НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
298
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
298
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
И валя дъждът
,
НБ
, София, 1.6.1924г.,
Те са страшни само за онези, които нямат любов и воля.
Мъжът се връща мрачен, недоволен. Не се страхувай от него, но си кажи: Това е книжен нож, лесно ще се справя с него. Щом види това, мъжът казва: Доволен съм от жена си, защото лесно стопява моите книжни ножове. Това е жена, която носи любовта и волята в себе си. Първото нещо, в което човек трябва да повярва е, че мъчнотиите са временни.
Те са страшни само за онези, които нямат любов и воля.
За онези, които имат и любов, и воля, мъчнотиите са приятни, те са забава за тях. Жената иска да бъде почитана. – За кое качество тя заслужава да бъде почитана ? Единственото нещо, заради което жената може да бъде почитана, е любовта и волята. Те ще я повдигнат.
към беседата >>
Че не е така, вижте, какво прави семето, като го посеете в почвата.
Сегашните хора мислят, че само човекът е разумно същество. Всички останали същества са неразумни. Например, като видят дърво или животно, те казват: дърво е това, не мисли и не чувствува. Животно е това, нищо не разбира. – Това са криви заключения.
Че не е така, вижте, какво прави семето, като го посеете в почвата.
То пуща коренчета и с помощта на тях извлича необходимите елементи за своето хранене. В това отношение, то може да направи нещо повече от човека. Растението, дървото е цял химик. То знае още, на каква дълбочина да пусне своите коренчета. След това то пуща листа и клончета, развива цветове, и най-после връзва и дава плодове.
към беседата >>
Нито един от европейските народи още няма воля.
Казват, че англичаните имат воля. – Не, досега аз не съм срещнал нито един човек с воля. Хората могат да имат въздържание, .самообладание, но не и воля. Българинът казва; „И чука продавам, и чергата продавам, но не отстъпвам". Това е твърдост, упоритост, но не и воля.
Нито един от европейските народи още няма воля.
Тя ще се прояви в бъдеще. Който върши престъпления, той няма воля. Който не върши престъпления, може да има самообладание, но не и воля.
към беседата >>
За онези, които имат и любов, и воля, мъчнотиите са приятни, те са забава за тях.
Не се страхувай от него, но си кажи: Това е книжен нож, лесно ще се справя с него. Щом види това, мъжът казва: Доволен съм от жена си, защото лесно стопява моите книжни ножове. Това е жена, която носи любовта и волята в себе си. Първото нещо, в което човек трябва да повярва е, че мъчнотиите са временни. Те са страшни само за онези, които нямат любов и воля.
За онези, които имат и любов, и воля, мъчнотиите са приятни, те са забава за тях.
Жената иска да бъде почитана. – За кое качество тя заслужава да бъде почитана ? Единственото нещо, заради което жената може да бъде почитана, е любовта и волята. Те ще я повдигнат. Аз желая, жената да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние.
към беседата >>
То пуща коренчета и с помощта на тях извлича необходимите елементи за своето хранене.
Всички останали същества са неразумни. Например, като видят дърво или животно, те казват: дърво е това, не мисли и не чувствува. Животно е това, нищо не разбира. – Това са криви заключения. Че не е така, вижте, какво прави семето, като го посеете в почвата.
То пуща коренчета и с помощта на тях извлича необходимите елементи за своето хранене.
В това отношение, то може да направи нещо повече от човека. Растението, дървото е цял химик. То знае още, на каква дълбочина да пусне своите коренчета. След това то пуща листа и клончета, развива цветове, и най-после връзва и дава плодове. Като гледате цветовете, чудите се, колко майсторски са боядисани.
към беседата >>
Тя ще се прояви в бъдеще.
– Не, досега аз не съм срещнал нито един човек с воля. Хората могат да имат въздържание, .самообладание, но не и воля. Българинът казва; „И чука продавам, и чергата продавам, но не отстъпвам". Това е твърдост, упоритост, но не и воля. Нито един от европейските народи още няма воля.
Тя ще се прояви в бъдеще.
Който върши престъпления, той няма воля. Който не върши престъпления, може да има самообладание, но не и воля.
към беседата >>
Жената иска да бъде почитана.
Щом види това, мъжът казва: Доволен съм от жена си, защото лесно стопява моите книжни ножове. Това е жена, която носи любовта и волята в себе си. Първото нещо, в което човек трябва да повярва е, че мъчнотиите са временни. Те са страшни само за онези, които нямат любов и воля. За онези, които имат и любов, и воля, мъчнотиите са приятни, те са забава за тях.
Жената иска да бъде почитана.
– За кое качество тя заслужава да бъде почитана ? Единственото нещо, заради което жената може да бъде почитана, е любовта и волята. Те ще я повдигнат. Аз желая, жената да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние. Сега срещам мустакати жени.
към беседата >>
В това отношение, то може да направи нещо повече от човека.
Например, като видят дърво или животно, те казват: дърво е това, не мисли и не чувствува. Животно е това, нищо не разбира. – Това са криви заключения. Че не е така, вижте, какво прави семето, като го посеете в почвата. То пуща коренчета и с помощта на тях извлича необходимите елементи за своето хранене.
В това отношение, то може да направи нещо повече от човека.
Растението, дървото е цял химик. То знае още, на каква дълбочина да пусне своите коренчета. След това то пуща листа и клончета, развива цветове, и най-после връзва и дава плодове. Като гледате цветовете, чудите се, колко майсторски са боядисани. Растенията разбират и от бояджийство.
към беседата >>
Който върши престъпления, той няма воля.
Хората могат да имат въздържание, .самообладание, но не и воля. Българинът казва; „И чука продавам, и чергата продавам, но не отстъпвам". Това е твърдост, упоритост, но не и воля. Нито един от европейските народи още няма воля. Тя ще се прояви в бъдеще.
Който върши престъпления, той няма воля.
Който не върши престъпления, може да има самообладание, но не и воля.
към беседата >>
– За кое качество тя заслужава да бъде почитана ?
Това е жена, която носи любовта и волята в себе си. Първото нещо, в което човек трябва да повярва е, че мъчнотиите са временни. Те са страшни само за онези, които нямат любов и воля. За онези, които имат и любов, и воля, мъчнотиите са приятни, те са забава за тях. Жената иска да бъде почитана.
– За кое качество тя заслужава да бъде почитана ?
Единственото нещо, заради което жената може да бъде почитана, е любовта и волята. Те ще я повдигнат. Аз желая, жената да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние. Сега срещам мустакати жени. Това не говори добре за тях.
към беседата >>
Растението, дървото е цял химик.
Животно е това, нищо не разбира. – Това са криви заключения. Че не е така, вижте, какво прави семето, като го посеете в почвата. То пуща коренчета и с помощта на тях извлича необходимите елементи за своето хранене. В това отношение, то може да направи нещо повече от човека.
Растението, дървото е цял химик.
То знае още, на каква дълбочина да пусне своите коренчета. След това то пуща листа и клончета, развива цветове, и най-после връзва и дава плодове. Като гледате цветовете, чудите се, колко майсторски са боядисани. Растенията разбират и от бояджийство. В земята растението прави това, което човек не може.
към беседата >>
Който не върши престъпления, може да има самообладание, но не и воля.
Българинът казва; „И чука продавам, и чергата продавам, но не отстъпвам". Това е твърдост, упоритост, но не и воля. Нито един от европейските народи още няма воля. Тя ще се прояви в бъдеще. Който върши престъпления, той няма воля.
Който не върши престъпления, може да има самообладание, но не и воля.
към беседата >>
Единственото нещо, заради което жената може да бъде почитана, е любовта и волята.
Първото нещо, в което човек трябва да повярва е, че мъчнотиите са временни. Те са страшни само за онези, които нямат любов и воля. За онези, които имат и любов, и воля, мъчнотиите са приятни, те са забава за тях. Жената иска да бъде почитана. – За кое качество тя заслужава да бъде почитана ?
Единственото нещо, заради което жената може да бъде почитана, е любовта и волята.
Те ще я повдигнат. Аз желая, жената да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние. Сега срещам мустакати жени. Това не говори добре за тях. Мустаците огрубяват и изопачават естеството на жената.
към беседата >>
То знае още, на каква дълбочина да пусне своите коренчета.
– Това са криви заключения. Че не е така, вижте, какво прави семето, като го посеете в почвата. То пуща коренчета и с помощта на тях извлича необходимите елементи за своето хранене. В това отношение, то може да направи нещо повече от човека. Растението, дървото е цял химик.
То знае още, на каква дълбочина да пусне своите коренчета.
След това то пуща листа и клончета, развива цветове, и най-после връзва и дава плодове. Като гледате цветовете, чудите се, колко майсторски са боядисани. Растенията разбират и от бояджийство. В земята растението прави това, което човек не може. Заровете краката на човека в почвата и вижте, какво ще стане – ще изгният.
към беседата >>
Велико нещо е да имаш воля.
Велико нещо е да имаш воля.
Това значи, да се издигнеш над условията – нищо да не те засяга. Който има воля, колкото и да е беден, нито се подкупва, нито се изкушава. Да му покажете богатствата на целия свят, той ще мине и замине край тях, без да пожелае нещо за себе си. Такъв пример виждаме в лицето на англичанина Стет, който пострада при потъването на парахода Титаник. Той бил осиновен от един богат англичанин, който му оставил след смъртта си голямо наследство от 350 милиона лева.
към беседата >>
Те ще я повдигнат.
Те са страшни само за онези, които нямат любов и воля. За онези, които имат и любов, и воля, мъчнотиите са приятни, те са забава за тях. Жената иска да бъде почитана. – За кое качество тя заслужава да бъде почитана ? Единственото нещо, заради което жената може да бъде почитана, е любовта и волята.
Те ще я повдигнат.
Аз желая, жената да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние. Сега срещам мустакати жени. Това не говори добре за тях. Мустаците огрубяват и изопачават естеството на жената. Мустаците изопачават характера даже и на мъжете.
към беседата >>
След това то пуща листа и клончета, развива цветове, и най-после връзва и дава плодове.
Че не е така, вижте, какво прави семето, като го посеете в почвата. То пуща коренчета и с помощта на тях извлича необходимите елементи за своето хранене. В това отношение, то може да направи нещо повече от човека. Растението, дървото е цял химик. То знае още, на каква дълбочина да пусне своите коренчета.
След това то пуща листа и клончета, развива цветове, и най-после връзва и дава плодове.
Като гледате цветовете, чудите се, колко майсторски са боядисани. Растенията разбират и от бояджийство. В земята растението прави това, което човек не може. Заровете краката на човека в почвата и вижте, какво ще стане – ще изгният. Дърветата са разумни същества.
към беседата >>
Това значи, да се издигнеш над условията – нищо да не те засяга.
Велико нещо е да имаш воля.
Това значи, да се издигнеш над условията – нищо да не те засяга.
Който има воля, колкото и да е беден, нито се подкупва, нито се изкушава. Да му покажете богатствата на целия свят, той ще мине и замине край тях, без да пожелае нещо за себе си. Такъв пример виждаме в лицето на англичанина Стет, който пострада при потъването на парахода Титаник. Той бил осиновен от един богат англичанин, който му оставил след смъртта си голямо наследство от 350 милиона лева. Обаче, Стет се отказал от наследството.
към беседата >>
Аз желая, жената да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние.
За онези, които имат и любов, и воля, мъчнотиите са приятни, те са забава за тях. Жената иска да бъде почитана. – За кое качество тя заслужава да бъде почитана ? Единственото нещо, заради което жената може да бъде почитана, е любовта и волята. Те ще я повдигнат.
Аз желая, жената да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние.
Сега срещам мустакати жени. Това не говори добре за тях. Мустаците огрубяват и изопачават естеството на жената. Мустаците изопачават характера даже и на мъжете. Когато мустаците на жените падат, аз се радвам; когато започват да им никнат мустаци, аз ги съжалявам.
към беседата >>
Като гледате цветовете, чудите се, колко майсторски са боядисани.
То пуща коренчета и с помощта на тях извлича необходимите елементи за своето хранене. В това отношение, то може да направи нещо повече от човека. Растението, дървото е цял химик. То знае още, на каква дълбочина да пусне своите коренчета. След това то пуща листа и клончета, развива цветове, и най-после връзва и дава плодове.
Като гледате цветовете, чудите се, колко майсторски са боядисани.
Растенията разбират и от бояджийство. В земята растението прави това, което човек не може. Заровете краката на човека в почвата и вижте, какво ще стане – ще изгният. Дърветата са разумни същества. Те имат свой език, на който говорят.
към беседата >>
Който има воля, колкото и да е беден, нито се подкупва, нито се изкушава.
Велико нещо е да имаш воля. Това значи, да се издигнеш над условията – нищо да не те засяга.
Който има воля, колкото и да е беден, нито се подкупва, нито се изкушава.
Да му покажете богатствата на целия свят, той ще мине и замине край тях, без да пожелае нещо за себе си. Такъв пример виждаме в лицето на англичанина Стет, който пострада при потъването на парахода Титаник. Той бил осиновен от един богат англичанин, който му оставил след смъртта си голямо наследство от 350 милиона лева. Обаче, Стет се отказал от наследството. Като го запитвали, защо постъпил така, той отговарял: Аз не се нуждая от богатство, което струва живота на хиляди хора.
към беседата >>
Сега срещам мустакати жени.
Жената иска да бъде почитана. – За кое качество тя заслужава да бъде почитана ? Единственото нещо, заради което жената може да бъде почитана, е любовта и волята. Те ще я повдигнат. Аз желая, жената да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние.
Сега срещам мустакати жени.
Това не говори добре за тях. Мустаците огрубяват и изопачават естеството на жената. Мустаците изопачават характера даже и на мъжете. Когато мустаците на жените падат, аз се радвам; когато започват да им никнат мустаци, аз ги съжалявам. За мустакатата жена казвам, че е груба, страстна, своенравна, безразсъдна.
към беседата >>
Растенията разбират и от бояджийство.
В това отношение, то може да направи нещо повече от човека. Растението, дървото е цял химик. То знае още, на каква дълбочина да пусне своите коренчета. След това то пуща листа и клончета, развива цветове, и най-после връзва и дава плодове. Като гледате цветовете, чудите се, колко майсторски са боядисани.
Растенията разбират и от бояджийство.
В земята растението прави това, което човек не може. Заровете краката на човека в почвата и вижте, какво ще стане – ще изгният. Дърветата са разумни същества. Те имат свой език, на който говорят. Те не са дошли още до положението да говорят на този език, с който ние си служим.
към беседата >>
Да му покажете богатствата на целия свят, той ще мине и замине край тях, без да пожелае нещо за себе си.
Велико нещо е да имаш воля. Това значи, да се издигнеш над условията – нищо да не те засяга. Който има воля, колкото и да е беден, нито се подкупва, нито се изкушава.
Да му покажете богатствата на целия свят, той ще мине и замине край тях, без да пожелае нещо за себе си.
Такъв пример виждаме в лицето на англичанина Стет, който пострада при потъването на парахода Титаник. Той бил осиновен от един богат англичанин, който му оставил след смъртта си голямо наследство от 350 милиона лева. Обаче, Стет се отказал от наследството. Като го запитвали, защо постъпил така, той отговарял: Аз не се нуждая от богатство, което струва живота на хиляди хора. Питам: Колко такива англичани или американци биха се отказали от своето наследство?
към беседата >>
Това не говори добре за тях.
– За кое качество тя заслужава да бъде почитана ? Единственото нещо, заради което жената може да бъде почитана, е любовта и волята. Те ще я повдигнат. Аз желая, жената да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние. Сега срещам мустакати жени.
Това не говори добре за тях.
Мустаците огрубяват и изопачават естеството на жената. Мустаците изопачават характера даже и на мъжете. Когато мустаците на жените падат, аз се радвам; когато започват да им никнат мустаци, аз ги съжалявам. За мустакатата жена казвам, че е груба, страстна, своенравна, безразсъдна. Тя казва: Аз искам да се оженя за мъж с много пари, с малко ум.
към беседата >>
В земята растението прави това, което човек не може.
Растението, дървото е цял химик. То знае още, на каква дълбочина да пусне своите коренчета. След това то пуща листа и клончета, развива цветове, и най-после връзва и дава плодове. Като гледате цветовете, чудите се, колко майсторски са боядисани. Растенията разбират и от бояджийство.
В земята растението прави това, което човек не може.
Заровете краката на човека в почвата и вижте, какво ще стане – ще изгният. Дърветата са разумни същества. Те имат свой език, на който говорят. Те не са дошли още до положението да говорят на този език, с който ние си служим. Те се разговарят чрез движения, със символи.
към беседата >>
Такъв пример виждаме в лицето на англичанина Стет, който пострада при потъването на парахода Титаник.
Велико нещо е да имаш воля. Това значи, да се издигнеш над условията – нищо да не те засяга. Който има воля, колкото и да е беден, нито се подкупва, нито се изкушава. Да му покажете богатствата на целия свят, той ще мине и замине край тях, без да пожелае нещо за себе си.
Такъв пример виждаме в лицето на англичанина Стет, който пострада при потъването на парахода Титаник.
Той бил осиновен от един богат англичанин, който му оставил след смъртта си голямо наследство от 350 милиона лева. Обаче, Стет се отказал от наследството. Като го запитвали, защо постъпил така, той отговарял: Аз не се нуждая от богатство, което струва живота на хиляди хора. Питам: Колко такива англичани или американци биха се отказали от своето наследство? Колко такива българи ще се намерят в България, които, при липса на средства за живот, биха се отказали от такова голямо наследство?
към беседата >>
Мустаците огрубяват и изопачават естеството на жената.
Единственото нещо, заради което жената може да бъде почитана, е любовта и волята. Те ще я повдигнат. Аз желая, жената да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние. Сега срещам мустакати жени. Това не говори добре за тях.
Мустаците огрубяват и изопачават естеството на жената.
Мустаците изопачават характера даже и на мъжете. Когато мустаците на жените падат, аз се радвам; когато започват да им никнат мустаци, аз ги съжалявам. За мустакатата жена казвам, че е груба, страстна, своенравна, безразсъдна. Тя казва: Аз искам да се оженя за мъж с много пари, с малко ум. Това не е жена.
към беседата >>
Заровете краката на човека в почвата и вижте, какво ще стане – ще изгният.
То знае още, на каква дълбочина да пусне своите коренчета. След това то пуща листа и клончета, развива цветове, и най-после връзва и дава плодове. Като гледате цветовете, чудите се, колко майсторски са боядисани. Растенията разбират и от бояджийство. В земята растението прави това, което човек не може.
Заровете краката на човека в почвата и вижте, какво ще стане – ще изгният.
Дърветата са разумни същества. Те имат свой език, на който говорят. Те не са дошли още до положението да говорят на този език, с който ние си служим. Те се разговарят чрез движения, със символи. Всяко растение, до което се приближаваме, ни говори по един или друг начин.
към беседата >>
Той бил осиновен от един богат англичанин, който му оставил след смъртта си голямо наследство от 350 милиона лева.
Велико нещо е да имаш воля. Това значи, да се издигнеш над условията – нищо да не те засяга. Който има воля, колкото и да е беден, нито се подкупва, нито се изкушава. Да му покажете богатствата на целия свят, той ще мине и замине край тях, без да пожелае нещо за себе си. Такъв пример виждаме в лицето на англичанина Стет, който пострада при потъването на парахода Титаник.
Той бил осиновен от един богат англичанин, който му оставил след смъртта си голямо наследство от 350 милиона лева.
Обаче, Стет се отказал от наследството. Като го запитвали, защо постъпил така, той отговарял: Аз не се нуждая от богатство, което струва живота на хиляди хора. Питам: Колко такива англичани или американци биха се отказали от своето наследство? Колко такива българи ще се намерят в България, които, при липса на средства за живот, биха се отказали от такова голямо наследство?
към беседата >>
Мустаците изопачават характера даже и на мъжете.
Те ще я повдигнат. Аз желая, жената да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние. Сега срещам мустакати жени. Това не говори добре за тях. Мустаците огрубяват и изопачават естеството на жената.
Мустаците изопачават характера даже и на мъжете.
Когато мустаците на жените падат, аз се радвам; когато започват да им никнат мустаци, аз ги съжалявам. За мустакатата жена казвам, че е груба, страстна, своенравна, безразсъдна. Тя казва: Аз искам да се оженя за мъж с много пари, с малко ум. Това не е жена. Обаче, ако чуя жената да казва, че ще отиде да нареди къщата на някой вдовец, да нагледа децата му, да им наготви и след това да отиде в друг дом да помогне, това е жена в истинския смисъл на думата.
към беседата >>
Дърветата са разумни същества.
След това то пуща листа и клончета, развива цветове, и най-после връзва и дава плодове. Като гледате цветовете, чудите се, колко майсторски са боядисани. Растенията разбират и от бояджийство. В земята растението прави това, което човек не може. Заровете краката на човека в почвата и вижте, какво ще стане – ще изгният.
Дърветата са разумни същества.
Те имат свой език, на който говорят. Те не са дошли още до положението да говорят на този език, с който ние си служим. Те се разговарят чрез движения, със символи. Всяко растение, до което се приближаваме, ни говори по един или друг начин.
към беседата >>
Обаче, Стет се отказал от наследството.
Това значи, да се издигнеш над условията – нищо да не те засяга. Който има воля, колкото и да е беден, нито се подкупва, нито се изкушава. Да му покажете богатствата на целия свят, той ще мине и замине край тях, без да пожелае нещо за себе си. Такъв пример виждаме в лицето на англичанина Стет, който пострада при потъването на парахода Титаник. Той бил осиновен от един богат англичанин, който му оставил след смъртта си голямо наследство от 350 милиона лева.
Обаче, Стет се отказал от наследството.
Като го запитвали, защо постъпил така, той отговарял: Аз не се нуждая от богатство, което струва живота на хиляди хора. Питам: Колко такива англичани или американци биха се отказали от своето наследство? Колко такива българи ще се намерят в България, които, при липса на средства за живот, биха се отказали от такова голямо наследство?
към беседата >>
Когато мустаците на жените падат, аз се радвам; когато започват да им никнат мустаци, аз ги съжалявам.
Аз желая, жената да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние. Сега срещам мустакати жени. Това не говори добре за тях. Мустаците огрубяват и изопачават естеството на жената. Мустаците изопачават характера даже и на мъжете.
Когато мустаците на жените падат, аз се радвам; когато започват да им никнат мустаци, аз ги съжалявам.
За мустакатата жена казвам, че е груба, страстна, своенравна, безразсъдна. Тя казва: Аз искам да се оженя за мъж с много пари, с малко ум. Това не е жена. Обаче, ако чуя жената да казва, че ще отиде да нареди къщата на някой вдовец, да нагледа децата му, да им наготви и след това да отиде в друг дом да помогне, това е жена в истинския смисъл на думата. Ако мъжът и децата заплачат за тази жена, когато ги напуща, това е жена, която има любов и воля.
към беседата >>
Те имат свой език, на който говорят.
Като гледате цветовете, чудите се, колко майсторски са боядисани. Растенията разбират и от бояджийство. В земята растението прави това, което човек не може. Заровете краката на човека в почвата и вижте, какво ще стане – ще изгният. Дърветата са разумни същества.
Те имат свой език, на който говорят.
Те не са дошли още до положението да говорят на този език, с който ние си служим. Те се разговарят чрез движения, със символи. Всяко растение, до което се приближаваме, ни говори по един или друг начин.
към беседата >>
Като го запитвали, защо постъпил така, той отговарял: Аз не се нуждая от богатство, което струва живота на хиляди хора.
Който има воля, колкото и да е беден, нито се подкупва, нито се изкушава. Да му покажете богатствата на целия свят, той ще мине и замине край тях, без да пожелае нещо за себе си. Такъв пример виждаме в лицето на англичанина Стет, който пострада при потъването на парахода Титаник. Той бил осиновен от един богат англичанин, който му оставил след смъртта си голямо наследство от 350 милиона лева. Обаче, Стет се отказал от наследството.
Като го запитвали, защо постъпил така, той отговарял: Аз не се нуждая от богатство, което струва живота на хиляди хора.
Питам: Колко такива англичани или американци биха се отказали от своето наследство? Колко такива българи ще се намерят в България, които, при липса на средства за живот, биха се отказали от такова голямо наследство?
към беседата >>
За мустакатата жена казвам, че е груба, страстна, своенравна, безразсъдна.
Сега срещам мустакати жени. Това не говори добре за тях. Мустаците огрубяват и изопачават естеството на жената. Мустаците изопачават характера даже и на мъжете. Когато мустаците на жените падат, аз се радвам; когато започват да им никнат мустаци, аз ги съжалявам.
За мустакатата жена казвам, че е груба, страстна, своенравна, безразсъдна.
Тя казва: Аз искам да се оженя за мъж с много пари, с малко ум. Това не е жена. Обаче, ако чуя жената да казва, че ще отиде да нареди къщата на някой вдовец, да нагледа децата му, да им наготви и след това да отиде в друг дом да помогне, това е жена в истинския смисъл на думата. Ако мъжът и децата заплачат за тази жена, когато ги напуща, това е жена, която има любов и воля.
към беседата >>
Те не са дошли още до положението да говорят на този език, с който ние си служим.
Растенията разбират и от бояджийство. В земята растението прави това, което човек не може. Заровете краката на човека в почвата и вижте, какво ще стане – ще изгният. Дърветата са разумни същества. Те имат свой език, на който говорят.
Те не са дошли още до положението да говорят на този език, с който ние си служим.
Те се разговарят чрез движения, със символи. Всяко растение, до което се приближаваме, ни говори по един или друг начин.
към беседата >>
Питам: Колко такива англичани или американци биха се отказали от своето наследство?
Да му покажете богатствата на целия свят, той ще мине и замине край тях, без да пожелае нещо за себе си. Такъв пример виждаме в лицето на англичанина Стет, който пострада при потъването на парахода Титаник. Той бил осиновен от един богат англичанин, който му оставил след смъртта си голямо наследство от 350 милиона лева. Обаче, Стет се отказал от наследството. Като го запитвали, защо постъпил така, той отговарял: Аз не се нуждая от богатство, което струва живота на хиляди хора.
Питам: Колко такива англичани или американци биха се отказали от своето наследство?
Колко такива българи ще се намерят в България, които, при липса на средства за живот, биха се отказали от такова голямо наследство?
към беседата >>
Тя казва: Аз искам да се оженя за мъж с много пари, с малко ум.
Това не говори добре за тях. Мустаците огрубяват и изопачават естеството на жената. Мустаците изопачават характера даже и на мъжете. Когато мустаците на жените падат, аз се радвам; когато започват да им никнат мустаци, аз ги съжалявам. За мустакатата жена казвам, че е груба, страстна, своенравна, безразсъдна.
Тя казва: Аз искам да се оженя за мъж с много пари, с малко ум.
Това не е жена. Обаче, ако чуя жената да казва, че ще отиде да нареди къщата на някой вдовец, да нагледа децата му, да им наготви и след това да отиде в друг дом да помогне, това е жена в истинския смисъл на думата. Ако мъжът и децата заплачат за тази жена, когато ги напуща, това е жена, която има любов и воля.
към беседата >>
Те се разговарят чрез движения, със символи.
В земята растението прави това, което човек не може. Заровете краката на човека в почвата и вижте, какво ще стане – ще изгният. Дърветата са разумни същества. Те имат свой език, на който говорят. Те не са дошли още до положението да говорят на този език, с който ние си служим.
Те се разговарят чрез движения, със символи.
Всяко растение, до което се приближаваме, ни говори по един или друг начин.
към беседата >>
Колко такива българи ще се намерят в България, които, при липса на средства за живот, биха се отказали от такова голямо наследство?
Такъв пример виждаме в лицето на англичанина Стет, който пострада при потъването на парахода Титаник. Той бил осиновен от един богат англичанин, който му оставил след смъртта си голямо наследство от 350 милиона лева. Обаче, Стет се отказал от наследството. Като го запитвали, защо постъпил така, той отговарял: Аз не се нуждая от богатство, което струва живота на хиляди хора. Питам: Колко такива англичани или американци биха се отказали от своето наследство?
Колко такива българи ще се намерят в България, които, при липса на средства за живот, биха се отказали от такова голямо наследство?
към беседата >>
Това не е жена.
Мустаците огрубяват и изопачават естеството на жената. Мустаците изопачават характера даже и на мъжете. Когато мустаците на жените падат, аз се радвам; когато започват да им никнат мустаци, аз ги съжалявам. За мустакатата жена казвам, че е груба, страстна, своенравна, безразсъдна. Тя казва: Аз искам да се оженя за мъж с много пари, с малко ум.
Това не е жена.
Обаче, ако чуя жената да казва, че ще отиде да нареди къщата на някой вдовец, да нагледа децата му, да им наготви и след това да отиде в друг дом да помогне, това е жена в истинския смисъл на думата. Ако мъжът и децата заплачат за тази жена, когато ги напуща, това е жена, която има любов и воля.
към беседата >>
Всяко растение, до което се приближаваме, ни говори по един или друг начин.
Заровете краката на човека в почвата и вижте, какво ще стане – ще изгният. Дърветата са разумни същества. Те имат свой език, на който говорят. Те не са дошли още до положението да говорят на този език, с който ние си служим. Те се разговарят чрез движения, със символи.
Всяко растение, до което се приближаваме, ни говори по един или друг начин.
към беседата >>
Сега аз говоря принципиално, нямам пред вид нито отделни хора, нито отделни народи.
Сега аз говоря принципиално, нямам пред вид нито отделни хора, нито отделни народи.
Имам пред вид само едно, че съвременните хора минават за културни, за учени – Да, те са и културни, и учени, но още не са хора на волята. – Защо ? – Защото най-малката тревога, най-малкото безпокойство може да наруши тяхното равновесие. Ако влезете в кое и да е училище, в коя и да е черква, ще видите, че всички се смущават от най-малкото нещо. Влезте в духовните общества по целия свят и вижте, какви хора идват там.
към беседата >>
Обаче, ако чуя жената да казва, че ще отиде да нареди къщата на някой вдовец, да нагледа децата му, да им наготви и след това да отиде в друг дом да помогне, това е жена в истинския смисъл на думата.
Мустаците изопачават характера даже и на мъжете. Когато мустаците на жените падат, аз се радвам; когато започват да им никнат мустаци, аз ги съжалявам. За мустакатата жена казвам, че е груба, страстна, своенравна, безразсъдна. Тя казва: Аз искам да се оженя за мъж с много пари, с малко ум. Това не е жена.
Обаче, ако чуя жената да казва, че ще отиде да нареди къщата на някой вдовец, да нагледа децата му, да им наготви и след това да отиде в друг дом да помогне, това е жена в истинския смисъл на думата.
Ако мъжът и децата заплачат за тази жена, когато ги напуща, това е жена, която има любов и воля.
към беседата >>
В първата глава на Битието е казано, че когато Бог създал света, първоначално нямало дъждове.
В първата глава на Битието е казано, че когато Бог създал света, първоначално нямало дъждове.
Отпосле заваляли, и тревата изникнала. Значи, изливането на дъжда е процес, който действува върху растенията. В този смисъл, водата носи условия за проява на вътрешния живот в растенията.
към беседата >>
Имам пред вид само едно, че съвременните хора минават за културни, за учени – Да, те са и културни, и учени, но още не са хора на волята.
Сега аз говоря принципиално, нямам пред вид нито отделни хора, нито отделни народи.
Имам пред вид само едно, че съвременните хора минават за културни, за учени – Да, те са и културни, и учени, но още не са хора на волята.
– Защо ? – Защото най-малката тревога, най-малкото безпокойство може да наруши тяхното равновесие. Ако влезете в кое и да е училище, в коя и да е черква, ще видите, че всички се смущават от най-малкото нещо. Влезте в духовните общества по целия свят и вижте, какви хора идват там. Всички минават за духовни, за последователи на Христа, но ще видите грамадната разлика между тях и Христа.
към беседата >>
Ако мъжът и децата заплачат за тази жена, когато ги напуща, това е жена, която има любов и воля.
Когато мустаците на жените падат, аз се радвам; когато започват да им никнат мустаци, аз ги съжалявам. За мустакатата жена казвам, че е груба, страстна, своенравна, безразсъдна. Тя казва: Аз искам да се оженя за мъж с много пари, с малко ум. Това не е жена. Обаче, ако чуя жената да казва, че ще отиде да нареди къщата на някой вдовец, да нагледа децата му, да им наготви и след това да отиде в друг дом да помогне, това е жена в истинския смисъл на думата.
Ако мъжът и децата заплачат за тази жена, когато ги напуща, това е жена, която има любов и воля.
към беседата >>
Отпосле заваляли, и тревата изникнала.
В първата глава на Битието е казано, че когато Бог създал света, първоначално нямало дъждове.
Отпосле заваляли, и тревата изникнала.
Значи, изливането на дъжда е процес, който действува върху растенията. В този смисъл, водата носи условия за проява на вътрешния живот в растенията.
към беседата >>
– Защо ?
Сега аз говоря принципиално, нямам пред вид нито отделни хора, нито отделни народи. Имам пред вид само едно, че съвременните хора минават за културни, за учени – Да, те са и културни, и учени, но още не са хора на волята.
– Защо ?
– Защото най-малката тревога, най-малкото безпокойство може да наруши тяхното равновесие. Ако влезете в кое и да е училище, в коя и да е черква, ще видите, че всички се смущават от най-малкото нещо. Влезте в духовните общества по целия свят и вижте, какви хора идват там. Всички минават за духовни, за последователи на Христа, но ще видите грамадната разлика между тях и Христа. Какъв беше Христос като човек?
към беседата >>
Казвам: Бъдещето е на жената, на майката, на сестрата.
Казвам: Бъдещето е на жената, на майката, на сестрата.
Тя е проводник на любовта. Само чрез жената ще дойде любовта, а не чрез мъжа. Под „майка, сестра. жена" разбирам онази идеална форма, чрез която любовта може да се прояви. Ако жената мечтае да се ожени, само за да има мъж, тя нищо не разбира.
към беседата >>
Значи, изливането на дъжда е процес, който действува върху растенията.
В първата глава на Битието е казано, че когато Бог създал света, първоначално нямало дъждове. Отпосле заваляли, и тревата изникнала.
Значи, изливането на дъжда е процес, който действува върху растенията.
В този смисъл, водата носи условия за проява на вътрешния живот в растенията.
към беседата >>
– Защото най-малката тревога, най-малкото безпокойство може да наруши тяхното равновесие.
Сега аз говоря принципиално, нямам пред вид нито отделни хора, нито отделни народи. Имам пред вид само едно, че съвременните хора минават за културни, за учени – Да, те са и културни, и учени, но още не са хора на волята. – Защо ?
– Защото най-малката тревога, най-малкото безпокойство може да наруши тяхното равновесие.
Ако влезете в кое и да е училище, в коя и да е черква, ще видите, че всички се смущават от най-малкото нещо. Влезте в духовните общества по целия свят и вижте, какви хора идват там. Всички минават за духовни, за последователи на Христа, но ще видите грамадната разлика между тях и Христа. Какъв беше Христос като човек? Бих желал в лицето на Христовите последователи да видя характера на Христа.
към беседата >>
Тя е проводник на любовта.
Казвам: Бъдещето е на жената, на майката, на сестрата.
Тя е проводник на любовта.
Само чрез жената ще дойде любовта, а не чрез мъжа. Под „майка, сестра. жена" разбирам онази идеална форма, чрез която любовта може да се прояви. Ако жената мечтае да се ожени, само за да има мъж, тя нищо не разбира. Има смисъл жената да се ожени, ако може да повдигне мъжа си, да го насочи към прав, разумен живот, към изпълнение на волята Божия.
към беседата >>
В този смисъл, водата носи условия за проява на вътрешния живот в растенията.
В първата глава на Битието е казано, че когато Бог създал света, първоначално нямало дъждове. Отпосле заваляли, и тревата изникнала. Значи, изливането на дъжда е процес, който действува върху растенията.
В този смисъл, водата носи условия за проява на вътрешния живот в растенията.
към беседата >>
Ако влезете в кое и да е училище, в коя и да е черква, ще видите, че всички се смущават от най-малкото нещо.
Сега аз говоря принципиално, нямам пред вид нито отделни хора, нито отделни народи. Имам пред вид само едно, че съвременните хора минават за културни, за учени – Да, те са и културни, и учени, но още не са хора на волята. – Защо ? – Защото най-малката тревога, най-малкото безпокойство може да наруши тяхното равновесие.
Ако влезете в кое и да е училище, в коя и да е черква, ще видите, че всички се смущават от най-малкото нещо.
Влезте в духовните общества по целия свят и вижте, какви хора идват там. Всички минават за духовни, за последователи на Христа, но ще видите грамадната разлика между тях и Христа. Какъв беше Христос като човек? Бих желал в лицето на Христовите последователи да видя характера на Христа. Ние виждаме Христа, прикован на кръста, да казва: „Прости им, Господи, защото те не знаят, какво правят!
към беседата >>
Само чрез жената ще дойде любовта, а не чрез мъжа.
Казвам: Бъдещето е на жената, на майката, на сестрата. Тя е проводник на любовта.
Само чрез жената ще дойде любовта, а не чрез мъжа.
Под „майка, сестра. жена" разбирам онази идеална форма, чрез която любовта може да се прояви. Ако жената мечтае да се ожени, само за да има мъж, тя нищо не разбира. Има смисъл жената да се ожени, ако може да повдигне мъжа си, да го насочи към прав, разумен живот, към изпълнение на волята Божия. Ако тя не отвори сърцето на мъжа си към слабите и угнетените, тя нищо не е направила, Ако майката не каже същото и на сина си, каква майка е тя?
към беседата >>
„И валя дъжд." Това е един прекрасен процес.
„И валя дъжд." Това е един прекрасен процес.
към беседата >>
Влезте в духовните общества по целия свят и вижте, какви хора идват там.
Сега аз говоря принципиално, нямам пред вид нито отделни хора, нито отделни народи. Имам пред вид само едно, че съвременните хора минават за културни, за учени – Да, те са и културни, и учени, но още не са хора на волята. – Защо ? – Защото най-малката тревога, най-малкото безпокойство може да наруши тяхното равновесие. Ако влезете в кое и да е училище, в коя и да е черква, ще видите, че всички се смущават от най-малкото нещо.
Влезте в духовните общества по целия свят и вижте, какви хора идват там.
Всички минават за духовни, за последователи на Христа, но ще видите грамадната разлика между тях и Христа. Какъв беше Христос като човек? Бих желал в лицето на Христовите последователи да видя характера на Христа. Ние виждаме Христа, прикован на кръста, да казва: „Прости им, Господи, защото те не знаят, какво правят! " Това е характер, това е воля!
към беседата >>
Под „майка, сестра.
Казвам: Бъдещето е на жената, на майката, на сестрата. Тя е проводник на любовта. Само чрез жената ще дойде любовта, а не чрез мъжа.
Под „майка, сестра.
жена" разбирам онази идеална форма, чрез която любовта може да се прояви. Ако жената мечтае да се ожени, само за да има мъж, тя нищо не разбира. Има смисъл жената да се ожени, ако може да повдигне мъжа си, да го насочи към прав, разумен живот, към изпълнение на волята Божия. Ако тя не отвори сърцето на мъжа си към слабите и угнетените, тя нищо не е направила, Ако майката не каже същото и на сина си, каква майка е тя? Ако синът не слуша майка си, тя не трябва да му се моли, да го увещава, но да му обърне гръб.
към беседата >>
„И приидоха реките." – Защо приидоха?
„И приидоха реките." – Защо приидоха?
Реките са полезни за живота. Те представят артериалната кръв на природата. Дъждът, който се излива върху растенията, носи своето благо за тях.
към беседата >>
Всички минават за духовни, за последователи на Христа, но ще видите грамадната разлика между тях и Христа.
Имам пред вид само едно, че съвременните хора минават за културни, за учени – Да, те са и културни, и учени, но още не са хора на волята. – Защо ? – Защото най-малката тревога, най-малкото безпокойство може да наруши тяхното равновесие. Ако влезете в кое и да е училище, в коя и да е черква, ще видите, че всички се смущават от най-малкото нещо. Влезте в духовните общества по целия свят и вижте, какви хора идват там.
Всички минават за духовни, за последователи на Христа, но ще видите грамадната разлика между тях и Христа.
Какъв беше Христос като човек? Бих желал в лицето на Христовите последователи да видя характера на Христа. Ние виждаме Христа, прикован на кръста, да казва: „Прости им, Господи, защото те не знаят, какво правят! " Това е характер, това е воля! Христос беше гениален, учен човек.
към беседата >>
жена" разбирам онази идеална форма, чрез която любовта може да се прояви.
Казвам: Бъдещето е на жената, на майката, на сестрата. Тя е проводник на любовта. Само чрез жената ще дойде любовта, а не чрез мъжа. Под „майка, сестра.
жена" разбирам онази идеална форма, чрез която любовта може да се прояви.
Ако жената мечтае да се ожени, само за да има мъж, тя нищо не разбира. Има смисъл жената да се ожени, ако може да повдигне мъжа си, да го насочи към прав, разумен живот, към изпълнение на волята Божия. Ако тя не отвори сърцето на мъжа си към слабите и угнетените, тя нищо не е направила, Ако майката не каже същото и на сина си, каква майка е тя? Ако синът не слуша майка си, тя не трябва да му се моли, да го увещава, но да му обърне гръб. Тя е алхимик.
към беседата >>
Реките са полезни за живота.
„И приидоха реките." – Защо приидоха?
Реките са полезни за живота.
Те представят артериалната кръв на природата. Дъждът, който се излива върху растенията, носи своето благо за тях.
към беседата >>
Какъв беше Христос като човек?
– Защо ? – Защото най-малката тревога, най-малкото безпокойство може да наруши тяхното равновесие. Ако влезете в кое и да е училище, в коя и да е черква, ще видите, че всички се смущават от най-малкото нещо. Влезте в духовните общества по целия свят и вижте, какви хора идват там. Всички минават за духовни, за последователи на Христа, но ще видите грамадната разлика между тях и Христа.
Какъв беше Христос като човек?
Бих желал в лицето на Христовите последователи да видя характера на Христа. Ние виждаме Христа, прикован на кръста, да казва: „Прости им, Господи, защото те не знаят, какво правят! " Това е характер, това е воля! Христос беше гениален, учен човек. Той познаваше алхимията по-добре от всички алхимици.
към беседата >>
Ако жената мечтае да се ожени, само за да има мъж, тя нищо не разбира.
Казвам: Бъдещето е на жената, на майката, на сестрата. Тя е проводник на любовта. Само чрез жената ще дойде любовта, а не чрез мъжа. Под „майка, сестра. жена" разбирам онази идеална форма, чрез която любовта може да се прояви.
Ако жената мечтае да се ожени, само за да има мъж, тя нищо не разбира.
Има смисъл жената да се ожени, ако може да повдигне мъжа си, да го насочи към прав, разумен живот, към изпълнение на волята Божия. Ако тя не отвори сърцето на мъжа си към слабите и угнетените, тя нищо не е направила, Ако майката не каже същото и на сина си, каква майка е тя? Ако синът не слуша майка си, тя не трябва да му се моли, да го увещава, но да му обърне гръб. Тя е алхимик. Ще тури сина си в ретортата на своята пещ и ще го нагрява, докато се обнови.
към беседата >>
Те представят артериалната кръв на природата.
„И приидоха реките." – Защо приидоха? Реките са полезни за живота.
Те представят артериалната кръв на природата.
Дъждът, който се излива върху растенията, носи своето благо за тях.
към беседата >>
Бих желал в лицето на Христовите последователи да видя характера на Христа.
– Защото най-малката тревога, най-малкото безпокойство може да наруши тяхното равновесие. Ако влезете в кое и да е училище, в коя и да е черква, ще видите, че всички се смущават от най-малкото нещо. Влезте в духовните общества по целия свят и вижте, какви хора идват там. Всички минават за духовни, за последователи на Христа, но ще видите грамадната разлика между тях и Христа. Какъв беше Христос като човек?
Бих желал в лицето на Христовите последователи да видя характера на Христа.
Ние виждаме Христа, прикован на кръста, да казва: „Прости им, Господи, защото те не знаят, какво правят! " Това е характер, това е воля! Христос беше гениален, учен човек. Той познаваше алхимията по-добре от всички алхимици. Когато сатаната Го изкушаваше и Му казваше, ако е Син Божи, нека превърне камъните в хляб, Той можа да направи това, но не искаше.
към беседата >>
Има смисъл жената да се ожени, ако може да повдигне мъжа си, да го насочи към прав, разумен живот, към изпълнение на волята Божия.
Тя е проводник на любовта. Само чрез жената ще дойде любовта, а не чрез мъжа. Под „майка, сестра. жена" разбирам онази идеална форма, чрез която любовта може да се прояви. Ако жената мечтае да се ожени, само за да има мъж, тя нищо не разбира.
Има смисъл жената да се ожени, ако може да повдигне мъжа си, да го насочи към прав, разумен живот, към изпълнение на волята Божия.
Ако тя не отвори сърцето на мъжа си към слабите и угнетените, тя нищо не е направила, Ако майката не каже същото и на сина си, каква майка е тя? Ако синът не слуша майка си, тя не трябва да му се моли, да го увещава, но да му обърне гръб. Тя е алхимик. Ще тури сина си в ретортата на своята пещ и ще го нагрява, докато се обнови. – Олеле, майчице!
към беседата >>
Дъждът, който се излива върху растенията, носи своето благо за тях.
„И приидоха реките." – Защо приидоха? Реките са полезни за живота. Те представят артериалната кръв на природата.
Дъждът, който се излива върху растенията, носи своето благо за тях.
към беседата >>
Ние виждаме Христа, прикован на кръста, да казва: „Прости им, Господи, защото те не знаят, какво правят!
Ако влезете в кое и да е училище, в коя и да е черква, ще видите, че всички се смущават от най-малкото нещо. Влезте в духовните общества по целия свят и вижте, какви хора идват там. Всички минават за духовни, за последователи на Христа, но ще видите грамадната разлика между тях и Христа. Какъв беше Христос като човек? Бих желал в лицето на Христовите последователи да видя характера на Христа.
Ние виждаме Христа, прикован на кръста, да казва: „Прости им, Господи, защото те не знаят, какво правят!
" Това е характер, това е воля! Христос беше гениален, учен човек. Той познаваше алхимията по-добре от всички алхимици. Когато сатаната Го изкушаваше и Му казваше, ако е Син Божи, нека превърне камъните в хляб, Той можа да направи това, но не искаше. „Хвърли се от този храм, да покажеш, че си Син Божи, понеже е казано: „Ангели ще те повдигат, за да не препънеш о камък ногата си".
към беседата >>
Ако тя не отвори сърцето на мъжа си към слабите и угнетените, тя нищо не е направила, Ако майката не каже същото и на сина си, каква майка е тя?
Само чрез жената ще дойде любовта, а не чрез мъжа. Под „майка, сестра. жена" разбирам онази идеална форма, чрез която любовта може да се прояви. Ако жената мечтае да се ожени, само за да има мъж, тя нищо не разбира. Има смисъл жената да се ожени, ако може да повдигне мъжа си, да го насочи към прав, разумен живот, към изпълнение на волята Божия.
Ако тя не отвори сърцето на мъжа си към слабите и угнетените, тя нищо не е направила, Ако майката не каже същото и на сина си, каква майка е тя?
Ако синът не слуша майка си, тя не трябва да му се моли, да го увещава, но да му обърне гръб. Тя е алхимик. Ще тури сина си в ретортата на своята пещ и ще го нагрява, докато се обнови. – Олеле, майчице! – Ще ме слушаш ли?
към беседата >>
„И нападнаха на тази къща".
„И нападнаха на тази къща".
Тя се изпита. Това е фигуративен израз. Така е говорил Христос.
към беседата >>
" Това е характер, това е воля!
Влезте в духовните общества по целия свят и вижте, какви хора идват там. Всички минават за духовни, за последователи на Христа, но ще видите грамадната разлика между тях и Христа. Какъв беше Христос като човек? Бих желал в лицето на Христовите последователи да видя характера на Христа. Ние виждаме Христа, прикован на кръста, да казва: „Прости им, Господи, защото те не знаят, какво правят!
" Това е характер, това е воля!
Христос беше гениален, учен човек. Той познаваше алхимията по-добре от всички алхимици. Когато сатаната Го изкушаваше и Му казваше, ако е Син Божи, нека превърне камъните в хляб, Той можа да направи това, но не искаше. „Хвърли се от този храм, да покажеш, че си Син Божи, понеже е казано: „Ангели ще те повдигат, за да не препънеш о камък ногата си". – И това можеше да направи Христос, да се хвърли от храма и да увисне във въздуха, без да падне на земята.
към беседата >>
Ако синът не слуша майка си, тя не трябва да му се моли, да го увещава, но да му обърне гръб.
Под „майка, сестра. жена" разбирам онази идеална форма, чрез която любовта може да се прояви. Ако жената мечтае да се ожени, само за да има мъж, тя нищо не разбира. Има смисъл жената да се ожени, ако може да повдигне мъжа си, да го насочи към прав, разумен живот, към изпълнение на волята Божия. Ако тя не отвори сърцето на мъжа си към слабите и угнетените, тя нищо не е направила, Ако майката не каже същото и на сина си, каква майка е тя?
Ако синът не слуша майка си, тя не трябва да му се моли, да го увещава, но да му обърне гръб.
Тя е алхимик. Ще тури сина си в ретортата на своята пещ и ще го нагрява, докато се обнови. – Олеле, майчице! – Ще ме слушаш ли? – Ще те слушам.
към беседата >>
Тя се изпита.
„И нападнаха на тази къща".
Тя се изпита.
Това е фигуративен израз. Така е говорил Христос.
към беседата >>
Христос беше гениален, учен човек.
Всички минават за духовни, за последователи на Христа, но ще видите грамадната разлика между тях и Христа. Какъв беше Христос като човек? Бих желал в лицето на Христовите последователи да видя характера на Христа. Ние виждаме Христа, прикован на кръста, да казва: „Прости им, Господи, защото те не знаят, какво правят! " Това е характер, това е воля!
Христос беше гениален, учен човек.
Той познаваше алхимията по-добре от всички алхимици. Когато сатаната Го изкушаваше и Му казваше, ако е Син Божи, нека превърне камъните в хляб, Той можа да направи това, но не искаше. „Хвърли се от този храм, да покажеш, че си Син Божи, понеже е казано: „Ангели ще те повдигат, за да не препънеш о камък ногата си". – И това можеше да направи Христос, да се хвърли от храма и да увисне във въздуха, без да падне на земята. Той беше голям авиатор; и най-добрият авиатор не може да се сравни с Него, но не искаше да направи това.
към беседата >>
Тя е алхимик.
жена" разбирам онази идеална форма, чрез която любовта може да се прояви. Ако жената мечтае да се ожени, само за да има мъж, тя нищо не разбира. Има смисъл жената да се ожени, ако може да повдигне мъжа си, да го насочи към прав, разумен живот, към изпълнение на волята Божия. Ако тя не отвори сърцето на мъжа си към слабите и угнетените, тя нищо не е направила, Ако майката не каже същото и на сина си, каква майка е тя? Ако синът не слуша майка си, тя не трябва да му се моли, да го увещава, но да му обърне гръб.
Тя е алхимик.
Ще тури сина си в ретортата на своята пещ и ще го нагрява, докато се обнови. – Олеле, майчице! – Ще ме слушаш ли? – Ще те слушам. – Готов ли си да служиш на правдата?
към беседата >>
Това е фигуративен израз.
„И нападнаха на тази къща". Тя се изпита.
Това е фигуративен израз.
Така е говорил Христос.
към беседата >>
Той познаваше алхимията по-добре от всички алхимици.
Какъв беше Христос като човек? Бих желал в лицето на Христовите последователи да видя характера на Христа. Ние виждаме Христа, прикован на кръста, да казва: „Прости им, Господи, защото те не знаят, какво правят! " Това е характер, това е воля! Христос беше гениален, учен човек.
Той познаваше алхимията по-добре от всички алхимици.
Когато сатаната Го изкушаваше и Му казваше, ако е Син Божи, нека превърне камъните в хляб, Той можа да направи това, но не искаше. „Хвърли се от този храм, да покажеш, че си Син Божи, понеже е казано: „Ангели ще те повдигат, за да не препънеш о камък ногата си". – И това можеше да направи Христос, да се хвърли от храма и да увисне във въздуха, без да падне на земята. Той беше голям авиатор; и най-добрият авиатор не може да се сравни с Него, но не искаше да направи това. Най-после сатаната Му каза: „Виждаш ли тези царства?
към беседата >>
Ще тури сина си в ретортата на своята пещ и ще го нагрява, докато се обнови.
Ако жената мечтае да се ожени, само за да има мъж, тя нищо не разбира. Има смисъл жената да се ожени, ако може да повдигне мъжа си, да го насочи към прав, разумен живот, към изпълнение на волята Божия. Ако тя не отвори сърцето на мъжа си към слабите и угнетените, тя нищо не е направила, Ако майката не каже същото и на сина си, каква майка е тя? Ако синът не слуша майка си, тя не трябва да му се моли, да го увещава, но да му обърне гръб. Тя е алхимик.
Ще тури сина си в ретортата на своята пещ и ще го нагрява, докато се обнови.
– Олеле, майчице! – Ще ме слушаш ли? – Ще те слушам. – Готов ли си да служиш на правдата? Готов ли си да почиташ майка си и баща си?
към беседата >>
Така е говорил Христос.
„И нападнаха на тази къща". Тя се изпита. Това е фигуративен израз.
Така е говорил Христос.
към беседата >>
Когато сатаната Го изкушаваше и Му казваше, ако е Син Божи, нека превърне камъните в хляб, Той можа да направи това, но не искаше.
Бих желал в лицето на Христовите последователи да видя характера на Христа. Ние виждаме Христа, прикован на кръста, да казва: „Прости им, Господи, защото те не знаят, какво правят! " Това е характер, това е воля! Христос беше гениален, учен човек. Той познаваше алхимията по-добре от всички алхимици.
Когато сатаната Го изкушаваше и Му казваше, ако е Син Божи, нека превърне камъните в хляб, Той можа да направи това, но не искаше.
„Хвърли се от този храм, да покажеш, че си Син Божи, понеже е казано: „Ангели ще те повдигат, за да не препънеш о камък ногата си". – И това можеше да направи Христос, да се хвърли от храма и да увисне във въздуха, без да падне на земята. Той беше голям авиатор; и най-добрият авиатор не може да се сравни с Него, но не искаше да направи това. Най-после сатаната Му каза: „Виждаш ли тези царства? Ако ми се поклониш, всички ще бъдат Твои".
към беседата >>
– Олеле, майчице!
Има смисъл жената да се ожени, ако може да повдигне мъжа си, да го насочи към прав, разумен живот, към изпълнение на волята Божия. Ако тя не отвори сърцето на мъжа си към слабите и угнетените, тя нищо не е направила, Ако майката не каже същото и на сина си, каква майка е тя? Ако синът не слуша майка си, тя не трябва да му се моли, да го увещава, но да му обърне гръб. Тя е алхимик. Ще тури сина си в ретортата на своята пещ и ще го нагрява, докато се обнови.
– Олеле, майчице!
– Ще ме слушаш ли? – Ще те слушам. – Готов ли си да служиш на правдата? Готов ли си да почиташ майка си и баща си? – Готов съм.
към беседата >>
„И заваля дъждът".
„И заваля дъждът".
В дадения случай, дъждът, реките, ветровете са условия за живота. Много хора се развалят от живота, а много не се развалят. Например, някой казва: Като сме дошли на земята да живеем, трябва да ядем. – Какъв е смисълът на яденето ? – Смисълът на яденето е да си достави човек онази енергия от природата, необходима за неговото умствено и сърдечно развитие.
към беседата >>
„Хвърли се от този храм, да покажеш, че си Син Божи, понеже е казано: „Ангели ще те повдигат, за да не препънеш о камък ногата си".
Ние виждаме Христа, прикован на кръста, да казва: „Прости им, Господи, защото те не знаят, какво правят! " Това е характер, това е воля! Христос беше гениален, учен човек. Той познаваше алхимията по-добре от всички алхимици. Когато сатаната Го изкушаваше и Му казваше, ако е Син Божи, нека превърне камъните в хляб, Той можа да направи това, но не искаше.
„Хвърли се от този храм, да покажеш, че си Син Божи, понеже е казано: „Ангели ще те повдигат, за да не препънеш о камък ногата си".
– И това можеше да направи Христос, да се хвърли от храма и да увисне във въздуха, без да падне на земята. Той беше голям авиатор; и най-добрият авиатор не може да се сравни с Него, но не искаше да направи това. Най-после сатаната Му каза: „Виждаш ли тези царства? Ако ми се поклониш, всички ще бъдат Твои". – Махни се оттук, Сатано, аз дойдох да служа на Господа; моето Царство не е от този свят.
към беседата >>
– Ще ме слушаш ли?
Ако тя не отвори сърцето на мъжа си към слабите и угнетените, тя нищо не е направила, Ако майката не каже същото и на сина си, каква майка е тя? Ако синът не слуша майка си, тя не трябва да му се моли, да го увещава, но да му обърне гръб. Тя е алхимик. Ще тури сина си в ретортата на своята пещ и ще го нагрява, докато се обнови. – Олеле, майчице!
– Ще ме слушаш ли?
– Ще те слушам. – Готов ли си да служиш на правдата? Готов ли си да почиташ майка си и баща си? – Готов съм. – Щом си готов, ще те извадя от пещта.
към беседата >>
В дадения случай, дъждът, реките, ветровете са условия за живота.
„И заваля дъждът".
В дадения случай, дъждът, реките, ветровете са условия за живота.
Много хора се развалят от живота, а много не се развалят. Например, някой казва: Като сме дошли на земята да живеем, трябва да ядем. – Какъв е смисълът на яденето ? – Смисълът на яденето е да си достави човек онази енергия от природата, необходима за неговото умствено и сърдечно развитие. Сегашните хора гледат на яденето като на удоволствие, но, всъщност, не е така.
към беседата >>
– И това можеше да направи Христос, да се хвърли от храма и да увисне във въздуха, без да падне на земята.
" Това е характер, това е воля! Христос беше гениален, учен човек. Той познаваше алхимията по-добре от всички алхимици. Когато сатаната Го изкушаваше и Му казваше, ако е Син Божи, нека превърне камъните в хляб, Той можа да направи това, но не искаше. „Хвърли се от този храм, да покажеш, че си Син Божи, понеже е казано: „Ангели ще те повдигат, за да не препънеш о камък ногата си".
– И това можеше да направи Христос, да се хвърли от храма и да увисне във въздуха, без да падне на земята.
Той беше голям авиатор; и най-добрият авиатор не може да се сравни с Него, но не искаше да направи това. Най-после сатаната Му каза: „Виждаш ли тези царства? Ако ми се поклониш, всички ще бъдат Твои". – Махни се оттук, Сатано, аз дойдох да служа на Господа; моето Царство не е от този свят. Моето Царство, на което служа, е по-голямо от всички царства в света".
към беседата >>
– Ще те слушам.
Ако синът не слуша майка си, тя не трябва да му се моли, да го увещава, но да му обърне гръб. Тя е алхимик. Ще тури сина си в ретортата на своята пещ и ще го нагрява, докато се обнови. – Олеле, майчице! – Ще ме слушаш ли?
– Ще те слушам.
– Готов ли си да служиш на правдата? Готов ли си да почиташ майка си и баща си? – Готов съм. – Щом си готов, ще те извадя от пещта. Днес майките развалят синовете си.
към беседата >>
Много хора се развалят от живота, а много не се развалят.
„И заваля дъждът". В дадения случай, дъждът, реките, ветровете са условия за живота.
Много хора се развалят от живота, а много не се развалят.
Например, някой казва: Като сме дошли на земята да живеем, трябва да ядем. – Какъв е смисълът на яденето ? – Смисълът на яденето е да си достави човек онази енергия от природата, необходима за неговото умствено и сърдечно развитие. Сегашните хора гледат на яденето като на удоволствие, но, всъщност, не е така. Щом яденето стане удоволствие, човек не може да мисли.
към беседата >>
Той беше голям авиатор; и най-добрият авиатор не може да се сравни с Него, но не искаше да направи това.
Христос беше гениален, учен човек. Той познаваше алхимията по-добре от всички алхимици. Когато сатаната Го изкушаваше и Му казваше, ако е Син Божи, нека превърне камъните в хляб, Той можа да направи това, но не искаше. „Хвърли се от този храм, да покажеш, че си Син Божи, понеже е казано: „Ангели ще те повдигат, за да не препънеш о камък ногата си". – И това можеше да направи Христос, да се хвърли от храма и да увисне във въздуха, без да падне на земята.
Той беше голям авиатор; и най-добрият авиатор не може да се сравни с Него, но не искаше да направи това.
Най-после сатаната Му каза: „Виждаш ли тези царства? Ако ми се поклониш, всички ще бъдат Твои". – Махни се оттук, Сатано, аз дойдох да служа на Господа; моето Царство не е от този свят. Моето Царство, на което служа, е по-голямо от всички царства в света". Питам: Кой човек днес би се отказал, ако му предложат да стане цар?
към беседата >>
– Готов ли си да служиш на правдата?
Тя е алхимик. Ще тури сина си в ретортата на своята пещ и ще го нагрява, докато се обнови. – Олеле, майчице! – Ще ме слушаш ли? – Ще те слушам.
– Готов ли си да служиш на правдата?
Готов ли си да почиташ майка си и баща си? – Готов съм. – Щом си готов, ще те извадя от пещта. Днес майките развалят синовете си. Те не им показват истинския живот, но се оплакват от своя личен живот, от мъжа си.
към беседата >>
Например, някой казва: Като сме дошли на земята да живеем, трябва да ядем.
„И заваля дъждът". В дадения случай, дъждът, реките, ветровете са условия за живота. Много хора се развалят от живота, а много не се развалят.
Например, някой казва: Като сме дошли на земята да живеем, трябва да ядем.
– Какъв е смисълът на яденето ? – Смисълът на яденето е да си достави човек онази енергия от природата, необходима за неговото умствено и сърдечно развитие. Сегашните хора гледат на яденето като на удоволствие, но, всъщност, не е така. Щом яденето стане удоволствие, човек не може да мисли. Някои казват, че човек трябва и да пие.
към беседата >>
Най-после сатаната Му каза: „Виждаш ли тези царства?
Той познаваше алхимията по-добре от всички алхимици. Когато сатаната Го изкушаваше и Му казваше, ако е Син Божи, нека превърне камъните в хляб, Той можа да направи това, но не искаше. „Хвърли се от този храм, да покажеш, че си Син Божи, понеже е казано: „Ангели ще те повдигат, за да не препънеш о камък ногата си". – И това можеше да направи Христос, да се хвърли от храма и да увисне във въздуха, без да падне на земята. Той беше голям авиатор; и най-добрият авиатор не може да се сравни с Него, но не искаше да направи това.
Най-после сатаната Му каза: „Виждаш ли тези царства?
Ако ми се поклониш, всички ще бъдат Твои". – Махни се оттук, Сатано, аз дойдох да служа на Господа; моето Царство не е от този свят. Моето Царство, на което служа, е по-голямо от всички царства в света". Питам: Кой човек днес би се отказал, ако му предложат да стане цар? Или кой би се отказал, ако му предложат да стане пръв министър в България?
към беседата >>
Готов ли си да почиташ майка си и баща си?
Ще тури сина си в ретортата на своята пещ и ще го нагрява, докато се обнови. – Олеле, майчице! – Ще ме слушаш ли? – Ще те слушам. – Готов ли си да служиш на правдата?
Готов ли си да почиташ майка си и баща си?
– Готов съм. – Щом си готов, ще те извадя от пещта. Днес майките развалят синовете си. Те не им показват истинския живот, но се оплакват от своя личен живот, от мъжа си. Оплакването нищо не допринася.
към беседата >>
– Какъв е смисълът на яденето ?
„И заваля дъждът". В дадения случай, дъждът, реките, ветровете са условия за живота. Много хора се развалят от живота, а много не се развалят. Например, някой казва: Като сме дошли на земята да живеем, трябва да ядем.
– Какъв е смисълът на яденето ?
– Смисълът на яденето е да си достави човек онази енергия от природата, необходима за неговото умствено и сърдечно развитие. Сегашните хора гледат на яденето като на удоволствие, но, всъщност, не е така. Щом яденето стане удоволствие, човек не може да мисли. Някои казват, че човек трябва и да пие. – Съгласен съм с това.
към беседата >>
Ако ми се поклониш, всички ще бъдат Твои".
Когато сатаната Го изкушаваше и Му казваше, ако е Син Божи, нека превърне камъните в хляб, Той можа да направи това, но не искаше. „Хвърли се от този храм, да покажеш, че си Син Божи, понеже е казано: „Ангели ще те повдигат, за да не препънеш о камък ногата си". – И това можеше да направи Христос, да се хвърли от храма и да увисне във въздуха, без да падне на земята. Той беше голям авиатор; и най-добрият авиатор не може да се сравни с Него, но не искаше да направи това. Най-после сатаната Му каза: „Виждаш ли тези царства?
Ако ми се поклониш, всички ще бъдат Твои".
– Махни се оттук, Сатано, аз дойдох да служа на Господа; моето Царство не е от този свят. Моето Царство, на което служа, е по-голямо от всички царства в света". Питам: Кой човек днес би се отказал, ако му предложат да стане цар? Или кой би се отказал, ако му предложат да стане пръв министър в България? – Да, но и от управниците се иска воля.
към беседата >>
– Готов съм.
– Олеле, майчице! – Ще ме слушаш ли? – Ще те слушам. – Готов ли си да служиш на правдата? Готов ли си да почиташ майка си и баща си?
– Готов съм.
– Щом си готов, ще те извадя от пещта. Днес майките развалят синовете си. Те не им показват истинския живот, но се оплакват от своя личен живот, от мъжа си. Оплакването нищо не допринася. „И валяха дъждовете, и събори се къщата." Казвате: Кой ще оправи светът?
към беседата >>
– Смисълът на яденето е да си достави човек онази енергия от природата, необходима за неговото умствено и сърдечно развитие.
„И заваля дъждът". В дадения случай, дъждът, реките, ветровете са условия за живота. Много хора се развалят от живота, а много не се развалят. Например, някой казва: Като сме дошли на земята да живеем, трябва да ядем. – Какъв е смисълът на яденето ?
– Смисълът на яденето е да си достави човек онази енергия от природата, необходима за неговото умствено и сърдечно развитие.
Сегашните хора гледат на яденето като на удоволствие, но, всъщност, не е така. Щом яденето стане удоволствие, човек не може да мисли. Някои казват, че човек трябва и да пие. – Съгласен съм с това. Природата е предвидила и пиенето, затова е дала водата.
към беседата >>
– Махни се оттук, Сатано, аз дойдох да служа на Господа; моето Царство не е от този свят.
„Хвърли се от този храм, да покажеш, че си Син Божи, понеже е казано: „Ангели ще те повдигат, за да не препънеш о камък ногата си". – И това можеше да направи Христос, да се хвърли от храма и да увисне във въздуха, без да падне на земята. Той беше голям авиатор; и най-добрият авиатор не може да се сравни с Него, но не искаше да направи това. Най-после сатаната Му каза: „Виждаш ли тези царства? Ако ми се поклониш, всички ще бъдат Твои".
– Махни се оттук, Сатано, аз дойдох да служа на Господа; моето Царство не е от този свят.
Моето Царство, на което служа, е по-голямо от всички царства в света". Питам: Кой човек днес би се отказал, ако му предложат да стане цар? Или кой би се отказал, ако му предложат да стане пръв министър в България? – Да, но и от управниците се иска воля. Българите трябва да знаят това.
към беседата >>
– Щом си готов, ще те извадя от пещта.
– Ще ме слушаш ли? – Ще те слушам. – Готов ли си да служиш на правдата? Готов ли си да почиташ майка си и баща си? – Готов съм.
– Щом си готов, ще те извадя от пещта.
Днес майките развалят синовете си. Те не им показват истинския живот, но се оплакват от своя личен живот, от мъжа си. Оплакването нищо не допринася. „И валяха дъждовете, и събори се къщата." Казвате: Кой ще оправи светът? – Мислите ли, че с проповедниците ще се оправи светът ?
към беседата >>
Сегашните хора гледат на яденето като на удоволствие, но, всъщност, не е така.
В дадения случай, дъждът, реките, ветровете са условия за живота. Много хора се развалят от живота, а много не се развалят. Например, някой казва: Като сме дошли на земята да живеем, трябва да ядем. – Какъв е смисълът на яденето ? – Смисълът на яденето е да си достави човек онази енергия от природата, необходима за неговото умствено и сърдечно развитие.
Сегашните хора гледат на яденето като на удоволствие, но, всъщност, не е така.
Щом яденето стане удоволствие, човек не може да мисли. Някои казват, че човек трябва и да пие. – Съгласен съм с това. Природата е предвидила и пиенето, затова е дала водата. Хората, в желанието си да пият, какви ли питиета не са измислили – 20 годишни вина, ракии, ликьори и др.
към беседата >>
Моето Царство, на което служа, е по-голямо от всички царства в света".
– И това можеше да направи Христос, да се хвърли от храма и да увисне във въздуха, без да падне на земята. Той беше голям авиатор; и най-добрият авиатор не може да се сравни с Него, но не искаше да направи това. Най-после сатаната Му каза: „Виждаш ли тези царства? Ако ми се поклониш, всички ще бъдат Твои". – Махни се оттук, Сатано, аз дойдох да служа на Господа; моето Царство не е от този свят.
Моето Царство, на което служа, е по-голямо от всички царства в света".
Питам: Кой човек днес би се отказал, ако му предложат да стане цар? Или кой би се отказал, ако му предложат да стане пръв министър в България? – Да, но и от управниците се иска воля. Българите трябва да знаят това. Човек с воля не върши престъпления.
към беседата >>
Днес майките развалят синовете си.
– Ще те слушам. – Готов ли си да служиш на правдата? Готов ли си да почиташ майка си и баща си? – Готов съм. – Щом си готов, ще те извадя от пещта.
Днес майките развалят синовете си.
Те не им показват истинския живот, но се оплакват от своя личен живот, от мъжа си. Оплакването нищо не допринася. „И валяха дъждовете, и събори се къщата." Казвате: Кой ще оправи светът? – Мислите ли, че с проповедниците ще се оправи светът ? Отде толкова проповедници ?
към беседата >>
Щом яденето стане удоволствие, човек не може да мисли.
Много хора се развалят от живота, а много не се развалят. Например, някой казва: Като сме дошли на земята да живеем, трябва да ядем. – Какъв е смисълът на яденето ? – Смисълът на яденето е да си достави човек онази енергия от природата, необходима за неговото умствено и сърдечно развитие. Сегашните хора гледат на яденето като на удоволствие, но, всъщност, не е така.
Щом яденето стане удоволствие, човек не може да мисли.
Някои казват, че човек трябва и да пие. – Съгласен съм с това. Природата е предвидила и пиенето, затова е дала водата. Хората, в желанието си да пият, какви ли питиета не са измислили – 20 годишни вина, ракии, ликьори и др. Бедният, като гледа, как богатият яде и пие, казва: Това разбирам живот!
към беседата >>
Питам: Кой човек днес би се отказал, ако му предложат да стане цар?
Той беше голям авиатор; и най-добрият авиатор не може да се сравни с Него, но не искаше да направи това. Най-после сатаната Му каза: „Виждаш ли тези царства? Ако ми се поклониш, всички ще бъдат Твои". – Махни се оттук, Сатано, аз дойдох да служа на Господа; моето Царство не е от този свят. Моето Царство, на което служа, е по-голямо от всички царства в света".
Питам: Кой човек днес би се отказал, ако му предложат да стане цар?
Или кой би се отказал, ако му предложат да стане пръв министър в България? – Да, но и от управниците се иска воля. Българите трябва да знаят това. Човек с воля не върши престъпления. Истинският човек се отличава по това, именно, че не върши престъпления.
към беседата >>
Те не им показват истинския живот, но се оплакват от своя личен живот, от мъжа си.
– Готов ли си да служиш на правдата? Готов ли си да почиташ майка си и баща си? – Готов съм. – Щом си готов, ще те извадя от пещта. Днес майките развалят синовете си.
Те не им показват истинския живот, но се оплакват от своя личен живот, от мъжа си.
Оплакването нищо не допринася. „И валяха дъждовете, и събори се къщата." Казвате: Кой ще оправи светът? – Мислите ли, че с проповедниците ще се оправи светът ? Отде толкова проповедници ? Ако 5 - 600 милиони жени, които раждат, не могат да оправят света, че проповедниците ли ще го оправят ?
към беседата >>
Някои казват, че човек трябва и да пие.
Например, някой казва: Като сме дошли на земята да живеем, трябва да ядем. – Какъв е смисълът на яденето ? – Смисълът на яденето е да си достави човек онази енергия от природата, необходима за неговото умствено и сърдечно развитие. Сегашните хора гледат на яденето като на удоволствие, но, всъщност, не е така. Щом яденето стане удоволствие, човек не може да мисли.
Някои казват, че човек трябва и да пие.
– Съгласен съм с това. Природата е предвидила и пиенето, затова е дала водата. Хората, в желанието си да пият, какви ли питиета не са измислили – 20 годишни вина, ракии, ликьори и др. Бедният, като гледа, как богатият яде и пие, казва: Това разбирам живот! Да имаме и ние печена кокошка, 20 годишно винце!
към беседата >>
Или кой би се отказал, ако му предложат да стане пръв министър в България?
Най-после сатаната Му каза: „Виждаш ли тези царства? Ако ми се поклониш, всички ще бъдат Твои". – Махни се оттук, Сатано, аз дойдох да служа на Господа; моето Царство не е от този свят. Моето Царство, на което служа, е по-голямо от всички царства в света". Питам: Кой човек днес би се отказал, ако му предложат да стане цар?
Или кой би се отказал, ако му предложат да стане пръв министър в България?
– Да, но и от управниците се иска воля. Българите трябва да знаят това. Човек с воля не върши престъпления. Истинският човек се отличава по това, именно, че не върши престъпления. – Ние правим грешки, вършим престъпления.
към беседата >>
Оплакването нищо не допринася.
Готов ли си да почиташ майка си и баща си? – Готов съм. – Щом си готов, ще те извадя от пещта. Днес майките развалят синовете си. Те не им показват истинския живот, но се оплакват от своя личен живот, от мъжа си.
Оплакването нищо не допринася.
„И валяха дъждовете, и събори се къщата." Казвате: Кой ще оправи светът? – Мислите ли, че с проповедниците ще се оправи светът ? Отде толкова проповедници ? Ако 5 - 600 милиони жени, които раждат, не могат да оправят света, че проповедниците ли ще го оправят ? Жените трябва да оправят света, а не да казват на синовете си „баща ти ме изяде!
към беседата >>
– Съгласен съм с това.
– Какъв е смисълът на яденето ? – Смисълът на яденето е да си достави човек онази енергия от природата, необходима за неговото умствено и сърдечно развитие. Сегашните хора гледат на яденето като на удоволствие, но, всъщност, не е така. Щом яденето стане удоволствие, човек не може да мисли. Някои казват, че човек трябва и да пие.
– Съгласен съм с това.
Природата е предвидила и пиенето, затова е дала водата. Хората, в желанието си да пият, какви ли питиета не са измислили – 20 годишни вина, ракии, ликьори и др. Бедният, като гледа, как богатият яде и пие, казва: Това разбирам живот! Да имаме и ние печена кокошка, 20 годишно винце! Така и ние ще живеем.
към беседата >>
– Да, но и от управниците се иска воля.
Ако ми се поклониш, всички ще бъдат Твои". – Махни се оттук, Сатано, аз дойдох да служа на Господа; моето Царство не е от този свят. Моето Царство, на което служа, е по-голямо от всички царства в света". Питам: Кой човек днес би се отказал, ако му предложат да стане цар? Или кой би се отказал, ако му предложат да стане пръв министър в България?
– Да, но и от управниците се иска воля.
Българите трябва да знаят това. Човек с воля не върши престъпления. Истинският човек се отличава по това, именно, че не върши престъпления. – Ние правим грешки, вършим престъпления. – Щом ги съзнавате, вие сте хора с воля.
към беседата >>
„И валяха дъждовете, и събори се къщата." Казвате: Кой ще оправи светът?
– Готов съм. – Щом си готов, ще те извадя от пещта. Днес майките развалят синовете си. Те не им показват истинския живот, но се оплакват от своя личен живот, от мъжа си. Оплакването нищо не допринася.
„И валяха дъждовете, и събори се къщата." Казвате: Кой ще оправи светът?
– Мислите ли, че с проповедниците ще се оправи светът ? Отде толкова проповедници ? Ако 5 - 600 милиони жени, които раждат, не могат да оправят света, че проповедниците ли ще го оправят ? Жените трябва да оправят света, а не да казват на синовете си „баща ти ме изяде! " – Не, с такъв език не трябва да си служите.
към беседата >>
Природата е предвидила и пиенето, затова е дала водата.
– Смисълът на яденето е да си достави човек онази енергия от природата, необходима за неговото умствено и сърдечно развитие. Сегашните хора гледат на яденето като на удоволствие, но, всъщност, не е така. Щом яденето стане удоволствие, човек не може да мисли. Някои казват, че човек трябва и да пие. – Съгласен съм с това.
Природата е предвидила и пиенето, затова е дала водата.
Хората, в желанието си да пият, какви ли питиета не са измислили – 20 годишни вина, ракии, ликьори и др. Бедният, като гледа, как богатият яде и пие, казва: Това разбирам живот! Да имаме и ние печена кокошка, 20 годишно винце! Така и ние ще живеем. Това разбирам живот.
към беседата >>
Българите трябва да знаят това.
– Махни се оттук, Сатано, аз дойдох да служа на Господа; моето Царство не е от този свят. Моето Царство, на което служа, е по-голямо от всички царства в света". Питам: Кой човек днес би се отказал, ако му предложат да стане цар? Или кой би се отказал, ако му предложат да стане пръв министър в България? – Да, но и от управниците се иска воля.
Българите трябва да знаят това.
Човек с воля не върши престъпления. Истинският човек се отличава по това, именно, че не върши престъпления. – Ние правим грешки, вършим престъпления. – Щом ги съзнавате, вие сте хора с воля. Да съзнаваш грешките и престъпленията си и да ги изправиш, и за това се изисква воля.
към беседата >>
– Мислите ли, че с проповедниците ще се оправи светът ?
– Щом си готов, ще те извадя от пещта. Днес майките развалят синовете си. Те не им показват истинския живот, но се оплакват от своя личен живот, от мъжа си. Оплакването нищо не допринася. „И валяха дъждовете, и събори се къщата." Казвате: Кой ще оправи светът?
– Мислите ли, че с проповедниците ще се оправи светът ?
Отде толкова проповедници ? Ако 5 - 600 милиони жени, които раждат, не могат да оправят света, че проповедниците ли ще го оправят ? Жените трябва да оправят света, а не да казват на синовете си „баща ти ме изяде! " – Не, с такъв език не трябва да си служите. Жените не трябва да се женят за материалното положение на мъжа.
към беседата >>
Хората, в желанието си да пият, какви ли питиета не са измислили – 20 годишни вина, ракии, ликьори и др.
Сегашните хора гледат на яденето като на удоволствие, но, всъщност, не е така. Щом яденето стане удоволствие, човек не може да мисли. Някои казват, че човек трябва и да пие. – Съгласен съм с това. Природата е предвидила и пиенето, затова е дала водата.
Хората, в желанието си да пият, какви ли питиета не са измислили – 20 годишни вина, ракии, ликьори и др.
Бедният, като гледа, как богатият яде и пие, казва: Това разбирам живот! Да имаме и ние печена кокошка, 20 годишно винце! Така и ние ще живеем. Това разбирам живот. Да ми даде Господ и на мене такъв живот.
към беседата >>
Човек с воля не върши престъпления.
Моето Царство, на което служа, е по-голямо от всички царства в света". Питам: Кой човек днес би се отказал, ако му предложат да стане цар? Или кой би се отказал, ако му предложат да стане пръв министър в България? – Да, но и от управниците се иска воля. Българите трябва да знаят това.
Човек с воля не върши престъпления.
Истинският човек се отличава по това, именно, че не върши престъпления. – Ние правим грешки, вършим престъпления. – Щом ги съзнавате, вие сте хора с воля. Да съзнаваш грешките и престъпленията си и да ги изправиш, и за това се изисква воля.
към беседата >>
Отде толкова проповедници ?
Днес майките развалят синовете си. Те не им показват истинския живот, но се оплакват от своя личен живот, от мъжа си. Оплакването нищо не допринася. „И валяха дъждовете, и събори се къщата." Казвате: Кой ще оправи светът? – Мислите ли, че с проповедниците ще се оправи светът ?
Отде толкова проповедници ?
Ако 5 - 600 милиони жени, които раждат, не могат да оправят света, че проповедниците ли ще го оправят ? Жените трябва да оправят света, а не да казват на синовете си „баща ти ме изяде! " – Не, с такъв език не трябва да си служите. Жените не трябва да се женят за материалното положение на мъжа. Това значи, да се продадеш за интерес.
към беседата >>
Бедният, като гледа, как богатият яде и пие, казва: Това разбирам живот!
Щом яденето стане удоволствие, човек не може да мисли. Някои казват, че човек трябва и да пие. – Съгласен съм с това. Природата е предвидила и пиенето, затова е дала водата. Хората, в желанието си да пият, какви ли питиета не са измислили – 20 годишни вина, ракии, ликьори и др.
Бедният, като гледа, как богатият яде и пие, казва: Това разбирам живот!
Да имаме и ние печена кокошка, 20 годишно винце! Така и ние ще живеем. Това разбирам живот. Да ми даде Господ и на мене такъв живот. Питам: Какво прави онзи българин, който яде само лук, чесън и боб?
към беседата >>
Истинският човек се отличава по това, именно, че не върши престъпления.
Питам: Кой човек днес би се отказал, ако му предложат да стане цар? Или кой би се отказал, ако му предложат да стане пръв министър в България? – Да, но и от управниците се иска воля. Българите трябва да знаят това. Човек с воля не върши престъпления.
Истинският човек се отличава по това, именно, че не върши престъпления.
– Ние правим грешки, вършим престъпления. – Щом ги съзнавате, вие сте хора с воля. Да съзнаваш грешките и престъпленията си и да ги изправиш, и за това се изисква воля.
към беседата >>
Ако 5 - 600 милиони жени, които раждат, не могат да оправят света, че проповедниците ли ще го оправят ?
Те не им показват истинския живот, но се оплакват от своя личен живот, от мъжа си. Оплакването нищо не допринася. „И валяха дъждовете, и събори се къщата." Казвате: Кой ще оправи светът? – Мислите ли, че с проповедниците ще се оправи светът ? Отде толкова проповедници ?
Ако 5 - 600 милиони жени, които раждат, не могат да оправят света, че проповедниците ли ще го оправят ?
Жените трябва да оправят света, а не да казват на синовете си „баща ти ме изяде! " – Не, с такъв език не трябва да си служите. Жените не трябва да се женят за материалното положение на мъжа. Това значи, да се продадеш за интерес. Приписват ни, че сме били за свободния брак.
към беседата >>
Да имаме и ние печена кокошка, 20 годишно винце!
Някои казват, че човек трябва и да пие. – Съгласен съм с това. Природата е предвидила и пиенето, затова е дала водата. Хората, в желанието си да пият, какви ли питиета не са измислили – 20 годишни вина, ракии, ликьори и др. Бедният, като гледа, как богатият яде и пие, казва: Това разбирам живот!
Да имаме и ние печена кокошка, 20 годишно винце!
Така и ние ще живеем. Това разбирам живот. Да ми даде Господ и на мене такъв живот. Питам: Какво прави онзи българин, който яде само лук, чесън и боб? Най-после и той казва: До гуша ми дойде този боб!
към беседата >>
– Ние правим грешки, вършим престъпления.
Или кой би се отказал, ако му предложат да стане пръв министър в България? – Да, но и от управниците се иска воля. Българите трябва да знаят това. Човек с воля не върши престъпления. Истинският човек се отличава по това, именно, че не върши престъпления.
– Ние правим грешки, вършим престъпления.
– Щом ги съзнавате, вие сте хора с воля. Да съзнаваш грешките и престъпленията си и да ги изправиш, и за това се изисква воля.
към беседата >>
Жените трябва да оправят света, а не да казват на синовете си „баща ти ме изяде!
Оплакването нищо не допринася. „И валяха дъждовете, и събори се къщата." Казвате: Кой ще оправи светът? – Мислите ли, че с проповедниците ще се оправи светът ? Отде толкова проповедници ? Ако 5 - 600 милиони жени, които раждат, не могат да оправят света, че проповедниците ли ще го оправят ?
Жените трябва да оправят света, а не да казват на синовете си „баща ти ме изяде!
" – Не, с такъв език не трябва да си служите. Жените не трябва да се женят за материалното положение на мъжа. Това значи, да се продадеш за интерес. Приписват ни, че сме били за свободния брак. – Не, ние сме за абсолютната чистота и абсолютната святост.
към беседата >>
Така и ние ще живеем.
– Съгласен съм с това. Природата е предвидила и пиенето, затова е дала водата. Хората, в желанието си да пият, какви ли питиета не са измислили – 20 годишни вина, ракии, ликьори и др. Бедният, като гледа, как богатият яде и пие, казва: Това разбирам живот! Да имаме и ние печена кокошка, 20 годишно винце!
Така и ние ще живеем.
Това разбирам живот. Да ми даде Господ и на мене такъв живот. Питам: Какво прави онзи българин, който яде само лук, чесън и боб? Най-после и той казва: До гуша ми дойде този боб! Не искам да помисля вече за него!
към беседата >>
– Щом ги съзнавате, вие сте хора с воля.
– Да, но и от управниците се иска воля. Българите трябва да знаят това. Човек с воля не върши престъпления. Истинският човек се отличава по това, именно, че не върши престъпления. – Ние правим грешки, вършим престъпления.
– Щом ги съзнавате, вие сте хора с воля.
Да съзнаваш грешките и престъпленията си и да ги изправиш, и за това се изисква воля.
към беседата >>
" – Не, с такъв език не трябва да си служите.
„И валяха дъждовете, и събори се къщата." Казвате: Кой ще оправи светът? – Мислите ли, че с проповедниците ще се оправи светът ? Отде толкова проповедници ? Ако 5 - 600 милиони жени, които раждат, не могат да оправят света, че проповедниците ли ще го оправят ? Жените трябва да оправят света, а не да казват на синовете си „баща ти ме изяде!
" – Не, с такъв език не трябва да си служите.
Жените не трябва да се женят за материалното положение на мъжа. Това значи, да се продадеш за интерес. Приписват ни, че сме били за свободния брак. – Не, ние сме за абсолютната чистота и абсолютната святост. Жената, която ражда, трябва да каже на сина си, какво е нужно да прави.
към беседата >>
Това разбирам живот.
Природата е предвидила и пиенето, затова е дала водата. Хората, в желанието си да пият, какви ли питиета не са измислили – 20 годишни вина, ракии, ликьори и др. Бедният, като гледа, как богатият яде и пие, казва: Това разбирам живот! Да имаме и ние печена кокошка, 20 годишно винце! Така и ние ще живеем.
Това разбирам живот.
Да ми даде Господ и на мене такъв живот. Питам: Какво прави онзи българин, който яде само лук, чесън и боб? Най-после и той казва: До гуша ми дойде този боб! Не искам да помисля вече за него! Иска ми се малко месце.
към беседата >>
Да съзнаваш грешките и престъпленията си и да ги изправиш, и за това се изисква воля.
Българите трябва да знаят това. Човек с воля не върши престъпления. Истинският човек се отличава по това, именно, че не върши престъпления. – Ние правим грешки, вършим престъпления. – Щом ги съзнавате, вие сте хора с воля.
Да съзнаваш грешките и престъпленията си и да ги изправиш, и за това се изисква воля.
към беседата >>
Жените не трябва да се женят за материалното положение на мъжа.
– Мислите ли, че с проповедниците ще се оправи светът ? Отде толкова проповедници ? Ако 5 - 600 милиони жени, които раждат, не могат да оправят света, че проповедниците ли ще го оправят ? Жените трябва да оправят света, а не да казват на синовете си „баща ти ме изяде! " – Не, с такъв език не трябва да си служите.
Жените не трябва да се женят за материалното положение на мъжа.
Това значи, да се продадеш за интерес. Приписват ни, че сме били за свободния брак. – Не, ние сме за абсолютната чистота и абсолютната святост. Жената, която ражда, трябва да каже на сина си, какво е нужно да прави. Като порасне, той сам трябва да е готов да се жертвува за другите, а не да очаква на другите да се жертвуват за него.
към беседата >>
Да ми даде Господ и на мене такъв живот.
Хората, в желанието си да пият, какви ли питиета не са измислили – 20 годишни вина, ракии, ликьори и др. Бедният, като гледа, как богатият яде и пие, казва: Това разбирам живот! Да имаме и ние печена кокошка, 20 годишно винце! Така и ние ще живеем. Това разбирам живот.
