез ушите, чрез носа и чрез устата.
към беседата >>
– От пръст и вода.
Още като вървиш по улиците, ти сам произвеждаш калта. Калта съществува в природата, но човек я разбърква, като стъпва в нея. – Кое е лошото на калта? – Цапа дрехите и обувките. – От какво е съставена калта?
– От пръст и вода.
Често калта цапа и тялото, и така запушва порите. На това се дължат много болести. Като се запушат порите на тялото, човек мъчно диша. Това запушване се отразява вредно и върху нервната система. Съществува два вида кал: физическа, или външна, и психическа, т.е. вътрешна.
към беседата >>
Тези четири фирми са застъпени в Божествения свят.
И когато излиза Господ, ще отвориш устата си и ще благодариш. Благодари, че имаш уста и можеш да кажеш най-хубавите работи. Устата е място, което може да спаси човека. След това измий добре очите си и благодари, че можеш да гледаш с тях най-красиви неща. Човек е едно учреждение, кредитирано от четири големи фирми: от фирмата на ушите – Божествената Мъдрост; от фирмата на носа – човешкият ум; от фирмата на устата – Божествената Любов и от фирмата на очите – Божествената Истина.
Тези четири фирми са застъпени в Божествения свят.
Ако те не подкрепят човека, никаква работа не може да се свърши. Разберете това вътрешно; не го разправяйте на други, които не могат да се ползват. Ако си скръбен, радвай се на ушите си, на очите си, на носа и на устата си. Като се радваш така, ти ще влезеш в съприкосновение със силите, които действат чрез очите, чрез ушите, чрез носа и чрез устата. Ако видимото, което имаш, не оцениш, как ще оцениш невидимото?
към беседата >>
Често калта цапа и тялото, и така запушва порите.
Калта съществува в природата, но човек я разбърква, като стъпва в нея. – Кое е лошото на калта? – Цапа дрехите и обувките. – От какво е съставена калта? – От пръст и вода.
Често калта цапа и тялото, и така запушва порите.
На това се дължат много болести. Като се запушат порите на тялото, човек мъчно диша. Това запушване се отразява вредно и върху нервната система. Съществува два вида кал: физическа, или външна, и психическа, т.е. вътрешна. И едната, и другата кал се полепват по гърба на човека.
към беседата >>
Ако те не подкрепят човека, никаква работа не може да се свърши.
Благодари, че имаш уста и можеш да кажеш най-хубавите работи. Устата е място, което може да спаси човека. След това измий добре очите си и благодари, че можеш да гледаш с тях най-красиви неща. Човек е едно учреждение, кредитирано от четири големи фирми: от фирмата на ушите – Божествената Мъдрост; от фирмата на носа – човешкият ум; от фирмата на устата – Божествената Любов и от фирмата на очите – Божествената Истина. Тези четири фирми са застъпени в Божествения свят.
Ако те не подкрепят човека, никаква работа не може да се свърши.
Разберете това вътрешно; не го разправяйте на други, които не могат да се ползват. Ако си скръбен, радвай се на ушите си, на очите си, на носа и на устата си. Като се радваш така, ти ще влезеш в съприкосновение със силите, които действат чрез очите, чрез ушите, чрез носа и чрез устата. Ако видимото, което имаш, не оцениш, как ще оцениш невидимото? Търсиш Бога, ангелите, а не цениш видимото в себе си.
към беседата >>
На това се дължат много болести.
– Кое е лошото на калта? – Цапа дрехите и обувките. – От какво е съставена калта? – От пръст и вода. Често калта цапа и тялото, и така запушва порите.
На това се дължат много болести.
Като се запушат порите на тялото, човек мъчно диша. Това запушване се отразява вредно и върху нервната система. Съществува два вида кал: физическа, или външна, и психическа, т.е. вътрешна. И едната, и другата кал се полепват по гърба на човека. Когато човек се окаля психически, за него се казва, че е човек с дефект.
към беседата >>
Разберете това вътрешно; не го разправяйте на други, които не могат да се ползват.
Устата е място, което може да спаси човека. След това измий добре очите си и благодари, че можеш да гледаш с тях най-красиви неща. Човек е едно учреждение, кредитирано от четири големи фирми: от фирмата на ушите – Божествената Мъдрост; от фирмата на носа – човешкият ум; от фирмата на устата – Божествената Любов и от фирмата на очите – Божествената Истина. Тези четири фирми са застъпени в Божествения свят. Ако те не подкрепят човека, никаква работа не може да се свърши.
Разберете това вътрешно; не го разправяйте на други, които не могат да се ползват.
Ако си скръбен, радвай се на ушите си, на очите си, на носа и на устата си. Като се радваш така, ти ще влезеш в съприкосновение със силите, които действат чрез очите, чрез ушите, чрез носа и чрез устата. Ако видимото, което имаш, не оцениш, как ще оцениш невидимото? Търсиш Бога, ангелите, а не цениш видимото в себе си. Ако не знаеш как да се справяш с ушите, очите, носа и устата си, ангелите няма да дойдат при тебе.
към беседата >>
Като се запушат порите на тялото, човек мъчно диша.
– Цапа дрехите и обувките. – От какво е съставена калта? – От пръст и вода. Често калта цапа и тялото, и така запушва порите. На това се дължат много болести.
Като се запушат порите на тялото, човек мъчно диша.
Това запушване се отразява вредно и върху нервната система. Съществува два вида кал: физическа, или външна, и психическа, т.е. вътрешна. И едната, и другата кал се полепват по гърба на човека. Когато човек се окаля психически, за него се казва, че е човек с дефект. Той може да не го вижда, но е писано на гърба му като обявление.
към беседата >>
Ако си скръбен, радвай се на ушите си, на очите си, на носа и на устата си.
След това измий добре очите си и благодари, че можеш да гледаш с тях най-красиви неща. Човек е едно учреждение, кредитирано от четири големи фирми: от фирмата на ушите – Божествената Мъдрост; от фирмата на носа – човешкият ум; от фирмата на устата – Божествената Любов и от фирмата на очите – Божествената Истина. Тези четири фирми са застъпени в Божествения свят. Ако те не подкрепят човека, никаква работа не може да се свърши. Разберете това вътрешно; не го разправяйте на други, които не могат да се ползват.
Ако си скръбен, радвай се на ушите си, на очите си, на носа и на устата си.
Като се радваш така, ти ще влезеш в съприкосновение със силите, които действат чрез очите, чрез ушите, чрез носа и чрез устата. Ако видимото, което имаш, не оцениш, как ще оцениш невидимото? Търсиш Бога, ангелите, а не цениш видимото в себе си. Ако не знаеш как да се справяш с ушите, очите, носа и устата си, ангелите няма да дойдат при тебе. Ангелът първо трябва да види ушите ти и ако ги хареса, ще остане при тебе.
към беседата >>
Това запушване се отразява вредно и върху нервната система.
– От какво е съставена калта? – От пръст и вода. Често калта цапа и тялото, и така запушва порите. На това се дължат много болести. Като се запушат порите на тялото, човек мъчно диша.
Това запушване се отразява вредно и върху нервната система.
Съществува два вида кал: физическа, или външна, и психическа, т.е. вътрешна. И едната, и другата кал се полепват по гърба на човека. Когато човек се окаля психически, за него се казва, че е човек с дефект. Той може да не го вижда, но е писано на гърба му като обявление. Каже ли му някой, че има обявление на гърба си, той отговаря: „Нищо не зная, аз не съм го сложил на гърба си“.
към беседата >>
Като се радваш така, ти ще влезеш в съприкосновение със силите, които действат чрез очите, чрез ушите, чрез носа и чрез устата.
Човек е едно учреждение, кредитирано от четири големи фирми: от фирмата на ушите – Божествената Мъдрост; от фирмата на носа – човешкият ум; от фирмата на устата – Божествената Любов и от фирмата на очите – Божествената Истина. Тези четири фирми са застъпени в Божествения свят. Ако те не подкрепят човека, никаква работа не може да се свърши. Разберете това вътрешно; не го разправяйте на други, които не могат да се ползват. Ако си скръбен, радвай се на ушите си, на очите си, на носа и на устата си.
Като се радваш така, ти ще влезеш в съприкосновение със силите, които действат чрез очите, чрез ушите, чрез носа и чрез устата.
Ако видимото, което имаш, не оцениш, как ще оцениш невидимото? Търсиш Бога, ангелите, а не цениш видимото в себе си. Ако не знаеш как да се справяш с ушите, очите, носа и устата си, ангелите няма да дойдат при тебе. Ангелът първо трябва да види ушите ти и ако ги хареса, ще остане при тебе. После ще погледне носа ти, очите и устата ти.
към беседата >>
Съществува два вида кал: физическа, или външна, и психическа, т.е. вътрешна.
– От пръст и вода. Често калта цапа и тялото, и така запушва порите. На това се дължат много болести. Като се запушат порите на тялото, човек мъчно диша. Това запушване се отразява вредно и върху нервната система.
Съществува два вида кал: физическа, или външна, и психическа, т.е. вътрешна.
И едната, и другата кал се полепват по гърба на човека. Когато човек се окаля психически, за него се казва, че е човек с дефект. Той може да не го вижда, но е писано на гърба му като обявление. Каже ли му някой, че има обявление на гърба си, той отговаря: „Нищо не зная, аз не съм го сложил на гърба си“. – Не е важно кой го е сложил.
към беседата >>
Ако видимото, което имаш, не оцениш, как ще оцениш невидимото?
Тези четири фирми са застъпени в Божествения свят. Ако те не подкрепят човека, никаква работа не може да се свърши. Разберете това вътрешно; не го разправяйте на други, които не могат да се ползват. Ако си скръбен, радвай се на ушите си, на очите си, на носа и на устата си. Като се радваш така, ти ще влезеш в съприкосновение със силите, които действат чрез очите, чрез ушите, чрез носа и чрез устата.
Ако видимото, което имаш, не оцениш, как ще оцениш невидимото?
Търсиш Бога, ангелите, а не цениш видимото в себе си. Ако не знаеш как да се справяш с ушите, очите, носа и устата си, ангелите няма да дойдат при тебе. Ангелът първо трябва да види ушите ти и ако ги хареса, ще остане при тебе. После ще погледне носа ти, очите и устата ти. Ако не ги хареса, няма на какво да се спре.
към беседата >>
И едната, и другата кал се полепват по гърба на човека.
Често калта цапа и тялото, и така запушва порите. На това се дължат много болести. Като се запушат порите на тялото, човек мъчно диша. Това запушване се отразява вредно и върху нервната система. Съществува два вида кал: физическа, или външна, и психическа, т.е. вътрешна.
И едната, и другата кал се полепват по гърба на човека.
Когато човек се окаля психически, за него се казва, че е човек с дефект. Той може да не го вижда, но е писано на гърба му като обявление. Каже ли му някой, че има обявление на гърба си, той отговаря: „Нищо не зная, аз не съм го сложил на гърба си“. – Не е важно кой го е сложил. Важно е, че има обявление на гърба му.
към беседата >>
Търсиш Бога, ангелите, а не цениш видимото в себе си.
Ако те не подкрепят човека, никаква работа не може да се свърши. Разберете това вътрешно; не го разправяйте на други, които не могат да се ползват. Ако си скръбен, радвай се на ушите си, на очите си, на носа и на устата си. Като се радваш така, ти ще влезеш в съприкосновение със силите, които действат чрез очите, чрез ушите, чрез носа и чрез устата. Ако видимото, което имаш, не оцениш, как ще оцениш невидимото?
Търсиш Бога, ангелите, а не цениш видимото в себе си.
Ако не знаеш как да се справяш с ушите, очите, носа и устата си, ангелите няма да дойдат при тебе. Ангелът първо трябва да види ушите ти и ако ги хареса, ще остане при тебе. После ще погледне носа ти, очите и устата ти. Ако не ги хареса, няма на какво да се спре. Чрез ухото си човек се свързва с музиката на външния свят, както и с Господа.
към беседата >>
Когато човек се окаля психически, за него се казва, че е човек с дефект.
На това се дължат много болести. Като се запушат порите на тялото, човек мъчно диша. Това запушване се отразява вредно и върху нервната система. Съществува два вида кал: физическа, или външна, и психическа, т.е. вътрешна. И едната, и другата кал се полепват по гърба на човека.
Когато човек се окаля психически, за него се казва, че е човек с дефект.
Той може да не го вижда, но е писано на гърба му като обявление. Каже ли му някой, че има обявление на гърба си, той отговаря: „Нищо не зная, аз не съм го сложил на гърба си“. – Не е важно кой го е сложил. Важно е, че има обявление на гърба му. От тебе се иска да снемеш дрехата си и да махнеш обявлението.
към беседата >>
Ако не знаеш как да се справяш с ушите, очите, носа и устата си, ангелите няма да дойдат при тебе.
Разберете това вътрешно; не го разправяйте на други, които не могат да се ползват. Ако си скръбен, радвай се на ушите си, на очите си, на носа и на устата си. Като се радваш така, ти ще влезеш в съприкосновение със силите, които действат чрез очите, чрез ушите, чрез носа и чрез устата. Ако видимото, което имаш, не оцениш, как ще оцениш невидимото? Търсиш Бога, ангелите, а не цениш видимото в себе си.
Ако не знаеш как да се справяш с ушите, очите, носа и устата си, ангелите няма да дойдат при тебе.
Ангелът първо трябва да види ушите ти и ако ги хареса, ще остане при тебе. После ще погледне носа ти, очите и устата ти. Ако не ги хареса, няма на какво да се спре. Чрез ухото си човек се свързва с музиката на външния свят, както и с Господа. Така той чува тихия глас, който го утешава и насърчава.
към беседата >>
Той може да не го вижда, но е писано на гърба му като обявление.
Като се запушат порите на тялото, човек мъчно диша. Това запушване се отразява вредно и върху нервната система. Съществува два вида кал: физическа, или външна, и психическа, т.е. вътрешна. И едната, и другата кал се полепват по гърба на човека. Когато човек се окаля психически, за него се казва, че е човек с дефект.
Той може да не го вижда, но е писано на гърба му като обявление.
Каже ли му някой, че има обявление на гърба си, той отговаря: „Нищо не зная, аз не съм го сложил на гърба си“. – Не е важно кой го е сложил. Важно е, че има обявление на гърба му. От тебе се иска да снемеш дрехата си и да махнеш обявлението. Щом го махнеш, ти си вече свободен.
към беседата >>
Ангелът първо трябва да види ушите ти и ако ги хареса, ще остане при тебе.
Ако си скръбен, радвай се на ушите си, на очите си, на носа и на устата си. Като се радваш така, ти ще влезеш в съприкосновение със силите, които действат чрез очите, чрез ушите, чрез носа и чрез устата. Ако видимото, което имаш, не оцениш, как ще оцениш невидимото? Търсиш Бога, ангелите, а не цениш видимото в себе си. Ако не знаеш как да се справяш с ушите, очите, носа и устата си, ангелите няма да дойдат при тебе.
Ангелът първо трябва да види ушите ти и ако ги хареса, ще остане при тебе.
После ще погледне носа ти, очите и устата ти. Ако не ги хареса, няма на какво да се спре. Чрез ухото си човек се свързва с музиката на външния свят, както и с Господа. Така той чува тихия глас, който го утешава и насърчава. Само така животът се осмисля.
към беседата >>
Каже ли му някой, че има обявление на гърба си, той отговаря: „Нищо не зная, аз не съм го сложил на гърба си“.
Това запушване се отразява вредно и върху нервната система. Съществува два вида кал: физическа, или външна, и психическа, т.е. вътрешна. И едната, и другата кал се полепват по гърба на човека. Когато човек се окаля психически, за него се казва, че е човек с дефект. Той може да не го вижда, но е писано на гърба му като обявление.
Каже ли му някой, че има обявление на гърба си, той отговаря: „Нищо не зная, аз не съм го сложил на гърба си“.
– Не е важно кой го е сложил. Важно е, че има обявление на гърба му. От тебе се иска да снемеш дрехата си и да махнеш обявлението. Щом го махнеш, ти си вече свободен. Какво от това, че си носил едно обявление на гърба си?
към беседата >>
После ще погледне носа ти, очите и устата ти.
Като се радваш така, ти ще влезеш в съприкосновение със силите, които действат чрез очите, чрез ушите, чрез носа и чрез устата. Ако видимото, което имаш, не оцениш, как ще оцениш невидимото? Търсиш Бога, ангелите, а не цениш видимото в себе си. Ако не знаеш как да се справяш с ушите, очите, носа и устата си, ангелите няма да дойдат при тебе. Ангелът първо трябва да види ушите ти и ако ги хареса, ще остане при тебе.
После ще погледне носа ти, очите и устата ти.
Ако не ги хареса, няма на какво да се спре. Чрез ухото си човек се свързва с музиката на външния свят, както и с Господа. Така той чува тихия глас, който го утешава и насърчава. Само така животът се осмисля. Човек възприема благословението, което иде, чрез ушите, очите, носа и устата.
към беседата >>
– Не е важно кой го е сложил.
Съществува два вида кал: физическа, или външна, и психическа, т.е. вътрешна. И едната, и другата кал се полепват по гърба на човека. Когато човек се окаля психически, за него се казва, че е човек с дефект. Той може да не го вижда, но е писано на гърба му като обявление. Каже ли му някой, че има обявление на гърба си, той отговаря: „Нищо не зная, аз не съм го сложил на гърба си“.
– Не е важно кой го е сложил.
Важно е, че има обявление на гърба му. От тебе се иска да снемеш дрехата си и да махнеш обявлението. Щом го махнеш, ти си вече свободен. Какво от това, че си носил едно обявление на гърба си? – Някога е нищо, но някога причинява много пакости.
към беседата >>
Ако не ги хареса, няма на какво да се спре.
Ако видимото, което имаш, не оцениш, как ще оцениш невидимото? Търсиш Бога, ангелите, а не цениш видимото в себе си. Ако не знаеш как да се справяш с ушите, очите, носа и устата си, ангелите няма да дойдат при тебе. Ангелът първо трябва да види ушите ти и ако ги хареса, ще остане при тебе. После ще погледне носа ти, очите и устата ти.
Ако не ги хареса, няма на какво да се спре.
Чрез ухото си човек се свързва с музиката на външния свят, както и с Господа. Така той чува тихия глас, който го утешава и насърчава. Само така животът се осмисля. Човек възприема благословението, което иде, чрез ушите, очите, носа и устата. Благословени са удовете на човека!
към беседата >>
Важно е, че има обявление на гърба му.
И едната, и другата кал се полепват по гърба на човека. Когато човек се окаля психически, за него се казва, че е човек с дефект. Той може да не го вижда, но е писано на гърба му като обявление. Каже ли му някой, че има обявление на гърба си, той отговаря: „Нищо не зная, аз не съм го сложил на гърба си“. – Не е важно кой го е сложил.
Важно е, че има обявление на гърба му.
От тебе се иска да снемеш дрехата си и да махнеш обявлението. Щом го махнеш, ти си вече свободен. Какво от това, че си носил едно обявление на гърба си? – Някога е нищо, но някога причинява много пакости. Представи си, че някой залепи на гърба ти следното обявление: „Този човек е престъпник.
към беседата >>
Чрез ухото си човек се свързва с музиката на външния свят, както и с Господа.
Търсиш Бога, ангелите, а не цениш видимото в себе си. Ако не знаеш как да се справяш с ушите, очите, носа и устата си, ангелите няма да дойдат при тебе. Ангелът първо трябва да види ушите ти и ако ги хареса, ще остане при тебе. После ще погледне носа ти, очите и устата ти. Ако не ги хареса, няма на какво да се спре.
Чрез ухото си човек се свързва с музиката на външния свят, както и с Господа.
Така той чува тихия глас, който го утешава и насърчава. Само така животът се осмисля. Човек възприема благословението, което иде, чрез ушите, очите, носа и устата. Благословени са удовете на човека!
към беседата >>
От тебе се иска да снемеш дрехата си и да махнеш обявлението.
Когато човек се окаля психически, за него се казва, че е човек с дефект. Той може да не го вижда, но е писано на гърба му като обявление. Каже ли му някой, че има обявление на гърба си, той отговаря: „Нищо не зная, аз не съм го сложил на гърба си“. – Не е важно кой го е сложил. Важно е, че има обявление на гърба му.
От тебе се иска да снемеш дрехата си и да махнеш обявлението.
Щом го махнеш, ти си вече свободен. Какво от това, че си носил едно обявление на гърба си? – Някога е нищо, но някога причинява много пакости. Представи си, че някой залепи на гърба ти следното обявление: „Този човек е престъпник. Той е извършил едно убийство“.
към беседата >>
Така той чува тихия глас, който го утешава и насърчава.
Ако не знаеш как да се справяш с ушите, очите, носа и устата си, ангелите няма да дойдат при тебе. Ангелът първо трябва да види ушите ти и ако ги хареса, ще остане при тебе. После ще погледне носа ти, очите и устата ти. Ако не ги хареса, няма на какво да се спре. Чрез ухото си човек се свързва с музиката на външния свят, както и с Господа.
Така той чува тихия глас, който го утешава и насърчава.
Само така животът се осмисля. Човек възприема благословението, което иде, чрез ушите, очите, носа и устата. Благословени са удовете на човека!
към беседата >>
Щом го махнеш, ти си вече свободен.
Той може да не го вижда, но е писано на гърба му като обявление. Каже ли му някой, че има обявление на гърба си, той отговаря: „Нищо не зная, аз не съм го сложил на гърба си“. – Не е важно кой го е сложил. Важно е, че има обявление на гърба му. От тебе се иска да снемеш дрехата си и да махнеш обявлението.
Щом го махнеш, ти си вече свободен.
Какво от това, че си носил едно обявление на гърба си? – Някога е нищо, но някога причинява много пакости. Представи си, че някой залепи на гърба ти следното обявление: „Този човек е престъпник. Той е извършил едно убийство“. Достатъчно е един стражар да прочете написаното на гърба ти, за да те хване и заведе в участъка.
към беседата >>
Само така животът се осмисля.
Ангелът първо трябва да види ушите ти и ако ги хареса, ще остане при тебе. После ще погледне носа ти, очите и устата ти. Ако не ги хареса, няма на какво да се спре. Чрез ухото си човек се свързва с музиката на външния свят, както и с Господа. Така той чува тихия глас, който го утешава и насърчава.
Само така животът се осмисля.
Човек възприема благословението, което иде, чрез ушите, очите, носа и устата. Благословени са удовете на човека!
към беседата >>
Какво от това, че си носил едно обявление на гърба си?
Каже ли му някой, че има обявление на гърба си, той отговаря: „Нищо не зная, аз не съм го сложил на гърба си“. – Не е важно кой го е сложил. Важно е, че има обявление на гърба му. От тебе се иска да снемеш дрехата си и да махнеш обявлението. Щом го махнеш, ти си вече свободен.
Какво от това, че си носил едно обявление на гърба си?
– Някога е нищо, но някога причинява много пакости. Представи си, че някой залепи на гърба ти следното обявление: „Този човек е престъпник. Той е извършил едно убийство“. Достатъчно е един стражар да прочете написаното на гърба ти, за да те хване и заведе в участъка. Ти се чудиш защо те водят в участъка, защо ти се случи това нещастие.
към беседата >>
Човек възприема благословението, което иде, чрез ушите, очите, носа и устата.
После ще погледне носа ти, очите и устата ти. Ако не ги хареса, няма на какво да се спре. Чрез ухото си човек се свързва с музиката на външния свят, както и с Господа. Така той чува тихия глас, който го утешава и насърчава. Само така животът се осмисля.
Човек възприема благословението, което иде, чрез ушите, очите, носа и устата.
Благословени са удовете на човека!
към беседата >>
– Някога е нищо, но някога причинява много пакости.
– Не е важно кой го е сложил. Важно е, че има обявление на гърба му. От тебе се иска да снемеш дрехата си и да махнеш обявлението. Щом го махнеш, ти си вече свободен. Какво от това, че си носил едно обявление на гърба си?
– Някога е нищо, но някога причинява много пакости.
Представи си, че някой залепи на гърба ти следното обявление: „Този човек е престъпник. Той е извършил едно убийство“. Достатъчно е един стражар да прочете написаното на гърба ти, за да те хване и заведе в участъка. Ти се чудиш защо те водят в участъка, защо ти се случи това нещастие. Много просто, на гърба ти е писано, че си престъпник.
към беседата >>
Благословени са удовете на човека!
Ако не ги хареса, няма на какво да се спре. Чрез ухото си човек се свързва с музиката на външния свят, както и с Господа. Така той чува тихия глас, който го утешава и насърчава. Само така животът се осмисля. Човек възприема благословението, което иде, чрез ушите, очите, носа и устата.
Благословени са удовете на човека!
към беседата >>
Представи си, че някой залепи на гърба ти следното обявление: „Този човек е престъпник.
Важно е, че има обявление на гърба му. От тебе се иска да снемеш дрехата си и да махнеш обявлението. Щом го махнеш, ти си вече свободен. Какво от това, че си носил едно обявление на гърба си? – Някога е нищо, но някога причинява много пакости.
Представи си, че някой залепи на гърба ти следното обявление: „Този човек е престъпник.
Той е извършил едно убийство“. Достатъчно е един стражар да прочете написаното на гърба ти, за да те хване и заведе в участъка. Ти се чудиш защо те водят в участъка, защо ти се случи това нещастие. Много просто, на гърба ти е писано, че си престъпник. Трябваше навреме да свалиш този надпис.
към беседата >>
Прочетете от беседите „Пътят на ученика“ от 150-та до 153-та страници.
Прочетете от беседите „Пътят на ученика“ от 150-та до 153-та страници.