Да ми даде Господ и на мене такъв живот.
Питам: Какво прави онзи българин, който яде само лук, чесън и боб? Най-после и той казва: До гуша ми дойде този боб! Не искам да помисля вече за него! Иска ми се малко месце. Какво е положението на тревопасните, които ядат само трева?
към беседата >>
„И валя дъждът, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, построена на пясък; и тя падна, и голямо бе нейното падане" (27 стих.
„И валя дъждът, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, построена на пясък; и тя падна, и голямо бе нейното падане" (27 стих.
) Изпитаха се най-разумните, и най-слабите хора. И разруши се тази къща, защото не беше съградена по Божествените правила. Като ме слушате сега, някои от вас сте неспокойни. – Защо? – Аз зная защо.
към беседата >>
Това значи, да се продадеш за интерес.
Отде толкова проповедници ? Ако 5 - 600 милиони жени, които раждат, не могат да оправят света, че проповедниците ли ще го оправят ? Жените трябва да оправят света, а не да казват на синовете си „баща ти ме изяде! " – Не, с такъв език не трябва да си служите. Жените не трябва да се женят за материалното положение на мъжа.
Това значи, да се продадеш за интерес.
Приписват ни, че сме били за свободния брак. – Не, ние сме за абсолютната чистота и абсолютната святост. Жената, която ражда, трябва да каже на сина си, какво е нужно да прави. Като порасне, той сам трябва да е готов да се жертвува за другите, а не да очаква на другите да се жертвуват за него.
към беседата >>
Питам: Какво прави онзи българин, който яде само лук, чесън и боб?
Бедният, като гледа, как богатият яде и пие, казва: Това разбирам живот! Да имаме и ние печена кокошка, 20 годишно винце! Така и ние ще живеем. Това разбирам живот. Да ми даде Господ и на мене такъв живот.
Питам: Какво прави онзи българин, който яде само лук, чесън и боб?
Най-после и той казва: До гуша ми дойде този боб! Не искам да помисля вече за него! Иска ми се малко месце. Какво е положението на тревопасните, които ядат само трева? Взимат остена, впрягат ги и ги подкарват.
към беседата >>
) Изпитаха се най-разумните, и най-слабите хора.
„И валя дъждът, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, построена на пясък; и тя падна, и голямо бе нейното падане" (27 стих.
) Изпитаха се най-разумните, и най-слабите хора.
И разруши се тази къща, защото не беше съградена по Божествените правила. Като ме слушате сега, някои от вас сте неспокойни. – Защо? – Аз зная защо. Който е бръкнал в чужда каса, като върви, постоянно се обръща, да не го следва някой детектив по стъпките му.
към беседата >>
Приписват ни, че сме били за свободния брак.
Ако 5 - 600 милиони жени, които раждат, не могат да оправят света, че проповедниците ли ще го оправят ? Жените трябва да оправят света, а не да казват на синовете си „баща ти ме изяде! " – Не, с такъв език не трябва да си служите. Жените не трябва да се женят за материалното положение на мъжа. Това значи, да се продадеш за интерес.
Приписват ни, че сме били за свободния брак.
– Не, ние сме за абсолютната чистота и абсолютната святост. Жената, която ражда, трябва да каже на сина си, какво е нужно да прави. Като порасне, той сам трябва да е готов да се жертвува за другите, а не да очаква на другите да се жертвуват за него.
към беседата >>
Най-после и той казва: До гуша ми дойде този боб!
Да имаме и ние печена кокошка, 20 годишно винце! Така и ние ще живеем. Това разбирам живот. Да ми даде Господ и на мене такъв живот. Питам: Какво прави онзи българин, който яде само лук, чесън и боб?
Най-после и той казва: До гуша ми дойде този боб!
Не искам да помисля вече за него! Иска ми се малко месце. Какво е положението на тревопасните, които ядат само трева? Взимат остена, впрягат ги и ги подкарват. А хората, щом се засегнат интересите им, казват: Това не е по Бога.
към беседата >>
И разруши се тази къща, защото не беше съградена по Божествените правила.
„И валя дъждът, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, построена на пясък; и тя падна, и голямо бе нейното падане" (27 стих. ) Изпитаха се най-разумните, и най-слабите хора.
И разруши се тази къща, защото не беше съградена по Божествените правила.
Като ме слушате сега, някои от вас сте неспокойни. – Защо? – Аз зная защо. Който е бръкнал в чужда каса, като върви, постоянно се обръща, да не го следва някой детектив по стъпките му. Знаете ли на какво прилича богатият, когото апашът постоянно дебне?
към беседата >>
– Не, ние сме за абсолютната чистота и абсолютната святост.
Жените трябва да оправят света, а не да казват на синовете си „баща ти ме изяде! " – Не, с такъв език не трябва да си служите. Жените не трябва да се женят за материалното положение на мъжа. Това значи, да се продадеш за интерес. Приписват ни, че сме били за свободния брак.
– Не, ние сме за абсолютната чистота и абсолютната святост.
Жената, която ражда, трябва да каже на сина си, какво е нужно да прави. Като порасне, той сам трябва да е готов да се жертвува за другите, а не да очаква на другите да се жертвуват за него.
към беседата >>
Не искам да помисля вече за него!
Така и ние ще живеем. Това разбирам живот. Да ми даде Господ и на мене такъв живот. Питам: Какво прави онзи българин, който яде само лук, чесън и боб? Най-после и той казва: До гуша ми дойде този боб!
Не искам да помисля вече за него!
Иска ми се малко месце. Какво е положението на тревопасните, които ядат само трева? Взимат остена, впрягат ги и ги подкарват. А хората, щом се засегнат интересите им, казват: Това не е по Бога. Щом се засегнат чуждите интереси, казват, че това е волята Божия.
към беседата >>
Като ме слушате сега, някои от вас сте неспокойни.
„И валя дъждът, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, построена на пясък; и тя падна, и голямо бе нейното падане" (27 стих. ) Изпитаха се най-разумните, и най-слабите хора. И разруши се тази къща, защото не беше съградена по Божествените правила.
Като ме слушате сега, някои от вас сте неспокойни.
– Защо? – Аз зная защо. Който е бръкнал в чужда каса, като върви, постоянно се обръща, да не го следва някой детектив по стъпките му. Знаете ли на какво прилича богатият, когото апашът постоянно дебне? Един богат човек, като чул, че в Цариград имало много джебчии, скрил златния си часовник и, вместо него турил в джоба си една лукова глава.
към беседата >>
Жената, която ражда, трябва да каже на сина си, какво е нужно да прави.
" – Не, с такъв език не трябва да си служите. Жените не трябва да се женят за материалното положение на мъжа. Това значи, да се продадеш за интерес. Приписват ни, че сме били за свободния брак. – Не, ние сме за абсолютната чистота и абсолютната святост.
Жената, която ражда, трябва да каже на сина си, какво е нужно да прави.
Като порасне, той сам трябва да е готов да се жертвува за другите, а не да очаква на другите да се жертвуват за него.
към беседата >>
Иска ми се малко месце.
Това разбирам живот. Да ми даде Господ и на мене такъв живот. Питам: Какво прави онзи българин, който яде само лук, чесън и боб? Най-после и той казва: До гуша ми дойде този боб! Не искам да помисля вече за него!
Иска ми се малко месце.
Какво е положението на тревопасните, които ядат само трева? Взимат остена, впрягат ги и ги подкарват. А хората, щом се засегнат интересите им, казват: Това не е по Бога. Щом се засегнат чуждите интереси, казват, че това е волята Божия. Да мушкаш с остен, това е по Бога.
към беседата >>
– Защо?
„И валя дъждът, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, построена на пясък; и тя падна, и голямо бе нейното падане" (27 стих. ) Изпитаха се най-разумните, и най-слабите хора. И разруши се тази къща, защото не беше съградена по Божествените правила. Като ме слушате сега, някои от вас сте неспокойни.
– Защо?
– Аз зная защо. Който е бръкнал в чужда каса, като върви, постоянно се обръща, да не го следва някой детектив по стъпките му. Знаете ли на какво прилича богатият, когото апашът постоянно дебне? Един богат човек, като чул, че в Цариград имало много джебчии, скрил златния си часовник и, вместо него турил в джоба си една лукова глава. Като проверил и видял, че в джоба му още стои луковата глава, казал на тези, които го придружавали: Напразно се говори, че в Цариград имало много джебчии.
към беседата >>
Като порасне, той сам трябва да е готов да се жертвува за другите, а не да очаква на другите да се жертвуват за него.
Жените не трябва да се женят за материалното положение на мъжа. Това значи, да се продадеш за интерес. Приписват ни, че сме били за свободния брак. – Не, ние сме за абсолютната чистота и абсолютната святост. Жената, която ражда, трябва да каже на сина си, какво е нужно да прави.
Като порасне, той сам трябва да е готов да се жертвува за другите, а не да очаква на другите да се жертвуват за него.
към беседата >>
Какво е положението на тревопасните, които ядат само трева?
Да ми даде Господ и на мене такъв живот. Питам: Какво прави онзи българин, който яде само лук, чесън и боб? Най-после и той казва: До гуша ми дойде този боб! Не искам да помисля вече за него! Иска ми се малко месце.
Какво е положението на тревопасните, които ядат само трева?
Взимат остена, впрягат ги и ги подкарват. А хората, щом се засегнат интересите им, казват: Това не е по Бога. Щом се засегнат чуждите интереси, казват, че това е волята Божия. Да мушкаш с остен, това е по Бога. Да вземеш оралото и да впрегнеш воловете, и това е по Бога.
към беседата >>
– Аз зная защо.
„И валя дъждът, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, построена на пясък; и тя падна, и голямо бе нейното падане" (27 стих. ) Изпитаха се най-разумните, и най-слабите хора. И разруши се тази къща, защото не беше съградена по Божествените правила. Като ме слушате сега, някои от вас сте неспокойни. – Защо?
– Аз зная защо.
Който е бръкнал в чужда каса, като върви, постоянно се обръща, да не го следва някой детектив по стъпките му. Знаете ли на какво прилича богатият, когото апашът постоянно дебне? Един богат човек, като чул, че в Цариград имало много джебчии, скрил златния си часовник и, вместо него турил в джоба си една лукова глава. Като проверил и видял, че в джоба му още стои луковата глава, казал на тези, които го придружавали: Напразно се говори, че в Цариград имало много джебчии. Отговорили му.
към беседата >>
И тъй, жената ще заеме мястото председател на любовта и на волята, особено на волята.
И тъй, жената ще заеме мястото председател на любовта и на волята, особено на волята.
Тогава ще разберете Христовите думи, че за всеки един, който прилага любовта, настава голяма радост на небето. В Писанието стихът е поставен другояче. Там е казано: „Голяма е радостта на ангелите в небето за всяка жена, която е предала сърцето си в търсене на Божията Любов". И аз бих желал да има повече такива жени на земята, за да се радват ангелите. Те ще се радват, че ще има повече такива майки, които да възпитават синовете и дъщерите си по новия начин.
към беседата >>
Взимат остена, впрягат ги и ги подкарват.
Питам: Какво прави онзи българин, който яде само лук, чесън и боб? Най-после и той казва: До гуша ми дойде този боб! Не искам да помисля вече за него! Иска ми се малко месце. Какво е положението на тревопасните, които ядат само трева?
Взимат остена, впрягат ги и ги подкарват.
А хората, щом се засегнат интересите им, казват: Това не е по Бога. Щом се засегнат чуждите интереси, казват, че това е волята Божия. Да мушкаш с остен, това е по Бога. Да вземеш оралото и да впрегнеш воловете, и това е по Бога. – Да, но това са недоказани твърдения.
към беседата >>
Който е бръкнал в чужда каса, като върви, постоянно се обръща, да не го следва някой детектив по стъпките му.
) Изпитаха се най-разумните, и най-слабите хора. И разруши се тази къща, защото не беше съградена по Божествените правила. Като ме слушате сега, някои от вас сте неспокойни. – Защо? – Аз зная защо.
Който е бръкнал в чужда каса, като върви, постоянно се обръща, да не го следва някой детектив по стъпките му.
Знаете ли на какво прилича богатият, когото апашът постоянно дебне? Един богат човек, като чул, че в Цариград имало много джебчии, скрил златния си часовник и, вместо него турил в джоба си една лукова глава. Като проверил и видял, че в джоба му още стои луковата глава, казал на тези, които го придружавали: Напразно се говори, че в Цариград имало много джебчии. Отговорили му. Разбира се, като си турил лукова глава в джоба си.
към беседата >>
Тогава ще разберете Христовите думи, че за всеки един, който прилага любовта, настава голяма радост на небето.
И тъй, жената ще заеме мястото председател на любовта и на волята, особено на волята.
Тогава ще разберете Христовите думи, че за всеки един, който прилага любовта, настава голяма радост на небето.
В Писанието стихът е поставен другояче. Там е казано: „Голяма е радостта на ангелите в небето за всяка жена, която е предала сърцето си в търсене на Божията Любов". И аз бих желал да има повече такива жени на земята, за да се радват ангелите. Те ще се радват, че ще има повече такива майки, които да възпитават синовете и дъщерите си по новия начин.
към беседата >>
А хората, щом се засегнат интересите им, казват: Това не е по Бога.
Най-после и той казва: До гуша ми дойде този боб! Не искам да помисля вече за него! Иска ми се малко месце. Какво е положението на тревопасните, които ядат само трева? Взимат остена, впрягат ги и ги подкарват.
А хората, щом се засегнат интересите им, казват: Това не е по Бога.
Щом се засегнат чуждите интереси, казват, че това е волята Божия. Да мушкаш с остен, това е по Бога. Да вземеш оралото и да впрегнеш воловете, и това е по Бога. – Да, но това са недоказани твърдения. Като обичаш животното, то ще бъде готово да ти служи доброволно.
към беседата >>
Знаете ли на какво прилича богатият, когото апашът постоянно дебне?
И разруши се тази къща, защото не беше съградена по Божествените правила. Като ме слушате сега, някои от вас сте неспокойни. – Защо? – Аз зная защо. Който е бръкнал в чужда каса, като върви, постоянно се обръща, да не го следва някой детектив по стъпките му.
Знаете ли на какво прилича богатият, когото апашът постоянно дебне?
Един богат човек, като чул, че в Цариград имало много джебчии, скрил златния си часовник и, вместо него турил в джоба си една лукова глава. Като проверил и видял, че в джоба му още стои луковата глава, казал на тези, които го придружавали: Напразно се говори, че в Цариград имало много джебчии. Отговорили му. Разбира се, като си турил лукова глава в джоба си. Значи, те го опитвали, а той си мисли, че никой не знае за луковата глава в джоба му.
към беседата >>
В Писанието стихът е поставен другояче.
И тъй, жената ще заеме мястото председател на любовта и на волята, особено на волята. Тогава ще разберете Христовите думи, че за всеки един, който прилага любовта, настава голяма радост на небето.
В Писанието стихът е поставен другояче.
Там е казано: „Голяма е радостта на ангелите в небето за всяка жена, която е предала сърцето си в търсене на Божията Любов". И аз бих желал да има повече такива жени на земята, за да се радват ангелите. Те ще се радват, че ще има повече такива майки, които да възпитават синовете и дъщерите си по новия начин.
към беседата >>
Щом се засегнат чуждите интереси, казват, че това е волята Божия.
Не искам да помисля вече за него! Иска ми се малко месце. Какво е положението на тревопасните, които ядат само трева? Взимат остена, впрягат ги и ги подкарват. А хората, щом се засегнат интересите им, казват: Това не е по Бога.
Щом се засегнат чуждите интереси, казват, че това е волята Божия.
Да мушкаш с остен, това е по Бога. Да вземеш оралото и да впрегнеш воловете, и това е по Бога. – Да, но това са недоказани твърдения. Като обичаш животното, то ще бъде готово да ти служи доброволно. Божествено е да впрягаш вола на работа, когато той може да се разговаря с тебе.
към беседата >>
Един богат човек, като чул, че в Цариград имало много джебчии, скрил златния си часовник и, вместо него турил в джоба си една лукова глава.
Като ме слушате сега, някои от вас сте неспокойни. – Защо? – Аз зная защо. Който е бръкнал в чужда каса, като върви, постоянно се обръща, да не го следва някой детектив по стъпките му. Знаете ли на какво прилича богатият, когото апашът постоянно дебне?
Един богат човек, като чул, че в Цариград имало много джебчии, скрил златния си часовник и, вместо него турил в джоба си една лукова глава.
Като проверил и видял, че в джоба му още стои луковата глава, казал на тези, които го придружавали: Напразно се говори, че в Цариград имало много джебчии. Отговорили му. Разбира се, като си турил лукова глава в джоба си. Значи, те го опитвали, а той си мисли, че никой не знае за луковата глава в джоба му. Сега и ние, съвременните хора, мислим, че много знаем.
към беседата >>
Там е казано: „Голяма е радостта на ангелите в небето за всяка жена, която е предала сърцето си в търсене на Божията Любов".
И тъй, жената ще заеме мястото председател на любовта и на волята, особено на волята. Тогава ще разберете Христовите думи, че за всеки един, който прилага любовта, настава голяма радост на небето. В Писанието стихът е поставен другояче.
Там е казано: „Голяма е радостта на ангелите в небето за всяка жена, която е предала сърцето си в търсене на Божията Любов".
И аз бих желал да има повече такива жени на земята, за да се радват ангелите. Те ще се радват, че ще има повече такива майки, които да възпитават синовете и дъщерите си по новия начин.
към беседата >>
Да мушкаш с остен, това е по Бога.
Иска ми се малко месце. Какво е положението на тревопасните, които ядат само трева? Взимат остена, впрягат ги и ги подкарват. А хората, щом се засегнат интересите им, казват: Това не е по Бога. Щом се засегнат чуждите интереси, казват, че това е волята Божия.
Да мушкаш с остен, това е по Бога.
Да вземеш оралото и да впрегнеш воловете, и това е по Бога. – Да, но това са недоказани твърдения. Като обичаш животното, то ще бъде готово да ти служи доброволно. Божествено е да впрягаш вола на работа, когато той може да се разговаря с тебе. Той ще ти каже: Братко, аз се напасох добре в гората.
към беседата >>
Като проверил и видял, че в джоба му още стои луковата глава, казал на тези, които го придружавали: Напразно се говори, че в Цариград имало много джебчии.
– Защо? – Аз зная защо. Който е бръкнал в чужда каса, като върви, постоянно се обръща, да не го следва някой детектив по стъпките му. Знаете ли на какво прилича богатият, когото апашът постоянно дебне? Един богат човек, като чул, че в Цариград имало много джебчии, скрил златния си часовник и, вместо него турил в джоба си една лукова глава.
Като проверил и видял, че в джоба му още стои луковата глава, казал на тези, които го придружавали: Напразно се говори, че в Цариград имало много джебчии.
Отговорили му. Разбира се, като си турил лукова глава в джоба си. Значи, те го опитвали, а той си мисли, че никой не знае за луковата глава в джоба му. Сега и ние, съвременните хора, мислим, че много знаем. – Не, природата, както е поставила своите закони, всичко е предвидила.
към беседата >>
И аз бих желал да има повече такива жени на земята, за да се радват ангелите.
И тъй, жената ще заеме мястото председател на любовта и на волята, особено на волята. Тогава ще разберете Христовите думи, че за всеки един, който прилага любовта, настава голяма радост на небето. В Писанието стихът е поставен другояче. Там е казано: „Голяма е радостта на ангелите в небето за всяка жена, която е предала сърцето си в търсене на Божията Любов".
И аз бих желал да има повече такива жени на земята, за да се радват ангелите.
Те ще се радват, че ще има повече такива майки, които да възпитават синовете и дъщерите си по новия начин.
към беседата >>
Да вземеш оралото и да впрегнеш воловете, и това е по Бога.
Какво е положението на тревопасните, които ядат само трева? Взимат остена, впрягат ги и ги подкарват. А хората, щом се засегнат интересите им, казват: Това не е по Бога. Щом се засегнат чуждите интереси, казват, че това е волята Божия. Да мушкаш с остен, това е по Бога.
Да вземеш оралото и да впрегнеш воловете, и това е по Бога.
– Да, но това са недоказани твърдения. Като обичаш животното, то ще бъде готово да ти служи доброволно. Божествено е да впрягаш вола на работа, когато той може да се разговаря с тебе. Той ще ти каже: Братко, аз се напасох добре в гората. Сега съм силен.
към беседата >>
Отговорили му.
– Аз зная защо. Който е бръкнал в чужда каса, като върви, постоянно се обръща, да не го следва някой детектив по стъпките му. Знаете ли на какво прилича богатият, когото апашът постоянно дебне? Един богат човек, като чул, че в Цариград имало много джебчии, скрил златния си часовник и, вместо него турил в джоба си една лукова глава. Като проверил и видял, че в джоба му още стои луковата глава, казал на тези, които го придружавали: Напразно се говори, че в Цариград имало много джебчии.
Отговорили му.
Разбира се, като си турил лукова глава в джоба си. Значи, те го опитвали, а той си мисли, че никой не знае за луковата глава в джоба му. Сега и ние, съвременните хора, мислим, че много знаем. – Не, природата, както е поставила своите закони, всичко е предвидила. Тя ще постави всички хора в безизходно положение.
към беседата >>
Те ще се радват, че ще има повече такива майки, които да възпитават синовете и дъщерите си по новия начин.
И тъй, жената ще заеме мястото председател на любовта и на волята, особено на волята. Тогава ще разберете Христовите думи, че за всеки един, който прилага любовта, настава голяма радост на небето. В Писанието стихът е поставен другояче. Там е казано: „Голяма е радостта на ангелите в небето за всяка жена, която е предала сърцето си в търсене на Божията Любов". И аз бих желал да има повече такива жени на земята, за да се радват ангелите.
Те ще се радват, че ще има повече такива майки, които да възпитават синовете и дъщерите си по новия начин.
към беседата >>
– Да, но това са недоказани твърдения.
Взимат остена, впрягат ги и ги подкарват. А хората, щом се засегнат интересите им, казват: Това не е по Бога. Щом се засегнат чуждите интереси, казват, че това е волята Божия. Да мушкаш с остен, това е по Бога. Да вземеш оралото и да впрегнеш воловете, и това е по Бога.
– Да, но това са недоказани твърдения.
Като обичаш животното, то ще бъде готово да ти служи доброволно. Божествено е да впрягаш вола на работа, когато той може да се разговаря с тебе. Той ще ти каже: Братко, аз се напасох добре в гората. Сега съм силен. Тури хомота на врата ми и ме заведи на нивата да работим.
към беседата >>
Разбира се, като си турил лукова глава в джоба си.
Който е бръкнал в чужда каса, като върви, постоянно се обръща, да не го следва някой детектив по стъпките му. Знаете ли на какво прилича богатият, когото апашът постоянно дебне? Един богат човек, като чул, че в Цариград имало много джебчии, скрил златния си часовник и, вместо него турил в джоба си една лукова глава. Като проверил и видял, че в джоба му още стои луковата глава, казал на тези, които го придружавали: Напразно се говори, че в Цариград имало много джебчии. Отговорили му.
Разбира се, като си турил лукова глава в джоба си.
Значи, те го опитвали, а той си мисли, че никой не знае за луковата глава в джоба му. Сега и ние, съвременните хора, мислим, че много знаем. – Не, природата, както е поставила своите закони, всичко е предвидила. Тя ще постави всички хора в безизходно положение. В нея има абсолютна, идеална справедливост.
към беседата >>
Като обичаш животното, то ще бъде готово да ти служи доброволно.
А хората, щом се засегнат интересите им, казват: Това не е по Бога. Щом се засегнат чуждите интереси, казват, че това е волята Божия. Да мушкаш с остен, това е по Бога. Да вземеш оралото и да впрегнеш воловете, и това е по Бога. – Да, но това са недоказани твърдения.
Като обичаш животното, то ще бъде готово да ти служи доброволно.
Божествено е да впрягаш вола на работа, когато той може да се разговаря с тебе. Той ще ти каже: Братко, аз се напасох добре в гората. Сега съм силен. Тури хомота на врата ми и ме заведи на нивата да работим. Това разбирам „по Бога".
към беседата >>
Значи, те го опитвали, а той си мисли, че никой не знае за луковата глава в джоба му.
Знаете ли на какво прилича богатият, когото апашът постоянно дебне? Един богат човек, като чул, че в Цариград имало много джебчии, скрил златния си часовник и, вместо него турил в джоба си една лукова глава. Като проверил и видял, че в джоба му още стои луковата глава, казал на тези, които го придружавали: Напразно се говори, че в Цариград имало много джебчии. Отговорили му. Разбира се, като си турил лукова глава в джоба си.
Значи, те го опитвали, а той си мисли, че никой не знае за луковата глава в джоба му.
Сега и ние, съвременните хора, мислим, че много знаем. – Не, природата, както е поставила своите закони, всичко е предвидила. Тя ще постави всички хора в безизходно положение. В нея има абсолютна, идеална справедливост. Когато се натъкнем на тази справедливост, ние ще изпитаме особена приятност.
към беседата >>
Божествено е да впрягаш вола на работа, когато той може да се разговаря с тебе.
Щом се засегнат чуждите интереси, казват, че това е волята Божия. Да мушкаш с остен, това е по Бога. Да вземеш оралото и да впрегнеш воловете, и това е по Бога. – Да, но това са недоказани твърдения. Като обичаш животното, то ще бъде готово да ти служи доброволно.
Божествено е да впрягаш вола на работа, когато той може да се разговаря с тебе.
Той ще ти каже: Братко, аз се напасох добре в гората. Сега съм силен. Тури хомота на врата ми и ме заведи на нивата да работим. Това разбирам „по Бога". Сега ти гониш вола, той бяга.
към беседата >>
Сега и ние, съвременните хора, мислим, че много знаем.
Един богат човек, като чул, че в Цариград имало много джебчии, скрил златния си часовник и, вместо него турил в джоба си една лукова глава. Като проверил и видял, че в джоба му още стои луковата глава, казал на тези, които го придружавали: Напразно се говори, че в Цариград имало много джебчии. Отговорили му. Разбира се, като си турил лукова глава в джоба си. Значи, те го опитвали, а той си мисли, че никой не знае за луковата глава в джоба му.
Сега и ние, съвременните хора, мислим, че много знаем.
– Не, природата, както е поставила своите закони, всичко е предвидила. Тя ще постави всички хора в безизходно положение. В нея има абсолютна, идеална справедливост. Когато се натъкнем на тази справедливост, ние ще изпитаме особена приятност. Ние ще бъдем доволни, че съществува такава правда, която дава условия на всички да се развиват.
към беседата >>
Той ще ти каже: Братко, аз се напасох добре в гората.
Да мушкаш с остен, това е по Бога. Да вземеш оралото и да впрегнеш воловете, и това е по Бога. – Да, но това са недоказани твърдения. Като обичаш животното, то ще бъде готово да ти служи доброволно. Божествено е да впрягаш вола на работа, когато той може да се разговаря с тебе.
Той ще ти каже: Братко, аз се напасох добре в гората.
Сега съм силен. Тури хомота на врата ми и ме заведи на нивата да работим. Това разбирам „по Бога". Сега ти гониш вола, той бяга. Най-по-сле му туриш юлара и го впрегнеш.
към беседата >>
– Не, природата, както е поставила своите закони, всичко е предвидила.
Като проверил и видял, че в джоба му още стои луковата глава, казал на тези, които го придружавали: Напразно се говори, че в Цариград имало много джебчии. Отговорили му. Разбира се, като си турил лукова глава в джоба си. Значи, те го опитвали, а той си мисли, че никой не знае за луковата глава в джоба му. Сега и ние, съвременните хора, мислим, че много знаем.
– Не, природата, както е поставила своите закони, всичко е предвидила.
Тя ще постави всички хора в безизходно положение. В нея има абсолютна, идеална справедливост. Когато се натъкнем на тази справедливост, ние ще изпитаме особена приятност. Ние ще бъдем доволни, че съществува такава правда, която дава условия на всички да се развиват. Тогава всеки ще каже: заслужава човек да живее в този свят.
към беседата >>
Сега съм силен.
Да вземеш оралото и да впрегнеш воловете, и това е по Бога. – Да, но това са недоказани твърдения. Като обичаш животното, то ще бъде готово да ти служи доброволно. Божествено е да впрягаш вола на работа, когато той може да се разговаря с тебе. Той ще ти каже: Братко, аз се напасох добре в гората.
Сега съм силен.
Тури хомота на врата ми и ме заведи на нивата да работим. Това разбирам „по Бога". Сега ти гониш вола, той бяга. Най-по-сле му туриш юлара и го впрегнеш. Това било по Бога!
към беседата >>
Тя ще постави всички хора в безизходно положение.
Отговорили му. Разбира се, като си турил лукова глава в джоба си. Значи, те го опитвали, а той си мисли, че никой не знае за луковата глава в джоба му. Сега и ние, съвременните хора, мислим, че много знаем. – Не, природата, както е поставила своите закони, всичко е предвидила.
Тя ще постави всички хора в безизходно положение.
В нея има абсолютна, идеална справедливост. Когато се натъкнем на тази справедливост, ние ще изпитаме особена приятност. Ние ще бъдем доволни, че съществува такава правда, която дава условия на всички да се развиват. Тогава всеки ще каже: заслужава човек да живее в този свят. Ако външно изглежда, че има някаква неправда, тя е временна.
към беседата >>
Тури хомота на врата ми и ме заведи на нивата да работим.
– Да, но това са недоказани твърдения. Като обичаш животното, то ще бъде готово да ти служи доброволно. Божествено е да впрягаш вола на работа, когато той може да се разговаря с тебе. Той ще ти каже: Братко, аз се напасох добре в гората. Сега съм силен.
Тури хомота на врата ми и ме заведи на нивата да работим.
Това разбирам „по Бога". Сега ти гониш вола, той бяга. Най-по-сле му туриш юлара и го впрегнеш. Това било по Бога! Как е възможно, Божественото, разумното, да създава произволи?
към беседата >>
В нея има абсолютна, идеална справедливост.
Разбира се, като си турил лукова глава в джоба си. Значи, те го опитвали, а той си мисли, че никой не знае за луковата глава в джоба му. Сега и ние, съвременните хора, мислим, че много знаем. – Не, природата, както е поставила своите закони, всичко е предвидила. Тя ще постави всички хора в безизходно положение.
В нея има абсолютна, идеална справедливост.
Когато се натъкнем на тази справедливост, ние ще изпитаме особена приятност. Ние ще бъдем доволни, че съществува такава правда, която дава условия на всички да се развиват. Тогава всеки ще каже: заслужава човек да живее в този свят. Ако външно изглежда, че има някаква неправда, тя е временна. Неправдата не може да остане до края на този век.
към беседата >>
Това разбирам „по Бога".
Като обичаш животното, то ще бъде готово да ти служи доброволно. Божествено е да впрягаш вола на работа, когато той може да се разговаря с тебе. Той ще ти каже: Братко, аз се напасох добре в гората. Сега съм силен. Тури хомота на врата ми и ме заведи на нивата да работим.
Това разбирам „по Бога".
Сега ти гониш вола, той бяга. Най-по-сле му туриш юлара и го впрегнеш. Това било по Бога! Как е възможно, Божественото, разумното, да създава произволи? Трябва да знаете, че всяко нещо, което създава произволи, е човешко.
към беседата >>
Когато се натъкнем на тази справедливост, ние ще изпитаме особена приятност.
Значи, те го опитвали, а той си мисли, че никой не знае за луковата глава в джоба му. Сега и ние, съвременните хора, мислим, че много знаем. – Не, природата, както е поставила своите закони, всичко е предвидила. Тя ще постави всички хора в безизходно положение. В нея има абсолютна, идеална справедливост.
Когато се натъкнем на тази справедливост, ние ще изпитаме особена приятност.
Ние ще бъдем доволни, че съществува такава правда, която дава условия на всички да се развиват. Тогава всеки ще каже: заслужава човек да живее в този свят. Ако външно изглежда, че има някаква неправда, тя е временна. Неправдата не може да остане до края на този век. И ако вие вървите по този път, както досега, ще се изродите съвършено, ще отслабнете и, в края на краищата, природата ще ви наложи своето вето.
към беседата >>
Сега ти гониш вола, той бяга.
Божествено е да впрягаш вола на работа, когато той може да се разговаря с тебе. Той ще ти каже: Братко, аз се напасох добре в гората. Сега съм силен. Тури хомота на врата ми и ме заведи на нивата да работим. Това разбирам „по Бога".
Сега ти гониш вола, той бяга.
Най-по-сле му туриш юлара и го впрегнеш. Това било по Бога! Как е възможно, Божественото, разумното, да създава произволи? Трябва да знаете, че всяко нещо, което създава произволи, е човешко. А всеки процес, от който изтича разумност, е Божествен.
към беседата >>
Ние ще бъдем доволни, че съществува такава правда, която дава условия на всички да се развиват.
Сега и ние, съвременните хора, мислим, че много знаем. – Не, природата, както е поставила своите закони, всичко е предвидила. Тя ще постави всички хора в безизходно положение. В нея има абсолютна, идеална справедливост. Когато се натъкнем на тази справедливост, ние ще изпитаме особена приятност.
Ние ще бъдем доволни, че съществува такава правда, която дава условия на всички да се развиват.
Тогава всеки ще каже: заслужава човек да живее в този свят. Ако външно изглежда, че има някаква неправда, тя е временна. Неправдата не може да остане до края на този век. И ако вие вървите по този път, както досега, ще се изродите съвършено, ще отслабнете и, в края на краищата, природата ще ви наложи своето вето.
към беседата >>
Най-по-сле му туриш юлара и го впрегнеш.
Той ще ти каже: Братко, аз се напасох добре в гората. Сега съм силен. Тури хомота на врата ми и ме заведи на нивата да работим. Това разбирам „по Бога". Сега ти гониш вола, той бяга.
Най-по-сле му туриш юлара и го впрегнеш.
Това било по Бога! Как е възможно, Божественото, разумното, да създава произволи? Трябва да знаете, че всяко нещо, което създава произволи, е човешко. А всеки процес, от който изтича разумност, е Божествен. Това всеки трябва да знае, за да не се оправдава.
към беседата >>
Тогава всеки ще каже: заслужава човек да живее в този свят.
– Не, природата, както е поставила своите закони, всичко е предвидила. Тя ще постави всички хора в безизходно положение. В нея има абсолютна, идеална справедливост. Когато се натъкнем на тази справедливост, ние ще изпитаме особена приятност. Ние ще бъдем доволни, че съществува такава правда, която дава условия на всички да се развиват.
Тогава всеки ще каже: заслужава човек да живее в този свят.
Ако външно изглежда, че има някаква неправда, тя е временна. Неправдата не може да остане до края на този век. И ако вие вървите по този път, както досега, ще се изродите съвършено, ще отслабнете и, в края на краищата, природата ще ви наложи своето вето.
към беседата >>
Това било по Бога!
Сега съм силен. Тури хомота на врата ми и ме заведи на нивата да работим. Това разбирам „по Бога". Сега ти гониш вола, той бяга. Най-по-сле му туриш юлара и го впрегнеш.
Това било по Бога!
Как е възможно, Божественото, разумното, да създава произволи? Трябва да знаете, че всяко нещо, което създава произволи, е човешко. А всеки процес, от който изтича разумност, е Божествен. Това всеки трябва да знае, за да не се оправдава.
към беседата >>
Ако външно изглежда, че има някаква неправда, тя е временна.
Тя ще постави всички хора в безизходно положение. В нея има абсолютна, идеална справедливост. Когато се натъкнем на тази справедливост, ние ще изпитаме особена приятност. Ние ще бъдем доволни, че съществува такава правда, която дава условия на всички да се развиват. Тогава всеки ще каже: заслужава човек да живее в този свят.
Ако външно изглежда, че има някаква неправда, тя е временна.
Неправдата не може да остане до края на този век. И ако вие вървите по този път, както досега, ще се изродите съвършено, ще отслабнете и, в края на краищата, природата ще ви наложи своето вето.
към беседата >>
Как е възможно, Божественото, разумното, да създава произволи?
Тури хомота на врата ми и ме заведи на нивата да работим. Това разбирам „по Бога". Сега ти гониш вола, той бяга. Най-по-сле му туриш юлара и го впрегнеш. Това било по Бога!
Как е възможно, Божественото, разумното, да създава произволи?
Трябва да знаете, че всяко нещо, което създава произволи, е човешко. А всеки процес, от който изтича разумност, е Божествен. Това всеки трябва да знае, за да не се оправдава.
към беседата >>
Неправдата не може да остане до края на този век.
В нея има абсолютна, идеална справедливост. Когато се натъкнем на тази справедливост, ние ще изпитаме особена приятност. Ние ще бъдем доволни, че съществува такава правда, която дава условия на всички да се развиват. Тогава всеки ще каже: заслужава човек да живее в този свят. Ако външно изглежда, че има някаква неправда, тя е временна.
Неправдата не може да остане до края на този век.
И ако вие вървите по този път, както досега, ще се изродите съвършено, ще отслабнете и, в края на краищата, природата ще ви наложи своето вето.
към беседата >>
Трябва да знаете, че всяко нещо, което създава произволи, е човешко.
Това разбирам „по Бога". Сега ти гониш вола, той бяга. Най-по-сле му туриш юлара и го впрегнеш. Това било по Бога! Как е възможно, Божественото, разумното, да създава произволи?
Трябва да знаете, че всяко нещо, което създава произволи, е човешко.
А всеки процес, от който изтича разумност, е Божествен. Това всеки трябва да знае, за да не се оправдава.
към беседата >>
И ако вие вървите по този път, както досега, ще се изродите съвършено, ще отслабнете и, в края на краищата, природата ще ви наложи своето вето.
Когато се натъкнем на тази справедливост, ние ще изпитаме особена приятност. Ние ще бъдем доволни, че съществува такава правда, която дава условия на всички да се развиват. Тогава всеки ще каже: заслужава човек да живее в този свят. Ако външно изглежда, че има някаква неправда, тя е временна. Неправдата не може да остане до края на този век.
И ако вие вървите по този път, както досега, ще се изродите съвършено, ще отслабнете и, в края на краищата, природата ще ви наложи своето вето.
към беседата >>
А всеки процес, от който изтича разумност, е Божествен.
Сега ти гониш вола, той бяга. Най-по-сле му туриш юлара и го впрегнеш. Това било по Бога! Как е възможно, Божественото, разумното, да създава произволи? Трябва да знаете, че всяко нещо, което създава произволи, е човешко.
А всеки процес, от който изтича разумност, е Божествен.
Това всеки трябва да знае, за да не се оправдава.
към беседата >>
Сега аз се обръщам само към разумните, които разбират Божия закон.
Сега аз се обръщам само към разумните, които разбират Божия закон.
Тази интелигентност и доброта, които имате, са резултат на работа върху себе си. Вие сте работили хиляди години в миналото и още ще работите. Това са данни на окултната наука. Съвременните хора казват, че качествата на човека са наследени от родителите. Питам тогава: Отде взеха своето наследство майката и бащата ?
към беседата >>
Това всеки трябва да знае, за да не се оправдава.
Най-по-сле му туриш юлара и го впрегнеш. Това било по Бога! Как е възможно, Божественото, разумното, да създава произволи? Трябва да знаете, че всяко нещо, което създава произволи, е човешко. А всеки процес, от който изтича разумност, е Божествен.
Това всеки трябва да знае, за да не се оправдава.
към беседата >>
Тази интелигентност и доброта, които имате, са резултат на работа върху себе си.
Сега аз се обръщам само към разумните, които разбират Божия закон.
Тази интелигентност и доброта, които имате, са резултат на работа върху себе си.
Вие сте работили хиляди години в миналото и още ще работите. Това са данни на окултната наука. Съвременните хора казват, че качествата на човека са наследени от родителите. Питам тогава: Отде взеха своето наследство майката и бащата ? – Наистина, има една наследственост, но всеки носи в себе си това, върху което сам е работил.
към беседата >>
Казвам: Ако има разумност в църквата, тя е от Бога.
Казвам: Ако има разумност в църквата, тя е от Бога.
Ако има разумност в държавата, и тя е от Бога. Щом няма разумност нито в църквата, нито в държавата, те не са от Бога. В Божествените неща има живот. В тях няма смърт, няма и разплодяване. Казвате: Ако не колим говедата, нали ще се разплодят много?
към беседата >>
Вие сте работили хиляди години в миналото и още ще работите.
Сега аз се обръщам само към разумните, които разбират Божия закон. Тази интелигентност и доброта, които имате, са резултат на работа върху себе си.
Вие сте работили хиляди години в миналото и още ще работите.
Това са данни на окултната наука. Съвременните хора казват, че качествата на човека са наследени от родителите. Питам тогава: Отде взеха своето наследство майката и бащата ? – Наистина, има една наследственост, но всеки носи в себе си това, върху което сам е работил. В закона на наследствеността, майката сама нищо не дава на детето си.
към беседата >>
Ако има разумност в държавата, и тя е от Бога.
Казвам: Ако има разумност в църквата, тя е от Бога.
Ако има разумност в държавата, и тя е от Бога.
Щом няма разумност нито в църквата, нито в държавата, те не са от Бога. В Божествените неща има живот. В тях няма смърт, няма и разплодяване. Казвате: Ако не колим говедата, нали ще се разплодят много? – Няма да се размножават повече, отколкото е определено.
към беседата >>
Това са данни на окултната наука.
Сега аз се обръщам само към разумните, които разбират Божия закон. Тази интелигентност и доброта, които имате, са резултат на работа върху себе си. Вие сте работили хиляди години в миналото и още ще работите.
Това са данни на окултната наука.
Съвременните хора казват, че качествата на човека са наследени от родителите. Питам тогава: Отде взеха своето наследство майката и бащата ? – Наистина, има една наследственост, но всеки носи в себе си това, върху което сам е работил. В закона на наследствеността, майката сама нищо не дава на детето си. Тя дава само материалите за развиване на детето си, но не дава способностите и дарбите му.
към беседата >>
Щом няма разумност нито в църквата, нито в държавата, те не са от Бога.
Казвам: Ако има разумност в църквата, тя е от Бога. Ако има разумност в държавата, и тя е от Бога.
Щом няма разумност нито в църквата, нито в държавата, те не са от Бога.
В Божествените неща има живот. В тях няма смърт, няма и разплодяване. Казвате: Ако не колим говедата, нали ще се разплодят много? – Няма да се размножават повече, отколкото е определено. Те се размножават при сегашните условия.
към беседата >>
Съвременните хора казват, че качествата на човека са наследени от родителите.
Сега аз се обръщам само към разумните, които разбират Божия закон. Тази интелигентност и доброта, които имате, са резултат на работа върху себе си. Вие сте работили хиляди години в миналото и още ще работите. Това са данни на окултната наука.
Съвременните хора казват, че качествата на човека са наследени от родителите.
Питам тогава: Отде взеха своето наследство майката и бащата ? – Наистина, има една наследственост, но всеки носи в себе си това, върху което сам е работил. В закона на наследствеността, майката сама нищо не дава на детето си. Тя дава само материалите за развиване на детето си, но не дава способностите и дарбите му. Например, вярата, интелигентността на детето не идат от майката.
към беседата >>
В Божествените неща има живот.
Казвам: Ако има разумност в църквата, тя е от Бога. Ако има разумност в държавата, и тя е от Бога. Щом няма разумност нито в църквата, нито в държавата, те не са от Бога.
В Божествените неща има живот.
В тях няма смърт, няма и разплодяване. Казвате: Ако не колим говедата, нали ще се разплодят много? – Няма да се размножават повече, отколкото е определено. Те се размножават при сегашните условия. Това размножаване наричам раздробяване на живота.
към беседата >>
Питам тогава: Отде взеха своето наследство майката и бащата ?
Сега аз се обръщам само към разумните, които разбират Божия закон. Тази интелигентност и доброта, които имате, са резултат на работа върху себе си. Вие сте работили хиляди години в миналото и още ще работите. Това са данни на окултната наука. Съвременните хора казват, че качествата на човека са наследени от родителите.
Питам тогава: Отде взеха своето наследство майката и бащата ?
– Наистина, има една наследственост, но всеки носи в себе си това, върху което сам е работил. В закона на наследствеността, майката сама нищо не дава на детето си. Тя дава само материалите за развиване на детето си, но не дава способностите и дарбите му. Например, вярата, интелигентността на детето не идат от майката. Тя му дава само материал, т. е.
към беседата >>
В тях няма смърт, няма и разплодяване.
Казвам: Ако има разумност в църквата, тя е от Бога. Ако има разумност в държавата, и тя е от Бога. Щом няма разумност нито в църквата, нито в държавата, те не са от Бога. В Божествените неща има живот.
В тях няма смърт, няма и разплодяване.
Казвате: Ако не колим говедата, нали ще се разплодят много? – Няма да се размножават повече, отколкото е определено. Те се размножават при сегашните условия. Това размножаване наричам раздробяване на живота. Когато реката се разлива на много рекички, това размножаване ли е ?
към беседата >>
– Наистина, има една наследственост, но всеки носи в себе си това, върху което сам е работил.
Тази интелигентност и доброта, които имате, са резултат на работа върху себе си. Вие сте работили хиляди години в миналото и още ще работите. Това са данни на окултната наука. Съвременните хора казват, че качествата на човека са наследени от родителите. Питам тогава: Отде взеха своето наследство майката и бащата ?
– Наистина, има една наследственост, но всеки носи в себе си това, върху което сам е работил.
В закона на наследствеността, майката сама нищо не дава на детето си. Тя дава само материалите за развиване на детето си, но не дава способностите и дарбите му. Например, вярата, интелигентността на детето не идат от майката. Тя му дава само материал, т. е. условия за неговото развитие.
към беседата >>
Казвате: Ако не колим говедата, нали ще се разплодят много?
Казвам: Ако има разумност в църквата, тя е от Бога. Ако има разумност в държавата, и тя е от Бога. Щом няма разумност нито в църквата, нито в държавата, те не са от Бога. В Божествените неща има живот. В тях няма смърт, няма и разплодяване.
Казвате: Ако не колим говедата, нали ще се разплодят много?
– Няма да се размножават повече, отколкото е определено. Те се размножават при сегашните условия. Това размножаване наричам раздробяване на живота. Когато реката се разлива на много рекички, това размножаване ли е ? Това е раздробяване.
към беседата >>
В закона на наследствеността, майката сама нищо не дава на детето си.
Вие сте работили хиляди години в миналото и още ще работите. Това са данни на окултната наука. Съвременните хора казват, че качествата на човека са наследени от родителите. Питам тогава: Отде взеха своето наследство майката и бащата ? – Наистина, има една наследственост, но всеки носи в себе си това, върху което сам е работил.
В закона на наследствеността, майката сама нищо не дава на детето си.
Тя дава само материалите за развиване на детето си, но не дава способностите и дарбите му. Например, вярата, интелигентността на детето не идат от майката. Тя му дава само материал, т. е. условия за неговото развитие. От материала, който тя влага в детето, се развиват интелигентността, вярата и способностите му.
към беседата >>
– Няма да се размножават повече, отколкото е определено.
Ако има разумност в държавата, и тя е от Бога. Щом няма разумност нито в църквата, нито в държавата, те не са от Бога. В Божествените неща има живот. В тях няма смърт, няма и разплодяване. Казвате: Ако не колим говедата, нали ще се разплодят много?
– Няма да се размножават повече, отколкото е определено.
Те се размножават при сегашните условия. Това размножаване наричам раздробяване на живота. Когато реката се разлива на много рекички, това размножаване ли е ? Това е раздробяване. Така стои въпросът.
към беседата >>
Тя дава само материалите за развиване на детето си, но не дава способностите и дарбите му.
Това са данни на окултната наука. Съвременните хора казват, че качествата на човека са наследени от родителите. Питам тогава: Отде взеха своето наследство майката и бащата ? – Наистина, има една наследственост, но всеки носи в себе си това, върху което сам е работил. В закона на наследствеността, майката сама нищо не дава на детето си.
Тя дава само материалите за развиване на детето си, но не дава способностите и дарбите му.
Например, вярата, интелигентността на детето не идат от майката. Тя му дава само материал, т. е. условия за неговото развитие. От материала, който тя влага в детето, се развиват интелигентността, вярата и способностите му. Затова Писанието казва: „И взе Бог кал, от която направи човека".
към беседата >>
Те се размножават при сегашните условия.
Щом няма разумност нито в църквата, нито в държавата, те не са от Бога. В Божествените неща има живот. В тях няма смърт, няма и разплодяване. Казвате: Ако не колим говедата, нали ще се разплодят много? – Няма да се размножават повече, отколкото е определено.
Те се размножават при сегашните условия.
Това размножаване наричам раздробяване на живота. Когато реката се разлива на много рекички, това размножаване ли е ? Това е раздробяване. Така стои въпросът. Животът на земята е един и неделим.
към беседата >>
Например, вярата, интелигентността на детето не идат от майката.
Съвременните хора казват, че качествата на човека са наследени от родителите. Питам тогава: Отде взеха своето наследство майката и бащата ? – Наистина, има една наследственост, но всеки носи в себе си това, върху което сам е работил. В закона на наследствеността, майката сама нищо не дава на детето си. Тя дава само материалите за развиване на детето си, но не дава способностите и дарбите му.
Например, вярата, интелигентността на детето не идат от майката.
Тя му дава само материал, т. е. условия за неговото развитие. От материала, който тя влага в детето, се развиват интелигентността, вярата и способностите му. Затова Писанието казва: „И взе Бог кал, от която направи човека". Значи, Бог му даде главно материал.
към беседата >>
Това размножаване наричам раздробяване на живота.
В Божествените неща има живот. В тях няма смърт, няма и разплодяване. Казвате: Ако не колим говедата, нали ще се разплодят много? – Няма да се размножават повече, отколкото е определено. Те се размножават при сегашните условия.
Това размножаване наричам раздробяване на живота.
Когато реката се разлива на много рекички, това размножаване ли е ? Това е раздробяване. Така стои въпросът. Животът на земята е един и неделим. Той се проявява разумно във всички хора.
към беседата >>
Тя му дава само материал, т. е.
Питам тогава: Отде взеха своето наследство майката и бащата ? – Наистина, има една наследственост, но всеки носи в себе си това, върху което сам е работил. В закона на наследствеността, майката сама нищо не дава на детето си. Тя дава само материалите за развиване на детето си, но не дава способностите и дарбите му. Например, вярата, интелигентността на детето не идат от майката.
Тя му дава само материал, т. е.
условия за неговото развитие. От материала, който тя влага в детето, се развиват интелигентността, вярата и способностите му. Затова Писанието казва: „И взе Бог кал, от която направи човека". Значи, Бог му даде главно материал. „После му вдъхна дихание, и той стана жива душа".
към беседата >>
Когато реката се разлива на много рекички, това размножаване ли е ?
В тях няма смърт, няма и разплодяване. Казвате: Ако не колим говедата, нали ще се разплодят много? – Няма да се размножават повече, отколкото е определено. Те се размножават при сегашните условия. Това размножаване наричам раздробяване на живота.
Когато реката се разлива на много рекички, това размножаване ли е ?
Това е раздробяване. Така стои въпросът. Животът на земята е един и неделим. Той се проявява разумно във всички хора. В разбирането на живота е величието на човешкия ум и на човешкото сърце.
към беседата >>
условия за неговото развитие.
– Наистина, има една наследственост, но всеки носи в себе си това, върху което сам е работил. В закона на наследствеността, майката сама нищо не дава на детето си. Тя дава само материалите за развиване на детето си, но не дава способностите и дарбите му. Например, вярата, интелигентността на детето не идат от майката. Тя му дава само материал, т. е.
условия за неговото развитие.
От материала, който тя влага в детето, се развиват интелигентността, вярата и способностите му. Затова Писанието казва: „И взе Бог кал, от която направи човека". Значи, Бог му даде главно материал. „После му вдъхна дихание, и той стана жива душа". Онези от вас, които имат вече тези условия, този материал, трябва ли да се спират на външния свят, да ги спъва?
към беседата >>
Това е раздробяване.
Казвате: Ако не колим говедата, нали ще се разплодят много? – Няма да се размножават повече, отколкото е определено. Те се размножават при сегашните условия. Това размножаване наричам раздробяване на живота. Когато реката се разлива на много рекички, това размножаване ли е ?
Това е раздробяване.
Така стои въпросът. Животът на земята е един и неделим. Той се проявява разумно във всички хора. В разбирането на живота е величието на човешкия ум и на човешкото сърце. С какво ще покаже човек, че стои по-високо от растенията и животните?
към беседата >>
От материала, който тя влага в детето, се развиват интелигентността, вярата и способностите му.
В закона на наследствеността, майката сама нищо не дава на детето си. Тя дава само материалите за развиване на детето си, но не дава способностите и дарбите му. Например, вярата, интелигентността на детето не идат от майката. Тя му дава само материал, т. е. условия за неговото развитие.
От материала, който тя влага в детето, се развиват интелигентността, вярата и способностите му.
Затова Писанието казва: „И взе Бог кал, от която направи човека". Значи, Бог му даде главно материал. „После му вдъхна дихание, и той стана жива душа". Онези от вас, които имат вече тези условия, този материал, трябва ли да се спират на външния свят, да ги спъва? Какво се изисква от грънчаря?
към беседата >>
Така стои въпросът.
– Няма да се размножават повече, отколкото е определено. Те се размножават при сегашните условия. Това размножаване наричам раздробяване на живота. Когато реката се разлива на много рекички, това размножаване ли е ? Това е раздробяване.
Така стои въпросът.
Животът на земята е един и неделим. Той се проявява разумно във всички хора. В разбирането на живота е величието на човешкия ум и на човешкото сърце. С какво ще покаже човек, че стои по-високо от растенията и животните? Той иска да покаже, че не е растение, не е дърво.
към беседата >>
Затова Писанието казва: „И взе Бог кал, от която направи човека".
Тя дава само материалите за развиване на детето си, но не дава способностите и дарбите му. Например, вярата, интелигентността на детето не идат от майката. Тя му дава само материал, т. е. условия за неговото развитие. От материала, който тя влага в детето, се развиват интелигентността, вярата и способностите му.
Затова Писанието казва: „И взе Бог кал, от която направи човека".
Значи, Бог му даде главно материал. „После му вдъхна дихание, и той стана жива душа". Онези от вас, които имат вече тези условия, този материал, трябва ли да се спират на външния свят, да ги спъва? Какво се изисква от грънчаря? – Да направи пещ, да приготви пръст за гърнетата, да ги направи добре, да ги изпече и най-после да ги продава.
към беседата >>
Животът на земята е един и неделим.
Те се размножават при сегашните условия. Това размножаване наричам раздробяване на живота. Когато реката се разлива на много рекички, това размножаване ли е ? Това е раздробяване. Така стои въпросът.
Животът на земята е един и неделим.
Той се проявява разумно във всички хора. В разбирането на живота е величието на човешкия ум и на човешкото сърце. С какво ще покаже човек, че стои по-високо от растенията и животните? Той иска да покаже, че не е растение, не е дърво. Наистина, и в животните, и в растенията има престъпност.
към беседата >>
Значи, Бог му даде главно материал.
Например, вярата, интелигентността на детето не идат от майката. Тя му дава само материал, т. е. условия за неговото развитие. От материала, който тя влага в детето, се развиват интелигентността, вярата и способностите му. Затова Писанието казва: „И взе Бог кал, от която направи човека".
Значи, Бог му даде главно материал.
„После му вдъхна дихание, и той стана жива душа". Онези от вас, които имат вече тези условия, този материал, трябва ли да се спират на външния свят, да ги спъва? Какво се изисква от грънчаря? – Да направи пещ, да приготви пръст за гърнетата, да ги направи добре, да ги изпече и най-после да ги продава. От това зависи осигуряването на неговия живот.
към беседата >>
Той се проявява разумно във всички хора.
Това размножаване наричам раздробяване на живота. Когато реката се разлива на много рекички, това размножаване ли е ? Това е раздробяване. Така стои въпросът. Животът на земята е един и неделим.
Той се проявява разумно във всички хора.
В разбирането на живота е величието на човешкия ум и на човешкото сърце. С какво ще покаже човек, че стои по-високо от растенията и животните? Той иска да покаже, че не е растение, не е дърво. Наистина, и в животните, и в растенията има престъпност. В цялата природа, както я виждаме, има една замаскираност, макар че поетите я възпяват, описват хубостите й.
към беседата >>
„После му вдъхна дихание, и той стана жива душа".
Тя му дава само материал, т. е. условия за неговото развитие. От материала, който тя влага в детето, се развиват интелигентността, вярата и способностите му. Затова Писанието казва: „И взе Бог кал, от която направи човека". Значи, Бог му даде главно материал.
„После му вдъхна дихание, и той стана жива душа".
Онези от вас, които имат вече тези условия, този материал, трябва ли да се спират на външния свят, да ги спъва? Какво се изисква от грънчаря? – Да направи пещ, да приготви пръст за гърнетата, да ги направи добре, да ги изпече и най-после да ги продава. От това зависи осигуряването на неговия живот. Какво се изисква от онзи, който е роден за музикант?
към беседата >>
В разбирането на живота е величието на човешкия ум и на човешкото сърце.
Когато реката се разлива на много рекички, това размножаване ли е ? Това е раздробяване. Така стои въпросът. Животът на земята е един и неделим. Той се проявява разумно във всички хора.
В разбирането на живота е величието на човешкия ум и на човешкото сърце.
С какво ще покаже човек, че стои по-високо от растенията и животните? Той иска да покаже, че не е растение, не е дърво. Наистина, и в животните, и в растенията има престъпност. В цялата природа, както я виждаме, има една замаскираност, макар че поетите я възпяват, описват хубостите й. Навсякъде в природата има борба, лицемерие, нещо замаскирано.
към беседата >>
Онези от вас, които имат вече тези условия, този материал, трябва ли да се спират на външния свят, да ги спъва?
условия за неговото развитие. От материала, който тя влага в детето, се развиват интелигентността, вярата и способностите му. Затова Писанието казва: „И взе Бог кал, от която направи човека". Значи, Бог му даде главно материал. „После му вдъхна дихание, и той стана жива душа".
Онези от вас, които имат вече тези условия, този материал, трябва ли да се спират на външния свят, да ги спъва?
Какво се изисква от грънчаря? – Да направи пещ, да приготви пръст за гърнетата, да ги направи добре, да ги изпече и най-после да ги продава. От това зависи осигуряването на неговия живот. Какво се изисква от онзи, който е роден за музикант? – Да се упражнява повече.
към беседата >>
С какво ще покаже човек, че стои по-високо от растенията и животните?
Това е раздробяване. Така стои въпросът. Животът на земята е един и неделим. Той се проявява разумно във всички хора. В разбирането на живота е величието на човешкия ум и на човешкото сърце.
С какво ще покаже човек, че стои по-високо от растенията и животните?
Той иска да покаже, че не е растение, не е дърво. Наистина, и в животните, и в растенията има престъпност. В цялата природа, както я виждаме, има една замаскираност, макар че поетите я възпяват, описват хубостите й. Навсякъде в природата има борба, лицемерие, нещо замаскирано. Вземете бряста, който расте между боровете.
към беседата >>
Какво се изисква от грънчаря?
От материала, който тя влага в детето, се развиват интелигентността, вярата и способностите му. Затова Писанието казва: „И взе Бог кал, от която направи човека". Значи, Бог му даде главно материал. „После му вдъхна дихание, и той стана жива душа". Онези от вас, които имат вече тези условия, този материал, трябва ли да се спират на външния свят, да ги спъва?
Какво се изисква от грънчаря?
– Да направи пещ, да приготви пръст за гърнетата, да ги направи добре, да ги изпече и най-после да ги продава. От това зависи осигуряването на неговия живот. Какво се изисква от онзи, който е роден за музикант? – Да се упражнява повече. Какво се изисква от онзи, който е роден за писател ?
към беседата >>
Той иска да покаже, че не е растение, не е дърво.
Така стои въпросът. Животът на земята е един и неделим. Той се проявява разумно във всички хора. В разбирането на живота е величието на човешкия ум и на човешкото сърце. С какво ще покаже човек, че стои по-високо от растенията и животните?
Той иска да покаже, че не е растение, не е дърво.
Наистина, и в животните, и в растенията има престъпност. В цялата природа, както я виждаме, има една замаскираност, макар че поетите я възпяват, описват хубостите й. Навсякъде в природата има борба, лицемерие, нещо замаскирано. Вземете бряста, който расте между боровете. И в него се забелязва лицемерие.
към беседата >>
– Да направи пещ, да приготви пръст за гърнетата, да ги направи добре, да ги изпече и най-после да ги продава.
Затова Писанието казва: „И взе Бог кал, от която направи човека". Значи, Бог му даде главно материал. „После му вдъхна дихание, и той стана жива душа". Онези от вас, които имат вече тези условия, този материал, трябва ли да се спират на външния свят, да ги спъва? Какво се изисква от грънчаря?
– Да направи пещ, да приготви пръст за гърнетата, да ги направи добре, да ги изпече и най-после да ги продава.
От това зависи осигуряването на неговия живот. Какво се изисква от онзи, който е роден за музикант? – Да се упражнява повече. Какво се изисква от онзи, който е роден за писател ? – Да пише.
към беседата >>
Наистина, и в животните, и в растенията има престъпност.
Животът на земята е един и неделим. Той се проявява разумно във всички хора. В разбирането на живота е величието на човешкия ум и на човешкото сърце. С какво ще покаже човек, че стои по-високо от растенията и животните? Той иска да покаже, че не е растение, не е дърво.
Наистина, и в животните, и в растенията има престъпност.
В цялата природа, както я виждаме, има една замаскираност, макар че поетите я възпяват, описват хубостите й. Навсякъде в природата има борба, лицемерие, нещо замаскирано. Вземете бряста, който расте между боровете. И в него се забелязва лицемерие. Като се види между боровете, той казва: И аз съм като вас, раста към Бога, стремя се към слънцето.
към беседата >>
От това зависи осигуряването на неговия живот.
Значи, Бог му даде главно материал. „После му вдъхна дихание, и той стана жива душа". Онези от вас, които имат вече тези условия, този материал, трябва ли да се спират на външния свят, да ги спъва? Какво се изисква от грънчаря? – Да направи пещ, да приготви пръст за гърнетата, да ги направи добре, да ги изпече и най-после да ги продава.
От това зависи осигуряването на неговия живот.
Какво се изисква от онзи, който е роден за музикант? – Да се упражнява повече. Какво се изисква от онзи, който е роден за писател ? – Да пише. Какво се изисква от онзи, който е роден за учител?
към беседата >>
В цялата природа, както я виждаме, има една замаскираност, макар че поетите я възпяват, описват хубостите й.
Той се проявява разумно във всички хора. В разбирането на живота е величието на човешкия ум и на човешкото сърце. С какво ще покаже човек, че стои по-високо от растенията и животните? Той иска да покаже, че не е растение, не е дърво. Наистина, и в животните, и в растенията има престъпност.
В цялата природа, както я виждаме, има една замаскираност, макар че поетите я възпяват, описват хубостите й.
Навсякъде в природата има борба, лицемерие, нещо замаскирано. Вземете бряста, който расте между боровете. И в него се забелязва лицемерие. Като се види между боровете, той казва: И аз съм като вас, раста към Бога, стремя се към слънцето. Вижте, как се развивам като вас.
към беседата >>
Какво се изисква от онзи, който е роден за музикант?
„После му вдъхна дихание, и той стана жива душа". Онези от вас, които имат вече тези условия, този материал, трябва ли да се спират на външния свят, да ги спъва? Какво се изисква от грънчаря? – Да направи пещ, да приготви пръст за гърнетата, да ги направи добре, да ги изпече и най-после да ги продава. От това зависи осигуряването на неговия живот.
Какво се изисква от онзи, който е роден за музикант?
– Да се упражнява повече. Какво се изисква от онзи, който е роден за писател ? – Да пише. Какво се изисква от онзи, който е роден за учител? – Да учи децата.
към беседата >>
Навсякъде в природата има борба, лицемерие, нещо замаскирано.
В разбирането на живота е величието на човешкия ум и на човешкото сърце. С какво ще покаже човек, че стои по-високо от растенията и животните? Той иска да покаже, че не е растение, не е дърво. Наистина, и в животните, и в растенията има престъпност. В цялата природа, както я виждаме, има една замаскираност, макар че поетите я възпяват, описват хубостите й.
Навсякъде в природата има борба, лицемерие, нещо замаскирано.
Вземете бряста, който расте между боровете. И в него се забелязва лицемерие. Като се види между боровете, той казва: И аз съм като вас, раста към Бога, стремя се към слънцето. Вижте, как се развивам като вас. Наистина, той се свива, не се разширява според естеството си.
към беседата >>
– Да се упражнява повече.
Онези от вас, които имат вече тези условия, този материал, трябва ли да се спират на външния свят, да ги спъва? Какво се изисква от грънчаря? – Да направи пещ, да приготви пръст за гърнетата, да ги направи добре, да ги изпече и най-после да ги продава. От това зависи осигуряването на неговия живот. Какво се изисква от онзи, който е роден за музикант?
– Да се упражнява повече.
Какво се изисква от онзи, който е роден за писател ? – Да пише. Какво се изисква от онзи, който е роден за учител? – Да учи децата. Кой каквато дарба има в себе си, да работи върху нея.
към беседата >>
Вземете бряста, който расте между боровете.
С какво ще покаже човек, че стои по-високо от растенията и животните? Той иска да покаже, че не е растение, не е дърво. Наистина, и в животните, и в растенията има престъпност. В цялата природа, както я виждаме, има една замаскираност, макар че поетите я възпяват, описват хубостите й. Навсякъде в природата има борба, лицемерие, нещо замаскирано.
Вземете бряста, който расте между боровете.
И в него се забелязва лицемерие. Като се види между боровете, той казва: И аз съм като вас, раста към Бога, стремя се към слънцето. Вижте, как се развивам като вас. Наистина, той се свива, не се разширява според естеството си. Най-после боровете му повярват.
към беседата >>
Какво се изисква от онзи, който е роден за писател ?
Какво се изисква от грънчаря? – Да направи пещ, да приготви пръст за гърнетата, да ги направи добре, да ги изпече и най-после да ги продава. От това зависи осигуряването на неговия живот. Какво се изисква от онзи, който е роден за музикант? – Да се упражнява повече.
Какво се изисква от онзи, който е роден за писател ?
– Да пише. Какво се изисква от онзи, който е роден за учител? – Да учи децата. Кой каквато дарба има в себе си, да работи върху нея. Там са скрити силите и условията на неговата душа.
към беседата >>
И в него се забелязва лицемерие.
Той иска да покаже, че не е растение, не е дърво. Наистина, и в животните, и в растенията има престъпност. В цялата природа, както я виждаме, има една замаскираност, макар че поетите я възпяват, описват хубостите й. Навсякъде в природата има борба, лицемерие, нещо замаскирано. Вземете бряста, който расте между боровете.
И в него се забелязва лицемерие.
Като се види между боровете, той казва: И аз съм като вас, раста към Бога, стремя се към слънцето. Вижте, как се развивам като вас. Наистина, той се свива, не се разширява според естеството си. Най-после боровете му повярват. Те са от по-висока еволюция в сравнение с бряста.
към беседата >>
– Да пише.
– Да направи пещ, да приготви пръст за гърнетата, да ги направи добре, да ги изпече и най-после да ги продава. От това зависи осигуряването на неговия живот. Какво се изисква от онзи, който е роден за музикант? – Да се упражнява повече. Какво се изисква от онзи, който е роден за писател ?
– Да пише.
Какво се изисква от онзи, който е роден за учител? – Да учи децата. Кой каквато дарба има в себе си, да работи върху нея. Там са скрити силите и условията на неговата душа.
към беседата >>
Като се види между боровете, той казва: И аз съм като вас, раста към Бога, стремя се към слънцето.
Наистина, и в животните, и в растенията има престъпност. В цялата природа, както я виждаме, има една замаскираност, макар че поетите я възпяват, описват хубостите й. Навсякъде в природата има борба, лицемерие, нещо замаскирано. Вземете бряста, който расте между боровете. И в него се забелязва лицемерие.
Като се види между боровете, той казва: И аз съм като вас, раста към Бога, стремя се към слънцето.
Вижте, как се развивам като вас. Наистина, той се свива, не се разширява според естеството си. Най-после боровете му повярват. Те са от по-висока еволюция в сравнение с бряста. Като се издигне над боровете, брястът вече не расте към Бога, но все повече се разширява.
към беседата >>
Какво се изисква от онзи, който е роден за учител?
От това зависи осигуряването на неговия живот. Какво се изисква от онзи, който е роден за музикант? – Да се упражнява повече. Какво се изисква от онзи, който е роден за писател ? – Да пише.
Какво се изисква от онзи, който е роден за учител?
– Да учи децата. Кой каквато дарба има в себе си, да работи върху нея. Там са скрити силите и условията на неговата душа.
към беседата >>
Вижте, как се развивам като вас.
В цялата природа, както я виждаме, има една замаскираност, макар че поетите я възпяват, описват хубостите й. Навсякъде в природата има борба, лицемерие, нещо замаскирано. Вземете бряста, който расте между боровете. И в него се забелязва лицемерие. Като се види между боровете, той казва: И аз съм като вас, раста към Бога, стремя се към слънцето.
Вижте, как се развивам като вас.
Наистина, той се свива, не се разширява според естеството си. Най-после боровете му повярват. Те са от по-висока еволюция в сравнение с бряста. Като се издигне над боровете, брястът вече не расте към Бога, но все повече се разширява. Борът, дето и да го посадиш, все към Бога се стреми.
към беседата >>
– Да учи децата.
Какво се изисква от онзи, който е роден за музикант? – Да се упражнява повече. Какво се изисква от онзи, който е роден за писател ? – Да пише. Какво се изисква от онзи, който е роден за учител?
– Да учи децата.
Кой каквато дарба има в себе си, да работи върху нея. Там са скрити силите и условията на неговата душа.
към беседата >>
Наистина, той се свива, не се разширява според естеството си.
Навсякъде в природата има борба, лицемерие, нещо замаскирано. Вземете бряста, който расте между боровете. И в него се забелязва лицемерие. Като се види между боровете, той казва: И аз съм като вас, раста към Бога, стремя се към слънцето. Вижте, как се развивам като вас.
Наистина, той се свива, не се разширява според естеството си.
Най-после боровете му повярват. Те са от по-висока еволюция в сравнение с бряста. Като се издигне над боровете, брястът вече не расте към Бога, но все повече се разширява. Борът, дето и да го посадиш, все към Бога се стреми.
към беседата >>
Кой каквато дарба има в себе си, да работи върху нея.
– Да се упражнява повече. Какво се изисква от онзи, който е роден за писател ? – Да пише. Какво се изисква от онзи, който е роден за учител? – Да учи децата.
Кой каквато дарба има в себе си, да работи върху нея.
Там са скрити силите и условията на неговата душа.
към беседата >>
Най-после боровете му повярват.
Вземете бряста, който расте между боровете. И в него се забелязва лицемерие. Като се види между боровете, той казва: И аз съм като вас, раста към Бога, стремя се към слънцето. Вижте, как се развивам като вас. Наистина, той се свива, не се разширява според естеството си.
Най-после боровете му повярват.
Те са от по-висока еволюция в сравнение с бряста. Като се издигне над боровете, брястът вече не расте към Бога, но все повече се разширява. Борът, дето и да го посадиш, все към Бога се стреми.
към беседата >>
Там са скрити силите и условията на неговата душа.
Какво се изисква от онзи, който е роден за писател ? – Да пише. Какво се изисква от онзи, който е роден за учител? – Да учи децата. Кой каквато дарба има в себе си, да работи върху нея.
Там са скрити силите и условията на неговата душа.
към беседата >>
Те са от по-висока еволюция в сравнение с бряста.
И в него се забелязва лицемерие. Като се види между боровете, той казва: И аз съм като вас, раста към Бога, стремя се към слънцето. Вижте, как се развивам като вас. Наистина, той се свива, не се разширява според естеството си. Най-после боровете му повярват.
Те са от по-висока еволюция в сравнение с бряста.
Като се издигне над боровете, брястът вече не расте към Бога, но все повече се разширява. Борът, дето и да го посадиш, все към Бога се стреми.
към беседата >>
Като изучавам хората, виждам, че те се отдалечават от истинското си предназначение, определено от природата.
Като изучавам хората, виждам, че те се отдалечават от истинското си предназначение, определено от природата.
Това е преходно състояние. По отношение на сегашната човешка форма, хората се заблуждават, като мислят, че тя е най-красива и съвършена. Не е така. Има по-съвършени същества над нас, пред които ние сме като коня или вола пред човека. В тях се крие голяма разумност.
към беседата >>
Като се издигне над боровете, брястът вече не расте към Бога, но все повече се разширява.
Като се види между боровете, той казва: И аз съм като вас, раста към Бога, стремя се към слънцето. Вижте, как се развивам като вас. Наистина, той се свива, не се разширява според естеството си. Най-после боровете му повярват. Те са от по-висока еволюция в сравнение с бряста.
Като се издигне над боровете, брястът вече не расте към Бога, но все повече се разширява.
Борът, дето и да го посадиш, все към Бога се стреми.
към беседата >>
Това е преходно състояние.
Като изучавам хората, виждам, че те се отдалечават от истинското си предназначение, определено от природата.
Това е преходно състояние.
По отношение на сегашната човешка форма, хората се заблуждават, като мислят, че тя е най-красива и съвършена. Не е така. Има по-съвършени същества над нас, пред които ние сме като коня или вола пред човека. В тях се крие голяма разумност. – Къде са тези същества?
към беседата >>
Борът, дето и да го посадиш, все към Бога се стреми.
Вижте, как се развивам като вас. Наистина, той се свива, не се разширява според естеството си. Най-после боровете му повярват. Те са от по-висока еволюция в сравнение с бряста. Като се издигне над боровете, брястът вече не расте към Бога, но все повече се разширява.
Борът, дето и да го посадиш, все към Бога се стреми.
към беседата >>
По отношение на сегашната човешка форма, хората се заблуждават, като мислят, че тя е най-красива и съвършена.
Като изучавам хората, виждам, че те се отдалечават от истинското си предназначение, определено от природата. Това е преходно състояние.
По отношение на сегашната човешка форма, хората се заблуждават, като мислят, че тя е най-красива и съвършена.
Не е така. Има по-съвършени същества над нас, пред които ние сме като коня или вола пред човека. В тях се крие голяма разумност. – Къде са тези същества? – В света, в който живеете.
към беседата >>
Каква е разликата между светските и религиозните хора?
Каква е разликата между светските и религиозните хора?
Светските хора не се молят на Бога, но, като попаднат между религиозни, и те започват да се молят и казват: И ние се молим като вас, четем „Отче наш". Докато хората са бедни, молят се по 4 – 5 пъти на ден, все нагоре растат. Като забогатеят, те казват: Стига вече нагоре, ръцете ни заболяха. Сега вече можем да си поживеем – и започват да се разширяват. Богатият е бряст, който схваща нещата материалистически.
към беседата >>
Не е така.
Като изучавам хората, виждам, че те се отдалечават от истинското си предназначение, определено от природата. Това е преходно състояние. По отношение на сегашната човешка форма, хората се заблуждават, като мислят, че тя е най-красива и съвършена.
Не е така.
Има по-съвършени същества над нас, пред които ние сме като коня или вола пред човека. В тях се крие голяма разумност. – Къде са тези същества? – В света, в който живеете. Едно общество, съставено от около 10 – 15 000 души, свързани в една обща идея, се ръководи, именно, от тези същества.
към беседата >>
Светските хора не се молят на Бога, но, като попаднат между религиозни, и те започват да се молят и казват: И ние се молим като вас, четем „Отче наш".
Каква е разликата между светските и религиозните хора?
Светските хора не се молят на Бога, но, като попаднат между религиозни, и те започват да се молят и казват: И ние се молим като вас, четем „Отче наш".
Докато хората са бедни, молят се по 4 – 5 пъти на ден, все нагоре растат. Като забогатеят, те казват: Стига вече нагоре, ръцете ни заболяха. Сега вече можем да си поживеем – и започват да се разширяват. Богатият е бряст, който схваща нещата материалистически. Следователно, в изучаването на природата, човешкият дух е внесъл нещо специфично.
към беседата >>
Има по-съвършени същества над нас, пред които ние сме като коня или вола пред човека.
Като изучавам хората, виждам, че те се отдалечават от истинското си предназначение, определено от природата. Това е преходно състояние. По отношение на сегашната човешка форма, хората се заблуждават, като мислят, че тя е най-красива и съвършена. Не е така.
Има по-съвършени същества над нас, пред които ние сме като коня или вола пред човека.
В тях се крие голяма разумност. – Къде са тези същества? – В света, в който живеете. Едно общество, съставено от около 10 – 15 000 души, свързани в една обща идея, се ръководи, именно, от тези същества. Казвате, например, че сте един народ.
към беседата >>
2.
Право ходене
,
ООК
, София, 4.6.1924г.,
Казвате: „Тогава Любовта избистря ума.“ Ами че кога умът не е бистър?
Мнозина от вас казват: „Мен нищо не ме интересува.“ Казвам: мен пък ме интересува Любовта. Вие сте чудни! Какво нещо е Любовта? Толкова време ви говоря за Любовта! Казвате: „Любовта служи да топли сърцето.“ Ами че кога сърцето не е топло?
Казвате: „Тогава Любовта избистря ума.“ Ами че кога умът не е бистър?
Не е ли бистър умът на онзи вълк, който мисли да слезе при някое стадо? Това е символ. И тук има бистрота на ума. Нима в бистрата вода не се давят? Човек се дави в мътната вода тъй, както и в бистрата, само че смъртта му в бистрата вода е по-благородна, а смъртта му в мътната вода минава като нечестна.
към беседата >>
Всеки човек в даден случай е предметно обучение.
Едно правило ще имате: в обходата си няма да казвате, че някому хлопа дъската. Кажеш ли някому така, ще изправиш погрешката си.
Всеки човек в даден случай е предметно обучение.
Ако видиш един недъг в себе си, той ти е даден с цел или да изправиш нещо в себе си, или да научиш нещо. Никога да не се смееш на човека за неговия недъг, защото ще ти дойде на главата. Турците казват, че който се присмива, същото и нему се връща. Ние по някой път се присмеем на някой човек, а като ни дойде същото до главата, казваме: „Да ме прости Господ от туй прегрешение. Да ми помогне Бог да се очистя.“
към беседата >>
Не е ли бистър умът на онзи вълк, който мисли да слезе при някое стадо?
Вие сте чудни! Какво нещо е Любовта? Толкова време ви говоря за Любовта! Казвате: „Любовта служи да топли сърцето.“ Ами че кога сърцето не е топло? Казвате: „Тогава Любовта избистря ума.“ Ами че кога умът не е бистър?
Не е ли бистър умът на онзи вълк, който мисли да слезе при някое стадо?
Това е символ. И тук има бистрота на ума. Нима в бистрата вода не се давят? Човек се дави в мътната вода тъй, както и в бистрата, само че смъртта му в бистрата вода е по-благородна, а смъртта му в мътната вода минава като нечестна. Само в това е разликата.
към беседата >>
Ако видиш един недъг в себе си, той ти е даден с цел или да изправиш нещо в себе си, или да научиш нещо.
Едно правило ще имате: в обходата си няма да казвате, че някому хлопа дъската. Кажеш ли някому така, ще изправиш погрешката си. Всеки човек в даден случай е предметно обучение.
Ако видиш един недъг в себе си, той ти е даден с цел или да изправиш нещо в себе си, или да научиш нещо.
Никога да не се смееш на човека за неговия недъг, защото ще ти дойде на главата. Турците казват, че който се присмива, същото и нему се връща. Ние по някой път се присмеем на някой човек, а като ни дойде същото до главата, казваме: „Да ме прости Господ от туй прегрешение. Да ми помогне Бог да се очистя.“
към беседата >>
Това е символ.
Какво нещо е Любовта? Толкова време ви говоря за Любовта! Казвате: „Любовта служи да топли сърцето.“ Ами че кога сърцето не е топло? Казвате: „Тогава Любовта избистря ума.“ Ами че кога умът не е бистър? Не е ли бистър умът на онзи вълк, който мисли да слезе при някое стадо?
Това е символ.
И тук има бистрота на ума. Нима в бистрата вода не се давят? Човек се дави в мътната вода тъй, както и в бистрата, само че смъртта му в бистрата вода е по-благородна, а смъртта му в мътната вода минава като нечестна. Само в това е разликата.
към беседата >>
Никога да не се смееш на човека за неговия недъг, защото ще ти дойде на главата.
Едно правило ще имате: в обходата си няма да казвате, че някому хлопа дъската. Кажеш ли някому така, ще изправиш погрешката си. Всеки човек в даден случай е предметно обучение. Ако видиш един недъг в себе си, той ти е даден с цел или да изправиш нещо в себе си, или да научиш нещо.
Никога да не се смееш на човека за неговия недъг, защото ще ти дойде на главата.
Турците казват, че който се присмива, същото и нему се връща. Ние по някой път се присмеем на някой човек, а като ни дойде същото до главата, казваме: „Да ме прости Господ от туй прегрешение. Да ми помогне Бог да се очистя.“
към беседата >>
И тук има бистрота на ума.
Толкова време ви говоря за Любовта! Казвате: „Любовта служи да топли сърцето.“ Ами че кога сърцето не е топло? Казвате: „Тогава Любовта избистря ума.“ Ами че кога умът не е бистър? Не е ли бистър умът на онзи вълк, който мисли да слезе при някое стадо? Това е символ.
И тук има бистрота на ума.
Нима в бистрата вода не се давят? Човек се дави в мътната вода тъй, както и в бистрата, само че смъртта му в бистрата вода е по-благородна, а смъртта му в мътната вода минава като нечестна. Само в това е разликата.
към беседата >>
Турците казват, че който се присмива, същото и нему се връща.
Едно правило ще имате: в обходата си няма да казвате, че някому хлопа дъската. Кажеш ли някому така, ще изправиш погрешката си. Всеки човек в даден случай е предметно обучение. Ако видиш един недъг в себе си, той ти е даден с цел или да изправиш нещо в себе си, или да научиш нещо. Никога да не се смееш на човека за неговия недъг, защото ще ти дойде на главата.
Турците казват, че който се присмива, същото и нему се връща.
Ние по някой път се присмеем на някой човек, а като ни дойде същото до главата, казваме: „Да ме прости Господ от туй прегрешение. Да ми помогне Бог да се очистя.“
към беседата >>
Нима в бистрата вода не се давят?
Казвате: „Любовта служи да топли сърцето.“ Ами че кога сърцето не е топло? Казвате: „Тогава Любовта избистря ума.“ Ами че кога умът не е бистър? Не е ли бистър умът на онзи вълк, който мисли да слезе при някое стадо? Това е символ. И тук има бистрота на ума.
Нима в бистрата вода не се давят?
Човек се дави в мътната вода тъй, както и в бистрата, само че смъртта му в бистрата вода е по-благородна, а смъртта му в мътната вода минава като нечестна. Само в това е разликата.
към беседата >>
Ние по някой път се присмеем на някой човек, а като ни дойде същото до главата, казваме: „Да ме прости Господ от туй прегрешение.
Кажеш ли някому така, ще изправиш погрешката си. Всеки човек в даден случай е предметно обучение. Ако видиш един недъг в себе си, той ти е даден с цел или да изправиш нещо в себе си, или да научиш нещо. Никога да не се смееш на човека за неговия недъг, защото ще ти дойде на главата. Турците казват, че който се присмива, същото и нему се връща.
Ние по някой път се присмеем на някой човек, а като ни дойде същото до главата, казваме: „Да ме прости Господ от туй прегрешение.
Да ми помогне Бог да се очистя.“
към беседата >>
Човек се дави в мътната вода тъй, както и в бистрата, само че смъртта му в бистрата вода е по-благородна, а смъртта му в мътната вода минава като нечестна.
Казвате: „Тогава Любовта избистря ума.“ Ами че кога умът не е бистър? Не е ли бистър умът на онзи вълк, който мисли да слезе при някое стадо? Това е символ. И тук има бистрота на ума. Нима в бистрата вода не се давят?
Човек се дави в мътната вода тъй, както и в бистрата, само че смъртта му в бистрата вода е по-благородна, а смъртта му в мътната вода минава като нечестна.
Само в това е разликата.
към беседата >>
Да ми помогне Бог да се очистя.“
Всеки човек в даден случай е предметно обучение. Ако видиш един недъг в себе си, той ти е даден с цел или да изправиш нещо в себе си, или да научиш нещо. Никога да не се смееш на човека за неговия недъг, защото ще ти дойде на главата. Турците казват, че който се присмива, същото и нему се връща. Ние по някой път се присмеем на някой човек, а като ни дойде същото до главата, казваме: „Да ме прости Господ от туй прегрешение.
Да ми помогне Бог да се очистя.“
към беседата >>
Само в това е разликата.
Не е ли бистър умът на онзи вълк, който мисли да слезе при някое стадо? Това е символ. И тук има бистрота на ума. Нима в бистрата вода не се давят? Човек се дави в мътната вода тъй, както и в бистрата, само че смъртта му в бистрата вода е по-благородна, а смъртта му в мътната вода минава като нечестна.
Само в това е разликата.
към беседата >>
И тъй, първото нещо, което ще повтаряте често, е следното: „Право ще ходим, право ще постъпваме, право ще мислим, сърцата ни топли ще бъдат.“
И тъй, първото нещо, което ще повтаряте често, е следното: „Право ще ходим, право ще постъпваме, право ще мислим, сърцата ни топли ще бъдат.“
към беседата >>
Във всички ви трябва да се зароди желание да обичате простотата в разсъжденията.
Във всички ви трябва да се зароди желание да обичате простотата в разсъжденията.
Знаете ли какво значи една елементарна мисъл? – Идея, от която нищо не можеш да отнемеш, нито да притуриш. Тия идеи са много малко. Такива мисли и желания в човека се срещат много малко. Вие трябва да имате няколко от тези основни желания.
към беседата >>
Знаете ли какво значи една елементарна мисъл?
Във всички ви трябва да се зароди желание да обичате простотата в разсъжденията.
Знаете ли какво значи една елементарна мисъл?
– Идея, от която нищо не можеш да отнемеш, нито да притуриш. Тия идеи са много малко. Такива мисли и желания в човека се срещат много малко. Вие трябва да имате няколко от тези основни желания. Вие казвате например понякога, че имате разположение на духа, че Духът Божи, Мирът Божи е във вас.
към беседата >>
– Идея, от която нищо не можеш да отнемеш, нито да притуриш.
Във всички ви трябва да се зароди желание да обичате простотата в разсъжденията. Знаете ли какво значи една елементарна мисъл?
– Идея, от която нищо не можеш да отнемеш, нито да притуриш.
Тия идеи са много малко. Такива мисли и желания в човека се срещат много малко. Вие трябва да имате няколко от тези основни желания. Вие казвате например понякога, че имате разположение на духа, че Духът Божи, Мирът Божи е във вас. На какво се дължи това?
към беседата >>
Тия идеи са много малко.
Във всички ви трябва да се зароди желание да обичате простотата в разсъжденията. Знаете ли какво значи една елементарна мисъл? – Идея, от която нищо не можеш да отнемеш, нито да притуриш.
Тия идеи са много малко.
Такива мисли и желания в човека се срещат много малко. Вие трябва да имате няколко от тези основни желания. Вие казвате например понякога, че имате разположение на духа, че Духът Божи, Мирът Божи е във вас. На какво се дължи това? – На тия основни мисли.
към беседата >>
Такива мисли и желания в човека се срещат много малко.
Във всички ви трябва да се зароди желание да обичате простотата в разсъжденията. Знаете ли какво значи една елементарна мисъл? – Идея, от която нищо не можеш да отнемеш, нито да притуриш. Тия идеи са много малко.
Такива мисли и желания в човека се срещат много малко.
Вие трябва да имате няколко от тези основни желания. Вие казвате например понякога, че имате разположение на духа, че Духът Божи, Мирът Божи е във вас. На какво се дължи това? – На тия основни мисли. Но едно малко нещастие в света е в състояние да наруши във вас този Божи мир.
към беседата >>
Вие трябва да имате няколко от тези основни желания.
Във всички ви трябва да се зароди желание да обичате простотата в разсъжденията. Знаете ли какво значи една елементарна мисъл? – Идея, от която нищо не можеш да отнемеш, нито да притуриш. Тия идеи са много малко. Такива мисли и желания в човека се срещат много малко.
Вие трябва да имате няколко от тези основни желания.
Вие казвате например понякога, че имате разположение на духа, че Духът Божи, Мирът Божи е във вас. На какво се дължи това? – На тия основни мисли. Но едно малко нещастие в света е в състояние да наруши във вас този Божи мир. Веднага вашето щастие, вашето разположение на духа изчезват.
към беседата >>
Вие казвате например понякога, че имате разположение на духа, че Духът Божи, Мирът Божи е във вас.