Често хората са недоволни от природата, от това, което им е дадено. Много повече ви е дадено, отколкото можете да използвате. Ето защо, всеки може да дава от това, което му е дадено. – Как ще дава? – Чрез очите, ушите, носа и чрез устата.
към беседата >>
Той е извършил едно убийство“.
От тебе се иска да снемеш дрехата си и да махнеш обявлението. Щом го махнеш, ти си вече свободен. Какво от това, че си носил едно обявление на гърба си? – Някога е нищо, но някога причинява много пакости. Представи си, че някой залепи на гърба ти следното обявление: „Този човек е престъпник.
Той е извършил едно убийство“.
Достатъчно е един стражар да прочете написаното на гърба ти, за да те хване и заведе в участъка. Ти се чудиш защо те водят в участъка, защо ти се случи това нещастие. Много просто, на гърба ти е писано, че си престъпник. Трябваше навреме да свалиш този надпис. Не може да се случи нещастие на човека, ако той не носи престъпленията си написани на своя гръб.
към беседата >>
Често хората са недоволни от природата, от това, което им е дадено.
Прочетете от беседите „Пътят на ученика“ от 150-та до 153-та страници.
Често хората са недоволни от природата, от това, което им е дадено.
Много повече ви е дадено, отколкото можете да използвате. Ето защо, всеки може да дава от това, което му е дадено. – Как ще дава? – Чрез очите, ушите, носа и чрез устата. Казваш, че не можеш да правиш добро.
към беседата >>
Достатъчно е един стражар да прочете написаното на гърба ти, за да те хване и заведе в участъка.
Щом го махнеш, ти си вече свободен. Какво от това, че си носил едно обявление на гърба си? – Някога е нищо, но някога причинява много пакости. Представи си, че някой залепи на гърба ти следното обявление: „Този човек е престъпник. Той е извършил едно убийство“.
Достатъчно е един стражар да прочете написаното на гърба ти, за да те хване и заведе в участъка.
Ти се чудиш защо те водят в участъка, защо ти се случи това нещастие. Много просто, на гърба ти е писано, че си престъпник. Трябваше навреме да свалиш този надпис. Не може да се случи нещастие на човека, ако той не носи престъпленията си написани на своя гръб. Дали заслужаваш тези страдания и нещастия, то е друг въпрос, но надписът за твоите дела е на гърба ти.
към беседата >>
Много повече ви е дадено, отколкото можете да използвате.
Прочетете от беседите „Пътят на ученика“ от 150-та до 153-та страници. Често хората са недоволни от природата, от това, което им е дадено.
Много повече ви е дадено, отколкото можете да използвате.
Ето защо, всеки може да дава от това, което му е дадено. – Как ще дава? – Чрез очите, ушите, носа и чрез устата. Казваш, че не можеш да правиш добро. – Как да не можеш?
към беседата >>
Ти се чудиш защо те водят в участъка, защо ти се случи това нещастие.
Какво от това, че си носил едно обявление на гърба си? – Някога е нищо, но някога причинява много пакости. Представи си, че някой залепи на гърба ти следното обявление: „Този човек е престъпник. Той е извършил едно убийство“. Достатъчно е един стражар да прочете написаното на гърба ти, за да те хване и заведе в участъка.
Ти се чудиш защо те водят в участъка, защо ти се случи това нещастие.
Много просто, на гърба ти е писано, че си престъпник. Трябваше навреме да свалиш този надпис. Не може да се случи нещастие на човека, ако той не носи престъпленията си написани на своя гръб. Дали заслужаваш тези страдания и нещастия, то е друг въпрос, но надписът за твоите дела е на гърба ти. Може да се оправдаваш пред стражаря колкото искаш, той не се интересува.
към беседата >>
Ето защо, всеки може да дава от това, което му е дадено.
Прочетете от беседите „Пътят на ученика“ от 150-та до 153-та страници. Често хората са недоволни от природата, от това, което им е дадено. Много повече ви е дадено, отколкото можете да използвате.
Ето защо, всеки може да дава от това, което му е дадено.
– Как ще дава? – Чрез очите, ушите, носа и чрез устата. Казваш, че не можеш да правиш добро. – Как да не можеш? Като видиш един болен, хвани го за ръка, разходи го на чист въздух.
към беседата >>
Много просто, на гърба ти е писано, че си престъпник.
– Някога е нищо, но някога причинява много пакости. Представи си, че някой залепи на гърба ти следното обявление: „Този човек е престъпник. Той е извършил едно убийство“. Достатъчно е един стражар да прочете написаното на гърба ти, за да те хване и заведе в участъка. Ти се чудиш защо те водят в участъка, защо ти се случи това нещастие.
Много просто, на гърба ти е писано, че си престъпник.
Трябваше навреме да свалиш този надпис. Не може да се случи нещастие на човека, ако той не носи престъпленията си написани на своя гръб. Дали заслужаваш тези страдания и нещастия, то е друг въпрос, но надписът за твоите дела е на гърба ти. Може да се оправдаваш пред стражаря колкото искаш, той не се интересува. Трябва да се легитимираш, да докажеш, че си честен човек.
към беседата >>
– Как ще дава?
Прочетете от беседите „Пътят на ученика“ от 150-та до 153-та страници. Често хората са недоволни от природата, от това, което им е дадено. Много повече ви е дадено, отколкото можете да използвате. Ето защо, всеки може да дава от това, което му е дадено.
– Как ще дава?
– Чрез очите, ушите, носа и чрез устата. Казваш, че не можеш да правиш добро. – Как да не можеш? Като видиш един болен, хвани го за ръка, разходи го на чист въздух. Срещнеш един беден – завели го на концерт, да послуша малко музика.
към беседата >>
Трябваше навреме да свалиш този надпис.
Представи си, че някой залепи на гърба ти следното обявление: „Този човек е престъпник. Той е извършил едно убийство“. Достатъчно е един стражар да прочете написаното на гърба ти, за да те хване и заведе в участъка. Ти се чудиш защо те водят в участъка, защо ти се случи това нещастие. Много просто, на гърба ти е писано, че си престъпник.
Трябваше навреме да свалиш този надпис.
Не може да се случи нещастие на човека, ако той не носи престъпленията си написани на своя гръб. Дали заслужаваш тези страдания и нещастия, то е друг въпрос, но надписът за твоите дела е на гърба ти. Може да се оправдаваш пред стражаря колкото искаш, той не се интересува. Трябва да се легитимираш, да докажеш, че си честен човек. Прочетената глава от Матей е една от силните речи на Христа.
към беседата >>
– Чрез очите, ушите, носа и чрез устата.
Прочетете от беседите „Пътят на ученика“ от 150-та до 153-та страници. Често хората са недоволни от природата, от това, което им е дадено. Много повече ви е дадено, отколкото можете да използвате. Ето защо, всеки може да дава от това, което му е дадено. – Как ще дава?
– Чрез очите, ушите, носа и чрез устата.
Казваш, че не можеш да правиш добро. – Как да не можеш? Като видиш един болен, хвани го за ръка, разходи го на чист въздух. Срещнеш един беден – завели го на концерт, да послуша малко музика. Той е обезсърчен, нищо не го радва, но като послуша музика, ще се разположи.
към беседата >>
Не може да се случи нещастие на човека, ако той не носи престъпленията си написани на своя гръб.
Той е извършил едно убийство“. Достатъчно е един стражар да прочете написаното на гърба ти, за да те хване и заведе в участъка. Ти се чудиш защо те водят в участъка, защо ти се случи това нещастие. Много просто, на гърба ти е писано, че си престъпник. Трябваше навреме да свалиш този надпис.
Не може да се случи нещастие на човека, ако той не носи престъпленията си написани на своя гръб.
Дали заслужаваш тези страдания и нещастия, то е друг въпрос, но надписът за твоите дела е на гърба ти. Може да се оправдаваш пред стражаря колкото искаш, той не се интересува. Трябва да се легитимираш, да докажеш, че си честен човек. Прочетената глава от Матей е една от силните речи на Христа. тя засяга мнозина.
към беседата >>
Казваш, че не можеш да правиш добро.
Често хората са недоволни от природата, от това, което им е дадено. Много повече ви е дадено, отколкото можете да използвате. Ето защо, всеки може да дава от това, което му е дадено. – Как ще дава? – Чрез очите, ушите, носа и чрез устата.
Казваш, че не можеш да правиш добро.
– Как да не можеш? Като видиш един болен, хвани го за ръка, разходи го на чист въздух. Срещнеш един беден – завели го на концерт, да послуша малко музика. Той е обезсърчен, нищо не го радва, но като послуша музика, ще се разположи. Гладния пък ще нахраниш.
към беседата >>
Дали заслужаваш тези страдания и нещастия, то е друг въпрос, но надписът за твоите дела е на гърба ти.
Достатъчно е един стражар да прочете написаното на гърба ти, за да те хване и заведе в участъка. Ти се чудиш защо те водят в участъка, защо ти се случи това нещастие. Много просто, на гърба ти е писано, че си престъпник. Трябваше навреме да свалиш този надпис. Не може да се случи нещастие на човека, ако той не носи престъпленията си написани на своя гръб.
Дали заслужаваш тези страдания и нещастия, то е друг въпрос, но надписът за твоите дела е на гърба ти.
Може да се оправдаваш пред стражаря колкото искаш, той не се интересува. Трябва да се легитимираш, да докажеш, че си честен човек. Прочетената глава от Матей е една от силните речи на Христа. тя засяга мнозина. Тя чисти, както метлата чисти къщата.
към беседата >>
– Как да не можеш?
Много повече ви е дадено, отколкото можете да използвате. Ето защо, всеки може да дава от това, което му е дадено. – Как ще дава? – Чрез очите, ушите, носа и чрез устата. Казваш, че не можеш да правиш добро.
– Как да не можеш?
Като видиш един болен, хвани го за ръка, разходи го на чист въздух. Срещнеш един беден – завели го на концерт, да послуша малко музика. Той е обезсърчен, нищо не го радва, но като послуша музика, ще се разположи. Гладния пък ще нахраниш. Ето, това е все добро.
към беседата >>
Може да се оправдаваш пред стражаря колкото искаш, той не се интересува.
Ти се чудиш защо те водят в участъка, защо ти се случи това нещастие. Много просто, на гърба ти е писано, че си престъпник. Трябваше навреме да свалиш този надпис. Не може да се случи нещастие на човека, ако той не носи престъпленията си написани на своя гръб. Дали заслужаваш тези страдания и нещастия, то е друг въпрос, но надписът за твоите дела е на гърба ти.
Може да се оправдаваш пред стражаря колкото искаш, той не се интересува.
Трябва да се легитимираш, да докажеш, че си честен човек. Прочетената глава от Матей е една от силните речи на Христа. тя засяга мнозина. Тя чисти, както метлата чисти къщата.
към беседата >>
Като видиш един болен, хвани го за ръка, разходи го на чист въздух.
Ето защо, всеки може да дава от това, което му е дадено. – Как ще дава? – Чрез очите, ушите, носа и чрез устата. Казваш, че не можеш да правиш добро. – Как да не можеш?
Като видиш един болен, хвани го за ръка, разходи го на чист въздух.
Срещнеш един беден – завели го на концерт, да послуша малко музика. Той е обезсърчен, нищо не го радва, но като послуша музика, ще се разположи. Гладния пък ще нахраниш. Ето, това е все добро. Трябва ли да се чудите какво добро да направите на човека?
към беседата >>
Трябва да се легитимираш, да докажеш, че си честен човек.
Много просто, на гърба ти е писано, че си престъпник. Трябваше навреме да свалиш този надпис. Не може да се случи нещастие на човека, ако той не носи престъпленията си написани на своя гръб. Дали заслужаваш тези страдания и нещастия, то е друг въпрос, но надписът за твоите дела е на гърба ти. Може да се оправдаваш пред стражаря колкото искаш, той не се интересува.
Трябва да се легитимираш, да докажеш, че си честен човек.
Прочетената глава от Матей е една от силните речи на Христа. тя засяга мнозина. Тя чисти, както метлата чисти къщата.
към беседата >>
Срещнеш един беден – завели го на концерт, да послуша малко музика.
– Как ще дава? – Чрез очите, ушите, носа и чрез устата. Казваш, че не можеш да правиш добро. – Как да не можеш? Като видиш един болен, хвани го за ръка, разходи го на чист въздух.
Срещнеш един беден – завели го на концерт, да послуша малко музика.
Той е обезсърчен, нищо не го радва, но като послуша музика, ще се разположи. Гладния пък ще нахраниш. Ето, това е все добро. Трябва ли да се чудите какво добро да направите на човека? Гладния ще нахраниш, без да мислиш, че няма шапка и обувки.
към беседата >>
Прочетената глава от Матей е една от силните речи на Христа.
Трябваше навреме да свалиш този надпис. Не може да се случи нещастие на човека, ако той не носи престъпленията си написани на своя гръб. Дали заслужаваш тези страдания и нещастия, то е друг въпрос, но надписът за твоите дела е на гърба ти. Може да се оправдаваш пред стражаря колкото искаш, той не се интересува. Трябва да се легитимираш, да докажеш, че си честен човек.
Прочетената глава от Матей е една от силните речи на Христа.
тя засяга мнозина. Тя чисти, както метлата чисти къщата.
към беседата >>
Той е обезсърчен, нищо не го радва, но като послуша музика, ще се разположи.
– Чрез очите, ушите, носа и чрез устата. Казваш, че не можеш да правиш добро. – Как да не можеш? Като видиш един болен, хвани го за ръка, разходи го на чист въздух. Срещнеш един беден – завели го на концерт, да послуша малко музика.
Той е обезсърчен, нищо не го радва, но като послуша музика, ще се разположи.
Гладния пък ще нахраниш. Ето, това е все добро. Трябва ли да се чудите какво добро да направите на човека? Гладния ще нахраниш, без да мислиш, че няма шапка и обувки. Той може да бъде и бос, и гологлав, за него е важно да се нахрани.
към беседата >>
тя засяга мнозина.
Не може да се случи нещастие на човека, ако той не носи престъпленията си написани на своя гръб. Дали заслужаваш тези страдания и нещастия, то е друг въпрос, но надписът за твоите дела е на гърба ти. Може да се оправдаваш пред стражаря колкото искаш, той не се интересува. Трябва да се легитимираш, да докажеш, че си честен човек. Прочетената глава от Матей е една от силните речи на Христа.
тя засяга мнозина.
Тя чисти, както метлата чисти къщата.
към беседата >>
Гладния пък ще нахраниш.
Казваш, че не можеш да правиш добро. – Как да не можеш? Като видиш един болен, хвани го за ръка, разходи го на чист въздух. Срещнеш един беден – завели го на концерт, да послуша малко музика. Той е обезсърчен, нищо не го радва, но като послуша музика, ще се разположи.
Гладния пък ще нахраниш.
Ето, това е все добро. Трябва ли да се чудите какво добро да направите на човека? Гладния ще нахраниш, без да мислиш, че няма шапка и обувки. Той може да бъде и бос, и гологлав, за него е важно да се нахрани. И тъй, блажени сте, ако разбирате защо ви са дадени ушите, очите, носа и устата.
към беседата >>
Тя чисти, както метлата чисти къщата.
Дали заслужаваш тези страдания и нещастия, то е друг въпрос, но надписът за твоите дела е на гърба ти. Може да се оправдаваш пред стражаря колкото искаш, той не се интересува. Трябва да се легитимираш, да докажеш, че си честен човек. Прочетената глава от Матей е една от силните речи на Христа. тя засяга мнозина.
Тя чисти, както метлата чисти къщата.
към беседата >>
Ето, това е все добро.
– Как да не можеш? Като видиш един болен, хвани го за ръка, разходи го на чист въздух. Срещнеш един беден – завели го на концерт, да послуша малко музика. Той е обезсърчен, нищо не го радва, но като послуша музика, ще се разположи. Гладния пък ще нахраниш.
Ето, това е все добро.
Трябва ли да се чудите какво добро да направите на човека? Гладния ще нахраниш, без да мислиш, че няма шапка и обувки. Той може да бъде и бос, и гологлав, за него е важно да се нахрани. И тъй, блажени сте, ако разбирате защо ви са дадени ушите, очите, носа и устата.
към беседата >>
Христос казва: „Горко вам, книжници и фарисеи!
Христос казва: „Горко вам, книжници и фарисеи!
Горко вам, лицемери! “ Ние пък можем да кажем: „Блажени вие, бъдещи проповедници и свещеници, които се застъпвате за Царството Божие“. От всички стихове на тази глава мога да направя нов превод. Защо трябва да ги превеждам? – Защото отрицателното трябва да се изхвърли.
към беседата >>
Трябва ли да се чудите какво добро да направите на човека?
Като видиш един болен, хвани го за ръка, разходи го на чист въздух. Срещнеш един беден – завели го на концерт, да послуша малко музика. Той е обезсърчен, нищо не го радва, но като послуша музика, ще се разположи. Гладния пък ще нахраниш. Ето, това е все добро.
Трябва ли да се чудите какво добро да направите на човека?
Гладния ще нахраниш, без да мислиш, че няма шапка и обувки. Той може да бъде и бос, и гологлав, за него е важно да се нахрани. И тъй, блажени сте, ако разбирате защо ви са дадени ушите, очите, носа и устата.
към беседата >>
Горко вам, лицемери!
Христос казва: „Горко вам, книжници и фарисеи!
Горко вам, лицемери!
“ Ние пък можем да кажем: „Блажени вие, бъдещи проповедници и свещеници, които се застъпвате за Царството Божие“. От всички стихове на тази глава мога да направя нов превод. Защо трябва да ги превеждам? – Защото отрицателното трябва да се изхвърли. Ако не се изхвърли, положителното не може да дойде.
към беседата >>
Гладния ще нахраниш, без да мислиш, че няма шапка и обувки.
Срещнеш един беден – завели го на концерт, да послуша малко музика. Той е обезсърчен, нищо не го радва, но като послуша музика, ще се разположи. Гладния пък ще нахраниш. Ето, това е все добро. Трябва ли да се чудите какво добро да направите на човека?
Гладния ще нахраниш, без да мислиш, че няма шапка и обувки.
Той може да бъде и бос, и гологлав, за него е важно да се нахрани. И тъй, блажени сте, ако разбирате защо ви са дадени ушите, очите, носа и устата.
към беседата >>
“ Ние пък можем да кажем: „Блажени вие, бъдещи проповедници и свещеници, които се застъпвате за Царството Божие“.
Христос казва: „Горко вам, книжници и фарисеи! Горко вам, лицемери!
“ Ние пък можем да кажем: „Блажени вие, бъдещи проповедници и свещеници, които се застъпвате за Царството Божие“.
От всички стихове на тази глава мога да направя нов превод. Защо трябва да ги превеждам? – Защото отрицателното трябва да се изхвърли. Ако не се изхвърли, положителното не може да дойде. Като говоря за Христа, едни си Го представят строг, но милостив, а други – мек, всякога благ и усмихнат.
към беседата >>
Той може да бъде и бос, и гологлав, за него е важно да се нахрани.
Той е обезсърчен, нищо не го радва, но като послуша музика, ще се разположи. Гладния пък ще нахраниш. Ето, това е все добро. Трябва ли да се чудите какво добро да направите на човека? Гладния ще нахраниш, без да мислиш, че няма шапка и обувки.
Той може да бъде и бос, и гологлав, за него е важно да се нахрани.
И тъй, блажени сте, ако разбирате защо ви са дадени ушите, очите, носа и устата.
към беседата >>
От всички стихове на тази глава мога да направя нов превод.
Христос казва: „Горко вам, книжници и фарисеи! Горко вам, лицемери! “ Ние пък можем да кажем: „Блажени вие, бъдещи проповедници и свещеници, които се застъпвате за Царството Божие“.
От всички стихове на тази глава мога да направя нов превод.
Защо трябва да ги превеждам? – Защото отрицателното трябва да се изхвърли. Ако не се изхвърли, положителното не може да дойде. Като говоря за Христа, едни си Го представят строг, но милостив, а други – мек, всякога благ и усмихнат. – И едното е вярно, и другото.
към беседата >>
И тъй, блажени сте, ако разбирате защо ви са дадени ушите, очите, носа и устата.
Гладния пък ще нахраниш. Ето, това е все добро. Трябва ли да се чудите какво добро да направите на човека? Гладния ще нахраниш, без да мислиш, че няма шапка и обувки. Той може да бъде и бос, и гологлав, за него е важно да се нахрани.
И тъй, блажени сте, ако разбирате защо ви са дадени ушите, очите, носа и устата.
към беседата >>
Защо трябва да ги превеждам?
Христос казва: „Горко вам, книжници и фарисеи! Горко вам, лицемери! “ Ние пък можем да кажем: „Блажени вие, бъдещи проповедници и свещеници, които се застъпвате за Царството Божие“. От всички стихове на тази глава мога да направя нов превод.
Защо трябва да ги превеждам?
– Защото отрицателното трябва да се изхвърли. Ако не се изхвърли, положителното не може да дойде. Като говоря за Христа, едни си Го представят строг, но милостив, а други – мек, всякога благ и усмихнат. – И едното е вярно, и другото. Той е строг, безпощаден към онези, които престъпват Божия закон.
към беседата >>
Блажени сте, ако разбирате защо идат страданията.
Блажени сте, ако разбирате защо идат страданията.
Христос казва: „Горко вам, книжници и фарисеи“. – Защо? – Защото не разбирате Божията Истина. Блажени сте, ако разбирате Божията Истина. Благодарете за това.
към беседата >>
– Защото отрицателното трябва да се изхвърли.
Христос казва: „Горко вам, книжници и фарисеи! Горко вам, лицемери! “ Ние пък можем да кажем: „Блажени вие, бъдещи проповедници и свещеници, които се застъпвате за Царството Божие“. От всички стихове на тази глава мога да направя нов превод. Защо трябва да ги превеждам?
– Защото отрицателното трябва да се изхвърли.
Ако не се изхвърли, положителното не може да дойде. Като говоря за Христа, едни си Го представят строг, но милостив, а други – мек, всякога благ и усмихнат. – И едното е вярно, и другото. Той е строг, безпощаден към онези, които престъпват Божия закон. Ако днес дойде Христос между вас, какво ще ви каже?
към беседата >>
Христос казва: „Горко вам, книжници и фарисеи“.
Блажени сте, ако разбирате защо идат страданията.
Христос казва: „Горко вам, книжници и фарисеи“.
– Защо? – Защото не разбирате Божията Истина. Блажени сте, ако разбирате Божията Истина. Благодарете за това.
към беседата >>
Ако не се изхвърли, положителното не може да дойде.
Горко вам, лицемери! “ Ние пък можем да кажем: „Блажени вие, бъдещи проповедници и свещеници, които се застъпвате за Царството Божие“. От всички стихове на тази глава мога да направя нов превод. Защо трябва да ги превеждам? – Защото отрицателното трябва да се изхвърли.
Ако не се изхвърли, положителното не може да дойде.
Като говоря за Христа, едни си Го представят строг, но милостив, а други – мек, всякога благ и усмихнат. – И едното е вярно, и другото. Той е строг, безпощаден към онези, които престъпват Божия закон. Ако днес дойде Христос между вас, какво ще ви каже? Той ще постъпи с вас така, както е постъпил един лечител в Америка.
към беседата >>
– Защо?
Блажени сте, ако разбирате защо идат страданията. Христос казва: „Горко вам, книжници и фарисеи“.
– Защо?
– Защото не разбирате Божията Истина. Блажени сте, ако разбирате Божията Истина. Благодарете за това.
към беседата >>
Като говоря за Христа, едни си Го представят строг, но милостив, а други – мек, всякога благ и усмихнат.
“ Ние пък можем да кажем: „Блажени вие, бъдещи проповедници и свещеници, които се застъпвате за Царството Божие“. От всички стихове на тази глава мога да направя нов превод. Защо трябва да ги превеждам? – Защото отрицателното трябва да се изхвърли. Ако не се изхвърли, положителното не може да дойде.
Като говоря за Христа, едни си Го представят строг, но милостив, а други – мек, всякога благ и усмихнат.
– И едното е вярно, и другото. Той е строг, безпощаден към онези, които престъпват Божия закон. Ако днес дойде Христос между вас, какво ще ви каже? Той ще постъпи с вас така, както е постъпил един лечител в Америка. Той се прочул като голям познавач не само на болестите на хората, но и на техния вътрешен, психически живот.
към беседата >>
– Защото не разбирате Божията Истина.
Блажени сте, ако разбирате защо идат страданията. Христос казва: „Горко вам, книжници и фарисеи“. – Защо?
– Защото не разбирате Божията Истина.
Блажени сте, ако разбирате Божията Истина. Благодарете за това.
към беседата >>
– И едното е вярно, и другото.
От всички стихове на тази глава мога да направя нов превод. Защо трябва да ги превеждам? – Защото отрицателното трябва да се изхвърли. Ако не се изхвърли, положителното не може да дойде. Като говоря за Христа, едни си Го представят строг, но милостив, а други – мек, всякога благ и усмихнат.
– И едното е вярно, и другото.
Той е строг, безпощаден към онези, които престъпват Божия закон. Ако днес дойде Христос между вас, какво ще ви каже? Той ще постъпи с вас така, както е постъпил един лечител в Америка. Той се прочул като голям познавач не само на болестите на хората, но и на техния вътрешен, психически живот. Поради това той не се заемал с лекуването на всички.
към беседата >>
Блажени сте, ако разбирате Божията Истина.
Блажени сте, ако разбирате защо идат страданията. Христос казва: „Горко вам, книжници и фарисеи“. – Защо? – Защото не разбирате Божията Истина.
Блажени сте, ако разбирате Божията Истина.
Благодарете за това.
към беседата >>
Той е строг, безпощаден към онези, които престъпват Божия закон.