Знаете ли какво значи една елементарна мисъл? – Идея, от която нищо не можеш да отнемеш, нито да притуриш. Тия идеи са много малко. Такива мисли и желания в човека се срещат много малко. Вие трябва да имате няколко от тези основни желания.
Вие казвате например понякога, че имате разположение на духа, че Духът Божи, Мирът Божи е във вас.
На какво се дължи това? – На тия основни мисли. Но едно малко нещастие в света е в състояние да наруши във вас този Божи мир. Веднага вашето щастие, вашето разположение на духа изчезват. Къде остана всичко това?
към беседата >>
На какво се дължи това?
– Идея, от която нищо не можеш да отнемеш, нито да притуриш. Тия идеи са много малко. Такива мисли и желания в човека се срещат много малко. Вие трябва да имате няколко от тези основни желания. Вие казвате например понякога, че имате разположение на духа, че Духът Божи, Мирът Божи е във вас.
На какво се дължи това?
– На тия основни мисли. Но едно малко нещастие в света е в състояние да наруши във вас този Божи мир. Веднага вашето щастие, вашето разположение на духа изчезват. Къде остана всичко това? Та нима Божественото в човека може да изчезне?
към беседата >>
– На тия основни мисли.
Тия идеи са много малко. Такива мисли и желания в човека се срещат много малко. Вие трябва да имате няколко от тези основни желания. Вие казвате например понякога, че имате разположение на духа, че Духът Божи, Мирът Божи е във вас. На какво се дължи това?
– На тия основни мисли.
Но едно малко нещастие в света е в състояние да наруши във вас този Божи мир. Веднага вашето щастие, вашето разположение на духа изчезват. Къде остана всичко това? Та нима Божественото в човека може да изчезне? Мислите ли, че ако направите едно рало от злато, то ще се измени?
към беседата >>
Но едно малко нещастие в света е в състояние да наруши във вас този Божи мир.
Такива мисли и желания в човека се срещат много малко. Вие трябва да имате няколко от тези основни желания. Вие казвате например понякога, че имате разположение на духа, че Духът Божи, Мирът Божи е във вас. На какво се дължи това? – На тия основни мисли.
Но едно малко нещастие в света е в състояние да наруши във вас този Божи мир.
Веднага вашето щастие, вашето разположение на духа изчезват. Къде остана всичко това? Та нима Божественото в човека може да изчезне? Мислите ли, че ако направите едно рало от злато, то ще се измени? – Няма да се измени.
към беседата >>
Веднага вашето щастие, вашето разположение на духа изчезват.
Вие трябва да имате няколко от тези основни желания. Вие казвате например понякога, че имате разположение на духа, че Духът Божи, Мирът Божи е във вас. На какво се дължи това? – На тия основни мисли. Но едно малко нещастие в света е в състояние да наруши във вас този Божи мир.
Веднага вашето щастие, вашето разположение на духа изчезват.
Къде остана всичко това? Та нима Божественото в човека може да изчезне? Мислите ли, че ако направите едно рало от злато, то ще се измени? – Няма да се измени. Златото при всички условия на живота остава злато.
към беседата >>
Къде остана всичко това?
Вие казвате например понякога, че имате разположение на духа, че Духът Божи, Мирът Божи е във вас. На какво се дължи това? – На тия основни мисли. Но едно малко нещастие в света е в състояние да наруши във вас този Божи мир. Веднага вашето щастие, вашето разположение на духа изчезват.
Къде остана всичко това?
Та нима Божественото в човека може да изчезне? Мислите ли, че ако направите едно рало от злато, то ще се измени? – Няма да се измени. Златото при всички условия на живота остава злато. То не се изменя.
към беседата >>
Та нима Божественото в човека може да изчезне?
На какво се дължи това? – На тия основни мисли. Но едно малко нещастие в света е в състояние да наруши във вас този Божи мир. Веднага вашето щастие, вашето разположение на духа изчезват. Къде остана всичко това?
Та нима Божественото в човека може да изчезне?
Мислите ли, че ако направите едно рало от злато, то ще се измени? – Няма да се измени. Златото при всички условия на живота остава злато. То не се изменя. Тъй щото, когато говорим за Божественото, ние разбираме то да проникне във всичките наши клетки.
към беседата >>
Мислите ли, че ако направите едно рало от злато, то ще се измени?
– На тия основни мисли. Но едно малко нещастие в света е в състояние да наруши във вас този Божи мир. Веднага вашето щастие, вашето разположение на духа изчезват. Къде остана всичко това? Та нима Божественото в човека може да изчезне?
Мислите ли, че ако направите едно рало от злато, то ще се измени?
– Няма да се измени. Златото при всички условия на живота остава злато. То не се изменя. Тъй щото, когато говорим за Божественото, ние разбираме то да проникне във всичките наши клетки. Всичките клетки, които съставляват човешкия организъм, трябва да възприемат Новото учение.
към беседата >>
– Няма да се измени.
Но едно малко нещастие в света е в състояние да наруши във вас този Божи мир. Веднага вашето щастие, вашето разположение на духа изчезват. Къде остана всичко това? Та нима Божественото в човека може да изчезне? Мислите ли, че ако направите едно рало от злато, то ще се измени?
– Няма да се измени.
Златото при всички условия на живота остава злато. То не се изменя. Тъй щото, когато говорим за Божественото, ние разбираме то да проникне във всичките наши клетки. Всичките клетки, които съставляват човешкия организъм, трябва да възприемат Новото учение. Всяка клетка трябва да се проникне от мисълта, че тя вярва в Бога.
към беседата >>
Златото при всички условия на живота остава злато.
Веднага вашето щастие, вашето разположение на духа изчезват. Къде остана всичко това? Та нима Божественото в човека може да изчезне? Мислите ли, че ако направите едно рало от злато, то ще се измени? – Няма да се измени.
Златото при всички условия на живота остава злато.
То не се изменя. Тъй щото, когато говорим за Божественото, ние разбираме то да проникне във всичките наши клетки. Всичките клетки, които съставляват човешкия организъм, трябва да възприемат Новото учение. Всяка клетка трябва да се проникне от мисълта, че тя вярва в Бога. Това аз наричам вярване.
към беседата >>
То не се изменя.
Къде остана всичко това? Та нима Божественото в човека може да изчезне? Мислите ли, че ако направите едно рало от злато, то ще се измени? – Няма да се измени. Златото при всички условия на живота остава злато.
То не се изменя.
Тъй щото, когато говорим за Божественото, ние разбираме то да проникне във всичките наши клетки. Всичките клетки, които съставляват човешкия организъм, трябва да възприемат Новото учение. Всяка клетка трябва да се проникне от мисълта, че тя вярва в Бога. Това аз наричам вярване. А така: главата приеме едно, стомахът не го приема – това не е вярване.
към беседата >>
Тъй щото, когато говорим за Божественото, ние разбираме то да проникне във всичките наши клетки.
Та нима Божественото в човека може да изчезне? Мислите ли, че ако направите едно рало от злато, то ще се измени? – Няма да се измени. Златото при всички условия на живота остава злато. То не се изменя.
Тъй щото, когато говорим за Божественото, ние разбираме то да проникне във всичките наши клетки.
Всичките клетки, които съставляват човешкия организъм, трябва да възприемат Новото учение. Всяка клетка трябва да се проникне от мисълта, че тя вярва в Бога. Това аз наричам вярване. А така: главата приеме едно, стомахът не го приема – това не е вярване. Стомахът казва: „Аз не се занимавам с такива глупави работи.
към беседата >>
Всичките клетки, които съставляват човешкия организъм, трябва да възприемат Новото учение.
Мислите ли, че ако направите едно рало от злато, то ще се измени? – Няма да се измени. Златото при всички условия на живота остава злато. То не се изменя. Тъй щото, когато говорим за Божественото, ние разбираме то да проникне във всичките наши клетки.
Всичките клетки, които съставляват човешкия организъм, трябва да възприемат Новото учение.
Всяка клетка трябва да се проникне от мисълта, че тя вярва в Бога. Това аз наричам вярване. А така: главата приеме едно, стомахът не го приема – това не е вярване. Стомахът казва: „Аз не се занимавам с такива глупави работи. Хлебец, хлебец ми дай.“ Това е философията на живота.
към беседата >>
Всяка клетка трябва да се проникне от мисълта, че тя вярва в Бога.
– Няма да се измени. Златото при всички условия на живота остава злато. То не се изменя. Тъй щото, когато говорим за Божественото, ние разбираме то да проникне във всичките наши клетки. Всичките клетки, които съставляват човешкия организъм, трябва да възприемат Новото учение.
Всяка клетка трябва да се проникне от мисълта, че тя вярва в Бога.
Това аз наричам вярване. А така: главата приеме едно, стомахът не го приема – това не е вярване. Стомахът казва: „Аз не се занимавам с такива глупави работи. Хлебец, хлебец ми дай.“ Това е философията на живота. Кис-кис – смее се на господаря си той.
към беседата >>
Това аз наричам вярване.
Златото при всички условия на живота остава злато. То не се изменя. Тъй щото, когато говорим за Божественото, ние разбираме то да проникне във всичките наши клетки. Всичките клетки, които съставляват човешкия организъм, трябва да възприемат Новото учение. Всяка клетка трябва да се проникне от мисълта, че тя вярва в Бога.
Това аз наричам вярване.
А така: главата приеме едно, стомахът не го приема – това не е вярване. Стомахът казва: „Аз не се занимавам с такива глупави работи. Хлебец, хлебец ми дай.“ Това е философията на живота. Кис-кис – смее се на господаря си той. Мислите ли, че можете да бъдете философи или учители на такъв стомах?
към беседата >>
А така: главата приеме едно, стомахът не го приема – това не е вярване.
То не се изменя. Тъй щото, когато говорим за Божественото, ние разбираме то да проникне във всичките наши клетки. Всичките клетки, които съставляват човешкия организъм, трябва да възприемат Новото учение. Всяка клетка трябва да се проникне от мисълта, че тя вярва в Бога. Това аз наричам вярване.
А така: главата приеме едно, стомахът не го приема – това не е вярване.
Стомахът казва: „Аз не се занимавам с такива глупави работи. Хлебец, хлебец ми дай.“ Това е философията на живота. Кис-кис – смее се на господаря си той. Мислите ли, че можете да бъдете философи или учители на такъв стомах? – Не, никога!
към беседата >>
Стомахът казва: „Аз не се занимавам с такива глупави работи.
Тъй щото, когато говорим за Божественото, ние разбираме то да проникне във всичките наши клетки. Всичките клетки, които съставляват човешкия организъм, трябва да възприемат Новото учение. Всяка клетка трябва да се проникне от мисълта, че тя вярва в Бога. Това аз наричам вярване. А така: главата приеме едно, стомахът не го приема – това не е вярване.
Стомахът казва: „Аз не се занимавам с такива глупави работи.
Хлебец, хлебец ми дай.“ Това е философията на живота. Кис-кис – смее се на господаря си той. Мислите ли, че можете да бъдете философи или учители на такъв стомах? – Не, никога! Той ще се подиграе с господаря си един ден.
към беседата >>
Хлебец, хлебец ми дай.“ Това е философията на живота.
Всичките клетки, които съставляват човешкия организъм, трябва да възприемат Новото учение. Всяка клетка трябва да се проникне от мисълта, че тя вярва в Бога. Това аз наричам вярване. А така: главата приеме едно, стомахът не го приема – това не е вярване. Стомахът казва: „Аз не се занимавам с такива глупави работи.
Хлебец, хлебец ми дай.“ Това е философията на живота.
Кис-кис – смее се на господаря си той. Мислите ли, че можете да бъдете философи или учители на такъв стомах? – Не, никога! Той ще се подиграе с господаря си един ден. Ще каже на главата: „Хубаво, щом ти мислиш, че имаш господар, аз няма да работя, нека твоят господар те храни.“ Какво ще кажеш на този стомах?
към беседата >>
Кис-кис – смее се на господаря си той.
Всяка клетка трябва да се проникне от мисълта, че тя вярва в Бога. Това аз наричам вярване. А така: главата приеме едно, стомахът не го приема – това не е вярване. Стомахът казва: „Аз не се занимавам с такива глупави работи. Хлебец, хлебец ми дай.“ Това е философията на живота.
Кис-кис – смее се на господаря си той.
Мислите ли, че можете да бъдете философи или учители на такъв стомах? – Не, никога! Той ще се подиграе с господаря си един ден. Ще каже на главата: „Хубаво, щом ти мислиш, че имаш господар, аз няма да работя, нека твоят господар те храни.“ Какво ще кажеш на този стомах? Вие ще кажете: „Това са детински разсъждения.“ Добре, но вашите разсъждения не са детински.
към беседата >>
Мислите ли, че можете да бъдете философи или учители на такъв стомах?
Това аз наричам вярване. А така: главата приеме едно, стомахът не го приема – това не е вярване. Стомахът казва: „Аз не се занимавам с такива глупави работи. Хлебец, хлебец ми дай.“ Това е философията на живота. Кис-кис – смее се на господаря си той.
Мислите ли, че можете да бъдете философи или учители на такъв стомах?
– Не, никога! Той ще се подиграе с господаря си един ден. Ще каже на главата: „Хубаво, щом ти мислиш, че имаш господар, аз няма да работя, нека твоят господар те храни.“ Какво ще кажеш на този стомах? Вие ще кажете: „Това са детински разсъждения.“ Добре, но вашите разсъждения не са детински. По някой път разсъждавате доста зряло, а по някой път, като децата, не разсъждавате.
към беседата >>
– Не, никога!
А така: главата приеме едно, стомахът не го приема – това не е вярване. Стомахът казва: „Аз не се занимавам с такива глупави работи. Хлебец, хлебец ми дай.“ Това е философията на живота. Кис-кис – смее се на господаря си той. Мислите ли, че можете да бъдете философи или учители на такъв стомах?
– Не, никога!
Той ще се подиграе с господаря си един ден. Ще каже на главата: „Хубаво, щом ти мислиш, че имаш господар, аз няма да работя, нека твоят господар те храни.“ Какво ще кажеш на този стомах? Вие ще кажете: „Това са детински разсъждения.“ Добре, но вашите разсъждения не са детински. По някой път разсъждавате доста зряло, а по някой път, като децата, не разсъждавате. Ученикът на Божествената школа трябва да разбира пътя, в който е поставен.
към беседата >>
Той ще се подиграе с господаря си един ден.
Стомахът казва: „Аз не се занимавам с такива глупави работи. Хлебец, хлебец ми дай.“ Това е философията на живота. Кис-кис – смее се на господаря си той. Мислите ли, че можете да бъдете философи или учители на такъв стомах? – Не, никога!
Той ще се подиграе с господаря си един ден.
Ще каже на главата: „Хубаво, щом ти мислиш, че имаш господар, аз няма да работя, нека твоят господар те храни.“ Какво ще кажеш на този стомах? Вие ще кажете: „Това са детински разсъждения.“ Добре, но вашите разсъждения не са детински. По някой път разсъждавате доста зряло, а по някой път, като децата, не разсъждавате. Ученикът на Божествената школа трябва да разбира пътя, в който е поставен. В този път има хиляди малки задачи, които трябва да разреши.
към беседата >>
Ще каже на главата: „Хубаво, щом ти мислиш, че имаш господар, аз няма да работя, нека твоят господар те храни.“ Какво ще кажеш на този стомах?
Хлебец, хлебец ми дай.“ Това е философията на живота. Кис-кис – смее се на господаря си той. Мислите ли, че можете да бъдете философи или учители на такъв стомах? – Не, никога! Той ще се подиграе с господаря си един ден.
Ще каже на главата: „Хубаво, щом ти мислиш, че имаш господар, аз няма да работя, нека твоят господар те храни.“ Какво ще кажеш на този стомах?
Вие ще кажете: „Това са детински разсъждения.“ Добре, но вашите разсъждения не са детински. По някой път разсъждавате доста зряло, а по някой път, като децата, не разсъждавате. Ученикът на Божествената школа трябва да разбира пътя, в който е поставен. В този път има хиляди малки задачи, които трябва да разреши. В тази Школа вие сте поканени да разрешите тия задачи.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Това са детински разсъждения.“ Добре, но вашите разсъждения не са детински.
Кис-кис – смее се на господаря си той. Мислите ли, че можете да бъдете философи или учители на такъв стомах? – Не, никога! Той ще се подиграе с господаря си един ден. Ще каже на главата: „Хубаво, щом ти мислиш, че имаш господар, аз няма да работя, нека твоят господар те храни.“ Какво ще кажеш на този стомах?
Вие ще кажете: „Това са детински разсъждения.“ Добре, но вашите разсъждения не са детински.
По някой път разсъждавате доста зряло, а по някой път, като децата, не разсъждавате. Ученикът на Божествената школа трябва да разбира пътя, в който е поставен. В този път има хиляди малки задачи, които трябва да разреши. В тази Школа вие сте поканени да разрешите тия задачи.
към беседата >>
По някой път разсъждавате доста зряло, а по някой път, като децата, не разсъждавате.
Мислите ли, че можете да бъдете философи или учители на такъв стомах? – Не, никога! Той ще се подиграе с господаря си един ден. Ще каже на главата: „Хубаво, щом ти мислиш, че имаш господар, аз няма да работя, нека твоят господар те храни.“ Какво ще кажеш на този стомах? Вие ще кажете: „Това са детински разсъждения.“ Добре, но вашите разсъждения не са детински.
По някой път разсъждавате доста зряло, а по някой път, като децата, не разсъждавате.
Ученикът на Божествената школа трябва да разбира пътя, в който е поставен. В този път има хиляди малки задачи, които трябва да разреши. В тази Школа вие сте поканени да разрешите тия задачи.
към беседата >>
Ученикът на Божествената школа трябва да разбира пътя, в който е поставен.
– Не, никога! Той ще се подиграе с господаря си един ден. Ще каже на главата: „Хубаво, щом ти мислиш, че имаш господар, аз няма да работя, нека твоят господар те храни.“ Какво ще кажеш на този стомах? Вие ще кажете: „Това са детински разсъждения.“ Добре, но вашите разсъждения не са детински. По някой път разсъждавате доста зряло, а по някой път, като децата, не разсъждавате.
Ученикът на Божествената школа трябва да разбира пътя, в който е поставен.
В този път има хиляди малки задачи, които трябва да разреши. В тази Школа вие сте поканени да разрешите тия задачи.
към беседата >>
В този път има хиляди малки задачи, които трябва да разреши.
Той ще се подиграе с господаря си един ден. Ще каже на главата: „Хубаво, щом ти мислиш, че имаш господар, аз няма да работя, нека твоят господар те храни.“ Какво ще кажеш на този стомах? Вие ще кажете: „Това са детински разсъждения.“ Добре, но вашите разсъждения не са детински. По някой път разсъждавате доста зряло, а по някой път, като децата, не разсъждавате. Ученикът на Божествената школа трябва да разбира пътя, в който е поставен.
В този път има хиляди малки задачи, които трябва да разреши.
В тази Школа вие сте поканени да разрешите тия задачи.
към беседата >>
В тази Школа вие сте поканени да разрешите тия задачи.
Ще каже на главата: „Хубаво, щом ти мислиш, че имаш господар, аз няма да работя, нека твоят господар те храни.“ Какво ще кажеш на този стомах? Вие ще кажете: „Това са детински разсъждения.“ Добре, но вашите разсъждения не са детински. По някой път разсъждавате доста зряло, а по някой път, като децата, не разсъждавате. Ученикът на Божествената школа трябва да разбира пътя, в който е поставен. В този път има хиляди малки задачи, които трябва да разреши.
В тази Школа вие сте поканени да разрешите тия задачи.
към беседата >>
И тъй, всякога ще ходите изправени!
И тъй, всякога ще ходите изправени!
Ако носиш главата си назад – главата ти е празна. Ако я носиш наляво или надясно – това са клони на едно дърво и тогава всеки клон според тежестта си се наклонява на една или друга страна. В такъв случай ти си клон, не си човек, ти играеш роля на клон от някое дърво. Следователно други същества ще ти заповядват. Седнеш някой път, туриш си краката един върху друг.
към беседата >>
Ако носиш главата си назад – главата ти е празна.
И тъй, всякога ще ходите изправени!
Ако носиш главата си назад – главата ти е празна.
Ако я носиш наляво или надясно – това са клони на едно дърво и тогава всеки клон според тежестта си се наклонява на една или друга страна. В такъв случай ти си клон, не си човек, ти играеш роля на клон от някое дърво. Следователно други същества ще ти заповядват. Седнеш някой път, туриш си краката един върху друг. Какво показва това?
към беседата >>
Ако я носиш наляво или надясно – това са клони на едно дърво и тогава всеки клон според тежестта си се наклонява на една или друга страна.
И тъй, всякога ще ходите изправени! Ако носиш главата си назад – главата ти е празна.
Ако я носиш наляво или надясно – това са клони на едно дърво и тогава всеки клон според тежестта си се наклонява на една или друга страна.
В такъв случай ти си клон, не си човек, ти играеш роля на клон от някое дърво. Следователно други същества ще ти заповядват. Седнеш някой път, туриш си краката един върху друг. Какво показва това? – Не си господар на себе си.
към беседата >>
В такъв случай ти си клон, не си човек, ти играеш роля на клон от някое дърво.
И тъй, всякога ще ходите изправени! Ако носиш главата си назад – главата ти е празна. Ако я носиш наляво или надясно – това са клони на едно дърво и тогава всеки клон според тежестта си се наклонява на една или друга страна.
В такъв случай ти си клон, не си човек, ти играеш роля на клон от някое дърво.
Следователно други същества ще ти заповядват. Седнеш някой път, туриш си краката един върху друг. Какво показва това? – Не си господар на себе си. Като седнеш някъде, няма да си туряш краката един върху друг.
към беседата >>
Следователно други същества ще ти заповядват.
И тъй, всякога ще ходите изправени! Ако носиш главата си назад – главата ти е празна. Ако я носиш наляво или надясно – това са клони на едно дърво и тогава всеки клон според тежестта си се наклонява на една или друга страна. В такъв случай ти си клон, не си човек, ти играеш роля на клон от някое дърво.
Следователно други същества ще ти заповядват.
Седнеш някой път, туриш си краката един върху друг. Какво показва това? – Не си господар на себе си. Като седнеш някъде, няма да си туряш краката един върху друг. В Школата никой няма право да си туря краката един върху друг.
към беседата >>
Седнеш някой път, туриш си краката един върху друг.
И тъй, всякога ще ходите изправени! Ако носиш главата си назад – главата ти е празна. Ако я носиш наляво или надясно – това са клони на едно дърво и тогава всеки клон според тежестта си се наклонява на една или друга страна. В такъв случай ти си клон, не си човек, ти играеш роля на клон от някое дърво. Следователно други същества ще ти заповядват.
Седнеш някой път, туриш си краката един върху друг.
Какво показва това? – Не си господар на себе си. Като седнеш някъде, няма да си туряш краката един върху друг. В Школата никой няма право да си туря краката един върху друг. Вие тук не сте разбойници, че трябва да се пазите един от друг.
към беседата >>
Какво показва това?
Ако носиш главата си назад – главата ти е празна. Ако я носиш наляво или надясно – това са клони на едно дърво и тогава всеки клон според тежестта си се наклонява на една или друга страна. В такъв случай ти си клон, не си човек, ти играеш роля на клон от някое дърво. Следователно други същества ще ти заповядват. Седнеш някой път, туриш си краката един върху друг.
Какво показва това?
– Не си господар на себе си. Като седнеш някъде, няма да си туряш краката един върху друг. В Школата никой няма право да си туря краката един върху друг. Вие тук не сте разбойници, че трябва да се пазите един от друг. Вие правите неща, които не се позволяват в Школата, разбирате ли?
към беседата >>
– Не си господар на себе си.
Ако я носиш наляво или надясно – това са клони на едно дърво и тогава всеки клон според тежестта си се наклонява на една или друга страна. В такъв случай ти си клон, не си човек, ти играеш роля на клон от някое дърво. Следователно други същества ще ти заповядват. Седнеш някой път, туриш си краката един върху друг. Какво показва това?
– Не си господар на себе си.
Като седнеш някъде, няма да си туряш краката един върху друг. В Школата никой няма право да си туря краката един върху друг. Вие тук не сте разбойници, че трябва да се пазите един от друг. Вие правите неща, които не се позволяват в Школата, разбирате ли? Не мислете, че с моята отстъпчивост ще се нарушат Божиите закони!
към беседата >>
Като седнеш някъде, няма да си туряш краката един върху друг.
В такъв случай ти си клон, не си човек, ти играеш роля на клон от някое дърво. Следователно други същества ще ти заповядват. Седнеш някой път, туриш си краката един върху друг. Какво показва това? – Не си господар на себе си.
Като седнеш някъде, няма да си туряш краката един върху друг.
В Школата никой няма право да си туря краката един върху друг. Вие тук не сте разбойници, че трябва да се пазите един от друг. Вие правите неща, които не се позволяват в Школата, разбирате ли? Не мислете, че с моята отстъпчивост ще се нарушат Божиите закони! Ако аз мълча, законът няма да се промени.
към беседата >>
В Школата никой няма право да си туря краката един върху друг.
Следователно други същества ще ти заповядват. Седнеш някой път, туриш си краката един върху друг. Какво показва това? – Не си господар на себе си. Като седнеш някъде, няма да си туряш краката един върху друг.
В Школата никой няма право да си туря краката един върху друг.
Вие тук не сте разбойници, че трябва да се пазите един от друг. Вие правите неща, които не се позволяват в Школата, разбирате ли? Не мислете, че с моята отстъпчивост ще се нарушат Божиите закони! Ако аз мълча, законът няма да се промени. Законът си е закон.
към беседата >>
Вие тук не сте разбойници, че трябва да се пазите един от друг.
Седнеш някой път, туриш си краката един върху друг. Какво показва това? – Не си господар на себе си. Като седнеш някъде, няма да си туряш краката един върху друг. В Школата никой няма право да си туря краката един върху друг.
Вие тук не сте разбойници, че трябва да се пазите един от друг.
Вие правите неща, които не се позволяват в Школата, разбирате ли? Не мислете, че с моята отстъпчивост ще се нарушат Божиите закони! Ако аз мълча, законът няма да се промени. Законът си е закон. В Школата ще седите така, че краката ви да бъдат един до друг.
към беседата >>
Вие правите неща, които не се позволяват в Школата, разбирате ли?
Какво показва това? – Не си господар на себе си. Като седнеш някъде, няма да си туряш краката един върху друг. В Школата никой няма право да си туря краката един върху друг. Вие тук не сте разбойници, че трябва да се пазите един от друг.
Вие правите неща, които не се позволяват в Школата, разбирате ли?
Не мислете, че с моята отстъпчивост ще се нарушат Божиите закони! Ако аз мълча, законът няма да се промени. Законът си е закон. В Школата ще седите така, че краката ви да бъдат един до друг. Поне половин час ще седите така: ще знаете, че се намирате пред същества, които са минали по вашия път, които са завършили своето развитие и наблюдават вашите души.
към беседата >>
Не мислете, че с моята отстъпчивост ще се нарушат Божиите закони!
– Не си господар на себе си. Като седнеш някъде, няма да си туряш краката един върху друг. В Школата никой няма право да си туря краката един върху друг. Вие тук не сте разбойници, че трябва да се пазите един от друг. Вие правите неща, които не се позволяват в Школата, разбирате ли?
Не мислете, че с моята отстъпчивост ще се нарушат Божиите закони!
Ако аз мълча, законът няма да се промени. Законът си е закон. В Школата ще седите така, че краката ви да бъдат един до друг. Поне половин час ще седите така: ще знаете, че се намирате пред същества, които са минали по вашия път, които са завършили своето развитие и наблюдават вашите души. Вие седите криво, облегнете се назад, изкривите се наляво или надясно и след туй ще кажете, че Духът Божи действа във вас.
към беседата >>
Ако аз мълча, законът няма да се промени.
Като седнеш някъде, няма да си туряш краката един върху друг. В Школата никой няма право да си туря краката един върху друг. Вие тук не сте разбойници, че трябва да се пазите един от друг. Вие правите неща, които не се позволяват в Школата, разбирате ли? Не мислете, че с моята отстъпчивост ще се нарушат Божиите закони!
Ако аз мълча, законът няма да се промени.
Законът си е закон. В Школата ще седите така, че краката ви да бъдат един до друг. Поне половин час ще седите така: ще знаете, че се намирате пред същества, които са минали по вашия път, които са завършили своето развитие и наблюдават вашите души. Вие седите криво, облегнете се назад, изкривите се наляво или надясно и след туй ще кажете, че Духът Божи действа във вас. Кой дух действа?
към беседата >>
Законът си е закон.
В Школата никой няма право да си туря краката един върху друг. Вие тук не сте разбойници, че трябва да се пазите един от друг. Вие правите неща, които не се позволяват в Школата, разбирате ли? Не мислете, че с моята отстъпчивост ще се нарушат Божиите закони! Ако аз мълча, законът няма да се промени.
Законът си е закон.
В Школата ще седите така, че краката ви да бъдат един до друг. Поне половин час ще седите така: ще знаете, че се намирате пред същества, които са минали по вашия път, които са завършили своето развитие и наблюдават вашите души. Вие седите криво, облегнете се назад, изкривите се наляво или надясно и след туй ще кажете, че Духът Божи действа във вас. Кой дух действа? Гърдите ви трябва да бъдат широки, а не тесни, не трябва да бъдете тесногръди.
към беседата >>
В Школата ще седите така, че краката ви да бъдат един до друг.
Вие тук не сте разбойници, че трябва да се пазите един от друг. Вие правите неща, които не се позволяват в Школата, разбирате ли? Не мислете, че с моята отстъпчивост ще се нарушат Божиите закони! Ако аз мълча, законът няма да се промени. Законът си е закон.
В Школата ще седите така, че краката ви да бъдат един до друг.
Поне половин час ще седите така: ще знаете, че се намирате пред същества, които са минали по вашия път, които са завършили своето развитие и наблюдават вашите души. Вие седите криво, облегнете се назад, изкривите се наляво или надясно и след туй ще кажете, че Духът Божи действа във вас. Кой дух действа? Гърдите ви трябва да бъдат широки, а не тесни, не трябва да бъдете тесногръди. Широчина трябва да имате на гърдите си!
към беседата >>
Поне половин час ще седите така: ще знаете, че се намирате пред същества, които са минали по вашия път, които са завършили своето развитие и наблюдават вашите души.
Вие правите неща, които не се позволяват в Школата, разбирате ли? Не мислете, че с моята отстъпчивост ще се нарушат Божиите закони! Ако аз мълча, законът няма да се промени. Законът си е закон. В Школата ще седите така, че краката ви да бъдат един до друг.
Поне половин час ще седите така: ще знаете, че се намирате пред същества, които са минали по вашия път, които са завършили своето развитие и наблюдават вашите души.
Вие седите криво, облегнете се назад, изкривите се наляво или надясно и след туй ще кажете, че Духът Божи действа във вас. Кой дух действа? Гърдите ви трябва да бъдат широки, а не тесни, не трябва да бъдете тесногръди. Широчина трябва да имате на гърдите си! Краката ви трябва да бъдат един до друг, ръцете ви – прибрани, и умът ви да присъства.
към беседата >>
Вие седите криво, облегнете се назад, изкривите се наляво или надясно и след туй ще кажете, че Духът Божи действа във вас.
Не мислете, че с моята отстъпчивост ще се нарушат Божиите закони! Ако аз мълча, законът няма да се промени. Законът си е закон. В Школата ще седите така, че краката ви да бъдат един до друг. Поне половин час ще седите така: ще знаете, че се намирате пред същества, които са минали по вашия път, които са завършили своето развитие и наблюдават вашите души.
Вие седите криво, облегнете се назад, изкривите се наляво или надясно и след туй ще кажете, че Духът Божи действа във вас.
Кой дух действа? Гърдите ви трябва да бъдат широки, а не тесни, не трябва да бъдете тесногръди. Широчина трябва да имате на гърдите си! Краката ви трябва да бъдат един до друг, ръцете ви – прибрани, и умът ви да присъства. В часа, през който сте тук, трябва да сте концентрирани, умът ви да е в тялото.
към беседата >>
Кой дух действа?
Ако аз мълча, законът няма да се промени. Законът си е закон. В Школата ще седите така, че краката ви да бъдат един до друг. Поне половин час ще седите така: ще знаете, че се намирате пред същества, които са минали по вашия път, които са завършили своето развитие и наблюдават вашите души. Вие седите криво, облегнете се назад, изкривите се наляво или надясно и след туй ще кажете, че Духът Божи действа във вас.
Кой дух действа?
Гърдите ви трябва да бъдат широки, а не тесни, не трябва да бъдете тесногръди. Широчина трябва да имате на гърдите си! Краката ви трябва да бъдат един до друг, ръцете ви – прибрани, и умът ви да присъства. В часа, през който сте тук, трябва да сте концентрирани, умът ви да е в тялото. Зная, че ще имате изкушения, за да ви извадят от това равновесие, но нищо от това.
към беседата >>
Гърдите ви трябва да бъдат широки, а не тесни, не трябва да бъдете тесногръди.
Законът си е закон. В Школата ще седите така, че краката ви да бъдат един до друг. Поне половин час ще седите така: ще знаете, че се намирате пред същества, които са минали по вашия път, които са завършили своето развитие и наблюдават вашите души. Вие седите криво, облегнете се назад, изкривите се наляво или надясно и след туй ще кажете, че Духът Божи действа във вас. Кой дух действа?
Гърдите ви трябва да бъдат широки, а не тесни, не трябва да бъдете тесногръди.
Широчина трябва да имате на гърдите си! Краката ви трябва да бъдат един до друг, ръцете ви – прибрани, и умът ви да присъства. В часа, през който сте тук, трябва да сте концентрирани, умът ви да е в тялото. Зная, че ще имате изкушения, за да ви извадят от това равновесие, но нищо от това. Ще приберете ръцете и краката си и ще се стараете да се съсредоточавате.
към беседата >>
Широчина трябва да имате на гърдите си!
В Школата ще седите така, че краката ви да бъдат един до друг. Поне половин час ще седите така: ще знаете, че се намирате пред същества, които са минали по вашия път, които са завършили своето развитие и наблюдават вашите души. Вие седите криво, облегнете се назад, изкривите се наляво или надясно и след туй ще кажете, че Духът Божи действа във вас. Кой дух действа? Гърдите ви трябва да бъдат широки, а не тесни, не трябва да бъдете тесногръди.
Широчина трябва да имате на гърдите си!
Краката ви трябва да бъдат един до друг, ръцете ви – прибрани, и умът ви да присъства. В часа, през който сте тук, трябва да сте концентрирани, умът ви да е в тялото. Зная, че ще имате изкушения, за да ви извадят от това равновесие, но нищо от това. Ще приберете ръцете и краката си и ще се стараете да се съсредоточавате. Вие имате вече идеи и тия идеи ще ви служат.
към беседата >>
Краката ви трябва да бъдат един до друг, ръцете ви – прибрани, и умът ви да присъства.
Поне половин час ще седите така: ще знаете, че се намирате пред същества, които са минали по вашия път, които са завършили своето развитие и наблюдават вашите души. Вие седите криво, облегнете се назад, изкривите се наляво или надясно и след туй ще кажете, че Духът Божи действа във вас. Кой дух действа? Гърдите ви трябва да бъдат широки, а не тесни, не трябва да бъдете тесногръди. Широчина трябва да имате на гърдите си!
Краката ви трябва да бъдат един до друг, ръцете ви – прибрани, и умът ви да присъства.
В часа, през който сте тук, трябва да сте концентрирани, умът ви да е в тялото. Зная, че ще имате изкушения, за да ви извадят от това равновесие, но нищо от това. Ще приберете ръцете и краката си и ще се стараете да се съсредоточавате. Вие имате вече идеи и тия идеи ще ви служат.
към беседата >>
В часа, през който сте тук, трябва да сте концентрирани, умът ви да е в тялото.
Вие седите криво, облегнете се назад, изкривите се наляво или надясно и след туй ще кажете, че Духът Божи действа във вас. Кой дух действа? Гърдите ви трябва да бъдат широки, а не тесни, не трябва да бъдете тесногръди. Широчина трябва да имате на гърдите си! Краката ви трябва да бъдат един до друг, ръцете ви – прибрани, и умът ви да присъства.
В часа, през който сте тук, трябва да сте концентрирани, умът ви да е в тялото.
Зная, че ще имате изкушения, за да ви извадят от това равновесие, но нищо от това. Ще приберете ръцете и краката си и ще се стараете да се съсредоточавате. Вие имате вече идеи и тия идеи ще ви служат.
към беседата >>
Зная, че ще имате изкушения, за да ви извадят от това равновесие, но нищо от това.
Кой дух действа? Гърдите ви трябва да бъдат широки, а не тесни, не трябва да бъдете тесногръди. Широчина трябва да имате на гърдите си! Краката ви трябва да бъдат един до друг, ръцете ви – прибрани, и умът ви да присъства. В часа, през който сте тук, трябва да сте концентрирани, умът ви да е в тялото.
Зная, че ще имате изкушения, за да ви извадят от това равновесие, но нищо от това.
Ще приберете ръцете и краката си и ще се стараете да се съсредоточавате. Вие имате вече идеи и тия идеи ще ви служат.
към беседата >>
Ще приберете ръцете и краката си и ще се стараете да се съсредоточавате.
Гърдите ви трябва да бъдат широки, а не тесни, не трябва да бъдете тесногръди. Широчина трябва да имате на гърдите си! Краката ви трябва да бъдат един до друг, ръцете ви – прибрани, и умът ви да присъства. В часа, през който сте тук, трябва да сте концентрирани, умът ви да е в тялото. Зная, че ще имате изкушения, за да ви извадят от това равновесие, но нищо от това.
Ще приберете ръцете и краката си и ще се стараете да се съсредоточавате.
Вие имате вече идеи и тия идеи ще ви служат.
към беседата >>
Вие имате вече идеи и тия идеи ще ви служат.
Широчина трябва да имате на гърдите си! Краката ви трябва да бъдат един до друг, ръцете ви – прибрани, и умът ви да присъства. В часа, през който сте тук, трябва да сте концентрирани, умът ви да е в тялото. Зная, че ще имате изкушения, за да ви извадят от това равновесие, но нищо от това. Ще приберете ръцете и краката си и ще се стараете да се съсредоточавате.
Вие имате вече идеи и тия идеи ще ви служат.
към беседата >>
Вие, като идвате в класа, добре е да си имате по едно малко тефтерче, та като ви дойде някоя мисъл, да може да си я запишете.
Вие, като идвате в класа, добре е да си имате по едно малко тефтерче, та като ви дойде някоя мисъл, да може да си я запишете.
Всеки има по нещо, с което може да се занимава. Всяка идея, която ви дойде в класа, запишете си я, не я оставяйте за у дома си, защото ще я изгубите.
към беседата >>
Всеки има по нещо, с което може да се занимава.
Вие, като идвате в класа, добре е да си имате по едно малко тефтерче, та като ви дойде някоя мисъл, да може да си я запишете.
Всеки има по нещо, с което може да се занимава.
Всяка идея, която ви дойде в класа, запишете си я, не я оставяйте за у дома си, защото ще я изгубите.
към беседата >>
Всяка идея, която ви дойде в класа, запишете си я, не я оставяйте за у дома си, защото ще я изгубите.
Вие, като идвате в класа, добре е да си имате по едно малко тефтерче, та като ви дойде някоя мисъл, да може да си я запишете. Всеки има по нещо, с което може да се занимава.
Всяка идея, която ви дойде в класа, запишете си я, не я оставяйте за у дома си, защото ще я изгубите.
към беседата >>
Всички трябва да научите закона на послушанието.
Всички трябва да научите закона на послушанието.
Да не мислите, че този закон има отношение към някакъв преходен обект. Не, послушание трябва да имате към Великата природа, т. е. послушание към Бога. Този закон обуславя всички неща в живота ни. Ако ние бихме имали туй послушание, то, като ни вдъхновят с някоя велика мисъл, бихме я изпълнили веднага.
към беседата >>
Да не мислите, че този закон има отношение към някакъв преходен обект.
Всички трябва да научите закона на послушанието.
Да не мислите, че този закон има отношение към някакъв преходен обект.
Не, послушание трябва да имате към Великата природа, т. е. послушание към Бога. Този закон обуславя всички неща в живота ни. Ако ние бихме имали туй послушание, то, като ни вдъхновят с някоя велика мисъл, бихме я изпълнили веднага. И вие, ако не успявате в живота си, то е, защото отлагате да изпълните всяка мисъл, която ви се внуши отгоре, или пък определяте свое време за изпълнението ¢.
към беседата >>
Не, послушание трябва да имате към Великата природа, т. е.
Всички трябва да научите закона на послушанието. Да не мислите, че този закон има отношение към някакъв преходен обект.
Не, послушание трябва да имате към Великата природа, т. е.
послушание към Бога. Този закон обуславя всички неща в живота ни. Ако ние бихме имали туй послушание, то, като ни вдъхновят с някоя велика мисъл, бихме я изпълнили веднага. И вие, ако не успявате в живота си, то е, защото отлагате да изпълните всяка мисъл, която ви се внуши отгоре, или пък определяте свое време за изпълнението ¢. Вие я отлагате и после на нейно място влагате някоя чужда мисъл.
към беседата >>
послушание към Бога.
Всички трябва да научите закона на послушанието. Да не мислите, че този закон има отношение към някакъв преходен обект. Не, послушание трябва да имате към Великата природа, т. е.
послушание към Бога.
Този закон обуславя всички неща в живота ни. Ако ние бихме имали туй послушание, то, като ни вдъхновят с някоя велика мисъл, бихме я изпълнили веднага. И вие, ако не успявате в живота си, то е, защото отлагате да изпълните всяка мисъл, която ви се внуши отгоре, или пък определяте свое време за изпълнението ¢. Вие я отлагате и после на нейно място влагате някоя чужда мисъл. Аз бих желал да направите един анализ, да видите колко на сто от мислите, които ви занимават, са ваши.
към беседата >>
Този закон обуславя всички неща в живота ни.
Всички трябва да научите закона на послушанието. Да не мислите, че този закон има отношение към някакъв преходен обект. Не, послушание трябва да имате към Великата природа, т. е. послушание към Бога.
Този закон обуславя всички неща в живота ни.
Ако ние бихме имали туй послушание, то, като ни вдъхновят с някоя велика мисъл, бихме я изпълнили веднага. И вие, ако не успявате в живота си, то е, защото отлагате да изпълните всяка мисъл, която ви се внуши отгоре, или пък определяте свое време за изпълнението ¢. Вие я отлагате и после на нейно място влагате някоя чужда мисъл. Аз бих желал да направите един анализ, да видите колко на сто от мислите, които ви занимават, са ваши. Допуснете, че като дойдете на Земята от Невидимия свят, сте предвиждали да имате една малка къща с две стаи и кухня.
към беседата >>
Ако ние бихме имали туй послушание, то, като ни вдъхновят с някоя велика мисъл, бихме я изпълнили веднага.
Всички трябва да научите закона на послушанието. Да не мислите, че този закон има отношение към някакъв преходен обект. Не, послушание трябва да имате към Великата природа, т. е. послушание към Бога. Този закон обуславя всички неща в живота ни.
Ако ние бихме имали туй послушание, то, като ни вдъхновят с някоя велика мисъл, бихме я изпълнили веднага.
И вие, ако не успявате в живота си, то е, защото отлагате да изпълните всяка мисъл, която ви се внуши отгоре, или пък определяте свое време за изпълнението ¢. Вие я отлагате и после на нейно място влагате някоя чужда мисъл. Аз бих желал да направите един анализ, да видите колко на сто от мислите, които ви занимават, са ваши. Допуснете, че като дойдете на Земята от Невидимия свят, сте предвиждали да имате една малка къща с две стаи и кухня. Туй е бюджетът ви за този живот.
към беседата >>
И вие, ако не успявате в живота си, то е, защото отлагате да изпълните всяка мисъл, която ви се внуши отгоре, или пък определяте свое време за изпълнението ¢.
Да не мислите, че този закон има отношение към някакъв преходен обект. Не, послушание трябва да имате към Великата природа, т. е. послушание към Бога. Този закон обуславя всички неща в живота ни. Ако ние бихме имали туй послушание, то, като ни вдъхновят с някоя велика мисъл, бихме я изпълнили веднага.
И вие, ако не успявате в живота си, то е, защото отлагате да изпълните всяка мисъл, която ви се внуши отгоре, или пък определяте свое време за изпълнението ¢.
Вие я отлагате и после на нейно място влагате някоя чужда мисъл. Аз бих желал да направите един анализ, да видите колко на сто от мислите, които ви занимават, са ваши. Допуснете, че като дойдете на Земята от Невидимия свят, сте предвиждали да имате една малка къща с две стаи и кухня. Туй е бюджетът ви за този живот. Вие дойдете, направите си обаче една по-голяма къща.
към беседата >>
Вие я отлагате и после на нейно място влагате някоя чужда мисъл.
Не, послушание трябва да имате към Великата природа, т. е. послушание към Бога. Този закон обуславя всички неща в живота ни. Ако ние бихме имали туй послушание, то, като ни вдъхновят с някоя велика мисъл, бихме я изпълнили веднага. И вие, ако не успявате в живота си, то е, защото отлагате да изпълните всяка мисъл, която ви се внуши отгоре, или пък определяте свое време за изпълнението ¢.
Вие я отлагате и после на нейно място влагате някоя чужда мисъл.
Аз бих желал да направите един анализ, да видите колко на сто от мислите, които ви занимават, са ваши. Допуснете, че като дойдете на Земята от Невидимия свят, сте предвиждали да имате една малка къща с две стаи и кухня. Туй е бюджетът ви за този живот. Вие дойдете, направите си обаче една по-голяма къща. Продадете я, направите друга, още по-голяма.
към беседата >>
Аз бих желал да направите един анализ, да видите колко на сто от мислите, които ви занимават, са ваши.
послушание към Бога. Този закон обуславя всички неща в живота ни. Ако ние бихме имали туй послушание, то, като ни вдъхновят с някоя велика мисъл, бихме я изпълнили веднага. И вие, ако не успявате в живота си, то е, защото отлагате да изпълните всяка мисъл, която ви се внуши отгоре, или пък определяте свое време за изпълнението ¢. Вие я отлагате и после на нейно място влагате някоя чужда мисъл.
Аз бих желал да направите един анализ, да видите колко на сто от мислите, които ви занимават, са ваши.
Допуснете, че като дойдете на Земята от Невидимия свят, сте предвиждали да имате една малка къща с две стаи и кухня. Туй е бюджетът ви за този живот. Вие дойдете, направите си обаче една по-голяма къща. Продадете я, направите друга, още по-голяма. И нея продадете, направите си трета къща с четири стаи.
към беседата >>
Допуснете, че като дойдете на Земята от Невидимия свят, сте предвиждали да имате една малка къща с две стаи и кухня.
Този закон обуславя всички неща в живота ни. Ако ние бихме имали туй послушание, то, като ни вдъхновят с някоя велика мисъл, бихме я изпълнили веднага. И вие, ако не успявате в живота си, то е, защото отлагате да изпълните всяка мисъл, която ви се внуши отгоре, или пък определяте свое време за изпълнението ¢. Вие я отлагате и после на нейно място влагате някоя чужда мисъл. Аз бих желал да направите един анализ, да видите колко на сто от мислите, които ви занимават, са ваши.
Допуснете, че като дойдете на Земята от Невидимия свят, сте предвиждали да имате една малка къща с две стаи и кухня.
Туй е бюджетът ви за този живот. Вие дойдете, направите си обаче една по-голяма къща. Продадете я, направите друга, още по-голяма. И нея продадете, направите си трета къща с четири стаи. Питам: какво придобихте от това правене и продаване на къщи?
към беседата >>
Туй е бюджетът ви за този живот.
Ако ние бихме имали туй послушание, то, като ни вдъхновят с някоя велика мисъл, бихме я изпълнили веднага. И вие, ако не успявате в живота си, то е, защото отлагате да изпълните всяка мисъл, която ви се внуши отгоре, или пък определяте свое време за изпълнението ¢. Вие я отлагате и после на нейно място влагате някоя чужда мисъл. Аз бих желал да направите един анализ, да видите колко на сто от мислите, които ви занимават, са ваши. Допуснете, че като дойдете на Земята от Невидимия свят, сте предвиждали да имате една малка къща с две стаи и кухня.
Туй е бюджетът ви за този живот.
Вие дойдете, направите си обаче една по-голяма къща. Продадете я, направите друга, още по-голяма. И нея продадете, направите си трета къща с четири стаи. Питам: какво придобихте от това правене и продаване на къщи? Това са чужди желания и мисли, които вие възприемате и реализирате.
към беседата >>
Вие дойдете, направите си обаче една по-голяма къща.
И вие, ако не успявате в живота си, то е, защото отлагате да изпълните всяка мисъл, която ви се внуши отгоре, или пък определяте свое време за изпълнението ¢. Вие я отлагате и после на нейно място влагате някоя чужда мисъл. Аз бих желал да направите един анализ, да видите колко на сто от мислите, които ви занимават, са ваши. Допуснете, че като дойдете на Земята от Невидимия свят, сте предвиждали да имате една малка къща с две стаи и кухня. Туй е бюджетът ви за този живот.
Вие дойдете, направите си обаче една по-голяма къща.
Продадете я, направите друга, още по-голяма. И нея продадете, направите си трета къща с четири стаи. Питам: какво придобихте от това правене и продаване на къщи? Това са чужди желания и мисли, които вие възприемате и реализирате. Предвидено е да завършите само гимназия или да завършите и университет, но вие завършвате два-три факултета.
към беседата >>
Продадете я, направите друга, още по-голяма.
Вие я отлагате и после на нейно място влагате някоя чужда мисъл. Аз бих желал да направите един анализ, да видите колко на сто от мислите, които ви занимават, са ваши. Допуснете, че като дойдете на Земята от Невидимия свят, сте предвиждали да имате една малка къща с две стаи и кухня. Туй е бюджетът ви за този живот. Вие дойдете, направите си обаче една по-голяма къща.
Продадете я, направите друга, още по-голяма.
И нея продадете, направите си трета къща с четири стаи. Питам: какво придобихте от това правене и продаване на къщи? Това са чужди желания и мисли, които вие възприемате и реализирате. Предвидено е да завършите само гимназия или да завършите и университет, но вие завършвате два-три факултета. Какво ви ползва повечето, което завършвате?
към беседата >>
И нея продадете, направите си трета къща с четири стаи.
Аз бих желал да направите един анализ, да видите колко на сто от мислите, които ви занимават, са ваши. Допуснете, че като дойдете на Земята от Невидимия свят, сте предвиждали да имате една малка къща с две стаи и кухня. Туй е бюджетът ви за този живот. Вие дойдете, направите си обаче една по-голяма къща. Продадете я, направите друга, още по-голяма.
И нея продадете, направите си трета къща с четири стаи.
Питам: какво придобихте от това правене и продаване на къщи? Това са чужди желания и мисли, които вие възприемате и реализирате. Предвидено е да завършите само гимназия или да завършите и университет, но вие завършвате два-три факултета. Какво ви ползва повечето, което завършвате? Някой път от Невидимия свят ви е определено да завършите университет, но вие се отказвате.
към беседата >>
Питам: какво придобихте от това правене и продаване на къщи?
Допуснете, че като дойдете на Земята от Невидимия свят, сте предвиждали да имате една малка къща с две стаи и кухня. Туй е бюджетът ви за този живот. Вие дойдете, направите си обаче една по-голяма къща. Продадете я, направите друга, още по-голяма. И нея продадете, направите си трета къща с четири стаи.
Питам: какво придобихте от това правене и продаване на къщи?
Това са чужди желания и мисли, които вие възприемате и реализирате. Предвидено е да завършите само гимназия или да завършите и университет, но вие завършвате два-три факултета. Какво ви ползва повечето, което завършвате? Някой път от Невидимия свят ви е определено да завършите университет, но вие се отказвате. В този случай губите.
към беседата >>
Това са чужди желания и мисли, които вие възприемате и реализирате.
Туй е бюджетът ви за този живот. Вие дойдете, направите си обаче една по-голяма къща. Продадете я, направите друга, още по-голяма. И нея продадете, направите си трета къща с четири стаи. Питам: какво придобихте от това правене и продаване на къщи?
Това са чужди желания и мисли, които вие възприемате и реализирате.
Предвидено е да завършите само гимназия или да завършите и университет, но вие завършвате два-три факултета. Какво ви ползва повечето, което завършвате? Някой път от Невидимия свят ви е определено да завършите университет, но вие се отказвате. В този случай губите.
към беседата >>
Предвидено е да завършите само гимназия или да завършите и университет, но вие завършвате два-три факултета.
Вие дойдете, направите си обаче една по-голяма къща. Продадете я, направите друга, още по-голяма. И нея продадете, направите си трета къща с четири стаи. Питам: какво придобихте от това правене и продаване на къщи? Това са чужди желания и мисли, които вие възприемате и реализирате.
Предвидено е да завършите само гимназия или да завършите и университет, но вие завършвате два-три факултета.
Какво ви ползва повечето, което завършвате? Някой път от Невидимия свят ви е определено да завършите университет, но вие се отказвате. В този случай губите.
към беседата >>
Какво ви ползва повечето, което завършвате?
Продадете я, направите друга, още по-голяма. И нея продадете, направите си трета къща с четири стаи. Питам: какво придобихте от това правене и продаване на къщи? Това са чужди желания и мисли, които вие възприемате и реализирате. Предвидено е да завършите само гимназия или да завършите и университет, но вие завършвате два-три факултета.
Какво ви ползва повечето, което завършвате?
Някой път от Невидимия свят ви е определено да завършите университет, но вие се отказвате. В този случай губите.
към беседата >>
Някой път от Невидимия свят ви е определено да завършите университет, но вие се отказвате.
И нея продадете, направите си трета къща с четири стаи. Питам: какво придобихте от това правене и продаване на къщи? Това са чужди желания и мисли, които вие възприемате и реализирате. Предвидено е да завършите само гимназия или да завършите и университет, но вие завършвате два-три факултета. Какво ви ползва повечето, което завършвате?
Някой път от Невидимия свят ви е определено да завършите университет, но вие се отказвате.
В този случай губите.
към беседата >>
В този случай губите.
Питам: какво придобихте от това правене и продаване на къщи? Това са чужди желания и мисли, които вие възприемате и реализирате. Предвидено е да завършите само гимназия или да завършите и университет, но вие завършвате два-три факултета. Какво ви ползва повечето, което завършвате? Някой път от Невидимия свят ви е определено да завършите университет, но вие се отказвате.
В този случай губите.
към беседата >>
За вас е важно да реализирате плана, който ви е определен от Невидимия мир.
За вас е важно да реализирате плана, който ви е определен от Невидимия мир.
Това е идейният живот. Не мислете, че онова, което ще учите, е случайно. Не, всичко е определено. Вие сега ще си мислите: „Щом всичко е определено, тогава това е фатализъм. Ако всичко е определено, ние не сме свободни.“ Аз съм съгласен с вас.
към беседата >>
Това е идейният живот.
За вас е важно да реализирате плана, който ви е определен от Невидимия мир.
Това е идейният живот.
Не мислете, че онова, което ще учите, е случайно. Не, всичко е определено. Вие сега ще си мислите: „Щом всичко е определено, тогава това е фатализъм. Ако всичко е определено, ние не сме свободни.“ Аз съм съгласен с вас. Когато станеш слуга на някой господар, свободен ли си?
към беседата >>
Не мислете, че онова, което ще учите, е случайно.
За вас е важно да реализирате плана, който ви е определен от Невидимия мир. Това е идейният живот.
Не мислете, че онова, което ще учите, е случайно.
Не, всичко е определено. Вие сега ще си мислите: „Щом всичко е определено, тогава това е фатализъм. Ако всичко е определено, ние не сме свободни.“ Аз съм съгласен с вас. Когато станеш слуга на някой господар, свободен ли си? Дойде рано сутринта господарят, похлопа: „Иване, вземи ралото и хайде на нивата!
към беседата >>
Не, всичко е определено.
За вас е важно да реализирате плана, който ви е определен от Невидимия мир. Това е идейният живот. Не мислете, че онова, което ще учите, е случайно.
Не, всичко е определено.
Вие сега ще си мислите: „Щом всичко е определено, тогава това е фатализъм. Ако всичко е определено, ние не сме свободни.“ Аз съм съгласен с вас. Когато станеш слуга на някой господар, свободен ли си? Дойде рано сутринта господарят, похлопа: „Иване, вземи ралото и хайде на нивата! “ Онзи, който се е определил за проповедник, свободен ли е?
към беседата >>
Вие сега ще си мислите: „Щом всичко е определено, тогава това е фатализъм.
За вас е важно да реализирате плана, който ви е определен от Невидимия мир. Това е идейният живот. Не мислете, че онова, което ще учите, е случайно. Не, всичко е определено.
Вие сега ще си мислите: „Щом всичко е определено, тогава това е фатализъм.
Ако всичко е определено, ние не сме свободни.“ Аз съм съгласен с вас. Когато станеш слуга на някой господар, свободен ли си? Дойде рано сутринта господарят, похлопа: „Иване, вземи ралото и хайде на нивата! “ Онзи, който се е определил за проповедник, свободен ли е? Не, не е свободен, той получава 4-5 хиляди лева месечно.
към беседата >>
Ако всичко е определено, ние не сме свободни.“ Аз съм съгласен с вас.
За вас е важно да реализирате плана, който ви е определен от Невидимия мир. Това е идейният живот. Не мислете, че онова, което ще учите, е случайно. Не, всичко е определено. Вие сега ще си мислите: „Щом всичко е определено, тогава това е фатализъм.
Ако всичко е определено, ние не сме свободни.“ Аз съм съгласен с вас.
Когато станеш слуга на някой господар, свободен ли си? Дойде рано сутринта господарят, похлопа: „Иване, вземи ралото и хайде на нивата! “ Онзи, който се е определил за проповедник, свободен ли е? Не, не е свободен, той получава 4-5 хиляди лева месечно. Съдията седи, решава едно дело цял ден.
към беседата >>
Когато станеш слуга на някой господар, свободен ли си?
Това е идейният живот. Не мислете, че онова, което ще учите, е случайно. Не, всичко е определено. Вие сега ще си мислите: „Щом всичко е определено, тогава това е фатализъм. Ако всичко е определено, ние не сме свободни.“ Аз съм съгласен с вас.
Когато станеш слуга на някой господар, свободен ли си?
Дойде рано сутринта господарят, похлопа: „Иване, вземи ралото и хайде на нивата! “ Онзи, който се е определил за проповедник, свободен ли е? Не, не е свободен, той получава 4-5 хиляди лева месечно. Съдията седи, решава едно дело цял ден. Свободен ли е?
към беседата >>
Дойде рано сутринта господарят, похлопа: „Иване, вземи ралото и хайде на нивата!
Не мислете, че онова, което ще учите, е случайно. Не, всичко е определено. Вие сега ще си мислите: „Щом всичко е определено, тогава това е фатализъм. Ако всичко е определено, ние не сме свободни.“ Аз съм съгласен с вас. Когато станеш слуга на някой господар, свободен ли си?
Дойде рано сутринта господарят, похлопа: „Иване, вземи ралото и хайде на нивата!
“ Онзи, който се е определил за проповедник, свободен ли е? Не, не е свободен, той получава 4-5 хиляди лева месечно. Съдията седи, решава едно дело цял ден. Свободен ли е? – Заповядват му онези, които са му дали петте хиляди лева.
към беседата >>
“ Онзи, който се е определил за проповедник, свободен ли е?
Не, всичко е определено. Вие сега ще си мислите: „Щом всичко е определено, тогава това е фатализъм. Ако всичко е определено, ние не сме свободни.“ Аз съм съгласен с вас. Когато станеш слуга на някой господар, свободен ли си? Дойде рано сутринта господарят, похлопа: „Иване, вземи ралото и хайде на нивата!
“ Онзи, който се е определил за проповедник, свободен ли е?
Не, не е свободен, той получава 4-5 хиляди лева месечно. Съдията седи, решава едно дело цял ден. Свободен ли е? – Заповядват му онези, които са му дали петте хиляди лева. Ако не му се плащаше, щеше ли да решава това дело?
към беседата >>
Не, не е свободен, той получава 4-5 хиляди лева месечно.
Вие сега ще си мислите: „Щом всичко е определено, тогава това е фатализъм. Ако всичко е определено, ние не сме свободни.“ Аз съм съгласен с вас. Когато станеш слуга на някой господар, свободен ли си? Дойде рано сутринта господарят, похлопа: „Иване, вземи ралото и хайде на нивата! “ Онзи, който се е определил за проповедник, свободен ли е?
Не, не е свободен, той получава 4-5 хиляди лева месечно.
Съдията седи, решава едно дело цял ден. Свободен ли е? – Заповядват му онези, които са му дали петте хиляди лева. Ако не му се плащаше, щеше ли да решава това дело? Онзи професор астроном седи над телескопа по цели часове, наблюдава небето. Защо?
към беседата >>
Съдията седи, решава едно дело цял ден.
Ако всичко е определено, ние не сме свободни.“ Аз съм съгласен с вас. Когато станеш слуга на някой господар, свободен ли си? Дойде рано сутринта господарят, похлопа: „Иване, вземи ралото и хайде на нивата! “ Онзи, който се е определил за проповедник, свободен ли е? Не, не е свободен, той получава 4-5 хиляди лева месечно.
Съдията седи, решава едно дело цял ден.
Свободен ли е? – Заповядват му онези, които са му дали петте хиляди лева. Ако не му се плащаше, щеше ли да решава това дело? Онзи професор астроном седи над телескопа по цели часове, наблюдава небето. Защо? – Пари ще получи.
към беседата >>
Свободен ли е?
Когато станеш слуга на някой господар, свободен ли си? Дойде рано сутринта господарят, похлопа: „Иване, вземи ралото и хайде на нивата! “ Онзи, който се е определил за проповедник, свободен ли е? Не, не е свободен, той получава 4-5 хиляди лева месечно. Съдията седи, решава едно дело цял ден.
Свободен ли е?
– Заповядват му онези, които са му дали петте хиляди лева. Ако не му се плащаше, щеше ли да решава това дело? Онзи професор астроном седи над телескопа по цели часове, наблюдава небето. Защо? – Пари ще получи. Колко души знаете, които работят, без да им се плаща?
към беседата >>
– Заповядват му онези, които са му дали петте хиляди лева.
Дойде рано сутринта господарят, похлопа: „Иване, вземи ралото и хайде на нивата! “ Онзи, който се е определил за проповедник, свободен ли е? Не, не е свободен, той получава 4-5 хиляди лева месечно. Съдията седи, решава едно дело цял ден. Свободен ли е?
– Заповядват му онези, които са му дали петте хиляди лева.
Ако не му се плащаше, щеше ли да решава това дело? Онзи професор астроном седи над телескопа по цели часове, наблюдава небето. Защо? – Пари ще получи. Колко души знаете, които работят, без да им се плаща? Кои работят по свобода на волята си?
към беседата >>
Ако не му се плащаше, щеше ли да решава това дело?
“ Онзи, който се е определил за проповедник, свободен ли е? Не, не е свободен, той получава 4-5 хиляди лева месечно. Съдията седи, решава едно дело цял ден. Свободен ли е? – Заповядват му онези, които са му дали петте хиляди лева.
Ако не му се плащаше, щеше ли да решава това дело?
Онзи професор астроном седи над телескопа по цели часове, наблюдава небето. Защо? – Пари ще получи. Колко души знаете, които работят, без да им се плаща? Кои работят по свобода на волята си? Аз бих желал да намеря хора, които да наблюдават небето, без да им се плаща.
към беседата >>
Онзи професор астроном седи над телескопа по цели часове, наблюдава небето. Защо?
Не, не е свободен, той получава 4-5 хиляди лева месечно. Съдията седи, решава едно дело цял ден. Свободен ли е? – Заповядват му онези, които са му дали петте хиляди лева. Ако не му се плащаше, щеше ли да решава това дело?
Онзи професор астроном седи над телескопа по цели часове, наблюдава небето. Защо?
– Пари ще получи. Колко души знаете, които работят, без да им се плаща? Кои работят по свобода на волята си? Аз бих желал да намеря хора, които да наблюдават небето, без да им се плаща. Покажете ми един човек, комуто да дават торбата и да го изпратят на работа без никакво заплащане.
към беседата >>
– Пари ще получи.
Съдията седи, решава едно дело цял ден. Свободен ли е? – Заповядват му онези, които са му дали петте хиляди лева. Ако не му се плащаше, щеше ли да решава това дело? Онзи професор астроном седи над телескопа по цели часове, наблюдава небето. Защо?
– Пари ще получи.
Колко души знаете, които работят, без да им се плаща? Кои работят по свобода на волята си? Аз бих желал да намеря хора, които да наблюдават небето, без да им се плаща. Покажете ми един човек, комуто да дават торбата и да го изпратят на работа без никакво заплащане. Аз не осъждам туй, но казвам: ако ние извършваме някоя работа и се намираме под тия човешки ограничения, то и когато от Невидимия свят ни дадат да изпълним една програма, пак се намираме под известни ограничения.
към беседата >>
Колко души знаете, които работят, без да им се плаща?
Свободен ли е? – Заповядват му онези, които са му дали петте хиляди лева. Ако не му се плащаше, щеше ли да решава това дело? Онзи професор астроном седи над телескопа по цели часове, наблюдава небето. Защо? – Пари ще получи.
Колко души знаете, които работят, без да им се плаща?
Кои работят по свобода на волята си? Аз бих желал да намеря хора, които да наблюдават небето, без да им се плаща. Покажете ми един човек, комуто да дават торбата и да го изпратят на работа без никакво заплащане. Аз не осъждам туй, но казвам: ако ние извършваме някоя работа и се намираме под тия човешки ограничения, то и когато от Невидимия свят ни дадат да изпълним една програма, пак се намираме под известни ограничения. Онези по-висши от нас същества по същия начин ни ограничават.
към беседата >>
Кои работят по свобода на волята си?
– Заповядват му онези, които са му дали петте хиляди лева. Ако не му се плащаше, щеше ли да решава това дело? Онзи професор астроном седи над телескопа по цели часове, наблюдава небето. Защо? – Пари ще получи. Колко души знаете, които работят, без да им се плаща?
Кои работят по свобода на волята си?
Аз бих желал да намеря хора, които да наблюдават небето, без да им се плаща. Покажете ми един човек, комуто да дават торбата и да го изпратят на работа без никакво заплащане. Аз не осъждам туй, но казвам: ако ние извършваме някоя работа и се намираме под тия човешки ограничения, то и когато от Невидимия свят ни дадат да изпълним една програма, пак се намираме под известни ограничения. Онези по-висши от нас същества по същия начин ни ограничават. Те казват: „Ако искате, може да живеете по нашата програма, ако не искате, можете да живеете по друг начин.“ Де седи ограничението?
към беседата >>
Аз бих желал да намеря хора, които да наблюдават небето, без да им се плаща.
Ако не му се плащаше, щеше ли да решава това дело? Онзи професор астроном седи над телескопа по цели часове, наблюдава небето. Защо? – Пари ще получи. Колко души знаете, които работят, без да им се плаща? Кои работят по свобода на волята си?
Аз бих желал да намеря хора, които да наблюдават небето, без да им се плаща.
Покажете ми един човек, комуто да дават торбата и да го изпратят на работа без никакво заплащане. Аз не осъждам туй, но казвам: ако ние извършваме някоя работа и се намираме под тия човешки ограничения, то и когато от Невидимия свят ни дадат да изпълним една програма, пак се намираме под известни ограничения. Онези по-висши от нас същества по същия начин ни ограничават. Те казват: „Ако искате, може да живеете по нашата програма, ако не искате, можете да живеете по друг начин.“ Де седи ограничението? Ограничението седи в това, че ако вие изпълните този план, ще бъдете щастливи.
към беседата >>
Покажете ми един човек, комуто да дават торбата и да го изпратят на работа без никакво заплащане.
Онзи професор астроном седи над телескопа по цели часове, наблюдава небето. Защо? – Пари ще получи. Колко души знаете, които работят, без да им се плаща? Кои работят по свобода на волята си? Аз бих желал да намеря хора, които да наблюдават небето, без да им се плаща.
Покажете ми един човек, комуто да дават торбата и да го изпратят на работа без никакво заплащане.
Аз не осъждам туй, но казвам: ако ние извършваме някоя работа и се намираме под тия човешки ограничения, то и когато от Невидимия свят ни дадат да изпълним една програма, пак се намираме под известни ограничения. Онези по-висши от нас същества по същия начин ни ограничават. Те казват: „Ако искате, може да живеете по нашата програма, ако не искате, можете да живеете по друг начин.“ Де седи ограничението? Ограничението седи в това, че ако вие изпълните този план, ще бъдете щастливи. Ние се заемем с тази работа, но започваме да я коригираме, коригираме и свършваме само с коригиране от единия край до другия.
към беседата >>
Аз не осъждам туй, но казвам: ако ние извършваме някоя работа и се намираме под тия човешки ограничения, то и когато от Невидимия свят ни дадат да изпълним една програма, пак се намираме под известни ограничения.
– Пари ще получи. Колко души знаете, които работят, без да им се плаща? Кои работят по свобода на волята си? Аз бих желал да намеря хора, които да наблюдават небето, без да им се плаща. Покажете ми един човек, комуто да дават торбата и да го изпратят на работа без никакво заплащане.
Аз не осъждам туй, но казвам: ако ние извършваме някоя работа и се намираме под тия човешки ограничения, то и когато от Невидимия свят ни дадат да изпълним една програма, пак се намираме под известни ограничения.
Онези по-висши от нас същества по същия начин ни ограничават. Те казват: „Ако искате, може да живеете по нашата програма, ако не искате, можете да живеете по друг начин.“ Де седи ограничението? Ограничението седи в това, че ако вие изпълните този план, ще бъдете щастливи. Ние се заемем с тази работа, но започваме да я коригираме, коригираме и свършваме само с коригиране от единия край до другия. Най-после казваме: „Не си струва да се живее.“ Нищо не научавате.
към беседата >>
Онези по-висши от нас същества по същия начин ни ограничават.
Колко души знаете, които работят, без да им се плаща? Кои работят по свобода на волята си? Аз бих желал да намеря хора, които да наблюдават небето, без да им се плаща. Покажете ми един човек, комуто да дават торбата и да го изпратят на работа без никакво заплащане. Аз не осъждам туй, но казвам: ако ние извършваме някоя работа и се намираме под тия човешки ограничения, то и когато от Невидимия свят ни дадат да изпълним една програма, пак се намираме под известни ограничения.
Онези по-висши от нас същества по същия начин ни ограничават.
Те казват: „Ако искате, може да живеете по нашата програма, ако не искате, можете да живеете по друг начин.“ Де седи ограничението? Ограничението седи в това, че ако вие изпълните този план, ще бъдете щастливи. Ние се заемем с тази работа, но започваме да я коригираме, коригираме и свършваме само с коригиране от единия край до другия. Най-после казваме: „Не си струва да се живее.“ Нищо не научавате. Туй не е ограничение.
към беседата >>
Те казват: „Ако искате, може да живеете по нашата програма, ако не искате, можете да живеете по друг начин.“ Де седи ограничението?
Кои работят по свобода на волята си? Аз бих желал да намеря хора, които да наблюдават небето, без да им се плаща. Покажете ми един човек, комуто да дават торбата и да го изпратят на работа без никакво заплащане. Аз не осъждам туй, но казвам: ако ние извършваме някоя работа и се намираме под тия човешки ограничения, то и когато от Невидимия свят ни дадат да изпълним една програма, пак се намираме под известни ограничения. Онези по-висши от нас същества по същия начин ни ограничават.
Те казват: „Ако искате, може да живеете по нашата програма, ако не искате, можете да живеете по друг начин.“ Де седи ограничението?
Ограничението седи в това, че ако вие изпълните този план, ще бъдете щастливи. Ние се заемем с тази работа, но започваме да я коригираме, коригираме и свършваме само с коригиране от единия край до другия. Най-после казваме: „Не си струва да се живее.“ Нищо не научавате. Туй не е ограничение. Това е истинският път.
към беседата >>
Ограничението седи в това, че ако вие изпълните този план, ще бъдете щастливи.
Аз бих желал да намеря хора, които да наблюдават небето, без да им се плаща. Покажете ми един човек, комуто да дават торбата и да го изпратят на работа без никакво заплащане. Аз не осъждам туй, но казвам: ако ние извършваме някоя работа и се намираме под тия човешки ограничения, то и когато от Невидимия свят ни дадат да изпълним една програма, пак се намираме под известни ограничения. Онези по-висши от нас същества по същия начин ни ограничават. Те казват: „Ако искате, може да живеете по нашата програма, ако не искате, можете да живеете по друг начин.“ Де седи ограничението?
Ограничението седи в това, че ако вие изпълните този план, ще бъдете щастливи.
Ние се заемем с тази работа, но започваме да я коригираме, коригираме и свършваме само с коригиране от единия край до другия. Най-после казваме: „Не си струва да се живее.“ Нищо не научавате. Туй не е ограничение. Това е истинският път.
към беседата >>
Ние се заемем с тази работа, но започваме да я коригираме, коригираме и свършваме само с коригиране от единия край до другия.
Покажете ми един човек, комуто да дават торбата и да го изпратят на работа без никакво заплащане. Аз не осъждам туй, но казвам: ако ние извършваме някоя работа и се намираме под тия човешки ограничения, то и когато от Невидимия свят ни дадат да изпълним една програма, пак се намираме под известни ограничения. Онези по-висши от нас същества по същия начин ни ограничават. Те казват: „Ако искате, може да живеете по нашата програма, ако не искате, можете да живеете по друг начин.“ Де седи ограничението? Ограничението седи в това, че ако вие изпълните този план, ще бъдете щастливи.
Ние се заемем с тази работа, но започваме да я коригираме, коригираме и свършваме само с коригиране от единия край до другия.
Най-после казваме: „Не си струва да се живее.“ Нищо не научавате. Туй не е ограничение. Това е истинският път.
към беседата >>
Най-после казваме: „Не си струва да се живее.“ Нищо не научавате.
Аз не осъждам туй, но казвам: ако ние извършваме някоя работа и се намираме под тия човешки ограничения, то и когато от Невидимия свят ни дадат да изпълним една програма, пак се намираме под известни ограничения. Онези по-висши от нас същества по същия начин ни ограничават. Те казват: „Ако искате, може да живеете по нашата програма, ако не искате, можете да живеете по друг начин.“ Де седи ограничението? Ограничението седи в това, че ако вие изпълните този план, ще бъдете щастливи. Ние се заемем с тази работа, но започваме да я коригираме, коригираме и свършваме само с коригиране от единия край до другия.
Най-после казваме: „Не си струва да се живее.“ Нищо не научавате.
Туй не е ограничение. Това е истинският път.
към беседата >>
Туй не е ограничение.
Онези по-висши от нас същества по същия начин ни ограничават. Те казват: „Ако искате, може да живеете по нашата програма, ако не искате, можете да живеете по друг начин.“ Де седи ограничението? Ограничението седи в това, че ако вие изпълните този план, ще бъдете щастливи. Ние се заемем с тази работа, но започваме да я коригираме, коригираме и свършваме само с коригиране от единия край до другия. Най-после казваме: „Не си струва да се живее.“ Нищо не научавате.
Туй не е ограничение.
Това е истинският път.
към беседата >>
Това е истинският път.
Те казват: „Ако искате, може да живеете по нашата програма, ако не искате, можете да живеете по друг начин.“ Де седи ограничението? Ограничението седи в това, че ако вие изпълните този план, ще бъдете щастливи. Ние се заемем с тази работа, но започваме да я коригираме, коригираме и свършваме само с коригиране от единия край до другия. Най-после казваме: „Не си струва да се живее.“ Нищо не научавате. Туй не е ограничение.
Това е истинският път.
към беседата >>
Всеки от вас трябва да се проникне от мисълта, че той има една малка мисия в живота си, която трябва да изпълни с всички подробности.
Всеки от вас трябва да се проникне от мисълта, че той има една малка мисия в живота си, която трябва да изпълни с всички подробности.
Вие идвате в класа – и това е определено. Някой път дойдете в класа, но ви се приспи. Вие казвате: „Какъв дявол ме нападна? “ Ами този дявол сега за първи път ли е дошъл? За първи път ли спите?
към беседата >>
Вие идвате в класа – и това е определено.
Всеки от вас трябва да се проникне от мисълта, че той има една малка мисия в живота си, която трябва да изпълни с всички подробности.
Вие идвате в класа – и това е определено.
Някой път дойдете в класа, но ви се приспи. Вие казвате: „Какъв дявол ме нападна? “ Ами този дявол сега за първи път ли е дошъл? За първи път ли спите? Вие искате да кажете, че не спите.
към беседата >>
Някой път дойдете в класа, но ви се приспи.
Всеки от вас трябва да се проникне от мисълта, че той има една малка мисия в живота си, която трябва да изпълни с всички подробности. Вие идвате в класа – и това е определено.
Някой път дойдете в класа, но ви се приспи.
Вие казвате: „Какъв дявол ме нападна? “ Ами този дявол сега за първи път ли е дошъл? За първи път ли спите? Вие искате да кажете, че не спите. Не, вие всякога спите.
към беседата >>
Вие казвате: „Какъв дявол ме нападна?
Всеки от вас трябва да се проникне от мисълта, че той има една малка мисия в живота си, която трябва да изпълни с всички подробности. Вие идвате в класа – и това е определено. Някой път дойдете в класа, но ви се приспи.
Вие казвате: „Какъв дявол ме нападна?
“ Ами този дявол сега за първи път ли е дошъл? За първи път ли спите? Вие искате да кажете, че не спите. Не, вие всякога спите. Всеки човек, който не мисли върху смисъла на живота, той спи всякога.
към беседата >>
“ Ами този дявол сега за първи път ли е дошъл?
Всеки от вас трябва да се проникне от мисълта, че той има една малка мисия в живота си, която трябва да изпълни с всички подробности. Вие идвате в класа – и това е определено. Някой път дойдете в класа, но ви се приспи. Вие казвате: „Какъв дявол ме нападна?
“ Ами този дявол сега за първи път ли е дошъл?
За първи път ли спите? Вие искате да кажете, че не спите. Не, вие всякога спите. Всеки човек, който не мисли върху смисъла на живота, той спи всякога. Щом не мислите, щом нищо не ви интересува, има нещо, което обременява ума ви.
към беседата >>
За първи път ли спите?
Всеки от вас трябва да се проникне от мисълта, че той има една малка мисия в живота си, която трябва да изпълни с всички подробности. Вие идвате в класа – и това е определено. Някой път дойдете в класа, но ви се приспи. Вие казвате: „Какъв дявол ме нападна? “ Ами този дявол сега за първи път ли е дошъл?
За първи път ли спите?
Вие искате да кажете, че не спите. Не, вие всякога спите. Всеки човек, който не мисли върху смисъла на живота, той спи всякога. Щом не мислите, щом нищо не ви интересува, има нещо, което обременява ума ви. Аз мога да ви накарам всинца да бъдете будни. Как?
към беседата >>
Вие искате да кажете, че не спите.
Вие идвате в класа – и това е определено. Някой път дойдете в класа, но ви се приспи. Вие казвате: „Какъв дявол ме нападна? “ Ами този дявол сега за първи път ли е дошъл? За първи път ли спите?
Вие искате да кажете, че не спите.
Не, вие всякога спите. Всеки човек, който не мисли върху смисъла на живота, той спи всякога. Щом не мислите, щом нищо не ви интересува, има нещо, което обременява ума ви. Аз мога да ви накарам всинца да бъдете будни. Как? Стига да кажа, че се отпуща една премия от 50 хиляди лева за този, който не спи.
към беседата >>
Не, вие всякога спите.
Някой път дойдете в класа, но ви се приспи. Вие казвате: „Какъв дявол ме нападна? “ Ами този дявол сега за първи път ли е дошъл? За първи път ли спите? Вие искате да кажете, че не спите.
Не, вие всякога спите.
Всеки човек, който не мисли върху смисъла на живота, той спи всякога. Щом не мислите, щом нищо не ви интересува, има нещо, което обременява ума ви. Аз мога да ви накарам всинца да бъдете будни. Как? Стига да кажа, че се отпуща една премия от 50 хиляди лева за този, който не спи. На всинца ви очите ще бъдат отворени.
към беседата >>
Всеки човек, който не мисли върху смисъла на живота, той спи всякога.
Вие казвате: „Какъв дявол ме нападна? “ Ами този дявол сега за първи път ли е дошъл? За първи път ли спите? Вие искате да кажете, че не спите. Не, вие всякога спите.
Всеки човек, който не мисли върху смисъла на живота, той спи всякога.
Щом не мислите, щом нищо не ви интересува, има нещо, което обременява ума ви. Аз мога да ви накарам всинца да бъдете будни. Как? Стига да кажа, че се отпуща една премия от 50 хиляди лева за този, който не спи. На всинца ви очите ще бъдат отворени. Будни ще бъдете!
към беседата >>
Щом не мислите, щом нищо не ви интересува, има нещо, което обременява ума ви.
“ Ами този дявол сега за първи път ли е дошъл? За първи път ли спите? Вие искате да кажете, че не спите. Не, вие всякога спите. Всеки човек, който не мисли върху смисъла на живота, той спи всякога.
Щом не мислите, щом нищо не ви интересува, има нещо, което обременява ума ви.
Аз мога да ви накарам всинца да бъдете будни. Как? Стига да кажа, че се отпуща една премия от 50 хиляди лева за този, който не спи. На всинца ви очите ще бъдат отворени. Будни ще бъдете! Защо?
към беседата >>
Аз мога да ви накарам всинца да бъдете будни. Как?
За първи път ли спите? Вие искате да кажете, че не спите. Не, вие всякога спите. Всеки човек, който не мисли върху смисъла на живота, той спи всякога. Щом не мислите, щом нищо не ви интересува, има нещо, което обременява ума ви.
Аз мога да ви накарам всинца да бъдете будни. Как?
Стига да кажа, че се отпуща една премия от 50 хиляди лева за този, който не спи. На всинца ви очите ще бъдат отворени. Будни ще бъдете! Защо? – Премия има от 50 хиляди лева.
към беседата >>
Стига да кажа, че се отпуща една премия от 50 хиляди лева за този, който не спи.
Вие искате да кажете, че не спите. Не, вие всякога спите. Всеки човек, който не мисли върху смисъла на живота, той спи всякога. Щом не мислите, щом нищо не ви интересува, има нещо, което обременява ума ви. Аз мога да ви накарам всинца да бъдете будни. Как?
Стига да кажа, че се отпуща една премия от 50 хиляди лева за този, който не спи.
На всинца ви очите ще бъдат отворени. Будни ще бъдете! Защо? – Премия има от 50 хиляди лева. Как ще бъдат ококорени очите ви!
към беседата >>
На всинца ви очите ще бъдат отворени.
Не, вие всякога спите. Всеки човек, който не мисли върху смисъла на живота, той спи всякога. Щом не мислите, щом нищо не ви интересува, има нещо, което обременява ума ви. Аз мога да ви накарам всинца да бъдете будни. Как? Стига да кажа, че се отпуща една премия от 50 хиляди лева за този, който не спи.
На всинца ви очите ще бъдат отворени.
Будни ще бъдете! Защо? – Премия има от 50 хиляди лева. Как ще бъдат ококорени очите ви! Ако очите ви могат да бъдат ококорени за 50 хиляди лева, аз имам по-големи премии от тази.
към беседата >>
Будни ще бъдете!
Всеки човек, който не мисли върху смисъла на живота, той спи всякога. Щом не мислите, щом нищо не ви интересува, има нещо, което обременява ума ви. Аз мога да ви накарам всинца да бъдете будни. Как? Стига да кажа, че се отпуща една премия от 50 хиляди лева за този, който не спи. На всинца ви очите ще бъдат отворени.
Будни ще бъдете!
Защо? – Премия има от 50 хиляди лева. Как ще бъдат ококорени очите ви! Ако очите ви могат да бъдат ококорени за 50 хиляди лева, аз имам по-големи премии от тази. Колко пъти нося тия премии в торбата си!
към беседата >>
Защо?
Щом не мислите, щом нищо не ви интересува, има нещо, което обременява ума ви. Аз мога да ви накарам всинца да бъдете будни. Как? Стига да кажа, че се отпуща една премия от 50 хиляди лева за този, който не спи. На всинца ви очите ще бъдат отворени. Будни ще бъдете!
Защо?
– Премия има от 50 хиляди лева. Как ще бъдат ококорени очите ви! Ако очите ви могат да бъдат ококорени за 50 хиляди лева, аз имам по-големи премии от тази. Колко пъти нося тия премии в торбата си! Нося ги и назад ги връщам. Защо?
към беседата >>
– Премия има от 50 хиляди лева.
Аз мога да ви накарам всинца да бъдете будни. Как? Стига да кажа, че се отпуща една премия от 50 хиляди лева за този, който не спи. На всинца ви очите ще бъдат отворени. Будни ще бъдете! Защо?
– Премия има от 50 хиляди лева.
Как ще бъдат ококорени очите ви! Ако очите ви могат да бъдат ококорени за 50 хиляди лева, аз имам по-големи премии от тази. Колко пъти нося тия премии в торбата си! Нося ги и назад ги връщам. Защо? Защото не сте ококорени.
към беседата >>
Как ще бъдат ококорени очите ви!
Стига да кажа, че се отпуща една премия от 50 хиляди лева за този, който не спи. На всинца ви очите ще бъдат отворени. Будни ще бъдете! Защо? – Премия има от 50 хиляди лева.
Как ще бъдат ококорени очите ви!
Ако очите ви могат да бъдат ококорени за 50 хиляди лева, аз имам по-големи премии от тази. Колко пъти нося тия премии в торбата си! Нося ги и назад ги връщам. Защо? Защото не сте ококорени. Вие трябва да считате, че даденият момент е най-важният момент в Школата.
към беседата >>
Ако очите ви могат да бъдат ококорени за 50 хиляди лева, аз имам по-големи премии от тази.
На всинца ви очите ще бъдат отворени. Будни ще бъдете! Защо? – Премия има от 50 хиляди лева. Как ще бъдат ококорени очите ви!
Ако очите ви могат да бъдат ококорени за 50 хиляди лева, аз имам по-големи премии от тази.
Колко пъти нося тия премии в торбата си! Нося ги и назад ги връщам. Защо? Защото не сте ококорени. Вие трябва да считате, че даденият момент е най-важният момент в Школата. Вие влизате във връзка с най-великата Школа, с Невидимия свят, и една мисъл, придобита от нея, ще ви послужи за вечни времена.
към беседата >>
Колко пъти нося тия премии в торбата си!
Будни ще бъдете! Защо? – Премия има от 50 хиляди лева. Как ще бъдат ококорени очите ви! Ако очите ви могат да бъдат ококорени за 50 хиляди лева, аз имам по-големи премии от тази.
Колко пъти нося тия премии в торбата си!
Нося ги и назад ги връщам. Защо? Защото не сте ококорени. Вие трябва да считате, че даденият момент е най-важният момент в Школата. Вие влизате във връзка с най-великата Школа, с Невидимия свят, и една мисъл, придобита от нея, ще ви послужи за вечни времена. Тя е нещо велико.
към беседата >>
Нося ги и назад ги връщам. Защо?
Защо? – Премия има от 50 хиляди лева. Как ще бъдат ококорени очите ви! Ако очите ви могат да бъдат ококорени за 50 хиляди лева, аз имам по-големи премии от тази. Колко пъти нося тия премии в торбата си!
Нося ги и назад ги връщам. Защо?
Защото не сте ококорени. Вие трябва да считате, че даденият момент е най-важният момент в Школата. Вие влизате във връзка с най-великата Школа, с Невидимия свят, и една мисъл, придобита от нея, ще ви послужи за вечни времена. Тя е нещо велико. Вие идвате тук, в Школата, и казвате: „Аз не съм разположен.“ Това не е меродавно, не обръщайте внимание на вашето неразположение.
към беседата >>
Защото не сте ококорени.
– Премия има от 50 хиляди лева. Как ще бъдат ококорени очите ви! Ако очите ви могат да бъдат ококорени за 50 хиляди лева, аз имам по-големи премии от тази. Колко пъти нося тия премии в торбата си! Нося ги и назад ги връщам. Защо?
Защото не сте ококорени.
Вие трябва да считате, че даденият момент е най-важният момент в Школата. Вие влизате във връзка с най-великата Школа, с Невидимия свят, и една мисъл, придобита от нея, ще ви послужи за вечни времена. Тя е нещо велико. Вие идвате тук, в Школата, и казвате: „Аз не съм разположен.“ Това не е меродавно, не обръщайте внимание на вашето неразположение. После казвате, че умът ви не е разположен.
към беседата >>
Вие трябва да считате, че даденият момент е най-важният момент в Школата.
Как ще бъдат ококорени очите ви! Ако очите ви могат да бъдат ококорени за 50 хиляди лева, аз имам по-големи премии от тази. Колко пъти нося тия премии в торбата си! Нося ги и назад ги връщам. Защо? Защото не сте ококорени.