Защо трябва да ги превеждам? – Защото отрицателното трябва да се изхвърли. Ако не се изхвърли, положителното не може да дойде. Като говоря за Христа, едни си Го представят строг, но милостив, а други – мек, всякога благ и усмихнат. – И едното е вярно, и другото.
Той е строг, безпощаден към онези, които престъпват Божия закон.
Ако днес дойде Христос между вас, какво ще ви каже? Той ще постъпи с вас така, както е постъпил един лечител в Америка. Той се прочул като голям познавач не само на болестите на хората, но и на техния вътрешен, психически живот. Поради това той не се заемал с лекуването на всички. Като дохождал при него някой лош, объркан човек, той му казвал: „Вън!
към беседата >>
Благодарете за това.
Блажени сте, ако разбирате защо идат страданията. Христос казва: „Горко вам, книжници и фарисеи“. – Защо? – Защото не разбирате Божията Истина. Блажени сте, ако разбирате Божията Истина.
Благодарете за това.
към беседата >>
Ако днес дойде Христос между вас, какво ще ви каже?
– Защото отрицателното трябва да се изхвърли. Ако не се изхвърли, положителното не може да дойде. Като говоря за Христа, едни си Го представят строг, но милостив, а други – мек, всякога благ и усмихнат. – И едното е вярно, и другото. Той е строг, безпощаден към онези, които престъпват Божия закон.
Ако днес дойде Христос между вас, какво ще ви каже?
Той ще постъпи с вас така, както е постъпил един лечител в Америка. Той се прочул като голям познавач не само на болестите на хората, но и на техния вътрешен, психически живот. Поради това той не се заемал с лекуването на всички. Като дохождал при него някой лош, объркан човек, той му казвал: „Вън! Аз не мога да те лекувам.
към беседата >>
Той ще постъпи с вас така, както е постъпил един лечител в Америка.
Ако не се изхвърли, положителното не може да дойде. Като говоря за Христа, едни си Го представят строг, но милостив, а други – мек, всякога благ и усмихнат. – И едното е вярно, и другото. Той е строг, безпощаден към онези, които престъпват Божия закон. Ако днес дойде Христос между вас, какво ще ви каже?
Той ще постъпи с вас така, както е постъпил един лечител в Америка.
Той се прочул като голям познавач не само на болестите на хората, но и на техния вътрешен, психически живот. Поради това той не се заемал с лекуването на всички. Като дохождал при него някой лош, объркан човек, той му казвал: „Вън! Аз не мога да те лекувам. За тебе няма място тук“.
към беседата >>
Той се прочул като голям познавач не само на болестите на хората, но и на техния вътрешен, психически живот.
Като говоря за Христа, едни си Го представят строг, но милостив, а други – мек, всякога благ и усмихнат. – И едното е вярно, и другото. Той е строг, безпощаден към онези, които престъпват Божия закон. Ако днес дойде Христос между вас, какво ще ви каже? Той ще постъпи с вас така, както е постъпил един лечител в Америка.
Той се прочул като голям познавач не само на болестите на хората, но и на техния вътрешен, психически живот.
Поради това той не се заемал с лекуването на всички. Като дохождал при него някой лош, объркан човек, той му казвал: „Вън! Аз не мога да те лекувам. За тебе няма място тук“. Казвам: Човек, който убива доброто в себе си, не заслужава никакво снизхождение.
към беседата >>
Поради това той не се заемал с лекуването на всички.
– И едното е вярно, и другото. Той е строг, безпощаден към онези, които престъпват Божия закон. Ако днес дойде Христос между вас, какво ще ви каже? Той ще постъпи с вас така, както е постъпил един лечител в Америка. Той се прочул като голям познавач не само на болестите на хората, но и на техния вътрешен, психически живот.
Поради това той не се заемал с лекуването на всички.
Като дохождал при него някой лош, объркан човек, той му казвал: „Вън! Аз не мога да те лекувам. За тебе няма място тук“. Казвам: Човек, който убива доброто в себе си, не заслужава никакво снизхождение. Такъв човек аз наричам престъпник.
към беседата >>
Като дохождал при него някой лош, объркан човек, той му казвал: „Вън!
Той е строг, безпощаден към онези, които престъпват Божия закон. Ако днес дойде Христос между вас, какво ще ви каже? Той ще постъпи с вас така, както е постъпил един лечител в Америка. Той се прочул като голям познавач не само на болестите на хората, но и на техния вътрешен, психически живот. Поради това той не се заемал с лекуването на всички.
Като дохождал при него някой лош, объркан човек, той му казвал: „Вън!
Аз не мога да те лекувам. За тебе няма място тук“. Казвам: Човек, който убива доброто в себе си, не заслужава никакво снизхождение. Такъв човек аз наричам престъпник. – Кое спъва човека?
към беседата >>
Аз не мога да те лекувам.
Ако днес дойде Христос между вас, какво ще ви каже? Той ще постъпи с вас така, както е постъпил един лечител в Америка. Той се прочул като голям познавач не само на болестите на хората, но и на техния вътрешен, психически живот. Поради това той не се заемал с лекуването на всички. Като дохождал при него някой лош, объркан човек, той му казвал: „Вън!
Аз не мога да те лекувам.
За тебе няма място тук“. Казвам: Човек, който убива доброто в себе си, не заслужава никакво снизхождение. Такъв човек аз наричам престъпник. – Кое спъва човека? – Личният му живот.
към беседата >>
За тебе няма място тук“.
Той ще постъпи с вас така, както е постъпил един лечител в Америка. Той се прочул като голям познавач не само на болестите на хората, но и на техния вътрешен, психически живот. Поради това той не се заемал с лекуването на всички. Като дохождал при него някой лош, объркан човек, той му казвал: „Вън! Аз не мога да те лекувам.
За тебе няма място тук“.
Казвам: Човек, който убива доброто в себе си, не заслужава никакво снизхождение. Такъв човек аз наричам престъпник. – Кое спъва човека? – Личният му живот. Днес личността в човека е толкова силна, че най-малкият крив поглед или усмивка е в състояние да го обиди.
към беседата >>
Казвам: Човек, който убива доброто в себе си, не заслужава никакво снизхождение.
Той се прочул като голям познавач не само на болестите на хората, но и на техния вътрешен, психически живот. Поради това той не се заемал с лекуването на всички. Като дохождал при него някой лош, объркан човек, той му казвал: „Вън! Аз не мога да те лекувам. За тебе няма място тук“.
Казвам: Човек, който убива доброто в себе си, не заслужава никакво снизхождение.
Такъв човек аз наричам престъпник. – Кое спъва човека? – Личният му живот. Днес личността в човека е толкова силна, че най-малкият крив поглед или усмивка е в състояние да го обиди. Поради личния си живот човек не знае върши ли волята Божия или не.
към беседата >>
Такъв човек аз наричам престъпник.
Поради това той не се заемал с лекуването на всички. Като дохождал при него някой лош, объркан човек, той му казвал: „Вън! Аз не мога да те лекувам. За тебе няма място тук“. Казвам: Човек, който убива доброто в себе си, не заслужава никакво снизхождение.
Такъв човек аз наричам престъпник.
– Кое спъва човека? – Личният му живот. Днес личността в човека е толкова силна, че най-малкият крив поглед или усмивка е в състояние да го обиди. Поради личния си живот човек не знае върши ли волята Божия или не. Като ти се случи някаква неприятност, ти казваш: „Сгрешил съм нещо“.
към беседата >>
– Кое спъва човека?
Като дохождал при него някой лош, объркан човек, той му казвал: „Вън! Аз не мога да те лекувам. За тебе няма място тук“. Казвам: Човек, който убива доброто в себе си, не заслужава никакво снизхождение. Такъв човек аз наричам престъпник.
– Кое спъва човека?
– Личният му живот. Днес личността в човека е толкова силна, че най-малкият крив поглед или усмивка е в състояние да го обиди. Поради личния си живот човек не знае върши ли волята Божия или не. Като ти се случи някаква неприятност, ти казваш: „Сгрешил съм нещо“. – Сгрешил си, но къде и как, не знаеш.
към беседата >>
– Личният му живот.
Аз не мога да те лекувам. За тебе няма място тук“. Казвам: Човек, който убива доброто в себе си, не заслужава никакво снизхождение. Такъв човек аз наричам престъпник. – Кое спъва човека?
– Личният му живот.
Днес личността в човека е толкова силна, че най-малкият крив поглед или усмивка е в състояние да го обиди. Поради личния си живот човек не знае върши ли волята Божия или не. Като ти се случи някаква неприятност, ти казваш: „Сгрешил съм нещо“. – Сгрешил си, но къде и как, не знаеш. Казваш, че си лош човек.
към беседата >>
Днес личността в човека е толкова силна, че най-малкият крив поглед или усмивка е в състояние да го обиди.
За тебе няма място тук“. Казвам: Човек, който убива доброто в себе си, не заслужава никакво снизхождение. Такъв човек аз наричам престъпник. – Кое спъва човека? – Личният му живот.
Днес личността в човека е толкова силна, че най-малкият крив поглед или усмивка е в състояние да го обиди.
Поради личния си живот човек не знае върши ли волята Божия или не. Като ти се случи някаква неприятност, ти казваш: „Сгрешил съм нещо“. – Сгрешил си, но къде и как, не знаеш. Казваш, че си лош човек. Това не е достатъчно.
към беседата >>
Поради личния си живот човек не знае върши ли волята Божия или не.
Казвам: Човек, който убива доброто в себе си, не заслужава никакво снизхождение. Такъв човек аз наричам престъпник. – Кое спъва човека? – Личният му живот. Днес личността в човека е толкова силна, че най-малкият крив поглед или усмивка е в състояние да го обиди.
Поради личния си живот човек не знае върши ли волята Божия или не.
Като ти се случи някаква неприятност, ти казваш: „Сгрешил съм нещо“. – Сгрешил си, но къде и как, не знаеш. Казваш, че си лош човек. Това не е достатъчно. В какво се заключава твоята лошавина?
към беседата >>
Като ти се случи някаква неприятност, ти казваш: „Сгрешил съм нещо“.
Такъв човек аз наричам престъпник. – Кое спъва човека? – Личният му живот. Днес личността в човека е толкова силна, че най-малкият крив поглед или усмивка е в състояние да го обиди. Поради личния си живот човек не знае върши ли волята Божия или не.
Като ти се случи някаква неприятност, ти казваш: „Сгрешил съм нещо“.
– Сгрешил си, но къде и как, не знаеш. Казваш, че си лош човек. Това не е достатъчно. В какво се заключава твоята лошавина? Лъжеш ли, крадеш ли?
към беседата >>
– Сгрешил си, но къде и как, не знаеш.
– Кое спъва човека? – Личният му живот. Днес личността в човека е толкова силна, че най-малкият крив поглед или усмивка е в състояние да го обиди. Поради личния си живот човек не знае върши ли волята Божия или не. Като ти се случи някаква неприятност, ти казваш: „Сгрешил съм нещо“.
– Сгрешил си, но къде и как, не знаеш.
Казваш, че си лош човек. Това не е достатъчно. В какво се заключава твоята лошавина? Лъжеш ли, крадеш ли? – „Още по-лошо.“ – Кажи в какво се изявява твоята лошавина?
към беседата >>
Казваш, че си лош човек.
– Личният му живот. Днес личността в човека е толкова силна, че най-малкият крив поглед или усмивка е в състояние да го обиди. Поради личния си живот човек не знае върши ли волята Божия или не. Като ти се случи някаква неприятност, ти казваш: „Сгрешил съм нещо“. – Сгрешил си, но къде и как, не знаеш.
Казваш, че си лош човек.
Това не е достатъчно. В какво се заключава твоята лошавина? Лъжеш ли, крадеш ли? – „Още по-лошо.“ – Кажи в какво се изявява твоята лошавина? Да се говори с общи изрази, това показва горд и тщеславен човек.
към беседата >>
Това не е достатъчно.
Днес личността в човека е толкова силна, че най-малкият крив поглед или усмивка е в състояние да го обиди. Поради личния си живот човек не знае върши ли волята Божия или не. Като ти се случи някаква неприятност, ти казваш: „Сгрешил съм нещо“. – Сгрешил си, но къде и как, не знаеш. Казваш, че си лош човек.
Това не е достатъчно.
В какво се заключава твоята лошавина? Лъжеш ли, крадеш ли? – „Още по-лошо.“ – Кажи в какво се изявява твоята лошавина? Да се говори с общи изрази, това показва горд и тщеславен човек. В 1914-та година пътувах с трена.
към беседата >>
В какво се заключава твоята лошавина?
Поради личния си живот човек не знае върши ли волята Божия или не. Като ти се случи някаква неприятност, ти казваш: „Сгрешил съм нещо“. – Сгрешил си, но къде и как, не знаеш. Казваш, че си лош човек. Това не е достатъчно.
В какво се заключава твоята лошавина?
Лъжеш ли, крадеш ли? – „Още по-лошо.“ – Кажи в какво се изявява твоята лошавина? Да се говори с общи изрази, това показва горд и тщеславен човек. В 1914-та година пътувах с трена. В същото купе имаше един човек, който участвал във войната със сърбите и разказваше една своя опитност.
към беседата >>
Лъжеш ли, крадеш ли?
Като ти се случи някаква неприятност, ти казваш: „Сгрешил съм нещо“. – Сгрешил си, но къде и как, не знаеш. Казваш, че си лош човек. Това не е достатъчно. В какво се заключава твоята лошавина?
Лъжеш ли, крадеш ли?
– „Още по-лошо.“ – Кажи в какво се изявява твоята лошавина? Да се говори с общи изрази, това показва горд и тщеславен човек. В 1914-та година пътувах с трена. В същото купе имаше един човек, който участвал във войната със сърбите и разказваше една своя опитност. „Един ден – казваше той – натъпках в един окоп 17 сърби, които надупчих с щика си“.
към беседата >>
– „Още по-лошо.“ – Кажи в какво се изявява твоята лошавина?
– Сгрешил си, но къде и как, не знаеш. Казваш, че си лош човек. Това не е достатъчно. В какво се заключава твоята лошавина? Лъжеш ли, крадеш ли?
– „Още по-лошо.“ – Кажи в какво се изявява твоята лошавина?
Да се говори с общи изрази, това показва горд и тщеславен човек. В 1914-та година пътувах с трена. В същото купе имаше един човек, който участвал във войната със сърбите и разказваше една своя опитност. „Един ден – казваше той – натъпках в един окоп 17 сърби, които надупчих с щика си“. Слушам го и си мисля: Това не са умрели хора, не са кокошки.
към беседата >>
Да се говори с общи изрази, това показва горд и тщеславен човек.
Казваш, че си лош човек. Това не е достатъчно. В какво се заключава твоята лошавина? Лъжеш ли, крадеш ли? – „Още по-лошо.“ – Кажи в какво се изявява твоята лошавина?
Да се говори с общи изрази, това показва горд и тщеславен човек.
В 1914-та година пътувах с трена. В същото купе имаше един човек, който участвал във войната със сърбите и разказваше една своя опитност. „Един ден – казваше той – натъпках в един окоп 17 сърби, които надупчих с щика си“. Слушам го и си мисля: Това не са умрели хора, не са кокошки. Тези сърби имат пушки като тебе, няма да се оставят да ги дупчиш.
към беседата >>
В 1914-та година пътувах с трена.
Това не е достатъчно. В какво се заключава твоята лошавина? Лъжеш ли, крадеш ли? – „Още по-лошо.“ – Кажи в какво се изявява твоята лошавина? Да се говори с общи изрази, това показва горд и тщеславен човек.
В 1914-та година пътувах с трена.
В същото купе имаше един човек, който участвал във войната със сърбите и разказваше една своя опитност. „Един ден – казваше той – натъпках в един окоп 17 сърби, които надупчих с щика си“. Слушам го и си мисля: Това не са умрели хора, не са кокошки. Тези сърби имат пушки като тебе, няма да се оставят да ги дупчиш. Той говори, аз се усмихвам.
към беседата >>
В същото купе имаше един човек, който участвал във войната със сърбите и разказваше една своя опитност.
В какво се заключава твоята лошавина? Лъжеш ли, крадеш ли? – „Още по-лошо.“ – Кажи в какво се изявява твоята лошавина? Да се говори с общи изрази, това показва горд и тщеславен човек. В 1914-та година пътувах с трена.
В същото купе имаше един човек, който участвал във войната със сърбите и разказваше една своя опитност.
„Един ден – казваше той – натъпках в един окоп 17 сърби, които надупчих с щика си“. Слушам го и си мисля: Това не са умрели хора, не са кокошки. Тези сърби имат пушки като тебе, няма да се оставят да ги дупчиш. Той говори, аз се усмихвам. Мисля си: Друг е въпросът, ако ги е намерил мъртви.
към беседата >>
„Един ден – казваше той – натъпках в един окоп 17 сърби, които надупчих с щика си“.
Лъжеш ли, крадеш ли? – „Още по-лошо.“ – Кажи в какво се изявява твоята лошавина? Да се говори с общи изрази, това показва горд и тщеславен човек. В 1914-та година пътувах с трена. В същото купе имаше един човек, който участвал във войната със сърбите и разказваше една своя опитност.
„Един ден – казваше той – натъпках в един окоп 17 сърби, които надупчих с щика си“.
Слушам го и си мисля: Това не са умрели хора, не са кокошки. Тези сърби имат пушки като тебе, няма да се оставят да ги дупчиш. Той говори, аз се усмихвам. Мисля си: Друг е въпросът, ако ги е намерил мъртви. Така може да ги е надупчил.
към беседата >>
Слушам го и си мисля: Това не са умрели хора, не са кокошки.
– „Още по-лошо.“ – Кажи в какво се изявява твоята лошавина? Да се говори с общи изрази, това показва горд и тщеславен човек. В 1914-та година пътувах с трена. В същото купе имаше един човек, който участвал във войната със сърбите и разказваше една своя опитност. „Един ден – казваше той – натъпках в един окоп 17 сърби, които надупчих с щика си“.
Слушам го и си мисля: Това не са умрели хора, не са кокошки.
Тези сърби имат пушки като тебе, няма да се оставят да ги дупчиш. Той говори, аз се усмихвам. Мисля си: Друг е въпросът, ако ги е намерил мъртви. Така може да ги е надупчил. Като видя, че се усмихвам, той каза: „Може да са били по-малко от 17, не съм ги броил“.
към беседата >>
Тези сърби имат пушки като тебе, няма да се оставят да ги дупчиш.
Да се говори с общи изрази, това показва горд и тщеславен човек. В 1914-та година пътувах с трена. В същото купе имаше един човек, който участвал във войната със сърбите и разказваше една своя опитност. „Един ден – казваше той – натъпках в един окоп 17 сърби, които надупчих с щика си“. Слушам го и си мисля: Това не са умрели хора, не са кокошки.
Тези сърби имат пушки като тебе, няма да се оставят да ги дупчиш.
Той говори, аз се усмихвам. Мисля си: Друг е въпросът, ако ги е намерил мъртви. Така може да ги е надупчил. Като видя, че се усмихвам, той каза: „Може да са били по-малко от 17, не съм ги броил“. – Според мене невероятно е един човек да надупчи 17 души.
към беседата >>
Той говори, аз се усмихвам.
В 1914-та година пътувах с трена. В същото купе имаше един човек, който участвал във войната със сърбите и разказваше една своя опитност. „Един ден – казваше той – натъпках в един окоп 17 сърби, които надупчих с щика си“. Слушам го и си мисля: Това не са умрели хора, не са кокошки. Тези сърби имат пушки като тебе, няма да се оставят да ги дупчиш.
Той говори, аз се усмихвам.
Мисля си: Друг е въпросът, ако ги е намерил мъртви. Така може да ги е надупчил. Като видя, че се усмихвам, той каза: „Може да са били по-малко от 17, не съм ги броил“. – Според мене невероятно е един човек да надупчи 17 души. Този човек искаше да се похвали.
към беседата >>
Мисля си: Друг е въпросът, ако ги е намерил мъртви.
В същото купе имаше един човек, който участвал във войната със сърбите и разказваше една своя опитност. „Един ден – казваше той – натъпках в един окоп 17 сърби, които надупчих с щика си“. Слушам го и си мисля: Това не са умрели хора, не са кокошки. Тези сърби имат пушки като тебе, няма да се оставят да ги дупчиш. Той говори, аз се усмихвам.
Мисля си: Друг е въпросът, ако ги е намерил мъртви.
Така може да ги е надупчил. Като видя, че се усмихвам, той каза: „Може да са били по-малко от 17, не съм ги броил“. – Според мене невероятно е един човек да надупчи 17 души. Този човек искаше да се похвали. Каква похвала е тази, че убил 17 души?
към беседата >>
Така може да ги е надупчил.
„Един ден – казваше той – натъпках в един окоп 17 сърби, които надупчих с щика си“. Слушам го и си мисля: Това не са умрели хора, не са кокошки. Тези сърби имат пушки като тебе, няма да се оставят да ги дупчиш. Той говори, аз се усмихвам. Мисля си: Друг е въпросът, ако ги е намерил мъртви.
Така може да ги е надупчил.
Като видя, че се усмихвам, той каза: „Може да са били по-малко от 17, не съм ги броил“. – Според мене невероятно е един човек да надупчи 17 души. Този човек искаше да се похвали. Каква похвала е тази, че убил 17 души? Разумните същества не одобряват постъпката му.
към беседата >>
Като видя, че се усмихвам, той каза: „Може да са били по-малко от 17, не съм ги броил“.
Слушам го и си мисля: Това не са умрели хора, не са кокошки. Тези сърби имат пушки като тебе, няма да се оставят да ги дупчиш. Той говори, аз се усмихвам. Мисля си: Друг е въпросът, ако ги е намерил мъртви. Така може да ги е надупчил.
Като видя, че се усмихвам, той каза: „Може да са били по-малко от 17, не съм ги броил“.
– Според мене невероятно е един човек да надупчи 17 души. Този човек искаше да се похвали. Каква похвала е тази, че убил 17 души? Разумните същества не одобряват постъпката му. Това е престъпление.
към беседата >>
– Според мене невероятно е един човек да надупчи 17 души.
Тези сърби имат пушки като тебе, няма да се оставят да ги дупчиш. Той говори, аз се усмихвам. Мисля си: Друг е въпросът, ако ги е намерил мъртви. Така може да ги е надупчил. Като видя, че се усмихвам, той каза: „Може да са били по-малко от 17, не съм ги броил“.
– Според мене невероятно е един човек да надупчи 17 души.
Този човек искаше да се похвали. Каква похвала е тази, че убил 17 души? Разумните същества не одобряват постъпката му. Това е престъпление. Има ли смисъл човек да се хвали със своите грехове и престъпления?
към беседата >>
Този човек искаше да се похвали.
Той говори, аз се усмихвам. Мисля си: Друг е въпросът, ако ги е намерил мъртви. Така може да ги е надупчил. Като видя, че се усмихвам, той каза: „Може да са били по-малко от 17, не съм ги броил“. – Според мене невероятно е един човек да надупчи 17 души.
Този човек искаше да се похвали.
Каква похвала е тази, че убил 17 души? Разумните същества не одобряват постъпката му. Това е престъпление. Има ли смисъл човек да се хвали със своите грехове и престъпления? И тъй, като се молиш на Господа да прости греховете ти, кажи: „Господи, умий ме, очисти ме!
към беседата >>
Каква похвала е тази, че убил 17 души?
Мисля си: Друг е въпросът, ако ги е намерил мъртви. Така може да ги е надупчил. Като видя, че се усмихвам, той каза: „Може да са били по-малко от 17, не съм ги броил“. – Според мене невероятно е един човек да надупчи 17 души. Този човек искаше да се похвали.
Каква похвала е тази, че убил 17 души?
Разумните същества не одобряват постъпката му. Това е престъпление. Има ли смисъл човек да се хвали със своите грехове и престъпления? И тъй, като се молиш на Господа да прости греховете ти, кажи: „Господи, умий ме, очисти ме! Няма да споменавам за греховете си, да се цапам повече.
към беседата >>
Разумните същества не одобряват постъпката му.
Така може да ги е надупчил. Като видя, че се усмихвам, той каза: „Може да са били по-малко от 17, не съм ги броил“. – Според мене невероятно е един човек да надупчи 17 души. Този човек искаше да се похвали. Каква похвала е тази, че убил 17 души?
Разумните същества не одобряват постъпката му.
Това е престъпление. Има ли смисъл човек да се хвали със своите грехове и престъпления? И тъй, като се молиш на Господа да прости греховете ти, кажи: „Господи, умий ме, очисти ме! Няма да споменавам за греховете си, да се цапам повече. Умий ме с Твоята вода, да не повтарям вече греховете си“.
към беседата >>
Това е престъпление.
Като видя, че се усмихвам, той каза: „Може да са били по-малко от 17, не съм ги броил“. – Според мене невероятно е един човек да надупчи 17 души. Този човек искаше да се похвали. Каква похвала е тази, че убил 17 души? Разумните същества не одобряват постъпката му.
Това е престъпление.
Има ли смисъл човек да се хвали със своите грехове и престъпления? И тъй, като се молиш на Господа да прости греховете ти, кажи: „Господи, умий ме, очисти ме! Няма да споменавам за греховете си, да се цапам повече. Умий ме с Твоята вода, да не повтарям вече греховете си“. В човека се крие чувството на тщеславие.
към беседата >>
Има ли смисъл човек да се хвали със своите грехове и престъпления?
– Според мене невероятно е един човек да надупчи 17 души. Този човек искаше да се похвали. Каква похвала е тази, че убил 17 души? Разумните същества не одобряват постъпката му. Това е престъпление.
Има ли смисъл човек да се хвали със своите грехове и престъпления?
И тъй, като се молиш на Господа да прости греховете ти, кажи: „Господи, умий ме, очисти ме! Няма да споменавам за греховете си, да се цапам повече. Умий ме с Твоята вода, да не повтарям вече греховете си“. В човека се крие чувството на тщеславие. Той ще се изповяда един–два пъти, ще изнесе греховете си от тщеславие, да видят хората как е могъл да греши.
към беседата >>
И тъй, като се молиш на Господа да прости греховете ти, кажи: „Господи, умий ме, очисти ме!
Този човек искаше да се похвали. Каква похвала е тази, че убил 17 души? Разумните същества не одобряват постъпката му. Това е престъпление. Има ли смисъл човек да се хвали със своите грехове и престъпления?
И тъй, като се молиш на Господа да прости греховете ти, кажи: „Господи, умий ме, очисти ме!
Няма да споменавам за греховете си, да се цапам повече. Умий ме с Твоята вода, да не повтарям вече греховете си“. В човека се крие чувството на тщеславие. Той ще се изповяда един–два пъти, ще изнесе греховете си от тщеславие, да видят хората как е могъл да греши. Приятно е на човека да изнесе греховете си пред Господа.
към беседата >>
Няма да споменавам за греховете си, да се цапам повече.
Каква похвала е тази, че убил 17 души? Разумните същества не одобряват постъпката му. Това е престъпление. Има ли смисъл човек да се хвали със своите грехове и престъпления? И тъй, като се молиш на Господа да прости греховете ти, кажи: „Господи, умий ме, очисти ме!
Няма да споменавам за греховете си, да се цапам повече.
Умий ме с Твоята вода, да не повтарям вече греховете си“. В човека се крие чувството на тщеславие. Той ще се изповяда един–два пъти, ще изнесе греховете си от тщеславие, да видят хората как е могъл да греши. Приятно е на човека да изнесе греховете си пред Господа. Той иска Бог да го носи в мисълта си.
към беседата >>
Умий ме с Твоята вода, да не повтарям вече греховете си“.
Разумните същества не одобряват постъпката му. Това е престъпление. Има ли смисъл човек да се хвали със своите грехове и престъпления? И тъй, като се молиш на Господа да прости греховете ти, кажи: „Господи, умий ме, очисти ме! Няма да споменавам за греховете си, да се цапам повече.
Умий ме с Твоята вода, да не повтарям вече греховете си“.
В човека се крие чувството на тщеславие. Той ще се изповяда един–два пъти, ще изнесе греховете си от тщеславие, да видят хората как е могъл да греши. Приятно е на човека да изнесе греховете си пред Господа. Той иска Бог да го носи в мисълта си. Някой казва: „На колко хора съм задигнал парите.
към беседата >>
3.
Добро и човещина
,
НБ
, София, 26.2.1933г.,
Ние, съвременните хора, мислим, че сме свободни.
Та казвам, туй във всеки един разумен човек е свободата на човека. Аз говоря за разумността. Разумността определя границите на човешката свобода. Там, дето няма разумност, ти нямаш граници на свобода. Много хора ще се намесят в твоята свобода и ще те ограничат.
Ние, съвременните хора, мислим, че сме свободни.
Не сме свободни. Нито в своите възгледи, нито в своите възгледи на науката, нито в своите морални възгледи, нито в своите социални възгледи, никъде не сме свободни. Има само едно място, дето сме свободни – само когато спим, само в спането ние сме свободни. Като заспиш, забравиш всичките грижи и неволи, нито си българин, нито си англичанин. Събуди се, и веднага ограниченията в света ще дойдат, но в света сега седи едно велико разрешение на въпроса, върху който разумните хора трябва да вземат участие.
към беседата >>
Тя, когато иска да тури икономия, праща болестите.
Казвам, от моето становище страданията, болестите в света, това са икономии в природата.
Тя, когато иска да тури икономия, праща болестите.
Когато иска да тури ред и порядък, тя праща болестите. Ние искаме да се освободим. Че ние сме хора, които харчим грамадни сили и не знаем откъде иде тази сила. Вие не знаете колко хиляди поколения са работили и вложили капитал в доброто. И ние този капитал в 10–15 години го изхарчим, изтощим си нервната система и казваме: „Аз съм нервен човек.“ Ти си разточителен човек.
към беседата >>
Две жени, като дойдат, или две моми, като дойдат, – коя е по-красива, коя е по-снажна?
Казвам, тия десет души, които Христос излекува… Ние, съвременното общество, искаме да се излекуваме. Искаме всичките мъчнотии да се махнат: сиромашия, болести, страдания. Какво ще правим тогава? Какъв ще бъде нашият идеал? Религиозните хора, като станат религиозни, започнат да делят кой е прав и кой е крив; кой е в църквата и кой не е.
Две жени, като дойдат, или две моми, като дойдат, – коя е по-красива, коя е по-снажна?
Но в живота красотата е една лечебна сила. Красивите хора трябва да лекуват хората. Красотата лекува. Ако вие не вярвате, може да проверите. Ако един болен човек, който изгубил смисъла, нека дойде една красива жена и веднага ще оздравее.
към беседата >>
Не сме свободни.
Аз говоря за разумността. Разумността определя границите на човешката свобода. Там, дето няма разумност, ти нямаш граници на свобода. Много хора ще се намесят в твоята свобода и ще те ограничат. Ние, съвременните хора, мислим, че сме свободни.
Не сме свободни.
Нито в своите възгледи, нито в своите възгледи на науката, нито в своите морални възгледи, нито в своите социални възгледи, никъде не сме свободни. Има само едно място, дето сме свободни – само когато спим, само в спането ние сме свободни. Като заспиш, забравиш всичките грижи и неволи, нито си българин, нито си англичанин. Събуди се, и веднага ограниченията в света ще дойдат, но в света сега седи едно велико разрешение на въпроса, върху който разумните хора трябва да вземат участие.
към беседата >>
Когато иска да тури ред и порядък, тя праща болестите.
Казвам, от моето становище страданията, болестите в света, това са икономии в природата. Тя, когато иска да тури икономия, праща болестите.
Когато иска да тури ред и порядък, тя праща болестите.
Ние искаме да се освободим. Че ние сме хора, които харчим грамадни сили и не знаем откъде иде тази сила. Вие не знаете колко хиляди поколения са работили и вложили капитал в доброто. И ние този капитал в 10–15 години го изхарчим, изтощим си нервната система и казваме: „Аз съм нервен човек.“ Ти си разточителен човек. Ти харчиш.
към беседата >>
Но в живота красотата е една лечебна сила.
Искаме всичките мъчнотии да се махнат: сиромашия, болести, страдания. Какво ще правим тогава? Какъв ще бъде нашият идеал? Религиозните хора, като станат религиозни, започнат да делят кой е прав и кой е крив; кой е в църквата и кой не е. Две жени, като дойдат, или две моми, като дойдат, – коя е по-красива, коя е по-снажна?
Но в живота красотата е една лечебна сила.
Красивите хора трябва да лекуват хората. Красотата лекува. Ако вие не вярвате, може да проверите. Ако един болен човек, който изгубил смисъла, нека дойде една красива жена и веднага ще оздравее. Само да го пипне с ръка, има магическа сила.
към беседата >>
Нито в своите възгледи, нито в своите възгледи на науката, нито в своите морални възгледи, нито в своите социални възгледи, никъде не сме свободни.
Разумността определя границите на човешката свобода. Там, дето няма разумност, ти нямаш граници на свобода. Много хора ще се намесят в твоята свобода и ще те ограничат. Ние, съвременните хора, мислим, че сме свободни. Не сме свободни.
Нито в своите възгледи, нито в своите възгледи на науката, нито в своите морални възгледи, нито в своите социални възгледи, никъде не сме свободни.
Има само едно място, дето сме свободни – само когато спим, само в спането ние сме свободни. Като заспиш, забравиш всичките грижи и неволи, нито си българин, нито си англичанин. Събуди се, и веднага ограниченията в света ще дойдат, но в света сега седи едно велико разрешение на въпроса, върху който разумните хора трябва да вземат участие.
към беседата >>
Ние искаме да се освободим.
Казвам, от моето становище страданията, болестите в света, това са икономии в природата. Тя, когато иска да тури икономия, праща болестите. Когато иска да тури ред и порядък, тя праща болестите.
Ние искаме да се освободим.
Че ние сме хора, които харчим грамадни сили и не знаем откъде иде тази сила. Вие не знаете колко хиляди поколения са работили и вложили капитал в доброто. И ние този капитал в 10–15 години го изхарчим, изтощим си нервната система и казваме: „Аз съм нервен човек.“ Ти си разточителен човек. Ти харчиш. Ще дадеш сметка.
към беседата >>
Красивите хора трябва да лекуват хората.
Какво ще правим тогава? Какъв ще бъде нашият идеал? Религиозните хора, като станат религиозни, започнат да делят кой е прав и кой е крив; кой е в църквата и кой не е. Две жени, като дойдат, или две моми, като дойдат, – коя е по-красива, коя е по-снажна? Но в живота красотата е една лечебна сила.
Красивите хора трябва да лекуват хората.
Красотата лекува. Ако вие не вярвате, може да проверите. Ако един болен човек, който изгубил смисъла, нека дойде една красива жена и веднага ще оздравее. Само да го пипне с ръка, има магическа сила. Той казва: „Отивам за оня свят.“ Но той, като я погледне, ще каже: „Струва си да се живее.“ Грозотата в нас носи тъмнота.
към беседата >>
Има само едно място, дето сме свободни – само когато спим, само в спането ние сме свободни.
Там, дето няма разумност, ти нямаш граници на свобода. Много хора ще се намесят в твоята свобода и ще те ограничат. Ние, съвременните хора, мислим, че сме свободни. Не сме свободни. Нито в своите възгледи, нито в своите възгледи на науката, нито в своите морални възгледи, нито в своите социални възгледи, никъде не сме свободни.
Има само едно място, дето сме свободни – само когато спим, само в спането ние сме свободни.
Като заспиш, забравиш всичките грижи и неволи, нито си българин, нито си англичанин. Събуди се, и веднага ограниченията в света ще дойдат, но в света сега седи едно велико разрешение на въпроса, върху който разумните хора трябва да вземат участие.
към беседата >>
Че ние сме хора, които харчим грамадни сили и не знаем откъде иде тази сила.
Казвам, от моето становище страданията, болестите в света, това са икономии в природата. Тя, когато иска да тури икономия, праща болестите. Когато иска да тури ред и порядък, тя праща болестите. Ние искаме да се освободим.
Че ние сме хора, които харчим грамадни сили и не знаем откъде иде тази сила.
Вие не знаете колко хиляди поколения са работили и вложили капитал в доброто. И ние този капитал в 10–15 години го изхарчим, изтощим си нервната система и казваме: „Аз съм нервен човек.“ Ти си разточителен човек. Ти харчиш. Ще дадеш сметка. Ти не може да кажеш: „Аз ще правя каквото искам.“ Не.
към беседата >>
Красотата лекува.
Какъв ще бъде нашият идеал? Религиозните хора, като станат религиозни, започнат да делят кой е прав и кой е крив; кой е в църквата и кой не е. Две жени, като дойдат, или две моми, като дойдат, – коя е по-красива, коя е по-снажна? Но в живота красотата е една лечебна сила. Красивите хора трябва да лекуват хората.
Красотата лекува.
Ако вие не вярвате, може да проверите. Ако един болен човек, който изгубил смисъла, нека дойде една красива жена и веднага ще оздравее. Само да го пипне с ръка, има магическа сила. Той казва: „Отивам за оня свят.“ Но той, като я погледне, ще каже: „Струва си да се живее.“ Грозотата в нас носи тъмнота. Ние не виждаме нищо.
към беседата >>
Като заспиш, забравиш всичките грижи и неволи, нито си българин, нито си англичанин.
Много хора ще се намесят в твоята свобода и ще те ограничат. Ние, съвременните хора, мислим, че сме свободни. Не сме свободни. Нито в своите възгледи, нито в своите възгледи на науката, нито в своите морални възгледи, нито в своите социални възгледи, никъде не сме свободни. Има само едно място, дето сме свободни – само когато спим, само в спането ние сме свободни.
Като заспиш, забравиш всичките грижи и неволи, нито си българин, нито си англичанин.
Събуди се, и веднага ограниченията в света ще дойдат, но в света сега седи едно велико разрешение на въпроса, върху който разумните хора трябва да вземат участие.
към беседата >>
Вие не знаете колко хиляди поколения са работили и вложили капитал в доброто.
Казвам, от моето становище страданията, болестите в света, това са икономии в природата. Тя, когато иска да тури икономия, праща болестите. Когато иска да тури ред и порядък, тя праща болестите. Ние искаме да се освободим. Че ние сме хора, които харчим грамадни сили и не знаем откъде иде тази сила.
Вие не знаете колко хиляди поколения са работили и вложили капитал в доброто.
И ние този капитал в 10–15 години го изхарчим, изтощим си нервната система и казваме: „Аз съм нервен човек.“ Ти си разточителен човек. Ти харчиш. Ще дадеш сметка. Ти не може да кажеш: „Аз ще правя каквото искам.“ Не. Трима души разумни братя ще ти държат сметка.
към беседата >>
Ако вие не вярвате, може да проверите.
Религиозните хора, като станат религиозни, започнат да делят кой е прав и кой е крив; кой е в църквата и кой не е. Две жени, като дойдат, или две моми, като дойдат, – коя е по-красива, коя е по-снажна? Но в живота красотата е една лечебна сила. Красивите хора трябва да лекуват хората. Красотата лекува.
Ако вие не вярвате, може да проверите.
Ако един болен човек, който изгубил смисъла, нека дойде една красива жена и веднага ще оздравее. Само да го пипне с ръка, има магическа сила. Той казва: „Отивам за оня свят.“ Но той, като я погледне, ще каже: „Струва си да се живее.“ Грозотата в нас носи тъмнота. Ние не виждаме нищо. Мене ми е тъмно.
към беседата >>
Събуди се, и веднага ограниченията в света ще дойдат, но в света сега седи едно велико разрешение на въпроса, върху който разумните хора трябва да вземат участие.
Ние, съвременните хора, мислим, че сме свободни. Не сме свободни. Нито в своите възгледи, нито в своите възгледи на науката, нито в своите морални възгледи, нито в своите социални възгледи, никъде не сме свободни. Има само едно място, дето сме свободни – само когато спим, само в спането ние сме свободни. Като заспиш, забравиш всичките грижи и неволи, нито си българин, нито си англичанин.
Събуди се, и веднага ограниченията в света ще дойдат, но в света сега седи едно велико разрешение на въпроса, върху който разумните хора трябва да вземат участие.
към беседата >>
И ние този капитал в 10–15 години го изхарчим, изтощим си нервната система и казваме: „Аз съм нервен човек.“ Ти си разточителен човек.
Тя, когато иска да тури икономия, праща болестите. Когато иска да тури ред и порядък, тя праща болестите. Ние искаме да се освободим. Че ние сме хора, които харчим грамадни сили и не знаем откъде иде тази сила. Вие не знаете колко хиляди поколения са работили и вложили капитал в доброто.
И ние този капитал в 10–15 години го изхарчим, изтощим си нервната система и казваме: „Аз съм нервен човек.“ Ти си разточителен човек.
Ти харчиш. Ще дадеш сметка. Ти не може да кажеш: „Аз ще правя каквото искам.“ Не. Трима души разумни братя ще ти държат сметка.
към беседата >>
Ако един болен човек, който изгубил смисъла, нека дойде една красива жена и веднага ще оздравее.
Две жени, като дойдат, или две моми, като дойдат, – коя е по-красива, коя е по-снажна? Но в живота красотата е една лечебна сила. Красивите хора трябва да лекуват хората. Красотата лекува. Ако вие не вярвате, може да проверите.
Ако един болен човек, който изгубил смисъла, нека дойде една красива жена и веднага ще оздравее.
Само да го пипне с ръка, има магическа сила. Той казва: „Отивам за оня свят.“ Но той, като я погледне, ще каже: „Струва си да се живее.“ Грозотата в нас носи тъмнота. Ние не виждаме нищо. Мене ми е тъмно. Не ми се живее, защото няма никакъв прозорец, нито звезда, нито слънце, което изгрява и ние казваме: „Не искам да живея.“ Аз наричам красотата в този смисъл, то е изгревът на слънцето.
към беседата >>
Сега не мислете, че вие сте само публиката, че вие трябва да вземете участие.
Сега не мислете, че вие сте само публиката, че вие трябва да вземете участие.
Светът представя едно общество. В духовния свят, като се дава един концерт, ти никога не може да присъстваш на един концерт, ако ти не си първостепенен цигулар. Всичката публика са първостепенни цигулари, имаш една публика, която разбира. Тук публиката слуша, нищо не разбира, ръкопляска, това-онова прави, шашарми, но не разбира. Само няколко души ще разберат.
към беседата >>
Ти харчиш.
Когато иска да тури ред и порядък, тя праща болестите. Ние искаме да се освободим. Че ние сме хора, които харчим грамадни сили и не знаем откъде иде тази сила. Вие не знаете колко хиляди поколения са работили и вложили капитал в доброто. И ние този капитал в 10–15 години го изхарчим, изтощим си нервната система и казваме: „Аз съм нервен човек.“ Ти си разточителен човек.
Ти харчиш.
Ще дадеш сметка. Ти не може да кажеш: „Аз ще правя каквото искам.“ Не. Трима души разумни братя ще ти държат сметка.
към беседата >>
Само да го пипне с ръка, има магическа сила.
Но в живота красотата е една лечебна сила. Красивите хора трябва да лекуват хората. Красотата лекува. Ако вие не вярвате, може да проверите. Ако един болен човек, който изгубил смисъла, нека дойде една красива жена и веднага ще оздравее.
Само да го пипне с ръка, има магическа сила.
Той казва: „Отивам за оня свят.“ Но той, като я погледне, ще каже: „Струва си да се живее.“ Грозотата в нас носи тъмнота. Ние не виждаме нищо. Мене ми е тъмно. Не ми се живее, защото няма никакъв прозорец, нито звезда, нито слънце, което изгрява и ние казваме: „Не искам да живея.“ Аз наричам красотата в този смисъл, то е изгревът на слънцето. Но от красотата трябва да дойде светлината и топлината и вътре любовта ще започне да действа у нас, ще остане един наш разсъдък.
към беседата >>
Светът представя едно общество.
Сега не мислете, че вие сте само публиката, че вие трябва да вземете участие.
Светът представя едно общество.
В духовния свят, като се дава един концерт, ти никога не може да присъстваш на един концерт, ако ти не си първостепенен цигулар. Всичката публика са първостепенни цигулари, имаш една публика, която разбира. Тук публиката слуша, нищо не разбира, ръкопляска, това-онова прави, шашарми, но не разбира. Само няколко души ще разберат. Не е лошо, така е на земята.
към беседата >>
Ще дадеш сметка.
Ние искаме да се освободим. Че ние сме хора, които харчим грамадни сили и не знаем откъде иде тази сила. Вие не знаете колко хиляди поколения са работили и вложили капитал в доброто. И ние този капитал в 10–15 години го изхарчим, изтощим си нервната система и казваме: „Аз съм нервен човек.“ Ти си разточителен човек. Ти харчиш.
Ще дадеш сметка.
Ти не може да кажеш: „Аз ще правя каквото искам.“ Не. Трима души разумни братя ще ти държат сметка.
към беседата >>
Той казва: „Отивам за оня свят.“ Но той, като я погледне, ще каже: „Струва си да се живее.“ Грозотата в нас носи тъмнота.
Красивите хора трябва да лекуват хората. Красотата лекува. Ако вие не вярвате, може да проверите. Ако един болен човек, който изгубил смисъла, нека дойде една красива жена и веднага ще оздравее. Само да го пипне с ръка, има магическа сила.
Той казва: „Отивам за оня свят.“ Но той, като я погледне, ще каже: „Струва си да се живее.“ Грозотата в нас носи тъмнота.
Ние не виждаме нищо. Мене ми е тъмно. Не ми се живее, защото няма никакъв прозорец, нито звезда, нито слънце, което изгрява и ние казваме: „Не искам да живея.“ Аз наричам красотата в този смисъл, то е изгревът на слънцето. Но от красотата трябва да дойде светлината и топлината и вътре любовта ще започне да действа у нас, ще остане един наш разсъдък. Засега той е единственият, който ходи да благодари на Господа, че е оздравял.
към беседата >>
В духовния свят, като се дава един концерт, ти никога не може да присъстваш на един концерт, ако ти не си първостепенен цигулар.
Сега не мислете, че вие сте само публиката, че вие трябва да вземете участие. Светът представя едно общество.
В духовния свят, като се дава един концерт, ти никога не може да присъстваш на един концерт, ако ти не си първостепенен цигулар.
Всичката публика са първостепенни цигулари, имаш една публика, която разбира. Тук публиката слуша, нищо не разбира, ръкопляска, това-онова прави, шашарми, но не разбира. Само няколко души ще разберат. Не е лошо, така е на земята. Може да се яви едно противоречие.
към беседата >>
Ти не може да кажеш: „Аз ще правя каквото искам.“ Не.
Че ние сме хора, които харчим грамадни сили и не знаем откъде иде тази сила. Вие не знаете колко хиляди поколения са работили и вложили капитал в доброто. И ние този капитал в 10–15 години го изхарчим, изтощим си нервната система и казваме: „Аз съм нервен човек.“ Ти си разточителен човек. Ти харчиш. Ще дадеш сметка.
Ти не може да кажеш: „Аз ще правя каквото искам.“ Не.
Трима души разумни братя ще ти държат сметка.
към беседата >>
Ние не виждаме нищо.
Красотата лекува. Ако вие не вярвате, може да проверите. Ако един болен човек, който изгубил смисъла, нека дойде една красива жена и веднага ще оздравее. Само да го пипне с ръка, има магическа сила. Той казва: „Отивам за оня свят.“ Но той, като я погледне, ще каже: „Струва си да се живее.“ Грозотата в нас носи тъмнота.
Ние не виждаме нищо.
Мене ми е тъмно. Не ми се живее, защото няма никакъв прозорец, нито звезда, нито слънце, което изгрява и ние казваме: „Не искам да живея.“ Аз наричам красотата в този смисъл, то е изгревът на слънцето. Но от красотата трябва да дойде светлината и топлината и вътре любовта ще започне да действа у нас, ще остане един наш разсъдък. Засега той е единственият, който ходи да благодари на Господа, че е оздравял. Всичките добродетели, които имаме, тях ги няма никъде.
към беседата >>
Всичката публика са първостепенни цигулари, имаш една публика, която разбира.
Сега не мислете, че вие сте само публиката, че вие трябва да вземете участие. Светът представя едно общество. В духовния свят, като се дава един концерт, ти никога не може да присъстваш на един концерт, ако ти не си първостепенен цигулар.
Всичката публика са първостепенни цигулари, имаш една публика, която разбира.
Тук публиката слуша, нищо не разбира, ръкопляска, това-онова прави, шашарми, но не разбира. Само няколко души ще разберат. Не е лошо, така е на земята. Може да се яви едно противоречие. Казвате – земният живот е плътски живот.
към беседата >>
Трима души разумни братя ще ти държат сметка.
Вие не знаете колко хиляди поколения са работили и вложили капитал в доброто. И ние този капитал в 10–15 години го изхарчим, изтощим си нервната система и казваме: „Аз съм нервен човек.“ Ти си разточителен човек. Ти харчиш. Ще дадеш сметка. Ти не може да кажеш: „Аз ще правя каквото искам.“ Не.
Трима души разумни братя ще ти държат сметка.
към беседата >>
Мене ми е тъмно.
Ако вие не вярвате, може да проверите. Ако един болен човек, който изгубил смисъла, нека дойде една красива жена и веднага ще оздравее. Само да го пипне с ръка, има магическа сила. Той казва: „Отивам за оня свят.“ Но той, като я погледне, ще каже: „Струва си да се живее.“ Грозотата в нас носи тъмнота. Ние не виждаме нищо.
Мене ми е тъмно.
Не ми се живее, защото няма никакъв прозорец, нито звезда, нито слънце, което изгрява и ние казваме: „Не искам да живея.“ Аз наричам красотата в този смисъл, то е изгревът на слънцето. Но от красотата трябва да дойде светлината и топлината и вътре любовта ще започне да действа у нас, ще остане един наш разсъдък. Засега той е единственият, който ходи да благодари на Господа, че е оздравял. Всичките добродетели, които имаме, тях ги няма никъде. Те се забавляват.
към беседата >>
Тук публиката слуша, нищо не разбира, ръкопляска, това-онова прави, шашарми, но не разбира.
Сега не мислете, че вие сте само публиката, че вие трябва да вземете участие. Светът представя едно общество. В духовния свят, като се дава един концерт, ти никога не може да присъстваш на един концерт, ако ти не си първостепенен цигулар. Всичката публика са първостепенни цигулари, имаш една публика, която разбира.
Тук публиката слуша, нищо не разбира, ръкопляска, това-онова прави, шашарми, но не разбира.
Само няколко души ще разберат. Не е лошо, така е на земята. Може да се яви едно противоречие. Казвате – земният живот е плътски живот. В какво седи лошото на земния живот?
към беседата >>
Съществува в света едно царство на един абсолютен ред и порядък, дето в туй царство бедни хора няма и богати няма, и учени няма, но и прости няма.
Съществува в света едно царство на един абсолютен ред и порядък, дето в туй царство бедни хора няма и богати няма, и учени няма, но и прости няма.
Лоши няма, но и добри няма. Аз се радвам, когато няма лоши и добри хора, защото, щом има добри, трябва да има и лоши. Едно царство като няма нито лоши, нито добри… Добрите хора са на земята. Любещите хора, мъдрите хора са в този свят. Там има само любещи същества, мъдри същества и истински същества.