Вие трябва да считате, че даденият момент е най-важният момент в Школата.
Вие влизате във връзка с най-великата Школа, с Невидимия свят, и една мисъл, придобита от нея, ще ви послужи за вечни времена. Тя е нещо велико. Вие идвате тук, в Школата, и казвате: „Аз не съм разположен.“ Това не е меродавно, не обръщайте внимание на вашето неразположение. После казвате, че умът ви не е разположен. Умът не е меродавен в дадения случай.
към беседата >>
Вие влизате във връзка с най-великата Школа, с Невидимия свят, и една мисъл, придобита от нея, ще ви послужи за вечни времена.
Ако очите ви могат да бъдат ококорени за 50 хиляди лева, аз имам по-големи премии от тази. Колко пъти нося тия премии в торбата си! Нося ги и назад ги връщам. Защо? Защото не сте ококорени. Вие трябва да считате, че даденият момент е най-важният момент в Школата.
Вие влизате във връзка с най-великата Школа, с Невидимия свят, и една мисъл, придобита от нея, ще ви послужи за вечни времена.
Тя е нещо велико. Вие идвате тук, в Школата, и казвате: „Аз не съм разположен.“ Това не е меродавно, не обръщайте внимание на вашето неразположение. После казвате, че умът ви не е разположен. Умът не е меродавен в дадения случай. И сърцето ви не е меродавно.
към беседата >>
Тя е нещо велико.
Колко пъти нося тия премии в торбата си! Нося ги и назад ги връщам. Защо? Защото не сте ококорени. Вие трябва да считате, че даденият момент е най-важният момент в Школата. Вие влизате във връзка с най-великата Школа, с Невидимия свят, и една мисъл, придобита от нея, ще ви послужи за вечни времена.
Тя е нещо велико.
Вие идвате тук, в Школата, и казвате: „Аз не съм разположен.“ Това не е меродавно, не обръщайте внимание на вашето неразположение. После казвате, че умът ви не е разположен. Умът не е меродавен в дадения случай. И сърцето ви не е меродавно. Според законите, в които сега се намирате, може умът ви да бъде неразположен, да не можете да разсъждавате – то е в реда на нещата, но няма да се минат 10-15 минути, и неговата свещ ще се запали и ще дойде една нова мисъл.
към беседата >>
Вие идвате тук, в Школата, и казвате: „Аз не съм разположен.“ Това не е меродавно, не обръщайте внимание на вашето неразположение.
Нося ги и назад ги връщам. Защо? Защото не сте ококорени. Вие трябва да считате, че даденият момент е най-важният момент в Школата. Вие влизате във връзка с най-великата Школа, с Невидимия свят, и една мисъл, придобита от нея, ще ви послужи за вечни времена. Тя е нещо велико.
Вие идвате тук, в Школата, и казвате: „Аз не съм разположен.“ Това не е меродавно, не обръщайте внимание на вашето неразположение.
После казвате, че умът ви не е разположен. Умът не е меродавен в дадения случай. И сърцето ви не е меродавно. Според законите, в които сега се намирате, може умът ви да бъде неразположен, да не можете да разсъждавате – то е в реда на нещата, но няма да се минат 10-15 минути, и неговата свещ ще се запали и ще дойде една нова мисъл. Сърцето ви също може да не е разположено.
към беседата >>
После казвате, че умът ви не е разположен.
Защото не сте ококорени. Вие трябва да считате, че даденият момент е най-важният момент в Школата. Вие влизате във връзка с най-великата Школа, с Невидимия свят, и една мисъл, придобита от нея, ще ви послужи за вечни времена. Тя е нещо велико. Вие идвате тук, в Школата, и казвате: „Аз не съм разположен.“ Това не е меродавно, не обръщайте внимание на вашето неразположение.
После казвате, че умът ви не е разположен.
Умът не е меродавен в дадения случай. И сърцето ви не е меродавно. Според законите, в които сега се намирате, може умът ви да бъде неразположен, да не можете да разсъждавате – то е в реда на нещата, но няма да се минат 10-15 минути, и неговата свещ ще се запали и ще дойде една нова мисъл. Сърцето ви също може да не е разположено. И това е в реда на нещата, но тия неразположения аз ги наричам настроения.
към беседата >>
Умът не е меродавен в дадения случай.
Вие трябва да считате, че даденият момент е най-важният момент в Школата. Вие влизате във връзка с най-великата Школа, с Невидимия свят, и една мисъл, придобита от нея, ще ви послужи за вечни времена. Тя е нещо велико. Вие идвате тук, в Школата, и казвате: „Аз не съм разположен.“ Това не е меродавно, не обръщайте внимание на вашето неразположение. После казвате, че умът ви не е разположен.
Умът не е меродавен в дадения случай.
И сърцето ви не е меродавно. Според законите, в които сега се намирате, може умът ви да бъде неразположен, да не можете да разсъждавате – то е в реда на нещата, но няма да се минат 10-15 минути, и неговата свещ ще се запали и ще дойде една нова мисъл. Сърцето ви също може да не е разположено. И това е в реда на нещата, но тия неразположения аз ги наричам настроения. Умът има настроения и сърцето има настроения.
към беседата >>
И сърцето ви не е меродавно.
Вие влизате във връзка с най-великата Школа, с Невидимия свят, и една мисъл, придобита от нея, ще ви послужи за вечни времена. Тя е нещо велико. Вие идвате тук, в Школата, и казвате: „Аз не съм разположен.“ Това не е меродавно, не обръщайте внимание на вашето неразположение. После казвате, че умът ви не е разположен. Умът не е меродавен в дадения случай.
И сърцето ви не е меродавно.
Според законите, в които сега се намирате, може умът ви да бъде неразположен, да не можете да разсъждавате – то е в реда на нещата, но няма да се минат 10-15 минути, и неговата свещ ще се запали и ще дойде една нова мисъл. Сърцето ви също може да не е разположено. И това е в реда на нещата, но тия неразположения аз ги наричам настроения. Умът има настроения и сърцето има настроения. Вие ще напуснете настроенията – няма да ходите според тях.
към беседата >>
Според законите, в които сега се намирате, може умът ви да бъде неразположен, да не можете да разсъждавате – то е в реда на нещата, но няма да се минат 10-15 минути, и неговата свещ ще се запали и ще дойде една нова мисъл.
Тя е нещо велико. Вие идвате тук, в Школата, и казвате: „Аз не съм разположен.“ Това не е меродавно, не обръщайте внимание на вашето неразположение. После казвате, че умът ви не е разположен. Умът не е меродавен в дадения случай. И сърцето ви не е меродавно.
Според законите, в които сега се намирате, може умът ви да бъде неразположен, да не можете да разсъждавате – то е в реда на нещата, но няма да се минат 10-15 минути, и неговата свещ ще се запали и ще дойде една нова мисъл.
Сърцето ви също може да не е разположено. И това е в реда на нещата, но тия неразположения аз ги наричам настроения. Умът има настроения и сърцето има настроения. Вие ще напуснете настроенията – няма да ходите според тях. Щом вятърът духа, той все ще движи клоните в една или в друга посока.
към беседата >>
Сърцето ви също може да не е разположено.
Вие идвате тук, в Школата, и казвате: „Аз не съм разположен.“ Това не е меродавно, не обръщайте внимание на вашето неразположение. После казвате, че умът ви не е разположен. Умът не е меродавен в дадения случай. И сърцето ви не е меродавно. Според законите, в които сега се намирате, може умът ви да бъде неразположен, да не можете да разсъждавате – то е в реда на нещата, но няма да се минат 10-15 минути, и неговата свещ ще се запали и ще дойде една нова мисъл.
Сърцето ви също може да не е разположено.
И това е в реда на нещата, но тия неразположения аз ги наричам настроения. Умът има настроения и сърцето има настроения. Вие ще напуснете настроенията – няма да ходите според тях. Щом вятърът духа, той все ще движи клоните в една или в друга посока.
към беседата >>
И това е в реда на нещата, но тия неразположения аз ги наричам настроения.
После казвате, че умът ви не е разположен. Умът не е меродавен в дадения случай. И сърцето ви не е меродавно. Според законите, в които сега се намирате, може умът ви да бъде неразположен, да не можете да разсъждавате – то е в реда на нещата, но няма да се минат 10-15 минути, и неговата свещ ще се запали и ще дойде една нова мисъл. Сърцето ви също може да не е разположено.
И това е в реда на нещата, но тия неразположения аз ги наричам настроения.
Умът има настроения и сърцето има настроения. Вие ще напуснете настроенията – няма да ходите според тях. Щом вятърът духа, той все ще движи клоните в една или в друга посока.
към беседата >>
Умът има настроения и сърцето има настроения.
Умът не е меродавен в дадения случай. И сърцето ви не е меродавно. Според законите, в които сега се намирате, може умът ви да бъде неразположен, да не можете да разсъждавате – то е в реда на нещата, но няма да се минат 10-15 минути, и неговата свещ ще се запали и ще дойде една нова мисъл. Сърцето ви също може да не е разположено. И това е в реда на нещата, но тия неразположения аз ги наричам настроения.
Умът има настроения и сърцето има настроения.
Вие ще напуснете настроенията – няма да ходите според тях. Щом вятърът духа, той все ще движи клоните в една или в друга посока.
към беседата >>
Вие ще напуснете настроенията – няма да ходите според тях.
И сърцето ви не е меродавно. Според законите, в които сега се намирате, може умът ви да бъде неразположен, да не можете да разсъждавате – то е в реда на нещата, но няма да се минат 10-15 минути, и неговата свещ ще се запали и ще дойде една нова мисъл. Сърцето ви също може да не е разположено. И това е в реда на нещата, но тия неразположения аз ги наричам настроения. Умът има настроения и сърцето има настроения.
Вие ще напуснете настроенията – няма да ходите според тях.
Щом вятърът духа, той все ще движи клоните в една или в друга посока.
към беседата >>
Щом вятърът духа, той все ще движи клоните в една или в друга посока.
Според законите, в които сега се намирате, може умът ви да бъде неразположен, да не можете да разсъждавате – то е в реда на нещата, но няма да се минат 10-15 минути, и неговата свещ ще се запали и ще дойде една нова мисъл. Сърцето ви също може да не е разположено. И това е в реда на нещата, но тия неразположения аз ги наричам настроения. Умът има настроения и сърцето има настроения. Вие ще напуснете настроенията – няма да ходите според тях.
Щом вятърът духа, той все ще движи клоните в една или в друга посока.
към беседата >>
Някой път вие се ожесточите, че нещата не стават тъй, както ги искате.
Някой път вие се ожесточите, че нещата не стават тъй, както ги искате.
Всякога вие сте неразположени по причина на това, че нещата не са станали тъй, както вие сте искали. Ако аз имах вашия ум, всякога щях да бъда много неразположен, но какво правя аз? Взема всичките ваши ексцентричности, които проявявате днес например, напиша ги в дневника си, направя си от тях ред задачи и извадя известни заключения: защо например някой от вас седи крив, на една страна, или защо някой спи. Туй съчетание на нещата ме интересува. Откъде иде то, защо е дошло, как е дошло – всичко това ме интересува.
към беседата >>
Всякога вие сте неразположени по причина на това, че нещата не са станали тъй, както вие сте искали.
Някой път вие се ожесточите, че нещата не стават тъй, както ги искате.
Всякога вие сте неразположени по причина на това, че нещата не са станали тъй, както вие сте искали.
Ако аз имах вашия ум, всякога щях да бъда много неразположен, но какво правя аз? Взема всичките ваши ексцентричности, които проявявате днес например, напиша ги в дневника си, направя си от тях ред задачи и извадя известни заключения: защо например някой от вас седи крив, на една страна, или защо някой спи. Туй съчетание на нещата ме интересува. Откъде иде то, защо е дошло, как е дошло – всичко това ме интересува. Щом разреша тия задачи, аз печеля.
към беседата >>
Ако аз имах вашия ум, всякога щях да бъда много неразположен, но какво правя аз?
Някой път вие се ожесточите, че нещата не стават тъй, както ги искате. Всякога вие сте неразположени по причина на това, че нещата не са станали тъй, както вие сте искали.
Ако аз имах вашия ум, всякога щях да бъда много неразположен, но какво правя аз?
Взема всичките ваши ексцентричности, които проявявате днес например, напиша ги в дневника си, направя си от тях ред задачи и извадя известни заключения: защо например някой от вас седи крив, на една страна, или защо някой спи. Туй съчетание на нещата ме интересува. Откъде иде то, защо е дошло, как е дошло – всичко това ме интересува. Щом разреша тия задачи, аз печеля. Ще разреша някоя вечер защо заспивате.
към беседата >>
Взема всичките ваши ексцентричности, които проявявате днес например, напиша ги в дневника си, направя си от тях ред задачи и извадя известни заключения: защо например някой от вас седи крив, на една страна, или защо някой спи.
Някой път вие се ожесточите, че нещата не стават тъй, както ги искате. Всякога вие сте неразположени по причина на това, че нещата не са станали тъй, както вие сте искали. Ако аз имах вашия ум, всякога щях да бъда много неразположен, но какво правя аз?
Взема всичките ваши ексцентричности, които проявявате днес например, напиша ги в дневника си, направя си от тях ред задачи и извадя известни заключения: защо например някой от вас седи крив, на една страна, или защо някой спи.
Туй съчетание на нещата ме интересува. Откъде иде то, защо е дошло, как е дошло – всичко това ме интересува. Щом разреша тия задачи, аз печеля. Ще разреша някоя вечер защо заспивате. Някой казва: „Склопиха ми се очите.“ Защо, отговорете си сами!
към беседата >>
Туй съчетание на нещата ме интересува.
Някой път вие се ожесточите, че нещата не стават тъй, както ги искате. Всякога вие сте неразположени по причина на това, че нещата не са станали тъй, както вие сте искали. Ако аз имах вашия ум, всякога щях да бъда много неразположен, но какво правя аз? Взема всичките ваши ексцентричности, които проявявате днес например, напиша ги в дневника си, направя си от тях ред задачи и извадя известни заключения: защо например някой от вас седи крив, на една страна, или защо някой спи.
Туй съчетание на нещата ме интересува.
Откъде иде то, защо е дошло, как е дошло – всичко това ме интересува. Щом разреша тия задачи, аз печеля. Ще разреша някоя вечер защо заспивате. Някой казва: „Склопиха ми се очите.“ Защо, отговорете си сами! Аз съм ви привеждал примера за баща и син, които посещават нашето събрание във Варна.
към беседата >>
Откъде иде то, защо е дошло, как е дошло – всичко това ме интересува.
Някой път вие се ожесточите, че нещата не стават тъй, както ги искате. Всякога вие сте неразположени по причина на това, че нещата не са станали тъй, както вие сте искали. Ако аз имах вашия ум, всякога щях да бъда много неразположен, но какво правя аз? Взема всичките ваши ексцентричности, които проявявате днес например, напиша ги в дневника си, направя си от тях ред задачи и извадя известни заключения: защо например някой от вас седи крив, на една страна, или защо някой спи. Туй съчетание на нещата ме интересува.
Откъде иде то, защо е дошло, как е дошло – всичко това ме интересува.
Щом разреша тия задачи, аз печеля. Ще разреша някоя вечер защо заспивате. Някой казва: „Склопиха ми се очите.“ Защо, отговорете си сами! Аз съм ви привеждал примера за баща и син, които посещават нашето събрание във Варна. Бащата всякога е буден, но синът, щом дойде, веднага заспива.
към беседата >>
Щом разреша тия задачи, аз печеля.
Всякога вие сте неразположени по причина на това, че нещата не са станали тъй, както вие сте искали. Ако аз имах вашия ум, всякога щях да бъда много неразположен, но какво правя аз? Взема всичките ваши ексцентричности, които проявявате днес например, напиша ги в дневника си, направя си от тях ред задачи и извадя известни заключения: защо например някой от вас седи крив, на една страна, или защо някой спи. Туй съчетание на нещата ме интересува. Откъде иде то, защо е дошло, как е дошло – всичко това ме интересува.
Щом разреша тия задачи, аз печеля.
Ще разреша някоя вечер защо заспивате. Някой казва: „Склопиха ми се очите.“ Защо, отговорете си сами! Аз съм ви привеждал примера за баща и син, които посещават нашето събрание във Варна. Бащата всякога е буден, но синът, щом дойде, веднага заспива. Бащата седне до него и го мушка.
към беседата >>
Ще разреша някоя вечер защо заспивате.
Ако аз имах вашия ум, всякога щях да бъда много неразположен, но какво правя аз? Взема всичките ваши ексцентричности, които проявявате днес например, напиша ги в дневника си, направя си от тях ред задачи и извадя известни заключения: защо например някой от вас седи крив, на една страна, или защо някой спи. Туй съчетание на нещата ме интересува. Откъде иде то, защо е дошло, как е дошло – всичко това ме интересува. Щом разреша тия задачи, аз печеля.
Ще разреша някоя вечер защо заспивате.
Някой казва: „Склопиха ми се очите.“ Защо, отговорете си сами! Аз съм ви привеждал примера за баща и син, които посещават нашето събрание във Варна. Бащата всякога е буден, но синът, щом дойде, веднага заспива. Бащата седне до него и го мушка. След като излязат от събранието, бащата нарича сина си калпазанин, дава му ред некрасиви епитети, казва му: „Ти човек няма да станеш, засрамваш ме пред хората.
към беседата >>
Някой казва: „Склопиха ми се очите.“ Защо, отговорете си сами!
Взема всичките ваши ексцентричности, които проявявате днес например, напиша ги в дневника си, направя си от тях ред задачи и извадя известни заключения: защо например някой от вас седи крив, на една страна, или защо някой спи. Туй съчетание на нещата ме интересува. Откъде иде то, защо е дошло, как е дошло – всичко това ме интересува. Щом разреша тия задачи, аз печеля. Ще разреша някоя вечер защо заспивате.
Някой казва: „Склопиха ми се очите.“ Защо, отговорете си сами!
Аз съм ви привеждал примера за баща и син, които посещават нашето събрание във Варна. Бащата всякога е буден, но синът, щом дойде, веднага заспива. Бащата седне до него и го мушка. След като излязат от събранието, бащата нарича сина си калпазанин, дава му ред некрасиви епитети, казва му: „Ти човек няма да станеш, засрамваш ме пред хората. Защо не слушаше, колко хубава беше беседата!
към беседата >>
Аз съм ви привеждал примера за баща и син, които посещават нашето събрание във Варна.
Туй съчетание на нещата ме интересува. Откъде иде то, защо е дошло, как е дошло – всичко това ме интересува. Щом разреша тия задачи, аз печеля. Ще разреша някоя вечер защо заспивате. Някой казва: „Склопиха ми се очите.“ Защо, отговорете си сами!
Аз съм ви привеждал примера за баща и син, които посещават нашето събрание във Варна.
Бащата всякога е буден, но синът, щом дойде, веднага заспива. Бащата седне до него и го мушка. След като излязат от събранието, бащата нарича сина си калпазанин, дава му ред некрасиви епитети, казва му: „Ти човек няма да станеш, засрамваш ме пред хората. Защо не слушаше, колко хубава беше беседата! “ Той казва: „Тате, не мога да се владея!
към беседата >>
Бащата всякога е буден, но синът, щом дойде, веднага заспива.
Откъде иде то, защо е дошло, как е дошло – всичко това ме интересува. Щом разреша тия задачи, аз печеля. Ще разреша някоя вечер защо заспивате. Някой казва: „Склопиха ми се очите.“ Защо, отговорете си сами! Аз съм ви привеждал примера за баща и син, които посещават нашето събрание във Варна.
Бащата всякога е буден, но синът, щом дойде, веднага заспива.
Бащата седне до него и го мушка. След като излязат от събранието, бащата нарича сина си калпазанин, дава му ред некрасиви епитети, казва му: „Ти човек няма да станеш, засрамваш ме пред хората. Защо не слушаше, колко хубава беше беседата! “ Той казва: „Тате, не мога да се владея! “ – „Как да не можеш?
към беседата >>
Бащата седне до него и го мушка.
Щом разреша тия задачи, аз печеля. Ще разреша някоя вечер защо заспивате. Някой казва: „Склопиха ми се очите.“ Защо, отговорете си сами! Аз съм ви привеждал примера за баща и син, които посещават нашето събрание във Варна. Бащата всякога е буден, но синът, щом дойде, веднага заспива.
Бащата седне до него и го мушка.
След като излязат от събранието, бащата нарича сина си калпазанин, дава му ред некрасиви епитети, казва му: „Ти човек няма да станеш, засрамваш ме пред хората. Защо не слушаше, колко хубава беше беседата! “ Той казва: „Тате, не мога да се владея! “ – „Как да не можеш? “ Обаче един ден синът се ококорва на събранието, слуша внимателно, а бащата заспива по всички правила.
към беседата >>
След като излязат от събранието, бащата нарича сина си калпазанин, дава му ред некрасиви епитети, казва му: „Ти човек няма да станеш, засрамваш ме пред хората.
Ще разреша някоя вечер защо заспивате. Някой казва: „Склопиха ми се очите.“ Защо, отговорете си сами! Аз съм ви привеждал примера за баща и син, които посещават нашето събрание във Варна. Бащата всякога е буден, но синът, щом дойде, веднага заспива. Бащата седне до него и го мушка.
След като излязат от събранието, бащата нарича сина си калпазанин, дава му ред некрасиви епитети, казва му: „Ти човек няма да станеш, засрамваш ме пред хората.
Защо не слушаше, колко хубава беше беседата! “ Той казва: „Тате, не мога да се владея! “ – „Как да не можеш? “ Обаче един ден синът се ококорва на събранието, слуша внимателно, а бащата заспива по всички правила. Синът гледа баща си и се подсмива.
към беседата >>
Защо не слушаше, колко хубава беше беседата!
Някой казва: „Склопиха ми се очите.“ Защо, отговорете си сами! Аз съм ви привеждал примера за баща и син, които посещават нашето събрание във Варна. Бащата всякога е буден, но синът, щом дойде, веднага заспива. Бащата седне до него и го мушка. След като излязат от събранието, бащата нарича сина си калпазанин, дава му ред некрасиви епитети, казва му: „Ти човек няма да станеш, засрамваш ме пред хората.
Защо не слушаше, колко хубава беше беседата!
“ Той казва: „Тате, не мога да се владея! “ – „Как да не можеш? “ Обаче един ден синът се ококорва на събранието, слуша внимателно, а бащата заспива по всички правила. Синът гледа баща си и се подсмива. Излизат на улицата, синът пита: „Тате, защо ти днес заспа?
към беседата >>
“ Той казва: „Тате, не мога да се владея!
Аз съм ви привеждал примера за баща и син, които посещават нашето събрание във Варна. Бащата всякога е буден, но синът, щом дойде, веднага заспива. Бащата седне до него и го мушка. След като излязат от събранието, бащата нарича сина си калпазанин, дава му ред некрасиви епитети, казва му: „Ти човек няма да станеш, засрамваш ме пред хората. Защо не слушаше, колко хубава беше беседата!
“ Той казва: „Тате, не мога да се владея!
“ – „Как да не можеш? “ Обаче един ден синът се ококорва на събранието, слуша внимателно, а бащата заспива по всички правила. Синът гледа баща си и се подсмива. Излизат на улицата, синът пита: „Тате, защо ти днес заспа? “ Бащата тъй си замина за онзи свят, без да разреши въпроса защо е заспал.
към беседата >>
“ – „Как да не можеш?
Бащата всякога е буден, но синът, щом дойде, веднага заспива. Бащата седне до него и го мушка. След като излязат от събранието, бащата нарича сина си калпазанин, дава му ред некрасиви епитети, казва му: „Ти човек няма да станеш, засрамваш ме пред хората. Защо не слушаше, колко хубава беше беседата! “ Той казва: „Тате, не мога да се владея!
“ – „Как да не можеш?
“ Обаче един ден синът се ококорва на събранието, слуша внимателно, а бащата заспива по всички правила. Синът гледа баща си и се подсмива. Излизат на улицата, синът пита: „Тате, защо ти днес заспа? “ Бащата тъй си замина за онзи свят, без да разреши въпроса защо е заспал. Но има причини.
към беседата >>
“ Обаче един ден синът се ококорва на събранието, слуша внимателно, а бащата заспива по всички правила.
Бащата седне до него и го мушка. След като излязат от събранието, бащата нарича сина си калпазанин, дава му ред некрасиви епитети, казва му: „Ти човек няма да станеш, засрамваш ме пред хората. Защо не слушаше, колко хубава беше беседата! “ Той казва: „Тате, не мога да се владея! “ – „Как да не можеш?
“ Обаче един ден синът се ококорва на събранието, слуша внимателно, а бащата заспива по всички правила.
Синът гледа баща си и се подсмива. Излизат на улицата, синът пита: „Тате, защо ти днес заспа? “ Бащата тъй си замина за онзи свят, без да разреши въпроса защо е заспал. Но има причини. Разбира се, това нещо някой път зависи от съчетанието.
към беседата >>
Синът гледа баща си и се подсмива.
След като излязат от събранието, бащата нарича сина си калпазанин, дава му ред некрасиви епитети, казва му: „Ти човек няма да станеш, засрамваш ме пред хората. Защо не слушаше, колко хубава беше беседата! “ Той казва: „Тате, не мога да се владея! “ – „Как да не можеш? “ Обаче един ден синът се ококорва на събранието, слуша внимателно, а бащата заспива по всички правила.
Синът гледа баща си и се подсмива.
Излизат на улицата, синът пита: „Тате, защо ти днес заспа? “ Бащата тъй си замина за онзи свят, без да разреши въпроса защо е заспал. Но има причини. Разбира се, това нещо някой път зависи от съчетанието. Ако вие седнете до един човек, който е негативен, т. е.
към беседата >>
Излизат на улицата, синът пита: „Тате, защо ти днес заспа?
Защо не слушаше, колко хубава беше беседата! “ Той казва: „Тате, не мога да се владея! “ – „Как да не можеш? “ Обаче един ден синът се ококорва на събранието, слуша внимателно, а бащата заспива по всички правила. Синът гледа баща си и се подсмива.
Излизат на улицата, синът пита: „Тате, защо ти днес заспа?
“ Бащата тъй си замина за онзи свят, без да разреши въпроса защо е заспал. Но има причини. Разбира се, това нещо някой път зависи от съчетанието. Ако вие седнете до един човек, който е негативен, т. е. изтощен магнетически, а също и вие сте негативен, и двамата ще заспите.
към беседата >>
“ Бащата тъй си замина за онзи свят, без да разреши въпроса защо е заспал.
“ Той казва: „Тате, не мога да се владея! “ – „Как да не можеш? “ Обаче един ден синът се ококорва на събранието, слуша внимателно, а бащата заспива по всички правила. Синът гледа баща си и се подсмива. Излизат на улицата, синът пита: „Тате, защо ти днес заспа?
“ Бащата тъй си замина за онзи свят, без да разреши въпроса защо е заспал.
Но има причини. Разбира се, това нещо някой път зависи от съчетанието. Ако вие седнете до един човек, който е негативен, т. е. изтощен магнетически, а също и вие сте негативен, и двамата ще заспите. В някое събрание седнеш до някой човек, който не се интересува от това, което се говори, но е по-силен от тебе, тогава и ти ще станеш като него.
към беседата >>
Но има причини.
“ – „Как да не можеш? “ Обаче един ден синът се ококорва на събранието, слуша внимателно, а бащата заспива по всички правила. Синът гледа баща си и се подсмива. Излизат на улицата, синът пита: „Тате, защо ти днес заспа? “ Бащата тъй си замина за онзи свят, без да разреши въпроса защо е заспал.
Но има причини.
Разбира се, това нещо някой път зависи от съчетанието. Ако вие седнете до един човек, който е негативен, т. е. изтощен магнетически, а също и вие сте негативен, и двамата ще заспите. В някое събрание седнеш до някой човек, който не се интересува от това, което се говори, но е по-силен от тебе, тогава и ти ще станеш като него. Ако ти си индиферентен, но седнеш при някой човек, който силно се интересува, тогава той ще ти предаде своя импулс.
към беседата >>
Разбира се, това нещо някой път зависи от съчетанието.
“ Обаче един ден синът се ококорва на събранието, слуша внимателно, а бащата заспива по всички правила. Синът гледа баща си и се подсмива. Излизат на улицата, синът пита: „Тате, защо ти днес заспа? “ Бащата тъй си замина за онзи свят, без да разреши въпроса защо е заспал. Но има причини.
Разбира се, това нещо някой път зависи от съчетанието.
Ако вие седнете до един човек, който е негативен, т. е. изтощен магнетически, а също и вие сте негативен, и двамата ще заспите. В някое събрание седнеш до някой човек, който не се интересува от това, което се говори, но е по-силен от тебе, тогава и ти ще станеш като него. Ако ти си индиферентен, но седнеш при някой човек, който силно се интересува, тогава той ще ти предаде своя импулс. Любовта Любов предава.
към беседата >>
Ако вие седнете до един човек, който е негативен, т. е.
Синът гледа баща си и се подсмива. Излизат на улицата, синът пита: „Тате, защо ти днес заспа? “ Бащата тъй си замина за онзи свят, без да разреши въпроса защо е заспал. Но има причини. Разбира се, това нещо някой път зависи от съчетанието.
Ако вие седнете до един човек, който е негативен, т. е.
изтощен магнетически, а също и вие сте негативен, и двамата ще заспите. В някое събрание седнеш до някой човек, който не се интересува от това, което се говори, но е по-силен от тебе, тогава и ти ще станеш като него. Ако ти си индиферентен, но седнеш при някой човек, който силно се интересува, тогава той ще ти предаде своя импулс. Любовта Любов предава. Мъдростта Мъдрост предава.
към беседата >>
изтощен магнетически, а също и вие сте негативен, и двамата ще заспите.
Излизат на улицата, синът пита: „Тате, защо ти днес заспа? “ Бащата тъй си замина за онзи свят, без да разреши въпроса защо е заспал. Но има причини. Разбира се, това нещо някой път зависи от съчетанието. Ако вие седнете до един човек, който е негативен, т. е.
изтощен магнетически, а също и вие сте негативен, и двамата ще заспите.
В някое събрание седнеш до някой човек, който не се интересува от това, което се говори, но е по-силен от тебе, тогава и ти ще станеш като него. Ако ти си индиферентен, но седнеш при някой човек, който силно се интересува, тогава той ще ти предаде своя импулс. Любовта Любов предава. Мъдростта Мъдрост предава. Добродетелта Добродетел предава.
към беседата >>
В някое събрание седнеш до някой човек, който не се интересува от това, което се говори, но е по-силен от тебе, тогава и ти ще станеш като него.
“ Бащата тъй си замина за онзи свят, без да разреши въпроса защо е заспал. Но има причини. Разбира се, това нещо някой път зависи от съчетанието. Ако вие седнете до един човек, който е негативен, т. е. изтощен магнетически, а също и вие сте негативен, и двамата ще заспите.
В някое събрание седнеш до някой човек, който не се интересува от това, което се говори, но е по-силен от тебе, тогава и ти ще станеш като него.
Ако ти си индиферентен, но седнеш при някой човек, който силно се интересува, тогава той ще ти предаде своя импулс. Любовта Любов предава. Мъдростта Мъдрост предава. Добродетелта Добродетел предава. Светлината Светлина предава.
към беседата >>
Ако ти си индиферентен, но седнеш при някой човек, който силно се интересува, тогава той ще ти предаде своя импулс.
Но има причини. Разбира се, това нещо някой път зависи от съчетанието. Ако вие седнете до един човек, който е негативен, т. е. изтощен магнетически, а също и вие сте негативен, и двамата ще заспите. В някое събрание седнеш до някой човек, който не се интересува от това, което се говори, но е по-силен от тебе, тогава и ти ще станеш като него.
Ако ти си индиферентен, но седнеш при някой човек, който силно се интересува, тогава той ще ти предаде своя импулс.
Любовта Любов предава. Мъдростта Мъдрост предава. Добродетелта Добродетел предава. Светлината Светлина предава. Когато хората заспиват, това показва, че между тях няма хармония.
към беседата >>
Любовта Любов предава.
Разбира се, това нещо някой път зависи от съчетанието. Ако вие седнете до един човек, който е негативен, т. е. изтощен магнетически, а също и вие сте негативен, и двамата ще заспите. В някое събрание седнеш до някой човек, който не се интересува от това, което се говори, но е по-силен от тебе, тогава и ти ще станеш като него. Ако ти си индиферентен, но седнеш при някой човек, който силно се интересува, тогава той ще ти предаде своя импулс.
Любовта Любов предава.
Мъдростта Мъдрост предава. Добродетелта Добродетел предава. Светлината Светлина предава. Когато хората заспиват, това показва, че между тях няма хармония. Ако на сто души заспива един, той е връзка с Невидимия свят, понеже няма друга връзка.
към беседата >>
Мъдростта Мъдрост предава.
Ако вие седнете до един човек, който е негативен, т. е. изтощен магнетически, а също и вие сте негативен, и двамата ще заспите. В някое събрание седнеш до някой човек, който не се интересува от това, което се говори, но е по-силен от тебе, тогава и ти ще станеш като него. Ако ти си индиферентен, но седнеш при някой човек, който силно се интересува, тогава той ще ти предаде своя импулс. Любовта Любов предава.
Мъдростта Мъдрост предава.
Добродетелта Добродетел предава. Светлината Светлина предава. Когато хората заспиват, това показва, че между тях няма хармония. Ако на сто души заспива един, той е връзка с Невидимия свят, понеже няма друга връзка. Той слуша отгоре, а останалите слушат от физическия свят.
към беседата >>
Добродетелта Добродетел предава.
изтощен магнетически, а също и вие сте негативен, и двамата ще заспите. В някое събрание седнеш до някой човек, който не се интересува от това, което се говори, но е по-силен от тебе, тогава и ти ще станеш като него. Ако ти си индиферентен, но седнеш при някой човек, който силно се интересува, тогава той ще ти предаде своя импулс. Любовта Любов предава. Мъдростта Мъдрост предава.
Добродетелта Добродетел предава.
Светлината Светлина предава. Когато хората заспиват, това показва, че между тях няма хармония. Ако на сто души заспива един, той е връзка с Невидимия свят, понеже няма друга връзка. Той слуша отгоре, а останалите слушат от физическия свят. Тъй щото той е връзката, кореспондент е той.
към беседата >>
Светлината Светлина предава.
В някое събрание седнеш до някой човек, който не се интересува от това, което се говори, но е по-силен от тебе, тогава и ти ще станеш като него. Ако ти си индиферентен, но седнеш при някой човек, който силно се интересува, тогава той ще ти предаде своя импулс. Любовта Любов предава. Мъдростта Мъдрост предава. Добродетелта Добродетел предава.
Светлината Светлина предава.
Когато хората заспиват, това показва, че между тях няма хармония. Ако на сто души заспива един, той е връзка с Невидимия свят, понеже няма друга връзка. Той слуша отгоре, а останалите слушат от физическия свят. Тъй щото той е връзката, кореспондент е той. Когато пък един слуша от тук, а стоте са горе, и това е хубаво.
към беседата >>
Когато хората заспиват, това показва, че между тях няма хармония.
Ако ти си индиферентен, но седнеш при някой човек, който силно се интересува, тогава той ще ти предаде своя импулс. Любовта Любов предава. Мъдростта Мъдрост предава. Добродетелта Добродетел предава. Светлината Светлина предава.
Когато хората заспиват, това показва, че между тях няма хармония.
Ако на сто души заспива един, той е връзка с Невидимия свят, понеже няма друга връзка. Той слуша отгоре, а останалите слушат от физическия свят. Тъй щото той е връзката, кореспондент е той. Когато пък един слуша от тук, а стоте са горе, и това е хубаво. Има такива случаи в Америка, дето сто души заспиват, а един само слуша.
към беседата >>
Ако на сто души заспива един, той е връзка с Невидимия свят, понеже няма друга връзка.
Любовта Любов предава. Мъдростта Мъдрост предава. Добродетелта Добродетел предава. Светлината Светлина предава. Когато хората заспиват, това показва, че между тях няма хармония.
Ако на сто души заспива един, той е връзка с Невидимия свят, понеже няма друга връзка.
Той слуша отгоре, а останалите слушат от физическия свят. Тъй щото той е връзката, кореспондент е той. Когато пък един слуша от тук, а стоте са горе, и това е хубаво. Има такива случаи в Америка, дето сто души заспиват, а един само слуша. Това са вълни, които идват.
към беседата >>
Той слуша отгоре, а останалите слушат от физическия свят.
Мъдростта Мъдрост предава. Добродетелта Добродетел предава. Светлината Светлина предава. Когато хората заспиват, това показва, че между тях няма хармония. Ако на сто души заспива един, той е връзка с Невидимия свят, понеже няма друга връзка.
Той слуша отгоре, а останалите слушат от физическия свят.
Тъй щото той е връзката, кореспондент е той. Когато пък един слуша от тук, а стоте са горе, и това е хубаво. Има такива случаи в Америка, дето сто души заспиват, а един само слуша. Това са вълни, които идват. По някой път дойде една такава вълна и всички заспят, както това стана с Христовите ученици.
към беседата >>
Тъй щото той е връзката, кореспондент е той.
Добродетелта Добродетел предава. Светлината Светлина предава. Когато хората заспиват, това показва, че между тях няма хармония. Ако на сто души заспива един, той е връзка с Невидимия свят, понеже няма друга връзка. Той слуша отгоре, а останалите слушат от физическия свят.
Тъй щото той е връзката, кореспондент е той.
Когато пък един слуша от тук, а стоте са горе, и това е хубаво. Има такива случаи в Америка, дето сто души заспиват, а един само слуша. Това са вълни, които идват. По някой път дойде една такава вълна и всички заспят, както това стана с Христовите ученици. Между тях остана само един буден.
към беседата >>
Когато пък един слуша от тук, а стоте са горе, и това е хубаво.
Светлината Светлина предава. Когато хората заспиват, това показва, че между тях няма хармония. Ако на сто души заспива един, той е връзка с Невидимия свят, понеже няма друга връзка. Той слуша отгоре, а останалите слушат от физическия свят. Тъй щото той е връзката, кореспондент е той.
Когато пък един слуша от тук, а стоте са горе, и това е хубаво.
Има такива случаи в Америка, дето сто души заспиват, а един само слуша. Това са вълни, които идват. По някой път дойде една такава вълна и всички заспят, както това стана с Христовите ученици. Между тях остана само един буден. Такива случаи са голяма рядкост.
към беседата >>
Има такива случаи в Америка, дето сто души заспиват, а един само слуша.
Когато хората заспиват, това показва, че между тях няма хармония. Ако на сто души заспива един, той е връзка с Невидимия свят, понеже няма друга връзка. Той слуша отгоре, а останалите слушат от физическия свят. Тъй щото той е връзката, кореспондент е той. Когато пък един слуша от тук, а стоте са горе, и това е хубаво.
Има такива случаи в Америка, дето сто души заспиват, а един само слуша.
Това са вълни, които идват. По някой път дойде една такава вълна и всички заспят, както това стана с Христовите ученици. Между тях остана само един буден. Такива случаи са голяма рядкост.
към беседата >>
Това са вълни, които идват.
Ако на сто души заспива един, той е връзка с Невидимия свят, понеже няма друга връзка. Той слуша отгоре, а останалите слушат от физическия свят. Тъй щото той е връзката, кореспондент е той. Когато пък един слуша от тук, а стоте са горе, и това е хубаво. Има такива случаи в Америка, дето сто души заспиват, а един само слуша.
Това са вълни, които идват.
По някой път дойде една такава вълна и всички заспят, както това стана с Христовите ученици. Между тях остана само един буден. Такива случаи са голяма рядкост.
към беседата >>
По някой път дойде една такава вълна и всички заспят, както това стана с Христовите ученици.
Той слуша отгоре, а останалите слушат от физическия свят. Тъй щото той е връзката, кореспондент е той. Когато пък един слуша от тук, а стоте са горе, и това е хубаво. Има такива случаи в Америка, дето сто души заспиват, а един само слуша. Това са вълни, които идват.
По някой път дойде една такава вълна и всички заспят, както това стана с Христовите ученици.
Между тях остана само един буден. Такива случаи са голяма рядкост.
към беседата >>
Между тях остана само един буден.
Тъй щото той е връзката, кореспондент е той. Когато пък един слуша от тук, а стоте са горе, и това е хубаво. Има такива случаи в Америка, дето сто души заспиват, а един само слуша. Това са вълни, които идват. По някой път дойде една такава вълна и всички заспят, както това стана с Христовите ученици.
Между тях остана само един буден.
Такива случаи са голяма рядкост.
към беседата >>
Такива случаи са голяма рядкост.
Когато пък един слуша от тук, а стоте са горе, и това е хубаво. Има такива случаи в Америка, дето сто души заспиват, а един само слуша. Това са вълни, които идват. По някой път дойде една такава вълна и всички заспят, както това стана с Христовите ученици. Между тях остана само един буден.
Такива случаи са голяма рядкост.
към беседата >>
Първото нещо като въздействие при такива случаи: ще упражнявате волята си.
Първото нещо като въздействие при такива случаи: ще упражнявате волята си.
Няма да си казвате от къщи: „Аз, като отида на събранието, няма да спя.“ – Не, всеки момент ще бъдете будни. Кажеш ли нещо – свърши го. Кажеш ли си, че няма да спиш, няма да спиш – ще бъдеш буден. Ще си казваш: „Ще бъда буден, ще ходя прав.“ Хиляди пъти повтаряй това на ден, докато станеш най-после буден, докато се изправиш. Ревматизъм имаш, ще си кажеш: „Нямам ревматизъм, изправи се ръката ми.“ Имаш да даваш, ще си кажеш: „Платих си дълга, платих дълга си“, докато най-после го платиш.
към беседата >>
Няма да си казвате от къщи: „Аз, като отида на събранието, няма да спя.“ – Не, всеки момент ще бъдете будни.
Първото нещо като въздействие при такива случаи: ще упражнявате волята си.
Няма да си казвате от къщи: „Аз, като отида на събранието, няма да спя.“ – Не, всеки момент ще бъдете будни.
Кажеш ли нещо – свърши го. Кажеш ли си, че няма да спиш, няма да спиш – ще бъдеш буден. Ще си казваш: „Ще бъда буден, ще ходя прав.“ Хиляди пъти повтаряй това на ден, докато станеш най-после буден, докато се изправиш. Ревматизъм имаш, ще си кажеш: „Нямам ревматизъм, изправи се ръката ми.“ Имаш да даваш, ще си кажеш: „Платих си дълга, платих дълга си“, докато най-после го платиш. Повтаряй, повтаряй, докато от Невидимия свят кажат: „Дайте му – да млъкне.“ Хлопайте, хлопайте!
към беседата >>
Кажеш ли нещо – свърши го.
Първото нещо като въздействие при такива случаи: ще упражнявате волята си. Няма да си казвате от къщи: „Аз, като отида на събранието, няма да спя.“ – Не, всеки момент ще бъдете будни.
Кажеш ли нещо – свърши го.
Кажеш ли си, че няма да спиш, няма да спиш – ще бъдеш буден. Ще си казваш: „Ще бъда буден, ще ходя прав.“ Хиляди пъти повтаряй това на ден, докато станеш най-после буден, докато се изправиш. Ревматизъм имаш, ще си кажеш: „Нямам ревматизъм, изправи се ръката ми.“ Имаш да даваш, ще си кажеш: „Платих си дълга, платих дълга си“, докато най-после го платиш. Повтаряй, повтаряй, докато от Невидимия свят кажат: „Дайте му – да млъкне.“ Хлопайте, хлопайте! Когато е за Доброто, ще хлопате.
към беседата >>
Кажеш ли си, че няма да спиш, няма да спиш – ще бъдеш буден.
Първото нещо като въздействие при такива случаи: ще упражнявате волята си. Няма да си казвате от къщи: „Аз, като отида на събранието, няма да спя.“ – Не, всеки момент ще бъдете будни. Кажеш ли нещо – свърши го.
Кажеш ли си, че няма да спиш, няма да спиш – ще бъдеш буден.
Ще си казваш: „Ще бъда буден, ще ходя прав.“ Хиляди пъти повтаряй това на ден, докато станеш най-после буден, докато се изправиш. Ревматизъм имаш, ще си кажеш: „Нямам ревматизъм, изправи се ръката ми.“ Имаш да даваш, ще си кажеш: „Платих си дълга, платих дълга си“, докато най-после го платиш. Повтаряй, повтаряй, докато от Невидимия свят кажат: „Дайте му – да млъкне.“ Хлопайте, хлопайте! Когато е за Доброто, ще хлопате. Ще чуете: „Ние ще изпълним Волята Божия.“ Повторението е Сила Божия.
към беседата >>
Ще си казваш: „Ще бъда буден, ще ходя прав.“ Хиляди пъти повтаряй това на ден, докато станеш най-после буден, докато се изправиш.
Първото нещо като въздействие при такива случаи: ще упражнявате волята си. Няма да си казвате от къщи: „Аз, като отида на събранието, няма да спя.“ – Не, всеки момент ще бъдете будни. Кажеш ли нещо – свърши го. Кажеш ли си, че няма да спиш, няма да спиш – ще бъдеш буден.
Ще си казваш: „Ще бъда буден, ще ходя прав.“ Хиляди пъти повтаряй това на ден, докато станеш най-после буден, докато се изправиш.
Ревматизъм имаш, ще си кажеш: „Нямам ревматизъм, изправи се ръката ми.“ Имаш да даваш, ще си кажеш: „Платих си дълга, платих дълга си“, докато най-после го платиш. Повтаряй, повтаряй, докато от Невидимия свят кажат: „Дайте му – да млъкне.“ Хлопайте, хлопайте! Когато е за Доброто, ще хлопате. Ще чуете: „Ние ще изпълним Волята Божия.“ Повторението е Сила Божия. После някой не може да учи.
към беседата >>
Ревматизъм имаш, ще си кажеш: „Нямам ревматизъм, изправи се ръката ми.“ Имаш да даваш, ще си кажеш: „Платих си дълга, платих дълга си“, докато най-после го платиш.
Първото нещо като въздействие при такива случаи: ще упражнявате волята си. Няма да си казвате от къщи: „Аз, като отида на събранието, няма да спя.“ – Не, всеки момент ще бъдете будни. Кажеш ли нещо – свърши го. Кажеш ли си, че няма да спиш, няма да спиш – ще бъдеш буден. Ще си казваш: „Ще бъда буден, ще ходя прав.“ Хиляди пъти повтаряй това на ден, докато станеш най-после буден, докато се изправиш.
Ревматизъм имаш, ще си кажеш: „Нямам ревматизъм, изправи се ръката ми.“ Имаш да даваш, ще си кажеш: „Платих си дълга, платих дълга си“, докато най-после го платиш.
Повтаряй, повтаряй, докато от Невидимия свят кажат: „Дайте му – да млъкне.“ Хлопайте, хлопайте! Когато е за Доброто, ще хлопате. Ще чуете: „Ние ще изпълним Волята Божия.“ Повторението е Сила Божия. После някой не може да учи. Като стане сутрин, целия ден да казва: „Ще уча, ще уча.“ Някой седне малко, вземе да учи и пак стане.
към беседата >>
Повтаряй, повтаряй, докато от Невидимия свят кажат: „Дайте му – да млъкне.“ Хлопайте, хлопайте!
Няма да си казвате от къщи: „Аз, като отида на събранието, няма да спя.“ – Не, всеки момент ще бъдете будни. Кажеш ли нещо – свърши го. Кажеш ли си, че няма да спиш, няма да спиш – ще бъдеш буден. Ще си казваш: „Ще бъда буден, ще ходя прав.“ Хиляди пъти повтаряй това на ден, докато станеш най-после буден, докато се изправиш. Ревматизъм имаш, ще си кажеш: „Нямам ревматизъм, изправи се ръката ми.“ Имаш да даваш, ще си кажеш: „Платих си дълга, платих дълга си“, докато най-после го платиш.
Повтаряй, повтаряй, докато от Невидимия свят кажат: „Дайте му – да млъкне.“ Хлопайте, хлопайте!
Когато е за Доброто, ще хлопате. Ще чуете: „Ние ще изпълним Волята Божия.“ Повторението е Сила Божия. После някой не може да учи. Като стане сутрин, целия ден да казва: „Ще уча, ще уча.“ Някой седне малко, вземе да учи и пак стане. Тъй не се учи.
към беседата >>
Когато е за Доброто, ще хлопате.
Кажеш ли нещо – свърши го. Кажеш ли си, че няма да спиш, няма да спиш – ще бъдеш буден. Ще си казваш: „Ще бъда буден, ще ходя прав.“ Хиляди пъти повтаряй това на ден, докато станеш най-после буден, докато се изправиш. Ревматизъм имаш, ще си кажеш: „Нямам ревматизъм, изправи се ръката ми.“ Имаш да даваш, ще си кажеш: „Платих си дълга, платих дълга си“, докато най-после го платиш. Повтаряй, повтаряй, докато от Невидимия свят кажат: „Дайте му – да млъкне.“ Хлопайте, хлопайте!
Когато е за Доброто, ще хлопате.
Ще чуете: „Ние ще изпълним Волята Божия.“ Повторението е Сила Божия. После някой не може да учи. Като стане сутрин, целия ден да казва: „Ще уча, ще уча.“ Някой седне малко, вземе да учи и пак стане. Тъй не се учи. Това не е характер.
към беседата >>
Ще чуете: „Ние ще изпълним Волята Божия.“ Повторението е Сила Божия.
Кажеш ли си, че няма да спиш, няма да спиш – ще бъдеш буден. Ще си казваш: „Ще бъда буден, ще ходя прав.“ Хиляди пъти повтаряй това на ден, докато станеш най-после буден, докато се изправиш. Ревматизъм имаш, ще си кажеш: „Нямам ревматизъм, изправи се ръката ми.“ Имаш да даваш, ще си кажеш: „Платих си дълга, платих дълга си“, докато най-после го платиш. Повтаряй, повтаряй, докато от Невидимия свят кажат: „Дайте му – да млъкне.“ Хлопайте, хлопайте! Когато е за Доброто, ще хлопате.
Ще чуете: „Ние ще изпълним Волята Божия.“ Повторението е Сила Божия.
После някой не може да учи. Като стане сутрин, целия ден да казва: „Ще уча, ще уча.“ Някой седне малко, вземе да учи и пак стане. Тъй не се учи. Това не е характер. Ако ти не можеш да се справиш с един обикновен предмет, какво ще правиш с по-сериозните въпроси?
към беседата >>
После някой не може да учи.
Ще си казваш: „Ще бъда буден, ще ходя прав.“ Хиляди пъти повтаряй това на ден, докато станеш най-после буден, докато се изправиш. Ревматизъм имаш, ще си кажеш: „Нямам ревматизъм, изправи се ръката ми.“ Имаш да даваш, ще си кажеш: „Платих си дълга, платих дълга си“, докато най-после го платиш. Повтаряй, повтаряй, докато от Невидимия свят кажат: „Дайте му – да млъкне.“ Хлопайте, хлопайте! Когато е за Доброто, ще хлопате. Ще чуете: „Ние ще изпълним Волята Божия.“ Повторението е Сила Божия.
После някой не може да учи.
Като стане сутрин, целия ден да казва: „Ще уча, ще уча.“ Някой седне малко, вземе да учи и пак стане. Тъй не се учи. Това не е характер. Ако ти не можеш да се справиш с един обикновен предмет, какво ще правиш с по-сериозните въпроси? Ти навсякъде в живота си ще имаш все същата спънка.
към беседата >>
Като стане сутрин, целия ден да казва: „Ще уча, ще уча.“ Някой седне малко, вземе да учи и пак стане.
Ревматизъм имаш, ще си кажеш: „Нямам ревматизъм, изправи се ръката ми.“ Имаш да даваш, ще си кажеш: „Платих си дълга, платих дълга си“, докато най-после го платиш. Повтаряй, повтаряй, докато от Невидимия свят кажат: „Дайте му – да млъкне.“ Хлопайте, хлопайте! Когато е за Доброто, ще хлопате. Ще чуете: „Ние ще изпълним Волята Божия.“ Повторението е Сила Божия. После някой не може да учи.
Като стане сутрин, целия ден да казва: „Ще уча, ще уча.“ Някой седне малко, вземе да учи и пак стане.
Тъй не се учи. Това не е характер. Ако ти не можеш да се справиш с един обикновен предмет, какво ще правиш с по-сериозните въпроси? Ти навсякъде в живота си ще имаш все същата спънка. По-нататък вие ще имате мъчни задачи.
към беседата >>
Тъй не се учи.
Повтаряй, повтаряй, докато от Невидимия свят кажат: „Дайте му – да млъкне.“ Хлопайте, хлопайте! Когато е за Доброто, ще хлопате. Ще чуете: „Ние ще изпълним Волята Божия.“ Повторението е Сила Божия. После някой не може да учи. Като стане сутрин, целия ден да казва: „Ще уча, ще уча.“ Някой седне малко, вземе да учи и пак стане.
Тъй не се учи.
Това не е характер. Ако ти не можеш да се справиш с един обикновен предмет, какво ще правиш с по-сериозните въпроси? Ти навсякъде в живота си ще имаш все същата спънка. По-нататък вие ще имате мъчни задачи. В този път не се изисква само самообладание от човека, но и воля му трябва, и то най-добрата воля.
към беседата >>
Това не е характер.
Когато е за Доброто, ще хлопате. Ще чуете: „Ние ще изпълним Волята Божия.“ Повторението е Сила Божия. После някой не може да учи. Като стане сутрин, целия ден да казва: „Ще уча, ще уча.“ Някой седне малко, вземе да учи и пак стане. Тъй не се учи.
Това не е характер.
Ако ти не можеш да се справиш с един обикновен предмет, какво ще правиш с по-сериозните въпроси? Ти навсякъде в живота си ще имаш все същата спънка. По-нататък вие ще имате мъчни задачи. В този път не се изисква само самообладание от човека, но и воля му трябва, и то най-добрата воля. Ние сега не сме дошли да слушаме, но сме дошли да служим на Бога: да покажем на света, че ще го победим.
към беседата >>
Ако ти не можеш да се справиш с един обикновен предмет, какво ще правиш с по-сериозните въпроси?
Ще чуете: „Ние ще изпълним Волята Божия.“ Повторението е Сила Божия. После някой не може да учи. Като стане сутрин, целия ден да казва: „Ще уча, ще уча.“ Някой седне малко, вземе да учи и пак стане. Тъй не се учи. Това не е характер.
Ако ти не можеш да се справиш с един обикновен предмет, какво ще правиш с по-сериозните въпроси?
Ти навсякъде в живота си ще имаш все същата спънка. По-нататък вие ще имате мъчни задачи. В този път не се изисква само самообладание от човека, но и воля му трябва, и то най-добрата воля. Ние сега не сме дошли да слушаме, но сме дошли да служим на Бога: да покажем на света, че ще го победим. С главата надолу ще го обърнем, но ще го победим – нищо повече.
към беседата >>
Ти навсякъде в живота си ще имаш все същата спънка.
После някой не може да учи. Като стане сутрин, целия ден да казва: „Ще уча, ще уча.“ Някой седне малко, вземе да учи и пак стане. Тъй не се учи. Това не е характер. Ако ти не можеш да се справиш с един обикновен предмет, какво ще правиш с по-сериозните въпроси?
Ти навсякъде в живота си ще имаш все същата спънка.
По-нататък вие ще имате мъчни задачи. В този път не се изисква само самообладание от човека, но и воля му трябва, и то най-добрата воля. Ние сега не сме дошли да слушаме, но сме дошли да служим на Бога: да покажем на света, че ще го победим. С главата надолу ще го обърнем, но ще го победим – нищо повече. Ще победим света.
към беседата >>
По-нататък вие ще имате мъчни задачи.
Като стане сутрин, целия ден да казва: „Ще уча, ще уча.“ Някой седне малко, вземе да учи и пак стане. Тъй не се учи. Това не е характер. Ако ти не можеш да се справиш с един обикновен предмет, какво ще правиш с по-сериозните въпроси? Ти навсякъде в живота си ще имаш все същата спънка.
По-нататък вие ще имате мъчни задачи.
В този път не се изисква само самообладание от човека, но и воля му трябва, и то най-добрата воля. Ние сега не сме дошли да слушаме, но сме дошли да служим на Бога: да покажем на света, че ще го победим. С главата надолу ще го обърнем, но ще го победим – нищо повече. Ще победим света.
към беседата >>
В този път не се изисква само самообладание от човека, но и воля му трябва, и то най-добрата воля.
Тъй не се учи. Това не е характер. Ако ти не можеш да се справиш с един обикновен предмет, какво ще правиш с по-сериозните въпроси? Ти навсякъде в живота си ще имаш все същата спънка. По-нататък вие ще имате мъчни задачи.
В този път не се изисква само самообладание от човека, но и воля му трябва, и то най-добрата воля.
Ние сега не сме дошли да слушаме, но сме дошли да служим на Бога: да покажем на света, че ще го победим. С главата надолу ще го обърнем, но ще го победим – нищо повече. Ще победим света.
към беседата >>
Ние сега не сме дошли да слушаме, но сме дошли да служим на Бога: да покажем на света, че ще го победим.
Това не е характер. Ако ти не можеш да се справиш с един обикновен предмет, какво ще правиш с по-сериозните въпроси? Ти навсякъде в живота си ще имаш все същата спънка. По-нататък вие ще имате мъчни задачи. В този път не се изисква само самообладание от човека, но и воля му трябва, и то най-добрата воля.
Ние сега не сме дошли да слушаме, но сме дошли да служим на Бога: да покажем на света, че ще го победим.
С главата надолу ще го обърнем, но ще го победим – нищо повече. Ще победим света.
към беседата >>
С главата надолу ще го обърнем, но ще го победим – нищо повече.
Ако ти не можеш да се справиш с един обикновен предмет, какво ще правиш с по-сериозните въпроси? Ти навсякъде в живота си ще имаш все същата спънка. По-нататък вие ще имате мъчни задачи. В този път не се изисква само самообладание от човека, но и воля му трябва, и то най-добрата воля. Ние сега не сме дошли да слушаме, но сме дошли да служим на Бога: да покажем на света, че ще го победим.
С главата надолу ще го обърнем, но ще го победим – нищо повече.
Ще победим света.
към беседата >>
Когато правите някакви упражнения, ще държите главата си отвесно.
Когато правите някакви упражнения, ще държите главата си отвесно.
Това е най-доброто положение. Посоката на главата ви трябва да съвпада с центъра на Слънцето. При всяко отклонение от този център вляво или вдясно, напред или назад, вие попадате към растителното царство, т. е. под закона на случайността, когато вие вече не сте господари на вашата съдба. Някой се моли на Бога и навежда главата си.
към беседата >>
Ще победим света.
Ти навсякъде в живота си ще имаш все същата спънка. По-нататък вие ще имате мъчни задачи. В този път не се изисква само самообладание от човека, но и воля му трябва, и то най-добрата воля. Ние сега не сме дошли да слушаме, но сме дошли да служим на Бога: да покажем на света, че ще го победим. С главата надолу ще го обърнем, но ще го победим – нищо повече.
Ще победим света.
към беседата >>
Това е най-доброто положение.
Когато правите някакви упражнения, ще държите главата си отвесно.
Това е най-доброто положение.
Посоката на главата ви трябва да съвпада с центъра на Слънцето. При всяко отклонение от този център вляво или вдясно, напред или назад, вие попадате към растителното царство, т. е. под закона на случайността, когато вие вече не сте господари на вашата съдба. Някой се моли на Бога и навежда главата си. Защо навежда главата си надолу?
към беседата >>
Някой от вас се запитва: „Какво ли пишат за нас вестниците?
Някой от вас се запитва: „Какво ли пишат за нас вестниците?
“ Не сте чели тази седмица вестници, нали? Някои може да са надникнали, да са прочели нещичко, но затова ще си наложат същата задача още една седмица. Като не издържат така, още една седмица, докато се научите да издържате. Само при едно такова състояние може да ви дам някои правила. Тия правила са толкова прости, но важни; обаче ако вашият ум не е светъл, ще ви се видят маловажни.
към беседата >>
Посоката на главата ви трябва да съвпада с центъра на Слънцето.
Когато правите някакви упражнения, ще държите главата си отвесно. Това е най-доброто положение.
Посоката на главата ви трябва да съвпада с центъра на Слънцето.
При всяко отклонение от този център вляво или вдясно, напред или назад, вие попадате към растителното царство, т. е. под закона на случайността, когато вие вече не сте господари на вашата съдба. Някой се моли на Бога и навежда главата си. Защо навежда главата си надолу? Друг пък я вири назад. Защо?
към беседата >>
“ Не сте чели тази седмица вестници, нали?
Някой от вас се запитва: „Какво ли пишат за нас вестниците?
“ Не сте чели тази седмица вестници, нали?
Някои може да са надникнали, да са прочели нещичко, но затова ще си наложат същата задача още една седмица. Като не издържат така, още една седмица, докато се научите да издържате. Само при едно такова състояние може да ви дам някои правила. Тия правила са толкова прости, но важни; обаче ако вашият ум не е светъл, ще ви се видят маловажни. Вие виждате, че по някой път една ваша стара сестра прави известни движения.
към беседата >>
При всяко отклонение от този център вляво или вдясно, напред или назад, вие попадате към растителното царство, т. е.
Когато правите някакви упражнения, ще държите главата си отвесно. Това е най-доброто положение. Посоката на главата ви трябва да съвпада с центъра на Слънцето.
При всяко отклонение от този център вляво или вдясно, напред или назад, вие попадате към растителното царство, т. е.
под закона на случайността, когато вие вече не сте господари на вашата съдба. Някой се моли на Бога и навежда главата си. Защо навежда главата си надолу? Друг пък я вири назад. Защо? Той ще каже: „Като се молих Богу, аз гледах нагоре, към небето.“ Донесе ли ти това някакво благо?
към беседата >>
Някои може да са надникнали, да са прочели нещичко, но затова ще си наложат същата задача още една седмица.
Някой от вас се запитва: „Какво ли пишат за нас вестниците? “ Не сте чели тази седмица вестници, нали?
Някои може да са надникнали, да са прочели нещичко, но затова ще си наложат същата задача още една седмица.
Като не издържат така, още една седмица, докато се научите да издържате. Само при едно такова състояние може да ви дам някои правила. Тия правила са толкова прости, но важни; обаче ако вашият ум не е светъл, ще ви се видят маловажни. Вие виждате, че по някой път една ваша стара сестра прави известни движения. Това са течения.
към беседата >>
под закона на случайността, когато вие вече не сте господари на вашата съдба.
Когато правите някакви упражнения, ще държите главата си отвесно. Това е най-доброто положение. Посоката на главата ви трябва да съвпада с центъра на Слънцето. При всяко отклонение от този център вляво или вдясно, напред или назад, вие попадате към растителното царство, т. е.
под закона на случайността, когато вие вече не сте господари на вашата съдба.
Някой се моли на Бога и навежда главата си. Защо навежда главата си надолу? Друг пък я вири назад. Защо? Той ще каже: „Като се молих Богу, аз гледах нагоре, към небето.“ Донесе ли ти това някакво благо? Или, като гледаш към Земята например, защо правиш това, не си ли я виждал друг път?
към беседата >>
Като не издържат така, още една седмица, докато се научите да издържате.
Някой от вас се запитва: „Какво ли пишат за нас вестниците? “ Не сте чели тази седмица вестници, нали? Някои може да са надникнали, да са прочели нещичко, но затова ще си наложат същата задача още една седмица.
Като не издържат така, още една седмица, докато се научите да издържате.
Само при едно такова състояние може да ви дам някои правила. Тия правила са толкова прости, но важни; обаче ако вашият ум не е светъл, ще ви се видят маловажни. Вие виждате, че по някой път една ваша стара сестра прави известни движения. Това са течения. Не всякога се правят движения. Защо?
към беседата >>
Някой се моли на Бога и навежда главата си.
Когато правите някакви упражнения, ще държите главата си отвесно. Това е най-доброто положение. Посоката на главата ви трябва да съвпада с центъра на Слънцето. При всяко отклонение от този център вляво или вдясно, напред или назад, вие попадате към растителното царство, т. е. под закона на случайността, когато вие вече не сте господари на вашата съдба.
Някой се моли на Бога и навежда главата си.
Защо навежда главата си надолу? Друг пък я вири назад. Защо? Той ще каже: „Като се молих Богу, аз гледах нагоре, към небето.“ Донесе ли ти това някакво благо? Или, като гледаш към Земята например, защо правиш това, не си ли я виждал друг път? Земята сега е отклонена на 23° от своята ос, от своя перпендикуляр.
към беседата >>
Само при едно такова състояние може да ви дам някои правила.
Някой от вас се запитва: „Какво ли пишат за нас вестниците? “ Не сте чели тази седмица вестници, нали? Някои може да са надникнали, да са прочели нещичко, но затова ще си наложат същата задача още една седмица. Като не издържат така, още една седмица, докато се научите да издържате.
Само при едно такова състояние може да ви дам някои правила.
Тия правила са толкова прости, но важни; обаче ако вашият ум не е светъл, ще ви се видят маловажни. Вие виждате, че по някой път една ваша стара сестра прави известни движения. Това са течения. Не всякога се правят движения. Защо? Защото ако някой път направиш някое движение, ще създадеш зло на човека.
към беседата >>
Защо навежда главата си надолу?
Това е най-доброто положение. Посоката на главата ви трябва да съвпада с центъра на Слънцето. При всяко отклонение от този център вляво или вдясно, напред или назад, вие попадате към растителното царство, т. е. под закона на случайността, когато вие вече не сте господари на вашата съдба. Някой се моли на Бога и навежда главата си.
Защо навежда главата си надолу?
Друг пък я вири назад. Защо? Той ще каже: „Като се молих Богу, аз гледах нагоре, към небето.“ Донесе ли ти това някакво благо? Или, като гледаш към Земята например, защо правиш това, не си ли я виждал друг път? Земята сега е отклонена на 23° от своята ос, от своя перпендикуляр. По-напред оста ¢ е била точно перпендикулярна, а сега има едно отклонение.
към беседата >>
Тия правила са толкова прости, но важни; обаче ако вашият ум не е светъл, ще ви се видят маловажни.
Някой от вас се запитва: „Какво ли пишат за нас вестниците? “ Не сте чели тази седмица вестници, нали? Някои може да са надникнали, да са прочели нещичко, но затова ще си наложат същата задача още една седмица. Като не издържат така, още една седмица, докато се научите да издържате. Само при едно такова състояние може да ви дам някои правила.
Тия правила са толкова прости, но важни; обаче ако вашият ум не е светъл, ще ви се видят маловажни.
Вие виждате, че по някой път една ваша стара сестра прави известни движения. Това са течения. Не всякога се правят движения. Защо? Защото ако някой път направиш някое движение, ще създадеш зло на човека. Ето защо някой път няма да правиш движения, някой път ще правиш.
към беседата >>
Друг пък я вири назад. Защо?
Посоката на главата ви трябва да съвпада с центъра на Слънцето. При всяко отклонение от този център вляво или вдясно, напред или назад, вие попадате към растителното царство, т. е. под закона на случайността, когато вие вече не сте господари на вашата съдба. Някой се моли на Бога и навежда главата си. Защо навежда главата си надолу?
Друг пък я вири назад. Защо?
Той ще каже: „Като се молих Богу, аз гледах нагоре, към небето.“ Донесе ли ти това някакво благо? Или, като гледаш към Земята например, защо правиш това, не си ли я виждал друг път? Земята сега е отклонена на 23° от своята ос, от своя перпендикуляр. По-напред оста ¢ е била точно перпендикулярна, а сега има едно отклонение. Какво ще бъде, ако Земята се отклони на 90° от перпендикуляра?
към беседата >>
Вие виждате, че по някой път една ваша стара сестра прави известни движения.
“ Не сте чели тази седмица вестници, нали? Някои може да са надникнали, да са прочели нещичко, но затова ще си наложат същата задача още една седмица. Като не издържат така, още една седмица, докато се научите да издържате. Само при едно такова състояние може да ви дам някои правила. Тия правила са толкова прости, но важни; обаче ако вашият ум не е светъл, ще ви се видят маловажни.
Вие виждате, че по някой път една ваша стара сестра прави известни движения.
Това са течения. Не всякога се правят движения. Защо? Защото ако някой път направиш някое движение, ще създадеш зло на човека. Ето защо някой път няма да правиш движения, някой път ще правиш. Кога трябва да се правят движения?
към беседата >>
Той ще каже: „Като се молих Богу, аз гледах нагоре, към небето.“ Донесе ли ти това някакво благо?
При всяко отклонение от този център вляво или вдясно, напред или назад, вие попадате към растителното царство, т. е. под закона на случайността, когато вие вече не сте господари на вашата съдба. Някой се моли на Бога и навежда главата си. Защо навежда главата си надолу? Друг пък я вири назад. Защо?
Той ще каже: „Като се молих Богу, аз гледах нагоре, към небето.“ Донесе ли ти това някакво благо?
Или, като гледаш към Земята например, защо правиш това, не си ли я виждал друг път? Земята сега е отклонена на 23° от своята ос, от своя перпендикуляр. По-напред оста ¢ е била точно перпендикулярна, а сега има едно отклонение. Какво ще бъде, ако Земята се отклони на 90° от перпендикуляра? – Човекът ще се намери в положението на животните.
към беседата >>
Това са течения.
Някои може да са надникнали, да са прочели нещичко, но затова ще си наложат същата задача още една седмица. Като не издържат така, още една седмица, докато се научите да издържате. Само при едно такова състояние може да ви дам някои правила. Тия правила са толкова прости, но важни; обаче ако вашият ум не е светъл, ще ви се видят маловажни. Вие виждате, че по някой път една ваша стара сестра прави известни движения.
Това са течения.
Не всякога се правят движения. Защо? Защото ако някой път направиш някое движение, ще създадеш зло на човека. Ето защо някой път няма да правиш движения, някой път ще правиш. Кога трябва да се правят движения? – Това трябва да се знае.
към беседата >>
Или, като гледаш към Земята например, защо правиш това, не си ли я виждал друг път?
под закона на случайността, когато вие вече не сте господари на вашата съдба. Някой се моли на Бога и навежда главата си. Защо навежда главата си надолу? Друг пък я вири назад. Защо? Той ще каже: „Като се молих Богу, аз гледах нагоре, към небето.“ Донесе ли ти това някакво благо?
Или, като гледаш към Земята например, защо правиш това, не си ли я виждал друг път?
Земята сега е отклонена на 23° от своята ос, от своя перпендикуляр. По-напред оста ¢ е била точно перпендикулярна, а сега има едно отклонение. Какво ще бъде, ако Земята се отклони на 90° от перпендикуляра? – Човекът ще се намери в положението на животните. Следователно животните се намират по отношение на оста на Земята под наклон от 90°.
към беседата >>
Не всякога се правят движения. Защо?
Като не издържат така, още една седмица, докато се научите да издържате. Само при едно такова състояние може да ви дам някои правила. Тия правила са толкова прости, но важни; обаче ако вашият ум не е светъл, ще ви се видят маловажни. Вие виждате, че по някой път една ваша стара сестра прави известни движения. Това са течения.
Не всякога се правят движения. Защо?
Защото ако някой път направиш някое движение, ще създадеш зло на човека. Ето защо някой път няма да правиш движения, някой път ще правиш. Кога трябва да се правят движения? – Това трябва да се знае. Аз мога да туря ръката си върху главата на някого и да не я движа.
към беседата >>
Земята сега е отклонена на 23° от своята ос, от своя перпендикуляр.
Някой се моли на Бога и навежда главата си. Защо навежда главата си надолу? Друг пък я вири назад. Защо? Той ще каже: „Като се молих Богу, аз гледах нагоре, към небето.“ Донесе ли ти това някакво благо? Или, като гледаш към Земята например, защо правиш това, не си ли я виждал друг път?
Земята сега е отклонена на 23° от своята ос, от своя перпендикуляр.
По-напред оста ¢ е била точно перпендикулярна, а сега има едно отклонение. Какво ще бъде, ако Земята се отклони на 90° от перпендикуляра? – Човекът ще се намери в положението на животните. Следователно животните се намират по отношение на оста на Земята под наклон от 90°. Ето защо те не ходят изправени.
към беседата >>
Защото ако някой път направиш някое движение, ще създадеш зло на човека.
Само при едно такова състояние може да ви дам някои правила. Тия правила са толкова прости, но важни; обаче ако вашият ум не е светъл, ще ви се видят маловажни. Вие виждате, че по някой път една ваша стара сестра прави известни движения. Това са течения. Не всякога се правят движения. Защо?
Защото ако някой път направиш някое движение, ще създадеш зло на човека.
Ето защо някой път няма да правиш движения, някой път ще правиш. Кога трябва да се правят движения? – Това трябва да се знае. Аз мога да туря ръката си върху главата на някого и да не я движа. Защо трябва да си движа ръката?
към беседата >>
По-напред оста ¢ е била точно перпендикулярна, а сега има едно отклонение.
Защо навежда главата си надолу? Друг пък я вири назад. Защо? Той ще каже: „Като се молих Богу, аз гледах нагоре, към небето.“ Донесе ли ти това някакво благо? Или, като гледаш към Земята например, защо правиш това, не си ли я виждал друг път? Земята сега е отклонена на 23° от своята ос, от своя перпендикуляр.
По-напред оста ¢ е била точно перпендикулярна, а сега има едно отклонение.
Какво ще бъде, ако Земята се отклони на 90° от перпендикуляра? – Човекът ще се намери в положението на животните. Следователно животните се намират по отношение на оста на Земята под наклон от 90°. Ето защо те не ходят изправени. Ако Земята се отклони от оста си на 90°, всички хора ще станат четириноги.
към беседата >>
Ето защо някой път няма да правиш движения, някой път ще правиш.
Тия правила са толкова прости, но важни; обаче ако вашият ум не е светъл, ще ви се видят маловажни. Вие виждате, че по някой път една ваша стара сестра прави известни движения. Това са течения. Не всякога се правят движения. Защо? Защото ако някой път направиш някое движение, ще създадеш зло на човека.
Ето защо някой път няма да правиш движения, някой път ще правиш.
Кога трябва да се правят движения? – Това трябва да се знае. Аз мога да туря ръката си върху главата на някого и да не я движа. Защо трябва да си движа ръката? Кога трябва да я махна?
към беседата >>
Какво ще бъде, ако Земята се отклони на 90° от перпендикуляра?
Друг пък я вири назад. Защо? Той ще каже: „Като се молих Богу, аз гледах нагоре, към небето.“ Донесе ли ти това някакво благо? Или, като гледаш към Земята например, защо правиш това, не си ли я виждал друг път? Земята сега е отклонена на 23° от своята ос, от своя перпендикуляр. По-напред оста ¢ е била точно перпендикулярна, а сега има едно отклонение.
Какво ще бъде, ако Земята се отклони на 90° от перпендикуляра?
– Човекът ще се намери в положението на животните. Следователно животните се намират по отношение на оста на Земята под наклон от 90°. Ето защо те не ходят изправени. Ако Земята се отклони от оста си на 90°, всички хора ще станат четириноги. Сега няма да ви обяснявам причините за това нещо.
към беседата >>
Кога трябва да се правят движения?
Вие виждате, че по някой път една ваша стара сестра прави известни движения. Това са течения. Не всякога се правят движения. Защо? Защото ако някой път направиш някое движение, ще създадеш зло на човека. Ето защо някой път няма да правиш движения, някой път ще правиш.
Кога трябва да се правят движения?
– Това трябва да се знае. Аз мога да туря ръката си върху главата на някого и да не я движа. Защо трябва да си движа ръката? Кога трябва да я махна? Това е език на Природата.
към беседата >>
– Човекът ще се намери в положението на животните.
Той ще каже: „Като се молих Богу, аз гледах нагоре, към небето.“ Донесе ли ти това някакво благо? Или, като гледаш към Земята например, защо правиш това, не си ли я виждал друг път? Земята сега е отклонена на 23° от своята ос, от своя перпендикуляр. По-напред оста ¢ е била точно перпендикулярна, а сега има едно отклонение. Какво ще бъде, ако Земята се отклони на 90° от перпендикуляра?
– Човекът ще се намери в положението на животните.
Следователно животните се намират по отношение на оста на Земята под наклон от 90°. Ето защо те не ходят изправени. Ако Земята се отклони от оста си на 90°, всички хора ще станат четириноги. Сега няма да ви обяснявам причините за това нещо. На деца философия не се разправя.
към беседата >>
– Това трябва да се знае.
Това са течения. Не всякога се правят движения. Защо? Защото ако някой път направиш някое движение, ще създадеш зло на човека. Ето защо някой път няма да правиш движения, някой път ще правиш. Кога трябва да се правят движения?
– Това трябва да се знае.
Аз мога да туря ръката си върху главата на някого и да не я движа. Защо трябва да си движа ръката? Кога трябва да я махна? Това е език на Природата. Някой път искам да ви предам нещо.
към беседата >>
Следователно животните се намират по отношение на оста на Земята под наклон от 90°.
Или, като гледаш към Земята например, защо правиш това, не си ли я виждал друг път? Земята сега е отклонена на 23° от своята ос, от своя перпендикуляр. По-напред оста ¢ е била точно перпендикулярна, а сега има едно отклонение. Какво ще бъде, ако Земята се отклони на 90° от перпендикуляра? – Човекът ще се намери в положението на животните.
Следователно животните се намират по отношение на оста на Земята под наклон от 90°.
Ето защо те не ходят изправени. Ако Земята се отклони от оста си на 90°, всички хора ще станат четириноги. Сега няма да ви обяснявам причините за това нещо. На деца философия не се разправя. В окултно отношение вие сте деца.
към беседата >>
Аз мога да туря ръката си върху главата на някого и да не я движа.
Не всякога се правят движения. Защо? Защото ако някой път направиш някое движение, ще създадеш зло на човека. Ето защо някой път няма да правиш движения, някой път ще правиш. Кога трябва да се правят движения? – Това трябва да се знае.
Аз мога да туря ръката си върху главата на някого и да не я движа.
Защо трябва да си движа ръката? Кога трябва да я махна? Това е език на Природата. Някой път искам да ви предам нещо. Думата ли е по-силна, или движението?
към беседата >>
Ето защо те не ходят изправени.
Земята сега е отклонена на 23° от своята ос, от своя перпендикуляр. По-напред оста ¢ е била точно перпендикулярна, а сега има едно отклонение. Какво ще бъде, ако Земята се отклони на 90° от перпендикуляра? – Човекът ще се намери в положението на животните. Следователно животните се намират по отношение на оста на Земята под наклон от 90°.
Ето защо те не ходят изправени.
Ако Земята се отклони от оста си на 90°, всички хора ще станат четириноги. Сега няма да ви обяснявам причините за това нещо. На деца философия не се разправя. В окултно отношение вие сте деца. За философията на окултизма се изисква друга подготовка.
към беседата >>
Защо трябва да си движа ръката?
Защото ако някой път направиш някое движение, ще създадеш зло на човека. Ето защо някой път няма да правиш движения, някой път ще правиш. Кога трябва да се правят движения? – Това трябва да се знае. Аз мога да туря ръката си върху главата на някого и да не я движа.
Защо трябва да си движа ръката?
Кога трябва да я махна? Това е език на Природата. Някой път искам да ви предам нещо. Думата ли е по-силна, или движението? Някой казва някому: „Нали знаеш, че аз те обичам?
към беседата >>
Ако Земята се отклони от оста си на 90°, всички хора ще станат четириноги.
По-напред оста ¢ е била точно перпендикулярна, а сега има едно отклонение. Какво ще бъде, ако Земята се отклони на 90° от перпендикуляра? – Човекът ще се намери в положението на животните. Следователно животните се намират по отношение на оста на Земята под наклон от 90°. Ето защо те не ходят изправени.
Ако Земята се отклони от оста си на 90°, всички хора ще станат четириноги.
Сега няма да ви обяснявам причините за това нещо. На деца философия не се разправя. В окултно отношение вие сте деца. За философията на окултизма се изисква друга подготовка. Ние разправяме за обикновената философия, но окултната не я засягаме.
към беседата >>
Кога трябва да я махна?
Ето защо някой път няма да правиш движения, някой път ще правиш. Кога трябва да се правят движения? – Това трябва да се знае. Аз мога да туря ръката си върху главата на някого и да не я движа. Защо трябва да си движа ръката?
Кога трябва да я махна?
Това е език на Природата. Някой път искам да ви предам нещо. Думата ли е по-силна, или движението? Някой казва някому: „Нали знаеш, че аз те обичам? “ Този, когото обичаш, веднага изважда кесията си със сто английски лири и ти я подава; ти вземаш кесията и казваш: „Да, аз те обичам.“ Той вече не те пита дали го обичаш.
към беседата >>
Сега няма да ви обяснявам причините за това нещо.
Какво ще бъде, ако Земята се отклони на 90° от перпендикуляра? – Човекът ще се намери в положението на животните. Следователно животните се намират по отношение на оста на Земята под наклон от 90°. Ето защо те не ходят изправени. Ако Земята се отклони от оста си на 90°, всички хора ще станат четириноги.
Сега няма да ви обяснявам причините за това нещо.
На деца философия не се разправя. В окултно отношение вие сте деца. За философията на окултизма се изисква друга подготовка. Ние разправяме за обикновената философия, но окултната не я засягаме. На вас ви се представят само образи – туй, което вие може да разберете.
към беседата >>
Това е език на Природата.
Кога трябва да се правят движения? – Това трябва да се знае. Аз мога да туря ръката си върху главата на някого и да не я движа. Защо трябва да си движа ръката? Кога трябва да я махна?
Това е език на Природата.
Някой път искам да ви предам нещо. Думата ли е по-силна, или движението? Някой казва някому: „Нали знаеш, че аз те обичам? “ Този, когото обичаш, веднага изважда кесията си със сто английски лири и ти я подава; ти вземаш кесията и казваш: „Да, аз те обичам.“ Той вече не те пита дали го обичаш. Всичко това се изказва в движения, без думи.
към беседата >>
На деца философия не се разправя.
– Човекът ще се намери в положението на животните. Следователно животните се намират по отношение на оста на Земята под наклон от 90°. Ето защо те не ходят изправени. Ако Земята се отклони от оста си на 90°, всички хора ще станат четириноги. Сега няма да ви обяснявам причините за това нещо.
На деца философия не се разправя.
В окултно отношение вие сте деца. За философията на окултизма се изисква друга подготовка. Ние разправяме за обикновената философия, но окултната не я засягаме. На вас ви се представят само образи – туй, което вие може да разберете.
към беседата >>
Някой път искам да ви предам нещо.
– Това трябва да се знае. Аз мога да туря ръката си върху главата на някого и да не я движа. Защо трябва да си движа ръката? Кога трябва да я махна? Това е език на Природата.
Някой път искам да ви предам нещо.
Думата ли е по-силна, или движението? Някой казва някому: „Нали знаеш, че аз те обичам? “ Този, когото обичаш, веднага изважда кесията си със сто английски лири и ти я подава; ти вземаш кесията и казваш: „Да, аз те обичам.“ Той вече не те пита дали го обичаш. Всичко това се изказва в движения, без думи. Даваш кесията и той разбира.
към беседата >>
В окултно отношение вие сте деца.
Следователно животните се намират по отношение на оста на Земята под наклон от 90°. Ето защо те не ходят изправени. Ако Земята се отклони от оста си на 90°, всички хора ще станат четириноги. Сега няма да ви обяснявам причините за това нещо. На деца философия не се разправя.
В окултно отношение вие сте деца.
За философията на окултизма се изисква друга подготовка. Ние разправяме за обикновената философия, но окултната не я засягаме. На вас ви се представят само образи – туй, което вие може да разберете.
към беседата >>
Думата ли е по-силна, или движението?
Аз мога да туря ръката си върху главата на някого и да не я движа. Защо трябва да си движа ръката? Кога трябва да я махна? Това е език на Природата. Някой път искам да ви предам нещо.
Думата ли е по-силна, или движението?
Някой казва някому: „Нали знаеш, че аз те обичам? “ Този, когото обичаш, веднага изважда кесията си със сто английски лири и ти я подава; ти вземаш кесията и казваш: „Да, аз те обичам.“ Той вече не те пита дали го обичаш. Всичко това се изказва в движения, без думи. Даваш кесията и той разбира. Турят ви в затвора, но вие имате нужда от пари, трябва да се освободите от този затвор.
към беседата >>
За философията на окултизма се изисква друга подготовка.
Ето защо те не ходят изправени. Ако Земята се отклони от оста си на 90°, всички хора ще станат четириноги. Сега няма да ви обяснявам причините за това нещо. На деца философия не се разправя. В окултно отношение вие сте деца.
За философията на окултизма се изисква друга подготовка.
Ние разправяме за обикновената философия, но окултната не я засягаме. На вас ви се представят само образи – туй, което вие може да разберете.
към беседата >>
Някой казва някому: „Нали знаеш, че аз те обичам?
Защо трябва да си движа ръката? Кога трябва да я махна? Това е език на Природата. Някой път искам да ви предам нещо. Думата ли е по-силна, или движението?
Някой казва някому: „Нали знаеш, че аз те обичам?
“ Този, когото обичаш, веднага изважда кесията си със сто английски лири и ти я подава; ти вземаш кесията и казваш: „Да, аз те обичам.“ Той вече не те пита дали го обичаш. Всичко това се изказва в движения, без думи. Даваш кесията и той разбира. Турят ви в затвора, но вие имате нужда от пари, трябва да се освободите от този затвор. Аз ви казвам: вземете тази кесия, за да се освободите от затвора.
към беседата >>
Ние разправяме за обикновената философия, но окултната не я засягаме.
Ако Земята се отклони от оста си на 90°, всички хора ще станат четириноги. Сега няма да ви обяснявам причините за това нещо. На деца философия не се разправя. В окултно отношение вие сте деца. За философията на окултизма се изисква друга подготовка.
Ние разправяме за обикновената философия, но окултната не я засягаме.
На вас ви се представят само образи – туй, което вие може да разберете.
към беседата >>
“ Този, когото обичаш, веднага изважда кесията си със сто английски лири и ти я подава; ти вземаш кесията и казваш: „Да, аз те обичам.“ Той вече не те пита дали го обичаш.
Кога трябва да я махна? Това е език на Природата. Някой път искам да ви предам нещо. Думата ли е по-силна, или движението? Някой казва някому: „Нали знаеш, че аз те обичам?
“ Този, когото обичаш, веднага изважда кесията си със сто английски лири и ти я подава; ти вземаш кесията и казваш: „Да, аз те обичам.“ Той вече не те пита дали го обичаш.
Всичко това се изказва в движения, без думи. Даваш кесията и той разбира. Турят ви в затвора, но вие имате нужда от пари, трябва да се освободите от този затвор. Аз ви казвам: вземете тази кесия, за да се освободите от затвора. Аз ви я давам, защото ви обичам.
към беседата >>
На вас ви се представят само образи – туй, което вие може да разберете.
Сега няма да ви обяснявам причините за това нещо. На деца философия не се разправя. В окултно отношение вие сте деца. За философията на окултизма се изисква друга подготовка. Ние разправяме за обикновената философия, но окултната не я засягаме.
На вас ви се представят само образи – туй, което вие може да разберете.
към беседата >>
Всичко това се изказва в движения, без думи.
Това е език на Природата. Някой път искам да ви предам нещо. Думата ли е по-силна, или движението? Някой казва някому: „Нали знаеш, че аз те обичам? “ Този, когото обичаш, веднага изважда кесията си със сто английски лири и ти я подава; ти вземаш кесията и казваш: „Да, аз те обичам.“ Той вече не те пита дали го обичаш.
Всичко това се изказва в движения, без думи.
Даваш кесията и той разбира. Турят ви в затвора, но вие имате нужда от пари, трябва да се освободите от този затвор. Аз ви казвам: вземете тази кесия, за да се освободите от затвора. Аз ви я давам, защото ви обичам. Ще кажете: „Ама моето достойнство ще пострада.“ Това е друг въпрос.
към беседата >>
Първото важно нещо за вас: ходите ли вкъщи, лягате ли, или ставате, всякога ще държите в съзнанието си мисълта умът ви да бъде насочен към Слънцето, да има отвесно положение.
Първото важно нещо за вас: ходите ли вкъщи, лягате ли, или ставате, всякога ще държите в съзнанието си мисълта умът ви да бъде насочен към Слънцето, да има отвесно положение.
Когато гърдите на някой човек започнат да хлътват навътре, това е лош признак. Когато коремът на някой човек изпъква навън, това показва, че във физическия свят има отлагане на непотребни вещества, и няма да се мине дълго време, този човек ще заболее от някаква болест. Затова първото важно нещо за всички ви – и за млади, и за стари, е това: трябва да ходите изправено, няма да се прегърбвате. Правило е това. И онзи ученик, който не спазва това правило, ще попадне под влиянието на света.
към беседата >>
Даваш кесията и той разбира.