към беседата >>
Не ми се живее, защото няма никакъв прозорец, нито звезда, нито слънце, което изгрява и ние казваме: „Не искам да живея.“ Аз наричам красотата в този смисъл, то е изгревът на слънцето.
Ако един болен човек, който изгубил смисъла, нека дойде една красива жена и веднага ще оздравее. Само да го пипне с ръка, има магическа сила. Той казва: „Отивам за оня свят.“ Но той, като я погледне, ще каже: „Струва си да се живее.“ Грозотата в нас носи тъмнота. Ние не виждаме нищо. Мене ми е тъмно.
Не ми се живее, защото няма никакъв прозорец, нито звезда, нито слънце, което изгрява и ние казваме: „Не искам да живея.“ Аз наричам красотата в този смисъл, то е изгревът на слънцето.
Но от красотата трябва да дойде светлината и топлината и вътре любовта ще започне да действа у нас, ще остане един наш разсъдък. Засега той е единственият, който ходи да благодари на Господа, че е оздравял. Всичките добродетели, които имаме, тях ги няма никъде. Те се забавляват. Ще ги повикате, ще им пишете препоръчано писмо.
към беседата >>
Само няколко души ще разберат.
Сега не мислете, че вие сте само публиката, че вие трябва да вземете участие. Светът представя едно общество. В духовния свят, като се дава един концерт, ти никога не може да присъстваш на един концерт, ако ти не си първостепенен цигулар. Всичката публика са първостепенни цигулари, имаш една публика, която разбира. Тук публиката слуша, нищо не разбира, ръкопляска, това-онова прави, шашарми, но не разбира.
Само няколко души ще разберат.
Не е лошо, така е на земята. Може да се яви едно противоречие. Казвате – земният живот е плътски живот. В какво седи лошото на земния живот? От хиляди години нас са ни втълпили в ума, носим една идея, която е лъжлива, идея, която е невярна, нито като факт е вярно, няма никаква истина.
към беседата >>
Лоши няма, но и добри няма.
Съществува в света едно царство на един абсолютен ред и порядък, дето в туй царство бедни хора няма и богати няма, и учени няма, но и прости няма.
Лоши няма, но и добри няма.
Аз се радвам, когато няма лоши и добри хора, защото, щом има добри, трябва да има и лоши. Едно царство като няма нито лоши, нито добри… Добрите хора са на земята. Любещите хора, мъдрите хора са в този свят. Там има само любещи същества, мъдри същества и истински същества. Съществува един велик живот, съществува една велика светлина, съществува една велика свобода, благодарение на туй царство, което действа в света, и то е, което сега работи в света.
към беседата >>
Но от красотата трябва да дойде светлината и топлината и вътре любовта ще започне да действа у нас, ще остане един наш разсъдък.
Само да го пипне с ръка, има магическа сила. Той казва: „Отивам за оня свят.“ Но той, като я погледне, ще каже: „Струва си да се живее.“ Грозотата в нас носи тъмнота. Ние не виждаме нищо. Мене ми е тъмно. Не ми се живее, защото няма никакъв прозорец, нито звезда, нито слънце, което изгрява и ние казваме: „Не искам да живея.“ Аз наричам красотата в този смисъл, то е изгревът на слънцето.
Но от красотата трябва да дойде светлината и топлината и вътре любовта ще започне да действа у нас, ще остане един наш разсъдък.
Засега той е единственият, който ходи да благодари на Господа, че е оздравял. Всичките добродетели, които имаме, тях ги няма никъде. Те се забавляват. Ще ги повикате, ще им пишете препоръчано писмо. Най-любезното писмо ще им пишете да се върнат в дома вашите девет добродетели и да започнете вие да работите с тях.
към беседата >>
Не е лошо, така е на земята.
Светът представя едно общество. В духовния свят, като се дава един концерт, ти никога не може да присъстваш на един концерт, ако ти не си първостепенен цигулар. Всичката публика са първостепенни цигулари, имаш една публика, която разбира. Тук публиката слуша, нищо не разбира, ръкопляска, това-онова прави, шашарми, но не разбира. Само няколко души ще разберат.
Не е лошо, така е на земята.
Може да се яви едно противоречие. Казвате – земният живот е плътски живот. В какво седи лошото на земния живот? От хиляди години нас са ни втълпили в ума, носим една идея, която е лъжлива, идея, която е невярна, нито като факт е вярно, няма никаква истина. Лъжа е.
към беседата >>
Аз се радвам, когато няма лоши и добри хора, защото, щом има добри, трябва да има и лоши.
Съществува в света едно царство на един абсолютен ред и порядък, дето в туй царство бедни хора няма и богати няма, и учени няма, но и прости няма. Лоши няма, но и добри няма.
Аз се радвам, когато няма лоши и добри хора, защото, щом има добри, трябва да има и лоши.
Едно царство като няма нито лоши, нито добри… Добрите хора са на земята. Любещите хора, мъдрите хора са в този свят. Там има само любещи същества, мъдри същества и истински същества. Съществува един велик живот, съществува една велика светлина, съществува една велика свобода, благодарение на туй царство, което действа в света, и то е, което сега работи в света. Тази криза, която съществува, голямата криза е проектирана отгоре.
към беседата >>
Засега той е единственият, който ходи да благодари на Господа, че е оздравял.
Той казва: „Отивам за оня свят.“ Но той, като я погледне, ще каже: „Струва си да се живее.“ Грозотата в нас носи тъмнота. Ние не виждаме нищо. Мене ми е тъмно. Не ми се живее, защото няма никакъв прозорец, нито звезда, нито слънце, което изгрява и ние казваме: „Не искам да живея.“ Аз наричам красотата в този смисъл, то е изгревът на слънцето. Но от красотата трябва да дойде светлината и топлината и вътре любовта ще започне да действа у нас, ще остане един наш разсъдък.
Засега той е единственият, който ходи да благодари на Господа, че е оздравял.
Всичките добродетели, които имаме, тях ги няма никъде. Те се забавляват. Ще ги повикате, ще им пишете препоръчано писмо. Най-любезното писмо ще им пишете да се върнат в дома вашите девет добродетели и да започнете вие да работите с тях. Вие ще ги намерите кои са тия девет добродетели.
към беседата >>
Може да се яви едно противоречие.
В духовния свят, като се дава един концерт, ти никога не може да присъстваш на един концерт, ако ти не си първостепенен цигулар. Всичката публика са първостепенни цигулари, имаш една публика, която разбира. Тук публиката слуша, нищо не разбира, ръкопляска, това-онова прави, шашарми, но не разбира. Само няколко души ще разберат. Не е лошо, така е на земята.
Може да се яви едно противоречие.
Казвате – земният живот е плътски живот. В какво седи лошото на земния живот? От хиляди години нас са ни втълпили в ума, носим една идея, която е лъжлива, идея, която е невярна, нито като факт е вярно, няма никаква истина. Лъжа е. Някои казват: „Да си поживеем на земята.“ Чудна работа, ти не може да живееш, ако в тебе не е истината, ако ти страдаш.
към беседата >>
Едно царство като няма нито лоши, нито добри… Добрите хора са на земята.
Съществува в света едно царство на един абсолютен ред и порядък, дето в туй царство бедни хора няма и богати няма, и учени няма, но и прости няма. Лоши няма, но и добри няма. Аз се радвам, когато няма лоши и добри хора, защото, щом има добри, трябва да има и лоши.
Едно царство като няма нито лоши, нито добри… Добрите хора са на земята.
Любещите хора, мъдрите хора са в този свят. Там има само любещи същества, мъдри същества и истински същества. Съществува един велик живот, съществува една велика светлина, съществува една велика свобода, благодарение на туй царство, което действа в света, и то е, което сега работи в света. Тази криза, която съществува, голямата криза е проектирана отгоре. Този свят те го организират, ние трябва да се радваме.
към беседата >>
Всичките добродетели, които имаме, тях ги няма никъде.
Ние не виждаме нищо. Мене ми е тъмно. Не ми се живее, защото няма никакъв прозорец, нито звезда, нито слънце, което изгрява и ние казваме: „Не искам да живея.“ Аз наричам красотата в този смисъл, то е изгревът на слънцето. Но от красотата трябва да дойде светлината и топлината и вътре любовта ще започне да действа у нас, ще остане един наш разсъдък. Засега той е единственият, който ходи да благодари на Господа, че е оздравял.
Всичките добродетели, които имаме, тях ги няма никъде.
Те се забавляват. Ще ги повикате, ще им пишете препоръчано писмо. Най-любезното писмо ще им пишете да се върнат в дома вашите девет добродетели и да започнете вие да работите с тях. Вие ще ги намерите кои са тия девет добродетели. Хората са писали досега за седемте смъртни грехове.
към беседата >>
Казвате – земният живот е плътски живот.
Всичката публика са първостепенни цигулари, имаш една публика, която разбира. Тук публиката слуша, нищо не разбира, ръкопляска, това-онова прави, шашарми, но не разбира. Само няколко души ще разберат. Не е лошо, така е на земята. Може да се яви едно противоречие.
Казвате – земният живот е плътски живот.
В какво седи лошото на земния живот? От хиляди години нас са ни втълпили в ума, носим една идея, която е лъжлива, идея, която е невярна, нито като факт е вярно, няма никаква истина. Лъжа е. Някои казват: „Да си поживеем на земята.“ Чудна работа, ти не може да живееш, ако в тебе не е истината, ако ти страдаш. През целия си живот като един роб въртиш тази воденица и господарят ти взема брашното, яде хляба.
към беседата >>
Любещите хора, мъдрите хора са в този свят.
Съществува в света едно царство на един абсолютен ред и порядък, дето в туй царство бедни хора няма и богати няма, и учени няма, но и прости няма. Лоши няма, но и добри няма. Аз се радвам, когато няма лоши и добри хора, защото, щом има добри, трябва да има и лоши. Едно царство като няма нито лоши, нито добри… Добрите хора са на земята.
Любещите хора, мъдрите хора са в този свят.
Там има само любещи същества, мъдри същества и истински същества. Съществува един велик живот, съществува една велика светлина, съществува една велика свобода, благодарение на туй царство, което действа в света, и то е, което сега работи в света. Тази криза, която съществува, голямата криза е проектирана отгоре. Този свят те го организират, ние трябва да се радваме. Сега не трябва ние да казваме – мене не ме интересува един партизанин в какво вярва, дали е набожен, но главата, лицето, тялото му какво е.
към беседата >>
Те се забавляват.
Мене ми е тъмно. Не ми се живее, защото няма никакъв прозорец, нито звезда, нито слънце, което изгрява и ние казваме: „Не искам да живея.“ Аз наричам красотата в този смисъл, то е изгревът на слънцето. Но от красотата трябва да дойде светлината и топлината и вътре любовта ще започне да действа у нас, ще остане един наш разсъдък. Засега той е единственият, който ходи да благодари на Господа, че е оздравял. Всичките добродетели, които имаме, тях ги няма никъде.
Те се забавляват.
Ще ги повикате, ще им пишете препоръчано писмо. Най-любезното писмо ще им пишете да се върнат в дома вашите девет добродетели и да започнете вие да работите с тях. Вие ще ги намерите кои са тия девет добродетели. Хората са писали досега за седемте смъртни грехове. Знаят кои са те.
към беседата >>
В какво седи лошото на земния живот?
Тук публиката слуша, нищо не разбира, ръкопляска, това-онова прави, шашарми, но не разбира. Само няколко души ще разберат. Не е лошо, така е на земята. Може да се яви едно противоречие. Казвате – земният живот е плътски живот.
В какво седи лошото на земния живот?
От хиляди години нас са ни втълпили в ума, носим една идея, която е лъжлива, идея, която е невярна, нито като факт е вярно, няма никаква истина. Лъжа е. Някои казват: „Да си поживеем на земята.“ Чудна работа, ти не може да живееш, ако в тебе не е истината, ако ти страдаш. През целия си живот като един роб въртиш тази воденица и господарят ти взема брашното, яде хляба.
към беседата >>
Там има само любещи същества, мъдри същества и истински същества.
Съществува в света едно царство на един абсолютен ред и порядък, дето в туй царство бедни хора няма и богати няма, и учени няма, но и прости няма. Лоши няма, но и добри няма. Аз се радвам, когато няма лоши и добри хора, защото, щом има добри, трябва да има и лоши. Едно царство като няма нито лоши, нито добри… Добрите хора са на земята. Любещите хора, мъдрите хора са в този свят.
Там има само любещи същества, мъдри същества и истински същества.
Съществува един велик живот, съществува една велика светлина, съществува една велика свобода, благодарение на туй царство, което действа в света, и то е, което сега работи в света. Тази криза, която съществува, голямата криза е проектирана отгоре. Този свят те го организират, ние трябва да се радваме. Сега не трябва ние да казваме – мене не ме интересува един партизанин в какво вярва, дали е набожен, но главата, лицето, тялото му какво е. Нека се съблече гол, и аз ще му кажа добър ли е, или не.
към беседата >>
Ще ги повикате, ще им пишете препоръчано писмо.
Не ми се живее, защото няма никакъв прозорец, нито звезда, нито слънце, което изгрява и ние казваме: „Не искам да живея.“ Аз наричам красотата в този смисъл, то е изгревът на слънцето. Но от красотата трябва да дойде светлината и топлината и вътре любовта ще започне да действа у нас, ще остане един наш разсъдък. Засега той е единственият, който ходи да благодари на Господа, че е оздравял. Всичките добродетели, които имаме, тях ги няма никъде. Те се забавляват.
Ще ги повикате, ще им пишете препоръчано писмо.
Най-любезното писмо ще им пишете да се върнат в дома вашите девет добродетели и да започнете вие да работите с тях. Вие ще ги намерите кои са тия девет добродетели. Хората са писали досега за седемте смъртни грехове. Знаят кои са те. А кои са седемте добродетели, които съответстват на седемте смъртни гряха, не ги знаят.
към беседата >>
От хиляди години нас са ни втълпили в ума, носим една идея, която е лъжлива, идея, която е невярна, нито като факт е вярно, няма никаква истина.
Само няколко души ще разберат. Не е лошо, така е на земята. Може да се яви едно противоречие. Казвате – земният живот е плътски живот. В какво седи лошото на земния живот?
От хиляди години нас са ни втълпили в ума, носим една идея, която е лъжлива, идея, която е невярна, нито като факт е вярно, няма никаква истина.
Лъжа е. Някои казват: „Да си поживеем на земята.“ Чудна работа, ти не може да живееш, ако в тебе не е истината, ако ти страдаш. През целия си живот като един роб въртиш тази воденица и господарят ти взема брашното, яде хляба.
към беседата >>
Съществува един велик живот, съществува една велика светлина, съществува една велика свобода, благодарение на туй царство, което действа в света, и то е, което сега работи в света.
Лоши няма, но и добри няма. Аз се радвам, когато няма лоши и добри хора, защото, щом има добри, трябва да има и лоши. Едно царство като няма нито лоши, нито добри… Добрите хора са на земята. Любещите хора, мъдрите хора са в този свят. Там има само любещи същества, мъдри същества и истински същества.
Съществува един велик живот, съществува една велика светлина, съществува една велика свобода, благодарение на туй царство, което действа в света, и то е, което сега работи в света.
Тази криза, която съществува, голямата криза е проектирана отгоре. Този свят те го организират, ние трябва да се радваме. Сега не трябва ние да казваме – мене не ме интересува един партизанин в какво вярва, дали е набожен, но главата, лицето, тялото му какво е. Нека се съблече гол, и аз ще му кажа добър ли е, или не. Постъпва ли разумно, или не, понеже ние се намираме в един обратен процес, ние се плашим.
към беседата >>
Най-любезното писмо ще им пишете да се върнат в дома вашите девет добродетели и да започнете вие да работите с тях.
Но от красотата трябва да дойде светлината и топлината и вътре любовта ще започне да действа у нас, ще остане един наш разсъдък. Засега той е единственият, който ходи да благодари на Господа, че е оздравял. Всичките добродетели, които имаме, тях ги няма никъде. Те се забавляват. Ще ги повикате, ще им пишете препоръчано писмо.
Най-любезното писмо ще им пишете да се върнат в дома вашите девет добродетели и да започнете вие да работите с тях.
Вие ще ги намерите кои са тия девет добродетели. Хората са писали досега за седемте смъртни грехове. Знаят кои са те. А кои са седемте добродетели, които съответстват на седемте смъртни гряха, не ги знаят. Значи по специалисти са в отрицателната страна на живота.
към беседата >>
Лъжа е.
Не е лошо, така е на земята. Може да се яви едно противоречие. Казвате – земният живот е плътски живот. В какво седи лошото на земния живот? От хиляди години нас са ни втълпили в ума, носим една идея, която е лъжлива, идея, която е невярна, нито като факт е вярно, няма никаква истина.
Лъжа е.
Някои казват: „Да си поживеем на земята.“ Чудна работа, ти не може да живееш, ако в тебе не е истината, ако ти страдаш. През целия си живот като един роб въртиш тази воденица и господарят ти взема брашното, яде хляба.
към беседата >>
Тази криза, която съществува, голямата криза е проектирана отгоре.
Аз се радвам, когато няма лоши и добри хора, защото, щом има добри, трябва да има и лоши. Едно царство като няма нито лоши, нито добри… Добрите хора са на земята. Любещите хора, мъдрите хора са в този свят. Там има само любещи същества, мъдри същества и истински същества. Съществува един велик живот, съществува една велика светлина, съществува една велика свобода, благодарение на туй царство, което действа в света, и то е, което сега работи в света.
Тази криза, която съществува, голямата криза е проектирана отгоре.
Този свят те го организират, ние трябва да се радваме. Сега не трябва ние да казваме – мене не ме интересува един партизанин в какво вярва, дали е набожен, но главата, лицето, тялото му какво е. Нека се съблече гол, и аз ще му кажа добър ли е, или не. Постъпва ли разумно, или не, понеже ние се намираме в един обратен процес, ние се плашим.
към беседата >>
Вие ще ги намерите кои са тия девет добродетели.
Засега той е единственият, който ходи да благодари на Господа, че е оздравял. Всичките добродетели, които имаме, тях ги няма никъде. Те се забавляват. Ще ги повикате, ще им пишете препоръчано писмо. Най-любезното писмо ще им пишете да се върнат в дома вашите девет добродетели и да започнете вие да работите с тях.
Вие ще ги намерите кои са тия девет добродетели.
Хората са писали досега за седемте смъртни грехове. Знаят кои са те. А кои са седемте добродетели, които съответстват на седемте смъртни гряха, не ги знаят. Значи по специалисти са в отрицателната страна на живота.
към беседата >>
Някои казват: „Да си поживеем на земята.“ Чудна работа, ти не може да живееш, ако в тебе не е истината, ако ти страдаш.
Може да се яви едно противоречие. Казвате – земният живот е плътски живот. В какво седи лошото на земния живот? От хиляди години нас са ни втълпили в ума, носим една идея, която е лъжлива, идея, която е невярна, нито като факт е вярно, няма никаква истина. Лъжа е.
Някои казват: „Да си поживеем на земята.“ Чудна работа, ти не може да живееш, ако в тебе не е истината, ако ти страдаш.
През целия си живот като един роб въртиш тази воденица и господарят ти взема брашното, яде хляба.
към беседата >>
Този свят те го организират, ние трябва да се радваме.
Едно царство като няма нито лоши, нито добри… Добрите хора са на земята. Любещите хора, мъдрите хора са в този свят. Там има само любещи същества, мъдри същества и истински същества. Съществува един велик живот, съществува една велика светлина, съществува една велика свобода, благодарение на туй царство, което действа в света, и то е, което сега работи в света. Тази криза, която съществува, голямата криза е проектирана отгоре.
Този свят те го организират, ние трябва да се радваме.
Сега не трябва ние да казваме – мене не ме интересува един партизанин в какво вярва, дали е набожен, но главата, лицето, тялото му какво е. Нека се съблече гол, и аз ще му кажа добър ли е, или не. Постъпва ли разумно, или не, понеже ние се намираме в един обратен процес, ние се плашим.
към беседата >>
Хората са писали досега за седемте смъртни грехове.
Всичките добродетели, които имаме, тях ги няма никъде. Те се забавляват. Ще ги повикате, ще им пишете препоръчано писмо. Най-любезното писмо ще им пишете да се върнат в дома вашите девет добродетели и да започнете вие да работите с тях. Вие ще ги намерите кои са тия девет добродетели.
Хората са писали досега за седемте смъртни грехове.
Знаят кои са те. А кои са седемте добродетели, които съответстват на седемте смъртни гряха, не ги знаят. Значи по специалисти са в отрицателната страна на живота.
към беседата >>
През целия си живот като един роб въртиш тази воденица и господарят ти взема брашното, яде хляба.
Казвате – земният живот е плътски живот. В какво седи лошото на земния живот? От хиляди години нас са ни втълпили в ума, носим една идея, която е лъжлива, идея, която е невярна, нито като факт е вярно, няма никаква истина. Лъжа е. Някои казват: „Да си поживеем на земята.“ Чудна работа, ти не може да живееш, ако в тебе не е истината, ако ти страдаш.
През целия си живот като един роб въртиш тази воденица и господарят ти взема брашното, яде хляба.
към беседата >>
Сега не трябва ние да казваме – мене не ме интересува един партизанин в какво вярва, дали е набожен, но главата, лицето, тялото му какво е.
Любещите хора, мъдрите хора са в този свят. Там има само любещи същества, мъдри същества и истински същества. Съществува един велик живот, съществува една велика светлина, съществува една велика свобода, благодарение на туй царство, което действа в света, и то е, което сега работи в света. Тази криза, която съществува, голямата криза е проектирана отгоре. Този свят те го организират, ние трябва да се радваме.
Сега не трябва ние да казваме – мене не ме интересува един партизанин в какво вярва, дали е набожен, но главата, лицето, тялото му какво е.
Нека се съблече гол, и аз ще му кажа добър ли е, или не. Постъпва ли разумно, или не, понеже ние се намираме в един обратен процес, ние се плашим.
към беседата >>
Знаят кои са те.
Те се забавляват. Ще ги повикате, ще им пишете препоръчано писмо. Най-любезното писмо ще им пишете да се върнат в дома вашите девет добродетели и да започнете вие да работите с тях. Вие ще ги намерите кои са тия девет добродетели. Хората са писали досега за седемте смъртни грехове.
Знаят кои са те.
А кои са седемте добродетели, които съответстват на седемте смъртни гряха, не ги знаят. Значи по специалисти са в отрицателната страна на живота.
към беседата >>
Питам, какъв живот е този?
Питам, какъв живот е този?
Чудни са тия хора, когато мислят за живота и казват – това ще направим, онова ще направим. Ти ще въртиш тази воденица, после ще кажеш – за бъдещите поколения. Хубаво, ако бъдещите поколения дойдат, то ще мяза на нашите български поборници – опълченците. Та много опълченци се кръстиха. Казват: „Да бяхме с тия идеи, никога не бихме ходили да се борим за България.
към беседата >>
Нека се съблече гол, и аз ще му кажа добър ли е, или не.
Там има само любещи същества, мъдри същества и истински същества. Съществува един велик живот, съществува една велика светлина, съществува една велика свобода, благодарение на туй царство, което действа в света, и то е, което сега работи в света. Тази криза, която съществува, голямата криза е проектирана отгоре. Този свят те го организират, ние трябва да се радваме. Сега не трябва ние да казваме – мене не ме интересува един партизанин в какво вярва, дали е набожен, но главата, лицето, тялото му какво е.
Нека се съблече гол, и аз ще му кажа добър ли е, или не.
Постъпва ли разумно, или не, понеже ние се намираме в един обратен процес, ние се плашим.
към беседата >>
А кои са седемте добродетели, които съответстват на седемте смъртни гряха, не ги знаят.
Ще ги повикате, ще им пишете препоръчано писмо. Най-любезното писмо ще им пишете да се върнат в дома вашите девет добродетели и да започнете вие да работите с тях. Вие ще ги намерите кои са тия девет добродетели. Хората са писали досега за седемте смъртни грехове. Знаят кои са те.
А кои са седемте добродетели, които съответстват на седемте смъртни гряха, не ги знаят.
Значи по специалисти са в отрицателната страна на живота.
към беседата >>
Чудни са тия хора, когато мислят за живота и казват – това ще направим, онова ще направим.
Питам, какъв живот е този?
Чудни са тия хора, когато мислят за живота и казват – това ще направим, онова ще направим.
Ти ще въртиш тази воденица, после ще кажеш – за бъдещите поколения. Хубаво, ако бъдещите поколения дойдат, то ще мяза на нашите български поборници – опълченците. Та много опълченци се кръстиха. Казват: „Да бяхме с тия идеи, никога не бихме ходили да се борим за България. Ние се бихме, а други си уредиха работите.
към беседата >>
Постъпва ли разумно, или не, понеже ние се намираме в един обратен процес, ние се плашим.
Съществува един велик живот, съществува една велика светлина, съществува една велика свобода, благодарение на туй царство, което действа в света, и то е, което сега работи в света. Тази криза, която съществува, голямата криза е проектирана отгоре. Този свят те го организират, ние трябва да се радваме. Сега не трябва ние да казваме – мене не ме интересува един партизанин в какво вярва, дали е набожен, но главата, лицето, тялото му какво е. Нека се съблече гол, и аз ще му кажа добър ли е, или не.
Постъпва ли разумно, или не, понеже ние се намираме в един обратен процес, ние се плашим.
към беседата >>
Значи по специалисти са в отрицателната страна на живота.
Най-любезното писмо ще им пишете да се върнат в дома вашите девет добродетели и да започнете вие да работите с тях. Вие ще ги намерите кои са тия девет добродетели. Хората са писали досега за седемте смъртни грехове. Знаят кои са те. А кои са седемте добродетели, които съответстват на седемте смъртни гряха, не ги знаят.
Значи по специалисти са в отрицателната страна на живота.
към беседата >>
Ти ще въртиш тази воденица, после ще кажеш – за бъдещите поколения.
Питам, какъв живот е този? Чудни са тия хора, когато мислят за живота и казват – това ще направим, онова ще направим.
Ти ще въртиш тази воденица, после ще кажеш – за бъдещите поколения.
Хубаво, ако бъдещите поколения дойдат, то ще мяза на нашите български поборници – опълченците. Та много опълченци се кръстиха. Казват: „Да бяхме с тия идеи, никога не бихме ходили да се борим за България. Ние се бихме, а други си уредиха работите. Ние мислехме, че като освободим България, ще уредим нашия живот.
към беседата >>
Сегашната наука не идва да оправи човечеството.
Сегашната наука не идва да оправи човечеството.
Тя търси престъпниците. Аз не съм за наука, която търси престъпници. Аз съм за онази наука, която търси добродетелите. Добродетелите мене ме интересуват. Интересува ме онази наука, която разкрива човешките дарби, разкрива човешките добродетели и таланти, дава условия да се развият, възпитанието на съвременното поколение.
към беседата >>
Казвам, по някой път, когато лансираме една идея, достатъчно е за един човек да го познаете какъв е.
Казвам, по някой път, когато лансираме една идея, достатъчно е за един човек да го познаете какъв е.
Мене абсолютно не ме интересуват слабостите на хората, за мене това не е наука. Истинската наука: мене ме интересува, като срещна един човек, има ли нещо скрито божествено, хубаво заровено. Това ме радва мене. Като видя, че има някъде хубави черти, казвам, този човек има нещо хубаво, очаква го нещо хубаво. Какво ще го гледам, какво може да направя?
към беседата >>
Хубаво, ако бъдещите поколения дойдат, то ще мяза на нашите български поборници – опълченците.
Питам, какъв живот е този? Чудни са тия хора, когато мислят за живота и казват – това ще направим, онова ще направим. Ти ще въртиш тази воденица, после ще кажеш – за бъдещите поколения.
Хубаво, ако бъдещите поколения дойдат, то ще мяза на нашите български поборници – опълченците.
Та много опълченци се кръстиха. Казват: „Да бяхме с тия идеи, никога не бихме ходили да се борим за България. Ние се бихме, а други си уредиха работите. Ние мислехме, че като освободим България, ще уредим нашия живот. Досега като харамии страдахме, пък и сега страдаме.“ Не само опълченците, аз виждам и религиозни опълченци – и те разочаровани в идеала.
към беседата >>
Тя търси престъпниците.
Сегашната наука не идва да оправи човечеството.
Тя търси престъпниците.
Аз не съм за наука, която търси престъпници. Аз съм за онази наука, която търси добродетелите. Добродетелите мене ме интересуват. Интересува ме онази наука, която разкрива човешките дарби, разкрива човешките добродетели и таланти, дава условия да се развият, възпитанието на съвременното поколение. За да се лекуват, трябва да се дадат всичките условия, при които може най-възвишените способности и сили да се развият.
към беседата >>
Мене абсолютно не ме интересуват слабостите на хората, за мене това не е наука.
Казвам, по някой път, когато лансираме една идея, достатъчно е за един човек да го познаете какъв е.
Мене абсолютно не ме интересуват слабостите на хората, за мене това не е наука.
Истинската наука: мене ме интересува, като срещна един човек, има ли нещо скрито божествено, хубаво заровено. Това ме радва мене. Като видя, че има някъде хубави черти, казвам, този човек има нещо хубаво, очаква го нещо хубаво. Какво ще го гледам, какво може да направя? Даже най-отвратителното в света… Съществува един закон.
към беседата >>
Та много опълченци се кръстиха.
Питам, какъв живот е този? Чудни са тия хора, когато мислят за живота и казват – това ще направим, онова ще направим. Ти ще въртиш тази воденица, после ще кажеш – за бъдещите поколения. Хубаво, ако бъдещите поколения дойдат, то ще мяза на нашите български поборници – опълченците.
Та много опълченци се кръстиха.
Казват: „Да бяхме с тия идеи, никога не бихме ходили да се борим за България. Ние се бихме, а други си уредиха работите. Ние мислехме, че като освободим България, ще уредим нашия живот. Досега като харамии страдахме, пък и сега страдаме.“ Не само опълченците, аз виждам и религиозни опълченци – и те разочаровани в идеала. Аз виждам опълченци идеалисти, колкото опълченци има все са обезсърчени.
към беседата >>
Аз не съм за наука, която търси престъпници.
Сегашната наука не идва да оправи човечеството. Тя търси престъпниците.
Аз не съм за наука, която търси престъпници.
Аз съм за онази наука, която търси добродетелите. Добродетелите мене ме интересуват. Интересува ме онази наука, която разкрива човешките дарби, разкрива човешките добродетели и таланти, дава условия да се развият, възпитанието на съвременното поколение. За да се лекуват, трябва да се дадат всичките условия, при които може най-възвишените способности и сили да се развият. Запример, ако ние в младото поколение не може да развием милосърдие… Да бъде човек милосърд е една отлична черта.
към беседата >>
Истинската наука: мене ме интересува, като срещна един човек, има ли нещо скрито божествено, хубаво заровено.
Казвам, по някой път, когато лансираме една идея, достатъчно е за един човек да го познаете какъв е. Мене абсолютно не ме интересуват слабостите на хората, за мене това не е наука.
Истинската наука: мене ме интересува, като срещна един човек, има ли нещо скрито божествено, хубаво заровено.
Това ме радва мене. Като видя, че има някъде хубави черти, казвам, този човек има нещо хубаво, очаква го нещо хубаво. Какво ще го гледам, какво може да направя? Даже най-отвратителното в света… Съществува един закон. Ако твоето съзнание е будно, даже вземете онези най-свирепите животни, ако обичаш някое животно в дадения случай, докато ти проектираш любовта си, туй животно не може да те нападне, ти се поляризираш и то усеща разположение.
към беседата >>
Казват: „Да бяхме с тия идеи, никога не бихме ходили да се борим за България.
Питам, какъв живот е този? Чудни са тия хора, когато мислят за живота и казват – това ще направим, онова ще направим. Ти ще въртиш тази воденица, после ще кажеш – за бъдещите поколения. Хубаво, ако бъдещите поколения дойдат, то ще мяза на нашите български поборници – опълченците. Та много опълченци се кръстиха.
Казват: „Да бяхме с тия идеи, никога не бихме ходили да се борим за България.
Ние се бихме, а други си уредиха работите. Ние мислехме, че като освободим България, ще уредим нашия живот. Досега като харамии страдахме, пък и сега страдаме.“ Не само опълченците, аз виждам и религиозни опълченци – и те разочаровани в идеала. Аз виждам опълченци идеалисти, колкото опълченци има все са обезсърчени. Казват – тази работа не върви.
към беседата >>
Аз съм за онази наука, която търси добродетелите.
Сегашната наука не идва да оправи човечеството. Тя търси престъпниците. Аз не съм за наука, която търси престъпници.
Аз съм за онази наука, която търси добродетелите.
Добродетелите мене ме интересуват. Интересува ме онази наука, която разкрива човешките дарби, разкрива човешките добродетели и таланти, дава условия да се развият, възпитанието на съвременното поколение. За да се лекуват, трябва да се дадат всичките условия, при които може най-възвишените способности и сили да се развият. Запример, ако ние в младото поколение не може да развием милосърдие… Да бъде човек милосърд е една отлична черта. Тогава неговото чело ще се повдигне.
към беседата >>
Това ме радва мене.
Казвам, по някой път, когато лансираме една идея, достатъчно е за един човек да го познаете какъв е. Мене абсолютно не ме интересуват слабостите на хората, за мене това не е наука. Истинската наука: мене ме интересува, като срещна един човек, има ли нещо скрито божествено, хубаво заровено.
Това ме радва мене.
Като видя, че има някъде хубави черти, казвам, този човек има нещо хубаво, очаква го нещо хубаво. Какво ще го гледам, какво може да направя? Даже най-отвратителното в света… Съществува един закон. Ако твоето съзнание е будно, даже вземете онези най-свирепите животни, ако обичаш някое животно в дадения случай, докато ти проектираш любовта си, туй животно не може да те нападне, ти се поляризираш и то усеща разположение. Ще дойде при крака ти.
към беседата >>
Ние се бихме, а други си уредиха работите.
Чудни са тия хора, когато мислят за живота и казват – това ще направим, онова ще направим. Ти ще въртиш тази воденица, после ще кажеш – за бъдещите поколения. Хубаво, ако бъдещите поколения дойдат, то ще мяза на нашите български поборници – опълченците. Та много опълченци се кръстиха. Казват: „Да бяхме с тия идеи, никога не бихме ходили да се борим за България.
Ние се бихме, а други си уредиха работите.
Ние мислехме, че като освободим България, ще уредим нашия живот. Досега като харамии страдахме, пък и сега страдаме.“ Не само опълченците, аз виждам и религиозни опълченци – и те разочаровани в идеала. Аз виждам опълченци идеалисти, колкото опълченци има все са обезсърчени. Казват – тази работа не върви. Младото поколение.
към беседата >>
Добродетелите мене ме интересуват.
Сегашната наука не идва да оправи човечеството. Тя търси престъпниците. Аз не съм за наука, която търси престъпници. Аз съм за онази наука, която търси добродетелите.
Добродетелите мене ме интересуват.
Интересува ме онази наука, която разкрива човешките дарби, разкрива човешките добродетели и таланти, дава условия да се развият, възпитанието на съвременното поколение. За да се лекуват, трябва да се дадат всичките условия, при които може най-възвишените способности и сили да се развият. Запример, ако ние в младото поколение не може да развием милосърдие… Да бъде човек милосърд е една отлична черта. Тогава неговото чело ще се повдигне. Не само милосърдие, но милосърдният човек трябва да бъде разумен, той има красива линия на челото.
към беседата >>
Като видя, че има някъде хубави черти, казвам, този човек има нещо хубаво, очаква го нещо хубаво.
Казвам, по някой път, когато лансираме една идея, достатъчно е за един човек да го познаете какъв е. Мене абсолютно не ме интересуват слабостите на хората, за мене това не е наука. Истинската наука: мене ме интересува, като срещна един човек, има ли нещо скрито божествено, хубаво заровено. Това ме радва мене.
Като видя, че има някъде хубави черти, казвам, този човек има нещо хубаво, очаква го нещо хубаво.
Какво ще го гледам, какво може да направя? Даже най-отвратителното в света… Съществува един закон. Ако твоето съзнание е будно, даже вземете онези най-свирепите животни, ако обичаш някое животно в дадения случай, докато ти проектираш любовта си, туй животно не може да те нападне, ти се поляризираш и то усеща разположение. Ще дойде при крака ти. В момента, когато изгубиш мисълта за него, помислиш, че е лошо, веднага ще се нахвърли.
към беседата >>
Ние мислехме, че като освободим България, ще уредим нашия живот.
Ти ще въртиш тази воденица, после ще кажеш – за бъдещите поколения. Хубаво, ако бъдещите поколения дойдат, то ще мяза на нашите български поборници – опълченците. Та много опълченци се кръстиха. Казват: „Да бяхме с тия идеи, никога не бихме ходили да се борим за България. Ние се бихме, а други си уредиха работите.
Ние мислехме, че като освободим България, ще уредим нашия живот.
Досега като харамии страдахме, пък и сега страдаме.“ Не само опълченците, аз виждам и религиозни опълченци – и те разочаровани в идеала. Аз виждам опълченци идеалисти, колкото опълченци има все са обезсърчени. Казват – тази работа не върви. Младото поколение. Какво разбираме ние под младото поколение?
към беседата >>
Интересува ме онази наука, която разкрива човешките дарби, разкрива човешките добродетели и таланти, дава условия да се развият, възпитанието на съвременното поколение.
Сегашната наука не идва да оправи човечеството. Тя търси престъпниците. Аз не съм за наука, която търси престъпници. Аз съм за онази наука, която търси добродетелите. Добродетелите мене ме интересуват.
Интересува ме онази наука, която разкрива човешките дарби, разкрива човешките добродетели и таланти, дава условия да се развият, възпитанието на съвременното поколение.
За да се лекуват, трябва да се дадат всичките условия, при които може най-възвишените способности и сили да се развият. Запример, ако ние в младото поколение не може да развием милосърдие… Да бъде човек милосърд е една отлична черта. Тогава неговото чело ще се повдигне. Не само милосърдие, но милосърдният човек трябва да бъде разумен, той има красива линия на челото. Сега, ако река вас да ви описвам нещо, вие може да се страхувате.
към беседата >>
Какво ще го гледам, какво може да направя?
Казвам, по някой път, когато лансираме една идея, достатъчно е за един човек да го познаете какъв е. Мене абсолютно не ме интересуват слабостите на хората, за мене това не е наука. Истинската наука: мене ме интересува, като срещна един човек, има ли нещо скрито божествено, хубаво заровено. Това ме радва мене. Като видя, че има някъде хубави черти, казвам, този човек има нещо хубаво, очаква го нещо хубаво.
Какво ще го гледам, какво може да направя?
Даже най-отвратителното в света… Съществува един закон. Ако твоето съзнание е будно, даже вземете онези най-свирепите животни, ако обичаш някое животно в дадения случай, докато ти проектираш любовта си, туй животно не може да те нападне, ти се поляризираш и то усеща разположение. Ще дойде при крака ти. В момента, когато изгубиш мисълта за него, помислиш, че е лошо, веднага ще се нахвърли. Всички звероукротители са имали нещастие.
към беседата >>
Досега като харамии страдахме, пък и сега страдаме.“ Не само опълченците, аз виждам и религиозни опълченци – и те разочаровани в идеала.
Хубаво, ако бъдещите поколения дойдат, то ще мяза на нашите български поборници – опълченците. Та много опълченци се кръстиха. Казват: „Да бяхме с тия идеи, никога не бихме ходили да се борим за България. Ние се бихме, а други си уредиха работите. Ние мислехме, че като освободим България, ще уредим нашия живот.
Досега като харамии страдахме, пък и сега страдаме.“ Не само опълченците, аз виждам и религиозни опълченци – и те разочаровани в идеала.
Аз виждам опълченци идеалисти, колкото опълченци има все са обезсърчени. Казват – тази работа не върви. Младото поколение. Какво разбираме ние под младото поколение? Младото поколение подразбираме хората на новите идеали, на новите идеали, които не са откъснати листа – да ни вее вятърът навсякъде, но всеки седи на своето място, не може да го поклатиш.
към беседата >>
За да се лекуват, трябва да се дадат всичките условия, при които може най-възвишените способности и сили да се развият.
Тя търси престъпниците. Аз не съм за наука, която търси престъпници. Аз съм за онази наука, която търси добродетелите. Добродетелите мене ме интересуват. Интересува ме онази наука, която разкрива човешките дарби, разкрива човешките добродетели и таланти, дава условия да се развият, възпитанието на съвременното поколение.
За да се лекуват, трябва да се дадат всичките условия, при които може най-възвишените способности и сили да се развият.
Запример, ако ние в младото поколение не може да развием милосърдие… Да бъде човек милосърд е една отлична черта. Тогава неговото чело ще се повдигне. Не само милосърдие, но милосърдният човек трябва да бъде разумен, той има красива линия на челото. Сега, ако река вас да ви описвам нещо, вие може да се страхувате. Едно дете като се роди, някой казва, че туй дете не е оформено.
към беседата >>
Даже най-отвратителното в света… Съществува един закон.
Мене абсолютно не ме интересуват слабостите на хората, за мене това не е наука. Истинската наука: мене ме интересува, като срещна един човек, има ли нещо скрито божествено, хубаво заровено. Това ме радва мене. Като видя, че има някъде хубави черти, казвам, този човек има нещо хубаво, очаква го нещо хубаво. Какво ще го гледам, какво може да направя?
Даже най-отвратителното в света… Съществува един закон.
Ако твоето съзнание е будно, даже вземете онези най-свирепите животни, ако обичаш някое животно в дадения случай, докато ти проектираш любовта си, туй животно не може да те нападне, ти се поляризираш и то усеща разположение. Ще дойде при крака ти. В момента, когато изгубиш мисълта за него, помислиш, че е лошо, веднага ще се нахвърли. Всички звероукротители са имали нещастие. Така има пример за един змиеукротител.
към беседата >>
Аз виждам опълченци идеалисти, колкото опълченци има все са обезсърчени.
Та много опълченци се кръстиха. Казват: „Да бяхме с тия идеи, никога не бихме ходили да се борим за България. Ние се бихме, а други си уредиха работите. Ние мислехме, че като освободим България, ще уредим нашия живот. Досега като харамии страдахме, пък и сега страдаме.“ Не само опълченците, аз виждам и религиозни опълченци – и те разочаровани в идеала.
Аз виждам опълченци идеалисти, колкото опълченци има все са обезсърчени.
Казват – тази работа не върви. Младото поколение. Какво разбираме ние под младото поколение? Младото поколение подразбираме хората на новите идеали, на новите идеали, които не са откъснати листа – да ни вее вятърът навсякъде, но всеки седи на своето място, не може да го поклатиш. Младото поколение е само онова, което нищо не може да го поклати.
към беседата >>
Запример, ако ние в младото поколение не може да развием милосърдие… Да бъде човек милосърд е една отлична черта.
Аз не съм за наука, която търси престъпници. Аз съм за онази наука, която търси добродетелите. Добродетелите мене ме интересуват. Интересува ме онази наука, която разкрива човешките дарби, разкрива човешките добродетели и таланти, дава условия да се развият, възпитанието на съвременното поколение. За да се лекуват, трябва да се дадат всичките условия, при които може най-възвишените способности и сили да се развият.
Запример, ако ние в младото поколение не може да развием милосърдие… Да бъде човек милосърд е една отлична черта.
Тогава неговото чело ще се повдигне. Не само милосърдие, но милосърдният човек трябва да бъде разумен, той има красива линия на челото. Сега, ако река вас да ви описвам нещо, вие може да се страхувате. Едно дете като се роди, някой казва, че туй дете не е оформено. То е оформено, на туй дете дай условия и ще стане гений.
към беседата >>
Ако твоето съзнание е будно, даже вземете онези най-свирепите животни, ако обичаш някое животно в дадения случай, докато ти проектираш любовта си, туй животно не може да те нападне, ти се поляризираш и то усеща разположение.
Истинската наука: мене ме интересува, като срещна един човек, има ли нещо скрито божествено, хубаво заровено. Това ме радва мене. Като видя, че има някъде хубави черти, казвам, този човек има нещо хубаво, очаква го нещо хубаво. Какво ще го гледам, какво може да направя? Даже най-отвратителното в света… Съществува един закон.
Ако твоето съзнание е будно, даже вземете онези най-свирепите животни, ако обичаш някое животно в дадения случай, докато ти проектираш любовта си, туй животно не може да те нападне, ти се поляризираш и то усеща разположение.
Ще дойде при крака ти. В момента, когато изгубиш мисълта за него, помислиш, че е лошо, веднага ще се нахвърли. Всички звероукротители са имали нещастие. Така има пример за един змиеукротител. Една от най-отровните змии звероукротителят, като я погледнал, той не я засегнал.
към беседата >>
Казват – тази работа не върви.
Казват: „Да бяхме с тия идеи, никога не бихме ходили да се борим за България. Ние се бихме, а други си уредиха работите. Ние мислехме, че като освободим България, ще уредим нашия живот. Досега като харамии страдахме, пък и сега страдаме.“ Не само опълченците, аз виждам и религиозни опълченци – и те разочаровани в идеала. Аз виждам опълченци идеалисти, колкото опълченци има все са обезсърчени.
Казват – тази работа не върви.
Младото поколение. Какво разбираме ние под младото поколение? Младото поколение подразбираме хората на новите идеали, на новите идеали, които не са откъснати листа – да ни вее вятърът навсякъде, но всеки седи на своето място, не може да го поклатиш. Младото поколение е само онова, което нищо не може да го поклати. То е като скъпоценния камък: където и да го въртиш, където и да го търкаляш, като го измиеш, пак да се пречупват слънчевите лъчи, не изгубват своите качества.
към беседата >>
Тогава неговото чело ще се повдигне.
Аз съм за онази наука, която търси добродетелите. Добродетелите мене ме интересуват. Интересува ме онази наука, която разкрива човешките дарби, разкрива човешките добродетели и таланти, дава условия да се развият, възпитанието на съвременното поколение. За да се лекуват, трябва да се дадат всичките условия, при които може най-възвишените способности и сили да се развият. Запример, ако ние в младото поколение не може да развием милосърдие… Да бъде човек милосърд е една отлична черта.
Тогава неговото чело ще се повдигне.
Не само милосърдие, но милосърдният човек трябва да бъде разумен, той има красива линия на челото. Сега, ако река вас да ви описвам нещо, вие може да се страхувате. Едно дете като се роди, някой казва, че туй дете не е оформено. То е оформено, на туй дете дай условия и ще стане гений. Детето, като се роди, от майката носи в зачатък всичките условия.
към беседата >>
Ще дойде при крака ти.
Това ме радва мене. Като видя, че има някъде хубави черти, казвам, този човек има нещо хубаво, очаква го нещо хубаво. Какво ще го гледам, какво може да направя? Даже най-отвратителното в света… Съществува един закон. Ако твоето съзнание е будно, даже вземете онези най-свирепите животни, ако обичаш някое животно в дадения случай, докато ти проектираш любовта си, туй животно не може да те нападне, ти се поляризираш и то усеща разположение.
Ще дойде при крака ти.
В момента, когато изгубиш мисълта за него, помислиш, че е лошо, веднага ще се нахвърли. Всички звероукротители са имали нещастие. Така има пример за един змиеукротител. Една от най-отровните змии звероукротителят, като я погледнал, той не я засегнал. Един момент се увлякъл, разсеял се и тя го клъвнала и той умрял.
към беседата >>
Младото поколение.
Ние се бихме, а други си уредиха работите. Ние мислехме, че като освободим България, ще уредим нашия живот. Досега като харамии страдахме, пък и сега страдаме.“ Не само опълченците, аз виждам и религиозни опълченци – и те разочаровани в идеала. Аз виждам опълченци идеалисти, колкото опълченци има все са обезсърчени. Казват – тази работа не върви.
Младото поколение.
Какво разбираме ние под младото поколение? Младото поколение подразбираме хората на новите идеали, на новите идеали, които не са откъснати листа – да ни вее вятърът навсякъде, но всеки седи на своето място, не може да го поклатиш. Младото поколение е само онова, което нищо не може да го поклати. То е като скъпоценния камък: където и да го въртиш, където и да го търкаляш, като го измиеш, пак да се пречупват слънчевите лъчи, не изгубват своите качества. Лошо ли е?
към беседата >>
Не само милосърдие, но милосърдният човек трябва да бъде разумен, той има красива линия на челото.
Добродетелите мене ме интересуват. Интересува ме онази наука, която разкрива човешките дарби, разкрива човешките добродетели и таланти, дава условия да се развият, възпитанието на съвременното поколение. За да се лекуват, трябва да се дадат всичките условия, при които може най-възвишените способности и сили да се развият. Запример, ако ние в младото поколение не може да развием милосърдие… Да бъде човек милосърд е една отлична черта. Тогава неговото чело ще се повдигне.
Не само милосърдие, но милосърдният човек трябва да бъде разумен, той има красива линия на челото.
Сега, ако река вас да ви описвам нещо, вие може да се страхувате. Едно дете като се роди, някой казва, че туй дете не е оформено. То е оформено, на туй дете дай условия и ще стане гений. Детето, като се роди, от майката носи в зачатък всичките условия. Дайте условия на туй малкото дете, на неговия мозък, на неговото сърце, дай ония подходящите условия и туй дете ще стане гениално, ще стане светия, но ако ти го спънеш, туй дете ще мяза на избухлива бомба.
към беседата >>
В момента, когато изгубиш мисълта за него, помислиш, че е лошо, веднага ще се нахвърли.
Като видя, че има някъде хубави черти, казвам, този човек има нещо хубаво, очаква го нещо хубаво. Какво ще го гледам, какво може да направя? Даже най-отвратителното в света… Съществува един закон. Ако твоето съзнание е будно, даже вземете онези най-свирепите животни, ако обичаш някое животно в дадения случай, докато ти проектираш любовта си, туй животно не може да те нападне, ти се поляризираш и то усеща разположение. Ще дойде при крака ти.
В момента, когато изгубиш мисълта за него, помислиш, че е лошо, веднага ще се нахвърли.
Всички звероукротители са имали нещастие. Така има пример за един змиеукротител. Една от най-отровните змии звероукротителят, като я погледнал, той не я засегнал. Един момент се увлякъл, разсеял се и тя го клъвнала и той умрял. В момента, в който престава да действа законът на любовта, тогава злото може да те ухапе, змията може да те ухапе.
към беседата >>
Какво разбираме ние под младото поколение?
Ние мислехме, че като освободим България, ще уредим нашия живот. Досега като харамии страдахме, пък и сега страдаме.“ Не само опълченците, аз виждам и религиозни опълченци – и те разочаровани в идеала. Аз виждам опълченци идеалисти, колкото опълченци има все са обезсърчени. Казват – тази работа не върви. Младото поколение.
Какво разбираме ние под младото поколение?