Някой път искам да ви предам нещо. Думата ли е по-силна, или движението? Някой казва някому: „Нали знаеш, че аз те обичам? “ Този, когото обичаш, веднага изважда кесията си със сто английски лири и ти я подава; ти вземаш кесията и казваш: „Да, аз те обичам.“ Той вече не те пита дали го обичаш. Всичко това се изказва в движения, без думи.
Даваш кесията и той разбира.
Турят ви в затвора, но вие имате нужда от пари, трябва да се освободите от този затвор. Аз ви казвам: вземете тази кесия, за да се освободите от затвора. Аз ви я давам, защото ви обичам. Ще кажете: „Ама моето достойнство ще пострада.“ Това е друг въпрос. Друг някой ден вие ще дойдете с кесията си, ще ми я предложите и ще кажете: „Заповядайте, вземете си, колкото ви трябват.“ Вие ще разберете, че аз ви обичам.
към беседата >>
Когато гърдите на някой човек започнат да хлътват навътре, това е лош признак.
Първото важно нещо за вас: ходите ли вкъщи, лягате ли, или ставате, всякога ще държите в съзнанието си мисълта умът ви да бъде насочен към Слънцето, да има отвесно положение.
Когато гърдите на някой човек започнат да хлътват навътре, това е лош признак.
Когато коремът на някой човек изпъква навън, това показва, че във физическия свят има отлагане на непотребни вещества, и няма да се мине дълго време, този човек ще заболее от някаква болест. Затова първото важно нещо за всички ви – и за млади, и за стари, е това: трябва да ходите изправено, няма да се прегърбвате. Правило е това. И онзи ученик, който не спазва това правило, ще попадне под влиянието на света. Ако дойде един ангел от Небето между вас, той ще бъде много строен по форма.
към беседата >>
Турят ви в затвора, но вие имате нужда от пари, трябва да се освободите от този затвор.
Думата ли е по-силна, или движението? Някой казва някому: „Нали знаеш, че аз те обичам? “ Този, когото обичаш, веднага изважда кесията си със сто английски лири и ти я подава; ти вземаш кесията и казваш: „Да, аз те обичам.“ Той вече не те пита дали го обичаш. Всичко това се изказва в движения, без думи. Даваш кесията и той разбира.
Турят ви в затвора, но вие имате нужда от пари, трябва да се освободите от този затвор.
Аз ви казвам: вземете тази кесия, за да се освободите от затвора. Аз ви я давам, защото ви обичам. Ще кажете: „Ама моето достойнство ще пострада.“ Това е друг въпрос. Друг някой ден вие ще дойдете с кесията си, ще ми я предложите и ще кажете: „Заповядайте, вземете си, колкото ви трябват.“ Вие ще разберете, че аз ви обичам. Ама най-първо аз ще ви дам кесията и тогава ще ви кажа, че ви обичам.
към беседата >>
Когато коремът на някой човек изпъква навън, това показва, че във физическия свят има отлагане на непотребни вещества, и няма да се мине дълго време, този човек ще заболее от някаква болест.
Първото важно нещо за вас: ходите ли вкъщи, лягате ли, или ставате, всякога ще държите в съзнанието си мисълта умът ви да бъде насочен към Слънцето, да има отвесно положение. Когато гърдите на някой човек започнат да хлътват навътре, това е лош признак.
Когато коремът на някой човек изпъква навън, това показва, че във физическия свят има отлагане на непотребни вещества, и няма да се мине дълго време, този човек ще заболее от някаква болест.
Затова първото важно нещо за всички ви – и за млади, и за стари, е това: трябва да ходите изправено, няма да се прегърбвате. Правило е това. И онзи ученик, който не спазва това правило, ще попадне под влиянието на света. Ако дойде един ангел от Небето между вас, той ще бъде много строен по форма. Ако един човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили?
към беседата >>
Аз ви казвам: вземете тази кесия, за да се освободите от затвора.
Някой казва някому: „Нали знаеш, че аз те обичам? “ Този, когото обичаш, веднага изважда кесията си със сто английски лири и ти я подава; ти вземаш кесията и казваш: „Да, аз те обичам.“ Той вече не те пита дали го обичаш. Всичко това се изказва в движения, без думи. Даваш кесията и той разбира. Турят ви в затвора, но вие имате нужда от пари, трябва да се освободите от този затвор.
Аз ви казвам: вземете тази кесия, за да се освободите от затвора.
Аз ви я давам, защото ви обичам. Ще кажете: „Ама моето достойнство ще пострада.“ Това е друг въпрос. Друг някой ден вие ще дойдете с кесията си, ще ми я предложите и ще кажете: „Заповядайте, вземете си, колкото ви трябват.“ Вие ще разберете, че аз ви обичам. Ама най-първо аз ще ви дам кесията и тогава ще ви кажа, че ви обичам. Тази кесия ще ходи от ръка в ръка.
към беседата >>
Затова първото важно нещо за всички ви – и за млади, и за стари, е това: трябва да ходите изправено, няма да се прегърбвате.
Първото важно нещо за вас: ходите ли вкъщи, лягате ли, или ставате, всякога ще държите в съзнанието си мисълта умът ви да бъде насочен към Слънцето, да има отвесно положение. Когато гърдите на някой човек започнат да хлътват навътре, това е лош признак. Когато коремът на някой човек изпъква навън, това показва, че във физическия свят има отлагане на непотребни вещества, и няма да се мине дълго време, този човек ще заболее от някаква болест.
Затова първото важно нещо за всички ви – и за млади, и за стари, е това: трябва да ходите изправено, няма да се прегърбвате.
Правило е това. И онзи ученик, който не спазва това правило, ще попадне под влиянието на света. Ако дойде един ангел от Небето между вас, той ще бъде много строен по форма. Ако един човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили? Ако ти не започнеш със своите уши, със своите очи, ако не можеш да се разправиш със стомаха си, как ще се разправиш с другите хора?
към беседата >>
Аз ви я давам, защото ви обичам.
“ Този, когото обичаш, веднага изважда кесията си със сто английски лири и ти я подава; ти вземаш кесията и казваш: „Да, аз те обичам.“ Той вече не те пита дали го обичаш. Всичко това се изказва в движения, без думи. Даваш кесията и той разбира. Турят ви в затвора, но вие имате нужда от пари, трябва да се освободите от този затвор. Аз ви казвам: вземете тази кесия, за да се освободите от затвора.
Аз ви я давам, защото ви обичам.
Ще кажете: „Ама моето достойнство ще пострада.“ Това е друг въпрос. Друг някой ден вие ще дойдете с кесията си, ще ми я предложите и ще кажете: „Заповядайте, вземете си, колкото ви трябват.“ Вие ще разберете, че аз ви обичам. Ама най-първо аз ще ви дам кесията и тогава ще ви кажа, че ви обичам. Тази кесия ще ходи от ръка в ръка. Това е Божественото учение: казано, свършено.
към беседата >>
Правило е това.
Първото важно нещо за вас: ходите ли вкъщи, лягате ли, или ставате, всякога ще държите в съзнанието си мисълта умът ви да бъде насочен към Слънцето, да има отвесно положение. Когато гърдите на някой човек започнат да хлътват навътре, това е лош признак. Когато коремът на някой човек изпъква навън, това показва, че във физическия свят има отлагане на непотребни вещества, и няма да се мине дълго време, този човек ще заболее от някаква болест. Затова първото важно нещо за всички ви – и за млади, и за стари, е това: трябва да ходите изправено, няма да се прегърбвате.
Правило е това.
И онзи ученик, който не спазва това правило, ще попадне под влиянието на света. Ако дойде един ангел от Небето между вас, той ще бъде много строен по форма. Ако един човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили? Ако ти не започнеш със своите уши, със своите очи, ако не можеш да се разправиш със стомаха си, как ще се разправиш с другите хора? Силата на човека зависи от онова, което той упражнява върху своето разумно тяло.
към беседата >>
Ще кажете: „Ама моето достойнство ще пострада.“ Това е друг въпрос.
Всичко това се изказва в движения, без думи. Даваш кесията и той разбира. Турят ви в затвора, но вие имате нужда от пари, трябва да се освободите от този затвор. Аз ви казвам: вземете тази кесия, за да се освободите от затвора. Аз ви я давам, защото ви обичам.
Ще кажете: „Ама моето достойнство ще пострада.“ Това е друг въпрос.
Друг някой ден вие ще дойдете с кесията си, ще ми я предложите и ще кажете: „Заповядайте, вземете си, колкото ви трябват.“ Вие ще разберете, че аз ви обичам. Ама най-първо аз ще ви дам кесията и тогава ще ви кажа, че ви обичам. Тази кесия ще ходи от ръка в ръка. Това е Божественото учение: казано, свършено. Туй, което разделя всичките окултни ученици навсякъде, са лошите думи.
към беседата >>
И онзи ученик, който не спазва това правило, ще попадне под влиянието на света.
Първото важно нещо за вас: ходите ли вкъщи, лягате ли, или ставате, всякога ще държите в съзнанието си мисълта умът ви да бъде насочен към Слънцето, да има отвесно положение. Когато гърдите на някой човек започнат да хлътват навътре, това е лош признак. Когато коремът на някой човек изпъква навън, това показва, че във физическия свят има отлагане на непотребни вещества, и няма да се мине дълго време, този човек ще заболее от някаква болест. Затова първото важно нещо за всички ви – и за млади, и за стари, е това: трябва да ходите изправено, няма да се прегърбвате. Правило е това.
И онзи ученик, който не спазва това правило, ще попадне под влиянието на света.
Ако дойде един ангел от Небето между вас, той ще бъде много строен по форма. Ако един човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили? Ако ти не започнеш със своите уши, със своите очи, ако не можеш да се разправиш със стомаха си, как ще се разправиш с другите хора? Силата на човека зависи от онова, което той упражнява върху своето разумно тяло. И сега, когато някой започне да изучава окултната наука, той казва: „Мен вече не ме интересува светът.“ – Не, вас трябва да ви интересува светът, но в нова форма.
към беседата >>
Друг някой ден вие ще дойдете с кесията си, ще ми я предложите и ще кажете: „Заповядайте, вземете си, колкото ви трябват.“ Вие ще разберете, че аз ви обичам.
Даваш кесията и той разбира. Турят ви в затвора, но вие имате нужда от пари, трябва да се освободите от този затвор. Аз ви казвам: вземете тази кесия, за да се освободите от затвора. Аз ви я давам, защото ви обичам. Ще кажете: „Ама моето достойнство ще пострада.“ Това е друг въпрос.
Друг някой ден вие ще дойдете с кесията си, ще ми я предложите и ще кажете: „Заповядайте, вземете си, колкото ви трябват.“ Вие ще разберете, че аз ви обичам.
Ама най-първо аз ще ви дам кесията и тогава ще ви кажа, че ви обичам. Тази кесия ще ходи от ръка в ръка. Това е Божественото учение: казано, свършено. Туй, което разделя всичките окултни ученици навсякъде, са лошите думи. Например аз съм недоволен, но дойде някой, седне при мене, аз казвам: „На този човек му хлопа дъската, но той иска да му кажа нещо, затова е дошъл при мен.“ Когато казват, че някому хлопа дъската, това подразбира, че някъде в ума му има един развинтен винт.
към беседата >>
Ако дойде един ангел от Небето между вас, той ще бъде много строен по форма.
Когато гърдите на някой човек започнат да хлътват навътре, това е лош признак. Когато коремът на някой човек изпъква навън, това показва, че във физическия свят има отлагане на непотребни вещества, и няма да се мине дълго време, този човек ще заболее от някаква болест. Затова първото важно нещо за всички ви – и за млади, и за стари, е това: трябва да ходите изправено, няма да се прегърбвате. Правило е това. И онзи ученик, който не спазва това правило, ще попадне под влиянието на света.
Ако дойде един ангел от Небето между вас, той ще бъде много строен по форма.
Ако един човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили? Ако ти не започнеш със своите уши, със своите очи, ако не можеш да се разправиш със стомаха си, как ще се разправиш с другите хора? Силата на човека зависи от онова, което той упражнява върху своето разумно тяло. И сега, когато някой започне да изучава окултната наука, той казва: „Мен вече не ме интересува светът.“ – Не, вас трябва да ви интересува светът, но в нова форма. Не трябва да ви интересуват излишъците на света, но трябва да ви интересува съзнанието на света.
към беседата >>
Ама най-първо аз ще ви дам кесията и тогава ще ви кажа, че ви обичам.
Турят ви в затвора, но вие имате нужда от пари, трябва да се освободите от този затвор. Аз ви казвам: вземете тази кесия, за да се освободите от затвора. Аз ви я давам, защото ви обичам. Ще кажете: „Ама моето достойнство ще пострада.“ Това е друг въпрос. Друг някой ден вие ще дойдете с кесията си, ще ми я предложите и ще кажете: „Заповядайте, вземете си, колкото ви трябват.“ Вие ще разберете, че аз ви обичам.
Ама най-първо аз ще ви дам кесията и тогава ще ви кажа, че ви обичам.
Тази кесия ще ходи от ръка в ръка. Това е Божественото учение: казано, свършено. Туй, което разделя всичките окултни ученици навсякъде, са лошите думи. Например аз съм недоволен, но дойде някой, седне при мене, аз казвам: „На този човек му хлопа дъската, но той иска да му кажа нещо, затова е дошъл при мен.“ Когато казват, че някому хлопа дъската, това подразбира, че някъде в ума му има един развинтен винт. Неговият господар казва: „Ти знаеш как да го поправиш – завърти му винта.“ Аз му завъртя винта.
към беседата >>
Ако един човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили?
Когато коремът на някой човек изпъква навън, това показва, че във физическия свят има отлагане на непотребни вещества, и няма да се мине дълго време, този човек ще заболее от някаква болест. Затова първото важно нещо за всички ви – и за млади, и за стари, е това: трябва да ходите изправено, няма да се прегърбвате. Правило е това. И онзи ученик, който не спазва това правило, ще попадне под влиянието на света. Ако дойде един ангел от Небето между вас, той ще бъде много строен по форма.
Ако един човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили?
Ако ти не започнеш със своите уши, със своите очи, ако не можеш да се разправиш със стомаха си, как ще се разправиш с другите хора? Силата на човека зависи от онова, което той упражнява върху своето разумно тяло. И сега, когато някой започне да изучава окултната наука, той казва: „Мен вече не ме интересува светът.“ – Не, вас трябва да ви интересува светът, но в нова форма. Не трябва да ви интересуват излишъците на света, но трябва да ви интересува съзнанието на света. Ще гледаш, ще изучаваш и онези най-малки тревици, които са скрити в това пепелище.
към беседата >>
Тази кесия ще ходи от ръка в ръка.
Аз ви казвам: вземете тази кесия, за да се освободите от затвора. Аз ви я давам, защото ви обичам. Ще кажете: „Ама моето достойнство ще пострада.“ Това е друг въпрос. Друг някой ден вие ще дойдете с кесията си, ще ми я предложите и ще кажете: „Заповядайте, вземете си, колкото ви трябват.“ Вие ще разберете, че аз ви обичам. Ама най-първо аз ще ви дам кесията и тогава ще ви кажа, че ви обичам.
Тази кесия ще ходи от ръка в ръка.
Това е Божественото учение: казано, свършено. Туй, което разделя всичките окултни ученици навсякъде, са лошите думи. Например аз съм недоволен, но дойде някой, седне при мене, аз казвам: „На този човек му хлопа дъската, но той иска да му кажа нещо, затова е дошъл при мен.“ Когато казват, че някому хлопа дъската, това подразбира, че някъде в ума му има един развинтен винт. Неговият господар казва: „Ти знаеш как да го поправиш – завърти му винта.“ Аз му завъртя винта. След това му казвам: я ми поговори сега малко да те разбера!
към беседата >>
Ако ти не започнеш със своите уши, със своите очи, ако не можеш да се разправиш със стомаха си, как ще се разправиш с другите хора?
Затова първото важно нещо за всички ви – и за млади, и за стари, е това: трябва да ходите изправено, няма да се прегърбвате. Правило е това. И онзи ученик, който не спазва това правило, ще попадне под влиянието на света. Ако дойде един ангел от Небето между вас, той ще бъде много строен по форма. Ако един човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили?
Ако ти не започнеш със своите уши, със своите очи, ако не можеш да се разправиш със стомаха си, как ще се разправиш с другите хора?
Силата на човека зависи от онова, което той упражнява върху своето разумно тяло. И сега, когато някой започне да изучава окултната наука, той казва: „Мен вече не ме интересува светът.“ – Не, вас трябва да ви интересува светът, но в нова форма. Не трябва да ви интересуват излишъците на света, но трябва да ви интересува съзнанието на света. Ще гледаш, ще изучаваш и онези най-малки тревици, които са скрити в това пепелище. Всяка тревица е един скъпоценен камък.
към беседата >>
Това е Божественото учение: казано, свършено.
Аз ви я давам, защото ви обичам. Ще кажете: „Ама моето достойнство ще пострада.“ Това е друг въпрос. Друг някой ден вие ще дойдете с кесията си, ще ми я предложите и ще кажете: „Заповядайте, вземете си, колкото ви трябват.“ Вие ще разберете, че аз ви обичам. Ама най-първо аз ще ви дам кесията и тогава ще ви кажа, че ви обичам. Тази кесия ще ходи от ръка в ръка.
Това е Божественото учение: казано, свършено.
Туй, което разделя всичките окултни ученици навсякъде, са лошите думи. Например аз съм недоволен, но дойде някой, седне при мене, аз казвам: „На този човек му хлопа дъската, но той иска да му кажа нещо, затова е дошъл при мен.“ Когато казват, че някому хлопа дъската, това подразбира, че някъде в ума му има един развинтен винт. Неговият господар казва: „Ти знаеш как да го поправиш – завърти му винта.“ Аз му завъртя винта. След това му казвам: я ми поговори сега малко да те разбера! Поговори ми малко, но виждам, че друг винт му хлопа.
към беседата >>
Силата на човека зависи от онова, което той упражнява върху своето разумно тяло.
Правило е това. И онзи ученик, който не спазва това правило, ще попадне под влиянието на света. Ако дойде един ангел от Небето между вас, той ще бъде много строен по форма. Ако един човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили? Ако ти не започнеш със своите уши, със своите очи, ако не можеш да се разправиш със стомаха си, как ще се разправиш с другите хора?
Силата на човека зависи от онова, което той упражнява върху своето разумно тяло.
И сега, когато някой започне да изучава окултната наука, той казва: „Мен вече не ме интересува светът.“ – Не, вас трябва да ви интересува светът, но в нова форма. Не трябва да ви интересуват излишъците на света, но трябва да ви интересува съзнанието на света. Ще гледаш, ще изучаваш и онези най-малки тревици, които са скрити в това пепелище. Всяка тревица е един скъпоценен камък. Ще го очистиш.
към беседата >>
Туй, което разделя всичките окултни ученици навсякъде, са лошите думи.
Ще кажете: „Ама моето достойнство ще пострада.“ Това е друг въпрос. Друг някой ден вие ще дойдете с кесията си, ще ми я предложите и ще кажете: „Заповядайте, вземете си, колкото ви трябват.“ Вие ще разберете, че аз ви обичам. Ама най-първо аз ще ви дам кесията и тогава ще ви кажа, че ви обичам. Тази кесия ще ходи от ръка в ръка. Това е Божественото учение: казано, свършено.
Туй, което разделя всичките окултни ученици навсякъде, са лошите думи.
Например аз съм недоволен, но дойде някой, седне при мене, аз казвам: „На този човек му хлопа дъската, но той иска да му кажа нещо, затова е дошъл при мен.“ Когато казват, че някому хлопа дъската, това подразбира, че някъде в ума му има един развинтен винт. Неговият господар казва: „Ти знаеш как да го поправиш – завърти му винта.“ Аз му завъртя винта. След това му казвам: я ми поговори сега малко да те разбера! Поговори ми малко, но виждам, че друг винт му хлопа. Аз завия и този винт.
към беседата >>
И сега, когато някой започне да изучава окултната наука, той казва: „Мен вече не ме интересува светът.“ – Не, вас трябва да ви интересува светът, но в нова форма.
И онзи ученик, който не спазва това правило, ще попадне под влиянието на света. Ако дойде един ангел от Небето между вас, той ще бъде много строен по форма. Ако един човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили? Ако ти не започнеш със своите уши, със своите очи, ако не можеш да се разправиш със стомаха си, как ще се разправиш с другите хора? Силата на човека зависи от онова, което той упражнява върху своето разумно тяло.
И сега, когато някой започне да изучава окултната наука, той казва: „Мен вече не ме интересува светът.“ – Не, вас трябва да ви интересува светът, но в нова форма.
Не трябва да ви интересуват излишъците на света, но трябва да ви интересува съзнанието на света. Ще гледаш, ще изучаваш и онези най-малки тревици, които са скрити в това пепелище. Всяка тревица е един скъпоценен камък. Ще го очистиш. Дадат ти едно ръждясало желязо.
към беседата >>
Например аз съм недоволен, но дойде някой, седне при мене, аз казвам: „На този човек му хлопа дъската, но той иска да му кажа нещо, затова е дошъл при мен.“ Когато казват, че някому хлопа дъската, това подразбира, че някъде в ума му има един развинтен винт.
Друг някой ден вие ще дойдете с кесията си, ще ми я предложите и ще кажете: „Заповядайте, вземете си, колкото ви трябват.“ Вие ще разберете, че аз ви обичам. Ама най-първо аз ще ви дам кесията и тогава ще ви кажа, че ви обичам. Тази кесия ще ходи от ръка в ръка. Това е Божественото учение: казано, свършено. Туй, което разделя всичките окултни ученици навсякъде, са лошите думи.
Например аз съм недоволен, но дойде някой, седне при мене, аз казвам: „На този човек му хлопа дъската, но той иска да му кажа нещо, затова е дошъл при мен.“ Когато казват, че някому хлопа дъската, това подразбира, че някъде в ума му има един развинтен винт.
Неговият господар казва: „Ти знаеш как да го поправиш – завърти му винта.“ Аз му завъртя винта. След това му казвам: я ми поговори сега малко да те разбера! Поговори ми малко, но виждам, че друг винт му хлопа. Аз завия и този винт. Питам го: сега как си?
към беседата >>
Не трябва да ви интересуват излишъците на света, но трябва да ви интересува съзнанието на света.
Ако дойде един ангел от Небето между вас, той ще бъде много строен по форма. Ако един човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили? Ако ти не започнеш със своите уши, със своите очи, ако не можеш да се разправиш със стомаха си, как ще се разправиш с другите хора? Силата на човека зависи от онова, което той упражнява върху своето разумно тяло. И сега, когато някой започне да изучава окултната наука, той казва: „Мен вече не ме интересува светът.“ – Не, вас трябва да ви интересува светът, но в нова форма.
Не трябва да ви интересуват излишъците на света, но трябва да ви интересува съзнанието на света.
Ще гледаш, ще изучаваш и онези най-малки тревици, които са скрити в това пепелище. Всяка тревица е един скъпоценен камък. Ще го очистиш. Дадат ти едно ръждясало желязо. Ти няма да разглеждаш ръждата му, но ще го изчистиш, ще видиш има ли нещо от него, което може да влезе в работа.
към беседата >>
Неговият господар казва: „Ти знаеш как да го поправиш – завърти му винта.“ Аз му завъртя винта.
Ама най-първо аз ще ви дам кесията и тогава ще ви кажа, че ви обичам. Тази кесия ще ходи от ръка в ръка. Това е Божественото учение: казано, свършено. Туй, което разделя всичките окултни ученици навсякъде, са лошите думи. Например аз съм недоволен, но дойде някой, седне при мене, аз казвам: „На този човек му хлопа дъската, но той иска да му кажа нещо, затова е дошъл при мен.“ Когато казват, че някому хлопа дъската, това подразбира, че някъде в ума му има един развинтен винт.
Неговият господар казва: „Ти знаеш как да го поправиш – завърти му винта.“ Аз му завъртя винта.
След това му казвам: я ми поговори сега малко да те разбера! Поговори ми малко, но виждам, че друг винт му хлопа. Аз завия и този винт. Питам го: сега как си? – „Много добре, хубаво направи, че ми зави винта.
към беседата >>
Ще гледаш, ще изучаваш и онези най-малки тревици, които са скрити в това пепелище.
Ако един човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили? Ако ти не започнеш със своите уши, със своите очи, ако не можеш да се разправиш със стомаха си, как ще се разправиш с другите хора? Силата на човека зависи от онова, което той упражнява върху своето разумно тяло. И сега, когато някой започне да изучава окултната наука, той казва: „Мен вече не ме интересува светът.“ – Не, вас трябва да ви интересува светът, но в нова форма. Не трябва да ви интересуват излишъците на света, но трябва да ви интересува съзнанието на света.
Ще гледаш, ще изучаваш и онези най-малки тревици, които са скрити в това пепелище.
Всяка тревица е един скъпоценен камък. Ще го очистиш. Дадат ти едно ръждясало желязо. Ти няма да разглеждаш ръждата му, но ще го изчистиш, ще видиш има ли нещо от него, което може да влезе в работа.
към беседата >>
След това му казвам: я ми поговори сега малко да те разбера!
Тази кесия ще ходи от ръка в ръка. Това е Божественото учение: казано, свършено. Туй, което разделя всичките окултни ученици навсякъде, са лошите думи. Например аз съм недоволен, но дойде някой, седне при мене, аз казвам: „На този човек му хлопа дъската, но той иска да му кажа нещо, затова е дошъл при мен.“ Когато казват, че някому хлопа дъската, това подразбира, че някъде в ума му има един развинтен винт. Неговият господар казва: „Ти знаеш как да го поправиш – завърти му винта.“ Аз му завъртя винта.
След това му казвам: я ми поговори сега малко да те разбера!
Поговори ми малко, но виждам, че друг винт му хлопа. Аз завия и този винт. Питам го: сега как си? – „Много добре, хубаво направи, че ми зави винта. Бях малко неразположен, но сега съм добре.“ Говориш с друг някой и той казва: „Винтът ми е развит.“ На всеки човек се развърта винтът.
към беседата >>
Всяка тревица е един скъпоценен камък.
Ако ти не започнеш със своите уши, със своите очи, ако не можеш да се разправиш със стомаха си, как ще се разправиш с другите хора? Силата на човека зависи от онова, което той упражнява върху своето разумно тяло. И сега, когато някой започне да изучава окултната наука, той казва: „Мен вече не ме интересува светът.“ – Не, вас трябва да ви интересува светът, но в нова форма. Не трябва да ви интересуват излишъците на света, но трябва да ви интересува съзнанието на света. Ще гледаш, ще изучаваш и онези най-малки тревици, които са скрити в това пепелище.
Всяка тревица е един скъпоценен камък.
Ще го очистиш. Дадат ти едно ръждясало желязо. Ти няма да разглеждаш ръждата му, но ще го изчистиш, ще видиш има ли нещо от него, което може да влезе в работа.
към беседата >>
Поговори ми малко, но виждам, че друг винт му хлопа.
Това е Божественото учение: казано, свършено. Туй, което разделя всичките окултни ученици навсякъде, са лошите думи. Например аз съм недоволен, но дойде някой, седне при мене, аз казвам: „На този човек му хлопа дъската, но той иска да му кажа нещо, затова е дошъл при мен.“ Когато казват, че някому хлопа дъската, това подразбира, че някъде в ума му има един развинтен винт. Неговият господар казва: „Ти знаеш как да го поправиш – завърти му винта.“ Аз му завъртя винта. След това му казвам: я ми поговори сега малко да те разбера!
Поговори ми малко, но виждам, че друг винт му хлопа.
Аз завия и този винт. Питам го: сега как си? – „Много добре, хубаво направи, че ми зави винта. Бях малко неразположен, но сега съм добре.“ Говориш с друг някой и той казва: „Винтът ми е развит.“ На всеки човек се развърта винтът. Кому не са се развъртвали винтовете?
към беседата >>
Ще го очистиш.
Силата на човека зависи от онова, което той упражнява върху своето разумно тяло. И сега, когато някой започне да изучава окултната наука, той казва: „Мен вече не ме интересува светът.“ – Не, вас трябва да ви интересува светът, но в нова форма. Не трябва да ви интересуват излишъците на света, но трябва да ви интересува съзнанието на света. Ще гледаш, ще изучаваш и онези най-малки тревици, които са скрити в това пепелище. Всяка тревица е един скъпоценен камък.
Ще го очистиш.
Дадат ти едно ръждясало желязо. Ти няма да разглеждаш ръждата му, но ще го изчистиш, ще видиш има ли нещо от него, което може да влезе в работа.
към беседата >>
Аз завия и този винт.
Туй, което разделя всичките окултни ученици навсякъде, са лошите думи. Например аз съм недоволен, но дойде някой, седне при мене, аз казвам: „На този човек му хлопа дъската, но той иска да му кажа нещо, затова е дошъл при мен.“ Когато казват, че някому хлопа дъската, това подразбира, че някъде в ума му има един развинтен винт. Неговият господар казва: „Ти знаеш как да го поправиш – завърти му винта.“ Аз му завъртя винта. След това му казвам: я ми поговори сега малко да те разбера! Поговори ми малко, но виждам, че друг винт му хлопа.
Аз завия и този винт.
Питам го: сега как си? – „Много добре, хубаво направи, че ми зави винта. Бях малко неразположен, но сега съм добре.“ Говориш с друг някой и той казва: „Винтът ми е развит.“ На всеки човек се развърта винтът. Кому не са се развъртвали винтовете? Някой ще дойде, ще ги завърти и работата ще се свърши.
към беседата >>
Дадат ти едно ръждясало желязо.
И сега, когато някой започне да изучава окултната наука, той казва: „Мен вече не ме интересува светът.“ – Не, вас трябва да ви интересува светът, но в нова форма. Не трябва да ви интересуват излишъците на света, но трябва да ви интересува съзнанието на света. Ще гледаш, ще изучаваш и онези най-малки тревици, които са скрити в това пепелище. Всяка тревица е един скъпоценен камък. Ще го очистиш.
Дадат ти едно ръждясало желязо.
Ти няма да разглеждаш ръждата му, но ще го изчистиш, ще видиш има ли нещо от него, което може да влезе в работа.
към беседата >>
Питам го: сега как си?
Например аз съм недоволен, но дойде някой, седне при мене, аз казвам: „На този човек му хлопа дъската, но той иска да му кажа нещо, затова е дошъл при мен.“ Когато казват, че някому хлопа дъската, това подразбира, че някъде в ума му има един развинтен винт. Неговият господар казва: „Ти знаеш как да го поправиш – завърти му винта.“ Аз му завъртя винта. След това му казвам: я ми поговори сега малко да те разбера! Поговори ми малко, но виждам, че друг винт му хлопа. Аз завия и този винт.
Питам го: сега как си?
– „Много добре, хубаво направи, че ми зави винта. Бях малко неразположен, но сега съм добре.“ Говориш с друг някой и той казва: „Винтът ми е развит.“ На всеки човек се развърта винтът. Кому не са се развъртвали винтовете? Някой ще дойде, ще ги завърти и работата ще се свърши.
към беседата >>
Ти няма да разглеждаш ръждата му, но ще го изчистиш, ще видиш има ли нещо от него, което може да влезе в работа.
Не трябва да ви интересуват излишъците на света, но трябва да ви интересува съзнанието на света. Ще гледаш, ще изучаваш и онези най-малки тревици, които са скрити в това пепелище. Всяка тревица е един скъпоценен камък. Ще го очистиш. Дадат ти едно ръждясало желязо.
Ти няма да разглеждаш ръждата му, но ще го изчистиш, ще видиш има ли нещо от него, което може да влезе в работа.
към беседата >>
– „Много добре, хубаво направи, че ми зави винта.
Неговият господар казва: „Ти знаеш как да го поправиш – завърти му винта.“ Аз му завъртя винта. След това му казвам: я ми поговори сега малко да те разбера! Поговори ми малко, но виждам, че друг винт му хлопа. Аз завия и този винт. Питам го: сега как си?
– „Много добре, хубаво направи, че ми зави винта.
Бях малко неразположен, но сега съм добре.“ Говориш с друг някой и той казва: „Винтът ми е развит.“ На всеки човек се развърта винтът. Кому не са се развъртвали винтовете? Някой ще дойде, ще ги завърти и работата ще се свърши.
към беседата >>
Мнозина от вас казват: „Мен нищо не ме интересува.“ Казвам: мен пък ме интересува Любовта.
Мнозина от вас казват: „Мен нищо не ме интересува.“ Казвам: мен пък ме интересува Любовта.
Вие сте чудни! Какво нещо е Любовта? Толкова време ви говоря за Любовта! Казвате: „Любовта служи да топли сърцето.“ Ами че кога сърцето не е топло? Казвате: „Тогава Любовта избистря ума.“ Ами че кога умът не е бистър?
към беседата >>
Бях малко неразположен, но сега съм добре.“ Говориш с друг някой и той казва: „Винтът ми е развит.“ На всеки човек се развърта винтът.
След това му казвам: я ми поговори сега малко да те разбера! Поговори ми малко, но виждам, че друг винт му хлопа. Аз завия и този винт. Питам го: сега как си? – „Много добре, хубаво направи, че ми зави винта.
Бях малко неразположен, но сега съм добре.“ Говориш с друг някой и той казва: „Винтът ми е развит.“ На всеки човек се развърта винтът.
Кому не са се развъртвали винтовете? Някой ще дойде, ще ги завърти и работата ще се свърши.
към беседата >>
Вие сте чудни!
Мнозина от вас казват: „Мен нищо не ме интересува.“ Казвам: мен пък ме интересува Любовта.
Вие сте чудни!
Какво нещо е Любовта? Толкова време ви говоря за Любовта! Казвате: „Любовта служи да топли сърцето.“ Ами че кога сърцето не е топло? Казвате: „Тогава Любовта избистря ума.“ Ами че кога умът не е бистър? Не е ли бистър умът на онзи вълк, който мисли да слезе при някое стадо?
към беседата >>
Кому не са се развъртвали винтовете?
Поговори ми малко, но виждам, че друг винт му хлопа. Аз завия и този винт. Питам го: сега как си? – „Много добре, хубаво направи, че ми зави винта. Бях малко неразположен, но сега съм добре.“ Говориш с друг някой и той казва: „Винтът ми е развит.“ На всеки човек се развърта винтът.
Кому не са се развъртвали винтовете?
Някой ще дойде, ще ги завърти и работата ще се свърши.
към беседата >>
Какво нещо е Любовта?
Мнозина от вас казват: „Мен нищо не ме интересува.“ Казвам: мен пък ме интересува Любовта. Вие сте чудни!
Какво нещо е Любовта?
Толкова време ви говоря за Любовта! Казвате: „Любовта служи да топли сърцето.“ Ами че кога сърцето не е топло? Казвате: „Тогава Любовта избистря ума.“ Ами че кога умът не е бистър? Не е ли бистър умът на онзи вълк, който мисли да слезе при някое стадо? Това е символ.
към беседата >>
Някой ще дойде, ще ги завърти и работата ще се свърши.
Аз завия и този винт. Питам го: сега как си? – „Много добре, хубаво направи, че ми зави винта. Бях малко неразположен, но сега съм добре.“ Говориш с друг някой и той казва: „Винтът ми е развит.“ На всеки човек се развърта винтът. Кому не са се развъртвали винтовете?
Някой ще дойде, ще ги завърти и работата ще се свърши.
към беседата >>
Толкова време ви говоря за Любовта!
Мнозина от вас казват: „Мен нищо не ме интересува.“ Казвам: мен пък ме интересува Любовта. Вие сте чудни! Какво нещо е Любовта?
Толкова време ви говоря за Любовта!
Казвате: „Любовта служи да топли сърцето.“ Ами че кога сърцето не е топло? Казвате: „Тогава Любовта избистря ума.“ Ами че кога умът не е бистър? Не е ли бистър умът на онзи вълк, който мисли да слезе при някое стадо? Това е символ. И тук има бистрота на ума.
към беседата >>
Едно правило ще имате: в обходата си няма да казвате, че някому хлопа дъската.
Едно правило ще имате: в обходата си няма да казвате, че някому хлопа дъската.
Кажеш ли някому така, ще изправиш погрешката си. Всеки човек в даден случай е предметно обучение. Ако видиш един недъг в себе си, той ти е даден с цел или да изправиш нещо в себе си, или да научиш нещо. Никога да не се смееш на човека за неговия недъг, защото ще ти дойде на главата. Турците казват, че който се присмива, същото и нему се връща.
към беседата >>
Казвате: „Любовта служи да топли сърцето.“ Ами че кога сърцето не е топло?
Мнозина от вас казват: „Мен нищо не ме интересува.“ Казвам: мен пък ме интересува Любовта. Вие сте чудни! Какво нещо е Любовта? Толкова време ви говоря за Любовта!
Казвате: „Любовта служи да топли сърцето.“ Ами че кога сърцето не е топло?
Казвате: „Тогава Любовта избистря ума.“ Ами че кога умът не е бистър? Не е ли бистър умът на онзи вълк, който мисли да слезе при някое стадо? Това е символ. И тук има бистрота на ума. Нима в бистрата вода не се давят?
към беседата >>
Кажеш ли някому така, ще изправиш погрешката си.
Едно правило ще имате: в обходата си няма да казвате, че някому хлопа дъската.
Кажеш ли някому така, ще изправиш погрешката си.
Всеки човек в даден случай е предметно обучение. Ако видиш един недъг в себе си, той ти е даден с цел или да изправиш нещо в себе си, или да научиш нещо. Никога да не се смееш на човека за неговия недъг, защото ще ти дойде на главата. Турците казват, че който се присмива, същото и нему се връща. Ние по някой път се присмеем на някой човек, а като ни дойде същото до главата, казваме: „Да ме прости Господ от туй прегрешение.
към беседата >>
3.
Разлика между физическата и Божествената Любов
,
ИБ
, Витоша, 9.6.1924г.,
Когато говоря за любовта, разбирам две разумни същества, които трябва да се разбират.
Когато говоря за любовта, разбирам две разумни същества, които трябва да се разбират.
Ако моят приятел има една хубава цигулка, аз ще я пазя тъй, както своята. Туй разбирам цигулар. Ние често нарушаваме този закон. Спрямо другите хора не сме тъй, както спрямо себе си. Първото нещо е, че на хората трябва искреност.
към беседата >>
Ако моят приятел има една хубава цигулка, аз ще я пазя тъй, както своята.
Когато говоря за любовта, разбирам две разумни същества, които трябва да се разбират.
Ако моят приятел има една хубава цигулка, аз ще я пазя тъй, както своята.
Туй разбирам цигулар. Ние често нарушаваме този закон. Спрямо другите хора не сме тъй, както спрямо себе си. Първото нещо е, че на хората трябва искреност. Тъй учениците не само в България, но и в целия свят страдат от туй лъжливо приложение на любовта.
към беседата >>
Туй разбирам цигулар.
Когато говоря за любовта, разбирам две разумни същества, които трябва да се разбират. Ако моят приятел има една хубава цигулка, аз ще я пазя тъй, както своята.
Туй разбирам цигулар.
Ние често нарушаваме този закон. Спрямо другите хора не сме тъй, както спрямо себе си. Първото нещо е, че на хората трябва искреност. Тъй учениците не само в България, но и в целия свят страдат от туй лъжливо приложение на любовта. Всеки един човек изисква за себе си повече любов, отколкото за другите хора, а повечето всякога разваля.
към беседата >>
Ние често нарушаваме този закон.
Когато говоря за любовта, разбирам две разумни същества, които трябва да се разбират. Ако моят приятел има една хубава цигулка, аз ще я пазя тъй, както своята. Туй разбирам цигулар.
Ние често нарушаваме този закон.
Спрямо другите хора не сме тъй, както спрямо себе си. Първото нещо е, че на хората трябва искреност. Тъй учениците не само в България, но и в целия свят страдат от туй лъжливо приложение на любовта. Всеки един човек изисква за себе си повече любов, отколкото за другите хора, а повечето всякога разваля. И тогава един ученик на Божествената школа трябва да държи само двете крайни точки на линията - или на главата да бъде, или на опашката, а светските хора да туря вътре.
към беседата >>
Спрямо другите хора не сме тъй, както спрямо себе си.
Когато говоря за любовта, разбирам две разумни същества, които трябва да се разбират. Ако моят приятел има една хубава цигулка, аз ще я пазя тъй, както своята. Туй разбирам цигулар. Ние често нарушаваме този закон.
Спрямо другите хора не сме тъй, както спрямо себе си.
Първото нещо е, че на хората трябва искреност. Тъй учениците не само в България, но и в целия свят страдат от туй лъжливо приложение на любовта. Всеки един човек изисква за себе си повече любов, отколкото за другите хора, а повечето всякога разваля. И тогава един ученик на Божествената школа трябва да държи само двете крайни точки на линията - или на главата да бъде, или на опашката, а светските хора да туря вътре. Ако хората не знаят пътя, а ти знаеш, дръж главата и остави някой друг да бъде опашка, и наглеждай от време на време има ли някой да е изостанал.
към беседата >>
Първото нещо е, че на хората трябва искреност.
Когато говоря за любовта, разбирам две разумни същества, които трябва да се разбират. Ако моят приятел има една хубава цигулка, аз ще я пазя тъй, както своята. Туй разбирам цигулар. Ние често нарушаваме този закон. Спрямо другите хора не сме тъй, както спрямо себе си.
Първото нещо е, че на хората трябва искреност.
Тъй учениците не само в България, но и в целия свят страдат от туй лъжливо приложение на любовта. Всеки един човек изисква за себе си повече любов, отколкото за другите хора, а повечето всякога разваля. И тогава един ученик на Божествената школа трябва да държи само двете крайни точки на линията - или на главата да бъде, или на опашката, а светските хора да туря вътре. Ако хората не знаят пътя, а ти знаеш, дръж главата и остави някой друг да бъде опашка, и наглеждай от време на време има ли някой да е изостанал. Сърцето, това е главата.
към беседата >>
Тъй учениците не само в България, но и в целия свят страдат от туй лъжливо приложение на любовта.
Ако моят приятел има една хубава цигулка, аз ще я пазя тъй, както своята. Туй разбирам цигулар. Ние често нарушаваме този закон. Спрямо другите хора не сме тъй, както спрямо себе си. Първото нещо е, че на хората трябва искреност.
Тъй учениците не само в България, но и в целия свят страдат от туй лъжливо приложение на любовта.
Всеки един човек изисква за себе си повече любов, отколкото за другите хора, а повечето всякога разваля. И тогава един ученик на Божествената школа трябва да държи само двете крайни точки на линията - или на главата да бъде, или на опашката, а светските хора да туря вътре. Ако хората не знаят пътя, а ти знаеш, дръж главата и остави някой друг да бъде опашка, и наглеждай от време на време има ли някой да е изостанал. Сърцето, това е главата. Ние говорим само за положенията на физическия свят.
към беседата >>
Всеки един човек изисква за себе си повече любов, отколкото за другите хора, а повечето всякога разваля.
Туй разбирам цигулар. Ние често нарушаваме този закон. Спрямо другите хора не сме тъй, както спрямо себе си. Първото нещо е, че на хората трябва искреност. Тъй учениците не само в България, но и в целия свят страдат от туй лъжливо приложение на любовта.
Всеки един човек изисква за себе си повече любов, отколкото за другите хора, а повечето всякога разваля.
И тогава един ученик на Божествената школа трябва да държи само двете крайни точки на линията - или на главата да бъде, или на опашката, а светските хора да туря вътре. Ако хората не знаят пътя, а ти знаеш, дръж главата и остави някой друг да бъде опашка, и наглеждай от време на време има ли някой да е изостанал. Сърцето, това е главата. Ние говорим само за положенията на физическия свят. Две положения съществуват тук на земята: или на опашката, или на главата.
към беседата >>
И тогава един ученик на Божествената школа трябва да държи само двете крайни точки на линията - или на главата да бъде, или на опашката, а светските хора да туря вътре.
Ние често нарушаваме този закон. Спрямо другите хора не сме тъй, както спрямо себе си. Първото нещо е, че на хората трябва искреност. Тъй учениците не само в България, но и в целия свят страдат от туй лъжливо приложение на любовта. Всеки един човек изисква за себе си повече любов, отколкото за другите хора, а повечето всякога разваля.
И тогава един ученик на Божествената школа трябва да държи само двете крайни точки на линията - или на главата да бъде, или на опашката, а светските хора да туря вътре.
Ако хората не знаят пътя, а ти знаеш, дръж главата и остави някой друг да бъде опашка, и наглеждай от време на време има ли някой да е изостанал. Сърцето, това е главата. Ние говорим само за положенията на физическия свят. Две положения съществуват тук на земята: или на опашката, или на главата.
към беседата >>
Ако хората не знаят пътя, а ти знаеш, дръж главата и остави някой друг да бъде опашка, и наглеждай от време на време има ли някой да е изостанал.
Спрямо другите хора не сме тъй, както спрямо себе си. Първото нещо е, че на хората трябва искреност. Тъй учениците не само в България, но и в целия свят страдат от туй лъжливо приложение на любовта. Всеки един човек изисква за себе си повече любов, отколкото за другите хора, а повечето всякога разваля. И тогава един ученик на Божествената школа трябва да държи само двете крайни точки на линията - или на главата да бъде, или на опашката, а светските хора да туря вътре.
Ако хората не знаят пътя, а ти знаеш, дръж главата и остави някой друг да бъде опашка, и наглеждай от време на време има ли някой да е изостанал.
Сърцето, това е главата. Ние говорим само за положенията на физическия свят. Две положения съществуват тук на земята: или на опашката, или на главата.
към беседата >>
Сърцето, това е главата.
Първото нещо е, че на хората трябва искреност. Тъй учениците не само в България, но и в целия свят страдат от туй лъжливо приложение на любовта. Всеки един човек изисква за себе си повече любов, отколкото за другите хора, а повечето всякога разваля. И тогава един ученик на Божествената школа трябва да държи само двете крайни точки на линията - или на главата да бъде, или на опашката, а светските хора да туря вътре. Ако хората не знаят пътя, а ти знаеш, дръж главата и остави някой друг да бъде опашка, и наглеждай от време на време има ли някой да е изостанал.
Сърцето, това е главата.
Ние говорим само за положенията на физическия свят. Две положения съществуват тук на земята: или на опашката, или на главата.
към беседата >>
Ние говорим само за положенията на физическия свят.
Тъй учениците не само в България, но и в целия свят страдат от туй лъжливо приложение на любовта. Всеки един човек изисква за себе си повече любов, отколкото за другите хора, а повечето всякога разваля. И тогава един ученик на Божествената школа трябва да държи само двете крайни точки на линията - или на главата да бъде, или на опашката, а светските хора да туря вътре. Ако хората не знаят пътя, а ти знаеш, дръж главата и остави някой друг да бъде опашка, и наглеждай от време на време има ли някой да е изостанал. Сърцето, това е главата.
Ние говорим само за положенията на физическия свят.
Две положения съществуват тук на земята: или на опашката, или на главата.
към беседата >>
Две положения съществуват тук на земята: или на опашката, или на главата.
Всеки един човек изисква за себе си повече любов, отколкото за другите хора, а повечето всякога разваля. И тогава един ученик на Божествената школа трябва да държи само двете крайни точки на линията - или на главата да бъде, или на опашката, а светските хора да туря вътре. Ако хората не знаят пътя, а ти знаеш, дръж главата и остави някой друг да бъде опашка, и наглеждай от време на време има ли някой да е изостанал. Сърцето, това е главата. Ние говорим само за положенията на физическия свят.
Две положения съществуват тук на земята: или на опашката, или на главата.
към беседата >>
Сега, разбира се, като се проявява любовта в човека, в него трябва да има съзнание.
Сега, разбира се, като се проявява любовта в човека, в него трябва да има съзнание.
Любовта се проявява, когато две същества, които съставляват половина на една реалност, трябва да изразят абсолютното същество, т.е. те трябва да направят цялото в себе си, да се допълнят. Тия души няма какво да ги търсите, любовта не се търси.
към беседата >>
Любовта се проявява, когато две същества, които съставляват половина на една реалност, трябва да изразят абсолютното същество, т.е.
Сега, разбира се, като се проявява любовта в човека, в него трябва да има съзнание.
Любовта се проявява, когато две същества, които съставляват половина на една реалност, трябва да изразят абсолютното същество, т.е.
те трябва да направят цялото в себе си, да се допълнят. Тия души няма какво да ги търсите, любовта не се търси.
към беседата >>
те трябва да направят цялото в себе си, да се допълнят.
Сега, разбира се, като се проявява любовта в човека, в него трябва да има съзнание. Любовта се проявява, когато две същества, които съставляват половина на една реалност, трябва да изразят абсолютното същество, т.е.
те трябва да направят цялото в себе си, да се допълнят.
Тия души няма какво да ги търсите, любовта не се търси.
към беседата >>
Тия души няма какво да ги търсите, любовта не се търси.
Сега, разбира се, като се проявява любовта в човека, в него трябва да има съзнание. Любовта се проявява, когато две същества, които съставляват половина на една реалност, трябва да изразят абсолютното същество, т.е. те трябва да направят цялото в себе си, да се допълнят.
Тия души няма какво да ги търсите, любовта не се търси.
към беседата >>
Някой дойде при мене и плаче.
Някой дойде при мене и плаче.
Аз казвам така: Ако ти плачеш, за да се утешиш, виждам, че твоят плач е на място, има смисъл, но ако ти искаш с плача си да ме убедиш, че страдаш, това не е доказателство. Плачът е една утеха. Сърцето се е опрашило, трябва да плачеш. Умът се е опрашил, трябва да плачеш, но плачът не е доказателство, че страдаш. За пример има ученици, които, като не знаят урока си, плачат. Защо?
към беседата >>
Аз казвам така: Ако ти плачеш, за да се утешиш, виждам, че твоят плач е на място, има смисъл, но ако ти искаш с плача си да ме убедиш, че страдаш, това не е доказателство.
Някой дойде при мене и плаче.
Аз казвам така: Ако ти плачеш, за да се утешиш, виждам, че твоят плач е на място, има смисъл, но ако ти искаш с плача си да ме убедиш, че страдаш, това не е доказателство.
Плачът е една утеха. Сърцето се е опрашило, трябва да плачеш. Умът се е опрашил, трябва да плачеш, но плачът не е доказателство, че страдаш. За пример има ученици, които, като не знаят урока си, плачат. Защо? - Защото не знаят.
към беседата >>
Плачът е една утеха.
Някой дойде при мене и плаче. Аз казвам така: Ако ти плачеш, за да се утешиш, виждам, че твоят плач е на място, има смисъл, но ако ти искаш с плача си да ме убедиш, че страдаш, това не е доказателство.
Плачът е една утеха.
Сърцето се е опрашило, трябва да плачеш. Умът се е опрашил, трябва да плачеш, но плачът не е доказателство, че страдаш. За пример има ученици, които, като не знаят урока си, плачат. Защо? - Защото не знаят. Ученик, който знае урока си, плаче ли?
към беседата >>
Сърцето се е опрашило, трябва да плачеш.
Някой дойде при мене и плаче. Аз казвам така: Ако ти плачеш, за да се утешиш, виждам, че твоят плач е на място, има смисъл, но ако ти искаш с плача си да ме убедиш, че страдаш, това не е доказателство. Плачът е една утеха.
Сърцето се е опрашило, трябва да плачеш.
Умът се е опрашил, трябва да плачеш, но плачът не е доказателство, че страдаш. За пример има ученици, които, като не знаят урока си, плачат. Защо? - Защото не знаят. Ученик, който знае урока си, плаче ли? Който не знае урока си, като плаче, с това иска да каже: "Учителю, аз не зная урока си, но бъди снизходителен!
към беседата >>
Умът се е опрашил, трябва да плачеш, но плачът не е доказателство, че страдаш.
Някой дойде при мене и плаче. Аз казвам така: Ако ти плачеш, за да се утешиш, виждам, че твоят плач е на място, има смисъл, но ако ти искаш с плача си да ме убедиш, че страдаш, това не е доказателство. Плачът е една утеха. Сърцето се е опрашило, трябва да плачеш.
Умът се е опрашил, трябва да плачеш, но плачът не е доказателство, че страдаш.
За пример има ученици, които, като не знаят урока си, плачат. Защо? - Защото не знаят. Ученик, който знае урока си, плаче ли? Който не знае урока си, като плаче, с това иска да каже: "Учителю, аз не зная урока си, но бъди снизходителен! " Справедливият учител и без сълзите на ученика ще бъде справедлив.
към беседата >>
За пример има ученици, които, като не знаят урока си, плачат. Защо?
Някой дойде при мене и плаче. Аз казвам така: Ако ти плачеш, за да се утешиш, виждам, че твоят плач е на място, има смисъл, но ако ти искаш с плача си да ме убедиш, че страдаш, това не е доказателство. Плачът е една утеха. Сърцето се е опрашило, трябва да плачеш. Умът се е опрашил, трябва да плачеш, но плачът не е доказателство, че страдаш.
За пример има ученици, които, като не знаят урока си, плачат. Защо?
- Защото не знаят. Ученик, който знае урока си, плаче ли? Който не знае урока си, като плаче, с това иска да каже: "Учителю, аз не зная урока си, но бъди снизходителен! " Справедливият учител и без сълзите на ученика ще бъде справедлив. Човек може да плаче и духовно.
към беседата >>
- Защото не знаят.
Аз казвам така: Ако ти плачеш, за да се утешиш, виждам, че твоят плач е на място, има смисъл, но ако ти искаш с плача си да ме убедиш, че страдаш, това не е доказателство. Плачът е една утеха. Сърцето се е опрашило, трябва да плачеш. Умът се е опрашил, трябва да плачеш, но плачът не е доказателство, че страдаш. За пример има ученици, които, като не знаят урока си, плачат. Защо?
- Защото не знаят.
Ученик, който знае урока си, плаче ли? Който не знае урока си, като плаче, с това иска да каже: "Учителю, аз не зная урока си, но бъди снизходителен! " Справедливият учител и без сълзите на ученика ще бъде справедлив. Човек може да плаче и духовно. Външният плач не е още плач.
към беседата >>
Ученик, който знае урока си, плаче ли?
Плачът е една утеха. Сърцето се е опрашило, трябва да плачеш. Умът се е опрашил, трябва да плачеш, но плачът не е доказателство, че страдаш. За пример има ученици, които, като не знаят урока си, плачат. Защо? - Защото не знаят.
Ученик, който знае урока си, плаче ли?
Който не знае урока си, като плаче, с това иска да каже: "Учителю, аз не зная урока си, но бъди снизходителен! " Справедливият учител и без сълзите на ученика ще бъде справедлив. Човек може да плаче и духовно. Външният плач не е още плач. Някой път има такава скръб, която не може да се изрази със сълзи, то не е още дълбоката скръб.
към беседата >>
Който не знае урока си, като плаче, с това иска да каже: "Учителю, аз не зная урока си, но бъди снизходителен!
Сърцето се е опрашило, трябва да плачеш. Умът се е опрашил, трябва да плачеш, но плачът не е доказателство, че страдаш. За пример има ученици, които, като не знаят урока си, плачат. Защо? - Защото не знаят. Ученик, който знае урока си, плаче ли?
Който не знае урока си, като плаче, с това иска да каже: "Учителю, аз не зная урока си, но бъди снизходителен!
" Справедливият учител и без сълзите на ученика ще бъде справедлив. Човек може да плаче и духовно. Външният плач не е още плач. Някой път има такава скръб, която не може да се изрази със сълзи, то не е още дълбоката скръб. Та вие трябва да проучвате закона на любовта.
към беседата >>
" Справедливият учител и без сълзите на ученика ще бъде справедлив.
Умът се е опрашил, трябва да плачеш, но плачът не е доказателство, че страдаш. За пример има ученици, които, като не знаят урока си, плачат. Защо? - Защото не знаят. Ученик, който знае урока си, плаче ли? Който не знае урока си, като плаче, с това иска да каже: "Учителю, аз не зная урока си, но бъди снизходителен!
" Справедливият учител и без сълзите на ученика ще бъде справедлив.
Човек може да плаче и духовно. Външният плач не е още плач. Някой път има такава скръб, която не може да се изрази със сълзи, то не е още дълбоката скръб. Та вие трябва да проучвате закона на любовта. Трябва да проучвате любовта като сила, да видите какво приложение има.
към беседата >>
Човек може да плаче и духовно.
За пример има ученици, които, като не знаят урока си, плачат. Защо? - Защото не знаят. Ученик, който знае урока си, плаче ли? Който не знае урока си, като плаче, с това иска да каже: "Учителю, аз не зная урока си, но бъди снизходителен! " Справедливият учител и без сълзите на ученика ще бъде справедлив.
Човек може да плаче и духовно.
Външният плач не е още плач. Някой път има такава скръб, която не може да се изрази със сълзи, то не е още дълбоката скръб. Та вие трябва да проучвате закона на любовта. Трябва да проучвате любовта като сила, да видите какво приложение има. Ако не разберете нейните закони, вие ще се натъкнете на големи противоречия.
към беседата >>
Външният плач не е още плач.
- Защото не знаят. Ученик, който знае урока си, плаче ли? Който не знае урока си, като плаче, с това иска да каже: "Учителю, аз не зная урока си, но бъди снизходителен! " Справедливият учител и без сълзите на ученика ще бъде справедлив. Човек може да плаче и духовно.
Външният плач не е още плач.
Някой път има такава скръб, която не може да се изрази със сълзи, то не е още дълбоката скръб. Та вие трябва да проучвате закона на любовта. Трябва да проучвате любовта като сила, да видите какво приложение има. Ако не разберете нейните закони, вие ще се натъкнете на големи противоречия.
към беседата >>
Някой път има такава скръб, която не може да се изрази със сълзи, то не е още дълбоката скръб.
Ученик, който знае урока си, плаче ли? Който не знае урока си, като плаче, с това иска да каже: "Учителю, аз не зная урока си, но бъди снизходителен! " Справедливият учител и без сълзите на ученика ще бъде справедлив. Човек може да плаче и духовно. Външният плач не е още плач.
Някой път има такава скръб, която не може да се изрази със сълзи, то не е още дълбоката скръб.
Та вие трябва да проучвате закона на любовта. Трябва да проучвате любовта като сила, да видите какво приложение има. Ако не разберете нейните закони, вие ще се натъкнете на големи противоречия.
към беседата >>
Та вие трябва да проучвате закона на любовта.
Който не знае урока си, като плаче, с това иска да каже: "Учителю, аз не зная урока си, но бъди снизходителен! " Справедливият учител и без сълзите на ученика ще бъде справедлив. Човек може да плаче и духовно. Външният плач не е още плач. Някой път има такава скръб, която не може да се изрази със сълзи, то не е още дълбоката скръб.
Та вие трябва да проучвате закона на любовта.
Трябва да проучвате любовта като сила, да видите какво приложение има. Ако не разберете нейните закони, вие ще се натъкнете на големи противоречия.
към беседата >>
Трябва да проучвате любовта като сила, да видите какво приложение има.
" Справедливият учител и без сълзите на ученика ще бъде справедлив. Човек може да плаче и духовно. Външният плач не е още плач. Някой път има такава скръб, която не може да се изрази със сълзи, то не е още дълбоката скръб. Та вие трябва да проучвате закона на любовта.
Трябва да проучвате любовта като сила, да видите какво приложение има.
Ако не разберете нейните закони, вие ще се натъкнете на големи противоречия.
към беседата >>
Ако не разберете нейните закони, вие ще се натъкнете на големи противоречия.
Човек може да плаче и духовно. Външният плач не е още плач. Някой път има такава скръб, която не може да се изрази със сълзи, то не е още дълбоката скръб. Та вие трябва да проучвате закона на любовта. Трябва да проучвате любовта като сила, да видите какво приложение има.
Ако не разберете нейните закони, вие ще се натъкнете на големи противоречия.
към беседата >>
Едно от качествата на физическата любов е, че човек изгубва охота да учи, той си фантазира.
Едно от качествата на физическата любов е, че човек изгубва охота да учи, той си фантазира.
Ако има дюкян, напуща го. Ако следва университет, напуща го, само за любовта мисли - седи, медитира, мечтае. А като дойде истинската, Божествената Любов у човека, той взема перото и почва да пише, работи всичко. Той не плаче. У него се заражда желание да чете, да учи и каквото запомни, не го забравя.
към беседата >>
Ако има дюкян, напуща го.
Едно от качествата на физическата любов е, че човек изгубва охота да учи, той си фантазира.
Ако има дюкян, напуща го.
Ако следва университет, напуща го, само за любовта мисли - седи, медитира, мечтае. А като дойде истинската, Божествената Любов у човека, той взема перото и почва да пише, работи всичко. Той не плаче. У него се заражда желание да чете, да учи и каквото запомни, не го забравя. По това се отличава Божествената от човешката любов.
към беседата >>
Ако следва университет, напуща го, само за любовта мисли - седи, медитира, мечтае.
Едно от качествата на физическата любов е, че човек изгубва охота да учи, той си фантазира. Ако има дюкян, напуща го.
Ако следва университет, напуща го, само за любовта мисли - седи, медитира, мечтае.
А като дойде истинската, Божествената Любов у човека, той взема перото и почва да пише, работи всичко. Той не плаче. У него се заражда желание да чете, да учи и каквото запомни, не го забравя. По това се отличава Божествената от човешката любов. Този, който има земната любов, и сто пъти да прочете нещо, казва:" Не го разбрах, как ще го разбере главата ми, не го запомних." И сега мнозина казват: "Отъпяхме." При тази светска любов всички хора отъпяват.
към беседата >>
А като дойде истинската, Божествената Любов у човека, той взема перото и почва да пише, работи всичко.
Едно от качествата на физическата любов е, че човек изгубва охота да учи, той си фантазира. Ако има дюкян, напуща го. Ако следва университет, напуща го, само за любовта мисли - седи, медитира, мечтае.
А като дойде истинската, Божествената Любов у човека, той взема перото и почва да пише, работи всичко.
Той не плаче. У него се заражда желание да чете, да учи и каквото запомни, не го забравя. По това се отличава Божествената от човешката любов. Този, който има земната любов, и сто пъти да прочете нещо, казва:" Не го разбрах, как ще го разбере главата ми, не го запомних." И сега мнозина казват: "Отъпяхме." При тази светска любов всички хора отъпяват. При нея човек е много капризен, много неспокоен, движи краката, ръцете си, неспокоен е, недоволен е.
към беседата >>
Той не плаче.
Едно от качествата на физическата любов е, че човек изгубва охота да учи, той си фантазира. Ако има дюкян, напуща го. Ако следва университет, напуща го, само за любовта мисли - седи, медитира, мечтае. А като дойде истинската, Божествената Любов у човека, той взема перото и почва да пише, работи всичко.
Той не плаче.
У него се заражда желание да чете, да учи и каквото запомни, не го забравя. По това се отличава Божествената от човешката любов. Този, който има земната любов, и сто пъти да прочете нещо, казва:" Не го разбрах, как ще го разбере главата ми, не го запомних." И сега мнозина казват: "Отъпяхме." При тази светска любов всички хора отъпяват. При нея човек е много капризен, много неспокоен, движи краката, ръцете си, неспокоен е, недоволен е. Няма нищо, вие гледайте философски на въпроса, а това, че сте се измокрили, че валяло, че сте изгубили парите си, това са обикновени работи.
към беседата >>
У него се заражда желание да чете, да учи и каквото запомни, не го забравя.
Едно от качествата на физическата любов е, че човек изгубва охота да учи, той си фантазира. Ако има дюкян, напуща го. Ако следва университет, напуща го, само за любовта мисли - седи, медитира, мечтае. А като дойде истинската, Божествената Любов у човека, той взема перото и почва да пише, работи всичко. Той не плаче.
У него се заражда желание да чете, да учи и каквото запомни, не го забравя.
По това се отличава Божествената от човешката любов. Този, който има земната любов, и сто пъти да прочете нещо, казва:" Не го разбрах, как ще го разбере главата ми, не го запомних." И сега мнозина казват: "Отъпяхме." При тази светска любов всички хора отъпяват. При нея човек е много капризен, много неспокоен, движи краката, ръцете си, неспокоен е, недоволен е. Няма нищо, вие гледайте философски на въпроса, а това, че сте се измокрили, че валяло, че сте изгубили парите си, това са обикновени работи. Всеки човек, у когото има тази физическа любов, той е като някоя оса.
към беседата >>
По това се отличава Божествената от човешката любов.
Ако има дюкян, напуща го. Ако следва университет, напуща го, само за любовта мисли - седи, медитира, мечтае. А като дойде истинската, Божествената Любов у човека, той взема перото и почва да пише, работи всичко. Той не плаче. У него се заражда желание да чете, да учи и каквото запомни, не го забравя.
По това се отличава Божествената от човешката любов.
Този, който има земната любов, и сто пъти да прочете нещо, казва:" Не го разбрах, как ще го разбере главата ми, не го запомних." И сега мнозина казват: "Отъпяхме." При тази светска любов всички хора отъпяват. При нея човек е много капризен, много неспокоен, движи краката, ръцете си, неспокоен е, недоволен е. Няма нищо, вие гледайте философски на въпроса, а това, че сте се измокрили, че валяло, че сте изгубили парите си, това са обикновени работи. Всеки човек, у когото има тази физическа любов, той е като някоя оса. Доближи се някой при него, той казва: "Оставете ме!
към беседата >>
Този, който има земната любов, и сто пъти да прочете нещо, казва:" Не го разбрах, как ще го разбере главата ми, не го запомних." И сега мнозина казват: "Отъпяхме." При тази светска любов всички хора отъпяват.
Ако следва университет, напуща го, само за любовта мисли - седи, медитира, мечтае. А като дойде истинската, Божествената Любов у човека, той взема перото и почва да пише, работи всичко. Той не плаче. У него се заражда желание да чете, да учи и каквото запомни, не го забравя. По това се отличава Божествената от човешката любов.
Този, който има земната любов, и сто пъти да прочете нещо, казва:" Не го разбрах, как ще го разбере главата ми, не го запомних." И сега мнозина казват: "Отъпяхме." При тази светска любов всички хора отъпяват.
При нея човек е много капризен, много неспокоен, движи краката, ръцете си, неспокоен е, недоволен е. Няма нищо, вие гледайте философски на въпроса, а това, че сте се измокрили, че валяло, че сте изгубили парите си, това са обикновени работи. Всеки човек, у когото има тази физическа любов, той е като някоя оса. Доближи се някой при него, той казва: "Оставете ме! " Той все мисли, разрешава някоя задача, но тази задача никой не я разрешил.
към беседата >>
При нея човек е много капризен, много неспокоен, движи краката, ръцете си, неспокоен е, недоволен е.
А като дойде истинската, Божествената Любов у човека, той взема перото и почва да пише, работи всичко. Той не плаче. У него се заражда желание да чете, да учи и каквото запомни, не го забравя. По това се отличава Божествената от човешката любов. Този, който има земната любов, и сто пъти да прочете нещо, казва:" Не го разбрах, как ще го разбере главата ми, не го запомних." И сега мнозина казват: "Отъпяхме." При тази светска любов всички хора отъпяват.
При нея човек е много капризен, много неспокоен, движи краката, ръцете си, неспокоен е, недоволен е.
Няма нищо, вие гледайте философски на въпроса, а това, че сте се измокрили, че валяло, че сте изгубили парите си, това са обикновени работи. Всеки човек, у когото има тази физическа любов, той е като някоя оса. Доближи се някой при него, той казва: "Оставете ме! " Той все мисли, разрешава някоя задача, но тази задача никой не я разрешил. При тази любов има един лъжлив срам.
към беседата >>
Няма нищо, вие гледайте философски на въпроса, а това, че сте се измокрили, че валяло, че сте изгубили парите си, това са обикновени работи.
Той не плаче. У него се заражда желание да чете, да учи и каквото запомни, не го забравя. По това се отличава Божествената от човешката любов. Този, който има земната любов, и сто пъти да прочете нещо, казва:" Не го разбрах, как ще го разбере главата ми, не го запомних." И сега мнозина казват: "Отъпяхме." При тази светска любов всички хора отъпяват. При нея човек е много капризен, много неспокоен, движи краката, ръцете си, неспокоен е, недоволен е.
Няма нищо, вие гледайте философски на въпроса, а това, че сте се измокрили, че валяло, че сте изгубили парите си, това са обикновени работи.
Всеки човек, у когото има тази физическа любов, той е като някоя оса. Доближи се някой при него, той казва: "Оставете ме! " Той все мисли, разрешава някоя задача, но тази задача никой не я разрешил. При тази любов има един лъжлив срам. Най-първо хората са срамежливи, държат очите си надолу, но после, като си турят юлар на главата, ококорят се.
към беседата >>
Всеки човек, у когото има тази физическа любов, той е като някоя оса.
У него се заражда желание да чете, да учи и каквото запомни, не го забравя. По това се отличава Божествената от човешката любов. Този, който има земната любов, и сто пъти да прочете нещо, казва:" Не го разбрах, как ще го разбере главата ми, не го запомних." И сега мнозина казват: "Отъпяхме." При тази светска любов всички хора отъпяват. При нея човек е много капризен, много неспокоен, движи краката, ръцете си, неспокоен е, недоволен е. Няма нищо, вие гледайте философски на въпроса, а това, че сте се измокрили, че валяло, че сте изгубили парите си, това са обикновени работи.
Всеки човек, у когото има тази физическа любов, той е като някоя оса.
Доближи се някой при него, той казва: "Оставете ме! " Той все мисли, разрешава някоя задача, но тази задача никой не я разрешил. При тази любов има един лъжлив срам. Най-първо хората са срамежливи, държат очите си надолу, но после, като си турят юлар на главата, ококорят се. В Божествената Любов човек добива онова велико душевно спокойствие.
към беседата >>
Доближи се някой при него, той казва: "Оставете ме!
По това се отличава Божествената от човешката любов. Този, който има земната любов, и сто пъти да прочете нещо, казва:" Не го разбрах, как ще го разбере главата ми, не го запомних." И сега мнозина казват: "Отъпяхме." При тази светска любов всички хора отъпяват. При нея човек е много капризен, много неспокоен, движи краката, ръцете си, неспокоен е, недоволен е. Няма нищо, вие гледайте философски на въпроса, а това, че сте се измокрили, че валяло, че сте изгубили парите си, това са обикновени работи. Всеки човек, у когото има тази физическа любов, той е като някоя оса.
Доближи се някой при него, той казва: "Оставете ме!
" Той все мисли, разрешава някоя задача, но тази задача никой не я разрешил. При тази любов има един лъжлив срам. Най-първо хората са срамежливи, държат очите си надолу, но после, като си турят юлар на главата, ококорят се. В Божествената Любов човек добива онова велико душевно спокойствие. В тази Любов човек е внимателен, нежен.
към беседата >>
" Той все мисли, разрешава някоя задача, но тази задача никой не я разрешил.
Този, който има земната любов, и сто пъти да прочете нещо, казва:" Не го разбрах, как ще го разбере главата ми, не го запомних." И сега мнозина казват: "Отъпяхме." При тази светска любов всички хора отъпяват. При нея човек е много капризен, много неспокоен, движи краката, ръцете си, неспокоен е, недоволен е. Няма нищо, вие гледайте философски на въпроса, а това, че сте се измокрили, че валяло, че сте изгубили парите си, това са обикновени работи. Всеки човек, у когото има тази физическа любов, той е като някоя оса. Доближи се някой при него, той казва: "Оставете ме!
" Той все мисли, разрешава някоя задача, но тази задача никой не я разрешил.
При тази любов има един лъжлив срам. Най-първо хората са срамежливи, държат очите си надолу, но после, като си турят юлар на главата, ококорят се. В Божествената Любов човек добива онова велико душевно спокойствие. В тази Любов човек е внимателен, нежен. Такъв човек, като отиде при някого, който има юлар, ще му го снеме.
към беседата >>
При тази любов има един лъжлив срам.
При нея човек е много капризен, много неспокоен, движи краката, ръцете си, неспокоен е, недоволен е. Няма нищо, вие гледайте философски на въпроса, а това, че сте се измокрили, че валяло, че сте изгубили парите си, това са обикновени работи. Всеки човек, у когото има тази физическа любов, той е като някоя оса. Доближи се някой при него, той казва: "Оставете ме! " Той все мисли, разрешава някоя задача, но тази задача никой не я разрешил.
При тази любов има един лъжлив срам.
Най-първо хората са срамежливи, държат очите си надолу, но после, като си турят юлар на главата, ококорят се. В Божествената Любов човек добива онова велико душевно спокойствие. В тази Любов човек е внимателен, нежен. Такъв човек, като отиде при някого, който има юлар, ще му го снеме. Онзи, който има физическата любов в себе си, като дойде при тебе, ще те залъгва, докато ти тури юлара.
към беседата >>
Най-първо хората са срамежливи, държат очите си надолу, но после, като си турят юлар на главата, ококорят се.
Няма нищо, вие гледайте философски на въпроса, а това, че сте се измокрили, че валяло, че сте изгубили парите си, това са обикновени работи. Всеки човек, у когото има тази физическа любов, той е като някоя оса. Доближи се някой при него, той казва: "Оставете ме! " Той все мисли, разрешава някоя задача, но тази задача никой не я разрешил. При тази любов има един лъжлив срам.
Най-първо хората са срамежливи, държат очите си надолу, но после, като си турят юлар на главата, ококорят се.
В Божествената Любов човек добива онова велико душевно спокойствие. В тази Любов човек е внимателен, нежен. Такъв човек, като отиде при някого, който има юлар, ще му го снеме. Онзи, който има физическата любов в себе си, като дойде при тебе, ще те залъгва, докато ти тури юлара. Тури ли ти юлара, казва ти: "Сега ще вървиш с мене!
към беседата >>
В Божествената Любов човек добива онова велико душевно спокойствие.
Всеки човек, у когото има тази физическа любов, той е като някоя оса. Доближи се някой при него, той казва: "Оставете ме! " Той все мисли, разрешава някоя задача, но тази задача никой не я разрешил. При тази любов има един лъжлив срам. Най-първо хората са срамежливи, държат очите си надолу, но после, като си турят юлар на главата, ококорят се.
В Божествената Любов човек добива онова велико душевно спокойствие.
В тази Любов човек е внимателен, нежен. Такъв човек, като отиде при някого, който има юлар, ще му го снеме. Онзи, който има физическата любов в себе си, като дойде при тебе, ще те залъгва, докато ти тури юлара. Тури ли ти юлара, казва ти: "Сега ще вървиш с мене! " А онзи, който има Божествената Любов, като дойде при тебе, сваля ти юлара и ти казва: "Сега ти ще дойдеш при мене." За да се разбере Божествената Любов, трябва да има контрасти.
към беседата >>
В тази Любов човек е внимателен, нежен.
Доближи се някой при него, той казва: "Оставете ме! " Той все мисли, разрешава някоя задача, но тази задача никой не я разрешил. При тази любов има един лъжлив срам. Най-първо хората са срамежливи, държат очите си надолу, но после, като си турят юлар на главата, ококорят се. В Божествената Любов човек добива онова велико душевно спокойствие.
В тази Любов човек е внимателен, нежен.
Такъв човек, като отиде при някого, който има юлар, ще му го снеме. Онзи, който има физическата любов в себе си, като дойде при тебе, ще те залъгва, докато ти тури юлара. Тури ли ти юлара, казва ти: "Сега ще вървиш с мене! " А онзи, който има Божествената Любов, като дойде при тебе, сваля ти юлара и ти казва: "Сега ти ще дойдеш при мене." За да се разбере Божествената Любов, трябва да има контрасти. Как ще схванете тази любов без тези проявления?
към беседата >>
Такъв човек, като отиде при някого, който има юлар, ще му го снеме.
" Той все мисли, разрешава някоя задача, но тази задача никой не я разрешил. При тази любов има един лъжлив срам. Най-първо хората са срамежливи, държат очите си надолу, но после, като си турят юлар на главата, ококорят се. В Божествената Любов човек добива онова велико душевно спокойствие. В тази Любов човек е внимателен, нежен.
Такъв човек, като отиде при някого, който има юлар, ще му го снеме.
Онзи, който има физическата любов в себе си, като дойде при тебе, ще те залъгва, докато ти тури юлара. Тури ли ти юлара, казва ти: "Сега ще вървиш с мене! " А онзи, който има Божествената Любов, като дойде при тебе, сваля ти юлара и ти казва: "Сега ти ще дойдеш при мене." За да се разбере Божествената Любов, трябва да има контрасти. Как ще схванете тази любов без тези проявления? Физическата любов е направена от нишките на Божествената Любов.
към беседата >>
Онзи, който има физическата любов в себе си, като дойде при тебе, ще те залъгва, докато ти тури юлара.
При тази любов има един лъжлив срам. Най-първо хората са срамежливи, държат очите си надолу, но после, като си турят юлар на главата, ококорят се. В Божествената Любов човек добива онова велико душевно спокойствие. В тази Любов човек е внимателен, нежен. Такъв човек, като отиде при някого, който има юлар, ще му го снеме.
Онзи, който има физическата любов в себе си, като дойде при тебе, ще те залъгва, докато ти тури юлара.
Тури ли ти юлара, казва ти: "Сега ще вървиш с мене! " А онзи, който има Божествената Любов, като дойде при тебе, сваля ти юлара и ти казва: "Сега ти ще дойдеш при мене." За да се разбере Божествената Любов, трябва да има контрасти. Как ще схванете тази любов без тези проявления? Физическата любов е направена от нишките на Божествената Любов.
към беседата >>
Тури ли ти юлара, казва ти: "Сега ще вървиш с мене!
Най-първо хората са срамежливи, държат очите си надолу, но после, като си турят юлар на главата, ококорят се. В Божествената Любов човек добива онова велико душевно спокойствие. В тази Любов човек е внимателен, нежен. Такъв човек, като отиде при някого, който има юлар, ще му го снеме. Онзи, който има физическата любов в себе си, като дойде при тебе, ще те залъгва, докато ти тури юлара.
Тури ли ти юлара, казва ти: "Сега ще вървиш с мене!
" А онзи, който има Божествената Любов, като дойде при тебе, сваля ти юлара и ти казва: "Сега ти ще дойдеш при мене." За да се разбере Божествената Любов, трябва да има контрасти. Как ще схванете тази любов без тези проявления? Физическата любов е направена от нишките на Божествената Любов.
към беседата >>
" А онзи, който има Божествената Любов, като дойде при тебе, сваля ти юлара и ти казва: "Сега ти ще дойдеш при мене." За да се разбере Божествената Любов, трябва да има контрасти.
В Божествената Любов човек добива онова велико душевно спокойствие. В тази Любов човек е внимателен, нежен. Такъв човек, като отиде при някого, който има юлар, ще му го снеме. Онзи, който има физическата любов в себе си, като дойде при тебе, ще те залъгва, докато ти тури юлара. Тури ли ти юлара, казва ти: "Сега ще вървиш с мене!
" А онзи, който има Божествената Любов, като дойде при тебе, сваля ти юлара и ти казва: "Сега ти ще дойдеш при мене." За да се разбере Божествената Любов, трябва да има контрасти.
Как ще схванете тази любов без тези проявления? Физическата любов е направена от нишките на Божествената Любов.
към беседата >>
Как ще схванете тази любов без тези проявления?
В тази Любов човек е внимателен, нежен. Такъв човек, като отиде при някого, който има юлар, ще му го снеме. Онзи, който има физическата любов в себе си, като дойде при тебе, ще те залъгва, докато ти тури юлара. Тури ли ти юлара, казва ти: "Сега ще вървиш с мене! " А онзи, който има Божествената Любов, като дойде при тебе, сваля ти юлара и ти казва: "Сега ти ще дойдеш при мене." За да се разбере Божествената Любов, трябва да има контрасти.
Как ще схванете тази любов без тези проявления?
Физическата любов е направена от нишките на Божествената Любов.
към беседата >>
Физическата любов е направена от нишките на Божествената Любов.
Такъв човек, като отиде при някого, който има юлар, ще му го снеме. Онзи, който има физическата любов в себе си, като дойде при тебе, ще те залъгва, докато ти тури юлара. Тури ли ти юлара, казва ти: "Сега ще вървиш с мене! " А онзи, който има Божествената Любов, като дойде при тебе, сваля ти юлара и ти казва: "Сега ти ще дойдеш при мене." За да се разбере Божествената Любов, трябва да има контрасти. Как ще схванете тази любов без тези проявления?
Физическата любов е направена от нишките на Божествената Любов.
към беседата >>
Днес всички хора искат да бъдат свободни.
Днес всички хора искат да бъдат свободни.
По какво се отличава свободата? Били ли сме досега на земята свободни? Има ли идеална свобода тук? - Няма, но при това тя съществува у нас като един образец. Какъв е образецът на свободата?
към беседата >>
По какво се отличава свободата?
Днес всички хора искат да бъдат свободни.
По какво се отличава свободата?
Били ли сме досега на земята свободни? Има ли идеална свобода тук? - Няма, но при това тя съществува у нас като един образец. Какъв е образецът на свободата? - Като дойде до любовта, има любов в децата, във възрастните, в търговията, в науката и т.н.
към беседата >>
Били ли сме досега на земята свободни?
Днес всички хора искат да бъдат свободни. По какво се отличава свободата?
Били ли сме досега на земята свободни?
Има ли идеална свобода тук? - Няма, но при това тя съществува у нас като един образец. Какъв е образецът на свободата? - Като дойде до любовта, има любов в децата, във възрастните, в търговията, в науката и т.н. По същия начин и свободата се проявява на степени.
към беседата >>
Има ли идеална свобода тук?
Днес всички хора искат да бъдат свободни. По какво се отличава свободата? Били ли сме досега на земята свободни?
Има ли идеална свобода тук?
- Няма, но при това тя съществува у нас като един образец. Какъв е образецът на свободата? - Като дойде до любовта, има любов в децата, във възрастните, в търговията, в науката и т.н. По същия начин и свободата се проявява на степени. Под думата "свобода" хората разбират, че човек трябва да прави това, което той иска в даден случай.
към беседата >>
- Няма, но при това тя съществува у нас като един образец.
Днес всички хора искат да бъдат свободни. По какво се отличава свободата? Били ли сме досега на земята свободни? Има ли идеална свобода тук?
- Няма, но при това тя съществува у нас като един образец.
Какъв е образецът на свободата? - Като дойде до любовта, има любов в децата, във възрастните, в търговията, в науката и т.н. По същия начин и свободата се проявява на степени. Под думата "свобода" хората разбират, че човек трябва да прави това, което той иска в даден случай. Не, главното е разбирателство.
към беседата >>
Какъв е образецът на свободата?
Днес всички хора искат да бъдат свободни. По какво се отличава свободата? Били ли сме досега на земята свободни? Има ли идеална свобода тук? - Няма, но при това тя съществува у нас като един образец.
Какъв е образецът на свободата?
- Като дойде до любовта, има любов в децата, във възрастните, в търговията, в науката и т.н. По същия начин и свободата се проявява на степени. Под думата "свобода" хората разбират, че човек трябва да прави това, което той иска в даден случай. Не, главното е разбирателство. Вие трябва да разберете вашия живот, смисъла му и от там да започнете.
към беседата >>
- Като дойде до любовта, има любов в децата, във възрастните, в търговията, в науката и т.н.
По какво се отличава свободата? Били ли сме досега на земята свободни? Има ли идеална свобода тук? - Няма, но при това тя съществува у нас като един образец. Какъв е образецът на свободата?
- Като дойде до любовта, има любов в децата, във възрастните, в търговията, в науката и т.н.
По същия начин и свободата се проявява на степени. Под думата "свобода" хората разбират, че човек трябва да прави това, което той иска в даден случай. Не, главното е разбирателство. Вие трябва да разберете вашия живот, смисъла му и от там да започнете. Това е основният принцип.
към беседата >>
По същия начин и свободата се проявява на степени.
Били ли сме досега на земята свободни? Има ли идеална свобода тук? - Няма, но при това тя съществува у нас като един образец. Какъв е образецът на свободата? - Като дойде до любовта, има любов в децата, във възрастните, в търговията, в науката и т.н.
По същия начин и свободата се проявява на степени.
Под думата "свобода" хората разбират, че човек трябва да прави това, което той иска в даден случай. Не, главното е разбирателство. Вие трябва да разберете вашия живот, смисъла му и от там да започнете. Това е основният принцип. Животът трябва да се разбере и след туй ще се разбере и любовта.
към беседата >>
Под думата "свобода" хората разбират, че човек трябва да прави това, което той иска в даден случай.
Има ли идеална свобода тук? - Няма, но при това тя съществува у нас като един образец. Какъв е образецът на свободата? - Като дойде до любовта, има любов в децата, във възрастните, в търговията, в науката и т.н. По същия начин и свободата се проявява на степени.
Под думата "свобода" хората разбират, че човек трябва да прави това, което той иска в даден случай.
Не, главното е разбирателство. Вие трябва да разберете вашия живот, смисъла му и от там да започнете. Това е основният принцип. Животът трябва да се разбере и след туй ще се разбере и любовта. Вие трябва да намерите образец на някоя любов, трябва да намерите такъв човек, у когото любовта му през целия му живот да е останала без промяна.
към беседата >>
Не, главното е разбирателство.
- Няма, но при това тя съществува у нас като един образец. Какъв е образецът на свободата? - Като дойде до любовта, има любов в децата, във възрастните, в търговията, в науката и т.н. По същия начин и свободата се проявява на степени. Под думата "свобода" хората разбират, че човек трябва да прави това, което той иска в даден случай.
Не, главното е разбирателство.
Вие трябва да разберете вашия живот, смисъла му и от там да започнете. Това е основният принцип. Животът трябва да се разбере и след туй ще се разбере и любовта. Вие трябва да намерите образец на някоя любов, трябва да намерите такъв човек, у когото любовта му през целия му живот да е останала без промяна. И като умираш, да знаеш, че този човек те обича и той не те забравя, и ти него, но ако, щом умираш, го забравяш, това не е любов.
към беседата >>
Вие трябва да разберете вашия живот, смисъла му и от там да започнете.
Какъв е образецът на свободата? - Като дойде до любовта, има любов в децата, във възрастните, в търговията, в науката и т.н. По същия начин и свободата се проявява на степени. Под думата "свобода" хората разбират, че човек трябва да прави това, което той иска в даден случай. Не, главното е разбирателство.
Вие трябва да разберете вашия живот, смисъла му и от там да започнете.
Това е основният принцип. Животът трябва да се разбере и след туй ще се разбере и любовта. Вие трябва да намерите образец на някоя любов, трябва да намерите такъв човек, у когото любовта му през целия му живот да е останала без промяна. И като умираш, да знаеш, че този човек те обича и той не те забравя, и ти него, но ако, щом умираш, го забравяш, това не е любов. Вас ви трябва такава любов, че като минеш в другия свят, да я занесеш със себе си.
към беседата >>
Това е основният принцип.
- Като дойде до любовта, има любов в децата, във възрастните, в търговията, в науката и т.н. По същия начин и свободата се проявява на степени. Под думата "свобода" хората разбират, че човек трябва да прави това, което той иска в даден случай. Не, главното е разбирателство. Вие трябва да разберете вашия живот, смисъла му и от там да започнете.
Това е основният принцип.
Животът трябва да се разбере и след туй ще се разбере и любовта. Вие трябва да намерите образец на някоя любов, трябва да намерите такъв човек, у когото любовта му през целия му живот да е останала без промяна. И като умираш, да знаеш, че този човек те обича и той не те забравя, и ти него, но ако, щом умираш, го забравяш, това не е любов. Вас ви трябва такава любов, че като минеш в другия свят, да я занесеш със себе си. Нали любовта никога не отпада?
към беседата >>
Животът трябва да се разбере и след туй ще се разбере и любовта.
По същия начин и свободата се проявява на степени. Под думата "свобода" хората разбират, че човек трябва да прави това, което той иска в даден случай. Не, главното е разбирателство. Вие трябва да разберете вашия живот, смисъла му и от там да започнете. Това е основният принцип.
Животът трябва да се разбере и след туй ще се разбере и любовта.
Вие трябва да намерите образец на някоя любов, трябва да намерите такъв човек, у когото любовта му през целия му живот да е останала без промяна. И като умираш, да знаеш, че този човек те обича и той не те забравя, и ти него, но ако, щом умираш, го забравяш, това не е любов. Вас ви трябва такава любов, че като минеш в другия свят, да я занесеш със себе си. Нали любовта никога не отпада? Тя не е само за този живот, но за вечния живот.
към беседата >>
Вие трябва да намерите образец на някоя любов, трябва да намерите такъв човек, у когото любовта му през целия му живот да е останала без промяна.
Под думата "свобода" хората разбират, че човек трябва да прави това, което той иска в даден случай. Не, главното е разбирателство. Вие трябва да разберете вашия живот, смисъла му и от там да започнете. Това е основният принцип. Животът трябва да се разбере и след туй ще се разбере и любовта.
Вие трябва да намерите образец на някоя любов, трябва да намерите такъв човек, у когото любовта му през целия му живот да е останала без промяна.
И като умираш, да знаеш, че този човек те обича и той не те забравя, и ти него, но ако, щом умираш, го забравяш, това не е любов. Вас ви трябва такава любов, че като минеш в другия свят, да я занесеш със себе си. Нали любовта никога не отпада? Тя не е само за този живот, но за вечния живот. Има временен живот, има и вечен.