Младото поколение подразбираме хората на новите идеали, на новите идеали, които не са откъснати листа – да ни вее вятърът навсякъде, но всеки седи на своето място, не може да го поклатиш. Младото поколение е само онова, което нищо не може да го поклати. То е като скъпоценния камък: където и да го въртиш, където и да го търкаляш, като го измиеш, пак да се пречупват слънчевите лъчи, не изгубват своите качества. Лошо ли е? Ти може да върдаляш злато, дето искаш.
към беседата >>
Сега, ако река вас да ви описвам нещо, вие може да се страхувате.
Интересува ме онази наука, която разкрива човешките дарби, разкрива човешките добродетели и таланти, дава условия да се развият, възпитанието на съвременното поколение. За да се лекуват, трябва да се дадат всичките условия, при които може най-възвишените способности и сили да се развият. Запример, ако ние в младото поколение не може да развием милосърдие… Да бъде човек милосърд е една отлична черта. Тогава неговото чело ще се повдигне. Не само милосърдие, но милосърдният човек трябва да бъде разумен, той има красива линия на челото.
Сега, ако река вас да ви описвам нещо, вие може да се страхувате.
Едно дете като се роди, някой казва, че туй дете не е оформено. То е оформено, на туй дете дай условия и ще стане гений. Детето, като се роди, от майката носи в зачатък всичките условия. Дайте условия на туй малкото дете, на неговия мозък, на неговото сърце, дай ония подходящите условия и туй дете ще стане гениално, ще стане светия, но ако ти го спънеш, туй дете ще мяза на избухлива бомба.
към беседата >>
Всички звероукротители са имали нещастие.
Какво ще го гледам, какво може да направя? Даже най-отвратителното в света… Съществува един закон. Ако твоето съзнание е будно, даже вземете онези най-свирепите животни, ако обичаш някое животно в дадения случай, докато ти проектираш любовта си, туй животно не може да те нападне, ти се поляризираш и то усеща разположение. Ще дойде при крака ти. В момента, когато изгубиш мисълта за него, помислиш, че е лошо, веднага ще се нахвърли.
Всички звероукротители са имали нещастие.
Така има пример за един змиеукротител. Една от най-отровните змии звероукротителят, като я погледнал, той не я засегнал. Един момент се увлякъл, разсеял се и тя го клъвнала и той умрял. В момента, в който престава да действа законът на любовта, тогава злото може да те ухапе, змията може да те ухапе. Но ако мисълта ти е проникната в закона на любовта, нищо не може да те ухапе, но когато ти си увлечен, тогава грехът може да те нападне.
към беседата >>
Младото поколение подразбираме хората на новите идеали, на новите идеали, които не са откъснати листа – да ни вее вятърът навсякъде, но всеки седи на своето място, не може да го поклатиш.
Досега като харамии страдахме, пък и сега страдаме.“ Не само опълченците, аз виждам и религиозни опълченци – и те разочаровани в идеала. Аз виждам опълченци идеалисти, колкото опълченци има все са обезсърчени. Казват – тази работа не върви. Младото поколение. Какво разбираме ние под младото поколение?
Младото поколение подразбираме хората на новите идеали, на новите идеали, които не са откъснати листа – да ни вее вятърът навсякъде, но всеки седи на своето място, не може да го поклатиш.
Младото поколение е само онова, което нищо не може да го поклати. То е като скъпоценния камък: където и да го въртиш, където и да го търкаляш, като го измиеш, пак да се пречупват слънчевите лъчи, не изгубват своите качества. Лошо ли е? Ти може да върдаляш злато, дето искаш. Като го извадиш да се измие, запазва своите качества.
към беседата >>
Едно дете като се роди, някой казва, че туй дете не е оформено.
За да се лекуват, трябва да се дадат всичките условия, при които може най-възвишените способности и сили да се развият. Запример, ако ние в младото поколение не може да развием милосърдие… Да бъде човек милосърд е една отлична черта. Тогава неговото чело ще се повдигне. Не само милосърдие, но милосърдният човек трябва да бъде разумен, той има красива линия на челото. Сега, ако река вас да ви описвам нещо, вие може да се страхувате.
Едно дете като се роди, някой казва, че туй дете не е оформено.
То е оформено, на туй дете дай условия и ще стане гений. Детето, като се роди, от майката носи в зачатък всичките условия. Дайте условия на туй малкото дете, на неговия мозък, на неговото сърце, дай ония подходящите условия и туй дете ще стане гениално, ще стане светия, но ако ти го спънеш, туй дете ще мяза на избухлива бомба.
към беседата >>
Така има пример за един змиеукротител.
Даже най-отвратителното в света… Съществува един закон. Ако твоето съзнание е будно, даже вземете онези най-свирепите животни, ако обичаш някое животно в дадения случай, докато ти проектираш любовта си, туй животно не може да те нападне, ти се поляризираш и то усеща разположение. Ще дойде при крака ти. В момента, когато изгубиш мисълта за него, помислиш, че е лошо, веднага ще се нахвърли. Всички звероукротители са имали нещастие.
Така има пример за един змиеукротител.
Една от най-отровните змии звероукротителят, като я погледнал, той не я засегнал. Един момент се увлякъл, разсеял се и тя го клъвнала и той умрял. В момента, в който престава да действа законът на любовта, тогава злото може да те ухапе, змията може да те ухапе. Но ако мисълта ти е проникната в закона на любовта, нищо не може да те ухапе, но когато ти си увлечен, тогава грехът може да те нападне.
към беседата >>
Младото поколение е само онова, което нищо не може да го поклати.
Аз виждам опълченци идеалисти, колкото опълченци има все са обезсърчени. Казват – тази работа не върви. Младото поколение. Какво разбираме ние под младото поколение? Младото поколение подразбираме хората на новите идеали, на новите идеали, които не са откъснати листа – да ни вее вятърът навсякъде, но всеки седи на своето място, не може да го поклатиш.
Младото поколение е само онова, което нищо не може да го поклати.
То е като скъпоценния камък: където и да го въртиш, където и да го търкаляш, като го измиеш, пак да се пречупват слънчевите лъчи, не изгубват своите качества. Лошо ли е? Ти може да върдаляш злато, дето искаш. Като го извадиш да се измие, запазва своите качества. Човек трябва да знае, че има нещо в себе си, което не може да се петни.
към беседата >>
То е оформено, на туй дете дай условия и ще стане гений.
Запример, ако ние в младото поколение не може да развием милосърдие… Да бъде човек милосърд е една отлична черта. Тогава неговото чело ще се повдигне. Не само милосърдие, но милосърдният човек трябва да бъде разумен, той има красива линия на челото. Сега, ако река вас да ви описвам нещо, вие може да се страхувате. Едно дете като се роди, някой казва, че туй дете не е оформено.
То е оформено, на туй дете дай условия и ще стане гений.
Детето, като се роди, от майката носи в зачатък всичките условия. Дайте условия на туй малкото дете, на неговия мозък, на неговото сърце, дай ония подходящите условия и туй дете ще стане гениално, ще стане светия, но ако ти го спънеш, туй дете ще мяза на избухлива бомба.
към беседата >>
Една от най-отровните змии звероукротителят, като я погледнал, той не я засегнал.
Ако твоето съзнание е будно, даже вземете онези най-свирепите животни, ако обичаш някое животно в дадения случай, докато ти проектираш любовта си, туй животно не може да те нападне, ти се поляризираш и то усеща разположение. Ще дойде при крака ти. В момента, когато изгубиш мисълта за него, помислиш, че е лошо, веднага ще се нахвърли. Всички звероукротители са имали нещастие. Така има пример за един змиеукротител.
Една от най-отровните змии звероукротителят, като я погледнал, той не я засегнал.
Един момент се увлякъл, разсеял се и тя го клъвнала и той умрял. В момента, в който престава да действа законът на любовта, тогава злото може да те ухапе, змията може да те ухапе. Но ако мисълта ти е проникната в закона на любовта, нищо не може да те ухапе, но когато ти си увлечен, тогава грехът може да те нападне.
към беседата >>
То е като скъпоценния камък: където и да го въртиш, където и да го търкаляш, като го измиеш, пак да се пречупват слънчевите лъчи, не изгубват своите качества.
Казват – тази работа не върви. Младото поколение. Какво разбираме ние под младото поколение? Младото поколение подразбираме хората на новите идеали, на новите идеали, които не са откъснати листа – да ни вее вятърът навсякъде, но всеки седи на своето място, не може да го поклатиш. Младото поколение е само онова, което нищо не може да го поклати.
То е като скъпоценния камък: където и да го въртиш, където и да го търкаляш, като го измиеш, пак да се пречупват слънчевите лъчи, не изгубват своите качества.
Лошо ли е? Ти може да върдаляш злато, дето искаш. Като го извадиш да се измие, запазва своите качества. Човек трябва да знае, че има нещо в себе си, което не може да се петни. Та сега нас искат да ни убедят да станем религиозни.
към беседата >>
Детето, като се роди, от майката носи в зачатък всичките условия.
Тогава неговото чело ще се повдигне. Не само милосърдие, но милосърдният човек трябва да бъде разумен, той има красива линия на челото. Сега, ако река вас да ви описвам нещо, вие може да се страхувате. Едно дете като се роди, някой казва, че туй дете не е оформено. То е оформено, на туй дете дай условия и ще стане гений.
Детето, като се роди, от майката носи в зачатък всичките условия.
Дайте условия на туй малкото дете, на неговия мозък, на неговото сърце, дай ония подходящите условия и туй дете ще стане гениално, ще стане светия, но ако ти го спънеш, туй дете ще мяза на избухлива бомба.
към беседата >>
Един момент се увлякъл, разсеял се и тя го клъвнала и той умрял.
Ще дойде при крака ти. В момента, когато изгубиш мисълта за него, помислиш, че е лошо, веднага ще се нахвърли. Всички звероукротители са имали нещастие. Така има пример за един змиеукротител. Една от най-отровните змии звероукротителят, като я погледнал, той не я засегнал.
Един момент се увлякъл, разсеял се и тя го клъвнала и той умрял.
В момента, в който престава да действа законът на любовта, тогава злото може да те ухапе, змията може да те ухапе. Но ако мисълта ти е проникната в закона на любовта, нищо не може да те ухапе, но когато ти си увлечен, тогава грехът може да те нападне.
към беседата >>
Лошо ли е?
Младото поколение. Какво разбираме ние под младото поколение? Младото поколение подразбираме хората на новите идеали, на новите идеали, които не са откъснати листа – да ни вее вятърът навсякъде, но всеки седи на своето място, не може да го поклатиш. Младото поколение е само онова, което нищо не може да го поклати. То е като скъпоценния камък: където и да го въртиш, където и да го търкаляш, като го измиеш, пак да се пречупват слънчевите лъчи, не изгубват своите качества.
Лошо ли е?
Ти може да върдаляш злато, дето искаш. Като го извадиш да се измие, запазва своите качества. Човек трябва да знае, че има нещо в себе си, което не може да се петни. Та сега нас искат да ни убедят да станем религиозни. Нас искат да ни убедят да станем учени хора.
към беседата >>
Дайте условия на туй малкото дете, на неговия мозък, на неговото сърце, дай ония подходящите условия и туй дете ще стане гениално, ще стане светия, но ако ти го спънеш, туй дете ще мяза на избухлива бомба.
Не само милосърдие, но милосърдният човек трябва да бъде разумен, той има красива линия на челото. Сега, ако река вас да ви описвам нещо, вие може да се страхувате. Едно дете като се роди, някой казва, че туй дете не е оформено. То е оформено, на туй дете дай условия и ще стане гений. Детето, като се роди, от майката носи в зачатък всичките условия.
Дайте условия на туй малкото дете, на неговия мозък, на неговото сърце, дай ония подходящите условия и туй дете ще стане гениално, ще стане светия, но ако ти го спънеш, туй дете ще мяза на избухлива бомба.
към беседата >>
В момента, в който престава да действа законът на любовта, тогава злото може да те ухапе, змията може да те ухапе.
В момента, когато изгубиш мисълта за него, помислиш, че е лошо, веднага ще се нахвърли. Всички звероукротители са имали нещастие. Така има пример за един змиеукротител. Една от най-отровните змии звероукротителят, като я погледнал, той не я засегнал. Един момент се увлякъл, разсеял се и тя го клъвнала и той умрял.
В момента, в който престава да действа законът на любовта, тогава злото може да те ухапе, змията може да те ухапе.
Но ако мисълта ти е проникната в закона на любовта, нищо не може да те ухапе, но когато ти си увлечен, тогава грехът може да те нападне.
към беседата >>
Ти може да върдаляш злато, дето искаш.
Какво разбираме ние под младото поколение? Младото поколение подразбираме хората на новите идеали, на новите идеали, които не са откъснати листа – да ни вее вятърът навсякъде, но всеки седи на своето място, не може да го поклатиш. Младото поколение е само онова, което нищо не може да го поклати. То е като скъпоценния камък: където и да го въртиш, където и да го търкаляш, като го измиеш, пак да се пречупват слънчевите лъчи, не изгубват своите качества. Лошо ли е?
Ти може да върдаляш злато, дето искаш.
Като го извадиш да се измие, запазва своите качества. Човек трябва да знае, че има нещо в себе си, което не може да се петни. Та сега нас искат да ни убедят да станем религиозни. Нас искат да ни убедят да станем учени хора. Нас искат да ни убедят да станем силни хора, да станем националисти, да станем от еди-коя си партия, да станем туй-онуй.
към беседата >>
Във Варненско синът на един свещеник – баща му го праща в училище поп да го прави – той напуснал училището, отива на една воденица, келево си прави.
Във Варненско синът на един свещеник – баща му го праща в училище поп да го прави – той напуснал училището, отива на една воденица, келево си прави.
Баща му го бие със своята патерица: „Ти ще ходиш да правиш такива воденички, играчки.“ Колкото пъти и да го е бил, все същото. И най-после този син станал механик, да си прави воденица. Бащата казва: „Не може да стане поп и какво стана? Стана воденичар и без да учи математика, разбира.“ На една воденица викат един инженер, който свършил. Той цяла седмица правил улея, изчислявал водата как да прави келевото, изчислявал и най-после казал: „Тази работа не е за мене.“ Викат този механик и той за половин час, без да прави изчислението, свършва тази работа.
към беседата >>
Но ако мисълта ти е проникната в закона на любовта, нищо не може да те ухапе, но когато ти си увлечен, тогава грехът може да те нападне.
Всички звероукротители са имали нещастие. Така има пример за един змиеукротител. Една от най-отровните змии звероукротителят, като я погледнал, той не я засегнал. Един момент се увлякъл, разсеял се и тя го клъвнала и той умрял. В момента, в който престава да действа законът на любовта, тогава злото може да те ухапе, змията може да те ухапе.
Но ако мисълта ти е проникната в закона на любовта, нищо не може да те ухапе, но когато ти си увлечен, тогава грехът може да те нападне.
към беседата >>
Като го извадиш да се измие, запазва своите качества.
Младото поколение подразбираме хората на новите идеали, на новите идеали, които не са откъснати листа – да ни вее вятърът навсякъде, но всеки седи на своето място, не може да го поклатиш. Младото поколение е само онова, което нищо не може да го поклати. То е като скъпоценния камък: където и да го въртиш, където и да го търкаляш, като го измиеш, пак да се пречупват слънчевите лъчи, не изгубват своите качества. Лошо ли е? Ти може да върдаляш злато, дето искаш.
Като го извадиш да се измие, запазва своите качества.
Човек трябва да знае, че има нещо в себе си, което не може да се петни. Та сега нас искат да ни убедят да станем религиозни. Нас искат да ни убедят да станем учени хора. Нас искат да ни убедят да станем силни хора, да станем националисти, да станем от еди-коя си партия, да станем туй-онуй. Ти, най-първо, трябва да знаеш защо си се родил.
към беседата >>
Баща му го бие със своята патерица: „Ти ще ходиш да правиш такива воденички, играчки.“ Колкото пъти и да го е бил, все същото.
Във Варненско синът на един свещеник – баща му го праща в училище поп да го прави – той напуснал училището, отива на една воденица, келево си прави.
Баща му го бие със своята патерица: „Ти ще ходиш да правиш такива воденички, играчки.“ Колкото пъти и да го е бил, все същото.
И най-после този син станал механик, да си прави воденица. Бащата казва: „Не може да стане поп и какво стана? Стана воденичар и без да учи математика, разбира.“ На една воденица викат един инженер, който свършил. Той цяла седмица правил улея, изчислявал водата как да прави келевото, изчислявал и най-после казал: „Тази работа не е за мене.“ Викат този механик и той за половин час, без да прави изчислението, свършва тази работа. Казва: „Келевото трябва да бъде такова.“ И келевото тръгва.
към беседата >>
Има нещо разумно в света, което чака и в момента.
Има нещо разумно в света, което чака и в момента.
Когато те намери, когато нямаш любов, то ще те клъвне. Казах в днешната беседа: а де са деветимата, които изцерих. Казвам, и към вас се обръщам. Аз, както ви виждам всинца ви, виждам във вас много хубави работи, на които вие не сте обърнали внимание досега. Не ме интересува научно кои са били причините, които са ви накарали да не обръщате внимание в себе си.
към беседата >>
Човек трябва да знае, че има нещо в себе си, което не може да се петни.
Младото поколение е само онова, което нищо не може да го поклати. То е като скъпоценния камък: където и да го въртиш, където и да го търкаляш, като го измиеш, пак да се пречупват слънчевите лъчи, не изгубват своите качества. Лошо ли е? Ти може да върдаляш злато, дето искаш. Като го извадиш да се измие, запазва своите качества.
Човек трябва да знае, че има нещо в себе си, което не може да се петни.
Та сега нас искат да ни убедят да станем религиозни. Нас искат да ни убедят да станем учени хора. Нас искат да ни убедят да станем силни хора, да станем националисти, да станем от еди-коя си партия, да станем туй-онуй. Ти, най-първо, трябва да знаеш защо си се родил. Всеки човек трябва да знае.
към беседата >>
И най-после този син станал механик, да си прави воденица.
Във Варненско синът на един свещеник – баща му го праща в училище поп да го прави – той напуснал училището, отива на една воденица, келево си прави. Баща му го бие със своята патерица: „Ти ще ходиш да правиш такива воденички, играчки.“ Колкото пъти и да го е бил, все същото.
И най-после този син станал механик, да си прави воденица.
Бащата казва: „Не може да стане поп и какво стана? Стана воденичар и без да учи математика, разбира.“ На една воденица викат един инженер, който свършил. Той цяла седмица правил улея, изчислявал водата как да прави келевото, изчислявал и най-после казал: „Тази работа не е за мене.“ Викат този механик и той за половин час, без да прави изчислението, свършва тази работа. Казва: „Келевото трябва да бъде такова.“ И келевото тръгва. Роден е човекът такъв.
към беседата >>
Когато те намери, когато нямаш любов, то ще те клъвне.
Има нещо разумно в света, което чака и в момента.
Когато те намери, когато нямаш любов, то ще те клъвне.
Казах в днешната беседа: а де са деветимата, които изцерих. Казвам, и към вас се обръщам. Аз, както ви виждам всинца ви, виждам във вас много хубави работи, на които вие не сте обърнали внимание досега. Не ме интересува научно кои са били причините, които са ви накарали да не обръщате внимание в себе си. Вие такива капиталисти, толкоз богати хора, седите така меланхолични.
към беседата >>
Та сега нас искат да ни убедят да станем религиозни.
То е като скъпоценния камък: където и да го въртиш, където и да го търкаляш, като го измиеш, пак да се пречупват слънчевите лъчи, не изгубват своите качества. Лошо ли е? Ти може да върдаляш злато, дето искаш. Като го извадиш да се измие, запазва своите качества. Човек трябва да знае, че има нещо в себе си, което не може да се петни.
Та сега нас искат да ни убедят да станем религиозни.
Нас искат да ни убедят да станем учени хора. Нас искат да ни убедят да станем силни хора, да станем националисти, да станем от еди-коя си партия, да станем туй-онуй. Ти, най-първо, трябва да знаеш защо си се родил. Всеки човек трябва да знае. Човек се е родил в света, за да познае истината.
към беседата >>
Бащата казва: „Не може да стане поп и какво стана?
Във Варненско синът на един свещеник – баща му го праща в училище поп да го прави – той напуснал училището, отива на една воденица, келево си прави. Баща му го бие със своята патерица: „Ти ще ходиш да правиш такива воденички, играчки.“ Колкото пъти и да го е бил, все същото. И най-после този син станал механик, да си прави воденица.
Бащата казва: „Не може да стане поп и какво стана?
Стана воденичар и без да учи математика, разбира.“ На една воденица викат един инженер, който свършил. Той цяла седмица правил улея, изчислявал водата как да прави келевото, изчислявал и най-после казал: „Тази работа не е за мене.“ Викат този механик и той за половин час, без да прави изчислението, свършва тази работа. Казва: „Келевото трябва да бъде такова.“ И келевото тръгва. Роден е човекът такъв. Казвам, щом си роден, не търси образование.
към беседата >>
Казах в днешната беседа: а де са деветимата, които изцерих.
Има нещо разумно в света, което чака и в момента. Когато те намери, когато нямаш любов, то ще те клъвне.
Казах в днешната беседа: а де са деветимата, които изцерих.
Казвам, и към вас се обръщам. Аз, както ви виждам всинца ви, виждам във вас много хубави работи, на които вие не сте обърнали внимание досега. Не ме интересува научно кои са били причините, които са ви накарали да не обръщате внимание в себе си. Вие такива капиталисти, толкоз богати хора, седите така меланхолични. Интересува ме вашето нехайство.
към беседата >>
Нас искат да ни убедят да станем учени хора.
Лошо ли е? Ти може да върдаляш злато, дето искаш. Като го извадиш да се измие, запазва своите качества. Човек трябва да знае, че има нещо в себе си, което не може да се петни. Та сега нас искат да ни убедят да станем религиозни.
Нас искат да ни убедят да станем учени хора.
Нас искат да ни убедят да станем силни хора, да станем националисти, да станем от еди-коя си партия, да станем туй-онуй. Ти, най-първо, трябва да знаеш защо си се родил. Всеки човек трябва да знае. Човек се е родил в света, за да познае истината. Или казано на ваш език, или на мой език, да стане човек свободен.
към беседата >>
Стана воденичар и без да учи математика, разбира.“ На една воденица викат един инженер, който свършил.
Във Варненско синът на един свещеник – баща му го праща в училище поп да го прави – той напуснал училището, отива на една воденица, келево си прави. Баща му го бие със своята патерица: „Ти ще ходиш да правиш такива воденички, играчки.“ Колкото пъти и да го е бил, все същото. И най-после този син станал механик, да си прави воденица. Бащата казва: „Не може да стане поп и какво стана?
Стана воденичар и без да учи математика, разбира.“ На една воденица викат един инженер, който свършил.
Той цяла седмица правил улея, изчислявал водата как да прави келевото, изчислявал и най-после казал: „Тази работа не е за мене.“ Викат този механик и той за половин час, без да прави изчислението, свършва тази работа. Казва: „Келевото трябва да бъде такова.“ И келевото тръгва. Роден е човекът такъв. Казвам, щом си роден, не търси образование. Не да не идеш да се учиш, ами не създавай ония мисли, че си невежа, че си прост, осъзнай, че нямаш условия да развиеш дарбите си, използвай всичките условия.
към беседата >>
Казвам, и към вас се обръщам.
Има нещо разумно в света, което чака и в момента. Когато те намери, когато нямаш любов, то ще те клъвне. Казах в днешната беседа: а де са деветимата, които изцерих.
Казвам, и към вас се обръщам.
Аз, както ви виждам всинца ви, виждам във вас много хубави работи, на които вие не сте обърнали внимание досега. Не ме интересува научно кои са били причините, които са ви накарали да не обръщате внимание в себе си. Вие такива капиталисти, толкоз богати хора, седите така меланхолични. Интересува ме вашето нехайство. На какво основание отгоре седите?
към беседата >>
Нас искат да ни убедят да станем силни хора, да станем националисти, да станем от еди-коя си партия, да станем туй-онуй.
Ти може да върдаляш злато, дето искаш. Като го извадиш да се измие, запазва своите качества. Човек трябва да знае, че има нещо в себе си, което не може да се петни. Та сега нас искат да ни убедят да станем религиозни. Нас искат да ни убедят да станем учени хора.
Нас искат да ни убедят да станем силни хора, да станем националисти, да станем от еди-коя си партия, да станем туй-онуй.
Ти, най-първо, трябва да знаеш защо си се родил. Всеки човек трябва да знае. Човек се е родил в света, за да познае истината. Или казано на ваш език, или на мой език, да стане човек свободен. Кой е свободен човек?
към беседата >>
Той цяла седмица правил улея, изчислявал водата как да прави келевото, изчислявал и най-после казал: „Тази работа не е за мене.“ Викат този механик и той за половин час, без да прави изчислението, свършва тази работа.
Във Варненско синът на един свещеник – баща му го праща в училище поп да го прави – той напуснал училището, отива на една воденица, келево си прави. Баща му го бие със своята патерица: „Ти ще ходиш да правиш такива воденички, играчки.“ Колкото пъти и да го е бил, все същото. И най-после този син станал механик, да си прави воденица. Бащата казва: „Не може да стане поп и какво стана? Стана воденичар и без да учи математика, разбира.“ На една воденица викат един инженер, който свършил.
Той цяла седмица правил улея, изчислявал водата как да прави келевото, изчислявал и най-после казал: „Тази работа не е за мене.“ Викат този механик и той за половин час, без да прави изчислението, свършва тази работа.
Казва: „Келевото трябва да бъде такова.“ И келевото тръгва. Роден е човекът такъв. Казвам, щом си роден, не търси образование. Не да не идеш да се учиш, ами не създавай ония мисли, че си невежа, че си прост, осъзнай, че нямаш условия да развиеш дарбите си, използвай всичките условия. Учените хора са тия, които използват условията.