към беседата >>
И като умираш, да знаеш, че този човек те обича и той не те забравя, и ти него, но ако, щом умираш, го забравяш, това не е любов.
Не, главното е разбирателство. Вие трябва да разберете вашия живот, смисъла му и от там да започнете. Това е основният принцип. Животът трябва да се разбере и след туй ще се разбере и любовта. Вие трябва да намерите образец на някоя любов, трябва да намерите такъв човек, у когото любовта му през целия му живот да е останала без промяна.
И като умираш, да знаеш, че този човек те обича и той не те забравя, и ти него, но ако, щом умираш, го забравяш, това не е любов.
Вас ви трябва такава любов, че като минеш в другия свят, да я занесеш със себе си. Нали любовта никога не отпада? Тя не е само за този живот, но за вечния живот. Има временен живот, има и вечен. За да се разбере вечният живот, трябва да се знае временният.
към беседата >>
Вас ви трябва такава любов, че като минеш в другия свят, да я занесеш със себе си.
Вие трябва да разберете вашия живот, смисъла му и от там да започнете. Това е основният принцип. Животът трябва да се разбере и след туй ще се разбере и любовта. Вие трябва да намерите образец на някоя любов, трябва да намерите такъв човек, у когото любовта му през целия му живот да е останала без промяна. И като умираш, да знаеш, че този човек те обича и той не те забравя, и ти него, но ако, щом умираш, го забравяш, това не е любов.
Вас ви трябва такава любов, че като минеш в другия свят, да я занесеш със себе си.
Нали любовта никога не отпада? Тя не е само за този живот, но за вечния живот. Има временен живот, има и вечен. За да се разбере вечният живот, трябва да се знае временният. При тези условия, при които сега живеем, има много належащи въпроси, които ще трябва да се разрешат, има много способности, дарби, които трябва да се развият.
към беседата >>
Нали любовта никога не отпада?
Това е основният принцип. Животът трябва да се разбере и след туй ще се разбере и любовта. Вие трябва да намерите образец на някоя любов, трябва да намерите такъв човек, у когото любовта му през целия му живот да е останала без промяна. И като умираш, да знаеш, че този човек те обича и той не те забравя, и ти него, но ако, щом умираш, го забравяш, това не е любов. Вас ви трябва такава любов, че като минеш в другия свят, да я занесеш със себе си.
Нали любовта никога не отпада?
Тя не е само за този живот, но за вечния живот. Има временен живот, има и вечен. За да се разбере вечният живот, трябва да се знае временният. При тези условия, при които сега живеем, има много належащи въпроси, които ще трябва да се разрешат, има много способности, дарби, които трябва да се развият. По кой начин?
към беседата >>
Тя не е само за този живот, но за вечния живот.
Животът трябва да се разбере и след туй ще се разбере и любовта. Вие трябва да намерите образец на някоя любов, трябва да намерите такъв човек, у когото любовта му през целия му живот да е останала без промяна. И като умираш, да знаеш, че този човек те обича и той не те забравя, и ти него, но ако, щом умираш, го забравяш, това не е любов. Вас ви трябва такава любов, че като минеш в другия свят, да я занесеш със себе си. Нали любовта никога не отпада?
Тя не е само за този живот, но за вечния живот.
Има временен живот, има и вечен. За да се разбере вечният живот, трябва да се знае временният. При тези условия, при които сега живеем, има много належащи въпроси, които ще трябва да се разрешат, има много способности, дарби, които трябва да се развият. По кой начин? - Да кажем, че някои от вас са болни, други страдат от беднотия, трети искат да се учат, но никой не им помага, други искат да учат изкуство и т.н.
към беседата >>
Има временен живот, има и вечен.
Вие трябва да намерите образец на някоя любов, трябва да намерите такъв човек, у когото любовта му през целия му живот да е останала без промяна. И като умираш, да знаеш, че този човек те обича и той не те забравя, и ти него, но ако, щом умираш, го забравяш, това не е любов. Вас ви трябва такава любов, че като минеш в другия свят, да я занесеш със себе си. Нали любовта никога не отпада? Тя не е само за този живот, но за вечния живот.
Има временен живот, има и вечен.
За да се разбере вечният живот, трябва да се знае временният. При тези условия, при които сега живеем, има много належащи въпроси, които ще трябва да се разрешат, има много способности, дарби, които трябва да се развият. По кой начин? - Да кажем, че някои от вас са болни, други страдат от беднотия, трети искат да се учат, но никой не им помага, други искат да учат изкуство и т.н. Питам тогава: По какъв начин можем да им помогнем да се развият дарбите им?
към беседата >>
За да се разбере вечният живот, трябва да се знае временният.
И като умираш, да знаеш, че този човек те обича и той не те забравя, и ти него, но ако, щом умираш, го забравяш, това не е любов. Вас ви трябва такава любов, че като минеш в другия свят, да я занесеш със себе си. Нали любовта никога не отпада? Тя не е само за този живот, но за вечния живот. Има временен живот, има и вечен.
За да се разбере вечният живот, трябва да се знае временният.
При тези условия, при които сега живеем, има много належащи въпроси, които ще трябва да се разрешат, има много способности, дарби, които трябва да се развият. По кой начин? - Да кажем, че някои от вас са болни, други страдат от беднотия, трети искат да се учат, но никой не им помага, други искат да учат изкуство и т.н. Питам тогава: По какъв начин можем да им помогнем да се развият дарбите им? Този пък, на когото помагат, трябва да има човещина да признае помощта, а не, след като си изтъче платното, да ритне кроеното и да каже: "От това общество нямам полза вече!
към беседата >>
При тези условия, при които сега живеем, има много належащи въпроси, които ще трябва да се разрешат, има много способности, дарби, които трябва да се развият.
Вас ви трябва такава любов, че като минеш в другия свят, да я занесеш със себе си. Нали любовта никога не отпада? Тя не е само за този живот, но за вечния живот. Има временен живот, има и вечен. За да се разбере вечният живот, трябва да се знае временният.
При тези условия, при които сега живеем, има много належащи въпроси, които ще трябва да се разрешат, има много способности, дарби, които трябва да се развият.
По кой начин? - Да кажем, че някои от вас са болни, други страдат от беднотия, трети искат да се учат, но никой не им помага, други искат да учат изкуство и т.н. Питам тогава: По какъв начин можем да им помогнем да се развият дарбите им? Този пък, на когото помагат, трябва да има човещина да признае помощта, а не, след като си изтъче платното, да ритне кроеното и да каже: "От това общество нямам полза вече! "
към беседата >>
По кой начин?
Нали любовта никога не отпада? Тя не е само за този живот, но за вечния живот. Има временен живот, има и вечен. За да се разбере вечният живот, трябва да се знае временният. При тези условия, при които сега живеем, има много належащи въпроси, които ще трябва да се разрешат, има много способности, дарби, които трябва да се развият.
По кой начин?
- Да кажем, че някои от вас са болни, други страдат от беднотия, трети искат да се учат, но никой не им помага, други искат да учат изкуство и т.н. Питам тогава: По какъв начин можем да им помогнем да се развият дарбите им? Този пък, на когото помагат, трябва да има човещина да признае помощта, а не, след като си изтъче платното, да ритне кроеното и да каже: "От това общество нямам полза вече! "
към беседата >>
- Да кажем, че някои от вас са болни, други страдат от беднотия, трети искат да се учат, но никой не им помага, други искат да учат изкуство и т.н.
Тя не е само за този живот, но за вечния живот. Има временен живот, има и вечен. За да се разбере вечният живот, трябва да се знае временният. При тези условия, при които сега живеем, има много належащи въпроси, които ще трябва да се разрешат, има много способности, дарби, които трябва да се развият. По кой начин?
- Да кажем, че някои от вас са болни, други страдат от беднотия, трети искат да се учат, но никой не им помага, други искат да учат изкуство и т.н.
Питам тогава: По какъв начин можем да им помогнем да се развият дарбите им? Този пък, на когото помагат, трябва да има човещина да признае помощта, а не, след като си изтъче платното, да ритне кроеното и да каже: "От това общество нямам полза вече! "
към беседата >>
Питам тогава: По какъв начин можем да им помогнем да се развият дарбите им?
Има временен живот, има и вечен. За да се разбере вечният живот, трябва да се знае временният. При тези условия, при които сега живеем, има много належащи въпроси, които ще трябва да се разрешат, има много способности, дарби, които трябва да се развият. По кой начин? - Да кажем, че някои от вас са болни, други страдат от беднотия, трети искат да се учат, но никой не им помага, други искат да учат изкуство и т.н.
Питам тогава: По какъв начин можем да им помогнем да се развият дарбите им?
Този пък, на когото помагат, трябва да има човещина да признае помощта, а не, след като си изтъче платното, да ритне кроеното и да каже: "От това общество нямам полза вече! "
към беседата >>
Този пък, на когото помагат, трябва да има човещина да признае помощта, а не, след като си изтъче платното, да ритне кроеното и да каже: "От това общество нямам полза вече!
За да се разбере вечният живот, трябва да се знае временният. При тези условия, при които сега живеем, има много належащи въпроси, които ще трябва да се разрешат, има много способности, дарби, които трябва да се развият. По кой начин? - Да кажем, че някои от вас са болни, други страдат от беднотия, трети искат да се учат, но никой не им помага, други искат да учат изкуство и т.н. Питам тогава: По какъв начин можем да им помогнем да се развият дарбите им?
Този пък, на когото помагат, трябва да има човещина да признае помощта, а не, след като си изтъче платното, да ритне кроеното и да каже: "От това общество нямам полза вече!
"
към беседата >>
"
При тези условия, при които сега живеем, има много належащи въпроси, които ще трябва да се разрешат, има много способности, дарби, които трябва да се развият. По кой начин? - Да кажем, че някои от вас са болни, други страдат от беднотия, трети искат да се учат, но никой не им помага, други искат да учат изкуство и т.н. Питам тогава: По какъв начин можем да им помогнем да се развият дарбите им? Този пък, на когото помагат, трябва да има човещина да признае помощта, а не, след като си изтъче платното, да ритне кроеното и да каже: "От това общество нямам полза вече!
"
към беседата >>
Аз зная едно правило: докато не се отвикнете да се одумвате, нищо не можете да направите.
Аз зная едно правило: докато не се отвикнете да се одумвате, нищо не можете да направите.
Човек трябва да бъде сляп за чуждите погрешки, а да отвори очите си за своите. Ако един човек е на мястото си, той ще бъде добре дошъл навсякъде. Ако той е добър музикант, художник, поет или лекар, ще бъде добре дошъл навсякъде. Това ще е само тогава, ако изпълнява волята Божия. При сегашните условия за мене важи волята Божия.
към беседата >>
Човек трябва да бъде сляп за чуждите погрешки, а да отвори очите си за своите.
Аз зная едно правило: докато не се отвикнете да се одумвате, нищо не можете да направите.
Човек трябва да бъде сляп за чуждите погрешки, а да отвори очите си за своите.
Ако един човек е на мястото си, той ще бъде добре дошъл навсякъде. Ако той е добър музикант, художник, поет или лекар, ще бъде добре дошъл навсякъде. Това ще е само тогава, ако изпълнява волята Божия. При сегашните условия за мене важи волята Божия. Ако един син не почита баща си, бащата трябва да го изпъди навън, нищо да не му дава.
към беседата >>
Ако един човек е на мястото си, той ще бъде добре дошъл навсякъде.
Аз зная едно правило: докато не се отвикнете да се одумвате, нищо не можете да направите. Човек трябва да бъде сляп за чуждите погрешки, а да отвори очите си за своите.
Ако един човек е на мястото си, той ще бъде добре дошъл навсякъде.
Ако той е добър музикант, художник, поет или лекар, ще бъде добре дошъл навсякъде. Това ще е само тогава, ако изпълнява волята Божия. При сегашните условия за мене важи волята Божия. Ако един син не почита баща си, бащата трябва да го изпъди навън, нищо да не му дава. Нека се опретне и работи!
към беседата >>
Ако той е добър музикант, художник, поет или лекар, ще бъде добре дошъл навсякъде.
Аз зная едно правило: докато не се отвикнете да се одумвате, нищо не можете да направите. Човек трябва да бъде сляп за чуждите погрешки, а да отвори очите си за своите. Ако един човек е на мястото си, той ще бъде добре дошъл навсякъде.
Ако той е добър музикант, художник, поет или лекар, ще бъде добре дошъл навсякъде.
Това ще е само тогава, ако изпълнява волята Божия. При сегашните условия за мене важи волята Божия. Ако един син не почита баща си, бащата трябва да го изпъди навън, нищо да не му дава. Нека се опретне и работи! Бащата е работил и спечелил.
към беседата >>
Това ще е само тогава, ако изпълнява волята Божия.
Аз зная едно правило: докато не се отвикнете да се одумвате, нищо не можете да направите. Човек трябва да бъде сляп за чуждите погрешки, а да отвори очите си за своите. Ако един човек е на мястото си, той ще бъде добре дошъл навсякъде. Ако той е добър музикант, художник, поет или лекар, ще бъде добре дошъл навсякъде.
Това ще е само тогава, ако изпълнява волята Божия.
При сегашните условия за мене важи волята Божия. Ако един син не почита баща си, бащата трябва да го изпъди навън, нищо да не му дава. Нека се опретне и работи! Бащата е работил и спечелил. Ако туй учение е повдигнало бащата, защо той да не го приложи към сина си, но ако го е повдигнало, нека го приложи.
към беседата >>
При сегашните условия за мене важи волята Божия.
Аз зная едно правило: докато не се отвикнете да се одумвате, нищо не можете да направите. Човек трябва да бъде сляп за чуждите погрешки, а да отвори очите си за своите. Ако един човек е на мястото си, той ще бъде добре дошъл навсякъде. Ако той е добър музикант, художник, поет или лекар, ще бъде добре дошъл навсякъде. Това ще е само тогава, ако изпълнява волята Божия.
При сегашните условия за мене важи волята Божия.
Ако един син не почита баща си, бащата трябва да го изпъди навън, нищо да не му дава. Нека се опретне и работи! Бащата е работил и спечелил. Ако туй учение е повдигнало бащата, защо той да не го приложи към сина си, но ако го е повдигнало, нека го приложи. Нека предаде на сина си качествата на своя талант и характер.
към беседата >>
Ако един син не почита баща си, бащата трябва да го изпъди навън, нищо да не му дава.
Човек трябва да бъде сляп за чуждите погрешки, а да отвори очите си за своите. Ако един човек е на мястото си, той ще бъде добре дошъл навсякъде. Ако той е добър музикант, художник, поет или лекар, ще бъде добре дошъл навсякъде. Това ще е само тогава, ако изпълнява волята Божия. При сегашните условия за мене важи волята Божия.
Ако един син не почита баща си, бащата трябва да го изпъди навън, нищо да не му дава.
Нека се опретне и работи! Бащата е работил и спечелил. Ако туй учение е повдигнало бащата, защо той да не го приложи към сина си, но ако го е повдигнало, нека го приложи. Нека предаде на сина си качествата на своя талант и характер. Българите казват: "Роди ме, мамо, с късмет, че ме хвърли на боклука!
към беседата >>
Нека се опретне и работи!
Ако един човек е на мястото си, той ще бъде добре дошъл навсякъде. Ако той е добър музикант, художник, поет или лекар, ще бъде добре дошъл навсякъде. Това ще е само тогава, ако изпълнява волята Божия. При сегашните условия за мене важи волята Божия. Ако един син не почита баща си, бащата трябва да го изпъди навън, нищо да не му дава.
Нека се опретне и работи!
Бащата е работил и спечелил. Ако туй учение е повдигнало бащата, защо той да не го приложи към сина си, но ако го е повдигнало, нека го приложи. Нека предаде на сина си качествата на своя талант и характер. Българите казват: "Роди ме, мамо, с късмет, че ме хвърли на боклука! "
към беседата >>
Бащата е работил и спечелил.
Ако той е добър музикант, художник, поет или лекар, ще бъде добре дошъл навсякъде. Това ще е само тогава, ако изпълнява волята Божия. При сегашните условия за мене важи волята Божия. Ако един син не почита баща си, бащата трябва да го изпъди навън, нищо да не му дава. Нека се опретне и работи!
Бащата е работил и спечелил.
Ако туй учение е повдигнало бащата, защо той да не го приложи към сина си, но ако го е повдигнало, нека го приложи. Нека предаде на сина си качествата на своя талант и характер. Българите казват: "Роди ме, мамо, с късмет, че ме хвърли на боклука! "
към беседата >>
Ако туй учение е повдигнало бащата, защо той да не го приложи към сина си, но ако го е повдигнало, нека го приложи.
Това ще е само тогава, ако изпълнява волята Божия. При сегашните условия за мене важи волята Божия. Ако един син не почита баща си, бащата трябва да го изпъди навън, нищо да не му дава. Нека се опретне и работи! Бащата е работил и спечелил.
Ако туй учение е повдигнало бащата, защо той да не го приложи към сина си, но ако го е повдигнало, нека го приложи.
Нека предаде на сина си качествата на своя талант и характер. Българите казват: "Роди ме, мамо, с късмет, че ме хвърли на боклука! "
към беседата >>
Нека предаде на сина си качествата на своя талант и характер.
При сегашните условия за мене важи волята Божия. Ако един син не почита баща си, бащата трябва да го изпъди навън, нищо да не му дава. Нека се опретне и работи! Бащата е работил и спечелил. Ако туй учение е повдигнало бащата, защо той да не го приложи към сина си, но ако го е повдигнало, нека го приложи.
Нека предаде на сина си качествата на своя талант и характер.
Българите казват: "Роди ме, мамо, с късмет, че ме хвърли на боклука! "
към беседата >>
Българите казват: "Роди ме, мамо, с късмет, че ме хвърли на боклука!
Ако един син не почита баща си, бащата трябва да го изпъди навън, нищо да не му дава. Нека се опретне и работи! Бащата е работил и спечелил. Ако туй учение е повдигнало бащата, защо той да не го приложи към сина си, но ако го е повдигнало, нека го приложи. Нека предаде на сина си качествата на своя талант и характер.
Българите казват: "Роди ме, мамо, с късмет, че ме хвърли на боклука!
"
към беседата >>
"
Нека се опретне и работи! Бащата е работил и спечелил. Ако туй учение е повдигнало бащата, защо той да не го приложи към сина си, но ако го е повдигнало, нека го приложи. Нека предаде на сина си качествата на своя талант и характер. Българите казват: "Роди ме, мамо, с късмет, че ме хвърли на боклука!
"
към беседата >>
Когато Христос дойде между евреите, какво им остави?
Когато Христос дойде между евреите, какво им остави?
- Нищо не им остави, задигна си филмите. Така ще направя и аз. Няма да дам нито един косъм от главата си на българите, Каквото давам, един ден ще си го взема. Ще си вдигна цигулката, ще си вдигна лъка и ще си замина, а те ще останат само със свирните си. Аз няма да оставя тези Божествени филми, да се подиграват с тях.
към беседата >>
- Нищо не им остави, задигна си филмите.
Когато Христос дойде между евреите, какво им остави?
- Нищо не им остави, задигна си филмите.
Така ще направя и аз. Няма да дам нито един косъм от главата си на българите, Каквото давам, един ден ще си го взема. Ще си вдигна цигулката, ще си вдигна лъка и ще си замина, а те ще останат само със свирните си. Аз няма да оставя тези Божествени филми, да се подиграват с тях. Такъв е Божественият морал, това е Божият закон.
към беседата >>
Така ще направя и аз.
Когато Христос дойде между евреите, какво им остави? - Нищо не им остави, задигна си филмите.
Така ще направя и аз.
Няма да дам нито един косъм от главата си на българите, Каквото давам, един ден ще си го взема. Ще си вдигна цигулката, ще си вдигна лъка и ще си замина, а те ще останат само със свирните си. Аз няма да оставя тези Божествени филми, да се подиграват с тях. Такъв е Божественият морал, това е Божият закон. Бог прилага сега закона Си в света.
към беседата >>
Няма да дам нито един косъм от главата си на българите, Каквото давам, един ден ще си го взема.
Когато Христос дойде между евреите, какво им остави? - Нищо не им остави, задигна си филмите. Така ще направя и аз.
Няма да дам нито един косъм от главата си на българите, Каквото давам, един ден ще си го взема.
Ще си вдигна цигулката, ще си вдигна лъка и ще си замина, а те ще останат само със свирните си. Аз няма да оставя тези Божествени филми, да се подиграват с тях. Такъв е Божественият морал, това е Божият закон. Бог прилага сега закона Си в света. Нещата не зависят от хората.
към беседата >>
Ще си вдигна цигулката, ще си вдигна лъка и ще си замина, а те ще останат само със свирните си.
Когато Христос дойде между евреите, какво им остави? - Нищо не им остави, задигна си филмите. Така ще направя и аз. Няма да дам нито един косъм от главата си на българите, Каквото давам, един ден ще си го взема.
Ще си вдигна цигулката, ще си вдигна лъка и ще си замина, а те ще останат само със свирните си.
Аз няма да оставя тези Божествени филми, да се подиграват с тях. Такъв е Божественият морал, това е Божият закон. Бог прилага сега закона Си в света. Нещата не зависят от хората. Ако хората разрешаваха въпросите, нищо нямаше да остане от света, но Бог ги разрешава.
към беседата >>
Аз няма да оставя тези Божествени филми, да се подиграват с тях.
Когато Христос дойде между евреите, какво им остави? - Нищо не им остави, задигна си филмите. Така ще направя и аз. Няма да дам нито един косъм от главата си на българите, Каквото давам, един ден ще си го взема. Ще си вдигна цигулката, ще си вдигна лъка и ще си замина, а те ще останат само със свирните си.
Аз няма да оставя тези Божествени филми, да се подиграват с тях.
Такъв е Божественият морал, това е Божият закон. Бог прилага сега закона Си в света. Нещата не зависят от хората. Ако хората разрешаваха въпросите, нищо нямаше да остане от света, но Бог ги разрешава. Така трябва да гледате.
към беседата >>
Такъв е Божественият морал, това е Божият закон.
- Нищо не им остави, задигна си филмите. Така ще направя и аз. Няма да дам нито един косъм от главата си на българите, Каквото давам, един ден ще си го взема. Ще си вдигна цигулката, ще си вдигна лъка и ще си замина, а те ще останат само със свирните си. Аз няма да оставя тези Божествени филми, да се подиграват с тях.
Такъв е Божественият морал, това е Божият закон.
Бог прилага сега закона Си в света. Нещата не зависят от хората. Ако хората разрешаваха въпросите, нищо нямаше да остане от света, но Бог ги разрешава. Така трябва да гледате. В света Бог разрешава въпросите.
към беседата >>
Бог прилага сега закона Си в света.
Така ще направя и аз. Няма да дам нито един косъм от главата си на българите, Каквото давам, един ден ще си го взема. Ще си вдигна цигулката, ще си вдигна лъка и ще си замина, а те ще останат само със свирните си. Аз няма да оставя тези Божествени филми, да се подиграват с тях. Такъв е Божественият морал, това е Божият закон.
Бог прилага сега закона Си в света.
Нещата не зависят от хората. Ако хората разрешаваха въпросите, нищо нямаше да остане от света, но Бог ги разрешава. Така трябва да гледате. В света Бог разрешава въпросите. Щом Бог разрешава въпросите, хора ще има в света, а щом хората разрешават въпросите, хора няма да има.
към беседата >>
Нещата не зависят от хората.
Няма да дам нито един косъм от главата си на българите, Каквото давам, един ден ще си го взема. Ще си вдигна цигулката, ще си вдигна лъка и ще си замина, а те ще останат само със свирните си. Аз няма да оставя тези Божествени филми, да се подиграват с тях. Такъв е Божественият морал, това е Божият закон. Бог прилага сега закона Си в света.
Нещата не зависят от хората.
Ако хората разрешаваха въпросите, нищо нямаше да остане от света, но Бог ги разрешава. Така трябва да гледате. В света Бог разрешава въпросите. Щом Бог разрешава въпросите, хора ще има в света, а щом хората разрешават въпросите, хора няма да има. При всичките условия на живота човек трябва търпеливо да дочаква края на нещата.
към беседата >>
Ако хората разрешаваха въпросите, нищо нямаше да остане от света, но Бог ги разрешава.
Ще си вдигна цигулката, ще си вдигна лъка и ще си замина, а те ще останат само със свирните си. Аз няма да оставя тези Божествени филми, да се подиграват с тях. Такъв е Божественият морал, това е Божият закон. Бог прилага сега закона Си в света. Нещата не зависят от хората.
Ако хората разрешаваха въпросите, нищо нямаше да остане от света, но Бог ги разрешава.
Така трябва да гледате. В света Бог разрешава въпросите. Щом Бог разрешава въпросите, хора ще има в света, а щом хората разрешават въпросите, хора няма да има. При всичките условия на живота човек трябва търпеливо да дочаква края на нещата. Представете си следващото разяснение.
към беседата >>
Така трябва да гледате.
Аз няма да оставя тези Божествени филми, да се подиграват с тях. Такъв е Божественият морал, това е Божият закон. Бог прилага сега закона Си в света. Нещата не зависят от хората. Ако хората разрешаваха въпросите, нищо нямаше да остане от света, но Бог ги разрешава.
Така трябва да гледате.
В света Бог разрешава въпросите. Щом Бог разрешава въпросите, хора ще има в света, а щом хората разрешават въпросите, хора няма да има. При всичките условия на живота човек трябва търпеливо да дочаква края на нещата. Представете си следващото разяснение. Ризата на някого е кирлива, оцапана.
към беседата >>
В света Бог разрешава въпросите.
Такъв е Божественият морал, това е Божият закон. Бог прилага сега закона Си в света. Нещата не зависят от хората. Ако хората разрешаваха въпросите, нищо нямаше да остане от света, но Бог ги разрешава. Така трябва да гледате.
В света Бог разрешава въпросите.
Щом Бог разрешава въпросите, хора ще има в света, а щом хората разрешават въпросите, хора няма да има. При всичките условия на живота човек трябва търпеливо да дочаква края на нещата. Представете си следващото разяснение. Ризата на някого е кирлива, оцапана. Взема я в коритото, да я пера.
към беседата >>
Щом Бог разрешава въпросите, хора ще има в света, а щом хората разрешават въпросите, хора няма да има.
Бог прилага сега закона Си в света. Нещата не зависят от хората. Ако хората разрешаваха въпросите, нищо нямаше да остане от света, но Бог ги разрешава. Така трябва да гледате. В света Бог разрешава въпросите.
Щом Бог разрешава въпросите, хора ще има в света, а щом хората разрешават въпросите, хора няма да има.
При всичките условия на живота човек трябва търпеливо да дочаква края на нещата. Представете си следващото разяснение. Ризата на някого е кирлива, оцапана. Взема я в коритото, да я пера. Тя казва: "Чакай, чакай, защо в топла вода ме переш?
към беседата >>
При всичките условия на живота човек трябва търпеливо да дочаква края на нещата.
Нещата не зависят от хората. Ако хората разрешаваха въпросите, нищо нямаше да остане от света, но Бог ги разрешава. Така трябва да гледате. В света Бог разрешава въпросите. Щом Бог разрешава въпросите, хора ще има в света, а щом хората разрешават въпросите, хора няма да има.
При всичките условия на живота човек трябва търпеливо да дочаква края на нещата.
Представете си следващото разяснение. Ризата на някого е кирлива, оцапана. Взема я в коритото, да я пера. Тя казва: "Чакай, чакай, защо в топла вода ме переш? " - После ще ти докажа лекцията си.
към беседата >>
Представете си следващото разяснение.
Ако хората разрешаваха въпросите, нищо нямаше да остане от света, но Бог ги разрешава. Така трябва да гледате. В света Бог разрешава въпросите. Щом Бог разрешава въпросите, хора ще има в света, а щом хората разрешават въпросите, хора няма да има. При всичките условия на живота човек трябва търпеливо да дочаква края на нещата.
Представете си следващото разяснение.
Ризата на някого е кирлива, оцапана. Взема я в коритото, да я пера. Тя казва: "Чакай, чакай, защо в топла вода ме переш? " - После ще ти докажа лекцията си. - Взема малко сапун.
към беседата >>
Ризата на някого е кирлива, оцапана.
Така трябва да гледате. В света Бог разрешава въпросите. Щом Бог разрешава въпросите, хора ще има в света, а щом хората разрешават въпросите, хора няма да има. При всичките условия на живота човек трябва търпеливо да дочаква края на нещата. Представете си следващото разяснение.
Ризата на някого е кирлива, оцапана.
Взема я в коритото, да я пера. Тя казва: "Чакай, чакай, защо в топла вода ме переш? " - После ще ти докажа лекцията си. - Взема малко сапун. - "Чакай, чакай, защо със сапун?
към беседата >>
Взема я в коритото, да я пера.
В света Бог разрешава въпросите. Щом Бог разрешава въпросите, хора ще има в света, а щом хората разрешават въпросите, хора няма да има. При всичките условия на живота човек трябва търпеливо да дочаква края на нещата. Представете си следващото разяснение. Ризата на някого е кирлива, оцапана.
Взема я в коритото, да я пера.
Тя казва: "Чакай, чакай, защо в топла вода ме переш? " - После ще ти докажа лекцията си. - Взема малко сапун. - "Чакай, чакай, защо със сапун? Защо ме мачкаш така?
към беседата >>
Тя казва: "Чакай, чакай, защо в топла вода ме переш?
Щом Бог разрешава въпросите, хора ще има в света, а щом хората разрешават въпросите, хора няма да има. При всичките условия на живота човек трябва търпеливо да дочаква края на нещата. Представете си следващото разяснение. Ризата на някого е кирлива, оцапана. Взема я в коритото, да я пера.
Тя казва: "Чакай, чакай, защо в топла вода ме переш?
" - После ще ти докажа лекцията си. - Взема малко сапун. - "Чакай, чакай, защо със сапун? Защо ме мачкаш така? " - После ще видиш- Туря я на въжето, изсъхне.
към беседата >>
" - После ще ти докажа лекцията си.
При всичките условия на живота човек трябва търпеливо да дочаква края на нещата. Представете си следващото разяснение. Ризата на някого е кирлива, оцапана. Взема я в коритото, да я пера. Тя казва: "Чакай, чакай, защо в топла вода ме переш?
" - После ще ти докажа лекцията си.
- Взема малко сапун. - "Чакай, чакай, защо със сапун? Защо ме мачкаш така? " - После ще видиш- Туря я на въжето, изсъхне. Питам го сега: Видя ли се по-рано в огледалото какво беше?
към беседата >>
- Взема малко сапун.
Представете си следващото разяснение. Ризата на някого е кирлива, оцапана. Взема я в коритото, да я пера. Тя казва: "Чакай, чакай, защо в топла вода ме переш? " - После ще ти докажа лекцията си.
- Взема малко сапун.
- "Чакай, чакай, защо със сапун? Защо ме мачкаш така? " - После ще видиш- Туря я на въжето, изсъхне. Питам го сега: Видя ли се по-рано в огледалото какво беше? - "Видях се." -Ела сега да се видиш в огледалото с тази риза какъв си?
към беседата >>
- "Чакай, чакай, защо със сапун?
Ризата на някого е кирлива, оцапана. Взема я в коритото, да я пера. Тя казва: "Чакай, чакай, защо в топла вода ме переш? " - После ще ти докажа лекцията си. - Взема малко сапун.
- "Чакай, чакай, защо със сапун?
Защо ме мачкаш така? " - После ще видиш- Туря я на въжето, изсъхне. Питам го сега: Видя ли се по-рано в огледалото какво беше? - "Видях се." -Ела сега да се видиш в огледалото с тази риза какъв си? Какъв си сега?
към беседата >>
Защо ме мачкаш така?
Взема я в коритото, да я пера. Тя казва: "Чакай, чакай, защо в топла вода ме переш? " - После ще ти докажа лекцията си. - Взема малко сапун. - "Чакай, чакай, защо със сапун?
Защо ме мачкаш така?
" - После ще видиш- Туря я на въжето, изсъхне. Питам го сега: Видя ли се по-рано в огледалото какво беше? - "Видях се." -Ела сега да се видиш в огледалото с тази риза какъв си? Какъв си сега? - "Бял съм."- Забелязваш ли една разлика между първото и второто си състояние?
към беседата >>
" - После ще видиш- Туря я на въжето, изсъхне.
Тя казва: "Чакай, чакай, защо в топла вода ме переш? " - После ще ти докажа лекцията си. - Взема малко сапун. - "Чакай, чакай, защо със сапун? Защо ме мачкаш така?
" - После ще видиш- Туря я на въжето, изсъхне.
Питам го сега: Видя ли се по-рано в огледалото какво беше? - "Видях се." -Ела сега да се видиш в огледалото с тази риза какъв си? Какъв си сега? - "Бял съм."- Забелязваш ли една разлика между първото и второто си състояние? - "Забелязвам." - Каква?
към беседата >>
Питам го сега: Видя ли се по-рано в огледалото какво беше?
" - После ще ти докажа лекцията си. - Взема малко сапун. - "Чакай, чакай, защо със сапун? Защо ме мачкаш така? " - После ще видиш- Туря я на въжето, изсъхне.
Питам го сега: Видя ли се по-рано в огледалото какво беше?
- "Видях се." -Ела сега да се видиш в огледалото с тази риза какъв си? Какъв си сега? - "Бял съм."- Забелязваш ли една разлика между първото и второто си състояние? - "Забелязвам." - Каква? - "В първото имаше една голяма натегнатост, а сега се усещам по-лек." - Тъй че има въпроси, които са на мястото си, но има и такива, които не са на мястото си.
към беседата >>
- "Видях се." -Ела сега да се видиш в огледалото с тази риза какъв си?
- Взема малко сапун. - "Чакай, чакай, защо със сапун? Защо ме мачкаш така? " - После ще видиш- Туря я на въжето, изсъхне. Питам го сега: Видя ли се по-рано в огледалото какво беше?
- "Видях се." -Ела сега да се видиш в огледалото с тази риза какъв си?
Какъв си сега? - "Бял съм."- Забелязваш ли една разлика между първото и второто си състояние? - "Забелязвам." - Каква? - "В първото имаше една голяма натегнатост, а сега се усещам по-лек." - Тъй че има въпроси, които са на мястото си, но има и такива, които не са на мястото си. За пример ученикът свири.
към беседата >>
Какъв си сега?
- "Чакай, чакай, защо със сапун? Защо ме мачкаш така? " - После ще видиш- Туря я на въжето, изсъхне. Питам го сега: Видя ли се по-рано в огледалото какво беше? - "Видях се." -Ела сега да се видиш в огледалото с тази риза какъв си?
Какъв си сега?
- "Бял съм."- Забелязваш ли една разлика между първото и второто си състояние? - "Забелязвам." - Каква? - "В първото имаше една голяма натегнатост, а сега се усещам по-лек." - Тъй че има въпроси, които са на мястото си, но има и такива, които не са на мястото си. За пример ученикът свири. Запитва учителя си: "Учителю, кажи где бъркам?
към беседата >>
- "Бял съм."- Забелязваш ли една разлика между първото и второто си състояние?
Защо ме мачкаш така? " - После ще видиш- Туря я на въжето, изсъхне. Питам го сега: Видя ли се по-рано в огледалото какво беше? - "Видях се." -Ела сега да се видиш в огледалото с тази риза какъв си? Какъв си сега?
- "Бял съм."- Забелязваш ли една разлика между първото и второто си състояние?
- "Забелязвам." - Каква? - "В първото имаше една голяма натегнатост, а сега се усещам по-лек." - Тъй че има въпроси, които са на мястото си, но има и такива, които не са на мястото си. За пример ученикът свири. Запитва учителя си: "Учителю, кажи где бъркам? " Учителят го спира, показва му с пръста си.
към беседата >>
- "Забелязвам." - Каква?
" - После ще видиш- Туря я на въжето, изсъхне. Питам го сега: Видя ли се по-рано в огледалото какво беше? - "Видях се." -Ела сега да се видиш в огледалото с тази риза какъв си? Какъв си сега? - "Бял съм."- Забелязваш ли една разлика между първото и второто си състояние?
- "Забелязвам." - Каква?
- "В първото имаше една голяма натегнатост, а сега се усещам по-лек." - Тъй че има въпроси, които са на мястото си, но има и такива, които не са на мястото си. За пример ученикът свири. Запитва учителя си: "Учителю, кажи где бъркам? " Учителят го спира, показва му с пръста си. Ученикът продължава, но след това пак прекъсва и пак запитва вярно ли свири.
към беседата >>
- "В първото имаше една голяма натегнатост, а сега се усещам по-лек." - Тъй че има въпроси, които са на мястото си, но има и такива, които не са на мястото си.
Питам го сега: Видя ли се по-рано в огледалото какво беше? - "Видях се." -Ела сега да се видиш в огледалото с тази риза какъв си? Какъв си сега? - "Бял съм."- Забелязваш ли една разлика между първото и второто си състояние? - "Забелязвам." - Каква?
- "В първото имаше една голяма натегнатост, а сега се усещам по-лек." - Тъй че има въпроси, които са на мястото си, но има и такива, които не са на мястото си.
За пример ученикът свири. Запитва учителя си: "Учителю, кажи где бъркам? " Учителят го спира, показва му с пръста си. Ученикът продължава, но след това пак прекъсва и пак запитва вярно ли свири. Това запитване е на мястото си, но щом знае да свири, няма да прекъсва и тогава и двамата ще свирят.
към беседата >>
За пример ученикът свири.
- "Видях се." -Ела сега да се видиш в огледалото с тази риза какъв си? Какъв си сега? - "Бял съм."- Забелязваш ли една разлика между първото и второто си състояние? - "Забелязвам." - Каква? - "В първото имаше една голяма натегнатост, а сега се усещам по-лек." - Тъй че има въпроси, които са на мястото си, но има и такива, които не са на мястото си.
За пример ученикът свири.
Запитва учителя си: "Учителю, кажи где бъркам? " Учителят го спира, показва му с пръста си. Ученикът продължава, но след това пак прекъсва и пак запитва вярно ли свири. Това запитване е на мястото си, но щом знае да свири, няма да прекъсва и тогава и двамата ще свирят. Външните пък ще дадат заключение дали свирят право или не.
към беседата >>
Запитва учителя си: "Учителю, кажи где бъркам?
Какъв си сега? - "Бял съм."- Забелязваш ли една разлика между първото и второто си състояние? - "Забелязвам." - Каква? - "В първото имаше една голяма натегнатост, а сега се усещам по-лек." - Тъй че има въпроси, които са на мястото си, но има и такива, които не са на мястото си. За пример ученикът свири.
Запитва учителя си: "Учителю, кажи где бъркам?
" Учителят го спира, показва му с пръста си. Ученикът продължава, но след това пак прекъсва и пак запитва вярно ли свири. Това запитване е на мястото си, но щом знае да свири, няма да прекъсва и тогава и двамата ще свирят. Външните пък ще дадат заключение дали свирят право или не. Има време за прекъсване, има време за работа, има време за копане, има време за садене, има време за учене, за спане, има време за питане, има време за мълчане и т.н.
към беседата >>
" Учителят го спира, показва му с пръста си.
- "Бял съм."- Забелязваш ли една разлика между първото и второто си състояние? - "Забелязвам." - Каква? - "В първото имаше една голяма натегнатост, а сега се усещам по-лек." - Тъй че има въпроси, които са на мястото си, но има и такива, които не са на мястото си. За пример ученикът свири. Запитва учителя си: "Учителю, кажи где бъркам?
" Учителят го спира, показва му с пръста си.
Ученикът продължава, но след това пак прекъсва и пак запитва вярно ли свири. Това запитване е на мястото си, но щом знае да свири, няма да прекъсва и тогава и двамата ще свирят. Външните пък ще дадат заключение дали свирят право или не. Има време за прекъсване, има време за работа, има време за копане, има време за садене, има време за учене, за спане, има време за питане, има време за мълчане и т.н. Ако те бодна, ти ще ме питаш: "Защо ме бодна толкова", но като туря един наполеон в кесията ти, не питаш защо ти турям.
към беседата >>
Ученикът продължава, но след това пак прекъсва и пак запитва вярно ли свири.
- "Забелязвам." - Каква? - "В първото имаше една голяма натегнатост, а сега се усещам по-лек." - Тъй че има въпроси, които са на мястото си, но има и такива, които не са на мястото си. За пример ученикът свири. Запитва учителя си: "Учителю, кажи где бъркам? " Учителят го спира, показва му с пръста си.
Ученикът продължава, но след това пак прекъсва и пак запитва вярно ли свири.
Това запитване е на мястото си, но щом знае да свири, няма да прекъсва и тогава и двамата ще свирят. Външните пък ще дадат заключение дали свирят право или не. Има време за прекъсване, има време за работа, има време за копане, има време за садене, има време за учене, за спане, има време за питане, има време за мълчане и т.н. Ако те бодна, ти ще ме питаш: "Защо ме бодна толкова", но като туря един наполеон в кесията ти, не питаш защо ти турям. Туря ти още един, пак не питаш.
към беседата >>
Това запитване е на мястото си, но щом знае да свири, няма да прекъсва и тогава и двамата ще свирят.
- "В първото имаше една голяма натегнатост, а сега се усещам по-лек." - Тъй че има въпроси, които са на мястото си, но има и такива, които не са на мястото си. За пример ученикът свири. Запитва учителя си: "Учителю, кажи где бъркам? " Учителят го спира, показва му с пръста си. Ученикът продължава, но след това пак прекъсва и пак запитва вярно ли свири.
Това запитване е на мястото си, но щом знае да свири, няма да прекъсва и тогава и двамата ще свирят.
Външните пък ще дадат заключение дали свирят право или не. Има време за прекъсване, има време за работа, има време за копане, има време за садене, има време за учене, за спане, има време за питане, има време за мълчане и т.н. Ако те бодна, ти ще ме питаш: "Защо ме бодна толкова", но като туря един наполеон в кесията ти, не питаш защо ти турям. Туря ти още един, пак не питаш. Аз турям, ти броиш и не питаш защо.
към беседата >>
Външните пък ще дадат заключение дали свирят право или не.
За пример ученикът свири. Запитва учителя си: "Учителю, кажи где бъркам? " Учителят го спира, показва му с пръста си. Ученикът продължава, но след това пак прекъсва и пак запитва вярно ли свири. Това запитване е на мястото си, но щом знае да свири, няма да прекъсва и тогава и двамата ще свирят.
Външните пък ще дадат заключение дали свирят право или не.
Има време за прекъсване, има време за работа, има време за копане, има време за садене, има време за учене, за спане, има време за питане, има време за мълчане и т.н. Ако те бодна, ти ще ме питаш: "Защо ме бодна толкова", но като туря един наполеон в кесията ти, не питаш защо ти турям. Туря ти още един, пак не питаш. Аз турям, ти броиш и не питаш защо. Ако започна обратното - да вземам, тогава ще питаш.
към беседата >>
Има време за прекъсване, има време за работа, има време за копане, има време за садене, има време за учене, за спане, има време за питане, има време за мълчане и т.н.
Запитва учителя си: "Учителю, кажи где бъркам? " Учителят го спира, показва му с пръста си. Ученикът продължава, но след това пак прекъсва и пак запитва вярно ли свири. Това запитване е на мястото си, но щом знае да свири, няма да прекъсва и тогава и двамата ще свирят. Външните пък ще дадат заключение дали свирят право или не.
Има време за прекъсване, има време за работа, има време за копане, има време за садене, има време за учене, за спане, има време за питане, има време за мълчане и т.н.
Ако те бодна, ти ще ме питаш: "Защо ме бодна толкова", но като туря един наполеон в кесията ти, не питаш защо ти турям. Туря ти още един, пак не питаш. Аз турям, ти броиш и не питаш защо. Ако започна обратното - да вземам, тогава ще питаш. Значи при първото положение, като ти давам, не питаш защо ти давам, но като вземам от тебе, питаш.
към беседата >>
Ако те бодна, ти ще ме питаш: "Защо ме бодна толкова", но като туря един наполеон в кесията ти, не питаш защо ти турям.
" Учителят го спира, показва му с пръста си. Ученикът продължава, но след това пак прекъсва и пак запитва вярно ли свири. Това запитване е на мястото си, но щом знае да свири, няма да прекъсва и тогава и двамата ще свирят. Външните пък ще дадат заключение дали свирят право или не. Има време за прекъсване, има време за работа, има време за копане, има време за садене, има време за учене, за спане, има време за питане, има време за мълчане и т.н.
Ако те бодна, ти ще ме питаш: "Защо ме бодна толкова", но като туря един наполеон в кесията ти, не питаш защо ти турям.
Туря ти още един, пак не питаш. Аз турям, ти броиш и не питаш защо. Ако започна обратното - да вземам, тогава ще питаш. Значи при първото положение, като ти давам, не питаш защо ти давам, но като вземам от тебе, питаш. Ето философията, която съществува при сегашните условия на живота.
към беседата >>
Туря ти още един, пак не питаш.
Ученикът продължава, но след това пак прекъсва и пак запитва вярно ли свири. Това запитване е на мястото си, но щом знае да свири, няма да прекъсва и тогава и двамата ще свирят. Външните пък ще дадат заключение дали свирят право или не. Има време за прекъсване, има време за работа, има време за копане, има време за садене, има време за учене, за спане, има време за питане, има време за мълчане и т.н. Ако те бодна, ти ще ме питаш: "Защо ме бодна толкова", но като туря един наполеон в кесията ти, не питаш защо ти турям.
Туря ти още един, пак не питаш.
Аз турям, ти броиш и не питаш защо. Ако започна обратното - да вземам, тогава ще питаш. Значи при първото положение, като ти давам, не питаш защо ти давам, но като вземам от тебе, питаш. Ето философията, която съществува при сегашните условия на живота. Когато някой те обича, не питаш защо те обича, а когато не те обича, питаш защо.
към беседата >>
Аз турям, ти броиш и не питаш защо.
Това запитване е на мястото си, но щом знае да свири, няма да прекъсва и тогава и двамата ще свирят. Външните пък ще дадат заключение дали свирят право или не. Има време за прекъсване, има време за работа, има време за копане, има време за садене, има време за учене, за спане, има време за питане, има време за мълчане и т.н. Ако те бодна, ти ще ме питаш: "Защо ме бодна толкова", но като туря един наполеон в кесията ти, не питаш защо ти турям. Туря ти още един, пак не питаш.
Аз турям, ти броиш и не питаш защо.
Ако започна обратното - да вземам, тогава ще питаш. Значи при първото положение, като ти давам, не питаш защо ти давам, но като вземам от тебе, питаш. Ето философията, която съществува при сегашните условия на живота. Когато някой те обича, не питаш защо те обича, а когато не те обича, питаш защо. Тази кесия не я затваряй, а денем и нощем нека стои отворена, защото онзи, който очаква възлюбения си, той не я затваря, та по което време да дойде, да вземе.
към беседата >>
Ако започна обратното - да вземам, тогава ще питаш.
Външните пък ще дадат заключение дали свирят право или не. Има време за прекъсване, има време за работа, има време за копане, има време за садене, има време за учене, за спане, има време за питане, има време за мълчане и т.н. Ако те бодна, ти ще ме питаш: "Защо ме бодна толкова", но като туря един наполеон в кесията ти, не питаш защо ти турям. Туря ти още един, пак не питаш. Аз турям, ти броиш и не питаш защо.
Ако започна обратното - да вземам, тогава ще питаш.
Значи при първото положение, като ти давам, не питаш защо ти давам, но като вземам от тебе, питаш. Ето философията, която съществува при сегашните условия на живота. Когато някой те обича, не питаш защо те обича, а когато не те обича, питаш защо. Тази кесия не я затваряй, а денем и нощем нека стои отворена, защото онзи, който очаква възлюбения си, той не я затваря, та по което време да дойде, да вземе. Когато не искаш да дойде някой, ти затваряш вратата си.
към беседата >>
Значи при първото положение, като ти давам, не питаш защо ти давам, но като вземам от тебе, питаш.
Има време за прекъсване, има време за работа, има време за копане, има време за садене, има време за учене, за спане, има време за питане, има време за мълчане и т.н. Ако те бодна, ти ще ме питаш: "Защо ме бодна толкова", но като туря един наполеон в кесията ти, не питаш защо ти турям. Туря ти още един, пак не питаш. Аз турям, ти броиш и не питаш защо. Ако започна обратното - да вземам, тогава ще питаш.
Значи при първото положение, като ти давам, не питаш защо ти давам, но като вземам от тебе, питаш.
Ето философията, която съществува при сегашните условия на живота. Когато някой те обича, не питаш защо те обича, а когато не те обича, питаш защо. Тази кесия не я затваряй, а денем и нощем нека стои отворена, защото онзи, който очаква възлюбения си, той не я затваря, та по което време да дойде, да вземе. Когато не искаш да дойде някой, ти затваряш вратата си. Тези положения сега ще се приложат.
към беседата >>
Ето философията, която съществува при сегашните условия на живота.
Ако те бодна, ти ще ме питаш: "Защо ме бодна толкова", но като туря един наполеон в кесията ти, не питаш защо ти турям. Туря ти още един, пак не питаш. Аз турям, ти броиш и не питаш защо. Ако започна обратното - да вземам, тогава ще питаш. Значи при първото положение, като ти давам, не питаш защо ти давам, но като вземам от тебе, питаш.
Ето философията, която съществува при сегашните условия на живота.
Когато някой те обича, не питаш защо те обича, а когато не те обича, питаш защо. Тази кесия не я затваряй, а денем и нощем нека стои отворена, защото онзи, който очаква възлюбения си, той не я затваря, та по което време да дойде, да вземе. Когато не искаш да дойде някой, ти затваряш вратата си. Тези положения сега ще се приложат.
към беседата >>
Когато някой те обича, не питаш защо те обича, а когато не те обича, питаш защо.
Туря ти още един, пак не питаш. Аз турям, ти броиш и не питаш защо. Ако започна обратното - да вземам, тогава ще питаш. Значи при първото положение, като ти давам, не питаш защо ти давам, но като вземам от тебе, питаш. Ето философията, която съществува при сегашните условия на живота.
Когато някой те обича, не питаш защо те обича, а когато не те обича, питаш защо.
Тази кесия не я затваряй, а денем и нощем нека стои отворена, защото онзи, който очаква възлюбения си, той не я затваря, та по което време да дойде, да вземе. Когато не искаш да дойде някой, ти затваряш вратата си. Тези положения сега ще се приложат.
към беседата >>
Тази кесия не я затваряй, а денем и нощем нека стои отворена, защото онзи, който очаква възлюбения си, той не я затваря, та по което време да дойде, да вземе.
Аз турям, ти броиш и не питаш защо. Ако започна обратното - да вземам, тогава ще питаш. Значи при първото положение, като ти давам, не питаш защо ти давам, но като вземам от тебе, питаш. Ето философията, която съществува при сегашните условия на живота. Когато някой те обича, не питаш защо те обича, а когато не те обича, питаш защо.
Тази кесия не я затваряй, а денем и нощем нека стои отворена, защото онзи, който очаква възлюбения си, той не я затваря, та по което време да дойде, да вземе.
Когато не искаш да дойде някой, ти затваряш вратата си. Тези положения сега ще се приложат.
към беседата >>
Когато не искаш да дойде някой, ти затваряш вратата си.
Ако започна обратното - да вземам, тогава ще питаш. Значи при първото положение, като ти давам, не питаш защо ти давам, но като вземам от тебе, питаш. Ето философията, която съществува при сегашните условия на живота. Когато някой те обича, не питаш защо те обича, а когато не те обича, питаш защо. Тази кесия не я затваряй, а денем и нощем нека стои отворена, защото онзи, който очаква възлюбения си, той не я затваря, та по което време да дойде, да вземе.
Когато не искаш да дойде някой, ти затваряш вратата си.
Тези положения сега ще се приложат.
към беседата >>
Тези положения сега ще се приложат.
Значи при първото положение, като ти давам, не питаш защо ти давам, но като вземам от тебе, питаш. Ето философията, която съществува при сегашните условия на живота. Когато някой те обича, не питаш защо те обича, а когато не те обича, питаш защо. Тази кесия не я затваряй, а денем и нощем нека стои отворена, защото онзи, който очаква възлюбения си, той не я затваря, та по което време да дойде, да вземе. Когато не искаш да дойде някой, ти затваряш вратата си.
Тези положения сега ще се приложат.
към беседата >>
Сега, да допуснем, че ви дават двама своенравни, упорити ученика да ги поправите.
Сега, да допуснем, че ви дават двама своенравни, упорити ученика да ги поправите.
Какъв метод бихте приложили вие? Как ще се справите с тях?
към беседата >>
Какъв метод бихте приложили вие?
Сега, да допуснем, че ви дават двама своенравни, упорити ученика да ги поправите.
Какъв метод бихте приложили вие?
Как ще се справите с тях?
към беседата >>
Как ще се справите с тях?
Сега, да допуснем, че ви дават двама своенравни, упорити ученика да ги поправите. Какъв метод бихте приложили вие?
Как ще се справите с тях?
към беседата >>
Сега допуснете едно противоречие в живота.
Сега допуснете едно противоречие в живота.
Как ще го разрешите? За пример синът ти станал на 21 години, но умът му е като на дете и казва на майка си: "Мамо, искам да ме носиш! " Предположение е това, разбира се. Питам: Възможно ли е майката да носи този свой син? Това в материалния живот е едно от големите изключения.
към беседата >>
Как ще го разрешите?
Сега допуснете едно противоречие в живота.
Как ще го разрешите?
За пример синът ти станал на 21 години, но умът му е като на дете и казва на майка си: "Мамо, искам да ме носиш! " Предположение е това, разбира се. Питам: Възможно ли е майката да носи този свой син? Това в материалния живот е едно от големите изключения. Такъв син нито се кара, нито се води.
към беседата >>
За пример синът ти станал на 21 години, но умът му е като на дете и казва на майка си: "Мамо, искам да ме носиш!
Сега допуснете едно противоречие в живота. Как ще го разрешите?
За пример синът ти станал на 21 години, но умът му е като на дете и казва на майка си: "Мамо, искам да ме носиш!
" Предположение е това, разбира се. Питам: Възможно ли е майката да носи този свой син? Това в материалния живот е едно от големите изключения. Такъв син нито се кара, нито се води. В дадения случай човек трябва да има любов към Бога, той трябва да бъде готов на всички жертви и само така той ще може да изправи всичките свои погрешки и себе си.
към беседата >>
" Предположение е това, разбира се.
Сега допуснете едно противоречие в живота. Как ще го разрешите? За пример синът ти станал на 21 години, но умът му е като на дете и казва на майка си: "Мамо, искам да ме носиш!
" Предположение е това, разбира се.
Питам: Възможно ли е майката да носи този свой син? Това в материалния живот е едно от големите изключения. Такъв син нито се кара, нито се води. В дадения случай човек трябва да има любов към Бога, той трябва да бъде готов на всички жертви и само така той ще може да изправи всичките свои погрешки и себе си.
към беседата >>
Питам: Възможно ли е майката да носи този свой син?
Сега допуснете едно противоречие в живота. Как ще го разрешите? За пример синът ти станал на 21 години, но умът му е като на дете и казва на майка си: "Мамо, искам да ме носиш! " Предположение е това, разбира се.
Питам: Възможно ли е майката да носи този свой син?
Това в материалния живот е едно от големите изключения. Такъв син нито се кара, нито се води. В дадения случай човек трябва да има любов към Бога, той трябва да бъде готов на всички жертви и само така той ще може да изправи всичките свои погрешки и себе си.
към беседата >>
Това в материалния живот е едно от големите изключения.
Сега допуснете едно противоречие в живота. Как ще го разрешите? За пример синът ти станал на 21 години, но умът му е като на дете и казва на майка си: "Мамо, искам да ме носиш! " Предположение е това, разбира се. Питам: Възможно ли е майката да носи този свой син?
Това в материалния живот е едно от големите изключения.
Такъв син нито се кара, нито се води. В дадения случай човек трябва да има любов към Бога, той трябва да бъде готов на всички жертви и само така той ще може да изправи всичките свои погрешки и себе си.
към беседата >>
Такъв син нито се кара, нито се води.
Как ще го разрешите? За пример синът ти станал на 21 години, но умът му е като на дете и казва на майка си: "Мамо, искам да ме носиш! " Предположение е това, разбира се. Питам: Възможно ли е майката да носи този свой син? Това в материалния живот е едно от големите изключения.
Такъв син нито се кара, нито се води.
В дадения случай човек трябва да има любов към Бога, той трябва да бъде готов на всички жертви и само така той ще може да изправи всичките свои погрешки и себе си.
към беседата >>
В дадения случай човек трябва да има любов към Бога, той трябва да бъде готов на всички жертви и само така той ще може да изправи всичките свои погрешки и себе си.
За пример синът ти станал на 21 години, но умът му е като на дете и казва на майка си: "Мамо, искам да ме носиш! " Предположение е това, разбира се. Питам: Възможно ли е майката да носи този свой син? Това в материалния живот е едно от големите изключения. Такъв син нито се кара, нито се води.
В дадения случай човек трябва да има любов към Бога, той трябва да бъде готов на всички жертви и само така той ще може да изправи всичките свои погрешки и себе си.
към беседата >>
Често някои казват, че Бог се е оттеглил от тях.
Често някои казват, че Бог се е оттеглил от тях.
И те остават сами. Добре, да кажем, че аз имам едно дете, което нося на ръцете си, милвам го, но ако аз отнема ръката си и го оставя да върви само, моята любов по-малка ли е? Туй дете може да си мисли, че моята любов е по-малка, но верни ли са заключенията му? - Не са верни. Ако имате едно неразположение в душата си, Господ не те води за ръка, но Той ходи подире ви.
към беседата >>
И те остават сами.
Често някои казват, че Бог се е оттеглил от тях.
И те остават сами.
Добре, да кажем, че аз имам едно дете, което нося на ръцете си, милвам го, но ако аз отнема ръката си и го оставя да върви само, моята любов по-малка ли е? Туй дете може да си мисли, че моята любов е по-малка, но верни ли са заключенията му? - Не са верни. Ако имате едно неразположение в душата си, Господ не те води за ръка, но Той ходи подире ви. Вие почвате да се обезсърчавате и казвате: "Свърши се моята!
към беседата >>
Добре, да кажем, че аз имам едно дете, което нося на ръцете си, милвам го, но ако аз отнема ръката си и го оставя да върви само, моята любов по-малка ли е?
Често някои казват, че Бог се е оттеглил от тях. И те остават сами.
Добре, да кажем, че аз имам едно дете, което нося на ръцете си, милвам го, но ако аз отнема ръката си и го оставя да върви само, моята любов по-малка ли е?
Туй дете може да си мисли, че моята любов е по-малка, но верни ли са заключенията му? - Не са верни. Ако имате едно неразположение в душата си, Господ не те води за ръка, но Той ходи подире ви. Вие почвате да се обезсърчавате и казвате: "Свърши се моята! " Право ли е това заключение?
към беседата >>
Туй дете може да си мисли, че моята любов е по-малка, но верни ли са заключенията му?
Често някои казват, че Бог се е оттеглил от тях. И те остават сами. Добре, да кажем, че аз имам едно дете, което нося на ръцете си, милвам го, но ако аз отнема ръката си и го оставя да върви само, моята любов по-малка ли е?
Туй дете може да си мисли, че моята любов е по-малка, но верни ли са заключенията му?
- Не са верни. Ако имате едно неразположение в душата си, Господ не те води за ръка, но Той ходи подире ви. Вие почвате да се обезсърчавате и казвате: "Свърши се моята! " Право ли е това заключение? Бог може ли да остави този човек?
към беседата >>
- Не са верни.
Често някои казват, че Бог се е оттеглил от тях. И те остават сами. Добре, да кажем, че аз имам едно дете, което нося на ръцете си, милвам го, но ако аз отнема ръката си и го оставя да върви само, моята любов по-малка ли е? Туй дете може да си мисли, че моята любов е по-малка, но верни ли са заключенията му?
- Не са верни.
Ако имате едно неразположение в душата си, Господ не те води за ръка, но Той ходи подире ви. Вие почвате да се обезсърчавате и казвате: "Свърши се моята! " Право ли е това заключение? Бог може ли да остави този човек? Той може да не ни преподава с цел да ни застави да мислим, Той отнема нещата, за да застави хората да мислят.
към беседата >>
Ако имате едно неразположение в душата си, Господ не те води за ръка, но Той ходи подире ви.
Често някои казват, че Бог се е оттеглил от тях. И те остават сами. Добре, да кажем, че аз имам едно дете, което нося на ръцете си, милвам го, но ако аз отнема ръката си и го оставя да върви само, моята любов по-малка ли е? Туй дете може да си мисли, че моята любов е по-малка, но верни ли са заключенията му? - Не са верни.
Ако имате едно неразположение в душата си, Господ не те води за ръка, но Той ходи подире ви.
Вие почвате да се обезсърчавате и казвате: "Свърши се моята! " Право ли е това заключение? Бог може ли да остави този човек? Той може да не ни преподава с цел да ни застави да мислим, Той отнема нещата, за да застави хората да мислят. Първото нещо е - да няма осъждане.
към беседата >>
Вие почвате да се обезсърчавате и казвате: "Свърши се моята!
И те остават сами. Добре, да кажем, че аз имам едно дете, което нося на ръцете си, милвам го, но ако аз отнема ръката си и го оставя да върви само, моята любов по-малка ли е? Туй дете може да си мисли, че моята любов е по-малка, но верни ли са заключенията му? - Не са верни. Ако имате едно неразположение в душата си, Господ не те води за ръка, но Той ходи подире ви.
Вие почвате да се обезсърчавате и казвате: "Свърши се моята!
" Право ли е това заключение? Бог може ли да остави този човек? Той може да не ни преподава с цел да ни застави да мислим, Той отнема нещата, за да застави хората да мислят. Първото нещо е - да няма осъждане. Щом има осъждане, това е един от големите пороци.
към беседата >>
" Право ли е това заключение?
Добре, да кажем, че аз имам едно дете, което нося на ръцете си, милвам го, но ако аз отнема ръката си и го оставя да върви само, моята любов по-малка ли е? Туй дете може да си мисли, че моята любов е по-малка, но верни ли са заключенията му? - Не са верни. Ако имате едно неразположение в душата си, Господ не те води за ръка, но Той ходи подире ви. Вие почвате да се обезсърчавате и казвате: "Свърши се моята!
" Право ли е това заключение?
Бог може ли да остави този човек? Той може да не ни преподава с цел да ни застави да мислим, Той отнема нещата, за да застави хората да мислят. Първото нещо е - да няма осъждане. Щом има осъждане, това е един от големите пороци. Да вижда човек своите погрешки и да познава себе си, това е едно от най-големите изкуства, а за другите туй изкуство е рядко.
към беседата >>
Бог може ли да остави този човек?
Туй дете може да си мисли, че моята любов е по-малка, но верни ли са заключенията му? - Не са верни. Ако имате едно неразположение в душата си, Господ не те води за ръка, но Той ходи подире ви. Вие почвате да се обезсърчавате и казвате: "Свърши се моята! " Право ли е това заключение?
Бог може ли да остави този човек?
Той може да не ни преподава с цел да ни застави да мислим, Той отнема нещата, за да застави хората да мислят. Първото нещо е - да няма осъждане. Щом има осъждане, това е един от големите пороци. Да вижда човек своите погрешки и да познава себе си, това е едно от най-големите изкуства, а за другите туй изкуство е рядко. Ако някой ти каже: "Покажи ми погрешките", той те изкушава.
към беседата >>
Той може да не ни преподава с цел да ни застави да мислим, Той отнема нещата, за да застави хората да мислят.
- Не са верни. Ако имате едно неразположение в душата си, Господ не те води за ръка, но Той ходи подире ви. Вие почвате да се обезсърчавате и казвате: "Свърши се моята! " Право ли е това заключение? Бог може ли да остави този човек?
Той може да не ни преподава с цел да ни застави да мислим, Той отнема нещата, за да застави хората да мислят.
Първото нещо е - да няма осъждане. Щом има осъждане, това е един от големите пороци. Да вижда човек своите погрешки и да познава себе си, това е едно от най-големите изкуства, а за другите туй изкуство е рядко. Ако някой ти каже: "Покажи ми погрешките", той те изкушава. Той сам си знае погрешките.
към беседата >>
Първото нещо е - да няма осъждане.
Ако имате едно неразположение в душата си, Господ не те води за ръка, но Той ходи подире ви. Вие почвате да се обезсърчавате и казвате: "Свърши се моята! " Право ли е това заключение? Бог може ли да остави този човек? Той може да не ни преподава с цел да ни застави да мислим, Той отнема нещата, за да застави хората да мислят.
Първото нещо е - да няма осъждане.
Щом има осъждане, това е един от големите пороци. Да вижда човек своите погрешки и да познава себе си, това е едно от най-големите изкуства, а за другите туй изкуство е рядко. Ако някой ти каже: "Покажи ми погрешките", той те изкушава. Той сам си знае погрешките.
към беседата >>
Щом има осъждане, това е един от големите пороци.
Вие почвате да се обезсърчавате и казвате: "Свърши се моята! " Право ли е това заключение? Бог може ли да остави този човек? Той може да не ни преподава с цел да ни застави да мислим, Той отнема нещата, за да застави хората да мислят. Първото нещо е - да няма осъждане.
Щом има осъждане, това е един от големите пороци.
Да вижда човек своите погрешки и да познава себе си, това е едно от най-големите изкуства, а за другите туй изкуство е рядко. Ако някой ти каже: "Покажи ми погрешките", той те изкушава. Той сам си знае погрешките.
към беседата >>
Да вижда човек своите погрешки и да познава себе си, това е едно от най-големите изкуства, а за другите туй изкуство е рядко.
" Право ли е това заключение? Бог може ли да остави този човек? Той може да не ни преподава с цел да ни застави да мислим, Той отнема нещата, за да застави хората да мислят. Първото нещо е - да няма осъждане. Щом има осъждане, това е един от големите пороци.
Да вижда човек своите погрешки и да познава себе си, това е едно от най-големите изкуства, а за другите туй изкуство е рядко.
Ако някой ти каже: "Покажи ми погрешките", той те изкушава. Той сам си знае погрешките.
към беседата >>
Ако някой ти каже: "Покажи ми погрешките", той те изкушава.
Бог може ли да остави този човек? Той може да не ни преподава с цел да ни застави да мислим, Той отнема нещата, за да застави хората да мислят. Първото нещо е - да няма осъждане. Щом има осъждане, това е един от големите пороци. Да вижда човек своите погрешки и да познава себе си, това е едно от най-големите изкуства, а за другите туй изкуство е рядко.
Ако някой ти каже: "Покажи ми погрешките", той те изкушава.
Той сам си знае погрешките.
към беседата >>
Той сам си знае погрешките.
Той може да не ни преподава с цел да ни застави да мислим, Той отнема нещата, за да застави хората да мислят. Първото нещо е - да няма осъждане. Щом има осъждане, това е един от големите пороци. Да вижда човек своите погрешки и да познава себе си, това е едно от най-големите изкуства, а за другите туй изкуство е рядко. Ако някой ти каже: "Покажи ми погрешките", той те изкушава.
Той сам си знае погрешките.
към беседата >>
Съвременният живот е потребен, за да се създаде онзи вътрешен импулс в човека.
Съвременният живот е потребен, за да се създаде онзи вътрешен импулс в човека.
Само така ще може да се съгради едно Божествено общество, в което всички хора трябва да бъдат съвършени, а могат да бъдат съвършени. Съвършенството е възможно - то е извън времето и пространството. Човек трябва да има стремеж към съвършенството. Той не може да бъде съвършен като Бога, но може да се стреми към това съвършенство. Той трябва да се стреми да владее ума, сърцето си и волята си, ученик да бъде и да стане като учителя си.
към беседата >>
Само така ще може да се съгради едно Божествено общество, в което всички хора трябва да бъдат съвършени, а могат да бъдат съвършени.
Съвременният живот е потребен, за да се създаде онзи вътрешен импулс в човека.
Само така ще може да се съгради едно Божествено общество, в което всички хора трябва да бъдат съвършени, а могат да бъдат съвършени.
Съвършенството е възможно - то е извън времето и пространството. Човек трябва да има стремеж към съвършенството. Той не може да бъде съвършен като Бога, но може да се стреми към това съвършенство. Той трябва да се стреми да владее ума, сърцето си и волята си, ученик да бъде и да стане като учителя си. Значи ученикът като завърши своето учение, достатъчно е да стане като учителя си.
към беседата >>
Съвършенството е възможно - то е извън времето и пространството.
Съвременният живот е потребен, за да се създаде онзи вътрешен импулс в човека. Само така ще може да се съгради едно Божествено общество, в което всички хора трябва да бъдат съвършени, а могат да бъдат съвършени.
Съвършенството е възможно - то е извън времето и пространството.
Човек трябва да има стремеж към съвършенството. Той не може да бъде съвършен като Бога, но може да се стреми към това съвършенство. Той трябва да се стреми да владее ума, сърцето си и волята си, ученик да бъде и да стане като учителя си. Значи ученикът като завърши своето учение, достатъчно е да стане като учителя си. Бог в Своята целокупност може да се прояви в когото и да е.
към беседата >>
Човек трябва да има стремеж към съвършенството.
Съвременният живот е потребен, за да се създаде онзи вътрешен импулс в човека. Само така ще може да се съгради едно Божествено общество, в което всички хора трябва да бъдат съвършени, а могат да бъдат съвършени. Съвършенството е възможно - то е извън времето и пространството.
Човек трябва да има стремеж към съвършенството.
Той не може да бъде съвършен като Бога, но може да се стреми към това съвършенство. Той трябва да се стреми да владее ума, сърцето си и волята си, ученик да бъде и да стане като учителя си. Значи ученикът като завърши своето учение, достатъчно е да стане като учителя си. Бог в Своята целокупност може да се прояви в когото и да е.
към беседата >>
Той не може да бъде съвършен като Бога, но може да се стреми към това съвършенство.
Съвременният живот е потребен, за да се създаде онзи вътрешен импулс в човека. Само така ще може да се съгради едно Божествено общество, в което всички хора трябва да бъдат съвършени, а могат да бъдат съвършени. Съвършенството е възможно - то е извън времето и пространството. Човек трябва да има стремеж към съвършенството.
Той не може да бъде съвършен като Бога, но може да се стреми към това съвършенство.
Той трябва да се стреми да владее ума, сърцето си и волята си, ученик да бъде и да стане като учителя си. Значи ученикът като завърши своето учение, достатъчно е да стане като учителя си. Бог в Своята целокупност може да се прояви в когото и да е.
към беседата >>
Той трябва да се стреми да владее ума, сърцето си и волята си, ученик да бъде и да стане като учителя си.
Съвременният живот е потребен, за да се създаде онзи вътрешен импулс в човека. Само така ще може да се съгради едно Божествено общество, в което всички хора трябва да бъдат съвършени, а могат да бъдат съвършени. Съвършенството е възможно - то е извън времето и пространството. Човек трябва да има стремеж към съвършенството. Той не може да бъде съвършен като Бога, но може да се стреми към това съвършенство.
Той трябва да се стреми да владее ума, сърцето си и волята си, ученик да бъде и да стане като учителя си.
Значи ученикът като завърши своето учение, достатъчно е да стане като учителя си. Бог в Своята целокупност може да се прояви в когото и да е.
към беседата >>
Значи ученикът като завърши своето учение, достатъчно е да стане като учителя си.
Само така ще може да се съгради едно Божествено общество, в което всички хора трябва да бъдат съвършени, а могат да бъдат съвършени. Съвършенството е възможно - то е извън времето и пространството. Човек трябва да има стремеж към съвършенството. Той не може да бъде съвършен като Бога, но може да се стреми към това съвършенство. Той трябва да се стреми да владее ума, сърцето си и волята си, ученик да бъде и да стане като учителя си.
Значи ученикът като завърши своето учение, достатъчно е да стане като учителя си.
Бог в Своята целокупност може да се прояви в когото и да е.
към беседата >>
Бог в Своята целокупност може да се прояви в когото и да е.
Съвършенството е възможно - то е извън времето и пространството. Човек трябва да има стремеж към съвършенството. Той не може да бъде съвършен като Бога, но може да се стреми към това съвършенство. Той трябва да се стреми да владее ума, сърцето си и волята си, ученик да бъде и да стане като учителя си. Значи ученикът като завърши своето учение, достатъчно е да стане като учителя си.
Бог в Своята целокупност може да се прояви в когото и да е.
към беседата >>
(Запитват: Как да разберем това, че любовта не отпада, т.е.
(Запитват: Как да разберем това, че любовта не отпада, т.е.
че Божествената Любов се продължава и след земния живот?)
към беседата >>
че Божествената Любов се продължава и след земния живот?)
(Запитват: Как да разберем това, че любовта не отпада, т.е.
че Божествената Любов се продължава и след земния живот?)
към беседата >>
Понеже любовта съществува в духовното тяло вътре, а човек живее в него, то тя си остава в духовния свят, защото на физическото поле не може да се прояви.
Понеже любовта съществува в духовното тяло вътре, а човек живее в него, то тя си остава в духовния свят, защото на физическото поле не може да се прояви.
Като мине човек от този свят в другия, тя се проявява в духовното тяло.
към беседата >>
Като мине човек от този свят в другия, тя се проявява в духовното тяло.
Понеже любовта съществува в духовното тяло вътре, а човек живее в него, то тя си остава в духовния свят, защото на физическото поле не може да се прояви.
Като мине човек от този свят в другия, тя се проявява в духовното тяло.
към беседата >>
След смъртта на човека, след освобождаването му от физическото тяло, любовта си остава в своята чистота.
След смъртта на човека, след освобождаването му от физическото тяло, любовта си остава в своята чистота.
Тази душа, която те обича, и след смъртта си ще ти предаде нещо. Тя ще ти предаде някое свое качество. Ако е била писател, ще ти предаде това си качество. След заминаването на тази душа любовта се проявява чрез духовното тяло. Тази душа, която има в себе си любовта, разполага със законите и може да направлява този, когото обича.
към беседата >>
Тази душа, която те обича, и след смъртта си ще ти предаде нещо.
След смъртта на човека, след освобождаването му от физическото тяло, любовта си остава в своята чистота.
Тази душа, която те обича, и след смъртта си ще ти предаде нещо.
Тя ще ти предаде някое свое качество. Ако е била писател, ще ти предаде това си качество. След заминаването на тази душа любовта се проявява чрез духовното тяло. Тази душа, която има в себе си любовта, разполага със законите и може да направлява този, когото обича. Всички писатели изобщо все си имат някого, на когото оставят по нещо.
към беседата >>
Тя ще ти предаде някое свое качество.
След смъртта на човека, след освобождаването му от физическото тяло, любовта си остава в своята чистота. Тази душа, която те обича, и след смъртта си ще ти предаде нещо.
Тя ще ти предаде някое свое качество.
Ако е била писател, ще ти предаде това си качество. След заминаването на тази душа любовта се проявява чрез духовното тяло. Тази душа, която има в себе си любовта, разполага със законите и може да направлява този, когото обича. Всички писатели изобщо все си имат някого, на когото оставят по нещо. Писателите са били вдъхновявани от Христа.
към беседата >>
Ако е била писател, ще ти предаде това си качество.
След смъртта на човека, след освобождаването му от физическото тяло, любовта си остава в своята чистота. Тази душа, която те обича, и след смъртта си ще ти предаде нещо. Тя ще ти предаде някое свое качество.
Ако е била писател, ще ти предаде това си качество.
След заминаването на тази душа любовта се проявява чрез духовното тяло. Тази душа, която има в себе си любовта, разполага със законите и може да направлява този, когото обича. Всички писатели изобщо все си имат някого, на когото оставят по нещо. Писателите са били вдъхновявани от Христа. Църквите и всички проповедници - също.
към беседата >>
След заминаването на тази душа любовта се проявява чрез духовното тяло.
След смъртта на човека, след освобождаването му от физическото тяло, любовта си остава в своята чистота. Тази душа, която те обича, и след смъртта си ще ти предаде нещо. Тя ще ти предаде някое свое качество. Ако е била писател, ще ти предаде това си качество.
След заминаването на тази душа любовта се проявява чрез духовното тяло.
Тази душа, която има в себе си любовта, разполага със законите и може да направлява този, когото обича. Всички писатели изобщо все си имат някого, на когото оставят по нещо. Писателите са били вдъхновявани от Христа. Църквите и всички проповедници - също. Туй, което спъва проявлението на Божествения Дух, това е този критически дух в човека, вследствие на което хората не могат да се вдъхновяват.
към беседата >>
Тази душа, която има в себе си любовта, разполага със законите и може да направлява този, когото обича.
След смъртта на човека, след освобождаването му от физическото тяло, любовта си остава в своята чистота. Тази душа, която те обича, и след смъртта си ще ти предаде нещо. Тя ще ти предаде някое свое качество. Ако е била писател, ще ти предаде това си качество. След заминаването на тази душа любовта се проявява чрез духовното тяло.
Тази душа, която има в себе си любовта, разполага със законите и може да направлява този, когото обича.
Всички писатели изобщо все си имат някого, на когото оставят по нещо. Писателите са били вдъхновявани от Христа. Църквите и всички проповедници - също. Туй, което спъва проявлението на Божествения Дух, това е този критически дух в човека, вследствие на което хората не могат да се вдъхновяват. Първото нещо - ще се борите с този критически дух във вас.
към беседата >>
Всички писатели изобщо все си имат някого, на когото оставят по нещо.
Тази душа, която те обича, и след смъртта си ще ти предаде нещо. Тя ще ти предаде някое свое качество. Ако е била писател, ще ти предаде това си качество. След заминаването на тази душа любовта се проявява чрез духовното тяло. Тази душа, която има в себе си любовта, разполага със законите и може да направлява този, когото обича.
Всички писатели изобщо все си имат някого, на когото оставят по нещо.
Писателите са били вдъхновявани от Христа. Църквите и всички проповедници - също. Туй, което спъва проявлението на Божествения Дух, това е този критически дух в човека, вследствие на което хората не могат да се вдъхновяват. Първото нещо - ще се борите с този критически дух във вас. Докато не се повдигнете над това обикновено ниво, което постоянно се вълнува, Божественият Дух не може да работи у вас.
към беседата >>
Писателите са били вдъхновявани от Христа.
Тя ще ти предаде някое свое качество. Ако е била писател, ще ти предаде това си качество. След заминаването на тази душа любовта се проявява чрез духовното тяло. Тази душа, която има в себе си любовта, разполага със законите и може да направлява този, когото обича. Всички писатели изобщо все си имат някого, на когото оставят по нещо.
Писателите са били вдъхновявани от Христа.
Църквите и всички проповедници - също. Туй, което спъва проявлението на Божествения Дух, това е този критически дух в човека, вследствие на което хората не могат да се вдъхновяват. Първото нещо - ще се борите с този критически дух във вас. Докато не се повдигнете над това обикновено ниво, което постоянно се вълнува, Божественият Дух не може да работи у вас. Дотогава във вас ще работят тези обикновени духове - едни ще ви дават едни съвети, а други - други съвети.
към беседата >>
Църквите и всички проповедници - също.
Ако е била писател, ще ти предаде това си качество. След заминаването на тази душа любовта се проявява чрез духовното тяло. Тази душа, която има в себе си любовта, разполага със законите и може да направлява този, когото обича. Всички писатели изобщо все си имат някого, на когото оставят по нещо. Писателите са били вдъхновявани от Христа.
Църквите и всички проповедници - също.
Туй, което спъва проявлението на Божествения Дух, това е този критически дух в човека, вследствие на което хората не могат да се вдъхновяват. Първото нещо - ще се борите с този критически дух във вас. Докато не се повдигнете над това обикновено ниво, което постоянно се вълнува, Божественият Дух не може да работи у вас. Дотогава във вас ще работят тези обикновени духове - едни ще ви дават едни съвети, а други - други съвети. Те ще ви казват: "Тъй ще направите, иначе ще направите." За колко от нашите постъпки ние съжаляваме!
към беседата >>
Туй, което спъва проявлението на Божествения Дух, това е този критически дух в човека, вследствие на което хората не могат да се вдъхновяват.
След заминаването на тази душа любовта се проявява чрез духовното тяло. Тази душа, която има в себе си любовта, разполага със законите и може да направлява този, когото обича. Всички писатели изобщо все си имат някого, на когото оставят по нещо. Писателите са били вдъхновявани от Христа. Църквите и всички проповедници - също.
Туй, което спъва проявлението на Божествения Дух, това е този критически дух в човека, вследствие на което хората не могат да се вдъхновяват.
Първото нещо - ще се борите с този критически дух във вас. Докато не се повдигнете над това обикновено ниво, което постоянно се вълнува, Божественият Дух не може да работи у вас. Дотогава във вас ще работят тези обикновени духове - едни ще ви дават едни съвети, а други - други съвети. Те ще ви казват: "Тъй ще направите, иначе ще направите." За колко от нашите постъпки ние съжаляваме! Казваме: "Аз направих една необмислена погрешка!
към беседата >>
Първото нещо - ще се борите с този критически дух във вас.
Тази душа, която има в себе си любовта, разполага със законите и може да направлява този, когото обича. Всички писатели изобщо все си имат някого, на когото оставят по нещо. Писателите са били вдъхновявани от Христа. Църквите и всички проповедници - също. Туй, което спъва проявлението на Божествения Дух, това е този критически дух в човека, вследствие на което хората не могат да се вдъхновяват.
Първото нещо - ще се борите с този критически дух във вас.
Докато не се повдигнете над това обикновено ниво, което постоянно се вълнува, Божественият Дух не може да работи у вас. Дотогава във вас ще работят тези обикновени духове - едни ще ви дават едни съвети, а други - други съвети. Те ще ви казват: "Тъй ще направите, иначе ще направите." За колко от нашите постъпки ние съжаляваме! Казваме: "Аз направих една необмислена погрешка! " Всяка постъпка, която сме обмислили, ние сме доволни от нея.
към беседата >>
Докато не се повдигнете над това обикновено ниво, което постоянно се вълнува, Божественият Дух не може да работи у вас.
Всички писатели изобщо все си имат някого, на когото оставят по нещо. Писателите са били вдъхновявани от Христа. Църквите и всички проповедници - също. Туй, което спъва проявлението на Божествения Дух, това е този критически дух в човека, вследствие на което хората не могат да се вдъхновяват. Първото нещо - ще се борите с този критически дух във вас.
Докато не се повдигнете над това обикновено ниво, което постоянно се вълнува, Божественият Дух не може да работи у вас.
Дотогава във вас ще работят тези обикновени духове - едни ще ви дават едни съвети, а други - други съвети. Те ще ви казват: "Тъй ще направите, иначе ще направите." За колко от нашите постъпки ние съжаляваме! Казваме: "Аз направих една необмислена погрешка! " Всяка постъпка, която сме обмислили, ние сме доволни от нея. Не е въпросът да се осъждаме, но да признаем нещата.
към беседата >>
Дотогава във вас ще работят тези обикновени духове - едни ще ви дават едни съвети, а други - други съвети.
Писателите са били вдъхновявани от Христа. Църквите и всички проповедници - също. Туй, което спъва проявлението на Божествения Дух, това е този критически дух в човека, вследствие на което хората не могат да се вдъхновяват. Първото нещо - ще се борите с този критически дух във вас. Докато не се повдигнете над това обикновено ниво, което постоянно се вълнува, Божественият Дух не може да работи у вас.
Дотогава във вас ще работят тези обикновени духове - едни ще ви дават едни съвети, а други - други съвети.
Те ще ви казват: "Тъй ще направите, иначе ще направите." За колко от нашите постъпки ние съжаляваме! Казваме: "Аз направих една необмислена погрешка! " Всяка постъпка, която сме обмислили, ние сме доволни от нея. Не е въпросът да се осъждаме, но да признаем нещата.
към беседата >>
Те ще ви казват: "Тъй ще направите, иначе ще направите." За колко от нашите постъпки ние съжаляваме!
Църквите и всички проповедници - също. Туй, което спъва проявлението на Божествения Дух, това е този критически дух в човека, вследствие на което хората не могат да се вдъхновяват. Първото нещо - ще се борите с този критически дух във вас. Докато не се повдигнете над това обикновено ниво, което постоянно се вълнува, Божественият Дух не може да работи у вас. Дотогава във вас ще работят тези обикновени духове - едни ще ви дават едни съвети, а други - други съвети.
Те ще ви казват: "Тъй ще направите, иначе ще направите." За колко от нашите постъпки ние съжаляваме!
Казваме: "Аз направих една необмислена погрешка! " Всяка постъпка, която сме обмислили, ние сме доволни от нея. Не е въпросът да се осъждаме, но да признаем нещата.
към беседата >>
Казваме: "Аз направих една необмислена погрешка!
Туй, което спъва проявлението на Божествения Дух, това е този критически дух в човека, вследствие на което хората не могат да се вдъхновяват. Първото нещо - ще се борите с този критически дух във вас. Докато не се повдигнете над това обикновено ниво, което постоянно се вълнува, Божественият Дух не може да работи у вас. Дотогава във вас ще работят тези обикновени духове - едни ще ви дават едни съвети, а други - други съвети. Те ще ви казват: "Тъй ще направите, иначе ще направите." За колко от нашите постъпки ние съжаляваме!
Казваме: "Аз направих една необмислена погрешка!
" Всяка постъпка, която сме обмислили, ние сме доволни от нея. Не е въпросът да се осъждаме, но да признаем нещата.
към беседата >>
" Всяка постъпка, която сме обмислили, ние сме доволни от нея.
Първото нещо - ще се борите с този критически дух във вас. Докато не се повдигнете над това обикновено ниво, което постоянно се вълнува, Божественият Дух не може да работи у вас. Дотогава във вас ще работят тези обикновени духове - едни ще ви дават едни съвети, а други - други съвети. Те ще ви казват: "Тъй ще направите, иначе ще направите." За колко от нашите постъпки ние съжаляваме! Казваме: "Аз направих една необмислена погрешка!
" Всяка постъпка, която сме обмислили, ние сме доволни от нея.
Не е въпросът да се осъждаме, но да признаем нещата.
към беседата >>
Не е въпросът да се осъждаме, но да признаем нещата.
Докато не се повдигнете над това обикновено ниво, което постоянно се вълнува, Божественият Дух не може да работи у вас. Дотогава във вас ще работят тези обикновени духове - едни ще ви дават едни съвети, а други - други съвети. Те ще ви казват: "Тъй ще направите, иначе ще направите." За колко от нашите постъпки ние съжаляваме! Казваме: "Аз направих една необмислена погрешка! " Всяка постъпка, която сме обмислили, ние сме доволни от нея.
Не е въпросът да се осъждаме, но да признаем нещата.
към беседата >>
Какво нещо е одумването?
Какво нещо е одумването?
- Яли сме на една гостилница около 20 души и сме направили един дълг от 20000 лева. Гостилничарят не ни пуща, трябва да си платим. Тази сума ще ни бъде пречка, затова тия 20 души трябва да намерим един модус как да се изплати тази сума. Тя ще се разпредели между всички. Одумването е един дълг, който трябва да платим.
към беседата >>
- Яли сме на една гостилница около 20 души и сме направили един дълг от 20000 лева.
Какво нещо е одумването?
- Яли сме на една гостилница около 20 души и сме направили един дълг от 20000 лева.
Гостилничарят не ни пуща, трябва да си платим. Тази сума ще ни бъде пречка, затова тия 20 души трябва да намерим един модус как да се изплати тази сума. Тя ще се разпредели между всички. Одумването е един дълг, който трябва да платим. Това е практическият въпрос.
към беседата >>
Гостилничарят не ни пуща, трябва да си платим.
Какво нещо е одумването? - Яли сме на една гостилница около 20 души и сме направили един дълг от 20000 лева.
Гостилничарят не ни пуща, трябва да си платим.
Тази сума ще ни бъде пречка, затова тия 20 души трябва да намерим един модус как да се изплати тази сума. Тя ще се разпредели между всички. Одумването е един дълг, който трябва да платим. Това е практическият въпрос. Иначе гостилничарят не пуща.
към беседата >>
Тази сума ще ни бъде пречка, затова тия 20 души трябва да намерим един модус как да се изплати тази сума.
Какво нещо е одумването? - Яли сме на една гостилница около 20 души и сме направили един дълг от 20000 лева. Гостилничарят не ни пуща, трябва да си платим.
Тази сума ще ни бъде пречка, затова тия 20 души трябва да намерим един модус как да се изплати тази сума.
Тя ще се разпредели между всички. Одумването е един дълг, който трябва да платим. Това е практическият въпрос. Иначе гостилничарят не пуща. Кой колкото пари има, ще даде и така ще излязат свободни.
към беседата >>
Тя ще се разпредели между всички.
Какво нещо е одумването? - Яли сме на една гостилница около 20 души и сме направили един дълг от 20000 лева. Гостилничарят не ни пуща, трябва да си платим. Тази сума ще ни бъде пречка, затова тия 20 души трябва да намерим един модус как да се изплати тази сума.
Тя ще се разпредели между всички.