към беседата >>
Аз, както ви виждам всинца ви, виждам във вас много хубави работи, на които вие не сте обърнали внимание досега.
Има нещо разумно в света, което чака и в момента. Когато те намери, когато нямаш любов, то ще те клъвне. Казах в днешната беседа: а де са деветимата, които изцерих. Казвам, и към вас се обръщам.
Аз, както ви виждам всинца ви, виждам във вас много хубави работи, на които вие не сте обърнали внимание досега.
Не ме интересува научно кои са били причините, които са ви накарали да не обръщате внимание в себе си. Вие такива капиталисти, толкоз богати хора, седите така меланхолични. Интересува ме вашето нехайство. На какво основание отгоре седите? Когато пишат, хората казват: „Няма нищо.
към беседата >>
Ти, най-първо, трябва да знаеш защо си се родил.
Като го извадиш да се измие, запазва своите качества. Човек трябва да знае, че има нещо в себе си, което не може да се петни. Та сега нас искат да ни убедят да станем религиозни. Нас искат да ни убедят да станем учени хора. Нас искат да ни убедят да станем силни хора, да станем националисти, да станем от еди-коя си партия, да станем туй-онуй.
Ти, най-първо, трябва да знаеш защо си се родил.
Всеки човек трябва да знае. Човек се е родил в света, за да познае истината. Или казано на ваш език, или на мой език, да стане човек свободен. Кой е свободен човек? Да нямаме стълкновение с никого, да не сме в стълкновение с никого, да сме в мир с всички, в единство с всички хора.
към беседата >>
Казва: „Келевото трябва да бъде такова.“ И келевото тръгва.
Баща му го бие със своята патерица: „Ти ще ходиш да правиш такива воденички, играчки.“ Колкото пъти и да го е бил, все същото. И най-после този син станал механик, да си прави воденица. Бащата казва: „Не може да стане поп и какво стана? Стана воденичар и без да учи математика, разбира.“ На една воденица викат един инженер, който свършил. Той цяла седмица правил улея, изчислявал водата как да прави келевото, изчислявал и най-после казал: „Тази работа не е за мене.“ Викат този механик и той за половин час, без да прави изчислението, свършва тази работа.
Казва: „Келевото трябва да бъде такова.“ И келевото тръгва.
Роден е човекът такъв. Казвам, щом си роден, не търси образование. Не да не идеш да се учиш, ами не създавай ония мисли, че си невежа, че си прост, осъзнай, че нямаш условия да развиеш дарбите си, използвай всичките условия. Учените хора са тия, които използват условията.
към беседата >>
Не ме интересува научно кои са били причините, които са ви накарали да не обръщате внимание в себе си.
Има нещо разумно в света, което чака и в момента. Когато те намери, когато нямаш любов, то ще те клъвне. Казах в днешната беседа: а де са деветимата, които изцерих. Казвам, и към вас се обръщам. Аз, както ви виждам всинца ви, виждам във вас много хубави работи, на които вие не сте обърнали внимание досега.
Не ме интересува научно кои са били причините, които са ви накарали да не обръщате внимание в себе си.
Вие такива капиталисти, толкоз богати хора, седите така меланхолични. Интересува ме вашето нехайство. На какво основание отгоре седите? Когато пишат, хората казват: „Няма нищо. Аз съм един прост човек, не съм някой даровит.
към беседата >>
Всеки човек трябва да знае.
Човек трябва да знае, че има нещо в себе си, което не може да се петни. Та сега нас искат да ни убедят да станем религиозни. Нас искат да ни убедят да станем учени хора. Нас искат да ни убедят да станем силни хора, да станем националисти, да станем от еди-коя си партия, да станем туй-онуй. Ти, най-първо, трябва да знаеш защо си се родил.
Всеки човек трябва да знае.
Човек се е родил в света, за да познае истината. Или казано на ваш език, или на мой език, да стане човек свободен. Кой е свободен човек? Да нямаме стълкновение с никого, да не сме в стълкновение с никого, да сме в мир с всички, в единство с всички хора. Не да хъкаме и те да ми хъкат, но едно разбирателство трябва да има.
към беседата >>
Роден е човекът такъв.
И най-после този син станал механик, да си прави воденица. Бащата казва: „Не може да стане поп и какво стана? Стана воденичар и без да учи математика, разбира.“ На една воденица викат един инженер, който свършил. Той цяла седмица правил улея, изчислявал водата как да прави келевото, изчислявал и най-после казал: „Тази работа не е за мене.“ Викат този механик и той за половин час, без да прави изчислението, свършва тази работа. Казва: „Келевото трябва да бъде такова.“ И келевото тръгва.
Роден е човекът такъв.
Казвам, щом си роден, не търси образование. Не да не идеш да се учиш, ами не създавай ония мисли, че си невежа, че си прост, осъзнай, че нямаш условия да развиеш дарбите си, използвай всичките условия. Учените хора са тия, които използват условията.
към беседата >>
Вие такива капиталисти, толкоз богати хора, седите така меланхолични.
Когато те намери, когато нямаш любов, то ще те клъвне. Казах в днешната беседа: а де са деветимата, които изцерих. Казвам, и към вас се обръщам. Аз, както ви виждам всинца ви, виждам във вас много хубави работи, на които вие не сте обърнали внимание досега. Не ме интересува научно кои са били причините, които са ви накарали да не обръщате внимание в себе си.
Вие такива капиталисти, толкоз богати хора, седите така меланхолични.
Интересува ме вашето нехайство. На какво основание отгоре седите? Когато пишат, хората казват: „Няма нищо. Аз съм един прост човек, не съм някой даровит. Не може да пиша.
към беседата >>
Човек се е родил в света, за да познае истината.
Та сега нас искат да ни убедят да станем религиозни. Нас искат да ни убедят да станем учени хора. Нас искат да ни убедят да станем силни хора, да станем националисти, да станем от еди-коя си партия, да станем туй-онуй. Ти, най-първо, трябва да знаеш защо си се родил. Всеки човек трябва да знае.
Човек се е родил в света, за да познае истината.
Или казано на ваш език, или на мой език, да стане човек свободен. Кой е свободен човек? Да нямаме стълкновение с никого, да не сме в стълкновение с никого, да сме в мир с всички, в единство с всички хора. Не да хъкаме и те да ми хъкат, но едно разбирателство трябва да има.
към беседата >>
Казвам, щом си роден, не търси образование.
Бащата казва: „Не може да стане поп и какво стана? Стана воденичар и без да учи математика, разбира.“ На една воденица викат един инженер, който свършил. Той цяла седмица правил улея, изчислявал водата как да прави келевото, изчислявал и най-после казал: „Тази работа не е за мене.“ Викат този механик и той за половин час, без да прави изчислението, свършва тази работа. Казва: „Келевото трябва да бъде такова.“ И келевото тръгва. Роден е човекът такъв.
Казвам, щом си роден, не търси образование.
Не да не идеш да се учиш, ами не създавай ония мисли, че си невежа, че си прост, осъзнай, че нямаш условия да развиеш дарбите си, използвай всичките условия. Учените хора са тия, които използват условията.
към беседата >>
Интересува ме вашето нехайство.
Казах в днешната беседа: а де са деветимата, които изцерих. Казвам, и към вас се обръщам. Аз, както ви виждам всинца ви, виждам във вас много хубави работи, на които вие не сте обърнали внимание досега. Не ме интересува научно кои са били причините, които са ви накарали да не обръщате внимание в себе си. Вие такива капиталисти, толкоз богати хора, седите така меланхолични.
Интересува ме вашето нехайство.
На какво основание отгоре седите? Когато пишат, хората казват: „Няма нищо. Аз съм един прост човек, не съм някой даровит. Не може да пиша. Чел някой, че съм от силните.
към беседата >>
Или казано на ваш език, или на мой език, да стане човек свободен.
Нас искат да ни убедят да станем учени хора. Нас искат да ни убедят да станем силни хора, да станем националисти, да станем от еди-коя си партия, да станем туй-онуй. Ти, най-първо, трябва да знаеш защо си се родил. Всеки човек трябва да знае. Човек се е родил в света, за да познае истината.
Или казано на ваш език, или на мой език, да стане човек свободен.
Кой е свободен човек? Да нямаме стълкновение с никого, да не сме в стълкновение с никого, да сме в мир с всички, в единство с всички хора. Не да хъкаме и те да ми хъкат, но едно разбирателство трябва да има.
към беседата >>
Не да не идеш да се учиш, ами не създавай ония мисли, че си невежа, че си прост, осъзнай, че нямаш условия да развиеш дарбите си, използвай всичките условия.
Стана воденичар и без да учи математика, разбира.“ На една воденица викат един инженер, който свършил. Той цяла седмица правил улея, изчислявал водата как да прави келевото, изчислявал и най-после казал: „Тази работа не е за мене.“ Викат този механик и той за половин час, без да прави изчислението, свършва тази работа. Казва: „Келевото трябва да бъде такова.“ И келевото тръгва. Роден е човекът такъв. Казвам, щом си роден, не търси образование.
Не да не идеш да се учиш, ами не създавай ония мисли, че си невежа, че си прост, осъзнай, че нямаш условия да развиеш дарбите си, използвай всичките условия.
Учените хора са тия, които използват условията.
към беседата >>
На какво основание отгоре седите?
Казвам, и към вас се обръщам. Аз, както ви виждам всинца ви, виждам във вас много хубави работи, на които вие не сте обърнали внимание досега. Не ме интересува научно кои са били причините, които са ви накарали да не обръщате внимание в себе си. Вие такива капиталисти, толкоз богати хора, седите така меланхолични. Интересува ме вашето нехайство.
На какво основание отгоре седите?
Когато пишат, хората казват: „Няма нищо. Аз съм един прост човек, не съм някой даровит. Не може да пиша. Чел някой, че съм от силните. Не съм от силните, после сърцето ми…“ Аз го гледам и казвам: „Ти се лъжеш, не е така.“ Най-първо, всеки един от вас може да живее до 120 години.
към беседата >>
Кой е свободен човек?
Нас искат да ни убедят да станем силни хора, да станем националисти, да станем от еди-коя си партия, да станем туй-онуй. Ти, най-първо, трябва да знаеш защо си се родил. Всеки човек трябва да знае. Човек се е родил в света, за да познае истината. Или казано на ваш език, или на мой език, да стане човек свободен.
Кой е свободен човек?
Да нямаме стълкновение с никого, да не сме в стълкновение с никого, да сме в мир с всички, в единство с всички хора. Не да хъкаме и те да ми хъкат, но едно разбирателство трябва да има.
към беседата >>
Учените хора са тия, които използват условията.
Той цяла седмица правил улея, изчислявал водата как да прави келевото, изчислявал и най-после казал: „Тази работа не е за мене.“ Викат този механик и той за половин час, без да прави изчислението, свършва тази работа. Казва: „Келевото трябва да бъде такова.“ И келевото тръгва. Роден е човекът такъв. Казвам, щом си роден, не търси образование. Не да не идеш да се учиш, ами не създавай ония мисли, че си невежа, че си прост, осъзнай, че нямаш условия да развиеш дарбите си, използвай всичките условия.
Учените хора са тия, които използват условията.
към беседата >>
Когато пишат, хората казват: „Няма нищо.
Аз, както ви виждам всинца ви, виждам във вас много хубави работи, на които вие не сте обърнали внимание досега. Не ме интересува научно кои са били причините, които са ви накарали да не обръщате внимание в себе си. Вие такива капиталисти, толкоз богати хора, седите така меланхолични. Интересува ме вашето нехайство. На какво основание отгоре седите?
Когато пишат, хората казват: „Няма нищо.
Аз съм един прост човек, не съм някой даровит. Не може да пиша. Чел някой, че съм от силните. Не съм от силните, после сърцето ми…“ Аз го гледам и казвам: „Ти се лъжеш, не е така.“ Най-първо, всеки един от вас може да живее до 120 години. Ако някой от вас е беден, сиромах, аз се чудя как е дошла сиромашията при вас при туй голямото богатство.
към беседата >>
Да нямаме стълкновение с никого, да не сме в стълкновение с никого, да сме в мир с всички, в единство с всички хора.
Ти, най-първо, трябва да знаеш защо си се родил. Всеки човек трябва да знае. Човек се е родил в света, за да познае истината. Или казано на ваш език, или на мой език, да стане човек свободен. Кой е свободен човек?
Да нямаме стълкновение с никого, да не сме в стълкновение с никого, да сме в мир с всички, в единство с всички хора.
Не да хъкаме и те да ми хъкат, но едно разбирателство трябва да има.
към беседата >>
Казвам, ние в сегашното общество да вярваме в Бога.
Казвам, ние в сегашното общество да вярваме в Бога.
Ако вярата в Бога не може да развие в нас милосърдието; ако вярата в Бога не може да развие нашето съзнание на справедливост; ако вярата в Бога не може да те утвърди в онази идея, която поддържаме; ако вярата в Бога не може да внесе смелост, решителност, да постоянстваш, каква е тази вяра? Ако ти може да се плашиш като заека на всяка стъпка и не знаеш кое е право и кое не, каква е твоята вяра? Казвам, от това гледище, тъй както сегашните хора живеят, те спорят много пъти и аз разглеждам партиите. Всяка партия в света, тя се отличава с развиването на специфични качества и способности. Има американци, които са посветили живота си, има цяла статистика.
към беседата >>
Аз съм един прост човек, не съм някой даровит.
Не ме интересува научно кои са били причините, които са ви накарали да не обръщате внимание в себе си. Вие такива капиталисти, толкоз богати хора, седите така меланхолични. Интересува ме вашето нехайство. На какво основание отгоре седите? Когато пишат, хората казват: „Няма нищо.
Аз съм един прост човек, не съм някой даровит.
Не може да пиша. Чел някой, че съм от силните. Не съм от силните, после сърцето ми…“ Аз го гледам и казвам: „Ти се лъжеш, не е така.“ Най-първо, всеки един от вас може да живее до 120 години. Ако някой от вас е беден, сиромах, аз се чудя как е дошла сиромашията при вас при туй голямото богатство.
към беседата >>
Не да хъкаме и те да ми хъкат, но едно разбирателство трябва да има.
Всеки човек трябва да знае. Човек се е родил в света, за да познае истината. Или казано на ваш език, или на мой език, да стане човек свободен. Кой е свободен човек? Да нямаме стълкновение с никого, да не сме в стълкновение с никого, да сме в мир с всички, в единство с всички хора.
Не да хъкаме и те да ми хъкат, но едно разбирателство трябва да има.
към беседата >>
Ако вярата в Бога не може да развие в нас милосърдието; ако вярата в Бога не може да развие нашето съзнание на справедливост; ако вярата в Бога не може да те утвърди в онази идея, която поддържаме; ако вярата в Бога не може да внесе смелост, решителност, да постоянстваш, каква е тази вяра?
Казвам, ние в сегашното общество да вярваме в Бога.
Ако вярата в Бога не може да развие в нас милосърдието; ако вярата в Бога не може да развие нашето съзнание на справедливост; ако вярата в Бога не може да те утвърди в онази идея, която поддържаме; ако вярата в Бога не може да внесе смелост, решителност, да постоянстваш, каква е тази вяра?
Ако ти може да се плашиш като заека на всяка стъпка и не знаеш кое е право и кое не, каква е твоята вяра? Казвам, от това гледище, тъй както сегашните хора живеят, те спорят много пъти и аз разглеждам партиите. Всяка партия в света, тя се отличава с развиването на специфични качества и способности. Има американци, които са посветили живота си, има цяла статистика. Още като види някой човек в Америка, който и да е, и веднага казва – този човек е православен, този човек е методист и т.н.
към беседата >>
Не може да пиша.
Вие такива капиталисти, толкоз богати хора, седите така меланхолични. Интересува ме вашето нехайство. На какво основание отгоре седите? Когато пишат, хората казват: „Няма нищо. Аз съм един прост човек, не съм някой даровит.
Не може да пиша.
Чел някой, че съм от силните. Не съм от силните, после сърцето ми…“ Аз го гледам и казвам: „Ти се лъжеш, не е така.“ Най-първо, всеки един от вас може да живее до 120 години. Ако някой от вас е беден, сиромах, аз се чудя как е дошла сиромашията при вас при туй голямото богатство.
към беседата >>
Та казвам, тогава трябва да има известни отношения между тези хора.
Та казвам, тогава трябва да има известни отношения между тези хора.
Сега истината в света има известна форма, в която тя може да се прояви. Ти не може да намериш истината преждевременно, докато не намериш нейната форма, в която тя може да се прояви. Запример ти не може да запалиш една лоена свещ и да я туриш във водата – тя не може да гори. Но ако туриш една електрическа крушка, и във водата може да свети, намерил си начин, по който светлината може да свети. Ако туриш една обикновена лоена свещ, тя ще изгасне.
към беседата >>
Ако ти може да се плашиш като заека на всяка стъпка и не знаеш кое е право и кое не, каква е твоята вяра?
Казвам, ние в сегашното общество да вярваме в Бога. Ако вярата в Бога не може да развие в нас милосърдието; ако вярата в Бога не може да развие нашето съзнание на справедливост; ако вярата в Бога не може да те утвърди в онази идея, която поддържаме; ако вярата в Бога не може да внесе смелост, решителност, да постоянстваш, каква е тази вяра?
Ако ти може да се плашиш като заека на всяка стъпка и не знаеш кое е право и кое не, каква е твоята вяра?
Казвам, от това гледище, тъй както сегашните хора живеят, те спорят много пъти и аз разглеждам партиите. Всяка партия в света, тя се отличава с развиването на специфични качества и способности. Има американци, които са посветили живота си, има цяла статистика. Още като види някой човек в Америка, който и да е, и веднага казва – този човек е православен, този човек е методист и т.н. Всичките си мязат сега.
към беседата >>
Чел някой, че съм от силните.
Интересува ме вашето нехайство. На какво основание отгоре седите? Когато пишат, хората казват: „Няма нищо. Аз съм един прост човек, не съм някой даровит. Не може да пиша.
Чел някой, че съм от силните.
Не съм от силните, после сърцето ми…“ Аз го гледам и казвам: „Ти се лъжеш, не е така.“ Най-първо, всеки един от вас може да живее до 120 години. Ако някой от вас е беден, сиромах, аз се чудя как е дошла сиромашията при вас при туй голямото богатство.
към беседата >>
Сега истината в света има известна форма, в която тя може да се прояви.
Та казвам, тогава трябва да има известни отношения между тези хора.
Сега истината в света има известна форма, в която тя може да се прояви.
Ти не може да намериш истината преждевременно, докато не намериш нейната форма, в която тя може да се прояви. Запример ти не може да запалиш една лоена свещ и да я туриш във водата – тя не може да гори. Но ако туриш една електрическа крушка, и във водата може да свети, намерил си начин, по който светлината може да свети. Ако туриш една обикновена лоена свещ, тя ще изгасне. Тези условия, при които нашата мисъл гасне, нашите идеи гаснат, показват, че нашето знание не е такова, каквото трябва да бъде.
към беседата >>
Казвам, от това гледище, тъй както сегашните хора живеят, те спорят много пъти и аз разглеждам партиите.
Казвам, ние в сегашното общество да вярваме в Бога. Ако вярата в Бога не може да развие в нас милосърдието; ако вярата в Бога не може да развие нашето съзнание на справедливост; ако вярата в Бога не може да те утвърди в онази идея, която поддържаме; ако вярата в Бога не може да внесе смелост, решителност, да постоянстваш, каква е тази вяра? Ако ти може да се плашиш като заека на всяка стъпка и не знаеш кое е право и кое не, каква е твоята вяра?
Казвам, от това гледище, тъй както сегашните хора живеят, те спорят много пъти и аз разглеждам партиите.
Всяка партия в света, тя се отличава с развиването на специфични качества и способности. Има американци, които са посветили живота си, има цяла статистика. Още като види някой човек в Америка, който и да е, и веднага казва – този човек е православен, този човек е методист и т.н. Всичките си мязат сега.
към беседата >>
Не съм от силните, после сърцето ми…“ Аз го гледам и казвам: „Ти се лъжеш, не е така.“ Най-първо, всеки един от вас може да живее до 120 години.
На какво основание отгоре седите? Когато пишат, хората казват: „Няма нищо. Аз съм един прост човек, не съм някой даровит. Не може да пиша. Чел някой, че съм от силните.
Не съм от силните, после сърцето ми…“ Аз го гледам и казвам: „Ти се лъжеш, не е така.“ Най-първо, всеки един от вас може да живее до 120 години.
Ако някой от вас е беден, сиромах, аз се чудя как е дошла сиромашията при вас при туй голямото богатство.
към беседата >>
Ти не може да намериш истината преждевременно, докато не намериш нейната форма, в която тя може да се прояви.
Та казвам, тогава трябва да има известни отношения между тези хора. Сега истината в света има известна форма, в която тя може да се прояви.
Ти не може да намериш истината преждевременно, докато не намериш нейната форма, в която тя може да се прояви.
Запример ти не може да запалиш една лоена свещ и да я туриш във водата – тя не може да гори. Но ако туриш една електрическа крушка, и във водата може да свети, намерил си начин, по който светлината може да свети. Ако туриш една обикновена лоена свещ, тя ще изгасне. Тези условия, при които нашата мисъл гасне, нашите идеи гаснат, показват, че нашето знание не е такова, каквото трябва да бъде. Ако най-слабите условия на живота, ако най-малките прояви в живота може да загасят нашите идеали, показва, че не си служим с електрически крушки, но с лоена свещ.
към беседата >>
Всяка партия в света, тя се отличава с развиването на специфични качества и способности.
Казвам, ние в сегашното общество да вярваме в Бога. Ако вярата в Бога не може да развие в нас милосърдието; ако вярата в Бога не може да развие нашето съзнание на справедливост; ако вярата в Бога не може да те утвърди в онази идея, която поддържаме; ако вярата в Бога не може да внесе смелост, решителност, да постоянстваш, каква е тази вяра? Ако ти може да се плашиш като заека на всяка стъпка и не знаеш кое е право и кое не, каква е твоята вяра? Казвам, от това гледище, тъй както сегашните хора живеят, те спорят много пъти и аз разглеждам партиите.
Всяка партия в света, тя се отличава с развиването на специфични качества и способности.
Има американци, които са посветили живота си, има цяла статистика. Още като види някой човек в Америка, който и да е, и веднага казва – този човек е православен, този човек е методист и т.н. Всичките си мязат сега.
към беседата >>
Ако някой от вас е беден, сиромах, аз се чудя как е дошла сиромашията при вас при туй голямото богатство.
Когато пишат, хората казват: „Няма нищо. Аз съм един прост човек, не съм някой даровит. Не може да пиша. Чел някой, че съм от силните. Не съм от силните, после сърцето ми…“ Аз го гледам и казвам: „Ти се лъжеш, не е така.“ Най-първо, всеки един от вас може да живее до 120 години.
Ако някой от вас е беден, сиромах, аз се чудя как е дошла сиромашията при вас при туй голямото богатство.
към беседата >>
Запример ти не може да запалиш една лоена свещ и да я туриш във водата – тя не може да гори.
Та казвам, тогава трябва да има известни отношения между тези хора. Сега истината в света има известна форма, в която тя може да се прояви. Ти не може да намериш истината преждевременно, докато не намериш нейната форма, в която тя може да се прояви.
Запример ти не може да запалиш една лоена свещ и да я туриш във водата – тя не може да гори.
Но ако туриш една електрическа крушка, и във водата може да свети, намерил си начин, по който светлината може да свети. Ако туриш една обикновена лоена свещ, тя ще изгасне. Тези условия, при които нашата мисъл гасне, нашите идеи гаснат, показват, че нашето знание не е такова, каквото трябва да бъде. Ако най-слабите условия на живота, ако най-малките прояви в живота може да загасят нашите идеали, показва, че не си служим с електрически крушки, но с лоена свещ. Трябва да изоставим лоените свещи.
към беседата >>
Има американци, които са посветили живота си, има цяла статистика.
Казвам, ние в сегашното общество да вярваме в Бога. Ако вярата в Бога не може да развие в нас милосърдието; ако вярата в Бога не може да развие нашето съзнание на справедливост; ако вярата в Бога не може да те утвърди в онази идея, която поддържаме; ако вярата в Бога не може да внесе смелост, решителност, да постоянстваш, каква е тази вяра? Ако ти може да се плашиш като заека на всяка стъпка и не знаеш кое е право и кое не, каква е твоята вяра? Казвам, от това гледище, тъй както сегашните хора живеят, те спорят много пъти и аз разглеждам партиите. Всяка партия в света, тя се отличава с развиването на специфични качества и способности.
Има американци, които са посветили живота си, има цяла статистика.
Още като види някой човек в Америка, който и да е, и веднага казва – този човек е православен, този човек е методист и т.н. Всичките си мязат сега.
към беседата >>
Тогава ми иде наум една смешна приказка, дето царският син се оженил за дъщерята на един циганин, донесли хляб, тя оставила хляба, турила брашното и после отива да проси и от това изпросеното вземала да си меси пита.
Тогава ми иде наум една смешна приказка, дето царският син се оженил за дъщерята на един циганин, донесли хляб, тя оставила хляба, турила брашното и после отива да проси и от това изпросеното вземала да си меси пита.
Гледала само гладна да не остане. Казвам, тия хора ходят да просят от стаите си брашно. Сега може би във вас ще остане една мисъл дали това, което говоря, е вярно, дали е факт. Че е вярно, че е факт, но още не е истина. Ако повярвате, ще стане истина и ще дойде просветление във вас.
към беседата >>
НАГОРЕ