Одумването е един дълг, който трябва да платим. Това е практическият въпрос. Иначе гостилничарят не пуща. Кой колкото пари има, ще даде и така ще излязат свободни. И действително някои от вас изискват своя брат повече да плати, отколкото той може да даде.
към беседата >>
Одумването е един дълг, който трябва да платим.
Какво нещо е одумването? - Яли сме на една гостилница около 20 души и сме направили един дълг от 20000 лева. Гостилничарят не ни пуща, трябва да си платим. Тази сума ще ни бъде пречка, затова тия 20 души трябва да намерим един модус как да се изплати тази сума. Тя ще се разпредели между всички.
Одумването е един дълг, който трябва да платим.
Това е практическият въпрос. Иначе гостилничарят не пуща. Кой колкото пари има, ще даде и така ще излязат свободни. И действително някои от вас изискват своя брат повече да плати, отколкото той може да даде. Дойде някой, иска да му заколя кокошка.
към беседата >>
Това е практическият въпрос.
- Яли сме на една гостилница около 20 души и сме направили един дълг от 20000 лева. Гостилничарят не ни пуща, трябва да си платим. Тази сума ще ни бъде пречка, затова тия 20 души трябва да намерим един модус как да се изплати тази сума. Тя ще се разпредели между всички. Одумването е един дълг, който трябва да платим.
Това е практическият въпрос.
Иначе гостилничарят не пуща. Кой колкото пари има, ще даде и така ще излязат свободни. И действително някои от вас изискват своя брат повече да плати, отколкото той може да даде. Дойде някой, иска да му заколя кокошка. - Не мога.-"Как тъй'" - Че най-после аз имам убеждения за себе си и не коля, даже не искам да причинявам вреда на животните.
към беседата >>
Иначе гостилничарят не пуща.
Гостилничарят не ни пуща, трябва да си платим. Тази сума ще ни бъде пречка, затова тия 20 души трябва да намерим един модус как да се изплати тази сума. Тя ще се разпредели между всички. Одумването е един дълг, който трябва да платим. Това е практическият въпрос.
Иначе гостилничарят не пуща.
Кой колкото пари има, ще даде и така ще излязат свободни. И действително някои от вас изискват своя брат повече да плати, отколкото той може да даде. Дойде някой, иска да му заколя кокошка. - Не мога.-"Как тъй'" - Че най-после аз имам убеждения за себе си и не коля, даже не искам да причинявам вреда на животните. Той настоява, иска да направя това, което не мога.
към беседата >>
Кой колкото пари има, ще даде и така ще излязат свободни.
Тази сума ще ни бъде пречка, затова тия 20 души трябва да намерим един модус как да се изплати тази сума. Тя ще се разпредели между всички. Одумването е един дълг, който трябва да платим. Това е практическият въпрос. Иначе гостилничарят не пуща.
Кой колкото пари има, ще даде и така ще излязат свободни.
И действително някои от вас изискват своя брат повече да плати, отколкото той може да даде. Дойде някой, иска да му заколя кокошка. - Не мога.-"Как тъй'" - Че най-после аз имам убеждения за себе си и не коля, даже не искам да причинявам вреда на животните. Той настоява, иска да направя това, което не мога.
към беседата >>
И действително някои от вас изискват своя брат повече да плати, отколкото той може да даде.
Тя ще се разпредели между всички. Одумването е един дълг, който трябва да платим. Това е практическият въпрос. Иначе гостилничарят не пуща. Кой колкото пари има, ще даде и така ще излязат свободни.
И действително някои от вас изискват своя брат повече да плати, отколкото той може да даде.
Дойде някой, иска да му заколя кокошка. - Не мога.-"Как тъй'" - Че най-после аз имам убеждения за себе си и не коля, даже не искам да причинявам вреда на животните. Той настоява, иска да направя това, което не мога.
към беседата >>
Дойде някой, иска да му заколя кокошка.
Одумването е един дълг, който трябва да платим. Това е практическият въпрос. Иначе гостилничарят не пуща. Кой колкото пари има, ще даде и така ще излязат свободни. И действително някои от вас изискват своя брат повече да плати, отколкото той може да даде.
Дойде някой, иска да му заколя кокошка.
- Не мога.-"Как тъй'" - Че най-после аз имам убеждения за себе си и не коля, даже не искам да причинявам вреда на животните. Той настоява, иска да направя това, което не мога.
към беседата >>
- Не мога.-"Как тъй'" - Че най-после аз имам убеждения за себе си и не коля, даже не искам да причинявам вреда на животните.
Това е практическият въпрос. Иначе гостилничарят не пуща. Кой колкото пари има, ще даде и така ще излязат свободни. И действително някои от вас изискват своя брат повече да плати, отколкото той може да даде. Дойде някой, иска да му заколя кокошка.
- Не мога.-"Как тъй'" - Че най-после аз имам убеждения за себе си и не коля, даже не искам да причинявам вреда на животните.
Той настоява, иска да направя това, което не мога.
към беседата >>
Той настоява, иска да направя това, което не мога.
Иначе гостилничарят не пуща. Кой колкото пари има, ще даде и така ще излязат свободни. И действително някои от вас изискват своя брат повече да плати, отколкото той може да даде. Дойде някой, иска да му заколя кокошка. - Не мога.-"Как тъй'" - Че най-после аз имам убеждения за себе си и не коля, даже не искам да причинявам вреда на животните.
Той настоява, иска да направя това, което не мога.
към беседата >>
И тъй, в живота ви има много практически въпроси, които трябва да се разрешат!
И тъй, в живота ви има много практически въпроси, които трябва да се разрешат!
към беседата >>
4.
Добро и зло
,
ООК
, София, 11.6.1924г.,
Значи в тази семка има вече смисъл.
Когато казваме, че човек не може да бъде добър, ние тълкуваме тази мисъл по друг начин. Човек не може да бъде добър – значи човек не може да прояви своята Доброта. Това показва, че той още е една непроявена семка. Да допуснем, че семката се намира на перпендикуляра, в точката D. Когато казваме, че човек може да бъде добър за в бъдеще, подразбираме, че той може да израсне, да цъфне и да даде плод.
Значи в тази семка има вече смисъл.
към беседата >>
И тъй, когато казваме: „Човек не може да бъде добър“, подразбираме, че той е семка – неговата добрина е в зародиш.
И тъй, когато казваме: „Човек не може да бъде добър“, подразбираме, че той е семка – неговата добрина е в зародиш.
Но щом тази семка се посее, тя вече може да даде плод. Следователно човек може да бъде добър. „Човек не може да бъде добър“ – това не подразбира, че в него няма възможност да бъде добър, но значи, че при сегашните условия той не е започнал да се проявява още. Някой казва: „Аз съм добър.“ Да, ти си израснал, цъфнал и завързал. Друг казва: „Аз не съм добър.“ Да, ти си семка, която още не се е проявила.
към беседата >>
Но щом тази семка се посее, тя вече може да даде плод.
И тъй, когато казваме: „Човек не може да бъде добър“, подразбираме, че той е семка – неговата добрина е в зародиш.
Но щом тази семка се посее, тя вече може да даде плод.
Следователно човек може да бъде добър. „Човек не може да бъде добър“ – това не подразбира, че в него няма възможност да бъде добър, но значи, че при сегашните условия той не е започнал да се проявява още. Някой казва: „Аз съм добър.“ Да, ти си израснал, цъфнал и завързал. Друг казва: „Аз не съм добър.“ Да, ти си семка, която още не се е проявила.
към беседата >>
Следователно човек може да бъде добър.
И тъй, когато казваме: „Човек не може да бъде добър“, подразбираме, че той е семка – неговата добрина е в зародиш. Но щом тази семка се посее, тя вече може да даде плод.
Следователно човек може да бъде добър.
„Човек не може да бъде добър“ – това не подразбира, че в него няма възможност да бъде добър, но значи, че при сегашните условия той не е започнал да се проявява още. Някой казва: „Аз съм добър.“ Да, ти си израснал, цъфнал и завързал. Друг казва: „Аз не съм добър.“ Да, ти си семка, която още не се е проявила.
към беседата >>
„Човек не може да бъде добър“ – това не подразбира, че в него няма възможност да бъде добър, но значи, че при сегашните условия той не е започнал да се проявява още.
И тъй, когато казваме: „Човек не може да бъде добър“, подразбираме, че той е семка – неговата добрина е в зародиш. Но щом тази семка се посее, тя вече може да даде плод. Следователно човек може да бъде добър.
„Човек не може да бъде добър“ – това не подразбира, че в него няма възможност да бъде добър, но значи, че при сегашните условия той не е започнал да се проявява още.
Някой казва: „Аз съм добър.“ Да, ти си израснал, цъфнал и завързал. Друг казва: „Аз не съм добър.“ Да, ти си семка, която още не се е проявила.
към беседата >>
Някой казва: „Аз съм добър.“ Да, ти си израснал, цъфнал и завързал.
И тъй, когато казваме: „Човек не може да бъде добър“, подразбираме, че той е семка – неговата добрина е в зародиш. Но щом тази семка се посее, тя вече може да даде плод. Следователно човек може да бъде добър. „Човек не може да бъде добър“ – това не подразбира, че в него няма възможност да бъде добър, но значи, че при сегашните условия той не е започнал да се проявява още.
Някой казва: „Аз съм добър.“ Да, ти си израснал, цъфнал и завързал.
Друг казва: „Аз не съм добър.“ Да, ти си семка, която още не се е проявила.
към беседата >>
Друг казва: „Аз не съм добър.“ Да, ти си семка, която още не се е проявила.
И тъй, когато казваме: „Човек не може да бъде добър“, подразбираме, че той е семка – неговата добрина е в зародиш. Но щом тази семка се посее, тя вече може да даде плод. Следователно човек може да бъде добър. „Човек не може да бъде добър“ – това не подразбира, че в него няма възможност да бъде добър, но значи, че при сегашните условия той не е започнал да се проявява още. Някой казва: „Аз съм добър.“ Да, ти си израснал, цъфнал и завързал.
Друг казва: „Аз не съм добър.“ Да, ти си семка, която още не се е проявила.
към беседата >>
Кривата философия на живота седи в това, че ние отричаме всички възможности за проявление на Добротата.
Кривата философия на живота седи в това, че ние отричаме всички възможности за проявление на Добротата.
Казваме: „Ние не можем да бъдем съвършени, ние не можем да бъдем истинолюбиви, ние не можем да бъдем любящи“, и т. н. Това е криво тълкуване на самия живот. Защо? Защото ако Бог прониква цялото Битие и ако човек е произлязъл от Бога, то неизбежно той ще има зародишите на тази Божествена доброта, посадени в душата си. Щом човек е произлязъл от Бога, невъзможно е да не прояви това, което е посадено в него.
към беседата >>
Казваме: „Ние не можем да бъдем съвършени, ние не можем да бъдем истинолюбиви, ние не можем да бъдем любящи“, и т. н.
Кривата философия на живота седи в това, че ние отричаме всички възможности за проявление на Добротата.
Казваме: „Ние не можем да бъдем съвършени, ние не можем да бъдем истинолюбиви, ние не можем да бъдем любящи“, и т. н.
Това е криво тълкуване на самия живот. Защо? Защото ако Бог прониква цялото Битие и ако човек е произлязъл от Бога, то неизбежно той ще има зародишите на тази Божествена доброта, посадени в душата си. Щом човек е произлязъл от Бога, невъзможно е да не прояви това, което е посадено в него.
към беседата >>
Това е криво тълкуване на самия живот. Защо?
Кривата философия на живота седи в това, че ние отричаме всички възможности за проявление на Добротата. Казваме: „Ние не можем да бъдем съвършени, ние не можем да бъдем истинолюбиви, ние не можем да бъдем любящи“, и т. н.
Това е криво тълкуване на самия живот. Защо?
Защото ако Бог прониква цялото Битие и ако човек е произлязъл от Бога, то неизбежно той ще има зародишите на тази Божествена доброта, посадени в душата си. Щом човек е произлязъл от Бога, невъзможно е да не прояви това, което е посадено в него.
към беседата >>
Защото ако Бог прониква цялото Битие и ако човек е произлязъл от Бога, то неизбежно той ще има зародишите на тази Божествена доброта, посадени в душата си.
Кривата философия на живота седи в това, че ние отричаме всички възможности за проявление на Добротата. Казваме: „Ние не можем да бъдем съвършени, ние не можем да бъдем истинолюбиви, ние не можем да бъдем любящи“, и т. н. Това е криво тълкуване на самия живот. Защо?
Защото ако Бог прониква цялото Битие и ако човек е произлязъл от Бога, то неизбежно той ще има зародишите на тази Божествена доброта, посадени в душата си.
Щом човек е произлязъл от Бога, невъзможно е да не прояви това, което е посадено в него.
към беседата >>
Щом човек е произлязъл от Бога, невъзможно е да не прояви това, което е посадено в него.
Кривата философия на живота седи в това, че ние отричаме всички възможности за проявление на Добротата. Казваме: „Ние не можем да бъдем съвършени, ние не можем да бъдем истинолюбиви, ние не можем да бъдем любящи“, и т. н. Това е криво тълкуване на самия живот. Защо? Защото ако Бог прониква цялото Битие и ако човек е произлязъл от Бога, то неизбежно той ще има зародишите на тази Божествена доброта, посадени в душата си.
Щом човек е произлязъл от Бога, невъзможно е да не прояви това, което е посадено в него.
към беседата >>
Когато казваме, че човек е лош, какво трябва да подразбираме?
Когато казваме, че човек е лош, какво трябва да подразбираме?
– Една много проста истина. Ако вие сте един орех, посаден в земята, но дойде някой след малко и ви разрови, остави ви на повърхността на почвата, какво ще стане с вас? – Ще изсъхнете. Какво сте вие в този случай? – Един лош човек. Защо?
към беседата >>
– Една много проста истина.
Когато казваме, че човек е лош, какво трябва да подразбираме?
– Една много проста истина.
Ако вие сте един орех, посаден в земята, но дойде някой след малко и ви разрови, остави ви на повърхността на почвата, какво ще стане с вас? – Ще изсъхнете. Какво сте вие в този случай? – Един лош човек. Защо? Защото ви чакат година-две, та дано изникнете, но вие не изниквате: не са ви дали условия да се проявите.
към беседата >>
Ако вие сте един орех, посаден в земята, но дойде някой след малко и ви разрови, остави ви на повърхността на почвата, какво ще стане с вас?
Когато казваме, че човек е лош, какво трябва да подразбираме? – Една много проста истина.
Ако вие сте един орех, посаден в земята, но дойде някой след малко и ви разрови, остави ви на повърхността на почвата, какво ще стане с вас?
– Ще изсъхнете. Какво сте вие в този случай? – Един лош човек. Защо? Защото ви чакат година-две, та дано изникнете, но вие не изниквате: не са ви дали условия да се проявите. Тъй че, когато посадя своя орех, но дойдат хора да го разровят, той всякога ще бъде лош.
към беседата >>
– Ще изсъхнете.
Когато казваме, че човек е лош, какво трябва да подразбираме? – Една много проста истина. Ако вие сте един орех, посаден в земята, но дойде някой след малко и ви разрови, остави ви на повърхността на почвата, какво ще стане с вас?
– Ще изсъхнете.
Какво сте вие в този случай? – Един лош човек. Защо? Защото ви чакат година-две, та дано изникнете, но вие не изниквате: не са ви дали условия да се проявите. Тъй че, когато посадя своя орех, но дойдат хора да го разровят, той всякога ще бъде лош. Тогава извеждаме следния закон: всеки човек, който не дава възможност на известна добродетел в себе си да се прояви или пък не я прояви на точно определеното време, което Бог изисква, е лош човек.
към беседата >>
Какво сте вие в този случай?
Когато казваме, че човек е лош, какво трябва да подразбираме? – Една много проста истина. Ако вие сте един орех, посаден в земята, но дойде някой след малко и ви разрови, остави ви на повърхността на почвата, какво ще стане с вас? – Ще изсъхнете.
Какво сте вие в този случай?
– Един лош човек. Защо? Защото ви чакат година-две, та дано изникнете, но вие не изниквате: не са ви дали условия да се проявите. Тъй че, когато посадя своя орех, но дойдат хора да го разровят, той всякога ще бъде лош. Тогава извеждаме следния закон: всеки човек, който не дава възможност на известна добродетел в себе си да се прояви или пък не я прояви на точно определеното време, което Бог изисква, е лош човек. Ако ти отидеш и махнеш пръстта на всяка добродетел, която Бог е посадил с цел да израсне, ти си лош човек.
към беседата >>
– Един лош човек. Защо?
Когато казваме, че човек е лош, какво трябва да подразбираме? – Една много проста истина. Ако вие сте един орех, посаден в земята, но дойде някой след малко и ви разрови, остави ви на повърхността на почвата, какво ще стане с вас? – Ще изсъхнете. Какво сте вие в този случай?
– Един лош човек. Защо?
Защото ви чакат година-две, та дано изникнете, но вие не изниквате: не са ви дали условия да се проявите. Тъй че, когато посадя своя орех, но дойдат хора да го разровят, той всякога ще бъде лош. Тогава извеждаме следния закон: всеки човек, който не дава възможност на известна добродетел в себе си да се прояви или пък не я прояви на точно определеното време, което Бог изисква, е лош човек. Ако ти отидеш и махнеш пръстта на всяка добродетел, която Бог е посадил с цел да израсне, ти си лош човек. Ти си лош човек за това само, че препятстваш на онова велико Божествено дело, което работи във всяка семка, посадена в Земята.
към беседата >>
Защото ви чакат година-две, та дано изникнете, но вие не изниквате: не са ви дали условия да се проявите.
– Една много проста истина. Ако вие сте един орех, посаден в земята, но дойде някой след малко и ви разрови, остави ви на повърхността на почвата, какво ще стане с вас? – Ще изсъхнете. Какво сте вие в този случай? – Един лош човек. Защо?
Защото ви чакат година-две, та дано изникнете, но вие не изниквате: не са ви дали условия да се проявите.
Тъй че, когато посадя своя орех, но дойдат хора да го разровят, той всякога ще бъде лош. Тогава извеждаме следния закон: всеки човек, който не дава възможност на известна добродетел в себе си да се прояви или пък не я прояви на точно определеното време, което Бог изисква, е лош човек. Ако ти отидеш и махнеш пръстта на всяка добродетел, която Бог е посадил с цел да израсне, ти си лош човек. Ти си лош човек за това само, че препятстваш на онова велико Божествено дело, което работи във всяка семка, посадена в Земята. Това е лошавина, това е порок, това е престъпление, това е безумие, това е зло: изобщо може да го наречете, както искате.
към беседата >>
Тъй че, когато посадя своя орех, но дойдат хора да го разровят, той всякога ще бъде лош.
Ако вие сте един орех, посаден в земята, но дойде някой след малко и ви разрови, остави ви на повърхността на почвата, какво ще стане с вас? – Ще изсъхнете. Какво сте вие в този случай? – Един лош човек. Защо? Защото ви чакат година-две, та дано изникнете, но вие не изниквате: не са ви дали условия да се проявите.
Тъй че, когато посадя своя орех, но дойдат хора да го разровят, той всякога ще бъде лош.
Тогава извеждаме следния закон: всеки човек, който не дава възможност на известна добродетел в себе си да се прояви или пък не я прояви на точно определеното време, което Бог изисква, е лош човек. Ако ти отидеш и махнеш пръстта на всяка добродетел, която Бог е посадил с цел да израсне, ти си лош човек. Ти си лош човек за това само, че препятстваш на онова велико Божествено дело, което работи във всяка семка, посадена в Земята. Това е лошавина, това е порок, това е престъпление, това е безумие, това е зло: изобщо може да го наречете, както искате. Аз ви давам такова определение за лошото, за злото, за да могат някои от вас да го използват.
към беседата >>
Тогава извеждаме следния закон: всеки човек, който не дава възможност на известна добродетел в себе си да се прояви или пък не я прояви на точно определеното време, което Бог изисква, е лош човек.
– Ще изсъхнете. Какво сте вие в този случай? – Един лош човек. Защо? Защото ви чакат година-две, та дано изникнете, но вие не изниквате: не са ви дали условия да се проявите. Тъй че, когато посадя своя орех, но дойдат хора да го разровят, той всякога ще бъде лош.
Тогава извеждаме следния закон: всеки човек, който не дава възможност на известна добродетел в себе си да се прояви или пък не я прояви на точно определеното време, което Бог изисква, е лош човек.
Ако ти отидеш и махнеш пръстта на всяка добродетел, която Бог е посадил с цел да израсне, ти си лош човек. Ти си лош човек за това само, че препятстваш на онова велико Божествено дело, което работи във всяка семка, посадена в Земята. Това е лошавина, това е порок, това е престъпление, това е безумие, това е зло: изобщо може да го наречете, както искате. Аз ви давам такова определение за лошото, за злото, за да могат някои от вас да го използват. Вие често сами се спъвате и казвате: „Аз съм лош човек.“ В какво седи твоята лошавина?
към беседата >>
Ако ти отидеш и махнеш пръстта на всяка добродетел, която Бог е посадил с цел да израсне, ти си лош човек.
Какво сте вие в този случай? – Един лош човек. Защо? Защото ви чакат година-две, та дано изникнете, но вие не изниквате: не са ви дали условия да се проявите. Тъй че, когато посадя своя орех, но дойдат хора да го разровят, той всякога ще бъде лош. Тогава извеждаме следния закон: всеки човек, който не дава възможност на известна добродетел в себе си да се прояви или пък не я прояви на точно определеното време, което Бог изисква, е лош човек.
Ако ти отидеш и махнеш пръстта на всяка добродетел, която Бог е посадил с цел да израсне, ти си лош човек.
Ти си лош човек за това само, че препятстваш на онова велико Божествено дело, което работи във всяка семка, посадена в Земята. Това е лошавина, това е порок, това е престъпление, това е безумие, това е зло: изобщо може да го наречете, както искате. Аз ви давам такова определение за лошото, за злото, за да могат някои от вас да го използват. Вие често сами се спъвате и казвате: „Аз съм лош човек.“ В какво седи твоята лошавина? Ще знаете вече: лошавината седи в това, че ти въздействаш на Доброто, което работи в тебе – не му даваш място да расте.
към беседата >>
Ти си лош човек за това само, че препятстваш на онова велико Божествено дело, което работи във всяка семка, посадена в Земята.
– Един лош човек. Защо? Защото ви чакат година-две, та дано изникнете, но вие не изниквате: не са ви дали условия да се проявите. Тъй че, когато посадя своя орех, но дойдат хора да го разровят, той всякога ще бъде лош. Тогава извеждаме следния закон: всеки човек, който не дава възможност на известна добродетел в себе си да се прояви или пък не я прояви на точно определеното време, което Бог изисква, е лош човек. Ако ти отидеш и махнеш пръстта на всяка добродетел, която Бог е посадил с цел да израсне, ти си лош човек.
Ти си лош човек за това само, че препятстваш на онова велико Божествено дело, което работи във всяка семка, посадена в Земята.
Това е лошавина, това е порок, това е престъпление, това е безумие, това е зло: изобщо може да го наречете, както искате. Аз ви давам такова определение за лошото, за злото, за да могат някои от вас да го използват. Вие често сами се спъвате и казвате: „Аз съм лош човек.“ В какво седи твоята лошавина? Ще знаете вече: лошавината седи в това, че ти въздействаш на Доброто, което работи в тебе – не му даваш място да расте.
към беседата >>
Това е лошавина, това е порок, това е престъпление, това е безумие, това е зло: изобщо може да го наречете, както искате.
Защото ви чакат година-две, та дано изникнете, но вие не изниквате: не са ви дали условия да се проявите. Тъй че, когато посадя своя орех, но дойдат хора да го разровят, той всякога ще бъде лош. Тогава извеждаме следния закон: всеки човек, който не дава възможност на известна добродетел в себе си да се прояви или пък не я прояви на точно определеното време, което Бог изисква, е лош човек. Ако ти отидеш и махнеш пръстта на всяка добродетел, която Бог е посадил с цел да израсне, ти си лош човек. Ти си лош човек за това само, че препятстваш на онова велико Божествено дело, което работи във всяка семка, посадена в Земята.
Това е лошавина, това е порок, това е престъпление, това е безумие, това е зло: изобщо може да го наречете, както искате.
Аз ви давам такова определение за лошото, за злото, за да могат някои от вас да го използват. Вие често сами се спъвате и казвате: „Аз съм лош човек.“ В какво седи твоята лошавина? Ще знаете вече: лошавината седи в това, че ти въздействаш на Доброто, което работи в тебе – не му даваш място да расте.
към беседата >>
Аз ви давам такова определение за лошото, за злото, за да могат някои от вас да го използват.
Тъй че, когато посадя своя орех, но дойдат хора да го разровят, той всякога ще бъде лош. Тогава извеждаме следния закон: всеки човек, който не дава възможност на известна добродетел в себе си да се прояви или пък не я прояви на точно определеното време, което Бог изисква, е лош човек. Ако ти отидеш и махнеш пръстта на всяка добродетел, която Бог е посадил с цел да израсне, ти си лош човек. Ти си лош човек за това само, че препятстваш на онова велико Божествено дело, което работи във всяка семка, посадена в Земята. Това е лошавина, това е порок, това е престъпление, това е безумие, това е зло: изобщо може да го наречете, както искате.
Аз ви давам такова определение за лошото, за злото, за да могат някои от вас да го използват.
Вие често сами се спъвате и казвате: „Аз съм лош човек.“ В какво седи твоята лошавина? Ще знаете вече: лошавината седи в това, че ти въздействаш на Доброто, което работи в тебе – не му даваш място да расте.
към беседата >>
Вие често сами се спъвате и казвате: „Аз съм лош човек.“ В какво седи твоята лошавина?
Тогава извеждаме следния закон: всеки човек, който не дава възможност на известна добродетел в себе си да се прояви или пък не я прояви на точно определеното време, което Бог изисква, е лош човек. Ако ти отидеш и махнеш пръстта на всяка добродетел, която Бог е посадил с цел да израсне, ти си лош човек. Ти си лош човек за това само, че препятстваш на онова велико Божествено дело, което работи във всяка семка, посадена в Земята. Това е лошавина, това е порок, това е престъпление, това е безумие, това е зло: изобщо може да го наречете, както искате. Аз ви давам такова определение за лошото, за злото, за да могат някои от вас да го използват.
Вие често сами се спъвате и казвате: „Аз съм лош човек.“ В какво седи твоята лошавина?
Ще знаете вече: лошавината седи в това, че ти въздействаш на Доброто, което работи в тебе – не му даваш място да расте.
към беседата >>
Ще знаете вече: лошавината седи в това, че ти въздействаш на Доброто, което работи в тебе – не му даваш място да расте.
Ако ти отидеш и махнеш пръстта на всяка добродетел, която Бог е посадил с цел да израсне, ти си лош човек. Ти си лош човек за това само, че препятстваш на онова велико Божествено дело, което работи във всяка семка, посадена в Земята. Това е лошавина, това е порок, това е престъпление, това е безумие, това е зло: изобщо може да го наречете, както искате. Аз ви давам такова определение за лошото, за злото, за да могат някои от вас да го използват. Вие често сами се спъвате и казвате: „Аз съм лош човек.“ В какво седи твоята лошавина?
Ще знаете вече: лошавината седи в това, че ти въздействаш на Доброто, което работи в тебе – не му даваш място да расте.
към беседата >>
Що е Доброто?
Що е Доброто?
По същия закон, щом даваш възможност на всичко онова, което Бог е посадил, в даден момент да се прояви, ти си добър човек. Всяко нещо има свое определено време за проявление, следователно Доброто в нас може да се прояви вън от нашата воля, а нашата воля може да му съдейства. В какво седи едно престъпление? Престъплението седи в туй, че ти сам или някой друг спъва растенето на каквато и да е добродетел в душата ти. Всеки, който постъпи така, той върши престъпление или спрямо себе си, или спрямо другите.
към беседата >>
По същия закон, щом даваш възможност на всичко онова, което Бог е посадил, в даден момент да се прояви, ти си добър човек.
Що е Доброто?
По същия закон, щом даваш възможност на всичко онова, което Бог е посадил, в даден момент да се прояви, ти си добър човек.
Всяко нещо има свое определено време за проявление, следователно Доброто в нас може да се прояви вън от нашата воля, а нашата воля може да му съдейства. В какво седи едно престъпление? Престъплението седи в туй, че ти сам или някой друг спъва растенето на каквато и да е добродетел в душата ти. Всеки, който постъпи така, той върши престъпление или спрямо себе си, или спрямо другите. Законът, който съществува в Природата, е следният: шом извършиш едно престъпление – дали съзнателно си го извършил, или не; дали ти си го извършил, или може би са го извършили хиляди други хора, които са в същото поле – всякога ти ще почувстваш скръб в душата си.
към беседата >>
Всяко нещо има свое определено време за проявление, следователно Доброто в нас може да се прояви вън от нашата воля, а нашата воля може да му съдейства.
Що е Доброто? По същия закон, щом даваш възможност на всичко онова, което Бог е посадил, в даден момент да се прояви, ти си добър човек.
Всяко нещо има свое определено време за проявление, следователно Доброто в нас може да се прояви вън от нашата воля, а нашата воля може да му съдейства.
В какво седи едно престъпление? Престъплението седи в туй, че ти сам или някой друг спъва растенето на каквато и да е добродетел в душата ти. Всеки, който постъпи така, той върши престъпление или спрямо себе си, или спрямо другите. Законът, който съществува в Природата, е следният: шом извършиш едно престъпление – дали съзнателно си го извършил, или не; дали ти си го извършил, или може би са го извършили хиляди други хора, които са в същото поле – всякога ти ще почувстваш скръб в душата си. Следователно всяка скръб, която съществува в света, е признак за известно престъпление, което е извършено.
към беседата >>
В какво седи едно престъпление?
Що е Доброто? По същия закон, щом даваш възможност на всичко онова, което Бог е посадил, в даден момент да се прояви, ти си добър човек. Всяко нещо има свое определено време за проявление, следователно Доброто в нас може да се прояви вън от нашата воля, а нашата воля може да му съдейства.
В какво седи едно престъпление?
Престъплението седи в туй, че ти сам или някой друг спъва растенето на каквато и да е добродетел в душата ти. Всеки, който постъпи така, той върши престъпление или спрямо себе си, или спрямо другите. Законът, който съществува в Природата, е следният: шом извършиш едно престъпление – дали съзнателно си го извършил, или не; дали ти си го извършил, или може би са го извършили хиляди други хора, които са в същото поле – всякога ти ще почувстваш скръб в душата си. Следователно всяка скръб, която съществува в света, е признак за известно престъпление, което е извършено. Всичките скърби – това са глас въпиющ, който показва, че престъпление се върши.
към беседата >>
Престъплението седи в туй, че ти сам или някой друг спъва растенето на каквато и да е добродетел в душата ти.
Що е Доброто? По същия закон, щом даваш възможност на всичко онова, което Бог е посадил, в даден момент да се прояви, ти си добър човек. Всяко нещо има свое определено време за проявление, следователно Доброто в нас може да се прояви вън от нашата воля, а нашата воля може да му съдейства. В какво седи едно престъпление?
Престъплението седи в туй, че ти сам или някой друг спъва растенето на каквато и да е добродетел в душата ти.
Всеки, който постъпи така, той върши престъпление или спрямо себе си, или спрямо другите. Законът, който съществува в Природата, е следният: шом извършиш едно престъпление – дали съзнателно си го извършил, или не; дали ти си го извършил, или може би са го извършили хиляди други хора, които са в същото поле – всякога ти ще почувстваш скръб в душата си. Следователно всяка скръб, която съществува в света, е признак за известно престъпление, което е извършено. Всичките скърби – това са глас въпиющ, който показва, че престъпление се върши. Всяка радост по същия закон показва, че Божествените семена растат някъде.
към беседата >>
Всеки, който постъпи така, той върши престъпление или спрямо себе си, или спрямо другите.
Що е Доброто? По същия закон, щом даваш възможност на всичко онова, което Бог е посадил, в даден момент да се прояви, ти си добър човек. Всяко нещо има свое определено време за проявление, следователно Доброто в нас може да се прояви вън от нашата воля, а нашата воля може да му съдейства. В какво седи едно престъпление? Престъплението седи в туй, че ти сам или някой друг спъва растенето на каквато и да е добродетел в душата ти.
Всеки, който постъпи така, той върши престъпление или спрямо себе си, или спрямо другите.
Законът, който съществува в Природата, е следният: шом извършиш едно престъпление – дали съзнателно си го извършил, или не; дали ти си го извършил, или може би са го извършили хиляди други хора, които са в същото поле – всякога ти ще почувстваш скръб в душата си. Следователно всяка скръб, която съществува в света, е признак за известно престъпление, което е извършено. Всичките скърби – това са глас въпиющ, който показва, че престъпление се върши. Всяка радост по същия закон показва, че Божествените семена растат някъде.
към беседата >>
Законът, който съществува в Природата, е следният: шом извършиш едно престъпление – дали съзнателно си го извършил, или не; дали ти си го извършил, или може би са го извършили хиляди други хора, които са в същото поле – всякога ти ще почувстваш скръб в душата си.
По същия закон, щом даваш възможност на всичко онова, което Бог е посадил, в даден момент да се прояви, ти си добър човек. Всяко нещо има свое определено време за проявление, следователно Доброто в нас може да се прояви вън от нашата воля, а нашата воля може да му съдейства. В какво седи едно престъпление? Престъплението седи в туй, че ти сам или някой друг спъва растенето на каквато и да е добродетел в душата ти. Всеки, който постъпи така, той върши престъпление или спрямо себе си, или спрямо другите.
Законът, който съществува в Природата, е следният: шом извършиш едно престъпление – дали съзнателно си го извършил, или не; дали ти си го извършил, или може би са го извършили хиляди други хора, които са в същото поле – всякога ти ще почувстваш скръб в душата си.
Следователно всяка скръб, която съществува в света, е признак за известно престъпление, което е извършено. Всичките скърби – това са глас въпиющ, който показва, че престъпление се върши. Всяка радост по същия закон показва, че Божествените семена растат някъде.
към беседата >>
Следователно всяка скръб, която съществува в света, е признак за известно престъпление, което е извършено.
Всяко нещо има свое определено време за проявление, следователно Доброто в нас може да се прояви вън от нашата воля, а нашата воля може да му съдейства. В какво седи едно престъпление? Престъплението седи в туй, че ти сам или някой друг спъва растенето на каквато и да е добродетел в душата ти. Всеки, който постъпи така, той върши престъпление или спрямо себе си, или спрямо другите. Законът, който съществува в Природата, е следният: шом извършиш едно престъпление – дали съзнателно си го извършил, или не; дали ти си го извършил, или може би са го извършили хиляди други хора, които са в същото поле – всякога ти ще почувстваш скръб в душата си.
Следователно всяка скръб, която съществува в света, е признак за известно престъпление, което е извършено.
Всичките скърби – това са глас въпиющ, който показва, че престъпление се върши. Всяка радост по същия закон показва, че Божествените семена растат някъде.
към беседата >>
Всичките скърби – това са глас въпиющ, който показва, че престъпление се върши.
В какво седи едно престъпление? Престъплението седи в туй, че ти сам или някой друг спъва растенето на каквато и да е добродетел в душата ти. Всеки, който постъпи така, той върши престъпление или спрямо себе си, или спрямо другите. Законът, който съществува в Природата, е следният: шом извършиш едно престъпление – дали съзнателно си го извършил, или не; дали ти си го извършил, или може би са го извършили хиляди други хора, които са в същото поле – всякога ти ще почувстваш скръб в душата си. Следователно всяка скръб, която съществува в света, е признак за известно престъпление, което е извършено.
Всичките скърби – това са глас въпиющ, който показва, че престъпление се върши.
Всяка радост по същия закон показва, че Божествените семена растат някъде.
към беседата >>
Всяка радост по същия закон показва, че Божествените семена растат някъде.
Престъплението седи в туй, че ти сам или някой друг спъва растенето на каквато и да е добродетел в душата ти. Всеки, който постъпи така, той върши престъпление или спрямо себе си, или спрямо другите. Законът, който съществува в Природата, е следният: шом извършиш едно престъпление – дали съзнателно си го извършил, или не; дали ти си го извършил, или може би са го извършили хиляди други хора, които са в същото поле – всякога ти ще почувстваш скръб в душата си. Следователно всяка скръб, която съществува в света, е признак за известно престъпление, което е извършено. Всичките скърби – това са глас въпиющ, който показва, че престъпление се върши.
Всяка радост по същия закон показва, че Божествените семена растат някъде.
към беседата >>
И тъй, вие питате: „Защо съм скръбен?
И тъй, вие питате: „Защо съм скръбен?
“ – Да знаете, че престъпление се върши в света. „Защо съм радостен? “ – Да знаете, че Божествените добродетели растат. Има ли смисъл тази философия? – Има.
към беседата >>
“ – Да знаете, че престъпление се върши в света.
И тъй, вие питате: „Защо съм скръбен?
“ – Да знаете, че престъпление се върши в света.
„Защо съм радостен? “ – Да знаете, че Божествените добродетели растат. Има ли смисъл тази философия? – Има. Каква философия вие може да дадете на скръбта, я ми кажете?
към беседата >>
„Защо съм радостен?
И тъй, вие питате: „Защо съм скръбен? “ – Да знаете, че престъпление се върши в света.
„Защо съм радостен?
“ – Да знаете, че Божествените добродетели растат. Има ли смисъл тази философия? – Има. Каква философия вие може да дадете на скръбта, я ми кажете? Някой казва: „Много ми е тежко, мъчно ми е днес.“ – Това е скръб.
към беседата >>
“ – Да знаете, че Божествените добродетели растат.
И тъй, вие питате: „Защо съм скръбен? “ – Да знаете, че престъпление се върши в света. „Защо съм радостен?
“ – Да знаете, че Божествените добродетели растат.
Има ли смисъл тази философия? – Има. Каква философия вие може да дадете на скръбта, я ми кажете? Някой казва: „Много ми е тежко, мъчно ми е днес.“ – Това е скръб. Не, скръбно ли ти е, ще знаеш, че някъде в тебе или вън от тебе, по цялото Земно кълбо, се върши някое престъпление, и следователно Господ ти казва да въздействаш на това престъпление в твоето съзнание, да се молиш.
към беседата >>
Има ли смисъл тази философия?
И тъй, вие питате: „Защо съм скръбен? “ – Да знаете, че престъпление се върши в света. „Защо съм радостен? “ – Да знаете, че Божествените добродетели растат.
Има ли смисъл тази философия?
– Има. Каква философия вие може да дадете на скръбта, я ми кажете? Някой казва: „Много ми е тежко, мъчно ми е днес.“ – Това е скръб. Не, скръбно ли ти е, ще знаеш, че някъде в тебе или вън от тебе, по цялото Земно кълбо, се върши някое престъпление, и следователно Господ ти казва да въздействаш на това престъпление в твоето съзнание, да се молиш. Ти, втори, трети, четвърти, пети, десети и още много хора ще въздействате, за да се махне престъплението.
към беседата >>
– Има.
И тъй, вие питате: „Защо съм скръбен? “ – Да знаете, че престъпление се върши в света. „Защо съм радостен? “ – Да знаете, че Божествените добродетели растат. Има ли смисъл тази философия?
– Има.
Каква философия вие може да дадете на скръбта, я ми кажете? Някой казва: „Много ми е тежко, мъчно ми е днес.“ – Това е скръб. Не, скръбно ли ти е, ще знаеш, че някъде в тебе или вън от тебе, по цялото Земно кълбо, се върши някое престъпление, и следователно Господ ти казва да въздействаш на това престъпление в твоето съзнание, да се молиш. Ти, втори, трети, четвърти, пети, десети и още много хора ще въздействате, за да се махне престъплението.
към беседата >>
Каква философия вие може да дадете на скръбта, я ми кажете?
“ – Да знаете, че престъпление се върши в света. „Защо съм радостен? “ – Да знаете, че Божествените добродетели растат. Има ли смисъл тази философия? – Има.
Каква философия вие може да дадете на скръбта, я ми кажете?
Някой казва: „Много ми е тежко, мъчно ми е днес.“ – Това е скръб. Не, скръбно ли ти е, ще знаеш, че някъде в тебе или вън от тебе, по цялото Земно кълбо, се върши някое престъпление, и следователно Господ ти казва да въздействаш на това престъпление в твоето съзнание, да се молиш. Ти, втори, трети, четвърти, пети, десети и още много хора ще въздействате, за да се махне престъплението.
към беседата >>
Някой казва: „Много ми е тежко, мъчно ми е днес.“ – Това е скръб.
„Защо съм радостен? “ – Да знаете, че Божествените добродетели растат. Има ли смисъл тази философия? – Има. Каква философия вие може да дадете на скръбта, я ми кажете?
Някой казва: „Много ми е тежко, мъчно ми е днес.“ – Това е скръб.
Не, скръбно ли ти е, ще знаеш, че някъде в тебе или вън от тебе, по цялото Земно кълбо, се върши някое престъпление, и следователно Господ ти казва да въздействаш на това престъпление в твоето съзнание, да се молиш. Ти, втори, трети, четвърти, пети, десети и още много хора ще въздействате, за да се махне престъплението.
към беседата >>
Не, скръбно ли ти е, ще знаеш, че някъде в тебе или вън от тебе, по цялото Земно кълбо, се върши някое престъпление, и следователно Господ ти казва да въздействаш на това престъпление в твоето съзнание, да се молиш.
“ – Да знаете, че Божествените добродетели растат. Има ли смисъл тази философия? – Има. Каква философия вие може да дадете на скръбта, я ми кажете? Някой казва: „Много ми е тежко, мъчно ми е днес.“ – Това е скръб.
Не, скръбно ли ти е, ще знаеш, че някъде в тебе или вън от тебе, по цялото Земно кълбо, се върши някое престъпление, и следователно Господ ти казва да въздействаш на това престъпление в твоето съзнание, да се молиш.
Ти, втори, трети, четвърти, пети, десети и още много хора ще въздействате, за да се махне престъплението.
към беседата >>
Ти, втори, трети, четвърти, пети, десети и още много хора ще въздействате, за да се махне престъплението.
Има ли смисъл тази философия? – Има. Каква философия вие може да дадете на скръбта, я ми кажете? Някой казва: „Много ми е тежко, мъчно ми е днес.“ – Това е скръб. Не, скръбно ли ти е, ще знаеш, че някъде в тебе или вън от тебе, по цялото Земно кълбо, се върши някое престъпление, и следователно Господ ти казва да въздействаш на това престъпление в твоето съзнание, да се молиш.
Ти, втори, трети, четвърти, пети, десети и още много хора ще въздействате, за да се махне престъплението.
към беседата >>
Сега вие как лекувате скръбта си?
Сега вие как лекувате скръбта си?
Вие се лекувате като ония хора, на които лекарите пущат кръв. Като ви дойде скръб, тръгвате да разправяте де кого срещнете, че имате скръб. Казвате: „Скръб, скръб имам.“ И да разправяш, и да не разправяш, скръбта си е скръб. Скръбта означава известен факт, а именно, че известно Божие дело в света е спряно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия образува скръбта.
към беседата >>
Вие се лекувате като ония хора, на които лекарите пущат кръв.
Сега вие как лекувате скръбта си?
Вие се лекувате като ония хора, на които лекарите пущат кръв.
Като ви дойде скръб, тръгвате да разправяте де кого срещнете, че имате скръб. Казвате: „Скръб, скръб имам.“ И да разправяш, и да не разправяш, скръбта си е скръб. Скръбта означава известен факт, а именно, че известно Божие дело в света е спряно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия образува скръбта. Скръбта е границата, дето започва Животът.
към беседата >>
Като ви дойде скръб, тръгвате да разправяте де кого срещнете, че имате скръб.
Сега вие как лекувате скръбта си? Вие се лекувате като ония хора, на които лекарите пущат кръв.
Като ви дойде скръб, тръгвате да разправяте де кого срещнете, че имате скръб.
Казвате: „Скръб, скръб имам.“ И да разправяш, и да не разправяш, скръбта си е скръб. Скръбта означава известен факт, а именно, че известно Божие дело в света е спряно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия образува скръбта. Скръбта е границата, дето започва Животът. Скръбта е основата на Живота.
към беседата >>
Казвате: „Скръб, скръб имам.“ И да разправяш, и да не разправяш, скръбта си е скръб.
Сега вие как лекувате скръбта си? Вие се лекувате като ония хора, на които лекарите пущат кръв. Като ви дойде скръб, тръгвате да разправяте де кого срещнете, че имате скръб.
Казвате: „Скръб, скръб имам.“ И да разправяш, и да не разправяш, скръбта си е скръб.
Скръбта означава известен факт, а именно, че известно Божие дело в света е спряно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия образува скръбта. Скръбта е границата, дето започва Животът. Скръбта е основата на Живота. Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките си.
към беседата >>
Скръбта означава известен факт, а именно, че известно Божие дело в света е спряно.
Сега вие как лекувате скръбта си? Вие се лекувате като ония хора, на които лекарите пущат кръв. Като ви дойде скръб, тръгвате да разправяте де кого срещнете, че имате скръб. Казвате: „Скръб, скръб имам.“ И да разправяш, и да не разправяш, скръбта си е скръб.
Скръбта означава известен факт, а именно, че известно Божие дело в света е спряно.
Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия образува скръбта. Скръбта е границата, дето започва Животът. Скръбта е основата на Живота. Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките си. Който не я разбира, много мъчно ще може да ги изправи.
към беседата >>
Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия образува скръбта.
Сега вие как лекувате скръбта си? Вие се лекувате като ония хора, на които лекарите пущат кръв. Като ви дойде скръб, тръгвате да разправяте де кого срещнете, че имате скръб. Казвате: „Скръб, скръб имам.“ И да разправяш, и да не разправяш, скръбта си е скръб. Скръбта означава известен факт, а именно, че известно Божие дело в света е спряно.
Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия образува скръбта.
Скръбта е границата, дето започва Животът. Скръбта е основата на Живота. Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките си. Който не я разбира, много мъчно ще може да ги изправи. Затуй ние в Радостта си имаме плода на нещата.
към беседата >>
Скръбта е границата, дето започва Животът.
Вие се лекувате като ония хора, на които лекарите пущат кръв. Като ви дойде скръб, тръгвате да разправяте де кого срещнете, че имате скръб. Казвате: „Скръб, скръб имам.“ И да разправяш, и да не разправяш, скръбта си е скръб. Скръбта означава известен факт, а именно, че известно Божие дело в света е спряно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия образува скръбта.
Скръбта е границата, дето започва Животът.
Скръбта е основата на Живота. Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките си. Който не я разбира, много мъчно ще може да ги изправи. Затуй ние в Радостта си имаме плода на нещата. И растенията имат скръб, но в зачатък.
към беседата >>
Скръбта е основата на Живота.
Като ви дойде скръб, тръгвате да разправяте де кого срещнете, че имате скръб. Казвате: „Скръб, скръб имам.“ И да разправяш, и да не разправяш, скръбта си е скръб. Скръбта означава известен факт, а именно, че известно Божие дело в света е спряно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия образува скръбта. Скръбта е границата, дето започва Животът.
Скръбта е основата на Живота.
Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките си. Който не я разбира, много мъчно ще може да ги изправи. Затуй ние в Радостта си имаме плода на нещата. И растенията имат скръб, но в зачатък. Спънките, които срещаме в пътя си и които трябва да се премахнат, са скръб в широк смисъл на думата.
към беседата >>
Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките си.
Казвате: „Скръб, скръб имам.“ И да разправяш, и да не разправяш, скръбта си е скръб. Скръбта означава известен факт, а именно, че известно Божие дело в света е спряно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия образува скръбта. Скръбта е границата, дето започва Животът. Скръбта е основата на Живота.
Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките си.
Който не я разбира, много мъчно ще може да ги изправи. Затуй ние в Радостта си имаме плода на нещата. И растенията имат скръб, но в зачатък. Спънките, които срещаме в пътя си и които трябва да се премахнат, са скръб в широк смисъл на думата. Ние схващаме скръбта като едно общо проявление в сегашния живот.
към беседата >>
Който не я разбира, много мъчно ще може да ги изправи.
Скръбта означава известен факт, а именно, че известно Божие дело в света е спряно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия образува скръбта. Скръбта е границата, дето започва Животът. Скръбта е основата на Живота. Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките си.
Който не я разбира, много мъчно ще може да ги изправи.
Затуй ние в Радостта си имаме плода на нещата. И растенията имат скръб, но в зачатък. Спънките, които срещаме в пътя си и които трябва да се премахнат, са скръб в широк смисъл на думата. Ние схващаме скръбта като едно общо проявление в сегашния живот. Тя съществува не само в един човек, тя съществува във всички животни – от най-малките до най-големите.
към беседата >>
Затуй ние в Радостта си имаме плода на нещата.
Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия образува скръбта. Скръбта е границата, дето започва Животът. Скръбта е основата на Живота. Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките си. Който не я разбира, много мъчно ще може да ги изправи.
Затуй ние в Радостта си имаме плода на нещата.
И растенията имат скръб, но в зачатък. Спънките, които срещаме в пътя си и които трябва да се премахнат, са скръб в широк смисъл на думата. Ние схващаме скръбта като едно общо проявление в сегашния живот. Тя съществува не само в един човек, тя съществува във всички животни – от най-малките до най-големите. И животните чувстват скръбта, само че човек чувства голяма скръб.
към беседата >>
И растенията имат скръб, но в зачатък.
Скръбта е границата, дето започва Животът. Скръбта е основата на Живота. Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките си. Който не я разбира, много мъчно ще може да ги изправи. Затуй ние в Радостта си имаме плода на нещата.
И растенията имат скръб, но в зачатък.
Спънките, които срещаме в пътя си и които трябва да се премахнат, са скръб в широк смисъл на думата. Ние схващаме скръбта като едно общо проявление в сегашния живот. Тя съществува не само в един човек, тя съществува във всички животни – от най-малките до най-големите. И животните чувстват скръбта, само че човек чувства голяма скръб. Някои хора са толкова чувствителни, тъй силно скърбят, че ако вземете скръбта на един такъв човек, която той претърпява само за един ден, и я турите на всички други по-нисши същества, те не биха могли да я изнесат – толкова тежка е тя.
към беседата >>
Спънките, които срещаме в пътя си и които трябва да се премахнат, са скръб в широк смисъл на думата.
Скръбта е основата на Живота. Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките си. Който не я разбира, много мъчно ще може да ги изправи. Затуй ние в Радостта си имаме плода на нещата. И растенията имат скръб, но в зачатък.
Спънките, които срещаме в пътя си и които трябва да се премахнат, са скръб в широк смисъл на думата.
Ние схващаме скръбта като едно общо проявление в сегашния живот. Тя съществува не само в един човек, тя съществува във всички животни – от най-малките до най-големите. И животните чувстват скръбта, само че човек чувства голяма скръб. Някои хора са толкова чувствителни, тъй силно скърбят, че ако вземете скръбта на един такъв човек, която той претърпява само за един ден, и я турите на всички други по-нисши същества, те не биха могли да я изнесат – толкова тежка е тя. Скръбта на животните е микроскопическа.
към беседата >>
Ние схващаме скръбта като едно общо проявление в сегашния живот.
Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките си. Който не я разбира, много мъчно ще може да ги изправи. Затуй ние в Радостта си имаме плода на нещата. И растенията имат скръб, но в зачатък. Спънките, които срещаме в пътя си и които трябва да се премахнат, са скръб в широк смисъл на думата.
Ние схващаме скръбта като едно общо проявление в сегашния живот.
Тя съществува не само в един човек, тя съществува във всички животни – от най-малките до най-големите. И животните чувстват скръбта, само че човек чувства голяма скръб. Някои хора са толкова чувствителни, тъй силно скърбят, че ако вземете скръбта на един такъв човек, която той претърпява само за един ден, и я турите на всички други по-нисши същества, те не биха могли да я изнесат – толкова тежка е тя. Скръбта на животните е микроскопическа.
към беседата >>
Тя съществува не само в един човек, тя съществува във всички животни – от най-малките до най-големите.
Който не я разбира, много мъчно ще може да ги изправи. Затуй ние в Радостта си имаме плода на нещата. И растенията имат скръб, но в зачатък. Спънките, които срещаме в пътя си и които трябва да се премахнат, са скръб в широк смисъл на думата. Ние схващаме скръбта като едно общо проявление в сегашния живот.
Тя съществува не само в един човек, тя съществува във всички животни – от най-малките до най-големите.
И животните чувстват скръбта, само че човек чувства голяма скръб. Някои хора са толкова чувствителни, тъй силно скърбят, че ако вземете скръбта на един такъв човек, която той претърпява само за един ден, и я турите на всички други по-нисши същества, те не биха могли да я изнесат – толкова тежка е тя. Скръбта на животните е микроскопическа.
към беседата >>
И животните чувстват скръбта, само че човек чувства голяма скръб.
Затуй ние в Радостта си имаме плода на нещата. И растенията имат скръб, но в зачатък. Спънките, които срещаме в пътя си и които трябва да се премахнат, са скръб в широк смисъл на думата. Ние схващаме скръбта като едно общо проявление в сегашния живот. Тя съществува не само в един човек, тя съществува във всички животни – от най-малките до най-големите.
И животните чувстват скръбта, само че човек чувства голяма скръб.
Някои хора са толкова чувствителни, тъй силно скърбят, че ако вземете скръбта на един такъв човек, която той претърпява само за един ден, и я турите на всички други по-нисши същества, те не биха могли да я изнесат – толкова тежка е тя. Скръбта на животните е микроскопическа.
към беседата >>
Някои хора са толкова чувствителни, тъй силно скърбят, че ако вземете скръбта на един такъв човек, която той претърпява само за един ден, и я турите на всички други по-нисши същества, те не биха могли да я изнесат – толкова тежка е тя.
И растенията имат скръб, но в зачатък. Спънките, които срещаме в пътя си и които трябва да се премахнат, са скръб в широк смисъл на думата. Ние схващаме скръбта като едно общо проявление в сегашния живот. Тя съществува не само в един човек, тя съществува във всички животни – от най-малките до най-големите. И животните чувстват скръбта, само че човек чувства голяма скръб.
Някои хора са толкова чувствителни, тъй силно скърбят, че ако вземете скръбта на един такъв човек, която той претърпява само за един ден, и я турите на всички други по-нисши същества, те не биха могли да я изнесат – толкова тежка е тя.
Скръбта на животните е микроскопическа.
към беседата >>
Скръбта на животните е микроскопическа.
Спънките, които срещаме в пътя си и които трябва да се премахнат, са скръб в широк смисъл на думата. Ние схващаме скръбта като едно общо проявление в сегашния живот. Тя съществува не само в един човек, тя съществува във всички животни – от най-малките до най-големите. И животните чувстват скръбта, само че човек чувства голяма скръб. Някои хора са толкова чувствителни, тъй силно скърбят, че ако вземете скръбта на един такъв човек, която той претърпява само за един ден, и я турите на всички други по-нисши същества, те не биха могли да я изнесат – толкова тежка е тя.
Скръбта на животните е микроскопическа.
към беседата >>
Аз днес ще ви определя каква и колко храна е нужна за човешката душа.
Аз днес ще ви определя каква и колко храна е нужна за човешката душа.
За човешката душа на Земята е нужна само една десетмилионна част от грама. А пък туй, дето вие ядете този боб, леща, месце, плодове и ред други храни – това е нужно за слугите, които работят за вас. За душата ви, както виждате, е нужна микроскопическа част храна. Някой път вие казвате: „Трябва да се погрижим за своя живот.“ Питам ви: ако вие живеете сто години и всеки ден употребявате по една десетмилионна част от грама, знаете ли колко храна ще ви трябва за тия сто години? – През целия ви живот едва ли ще се събере един грам.
към беседата >>
За човешката душа на Земята е нужна само една десетмилионна част от грама.
Аз днес ще ви определя каква и колко храна е нужна за човешката душа.
За човешката душа на Земята е нужна само една десетмилионна част от грама.
А пък туй, дето вие ядете този боб, леща, месце, плодове и ред други храни – това е нужно за слугите, които работят за вас. За душата ви, както виждате, е нужна микроскопическа част храна. Някой път вие казвате: „Трябва да се погрижим за своя живот.“ Питам ви: ако вие живеете сто години и всеки ден употребявате по една десетмилионна част от грама, знаете ли колко храна ще ви трябва за тия сто години? – През целия ви живот едва ли ще се събере един грам. А колко много се смущавате вие за храната?
към беседата >>
А пък туй, дето вие ядете този боб, леща, месце, плодове и ред други храни – това е нужно за слугите, които работят за вас.
Аз днес ще ви определя каква и колко храна е нужна за човешката душа. За човешката душа на Земята е нужна само една десетмилионна част от грама.
А пък туй, дето вие ядете този боб, леща, месце, плодове и ред други храни – това е нужно за слугите, които работят за вас.
За душата ви, както виждате, е нужна микроскопическа част храна. Някой път вие казвате: „Трябва да се погрижим за своя живот.“ Питам ви: ако вие живеете сто години и всеки ден употребявате по една десетмилионна част от грама, знаете ли колко храна ще ви трябва за тия сто години? – През целия ви живот едва ли ще се събере един грам. А колко много се смущавате вие за храната? Туй, което ви смущава, то е от съвсем друго естество.
към беседата >>
За душата ви, както виждате, е нужна микроскопическа част храна.
Аз днес ще ви определя каква и колко храна е нужна за човешката душа. За човешката душа на Земята е нужна само една десетмилионна част от грама. А пък туй, дето вие ядете този боб, леща, месце, плодове и ред други храни – това е нужно за слугите, които работят за вас.
За душата ви, както виждате, е нужна микроскопическа част храна.
Някой път вие казвате: „Трябва да се погрижим за своя живот.“ Питам ви: ако вие живеете сто години и всеки ден употребявате по една десетмилионна част от грама, знаете ли колко храна ще ви трябва за тия сто години? – През целия ви живот едва ли ще се събере един грам. А колко много се смущавате вие за храната? Туй, което ви смущава, то е от съвсем друго естество. Христос казва: „Не се грижете какво ще ядете и какво ще пиете.“ И право е, не се грижете.
към беседата >>
Някой път вие казвате: „Трябва да се погрижим за своя живот.“ Питам ви: ако вие живеете сто години и всеки ден употребявате по една десетмилионна част от грама, знаете ли колко храна ще ви трябва за тия сто години?
Аз днес ще ви определя каква и колко храна е нужна за човешката душа. За човешката душа на Земята е нужна само една десетмилионна част от грама. А пък туй, дето вие ядете този боб, леща, месце, плодове и ред други храни – това е нужно за слугите, които работят за вас. За душата ви, както виждате, е нужна микроскопическа част храна.
Някой път вие казвате: „Трябва да се погрижим за своя живот.“ Питам ви: ако вие живеете сто години и всеки ден употребявате по една десетмилионна част от грама, знаете ли колко храна ще ви трябва за тия сто години?
– През целия ви живот едва ли ще се събере един грам. А колко много се смущавате вие за храната? Туй, което ви смущава, то е от съвсем друго естество. Христос казва: „Не се грижете какво ще ядете и какво ще пиете.“ И право е, не се грижете. Какво ще се грижите?
към беседата >>
– През целия ви живот едва ли ще се събере един грам.
Аз днес ще ви определя каква и колко храна е нужна за човешката душа. За човешката душа на Земята е нужна само една десетмилионна част от грама. А пък туй, дето вие ядете този боб, леща, месце, плодове и ред други храни – това е нужно за слугите, които работят за вас. За душата ви, както виждате, е нужна микроскопическа част храна. Някой път вие казвате: „Трябва да се погрижим за своя живот.“ Питам ви: ако вие живеете сто години и всеки ден употребявате по една десетмилионна част от грама, знаете ли колко храна ще ви трябва за тия сто години?
– През целия ви живот едва ли ще се събере един грам.
А колко много се смущавате вие за храната? Туй, което ви смущава, то е от съвсем друго естество. Христос казва: „Не се грижете какво ще ядете и какво ще пиете.“ И право е, не се грижете. Какво ще се грижите? Който и да е ангел, като ви даде нещо на върха на една иглица, все ще ви нахрани.
към беседата >>
А колко много се смущавате вие за храната?
За човешката душа на Земята е нужна само една десетмилионна част от грама. А пък туй, дето вие ядете този боб, леща, месце, плодове и ред други храни – това е нужно за слугите, които работят за вас. За душата ви, както виждате, е нужна микроскопическа част храна. Някой път вие казвате: „Трябва да се погрижим за своя живот.“ Питам ви: ако вие живеете сто години и всеки ден употребявате по една десетмилионна част от грама, знаете ли колко храна ще ви трябва за тия сто години? – През целия ви живот едва ли ще се събере един грам.
А колко много се смущавате вие за храната?
Туй, което ви смущава, то е от съвсем друго естество. Христос казва: „Не се грижете какво ще ядете и какво ще пиете.“ И право е, не се грижете. Какво ще се грижите? Който и да е ангел, като ви даде нещо на върха на една иглица, все ще ви нахрани. Дето и да сте, и най-малкото същество, колкото и да е бедно, може да ви нахрани.
към беседата >>
Туй, което ви смущава, то е от съвсем друго естество.
А пък туй, дето вие ядете този боб, леща, месце, плодове и ред други храни – това е нужно за слугите, които работят за вас. За душата ви, както виждате, е нужна микроскопическа част храна. Някой път вие казвате: „Трябва да се погрижим за своя живот.“ Питам ви: ако вие живеете сто години и всеки ден употребявате по една десетмилионна част от грама, знаете ли колко храна ще ви трябва за тия сто години? – През целия ви живот едва ли ще се събере един грам. А колко много се смущавате вие за храната?
Туй, което ви смущава, то е от съвсем друго естество.
Христос казва: „Не се грижете какво ще ядете и какво ще пиете.“ И право е, не се грижете. Какво ще се грижите? Който и да е ангел, като ви даде нещо на върха на една иглица, все ще ви нахрани. Дето и да сте, и най-малкото същество, колкото и да е бедно, може да ви нахрани. И то може да ви даде тази малка част, без да почувства, че сте му били на гости.
към беседата >>
Христос казва: „Не се грижете какво ще ядете и какво ще пиете.“ И право е, не се грижете.
За душата ви, както виждате, е нужна микроскопическа част храна. Някой път вие казвате: „Трябва да се погрижим за своя живот.“ Питам ви: ако вие живеете сто години и всеки ден употребявате по една десетмилионна част от грама, знаете ли колко храна ще ви трябва за тия сто години? – През целия ви живот едва ли ще се събере един грам. А колко много се смущавате вие за храната? Туй, което ви смущава, то е от съвсем друго естество.
Христос казва: „Не се грижете какво ще ядете и какво ще пиете.“ И право е, не се грижете.
Какво ще се грижите? Който и да е ангел, като ви даде нещо на върха на една иглица, все ще ви нахрани. Дето и да сте, и най-малкото същество, колкото и да е бедно, може да ви нахрани. И то може да ви даде тази малка част, без да почувства, че сте му били на гости. Ще каже: „Този гост е добър, не яде много.“ Тъй, от всички ви се изисква разбиране на Божествената Истина и благоговение към Божиите закони.
към беседата >>
Какво ще се грижите?
Някой път вие казвате: „Трябва да се погрижим за своя живот.“ Питам ви: ако вие живеете сто години и всеки ден употребявате по една десетмилионна част от грама, знаете ли колко храна ще ви трябва за тия сто години? – През целия ви живот едва ли ще се събере един грам. А колко много се смущавате вие за храната? Туй, което ви смущава, то е от съвсем друго естество. Христос казва: „Не се грижете какво ще ядете и какво ще пиете.“ И право е, не се грижете.
Какво ще се грижите?
Който и да е ангел, като ви даде нещо на върха на една иглица, все ще ви нахрани. Дето и да сте, и най-малкото същество, колкото и да е бедно, може да ви нахрани. И то може да ви даде тази малка част, без да почувства, че сте му били на гости. Ще каже: „Този гост е добър, не яде много.“ Тъй, от всички ви се изисква разбиране на Божествената Истина и благоговение към Божиите закони.
към беседата >>
Който и да е ангел, като ви даде нещо на върха на една иглица, все ще ви нахрани.
– През целия ви живот едва ли ще се събере един грам. А колко много се смущавате вие за храната? Туй, което ви смущава, то е от съвсем друго естество. Христос казва: „Не се грижете какво ще ядете и какво ще пиете.“ И право е, не се грижете. Какво ще се грижите?
Който и да е ангел, като ви даде нещо на върха на една иглица, все ще ви нахрани.
Дето и да сте, и най-малкото същество, колкото и да е бедно, може да ви нахрани. И то може да ви даде тази малка част, без да почувства, че сте му били на гости. Ще каже: „Този гост е добър, не яде много.“ Тъй, от всички ви се изисква разбиране на Божествената Истина и благоговение към Божиите закони.
към беседата >>
Дето и да сте, и най-малкото същество, колкото и да е бедно, може да ви нахрани.
А колко много се смущавате вие за храната? Туй, което ви смущава, то е от съвсем друго естество. Христос казва: „Не се грижете какво ще ядете и какво ще пиете.“ И право е, не се грижете. Какво ще се грижите? Който и да е ангел, като ви даде нещо на върха на една иглица, все ще ви нахрани.
Дето и да сте, и най-малкото същество, колкото и да е бедно, може да ви нахрани.
И то може да ви даде тази малка част, без да почувства, че сте му били на гости. Ще каже: „Този гост е добър, не яде много.“ Тъй, от всички ви се изисква разбиране на Божествената Истина и благоговение към Божиите закони.
към беседата >>
И то може да ви даде тази малка част, без да почувства, че сте му били на гости.
Туй, което ви смущава, то е от съвсем друго естество. Христос казва: „Не се грижете какво ще ядете и какво ще пиете.“ И право е, не се грижете. Какво ще се грижите? Който и да е ангел, като ви даде нещо на върха на една иглица, все ще ви нахрани. Дето и да сте, и най-малкото същество, колкото и да е бедно, може да ви нахрани.
И то може да ви даде тази малка част, без да почувства, че сте му били на гости.
Ще каже: „Този гост е добър, не яде много.“ Тъй, от всички ви се изисква разбиране на Божествената Истина и благоговение към Божиите закони.
към беседата >>
Ще каже: „Този гост е добър, не яде много.“ Тъй, от всички ви се изисква разбиране на Божествената Истина и благоговение към Божиите закони.
Христос казва: „Не се грижете какво ще ядете и какво ще пиете.“ И право е, не се грижете. Какво ще се грижите? Който и да е ангел, като ви даде нещо на върха на една иглица, все ще ви нахрани. Дето и да сте, и най-малкото същество, колкото и да е бедно, може да ви нахрани. И то може да ви даде тази малка част, без да почувства, че сте му били на гости.
Ще каже: „Този гост е добър, не яде много.“ Тъй, от всички ви се изисква разбиране на Божествената Истина и благоговение към Божиите закони.
към беседата >>
Ние казваме: „Всеки човек, който влиза в морето с лодка или с параход, трябва да знае да плува.
Ние казваме: „Всеки човек, който влиза в морето с лодка или с параход, трябва да знае да плува.
На какъвто кораб и да се качи, щом ще минава през вода, той трябва да знае да плува.“ Който идва да живее в този свят, той трябва да знае да плува, а не само да философства. Философията не е знание – философия е например, като вземе човек да разправя, че като влезе във водата, тъй ще си държи ръцете, тъй ще си държи краката, тъй ще си държи тялото. Да, но като влезе той във водата, тази философия не работи. Като влезеш във водата, не се изисква философия, но се иска знание. Ще влезеш във водата, ще се научиш да плуваш и като излезеш от водата научен, тогава ще дойде философията.
към беседата >>
На какъвто кораб и да се качи, щом ще минава през вода, той трябва да знае да плува.“ Който идва да живее в този свят, той трябва да знае да плува, а не само да философства.
Ние казваме: „Всеки човек, който влиза в морето с лодка или с параход, трябва да знае да плува.
На какъвто кораб и да се качи, щом ще минава през вода, той трябва да знае да плува.“ Който идва да живее в този свят, той трябва да знае да плува, а не само да философства.
Философията не е знание – философия е например, като вземе човек да разправя, че като влезе във водата, тъй ще си държи ръцете, тъй ще си държи краката, тъй ще си държи тялото. Да, но като влезе той във водата, тази философия не работи. Като влезеш във водата, не се изисква философия, но се иска знание. Ще влезеш във водата, ще се научиш да плуваш и като излезеш от водата научен, тогава ще дойде философията.
към беседата >>
Философията не е знание – философия е например, като вземе човек да разправя, че като влезе във водата, тъй ще си държи ръцете, тъй ще си държи краката, тъй ще си държи тялото.
Ние казваме: „Всеки човек, който влиза в морето с лодка или с параход, трябва да знае да плува. На какъвто кораб и да се качи, щом ще минава през вода, той трябва да знае да плува.“ Който идва да живее в този свят, той трябва да знае да плува, а не само да философства.
Философията не е знание – философия е например, като вземе човек да разправя, че като влезе във водата, тъй ще си държи ръцете, тъй ще си държи краката, тъй ще си държи тялото.
Да, но като влезе той във водата, тази философия не работи. Като влезеш във водата, не се изисква философия, но се иска знание. Ще влезеш във водата, ще се научиш да плуваш и като излезеш от водата научен, тогава ще дойде философията.
към беседата >>
Да, но като влезе той във водата, тази философия не работи.
Ние казваме: „Всеки човек, който влиза в морето с лодка или с параход, трябва да знае да плува. На какъвто кораб и да се качи, щом ще минава през вода, той трябва да знае да плува.“ Който идва да живее в този свят, той трябва да знае да плува, а не само да философства. Философията не е знание – философия е например, като вземе човек да разправя, че като влезе във водата, тъй ще си държи ръцете, тъй ще си държи краката, тъй ще си държи тялото.
Да, но като влезе той във водата, тази философия не работи.
Като влезеш във водата, не се изисква философия, но се иска знание. Ще влезеш във водата, ще се научиш да плуваш и като излезеш от водата научен, тогава ще дойде философията.
към беседата >>
Като влезеш във водата, не се изисква философия, но се иска знание.
Ние казваме: „Всеки човек, който влиза в морето с лодка или с параход, трябва да знае да плува. На какъвто кораб и да се качи, щом ще минава през вода, той трябва да знае да плува.“ Който идва да живее в този свят, той трябва да знае да плува, а не само да философства. Философията не е знание – философия е например, като вземе човек да разправя, че като влезе във водата, тъй ще си държи ръцете, тъй ще си държи краката, тъй ще си държи тялото. Да, но като влезе той във водата, тази философия не работи.
Като влезеш във водата, не се изисква философия, но се иска знание.
Ще влезеш във водата, ще се научиш да плуваш и като излезеш от водата научен, тогава ще дойде философията.
към беседата >>
Ще влезеш във водата, ще се научиш да плуваш и като излезеш от водата научен, тогава ще дойде философията.
Ние казваме: „Всеки човек, който влиза в морето с лодка или с параход, трябва да знае да плува. На какъвто кораб и да се качи, щом ще минава през вода, той трябва да знае да плува.“ Който идва да живее в този свят, той трябва да знае да плува, а не само да философства. Философията не е знание – философия е например, като вземе човек да разправя, че като влезе във водата, тъй ще си държи ръцете, тъй ще си държи краката, тъй ще си държи тялото. Да, но като влезе той във водата, тази философия не работи. Като влезеш във водата, не се изисква философия, но се иска знание.
Ще влезеш във водата, ще се научиш да плуваш и като излезеш от водата научен, тогава ще дойде философията.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, първо учим философията, после плуването.
Ние, съвременните хора, първо учим философията, после плуването.
Онези, които са влезли във водата, са много учени. Вие казвате: „Какво нещо е Небето? Де живеят ангелите? Какви са ангелите? Аз искам да бъда като тях.“ Чудни сте вие!
към беседата >>
Онези, които са влезли във водата, са много учени.
Ние, съвременните хора, първо учим философията, после плуването.
Онези, които са влезли във водата, са много учени.
Вие казвате: „Какво нещо е Небето? Де живеят ангелите? Какви са ангелите? Аз искам да бъда като тях.“ Чудни сте вие! Не се занимавайте с философски въпроси!
към беседата >>
Вие казвате: „Какво нещо е Небето?
Ние, съвременните хора, първо учим философията, после плуването. Онези, които са влезли във водата, са много учени.
Вие казвате: „Какво нещо е Небето?
Де живеят ангелите? Какви са ангелите? Аз искам да бъда като тях.“ Чудни сте вие! Не се занимавайте с философски въпроси! Така като вас и някой микроб казва: „Аз ще вляза в областта на човека, в неговата орбита, в неговия университет, да послушам нещо.“ Какво ще чуе?
към беседата >>
Де живеят ангелите?
Ние, съвременните хора, първо учим философията, после плуването. Онези, които са влезли във водата, са много учени. Вие казвате: „Какво нещо е Небето?
Де живеят ангелите?
Какви са ангелите? Аз искам да бъда като тях.“ Чудни сте вие! Не се занимавайте с философски въпроси! Така като вас и някой микроб казва: „Аз ще вляза в областта на човека, в неговата орбита, в неговия университет, да послушам нещо.“ Какво ще чуе? Може ли да чуе най-знаменития виртуоз, като свири на пиано?
към беседата >>
Какви са ангелите?
Ние, съвременните хора, първо учим философията, после плуването. Онези, които са влезли във водата, са много учени. Вие казвате: „Какво нещо е Небето? Де живеят ангелите?
Какви са ангелите?
Аз искам да бъда като тях.“ Чудни сте вие! Не се занимавайте с философски въпроси! Така като вас и някой микроб казва: „Аз ще вляза в областта на човека, в неговата орбита, в неговия университет, да послушам нещо.“ Какво ще чуе? Може ли да чуе най-знаменития виртуоз, като свири на пиано? Или може ли да разбере най-знаменития професор?
към беседата >>
Аз искам да бъда като тях.“ Чудни сте вие!
Ние, съвременните хора, първо учим философията, после плуването. Онези, които са влезли във водата, са много учени. Вие казвате: „Какво нещо е Небето? Де живеят ангелите? Какви са ангелите?
Аз искам да бъда като тях.“ Чудни сте вие!
Не се занимавайте с философски въпроси! Така като вас и някой микроб казва: „Аз ще вляза в областта на човека, в неговата орбита, в неговия университет, да послушам нещо.“ Какво ще чуе? Може ли да чуе най-знаменития виртуоз, като свири на пиано? Или може ли да разбере най-знаменития професор? Ако попиташ този микроб: „Какъв е човешкият свят?
към беседата >>
Не се занимавайте с философски въпроси!
Онези, които са влезли във водата, са много учени. Вие казвате: „Какво нещо е Небето? Де живеят ангелите? Какви са ангелите? Аз искам да бъда като тях.“ Чудни сте вие!
Не се занимавайте с философски въпроси!
Така като вас и някой микроб казва: „Аз ще вляза в областта на човека, в неговата орбита, в неговия университет, да послушам нещо.“ Какво ще чуе? Може ли да чуе най-знаменития виртуоз, като свири на пиано? Или може ли да разбере най-знаменития професор? Ако попиташ този микроб: „Какъв е човешкият свят? “, той ще каже: „Като нашия.“ Някой казва: „Искам да бъда при Бога, при ангелите, при Христа.“ За да бъдеш при ангелите, трябва да имаш ума на ангелите.
към беседата >>
Така като вас и някой микроб казва: „Аз ще вляза в областта на човека, в неговата орбита, в неговия университет, да послушам нещо.“ Какво ще чуе?
Вие казвате: „Какво нещо е Небето? Де живеят ангелите? Какви са ангелите? Аз искам да бъда като тях.“ Чудни сте вие! Не се занимавайте с философски въпроси!
Така като вас и някой микроб казва: „Аз ще вляза в областта на човека, в неговата орбита, в неговия университет, да послушам нещо.“ Какво ще чуе?
Може ли да чуе най-знаменития виртуоз, като свири на пиано? Или може ли да разбере най-знаменития професор? Ако попиташ този микроб: „Какъв е човешкият свят? “, той ще каже: „Като нашия.“ Някой казва: „Искам да бъда при Бога, при ангелите, при Христа.“ За да бъдеш при ангелите, трябва да имаш ума на ангелите. За да бъдеш при Бога, трябва да имаш ума на Бога.
към беседата >>
Може ли да чуе най-знаменития виртуоз, като свири на пиано?
Де живеят ангелите? Какви са ангелите? Аз искам да бъда като тях.“ Чудни сте вие! Не се занимавайте с философски въпроси! Така като вас и някой микроб казва: „Аз ще вляза в областта на човека, в неговата орбита, в неговия университет, да послушам нещо.“ Какво ще чуе?
Може ли да чуе най-знаменития виртуоз, като свири на пиано?
Или може ли да разбере най-знаменития професор? Ако попиташ този микроб: „Какъв е човешкият свят? “, той ще каже: „Като нашия.“ Някой казва: „Искам да бъда при Бога, при ангелите, при Христа.“ За да бъдеш при ангелите, трябва да имаш ума на ангелите. За да бъдеш при Бога, трябва да имаш ума на Бога. За да бъдеш при Христа, трябва да имаш ума на Христа, сърцето на Христа – нищо повече.
към беседата >>
Или може ли да разбере най-знаменития професор?
Какви са ангелите? Аз искам да бъда като тях.“ Чудни сте вие! Не се занимавайте с философски въпроси! Така като вас и някой микроб казва: „Аз ще вляза в областта на човека, в неговата орбита, в неговия университет, да послушам нещо.“ Какво ще чуе? Може ли да чуе най-знаменития виртуоз, като свири на пиано?
Или може ли да разбере най-знаменития професор?
Ако попиташ този микроб: „Какъв е човешкият свят? “, той ще каже: „Като нашия.“ Някой казва: „Искам да бъда при Бога, при ангелите, при Христа.“ За да бъдеш при ангелите, трябва да имаш ума на ангелите. За да бъдеш при Бога, трябва да имаш ума на Бога. За да бъдеш при Христа, трябва да имаш ума на Христа, сърцето на Христа – нищо повече. Няма никаква друга философия.
към беседата >>
Ако попиташ този микроб: „Какъв е човешкият свят?
Аз искам да бъда като тях.“ Чудни сте вие! Не се занимавайте с философски въпроси! Така като вас и някой микроб казва: „Аз ще вляза в областта на човека, в неговата орбита, в неговия университет, да послушам нещо.“ Какво ще чуе? Може ли да чуе най-знаменития виртуоз, като свири на пиано? Или може ли да разбере най-знаменития професор?
Ако попиташ този микроб: „Какъв е човешкият свят?
“, той ще каже: „Като нашия.“ Някой казва: „Искам да бъда при Бога, при ангелите, при Христа.“ За да бъдеш при ангелите, трябва да имаш ума на ангелите. За да бъдеш при Бога, трябва да имаш ума на Бога. За да бъдеш при Христа, трябва да имаш ума на Христа, сърцето на Христа – нищо повече. Няма никаква друга философия. Имаш ли ума и сърцето на Христа, ти ще разбираш тъй, както Той разбира, ще чувстваш тъй, както Той чувства.
към беседата >>
“, той ще каже: „Като нашия.“ Някой казва: „Искам да бъда при Бога, при ангелите, при Христа.“ За да бъдеш при ангелите, трябва да имаш ума на ангелите.
Не се занимавайте с философски въпроси! Така като вас и някой микроб казва: „Аз ще вляза в областта на човека, в неговата орбита, в неговия университет, да послушам нещо.“ Какво ще чуе? Може ли да чуе най-знаменития виртуоз, като свири на пиано? Или може ли да разбере най-знаменития професор? Ако попиташ този микроб: „Какъв е човешкият свят?
“, той ще каже: „Като нашия.“ Някой казва: „Искам да бъда при Бога, при ангелите, при Христа.“ За да бъдеш при ангелите, трябва да имаш ума на ангелите.
За да бъдеш при Бога, трябва да имаш ума на Бога. За да бъдеш при Христа, трябва да имаш ума на Христа, сърцето на Христа – нищо повече. Няма никаква друга философия. Имаш ли ума и сърцето на Христа, ти ще разбираш тъй, както Той разбира, ще чувстваш тъй, както Той чувства. „Ами как чувства Той?
към беседата >>
За да бъдеш при Бога, трябва да имаш ума на Бога.
Така като вас и някой микроб казва: „Аз ще вляза в областта на човека, в неговата орбита, в неговия университет, да послушам нещо.“ Какво ще чуе? Може ли да чуе най-знаменития виртуоз, като свири на пиано? Или може ли да разбере най-знаменития професор? Ако попиташ този микроб: „Какъв е човешкият свят? “, той ще каже: „Като нашия.“ Някой казва: „Искам да бъда при Бога, при ангелите, при Христа.“ За да бъдеш при ангелите, трябва да имаш ума на ангелите.
За да бъдеш при Бога, трябва да имаш ума на Бога.
За да бъдеш при Христа, трябва да имаш ума на Христа, сърцето на Христа – нищо повече. Няма никаква друга философия. Имаш ли ума и сърцето на Христа, ти ще разбираш тъй, както Той разбира, ще чувстваш тъй, както Той чувства. „Ами как чувства Той? “ – Не е твоя работа.
към беседата >>
За да бъдеш при Христа, трябва да имаш ума на Христа, сърцето на Христа – нищо повече.
Може ли да чуе най-знаменития виртуоз, като свири на пиано? Или може ли да разбере най-знаменития професор? Ако попиташ този микроб: „Какъв е човешкият свят? “, той ще каже: „Като нашия.“ Някой казва: „Искам да бъда при Бога, при ангелите, при Христа.“ За да бъдеш при ангелите, трябва да имаш ума на ангелите. За да бъдеш при Бога, трябва да имаш ума на Бога.
За да бъдеш при Христа, трябва да имаш ума на Христа, сърцето на Христа – нищо повече.
Няма никаква друга философия. Имаш ли ума и сърцето на Христа, ти ще разбираш тъй, както Той разбира, ще чувстваш тъй, както Той чувства. „Ами как чувства Той? “ – Не е твоя работа.
към беседата >>
Няма никаква друга философия.
Или може ли да разбере най-знаменития професор? Ако попиташ този микроб: „Какъв е човешкият свят? “, той ще каже: „Като нашия.“ Някой казва: „Искам да бъда при Бога, при ангелите, при Христа.“ За да бъдеш при ангелите, трябва да имаш ума на ангелите. За да бъдеш при Бога, трябва да имаш ума на Бога. За да бъдеш при Христа, трябва да имаш ума на Христа, сърцето на Христа – нищо повече.
Няма никаква друга философия.
Имаш ли ума и сърцето на Христа, ти ще разбираш тъй, както Той разбира, ще чувстваш тъй, както Той чувства. „Ами как чувства Той? “ – Не е твоя работа.
към беседата >>
Имаш ли ума и сърцето на Христа, ти ще разбираш тъй, както Той разбира, ще чувстваш тъй, както Той чувства.
Ако попиташ този микроб: „Какъв е човешкият свят? “, той ще каже: „Като нашия.“ Някой казва: „Искам да бъда при Бога, при ангелите, при Христа.“ За да бъдеш при ангелите, трябва да имаш ума на ангелите. За да бъдеш при Бога, трябва да имаш ума на Бога. За да бъдеш при Христа, трябва да имаш ума на Христа, сърцето на Христа – нищо повече. Няма никаква друга философия.
Имаш ли ума и сърцето на Христа, ти ще разбираш тъй, както Той разбира, ще чувстваш тъй, както Той чувства.
„Ами как чувства Той? “ – Не е твоя работа.
към беседата >>
„Ами как чувства Той?
“, той ще каже: „Като нашия.“ Някой казва: „Искам да бъда при Бога, при ангелите, при Христа.“ За да бъдеш при ангелите, трябва да имаш ума на ангелите. За да бъдеш при Бога, трябва да имаш ума на Бога. За да бъдеш при Христа, трябва да имаш ума на Христа, сърцето на Христа – нищо повече. Няма никаква друга философия. Имаш ли ума и сърцето на Христа, ти ще разбираш тъй, както Той разбира, ще чувстваш тъй, както Той чувства.
„Ами как чувства Той?
“ – Не е твоя работа.
към беседата >>
“ – Не е твоя работа.
За да бъдеш при Бога, трябва да имаш ума на Бога. За да бъдеш при Христа, трябва да имаш ума на Христа, сърцето на Христа – нищо повече. Няма никаква друга философия. Имаш ли ума и сърцето на Христа, ти ще разбираш тъй, както Той разбира, ще чувстваш тъй, както Той чувства. „Ами как чувства Той?
“ – Не е твоя работа.
към беседата >>
Първото нещо: искате да придобиете сърцето и ума на Христа.
Първото нещо: искате да придобиете сърцето и ума на Христа.
Във вас може да се зароди мисълта: „Може ли да имаме сърцето на Христа? “ – Можете. – „Може ли да имаме ума на Христа? “ – Можете. – „Кога?
към беседата >>
Във вас може да се зароди мисълта: „Може ли да имаме сърцето на Христа?
Първото нещо: искате да придобиете сърцето и ума на Христа.
Във вас може да се зароди мисълта: „Може ли да имаме сърцето на Христа?
“ – Можете. – „Може ли да имаме ума на Христа? “ – Можете. – „Кога? За в бъдеще?
към беседата >>
“ – Можете.
Първото нещо: искате да придобиете сърцето и ума на Христа. Във вас може да се зароди мисълта: „Може ли да имаме сърцето на Христа?
“ – Можете.
– „Може ли да имаме ума на Христа? “ – Можете. – „Кога? За в бъдеще? “ – Не, сега.
към беседата >>
– „Може ли да имаме ума на Христа?
Първото нещо: искате да придобиете сърцето и ума на Христа. Във вас може да се зароди мисълта: „Може ли да имаме сърцето на Христа? “ – Можете.
– „Може ли да имаме ума на Христа?
“ – Можете. – „Кога? За в бъдеще? “ – Не, сега. Вие не тълкувайте това в смисъл да имате ума на Христа в целокупността на Неговото творение.
към беседата >>
“ – Можете.
Първото нещо: искате да придобиете сърцето и ума на Христа. Във вас може да се зароди мисълта: „Може ли да имаме сърцето на Христа? “ – Можете. – „Може ли да имаме ума на Христа?
“ – Можете.
– „Кога? За в бъдеще? “ – Не, сега. Вие не тълкувайте това в смисъл да имате ума на Христа в целокупността на Неговото творение. Като казвам, че можете да живеете, не подразбирайте, че вие ще опитате Живота в неговата целокупност.
към беседата >>
– „Кога?
Първото нещо: искате да придобиете сърцето и ума на Христа. Във вас може да се зароди мисълта: „Може ли да имаме сърцето на Христа? “ – Можете. – „Може ли да имаме ума на Христа? “ – Можете.
– „Кога?
За в бъдеще? “ – Не, сега. Вие не тълкувайте това в смисъл да имате ума на Христа в целокупността на Неговото творение. Като казвам, че можете да живеете, не подразбирайте, че вие ще опитате Живота в неговата целокупност. Аз подразбирам, че за всеки даден момент вие можете да опитате Живота в неговия най-малък размер.
към беседата >>
За в бъдеще?
Във вас може да се зароди мисълта: „Може ли да имаме сърцето на Христа? “ – Можете. – „Може ли да имаме ума на Христа? “ – Можете. – „Кога?
За в бъдеще?
“ – Не, сега. Вие не тълкувайте това в смисъл да имате ума на Христа в целокупността на Неговото творение. Като казвам, че можете да живеете, не подразбирайте, че вие ще опитате Живота в неговата целокупност. Аз подразбирам, че за всеки даден момент вие можете да опитате Живота в неговия най-малък размер. Тия последователни моменти, които ни въвеждат в изучаването на Живота, съвременната наука нарича развиване, еволюция, усъвършенстване и с какви ли не други имена.
към беседата >>
“ – Не, сега.
“ – Можете. – „Може ли да имаме ума на Христа? “ – Можете. – „Кога? За в бъдеще?
“ – Не, сега.
Вие не тълкувайте това в смисъл да имате ума на Христа в целокупността на Неговото творение. Като казвам, че можете да живеете, не подразбирайте, че вие ще опитате Живота в неговата целокупност. Аз подразбирам, че за всеки даден момент вие можете да опитате Живота в неговия най-малък размер. Тия последователни моменти, които ни въвеждат в изучаването на Живота, съвременната наука нарича развиване, еволюция, усъвършенстване и с какви ли не други имена.
към беседата >>
Вие не тълкувайте това в смисъл да имате ума на Христа в целокупността на Неговото творение.
– „Може ли да имаме ума на Христа? “ – Можете. – „Кога? За в бъдеще? “ – Не, сега.
Вие не тълкувайте това в смисъл да имате ума на Христа в целокупността на Неговото творение.
Като казвам, че можете да живеете, не подразбирайте, че вие ще опитате Живота в неговата целокупност. Аз подразбирам, че за всеки даден момент вие можете да опитате Живота в неговия най-малък размер. Тия последователни моменти, които ни въвеждат в изучаването на Живота, съвременната наука нарича развиване, еволюция, усъвършенстване и с какви ли не други имена.
към беседата >>
Като казвам, че можете да живеете, не подразбирайте, че вие ще опитате Живота в неговата целокупност.
“ – Можете. – „Кога? За в бъдеще? “ – Не, сега. Вие не тълкувайте това в смисъл да имате ума на Христа в целокупността на Неговото творение.
Като казвам, че можете да живеете, не подразбирайте, че вие ще опитате Живота в неговата целокупност.
Аз подразбирам, че за всеки даден момент вие можете да опитате Живота в неговия най-малък размер. Тия последователни моменти, които ни въвеждат в изучаването на Живота, съвременната наука нарича развиване, еволюция, усъвършенстване и с какви ли не други имена.
към беседата >>
Аз подразбирам, че за всеки даден момент вие можете да опитате Живота в неговия най-малък размер.
– „Кога? За в бъдеще? “ – Не, сега. Вие не тълкувайте това в смисъл да имате ума на Христа в целокупността на Неговото творение. Като казвам, че можете да живеете, не подразбирайте, че вие ще опитате Живота в неговата целокупност.
Аз подразбирам, че за всеки даден момент вие можете да опитате Живота в неговия най-малък размер.
Тия последователни моменти, които ни въвеждат в изучаването на Живота, съвременната наука нарича развиване, еволюция, усъвършенстване и с какви ли не други имена.
към беседата >>
Тия последователни моменти, които ни въвеждат в изучаването на Живота, съвременната наука нарича развиване, еволюция, усъвършенстване и с какви ли не други имена.
За в бъдеще? “ – Не, сега. Вие не тълкувайте това в смисъл да имате ума на Христа в целокупността на Неговото творение. Като казвам, че можете да живеете, не подразбирайте, че вие ще опитате Живота в неговата целокупност. Аз подразбирам, че за всеки даден момент вие можете да опитате Живота в неговия най-малък размер.
Тия последователни моменти, които ни въвеждат в изучаването на Живота, съвременната наука нарича развиване, еволюция, усъвършенстване и с какви ли не други имена.
към беседата >>
Сега от всинца ви се изисква опит и приложение.
Сега от всинца ви се изисква опит и приложение.
Всеки трябва да прави известни опити и наблюдения за развиването на своята душа. Обмяна трябва да има всякога!
към беседата >>
Всеки трябва да прави известни опити и наблюдения за развиването на своята душа.
Сега от всинца ви се изисква опит и приложение.
Всеки трябва да прави известни опити и наблюдения за развиването на своята душа.
Обмяна трябва да има всякога!
към беседата >>
Обмяна трябва да има всякога!
Сега от всинца ви се изисква опит и приложение. Всеки трябва да прави известни опити и наблюдения за развиването на своята душа.
Обмяна трябва да има всякога!
към беседата >>
Ще мислите кой е бил първият поет.
Ще мислите кой е бил първият поет.
Няма да си подсказвате, всеки ще мисли за себе си. Дето грее огънят, там и топли.
към беседата >>
Няма да си подсказвате, всеки ще мисли за себе си.
Ще мислите кой е бил първият поет.
Няма да си подсказвате, всеки ще мисли за себе си.
Дето грее огънят, там и топли.
към беседата >>
Дето грее огънят, там и топли.
Ще мислите кой е бил първият поет. Няма да си подсказвате, всеки ще мисли за себе си.
Дето грее огънят, там и топли.
към беседата >>
Да вземем линията АВ (фиг.1).
Да вземем линията АВ (фиг.1).
Тя е жива линия. Колко тълкувания може да ¢ дадете? Защо някой път правата линия е по-дълга, а някой път – по-къса? Ако бихме означили човешкия живот с линия, как бихте означили късия живот? Можете ли да го означите с една дълга линия?
към беседата >>
Тя е жива линия.
Да вземем линията АВ (фиг.1).
Тя е жива линия.
Колко тълкувания може да ¢ дадете? Защо някой път правата линия е по-дълга, а някой път – по-къса? Ако бихме означили човешкия живот с линия, как бихте означили късия живот? Можете ли да го означите с една дълга линия? Не, късият живот ще се означи с къса линия, а дългият живот – с дълга линия.
към беседата >>
Колко тълкувания може да ¢ дадете?
Да вземем линията АВ (фиг.1). Тя е жива линия.
Колко тълкувания може да ¢ дадете?
Защо някой път правата линия е по-дълга, а някой път – по-къса? Ако бихме означили човешкия живот с линия, как бихте означили късия живот? Можете ли да го означите с една дълга линия? Не, късият живот ще се означи с къса линия, а дългият живот – с дълга линия.
към беседата >>
Защо някой път правата линия е по-дълга, а някой път – по-къса?
Да вземем линията АВ (фиг.1). Тя е жива линия. Колко тълкувания може да ¢ дадете?
Защо някой път правата линия е по-дълга, а някой път – по-къса?
Ако бихме означили човешкия живот с линия, как бихте означили късия живот? Можете ли да го означите с една дълга линия? Не, късият живот ще се означи с къса линия, а дългият живот – с дълга линия.
към беседата >>
Ако бихме означили човешкия живот с линия, как бихте означили късия живот?
Да вземем линията АВ (фиг.1). Тя е жива линия. Колко тълкувания може да ¢ дадете? Защо някой път правата линия е по-дълга, а някой път – по-къса?
Ако бихме означили човешкия живот с линия, как бихте означили късия живот?
Можете ли да го означите с една дълга линия? Не, късият живот ще се означи с къса линия, а дългият живот – с дълга линия.
към беседата >>
Можете ли да го означите с една дълга линия?
Да вземем линията АВ (фиг.1). Тя е жива линия. Колко тълкувания може да ¢ дадете? Защо някой път правата линия е по-дълга, а някой път – по-къса? Ако бихме означили човешкия живот с линия, как бихте означили късия живот?
Можете ли да го означите с една дълга линия?
Не, късият живот ще се означи с къса линия, а дългият живот – с дълга линия.
към беседата >>
Не, късият живот ще се означи с къса линия, а дългият живот – с дълга линия.
Тя е жива линия. Колко тълкувания може да ¢ дадете? Защо някой път правата линия е по-дълга, а някой път – по-къса? Ако бихме означили човешкия живот с линия, как бихте означили късия живот? Можете ли да го означите с една дълга линия?
Не, късият живот ще се означи с къса линия, а дългият живот – с дълга линия.
към беседата >>
Ако върху тази права линия вдигнете перпендикуляр СD, какво отношение ще има между линията АВ и перпендикуляра СD?
Ако върху тази права линия вдигнете перпендикуляр СD, какво отношение ще има между линията АВ и перпендикуляра СD?
Перпендикулярът е също така жива, съзнателна линия, както и линията АВ. Можете ли да кажете кои са причините за образуването на перпендикуляра? Той е резултат на една проста, но и дълбока истина. Питам ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права? (Колкото точки има.) А колко точки има?
към беседата >>
Перпендикулярът е също така жива, съзнателна линия, както и линията АВ.
Ако върху тази права линия вдигнете перпендикуляр СD, какво отношение ще има между линията АВ и перпендикуляра СD?
Перпендикулярът е също така жива, съзнателна линия, както и линията АВ.
Можете ли да кажете кои са причините за образуването на перпендикуляра? Той е резултат на една проста, но и дълбока истина. Питам ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права? (Колкото точки има.) А колко точки има? (Безброй.) Как определяте правата линия?
към беседата >>
Можете ли да кажете кои са причините за образуването на перпендикуляра?
Ако върху тази права линия вдигнете перпендикуляр СD, какво отношение ще има между линията АВ и перпендикуляра СD? Перпендикулярът е също така жива, съзнателна линия, както и линията АВ.
Можете ли да кажете кои са причините за образуването на перпендикуляра?
Той е резултат на една проста, но и дълбока истина. Питам ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права? (Колкото точки има.) А колко точки има? (Безброй.) Как определяте правата линия? (Най-късото разстояние между две точки наричаме права линия.) Ако най-късото разстояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АB?
към беседата >>
Той е резултат на една проста, но и дълбока истина.
Ако върху тази права линия вдигнете перпендикуляр СD, какво отношение ще има между линията АВ и перпендикуляра СD? Перпендикулярът е също така жива, съзнателна линия, както и линията АВ. Можете ли да кажете кои са причините за образуването на перпендикуляра?
Той е резултат на една проста, но и дълбока истина.
Питам ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права? (Колкото точки има.) А колко точки има? (Безброй.) Как определяте правата линия? (Най-късото разстояние между две точки наричаме права линия.) Ако най-късото разстояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АB? Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултат от нещо.
към беседата >>
Питам ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права?
Ако върху тази права линия вдигнете перпендикуляр СD, какво отношение ще има между линията АВ и перпендикуляра СD? Перпендикулярът е също така жива, съзнателна линия, както и линията АВ. Можете ли да кажете кои са причините за образуването на перпендикуляра? Той е резултат на една проста, но и дълбока истина.
Питам ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права?
(Колкото точки има.) А колко точки има? (Безброй.) Как определяте правата линия? (Най-късото разстояние между две точки наричаме права линия.) Ако най-късото разстояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АB? Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултат от нещо. Защо употребяваме думата права?
към беседата >>
(Колкото точки има.) А колко точки има?
Ако върху тази права линия вдигнете перпендикуляр СD, какво отношение ще има между линията АВ и перпендикуляра СD? Перпендикулярът е също така жива, съзнателна линия, както и линията АВ. Можете ли да кажете кои са причините за образуването на перпендикуляра? Той е резултат на една проста, но и дълбока истина. Питам ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права?
(Колкото точки има.) А колко точки има?
(Безброй.) Как определяте правата линия? (Най-късото разстояние между две точки наричаме права линия.) Ако най-късото разстояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АB? Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултат от нещо. Защо употребяваме думата права? Има един закон, според който всички хора, които вършат престъпления, избират кривата линия.
към беседата >>
(Безброй.) Как определяте правата линия?
Перпендикулярът е също така жива, съзнателна линия, както и линията АВ. Можете ли да кажете кои са причините за образуването на перпендикуляра? Той е резултат на една проста, но и дълбока истина. Питам ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права? (Колкото точки има.) А колко точки има?
(Безброй.) Как определяте правата линия?
(Най-късото разстояние между две точки наричаме права линия.) Ако най-късото разстояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АB? Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултат от нещо. Защо употребяваме думата права? Има един закон, според който всички хора, които вършат престъпления, избират кривата линия. Човекът на престъпленията, както и всички ония животни – от най-малките до човека, които вършат престъпления, всякога избират кривата линия за път в своите действия.
към беседата >>
(Най-късото разстояние между две точки наричаме права линия.) Ако най-късото разстояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АB?
Можете ли да кажете кои са причините за образуването на перпендикуляра? Той е резултат на една проста, но и дълбока истина. Питам ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права? (Колкото точки има.) А колко точки има? (Безброй.) Как определяте правата линия?
(Най-късото разстояние между две точки наричаме права линия.) Ако най-късото разстояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АB?
Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултат от нещо. Защо употребяваме думата права? Има един закон, според който всички хора, които вършат престъпления, избират кривата линия. Човекът на престъпленията, както и всички ония животни – от най-малките до човека, които вършат престъпления, всякога избират кривата линия за път в своите действия. Всички ония хора и животни, които извършват благородни дела, избират правата, късата линия за път в своите действия.
към беседата >>
Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултат от нещо.
Той е резултат на една проста, но и дълбока истина. Питам ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права? (Колкото точки има.) А колко точки има? (Безброй.) Как определяте правата линия? (Най-късото разстояние между две точки наричаме права линия.) Ако най-късото разстояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АB?
Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултат от нещо.
Защо употребяваме думата права? Има един закон, според който всички хора, които вършат престъпления, избират кривата линия. Човекът на престъпленията, както и всички ония животни – от най-малките до човека, които вършат престъпления, всякога избират кривата линия за път в своите действия. Всички ония хора и животни, които извършват благородни дела, избират правата, късата линия за път в своите действия. Тогава ние извеждаме един закон.
към беседата >>
Защо употребяваме думата права?
Питам ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права? (Колкото точки има.) А колко точки има? (Безброй.) Как определяте правата линия? (Най-късото разстояние между две точки наричаме права линия.) Ако най-късото разстояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АB? Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултат от нещо.
Защо употребяваме думата права?
Има един закон, според който всички хора, които вършат престъпления, избират кривата линия. Човекът на престъпленията, както и всички ония животни – от най-малките до човека, които вършат престъпления, всякога избират кривата линия за път в своите действия. Всички ония хора и животни, които извършват благородни дела, избират правата, късата линия за път в своите действия. Тогава ние извеждаме един закон. Щом някое дело ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървим към него по крива линия.
към беседата >>
Има един закон, според който всички хора, които вършат престъпления, избират кривата линия.
(Колкото точки има.) А колко точки има? (Безброй.) Как определяте правата линия? (Най-късото разстояние между две точки наричаме права линия.) Ако най-късото разстояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АB? Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултат от нещо. Защо употребяваме думата права?
Има един закон, според който всички хора, които вършат престъпления, избират кривата линия.
Човекът на престъпленията, както и всички ония животни – от най-малките до човека, които вършат престъпления, всякога избират кривата линия за път в своите действия. Всички ония хора и животни, които извършват благородни дела, избират правата, късата линия за път в своите действия. Тогава ние извеждаме един закон. Щом някое дело ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървим към него по крива линия. Някой път обаче казваме, че някои неща са постижими.
към беседата >>
Човекът на престъпленията, както и всички ония животни – от най-малките до човека, които вършат престъпления, всякога избират кривата линия за път в своите действия.
(Безброй.) Как определяте правата линия? (Най-късото разстояние между две точки наричаме права линия.) Ако най-късото разстояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АB? Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултат от нещо. Защо употребяваме думата права? Има един закон, според който всички хора, които вършат престъпления, избират кривата линия.
Човекът на престъпленията, както и всички ония животни – от най-малките до човека, които вършат престъпления, всякога избират кривата линия за път в своите действия.
Всички ония хора и животни, които извършват благородни дела, избират правата, късата линия за път в своите действия. Тогава ние извеждаме един закон. Щом някое дело ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървим към него по крива линия. Някой път обаче казваме, че някои неща са постижими. Казваме например, че трябва да бъдем добри, но някои ни възразяват, че е невъзможно човек да бъде добър.
към беседата >>
Всички ония хора и животни, които извършват благородни дела, избират правата, късата линия за път в своите действия.
(Най-късото разстояние между две точки наричаме права линия.) Ако най-късото разстояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АB? Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултат от нещо. Защо употребяваме думата права? Има един закон, според който всички хора, които вършат престъпления, избират кривата линия. Човекът на престъпленията, както и всички ония животни – от най-малките до човека, които вършат престъпления, всякога избират кривата линия за път в своите действия.
Всички ония хора и животни, които извършват благородни дела, избират правата, късата линия за път в своите действия.
Тогава ние извеждаме един закон. Щом някое дело ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървим към него по крива линия. Някой път обаче казваме, че някои неща са постижими. Казваме например, че трябва да бъдем добри, но някои ни възразяват, че е невъзможно човек да бъде добър. Питам: възможно ли е човек да бъде добър?
към беседата >>
Тогава ние извеждаме един закон.
Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултат от нещо. Защо употребяваме думата права? Има един закон, според който всички хора, които вършат престъпления, избират кривата линия. Човекът на престъпленията, както и всички ония животни – от най-малките до човека, които вършат престъпления, всякога избират кривата линия за път в своите действия. Всички ония хора и животни, които извършват благородни дела, избират правата, късата линия за път в своите действия.
Тогава ние извеждаме един закон.
Щом някое дело ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървим към него по крива линия. Някой път обаче казваме, че някои неща са постижими. Казваме например, че трябва да бъдем добри, но някои ни възразяват, че е невъзможно човек да бъде добър. Питам: възможно ли е човек да бъде добър? – Възможно е.
към беседата >>
Щом някое дело ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървим към него по крива линия.
Защо употребяваме думата права? Има един закон, според който всички хора, които вършат престъпления, избират кривата линия. Човекът на престъпленията, както и всички ония животни – от най-малките до човека, които вършат престъпления, всякога избират кривата линия за път в своите действия. Всички ония хора и животни, които извършват благородни дела, избират правата, късата линия за път в своите действия. Тогава ние извеждаме един закон.
Щом някое дело ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървим към него по крива линия.
Някой път обаче казваме, че някои неща са постижими. Казваме например, че трябва да бъдем добри, но някои ни възразяват, че е невъзможно човек да бъде добър. Питам: възможно ли е човек да бъде добър? – Възможно е. Други казват: „Възможно е човек да бъде добър, но за в бъдеще.“ Защо твърдим това, последното?
към беседата >>
Някой път обаче казваме, че някои неща са постижими.
Има един закон, според който всички хора, които вършат престъпления, избират кривата линия. Човекът на престъпленията, както и всички ония животни – от най-малките до човека, които вършат престъпления, всякога избират кривата линия за път в своите действия. Всички ония хора и животни, които извършват благородни дела, избират правата, късата линия за път в своите действия. Тогава ние извеждаме един закон. Щом някое дело ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървим към него по крива линия.
Някой път обаче казваме, че някои неща са постижими.
Казваме например, че трябва да бъдем добри, но някои ни възразяват, че е невъзможно човек да бъде добър. Питам: възможно ли е човек да бъде добър? – Възможно е. Други казват: „Възможно е човек да бъде добър, но за в бъдеще.“ Защо твърдим това, последното? Кои са причините?
към беседата >>
Казваме например, че трябва да бъдем добри, но някои ни възразяват, че е невъзможно човек да бъде добър.
Човекът на престъпленията, както и всички ония животни – от най-малките до човека, които вършат престъпления, всякога избират кривата линия за път в своите действия. Всички ония хора и животни, които извършват благородни дела, избират правата, късата линия за път в своите действия. Тогава ние извеждаме един закон. Щом някое дело ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървим към него по крива линия. Някой път обаче казваме, че някои неща са постижими.
Казваме например, че трябва да бъдем добри, но някои ни възразяват, че е невъзможно човек да бъде добър.
Питам: възможно ли е човек да бъде добър? – Възможно е. Други казват: „Възможно е човек да бъде добър, но за в бъдеще.“ Защо твърдим това, последното? Кои са причините? На какво основаваме това твърдение?
към беседата >>
Питам: възможно ли е човек да бъде добър?
Всички ония хора и животни, които извършват благородни дела, избират правата, късата линия за път в своите действия. Тогава ние извеждаме един закон. Щом някое дело ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървим към него по крива линия. Някой път обаче казваме, че някои неща са постижими. Казваме например, че трябва да бъдем добри, но някои ни възразяват, че е невъзможно човек да бъде добър.
Питам: възможно ли е човек да бъде добър?
– Възможно е. Други казват: „Възможно е човек да бъде добър, но за в бъдеще.“ Защо твърдим това, последното? Кои са причините? На какво основаваме това твърдение? Как може туй, което сега не съществува, да съществува за в бъдеще?
към беседата >>
– Възможно е.
Тогава ние извеждаме един закон. Щом някое дело ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървим към него по крива линия. Някой път обаче казваме, че някои неща са постижими. Казваме например, че трябва да бъдем добри, но някои ни възразяват, че е невъзможно човек да бъде добър. Питам: възможно ли е човек да бъде добър?
– Възможно е.
Други казват: „Възможно е човек да бъде добър, но за в бъдеще.“ Защо твърдим това, последното? Кои са причините? На какво основаваме това твърдение? Как може туй, което сега не съществува, да съществува за в бъдеще? Ако човек сега не е добър, може ли в бъдеще да бъде добър?
към беседата >>
Други казват: „Възможно е човек да бъде добър, но за в бъдеще.“ Защо твърдим това, последното?
Щом някое дело ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървим към него по крива линия. Някой път обаче казваме, че някои неща са постижими. Казваме например, че трябва да бъдем добри, но някои ни възразяват, че е невъзможно човек да бъде добър. Питам: възможно ли е човек да бъде добър? – Възможно е.
Други казват: „Възможно е човек да бъде добър, но за в бъдеще.“ Защо твърдим това, последното?
Кои са причините? На какво основаваме това твърдение? Как може туй, което сега не съществува, да съществува за в бъдеще? Ако човек сега не е добър, може ли в бъдеще да бъде добър? Когато казваме, че човек не може да бъде добър, ние тълкуваме тази мисъл по друг начин.
към беседата >>
Кои са причините?
Някой път обаче казваме, че някои неща са постижими. Казваме например, че трябва да бъдем добри, но някои ни възразяват, че е невъзможно човек да бъде добър. Питам: възможно ли е човек да бъде добър? – Възможно е. Други казват: „Възможно е човек да бъде добър, но за в бъдеще.“ Защо твърдим това, последното?
Кои са причините?
На какво основаваме това твърдение? Как може туй, което сега не съществува, да съществува за в бъдеще? Ако човек сега не е добър, може ли в бъдеще да бъде добър? Когато казваме, че човек не може да бъде добър, ние тълкуваме тази мисъл по друг начин. Човек не може да бъде добър – значи човек не може да прояви своята Доброта.
към беседата >>
На какво основаваме това твърдение?
Казваме например, че трябва да бъдем добри, но някои ни възразяват, че е невъзможно човек да бъде добър. Питам: възможно ли е човек да бъде добър? – Възможно е. Други казват: „Възможно е човек да бъде добър, но за в бъдеще.“ Защо твърдим това, последното? Кои са причините?
На какво основаваме това твърдение?
Как може туй, което сега не съществува, да съществува за в бъдеще? Ако човек сега не е добър, може ли в бъдеще да бъде добър? Когато казваме, че човек не може да бъде добър, ние тълкуваме тази мисъл по друг начин. Човек не може да бъде добър – значи човек не може да прояви своята Доброта. Това показва, че той още е една непроявена семка.
към беседата >>
Как може туй, което сега не съществува, да съществува за в бъдеще?
Питам: възможно ли е човек да бъде добър? – Възможно е. Други казват: „Възможно е човек да бъде добър, но за в бъдеще.“ Защо твърдим това, последното? Кои са причините? На какво основаваме това твърдение?
Как може туй, което сега не съществува, да съществува за в бъдеще?
Ако човек сега не е добър, може ли в бъдеще да бъде добър? Когато казваме, че човек не може да бъде добър, ние тълкуваме тази мисъл по друг начин. Човек не може да бъде добър – значи човек не може да прояви своята Доброта. Това показва, че той още е една непроявена семка. Да допуснем, че семката се намира на перпендикуляра, в точката D.
към беседата >>
Ако човек сега не е добър, може ли в бъдеще да бъде добър?
– Възможно е. Други казват: „Възможно е човек да бъде добър, но за в бъдеще.“ Защо твърдим това, последното? Кои са причините? На какво основаваме това твърдение? Как може туй, което сега не съществува, да съществува за в бъдеще?
Ако човек сега не е добър, може ли в бъдеще да бъде добър?
Когато казваме, че човек не може да бъде добър, ние тълкуваме тази мисъл по друг начин. Човек не може да бъде добър – значи човек не може да прояви своята Доброта. Това показва, че той още е една непроявена семка. Да допуснем, че семката се намира на перпендикуляра, в точката D. Когато казваме, че човек може да бъде добър за в бъдеще, подразбираме, че той може да израсне, да цъфне и да даде плод.
към беседата >>
Когато казваме, че човек не може да бъде добър, ние тълкуваме тази мисъл по друг начин.
Други казват: „Възможно е човек да бъде добър, но за в бъдеще.“ Защо твърдим това, последното? Кои са причините? На какво основаваме това твърдение? Как може туй, което сега не съществува, да съществува за в бъдеще? Ако човек сега не е добър, може ли в бъдеще да бъде добър?
Когато казваме, че човек не може да бъде добър, ние тълкуваме тази мисъл по друг начин.
Човек не може да бъде добър – значи човек не може да прояви своята Доброта. Това показва, че той още е една непроявена семка. Да допуснем, че семката се намира на перпендикуляра, в точката D. Когато казваме, че човек може да бъде добър за в бъдеще, подразбираме, че той може да израсне, да цъфне и да даде плод. Значи в тази семка има вече смисъл.
към беседата >>
Човек не може да бъде добър – значи човек не може да прояви своята Доброта.
Кои са причините? На какво основаваме това твърдение? Как може туй, което сега не съществува, да съществува за в бъдеще? Ако човек сега не е добър, може ли в бъдеще да бъде добър? Когато казваме, че човек не може да бъде добър, ние тълкуваме тази мисъл по друг начин.
Човек не може да бъде добър – значи човек не може да прояви своята Доброта.
Това показва, че той още е една непроявена семка. Да допуснем, че семката се намира на перпендикуляра, в точката D. Когато казваме, че човек може да бъде добър за в бъдеще, подразбираме, че той може да израсне, да цъфне и да даде плод. Значи в тази семка има вече смисъл.
към беседата >>
Това показва, че той още е една непроявена семка.
На какво основаваме това твърдение? Как може туй, което сега не съществува, да съществува за в бъдеще? Ако човек сега не е добър, може ли в бъдеще да бъде добър? Когато казваме, че човек не може да бъде добър, ние тълкуваме тази мисъл по друг начин. Човек не може да бъде добър – значи човек не може да прояви своята Доброта.
Това показва, че той още е една непроявена семка.
Да допуснем, че семката се намира на перпендикуляра, в точката D. Когато казваме, че човек може да бъде добър за в бъдеще, подразбираме, че той може да израсне, да цъфне и да даде плод. Значи в тази семка има вече смисъл.
към беседата >>
Да допуснем, че семката се намира на перпендикуляра, в точката D.
Как може туй, което сега не съществува, да съществува за в бъдеще? Ако човек сега не е добър, може ли в бъдеще да бъде добър? Когато казваме, че човек не може да бъде добър, ние тълкуваме тази мисъл по друг начин. Човек не може да бъде добър – значи човек не може да прояви своята Доброта. Това показва, че той още е една непроявена семка.
Да допуснем, че семката се намира на перпендикуляра, в точката D.
Когато казваме, че човек може да бъде добър за в бъдеще, подразбираме, че той може да израсне, да цъфне и да даде плод. Значи в тази семка има вече смисъл.
към беседата >>
Когато казваме, че човек може да бъде добър за в бъдеще, подразбираме, че той може да израсне, да цъфне и да даде плод.
Ако човек сега не е добър, може ли в бъдеще да бъде добър? Когато казваме, че човек не може да бъде добър, ние тълкуваме тази мисъл по друг начин. Човек не може да бъде добър – значи човек не може да прояви своята Доброта. Това показва, че той още е една непроявена семка. Да допуснем, че семката се намира на перпендикуляра, в точката D.
Когато казваме, че човек може да бъде добър за в бъдеще, подразбираме, че той може да израсне, да цъфне и да даде плод.
Значи в тази семка има вече смисъл.
към беседата >>
Ще мислите, кой е билъ първиятъ поетъ.
(втори вариант)
Ще мислите, кой е билъ първиятъ поетъ.
Нѣма да си подсказвате, всѣки ще мисли за себе си. Дѣто грѣе огъньтъ, тамъ топли.
към втори вариант >>
Нѣма да си подсказвате, всѣки ще мисли за себе си.
(втори вариант)
Ще мислите, кой е билъ първиятъ поетъ.
Нѣма да си подсказвате, всѣки ще мисли за себе си.
Дѣто грѣе огъньтъ, тамъ топли.
към втори вариант >>
Дѣто грѣе огъньтъ, тамъ топли.
(втори вариант)
Ще мислите, кой е билъ първиятъ поетъ. Нѣма да си подсказвате, всѣки ще мисли за себе си.
Дѣто грѣе огъньтъ, тамъ топли.
към втори вариант >>
Да вземемъ линията АВ.
(втори вариант)
Да вземемъ линията АВ.
Тя е жива линия. Колко тълкувания може да ѝ дадете? Защо нѣкой пѫть правата линия е по-дълга, а нѣкой пѫть по-кѫса? Ако бихме означили човѣшкия животъ съ линия, какъ бихте означили кѫсия животъ? Можете ли да го означите съ една дълга линия?
към втори вариант >>
Тя е жива линия.
(втори вариант)
Да вземемъ линията АВ.
Тя е жива линия.
Колко тълкувания може да ѝ дадете? Защо нѣкой пѫть правата линия е по-дълга, а нѣкой пѫть по-кѫса? Ако бихме означили човѣшкия животъ съ линия, какъ бихте означили кѫсия животъ? Можете ли да го означите съ една дълга линия? Не, кѫсиятъ животъ ще се означи съ кѫса линия, а дългиятъ животъ — съ дълга линия.
към втори вариант >>
Колко тълкувания може да ѝ дадете?
(втори вариант)
Да вземемъ линията АВ. Тя е жива линия.
Колко тълкувания може да ѝ дадете?
Защо нѣкой пѫть правата линия е по-дълга, а нѣкой пѫть по-кѫса? Ако бихме означили човѣшкия животъ съ линия, какъ бихте означили кѫсия животъ? Можете ли да го означите съ една дълга линия? Не, кѫсиятъ животъ ще се означи съ кѫса линия, а дългиятъ животъ — съ дълга линия.
към втори вариант >>
Защо нѣкой пѫть правата линия е по-дълга, а нѣкой пѫть по-кѫса?
(втори вариант)
Да вземемъ линията АВ. Тя е жива линия. Колко тълкувания може да ѝ дадете?
Защо нѣкой пѫть правата линия е по-дълга, а нѣкой пѫть по-кѫса?
Ако бихме означили човѣшкия животъ съ линия, какъ бихте означили кѫсия животъ? Можете ли да го означите съ една дълга линия? Не, кѫсиятъ животъ ще се означи съ кѫса линия, а дългиятъ животъ — съ дълга линия.
към втори вариант >>
Ако бихме означили човѣшкия животъ съ линия, какъ бихте означили кѫсия животъ?
(втори вариант)
Да вземемъ линията АВ. Тя е жива линия. Колко тълкувания може да ѝ дадете? Защо нѣкой пѫть правата линия е по-дълга, а нѣкой пѫть по-кѫса?
Ако бихме означили човѣшкия животъ съ линия, какъ бихте означили кѫсия животъ?
Можете ли да го означите съ една дълга линия? Не, кѫсиятъ животъ ще се означи съ кѫса линия, а дългиятъ животъ — съ дълга линия.
към втори вариант >>
Можете ли да го означите съ една дълга линия?
(втори вариант)
Да вземемъ линията АВ. Тя е жива линия. Колко тълкувания може да ѝ дадете? Защо нѣкой пѫть правата линия е по-дълга, а нѣкой пѫть по-кѫса? Ако бихме означили човѣшкия животъ съ линия, какъ бихте означили кѫсия животъ?
Можете ли да го означите съ една дълга линия?
Не, кѫсиятъ животъ ще се означи съ кѫса линия, а дългиятъ животъ — съ дълга линия.
към втори вариант >>
Не, кѫсиятъ животъ ще се означи съ кѫса линия, а дългиятъ животъ — съ дълга линия.
(втори вариант)
Тя е жива линия. Колко тълкувания може да ѝ дадете? Защо нѣкой пѫть правата линия е по-дълга, а нѣкой пѫть по-кѫса? Ако бихме означили човѣшкия животъ съ линия, какъ бихте означили кѫсия животъ? Можете ли да го означите съ една дълга линия?
Не, кѫсиятъ животъ ще се означи съ кѫса линия, а дългиятъ животъ — съ дълга линия.
към втори вариант >>
Ако върху тази права линия вдигнѣте перпендикуляръ, СД, какво отношение ще има между линията АВ и перпендикуляра СД?
(втори вариант)
Ако върху тази права линия вдигнѣте перпендикуляръ, СД, какво отношение ще има между линията АВ и перпендикуляра СД?
Перпендикулярътъ е сѫщо така жива, съзнателна линия, както и линията АВ. Можете ли да кажете, кои сѫ причинитѣ за образуването на перпендикуляра? Той е резултатъ на една проста но и дълбока истина. Питамъ ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права? (Колкото точки има.) А колко точки има?
към втори вариант >>
Перпендикулярътъ е сѫщо така жива, съзнателна линия, както и линията АВ.
(втори вариант)
Ако върху тази права линия вдигнѣте перпендикуляръ, СД, какво отношение ще има между линията АВ и перпендикуляра СД?
Перпендикулярътъ е сѫщо така жива, съзнателна линия, както и линията АВ.
Можете ли да кажете, кои сѫ причинитѣ за образуването на перпендикуляра? Той е резултатъ на една проста но и дълбока истина. Питамъ ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права? (Колкото точки има.) А колко точки има? ( — Безъ брой.) Какъ опрѣдѣляте правата линия?
към втори вариант >>
Можете ли да кажете, кои сѫ причинитѣ за образуването на перпендикуляра?
(втори вариант)
Ако върху тази права линия вдигнѣте перпендикуляръ, СД, какво отношение ще има между линията АВ и перпендикуляра СД? Перпендикулярътъ е сѫщо така жива, съзнателна линия, както и линията АВ.
Можете ли да кажете, кои сѫ причинитѣ за образуването на перпендикуляра?
Той е резултатъ на една проста но и дълбока истина. Питамъ ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права? (Колкото точки има.) А колко точки има? ( — Безъ брой.) Какъ опрѣдѣляте правата линия? ( — Най-кѫсото разстояние между двѣ точки наричаме права линия.
към втори вариант >>
Той е резултатъ на една проста но и дълбока истина.
(втори вариант)
Ако върху тази права линия вдигнѣте перпендикуляръ, СД, какво отношение ще има между линията АВ и перпендикуляра СД? Перпендикулярътъ е сѫщо така жива, съзнателна линия, както и линията АВ. Можете ли да кажете, кои сѫ причинитѣ за образуването на перпендикуляра?
Той е резултатъ на една проста но и дълбока истина.
Питамъ ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права? (Колкото точки има.) А колко точки има? ( — Безъ брой.) Какъ опрѣдѣляте правата линия? ( — Най-кѫсото разстояние между двѣ точки наричаме права линия. Ако най-кѫсото разтояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АВ?
към втори вариант >>
Питамъ ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права?
(втори вариант)
Ако върху тази права линия вдигнѣте перпендикуляръ, СД, какво отношение ще има между линията АВ и перпендикуляра СД? Перпендикулярътъ е сѫщо така жива, съзнателна линия, както и линията АВ. Можете ли да кажете, кои сѫ причинитѣ за образуването на перпендикуляра? Той е резултатъ на една проста но и дълбока истина.
Питамъ ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права?
(Колкото точки има.) А колко точки има? ( — Безъ брой.) Какъ опрѣдѣляте правата линия? ( — Най-кѫсото разстояние между двѣ точки наричаме права линия. Ако най-кѫсото разтояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АВ? Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултатъ на нѣщо.
към втори вариант >>
(Колкото точки има.) А колко точки има?
(втори вариант)
Ако върху тази права линия вдигнѣте перпендикуляръ, СД, какво отношение ще има между линията АВ и перпендикуляра СД? Перпендикулярътъ е сѫщо така жива, съзнателна линия, както и линията АВ. Можете ли да кажете, кои сѫ причинитѣ за образуването на перпендикуляра? Той е резултатъ на една проста но и дълбока истина. Питамъ ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права?
(Колкото точки има.) А колко точки има?
( — Безъ брой.) Какъ опрѣдѣляте правата линия? ( — Най-кѫсото разстояние между двѣ точки наричаме права линия. Ако най-кѫсото разтояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АВ? Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултатъ на нѣщо. Защо употрѣбяваме думата права?
към втори вариант >>
( — Безъ брой.) Какъ опрѣдѣляте правата линия?
(втори вариант)
Перпендикулярътъ е сѫщо така жива, съзнателна линия, както и линията АВ. Можете ли да кажете, кои сѫ причинитѣ за образуването на перпендикуляра? Той е резултатъ на една проста но и дълбока истина. Питамъ ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права? (Колкото точки има.) А колко точки има?
( — Безъ брой.) Какъ опрѣдѣляте правата линия?
( — Най-кѫсото разстояние между двѣ точки наричаме права линия. Ако най-кѫсото разтояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АВ? Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултатъ на нѣщо. Защо употрѣбяваме думата права? Има единъ законъ, споредъ който всички хора, които вършатъ прѣстѫпление, избиратъ кривата линия.
към втори вариант >>
( — Най-кѫсото разстояние между двѣ точки наричаме права линия.
(втори вариант)
Можете ли да кажете, кои сѫ причинитѣ за образуването на перпендикуляра? Той е резултатъ на една проста но и дълбока истина. Питамъ ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права? (Колкото точки има.) А колко точки има? ( — Безъ брой.) Какъ опрѣдѣляте правата линия?
( — Най-кѫсото разстояние между двѣ точки наричаме права линия.
Ако най-кѫсото разтояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АВ? Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултатъ на нѣщо. Защо употрѣбяваме думата права? Има единъ законъ, споредъ който всички хора, които вършатъ прѣстѫпление, избиратъ кривата линия. Човѣкътъ на прѣстѫпленията, както и всички ония животни, отъ най-малкитѣ, до човѣка — които вършатъ прѣстѫпления, всѣкога избиратъ кривата линия за пѫть въ своитѣ действия.
към втори вариант >>
Ако най-кѫсото разтояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АВ?
(втори вариант)
Той е резултатъ на една проста но и дълбока истина. Питамъ ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права? (Колкото точки има.) А колко точки има? ( — Безъ брой.) Какъ опрѣдѣляте правата линия? ( — Най-кѫсото разстояние между двѣ точки наричаме права линия.
Ако най-кѫсото разтояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АВ?
Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултатъ на нѣщо. Защо употрѣбяваме думата права? Има единъ законъ, споредъ който всички хора, които вършатъ прѣстѫпление, избиратъ кривата линия. Човѣкътъ на прѣстѫпленията, както и всички ония животни, отъ най-малкитѣ, до човѣка — които вършатъ прѣстѫпления, всѣкога избиратъ кривата линия за пѫть въ своитѣ действия. Всички ония хора и животни, които извършватъ благородни дѣла, избиратъ правата, кѫсѫта линия за пѫть въ своитѣ дѣйствия.
към втори вариант >>
Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултатъ на нѣщо.
(втори вариант)
Питамъ ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права? (Колкото точки има.) А колко точки има? ( — Безъ брой.) Какъ опрѣдѣляте правата линия? ( — Най-кѫсото разстояние между двѣ точки наричаме права линия. Ако най-кѫсото разтояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АВ?
Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултатъ на нѣщо.
Защо употрѣбяваме думата права? Има единъ законъ, споредъ който всички хора, които вършатъ прѣстѫпление, избиратъ кривата линия. Човѣкътъ на прѣстѫпленията, както и всички ония животни, отъ най-малкитѣ, до човѣка — които вършатъ прѣстѫпления, всѣкога избиратъ кривата линия за пѫть въ своитѣ действия. Всички ония хора и животни, които извършватъ благородни дѣла, избиратъ правата, кѫсѫта линия за пѫть въ своитѣ дѣйствия. Тогава ние изваждаме единъ законъ.
към втори вариант >>
Защо употрѣбяваме думата права?
(втори вариант)
(Колкото точки има.) А колко точки има? ( — Безъ брой.) Какъ опрѣдѣляте правата линия? ( — Най-кѫсото разстояние между двѣ точки наричаме права линия. Ако най-кѫсото разтояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АВ? Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултатъ на нѣщо.
Защо употрѣбяваме думата права?
Има единъ законъ, споредъ който всички хора, които вършатъ прѣстѫпление, избиратъ кривата линия. Човѣкътъ на прѣстѫпленията, както и всички ония животни, отъ най-малкитѣ, до човѣка — които вършатъ прѣстѫпления, всѣкога избиратъ кривата линия за пѫть въ своитѣ действия. Всички ония хора и животни, които извършватъ благородни дѣла, избиратъ правата, кѫсѫта линия за пѫть въ своитѣ дѣйствия. Тогава ние изваждаме единъ законъ. Щомъ нѣкое дѣло ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървимъ къмъ него по крива линия.
към втори вариант >>
Има единъ законъ, споредъ който всички хора, които вършатъ прѣстѫпление, избиратъ кривата линия.
(втори вариант)
( — Безъ брой.) Какъ опрѣдѣляте правата линия? ( — Най-кѫсото разстояние между двѣ точки наричаме права линия. Ако най-кѫсото разтояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АВ? Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултатъ на нѣщо. Защо употрѣбяваме думата права?
Има единъ законъ, споредъ който всички хора, които вършатъ прѣстѫпление, избиратъ кривата линия.
Човѣкътъ на прѣстѫпленията, както и всички ония животни, отъ най-малкитѣ, до човѣка — които вършатъ прѣстѫпления, всѣкога избиратъ кривата линия за пѫть въ своитѣ действия. Всички ония хора и животни, които извършватъ благородни дѣла, избиратъ правата, кѫсѫта линия за пѫть въ своитѣ дѣйствия. Тогава ние изваждаме единъ законъ. Щомъ нѣкое дѣло ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървимъ къмъ него по крива линия. Нѣкой пѫть, обаче казваме, че нѣкои нѣща сѫ постижими.
към втори вариант >>
Човѣкътъ на прѣстѫпленията, както и всички ония животни, отъ най-малкитѣ, до човѣка — които вършатъ прѣстѫпления, всѣкога избиратъ кривата линия за пѫть въ своитѣ действия.
(втори вариант)
( — Най-кѫсото разстояние между двѣ точки наричаме права линия. Ако най-кѫсото разтояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АВ? Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултатъ на нѣщо. Защо употрѣбяваме думата права? Има единъ законъ, споредъ който всички хора, които вършатъ прѣстѫпление, избиратъ кривата линия.
Човѣкътъ на прѣстѫпленията, както и всички ония животни, отъ най-малкитѣ, до човѣка — които вършатъ прѣстѫпления, всѣкога избиратъ кривата линия за пѫть въ своитѣ действия.
Всички ония хора и животни, които извършватъ благородни дѣла, избиратъ правата, кѫсѫта линия за пѫть въ своитѣ дѣйствия. Тогава ние изваждаме единъ законъ. Щомъ нѣкое дѣло ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървимъ къмъ него по крива линия. Нѣкой пѫть, обаче казваме, че нѣкои нѣща сѫ постижими. Казваме, запримѣръ, че трѣбва да бѫдемъ добри но нѣкои ни възразяватъ, че невъзможно е човѣкъ да бѫде добъръ.
към втори вариант >>
Всички ония хора и животни, които извършватъ благородни дѣла, избиратъ правата, кѫсѫта линия за пѫть въ своитѣ дѣйствия.
(втори вариант)
Ако най-кѫсото разтояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АВ? Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултатъ на нѣщо. Защо употрѣбяваме думата права? Има единъ законъ, споредъ който всички хора, които вършатъ прѣстѫпление, избиратъ кривата линия. Човѣкътъ на прѣстѫпленията, както и всички ония животни, отъ най-малкитѣ, до човѣка — които вършатъ прѣстѫпления, всѣкога избиратъ кривата линия за пѫть въ своитѣ действия.
Всички ония хора и животни, които извършватъ благородни дѣла, избиратъ правата, кѫсѫта линия за пѫть въ своитѣ дѣйствия.
Тогава ние изваждаме единъ законъ. Щомъ нѣкое дѣло ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървимъ къмъ него по крива линия. Нѣкой пѫть, обаче казваме, че нѣкои нѣща сѫ постижими. Казваме, запримѣръ, че трѣбва да бѫдемъ добри но нѣкои ни възразяватъ, че невъзможно е човѣкъ да бѫде добъръ. Питамъ възможно ли е човѣкъ да бѫде добѫръ?
към втори вариант >>
Тогава ние изваждаме единъ законъ.
(втори вариант)
Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултатъ на нѣщо. Защо употрѣбяваме думата права? Има единъ законъ, споредъ който всички хора, които вършатъ прѣстѫпление, избиратъ кривата линия. Човѣкътъ на прѣстѫпленията, както и всички ония животни, отъ най-малкитѣ, до човѣка — които вършатъ прѣстѫпления, всѣкога избиратъ кривата линия за пѫть въ своитѣ действия. Всички ония хора и животни, които извършватъ благородни дѣла, избиратъ правата, кѫсѫта линия за пѫть въ своитѣ дѣйствия.
Тогава ние изваждаме единъ законъ.
Щомъ нѣкое дѣло ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървимъ къмъ него по крива линия. Нѣкой пѫть, обаче казваме, че нѣкои нѣща сѫ постижими. Казваме, запримѣръ, че трѣбва да бѫдемъ добри но нѣкои ни възразяватъ, че невъзможно е човѣкъ да бѫде добъръ. Питамъ възможно ли е човѣкъ да бѫде добѫръ? — Възможно е.
към втори вариант >>
Щомъ нѣкое дѣло ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървимъ къмъ него по крива линия.
(втори вариант)
Защо употрѣбяваме думата права? Има единъ законъ, споредъ който всички хора, които вършатъ прѣстѫпление, избиратъ кривата линия. Човѣкътъ на прѣстѫпленията, както и всички ония животни, отъ най-малкитѣ, до човѣка — които вършатъ прѣстѫпления, всѣкога избиратъ кривата линия за пѫть въ своитѣ действия. Всички ония хора и животни, които извършватъ благородни дѣла, избиратъ правата, кѫсѫта линия за пѫть въ своитѣ дѣйствия. Тогава ние изваждаме единъ законъ.
Щомъ нѣкое дѣло ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървимъ къмъ него по крива линия.
Нѣкой пѫть, обаче казваме, че нѣкои нѣща сѫ постижими. Казваме, запримѣръ, че трѣбва да бѫдемъ добри но нѣкои ни възразяватъ, че невъзможно е човѣкъ да бѫде добъръ. Питамъ възможно ли е човѣкъ да бѫде добѫръ? — Възможно е. Други казватъ: възможно е човѣкъ да бѫде добѫръ но за въ бѫдеще.
към втори вариант >>
Нѣкой пѫть, обаче казваме, че нѣкои нѣща сѫ постижими.
(втори вариант)
Има единъ законъ, споредъ който всички хора, които вършатъ прѣстѫпление, избиратъ кривата линия. Човѣкътъ на прѣстѫпленията, както и всички ония животни, отъ най-малкитѣ, до човѣка — които вършатъ прѣстѫпления, всѣкога избиратъ кривата линия за пѫть въ своитѣ действия. Всички ония хора и животни, които извършватъ благородни дѣла, избиратъ правата, кѫсѫта линия за пѫть въ своитѣ дѣйствия. Тогава ние изваждаме единъ законъ. Щомъ нѣкое дѣло ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървимъ къмъ него по крива линия.
Нѣкой пѫть, обаче казваме, че нѣкои нѣща сѫ постижими.
Казваме, запримѣръ, че трѣбва да бѫдемъ добри но нѣкои ни възразяватъ, че невъзможно е човѣкъ да бѫде добъръ. Питамъ възможно ли е човѣкъ да бѫде добѫръ? — Възможно е. Други казватъ: възможно е човѣкъ да бѫде добѫръ но за въ бѫдеще. Защо твърдимъ това послѣдното?
към втори вариант >>
Казваме, запримѣръ, че трѣбва да бѫдемъ добри но нѣкои ни възразяватъ, че невъзможно е човѣкъ да бѫде добъръ.
(втори вариант)
Човѣкътъ на прѣстѫпленията, както и всички ония животни, отъ най-малкитѣ, до човѣка — които вършатъ прѣстѫпления, всѣкога избиратъ кривата линия за пѫть въ своитѣ действия. Всички ония хора и животни, които извършватъ благородни дѣла, избиратъ правата, кѫсѫта линия за пѫть въ своитѣ дѣйствия. Тогава ние изваждаме единъ законъ. Щомъ нѣкое дѣло ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървимъ къмъ него по крива линия. Нѣкой пѫть, обаче казваме, че нѣкои нѣща сѫ постижими.
Казваме, запримѣръ, че трѣбва да бѫдемъ добри но нѣкои ни възразяватъ, че невъзможно е човѣкъ да бѫде добъръ.
Питамъ възможно ли е човѣкъ да бѫде добѫръ? — Възможно е. Други казватъ: възможно е човѣкъ да бѫде добѫръ но за въ бѫдеще. Защо твърдимъ това послѣдното? Кои сѫ причинитѣ?
към втори вариант >>
Питамъ възможно ли е човѣкъ да бѫде добѫръ?
(втори вариант)
Всички ония хора и животни, които извършватъ благородни дѣла, избиратъ правата, кѫсѫта линия за пѫть въ своитѣ дѣйствия. Тогава ние изваждаме единъ законъ. Щомъ нѣкое дѣло ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървимъ къмъ него по крива линия. Нѣкой пѫть, обаче казваме, че нѣкои нѣща сѫ постижими. Казваме, запримѣръ, че трѣбва да бѫдемъ добри но нѣкои ни възразяватъ, че невъзможно е човѣкъ да бѫде добъръ.
Питамъ възможно ли е човѣкъ да бѫде добѫръ?
— Възможно е. Други казватъ: възможно е човѣкъ да бѫде добѫръ но за въ бѫдеще. Защо твърдимъ това послѣдното? Кои сѫ причинитѣ? На какво основаваме това твърдение?
към втори вариант >>
— Възможно е.
(втори вариант)
Тогава ние изваждаме единъ законъ. Щомъ нѣкое дѣло ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървимъ къмъ него по крива линия. Нѣкой пѫть, обаче казваме, че нѣкои нѣща сѫ постижими. Казваме, запримѣръ, че трѣбва да бѫдемъ добри но нѣкои ни възразяватъ, че невъзможно е човѣкъ да бѫде добъръ. Питамъ възможно ли е човѣкъ да бѫде добѫръ?
— Възможно е.
Други казватъ: възможно е човѣкъ да бѫде добѫръ но за въ бѫдеще. Защо твърдимъ това послѣдното? Кои сѫ причинитѣ? На какво основаваме това твърдение? Какъ може, туй, което сега не сѫществува, да сѫществува за въ бѫдеще?
към втори вариант >>
Други казватъ: възможно е човѣкъ да бѫде добѫръ но за въ бѫдеще.
(втори вариант)
Щомъ нѣкое дѣло ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървимъ къмъ него по крива линия. Нѣкой пѫть, обаче казваме, че нѣкои нѣща сѫ постижими. Казваме, запримѣръ, че трѣбва да бѫдемъ добри но нѣкои ни възразяватъ, че невъзможно е човѣкъ да бѫде добъръ. Питамъ възможно ли е човѣкъ да бѫде добѫръ? — Възможно е.
Други казватъ: възможно е човѣкъ да бѫде добѫръ но за въ бѫдеще.
Защо твърдимъ това послѣдното? Кои сѫ причинитѣ? На какво основаваме това твърдение? Какъ може, туй, което сега не сѫществува, да сѫществува за въ бѫдеще? Ако човѣкъ сега не е добѫръ, може ли за въ бѫдеще да бѫде добѫръ?
към втори вариант >>
Защо твърдимъ това послѣдното?
(втори вариант)
Нѣкой пѫть, обаче казваме, че нѣкои нѣща сѫ постижими. Казваме, запримѣръ, че трѣбва да бѫдемъ добри но нѣкои ни възразяватъ, че невъзможно е човѣкъ да бѫде добъръ. Питамъ възможно ли е човѣкъ да бѫде добѫръ? — Възможно е. Други казватъ: възможно е човѣкъ да бѫде добѫръ но за въ бѫдеще.
Защо твърдимъ това послѣдното?
Кои сѫ причинитѣ? На какво основаваме това твърдение? Какъ може, туй, което сега не сѫществува, да сѫществува за въ бѫдеще? Ако човѣкъ сега не е добѫръ, може ли за въ бѫдеще да бѫде добѫръ? Когато казваме, че човѣкъ не може да бѫде добѫръ, ние тълкуваме тази мисѫль по другъ начинъ.
към втори вариант >>
Кои сѫ причинитѣ?
(втори вариант)
Казваме, запримѣръ, че трѣбва да бѫдемъ добри но нѣкои ни възразяватъ, че невъзможно е човѣкъ да бѫде добъръ. Питамъ възможно ли е човѣкъ да бѫде добѫръ? — Възможно е. Други казватъ: възможно е човѣкъ да бѫде добѫръ но за въ бѫдеще. Защо твърдимъ това послѣдното?
Кои сѫ причинитѣ?
На какво основаваме това твърдение? Какъ може, туй, което сега не сѫществува, да сѫществува за въ бѫдеще? Ако човѣкъ сега не е добѫръ, може ли за въ бѫдеще да бѫде добѫръ? Когато казваме, че човѣкъ не може да бѫде добѫръ, ние тълкуваме тази мисѫль по другъ начинъ. Човѣкъ не може да бѫде добѫръ, значи: човѣкъ не може да прояви своята доброта.
към втори вариант >>
На какво основаваме това твърдение?
(втори вариант)
Питамъ възможно ли е човѣкъ да бѫде добѫръ? — Възможно е. Други казватъ: възможно е човѣкъ да бѫде добѫръ но за въ бѫдеще. Защо твърдимъ това послѣдното? Кои сѫ причинитѣ?
На какво основаваме това твърдение?
Какъ може, туй, което сега не сѫществува, да сѫществува за въ бѫдеще? Ако човѣкъ сега не е добѫръ, може ли за въ бѫдеще да бѫде добѫръ? Когато казваме, че човѣкъ не може да бѫде добѫръ, ние тълкуваме тази мисѫль по другъ начинъ. Човѣкъ не може да бѫде добѫръ, значи: човѣкъ не може да прояви своята доброта. Това показва, че още е една непроявена сѣмка.
към втори вариант >>
Какъ може, туй, което сега не сѫществува, да сѫществува за въ бѫдеще?
(втори вариант)
— Възможно е. Други казватъ: възможно е човѣкъ да бѫде добѫръ но за въ бѫдеще. Защо твърдимъ това послѣдното? Кои сѫ причинитѣ? На какво основаваме това твърдение?
Какъ може, туй, което сега не сѫществува, да сѫществува за въ бѫдеще?
Ако човѣкъ сега не е добѫръ, може ли за въ бѫдеще да бѫде добѫръ? Когато казваме, че човѣкъ не може да бѫде добѫръ, ние тълкуваме тази мисѫль по другъ начинъ. Човѣкъ не може да бѫде добѫръ, значи: човѣкъ не може да прояви своята доброта. Това показва, че още е една непроявена сѣмка. Да допуснемъ, че сѣмката се намира на перпендикуляра, въ точката Д.
към втори вариант >>
Ако човѣкъ сега не е добѫръ, може ли за въ бѫдеще да бѫде добѫръ?
(втори вариант)
Други казватъ: възможно е човѣкъ да бѫде добѫръ но за въ бѫдеще. Защо твърдимъ това послѣдното? Кои сѫ причинитѣ? На какво основаваме това твърдение? Какъ може, туй, което сега не сѫществува, да сѫществува за въ бѫдеще?
Ако човѣкъ сега не е добѫръ, може ли за въ бѫдеще да бѫде добѫръ?
Когато казваме, че човѣкъ не може да бѫде добѫръ, ние тълкуваме тази мисѫль по другъ начинъ. Човѣкъ не може да бѫде добѫръ, значи: човѣкъ не може да прояви своята доброта. Това показва, че още е една непроявена сѣмка. Да допуснемъ, че сѣмката се намира на перпендикуляра, въ точката Д. Когато казваме, че човѣкъ може да бѫде добѫръ за въ бѫдеще, подразбираме, че той може да израсне, да цъвне и да даде плодъ.
към втори вариант >>
Когато казваме, че човѣкъ не може да бѫде добѫръ, ние тълкуваме тази мисѫль по другъ начинъ.
(втори вариант)
Защо твърдимъ това послѣдното? Кои сѫ причинитѣ? На какво основаваме това твърдение? Какъ може, туй, което сега не сѫществува, да сѫществува за въ бѫдеще? Ако човѣкъ сега не е добѫръ, може ли за въ бѫдеще да бѫде добѫръ?
Когато казваме, че човѣкъ не може да бѫде добѫръ, ние тълкуваме тази мисѫль по другъ начинъ.
Човѣкъ не може да бѫде добѫръ, значи: човѣкъ не може да прояви своята доброта. Това показва, че още е една непроявена сѣмка. Да допуснемъ, че сѣмката се намира на перпендикуляра, въ точката Д. Когато казваме, че човѣкъ може да бѫде добѫръ за въ бѫдеще, подразбираме, че той може да израсне, да цъвне и да даде плодъ. Значи въ тази сѣмка има вече смисълъ.
към втори вариант >>
Човѣкъ не може да бѫде добѫръ, значи: човѣкъ не може да прояви своята доброта.
(втори вариант)
Кои сѫ причинитѣ? На какво основаваме това твърдение? Какъ може, туй, което сега не сѫществува, да сѫществува за въ бѫдеще? Ако човѣкъ сега не е добѫръ, може ли за въ бѫдеще да бѫде добѫръ? Когато казваме, че човѣкъ не може да бѫде добѫръ, ние тълкуваме тази мисѫль по другъ начинъ.
Човѣкъ не може да бѫде добѫръ, значи: човѣкъ не може да прояви своята доброта.
Това показва, че още е една непроявена сѣмка. Да допуснемъ, че сѣмката се намира на перпендикуляра, въ точката Д. Когато казваме, че човѣкъ може да бѫде добѫръ за въ бѫдеще, подразбираме, че той може да израсне, да цъвне и да даде плодъ. Значи въ тази сѣмка има вече смисълъ.
към втори вариант >>
Това показва, че още е една непроявена сѣмка.
(втори вариант)
На какво основаваме това твърдение? Какъ може, туй, което сега не сѫществува, да сѫществува за въ бѫдеще? Ако човѣкъ сега не е добѫръ, може ли за въ бѫдеще да бѫде добѫръ? Когато казваме, че човѣкъ не може да бѫде добѫръ, ние тълкуваме тази мисѫль по другъ начинъ. Човѣкъ не може да бѫде добѫръ, значи: човѣкъ не може да прояви своята доброта.
Това показва, че още е една непроявена сѣмка.
Да допуснемъ, че сѣмката се намира на перпендикуляра, въ точката Д. Когато казваме, че човѣкъ може да бѫде добѫръ за въ бѫдеще, подразбираме, че той може да израсне, да цъвне и да даде плодъ. Значи въ тази сѣмка има вече смисълъ.
към втори вариант >>
Да допуснемъ, че сѣмката се намира на перпендикуляра, въ точката Д.
(втори вариант)
Какъ може, туй, което сега не сѫществува, да сѫществува за въ бѫдеще? Ако човѣкъ сега не е добѫръ, може ли за въ бѫдеще да бѫде добѫръ? Когато казваме, че човѣкъ не може да бѫде добѫръ, ние тълкуваме тази мисѫль по другъ начинъ. Човѣкъ не може да бѫде добѫръ, значи: човѣкъ не може да прояви своята доброта. Това показва, че още е една непроявена сѣмка.
Да допуснемъ, че сѣмката се намира на перпендикуляра, въ точката Д.
Когато казваме, че човѣкъ може да бѫде добѫръ за въ бѫдеще, подразбираме, че той може да израсне, да цъвне и да даде плодъ. Значи въ тази сѣмка има вече смисълъ.
към втори вариант >>
Когато казваме, че човѣкъ може да бѫде добѫръ за въ бѫдеще, подразбираме, че той може да израсне, да цъвне и да даде плодъ.
(втори вариант)
Ако човѣкъ сега не е добѫръ, може ли за въ бѫдеще да бѫде добѫръ? Когато казваме, че човѣкъ не може да бѫде добѫръ, ние тълкуваме тази мисѫль по другъ начинъ. Човѣкъ не може да бѫде добѫръ, значи: човѣкъ не може да прояви своята доброта. Това показва, че още е една непроявена сѣмка. Да допуснемъ, че сѣмката се намира на перпендикуляра, въ точката Д.
Когато казваме, че човѣкъ може да бѫде добѫръ за въ бѫдеще, подразбираме, че той може да израсне, да цъвне и да даде плодъ.
Значи въ тази сѣмка има вече смисълъ.
към втори вариант >>
Значи въ тази сѣмка има вече смисълъ.
(втори вариант)
Когато казваме, че човѣкъ не може да бѫде добѫръ, ние тълкуваме тази мисѫль по другъ начинъ. Човѣкъ не може да бѫде добѫръ, значи: човѣкъ не може да прояви своята доброта. Това показва, че още е една непроявена сѣмка. Да допуснемъ, че сѣмката се намира на перпендикуляра, въ точката Д. Когато казваме, че човѣкъ може да бѫде добѫръ за въ бѫдеще, подразбираме, че той може да израсне, да цъвне и да даде плодъ.
Значи въ тази сѣмка има вече смисълъ.
към втори вариант >>
И тъй, когато казваме, човѣкъ не може да бѫде добѫръ, подразбираме, че е сѣмка, неговата добрина е въ зародишъ.
(втори вариант)
И тъй, когато казваме, човѣкъ не може да бѫде добѫръ, подразбираме, че е сѣмка, неговата добрина е въ зародишъ.
Но щомъ тази сѣмка се посѣе, тя вече може да даде плодъ. Слѣдователно, човѣкъ може да бѫде добѫръ. Човѣкъ не може да бѫде добѫръ — това не подразбира, че въ него нѣма възможность да бѫде добѫръ, но при сегашнитѣ условия той не е започналъ да се проявява още. Нѣкои казва: азъ съмъ добѫръ. Да, ти си израсналъ, цъвналъ и завързалъ.
към втори вариант >>
Но щомъ тази сѣмка се посѣе, тя вече може да даде плодъ.
(втори вариант)
И тъй, когато казваме, човѣкъ не може да бѫде добѫръ, подразбираме, че е сѣмка, неговата добрина е въ зародишъ.
Но щомъ тази сѣмка се посѣе, тя вече може да даде плодъ.
Слѣдователно, човѣкъ може да бѫде добѫръ. Човѣкъ не може да бѫде добѫръ — това не подразбира, че въ него нѣма възможность да бѫде добѫръ, но при сегашнитѣ условия той не е започналъ да се проявява още. Нѣкои казва: азъ съмъ добѫръ. Да, ти си израсналъ, цъвналъ и завързалъ. Другъ казва: азъ не съмъ добѫръ.
към втори вариант >>
Слѣдователно, човѣкъ може да бѫде добѫръ.
(втори вариант)
И тъй, когато казваме, човѣкъ не може да бѫде добѫръ, подразбираме, че е сѣмка, неговата добрина е въ зародишъ. Но щомъ тази сѣмка се посѣе, тя вече може да даде плодъ.
Слѣдователно, човѣкъ може да бѫде добѫръ.
Човѣкъ не може да бѫде добѫръ — това не подразбира, че въ него нѣма възможность да бѫде добѫръ, но при сегашнитѣ условия той не е започналъ да се проявява още. Нѣкои казва: азъ съмъ добѫръ. Да, ти си израсналъ, цъвналъ и завързалъ. Другъ казва: азъ не съмъ добѫръ. Да, ти си сѣмка, която още не се е проявила.
към втори вариант >>
Човѣкъ не може да бѫде добѫръ — това не подразбира, че въ него нѣма възможность да бѫде добѫръ, но при сегашнитѣ условия той не е започналъ да се проявява още.
(втори вариант)
И тъй, когато казваме, човѣкъ не може да бѫде добѫръ, подразбираме, че е сѣмка, неговата добрина е въ зародишъ. Но щомъ тази сѣмка се посѣе, тя вече може да даде плодъ. Слѣдователно, човѣкъ може да бѫде добѫръ.
Човѣкъ не може да бѫде добѫръ — това не подразбира, че въ него нѣма възможность да бѫде добѫръ, но при сегашнитѣ условия той не е започналъ да се проявява още.
Нѣкои казва: азъ съмъ добѫръ. Да, ти си израсналъ, цъвналъ и завързалъ. Другъ казва: азъ не съмъ добѫръ. Да, ти си сѣмка, която още не се е проявила.
към втори вариант >>
Нѣкои казва: азъ съмъ добѫръ.
(втори вариант)
И тъй, когато казваме, човѣкъ не може да бѫде добѫръ, подразбираме, че е сѣмка, неговата добрина е въ зародишъ. Но щомъ тази сѣмка се посѣе, тя вече може да даде плодъ. Слѣдователно, човѣкъ може да бѫде добѫръ. Човѣкъ не може да бѫде добѫръ — това не подразбира, че въ него нѣма възможность да бѫде добѫръ, но при сегашнитѣ условия той не е започналъ да се проявява още.
Нѣкои казва: азъ съмъ добѫръ.
Да, ти си израсналъ, цъвналъ и завързалъ. Другъ казва: азъ не съмъ добѫръ. Да, ти си сѣмка, която още не се е проявила.
към втори вариант >>
Да, ти си израсналъ, цъвналъ и завързалъ.
(втори вариант)
И тъй, когато казваме, човѣкъ не може да бѫде добѫръ, подразбираме, че е сѣмка, неговата добрина е въ зародишъ. Но щомъ тази сѣмка се посѣе, тя вече може да даде плодъ. Слѣдователно, човѣкъ може да бѫде добѫръ. Човѣкъ не може да бѫде добѫръ — това не подразбира, че въ него нѣма възможность да бѫде добѫръ, но при сегашнитѣ условия той не е започналъ да се проявява още. Нѣкои казва: азъ съмъ добѫръ.
Да, ти си израсналъ, цъвналъ и завързалъ.
Другъ казва: азъ не съмъ добѫръ. Да, ти си сѣмка, която още не се е проявила.
към втори вариант >>
Другъ казва: азъ не съмъ добѫръ.
(втори вариант)
Но щомъ тази сѣмка се посѣе, тя вече може да даде плодъ. Слѣдователно, човѣкъ може да бѫде добѫръ. Човѣкъ не може да бѫде добѫръ — това не подразбира, че въ него нѣма възможность да бѫде добѫръ, но при сегашнитѣ условия той не е започналъ да се проявява още. Нѣкои казва: азъ съмъ добѫръ. Да, ти си израсналъ, цъвналъ и завързалъ.
Другъ казва: азъ не съмъ добѫръ.
Да, ти си сѣмка, която още не се е проявила.
към втори вариант >>
Да, ти си сѣмка, която още не се е проявила.
(втори вариант)
Слѣдователно, човѣкъ може да бѫде добѫръ. Човѣкъ не може да бѫде добѫръ — това не подразбира, че въ него нѣма възможность да бѫде добѫръ, но при сегашнитѣ условия той не е започналъ да се проявява още. Нѣкои казва: азъ съмъ добѫръ. Да, ти си израсналъ, цъвналъ и завързалъ. Другъ казва: азъ не съмъ добѫръ.
Да, ти си сѣмка, която още не се е проявила.
към втори вариант >>
Кривата философия на живота седи, въ това, че ние отричаме всичкитѣ възможности за проявление на добротата.
(втори вариант)
Кривата философия на живота седи, въ това, че ние отричаме всичкитѣ възможности за проявление на добротата.
Казваме: ние не можемъ да бѫдемъ съвършени; ние не можемъ да бѫдемъ истинолюбиви, ние не можемъ да бѫдемъ любящи и т. н. Това е криво тълкувание на, самия животъ. Защо? Защото, ако Богъ прониква цѣлото Битие, и ако човѣкъ е произлѣзълъ отъ Бога, то неизбѣжно той ще има зародишитѣ на тази Божествена доброта, посадени въ душата си. Щомъ човѣкъ е произлѣзълъ отъ Бога, невъзможно е да непрояви това, което е посадено въ него.
към втори вариант >>
Казваме: ние не можемъ да бѫдемъ съвършени; ние не можемъ да бѫдемъ истинолюбиви, ние не можемъ да бѫдемъ любящи и т. н.
(втори вариант)
Кривата философия на живота седи, въ това, че ние отричаме всичкитѣ възможности за проявление на добротата.
Казваме: ние не можемъ да бѫдемъ съвършени; ние не можемъ да бѫдемъ истинолюбиви, ние не можемъ да бѫдемъ любящи и т. н.
Това е криво тълкувание на, самия животъ. Защо? Защото, ако Богъ прониква цѣлото Битие, и ако човѣкъ е произлѣзълъ отъ Бога, то неизбѣжно той ще има зародишитѣ на тази Божествена доброта, посадени въ душата си. Щомъ човѣкъ е произлѣзълъ отъ Бога, невъзможно е да непрояви това, което е посадено въ него.
към втори вариант >>
Това е криво тълкувание на, самия животъ. Защо?
(втори вариант)
Кривата философия на живота седи, въ това, че ние отричаме всичкитѣ възможности за проявление на добротата. Казваме: ние не можемъ да бѫдемъ съвършени; ние не можемъ да бѫдемъ истинолюбиви, ние не можемъ да бѫдемъ любящи и т. н.
Това е криво тълкувание на, самия животъ. Защо?
Защото, ако Богъ прониква цѣлото Битие, и ако човѣкъ е произлѣзълъ отъ Бога, то неизбѣжно той ще има зародишитѣ на тази Божествена доброта, посадени въ душата си. Щомъ човѣкъ е произлѣзълъ отъ Бога, невъзможно е да непрояви това, което е посадено въ него.
към втори вариант >>
Защото, ако Богъ прониква цѣлото Битие, и ако човѣкъ е произлѣзълъ отъ Бога, то неизбѣжно той ще има зародишитѣ на тази Божествена доброта, посадени въ душата си.
(втори вариант)
Кривата философия на живота седи, въ това, че ние отричаме всичкитѣ възможности за проявление на добротата. Казваме: ние не можемъ да бѫдемъ съвършени; ние не можемъ да бѫдемъ истинолюбиви, ние не можемъ да бѫдемъ любящи и т. н. Това е криво тълкувание на, самия животъ. Защо?
Защото, ако Богъ прониква цѣлото Битие, и ако човѣкъ е произлѣзълъ отъ Бога, то неизбѣжно той ще има зародишитѣ на тази Божествена доброта, посадени въ душата си.
Щомъ човѣкъ е произлѣзълъ отъ Бога, невъзможно е да непрояви това, което е посадено въ него.
към втори вариант >>
Щомъ човѣкъ е произлѣзълъ отъ Бога, невъзможно е да непрояви това, което е посадено въ него.
(втори вариант)
Кривата философия на живота седи, въ това, че ние отричаме всичкитѣ възможности за проявление на добротата. Казваме: ние не можемъ да бѫдемъ съвършени; ние не можемъ да бѫдемъ истинолюбиви, ние не можемъ да бѫдемъ любящи и т. н. Това е криво тълкувание на, самия животъ. Защо? Защото, ако Богъ прониква цѣлото Битие, и ако човѣкъ е произлѣзълъ отъ Бога, то неизбѣжно той ще има зародишитѣ на тази Божествена доброта, посадени въ душата си.
Щомъ човѣкъ е произлѣзълъ отъ Бога, невъзможно е да непрояви това, което е посадено въ него.
към втори вариант >>
Когато казваме: че човѣкъ е лошъ, какво трѣбва да подразбираме?
(втори вариант)
Когато казваме: че човѣкъ е лошъ, какво трѣбва да подразбираме?
— Една много проста истина. Ако вие сте единъ орехъ, посаденъ въ земята, но дойде нѣкой слѣдъ малко и ви разрови остави ви на повърхностьта на почвата, какво ще стане съ васъ? — Ще изсъхнете, Какво сте вие въ този случай? — Единъ лошъ човѣкъ. Защо? Защото ви чакатъ година, двѣ дано изникнете, но вие не изниквате, не сѫ ви дали условия да се проявите.
към втори вариант >>
— Една много проста истина.
(втори вариант)
Когато казваме: че човѣкъ е лошъ, какво трѣбва да подразбираме?
— Една много проста истина.
Ако вие сте единъ орехъ, посаденъ въ земята, но дойде нѣкой слѣдъ малко и ви разрови остави ви на повърхностьта на почвата, какво ще стане съ васъ? — Ще изсъхнете, Какво сте вие въ този случай? — Единъ лошъ човѣкъ. Защо? Защото ви чакатъ година, двѣ дано изникнете, но вие не изниквате, не сѫ ви дали условия да се проявите. Тъй че, когато посадя своя орѣхъ, но дойдатъ хора да го разровятъ, той всѣкога ще бѫде лошъ.
към втори вариант >>
Ако вие сте единъ орехъ, посаденъ въ земята, но дойде нѣкой слѣдъ малко и ви разрови остави ви на повърхностьта на почвата, какво ще стане съ васъ?
(втори вариант)
Когато казваме: че човѣкъ е лошъ, какво трѣбва да подразбираме? — Една много проста истина.
Ако вие сте единъ орехъ, посаденъ въ земята, но дойде нѣкой слѣдъ малко и ви разрови остави ви на повърхностьта на почвата, какво ще стане съ васъ?
— Ще изсъхнете, Какво сте вие въ този случай? — Единъ лошъ човѣкъ. Защо? Защото ви чакатъ година, двѣ дано изникнете, но вие не изниквате, не сѫ ви дали условия да се проявите. Тъй че, когато посадя своя орѣхъ, но дойдатъ хора да го разровятъ, той всѣкога ще бѫде лошъ. Тогава, изваждаме слѣдния законъ: всѣки човѣкъ, който не дава възможность на извѣстна добродѣтель въ себе си да се прояви, или пъкъ не я прояви на, точно опрѣдѣлено врѣме, което Богъ изисква, е лошъ човѣкъ.
към втори вариант >>
— Ще изсъхнете, Какво сте вие въ този случай?
(втори вариант)
Когато казваме: че човѣкъ е лошъ, какво трѣбва да подразбираме? — Една много проста истина. Ако вие сте единъ орехъ, посаденъ въ земята, но дойде нѣкой слѣдъ малко и ви разрови остави ви на повърхностьта на почвата, какво ще стане съ васъ?
— Ще изсъхнете, Какво сте вие въ този случай?
— Единъ лошъ човѣкъ. Защо? Защото ви чакатъ година, двѣ дано изникнете, но вие не изниквате, не сѫ ви дали условия да се проявите. Тъй че, когато посадя своя орѣхъ, но дойдатъ хора да го разровятъ, той всѣкога ще бѫде лошъ. Тогава, изваждаме слѣдния законъ: всѣки човѣкъ, който не дава възможность на извѣстна добродѣтель въ себе си да се прояви, или пъкъ не я прояви на, точно опрѣдѣлено врѣме, което Богъ изисква, е лошъ човѣкъ. Ако ти отидешъ и махнешъ пръстьта на всѣка добродѣтель, която Богъ посадилъ, съ цѣль да израстне, ти си лошъ човѣкъ.
към втори вариант >>
— Единъ лошъ човѣкъ. Защо?
(втори вариант)
Когато казваме: че човѣкъ е лошъ, какво трѣбва да подразбираме? — Една много проста истина. Ако вие сте единъ орехъ, посаденъ въ земята, но дойде нѣкой слѣдъ малко и ви разрови остави ви на повърхностьта на почвата, какво ще стане съ васъ? — Ще изсъхнете, Какво сте вие въ този случай?
— Единъ лошъ човѣкъ. Защо?
Защото ви чакатъ година, двѣ дано изникнете, но вие не изниквате, не сѫ ви дали условия да се проявите. Тъй че, когато посадя своя орѣхъ, но дойдатъ хора да го разровятъ, той всѣкога ще бѫде лошъ. Тогава, изваждаме слѣдния законъ: всѣки човѣкъ, който не дава възможность на извѣстна добродѣтель въ себе си да се прояви, или пъкъ не я прояви на, точно опрѣдѣлено врѣме, което Богъ изисква, е лошъ човѣкъ. Ако ти отидешъ и махнешъ пръстьта на всѣка добродѣтель, която Богъ посадилъ, съ цѣль да израстне, ти си лошъ човѣкъ. Ти си лошъ човѣкъ затова само, че прѣпятствувашъ на онова велико Божествено дѣло, което работи въ всѣка сѣмка, посадена въ земята.
към втори вариант >>
Защото ви чакатъ година, двѣ дано изникнете, но вие не изниквате, не сѫ ви дали условия да се проявите.
(втори вариант)
Когато казваме: че човѣкъ е лошъ, какво трѣбва да подразбираме? — Една много проста истина. Ако вие сте единъ орехъ, посаденъ въ земята, но дойде нѣкой слѣдъ малко и ви разрови остави ви на повърхностьта на почвата, какво ще стане съ васъ? — Ще изсъхнете, Какво сте вие въ този случай? — Единъ лошъ човѣкъ. Защо?
Защото ви чакатъ година, двѣ дано изникнете, но вие не изниквате, не сѫ ви дали условия да се проявите.
Тъй че, когато посадя своя орѣхъ, но дойдатъ хора да го разровятъ, той всѣкога ще бѫде лошъ. Тогава, изваждаме слѣдния законъ: всѣки човѣкъ, който не дава възможность на извѣстна добродѣтель въ себе си да се прояви, или пъкъ не я прояви на, точно опрѣдѣлено врѣме, което Богъ изисква, е лошъ човѣкъ. Ако ти отидешъ и махнешъ пръстьта на всѣка добродѣтель, която Богъ посадилъ, съ цѣль да израстне, ти си лошъ човѣкъ. Ти си лошъ човѣкъ затова само, че прѣпятствувашъ на онова велико Божествено дѣло, което работи въ всѣка сѣмка, посадена въ земята. Това е лошовина, това е порокъ, това е прѣстѫпление; това е безумие, това е зло - изобщо, може да го наречете както искате.
към втори вариант >>
Тъй че, когато посадя своя орѣхъ, но дойдатъ хора да го разровятъ, той всѣкога ще бѫде лошъ.
(втори вариант)
— Една много проста истина. Ако вие сте единъ орехъ, посаденъ въ земята, но дойде нѣкой слѣдъ малко и ви разрови остави ви на повърхностьта на почвата, какво ще стане съ васъ? — Ще изсъхнете, Какво сте вие въ този случай? — Единъ лошъ човѣкъ. Защо? Защото ви чакатъ година, двѣ дано изникнете, но вие не изниквате, не сѫ ви дали условия да се проявите.
Тъй че, когато посадя своя орѣхъ, но дойдатъ хора да го разровятъ, той всѣкога ще бѫде лошъ.
Тогава, изваждаме слѣдния законъ: всѣки човѣкъ, който не дава възможность на извѣстна добродѣтель въ себе си да се прояви, или пъкъ не я прояви на, точно опрѣдѣлено врѣме, което Богъ изисква, е лошъ човѣкъ. Ако ти отидешъ и махнешъ пръстьта на всѣка добродѣтель, която Богъ посадилъ, съ цѣль да израстне, ти си лошъ човѣкъ. Ти си лошъ човѣкъ затова само, че прѣпятствувашъ на онова велико Божествено дѣло, което работи въ всѣка сѣмка, посадена въ земята. Това е лошовина, това е порокъ, това е прѣстѫпление; това е безумие, това е зло - изобщо, може да го наречете както искате. Азъ ви давамъ такова опрѣдѣление за лошото, за злото, за да могатъ нѣкои отъ васъ да го използуватъ.
към втори вариант >>
Тогава, изваждаме слѣдния законъ: всѣки човѣкъ, който не дава възможность на извѣстна добродѣтель въ себе си да се прояви, или пъкъ не я прояви на, точно опрѣдѣлено врѣме, което Богъ изисква, е лошъ човѣкъ.
(втори вариант)
Ако вие сте единъ орехъ, посаденъ въ земята, но дойде нѣкой слѣдъ малко и ви разрови остави ви на повърхностьта на почвата, какво ще стане съ васъ? — Ще изсъхнете, Какво сте вие въ този случай? — Единъ лошъ човѣкъ. Защо? Защото ви чакатъ година, двѣ дано изникнете, но вие не изниквате, не сѫ ви дали условия да се проявите. Тъй че, когато посадя своя орѣхъ, но дойдатъ хора да го разровятъ, той всѣкога ще бѫде лошъ.
Тогава, изваждаме слѣдния законъ: всѣки човѣкъ, който не дава възможность на извѣстна добродѣтель въ себе си да се прояви, или пъкъ не я прояви на, точно опрѣдѣлено врѣме, което Богъ изисква, е лошъ човѣкъ.
Ако ти отидешъ и махнешъ пръстьта на всѣка добродѣтель, която Богъ посадилъ, съ цѣль да израстне, ти си лошъ човѣкъ. Ти си лошъ човѣкъ затова само, че прѣпятствувашъ на онова велико Божествено дѣло, което работи въ всѣка сѣмка, посадена въ земята. Това е лошовина, това е порокъ, това е прѣстѫпление; това е безумие, това е зло - изобщо, може да го наречете както искате. Азъ ви давамъ такова опрѣдѣление за лошото, за злото, за да могатъ нѣкои отъ васъ да го използуватъ. Вие често сами се спъвате и казвате; азъ съмъ лошъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Ако ти отидешъ и махнешъ пръстьта на всѣка добродѣтель, която Богъ посадилъ, съ цѣль да израстне, ти си лошъ човѣкъ.
(втори вариант)
— Ще изсъхнете, Какво сте вие въ този случай? — Единъ лошъ човѣкъ. Защо? Защото ви чакатъ година, двѣ дано изникнете, но вие не изниквате, не сѫ ви дали условия да се проявите. Тъй че, когато посадя своя орѣхъ, но дойдатъ хора да го разровятъ, той всѣкога ще бѫде лошъ. Тогава, изваждаме слѣдния законъ: всѣки човѣкъ, който не дава възможность на извѣстна добродѣтель въ себе си да се прояви, или пъкъ не я прояви на, точно опрѣдѣлено врѣме, което Богъ изисква, е лошъ човѣкъ.
Ако ти отидешъ и махнешъ пръстьта на всѣка добродѣтель, която Богъ посадилъ, съ цѣль да израстне, ти си лошъ човѣкъ.
Ти си лошъ човѣкъ затова само, че прѣпятствувашъ на онова велико Божествено дѣло, което работи въ всѣка сѣмка, посадена въ земята. Това е лошовина, това е порокъ, това е прѣстѫпление; това е безумие, това е зло - изобщо, може да го наречете както искате. Азъ ви давамъ такова опрѣдѣление за лошото, за злото, за да могатъ нѣкои отъ васъ да го използуватъ. Вие често сами се спъвате и казвате; азъ съмъ лошъ човѣкъ. Въ какво седи твоята лошовина?
към втори вариант >>
Ти си лошъ човѣкъ затова само, че прѣпятствувашъ на онова велико Божествено дѣло, което работи въ всѣка сѣмка, посадена въ земята.
(втори вариант)
— Единъ лошъ човѣкъ. Защо? Защото ви чакатъ година, двѣ дано изникнете, но вие не изниквате, не сѫ ви дали условия да се проявите. Тъй че, когато посадя своя орѣхъ, но дойдатъ хора да го разровятъ, той всѣкога ще бѫде лошъ. Тогава, изваждаме слѣдния законъ: всѣки човѣкъ, който не дава възможность на извѣстна добродѣтель въ себе си да се прояви, или пъкъ не я прояви на, точно опрѣдѣлено врѣме, което Богъ изисква, е лошъ човѣкъ. Ако ти отидешъ и махнешъ пръстьта на всѣка добродѣтель, която Богъ посадилъ, съ цѣль да израстне, ти си лошъ човѣкъ.
Ти си лошъ човѣкъ затова само, че прѣпятствувашъ на онова велико Божествено дѣло, което работи въ всѣка сѣмка, посадена въ земята.
Това е лошовина, това е порокъ, това е прѣстѫпление; това е безумие, това е зло - изобщо, може да го наречете както искате. Азъ ви давамъ такова опрѣдѣление за лошото, за злото, за да могатъ нѣкои отъ васъ да го използуватъ. Вие често сами се спъвате и казвате; азъ съмъ лошъ човѣкъ. Въ какво седи твоята лошовина? Ще знаете вече: лошовината седи въ това, че ти въздѣйствувашъ на доброто, което работи въ тебе, не му давашъ мѣсто да расте.
към втори вариант >>
Това е лошовина, това е порокъ, това е прѣстѫпление; това е безумие, това е зло - изобщо, може да го наречете както искате.
(втори вариант)
Защото ви чакатъ година, двѣ дано изникнете, но вие не изниквате, не сѫ ви дали условия да се проявите. Тъй че, когато посадя своя орѣхъ, но дойдатъ хора да го разровятъ, той всѣкога ще бѫде лошъ. Тогава, изваждаме слѣдния законъ: всѣки човѣкъ, който не дава възможность на извѣстна добродѣтель въ себе си да се прояви, или пъкъ не я прояви на, точно опрѣдѣлено врѣме, което Богъ изисква, е лошъ човѣкъ. Ако ти отидешъ и махнешъ пръстьта на всѣка добродѣтель, която Богъ посадилъ, съ цѣль да израстне, ти си лошъ човѣкъ. Ти си лошъ човѣкъ затова само, че прѣпятствувашъ на онова велико Божествено дѣло, което работи въ всѣка сѣмка, посадена въ земята.
Това е лошовина, това е порокъ, това е прѣстѫпление; това е безумие, това е зло - изобщо, може да го наречете както искате.
Азъ ви давамъ такова опрѣдѣление за лошото, за злото, за да могатъ нѣкои отъ васъ да го използуватъ. Вие често сами се спъвате и казвате; азъ съмъ лошъ човѣкъ. Въ какво седи твоята лошовина? Ще знаете вече: лошовината седи въ това, че ти въздѣйствувашъ на доброто, което работи въ тебе, не му давашъ мѣсто да расте.
към втори вариант >>
Азъ ви давамъ такова опрѣдѣление за лошото, за злото, за да могатъ нѣкои отъ васъ да го използуватъ.
(втори вариант)
Тъй че, когато посадя своя орѣхъ, но дойдатъ хора да го разровятъ, той всѣкога ще бѫде лошъ. Тогава, изваждаме слѣдния законъ: всѣки човѣкъ, който не дава възможность на извѣстна добродѣтель въ себе си да се прояви, или пъкъ не я прояви на, точно опрѣдѣлено врѣме, което Богъ изисква, е лошъ човѣкъ. Ако ти отидешъ и махнешъ пръстьта на всѣка добродѣтель, която Богъ посадилъ, съ цѣль да израстне, ти си лошъ човѣкъ. Ти си лошъ човѣкъ затова само, че прѣпятствувашъ на онова велико Божествено дѣло, което работи въ всѣка сѣмка, посадена въ земята. Това е лошовина, това е порокъ, това е прѣстѫпление; това е безумие, това е зло - изобщо, може да го наречете както искате.
Азъ ви давамъ такова опрѣдѣление за лошото, за злото, за да могатъ нѣкои отъ васъ да го използуватъ.
Вие често сами се спъвате и казвате; азъ съмъ лошъ човѣкъ. Въ какво седи твоята лошовина? Ще знаете вече: лошовината седи въ това, че ти въздѣйствувашъ на доброто, което работи въ тебе, не му давашъ мѣсто да расте.
към втори вариант >>
Вие често сами се спъвате и казвате; азъ съмъ лошъ човѣкъ.
(втори вариант)
Тогава, изваждаме слѣдния законъ: всѣки човѣкъ, който не дава възможность на извѣстна добродѣтель въ себе си да се прояви, или пъкъ не я прояви на, точно опрѣдѣлено врѣме, което Богъ изисква, е лошъ човѣкъ. Ако ти отидешъ и махнешъ пръстьта на всѣка добродѣтель, която Богъ посадилъ, съ цѣль да израстне, ти си лошъ човѣкъ. Ти си лошъ човѣкъ затова само, че прѣпятствувашъ на онова велико Божествено дѣло, което работи въ всѣка сѣмка, посадена въ земята. Това е лошовина, това е порокъ, това е прѣстѫпление; това е безумие, това е зло - изобщо, може да го наречете както искате. Азъ ви давамъ такова опрѣдѣление за лошото, за злото, за да могатъ нѣкои отъ васъ да го използуватъ.
Вие често сами се спъвате и казвате; азъ съмъ лошъ човѣкъ.
Въ какво седи твоята лошовина? Ще знаете вече: лошовината седи въ това, че ти въздѣйствувашъ на доброто, което работи въ тебе, не му давашъ мѣсто да расте.
към втори вариант >>
Въ какво седи твоята лошовина?
(втори вариант)
Ако ти отидешъ и махнешъ пръстьта на всѣка добродѣтель, която Богъ посадилъ, съ цѣль да израстне, ти си лошъ човѣкъ. Ти си лошъ човѣкъ затова само, че прѣпятствувашъ на онова велико Божествено дѣло, което работи въ всѣка сѣмка, посадена въ земята. Това е лошовина, това е порокъ, това е прѣстѫпление; това е безумие, това е зло - изобщо, може да го наречете както искате. Азъ ви давамъ такова опрѣдѣление за лошото, за злото, за да могатъ нѣкои отъ васъ да го използуватъ. Вие често сами се спъвате и казвате; азъ съмъ лошъ човѣкъ.
Въ какво седи твоята лошовина?
Ще знаете вече: лошовината седи въ това, че ти въздѣйствувашъ на доброто, което работи въ тебе, не му давашъ мѣсто да расте.
към втори вариант >>
НАГОРЕ